Почти 7 милиона граждани на Европейския съюз (ЕС) пътуват или живеят извън ЕС, на места, където тяхната собствена държава няма посолство или консулство.
По време на своя престой те могат да се нуждаят от помощ от консулските власти, например ако паспортът им е изгубен или откраднат, ако са жертви на злополука или ако се озоват в центъра на политическа криза, което налага евакуирането им.
С нея се определя кога и как гражданите на ЕС, които са в бедствено положение в държава извън ЕС, имат правото да се ползват от закрилата на посолствата или консулствата на други държави от ЕС, ако тяхната собствена държава не е представена.
Другите държави от ЕС трябва да предоставят на непредставените граждани на ЕС всяка помощ, която те биха предоставили на своите собствени граждани, като:
С директивата се пояснява до каква степен членовете на семействата на граждани на държави извън ЕС могат да получат помощ.
С новата директива се поясняват също така правилата за координиране на помощта между държавите от ЕС и ролята на делегациите на ЕС.
Държавата, от която съответният гражданин на държава от ЕС, иска помощ, винаги ще се консултира с неговата собствена държава, като собствената държава може по всяко време да реши да се погрижи за своите граждани дори когато тя няма посолство или консулство във въпросната държава (например чрез предоставяне на информация по телефона, чрез установяване на връзка със семейството или приятели или чрез онлайн консулски услуги).
Съответният гражданин може да бъде пренасочен от едно посолство към друго, тъй като държавите от ЕС, представени във въпросната държава, могат да се договорят на местно равнище за това кой ще оказва помощ на кого с цел гарантиране на ефективна закрила на гражданите на ЕС. Тези договорености ще трябва да бъдат публикувани.
Гражданите могат да получат информация за наличната помощ и сключените споразумения между консулствата, като се свържат с делегацията на ЕС във въпросната държава.
С директивата се определят правила, с които се гарантира, че непредставените граждани ще получат нужното внимание и пълна помощ при кризисни ситуации. При такива случаи е необходимо ясно разпределение на отговорностите и координация, за да се избегне пренебрегване на гражданите на ЕС.
Ако предоставената помощ включва разходи или такси, непредставените граждани на ЕС следва да не плащат повече от гражданите на държавата от ЕС, която им оказва помощ.
От гражданите, които не са в състояние да заплатят на място тези разходи, ще бъде изискано да подпишат формуляр, с който те поемат задължение да възстановят тези разходи на властите на своята собствена държава.
От
Договорите на ЕС гарантират на всички граждани на ЕС правото на равно третиране по отношение на закрилата от дипломатическите и консулските власти на всяка държава от ЕС, когато те пътуват или живеят извън ЕС и тяхната собствена държава не е представена (вж. член 20, параграф 2, буква в) и член 23 от Договора за функционирането на Европейския съюз; член 46 от Хартата на основните права на ЕС).
Съгласно предишния правен режим държавите от ЕС бяха длъжни да договорят помежду си необходимите правила. Този правен режим бе установен с решение на Съвета (Решение 95/553/EО на Съвета относно консулската закрила за непредставени граждани на ЕС).
С новата директива ще се отмени Решение 95/553/ЕО, считано от Целта е по-нататъшно улесняване на сътрудничеството и координацията между консулските власти и засилване на правото на гражданите на ЕС на консулска закрила.
За допълнителна информация вж.:
Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от одина относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО
последна актуализация