Към динамично Европейско научноизследователско пространство

Съобщението относно Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) от септември 2014 г. представлява вторият доклад за напредъка на ЕНП. В него се подчертава добрият напредък, постигнат от участниците в партньорството в рамките на ЕНП - държави от ЕС, научноизследователски организации и Европейската комисия, при създаването на единен пазар за научни изследвания. В съобщението също така се посочват бъдещите предизвикателства преди да може да бъде завършено ЕНП.

АКТ

Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: Европейско научноизследователско пространство - Доклад за напредъка за 2014 г. (COM(2014) 575 final от 15.9.2014 г.).

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ТОВА СЪОБЩЕНИЕ?

Неговото основно заключение е, че на европейско равнище вече са налице условията за изграждане на ЕНП, в което изследователите и научните знания могат да се движат свободно. Завършването на изграждането на ЕНП обаче е постепенен процес и поради това сега трябва да бъдат извършени реформи основно на национално равнище, за да бъде ЕНП успешно.

В доклада се потвърждава, че вече са трайно установени следните условия за завършване на изграждането на ЕНП, които бяха посочени в Съобщението за ЕНП от 2012 г.:

държавите от ЕС във все по-голяма степен приемат мерки в подкрепа на ЕНП и ги включват в националните си програми за реформи;
ЕС включи ЕНП в европейския семестър (годишна координация на икономическите политики). Освен това по линия на програма „Хоризонт 2020“ той предоставя значително финансиране за мерките за ЕНП, като например насърчаване на открития подбор на кадри, свободния достъп до публикации и данни, както и равенство между половете;
научноизследователските организации, като организации, които финансират научни изследвания, и организации, които осъществяват научноизследователска дейност, оказват силна подкрепа за програмата за ЕНП;
установен е механизъм за наблюдение на ЕНП, чрез който се получават все по-надеждни данни за оценка на ефективността на национално и институционално равнище.

Слабости в областта на научните изследвания, които трябва да се преодолеят

Въпреки че почти всички държави от ЕС са приели национални научноизследователски стратегии, все още са налице големи различия при начина, по който те разпределят финансирането за научни изследвания. Освен това в Европа не е постигнато съгласуване на стандартите за извършване на международна партньорска оценка.
Необходимо е повече обучение за докторантите в ЕС, за да могат те да придобият правилните умения за работа извън академичните среди.
Въпреки че все повече държави от ЕС прилагат практики за открит подбор на кадри за свободни длъжности в публични научноизследователски институции, използването на такива практики е неравномерно сред отделните държави, научноизследователски институти и степени.
Повече от половината от държавите от ЕС предприемат инициативи в подкрепа на равенството между половете в областта на научните изследвания, но темпът на постигане на реална промяна е твърде бавен.
Налице е подобрение в държавите от ЕС при гарантиране на свободен достъп до резултати от научни изследвания (публикации и данни) и при разработване на национални стратегии за трансфер на знания, но те трябва да постигнат повече в тези две области.

В доклада за напредъка се посочва, че държавите от ЕС трябва да разработят пътна карта за ЕНП до средата на 2015 г. Това следва да доведе до инициативи, насочени към специфичните потребности на отделните държави.

Бъдещи предизвикателства

С цел увеличаване до максимум потенциала на отворените системи за научни изследвания на Европа и насърчаване на иновациите, ЕНП трябва да приеме нови приоритети на политиката и научни разработки и да осигури устойчиви решения за предизвикателствата пред обществото. Предвид нарастващата потребност от етика и прозрачност на научните изследвания, както и от нови режими на провеждане и споделяне на научни изследвания (т.е. открита наука), новите заинтересовани страни ще бъдат основен фактор за успеха на ЕНП.

последно актуализация 13.05.2015