Мерки в ЕС за предотвратяване на подпомагането на незаконната имиграция

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Нарушения

Подпомагането на незаконната имиграция се състои във:

1. умишлено подпомагане на гражданин на трета държава да влезе или да премине незаконно през територията на държава от ЕС; или
2. умишлено подпомагане, с цел финансова печалба, на гражданин на трета държава да пребивава незаконно на територията на държава от ЕС.

В първия случай обаче, когато целта е предоставяне на хуманитарна помощ, държавите от ЕС не са задължени да налагат санкции.

Санкции

Държавите от ЕС трябва да приемат ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни санкции, които могат да доведат до екстрадиция. Наказателните санкции могат да бъдат придружени с други мерки, например:

• конфискуване на транспортните средства, използвани за извършване на престъплението;
• забрана за упражняване на професионалната дейност, в областта на която е извършено престъплението; или
• депортиране.

Нарушението или подбуждането към нарушение трябва да се наказват с лишаване от свобода с максимална присъда от най-малко 8 години:

• ако са извършени с цел финансова печалба;
• ако са извършени като част от дейността на престъпна организация; или
• ако е бил застрашен животът на субектите на престъпленията.

Отговорност на юридическите лица

Държавите от ЕС трябва също така да приемат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции срещу юридическите лица¹ за подпомагане на незаконната имиграция с цел печалба в което и да е от следните обстоятелства:

• нарушението е извършено от лице на ръководна длъжност в това юридическо лице;
• нарушението е извършено от лице, ръководено от това юридическо лице и върху което лицето на ръководна длъжност не упражнява надзор или контрол.

Санкциите трябва да включват наказателни или ненаказателни глоби и може да включват други, например:

• прекратяване на достъп до държавни помощи;
• временна или постоянна забрана на търговски дейности; или
• съдебно наблюдение или мярка за разтурване.

Компетентност

• Държавите от ЕС трябва да гарантират, че за нарушения, извършени на тяхна територия, се прилага тяхната компетентност. Те могат да решат дали да приложат компетентността си в случаите, в които престъплението е извършено от един от техните граждани или с цел облага на юридическо лице, установено на тяхна територия. Ако дадена държава от ЕС не екстрадира своите граждани, тя трябва да гарантира, че прилага своята компетентност за нарушения, извършени от нейни граждани извън нейната територия.
• Когато държава от ЕС узнае за дейности, нарушаващи законодателството за имиграцията на друга държава от ЕС, тя трябва да информира съответната държава. Ако една държава от ЕС поиска от друга да извърши наказателно преследване на нарушение на своето законодателство за имиграцията, тя трябва да предостави официален доклад или сертификат с описание на нарушеното законодателство.

Териториално приложение

• Дания не участва в прилагането на директивата или решението съгласно законодателството на ЕС, но е обвързана с неговите правила въз основа на Протокол 22.
• Директивата и решението първоначално бяха приложими за Обединеното кралство, но те избраха да се откажат от рамковото решение, считано от 1 декември 2014 г., въз основа на член 10, параграф 4 от Протокол 36. Следователно в Обединеното кралство се прилага само директивата.
• Пакетът от мерки срещу лицата, които подпомагат незаконната имиграция, все още не се прилага за Ирландия.
• Директивата и решението представляват развитие на достиженията на правото от Шенген и следователно се прилагат за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.