Минимални работни заплати в ЕС

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Директивата се прилага за работниците в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени в закон, колективен трудов договор или практика, които са в сила във всяка държава — членка на ЕС, като се взема предвид съдебната практика на Съда на ЕС.

За да се увеличи колективното договаряне при определяне на работните заплати, държавите членки, с участието на социалните партньори, трябва:

• да подпомагат изграждането и укрепването на капацитета на социалните партньори за участие в колективното договаряне, особено на секторно и междуотраслово равнище;
• да насърчават конструктивни, смислени и информирани преговори за заплатите между социалните партньори;
• да предприемат действия, за да се гарантира правото на колективно договаряне на заплатите и да се предотврати всякаква дискриминация на работниците и представителите на синдикатите в областта на заетостта;
• да предприемат мерки за защита на работниците и представителите на синдикатите, както и на синдикатите и организациите на работодателите, от всякаква намеса от страна на други организации или техни представители или членове в тяхното създаване, функциониране или управление;
• в случаите, в които обхватът на колективното договаряне е под прага от 80 %, да осигурят благоприятни условия чрез закон или след консултации със социалните партньори и да изготвят план за действие за увеличаване на този обхват.

Държавите членки със законоустановени минимални работни заплати следва да въведат определени процедури, за да гарантират, че те са адекватни, с цел:

• постигане на достоен стандарт на живот;
• намаляване на бедността сред работещите;
• насърчаване на социалното сближаване и възходящата социална конвергенция;
• преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

Те следва:

• да използват критерии, които трябва да включват поне следното:
  • покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се отчитат разходите за живот,
  • общото равнище на заплатите, техния темп на нарастване и разпределението им,
  • дългосрочните нива и тенденции на националната производителност;
• да прилагат индикативни референтни стойности, за да преценят дали законоустановените минимални работни заплати са адекватни — държавите членки могат да използват корекции за автоматично индексиране, при условие че това не води до намаляване на законоустановената минимална заплата;
• да актуализират законоустановените минимални заплати най-малко на всеки 2 години, а за държавите членки, които използват механизъм за автоматично индексиране — най-малко на всеки 4 години;
• да определят един или повече консултативни органи, които да предоставят съвети;
• да включат социалните партньори в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати;
• да гарантират, с участието на социалните партньори, че работниците имат ефективен достъп до съществуващата законова защита на минималната работна заплата, като осигурят:
  • ефективни, пропорционални и недискриминационни проверки и инспекции на място;
  • достатъчно ресурси, обучение и насоки за правоприлагащите органи, за да се насочат към работодателите, които не спазват изискванията, и да ги преследват.

Допълнителните правила изискват от държавите членки да:

• събират точни данни за наблюдение на защитата на минималната работна заплата;
• оповестяват публично цялата съответна информация за законоустановените минимални заплати и да информират работниците и работодателите за мерките;
• осигурят достъп на работниците до ефективно, навременно и безпристрастно разрешаване на спорове и право на обезщетение;
• защитават работниците и техните представители от всякакво неблагоприятно отношение от страна на работодателя;
• налагат санкции за нарушаване на задълженията, произтичащи от директивата.

Директивата:

• не нарушава автономията на социалните партньори или правото им да преговарят и сключват колективни трудови договори;
• не задължава държавите членки да:
  • въвеждат законоустановена минимална работна заплата,
  • направят всеки колективен трудов договор универсално приложим;
• не засяга правото на държавите членки да:
  • вземат решения относно определянето на законоустановените минимални заплати, техния размер и достъпа до тази защита,
  • въвеждат по-благоприятни мерки или колективни трудови договори за работниците;
• не дава основание да се намали, чрез намаляване или премахване на минималната работна заплата, общото ниво на защита, с което работниците вече се ползват.