Единен надзорен механизъм (ЕНМ) — Надзорни такси

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции

Регламент (ЕС) № 1163/2014 относно надзорните такси (ЕЦБ/2014/41)

Решение (ЕС) 2019/2158 относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ЕЦБ/2019/38)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТИТЕ И РЕШЕНИЯТА?

• В Регламент (EС) № 1024/2013 се посочват конкретните задачи за Европейската централна банка (ЕЦБ), в това число налагането на годишна надзорна такса* на кредитните институции*.
• С Регламент (EС) № 1163/2014 (ЕЦБ/2014/41) се определят методологията и критериите за изчисляване на общата сума на годишните надзорни такси, тяхната разбивка за поднадзорно лице и поднадзорна група и по какъв начин ЕЦБ ги събира.
• Решение (ЕС) 2019/2158 (ЕЦБ/2019/38) съдържа методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламент (EС) № 1024/2013 установява в своя член 30 принципа на плащане на надзорни такси. В него се посочва, че:

• ЕЦБ:
  • налага годишна такса на всички банки и клонове, попадащи в обхвата на европейския банков надзор, за да покрие разходите по своите задачи и отговорности;
  • определя как да се изчислят таксите след провеждане на обществени консултации и анализ на потенциалните разходи и ползи;
  • може да изисква авансово плащане на таксата въз основа на разумна оценка;
• надзорните такси:
  • се основават на разходите на ЕЦБ, свързани с конкретните надзорни задачи, и не следва да бъдат по-високи от тях;
  • се определят от обективни критерии, свързани със значимостта и профила на риска на конкретната кредитна институция, включително нейните рисково претеглени активи;
  • националните органи могат да налагат такси съгласно националното законодателство за направените от тях разходи.

В Регламент (ЕС) № 1163/2014 (EЦБ/2014/41) се посочва, че:

• ЕЦБ налага годишна надзорна такса на всяка поднадзорна кредитна институция или клон (задължено лице за таксата*), установени в участваща държава членка;
• годишните надзорни такси, които се налагат на поднадзорните лица, се изчисляват въз основа на разноските, направени от ЕЦБ през съответния период на таксуване, които са свързани пряко или косвено с надзорните ѝ задачи;
• общите активи (50 %) и общата рискова експозиция (50 %) на задълженото лице за таксата определят годишните такси. Конкретни правила се прилагат за:
  • нови поднадзорни лица и лица, които вече не са поднадзорни или чиито статут се е променил;
  • разделянето на годишните разходи между значими и по-малко значими поднадзорни лица;
  • минималния компонент на таксата (фиксирани 10 % от годишната надзорна такса). Той може да бъде намален наполовина за лица и групи с общи активи под определени прагове;
• ЕЦБ:
  • сътрудничи с националните компетентни органи, за да гарантира, че надзорът остава ефективен по отношение на разходите и разумен за всички кредитни институции и клонове;
  • издава ежегодно известия за таксата до всяко задължено лице за таксата в рамките на 6 месеца от периода след известието за таксата, като дължимата сума трябва да бъде платена в срок до 35 дни от датата на издаване на известието за таксата;
  • начислява лихва върху всички неизплатени суми на надзорната такса;
  • може да налага санкции;
  • представя годишен доклад на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Еврогрупата.

В Решение (EС) 2019/2158 (ЕЦБ/2019/38) се посочва, че:

• ЕЦБ определя съответните фактори за таксата в съответствие с размера на общата рискова експозиция и общите активи за поднадзорните лица и групи;
• задължените лица за таксата, които възнамеряват да изключат активите и/или рисковата експозиция на дъщерните предприятия, установени в неучастващи държави членки или в държави извън ЕС, трябва да уведомят ЕЦБ;
• националните компетентни органи гарантират качеството и надеждността на факторите за таксата, които получават в стандартни образци от задължените лица за таксата, преди да ги предоставят на ЕЦБ.

Общи годишни надзорни такси

• От 2015 г. досега ЕЦБ всяка година издава решение за общия размер на годишните надзорни такси.
• В решението от 2021 г. (Решение (ЕС) 2021/490) се отбелязва, че започвайки с периода на таксуване 2020 г. надзорните такси се налагат едва след края на съответния период на таксуване, когато са определени действителните годишни разходи, и че вече не се изискват авансови плащания.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕГЛАМЕНТИТЕ И РЕШЕНИЯТА?

• Регламент (ЕС) № 1024/2013 се прилага от 3 ноември 2013 г.
• Регламент (ЕС) № 1163/2014 се прилага от 5 ноември 2014 г.
• Решение (ЕС) 2019/2158 се прилага от 1 януари 2020 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

ЕЦБ гарантира, че единният надзорен механизъм работи последователно и ефикасно. Тя упражнява пряк надзор над значимите банки (определени според техния размер и обща стойност) и непряк надзор над по-малко значимите банки. Следователно всички поднадзорни банки плащат надзорна такса.

За допълнителна информация вж.:

• Единен надзорен механизъм (Европейска централна банка)
• Надзорни практики (Европейска централна банка)
• Надзорни такси (Европейска централна банка).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63—89).

Регламент (ЕС) № 1163/2014 на Европейската централна банка от 22 октомври 2014 година относно надзорните такси (EЦБ/2014/41) (OВ L 311, 31.10.2014 г., стр. 23—31).

Вж. консолидираната версия.

Решение (ЕС) 2019/2158 на Европейската Централна Банка от 5 декември 2019 година относно методологията и процедурите за определянето и събирането на данни относно факторите за таксата, използвани за изчисляването на годишните надзорни такси (ЕЦБ/2019/38) (OВ L 327, 17.12.2019 г., стр. 99—107).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 17.05.2022