Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

13.   Индустриална политика и вътрешен пазар

TOM 053

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2006

L 048

16

 

 

32006L0020

 

 

 

Директива 2006/20/ЕО на Комисията от 17 февруари 2006 година за изменение с цел нейното адаптиране към техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета относно резервоарите за течно гориво и задната ниско разположена защита на моторните превозни средства и техните ремаркета (1)

3

2006

L 065

22

 

 

32006L0026

 

 

 

Директива 2006/26/EO на Комисията от 2 март 2006 година за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно колесните селскостопански или горски трактори (1)

6

2006

L 065

27

 

 

32006L0028

 

 

 

Директива 2006/28/ЕО на Комисията от 6 март 2006 година за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 година относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства и Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1)

12

2006

L 066

7

 

 

32006L0027

 

 

 

Директива 2006/27/ЕО на Комисията от 3 март 2006 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на Директиви 93/14/ЕИО на Съвета относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства и 93/34/ЕИО относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства и на Директиви 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства и 97/24/ЕО относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства (1)

15

2006

L 066

47

 

 

32006D0190

 

 

 

Решение на Комисията от 1 март 2006 година за изменение на Решение 97/808/ЕО относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки (нотифицирано под номер C(2006) 553) (1)

25

2006

L 079

27

 

 

32006D0213

 

 

 

Решение на Комисията от 6 март 2006 година относно класификацията на характеристиките по реакция на огън на някои строителни материали за подови настилки от дървесина, ламперии и външни стенни покрития от масивна дървесина (нотифицирано под номер C(2006) 655) (1)

28

2006

L 080

74

 

 

32006D0215

 

 

 

Решение на Комисията от 15 март 2006 година за създаването на експертна група на високо равнище за консултиране на Европейската комисия по въпросите на прилагането и развитието на стратегия i2010

33

2006

L 080

76

 

 

32006D0216

 

 

 

Решение на Комисията от 16 март 2006 година относно публикуването на изискванията на стандарт EN 143:2000 Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета (лични предпазни средства) (нотифицирано под номер C(2006) 777) (1)

35

2006

L 082

10

 

 

32006L0033

 

 

 

Директива 2006/33/ЕО на Комисията от 20 март 2006 година за изменение на Директива 95/45/ЕО относно сънсет жълто FCF (E 110) и титаниев диоксид (E 171) (1)

38

2006

L 083

14

 

 

32006L0034

 

 

 

Директива 2006/34/ЕО на Комисията от 21 март 2006 година за изменение на приложението към Директива 2001/15/ЕО с цел включване на някои вещества (1)

42

2006

L 091

48

 

 

32006D0252

 

 

 

Решение на Комисията от 27 март 2006 година за изменение на Решение 1999/217/ЕО относно регистъра на ароматичните вещества, използвани във или върху храни (нотифицирано под номер C(2006) 899) (1)

44

2006

L 092

6

 

 

32006R0507

 

 

 

Регламент (ЕО) № 507/2006 на Комисията от 29 март 2006 година за издаване на разрешения за търговия при определени условия на лекарствени продукти за хуманна употреба, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1)

45

2006

L 094

32

 

 

32006L0037

 

 

 

Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30 март 2006 година за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества (1)

49

2006

L 105

54

 

 

32006L0024

 

 

 

Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО

51

2006

L 107

38

 

 

32006D0291

 

 

 

Решение на Комисията от 7 април 2006 година относно повторното използване на информация на Комисията

58

2006

L 109

3

 

 

32006R0627

 

 

 

Регламент (ЕО) № 627/2006 на Комисията от 21 април 2006 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

62

2006

L 115

38

 

 

32006D0310

 

 

 

Решение на Комисията от 21 април 2006 година относно изменение за целите на адаптиране към техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно освобождаване от забрана на приложенията на олово (нотифицирано под номер C(2006) 1622) (1)

66

2006

L 122

19

 

 

32006R0708

 

 

 

Регламент (ЕО) № 708/2006 на Комисията от 8 май 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 и тълкуване 7 на Комитета за разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC) (1)

69

2006

L 125

43

 

 

32006D0340

 

 

 

Решение на Комисията от 8 май 2006 година за изменение на Решение 2001/171/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел продължаване на валидността на условията за дерогацията, предвидена за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО (нотифицирано под номер C(2006) 1823) (1)

74

2006

L 140

33

 

 

32006D0368

 

 

 

Решение на Комисията от 20 март 2006 година относно подробните технически изисквания за провеждане на изпитванията, специфицирани в Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства (нотифицирано под номер С(2006) 776) (1)

75

2006

L 152

11

 

 

32006L0051

 

 

 

Директива 2006/51/ЕО на Комисията от 6 юни 2006 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на приложения IV и V към Директива 2005/78/ЕО относно изискванията, прилагани по отношение на бордовите системи за контрол на емисиите на превозните средства и освобождаването на двигателите, работещи с газ (1)

102

2006

L 157

1

 

 

32006R0816

 

 

 

Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве

113

2006

L 157

24

 

 

32006L0042

 

 

 

Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст) (1)

120

2006

L 168

5

 

 

32006R0907

 

 

 

Регламент (ЕО) № 907/2006 на Комисията от 20 юни 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него (1)

183

2006

L 198

11

 

 

32006L0065

 

 

 

Директива 2006/65/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно козметични продукти с цел адаптиране на приложения II и III към нея към техническия напредък (1)

189

2006

L 204

10

 

 

32006L0052

 

 

 

Директива 2006/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за изменение на Директива 95/2/ЕО относно хранителните добавки, различни от оцветители и подсладители и на Директива 94/35/ЕО относно подсладителите за влагане в храни

193

2006

L 244

24

 

 

32006D0600

 

 

 

Решение на Комисията от 4 септември 2006 година относно установяване на класове за реакция на външен огън за някои строителни продукти по отношение на сандвич-панели с двустранно метално покритие (нотифицирано под номер C(2006) 3883) (1)

206

2006

L 247

3

 

 

32006R1329

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1329/2006 на Комисията от 8 септември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Разяснения 8 и 9 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC) (1)

209

2006

L 266

1

 

 

32006L0066

 

 

 

Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (1)

215

2006

L 271

56

 

 

32006L0078

 

 

 

Директива 2006/78/ЕО на Комисията от 29 септември 2006 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Комисията относно козметичните продукти, за целите на адаптирането на приложение II към нея към техническия напредък (1)

229

 


 

 

(1)   Текст от значение за ЕИП.


13/ 053

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32006L0020


L 048/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/20/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 17 февруари 2006 година

за изменение с цел нейното адаптиране към техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета относно резервоарите за течно гориво и задната ниско разположена защита на моторните превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2, второ тире от нея,

като взе предвид Директива 70/221/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета (2), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 70/221/ЕИО е една от специалните директиви в рамките на процедурата за типово одобрение на ЕО, създадена с Директива 70/156/ЕИО. Следователно разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО по отношение на системите, компонентите и обособените технически възли за превозни средства се прилагат за Директива 70/221/ЕИО.

(2)

С оглед увеличаването на нивото на защита следва да се постави изискването задната ниско разположена защита да издържа на увеличени нива на прилагани към нея сили и да се вземат предвид превозните средства, оборудвани с пневматично окачване.

(3)

В светлината на техническия прогрес и поради увеличаването на броя на превозните средства, оборудвани с повдигателна платформа, е подходящо да се вземат предвид повдигателните платформи в контекста на монтирането на устройствата за задна ниско разположена защита.

(4)

Директива 70/221/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, създаден съгласно член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 70/221/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   От 11 септември 2007 г., ако изискванията, предвидени в Директива 70/221/ЕИО, изменена с настоящата директива, не са изпълнени, държава-членка, на основания, свързани със задната ниско разположена защита:

а)

отказва да предостави типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на превозно средство;

б)

отказва да предостави типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на устройство за задна ниско разположена защита като обособен технически възел.

2.   От 11 март 2010 г., ако изискванията на Директива 70/221/ЕИО, изменена с настоящата директива, не са изпълнени, държава-членка, на основания, свързани със задната ниско разположена защита:

а)

отказва регистрацията или забранява продажбата или пускането в експлоатация на нови превозни средства;

б)

забранява продажбата или пускането в експлоатация на устройство за задна ниско разположена защита като обособен технически възел.

Член 3

1.   Държавите-членки приемат и публикуват най-късно до 11 март 2007 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 11 март 2007 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ù в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 февруари 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 10).

(2)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Директива 70/221/ЕИО се изменя, както следва:

1.

добавя се следният раздел 5.1а:

„5.1а.

Превозното средство се изпитва при следните условия:

то трябва да бъде в положение на покой върху хоризонтална, равна, твърда и гладка повърхност,

предните колела трябва да бъдат в положение за движение в права посока,

гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство,

превозното средство може, ако това е необходимо за достигане на изискваните сили при изпитването, да бъде задържано по който и да е метод, специфициран от производителя на превозното средство.

ако превозното средство е оборудвано с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или с устройство за автоматично коригиране на нивото в зависимост от товара, то трябва да бъде изпитвано с окачване или устройство за автоматично коригиране на нивото в нормалното състояние за експлоатация, зададено от производителя.“;

2.

точка 5.4.5.2 се заменя със следния текст:

„5.4.5.2.

Хоризонтална сила, съответстваща на 25 % от максималната технически разрешена маса на превозното средство, но ненадвишаваща 5 × 104N, трябва да бъде приложена последователно към двете точки P1 и към точка P3;“

3.

добавя се следният раздел 5.4а:

„5.4а.

За превозни средства, оборудвани с повдигателна платформа, задната ниско разположена защита може да бъде прекъсната заради платформата. В такива случаи се прилагат следните разпоредби:

5.4а.1.

страничното разстояние между монтажните елементи на задната ниско разположена защита и елементите на повдигателната платформа, които правят прекъсването необходимо, трябва да бъде не повече от 2,5 cm;

5.4а.2.

индивидуалните елементи на устройството за задна ниско разположена защита трябва във всеки случай да имат ефективна повърхност най-малко 350 cm2;

5.4а.3.

отделните елементи на устройството за задна ниско разположена защита трябва да имат достатъчни размери, за да отговарят на изискванията на точка 5.4.5.1, определящи изпитателните точки. Ако точките Р1 се намират в рамките на областта на прекъсване, посочена в точка 5.4а, използваните точки Р1 се намират по средата на всяка странична секция на устройството за задна ниско разположена защита;

5.4а.4.

разпоредбите на точка 5.4.1 не се прилагат за зоната на прекъсване на устройството за задна ниско разположена защита, ако това прекъсване се налага поради наличието на повдигателна платформа.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6


32006L0026


L 065/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/26/EO НА КОМИСИЯТА

от 2 март 2006 година

за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно колесните селскостопански или горски трактори

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО (1), и по-специално член 19, параграф 1 от нея,

като взе предвид Директива 74/151/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени конструкции и характеристики на колесните селскостопански или горски трактори (2), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29 март 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно нивото на шума, възприеман от водачите на колесни селскостопански или горски трактори (3), и по-специално член 5 от нея,

като взе предвид Директива 78/933/ЕИО на Съвета от 17 октомври 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация на колесни селскостопански или горски трактори (4), и по-специално член 5 от нея,

като взе предвид Директива 89/173/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори (5), и по-специално член 9 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Изискванията, въведени с Директива 74/151/ЕИО за максималната разрешена маса в натоварено състояние и натоварването на осите за колесни селскостопански или горски трактори, трябва да бъдат адаптирани за модерни трактори, като се вземат предвид подобренията в технологията на производство на трактори по отношение както на повишаването на производителността, така и на безопасните условия на труд.

(2)

С оглед улесняването на глобалните действия на промишлеността на Общността е необходимо да се хармонизират техническите регламенти и стандарти със съответните глобални технически регламенти и стандарти. По отношение на максималните граници, определени с Директива 77/311/ЕИО за възприеманото от водача ниво на шум за колесни селскостопански или горски трактори, скоростта на изпитване, установена в приложения I и II към посочената директива следва следователно да бъде хармонизирана със скоростта на изпитване, изисквана от глобалните технически регламенти или стандарти, като например ОИСР Код 5 и ISO 5131:1996 (6).

(3)

Подходящо е да се адаптират изискванията, въведени с Директива 78/933/ЕИО относно монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация на колесни селскостопански или горски трактори, така че да се отговори на съвременните нужди за по-прост дизайн и по-добро осветяване.

(4)

Изискванията на Директива 89/173/ЕИО относно остъкляването и прикачването на колесни селскостопански или горски трактори следва да бъдат хармонизирани с последните технологични развития. По-специално, поликарбонатното/пластмасово остъкляване следва да бъде разрешено за всички приложения с изключение на челните стъкла, за да се подобри защитата на хората, намиращи се в кабината на водача в случай на проникване на предмети в кабината. Изискванията относно механичното прикачването следва да бъдат хармонизирани със стандарта ISO 6489-1. Нещо повече, с оглед намаляването на броя и сериозността на инцидентите и за да се подобри безопасността на труда, е подходящо не само да се създадат допълнителни разпоредби по отношение на горещите повърхности, но също така да се предприемат мерки както относно покриването на накрайниците на акумулаторите, така и насочени към недопускането на нежелано разединяване.

(5)

Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 20, параграф 1 от Директива 2003/37/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 74/151/ЕИО

Директива 74/151/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Изменения на Директива 77/311/ЕИО

Директива 77/311/ЕИО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

Изменения на Директива 78/933/ЕИО

Директива 78/933/ЕИО се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива.

Член 4

Изменения на Директива 89/173/ЕИО

Директива 89/173/ЕИО се изменя в съответствие с приложение IV към настоящата директива.

Член 5

Преходни разпоредби

1.   От 1 януари 2007 г. по отношение на превозни средства, които изпълняват изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, държавите-членки не могат, на основания, свързани с приложното поле на съответната директива:

а)

да отказват да предоставят типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение,

б)

да забраняват регистрирането, продажбата или пускането в експлоатация на такива превозни средства.

2.   От 1 юли 2007 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, и на основания, свързани с приложното поле на съответната директива, държавите-членки:

а)

не предоставят типово одобрение на ЕО;

б)

могат да отказват предоставяне на национално типово одобрение.

3.   От 1 юли 2009 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, и на основания, свързани с приложното поле на съответната директива, държавите-членки:

а)

ще разглеждат сертификатите за съответствие, които съпровождат нови превозни средства в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО като невалидни по смисъла на член 7, параграф 1;

б)

могат да отказват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на такива нови превозни средства.

Член 6

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ù в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/67/ЕО на Комисията (ОВ L 273, 19.10.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 98/38/ЕО на Комисията (ОВ L 170, 16.6.1998 г., стр. 13).

(3)  ОВ L 105, 28.4.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 277, 10.10.1997 г., стр. 24).

(4)  ОВ L 325, 20.11.1978 г., стр. 16. Директива последно изменена с Директива 1999/56/ЕО на Комисията (ОВ L 146, 11.6.1999 г., стр. 31).

(5)  ОВ L 67, 10.3.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(6)  Тези документи могат да бъдат намерени на интернет страниците: http://www.oecd.org/dataoecd/35/19/34733683.PDF и http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER =20842&ICS1=17&ICS2=140&ICS3=20


ПРИЛОЖЕНИЕ I

В приложение I към Директива 74/151/ЕИО, точка 1.2 се заменя със следния текст:

„1.2.

Максималната разрешена маса с товар и максималната разрешена маса на ос зависи от категорията на превозното средство и не може да надвишава стойностите, дадени в таблица 1.

Таблица 1

Максимална разрешена маса с товар и максимална разрешена маса на ос в зависимост от категорията на превозното средство

Категория на превозното средство

Брой оси

Максимална разрешена маса

(t)

Максимална разрешена маса на ос

Водеща ос

(t)

Водена ос

(t)

Т1, Т2, Т4.1

2

18 (с товар)

11,5

10

3

24 (с товар)

11,5

10

Т3

2, 3

0,6 (без товар)

 (1)

 (1)

Т4.3

2, 3, 4

10 (с товар)

 (1)

 (1)


(1)  Не е необходимо да се създава граница за масата на ос за превозни средства от категории Т3 и Т4.3, тъй като те имат по определение ограничения за максималната разрешена маса със и/или без товар.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Директива 77/311/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва:

i)

в точка 3.2.2 „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“;

ii)

в точка 3.3.1 „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“;

2.

В точка 3.2.3 от приложение II „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

В Директива 78/933/ЕИО приложение I се изменя, както следва:

1.

В точка 4.5.1. се добавя следната фраза:

„Допълнителни светлинни индикатори за завиване по избор.“

2.

Точка 4.5.4.2. се заменя със следния текст:

„4.5.4.2.

Височина

Над земята:

не по-малко от 500 mm за светлинни индикатори за завиване при категория 5,

не по-малко от 400 mm за светлинни индикатори за завиване при категории 1 и 2,

не повече от 1 900 mm за всички категории.

Ако структурата на трактора прави невъзможно спазването на тази максимална стойност, най-високата точка на осветяващата повърхност може да бъде на височина 2 300 mm за светлинни индикатори за завиване при категория 5, при категории 1 и 2, схема А, при категории 1 и 2, схема Б и при категории 1 и 2, схема Г; тази точка може да бъде на височина 2 100 mm при категории 1 и 2 при другите схеми.

до 4 000 mm за незадължителни светлинни индикатори за завиване.“

3.

В точка 4.7.4.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

4.

В точка 4.10.4.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

5.

В точка 4.14.5.2.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

6.

Точка 4.15.7 се заменя със следния текст:

„4.15.7

Могат да бъдат „групирани“.“


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Директива 89/173/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение II се изменя, както следва:

а)

В точка 2.2. се добавят следните подточки:

„2.2.6.

„Нормално функциониране“ означава използването на трактора в съответствие с предназначението му, предвидено от производителя, и от оператор, който е запознат с характеристиките на трактора, и в съответствие с информацията за функционирането на трактора, обслужването и мерките за безопасност, както са специфицирани от производителя в ръководството за оператора и чрез знаци на трактора.

2.2.7.

„Непреднамерен контакт“ означава непланиран контакт между човек и рисков обект, получен в резултат на действия на човека по време на нормалното функциониране и обслужване на трактора.“

б)

В точка 2.3.2 се добавят следните подточки:

„2.3.2.16.

Горещи повърхности

Горещите повърхности, които могат да бъдат достигнати от оператора по време на нормалното функциониране на трактора, следва да бъдат покрити или изолирани. Това правило се прилага към горещи повърхности, които са близки до стъпала, дръжки, перила и елементи, които представляват интегрална част от трактора и които могат да бъдат неволно докоснати.

2.3.2.17.

Покритие на накрайниците на акумулаторите

Незаземените накрайници трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено късо съединение.“

2.

В точка 1 от приложение III А се добавя следната точка:

„1.1.3.

твърдо пластмасово остъкляване е позволено за всички приложения с изключение на челните стъкла в съответствие с Директива 92/22/ЕИО на Съвета (1) или Регламент 43, приложение 14 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

3.

Приложение IV се изменя, както следва:

а)

В точка 1.1 второто тире се заменя със следния текст:

„—

теглително-прикачно устройство (виж фигура 1 – „Размери на теглително-прикачно устройство“ в ISO 6489-1:2001),“

б)

В раздел 2 се добавя следната точка 2.9:

„2.9.

С оглед недопускането на нежелано разединяване от прикачния пръстен, разстоянието между накрайника на теглително-прикачното устройство и държача (затегателното устройство) не трябва да надвишава 10 mm при максималното проектно натоварване.“

в)

В допълнение 1 фигура 3 и свързаният с нея текст се заличават.


(1)  ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 11.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12


32006L0028


L 065/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/28/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 6 март 2006 година

за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 година относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства и Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 г. относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства (2), и по-специално член 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 72/245/ЕИО е една от специалните директиви в рамките на процедурата за типово одобрение, създадена с Директива 70/156/ЕИО.

(2)

С цел подобряване на сигурността на превозните средства чрез насърчаване на разработването и внедряването на технологиите, използващи автомобилно радарно оборудване с малък обсег на действие, Комисията хармонизира използването на две спектрални радиочестотни ленти чрез Решение 2004/545/ЕО на Комисията от 8 юли 2004 г. за хармонизиране на радиочестотния спектър в обхвата от 79 GHz за използване от късообхватни радарни устройства за МПС в Общността (3) и чрез Решение 2005/50/ЕО на Комисията от 17 януари 2005 г. за хармонизиране на радиочестотния спектър в обхвата от 24 GHz за временно използване от късообхватни радарни устройства за МПС в Общността (4).

(3)

В съответствие с Решение 2005/50/ЕО използването на късообхватни радарни устройства, работещи в обхвата на 24 GHz, е ограничено във времето и държавите-членки трябва да изградят мониторингова система, чието предназначение е да определи броя на превозните средства с късообхватни радарни устройства, работещи в обхвата на 24 GHz, регистрирани на тяхната територия.

(4)

Директива 72/245/ЕИО, изменена с Директива 2005/49/ЕО на Комисията (5), предоставя на държавите-членки подходящите инструменти за провеждането на този мониторинг. Директива 70/156/ЕИО беше съответно изменена с посочената директива.

(5)

От тогава стана очевидно, че начинът да се получат тези данни може да бъде опростен за късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, и че не е необходимо за целите на мониторинга да се изисква информация относно използването на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 79 GHz честотна лента, в сертификата за съответствие (СС) в допълнение към информацията за късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, тъй като 79 GHz лента не смущава други приложения и нейното използване не е ограничено. Следователно е подходящо да се изменят изискванията, свързани с използването на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, и да се премахнат изискванията, свързани с употребата на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 79 GHz честотна лента, в Директива 72/245/ЕИО. Настоящата директива не влияе на валидността на съществуващите одобрения за моторни превозни средства, които не са оборудвани с късообхватни радарни устройства радари, работещи в обхвата на 24 GHz.

(6)

Само техническите служби издават атестати в съответствие с образеца, даден в приложение III В към Директива 72/245/ЕИО. В този процес не е ангажирана друга институция или администрация. Следователно допълнителното подпечатване на атестата, което се изисква понастоящем, не е наложително и следва да бъде отменено.

(7)

Директива 72/245/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(8)

Измененията на Директива 72/245/ЕИО оказват въздействие върху Директива 70/156/ЕИО. Следователно е необходимо Директива 70/156/ЕИО да бъде съответно изменена.

(9)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, създаден по силата на член 13 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 72/245/ЕИО

Директива 72/245/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В приложение I точка 2.1.14 се заличава.

2.

Приложение II А се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство радарно, работещо в обхвата на 24 GHz: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

3.

Допълнението към приложение III А се изменя, както следва:

a)

Точка 1.3.1 се заменя със следния текст:

„1.3.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 1.3.2 се заличава.

4.

В приложение III В думите „Печат на администрацията“, включително обграждащата ги кутийка, се заличават.

Член 2

Изменения на Директива 70/156/ЕИО

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

2.

Приложение III, част I, раздел А се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

3.

В приложение IХ страница 2 на всички образци на сертификата за съответствие се изменя, както следва:

а)

Точка 50 се заменя със следния текст и се добавя бележка под линия, както следва:

„50.

Бележки (6):

б)

Точки 50.1, 50.2 и 50.3 се заличават.

Член 3

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и публикуват, най-късно до 30 юни 2006 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2006 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 10).

(2)  ОВ L 152, 6.7.1972 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2005/83/ЕО на Комисията (ОВ L 305, 24.11.2005 г., стр. 32).

(3)  ОВ L 241, 13.7.2004 г., стр. 66.

(4)  ОВ L 21, 25.1.2005 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 194, 26.7.2005 г., стр. 12.

(6)  Ако превозното средство е оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента в съответствие с Решение 2005/50/ЕО, производителят трябва да укаже тук: „Превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz“.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

15


32006L0027


L 066/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/27/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 3 март 2006 година

за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на Директиви 93/14/ЕИО на Съвета относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства и 93/34/ЕИО относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства и на Директиви 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства и 97/24/ЕО относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 17 от нея,

като взе предвид Директива 93/14/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства (2), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 93/34/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства (3), и по-специално член 3 от нея,

като взе предвид Директива 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2 февруари 1995 г. относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства (4), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства (5), и по-специално член 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕИО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО са специални директиви в рамката на процедурата за типово одобрение на ЕО, създадена с Директива 2002/24/ЕО.

(2)

Необходимо е да се въведе последното изменение на Регламент № 78 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации в изискванията за типово одобрение на ЕО, с оглед да се поддържа еквивалентността между изискванията на Директива 93/14/ЕИО и тези на Регламент № 78 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(3)

Изискванията относно регламентираните обозначения и максималната скорост за дву- и триколесни моторни превозни средства, както са предвидени в Директиви 93/34/ЕИО и 95/1/ЕО, могат да бъдат опростени с оглед на по-доброто регулиране.

(4)

С оглед да се обезпечи доброто функциониране на системата за типово одобрение като цяло, е необходимо да се изясни кои разпоредби относно външните изпъкнали части, устройствата за закрепване на обезопасителни колани и обезопасителните колани се прилагат към превозни средства с каросерия и кои — към превозни средства без каросерия.

(5)

В Директива 97/24/ЕО изискванията за обозначаването на каталитични конвертори и шумозаглушители, които са с контролиран произход, е необходимо да бъдат изяснени и допълнени.

(6)

Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕИО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(7)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 93/14/ЕИО се изменя в съответствие с текста на приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложението към Директива 93/34/ЕИО се изменя в съответствие с текста на приложение II към настоящата директива.

Член 3

Приложение I към Директива 95/1/ЕО се изменя в съответствие с текста на приложение III към настоящата директива.

Член 4

Приложение III към глава 1, приложения I и II към глава 3, приложение I към глава 4, приложения I, II, VI и VII към глава 5, приложението към глава 7, приложения II, III и IV към глава 9, заглавието и приложение I към глава 11 и приложения I и II към глава 12 от Директива 97/24/ЕО се изменят в съответствие с текста на приложение IV към настоящата директива.

Член 5

1.   От 1 януари 2007 г. по отношение на дву- или триколесни превозни средства, които отговарят на изискванията съответно на Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО, изменени с настоящата директива, държавите-членки, на основания, свързани с приложното поле на споменатите директиви, не могат да отказват да предоставят типово одобрение на ЕО или да забраняват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на такива превозни средства.

2.   От 1 юли 2007 г. държавите-членки отказват, на основания, свързани с приложното поле на споменатите директиви, да предоставят типово одобрение на ЕО на всеки нов тип дву- или триколесни моторни превозни средства, които не отговарят на разпоредбите съответно на Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО, изменени с настоящата директива.

Член 6

1.   Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2006 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО на Комисията (ОВ L 106, 27.4.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 121, 15.5.1993 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 188, 29.7.1993 г., стр. 38. Директива, изменена с Директива 1999/25/ЕО на Комисията (ОВ L 104, 21.4.1999 г., стр. 19).

(4)  ОВ L 52, 8.3.1995 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/41/ЕО на Комисията (ОВ L 133, 18.5.2002 г., стр. 17).

(5)  ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложението към Директива 93/14/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Добавя се следният раздел 2.1.1.3:

„2.1.1.3.

Спирачните накладки не трябва да съдържат азбест.“;

2.

Допълнение 1 се изменя, както следва:

а)

Раздели 1.1.1 и 1.1.2 се заменят със следния текст:

„1.1.1.

Предписаната ефикасност на спирачните устройства се основава на спирачния път и/или средното пълно обратно ускорение. Ефикасността на спирачно устройство се определя чрез измерване на спирачния път по отношение на началната скорост на превозното средство и/или чрез измерване на средното пълно обратно ускорение по време на изпитанието.

1.1.2.

Спирачният път представлява разстоянието, преминато от превозното средство от момента, в който водачът започва да действа върху управлението на спирачната система, до момента, в който превозното средство спира; началната скорост на превозното средство v1 представлява скоростта към момента, в който водачът започва действието върху управлението на спирачната система; началната скорост не е по-малка от 98 % от предписаната скорост за съответното изпитание. Средното пълно обратно ускорение (dm) се изчислява като обратно ускорение, усреднено по отношение на разстоянието в интервала от vb до ve съгласно следната формула:

Formula

където:

dm

=

означава пълното обратно ускорение

v1

=

както е дефинирано по-горе

vb

=

скорост на превозното средство при 0,8 v1 в km/h

ve

=

скорост на превозното средство при 0,1 v1 в km/h

sb

=

изминато разстояние между v1 и vb в метри

sе

=

изминато разстояние между v1 и vе в метри

Скоростта и разстоянията се определят с помощта на инструменти с точност ± 1 % при предписаната скорост за изпитанието. Стойността на величината „dm“ може да бъде определена чрез други методи, които са различни от измерването на скорост и разстояние; в този случай точността на величината „dm“ следва да бъде в рамките на ± 3 %;“

б)

В раздел 1.1.3 думата „компонент“ се заменя с думите „превозно средство“;

в)

Раздел 1.2.1.1 се заменя със следния текст:

„1.2.1.1.

Предписаните граници за минимална ефективност са тези, които са зададени по-долу за всяка категория превозно средство; превозното средство трябва да отговаря на изискванията както за предписания спирачен път, така и за предписаното средно пълно обратно ускорение за съответната категория превозно средство, но не е необходимо да се измерват и двата параметъра.“;

г)

Раздел 1.4.2.1 се заменя със следния текст:

„1.4.2.1.

Изпитваните превозно средство и спирачка/и) трябва практически да бъдат сухи и спирачката/ите трябва да е/са студена/и. Счита се, че спирачката е студена, когато температурата, измерена на диска или от външната страна на барабана, е под 100 °С;“.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложението към Директива 93/34/ЕИО се изменя, както следва:

Раздел 3.1.1.2 се заменя със следния текст:

„3.1.1.2.

Втората част се състои от шест знака (букви или цифри), предназначени да опишат общите характеристики на превозното средство (тип, вариант и в случая на мотопеди, версия); всяка характеристика може да бъде представена от няколко знака. Ако производителят не използва един или повече от тези знаци, неизползваните позиции трябва да бъдат запълнени с буквени или цифрови знаци, като изборът се прави от производителя,“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение I към Директива 95/1/ЕО се изменя, както следва:

Раздел 7 се заменя със следния текст:

„7.   МАКСИМАЛНА СКОРОСТ

Максималната скорост на превозното средство се изразява в километри в час от число, което съответства на най-близкото цяло число до средноаритметичното от стойностите на скоростите, измерени при две последователни изпитания, които не трябва да се различават с повече от 3 %. Когато това средноаритметично попада точно по средата между две цели числа, то се закръглява до най-близкото по-голямо цяло число. В случая на превозни средства, за които максималната скорост не е ограничена от съответната дефиниция, дадена в член 1, раздели 2 и 3 от Директива 2002/24/ЕО, не е необходимо изпитване за одобряване на типа и за максимална скорост се приема тази, която е декларирана от производителя на превозното средство в информационния документ, даден в приложение II към Директива 2002/24/ЕО.“.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Директива 97/24/ЕО се изменя, както следва:

1.

В глава 1, приложение III, допълнение 2, раздел II.1 петото тире се заличава.

2.

Глава 3 се изменя, както следва:

а)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Заглавието се заменя със следния текст:

ii)

Добавя се следният раздел 3.6:

„3.6.

В случая на двуколесни превозни средства, които са оборудвани със структура или панели, които са предназначени частично или цялостно да обградят водача или пътниците или да покрият компоненти на превозното средство, органът, извършващ типово одобряване, или техническата служба могат, по свое решение или след обсъждане с производителя на превозното средство, да приложат изискванията на настоящото приложение или на приложение II към цялото превозно средство или към част от него на базата на оценка на най-неблагоприятния случай.“;

iii)

Раздел 6.2 се заменя със следния текст:

„6.2.

Краищата на ръчките за управление на съединителя и спирачките трябва да са чувствително сферични и да имат радиус на закръгление най-малко 7 mm. Външните ръбове на тези ръчки трябва да имат радиус на закръгление не по-малък от 2 mm. Проверката се осъществява, когато ръчките не са във включено положение.“

б)

Заглавието и раздел „ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ“ от ПРИЛОЖЕНИЕ II се заменят със следния текст:

„ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ НА ДВУКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ЛЕКИ ЧЕТИРИКОЛЕСНИ И ЧЕТИРИКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Изискванията на Директива 74/483/ЕИО (1) относно външните изпъкнали части на моторни превозни средства (категория М1) се прилагат към триколесни моторни превозни средства, предназначени за превоз на пътници.

Независимо от това, като се има предвид разнообразието от форми на конструкция на тези превозни средства, органът, извършващ типово одобряване, или техническата служба могат, по свое решение или след обсъждане с производителя на превозното средство, да приложат изискванията на настоящото приложение или на приложение I към цялото превозно средство или към част от него на базата на оценка на най-неблагоприятния случай.

Това се прилага също и към изискванията, дадени по-долу, по отношение на изискванията към триколесни превозни средства, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства.

Следните изисквания се прилагат към триколесни моторни превозни средства, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства, предназначени за превоз на стоки.

3.

В приложение I към глава 4 се добавят следните раздели 14 и 15:

„14.

„Превозно средство без каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници не е обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.

15.

„Превозно средство с каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници е обградено или може да бъде обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.“

4.

Глава 5 се изменя, както следва:

а)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Раздел 2.3.2. се заменя със следния текст:

„2.3.2.

Всички каталитични конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“

ii)

Раздел 5.2.1 се заменя със следния текст и раздели 5.2.1.1 и 5.2.1.2 се заличават:

„5.2.1.   Надписи

Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

б)

Приложение II се изменя, както следва:

i)

Раздел 2.4.2. се заменя със следния текст:

„2.4.2.

Всички каталитични конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“

ii)

Раздел 5.2.1 се заменя със следния текст и раздели 5.2.1.1 и 5.2.1.2 се заличават:

„5.2.1.   Надписи

Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

в)

Раздел 4а от приложение VI се заменя със следния текст:

„4а   Каталитични конвертори

4а.1.   Каталитичните конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да бъдат изпитани за съответствие с всички изисквания на настоящата директива

4а.1.1.   Марка и тип на каталитичен конвертор с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, в съответствие с точка 3.2.12.2.1 от приложение V (информационния документ).

4а.2.   Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да бъдат изпитани за съответствие с всички изисквания на настоящата директива

4а.2.1.   Марка/и и тип/ове на каталитичен конвертор/каталитични конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, в съответствие с точка 3.2.12.2.1 от приложение V (информационният документ)“;

5.

Фигура 1 от приложението към глава 7 се заменя със следната фигура:

Фигура 1

Image

6.

Глава 9 се изменя, както следва:

а)

Раздел 2.3.2.2 от приложение II се заменя със следния текст:

„2.3.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

б)

Раздел 2.3.2.2 от приложение III се заменя със следния текст:

„2.3.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

в)

Раздел 2.4.2.2 от приложение IV се заменя със следния текст:

„2.4.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

7.

Глава 11 се изменя, както следва:

а)

Заглавието се заменя със следния текст:

б)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Раздел 1.6 се заменя със следния текст и се вмъква следният раздел 1.6а:

1.6.   „седалка“ означава структура, която може да представлява интегрална част от структурата на превозното средство или не, включително нейното оборудване, която предоставя възможност за сядане на възрастен човек, като терминът обознача както единична седалка, така и част от по-голяма структура, която съответства на място за сядане. Седлото не се разглежда като седалка по смисъла на точка 2.1.

1.6а.   „седло“ означава място за сядане, което водачът или пътникът яхат.“;

ii)

Раздел 2 се заменя със следния текст:

„2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Когато превозното средство е оборудвано с устройства за закрепване на обезопасителни колани, те трябва да отговарят на предписанията на настоящата глава.

2.1.1.   За всички седалки на триколесни мотопеди, триколесни, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства трябва да бъдат монтирани устройства за закрепване на обезопасителни колани.

2.1.1.1.   За всички седалки, които отговарят и на двете условия, дадени по-долу, се изискват устройства на закрепване, подходящи за триточкови колани:

когато седалката има облегалка или когато стойка подпомага определянето на ъгъла на облягане на манекен и може да бъде разглеждана като облегалка на седалка, и

когато има надлъжен или напречен структурен елемент зад точката Н на височина повече от 450 mm, измерени от вертикалната равнина на точката Н.

2.1.1.2.   За всички други седалки са приемливи устройства за закрепване на набедрени колани.

2.1.2.   Устройствата за закрепване на обезопасителни колани не са задължителни за триколесни мотопеди или четириколесни моторни превозни средства, които имат маса без товар не по-голяма от 250 kg.“

8.

Глава 12 се изменя, както следва:

а)

След заглавието на приложение I към глава 12 се добавя следното изречение:

„По смисъла на настоящата глава „превозно средство с каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници е обградено или може да бъде обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.“;

б)

Раздел 2.3.1. от приложение II се замества със следния текст:

„2.3.1.

Всички превозни средства трябва да бъдат оборудвани с устройства за отстраняване на леда и скрежа от челното стъкло, които позволяват отстраняването на леда и скрежа, покриващи челното стъкло и мъглата, покриваща вътрешната страна на челното стъкло.

Все пак това устройство не е необходимо за триколесни мотопеди с каросерия, които имат двигател с мощност не по-голяма от 4 kW, или за превозни средства, при които челното стъкло е монтирано по такъв начин, че няма каквато и да е поддържаща или друга структура или панел, прикрепени към челното стъкло, които да се простират назад на повече от 100 mm. Устройството се изисква за всички превозни средства, които имат покрив, който е или постоянен или може да се сваля или да се прибира назад.“


(1)  ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25


32006D0190


L 066/47

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 1 март 2006 година

за изменение на Решение 97/808/ЕО относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки

(нотифицирано под номер C(2006) 553)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/190/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Таблицата за групата продукти „ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)“ в приложение III към Решение 97/808/ЕО на Комисията от 20 ноември 1997 г. относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки (2), неправилно отнася система 3 за удостоверяване на съответствието към клас FFL.

(2)

Решение 97/808/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(3)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение III към Решение 97/808/ЕО се изменя, както е посочено в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 331, 3.12.1997 г., стр. 18. Решение, последно изменено с Решение 2001/596/ЕО (ОВ L 209, 2.8.2001 г., стр. 33).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение III към Решение 97/808/ЕО таблицата и текстът, отнасящи се за групата продукти „ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)“, се заменят със следното:

„ГРУПА ПРОДУКТИ ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изброените по-долу продукти и тяхното предназначение от CEN/Cenelec се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукти

Предназначение

Нива или класове на реакция към огън

Системи за удостоверяване на съответствието

Твърди продукти за подови настилки

A.   Компоненти

Павета, мозаечни плочки, паркет, настилка от мрежа или листове, подови скари, твърди ламинирани, подови настилки, продукти на база дърво

Б.   Товароносещи системи, предлагани на пазара като комплекти

Издигнати подове за достъп, подове на кухи пространства

За използване на закрито, включително затворени помещения на обществения транспорт

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5) , FFL

4 (6)

Меки текстилни подови настилки

Хомогенни и хетерогенни мек подови покрития, доставяни или във формата на плочки, листове или ролки (текстилни подови покрития, в т.ч. плочки, пластмасови и гумени листове (аминопластмасови и дуропластмасови подови настилки); линолеум и корк; антистатични листове; подови плочки, полагани без залепване; меки ламинирани настилки)

За използване на закрито

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5) , FFL

4 (6)

Меки текстилни подови настилки

Хомогенни и хетерогенни мек подови покрития, доставяни или във формата на плочки, листове или ролки (текстилни подови покрития, в т.ч. плочки, пластмасови и гумени листове (аминопластмасови и дуропластмасови подови настилки); линолеум и корк; антистатични листове; подови плочки, полагани без залепване; меки ламинирани настилки)

За използване на закрито

4 (6)

Материали за подравняване на подове

За използване на закрито

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5), FFL

4 (6)

За използване на закрито

4 (6)

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма законово изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕО и където е приложимо, клауза 1.2.3 от Тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.“


(1)  Продукти/материали, за които ясно разграничим етап на производствения процес води до подобряване на класификацията за реакция на огън (напр. добавяне на антивъзпламенителни вещества или ограничаване на органичния материал).

(2)  Система 1: Виж приложение III, раздел 2, i) от Директива 89/106/ЕИО, без контролно изпитване на пробите.

(3)  Продукти/материали, които не са обхванати от бележка под линия (1).

(4)  Система 3: Виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(5)  Продукти/материали, които не изискват изпитване за реакция на огън (напр. продукти/материали от клас A1 в съответствие с Решение 96/603/ЕО на Комисията (ОВ L 267, 19.10.1996 г., стр. 23).

(6)  Система 4: Виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

28


32006D0213


L 079/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 6 март 2006 година

относно класификацията на характеристиките по реакция на огън на някои строителни материали за подови настилки от дървесина, ламперии и външни стенни покрития от масивна дървесина

(нотифицирано под номер C(2006) 655)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/213/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 20, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 89/106/ЕИО приема, че за да се вземе предвид разликата в нивата на защита, които съществуват на национално, регионално или местно равнище, за всяко съществено изискване е необходимо в тълкувателните документи да бъдат установени класове на експлоатационните характеристики на продуктите. Тези документи са публикувани под формата на „Доклад на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО“ (2).

(2)

По отношение на същественото изискване относно безопасността в случай на пожар тълкувателен документ № 2 съдържа списък от взаимосвързани мерки, които, взети заедно, определят стратегията за безопасност в случай на пожар, която може да бъде прилагана по различни начини в държавите-членки.

(3)

Една от мерките, определени в тълкувателен документ № 2, се състои в ограничаване на възможността от възникване и разпространяване на огъня и на димните емисии в дадено помещение чрез ограничаване потенциала на строителните материали да допринасят за силното разрастване на пожара.

(4)

Това ограничаване може да бъде изразено само чрез различните класове на експлоатационните характеристики на продуктите по реакция на огън при условията на тяхната крайна употреба.

(5)

Чрез едно хармонизирано решение в Решение 2000/147/ЕО на Комисията от 8 февруари 2000 г. относно прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на класификацията на характеристиките на строителните материали по реакция на огън (3) се въвежда система от класове.

(6)

За подовите настилки от дървесина, лампериите и външните стенни покрития от масивна дървесина е необходимо да се използва класификацията, въведена с Решение 2000/147/ЕО.

(7)

За голям брой продукти и/или строителни материали характеристиките по реакция на огън, определени в класификацията на Решение 2000/147/ЕО, са достатъчно добре установени и познати на органите на държавите-членки, работещи в областта на пожарната безопасност. Следователно не е необходимо да се правят допълнителни изпитвания в това отношение.

(8)

Предвидените мерки в настоящото решение са съобразени със становището на Постоянния комитет по строителството,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Строителните продукти и/или материали, които отговарят на всички изисквания относно характеристиката „реакция на огън“, без да се налага провеждане на допълнителни изпитвания, са изброени в приложението.

Член 2

Специфичните класове, прилагани към различните строителни продукти и/или материали в рамките на класификацията на характеристиките по реакция на огън, приети с Решение 2000/147/ЕО, са посочени в приложението към настоящото решение.

Член 3

Продуктите се разглеждат според условията на тяхната крайна употреба, когато това е необходимо.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ С 62, 28.2.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 50, 23.2.2000 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2003/632/ЕО (ОВ L 220, 3.9.2003 г., стр. 5).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблиците на настоящото приложение указват строителните продукти и/или материали, които отговарят на всички изисквания относно характеристиката „реакция на огън“, без да се налага провеждане на изпитвания.

Таблица 1

КЛАСОВЕ ПО РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА ПОДОВИТЕ НАСТИЛКИ ОТ ДЪРВЕСИНА

Материал (1)  (7)

Описание на продукта (4)

Минимална средна плътност (5) (kg/m3)

Минимална обща дебелина (в mm)

Условия на крайна употреба

Клас (3) за подовите настилки

Подова настилка и паркет от дървесина

Подова настилка от масивна букова или дъбова дървесина с продукт за повърхностно покритие

Букова дървесина: 680

Дъбова дървесина: 650

8

Залепен към основата (6)

Cfl - s1

Подова настилка от масивна букова, дъбова или смърчова дървесина с продукт за повърхностно покритие

Букова дървесина: 680

Дъбова дървесина: 650

Дървесина от смърч: 450

20

Със или без въздушна междина отдолу

Непосочена по-горе подова настилка от масивна дървесина с продукт за повърхностно покритие

390

8

Без въздушна междина отдолу

Dfl - s1

20

Със или без въздушна междина отдолу

Паркет от дървесина

Многослоен паркет с горен износващ се слой от дъб с дебелина минимум 5 mm и с продукт за повърхностно покритие

650

(горен износващ се слой)

10

Залепен към основата (6)

Cfl - s1

14 (2)

Със или без въздушна междина отдолу

Непосочен по-горе многослоен паркет с продукт за повърхностно покритие

500

8

Залепен към основата

Dfl - s1

10

Без въздушна междина отдолу

14 (2)

Без въздушна междина отдолу

Подови покрития от фурнирована дървесина

Подови покрития от фурнирована дървесина с продукт за повърхностно покритие

800

6 (2)

Без въздушна междина отдолу

Dfl - s1


Таблица 2

КЛАСОВЕ ПО РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА ЛАМПЕРИИ И ВЪНШНИ СТЕННИ ПОКРИТИЯ ОТ МАСИВНА ДЪРВЕСИНА

Материал (18)

Описание на продукта (12)

Минимална средна плътност (13) (kg/m3)

Минимални дебелини, обща/минимална (14) (в mm)

Условия на крайна употреба (11)

Клас (10)

Ламперия и външно стенно покритие (8)

Части от дървесина със или без пера и нутове и със или без профилирана повърхност

390

9/6

Без междина или с междина от затворен въздух отзад

D - s2, d2

12/8

D - s2, d0

Ламперия и външно стенно покритие (9)

Части от дървесина със или без пера и нутове и със или без профилирана повърхност

390

9/6

С междина от свободен въздух ≤ 20 mm отзад

D - s2, d0

18/12

Без междина или с междина от свободен въздух отзад

Лентовидни елементи от дървесина (15)

Части от дървесина, монтирани върху носеща рамка (16)

390

18

Елементи, обградени със свободен въздух от всички страни (17)

D - s2, d0

Фигура а

Профили за ламперия и външно стенно покритие от масивна дървесина

Image

Фигура б

Максимална изложена повърхност на лентовиден елемент от дървесина 2n (t + w) + a ≤ 1,10

Image


(1)  Монтиран съгласно стандарт EN ISO 9239-1 върху основа от клас, не по-нисък от D - s2, d0 и с минимална плътност 400 kg/m3 или с въздушна междина отдолу.

(2)  Може да бъде включен междинен слой, който е най-малко от клас Е с максимална дебелина 3 mm, при прилагане без въздушна междина за паркети с дебелина, равна на или надвишаваща 14 mm и за подови покрития от фурнирована дървесина.

(3)  Клас, посочен в таблица 2 на приложението към Решение 2000/147/ЕО.

(4)  Типът и количеството на включения продукт за повърхностно покритие са акрил, полиуретан или сапун, 50—100 g/m2, и течно масло 20—60 g/m2.

(5)  Опаковане съгласно стандарт EN 13238 (50 % RH 23 °C).

(6)  Основа от клас, не по-нисък от A2 - s1, d0.

(7)  Прилага се също така към стъпалата на стълбища.

(8)  Монтиран механично върху носеща рамка от летви от дървесина с междина, която е затворена или запълнена с основа от клас, не по-нисък от A2 - s2, d0, с минимална плътност 10 kg/m3, или запълнен с подложка от изолационен материал от целулоза от клас, не по-нисък от Е и със или без преграда срещу проникване на влага отзад. Продуктът от дървесина трябва да е проектиран с възможност за монтиране без отворени фуги.

(9)  Монтиран механично върху носеща рамка от летви от дървесина със или без междина от свободен въздух отзад. Продуктът от дървесина трябва да е проектиран с възможност за монтиране без отворени фуги.

(10)  Клас, посочен в таблица 1 на приложението към Решение 2000/147/ЕО.

(11)  Междина от свободен въздух може да позволява евентуално проветряване зад продукта, докато междина със затворен въздух изключва всякакво проветряване. Основата, която се намира под междината от въздух, трябва да е най-малко от клас A2 - s1, d0 с плътност най-малко 10 kg/m3. Зад междина от затворен въздух с максимален размер 20 mm и с вертикални части от дървесина основата трябва да бъде най-малко от клас D - s2, d0.

(12)  Съединителните връзки могат да бъдат от всякакъв тип, например челни с квадратно или правоъгълно сечение и връзки с нутове и пера.

(13)  Опаковане съгласно стандарт EN 13238.

(14)  Както това е показано на фигура а по-долу. Профилирана повърхност откъм изложената страна на плоскостта, ненадвишаваща 20 % от равната повърхност или 25 %, ако се измерва едновременно откъм изложената страна и неизложената страна на плоскостта. За челни връзки с квадратно или правоъгълно сечение най-голямата дебелина се прилага към междината на фугата.

(15)  Правоъгълни дървени части, със или без заоблени ъгли, монтирани хоризонтално или вертикално върху носеща рамка и заобиколени от въздух отвсякъде, основно използвани за вътрешно и външно благоустройство в близост до други строителни елементи.

(16)  Максимална изложена повърхност (всички страни на правоъгълните дървени части и носещата дървена рамка), ненадвишаваща 110 % от цялата плоска повърхност, виж фигура б по-долу.

(17)  Другите строителни елементи, които отстоят на по-малко от 100 mm от лентовидния елемент от дървесина (с изключение на неговата носеща рамка), трябва да са най-малко от клас A2 - s1, d0, при отстояние от 100—300 mm трябва да са най-малко от клас В - s1, d0, и при отстояние над 300 mm трябва да са най-малко от клас D - s2, d0.

(18)  Прилага се също към стълбите.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33


32006D0215


L 080/74

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 15 март 2006 година

за създаването на експертна група на високо равнище за консултиране на Европейската комисия по въпросите на прилагането и развитието на стратегия i2010

(2006/215/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

Както е посочено в заключенията от Съобщението на Комисията, озаглавено „i2010 — Информационно общество за икономически растеж и трудова заетост“ (1) (по-долу наричано „i2010“), „Комисията ще засили диалога със заинтересованите участници и ще работи с държавите-членки за разглеждане на въпросите, свързани с информационните и комуникационните технологии (ИКТ), по-специално посредством открит метод на координация“. Следователно е възможно Комисията да има нужда от съветите и експертната компетентност на консултативен орган, който включва служители на държавите-членки, които са специалисти в областта на политиката за развитие на ИКТ.

(2)

Групата трябва да допринесе за ефективното прилагане на i2010.

(3)

Групата трябва да се състои от представители на високо равнище на държавите-членки и да бъде отворена за наблюдатели от присъединяващите се страни и от държавите от ЕИП.

(4)

Следователно е необходимо формирането на „Група на високо равнище i2010“ и определянето на нейния мандат и структури,

РЕШИ:

Член 1

Комисията създава група от експерти „група на високо равнище i2010“, по-долу наричана „Групата“.

Член 2

Задачи

Комисията може да се консултира с Групата по всеки въпрос, свързан с прилагането на стратегия i2010.

Задачите на Групата са:

да обсъжда стратегически въпроси на политиката за развитие на ИКТ в контекста на i2010 и в по-широките рамки на Лисабонската програма, да извършва преглед на ефективността на i2010 и да предоставя информация и съвети за евентуално усъвършенстване и адаптиране на действията в рамките на i2010 въз основа на наблюденията по прилагането на i2010 и развитието на политиката;

да организира форум за дискусии по стратегически въпроси и за обмен на опит, с участието на всички заинтересовани служби на Комисията; и

да обменя мнения по въпроси, произтичащи от националните планове за реформа, в областите, влизащи в обхвата на i2010, във връзка с осъществяването на целите на Лисабонската стратегия.

Член 3

Състав — определяне на участниците

1.   Съставът на групата включва по един представител на всяка държава-членка и на Комисията. Представителите на държавите-членки могат да бъдат придружавани от подходящи колеги в зависимост от разглежданата тема, без да се нарушават правилата, прилагани при възстановяване на разходите за заседания. Представителите са държавни служители на високо ниво, отговарящи за въпросите на информационното общество на национално равнище, способни да осигурят необходимата координация между националните публични власти, работещи в различните области, влизащи в обхвата на стратегия i2010.

2.   Комисията може да разреши участието на наблюдатели от държавите от ЕИП и от присъединяващите се държави. Тези наблюдатели се определят съгласно критериите, посочени в параграф 1.

3.   Държавите-членки, държавите от ЕИП и присъединяващите се страни уведомяват Комисията за имената и координатите на лицата, които те са определили за участие, както и за всяка последваща промяна, свързана с тях.

4.   Имената на определените членове се публикуват на интернет страницата на i2010 (www.europa.eu.int/i2010). Списъкът с имената на членовете се актуализира от Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ всеки път, когато някоя от държавите-членки уведоми за извършена промяна.

Член 4

Функциониране

1.   Групата се председателства от Комисията.

2.   Комисията има право след консултиране с Групата да създаде подгрупи за проучване на определени въпроси в рамките на мандат, определен от Групата; тези подгрупи се разпускат след изпълнение на поставените им задачи.

3.   Комисията може да поиска от експертите или от наблюдателите, които имат специфични компетенции по дадена тема от дневния ред, да участват в разискванията на Групата или подгрупата, ако се прецени, че това е полезно и/или необходимо.

4.   Получената информация по време на участието в разискванията на Групата или подгрупата не подлежат на разгласяване, ако Комисията определи, че те се отнасят до поверителни въпроси.

5.   Групата приема свой правилник за работа на базата на стандартния правилник за работа (2).

6.   Комисията може да публикува всяко резюме, заключение, частично заключение или работен документ на Групата.

Член 5

Разходи за заседания

Комисията възстановява разходите по пътуването и пребиваването на членовете, експертите и наблюдателите, свързани с работата на Групата, съгласно действащите разпоредби на Комисията. Членовете не получават заплащане за функциите, които изпълняват.

Разходите за заседания се възстановяват в границите на наличните финансови средства, отпуснати на съответните служби в рамките на ежегодната процедура по предоставяне на финансови ресурси.

Член 6

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага до 31 декември 2010 г. Комисията трябва да вземе решение за евентуалното му продължение преди тази дата.

Съставено в Брюксел на 15 март 2006 година.

За Комисията

Viviane REDING

Член на Комисията


(1)  COM(2005) 229 окончателен.

(2)  Приложение III към SEC(2005) 1004 от 27 юли 2005 г.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35


32006D0216


L 080/76

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 март 2006 година

относно публикуването на изискванията на стандарт EN 143:2000 „Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка“ в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета (лични предпазни средства)

(нотифицирано под номер C(2006) 777)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/216/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като взе предвид становището на постоянния комитет, създаден в приложение на член 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., относно процедура по информиране в областта на техническите стандарти и наредби (2),

като има предвид, че:

(1)

Директива 89/686/ЕИО предвижда, че личните предпазни средства могат да бъдат пускани на пазара и пускани в употреба само ако при правилна поддръжка и употреба по предназначение предпазват здравето и осигуряват безопасността на потребителите, без да увреждат здравето или нарушават безопасността на други лица, домашни животни или вещи.

(2)

В приложение на член 5 от Директива 89/686/ЕИО личните предпазни средства, които имат маркировка „ЕО“, за които производителят е в състояние да представи декларацията за съответствие и типовия сертификат „ЕО“, издаден от нотифицирания орган, удостоверяващ съответствието със съответните национални стандарти, за транспониране на хармонизираните стандарти, позоваванията на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз от Комисията, се приема, че отговарят на основните изисквания за здраве и безопасност, предвидени в член 3 и изложени в приложение II към нея. Държавите-членки са длъжни да публикуват позоваванията на националните стандарти, които транспонират хармонизираните стандарти.

(3)

В приложение на член 6, параграф 1 от Директива 89/686/ЕИО Комисията и Франция депозираха изрично възражение, в смисъл че стандарт EN 143:2000 „Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка“, одобрен от Европейския комитет по стандартизация (CEN) на 7 януари 2000 г., позоваванията на който са публикувани за първи път в Официален вестник на Европейския съюз на 24 януари 2001 г. (3), не отговаря напълно на основните изисквания за здраве и безопасност, предвидени в Директива 89/686/ЕИО по отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се основава напълно или отчасти на използването на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, по-долу наричани „електростатични влакна“.

(4)

Изпитванията, осъществени за определяне на ефективността на филтриране на различните типове филтри за частици, показват, че използваната процедура по изпитване за измерване на проникването при филтриране така както тя е определена в клаузи 8.7.2.4, последно изречение, и 8.7.3.4, последно изречение от стандарт EN 143:2000, по силата на който проникването се измерва три минути след началото на аерозолното изпитване, не позволява да се гарантира спазването на основно изискване 3.10.1 за здраве и безопасност („защита на дихателните органи“), предвидено в приложение II към Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри.

(5)

Също така бе забелязано, че ефективността на филтриране на този тип филтри може да се влоши бързо по време на употреба. Ефективността на филтрирането така както тя е определена от стандартизираната процедура по изпитване — три минути след началото на изпитването — може да бъде пренебрежимо малка във всеки един момент след тези три минути. Спадането на ефективността може да бъде чувствително и вследствие на това да окаже негативно влияние върху класа на защита на даден електростатичен филтър, както и върху свързаната с него информация. Когато класът на защита се приема като несъответстващ по време на употреба, потенциалното излагане на атмосферни частици може да навреди сериозно на здравето и на безопасността на потребителя. Резултатите от изпитванията също така позволяват да се предположи, че е възможна загуба на ефективност на филтрирането на електростатичните филтри в случай на нерегулярна употреба.

(6)

Предвид тези резултати клаузи 8.7.2.4, последно изречение, и 8.7.3.4, последно изречение от стандарт EN 143:2000 не позволяват също така да се гарантира спазването на основни изисквания за здраве и безопасност 1.1.1 („Ергономия“), 1.1.2.1 („Възможно най-високо ниво на защита“) и 1.1.2.2 („Класове на защита, подходящи за различни нива на риск“) от приложение II към Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри. Освен това клауза 10 на стандарта не позволява да се гарантира спазването на основно изискване за здраве и безопасност 1.4, буква б) („Информация, предоставяна от производителя“), като се има предвид, че не се изисква никакво предупреждение относно намаляването на ефективността на филтриране на електростатичните филтри с течение на времето.

(7)

Поради това други свързани с тях хармонизирани стандарти, които предвиждат изпитванията да бъдат осъществявани в съответствие със стандарт EN 143:2000 или предвиждат процедура по измерване по време на изпитванията, която е идентична на предвидената в стандарт EN 143:2000, също така не позволяват да се гарантира спазването на упоменатите по-горе основни изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри.

(8)

По искане на Комисията Европейският комитет по стандартизация — CEN, Технически комитет CEN/TC 79 „Средства за защита на дихателните органи“, започна да преразглежда стандарт EN 143:2000 с цел да отстрани описаните недостатъци. В очакване на това преразглеждане и в интерес на безопасността и сигурността от правна гледна точка публикуването на позоваванията на стандарт EN 143:2000 трябва да бъде придружено от съответно предупреждение, което също така трябва да бъде вземано под внимание по отношение на свързаните с него хармонизирани стандарти. Държавите-членки са длъжни да добавят идентично предупреждение към националните стандарти, които транспонират този хармонизиран стандарт.

(9)

Следователно позоваванията на хармонизирания стандарт EN 143:2000 трябва да бъдат публикувани отново, като се има предвид посоченото по-горе,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позоваванията на хармонизирания стандарт EN 143:2000 се заменят с предвидения в приложението текст.

Член 2

В случаите, когато в приложение на член 5, параграф 4 от Директива 89/686/ЕИО държавите-членки публикуват позоваванията на националните стандарти, които транспонират предвидените в член 1 хармонизирани стандарти, те трябва да добавят към тази публикация предупреждение, което е идентично на предвиденото в текста, фигуриращ в приложението към настоящото решение.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 399, 30.12.1989 г., стр. 18. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(3)  ОВ С 21, 24.1.2001 г., стр. 2.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Публикуване на позоваванията на европейските хармонизирани стандарти в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства

ESO (1)

Позоваване и наименование на хармонизирания стандарт (и референтен документ)

Първо публикуване в ОВ

Позоваване на заменения стандарт

Дата на прекратяване на предполагаемото наличие на съответствие на заменения стандарт (2)

CEN

EN 143:2000 Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка

24.1.2001 г.

EN 143:1990

Изтекла дата (31.8.2000 г.)

Предупреждение: По отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се получава напълно или отчасти чрез използването на материали на основата на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, настоящата публикация не засяга клаузи 8.7.2.4, последно изречение, 8.7.3.4, последно изречение и 10 от стандарта, за които няма предполагаемо наличие на съответствие с основните изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО. Това предупреждение трябва също така да бъде взето под внимание при прилагането на следните хармонизирани стандарти: EN 149:2001; EN 405:2001; EN 1827:1999; EN 12083:1998; EN 12941:1998; EN 12941:1998/A1:2003; EN 12942:1998; EN 12942:1998/A1:2002; EN 13274-7:2002.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Всяка информация относно достъпа до стандартите може да бъде получена или от европейските органи по стандартизация, или от националните органи по стандартизация, списъкът на които фигурира в Директива 98/34/ЕО.

Публикуването на позоваванията в Официален вестник на Европейския съюз не налага стандартите да бъдат налични на всички езици на Общността.

Този списък заменя предишните списъци, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията осигурява актуализирането на настоящия списък.

За повече информация може да се използва следният интернет адрес: http://europa.eu.int/comm/enterprise/newapproach/standardization/harmstds)


(1)  ESO: Европейска организация по стандартизация:

CEN: rue de Stassart/Stassartstraat 36, B-1050 Brussels, тел.: (32-2) 550 08 11; факс: (32-2) 550 08 19 (http://www.cenorm.be)

CENELEC: rue de Stassart/Stassartstraat 35, B-1050 Brussels, тел.: (32-2) 519 68 71; факс: (32-2) 519 69 19 (http://www.cenelec.org)

ETSI: 650, route des Lucioles, F-06921 Sophia-Antipolis, тел.: (33) 492 94 42 00; факс: (33) 493 65 47 16 (http://www.etsi.org)

(2)  Датата на прекратяване на предполагаемото наличие на съответствие в общи линии трябва да съответства на датата на изтегляне („dow“), определена от Европейската организация по стандартизация, но потребителите на тези стандарти трябва да обърнат внимание на факта, че в някои случаи е възможно това да не е така.

Предупреждение: По отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се получава напълно или отчасти чрез използването на материали на основата на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, настоящата публикация не засяга клаузи 8.7.2.4, последно изречение, 8.7.3.4, последно изречение и 10 от стандарта, за които няма предполагаемо наличие на съответствие с основните изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО. Това предупреждение трябва също така да бъде взето под внимание при прилагането на следните хармонизирани стандарти: EN 149:2001; EN 405:2001; EN 1827:1999; EN 12083:1998; EN 12941:1998; EN 12941:1998/A1:2003; EN 12942:1998; EN 12942:1998/A1:2002; EN 13274-7:2002.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

38


32006L0033


L 082/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/33/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 март 2006 година

за изменение на Директива 95/45/ЕО относно сънсет жълто FCF (E 110) и титаниев диоксид (E 171)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (1), и по-специално член 3, параграф 3, буква а) от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 95/45/ЕО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфичните критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (2), определя критериите за чистота, които се прилагат за оцветителите, посочени в Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветителите за влагане в храни (3).

(2)

Използването на сънсет жълто FCF (E 110) като оцветител в някои храни е разрешено съгласно Директива 94/36/ЕО. Доказано е научно, че при някои условия може да се образува судан I (1-(фенилазо)-2-нафтол) като примес при производството на сънсет жълто. Оцветителят судан I е забранен и представлява нежелано вещество в храните. По тази причина неговото присъствие в сънсет жълто би трябвало да бъде ограничено до съдържание под прага за откриване, тоест 0,5 mg/kg. Следователно е необходимо да бъде изменен критерият за чистота на сънсет жълто FCF (E 110).

(3)

Необходимо е да се вземат предвид спецификациите и техниките на анализ, свързани с хранителните добавки, които фигурират в Codex alimentarius, изготвен от Съвместния експертен комитет на ФAO/СЗО по хранителните добавки (JECFA). JECFA разработи методическа програма за заместване на теста за тежки метали (изразени в олово) във всички съществуващи спецификации относно добавките, с подходящи пределни стойности за отделните метали. Пределните стойности за сънсет жълто FCF (E 110) следва да бъдат съответно изменени.

(4)

Използването на титаниев диоксид (E 171) като оцветител в някои храни е разрешено съгласно Директива 94/36/ЕО. Титаниевият диоксид може да бъде произвеждан под формата на кристали анатаз (октаедрит) или рутил. Формата във вид на плочки на титаниеводиоксидния минерал рутил се различава от анатаза (октаедрита) по своята структура и оптически свойства (външно наподобяване на седеф). Използването на титаниеводиоксидния минерал рутил на плочки е необходимо от технологична гледна точка като оцветител за храни и за покритие на хранителни добавки под формата на таблетки. На 7 декември 2004 г. Европейският орган по безопасността на храните посочи, че използването на титаниеводиоксидния минерал рутил на плочки или в аморфно състояние не представлява опасност за здравето. Следователно критериите за чистота за титаниевия диоксид (E 171) следва да бъдат съответно изменени, за да се включат едновременно формите анатаз (октаедрит) и рутил на това вещество.

(5)

Директива 95/45/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 95/45/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 10 април 2007 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 226, 22.9.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/47/ЕО (ОВ L 113, 20.4.2004 г., стр. 24).

(3)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 13. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Част Б от приложението към Директива 95/45/ЕО се изменя, както следва:

1.

Текстът относно сънсет жълто FCF (Е 110) се заменя със следното:

„E 110 СЪНСЕТ ЖЪЛТО FCF

Синоними

CI хранително жълто 3, жълто-оранжево S

Определение

Сънсет жълто FCF се състои основно от двунатриев 2-хидрокси-1-(4-сулфонатофенилазо) нафталин-6-сулфонат и спомагателни оцветяващи вещества в съчетание с натриев хлорид и/или натриев сулфат като основни безцветни компоненти.

Сънсет жълто FCF се описва като натриева сол. Допуска се описание и като калциева и калиева сол.

Категория

Моноазо

Цветови индексен №

15985

EINECS

220-491-7

Химично наименование

Двунатриев 2-хидрокси-1-(4-сулфонатофенилазо) нафталин-6-сулфонат

Химична формула

C16H10N2Na2O7S2

Молекулно тегло

452,37

Състав

Не по-малко от 85 % от общо всички оцветители, изразени като натриева сол

E1 % 1 cm 555 при приблизително 485 nm във воден разтвор при pH 7

Описание на продукта

Оранжево-червен прах или гранули

Идентификация

А.

Спектрометрия

Максимално поглъщане във вода при приблизително 485 nm при pH 7

Б.

Оранжев воден разтвор

 

Чистота

Неразтворими във вода вещества

Не повече от 0,2 %

Спомагателни оцветители

Не повече от 5,0 %

1-(фенилазо)-2-нафтол (судан I)

Не повече от 0,5 mg/kg

Органични съединения, които не са оцветители:

 

4-аминобензен-1-сулфонова киселина

3-хидроксинафталин-2,7-дисулфонова киселина

6-хидроксинафталин-2-сулфонова киселина

7-хидроксинафталин-1,3-дисулфонова киселина

4,4′-диазоаминоди(бензен-сулфонова киселина)

6,6′-оксиди(нафталин-2-сулфонова киселина)

Общо не повече от 0,5 %

Несулфонирани първични ароматни амини

Не повече от 0,01 % (във вид на анилин)

Вещества, които могат да бъдат извлечени с етер

Не повече от 0,2 % (при неутрални условия)

Арсен

Не повече от 3 mg/kg

Олово

Не повече от 2 mg/kg

Живак

Не повече от 1 mg/kg

Кадмий

Не повече от 1 mg/kg“

2.

Текстът относно титаниевия диоксид (Е 171) се заменя със следното:

„E 171 ТИТАНИЕВ ДИОКСИД

Синоними

Бял пигмент CI 6

Определение

Титаниевият диоксид се състои основно от чист титаниеводиоксиден анатаз (октаедрит) и/или рутил, който може да се покрие с малки количества двуалуминиев триоксид и/или силициев диоксид за подобряване на технологичните свойства на продукта.

Категория

Неорганичен

Цветови индексен №

77891

EINECS

236-675-5

Химично наименование

Титаниев диоксид

Химична формула

TiO2

Молекулно тегло

79,88

Състав

Не по-малко от 99 %, изчислени на базата на несъдържащ двуалуминиев триоксид и силициев диоксид продукт

Описание на продукта

Бял до леко оцветен прах

Идентификация

Разтворимост

Неразтворим във вода и в органични разтворители. Разтваря се бавно във флуороводородна киселина и в гореща концентрирана сярна киселина.

Чистота

Загуби при сушене

Не повече от 0,5 % (при 105 °С в продължение на 3 часа)

Загуби при накаляване

Не повече от 1,0 % въз основа на несъдържащ летливи вещества продукт (при 800 °C)

Алуминиев оксид и/или силиконов диоксид

Общо не повече от 2,0 %

Вещества, разтворими в разтвор от 0,5 N HCl

Не повече от 0,5 % на несъдържащ двуалуминиев триоксид и силициев диоксид продукт, а за продуктите, които съдържат двуалуминиев триоксид и/или силициев диоксид — не повече от 1,5 % въз основа на продукта в състоянието, в което се пуска в продажба.

Водоразтворими вещества

Не повече от 0,5 %

Кадмий

Не повече от 1 mg/kg

Антимон

Не повече от 50 mg/kg при пълно разтваряне

Арсен

Не повече от 3 mg/kg при пълно разтваряне

Олово

Не повече от 10 mg/kg при пълно разтваряне

Живак

Не повече от 1 mg/kg при пълно разтваряне

Цинк

Не повече от 50 mg/kg при пълно разтваряне.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

42


32006L0034


L 083/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/34/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 21 март 2006 година

за изменение на приложението към Директива 2001/15/ЕО с цел включване на някои вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специална хранителна употреба (1), и по-специално член 4, параграф 2 от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2001/15/ЕО на Комисията от 15 февруари 2001 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храните за специална хранителна употреба (2) определя някои категории вещества и отбелязва за всяка една от тях химическите вещества, които могат да бъдат използвани при производството на храни, предназначени за специфична хранителна употреба.

(2)

В приложението към Директива 2001/15/ЕО следва да бъдат вписани химическите вещества, които са били оценени от Европейския орган по безопасност на храните (наричан по-долу „Органа“) и относно които е изразено положително научно становище.

(3)

Органът предостави и публикува наскоро положително научно становище за някои витамини и минерални вещества.

(4)

Необходимо е да бъде заменено заглавието на категорията „фолиева киселина“, за да се вземе под внимание включването на други форми на фолати в приложението към Директива 2001/15/ЕО.

(5)

Директива 2001/15/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 2001/15/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 31 декември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 52, 22.2.2001 г., стр. 19. Директива, изменена с Директива 2004/5/ЕО (ОВ L 14, 21.1.2004 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Директива 2001/15/ЕО се изменя, както следва:

1.

В раздела относно категория 1. Витамини:

а)

Заглавието „ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА“ се заменя със заглавието „ФОЛАТИ“.

б)

Под заглавието „ФОЛАТИ“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

калциев L-метилфолат

х“

 

2.

В раздела относно категория 2. Минерали под заглавието „МАГНЕЗИЙ“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

магнезиев L-аспартат

 

x“

3.

В раздела относно категория 2. Минерали под заглавието „ЖЕЛЯЗО“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

железен бисглицинат

x“

 


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

44


32006D0252


L 091/48

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 март 2006 година

за изменение на Решение 1999/217/ЕО относно регистъра на ароматичните вещества, използвани във или върху храни

(нотифицирано под номер C(2006) 899)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/252/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. за установяване на общностна процедура за ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2232/96 определя процедура на Общността за ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни. Посоченият регламент предвижда приемането на регистър на ароматичните вещества (наричан по-долу „регистъра“), след нотифицирането от страна на държавите-членки на списък на ароматичните вещества, които могат да бъдат използвани във или върху хранителните продукти, продавани в търговската мрежа на тяхна територия, и след извършване на преглед на това нотифициране от страна на Комисията. Този регистър бе приет с Решение 1999/217/ЕО на Комисията (2).

(2)

Освен това Регламент (ЕО) № 2232/96 предвижда приемането на програма за оценяване на ароматичните вещества, с цел да се провери дали тези вещества отговарят на общите критерии за употреба на ароматичните вещества, определени в приложението към посочения регламент.

(3)

Съвместният експертен комитет на ФAO/СЗО по хранителните добавки (JECFA) стигна до заключение по време на своето шестдесет и пето заседание от 7 до 16 юни 2005 г., че ацетамидът (FL 16.047) е определено канцерогенен при мишки и плъхове, и въпреки че начинът на протичане на канцерогенезата не е установен, не може да бъде изключена възможността за съществуването на генотоксичен механизъм. JECFA преценява, че това вещество не е подходящо за използване като ароматизант. Следователно ацетамидът не отговаря на общите критерии, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 2232/96 и трябва да бъде заличен от регистъра.

(4)

Решение 1999/217/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В част А от приложението към Решение 1999/217/ЕО редът в таблицата относно вещество с номер FL 16.047 (ацетамид) се заличава.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 299, 23.11.1996 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 84, 27.3.1999 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение 2005/389/ЕО (ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 73).


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

45


32006R0507


L 092/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 507/2006 НА КОМИСИЯТА

от 29 март 2006 година

за издаване на разрешения за търговия при определени условия на лекарствени продукти за хуманна употреба, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и относно създаване на Европейска агенция по лекарствата (1), и по-специално член 14, параграф 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

Преди да се получи разрешение за търговия в една или няколко държави-членки, лекарствените продукти, за хуманна употреба, трябва по принцип да бъдат предмет на задълбочени проучвания с цел да се гарантира тяхната безвредност, качество и ефективност при употребата им върху определена целева група от населението. Правилата и процедурите за получаване на разрешение за търговия са определени в Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (2), както и в Регламент (ЕО) № 726/2004.

(2)

Въпреки това при някои категории лекарствени продукти с цел да се отговори на неудовлетворените медицински нужди на пациентите и в интерес на общественото здраве може да се окаже необходимо да бъдат издавани разрешения за търговия, наричани по-долу „разрешения за търговия при определени условия“, които се основават на представянето на недостатъчно пълни данни в сравнение с нормално изискваните и по отношение на които се прилагат специфични задължения. Въпросните категории са следните: лекарствените продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи заболявания или на болести с потенциално летален изход, лекарствени продукти за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве, признати или от Световната здравна организация (СЗО) или от Общността съгласно Решение № 2119/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол върху инфекциозните заболявания в Общността (3), и лекарствените продукти, обозначени като лекарства сираци съгласно Регламент (EО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (4).

(3)

Когато данните, на които се основава становище за издаване на разрешение за търговия при определени условия, не са пълни в достатъчна степен, съотношението полза/риск, така както е определено в член 1, параграф 28а от Директива 2001/83/ЕО следва да бъде положително. Освен това ползите за общественото здраве, произтичащи от непосредственото наличие на въпросния лекарствен продукт на пазара, трябва да имат превес над риска, свързан с факта, че не са събрани всички допълнителни данни.

(4)

Когато се предоставят разрешения за търговия при определени условия, те трябва да бъдат ограничени до случаите, когато единствено клиничната документация на досието за искане на разрешение е непълна в сравнение с това, което се изисква обикновено. Непълни предклинични и фармацевтични данни могат да бъдат приемани единствено за лекарствени продукти, предназначени за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве.

(5)

За да се улесни достъпът до лекарствени продукти на пациенти, чиито медицински нужди не са удовлетворени, като същевременно се избягва предоставянето на разрешения за лекарствени продукти с неблагоприятно съотношение на риск/полза, е необходимо по отношение на тези разрешения за търговия да се прилагат специфични задължения. Титулярът на разрешението е длъжен за приключи или да предприеме изследвания, които да потвърдят, че съотношението полза/риск е положително, и да дадат отговор на всички въпроси, свързани с качеството, безвредността и ефективността на лекарствения продукт.

(6)

Разрешенията за търговия при определени условия се различават от разрешенията за търговия, предоставяни при изключителни обстоятелства съгласно разпоредбите на член 14, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Разрешението за търговия при определени условия се предоставя, преди да бъдат налични всички данни. Обаче то не може да зависи от определени условия за неопределен период от време. След представяне на липсващите данни трябва да бъде възможна неговата замяна с разрешение за търговия, което не е свързано със съблюдаването на определени условия, тоест не зависи от изпълнението на специфични задължения. Но същевременно обикновено се оказва, че никога не е възможно да се представи пълна документация, когато става въпрос за случаите на разрешения за търговия, предоставяни при изключителни обстоятелства.

(7)

Необходимо е да се уточни също така, че заявленията за разрешение за търговия при определени условия могат да бъдат предмет на ускорена процедура по оценяване, съгласно разпоредбите на член 14, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

(8)

Като се има предвид, че разпоредбите на Регламент (ЕО) № 726/2004 се прилагат по отношение на разрешенията за търговия при определени условия, освен ако разпоредбите на настоящия регламент не предвиждат друго, процедурата по оценяване на заявление за издаване на разрешение за търговия при определени условия е нормалната процедура, определена в Регламент (ЕО) № 726/2004.

(9)

Съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 разрешенията за търговия при определени условия са валидни за период от една година с възможност за подновяване. Срокът за внасяне на заявлението за подновяване е шест месеца преди изтичането на срока на валидност на разрешението за търговия и становището на Европейската агенция по лекарствата относно постъпилото заявление (наричана по-долу „Агенцията“) трябва да бъде прието в срок от деветдесет дни след неговото получаване. За да се гарантира, че лекарствените продукти няма да бъдат изтеглени от пазара, освен ако това не се налага от съображения, свързани с общественото здраве, при положение че заявлението е внесено в определения срок, разрешението за търговия при определени условия трябва да бъде валидно до момента, в който Комисията вземе решение съгласно процедурата по оценка на заявлението за подновяване.

(10)

Необходимо е на пациентите и на медицинските представители да бъде предоставена ясна информация за характера на условията относно тези разрешения. Следователно тази информация трябва изрично да фигурира в резюмето на характеристиките на продукта и в упътването на въпросния лекарствен продукт.

(11)

Необходимо е да се въведе засилен фармакологичен надзор за лекарствените продукти, получили разрешение за търговия при определени условия, като се има предвид че Директива 2001/83/EО и Регламент (ЕО) № 726/2004 вече предоставят адекватни продукт за тази цел. Въпреки това е необходимо да се определи календарен график за представяне на периодично актуализираните доклади относно безвредността, така че да се вземе под внимание ежегодното подновяване на разрешенията за търговия при определени условия.

(12)

Планирането на изследванията и представянето на заявление за разрешение за търговия се извършва на ранен етап от разработването на лекарствения продукт. Това планиране зависи пряко от възможността за получаване или не на разрешение за търговия при определени условия. По тази причина е необходимо да се предвиди механизъм, който да позволява на Агенцията да съобщава на предприятията становището си относно това, доколко определен лекарствен продукт влиза в полето на приложение на настоящия регламент. Това становище трябва да представлява допълнителна услуга към предоставеното от Агенцията научно становище.

(13)

Предвидените мерки в настоящия регламент са съобразени със становището на Постоянния комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя правилата, регулиращи издаването на разрешенията за търговия, спрямо които се прилагат специфични задължения съгласно разпоредбите на член 14, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 726/2004, наричани по-долу „разрешения за търговия при определени условия“.

Член 2

Поле на приложение

Настоящият регламент се прилага по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, който влизат в обхвата на член 3, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004 и принадлежат към една от следните категории:

1)

лекарствени продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи заболявания или на болести с потенциално летален изход;

2)

лекарствени продукти, предназначени за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве, надлежно признати за такива от Световната здравна организация (СЗО) или от Общността в рамките на Решение № 2119/98/EО;

3)

лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, обозначени като „лекарства сираци“ съгласно член 3 от Регламент (EО) № 141/2000.

Член 3

Заявления или предложения

1.   Заявление за разрешение за търговия при определени условия може да бъде представено от заявителя едновременно със заявление на основание член 6 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Заявлението трябва да се придружава от информация, която показва че лекарственият продукт влиза в полето на приложение на настоящия регламент и отговаря на изброените в член 4, параграф 1 изисквания.

Агенцията информира незабавно Комисията за заявленията за издаване на разрешение за търговия при определени условия.

2.   Комитетът за лекарствените продукти за хуманна употреба, наричан по-долу „Комитетът“, може след провеждане на консултации със заявителя да предложи издаването на разрешение за търговия при определени условия в своето становище относно внесено заявление на основание член 6 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 4

Изисквания

1.   Разрешение за търговия при определени условия може да бъде издадено, когато Комитетът установи, че въпреки липсата на предоставени пълни клинични данни за безвредността и ефективността на лекарствения продукт, са спазени всички посочени по-долу изисквания:

а)

съотношението полза/риск на лекарствения продукт, така както е определено в член 1, параграф 28а от Директива 2001/83/ЕО, е положително;

б)

съществува вероятност заявителят да представи впоследствие подробните клинични данни;

в)

лекарственият продукт отговаря на неудовлетворени медицински нужди;

г)

ползите за общественото здраве, произтичащи от непосредственото наличие на въпросния лекарствен продукт на пазара, трябва да имат превес над риска, свързан с факта, че не са събрани всички допълнителни данни.

При спешните ситуации, посочени в член 2, параграф 2, може да бъде издадено разрешение за търговия при определени условия при спазване на изискванията, посочени в букви от а) до г) от настоящия параграф и когато предклиничните или фармацевтичните данни не са пълни.

2.   За целите на параграф 1, буква в) изразът „неудовлетворени медицински нужди“ означава заболяване, за което не съществува задоволителен метод за диагностициране, превенция или разрешено лечение в Общността или дори ако такъв метод съществува, въпросният лекарствен продукт би допринесъл значителна терапевтична полза на болните.

Член 5

Специфични задължения

1.   По силата на специфичните задължения титулярът на разрешение за търговия при определени условия е длъжен за приключи провежданите изследвания или да проведе нови, за да се потвърди, че съотношението полза/риск е положително и да предостави допълнителните данни, предвидени в член 4, параграф 1.

Освен това специфични задължения могат да бъдат наложени по отношение на събирането на данни по линия на фармакологичния надзор.

2.   Специфичните задължения, посочени в параграф 1, и календарният график за тяхното изпълнение трябва да бъдат точно определени в разрешението за търговия при определени условия.

3.   Агенцията прави публично достояние специфичните задължения и графика за тяхното изпълнение.

Член 6

Подновяване на разрешението

1.   След едногодишен период на валидност разрешението за търговия при определени условия може да бъде подновявано всяка година.

2.   Заявлението за подновяване се представя в Агенцията най-малко шест месеца преди изтичането на срока на валидност на разрешението за търговия при определени условия, придружено от междинен доклад относно съблюдаването на специфичните задължения, на които разрешението се подчинява.

3.   Комитетът прави оценка на заявлението за подновяване, като отчита факта, че съотношението риск/полза трябва да бъде потвърдено и взема предвид специфичните задължения, съдържащи се в разрешението, и определения график за тяхното изпълнение и изразява становище по въпроса дали е необходимо да остави в сила, или да промени специфичните задължения или определения календарен график. Агенцията следи становището на Комитета да бъде съобщено в срок от деветдесет дни след получаването на редовно подадено заявление за подновяване. Това становище се оповестява публично.

4.   След внасянето на дадено заявление за подновяване съгласно изискванията на параграф 2 разрешението за търговия при определени условия остава в сила до приемането на решение от Комисията в съответствие с разпоредбите на член 10 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 7

Разрешение за търговия, относно което не се налага спазването на специфични задължения

Когато са изпълнени специфичните задължения, определени съгласно член 5, параграф 1, Комитетът има право да приеме във всеки един момент становище в подкрепа на предоставянето на разрешение за търговия въз основа на разпоредбите на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 8

Информация относно продукта

Когато определен лекарствен продукт е получил разрешение за търговия при определени условия въз основа на настоящия регламент, това трябва да се посочи ясно в информацията, която фигурира в резюмето на характеристиките на продукта и в упътването за употребата му. В резюмето на характеристиките на продукта трябва също така да се посочи датата, на която разрешението за търговия при определени условия трябва да бъде подновено.

Член 9

Периодично актуализирани доклади относно безвредността

Периодично актуализираните доклади относно безвредността, предвидени в член 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 726/2004, се предоставят незабавно на Агенцията и на държавите-членки при поискване, или най-малко веднъж на всеки шест месеца след издаването или подновяването на разрешение за търговия при определени условия.

Член 10

Становище на Агенцията преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за търговия

Всяко лице, което възнамерява да подаде заявление за разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт, може да поиска от Агенцията да изрази становище, като посочи дали даден лекарствен продукт, който е в процес на разработване за определена терапевтична употреба, влиза в една от определените в член 2 категории и дали отговаря на изискванията, посочени в член 4, параграф 1, буква в).

Член 11

Основни насоки

Агенцията определя основните насоки относно научните аспекти и практическите разпоредби, необходими за прилагане на настоящия регламент. Тези основни насоки се приемат след провеждане на консултации със заинтересованите страни и положително становище на Комисията.

Член 12

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага по отношение на заявленията, които вече са подадени към момента на влизането му в сила.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 29 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Директива 2004/27/ЕО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 34).

(3)  ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

49


32006L0037


L 094/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/37/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 30 март 2006 година

за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (1), и по-специално член 4, параграф 5 от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2002/46/ЕО определя витамините и минералите, и по-специално формите на всеки един от тях, които могат да бъдат използвани за производството на хранителни добавки.

(2)

Витамините и минералните вещества, които са били оценени от Европейския орган по безопасност на храните (наричан по-долу „Органа“) и относно които е изразено положително научно становище, следва да бъдат включени в приложенията към Директива 2002/46/ЕО.

(3)

Органът предостави и публикува наскоро положително научно становище за някои витамини и минерални вещества.

(4)

Необходимо е да бъде заменено заглавието на категорията „фолиева киселина“, за да се вземе под внимание включването на други форми на фолати в приложение II към Директива 2002/46/ЕО.

(5)

Директива 2002/46/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 2002/46/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 30 април 2007 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Директива 2002/46/ЕО се изменя, както следва:

1.

В раздел А. Витамини:

а)

заглавието „10. ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА“ се заменя с „10. ФОЛАТИ“

б)

под заглавието 10. ФОЛАТИ се добавя следният ред:

„б)

калциев L-метилфолат.“

2.

В раздел Б. Минерални вещества се добавя следният ред преди думите „меден карбонат“:

„железен бисглицинат“.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51


32006L0024


L 105/54

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/24/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2006 година

за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) изисква от държавите-членки да защитават правата и свободите на физическите лица по отношение обработката на лични данни, и по-специално тяхното право на лична неприкосновеност, за да се осигури свободното движение на лични данни в Общността.

(2)

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (директива за неприкосновеността и електронните съобщения) (4) превръща принципите, дефинирани в Директива 95/46/EО в специфични правила за сектора на електронните съобщения.

(3)

Членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58/ЕО постановяват правилата, които се прилагат от доставчиците на мрежи и услуги при обработката на данни за трафика и за местоположението, създадени при използването на електронни съобщителни услуги. Подобни данни трябва да бъдат изтрити или направени анонимни, когато вече не са необходими за предаване на дадено съобщение, с изключение на данните, необходими за изготвяне на абонатни сметки и плащания, свързани с взаимно свързване. При наличие на съгласие определени данни може да бъдат обработвани за маркетингови цели и за предоставянето на услуги с добавена стойност.

(4)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО определя условията, при които държавите-членки могат да ограничават обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграфи 1, 2, 3 и 4, и член 9 от посочената директива. Всички ограничения от подобен характер трябва да бъдат необходими, подходящи и съразмерни в едно демократично общество за специфичните цели, свързани с обществения ред, тоест с цел да се опази националната сигурност (тоест сигурността на държавата), отбраната, обществената сигурност или за да се предотвратят, разследват, разкриват и преследват криминални престъпления или неоторизирано ползване на електронни съобщителни системи.

(5)

Няколко държави-членки са приели законодателство, което предвижда запазването на данни от доставчиците на услуги с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления. Тези национални разпоредби се различават значително.

(6)

Правните и техническите разлики между националните разпоредби относно запазването на данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления представляват пречка за вътрешния пазар на електронни съобщения, тъй като доставчиците на услуги трябва да отговарят на различни изисквания за типовете данни за трафик и данни за местоположението, които да бъдат запазвани, както и за условията и продължителността на запазване.

(7)

Заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 19 декември 2002 г. подчертават, че поради значително нарастване на възможностите, предлагани от електронните съобщения, данните, свързани с използването на електронните съобщения, са особено важни и следователно са ценно средство за предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, в частност на организираната престъпност.

(8)

Декларацията за борба с тероризма, приета от Европейския съвет на 25 март 2004 г., инструктира Съвета да разгледа мерки за въвеждането на правила, по които доставчиците на услуги да запазват данни за съобщителен трафик.

(9)

Съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ECHR) всеки има право на зачитане на личния живот и личната кореспонденция. Обществените органи могат да се намесват в упражняването на това право само в съответствие със закона и когато това е необходимо в едно демократично общество, inter alia, в интерес на националната сигурност или обществена безопасност, с цел предотвратяването на безредици или престъпления или за защита правата и свободите на другите. Поради това че запазването на данни се е доказало като необходимо и ефективно средство за разследване при прилагането на законите в няколко държави-членки, и в частност по отношение на сериозни въпроси като организираната престъпност и тероризма, е необходимо да се осигури, че запазваните данни се предоставят на разположение на органите, прилагащи закона, за определен период при условията, предвидени в настоящата директива. Следователно приемането на инструмент за запазването на данни, който да съответства на изискванията на член 8 от ECHR, е една необходима мярка.

(10)

В своята декларация от 13 юли 2005 г., осъждаща терористичните атаки в Лондон, Съветът потвърди необходимостта от възможно най-скорошно приемане на общи мерки за запазването на далекосъобщителни данни.

(11)

Като се има предвид значението на данните за трафик и данните за местоположението за разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, видно от изследванията и практическия опит на няколко държави-членки, необходимо е на европейско равнище да се осигури, че данните, които се създават или обработват от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи в процеса на предоставянето на съобщителни услуги, се запазват за определен период при условията, предвидени в настоящата директива.

(12)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО продължава да се прилага за данни, включително и такива, свързани с неуспешни опити за повиквания, запазването на които не се изисква изрично в настоящата директива, и които следователно са извън нейния обхват, също и за запазването на данни за цели, включително и съдебни, които са различни от тези, предмет на настоящата директива.

(13)

Настоящата директива се отнася само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, и не се отнася за данни, които представляват съдържанието на съобщената информация. Данните трябва да се запазват по начин, който да предотвратява тяхното запазване повече от един път. Под данни, създадени или обработени при предоставянето на съответните съобщителни услуги, разбираме данни, които са достъпни. В частност, по отношение запазването на данни, свързани с електронната поща по Интернет и интернет телефонията, задължението за запазване на данни може да се прилага само по отношение на данни от собствените услуги на доставчиците или на доставчиците на мрежи.

(14)

Технологиите, свързани с електронните съобщения, се променят бързо и законните изисквания на компетентните органи могат да се развиват. С цел да получи съвети и да насърчи обмена на опит по най-добрите практики в тази сфера, Комисията възнамерява да създаде група, съставена от правоприлагащи органи на държавите-членки, асоциации на електронната съобщителна индустрия, представители от Европейския парламент и органи, занимаващи се със защита на данните, включително и от Европейския надзорен орган за защита на данните.

(15)

Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО са напълно приложими спрямо данните, запазвани в съответствие с настоящата директива. Член 30, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО изисква консултация с работната група за защита на хората по отношение обработката на лични данни, създадена по член 29 от посочената директива.

(16)

Задълженията на доставчиците на услуги относно мерките за осигуряване качеството на данните, които произтичат от разпоредбите на член 6 от Директива 95/46/ЕО, и техните задължения относно мерките за осигуряване на конфиденциалност и сигурност при обработката на данни, които произтичат от членове 16 и 17 от посочената директива, се прилагат изцяло за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(17)

Особено важно е държавите-членки да приемат законодателни мерки, които да осигуряват, че данните, запазвани съгласно настоящата директива, се предоставят на компетентните национални органи само в съответствие с националното законодателство при пълно зачитане на основните права на засегнатите лица.

(18)

В този контекст член 24 от Директива 95/46/ЕО налага на държавите-членки задължението да предвидят санкции за нарушаване на разпоредбите, приети в съответствие с посочената директива. Член 15, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО налага същото задължение по отношение на националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 2002/58/ЕО. Рамковото решение на Съвета 2005/222/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи (5) предвижда умишленият нелегален достъп до информационни системи, включително до данните, запазени в тях, да се наказва като криминално престъпление.

(19)

Правото на всяко лице, на което са причинени щети в резултат на незаконна операция по обработване или на всякакво действие, несъвместимо с националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО, да получи обезщетение, произтичащо от член 23 от посочената директива, се прилага също и по отношение на незаконната обработка на всякакви лични данни по настоящата директива.

(20)

Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа от 2001 г. и Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа от 1981 г. също така се отнасят за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(21)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да хармонизира задълженията на доставчиците да запазват определени данни и да гарантират, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както това е определено в националното законодателство на всяка държава-членка, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и последствията от настоящата директива, да се постигнат по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в посочения член, настоящата директива не се простира по-далеч от необходимото за реализирането на тези цели.

(22)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, настоящата директива заедно с Директива 2002/58/ЕО цели да осигури напълно спазването на основните права на гражданите за зачитане на личния живот и личната кореспонденция и за защита на техните лични данни, както това е заложено в членове 7 и 8 от Хартата.

(23)

Като се има предвид, че задълженията на доставчиците на електронни съобщителни услуги трябва да са съразмерни, настоящата директива изисква от тях да запазват само такива данни, които са създадени или обработени в процеса на предоставяне на техните съобщителни услуги. В случай че такива данни не са създадени или обработени от тези доставчици, не съществува задължение за тяхното запазване. Настоящата директива не е предназначена да хармонизира технологиите за съхранение на данни, изборът на които е въпрос за решаване на национално равнище.

(24)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността техни собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят публично достояние.

(25)

Настоящата директива не нарушава правомощията на държавите-членки да приемат законодателни мерки относно правото на достъп до и ползване на данни от националните органи, определени от тях. Въпросите за достъпа до данни, запазени в съответствие с настоящата директива, от националните органи за такива дейности, както са посочени в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46/ЕО, попадат извън обхвата на правото на Общността. Независимо от това те могат да бъдат предмет на националното право или да са обект на действия в съответствие с дял VI от Договора за Европейския съюз. Такива закони или действия трябва да зачитат напълно основните права, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки и гарантирани от ЕCHR. Според член 8 от ЕCHR, така както е тълкуван от Европейския съд за правата на човека, намесата на обществените органи в правата на лична неприкосновеност трябва да отговаря на изискванията за необходимост и съразмерност и следователно трябва да служи на определени, ясни и легитимни цели и да се осъществява по начин адекватен, съответстващ и не прекален по отношение на целта на намесата,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящата директива има за цел да хармонизира разпоредбите на държавите-членки, свързани със задълженията на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи по отношение запазването на някои данни, които са създадени или обработени от тях, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка.

2.   Настоящата директива се прилага за данни за трафик и данни за местоположението, както за юридически, така и за физически лица, и на свързаните с тях данни, необходими за идентифицирането на абонат или регистриран ползвател. Тя не се прилага по отношение съдържанието на електронните съобщения, включително и по отношение на информацията, ползвана за справка посредством използване на електронна съобщителна мрежа.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящата директива се прилагат определенията от Директива 95/46/ЕО, Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно обща регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (7), и Директива 2002/58/ЕО.

2.   За целите на настоящата директива:

a)

„данни“ означава данни за трафик и данни за местоположението и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или ползвател;

б)

„ползвател“ означава всяко правно образувание или физическо лице, използващо обществено достъпна електронна съобщителна услуга за частни или търговски цели, без непременно да е абонирано за тази услуга;

в)

„телефонна услуга“ означава повиквания (включително гласови, гласова поща, конферентни повиквания и повиквания за данни), допълнителни услуги (включително препращане и прехвърляне на повикване) и услуги чрез изпращане на съобщения и мултимедийни услуги (включително услуга „кратки съобщения“ (SMS), усъвършенствани медийни услуги и мултимедийни услуги);

г)

„идентификатор на ползвателя“ означава уникален идентификатор, присвоен на лицата при абониране или регистриране за услугата за интернет достъп или за интернет съобщителна услуга;

д)

„идентификатор на клетка“ означава идентичността на клетка, от която е генерирано повикване от мобилна телефония или клетката, където то е терминирано;

е)

„неуспешен опит за повикване“ означава съобщение, при което телефонно повикване е успешно свързано, но на него не е било отговорено или е имало намеса в резултат на управлението на мрежата.

Член 3

Задължение за запазване на данни

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58/ЕО държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че данните, посочени в член 5 от настоящата директива, са запазени в съответствие с нейните разпоредби до степента, до която тези данни са създадени или обработени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, попадащи под тяхната юрисдикция в процеса на предоставяне на съответните съобщителни услуги.

2.   Задължението за запазване на данни, предвидено в параграф 1, включва запазването на данните, посочени в член 5, свързани с неуспешни опити за повикване, когато тези данни са създадени или обработени и съхранени (по отношение на данните за телефония), или записани (по отношение на интернет данни) от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, попадащи под юрисдикцията на съответната държава-членка, в процеса на предоставяне на съответните съобщителни услуги. Настоящата директива не изисква запазването на данни за повиквания, където не е била установена връзка.

Член 4

Достъп до данни

Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че данните, запазени в съответствие с настоящата директива, се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право. Процедурите, които трябва да бъдат следвани, и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи достъп до запазените данни, в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност, се определят от всяка държава-членка в нейното национално право при условията на съответните разпоредби на правото на Европейския съюз или на публичното международно право, и в частност на ЕСHR, така както тя се тълкува от Европейския съд за правата на човека.

Член 5

Категории данни за запазване

1.   Държавите-членки гарантират запазването на следните категории данни по настоящата директива:

a)

данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония:

i)

телефонния номер, от който се извършва повикването;

ii)

името и адреса на абоната или регистрирания ползвател;

(2)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

идентификатора/ите, присвоени на ползвателите;

ii)

идентификатора на ползвателя и телефонния номер, присвоени на всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа;

iii)

името и адреса на абоната или регистрирания ползвател, на който по време на съобщението е бил присвоен адрес по интернет протокол (IP адрес), идентификатор на ползвателя или телефонен номер;

б)

данни, необходими за идентифициране на местоназначението на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония:

i)

номера/номерата, който/които е/са набран/и, (телефонния/телефонните номер/а, към който/които е насочено повикването) и, в случаи на допълнителни услуги като препращане или прехвърляне на повиквания, номера или номерата, към които е пренасочено повикването;

ii)

името/ната и адреса/ите на абоната/ите или регистрирания/ите ползвател/и;

(2)

при електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

идентификатора на ползвателя или телефонния номер на планирания/ите получател/и на повикване чрез интернет телефония;

ii)

името/ната и адреса/ите на абоната/ите или регистрирания/ите ползвател/и и идентификатора на ползвател на планирания получател на съобщението;

в)

данни, необходими за идентифициране на датата, времето и продължителността на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония — датата и времето на началото и края на съобщението;

(2)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

датата и времето на влизането и излизането от услугата за интернет достъп на базата на определена часова зона заедно с IP адреса, бил той динамичен или статичен, присвоен на дадено съобщение от доставчика на услугата за интернет достъп, и идентификатора на ползвател на абоната или регистрирания ползвател;

ii)

датата и времето на влизането и излизането от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основани на определена часова зона;

г)

данни, необходими за идентифициране на вида съобщение:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония: използваната телефонна услуга;

(2)

при електронна поща по Интернет и интернет телефония: използваната интернет услуга;

д)

данни, необходими за идентифициране на съобщителното оборудване на ползвателите или на това, което се счита, че е тяхно оборудване:

(1)

при фиксирана мрежова телефония — номерата на изходящите и входящите повиквания;

(2)

при мобилна телефония:

i)

номерата на изходящите и входящите повиквания;

ii)

международната идентификация на мобилния абонат (IMSI) на викащата страна;

iii)

международната идентификация на мобилното оборудване (IMЕI) на викащата страна;

iv)

IMSI на виканата страна;

v)

IMEI на виканата страна;

vi)

в случай на предплатени анонимни услуги — датата и времето на първоначалното активиране на услугата и знака за местоположение (идентификатор на клетка), откъдето е била активирана услугата;

(3)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

викащия телефонен номер за комутируем достъп;

ii)

цифровата абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на автора на съобщението;

е)

данни, необходими за идентифициране на мобилното съобщително оборудване:

(1)

знака за местоположение (идентификатор на клетката) в началото на съобщението;

(2)

данни, идентифициращи географското местоположение на клетките чрез съотнасяне с техните знаци за местоположение (идентификатори на клетки) през периода, в който се запазват данните за съобщенията.

2.   За целите на настоящата директива не може да бъде запазвана никаква информация, разкриваща съдържанието на съобщението.

Член 6

Периоди на запазване

Държавите-членки гарантират, че категориите данни, посочени в член 5, се запазват за периоди не по-кратки от шест месеца и не по-дълги от две години, считано от датата на съобщението.

Член 7

Защита на данните и сигурност на данните

Без да се засягат разпоредбите, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО, всяка държава-членка гарантира, че доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи спазват като минимум следните принципи за сигурност на данните по отношение на данните, запазвани в съответствие с настоящата директива:

a)

запазените данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;

б)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;

в)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да се осигури, че до тях може да има достъп само специално упълномощен персонал, и

г)

данните с изключение на онези, до които е имало достъп и са били съхранени, се унищожават в края на периода за запазване.

Член 8

Изисквания за съхраняване на запазените данни

Държавите-членки гарантират, че данните, посочени в член 5, се запазват в съответствие с настоящата директива по такъв начин, че запазените данни и всяка друга необходима информация, свързана с тези данни, може при поискване да бъде предадена без ненужно забавяне на компетентните органи.

Член 9

Наблюдаващ орган

1.   Всяка държава-членка определя един или повече публични органи, които да отговарят за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки в съответствие с член 7, относно сигурността на съхраняваните данни. Тези органи може да са същите като споменатите в член 28 от Директива 95/46/EО.

2.   Органите, споменати в параграф 1, действат напълно независимо при осъществяването на наблюдението, предвидено в посочения параграф.

Член 10

Статистика

1.   Държавите-членки гарантират, че Комисията ще получава ежегодно статистика за запазването на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. Тази статистика включва:

случаите, при които информацията е била предоставена на компетентните органи в съответствие с приложимото национално право,

времето, изтекло от датата на запазване на данните до датата, на която компетентни органи са поискали предаването на данните,

случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.

2.   Тази статистика не съдържа лични данни.

Член 11

Изменение на Директива 2002/58/ЕО

В член 15 от Директива 2002/58/ЕО се добавя следният параграф:

„1a.

Параграф 1 не се прилага по отношение на данни, специално изисквани от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно запазването на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи (8), които се запазват за целите, посочени в член 1, параграф 1 от посочената директива.

Член 12

Бъдещи мерки

1.   Държава-членка, която е изправена пред особени обстоятелства, които налагат удължаване за един ограничен период на максималния период за запазване, посочен в член 6, може да предприеме необходимите мерки. Държавата-членка незабавно нотифицира Комисията и информира останалите държави-членки за мерките, предприети по настоящия член и обявява основанията за тяхното въвеждане.

2.   Комисията в рамките на период от шест месеца след нотифицирането по параграф 1 одобрява или отхвърля въпросните национални мерки, след като е проверила дали това са мерки на произволна дискриминация или прикрито ограничаване на търговията между държавите-членки и дали те представляват пречка пред функционирането на вътрешния пазар. Ако в рамките на този период Комисията не вземе решение, националните мерки се смятат за одобрени.

3.   Когато националните мерки на държава-членка, които дерогират разпоредбите на настоящата директива, са одобрени в съответствие с параграф 2, Комисията може да разгледа въпроса дали да не предложи изменение на настоящата директива.

Член 13

Защита, отговорност и наказания

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че националните мерки за прилагане на разпоредбите на глава III от Директива 95/46/ЕО, предвиждащи съдебна защита, отговорност и санкции, се прилагат напълно по отношение обработката на данни по настоящата директива.

2.   В частност, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всякакъв умишлен достъп до или прехвърляне на данни, запазени в съответствие с настоящата директива, който не е разрешен в националното право, прието в съответствие с настоящата директива, се наказва включително с административни и наказателни санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 14

Оценка

1.   Не по-късно от 15 септември 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета оценка на прилагането на настоящата директива и нейното въздействие върху икономическите оператори и потребителите, като взима предвид по-нататъшното развитие на технологиите в електронните съобщения и статистиката, предоставена на Комисията по член 10, с оглед да се определи дали е необходимо изменение на разпоредбите на настоящата директива, в частност по отношение на списъка в член 5 и периодите на запазване, предвидени в член 6. Резултатите от оценката се съобщават публично.

2.   За тази цел Комисията разглежда всички наблюдения, предадени ѝ от държавите-членки или от работната група, създадена по член 29 от Директива 95/46/ЕО.

Член 15

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 15 септември 2007 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определя от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Всяка държава-членка може да отложи прилагането на настоящата директива по отношение запазването на съобщителни данни, свързани с интернет достъп, интернет телефония и електронна поща по Интернет до 15 март 2009 г. Всяка държава-членка, която възнамерява да се възползва от настоящия параграф, при приемането на настоящата директива нотифицира Съвета и Комисията за това с декларация. Декларацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 15 март 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  Становище от 19 януари 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище на Европейския парламент от 14 декември 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 21 февруари 2006 г.

(3)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(5)  ОВ L 69, 16.3.2005 г., стр. 67.

(6)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 105, 13.4.2006, стр. 54.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

58


32006D0291


L 107/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 7 април 2006 година

относно повторното използване на информация на Комисията

(2006/291/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 218, параграф 2 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 131 от него,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, параграф 1 и член 41, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Новите информационни и комуникационни технологии създават безпрецедентни възможности за събиране и комбиниране на съдържанието на документи от различни източници.

(2)

Информацията от публичния сектор представлява неизползван източник, който би могъл да бъде основа за създаване на нови продукти и услуги с добавена стойност на информационното общество. Комисията подчерта очевидния икономически потенциал на информацията от публичния сектор в своето съобщение от 23 октомври 2001 г. (1), озаглавено „eEurope 2002: създаване на общностна рамка за използване на информацията от публичния сектор“.

(3)

Самата Комисия, както и другите институции, разполагат с много документи от всякакъв вид, които биха могли да се използват повторно в рамките на продукти и услуги с добавена стойност, и които от гледна точка на съдържанието си могат да бъдат полезен източник на информация за предприятия и граждани.

(4)

Правото на достъп до документите на Комисията се регулира от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (2).

(5)

Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) определя минималните правила, свързани с повторното използване на информацията от публичния сектор на територията на целия Европейски съюз. В своите мотиви тя насърчава държавите-членки да не се ограничават от тези минимални правила и да предприемат отворена политика по отношение на данните, която да позволи широкото използване на документите, притежавани от органите от публичния сектор.

(6)

В своето съобщение, озаглавено „eEurope 2002: създаване на общностна рамка за използването на информацията от публичния сектор“, Комисията оповести актуализирането на политиката относно повторното използване на информацията на институциите на ЕС. В това отношение бяха взети няколко конкретни мерки, като например приемането на новата политика на Евростат относно предоставянето на информация и преминаването към напълно свободен достъп до портала EUR-Lex.

(7)

Новата инициатива на Комисията, озаглавена „i2010 — Информационно общество за икономически растеж и заетост“ има за цел по-специално да улесни създаването и движението на съдържание на документи от европейски източници. Като елемент от тази инициатива настоящото решение определя условията за повторната употреба на документите на Комисията, с цел да се осигури тяхното широко използване.

(8)

Отворената политика на повторно използване, приета от страна на Комисията, ще подкрепи развитието на нова икономическа дейност, ще доведе до по-широко използване и разпространяване на информацията на Комисията, ще подобри представата за отвореност и прозрачност на институциите и ще избегне безполезното административно натоварване на службите на Комисията и на ползвателите.

(9)

Настоящото решение би трябвало да се изпълнява и прилага при пълно съблюдаване на принципите на защита на личните данни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни (4).

(10)

Настоящото решение не би трябвало да се прилага към документите, за които Комисията не е в състояние да позволи повторното им използване, например, като се имат предвид правата върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица, или когато това се отнася до документи, получени от други институции,

РЕШИ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение определя условията за повторното използване на документи, притежавани от Комисията или от нейно име от Службата за официални публикации на Европейските общности (Служба за публикации) с цел улесняване на по-широкото повторно използване на информацията, подобряване на представата за отвореност на Комисията и избягване на безполезното административно натоварване както на повторните ползватели на информацията, така и на службите на Комисията.

Член 2

Обхват

1.   Настоящото решение се прилага по отношение на публичните документи, изготвени от Комисията или от публични или частни субекти от нейно име:

a)

които са били публикувани от Комисията или от нейно име от Службата за официални публикации на Европейските общности чрез публикуване, интернет сайтове или други средства за разпространение, или

б)

които не са публикувани по икономически причини или по други причини от практически характер, например, когато се отнася до проучвания, доклади и други данни.

2.   Настоящото решение не се прилага към:

a)

програмните продукти или документите, обхванати от правата върху индустриалната собственост, като патенти, регистрирани търговски марки, дизайн, логотипи и наименования;

б)

документите, за които Комисията не е в състояние да позволи повторно използване, като се имат предвид правата върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица;

в)

към резултатите от изследователската дейност на Съвместния изследователски център;

г)

към документите, предоставени за достъп на трети лица при специални условия, управляващи привилегирования достъп до документи.

3.   Настоящото решение се изпълнява при пълно спазване на правилата относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни и по-специално на Регламент (ЕО) № 45/2001.

4.   Настоящото решение не нарушава Регламент (ЕО) № 1049/2001 и по никакъв начин не засяга неговите разпоредби.

Член 3

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1.

„документ“ означава:

a)

всяко съдържание, независимо от неговия носител (написано на хартия или в електронен вид, звукозапис, видеозапис или аудиовизуален запис);

б)

всяка част от такова съдържание;

2.

„повторно използване“ означава използването от страна на физически или юридически лица на документи за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която документите са били създадени. Обменът на документи между Комисията и другите органи от публичния сектор, които ги използват единствено за целите на техните обществени задачи, не представлява повторно използване;

3.

„лични данни“ са данните, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 4

Основен принцип

При спазване на ограниченията, предвидени в член 2, параграфи 2 и 3, се позволява повторното използване на всички документи за търговски и нетърговски цели в съответствие с условията, определени по-долу. Когато е възможно, документите се предоставят на разположение в електронен вид.

Член 5

Обработка на заявки за повторно използване

1.   За да се избегне необходимостта от подаване на индивидуални заявки за повторно използване на документи, службите на Комисията указват при необходимост дали е позволено повторното използване на документите (например, посредством обща декларация, поместена на интернет страниците).

2.   Исканията за повторно използване на документите трябва да се обработват своевременно. На заявителя се изпраща потвърждение за получаване на заявката. В срок от петнадесет работни дни след получаването на заявката службата на Комисията или Службата за публикации предоставя разрешение за повторно използване на документа, който е предмет на искането, и предоставя копие, когато това е възможно, или изпраща писмен отговор за пълния или частичен отказ за изпълнение на заявката, като уточнява основанията за това.

3.   По изключение, например, когато заявката се отнася за много дълъг документ или за много голям брой документи, или когато трябва да се направи превод на заявката, срокът, предвиден в параграф 2, може да бъде продължен с петнадесет работни дни след предварително уведомяване на заявителя и подробно обосноваване.

4.   В случай на отказ службата на Комисията или Службата за публикации уведомява заявителя за правото му да сезира Първоинстанционния съд на Европейските общности или да подаде жалба пред Европейския омбудсман при спазване на условията, предвидени съответно в член 230 и член 195 от Договора за ЕО, или в член 146 и член 107, буква г) от Договора за Евратом.

5.   В случаите, в които отказът се основава на разпоредбите на член 2, параграф 2, буква б) от настоящото решение, в отговора до заявителя се посочва физическото или юридическото лице, което притежава правата, в случай че то е известно, или в противен случай се предоставя името на лицето, издаващо разрешението, от което Комисията е получила въпросния документ, при положение че то е известно.

Член 6

Използвани формати

Документите се предоставят на разположение във всякакъв предварително съществуващ формат или език и в електронен вид, когато това е възможно и уместно.

Не съществува никакво задължение за създаване, адаптиране или актуализиране на документи в отговор на дадена заявка, нито за предоставяне на извлечения от документи, когато това изисква непропорционално големи усилия, надхвърлящи рамките на обикновената операция.

Настоящото решение също така не поражда задължение за Комисията да превежда исканите документи на други езици, освен на езиците, на които те са на разположение към момента на искането.

Комисията или Службата за публикации не могат да бъдат задължени въз основа на настоящото решение да продължат да създават някои видове документи или да ги съхраняват в определен формат с цел повторното им използване от определено физическо или юридическо лице.

Член 7

Принципи на таксуване

1.   Повторното използване на документи по принцип e безплатно.

2.   В някои специални случаи може да се изисква възстановяване на разходите, свързани с възпроизвеждането и разпространението на документите.

3.   В случаите, в които Комисията реши да адаптира даден документ с цел да удовлетвори специално искане, може да бъде изискано възстановяването на разходите, свързани с това адаптиране. За да се оцени необходимостта от възстановяването на тези разходи, се вземат предвид усилията, които изисква адаптирането на документите, както и потенциалните ползи, които тяхното повторно използване може да донесе на Общността, например чрез разпространяване на информация за функционирането на Общността или за подобряване на представата за институцията по отношение на външния свят.

Член 8

Прозрачност

1.   Условията и стандартните такси за повторно използване на документи са предварително определени и се публикуват в електронен вид, когато това е възможно и необходимо.

2.   Търсенето на документи ще се улеснява от разпоредби с практическа насоченост, като изготвянето на списъци с основните документи, които могат да бъдат предоставяни за повторно използване.

Член 9

Лицензии

Повторното използване на документи може да бъде разрешено, без да се поставят условия, или да зависи от определени условия, при необходимост посредством издаването на лиценз или предвиждането на клауза, изключваща поемането на отговорност. Стандартните условия за повторно използване на документи включват поемане на задължение от страна на лицето, получило разрешение за повторно използване, да се позовава на източника на документите, да не допуска изменение на смисъла или на информацията на оригиналните документи и за освобождаване от отговорност на Комисията в случай на възникване на каквито и да е последствия от повторното използване. Условията не трябва да ограничават неоснователно възможностите за повторно използване на документи.

Член 10

Недискриминация и забрана за сключване на изключителни споразумения

1.   Всички условия, прилагани при повторно използване на документи, трябва да бъдат недискриминационни по отношение на сравними категории на повторно използване.

2.   Повторното използване на документи е отворено за всички потенциални участници на пазара. Не се предоставят никакви изключителни права.

3.   Въпреки това в случаите, в които е необходимо да бъде включено изключително право за предоставянето на услуга от обществен интерес, основанието за предоставяне на такова изключително право подлежи на редовно преразглеждане, като при всички случаи то се извършва на всеки три години. Всяко споразумение за предоставяне на изключително право следва да бъде прозрачно и да бъде обявено публично.

Член 11

Изпълнение

В съответствие с член 14 от процедурния правилник на Комисията правото за вземане на решения от името на Комисията по отношение на заявките за повторно използване на документи се предоставя на генералните директори и ръководителите на служби. Те вземат необходимите мерки, за да гарантират, че процедурите относно документите, за които те носят отговорност, съответстват на изискванията на настоящото решение. За целта те определят служител, който разглежда заявките за повторно използване на документи и координира вземането на решение от страна на генералната дирекция или службата.

Член 12

Преразглеждане

Настоящото решение се преразглежда три години след влизането му в сила. Това преразглеждане се отнася по-специално до възможностите за прилагане на настоящото решение към резултатите от изследователската дейност на Съвместния изследователски център.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 7 април 2006 година.

За Комисията

Viviane REDING

Член на Комисията


(1)  COM(2001) 607 окончателен.

(2)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(3)  ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(4)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

62


32006R0627


L 109/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 627/2006 НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2006 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилните ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни (1), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2065/2003 предвижда изготвянето на списък на първичните продукти, разрешени за използване като такива или върху храни и за производство на пушилни ароматизанти, предназначени за влагане във или върху храни в Общността. Списъкът трябва да съдържа също така ясно описание и характеристика на всеки първичен продукт.

(2)

За извършването на научната оценка е необходима подробна информация относно химическия качествен и количествен състав на първичния продукт. Неидентифицираните части, т.е. количествата вещества, чийто химически състав не е известен, трябва да бъдат сведени до минимум.

(3)

Предвид изложеното по-горе е необходимо да се определят минималните показатели относно качеството, наричани в случая „критерии за качество“, на които методът за анализ трябва да отговаря, за да се гарантира, че лабораториите ще използват методи, които отговарят на изискваното ниво на качество.

(4)

В общи линии пушените храни са източник на загриженост в санитарно отношение, най-вече заради възможното наличие на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

(5)

Лицето, което възнамерява да пусне на пазара първични продукти, трябва да предоставя цялата информация, необходима за извършване на оценката за тяхната безопасност. Тази информация трябва да съдържа също предложение за използване на валидиран метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичния продукт.

(6)

Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието с законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (2), определя общите изисквания по отношение на методите за вземане на проби и анализ.

(7)

В своето становище от 4 декември 2002 г. (3) относно рисковете за човешкото здраве, произтичащи от присъствието на ПАВ в хранителните продукти, Научният комитет по хранене на човека посочва петнадесет ПАВ, които са потенциално генотосични и канцерогенни за човека. Те представляват приоритетна група при извършване на оценката на риска от вредни въздействия върху здравето, свързани с продължителното приемане по хранителен път на полициклични ароматни въглеводороди. Следователно тяхното присъствие в първичните продукти трябва да бъде анализирано.

(8)

Институтът по референтни материали и измервания на Съвместния изследователски център към Европейската комисия участва в съвместни изследвания, свързани с анализа на химическия състав на първичните продукти и количественото измерване на концентрацията на горепосочените петнадесет ПАВ в споменатите първични продукти. Резултатите от тези измервания са публикувани частично в „Report on the Collaborative Trial for Validation of two Methods for the Quantification of Polycyclic Aromatic Hydrocarbons in Primary Smoke Condensates“ (4).

(9)

За да се опише точността на метода, е необходимо да се уточни стандартното отклонение при повторяемост на измерванията, така както то е определено в стандарт ISO 5725-1 (5). То трябва да се оцени въз основа на данните, получени в рамките на процес на валидиране в една и съща лаборатория, която определя стандартното отклонение Si в съответствие с хармонизираните насоки относно валидирането на методите за анализ в една и съща лаборатория (6) или на съвместно изпитване, което определя Sr и SR в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (7).

(10)

Пълното валидиране на методите за анализ на състава на първичните продукти с идентифициране на максималния брой съединения е неосъществимо. Големият брой анализи изисква огромен по обем труд, което не е възможно за осъществяване. Въпреки това, ако се използва масспектрометрия за октриванe на съединенията, получените масспектри могат да бъдат сравнени с публикуваните данни (8) или c данитe на библиотеките от масспектpи и мoже да сe напpaви опит за идентифицирaне нa cъединенията.

(11)

Въз основа на получените резултати в изследването за междулабораторно валидиране на ПАВ и в съответствие с Решение 2002/657/EО на Комисията (9), бяха предложени минимални критерии относно всеки метод за анализ, приложим при определянето на ПАВ във всички първични продукти.

(12)

В съответствие с препоръката, която се съдържа в международните хармонизирани насоки на ISO, на IUPAC и на AOAC относно използването на информация за aналитичните добиви при аналитичните измервания, резултатите от анализа трябва да бъдат коригирани зa аналитичен добив.

(13)

Европейският орган за безопасност на храните оказа научна и техническа помощ при изработването на критериите за качество на валидираните методи за идентифициране и охарактеризиране на определените в настоящия регламент първични пушилни продукти.

(14)

Критериите за качество могат да бъдат адаптирани спрямо развитието на научните познания и технологиите.

(15)

Предвидените мерки в настоящия регламент са съобразени със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти, предвидени в точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 2065/2003, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 309, 26.11.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 191 от 28.5.2004 г., стр. 1.

(3)  SCF/CS/CNTM/PAH/29 окончателен, 4 декември 2002 г.

(4)  EU-Report LA-NA-21679-EN-C, ISBN 92-894-9629-0.

(5)  Стандарт ISO 5725-1: точност (прецизност и стабилност) на резултатите и методите на измерване — част 1: Общи принципи и определения 1994 г.: Женева.

(6)  Thompson, M., S.L.R. Ellison и R. Wood, Harmonized Guidelines for Single-Laboratory Validation of Methods of Analysis. Pure and Applied Chemistry, 2002. 74(5): стp. 835-855.

(7)  Horwitz, W., Protocol for the design, conduct and interpretation of method-performance studies. Pure and Applied Chemistry, 1995. 67(2): стр. 331-343.

(8)  http://www.irmm.jrc.be/html/activities/intense_sweeteners_and_ smoke_flavourings/liquid_smoke_components.xls

Faix, O., et al., Holz als Roh- & Werkstoff, 1991. 49: стр. 213-219.

Faix, O., et al., Holz als Roh- & Werkstoff, 1991. 49: стр. 299-304.

Faix, O., D. Meier, și I. Fortmann, Holz als Roh- & Werkstoff, 1990. 48: стр. 281-285.

Faix, O., D. Meier, și I. Fortmann, Holz als Roh- & Werkstoff, 1990. 48: стр. 351-354. или с данните на библиотеките от масспектри и може да се направи опит за идентифициране на компонентите.

(9)  ОВ L 221, 17.8.2002 г., стр. 8. Решение, последно изменено с Решение 2004/25/ЕО (ОВ L 6, 10.1.2004 г., стр. 38).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

1.   Вземане на проби

Преди всичко е необходимо получаването на представителна и хомогенна лабораторна проба.

Аналитикът не трябва да допуска замърсяване на пробите по време на процедурата по подготовката им за анализ. Преди употреба съдовете трябва да се изплакват с ацетон или хексан с висока степен на чистота (p.A., чист за анализ, чистота, подходяща за HLPC или еквивалентна), за да се намали в максимална степен рискът от замърсяване. По възможност апаратурата, която влиза в контакт с пробата, трябва да бъде изработена от инертни материали, например стъкло или полирана неръждаема стомана. Трябва да се избягва употребата на пластмаси като полипропилен, тъй като аналитът може да се адсорбира върху тези материали.

Цялото количество от пробата, получено в лабораторията, се използва за подготовката на материала за анализ. Единствено много добре хомогенизираните проби дават възпроизводими резултати.

Могат да бъдат използвани много специфични процедури за подготовка на проби, които позволяват достатъчна ефективност.

2.   Идентифициране и охарактеризиране

2.1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат cледните опредeления:

Маса без разтворител

:

е масата на материала след отделянето на разтворителя, който обикновено е вода.

Летлива фракция

:

е частта от масата без разтворител, която е летлива и може да бъде анализирана посредством газова хроматография.

Идентифициране на първичния продукт

:

са резултатите от описателния анализ, който идентифицира присъстващите вещества в първичния продукт.

Охарактеризиране на първичен продукт

:

е идентифицирането на основните физико-химически фракции, както и количественото измерване и идентифициране на химическите съставки.

LОQ

:

е пределната стойност на количественото измерване.

LОD

:

е пределната стойност на откриване.

Si

:

е стандартното отклонение за една и съща лаборатория, изчислено на базата на получените резултати в условията на повторяемост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) (= стандартното отклонение при повторяемост на измерванията, определено по метода, използван в една и съща лаборатория в съответствие с хармонизираните наcоки за валидиране на методите за анализ, използвани от една и съща лаборатория (2)).

Sr

:

е средно междулабораторно стандартно отклонение, изчислено на базата на получените резултати в условията на повторяемост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) по време на съвместно изпитване, обединяващо най-малко осем лаборатории и проведено в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (3).

SR

:

e междулабораторно стандартно отклонение, изчислено на базата на получените резултати в условията на възпроизводимост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) и в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (2).

RSDi

:

е относителното стандартно отклонение в условията на повторяемост за една и съща лаборатория (Si, изразено в проценти от измерената стойност).

RSDR

:

е относителното средно стандартно отклонение в условията на повторяемост (Sr, изразено в проценти от измерената стойност).

RSDR

:

е относителното стандартно отклонение в условията на възпроизводимост (SR, изразено в проценти от измерената стойност).

2.2.   Изисквания

Без да се нарушават разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004, избраният от лабораторията валидиран метод за идентифициране и охарактеризиране трябва да отговаря на критериите за качество, посочени в таблици 1 и 2.

Таблица 1

Критерии за качество на методите за идентифициране и количествено определяне на химическите съставки на масата без разтворител и на летливата фракция на първичните продукти

Параметър

Стойност/коментар

Маса без разтворител

Трябва да бъдат идентифицирани и количествено определени най-малко 50 тегловни %

Летлива фракция

Трябва да бъдат идентифицирани и количествено определени най-малко 80 тегловни %


Таблица 2

Минимални критерии за качество на метода за анализ на полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ)

Анализ/и ПАВ

RSDi  (4)

RSDr  (4)

RSDR  (4)

LОD (6)

LОQ (6)

Аналитичeн диапазон (6)

Аналитичeн добив (4)

 

%

%

%

μg/kg

μg/kg

μg/kg

%

Бензо[а]пирен

20

20

40

1,5

5,0

5,0–15

75–110

Бензо[а]антрацен

20

20

40

3,0

10

10–30

75–110

Циклопента[cd]пирен (5)

35

35

70

5,0

15

15–45

50–110

Дибензо[a,е]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

Дибензо[a,i]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

Дибензо[a,h]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

хризен

5-метилхризен

бензо[b]флуорантен

бензо[j]флуорантен

бензо[k]флуорантен

индено[123-cd]пирен

дибензо[a,h]антрацен

бензо[ghi]перилен

дибензо[a,l]пирен

25

25

50

5,0

15

10–30

60–110


(1)  Стандарт ISO 5725-1: Точност (истинност и прецизност) на резултатите и методите на измерване — част 1: Общи принципи и определения. Женева, 1994 г.

(2)  Thompson, M., S.L.R. Ellison и R. Wood, Harmonized Guidelines for Single-Laboratory Validation of Methods of Analysis. Pure and Applied Chemistry, 2002. 74(5): стp. 835-855.

(3)  Horwitz, W., Protocol for the design, conduct and interpretation of method-performance studies. Pure and Applied Chemistry, 1995. 67(2): стp. 331-343.

(4)  За целия аналитичeн диапазон.

(5)  Стойностите RSDi, RSDr и RSDR са относително високи поради слабата устойчивост на аналитите в първичния пушилен кондензат.

(6)  Коригирани за аналитичен добив cтойности.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

66


32006D0310


L 115/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2006 година

относно изменение за целите на адаптиране към техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно освобождаване от забрана на приложенията на олово

(нотифицирано под номер C(2006) 1622)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/310/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (1), и по-специално член 5, параграф 1, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 2002/95/ЕО Комисията е длъжна да извърши оценка на някои опасни вещества, забранени за употреба съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива.

(2)

Някои съдържащи олово материали и компоненти трябва да бъдат освободени от забраната, доколкото употребата на това опасно вещество в тези материали и компоненти остава неизбежна.

(3)

Някои съдържащи олово материали и компоненти трябва да бъдат освободени от забраната, доколкото има вероятност негативното влияние върху околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите, предизвикано от заместването, да превиши ползите от това заместване за околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите.

(4)

Някои видове освобождаване от забраната, отнасящи се до определени специфични материали и компоненти, следва да имат ограничен обхват, така че постепенно да се отстраняват опасните вещества в електрическото и електронното оборудване, когато тяхната употреба за тези приложения повече не е необходима.

(5)

Съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2002/95/ЕО всяко предвидено в приложението освобождаване трябва да бъде предмет на преразглеждане най-малко веднъж на четири години или четири години след добавяне на позиция в списъка, с цел да бъдат заличени от приложението фигуриращи в него материали и компоненти от електрическо и електронно оборудване, когато тяхното отстраняване посредством промени в концепцията или замяната им с материали и компоненти, които не изискват никакви материали или вещества, посочени в член 4, параграф 1 от горепосочената директива, е възможно от техническа или научна гледна точка, при условие че отрицателното влияние върху околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите, предизвикано от замяната, не надвишава ползите, които могат да съществуват за околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите.

(6)

Директива 2002/95/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(7)

Съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/95/ЕО Комисията извърши консултации с производители на електрическо и електронно оборудване, собственици на заводи за рециклиране и за преработка, природозащитни организации и сдружения на работници и потребители.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Директива 2002/95/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2006 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 2005/747/ЕО на Комисията (ОВ L 280, 25.10.2005 г., стр. 18).

(2)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложението към Директива 2002/95/ЕО се добавят следните точки 16 - 20:

„16.

Олово, съдържащо се в лампи с нажежаема жичка с линейна форма, чиито тръби са със силикатно покритие.

17.

Оловен халогенид, използван като възбудител на лъчение в газоразрядните лампи с висок интензитет (HID), предназначени за приложения в професионалната репрография.

18.

Олово, използвано като възбудител във флуоресцентен прах (максимум 1 тегл. % олово) на газоразрядни лампи, използвани като лампи за солариуми, съдържащи луминофори като BSP (BaSi2O5:Pb), или използвани като специални лампи за репрографиране чрез диазопринтиране, литография, капани за улавяне на насекоми, фотохимически процеси и процеси по втвърдяване, съдържащи луминофори като SMS (Sr,Ba)2MgSi2O7:Pb).

19.

Олово с PbBiSn-Hg и PbInSn-Hg в специфични съединения като основна амалгама и с PbSn-Hg като спомагателна амалгама в силно компактните енергоспестяващи лампи (ESL).

20.

Оловен оксид в стъкло, използван за свързване на предните и задните субстрати на плоските флуоресцентни лампи, предназначени за употреба в екрани с течни кристали (LCD).“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

69


32006R0708


L 122/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 708/2006 НА КОМИСИЯТА

от 8 май 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 и тълкуване 7 на Комитета за разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и тълкувания, съществуващи на 14 септември 2002 г.

(2)

На 24 ноември 2005 г. Комитетът по разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC) публикува разяснение 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, наричано по-долу „IFRIC 7“. IFRIC 7 разяснява изискванията по МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, свързан с това как едно предприятие трябва да преизчисли финансовите си отчети съгласно МСС 29 през първата година, в която установи съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица.

(3)

На 15 декември 2005 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува изменения и допълнения към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие, за да разясни своите изисквания относно инвестициите на дадено предприятие в чуждестранно предприятие. Предприятията са изразили загриженост относно кредитите, които формират част от инвестициите на дадено предприятие в чуждестранно предприятие, тъй като IAS 21 включва разпоредби, изискващи кредитът да бъде деноминиран във функционалната парична единица на предприятието или чуждестранната дейност, за да могат възникналите курсови разлики да бъдат признати в капиталовия раздел на консолидираните финансови отчети. На практика, обаче, кредитът може да бъде деноминиран в друга (трета) валутна единица. IASB реши, че не е имал намерение да налага това ограничение, ето защо публикува това изменение и допълнение, за да разреши деноминирането в трета валутна единица.

(4)

Консултацията с технически експерти в тази област потвърждава, че IFRIC 7 и изменението на МСС 21 отговаря на техническите критерии за приемане, определени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1725/2003 трябва да бъде съответно изменен и допълнен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 се изменя, както следва:

1.

Разяснение 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики се включва съгласно приложението към настоящия регламент.

2.

Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 се изменя в съответствие с изменението на IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

1.   Всяко дружество прилага IFRIC 7 съгласно приложението към настоящия регламент най-късно от началната дата на финансовата 2006 година, с изключение на предприятията, за които началото на финансовата година започва през м. януари или м. февруари, те прилагат IFRIC 7 най-късно от началната дата на своята финансова 2007 година.

2.   Всяко предприятие прилага изменението на IAS 21 съгласно приложението към настоящия регламент най-късно от началната дата на финансовата 2006 година.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 май 2006 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 108/2006 (ОВ L 24, 27.1.2006 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВА ОТЧЕТНОСТ

IFRIC 7

Тълкуване 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

IAS 21

Изменение и допълнение към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие

„Възпроизвеждането е позволено в рамките на Европейското икономическо пространство. Всички права запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или друга честна употреба. Подробна информация може да бъде получена от Съвета по международни счетоводни стандарти (IFRIC) на Интернет адрес www.iasb.org“.

РАЗЯСНЕНИЕ 7 НА IFRIC

Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29

Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

Относно

IAS 12 Данъци от печалбата

IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

Обосновка

1.

Настоящото тълкуване дава насоки за това как да се прилагат изискванията на IAS 29 в отчетен период в който дружеството установи (1) съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, когато тази икономика не е била хиперинфлационна в предишен период и затова предприятието преизчислява своите финансови отчети в съответствие с IAS 29.

Въпроси

2.

Въпросите, отправени в настоящото тълкуване са:

а)

когато едно образувание прилага стандарта, как трябва да се тълкува изискването на параграф 8 от IAS 29 „… посочват в мерни единици, валидни към датата на балансовия отчет“?

б)

как едно образувание трябва да осчетоводява началните позиции за отсрочени данъци в своите преизчислени финансови отчети?

Общо съгласие

3.

В отчетния период, в който дадено образувание установи съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, когато тази икономика не е била хиперинфлационна в предишен период, предприятието прилага изискванията на IAS 29 като че ли икономиката винаги е била хиперинфлационна. Ето защо по отношение на непаричните позиции, изчислени по историческа цена, балансовият отчет на предприятието в началото на най-ранния период, представен във финансовите отчети, се преизчислява така че да отразява ефекта на инфлацията от датата на придобиване на активите и натрупване или поемане на задължения до датата на приключване на балансовия отчет за отчетния период. За непаричните позиции, представени в началния баланс по стойности, валидни към дати, различни от тези на придобиване или натрупване, преизчисляването отразява ефекта от инфлацията от датите на които тези балансови стойности са били определени до датата на приключване на балансовия отчет за отчетния период.

4.

Към датата на приключване на балансовия отчет позициите за отложени данъци се признават и изчисляват в съответствие с IAS 12. Сумите на отложените данъци в началния балансов отчет за отчетния период се определят, както следва:

а)

образуванието преоценява позициите за отложени данъци в съответствие с IAS 12 след като е преизчислило номиналните преносни стойности на своите непарични позиции към датата на началния баланс за отчетния период като прилага мерните единици, валидни към тази дата;

б)

позициите за отложени данъци, преоценени в съответствие с буква а), се преизчисляват за промяната в мерната единица от датата на началния баланс за отчетния период до датата на приключване на баланса за този период.

Образуванието прилага подходът от букви а) и б) при преизчисляване на позициите за отложени данъци в началния балансов отчет за всички сравнителни периоди, представени в преизчислените финансови отчети за отчетния период, в който предприятието прилага IAS 29.

5.

След като образуванието е преизчислило своите финансови отчети, всички съответни числа във финансовите отчети за последващ отчетен период, включително позициите отложени данъци, се преизчисляват като промяната в мерната единица за този последващ отчетен период се прилага само към преизчислените финансови отчети за предишния отчетен период.

Дата на влизане в сила

6.

Образуванието прилага настоящото тълкуване за годишни периоди, започващи на или след 1 март 2006 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено обарзувание прилага настоящото тълкуване към финансови отчети за период, започващ преди 1 март 2006 г., то оповестява този факт.


(1)  Установяването на хиперинфлация се базира на преценка на образуванието на критериите по параграф 3 от МСС 29.

Изменение и допълнение към IAS 21

Ефекти от промените във валутните курсове

Настоящият документ излага измененията и допълненията към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове. Измененията и допълненията обобщават предложенията, които се съдържат в Проект за технически корекции 1 Предложения за изменения и допълнения към IAS 21 Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие, публикувани през септември 2005 г.

Дадено образувание прилага измененията и допълненията от настоящия документ за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г.. По-ранното прилагане се насърчава.

Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие

Параграф 15 А се добавя, както следва:

„15 А

Образуванието, което има парична позиция, която представлява вземане от чуждестранно предприятие или задължение към такова, описана в параграф 15, може да бъде всяко дъщерно образувание в групата. Например, едно предприятие има две дъщерни предприятия А и Б. Дъщерно образувание Б е чуждестранно предприятие. Дъщерно предприятие А предоставя кредит на дъщерно предприятие Б. Вземането по кредит на дъщерно предприятие А от дъщерно предприятие Б е част от нетната инвестиция на предприятието в дъщерно предприятие Б, ако не се планира, нито е възможно да възникне уреждане на кредита в обозримо бъдеще. Това би било вярно и, ако дъщерно предприятие А е чуждестранно предприятие.“

Признаване на курсови разлики

Параграф 33 се изменя и допълва, както следва:

„33.

Когато парична позиция формира част от нетна инвестиция на отчитащо се предприятие в чуждестранно предприятие и е деноминирана във функционалната парична единица на отчитащото се предприятие, курсовата разлика се появява в индивидуалните финансови отчети на чуждестранното предприятие съгласно параграф 28. Ако такава позиция е деноминирана във функционалната валута на чуждестранното предприятие, курсовата разлика се появява в индивидуалните финансови отчети на отчитащото се предприятие съгласно параграф 28. Ако такава позиция е деноминирана във валута, различна от функционалните валути на отчитащото се или чуждестранно предприятие, курсовата разлика се появява в отделните финансови отчети на отчитащото се предприятие и в индивидуалните финансови отчети на чуждестранното предприятие съгласно параграф 28. Такива курсови разлики се прекласифицират в отделен елемент от собствения капитал във финансовите отчети, които включват чуждестранното образувание и отчитащото се образувание (т.е. Финансови отчети, в които чуждестранната дейност е консолидирана, пропорционално консолидирана или отчетена с помощта на метода на собствения капитал).“

Параграф 58 А се добавя, както следва:

„58 А

Нетни инвестиции в чуждестранно образувание (Изменение и допълнение към IAS 21), издаден през декември 2005 г., добавя параграф 15 А и изменя и допълва параграф 33. Образуванието прилага тези изменения и допълнения за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74


32006D0340


L 125/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 8 май 2006 година

за изменение на Решение 2001/171/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел продължаване на валидността на условията за дерогацията, предвидена за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО

(нотифицирано под номер C(2006) 1823)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/340/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (1), и по-специално член 11, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Дерогацията, предвидена в Решение 2001/171/ЕО на Комисията (2), за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО, изтича на 30 юни 2006 г.

(2)

Единственият начин определената в член 11, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО пределна стойност от 100 ppm да бъде спазвана навсякъде в Общността е да се намали степента на рециклиране на стъклото. Но това не е желателно от гледна точка на опазването на околната среда.

(3)

Следователно е необходимо валидността на Решение 2001/171/ЕО да бъде удължена, без да бъде определян нов краен срок за неговото действие.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 94/62/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 6 от Решение 2001/171/ЕО се заличава.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 май 2006 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 2005/20/ЕО (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 62, 2.3.2001 г., стр. 20.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

75


32006D0368


L 140/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 20 март 2006 година

относно подробните технически изисквания за провеждане на изпитванията, специфицирани в Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства

(нотифицирано под номер С(2006) 776)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/368/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2005/66/ЕО задава основните изисквания за одобряването на типа на общностно равнище на превозни средства по отношение на моторни превозни средства във връзка с използването на системи за фронтална защита и одобряването на типа на системи за фронтална защита като отделни технически възли.

(2)

Необходимо е да се зададат подробните технически изисквания за изпитванията, предвидени в раздел 3 от приложение I към посочената директива.

(3)

Тъй като тези изпитвания се основават на научната работа, осъществена от Европейския комитет за подобряване на сигурността на превозните средства (EEVC), подробните технически изисквания следва също да бъдат основани на препоръките на EEVC.

(4)

За да се осигури безопасността на пешеходците и на другите участници в движението, следва да бъде възможно за система за фронтална защита, която е била проектирана за повече от едни тип превозно средство, да получи одобряване на типа отделно за всеки тип. Независимо от това изпитващата институция следва да е в състояние да се откаже от провеждането на допълнителни изпитвания в случаите, когато типовете превозни средства, за които е предназначена системата за фронтална защита, са достатъчно подобни или когато системата за фронтална защита е достатъчно подобна на моделите, които вече са били изпитани.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на Директива 70/156/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Подробните технически изисквания, необходими за провеждането на изпитванията, свързани с употребата на системи за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано към превозно средство, и като отделен технически възел, специфицирани в раздел 3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО, са установени в приложението към настоящото решение.

2.   Когато, в случай на изпитвания за одобряване на типа на система за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано към превозно средство, системата, която подлежи на изпитване, е била проектирана за използване на повече от един тип превозно средство, тази система се изпитва отделно за всеки тип превозно средство, за който тя е предназначена.

Независимо от това изпитващата институция следва да има правото да се откаже от допълнителните изпитвания, когато счете, че предвидените типове превозни средства или системите за фронтална защита са достатъчно подобни.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 26 ноември 2006 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 37.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ I

Определения

ЧАСТ II

Глава I:

Подготовка на изпитванията

Глава II:

Разпоредби относно изпитванията

Глава III:

Изпитване на удар на долната част на крака в системата за фронтална защита

Глава IV:

Изпитване на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита

Глава V:

Изпитване на удар в горната част на крака в предния ръб на системата за фронтална защита

Глава VI:

Изпитване на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в системата за фронтална защита

Допълнение 1:

Сертифициране на удрящите елементи

ЧАСТ I

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В допълнение към определенията, дадени в член 2 от Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и в раздел 1 от приложение I към нея, се прилагат и следните определения:

1.1.   „Базово ниво на пътя“ представлява хоризонталната равнина, успоредна на нивото на пътя, представляваща това ниво за превозно средство в своето нормално положение за движение, спряло върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.

1.2.   „Ъгъл на системата за фронтална защита“ представлява точката на съприкосновение на системата за фронтална защита с вертикална равнина, която сключва ъгъл от 60 °C вертикалната надлъжна равнина на превозното средство и е допирателна към външната повърхност на системата за фронтална защита. Долният край на равнината трябва да бъде на базовото ниво на пътя, както е описано в параграф 1.1, и горният край трябва да е на височина 600 mm (виж фигура 5).

1.3.   „Една трета от системата за фронтална защита“ представлява геометричната следа между ъглите на системата за фронтална защита, измерена с гъвкава лента, следвайки външния хоризонтален контур на системата за фронтална защита, разделена на три равни части.

1.4.   „Преден ръб на системата за фронтална защита“ представлява най-горната външна структура на системата за фронтална защита и изключва капака и калниците на превозното средство, горните и страничните елементи на кутиите на фаровете и всички други прикрепващи елементи, като например решетките, защитаващи фаровете (виж фигура 4).

1.5.   „Височина на предния ръб на системата за фронтална защита“ за всяка секция на системата за фронтална защита означава вертикалното разстояние между базовото ниво на пътя и базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита, като при това превозното средство се намира в нормално положение за движение.

1.6.   „Издаване напред на системата за фронтална защита“ за всяка точка на системата за фронтална защита представлява хоризонталното разстояние между горната базова линия на системата за фронтална защита и положението на разглежданата точка на системата за фронтална защита. Това разстояние трябва да бъде измерено по вертикална равнина, успоредна на вертикалната надлъжна равнина на превозното средство.

1.7.   „Ъгъл на предния ръб на системата за фронтална защита“ представлява точката на съприкосновение на системата за фронтална защита с вертикална равнина, която сключва ъгъл 45 °C вертикалната надлъжна равнина на превозното средство и е допирателна към външната повърхност на системата за фронтална защита. Долната част на равнината трябва да бъде на височина 600 mm или на 200 mm под най-високата част на системата за фронтална защита, като се взима по-високо разположеното от двете нива.

1.8.   „Една трета от предния ръб на системата за фронтална защита“ представлява геометричната следа между ъглите на предния ръб на системата за фронтална защита, измерена с гъвкава лента, следвайки външния хоризонтален контур на системата за фронтална защита, разделена на три равни части.

1.9.   „Разгърната дължина на системата за фронтална защита“ на всяка точка на системата за фронтална защита представлява разстоянието от тази точка, измерено с гъвкава лента, държана във вертикално положение, до долната равнина на превозното средство. Лентата е държана изправена, с единия край, намиращ се в съприкосновение с разглежданата точка, и с другия край, намиращ се в съприкосновение със земята. Краят, който се намира в съприкосновение със земята, трябва да се намира вертикално под най-долната точка на съприкосновение на лентата със системата за фронтална защита или с превозното средство (виж фигура 3). Превозното средство се намира в нормално положение за движение.

1.10.   „Съществени външни предни размери“ представляват твърдите точки в пространството на рамката за изпитване, които представят всички точки на разглеждания тип превозно средство, с които системата за фронтална защита е в състояние да влезе в съприкосновение по време на изпитването.

1.11.   „Центърът на коляното“ на макета на долен крайник представлява действителната точка на сгъване на коляното.

1.12.   „Бедро“ на макета на долен крайник са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите ролки и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени над центъра на коляното.

1.13.   „Пищял“ на макета на долен крайник са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите ролки и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени под центъра на коляното. Трябва да се отбележи, че определението на пищял включва масата и т. н. на крака.

Image

Image

Image

Image

Image

ЧАСТ II

ГЛАВА I

Подготовка на изпитванията

1.   Изпитване на системата за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано на превозно средство

1.1.   Системата за фронтална защита, монтирана на превозното средство, трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

1.2.   Превозното средство трябва да бъде в своето нормално положение за движение и или да бъде надеждно закрепено на повдигнати поставки, или да е в неподвижно състояние върху гладка повърхност с включена ръчна спирачка. Изпитваната система за фронтална защита трябва да е монтирана на превозното средство. Инструкциите на производителя за монтирането на системата за фронтална защита трябва да бъдат спазени и те трябва да включват затягане на свързването на всички скрепителни елементи.

1.3.   Всички устройства, проектирани за защита на пешеходците и на другите участници в движението, изложени на риск, трябва да бъдат правилно активирани преди и/или да бъдат активни по време на съответното изпитване. Заявителят трябва да демонстрира, че устройствата функционират съобразно своето предназначение, ако превозното средство удари пешеходец или друг участник в движението, изложен на риск.

1.4.   Всички компоненти на превозното средство, които биха могли да променят своята форма или положение, такива като „изскачащи“ фарове, които не са специално предназначени за защита на пешеходците или другите участници в движението, изложени на риск, трябва да се намират във форма или да са в положение, които изпитващата институция разглежда като най-подходящи за тези изпитвания.

2.   Изпитване на система за фронтална защита като отделен технически възел

2.1.   Когато за изпитвания е предоставена само система за фронтална защита, тя трябва да е в състояние да отговори на изискванията, посочени в раздел 2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО, когато е монтирана на превозно средство от тип, който съответства на подлежащия на одобряване тип на системата за фронтална защита като отделен технически възел.

2.2.   Изпитванията трябва да бъдат проведени или със система за фронтална защита, монтирана на превозно средство от тип, за който тя е предназначена, или на рамка за изпитване, която стриктно представя съществените външни предни размери на типа превозно средство, за който е предназначена системата за фронтална защита. Ако при използване на рамка за изпитване системата за фронтална защита влезе в съприкосновение с рамката по време на изпитването, изпитването трябва да бъде повторено, като при това системата за фронтална защита бъде монтирана на действителния тип превозно средство, за който тя е предназначена. Когато изпитването се провежда със система за фронтална защита, монтирана на превозно средство, се прилагат условията на раздел 1.

ГЛАВА II

Разпоредби относно изпитванията

1.   За да бъдат одобрени, системите за фронтална защита трябва да отговарят на разпоредбите, касаещи изпитванията, посочени в раздел 3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Задвижващи системи

2.1.   При изпитването на система за фронтална защита за удар в долната част на крака макетът следва да бъде в „свободен полет“ в момента на съприкосновението. Макетът трябва да бъде задвижен в свободен полет на такова разстояние, че резултатите от изпитването да не са повлияни от съприкосновенията на макета със системата за задвижване при отскачането му назад.

2.2.   Макетът на горната част на крака за изпитване на удар в системата за фронтална защита и в предния горен ръб на системата за фронтална защита се монтира на системата за задвижване чрез съединение с ограничител на момента с цел да не се допуснат значителни ексцентрични натоварвания, които да повредят системата за задвижване. Направляващата система е снабдена с направляващи елементи с нисък коефициент на триене, които не са чувствителни към ексцентрични натоварвания, което позволява на макета да се движи само в зададеното направление в момента на съприкосновение със системата за фронтална защита. Направляващите елементи следва да не допускат движение в други направления, включително въртене около които и да са други оси.

2.3.   При изпитването на система за фронтална защита за удар в глава на дете/възрастен човек с нисък ръст макетът следва да бъде в „свободен полет“ в момента на съприкосновението. Макетът трябва да бъде задвижен в свободен полет от такова разстояние, че резултатите от изпитването да не са повлияни от съприкосновенията на макета със системата за задвижване при рикоширане на макета.

2.4.   Във всички случаи макетите могат да бъдат привеждани в движение от пневматичен или хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, чиято еквивалентна ефективност може да бъде доказана.

ГЛАВА III

Изпитване на удар на долната част на крака в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.1 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Трябва да бъдат проведени минимум три изпитвания на удар на долната част на крака в система за фронтална защита в точки на изпитване между горната и долната базови линии на системата за фронтална защита (виж фигури 1 и 2). Точките на изпитване трябва да бъдат избрани по преценка на изпитващата институция, така че да са най-вероятните точки на съприкосновение, което води до наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките на изпитване, избрани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, се състои от две твърди части, покрити с пенопласт, представляващи бедрото (горната част на крака) и пищяла (долната част на крака), съединени чрез изкуствено деформируемо коляново съединение. Общата дължина на удрящия елемент трябва да бъде 926 ± 5 mm; удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 6. Направляващите ролки и другите елементи, закрепени към удрящия елемент за неговото задвижване, могат да достигнат показаните на фигура 6 размери.

3.2.   Поставят се датчици за измерване на ъгъла на сгъване на коляното и на преместването при срязването. Върху частта от пищяла, върху която няма да се нанася удар, в близост до коляновото съединение се поставя едноосов акселерометър с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

3.3.   Стойността на реакцията CFC, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията САС, както са дефинирани в ISO 6487:2000, трябва да бъдат 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението.

3.4.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията за характеристиките му, посочени в раздел 2 от допълнение 1, и трябва да е снабден с елементи на коляновото съединение от същата партида както използваните при сертифицирането. Удрящият елемент трябва освен това да е покрит с четири последователни слоя от листове пенопласт ConforTM или еквивалентен материал, изработени от една и съща производствена партида (изрязани от един блок или топка пенопласт), като при това пенопластът на един от тези листове е бил използван при динамичното изпитване за сертифициране и отделните маси на тези листове се отклоняват с не повече от ± 2 % от масата на листа, използван за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. При всяко изпитване се поставят нови елементи за деформируемото коляно. Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.5.   Удрящият елемент се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита се извършват на точки, определени в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Направлението на удара трябва да бъде в хоризонталната равнина и да е успоредно на надлъжната вертикална равнина на системата за фронтална защита, както е монтирана на превозното средство или на рамката за изпитване. Допустимото отклонение на направлението на вектора на скоростта в хоризонталната и надлъжната равнина трябва да бъде ± 2° в момента на първото съприкосновение.

4.4.   Оста на удрящия елемент трябва да е перпендикулярна на хоризонталната равнина с допустимо отклонение ± 2° в напречната и надлъжната равнина. Хоризонталната, надлъжната и напречната равнина са взаимноперпендикулярни една на друга (виж фигура 8).

4.5.   Долната част на удрящия елемент трябва да бъде на 25 mm над базовото ниво на пътя по време на първото съприкосновение със системата за фронтална защита (виж фигура 7), с допустимо отклонение ± 5 mm. При определянето на височината на задвижващата система трябва да се отчете влиянието на гравитацията по време на свободния полет на удрящия елемент.

4.6.   По време на първото съприкосновение удрящият елемент трябва да има предвидената ориентация относно своята вертикална ос с оглед на коректното действие на коляновото съединение, с допустимо отклонение ± 5°.

4.7.   В момента на първоначалното съприкосновение средната линия на удрящия елемент трябва да се намира в рамките на ± 10 mm отклонение от избраната точка за провеждане на изпитването.

4.8.   По време на съприкосновението между удрящия елемент и системата за фронтална защита удрящият елемент не трябва да е в съприкосновение със земята или с който и да е обект, който не е част от системата за фронтална защита.

4.9.   Скоростта на удрящия елемент при съприкосновението със системата за фронтална защита трябва да бъде 11,1 ± 0,2 m/s. Трябва да се отчете и ефектът на гравитацията, когато скоростта при удара се наблюдава при измервания, осъществени преди момента на първото съприкосновение.

5.   Макет на долната част на крака

5.1.   Диаметърът на бедрото и на пищяла трябва да бъде 70 ± 1 mm. Те трябва да са покрити с „плът и кожа“ от пенопласт. Плътта трябва да се състои от пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm или от еквивалентен материал. Кожата трябва да е с обща дебелина 6 mm и да е съставена от неопренов пенопласт, покрит от двете страни с найлонов плат с дебелина 0,5 mm.

5.1.1.   Дължината на бедрото и пищяла трябва да бъде съответно 432 mm и 494 mm от центъра на коляното.

5.2.   Общата маса на бедрото и пищяла трябва да бъде съответно 8,6 ± 0,1 kg и 4,8 ± 0,1 kg; общата маса на удрящия елемент трябва да бъде 13,4 ± 0,2 kg.

5.3.   Центровете на тежестта на бедрото и на пищяла трябва да бъдат съответно на 217 ± 10 mm и 233 ± 10 mm от центъра на коляното.

5.4.   Инерционните моменти на бедрото и на пищяла спрямо хоризонтална ос, преминаваща през съответния център на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, трябва да бъдат съответно 0,127 ± 0,010 kg/m2 и 0,120 ± 0,010 kg/m2.

5.5.   Върху страната на пищяла, с която не се нанася удара, на разстояние 66 ± 5 mm под центъра на коляновото съединение трябва да се постави едноосов акселерометър с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

5.6.   Удрящият елемент се окомплектова с уреди за измерване на ъгъла на сгъване и на преместването при срязване между бедрото и пищяла.

5.7.   Системата за преместването при срязването трябва да е снабдена с амортизатор, който може да се монтира към всяка точка от задната страна или във вътрешността на удрящия елемент. Характеристиките на амортизатора трябва да са такива, че удрящият елемент да удовлетворява статичните и динамичните изисквания към преместването при срязването и да предотвратява подлагането на системата за преместването при срязването на много силни вибрации.

Image

Image

Image

ГЛАВА IV

Изпитване на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Изпитванията на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки на изпитване, избрани от изпитващата институция в съответствие с параграф 2.1 от глава III. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 9.

3.2.   Трябва да бъдат поставени два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра на удрящия елемент и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (виж фигура 9).

3.3.   Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, така както са определени в ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за датчиците за измерване на огъващите моменти.

3.4.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 3 от допълнение I. Удрящият елемент трябва да е покрит с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент може да се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент трябва освен това да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.5.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран и задвижен в съответствие с изискванията, посочени в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки, намиращи се между ъглите на системата за фронтална защита, които са избрани в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Направлението на удара трябва да бъде успоредно на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на превозното средство или на рамката за изпитване, като оста на макета на горната част на крака трябва да е вертикална по време на първото съприкосновение. Допустимото отклонение от тези посоки е ± 2°. По време на първото съприкосновение централната линия на удрящия елемент трябва да преминава през избраната точка за изпитване с допустимо отклонение ± 10 mm както странично, така и вертикално.

4.4.   Скоростта на удрящия елемент при съприкосновението със системата за фронтална защита трябва да бъде 11,1 ± 0,2 m/s.

5.   Макет на горната част на крака

5.1.   Общата маса на макета на горната част на крака, включително тези задвижващи и направляващи елементи, които са ефективна част от него по време на удара, трябва да бъде 9,5 ± 0,1 kg.

5.2.   Общата маса на челната част и на другите компоненти, разположени пред местата за монтиране на датчиците за сили, прибавена към масата на датчиците за сили и техните скрепителни детайли, разположени пред активните елементи, с изключение на пенопласта и кожата, трябва да бъде 1,95 ± 0,05 kg.

5.3.   Плътта се състои от два листа пенопласт ConforTM тип CF-45 или еквивалентен материал с дебелина 25 mm. Кожата е от каучуков слой, усилен с нишки с дебелина 1,5 mm. Общата маса на пенопласта и кожата (с изключение на всички елементи за усилване, монтиране и т.н., използвани за закрепване на краищата на кожата отзад на частта) трябва да е 0,6 ± 0,1 kg. Пенопластът и кожата трябва да бъдат огънати към задната част на удрящия елемент, като кожата се закрепва към нея с помощта на обтегачи, които да поддържат страните ѝ успоредни. Големината и формата на пенопласта трябва да позволяват между пенопласта и компонентите, разположени зад челната част, да се образува празно пространство, което да е достатъчно голямо, за да се избегне появяването на зони на значителни усилия между тях.

5.4.   Челната част се окомплектова с тензодатчици, позволяващи измерването на огъващите моменти в три точки, както е показано на фигура 9, като за всеки от тях се използва отделен канал. Тензодатчиците се разполагат върху удрящия елемент отзад на челната част. Двата външни тензодатчика се разполагат на разстояние 50 ± 1 mm от едната и от другата страна на оста на симетрия на удрящия елемент. Централният тензодатчик се разполага върху оста на симетрия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 1 mm.

5.5.   Съединението с ограничителя на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а моментът на триене в съединението се регулира на не по-малко от 650 Nm.

5.6.   Центърът на тежестта на тези части на удрящия елемент, които са разположени ефективно пред съединението с ограничителя на момента, трябва да се намира на надлъжната централна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение от ± 10 mm.

5.7.   Разстоянието между средните линии на датчиците за сили трябва да е 310 ± 1 mm, а диаметърът на челната част — 50 ± 1 mm.

Image

ГЛАВА V

Изпитване на удар на горната част на крака в предния ръб на системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Трябва да бъдат проведени най-малко три изпитвания за удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита. Те трябва да бъдат осъществени в точки, избрани от изпитващата институция, в които според нея е най-вероятно да настъпят наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от глава IV и на фигура 9.

3.2.   При удар в базовата линия на горния преден ръб на системата за фронтална защита масата на удрящия елемент зависи от общата форма на системата за фронтална защита и трябва да бъде определена в съответствие с раздел 4.

3.3.   Трябва да бъдат поставени два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра на удрящия елемент и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (виж фигура 9).

3.4.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, така както са определени в ISO 6487:2000, трябва да бъдат 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за датчиците за измерване на огъващите моменти.

3.5.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 3 от допълнение I. Удрящият елемент трябва да е покрит с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент може да се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.6.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран и задвижен в съответствие с изискванията, посочени в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки, намиращи се между ъглите на предния ръб на системата за фронтална защита, които са избрани в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Удрящият елемент трябва да бъде изравнен по такъв начин, че централната линия на системата за задвижване и надлъжната ос на удрящия елемент да са успоредни на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на рамката за изпитване. Допустимото отклонение от тези посоки е ± 2°. По време на първото съприкосновение централната линия на удрящия елемент трябва да преминава през избраната точка на съприкосновение с допустимо отклонение ± 10 mm (виж фигура 10), а допустимото странично отклонение може да бъде ± 10 mm.

4.4.   Изискваната скорост при удара, ъгълът на удара и масата на удрящия елемент трябва да бъдат определени в съответствие с параграфи 4.5 и 4.6. Допустимото отклонение на скоростта при удара е ± 2 % и допустимото отклонение на посоката на удара е ± 2°. Ефектът на гравитацията трябва да е отчетен преди момента на първото съприкосновение. Масата на удрящия елемент трябва да бъде измерена с точност, по-добра от ± 1 %, и ако измерената стойност се различава от изискваната стойност, то за компенсация следва да се промени изискваната скорост в съответствие с параграф 4.7.1.

4.5.   Изискваната скорост при удара и ъгъла на удара се определят от фигури 11 и 12, като се отчита вертикалната височина на избраната точка за нанасяне на удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита и в издадената част на системата за фронтална защита.

4.6.   Изискваната енергия на удара може да бъде изведена от фигура 13, като се отчита вертикалната височина от базовото ниво на пътя на избраната точка за нанасяне на удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита и в издадената напред предна част на системата за фронтална защита.

4.7.   Общата маса на удрящия елемент включва тези задвижващи и направляващи компоненти, които ефективно са част от удрящия елемент по време на удара, включително допълнителните тежести.

4.7.1.   Изискваната стойност на масата на удрящия елемент може да бъде изчислена по следния начин:

Formula,

където

М

=

е масата (kg)

E

=

изискваната енергия на удара (J)

V

=

изискваната скорост (m/s)

4.7.2.   Масата на удрящия елемент може да бъде коригирана в сравнение с изчислената стойност до ± 10 %, при условие че изискваната скорост при удара бъде също променена, като се използва горната формула с оглед да се запази изискваната кинетична енергия на удрящия елемент.

4.7.3.   Изискваните допълнителни тежести трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че да се получи изчислената маса в съответствие с параграф 4.7.1. Тези допълнителни тежести трябва да бъдат монтирани към задната част на задния елемент, както е показано на фигура 9, или към компоненти на направляващата система, които са ефективно част от удрящия елемент по време на удара.

Image

Image

Image

Image

ГЛАВА VI

Удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.4 от Приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Точките на изпитване при удар макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да бъдат избрани на части от системата за фронтална защита, за които разгърнатата дължина надхвърля 900 mm при превозно средство в нормално положение за движение или когато системата за фронтална защита е монтирана на изпитвателна рамка, представяща превозното средство, към което е предвидено тя да бъде монтирана, в нормално положение за движение.

2.2.   Трябва да се проведат три изпитвания на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в точки, за които изпитващите лаборатории считат, че са най-вероятното място за предизвикване на наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 15.

3.2.   Стойността на реакцията CFC, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000. Стойността на реакцията САС, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 500 g за ускорението.

3.3.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 4 от допълнение I. Сертифицираният удрящ елемент може да бъде използван не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.4.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран, задвижен и освободен в съответствие с изискванията, посочени в раздел 2 от глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита се извършват на точки, определени в съответствие с раздел 2.

4.3.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, както е описан в раздел 5, трябва да бъде използван за изпитване на удар в система за фронтална защита в точки на първо съприкосновение, избрани в съответствие с раздел 2.

4.4.   Посоката на удара трябва да е надолу и назад във вертикална равнина, успоредна на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на превозното средство или на изпитвателната рамка. Допустимото отклонение на тази посока е ± 2°. Ъгълът на удара трябва да бъде 50° ± 2° към базовото ниво на пътя. Ефектът, причинен от гравитацията, трябва да бъде взет предвид, когато ъгълът на удара е измерен при измервания, извършени преди момента на първото съприкосновение.

4.5.   В момента на първото съприкосновение точката на първото съприкосновение на удрящия елемент трябва да бъде в рамките на ± 10 mm допустимо отклонение от избраната точка на удар.

4.6.   Скоростта на удара на удрящия елемент в точката на изпитване трябва да бъде 9,7 ± 0,2 m/s. Ефектът, причинен от гравитацията, трябва да бъде взет предвид, когато скоростта на удара е измерена при измервания, извършени преди момента на първото съприкосновение.

5.   Макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент

5.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, представлява сфера с хомогенна конструкция, изработена от алуминий. Тя трябва да има диаметър 165 ± 1 mm и маса 3,5 ± 0,07 kg.

5.2.   Сферата трябва да е покрита със синтетична кожа с дебелина 14 ± 0,5 mm, която трябва да покрива поне половината на сферата.

5.3.   Центърът на тежестта на удрящия елемент, включително измервателната верига, трябва да се намира в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент относно ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на направлението на удара, трябва да бъде 0,010 ± 0,0020 kg/m2.

5.4.   Предвидената кухина в сферата трябва да позволява монтирането на един триосов акселерометър или на три едноосови акселерометъра. Акселерометрите трябва да бъдат разположени в съответствие с предписанията на параграфи 5.4.1 и 5.4.2.

5.4.1.   Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фигура 15) и неговата сеизмична маса трябва да бъде разположен в допустимо цилиндрично пространство с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Средната линия на това пространство трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност и неговата средна точка трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

5.4.2.   Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимноперпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса трябва да бъде разположена в допустимо сферично пространство с радиус 10 mm. Центърът на това пространство трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

Image

Допълнение 1

Сертифициране на удрящите елементи

1.   ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СЕРТИФИЦИРАНЕТО

1.1.   Удрящият елемент, използван при изпитванията, описани в част II, трябва да отговаря на изискванията за неговите характеристики.

2.   МАКЕТ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАКА, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

2.1.   Статични изпитвания

2.1.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 2.1.5 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 2.1.7, и на изброените в параграф 2.1.6 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 2.1.8.

2.1.2.   При двата типа изпитвания удрящият елемент трябва да бъде насочен по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира правилно.

2.1.3.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

2.1.4.   Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, трябва да са 50° за ъгъла на сгъване на коляното и 500 N за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно параграф 2.1.7, и 10 mm за преместването при срязване и 10 kN за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно параграф 2.1.8. При двата вида изпитване се допуска подходящо филтриране на ниските честоти, за да се отстранят шумовете с по-висока честота, без да се влияе значително върху измерването на реакцията на удрящия елемент.

2.1.5.   Когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно параграф 2.1.7, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в границите, посочени на фигура 16. Енергията, необходима за получаване на сгъване от 15°, трябва да бъде 100 ± 7 J.

2.1.6.   Когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно параграф 2.1.8, отношението приложена сила/преместване при срязване трябва да се намира в границите, посочени на фигура 17.

2.1.7.   Макетът на крака, без пенопласта и кожата, трябва да се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, както е показано на фигура 18. За да се избегнат грешки от триенето, бедрото или металната тръба не трябва да се опират на никаква опора. Огъващият момент от теглото на металната тръба и от другите компоненти (с изключение на самия макет на крака), приложен към центъра на сгъване на коляното, трябва да е не по-голям от 25 Nm.

2.1.7.1.   Към металната тръба на разстояние 2,0 ± 0,01 m от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученият ъгъл на отклонение на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато ъгълът на отклонение на бедрото надвиши 22°.

2.1.7.2.   Енергията се пресмята, като силата се интегрира по отношение на ъгъла на сгъване в радиани и резултатът се умножава по дължината на лоста, която е 2,0 ± 0,01 m.

2.1.8.   Макетът на крака без пенопласта и кожата се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, която е твърдо задържана с помощта на поддържащо приспособление, разположено на разстояние 2,0 m от центъра на сгъване на коляното, както е показано на фигура 19.

2.1.8.1.   Към металната тръба на разстояние 50 mm от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученото преместване на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато преместването при срязването на коляното превиши 8,0 mm или натоварването превиши 6,0 kN.

2.2.   Динамични изпитвания

2.2.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 2.2.3 изисквания, когато изпитванията се извършват съгласно параграф 2.3.

2.2.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20° ± 2 °С.

2.2.3.   Когато макетът на крака се удря с удрящия елемент за сертифициране, насочен по описаната в параграф 2.3.2 линейна траектория, максималното ускорение в горния край на пищяла трябва да бъде не по-малко от 120 g и не по-голямо от 250 g. Максималният ъгъл на сгъването трябва да е не по-малък от 6,2° и не по-голям от 8,2°. Максималното преместване при срязване трябва да е не по-малко от 3,5 mm и не по-голямо от 6,0 mm.

2.2.4.   При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с удрящия елемент за сертифициране, а не по време на фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или удрящия елемент за сертифициране, трябва да бъде конструирано така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакция САС.

2.2.5.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението. Това не означава, че самият удрящ елемент трябва да е физически способен да възпроизведе сгъване и срязване, съответстващи на посочените ъгли и премествания.

2.3.   Изпитвателна процедура

2.3.1.   Удрящият елемент, включително пенопластът и кожата, трябва да бъде окачен хоризонтално върху три метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m, както е показано на фигура 20. Неговата надлъжна ос трябва да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 0,5° и перпендикулярна на траекторията на сертифициращия удрящ елемент с допустимо отклонение ± 2°. Удрящият елемент трябва да бъде ориентиран по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира нормално. Макетът на крака трябва да отговаря на изброените в част II, глава III, параграф 3.1 изисквания, с монтирана(и) скоба(и) за закрепване на металните въжета.

2.3.2.   Масата на удрящия елемент за сертифициране трябва да е 9,0 ± 0,05 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Размерите на челото на сертифициращия удрящ елемент са посочени на фигура 21. Челото на удрящия елемент трябва да бъде направено от алуминий и да има грапавост на повърхнината не по-голяма от 2,0 микрометъра.

2.3.3.   Направляващата система трябва да бъде комплектована с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към ексцентрични натоварвания и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на съприкосновение с превозното средство. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.

2.3.4.   Подложеният на сертифициране удрящ елемент трябва да е покрит с неизползван преди това пенопласт.

2.3.5.   Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на многобройни въздействия или деформации преди, по време или след монтирането му.

2.3.6.   Удрящият елемент за сертифициране трябва да бъде задвижен така, че да удари неподвижния макет на долната част на крака, който подлежи на сертифициране, по хоризонтална траектория със скорост 7,5 ± 0,1 m/s, както е показано на фигура 20. Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде разположен така, че неговата средна линия да преминава през точка, намираща се върху средната линия на пищяла на разстояние 50 mm от центъра на коляното с допустими отклонения ± 3 mm странично и ± 3 mm по вертикала.

3.   МАКЕТ НА ГОРНАТА ЧАСТ НА КРАКА, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

3.1.   Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 3.3 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 3.4.

3.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

3.3.   Изисквания

3.3.1.   Когато макетът на горната част на крака бъде ударен в неподвижно цилиндрично махало, максималната сила, измерена от всеки силов датчик, трябва да е не по-малка от 1,20 kN и не по-голяма от 1,55 kN, като разликата между максималните сили, измерени от датчиците в горната и долната част на бедрото, трябва да е не по-голяма от 0,10 kN. Максималният огъващ момент, измерен от тензодатчиците, трябва да е не по-малък от 190 Nm и не по-голям от 250 Nm в централното положение и не по-малък от 160 Nm и не по-голям от 220 Nm в крайните положения. Разликата между максималните огъващи моменти в горната и долната част на бедрото трябва да е не по-голяма от 20 Nm.

3.3.2.   При всички тези величини стойностите трябва да се отчитат при първоначалния удар с махалото, а не по време на фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или махалото, трябва да бъде конструирано така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакцията САС.

3.3.3.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, трябва да са 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за измерванията на огъващите моменти.

3.4.   Изпитвателна процедура

3.4.1.   Удрящият елемент се закрепва към системата за задвижване и направляване с помощта на съединение с ограничител на момента. Съединението с ограничител на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а триещият момент да е регулиран на не по-малко от 650 Nm. Направляващата система трябва да бъде комплектувана с водачи с ниско триене, които допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на съприкосновение с махалото.

3.4.2.   Масата на удрящия елемент трябва да бъде 12 ± 0,1 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара.

3.4.3.   Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението с ограничител на момента, включително допълнителните тежести, трябва да е разположен върху средната надлъжна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 10 mm.

3.4.4.   Подложеният на сертифициране удрящ елемент трябва да бъде покрит с неизползван преди това пенопласт.

3.4.5.   Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на многобройни въздействия или деформации преди, по време или след монтирането му.

3.4.6.   Удрящият елемент с вертикалната си челна част трябва да бъде задвижен така, че да удари неподвижното махало по хоризонтална траектория със скорост 7,1 ± 0,1 m/s, както е показано на фигура 22.

3.4.7.   Тръбата на махалото трябва да бъде с маса 3 ± 0,03 kg, външен диаметър 150 +1 –4 mm, дебелина 3 ± 0,15 mm и обща дължина 275 ± 25 mm. Тя трябва да е изработена от безшевна студено изтеглена стомана (допуска се покриване на металната повърхност за защита срещу корозия) с грапавост на външната повърхност, по-добра от 2,0 микрометъра. Тя трябва да бъде окачена на две метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m. Повърхността на махалото трябва да е чиста и суха. Тръбата на махалото трябва да бъде така разположена, че надлъжната ос на цилиндъра да е перпендикулярна на челната част (т. е. лоста) с допустимо отклонение ± 2° и на траекторията на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 2°. Центърът на махалото се разполага срещу челната част на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm по вертикала и ± 5 mm странично.

4.   МАКЕТ НА ГЛАВА НА ДЕТЕ/ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С НИСЪК РЪСТ, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

4.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 4.3 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 4.4.

4.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

4.3.   Изисквания

4.3.1.   Когато макетът на главата на дете/възрастен човек с нисък ръст бъде ударен от сертифициращия удрящ елемент, насочен по линейна траектория, както е посочено в параграф 4.4, максималното резултантно ускорение, измерено от триосовия акселерометър (от трите едноосови акселерометъра), монтиран(и) в макета на главата, трябва да е не по-малко от 290 g и не по-голямо от 350 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да бъде едномодална.

4.3.2.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000 g.

4.4.   Изпитвателна процедура

4.4.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да бъде окачен, както е показано на фигура 23. Задната част на окачения макет на глава трябва да бъде разположен под ъгъл между 25° и 90° спрямо хоризонталата, както е показано на фигура 23.

4.4.2.   Масата на сертифициращия удрящ елемент трябва да бъде 1,0 ± 0,01 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Линейната направляваща система се комплектува с водачи с ниско триене, в които няма въртящи се елементи. Диаметърът на челната плоскост на удрящия елемент трябва да бъде 70 ± 1 mm и нейните ръбове трябва бъдат закръглени с радиус 5 ± 0,5 mm. Челото на удрящия елемент трябва да бъде изработено от алуминий, с грапавост не по-голяма от 2 микрометъра.

4.4.3.   Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде задвижен със скорост 7,0 ± 0,1 m/s към неподвижния макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, както е показано на фигура 23. Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде разположен така, че центърът на тежестта на макета на главата да се намира върху средната линия на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm странично и ± 5 mm по вертикала.

4.4.4.   Изпитването трябва да се извърши в три различни точка на удар в макета на глава, използван като удрящ елемент. В тези специфични зони изпитванията трябва да се проведат с предварително използвана и/или повредена кожа.

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

102


32006L0051


L 152/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/51/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 6 юни 2006 година

за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на приложения IV и V към Директива 2005/78/ЕО относно изискванията, прилагани по отношение на бордовите системи за контрол на емисиите на превозните средства и освобождаването на двигателите, работещи с газ

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2, второ тире от нея,

като взе предвид Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (2), и по-специално член 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2005/55/ЕО е една от специалните директиви, свързана с процедурата по типово одобрение, въведена с Директива 70/156/ЕИО.

(2)

Директива 2005/78/ЕО на Комисията от 14 ноември 2005 г. за прилагане на Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства и за изменение на приложения I, II, III, IV и VI към нея, въведе мерки за изменение и прилагане, свързани с издръжливостта на системите за контрол на емисиите, с правилното функциониране за определен период и със системите за бордова диагностика (СБД) за новите двигатели на тежкотоварните камиони, както и за двигателите на новите тежкотоварни камиони.

(3)

За да се вземе предвид техническият прогрес, понастоящем е необходимо в настоящата директива да бъдат включени повишени изисквания относно проверката на условията на работа, неизправностите и демонстриране на ефективността на системата за контрол на емисиите към момента на типовото одобрение.

(4)

Необходимо е да се следи функционирането на системата за контрол на емисиите да не бъде възпрепятствано чрез стратегия на неефективност.

(5)

Двигателите, работещи с газ, не използват системи за преработка на отработените газове, нито технологии за селективна каталитична редукция, за да отговарят на настоящите стандарти по отношение на емисиите на NOx. Поради това на този етап се преценява, че двигателите, работещи с газ, и превозните средства, които работят с газ, трябва да бъдат освободени от изискванията, за да се осигури правилното функциониране на устройствата за контрол на емисиите от NOx. Освобождаването може да бъде анулирано, ако бъдат взети предвид други фази на емисиите.

(6)

Имайки предвид изложеното по-горе, е необходимо да се промени датата на влизане в сила на точки 6.5.3, 6.5.4 и 6.5.5 от приложение I към Директива 2005/55/ЕО в случай на нови типови одобрения.

(7)

Комисията възнамерява да преразгледа пределните стойности, определени за системата за бордова диагностика (СБД), за да ги приведе в съответствие с напредъка на технологиите.

(8)

Директива 2005/55/ЕО и Директива 2005/78/ЕО поради това следва да бъдат съответно изменени.

(9)

Предвидените разпоредби в настоящата директива са съобразени със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, учреден на основание член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 2005/55/ЕО се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложение IV към Директива 2005/78/ЕО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в сила и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 8 ноември 2006 г. Те информират незабавно Комисията за текста на тези разпоредби, както и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 9 ноември 2006 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 юни 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/28/ЕО на Комисията (ОВ L 65, 7.3.2006 г., стр. 27).

(2)  ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/78/ЕО на Комисията (ОВ L 313, 29.11.2005 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 2005/55/ЕО

Приложение I се изменя, както следва:

1.

Точка 2.1 се изменя, както следва:

a)

Определението за „стратегия на неефективност“ се заменя със следния текст:

„„Стратегия на неефективност“ означава:

стратегия ДСКЕ (допълнителна стратегия за контрол на емисии), която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан със стратегия ОСКЕ (основната стратегия за контрол на емисии), при условие на нормално функциониране или експлоатация на превозното средство,

стратегия ОСКЕ, която прави разлика между функциониране според изискванията на стандартизирано изпитване за типово одобрение и другите начини на функциониране, и осигурява намаляване в по-малка степен на емисиите при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за типово одобрение, или

стратегия СБД (система за бордова диагностика), или стратегия за контрол на емисиите, която прави разлика между функциониране според изискванията на стандартизирано изпитване за типово одобрение и другите начини на функциониране, и осигурява по-ниско ниво на възможност за контрол върху емисиите (по отношение на времетраене и точност) при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за типово одобрение;“

б)

В определението за „режим на постоянни емисии по подразбиране“ изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“;

c)

Добавя се следното ново определение:

„„Система за контрол на емисии“ означава система, която осигурява нормалната работа на устройствата за контрол на NOx (денитрификация), монтирани в двигателната система в съответствие с разпоредбите на точка 6.5 от приложение I.“

2.

В точка 6.1.5.6, второ тире изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“.

3.

Точка 6.5 се заменя със следния текст:

„6.5.   Изисквания за осигуряване на нормална работа на устройствата за контрол на NOx (денитрификация)

6.5.1.   Общи положения

6.5.1.1.   Тази точка се прилага към всички двигателни системи с компресионно запалване независимо от използваната технология с цел спазване на пределните стойности на емисиите, посочени в таблиците на точка 6.2.1.

6.5.1.2.   Дати за прилагане

Изискванията на точки 6.5.3, 6.5.4 и 6.5.5 се прилагат от 9 ноември 2006 г. за новите типови одобрения и от 1 октомври 2007 г. за всички регистрации на нови превозни средства.

6.5.1.3.   Всяка двигателна система, която влиза в обхвата на изискванията на настоящата точка, се проектира, изработва и инсталира така, че да е в състояние да отговаря на тези изисквания по време на целия срок на експлоатация на двигателя.

6.5.1.4.   Точната информация за функционалните работни параметри на двигателна система, влизаща в обхвата на настоящата точка, се предоставя от производителя в приложение II.

6.5.1.5.   В своето заявление за типово одобрение, ако двигателната система изисква реагент, производителят трябва да укаже характеристиките на всички реагенти, консумирани от всяка система за последваща обработка на отработени газове, например тип и концентрации, работни температури, позоваване на международни стандарти и т. н.

6.5.1.6.   Като се имат предвид изискванията, определени в точка 6.1., всяка двигателна система, която влиза в обхвата на настоящата точка, трябва да запазва функцията си за емисионен контрол при всички условия на функциониране, нормално присъщи на територията на Европейския съюз, особено при ниски околни температури.

6.5.1.7.   За целите на типовото одобрение производителят доказва пред техническата служба, че за двигателните системи, които изискват реагент, няма емисия на амоняк, която да превишава средна стойност 25 ppm по време на прилагания изпитвателен цикъл за определяне на емисиите.

6.5.1.8.   При двигателните системи, които изискват реагент, всеки отделен реагентен резервоар, инсталиран отделно на превозното средство, трябва да включва устройство, което позволява вземане на проба от всеки флуид, съдържащ се в резервоара. Точката за вземане на проби трябва да бъде леснодостъпна, без да се налага използване на специален инструмент или устройство.

6.5.2.   Изисквания относно обслужването

6.5.2.1.   Производителят предоставя или следи да бъдат предоставени на всички собственици на нови тежкотоварни превозни средства или на нови двигатели за тежкотоварни превозни средства писмени инструкции, в които се посочва, че ако системата за контрол на емисиите на превозното средство не функционира правилно, водачът ще бъде осведомен зa проблема от индикатора за неизправност (ИН), след което двигателят ще работи с понижени технически характеристики.

6.5.2.2.   В инструкциите трябва да посочват изискванията за правилната експлоатация и обслужване на превозните средства, включително при необходимост използваните реагенти за еднократна употреба.

6.5.2.3.   Инструкциите трябва да са написани на разбираем нетехнически език и да са на езика на страната, в която новото тежкотоварно превозно средство или новият двигател за тежкотоварно превозно средство са продадени или регистрирани.

6.5.2.4.   В инструкциите трябва да се посочва дали реагентите за еднократна употреба трябва да бъдат презаредени от оператора на превозното средство между нормалните периоди на обслужване и да се указва вероятният разход на реагент в зависимост от типа на новите тежкотоварни превозни средства.

6.5.2.5.   В инструкциите трябва да се посочва дали употребата и презареждането с реагент за еднократна употреба, отговарящ на точните спецификации, когато те са указани, са задължителни, за да може превозното средство да отговаря на сертификата за съответствие, издаден за този тип превозно средство или за този тип двигател.

6.5.2.6.   В инструкциите трябва да се съдържа предупреждение, че използването на превозно средство, което не консумира изисквания реагент, който може да бъде необходим за намаляване на емисиите от замърсители, може да се счита за престъпно деяние, въз основа на което да бъде отменено всяко предимство, предоставено при закупуване или експлоатиране на превозното средство в държавата по регистрация или в друга страна, в която превозното средство се използва.

6.5.3.   Контрол на емисиите от NOx (денитрификация) на двигателната система

6.5.3.1.   Неизправното функциониране на двигателната система по отношение на контрола на емисиите от NOx (например поради липса на един от необходимите реагенти, неизправен дебит на рециркулация на отработени газове (EGR) или деактивиране на EGR) се определя чрез контролиране нивото на NOx от сензори, разположени в изходящия поток на отработените газове.

6.5.3.2.   Когато нивото на азотни оксиди (NOx) в изходящия поток на отработени газове надвиши с повече от 1,5 г/кВтч пределната стойност, посочена в приложение I, точка 6.2.1, таблица 1, водачът трябва да получи информация за това чрез задействането на индикатора за неизправност (ИН), указан в точка 3.6.5 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.3.3.   Освен това за срок не по-малък от 400 дни или 9 600 часа работа на двигателя в паметта се запазва неизтриваем код за грешка в съответствие с изискванията на точка 6.5.3.2 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО, посочващ причината, поради която определените в горната точка нива са били надвишени.

Причините за наднормените нива на NOx трябва като минимум и в зависимост от случая да бъдат определени в случай на празен резервоар на реагент, прекъсване на дозирането на реагента, недостатъчно качество на реагента, много ниска консумация на реагент, неправилен EGR-дебит или деактивиране на EGR. Във всички останали случаи производителят има право да изобрази следния неизтриваем код за грешка „high NOx — root cause unknown“.

6.5.3.4.   Когато нивото на азотни оксиди надвишава пределните стойности на СБД, посочени в таблицата на член 4, параграф 3, ограничителят на въртящ момент намалява работните характеристики на двигателя съгласно разпоредбите на точка 6.5.5 по начин, който трябва да се възприеме ясно от водача на превозното средство. Когато се задейства ограничителят на въртящ момент, водачът продължава да бъде предупреждаван съгласно изискванията на точка 6.5.3.2 и в паметта трябва да се запише неизтриваем код в съответствие с разпоредбите на точка 6.5.3.3.

6.5.3.5.   Когато двигателят използва EGR без никаква друга система за последваща обработка на емисиите от азотни оксиди, производителят може да използва друг алтернативен метод, който отговаря на изискванията на точка 6.5.3.1 за определяне на нивото на азотните оксиди. По време на типовото одобрение производителят трябва да докаже, че алтернативният метод предлага същата бързина и точност при измерване на нивото на азотните оксиди, както е предвидено в изискванията на точка 6.5.3.1 и че той поражда същите последици като описаните в точки 6.5.3.2, 6.5.3.3 и 6.5.3.4.

6.5.4.   Контрол на реагента

6.5.4.1.   При превозни средства, които налагат употребата на реагент, за да отговорят на изискванията от настоящата точка, водачът трябва да се информира за нивото на реагент в бордовия резервоар чрез специална механична или електронна индикация на бордното табло на превозното средство. Тя трябва да включва предупреждение, когато нивото на реагент се понижи:

под 10 % от капацитета на резервоара или по-висок процент по избор на производителя, или

под нивото, съответстващо на разстоянието, което може да се измине с наличното гориво в резервоара, определено от производителя.

Индикаторът за реагента се поставя в непосредствена близост до показателя за ниво на горивото.

6.5.4.2.   В съответствие с изискванията на точка 3.6.5 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО водачът трябва да получи информация, ако резервоарът с реагент се изпразни.

6.5.4.3.   Когато резервоарът с реагент се изпразни, изискванията на точка 6.5.5 се прилагат в допълнение към изискванията на точка 6.5.4.2.

6.5.4.4.   Всеки производителя има право да избере дали да спазва изискванията на точки от 6.5.4.5 до 6.5.4.12 като алтернатива на изискванията на точка 6.5.3.

6.5.4.5.   Двигателните системи трябва да включват средства, позволяващи да се определи дали в превозното средство има флуид, отговарящ на характеристиките на реагента, които са обявени от производителя и записани в приложение II към настоящата директива.

6.5.4.6.   Когато флуидът в резервоара за реагент не отговаря на минималните изисквания, обявени от производителя в приложение II към настоящата директива, се прилагат допълнителните изисквания на точка 6.5.4.12.

6.5.4.7.   Двигателните системи трябва да включват средства за определяне на разхода на реагент и за осигуряване на външен достъп до информацията относно разхода.

6.5.4.8.   Информацията за средния разход на реагент и средния предписан разход на реагент, необходим за двигателната система или за последния пълен период от четиридесет и осем часа работа на двигателя, или за период от време, необходимо за предписан разход на реагент от минимум 15 литра, като се взема предвид по-дългият от двата периода, трябва да са е достъпна чрез серийния порт на стандартния диагностичен конектор, посочен в точка 6.8.3 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.4.9.   За да се контролира разходът на реагент, трябва да се следят най-малко следните параметри на двигателя:

нивото на реагента в бордовия резервоар на превозното средство,

дебитът на реагента или впръскването на реагента в технически най-близката възможна точка на впръскване в системата за последваща обработка на отработените газове.

6.5.4.10.   Всяко отклонение с повече от 50 % на средния разход на реагент и на средния предписан разход на реагент от двигателната система за периода, определен в точка 6.5.4.8, води до прилагане на мерките, посочени в точка 6.5.4.12.

6.5.4.11.   В случай на прекъсване на дозирането на реагента се прилагат мерките по точка 6.5.4.13. Това не се изисква, когато такова прекъсване е поискано от устройството за контрол на двигателя (ECU), тъй като емисиите са такива, че не е необходимо никакво дозиране на реагент, при условие че производителят ясно е уведомил компетентните органи за наличието на такова положение.

6.5.4.12.   Всяка открита неизправност, свързана с точки 6.5.4.6, 6.5.4.10 или 6.5.4.11, предизвиква същите последици в същата последователност като отбелязаните в точки 6.5.3.2, 6.5.3.3 или 6.5.3.4.

6.5.5.   Мерки за предотвратяване на намеса в системите за последваща обработка на отработени газове

6.5.5.1.   Всяка двигателна система, влизаща в обхвата на разпоредбите на настоящата точка, включва ограничител на въртящ момент, който алармира водача за това, че двигателната система или превозното средство работи неправилно, като го насърчава да отстрани незабавно неизправността.

6.5.5.2.   Ограничителят на въртящ момент се задейства, когато превозното средство остане неподвижно за първи път, след като възникнат условията, посочени в точки 6.5.3.4, 6.5.4.3, 6.5.4.6, 6.5.4.10 или 6.5.4.11.

6.5.5.3.   Когато ограничителят на въртящ момент сработи, въртящият момент на двигателя не трябва в никакъв случай да надвишава постоянна стойност от:

60 % от максималния въртящ момент на двигателя за превозните средства от категория N3 > 16 тона, M1 > 7,5 тона, M3/III и M3/B > 7,5 тона,

75 % от максималния въртящ момент на двигателя за превозните средства от категория N1, N2, N3 ≤ 16 тона, 3,5 < M1 ≤ 7,5 тона, M2, M3/I, M3/II, M3/A и M3/B ≤ 7,5 тона.

6.5.5.4.   Изискванията относно документацията и ограничителя на въртящия момент са изложени в точки от 6.5.5.5 до 6.5.5.8.

6.5.5.5.   Изготвя се подробна писмена информация за функционалните характеристики на системата за контрол на емисиите и ограничителя на въртящ момент съгласно изискванията относно документацията, предвидени в точка 6.1.7.1, буква б). По-специално, производителят е длъжен да съобщи информация за използваните алгоритми от устройството за контрол на двигателя (ECU) при измерване на концентрацията на NOx по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в г/кВтч) при изпитване ETC в съответствие с изискванията на точка 6.5.6.5.

6.5.5.6.   Ограничителят на въртящ момент се деактивира, ако условията за неговото задействане вече не са налице. Ограничителят не трябва да се деактивира автоматично, без да се отстрани причината за неговото задействане.

6.5.5.7.   Ограничителят на въртящ момент не трябва да може да бъде деактивиран с помощта на превключвател или с инструмент, използван при поддръжката.

6.5.5.8.   Ограничителят на въртящ момент не може да влиза в състава на оборудването на двигатели или превозни средства, използвани в армията, спасителните служби, пожарните служби и линейките. Единствено производителят на двигателя или превозното средство има право да извършва постоянно деактивиране и този тип двигател трябва да бъде специално обозначен във фамилията двигатели с цел да се улесни идентифицирането му.

6.5.6.   Условия за функциониране на системата за контрол на емисиите

6.5.6.1.   Системата за контрол на емисиите трябва да функционира:

при всяка околна температура в диапазона от 266 K до 308 K (—7 °C до 35 °C),

при всяка надморска височина под 1 600 м,