Договор за Европейския съюз

РЕЗЮМЕ НА:

Договор за Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДОГОВОРА?

• Договора за Европейския съюз (ДЕС) е един от основните договори на ЕС заедно с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Той формира основата на правото на ЕС, като излага целта на ЕС и управлението на неговите централни институции.
• ДЕС се основава на Договора от Маастрихт, който бележи нов етап на европейска интеграция, като надхвърля първоначалната икономическа цел (общ пазар). Той отвори пътя към политическата интеграция с преход от Европейската икономическа общност (ЕИО) към Европейския съюз (ЕС).
• Договорът от Маастрихт въведе редица значителни промени в структурата, институциите и процеса на вземане на решения, областите на политиката и обхвата на този нов ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Основни характеристики на Договора от Маастрихт

• Европейски съюз, състоящ се от 3 „стълба“:
  • съществуващите Европейски общности — Европейската икономическа общност (ЕИО), Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом); и
  • две нови области на сътрудничество при използването на междуправителствения метод за вземане на решения вместо „общностния метод“:
    • общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); и
    • полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (правосъдие и вътрешни работи).
• Повече демократични легитимни институции:
  • засилено влияние в процеса на вземане на решения от страна на Европейския парламент:
  • разширено прилагане на процедурите за сътрудничество и за одобрение;
  • въвеждане на процедурата за съвместно вземане на решения (сега обикновена законодателна процедура);
  • признаване на ролята на европейските политически партии;
  • мандатът на Европейската комисия е съобразен с този на Парламента (5 години);
  • разширено прилагане на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета;
  • създаване на Комитета на регионите, съставен от представители на регионалните власти, с консултативна роля.
• Поставяне на началото на икономическия и паричен съюз (ИПС) за завършване на единния пазар.
• Развитието на социалното измерение на ЕО със Социалния протокол, приложен към Договора, който разширява правомощията на Общността в социалната област.
• Установяването на политики на Общността в 6 нови области: Трансевропейски мрежи (TEN); индустриална политика; защита на потребителите; образование и професионално обучение; младеж; и култура.
• Установяването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да се гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите и се ограничават до това, което е необходимо за постигането на целите.
• Въвеждане на понятието „Гражданство на ЕС“ над националното гражданство.

Направени изменения на Договора

Договорът от Маастрихт впоследствие беше изменен от следните договори:

• Договорът от Амстердам (1997 г.) увеличи правомощията на ЕС, като създаде общностна политика на заетост, като прехвърли на общностите някои от областите, които преди бяха обект на междуправителственото сътрудничество в сферата на правосъдието и вътрешните работи, като въведе мерки с цел ЕС да бъде по-близо до гражданите и като позволи по-тясното сътрудничество между някои държави от ЕС (засилено сътрудничество). Той също така разшири процедурата за съвместно вземане на решения и гласуването с квалифицирано мнозинство и опрости и преномерира членовете на Договорите.
• Договорът от Ница (2001 г.) основно разглежда институционалните проблеми, свързани с разширяването, които не бяха решени през 1997 г.: състава на Комисията, определянето на тежестта на гласовете в Съвета и разширяването на областите на гласуване с квалифицирано мнозинство. Той опрости правилата за използване на процедурата за засилено сътрудничество и направи съдебната система по-ефективна.
• Договорът от Лисабон (2007 г.) доведе до широкообхватни реформи. Той сложи край на Европейската общност — Договорът за създаването на Европейската общност се преименува на „Договор за функционирането на ЕС“. Той премахна предишната архитектура на ЕС, основана на три стълба, и преразпредели компетенциите между ЕС и държавите от ЕС. Също така беше преразгледан и начина, по който функционират европейските институции, и процеса на вземане на решения, за да се адаптират към разширения ЕС във формат 28 държави. Бяха реформирани и няколко вътрешни и външни политики на ЕС, а на институциите се даде възможност да действат в новите области на политиката. Допълнително беше засилено демократичното измерение на ЕС.
• След 1992 г. ДЕС беше изменен с различни договори за присъединяване, които постепенно промениха броя на държавите от ЕС от 12 до 28.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА АКТУАЛНАТА ВЕРСИЯ НА ДОГОВОРА?

Подписан на 13 декември 2007 г., Договорът от Лисабон, който включва ДЕС и ДФЕС, влезе в сила на 1 декември 2009 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Договорът за Европейския съюз (ДЕС) е основан на Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г., а текущата му версия, получена след различни изменения, е резултат от Договора от Лисабон (2007 г.).
• За допълнителна информация вж.:
  • Първите Договори (Европейски парламент)
  • История на ЕС (Съвет на ЕС)
  • Договори на ЕС (Европейска комисия)
  • Общ преглед на договорите (EUR-Lex).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Договор за Европейския съюз от 13 декември 2007 г. — консолидиран текст (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 13—46)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Договор за Европейския съюз (OВ C 191, 29.7.1992 г., стр. 1—112)

Акт относно условията за присъединяване на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за промени в Учредителните договори на Европейския съюз, Съдържание (ОВ C 241, 29.8.1994 г,, стр. 9—-404)

Договор от Амстердам за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани актове (ОВ C 340, 10.11.1997 г., стр. 1—144)

Договор от Ница за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейската общност и някои свързани актове (OВ C 80, 10.3.2001 г., стр. 1—87)

Договор между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения, Словашката република относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 17—930)

Договор между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 11—395)

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. (ОВ C 306, 17.12.2007 г., стр. 1—271)

Договор между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (ОВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 10—110)

последно актуализация 04.04.2018