Стратегия за по-нататъшно разширяване (2014-2015 г.)

Това съобщение на Европейската комисия (ЕК) обяснява Стратегията на Европейския съюз за разширяване за периода 2014-2015 г. и съобщава за напредъка, постигнат от всяка държава кандидатка и от потенциалните кандидатки по отношение на членството.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014-2015 г. (COM(2014) 700 final, 8 октомври 2014 г.).

ОБОБЩЕНИЕ

ОСНОВНИ МОМЕНТИ

Политиката за разширяване на ЕС допринася за мощното трансформиращо въздействие върху засегнатите държави от страна на процеса по присъединяване към членство. За да подготви (потенциалните) кандидати за членство, ЕС подпомага и наблюдава напредъка на реформите, за да се гарантира, че дадена кандидатка се допуска до ЕС, едва след като е изпълнила всички необходими изисквания и условия (по-специално критериите от Копенхаген).

Кой?

Кандидатки: Черна гора, Сърбия, бивша югославска република Македония, Албания и Турция.
Потенциални държави кандидатки: Босна и Херцеговина, и Косово*.

Забележка: преговорите за присъединяване с Исландия бяха отложени от исландското правителство през май 2013 г.

Стратегия на ЕС за реформата за разширяване

Стратегията на ЕС за разширяване обръща специално внимание на 3 „стълба“ за реформи на процеса по присъединяване. Реализирането на реформи в тези области е ключът към успеха по пътя към ЕС:

1.
правовата държава с фокус върху съдебната реформа и борбата срещу организираната престъпност и корупцията;
2.
икономическото управление с фокус върху фискалната стабилност и структурните реформи с цел подобряване на конкурентоспособността и растежа;
3.
реформа на публичната администрация (РПА) с оглед повишаване на административните възможности на държавите.

Доклади за напредъка

Съобщението включва набор от специализирани доклади, които представят преглед на напредъка, постигнат от всяка (потенциална) кандидатка и на реформите, които все още се очакват:

Черна гора: тази държава предприе допълнителни стъпки по преговорите за присъединяване. Отворени са дванадесет глави. Започна реализирането на реформата по отношение на принципа на правовата държава. Сега са необходими осезаеми резултати, които ще са много важни, за да се определи цялостното движение на преговорите за присъединяване.
Бивша югославска република Македония: процесът по присъединяване към ЕС по отношение на тази държава е в задънена улица. Необходими са действия, за да се променят скорошните неблагоприятни тенденции, по-специално по отношение на свободата на изразяване и на медиите, и по отношение на независимостта на съдебната система. Съществува спешна необходимост от постигане на договореност и намиране на взаимно приемливо решение по въпроса с името. Правителството и опозицията следва да предприемат стъпки за възстановяване на политическия диалог в парламента.
Албания: тази държава получи статут на кандидатка през 2014 г. като признание за нейните усилия за извършване на реформи и за постигнатия напредък при спазването на наложените условия. Държавата трябва да доразвие и консолидира реформите и да насочи усилията си върху преодоляването на предизвикателствата, свързани с ЕС, пред които е изправена, по устойчив и всеобхватен начин. Както правителството, така и опозицията трябва да гарантират, че политическият дебат се провежда основно в парламента.
Сърбия: започването на преговорите за присъединяване е повратен момент в отношенията на ЕС със Сърбия. Сега Сърбия трябва да наложи устойчиви приоритети на своята реформа, тъй като напредъкът на преговорите ще зависи от напредъка в ключови области, по-специално като принципа на правовата държава и процеса на нормализиране по отношение на Косово. Необходимо е да се генерира нов импулс в диалога между двете държави, за да се разрешат основните висящи въпроси и да се отвори нов етап в нормализирането на отношенията.
Турция: реализирането на определени ангажименти за реформи от Турция продължава, като например пакета за демократизация от 2013 г., предприети са и стъпки за разрешаване на въпроса с кюрдското малцинство. Съществуват обаче и основания за сериозни тревоги по отношение на независимостта на съдебната система и защитата на основните свободи. Активните и надеждни преговори за присъединяване осигуряват най-подходящата рамка за използване на пълния потенциал на отношенията ЕС-Турция. Стартирането на преговорите по съответните глави относно правовата държава и основните права ще осигури пътна карта за реформи в тези ключови области.
Босна и Херцеговина: тази държава е в застой по отношение на своя процес на интеграция с ЕС. Особено важно ще е за държавата да говори с един глас, да реализира спешни социално-икономически реформи и да постигне напредък във връзка със своята европейска програма.
Косово: парафирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Косово през юли 2014 г. е важен повратен момент в отношенията между ЕС и Косово. Сега Косово трябва да реализира ключовите реформи, по-специално реформата относно принципа на правовата държава.

Допълнителна информация можете да намерите на уебсайта на Генерална дирекция„Европейска политика за съседство и преговори за разширяване“на Европейската комисия

*Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

последно актуализация 20.02.2015