Регламент относно процедурата на границата за връщане (RBPR)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Процедура на границата за връщане

Гражданите на държави извън ЕС и лицата без гражданство, чиито молби са били отхвърлени в контекста на процедурата на границата за предоставяне на убежище, нямат право да влизат на територията на съответната държава членка.

• Тези лица обикновено трябва да останат на места близо до външната граница или в транзитни зони до 12 седмици след решението.
• Престоят на тези места не означава, че лицата имат право да влизат в страната.
• Условията в тези места трябва да отговарят на материалните условия за приемане и здравеопазване, както е посочено в Директивата за условията на приемане (Директива (ЕС) 2024/1346, вж. резюмето).
• Ако засегнатите лица не могат да бъдат върнати в рамките на 12-седмичния период, страната трябва да продължи процеса на връщане в съответствие с посоченото в Директивата относно връщането (Директива 2008/115/ЕО, вж. резюмето).
• Може да бъде предоставен срок за доброволно напускане до 15 дни (без право на влизане в страната през това време), освен ако:
  • съществува риск от укриване;
  • молбата им в контекста на процедурата на границата за предоставяне на убежище е отхвърлена като явно неоснователна; или
  • съответното лице представлява риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност на държавите членки.

Задържане

Задържането може да се използва само като крайна мярка след индивидуална оценка на случая и за ситуации, при които не могат да се прилага по-леки принудителни мерки.

• Когато дадено лице е задържано по време на процедурата на границата за предоставяне на убежище, то може да продължи да бъде задържано с цел предотвратяване на влизането му на територията на съответната държава членка, подготовка на връщането му или извършване на процеса на извеждане.
• Когато дадено лице не е било задържано по време на процедурата на границата за предоставяне на убежище, то може да бъде задържано, ако съществува риск да избяга, ако избягва или възпрепятства подготовката на процеса на връщане или извеждане или ако представлява риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност.
• Задържането трябва да бъде възможно най-кратко и не може да надвишава 12 седмици, освен в специфични кризисни ситуации.
• До декември 2024 г. Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището трябваше да разработи насоки за алтернативи на задържането, които биха могли да се използват в контекста на процедура на границата.

Кризисни ситуации

Какво представлява криза е определено в Регламента относно кризисните ситуации (Регламент (ЕС) 2024/1359, вж. резюмето). Тези кризисни мерки се прилагат за лица, по отношение на които се прилага процедурата на границата за предоставяне на убежище, чиито молби са били отхвърлени преди приемането на решението за изпълнение на Съвета, посочено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1359, и които нямат право да останат и на които не е разрешено да останат след приемането на това решение за изпълнение.

• За отхвърлените кандидати държавите членки могат:
  • да удължат 12-седмичния престой на гранични или транзитни места с до шест седмици;
  • да удължат срока на задържане за хора, чиито молби за убежище са били отхвърлени.
• Организациите, предлагащи правни съвети и подкрепа, трябва да имат достъп до хората, задържани в центрове за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, въпреки че държавите членки могат да ограничат достъпа от съображения за сигурност.
• Ако държава членка счита, че е в криза, тя може да подаде искане за прилагане на дерогациите, предвидени в Регламента относно кризисните ситуации (Регламент (ЕС) 2024/1359).
• Държавите членки, които прилагат кризисни мерки, трябва да информират засегнатите лица за приложените мерки и продължителността на мерките на разбираем за тях език.

Обжалване от публичните органи

Този регламент не засяга възможност на публичните органи да оспорват административни или съдебни решения, предвидена в националното законодателство.

Преход към новите правила

• До септември 2024 г. Европейската комисия, заедно с държавите членки и съответните агенции на ЕС, трябваше да представи общ план за изпълнение, за да се гарантира, че страните ще бъдат готови да приложат процедурата на границата за връщане до юли 2026 г.
• Държавите членки трябваше да разработят национални планове за изпълнение до декември 2024 г., за да очертаят как ще въведат тези процедури.
• Комисията и агенциите на ЕС ще предоставят подкрепа.
• Изменението на Регламент (ЕС) 2021/1148 гарантира пълното участие на ЕС в съответните разходи за управление на границите.

Мониторинг и оценка

• Комисията трябва да докладва на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на настоящия регламент до юни 2028 г. и на всеки пет години след това.
• Държавите членки трябва да предоставят необходимата информация на Комисията за оценка.

Шенгенско пространство

• Регламентът представлява развитие на достиженията на правото от Шенген и е приложим за Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, в зависимост от случая.
• Дания взе решение да не участва в регламента, но по-късно може да го приеме в националното си законодателство, в съответствие с шенгенските правила.
• Регламентът не се прилага за Ирландия, защото тя не е в Шенгенското пространство.