Общи правила за европейските структурни и инвестиционни фондове (2014—2020 г.)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• ЕСИ фондовете се състоят от пет фонда:
  • Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР);
  • Европейския социален фонд (ЕСФ);
  • Кохезионния фонд;
  • Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);
  • Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).
• Споделената цел за инвестиране съгласно ЕСИ фондовете е да се предостави подкрепа за осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
• Регламентът:
  • определя общите принципи, правила и стандарти за използването и прилагането на ЕСИ фондовете;
  • определя общи правила за ЕСИ фондовете с цел подобряване на координацията между тях и други политики и програми на ЕС, като например „Хоризонт 2020“, която междувременно беше заменена от „Хоризонт Европа“;
  • определя задачите, приоритетните цели и организацията на фондовете;
  • обръща специално внимание на връзката между този регламент и други регламенти, специфични за всеки фонд;
  • определя принципа на тематична концентрация, за да се гарантира, че инвестициите са съсредоточени върху ограничен брой основни приоритети;
  • поставя по-силен акцент върху резултатите:
    • определена е рамка на изпълнението с общи и конкретни цели;
    • провежда се годишна среща за преглед между всяка държава членка и Европейската комисия;
    • през 2019 г. трябваше да се извърши преглед на изпълнението на програмите във всяка държава членка;
  • въвежда предварителни условия (предпоставки, предназначени да гарантират, че са налице необходимите средства за ефективно използване на подкрепата от ЕС);
  • определя разпределянето на ресурси по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ между три категории региони според техния БВП на глава от населението: по-слабо развити региони, региони в преход от едно ниво на подкрепа към друго и по-силно развити региони.
• Комисията прие решение за определяне на списъка на регионите, които отговарят на критериите за трите категории региони.
• Определени са критериите, на които държавите членки и регионите трябва да отговарят, за да бъдат допустими за подкрепа от фондовете. Средствата трябва да се отпуснат от ЕФРР и ЕСФ на по-слабо развитите региони, регионите в преход, както и на по-развитите региони, в зависимост от техния брутен вътрешен продукт на глава от населението. Поради големите различия между държавите членки по отношение на типа на административните области и районите за планиране в ЕС е разработена обща система за класификация за подбор на регионите и областите, които да получат подкрепа. Уточнени са наличните финансови средства и критериите за разпределението им.
• ЕСИ фондовете предоставят помощ чрез многогодишни програми на основата на споразумения за партньорство, изготвени за всяка държава членка. Споразумението за партньорство е документ, определящ цялостната инвестиционна стратегия на съответната държава членка и е сключено с Комисията. То се изготвя от държавата членка в съответствие с нейните собствени системи и процедури и с участието на партньори, представляващи регионалните и местните публични органи, както и широк кръг от социални, икономически, екологични заинтересовани страни и други интереси.

Доклад на Сметната палата

• През 2017 г. Европейската сметна палата публикува доклад относно споразуменията за партньорство, подписани между Комисията и държавите членки.
• В доклада се заключава, че средствата са били насочени с цел осигуряване на растеж и работни места, инвестиционните цели са били определени и успешно превърнати в цели и резултати. Според доклада обаче са били разработени твърде много показатели за изпълнение, а измерванията на изпълнението не са хармонизирани между отделните фондове.

Пандемията от COVID-19 — изменения на регламента

• С Регламент (ЕС) 2020/460 се изменя Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфични мерки за мобилизиране на инвестиции в здравните системи на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса).
• С Регламент (ЕС) 2020/558 се изменя Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специалните мерки за предоставяне на изключителна гъвкавост на държавите членки за използване на ЕСИ фондовете в отговор на избухването на COVID-19. С него им се дава възможност да мобилизират цялата неизползвана подкрепа от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд.
• С Регламент (ЕС) 2020/2221 се изменя Регламент (ЕС) № 1303/2013 за въвеждане на извънредни допълнителни ресурси и договорености за изпълнение по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и целта „Европейско териториално сътрудничество“ за предоставяне на помощ за насърчаване на възстановяването от кризи в контекста на пандемията от COVID-19 пандемия и подготовка на екологосъобразно, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU).

Удължаване на периода за прилагане на регламента по отношение на програмите на ЕЗФРСР

С Регламент (ЕС) 2020/2220 до 31 декември 2022 г. се разширяват както прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на програмите, подпомагани от ЕЗФРСР, така и периодът на тяхната продължителност. Това зависи от подаването на искане за изменение на съответните програми за развитие на селските райони за двугодишния преходен период, който ще продължи до прилагането на новата обща селскостопанска политика, считано от 1 януари 2023 г.

Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE)

След нахлуването на Русия в Украйна с Регламент (ЕС) 2022/562 се изменя Регламент (ЕС) № 1303/2013 по следните начини.

• Позволява кръстосано финансиране между фондовете на ЕФРР и ЕСФ за справяне с притока на бежанци. Това например позволява на държавите членки да преразпределят ресурсите, които преди това са били предназначени за инфраструктурни проекти, и да ги пренасочат към здравеопазването и образованието.
• Позволява по-голяма гъвкавост за пренасочване на неусвоеното финансиране по политиката на сближаване от бюджетния период 2014—2020 г., включително REACT-EU.
• Удължава с една счетоводна година 100-процентното финансиране от бюджета на ЕС за програмите за сближаване (за разлика от задължителното национално съфинансиране при нормални обстоятелства), за да се намали тежестта върху националните и регионалните бюджети.
• Позволява възстановяване на разходи за операции, които са били свързани с миграционните предизвикателства, но са започнали преди да бъде отправено официално искане до Комисията. Такива проекти са допустими от 24 февруари 2022 г., стига да отговарят на специфичните за фонда правила.

Увеличаване на предварителното финансиране от ресурсите на REACT-EU и определяне на единични разходи (CARE+)

За да се допълнят тези мерки, беше въведено второ изменение за увеличаване на предварителното финансиране от ресурсите на REACT-EU и за установяване на единични разходи на човек, известно като CARE+ (Регламент (ЕС) 2022/613). Основната цел на този регламент беше да осигури допълнителна ликвидност и да опрости административните процедури, свързани с разходите.

Увеличеното предварително финансиране дойде от бюджета на REACT-EU, където всички държави членки получиха допълнителни 4 %, като по този начин процентът на предварително финансиране се увеличи от 11 % на 15 %. Освен това държавите членки, които граничат с Украйна или са имали приток на бежанци, надвишаващ 1 % от населението им през първия месец след руската инвазия, получиха допълнителни 34 %, с което процентът на предварителното им финансиране се увеличи от 11 % на 45 %. Тези девет държави членки са България, Чехия, Естония, Литва, Унгария, Австрия, Полша, Румъния и Словакия.

Опростеният вариант на разходите на равнище ЕС има за цел да намали значително административната тежест, така че усилията да бъдат съсредоточени върху постигането на по-широки цели на политиката, а продължителните проверки на управлението и контрола да не забавят изпълнението. Вместо да предоставя документи за всяка покупка (например одеяла, хигиенни принадлежности, основни хранителни продукти и лични вещи), управляващият орган може просто да заяви единичен разход от 40 евро на седмица за лице с временна закрила (или друга адекватна закрила съгласно националното законодателство) за максимум 13 седмици. Този вариант може да доведе до ефективно покриване на разходите, понесени от неправителствените организации и местните органи, които оказаха незабавна подкрепа на границата от първия ден на нахлуването. Опростеният вариант на разходите беше допълнително подобрен с изменението на FAST-CARE, като сумата беше увеличена на 100 евро на седмица на лице и подкрепата беше удължена до 26 седмици (вж. по-долу).

Гъвкава помощ за териториите — FAST-CARE

С Регламент (ЕС) 2022/2039 се изменя Регламент (ЕС) № 1303/2013 и регламентът за определяне на правилата за периода 2021—2027 г. — Регламент (ЕС) 2021/1060 (вж. резюмето). Що се отнася до измененията на Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2014—2020 г., правилата имат за цел да въведат по-голяма гъвкавост, която да спомогне за оптимизиране на използването на ресурсите от програмния период 2014—2020 г. и да позволи по-плавно въвеждане на забавени проекти между програмите за периода 2014—2020 г. и 2021—2027 г.

• По изключение за операции, свързани с миграционните предизвикателства, произтичащи от военната агресия на Русия, се допуска освобождаване от изискванията, свързани с местоположението на операцията в дадена държава членка, като се има предвид, че хората, бягащи от войната, могат да се преместят на различни места след пристигането си.
• С него се въвежда възможността за деклариране на разходи за операции, които вече са физически завършени или напълно изпълнени, и се въвежда гъвкавост между фондовете, като се позволява използването на Кохезионния фонд за операции, свързани с миграционните предизвикателства, произтичащи от руската военна агресия срещу Украйна, както и между тематичните цели, като се позволяват трансфери в рамките на програмите.
• Дава се възможност за съфинансиране в размер до 100 %, което може да се прилага за отделна приоритетна ос, създадена в рамките на програма за насърчаване на социално-икономическата интеграция на граждани на държави извън ЕС, включително за операции, посветени на миграционните предизвикателства в резултат на руската военна агресия. Най-малко 30 % от финансовото разпределение на такъв отделен приоритет трябва да бъде разпределено за операции, чиито бенефициери са местни органи или организации на гражданското общество, действащи на ниво местна общност.
• С него се облекчават критериите за „поетапно изпълнение на“ проектите между бюджетните периоди 2014—2020 г. и 2021—2027 г., като се намалява минималната граница на общите разходи за проекта от 5 млн. евро на 1 млн. евро, за да бъде допустим за поетапно изпълнение, наред с други специфични критерии. По този начин останалите части от проекта ефективно се прехвърлят към следващия програмен период, като така се освобождават ресурси за периода 2014—2020 г. Те на свой ред могат да бъдат използвани за справяне с миграционните предизвикателства, ако държавата членка желае това.
• С него се подобрява опростеният вариант на разходите, като се увеличава размерът на единичните разходи от 40 евро на 100 евро на седмица на лице и се удължава срокът на помощта от 13 седмици на 26 седмици. Това се отнася за всички лица, които са поискали и получили временна закрила или друга подходяща закрила съгласно националното законодателство.
• Той увеличава гъвкавостта при приключването на програмите за периода 2014—2020 г., като увеличава плащанията на крайното салдо за всеки приоритет по фонд и категория региони през последната година на отчитане от 10 % на 15 %. Това означава, че ако например по една приоритетна ос (конкретен вид инвестиция) са сключени с 15 % повече договори, тази сума може да бъде финансирана от друга приоритетна ос, по която не са постигнати същите резултати, при условие че става въпрос за същата програма, същата категория региони и същия фонд.

Подкрепа за достъпна енергия (SAFE)

Като част от измененията, включени в Регламент (ЕС) № 2023/435, целенасочените и извънредни промени в регламента за общите разпоредби за периода 2014—2020 г., известни като SAFE, имат за цел да подкрепят държавите членки и регионите, изправени пред предизвикателствата, произтичащи от настоящата енергийна криза.

По-конкретно SAFE позволява:

• финансиране на оборотния капитал на малки и средни предприятия, особено засегнати от повишаването на цените на енергията, в съответствие с приложимите правила за държавна помощ;
• финансиране на разходите за потребление на енергия на уязвимите домакинства с цел справяне с енергийната бедност;
• предоставяне на засилена подкрепа за схемите за съкратено работно време за запазване на работните места на наетите и самостоятелно заетите лица чрез възможното използване на ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ.

Тези целенасочени промени се основават на същите правила като предишните гъвкави мерки, предлагани от CARE и FAST-CARE:

• Всички фондове на политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд) могат да бъдат използвани за подпомагане на тези мерки чрез кръстосано финансиране, като могат да се използват и средства по програма REACT-EU.
• Ресурси от всяка от трите категории региони (по-развити, в преход и по-слабо развити) могат да се използват за подпомагане на тези мерки, като се премахва задължението, свързано с местоположението на операцията.
• Всички предложени действия могат да се ползват от 100% съфинансиране от ЕС.
• Разходите ще бъдат допустими от 1 февруари 2022 г. до края на 2023 г., включително за вече приключили операции.
• Бюджетът за тези извънредни мерки може да възлиза на максимум 10 % от общия размер на отпуснатите средства по националната политика на сближаване за периода 2014—2020 г.
• Плащанията на Комисията към държавите членки не трябва да надвишават 5 милиарда евро през 2023 г.