Отмяна на правни актове от Съда на Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТЕЗИ ЧЛЕНОВЕ?

Член 263 дава възможност да се предприемат действия пред Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът“) за оспорване законността на правните актове на Европейския съюз (ЕС).
Член 264 гласи, че ако искът е основателен, Съдът обявява акта за недействителен или, когато е необходимо, посочва кои от последиците от акта, обявен за недействителен, се считат за окончателни.
Член 266 изисква страната, чийто акт е отменен, да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Член 263 от ДФЕС гласи, че Съдът може да провери законността на:
- законодателни актове;
- актове на Съвета, на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ), различни от препоръки и становища; и
- актове на Европейския парламент и на Европейския съвет, предназначени да произвеждат правни действия спрямо трети страни.
Съдът може също така да провери законността на актовете на органи, служби или агенции на ЕС, предназначени да произвеждат правни действия спрямо трети страни.
Съдът установи, че в допълнение към актове като регламенти, решения и директиви, които са определени като обвързващи в член 288 от ДФЕС, от значение е съдържанието (и предназначението) на мярката, а не формата (вж. Дело C-316/91 Европейски парламент срещу Съвет). По този начин законността на други видове актове, например заключенията на Съвета, може да бъде оспорима (вж. Дело C-27/04 Комисия срещу Съвет).

Кой може да предяви иск за отмяна пред Съда?

В член 263 от ДФЕС се прави разлика между три вида ищци.
- Привилегировани ищци, т.е. държавите от ЕС, Европейския парламент, Съвета и Комисията. Те винаги могат да предявят иск за съдебно преразглеждане (параграф 2).
- Полупривилегировани ищци, т.е. Сметната палата, ЕЦБ и Комитета на регионите. Те могат да заведат производство за преразглеждане единствено „с цел защита на техните изключителни правомощия“ (параграф 3).
- Непривилегировани ищци, т.е. юридически лица, например предприятия, и физически лица могат да предявят иск за съдебно преразглеждане, но те са обект на по-строги условия по отношение на удовлетворяването на изискването за правен статут („locus standi“) (параграф 4 ).

Предявяване на иск за отмяна

Искът трябва да бъде предявен в рамките на 2 месеца от публикуването на акта или от неговото съобщаване на ищеца. Съгласно член 51 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз има допълнително удължаване с 10 дни, за да се предвиди забавянето на пощенски пратки — вж. резюме. Ако актът не е публикуван или съобщен, срокът започва да тече от момента, в който ищецът е разбрал за него по друг начин.
Непривилегированите ищци трябва да докажат, че са имали акт, адресиран до тях, или че актът ги засяга пряко (вж. Дело C-486/01 Front national срещу Европейски парламент) и индивидуално (вж. Дело C-25/62 Plaumann срещу Комисия).

Основания за отмяна на акт

В член 263 от ДФЕС (параграф 2) се определят следните основания за отмяна на даден акт:

липса на компетентност;
нарушение на съществено процесуално изискване, например необходимостта от зачитане на изключителните правомощия на дадена институция, преди да се вземе решение, както при изискването за консултация по делото за изоглюкоза (Дела C-138/79 SA Roquette Frères срещу Съвет и C-139/79 Maizena GmbH срещу Съвет);
нарушение на договорите или на Хартата на основните права;
нарушение на всякаква правна норма, свързана с прилагането на договорите; и
злоупотребата с правомощия (ищецът трябва да е в състояние да докаже въз основа на факти, че обжалваният акт е приет за неразрешени цели (Дело C-23/76 Pellegrini срещу Комисия).

Отмяна на акт

Член 264 от ДФЕС е правното основание за отмяна на даден акт.

Когато искът за отмяна е основателен, Съдът обявява акта за недействителен.
Когато Съдът сметне за необходимо, той може да посочи кои от действията на акта, който е обявил за недействителен, трябва да се считат за окончателни. С други думи, той може да декларира, че определени аспекти на оспорения акт са действащи в интерес на:
- необходимостта от правна сигурност (вж. например Дело C-21/94 Европейски парламент срещу Съвет); или
- необходимостта от спиране на действията от отмяната, докато компетентна институция приеме акт за замяна на отменения.
Когато Съдът постанови, че даден акт е недействителен, действието на отмяната обикновено е от момента на приемане на съответния акт (известно като ex tunc). Действието обаче може да бъде в сила и от датата на решението на Съда (ex nunc). Освен това Съдът може да запази действията на отменения акт.
Отмяната може да бъде също така и частична, както по Дело C-378/00 Комисия срещу Европейски парламент и Съвет, където Съдът отменя член на акт, но декларира, че вече приетите мерки за прилагане на този акт трябва да останат в сила.

Съобразяване с решението на Съда

Страната, чийто акт е отменен, следва да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда (член 266 от ДФЕС).

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Искът за отмяна представлява правен инструмент, който дава възможност на държавите от ЕС и институциите и органите на ЕС, както и на гражданите, дружествата и заинтересованите страни при определени специфични обстоятелства да поискат пряко от Съда на Европейския съюз съдебно преразглеждане за проверка на законност на актовете на ЕС.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 1 — Институции — Раздел 5 — Съд на Европейския съюз — Член 263 (предишен член 230 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 162—163)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 1 — Институции — Раздел 5 — Съд на Европейския съюз — Член 264 (предишен член 231 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 163)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 1 — Институции — Раздел 5 — Съд на Европейския съюз — Член 266 (предишен член 233 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 163)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част седма — Общи и заключителни разпоредби — Член 340 (предишен член 288 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 193)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част шеста — Институционални и финансови разпоредби — Дял I — Институционални разпоредби — Глава 2 — Правни актове на Съюза, процедури за приемане и други разпоредби — Раздел 1 — Правни актове на Съюза — Член 288 (предишен член 249 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 171—172)

последно актуализация 20.01.2021