Конвенция на ООН по морско право
РЕЗЮМЕ НА:
Конвенция на ООН по морско право
Решение 98/392/ЕО за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право по отношение прилагането на част ХI
КАКВА Е ЦЕЛТА НА КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?
С решението официално се одобрява Конвенцията на ООН по морско право и придружаващата я част XI от Споразумението, която позволява на ЕС да стане страна и по двете.
С конвенцията се определя правен режим за световните океани и морета, с който се установяват правила, уреждащи всички начини на употреба на океаните и техните ресурси.
ОСНОВНИ АСПЕКТИ
В конвенцията се определят:
- съответните правни режими в различните части на океаните, включително:
- териториалното море*;
- прилежащата зона*;
- изключителната икономическа зона*;
- континенталния шелф*;
- открито море*; и
- международното пространство на морското дъно („Пространството“) отвъд границите на националната юрисдикция;
- заедно със съответните права и задължения на всички държави;
- правата и задълженията на крайбрежните държави по отношение на установяването и управлението на водите по техен суверенитет или юрисдикция:
- териториалното море (до 12 морски мили от установената изходна линия);
- прилежащата зона (до 24 морски мили от установената изходна линия);
- изключителните икономически зони (до 200 морски мили от установените изходни линии и континенталния шелф);
- правата и задълженията на другите държави (включително държавите без излаз на море и тези с неблагоприятни географски условия) в тези зони;
- свободите в открито море за всички държави (включително държавите без излаз на море), в това число:
- навигация и преминаване;
- полагане на подводни кабели и тръбопроводи;
- изграждане на изкуствени острови и инсталации;
- риболов и научни изследвания;
- задълженията на държавите на знамето;
- правилата за опазването и управлението на живите морски ресурси, включително по отношение на сътрудничеството за управлението и експлоатацията на споделените рибни запази;
- правилата за експлоатацията на минералните ресурси на морското дъно на Пространството, включително създаване на Международен орган за морското дъно, който регулира и разрешава проучването на морското дънно и минното дело и събира и разпределя възнагражденията;
- отговорностите на държавите, граничещи със затворени или полузатворени морета*;
- правилата за защитата и опазването на морската среда, включително изисквания за извършване на оценка на въздействието, както и изисквания за държавите по отношение на предотвратяването и контролирането на морското замърсяване и отговорността им, в случай че не го направят;
- правилата за провеждане на научни морски изследвания;
- правилата за изграждането на възможности и за трансфера на морски технологии;
- задължителен механизъм за разрешаване на спорове: споровете могат да бъдат представени пред Международния трибунал по морско право, Международния съд или пред арбитражен съд. Трибуналът има изключителна юрисдикция по споровете в областта на минното дело в дълбоководното морско дъно.
ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ КОНВЕНЦИЯТА И РЕШЕНИЕТО?
Решението се прилага от 13 юли 1998 г.
Конвенцията влезе в сила през 1994 г. Подписана е от всички държави от ЕС. Конвенцията е подписана от ЕС през 2003 г. С декларация се уточняват въпросите, уредени от конвенцията и споразумението, по отношение на които компетентността е прехвърлена от държавите от ЕС върху нея.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Териториално море: териториалното море на дадена държава се простира 12 морски мили (22,2 км; 13,8 мили) от изходната линия.
Прилежаща зона: водна ивица, простираща се отвъд външната граница на териториалното море, в рамките на която дадена държава може да упражнява ограничен контрол с цел предотвратяване или наказване на нарушаването на нейните митнически, фискални, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море.
Изключителна икономическа зона: изключителната икономическа зона се простира от изходната линия до най-много 200 морски мили (370,4 км; 230,2 мили). Дадена крайбрежна държава контролира всички икономически ресурси (напр. риболов, минно дело и проучване за нефт) в рамките на своята изключителна икономическа зона, както и всички видове замърсявания на тези ресурси.
Континентален шелф: простира се до външната граница на континенталния бряг, но не по-малко от 200 морски мили (370 км; 230 мили) от изходната линия на териториалното море на дадена крайбрежна държава.
Открито море: открития океан, по-специално този, който не е в рамките на юрисдикцията на дадена държава.
Затворени или полузатворени морета: залив, басейн или море, заобиколени от две или повече държави и свързани чрез тесен излаз с друго море или с океана — или състоящи се изцяло или главно от териториални морета и изключителни икономически зони на 2 или повече крайбрежни държави.
ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ
Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумение относно прилагането на част XI от нея — Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право (OВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3—134)
Решение 98/392/ЕС на Съвета от 23 март 1998 година за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година и на Споразумението от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията (OВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1—2)
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ
Споразумение относно прилагането на част XI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година (OВ L 215, 20.8.1994 г., стр. 10—20)
последно актуализация 28.08.2018