13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

32006D0972

L 400/243

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Идеи“ за изпълнение на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/972/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричана по-долу „Рамковата програма“) трябва да се изпълнява посредством специални програми, в които се дефинират подробни правила за тяхното изпълнение, фиксира се тяхната продължителност и се осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), управлявани от научните изследователи научни изследвания, основани на инициативите на научната общност („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Идеи“, що се отнася за непреките действия, следва да се изпълняват с тази специална програма.

(3)

Тази специална програма трябва да следва „управляван от научните изследователи“ подход: тя следва да подкрепя проекти на „гранични научни изследвания“, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми. Програмата следва да се изпълнява по гъвкав и удобен за потребителя начин, в дух на откритост по отношение на всички свързани с нея действащи лица и отчитайки съответните научни практики.

(4)

Предложенията за „гранични научни изследвания“ следва да се оценяват на основата на единствения критерий на превъзходство съгласно сравнителен преглед и следва да постави ударение върху интердисциплинарни и мултидисциплинарни високорискови пионерни проекти, както и върху нови групи и ново поколение научни изследователи, а така също и утвърдили се екипи.

(5)

Тази специална програма трябва да се изпълнява съгласно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отговорност посредством Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), състоящ се от независим научен съвет, съставен от учени, инженери и стипендианти, ползващи се с добро име, представляващи европейската научноизследователска общност в цялата ѝ широчина и дълбочина, подкрепена от оскъдна и рентабилна специализирана структура за изпълнение, която следва да бъде изградена като изпълнителна агенция в съгласие с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (4).

(6)	Комисията следва да отговаря за изпълнението на тази специална програма и следва да действа като гарант за автономността и интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, както и за неговата функционална ефективност.

(7)

За да гарантира автономността на Европейския съвет за научни изследвания, Комисията следва да гарантира, че ще се уважават позициите на научния съвет относно научната ориентация и аспектите на изпълнение на програмата, и че специализираната структура за изпълнение ще следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост целите и изискванията на тази специална програма.

(8)	За да гарантира интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, Комисията следва да осигури това, че тази специална програма ще се изпълнява в съгласие с поставените цели.

(9)	За настоящата програма следва да се прилага правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети, както и за разпространение на научноизследователските резултати относно рамковата програма (наречен по-долу „правилник за участие и разпространение“).

(10)

Рамковата програма следва да допълва дейностите, извършвани в държавите-членки, както и други действия на Общността, необходими за общите стратегически усилия за изпълнение на целите от Лисабон успоредно, по-специално с целите, засягащи структурните фондове, земеделието, образованието, обучението, културата, конкурентоспособността и иновативността, индустрията, здравето, защитата на потребителите, заетостта, енергетиката, транспорта и околната среда.

(11)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, предполагащи участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприето от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

(12)

Така, както е предвидено съгласно член 170 от Договора, Общността сключи редица международни споразумения в областта на научните изследвания и следва да се положат усилия за засилване на международното сътрудничество при научните изследвания с оглед по-нататъшното интегриране на Общността в световната научноизследователска общност. Поради това тази специална програма следва да е открита за участие на страните, сключили споразумения за тази цел и следва да е освен това отворена на ниво проекти, и на основата на взаимна изгода — за участие на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество.

(13)	При научноизследователските дейности, извършвани в рамките на тази програма, следва да се спазват основните етични принципи, включително принципите, които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(14)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници в съгласие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (6) на Комисията, с който се уреждат подробни правила за изпълнението на този финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(15)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение, както на ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съгласие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (8), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (9).

(16)

Тъй като мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки и поради това следва да бъдат приети с консултативната или управленската процедура, предвидена в членове 3 и 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 3 от настоящото решение, поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(17)

Изпълнението и управлението на дейността по тази специална програма ще се проверява и преценява, за да се оценят нейните постижения и да се регулират и подобрят процедурите въз основа на опита. Що се отнася до структурите и механизмите на Европейския съвет за научни изследвания, средносрочният преглед на Седмата рамкова програма, основан на независима проверка спрямо критериите за върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност и с пълното участие на Научния съвет може да покаже необходимост от следващи подобрения, за които ще е необходимо да се направят подходящи изменения.

(18)	Специалната програма „Идеи“ следва да има собствена бюджетна линия в Общия бюджет на Европейските общности.

(19)

Значимостта на тази специална програма се признава като средство от общ приоритет за постигане на целите на върхови постижения, опростяване на управлението и европейска добавена стойност в „граничните научни изследвания“, за което допринасят научните изследвания на Общността, в допълнение към вече предприетите усилия на национално равнище.

(20)

Това отговаря на препоръките от доклада на ERCEG (11), създадени от Европейския съвет от Копенхаген (ноември 2002 г.), повторно изразени от следващите съвети (ноември 2003 г., 11 март 2004 г., 25-26 март 2004 г., 26 ноември 2004 г.) и утвърдени от Европейския парламент (12). Тази специална програма е в съответствие със стратегията от Лисабон и с Европейския съвет от Барселона, поставили целта за повишаване на европейските научноизследователски усилия до 3 % от БВП на Европейския съюз.

(21)

При изпълнението на тази програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на кариерното развитие, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани в съответствие с действия по тази програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Специалната програма „Идеи“ за дейности на Общността в областта на „граничните научни изследвания“, наричана по-долу „специалната програма“, се приема с настоящото за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

2. Специалната програма следва да е „управлявана от научните изследователи“, подкрепяйки научните изследвания, извършвани във всички области от отделни национални и транснационални екипи, конкурирайки се на европейско равнище. Подробните цели и общите линии на тези дейности са изложени в приложение I.

Член 2

В съответствие с приложение II на рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 7510 милиона EUR, като по-малко от 5 % от тях са за административни разходи на Комисията (13).

Член 3

1. Всички научноизследователски дейности, извършвани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2. Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешко клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (14),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3. Могат да бъдат финансирани научните изследвания относно човешки стволови клетки както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка/държави-членки.

Всяка молба за финансиране на научни изследвания върху човешки ембрионални стволови клетки включва при необходимост подробности относно лицензирането и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строго лицензиране и контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка/държави-членки.

4. Областите на научните изследвания, изложени в параграф 2, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 4

1. Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2. Комисията създава Европейски съвет за научни изследвания, който е средството за изпълнение на тази специална програма.

3. Европейският съвет за научни изследвания се състои от независим научен съвет, подкрепен от специализирана структура за изпълнение, така както е описано в приложение I. Тя работи съгласно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отчетност.

4. Комисията следва да действа като гарант за автономността и интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, да осигури правилното изпълнение на възложените ѝ задачи и да представя на Европейския парламент и на Съвета ежегоден отчет относно операциите на ЕСНИ и осъществяването на целите, изложени в специалната програма.

Член 5

1. Научният съвет е съставен от учени, инженери и стипендианти, ползващи се с добро име и подходящ опит, осигуряващи разнообразие на научноизследователските области, действащи в качеството си на личности, независими от външни интереси.

Комисията назначава членовете на научния съвет след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувано с научния съвет, включително след консултация с научната общност и доклад до Европейския парламент и до Съвета (15).

Техният срок на пълномощие е ограничен до 4 години, който може да бъде подновен веднъж, на основата на ротационна система, която гарантира приемственост на работата на научния съвет.

2. Научният съвет действа в съгласие с мандата, изложен в приложение I.

3. Научният съвет установява:

а)	общата стратегия за ЕСНИ;

б)	работната програма за изпълнение на специалната програма, която се приема в съответствие с член 6, параграф 1;

в)	методите и процедурите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основа на които ще се определят предложенията, които ще бъдат финансирани;

г)	неговата позиция по всеки въпрос, който от научна гледна точка може да подобри постиженията и въздействието на специалната програма, както и качеството на изпълняваните научни изследвания;

д)	кодекс на поведение, отнасящ се, inter alia, до избягването на конфликти на интереси.

4. Научният съвет действа изключително в интерес на постигане на научните, технологичните и учебните цели на специалната програма съгласно принципите, изложени в член 4, параграф 3.

Член 6

1. Комисията приема работната програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложение I, свързаното с нея финансиране, както и графика за изпълнение.

2. Работната програма отчита състоянието на науката и технологиите в Европа и предвижданите развития. Тя се актуализира при необходимост.

3. Работната програма определя критериите, по които се оценяват предложенията съгласно схемите на финансиране и се подбират проектите. За индивидуалните проекти е приложим единствено критерият върхови постижения. За действията относно координация и подкрепа могат да се прилагат критерии, свързани с проекта.

4. Работната програма може да установи:

а)	организациите, които получават пари във формата на членски внос;

б)	действия в подкрепа на дейностите на конкретни юридически лица.

5. Комисията гарантира, че изпълнението на специалната програма е в съгласие с принципите, изложени в член 4, параграф 3, а така също и с общата стратегия, цитирана в член 5, параграф 3, буква а), както и с работната програма, цитирана в член 5, параграф 3, буква б) и с методите и позициите, установени от научния съвет, така както са дефинирани в член 5, параграф 3, буква в) и в член 5, параграф 3, буква г). Комисията гарантира, че специализираната структура за изпълнение следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост само целите и изискванията на тази специална програма.

6. Що се отнася за задачите, изложени в член 5, параграф 3, Комисията се въздържа да следва позицията на научния съвет само ако смята, че не са спазени разпоредбите на тази специална програма. В този случай Комисията може да приеме мерки, за да поддържа приемственост в изпълнението на специалната програма и постигането на целите, мотивирайки надлежно тези мерки.

7. За приемането на работната програма, цитирана в член 6, параграф 1, се прилага процедурата, цитирана в член 8, параграф 2.

8. Процедурата за управление, цитирана в член 8, параграф 3, се прилага за приемане на работната програма, когато има разлика по същество с позицията на научния съвет, съгласно член 6, параграф 6.

9. Регулативната процедура, цитирана в член 8, параграф 4, се прилага за приемането на действия относно НИР, които включват използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки.

Член 7

1. За тази специална програма се прилага правилникът за участие и разпространение.

2. Специалната програма се изпълнява посредством схеми за финансиране, дефинирани в приложение III към рамковата програма.

Член 8

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

3. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, определен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

5. Комисията информира редовно комитета относно общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички действия, които са предложени или финансирани по тази програма, така както е посочено в приложение II.

6. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независим мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 и приложение I, раздел II (Идеи) от рамковата програма, които трябва да бъдат провеждани по отношение на дейностите, които са предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2006 година.

За Съвета

Председател

J. KORKEAOJA

(1) Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4) ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.

(5) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(6) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(7) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(8) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(9) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(11) ERCEG — Експертната група към Европейския научноизследователски съвет ERCEG е създадена по инициатива на датския министър по наука, технологии и иновации по време на датското председателство на ЕС през декември 2003 г.

(12) Доклад за основните направления в науката и технологиите за бъдещата политика на Европейския съюз в подкрепа на научните изследвания А6-0046/2005, 28.2.2005 г.

(13) Включително административните разходи за Европейския съвет за научни изследвания.

(14) Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

(15) Участието на научния съвет е неприложимо за процеса на подбор на членовете основатели на научния съвет.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ ЦЕЛИ И ОБЩИ ЛИНИИ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Управляваните от научните изследователи „гранични научни изследвания“ в рамките на дейностите, разбирани обикновено като „базови научни изследвания“, са ключов двигател за социален прогрес и богатство, тъй като отварят нови възможности за научен и технологичен напредък и представляват инструмент за производство на ново знание, водещо до бъдещи приложения и пазари.

Въпреки многото постижения и високото ниво на ефективност в голям брой области, Европа не използва оптимално научноизследователския си потенциал и ресурсите си и спешно се нуждае от засилена възможност да генерира знание и да преобразува това знание в икономическа и социална стойност и растеж.

Цели

Целта на специалната програма „Идеи“ е да засили върховите постижения, динамиката и творчеството в европейските научни изследвания и да подобри привлекателността на Европа за най-добрите научни изследователи както от Европа, така и от трети страни, а също така и за инвестиции в индустриални научни изследвания, осигурявайки конкурентна структура за финансиране за цяла Европа, в допълнение към и без да замества националното финансиране за „гранични научни изследвания“, изпълнявани от отделните екипи. Важен аспект на тази програма е комуникацията и разпространението на научноизследователските резултати.

За изпълнението на тази цел Комисията ще създаде по тази програма Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), съставен от независим научен съвет, и икономична и рентабилна специализирана структура за изпълнение. ЕСНИ ще работи съобразно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отчетност и ще подкрепя управлявани от научните изследователи проекти за „гранични научни изследвания“, изпълнявани от отделни екипи, конкуриращи се на европейско равнище, в рамките на всички области научни изследвания.

Насърчавайки „граничните научни изследвания“ от целия ЕС, специалната програма ще цели да постави европейските научни изследвания на водеща позиция, откривайки пътя за създаване на нови и често пъти неочаквани научни и технологични резултати в нови области на научни изследвания. Програмата ще стимулира потока от идеи и ще позволи на Европа да използва по-добре своите научноизследователски активи и да насърчава иновациите в стремежа към основаване на динамично общество, основано на знание, с дългосрочни ползи за конкурентоспособността на европейските икономики и благосъстояние.

Изпълнение на програмата

За изпълнението на тази специална програма Комисията ще установи от самото начало двата ключови структурни компонента на ЕСНИ — независим научен съвет и оскъдна и рентабилна специализирана структура за изпълнение.

Административните разходи и разходите за персонала на ЕСНИ, свързани с научния съвет и със специализираната структура за изпълнение, ще са съгласувани с икономично и рентабилно управление; административните разходи ще се държат на минимума, в съответствие с осигуряване на ресурсите, необходими за висококачествено изпълнение, така че да се максимизира финансирането за граничните научни изследвания (1).

Научен съвет

Задачите на научния съвет, така както е установено в член 5, ще са следните:

Научна стратегия:

—	да установи общата научна стратегия за програмата в светлината на научните възможности и европейските научни нужди;

—	на перманентна основа, в съответствие с научната стратегия, осигурява създаването на работната програма и необходимите модификации, включително покани за предложения и критерии и, ако е необходимо, определя специалните теми или целеви групи (например млади/възникващи екипи).

Научно управление, мониторинг и качествен контрол на изпълнението на програмата:

—

ако е целесъобразно, от научна гледна точка определя позициите относно изпълнението и управлението на поканите за предложения, критериите за оценка, процесите на партньорска проверка, включително подбора на експерти и методите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основата на които ще се реши предложението, което ще се финансира под надзора на научния съвет; така също и всеки друг въпрос, засягащ постиженията и въздействието на специалната програма, а също и качеството на извършваните научни изследвания;

—	наблюдава качеството на операциите и оценява изпълнението на програмата и постиженията и дава препоръки за колективни или бъдещи дейности.

Комуникация и разпространение:

—	осигурява комуникация с научната общност и с ключови заинтересувани лица относно дейностите и постиженията на програмата и обсъжданията на ЕСНИ;

—	отчита се редовно пред Комисията относно своите дейности.

Научният съвет ще има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират и ще действа като гарант за качеството на дейността от научна гледна точка.

Научният съвет може да избере независим главен секретар, който ще действа под негова власт. Главният секретар, inter alia, ще помага на научния съвет при осигуряване на ефективна връзка със специализираната структура за изпълнение и с Комисията, и при мониторинг на ефективното изпълнение на неговата стратегия и позициите, така както се изпълняват от специализираната структура за изпълнение.

Може да се предостави административна помощ за председателя и заместник-председателите на научния съвет.

Специализирана структура за изпълнение

Специализираната структура за изпълнение ще отговаря за всички аспекти на административното изпълнение и привеждане на програмата в изпълнение, така както е предвидено в годишната работна програма. Тя по-специално ще изпълнява процедурите за оценка, партньорската проверка и процеса на подбор съгласно принципите, установени от научния съвет и ще осигурява финансовото и научното управление на субсидиите. Специализираната структура за изпълнение ще държи научния съвет информиран за своите дейности.

Управлението на ЕСНИ ще се извършва от персонал, назначен за целта, включително служебни лица от институциите на ЕС и ще покрива само реалните административни нужди, за да гарантира стабилността и приемствеността, необходими за една ефективна администрация.

Роля на Комисията

Комисията ще действа като гарант за пълната автономност и интегритета на ЕСНИ. Тя ще гарантира, че ЕСНИ действа в съгласие с принципите: върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност и че той следва точно стратегията и методиката за изпълнение, установени от научния съвет. По-специално, Комисията ще:

—	осигури създаването на специализирана структура за изпълнение и делегирането на задачи и отговорности към нея,

—	назначи директора и висшия състав на специализираната структура за изпълнение, отчитайки вижданията на научния съвет,

—	приеме работната програма и позициите относно методиката на изпълнение, така както е дефинирано от научния съвет,

—	осигури предложенията да се запазват и проектите да се финансират единствено на основата на техния ред на класиране, получен след партньорската проверка; всяка промяна в реда на класиране след партньорската проверка трябва да бъде изрично утвърдена от научния съвет,

—	информира редовно програмния комитет относно изпълнението на програмата,

—	съставя, в сътрудничество с научния съвет, годишен отчет относно операциите на ЕСНИ и осъществяването на целите, изложени в специалната програма и ще го представя на Съвета и на Парламента.

Дейности

Тази програма ще насърчава „граничните научни изследвания“ от световна класа. Терминът „гранични научни изследвания“ отразява едно ново разбиране за базови научни изследвания. От една страна, този термин означава, че базовите научни изследвания са от критично значение за икономическото и социалното благосъстояние, а от друга страна, че научните изследвания на и извън границите на сегашното разбиране са по същество рисковано начинание, което напредва в нови и максимално предизвикателни научноизследователски области и се характеризира с отсъствието на дисциплинарни граници.

Програмата ще подкрепя отделни проекти, които могат да бъдат изпълнявани във всяка област на базови научни и технологични изследвания, попадащи в обсега на научните изследвания на Общността по настоящата рамкова програма, включително инженерство, социално-икономически и хуманитарни науки. Ако е необходимо, могат да се вземат под внимание специални научноизследователски теми или целеви групи (напр. ново поколение научни изследователи/възникващи екипи), следвайки целите на програмата и нуждите от ефикасно изпълнение. Особено внимание ще се обърне на възникващите и бързо растящите области на границата на знанието, както и на свързващото звено между дисциплините.

Ще се следва „управляван от научните изследователи“ подход. Това означава, че програмата ще подкрепя проекти, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми в рамките на обсега на поканите за предложения. Предложенията ще се оценяват по единствения критерии върхови постижения съгласно оценката на партньорска проверка, отчитайки върховите постижения в новите групи, новите поколения научни изследователи, както и утвърдили се екипи, и като обръща особено внимание на предложенията, които са определено пионерни и включват съответно високи научни рискове.

Програмата ще подкрепя проекти, изпълнявани от отделни екипи, които могат да бъдат с национален и транснационален характер. Отделният екип се състои от отделен главен научен изследовател и, ако е необходимо, от други лица, членове на екипа (2).

Преглед

Изпълнението и управлението на дейността ще са проверяват и преценяват непрекъснато, за да се оценят нейните постижения и да се регулират и подобрят процедурите на основата на опита. В контекста на междинната преценка, цитирана в член 7, параграф 2 от рамковата програма, освен това ще се извършва независим преглед на структурите и механизмите на ЕСНИ спрямо критериите за научни върхови постижения, автономност, ефикасност и прозрачност, и с пълното участие на научния съвет. Това ще включва процеса и критериите за подбор на членовете на научния съвет. При прегледа ще се гледа изрично за предимствата и недостатъците на структура, основана като изпълнителна агенция, както и на структура на основата на член 171 от Договора. Въз основа на този преглед тези структури и механизми следва да се модифицират при необходимост. Комисията ще гарантира, че цялата необходима подготвителна работа, включително всякакви законодателни предложения, каквито сметне за необходими, се предприема и представя на Европейския парламент и на Съвета, така както се изисква от Договора с оглед да се премине към всякаква необходима модифицирана структура колкото може по-скоро. За целта рамковата програма ще се адаптира или допълни със съвместно решение в съответствие с член 166, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност. Докладът за напредъка, цитиран в член 7, параграф 2 от рамковата програма, предшестващ междинната преценка, ще даде начални сведения относно функционирането на ЕСНИ.

Етични аспекти

През време на изпълнението на тази специална програма и при научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, цитирани в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а така също и на животните и на околната среда, в съответствие със законодателството на Общността и на съответните международни конвенции, насоки и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицината, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към нея, Конвенцията за правата на детето на ООН, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия на ООН (КБТО), Международен договор за растителни генетични ресурси за храни и селско стопанство, както и съответните резолюции на Световната здравна организация.

Ще се вземат под внимание и становищата на европейската група консултанти за етичните последствия на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии (считано от 1998 г.).

В съгласие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай прилагат се националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартиране на НТД дейности. Освен това Комисията системно ще извършва етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Няма да се отпуска никакво финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (3), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

През време на изпълнение на тази програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да бъдат взети под внимание всякакви развития.

(1) С оглед да се улесни изпълнението на програмата, за всяка среща на програмния комитет, така както е дефинирано в дневния ред, Комисията ще възстанови, в съгласие с установените насоки, разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за онези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от специален опит.

(2) В съгласие с правилника за участие участието на повече от едно юридическо лице не се изключва.

(3) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Информация, предоставяна от Комисията в съответствие с член 8, параграф 5

1.	Информация относно дейности, позволяващи наблюдение на целия жизнен цикъл на всяко предложение, покриваща по-специално:

—	представените предложения,

—	резултати от преценката за всяко предложение,

—	споразумения за субсидии,

—	изпълнени дейности.

2.	Информация относно резултата на всяка покана и изпълнение на дейности, покриваща по-специално:

—	резултатите относно всяко предложение,

—	сключване на споразумения за субсидии,

—	изпълнение на дейностите, включително данни за плащанията и резултати от дейностите.

3.	Информация относно изпълнението на програмата, включително значима информация на равнище рамковата програма и специалната програма.

Тази информация (по-специално, относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да бъде предоставена в еднообразно структуриран електронно читаем и обработваем формат, който да е достъпен посредством основана на информационни технологии система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

32006D0973

L 400/270

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

oт 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Хора“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/973/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (наричана по-долу „Рамковата програма“) (3) трябва да се изпълнява посредством специални програми, в които се дефинира подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксира се тяхната продължителност и се осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), управлявани от научните изследователи научни изследвания, основани на инициативите на научната общност („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Хора“, що се отнася за непреките действия, следва да се изпълняват с тази специална програма.

(3)	Правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на научноизследователските резултати, който е за рамковата програма (наречен по-долу „правилник за участие и разпространение“), следва да се прилага за тази специална програма.

(4)

Рамковата програма следва да допълни дейностите, извършвани в държавите-членки, както и други действия на Общността, необходими за общите стратегически усилия за изпълнение на целите от Лисабон успоредно, по-специално с целите, засягащи структурните фондове, земеделието, образованието, обучението, културата, конкурентоспособността и иновативността, индустрията, здравето, защитата на потребителите, заетостта, енергетиката, транспорта и околната среда.

(5)

Иновациите и дейностите, свързани с МСП, подкрепени по настоящата рамкова програма, следва да са допълващи спрямо предприетите по рамковата програма за конкурентоспособност и иновативност, които ще допринесат за преодоляване на несъответствието между научни изследвания и иновации и ще насърчат всички форми на иновативност.

(6)

(7)

Международното измерение е основен компонент на човешките ресурси при научните изследвания и развитието в Европа. Така както е предвидено в член 170 от Договора, тази специална програма е отворена за участието на страните, които са сключили необходимите споразумения за целта, и освен това е отворена на ниво проекти и на основата на взаимна полза, на участието на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество. Нещо повече всички действия, както и специализираните действия в тази специална програма, са отворени за участие на отделни научни изследователи от трети страни.

(8)	При научноизследователските дейности, извършвани в рамките на тази програма, следва да спазват основните етични принципи, включително тези, отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(9)	Изпълнението на рамковата програма следва да допринесе за насърчаване на устойчиво развитие.

(10)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(11)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за мониторинг както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията, за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(12)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки и поради това следва да бъдат приети с консултативната или управленската процедура, предвидени в член 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., уреждащо процедурите за упражняване на изпълнителните пълномощия, дадени на Комисията (9). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 4 от настоящото решение. Поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(13)

При изпълнението на тази програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на кариерното развитие, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани в изпълнение на дейности по тази програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи (10) предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер.

(14)

Тази програма цели да се създаде истински европейски трудов пазар за научни изследователи като по-нататъшно развитие и изпълнение на интегралната стратегия за човешките ресурси в научните изследвания и развитието на Европа на основата на „Стратегията за мобилност в ЕНП“ (11) и „Научните изследователи в ЕНП: една професия, множество кариери“ (12), и отчита заключенията на Съвета относно човешките ресурси в научноизследователската и развойна дейност от 18 април 2005 г.

(15)

Програмата „Хора“ цели да увеличи човешкия потенциал за научноизследователска и развойна дейност в Европа както по отношение на качество, така и на количество, включително като признава „професията“ научен работник с оглед запазване на върховите постижения в базовите научни изследвания и в органичното развитие на технологичните научни изследвания, и окуражава мобилността на европейските научни изследователи от, към и из цяла Европа. Нещо повече, програмата следва да помогне да се осигурят правилните условия, така че да бъдат привлечени най-добрите чуждестранни научни изследователи, които да извършват научни изследвания в Европа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма „Хора“ за дейности на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие, включително и дейности по демонстрация, наричана по-долу „специалната програма“ се приема с настоящото, за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма подкрепя дейностите по частта „Хора“, като стимулира хората да изберат професията научен работник, засилвайки количествено и качествено човешкия потенциал за научни изследвания и технологии в Европа, включително потенциала на жените. Дейностите, подкрепящи обучението и кариерното развитие на научните изследователи, цитирани като действия по програма „Мария Кюри“, се фокусират върху ключовите аспекти на уменията и кариерното развитие и на засилените връзки с националните системи.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложението.

Член 3

Сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е EUR 4 750 милиона, като по-малко от 6 % от тях са за административни разходи на Комисията.

Член 4

2. Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешко клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (13),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

Всяка молба за финансиране на научни изследвания относно човешки ембрионални стволови клетки включва при необходимост подробности относно лицензирането и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на лицензия и строг контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4. Областите на научните изследвания, изложени по-долу, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

1. Специалната програма се изпълнява посредством схеми за финансиране, дефинирани в приложение III към рамковата програма.

2. За тази специална програма се прилага правилникът за участие и разпространение.

Член 6

1. Комисията съставя работна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и дейностите, изложени в приложението, схемата за финансиране, която ще се използва за действията, за които се отправя покана за участие, както и графика за изпълнение.

2. Работната програма отчита съответните дейности по научни изследвания, обучение за научни изследвания и кариерно развитие, извършвани от държавите-членки, асоциираните страни и европейски и международни организации, както и постигането на европейска добавена стойност, а така също и въздействието върху индустриалната конкурентоспособност и значимостта за други политики на Общността. Работната програма се актуализира при необходимост.

3. Предложенията за непреки действия по схемите за финансиране се преценяват и проектите се подбират при отчитане на критериите, изложени в член 15, параграф 1, буква б) от правилника за участие и разпространение.

4. Работната програма може да установи:

а)	организациите, които получават пари във формата на членски внос;

б)	действия в подкрепа на дейностите на специални юридически лица.

Член 7

1. Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2. Управленската процедура, определена в член 8, параграф 2, се прилага за приемане на следните мерки:

а)	работната програма, цитирана в член 6, включително схемите за финансиране, които ще се използват, съдържанието на поканите за предложения, както и критериите за преценка и подбор, които ще се прилагат;

б)	одобрението на финансирането на дейностите, цитирани в член 2, където приблизителната сума на помощта на Общността по настоящата програма е равна на или по-голяма от 0,6 милиона EUR;

г)	съставянето на компетенциите за преценките, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 от рамковата програма.

3. За утвърждаване на финансирането на дейности, включващи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, се прилага регулативната процедура, установена в член 8, параграф 3.

Член 8

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

3. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4. Комисията информира редовно комитета относно общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички научноизследователски и развойни дейности, които са предложени или финансирани по тази програма, така както е посочено в приложение II.

5. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независим мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 от решението за рамковата програма, които трябва да бъдат изпълнявани по отношение на дейностите, извършвани в областите, предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2006 година.

За Съвета

Председател

J. KORKEAOJA

(1) Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 18.8.2006 г., стр. 3).

(6) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(10) ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67.

(11) Съобщение на Комисията „Стратегия за мобилност в Европейското научноизследователско пространство“ – СОМ(2001) 331, 20.6.2001 г. и Решение на Съвета 2001/С367/01.

(12) Съобщение на Комисията „Научните изследователи в Европейското научноизследователско пространство: една професия, множество кариери“ – СОМ(2003) 436, 18.7.2003 г. и Решение на Съвета 2003/С282/01.

(13) Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ, ОБЩИ ЛИНИИ НА ТЕМИТЕ И ДЕЙНОСТИТЕ

Увод

Един от най-критичните моменти в науката и технологиите е количеството и качеството на човешките ресурси. Като предпоставка за увеличаване на капацитета и ефективността на Европа по научноизследователско и технологично развитие, и за консолидиране и по-нататъшното развитие на европейското научноизследователско пространство, общата стратегическа цел на настоящата програма е да направи Европа по-привлекателна за научните изследователи. Това се осъществява с преследване на ефект на значително структуриране в цяла Европа по отношение на организацията, ефективността и качеството на обучението за научни изследвания, активното кариерно развитие на научните изследователи, индустрията и академичната общност, както и силното участие в научните изследвания и развитието на жени и научни изследователи в ранни етапи на кариерата.

Програмата ще се изпълнява посредством системни инвестиции в хора, основно посредством съгласувана поредица от действия по програма „Мария Кюри“, като по-специално се отчита европейската добавена стойност с оглед нейния структуриращ ефект върху европейското научноизследователско пространство. Разчитайки на опита с действия по програма „Мария Кюри“ по предишните рамкови програми, тези действия са насочени към научните изследователи с оглед на техните умения и развитие на компетенции във всички стадии на техните кариери, от първоначално обучение в научни изследвания, предназначено специално за млади хора, до кариерно развитие и доживотно обучение в обществения и в частния сектор. Мобилността, както транснационална, така и междубраншова, е от основно значение за тази програма. Като се увеличава мобилността на научните изследователи и се засилват ресурсите на онези институции, които привличат научни изследователи в международен мащаб, ще се насърчат центровете за върхови достижения в целия Европейски съюз. Признаването на опита, придобит в различни сектори и страни, както и адекватните условия за труд са също ключови елементи в целия спектър на действия по програма „Мария Кюри“. Ще се въведат специални мерки за насърчаване на научни изследователи в ранни етапи на кариерата и за подкрепа на ранните стадии на научните кариери, а така също и мерки за намаляване на „изтичането на мозъци“ като например субсидии за реинтеграция.

Действията по програма „Мария Кюри“ са отворени за всички сфери на научни изследвания и технологично развитие, на които се обръща внимание съгласно Договора. Областите на научни изследвания се избират свободно от кандидатите. Въпреки това обаче се запазва възможността за насочване към определени дейности по програмата, например относно научните дисциплини и технологичните области, участващите региони, видовете научноизследователски организации и популацията научни изследователи, така че да се реагира на еволюцията на изискванията на Европа в областите по научни изследвания, мобилност, развитие в кариерата и съвместно използване на знанието. За да се гарантира обучение и мобилност в рамките на новите области на научни изследвания и технологии, ще се осигури подходяща координация с другите части на рамковата програма, включително възможност за съвместни покани за участие.

Силното участие на предприятията, включително на МСП, се счита за решаваща добавена стойност за тази програма. Засилването на сътрудничеството между индустрията и академичната общност по отношение обучение за научни изследвания, развитие в кариерата и съвместно използване на знанието, като се отчита защитата на правата на интелектуална собственост, се насърчава във всички действия по програма „Мария Кюри“, докато едно специализирано действие е насочено към пътищата и партньорствата между индустрията и академичната общност, при което на МСП се отделя специално внимание.

Международното измерение като основен компонент на човешките ресурси за научните изследвания и развитието в Европа, ще се разглежда с оглед развитие в кариерата без дискриминация, както и с оглед засилване и обогатяване на международното сътрудничество посредством научните изследователи и привличане на научноизследователски таланти към Европа. Международното измерение ще се инкорпорира в целия спектър на действия по програма „Мария Кюри“ и освен това ще е предмет на самостоятелни действия.

Ще се обърне надлежно внимание на принципите за устойчиво развитие и равенство на половете. Програмата цели да осигури издигане на преден план въпроса за половете, насърчавайки равните възможности във всички действия по програма „Мария Кюри“ и поставяйки като еталон участието на половете (целта е най-малко 40 % участие на жените). В допълнение действията ще бъдат предназначени да помогнат на научните изследователи да се установят на един по-стабилен път на кариерата и да се гарантира това, че научните изследователи ще могат да постигнат подходящ баланс на работа/живот, като се отчита семейното им положение, и да допринесат за улесняване възстановяването на научноизследователската им кариера, след прекъсване. Освен това при необходимост по тази специална програма ще се обърне внимание на съображенията относно етичните, социалните, правните и по-широките културни аспекти на научните изследвания, които ще бъдат предприети и на техните потенциални приложения, а така също и на социално-икономическите въздействия вследствие научното и технологичното развитие и прогнозите.

За да се използва напълно потенциалът на Европа, който да стане по-привлекателен за научните изследователи, действията по програма „Мария Кюри“ ще създадат конкретни синергии с други действия както в рамките на научноизследователската политика на Общността, така и в рамките на действия по други политики на Общността, например за образование, кохезия и заетост. Ще се търсят обединения и с действия на регионално, национално и международно равнище. Предвиждат се действия, които да свържат научното обучение с кариерите, както и действия за научни изследвания и координация по нови методи в научното образование, съгласно част „Науката в обществото“ на програма „Капацитети“ (1).

Етични аспекти

През време на изпълнението на тази специална програма и при научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, цитирани в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а също така и на животните и на околната среда, в съответствие със законодателството на Общността и с най-новите версии на съответните международни конвенции, насоки и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията за човешките права и биомедицината на Съвета на Европа, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към тази конвенция, Конвенцията за правата на детето на ООН, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия на ООН (КБТО), Международния договор за растителни генетични ресурси за храни и селско стопанство, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай прилагат се националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартиране на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Освен това Комисията системно ще извършва етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (2), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

Научните изследвания, свързани с научните и технологичните развития, ще се извършват в частта „Науката в обществото“ на специалната програма „Капацитети“.

Дейности

Ще се подкрепят следните действия по програма „Мария Кюри“:

Първоначално обучение на научни изследователи

Тази дейност подкрепя първоначалното обучение на научни изследователи, което обикновено е насочено към първите четири години (еквивалент на пълна заетост) от техните кариери, плюс до една допълнителна година, ако е необходимо за завършване на първоначалното обучение. Посредством транснационален механизъм за контакти (мрежа от контакти), целта на който е структуриране на съществен дял от капацитета за висококачествено първоначално обучение за научни изследвания във всички държави-членки и асоциирани страни както в обществения, така и в частния сектор, дейността цели да се подобрят кариерните перспективи за научните изследователи в двата сектора, като при това се засили и привлекателността на научноизследователските кариери за младите хора.

Действието ще бъде изпълнено посредством подкрепа за конкурентно подбраните мрежи на допълващи организации от различни страни, заети с обучение за научни изследвания. В тази рамка подкрепа се предвижда за най-добрите научни изследователи в ранни етапи на кариерата, за да влязат във вече утвърдени научноизследователски екипи. Мрежите ще бъдат изградени на основата на съвместна програма за обучение за научни изследвания в отговор на правилно определени нужди от обучение в определени научни или технологични области, с подходящи препратки към интердисциплинарни и нововъзникващи наддисциплинарни области. Тези програми за обучение ще обърнат по-специално внимание на развитието и разширяването на научноизследователските компетенции на научни изследователи в ранни етапи на кариерата. Обучението ще се фокусира преди всичко върху научното и технологичното знание, придобито чрез научни изследвания по отделни проекти, допълнени с модули за обучение, обръщащи внимание на други съществени умения и компетенции, например в областта на управлението и финансирането на научноизследователските проекти и програми, правата на интелектуална собственост и други методи за използване на резултатите от научните изследвания, предприемачеството, етичните аспекти, комуникацията и социалното измерение.

Съвместната програма за обучение за научни изследвания следва да е съгласувана по отношение на стандартите за качество с надлежна разпоредба за договорености за надзор и менторство. Съвместната програма за обучение за научни изследвания следва да използва допълващите компетенции на участниците в мрежата, включително от предприятия, а така също и други синергии. Програмата изисква взаимно признаване на качеството на обучението и, ако е възможно, на дипломите и другите получени удостоверения. Особено внимание ще се обърне на проблемите относно дългосрочната заетост на научните изследователи.

Прякото или непрякото участие на организации от различни сектори се смята за изключително важно в това действие, включително (водещо) участие на частни предприятия в подходящи области. Една-единствена организация за научни изследвания или участия в туининг проекти са приемливи по това действие, ако е ясно показано, че е обърнато ефективно внимание на необходимите елементи от програмата за обучение за научни изследвания, в сътрудничество със широко множество от партньори, без те да са официална част от мрежата.

Подкрепата на Общността по това действие включва:

—	привличане на научни изследователи в ранни етапи на кариерата, за да бъдат обучени,

—

възможност за учредяване на академични председателства в институции за висше образование или еквивалентни позиции в други научноизследователски организации и предприятия за опитни научни изследователи, с оглед да се трансферира новото знание и се засили надзорът върху научните изследователи в ранни етапи на кариерата, които се обучават в мрежа,

—	обединяване в мрежа и организация на краткотрайни мероприятия (конференции, летни училища и специални курсове за обучение), които са отворени както за обучавани в мрежата, така и за научни изследователи извън мрежата.

Продължаващо обучение и развитие в кариерата

Това действие е насочено към опитни научни изследователи в различни етапи на техните кариери, като се засилва диверсификацията на индивидуалните им компетенции с оглед придобиване на мултидисциплинарни или интердисциплинарни умения или предприемането на междубраншов опит. Целта е да се подкрепят научните изследователи при придобиване и/или засилване на водещ независим пост, например главен изследовател, професор или друг висши пост в образованието или в предприятие. Действието ще помага освен това на научни изследователи да възобновят кариерата си в научни изследвания след прекъсване или да се (ре)интегрират научни изследователи в научноизследователска кариера в държави-членки или в асоциирани страни, включително в тяхната страна на произход, след като са преживели мобилност.

Научните изследователи, към които е насочено вниманието по това действие, следва да имат най-малко четири години стаж на пълен работен ден или еквивалентен научноизследователски опит, или докторат; тъй като действието е насочено към доживотно обучение и кариерно развитие, се очаква научните изследователи да имат обикновено по-старши профил от гледна точка на опита.

Това действие ще се изпълнява посредством:

i)	подкрепа за транснационални вътрешноевропейски стипендии, дадени пряко на равнище на Общността на най-добрите или най-обещаващите научни изследователи от държави-членки или от асоциирани страни въз основа на молба, подадена от научните изследователи във връзка с организациите домакини;

ii)

съвместно финансиране на регионални, национални или международни програми в областта на обучение за научни изследвания и кариерно развитие, когато то изпълнява критериите за европейска добавена стойност, прозрачност и откритост, насочени към конкурентен подбор на съществуващи или нови регионални, национални и международни програми за финансиране, което се фокусира върху целите, които се поставят за това действие, на основата на управлявана от индивида мобилност. При тези програми трябва да се прилага открита, базирана на достойнствата, конкуренция за кандидатстващите научни изследователи, основана на международна партньорска проверка без ограничение относно техния произход и/или местоназначение. Очаква се тези програми да предлагат адекватни работни условия за крайните бенефициери.

Кандидатите за формата на съвместно финансиране ще са ключови действащи лица при изграждане на капацитет от човешките ресурси за научни изследвания на съответните им територии. Това обикновено са организации, попадащи в една от следните категории:

—	официални обществени органи, отговарящи за финансиране и управление на програмите за стипендии, например министерства, държавни комитети за научни изследвания, академии или агенции за научни изследвания;

—

други обществени или частни органи, включително големи организации за научни изследвания, които финансират и управляват програми за стипендии или с официален мандат, или са признати от държавни органи, като например агенции, създадени от правителства по частното право с обществена мисия в служба, благотворителни дейности и др;

—	органи на международно равнище, управляващи сравними схеми на европейско равнище, като част от тяхната мисия.

За формата на съвместно финансиране Общността ще допринася основно за финансиране на стипендии съгласно изискванията и целите на това действие, преди всичко по отношение на транснационалната мобилност. Международната конкуренция между научните изследователи ще остане централна, така че да се гарантира най-високо качество на научните изследвания по тази дейност.

Двата режима на изпълнение ще бъдат управлявани паралелно от самото начало, като режимът на съвместно финансиране ще е първоначално в контролиран мащаб, което ще позволи да се събере нужният опит. В хода на рамковата програма една оценка на въздействието на двата режима ще определи формата на изпълнение за останалата част от програмата.

Партньорства и пътища между индустрията и академичната общност

Целта на това действие е да открива и насърчава динамичните пътища между държавни организации за научни изследвания и частни търговски предприятия, включително по-специално МСП, както и индустриите за традиционни производства. Дейностите ще се основават на по-дългосрочни програми за сътрудничество с оглед да се засили междубраншовата мобилност и се увеличи трансферът и съвместното използване на знание (включително управление на проекти, управление на правата на интелектуална собственост и разработка на продукти), както и насърчаване на взаимното разбиране на различните културни среди и изисквания за умения в двата сектора.

Действието ще бъде изпълнено гъвкаво, inter alia, на основата на добри практики на партньорства между индустрия и академична общност в целия ЕС, посредством програми за сътрудничество между организации от двата сектора от най-малко две различни държави-членки или асоциирани държави с подкрепа за взаимодействие относно човешките ресурси в рамките на тази рамка. Подкрепата на Общността ще приеме една или няколко от следните форми:

—	командироване на персонал между двата сектора в рамките на партньорството с оглед засилване на междубраншовото сътрудничество;

—	временно приемане в двата сектора на опитни научни изследователи, привлечени от среди извън партньорството;

—	включване в мрежа и организиране на работни семинари и конференции, засилващи обмена на междубраншов опит и знание, така че да се достигне по-голям брой членове на персонала от двата сектора;

—	като специална мярка за МСП участие в малко оборудване, свързано с тяхното участие в сътрудничеството.

Международното измерение

Признавайки международното измерение за основен компонент на човешките ресурси в научноизследователската и развойна дейност в Европа, вниманието към това измерение се насочва посредством специализирани действия както от гледна точка на кариерното развитие на европейските научни изследователи, така и от гледна точка на засилване на международното сътрудничество посредством научните изследователи.

Развитието на кариерата на научните изследователи от държави-членки и от асоциирани страни ще бъде подкрепено посредством:

i)	изходящи международни стипендии със задължително завръщане на опитни научни изследователи в рамките на доживотното обучение и диверсификация на компетенциите, така че да се придобият нови умения и знание;

ii)

субсидиите за връщане и международна реинтеграция на опитни научни изследователи, след придобит международен опит. По това действие свързването на научни изследователи от държави-членки и от асоциирани страни в мрежа за контакти ще бъде подкрепено и с оглед те да бъдат активно информирани и включени в разработките в европейското научноизследователско пространство.

Международното сътрудничество посредством научни изследователи ще бъде подкрепено посредством:

входящи международни стипендии, така че да се привлекат висококвалифицирани научни изследователи от трети страни в държави-членки и в асоциирани страни, за подобряване на знанието за Европа и за изграждане на връзки на високо ниво. Научни изследователи от развиващи се страни или от страни с възникващи икономики могат да се възползват от подкрепа за фазата на завръщане. Ще бъде подкрепено и свързването в мрежа на научни изследователи от трети страни в държави-членки и в асоциирани страни, с оглед структуриране и развиване на техните контакти с техните региони на произход.

ii)

Партньорство между няколко организации за научни изследвания в Европа и една или няколко организации във:

—	страни, обект на Европейската политика за съседство;

—	страни, с които Общността има сключено споразумение за научно и технологично сътрудничество.

На основата на съвместни програми подкрепа на Общността ще бъде предоставена за кратък обмен на научни изследователи в ранни етапи на кариерата и на опитни научни изследователи, за организиране на взаимноизгодни конференции и други мероприятия, а така също и за развитието на системен обмен на добри практики, които имат пряко отношение към въпроси относно човешките ресурси в научните изследвания и развитието.

Тези действия ще бъдат изпълнени в съответствие с международните дейности по програми „Сътрудничество“ и „Капацитети“.

Специални действия

В подкрепа на създаването на истински европейски пазар на труда за научни изследователи трябва да бъде изпълнена съгласувана поредица от придружаващи действия с оглед да се отстранят пречките за мобилността и се подобрят перспективите за кариера за научните изследователи в Европа. Тези действия ще са насочени по-специално към повишаване на информираността на заинтересуваните лица и широката общественост, включително посредством награди „Мария Кюри“, към стимулиращо и подкрепящо действие на равнище държава-членка и към допълващи действия на Общността. Специалните действия ще включват и мерки за стимулиране на държавни институции, които насърчават мобилността, качеството и профила на научни изследователи, ако тези дейности изпълняват критериите за европейска добавена стойност, откритост и прозрачност.

(1) С оглед да се улесни изпълнението на програмата, за всяка среща на програмния комитет, така както е определено в дневния ред, Комисията ще възстанови в съответствие с установените нормативи разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за онези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от специален опит.

(2) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Информация, предоставяна от Комисията в съответствие с член 8, параграф 5

Информация относно действия, позволяваща да се наблюдава и контролира целият жизнен цикъл на всяко предложение, по-специално:

—	представените предложения,

—	резултати от преценката за всяко предложение,

—	споразумения за субсидии,

—	завършени действия.

Информация относно резултата от всяка покана и изпълнение на действия, по-специално:

—	резултатите от всяко предложение,

—	сключване на споразумения за субсидии,

—	изпълнение на действия, включително данни за плащанията и резултата от действията.

Информация относно изпълнението на програмата, включително значима информация на равнище рамковата програма, специалната програма и всяка дейност.

Тази информация (по-специално относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да бъде предоставена в еднообразно структуриран електронно читаем и обработваем формат, който да е достъпен посредством основана на информационни технологии система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

32006D0974

L 400/299

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Капацитети“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/974/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричан по-долу „Рамковата програма“) следва да бъде изпълнена посредством специални програми, уреждащи подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксират тяхната продължителност и осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), задвижвани от изследователите научни изследвания, базирани на инициативата на научните общности („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Капацитети“, що се отнася за непреки действия, следва да бъдат изпълнени посредством настоящата специална програма.

(3)	За настоящата специална програма се прилага правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на резултатите от научните изследвания, който е за рамковата програма (наричан по-долу „правилник за участие и разпространение“).

(4)

(5)

Иновации и свързаните с МСП дейности, подкрепени по настоящата рамкова програма, следва да са допълващи по отношение на тези, които са предприети по рамковата програма за конкурентоспособност и иновативност, които ще допринесат за затваряне на пропастта между научни изследвания и иновации, и ще насърчат всички форми на иновативност.

(6)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, ангажиращи участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

(7)	Настоящата специална програма следва да предвиди вноска в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за създаване на „Финансова кредитна линия за разделяне на риска“, с цел да се подобри достъпът до заеми на ЕИБ.

(8)

Така, както е предвидено съгласно член 170 от Договора, Общността сключи редица международни споразумения в областта на научните изследвания и следва да се положат усилия за засилване на международното сътрудничество при научните изследвания с оглед по-нататъшното интегриране на Общността в световната научноизследователска общност. Поради това настоящата специална програма следва да е открита за участие на страните, сключили споразумения за тази цел и следва да е освен това отворена на ниво проекти, и на основата на взаимна изгода — за участие на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество.

(9)	Научноизследователските дейности, извършвани в рамките на настоящата програма, следва да спазват основните етични принципи, включително принципите, които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(10)	Изпълнението на рамковата програма следва да допринесе за насърчаване на устойчивото развитие.

(11)

Надеждното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4), и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(12)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение и контрол както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(13)

Тъй като мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки, те следва поради това да бъдат приети с управленската процедура, предвидена в член 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 4 от настоящото решение. Поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(14)	Специалната програма „Капацитети“ следва да има собствена бюджетна линия в общия бюджет на Европейските общности.

(15)

При изпълнението на настоящата програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на развитието на кариерата, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани по дейности от настоящата програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма „Капацитети“ за дейности на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие, включително демонстрационните дейности, наричана по-долу „Специалната програма“, се приема с настоящото, за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма подкрепя дейностите за „Капацитети“, подкрепяйки ключови аспекти на европейските капацитети за научни изследвания и иновации, както следва:

а)	научноизследователски инфраструктури;

б)	научни изследвания в полза на малки и средни предприятия (МСП);

в)	области на знанието;

г)	научноизследователски потенциал;

д)	науката в обществото;

е)	подкрепа за хармонично развитие на научноизследователските политики;

ж)	дейности на международно сътрудничество.

Изпълнението на настоящата специална програма може да даде начало на допълващи програми, включващи участието само на някои държави-членки, участието на Общността в програми, предприети от няколко държави-членки, или на създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложение I.

Член 3

В съответствие с приложение II от рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 4 097 милиона EUR, като по-малко от 6 % от тях са за административни разходи на Комисията. Индикативна разбивка на тази сума е дадена в приложение II.

Член 4

2. Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към клониране на хора за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (10),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3. Могат да бъдат финансирани научните изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка (съответните държави-членки).

Всяка молба за финансиране на научни изследвания относно човешки ембрионални стволови клетки при необходимост включва подробности относно лицензия и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строга лицензия и контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4. Областите на научните изследвания, изложени по-горе, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

1. Специалната програма се изпълнява посредством схемите за финансиране, установени в приложение III към рамковата програма.

2. Приложение III към настоящата специална програма излага договореностите за субсидии от Европейската инвестиционна банка за създаване на финансова кредитна линия за разделяне на риска.

3. Приложение IV към настоящата специална програма излага възможна инициатива за съвместното изпълнение на националните програми за научни изследвания, които биха могли да бъдат предмет на отделно решение въз основа на член 169 от Договора.

4. За настоящата специална програма се прилага правилник за участие и разпространение.

Член 6

1. Комисията съставя работна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложение I, схемата за финансиране, която ще се използва за темата, по която се очакват приложения, както и графикът за изпълнение.

2. Работната програма отчита съответните научноизследователски дейности, извършвани от държавите-членки, от асоциираните страни и от международни организации, както и постигането на европейска добавена стойност, а така също и влиянието върху индустриалната конкурентоспособност и съотносимостта с другите политики на Общността. Тя се актуализира при необходимост.

3. Предложенията за непреки действия по схемите за финансиране се оценяват и се избират проекти, като се отчитат критериите, изложени в член 15, параграф 1, буква а) от правилника за участие и разпространение.

4. Работната програма може да определи:

а)	организациите, които получават вноски във формата на членски внос;

б)	действията в подкрепа на дейностите на конкретни юридически лица.

Член 7

1. Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2. Управленската процедура, определена в член 8, параграф 2, се прилага за приемане на следните мерки:

а)	работната програма, цитирана в член 6, включително схемите за финансиране, които ще се използват, съдържанието на поканите за предложения, както и критериите за преценка и подбор, които ще се прилагат;

б)	всяко адаптиране към индикативната разбивка на сумата, така както е изложена в приложение II.

в)	одобрение на финансирането на дейностите, цитирани в член 2, букви от а) до ж), където приблизителната сума на помощта на Общността по настоящата програма е равна на или по-голяма от EUR 0,6 милиона;

г)	съставянето на компетенциите за оценките, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 от рамковата програма.

Член 8

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

3. Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4. Комисията информира редовно комитета за общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички научноизследователски, технологични и развойни дейности, които са предложени или финансирани по настоящата програма, така както е посочено в приложение V.

5. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независими мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 от рамковата програма, които трябва да бъдат изпълнявани по отношение на дейностите, извършвани в областите, които са предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2006 година.

За Съвета

Председател

J. KORKEAOJA

(1) Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(6) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(10) Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ, ОБЩИ ЛИНИИ НА ТЕМИТЕ И ДЕЙНОСТИТЕ

УВОД

Настоящата специална програма ще засили научноизследователските и иновативни капацитети в цяла Европа и ще гарантира оптималното им използване. Тази цел ще бъде постигната посредством:

—	оптимизиране на използването и развитието на научноизследователските инфраструктури,

—	засилване на иновативните капацитети на МСП и тяхната способност да се възползват от научните изследвания,

—	подкрепа на развитието на регионални групи, активирани от научни изследвания,

—	разгръщане на научноизследователски потенциал, който съществува в конвергентните и най-отдалечените региони на ЕС,

—	сближаване на науката и обществото, за да се осигури хармонизираната интеграция на науките и технологиите в Европейската общност,

—	подкрепа на политиките за хармонично развитие на научните изследвания, и

—	действия и мерки в подкрепа на международното сътрудничество.

Принципът на устойчиво развитие и равенство на половете съответно ще се вземе под внимание. Освен това съображения относно етични, социални, правни и по-широки културни аспекти на научните изследвания, които ще бъдат предприети и техните потенциални приложения, а така също и социално-икономически влияния на научното и технологичното развитие и прогнози, когато са значими, ще формират част от дейностите по настоящата специална програма.

В настоящата специална програма ще се предприемат действия за координация на програми, които не са на Общността, като се използва схемата на ERA-NET и участието на Общността в съвместно изпълнявани национални програми за научни изследвания (член 169 от Договора), така както е описано в специалната програма за сътрудничество.

Ще се търсят синергии и взаимно допълване с други политики и програми на Общността като например регионалната и обединяващата политика на Общността, структурните фондове, програмата за конкурентоспособност и иновативност и съответните програми за образование и обучение (1).

Етични аспекти

Така, както е описано в настоящата специална програма и в научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се уважават основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включващи следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а така също и на животните и на околната среда в съответствие със законите на Общността и с най-новите версии на съответните международни конвенции, директиви и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицина, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към тази конвенция, Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичните и токсичните оръжия (КБТО), Международния договор за растителни генетични ресурси за храни и земеделие, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

Ще се вземат под внимание и становищата на Европейската група консултанти за етичните последствия на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група за етика в науката и в новите технологии (считано от 1998 г.).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да са в съответствие с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай се прилагат националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартирането на научноизследователска, технологична и развойна дейност. Освен това Комисията ще извършва системно етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (2), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегне стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само, ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

По време на изпълнение на настоящата програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да се вземе под внимание всякакво развитие.

Научните изследвания по етика, свързани с научното и технологичното развитие, ще се изпълняват в частта „Наука в обществото“ в настоящата програма.

1. НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ

Цел

Да се оптимизира използването и развитието на най-добрите научноизследователски инфраструктури, съществуващи в Европа, и да се помогне да се създадат във всички области на науката и технологията нови научноизследователски инфраструктури от паневропейски интерес, които са необходими на европейската научна общност, за да остане на предната линия в напредъка на научните изследвания и да е в състояние да помогне на индустрията да засили своята база на знание и технологичното си ноу-хау.

Подход

За да стане Европа най-конкурентоспособната и основана на динамично знание икономика в света, съвременните и ефективни научноизследователски инфраструктури са от критично значение за постигане на лидерство в науката и технологиите. Научноизследователските инфраструктури играят ключова роля в създаването на знание и технологии и в тяхното разпространение, прилагане и експлоатация, като по този начин насърчават иновациите и допринасят за развитието на европейска зона за научни изследвания. Достъпът до тях става все по-наложителен във всички области на науката и технологиите и за основано на доказателства изготвяне на политики. Много научноизследователски инфраструктури се развиха от големи обекти, предназначени почти изключително за конкретна дисциплина, в обслужващи обекти за широко разнообразие от научни общности. Разрешени от информационните и комуникационни технологии, неотдавнашните концепции за инфраструктурата също се разширяват, така че да включат разпределени системи на хардуер, софтуер и съдържание с огромна кумулативна стойност като хранилища на знание в много различни дисциплини.

Предложената дейност ще допринесе по-специално за развитието, използването и запазването на знанието посредством неговата подкрепа за научноизследователски инфраструктури на основата както на подхода отдолу нагоре, така и на управлявания от върховите постижения подход и целевия подход. Стратегическото осъвременяване на информация и комуникация, основана на електронни инфраструктури и виртуални инфраструктури се разглежда също като двигател при промяна на начина, по който науката се ръководи. Държавите-членки ще имат централна роля при развитието и финансирането на инфраструктури.

Терминът „научноизследователски инфраструктури“ в контекста на рамковата програма на Общността за научноизследователско и технологично развитие се отнася за обектите, ресурсите или услугите, от които научноизследователската общност се нуждае, за да провежда научни изследвания във всички научни и технологични области. Тази дефиниция покрива, включително свързаните с това човешки ресурси:

—	сериозно оборудване или комплект от инструменти, използвани за научноизследователски цели,

—	познавателни ресурси като колекции, архиви, структурирана информация или системи, свързани с управлението на данни, използвани в научните изследвания,

—	разрешаване на основани на информационни и комуникационни технологии инфраструктури като енергийна система, изчислителна техника, софтуер и комуникации,

—	всяко друго юридическо лице с уникален характер, което се използва за научни изследвания.

За подкрепата могат да се вземат под внимание само научноизследователски инфраструктури или мрежи от научноизследователски инфраструктури с ясен интерес за европейската научна общност (академична, публична и индустриална), изразени като производителност и достъп. Те трябва да допринасят значително за развитието на европейските капацитети за научни изследвания.

По отношение на тематичните научноизследователски инфраструктури в специалната програма „Сътрудничество“, общата координация ще се осигури от настоящата програма.

Дейности

Дейностите ще покриват следните линии на действие:

—	оптимизация на използването на съществуващите научноизследователски инфраструктури и подобряване на тяхната производителност,

—	насърчаване на развитието на нови научноизследователски инфраструктури (или сериозни актуализации на съществуващите такива) от паневропейски интерес, които почиват основно на работата на ESFRI (Европейски стратегически форум за изследователски инфраструктури),

—	мерки за подкрепа, включително подкрепа за възникващи нужди.

1.1. Съществуващи научноизследователски инфраструктури

Действията по научноизследователските инфраструктури целят засилване на европейските капацитети и ефективност на конкретни научноизследователски инфраструктури и увеличение на участието на потребителските общности във възможностите, предлагани от научноизследователски инфраструктури и тяхната готовност за инвестиции в научни изследвания на върхово ниво. Дейностите ще включват подкрепа за оптимизацията на европейските научноизследователски инфраструктури посредством „интегриране“ на капацитети и усилия, водещи до най-ефективно използване на обекти, ресурси и услуги във всички области на науката и технологиите и за насърчаване на „транснационалния достъп“ до съществуващите научноизследователски инфраструктури.

1.1.1. Интеграционни дейности

Научноизследователските инфраструктури от световна класа се нуждаят от огромни и дългосрочни инвестиции в ресурси (човешки и финансови). Те следва да бъдат използвани и експлоатирани от колкото може по-голяма общност от научни и потребителски индустрии в европейски мащаб. Освен това е необходимо оптимизацията и засилването на капацитетите и ефективността на научноизследователските инфраструктури на равнище Общност да се насърчават и подобряват непрекъснато, така че да отговорят на възникващите и нарастващите научни нужди. Това може да се постигне по-добре посредством координирано стимулиране на тяхната употреба и развитие, включително техните актуализации.

Общността следва да допринесе за тази цел посредством насърчаване на интеграционните дейности. Те ще гарантират европейските научни изследователи, включително научните изследователи от индустрията, включително МСП, и периферните и най-отдалечените региони да могат да имат достъп до най-добрите научноизследователски инфраструктури, за да провеждат своите научни изследвания, като се подкрепя интегрираното предоставяне на свързани с инфраструктурата услуги на научната общност на европейско и на международно равнище, където това е необходимо. Интеграционните дейности следва освен това да целят по-добро структуриране в европейски мащаб на начина, по който работят научноизследователските инфраструктури, както и да насърчат съвместното им развитие, изразено в капацитет и производителност.

Интеграционните дейности за съществуващите научноизследователски инфраструктури ще бъдат изпълнени посредством:

—

покани „отдолу нагоре“ за катализиране на взаимната координация и групирането на ресурси между операторите на инфраструктури с цел да се насърчи културата на сътрудничество между тях. Тези дейности следва освен това да целят по-добро структуриране в европейски мащаб, начина по който работят научноизследователските инфраструктури, както и начина, по който може да се получи достъп до тях от потенциални потребители, при насърчаване на съвместното им развитие, изразено в капацитет и производителност, и насърчаване на тяхното съгласувано и междудисциплинарно използване,

—

„целеви покани“, когато тези фокусирани действия ще са определено положителни за подкрепата на потенциално важни научноизследователски инфраструктури в дългосрочен план и за ускоряване на тяхната поява на общностно ниво. Те ще се изпълняват в тясно сътрудничество с дейностите, осъществявани в тематичните области, така че да се гарантира това, че всички действия, предприети на европейско равнище в рамките на Общността, отговарят на нуждите от научноизследователски инфраструктури в съответната им област. Областите на приложение могат вече да бъдат определени (3) с цел по-добро използване и засилване на съществуващите европейски инфраструктури, изпълнявайки дългосрочни политически нужди на академичните, публичните и индустриалните заинтересувани лица в научните изследвания и обществото като цяло, като например за науките за живота и тяхното приложение, информационни и комуникационни технологии, развитието на индустриалните научни изследвания включително метрология, подкрепа за устойчиво развитие, и по-специално в областта на околната среда, както и за социалните и хуманните науки.

1.1.2. Инфраструктури, основани на информационни и комуникационни технологии

Разгръщането на електронните инфраструктури осигурява много важни услуги за научноизследователските общности на основата на комплексни процеси, предназначени да доведат мощността на разпределените, основани на информационни и комуникационни технологии ресурси (изчислителна техника, свързаност, инструментариум) до виртуалните общности. Засилването на европейския подход и на сродните европейски дейности в тази област на приложение могат да имат значителен принос за подема на европейския научноизследователски потенциал и неговото използване, за консолидиране на електронните инфраструктури като ъглов камък на европейска зона за научни изследвания, един „предвестник“ на междудисциплинарните иновации и двигател за промяна на начина, по който науката се ръководи. Това може и да допринесе за интегриране на научноизследователски екипи от периферните и най-отдалечените региони.

Дейностите, предложени за електронна инфраструктура, на основата на целеви покани за предложения, ще целят да насърчат по-нататъшното развитие и еволюция на високопроизводителна и високоефективна комуникация (GÉANT) и захранвани от електрическата мрежа инфраструктури, а така също и на висококачествени компютърни способности, подчертавайки необходимостта от подкрепа за засилване на разпределените обекти за свръхпроизводителни изчисления от световна класа, обекти за съхранение на данни и за разширена визуализация. Дейностите ще целят освен това да се насърчи приемането им от потребителските общности като, ако е необходимо, се засилва глобалната им значимост и се повишава нивото на доверие и увереност, почивайки на постиженията на GÉANT и на мрежовите инфраструктури и базирайки се на отворени стандарти за взаимодействие на мрежите.

Ще е необходимо да се подкрепят координирано цифровите библиотеки, архиви, паметите за данни, запазването на данни и необходимото групиране на ресурси на европейско равнище, да се организират хранилищата за данни за научноизследователските общности и за бъдещите поколения учени. Ще се разглеждат аспектите на засилено доверие и увереност по отношение на пласта данни в електроните инфраструктури. Предложените дейности ще целят освен това предвиждане и интегриране на новите изисквания и решения, така че да се улесни появата на едромащабни стендове за изпитания, предназначени за експерименти с нови разрушителни технологии и се разглеждат нови потребителски изисквания, включително електронното обучение. Групата eIRG ще помага редовно с политически препоръки.

1.2. Нови научноизследователски инфраструктури

Настоящата специална програма ще помогне за насърчаване на създаването на нови научноизследователски инфраструктури (включително сериозни актуализации на съществуващите), като се фокусира основно върху подготвителните фази и върху „уникалните“ инфраструктури с решаващо и паневропейско влияние за развитието на съответните научни области в Европа.

1.2.1. Проектни разработки за създаване на нови научноизследователски инфраструктури

За насърчаване създаването на нови научноизследователски инфраструктури, посредством подход отдолу нагоре при поканите за предложения, като се финансират изследователски награди и технико-икономически обосновки за новите инфраструктури.

1.2.2. Подкрепа за изграждането на нови инфраструктури

За насърчаване създаването на нови научноизследователски инфраструктури в съответствие с принципа за „променлива геометрия“, като се разчита основно на работата, провеждана от ЕСФИИ по разработката на европейска пътна карта за нови научноизследователски инфраструктури. Работната програма ще определи приоритетните проекти за възможна подкрепа от Общността.

Дейността, свързана с изграждането на нови инфраструктури, ще се осъществи в два стадия въз основа на списък от изисквания, установени в рамковата програма.

—

Етап 1: подкрепа на подготвителната фаза

Първият етап ще включва покани, ограничени до приоритетните проекти, определени от работната програма. Подготвителната фаза ще включва подготовката на подробни конструктивни планове, на правната организация, управлението и многогодишното планиране на прогнозираната научноизследователска инфраструктура, както и окончателното споразумение между заинтересуваните лица. По време на тази фаза Комисията ще действа като „методист“, като по-специално улеснява механизмите за финансов инженеринг за конструктивната фаза.

—

Етап 2: подкрепа на конструктивната фаза

Във втората фаза ще се разчита на постигнатите технически, правни, административни и финансови споразумения, като се използва особено взаимното допълване между националните инструменти и инструментите на Общността (като например структурните фондове или Европейската инвестиционна банка) и се отчита, ако е необходимо, потенциалът за върхови научни постижения на сходните региони, а така също и на най-отдалечените региони, конструктивните планове следва да бъдат изпълнение с възможното участие на частни финансови институции. Финансова подкрепа по рамковата програма за конструктивната фаза може да се предостави за онези приоритетни проекти, за които съществува решителна нужда от тази подкрепа. В тези случаи решенията ще се вземат посредством механизъм, който ще зависи от характера и нивото на необходимото финансиране (например директна безвъзмездна помощ; заеми от Европейската инвестиционна банка, достъпът до които може да бъде улеснен посредством финансова кредитна линия за разделяне на риска (приложение III); член 171 от Договора).

1.3. Подкрепящи мерки, включително подкрепа за възникващи нужди

Силната координация в рамките на ЕС при формулиране и приемане на европейска политика за научноизследователските инфраструктури е ключ за успеха на тази дейност. Поради това по време на цялата програма ще има мерки в подкрепа на тази координация, включително за подкрепа на развитието на международното сътрудничество.

Тези дейности се извършват основно след периодичните покани за предложения. Те ще целят стимулиране, по-специално на координацията на националните програми посредством действия на ERA-NET, при подкрепа на анализа на възникващи нужди, при подкрепа на работата на ESFRI и на eIRG, ефективно изпълнение на програмата (например подкрепящи конференции, договори между експерти, изследвания за влияние и т.н.), както и международното измерение на дейностите, изпълнявани по настоящата специална програма. В контекста на международното сътрудничество дейностите, извършвани по тази конкретна част на програмата „Капацитет“, ще позволят освен това да се определят нуждите на конкретни трети страни и взаимния интерес, на основата на който могат да се базират специалните действия за сътрудничество и, на основата на целевите покани, да се изградят кръстосани връзки между ключови научноизследователски инфраструктури в трети страни и такива в рамките на Европейска зона за научни изследвания.

2. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОЛЗА НА МСП

Цели

Да се засили иновативният капацитет на европейските МСП и техният принос в разработката на продукти и пазари на основата на нови технологии, като им се помогне за външно изпълнение на научните изследвания, да увеличат научноизследователските усилия, да разширят мрежите си, да използват по-добре резултатите от научните изследвания и да придобият ноу-хау, така че да ликвидират пропастта между научните изследвания и иновациите.

Подход

МСП са сърцевината на европейската индустрия. Те следва да бъдат ключов компонент на системата за иновации и във веригата за преобразуване на знанието в нови продукти, процеси и услуги. Изправени пред увеличаваща се конкуренция на вътрешния пазар и глобално, европейските МСП трябва да увеличат своите знания и интензитета на научните изследвания, да засилят използването на научните изследвания, да разширят географски своите търговски дейности и да интернационализират мрежите си от знания. Действията на повечето държави-членки, имащи значение за МСП, не насърчават и не подкрепят транснационалното сътрудничество в научните изследвания и трансфера на технологии. Действията на равнище ЕС са необходими, за да допълнят и засилят влиянието на действията, предприети на национално и регионално равнище.

В подкрепа на МСП или на асоциации на МСП, които се нуждаят от външно изпълнение на научни изследвания, ще се изпълнят специални действия: основно от ниско- до среднотехнологични МСП с малък или никакъв потенциал за научни изследвания. МСП с интензивни научни изследвания могат да участват като доставчици на научноизследователски услуги или на външно изпълнение на научни изследвания, така че да допълнят централния си потенциал. Тези действия ще се изпълняват в цялата област на науката и технологиите, като се използва подходът отдолу нагоре. Действията ще включват подкрепа на демонстрационни и други дейности с цел улесняване на използването на резултатите от научните изследвания, като се гарантира взаимно допълване с програмата за конкурентоспособност и иновации. В оценката на предложенията за проекти ще се отчете надлежно очакваното икономическо влияние за МСП. Финансовите средства ще се разпределят посредством две схеми: научни изследвания за МСП и научни изследвания за асоциации на МСП.

Първата схема е насочена основно към ниско- до среднотехнологични МСП с малък или никакъв потенциал за научни изследвания, но и към МСП с интензивни научни изследвания, които се нуждаят от външно изпълнение на научни изследвания, за да допълнят централния си потенциал. Втората схема е насочена към асоциации на МСП, които обикновено имат най-добрата позиция да знаят или определят общите технически проблеми на своите членове, да действат от тяхно име, както и да насърчават ефективното разпространение и използване на резултатите.

Действията за координация и подкрепа по програмата „Научни изследвания в полза на МСП“ ще включват координацията на национални/регионални програми, насочени към МСП и подкрепящи добрите практики, разпространение и използване на резултатите, подобряване на достъпа на МСП до Седмата рамкова програма, и оценка на влиянието.

Действията биха могли да се основават на съответните национални програми за научни изследвания, допълвайки научноизследователските дейности, по-долу (4).

В допълнение към тези конкретни действия ще се поощри и улесни участието на МСП в цялата рамкова програма. Нуждите от научни изследвания и потенциалът на МСП се отчитат надлежно при разработка на съдържанието на тематичните области на програма „Сътрудничество“, която ще бъде изпълнена посредством различни по размер и обхват проекти в зависимост от областта и темата.

По време на изпълнението на рамковата програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността, допълняемостта и синергията ще бъдат гарантирани с действията на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, така че да не насърчи и улесни участието на МСП в рамковата програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността.

Дейности

Ще бъдат изпълнени следните две схеми, които са специфични за МСП:

Научни изследвания за МСП

Тази схема подкрепя малки групи иновативни МСП за решаване на общи или допълнителни технологични проблеми. Проекти, които са относително средносрочни, трябва да бъдат центрирани върху нуждите от иновации на МСП, които търсят външно изпълнение на научни изследвания от изпълнители на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и трябва да покажат ясен потенциал за използване от съответните МСП.

Научни изследвания за асоциации на МСП

Тази схема подкрепя асоциации на МСП за разработка на технически решения на проблеми, които са общи за голям брой МСП в конкретни индустриални сектори или сегменти по веригата за получаване на добавена стойност посредством научни изследвания, които са необходими например за разработка на или съответствие с европейските норми и стандарти, както и за спазване на регулативните изисквания в такива области, като например здравеопазване, безопасност и защита на околната среда. Проекти, които могат да имат продължителност няколко години, трябва да бъдат управлявани от асоциации на МСП, които търсят външно изпълнение на научни изследвания от изпълнители на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в полза на своите членове и трябва да включват известен брой отделни МСП.

Общи характеристики на схемите

—	В схемите могат да участват други предприятия и крайни потребители, ако това е в интерес на МСП или на техните асоциации.

—

Проектите следва да включват, в допълнение към научните изследвания, дейности за насърчаване на приемането и ефективната експлоатация на резултатите от научните изследвания, като например тестване, демонстрации, обучение, трансфер на технологии, управление на знанието и защита на правата за интелектуална собственост. За научните изследвания за асоциации на МСП, проектите следва освен това да включват дейности за ефективно разпространение на резултатите от научните изследвания до членовете на асоциациите на МСП и, ако е необходимо, и по-широко.

—	За двете схеми ще се прилага специален правилник за правата за собственост и достъп.

Ще се акцентира върху подкрепата за научноизследователските проекти. В допълнение ще се осигурява подкрепа за национални схеми, предоставящи финансови средства за МСП или за асоциации на МСП, за да се подготвят предложения за действия по програмата „Научни изследвания в полза на МСП“ с цел да се насърчи създаването на нови национални схеми или да се разширят съществуващите такива.

3. РЕГИОНИ НА ЗНАНИЕТО

Цели

Засилване на научноизследователския потенциал на европейските региони, по-специално като се насърчава и подкрепя развитието, в цяла Европа, на регионални „управлявани от научните изследвания клъстери“, асоциирани университети, научноизследователски центрове, предприятия и регионални власти.

Подход

Регионите се признават все повече за важни играчи на сцената за научноизследователската и развойна дейност на Европейския съюз. В същото време доказателствата показват, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност подобряват регионалната привлекателност, докато увеличават конкурентоспособността на местните предприятия. Интензивните клъстери на научноизследователска и развойна дейност са измежду най-добрите движещи сили в тази инвестиционна дейност, водещи до преки печалби, изразени в предимството на местна конкурентоспособност с благоприятни ефекти по отношение на растежа и работните места. Пилотните действия за региони на знанието от 2003 г. (5) потвърдиха значението на тези клъстери и интереса от подкрепата и насърчаването на тяхното развитие.

Тази акция ще позволи на европейските региони да засилят капацитета си за инвестиране в научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като същевременно максимизира потенциала им за успешно участие на техни заинтересувани лица в европейски научноизследователски проекти и улеснява появата на клъстери, като при това насърчава развитието в европейското научноизследователско пространство. Действията ще улеснят създаването на регионални клъстери, които ще допринесат за развитието на европейска зона за научни изследвания. Ще се преследва и по-голямото и по-фокусирано използване на структурните фондове за инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, посредством подобряване на действията на синергии между регионалните политики и тези за научните изследвания, като преди всичко се създават регионални политики за научни изследвания, които регионалните власти могат да интегрират в стратегията за икономическо развитие.

Ще се обърне специално внимание на сътрудничеството между съседни региони в различни държави-членки.

Програмата „Региони на знанието“ цели да подкрепи дефинирането и изпълнението на оптимални политики и стратегии за развитието на управлявани от клъстери на научноизследователска и развойна дейност. По-специално, тя ще подобри значимостта и ефективността на регионалния дневен ред за научни изследвания посредством взаимно обучение; ще насърчи и засили сътрудничеството между клъстерите; и ще допринесе за засилване на устойчивото развитие на съществуващите, управлявани от научноизследователска и развойна дейност клъстери, както и ще насърчи опитните полета за създаване на нови такива, по-специално във възникващите региони на знанието. Подкрепа ще бъде предоставена по-специално за управлявани от търсенето и проблемно ориентирани проекти, занимаващи се със специални технологични области или сектори (6).

Тази акция ще се прилага за всички региони, включително и в тези за конвергенция (7).

Дейности

Проектите ангажират обикновено регионални власти, регионалните агенции за развитие, университети, научноизследователски центрове и индустрията, а така също и ако е необходимо, трансфер на технологии, финансови организации или организации на гражданското общество. Проектите за региони на знанието ще покриват следните дейности:

—

Анализ, развитие и изпълнение на научноизследователски програми на регионални и презгранични клъстери и сътрудничество между тях. Те ще включват анализ и план за изпълнение, фокусиращи се върху капацитета и приоритетите за научноизследователска и развойна дейност. Проектите ще използват прогнози, бенчмаркинг или други методи, показващи очакваните ползи, като например засилени връзки между участващите клъстери, оптимизирано участие в европейски научноизследователски проекти и по-силно въздействие върху регионалното развитие. Те биха могли също и да подготвят за междурегионални пилотни действия. Тези дейности целят по-специално да окуражат по-доброто взаимно допълване между регионалните фондове на Общността и други фондове на Общността и национални фондове.

—

„Спонсориране“ на региони с по-малко развит профил на научни изследвания от страна на високо развити такива, на основата на фокусирано върху научноизследователска и развойна дейност създаване на клъстер. Транснационални регионални консорциуми ще мобилизират и обединят занимаващи се с научни изследвания действащи лица от академиите, индустрията и правителството, за да изработят „ръководни“ решения със и за технологично по-слабо развити региони.

—

Инициативи за подобряване на интеграцията на занимаващи се с научни изследвания действащи лица и институции в регионалните икономики, посредством тяхното взаимодействие на ниво клъстер. Те ще включват транснационални дейности, за да подобрят връзките между заинтересуваните лица от научни изследвания и местните бизнес общности, а така също и значими дейности между клъстери. С цел да се демонстрират ползите от интеграцията, тези дейности биха могли да допринесат за определяне на взаимните допълвания на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности.

Подкрепа ще се осигури и за дейности за насърчаване на системния взаимен обмен на информация, а така също и за взаимодействия между аналогични проекти и, ако е необходимо, с действия от други значими програми на Общността (например работни семинари за анализ и синтез, кръгли маси, публикации), като се поставя ударение върху участието най-вече на страните кандидатки и асоциираните страни, а така също и на държавите-членки, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г.

4. НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОТЕНЦИАЛ

Цел

Стимулиране на реализацията на пълния научноизследователски потенциал на разширения съюз посредством раздвижване и развитие на съществуващи или възникващи центрове за върхови постижения в регионите за „конвергенция“ и в най-отдалечените региони на ЕС, и оказване на помощ за засилване на капацитетите на техните научни изследователи, така че да участват успешно в научноизследователските дейности на равнище Общност.

Подход

За да се подкрепи реализацията на пълния научноизследователски потенциал на разширения съюз, посветена на целта акция, ще търси да отключи потенциала на научноизследователските групи, по-специално в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на Европейския съюз, които понастоящем не използват напълно възможностите си или които се нуждаят от ново знание и подкрепа, за да използват своя потенциал. Действията ще разчитат до голяма степен на минали и съществуващи мерки като например европейските центрове за върхови постижения в присъединяващите се към момента страни и страните кандидатки по Петата рамкова програма на Общността и основни специализации „Мария Кюри“ за трансфер на знания. Те освен това ще допълнят усилията, които ще се предприемат от Европейския социален фонд съгласно новата политика за кохезия (2007—2013 г.), фокусирайки се върху развитието на човешкия потенциал за научни изследвания на национално равнище в избираемите области.

Посредством фокусирането върху засилване и разширение на сътрудничеството на тези научноизследователски групи в научноизследователски центрове в други държави-членки на Европейския съюз или в асоциирани страни, ще се даде важен принос за отключване на техния потенциал и с това — за тяхното дългосрочно устойчиво развитие. Посредством оптимизация на тяхното международно представяне и признание, лидерския потенциал и качеството на техните учени, ще се увеличи видимостта на тези научноизследователски групи и ще се улесни тяхното участие в европейската зона за научни изследвания.

Дейности

Това действие ще благоприятства по-специално стратегическото партньорство, включително туининга между научноизследователските групи както от обществения, така и от частния сектор, в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на ЕС, избрани на основа на качество и висок потенциал, с утвърдени научноизследователски групи на други места в Европа. Специално ударение ще се постави върху очакваните дългосрочни ефекти на партньорството както на равнище ЕС, така и на регионално равнище. С оглед реализиране на пълния им потенциал (т.е. за засилване на техните знания, за развиване на допълнителни компетенции, включително за управление на научните изследвания, или да ги направи по видими), акцията ще включва подкрепа за избрани научноизследователски групи в отговарящите на критериите региони в рамките на научноизследователските програми, разработени в рамките на стратегическо партньорство, за:

—

обмен на ноу-хау и опит посредством транснационални двупосочни командировки на научноизследователски персонал между избраните центрове в определените региони и една или няколко партньорски организации в друга държава-членка на ЕС или асоциирана страна, с вложени механизми за задължително връщане на командирования научноизследователски персонал, с произход от избраните центрове в определените региони,

—

назначаването от избраните центрове със съществуващи или възникващи върхови постижения на постъпващи научни изследователи с опит, включително управители, които да участват в трансфера на знания и/или в обучението на научни изследователи, включително като средство за насърчаване завръщането на граждани, напуснали страната,

—	придобиването и развитието на определено научноизследователско оборудване и развитието на материална среда за избрани центрове със съществуващи или възникващи върхови постижения в подкрепа на научноизследователски програми, разработени в рамките на стратегическото партньорство,

—

организацията на работни семинари и конференции за улесняване на трансфера на знания на регионално, национално и международно равнище, в които участват както научноизследователски персонал от избраните центрове, така и поканени научни изследователи от други страни, в рамките на развитието на международния капацитет за обучение и репутацията на избраните центрове; участие на научноизследователския персонал от центровете, избрани по схемата на международни конференции или на мероприятия за краткосрочно обучение с цел споделяне на знания, изграждане на мрежи и излагането им в по-широка международна среда,

—	разпространение и рекламни дейности, които да гарантират по-добра видимост на избраните центрове и техните дейности,

В допълнение към това и независимо от мерките за подкрепа акцията ще осигури възможности за оценка, посредством които всеки научноизследователски център в отговарящите на критериите региони, независимо дали кандидатства или не за финансиране, може да получи международна независима експертна оценка за нивото на общото му научноизследователско качество и инфраструктура. Тази оценка ще се извършва от независими международни експерти на високо ниво, предложени от Комисията.

5. НАУКАТА В ОБЩЕСТВОТО

Цел

С оглед изграждането на отворено, ефективно и демократично европейско общество на знанието, целта е да се стимулира хармоничното интегриране на научите и технологични усилия и свързаните с тях научноизследователски политики в европейската социална мрежа, като се насърчават в европейски мащаб обмислянето и дебатът относно науката и технологиите, както и тяхната връзка с целия спектър на общество и култура.

Подход

„Науката в обществото“ представлява значително разширение и продължение на пилотната работа, предприета по Шестата рамкова програма, съизмеримо с повишената амбиция на европейската научноизследователска политика.

Развитието на европейските общества зависи до голяма степен от техния капацитет да създават, използват и разпространяват знания и следователно да предлагат непрекъснато иновации. Научното изследване като част от „триъгълника на знанието“ на научни изследвания, образование и иновации, играе сериозна роля в това отношение, и следва да остане една от движещите сили за насърчаване на растежа, благосъстоянието и устойчивото развитие.

За постигането на тази цел е задължително да се създаде социална и културна среда, способстваща за успешни и използваеми научни изследвания. Това означава, че законните обществени тревоги и нужди трябва да се вземат предвид, което води до засилен демократичен дебат с една по-ангажирана и неформална широка общественост, както и до по-добри условия за колективни избори по отношение на научни въпроси, и възможността за организации на граждански общества да използват възможността за външно изпълнение на научните изследвания по отношение на техните тревоги. Трябва да се установи климат, който да е благоприятен за научните професии, нов връх на инвестиции в научни изследвания, както и последващо разпространение на знания, на основата на което е изградена стратегията от Лисабон. Тази дейност ще цели освен това пълно интегриране на жените в научния свят.

Този раздел от програмата „Капацитети“ ще се фокусира след това върху развитието на поредица условия, с които тази благоприятна среда ще стане по-скоро норма, а не изключение в Европа.

На първо място е необходимо да се обърне внимание на риска от научно разделение в рамките на нашите общества. То отделя тези, които нямат достъп до определено знание от малкия брой такива, които имат такъв достъп; тези, които не са в състояние да повлияят върху създаването на политика при научните изследвания, от тези, които са в състояние. Това води до колебливи чувства, изразени от гражданите относно потенциалните ползи от науката и технологиите, както и тяхното ефективно подчинение на внимателен обществен контрол. От една страна, гражданите са готови с лекота да приемат повече научни изследвания, които да обърнат внимание на нерешените проблеми на нашето време (болести, замърсяване, епидемии, безработица и т.н.) и по-добре да предвиждат техните възможни влияния в бъдеще. От друга страна, те не могат да не покажат недоверие за някои видове използване на науката и възможните намеси на заинтересувани кръгове в процесите на вземане на решения.

Някои от причините за често пъти по-малко от задоволително интегриране на науката в обществото са, както следва:

—	недостатъчно обществено участие в поставянето на приоритети и в установяването на насоки за научните политики, които биха позволили по-широк дебат относно възможните свързани рискове и последици,

—	нарастващи резерви по отношение на някои научни развития, чувството за липса на контрол, както и отворени въпроси относно спазването на основни права,

—	възприеманата изолация на света на науката от ежедневните реалности на икономическия и социалния живот,

—	поставянето под въпрос на обективността на научните доказателства, предоставени за обществено създаване на политика,

—	недостатъчно качество на научната информация на разположение на обществото.

Избраният подход цели следното:

—	да направи по-обхващащи и прозрачни механизмите за достъп до знанието и утвърждаването му, необходимо, за да укрепи по-силните политики,

—	да се установят правила за етически надеждни усилия, в светлината на основните права,

—	да позволи на Европа да играе по-активна роля на световната сцена, в дебата и насърчаването на споделените ценности, равни възможности и социален диалог,

—	да преодолее пропастта между онези, които имат научно образование и онези, които нямат такова, да насърчи вкуса за научна култура в непосредствено съседство на всички граждани (да апелира към градове, региони, фондации, научни центрове, музеи, организации на гражданското общество и т.н.),

—	да насърчи социалния диалог относно политиката за научните изследвания и да стимулира организациите на гражданското общество да участват по-активно в научноизследователските дейности,

—	да проучи начини за подобряване на ръководството на европейската система за научни изследвания и иновации,

—	да осигури образ на науката и научните изследователи, който да е достатъчно изразителен за всички хора и особено за младежите,

—	да насърчи напредъка на жените в научни кариери и да използва по-добре техните професионални и научни таланти в полза на всички хора,

—	да поднови научното общуване, като се благоприятстват съвременните средства с цел постигане на по-голямо влияние, помагайки учените да работят в тясна близост с професионалисти от средствата за масово осведомяване.

„Науката в обществото“ ще се изпълнява посредством:

—	свързани с политиката действия и научни изследвания, подкрепени директно от тази тема,

—	сътрудничество между държавите-членки, определящо общите цели и усилващо националните практики в духа на отворения метод на координация,

—

насърчаване, подкрепа и мониторинг на разбирането и влиянието на въпросите на „Науката в обществото“ в другите части на рамковата програма (8). Общата координация на въпроси, свързани с науката в обществото, както в цялата рамкова програма, така и в рамките на други значими дейности на Общността (например, свързани с образование и култура), ще бъдат осигурени с тази тема.

Ще се преследват три линии на действие.

Първа линия на действие: по-динамично ръководство на връзката между наука и общество

Засилване и усъвършенстване на европейската научна система

Съществува такова очакване по отношение на европейската научна система за поддържане на нашия потенциал за иновации, че обществото трябва да добие по-задълбочено разбиране за съставляващите я елементи, за собствената икономика, нейните регламенти и нейните навици. Ще се третират три аспекта широко значение, фокусиращи се върху действащите лица и динамиката на европейска зона за научни изследвания:

—	подобряване на използването и мониторинг на влиянието на научните консултации и опит за създаването на политика в Европа (включително управление на риска), както и разработка на практически инструменти и схеми (например електронни мрежи),

—	насърчаване на доверието и саморегулирането в научната общност,

—	насърчаване на дебата относно разпространението на информация, включително достъпа до научните резултати и бъдещето на научните публикации и имайки в предвид мерките за подобряване на достъпа до обществеността.

По-широк ангажимент за предвиждане и изясняване на политически, обществени и етични въпроси

Стремежите и тревогите на обществото, както и основните етични принципи, се нуждаят от по-добро интегриране в целия научноизследователски процес, създавайки по-сигурна и конструктивна среда за научните изследователи и за обществото като цяло. В действие влизат три аспекта, а именно:

—	по-широка ангажираност по въпроси, свързани с науката,

—	условия за информиран дебат относно етиката и науката,

—	по-голямо ударение върху обсъждането на социалните аспекти на научните изследвания в рамките на научноизследователската общност.

По-добро разбиране на мястото на науката и технологиите в обществото

За да се обърне внимание на връзката между наука и общество с прилагане на правилни политики, натрупаните през историята знания, наследството в науката и технологиите, социологията и философията на науките трябва да бъдат разширени, консолидирани и разпространени на европейско равнище. За тази цел учени от тези дисциплини следва да формират мрежи за структуриране на научни изследвания и дебати, които да са в състояние да разкрият реалното участие на науката във формирането на европейско общество и идентичност, наблягайки по-специално върху:

—	връзките между наука, демокрация и право,

—	научни изследвания относно етиката в науката и технологиите,

—	реципрочното влияние на наука и култура,

—	ролята и образа на учените,

—	общественото разбиране на науката и насърчаване на обществения дебат.

Еволюционната роля на университетите

Работата ще цели да се подкрепят подходящи реформи, позволяващи на университетите да играят напълно своята роля в създаването, разпространението и съвместното използване на знания заедно с индустрията и с обществото като цяло (в съответствие с инициативи на Общността относно университетските научни изследвания). Ударението ще бъде поставено върху:

—	дефиниране на по-добри рамкови условия за по-ефективни университетски научни изследвания,

—	насърчаване на създаването на структурирано партньорство с бизнес сектора, като се вземат предвид университетските капацитети за управление на научните изследвания,

—	подобряване на съвместното използване на знание между университетите и обществото като цяло.

Втора линия на действие: засилване на потенциала, разширяване на хоризонтите

Равнопоставеност на половете и научни изследвания

На основата на политическите ориентации, съдържащи се в работния документ на персонала на Комисията и в заключенията на Съвета (9), както и в други значими политически ориентации на Общността, ще бъде изпълнена рамка за положителни действия, така че да се засили ролята на жените в научните изследвания и да се подобри половата измеримост в научните изследвания. Тази рамка ще даде контекста за политически дебат, мониторинг, координация и основа на научните изследвания. Тя ще включва:

—	засилване на ролята на жените в научните изследвания и в научните органи за вземане на решения,

—	половото измерение на научните изследвания,

—	включване на половото измерение в политиката и научноизследователските програми на Общността.

Младите хора и науката

Ще бъдат планирани дейности, които да привлекат повече хора от всички съсловия в научни кариери, да насърчат връзките между поколенията и да повдигнат общото ниво на научната грамотност. Европейският обмен и сътрудничество ще се концентрират върху методите за научно обучение, които да са адаптирани към младите слушатели, подкрепата за научни преподаватели (концепции, материали), развиването на взаимовръзки между училищата и професионалния живот. Освен това могат да бъдат подкрепени мероприятия с широк европейски обхват, събиращи изявени учени като „образци за подражание“ и въодушевяващи младите учени. Ще се обърне внимание на подкрепящи научни изследвания, като се отчита социалният контекст и културните ценности. Бяха запазени три аспекта:

—	подкрепа на формалното и неформалното научно обучение в училищата, а така също и посредством научни центрове и музеи, и други подходящи средства,

—	засилване на връзките между научно образование и научни кариери,

—	научноизследователски и координационни действия по нови методи в научното образование.

Трета линия на действие: комуникация между наука и общество

Дейностите ще насърчат ефективните двупосочни комуникационни канали, позволяващи на обществеността и на политиците да се ангажират с наука, а на учените — да се ангажират с обществеността. Този подход ще благоприятства по-тясно сътрудничество и обмен на добри практики между учени и професионалисти от средствата за масово осведомяване, но и едно по-голямо участие на целеви групи, а именно деца и млади хора, като научните изследователи популяризират в специализираната преса. Усилията ще се фокусират върху:

—	предоставяне на надеждна и навременна научна информация за пресата и за другите средства за масово осведомяване,

—	действия по обучение за преодоляване на пропастта между средствата за масово осведомяване и научната общност,

—	окуражаване на европейското измерение в научни мероприятия, насочени към обществеността,

—	рекламиране на науката посредством аудиовизуални средства чрез европейски съвместни продукции и разпространение на научни програми,

—	насърчаване на отлична транснационална изследователска и научна комуникация със средствата на популярни награди,

—	научни изследвания, целящи да засилят общуването относно науката, както и по отношение на нейните методи, така и на нейните продукти, да повишат взаимното разбирателство между научния свят и по-широката публика на политиците, средствата за масово осведомяване и обществеността като цяло.

6. ПОДКРЕПА ЗА СЪГЛАСУВАНОТО РАЗВИТИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ПОЛИТИКИ

Цел

Подобряване на ефективността и съгласуваността на националните научноизследователски политики и тези на Общността, и тяхното взаимодействие с другите политики, като се подобрява влиянието на обществените научни изследвания и техните връзки с индустрията, и се засилва обществената подкрепа и нейния лостов ефект върху инвестициите от частните действащи лица.

Подход

Предприетите в тази част дейности ще подкрепят съгласуваното развитие на научноизследователските политики като допълват координационните дейности по програма „Сътрудничество“ и допринасят за политиките и инициативите на Общността (например законодателство, препоръки и насоки), целящи да подобрят съгласуваността и влиянието на политиките на държавите-членки.

Тези дейности ще допринесат за изпълнението на стратегията от Лисабон, по-специално за 3 % инвестиции, вложени в целта „научни изследвания“, подпомагайки държавите-членки и Общността да разработват по-ефективни политики за научни изследвания и развитие. Целта е да се подобрят обществените научни изследвания и техните връзки с индустрията и се насърчат инвестициите в научните изследвания, като се засили обществената подкрепа и нейният лостов ефект върху частните инвестиции. Това налага приспособяването на научноизследователските политики, мобилизация на по-широк спектър от инструменти, координация на усилията през националните граници и мобилизация на другите политики за създаване на по-добри рамкови политики за научни изследвания.

Дейности

Ще се преследват две линии на действие (10):

Първа линия на действие: мониторинг и анализ на свързани с научните изследвания обществени политики и индустриални политики, включително тяхното въздействие

Целта е да се предостави информация, доказателство и анализи в подкрепа на замисъла, изпълнението, оценката и транснационалната координация на обществените политики. Това ще включва:

—

използване на служба за информация и справки (Erawatch) с цел подкрепа на основано на доказателства създаване на научноизследователска политика и допринасяне за реализацията на европейска зона за научни изследвания (ERA), осигурявайки по-добро разбиране на характера, съставляващите елементи и еволюцията на националните и регионалните научноизследователски политики, инициативи и системи. Това ще включва редовни анализи, от европейска перспектива, на въпросите, които са значими за създаването на научноизследователска политика и преди всичко: фактори, движещи еволюцията на научноизследователските системи и техните последици за политиките и структурите на управление; възникващи въпроси/предизвикателства и опции на политики; а така също и преглед на европейско равнище на напредъка на държавите-членки в посока европейска зона за научни изследвания и целта за 3 %.

—

дейност за мониторинг на инвестициите в индустриални научни изследвания, с което ще се осигури независим и допълващ източник на информация, което ще помогне за насочване на обществената политика и ще позволи на фирмите за бенчмаркинг на своите стратегии за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, inter alia, в сектори от ключов интерес за икономиката на Европейския съюз. Това ще включва периодични информационни табла за инвестициите за научноизследователска и развойна дейност на ниво фирми и сектори, изследвания на частните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, анализ на факторите, влияещи върху решенията за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и на практиките на фирмите, анализ на икономическите въздействия, и оценка на политическите последици.

—

разработка и анализ на индикаторите за научноизследователска дейност и нейното въздействие върху икономиката. Това ще включва подготовката и публикуването на национални и регионални научни и технологични ключови числа и информационни табла, като се използват официални статистически индикатори винаги когато е целесъобразно; оценката на силните и слабите страни на системите за научноизследователска и развойна дейност на държавите-членки; и анализът на позицията на ЕС и ефективността на научните и технологичните изследвания.

Тези дейности ще се изпълняват в сътрудничество със съвместния научноизследователски център, а така също и посредством изследвания и експертни групи.

Втора линия на действие: координация на научноизследователската политика

Целта е да се засили, на доброволна основа, координацията на научноизследователските политики чрез:

—	действия в подкрепа на изпълнението на отворения метод на координация, и

—	инициативи за транснационално сътрудничество на национално или регионално равнище по въпроси от общ интерес, включващи при необходимост други действащи лица (включително индустрията, европейски организации и организации на гражданското общество).

Тези дейности ще са насочени към въпроси от общ интерес, свързани с научноизследователските и други значими политики, които следва да бъдат мобилизирани за реализация на европейска зона за научни изследвания и постигане на целта от 3 % за инвестиции в научни изследвания. Те ще допринесат за разработката на по-ефективни национални и регионални политики посредством взаимно обучение и партньорски проверки; ще насърчат съгласувани или съвместни инициативи между групи от страни и региони, които имат интереси в области, включващи силно транснационално измерение или разпространение; и където е необходимо, ще определят въпросите, изискващи допълващо и взаимно засилващо действие на равнище Общност и държави-членки.

Инициативите, предприети от няколко страни и региони, могат да включват такива дейности като партньорска проверка на национални и регионални политики, обмен на опит и персонал, съвместни преценки и оценки на въздействията, както и разработка и изпълнение на съвместни инициативи.

7. ДЕЙНОСТИ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Цел

За да стане конкурентоспособна и да играе водеща роля на световно равнище, Европейската общност се нуждае от силна и съгласувана международна научна и технологична политика. Международните действия, изпълнявани по различни програми в рамките на рамковата програма, ще бъдат изпълнени в контекста на общата стратегия за международно сътрудничество.

Тази международна политика има три взаимнозависими цели:

—	да подкрепи европейската конкурентоспособност посредством стратегическо партньорство с трети страни в избрани области на науката и като се ангажират най-добрите учени от трети страни, които да работят във и със Европа,

—	да улесни контактите с партньори в трети страни с цел осигуряване на по-добър достъп до научни изследвания, извършвани на други места в света,

—	да обърне внимание на специфични проблеми, пред които са изправени трети страни или които имат глобален характер, на основата на взаимен интерес и взаимна полза.

Подход

За да се определят и установят приоритетните области от взаимен интерес и взаимна полза с целеви трети страни (страни партньори в международно сътрудничество (11) за конкретните действия на международно сътрудничество в специалната програма „Сътрудничество“, ще бъдат засилени продължаващите политически диалози и партньорски мрежи с различните региони в тези трети страни, така че да осигурят входяща информация, която да помогне за изпълнението на тези действия. Съгласуваността на националните действия по международно научно сътрудничество ще се подобри, като се подкрепя координирането на националните програми (на държави-членки и на асоциирани страни) посредством многостранна координация на националните политики и научноизследователски дейности, технологично развитие и демонстрационни дейности. Сътрудничеството с трети страни в рамковата програма ще бъде насочено по-специално към следните групи страни (12):

—	страни кандидатки (13),

—	средиземноморски страни партньори, страни от Западните Балкани (14), а така също и източноевропейските и централноазиатски страни (15),

—	развиващи се страни, фокусирайки се върху конкретните нужди на всяка съответна страна или регион (16),

—	възникващи икономики (16).

Ориентираните по теми научноизследователски дейности в международно сътрудничество се изпълняват по специалната програма „Сътрудничество“. Международните действия в областта на човешкия потенциал се изпълняват по специалната програма „Хора“. Ще се изпълняват действия и мерки за хоризонтална подкрепа, съсредоточени върху различни от специфичните тематични или междудисциплинарни области, обхванати от програма „Сътрудничество“, ще бъдат приложени и биха допълнили, в ограничен брой от случаи, чрез специални дейности на сътрудничество от взаимен интерес. Ще се засили общата координация на действията за международно сътрудничество по различните програми, така че да се гарантира съгласуван подход и да се разработят синергии с други инструменти на Общността (например инструмента за предприсъединителна помощ, инструмента „Европейска политика за съседство“, регламента за Азия и Латинска Америка, както и схемите за оказване на помощ за развитие). Отчитайки опита, получен посредством INTAS, и разчитайки на нейната работа в рамките на сътрудничеството с източноевропейските и централноазиатските страни посредством настоящата програма и програмите „Сътрудничество“ и „Хора“ ще се предприемат дейности, осигуряващи приемственост.

Комисията ще осигури координация на дейностите по международно сътрудничество през цялото времетраене на рамковата програма, включително политически диалог със страните партньори, региони и с международни форуми.

Дейности

Основните дейности за разработка на съвместно съгласувани политики за международно научно сътрудничество са:

Двурегионална координация на научно-технологичното сътрудничество, включително поставяне на приоритети и определяне на политиките за научно-технологичното сътрудничество

Научно-технологичното сътрудничество на Общността за поставяне на приоритети ще се основава на всестранен политически диалог със страните и регионите партньори като признание за техните социокултурни условия и научноизследователски капацитети. Този диалог за научно-технологично сътрудничество се провежда на множество нива като например на международни форуми (различните конвенции на ООН), институционализирани двурегионални диалози (17), включително: срещи Азия—Европа (ASEM); Латинска Америка, Карибите и Европейския съюз (EU—LAC); Партньорство между Средиземноморието и Западните Балкани, EU—ACP (африкански, карибски и тихоокеански) държави и Източна Европа и Централна Азия (18), както и двустранни и многостранни споразумения, а така също и посредством неформални трансрегионални срещи на учени и на други социални партньори.

Най-високият приоритет ще се даде на засилване на двурегионалните/двустранните диалози, които да насочат и установят рамката за международното научно-технологично сътрудничество и съвместното определяне на научноизследователските области от взаимен интерес и полза. Този диалог и партньорството в наука и технологии съставлява най-ефективният начин за постигане на глобално и взаимно съгласувани цели, по отношение на специфичните нужди на регионално равнище и равнище отделна страна. Следователно международното научно-технологично сътрудничество в рамковата програма ще се ръководи в кохерентен вид посредством формулиране на интегрирана научноизследователска политика, получена в резултат на тези диалози и от научно-технологичните споразумения (19).

Тези инициативи ще бъдат изпълнени посредством конкретни дейности по международно сътрудничество, които ще развият двурегионалния диалог в тясно съгласуване с държавите-членки, асоциираните страни и страните партньори в международно сътрудничество.

Това поставяне на приоритети и дефинирането на политиките за научно-технологично сътрудничество ще имат преки и измерими въздействия върху другите дейности, предвидени за международно научно-технологично сътрудничество по специалната програма „Капацитети“, а именно: засилване и развитие на научно-технологични споразумения, партньорство за научно-технологично сътрудничество, и положителен синергичен ефект върху координацията на националните политики и дейности по отношение на международното научно-технологично сътрудничество.

В рамките на научно-технологичните споразумения в съответствие с определените приоритети ще се дава приоритет на определянето на нови, възникващи елементи, заслужаващи действия и поддръжка на политическо ниво, за да бъдат изпълнени посредством темите.

Освен това участието на учени в национални научноизследователски програми на трети страни ще позволи пълно използване на възможностите на научно-технологичните споразумения и ще позволи на учените да придобиват по реципрочен начин знания за научноизследователските системи на трети страни и за техните култури. За целта рамковата програма ще покрива разходите за научноизследователското участие на учени от държави-членки и от асоциирани страни в национални научноизследователски програми на трети страни, когато съществува взаимен интерес и полза. Това сътрудничество ще се осъществява на конкурентна основа.

Съвместните проекти, разработени в рамките на горните диалози и на научно-технологичните споразумения, ще бъдат управлявани от нуждите и ще имат значителен размер по отношение на партньорство, компетенции и финансиране, и освен това ще имат важно социално-икономическо въздействие. Проектите ще са насочени конкретно към приоритетите, определени посредством политическия диалог за научно-технологично сътрудничество в рамките на регионални форуми, и ще има специални покани по региони или групи страни-партньори в международно сътрудничество. Резултатите от тези диалози ще допринесат за определяне на приоритетите и нуждите от конкретни действия на международно сътрудничество в различните теми от специалната програма „Сътрудничество“.

Двустранно съгласуване за засилване и развитие на научно-технологично партньорство

Осмислянето на определените приоритети ще се обмисля допълнително и ще се превърне в действия с изграждане на равнопоставено партньорство за научно-технологично сътрудничество, с прегрупиране на множество заинтересувани лица (партньори от научноизследователските среди, от индустрията, от правителството и от гражданското общество), за създаване на научноизследователски капацитет и научноизследователски действия. Те се оказаха най-подходящият механизъм за синергетично мобилизиране на силите на тези партньори. Това партньорство ще изискват мултидисциплинарни подходи, за да се справят с различните нужди на глобално, регионално и/или национално равнище.

Развитието на научно-технологичното партньорство ще се базира на двурегионално лидерство и съгласуване на политическите инициативи в определени приоритетни области. Те ще се задействат от управляващи групи, съставени от ограничен брой представители от всеки регион, които са отворени за всички партньори в съответния регион и отчитат техните интереси и научноизследователски капацитети. Това партньорство ще насърчава съвместни научноизследователски дейности и постоянен политически диалог за ефикасността и ефективността на осъщественото сътрудничество, а така също и за определяне на бъдещите нужди.

Подкрепящо съгласуване на националните политики и дейности на държавите-членки и асоциираните страни на международното научно-технологично сътрудничество

За да се насърчи/окуражи ефективна и ефикасна политика за международно научно сътрудничество в Общността на равнище ЕС, от решаващо значение е непрекъснатото съгласуване на националните политики, така че да се реализират ангажиментите, поети посредством научно-технологични двурегионални и двустранни диалози.

Това съгласуване ще засили ефикасността и въздействието на продължаващите инициативи за двустранно научно-технологично сътрудничество между държавите-членки и страните партньори в международно сътрудничество и ще увеличи положителните синергии между тях. То освен това ще подобри взаимните допълвания между дейностите за научно-технологично сътрудничество на Общността и държавите-членки.

Освен това то ще подкрепи изпълнението на „споделена визия“, улеснявайки иновативните програмни подходи и работейки по-тясно между и със държавите-членки при разработката и изпълнението на съгласувано сътрудничество в науката и технологията на ЕС.

(1) С оглед улесняване изпълнението на програмата за всяко заседание на програмния комитет, така както е определено в дневния ред, комитетът възстановява в съответствие с установените си насоки разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за тези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от конкретен опит.

(2) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

(3) Определени са освен това и от ESFRI (Европейски стратегически форум за изследователски. инфраструктури).

(4) Това може да включва евентуално съвместното изпълнение на програми, насочени към МСП, които извършват научни изследвания, разчитайки на програмата „Еврика“.

(5) По инициатива на Европейския парламент в бюджета на Общността за 2003 г. бе вкарана пилотна дейност по програма „Региони на знанието“. Тя бе последвана от друга покана за предложения по Шестата рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2004 г.) съгласно програмата „Съгласувано развитие на политиките“.

(6) Това не изключва комбинацията от различни технологични области, ако е релевантна.

(7) Регионите за конвергенция са изложени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г., с който се определят общите разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и се отменя Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25, поправка в ОВ L 239, 1.9.2006 г., стр. 248). Това включва регионите с цел „конвергенция“, регионите, отговарящи на условията за финансиране от Кохезионния фонд, и най-отдалечените региони.

(8) Включват управлението на процедурите за етичен преглед за предложения, обръщащи внимание на чувствителните въпроси по специалната програма „Сътрудничество“.

(9) „Жените и науката: отличие и иновации — равенство на половете в науката“ — SEC(2005) 370; Заключения на Съвета от 18 април 2005 г.

(10) Дейностите, свързани със засилване и усъвършенстване на европейската научна система, като например въпроси за научни консултации и опит и допринасящи за „по-добро регулиране“, се разглеждат в „Наука и общество“ — част от настоящата специална програма.

(11) Виж правилника за участие.

(12) Понастоящем девет средиземноморски страни партньори и шест страни от Източна Европа и Централна Азия са част от Европейската политика за съседство.

(13) Други асоциирани страни кандидатки.

(14) Други потенциални асоциирани страни кандидатки.

(15) Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизска република, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.

(16) Като отбелязват, че Латинска Америка включва както развиващи се страни, така и възникващи икономики.

(17) Двурегионален диалог в този контекст означава диалогът между държавите-членки, Европейската общност и съответните трети страни.

(18) Което би могло да включва и Международния център за наука и технологии (ISTC) и Центъра за наука и технологии (STCU).

(19) Предвид интересите на Общността, споразуменията са сключени с всички главни индустриализирани партнъори и партнъори с възникващи икономики, както и с почти всички страни, включени в Европейската политика на съседство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОКАЗАТЕЛНА РАЗБИВКА НА СУМАТА (В МИЛИОНИ EUR)

Научноизследователски инфраструктури (1)	1 715
Научни изследвания в полза на МСП	1 336
Региони на знанието	126
Научноизследователски потенциал	340
Науката в обществото	330
Съгласувано развитие на научноизследователски политики	70
Дейности по международно сътрудничество	180
Общо:	4 097

(1) Включително вноска до 200 милиона EUR в Европейската инвестиционна банка за нейния финансов кредит за споделяне на риска, така както е цитирано в приложение III. Една сума от порядъка на 100 милиона EUR ще се отделя в годишни вноски за периода 2007—2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФИНАНСОВА КРЕДИТНА ЛИНИЯ ЗА РАЗДЕЛЯНЕ НА РИСКА

В съответствие с приложение II Общността ще предоставя помощ (действие за съгласуване и подкрепа) на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която ще е споделящ риска партньор за финансовата кредитна линия за разделяне на риска. Финансовият кредит за разделяне на риска, който ще бъде съфинансиран от Общността и Европейската инвестиционна банка, цели да насърчи инвестициите от частния сектор в цяла Европа за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, а така също и за иновации.

Вноската на Общността ще увеличи възможността на банката да управлява риска, като по този начин се предвижда: i) по-голям обем заемни и гаранционни операции на ЕИБ за определено ниво на риска, и ii) финансиране на по-рискови европейски действия за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, които вероятно не биха били възможни без тази подкрепа на Общността, като по този начин се помага да се преодолеят пазарните недостатъци. Тя ще цели да:

—	добавя стойност в области, в които пазарът не може да предостави необходимото финансиране, и

—	да предизвика ефект на катализатор, служейки като лост за частните инвестиции.

Вноската на Общността ще се отделя за финансовата кредитна линия за разделяне на риска в съответствие с разпоредбите, изложени в приложение II.

ЕИБ ще дава в заем средства, събрани от международни финансови пазари и ще дава гаранции на финансиращите я партньори в съответствие със стандартните си правила, регламенти и процедури.

Тя ще използва тази вноска на база „първи дошъл, първи обслужен“, като разпределения на провизии и капитал в рамките на банката, които да покрият част от рисковете, свързани с нейните операции, подкрепящи приемливи европейски дейности за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

Въз основа на своята финансова преценка ЕИБ ще оценява нивото на финансовите рискове и ще решава каква да е стойността на резервирането и разпределените капитали.

Оценката и класификацията на риска и получените в резултат решения относно резервирането и разпределените капитали ще следват стандартните процедури на банката, съгласно нейната структурирана финансова кредитна линия за разделяне на риска, одобрени и контролирани от нейните акционери, с периодични актуализации и модификации. Те няма да се променят в резултат на вноската на Общността.

Рискът за бюджета на Общността е ограничен до сумите, които са платени или за които има ангажимент да бъдат платени. За бюджета на Общността не се предвижда отговорност за извънредни обстоятелства, тъй като всеки друг риск се носи от ЕИБ.

Вноската на Общността ще се плаща ежегодно на основата на многогодишен план и като се отчита еволюцията на нуждите. Годишната сума ще се установи в работна програма въз основа на доклад за дейностите и прогнозите, представени от ЕИБ.

Споразумението, което ще се сключи с ЕИБ, след тясно съгласуване с държавите-членки, ще установи сроковете и условията, съгласно които сумите на Общността могат да се използват за резерви и разпределение на капитали. То ще включва следните срокове и условия:

—

Приемливостта на действия за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността. По подразбиране, развитието на научноизследователски инфраструктури, финансирани от Общността по настоящата специална програма, ще са автоматично приемливи. Юридическите лица, установили се в трети страни, без асоциираните страни, са също приемливи, ако участват в непреките действия на Седмата рамкова програма и техните разходи са приемливи за финансиране от Общността. Други научноизследователски инфраструктури от европейски интерес също биха могли да бъдат взети под внимание.

Финансовият кредит за разделяне на риска ще се предлага във всички държави-членки и асоциирани страни, така че да се гарантира, че всички юридически лица независимо от размера им (включително МСП и научноизследователски организации, включително университети) във всички държави-членки могат да се възползват от тази кредитна линия за финансиране на техните дейности в приемливи действия.

Иновационните дейности с търговски характер са приемливи за финансовата кредитна линия за разделяне на риска само ако се използва собствената вноска на ЕИБ.

—	В съответствие с регламента относно правилника за участие, приет съгласно член 167 от Договора, споразумението ще установява също процедурите, с които Общността ще възразява, в надлежно обосновани случаи, срещу използването на вноската на Общността от ЕИБ.

—

Правилникът за определяне на финансовия риск, който ще бъде покрит от вноската на Общността и рисковият праг, извън който ЕИБ може да използва вноската на Общността, както и да използва съвместно съответните приходи.

Нивото на вноската на Общността за всяка операция зависи от оценката на финансовия риск, извършвана от ЕИБ. Нивото на общите резерви и разпределени капитали за мнозинството от операциите по финансовата кредитна линия за разделяне на риска се очаква да падне в рамките на един обхват от 15—25 % от номиналната стойност на тези операции. Нивото на сумите за общите резерви и разпределени капитали от вноската на Общността не трябва в никакъв случай да превишава 50 % от номиналния заем или гарантираната стойност. Ще има разделяне на риска при всяка операция.

—	Договореностите, по които Общността ще контролира операциите на ЕИБ за кредитиране и гаранции, свързани с вноската на Общността, включително операции чрез финансови партньори на ЕИБ.

ЕИБ може да използва вноската на Общността само за операции, които са одобрени между датата на влизане в сила на настоящата специална програма и 31 декември 2013 г.

Лихви и приходи, генерирани от вноската на Общността през време на този период, ще се отчитат ежегодно от ЕИБ пред Комисията, която ще информира Европейския парламент и Съвета. В съответствие с член 18, параграф 2 от Финансовия регламент, те ще се разглеждат като приходи, отделени за финансовата кредитна линия за разделяне на риска и ще влязат в бюджета.

Когато приема работната програма, Комисията може да реши да преразпредели, за целите на всякакви други непреки действия относно „Научноизследователската инфраструктура“ от настоящата специална програма, всяка сума която не е била използвана от финансовата кредитна линия за разделяне на риска и поради това е била възстановена от ЕИБ след средносрочната преценка, цитирана в приложение II от рамковата програма. Тази средносрочна преценка включва външна оценка на въздействието на финансовата кредитната линия за разделяне на риска.

Комисията ще наблюдава отблизо ефективното използване на вноската на Общността, включително фактическите оценки на успешните характеристики на действието и ще се отчита редовно пред програмния комитет. Освен това Комисията ще включи основните резултати в това отношение в годишния отчет за дейностите по научноизследователско и технологично развитие, който ще изпрати на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 173 от Договора.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОГРАМИ, КОИТО НЕ СА НА ОБЩНОСТТА

По-долу е определена една инициатива за съвместното изпълнение на национални научноизследователски програми на индикативна основа и тя би могла да бъде предмет на отделно решение на основата на член 169 от Договора. По време на изпълнението на Седмата рамкова програма могат да бъдат определени и предложени допълнителни инициативи.

Когато се вземе такова решение, би следвало да се изгради специализирана структура за изпълнение заедно с организационната структура и подходящи органи за управление, необходими за изпълнението на действието. В съответствие с приложение II, Общността би могла да осигури финансова подкрепа за инициативата до сумата, изложена в приложение II и би могла да участва активно в изпълнението със средствата, които са най-подходящи за действието.

Инициатива по член 169 (Договора за създаване на ЕО) в областта на извършващи научни изследвания МСП

Целта е да се лансира и изпълни съвместна програма за научноизследователска и развойна дейност в полза на извършващи научни изследвания МСП с цел да се подпомогне тяхната научноизследователска и иновативна способност. Разчитайки на програма „Еврика“, тя ще стимулира и подкрепи транснационални програми за научноизследователска и развойна дейност, провеждани от тези МСП. Тази инициатива допълва други, насочени към МСП, действия, изпълнявани в контекста на Седмата рамкова програма.

Общността ще предостави финансова подкрепа за инициативата и ще участва в изпълнението със средства, които са най-подходящи за действието.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ОТ КОМИСИЯТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 4

Информация относно действия, позволяващи контролирането върху целия жизнен цикъл за всяко предложение, покриваща по-специално:

—	подадени предложения,

—	резултати от оценката на всяко предложение,

—	споразумения за субсидии,

—	завършени действия.

Информация относно изхода на всяка покана и изпълнение на действия, покриваща по-специално:

—	резултатите от всяка покана,

—	изхода от преговорите за споразумения за субсидии,

—	изпълнение на действия, включително данни за плащанията и резултата от действията.

Тази информация (по-специално относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да се предостави в еднообразно структуриран вид, който може да се чете и обработва в електронен формат, достъпен посредством система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

32006D0975

L 400/368

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

oт 19 декември 2006 година

относно специалната програма, която трябва да бъде изпълнена с преки действия на съвместния научноизследователски център по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/975/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричана по-долу „Рамковата програма“) следва да бъде изпълнена посредством специални програми, които определят подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксират тяхната продължителност и осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)	Съвместният научноизследователски център, наричан по-долу СНЦ, следва да осъществява така наречените преки научноизследователски и развойни дейности по специалната програма на СНЦ, изпълняваща Рамковата програма на ЕО.

(3)

При изпълнение на своята мисия СНЦ следва да обезпечи процеса на оформяне на политика на ЕО с управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторинга на съществуващи политики и реагирайки на новите политически потребности. За да постигне своята мисия, СНЦ следва да изпълнява научните изследвания със сравнително най-високо европейско качество, включително като поддържа собственото си ниво на върхови научни постижения.

(4)

Преките действия, ръководени от СНЦ, следва да бъдат изпълнени от тази специална програма. При изпълнение на тази специална програма в съответствие със своята мисия, СНЦ следва да постави особено ударение върху областите от ключов интерес за Съюза: просперитет в общество с висока степен на знания, солидарност, устойчивост и отговорно управление на ресурсите, сигурност и свобода, и Европа като световен партньор.

(5)

Тази специална програма следва да бъде изпълнена по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин, като се отчитат съответните нужди на потребителя на СНЦ и политиките на Общността, а така също и като се зачита целта, определена за защита на финансовите интереси на Общността. Научноизследователските дейности, осъществявани по програмата, следва да бъдат адаптирани, ако е необходимо, към тези нужди и към научно-технологичните разработки и към целта за постигане на върхови научни постижения.

(6)

Правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на научноизследователските резултати за рамковата програма (наричан по-долу „Правилник за участие и разпространение“), който се отнася за преки действия, следва да се прилага и за научноизследователските и развойни дейности, осъществявани по тази специална програма.

(7)

По смисъла на изпълнение на тази програма, в допълнение към сътрудничеството, предмет на Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Споразумението за присъединяване, може да е подходящо включване в дейности по международно сътрудничество, по-специално на основата на член 170 от Договора, с трети страни и международни организации.

(8)

В подкрепа на разширяването и интеграцията на Европейския съюз СНЦ цели да насърчи интеграцията на организациите и научните изследователи от новите държави-членки в своите дейности, по-специално относно изпълнението на научните и технологичните елементи на законодателството на Общността, както и по-засиленото сътрудничество с организации от страните кандидатки. Предвижда се и прогресивно отваряне към съседните страни и по-конкретно, на приоритетни теми относно Европейската политика за съседство.

(9)	Научноизследователските дейности, осъществявани в рамките на тази специална програма, следва да отразяват основните етични принципи, включително принципите, отбелязани в Хартата за основни права на Европейския съюз.

(10)	СНЦ следва да продължи да генерира допълнителни ресурси посредством конкурентни дейности: същите включват участие в непреки действия по рамковата програма, работа на трети страни и, в по-малка степен, използване на интелектуална собственост.

(11)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници, в съответствие с Регламент № 1605/2002 (ЕО, Евратом) на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(12)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение и контрол както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средствата, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(13)	Комисията следва да организира своевременно независима оценка, която да бъде проведена по отношение на дейностите, осъществявани в областите, обхванати от настоящата програма.

(14)	Управителният съвет на СНЦ бе консултиран относно научното и технологичното съдържание на тази специална програма,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма, свързана с преките действия в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности, които трябва да бъдат реализирани от съвместния научноизследователски център, наричана по-долу „Специалната програма“, се приема с настоящото за периода от 1 януари 2007—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма установява дейностите за неядрените действия на съвместния научноизследователски център, като осигурява управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа за процеса на изработка на политиката на Общността, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторингът на съществуващите политики и реагирайки на новите политически потребности.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложението.

Член 3

В съответствие с приложение II към рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 1757 милиона EUR.

Член 4

1. Всички научноизследователски дейности, осъществявани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2. Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешкото клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, която би могла да направи тези изменения наследствени (9),

—	научноизследователски дейности, предназначени да създадат човешки ембриони единствено за целите на научните изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3. Могат да бъдат финансирани научни изследвания върху човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

Всяко заявление за финансиране на научни изследвания върху човешки ембрионални стволови клетки, включва при необходимост подробности относно лицензията и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните власти на държавите-членки, а така също и подробности относно предоставяните етични одобрения.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строга лицензия и контрол, в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4. Областите на научните изследвания, изложени по-горе, ще бъдат преразгледани във втората фаза на тази програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

2. За специалната програма се прилага правилник за участие и разпространение относно преките действия.

Член 6

1. Комисията съставя многогодишна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложението, както и графика за изпълнение.

2. Многогодишната работна програма отчита съответните научноизследователски дейности, осъществявани от държавите-членки, от асоциираните страни, както и от европейски и международни организации. Тя се актуализира при необходимост.

Член 7

Комисията организира независимата оценка, предвидена в член 7 от рамковата програма, която трябва да бъде направена по отношение на дейностите, осъществявани в областите, обект на специалната програма.

Член 8

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 2006 година.

За Съвета

Председател

J. KORKEAOJA

(1) Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(6) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9) Научни изследвания, свързани с лекуването на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Цел

Да предостави управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа на процеса на съдействие на политиките на общността, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторинга на съществуващи политики и реагирайки на новите политически потребности.

2. Подход

СНЦ ще засили управляваната от потребителите ориентация, както и силната си мрежа от контакти с научната общност, в специалния контекст на растеж, устойчиво развитие и сигурност посредством:

—	гъвкаво реагиране на развиващите се нужди и изисквания на европейските създатели на политики,

—	фокусиране на вниманието върху въпроси, които са важни с оглед на обществения интерес, които имат научноизследователски компонент и които имат преобладаващо общностно измерение,

—	развиване на партньорство с научноизследователски центрове, университети, индустрията, държавни органи на властта, регулативни органи в държавите-членки и с трети страни и международни органи,

—	засилване на неговите компетенции и технически средства,

—

СНЦ фокусира своите ресурси, за да отговори на предизвикателствата на науката и технологиите, възникващи от комплексните и многостранни аспекти на въпроси, свързани с политиката на Общността. Центърът направи това, като организира дейностите си около основните сфери на политиката и установи синергиите с други източници за подкрепа на науката и технологиите, съществуващи в държавите-членки. Центърът ще продължи да увеличава този капацитет и като работи съвместно с агенции на ЕС, други институции на ЕС и преди всичко с Европейския парламент, както и с компетентните власти в държавите-членки.

—	увеличаване на прозрачността при поставяне на неговите научноизследователски приоритети, които правят критериите за тези приоритети достъпни за широката общественост.

Интегирарният подход за предоставяне на научно-технологична подкрепа за политиките представлява ключова характеристика за тази специална програма. И наистина, в различни области се чувства много остро необходимостта от разбиране на взаимодействията между технологичната промяна, научните разработки, иновациите и конкурентоспособността, и различните регулативни и политически подходи (например икономически инструменти, доброволни схеми и гъвкави механизми). Една силна научноизследователска база би служила като основа за тези цели. Участието в преките действия на рамковата програма ще цели да максимизира допълняемостта с институционалната програма, очертана в раздел 3 по-долу.

СНЦ ще засили позицията си в европейската зона за научни изследвания, като улесни достъпа до неговите технически средства за европейски и неевропейски научни изследователи, включително учени в ранни стадии на своята кариера. Ще засили сътрудничеството си с други обществени и частни научноизследователски организации, ще подобри последователно научното качество на собствените си дейности и ще допринесе за по-научен начин за обучение, който ще остане висок приоритет за СНЦ.

Разпространението на знанието между различните заинтересувани лица, участващи в този процес, ще представлява ключова характеристика за този подход и следва да се положат усилия, за да се увеличи участието на МСП в научноизследователските дейности. Дейностите ще бъдат насочени също и към подкрепа на изпълнението и мониторинга на законодателството, и към разпространението на добри практики в контекста на ЕС-25, страните кандидатки и съседните страни.

СНЦ ще отговори на поканата за „по-добро регулиране“ съгласно новия дневен ред от Лисабон, служейки като фундамент за ex-ante и ex-post политически преценки и оценки, подкрепяйки основаните на доказателствата политически инициативи на Комисията. Освен това изискванията, издадени в контекста на изпълнението и мониторинга на политиката, ще доведе до създаване на подходящи за целта подкрепящи дейности, доколкото те се базират на научните изследвания.

На новите предизвикателства, свързани с растящата необходимост от реакция при кризи, крайна необходимост и належащи политически императиви ще се отговори с изграждане на капацитети и помощни обекти в избрани области, които да осигурят адекватна подкрепа в контекста на ЕС.

Външната политика и политиката на сигурност на Общността ще упражняват нови изисквания към СНЦ по време на Седмата рамкова програма. Тези работни области ще бъдат подкрепени от вътрешни и сигурни системи за информация/анализ, които да реагират незабавно. Чрез същия отличителен знак глобалното и международното измерение на работата на СНЦ също ще се доразвият в тази програма.

Една специална част от ресурсите на СНЦ е предназначена за предварително научно изследване с цел развитие на ново знание и нови компетенции. Ресурсите се инвестират в предварително научно изследване като „начален капитал“, които биха могли да дадат практически резултати на по-късен стадий и, ако изследването е успешно, ще съдействат за дейностите на СНЦ в средносрочен до дългосрочен план.

Когато му бъде поискано в контекста на неговата подкрепа за тематични политики, СНЦ ще се ангажира в специални занимания, водещи до по-добро използване (включително разпространение, ако е осъществимо) на значими научноизследователски резултати в целия ЕС. С това центърът ще увеличи ползите за обществото на знанието. Ако и където е подходящо, водените от СНЦ научни изследвания следва да се координират с научните изследвания, предприети по „Теми“ на специалната програма „Сътрудничество“, така че да се избегне припокриването и дублирането.

3. Дейности

3.1. Политическа тема 1: Просперитет в общество с висока степен на знания

3.1.1. Точка 1.1 Конкурентоспособност и иновации

Поощрявайки конкурентоспособността на ЕС, прозрачността на вътрешния пазар и търговията ще се преследват със създаването и разпространението на международно приетите референции и насърчаването на общоевропейската измерителна система. Ще се поощри сравнимостта на измервателните резултати с предоставяне на инструменти за осигуряване на качеството като например референтни материали, референтни измервания, утвърдени методи и данни в един широк спектър от свързани с политиката области, като например:

—

сигурност на химикалите и продуктите, включително козметика, посредством развитието на система за референции и интегрална оценка на химическия риск и с научно-технологична подкрепа на законодателството за химикалите, включително подкрепа (обучение) за подготовка на Европейска агенция за химикалите (ЕАХ),

—	подходи за алтернативно тестване (не със животни) и разумни стратегии за тестване,

—	безопасност на храните, качеството и автентичността; безопасността на фуражите, биотехнология,

—	екологична енергетика (по-чисти и възобновяеми енергийни източници и носители),

—	сигурност и защита на гражданите,

—	околна среда и здравеопазване.

Тази референтна дейност ще се преследва в тясно сътрудничество с институции от държавите-членки, с международни органи за стандартизация (ISO, CEN, Codex Alimentarius, AOAC), с регулативни органи и с индустрията. СНЦ поддържа роля като референтна лаборатория на Общността (РЛО) в областите на генетично модифицирани храни и фуражи, материали за контакт с храни и фуражни добавки, и поемат ролята като РЛО в други сродни области от неговата компетенция.

СНЦ ще преследва развитието на съвременни техники за иконометрично моделиране и анализ на чувствителността в широк спектър от политически области, в макроикономическо моделиране, краткосрочен анализ на финансовите и бизнес цикли, както и разработка и оценка на комбинирани индикатори.

СНЦ ще продължи освен това да прилага инструментите за финансова иконометрика и статистика в областите на финансовите услуги (например клиринг и уреждане на банкови разпоредби). Центърът ще се включва в най-разнообразни инициативи, предоставяйки подкрепа за ex ante и ex post оценки (включително оценки на въздействията), разработвайки специални индикатори и провеждайки анализи.

СНЦ ще увеличи своята подкрепа за развитие на политиката на Общността за международна търговия, обръщайки специално внимание върху въздействието на търговската политика върху устойчивото развитие и конкурентоспособността.

Лисабонският дневен ред за растеж и работни места ще бъде подкрепен с директен количествен социално-икономически анализ — също и във връзка с принципа на „по-добра регулация“ — в редица политически области, като например макроикономическа стабилност и растеж, финансови услуги, аспекти на конкурентоспособността, доживотно обучение и измерението „човешки капитал“ в стратегията от Лисабон, земеделието, климатични промени, устойчиви енергийни и транспортни системи. СНЦ ще допринася за по-добро разбиране на връзката между осигуряването на образование и нуждите на обществото на знанието, на разпространението на знанията, на фактори, оказващи влияние върху равенството в образованието и как да се постигне ефикасно използване на образователните ресурси.

В центъра на целите за конкурентоспособност и околна среда стоят технологии за екологична ефикасност, които ще продължат да се определят и оценяват от Европейското интегрално бюро за превенция и контрол на замърсяването и от входните данни за изпълнението и мониторинга на плана за действие по технология на околната среда. Ще се изследват условията, при които ще се развиват тези технологии, за да се установи кои са бариерите за тяхното разпространение, да се оценят целите за ефективност и използване, и да се анализират мерките за подобряване на тяхното разбиране.

Подкрепата за конкурентоспособността ще се осигури и посредством такива дейности, като:

—	подкрепа за създаване и поддръжка на такива европейски стандарти, като Eurocodes, Euronorms, IEC, ISO и европейски референтни материали,

—	разработка на стандарти за системи за мониторинг на околната среда и сигурността и хармонизиран достъп до данни в контекста на Inspire (Инфраструктура за космическа информация в Европа) и GMES (Глобален мониторинг за околна среда и сигурност),

—	засилване на Европейската инфраструктура за измервания посредством междулабораторни сравнения в подкрепа на процесите на акредитация/сертификация.

СНЦ ще предостави освен това своята научна/техническа подкрепа за разработката на процедури за оценка и управление на риска, като инструмент за вземане на европейски решения.

3.1.2. Точка 1.2 Европейска зона за научни изследвания

СНЦ ще има пряко участие в европейската зона за научни изследвания, като увеличава мрежата си от научни контакти, обучение и мобилност на научните изследователи, достъпа до научноизследователски инфраструктури и съвместните научни изследвания. Центърът ще участва в европейските технологични платформи, в съвместни технологични инициативи и в действия по член 169, ако това е необходимо. Специално внимание ще се обърне на включването на партньори от новите държави-членки и от страните кандидатки.

СНЦ ще предостави подкрепа на основата на доказателства за създаване на политика за научни изследвания както на равнище Общност, така и на равнище държави-членки.

Тази стратегическа подкрепа за създаване на политика за научните изследвания ще се допълва с предоставяне на технологични оценки на научноизследователските приоритети в отделните тематични области.

Освен това на европейско равнище ще се насърчава консолидирането, разработването и разпространението на прогнозни методи за науката и технологиите.

3.1.3. Точка1.3 Енергетика и транспорт

СНЦ ще фокусира своите енергийни дейности върху гладкия преход към отделящите по-малко въглерод и възобновяеми енергийни източници и носители (включително водород), по-добра ефективност на енергийните системи и повишена безопасност и сигурност на енергоснабдяването. Целите на СНЦ в областта на енергетиката са:

—	да осигури устойчива енергийна референтна система, захранваща нуждите на политиката на Общността с научен и технологичен опит по технологичните иновации и еволюцията на енергетика (всички енергийни източници и енергийната ефективност при крайното потребление),

—	да действа като референтен център за предварителен контрол удостоверяване и сертифициране на производителността на избрани технологии (тоест, по-чисти изкопаеми горива, биомаса, фотоволтаика, топлинни елементи и водород),

—

да предостави информация относно надеждността на енергоснабдяването за Европа и относно наличието на възобновяеми енергийни източници. Освен това СНЦ ще улеснява базирания на фактите дебат и информираното вземане на решения по отношение на подходящата енергийна смес с цел да се отговори на европейските енергийни нужди.

СНЦ ще допринася за развитието на устойчив транспорт в Европа, като се фокусира върху:

—	околната среда с научни изследвания относно контрола върху емисиите и свързаните с това въздействия върху екосистемите; потенциала за намаляване на емисиите посредством възникващи технологии, по различни политически варианти,

—

техникоикономическото измерение на научните изследвания относно оценката на външните ефекти, подобрени горива и двигатели, концепции за алтернативни превозни средства и въздействието на иновациите върху конкурентоспособността и икономическия растеж, а така също и оценките на становищата за транспортна политика,

—	социалното измерение на дейности, включващи научни изследвания за пространственото, градско планиране, въздействия върху здравето и повишаване на информираността. Освен това ще се посветят усилия и на аспектите за безопасност и сигурност на въздушния, сухоземния и морския транспорт.

Енергетиката и транспортът са основните сектори, които са отговорни за замърсяването на въздуха. СНЦ ще подкрепи тематичната стратегия на ЕС относно замърсяването на въздуха („Чист въздух за Европа“, CAFE), обръщайки специално внимание на характеристиката и пропорционалните отношения на емисиите от различни източници, в подкрепа на разработката на стратегии за намаляване на емисиите. Ще се предприемат хармонизация/стандартизация на референтните тестове и методики за измерване на емисиите.

3.1.4. Точка 1.4 Информационно общество

СНЦ ще подкрепя формулирането на технологичните политики и инструменти на информационното общество, като допринася за конкурентоспособно европейско общество на знанието и генерира перспективни анализи и стратегии, свързани с обществото на знанието. Точките, на които ще се обърне внимание, са растеж, солидарност, социално включване и устойчивост. Освен това СНЦ ще допринесе за изпълнение на политиките на Общността, тясно свързани със или силно възползващи се от технологичното развитие на информационното общество. Това включва приложения в електронния бизнес, електронното здравеопазване, личната сигурност, домашната среда, електронното обучение, електронното държавно управление и околната среда, а така също и с определяне на потенциала за нови разработки в преследване на общоевропейските стратегии за растеж, социално включване и качество на живота, както и информационни и комуникационни технологии за доверие и увереност.

СНЦ ще работи за „сближаване“ в областта на технологиите на информационното общество с цел да се оцени потенциалното въздействие върху обществото по отношение на конкурентоспособност, личен живот, собственост и социално включване. Ще се преследват приложения за конвергенция в областите здравеопазване (биосензори, нанотехнологии и когнитивни науки), сигурност (сензори, обществена сигурност и лична неприкосновеност) и околна среда (технологии за мониторинг и устойчиво управление на околната среда).

3.1.5. Точка 1.5 Науки за живота и биотехнологията

Науките за живота и биотехнологията са присъщи на много политически области, където те могат съществено да допринесат за изпълнението на целите на Общността. Този потенциал е широко признат в секторите здравеопазване, земеделие, храни, околна среда и други сектори, където приложенията са в процес на бързо развитие. Предоставянето на референтни материали и утвърдени методи изискват достъп и контрол върху широк спектър от съвременни биотехнологични инструменти. В контекста на сътрудничеството му с компетентни национални организации СНЦ ще продължи да развива своите компетенции в тази област с оглед на законодателния и регулативния контекст.

По-специално, СНЦ ще провежда изследвания относно социално-икономическото въздействие на избрани приложения на биотехнологията и науките за живота в подкрепа на бъдещото законодателство. С интегрирани усилия в нанобиотехнологията, физиката, биологията и химията, прилагани за техниките за откриване, СНЦ ще допринесе за разработването на нови стратегии и технологии за мониторинг на околната среда и здравето, изследвания за (екологична) токсикология, контрол и сигурност на хранителните и фуражните вериги.

Ще се развият дейности, inter alia, в следните области:

Биотехнология и свързани със здравето аспекти:

—	предоставяне на инструменти за осигуряване на качеството, за генетично тестване,

—	изследвания за основани на генома диагностични приложения и разработка на лекарства (например фармакогеномика),

—	разработка и утвърждаване на съвременни методи за усъвършенстване, редуциране и замяна на опити с животни за биотехнологични лекарствени средства, за определяне на токсичността на химикалите с клетъчни култури ин витро, високопроизводителни техники и токсикогеномика,

—	определяне и оценка на нови биоинформационни методики в подкрепа на подходите за „омика“, интегриращи физиологичните реакции, модулирани от факторите индивидуална възприемчивост и стил на живот,

—	разработка на методическа рамка за правилно разглеждане на модификаторите на риска при оценка на риска за човешкото здраве,

—	оценка на въздействията на нанотехнологиите върху околната среда и здравето, включително на нанотоксикологията.

Биотехнология в земеделието, храните и фуражите:

—	перспективни изследвания за възникващи биотехнологични приложения в производството на храни (например функционални храни, клонирани домашни животни и молекулярни „култивирани“ зърнени култури),

—	откриване на генетично модифицирани организми, идентификация и количествено определяне (включва утвърждаване на високопроизводителни методи на скрийнинг, както и инструменти за осигуряване на качеството за генетично модифицирани организми от следващи поколения),

—	изследвания за съвместното съществуване на генетично модифицирани/генетично немодифицирани зърнени култури; изследвания за икономиката на генетично модифицираните зърнени култури,

3.2. Политическа тема 2: Солидарност и отговорно управление на ресурсите

3.2.1. Точка 2.1 Развитие на селските райони, земеделие и рибното стопанство

СНЦ ще подкрепя със своите научни изследвания европейските политики за развитие на селските райони, земеделието и рибното стопанство, покриващи трите измерения на устойчивостта:

—

Производствени аспекти: подкрепа за изпълнението, контрола и мониторинга на ОСП (схеми за единни плащания, кръстосано съответствие и системи за фермерски консултации), включително интегрирани системи за администрация и контрол на обработваеми земи и постоянни регистри на зърнените култури, както и внедряване на селския/градския кадастър за подкрепа на пазара и инвестициите (с използване на техники за позициониране/навигация). Прогнози за зърнено производство, основани на модели за симулация на растежа, рамкови техники за областта, дистанционно отчитане и мрежа за фенология в земеделието. Подкрепа за изпълнението на системата за селскостопанско застраховане в ЕС. Подкрепа за методическите аспекти на новата статистическа система за земеделието на ЕС (включително LUCAS).

—

Аспекти на околната среда: оценка на последиците на добрите земеделски и екологични условия и изследване на въздействията и ефективността на агроекологични мерки за почвените и водните условия, биологично разнообразие и европейски ландшафти. Анализиране на връзките между земеделските и селските райони и регионалните политики, както и тяхното въздействие върху промените в използването на европейските земи посредством разработка на индикатори и пространствени модели. Еволюция на мерките за насърчаване на земеделието с малко изходни ресурси и на органичното земеделието, както и за плодородие на почвата. Подкрепа на развитието на целеви териториални стратегии за изпълнението на програмите за развитие на селските райони. Оценка на въздействието на промените в климата върху земеделието с оглед на мерките за преработка. Съдействие за намаляване на емисиите на парникови газове посредством специализирани енергийни култури и чрез възстановяване на енергията от селскостопански отпадъци.

—

Аспекти на производителите/потребителите: анализи на стратегическата политика в такива области, като: въздействие на реформата на ОСП върху устойчивостта на селскостопанските системи; способност на земеделието да реагира на потребностите на потребителите; характеристика и контрол на храните, въздействие на системите за осигуряване на качество за сертификация, управлявани в рамките на веригите за снабдяване, както и способност да се реагира на стандарти за околната среда и благосъстоянието на животните; перспективна оценка и анализи на въздействията на политиката върху основните европейски селскостопански стоки по отношение на производство, световен пазар, цени, приходи и благосъстояние на потребителите; въздействие на промените в търговската политика и световните стокови пазари; селскостопански политики за развитие на селските райони във връзка с други политики. Специално внимание ще се отдели на реформата на ОСП в новите държави-членки и в страните-кандидатки, и на анализа на въздействията/ефектите на политиките за развитие на селските райони.

Целите на Общата политика в областта рибарство ще се насочат към подобряване на качеството и своевременността на научните данни и чрез развиване на процесите за оценка на икономическото и социалното въздействие на алтернативите за управление. За определяне на несъответствието ще се използват нови технологии, включително идентификация на произхода на рибите въз основа на ДНК анализ. Ще се обърне внимание на техниките, благоприятстващи участието на заинтересуваните лица. В съответствие с възникващата морска политика на Общността, изпълнимостта на услугите, разработени за рибно стопанство, като например мониторинг на плавателните съдове посредством дистанционни датчици и електронно отчитане, ще се разширят с идентификация на търговски плавателни съдове. Ще се оцени въздействието на нарастващия сектор на аквакултури, включително по отношение на околната среда и социалната икономика.

3.2.2. Точка 2.2 Природни ресурси

СНЦ участва в работата за създаване на холистичен подход, отнасящ се за промяна на мониторинга и анализиране на въздействията и натиска върху природните ресурси, като имат за цел разработката на интегрални концепции за устойчиво развитие. В допълнение към точка 2.1 това научно изследване ще е в тясно съответствие със седемте тематични стратегии на ЕС за околната среда. Центърът ще обърне внимание на съвместното използване на информацията за околната среда и ще захрани разработката на GMES (глобален мониторинг на околна среда и сигурността), играейки важна роля в научноизследователските дейности. Приложенията ще са в съответствие с принципите на Inspire (инфраструктурата за космическа информация в Европа).

По-конкретно, дейностите ще се концентрират върху:

—

Управление на водите в контекста на Рамковата директива за водите и морската политика, като се обръща внимание на екологичното състояние на вътрешните и крайбрежните води на Европа, на циклите на замърсяване, на хармонизираните измервания на химически и биологически замърсители, на динамичното моделиране и на паневропейските информационни системи.

—	Инициативи за защита на почвата, определени в Рамковата директива за почвите, с фокус върху естественото течение на потока от информация за почвите в Европа, дефиницията на общите критерии и методи за очертаване на рисковите области на заплахи за почвите, както и подходи за мониторинг на почвите.

—

Подходи за анализ на жизнения цикъл, за проследяване на ресурсите с добиване чрез употреба, рециклиране и окончателно отстраняване на материали. Устойчиво производство и потребление на природни ресурси и материали, както и екологичното въздействие и устойчивост на продуктите при различни сценарии за технологии и политики.

—

Горско стопанство; ще се създаде система за мониторинг на горите на Общността с информация за горските пожари, горските екологични условия и горските ресурси. Дейностите ще покриват индикатори за горско биологично разнообразие, инструменти за анализ на въздействията след пожари, анализ на взаимодействията между горските пожари, почвите и промените в климата, както и интегриране на информацията относно горските ресурси, предоставени от държавите-членки.

—	Предоставяне на непрекъсната техническа подкрепа за развитието на Inspire: съдействие за информационната система за околната среда на ЕС, предназначена за общо ползване (в тясно сътрудничество с Европейската агенция за околната среда и Евростат).

—	Оценка на влиянието на структурните и кохезионните програми и подкрепа за дефиниране и оценка на регионалните политики на Общността посредством териториални индикатори на регионално и градско равнище.

3.2.3. Точка 2.3 Околна среда и здравеопазване

Връзката между околна среда и здравеопазване представлява нов фокус на внимание на европейско равнище. СНЦ ще допринесе за това нововъзникнало поле на политика посредством:

—

разработка и утвърждаване на методите за мониторинг на пътищата и оценка на подлагането на въздействия: въздух на околната среда (качество на въздуха), въздух на закрито (продукти, пушек), питейна вода и храни (включително контакти и материали, замърсители в хранителната верига). Предвижда се съдействие в разработката на общ подход относно подлагането човека на въздействия, преди всичко в областта на химикалите,

—	оценка на здравните ефекти посредством експериментална работа, биомониторинг, токсикогеномни анализи, компютърни техники и аналитични инструменти,

—	използване на знанията, изведени от двете тирета по-горе, така че да се допринесе за бъдещото развитие на интегрална околна среда и система за здравеопазване, в съответствие с политическата рамка за околната среда и здравната информация, която е в процес на разработка по плана за действие на ЕС.

3.2.4. Точка 2.4 Климатични промени

Намаляването на емисиите на парникови газове е централна цел на Протокола от Киото. Оценката на потенциала за намаляване емисиите на парникови газове (мерки за намаляване на нивото на замърсяване) в една обща рамка е поради това ключова точка от дневния ред на СНЦ. Ще се преследва оценка на качеството, удостоверяване и анализ на данните за емисиите на парникови газове, особено в трудни сектори, като земеделието и горското стопанство. Подобни дейности ще имат ефект върху удостоверяването в контекста на търгуване с въглерод.

Приспособяването към промените в климата стана задължително и СНЦ ще продължи да събира и оценява данни, свързани с климатичните въздействия върху различни уязвими сектори на европейската икономика. Това включва земеделието, горите, водните ресурси и природните опасности. При оценката на опасностите, свързани с промените в климата, фокусът ще е върху обхвата, на европейско равнище, на наводнения, суши, горски пожари, бури, влошаване на качеството на въздуха и крайбрежни и морски процеси.

Необходимо е адекватно познаване на знаците и въздействието на промените в климата в целия свят. Ще продължат да се разработват техники за глобален мониторинг, с цел оценка на промените в атмосферата, океаните и земната биосфера, които или водят до или са следствие от климатични промени. Тази работа образува част от европейския принос за глобалните системи за наблюдение, утвърдени официално от Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (принос за Глобалната система за наблюдение на климата) Подобни дейности ще имат ефект върху удостоверяването на търговията с въглерод, свързана с гъвкавите механизми на Протокола от Киото (съвместно изпълнение и механизъм за чисто развитие), както и бъдещите режими след 2012 г. СНЦ ще вземе участие в третата фаза на програмата TREES (спътниково наблюдение на околната среда в тропическите екосистеми), за актуализиране на предишните оценки на световното горско пространство.

СНЦ ще си сътрудничи с други центрове за моделиране из цяла Европа, за да разработи компромисни сценарии и анализи на съотношението цена—полза. От особена важност за Седмата рамкова програма е анализът на алтернативите за периода след Киото, който ще отвори дискусии за интегриране на политиките за климата в други браншови политики.

3.3. Политическа тема 3: Свобода, сигурност и справедливост

3.3.1. Точка 3.1 Вътрешна сигурност

СНЦ ще предостави научна/технологична подкрепа на политиките на Общността, свързани с установяване на зоната на свобода, сигурност и справедливост и митници, и по-специално посредством своите научноизследователски дейности. Фокусът ще е върху прилагане на информационни технологии и компетенции за анализ на системите за защита срещу престъпления и измами, контрабанда и нелегален трафик; защита на гражданите и критични инфраструктури срещу тероризма; както и миграция и управление на границите. Ще се предостави техническа подкрепа за интегрално управление на границите (например възможност за взаимодействие на мрежите).

Дейностите ще включват подкрепа за:

—	капацитет за откриване и мониторинг на измами срещу бюджета на Общността и отклоняване на фондове, като се използват техники за автоматично събиране на информация и предварителни аналитични техники, прилагани за големи масиви от данни,

—

оценка на заплахите и уязвимостта на критични инфраструктури в ключови сектори на равнище ЕС (например информационни системи, финансови системи, промишлени инсталации, обществени сгради, транспортни системи и инфраструктури, комуникационни мрежи, финансови мрежи, системи за навигация, инфраструктури за електричество и газ/нефт, системи за разпределение на храни и т.н.),

—	превенция, готовност и управление на риска при случаи, задействани от преднамерени актове (саботаж на промишлени инсталации, взривове, въздействия, биологически и химически агенти, атаки върху хранителни системи) срещу инфраструктури,

—	сигурност на границите и управление посредством стандарти и тестване за биометрични сензори, системи за мониторинг за откриване на нелегален трафик, мониторинг на миграционните потоци,

—	събиране на информация в областта на транспортирането на стоки по въздух, море, суша с използване на различни техники за проследяване,

—	структура на кризисното пространство на ЕС (ARGUS) и механизъм за реакция при кризи.

3.3.2. Точка 3.2 Бедствия и реакции

В контекста на природните и технологични бедствия и аварии СНЦ ще благоприятства по-добрата способност за разбиране и справяне със слабите места, рискове, ранно предупреждение, системи за тревога, мониторинг и оценка на щети, превенция и мерки за намаляване на нивото на замърсяване. По-специално, ще допринесе за подобряване на капацитета за реакция на Общността и управление при кризи с оглед на бързо реагиране, мониторинг, оценки на щетите (например в контекста на механизма за гражданска защита и намеса на фонда за солидарност).

Управлението по опасностите от сериозни аварии ще допринесе за управление на безопасността посредством мониторинг на аварии и инциденти и изготвяне на заключения за поуките, по-специално в инсталации по Seveso II.

По отношение на природните бедствия СНЦ ще се фокусира върху разработката на системи за ранно предупреждение и тревога, като използва модели, технологии за земно наблюдение и мрежи за измерване на едно многообразие от ситуации в цяла Европа, включително за наводнения, суши, нефтени разливи, земетресения, горски пожари, лавини, свличания на земни маси и бури. Рисковете от множество опасности ще бъдат изследвани за Средиземноморския/Черноморския басейн и периферните райони на Атлантическия океан. Ще продължи отчитането на и взимането на поука от природните бедствия. Работата в този дневен ред ще се провежда и в подкрепа на развитието на услугите за GMES (Глобален мониторинг за околна среда и сигурност), свързани с кризи и аварии.

3.3.3. Точка 3.3 Безопасност и качество на храни и фуражи

Дейностите ще са в съответствие с концепцията „от вилицата до фермата“. СНЦ ще осигури утвърждаване на методи и хармонизирани процедури за широк спектър от различни видове храни и фуражи. Центърът ще засили освен това способността си да се справя с кризи при храните и фуражи, използвайки опита си в анализа на храни и фуражи и навлизайки в нови области, ако е необходимо. Ще се обърне внимание на тясното сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните.

Специалните области на дейност ще включват:

—	утвърждаване на техники за молекулярна биология и смесени за контрол на храни и фуражи, например в областта на алергените, функционалните и органичните храни,

—	области, свързани с храни и здравеопазване, за които се очаква бъдещо законодателство (например микробиология, функционални и органични храни, алергени, здравни претенции в етикетирането),

—	области, свързани с безопасност на фуражите за съществуващото законодателство (например разрешения за хранителни добавки),

—	микробиология за храни и фуражи, утвърждаване на методи за биомолекулярно откриване на микроорганизми, по-специално за патогени в храните и водите,

—	утвърждаване на аналитичните методи за откриване на забранени субстанции, на замърсители, хранителни добавки и животински протеини в съответствие с директивите за етикетиране и за обозначение на произход (например изотопни методи),

—	възможност за електронно проследяване по цялата верига фуражи—храни.

3.4. Политическа тема 4: Европа като световен партньор

СНЦ ще подкрепи вземането на решения на Общността в рамките на инструментите за външна политика (развойно сътрудничество, търговия и инструменти, реагиращи на кризи и мирно предотвратяване на конфликти, включително инструменти за стабилност и хуманитарна помощ).

3.4.1. Точка 4.1 Глобална сигурност

СНЦ, посредством своите научни изследвания, ще засили своята подкрепа за преустройство на Общността и програмите за хуманитарна помощ, използвайки нови технологии (включително Космоса, геопространствен анализ, информация по световната електронна мрежа, информационни системи в реално време), които да служат на няколко нива на намеса (отговорност до бърза реакция и полеви операции), за да се обърне внимание на идентифицирането на забравени кризи, ранно предупреждение на потенциални кризи, оценка и помощи при хуманитарни нужди, интегрирана реакция при кризи и оценка на щетите след кризи. Ще се прави и оценка на международната хуманитарна помощ посредством разширение на функциите, изпълнявани от Глобална система за тревога и реакция при бедствия, така че да се покрие широк спектър от хуманитарни бедствия в тясно сътрудничество с агенциите на ООН (особено офиса за координация на хуманитарни дела).

СНЦ ще създаде глобална геопространствена база данни и ще допринесе за услуги (бързо картиране) в подкрепа на кризисното управление и сигурността; възможност за взаимодействие между различните системи и стандарти с цел подкрепа на обмена на данни между системите, преди всичко със съвместния ситуационен център на ЕС и сателитния център на ЕС. Тази дейност се предприема в контекста на развитие на бъдещи пилотни услуги за GMES.

СНЦ ще осигури научна/технологична подкрепа по отношение на изпълнението на мерките в контекста на предвидения инструмент за стабилност, обръщайки внимание на трансграничните предизвикателства и въпросите за по-дългосрочна глобална стабилност и сигурност. СНЦ ще работи по въпроса за разпространение на оръжията за масово унищожаване, както и на стоките и технологиите с двойна употреба, включително контрол върху експорта, граничен контрол, сигурност на веригите за доставки, и профилиране на страните. Системите, които ще се доразработват за тази цел, включват системи за класификация за контрол на експорта, основани на разузнаване системи, складиране на данни и многоезични разузнавателни инструменти за миниране на световната електронна мрежа. Предвижда се силна интеграция със съответните дейности на СНЦ по специалната програма „Евратом“.

Техниките и системите за анализ на дистанционни датчици с цел интеграция и анализ на данни от множество източници (включително земно наблюдение и отворен източник) са от централно значение за този подход; те ще се използват в подкрепа на изпълнението на дейностите по външната политика на Общността, като например такива, които имат значение за процеса Кимбърли и механизмите за мониторинг на нелегалната търговия, включително дървесина и предмети за двойна употреба. Тези дейности ще допринесат за глобалното измерение на инициативата GMES.

3.4.2. Точка 4.2 Сътрудничество по развитие

Обсерватория за устойчиво развитие и околна среда ще бъде първоначално създадена в Африка, карибските и тихоокеанските страни. Диагностиката на околната среда и профилите на страните, изграждането на варианти и взаимодействията между кръстосани политики ще са трите компонента, които ще бъдат обслужвани от системата за събиране на информация и за комуникация, която е разположена в основата на обсерваторията. Осигуряването на дългосрочно наблюдение на ресурсите и параметрите на околната среда (например на земната покривка, горската покривка, пожарите, биологичното разнообразие, крайбрежните зони, климатичните слаби места и т.н.) ще подкрепи анализите на тенденциите. Разработката ще се реализира в тясно сътрудничество с инициативата GMES и с програмата на Африка за мониторинг на околната среда и устойчиво развитие.

Компонентът на обсерваторията за глобален мониторинг на зърнените култури ще се разработва в контекста на сигурност на храните и инициативата на Общността за изкореняване на бедността и устойчиво развитие. Научноизследователската работа ще се фокусира върху новите методи за оценка на снабдяването на храни и нуждите от храни, информационни системи за сигурност на храните и оценки на слабите места.

Крайните доставени продукти ще бъдат „управлявани от потребителите“, тоест в този конкретен случай ще се планират по такъв начин, че да отговарят на нуждите и да могат да се управляват от развиващите се страни.

Ще се засили сътрудничеството със значими действащи лица (UNEP, FAO, Eumetsat, WFP, ESA GMES-GMFS).

Етични аспекти

По време на изпълнение на тази специална програма и при научноизследователските дейности, произтичащи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, отразени в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и частния живот, а така също и защита на животните и околната среда в съответствие със законодателството на Общността и най-новите версии на съответните международни конвенции и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицината, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г. и допълнителните протоколи към нея, Конвенцията на ООН за правата на детето, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията на ООН за биологичните и токсичните оръжия (BTWC), Международния договор за растителни генетични ресурси за храните и земеделието, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

Ще се вземат под внимание и становищата на европейската група от консултанти за етичните последици на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група по етика в науката и новите технологии (считано от 1998 г. насам).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразие на подходите, съществуващи в Европа, участниците в научноизследователски проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и етичните правилници в страните, в които ще се реализират научните изследвания. Във всички случаи ще се прилагат националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е държава-членка или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, за да се изпълнява в тази държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, тези, които изпълняват научноизследователски проекти, трябва да потърсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети, преди да започнат научноизследователските и развойни дейности. Освен това Комисията ще провежда системно етичен преглед по отношение на предложенията, третиращи чувствителни етични въпроси или ако не е обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи по време на изпълнението на проекта може да се направи етичен преглед.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (1), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, а така също и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниската степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само, ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

По време на изпълнение на тази програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да бъдат взето под внимание всякакво развитие.

(1) ОВ L 358, 18.12.1986, стр. 1. Директива, изменена с Директива 2003/65/EC на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230,16.9.2003, стр. 32).

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

32006L0141

L 401/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2006/141/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 22 декември 2006 година

относно храните за кърмачета и преходните храни и за изменение на Директива 1999/21/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (1), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

след консултации с Европейския орган за безопасност на храните (Органа),

като има предвид, че:

(1)	Директива 89/398/ЕИО се отнася за храни, предназначени за специфични хранителни потребности. Специалните разпоредби, приложими за някои групи храни, предназначени за специални хранителни потребности, са установени със специални директиви.

(2)

Директива 91/321/ЕИО на Комисията от 14 май 1991 г. относно храните за кърмачета и преходните храни (2) е специална директива, приета съгласно Директива 89/398/ЕИО. Посочената директива е била изменяна съществено няколко пъти (3). Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с цел постигане на яснота.

(3)

В контекста на проведените дискусии в международен план, по-специално на Codex Alimentarius, във връзка с определяне на момента за въвеждане на допълнителни храни в режима на хранене на кърмачетата, е уместно да се изменят сегашните определения за храни за кърмачета и преходни храни, както и някои разпоредби относно етикетирането на преходните храни, съдържащи се в Директива 91/321/ЕИО.

(4)

Храните за кърмачета са единствено онези преработени храни, които напълно задоволяват хранителните потребности на кърмачетата през първите месеци на техния живот, до въвеждане на подходяща допълнителна храна. За да се предпази здравето на кърмачетата, е необходимо да се гарантира, че единствените продукти в търговската мрежа, които са подходящи да бъдат използвани през този период, са храните за кърмачета.

(5)	Основният състав на храните за кърмачета и преходните храни следва да задоволява хранителните потребности на кърмачетата в добро здравословно състояние, установени въз основа на общоприети научни данни.

(6)

Изискванията по отношение на основния състав на храните за кърмачета и преходните храни следва да включват подробни разпоредби относно съдържанието на белтъци. Макар че традиционно бяха използвани различни коефициенти за преобразуване за изчисляването на съдържанието на белтъци от съдържанието на азот в различни източници на белтъци, последните научни съобщения показват, че специално при изчисляването на съдържанието на белтъци в храните за кърмачета и в преходните храни е подходящо да се използва един и същ коефициент на преобразуване, приложим спрямо тези продукти. Като се има предвид, че храните за кърмачета и преходните храни са сложни продукти, специално разработени за специални цели, следва да бъдат установени изисквания, които да допълват основните изисквания по отношение на белтъците, включително минимални и максимални стойности на белтъци, както и минимални и максимални стойности на някои аминокиселини. Изискванията по отношение на белтъците, посочени в настоящата директива, следва да се отнасят за крайните продукти, които са готови за консумация.

(7)

Въз основа на тези данни основният състав на храните за кърмачета и преходните храни, произведени от белтъците на кравето мляко и соевите белтъци, поотделно или в смес, както и храните за кърмачета на базата на белтъчен хидролизат, вече може да се определи. Това не важи за заготовките, базирани изцяло или частично на други източници на белтък. По тази причина, ако е необходимо, на по-късен етап следва да бъдат приети специални правила за тези продукти.

(8)

Важно е съставките, използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, да отговарят на специфичните хранителни потребности на кърмачетата, и това да бъде доказано, при необходимост, със съответните научни изследвания. Ръководство по отношение на подготовката и провеждането на съответните изследвания беше публикувано от експертни научни сдружения като научния комитет по храните, комитета на Обединеното кралство по медицинските аспекти на храните и политиката на хранене, както и от Европейското дружество за педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене. Подобно ръководство следва да бъде взето под внимание при влагането на съставки в храните за кърмачета или преходните храни.

(9)

Определен брой вещества, които могат да бъдат използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, могат да бъдат използвани в храните и като хранителни добавки. В този контекст на общностно равнище вече са приети или предстои да бъдат приети критерии за чистота в съответствие с Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (4). Тези критерии за чистота следва да се прилагат за веществата независимо от предназначението, с което се влагат в храните.

(10)

До приемането на критерии за чистота за вещества, за които такива критерии все още не са приети на равнище Общност и с оглед да се гарантира високо ниво на защита на общественото здраве, следва да се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчани от международни организации или агенции като Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (JECFA) или Европейската фармакопея (EUP). В допълнение държавите членки следва да имат право да поддържат национални правила, установяващи по-стриктни критерии за чистота.

(11)	Поради специфичното естество на храните за кърмачета службите за наблюдение следва да имат на разположение допълнителни средства освен тези, с които разполагат обикновено, за да се улесни ефикасното наблюдение на тези продукти.

(12)	Храните за кърмачета на базата на белтъчни хидролизати се отличават от полуелементни диетични продукти на базата на високотемпературни хидролизати, които се използват при контролирането на хранителния режим на диагностицирани медицински състояния, които не попадат в обхвата на настоящата директива.

(13)	Настоящата директива отразява съществуващото знание относно споменатите продукти. Всяко изменение, което позволява иновация, основаваща се на научния и технически прогрес, следва да бъде одобрено съгласно процедурата, посочена в член 13, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО.

(14)

Максимално допустимите количества за остатъци от пестициди, посочени в съответното законодателство на Общността, по-специално в Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху плодове и зеленчуци (5), в Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху зърнените култури (6), в Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху храните от животински произход (7) и в Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди в и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (8), следва да се прилагат, без да се засягат специалните разпоредби, установени в настоящата директива.

(15)

Като се отчитат международните ангажименти на Общността, в случаите, когато съответните научни доказателства са недостатъчни, предпазният принцип, посочен в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), позволява на Общността временно да приеме мерки въз основа на налична информация, която има отношение по въпроса, като междувременно бъде извършена допълнителна оценка на риска и преразглеждане на мярката в рамките на разумен период от време.

(16)

Въз основа на двете становища на Научния комитет по храните от 19 септември 1997 г. и от 4 юни 1998 г. понастоящем има съмнения доколко съществуващите възприети стойности за приемливата дневна доза (ПДД) на пестициди и остатъци от пестициди са приложими от гледна точка на опазване на здравето на кърмачетата и малките деца. В резултат на това, що се отнася до храните със специално предназначение за кърмачета и малки деца, е правилно да се приеме много нисък общ праг на допустимите количества за всички пестициди. Този много нисък праг на допустимите количества следва да се определи на 0,01 mg/kg, което обикновено означава на практика минималното количество, което може да бъде отчетено.

(17)

Необходими са строги ограничения върху остатъците от пестициди. Възможно е да се произвеждат продукти с много ниско съдържание на остатъци от пестициди, при положение че се извършва внимателен подбор на суровините и при условие че храните за кърмачета и преходните храни преминават през съществена преработка при тяхното производство. Независимо от това, когато става въпрос за малък брой пестициди или метаболити на пестициди, дори максимално количество на остатъка от 0,01 mg/kg, може, в най-лошия случай да доведе до превишаване на ПДД при кърмачетата и малките деца. Това се отнася до пестициди или метаболити на пестициди с ПДД, по-ниска от 0,0005 mg/kg телесно тегло.

(18)

Настоящата директива следва да установи принципа на забрана за употреба на тези пестициди при производството на земеделски продукти, предназначени за храни за кърмачета и преходни храни. Независимо от това тази забрана невинаги е гаранция, че продуктите не съдържат такива пестициди, тъй като някои пестициди замърсяват околната среда и техни остатъци могат да бъдат открити в засегнатите продукти.

(19)

По-голямата част от пестицидите, които имат стойности на ПДД, по-ниски от 0,0005 mg/kg телесно тегло, вече са забранени в Общността. Забранените пестициди не следва да се откриват в храните за кърмачета и преходните храни при използването на съвременни аналитични методи. Независимо от това някои пестициди се разграждат бавно и продължават да замърсяват околната среда. Те могат да се съдържат в храните за кърмачета и преходните храни, дори и да не са били влагани. За целите на контрола следва да се прилага хармонизиран подход.

(20)

Докато Комисията вземе решения дали те изпълняват изискванията за безопасност по член 5 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (10), продължителната употреба на одобрените пестициди следва да бъде разрешена, дотолкова доколкото техните остатъци съответстват на максимално допустимите стойности за остатъци от пестициди, установени в настоящата директива. Максимално допустимите количества на остатъците от пестициди следва да се определят по начин, който да гарантира, че съответните стойности на ПДД в най-лошия случай няма да бъдат превишени от кърмачетата и малките деца.

(21)	Приложенията към настоящата директива, които разглеждат пестицидите, следва да бъдат изменени след приключването на програмата за преглед, която се изпълнява съгласно Директива 91/414/ЕИО.

(22)

В съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО продуктите, които попадат в обхвата на настоящата директива, са обект на общите правила, установени с Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на етикетирането, представянето и рекламата на храни (11). Настоящата директива приема и разглежда подробно допълненията и изключенията от споменатите общи правила, когато това е необходимо, за да насърчи и защити кърменето.

(23)

По-специално, естеството и предназначението на продуктите, които са обект на настоящата директива, изискват върху етикета на храните да бъдат отбелязани енергийната стойност и основните хранителни вещества, които храните съдържат. От друга страна, начинът на употреба следва да бъде конкретизиран в съответствие с член 3, параграф 1, точка 9 и член 11, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО, за да се предотврати неподходящата употреба, която може да се окаже вредна за здравето на кърмачетата.

(24)

Предвид естеството на храните за кърмачета и преходните храни подробните правила по отношение на обявяването върху етикета на хранителното съдържание, следва да бъдат ясно формулирани, за да се избегнат каквито и да било проблеми, които могат да възникнат от прилагането на друго законодателство на Общността в тази област.

(25)

Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителните и здравните претенции към храните (12), установява правилата и условията за използването на хранителните и здравни претенции към храните. Независимо от това член 1, параграф 5 от посочения регламент гласи, че той се прилага, без да се нарушават, по-специално Директива 89/398/ЕИО и директивите, приети във връзка с храните със специално предназначение.

(26)

Препоръчително е в настоящата директива да се посочат специални условия за използването на хранителни и здравни претенции към храните. В тази връзка е необходимо, с оглед да се осигури обективна и научно проверена информация, да се определят условията, при които се разрешава използването на хранителни и здравни претенции към храните и да се направи списък на одобрените претенции. В съответствие с член 4, параграф 1, трета алинея от Директива 89/398/ЕИО, промените в списъка с хранителни и здравни претенции следва да се приемат, ако това е необходимо, след консултации с Органа.

(27)

За да се осигури по-добра защита за здравето на кърмачетата, правилата за съдържанието, етикетирането и рекламата, установени в настоящата директива, следва да съответстват на принципите и целите на Международния кодекс за пускането на пазара на заместители на кърмата, приет от 34-ото събрание на Международната здравна организация, отчитайки специфичните законови и реални условия, съществуващи в Общността.

(28)

Като се има предвид важната роля, която има информацията относно храненето на кърмачето при избора от страна на бременните жени и майки на кърмачета, на вида хранене, което осигуряват на своите деца, е необходимо държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да може тази информация да гарантира правилна употреба на продуктите, за които става дума, и да не пречи на насърчаването на кърменето.

(29)	Настоящата директива не засяга условията за продажба на издания, специализирани в грижата за бебета, както и на научни публикации.

(30)

Директива 1999/21/ЕО на Комисията от 25 март 1999 г. относно диетичните храни за специални медицински цели (13) установява изискванията по отношение на състава и етикетирането на диетичните храни за специални медицински цели. Приложението към посочената директива установява стойностите на минералните вещества в готовите храни за кърмачета, съобразени с техните хранителни потребности. Съществуват нови научни препоръки относно минимално допустимите количества на манган в храните, предназначени за кърмачета. Следователно е подходящо да се изменят допустимите количества на манган в диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, посочени в посоченото приложение. Съответно Директива 1999/21/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(31)

Поради специфичното естество на диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, и поради необходимостта да се извърши оценка на новата формулировка на такива продукти, производителите се нуждаят от по-дълъг период, за да адаптират техните продукти към основния състав, което произтича от новите изисквания, посочени в настоящата директива.

(32)

Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничава само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с предходната директива. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтичат от предходната директива.

(33)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, отнасящи се до сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение X, част Б, в националното законодателство.

(34)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива е „специална директива“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО и установява изисквания относно съдържанието и етикетирането на храните за кърмачета и преходните храни, предназначени за употреба от кърмачета в добро здраве в Общността.

Тя предвижда също така държавите-членки да приложат принципите и целите на Международния кодекс за пускането на пазара на заместители на кърмата от гледна точка на пускането на пазара, информацията и отговорностите на здравните власти.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията „претенция“, „хранителна претенция“, „здравна претенция“ и „претенция за намаляване на риска от заболявания“, които се съдържат в член 2, параграф 2, точки 1, 4, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

Прилагат се също така и следните определения:

а)	„кърмачета“ означава деца под 12 месеца;

б)	„малки деца“ означава деца на възраст от 1 до 3 години;

в)	„храни за кърмачета“ са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета през първите месеци от техния живот и които отговарят на изискванията за хранене на кърмачетата до въвеждането на подходящи допълнителни храни;

г)	„преходни храни“ са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета при въвеждането на подходящи допълнителни храни, и които представляват основната течна храна от прогресивно увеличаващото се разнообразие на храните при тези деца;

д)	„остатъци от пестициди“ са остатъци в храните за кърмачета и преходните храни от продукти за растителна защита, както е определено в член 2, точка 1 от Директива 91/414/ЕИО, включително техните метаболити и продукти от тяхното разграждане или реакция.

Член 3

Храните за кърмачета и преходните храни могат да бъдат пускани на пазара на Общността само ако отговарят на изискванията на настоящата директива.

Никакъв друг продукт, различен от храните за кърмачета, не може да бъде пускан на пазара или да бъде представен по друг начин като подходящ сам да задоволи хранителните нужди на нормални здрави кърмачета през първите месеци на техния живот до въвеждането на подходящи допълнителни храни.

Член 4

Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат каквито и да било вещества в такива количества, които биха застрашили здравето на кърмачетата и малките деца.

Член 5

Храните за кърмачета се произвеждат от източници на белтък, определени в точка 2 от приложение I, както и от други хранителни съставки, в зависимост от случая, чиято пригодност за специфичната хранителна употреба на кърмачетата от раждането, се установява чрез общоприета научна информация.

Такава пригодност се доказва посредством системни прегледи на наличните данни относно очакваните ползи и съображенията за безопасност, както и, ако е необходимо, посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания.

Член 6

Преходните храни се произвеждат от източници на белтък, определени в точка 2 от приложение II, както и от други хранителни съставки, в зависимост от случая, чиято пригодност за специфичната хранителна употреба на кърмачета над 4 месеца, се установява чрез общоприета научна информация.

Член 7

1. Храните за кърмачета трябва да отговарят на критериите за съдържание, определени в приложение I, като се вземат под внимание уточненията в приложение V.

В случаите на храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко, определени в точка 2.1 от приложение I, със съдържание на белтък между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) пригодността на храните за кърмачета за специалните хранителни цели на кърмачетата, се доказва посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания.

В случаите на храни за кърмачета, произведени от белтъчните хидролизати, определени в точка 2.2 от приложение I, със съдържание на белтък между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), пригодността на храните за кърмачета за специалните хранителни цели на кърмачетата, се доказва посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания и трябва да е в съответствие със съответните уточнения, посочени в приложение VI.

2. Преходните храни трябва да отговарят на критериите за съдържание, определени в приложение II, като се вземат под внимание уточненията в приложение V.

3. За да се счита, че храните за кърмачета и преходните храни са готови за употреба, ако е необходимо да се добави нещо към тях, то това може да бъде само вода.

4. Забраните и ограниченията за използването на хранителни съставки в храните за кърмачета и преходните храни, посочени в приложения I и II, трябва да се спазват.

Член 8

1. Само веществата, изброени в приложение III, могат да бъдат използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, за да се спазят изискванията по отношение на:

а)	минерални вещества;

б)

витамини;

в)	аминокиселини и други азотни съединения;

г)	други вещества, със специални хранителни цели.

2. Относно употребата на веществата, изброени в приложение III, при производството на храни за цели, различни от разглежданите в настоящата директива, се прилагат критериите за чистота на веществата, съдържащи се в законодателството на Общността.

3. За веществата, за които в законодателството на Общността не съществуват критерии за чистота, се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчвани от международни организации до приемането на такива критерии на общностно равнище.

Независимо от това националните правила, които установяват по-строги критерии за чистота от тези, които препоръчват международните организации, могат да се запазят.

Член 9

1. За да се улесни ефективното официално наблюдение на храните за кърмачета, когато ръководител на хранително предприятие пусне на пазара храна за кърмачета, той уведомява компетентните органи на държавите-членки, в които продуктът се продава, като им изпрати образец на етикета, който се използва за продукта.

2. Компетентните органи за целите на настоящия член са посочени в член 9, параграф 4 от Директива 89/398/ЕИО.

Член 10

1. Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат остатъци от отделни пестициди с допустими количества, надвишаващи 0,01 mg/kg от теглото на продукта, който е готов за консумация или от полученото тегло съгласно указанията на производителя.

Аналитичните методи за определянето на допустимите количества на остатъци от пестициди, са общоприети стандартизирани методи.

2. Пестицидите, изброени в приложение VIII, не трябва да се използват при селскостопански продукти, предназначени за производство на храни за кърмачета и преходни храни.

Независимо от това за целите на контрола:

а)

пестицидите, изброени в таблица 1 от приложение VIII, се счита, че не са били използвани, ако техните остатъци не превишават 0,003 mg/kg. Това допустимо количество, което се приема за граница за определяне на количеството при аналитичните методи, трябва редовно да се проверява, като се има предвид техническият прогрес;

б)	пестицидите, изброени в таблица 2 от приложение VIII, се счита, че не са били използвани, ако техните остатъци не превишават 0,003 mg/kg. Това допустимо количество трябва редовно да се проверява, като се има предвид данните за замърсяване на околната среда.

3. Чрез дерогация от параграф 1 за пестицидите, изброени в приложение IX, се прилагат максимално допустимите количества за остатъци, определени в приложението.

4. Допустимите количества, посочени в параграфи 2 и 3, се прилагат за продуктите, които са готови за консумация или които се получават съгласно указанията на производителите.

Член 11

С изключение на предвиденото в член 12 името, под което се продават храните за кърмачета и преходните храни, е съответно:

—	на български език: „храни за кърмачета“ и „преходни храни“,

—	на испански език: „Preparado para lactantes“ и „Preparado de continuación“,

—	на чешки език: „počáteční kojenecká výživa“ и „pokračovací kojenecká výživa“,

—	на датски език: „Modermælkserstatning“ и „Tilskudsblanding“,

—	на немски език: „Säuglingsanfangsnahrung“ и „Folgenahrung“,

—	на естонски език: „imiku piimasegu“ и „jätkupiimasegu“,

—	на гръцки език: „Παρασκεύασμα για βρέφη“ и „Παρασκεύασμα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на английски език: „infant formula“ и „follow-on formula“,

—	на френски език: „Préparation pour nourrissons“ и „Préparation de suite“,

—	на италиански език: „Alimento per lattanti“ и „Alimento di proseguimento“,

—	на латвийски език: „Mākslīgais maisījums zīdaiņiem“ и „Mākslīgais papildu ēdināšanas maisījums zīdaiņiem“,

—	на литовски език: „mišinys kūdikiams iki papildomo maitinimo įvedimo“ и „mišinys kūdikiams, įvedus papildomą maitinimą“,

—	на унгарски език: „anyatej-helyettesítő tápszer“ и „anyatejkiegészítő tápszer“,

—	на малтийски език: „formula tat-trabi“ и „formula tal-prosegwiment“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding“ и „Opvolgzuigelingenvoeding“,

—	на полски език: „preparat do początkowego żywienia niemowląt“ и „preparat do dalszego żywienia niemowląt“,

—	на португалски език: „Fórmula para lactentes“ и „Fórmula de transição“,

—	на румънски език: „preparate pentru sugari“ и „preparate pentru copii de vârstă mică“,

—	на словашки език: „počiatočná dojčenská výživa“ и „následná dojčenská výživa“,

—	на словенски език: „začetna formula za dojenčke“ и „nadaljevalna formula za dojenčke“,

—	на фински език: „Äidinmaidonkorvike“ и „Vieroitusvalmiste“,

—	на шведски език: „Modersmjölksersättning“ и „Tillskottsnäring“.

Член 12

Името, под което се продават храните за кърмачета и преходните храни, произведени изцяло от белтъците на кравето мляко, е съответно:

—	на български език: „млека за кърмачета“ и „преходни млека“,

—	на испански език: „Leche para lactantes“ и „Leche de continuación“,

—	на чешки език: „počáteční mléčná kojenecká výživa“ и „pokračovací mléčná kojenecká výživa“,

—	на датски език: „Modermælkserstatning udelukkende baseret på mælk“ и „Tilskudsblanding udelukkende baseret på mælk“,

—	на немски език: „Säuglingsmilchnahrung“ и „Folgemilch“,

—	на естонски език: „Piimal põhinev imiku piimasegu“ и „Piimal põhinev jätkupiimasegu“,

—	на гръцки език: „Γάλα για βρέφη“ и „Γάλα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на английски език: „infant milk“ и „follow-on milk“,

—	на френски език: „Lait pour nourrissons“ и „Lait de suite“,

—	на италиански език: „Latte per lattanti“ и „Latte di proseguimento“,

—	на латвийски език: „Mākslīgais piena maisījums zīdaiņiem“ и „Mākslīgais papildu ēdināšanas piena maisījums zīdaiņiem“,

—	на литовски език: „pieno mišinys kūdikiams iki papildomo maitinimo įvedimo“ и „pieno mišinys kūdikiams įvedus papildomą maitinimą“,

—	на унгарски език: „tejalapú anyatej-helyettesítő tápszer“ и „tejalapú anyatej-kiegészítő tápszer“,

—	на малтийски език: „ħalib tat-trabi“ и „ħalib tal-prosegwiment“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding op basis van melk“ или „Zuigelingenmelk“ и „Opvolgmelk“,

—	на полски език: „mleko początkowe“ и „mleko następne“,

—	на португалски език: „Leite para lactentes“ и „Leite de transição“,

—	на румънски език: „lapte pentru sugari“ и „lapte pentru copii de vârstă mică“,

—	на словашки език: „počiatočná dojčenská mliečna výživa“ и „následná dojčenská mliečna výživa“,

—	на словенски език: „začetno mleko za dojenčke“ и „nadaljevalno mleko za dojenčke“,

—	на фински език: „Maitopohjainen äidinmaidonkorvike“ и „Maitopohjainen vieroitusvalmiste“,

—	на шведски език: „Modersmjölksersättning uteslutande baserad på mjölk“ и „Tillskottsnäring uteslutande baserad på mjölk“.

Член 13

1. В допълнение на предвиденото в член 3, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО етикетът съдържа и следните задължителни елементи:

а)	в случаите на храни за кърмачета, твърдение, че продуктът е подходящ за специални хранителни цели на кърмачетата от момента на тяхното раждане, когато те не се кърмят;

б)

в случаите на преходни храни, твърдение, че продуктът е подходящ единствено за специални хранителни цели на кърмачета над шестмесечна възраст, че той представлява само част от разнообразен хранителен режим, че не трябва да се използва като заместител на майчиното мляко през първите шест месеца от живота на кърмачето и че решението да се въведат допълнителни храни, включително всяко изключение до навършване на шестмесечна възраст, трябва да се вземе единствено по препоръката на независими лица, притежаващи квалификация по медицина, хранене или фармация или от други професионалисти отговорни за грижата за майката и детето, въз основа на индивидуалните потребности на всяко кърмаче, свързани с неговия растеж и развитие;

в)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, наличната енергийна стойност, изразена в kJ и kcal и съдържанието на белтъци, въглехидрати и липиди, изразени в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

г)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, средното количество на всяко минерално вещество и на всеки витамин, посочени съответно в приложения I и II, и където е приложимо на холин, инозитол и карнитин, изразени в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

д)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, указания за подходящо приготвяне, съхранение и изхвърляне на продукта, както и предупреждение за рискове за здравето при неправилно приготвяне и съхранение.

2. Етикетът може да съдържа следните елементи:

а)	за храни за кърмачета и преходни храни, средното количество на хранителните вещества, посочени в приложение III, когато подобна информация не се разглежда от параграф 1, буква г) от настоящия член, изразено в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

б)	за преходните храни, в допълнение към информацията, изразена в цифри, процентното съдържание на витамините и минералите, посочени в приложение VII, спрямо референтните стойности, съдържащи се в приложението, в 100 ml от готовия за употреба продукт.

3. Етикетът върху храните за кърмачета и преходните храни трябва да бъде замислен по такъв начин, че да предоставя необходимата информация относно правилната употреба на продуктите и в същото време да стимулира кърменето.

Забранява се употребата на термините „хуманизирано“, „матернизирано“, „адаптирано“ или други подобни.

4. Етикетът върху храните за кърмачета съдържа и следната допълнителна информация, която се предшества от думите „Важна забележка“ или техен еквивалент:

а)	твърдение за предимствата на кърменето;

б)	твърдение, което препоръчва употребата на продукта само по съвет на независими лица, притежаващи квалификация по медицина, хранене или фармация, или на други професионалисти, отговорни за грижата за майката и детето.

5. Етикетът върху храните за кърмачета не съдържа изображения на кърмачета, нито каквито и да било други изображения или текст, които могат да идеализират употребата на продукта. Все пак е възможно да има графични изображения с цел лесно разпознаване на продукта и за илюстриране на начините за приготвяне.

6. Етикетът върху храните за кърмачета може да съдържа хранителни и здравни претенции единствено в случаите, изброени в приложение IV и съобразно условията, посочени в него.

7. Храните за кърмачета и преходните храни трябва да бъдат етикетирани така, че потребителите да правят ясно разграничение между тези продукти, за да се избегне какъвто и да било риск от объркване между храните за кърмачета и преходните храни.

8. Изискванията, забраните и ограниченията, посочени в параграфи 3 и 7, се прилагат и за:

а)	представянето на въпросните продукти, по-специално, тяхната форма, вид или опаковка, използваните опаковъчни материали, начина, по който са изложени и средата, в която са изложени;

б)	рекламата.

Член 14

1. Рекламата на храните за кърмачета се извършва единствено в печатни издания, специализирани в грижата за бебетата и в научни публикации. Държавите-членки могат допълнително да ограничат или забранят подобна реклама. Подобни реклами на храни за кърмачета трябва да отговарят на условията, посочени в член 13, параграфи от 3 до 7 и член 13, параграф 8, буква б) и да съдържат само информация с научен и емпиричен характер. Тази информация не трябва да внушава или да създава убеждението, че изкуственото хранене може да замести или е по-добро от кърменето.

2. Храните за кърмачета не трябва да се рекламират в търговските обекти, да се предоставят като мостри или да бъдат обект на други промоционални практики за директна продажба на крайните потребители в търговската мрежа. Такива промоционални практики могат да бъдат специални изложби, купони за отстъпка, премии, специални продажби, продажба на продуктите на цена под тяхната себестойност, както и обвързването на покупката на един продукт с покупката на друг (т.нар. „свързани“ продажби).

3. Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета не трябва да разпространяват сред широката общественост, бременните жени, майките или членовете на техните семейства безплатни продукти или продукти на по-ниска цена, мостри или каквито и да било други промоционални подаръци, директно или индиректно, чрез системата на здравеопазването или чрез здравните работници.

Член 15

1. Държавите-членки гарантират предоставянето на обективна и последователна информация за храненето на кърмачетата и малките деца, която да се използва от техните семейства и лицата, които се занимават с въпросите на храненето на кърмачетата и малките деца, от гледна точка на планирането, предоставянето, разработването и разпространението на информация и контрола върху нея.

2. Държавите-членки гарантират, че информационните и образователните материали, независимо дали са печатни или аудиовизуални, разглеждащи въпросите на храненето на кърмачетата и предназначени за бременните жени и майките на кърмачета и малки деца, съдържат ясна информация по следните въпроси:

а)	предимствата и ползите на кърменето;

б)	храненето на майките и подготовката и поддържането на кърменето;

в)	възможните негативни последици върху кърменето от дохранването с биберон;

г)	трудностите да се започне кърменето, след като веднъж майката е взела решение да не кърми;

д)	когато е необходимо, правилната употреба на храните за кърмачета.

Когато тези материали съдържат информация относно употребата на храните за кърмачета, те трябва да включват сведения за социалните и финансовите аспекти на използването на храните за кърмачета, рисковете за здравето, свързани с неподходящи храни или начини на хранене, и по-специално рисковете за здравето от неправилната употреба на храните за кърмачета. Тези материали не трябва да съдържат никакви изображения, които могат да идеализират употребата на храните за кърмачета.

3. Държавите-членки гарантират, че даренията на информационно или образователно оборудване или материали от производителите или дистрибуторите, се извършват единствено по заявка и с писменото одобрение на съответните национални власти или в съответствие с указанията, които службите са дали за тази цел. Такова оборудване или материали могат да носят името или логото на фирмата дарител, но не трябва да се отнасят до конкретна производствена марка храни за кърмачета и да се разпространяват само чрез системата на здравеопазването.

4. Държавите-членки гарантират, че даренията или продажбите на по-ниска цена на запаси от храни за кърмачета на институции или организации, независимо дали за употреба вътре в самите институции или за разпространение извън тях, се използват единствено от или са разпределени на кърмачета, които трябва да се хранят с храни за кърмачета и само за периода, за който са предназначени храните.

Член 16

В приложението към Директива 1999/21/ЕО редът относно мангана, определен във втората част на таблица 1 за минералите, се заменя със следното:

„Манган (μg)

0,25

100“

Член 17

Новите изисквания, определени в член 7, параграфи 1 и 2 от настоящата директива, не се прилагат задължително за диетичните храни за специални медицински цели, предназначени най-вече за кърмачета, както е посочено в точка 4 от приложението към Директива 1999/21/ЕО, до 1 януари 2012 г.

Член 18

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изискванията на членове 2, 3 и от 5 до 17 и приложенията от I до VII, най-късно до 31 декември 2007 г. Те съобщават незабавно на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблици на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби по начин, който:

—	ще позволи търговията с продуктите, които отговарят на изискванията на настоящата директива, най-късно от 1 януари 2008 г.,

—	без да се засягат разпоредбите на член 17, ще се забрани, в сила от 31 декември 2009 г., търговията с продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те трябва да включват и упоменаване, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, ще се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Държавите-членки определят как се изготвя подобно позоваване и как се формулира това упоменаване.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Считано от 1 януари 2008 г. се отменя Директива 91/321/ЕИО, изменена с директивите, изброени в списъка от приложение X, част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение X, част Б, в националното им законодателство.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат в съответствие с таблицата на съответствията в приложение XI.

Член 20

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 21

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 22 декември 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 175, 4.7.1991 г., стр. 35. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(3) Виж приложение X, част А.

(4) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(5) ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО на Комисията (ОВ L 311, 1011.2006 г., стр. 31).

(6) ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО.

(7) ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 43. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО (ОВ L 206, 27.7.2006 г., стр. 27).

(8) ОВ L 350, 14.12.1990 г., стр. 71. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО.

(9) ОВ L 31 , 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).

(10) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/85/ЕО на Комисията (ОВ L 293, 24.10.2006 г., стр. 3).

(11) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2003/89/ЕО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).

(12) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(13) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА, ПРИГОТВЕНИ СЪГЛАСНО УКАЗАНИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Стойностите, определени в настоящото приложение, се отнасят за крайния продукт, който е готов за употреба, продаван като такъв или приготвен съгласно указанията на производителя.

1. ЕНЕРГИЯ

Минимум

Максимум

250 kJ/100 ml

(60 kcal/100 ml)

295 kJ/100 ml

(70 kcal/100 ml)

2. БЕЛТЪЦИ

(Съдържанието на белтъци = съдържанието на азот × 6,25)

2.1. Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко

Минимум (1)

Максимум

0,45 g/100 kJ

(1,8 g/100 kcal)

0,7 g/100 kJ

(3 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 2, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин:цистеин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприети експертни указания относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

2.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчен хидролизат

Минимум (2)

Максимум

0,45 g/100 kJ

(1,8 g/100 kcal)

0,7 g/100 kJ

(3 g/100 kcal)

Съдържанието на L-карнитин трябва да бъде поне равно на 0,3 mg/100 kJ (1,2 mg/100 kcal).

2.3. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес от белтъци от краве мляко

Минимум

Максимум

0,56 g/100 kJ

(2,25 g/100 kcal)

0,7 g/100 kJ

(3 g/100 kcal)

За производство на тези храни за кърмачета се използват единствено белтъчни изолати от соя.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 2, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се влагат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин:цистеин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприети експертни указания относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

Съдържанието на L-карнитин трябва да бъде поне равно на 0,3 mg/100 kJ (1,2 mg/100 kcal).

2.4. Във всички случаи влагането на аминокиселини в храните за кърмачета се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъците и само в съотношения, необходими за тази цел.

3. ТАУРИН

В случай че бъде добавен към храните за кърмачета, количеството на таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4. ХОЛИН

Минимум

Максимум

1,7 mg/100 kJ

(7 mg/100 kcal)

12 mg/100 kJ

(50 mg/100 kcal)

5. ЛИПИДИ

Минимум

Максимум

1,05 g/100 kJ

(4,4 g/100 kcal)

1,4 g/100 kJ

(6,0 g/100 kcal)

5.1. Забранява се употребата на следните вещества:

—	сусамово масло,

—	памучно масло.

5.2. Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум

Максимум

—

поотделно или заедно:

20 % от общото съдържание на мазнини

5.3. Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 % от общото съдържание на мазнини.

5.4. Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 % от общото съдържание на мазнини.

5.5. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум

Максимум

70 mg/100 kJ

(300 mg/100 kcal)

285 mg/100 kJ

(1200 mg/100 kcal)

5.6. Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).

Съотношението линолова:алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 5 и не по-голямо от 15.

5.7. Могат да бъдат добавени дълговерижни полиненаситени мастни киселини (ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава:

—	1 % от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и

—	2 % от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1 % от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20:4 n-6).

Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20:5 n-3) не трябва да превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3).

Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3) не трябва да превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК.

6. ФОСФОЛИПИДИ

Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да бъде по-голямо от 2 g/l.

7. ИНОЗИТОЛ

Минимум

Максимум

1 mg/100 kJ

(4 mg/100 kcal)

10 mg/100 kJ

(40 mg/100 kcal)

8. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум

Максимум

2,2 g/100 kJ

(9 g/100 kcal)

3,4 g/100 kJ

(14 g/100 kcal)

8.1. Могат да се влагат само следните въглехидрати:

—

лактоза,

—

малтоза,

—

захароза,

—

глюкоза,

—	малто-декстрини

—	сироп на глюкоза или сух сироп на глюкоза,

—	предварително приготвено нишесте,

естествено несъдържащо глутен

—	желатинизирано нишесте, естествено несъдържащо глутен.

8.2. Лактоза

Минимум	Максимум
1,1 g/100 kJ	—
(4,5 g/100 kcal)	—

Тази разпоредба не се прилага за храни за кърмачета, в които соевите белтъчни изолати са повече от 50 % от общото съдържание на белтък.

8.3. Захароза

Захарозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на захароза не трябва да превишава 20 % от общото съдържание на въглехидрати.

8.4. Глюкоза

Глюкозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на глюкоза не трябва да превишава 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

8.5. Предварително приготвено нишесте и/или желатинизирано нишесте

Минимум	Максимум
—	2 g/100 ml и 30 % от общото съдържание на въглехидрати

9. ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ

В храните за кърмачета могат да се влагат фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди. В тези случаи тяхното съдържание не трябва да превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 % олигогалактозил-лактоза и 10 % високо молекулярно тегло олигофруктозил-захароза.

Други комбинации и максимално допустими количества на фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в съответствие с член 5.

10. МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

10.1. Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,07	0,3	0,3	1,3
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (μg)	8,4	25	35	100
Йод (μg)	2,5	12	10	50
Селен (μg)	0,25	2,2	1	9
Манган (μg)	0,25	25	1	100
Флуорид (μg)	—	25	—	100

Съотношението калций:фосфор не трябва да бъде по-малко от 1 и по-голямо от 2.

10.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес с белтъци от краве мляко

Прилагат се всички изисквания на точка 10.1, с изключение на тези, отнасящи се да желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 KJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,12	0,5	0,45	2
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

11. ВИТАМИНИ

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А (μg-RЕ) (3)	14	43	60	180
Витамин D (μg) (4)	0,25	0,65	1	2,5
Тиамин (μg)	14	72	60	300
Рибофлавин(μg)	19	95	80	400
Ниацин (μg) (5)	72	375	300	1 500
Пантотенова киселина (μg)	95	475	400	2 000
Витамин В6 (μg)	9	42	35	175
Биотин (μg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева киселина (μg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (μg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (μg)	1	6	4	25
Витамин Е (mg α-ТЕ) (6)	0,5/g ПНМК, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (7), но в никакъв случай по-малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ	1,2	0,5/g ПНМК, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (7), но в никакъв случай по-малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal	5

12. НУКЛЕОТИДИ

Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум (8)
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5′-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5′-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5′-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5′-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5′-монофосфат	0,24	1,00

(1) Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) следва да са в съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея.

(2) Храни за кърмачета, произведени от белтъчен хидролизат, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) отговарят на изискванията на третата алинея от член 7, параграф 1.

(3) RЕ = всички трансретинол еквиваленти.

(4) Под формата на холекалциферол, от който 10 μg = 400 i.u. витамин D.

(5) Предварително образуван ниацин.

(6) α-ТЕ = d-α-токоферол еквивалента.

(7) 0,5 mg α-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg α-ТЕ/1 α-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg α-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg α-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg α-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

(8) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ПРЕХОДНИТЕ ХРАНИ, ПРИГОТВЕНИ ЗА УПОТРЕБА СЪГЛАСНО УКАЗАНИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Стойностите, определени в настоящото приложение, се отнасят за крайния продукт, готов за консумация, продаван като такъв или приготвен, съгласно указанията на производителя.

1. ЕНЕРГИЯ

Минимум

Максимум

250 kJ/100 ml

(60 kcal/100 ml)

295 kJ/100 ml

(70 kcal/100 ml)

2. БЕЛТЪЦИ

(Съдържание на белтъци = съдържание на азот × 6,25)

2.1. Преходни храни, произведени от белтъците на кравето мляко

Минимум

Максимум

0,45 g/100 kJ

(1,8 g/100 kcal)

0,8 g/100 kJ

(3,5 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 3, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2.

2.2. Преходни храни, произведени от белтъчен хидролизат

Минимум

Максимум

0,56 g/100 kJ

(2,25 g/100 kcal)

0,8 g/100 kJ

(3,5 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление, концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 3, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2.

2.3. Преходни храни, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес с белтъци от краве мляко

Минимум

Максимум

0,56 g/100 kJ

(2,25 g/100 kcal)

0,8 g/100 kJ

(3,5 g/100 kcal)

За производство на тези храни се използват единствено белтъчни изолати от соя.

2.4. Във всички случаи влагането на аминокиселини в преходните храни се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъка и само в съотношения, необходими за тази цел.

3. ТАУРИН

В случай че бъде вложен в преходни храни, количеството на таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4. ЛИПИДИ

Минимум

Максимум

0,96 g/100 kJ

(4,0 g/100 kcal)

1,4 g/100 kJ

(6,0 g/100 kcal)

4.1. Забранява се употребата на следните вещества:

—	сусамово масло,

—	памучно масло.

4.2. Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум

Максимум

—

поотделно или заедно:

20 % от общото съдържание на мазнини

4.3. Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 % от общото съдържание на мазнини.

4.4. Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 % от общото съдържание на мазнини.

4.5. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум

Максимум

70 mg/100 kJ

(300 mg/100 kcal)

285 mg/100 kJ

(1 200 mg/100 kcal)

4.6. Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).

Съотношението линолова:алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 5 и не по-голямо от 15.

4.7. Могат да бъдат вложени дълговерижни полиненаситени мастни киселини (ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава:

—	1 % от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и

—	2 % от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1 % от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20:4 n-6).

5. ФОСФОЛИПИДИ

Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да бъде по-голямо от 2 g/l.

6. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум

Максимум

2,2 g/100 kJ

(9 g/100 kcal)

3,4 g/100 kJ

(14 g/100 kcal)

6.1. Забранява се употребата на съставки, съдържащи глутен.

6.2. Лактоза

Минимум

Максимум

1,1 g/100 kJ

(4,5 g/100 kcal)

—

Тази разпоредба не се прилага за преходни храни, в които изолатите на соевия белтък са повече от 50 % от общото съдържание на белтък.

6.3. Захароза, фруктоза, мед

Минимум

Максимум

—

поотделно или заедно:

20 % от общото съдържание на въглехидрати

Медът трябва да бъде обработен, за да се унищожат спорите на Clostridium botulinum.

6.4. Глюкоза

Глюкозата може да се влага само в преходни храни, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на глюкоза не трябва да е повече от 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

7. ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ

В преходните храни могат да се влагат фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди. В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 % олигогалактозиллактоза и 10 % високо молекулярно тегло олигофруктозилзахароза.

Други комбинации и максимално допустими количества на фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в съответствие с член 6.

8. МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

8.1. Преходни храни, произведени от белтъците на кравето мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,14	0,5	0,6	2
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (μg)	8,4	25	35	100
Йод (μg)	2,5	12	10	50
Селен (μg)	0,25	2,2	1	9
Манган (μg)	0,25	25	1	100
Флуорид (μg)	—	25	—	100

Съотношението калций:фосфор в преходните храни не трябва да бъде по-малко от 1,0 и по-голямо от 2,0.

8.2. Преходните храни, произведени от изолати на соевия белтък, самостоятелно или в смес с белтъците на кравето мляко

Прилагат се всички изисквания на точка 8.1, с изключение на тези, отнасящи се до желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,22	0,65	0,9	2,5
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

9. ВИТАМИНИ

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А (μg-RЕ) (1)	14	43	60	180
Витамин D (μg) (2)	0,25	0,75	1	3
Тиамин (μg)	14	72	60	300
Рибофлавин(μg)	19	95	80	400
Ниацин (μg) (3)	72	375	300	1 500
Пантотенова киселина (μg)	95	475	400	2 000
Витамин В6 (μg)	9	42	35	175
Биотин (μg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева киселина (μg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (μg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (μg)	1	6	4	25
Витамин Е (mg α-ТЕ) (4)	0,5/g полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (5), но не по-малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ	—	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (5), но не по-малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal	—

10. НУКЛЕОТИДИ

Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум (6)
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5′-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5′-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5′-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5′-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5′-монофосфат	0,24	1,00

(1) RЕ = всички трансретинол еквиваленти.

(2) Под формата на холекалциферол, от който 10 μg = 400 i.u. витамин D.

(3) Предварително образуван ниацин.

(4) α-ТЕ = d-α-токоферол еквивалента.

(5) 0,5 mg α-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg α-ТЕ/1 α-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg α-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg α-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg α-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

(6) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

1. Витамини

Витамин	Витаминна форма
Витамин А	Ретинил ацетат Ретинил палмитат Ретинол
Витамин D	Витамин D2 (ергокалциферол) Витамин D3 (холекалциферол)
Витамин В1	Тиамин хидрохлорид Тиамин мононитрат
Витамин В2	Рибофлавин Натриев рибофлавин-5′-фосфат
Ниацин	Никотинамид Никотинова киселина
Витамин В6	Пиридоксин хидрохлорид Пиридоксин-5′-фосфат
Фолат	Фолиева киселина
Пантотенова киселина	Калциев D-пантотенат Натриев D-пантотенат Декспантенол
Витамин В12	Цианокобаламин Хидроксикобаламин
Биотин	D-биотин
Витамин С	L-аскорбинова киселина Натриев L-аскорбат Калциев L-аскорбат 6-палмитил-L-аскорбинова киселина (аскорбил палмитат) Калиев аскорбат
Витамин Е	D-алфа-токоферол DL-алфа-токоферол D-алфа токоферол ацетат DL-алфа токоферол ацетат
Витамин К	Филохинон (Фитоменадион)

2. Минерални вещества

Минерални вещества	Разрешени соли
Калций (Ca)	Калциев карбонат Калциев хлорид Калциеви соли на лимонена киселина Калциев глюконат Калциев глицерофосфат Калциев лактат Калциеви соли на ортофосфорна киселина Калциев хидроксид
Магнезий (Mg)	Магнезиев карбонат Магнезиев хлорид Магнезиев оксид Магнезиеви соли на ортофосфорна киселина Магнезиев сулфат Магнезиев глюконат Магнезиев хидроксид Магнезиеви соли на лимонена киселина
Желязо (Fe)	Железен цитрат Железен глюконат Железен лактат Железен сулфат Железен амониев цитрат Железен фумарат Железен дифосфат (железен пирофосфат)
Мед (Cu)	Меден цитрат Меден глюконат Меден сулфат Медно-лизинов комплекс Меден карбонат
Йод (J)	Калиев йодид Натриев йодид Калиев йодат
Цинк (Zn)	Цинков ацетат Цинков хлорид Цинков лактат Цинков сулфат Цинков цитрат Цинков глюконат Цинков оксид
Манган (Mn)	Манганов карбонат Манганов хлорид Манганов цитрат Манганов сулфат Манганов глюконат
Натрий (Na)	Натриев бикарбонат Натриев хлорид Натриев цитрат Натриев глюконат Натриев карбонат Натриев лактат Натриеви соли на ортофосфорна киселина Натриев хидроксид
Калий (К)	Калиев бикарбонат Калиев карбонат Калиев хлорид Калиеви соли на лимонена киселина Калиев глюконат Калиев лактат Калиеви соли на ортофосфорна киселина Калиев хидроксид
Селен (Se)	Натриев селенат Натриев селенит

3. Аминокиселини и други азотни съединения

L-цистин и неговия хидрохлорид

L-хистидин и неговия хидрохлорид

L-изолевцин и неговия хидрохлорид

L-левцин и неговия хидрохлорид

L-цистеин и неговия хидрохлорид

L-метионин

L-фенилаланин

L-треонин

L-триптофан

L-тирозин

L-валин

L-карнитин и неговия хидрохлорид

L-карнитин-L-тартарат

Таурин

Цитидин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Уридин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Аденозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Гуанозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Инозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

4. Други хранителни вещества

Холин

Холин хлорид

Холин цитрат

Холин битартарат

Инозитол

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ХРАНИТЕЛНИ И ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА И УСЛОВИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ПРЕТЕНЦИЯ

1. ХРАНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Хранителни изисквания относно

Условия за обявяване на хранителни изисквания

1.1	Само лактоза

Лактозата е единственият наличен въглехидрат

1.2	Липса на лактоза

Съдържанието на лактоза е не повече от 2,5 mg/100 kJ (10 mg/100 kcal).

1.3	Вложени ПНМК или еквивалентна хранителни изисквания, отнасяща се до влагането на докозахексаенова киселина

Съдържанието на докозахексаенова киселина е не по-малко от 0,2 % от общото съдържание на мастни киселини.

1.4	Хранителни изисквания относно влагането на следните незадължителни съставки:

1.4.1

таурин

Вложени по желание в допустимо количество, което е подходящо за предназначена специална цел за кърмачета и в съответствие с условията, определени в приложение I.

1.4.2

фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди

1.4.3

нуклеотиди

2. ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ИЗИСКВАНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ)

Хранителни изисквания относно

Условия за обявяване на здравни изисквания

2.1	Намаляване на риска от алергия към млечни белтъци. Това здравно изискване може да включва условия, относно намален алерген или намалени антигенни свойства.

а)	Трябва да бъде предоставена обективна и научно доказана информация, като доказателство за обявените свойства.

б)	Храните за кърмачета трябва да съответстват на изискванията, определени в точка 2.2 от приложение I и количеството на имунореактивния белтък, измерено посредством общоприетите подходящи методи, трябва да бъде по-малко от 1 % от азотосъдържащите вещества в храните.

в)

Необходимо е етикетът да посочва, че продуктът не трябва да се консумира от кърмачета, алергични към интактните белтъци, от които е произведена храната, докато не се проведат общоприети клинични изследвания, доказващи поносимост към храните при повече от 90 % от кърмачетата (интервал на доверителност 95 %), които са свръхчувствителни към белтъците, от които е получен хидролизатът.

г)	Храните за кърмачета, дадени орално на животни, не следва да предизвикват сенсибилизация към интактните белтъци, от които са произведени храните за кърмачета.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЕСЕНЦИАЛНИ И ПОЛУЕСЕНЦИАЛНИ АМИНОКИСЕЛИНИ В МАЙЧИНАТА КЪРМА

За целите на настоящата директива есенциални и полуесенциални аминокиселини в майчината кърма, изразени в mg на 100 kJ и 100 kcal, са следните:

	Количество в mg/100 kJ (1)	Количество в mg/100 kcal
Цистин	9	38
Хистидин	10	40
Изолевцин	22	90
Левцин	40	166
Лизин	27	113
Метионин	5	23
Фенилаланин	20	83
Треонин	18	77
Триптофан	8	32
Тирозин	18	76
Валин	21	88

(1) 1 kJ = 0,239 kcal.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Спецификация за съдържанието, източника и обработката на белтъците, използвани при производството на храни за кърмачета, със съдържание на белтъци по-малко от 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), произведени от хидролизати на белтъци от суроватка, получени от белтъците на кравето мляко

1. Съдържание на белтъци

Съдържание на белтъци = съдържание на азот × 6,25

Минимум	Максимум
0,44 g/100 kJ	0,7 g/100 kJ
(1,86 g/100 kcal)	(3 g/100 kcal)

2. Източник на белтъци

Деминерализиран сладък белтък от суроватка, извлечен от кравето мляко след ензимна утайка на казеини, като се използва химозин, състоящ се от:

а)	63 % суроватъчен белтък изолат, несъдържащ казеино-гликомакропептид, с минимално съдържание на белтък 95 % от сухото вещество, денатурация на белтъка по-малко от 70 % и максимално съдържание на пепел от 3 %; и

б)	37 % концентрат на сладък белтък от суроватка с минимално съдържание на белтък 87 % от сухото вещество, денатурация на белтъка по-малко от 70 % и максимално съдържание на пепел от 3,5 %.

3. Обработка на белтъците

Двуфазен хидролизен процес, при който се използва трипсинов препарат, получен при високотемпературна обработка (от 3 до 10 минути при 80—100 °С) между двете фази на хидролизния процес.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

РЕФЕРЕНТНИ СТОЙНОСТИ ЗА ХРАНИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ВЪРХУ ЕТИКЕТА НА ХРАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КЪРМАЧЕТА И МАЛКИ ДЕЦА

Хранително вещество	Референтна стойност върху етикета
Витамин А	(μg) 400
Витамин D	(μg) 7
Витамин Е	(mg TE) 5
Витамин K	(μg) 12
Витамин C	(mg) 45
Тиамин	(mg) 0,5
Рибофлавин	(mg) 0,7
Ниацин	(mg) 7
Витамин В6	(mg) 0,7
Фолат	(μg) 125
Витамин В12	(μg) 0,8
Пантотенова киселина	(mg) 3
Биотин	(μg) 10
Калций	(mg) 550
Фосфор	(mg) 550
Калий	(mg) 1 000
Натрий	(mg) 400
Хлорид	(mg) 500
Желязо	(mg) 8
Цинк	(mg) 5
Йод	(μg) 80
Селен	(μg) 20
Мед	(mg) 0,5
Магнезий	(mg) 80
Манган	(mg) 1,2

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПЕСТИЦИДИ, КОИТО НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХРАНИ ЗА КЪРМАЧЕТА И ПРЕХОДНИ ХРАНИ

Таблица 1

Химично наименование на веществото (определение на остатъка)

Дисулфотон (комбинация от дисулфотон, дисулфотон-сулфоксид и дисулфотон сулфон, изразена като дисулфотон)

Фенсулфотион (комбинация от фенсулфотион, неговия кислороден аналог и техните сулфони, изразена като фенсулфотион)

Фентин, изразен като трифенилтин катион

Халоксифоп (комбинация от халоксифоп, неговите соли и естери, включително съединения, изразена като халоксифоп)

Хептахлор и транс-хептахлор епоксид, изразена като хептахлор

Хексахлорбензен

Нитрофен

Ометоат

Тербуфос (комбинация от тербуфос, неговия сулфоксид и сулфон, изразена като тербуфос)

Таблица 2

Химично наименование на веществото

Алдрин и диелдрин, изразени като диелдрин

Ендрин

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

СПЕЦИФИЧНИ МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ КОЛИЧЕСТВА НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ ПЕСТИЦИДИ ИЛИ МЕТАБОЛИТИ НА ПЕСТИЦИДИ В ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА И ПРЕХОДНИТЕ ХРАНИ

Химично наименование на веществото	Максимално допустимо количество на остатъка (mg/kg)
Кадусафос	0,006
Деметон-S-метил/деметон-S-метил сулфон/оксидеметон-метил (самостоятелно или в комбинация, изразени като деметон-S-метил)	0,006
Етопрофос	0,008
Фипронил (комбинация от фипронил и фипронил-десулфинил, изразена като фипронил)	0,004
Пропинеб/пропиленетиурея (комбинация от пропинеб и пропиленетиурея)	0,006

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ЧАСТ А

Отменената директива със списък на последвалите изменения и допълнения

(посочено в член 19)

Директива 91/321/ЕИО на Комисията (ОВ L 175, 4.7.1991 г., стр. 35).

Точка ХI.С.IХ.5 от приложение I към Акта за присъединяване от 1994 г., стр. 212.

Директива 96/4/ЕО на Комисията (ОВ L 49, 28.2.1996 г., стр. 12).

Директива 1999/50/ЕО на Комисията (ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 29).

Директива 2003/14/ЕО на Комисията (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 37).

Точка 1.Й.3 от приложение II към Акта за присъединяване от 2003 г., стр. 93.

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство

(посочен в член 19)

Директива	Срок за транспониране	Разрешение за търговия с продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива	Забрана за търговия с продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива
91/321/ЕИО		1 декември 1992 г.	1 юни 1994 г.
96/4/ЕО	31 март 1997 г.	1 април 1997 г.	31 март 1999 г.
1999/50/ЕО	30 юни 2000 г.	30 юни 2000 г.	1 юли 2002 г.
2003/14/ЕО	6 март 2004 г.	6 март 2004 г.	6 март 2005 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 91/321/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1
Член 1, параграф 2	Член 2
Член 2	Член 3
Член 3, параграф 1	Член 5
Член 3, параграф 2	Член 6
Член 3, параграф 3	Член 7, параграф 4
Член 4	Член 7, параграфи 1—3
Член 5, параграф 1, първа алинея	Член 8, параграф 1
Член 5, параграф 1, втора алинея	Член 8, параграфи 2 и 3
Член 5, параграф 2	—
—	Член 9
Член 6, параграф 1, първо изречение	Член 4
Член 6, параграф 1, второ изречение	—
Член 6, параграф 2	Член 10, параграф 1
Член 6, параграф 3, буква а), въвеждащо изречение	Член 10, параграф 2, въвеждащо изречение
Член 6, параграф 3, буква а), i)	Член 10, параграф 2, буква а)
Член 6, параграф 3, буква а), ii)	Член 10, параграф 2, буква б)
Член 6, параграф 3, буква б), първа алинея	Член 10, параграф 3
Член 6, параграф 3, буква б), втора алинея	—
Член 6, параграф 3, буква в)	Член 10, параграф 4
Член 6, параграф 4	—
Член 7, параграф 1, първа алинея	Член 11
Член 7, параграф 1, втора алинея	Член 12
Член 7, параграф 2, буква а)	Член 13, параграф 1, буква а)
Член 7, параграф 2, буква б)	—
Член 7, параграф 2, буква в)	Член 13, параграф 1, буква б)
Член 7, параграф 2, буква г)	Член 13, параграф 1, буква в)
Член 7, параграф 2, буква д)	Член 13, параграф 1, буква г)
Член 7, параграф 2, буква е)	Член 13, параграф 1, буква д)
Член 7, параграф 2а	Член 13, параграф 2
Член 7, параграф 3	Член 13, параграф 3
Член 7, параграф 4	Член 13, параграф 4
Член 7, параграф 5	Член 13, параграф 5
Член 7, параграф 6	Член 13, параграф 6
—	Член 13, параграф 7
Член 7, параграф 7	Член 13, параграф 8
Член 8	Член 14
Член 9	Член 15
Член 10	—
—	Член 16
—	Член 17
—	Член 18
—	Член 19
—	Член 20
Член 11	Член 21
Приложения I—V	Приложения I—V
Приложение VI	—
Приложение VII	—
—	Приложение VI
Приложения VIII—Х	Приложения VII—IХ
—	Приложение X
—	Приложение XI

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

102

32006R1925

L 404/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1925/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 декември 2006 година

относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съществува голям набор от хранителни вещества и други съставки, които могат да бъдат използвани при производството на храни, включително, но не само витамини, минерали, в това число микроелементи, аминокиселини, етерични мастни киселини, влакнини, различни растителни и билкови екстракти. Влагането на тези вещества в храните е регламентирано във всяка от държавите-членки посредством различни разпоредби от националното законодателство, които затрудняват свободното движение на тези продукти, създават неравни условия за конкуренция и по този начин оказват пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар. Затова е необходимо да се приемат правила на Общността, които да хармонизират националните разпоредби, отнасящи се до влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните.

(2)

Настоящият регламент има за цел да регулира влагането на витамини и минерали в храните, както и употребата на някои други вещества или съставки, съдържащи вещества, различни от витамини или минерали, които се влагат в храните или се използват при производството на храни при условия, които водят до приемането на количества, значително надвишаващи количествата, които се очаква да бъдат приети при нормални условия на консумация при един балансиран и разнообразен хранителен режим, и/или които по някакъв друг начин биха представлявали потенциален риск за потребителите. При липсата на специфични правила на Общността относно забраната или ограничаването на употребата на вещества или съставки, съдържащи вещества, различни от витамини или минерали, съгласно настоящия регламент или съгласно други специфични разпоредби на Общността, могат да бъдат прилагани релевантните национални правила, без да се нарушават разпоредбите на Договора.

(3)

Някои от държавите-членки изискват на основание, продиктувано от грижата за общественото здраве, влагането на някои витамини и минерали в някои често употребявани храни да бъде задължително. Тези основания могат да бъдат уместни на национално или дори на регионално равнище, но те все още не биха оправдали хармонизирането на задължителното влагане на хранителни вещества в Общността. Независимо от това, ако и когато това стане уместно, такива разпоредби могат да бъдат приети на равнище Общност. Междувременно би било полезно да бъде събирана информация за подобни национални мерки.

(4)

Витамините и минералите могат да бъдат влагани в храните по избор на производителите на храни или трябва да бъдат влагани като хранителни вещества съгласно разпоредбите на специфичното законодателство на Общността. Те могат също така да бъдат влагани за технологични цели като добавки, оцветители, ароматизанти или с друга подобна употреба, включително и разрешените енологични практики и процеси, предвидени от приложимото законодателство на Общността. Настоящият регламент следва да се прилага, без да се влиза в противоречие със специфичните правила на Общността, които се отнасят до влагането или употребата на витамини и минерали в специфични продукти или групи продукти или които се отнасят до тяхното влагане за цели, различни от предвидените в настоящия регламент.

(5)

Като се има предвид, че с Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (3) бяха приети подробни правила относно хранителните добавки, съдържащи витамини и минерали, разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до витамините и минералите, не следва да се прилагат за хранителните добавки.

(6)

Витамините и минералите се влагат в храните от производителите с различни цели, включително и за възстановяване на тяхното съдържание, в случаите, когато то е било намалено по време на процедурите по тяхното производство, съхранение или преработка или за да им придадат хранителна стойност, сравнима със стойността на храните, които е предвидено да заменят.

(7)

Един подходящ и разнообразен хранителен режим може, при нормални обстоятелства, да осигури всички необходими хранителни вещества за нормалното развитие и поддържането на добро здравословно състояние, в количества, които са установени и се препоръчват от общопризнати научни данни. Независимо от това проучванията показват, че такава идеална ситуация не съществува нито по отношение на всички витамини и минерали, нито по отношение на всички социални групи в Общността. Оказва се, че храните, в които са били вложени витамини и минерали, допринасят в значителна степен за приема на тези хранителни вещества, и от тази гледна точка могат да се смятат за важни източници на хранителни вещества.

(8)

Понастоящем в Общността може да бъде установен, макар и не толкова често, недостиг на някои хранителни вещества. Промените в социално-икономическите условия, които се наблюдават в по-голямата част от Общността, както и начинът на живот на различните социални групи доведоха до различни изисквания по отношение на хранителните вещества и до промени в хранителните навици. Това на свой ред доведе до промени в изискванията на различните социални групи по отношение на енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества, както и до приема на някои витамини и минерали под нивата, които се препоръчват във всяка от държавите-членки. Освен това напредъкът в научното познание показва, че приемът на някои хранителни вещества, необходими за поддържането на оптимално физическо и психическо здравословно състояние, би могъл да бъде по-голям от препоръчвания понастоящем.

(9)

Единствено витамините и минералите, които обикновено присъстват и се консумират като част от хранителния режим и които се възприемат като хранителни вещества от първа необходимост, трябва да могат да се влагат в храните, макар това да не означава, че тяхното влагане е необходимо. Полемиката, която би могла да възникне по отношение на определянето кои вещества са крайно необходими, трябва да бъде избегната. Затова е уместно да се състави позитивен списък на тези витамини и минерали.

(10)

Химичните вещества, които се използват като източници на витамини и минерали, които могат да се влагат в храните, трябва да бъдат безопасни, а така също и бионалични, т.е. да могат да се използват от организма. Поради тази причина трябва да бъде съставен позитивен списък и на тези вещества. Подобни вещества, които бяха одобрени от Научния комитет по храните в Становището от 12 май 1999 г., въз основа на посочените по-горе критерии за безопасност и бионаличност и които могат да се използват при производството на храни, предназначени за кърмачета и малки деца, както и в други храни за специални хранителни потребности или хранителни добавки, трябва да присъстват в позитивния списък. Въпреки че натриевият хлорид (готварската сол) не присъства между веществата от този списък, той може да се използва и занапред като съставка при приготвянето на храни.

(11)

С цел да бъдат следвани последните научни и технологични постижения е важно упоменатите по-горе списъци да бъдат бързо преразгледани, когато е необходимо. Извършването на такова преразглеждане трябва да има чисто технически характер и приемането му следва да бъде поверена на Комисията, за да се опрости и ускори процедурата.

(12)

Храните, в които са вложени витамини и минерали, в повечето случаи се рекламират от производителите и могат да бъдат възприети от потребителите като продукти с хранителни, физиологични или други здравословни предимства пред други или подобни продукти, в които не са вложени такива хранителни вещества. Това може да накара потребителя да направи избор, който при други обстоятелства би бил нежелан. За да се избегне този евентуален нежелателен ефект, е уместно да се наложат някои ограничения върху продуктите, в които могат да бъдат вложени витамини и минерали, в допълнение към ограниченията, които логично биха произтекли от технологични съображения или се налагат от гледна точка на безопасността, когато има въведени максимално допустими количества за витамини и минерали в такива продукти. Съдържанието на някои вещества в продукта, като алкохол например, би могло, в този контекст, да бъде подходящ критерий, за да се забрани влагането на витамини и минерали в продукта. Всяко изключение от забраната за влагане на витамини и минерали в алкохолните напитки трябва да бъде ограничено с цел защита на традиционните рецепти за вино, като Комисията трябва да бъде официално уведомена за съответните продукти. Не трябва да се правят никакви хранителни и здравни претенции към влагането. Освен това, за да се избегне всякакво объркване на потребителя от гледна точка на естествената хранителна стойност на пресните храни, е необходимо да се забрани влагането на витамини и минерали в тези продукти.

(13)	Настоящият регламент не се отнася до употребата на витамини и минерали в незначителни количества като маркери за автентичност, използвани за борба с измамата.

(14)

Прекомерният прием на витамини и минерали може да доведе до неблагоприятни последици за здравето и следователно е необходимо, според случая, да се установят максималните количества за тези вещества, когато се влагат в храните. Тези количества трябва да гарантират, че обичайната употреба на продуктите, в съответствие с предоставените указания на производителя и в контекста на разнообразен хранителен режим, е безопасна за потребителите. Следователно тези количества трябва да съответстват на максимално допустимите безопасни количества за витамини и минерали, които естествено присъстват в храните и/или са вложени в храните по различни причини, включително за технологична употреба.

(15)

Поради тази причина посочените максимални количества и всички други условия, които ограничават влагането на витамини и минерали в храните, когато е необходимо, трябва да бъдат приети, като се вземат под внимание както техните горни стойности за безопасност, установени посредством научна оценка на риска, базираща се на общоприети научни данни, така и евентуалният им прием чрез други храни. Трябва да се отчетат също така и референтните стойности за приема на витамини и минерали от населението. Когато е необходимо за някои витамини и минерали да бъдат установени ограничения по отношение на храните, в които могат да бъдат влагани (например влагането на йод в солта), предимство трябва да се даде на целите, свързани с възстановяването на съдържанието на тези вещества, когато то е било намалено по време на процедурите за производство, съхранение или преработка, както и с постигането на хранителна стойност, сравнима със стойността на храните, които е предвидено да заменят.

(16)

Вложените в храните витамини и минерали следва да отговарят на минимално налично количество в храните. В противен случай наличието на прекалено малки и незначителни количества в тези обогатени храни няма да предостави никакви ползи на потребителите и ще ги заблуди. Същият принцип подчертава изискването тези хранителни вещества да се съдържат в значително количество в храните, за да бъде позволено те да бъдат обявени на етикета, отразяващ хранителния състав. Затова е подходящо минималните количества витамини и минерали в храните, в които те са били вложени, да са същите както значителните количества от тези вещества, необходими, за да бъдат те обявени на етикета, отразяващ хранителния състав, освен ако не е предвидено друго чрез съответните изключения.

(17)

Приемането на максимални количества и всички условия за употреба, които се основават на прилагането на принципите и критериите, постановени в настоящия регламент, както и приемането на минимални количества се разглеждат като приложни мерки от технически характер и приемането им следва да бъде поверено на Комисията, за да се опрости и ускори процедурата.

(18)

Общите разпоредби и определения по отношение на етикетирането се съдържат в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (4). Следователно настоящият регламент следва да бъде ограничен до необходимите допълнителни разпоредби. Тези допълнителни разпоредби трябва да се прилагат, без да се нарушават разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни указания върху храните (5).

(19)

Предвид хранителната важност на продуктите, в които са били влагани витамини и минерали, и тяхното евентуално въздействие върху хранителните навици и общия хранителен прием потребителят следва да може да оценява общите хранителни качества на тези продукти. Следователно, като изключение от член 2 от Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните (6), отбелязването на хранителния състав върху етикета трябва да е задължително.

(20)

Един нормален и разнообразен хранителен режим съдържа много съставки, които на свой ред съдържат много вещества. Приемът на тези вещества или съставки, резултат от тяхната обичайна и традиционна употреба в съществуващите хранителни режими, не би следвало да буди загриженост и не следва да бъде регламентиран. Някои вещества, различни от витамини и минерали или от съставките, в които те се съдържат, се влагат в храните под формата на екстракти или концентрати и могат да доведат до приеми, които значително превишават количествата, които обикновено се приемат чрез подходящ и разнообразен хранителен режим. В някои случаи безопасността на такива практики може да бъде сериозно оспорена, а ползите остават неясни; следователно те трябва да бъдат регламентирани. Подходящо е в подобни случаи ръководителите на хранителни предприятия, отговорни за безопасността на храните, които пускат на пазара, да бъдат задължени да предоставят доказателства по отношение на безопасността на тези храни.

(21)	Предвид специфичния характер на храните, в които са вложени витамини и минерали, е необходимо контролните органи да разполагат освен с обичайните ресурси, и с допълнителни средства, които да улеснят ефикасното наблюдение на тези продукти.

(22)

Тъй като целта на настоящия регламент да осигури ефективното функциониране на вътрешния пазар по отношение на влагането на витамини и минерали и някои други вещества в храните, като в същото време предоставя високо ниво на защита на потребителите, не може да бъде постигната напълно от държавите-членки, а може да бъде реализирана по-добре на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(23)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1. Настоящият регламент хармонизира разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите-членки, които се отнасят до влагането на витамини и минерали, както и на някои други вещества в храните, с цел осигуряване на ефективното функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се предоставя високо равнище на защита на потребителите.

2. Разпоредбите на настоящия регламент относно витамините и минералите не се прилагат за хранителните добавки, които са предмет на Директива 2002/46/ЕО.

3. Настоящият регламент се прилага, без да се засягат специфичните разпоредби, установени в законодателството на Общността, отнасящи се до:

а)	храните за специални хранителни потребности и, при липса на специфични разпоредби, изискванията по отношение на състава на тези продукти, които са необходими за задоволяване на хранителните потребности на хората, за които са предназначени;

б)	нови храни и нови хранителни съставки;

в)	генетично модифицирани храни;

г)	хранителни добавки и ароматизанти;

д)	разрешени екологични практики и процеси.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

„Органът“ означава Европейският орган за безопасност на храните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (8);

2.	„друго вещество“ означава вещество, различно от витамин или минерал, което има хранителен или физиологичен ефект.

ГЛАВА II

ВЛАГАНЕ НА ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ

Член 3

Изисквания по отношение на влагането на витамини и минерали

1. Единствено витамините и/или минералите, изброени в приложение I, и във формите, посочени в приложение II, могат да бъдат влагани в храните в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент.

2. Витамините и минералите във форма, която е бионалична за човешкия организъм, могат да се влагат в храните, независимо дали те обикновено се съдържат или не в тези храни, за да се отчетат, по-специално:

а)	недостиг на един или повече витамини и/или минерали в населението или в конкретни групи от населението, което може да бъде показано посредством клинични или субклинични доказателства за недостиг или оценени ниски нива на прием на хранителни вещества; или

б)	възможността да се подобри хранителният статус на населението или на конкретни групи от населението и/или да се коригира възможният недостиг на витамини и минерали в хранителния прием в резултат на промени в хранителните навици; или

в)	развиващото се общоприето научно познание относно ролята на витамините и минералите в храненето и последващото им въздействие върху здравето на човека.

3. Промени в списъците, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 14, параграф 2, като се взима под внимание становището на Органа.

Преди да извърши тези промени, Комисията провежда консултации със заинтересуваните страни, по-специално с икономическите оператори на хранителни предприятия и потребителските групи.

Член 4

Ограничения върху влагането на витамини и минерали

Витамини и минерали не могат да се влагат във:

а)	непреработени храни, включително, но не само плодове, зеленчуци, месо, птици и риба;

б)

напитки с повече от 1,2 % обемно алкохолно съдържание, с изключение и чрез дерогация от разпоредбите на член 3, параграф 2, в продукти:

i)	посочени в член 44, параграфи 6 и 13 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (9); и

ii)	които са пуснати на пазара преди приемането на настоящия регламент; и

iii)	за които Комисията е била официално уведомена от държава-членка в съответствие с член 11,

и при условие че не са обявени хранителни или здравни претенции.

Други храни или категории храни, в които не могат да бъдат влагани някои конкретни витамини и минерали, могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, като се имат предвид научните доказателства и се вземе предвид тяхната хранителната стойност.

Член 5

Критерии за чистота

1. Критериите за чистота на витаминните форми и минералните вещества, изброени в приложение II, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, с изключение на случаите, когато те се прилагат съгласно параграф 2 от настоящия член.

2. Прилагат се критериите за чистота на витаминните форми и минералните вещества, изброени в приложение II, които са определени със законодателството на Общността, по отношение на тяхната употреба при производството на храни за цели, различни от посочените в настоящия регламент.

3. За тези витаминни форми и минерални вещества, изброени в приложение II, за които не са установени критерии за чистота в законодателството на Общността и докато такива критерии бъдат приети, се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчани от международни органи, и може да се поддържат национални правила, които установяват по-строги критерии за чистота.

Член 6

Условия за влагане на витамини и минерали

1. Когато в храните се влага витамин или минерал, общото количество от този витамин или минерал, което се съдържа, независимо с каква цел, в храните, които се продават, не трябва да надвишава максималните количества, които се установяват в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2. За тази цел Комисията може да направи предложения за максималните количества до 19 януари 2009 г. За концентрираните и дехидратираните продукти определените максимални количества ще бъдат като тези, които се съдържат в храните, приготвени за консумация в съответствие с указанията на производителя.

2. Условията, които ограничават или забраняват влагането на конкретен витамин или минерал в храна или категория храни, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

3. Максималните количества, посочени в параграф 1, както и условията, посочени в параграф 2, се определят, като се имат предвид:

а)	по-високите нива на безопасност за витамини и минерали, установени посредством научна оценка на риска, въз основа на общоприети научни данни, които отчитат, при необходимост, променливите степени на чувствителност на различните групи потребители; и

б)	приемът на витамини и минерали от други източници на хранене.

4. Когато максималните количества, посочени в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, са определени, под внимание трябва да се вземе и референтната за населението доза витамини и минерали.

5. Когато максималните количества, посочени в параграф 1, и условията, посочени в параграф 2, са определени за витамините и минералите, чиито референтни дози за населението са близо до по-високите нива на безопасност, при необходимост трябва да се вземе под внимание следната информация:

а)	делът, който всеки един от продуктите има към общия хранителен режим на населението като цяло или на подгрупи от населението;

б)	хранителният профил на продукта, установен в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1924/2006.

6. Влагането на витамин или минерал в храна трябва да доведе до наличието на този витамин или минерал в храната поне до значителното количество, определено в съответствие с приложението към Директива 90/496/ЕИО. Минималните количества, включително количествата, които по изключение могат да бъдат по-малки от посочените по-горе значителни количества, за конкретни храни или категории храни се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 7

Етикетиране, представяне и реклама

1. Етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са били вложени витамини и минерали, не трябва да съдържат информация, която гласи или навежда на мисълта, че един балансиран и разнообразен хранителен режим не може да осигури необходимите количества хранителни вещества. Когато е уместно, може да се приеме изключение, отнасящо се до конкретно хранително вещество, в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

2. Етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са били вложени витамини и минерали, не трябва да заблуждава или подвежда потребителя от гледна точка на хранителните свойства, които храната е придобила, в резултат на влагането на тези хранителни вещества.

3. Задължително е върху продуктите, в които са били вложени витамини и минерали и които са предмет на настоящия регламент, да бъде отбелязан хранителният състав. Информацията, която трябва да се предостави, включва данните, посочени в член 4, параграф 1, група 2 от Директива 90/496/ЕИО, както и общите количества от вложените витамини и минерали, които се съдържат в храната.

4. Етикетирането на продукти, в които са били вложени витамини и минерали, може да съдържа изявление, което посочва подобно влагане, съгласно условията, установени в Регламент (ЕО) № 1924/2006.

5. Настоящият член се прилага, без да се нарушават други разпоредби от законодателството в областта на храните, което се прилага по отношение на конкретни категории храни.

6. Правилата за прилагането на настоящия член могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

ГЛАВА III

ВЛАГАНЕ НА НЯКОИ ДРУГИ ВЕЩЕСТВА

Член 8

Вещества, чиято употреба в храни е забранена, ограничена или е в процес на оценка

1. Процедурата, предвидена в настоящия член, се прилага, когато вещество, различно от витамините или минералите, или съставка, съдържаща вещество, различно от витамините или минералите, е вложено в храни или се използва при производството на храни при условия, които биха довели до приемането на количества от това вещество, значително надвишаващи количествата, които се предполага, че могат да бъдат приети при нормални условия на консумация при балансиран и разнообразен хранителен режим, и/или които по някакъв друг начин биха представлявали потенциален риск за потребителите.

2. По своя инициатива или въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, Комисията може, след като се съобрази с оценката на наличната информация за всеки конкретен случай, извършена от Органа, и в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, да вземе решение да включи, ако е необходимо, веществото или съставката в приложение III. По-специално:

а)

ако е било установено вредно въздействие върху здравето, веществото и/или съставката, съдържаща веществото, се:

i)	включва в приложение III, част А, а влагането ѝ в храни или употребата ѝ при производството на храни се забранява; или

ii)	включва в приложение III, част Б, а влагането ѝ в храни или употребата ѝ при производството на храни се разрешава единствено при условията, определени в посоченото приложение;

б)	ако е било установено вредно въздействие върху здравето, но все още няма научно становище по този въпрос, веществото се включва в приложение III, част В.

3. Разпоредбите на Общността, приложими за определени храни, могат да предвиждат ограничения или забрани за употребата на някои вещества в допълнение на установените в настоящия регламент.

4. Икономическите оператори на хранителни предприятия или други заинтересовани страни могат по всяко време да представят за оценка пред Органа досие, съдържащо научни данни, които доказват, че дадено вещество от списъка в приложение III, част В е безопасно при употребата си в храна или категория храни и които обясняват целта, с която то се използва. Органът трябва да уведоми незабавно държавите-членки и Комисията за постъпилата информация и да им предостави досието.

5. В рамките на четири години след включването на вещество в списъка в приложение III, част В се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, и вземайки предвид становището на Органа по отношение на досиета, които са постъпили за оценка, както беше споменато в параграф 4 от настоящия член, да бъде разрешено използването на вещество от списъка в приложение III, част В или то да бъде включено в списъците, съдържащи се в приложение III, част А или Б, ако е подходящо.

6. Комисията установява в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, прилагащи правила за изпълнението на настоящия член, включително правила относно подаването на информацията, посочена в параграф 4 от настоящия член.

ГЛАВА IV

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Регистър на Общността

1. Комисията създава и поддържа Регистър на Общността относно влагането на витамини и минерали и някои други вещества в храните, наричан по-долу „Регистърът“.

2. Регистърът съдържа информация относно:

а)	витамините и минералите, които могат да бъдат влагани в храни, съгласно списъка в приложение I;

б)	витаминните форми и минералните вещества, които могат да бъдат влагани в храни, съгласно списъка в приложение II;

в)	максималните и минималните количества от витамини и минерали, които могат да бъдат влагани в храни, както и свързаните с това условия, определени в съответствие с член 6;

г)	информация относно националните разпоредби, свързани със задължителното влагане на витамини и минерали, посочени в член 11;

д)	ограничения за влагането на витамини и минерали, определени в член 4;

е)	веществата, за които са били представени досиета, както е предвидено в член 17, параграф 1, буква б);

ж)	информация относно веществата, посочени в приложение III, и причините за включването им в това приложение;

з)	информация относно веществата, включени в списъка в приложение III, част В, чиято употреба е разрешена, както е посочено в член 8, параграф 5.

3. Регистърът е достъпен за обществеността.

Член 10

Свободно движение на стоки

Без да се нарушават разпоредбите на Договора, по-специално разпоредбите на членове 28 и 30 от него, държавите-членки не могат да ограничават или забраняват търговията с храни, които отговарят на изискванията на настоящия регламент и на актовете на Общността, приети във връзка с неговото прилагане, като прилагат нехармонизирани национални разпоредби, уреждащи влагането на витамини и минерали в храните.

Член 11

Национални разпоредби

1. До 19 юли 2007 г. държавите-членки информират Комисията за съществуващите национални разпоредби, свързани със задължителното влагане на витамини и минерали, както и за продуктите, които попадат между изключенията, предвидени в член 4, буква б).

2. Ако държава-членка счете за необходимо, при липсата на разпоредби на равнище Общност, да приеме ново законодателство:

а)	относно задължителното влагане на витамини и минерали в определени храни или категории храни; или

б)	относно забраната или ограничаването на употребата на някои други вещества при производството на определени храни,

тя информира Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 12.

Член 12

Процедура за нотифициране

1. Ако държава-членки счете за необходимо да приеме ново законодателство, тя нотифицира Комисията и останалите държави-членки за предвидените мерки и посочва причините, които ги обосновават.

2. Комисията провежда консултации с Комитета, посочен в член 14, параграф 1, ако счита, че тези консултации са полезни или ако държава-членки е поискала те да бъдат проведени, и дава становище относно предвидените мерки.

3. Заинтересованата държава-членка може да предприеме предвидените мерки само шест месеца след уведомяването, посочено в параграф 1, и при условие че становището на Комисията не е отрицателно.

Ако становището на Комисията е отрицателно, тя определя в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, и преди да изтече срокът, посочен в първата алинея от настоящия параграф, дали предвидените мерки могат да бъдат приложени. Комисията може да изиска да бъдат направени изменения на предвидените мерки.

Член 13

Защитни мерки

1. В случаите, когато държава-членка има сериозни основания да счита, че даден продукт застрашава здравето на човека въпреки неговото съответствие с настоящия регламент, тази държава-членка може временно да преустанови или да ограничи прилагането на съответните разпоредби на своята територия.

Тя следва незабавно да информира останалите държави-членки и Комисията за това и да посочи причините за своето решение.

2. Решение се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2 и, когато е уместно, след като е получено становище от Органа.

Комисията може да започне тази процедура по своя собствена инициатива.

3. Държавата-членка, посочена в параграф 1, може да поддържа преустановяването или ограничението, докато не бъде нотифицирана за решението, посочено в параграф 2.

Член 14

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по въпросите на хранителната верига и здравето на животните, учреден съгласно член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, наричан по-долу „Комитетът“.

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид и разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 15

Мониторинг

За да се улесни ефективното наблюдение на храните, в които са били влагани витамини и минерали, както и на храните, съдържащи веществата, включени в списъците в приложение III, части Б и В, държавите-членки могат да изискат от производителя или от лицето, което пуска тези храни на пазара на тяхната територия, да уведомят компетентните органи за пускането на пазара, като им предоставят образец на етикета на продукта. В тези случаи може да бъде изискано и предоставянето на информация за изтеглянето на продукта от пазара.

Член 16

Оценка

До 1 юли 2013 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ефекта от прилагането на настоящия регламент, по-специално върху развитието на пазара на храни, в които са били вложени витамини и минерали, тяхната консумация, дозите хранителни вещества, приемани от населението, и промените в хранителните навици, както и влагането на някои други вещества, придружен с предложения за изменение на настоящия регламент, които Комисията счита за необходими. В този контекст най-късно до 1 юли 2012 г., държавите-членки предоставят на Комисията съответната необходима информация. Правилата за прилагане на настоящия член се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 17

Преходни разпоредби

1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и до 19 януари 2014 г. държавите-членки могат да разрешат на тяхната територия употребата на витамини и минерали, които не са включени в списъка в приложение I, или на форми, които не са включени в списъка в приложение II, при условие че:

а)	съответното вещество се използва за влагане в храни, които се продават на пазара на Общността към 19 януари 2007 г.; и

б)

органът не е дал неблагоприятно становище по отношение на употребата на това вещество или неговото използване под съответната форма при производството на храна въз основа на досие, съдържащо информация в подкрепа на употребата на веществото, което трябва да бъде предоставено на Комисията от държавата членка не по-късно от 19 януари 2010 г.

2. До 19 януари 2014 г. държавите-членки могат, в съответствие с разпоредбите на Договора, да продължат да прилагат съществуващите в националното законодателство ограничения или забрани за търговията с храни, в които са били вложени витамини и минерали, които не са включени в списъка в приложение I или под формите, които не присъстват в списъка в приложение II.

3. Държавите-членки могат, в съответствие с разпоредбите на Договора, да продължат да прилагат съществуващите в националното законодателство разпоредби относно максималните и минималните количества на витамините и минералите, включени в списъка в приложение I, които са влагани в храни, и относно условията, които са приложими по отношение на това влагане, до приемането на съответни мерки на равнище Общност, в съответствие с член 6 или съгласно други специфични разпоредби на Общността.

Член 18

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2007 г.

Храните, които са пуснати на пазара или които са етикетирани преди 1 юли 2007 г., но които не съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, могат да бъдат продавани до изтичане на срока на тяхната годност, но не по-късно от 31 декември 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

J. KORKEAOJA

(1) ОВ С 112, 30.4.2004 г., стр. 44.

(2) Становище на Европейския парламент от 26 май 2005 г. (ОВ С 117 Е, 18.5.2006 г., стр. 206), Обща позиция на Съвета от 8 декември 2005 г. (ОВ С 80 Е, 4.4.2006 г., стр. 27) и Позиция на Европейския парламент от 16 май 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 12 октомври 2006 г.

(3) ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51. Директива, изменена с Директива 2006/37/ЕО на Комисията (ОВ L 94, 1.4.2006 г., стр. 32).

(4) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2003/89/ЕО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).

(5) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(6) ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/120/ЕО на Комисията (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 51).

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).

(9) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2165/2005 (ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ВЛАГАНИ В ХРАНИ

1. Витамини

Витамин А

Витамин D

Витамин E

Витамин K

Витамин B1

Витамин B2

Ниацин

Пантотенова киселина

Витамин В6

Фолиева киселина

Витамин В12

Биотин

Витамин С

2. Минерали

Калций

Магнезий

Желязо

Мед

Йод

Цинк

Манган

Натрий

Калий

Селен

Хром

Молибден

Флуорид

Хлорид

Фосфор

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ВИТАМИННИ ФОРМИ И МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ВЛАГАНИ В ХРАНИ

1. Витаминни форми

ВИТАМИН А

ретинол

ретинил ацетат

ретинил палмитат

бета-каротин

ВИТАМИН D

холекалциферол

ергокалциферол

ВИТАМИН Е

D-алфа-токоферол

DL-алфа-токоферол

D-алфа-токоферил ацетат

DL-алфа-токоферил ацетат

D-алфа-токоферил киселинен сукцинат

ВИТАМИН К

филохинон (фитоменадион)

ВИТАМИН В1

тиамин хидрохлорид

тиамин мононитрат

ВИТАМИН В2

рибофлавин

натриев рибофлавин 5′-фосфат

НИАЦИН

никотинова киселина

никотинамид

ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА

калциев D-пантотенат

натриев D-пантотенат

декспантенол

ВИТАМИН В6

пиридоксин хидрохлорид

пиридоксин 5′-фосфат

пиридоксин дипалмитат

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА

птероилмоноглутаминова киселина

ВИТАМИН В12

цианокобаламин

хидроксокобаламин

БИОТИН

D-биотин

ВИТАМИН С

L-аскорбинова киселина

натриев-L-аскорбат

калциев-L-аскорбат

калиев-L-аскорбат

L-аскорбил 6-палмитат

2. Минерални вещества

калциев карбонат

калциев хлорид

калциеви соли на лимонената киселина

калциев глюконат

калциев глицерофосфат

калциев лактат

калциеви соли на ортофосфорната киселина

калциев хидроксид

калциев оксид

калциев сулфат

магнезиев ацетат

магнезиев карбонат

магнезиев хлорид

магнезиеви соли на лимонената киселина

магнезиев глюконат

магнезиев глицерофосфат

магнезиеви соли на ортофосфорната киселина

магнезиев лактат

магнезиев хидроксид

магнезиев оксид

магнезиев сулфат

железен карбонат

железен цитрат

железен амониев цитрат

железен глюконат

железен фумарат

натриево-железен дифосфат

железен лактат

железен сулфат

железен дифосфат (железен пирофосфат)

железен захарат

елементарно желязо (карбонилно + електролитно + редуциран водород)

меден карбонат

меден цитрат

меден глюконат

меден сулфат

мед-лизинов комплекс

натриев йодид

натриев йодат

калиев йодид

калиев йодат

цинков ацетат

цинков хлорид

цинков цитрат

цинков глюконат

цинков лактат

цинков оксид

цинков карбонат

цинков сулфат

манганов карбонат

манганов хлорид

манганов цитрат

манганов глюконат

манганов глицерофосфат

манганов сулфат

натриев бикарбонат

натриев карбонат

натриев цитрат

натриев глюконат

натриев лактат

натриев хидроксид

натриеви соли на ортофосфорната киселина

натриев селенат

натриев хидроген селенит

натриев селенит

натриев флуорид

калиев флуорид

калиев бикарбонат

калиев карбонат

калиев хлорид

калиев цитрат

калиев глюконат

калиев глицерофосфат

калиев лактат

калиев хидроксид

калиеви соли на ортофосфорната киселина

хром (III) хлорид и неговите хексахидрати

хром (III) сулфат и неговите хексахидрати

амониев молибдат (молибден (VI)

натриев молибдат (молибден (VI)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЕЩЕСТВА, ЧИЯТО УПОТРЕБА В ХРАНИ Е ЗАБРАНЕНА, ОГРАНИЧЕНА ИЛИ СЕ КОНТРОЛИРА ОТ ОБЩНОСТТА

Част А – Забранени вещества

Част Б – Ограничени вещества

Част В – Вещества, които се контролират от Общността

13/ 59

Официален вестник на Европейския съюз

115

32006D1982

L 412/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 1982/2006/EO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 декември 2006 година

относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, изложена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Общността има цел, изложена в Договора, да засили научните и технологичните основи на индустрията на Общността, като при това осигури високо ниво на конкурентоспособност на международно равнище. За тази цел Общността трябва да насърчава всички научноизследователски дейности, считани за необходими, по-специално като окуражава предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), научноизследователски центрове и университети в техните дейности по научноизследователско и технологическо развитие. В този контекст следва да се даде приоритет на онези области и проекти, при които европейското финансиране и сътрудничество е от особено значение и осигурява добавена стойност. Посредством своята подкрепа за научни изследвания на границите на знанието, приложни научни изследвания и иновации Общността търси да насърчи благоприятното сътрудничество при европейските научни изследвания и по този начин да осигури по-стабилна основа за европейската научноизследователска зона. Това ще има положителен принос за социалния, културния и икономическия напредък на всички държави-членки.

(2)

Централната роля на научните изследвания бе призната от Европейския съвет в Лисабон на 23—24 март 2000 г., който постави на Европейския съюз нова стратегическа цел за следващото десетилетие: да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна за устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално единство. Триъгълникът на знанието — образование, научни изследвания и иновации — е задължителен за постигане на тази цел, заради която Общността цели да мобилизира и засили необходимите възможности за научни изследвания и иновации. В това отношение Седмата рамкова програма е централен инструмент на Общността, като допълва усилията на държавите-членки и на европейската индустрия.

(3)

В съответствие със стратегията от Лисабон Европейският съвет в Барселона от 15—16 март 2002 г. се споразумя, че общите разходи за научни изследвания и развитие (НИТР) и иновации в Съюза следва да се увеличат с цел да се доближат до 3 % от БВП към 2010 г., две трети от които следва да дойдат от частния сектор.

(4)

Основната цел на Седмата рамкова програма е да допринесе за това Съюзът да стане водеща зона за научни изследвания в света. Затова е необходимо рамковата програма да е силно центрирана върху насърчаване и инвестиране в съвременни научни изследвания от световна класа, основани преди всичко на принципа на върхови постижения в научните изследвания.

(5)

Европейският парламент е подчертавал многократно важността на научните изследвания, технологичното развитие и повишената роля на знанието за икономическия растеж, както и социалното и екологичното благосъстояние, по-специално в своята резолюция от 10 март 2005 г. относно науката и технологиите — насоки за бъдещата политика на Европейския съюз в подкрепа на научните изследвания (4).

(6)

Като отчита научноизследователските нужди за всички политики на Общността и като разчита на широката подкрепа от европейската индустрия, научната общност, университетите, както и други заинтересовани кръгове, Общността следва да установи научните и технологичните цели, които трябва да бъдат постигнати по Седмата рамкова програма в периода от 2007—2013 г.

(7)

Европейските технологични платформи (ЕТП) и предвидените съвместни технологични инициативи (СТИ) са особено значими за индустриални научни изследвания. В този контекст МСП следва да се ангажират активно в тяхната работа. ЕТП помагат на заинтересуваните лица да установят дългосрочни стратегични програми за научни изследвания и могат по-нататък да се развият, така че да представляват важен механизъм за насърчаване на европейската конкурентоспособност.

(8)

Целите на Седмата рамкова програма следва да бъдат избрани с оглед да се разчита на достиженията на Шестата рамкова програма в посока създаване на европейска научноизследователска зона и като бъдат пренесени по-нататък в посока към развитието на икономика на знанието и на общество в Европа, като отговарят на целите на стратегията от Лисабон в политиките на Общността. Сред целите на Седмата рамкова програма следните са особено важни:

—	следва да се подкрепи транснационалното сътрудничество на всички нива в целия ЕС,

—

следва да се увеличи динамиката, творчеството и съвършенството на европейските научни изследвания на границата на знанието, като се признава отговорността и независимостта на учените при определянето на общите линии на научните изследвания в тази зона. Като се има предвид това, управляваните от научните изследователи базови научни изследвания на основата на върхови постижения, следва да играят съществена роля в рамките на Седмата рамкова програма,

—

следва да се засили човешкият потенциал за научни изследвания и технологии в Европа, както в количествено, така и в качествено отношение; по-доброто образование и обучение за научни изследвания, по-лесният достъп до възможности за научни изследвания, а така също и признаването на „професията“ научен изследовател са основните инструменти за постигането на тази цел и не на последно място посредством съществено увеличение на присъствието на жените в научните изследвания, като поощрява мобилността и кариерното развитие на научните изследователи. Общите принципи, отразени в Европейската харта за научните изследователи и в Кодекса за поведение при наемане на научни изследователи биха могли да помогнат да се установи истински европейски пазар на труда за научни изследователи, като същевременно се уважава доброволният им характер. Освен това следва да се развият и засилят върховите постижения на европейските научноизследователски институти и университети.

(9)	В допълнение следва да се засили диалогът между науката и обществото в Европа, така че да се разработи дневен ред за наука и научни изследвания, който да отговаря на нуждите на гражданите, включително като се насърчава критичното мислене и се цели засилване на общественото доверие в науката.

(10)	Следва да се обърне специално внимание на улесняването на научната кариера на научните изследователи в най-продуктивния период от живота им. Научните изследователи в ранните стадии на тяхната кариера могат да бъдат движеща сила за науката в Европа.

(11)	Следва да се засилят капацитетите за научни изследвания и иновации в цяла Европа, както в количествено, така и в качествено отношение.

(12)	Следва да се подкрепя широкото използване и разпространение на знанието, създадено посредством обществено финансирана научноизследователска дейност.

(13)

За да се реализират тези цели, е необходимо да се насърчават четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми (програма „Сътрудничество“), управлявани от научните изследователи научни изследвания на основата на инициатива на научноизследователската общност (програма „Идеи“), подкрепа за отделните научни изследователи (програма „Хора“), и подкрепа за капацитетите за научни изследвания (програма „Капацитети“).

(14)

По програма „Сътрудничество“ следва да се осигури подкрепа за транснационалното сътрудничество в подходящ мащаб в целия Съюз и извън него по редица тематични области, които отговарят на крупни области на напредък на знанието и технологиите, където научните изследвания следва да бъдат подкрепени и засилени, за да се обърне внимание на европейските социални, икономически, екологични, здравни и индустриални предизвикателства, да служат на общественото благосъстояние и да подкрепят развиващите се страни. Когато е възможно, настоящата програма ще позволява гъвкавост за ориентирани към конкретната мисия схеми, които пресичат тематичните приоритети.

(15)

По програма „Идеи“ следва да се изпълняват дейности от Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ), който следва да се радва на висока степен на автономност, за да развие на европейско равнище гранични научни изследвания на много високо ниво, като разчита на върховите постижения на европейско равнище и като подобрява профила и на международно равнище. ЕСНИ следва да поддържа редовен контакт с научната общност и с европейските институции. Що се отнася за структурите на ЕСНИ, средносрочният преглед на Седмата рамкова програма може да покаже необходимостта от по-нататъшни подобрения, за което да са необходими подходящи изменения.

(16)

По програма „Хора“ отделни лица следва да бъдат стимулирани да изберат професията научен изследовател, европейските научни изследователи следва да бъдат поощрени да останат в Европа, а научни изследователи от целия свят следва да бъдат привличани в Европа, а Европа следва да бъде направена атрактивна за най-добрите научни изследователи. Като разчита на положителния опит на дейностите „Мария Кюри“ по предишните рамкови програми, програма „Хора“ следва да поощрява отделни лица да избират професията научен изследовател; да структурира предложението за и алтернативите на обучение за научни изследвания; да поощрява европейските научни изследователи да останат или да се върнат в Европа; да поощрява мобилност между секторите, както и да привлича в Европа научни изследователи от целия свят. Мобилността на научните изследователи е ключ не само за кариерното развитие на научните изследователи, но така също и за съвместното използване и трансфера на знанието между страни и сектори, и за гарантиране на това, че иновативните гранични научни изследвания в различни дисциплини ще се възползват от специализираните и компетентни научни изследователи, а така също и от увеличените финансови ресурси.

(17)

По програма „Капацитети“ следва да се оптимизират използването и развитието на научноизследователски инфраструктури; следва да се засилят иновативните капацитети на МСП и тяхната способност да се възползват от научните изследвания; следва да се подкрепи развитието на регионални, управлявани от научни изследвания, клъстери; следва да се отключи научноизследователският потенциал в регионите за конвергенция в най-отдалечените региони на Европейския съюз; науката и обществото следва да се сближат взаимно в европейското общество; следва да се окаже подкрепа на съгласуваното развитие на политиките за научни изследвания на национално равнище и на равнище Общност, и следва да се предприемат хоризонтални действия и мерки в подкрепа на международното сътрудничество.

(18)

Съвместният център за научни изследвания (JRC) следва да допринася за оказване на управлявана от потребителите научна и технологична подкрепа за съставянето, развитието, изпълнението и мониторинг на политиките на Общността. В това отношение е полезно JRC да продължи да работи като независим референтен център за наука и технологии в Съюза, в областите на специалните му компетенции.

(19)

Регионите трябва да играят важна роля в изпълнението на европейската научноизследователска зона. Отключването на изсредователския потенциал на регионите и широкото разпространение на резултатите от научните изследвания и технологичното развитие ще помогнат да се преодолее технологичното разделение и ще допринесат за европейската конкурентоспособност.

(20)

Седмата рамкова програма допълва дейностите, извършвани в държавите-членки, а така също и други действия на Общността, които са необходими за общите стратегически усилия за постигане на целите от Лисабон, успоредно с тези, отнасящи се именно до структурните фондове и тези, свързани с земеделието, риболова, образованието, обучението, конкурентоспособността и иновациите, индустрията, заетостта и околната среда.

(21)	Следва да бъдат осигурени взаимното благоприятно сътрудничество и взаимното допълване чрез политиките и програмите на Общността, като същевременно се обърне внимание на необходимостта от засилен и опростен подход за финансиране на научни изследвания, което е особено важно за МСП.

(22)

Седмата рамкова програма следва да цели, по-специално, да осигури подходящо участие на МСП посредством конкретни мерки и специални действия в тяхна полза. Иновациите и свързаните с МСП дейности, подкрепени по настоящата рамкова програма, следва да са допълващи по отношение на предприетите дейности по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации.

(23)

Участието в дейностите по Седмата рамкова програма следва да бъдат улеснени посредством публикуването на цялата значима информация, да бъдат направени достъпни по навременен и удобен за потребителите начин за всички потенциални участници и целесъобразно използване на прости и бързи процедури без прекалено сложни финансови условия и ненужно отчитане в съответствие с правилника за участие, приложим за настоящата рамкова програма, определен с Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., за определяне на правила за участието на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (5).

(24)

Отчитайки средносрочния преглед на използване на новите инструменти по Шестата рамкова програма и петгодишната оценка на рамковата програма, бе дефиниран нов подход, който да позволи политическите цели на научни изследвания на Общността да бъдат достигнати по-лесно, по-ефективно и по по-гъвкав начин. За целта следва да се използва по-малка поредица от по-прости „схеми за финансиране“, самостоятелно или в комбинация, с по-голяма гъвкавост и свобода в подкрепа на различните действия, както и да се даде на участниците по-голяма автономност на управлението.

(25)

Като отчита широкия интерес от действията по рамковата програма, лостовият ефект на инвестирането в национални и частни инвестиции, необходимостта да се позволи на Общността да отговори на новите научни и технологични предизвикателства и да използва напълно потенциала на своите научни изследователи, без дискриминация, жизнената роля която намесата на Общността играе, за да направи Европейската система за научни изследвания по-ефикасна и ефективна, и възможния принос на рамковата програма в усилията в посока към, inter alia, намиране на решения за промените в климата и устойчивостта, здравето на населението на Европа и новото укрепване на стратегията от Лисабон, съществува необходимост от научноизследователски дейности на Общността.

(26)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, като се ангажира участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора за създаване на Европейската общност.

(27)

Общността сключи редица международни споразумения в областта на научните изследвания и следва да се положат усилия за засилване на международното сътрудничество в научните изследвания с оглед да се извлекат изцяло ползите от интернационализацията на НИТР, да се допринесе за производството на глобални стоки за обществена употреба, както и Общността да продължи да се интегрира в световната научноизследователска общност.

(28)	вече съществува значителна база от научни знания, които са в състояние да подобрят драстично живота на хората в развиващите се страни; ако е възможно, Рамковата програма – в рамките на описаните по-горе дейности, ще допринесе за посрещане на целите за развитие на хилядолетието, към 2010 г.

(29)	Седмата рамкова програма следва да допринесе за насърчаване на растежа, устойчивото развитие и защитата на околната среда, включително като се изследва проблемът на промените в климата.

(30)

При научноизследователските дейности, извършвани в рамките на настоящата програма, следва да се спазват основните етични принципи, включително тези, които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Вземат се и ще се вземат под внимание становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе под внимание и протоколът за защита и благосъстояние на животните и да се намали използването на животни в научните изследвания и тестовете, с оглед накрая да се замени използването на животните.

(31)	По Седмата рамкова програма ролята на жените в науката и в научните изследвания ще се насърчава активно с подходящи мерки с оглед насърчаване на по-голям брой жени да се включат в тази област и да продължи да се засилва тяхната активна роля в научните изследвания.

(32)

Настоящото решение определя, за цялата продължителност на Седмата рамкова програма, финансова рамка, съставляваща първоначална препратка, по смисъла на точка 37 от междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (6), за бюджетния орган през време на годишната бюджетна процедура.

(33)

Следва също да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за мониторинг както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси (7) на Европейските общности, Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (8), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския параламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (9).

(34)

Важно е също да се осигури надеждно финансово управление на Седмата рамкова програма и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници. Необходимо е да се осигури съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10), и с изискванията за опростяване и по-добро регламентиране.

(35)

Тъй като целта на действията, които трябва да се предприемат в съответствие с член 163 от Договора, а именно да се допринесе за създаване на общество, основано на знанието и икономиката в Европа, не могат да бъдат достигнати в достатъчна степен от държавите-членки и могат поради това да бъдат по-добре достигнати на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципите на субсидиарност, така както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е посочен в посочения член, Седмата рамкова програма не излиза извън това, което е необходимо за постигането на тази цел,

РЕШИХА:

Член 1

Приемане на Седмата рамкова програма

Рамковата програма за дейностите на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие (НИТР), включително демонстрационните дейности (Седмата рамкова програма) се приема с настоящото, за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

Член 2

Цели и дейности

1. Седмата рамкова програма подкрепя дейностите, изложени в точки от i) до iv). Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложение I.

Сътрудничество: подкрепа на целия спектър от научноизследователски дейности, извършвани в транснационално сътрудничество, в следните тематични области:

а)	здравеопазване;

б)	храни, земеделие и рибно стопанство, и биотехнология;

в)	информационни и комуникационни технологии;

г)	нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии;

д)

енергия;

е)	околна среда (включително промени в климата);

ж)	транспорт (включително аеронавтика);

з)	социално-икономически и хуманни науки;

и)	космическо пространство;

й)	сигурност.

ii)	Идеи: подкрепа на „управлявани от научните изследователи“ научни изследвания, извършвани във всички области от отделни национални и транснационални колективи в конкуренция на европейско равнище.

iii)	Хора: засилване, количествено и качествено, на човешкия потенциал в научноизследователското и технологичното развитие в Европа, както и насърчаване на мобилността.

iv)

Капацитети: подкрепа на ключови аспекти на европейските капацитети за научни изследвания и иновации, като например научноизследователски инфраструктури; регионални, управлявани от научни изследвания клъстери; развитието на пълния научноизследователски потенциал в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на Общността; научни изследвания в полза на малките и средните предприятия (МСП) (11) въпроси на „Наука в общество“; подкрепа за съгласувано развитие на политиките, хоризонтални дейности по международно сътрудничество.

2. Седмата рамкова програма подкрепя освен това неядрените преки научни и технически действия, извършвани от Съвместния център за научни изследвания (JRC), така както е дефинирано в приложение I.

Член 3

Специфични програми

Седмата рамкова програма се изпълнява посредством специфични програми. Тези програми определят точните цели и подробен правилник за изпълнение.

Член 4

Максимална обща сума и дялове, определени за всяка програма

1. Максималната обща сума за финансовото участие на Общността в Седмата рамкова програма е EUR 50 521 милиона. Тази сума се разпределя между дейностите и действията, определени в член 2, параграф 1—2, както следва (в милиони EUR):

Сътрудничество	32 413
Идеи	7 510
Хора	4 750
Капацитети	4 097
Неядрени действия на Съвместния център за научни изследвания	1 751

2. Показателната разбивка между тематичните области на всяка дейност, цитирана в параграф 1, е изложена в приложение II.

3. Подробният правилник за финансовото участие на Общността в настоящата рамкова програма е изложен в приложение III.

Член 5

Защита на финансовите интереси на Общността

За действията на Общността, финансирани по настоящото решение, Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 се прилагат за всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, включително нарушения на договорно задължение, определено на основата на програмата, в резултат на действие или бездействие на икономическия оператор, което има или би могло да има ефекта на накърняване на общия бюджет на Европейския съюз или на бюджети, управлявани от него, в резултат на неоправдан разход.

Член 6

Етични принципи

1. Всички научноизследователски дейности, извършвани по Седмата рамкова програма, се извършват в съответствие с основните етични принципи.

2. Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата рамкова програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешко клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (12),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони, единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строго лицензиране и контрол, в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4. Областите на научните изследвания, изложени в параграф 2, ще бъдат преразгледани на втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.), като има предвид научните постижения.

Член 7

Мониторинг, оценка и преглед

1. Комисията осъществява непрекъснат и системен мониторинг на изпълнението на Седмата рамкова програма и на нейните специални програми, и редовно отчита и разпространява резултатите от него.

2. Не по-късно от 2010 г., Комисията ще направи с помощта на външни експерти, въз основата на доказателства, междинна оценка на настоящата рамкова програма и на нейните специални програми, на основата на фактическа оценка на Шестата рамкова програма. Тази оценка има за предмет качеството на текущите научноизследователски дейности, а така също и качеството на изпълнението и управлението, както и напредъка в посока поставената цел.

Комисията съобщава на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите заключенията относно горното, придружени с нейни забележки и, ако е необходимо, с предложения за приспособяване на настоящата рамкова програма.

Междинната оценка се предшества от доклад за напредъка веднага щом бъдат налице достатъчно данни, които да показват първоначалните сведения относно ефективността на новите действия, започнали съгласно Седмата рамкова програма и усилията, положени с оглед опростяване.

3. Две години след завършването на настоящата рамкова програма, Комисията извършва външна оценка от независими експерти относно нейната обосновка, изпълнение и постижения.

Член 8

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORREL FONTELLES

За Съвета

Председател

M. VANHANEN

(1) ОВ С 65, 17.3.2006 г., стр. 9.

(2) ОВ С 115, 16.5.2006 г., стр. 20.

(3) Становище на Европейския парламент от 15 юни 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 25 септември 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Позиция на Европейския парламент от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 18 декември 2006 г.

(4) ОВ С 320 Е, 15.12.2005 г., стр. 259.

(5) ОВ L 421, 30.12.2006 г., стр. 1.

(6) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(7) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(8) ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(9) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(10) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(11) В Седмата рамкова програма, в категорията МСП се включват и микропредприятията.

(12) Научни изследвания, които се отнасят за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Научни и технологични цели, общи линии на темите и дейностите

Седмата рамкова програма ще бъде изпълнявана така, че да преследва общите цели, описани в член 163 от Договора, да засилва индустриалната конкурентоспособност и да отговори на нуждите от научните изследвания за други политики на Общността, като при това допринася за създаване на общество, основано на знанието, като разчита на европейската научноизследователска зона и допълва дейностите на национално и регионално равнище. Тя ще насърчава върховите постижения и технологичните научни изследвания, развитието и демонстрациите посредством следните четири програми: сътрудничество, идеи, хора и капацитети.

I. СЪТРУДНИЧЕСТВО

В тази част на Седмата рамкова програма ще се предостави подкрепа за транснационалното сътрудничество в различни форми из целия Съюз и извън него, в редица тематични области, отговарящи на големи области на знание и технологии, при които трябва да се подкрепят и засилят научни изследвания от най-високо качество, така че да се посрещнат европейските социални, икономически, екологични и индустриални предизвикателства. Големината на тези усилия ще бъде насочен към подобряване на индустриалната конкурентоспособност, с дневен ред за научни изследвания, които отразяват нуждите на потребителите из цяла Европа.

Приоритетна цел е да се допринесе за устойчиво развитие.

Десетте теми, определени за действието на Общността са, както следва:

1.	Здравеопазване;

2.	Храни, земеделие и рибно стопанство, и биотехнология;

3.	Информационни и комуникационни технологии;

4.	Нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии;

Енергия;

6.	Околна среда (включително промени в климата);

7.	Транспорт (включително аеронавтика);

8.	Социално-икономически и хуманни науки;

9.	Космическо пространство;

10.	Сигурност.

Тези теми са широко определени на относително високо ниво, така че да могат да се адаптират към развиващите се нужди и възможности, които могат да възникнат по време на продължителността на Седмата рамкова програма. За всяка от тях е определена поредица от дейности, която показва общите линии, предвидени за помощ от Общността. Тези дейности са определени въз основа на приноса им за целите на Общността, включително прехода към общество, основано на знанието, значимия европейски потенциал за научни изследвания и добавената стойност при намеса на равнище Общност за тези теми.

Ще се отдели специално внимание, за да се осигури ефективна координация между тематичните области и приоритетните научни области, които пресичат темите, като например научни изследвания в горското стопанство, културното наследство, морските науки и технологиите.

Мултидисциплинарността ще се поощрява посредством съвместни подходи с кръстосана тематика към темите за научни изследвания и технологии, които са значими за повече от една тема, като съвместните покани представляват важна междутематична форма на сътрудничество.

По отношение на предмети с индустриална значимост в частност бяха определени темите, които разчитат, редом с другите източници, на работата на различни „Европейски технологични платформи“, създадени в области, в които европейската конкурентоспособност, икономически растеж и благосъстояние зависят от важни научни изследвания и технологичен напредък в средносрочен до дългосрочен план. Европейските технологични платформи обединяват заинтересувани лица, под индустриално ръководство, да дефинират и изпълнят дневен ред за стратегически научни изследвания. Настоящата рамкова програма ще допринесе за реализацията на тези програми за стратегически научни изследвания, когато те представляват действителна европейска добавена стойност. Европейските технологични платформи, с възможно участие на регионални клъстери, управлявани от научни изследвания, могат да играят роля за улесняване и организиране на участието на индустрията, включително МСП, в проекти за научни изследвания, които се отнасят за техните специфични области, включително проекти, които са приемливи за финансиране по рамковата програма.

Десетте теми включват също научни изследвания, необходими за поддържане на формулирането, изпълнението и оценката на политиките на Общността в такива области като здравеопазване, безопасност, защита на потребителите, енергетика, околна среда, помощ за развитие, рибно стопанство, морски въпроси, земеделие благосъстояние на животните, транспорт, образование и обучение, заетост, социални въпроси, кохезия, както и създаването на пространство на свобода, сигурност и справедливост, успоредно с предварителни и съвместни нормативни научни изследвания, които са значими за подобряване на взаимодействието между мрежите, както и качеството на стандартите и тяхното изпълнение, като при това се засилва и европейската конкурентоспособност. Специално внимание ще бъде посветено на координацията на аспектите, свързани с рационалното и ефективното използване на енергията в рамките на рамковата програма, и координацията с други политики и програми на Общността.

По всяка тема, редом с тези дейности, ще се изследват два вида възможности, по открит и гъвкав начин:

—

Бъдещи и възникващи технологии: да подкрепят научни изследвания, насочени към идентификация или по-нататъшно използване на нови научни и технологични възможности в дадена област и/или тяхната комбинация с други значими области и дисциплини посредством конкретна подкрепа за спонтанни предложения за научни изследвания, включително със съвместни покани; да захранват с нови идеи и радикално нови видове използване, и да изследват нови алтернативни пътни карти за научни изследвания, по-специално такива с потенциал за значителни пробиви, ще бъде гарантирана адекватна координация с дейностите, изпълнявани по програма „Идеи“, така че да се избегне припокриване и се осигури оптимално използване на финансирането.

—

Непредвидени нужди на политиката: да отговарят по гъвкав начин на новите нужди на политиката, които възникват в хода на Рамковата програма, като например непредвидени развития или събития, за които се изисква бърза реакция, например нови епидемии, възникващи безпокойства за безопасността на храните или реакция при природни бедствия.

Разпространението и трансферът на знание е ключова добавена стойност на европейските действия по научни изследвания и ще се вземат мерки, които да увеличат използването на резултатите от индустрията, създателите на политики и обществото. Правата върху интелектуална собственост трябва да бъдат защитени, включително в контекста на подкрепата за борбата срещу фалшификация. Разпространението ще се счита неразделна задача по всички тематични области, със съответни ограничения за темата за сигурността поради аспектите на поверителността на дейностите, включително посредством инициативи за създаване на мрежа от контакти, семинари и мероприятия, помощ от страна на външни експерти, както и информация и електронни услуги, по-специално CORDIS.

Ще бъдат осигурени взаимното допълване и синергията между настоящата програма и други програми на Общността. По рамковата програма за конкурентоспособност и иновации ще бъдат предприети действия в подкрепа на иновациите.

Особено внимание следва да се обърне на това да се осигури адекватно участие на МСП (1), по-специално на МСП с интензивно използване на знания с транснационално сътрудничество. Ще се вземат конкретни мерки, включително подкрепящи действия, които да улеснят участието на МСП в цялата част „Сътрудничество“ на програмата в рамката на стратегия, която да се разработи по всяка тема. Тези стратегии ще бъдат подкрепени от количествен и качествен мониторинг спрямо поставените цели. Целта ще е да се позволи най-малко 15 % от финансирането, предоставено по част „Сътрудничество“ на програмата, да отидат за МСП.

Подкрепа ще се осигури и за инициативи, насочени към ангажиране на възможно най-широка общественост, извън занимаващото се с научни изследвания общество, за участие в дебата за научни въпроси и резултати от научни изследвания, както и за инициативи в областта на научните комуникация и образование, включително участие, ако е подходящо, на организации на гражданското общество или мрежи от такива организации. Във всички области на научните изследвания ще се обърне внимание на интеграцията на измерението за половото равенство.

За повишаване на конкурентоспособността на европейските научни изследвания е необходимо напълно да се отключи потенциалът на изследванията в цялата европейска научноизследователска зона. Проектите, които целят да осигурят върхови научни постижения, следва да бъдат управлявани оптимално, като се обръща особено внимание на използването на ресурсите.

По всички тези теми подкрепата за транснационално сътрудничество ще се осъществи посредством:

—	колективни научни изследвания,

—	съвместни технологични инициативи,

—	координация с програми за научни изследвания, които не са на Общността,

—	международно сътрудничество.

Колективни научни изследвания

Колективните научни изследвания ще съставляват обема и сърцевината на финансирането за научни изследвания на Общността. Целта е да се установят, в основните полета на ускорено развитие на знанието, отлични проекти и мрежи за научни изследвания, които да са в състояние да привлекат научни изследователи и инвестиции от Европа и от целия свят.

Това ще бъде постигнато с подкрепа на колективните научни изследвания в спектъра на схеми за финансиране: колективни проекти, мрежи за върхови постижения, действия по координация/подкрепа (виж приложение III).

Съвместни технологични инициативи

В много ограничен брой случаи обхватът на целта за НИТР и мащабът на включените ресурси следва да оправдаят създаването на дългосрочни публично-частни партньорства под формата на съвместни технологични инициативи. Тези инициативи, които са основно резултат от работата на Европейските технологични платформи и покриват един или малък брой избрани аспекти на научните изследвания в тяхната област, ще комбинират инвестиции в частния сектор и национално и европейско обществено финансиране, включително финансиране на субсидии от Седмата рамкова програма и кредити и гаранционни финанси от Европейската инвестиционна банка. За всяка отделна съвместна технологична инициатива ще се решава отделно — или на основата на член 171 от Договора (това може да включва създаването на смесено предприятие), или на основата на решения по специалната програма в съответствие с член 166, параграф 3 от Договора.

Потенциалните съвместни технологични инициативи ще бъдат определени по открит и прозрачен начин на основата на оценка, като се използват редица критерии:

—	неспособност на съществуващите инструменти да постигнат целта,

—	мащаб на въздействието върху индустриалната конкурентоспособност и растежа;

—	добавена стойност на намесата на европейско равнище,

—	степен и яснота на определенията относно целта и преследваните резултати от дейността,

—	количествено изражение на финансовия и ресурсния ангажимент от страна на индустрията,

—	значението на помощта за по-широките цели на политиката, включително ползите за обществото,

—	капацитет за привличане на допълнителна национална подкрепа и да се даде понастоящем преимуществено и бъдещо финансиране от индустрията.

Характерът на съвместните технологични инициативи трябва да е ясно определен, по-специално по отношение на въпросите, които се отнасят до:

—	финансови ангажименти,

—	продължителност на ангажимента на участниците,

—	правилник за влизане във и излизане от договор,

—	право на интелектуална собственост.

Като отчита конкретния обсег и комплексността на съвместните технологични инициативи, ще бъдат положени сериозни усилия, за да се гарантира тяхното прозрачно опериране и да се осигури това, че всяко разпределяне на финансиране на Общността от съвместните технологични инициативи ще се осъществява на базата на принципите за върхови постижения и конкурентоспособност на рамковата програма.

Ще се обърне особено внимание на общата кохерентност и координация между съвместните технологични инициативи и програмите и проектите в същите области (2), като се спазва съществуващата им процедура за изпълнение, а така също и ще се гарантира това, че участието в техните проекти е отворено за голям спектър от участници в цяла Европа, по-специално за МСП.

Координация с програми за научни изследвания, които не са на Общността

Действието, предприето в тази област, ще използват два основни инструмента: схемата по ERA-NET и участието на Общността в съвместно изпълнявани национални програми за научни изследвания (в съответствие с член 169 от Договора). Действието може да покрива теми, които не са директно свързани с десетте теми, доколкото имат достатъчно европейска добавена стойност. Действието ще се използва освен това за засилване на взаимното допълване и синергията между Седмата рамкова програма и дейностите, които се извършват в рамките на междуправителствени структури, като например EUREKA и COST (3).

Схемата ERA-NET ще развие и засили координацията на националните и регионалните научни изследвания, като:

—

предоставя рамка за действащите лица, които изпълняват обществени програми за научни изследвания, така че да се засили координацията на техните дейности. Това ще включва подкрепа за новите схеми ERA-NET, а така също и за разширяване и задълбочаване на обсега на съществуващите схеми ERA-NET, например посредством продължаване на тяхното партньорство, а така също и с взаимно отваряне на техните програми. Когато е целесъобразно, схемите ERA-NET биха могли да бъдат използвани за координация на програмите между европейските региони и държавите-членки, което да позволи сътрудничеството им в широко мащабни инициативи,

—	в ограничен брой случаи предоставяне на допълнителна финансова подкрепа на Общността за тези участници, които групират ресурси с цел съвместни покани за предложения между съответните им национални и регионални програми (ERA-NET PLUS).

Участието на Общността в програми за научни изследвания, изпълнени съвместно на основата на член 169 от Договора, е особено значимо за широко мащабно европейско сътрудничество в „променливата геометрия“ между държави-членки, които споделят общи нужди и/или интереси. В добре идентифицирани случаи такива инициативи като в член 169 биха могли да бъдат лансирани в области, които трябва да се идентифицират в близко съдружие с държавите-членки, включително възможно сътрудничество с междуправителствени програми, на основата на поредица от критерии:

—	значимост спрямо целите на Общността,

—	ясно определяне на целта, която ще се преследва и нейната значимост за целите на настоящата рамкова програма,

—	присъствие на съществуваща предварително база (съществуващи или предвидени програми за научни изследвания),

—	европейска добавена стойност,

—	критическа маса, от гледна точка на размера и броя на участващите програми, както и аналогичността на дейностите, които са предмет на програмите,

—	ефективност на член 169 като най-подходящото средство за постигане на целите.

Международно сътрудничество

Действията по международно сътрудничество, които показват европейска добавена стойност и които са от взаимен интерес по тази част на Седмата рамкова програма, ще са:

—

действия, предназначени да засилят участието на научни изследователи и институции за научни изследвания от трети страни в тематичните области, със съответните ограничения относно темата за сигурността поради аспектите за поверителност, придружени със сериозни усилия, които ги насърчават да използват тази възможност.

—

специални действия по сътрудничество във всяка тематична област, посветени на трети страни, когато съществува взаимен интерес от коопериране по конкретни теми, избрани на основата на научното и технологичното ниво и нуждите на съответните страни. Тясно свързани със споразумения за двустранно сътрудничество или многостранен диалог между ЕС и тези страни или групи страни, тези действия ще служат като привилегировани инструменти за изпълнение на сътрудничеството между ЕС и тези страни. Тези действия са по-специално такива, които целят засилване на възможностите за научни изследвания на страните кандидатки, а така също и на съседните страни и колективните дейности, насочени към развиващите се и възникващите страни, като се фокусират върху конкретните им нужди като например здравеопазване, включително научни изследвания по неизследваните болести, земеделие, рибно стопанство и околна среда, и изпълнени във финансовите условия, адаптирани към техните капацитети.

Тази част от рамковата програма покрива действията за международно сътрудничество във всяка тематична област и като кръстосва темите. Тези действия ще бъдат изпълнени в координация с темите по програми „Хора“ и „Капацитети“. Една обща стратегия за международно сътрудничество в рамките на Седмата рамкова програма ще служи като основа за тази дейност.

ТЕМИ

1. Здравеопазване

Цел

Подобряване здравето на европейските граждани и подобряване на конкурентоспособността и подем на иновативния капацитет на европейските индустрии и търговия, свързани със здравето, като същевременно се обърне внимание на глобалните въпроси на здравеопазването, включително на възникващите епидемии. Ще се постави ударение върху преводните научни изследвания (превод на основни открития в клинични приложения, включително научна потвърждаване на експерименталните резултати), разработката и потвърждаването на нови терапии, методи за насърчаване и превенция на здравето, включително насърчаване на детското здраве, здравословното остаряване, инструменти за диагностика и медицински технологии, а така също и устойчиви и ефикасни системи за здравеопазване.

Обосновка

Последователността на човешкия геном и неотдавнашния напредък в постгеномиката революционизираха научните изследвания за човешкото здраве и болести. Интегрирането на широки обеми от данни, разбирането на основополагащите биологични процеси и развитието на нови технологии за свързани със здравето биологични индустрии изисква обединяване на критични маси различен опит и ресурси, които не са налични на национално ниво, с оглед да се развият знание и капацитет за намеса.

Същественият напредък в разпространинието на здравни научни изследвания, които са задължителни, за да се гарантира това, че биомедицинските научни изследвания ще имат практически ползи и ще подобрят качеството на живота, също изискват многодисциплинарни и паневропейски подходи, с участието на различни заинтересувани лица. Тези подходи позволяват на Европа да допринася по-ефективно за международните усилия да се бори с болести от глобално значение.

Клинични научни изследвания за много заболявания (например рак, сърдечносъдови и инфекциозни заболявания, умствени и неврологични заболявания, по-специално такива, които са свързани с остаряването, например болестта на Алцхаймер и Паркинсон) разчитат на международни многоцентрови опити за постигане на желания брой пациенти в рамките на кратък период от време.

За епидемиологичните научни изследвания се изисква голямо разнообразие от население и международни мрежи, за да се достигне до съществени заключения. За разработката на нови диагностики и лечение на редки разстройства, а така също за изпълнение на епидемиологични научни изследвания на тези разстройства също се изискват подходите на много страни, за да се увеличи броят на пациентите за всяко изследване. В допълнение за изпълнението на управлявани от политиката научни изследвания на европейско равнище позволява да се направят сравнения на модели, системи, данни и материали от пациенти, държани в национални бази данни и в банки за биологичен материал.

Силни, базирани в ЕС, биомедицински научни изследвания ще помогнат да се засили конкурентоспособността на биотехнологията за европейското здравеопазване, медицинската технология и фармацевтичните индустрии. Сътрудничеството на ЕС с развиващите се страни ще позволи на тези страни да развият възможностите си за научни изследвания. ЕС трябва да играе също активна роля за създаване на околна среда, която да способства за иновации в обществения и фармацевтичния сектор, с лице към нуждите на общественото здравеопазване и по-специално да максимизира успеха на клиничните научни изследвания. Занимаващите се с научни изследвания МСП са основните икономически двигатели на биотехнологията за здравеопазването и индустриите за медицински технологии. Въпреки че Европа има сега повече компании за биотехнологии, отколкото САЩ, повечето от тях са малки и не така развити, както техните конкуренти. Публично-частните усилия за научни изследвания на равнище ЕС ще улеснят тяхното развитие. Освен това научните изследвания на ЕС ще допринесат за развитието на нови норми и стандарти за създаване на подходяща законодателна рамка за нови медицински технологии (например регенеративна медицина). Ще се осигури глобално лидерство на европейските научни изследвания и иновации в областта на стратегиите за алтернативно тестване, по-специално методите, които не използват животни.

Дейностите, към които ще се насочи вниманието и които включват научни изследвания, които са от съществено значение за изискванията на политиката, са изложени по-долу. Където това е от значение, ще бъдат подкрепени дългосрочни програми за научни изследвания, като създадените с Европейските технологични платформи като например програмата за иновативни лекарства. С цел да се реагира на новите политически нужди могат да бъдат подкрепени допълнителни действия например в областите, които засягат въпроси на здравната политика, както и професионалното здравеопазване и безопасност.

Стратегическите въпроси на детското здраве и педиатричните заболявания, както и здравето на застаряващото население, ще получат специално внимание и ще трябва да бъдат взети под внимание винаги, когато е целесъобразно, във всички дейности по тази тема.

Етически, правни и социално-икономически въпроси ще бъдат изследвани в рамките на всяка от следните дейности.

Дейности

—

Биотехнология, общи инструменти и медицински технологии за човешкото здраве

—	Мощни научни изследвания: за катализиране на напредъка във фундаменталната геномика (геном и постгеном) и биомедицински научни изследвания посредством подобряване на генерирането на данни, стандартизацията, придобиването и анализа.

—	Откриване, диагностика и мониторинг: с ударение върху неагресивни или минимално агресивни подходи и технологии, като например нови превантивни инструменти за регенеративна медицина (например посредством молекулярно изображение и диагностика).

—	Предсказване на годност, безопасност и ефикасност на терапии: за разработка и валидиране на биологични маркери, методи и модели in vivo и in vitro, включително симулация, фармакогеномика, подходи за определяне на обектите и доставка, както и алтернативи на тестване с животни.

—	Иновативни терапевтични подходи и интервенция: за изследване, консолидиране и осигуряване на по-нататъшни развития в съвременни терапии и технологии с потенциално приложение в много заболявания и разстройства, като например нови терапевтични инструменти за регенеративна медицина.

—

Пренос на научни изследвания за човешкото здраве

—

Интегриране на биологични данни и процеси — широкомащабно събиране на данни, биология на системи (включително моделиране на комплексни системи): за генериране и анализ на голямо количество данни, необходими за по-добро разбиране на сложните регулативни мрежи на хиляди гени и генни продукти, които контролират важни биологични процеси във всички значими организми и на всички нива на организация.

—

Научни изследвания за мозъка и сродни заболявания, човешко развитие и стареене; за изследване на процеса на здравословно стареене и начина, по който гените и околната среда си взаимодействат с мозъчната дейност както при нормални условия, така и при мозъчни заболявания и значими, свързани с възрастта заболявания (например деменция).

—	Пренос на научни изследвания за инфекциозни заболявания: да се изследва устойчивостта спрямо лекарства, глобалните заплахи от HIV/AIDS, малария и туберкулоза, а така също и хепатит, и потенциално нови и повторно възникващи епидемии (например SARS и високопатогенна инфлуенца).

—

Пренос на научни изследвания за сериозни заболявания — рак, сърдечносъдова болест, диабет/затлъстяване; редки болести; други хронични болести, включително артрит, ревматични и скелетно-мускулни заболявания и респираторни заболявания, включително предизвиканите от алергии; да се разработят ориентирани към пациентите стратегии от превенция до диагностика, с особено ударение върху лечението, включително клинични научни изследвания и използване на активни съставки. Ще се отчитат и аспекти на палиативната медицина.

—

Оптимизиране на здравеопазването за европейските граждани

—

Пренос на клинични резултати в клиничната практика: да се създадат бази от знания за клинични решения и за изследване на преноса на резултатите от клиничните научни изследвания в клиничната практика, като се обръща особено внимание на безопасността за пациентите и по-доброто използване на лекарствата (включително някои аспекти на фармакологичния надзор и научно тествани допълнителни и алтернативни лекарства), а така също и особености на децата, жените и възрастното население.

—

Качество, ефикасност и солидарност на системите за здравеопазване, включително преходни системи за здравеопазване и стратегии за домашни грижи: да се пренесат ефективните интервенции в управленски решения, да се оценят разходите, ефикасността и ползите от различни намеси, включително от гледна точка на безопасността на пациентите, да се определят нуждите и условията за адекватно захранване с човешки ресурси, да се анализират факторите, които оказват влияние върху равенството на достъпа до висококачествено здравеопазване (също и за групите в неравностойно положение), включително анализи на промените в населението (например остаряване, мобилност и миграция, както и смяна на работното място).

—

Засилена превенция на заболяванията и по-добро използване на лекарствата: да се разработят ефикасни интервенции за общественото здравеопазване, като се изследват по-широки детерминанти за здравето (като например стрес, диета, начин на живот или екологични фактори и тяхното взаимодействие с лечението); да се идентифицират успешните интервенции в различните направления на здравеопазването, за да се подобри назначаването на лекарства и тяхното използване от пациентите (включително аспекти на фармакологичния надзор и взаимодействия между лекарствата).

—

Подходящо използване на нови здравни терапии и технологии: оценка и мониторинг на дългосрочна безопасност и ефективност при широкомащабно използване на нови лекарствени технологии (включително съоръжения) и съвременни терапии, така че да се гарантира високо ниво на защита и полза за общественото здравеопазване.

2. Храни, земеделие и рибно стопанство, и биотехнология

Цел

Да се изгради европейска биоикономика (4) на знанието, като се обединят наука, индустрия и други заинтересувани лица, за да се изследват нови и възникващи възможности за научни изследвания, с които да се посрещнат социални, екологически и икономически предизвикателства: като расте търсенето на по-безопасна, по-здравословна, по-висококачествена храна и за устойчиво използване и производство на възобновяеми биоресурси; като се увеличава рискът от епидемични и зоонотични заболявания и свързани с храните разстройства, заплахи за устойчивостта и сигурността на земеделското, в областта на аквакултурите и рибарството; както и увеличаващото се търсене на висококачествени храни, като се отчита благосъстоянието на животните в селския и крайбрежния контекст, както и реакцията спрямо специалните диетични нужди на потребителите.

Обосновка

Иновациите и напредъкът на знанието за устойчиво управление, производство и употреба на биологични ресурси (микроорганизми, растения, животни) ще даде базата за нови, устойчиви, безопасни, екологично ефективни и конкурентоспособни продукти за земеделието, рибното стопанство, фуражите, храните, здравеопазването, горските и сродни индустрии. В съответствие с европейската стратегия за науките за живота и биотехнологията (5), това ще помогне да се увеличи конкурентоспособността на европейското земеделие и биотехнология, на компаниите за семена и храни, по-специално на високотехнологични МСП, като същевременно се подобри социалното благосъстояние и здраве.

Научните изследвания за безопасност на хранителните и фуражните вериги, свързани с диетите заболявания, изборът на храни и въздействието на храните и храненето върху здравето ще помогнат в борбата срещу свързани с храните разстройства (например затлъстяване, алергии) и инфекциозни заболявания (например трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, инфлуенца по птиците), като същевременно се осигурява важен принос в изпълнението на съществуващите и формулирането на бъдещи политики и регламенти в областите, които засягат здравето на хора, животни и растения, както и защитата на потребителите.

Разнообразието и основно малкият размер на европейските индустрии в тези области, която е същевременно една от силните страни на Европейския съюз и възможност, води до фрагментарни подходи към аналогични проблеми. С тях можем да се справим по-добре посредством засилено сътрудничество и споделяне на опита, например за нови методики, технологии, процеси и стандарти, които са резултат от променящото се законодателство на Общността.

Няколко европейски технологични платформи допринасят за поставяне на общи приоритети за научни изследвания в такива области като растителна геномика и биотехнология, горско стопанство и горски индустрии, глобално здравеопазване на животните, отглеждане на домашни животни, храни и индустриална биотехнология. Извършваните научни изследвания ще осигурят базата на знание, необходима за подкрепа на Общата селскостопанска политика и Европейската стратегия за горите; въпроси за земеделието и търговията; аспекти на безопасност на генетично модифицирани организми (ГМО); регламенти за безопасност на храните; здравеопазване на животните в Общността, контрол върху заболяванията и стандарти за благосъстояние; както и Общата политика за рибарството; с цел да осигури устойчиво развитие на риболова и аквакултурите, както и безопасността на морските продукти (6): С оглед да се осигури социална значимост, се предвижда и гъвкава реакция на новите нужди на политиката, по-специално от гледна точка на новите рискове и социални или икономически тенденции и нужди.

Дейности

—

Устойчиво производство и управление на биологични ресурси от земна, горска и водна среда: това позволява да се осъществяват научни изследвания, включително технологиите за така наречените „омика“, като например геномика, протеомика, метаболомика, биология на системите, биоинформатика и конвергентни технологии за микроорганизми, растения и животни, включително научни изследвания за експлоатация и устойчивото използване на тяхното биоразнообразие.

За земните биологични ресурси научните изследвания ще се фокусират върху: плодородие на почвата, подобрени зърнени и производствени системи в цялото им разнообразие, включително органично земеделие, схеми и мониторинг на качествено производство, както и оценка на въздействието на ГМО върху околната среда и хората; здравето на растенията, устойчиво, конкурентоспособно и многофункционално земеделие, и горско стопанство; развитие на селото; здравето и благосъстоянието на животните, отглеждане и производство, инфекциозни заболявания при животните, включително епидемиологични изследвания, зоонози и техните патогенни механизми, както и заболявания, свързани с кърмата на животните; други заплахи за устойчивостта и сигурността на производството на храни, включително промени в климата, безопасно отстраняване на животински отпадъци.

За биологичните ресурси от аквакултури научните изследвания ще подкрепят устойчивостта и конкурентоспособността на рибното стопанство, ще осигурят научната и техническа база за управление на рибното стопанство и ще подкрепят устойчивото развитие на аквакултурите, включително отглеждането на животни и тяхното благосъстояние.

Разработката на инструменти (включително инструменти за информационни и комуникационни технологии), необходими за политиците и други действащи лица в такива области като земеделието, рибното стопанство и аквакултурите, както и развитието на селото (ландшафт, практики за управление на земите и т.н.); социално-икономически и етичен кодекс на производството.

—

„От фермата до вилицата“ — храни (включително морски храни), здравеопазване и благосъстояние: Потребителски, обществени, културни, индустриални и здравни, а така също и традиционни аспекти на храните и фуражите, включително поведенчески и когнитивни науки; хранене, свързани с диетите, болести и разстройства, включително затлъстяване и алергии в детска и зряла възраст; хранене във връзка с превенцията на заболявания (включително по-добро познаване на носещите здраве съставки и качества на храните); иновативни технологии за обработка на храни и фуражи (включително пакетиране и технологии от области, които не са свързани с храните); подобрено качество и безопасност — както химически, така и биологически, на храни, напитки и фуражи; подобрени методики за осигуряване на безопасност на храните; интегритет (и контрол) на хранителната верига; физически и биологични екологични въздействия върху и на хранителните/фуражните вериги; въздействия върху и съпротивление на хранителните вериги спрямо глобалните промени; обща концепция за хранителната верига (включително морска храна и други хранителни суровини и компоненти); възможност за проследяване и по-нататъшно развитие; автентичност на храните; разработка на нови съставки и продукти.

—

Науки за живота, биотехнология и биохимия за устойчиви нехранителни продукти и процеси; подобрени зърнени и горски ресурси, фуражни запаси, морски продукти и биомаса (включително морски ресурси) за енергетиката, околната среда и продукти с висока добавена стойност, като например материали и химикали (включително биологични ресурси, които могат да се използват във фармацевтичната индустрия и медицината), включително нови системи на земеделието, биопроцеси и концепции за биоочистване; биокатализа, нови и подобрени микроорганизми и ензими; горско стопанство и горски продукти и процеси; екологична биокорекция и по-чиста биообработка, използване на агроиндустриални отпадъци и субпродукти.

3. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Цел

Да се подобри конкурентоспособността на европейската индустрия и се позволи на Европа да овладее и формира бъдещите разработки по ИКТ, така че да се отговори на нуждите на нейното общество и икономика. Информационните и комуникационните технологии са в самата сърцевина на обществото, основано на знанието. Дейностите ще засилят научната и технологичната основа на Европа и ще осигурят нейното глобално лидерство по ИКТ, ще помогнат да се управляват и поощряват иновациите на продукти, услуги и процеси, както и творчеството посредством използване на ИКТ и ще гарантират това, че напредъкът в ИКТ ще се преобразува бързо в ползи за гражданите, търговията, индустрията и правителствата на Европа. Тези дейности ще помогнат също да се намали цифровото разделение и социалното изключване.

Обосновка

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са от критично значение за бъдещето на Европа и подкрепят осъществяването на дневния ред от Лисабон. ИКТ имат катализиращо въздействие в трите ключови области: продуктивност и иновации, модернизация на обществените услуги и напредъка в науката и технологиите. Половината от печалбите от продуктивност в нашите икономики се обясняват с въздействието на ИКТ върху продукти, услуги и бизнес процеси. ИКТ са водещият фактор за подема на иновациите и творчеството и за овладяване на промените във веригите за стойността, които пресичат секторите индустрия и услуги.

ИКТ са от съществено значение за посрещане на нарасналото търсене на здравеопазване и социални грижи, по-специално за хора със специални нужди, включително застаряващото население, за модернизиране на услугите в области от обществен интерес като образование, културно наследство, сигурност, енергетика, транспорт и околна среда и за насърчаване на достъпността и прозрачността на процесите на ръководство и разработка на политики. ИКТ играят важна роля в управлението и комуникацията на НИТР и служат като катализатор за напредъка на други области на науката и технологиите, тъй като преобразуват начина, по който научните изследователи провеждат своите научни изследвания, сътрудничат си и въвеждат иновации.

Ескалиращите икономически и обществени нужди заедно с непрекъснатото извеждане на ИКТ на преден план и необходимостта да се тласкат напред границите на технологиите, а така също и да се разработват иновативни високостойностни продукти и услуги на основата на ИКТ, поставят на дневен ред една все по-растяща програма за научни изследвания. Да се доведе технологията по-близо до хората и организационните нужди означава: да се скрие сложността на технологиите и се разкрие функционалността при поискване; да се направи технологията функционална, много лесна за използване, налична и достъпна; да се предвидят нови приложения, решения и услуги на основата на ИКТ, които са високонадеждни и лесно приспособими към контекста и предпочитанията на потребителите. Задвижвани от търсенето „повече за по-малко“, научните изследователи в областта на ИКТ са въвлечени в глобална надпревара, която се фокусира върху миниатюризация, като овладява сходимостта на компютърни, комуникационни и медийни технологии, включително по-нататъшно развитие на възможността за взаимодействие между системите и сходимостта с други значими науки и дисциплини, както и изграждане на системи, които са в състояние да учат и се развиват.

От тези различни усилия възниква нова вълна на технологии. Научноизследователските дейности по ИКТ ще се концентрират също и върху един по-широк обхват от научни и технологични дисциплини, включително биологични науки и науки за живота, химия, психология, педагогика,когнитивни, социални и хуманни науки.

ИКТ са един от най-интензивните на научни изследвания сектори. Научноизследователските усилия за ИКТ — обществени и частни, представляват една трета от общите научноизследователски усилия във всички сериозни икономики. Въпреки че Европа се радва вече на индустриално и технологично лидерство в ключови области на ИКТ, тя все пак изостава зад основните си конкуренти по инвестиции в научни изследвания за ИКТ. Само посредством подновено и по-интензивно групиране на усилията на европейско равнище ще можем да сме в състояние да използваме максимално възможностите, които напредъкът в ИКТ може да предложи. Научноизследователската дейност по ИКТ на основата на модела за развитие „отворен източник“ доказва своята полезност като източник на иновации и увеличаващо се сътрудничество. Резултатите от научните изследвания за ИКТ могат да поемат по различни пътища на използване и да доведат до различни бизнес модели.

Научноизследователските дейности по ИКТ ще бъдат формулирани в тясна близост до политическите дейности за разгръщане на ИКТ и с регулативните мерки в рамките на всестранна и комплексна стратегия. Приоритетите бяха поставени след обширни консултации, които включваха входни данни от редица европейски технологични платформи и индустриални инициативи в такива области като наноелектроника, микросистеми, вградени системи, мобилни и безжични комуникации, електронни медии, фотоника, роботика и софтуер, услуги и мрежи, включително безплатен, свободен и отворен софтуер (FLOSS). Въпросите за устойчивостта ще бъдат взети също под внимание и по-специално, в областта на електрониката.

Дейности

Ролята на научните изследвания за бъдещите и възникващите технологии е особено значима по тази тема, за да се подкрепят научните изследвания на границата на знанието в централните ИКТ и в тяхната комбинация с други значими области и дисциплини; да се подхранват новите идеи и радикално нови видове използване и се изследват новите алтернативи в пътните карти за научни изследвания по ИКТ, включително да се използват ефектите на количество, системната интеграция и интелигентните системи.

—

Технологичните стълбове за ИКТ:

—

Наноелектроника, фотоника и интегрални микро/наносистеми: изтласкване на границите на миниатюризация, интеграция, многообразие, запаметяване и плътност; увеличаваща се ефективност и възможност за производство на по-ниска цена; улесняване на включването на ИКТ в редица приложения; интерфейси; научни изследвания нагоре по течението, за които се изисква да се изследват нови концепции.

—

Комуникационни мрежи с повсеместен и неограничен капацитет: повсеместен достъп през хетерогенни мрежи — фиксирани, мобилни, безжични разпръсквателни мрежи, простиращи се от личната до регионалната и глобалната сфера — позволяващи плавна доставка на все по-високи обеми данни и услуги навсякъде и по всяко време.

—

Вградени системи, изчислителна техника и контрол: мощни, сигурни и разпределени, надеждна и ефективна изчислителна техника, системи и продукти за запаметяване и комуникация, които са вградени в обекти и физически инфраструктури и които могат да разпознаят, да контролират и да се адаптират към околната си среда; възможност за взаимодействие между дискретни и непрекъснати системи.

—	Софтуер, електрически мрежи, сигурност и зависимост: динамичен, адаптивен, зависим и надежден софтуер и услуги; платформи за софтуер и услуги, комплексни системи и нови архитектури за обработка, включително тяхното осигуряване като комунална услуга.

—

Компетентни, познавателни и обучаващи системи: семантични системи; улавяне и използване на знание, вградено в съдържанието на световната електронна мрежа и в мултимедиите; биоинспирирани изкуствени системи, които възприемат, разбират, учат се и се развиват, и действат самостоятелно; обучение с комуникиращи машини и хора, на основата на по-добро разбиране на човешкото познание.

—	Симулация, визуализация, взаимодействие и смесени реалности: инструменти за иновативно проектиране, и творчество по отношение на продуктите, услугите и цифровите медии, и за естествени, задействани от езика и с богат контекст взаимодействие и комуникация.

—

Нови перспективи за привличане на ИКТ към други научни и технологични дисциплини, включително проникновения, дошли от математиката и физиката, биотехнологиите, науките за материалите и за живота, за миниатюризация на схемите за ИКТ до размери, съвместими и взаимодействащи си с живите организми, с цел да се увеличи ефективността и удобството за потребителя при инженеринга на системи и обработката на информация, както и за моделиране и симулация на живия свят.

—

Интегриране на технологии:

—	индивидуална среда: лични устройства за комуникация и изчислителна техника, принадлежности, преносими устройства, импланти; техните интерфейси и взаимовръзки с услуги и ресурси.

—	домашни среди: комуникация, мониторинг, контрол, помощ, пряко взаимодействие между мрежите и използване на всички устройства; интерактивно цифрово съдържание и услуги.

—	роботизирани системи: съвременни автономни системи; разпознаване, контрол, умения за действие, естествено взаимодействие и коопериране; миниатюризация, хуманоидни технологии.

—	интелигентни инфраструктури: инструменти за създаване на инфраструктури, които са от критично значение за ежедневието, по-ефективни и удобни за използване, по-лесни за адаптация и поддръжка, както и по-стабилни при употреба и устойчиви на дефекти.

—

Приложни научни изследвания:

—

ИКТ, които отговарят на обществените предизвикателства: нови системи, нови материали, структури, технологии и услуги в области от обществен интерес, които подобряват качеството, ефикасността, достъпа и възможността за включване, включително достъпност за инвалидите; удобни за потребителите приложения, интегриране на нови технологии и инициативи, като например подпомаган от средата живот,

—	за здравеопазването, като подобрява превенцията и мерките за здравеопазване, ранна диагностика, лечение и персонализация; самостоятелност, безопасност, мониторинг и мобилност на пациентите; пространство за здравна информация с цел откриване и управление на знанието,

—	да се подобри социалното включване и равното участие и се предотвратят цифровите разделения; помощна технология за възрастните и инвалидите; проект за всички,

—	за мобилност; интелигентни транспортни системи на основата на ИКТ, превозни средства и интелигентни решения за услуги за туризма, които позволяват на хора и стоки да се движат безопасно, екологично, удобно и ефективно,

—	в подкрепа на околната среда, управление на риска и устойчиво развитие, за да се предотврати или намали уязвимостта и да се намалят последиците от природни бедствия, производствени аварии и човешки дейности, свързани с икономическото развитие,

—	за правителствата на всички нива: ефикасност, откритост и отчетност, за обществена администрация от световна класа и връзки с гражданите и търговията, като се подкрепя демокрацията и се дава достъп до информация за всички хора.

—

ИКТ за развитие на съдържанието, творчеството и за лично развитие:

—	нови медийни парадигми и нови форми на съдържанието, включително забавленията; създаване на и достъп до интерактивно цифрово съдържание; обогатен опит на потребителите с предоставяне на рентабилно съдържание; управление на цифрови права; хибридни медии,

—	подобрено от технологията обучение; адаптивни и съобразени с контекста решения за обучение; активно обучение,

—	основани на ИКТ системи за подкрепа на продължителна достъпност и използване на цифрови културни и научни ресурси и активи, в многоезична/мултикултурна околна среда и включително от гледна точка на културното наследство.

—

ИКТ, които подкрепят бизнеса и индустрията:

—

нови форми на свързани динамично в мрежа процеси на кооперативна търговия, цифрови екосистеми, включително за оказване на подкрепа за малки и средни предприятия и общности; оптимизирана организация на труда и колективни работни среди, като например общо използване на знанието и интерактивни услуги (например за туризъм),

—	производство, включително традиционни индустрии: бързо и адаптивно проектиране, производство и доставка на силно персонализирани стоки; цифрово и виртуално производство; инструменти за моделиране, симулация, оптимизация и презентация; миниатюрни и интегрални продукти на ИКТ,

—	ИКТ за надеждност и увереност: управление на идентичност; идентификация и разрешение; технологии за подобряване на секретността; управление на права и активи; защита срещу кибернетични заплахи, съгласувано с други теми, по-специално темата „Сигурност“.

4. Нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии

Цел

Подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост и създаване на знание, което да гарантира нейното преобразуване от промишленост с интензивно използване на ресурси в промишленост с интензивно използване на знания, като се генерират стъпкови изменения в знанието и се внедрява решаващо знание за нови приложения на кръстопътя между различните технологии и дисциплини. Това ще е от полза както за новите, високотехнологични индустрии, така и за традиционните индустрии на знанието с по-висока стойност, като се фокусира специално върху подходящото разпространение на резултатите от НИТР за МСП. Тези дейности са посветени преди всичко на разрешаващи технологии, които въздействат върху всички индустриални сектори и върху много други теми от Седмата рамкова програма.

Обосновка

Увеличаващите се трудности, които засягат много индустриални дейности изглежда не са вече ограничени само до традиционните, силно трудоемки сектори, но започват да се наблюдават и в междинните сектори, които съставляват утвърдените силни страни на европейската индустрия, и дори в някои високотехнологични сектори. Силната индустриална база трябва да се поддържа посредством засилване на съдържанието на знанието в съществуващата индустрия, а така също и в изграждането в Европа на силна промишленост с интензивно използване на знания, основана на знанието, като ударението се поставя върху използването на базовите научни изследвания за индустриални приложения. Това ще включи модернизация на съществуващата база за МСП и създаване на последващ растеж на нови, управлявани от знанието МСП, като започва от разпространение на знание и опит и минава през колективни програми.

Конкурентоспособността на индустрията ще зависи в бъдеще до голяма степен от нанотехнологиите и техните приложения. НИТР относно нанонауките и нанотехнологиите, предприети в няколко области, могат да ускорят преобразуването на европейската индустрия. ЕС е осъзнал лидерството в такива области като нанонауки, нанотехнологии, материали и производствени технологии, които трябва да бъдат засилени, за да се защити и подобри позицията на ЕС в един силно конкурентен глобален аспект.

Материали с нови свойства са от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на европейската индустрия и са основа за технологичен напредък в много области.

Значимите за индустрията приоритети и тяхното интегриране за браншови приложения могат да бъдат установени посредством такива дейности като европейските технологични платформи в такива области като наноелектроника, производство, производство на електроенергия, стомана, химия, енергетика, транспортна индустрия, строителство, индустриална безопасност, текстил, керамика, горска индустрия и наномедицина. Това ще помогне да се установят общи приоритети и цели за научните изследвания. Освен това, като се реагира гъвкаво на новите нужди на политиката, които ще възникнат по време на жизнения цикъл на Седмата рамкова програма, ще се обърне внимание на съответната политика, регламентирането и стандартизацията, а така също и на въпроси, засягащи въздействието.

Дейности

—

Нанонауки, нанотехнологии

—

Генериране на ново знание относно явления, които зависят от интерфейса и размера; наномащабен контрол на свойствата на материала за нови приложения; интегриране на технологии в наномащаб, включително мониторинг и разпознаване; свойства на автоматичен монтаж; нанодвигатели; наномашини и наносистеми; методи и инструменти за характеризиране и манипулиране в наноизмерения; нано- и високопрецизни технологии в химията за производство на базови материали и компоненти; изследване и производство на нанометрични прецизни компоненти; въздействие върху човешката безопасност; здравеопазване и околна среда; метрология, мониторинг и разпознаване, номенклатура и стандарти; изследване на нови концепции и подходи за браншови приложения, включително интегриране и конвергенция на възникващи технологии. Дейностите ще изследват освен това въздействието на нанотехнологията върху обществото и значимостта на нанонауката и технологията за решаване на обществени проблеми.

—

Материали

—

Генериране на ново знание относно високоефективни повърхности и материали за нови продукти и процеси, а така също и за техния ремонт; основани на знанието материали с индивидуализирани свойства и предсказуема техническа характеристика; по-надеждно проектиране и симулация; компютърно моделиране; по-висока сложност; екологична съвместимост; интегриране на нано-, микро-, макрофункционалност в химичната технология и в индустриите за обработка на материалите; новите наноматериали включително нанокомпозиции, биоматериали и хибридни материали, включително проектиране и контрол на тяхната обработка, свойства и техническа характеристика.

—

Ново производство

—

Създаване на условия и активи за устойчиво производство с интензивно използване на знания, включително строителство, разработка и валидация на нови парадигми, които реагират на възникващи индустриални нужди и които поощряват модернизацията на базата на европейската индустрия; разработка на активи за генерично производство за адаптивно, свързано в мрежа производство на знанието; разработка на нови концепции за инженеринг, с използване на сходимостта на технологиите (например нано-, микро-, био-, гео-, инфо-, оптична, когнитивна, както и изискванията за техния инженеринг) за следващото поколение на нови или подновени продукти и услуги с висока добавена стойност, и адаптиране към променящите се нужди; ангажиране на мощни производствени технологии.

—

Интегриране на технологии за индустриални приложения

—

Интегриране на ново знание, нано- и микротехнологии, материали и производство в браншови и кръстосано браншови приложения, в такива области като здравеопазване, храни, строителство и сгради, транспорт, енергетика, информация и комуникация, химия, околна среда, текстил и облекло, обувки, горска индустрия, стомана, машиностроене.

5. Енергетика

Цел

Адаптиране на сегашната енергийна система в по-устойчива такава, по-малко зависима от вносни горива и основана на различна смес от енергийни източници, по-специално възобновяеми, енергоносители и незамърсяващи източници; подобряване на енергийната ефективност, включително посредством рационализиране и складиране на енергията; изследване на належащите предизвикателства на сигурността на доставките и промените в климата, като същевременно се увеличава конкурентоспособността на индустриите в Европа.

Обосновка

Енергийните системи са изправени пред големи предизвикателства. Съществува спешна необходимост да се идентифицират и разработят адекватни и навременни решения, като отчита тревожните тенденции в глобалната нужда от енергия, крайния характер на резервите от природен нефт и природен газ, необходимостта да се удържат драстично емисиите от парникови газове, така че да се намалят опустошителните последици на промените в климата, което ощетява непостоянството на цените за нефта (по-специално, за транспортния сектор, който зависи силно от нефта) и геополитическата нестабилност в регионите на доставчиците. Енергийните научни изследвания са важен принос по посока към осигуряване на допустими разходи за енергия за нашите граждани и индустрии. Научните изследвания и демонстрациите са необходими, за да се осигурят екологически най-надеждни и рентабилни технологии и мерки, които позволяват на ЕС да посрещне целите си по Протокола от Киото и извън него и да изпълни ангажиментите си по енергийната политика, така както е описано в Зелената книга от 2000 г. относно сигурността на енергийните доставки (7) в Зелената книга от 2005 г. относно енергийната ефективност (8) и в Зелената книга от 2006 г. относно Европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и осигурена енергетика (9).

Европа е развила световно лидерство в редица технологии за генериране на енергия и енергийна ефективност. Тя е пионер в съвременните технологии за възобновяеми енергии като например слънчева енергия, биоенергия и вятърна енергия. ЕС е освен това глобален конкурент в технологиите за производство и разпределение на електроенергия и притежава силни научноизследователски възможности в областта на улавянето и депонирането на въглерода. Тези позиции сега са изправени обаче пред сериозна конкуренция (по-специално, от страна на САЩ и Япония). По тази причина Европа трябва да поддържа и развива водещата си позиция, за което се изискват значителни усилия и международно сътрудничество.

За радикалното трансформиране на енергийната система в такава, която емитира по-малко или никакъв въглероден диоксид, която да е надеждна, конкурентоспособна и устойчива енергийна система, са необходими нови технологии и нови материали, при което рисковете са твърде високи, а печалбите твърде несигурни за частните фирми, за да предоставят всички инвестиции, необходими за научни изследвания, разработка, демонстрация и разгръщане. Обществената подкрепа трябва поради това да играе ключова роля за мобилизиране на частните инвестиции и европейските усилия и ресурси следва да се комбинират по един съгласуван и по-ефективен начин, за да се конкурират с икономиките, които инвестират сериозно и последователно в подобни технологии. В това отношение европейските технологични платформи играят важна роля, като мобилизират координирано усилията си в научните изследвания. Дейностите, които трябва да отговорят на тази цел, са изложени тук по-долу. Повишаването на ефективността в цялата енергийна система от източника до потребителя е от съществено значение и е фундамент за цялата тема „Енергетика“. Като отчита важния им принос за бъдещите устойчиви енергийни системи, възобновяемите източници и енергийната ефективност при крайното потребление ще са основната част от тази тема. Специално внимание ще се отдели на стимулиране на научните изследвания, развитието и демонстрациите, както и за насърчаване на изграждането на капацитет в тази област. В това отношение напълно ще се използват синергиите с компонент на програмата „Интелигентна енергия — Европа“ от Рамковата програма „Конкурентоспособност и иновации“. Ще бъде изследван освен това потенциалът за бъдещи широко мащабни инициативи, които интегрират финансирането от различни източници (например JTI).

Включена е специална дейност относно знанието за създаване на енергийна политика, което също може да окаже подкрепа за новите политически нужди, които възникват във връзка например с ролята на европейската енергийна политика в разработката на международни акции относно промените в климата, както и с нестабилност или разрив в енергийните доставки и цените.

Дейности

—

Водородни и горивни клетки

Сложна дейност, която да осигури силен технологичен фундамент за конкурентоспособни индустрии с горивни елементи и водород на ЕС за стационарни, преносими и транспортни приложения. Европейската технологична платформа за водород и топлинни елементи допринася за тази дейност, като предлага интегрална стратегия за научни изследвания и разгръщане.

—

Генериране на възобновяемо електричество

Технологии за подобряване на общата ефективност при преобразуване, рентабилността и надеждността, като се смъква цената за производство на електричество от местни източници на възобновяема енергия, включително отпадъци, и разработката и демонстрацията на технологии, които са подходящи за различни регионални решения.

—

Производство на възобновяемо гориво

Интегрални системи за производство на гориво и технологии за преобразуване: да се разработят и смъкнат единичните цени за твърди, течни и газообразни (включително водородни) горива, произведени от източници на възобновяема енергия, включително биомаса и отпадъци, които целят рентабилно производство, складиране, разпространение и използване на въглеродно неутрални горива, по-специално биогорива за транспорт и генериране на електричество.

—

Възобновяеми горива за отопление и охлаждане

Научни изследвания, развитие и демонстрации на технологии и устройства, включително технологии за складиране, които да увеличат ефективността и да смъкнат цените за активно и пасивно отопление и охлаждане от източници на възобновяема енергия, като осигурява тяхното използване в различни регионални условия, където може да се открие значителен потенциал.

—

Технологии за улавяне и складиране на въглероден диоксид, за генериране на електроенергия с нулеви емисии

Научни изследвания, развитие и демонстрации на технологии за драстично намаление на екологичното въздействие от използване на изкопаеми горива, които целят високо ефективни и рентабилни инсталации за генериране на електроенергия и/или топлина с почти нулеви емисии, на основата на технологии за улавяне и складиране на въглероден диоксид, по-специално подземно складиране.

—

Чисти въглищни технологии

Научни изследвания, развитие и демонстрации на технологии, които да подобрят съществено ефективността на инсталациите, надеждността и разходите посредством разработка и демонстрация на чисти технологии за преобразуване на въглища и други твърди горива, включително химически процеси, които произвеждат и вторични носители на енергия (включително водород) и течни или газообразни горива. Дейностите ще бъдат свързани, ако е необходимо, с технологии за улавяне и складиране на въглероден диоксид или съвместно използване на биомаса.

—

Интелигентни енергийни мрежи

Научни изследвания, развитие и демонстрации за това как да се увеличи ефективността, безопасността, надеждността и качеството на европейските системи и мрежи за електричество и газ, особено в контекста на по-интегриран европейски енергиен пазар, например посредством трансформиране на сегашните електрически мрежи в интерактивна (клиенти/оператори) мрежа за услуги, като се разработват алтернативи за складиране на енергията и се отстраняват пречките за широкомащабното разгръщане и ефективно интегриране на източници за разпределена и възобновяема енергия.

—

Енергийна ефективност и спестявания

Научни изследвания, развитие и демонстрации на нови концепции, оптимизация на доказани концепции и технологии, които да подобрят енергийната ефективност и да позволят по-нататъшни спестявания на крайно и първично енергопотребление, през време на целия им жизнен цикъл, за строежи (включително за осветлението), транспорта, услугите и индустрията. Това включва интегрирането на стратегии и технологии за енергийна ефективност (включително комбинирани и полипроизводство), използване на технологии за нови и за възобновяеми енергии, и мерки и устройства за управление на търсенето на енергия, както и демонстрация на сгради с минимално климатично въздействие.

—

Знание за създаване на енергийна политика

Разработка на инструменти, методи и модели за оценка на главните икономически и социални въпроси, свързани с енергийните технологии и да осигури количествено определяеми цели и сценарии за средносрочни и дългосрочни хоризонти (включително като осигурява научна подкрепа за разработка на политики).

6. Околна среда (включително промени в климата)

Цел

Устойчиво управление на околната среда и нейните ресурси посредством напредъка на знанието относно взаимодействието между климат, биосфера, екосистеми и човешки дейности, както и разработка на нови технологии, инструменти и услуги, така че глобални екологични въпроси да се изследват интегрално. Ударение ще се постави върху предсказване на промените в климатичните, екологичните, земните и океанските системи, върху инструменти и технологии за мониторинг, превенция, намаляване и адаптиране на екологичните въздействия и рискове, включително рискове за здравето, както и за инструменти и технологии за устойчивостта на естествената и изкуствената околна среда.

Обосновка

Проблемите на околната среда се простират извън националните граници и изискват координиран подход на паневропейско и, често пъти, на глобално равнище. Естествените ресурси на земята и изкуствената околна среда са под интензивното въздействие на растящото население, урбанизацията, строителството, непрекъсната експанзия в земеделието, аквакултурите, рибното стопанство, транспорта и енергетиката, както и променливостта на климата и затоплянето в местен, регионален и глобален мащаб. Европа трябва да се ангажира в нова устойчива връзка с околната среда, като същевременно подобрява конкурентоспособността и засилва европейската индустрия. Необходимо е сътрудничество в целия ЕС, за да се постигне критична маса, като отчита мащаба, обсега и високото ниво на комплектност на екологичните научни изследвания. Това ще улесни общото планиране, използването на свързани и взаимодействащи си бази данни, както и развитието на съгласувани и широкомащабни системи за наблюдение и прогнози. Научните изследвания следва да се насочат към необходимостта от управление на данни и информационни услуги, както и към проблемите, свързани с предаване на данни, с интегриране, картографиране.

Необходими са научни изследвания на равнище ЕС за изпълнението на международни ангажименти като например Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протоколът от Киото към нея, Конвенцията на ООН относно биологичното разнообразие, Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, целите на Световната среща на върха относно устойчивото развитие от 2002 г., включително инициативата на Европейския съюз за водата, както и статиите в междуправителствения панел по изменението на климата и инициативата „Наблюдение на земята“.

Освен това съществуват значителни нужди от научни изследвания, които са следствие от съществуващи и възникващи политики на равнище ЕС, изпълнението на Шестия план за действие на околната среда и свързани с него тематични стратегии (например морската стратегия на ЕС), плановете за действие, програми и директиви за екологични технологии и околна среда и здравеопазване, Рамковата директива за водите и НАТУРА 2000.

ЕС се нуждае от засилване на позицията си в световните пазари за екологични технологии. Тези технологии допринасят за устойчиво потребление и производство, като помага да се произведе устойчив растеж, който осигурява екологически ефективни решения за екологични проблеми в различни мащаби и като защитава нашето културно и природно наследство. Изискванията за околната среда действат като стимул за иновация и могат да осигурят бизнес възможности и по-висока конкурентоспособност, като същевременно осигурят по-устойчиво бъдеще за следващите поколения. Европейските технологични платформи относно водоснабдяването и хигиената, както и относно устойчивата химия, потвърждават необходимостта от действие на равнище ЕС и техните програми за научни изследвания се вземат под внимание в посочените тук по-долу дейности. Други платформи (например за строителство и горско стопанство) се занимават отчасти с въпроси на екологични технологии и също се вземат под внимание. Социално-икономическите въпроси имат особено силно влияние върху развитието на екологични технологии и тяхното представяне на пазара и следващо приложение, като например във връзка с управлението на водните ресурси. Дейностите трябва да отчитат социално-икономическите аспекти на политиките и технологичните развития, винаги когато те имат значение за темата.

По-долу е изложена поредица от дейности (10), много от които са от пряко значение за политическите нужди. Все пак допълнителна подкрепа може да се осигури за нови политически нужди, които възникват например във връзка с оценките за въздействието на устойчивостта в политиките на ЕС; доразвиването на дейността след Киото относно климатичните промени; както и новите политики за околната среда като например Европейската стратегия за почвите, и свързаните с морската политика, стандартите и регламентите.

Дейности

—

Промени в климата, замърсяването и рисковете

—

Въздействие върху околната среда и климата: функциониране на климата и на земната и морската система, включително полярните региони; адаптация и мерки за намаляване на нивото на замърсяване; замърсяване във въздуха, почвата и водата; промени в атмосферния състав и водния цикъл; глобални и регионални взаимодействия между климата и атмосферата, земната повърхност, леда и океана; както и въздействията върху биологичното разнообразие и екосистеми, включително ефектите на повишаване на морското ниво върху крайбрежните зони и въздействието върху особено чувствителни области.

—

Околна среда и здравеопазване: взаимодействие между екологичните фактори на стреса и човешкото здраве, включително определяне на източниците, научни изследвания за биологичен мониторинг относно свързаното с околната среда здраве, качество на въздуха на закрито и връзки със средата на закрито, градска среда, автомобилни емисии и въздействие, както и възникващи рискови фактори; методи за интегрална оценка на риска от опасни субстанции, включително алтернативи на тестването с животни; количествено определяне и анализ на съотношението разходи и ползи на екологичните здравни рискове и индикатори за стратегиите за превенция.

—

Природни опасности: подобряване на прогнозните и интегралните опасности — слабости — и оценки на рискове от свързани с бедствия геологични опасности (като например земетресения, вулкани, цунами) и климата (като например бури, суша, наводнения, горски пожари, земни свлачища, лавини и други екстремни събития) и тяхното въздействие; разработка на системи за ранно предупреждаване и подобряване на стратегиите за превенция, намаляване на вредните влияния и управление, също и в рамките на многорисков подход.

—

Устойчиво управление на ресурси

—

Запазване и устойчиво управление на естествени и изкуствени ресурси и биологично разнообразие: екосистеми; управление на водните ресурси; управление и предотвратяване на отпадъци; защита и управление на биологично разнообразие, включително контрол върху агресивни чужди животински видове, защита на почвата, морското корито, лагуните и крайбрежните райони, подходи срещу оставянето под угар и влошаване качеството на земята, запазване на ландшафта; устойчиво използване и управление на горите; устойчиво управление и планиране на градската околна среда, включително на постиндустриализираните зони; управление на данни и информационни услуги; оценка и прогнози за естествените процеси.

—

Управление на морска околна среда: въздействие на човешките дейности върху морската околна среда и нейните ресурси; замърсяване и евтрофикация в регионалните морета и крайбрежните зони; дълбоководни екосистеми; оценка на тенденциите в морското биоразнообразие, на процесите в екосистемите и на кръговрата на океаните; геология на морското корито; разработка на стратегии, концепции и инструменти за устойчиво използване на океана и неговите ресурси.

—

Екологични технологии

—

Екологични технологии за наблюдение, симулация, превенция, намаляване на вредните последствия, адаптация, корекция и възстановяване на естествена и изкуствена околна среда: свързани с водната, климатичната, въздушната, морската, градската и селската околна среда, обработка на почвата и на отпадъците, рециклиране, чисти производствени процеси и устойчиви продукти, химическа безопасност.

—	Защита, запазване и подобряване на културното наследство, включително на човешката среда на обитаване: по-добра оценка на щетите за културното наследство; разработка на иновативни стратегии за запазване; поощряване на интеграцията на културното наследство в градската среда.

—

Технологична оценка, удостоверяване и тестване: методи и инструменти за оценка на екологичния риск и жизнения цикъл на процеси, технологии и продукти, включително стратегии за алтернативно тестване, по-специално несвързани с животни методи за индустриални химикали; подкрепа за устойчива химия, технология за горския сектор, платформи за водоснабдяване и хигиена (11); научни и технологични аспекти на една бъдеща европейска програма за удостоверяване и тестване на екологични технологии, които допълват инструментите за оценка на трети страни.

—

Инструменти за наблюдение и оценка на земята

—

Системи за наблюдение на земята и океана и методи за мониторинг на околната среда и устойчиво развитие: ще допринесат за развитието и интеграцията на системи за наблюдение относно въпросите за околната среда и устойчивостта в рамките на GEOSS (за която GMES е допълваща); взаимодействие между системите и оптимизация на информацията за разбиране, моделиране и предсказване на екологични явления, за оценка, изследване и управление на природните ресурси.

—

Методи за прогнозиране и инструменти за оценка на устойчивото развитие, отчитащи различаващите се скали на наблюдение; връзки на моделиране между икономика/околна среда/общество, включително на пазарни инструменти, външни ефекти, прагове и развитие на базата на знанието и методиките за оценка на въздействието на устойчивостта върху такива ключови въпроси, като използване на земята и морски въпроси; градско развитие, социални и икономически напрежения, свързани с промените в климата.

7. Транспорт (включително аеронавтика)

Цел

На основата на технологичния и оперативния напредък и на европейската политика за транспорта, развиване на интегрирани, по-безопасни, „по-зелени“ и „по-интелигентни“ паневропейски транспортни системи в полза на всички граждани, обществото и политиката за климата относно околната среда и природните ресурси; както и осигуряване и по-нататъшно развитие на конкурентоспособността, придобита от европейските индустрии на глобалния пазар.

Обосновка

Транспортът е една от силните страни на Европа — секторът въздушен транспорт допринася за 2,6 % от БВП на ЕС (като осигурява 3,1 милиона работни места), а сухоземният транспорт създава 11 % от БВП на ЕС (като дава работа на около 16 милиона лица). Транспортът е отговорен обаче за 25 % от всички емисии на въглероден диоксид в ЕС, и оттук идва абсолютната необходимост от „позеленяване“ на системата, така че да се осигурят по-устойчиви модели на транспорт и съвместимост със скоростите на растеж така както тази тема е развита в Бялата книга относно „Европейската транспортна политика за 2010 г.— време за решение“ (12).

Разширението (което увеличава земната повърхност с 25 % и населението с 20 %) и икономическото развитие на ЕС представят нови предизвикателства за ефективно, рентабилно и устойчив превоз на хора и стоки. Освен това транспортът има пряко отношение към други основни политики като търговия, конкурентоспособност, заетост, околна среда, кохезия, енергетика, сигурност и вътрешен пазар.

Инвестициите в НИТР в транспортните индустрии на ЕС е предпоставка за осигуряване на технологически конкурентоспособно предимство в глобалните пазари (13). Дейностите на европейско ниво ще стимулират освен това преструктурирането на индустрията, включително интегрирането на веригата за доставки и, в частност, МСП.

Програмите за научни изследвания, разработени от Европейските технологични платформи (14), подкрепят необходимостта да се приеме нова перспектива за „транспортни системи“ която отчита взаимодействието на транспортните средства или съдове, транспортните мрежи и инфраструктури, и използването на транспортни услуги, които могат да бъдат развити само на европейско ниво. Разходите за НИТР във всичките тези области нарастват значително, а колективната дейност на равнище ЕС е съществена да позволи на една „критична маса“ от различни доставчици на НИТР да се обърнат към мащабните и многодисциплинарни предизвикателства по рентабилен начин, а така също и да посрещнат политическите, технологичните и социално-икономическите предизвикателства на такива въпроси, като „чисто и безопасно транспортно средство“ на бъдещето, взаимодействие между различните системи и модулна система за транспорт, като по-специално се имат предвид водният и железопътният транспорт, икономичност, безопасност, капацитет, сигурност и екологични въздействия в разширения Съюз. Освен това развитието на технологии в подкрепа на системата „Галилео“ и нейните приложения ще е съществено за изпълнение на европейските политики.

Така както и силната индустриална значимост на темите и дейностите, изложени по-долу, нуждите на създателите на политиките ще бъдат интегрално изследвани и ще покриват икономически, социални и екологични аспекти на транспортната политика. Освен това ще се окаже подкрепа, за да се реагира на съществуващи и нови нужди на политиката, така например свързани с разработката на морска политика или изпълнение на Единното европейско небе.

Дейности

—

Аеронавтика и въздушен транспорт

—

Озеленяване на въздушния транспорт: намаляване на емисиите, включително на парниковите газове и шумовите смущения, което включва работа по двигателите и алтернативни горива, структури и нови проекти на въздухоплавателните съдове, включително въздухоплавателни съдове с роторни двигатели (включително хеликоптери и самолети с наклонени роторни двигатели), летищни операции и управление на трафика.

—

Увеличаване на времевата ефективност: подобряване на ефективността на оперативните графици, като се фокусира върху иновативни системи за управление на въздушния трафик в съответствие с ефективното изпълнение на политиката за единно небе, която интегрира въздушни, земни и космически компоненти, включително потока на трафика и по-голямата самостоятелност на въздухоплавателните съдове.

—

Осигуряване на задоволството и безопасността на потребителите; подобряване на комфорта на пътниците, иновативни услуги по време на полета и по-ефективна обработка на пътниците; подобряване на всички аспекти на сигурността на въздушния транспорт; по-широк избор на въздухоплавателните съдове от големи корпуси до по-малки размери, подходящи за различни приложения (включително регионални приложения).

—

Подобряване на рентабилността: намаляване на разходите, свързани с разработката и производството на продукта, както и на оперативните разходи, като фокусът се поставя върху иновативна и нулева поддръжка, ремонт и капитален ремонт, въздухоплавателен съд, увеличено използване на автоматизация и симулация.

—

Защита на въздухоплавателните съдове и пътниците: подобряване на мерките за защита на пътниците, екипажа, самолета и системата за въздушен транспорт, като например по-добри методи за получаване и идентификация на данни, които защитават въздухоплавателния съд от атаки, проектиране на въздухоплавателни съдове с повишена сигурност.

—	Пионерски изследвания на въздушния трафик на бъдещето: изучаване на по-дългосрочните предизвикателства на авиацията с по-радикални, екологично ефективни, достъпни и иновативни комбинации на технологии, които биха довели до значителни стъпки напред във въздушния транспорт.

—

Устойчив наземен транспорт (железпопътен, сухопътен и воден)

—

Озеленяване на сухоземния транспорт: намаляване на екологичното и шумовото замърсяване, включително парниковите газове; намаляване на въздействието на транспорта върху промените в климата, като се намаляват емисиите посредством технологични и социално-икономически средства, а така също и посредством обучение на потребителите; разработка на чисти и ефективни двигатели и мощни влакове, включително хибридна технология и използване на алтернативни горива за транспортни приложения, като например водород и горивни клетки, като отчита съображенията за рентабилност и енергийна ефективност; край на стратегиите за живота на транспортните средства и съдове.

—

Поощряване и увеличаване на изместването на формите и освобождаване на транспортните коридори от задръстване: развитие на устойчиви иновативни, интермодални и взаимодействащи си мрежи за регионален и национален транспорт и логистика, инфраструктури и системи в Европа; интернализация на разходите; обмен на информация между транспортното средство/транспортния съд и транспортната инфраструктура; оптимизация на възможностите на инфраструктурата; стратегия за изместване на формите, така че да се насърчи използването на енергийно ефективни средства за транспорт.

—

Осигуряване на устойчива градска мобилност за всички граждани, включително за инвалидите; иновативни организационни схеми, включително чисти и безопасни превозни средства и средства за транспорт с по-ниски нива на замърсяване, нови висококачествени режими за обществен транспорт и рационализация на частния транспорт, комуникационната инфраструктура, интегрирано градско планиране и транспорт, като се отчита тяхната връзка с растежа и заетостта.

—

Подобряване на безопасността и сигурността като присъщи за транспортните системи: при транспортните операции за шофьори, пътници, екипаж, велосипедисти и пешеходци, а така също и за превозваните стоки, при проектирането и експлоатацията на транспортни средства и съдове, инфраструктури, както и в рамките на цялата транспортна система.

—	Засилване на конкурентоспособността: подобряване на процесите на проектиране; разработка на технологии за съвременни мощни влакове, транспортни средства и съдове; иновативни и рентабилни системи за производство и изграждане и поддръжка на инфраструктурата; интегративни архитектури.

—	Подкрепа за европейската глобална система за сателитна навигация („Галилео“ и EGNOS): услуги за прецизна навигация и регулиране по време, които се използват в редица сектори; ефективно използване на сателитна навигация и подкрепа за дефинирането на технологии и приложения второ поколение.

8. Социално-икономически и хуманни науки

Цел

Генериране на задълбочено, споделено разбиране относно комплексните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена Европа, като например растеж, заетост и конкурентоспособност, социална кохезия, социални, културни и образователни предизвикателства в разширения ЕС и устойчивост, екологични предизвикателства, демографски промени, миграция и интеграция, качество на живота и глобална взаимозависимост, по-специално с оглед да се осигури по-добра база на знанието за политиките в съответните области.

Обосновка

Европа има силна и висококачествена база за научни изследвания по социално-икономически и социално-културни науки и в областта на хуманитарните науки. Разнообразието на подходи в рамките на ЕС в икономическата, социалната, политическата и културната област осигурява високоплодородна почва за научни изследвания в тези области на равнище ЕС. Съществува голяма европейска добавена стойност в колективните научни изследвания, изследващи социално-икономически и социално-културни въпроси в споменатите области. Първо, съответните въпроси и предизвикателства са с висок приоритет на европейско равнище и се изследват от политиките на Общността. Второ, сравнителните научни изследвания в целия Европейски съюз или в други страни предлагат особено ефективен инструмент, а така също и важни възможности за обучение във всички страни и региони.

Трето, научните изследвания на равнище ЕС имат особени предимства с това, че са в състояние да развият събирането на данни в цяла Европа и да използват многото перспективи, които са необходими за разбирането на сложни въпроси. И най-накрая, развитието на истинска европейска база за социално-икономическо знание по тези ключови промени ще има важен принос за насърчаване на общото им разбиране в целия Европейски съюз и, което е най-съществено, от европейските граждани.

Дейностите, които ще бъдат подкрепяни, са изброени тук по-долу и се очаква те да допринесат значително за подобряване на формулирането, изпълнението, въздействията и оценките на политиката и дефиницията на регулативни мерки в широк спектър от области като икономическа, социална, културна, образование и обучение, равенство на половете, предприемачество, международна търговия, потребители, външни връзки, както и научни и технологични сфери, политики на официалната статистика и създаване на пространство на свобода, сигурност и справедливост. В допълнение ще бъдат предоставени възможности за посрещане на възникващите социално-икономически предизвикателства, както и за предприемане на научни изследвания за нови или непредвидени нужди на политиката. Могат да се използват и социални платформи за обсъждане на бъдещи програми за научни изследвания.

Дейности

—

Растеж, заетост и конкурентоспособност в общество, основано на знанието; развитие и интегриране на научни изследвания по въпроси, засягащи растежа, социално-икономическата стабилност, заетостта и конкурентоспособността, като покрива такива теми като иновациите, образованието включително продължаващото обучение, както и ролята на научното и друго знание и нематериални стоки в глобален мащаб, младежта и политиката за младежта, адаптация на политиките на трудовия пазар, и национални институционални контексти.

—

Комбиниране на икономически, социални и екологични цели в европейска перспектива: посредством изучаване на двата ключови и силно взаимосвързани въпроси за непрекъсната еволюция на европейските социално-икономически модели, както и икономическото и социалното и регионалното единство в разширения ЕС, като отчита устойчивостта и защитата на околната среда, устойчивото градско планиране, взаимодействието между околна среда, енергетика и общество, ролята на градовете и столичните региони, както и социално-икономическото въздействие на европейските политики и законодателството.

—

Основни тенденции в обществото и техните последици: като например демографските промени, включително стареенето и неговите ефекти върху пенсионните системи, миграцията и интеграцията, анализиране на последиците от демографските промени за градското развитие; стилове на живот, работа, семейство, равновесие между професионалния и семейния живот, въпросите за пола, въпросите за инвалидността, здравето и качеството на живота; икономическа защита на потребителите; неравенства; престъпност; ролята на бизнеса в обществото и разнообразие на населението, етническа принадлежност, религиозен плурализъм, културни взаимодействия ,мултикултурни въпроси и въпроси, свързани със защитата на основни права и борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид.

—

Европа в света: разбиране на променящите се взаимодействия, пресечни културни връзки и взаимозависимости между световните религии, включително развиващите се региони, както и техните последици; изучаване на възникващите заплахи и рискове, без да се нарушават човешките права, свободата и благосъстоянието, и насърчаване на мира.

—

Гражданинът в Европейския съюз: в контекста на бъдещото развитие на разширения ЕС, изследване на въпросите относно постигане на чувството за демократична „собственост“ и активно участие на хората от Европа; ефективно и демократично ръководство на всички нива, включително икономическото и правното ръководство и ролята на гражданското общество, а така също и иновативни процеси на ръководство, предназначени да засилят участието на гражданите и сътрудничеството между обществените и частните действащи лица; научни изследвания за изграждане на общо разбиране и уважение към различията и общите неща в Европа от гледна точка на култура, религии, културно наследство, институции и правни системи, езици и ценности като градивни елементи на нашата европейска многокултурна идентичност и наследство.

—

Социално-икономически и научни индикатори: тяхното използване в политиката и нейното изпълнение и мониторинг, усъвършенстването на съществуващите индикатори, техники за тяхното анализиране и разработката на нови индикатори за тази цел и за преценката на програмите за научни изследвания, включително индикатори на базата на официална статистика.

—

Прогнозни дейности, свързани със сериозната наука, технология и сродни социално-икономически въпроси като например бъдещи демографски тенденции и глобализацията на знанието, разпространението на знанието, както и еволюция на системите за научни изследвания и за бъдещо развитие и като пресича сериозни области на научни изследвания и научни дисциплини.

9. Космическо пространство

Цел

Подкрепа на европейската космическа програма, която се фокусира върху такива приложения като например GMES (Глобален мониторинг за околната среда и сигурността) с ползи за гражданите и за конкурентоспособността на европейската космическа индустрия. Това ще допринесе за разработката на европейска космическа политика, като допълва усилията на държавите-членки и на други ключови играчи, включително Европейската космическа агенция (ЕКА).

Обосновка

Общността може да допринесе в тази област за по-доброто дефиниране на общите цели, на основата на изискванията на потребителите и целите на политиката; за координация на дейностите, така че да се избегнат дублирания и да се максимизира възможността за взаимодействие; да се подобри ефективността и се дефинират стандартите. Държавните органи и вземащите решения лица представляват важни потенциални потребители, като европейската индустрия също ще се възползва от добре дефинирана европейска космическа политика, изпълнена посредством европейска космическа програма, подкрепена отчасти от предложените дейности за научни изследвания и технологично развитие. Необходими са и действия на европейско равнище, които да подкрепят политическите цели на Общността като например в областите земеделието, горско и рибно стопанство, околна среда, здравеопазване, телекомуникации, сигурност, транспорт, както и това, че Европа е уважаван партньор в регионалното и международното сътрудничество.

През последните 40 години в Европа бе изградена отлична технологична компетентност — както на национално равнище, така и посредством ЕКА. За поддържането на конкурентоспособна индустрия (включително производители, доставчици на услуги и оператори) се изискват нови научни изследвания и технологии. Космическите приложения носят важни ползи за гражданите по силата на технологични странични ефекти и са крайно необходими в едно високотехнологично общество.

Със специален фокус върху използването на съществуващите възможности в Европа, изложените тук по-долу дейности имат за цел следното: ефективно използване на космическите активи (в координация с активите на място, включително въздухоплавателните активи) за изпълнението на приложения, а именно GMES и техния принос за правоприлагане в политиките на Общността; изследване на космическото пространство, позволяващо възможности за международно сътрудничество и драматични технологични пробиви, както и рентабилни мисии; използване и изследване на космическото пространство, подкрепено от разрешаващи дейности, които гарантират стратегическата роля на Европейския съюз. Тези дейности ще бъдат допълнени от други действия по рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и програмата за образование и обучение. Ползите за държавната политика от посочените по-долу дейности също ще са максимални, включително с предоставяне на допълнителна подкрепа за новите политически нужди, които могат да възникнат, като например: основани на космическите изследвания решения в подкрепа на развиващите се страни и използване на инструментите и методите за космическо наблюдение в подкрепа на разработките на политиките на Общността.

Дейности

—

Космически решения в услуга на европейското общество

—

GMES: разработка на спътникови и разположени на място системи за мониторинг и ранно предупреждение, включително за безопасността на гражданите и техники, свързани с управлението на околната среда и сигурността (включително управлението на природни бедствия) и тяхната интеграция с наземни, корабни и въздушни компоненти; подкрепа за интеграцията, хармонизацията, използването и предоставянето на данни от GMES (както спътникови, така и на място, включително наземни, корабни и въздушни данни) и услуги.

—

Иновативни услуги на спътникова комуникация, плавно интегрирани в глобалните мрежи за електронна комуникация, за граждани и предприятия в приложни сектори, които обхващат гражданската защита, електронно правителство, телемедицина, телеобразование, търсене и спасяване, туризъм и свободно време, персонална навигация, управление на флота, земеделие и горско стопанство, метеорология и общи потребители.

—	Разработка на технологии за мониторинг и системи за намаляване на уязвимостта на космически услуги и които подпомагат надзора на космическото пространство.

—	Приложения на космически системи за превенция и управление на риска, както и на всякакви видове извънредни обстоятелства, като се засилва сходимостта с некосмически системи.

—

Изследване на космическото пространство

—	Предоставяне на подкрепа за НИТР и максимизиране на научната добавена стойност посредством съвместни действия с ЕКА или национални космически агенции в областта на изследване на космическото пространство; улесняване на достъпа от научни данни.

—	Подкрепа за координиране на усилията за разработка на космически телескопи и детектори, както и за анализ на данни в космическите науки.

—

НИТР за засилване на основите на космическото пространство

—	Космически научни изследвания и развитие за дългосрочни нужди, включително космически транспорт; научноизследователски дейности за засилване на конкурентоспособността и рентабилността на eвропейския сектор за космически технологии.

—	Космически науки, включително биомедицина и живот и физически науки в космическото пространство.

10. Сигурност

Цел

Да се развият технологиите и знанието за изграждане на възможностите, необходими за да се гарантира сигурността на гражданите спрямо такива заплахи като тероризъм, природни бедствия и престъпност, като същевременно се уважават основните човешки права, включително личния живот; да се осигури оптимално и съгласувано използване на наличните технологии в полза на европейската гражданската сигурност, да се стимулира сътрудничеството между доставчици и потребители за решенията, които засягат гражданската сигурност, като се подобрява конкурентоспособността на европейската индустрия за сигурността и се предоставят резултати от научни изследвания, ориентирани към конкретна мисия, с цел да се намалят празнините в сигурността.

Обосновка

Сигурността в Европа е предварително условие за просперитет и свобода. Стратегията за сигурност на ЕС: „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет, разглежда необходимостта от изчерпателна стратегия за сигурност, която обхваща както гражданските, така и свързаните с отбраната мерки за сигурност.

Свързаните със сигурността научни изследвания са важен градивен елемент за осъществяване на сигурност на високо ниво в сферата на свободата, сигурността и справедливостта. Тези изследвания ще допринесат освен това за развитието на технологии и възможности в подкрепа на други политики на Общността в такива области като транспорт, гражданска защита, енергетика, околна среда и здравеопазване. Научните изследвания в областта на сигурността се нуждаят от специален правилник за изпълнение, така че да се отчете специалният им характер.

Съществуващите научноизследователски дейности в Европа, свързани със сигурността, се характеризират с разпокъсани усилия, липса на критична маса от гледна точка на мащаба и обхвата, както и от липса на връзки и възможност за взаимодействие. Европа се нуждае от подобряване на съгласуваността на нейните усилия, като разработва ефективни институционални договорености и насърчава сътрудничеството и координацията между различните национални и международни действащи лица, така че да се избегне дублиране и се изследват синергиите, винаги когато е възможно. Научните изследвания за сигурността, извършвани на равнище Общност, ще поддържат изключително гражданска ориентация и ще се фокусират върху дейности с ясна добавена стойност за националното равнище. Като последица научните изследвания за гражданската сигурност в рамките на Седмата рамкова програма ще засилят конкурентоспособността на европейската индустрия за сигурност. Като осъзнава факта, че съществуват области на технологии за „двойна употреба“, ще е необходима тясна координация с дейностите на Европейската агенция за отбрана, за да се осигури взаимно допълване.

Научните изследвания по сигурността ще наблегнат върху европейските възможности относно надзора, разпределението на информация и знание за заплахите и инцидентите, както и системи за по-добри оценки и контрол върху ситуацията посредством по-добро използване на общи системи за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в областите на различните операции.

Специалните изисквания относно поверителността в тази област ще бъдат засилени, но прозрачността на резултатите от научните изследвания няма да бъде излишно ограничена. Освен това ще се определят областите, в които резултатите от научните изследвания могат да бъдат обществено достъпни.

Несвързаните с отбраната дейности, изложени по-долу, ще допълнят и интегрират технологично и системно ориентираните научни изследвания, които имат значение за гражданската сигурност и които се извършват по други теми. Те ще са ориентирани към конкретна мисия и ще развиват технологиите и възможностите така, както се изисква от специалните мисии за сигурност. Те по план са гъвкави, така че да могат да се приспособят към все още неизвестни бъдещи заплахи за сигурността и сродни политически нужди, които могат да възникнат, като стимулират подобряване на многообразието и възприемането на съществуващи технологии за сектора гражданска сигурност, освен това европейските научни изследвания за сигурността ще насърчат развитието на многоцелеви технологии, така че да се максимизира обсегът за тяхното приложение.

Дейности

—	Сигурност на гражданите: предоставяне на технологични решения за гражданска защита, включително биосигурност и защита срещу рискове, които възникват от престъпни и терористични атаки.

—	Сигурност на инфраструктурите и комуналните услуги: анализиране и осигуряване на съществуващи и бъдещи обществени и частни критически/свързани в мрежи инфраструктури (например в транспорта, енергетиката, ИКТ), системи и услуги (включително финансови и административни услуги).

—

Интелигентно наблюдение и сигурност на границите: фокусиране върху технологии и възможности за увеличаване на ефективността и ефикасността на всички системи, оборудване, инструменти и процеси, а така също и методи за бърза идентификация, които са необходими за подобряване на сигурността на сухоземните и водните граници на Европа, включително въпроси за граничния контрол и наблюдение.

—

Възстановяване на сигурността и безопасността в случай на кризи: фокусиране върху технологии, които осигуряват обзор на и подкрепа за различни операции за управление на извънредни обстоятелства (като например гражданска защита, хуманитарни и спасителни задачи), и по такива въпроси като между организационна подготовка, координация и комуникация, разпределени архитектури и човешки фактори.

Горните четири области ще бъдат подкрепени от следните теми с по-комплексен характер:

—

Интеграция на системите за сигурност, възможност за взаимно свързване и взаимодействие на системи: сведения, събиране на информация и гражданска сигурност, като се съсредоточава върху технологиите за повишаване на взаимодействието на системите, оборудване, услуги и процеси, включително инфраструктури за правоприлагане, борба с пожарите, гражданска отбрана и медицинска информация, а така също и за надеждност, организационни аспекти, защита на поверителност, както и интегритет на информацията и възможност за проследяване на всички операции и обработки.

—

Сигурност и общество: ориентирани към конкретна мисия научни изследвания, които ще се фокусират върху социално-икономически анализи, изграждане на сценарии и дейности, свързани със: културните, социалните, политическите и икономическите измерения на сигурността, комуникация с обществото, ролята на човешките стойности и създаването на политика, психологична социална среда на тероризма, възприятието за сигурността от гражданите, етика, защита на личния живот, развитието на обществото и системен анализ на риска. Освен това, научните изследвания ще се насочат към технологии, които запазват по-добре личния живот и свободата, и ще изучават уязвимостта и новите заплахи, а така също и управлението и оценката на въздействието на възможните последици.

—

Координация и структуриране на научните изследвания за сигурността: координация на европейските и международните усилия в областта на научните изследвания за сигурността и развитие на синергии между научни изследвания за граждански цели, за сигурността и за отбраната, подобряване на правните условия, насърчаване на оптималното използване на съществуващите инфраструктури.

II. ИДЕИ

Цел

Настоящата програма ще засили динамиката, творчеството и върховите постижения на европейските научни изследвания на границата на знанието. Това ще бъде направено, като се подкрепят „управляваните от научните изследователи“ проекти за научни изследвания, извършвани във всички области от отделни колективи, като се конкурира на европейско ,равнище. Проектите ще бъдат финансирани въз основа на предложения, представени от научни изследователи както от частния, така и от обществения сектор по избрани от тях теми, преценени въз основа на единствения критерий за върхови постижения, съгласно оценката след партньорска проверка. Комуникацията и разпространението на резултатите от научните изследвания е важен аспект на тази програма.

Обосновка

Управляваните от научните изследователи „гранични“ научни изследвания в рамките на дейностите, които се възприемат обикновено като „базови научни изследвания“, са ключов двигател за изобилие и социален напредък, тъй като откриват нови възможности за научен и технологичен напредък и са инструмент за произвеждане на ново знание, което води до бъдещи приложения и пазари.

Въпреки многото постижения и високо ниво на ефективност в голям брой области, Европа не използва максимално своя потенциал и ресурси за научни изследвания и се нуждае спешно от по-голям капацитет за генериране на знание и за преобразуване на това знание в икономическа и социална стойност и растеж.

Една конкурентоспособна структура за финансиране в цяла Европа (в допълнение към и без да замества националното финансиране) за гранични научни изследвания, изпълнявани от отделни колективи, която може да бъде с национален или транснационален характер, е ключов компонент на европейската научноизследователска зона, като допълва други дейности на Общността и национални дейности. Тази структура ще помогне да се засили динамиката и привлекателността на Европа за най-добрите научни изследователи както от Европа, така и от трети страни, както и за индустриални инвестиции.

Дейности

Това действие ще реагира на най-обещаващите и продуктивни области на научни изследвания и на най-добрите възможности за научен и технологичен напредък в рамките на и като пресича дисциплините, включително инженеринг и социални, а така също и хуманни науки. То ще бъде изпълнено независимо от тематичните ориентации на другите части на Седмата рамкова програма и ще обърне внимание на новото поколение научни изследователи и на нови групи, а така също и на утвърдили се колективи.

Дейностите на Общността в гранични научни изследвания ще бъдат изпълнени от Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ), съставен от независим научен съвет, подкрепен от оскъдна и рентабилна специализирана структура за изпълнение. Управлението на ЕСНИ ще се осъществява от персонал, назначен за тази цел, включително служебни лица от институции на ЕС и ще покрива само реалните административни нужди, така че да осигури стабилността и приемствеността, необходими за една ефективна администрация.

Научният съвет ще се състои от представители на европейската научна общност, като се гарантира разнообразие на научноизследователските области на най-високо ниво, като действа в качеството си на личности независимо от политически или други интереси. Членовете на Съвета ще се назначават от Комисията след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувана с научния съвет, която включва съгласуване с научната общност и отчет пред Европейския парламент и пред Съвета. Тези представители ще се назначават за период от четири години, който може да бъде подновен веднъж, на основата на ротационна принцип, който ще осигури приемствеността на работата на научния съвет.

Научният съвет, inter alia, ще създаде обща научна стратегия, ще има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират и ще действа като гарант за качеството на дейността от научна гледна точка. Неговите задачи ще покриват, по-специално, разработката на годишна работна програма, установяването на процес на партньорска проверка, а така също и мониторинг и качествен контрол на изпълнението на програмата от научна гледна точка. Той ще създаде кодекс на поведението, който ще третира, inter alia, избягването на конфликти на интереси.

Специализираната структура за изпълнение ще отговаря за всички аспекти на реализация и изпълнение на програмата, така както е предвидено в годишната работна програма. Тя по-специално ще изпълнява партньорската проверка и процеса на подбор съгласно принципите, установени от научния съвет и ще осигури финансовото и научното управление на субсидиите.

Административните разходи и разходите за персонал на Европейския съвет за научни изследвания, свързани с научния съвет и специализираната структура за изпълнение ще са съвместими с оскъдното и рентабилно управление; административните разходи ще се държат на минимум и няма да превишават 5 % от общото финансово разпределение за ЕСНИ, което е съвместимо с осигуряване на ресурсите, необходими за висококачествено изпълнение, така че да се увеличи финансирането за гранични научни изследвания.

Комисията ще действа като гарант за пълната автономия и интегритет на ЕСНИ. Комисията ще гарантира, че ЕСНИ ще действа в съгласие с принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност, и че ще следва точно стратегията и методиката за изпълнение, установени от научния съвет. Комисията ще състави, в сътрудничество с научния съвет, годишен отчет относно операциите на ЕСНИ и реализацията на целите, и ще ги представи на Европейския парламент и на Съвета.

ЕСНИ ще има право да провежда собствени стратегически изследвания, за да се подготви за и подкрепи собствените си оперативни дейности. По-специално, ЕСНИ може да се съгласува с европейски, междуправителствени и национални инициативи, така че да програмира своите дейности като има предвид други научни изследвания на европейско и национално равнище.

Изпълнението и управлението на дейността ще бъде непрекъснато проверявано и оценявано, за да се оценят нейните постижения и да се регулират и подобрят процедурите въз основа на опита. В контекста на междинната преценка, определена в член 7, параграф 2, ще се извършва и независима проверка относно структурите и механизмите на ЕСНИ спрямо критериите за върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност и с пълното участие на научния съвет. Това ще включва процеса и критериите за подбора на членовете на научния съвет. При проверката ще се внимава изрично за предимствата и недостатъците на структурата на основата на изпълнителната агенция, и на структура на основата на член 171 от Договора. Въз основа на тази проверка тези структури и механизми следва да бъдат модифицирани при необходимост. Комисията ще гарантира, че цялата необходима подготвителна работа, включително всякакви законодателни предложения, които сметне за необходими, ще се предприема и представя на Европейския парламент и на Съвета така, както се изисква от Договора, с оглед да се премине към всякаква необходима модифицирана структура колкото може по-скоро. За тази цел рамковата програма ще бъде адаптирана или допълнена със съвместно приемане в съответствие с член 166, параграф 2 от Договора. Докладът за напредъка, определен в член 7, параграф 2, който предшества междинната преценка, ще даде началните резултати относно функционирането на ЕСНИ.

III. ХОРА

Цел

Засилване, количествено и качествено, на човешкия потенциал за научни изследвания и технологии в Европа, като стимулира хората да изберат професията на научен изследовател, като окуражава европейските научни изследователи да останат в Европа и като привлича към Европа научни изследователи от целия свят, като прави Европа по-привлекателна за най-добрите научни изследователи. Като разчита на опита с действията по програма „Мария Кюри“ от предишните рамкови програми, това ще се осъществи, като се задейства една съгласувана поредица от действия по програма „Мария Кюри“, като се отчита по-специално европейската добавена стойност от гледна точка на нейното въздействие върху европейската научноизследователска зона. Тези действия са насочени към научни изследователи във всички етапи на техните кариери, от начално обучение за научни изследвания, планирано специално за млади хора, до продължаващо обучение и развитие на кариери в обществения и частния сектор. Ще се положат освен това усилия за увеличаване на участието на жени, научни изследователи, като ще се поощряват равните възможности във всички действия по програма „Мария Кюри“, като действията се проектират по такъв начин, че да гарантират, че научните изследователи могат да постигнат подходящ баланс на работа/живот и като се улесни възобновяването на научноизследователска кариера след прекъсване.

Обосновка

Изобилието на високо подготвени квалифицирани научни изследователи е необходимо условие за напредъка на науката и подпомагане на иновациите, но освен това и важен фактор за привличане и поддържане на инвестиции в научни изследвания от страна на обществени и частни юридически лица. На фона на растящата конкуренция на световно равнище, развитието на отворен европейски пазар за научни изследователи, без каквито и да са форми на дискриминация и разнообразяване на уменията и пътищата за кариера на научните изследователи са от решаващо значение за подкрепа на благотворния кръговрат на научни изследователи и техните знания, както в рамките на Европа, така и в глобалната среда. Ще се въведат специални мерки за насърчаване на научни изследователи в ранните етапи на тяхната кариера и за подкрепа на ранните стадии на научна кариера, а така също и мерки за намаляване на „изтичането на мозъци“ като например въвеждане на субсидии за реинтеграция.

Мобилността, както транснационална, така и между секторите, включително стимулиране на индустриалното участие и разкриването на научноизследователски кариери и академични постове в европейски мащаб, е ключов компонент за европейската научноизследователска зона и е задължителна за повишаване на европейските капацитети и ефективност в областта на научните изследвания. Международната конкуренция между научните изследователи ще остане централна, така че да си осигури възможно най-високо качество на научните изследвания по тази дейност. Увеличаването на мобилността на научните изследователи и засилването на ресурсите на онези институции, които привличат научни изследователи в международен мащаб, ще насърчи центровете за върхови постижения от целия Европейски съюз. За да се осигури обучение и мобилност в рамките на новите области за научни изследвания и технологии, ще се осигури съответна координация с други части на Седмата рамкова програма и ще се търсят синергии с други политики на Общността, например за обучение, кохезия и заетост. По частта „Науката в обществото“ на програма „Капацитети“ са предвидени действия за свързване на научното образование с кариерите, както и действия за научни изследвания и координация по нови методи в научното образование.

Дейности

—

Начално обучение на научни изследователи с цел подобряване на техните перспективи за кариера както в обществения, така и в частния сектор, inter alia, посредством разширяване на техните научни и общи умения, включително свързаните с трансфер на технологии и предприемачество, и привличане на повече млади хора към научни кариери. Това ще бъде изпълнено посредством мрежите „Мария Кюри“, като основната цел е да се преодолее разпокъсването на и да се засили на европейско равнище началното обучение и развитието на кариерите на научни изследователи. Предвижда се подкрепа за най-добрите научни изследователи в ранните им стадии на кариера да се присъединят към утвърдили се колективи за научни изследвания. Членовете на транснационални мрежи трябва да използват своите допълнителни възможности посредством интегрирани програми за обучение. Подкрепата ще включва набиране на научни изследователи в ранните им стадии на кариера, организиране на мероприятия за обучение, които са отворени и за научни изследователи извън мрежата, и старши председатели и/или длъжности в индустрията, за трансфер на знания и наблюдение.

—

Продължаващо обучение и развитие на кариери в подкрепа на развитието на кариерите на опитни изследователи. С оглед допълване или придобиване на нови умения или компетенции или за да се засили интер-/мултидисциплинарната и/или вътрешнобраншова мобилност, се предвижда подкрепа за научни изследователи, които се нуждаят от специални компетенции или умения, за научни изследователи, които искат да възстановят научната си кариера след прекъсване и за (ре)интегриране на научни изследователи на по-дългосрочен научноизследователски пост в Европа, включително в тяхната страна на произход, след преживяна транснационална/международна мобилност. Тази линия на действие ще се изпълни както посредством индивидуални стипендии, дадени директно на раввнище Общност, така и посредством съфинансиране на регионални, национални или международни програми, ако изпълняват критериите за европейска добавена стойност, прозрачност и откритост.

Първоначално режимът на съфинансиране ще се изпълнява в контролиран мащаб, за да се получи необходимият опит.

—

Индустриално-академични пътища и партньорства: подкрепата за по-дългосрочни програми за сътрудничество между организации от академичната общност и от индустрията, по-специално МСП и включително традиционни обработващи промишлености ще цели да стимулира междубраншовата мобилност и да увеличи общото използване на знание посредством партньорства за съвместни научни изследвания, подкрепени от набирането на опитни изследователи в партньорства, с командироване на персонал между двата сектора, както и с организиране на мероприятия.

—

Международно измерение: да се повиши качеството на европейските научни изследвания, като се привличат таланти в научни изследвания от страни извън Европа и се поощрява взаимоизгодното сътрудничество с научни изследователи извън Европа. Това ще стане посредством международни изходящи стипендии (с включена фаза за задължително връщане); международни входящи стипендии; партньорства за подкрепа на обмена на научни изследователи. Освен това ще бъдат подкрепяни и общи инициативи между европейски организации и организации от страни, съседни на Европейския съюз, както и страни, с които Общността ще подкрепи споразумение за наука и технологии. Дейността ще включва мерки за противопоставяне на риска от „изтичане на мозъци“ от развиващи се страни и нововъзникващи икономики, както и мерки за създаване на мрежи от европейски научни изследователи, които работят в чужбина. Тези действия ще бъдат изпълнени в съответствие с международните дейности по програми „Сътрудничество“ и „Капацитети“.

—

Специфични действия в подкрепа на създаването на истински европейски трудов пазар за научни изследователи, като се отстраняват препятствията за мобилност и се подобряват кариерните перспективи на научните изследователи в Европа. Ще се подкрепят и стимулиращи мерки за държавните институции, които насърчават мобилността, качеството и профила на своите научни изследователи. Освен това ще се дават награди за подобряване на информираността на обществото относно действията по програма „Мария Кюри“ и техните цели.

IV. КАПАЦИТЕТИ

Тази част от Седмата рамкова програма ще подобри възможностите за научни изследвания и иновации в цяла Европа и ще осигури оптималното им използване. Тази цел ще бъде постигната посредством:

—	оптимизация на използването и развитието на научноизследователските инфраструктури,

—	засилване на иновативните капацитети на МСП и тяхната способност да се възползват от научните изследвания,

—	подкрепа за развитието на регионални клъстери, управлявани от научни изследвания,

—	отключване на научноизследователския потенциал в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на ЕС,

—	взаимно приближаване на науката и обществото, за хармонично интегриране на науката и технологията в европейското общество,

—	подкрепа за съгласувано развитие на политиките за научни изследвания,

—	хоризонтални действия и мерки в подкрепа на международното сътрудничество.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ

Цел

Оптимизация на използването и развитие на най-добрите научноизследователски инфраструктури, които съществуват в Европа и оказват помощ за създаване във всички области на науката и технологиите на нови научноизследователски инфраструктури от паневропейски интерес, които са необходими за европейското научно общество, за да остане то в предните редици на прогреса в научните изследвания и да е в състояние да помогне на индустрията да засили своята база от знания и технологичното си ноу-хау.

Обосновка

Научноизследователските инфраструктури играят все по-голяма роля за напредъка в науката и технологиите и тяхното използване. Значението на тези инфраструктури е вече утвърдено в такива области като енергетика, космическо пространство и физика на частиците и се засилва в други области. Така например източниците на радиация, банките данни в геномиката и банката данни в социалните науки, обсерваториите за екологични и космически науки, системите за изображения или чистите стаи за изследване и разработка на нови материали или наноелектроника, всички те са в центъра на научните изследвания. Тези научни изследвания са скъпи, нуждаят се от широк спектър от опит за разработки и следва да се използват и експлоатират от голяма общност от учени и клиенти в индустрии в европейски мащаб.

Развитието на европейски подход по отношение на научноизследователските инфраструктури, включително тези, които се основават на изчислителна техника и комуникации на електронни инфраструктури и виртуални инфраструктури, както и изпълнението на дейностите в тази област на равнище Европейски съюз, могат да имат значителен принос за повишаване на потенциална на европейските научни изследвания и тяхното използване, както и за развитието на европейската научноизследователска зона.

Макар че ролята на държавите-членки ще остане централна в развитието и финансирането на инфраструктурите, Общността може и следва да играе ролята на катализатор и лост, като помага да се осигури по-широк и по-ефикасен достъп до и използване на инфраструктурите, които съществуват в различните държави-членки, като стимулира развитието на тези инфраструктури и тяхното координирано свързване в мрежа, и като поощрява възникването на нови научноизследователски инфраструктури от паневропейски интерес в средносрочен до дългосрочен план. В това отношение европейският стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) играе ключова роля при определяне на нуждите и пътна карта за европейските научноизследователски инфраструктури.

Дейности

Дейностите, извършвани под това заглавие, ще се изпълняват във всички области на науката и технологиите. Те ще се реализират в тясно сътрудничество с дейностите, които се изпълняват в тематичните области, за да се гарантира, че всички действия, предприети на европейско равнище в рамките на Общността, отговарят на нуждите на научноизследователските инфраструктури в съответните области, включително на международното сътрудничество.

Дейностите ще са, както следва:

—

Подкрепа за съществуващи научноизследователски инфраструктури

—

интегриране на дейностите за по-добро структуриране в европейски мащаб на начина, по който научноизследователските инфраструктури работят в определена област и да се насърчи тяхното съгласувано използване и развитие, по-специално посредством транснационален достъп, така че да се гарантира това, че европейските научни изследователи, включително такива от индустрията и от МСП, ще могат да имат достъп до високоефективни научноизследователски инфраструктури за провеждане на своите научни изследвания независимо от местоположението на съответната инфраструктура,

—

засилване на електронната инфраструктура за научни изследвания, като се поощрява по-нататъшното развитие и еволюция, както и глобалната свързаност на високоефективни комуникации с голям капацитет и на мрежовите инфраструктури, и се засилват европейските възможности на изчислителната техника, а така също като се насърчи приемането им от общности на потребители, като при необходимост се подобри глобалната им значимост и се повиши нивото на доверие и увереност, като се разчита на постиженията на инфраструктурите на GЕANT и на Grid и се основава на отворени стандарти за взаимодействие между мрежите.

—

Подкрепа за нови научноизследователски инфраструктури

—

изграждане на нови инфраструктури и сериозна актуализация на съществуващи такива, като се насочва основно върху подготвителните фази, така че да се насърчи възникването на нови обекти за научни изследвания в съответствие с принципа на „променлива геометрия“, като се разчита преди всичко на работата, извършвана от ESFRI (15),

—	проектни изследвания посредством подход отдолу нагоре в поканите за предложения, така че да се насърчи създаването на нови научноизследователски инфраструктури, като се финансират награди за проучване и техникоикономически обосновки за нови инфраструктури.

Проектите за инфраструктури, предложени за финансиране в това отношение, ще се определят на основата на поредица от критерии, включително:

—	Неспособност на съществуващите механизми да постигнат целта.

—	Добавена стойност на финансовата подкрепа на Общността.

—	Способност да се предлага услуга в отговор на нуждите на потребителите от научната (академична и индустриална) общност в цяла Европа, включително добавена стойност за европейската научноизследователска зона.

—	Върхови научни постижения.

—	Значимост на международно равнище.

—	Принос към възможността за технологично развитие.

—	Принос за развитието на „научни изследвания, базирани на клъстери за върхови постижения“.

—	Технологическа и организационна изпълнимост.

—	Възможности за европейско партньорство и силен финансов и друг ангажимент от страна на държавите-членки и от други сериозни заинтересувани лица, а така също и възможното използване на заеми от Европейската инвестиционна банка и структурните фондове.

—	Оценка за изграждане на оперативни разходи.

Що се отнася за новите инфраструктури, следва при необходимост да се вземе под внимание потенциалът за върхови научни постижения на регионите за конвергенция и на най-отдалечените региони следва да се вземат под внимание, когато е удобно. Ще се осигури ефективна координация между финансовите инструменти на Общността, по-специално Седмата рамкова програма и структурните фондове.

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОЛЗА НА МСП

Цели

Засилване на възможността за иновации на МСП и на техния принос за разработката на базиращи се на нови технологии продукти и пазари, като им се помага да използват външни научни изследвания, да увеличат усилията си в областта на научните изследвания, да разширят мрежите си, да използват по-добре резултатите от научните изследвания и придобият технологично ноу-хау, като преодоляват празнината между научни изследвания и иновации.

Обосновка

МСП са в центъра на европейската индустрия. Те следва да бъдат ключов компонент в системата за иновации и във веригата за трансформация на знанието в нови продукти, процеси и услуги. Изправени пред засилващата се конкуренция на вътрешния пазар и в глобален мащаб, европейските МСП трябва да увеличат своите знания и интензитета на научните изследвания, да подобрят използването на научните изследвания, да разширят своите бизнес дейности в по-големи пазари и да интернационализират своите мрежи за знания. Повечето действия на държавите-членки, които имат значение за МСП, не поощряват и не подкрепят транснационалното коопериране при научни изследвания и трансфера на технологии. Необходими са действия на равнище ЕС, които да допълнят и засилят въздействието на действията, предприети на национално и регионално равнище. В допълнение към изброените по-долу действия участието на МСП ще се насърчава и улеснява и техните нужди ще бъдат взети под внимание в цялата Седма рамкова програма.

Дейности

Замислят се специални действия в подкрепа на МСП, които са замислени да подкрепят МСП или асоциации на МСП, които се нуждаят от изнасяне на научни изследвания за външно изпълнение; основно за ниско до средно развити в технологично отношение МСП с малък или никакъв капацитет за научни изследвания. Занимаващите се усилено с научни изследвания МСП могат да участват като доставчици на изследователски услуги или да изнесат за външно изпълнение научни изследвания, така че да допълнят основната си способност за научни изследвания. Ще се изпълняват действия в цялата област на науката и технологията с използване на подход отдолу нагоре. Действията ще включват подкрепа на демонстрациите и други дейности, които да улеснят използването на резултатите от научните изследвания, като осигуряват взаимно допълване с рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Финансовите средства ще се разпределят по две схеми:

—	Научни изследвания за МСП: да се подкрепят малки групи иновативни МСП, така че да се решават общи или допълнителни технологични проблеми.

—	Научни изследвания за асоциации на МСП: да се подкрепят асоциации на МСП и групировки на МСП, така че да се разработят технически решения на проблеми, които са общи за голям брой МСП в конкретни индустриални сектори или сегменти от веригата за стойността.

Ще се обърне внимание на подкрепата на проекти за научни изследвания. Освен това ще се даде подкрепа за национални схеми, които предоставят финансови средства за МСП или за асоциации на МСП, за да подготвят предложения за действия по програма „Научни изследвания в полза на МСП“. По-време на изпълнението на рамковата програма на Общността за НИТР, взаимното допълване и синергията ще се осигурят с действия на рамковата програма за конкурентоспособност и иновации.

Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации ще насърчи и улесни участието на МСП в Седмата рамкова програма посредством нейните хоризонтални услуги в подкрепа на бизнеса и иновациите. Взаимното допълване и синергията ще се осигурят с други програми на Общността.

РЕГИОНИ НА ЗНАНИЕТО

Цели

Засилване на потенциала за научни изследвания на европейските региони, по-специално като се насърчат и подкрепят в цяла Европа, регионалните „клъстери, управлявани от научни изследвания“, които обединяват университети, научноизследователски центрове, предприятия и регионални власти.

Обосновка

Регионите все повече се признават за важни играчи в пейзажа на научни изследвания и развитие на ЕС. Политиката за научните изследвания и дейности на регионално равнище често пъти разчита на развитието на „клъстери“, обединяващи обществени и частни участници. Пилотната дейност относно „Регионите на знание“ показа динамиката на тази еволюция и необходимостта да се подкрепи и насърчи развитието на тези структури.

Предприетите в тази област действия ще позволят на европейските региони да засилят възможностите си за инвестиции в НИТР и да извършват научноизследователски дейности, като същевременно увеличават потенциала си за успешно участие на техните оператори в европейски научноизследователски проекти и се улесни възникването на клъстери, като при това се насърчи регионалното развитие в Европа. Действията ще улеснят създаването на регионални клъстери, които ще допринесат за развитието на европейската научноизследователска зона.

Дейности

Новата инициатива „Региони на знанието“ ще включи и обедини регионални участници, които участват в научни изследвания, като например университети, научноизследователски центрове, индустрията, обществени органи (регионални съвети или регионални агенции за развитие). Проектите ще покриват съвместни анализи на програмите за научни изследвания на регионалните клъстери (в координация с други дейности относно по-широкия въпрос за регионални клъстери за иновации) и изготвянето на поредица от инструменти за тяхното изследване в конкретни научноизследователски дейности, включително посредством „менторство“ по отношение на региони с по-слабо развити профили на научни изследвания от страна на високоразвити региони и подкрепа за възникващи региони на знанието.

Това включва мерки, които целят подобряване на свързването на научните изследвания в мрежа и достъпа до източници на финансиране за научни изследвания, а така също и по-добро интегриране и свързване на занимаващите се с научни изследвания участници и институции в регионалните икономики. Тези дейности ще се изпълняват в тясна връзка с регионалната политика на Общността (структурни фондове), с рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и с програмите за образование и обучение.

В контекста на специалната дейност по инициатива „Региони на знанието“ ще се търсят синергии с регионалните политики на Общността, а така също и със значими национални и регионални програми, по-специално с регионите за конвергенция и с най-отдалечените региони на Европейския съюз.

ПОТЕНЦИАЛ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Цел

Стимулиране на реализацията на пълния научноизследователски потенциал на разширения Съюз, като се отключат и развият съществуващи и възникващи върхови постижения в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на ЕС (16), и се помогне да се засилят възможностите на техните научни изследователи да участват успешно в научноизследователските дейности на ниво Общността.

Обосновка

Европа не използва напълно научноизследователския си потенциал, по-специално в по-малко напреднали региони, които са отдалечени от европейския център на научни изследвания и от индустриалното развитие. За да се помогне на научните изследователи и институциите, независимо дали от обществения или от частния сектор от тези региони да допринесат за общите европейски научноизследователски усилия, като същевременно се възползват от знанията и опита, които съществуват в други региони на Европа, това действие цели да се създадат условията, които ще им позволят да използват своя потенциал и ще им помогнат да реализират напълно европейската научноизследователска зона в разширения Съюз. Действията ще разчитат на минали и съществуващи мерки като например европейските центрове за върхови постижения по Петата рамкова програма в страните, които по това време бяха присъединяващи се страни или страни кандидатки и масовите стипендии „Мария Кюри“ за трансфер на знание.

Дейности

Действието в тази сфера ще включва подкрепа за:

—

Транснационални двупосочни командировки на научноизследователски персонал между избрани организации в регионите на конвергенция и една или няколко организации партньори; подкрепа за избрани центрове за съществуващи или възникващи върхови постижения за набиране на входящи опитни изследователи, включително ръководители от други страни.

—	Придобиване и разработка на оборудване за научни изследвания и разработка на материална среда, която позволява пълно използване на интелектуалния потенциал, който присъства в избрани центрове за съществуващи или възникващи върхови постижения в регионите на конвергенция.

—	Организация на работни семинари и конференции за улесняване на трансфера на знание; дейности за насърчаване, а така също и инициативи, които целят разпространение и предаване на резултати от научни изследвания във и на други страни, както и на международни пазари.

—	„Възможности за оценка“, с помощта на които всеки център за научни изследвания в регионите за конвергенция може да получи международна независима експертна оценка на нивото на тяхното цялостно качество на научните изследвания и инфраструктурите.

С регионалната политика на Общността ще се търсят силни синергии. Действията, подкрепяни под това заглавие, ще определят нуждите и възможностите за засилване на научноизследователските капацитети на възникващи и съществуващи центрове за върхови постижения в регионите за конвергенция, които могат да бъдат посрещнати със структурните и кохезионни фондове.

Синергии ще се търсят и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, така че да се насърчи регионалната комерсиализация на НИТР в сътрудничество с индустрията.

НАУКАТА В ОБЩЕСТВОТО

Цел

Да стимулира, с оглед изграждането на отворено, ефективно и демократично европейско общество, основано на знанието, хармоничното интегриране на научните и технологичните стремежи и на свързаните с тях научноизследователски политики в европейската социална мрежа, като поощрява паневропейския отзвук и дебат за науката и технологиите и тяхната връзка с целия спектър на общество и култура.

Обосновка

Влиянието на науката и технологиите върху ежедневния ни живот става все по-безусловно. Продукти на социална дейност и оформени от социални и културни фактори, науката и технологиите остават въпреки това една отдалечена зона, далеч от ежедневните грижи на голяма част от обществото и на лицата, които вземат политически решения, и продължават да са обект на неразбирателство. Обществото следва да обърне внимание на дискусионните въпроси, свързани с възникващи технологии, на основата на добре информиран дебат, водещ до надеждни избори и решения.

Дейности

Съществената и интегрирана инициатива, предприета в тази област, ще включва подкрепа за:

—

Засилване и усъвършенстване на европейската научна система и обръщане на внимание на следните въпроси: подобряване на използването и наблюдение на въздействието на научното консултиране и опит за създаването на политика (включително управление на риска); бъдещето на научните публикации; мерки които да направят научните публикации по-достъпни за членовете на обществото, желаещи да се консултират с тях; защити за научните зони, които са отворени за злоупотреба; както и въпроси за измамата, доверието и „саморегулирането“.

—	Разширяване на ангажирането на научните изследователи и на широката общественост, включително на организираното гражданско общество, със свързани с науката въпроси, така че да се предвидят и изяснят политически и социални въпроси, включително етически въпроси.

—	Отзвук и дебат за науката и технологиите и тяхното място в обществото, като се заимства от такива дисциплини, като история, социология и философия на науката и технологията.

—	Научни изследвания за половете, включително интегрирането на измерението „пол“ във всички области на научните изследвания и насърчаване на ролята на жените в органите, занимаващи се с научни изследвания и с вземане на научни решения.

—	Създаване на отворена среда, която задейства научното любопитство у децата и младите хора, като се засилва научното обучение на всички нива, включително в училищата, и се насърчават интересът и пълното участие в науката между младите хора от всички съсловия.

—	Засилване на ролята на научните изследвания, извършвани в университети и в други институти за висше образование и ангажирането на тези университети и институти в предизвикателствата на глобализацията.

—	По-добро общуване и взаимно разбирателство на научния свят и по-широката аудитория от вземащи политически решения лица, медиите и широката общественост, като помага на учените по-добре да комуникират и да представят работата си чрез подкрепяне на научната информация, публикациите и медиите.

Тези дейности ще приемат формата на, по-специално, научноизследователски проекти, изследвания, създаване на мрежи от контакти и обмен, обществени мероприятия и инициативи, награди, обзори и събиране на данни. В много случаи те предполагат международни партньорства с организации от трети страни.

ПОДКРЕПА ЗА СЪГЛАСУВАНО РАЗВИТИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОЛИТИКИ

Цели

Подобряване на ефективността и съгласуваността на национални научноизследователски политики и такива на равнище Общност, както и тяхното свързване с други политики, като се подобрява въздействието на обществените научни изследвания и техните връзки с индустрията и се засилва обществената подкрепа и нейният лостов ефект за инвестициите от частните участници.

Обосновка

Увеличаването на инвестициите в научни изследвания и развитие до целта от 3 % и подобряването на тяхната ефективност е върховен приоритет на Лисабонската стратегия за растеж и заетост. В резултат разработката на ефективни политики за засилване на обществените и частните инвестиции за научни изследвания е основна грижа на държавните органи в светлината на необходимостта от ускоряване на прехода към конкурентоспособна икономика, основаваща се на знанието. За това се изисква адаптивност на научноизследователските политики, мобилизация на по-широк спектър от инструменти, координация на усилията през националните граници и мобилизация на други политики, с цел създаване на по-добри рамкови условия за научни изследвания.

Дейности

Дейностите, предприети под това заглавие, ще допълнят дейностите за координация по програма „Сътрудничество“ и ще имат за цел подобряване на съгласуваността и въздействието на регионалните и националните политики, както и политиките и инициативите на Общността (например програми за финансиране, законодателство, препоръки и ръководства). Дейностите ще са следните:

—

Мониторинг и анализ на свързани с научни изследвания обществени политики и индустриални стратегии, включително тяхното въздействие, както и разработка на индикатори, които да дадат информация и доказателства в подкрепа на проектирането, изпълнението, оценката и транснационалната координация на политики.

—

Засилване, на доброволни начала, на координацията на научноизследователските политики посредством действия в подкрепа на прилагането на отворен метод на координация (ОМК) и инициативи „отгоре надолу“ за транснационално сътрудничество, предприети на национално или регионално равнище по въпроси от общ интерес.

ДЕЙНОСТИ ПО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

За да стане конкурентоспособна и да играе водеща роля на световно равнище, Европейската общност се нуждае от силна и съгласувана международна политика за наука и технологии. Международните действия, извършвани по различни програми в рамките на Седмата рамкова програма, ще бъдат изпълнени в контекста на общата стратегия за международно сътрудничество.

Тази международна политика има три взаимнозависими цели:

—	да подкрепи европейската конкурентоспособност посредством стратегически партньорства с трети страни в избрани области на науката и като ангажира най-добрите учени от трети страни да работят във и със Европа;

—	да улесни контактите с партньори от трети страни с цел да се осигури по-добър достъп до научни изследвания, извършвани на други места в света;

—	да обърне внимание на конкретни проблеми, пред които са изправени трети страни или които имат глобален характер, въз основа на взаимен интерес и взаимна изгода.

Сътрудничеството с трети страни по Седмата рамкова програма ще е насочено, по-специално, към следните групи страни:

—	страни кандидатки,

—	страни, съседни на Европейския съюз, средиземноморски страни -партньори, западнобалкански страни (ЗБС) (17) и източноевропейски и централноазиатски страни (ИЕЦА) (18);

—	развиващите се страни с фокус върху конкретните нужди на всяка страна или съответен регион (19);

—	нововъзникващи икономики.

Ориентираните по теми действия на международно сътрудничество ще се извършват по програма „Сътрудничество“. Международните действия в областта на човешкия потенциал ще се извършват по програма „Хора“.

Хоризонтални действия за подкрепа и мерки с фокус, различен от конкретната или междудисциплинарна област, предмет на програма „Сътрудничество“. Ще се изпълнят по програма „Капацитети“ и могат да бъдат допълнени в ограничен брой случаи от конкретни действия за сътрудничество от взаимен интерес. Ще бъдат положени усилия за подобряване на съгласуваността на националните дейности, като се подкрепя координацията на националните програми относно международното научно сътрудничество. Като отчита опита, натрупан посредством ИНТАС и като гради върху работата ѝ в рамките на сътрудничеството с източноевропейските и централноазиатските страни, посредством тази програма и програмите „Сътрудничество“ и „Хора“ ще бъдат предприети дейности, осигуряващи приемственост.

Ще се гарантира общата координация на действията за международно сътрудничество по различните програми на Седмата рамкова програма, както и с други инструменти на Общността.

НЕЯДРЕНИ ДЕЙНОСТИ НА СЪВМЕСТНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА (JRC)

Цел

Да се предостави управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа в процеса на създаване на политика на Общността, като се осигури подкрепа за изпълнението и наблюдението на съществуващите политики и се отговори на новите политически нужди.

Обосновка

Независимостта на JRC от специални интереси, независимо дали частни или национални, комбинирана с техническия му опит, му позволява да улесни комуникацията и формирането на консенсус между заинтересованите лица (индустриални асоциации, групи за екологични действия, компетентните органи на държавите-членки, други центрове за научни изследвания и т.н.) и създателите на политики, по-специално на равнище Общност и преди всичко с Европейския парламент. Посредством научна и технологична подкрепа Съвместният изследователски център спомага за подобряване ефективността, прозрачността и научното обосноваване на действията на Общността. Когато и където е целесъобразно, научните изследвания, провеждани от JRC следва да бъдат координирани с научните изследвания, предприети по част „Теми“ на специалната програма „Сътрудничество“, така че да се избегне припокриване и дублиране.

Съвместният изследователски център ще засили своята позиция в европейската научноизследователска зона. Като улеснява достъпа до неговите съоръжения за европейски и неевропейски научни изследователи, включително за научни изследователи в ранните етапи на тяхната кариера, той ще засили своето сътрудничество с други обществени и частни организации за научни изследвания, значително ще подобри научното качество на собствените си дейности и ще допринесе по-научно за обучение, което ще остане висок приоритет за JRC.

Ползата и достоверността на подкрепата на JRC за политиките на Общността са тясно свързани с качеството на научния му опит и интегрирането му в международната научна общност. Поради това JRC ще продължи да инвестира в научни изследвания и формиране на мрежи от контакти с други центрове за върхови постижения в съответните области. Той ще участва в непреки действия във всички области, като се наблегне върху общите системи за научни справки, създаване на мрежи за контакти, обучение и мобилност, научноизследователски структури и участие в технологични платформи и инструменти за координация, където центърът има съответния опит да създава добавена стойност.

JRC ще преследва активно насърчаването на интеграцията на новите държави-членки и на страните кандидатки в своите дейности до нивото, от което се ползват понастоящем 15-те държави-членки.

Дейности

Приоритетите на JRC ще бъдат в областите, които са от стратегическо значение за Европейския съюз и в които неговият принос ще донесе висока добавена стойност. Научната и техническата подкрепа за политиките на Общността ще продължат да се осигуряват в такива основни сфери като устойчиво развитие, промени в климата, храни, енергетика, транспорт, химикали, методи, алтернативни на тестването с животни, научноизследователска политика, информационни технологии, справочни методи и материали, биотехнология, рискове, опасности и социално-икономически въздействия. Растежът ще е в области от ключов интерес за Общността:

—

Просперитет в общество с интензивно използване на знания

—	Да извършва и разработва съвременно иконометрично моделиране и техники за анализ в контекста на определяне и наблюдение на политиките, така например при доразвиване на Лисабонската стратегия, политиките за вътрешния пазар и за научни изследвания и образование на Общността.

—	Отговорно да разработва модели в подкрепа на един нов баланс между целите за устойчивост и конкурентоспособност.

—	Да предоставя своята научна/техническа подкрепа за разработката на процедури за оценка и управление на риска, като инструмент за европейския процес за вземане на решения.

—

Солидарност и отговорно управление на ресурсите

—

Да се превърне в признат център за научни и технологични справки за устойчиво селско стопанство, като се фокусира върху качеството на храните, възможността за тяхното проследяване и върху тяхната безопасност (включително генетично модифицирани храни и фуражи), пространствено управление и кръстосано съответствие, и да подкрепи изпълнението на Общата селскостопанска политика.

—	Да предостави на Общата политика за рибарството научна и технологична подкрепа.

—	Да подобри осигуряването на хармонизирани европейски геореферентни данни и системи за космическа информация (подкрепа за инфраструктурата за космическа информация в Европа INSPIRE) и да продължи да разработва нови подходи за глобален мониторинг на околната среда и ресурсите (подкрепа за GMES).

—	Да подобри опита и да играе роля в научноизследователските дейности за GMES и в разработката на нови приложения в тази област.

—	Да подкрепи изпълнението на плана за действие на Европейския съюз относно околната среда и здравето, включително да осигури подкрепа за продължаващите дейности за създаване на интегрирана информационната система на Общността за околната среда и здравето.

—	Да насърчи и подобри разработката и валидацията на алтернативни стратегии, и по-специално за методи за тестване без животни, във всички значими области на научни изследвания (оценка на безопасност, тестване на ваксини, здравни и биомедицински научни изследвания, и др.).

—

Свобода, сигурност и справедливост

—	Да развие дейности, допринасящи за установяването на пространство на свобода, сигурност и справедливост, по-специално в областите, свързани със защита срещу тероризъм, организирана престъпност и измами, сигурност на границите и превенция на сериозни рискове, в сътрудничество със съответните органи.

—	Да подпомага реакцията на Общността при природни и технологични бедствия.

—

Европа като световен партньор

—	Да засили подкрепата за външните политики на Общността в конкретни области като например външните аспекти на вътрешната сигурност, развитието на сътрудничеството и хуманитарната помощ.

(1) В Седмата рамкова програма, в категорията МСП се включват и микропредприятията.

(2) По-специално с дейностите, извършвани от междуправителствената структура EUREKA. Освен това опитът, получен от клъстерите на EUREKA, може да е релевантен за съвместните технологични инициативи в сродни области.

(3) Това ще включва финансова подкрепа за административни и координационни дейности на Комитета за наука и технологии CОST.

(4) Терминът „биоикономика“ включва всички индустрии и икономически сектори, които произвеждат, управляват и по някакъв начин използват биологичните ресурси и сродни услуги, електроенергетика, лека индустрия, като например земеделие, храни, рибно стопанство, горско стопанство и т.н.

(5) „Науките за живота и биотехнологията – една стратегия за Европа“ – СОМ(2002)27.

(6) Допълнителни научни изследвания, свързани с устойчивото управление и складиране на естествените ресурси, се разглеждат в темата „Околна среда (включително климатични промени)“.

(7) СОМ(2000) 0769.

(8) СОМ(2005) 0265.

(9) СОМ(2006) 0105.

(10) Допълващите научни изследвания, свързани с производството и използването на биологични ресурси, се изследват по темата „Храни, земеделие и рибно стопанство, и биотехнология“.

(11) В различните дейности ще бъдат взети под внимание програмите за научни изследвания на съответните европейски технологични платформи.

(12) СОМ(2001) 370.

(13) Европейската индустрия за аеронавтика инвестира 14 % от своя оборот за научни изследвания, европейската автомобилна индустрия — почти 5 % от своя оборот, а конкурентното предимство на корабостроителната индустрия на ЕС разчита изключително на НТД.

(14) ACARE: Консултативен съвет за научни изследвания по аеронавтика в Европа. Лансиран през 2001 г., той е първият оперативен пример за технологична платформа; ERRAС: Европейски консултативен съвет за научни изследвания по железопътен транспорт; ERTRAC: Европейски консултативен съвет за научни изследвания по сухопътен транспорт; технологичната платформа WATERBORNE (за воден транспорт).

(15) ESFRI е основан през април 2002 г. ESFRI обединява представители от 25-те държави-членки на ЕС, посочени от министрите, които отговарят за научните изследвания, и един представител на Европейската комисия. Страните, свързани с рамковите програми за научни изследвания бяха поканени да се присъединят през 2004 г.

(16) Регионите за конвергенция са изложени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г., с който се определят общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25). Това включва регионите с цел „конвергенция“, региони приемливи за финансиране от Кохезионния фонд, както и най-отдалечените региони.

(17) Без асоциираните страни кандидатки.

(18) Наричани по-рано новите независими държави: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизката република, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.

(19) Като отбелязва, че Латинска Америка включва както развиващи се страни, така и нововъзникващи икономики.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНДИКАТИВНА РАЗБИВКА МЕЖДУ ПРОГРАМИТЕ

Показателната разбивка между програмите е, както следва (в млн. EUR):

I.	Сътрудничество (1) (2)

32 413

Здравеопазване

6 100

Храни, селско и рибно стопанство, и биотехнологии

1 935

Информационни и комуникационни технологии

9 050

Нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии

3 475

Енергетика

2 350

Околна среда (включително промени в климата)

1 890

Транспорт (включително аеронавтика)

4 160

Социално-икономически и хуманни науки

623

Космическо пространство

1 430

Сигурност

1 400

II.

Идеи

7 510

III.

Хора

4 750

IV.	Капацитети

4 097

Научноизследователски инфраструктури

1 715

Научни изследвания в полза на малките и средни предприятия

1 336

Региони на знанието

126

Научноизследователски потенциал

340

Науката в обществото

330

Съгласувана разработка на научноизследователските политики

Дейности по международно сътрудничество

180

V.	Неядрени действия на Съвместния център за научни изследвания

1 751

ОБЩО:

50 521

Специални разпоредби относно финансовата кредитна линия за разделяне на риска (RSFF)

Индикативните бюджети за програми „Сътрудничество“ и „Капацитети“ включват вноски в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за учредяването на „Финансова кредитна линия за разделяне на риска“, цитирана в приложение III. Решенията на Съвета, с които се приемат помощите за специалните програми, ще установят, inter alia, изпълнителните споразумения, по които Комисията ще взема решения относно преразпределянето към други дейности на рамковата програма от помощта на Общността във финансовата кредитна линия за разделяне на риска RSFF и приходите, които тя генерира и които не се използват от ЕИБ.

Седмата рамкова програма ще участва със сума, възлизаща на до 500 милиона EUR в RSFF, до 2010 г. За периода 2010—2013 г. ще има възможност да се отпуснат допълнително до 500 милиона EUR, след оценката на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с процедурата, определена в член 7, параграф 2 от настоящото решение, на основата на доклад на Комисията, съдържащ информация относно участието на малки и средни предприятия и на университети, изпълнението на критерии за подбор на Седмата рамкова програма, вида на подкрепените проекти и нуждата от съответния инструмент, продължителността на процедурата за разрешение, резултатите от проектите, както и разпределението на финансирането.

Сумата, предоставена от Седмата рамкова програма, трябва да съответства на еквивалентна сума от Европейската инвестиционна банка. Тя ще дойде от програма „Сътрудничество“ (до 800 милиона EUR с пропорционална помощ за всички тематични приоритети, с изключение на социално-икономическите и хуманните науки) и програма „Капацитети“ (до 200 милиона EUR по линията „научноизследователски инфраструктури“).

Сумата ще се предоставя постепенно на ЕИБ, като отчита нивото на нуждите.

За да се осигури бързо лансиране с критична маса ресурси, в бюджета ще се отделя прогресивно сума от порядъка на 500 милиона EUR за периода до междинната оценка на Седмата рамкова програма, така както е цитирано в член 7, параграф 2 от настоящото решение.

(1) Включително съвместни технологични инициативи (включително финансов план и т.н.) и частта за дейности по координация и международно сътрудничество, които ще се финансират в рамките на темите.

(2) Целта е да се позволи най-малко 15 % от финансирането, предоставено по част „Сътрудничество“ на програмата да отидат за малките и средните предприятия.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СХЕМИ НА ФИНАНСИРАНЕ

Непреки действия

Дейностите, подкрепени от Седмата рамкова програма, ще се финансират посредством един спектър от „Схеми за финансиране“. Тези схеми ще се използват, самостоятелно или в комбинация, за финансиране на дейности, изпълнявани в цялата рамкова програма.

Решенията за специалните програми, работни програми и покани за предложения ще посочват, ако и когато е подходящо:

—	Вида(видовете) схема(схеми), използвани за финансиране на различните действия;

—	Категориите участници (като например научноизследователски организации, университети, индустрия, малки и средни предприятия, държавни органи), които могат да се възползват от това;

—	Видовете дейности (като например научноизследователско и технологично развитие, демонстрации, управление, обучение, разпространение, както и други сродни дейности), които могат да бъдат финансирани посредством всяка от тези програми.

Ако могат да се използват различни схеми на финансиране, работните програми могат да посочват схемата за финансиране, която да се използва за темата, по която се отправя покана за предложения.

Схемите за финансиране са, както следва:

а)

Да подпомагат действия, които се изпълняват преди всичко на основата на покани за предложения:

Колективни проекти

Подкрепа за научноизследователски проекти, изпълнявани от консорциуми с участници от различни страни, целящи развитие на ново знание, нова технология, продукти, демонстрационни дейности или общи ресурси за научни изследвания. Размерът, обхватът и вътрешната организация на проектите могат да варират за различните области и за различните теми. Проектите могат да са в мащаб от малки или средни фокусирани научноизследователски действия, до широкомащабни интегрални проекти за постигане на определена цел. Проектите ще бъдат освен това насочени към специални групи, като например малки и средни предприятия и други по-малки участници.

Мрежи за върхови постижения

Подкрепа за съвместна програма на дейности, изпълнявана от редица научноизследователски организации, интегриращи дейностите си в дадена област, извършване от научноизследователски колективи в рамките на по-дългосрочно сътрудничество. За изпълнението на настоящата съвместна програма на дейности ще се изисква официален ангажимент от организациите, интегриращи част от своите ресурси и дейности.

Действия по координация и подкрепа

Подкрепа за дейности, насочени към координация, и подкрепа на научноизследователски дейности и политики (създаване на мрежа от контакти, обмен, транснационален достъп до научноизследователски инфраструктури, изследвания, конференции и т.н.). Тези действия могат да бъдат изпълнени и с други средства, не само с отправяне на покани за предложения.

Подкрепа за „гранични“ научни изследвания

Подкрепа за проекти, изпълнявани от отделни национални или транснационални научноизследователски колективи. Тази схема ще се използва за подкрепа на управлявани от изследователи „гранични“ научноизследователски проекти, финансирани в рамките на европейския научноизследователски съвет.

5.	Подкрепа за обучение и кариерно развитие на научни изследователи Подкрепа за обучение и кариерно развитие на научни изследователи, която ще се използва основно за изпълнението на действията по програма „Мария Кюри“.

Научни изследвания в полза на специални групи (по-специално МСП)

Подкрепа за научноизследователски проекти, при които огромният обем научни изследвания и технологично развитие се извършва от университети, научноизследователски центрове или други юридически лица в полза на специални групи, по-специално МСП или асоциации на МСП. Ще се положат усилия за мобилизиране на допълнително финансиране от Европейската инвестиционна банка и други финансови организации.

б)

Да подкрепят действия, които се изпълняват на основата на решения на Съвета и на Европейския парламент (или на Съвета, съгласувано с Европейския парламент), основани на предложение на Комисията, Общността ще предоставя финансова подкрепа за финансирани от много места широкомащабни инициативи.

—

Финансова помощ от Общността за съвместно изпълнение на добре дефинирани национални научноизследователски програми, на основание член 169 от Договора за създаване на Европейската общност. За това съвместно изпълнение ще се изисква установяване или съществуване на специализирана структура за изпълнение. Финансовата подкрепа на Общността ще се предоставя под условие на дефинирането на финансов план на основата на официални ангажименти от компетентните национални органи.

—

Финансова помощ от Общността за изпълнение на съвместни технологични инициативи за реализиране на целите, които не могат да бъдат постигнати посредством схемите на финансиране, определени в буква а) по-горе. Съвместните технологични инициативи ще мобилизират една комбинация от финансиране на различни видове и от различни източници; частни и обществени, европейски и национални. Това финансиране може да приеме различни форми и да бъде разпределено или мобилизирано посредством спектър от механизми: подкрепа от рамковата програма, заеми от Европейската инвестиционна банка, подкрепа за рисковия капитал. Съвместните технологични инициативи могат да бъдат решени и изпълнени на основата на член 171 от Договора за създаване на Европейската общност (това може да включва създаването на съвместни предприятия) или посредством решенията, с които се създават специални програми. Подкрепата на Общността ще бъде предоставена под условие на определянето на общ план за финансов инженеринг, на основата на официалните ангажименти от всички съответни партньори.

—

Финансова помощ от Общността за развитието на нови инфраструктури от европейски интерес. Тази помощ може да бъде решена на основата на член 171 от Договора или посредством решенията относно специалните програми. Развитието на нови инфраструктури ще мобилизира една комбинация от финансиране с различен характер и произход: национално финансиране, рамкова програма, структурни фондове, заеми от Европейската инвестиционна банка и други. Подкрепата на Общността ще се предоставя под условие на дефинирането на общ финансов план, на основата на ангажимент от всички съответни партньори.

Общността ще изпълнява схемите, определени в буква а) по-горе, в съответствие с разпоредбите на регламента, който ще бъде приет в съответствие с член 167 от Договора, със съответните инструменти за държавна помощ, по-специално рамката на Общността за държавната помощ за научни изследвания и развитие, както и с международните правила в тази област. В съответствие с тази международна рамка ще е необходимо Общността да може да регулира мащаба и формата на финансовото участие според всеки отделен случай, по-специално ако е предоставено финансиране от други източници на обществения сектор, включително други източници на финансиране на Общността, като например Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

В допълнение към предоставянето на пряка финансова подкрепа за участниците в действия по научни изследвания и развитие Общността ще подобри достъпа им до дългово финансиране посредством „Финансовата кредитна линия за разделяне на риска“, като предоставя вноска в ЕИБ. Вноската на Общността трябва да се използва от ЕИБ, която ще е партньор за разделяне на риска, за да допринесе за резервирането и разпределянето на капитали за финансиране на заеми и гаранции от собствените ѝ средства. След това не се предвижда никаква по-нататъшна отговорност за бюджета на Общността. Под условие на и в съгласие с договореностите, които ще бъдат установени с регламента, който ще бъде приет в съгласие с член 167 от Договора и решенията на Съвета, с които се създават специални програми, този механизъм ще позволи на ЕИБ да увеличи сумата за финансирането на дейности по НИТР (като например съвместни технологични инициативи, големи проекти, включително проектът EUREKA, както и нови научноизследователски инфраструктури и проекти, управлявани от малки и средни предприятия), които да помогнат за преодоляването на пазарни дефицити.

По отношение на участници в индиректно действие, установено в регион, който изостава в развитието (региони на конвергенция и най-отдалечените региони (1), винаги където това е възможно и подходящо, ще се мобилизира допълнително финансиране от структурните фондове. По отношение на участие на юридически лица от страните-кандидатки, при аналогични условия може да се отпусне допълнителна вноска от предприсъединителните финансови инструменти. Що се отнася за действия в частта „научноизследователски инфраструктури“ на програма „Капацитети“ на Седмата рамкова програма, подробните договорености за тяхното финансиране ще се дефинират с оглед да се гарантира, че съществува ефективно взаимно допълване между финансирането на научни изследвания от Общността и други национални инструменти и инструменти на Общността, преди всичко структурните фондове.

Преки действия

Общността ще предприеме дейности, изпълнени от Съвместния изследователски център, които са посочени като преки действия.

(1) Регионите за конвергенция са изложени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. Това включва регионите с цел „конвергенция“, региони, приемливи за финансиране от Кохезионния фонд, както и най-отдалечените региони на Европейския съюз.

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

3GPP	партньорски проект за 3-то поколение мобилни системи
API	интерфейс за приложни програми
DAB	цифрово звуково разпръскване
DVB	цифрово видеоразпръскване
ETSI	Европейски институт за стандарти в далекосъобщенията
GSM	Глобална система за мобилни комуникации
ISDN	Цифрова мрежа с интеграция на услугите
IP	Интернет протокол
IPAT	Терминал за достъп на интернет протокол
ITU	Международен съюз по далекосъобщения
MHEG	Експертна група по мултимедии и хипермедии
MHP	Мултимедийна потребителска платформа
NGN	Мрежи от следващо поколение
NTP	Крайна точка на мрежата
OSA	Достъп до отворени услуги
PoI	Точка на взаимно свързване
PSTN	Обществена комутируема телефонна мрежа
QoS	Качество на услугата
ULL	Локално отклонение от веригата
UMTS	Универсална мобилна далекосъобщителна система
WML	Безжичен език за маркиране
WTVML	Безжичен телевизионен език за маркиране, обозначаван и като WTML

Технически интерфейси и/или характеристики на услугата	Обозначение	Бележки
Управление на спектъра в метални мрежи за достъп; част 1, дефиниции и библиотека на сигналите	ETSI TR 101 830-1 (V.1.1.1)

Технически интерфейси и/или характеристики на услугата	Обозначение	Бележки
Достъп до отворена услуга (OSA); Интерфейс за приложни програми (API/Parlay 3)	ETSI ES 201 915 серия
Достъп до отворена услуга (OSA); Интерфейс за приложни програми (API/Parlay 4)	ETSI ES 202 915 серия
Достъп до отворена услуга (OSA); Интерфейс за приложни програми (API/Parlay 5)	ETSI ES 203 915 серия
UMTS Приспособени приложения за усъвършенствана логика за мобилни мрежи (CAMEL) фаза 3; Спецификация на приложната част CAMEL (CAP)	ETSI TS 129 078
UMTS Достъп до отворена услуга (OSA); Интерфейс за приложни програми (API); Част 1: Общ преглед	ETSI TS 129 198-1
UMTS Интерфейс за приложни програми за отворена архитектура за услуги – част 2	ETSI TR 129 998

Технически интерфейси и/или характеристики на услугата	Обозначение	Бележки
IPCablecom; част 12: интернет транспортен протокол за сигнализация (ISTP)	ETSI TS 101 909-12	Дефинира интерфейс SS7 към портала за сигнализация на IPCablecom мрежа
IPCablecom; част 23: терминал за достъп – (IPAT — LCS)	ETSI TS 101 909-23	Идентифицира интерфейс за сигнализация V5.2 към IPAT на IPCablecom мрежа

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
2004	L 015	31		32004L0006
			Директива 2004/6/ЕО на Комисията от 20 януари 2004 година за дерогиране от Директива 2001/15/EО с цел отлагане прилагането на забраната за търговия спрямо някои продукти (1)		3
2006	C 176	8		42006X0728(02)
			Кодекс за поведение за ефективното прилагане на Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (2006/С 176/02)		6
2006	L 396	850		32006L0121
			Директива 2006/121/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за изменение на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, с оглед да я адаптира към Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (1)		11
2006	L 400	243		32006D0972
			Решение на Съвета от 19 декември 2006 година относно специалната програма Идеи за изпълнение на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1)		13
2006	L 400	270		32006D0973
			Решение на Съвета oт 19 декември 2006 година относно специалната програма Хора за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1)		22
2006	L 400	299		32006D0974
			Решение на Съвета от 19 декември 2006 година относно специалната програма Капацитети за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1)		32
2006	L 400	368		32006D0975
			Решение на Съвета oт 19 декември 2006 година относно специалната програма, която трябва да бъде изпълнена с преки действия на съвместния научноизследователски център по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1)		56
2006	L 401	1		32006L0141
			Директива 2006/141/ЕО на Комисията от 22 декември 2006 година относно храните за кърмачета и преходните храни и за изменение на Директива 1999/21/ЕО (1)		68
2006	L 404	26		32006R1925
			Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните		102
2006	L 412	1		32006D1982
			Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)		115
2007	L 086	11		32007D0176
			Решение на Комисията от 11 декември 2006 година за установяване на списък със стандарти и/или спецификации за електронни съобщителни мрежи, услуги и прилежащи съоръжения и услуги и за замяна на всички предходни версии (нотифицирано под номер C(2006) 6364) (1)		156

			(1) Текст от значение за ЕИП.