Опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

РЕЗЮМЕ НА:

Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

Решение 2011/189/ЕС относно подписването от името на ЕС на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

Решение 2012/130/ЕС за одобряване, от името на ЕС, на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

Депозиране на инструмента за одобрение от страна на ЕС на Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?

• Конвенцията има за цел да се осигури дългосрочно опазване и устойчиво използване на рибните ресурси, като същевременно се опазват морските екосистеми, в които тези ресурси съществуват. Тя се прилага за южната част на Тихия океан извън зоните на национална юрисдикция в съответствие с международното право. Конвенцията обхваща всички рибни ресурси, с изключение на:
  • немигриращите видове (които в стадия на експлоатация са неподвижни на морското дъно или под него или не могат да се движат, освен при постоянен физически контакт с морското дъно или неговите недра);
  • далекомигриращите видове;
  • анадромните видове (риби, които живеят в морето и мигрират в сладка вода, за да се размножават);
  • катадромни видове (риби, които прекарват по-голямата част от живота си в сладка вода, а след това мигрират в морето, за да се размножават); и
  • морските бозайници, морските влечуги и морските птици.
• По силата на решението Конвенцията се одобрява от името на Европейския съюз (ЕС).
• За да сключи конвенцията, ЕС депозира своя инструмент за одобрение на 18 октомври 2011 г. при правителството на Нова Зеландия, което е депозитар за конвенцията.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Страните по конвенцията трябва да прилагат следните принципи, като възприемат предпазлив и екосистемен подход.

• Опазването и управлението на рибните ресурси трябва да бъде прозрачно, отговорно и приобщаващо, като се вземат предвид най-добрите международни практики.
• Риболовът трябва да бъде устойчив, като се отчита въздействието върху невизираните и съпътстващите видове или видовете, зависещи от риболова, както и задължението за защита и опазване на морската среда.
• Свръхуловът и риболовният свръхкапацитет трябва да бъдат предотвратени или премахнати.
• Трябва да се събират и обменят пълни данни за риболова, включително за въздействието върху морските екосистеми.
• Решенията трябва да се основават на най-добрата налична научна и техническа информация и препоръките на всички съответни помощни органи.
• Насърчават се сътрудничеството и координирането между страните по конвенцията, за да се гарантира, че мерките за опазване и управление, приети от комисията, назначена по силата на конвенцията, са съвместими с мерките, прилагани в зоните под национална юрисдикция.
• Морските екосистеми трябва да бъдат защитени, особено тези, които имат дълъг период на възстановяване след нарушаването им.
• Трябва да се признават интересите на развиващите се страни, териториите и владенията, както и нуждите на техните крайбрежни общности.
• Трябва да се гарантира спазването на мерките за опазване и управление, както и санкциите, които имат за цел да се обезкуражават нарушенията и да не се позволява на нарушителите да се възползват от незаконните си дейности.
• Замърсяването и отпадъците от риболовните кораби, изхвърлянето на отпадъци, уловът със загубени или изоставени съоръжения и въздействието върху други видове и морски екосистеми трябва да бъдат сведени до минимум.

При прилагането на предпазливия подход страните трябва да:

• да бъдат по-предпазливи, когато информацията е несигурна, ненадеждна или недостатъчна;
• да не използват липсата на подходяща научна информация като причина за непредприемане на действия за опазване и управление;
• да вземат предвид най-добрите международни практики.

Екосистемният подход е интегриран подход, при който се вземат решения за опазване на морските екосистеми в по-широк план и за осигуряване на дългосрочно опазване и устойчиво използване на ресурсите.

Организация

С конвенцията се създава Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO). SPRFMO се състои от следните органи, както и от всеки помощен орган, който Комисията може да създаде съгласно конвенцията.

• комисия;
• научен комитет;
• комитет по съответствие и технологии;
• комитет за управление на източния подрегион;
• комитет за управление на западния подрегион;
• финансов и административен комитет;
• секретариат.

Всяка договаряща се страна по конвенцията е член на комисията и назначава по един представител в нея и в комитетите. Този представител може да бъде придружаван от заместник-представители, експерти и съветници. Всеки член на Комисията, включително ЕС, трябва:

• да прилага конвенцията и всички мерки, приети от комисията, и да гарантира тяхната ефективност;
• да си сътрудничи с останалите за постигане на целта на конвенцията;
• да действа за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния риболов;
• да събира, докладва и обменя научни, технически и статистически данни, свързани с рибните ресурси и морските екосистеми;
• да гарантира, че риболовните кораби, плаващи под неговия флаг:
  • да спазват конвенцията и мерките за опазване и управление, приети от комисията;
  • да не извършват неразрешен риболов във водите, обхванати от конвенцията;
  • да работят с оборудване, отговарящо на стандартите на мониторинг за наблюдение на плавателни съдове;
  • да разтоварват или да прехвърлят на борда риба, уловена в зоната по конвенцията, в съответствие със стандартите и процедурите;
• да поддържа регистър на разрешените риболовни кораби, които имат право да плават под неговия флаг;
• незабавно да разследва и докладва изцяло за действията, предприети в отговор на всяко предполагаемо нарушение, и да осигури подходящи санкции.

Опазване и управление

Комисията отговаря за определянето на:

• естеството и обхвата на риболова за всеки рибен ресурс, включително общия допустим улов или общото допустимо риболовно усилие;
• зоните, в които може да се извършва риболов;
• периодите, в които може да се извършва риболов;
• ограничения на размера на улова, който може да бъде задържан;
• разрешените видове съоръжения, технологии или практики.

Комисията може да прилага извънредни мерки, когато риболовът представлява сериозна заплаха за устойчивостта на рибните ресурси или морската екосистема, или когато дадено природно явление или предизвикано от човека бедствие оказва или има вероятност да окаже значително неблагоприятно въздействие върху рибните ресурси.

Нови или проучвателни риболовни зони могат да бъдат открити за риболов само когато комисията е приела предпазливи предпазни мерки за опазване и управление.

Комисията трябва да въведе подходящи съвместни процедури за мониторинг, контрол и наблюдение на риболова, за да гарантира спазването на конвенцията.

Освен това комисията трябва да създаде програма за наблюдение за събиране на проверени данни за улова и риболовното усилие, други научни данни и допълнителна информация, свързана с риболовната дейност и нейното въздействие върху морската среда.

Страни по конвенцията

Понастоящем членовете на SPRFMO са Австралия, Вануату, Дания (за Фарьорските острови), Еквадор, Китай, Куба, Нова Зеландия, Перу, Русия, САЩ, Тайван (Китайски Тайпе), Чили и Южна Корея.

Приложения

В приложенията към конвенцията се определят:

• районите в южната част на Тихия океан, обхванати съответно от комитетите за управление на източния и западния подрегион;
• допълнителни правила за определяне на общия допустим улов или общото допустимо риболовно усилие при специфични обстоятелства;
• съставът и задачите на комитета по разглеждане, който разглежда всички възражения, повдигнати от членовете на комисията срещу нейните решения;
• обстоятелствата, при които риболовните организации могат да поемат задължения да спазват условията на конвенцията.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Текстът на конвенцията е договорен през ноември 2009 г. и е открит за подписване от 1 февруари 2010 г. до 31 януари 2011 г. ЕС подписа текста на конвенцията на 26 юли 2010 г. и го одобри на 3 октомври 2011 г.

Конвенцията влезе в сила на 24 август 2012 г. и остава открита за присъединяване.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Вж. също:

• Относно SPRFMO (Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (OВ L 67, 6.3.2012 г., стр. 3—28).

2011/189/ЕС: Решение на Съвета от 24 юни 2010 година относно подписването от името на Европейския съюз на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (ОВ L 81, 29.3.2011 г., стр. 1—2).

2012/130/ЕС: Решение на Съвета от 3 октомври 2011 година за одобряване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (ОВ L 67, 6.3.2012 г., стр. 1—2).

Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан — Депозиране на инструмента за одобрение от страна на Европейския съюз (ОВ L 255, 21.9.2012 г., стр. 2).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2018/975 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията на Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) (ОВ L 179, 16.7.2018 г., стр. 30—75).

последно актуализация 08.11.2021