13/ 009

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

31989L0106

L 040/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти

(89/106/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че държавите-членки са длъжни да осигурят сградите и строителните съоръжения на тяхната територия да бъдат проектирани и изпълнени по начин, който не застрашава безопасността на хора, домашни животни и имущество, като същевременно спазват другите съществени изисквания в интерес на общото благополучие;

като има предвид, че в държавите-членки действат разпоредби, включващи изисквания не само по отношение на сигурността в строителството, но също и за здравето, дълготрайността, икономията на енергия, опазването на околната среда, икономически и други важни аспекти от обществен интерес;

като има предвид, че тези изисквания, които често са предмет на установени със законови, подзаконови или административни мерки национални разпоредби, оказват непосредствено влияние върху естеството на използваните строителни продукти и намират отражение в националните стандарти за продуктите, в техническите одобрения и в други технически спецификации и разпоредби, които със своите несъответствия създават пречки на търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че параграф 71 от Бялата книга за изграждане на вътрешния пазар, одобрена от Европейския съвет през юни 1985 г. гласи, че в рамките на цялостната политика трябва да бъде обърнато особено внимание на определени сектори, включително на строителството; като приема, че премахването на техническите бариери в областта на строителството не може да бъде извършено изцяло само чрез взаимно признаване на равнопоставеността между всички държави-членки и че трябва да следва новия подход, изложен в резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. (4), която призовава към уреждане на съществените изисквания за безопасност и други аспекти от значение за общото благополучие, без това да намалява сега съществуващите и обосновани нива на защита в държавите-членки;

като има предвид, че съществените изисквания въвеждат както общи, така и специфични критерии, които строителните работи трябва да удовлетворяват; като приема, че подобни изисквания трябва да се разглеждат като налагащи посочените продукти да отговарят с подходящо ниво на надеждност на едно, няколко или всички тези изисквания, когато това е формулирано в разпоредбите;

като има предвид, че като база за хармонизираните стандарти и други технически спецификации на европейско ниво и за съставянето или издаването на европейско техническо одобрение, ще бъдат разработени тълкувателни документи, с цел да се конкретизират съществените изисквания на дадено техническо ниво,

като има предвид, че тези съществени изисквания създават базата за разработване на хармонизирани стандарти за строителни продукти на европейско ниво; като има предвид, че за да се постигнат най-големите възможни преимущества на единния вътрешен пазар, за да се осигури достъп до този пазар на възможно най-много производители, за да се гарантира възможно най-голямата степен на прозрачност на този пазар и за да се създадат условия за хармонизирана система от общи правила в строителната индустрия, трябва в най-кратък срок да бъдат създадени, доколкото това е възможно, хармонизирани стандарти; като приема, че тези стандарти се разработват от частни организации и че трябва да остават незадължителни текстове; като приема, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) са признати за компетентни органи по приемане на хармонизирани стандарти в съответствие с подписаните на 13 ноември 1984 г. общи указания за сътрудничество между Комисията и тези два органа; като приема, че за целите на тази директива, под хармонизиран стандарт се разбира техническа спецификация (европейски стандарт или хармонизиран документ), приета от единия или и от двата органа, получили възлагане от Комисията в съответствие с Директива 83/189/ЕИО от 28 март 1983 г. на Съвета, предвиждаща процедура за информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (5);

като има предвид, че специфичното естество на строителните продукти изисква точно формулиране на тези хармонизирани стандарти; като приема, че е необходимо издаване на тълкувателни документи, с оглед да се изградят връзки между възлаганията за стандарти и съществените изисквания; като приема, че хармонизираните стандарти, изразени доколкото е възможно от гледна точка на характеристиките на продукта, тези тълкувателни документи, които трябва да бъдат издадени в сътрудничество с държавите-членки;

като има предвид, че в бъдеще нивото на качеството и изискванията, на които трябва да отговарят продуктите в държавите-членки следва да бъдат разделени на класове в тълкувателните документи и в хармонизираните технически спецификации, с оглед да се държи сметка за различните нива на съществените изисквания към някои строежи и за различните условия, преобладаващи в държавите-членки;

като има предвид, че хармонизираните стандарти следва да включват класификации, които позволяват отговарящите на съществените изисквания и произвеждани и използвани законосъобразно в съответствие с техническите традиции и съобразени с местните климатични и други условия строителни продукти, да продължат да се предлагат на пазара;

като има предвид, че даден продукт се счита годен за употреба, ако отговаря на един хармонизиран стандарт, на едно европейско техническо одобрение или на една нехармонизирана, но призната на ниво на Общността техническа спецификация; като приема, че в случаите на несъществени по отношение на съществените изисквания или отклоняващи се от съществуващи технически спецификации продукти, годността за употреба може да бъде удостоверена с помощта на одобрен орган;

като има предвид, че считаните като годни за употреба продукти лесно могат да се отличат чрез маркировката „ЕО“; като приема, че на тях трябва да бъде разрешено свободно движение и свободна употреба по предназначението им в цялата Общност;

като има предвид, че при продукти, за които не могат да се разработят или предвидят европейски стандарти в рамките на приемлив период от време или при продукти, които съществено се отклоняват от даден стандарт, годността за употреба на такива продукти може да бъде доказана чрез европейски технически одобрения, основани на общоприети указания; като има предвид, че общоприетите указания за издаване на европейско техническо одобрение ще се приемат въз основа на тълкувателните документи;

като има предвид, че при липса на хармонизирани стандарти и европейски технически одобрения, някои национални или други нехармонизирани технически спецификации могат да бъдат признати като създаващи подходяща основа за презумпцията, че съществените изисквания са спазени;

като има предвид, че е необходимо да се осигурява съответствие на продуктите с хармонизираните стандарти и с признатите на европейско ниво нехармонизирани технически спецификации посредством процедури за производствен контрол от производители и посредством надзор, опитна проверка и сертификация от независими квалифицирани трети страни или от самия производител;

като има предвид, че като временна мярка трябва да се предвиди специална процедура за продукти, за които все още не съществуват стандарти или технически одобрения, признати на европейско ниво; като приема, че тази процедура трябва да улесни признаването на резултатите от изпитванията, проведени в друга държава-членка, съгласно техническите изисквания на държавата-членка, за която са предназначени;

като има предвид, че трябва да се създаде Постоянен комитет по строителството, включващ експерти, посочени от държавите-членки, който да подпомага Комисията по въпроси, възникнали при въвеждането и практическото прилагане на тази директива;

като има предвид, че отговорността на отделната държава-членка за безопасността, здравето и други обхванати от съществените изисквания на нейната територия аспекти, би трябвало да се признае с една защитна клауза, разрешаваща подходящи предпазни мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Приложно поле — определения — изисквания —технически спецификации — свободно движение на стоки

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за строителни продукти, доколкото съществените изисквания по отношение на строежите, посочени в член 3, параграф 1, се отнасят за тях.

2. За целите на тази директива, „строителен продукт“ е всеки продукт, който се произвежда за трайно влагане в строежи, включващи както сгради, така и гражданско строителство.

За краткост „строителни продукти“ ще се наричат по-нататък „продукти“; за краткост резултатите от строителството, включващи както сгради, така и гражданско строителство, ще се наричат по-нататък „строежи“.

Член 2

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че посочените в член 1 продукти, предназначени за употреба в строежи, могат да бъдат предлагани на пазара, само ако са годни за предвижданата употреба, т.е. че притежават характеристики, подходящи за строежите, в които се влагат, монтират, поставят или инсталират и, ако са правилно проектирани и изпълнени, могат да задоволят посочените в член 3 съществени изисквания в случаите, когато подобни строежи са предмет на разпоредби, съдържащи такива изисквания.

2. Когато продуктите са предмет на други директиви по отношение на други аспекти, които предвиждат прилагането на посочената в член 4, параграф 2 маркировка на „ЕО“, последната показва, че продуктите удовлетворяват условията и на другите директиви.

3. Когато една следваща директива обхваща предимно други аспекти и само в малка степен съществените изисквания на настоящата директива, то следващата директива съдържа разпоредби, гарантиращи, че тя е съобразена с изискванията на тази директива.

4. Тази директива не следва да влияе върху правото на държавите-членки да определят точно, като спазват разпоредбите на договора, считаните от тях като необходими изисквания за гарантиране на закрилата на работниците при използване на тези продукти, освен ако това означава промяна в продуктите по непредвиден в тази директива начин.

Член 3

1. Съществените изисквания, приложими към строежите, които могат да повлияят върху техническите характеристики на даден продукт, са изложени в приложение I. Могат да се прилагат едно, няколко или всички тези изисквания; те трябва да се удовлетворяват в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок.

2. С оглед отчитането на възможните различия в географските или климатични условия или в начина на живот, както и на различните нива на защита, които могат да преобладават на национално, регионално или местно равнище, всяко съществено изискване може да предизвика въвеждането на класове в документите, посочени в параграф 3 и в посочените в член 4 за съблюдаване на това изискване технически спецификации.

3. Съществените изисквания се конкретизират в документи (тълкувателни документи) за създаване на необходимите връзки между упоменатите в параграф 1 съществени изисквания и възлаганията за стандартизиране, възлаганията за указания за европейско техническо одобрение или други технически спецификации, признати по смисъла на членове 4 и 5.

Член 4

1. За целите на тази директива, стандартите и техническите одобрения се наричат „технически спецификации“.

За целите на тази директива, хармонизирани стандарти са техническите спецификации, приети от Европейския комитет по стандартизация и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката или и от двата органа, по направени от Комисията възлагания, в съответствие с Директива 83/189/ЕИО, на базата на становище от Комитета по член 19 и в съответствие с общите разпоредби, отнасящи се до сътрудничеството между Комисията и горните два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.

2. Държавите-членки приемат, че продуктите са годни за употреба, ако дават възможност на строежите, за които са предназначени (при условие че последните са правилно проектирани и изпълнени) да задоволяват съществените изисквания, упоменати в член 3, когато тези продукти носят маркировката „ЕО“, показваща, че те удовлетворяват всички условия на тази директива:

а)	те отговарят на съответните национални стандарти, транспониращи хармонизирани стандарти, отпратка за което е публикувана в Официален вестник на Европейските общности; държавите-членки са длъжни да публикуват отпратките за тези национални стандарти; или

б)	те отговарят на европейско техническо одобрение, издадено съгласно процедурата в глава III; или

в)	те отговарят на националните технически спецификации, упоменати в параграф 3, когато не съществуват хармонизирани спецификации; трябва да се състави списък на тези национални спецификации, съгласно процедурата в член 5, параграф 2.

3. Държавите-членки могат да предоставят на Комисията текстовете на своите национални технически спецификации, които те считат за съответстващи на съществените изисквания, упоменати в член 3. Комисията незабавно след това разпраща тези национални технически спецификации на другите държави-членки. В съответствие с процедурата, предвидена в член 5, параграф 2, тя се задължава да уведоми държавите-членки за тези национални технически спецификации, по отношение на които съществува предложение за съответствие с съществените изисквания, посочени в член 3.

Тази процедура трябва да бъде открита и ръководена от Комисията и съгласувана с Комитета според член 19.

Държавите-членки трябва да публикуват позоваване на тези технически спецификации. Комисията също ще ги публикува в Официален вестник на Европейските общности.

4. Когато производител или негов представител, установен в Общността, не е приложил, или е приложил само частично съществуващите технически спецификации, упоменати в параграф 2, които изискват, съгласно установените в член 13, параграф 4 критерии, продуктът да бъде представен за деклариране на съответствие, както е дефинирано в приложение III, точка 2, подточка ii), втора и трета възможности и съответните решения по член 13, параграф 4 и приложение III се прилагат, а годността за употреба на тези продукти по смисъла на член 2, параграф 1 ще бъде установявана в съответствие с процедурата, посочена в приложение III, точка 2, подточка ii), втората възможност.

5. Комисията, при консултации с Комитета, посочен в член 19, разработва, ръководи и периодично преглежда списък на продуктите, които са от несъществено значение за здравето и безопасността и по отношение на които, декларация на производителя за съответствие с „утвърдени технологии“ ще позволява предлагането на пазара на такива продукти.

6. Маркировката „ЕО“ означава, че продуктите удовлетворяват изискванията на параграфи 2 и 4 от този член. Производителят или неговият представител, установен в Общността, носят отговорността за поставянето на маркировка „ЕО“ върху самия продукт, върху прикрепен към него или на опаковката му етикет или в придружаващите го търговски документи.

Моделът на маркировката „ЕО“ и условията за нейната употреба са дадени в приложение III.

Продуктите, посочени в параграф 5, не носят маркировка „ЕО“.

Член 5

1. Когато една държава-членка или Комисията са на мнение, че хармонизираните стандарти или европейските технически одобрения, посочени в член 4, параграф 2, букви а) и б), или упълномощаванията, посочени в глава II, не отговарят на разпоредбите на членове 2 и 3, държавата-членка или Комисията уведомява Комитета, посочен в член 19, като излага своите аргументи. Комитетът спешно изразява своето становище.

Като взема предвид становището на Комитета и след консултации с Комитета, учреден с Директива 83/189/ЕИО, когато става въпрос за хармонизирани стандарти, Комисията информира държавите-членки дали въпросните стандарти или одобрения трябва да бъдат отменени по силата на публикуваните текстове съгласно член 7, параграф 3.

2. При получаване на съобщението, предвидено в член 4, параграф 3, Комисията се консултира с Комитета, посочен в член 19. Като взема предвид становището на Комитета, Комисията уведомява държавите-членки дали за въпросните технически спецификации трябва да важи презумпцията за съответствие и в случай, че това е така, публикува съответната отпратка в Официален вестник на Европейските общности.

Ако Комисията или една държава-членка счита, че дадена техническа спецификация не отговаря повече на условията, изискващи се във връзка с презумпцията за съответствие с разпоредбите на членове 2 и 3, Комисията се консултира с Комитета, предвиден в член 19. Като взема предвид становището на упоменатия Комитет, Комисията уведомява държавите-членки дали по отношение на въпросната национална техническа спецификация трябва да продължава да важи презумпцията за съответствие, и ако не, дали отпратката за нея, посочена в член 4 параграф 3, трябва да бъде отменена.

Член 6

1. Държавите-членки няма да създават пречки пред свободното движение, пускането на пазара или употребата на своя територия на продукти, които отговарят на разпоредбите на директивата.

Държавите-членки гарантират, че при употребата по предназначение на такива продукти няма да бъдат създавани пречки чрез правила или условия, наложени от публични органи или от частни органи, действащи като публични предприятия или действащи като публичен орган въз основа на монополните си позиции.

2. Държавите-членки разрешават обаче необхванатите от член 4, параграф 2 продукти да бъдат пускани на пазара на техните територии, ако те отговарят на националните разпоредби в съответствие с Договора, докато европейските технически спецификации, упоменати в глави II и III, не предвидят друго. Комисията и Комитетът, посочен в член 19, следят и периодично преразглеждат развитието на европейските технически спецификации.

3. Когато съответните европейски технически спецификации, сами или въз основа на тълкувателните документи, посочени в член 3, параграф 3, правят разлика между различни класове, съответстващи на различни нива на експлоатационните характеристики, държавите-членки могат да определят нивата на експлоатационните характеристики да бъдат спазвани и на тяхна територия само в рамките на класификациите, приети на равнище на Общността и при условие че използват всички класове, някои от тях или само един.

ГЛАВА II

Хармонизирани стандарти

Член 7

1. С цел да се осигури качеството на хармонизираните стандарти за продукти, стандартите трябва да бъдат разработвани от европейските организации по стандартизация въз основа на възлагания, реализирани от Комисията, в съответствие с процедурата, изложена в Директива 83/189/ЕИО, след консултация с Комитета, предвиден в член 19, и в съответствие с подписаните на 13 ноември 1984 г. общи разпоредби за сътрудничество между Комисията и тези органи.

2. Така разработените стандарти трябва да бъдат съобразени, доколкото това е възможно на практика, с характерната за експлоатационните характеристики на продуктите терминология, като се отчитат тълкувателните документи.

3. Веднага след изработването на стандартите от европейските организации по стандартизация, Комисията публикува отпратки за стандартите от серия „С“ в Официален вестник на Европейските общности.

ГЛАВА III

Европейско техническо одобрение

Член 8

1. Европейското техническо одобрение представлява положителна техническа оценка на годността за употреба на даден продукт според предназначението му, основаваща се върху удовлетворяването на съществените изисквания към строежите, в които се използва продуктът.

2. Европейското техническо одобрение може да бъде издавано за:

а)	продукти, за които не съществува нито хармонизиран стандарт, нито признат национален стандарт, нито възлагане за хармонизиран стандарт и за които Комисията, след консултации с Комитета, посочен в член 19, счете, че няма възможност или все още не може да се разработи такъв стандарт; и

б)	продукти, които се отклоняват значително от хармонизирани или признати национални стандарти.

Даже в случая, когато има изготвено възлагане за хармонизиран стандарт, посочените в буква а) разпоредби не изключват издаването на европейско техническо одобрение за продукти, за които съществуват указания за такова одобрение. Това важи до влизане в сила на хармонизирания стандарт в държавите-членки.

3. В особени случаи, след консултация с Комитета, посочен в член 19, Комисията може чрез дерогация от параграф 2, буква а) да разреши издаването на Европейско техническо одобрение за продукти, за които съществува възлагане за хармонизиран стандарт или за които Комисията е постановила, че е възможно разработване на хармонизиран стандарт. Това разрешение важи за определен период от време.

4. По принцип Европейското техническо одобрение се издава за период от 5 години. Този период може да бъде удължаван.

Член 9

1. Европейското техническо одобрение за даден продукт се основава върху проучвания, изпитвания и оценка въз основа на тълкувателните документи, предвидени в член 3, параграф 3 и на указанията, посочени в член 11 за този продукт или за съответната група продукти.

2. Когато не съществуват или все още не съществуват указанията, упоменати в член 11, Европейското техническо одобрение може да бъде издадено с позоваване на съответните съществени изисквания и тълкувателни документи в случаите, когато оценката на продукта е приета от одобряващите органи, действащи съвместно в организацията, посочена в приложение II. Когато одобряващите органи не могат се споразумеят, въпросът се отнася до Комитета, посочен в член 19.

3. Европейското техническо одобрение за даден продукт се издава в една държава-членка, в съответствие с изложената в приложение II процедура, по молба на производителя или на негов представител, установен в Общността.

Член 10

1. Всяка държава-членка уведомява останалите държави-членки и Комисията за наименованията и адресите на органите, които тя е упълномощила да издават Европейски технически одобрения.

2. Одобряващите органи трябва да отговарят на изискванията на настоящата директива и по-специално трябва да могат:

—	да оценяват годността за употреба на нов продукт въз основа на научни и практически познания,

—	да вземат безпристрастни решения по отношение на интересите на съответните производители или техните представители, и

—	да съпоставят участията на всички заинтересовани страни с цел да се получи балансирана оценка.

3. Списъкът на одобряващите органи, които са компетентни да издават Европейски технически одобрения, както и всички изменения на този списък, се публикуват в серия „C“ на Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

1. Комисията, след консултации с Комитета, предвиден в член 19, прави възлагане на организацията на посочените от държавите-членки одобряващи органи за разработване на указания за Европейско техническо одобрение за даден продукт или група продукти.

2. Указанията за Европейско техническо одобрение за даден продукт или група продукти би трябвало да съдържат в частност следното:

а)	списък на съответните тълкувателни документи, предвидени в член 3, параграф 3;

б)	специфични изисквания към продуктите по смисъла на съществените изисквания, упоменати в член 3, параграф 1;

в)	процедури за изпитвания;

г)	метод за оценка и заключение по резултатите от изпитванията;

д)	процедури за инспектиране и процедури за оценка на съответствието, които трябва да отговарят на членове 13, 14 и 15;

е)	срок на валидност на Европейското техническо одобрение.

3. Указанията за Европейско техническо одобрение, след консултация с Комитета, предвиден в член 19, се публикуват от държавите-членки на техните официален език или езици.

ГЛАВА IV

Тълкувателни документи

Член 12

1. Комисията, след консултиране с Комитета, предвиден в член 19, инструктира технически комитети, в които участват държавите-членки, да разработят тълкувателните документи, предвидени в член 3, параграф 3.

2. Тълкувателните документи трябва:

а)	да придават конкретна форма на изложените в член 3 и в приложение I съществени изисквания, чрез хармонизиране на терминологията и на техническата база, както и чрез въвеждане на класове или нива за всяко изискване, ако е необходимо и, ако научните и технически познания позволяват това;

б)	да посочват методи за съгласуване на тези класове или нива на изисквания с техническите спецификации, посочени в член 4, като например: методи за изчисляване и изпробване, технически правила за разработване на проекти и др.;

в)	да служат като справочни документи при съставянето на хармонизирани стандарти и на указания за Европейско техническо одобрение, както и при признаването на национални технически спецификации в съответствие с член 4, параграф 3.

3. Комисията публикува тълкувателните документи от серия „C“ в Официален вестник на Европейските общности, след изискване на становище от Комитета, упоменат в член 19.

ГЛАВА V

Удостоверяване за съответствие

Член 13

1. Производителят или негов представител, установен в Общността, носи отговорност за удостоверяването, че продуктите са в съответствие с изискванията на дадена техническа спецификация по смисъла на член 4.

2. Продукти, които са обект на удостоверяване за съответствие, се ползват от презумпцията за съответствие на техническите спецификации по смисъла на член 4. Съответствието се установява посредством изпитване или друго доказателство въз основа на техническите спецификации, съгласно приложение III.

3. Удостоверяването за съответствието на продукта предполага, че:

а)	производителят разполага със система за фабричен производствен контрол, която гарантира, че производството отговаря на съответните технически спецификации; или

б)	за някои продукти, посочени в съответните технически спецификации, в допълнение към системата за фабричен производствен контрол, при оценяването и надзора на производството или на самия продукт участва и одобрен орган по сертифициране.

4. Изборът на процедура по смисъла на параграф 3 за даден продукт или група продукти се уточнява от Комисията, след консултация с Комитета, упоменат в член 19, в зависимост от:

а)	значението на ролята на продукта по отношение на съществените изисквания и по-специално на тези, свързани със здравето и сигурността;

б)	естеството на продукта;

в)	ефектът от изменчивостта на характеристиките на продукта върху неговата годност;

г)	чувствителността на продукта към дефекти при производството;

и в съответствие с особеностите, посочени в приложение III.

Във всеки един от случаите се избира възможно най-малко неблагоприятната по отношение на сигурността процедура.

Така определената процедура се посочва при възлаганията и в техническите спецификации или в произтичащите от тях публикации.

5. В случай на индивидуално (и несерийно) производство, е достатъчна само декларацията за съответствие съгласно приложение III, параграф 2 ii) третата възможност, освен ако техническите спецификации за продукти с особено важно значение за здравето и сигурността не изискват друго.

Член 14

1. Съгласно приложение III, описаните процедури водят до:

а)	в случая на член 13, параграф 3, буква а) — до издаване на декларация за съответствие на продукта от производителя или негов представител, установен в Общността; или

б)	в случая на член 13, параграф 3, буква б) — до издаване от упълномощен орган по сертифициране на сертификат за съответствие на системата за производствен контрол и надзор или на самия продукт.

Подробни правила за въвеждането на процедурите за удостоверяване на съответствие са дадени в приложение III.

2. Декларацията за съответствие на производителя или сертификатът за съответствие дават право на производителя или на неговия представител, установен в Общността да поставя съответната маркировка „ЕО“ върху самия продукт, върху прикрепения към него етикет, върху опаковката му или върху придружаващите го търговски документи. Образецът на маркировката „ЕО“ и правилата за използването му при всяка от процедурите за удостоверяване на съответствието, се съдържат в приложение III.

Член 15

1. Държавите-членки гарантират, че маркировката „ЕО“ се използва правилно.

2. Когато се установи, че маркировката „ЕО“ е била поставена на продукт, който не отговаря на условията или вече не отговаря на условията по настоящата директива, държавата-членка, в която се удостоверява съответствието, гарантира по целесъобразност, че използването на маркировката „ЕО“ е забранено и непродадените продукти са оттеглени или маркировките са заличени дотогава, докато въпросният продукт бъде приведен отново в съответствие.

Заинтересованата държава-членка незабавно информира останалите държави-членки и Комисията, като им съобщава всички детайли, свързани с количеството и качеството, необходими, за да се идентифицира несъответстващият продукт.

3. Държавите-членки гарантират, че ще бъде забранено поставянето върху продуктите или опаковките им на знаци, които могат да бъдат объркани с маркировката „ЕО“.

ГЛАВА VI

Специални процедури

Член 16

1. При липса на дефинираните в член 4 технически спецификации за даден продукт и при отправяне на молби в конкретни случаи, държавата-членка – получател следва да счита, че продуктът съответства на действащите в нея национални разпоредби, ако той е преминал успешно изпитвания и инспекции, проведени от одобрен орган в държавата-членка – производител, съгласно действащите в държавата-членка – получател или признати от нея за еквивалентни методики.

2. Държавата-членка – производител информира държавата-членка – получател, в съответствие с чиито разпоредби се извършват изпитванията и инспекциите, за органа, който тя възнамерява да одобри за тази цел. Държавата-членка – получател и държавата-членка – производител взаимно си осигуряват цялата необходима информация. В резултат на тази обмяна на информация, държавата-членка –производител одобрява така предложения орган. Ако дадена държава-членка има известни опасения, тя формулира своята позиция и информира Комисията.

3. Държавите-членки гарантират, че определените от тях органи си оказват необходимото съдействие.

4. Когато една държава-членка установи, че даден одобрен орган не извършва изпитванията и инспекциите в точно съответствие с националните ѝ разпоредби, тя уведомява държавата-членка, в която този орган е одобрен. Уведомената държава-членка информира в рамките на разумен срок от време, уведомяващата държава-членка, какви мерки са предприети. Ако уведомяващата държава-членка не счита взетите мерки за достатъчни, тя може или да забрани предлагането на пазара и употребата на въпросния продукт, или да постави специални условия. Тя информира другата държава-членка и Комисията за това.

Член 17

Държавите-членки – получателки придават такава стойност на докладите и удостоверенията за съответствие, издадени в държава-членка – производител съгласно описаната в член 16 процедура, каквато и на собствените си съответстващи национални документи.

ГЛАВА VII

Одобрени органи

Член 18

1. Държавите-членки изпращат на Комисията списък с наименованията и адресите на органите за сертифициране и инспектиране и на изпитвателните лаборатории в държавите-членки, които те са определили за изпълнение на задачите, свързани с техническите одобрения, сертификатите за съответствие, инспекциите и изпитванията в съответствие с настоящата директива.

2. Органите за сертифициране, органите за инспекция и изпитвателните лаборатории се съобразяват с критериите, изложени в приложение IV.

3. Държавите-членки посочват продуктите, които попадат в компетенциите на органите и лабораториите, предвидени в параграф 1 и естеството на възлаганите им задачи.

ГЛАВА VIII

Постоянен комитет по строителството

Член 19

1. Учредява се Постоянен комитет по строителството.

2. Комитетът се състои от представители, посочени от държавите-членки. Той се председателства от представител на Комисията. Всяка държава-членка посочва по двама представители. Представителите могат да бъдат придружавани от експерти.

3. Комитетът приема собствен процедурен правилник.

Член 20

1. Комитетът, посочен в член 19, може по искане на своя председател или на дадена държава-членка, да разглежда всеки въпрос, повдигнат във връзка с въвеждането и практическото приложение на тази директива.

2. Разпоредбите, необходими за:

а)	въвеждането на класове при изискванията, доколкото те не са включени в тълкувателните документи, и въвеждането на процедурата за установяване на съответствие на възлаганите за стандарти, съгласно член 7, параграф 1 и в указанията за одобрение, съгласно член 11, параграф 1;

б)	даването на указания за съставяне на тълкувателни документи, съгласно член 12, параграф 1 и решенията относно тълкувателните документи, съгласно член 12, параграф 3;

в)	признаването на националните технически спецификации, съгласно член 4, параграф 3;

се приемат в съответствие с процедурата, изложена в параграфи 3 и 4.

3. Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът огласява своето становище по проекта в срок, който председателят предлага в зависимост от спешността на проблема. Становището се приема с мнозинство, така както е изложено в член 148, параграф 2 от Договора, в случаите на решения, които трябва да се вземат от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по начина, посочен в същия член. Председателят не гласува.

4. Комисията приема предложените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

Ако предложените мерки не съответстват на становището на Комитета, или ако не е прието становище, Комисията незабавно представя в Съвета предложение за мерките, които трябва да бъдат взети. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

В случай, че и след изтичане на три месеца от представяне на предложението в Съвета, последният не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА IХ

Защитна клауза

Член 21

1. Когато една държава-членка установи, че даден продукт, обявен за съответстващ на условията на тази директива, не отговаря на членове 2 и 3, тя следва да вземе всички подходящи мерки за изтегляне на тези продукти от пазара, да забрани предлагането им на пазара или да ограничи свободното им движение.

Въпросната държава-членка незабавно уведомява Комисията за всяка подобна мярка, като посочва причините за своето решение и по-специално дали несъответствието се дължи на:

а)	несъблюдаването на членове 2 и 3, когато продуктът не отговаря на техническите спецификации, упоменати в член 4;

б)	неправилното прилагане на техническите спецификации, предвидени в член 4;

в)	пропуски в самите технически спецификации, предвидени в член 4.

2. Комисията провежда във възможно най-кратък срок консултация със заинтересованите страни. Ако след тази консултация Комисията установи, че действието е оправдано, тя незабавно информира за това предприелата действието държава-членка, както и останалите държави-членки.

3. Когато решението, предвидено в параграф 1, се дължи на пропуски в стандартите или техническите спецификации, Комисията, след консултация със заинтересованите страни, посочва в двумесечен срок въпроса пред Комитета, предвиден в член 19, както и пред Комитета, учреден с Директива 83/189/ЕИО за случаите на пропуски в даден хармонизиран стандарт, ако взелата мерки държава-членка възнамерява да ги запази, и започва процедурите, посочени в член 5, параграф 2.

4. Въпросната държава-членка предприема подходящи действия спрямо направилият декларацията за съответствие и информира за това Комисията и останалите държави-членки.

5. Комисията гарантира, че държавите-членки ще бъдат своевременно информирани за хода и резултатите от тази процедура.

ГЛАВА Х

Заключителни разпоредби

Член 22

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от тридесет месеца след нотифицирането ѝ (6). Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 23

Най-късно до 31 декември 1993 г. Комисията, след консултации с Комитета, предвиден в член 19, преразглежда приложимостта на предвидените в тази директива процедури и, ако е необходимо, прави предложения за съответни изменения.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ С 93, 6.4.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ С 305, 16.11.1987 г., стр. 74 и ОВ С 326, 19.12.1988 г.

(3) ОВ С 95, 11.4.1988 г., стр. 29.

(4) ОВ С 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(5) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(6) Тази директива е нотифицирана на държавите-членки на 27 декември 1988 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Продуктите трябва да са подходящи за строежи, които (като цяло и в отделните си части) съответстват на предвидената експлоатация и на изискванията за икономичност, и в тази връзка удовлетворяват посочените по-долу съществени изисквания, когато строежите са предмет на правни актове, съдържащи подобни изисквания. Такива изисквания трябва, при нормално поддържане, да се удовлетворяват в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок. По принцип, изискванията се отнасят за въздействия, които са предсказуеми.

1. Товароносимост (механично съпротивление и устойчивост)

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да му въздействат по време на строителството и експлоатацията да не доведат до някой от следните резултати:

а)	рухване на целия строеж или част от него;

б)	значителни стойности на меродавните деформации;

в)	повреда на други части от строежа, на съединения или на монтирани инсталации, в резултат на значителни деформации на носещата конструкция;

г)	повреда, която е непропорционално голяма според предизвикалата я първопричина.

2. Пожаробезопасност

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случай на възникване на пожар:

—	товароносимостта на конструкцията да бъде осигурена за определен период от време,

—	възникването и разпространяването на пожара и на дима в строежа да бъдат ограничени,

—	разпространяването на пожара към съседните строежи да бъде ограничено,

—	обитателите да могат да напуснат строежите или да бъдат спасени с други средства,

—	да се има предвид безопасността на спасителните групи.

3. Хигиена, здраве и околна среда

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не бъде заплаха за хигиената или здравето на обитателите на строежа или съседите, по-специално в резултат на някои от следните причини:

—	отделяне на отровни газове,

—	наличие на опасни частици или газове във въздуха,

—	излъчване на опасна радиация,

—	замърсяване или отравяне на водата или почвата,

—	лошо отвеждане на отпадни води, дим, твърди или течни отпадъци,

—	наличие на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа.

4. Безопасност при експлоатация

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не създава неприемливи рискове от инциденти при обслужване или работа, като: подхлъзване, падане, удар, изгаряне, електрически удар, нараняване от експлозия.

5. Защита от шум

Строежът трябва да бъде проектиран и изпълнен по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите на строежа или до хората в близост до него, да се запази на такова ниво, че да не застрашава тяхното здраве и да им позволява да спят, почиват и работят при задоволителни условия.

6. Икономия на енергия и топлоизолация

Строежите, както и техните отоплителни, охлаждащи и вентилационни инсталации, трябва да бъдат проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да бъде малко, като се отчитат местните климатични условия и топлинния комфорт на обитателите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ

1. Искане за одобрение може да бъде направено от даден производител или негов представител, установен в Общността, само към един упълномощен за тази цел орган.

2. Определените от държавите-членки одобряващи органи образуват една организация. При изпълнение на своите задължения, тази организация е задължена да работи в тясно сътрудничество с Комисията, която по важни въпроси се консултира с Комитета, посочен в член 19 на директивата. Когато дадена държава-членка е определила повече от един одобряващ орган, тя отговаря за координацията на тези органи; тя също определя органа, който да бъде неин говорител в организацията.

3. Общите процедурни правила за подаване на молбата, за подготвянето и издаването на одобрения се разработват от организацията, включваща определените одобряващи органи. Общите процедурни правила се приемат от Комисията въз основа на становището на Комитета, в съответствие с член 20.

4. В рамките на включващата ги организация, одобряващите органи следва да си оказват взаимно необходимото съдействие. Тази организация отговаря също и за координацията при специфични въпроси по техническото одобрение. Когато е необходимо, организацията изгражда подгрупи за тази цел.

5. Европейските технически одобрения се публикуват от одобряващите органи, които уведомяват всички останали одобрени органи. При молба на който и да е упълномощен одобряващ орган, се предоставя за информация пълен комплект от документацията по издаденото одобрение.

6. Разходите по процедурата за Европейско техническо одобрение се заплащат от депозиралото искането лице, в съответствие с националните разпоредби.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УДОСТОВЕРЯВАНЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ

1. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Когато процедурите за удостоверяване на съответствието на даден продукт с техническите спецификации по член 13 са определени, се използват изложените по-долу методи за контрол на съответствието. Изборът на методите и комбинацията от тях за която и да е система, зависят от изискването към конкретния продукт или група продукти, съгласно критериите, посочени в член 13, параграфи 3 и 4:

а)	първоначално изпитване на прототип на продукта, от производителя или от одобрен орган;

б)	изпитване на пробни образци от производството, взети в съответствие със съставен от производителя или от одобрения орган за изпитването, тестови график;

в)	изпитване по искане на одитор на взети от фабриката, от пазара или от строителната площадка пробни образци, извършвано от производителя или от одобрен орган;

г)	изпитване от производителя или от одобрен орган на пробни образци от партида, която е подготвена за доставяне или вече е доставена;

д)	фабричен производствен контрол;

е)	първоначално инспектиране на фабриката и на фабричния производствен контрол от одобрен орган;

ж)	постоянен надзор, обследване и оценка на фабричния производствен контрол от одобрен орган.

Съгласно директивата, „фабричен производствен контрол“ означава непрекъснат вътрешен контрол на производството, извършван от производителя. Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, трябва систематично да бъдат документирани под формата на писмени правила и процедури. Документацията на системата за производствен контрол гарантира общоприето разбиране на начина за осигуряване на качеството и дава възможност за проверка на желаните характеристики на продукта и на ефикасността на системата за производствен контрол.

2. СИСТЕМА ЗА УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Препоръчва се използването на следните системи за удостоверяване на съответствие:

сертифициране на съответствието на продукта от одобрен орган по сертифициране на базата на:

а)

Задачи на производителя

1)	Фабричен производствен контрол;

2)	По-нататъшно изпитване на пробни образци, взети от фабриката от производителя, съгласно предвидения план за изпитвания;

б)

Задачи на одобрения орган

3)	Изпитване на прототипи на продукта;

4)	Първоначално инспектиране на фабриката и фабричния производствен контрол;

5)	Постоянен надзор, обследване и оценка на фабричния производствен контрол;

6)	Евентуално, при поискване от одитор, изпитване на пробни образци, взети във фабриката, от пазара или от строителната площадка.

ii)

Декларация за съответствие на продукта, изготвена от производителя на базата на:

Първа възможност:

а)

Задачи за производителя

1)	Изпитване на прототипи на продукта;

2)	Фабричен производствен контрол;

3)	Евентуално, изпитване на пробни образци, взети във фабриката, съгласно предвидения план за изпитване.

б)

Задачи за одобрения орган

Сертифициране на фабричния производствен контрол, изготвено на базата на:

—	първоначална инспекция на фабриката и на фабричния производствен контрол,

—	евентуално, постоянен надзор, оценка и одобряване на фабричния производствен контрол.

Втора възможност:

1)	Изпитване на прототипи на продукта от одобрена лаборатория;

2)	Фабричен производствен контрол.

Трета възможност:

a)	Изпитване на прототипи на продукта от производителя;

b)	Фабричен производствен контрол.

3. ОРГАНИ, УЧАСТВАЩИ В УДОСТОВЕРЯВАНЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕ

По отношение на функциите на органите, участващи при удостоверяването на съответствие, трябва да се прави разграничение между:

i)	орган по сертифициране, което означава безпристрастен орган, държавен или не, притежаващ необходимата компетентност и отговорност да извършва сертифициране за съответствие, според дадени правила за процедури и управление;

ii)

орган за инспекция, което означава безпристрастен орган, притежаващ необходимата организация, персонал, компетентност и почтеност, за да изпълнява по зададени критерии такива функции, като: оценки, препоръки за приемане и следващи одиторски проверки на дейността по качествения контрол на производителя, както и подбор и оценка по специфични критерии на продуктите на обекта, във фабриката или където и да е другаде;

iii)	изпитвателна лаборатория, което означава лаборатория, която измерва, наблюдава, изпитва, калибрира или определя по друг начин характеристиките или експлоатационните качества на материали или продукти.

В случаите i) и ii) (първа възможност) на параграф 2, трите функции от 3 i) до iii) могат да се изпълняват от един и същи или от различни органи, като в последния случай, органът за инспекция и/или изпитвателната лаборатория, участващи при удостоверяване на съответствието, изпълняват своите функции от името на органа по сертифициране.

По отношение на критериите за компетентност, безпристрастност и почтеност на органите за сертифициране и инспектиране и на изпитвателните лаборатории, виж приложение IV.

4. МАРКИРОВКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО, СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО, ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО

4.1. Маркировка за съответствие „ЕО“:

Маркировката за съответствие „ЕО“ се състои от инициалите „ЕО“, които имат следната форма:

Маркировката „ЕО“ трябва да се придружава от:

—	наименованието или идентификационния знак на производителя, когато е целесъобразно, и

—	указания за изискващите се характеристики на продукта на базата на техническите спецификации,

—	последните две цифри на годината, през която е била поставена маркировката,

—	идентификационен знак на участвалия орган по инспекцията,

—	номер на сертификата за съответствие на ЕО.

4.2. Сертификат за съответствие на ЕО

Сертификатът за съответствие на ЕО трябва да съдържа по-специално следното:

—	наименование и адрес на органа по сертифициране,

—	наименование и адрес на производителя или негов представител, установен в Общността,

—	описание на продукта (вид, идентификация, употреба и др.),

—	разпоредби, на които отговаря продуктът,

—	особени условия за употреба на продукта,

—	номер на сертификата,

—	условия и срок на валидност на сертификата, когато това е целесъобразно,

—	име и длъжност на лицето, упълномощено да подпише сертификата.

4.3. Декларация за съответствие на ЕО

Декларацията за съответствие на ЕО трябва да съдържа по-специално следното:

—	наименование и адрес на производителя или негов представител, установен в Общността,

—	описание на продукта (вид, идентификация, употреба и др.),

—	разпоредби, на които отговаря продуктът,

—	специфични условия, свързани с употребата на продукта,

—	наименование и адрес на одобрения орган, когато това е целесъобразно,

—	име и длъжност на лицето, оправомощено да подписва декларацията от името на производителя или упълномощен негов представител.

4.4. Сертификатът и декларацията за съответствие трябва да се представят на официалния език или езици на държавата-членка, в която продуктът трябва да се използва.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОДОБРЕНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИ ЛАБОРАТОРИИ, ОРГАНИ ЗА ИНСПЕКТИРАНЕ И ОРГАНИ ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ

Определените от държавите-членки изпитвателни лаборатории, органи за инспектиране и органи за сертифициране трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1.	наличност на персонал и на необходимите средства за обзавеждане;

2.	техническа компетентност и професионална почтеност на персонала;

3.	безпристрастност на служителите и техническия персонал по отношение на всички групи от пряко или косвено свързани със строителните продукти лица, при извършване на изпитанията, съставяне на протоколите, издаване на сертификатите и осъществяване на надзора, предвиден в настоящата директива;

4.	опазване на професионалната тайна от страна на персонала;

5.	наличие на застраховка за гражданска отговорност, освен ако съгласно националното законодателство, отговорността се поема от държавата.

Спазването на условия 1 и 2 се проверява периодично от компетентните органи на държавите-членки.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

31989L0107

L 040/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека

(89/107/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

в сътрудничество с Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че различията между националните законодателства, отнасящи се до хранителните добавки и условията за тяхната употреба, възпрепятстват свободното движение на храни; като има предвид, че те могат да създадат условия за нелоялна конкуренция, което пряко се отразява върху изграждането или функционирането на общия пазар;

като има предвид, че по тази причина е необходимо сближаването на тези законодателства;

като има предвид, че тези изисквания трябва да бъдат включени в една подробна директива, която трябва да се състави на етапи;

като има предвид, че съставянето на списъци от категории на хранителни добавки, което трябва да бъде обезпечено от директива, е предмет на решение на Съвета, действащ съгласно процедурата, установена от член 100а от Договора;

като има предвид, че употребата на хранителни добавки, принадлежащи към такива категории, които се разрешават единствено въз основа на договорени научни и технологични критерии, приети от Съвета;

като има предвид, че при съставянето на списъци с хранителни добавки и условията за тяхното употреба, Научният комитет по храните, създаден въз основа Решение 74/234/ЕИО на Комисията (3), трябва да се консултира преди приемането на разпоредби, които могат да окажат влияние върху публичното здраве;

като има предвид, че трябва да бъде възможно да се приеме списък с разрешени добавки, получени въз основа на научното и техническо развитие; като има предвид, че в този случай може да бъде уместно, освен правилата за процедурите, уредени от Договора, да се добави също и система, позволяваща на държавите-членки да допринесат чрез приемането на временни национални мерки, за търсенето на решение от Общността;

като има предвид, че определянето на критериите за чистота на такива хранителни добавки и съставянето на методи за анализ и тестване са технически въпроси, които се възлагат на Комисията;

като има предвид, че съществуващите разпоредби на Общността относно оцветителите, консервантите, антиоксидантите и емулгаторите, стабилизаторите, сгъстителите и желиращите вещества, ще изискват изменения въз основа на настоящата директива;

като има предвид, че във всички случаи, когато Съветът упълномощава Комисията да прилага правила, отнасящи се до храни, се налага изготвянето на разпоредби относно процедура, установяваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, учреден с Решение 69/414/ЕИО на Комисията (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до хранителни добавки, различните категории от които са дадени в приложение I и които се влагат или са предназначени за употреба като съставки в производството или подготовката на хранителен продукт и които все още присъстват в крайния продукт, дори и в променена форма, наричани по-долу за краткост „хранителни добавки“.

2. За целите на настоящата директива, „хранителни добавки“ означава всяко едно вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и което обикновено не се използва като отличителна съставка на храната, независимо от това дали има хранителни свойства, като преднамерената му употреба в храната за технологичните цели на производството, преработката, подготовката, обработката, пакетирането, транспортирането или съхранението на такава храна, води до или може да се очаква да доведе до самото то или неговите вторични продукти, превръщането му директно или индиректно в компонент на такива храни.

3. Настоящата директива не се прилага за:

а)	обработващи спомагателни вещества (5);

б)	вещества, използвани при защитата на растения и растителни продукти в съответствие с правилата на Общността, отнасящи се до здравето на растенията;

в)	ароматизиращи вещества, влагани в храни, попадащи в обхвата на Директива 88/388/ЕИО на Съвета (6);

г)	вещества, добавяни към храни като хранителни вещества (например минерали, трасиращи елементи или витамини).

Член 2

1. По отношение на всяка една от категориите, посочени в приложение I, за която са съставени списъци съгласно член 3, параграф 3, само онези хранителни добавки, включени в тези списъци, могат да се влагат в производството или подготовката на храни и само при условията, посочени там.

2. Включването на хранителни добавки в една от категориите в приложение I се извършва въз основа на принципната функция, която нормално се свързва с въпросната хранителна добавка. Обаче, поставянето на хранителната добавка в дадена категория не изключва възможността добавката да бъде разрешена за няколко функции.

3. Хранителните добавки се включват в даден списък въз основа на общите критерии, описани в приложение II.

Член 3

1. Специални разпоредби относно хранителните добавки в категориите, дадени в приложение I, се уреждат в подробна директива, включително съществуващите специфични директиви за определени категории добавки. Настоящата директива може, обаче, да се състави на етапи.

2. Съветът приема, действайки по предложение на Комисията съгласно процедурата в член 100а на Договора:

а)	списък на добавки, употребата на които е разрешена, изключвайки всички останали;

б)	списъкът на храните, в които могат да се влагат тези добавки, условията, при които могат да бъдат влагани и, когато е уместно, ограничение на технологичната цел на тяхната употреба;

в)	правилата за добавките, използвани като носещи вещества и разтворители, включително техните критерии за чистота, когато е необходимо.

3. Съгласно процедурата по член 11, се приема следното:

а)	критериите за чистота за разглежданите добавки;

б)	когато е необходимо, методи за анализ, необходими за проверка на критериите за чистота по буква а);

в)	когато е необходимо, процедурата за вземане на проби и методите за количествени и качествени анализи на хранителни добавки в и за храни;

г)	други правила, осигуряващи съответствие с разпоредбите на член 2.

Член 4

1. Когато държава-членка, в резултат на нова информация или преоценка на съществуваща информация, съобщена преди настоящата директива, или преди приетата подробна директива по член 3, има основания да счита, че употребата на добавки в храните, въпреки че е съгласувано с настоящата Директива или кой да е списък, съставен по член 3, застрашава човешкото здраве, тази държава-членка може временно да спре или ограничи прилагането на въпросните разпоредби на своята територия. Тя незабавно уведомява за това другите държави-членки и Комисията и посочва причините за своето решение.

2. Комисията, в рамките на Постоянния комитет за храните, проучва по спешност, основанията, посочени от държавата-членка по параграф 1, след което дава своето становище и предприема подходящите мерки.

3. Ако Комисията реши, че са необходими изменения в настоящата директива или подробната директива по член 3, за да се разрешат трудностите, упоменати в параграф 1 и за да се осигури защита на човешкото здраве, тя започва процедурата, установена с член 11, с цел да се приемат тези изменения; държавите-членки, които са приели защитни мерки, в този случай могат да продължат действието им до приемането на измененията.

Член 5

1. С цел да се вземат под внимание научните или технически разработки, появили се до приемането на списъка в съответствие с член 3, една държава-членка може временно да разреши на своята територия пускането на пазара и употребата на добавка от категориите, посочени в приложение I и които не са включени в съответния списък, при условие че са удовлетворени следните изисквания:

а)	разрешението е ограничено до максимален период от две години;

б)	държавата-членка обезпечава официалния контрол върху храните, съдържащи добавка, разрешена от нея;

в)	в разрешението държавата-членка може да постави изискване храните, произведени с въпросната добавка, да носят специално обозначение.

2. Държавата-членка изпраща на останалите държави-членки и на Комисията текста на всяко едно решение, прието относно разрешение, съгласно параграф 1, в срок от два месеца от датата, на която решението е влязло в сила.

3. Преди да изтече двугодишния период, предвиден в параграф 1, буква а), държавата-членка може да се обърне с молба към Комисията да включи в списъка, приет в съответствие с член 3, добавката, която е предмет на национално разрешение съгласно параграф 1 от настоящия член. Същевременно, държавата-членка осигурява доказателствата, които по нейно виждане подкрепят включването в списъка и посочва как ще се употребява добавката. Ако Комисията реши да разгледа това разрешение, тя извършва процедурата, установена в член 100а на Договора, с цел да изменение на списъка в съответствие с член 3. Съветът предприема действия по предложение на Комисията в срок от 18 месеца от датата, на която е разгледан въпроса.

4. Ако в рамките на двугодишния период, предвиден по параграф 1, Комисията не изготви предложение в съответствие с параграф 3, или ако Съветът не предприеме действия в 18-месечния период, предвиден по параграф 3, националното разрешение задължително се отменя. Същевременно, всяко едно разрешение, издадено от друга държава-членка за същата добавка, също се отменя.

5. Не може да се издаде ново разрешение за същата добавка, освен ако научните или технически разработки, направени преди отменянето, предвидено в параграф 4, не го обосновават.

Член 6

Разпоредби, които могат да повлияят върху публичното здраве, се приемат след обсъждане с Научния комитет по храните.

Член 7

1. Хранителни добавки, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, могат да се пускат на пазара, само ако тяхната опаковка или контейнери носят следната информация, поставена на видно място, ясно четлива и неизтриваема:

а)

—

за хранителни добавки, продавани единично или смесени една с друга, за всяка добавка, името, установено от някоя от прилаганите разпоредби на Общността и нейния ЕИО номер или, ако не съществуват такива разпоредби, достатъчно точно описание на добавката, което да я разграничава от добавките, с които може да бъде объркана, в низходящ ред по отношение на тегловния процент в общото тегло,

—

когато в добавките са прибавени други вещества или материали или хранителни съставки, подпомагащи съхранението, продажбата, стандартизацията, разреждането или разтварянето на хранителна добавка или добавки, името в съответствие с първото тире и обозначението на всяка съставка в низходящ ред по отношение на тегловния процент в общото тегло;

б)

—	или изявлението „за употреба в храни“,

—	или изявлението „за ограничена употреба в храни“,

—	или по-специфична препратка за предназначението на употребата в храни;

в)	ако е необходимо, специалните условия за съхранение и употреба;

г)	инструкции за употреба, ако техния пропуск би попречил на правилната употреба на добавката;

д)	маркировка на партидата или групата партиди;

е)	името или търговското наименованието и адреса на производителя или опаковчика, или на продавача, установен в рамките на Общността;

ж)

обозначение за процентното съдържание на всеки компонент, предмет на количествено ограничение в храната, или подходяща информация за състава, което да позволи на купувача да съблюдава коя да е от разпоредбите на Общността, отнасяща се до храните. Когато същото количествено ограничение се прилага към група от компоненти, влагани поотделно или в комбинация, комбинираното процентно съдържание може да се даде като отделна цифра;

з)	нетното количество;

и)	всякаква друга информация, предвидена в подробната директива по член 3.

2. Чрез дерогация от параграф 1, необходимата информация по буква а), второ тире и букви от г) до ж), може да се изпише върху документите за пратката, които се доставят преди или със самата експедиция, при условие че на видно място от опаковката или контейнера на въпросния продукт има означение „предназначено за производство на храни, а не за продажба на дребно“.

Член 8

Хранителни добавки, предназначени за продажба на крайния потребител, могат да се пускат на пазара, само ако върху техните опаковки или контейнери има следната информация, поставена на видно място, четлива и неизтриваема:

а)

името, под което се продава продукта. Това име се образува от името, установено от коя да е от прилаганите разпоредби на Общността, отнасящи се до въпросния продукт плюс неговия ЕИО номер, или ако не съществуват такива разпоредби, достатъчно точно описание на продукта, за да го разграничава от продуктите, с които може да бъде объркан;

б)	необходимата информация по член 7, параграф 1, букви а) до е) и з);

в)	датата на минимална трайност по смисъла на член 9 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета (7);

г)	всякаква друга информация, предвидена в подробната директива по член 3

Член 9

Членове 7 и 8 не засягат по-подробните или по-разширени законови, подзаконови или административни разпоредби относно теглата и мерките, или прилагането спрямо представянето, класификацията, опаковката и етикетирането на опасни вещества и препарати или транспорта на такива вещества.

Член 10

Държавите-членки се въздържат от установяването на изисквания, по-подробни от онези, съдържащи се в членове 7 и 8 относно начина, по който трябва да бъдат показани данните, предвидени тук.

Данните, предвидени в членове 7 и 8, са написани на лесно разбираем за купувачите език, освен ако не са предприети други мерки, които обезпечават информираността на купувача. Настоящата разпоредба не възпрепятства изписването на данните на различни езици.

Член 11

1. Когато се изпълнява процедурата, установена в настоящия член, председателят отнася въпроса към Постоянния комитет по храните или по собствена инициатива, или по молба на представителя на държавата-членка.

2. Представителят на Комисията представя пред Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът изготвя становището си по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема на база квалифицирано мнозинство съгласно член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

а)

Комисията приема предвидените мерки, когато те са в съответствие със становището на Комитета;

б)

когато предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета или няма никакво становище, Комисията изпраща на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се предприемат. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на три месеца от датата, на която е внесен въпроса, Съветът не приеме никакви мерки, Комисията приема предложените мерки.

Член 12

1. Държавите-членки предприемат всички мерки, необходими, за да гарантират хранителните добавки от категориите, определени в приложение I, да бъдат пускани на пазара, само ако съответстват на определенията и правилата, установени в настоящата директива и приложенията към нея.

2. Държавите-членки не могат да забранят, ограничат или възпрепятстват пускането на пазара на хранителни добавки, храни или хранителни съставки въз основа на хранителни добавки, ако те са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, действащите специални директиви и подробната директива по член 3.

3. Параграф 2 не засяга националните разпоредби, приложими в отсъствието на съответни разпоредби в подробната директива по член 3.

Член 13

Приемат се мерки за привеждане на съществуващите директиви на Общността в съответствие с настоящата директива, съгласно процедурите по член 11.

Член 14

1. Държавите-членки приемат всички мерки, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок от 18 месеца от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това. Предприетите мерки:

—	разрешават, две години след нотифицирането на настоящата директива, пускането на пазара и употребата на хранителни добавки в съответствие с настоящата директива;

—	забраняват, не по-късно от 3 години след нотифицирането (8), пускането на пазара и употребата на хранителни добавки, които не са в съответствие с настоящата директива.

2. Параграф 1 не засяга съществуващите разпоредби на Общността или онези национални разпоредби, които, в отсъствието на подробната директива по член 3, се прилагат към определени групи хранителни добавки или посочват храните, в или за които могат да се влагат хранителни добавки в съответствие с настоящата Директива.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ С 99, 13.4.1987 г., стр. 65, и ОВ С 12, 16.1.1989 г.

(2) ОВ С 328, 22.12.1986 г., стр. 5.

(3) ОВ L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

(4) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

(5) За целите на настоящата директива „обработващо спомагателно вещество“ означава всяко едно вещество, което само по себе си не се консумира като хранителна съставка, но преднамерено се влага в преработката на суровини, храни или техните съставки, за да изпълни определена технологична цел по време на обработката или преработката, и което може да доведе до непреднамерено, но технически неизбежно наличие на остатъци от веществото или неговите производни в крайния продукт, при условие че тези остатъци не представляват риск за здравето и нямат никакво технологично влияние върху крайния продукт.

(6) ОВ L 184, 15.7.1988 г., стр. 61.

(7) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(8) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 28 декември 1988.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категории хранителни добавки

Оцветител

Консервант

Антиоксидант

Емулгатор

Емулгаторна сол

Сгъстител

Желиращ агент

Стабилизатор (1)

Овкусител

Киселина

Регулатор на киселинност (2)

Антислепващ агент

Модифицирано нишесте

Подсладител

Набухвател

Антипенител

Глазиращ агент (3)

Агент за обработка на брашното

Втвърдител

Влагозадържащ агент

Комплексообразувател (4)

Ензим (4) (5)

Пълнител

Опаковъчен газ

(1) Тази категория обхваща също и пеностабилизаторите.

(2) Тези могат да действат като двупосочни регулатори на киселинност.

(3) Тези вещества обхващат и лубрикантите.

(4) Включването на тези термини в настоящия списък се прави без да се засяга какво да е бъдещо решение или упоменаването им върху опаковките на храните, предназначени за крайния потребител.

(5) Само онези, влагани като добавки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Общи критерии за употребата на хранителни добавки

1. Разрешение за хранителни добавки може да се получи, при условие че:

—	може се демонстрира логична технологична необходимост, която не може да бъде постигната чрез други средства, които да са икономически и технологично изгодни,

—	не представляват опасност за здравето на потребителя в количеството, предложено за употреба, доколкото това може да се прецени чрез съществуващите научни доказателства,

—	не заблуждават потребителя.

2. Употребата на хранителни добавки може да се приеме, само когато има данни, че предлаганата употреба на добавката би имала очевидни предимства за потребителя, или с други думи е необходимо да се установи обстоятелството, което обикновено се нарича „необходимост“. Употребата на хранителни добавки трябва да служи на една или повече от целите, посочени в букви от а) до г) и да се прави само, когато тези цели не могат да бъдат постигнати чрез други средства, които да са икономически и технологично изгодни и които не представляват опасност за здравето на потребителя:

а)

запазва хранителните качества на храната; преднамерено намаляване на хранителните качества може да се допусне само когато храната не представлява съществена част от един нормален режим на хранене или когато добавката е необходима за производството на храни, предназначени за групи консуматори със специални диетични нужди;

б)	осигурява необходими съставки или съставки за храни, предназначени за групи консуматори със специални диетични нужди;

в)	увеличава качеството на съхранение или стабилност на една храна или подобрява нейните органолептични свойства, при условие че това не променя естеството, съдържанието или качеството на храната по начин, който да подвежда потребителя;

г)

осигурява помощ при производството, обработката, подготовката, преработката, опаковането, транспорта или съхранението на храната, при условие че добавката не се използва за прикриване последствията от употреба на неизправни суровини или нежелани (включително нехигиенични) практики или техники по време на всяка от тези дейности.

3. За да се оценят възможните вредни ефекти на една хранителна добавка или нейните производни продукти, задължително се извършва подходящ токсикологичен тест и оценка. Оценката отчита също, например, всеки кумулативен, действащ съвместно или потенциален ефект при нейната употреба, а също и явлението непоносимост на хора към вещества, чужди за човешкото тяло.

4. Всички хранителни добавки задължително се съхраняват под непрекъснато наблюдение и трябва да се подлагат на преоценка, когато е необходимо, поради промяна в условията на употреба или нова научна информация.

5. Хранителните добавки винаги трябва да са в съответствие с разрешените критерии за чистота.

6. Разрешението за хранителни добавки трябва:

а)	да посочва храните, в които могат да се добавят и условията, при които се добавят;

б)	да бъде ограничено до най-ниското количествено ниво на употреба, при което може да се постигне желания ефект;

в)

да отчита всяко допустимо ниво на дневен прием, или еквивалентна оценка, установена за хранителната добавка и вероятния дневен прием от нея от всички източници. Когато хранителната добавка се влага в храни, предназначени за специални групи потребители, се отчита също възможния дневен прием на добавката от потребителите в тези групи.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

31989L0108

L 040/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВEТА

от 21 декември 1988 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно дълбоко замразените храни за човешка консумация

(89/108/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

в сътрудничество с Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че производството и търговията с дълбоко замразени храни, предназначени за човешка консумация (наричани по-долу „дълбоко замразени храни“) заемат все по-важно място в Общността;

като има предвид, че разликите между националните законодателства относно дълбоко замразените храни препятстват свободното им движение; като има предвид, че те могат да създадат неравностойни условия на конкуренция и поради това имат пряк ефект върху създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че поради това е необходимо да се сближат тези законодателства;

като има предвид, че в тази връзка правилата на Общността трябва да получат най-широкия възможен обхват, покривайки всички дълбоко замразени храни, предназначени за човешка консумация и включвайки не само продукти, предназначени за доставяне, без по-нататъшна обработка, на крайния консуматор и на ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене, но също и продукти, които след това трябва да бъдат обработени или сготвени;

като има предвид, че тези правила не се прилагат за продукти, които не се предлагат за продажба като дълбоко замразени храни;

като има предвид, че при всички случаи е подходящо да се формулират общите принципи, на които трябва да отговарят всички дълбоко замразени храни;

като има предвид, че на по-късен етап могат да бъдат одобрени специални условия съгласно и във връзка с общите принципи за някои категории дълбоко замразени храни, в съответствие с приложимата процедура за всяка от тези категории;

като има предвид, че целта на дълбокото замразяване е да запази присъщите характеристики на храните чрез процес на скоростно замразяване; като има предвид, че е необходимо да се постигне температура от -18 °С или по-ниска във всички точки на продукта;

като има предвид, че при -18 °С се прекратява всяка микробиологична активност с възможности да влоши качеството на храната; като има предвид, че поради това е необходимо да се поддържа поне тази температура, предмет на технически неизбежен толеранс, по време на съхраняването и дистрибутирането на дълбоко замразени храни преди тяхната продажба на крайния консуматор;

като има предвид, че по технически причини не могат да бъдат избегнати известни увеличения на температурата и поради това те могат да бъдат толерирани, ако не увреждат качеството на продукта, което може да се осигури при добра практика на съхранение и дистрибутиране, отчитайки в частност подходящото ниво на оборот на запасите;

като има предвид, че работата на дадено техническо оборудване, използвано в настоящия момент за местно дистрибутиране на дълбоко замразени храни, не е в състояние да осигури във всички случаи пълно спазване на температурните лимити, наложени от настоящата директива, поради което е необходимо да се предвиди преходна система, позволяваща съществуващите материали да се използват през нормалния си жизнен цикъл;

като има предвид, че по настоящата директива има нужда само да се изложат целите за постигане по отношение на оборудването, използвано за процеса на бързо замразяване и температурите, които трябва да се съблюдават в инсталациите и оборудването за съхранение, обработка, транспорт и дистрибуция;

като има предвид, че е задължение на държавите-членки да осигурят чрез официални проверки, че използваното оборудване е в състояние да отговори на тези цели;

като има предвид, че такива проверки правят излишна всяка система на официална сертификация за търговски цели;

като има предвид, че е желателно да се даде възможност за използване на криогенни флуиди в пряк контакт с дълбоко замразени храни; като има предвид, че поради това тези флуиди трябва да са достатъчно инертни, за да не привнасят в храните някакви съставки в количества, които биха могли да представляват опасност за човешкото здраве или да допринесат за неприемливи промени в състава на храните, или да влошат техните органолептични характеристики;

като има предвид, че за да се постигне тази цел, е необходимо да се одобри списък на тези вещества и да се формулират критерии за тяхната чистота, и условия за тяхното използване;

като има предвид, че дълбоко замразените храни, предназначени за крайния консуматор и за ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене, са предмет, що се отнася до тяхното етикетиране, на правилата, предвидени в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни за продажба на крайния консуматор (3), последно изменена с Директива 86/197/ЕИО (4); като има предвид, че настоящата директива се нуждае поради това само от формулиране на особеностите, които са специфични за дълбоко замразените храни;

като има предвид, че за да се улесни търговията, трябва също да бъдат одобрени правила за етикетирането на дълбоко замразени храни, непредназначени за доставяне в замръзнало състояние на крайния консуматор или на ресторанти, болници, столове или други подобни заведения за обществено хранене;

като има предвид, че за да се опростят и ускорят процедурите, на Комисията трябва да бъде възложена задачата да одобрява прилаганите мерки от техническо естество;

като има предвид, че във всички случаи, когато Съветът упълномощава Комисията да прилага правилата, отнасящи се до храни, трябва да се формулира процедура, установяваща близко сътрудничество между държавите-членки и Комисията в Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО на Съвета (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за дълбоко замразените храни, предназначени за човешка консумация, наричани по-долу „дълбоко замразени храни“.

2. По смисъла на настоящата директива „дълбоко замразени храни“ означават храни

—

които са били подложени на подходящ процес на замразяване, известен като „скоростно замразяване“, чрез който зоната на максимална кристализация се пресича колкото е възможно по-бързо в зависимост от типа на продукта и резултатната температура на продукта (след термичната стабилизация) се поддържа постоянно на ниво –18 °С или по-ниска във всички точки, и

—	които се продават по начин, който посочва, че те притежават тази характеристика.

По смисъла на настоящата директива сладоледът и другите ядивни ледени продукти няма да се разглеждат като дълбоко замразени храни.

3. Настоящата директива ще се прилага, без да накърнява разпоредбите на Общността относно:

а)	общата организация на пазарите в селскостопанския и рибния сектор;

б)	ветеринарната хигиена.

Член 2

Само продуктите, определени в член 1, параграф 2, могат да носят наименованията, предвидени в членове 8 и 9.

Член 3

1. Суровините, използвани за производство на дълбоко замразени храни, трябва да бъдат здрави, истински и с продаваемо качество и да имат необходимата степен на свежест.

2. Подготовката и бързото замразяване на продуктите трябва да се осъществява незабавно, като се използва подходящо техническо оборудване, за да се ограничат до минимум химичните, биохимичните и микробиологичните промени.

Член 4

Разрешената криогенна среда, с изключение на всички други, за използване при пряк контакт с дълбоко замразени продукти, е следната:

—

въздух,

—

азот,

—	въглероден двуокис.

Чрез дерогация от първия параграф държавите-членки могат да запазят до 31 декември 1992 г. националното законодателство, разрешаващо употребата на дихлордифлуорметан (R 12) като криогенна среда.

Критериите за чистота, на които трябва да отговарят тези криогенни среди, ще бъдат определени, доколкото е необходимо, в съответствие с процедурата, предвидена в член 12.

Член 5

1. Температурата на дълбоко замразените храни трябва да бъде стабилна и поддържана във всички точки на продукта на –18 °С или по-ниска, с възможност за кратки флуктуации нагоре с не повече от 3 °С по време на транспортиране.

2. Независимо от това, се разрешават толеранси на температурата на продукта в съответствие с добрата практика на съхранение и дистрибутиране при местното дистрибутиране и във витрини в търговията на дребно при следните условия:

а)	тези толеранси няма да надвишават 3 °С;

б)

те могат да достигат 6 °С във витрините в търговията на дребно, ако и до стойността, която решат държавите-членки. В този случай държавите-членки следва да изберат температурата в светлината на скоростта на стокооборота в търговията на дребно. Те информират Комисията за взетите мерки и за основанието за тези мерки.

Комисията прави преглед на толерансите, предвидени в предходния параграф, в светлината на техническите постижения и отправя предложения до Съвета, ако е подходящо, преди 1 януари 1993 г.

3. За период от осем години от нотифицирането на настоящата директива държавите-членки могат да разрешават за местно дистрибутиране толеранси до 6 °С.

Член 6

1. Държавите-членки:

а)	гарантират, че оборудването, използвано за дълбоко замразяване, съхранение, транспорт, местно дистрибутиране и излагане във витрини в търговията на дребно, може да гарантира спазването на изискванията на настоящата директива;

б)	провеждат произволни официални проверки на температурата на дълбоко замразени храни.

2. Държавите-членки няма да изискват преди или при търговията с дълбоко замразени храни, спазването на условията на параграф 1 да се атестира с официален сертификат.

Член 7

Дълбоко замразените храни, предназначени за доставка на краен консуматор, трябва да бъдат пакетирани от производителя или пакетьора в стабилна предварителна опаковка, която ги защитава от микробно или други форми на външно замърсяване и срещу изсъхване.

Член 8

1. Директива 79/112/ЕИО се отнася до продукти, обхванати от настоящата директива и предназначени за доставка, без по-нататъшна обработка, на крайния консуматор и на ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене при следните условия:

а)

едно или повече от следните определения се добавят към търговското наименование:

на датски език: „dybfrossen“

на немски език: „tiefgefroren“ или „Tiefkühlkost“, или „tiefgekühlt“, или „gefrostet“,

на испански език: „ultracongelado“ или „congelado rapidamente“,

на гръцки език: „βαθείας κατάψυξης“ или „ταχείας κατάψυξης“, или „υπερ-κατεψυμένα“,

на английски език: „quick-frozen“,

на френски език: „surgelé“,

на италиански език: „surgelato“,

на нидерландски език: „diepvries“,

на португалски език: „ultracongelado“;

б)	в допълнение към датата на минималната трайност трябва да бъде индикиран срокът, през който дълбоко замразените храни могат да бъдат съхранявани от купувача, и температурата на съхранение и/или типът на изискваното оборудване за съхранение;

в)	етикетирането на всички дълбоко замразени храни трябва да включва данни, чрез които да може да се идентифицира партидата;

г)	етикетът на всички дълбоко замразени храни трябва да съдържа ясно съобщение от типа „Да не се замразява повторно след размразяване!“.

Член 9

1. Етикетирането на продуктите, определени в член 1, параграф 2, които не са предназначени за продажба на краен консуматор или ресторанти, болници, столове или други подобни заведения за обществено хранене, включва само следните задължителни особености:

а)	търговското наименование, добавено съгласно член 8, параграф 1, буква а) от настоящата директива;

б)	нетното количество, изразено в единици маса;

в)	указание, даващо възможност за идентифициране на партидата;

г)	името или търговското наименование и адрес на производителя или пакетьора, или на продавача, установен в Общността.

2. Особеностите, предвидени в параграф 1, се изписват на пакета, контейнера, опаковката или на етикета, прикачен към тях.

3. Настоящият член не противоречи на никоя от метрологичните разпоредби на Общността, които са по-подробни или по-достъпни.

Член 10

Държавите-членки не могат, поради причини, свързани с техните производствени спецификации, представяне или етикетиране, да забраняват или ограничават търгуването на някои от продуктите, определени в член 1, параграф 2, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива и на мерките, взети за нейното прилагане.

Член 11

Условията относно вземането на проби от дълбоко замразени храни, процедурите по следенето на тяхната температура и наблюдението на температурата в транспортните средства, хранилищата и складовете, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, преди края на 24-месечния период, следващ нотифицирането на настоящата директива.

Член 12

1. В случай на позоваване на процедурата, определена в настоящия член, въпросът се отнася до Постоянния комитет по храните, наричан по-долу „Комитетът“, от неговия председател, действащ по своя лична инициатива или по искане на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които следва да бъдат одобрени. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Той взема решение с квалифицирано мнозинство, както е предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не участва в гласуването.

а)	Комисията приема предложените мерки, когато те са в съгласие със становището на Комитета;
б)	когато предложените мерки не са в съгласие със становището на Комитета или не е прието становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се вземат. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство;
в)	ако след изтичане на период от три месеца от датата, на която въпросът е бил представен пред Съвета, последният не е успял да предприеме никакви мерки, Комисията приема предложените мерки.

Член 13

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Предприетите мерки:

—	позволяват не по-късно от 18 месеца след нотифицирането (6) на директивата да се търгува с продукти, които отговарят на настоящата директива,

—	забраняват не по-късно от 24 месеца след нотифицирането на директивата да се търгува с продукти, които не отговарят на настоящата директива.

2. Държавите-членки могат да запазят законодателството си относно витрините в търговията на дребно, действащо в деня на влизане в сила на настоящата директива, за период от осем години след нотифицирането на настоящата директива.

В този случай държавите-членки информират Комисията, излагайки причините за решението си.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ C 175, 15.7.1985 г., стр. 296 и ОВ C 12, 16.1.1989 г.

(2) ОВ C 104, 25.4.1985 г., стр. 17.

(3) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(4) ОВ L 144, 29.5.1986 г., стр. 38.

(5) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

(6) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 10 януари 1989 г.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

31989L0174

L 064/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ЕДИНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 21 февруари 1989 година

относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, IV, V, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти

(89/174/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 88/667/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като има предвид, че въз основа на наличната информация някои временно разрешени багрила, вещества, консерванти и ултравиолетови филтри могат да бъдат окончателно разрешени, а други трябва да бъдат окончателно забранени или да бъдат разрешени за употреба през определен бъдещ период;

като има предвид, че с цел да се опази публичното здраве трябва да се забрани употребата на Падимат А (INN), който се използва като ултравиолетов филтър, бензоил пероксид, всички естрогенни хормони в козметичните продукти, както и някои вещества, използвани като бои за коса;

като има предвид, че въз основа на наличната информация, областта на приложение на хинолин-8-ол и бис(8-хидроксихинолин) сулфат трябва да бъде разширена;

като има предвид, че въз основа на най-новите постижения на науката и техниката употребата на глутаралдехид и на 2,4,6-трианилино-(р-карбо-2′-етилхексил-1′-окси)-1,3,5-триазин като ултравиолетов филтър в козметичните продукти може да бъде разрешена, при условие че се спазват определени ограничения и изисквания;

като има предвид, че с цел да се опази публичното здраве е препоръчително да се намали концентрацията на смес от 5-хлоро-2-метил-изотиазол-3(2Н)-он и 2-метилизотиазол-3(2Н)-он с магнезиев хлорид и магнезиев нитрат, използвана като консервант в козметични продукти;

като взе предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите пречки пред търговията с козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/768/ЕИО се изменя, както следва:

В приложение II:

—	в № 260, изразът „с изключение на тези, посочени в приложение V“ се заличава,

—

прибавят се следните номера:

381.	Амил 4-диметиламинобензоат, смесени (разнородни) изомери (Падимат A (INN))

382.	Бензоил пероксид

383.	2-амино-4-нитрофенол

384.	2-амино-5-нитрофенол;

В част 1 от приложение III във френския текст, букви а) и б):

а)	под пореден номер 1, борова киселина, „Продукти за поддържане на зъбите и устната кухина“ в колона „в“, буква б) се замества с „Продукти за хигиена на устната кухина“;

б)	под пореден номер 12, водороден прекис, „Продукти за поддържане на кожата“ в колона „в“, буква б) се замества с „Продукти за хигиена на кожата“;

в)	под пореден номер 53, етидронова киселина, думите в колона „е“ се заличават;

3.	В част 2 на приложение III: думите в колона „Други ограничения и изисквания“ се заличават от поредни номера 12 700, 15 800, 20 470, 42 170, 45 190 и 47 000;

В част 1 на приложение IV се прибавя пореден номер 1:

а	б	в	г	д	е	ж
„1	Хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолин) сулфат	a) Препарати за поддържане на косата, които не се изплакват след употреба	0,02 % изчислено като база		а) б) в) Съдържахинолин-8-ол	31.12.1990 г.
		б) Препарати за хигиена на краката, които не се изплакват след употреба	0,04 % изчислено като база
		в) Препарати за хигиена на устната кухина	0,01 % изчислено като база“

В част 2 на приложение IV:

а)	номерата 15 800, 19 120, 20 470, 21 115, 42 170, 45 190, 47 000, 73 905 и 75 660 се заличават;

б)	изразът „31.12.1988 г.“ в колона „Разрешено за употреба до“ се заменя с израза „31.12.1989 г.“ за следните номера: 13 065, 21 110, 26 100, 42 045, 42 535, 44 045 , 61 554, 73 900 и 74 180;

в)	за багрило CI 42 535, текстът „Само в препарати за поддържане на косата, с максимална разрешена концентрация в готовия козметичен продукт 100 ррт“ се прибавя към текста в колона „Други ограничения и изисквания“;

6.	В приложение V, подточка а) на пореден номер 3, естрон, естрадиол и неговите естери, естриол и неговите естери, се заличава;

В приложение VI, част 1:

а)

във френския текст:

под пореден номер 5, формалдехид и параформалдехид, думите в колона „в“ се заменят със следния текст:

„0,2 % (с изключение на продукти за хигиена на устната кухина);

0.1 % (продукти за хигиена на устната кухина),

изразено като свободен формалдехид“;

б)	максималната допустима концентрация в колона „в“ за пореден номер 39, 5-хлоро-2-метил-изотиазол-3(2Н)-он и 2-метилизотиазол-3(2Н)-он с магнезиев хлорид и магнезиев нитрат, се заменя с 0,0015 %;

в)	под пореден номер 20, бромо-5-нитро-5-диоксан, 1,3, текстът „виж приложение VI, част 2, пореден номер 7“ в колона „г“ се премахва;

В част 2 на приложение VI:

а)

прибавя се следния пореден номер:

a	б	в	г	д	е
„26	Глутаралдехид	0,1 %	Забранен за аерозоли (спрейове)	Съдържа глутаралдехид (когато концентрацията на глутаралдехид в готовия продукт надвишава 0,05 %)	31.12.1991г.“

б)

заличават се следните поредни номера:

— 1.	борова киселина (+),

— 3.	дибромопропамидин (INN) и неговите соли (включително изетионат),

— 5.	3-хептил -2-(3-хептил-4-метил-4-тиазолин-2-илиден метил)-4-метил-тиазолин йодид,

— 19.

4-хидроксибензоена киселина бензил естер,

— 25.

1,3,5-трис (2-хидроксиетил) хексахидро-1,3,5-триазин,

в)

изразът „31.12.1988 г.“ в колона „е“ се замества с израза „31.12.1989 г.“ за следните поредни номера:

— 4.	алкил (С12-С22) триметиламониев бромид и хлорид (включително цетримониев бромид (INN) (+)),

— 15.

бензетониев хлорид (INN),

— 16.

бензалкониев хлорид (INN), бромид и захаринат (+),

— 20.

хексамидин (INN) и неговите соли (включително изетионат и 4-хидробензоат) (+).

В част 2 на приложение VII, следните поредни номера се заличават:

— 3.	Падимат А (INN)

— 7.	3,3,5-триметилциклохексил-2-ацетамидобензоат

— 8.	Калиев метоксицинамат

— 9.	4-метоксицинаминова киселина и нейните соли (калиеви, натриеви соли и диетаноламини)

— 10.

Пропил 4-метоксицинамат

— 11.

Солите на салициловата киселина (калиеви, натриеви соли и триетаноламини)

— 14.

Циноксат (INN)

— 15.

3,4-дихидрокси-5-(трихидроксибензоилокси бензоена киселина), триолеат

— 18.

2-етилхексил 2-(4-фенилбензоил)-бензоат

— 19.

5-метил-2-фенилбензоксазол

— 20.

Натриев 3,4-диметоксифенилглиоксилат

— 21.

1,3-бис(4-метоксифенил) пропан-1,3-дион

— 22.

5-(3,3-диметил-8,9,10-триноборн-2-илиден) пент-2-ен-2-он

— 23.

Алфа-(2-оксоборн-3-илиден)-р-ксилен-2-сулфонова киселина

— 27.

Алфа-циано-4-метокси цинаминова киселина и нейния хексилов естер

— 30.

Циклохексил 4-метоксицинамат;

10.	Част 2 на приложение VII се заменя с текста в приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Без да се засягат допуснатите дати, посочени в член 1, параграфи 4, 5, 8 и 10, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че от 1 януари 1990 година по отношение на веществата, посочени в член 1, параграф 1, и от 1 януари 1991 година по отношение на веществата, посочени в член 1, параграфи 2, 4, 5, 7, 8 и 10, производителите и вносителите, установени в Общността, не могат да предлагат на пазара продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че продуктите, посочени в параграф 1, не могат да бъдат продавани или доставяни на крайния потребител след 31 декември 1990 г., ако те съдържат веществата, посочени в член 1, параграф 1, а след 31 декември 1992 година, ако те съдържат веществата, посочени в член 1, параграфи 2, 4, 5, 7, 8 и 10.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 февруари 1989 година.

За Комисията

Karel VAN MIERT

Член на Комисията

(1) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2) ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 46.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЧАСТ 2

СПИСЪК НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ФИЛТРИ, КОИТО КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ ВРЕМЕННО

Реф. №	Вещество	Максимално разрешена концентрация	Други ограничения и изисквания	Условия за употреба и предупреждения, които трябва да се съдържат в етикета	Разрешено за употреба до
1	N-пропоксилиран етил-4-аминобензоат (смесени изомери)	5 %			31.12.1991 г.
2	Етоксилиран етил-4-аминобензоат	10 %			31.12.1991 г.
4	Глицерол 1-(4-аминобензоат)	5 %	Не съдържа бензокаин (INN)		31.12.1991 г.
5	2-етилхексил-4-диметиламинобензоат	8 %			31.12.1991 г.
6	2-етилхексил салицилат	5 %			31.12.1991 г.
12	Изопентил-4-метоксицинамат (смесени изомери)	10 %			31.12.1991 г.
13	2-етилхексил 4-метоксицинамат	10 %			31.12.1991 г.
16	2-хидрокси-4-метокси-4′-метилбензофенон (мексенон)	4 %		Съдържа мексенон (1)	31.12.1991 г.
17	2-хидрокси-4-метоксибензофенон-5 сулфонова киселина и натриева сол (Сулизобензон и Сулизобензон натрий)	5 % (изразено като киселина)			31.12.1991 г.
24	Алфа-(2-оксоборн-3-илиден) толуен-4-сулфонова киселина и нейните соли	6 % (изразено като киселина)			31.12.1991 г.
25	3-(4′-метилбензилиден)-d-1-камфор	6 %			31.12.1991 г.
26	3-бензилиден камфор	6 %			31.12.1991 г.
28	4-изопропил-дибензоилметан	5 %			31.12.1991 г.
29	4-изопропилбензил салицилат	4 %			31.12.1991 г.
31	1-(4-терт-бутилфенил)-3-(4-метоксифенил)пропан-1,3-дион	5 %			31.12.1991 г.
32	2,4,6-трианилино-(р-карбо-2′-етилхексил-1′-окси)-1,3,5-триазин	5 %			31.12.1991 г.

(1) Не се изисква, ако концентрацията е 0,5 % или по-малка и когато се използва само за целите на предпазване на продукта.“

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

31989L0173

L 067/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1988 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори

(89/173/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки с цел постепенното установяване на вътрешния пазар в рамките на периода, изтичащ на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар включва зона без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че техническите изисквания, на които тракторите трябва да отговарят в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до техните маси и размери, регулаторите на скоростта, защитата на техните движещи се компоненти, изпъкнали части и колела, управлението на спирачната система на теглените превозни средства, предно стъкло и друго остъкляване, механичното теглително–прикачно устройство и местоположението и начина на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че следователно, е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания, или в допълнение, или на мястото на съществуващите правила, за да може по отношение на всеки тип трактори, да се прилага процедурата за типово одобрение на ЕИО, която бе предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански и горски трактори (4), последно изменена с Директива 82/890/ЕИО (5);

като има предвид, че по отношение, по-специално, на техническите изисквания относно безопасните стъкла – предни стъкла и друго остъкляване, е целесъобразно да се възприемат с някои изменения изискванията, приети от Икономическата комисия за Европа към ООН чрез Регламент № 43 (Единни условия относно одобрението на безопасни стъкла и материали за изработката на остъкляване), добавена към спогодбата от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобренията за оборудването и частите на моторните превозни средства (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. (Селскостопански или горски) трактор означава моторно превозно средство, оборудвано с колела или гъсенични вериги, и притежаващо най-малко две оси, основната функция на което се състои в неговата теглителна мощност, и което е специално проектирано да бута, превозва или задвижва някои инструменти, машини или ремаркета, предназначени за експлоатация в селското или горското стопанство. Тракторът може да бъде оборудван за превоз на товари и пътници.

2. Настоящата директива се прилага само по отношение на тракторите, определени в параграф 1, оборудвани с пневматични гуми, имащи най-малко две оси, и проектирани за максимална скорост между 6 и 30 километра в час.

Член 2

1. Никоя държава-членка не може да откаже предоставянето на типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение по отношение на трактор, или да откаже неговата регистрация, или да забрани продажбата, пускането в употреба или употребата на трактор на основания, свързани с:

—	размерите и теглените маси,

—	регулаторите на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колелата,

—	предните стъкла и другото остъкляване,

—	механичните съединения между трактора и тегленото превозно средство, включително вертикалното натоварване в точката на съединяването,

—	местоположението и начина за поставяне на задължителни табели и означения върху корпуса на трактора,

—	управлението на спирачната система на теглените превозни средства,

ако същите отговарят на изискванията от приложенията, отнасящи се до тях, и ако предните стъкла или другото остъкляване или механичните съединения са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 относно употребата на тракторите, държавите-членки могат, по причини, свързани с теглената маса (теглените маси), да продължат да прилагат своите национални разпоредби, отразяващи, по-конкретно, специалните изисквания по отношение на характера на земния релеф на тяхната територия, в границите на теглените маси, посочени в точка 2.2 от приложение I, доколкото това не предполага промени в конструкцията на тракторите или не изисква допълнително национално типово одобрение.

Член 3

1. Всяка държава-членка предоставя типово одобрение на ЕИО за компонент за който и да било тип предни стъкла или друго остъкляване и/или механични съединения, който удовлетворява изискванията по отношение на конструкцията и изпитанията, предвидени в приложения III и/или IV.

2. Държавата-членка, предоставила типовото одобрение за компонент, предприема необходимите мерки за да удостовери, доколкото това е необходимо и, ако е необходимо, в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, дали произвежданите модели съответстват на одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 4

За всеки тип предни стъкла или друго остъкляване или механични съединения, които държавите-членки одобряват в съответствие с член 3, същите предоставят на производителя на трактора, предните стъкла или механичните съединения, или на неговия упълномощен представител, знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на образците, поместени в приложение III или IV.

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за да предотвратят употребата на знаци, които могат да внесат объркване между типа оборудване, за който е предоставено типовото одобрение на ЕИО за компонент в съответствие с член 3 и оборудване от други типове.

Член 5

1. Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на предни стъкла или друго остъкляване или механични съединения на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Независимо от това, дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на предни стъкла или механични съединения, върху които е нанесен знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако същите не съответстват на одобрения тип.

Въпросната държава информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва основанията за своето решение.

Член 6

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат, в срок от един месец, до компетентните органи на останалите държави-членки копия от сертификатите за типово одобрение на ЕИО за компонент, примери за които се съдържат в приложение III или приложение IV, попълнени за всеки тип предни стъкла или механични съединения, които същите одобряват или отказват да одобрят.

Член 7

1. Ако държавата-членка, предоставила типовото одобрение на ЕИО за компонент, установи, че известен брой предни стъкла или механични съединения, върху които е нанесен един и същ знак за типово одобрение на ЕИО, не съответстват на одобрения тип, държавата-членка предприема необходимите мерки за да гарантира, че произвежданите модели съответстват на одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат, ако това е необходимо, в случаите на сериозно и многократно несъответствие, да се изразят в оттегляне на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Упоменатите органи предприемат необходимите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие.

2. В срок от един месец, компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно за всяко оттегляне на типово одобрение на ЕИО за компонент и за причините за това си действие.

Член 8

Всяко решение, взето в съответствие с разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, за отказ или оттегляне на типово одобрение на ЕИО за компонент за предно стъкло или механично съединение или забрана на тяхното пускане на пазара или експлоатация, излага подробно причините, върху които същото се основава. Подобни решения се съобщават на заинтересованите страни, които трябва едновременно с това да бъдат информирани за средствата за правна защита на тяхно разположение по силата на действащото законодателство в държавите-членки и за сроковете, предоставени за реализирането на въпросните средства за правна защита.

Член 9

Измененията, необходими за привеждане на изискванията от приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 10

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU

(1) ОВ C 218, 17.8.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ С 281, 19.10.1987 г., стр. 180 и

ОВ С 326, 18.12.1988 г.

(3) ОВ С 319, 30.11.1987 г., стр. 25.

(4) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(5) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 45.

(6)

Документи	Е/ЕCE/234,	REV 1/ADD 42/REV 1.
	Е/ЕCE/ТRANS/505/

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Размери и теглени маси

Допълнение:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Регулатор на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колелата

Допълнение:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ III А:

Предни стъкла и друго остъкляване — Изисквания към оборудването, определения, заявление за типово одобрение за компонент, типово одобрение за компонент, обозначения, общи технически условия, изпитания и съответствие на производството

Допълнение:

Примери за знаци за типово одобрение за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ III Б:

Съобщение за типово одобрение на ЕИО за компонент, отказ за предоставяне на типово одобрение на ЕИО за компонент, разширение на типовото одобрение на ЕИО за компонент и оттегляне на типовото одобрение на ЕИО за компонент

Допълнение 1:

Закалени предни стъкла

Допълнение 2:

Равномерно закалени стъкла, които не са предни стъкла

Допълнение 3:

Пластови предни стъкла

Допълнение 4:

Стъкла от пластово стъкло, които не са предни стъкла

Допълнение 5

Стъкло-пластмасови предни стъкла

Допълнение 6:

Стъкло-пластмасови прозоречни стъкла, които не са предни стъкла

Допълнение 7:

Двойни прозоречни стъкла

Допълнение 8:

Съдържание на списъка на предните стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III В:

Общи условия при изпитанията

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г:

Предни стъкла от закалено стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III Д:

Равномерно закалени стъкла, които не са предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III Е:

Предни стъкла от обикновено пластово стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III Ж:

Прозоречни стъкла от пластово стъкло, които не са предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III З:

Предни стъкла от обработено пластово стъкло

ПРИЛОЖЕНИЕ III И:

Безопасни стъкла с вътрешно покритие от пластмасов материал

ПРИЛОЖЕНИЕ III Й:

Стъкло-пластмасови предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III К:

Стъкло-пластмасови прозоречни стъкла, които не са предни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III Л:

Двойни стъкла

ПРИЛОЖЕНИЕ III М:

Класифициране на предните стъкла по групи за целите на изпитванията за типово одобрение за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ III Н:

Измерване на височините на сегмента и положението на точките на удара

ПРИЛОЖЕНИЕ III О:

Проверки за съответствието на производството

ПРИЛОЖЕНИЕ III П:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

Механични съединения между трактора и тегленото превозно средство и вертикално натоварване в точката на съединяването

Допълнение 1:

Чертежи на компонентите на механичното съединение

Допълнение 2:

Метод за динамично изпитване

Допълнение 3:

Метод за статично изпитване на съединителното приспособление

Допълнение 4:

Знак за типово одобрение за компонент

Допълнение 5:

Образец на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент

Допълнение 6:

Условия за предоставяне на типово одобрение на ЕИО

Допълнение 7:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ V:

Места и начин за поставяне на задължителните табелки и обозначения върху корпуса на трактора

Допълнение:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ VI:

Управление на спирачната система на теглените превозни средства и спирачна връзка между трактора и теглените превозни средства

Допълнение:

Приложение към сертификата за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РАЗМЕРИ И ТЕГЛЕНИ МАСИ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. „Дължина“ означава:

—

дължината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, сключващи прав ъгъл с надлъжната ос на трактора и минаващи през най-външните точки, но изключващи:

—	всички огледала,

—	всички ръкохватки за пускане в ход на определени средства,

—	всички предни или странични габаритни светлини.

1.2. „Широчина“ означава:

—

широчината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, успоредни на надлъжната осева линия на трактора, и минаваща през най-външните точки, като се изключват:

—	всички огледала,

—	светлинните пътепоказатели,

—	всички предни, задни или странични габаритни светлини; светлините за паркиране,

—	деформациите на гумите, причинени от масата на трактора,

—	всякакви сгъващи се компоненти, като опори за крака и еластични калобрани.

1.3. „Височина“ означава:

—

вертикалното разстояние между земната повърхност и точката на трактора, разположена на най-голямо разстояние от земната повърхност, без антената. Когато височината е определена, тракторът трябва да е:

—	оборудван с нови гуми, имащи най-голям радиус на търкаляне, определен от производителя.

1.4. „Допустима маса за теглено средство“

е разрешената максимална маса, която типът трактор може да тегли. Тя може, например, да включва едно или няколко теглени ремаркета или различни селскостопански или горски инструменти. Прави се разлика между технически допустимата теглена маса по данни на производителя и разрешената теглена маса в съответствие с определението от точка 2.2 по-долу.

1.5. „Механично теглително-прикачно устройство“

е компонент на трактора, конструиран да осигури механичната връзка между трактора и тегленото превозно средство.

1.6. „Маса на трактора без товар при движение (Mt)“

означава масата, определена в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО.

1.7. „Технически допустима маса на теглено средство“ е максималната маса, посочена от производителя, по отношение на:

—	маса на теглено средство без спирачки,

—	маса на теглено средство с независимо спиране (в съответствие с точка 1.12 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО (1) на Съвета,

—	маса на теглено средство с инерционно спиране (в съответствие с точка 1.14 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО),

—	маса на теглено средство с хидравлични или пневматични спирачки; такива спирачки могат да бъдат за: непрекъснато спиране, полунепрекъснато спиране или за независимо спиране с механично задвижване в съответствие със, съответно, точки 1.9, 1.10 и 1.11 от приложение I към Директива 76/432/ЕИО.

2. ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Размери

Максималните размери на трактора са както следва:

дължина: 12 м;

широчина: 2.5 м;

височина: 4 м.

2.1.4. Измерванията за целите на определянето на тези размери се извършват както следва:

—	при ненатоварен трактор в състояние за експлоатация, както е посочено в точка 1.6,

—	върху равна хоризонтална повърхност,

—	при неподвижен трактор и изключен двигател,

—	с нови гуми при нормалното налягане, препоръчано от производителя,

—	при затворени врати и прозорци,

—	при положение за управление „право и напред“ на кормилния механизъм,

—	в отсъствие на каквито и да било земеделски или горски инструменти, прикачени за трактора.

2.2. Допустима теглена маса

Допустимата теглена маса не трябва да бъде по-голяма от:

2.2.1.1. технически допустимата теглена маса в съответствие с точка 1.7, препоръчана от производителя на трактора;

2.2.1.2. теглената маса, предвидена за теглещото приспособление в съответствие с типовото одобрение на ЕИО за компонент.

2.2.2. Когато дадена държава-членка прилага член 2, параграф 2, теглената маса (теглените маси) трябва да бъде (бъдат) посочена (посочени) върху регистрационния сертификат на трактора.

(1) ОВ L 122, 8.5.1976 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РЕГУЛАТОР НА СКОРОСТТА И ЗАЩИТА НА ДВИЖЕЩИ СЕ КОМПОНЕНТИ, ВЪНШНИ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ И КОЛЕЛАТА

1. РЕГУЛАТОР НА СКОРОСТТА

1.1. Ако стандартната практика на производителя предвижда оборудване на тракторите с регулатор на скоростта, последният трябва да бъде инсталиран и конструиран по начин, при който тракторът удовлетворява изискванията по отношение на максималната проектна скорост от Директива 74/152/ЕИО (1).

2. ЗАЩИТА НА ДВИЖЕЩИ СЕ КОМПОНЕНТИ, ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ И КОЛЕЛАТА

2.1. Обща информация

2.1.1. Движещите се компоненти, външните изпъкнали части и колелата на тракторите трябва да бъдат проектирани, монтирани и обезопасени по начин, който изключва възможността от злополуки при нормални условия на експлоатация.

2.1.2. Счита се, че изискванията от точка 2.1.1 са удовлетворени, ако са удовлетворени изискванията, предвидени в точка 2.3. Допускат се различни от описаните в точка 2.3 решения, ако производителят приведе доказателства в полза на това, че същите са най-малко еквивалентни на изискванията от точка 2.3.

2.1.3. Защитните устройства трябва да бъдат надеждно закрепени към тракторите. „Надеждно закрепени“ предполага, че демонтирането на въпросните устройства може да се извършва единствено с помощта на инструменти.

2.1.4. Всички кожуси, капаци и люкове, които могат да причинят нараняване при рязко затваряне, трябва да бъдат изпълнени по начин, който изключва възможността от случайно затваряне (например, чрез предпазни устройства или подходящ монтаж или конструктивно оформление).

2.1.5. Дадено защитно устройство може да обслужва няколко точки на опасност. Независимо от това, за устройства, които могат да бъдат задействани единствено при работещ двигател например, устройства за регулиране, поддръжка или гасене на смущенията, и които се обслужват от общо защитно устройство, трябва да се предвидят допълнителни обезопасяващи устройства.

2.1.6. Закрепващите приспособления (например, пружинни скоби или клапи)

—	за фиксиране на бързоосвобождаващи се монтажни компоненти, и онези компоненти на

—	предпазните устройства, които се отварят без помощта на инструменти (например, кожуха на двигателя)

трябва да бъдат надеждно свързани или с корпуса на трактора, или с защитното устройство.

2.2. Определения

„Защитно устройство“ е устройство, предназначено да предпази опасните части.. По смисъла на настоящата директива, защитни устройства могат да бъдат различните прегради, капаци или кожуси.

2.2.1.1. „Защитен екран“ е предпазно устройство, разположено в предната част на опасната част, което самостоятелно или с други части на машината предпазва от всички страни срещу допир до опасната част.

2.2.1.2. „Люк или капак“ означава защитно устройство, разположено пред дадена опасна част, което осигурява защита срещу контакта с опасната част откъм обезпечената с покритие страна.

2.2.1.3. „Кожух“ означава предпазно устройство, което с помощта на релса, решетка или друго подобно приспособление обезпечава необходимото разстояние на безопасност с оглед на предотвратяването на контакта с опасната част.

„Опасна част“ е всяка част, която в резултат на разположението на детайлите или конструкцията на неподвижната или движеща се част на трактора създава опасност от нараняване. Опасните части са притискащи, режещи, пробиващи, проникващи, захващащи, увличащи и въздействащи части.

2.2.2.1. „Точка на притискане“ е всяка опасна точка, където частите се движат относително една спрямо друга или спрямо неподвижни части по такъв начин, че могат да причинят притискане на хора или на отделни части от техните тела

2.2.2.2. „Точка на срязване“ е всяка опасна точка, където частите се движат една до друга или покрай други части по такъв начин, че могат да причинят притискане или защипване на хора или на отделни части от техните тела.

2.2.2.3. „Точка на порязване, пробиване и проникване“ е всяка опасна точка, където частите, подвижни или неподвижни, са с остри ръбове, заострени или притъпени и могат да наранят хора или отделни части на техните тела.

2.2.2.4. „Точка на захващане“ е всяка опасна точка, където издатъци с остри ръбове, зъбци, щифтове, винтове или болтове, гресьори, валове, накрайници на валове и други подвижни части могат да захванат и увлекат хора или отделни части от техните тела или облекло.

2.2.2.5. „Точка на увличане или въздействие“ е всяка опасна точка, чиито части чрез придвижване свиват пространството, в което хора, отделни части на техните тела или дрехи могат да бъдат притиснати.

2.2.3. „Досегаемост“ е максималното разстояние, което може да бъде достигнато от хора или отделни части от техните тела, насочени нагоре, надолу, навътре, над, около или срещу, без помощта на някакъв предмет (фигура 1).

2.2.4. „Безопасно разстояние“ е разстоянието, съответстващо на досегаемостта или на размерите на тялото плюс безопасно допустимо разстояние (фигура 1).

2.2.5. „Команден орган“ е всяко устройство, чието директно задействане прави възможно положението или действието на трактора или на присъединено към него съоръжение, да се промени.

2.3. Безопасно разстояние с оглед на предотвратяването на контакта с опасните части

2.3.1. Безопасното разстояние се измерва спрямо онези точки, които могат да бъдат достигнати във връзка със стартирането, обслужването или проверката на трактора, както и спрямо подовата повърхност. С „обслужване и проверка на трактора“ се обозначават единствено дейности, които се извършват по правило от самия водач в съответствие с инструкциите за експлоатация. Определянето на разстоянията на безопасност се базира на допускането, че тракторът е в състоянието, за което същият е бил проектиран, и за достигане до опасната част не се използват никакви средства.

Разстоянията на безопасност съответстват на посоченото в точки от 2.3.2.1 до 2.3.2.5. В някои конкретни участъци или за някои конкретни компоненти, подходящо ниво на безопасност е осигурено, ако тракторът съответства на изискванията, съдържащи се в точки от 2.3.2.6 до 2.3.2.14.

2.3.2. Изолиране на опасните точки

Нагоре

Безопасното разстояние в посока нагоре за лицата в изправено стоящо положение е 2 500 мм (виж фигура 1).

2.3.2.2. Надолу, над преграда

Разстоянията на безопасност при низходящо протягане над преграда са:

а= разстояние от нивото на пода до опасната точка;

b= височина на преградата или предпазното устройство;

c= хоризонтално разстояние между опасната точка и преградата (виж фигура 2).

При протягане в посока надолу над преградата трябва да се спазват разстоянията на безопасност, посочени в таблица 1.

ТАБЛИЦА 1

в мм
a: разстояние от повърхността на опасната точка	Височина между преградата и защитното устройство b
	2 400	2 200	2 000	1 800	1 600	1 400	1 200	1 000
	Хоризонтално разстояние c от опасната точка
2 400	-	100	100	100	100	100	100	100
2 200	-	250	350	400	500	500	600	600
2 000	-	-	350	500	600	700	900	1 100
1 800	-	-	-	600	900	900	1 000	1 100
1 600	-	-	-	500	900	900	1 000	1 300
1 400	-	-	-	100	800	900	1 000	1 300
1 200	-	-	-	-	500	900	1 000	1 400
1 000	-	-	-	-	300	900	1 000	1 400
800	-	-	-	-	-	600	900	1 300
600	-	-	-	-	-	-	500	1 200
400	-	-	-	-	-	-	300	1 200
200	-	-	-	-	-	-	200	1 100

2.3.2.3. Околовръст

Трябва да се спазва, като минимум, безопасното разстояние, посочено в таблица 2 по-долу, за да може съответната част от тялото да не достигне до опасната точка. При прилагането на безопасното разстояние се допуска, че основната телесна става опира плътно в ръба на предпазното устройство. Счита се, че разстоянията на безопасност са спазени единствено когато е налице убеденост, че въпросната част от тялото не може в никакъв случай да се придвижи или проникне по-нататък.

ТАБЛИЦА 2

2.3.2.4. Проникване в и през отвори

Ако е възможно проникване в или през отвори, при което могат да бъдат достигнати опасни части, трябва да се спазват минималните безопасни разстояния, посочени в таблици 3 и 4.

Частите, които се движат по отношение една на друга, или подвижните части, които опират върху неподвижни такива, не се разглеждат като рискови фактори при условие че не отстоят една от друга на разстояние по-голямо от 8 мм.

ТАБЛИЦА 3

Безопасни разстояния при продълговати и успоредни отвори

а е по-малкия размер на отвора

b е безопасното разстояние от опасната точка

ТАБЛИЦА 4

Безопасни разстояния при квадратни или кръгли отвори

а е диаметъра или дължината на страната на отвора

b е безопасното разстояние от опасната точка

2.3.2.5. Безопасни разстояния в точките на притискане

Дадена точка на притискане не се разглежда като опасна за показаната част от тялото, ако съответното разстояние на безопасност не е по-малко от посочената в таблица 5 стойност, и ако е гарантирано, че не е възможно проникване на съседната по-широка част от тялото.

ТАБЛИЦА 5

2.3.2.6. Органи за управление

Пространството между всеки два крачно-управляеми механизма и отворите, в които са поместени органите за управление, не се разглеждат като точки на прищипване и приплъзване.

2.3.2.7. Заден триточков съединител

2.3.2.7.1. Зад равнината, минаваща през равнината на симетрия на осовите точки на повдигащите пръти в системата на триточковия съединител, трябва да се поддържа минимален резерв на безопасност от 25 мм между движещите се части за всяка точка от хода на повдигащото устройство, но не и за крайното горно и долно положение 0,1 n, заедно с разстояние от 25 мм или минимален ъгъл от 30 градуса за приплъзващите се части, които предизвикват промяна на ъгловото положение (виж фигура 3). Ходът n', намален с 0,1 n в долния и горния край се дефинира както следва (виж фигура 4):

2.3.2.7.2. За ход n на хидравличното повдигащо устройство, долното положение А на съединителната точка на долната връзка се ограничава от размера „14“ в съответствие с ISO стандарта 730, част 1, докато горното положение В се ограничава от максималния хидравличен ход. Ходът n' съответства на хода n, намален нагоре и надолу с 0,1 n, и представлява вертикалното разстояние между А' и В'.

2.3.2.7.3. Освен това, в рамките на хода n' трябва да се спазва минимално разстояние на безопасност 25 мм по отношение на съседните части около профила на повдигащите пръти.

2.3.2.7.4. Ако, при триточковия съединител, се използват съединителни устройства, които не налагат необходимост от наличие на оператор между трактора и носения инструмент (например, при бързодействащите съединители), не се прилагат условията от точка 2.3.2.7.3.

2.3.2.7.5. Ръководството за експлоатация трябва да съдържа конкретна информация относно опасните точки, разположени в предната част на равнината, дефинирана в първото изречение от точка 2.3.2.7.1.

2.3.2.8. Преден триточков съединител

2.3.2.8.1. Във всяка точка от хода n на повдигащото устройство, но не и в крайното горно и крайното долно положение 0,1 n, трябва да се поддържа минимален резерв на безопасност от 25 мм между движещите се части, заедно с минимален ъгъл от 30 градуса или резерв на безопасност от 25 мм в случаите, когато е налице промяна на ъгловото положение, причинено от приплъзващите се части. Ходът n', намален с 0,1 n в долния и горния край, се дефинира както следва (виж също фигура 4).

2.3.2.8.2. За ход n на хидравличното повдигащо устройство, долното крайно положение А на съединителната точка на долната връзка се ограничава от размера „14“ в съответствие с ISO стандарта 8759, част 2, докато горното крайно положение В се ограничава от максималния хидравличен ход. Ходът n' е намален нагоре и надолу с 0,1 n, и представлява вертикалното разстояние между А' и В'.

2.3.2.8.3. Ако, при долните връзки на предния триточков съединител, се използват съединителни устройства (например бързодействащ съединител), които не налагат необходимост от наличие на оператор между трактора и закрепения инструмент, не се прилагат условията от точка 2.3.2.8.1 в обсега с радиус 250 мм от точките, в които долните връзки са съединени с трактора. Независимо от това, около външната част на ходовите лостове/цилиндри трябва да се поддържа задължителен минимален резерв на безопасност от 25 мм спрямо съседните части в рамките на дефинирания ход n'.

2.3.2.9. Седалка за водача и околна среда

В седящо положение, ръцете и краката на водача трябва да бъдат надеждно изолирани от всички точки на прищипване и приплъзване. Това изискване се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните условия:

2.3.2.9.1. Седалката на водача е в средно положение в направленията на своето надлъжно и вертикално регулиране. Пространството на обсега на водача се подразделя на зона А и зона В. Централната сферична точка на тези зони отстои на 60 мм пред и 580 мм над контролната точка на седалката (виж фигура 5). Зона А представлява сфера с диаметър 550 мм, а зона В е разположена между въпросната сфера и сферата с радиус 1 000 мм.

2.3.2.9.2. Близо до точките на прищипване и приплъзване се поддържа разстояние на безопасност, съответно, 120 мм в зона А и 25 мм в зона В, а в случаите на приплъзващи се части, които предизвикват промяна на ъгловото положение, се поддържа минимален ъгъл 30 градуса.

2.3.2.9.3. В зона А под внимание се вземат единствено точките на прищипване и приплъзване, предизвикани от части, които са приведени в движение с помощта на външен източник на енергия.

2.3.2.9.4. Ако оформянето на дадена опасна точка се дължи на наличието на разположени в съседство със седалката конструктивни части, между въпросната конструктивна част и седалката се поддържа разстояние на безопасност най-малко 25 мм. Няма опасни точки между облегалката на седалката и съседно разположените конструктивни части, разположени зад облегалката, ако съседно разположените конструктивни части са гладки и самата облегалка на седалката е заоблена в съседния участък и не притежава остри върхове.

2.3.2.10. Пътническа седалка (ако има такава)

2.3.2.10.1. Ако има части, които могат да представляват опасност за краката, трябва да се предвиди инсталирането на обезопасяващи устройства в полусферата с радиус 800 мм, насочена надолу от предния край на възглавницата на седалката.

2.3.2.10.2. В съответствие с точка 2.3.2.9 (виж фигура 6) опасните точки в зона А и зона В трябва да бъдат обезопасени с помощта на сфера, центърът на която отстои на разстояние 670 мм от средата на предния край на пътническата седалка.

2.3.2.11. Трактори с тясна колея (трактори с колея, съответстваща на определението от второто тире на член 1 от Директива 87/402/ЕИО).

2.3.2.11.1. При тракторите с тясна колея изискванията от точка 2.3.2.9 не се прилагат по отношение на зоните, разположени под равнината, наклонена под ъгъл 45 градуса спрямо задната част и напречна на направлението на хода, и минаваща през точка, разположена на 230 мм зад базовата точка на седалката (виж фигура 7). Ако в тази зона има някакви опасни точки, върху трактора трябва да се поставят съответни предупредителни надписи.

2.3.2.11.2. Раздели II.1 и II.2 от приложение I към Директива 80/720/ЕИО се отнасят до достъпа до седалката на водача.

2.3.2.11.3. Раздел I.6 от приложение I към Директива 80/720/ЕИО се отнася до органите за управление.

2.3.2.11.4. Пред контролната равнина, която минава перпендикулярно спрямо надлъжната ос на превозното средство през центъра на ненатоварения педал (съединител и/или работна спирачка) трябва да се осигури защита срещу силно нагорещените компоненти на изпускателната уредба, ако същите са разположени до 300 мм в горната зона (700 мм над повърхността на пода) и до 150 мм в долната зона (виж фигура 8). Странично, подлежащата на обезопасяване зона се ограничава от външния контур на трактора и външния контур на изпускателната уредба.

Силно нагорещените компоненти на изпускателната уредба, минаващи под входното стъпало, трябва да бъдат покрити върху вертикалната си проекция, или пък топлинно изолирани.

2.3.2.12. Конфигурация и обозначения върху гъвкавите хидравлични тръби

2.3.2.12.1. Гъвкавите хидравлични тръби трябва да бъдат конфигурирани по начин, който изключва възможността от тяхното механично и термично увреждане.

2.3.2.12.2. Гъвкавите хидравлични тръби трябва да се идентифицират лесно и да бъдат обозначени незаличимо със следната информация:

—	знак на производителя на гъвкавите маркучи,

—	дата на производството (година и месец на производството),

—	максимално допустимо динамично свръхналягане при експлоатация.

2.3.2.12.3. Гъвкавите хидравлични тръби в съседство със седалката на водача или пътническата седалка трябва да бъдат конфигурирани и обезопасени по начин, при който в случай на възникване на неизправност по тях, това да не създава риск за никого.

2.3.2.13. Управляем и люлеещ се мост

Компоненти, които се движат един спрямо друг, или спрямо неподвижни части, трябва да бъдат обезопасени, ако попадат в зоната, дефинирана в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10.

Ако е монтирано шарнирно кормилно управление, в диапазона на съчленяването трябва да има незаличими и ясно четливи обозначения върху двете страни на трактора, указващи с помощта на илюстративен символ или с помощта на текст, че оставането в необезопасения диапазон на съчленяването не е разрешено. Съответните указания трябва да бъдат включени в ръководството за експлоатацията.

2.3.2.14. Закрепени към трактора трансмисионни валове

Трансмисионните валове (например, за четириколесно задвижване, които могат да се въртят единствено, когато тракторът е в движение) трябва да бъдат обезопасени, ако са разположени в зоната, дефинирана в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10.

2.3.2.15. Свободна зона около задвижващите колела

2.3.2.15.1. Свободните зони на кожусите на колелата трябва да удовлетворяват следните изисквания.

„Свободна зона“ означава пространството, което трябва да остане свободно около гумите на задвижващите колела по отношение на съседно разположените части на превозното средство.

Свободната зона на задвижващите колела, когато тракторът е оборудван с най-големия размер гуми, трябва да притежава размерите, предвидени на фигура 9 и в таблица 6 по-долу.

ТАБЛИЦА 6

Стандартни трактори

Трактори с тясна колея

При тракторите с тясна колея се допуска свободна зона, по-малка от илюстрираната на фигура 9 и в таблица 6 в допълнение към зоните, посочени в точки 2.3.2.9 и 2.3.2.10, ако кожусите за колелата се използват за изстъргване на полепналата по колелата пръст.

2.4. Метод за определяне на базовата точка на седалката

2.4.1. Обща информация

По-долу се съдържа описание на метода и устройството за определяне на базовата точка за всички типове тапицирани седалки.

2.4.2. Определения

Базова точка на седалката (БТС):

Точка, разположена във вертикалната надлъжна равнина на симетрия на устройството за идентифициране на БТС, показано на фигура 10, което се разполага върху седалката на водача в съответствие с точки 2.4.4 и 2.4.6.

Базовата точка на седалката се установява по отношение на превозното средство и не мени положението си в зависимост от регулирането и/или колебанията на седалката.

2.4.3. Устройство за определяне на базовата точка на седалката (БТС)

Устройството за определяне на БТС трябва да бъде аналогично на показаното на фигура 10. Масата на въпросното устройство е 6 ± 1 кг, а неговата долна страна трябва да бъде равна и гладка.

2.4.4. Регулиране на седалката за целите на определянето на базовата точка (БТС)

При наличие на възможност за регулиране на седалката и нейното окачване, седалката се регулира както следва преди определянето на базовата точка:

а)	всички регулируеми параметри като преместване назад/напред, височина и наклон, трябва да бъдат установени в средното си положение. Ако това не е изпълнено, трябва да се избират най-близките възможни положения над или под средното положение;

б)

регулируемото окачване трябва да бъде отрегулирано така, че окачването да бъде в средното положение от хода при установено в работното си положение и натоварено идентифициращо устройство. Окачването може да се фиксира механично във въпросното положение в хода на определянето на базовата точка (БТС);

в)	нерегулируемото окачване може да се фиксира във вертикалното положение, което съответства на установеното в работното си положение и натоварено идентифициращо устройство;

г)	ако горепосочените регулировки влизат в противоречие със съответните инструкции на производителя, последните могат да бъдат спазени с оглед на отрегулирането на системата за случая на водач с тегло 75 кг.

Забележка: Водачът с маса 75 кг представлява приблизителна стойност на установеното върху седалката идентифициращо устройство, натоварено с маса 65 кг.

2.4.5. Определяне на трите контролни оси x', y' и z' за целите на определянето на БТС

Координатите се определят както следва:

а)	локализиране от едната страна на корпуса на седалката на закрепващия отвор, който е в крайно задно положение;

б)	ако оста на този отвор е успоредна на оста на въртене, дефинирана върху устройството, същата се възприема като ос y' (в посока отляво надясно по отношение на седалката на водача, виж фигура 11);

в)

ако оста на този отвор е успоредна на вертикалната равнина, минаваща през централната линия на седалката, като ос y' се възприема правата линия, която е успоредна на упоменатата ос на въртене и минава през точката на пресичане между опорната равнина на седалката и оста на отвора, упомената по-горе (виж фигура 12);

г)	във всички други случаи, оста y' се определя в съответствие с подлежащите на измерване параметри на седалката;

д)	осите x' и z' се дефинират като пресечни линии на хоризонталната и вертикалната равнини, минаващи през y', с вертикалната равнина през централната линия на седалката. Осите x' и z' са насочени съответно напред и нагоре (виж фигури 11 и 12).

2.4.6. Метод за определяне на базовата точка на седалката (БТС)

Базовата точка на седалката (БТС) се определя с помощта на устройството, показано на фигура 10 следвайки следната процедура:

а)	седалката се покрива с парче плат с оглед на подпомагането на правилното разполагане на устройството;

б)	устройството се разполага върху възглавницата на седалката (без допълнителна маса) така че да опира в облегалката на седалката;

в)	извършва се добавяне на маси за довеждане на общата маса на устройството от 6 ± 1 кг до 26 ± 1 кг. Центърът на вертикалното усилие трябва да бъде на разстояние 40 мм пред марката на базовата точка на седалката върху хоризонталната част на устройството (виж фигура 10);

г)	върху устройството в базовата точка на седалката се прилага двукратно хоризонтално усилие с големина приблизително 100 Х, така както е показано на фигура 10;

д)	добавят се нови маси за довеждане на общата маса на устройството от 26 ± 1 кг до 65 ± 1 кг. Центърът на вертикалното усилие на добавените маси трябва да бъде на разстояние 40 мм пред марката на базовата точка на седалката върху хоризонталната част на устройството (виж фигура 10);

е)

от двете страни на седалката в двете вертикални равнини, които са на равно разстояние от надлъжната линия на симетрия на седалката, се измерват с точност до ± 1 мм координатите на пресечните линии на тези равнини с оста на базовата точка на седалката, маркирана от устройството, в съответствие с точка 2.4.5.

В качеството на координати на БТС се регистрират средноаритметичните стойности на извършените измервания в двете равнини.

ж)	могат да се отбележат произтичащите от въпросния метод за определяне условия, които се различават от процедурата, описана в настоящото приложение, или които могат да бъдат източник на грешки с оглед на получените резултати, както и породилите ги причини.

(1) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ III A

ПРЕДНИ СТЪКЛА И ДРУГО ОСТЪКЛЯВАНЕ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ, ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ, ОБОЗНАЧЕНИЯ, ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ИЗПИТВАНИЯ И СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО

Селскостопанските и горските трактори могат да бъдат оборудвани по преценка на техния производител с:

1.1.1. предни стъкла и прозоречни стъкла, различни от предните стъкла, които са предмет на условията от настоящото приложение;

1.1.2. предни стъкла, за които се отнасят изискванията по отношение на стъклата, които не са предни стъкла, от обхвата на настоящото приложение, с изключение на изискванията от точка 9.1.4.2 от приложение III В към настоящата директива (прозоречни стъкла с нормална светлинна пропускливост по-малка от 70 %).

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1. „Закалено стъкло“ е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и неговото разпръскване на парчета при счупване;

„Пластово стъкло“ е стъкло, включващо два или повече слоя стъкла, съединени чрез един или повече междинни слоя от пластмасов материал. Пластовото стъкло може да бъде:

2.2.1. „обикновено“, ако нито един от стъклените слоеве, от които се състои, не е обработен, или

2.2.2. „обработено“, когато поне един от стъклените слоеве, от които се състои, е специално обработен, за да се увеличи неговата механична якост и неговата картина на разрушаване при счупване;

2.3. „безопасно стъкло с пластмасово покритие“ е стъкло определението за което се съдържа в точка 2.1 или 2.2, и което съдържа нанесено върху вътрешната му повърхност пластмасово покритие;

2.4. „безопасно стъкло от стъкло-пластмаса“ е пластово стъкло, състоящо се от единичен лист стъкло и един или няколко листа пластмаса, като най-малко един от тях служи за междинен слой. Пластмасовите листове трябва да са от вътрешната повърхност на стъклото, когато стъклото е монтирано на колесния трактор;

„група предни стъкла“ е група, състояща се от предни стъкла с различна форма и размери, подложени на изпитване за установяване на техните механични свойства, характеристиките им при картина на разрушаване и по време на изпитвания за устойчивост на въздействие от околната среда;

2.5.1. „плоско предно стъкло“ е предно стъкло, имащо номинална кривина не повече от 10 mm на линеен метър, измерена по височината на участъка;

2.5.2. „извито предно стъкло“ е предно стъкло, имащо номинална кривина, по-голяма от 10 mm на линеен метър, измерена по височината на участъка;

2.6. „двоен прозорец“ е комплект от два панела, монтирани поотделно на един и същ отвор на колесния трактор;

„двойно стъкло“ е елемент, съставен от два панела, трайно съединени при производството им и разделени от еднородно празно пространство;

2.7.1. „симетрично двойно стъкло“ е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от един и същи тип (закалени или пластови стъкла и др.) и притежават идентични основни и вторични характеристики;

2.7.2. „асиметрично двойно стъкло“ е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от различен тип (закалени или пластови стъкла и др.) или притежават различни основни и вторични характеристики;

2.8. „основна характеристика“ е характеристика, която значително променя оптичните и/или механичните свойства на стъклото по отношение на функцията, която стъклото изпълнява на трактора. Този термин обхваща също търговското наименование или марка;

2.9. „вторична характеристика“ е характеристика, която може да промени оптичните и/или механичните свойства на стъклото по начин, който има значение за функцията, която то трябва да изпълнява на трактора. При оценка на степента на промяната се отчитат показателите на трудност;

2.10. „показател на трудност“ е двустепенна система за класифициране, прилагана за наблюдаваните в практиката изменения на всяка вторична характеристика. Изменение от показател „1“ към показател „2“ показва необходимост от повторно изпитание;

2.11. „разгъната площ на предното стъкло“ е най-малкия правоъгълен стъклен лист, от който може да се направи предно стъкло;

„ъгъл на наклона на предното стъкло“ е ъгъла, образуван от една вертикална линия и една права линия, която свързва най-горната и най-долната крайни точки на предното стъкло, като двете линии лежат във вертикалната равнина, съвпадаща с надлъжната ос на трактора.

2.12.1. Ъгълът на наклона се измерва върху разположен върху земната повърхност трактор в ненатоварено състояние.

2.12.2. Тракторите, притежаващи хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване, или устройство за автоматично регулиране на пътния просвет в зависимост от натоварването, се подлагат на изпитание при посочените от производителя нормални експлоатационни условия;

2.13. „височина на сегмента h“ е максималното разстояние, измерено под приблизително прави ъгли спрямо стъклото, което разделя неговата вътрешна повърхност от равнина, преминаваща през краищата на стъклото; (виж фигура 1 от приложение III O);

„тип стъкло“ е стъкло, което отговаря на определенията от точки 2.1 до 2.4, което не показва никакви съществени различия по отношение на основните и вторичните характеристики, упоменати в приложения III Г до III М);

2.14.1. Независимо, че промяната на дадена характеристика означава промяна на типа на изделието, в някои случаи се допуска промяната на формата или някой от размерите да не налага задължително условие за провеждане на пълната поредица от изпитвания. При някои от изпитванията, предписани в отделните приложения, стъклата могат да бъдат обединени в една група, ако е очевидно, че същите притежават сходни основни характеристики.

2.14.2. Стъкла, които се различават единствено по второстепенните си характеристики, могат да се разглеждат като принадлежащи към един и същи тип; независимо от това, някои от изпитванията, ако същите са изрично предвидени в условията за изпитванията, могат да се извършат върху отделни образци от въпросните стъкла.

2.15. „радиус на кривина, r“ е приблизителната стойност на най-малкия радиус на дъгата на предното стъкло, измерена в периметъра с най-голяма извитост.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ

3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за даден тип остъкляване се подава от производителя на съответното защитно стъкло или неговия надлежно упълномощен представител. Заявление може да бъде подадено само в една държава-членка.

За всеки тип безопасни стъкла, заявлението се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра при посочване на следните данни:

техническо описание, обхващащо всички основни и второстепенни характеристики и,

3.2.1.1. за остъкляване, различно от предни стъкла, чертежи във формат не по-голям от А4 или кратен на този формат, показващи:

—	максималната повърхнина,

—	най-малкия ъгъл между две съседни страни на стъклото,

—	максималната височина на сегмента, ако такъв има;

за предни стъкла:

3.2.1.2.1. списък на моделите предни стъкла, за които е заявено типово одобрение за компонент, в който е посочено името на производителя на тракторите и типа (типовете) трактори.

чертежи в мащаб 1:10 и схеми на предните стъкла и техния монтаж върху трактора, достатъчно подробни, така че да отразяват:

3.2.1.2.2.1. положението на предното стъкло по отношение на точка R, както е дефинирано в точка 1.2 от приложението „Зрително поле“ към Директива 74/347/ЕИО на Съвета от 25 юни 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански и горски трактори.

3.2.1.2.2.2. ъгъла на наклона на предното стъкло;

3.2.1.2.2.3. положението и размерите на зоната за проверка на оптичните характеристики и, при необходимост, на участъците, заздравени в различна степен;

3.2.1.2.2.4. разгънатата площ на предното стъкло;

3.2.1.2.2.5. максималната височина на сегмента на предното стъкло; и

3.2.1.2.2.6. радиуса на кривината на предното стъкло (само за целите на класифицирането на предните стъкла по групи);

3.2.1.3. за двойното остъкляване, чертежи във формат, не по-голям от А4 или кратен на този формат, отразяващи освен информацията, посочена в точка 3.2.1.1:

—	типа на всяко от съставните стъкла,

—	типа на съединяването (органично, стъкло-стъкло или стъкло-метал),

—	номиналната дебелина на пространството между двете стъкла.

3.3. Освен това, заявителят трябва да осигури достатъчен брой тестови проби и проби от обработените стъкла от разглежданите модели, който брой, при необходимост, се определя съвместно с техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитанията.

3.4. Преди да предостави типовото одобрение за компонент, компетентният орган трябва да удостовери наличието на удовлетворяващи мерки за осъществяване на ефективен контрол върху съответствието на производството.

4. ОБОЗНАЧЕНИЯ

4.1. Върху всяко защитно стъкло, включително пробите и изпитателните образци, представени за типово одобрение като компоненти, трябва да бъдат нанесени фирменото наименование или търговския знак на производителя. Маркировката трябва да бъде ясно четлива и незаличима.

5. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ

5.1. Ако пробите, представени за получаване на типово одобрение за компонент, отговарят на изискванията от точки 5 до 7 по-долу, се предоставя типово одобрение за съответния тип безопасни стъкла.

5.2. На всеки тип, съгласно определенията от приложения III Д, III Ж, III Л и III М, или, по отношение на предните стъкла, на всяка одобрена група, се дава номер на типово одобрение за компонент. Първите две цифри на номера (засега 00 за първоначалния вариант на настоящата директива) обозначават серията на поправките, които са били внесени по силата на последните съществени технически изменения на настоящата директива към датата на издаването на типовото одобрение. Дадена държава-членка не може да присвои същия номер на друг тип или друга група безопасни стъкла.

Държавите-членки се уведомяват за типовото одобрение за компонент, разширяването на обхвата или отказа за издаване на такова за даден тип безопасни стъкла, съгласно настоящата директива под формата на съобщение, изготвено в съответствие с образеца, съдържащ се в приложение III Б към настоящата директива и нейните допълнения.

5.3.1. По отношение на предните стъкла, към съобщението за типово одобрение на ЕИО за компонент трябва да се приложи документ, съдържащ описание на всички модели предни стъкла принадлежащи към типово одобрената група, както и характеристиките на групата в съответствие с допълнение 8 към приложение III Б.

Освен обозначенията, предвидени в точка 4.1, на добре видимо място върху всички безопасни стъкла и двойни стъкла, съответстващи на типа, одобрен по силата на настоящата директива, трябва да бъде нанесен знака за типово одобрение на ЕИО за компонент. Върху всяко от съставните стъкла на двойните прозоречни стъкла може, също така, да се нанесе който и да било специален знак за типово одобрение за компонент.

Знакът за типово одобрение за компонент се състои от:

5.4.1. правоъгълна клетка, в която е поместена малка буква „е“, последвана от опознавателния номер на държавата, която е предоставила типовото одобрение (1);

5.4.2. номера на типовото одобрение, разположен отдясно на правоъгълната клетка, предвидена в точка 5.4.1.

В близост до гореописания знак за типово одобрение на ЕИО се разполагат следните допълнителни обозначения:

5.5.1. за предни стъкла:

I: за закалено стъкло (I/P ако същото е снабдено с покритие) (2),

II: за обикновено пластово стъкло (II/P ако същото е снабдено с покритие) (2),

III: за обработено пластово стъкло (III/P ако същото е снабдено с покритие) (2),

IV: за стъкло-пластмасово стъкло;

V: за прозоречни стъкла, които не са предни стъкла, за които се отнасят условията от точка 9.1.4.2 от приложение III В;

VI: за двойно остъкляване;

Т: за предни стъкла, които отговарят на изискванията за стъклата, които не са предни стъкла, с изключение на стъклата, за които се отнасят условията от точка 9.1.4.2 от приложение III В към настоящата директива (стъкла с нормална светлинна пропускливост по-малка от 70 %). Независимо от това, по отношение на предните стъкла, отговарящи на изискванията за стъкла, които не са предни стъкла, обозначението „T“ може да се нанесе само след провеждане на челното изпитване, описано в точка 3.3.2 от приложение III Ж към настоящата директива при височина на падането 4.0 м + 25/-0 мм.

5.6. Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и обозначението трябва да бъдат ясно четливи и незаличими.

5.7. В допълнение 1 към настоящото приложение се съдържат примери за знаци за типовото одобрение за компонент.

6. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

6.1. Всички прозоречни стъкла, и по-специално онези, които са предназначени за изработване на предни стъкла, трябва да притежават качества, които да ограничават до минимум, доколкото това е възможно, опасността от нанасяне на телесни повреди в случай на разрушаване на стъклата. Стъклото трябва да притежава задоволителна устойчивост спрямо натоварванията, които могат да възникнат в типичните за пътното движение условия, както и задоволителна устойчивост на въздействието на атмосферните условия, топлоустойчивост, химична устойчивост, термоустойчивост и съпротивление на изтриване.

6.2. Освен това, безопасните стъкла трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло предмети и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло, водачът трябва да може да вижда пътя достатъчно добре, за да успее да спре и установи трактора възможно най-безопасно.

7. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Всички типове безопасни стъкла трябва, в зависимост от категорията, към която принадлежат, да удовлетворяват следните специфични изисквания:

7.1. закалените предни стъкла — изискванията, предвидени в приложение III Г;

7.2. равномерно закалените прозоречни стъкла, които не са предни стъкла — изискванията, предвидени в приложение III Д;

7.3. предните стъкла от обикновено пластово стъкло — изискванията, предвидени в приложение III Е;

7.4. прозоречните стъкла от обикновено пластово стъкло, които не са предни стъкла — изискванията, предвидени в приложение III Ж;

7.5. предните стъкла от обработено пластово стъкло — изискванията предвидени в приложение III З;

7.6. безопасните стъкла с пластмасово покритие — освен изброените по-горе съответни изисквания, изискванията, предвидени в приложение III И;

7.7. предните стъкла от стъклопласти — изискванията, предвидени в приложение III К;

7.8. прозоречните стъкла от стъклопласти, които не са предни стъкла — изискванията, предвидени в приложение III Л;

7.9. двойните прозоречни стъкла — изискванията, предвидени в приложение III М.

8. ИЗПИТВАНИЯ

Предвидени са следните изпитания:

8.1.1. Картина на разрушаване

Целта на това изпитване е:

8.1.1.1. да се провери дали образуваните при счупване на стъклото парчета и отломки са такива, че да намаляват до минимум опасността от нараняване, и

8.1.1.2. когато се отнася за предно стъкло, да се провери остатъчната видимост след счупването.

8.1.2. Механична якост

8.1.2.1. Изпитване при удар със сфера

Това изпитване се извършва по два начина, като при единия се използва сфера с маса 227 g, а при другия, сфера с маса 2 260 g.

8.1.2.1.1. при изпитването със сфера с маса 227 g, целта е да се оцени свързващата способност на междинния слой в пластовото стъкло и механичната якост на обикновените закалени стъкла.

8.1.2.1.2. при изпитването със сфера с маса 2 260 g, целта е да се оцени устойчивостта на пластово стъкло срещу проникване на сферата.

8.1.2.2. Изпитване за безопасност при удар с глава

Целта на това изпитание е да се провери съответствието на стъклото с изискванията за ограничаване на нараняването на главата при удар в предното стъкло, пластовото стъкло или стъклото от стъкло-пластмаса, различни от предно стъкло, а също двойни стъкла, използвани за странични прозорци.

8.1.3. Устойчивост на въздействието на фактори от околната среда

8.1.3.1. Изпитване за абразивно износване

Целта е да се определи дали устойчивостта на защитното стъкло на износване превишава определена стойност. Целта на това изпитание е да се удостовери, че устойчивостта на абразивно износване на защитното стъкло е по-голяма от определена стойност.

8.1.3.2. Изпитване за устойчивост при висока температура

Целта е да се провери за поява на мехури или други дефекти в междинния слой на пластовото стъкло или в стъклото от стъкло-пластмаса, когато са изложени на висока температура за продължителен период от време.

8.1.3.3 Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина

Целта е да се определи дали пропускането на светлина през пластово стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие се намалява значително под въздействие на светлина за продължителен период от време, както и дали се наблюдава значително потъмняване на стъклото.

8.1.3.4. Изпитване за устойчивост на влага

Целта е да се определи дали пластовото стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие ще издържат без значително влошаване при продължителното излагане на влага, причинена от атмосферни фактори.

8.1.3.5 Изпитване за устойчивост на температурни изменения

Целта на това изпитване е да се удостовери, че при продължително излагане на екстремни температури, пластмасовият материал (пластмасовите материали), използван (използвани) за изработката на безопасните стъкла, съответстващи на определенията от точки 2.3 и 2.4, не претърпява (претърпяват) съществено влошаване на своите качества.

8.1.4. Оптични свойства

8.1.4.1. Изпитване за светлопропускливост

Целта е да се определи дали нормалната светлопропускливост през безопасните стъкла превишава определена стойност.

8.1.4.2. Изпитване за оптични деформации

Целта е да се провери, че няма наличие на деформации на обекти, виждащи се през предното стъкло, които могат да доведат до объркване на водача

8.1.4.3. Изпитване за разделяне на вторично изображение

Целта е да се провери, че ъгловото разделяне на вторичния образ от първичния не превишава определена стойност.

8.1.4.4. Изпитване за разпознаване на цветовете

Целта е да се провери дали вътрешната страна на безопасно стъкло има достатъчно ниска степен на запалване

8.1.5. Изпитване за устойчивост на въздействието на огън

Целта е да се провери дали вътрешната страна на защитно стъкло има достатъчно ниска степен на запалване.

8.1.6. Устойчивост на въздействие на химични вещества

Целта на това изпитване е да се удостовери, че вътрешната повърхност на безопасните стъкла, съответстващи на определенията от точки 2.3 и 2.4, притежава устойчивост на въздействието на химичните вещества, които могат да присъстват или да се използват в трактора (например, почистващи средства), която осигурява съхраняване на техните свойства.

8.2. Изпитвания, предвидени за стъкла от категориите, дефинирани в точки от 2.1 до 2.4

8.2.1. Безопасните стъкла се подлагат на изпитанията, предвидени в следващата таблица:

		ПРЕДНИ СТЪКЛА							СТЪКЛА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ
		Закалено стъкло		Обикновено пластово стъкло		Обработено пластово стъкло		Стъкло-пластмаса	Закалено стъкло	Пластово стъкло	Стъкло-пласмаса
		I	I/P	II	II/P	III	III/P	IV	Закалено стъкло	Пластово стъкло	Стъкло-пласмаса
Раздробяване		D/2	D/2	—	—	H/4	H/4	—	E/2	—	—
— Механична якост:	— сфера с тегло 227	—	—	F/4.3.	F/4.3.	F/4.3.	F/4.3.	F/4.3.	E/3.1.	G/4	G/4
— Механична якост:	— сфера с тегло 2 260 г	—	—	F/4.2.	F/4.2.	F/4.2.	F/4.2.	—	—	—	—
Изпитание с модел на глава (3)		D/3	D/3	F/3	F/3	F/3	F/3	J/3	—	G/3 (5)	K/3 (5)
износване:	— външна страна	—	—	F/5.1.	F/5.1.	F/5.1.	F/5.1.	F/5.1.	—	F/5.1.	F/5.1.
износване:	— вътрешна страна	—	I/2	—	I/2	—	I/2	I/2	I/2 (4)	I/2 (4)	I/2
Висока температура		—	—	C/5	C/5	C/5	C/5	C/5	—	C/5	C/5
Въздействие на светлина		—	C/6	C/6	C/6	C/6	C/6	C/6	—	C/6	C/6
Влажност		—	C/7	C/7	C/7	C/7	C/7	C/7	C/7 (4)	C/7	C/7
Пропускане на светлина		C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.	C/9.1.
Оптични деформации		C/9.2.	C/9.2.	C/9.2.	C/9.2.	C/9.2.	C/9.2.	C/9.2.	—	—	—
Втори образ		C/9.3.	C/9.3.	C/9.3.	C/9.3.	C/9.3.	C/9.3.	C/9.3.	—	—	—
Разпознаване на цветовете		C/9.4.	C/9.4.	C/9.4.	C/9.4.	C/9.4.	C/9.4.	C/9.4.	—	—	—
Устойчивост на температурни изменения		—	C/8	—	C/8	—	C/8	C/8	C/8 (4)	C/8 (4)	C/8
Устойчивост на въздействието на огън		—	C/10	—	C/10	—	C/10	C/10	C/10 (4)	C/10 (4)	C/10
Устойчивост на химични фактори		—	C/11	—	C/11	—	C/11	C/11	C/11 (4)	C/11 (4)	C/11
Забележка: Препратка като Й 3/3 в таблицата означава приложение III Й и точка 3 от въпросното приложение, където е описан съответният тест и са установени изискванията за одобрение.

8.2.2. Типово одобрение за компонент се предоставя на защитно стъкло, което удовлетворява всички изисквания, предвидени в съответните разпоредби, посочени в гореспоместената таблица.

9. МОДИФИКАЦИИ ИЛИ РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА ОДОБРЕНИЕТО НА ДАДЕН ТИП БЕЗОПАСНИ СТЪКЛА

Всички модификации на даден тип безопасни стъкла или, по отношение на предните стъкла, всички новодобавени типове в дадена група предни стъкла, трябва да се свеждат до знанието на административния орган, предоставил одобрението за съответния тип безопасни стъкла. След това въпросният орган може:

9.1.1. или да реши, че извършените модификации не биха оказали съществени неблагоприятни последствия, а по отношение на предните стъкла, че новодобавеният тип принадлежи към групата предни стъкла, за които е предоставено типово одобрение, и че даденото защитно стъкло удовлетворява във всеки случай изискванията както преди,

9.1.2. или да изиска нов изпитателен протокол от техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитанията.

9.2. Съобщаване

9.2.1. Потвърждението за типово одобрение, отказът за предоставяне на типово одобрение или разширяването на обхвата на дадено типово одобрение, се оповестяват пред държавите-членки в съответствие с процедурата, предвидена в точка 5.3.

9.2.2. Компетентният орган, разрешил разширяване на обхвата на типово одобрение за компонент, нанася съответен пореден номер върху всяко от съобщенията, отнасящи се до разширяването на обхвата.

10. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1. Безопасните стъкла, за които е било предоставено типово одобрение по силата на настоящото и следващите приложения, трябва да бъдат изработени по такъв начин, че да съответстват на одобрения тип и да удовлетворяват изискванията, предвидени в точки 6, 7 и 8.

10.2. За целите на проверката за съответствие с изискванията от точка 10.1, е необходимо да се извършва постоянен контрол върху готовата продукция.

Притежателят на типовото одобрение за компонент трябва по-конкретно:

10.3.1. да осигурява прилагането на процедури за контрол върху качеството на изделията,

10.3.2. да разполага с достъп до оборудването, необходимо за осъществяването на контрол върху всеки одобрен тип,

10.3.3. да регистрира данните от резултатите от изпитванията и да съхранява приложените документи (6) за период от време, чиято продължителност се определя съгласувано с административния орган,

10.3.4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване за целите на проверката и осигуряването на стабилността на характеристиките на продукцията с вземане под внимание на допустимите отклонения по отношение на условията на реалното производство,

10.3.5. да гарантира, за всеки тип изделие, провеждането на минимума от изпитванията, предвидени в приложения III П, и

10.3.6. да осигурява вземането и изпитването на нови образци в случаите, когато, които и да било образци или изпитвани компоненти демонстрират несъответствие с типа, отнасящ се до съответното изпитване.

Трябва да се предприемат всички необходими мерки за възстановяване на нарушеното съответствие на производството.

Компетентният орган може да извършва по всяко време проверки за съответствието на прилаганите по отношение на всяко произвеждано изделие методи за контрол (виж точка 1.3 от приложение III П).

10.4.1. При всяка проверка на инспектора, трябва да се представят данните от изпитванията и дневниците за контрол на производството.

10.4.2. Инспекторът може да прибегне до произволно вземане на образци за целите на тяхното изпитване в лабораторията на производителя. Минималният брой образци може да се определи с оглед на резултатите от собствените проверки на производителя.

10.4.3. Ако качеството на продукцията се очертава като неудовлетворително или възникне необходимост от проверка на действителността на резултатите от изпитванията, проведени по смисъла на точка 10.4.2, инспекторът може да подбере образци, които да бъдат изпратени на техническата служба, провела изпитването за целите на предоставянето на типовото одобрение за компонент.

10.4.4. Компетентният орган може да провежда всяко от изпитванията, предвидени в настоящата директива.

10.4.5. Типичната честота на проверките е два пъти всяка година. Ако в хода на която и да било от тези проверки, бъдат констатирани неудовлетворителни резултати, компетентният орган трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързото възстановяване на съответствието на производството.

11. САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1. Типовото одобрение за компонент, предоставено за тип безопасни стъкла в съответствие с настоящата директива, може да бъде оттеглено, ако не е спазено изискването, изложено в точка 10.1.

11.2. Тогава, когато дадена държава-членка оттегля преди това предоставено от нея типово одобрение, същата трябва да уведоми незабавно останалите държави-членки за това, чрез подписани и обозначени със съответната дата копия от сертификата за типовото одобрение за компонент, в долната част на което, фигурира следния изписан с големи букви текст „ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ СЕ ОТТЕГЛЯ“.

12. ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на типовото одобрение за компонент, преустанови напълно производството на даден тип безопасни стъкла, одобрен в съответствие с настоящата директива, същият трябва да уведоми за това предоставилия одобрението орган. Въпросният орган трябва да уведоми за същото, поотделно останалите държави-членки, чрез копия от съобщението за типовото одобрение, изготвено в съответствие с образеца, показан в приложение III Б към настоящата директива.

13. ИМЕНА И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТАНИЯТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ, КОИТО ПРЕДОСТАВЯТ ТАКОВА ОДОБРЕНИЕ

Всяка държава-членка трябва да съобщи на останалите държави-членки и на Комисията имената и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитванията за целите на предоставянето на типово одобрение за компонент и на административните органи, които предоставят типови одобрения на ЕИО за компонент, на които трябва да се изпращат сертификатите за типово одобрение за компонент и удостоверенията за отказ или оттегляне на издадените в останалите държави-членки типови одобрения.

(1) 1 за Федерална република Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия, 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 13 за Люксембург, 18 за Дания, 21 за Португалия, IRL за Ирландия и EL за Гърция.

(2) В съответствие с определението от точка 2.3.

(3) На това изпитване могат да се подлагат и двойни стъкла в съответствие с точка 3 от допълнение 1.

(4) Ако има пластмасово покритие върху вътрешната страна.

(5) Това изпитание трябва да се провежда при височина на падането 4 м + 25/ – 0 мм, когато стъклата изпълняват ролята на предни стъкла на трактори.

Забележка: Препратка като Й 3/3 в таблицата означава приложение III Й и точка 3 от въпросното приложение, където е описан съответният тест и са установени изискванията за одобрение.

(6) Резултатите от изпитването за раздробяване, трябва да се регистрират дори когато не се изисква фотоотпечатък.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Б

ПРИЛОЖЕНИЕ III В

ОБЩИ УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА

1. ИЗПИТВАНЕ НА РАЗДРОБЯВАНЕ

1.1. Изпитваното стъкло не трябва да бъде здраво закрепено; то, обаче, може да бъде закрепено към идентично стъкло с помощта на нанесена по целия периметър лепилна лента.

1.2. За целите на раздробяването се използва чукче с тегло около 75 г или друг инструмент, който дава аналогични резултати. Радиусът на кривината на върха е 0,2 ± 0,5 мм.

1.3. Изпитването се провежда по веднъж във всяка от предвидените точки на удара.

1.4. Изследването на отломките се извършва въз основа на изображението, получено върху приложена към стъклото фотохартия, като експозицията започва не по-късно от 10 секунди и приключва не по-късно от три минути след момента на удара. Под внимание се вземат само най-тъмните линии, които отразяват първоначалното разрушаване. Лабораторията съхранява фото-изображенията на настъпилото раздробяване.

2. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР СЪС СФЕРА

2.1. Изпитание със сфера с тегло 227 г

2.1.1. Оборудване

2.1.1.1. Сфера от закалена стомана с маса 227 ± 2 г и диаметър приблизително 38 мм.

2.1.1.2. Устройство за привеждане на сферата в режим на свободно падане от определена височина, или устройство за предаване върху сферата на скорост, еквивалентна на скоростта, която може да бъде достигната в условията на свободното падане. При използване на устройство за оттласкване на сферата, допустимото отклонение за скоростта трябва да бъде равно на ± 1 % от скоростта, еквивалентна на скоростта в условията на свободното падане.

2.1.1.3. Поддържащо приспособление от типа на показаното на фигура 1, което се състои от стоманени рами с машинно обработени краища с ширина 15 мм, които са насложени една върху друга, и които притежават гумени уплътнения с дебелина приблизително 3 мм, ширина 15 мм и твърдост 50 IRHD.

Долната рама лежи върху стоманена кутия с височина приблизително 150 мм. Изпитваното стъкло се фиксира в работното си положение с помощта на горната рама, масата на която е приблизително равна на 3 кг. Поддържащото приспособление е заварено към стоманена пластина с дебелина приблизително 12 мм, която е разположена върху пода; между пластината и пода се помества гумено уплътнение с дебелина около 3 мм и твърдост 50 IRHD.

2.1.2. Условия при провеждане на изпитването

—	Температура: 20 ± 5 °С,

—	Налягане: от 860 до 1 060 mbar,

—	Относителна влажност: 60 ± 20 %.

2.1.3. Тестова проба

Тестовата проба трябва да бъде плосък квадрат със страна 300 + 10/– 0 мм.

2.1.4. Процедура на изпитания

Изпитваната проба се подлага на въздействието на определена температура в продължение на не по-малко от 4 часа непосредствено преди началото на изпитанието.

Изпитваната проба се разполага върху поддържащото приспособление (точка 2.1.1.3). Повърхността на пробата трябва да бъде перпендикулярна на направлението на движение на сферата при допустимо ъглово отклонение 3°.

Точката на удара трябва да се намира на разстояние не по-малко от 25 мм от геометричния център на изпитваната проба в случаите, когато височината на падането е по-малка или равна на 6 м, или на разстояние не по-малко от 50 мм от центъра на образеца в случаите, когато височината на падането е по-голяма от 6 м. Кълбото трябва да се удари в повърхността на образеца, ролята на която изпълнява външната страна на защитното стъкло, монтирано на превозното средство. Кълбото може да се удари в повърхността не повече от един път.

2.2. Изпитване със сфера с тегло 2 260 г

2.2.1. Оборудване

2.2.1.1. Сфера от закалена стомана с маса 2 260±20 г и диаметър приблизително 82 мм.

2.2.1.2. Устройство за привеждане на сферата в режим на свободно падане от определена височина, или устройство за предаване върху сферата на скорост, еквивалентна на скоростта, която може да бъде достигната в условията на свободното падане. При използване на устройство за оттласкване на сферата, допустимото отклонение за скоростта трябва да бъде равно на ± 1 % от скоростта, еквивалентна на скоростта в условията на свободното падане.

2.2.1.3. Поддържащо приспособление е от типа, показан на фигура 1 и е еднакво с устройството, описано в точка 2.1.1.3.

2.2.2. Условия при провеждане на изпитването

—	Температура: 20 ± 5 °С,

—	Налягане: от 860 до 1 060 mbar,

—	Относителна влажност: 60 ± 20 %.

2.2.3. Тестова проба

Изпитваната проба трябва да бъде плоска, с квадратна форма със страна 300 + 10/– 0 мм или да представлява отрязък от най-плоската част на предното или друго изпъкнало защитно стъкло.

Алтернативно, на изпитване може да се подложи цялото предно или друго изпъкнало защитно стъкло. В този случай трябва да се положат усилия за осигуряване на плътен контакт между стъклото и поддържащото приспособление.

2.2.4. Процедура на изпитание

В случаите на изпитване на стъкло-пластмасови прозоречни стъкла, образецът трябва да бъде фиксиран към опората с помощта на подходящи приспособления.

Точката на удара трябва да се намира на разстояние не по-малко от 25 мм от геометричния център на изпитваната проба. Сферата трябва да се удари в повърхността на пробата, ролята на която изпълнява вътрешната страна на защитното стъкло, монтирано на превозното средство. Сферата може да се удари в повърхността не повече от един път.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Оборудване

3.1.1. Модел на глава със сферична или полу-сферична форма, изработен от твърда слоеста дървесина, покрит с подменяем филц, с или без напречна дървена греда. Между сферичната част и гредата е разположена междинна част, която имитира формата на шията, а откъм противоположната страна на гредата е разположен монтажен прът.

Размерите са показани на фигура 2.

Общата маса на приспособлението е 10 ± 0,2 кг.

3.1.2. Устройство за привеждане на модела на главата в режим на свободно падане от определена височина, или устройство за предаване върху модела на главата на скорост, еквивалентна на скоростта, която може да бъде достигната в условията на свободното падане.

При използване на устройство за оттласкване на модела на главата, допустимото отклонение за скоростта трябва да бъде равно на ± 1 % от скоростта, еквивалентна на скоростта в условията на свободното падане.

3.1.3. Поддържащо приспособление от типа на показаното на фигура 3, предназначено за изпитване на плоски образци. Приспособлението се състои от две стоманени рами с машинно обработени краища с ширина 50 мм, които са насложени една върху друга и притежават гумени уплътнения с дебелина приблизително 3 мм, ширина 15 ± 1 мм и твърдост 70 IRHD.

Горната рама е притисната към долната рама с помощта на най-малко осем болта.

3.2. Условия при провеждане на изпитването

—	Температура: 20 ± 5 °С.

—	Налягане: 860 – 1 060 mbar.

—	Относителна влажност: 60 ± 20 %.

3.3. Изпитвателна процедура

3.3.1. Изпитване върху плосък образец

Плоският изпитвателен образец с дължина 1 100 + 5/– 2 мм и ширина 500 + 5/– 2 мм се държи при постоянна температура 20 ± 5 °С в продължение на не по-малко от четири часа непосредствено преди началото на изпитването. Образецът се поставя в рамките на поддържащото приспособление (точка 3.1.3); болтовете се затягат така че изместването на образеца в хода на изпитването да не бъде по-голямо от 2 мм. Плоскостта на образеца трябва да бъде възможно най-перпендикулярна по отношение на направлението на движение на модела на главата. Моделът на главата трябва да се удари в изпитваната проба на разстояние не по-малко от 40 мм от геометричния център на последния, върху онази повърхност, която представлява вътрешната страна на защитното стъкло, монтирано на превозното средство. Моделът на главата може да се удари в повърхността не повече от един път.

След провеждането на 12 изпитвания, се извършва подмяна на филцовото покритие в зоната на удара.

3.3.3. Изпитвания върху цяло предно стъкло (прилагат се единствено при височина на падането по-малка или равна на 1.5 м)

Предното стъкло се поставя свободно върху поддържащото приспособление, снабдено с изпълняваща ролята на междинно разположено уплътнение, гумена лента с твърдост 70 IRHD и дебелина приблизително 3 мм при ширина на контакта по целия периметър приблизително 15 мм. Поддържащото приспособление се състои от твърда част, съответстваща по форма на предното стъкло, така че ударът с помощта на модела на главата да бъде локализиран върху вътрешната повърхност. Ако е необходимо, поддържащото приспособление се разполага върху твърда стойка, снабдена с междинен гумен уплътняващ слой с твърдост 70 IRHD и дебелина приблизително 3 мм.

Повърхността на предното стъкло трябва да бъде възможно най-перпендикулярна на направлението на движение на модела на главата.

Моделът на главата трябва да се удари в изпитваната проба в точка, която отстои на разстояние не по-малко от 40 мм от геометричния център на модела, върху онази повърхност, която представлява вътрешната страна на защитното стъкло, монтирано на превозното средство. Моделът на главата може да се удари в повърхността не повече от един път.

След провеждането на 12 изпитания, се извършва подмяна на филцовото покритие в зоната на удара.

4. ИЗПИТВАНЕ ЗА АБРАЗИВНО ИЗНОСВАНЕ

4.1. Оборудване

4.1.1. Приспособление за изпитване за абразивно износване (1) от схематично показания на фигура 4 тип, който се състои от:

—	диск, който се върти около своя център в хоризонталната равнина в посока, обратна на посоката на движение на часовата стрелка със скорост от 65 – 75 оборота/минута, и

—	две натоварени успоредни оси, върху всяка от които е закрепена специална абразивна ролка, която се върти свободно около хоризонталната ос върху вретено; всяка от ролките упражнява върху изпитвания образец натиск, съответстващ на маса 500 г.

Въртящият се диск на абразивното приспособление трябва да се върти равномерно в постоянна плоскост (отклонението спрямо въпросната плоскост не трябва да бъде по-голямо от ± 0,05 мм на разстояние 1.6 мм от външния ръб на диска). Ролките трябва да бъдат монтирани така че когато същите са в контакт с въртящия се изпитвателен образец, въртенето на същите да става в противоположната посока, и същите да оказват два пъти в рамките на всяко изпълнено от образеца завъртане, притискащо и абразивно въздействие по криволинейни траектории в рамките на пръстеновиден участък с приблизителна площ 30 см2.

4.1.2. Абразивни ролки (2), всяка от които има диаметър 45 до 50 мм и дебелина 12.5 мм, изработени от специален фино раздробен абразивен материал, свързан с каучуков пълнеж със средна твърдост. Ролките трябва да притежават твърдост 72 ± 5 IRHD, която се измерва в четири остоящи на равно разстояние по средната линия на абразивната повърхност точки, при вертикално насочен в направлението на диаметъра на ролките натиск и снемане на показанията 10 секунди след началото на упражняване на натиска.

Абразивните ролки трябва да се подготвят за изпитването чрез бавно претриване на същите върху лист от плоско стъкло, което допринася за максималното изглаждане на тяхната повърхност.

4.1.3. Източник на светлина, който се състои от лампа с нажежаема жичка, която е поместена в тръба с формата на паралелепипед с размери 1.5 мм × 1.5 мм × 3 мм. Колебанията на напрежението не трябва да бъдат по-големи от ± 1/1000. Измервателният прибор, използван за проверка на напрежението, трябва да притежава задоволителна точност.

4.1.4. Оптична система, която се състои от оптично стъкло с фокусно разстояние f не по-малко 500 мм и коригирано за цветово разсейване. Пълната апретура на оптичното стъкло не трябва да бъде по-голяма от f/20. Разстоянието между оптичното стъкло и източника на светлината подлежи на регулиране с оглед на получаването на възможно най-успореден светлинен лъч. За целите на ограничаването на диаметъра на светлинния лъч до 7 ± 1 мм се използва диафрагма. Диафрагмата трябва да отстои на разстояние 100 ± 50 мм от оптичното стъкло откъм противоположната на светлинния източник страна.

4.1.5. Измервателен прибор, работещ с разсеяна светлина (виж фигура 5), който се състои от фотоелемент с интегрираща сфера с диаметър от 200 до 250 мм. Сферата притежава входен и изходен отвор за светлината. Входният отвор трябва да бъде с кръгла форма и диаметърът му трябва да бъде поне два пъти по-голям от диаметъра на светлинния лъч. Изходният отвор на сферата трябва да бъде снабден с филтър за светлина или със стандартен отражател в зависимост от изпитвателната процедура, описана в точка 4.4.3 по-долу. Филтърът за светлина трябва да поглъща светлината напълно, когато изпитваната проба не се намира в пределите на светлинния лъч.

Оста на светлинния лъч трябва да минава през центровете на входния и изходния отвор. Диаметърът на изходния отвор за светлината, b, трябва да бъде равен на 2.a tan 4°, където а е диаметъра на сферата. Фотоелементът трябва да бъде монтиран по такъв начин, че върху него да не може да попада светлината, която идва непосредствено откъм входния отвор или от стандартния отражател.

Вътрешните повърхности на сферичния фотометър и на стандартния отражател трябва да имат практически еднакви коефициенти на отразяване; същите трябва да бъдат матови и неселективни. Изходният сигнал на фотоелемента трябва да бъде линеен при допустимо отклонение ± 2 % в използвания диапазон на интензивност на светлината.

Приборът трябва да бъде изпълнен по такъв начин, че стрелката на галванометъра да не се отклонява когато сферата не е осветена. Целият прибор трябва да бъде проверяван през равни интервали от време с помощта на стандартите за калибриране за определена замъгленост. Ако измерванията за замъгленост се извършват с помощта на оборудване и по методи, различни от описаните по-горе оборудване и методи, резултатите, при необходимост, трябва да бъдат коригирани с оглед на привеждането им в съответствие с резултатите, получени с помощта на описания по-горе измервателен прибор.

4.2. Условия при провеждането на изпитването

4.2.1. Температура: 20 ± 5 °С.

4.2.2. Налягане: 860 до 1 060 mbar.

4.2.3. Относителна влажност: 60 ± 20 %.

4.3. Изпитвани проби

Изпитваните проби трябва да бъдат плоски, с квадратна форма със страна 100 мм; двете им повърхности трябва да бъдат задоволително равни и успоредни и, ако е необходимо, да притежават пробит в центъра отвор за закрепване с диаметър 6.4 + 0,2/– 0 мм.

4.4. Изпитвателна процедура

Изпитването за абразивно износване се извършва върху онази страна на изпитваната проба, която представлява външната част на защитното стъкло, когато същото е монтирано на превозното средство, както и върху вътрешната страна, ако става дума за стъкло, което притежава пластмасово покритие.

4.4.1. Непосредствено преди и след изпитването за абразивно износване, се извършва почистване на изпитваните проби по следния начин:

а)	изтриване с ленено парче плат под течаща струя чиста вода;

б)	изплакване с дестилирана вода или вода без минерални соли;

в)	изсушаване чрез обдухване с кислород или азот;

г)	отстраняване на всички възможни следи от вода, чрез леко попиване с навлажнено ленено парче плат. При необходимост, изсушаването се извършва чрез леко притискане между две ленени парчета плат.

Не се допуска обработка с ултразвуково оборудване. След почистването, изпитваните проби трябва да се хванат единствено в краищата и съхраняват по начин, който изключва възможността от увреждане или замърсяване на техните повърхности.

4.4.2. Изпитваните проби се подлагат на въздействието на температура от 20 ± 5 °С и относителна влажност 60 ± 20 % в продължение на най-малко 48 часа.

4.4.3. Изпитваната проба се поставя непосредствено пред входния отвор на сферичния фотометър. Ъгълът между нормалата (перпендикуляра) към повърхността на образеца и оста на лъча не трябва да бъде по-голям от 8°.

Снемат се четири показания в съответствие със следната таблица:

Показание	С изпитвана проба	Със светлинен филтър	Със стандартен отражател	Количествено представяне
Т1	Не	Не	Да	Количество на падащата светлина
Т2	Да	Не	Да	Общо количество на светлината, преминала през пробата
Т3	Не	Да	Не	Количество на светлината, разсеяна от прибора
Т4	Да	Да	Не	Количество на светлината, разсеяна от прибора и пробата

Показанията за Т1, Т2, Т3 и Т4 се снемат за други положения на изпитваната проба, за да може да се определи неговата еднородност.

Изчислява се общия коефициент на пропускливост Tt = T2/T1.

Коефициентът на дифузната пропускливост Тd се изчислява както следва:

Formula

Процентното намаление на видимостта или отслабването на светлината за сметка на разсейването, или двете, се изчисляват както следва:

Formula

Измерва се намалението на първоначалната видимост на образеца в най-малко четири точки, равномерно разположени върху повърхността, която не е подложена на абразивна обработка, в съответствие с горната формула. Изчислява се средната стойност на получените за всеки изпитвателен образец резултати. Вместо чрез провеждане на четири изпитания, средната стойност може да бъде получена чрез завъртане на образеца с постоянна скорост, равна на три или повече оборота за секунда.

За всяко защитно стъкло, се провеждат три изпитания при едно и също натоварване. Намаляването на светлинната пропускливост се разглежда като мярка за остатъчното изтриване, след като изпитваната проба е била подложена на изпитването за абразивно износване.

Измерва се разсейването на светлината от подложената на изтриване повърхност, в най-малко четири точки, разположени равномерно върху въпросната повърхност, в съответствие с горната формула. Изчислява се средната стойност на получените за всяка изпитвателна проба резултати. Вместо чрез провеждане на четири изпитания, средната стойност може да бъде получена чрез завъртане на пробата с постоянна скорост равна на три или повече оборота за секунда.

4.5. Изпитването за абразивно износване се извършва единствено, когато провеждащата изпитването лаборатория, счете това за необходимо въз основа на данните, с които същата разполага (промяната на дебелината на междинния слой или материала, например, обикновено не налага необходимост от провеждане на по-нататъшни изпитвания).

4.6. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

5. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

5.1. Изпитвателна процедура

Извършва се нагряване до 100 °С на три проби или три образци, с размери не по-малки от 300 мм × 300 мм, взети в лабораторията, според конкретния случай, от три предни стъкла или три стъкла, които не са предни стъкла, едната от страните на които, съвпада с горния край на стъклото.

Тази температура се поддържа в продължение на два часа, след което изпитваният образец (изпитваните образци) се охлажда (охлаждат) до температурата на околната среда. Ако двете външни повърхности на стъклото са от неорганичен материал, изпитването може да се проведе чрез вертикално потапяне на образеца в кипяща вода за посочения период от време при полагане на подобаващи грижи за недопускане на нежелателни термични удари. Ако образците са взети от предни стъкла, едната от страните им трябва да съвпада с края на съответното предно стъкло.

5.2. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

	Безцветно	Оцветено
Оцветяване на вътрешния слой:	1	2

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

5.3. Тълкуване на резултатите

5.3.1. Счита се, че изпитването за устойчивост на висока температура е показало положителни резултати, ако на разстояние по-голямо от 15 мм от неизрязания край или 25 мм от изрязания край на изпитвателната проба или образец, или на разстояние по-голямо от 10 мм от която и да било пукнатина, която може да се образува в хода на изпитанието, не се появят мехурчета или каквито и да било други дефекти.

Счита се, че комплектът от проби и образци, представени за целите на типовото одобрение за компонент, удовлетворява изискванията, предявени по отношение на устойчивостта на високотемпературно въздействие, ако е изпълнено едно от следните условия:

5.3.2.1. всички изпитания са дали положителни резултати, или

5.3.2.2. едното от изпитанията е показало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитания върху друг комплект проби или образци, която е дала положителни резултати.

6. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ИЗЛЪЧВАЩО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

6.1. Изпитвателен метод

6.1.1. Оборудване

6.1.1.1. Източник на излъчване, представляващ живачна лампа за средно налягане, която се състои от вертикално ориентирана кварцова тръба, която не отделя озон. Номиналните размери на лампата са: дължина 360 мм и диаметър 9.5 мм. Дължината на дъгата е 300 ± 4 мм. Лампата трябва да се захранва от източник с мощност 750 ± 50 W.

Могат да се използват и всякакви други източници на излъчване, които оказват същото въздействие като горепосочената лампа. За целите на проверката за идентичността на въздействието на алтернативния източник на излъчване, се извършва сравняване, състоящо се в измерване на количеството на излъчваната енергия в рамките на диапазона от дължини на вълната от 300 до 450 нанометра при елиминиране на вълните с други дължини с помощта на съответните филтри. В този случай, с въпросните филтри трябва да се използва алтернативният източник.

При безопасни стъкла, по отношение на които не съществува удовлетворяващо съотношение между това изпитване и експлоатационните условия, е необходимо да се извърши преразглеждане на условията на изпитанието.

6.1.1.2. Захранващ трансформатор и кондензатор, които могат да подадат към лампата (точка 6.1.1.1) пусково пиково напрежение с минимална стойност 1 100 V и работно напрежение 500 ± 50 V.

6.1.1.3. Приспособление за поддържане и въртене на образците със скорост между 1 и 5 оборота за минута около централно разположения източник на излъчването, осигуряващо непрекъснато въздействие на източника върху образеца.

6.1.2. Изпитвани проби

6.1.2.1. Размерите на изпитваните проби са 76 мм × 300 мм.

6.1.2.2. Изпитваните проби се изрязват в лабораторията от горната част на стъклата по такъв начин, че:

—	при стъклата, които не са предни стъкла, горният край на изпитваните проби да съвпада с горния край на съответните стъкла,

—	при предните стъкла, горният край на изпитваните проби да съвпада с горната граница на зоната, в пределите на която се измерва и определя коефициента на нормалната светлинна пропускливост в съответствие с точка 9.1.2.2 от настоящото приложение.

6.1.3. Изпитвателна процедура

Преди началото на изпитването, се извършва проверка на коефициента на нормалната светлинна пропускливост върху три образци в съответствие с точки 9.1.1 и 9.1.2 от настоящото приложение. Част от всеки образец се предпазва от въздействието на излъчването, след което образецът се поставя в изпитателното приспособление по такъв начин, че неговата надлъжна ос да бъде успоредна на оста на лампата и да отстои от същата, на разстояние 230 мм. Температурата на образеца се поддържа в границите 45 ± 5 °С в хода на цялото изпитване. Образците се разполагат пред лампата със страната си, която представлява външната страна на стъклото на трактора. За лампи от типа, описан в точка 6.1.1.1, времето на облъчване е 100 часа. След облъчването се извършва ново измерване на коефициента на светлинната пропускливост на подложената на облъчване повърхност на всеки от изпитваните проби.

6.1.4. Всяка проба или образец (общо три броя) се подлага, в съответствие с гореописаната процедура, на излъчване с такава интензивност, че облъчването във всяка точка от пробата или образеца да произведе върху използвания междинен слой същия ефект, както слънчевото излъчване от порядъка на 1 400 W/м2 в продължение на 100 часа.

6.2. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

	Безцветно	Оцветено
Оцветяване на стъклото:	2	1
Оцветяване на междинния слой:	1	2

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

6.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването за определяне на устойчивостта на излъчващо въздействие, е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

общият коефициент на светлинна пропускливост, измерен в съответствие с точки 9.1.1 и 9.1.2 от настоящото приложение, не е по-малък от 95 % от първоначалната стойност преди облъчването и, във всички случаи, не е по-малък от:

6.3.1.1.1. 70 % при стъклата, които не са предни стъкла, и които трябва да удовлетворяват изискванията по отношение на полето на видимост на водача във всички направления;

6.3.1.1.2. 75 % при предните стъкла в зоната на измерването на нормалната светлинна пропускливост, в съответствие с точка 9.1.2.2 по-долу.

Счита се, че пробата и образецът, представени за целите на типовото одобрение за компонент, удовлетворяват изискванията, предявени по отношение на устойчивостта на излъчващо въздействие, ако е изпълнено едно от следните условия:

6.3.2.1. всички изпитания са дали положителни резултати, или

6.3.2.2. едното от изпитанията е показало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитания върху друг комплект проби или образци, която е излъчила положителни резултати.

7. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛАГА

7.1. Изпитвателна процедура

Три проби или три образци с квадратна форма с размери не по-малки от 300 мм × 300 мм се съхраняват във вертикално положение в продължение на две седмици в затворена камера, в която се поддържа температура 50 ± 2 °С и относителна влажност 95 % ± 4 % (3).

Изпитваните проби се подготвят по такъв начин, че:

—	поне един от краищата на всеки от образците да съвпада с ръба на съответното предно стъкло,

—	ако се извършва едновременно изпитване на няколко образци, трябва да се вземат мерки за осигуряване на подходящо разстояние между тях.

Трябва да се вземат мерки за недопускане на стичане върху образците на кондензиращата влага от стените или тавана на изпитателната камера.

7.2. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

	Безцветно	Оцветено
Оцветяване на междинния слой:	1	2

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

7.3. Тълкуване на резултатите

7.3.1. Счита се, че безопасните стъкла удовлетворяват изискванията по отношение на влагоустойчивостта, ако не са забелязани никакви съществени промени на разстояние по-голямо от 10 мм от неизрязания край или 15 мм от изрязания край след престой в продължение на два часа при температурата на околната среда на обикновените и обработените пластови стъкла, и 48 часа при температурата на околната среда на стъклата с пластмасово покритие и стъкло-пластмасовите стъкла.

Счита се, че комплектът от проби и образци, представени за целите на типовото одобрение за компонент, удовлетворява изискванията, предявени по отношение на влагоустойчивостта, ако е изпълнено едно от следните условия:

7.3.2.1. всички изпитания са дали положителни резултати, или

7.3.2.2. едното от изпитанията е дало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитания върху друг комплект проби или образци, която е дала положителни резултати.

8. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ТЕМПЕРАТУРНИ ПРОМЕНИ

8.1. Изпитвателен метод

Две проби за изпитване с размери 300 мм х 300 мм се поставят в затворена камера, където престояват в продължение на шест часа при температура –40 ± 5 °С; след това пробите се поставят при температура 23 ± 2 °С на околния въздух, където престояват в продължение на един час, или до момента, в който температурата на образците достигне температурата на околната среда. Като следваща стъпка, образците се поставят на пътя на въздушен поток с температура 72 ± 2 °С, където остават в продължение на три часа. Накрая образците се поставят при температура 23 ± 2 °С на околния въздух и след охлаждането им до тази температура, се изследват.

8.2. Индекс на трудност на второстепенните характеристики

	Безцветно	Оцветено
Оцветяване на междинния пластмасов слой или покритието:	1	2

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

8.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването за определяне на устойчивостта на въздействието на температурните колебания е дало положителен резултат, ако върху образците не се забелязват пукнатини, намаляване на прозрачността, разделяне на слоевете или други видими признаци на влошаване на техните качества.

9. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

9.1. Изпитване за светлинна пропускливост

9.1.1. Оборудване

9.1.1.1. Източник на светлина, който се състои от лампа с нажежаема жичка, поместена в тръба с формата на паралелепипед с размери 1.5 мм × 1.5 мм × 3 мм. Напрежението на нажежаемата жичка трябва да бъде такова, че цветовата температура да бъде равна на 2 856 К ±50 К. Колебанията на напрежението не трябва да бъдат по-големи от ± 11000. Измервателният прибор, използван за проверка на напрежението, трябва да притежава задоволителна точност.

9.1.1.2. Оптична система, която се състои от леща с фокусно разстояние не по-малко 500 мм и коригирана за хроматично разсейване. Пълната отвореност на оптичното стъкло не трябва да бъде по-голяма от f/20. Разстоянието между оптичното стъкло и източника на светлината, подлежи на регулиране с оглед на получаването на възможно най-успореден светлинен лъч.

За целите на ограничаването на диаметъра на светлинния лъч до 7 ± 1 мм се използва диафрагма. Диафрагмата отстои на разстояние 100 ± 50 мм от оптичното стъкло откъм противоположната на светлинния източник страна. За точка на измерването се избира средата на светлинния лъч.

9.1.1.3. Измервателен прибор. Приемното устройство трябва да притежава относителна спектрална чувствителност, която до голяма степен съответства на относителното спектрално светлоотдаване на МКС (4) за дневно зрение. Чувствителната повърхност на приемното устройство трябва да бъде покрита с разсейващ материал и да бъде най-малко два пъти по-голяма от напречното сечение на емитирания от оптичната система светлинен лъч. Ако се използва интегрираща сфера, напречното сечение на отвора в сферата трябва да бъде най-малко два пъти по-голямо от напречното сечение на успоредната част на светлинния лъч.

Отклоненията от линейността на приемното устройство и обслужващия го измервателен уред не трябва да бъдат по-големи от 2 % от работната част на скалата.

9.1.2. Изпитвателна процедура

Уредът за измерване на чувствителността на приемника трябва да се отрегулира по такъв начин, че да отчита 100 деления, когато защитното стъкло не се намира на пътя на светлинния лъч. Уредът трябва да отчита нула, когато върху приемното устройство не попада светлина.

Защитното стъкло се разполага на такова разстояние от приемното устройство, което е приблизително пет пъти по-голямо от диаметъра на приемника. Защитното стъкло трябва да се помести между диафрагмата и приемното устройство; стъклото трябва да бъде ориентирано така че ъгълът на падане на светлинния лъч да бъде равен на 0° ± 5°. Коефициентът на нормалната светлинна пропускливост се измерва върху защитното стъкло, като за всяка измервателна точка се отчита броя на деленията, n, на измервателния уред. Коефициентът на нормалната светлинна пропускливост τr е равен на n/100.

9.1.2.1. При предните стъкла могат да се приложат два изпитателни метода, които предвиждат използване или на изрязан от най-плоската част на предното стъкло образец, или на специално подготвен квадратен образец, изработен от материал и притежаващ дебелина, които са идентични на съответните характеристики на реално използваното предно стъкло; в този случай измерванията се извършват по нормалата (перпендикулярно) на стъклото.

9.1.2.2. Изпитването се провежда в зона I, определена в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение.

9.1.2.3. При трактори, за които определянето на зона I е невъзможно, изпитването се провежда в зона I′, в съответствие с определението в точка 9.2.5.3 от настоящото приложение.

9.1.3. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Безцветно

Оцветено

Оцветяване на стъклото:

Оцветяване на междинния слой

(за пластовите предни стъкла):

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

	Не включва	Включва
Сенчеста ивица и/или ивица на затъмнението	1	2

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

9.1.4. Тълкуване на резултатите

9.1.4.1. Нормалната пропускливост, измерена в съответствие с точка 9.1.2, трябва да бъде не по-малка от 75 % при предните стъкла, и не по-малка от 70 % при стъклата, които не са предни стъкла.

9.1.4.2. В случаите, когато стъклата са разположени на места, които нямат съществено значение за полето на видимост на водача (например, остъклени покриви), коефициентът на нормалната пропускливост на светлината може да бъде по-малък от 70 %. Стъклата с коефициент на нормална пропускливост по-малък от 70 % трябва да бъдат обозначени по подходящ начин.

9.2. Изпитване за оптично изкривяване

9.2.1. Обхват на приложение

Разглежданият метод представлява проекционен метод, който дава възможност за оценка на оптичното изкривяване на защитното стъкло.

9.2.1.1. Определения

9.2.1.1.1. Оптично отклонение: ъгъл между действителното и привидното направление на наблюдението на дадена точка през защитното стъкло. Големината на въпросния ъгъл зависи от ъгъла на падане на светлинния лъч, дебелината и ъгъла на наклона на стъклото и радиуса на кривината в точката на падането.

9.2.1.1.2. Оптично изкривяване в направлението ММ′: алгебрична разлика на ъгловото отклонение на повърхността на стъклото Δα, измерена между двете точки М и М′, разстоянието между които е такова, че техните проекции върху равнината, перпендикулярна на направлението на наблюдението, отстоят помежду си на постоянното разстояние Δх (виж фигура 6).

Отклоненията в противоположната на движението на часовата стрелка посока, се считат за положителни, а отклоненията в посоката на движението на часовата стрелка, се считат за отрицателни.

9.2.1.1.3. Оптично изкривяване в точка М: максимално оптично изкривяване за всички направления ММ′ от изходната точка М.

9.2.1.2. Оборудване

Този метод предвижда проектиране върху екран на подходящ диапозитив (растер) през изпитваното защитно стъкло. Предизвиканото изменение на формата на проектираното изображение в резултат на разполагането на защитното стъкло на пътя на светлинния лъч дава представа за оптичното изкривяване. Оборудването се състои от следните компоненти, конфигурирани в съответствие с фигура 9.

9.2.1.2.1. Проектор с добро качество, с точков източник на светлина с висока интензивност е този, който притежава примерно следните характеристики:

—	минимално фокусно разстояние 90 мм,

—	отвор с приблизителни размери 1/2.5,

—	кварцова халогенна лампа за 150 W (ако се използва без филтър),

—	кварцова халогенна лампа за 250 W (ако се използва зелен филтър).

Проекторът е изобразен схематично на фигура 7. На около 10 мм от оптичното стъкло на обектива е поставена диафрагма с диаметър 8 мм.

9.2.1.2.2. Диапозитиви (растери), които изобразяват, например, мрежи от светли кръгчета на тъмен фон (виж фигура 8). Диапозитивите трябва да притежават достатъчно високо качество и контрастност, за да може измерванията да бъдат извършвани с грешка не по-голяма от 5 %. В отсъствие на изпитваното защитно стъкло, размерите на кръгчетата трябва да бъдат такива, че при тяхното проектиране върху екрана, същите да образуват мрежа от кръгчета с диаметър Formula , където Δх = 4 мм (виж фигури 6 и 9).

9.2.1.2.3. Опорна стойка, за предпочитане от тип, който дава възможност за вертикално и хоризонтално сканиране, както и за въртене на защитното стъкло.

9.2.1.2.4. Контролен шаблон за измерване на измененията на размерите, който дава възможност за извършване на бърза оценка. Подходящ шаблон от въпросния тип е показан на фигура 10.

9.2.1.3. Изпитвателна процедура

9.2.1.3.1. Общи условия

Защитното стъкло се разполага върху опорната стойка (точка 9.2.1.2.3) под зададения ъгъл на наклона. Изпитвателното изображение се проектира през подложената на изпитване повърхност. Защитното стъкло се завърта или измества в хоризонтално или вертикално направление, което дава възможност за изследване на цялата, предназначена за изпитване повърхност.

9.2.1.3.2. Оценка с помощта на контролен шаблон

В случаите, когато е приемливо извършването на бърза оценка с точност, която не е по-голяма от 20 %, стойността на А (виж фигура 10) се изчислява от граничната стойност ΔαL на изменението на отклонението и стойността на R2, т.е. разстоянието между защитното стъкло и проекционния екран:

Formula

Зависимостта между изменението на диаметъра на проектираното изображение Δd и изменението на ъгловото отклонение Δα се определя от формулата:

Formula

където:

Δd е представено в милиметри,

А е представено в милиметри,

ΔαL е представено в дъгови минути,

Δα е представено в дъгови минути, и

R2 е представено в метри.

9.2.1.3.3. Измерване с помощта на фотоелектрическо приспособление

Когато е необходимо прецизно измерване с грешка, по-малка от 10 % от граничната стойност, стойността на Δd се измерва върху оста на проекцията, като ширината на светлинното петно се взема в мястото, където яркостта е 0,5 пъти от максималната яркост на светлинното петно.

9.2.1.4. Представяне на резултатите

Оптичното изкривяване на безопасните стъкла се оценява чрез измерване на Δd във всички направления и точки от изследваната повърхност, което дава възможност за определяне на Δd max.

9.2.1.5. Алтернативен метод

Допуска се изпитание чрез стриоскопичен метод, като алтернатива на проекционните методи, при условие че са спазени изискванията по отношение на точността на измерванията, посочени в точки 9.2.1.3.2 и 9.2.1.3.3.

9.2.1.6. Разстоянието Δх трябва да бъде 4 мм.

9.2.1.7. Предното стъкло трябва да бъде разположено под ъгъл на наклона, съответстващ на ъгъла на наклона при неговото положение върху трактора.

9.2.1.8. Оста на проекцията в хоризонталната равнина трябва да бъде практически перпендикулярна на следата на предното стъкло във въпросната равнина.

Измерванията се извършват в зоната I, определена в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение.

9.2.2.1. При трактори, за които определянето на зона I е невъзможно, изпитването се провежда в зона I′, в съответствие с определението в точка 9.2.5.3 от настоящото приложение.

9.2.2.2. Тип трактори

Изпитването трябва да се повтори, ако предното стъкло е предназначено за монтиране на тип трактори, предното поле на видимост на който, се различава от полето на видимост на типа трактори, по отношение на който е било предоставено типовото одобрение за съответното предно стъкло.

9.2.3. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

9.2.3.1. Характер на материала

Полирано (плоско) стъкло	Флоат стъкло	Листово стъкло
1	1	2

9.2.3.2. Други второстепенни характеристики

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

9.2.4. Брой на изпитваните проби

За изпитване се представят четири образеца.

9.2.5. Дефиниране на зоната на видимост на предните стъкла на тракторите

Зоната на видимост се дефинира въз основа на:

9.2.5.1.1. контролната точка, определена в точка 1.2 от приложението „Поле на видимост“ към Директива 74/347/ЕИО от 25 юни 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предните стъкла на селскостопанските и горските трактори. По-нататък в текста тази точка е обозначена с О;

9.2.5.1.2. правата линия ОQ, представляваща хоризонтална права линия, минаваща през контролната точка и перпендикуляра на надлъжната равнина на симетрия на трактора;

9.2.5.2. зона I е зоната от предното стъкло, ограничена от линиите на пресичане на предното стъкло със следните четири равнини:

Р1— вертикалната равнина, минаваща през О и образуваща ъгъл 15° наляво от надлъжната равнина на симетрия на трактора,

Р2— вертикалната равнина, симетрична на Р1 по отношение на надлъжната равнина на симетрия на трактора.

Ако това е невъзможно (например, при липса на надлъжна равнина на симетрия), Р2 е равнината, симетрична на Р1 по отношение на надлъжната равнина на трактора, която минава през контролната точка,

Р3— равнината, минаваща през правата линия OQ и образуваща ъгъл 10° над хоризонталната равнина,

Р4— равнината, минаваща през правата линия OQ и образуваща ъгъл 8° под хоризонталната равнина.

9.2.5.3. При тракторите, за които не е възможно определянето на зоната I, дефинирана в точка 9.2.5.2 от настоящото приложение, зоната I′ включва цялата повърхност на предното стъкло.

9.2.6. Тълкуване на резултатите

Счита се, че даден тип предни стъкла удовлетворява изискванията, предявени по отношение на оптичното изкривяване, ако при проведеното върху четирите образци изпитване, оптичното изкривяване не е по-голямо от максималната стойност 2 ъглови минути за зони I или I′.

9.2.6.1. Не се извършват измервания в 100-милиметровата периферийна зона.

9.2.6.2. При състоящите се от две части предни стъкла, не се извършват измервания в ивицата с ширина 35 мм, измерена от края на стъклото, която може да бъде съседна на разделителя на стъклото.

9.3. Изпитване за раздвояване на изображението

9.3.1. Обхват на приложение

Допускат се два изпитвателни метода:

—	тест с мишена, и

—	тест с колимационен телескоп.

Тези изпитателни методи могат, според конкретната необходимост, да се прилагат за целите на типовото одобрение за компонент, контрола върху качеството или оценката на изделията.

9.3.1.1. Тест с мишена

9.3.1.1.1 Оборудване

Този метод предвижда зрително изследване на осветена мишена през защитното стъкло. Мишената може да конструирана по такъв начин, че изпитването да може да се извършва на простия принцип „вижда се, не се вижда“.

По възможност, мишената трябва да съответства на един от следните типове:

а)	осветена пръстеновидна мишена, външният диаметър на която D, формира ъгъл от n дъгови минути в разположена на х метра точка (фигура 11 а); или

б)	осветена мишена от типа „пръстен – петно“, размерите на която са такива, че разстоянието D от точка, разположена в края на петното, до най-близката точка от вътрешността на окръжността, формира ъгъл от n дъгови минути в разположена на х метра точка (фигура 11 б);

където:

n е граничната стойност на раздвояването на вторичното изображение,

х е разстоянието между защитното стъкло и мишената (не по-малко от 7 м),

D се дава от формулата:

Formula

Осветената мишена се състои от светлинна клетка с приблизителни размери 300 мм × 300 мм × 150 мм, предната част на която, от съображения за удобство е изработена от стъкло, облепено с черна непрозрачна хартия или снабдено с матово черно покритие. Клетката притежава подходящ светлинен източник. Върху вътрешната повърхност на клетката е нанесено матово покритие от бяла боя. Допуска се използване на мишени с друга форма в съответствие с показаното на фигура 14. Приемливо е, също така, да се извърши подмяна на мишената с проекционен апарат, което предполага изследване на получените изображения върху екран.

9.3.1.1.2. Изпитвателна процедура

Защитното стъкло се разполага при зададения ъгъл на наклона върху подходяща стойка по такъв начин, че наблюдението да се извършва в хоризонталната равнина, минаваща през центъра на мишената.

Наблюдението на светлинната клетка трябва да се извършва в тъмно или полу-тъмно помещение. Трябва да се изследват всички участъци от стъклото, за да могат да бъдат открити всички възможни вторични изображения на осветената мишена. Предното стъкло трябва да се завърта по начин, който съхранява необходимото направление на наблюдението. За целите на наблюдението може да се използва зрителна тръба.

9.3.1.1.3. Представяне на резултатите

Определя се дали:

—	при използване на мишената а) (виж фигура 11 а), е налице разделяне между първичното и вторичното изображение на пръстена, т.е. дали е превишена граничната стойност n, или

—	при използване на мишената б) (виж фигура 11 б), вторичното изображение на петното излиза отвъд точката на докосване до вътрешния ръб на пръстена, т.е. дали е превишена граничната стойност n.

9.3.1.2. Изпитване с колимационен телескоп

При необходимост се прилага процедурата, описана в тази точка.

9.3.1.2.1. Оборудване

Оборудването се състои от колимационен телескоп и телескоп и може да бъде конфигурирано в съответствие с фигура 13. Независимо от това, може да се използва всяка друга еквивалентна оптична система.

9.3.1.2.2. Изпитвателна процедура

Колимационният телескоп създава в безкрайността изображение на системата в полярни координати с ярка точка в нейния център (виж фигура 14). Във фокалната равнина на използвания за наблюденията телескоп, върху оптичната ос, се разполага малка непрозрачна точка, диаметърът на която е малко по-голям от размера на проектираната ярка точка, по причина на което, същата засенчва ярката точка.

9.3.1.2.2. Когато изпитваната проба, която генерира вторично изображение, бъде разположена между телескопа и колимационния телескоп, на известно разстояние от центъра на системата с полярните координати, се появява втора ярка точка с по-малка интензивност. Може да се приеме, че отделянето на вторичното изображение съответства на разстоянието между двете ярки точки, наблюдавани с помощта на телескопа (виж фигура 14). (Разстоянието между черната точка и ярката точка в центъра на системата с полярните координати представлява оптичното отклонение).

9.3.1.2.3. Представяне на резултатите

Отначало, защитното стъкло се изследва чрез елементарно сканиране, което дава възможност за определяне на участъка, генериращ най-значимото вторично изображение. След това, въпросният участък се изследва с помощта на колиматорната система под съответния ъгъл на наклона. Измерва се максималното отделяне на вторичното изображение.

9.3.1.3. Направлението на наблюдение в хоризонталната равнина трябва да съхрани своята приблизителна перпендикулярност спрямо следата на предното стъкло в същата равнина.

Измерванията се извършват в зависимост от категорията на трактора в зоните, определени в точка 9.2.2.

9.3.2.1. Тип трактори

Изпитанието трябва да се повтори, ако предното стъкло е предназначено за монтиране на тип трактори, предното поле на видимост на който се различава от полето на видимост на типа трактори, по отношение на който е било предоставено типовото одобрение за съответното предно стъкло.

9.3.3. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

9.3.3.1. Характер на материала

Полирано (плоско) стъкло	Флоат стъкло	Листово стъкло
1	1	2

9.3.3.2. Други второстепенни характеристики

Останалите второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

9.3.4. Брой на тестваните проби

За изпитание се представят четири образеца.

9.3.5. Тълкуване на резултатите

Счита се, че даден тип предни стъкла удовлетворява изискванията, предявени по отношение на разделянето на вторичното изображение, ако при проведеното върху четирите образци изпитание, разделянето на първичното от вторичното изображение не е по-голямо от максималната стойност 15 ъглови минути.

9.3.5.1. Не се извършват измервания в 100-милиметровата периферийна зона.

9.3.5.2. При състоящите се от две части предни стъкла, не се извършват измервания в ивицата с ширина 35 мм, измерена от края на стъклото, която може да бъде съседна на разделителя на стъклото.

9.4. Изпитване за различимост на цветовете

Ако предното стъкло е оцветено в зоните, определени в съответствие с точки 9.2.5.2 или 9.2.5.3, четирите образци се подлагат на проверка за различимост на следните цветове:

— бял,

— селективен жълт,

— червен,

— зелен,

— син,

— кехлибарено жълт.

10. ИЗПИТВАНЕ ЗА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

10.1. Цел и обхват на приложение

Този метод дава възможност за определяне на скоростта на хоризонталното горене на материалите, използвани в кабините на тракторите, след подлагане на същите на въздействието на неинтензивен пламък. Методът дава възможност за тестване на материалите и компонентите на вътрешното обзавеждане на тракторите, поотделно или в комбинации с дебелина до 15 мм. Той се използва за оценка на равномерността на серийно произвежданите материали от гледна точка на тяхната запалимост. Поради многобройните различия между реалните експлоатационни условия (приложение и ориентиране във вътрешността на трактора, условия на употреба, източник на възпламеняване и т.н.) и точно предписаните условия при провеждането на изпитванията, не може да се счита, че този метод може да се прилага за оценка на всички характеристики на горене на реално срещаните трактори.

10.2. Определения

10.2.1. Скорост на горене: отношение между дължината на изгорялата част, измерено в съответствие с този метод, и времето, необходимо за изгарянето на въпросната част.

Скоростта на горене се представя в милиметри за минута.

10.2.2. Композиционен материал: материал, който се състои от няколко слоя от сходни или различни материали, съединени повърхностно помежду си чрез циментиране, слепване, заваряване и т.н. Когато в зоната на съединяване на различните материали има участъци на нарушаване на монолитността (например, наличие на шевове, точки на високочестотно заваряване, нитови връзки и т.н.), които предразполагат към снемане на отделни образци в съответствие с точка 10.5, съответният материал не се разглежда като композиционен.

10.2.3. Изложена повърхност: повърхност, която е обърната към вътрешността на кабината (пътническото отделение), когато материалът е инсталиран на трактора.

10.3. Принцип

Образецът се разполага хоризонтално във U-образния държател и се подлага на въздействието на пламък с предварително известно нискоенергийно съдържание в продължение на 15 секунди в горивната камера, при което пламъкът въздейства върху свободния край на образеца. Изпитването дава възможност за определяне на възможността за, и момента в който, пламъкът изгасва, или времето, за което пламъкът изминава определено разстояние.

10.4. Оборудване

10.4.1. Горивна камера (фигура 15), за предпочитане изработена от неръждаема стомана, с показаните на фигура 16 размери. В предния край на камерата е монтирано огнеустойчиво наблюдателно стъкло, което може да покрива целия преден край и може да бъде изработено под формата на панел за достъп.

Долната част на камерата притежава вентилационни отвори, а около цялата горна част е разположен вентилационен прорез. Горивната камера е разположена върху четири крачета с височина 10 мм.

Камерата може да има отвор в единия си край за пропускане на държателя, който захваща изпитваната проба; в противоположния край има отвор за линията на газа. Стопилката от материала се събира в съд (виж фигура 17), който е разположен върху долната част на камерата между вентилационните отвори, без да засенчва който и да било от тях.

10.4.2. Държател за пробата, състоящ се от две U-образни метални пластини или корпуси, изработени от корозионно устойчив материал. Размерите са показани на фигура 18.

Долната плоча е снабдена с оси, горната от които има подходящо изпълнени отвори за целите на устойчивото поддържане на изпитваната проба. Осите също така изпълняват ролята на измервателни точки в началото и в края на разстоянието на горенето.

Върху долната U-образна плоча се монтира опора под формата на топлоустойчива тел.: с диаметър 0,25 мм, която пресича плочата през интервали от по 25 мм (виж фигура 19).

Равнината на долната страна на образеца трябва да бъде на височина 178 мм над подовата плоча. Разстоянието между предния ръб на държателя за образеца и края на камерата трябва да бъде 22 мм; разстоянието между надлъжните страни на държателя за образеца и страните на камерата трябва да бъде 50 мм (всички вътрешни размери). (Виж фигури 15 и 16).

10.4.3. Газова горелка. Този малък източник на запалване представлява бунзенова горелка с вътрешен диаметър 9,5 мм. Разположена е в изпитвателния шкаф по начин, при който центърът на нейната дюза се намира на разстояние 19 мм под центъра на долния ръб на отворения край на изпитваната проба (виж фигура 16).

10.4.4. Изпитвателен газ. Осигуряваният за горелката газ трябва да има калорийно съдържание около 38 мегаджаула за кубически метър (например природен газ).

10.4.5. Метален гребен с дължина най-малко 110 мм, притежаващ между седем и осем гладки заоблени зъба на разстояние 25 мм един от друг.

10.4.6. Хронометър, работещ с точност до 0,5 секунди.

10.4.7. Смукателен шкаф. Горивната камера може да се разположи в смукателен шкаф при условие че вътрешният обем е най-малко 20, но не повече от 110 пъти по-голям от обема на горивната камера, и при условие че размерът на височината, ширината или дължината на смукателния шкаф не е по-голям от 2 ½ пъти спрямо който и да било от останалите два размера.

Преди изпитването се измерва вертикалната скорост на преминаващия през смукателния шкаф въздух на разстояние 100 мм пред и след крайното положение, в което се разполага горивната камера. Въпросната скорост трябва да бъде между 0,10 и 0,30 м/сек, което е предпоставка за предотвратяване на вероятните неудобства, свързани с въздействието на продуктите от горенето върху провеждащия изпитването. Възможно е да се работи със смукателен шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

10.5. Изпитвани проби

10.5.1. Форма и размери

Формата и размерите на образците са показани на фигура 20. Дебелината на образеца съответства на дебелината на изпитваното изделие. Тя не трябва да бъде по-голяма от 13 мм. Ако начинът на вземане на образците дава възможност за това, образецът трябва да притежава напречно сечение с постоянна величина по протежението на цялата своя дължина. Ако формата и размерите на изделието не дават възможност за снемане на образец с дадения размер, се спазват следните минимални размери:

а)	за образци с ширина между 3 и 60 мм, дължината трябва да бъде 356 мм. В този случай материалът се подлага на изпитване по ширината на изделието;

б)	за образци с ширина между 60 м и 100 мм, дължината трябва да бъде най-малко 138 мм. В този случай потенциалното разстояние на изгарянето съответства на дължината на образеца, при което измерването започва в първата измервателна точка.

в)	образците с ширина по-малка от 60 мм и дължина по-малка от 356 мм и образците с ширина между 60 и 100 мм и дължина по-малка от 138 мм, както и образците с ширина по-малка от 3 мм, не могат да се тестват по този метод.

10.5.2. Снемане на изпитваните проби

От подложения на изпитване материал, се снемат най-малко пет образци. При материали с различаващи се скорости на горене в различните им направления (което се установява в рамките на предварителни изпитвания) петте (или повече) образеца се снемат и поставят върху изпитвателната установка, така че да може да бъде измерена възможно най-високата скорост на горене. Когато материалът се осигурява под формата на ширини, се отрязва покриващ цялата ширина участък, с дължина най-малко 500 мм. Образците се вземат от именно този участък така, че да бъдат на най-малко 100 мм от края на материала и на еднакво разстояние един от друг.

По същия начин се снемат образци от готовите изделия, стига формата на изделието да позволява това. Когато дебелината на изделието е по-голяма от 13 мм, същата се свежда до не повече от 13 мм чрез механично въздействие върху страната, която не е обърната към пътническото отделение.

Композиционните материали (виж точка 10.2.2) се изпитват, допускайки, че същите притежават еднородна структура.

В случай, че материалите са изградени от насложени един върху друг слоеве с различен състав, които не са композиционни материали, всички слоеве от материала, разположени на дълбочина до 13 мм от обърнатата към пътническото отделение повърхност, се изпитват поотделно.

10.5.3. Обработване

Образците се обработват в продължение на най-малко 24 часа, но не повече от 7 денонощия, при температура 23 ± 2 °С и относителна влажност 50 ± 5 % и трябва да останат в тези условия, до непосредственото начало на изпитването.

10.6. Процедура

10.6.1. Образците се поставят с повърхността на власинките или кичурите върху плоска повърхност и с помощта на гребена се извършва двукратно разчесване срещу власинките (10.4.5).

10.6.2. Образецът се поставя в държателя за образеца (10.4.2) така че изложената страна да бъде обърната надолу към пламъка.

10.6.3. Газовият пламък се регулира за височина 30 мм посредством марката в камерата, при което въздушният смукател на горелката остава в затворено положение. Преди началото на първото изпитване, пламъкът на горелката трябва да е горял в продължение на най-малко 1 минута с цел стабилизиране.

10.6.4. Държателят за образеца се вкарва в горивната камера така че краят на образеца да влезе в контакт с пламъка и след 15 секунди газовият поток се прекъсва.

10.6.5. Измерването на времето на горене започва в момента, когато долната част на пламъка премине през първата измервателна точка. Наблюдава се разпространението на пламъка откъм онази страна, която изгаря по-бързо от другата страна (горната или долната страна).

10.6.6. Измерването на времето на горене приключва при достигането на пламъка до последната измервателна или изгасването на пламъка преди достигането до последната измервателна точка. Ако пламъкът не успее да достигне последната измервателна точка, се измерва разстоянието на изгарянето до точката, където пламъкът изгасва. Разстоянието на изгарянето представлява разрушената част от изпитваната проба, която в процеса на изгарянето бива унищожена или по своята повърхност или във вътрешността си.

10.6.7. Когато образецът не се възпламенява или не продължава да гори след изгасването на горелката, или когато пламъкът изгасва преди достигането до първата измервателна точка, при което времето на изгарянето е практически несъществуващо, в изпитвателния протокол се вписва показател за времето на горене 0 мм/мин.

10.6.8. При провеждане на поредица от изпитвания или повторения на изпитванията, трябва да се вземат мерки така, че максималната температура в горивната камера и държателя за образеца преди началото на всяко следващо изпитване да бъде 30 °С.

10.7. Изчисления

Скоростта на горене В в милиметри за минута, се дава чрез формулата:

Formula

където:

s e разстоянието на изгарянето, в милиметри,

t е времето за изгаряне на разстояние s, в секунди.

10.8. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Вторичните характеристики не се вземат под внимание.

10.9. Тълкуване на резултатите

Счита се, че защитните стъкла с пластмасово покритие (2.3) и стъкло-пластмасовите защитни стъкла (2.4) удовлетворяват изискванията по отношение на характеристиките на горенето, ако скоростта на горене е не по-висока от 250 мм/мин.

11. ИЗПИТАНЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА

11.1. Използвани химически вещества

11.1.1. Неабразивен сапунен разтвор: 1 тегловни % калиев олеат в дейонизирана вода.

11.1.2. Почистващо средство за стъклени повърхности: воден разтвор на изопропанол и дипропилен гликол монометилов етер, при концентрация на всеки от тях 5-10 тегловни %, и амониев хидроокис при концентрация 1-5 тегловни %.

11.1.3. Неразреден денатуриран алкохол: една обемна част метилов алкохол в десет обемни части етилов алкохол.

11.1.4. Еталонна бензинова смес, която се състои от 50 обемни % толуол, 30 обемни % 2,2,4-триметилпентан, 15 обемни % 2,4,4-триметил-1-пентан и 5 обемни % етилов алкохол.

11.1.5. Еталонен керосин: смес от 50 обемни % n-октан и 50 обемни % n-декан.

11.2. Изпитвателен метод

Два изпитвателни образеца с размери 180 мм х 25 мм се подлагат на въздействието на всяко от химическите вещества, посочени в точка 11.1, като за всяко изпитване и за всяко химическо вещество, се използва нов образец. След всяко изпитване, образците се промиват в съответствие с указанията на производителя, след което същите се оставят в продължение на 48 часа на въздух при температура 23 ± 2 °С и относителна влажност 50 ± 5 %. Тези условия се поддържат в хода на всички изпитвания. Образците се потапят напълно в изпитвателната течност и се оставят в нея в продължение на една минута, след което се изваждат и подсушават веднага с (чисто) памучно парче плат с абсорбционни свойства.

11.3. Индекси на трудност на вторичните характеристики

	Безцветно	Оцветено
Оцветяване на пластмасовия междинен слой, или пластмасовото покритие:	1	2

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

11.4. Тълкуване на резултатите

11.4.1. Счита се, че изпитването за определяне на устойчивостта на въздействието на химически вещества е дало положителен резултат, ако не е настъпило размекване или разтваряне на повърхността, образуване на пукнатини или забележимо намаляване на прозрачността на изпитваните проби.

Счита се, че даден комплект образци, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията по отношение на устойчивостта на въздействието на химически вещества, ако е изпълнено едно от следните условия:

11.4.2.1. всички изпитвания са дали положителни резултати;

11.4.2.2. едното от изпитанията е показало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитания върху друг комплект образци, която е дала положителни резултати.

(1) Подходящи приспособления за изпитване на абразивно износване произвежда Teledyn Taber (САЩ).

(2) Подходящи абразивни ролки могат да бъдат набавени от Teledyn Taber (САЩ).

(3) Тези изпитвателни условия изключват възможността от формиране на конденз върху изпитвателните образци.

(4) Международна комисия по осветление.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г

ПРЕДНИ СТЪКЛА ОТ ЗАКАЛЕНО СТЪКЛО

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че изработени от закалено стъкло предни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. фирменото наименование или търговската марка;

формата и размерите.

За целите на изпитанията на раздробяване и механична якост, изработените от закалено стъкло предни стъкла се разглеждат като принадлежащи към една от следните две групи:

1.1.2.1. плоски предни стъкла, и

1.1.2.2. изпъкнали предни стъкла;

1.1.3. категорията на дебелината, към която принадлежи номиналната дебелина „е“ (допустимото отклонение при изработката е ± 0,2 мм):

— категория I:		е ≤ 4.5 мм
— категория II:	4.5 мм <	е ≤ 5.5 мм
— категория III:	5.5 мм <	е ≤ 6.5 мм
— категория IV:	6.5 мм <	е

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на стъклото (полирано (плоско), флоат, листово),

1.2.2. оцветяването (безцветно или оцветено),

1.2.3. наличието или отсъствието на проводници,

1.2.4. наличието или отсъствието на ивици на затъмнение.

2. ИЗПИТВАНЕ НА РАЗДРОБЯВАНЕ

2.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

2.1.1. Под внимание се взема единствено вида на материала.

2.1.2. Счита се, че флоат стъкло и листовото стъкло имат еднакви индекси на трудност.

2.1.3. Изпитванията на раздробяване трябва да се повтарят при преход от полирано (плоско) стъкло към флоат или листово стъкло, и обратно.

2.1.4. Изпитванията трябва да се повтарят, ако се използват неоцветени ивици на затъмнение.

2.2. Брой на пробите

На изпитване се подлагат шест проби от серията образци с най-малка разгъната площ и шест проби от серията образци с най-голяма разгъната площ, взети в съответствие с приложение III Н.

2.3. Различни зони от стъклото

Предните стъкла от закалено стъкло трябва да притежават две основни зони: FI и FII. Те могат, също така, да притежават една междинна зона, FIII.

Тези зони са дефинирани по-долу:

2.3.1. зона FI: периферна зона на раздробяването с ширина не по-малка от 7 см около целия край на предното стъкло, включваща външна ивица с ширина 2 см, която не се взема под внимание при оценката на резултатите;

зона FII: видима зона на различното раздробяване, която включва винаги правоъгълен участък с височина не по-малка от 20 см и дължина не по-малка от 50 см.

2.3.2.1.

Центърът на правоъгълния участък е разположен във вътрешността на кръг с радиус 10 см, центърът на който съвпада с проекцията на контролната точка.

2.3.2.2.

При тракторите, за които не е възможно да се определи контролната точка, положението на видимата зона трябва да бъде посочено в изпитателния протокол.

2.3.2.3.

Височината на правоъгълния участък може да бъде намалена до 15 см за предни стъкла с височина по-малка от 44 см;

2.3.3. зона FIII: междинна зона с ширина не по-голяма от 5 см, разположена между зоните FI и FII.

2.4. Метод за изпитване

Прилага се изпитвателният метод, описан в точка 1 от приложение III В.

2.5. Точки на удара (виж приложение III О, фигура 2).

2.5.1. Точките на удара се избират както следва:

точка 1: в централната част от зона FII, в участък с високо или ниско напрежение;

точка 2: в зона FIII, възможно най-близо до вертикалната равнина на симетрия на зона FII;

точки 3 и 3': на разстояние 3 см от краищата на една от средните линии на образеца; при наличие на знак за хващане, едната от точките на удара трябва да бъде близо до края, върху който е нанесен знака за хващането, а другата, близо до противоположния край;

точка 4: в място, където радиусът на кривината върху най-дългата средна линия е най-малък;

точка 5: на разстояние 3 см, както отляво, така и отдясно, от края на пробата, в място, където радиусът на кривината на контура е най-малък.

2.5.2. Изпитването за раздробяване се провежда във всяка от точките 1, 2, 3, 3', 4 и 5.

2.6. Тълкуване на резултатите

Счита се, че дадено изпитание е дало положителен резултат, ако раздробяването удовлетворява всички условия, посочени в точки 2.6.1.1, 2.6.1.2 и 2.6.1.3 по-долу.

2.6.1.1. Зона FI

2.6.1.1.1. Броят на фрагментите във всеки квадрат с размери 5 × 5 см е не по-малък от 40 и не по-голям от 350; независимо от това, когато общият брой е по-малък от 40, ако броят на фрагментите в който и да било квадрат с размери 10 × 10 см, във вътрешността на който се намира квадрата с размери 5 × 5 см, е не по-малък от 160, резултатът е положителен.

2.6.1.1.2. За целите на горното правило, отломък, който е разделен от страна на квадрат, се приема за половин отломък.

2.6.1.1.3. Раздробяването не се проверява в ивицата с ширина 2 см около края на пробите, представляваща рамката на стъклото, както и в участъка с радиус 7,5 см около точката на удара.

2.6.1.1.4. Допуска се наличие на не повече от три отломъка с повърхност по-голяма от 3 см2. В който и да било кръг с диаметър 10 см не трябва да има повече от два такива отломъка.

2.6.1.1.5. С изключение на случаите, предвидени в точка 2.6.2.2 по-долу, се допуска наличието на фрагменти с продълговата форма с дължина не по-голяма от 7,5 см при условие че същите не притежават остри краища. Ако продълговатите фрагменти са отчупени от края на стъклото, образуваният от тях ъгъл не трябва да бъде по-голям от 45°.

2.6.1.2. Зона FII

2.6.1.2.1. Остатъчната видимост след раздробяването на стъклото се изследва в правоъгълния участък, дефиниран в точка 2.3.2. В този правоъгълен участък, общата повърхност на фрагментите с повърхност по-голяма от 2 см2 трябва да съставлява не по-малко от 15 % от площта на правоъгълния участък; независимо от това, при предните стъкла с височина по-малка от 44 см, или стъклата с монтажен ъгъл по отношение на вертикалата по-малък от 15°, процентната видимост трябва да бъде не по-малка от 10 % от площта на съответния правоъгълен участък.

2.6.1.2.2. С изключение на случая, предвиден в точка 2.6.2.2, не се допуска наличие на фрагменти с повърхност по-голяма от 16 см2.

2.6.1.2.3. В радиус от 10 см около точката на удара, но само в онази част от кръга, която е включена в зоната FII, се допуска наличие на три отломъка с повърхност по-голяма от 16, но не по-голяма от 25 см2.

Фрагментите трябва да имат правилна форма и да не притежават изпъкналости от типа, упоменат в точка 2.6.1.2.4.1. Независимо от това, допуска се наличие на не повече от 10 отломъка с неправилна форма в който и да било правоъгълник с размери 50 × 20 см, и не повече от 25 такива отломъка върху цялата повърхност на предното стъкло.

Никой от тези фрагменти не трябва да притежава остри изпъкналости с дължина по-голяма от 35 мм, измерена в съответствие с точка 2.6.1.2.4.1.

2.6.1.2.4.1. Счита се, че даден отломък има неправилна форма, ако същият не може да се впише в кръг с диаметър 40 мм, ако притежава поне една изпъкналост с дължина по-голяма от 15 мм, измерена между върха на изпъкналостта и сечението, ширината на което е равна на дебелината на стъклото, и ако притежава една или няколко изпъкналости, ъгълът на заострянето на които е по-малък от 40°.

2.6.1.2.5. С изключение на случая, предвиден в точка 2.6.2.2, се допуска наличие на фрагменти с продълговата форма в зона FII като цяло, при условие че дължината на същите не е по-голяма от 10 см.

2.6.1.3. Зона FIII

Характеристиките на раздробяването в тази зона трябва да бъдат междинни между характеристиките на раздробяването, допустими за двете съседни зони (FI и FII).

Счита се, че дадено предно стъкло, представено за типово одобрение като компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на раздробяването, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

2.6.2.1. всички изпитвания, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са дали положителен резултат;

2.6.2.2. едно от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, е показало отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените по-долу граници:

зона FI: не повече от пет отломъка с дължина между 7,5 и 15 см;

зона FII: не повече от три отломъка с повърхност между 16 и 20 см2, разположени извън кръга с радиус 10 см, центърът на който съвпада с точката на удара;

зона FIII: не повече от четири отломъка с дължина между 10 и 17,5 см,

и е било проведено отново върху друга проба, която или удовлетворява изискванията от точка 2.6.1, или дава отклонения в посочените по-горе граници.

2.6.2.3. две от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са показали отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените в точка 2.6.2.2 граници, и нова серия изпитания върху нов комплект от проби е дала резултати, които удовлетворяват изискванията от точка 2.6.1, или не повече от две проби от новия комплект дават отклонения в посочените в точка 2.6.2.2 граници.

2.6.3. Ако бъдат констатирани горепосочените отклонения, същите трябва да се впишат в изпитателния протокол, към който се прилагат снимки на съответните участъци от предното стъкло.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Брой на пробите

3.2.1. За всяка група закалени предни стъкла на изпитание се подлагат четири проби, с приблизително най-малката разгъната площ и четири проби с приблизително най-голямата разгъната площ, като всичките осем проби са от типовете, избрани за целите на изпитанията на раздробяване (виж точка 2.2).

3.2.2. Съгласно алтернативен вариант, по преценка на лабораторията, която провежда изпитанията, за всяка категория на дебелина на предните стъкла, на изпитание се подлагат шест тестови образци с размери (1 100 × 500 мм) + 5/– 2 мм.

3.3. Метод на изпитване

3.3.1. Прилага се методът, описан в точка 3 от приложение III В.

3.3.2. Височината на падане е 1,50 м + 0/– 5 мм.

3.4. Тълкуване на резултатите

3.4.1. Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако предното стъкло или изпитваната проба са се разрушили.

Счита се, че дадена серия проби, представена за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар с модел на глава, ако е изпълнено едното от следните две условия:

3.4.2.1. всички изпитвания са дали положителен резултат;

3.4.2.2. едното от изпитванията е показало незадоволителен резултат, но е била проведена нова поредица от изпитвания върху друг комплект проби или образци, която е дала положителни резултати.

4. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

Изискванията по отношение на оптичните свойства, посочени в точка 9 от приложение III В, се отнасят до всеки тип предни стъкла.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Д

СТЪКЛА ОТ РАВНОМЕРНО ЗАКАЛЕНО СТЪКЛО, КОИТО НЕ СА ПРЕДНИ СТЪКЛА (1)

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че изработени от равномерно закалено стъкло стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. фирменото наименование или търговската марка;

1.1.2. характера на процеса на усилването (термично или химично);

категорията на формата; различават се две категории:

1.1.3.1. плоски стъкла, и

1.1.3.2. плоски и изпъкнали стъкла;

1.1.4. Категорията на дебелината, към която принадлежи номиналната дебелина „е“ (допустимото отклонение при изработката е ± 0,2 мм):

— категория I:		е ≤ 3,5 мм
— категория II:	3,5 мм <	е ≤ 4,5 мм
— категория III:	4,5 мм <	е≤ 6,5 мм
— категория IV:	6,5 мм <	е

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (безцветно или оцветено),

1.2.3. наличието или отсъствието на проводници,

2. ИЗПИТАНИЕ НА РАЗДРОБЯВАНЕ

2.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Материал	Индекс на трудност
Плоско стъкло	2
Флоат стъкло	1
Листово стъкло	1

Други второстепенни характеристики не се вземат под внимание.

2.2. Вземане на пробите

За изпитване, се вземат проби от всяка категория на формата и всяка категория на дебелината, които се произвеждат трудно, в съответствие със следния критерий:

За плоските стъкла, осигуряват се два комплекта проби, съответстващи на:

2.2.1.1.1. най-голямата разгъната площ,

2.2.1.1.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни.

За плоските и изпъкналите стъкла, осигуряват се три комплекта проби, съответстващи на:

2.2.1.2.1. най-голямата разгъната площ,

2.2.1.2.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни,

2.2.1.2.3. най-голямата височина на сегмента.

2.2.2. Счита се, че изпитванията, проведени върху проби, съответстващи на най-голямата площ, S, са приложими към всяка друга площ, по-малка от S + 5 %.

2.2.3. Ако представените проби дават ъгъл γ по-малък от 30°, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с ъгъл по-голям от γ - 5°.

Ако представените проби дават ъгъл γ по-голям или равен на 30°, се счита, че изпитанията са приложими към всички произвеждани стъкла с ъгъл по-голям или равен на 30°.

2.2.4. Ако височината на сегмента h на представените проби е по-голяма от 100 мм, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с височина на сегмента по-малка от h + 30 мм.

Ако височината на сегмента на представените проби е по-малка или равна на 100 мм, се счита, че изпитванията са приложими към всички произвеждани стъкла с височина на сегмента по-малка или равна на 100 мм.

2.3. Брой на пробите за едно изпитване

Броят на пробите във всяка група, в зависимост от категорията на формата, дефинирана в точка 1.1.3 по-горе, е както следва:

Тип на стъклото	Брой на пробите
Плоско (два комплекта)	4
Плоско и изпъкнало (три комплекта)	5

2.4. Метод за изпитване

2.4.1. Прилага се изпитвателният метод, описан в точка 1 от приложение III В.

2.5. Точки на удара (виж приложение III О, фигура 3).

2.5.1. За плоски стъкла и изпъкнали стъкла точките на удара, описани в, съответно, приложение III O, фигури 3 а и 3 б от една страна, и приложение III O, фигура 3 в от друга страна, са както следва:

точка 1: на разстояние 3 см от краищата на стъклото, в участъка, където радиусът на кривината на контура е най-малък;

точка 2: на разстояние 3 см от края на една от средните линии, върху онази страна (ако такава има) от стъклото, върху която е нанесен знака за хващането;

точка 3: в геометричния център на стъклото;

точка 4: само за изпъкналите стъкла; тази точка се избира върху по-голямата средна линия в участъка от стъклото, където радиусът на кривината е най-малък.

2.5.2. Във всяка предписана точка на удара се провежда само едно изпитване.

2.6. Тълкуване на резултатите

Счита се, че дадено изпитване е показало положителен резултат, ако раздробяването удовлетворява следните условия:

2.6.1.1. Броят на фрагментите във всеки квадрат с размери 5 × 5 см е не по-малък от 40 и не по-голям от 400, или 450 по отношение на стъклата с дебелина не по-голяма от 3,5 мм.

2.6.1.2. За целите на горното правило, отломък, който е разделен от страна на квадрат, се приема за половин отломък.

2.6.1.3. Раздробяването не се проверява в ивицата с ширина 2 см около края на пробите, представляваща рамката на стъклото, както и в участъка с радиус 7,5 см около точката на удара.

2.6.1.4. Не се допуска наличие на фрагменти с повърхност по-голяма от 3 см2, освен в участъците, посочени в точка 2.6.1.3.

2.6.1.5. Допускат се няколко отломъка с продълговата форма при условие че:

—	краищата им не са изострени,

—	ако са отчупени от края на стъклото, образуваният от тях ъгъл не е по-голям от 45°,

и ако, с изключение на случаите, предвидени в точка 2.6.2.2 по-долу, същите имат дължина не по-голяма от 7,5 см.

Счита се, даден комплект проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на раздробяването, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

—	не повече от пет отломъка с дължина между 6 и 7,5 см,

—	не повече от пет отломъка с дължина между 7,5 и 10 см,

2.6.2.3. две от изпитванията, проведени с използване на дефинираните в 2.5.1 точки на удара, са показали отрицателен резултат при отклонения, които не надхвърлят посочените в точка 2.6.2.2 граници, и нова серия изпитвания върху нов комплект от проби е дала резултати, които удовлетворяват изискванията от точка 2.6.1, или не повече от две проби от новия комплект дават отклонения в посочените в точка 2.6.2.2 граници.

2.6.3. Ако бъдат констатирани горепосочените отклонения, същите трябва да се впишат в изпитвателния протокол, към който се прилагат снимки на съответните участъци от стъклото.

3. ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

3.1. Изпитване на удар със сфера с тегло 227 г

3.1.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Материал	Индекс на трудност	Оцветяване	Индекс на трудност
Полирано стъкло	2	безцветно	1
Флоат стъкло	1	оцветено	2
Листово стъкло	1

Другите второстепенни характеристики (по-конкретно, наличие или липса на проводници) не се вземат под внимание.

3.1.2. Брой на изпитваните проби

На изпитание се подлагат шест изпитвани проби за всяка категория на дебелината в съответствие с точка 1.1.4 по-горе.

3.1.3. Метод за изпитване

3.1.3.1. Прилага се изпитвателният метод, описан в точка 2.1 от приложение III В.

3.1.3.2. В следващата таблица е посочена височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) в зависимост от дебелината на стъклото:

Номинална дебелина на стъклото (е)	Височина на падане
е ≤ 3,5 мм	2,0 м + 5/– 0 мм
3,5 мм < е	2,5 м + 5/– 0 мм

3.1.4. Тълкуване на резултатите

3.1.4.1. Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако изпитваната проба не се разруши.

Счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на механичната якост, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

3.1.4.2.1. отрицателен резултат е показало не повече от едно изпитване;

3.1.4.2.2. две от изпитванията са показали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект от шест изпитвани проби, която е дала положителни резултати.

4. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

4.1. Изискванията, отнасящи се до нормалната светлинна пропускливост, изложени в точка 9.1 от приложение III В се прилагат по отношение на равномерно закалените стъкла или части от стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.

(1) Този тип равномерно закалени стъкла могат, също така, да се използват като предни стъкла за трактори.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Е

ОБИКНОВЕНИ ПЛАСТОВИ ПРЕДНИ СТЪКЛА

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че обикновени пластови предни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. търговското наименование или марка;

1.1.2. формата и размерите.

За целите на изпитванията на механична якост и въздействие на околната среда обикновените пластови предни стъкла се разглеждат като принадлежащи към една група;

1.1.3. броя на слоевете от стъкло;

1.1.4. номиналната дебелина „е“ на предното стъкло при допустимо отклонение на изработката над и под номиналната стойност 0,2 n мм (n е броя на слоевете от стъкло в предното стъкло);

1.1.5. номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.6. характера и типа на междинния слой или междинните слоеве (например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве).

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4. наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5. наличието или отсъствието на ивици на затъмнение.

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. При обикновените пластови предни стъкла, всички изпитвания, с изключение на изпитанията на удар с модел на глава (точка 3.2) и изпитванията на оптичните свойства, се провеждат върху плоски тестови проби, които са или отрязани от налични предни стъкла или специално изработени за въпросната цел. В двата случая, тестовите проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното типово одобрение за компонент.

2.2. Преди всяко изпитване, образците трябва да престоят в продължение на не по-малко от четири часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат веднага след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3. ИЗПИТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УДАР С ГЛАВА

3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Изпитване на удар с модел на глава на цяло предно стъкло

3.2.1. Брой на пробите

Тестват се четири проби от серията образци от участъка с най-малка разгъната площ и четири проби от серията образци от участъка с най-голяма разгъната площ в съответствие с условията от приложение III Н.

3.2.2. Метод за изпитване

3.2.2.1. Прилага се методът, описан в точка 3.3.2 от приложение III В.

3.2.2.2. Височината на падане е 1,5 м + 0/– 5 мм.

3.2.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1. пробата се разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара, при което най-близо разположените до точката на удара пукнатини отстоят от нея на разстояние не по-голямо от 80 мм;

3.2.3.1.2. слоевете от стъкло трябва да съхранят връзката си с междинния пластмасов слой. Допуска се отделяне от всяка страна на дадена пукнатина на една или няколко частици от междинния слой с ширина по-малка от 4 мм, разположени в кръг с диаметър 60 мм, центърът на който съвпада с точката на удара.

От страната на удара

3.2.3.1.3.1. не трябва да има оголване на междинния слой в участък с площ по-голяма от 20 см2,

3.2.3.1.3.2. допуска се поява на разрив в междинния слой с дължина до 35 мм.

Счита се, даден комплект проби, представени за типово одобрение, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар с модел на глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.2.3.2.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.2.3.2.2. едно от изпитванията е показало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитания върху нов комплект проби, която е дала положителни резултати.

3.3. Изпитване на удар с модел на глава върху плоски изпитвани проби

3.3.1. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест изпитвани проби с размери (1 100 мм × 500 мм) + 5/– 2 мм.

3.3.2. Метод за изпитване

3.3.2.1. Прилага се методът, описан в точка 3.3.1 от приложение III В.

3.3.2.2. Височината на падането е 4 м + 25/– 0 мм.

3.3.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че това изпитване е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.3.3.1.1. изпитваната проба се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.3.3.1.2. допуска се поява на разриви в междинния слой при условие че главата не минава през изпитваната проба;

3.3.3.1.3. от междинния слой не трябва да се отделят големи стъклени фрагменти.

счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар с модел на глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.3.3.2.1. всичките изпитвания са показали положителни резултати, или

3.3.3.2.2. едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект проби, която е показала положителни резултати.

4. ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

4.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

4.2. Изпитване на удар със сфера с тегло 2 260 г

4.2.1. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест квадратни тестови проби със страна 300 мм + 10/- 0 мм.

4.2.2. Метод за изпитване

4.2.2.1. Прилага се методът, описан в точка 2.2 от приложение III В.

4.2.2.2. Височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) е 4 м + 25/– 0 мм.

4.2.3. Тълкуване на резултатите

4.2.3.1. Счита се, че изпитването е показало положителен резултат, ако сферата не минава през стъклото до 5 секунди след момента на удара.

Счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар със сфера с тегло 2 260 г, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.2.3.2.1. всичките изпитвания са показали положителни резултати, или

4.2.3.2.2. едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитания върху нов комплект изпитвани проби, която е излъчила положителни резултати.

4.3. Изпитване на удар със сфера с тегло 227 г

4.3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

4.3.2. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат 20 квадратни изпитвани проби със страна 300 мм + 10/– 0 мм.

4.3.3. Метод за изпитване

4.3.3.1. Прилага се методът, описан в точка 2.1 от приложение III В. Десет от изпитваните проби се изпитват при температура + 40 ± 2 °С и останалите десет при температура –20 ± 2 °С.

4.3.3.2. Височината на падането за различните категории на дебелината и масата на отделените фрагменти са дадени в следващата таблица:

Дебелина на изпитваната проба в	+40 °С		–20 °С
мм	Височина на падането	Максимално допустима маса на фрагментите в	Височина на падането в	Максимално допустима маса на фрагментите
мм	м (1)	г	м (1)	в г
е ≤ 4,5	9	12	8,5	12
4,5 < е ≤ 5,5	10	15	9	15
5,5 < е ≤ 6,5	11	20	9,5	20
е > 6,5	12	25	10	25

4.3.4. Тълкуване на резултатите

4.3.4.1. счита се, че изпитването е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

—	сферата не е преминала през изпитваната проба,

—	изпитваната проба не се е разпаднала на няколко части,

—	ако междинният слой не е разрушен, теглото на фрагментите, отделени от страната на стъклото, която е противоположна на точката на удара, не трябва да превишава съответните стойности, посочени в точка 4.3.3.2.

Счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар със сфера с тегло 227 г, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.3.4.2.1. не по-малко от осем изпитвания, проведени при всяка от изпитвателните температури, са дали положителни резултати, или

4.3.4.2.2. повече от две изпитвания, проведени при всяка от изпитвателните температури, са дали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитвани проби, която е показала положителни резултати.

5. ИЗПИТВАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1. Изпитване на абразивно износване

5.1.1. Индекси на трудност и метод за изпитване

В сила са изискванията от точка 4 от приложение III В, като изпитването се провежда в течение на 1 000 цикъла.

5.1.2. Тълкуване на резултатите

Счита се, че защитното стъкло удовлетворява изискванията от гледна точка на устойчивостта на абразивно износване, ако степента на разсейване на светлината в резултат на изтриването на образеца не е по-голяма от 2 %.

5.2. Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от точка 5 от приложение III В.

5.3. Изпитване на излъчващо въздействие

5.3.1. Общо изискване

Това изпитване се провежда само ако съответната лаборатория счете това за необходимо, въз основа на притежаваната от нея информация за междинния слой.

5.3.2. В сила е изискването от раздел 6 от приложение III В.

5.4. Изпитване за устойчивост на влага

В сила е изискването от раздел 7 от приложение III В.

6. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

По отношение на всеки тип предни стъкла се прилага изискването относно оптичните свойства, предвидено в раздел 9 от приложение III В.

(1) Допустимото отклонение по отношение на височината на падането е + 25/– 0 мм.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Ж

ПЛАСТОВИ СТЪКЛА, КОИТО НЕ СА ПРЕДНИ СТЪКЛА (1)

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че пластови стъкла, които не са предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. търговското наименование или марка;

1.1.2. категорията на дебелината на стъклото, към която принадлежи номиналната дебелина „е“, при допустимо отклонение на изработката ± 0,2 n мм (n е броя на слоевете от стъкло)

— категория I:		е ≤ 5,5 мм,
— категория II:	5,5 мм <	е ≤ 6,5 мм,
— категория III:	6,5 мм <	е

1.1.3. номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.4. характера и типа на междинния слой или междинните слоеве, например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве;

1.1.5. специалната обработка, на каквато един от слоевете от стъкло може да е бил подложен.

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено).

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. При пластовите стъкла, които не са предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски изпитвани проби, които са или отрязани от налични стъкла или са специално изработени. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите стъкла, за които е заявено съответното типово одобрение за компонент.

2.2. Преди всяко изпитване изпитваните проби от пластово стъкло трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат веднага след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

2.3. Счита се, че условията от настоящото приложение са изпълнени, ако стъклото, представено за типово одобрение за компонент, има същата структура като вече одобреното предно стъкло в съответствие с изискванията от приложения III E, III З и III И.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест плоски изпитвани проби с размери 1 100 × 500 мм (+ 25/– 0 мм).

3.3. Метод за изпитване

3.3.1. Прилага се методът, описан в раздел 3 от приложение III В.

3.3.2. Височината на падане е 1,50 м + 0/– 5 мм. Същата се увеличава до 4 м + 25/– 0 мм за стъкла, които се използват като предни стъкла на трактори.

3.4. Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.4.1.1. изпитваната проба се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара;

3.4.1.2. допуска се поява на разриви в междинния слой; главата, обаче, не трябва да минава през образеца;

3.4.1.3. от междинния слой не трябва да се отделят големи фрагменти от стъкло.

Счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на изпитването на удар с модел на глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.4.2.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.4.2.2. едно от изпитванията е дало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитателни образци, която е излъчила положителни резултати.

4. ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ – ИЗПИТВАНЕ НА УДАР СЪС СФЕРА С ТЕГЛО 227 г

4.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

4.2. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат четири квадратни изпитвани проби със страна 300 мм + 10/– 0 мм.

4.3. Метод за изпитване

4.3.1. Прилага се методът, описан в раздел 2.1 от приложение III В.

4.3.2. В следващата таблица е посочена височината на падането (от долната част на сферата до горната повърхност на изпитваната проба) в зависимост от номиналната дебелина:

Номинална дебелина	Височина на падане
е ≤ 5,5 мм	5 м	+ 25 мм/– 0 мм
5,5 мм ≤ е ≤ 6,5 мм	6 м
6,5 мм ≤ е	7 м

4.4. Тълкуване на резултатите

4.4.1. Счита се, че изпитването е дало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

—	сферата не е преминала през изпитваната проба,

—	изпитваната проба не се е разпаднала на няколко части,

—	теглото на няколкото фрагмента, които може да са се отделили от страната на стъклото, противоположна на точката на удара, не е по-голямо от 15 г.

Счита се, даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на механичната якост, ако е изпълнено едно от следните две условия:

4.4.2.1. всичките изпитвания са дали положителен резултат, или

4.4.2.2. не повече от две изпитвания са дали отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитвани проби, която е излъчила положителни резултати.

5. ИЗПИТВАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1. Изпитване на абразивно износване

5.1.1. Индекси на трудност и метод за изпитване

В сила са изискванията от раздел 4 от приложение III В, като изпитването се провежда в течение на 1 000 цикъла.

5.1.2. Тълкуване на резултатите

5.2. Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от точка 5 от приложение III В.

5.3. Изпитване на излъчващо въздействие

5.3.1. Общо изискване

Това изпитване се провежда само ако съответната лаборатория счете това за необходимо въз основа на притежаваната от нея информация за междинния слой.

5.3.2. В сила е изискването от раздел 6 от приложение III В.

5.4. Изпитване на устойчивост на влага

5.4.1. В сила е изискването от раздел 7 от приложение III В.

6. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

6.1. Светлинна пропускливост

Условията по отношение на коефициента на нормалната светлинна пропускливост, изложени в раздел 9.1 от приложение III В, се отнасят до стъкла, които не са предни стъкла, или части от стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.

(1) Този тип пластови стъкла могат да се използват също така като предни стъкла на трактори.

ПРИЛОЖЕНИЕ III З

ОБРАБОТЕНИ ПЛАСТОВИ ПРЕДНИ СТЪКЛА

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че обработени пластови предни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. търговското наименование или търговската марка;

1.1.2. формата и размерите.

Счита се, че за целите на изпитванията на раздробяване, механична якост и атмосферни въздействия, обработените пластови предни стъкла принадлежат към една група.

1.1.3. броя на слоевете от стъкло;

1.1.4. номиналната дебелина „е“ на предното стъкло, при допустимо отклонение на изработката над и под номиналната стойност ± 0,2 n мм (n е броя на слоевете от стъкло в предното стъкло);

1.1.5. специалната обработка, на каквато един от слоевете от стъкло може да е бил подложен;

1.1.6. номиналната дебелина на междинния слой или междинните слоеве;

1.1.7. характера и типа на междинния слой или междинните слоеве (например, ПВБ или друг пластмасов междинен слой или други пластмасови междинни слоеве).

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (полирано (плоско) стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или междинните слоеве (безцветни или оцветени),

1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4. наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5. наличието или отсъствието на ивици на затъмнение.

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. При обработените пластови предни стъкла, всички изпитвания с изключение на изпитването на удар с модел на глава върху цяло предно стъкло и изпитванията за определяне на оптичните свойства, се провеждат върху проби и/или плоски изпитвани проби, които са специално изработени за въпросната цел. Независимо от това, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното типово одобрение за компонент.

2.2. Преди всяко изпитване, изпитваните проби или пробите трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3. ПРЕДПИСАНИ ИЗПИТВАНИЯ

Обработените пластови предни стъкла се подлагат на следните изпитвания:

3.1. изпитванията, предписани в приложение III Е за обикновените пластови предни стъкла,

3.2. изпитването на раздробяване, описано в раздел 4 по-долу.

4. ИЗПИТВАНЕ НА РАЗДРОБЯВАНЕ

4.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Материал	Индекс на трудност
Плоско стъкло	2
Флоат стъкло	1
Листово стъкло	1

4.2. Брой на изпитваните проби или пробите

На изпитване във всяка точка на удара се подлага един изпитвателен образец с размери 1 100 × 500 мм (+ 5/– 2 мм) или една проба.

4.3. Метод за изпитване

Прилага се методът, описан в раздел 1 от приложение III В.

4.4. Точка или точки на удара

Ударът се нанася върху всеки от външните обработени слоеве в центъра на изпитваната проба или пробата.

4.5. Тълкуване на резултатите

Счита се, че за всяка точка на удара, изпитването на раздробяване е показало положителен резултат, ако общата повърхност на фрагментите с повърхност по-голяма от 2 см2, включени в правоъгълния участък, дефиниран в точка 2.3.2 от приложение III Г, съставлява не по-малко от 15 % от площта на правоъгълния участък.

4.5.1.1. При изпитване на проби:

4.5.1.1.1. центърът на правоъгълния участък е разположен във вътрешността на кръг с радиус 10 см, центърът на който съвпада с проекцията на контролната точка, дефинирана в точка 1.2 от приложението „Поле на видимост“ към Директива 74/347/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански и горски трактори.

4.5.1.1.2. При трактори, за които определянето на контролната точка е невъзможно, положението на зоната на видимост трябва да бъде отразено в изпитвателния протокол.

4.5.1.1.3. Височината на правоъгълния участък може да бъде намалена до 15 см при предни стъкла, височината на които е по-малка от 44 см, или стъкла, монтажният ъгъл спрямо вертикалата на които е по-малък от 15°; процентната видимост трябва да бъде равна на не по-малко от 10 % от повърхността на съответния правоъгълен участък.

4.5.1.2. При изпитване на образци, центърът на правоъгълния участък трябва да бъде разположен върху по-голямата ос на изпитваната проба на разстояние 450 мм от единия от неговите краища.

Счита се, че даден изпитвателен образец (изпитвани проби) или дадена проба (проби), представен (представени) за типово одобрение за компонент, удовлетворява (удовлетворяват) изискванията от гледна точка на раздробяването, ако е изпълнено едно от следните условия:

4.5.2.1. изпитването е показало положителен резултат за всяка точка на удара, или

4.5.2.2. за всяка точка на удара, по отношение на която е регистриран отрицателен резултат, изпитването е било повторено върху нов комплект от четири изпитвани проби, при което проведените в една и съща точка на удара изпитвания върху четирите нови образци са дали положителни резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ III И

БЕЗОПАСНИ СТЪКЛА С ВЪТРЕШНО ПОКРТИТИЕ ОТ ПЛАСТМАСОВ МАТЕРИАЛ

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Материалите за безопасните стъкла, дефинирани в приложения от III Г до III З, трябва, ако притежават вътрешно нанесено покритие от пластмасов материал, да удовлетворяват, освен изискванията от съответните приложения, следните допълнителни изисквания:

2. ИЗПИТВАНЕ НА АБРАЗИВНО ИЗНОСВАНЕ

2.1. Индекси на трудност и метод за изпитване

Пластмасовото покритие се подлага на изпитване в течение на 100 цикъла в съответствие с изискванията, предвидени в раздел 4 от приложение III В.

2.2. Тълкуване на резултатите

Счита се, че пластмасовото покритие удовлетворява изискванията по отношение на абразивното износване, ако степента на разсейване на светлината в резултат на изтриването на изпитваната проба не е по-голяма от 4 %.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛАГА

3.1. Материалите на закалените безопасни стъкла с пластмасово покритие се подлагат на изпитване за устойчивост на влага.

3.2. В сила са изискванията от раздел 7 на приложение III В.

4. ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТЕМПЕРАТУРНИТЕ КОЛЕБАНИЯ

В сила са изискванията от раздел 8 от приложение III В.

5. ИЗПИТВАНЕ ЗА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

В сила са изискванията от раздел 10 от приложение III В.

6. ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА

В сила са изискванията от раздел 11 от приложение III В.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Й

ПРЕДНИ СТЪКЛА ОТ СТЪКЛОПЛАСТМАСИ

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че предни стъкла от стъкло-пластмаси принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. фирменото наименование или търговската марка;

1.1.2. формата и размерите.

Счита се, че за целите на изпитванията на механична якост, атмосферни въздействия, въздействие на температурните колебания и въздействие на химически вещества, предните стъкла от стъкло-пластмаси принадлежат към една група.

1.1.3. броя на пластмасовите слоеве;

1.1.4. номиналната дебелина „е“ на предното стъкло, при допустимо отклонение на изработката ± 0,2 мм;

1.1.5. номиналната дебелина на слоя от стъкло;

1.1.6. номиналната дебелина на слоя (слоевете) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве);

1.1.7. характера и типа на междинния слой (междинните слоеве) от пластмаса, изпълняващ (изпълняващи) ролята на междинен слой (междинни слоеве) (например, ПВБ или друг материал) и на пластмасовия слой, разположен под вътрешната повърхност;

1.1.8. специалната обработка, на каквато може да е било подложено стъклото.

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (плоско стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на слоя (слоевете) от пластмаса (безцветни или оцветени),

1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

1.2.4. наличието или отсъствието на проводници,

1.2.5. наличието или отсъствието на ивици на затъмнение.

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. При предните стъкла от стъкло-пластмаси, всички изпитвания с изключение на изпитването на удар с модел на глава (3.2) и изпитванията за определяне на оптичните свойства, се провеждат върху плоски изпитвани проби, които представляват отрязъци от налични предни стъкла или са специално изработени за въпросната цел. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите предни стъкла, за които е заявено съответното типово одобрение за компонент.

2.2. Преди всяко изпитване, изпитваните проби трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Изпитване на удар с модел на глава върху цяло предно стъкло

3.2.1. Брой на пробите

На изпитване се подлагат четири проби от серията изпитвани проби с най-малка разгъната площ и четири проби от серията изпитвани проби с най-голяма разгъната площ, подбрани в съответствие с изискванията от приложение III Н.

3.2.2. Метод за изпитване

3.2.2.1. Прилага се методът, описан в точка 3.3.2 от приложение III В.

3.2.2.2. Височината на падане е 1,50 м + 0/– 5 мм.

3.2.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че изпитването е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1. слоят от стъкло се разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, приблизително концентрирани около точката на удара, при което най-близо разположените до точката на удара пукнатини отстоят от нея на разстояние не по-голямо от 80 мм;

3.2.3.1.2. слоят от стъкло трябва да съхрани връзката си с междинния пластмасов слой. Допуска се отделяне от всяка страна на дадена пукнатина на една или няколко частици от междинния слой с ширина по-малка от 4 мм, разположени в кръг с диаметър 60 мм, центърът на който съвпада с точката на удара.

3.2.3.1.3. допуска се поява на разрив в междинния слой откъм страната на удара с дължина до 35 мм.

3.2.3.2.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.2.3.2.2. едно от изпитванията е показало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитвани проби, която е излъчила положителни резултати.

3.3. Изпитване на удар с модел на глава върху плоски изпитвани проби

3.3.1. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест изпитвани проби с размери 1 100 мм × 500 мм (+ 5/– 2 мм).

3.3.2. Метод за изпитване

3.3.2.1. Прилага се методът, описан в точка 3.3.1 от приложение III В.

3.3.2.2. Височината на падането е 4 м + 25/– 0 мм.

3.3.3. Тълкуване на резултатите

Счита се, че това изпитване е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.3.3.1.1. слоят от стъкло се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.3.3.1.2. допуска се поява на разриви в междинния слой при условие че главата на манекена не минава през изпитваната проба;

3.3.3.1.3. от междинния слой не се отделят големи стъклени фрагменти.

3.3.3.2.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.3.3.2.2. едно от изпитванията е показало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект проби, която е излъчила положителни резултати.

4. ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ

4.1. Индекси на трудност, метод за изпитване и тълкуване на резултатите

В сила са изискванията от раздел 4 от приложение III E.

4.2. Независимо от това, не се прилага третото изискване от точка 4.3.4.1 от приложение III E.

5. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА АТМОСФЕРНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

5.1. Изпитване на абразивно износване

5.1.1. Изпитване на абразивно износване върху външната повърхност

5.1.1.1. В сила са изискванията от раздел 5.1 от приложение III Е.

5.1.2. Изпитване на абразивно износване върху вътрешната повърхност

5.1.2.1. В сила са изискванията от раздел 2 от приложение III И.

5.2. Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от раздел 5 от приложение III В.

5.3. Изпитване на излъчващо въздействие

В сила са изискванията от раздел 6 от приложение III В.

5.4. Изпитване за устойчивост на влага

В сила са изискванията от раздел 7 от приложение III В.

5.5. Изпитване на въздействието на температурните колебания

В сила са изискванията от раздел 8 от приложение III В.

6. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

За всеки тип предни стъкла се прилагат изискванията по отношение на оптичните свойства, изложени в раздел 9 от приложение III В.

7. ИЗПИТВАНЕ ЗА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

В сила са изискванията от раздел 10 от приложение III В.

8. ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА

В сила са изискванията от раздел 11 от приложение III В.

ПРИЛОЖЕНИЕ III К

СТЪКЛА ОТ СТЪКЛОПЛАСТМАСИ, КОИТО НЕ СА ПРЕДНИ СТЪКЛА (1)

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че стъкла от стъкло-пластмаси, които не са предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. търговското наименование или търговската марка;

1.1.2. категорията на дебелината, към която принадлежи номиналната дебелина „е“, при допустимо отклонение на изработката ± 0,2 мм:

— категория I:		е ≤ 3,5 мм
— категория II:	3,5 мм <	е ≤ 4,5 мм
— категория III:	4,5 мм <	е

1.1.3. номиналната дебелина на слоя (слоевете) от пластмасов материал, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве);

1.1.4. номиналната дебелина на стъклото;

1.1.5. типа на слоя (слоевете) от пластмасов материал, който (които) изпълнява (изпълняват) ролята на междинен слой (междинни слоеве) (например, ПВБ или друг материал) и на пластмасовия слой върху вътрешната повърхност;

1.1.6. специалната обработка, на каквато може да е бил подложен слоя от стъклото.

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. вида на материала (плоско стъкло, флоат стъкло, листово стъкло),

1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на слоя (слоевете) от пластмаса (безцветни или оцветени),

1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено),

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. При стъклата от стъкло-пластмаси, които не са предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски изпитвани проби, които представляват отрязъци от налични стъкла или са специално изработени за целта. В двата случая, изпитваните проби трябва да бъдат във всички отношения строго представителни за произвежданите стъкла, за които е заявено съответното типово одобрение за компонент.

2.2. Преди всяко изпитване, изпитваните проби от стъкло-пластмасовите стъкла трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат възможно най-бързо след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

2.3. Счита се, че условията от настоящото приложение са изпълнени, ако стъклото, представено за типово одобрение за компонент, има същия състав като вече одобреното предно стъкло в съответствие с изискванията от приложение III Й.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Индекси на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест плоски изпитвани проби с размери 1 100 × 500 мм (+ 5/– 2 мм).

3.3. Метод за изпитване

3.3.1. Прилага се методът, описан в раздел 3 от приложение III В.

3.3.2. Височината на падане е 1,50 м + 0/– 5 мм. (Тази височина се увеличава до 4 м + 25/– 0 мм за стъклата, използвани като предни стъкла на трактори).

3.4. Тълкуване на резултатите

Счита се, че това изпитване е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.4.1.1. слоят от стъкло се разрушава, образувайки многобройни пукнатини;

3.4.1.2. допуска се поява на разриви в междинния слой при условие че моделът на главата не минава през изпитваната проба;

3.4.1.3. от междинния слой не се отделят големи стъклени фрагменти.

3.4.2.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.4.2.2. едно от изпитванията е показало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитвани проби, която е излъчила положителни резултати.

4. ИЗПИТВАНЕ ЗА МЕХАНИЧНА ЯКОСТ – ИЗПИТВАНЕ НА УДАР СЪС СФЕРА С ТЕГЛО 227 г

4.1. В сила са условията от раздел 4 от приложение III Ж с изключение на таблицата в точка 4.3.2, която се заменя със следната таблица:

Номинална дебелина	Височина на падане
е ≤ 3,5 мм	5 м	+ 25 мм/– 0 мм
3,5 мм < е ≤ 4,5 мм	6 м
е > 4.5 мм	7 м

4.2. Независимо от това, не е в сила изискването от третото тире на точка 4.4.1 от приложение III Ж.

5. ИЗПИТВАНЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

5.1. Изпитване на абразивно износване

5.1.1. Изпитване на абразивно износване на външната повърхност

В сила са изискванията от раздел 5.1 от приложение III Ж.

5.1.2. Изпитване на абразивно износване на вътрешната повърхност

В сила са изискванията от раздел 2.1 от приложение III И.

5.2. Изпитване на високотемпературно въздействие

В сила са изискванията от раздел 5 от приложение III В.

5.3. Изпитване на излъчващо въздействие

В сила са изискванията от раздел 6 от приложение III В.

5.4. Изпитване за устойчивост на влага

В сила са изискванията от раздел 7 от приложение III В.

5.5. Изпитване на въздействието на температурните колебания

В сила са изискванията от раздел 8 от приложение III В.

6. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

Изискванията по отношение на коефициента на нормалната светлинна пропускливост, изложени в раздел 9.1 от приложение III В, се прилагат по отношение на стъклата или частите от стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.

7. ИЗПИТВАНЕ ЗА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

В сила са изискванията от раздел 10 от приложение III В.

8. ИЗПИТВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА

В сила са изискванията от раздел 11 от приложение III В.

(1) Този тип стъкла от стъкло-пластмаси могат да се използват като предни стъкла на трактори.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Л

ДВОЙНИ СТЪКЛА

1. ДЕФИНИРАНЕ НА ТИПА

Счита се, че двойни стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават помежду си най-малко по отношение на една от следните основни или второстепенни характеристики:

1.1. Към основните характеристики спадат:

1.1.1. фирменото наименование или търговската марка;

1.1.2. конструкцията на двойното стъкло (симетрично, асиметрично);

1.1.3. типа на всеки слой от стъклото в съответствие с определенията в раздел 1 от приложения III Д, III Ж и III Л;

1.1.4. номиналната ширина на пространството между двете стъкла;

1.1.5. типа на съединяването (органично или стъкло-стъкло/стъкло-метал).

1.2. Към второстепенните характеристики спадат:

1.2.1. Второстепенните характеристики на всеки слой от стъклото в съответствие с определенията в раздел 1.2 от приложения III Д, III Ж и III Л.

2. ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ

2.1. Всяко стъкло от двойното прозоречно стъкло трябва или да бъде типово одобрено, или да съответства на изискванията, изложени в съответното приложение (III Д, III Ж или III Л).

2.2. Счита се, че изпитванията, провеждани върху двойни стъкла с номинална ширина на разделящото пространство „е“, са приложими по отношение на всички двойни стъкла, които притежават еднакви характеристики и номинална ширина на разделящото пространство „е“±3 мм. Независимо от това, заявителят на типовото одобрение за компонент може да представи за изпитване пробата с най-малка и пробата с най-голяма ширина на разделящото пространство.

2.3. При двойните стъкла, конструкцията на които включва поне едно пластово стъкло или стъкло от стъкло-пластмаса, преди всяко изпитване изпитваните проби трябва да престоят в продължение на не по-малко от 4 часа при температура 23 ± 2 °С. Изпитванията се провеждат веднага след изваждането на изпитваните проби от съда, в който същите са били съхранявани.

3. ИЗПИТВАНЕ НА УДАР С МОДЕЛ НА ГЛАВА

3.1. Индекс на трудност на второстепенните характеристики

Второстепенните характеристики не се вземат под внимание.

3.2. Брой на изпитваните проби

На изпитване се подлагат шест плоски изпитвани проби с размери 1 100 × 500 мм (+ 5/– 22 мм) за всяка категория на дебелината на съставните стъкла и всяка дебелина на разделящото пространство в съответствие с точка 1.1.4 по-горе.

3.3. Метод за изпитване

3.3.1. Прилага се методът, описан в раздел 3 от приложение III В.

3.3.2. Височината на падане е 1,5 м + 0/– 5 мм.

3.3.3. При асиметричните двойни стъкла се провеждат три изпитвания върху всяка страна.

3.4. Тълкуване на резултатите

3.4.1. Двойни стъкла, съставени от две равномерно закалени стъкла

Счита се, че изпитването е показало положителен резултат, ако двете съставни стъкла се разрушат.

Двойни стъкла, съставени от две пластови стъкла, които не са предни стъкла.

Счита се, че изпитването е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.4.2.1. двата компонента на изпитваната проба се деформират и разрушават, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.4.2.2. допуска се поява на разриви в междинните слоеве при условие че моделът на главата не минава през изпитваната проба;

3.4.2.3. от междинния слой не се отделят големи стъклени фрагменти.

Двойни стъкла, съставени от едно равномерно закалено стъкло и едно пластово стъкло или едно стъкло-пластмасово стъкло, които не са предни стъкла.

Счита се, че това изпитване е показало положителен резултат, ако са изпълнени следните условия:

3.4.3.1. закаленото стъкло се разрушава;

3.4.3.2. пластовото стъкло или стъкло-пластмасовото стъкло се деформира и разрушава, образувайки многобройни кръгови пукнатини, концентрирани приблизително около точката на удара;

3.4.3.3. допуска се поява на разриви в междинния слой (междинните слоеве) при условие че моделът на главата не минава през изпитваната проба;

3.4.3.4. от междинния слой не се отделят големи стъклени фрагменти.

Счита се, че даден комплект изпитвани проби, представени за типово одобрение за компонент, удовлетворява изискванията от гледна точка на тяхното поведение при изпитването на удар с глава, ако е изпълнено едно от следните две условия:

3.4.4.1. всичките изпитвания са дали положителни резултати, или

3.4.4.2. едно от изпитванията е показало отрицателен резултат и е била проведена нова серия изпитвания върху нов комплект изпитвани проби, която е излъчила положителни резултати.

4. ОПТИЧНИ СВОЙСТВА

Изискванията по отношение на коефициента на нормалната светлинна пропускливост, изложени в раздел 9.1 от приложение III В, се прилагат по отношение на двойните прозоречни стъкла или частите от двойните стъкла, разположени в места, които имат съществено значение за видимостта на водача.

ПРИЛОЖЕНИЕ III М

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДНИТЕ СТЪКЛА ПО ГРУПИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ

Вземат се под внимание следните характеристики:

1.1. разгънатата площ на предното стъкло;

1.2. височината на сегмента;

1.3. кривината.

2. Групите се дефинират въз основа на класа на дебелината.

3. Класификацията се извършва в реда на увеличаването на величината на разгънатата площ.

Избират се пет образеца с най-голямата разгъната площ и пет образеца с най-малката разгъната площ, които се номерират както следва:

1. за образеца с най-голямата площ	1. за образеца с най-малката площ
2. за следващия образец в реда на намаляване на площта 1	2. за следващия образец в реда на увеличаване на площта 1
3. за следващия образец в реда на намаляване на площта 2	3. за следващия образец в реда на увеличаване на площта 2
4. за следващия образец в реда на намаляване на площта 3	4. за следващия образец в реда на увеличаване на площта 3
5. за следващия образец в реда на намаляване на площта 4	5. за следващия образец в реда на увеличаване на площта 4

4. В рамките на всяка от двете серии, дефинирани в точка 3 по-горе, височината на сегмента се обозначава както следва:

1. за най-голямата височина на сегмента,

2. за следващата по-малка височина,

3. за следващата по-малка височина и т.н.

5. В рамките на всяка от двете серии, дефинирани в точка 3 по-горе, радиусът на кривината се обозначава както следва:

1. за най-малкия радиус на кривината,

2. за следващия по-голям радиус,

3. за следващия по-голям радиус и т.н.

За всяко предно стъкло от двете серии, определени в точка 3, номерата се събират.

6.1. За целите на пълния комплект от изпитвания в съответствие с приложения III Г, III Е, III З, III И и III Й от изпитвателната серия се избира онова стъкло измежду петте предни стъкла с най-голяма площ и онова стъкло измежду петте предни стъкла с най-малка площ, които се характеризират с най-малък сумарен показател.

6.2. Другите предни стъкла от същата серия се подлагат на изпитване за определяне на оптичните свойства в съответствие с раздел 9 от приложение III В.

7. На изпитване могат да се подложат също така и няколко предни стъкла със съществено различаващи се параметри по отношение на формата и/или радиуса на кривината и принадлежащи към крайните граници на избраната група, ако отговарящата за провеждането на изпитванията техническа служба счете, че въпросните параметри могат да предизвикат съществени неблагоприятни последици.

8. Границите на групата се определят по отношение на разгънатата площ на предното стъкло. В случаите, когато представеното за типово одобрение като компонент предно стъкло има разгъната площ извън одобрените граници и/или се характеризира с чувствително по-голяма височина на сегмента или чувствително по-малък радиус на кривината, се счита че същото принадлежи към нов тип и се подлага на допълнителни изпитвания, ако техническата служба счете, че е налице необходимост от такива изпитвания въз основа на информацията за изделието и използвания материал, която е на разположение на службата.

Ако титулярът на типовото одобрение за компонент за съответния одобрен клас на дебелината произведе впоследствие друг модел предни стъкла:

9.1. трябва да се установи дали въпросният модел може да се причисли към петте образеца с най-голяма или петте образеца с най-малка площ, избрани за целите на типовото одобрение на въпросната група;

9.2. трябва да се извърши ново номериране в съответствие с правилата, описани в точки 3, 4 и 5 по-горе;

ако сумата от номерата, предоставени на новопричисленото към петте най-големи или петте най-малки образци предно стъкло:

се окаже най-малка в сравнение с останалите образци, се провеждат следните изпитвания:

предни стъкла от закаленото стъкло:

9.3.1.1.1. на раздробяване;

9.3.1.1.2. на удар с модел на глава;

9.3.1.1.3. на оптично изкривяване;

9.3.1.1.4. на отделяне на вторичното изображение;

9.3.1.1.5. на светлинна пропускливост.

Предни стъкла от пластово стъкло или стъкло-пластмаси:

9.3.1.2.1. на удар с модел на глава;

9.3.1.2.2. на оптично изкривяване;

9.3.1.2.3. на отделяне на вторичното изображение;

9.3.1.2.4. на светлинна пропускливост;

9.3.1.3. Предни стъкла от обработено пластово стъкло: изпитванията, предписани в подточки 9.3.1.1.1, 9.3.1.1.2 и 9.3.1.2;

9.3.1.4. Предни стъкла с пластмасово покритие: според конкретната необходимост — изпитванията, предписани в подточки 9.3.1.1 или 9.3.1.2.

9.3.2. не се окаже най-малка в сравнение с останалите образци, се провеждат единствено изпитванията, предписани за целите на проверката на оптичните свойства в съответствие с раздел 9 от приложение III В.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Н

ИЗМЕРВАНЕ НА ВИСОЧИНИТЕ НА СЕГМЕНТА И ПОЛОЖЕНИЕТО НА ТОЧКИТЕ НА УДАРА

ПРИЛОЖЕНИЕ III О

ПРОВЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящото приложение:

1.1. С „тип изделия“ се обозначават всички стъкла, които притежават еднакви основни характеристики;

1.2. С „клас на дебелината“ се обозначават всички стъкла, дебелината на частите на компонентите на които удовлетворяват съответните допустими отклонения;

1.3. С „производствен обект“ се обозначават всички инсталации за производството на един или няколко типа прозоречни стъкла, които се намират на едно и също място; същият може да включва няколко производствени линии;

1.4. С „работна смяна“ се обозначава период на производство, протичащ на дадена производствена линия в рамките на дневното работно време;

1.5. С „производствен етап“ се обозначава непрекъснат период на производство на един и същ тип изделия в рамките на дадена работна смяна;

1.6. С „Ps“ се обозначава броя на прозоречните стъкла за даден тип изделия, произведени в рамките на дадена работна смяна;

1.7. С „Pr“ се обозначава броя на прозоречните стъкла за даден тип изделия, произведени в рамките на даден производствен етап.

2. ИЗПИТВАНИЯ

Стъклата се подлагат на следните изпитвания:

2.1. Предни стъкла от закалено стъкло

2.1.1. Изпитванена раздробяване в съответствие с изискванията от раздел 2 от приложение III Г.

2.1.2. Измерване на светлинната пропускливост в съответствие с изискванията от изискванията от раздел 9.1 от приложение III В.

2.1.3. Изпитванена оптично изкривяване в съответствие с изискванията от изискванията от раздел 9.2 от приложение III В.

2.1.4. Изпитванена раздвояване на изображението в съответствие с изискванията от изискванията от раздел 9.3 от приложение III В.

2.2. Стъкла от равномерно закалено стъкло

2.2.1. Изпитванена раздробяване в съответствие с изискванията от раздел 2 от приложение III Д.

2.2.2. Измерване на светлинната пропускливост в съответствие с изискванията от раздел 9.1 от приложение III В.

По отношение на стъклата, използвани като предни стъкла:

2.2.3.1. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията от раздел 9.2 от приложение III В.

2.2.3.2. Изпитване на раздвояване на вторичното изображение в съответствие с изискванията от раздел 9.3 от приложение III В.

2.3. Предни стъкла от обикновено пластово стъкло и предни стъкла от стъкло-пластмаси

2.3.1. Изпитване на удар с модел на глава в съответствие с изискванията от раздел 3 от приложение III Е.

2.3.2. Изпитване със сфера с тегло 2 260 г в съответствие с изискванията от раздел 4.2 от приложение III Е и раздел 2.2 от приложение III В.

2.3.3. Изпитване на високотемпературно въздействие в съответствие с изискванията от раздел 5 от приложение III В.

2.3.4. Измерване на светлинната пропускливост в съответствие с изискванията от раздел 9.1 от приложение III В.

2.3.5. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията от раздел 9.2 от приложение III В.

2.3.6. Изпитване на раздвояване на вторичното изображение в съответствие с изискванията от раздел 9.3 от приложение III В.

Само по отношение на стъкло-пластмасовите предни стъкла:

2.3.7.1. Изпитване на абразивно износване в съответствие с изискванията от раздел 2.1 от приложение III И.

2.3.7.2. Изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията от раздел 3 от приложение III И.

2.3.7.3. Изпитване на въздействието на химически вещества в съответствие с изискванията от раздел 11 от приложение III В.

2.4. Стъкла от обикновено пластово стъкло и прозоречни стъкла от стъкло-пластмаси, които не са предни стъкла

2.4.1. Изпитване на удар със сфера с тегло 227 г в съответствие с изискванията от раздел 4 Ж.

2.4.2. Изпитване на високотемпературно въздействие в съответствие с изискванията от раздел 5 от приложение III В.

2.4.3. Измерване на светлинната пропускливост в съответствие с изискванията от раздел 9.1 от приложение III В.

Само по отношение на стъкло-пластмасовите стъкла:

2.4.4.1. Изпитване на абразивно износване в съответствие с изискванията на раздел 2.1 от приложение III И.

2.4.4.2. Изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията на раздел 3 от приложение III И.

2.4.4.3. Изпитване на въздействието на химически вещества в съответствие с изискванията от раздел11 от приложение III В.

2.4.5. Счита се, че горепосочените условия са спазени, ако съответните изпитвания са били проведени върху предно стъкло със същата структура.

2.5. Предни стъкла от обработено пластово стъкло

2.5.1. Освен изпитванията, описани в раздел 2.3, се провежда изпитване на раздробяване в съответствие с изискванията от раздел 4 от приложение III З.

2.6. Стъкла с пластмасово покритие

Освен изпитванията, предписани в различните раздели от настоящото приложение, се провеждат следните изпитвания:

2.6.1. Изпитвания на абразивно износване в съответствие с изискванията от раздел 2.1 от приложение III И.

2.6.2. Изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията от размер 3 от приложение III И.

2.6.3. Изпитване на въздействието на химически вещества в съответствие с изискванията от раздел1.1 от приложение III В.

2.7. Двойни стъкла

Изпитванията, които трябва да бъдат проведени, съответстват на изпитванията, описани в настоящото приложение за всяко от съставните стъкла на двойните прозоречни стъкла, при същата честота и в съответствие със същите изисквания.

3. ЧЕСТОТА НА ИЗПИТВАНИЯТА И РЕЗУЛТАТИ

3.1. Изпитване на раздробяване

3.1.1. Изпитвания

3.1.1.1. При започване на производството на всеки нов тип прозоречни стъкла се извършва определяне въз основа на фотоотпечатъци на точката на най-интензивното разрушаване в рамките на първоначална поредица от изпитвания, предвиждаща предизвикване на разрушителен процес във всяка от предвидените в настоящата директива точки на удара.

Независимо от това, при предните стъкла от закалено стъкло упоменатата поредица от изпитвания се провежда единствено, когато годишното производство на въпросния тип стъкла надхвърля 200 единици.

3.1.1.2. Контролното изпитване в рамките на производствения етап се извършва в точката на разрушаването, определена в точка 3.1.1.1.

3.1.1.3. Проверката се извършва в началото на всеки производствен етап или след промяна на цвета на произвежданите изделия.

3.1.1.4. Контролните изпитвания в рамките на производствения етап се провеждат при следната минимална честота:

Предни стъкла от закалено стъкло	Стъкла от закалено стъкло, които не са предни стъкла	Предни стъкла от обработено пластово стъкло
Ps ≤ 200: едно разрушаване в рамките на производствения етап	Pr ≤ 500: едно за работна смяна	0,1 % за тип
Ps > 200: едно разрушаване на всеки четири часа производство	Pr > 500: две за работна смяна

3.1.1.5. В края на производствения етап, на контролно изпитване се подлага едно от последните произведени прозоречни стъкла.

3.1.1.6. за Pr < 20 се провежда само едно изпитване на раздробяване в рамките на всеки производствен етап.

3.1.2. Резултати

Регистрират се всички резултати, включително резултатите, получени в отсъствие на фотоотпечатък.

Освен това, може да се снема контактен фотоотпечатък в рамките на всяка работна смяна, с изключение на случая, в който Pr ≤ 500. В последния случай се снема само един контактен фотоотпечатък в рамките на производствения етап.

3.2. Изпитване на удар с модел на глава

3.2.1. Изпитвания

На изпитване се подлага такъв брой проби, който съответства на най-малко 0,5 % от денонощното производство на предни стъкла от пластово стъкло на една производствена линия. За едно денонощие на изпитване могат да бъдат подложени най-много 15 предни стъкла.

Изборът на стъклата трябва да осигурява представителност на различните типове произвеждани предни стъкла.

След съгласие от административния отдел, изпитванията могат да бъдат заменени с изпитването на удар със сфера с тегло 2 260 г (виж точка 3.3 по-долу). Поведението на пробите в рамките на изпитването на удар с модел на глава трябва във всички случаи да се проверява върху най-малко две проби за всеки клас на дебелината годишно.

3.2.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.3. Изпитване на удар със сфера с тегло 2 260 г

3.3.1. Изпитвания

Минималната честота за всяка проверка изисква едно пълно изпитване за месец за всеки клас на дебелината.

3.3.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.4. Изпитване на удар със сфера с тегло 227 г

3.4.1. Изпитвания

От пробите се изрязват изпитвани проби. Независимо от това, от практически съображения изпитванията могат да се проведат върху готови изделия или върху части от тях.

На проверка се подлага такова количество проби, което съответства на най-малко 0,5 % от производството в рамките на една работна смяна при максимален брой 10 за едно денонощие.

3.4.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.5. Изпитване на високотемпературно въздействие

3.5.1. Изпитвания

От пробите се изрязват изпитвани проби. Независимо от това, от практически съображения изпитванията могат да се проведат върху готови изделия или върху части от тях. Последните се избират по начин, който осигурява изпитване на междинните слоеве, пропорционално на тяхната употреба.

На изпитване се подлагат най-малко по три проби от всеки цвят от произведените в рамките на денонощието междинни слоеве.

3.5.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.6. Изпитване за светлинна пропускливост

3.6.1. Изпитвания

Това изпитване се провежда върху представителни проби за оцветените готови изделия.

Проверката се провежда поне в началото на всеки производствен етап, ако има промени в характеристиките на прозоречните стъкла, които се отразяват върху резултатите от изпитванията.

От изпитване се освобождават прозоречните стъкла, нормалната светлинна пропускливост на които, измерена в хода на изпитването за типово одобрение на компонент, е не по-малка от 80 % когато става дума за предни стъкла, и не по-малка от 75 % когато става дума за прозоречни стъкла, които не са предни стъкла, както и прозоречните стъкла от категория V.

В противен случай, за закалено стъкло сертификат за съответствие с гореупоменатите изисквания може да бъде предоставен от доставчика на стъкло.

3.6.2. Резултати

Регистрира се стойността на коефициента на светлинната пропускливост. Освен това, при предните стъкла със засенчващи или затъмнителни ивици трябва да се удостовери, въз основа на чертежите, посочени в точка 3.2.1.2.2.3 от приложение III A, че въпросните ивици се намират извън зона I′.

3.7. Изпитване за оптично изкривяване и раздвояване на вторичното изображение

3.7.1. Изпитвания

Всяко предно стъкло се проверява за наличие на визуални дефекти. Освен това, с помощта на предвидените методи или всеки друг метод, който дава сходни резултати, се извършват измервания в различните зрителни зони при следните минимални честоти:

—	когато Ps ≤ 200, една проба за работна смяна,

—	или когато Ps > 200, две проби за работна смяна,

—	или при 1 % от цялата продукция, избраните проби трябва да бъдат представителни за цялата продукция.

3.7.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.8. Изпитване на абразивно износване

3.8.1. Изпитвания

На това изпитване се подлагат само стъклата с пластмасово покритие и стъкло-пластмасовите стъкла. Трябва да се извършва най-малко една проверка месечно или една проверка за всеки тип покритие от пластмасов материал или междинен слой.

3.8.2. Резултати

Регистрират се резултатите от измерването на светлинното разсейване.

3.9. Изпитване за устойчивост на влага

3.9.1. Изпитвания

На това изпитване се подлагат само прозоречните стъкла с пластмасово покритие или стъкло-пластмасовите стъкла. Извършва се най-малко една проверка за месец или за тип пластмасов материал или междинен слой.

3.9.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

3.10. Изпитване на въздействието на химични вещества

3.10.1. Изпитвания

3.10.2. Резултати

Регистрират се всички резултати.

ПРИЛОЖЕНИЕ III П

ОБРАЗЕЦ

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕХАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ ТРАКТОРА И ТЕГЛЕНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И ВЕРТИКАЛНО НАТОВАРВАНЕ В ТОЧКАТА НА СЪЕДИНЯВАНЕТО

1. Определения

1.1. С „Механично съединение между трактора и тегленото превозно средство“ се обозначават компонентите, които се монтират на трактора и на тегленото превозно средство, с оглед на осигуряването на механичната връзка между тези превозни средства.

Предмет на настоящата директива са единствено компонентите на механичните съединения, монтирани на тракторите.

Трите основни типа компоненти на механичните съединения, монтиране на тракторите са както следва:

—	скоба (виж фигури 1 и 2 от допълнение 1),

—	теглеща кука (виж фигура 3 от допълнение 1),

—	теглеща греда (виж фигура 4 от допълнение 1).

С „Тип механични съединения между трактора и тегленото превозно средство“ се обозначават части, които не се различават помежду си по следните основни характеристики:

1.2.1. естеството на компонентите на механичното съединение,

1.2.2. халките на теглича (диаметър 40 мм и/или 50 мм),

1.2.3. външната форма, размерите или принципа на действие (напр. автоматични или не-автоматични),

1.2.4. материала,

1.2.5. стойността на D в съответствие с допълнение 2 за изпитванията по динамичния метод, или масата на ремаркето в съответствие с допълнение 3 за изпитванията по статичния метод, както и вертикалното натоварване в точката на съединяването S.

1.3. С „Контролен център на механичното съединение“ се обозначава точката върху оста на щифта, разположена на равни разстояния от крилата при виличен вариант, и точката, която се явява резултат от пресичането на равнината на симетрия на куката и образуващата във вдлъбнатата част на куката на нивото на съприкосновението с халката, когато последната е в положение за теглене.

1.4. С „Височина на механичното съединение над земната повърхност (h)“ се обозначава разстоянието между хоризонталната равнина, минаваща през контролния център на механичното съединение и хоризонталната равнина, върху която са разположени колелата на трактора.

1.5. С „Изпъкналост на механичното съединение (с)“ се обозначава разстоянието между контролния център на компонента на механичното съединение и вертикалната равнина, минаваща през оста, върху която са монтирани задните колела на трактора.

1.6. С „Вертикално натоварване в точката на съединяването (S)“ се обозначава натоварването, упражнявано върху контролния център на механичното съединение в статични условия.

1.7. С „Автоматичен“ се обозначава компонент на механичното съединение, който се затваря и самообезопасява при задействане на плъзгащия механизъм за халките на теглича, без каквито и да било последващи действия.

1.8. С „Междуосие на трактора (l)“ се обозначава разстоянието между вертикалните равнини, перпендикулярни на надлъжната равнина на симетрия на трактора, минаващи през осите на трактора.

1.9. С „Тегло върху предната ос на ненатоварения трактор (а)“ се обозначава онази част от теглото на трактора, която се упражнява върху земната повърхност посредством предната ос на трактора в статични условия.

2. Общи изисквания

2.1. Компонентите на механичното съединение могат да се проектират за автоматично или неавтоматично действие.

2.2. Компонентите на механичното съединение, инсталирани на трактора, трябва да удовлетворяват изискванията по отношение на размерите и якостните качества, изложени в точка 3.1 и точка 3.2, и изискванията по отношение на вертикалното натоварване в точката на съединяването, изложени в точка 3.3.

2.3. Компонентите на механичното съединение трябва да бъдат проектирани и конструирани по начин, при който, в нормални условия на експлоатация, същите продължават да функционират задоволително и съхраняват характеристиките, предписани в настоящата директива.

2.4. Всички части на компонентите на механичното съединение трябва да бъдат изработени от материали, чието качество гарантира успешното преминаване на изпитванията, описани в точка 3.2, и да притежават трайни характеристики по отношение на якостните качества.

2.5. Всички съединения и техните фиксиращи приспособления трябва да подлежат на лесно затваряне и освобождаване и да бъдат конструирани така че да изключват възможността от непредвидено разкачване при нормални условия на експлоатация.

Затвореното положение на компонентите при автоматичните съединения трябва да се реализира с помощта на две независимо действащи осигуряващи приспособления. Независимо от това, освобождаването на последните може да се извършва посредством един и същ команден механизъм.

2.6. Халката на теглича трябва да може да се завърта хоризонтално на най-малко 60 градуса от двете страни на надлъжната ос на невградените съединителни приспособления. Освен това, необходимо е осигуряването на възможност за вертикално изместване на 20 градуса в посока нагоре и надолу по всяко време. (Виж също така допълнение 1).

Ъглите на съчленяване не трябва да бъдат достигани по едно и също време.

2.7. Челюстта трябва да дава възможност за аксиално завъртане на тегличните халки на най-малко 90 градуса надясно и наляво около надлъжната ос на съединението при фиксиран спирачен момент между 30 и 150 Nm.

Теглещата кука трябва да дава възможност за аксиално завъртане на тегличната халка на най-малко 20 градуса наляво и надясно около надлъжната ос на куката.

3. Специални изисквания

3.1. Размери

Размерите на компонентите на механичното съединение, инсталирани върху трактора трябва да съответстват на показаното на фигури от 1 до 4 от допълнение 1. Могат да се възприемат произволни стойности за всички неотразени върху въпросните фигури размери.

3.2. Якостни качества

3.2.1. За целите на проверката на техните якостни качества, компонентите на механичните съединения се подлагат на динамично изпитване при условията, посочени в допълнение 2, или статично изпитване при условията, посочени в допълнение 3.

3.2.2. Изпитването не трябва да предизвиква появата на необратими деформации, нарушения на целостта или разриви.

3.3. Вертикално натоварване в точката на съединяването (S)

3.3.1. Стойността на максималното статично вертикално натоварване се определя от производителя. Независимо от това, тази стойност не трябва при никакви обстоятелства да бъде по-голяма от 3 тона.

Условия за приемане

3.3.2.1. Допустимото статично вертикално натоварване не трябва да бъде по-голямо от технически допустимото статично вертикално натоварване, препоръчано от производителя на тракторите, или от статичното вертикално натоварване, предвидено за теглещото приспособление в съответствие с данните от типовото одобрение на ЕИО за компонент.

3.3.2.2. Трябва да бъдат удовлетворени изискванията от раздел 2 от приложение I към Директива 74/151/ЕИО, без да се надхвърля максималното натоварване върху задната ос.

3.4. Височина на съединителното приспособление над земната повърхност (h)

(виж фигурата по-долу)

3.4.1. Всички трактори трябва да бъдат оборудвани със съединителни приспособления, височината над земната повърхност на които, трябва да удовлетворява една от следните зависимости:

Formula Formula

където:

mt	:	маса на трактора (виж точка 1.6 от приложение I),
mlt	:	маса на трактора (виж точка 1.6 от приложение I) при баластно тегло върху предната ос,
ma	:	тегло върху предната ос на ненатоварения трактор (виж точка 1.9 от приложение IV),
mla	:	тегло върху предната ос на трактора (виж точка 1.9 от приложение IV) при баластно тегло върху предната ос,
l	:	междуосие на трактора (виж точка 1.8 от приложение IV),
S	:	вертикално натоварване в точката на съединяването (виж точка 1.6 от приложение IV),
c	:	разстояние между контролния център на механичното съединение и вертикалната равнина, минаваща през оста на задните колела на трактора (виж точка 1.5 от приложение IV).

4. Заявление за типово одобрение на ЕИО за компонент

4.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за трактор по отношение на съединителното приспособление се подава от производителя на приспособлението или неговия упълномощен представител.

4.2. За всеки тип компоненти за механично съединение, заявлението трябва да се придружава от следните документи и данни:

—	мащабни чертежи на съединителното приспособление (три екземпляра). Тези чертежи трябва, по-специално, да отразяват подробно необходимите размери, както и монтажните размери на приспособлението,

—	сбито техническо описание на съединителното приспособление с посочване на типа на конструкцията и използваните материали,

—	посочване на стойността на D в съответствие с допълнение 2 за динамичното изпитване или стойността на Т (теглителна сила) в съответствие с допълнение 3 за статичното изпитване, както и на вертикалното натоварване в точката на съединяването S,

—	един или няколко образеца от приспособлението в съответствие с изискванията на техническата служба.

5. Обозначения

Върху всеки компонент на механично съединение, съответстващ на типа, за който е предоставено типовото одобрение на ЕИО за компонент, трябва да бъдат нанесени следните обозначения:

5.1.1. фирменото наименование или търговската марка;

5.1.2. знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на образеца, съдържащ се в допълнение 4;

5.1.3. в случаите, когато се извършва проверка на якостните качества в съответствие с допълнение 2 (динамично изпитване):

допустимата стойност на D,

стойността на статичното вертикално натоварване S;

5.1.4. в случаите, когато се извършва проверка на якостните качества в съответствие с допълнение 3 (статично изпитване):

теглената маса и вертикалното натоварване в точката на съединяването S.

5.2. Обозначенията трябва да бъдат добре различими, достатъчно четливи и незаличими.

6. Указания за експлоатация

Към всички механични съединения трябва да се прилагат указанията за експлоатация на производителя. Тези указания трябва да се позовават на номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, както и на стойностите на D и Т, в зависимост от конкретното изпитване, на което е било подложено съответното съединение.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

МЕСТА И НАЧИН ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ТАБЕЛКИ И ОБОЗНАЧЕНИЯ ВЪРХУ КОРПУСА НА ТРАКТОРА

1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1. Всички селскостопански или горски трактори трябва да бъдат снабдени с табелката и обозначенията, описани в следващите раздели. Табелката и обозначенията се поставят или от производителя, или от неговия упълномощен представител.

2. ТАБЕЛКА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Табелката на производителя, съответстваща на образеца, показан в допълнението към настоящото приложение, трябва да бъде закрепена надеждно на видимо и леснодостъпно място върху част, която не подлежи на подмяна в процеса на експлоатацията. Табелката трябва да отразява ясно и незаличимо следната информация в посочения ред.

2.1.1. Наименование на производителя.

2.1.2. Тип на трактора (и вариант, ако е необходимо).

2.1.3. Номер на типовото одобрение на ЕИО.

Този номер се състои от малката буква „е“, последвана в посочения ред, от опознавателния номер или букви на държавата, предоставила типовото одобрение на ЕИО (1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия, 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 13 за Люксембург, 18 за Дания, 21 за Португалия, EL за Гърция, IRL за Ирландия) и сертификата за типовото одобрение за съответния тип превозно средство. Между буквата „е“ и опознавателните букви или номер на държавата, предоставила типовото одобрение на ЕИО, както и между въпросния номер или букви и номера на типовото одобрение на ЕИО, се поставя знак „звездичка“.

2.1.4. Идентификационен номер на трактора.

2.1.5. Минималната и максималната стойност на максимално допустимата маса на трактора в натоварено състояние, в зависимост от различните типове гуми, с които може да бъде оборудван тракторът.

2.1.6. Максимално допустима маса на превозното средство за всяка от осите на трактора в зависимост от вероятните типове гуми, с които може да бъде оборудван тракторът; тази информация трябва да бъде описана в реда от предната към задната част на трактора.

2.1.7. Технически допустима теглена маса (теглени маси): съгласно точка 1.7 от приложение I.

2.1.8. Държавите-членки могат да изискат, за тракторите предлагани на своите пазари, да се посочи, освен наименованието на производителя и държавата, в която се извършва окончателния монтаж, в случаите, когато окончателният монтаж се извършва в място, различно от държавата на производителя, ако това място не е държава-членка на Общността.

2.2. Производителят може да постави допълнителна информация под или отстрани до предписаните обозначения, извън ясно обозначения правоъгълник, съдържащ единствено информацията, предвидена в точки от 2.1.1 до 2.1.7 (виж примера за табелка на производителя по-долу).

3. ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ТРАКТОРА

Идентификационният номер на трактора е постоянна комбинация от знаци, предоставен на всеки трактор от съответния производител. Неговото предназначение е да осигури ясно идентифициране на всеки трактор за период от 30 години с посредничеството на производителя.

Номерът трябва да бъде нанесен върху табелката на производителя, а също така и върху шасито или друга подобна конструкция.

3.1.1. Номерът трябва да се вмести, когато това е възможно, в един ред.

3.1.2. Номерът трябва да бъде нанесен върху шасито или друга подобна конструкция, върху предната дясна част на превозното средство.

3.1.3. Номерът трябва да бъде нанесен на добре видимо и достъпно място, например чрез заковаване или щамповане, по такъв начин, че да не може да бъде заличен или повреден.

4. ЗНАЦИ

4.1. За всички обозначения, предвидени в точки 2 и 3, трябва да се използват римски букви и арабски цифри. Римските букви, използвани за обозначенията, предвидени в подточки 2.1.1 и 2.1.3 и точка 3, обаче, трябва да бъдат главни букви.

Относно идентификационния номер на трактора:

4.2.1. не се разрешава употребата на буквите I, О и Q, тирета, звездички и други специални знаци;

минималната височина на буквите и цифрите трябва да бъде както следва:

4.2.2.1. 7 мм за знаците, нанесени директно върху шасито, рамата или други подобни конструкции на трактора,

4.2.2.2. 4 мм за знаците, нанесени върху табелката на производителя.

Пример за конфигуриране на табелката на производителя

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

УПРАВЛЕНИЕ НА СПИРАЧНАТА СИСТЕМА НА ТЕГЛЕНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И СПИРАЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРАКТОРА И ТЕГЛЕНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. Когато в трактора е предвидено устройство за управление на спирачната система на ремаркето, същото трябва да бъде или ръчно или крачно задействано, при осигурена възможност за неговото модериране и управление от седалката на водача, без същото да бъде повлияно от действието на другите командни механизми.

Когато тракторът е оборудван с пневматична или хидравлична съединителна система, разположена между трактора и теглената маса, за задействане на работната спирачна система на съответния състав от превозни средства, трябва да се предвиди само един команден механизъм.

2. Използваните спирачни системи могат да бъдат системи, характеристиките на които са дефинирани в приложение I към Директива 76/432/ЕИО относно спирачните устройства на колесните селскостопански и горски трактори.

Системата трябва да бъде проектирана и изпълнена по такъв начин, че работата на трактора да не бъде неблагоприятно повлияна при евентуална неизправност или влошаване на характеристиките на спирачното устройство на тегленото превозно средство или при нарушаване на целостта на съединителната връзка.

Когато връзката между трактора и тегленото превозно средство (теглените превозни средства) е хидравлична или пневматична, същата трябва да удовлетворява едно или друго от следните условия.

3.1. Хидравлична връзка

Хидравличната връзка трябва да бъде еднопроводен тип.

Връзката трябва да съответства на ISO стандарта ISO/5676 от 1983 г., при което изпъкналата част е откъм страната на трактора.

Действието на командната система трябва да осигурява възможност за подаване на нулево налягане към съединителната глава в състояние на покой; работното налягане трябва да бъде не по-малко от 10 и не по-голямо от 15 MPa.

Не трябва да бъде възможно отсъединяването на източника на напрежението от двигателя.

3.2. Пневматична връзка

Връзката между трактора и тегленото превозно средство (теглените превозни средства) е двойнопроводен тип: автоматичен тръбопровод и директен спирачен тръбопровод, който работи чрез увеличаване на налягането.

Съединителната глава трябва да съответства на ISO стандарта ISO 1728 от 1980 г.

Действието на командната система трябва да дава възможност за подаване към съединителната глава на работно налягане, не по-малко от 0,65 и не по-голямо от 0,8 MPa.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

151

31989L0284

L 111/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 април 1989 година

относно изменение на Директива 76/116/ЕИО относно съдържащите се в торовите продукти калций, магнезий, натрий и сяра

(89/284/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид мерките, които е необходимо да бъдат приети с цел постепенното завършване на изграждането на вътрешния пазар до 31 декември 1992 г.; като взе предвид, че вътрешният пазар е зона без вътрешни граници, в рамките на която е осигурено свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че Директива 76/116/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно торовете (4), последно изменена с Директива 88/183/ЕИО на Съвета (5), установява правила за търговията с твърди торове на ЕИО; като има предвид необходимостта от разширяване на приложното поле на горепосочената директива, така че да обхваща съдържащите се в торовите продукти калций, магнезий, натрий и сяра;

като има предвид възможността отсега нататък Директива 76/116/ЕИО да може да бъде прилагана занапред и спрямо торове, съдържащи единствено калций, магнезий и сяра,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За торовете на Общността, фигуриращи в приложение I към Директива 76/116/ЕИО, може да се декларира съдържанието на магнезия, натрия и сярата, при положение, че тези елементи присъстват в тях в количества, които са поне равни на определените в член 2 от настоящата директива минимални прагове и доколкото торовете отговарят на изискванията в приложение I към директива 76/116/ЕИО. Обозначението, посочено в буква б) от член 6 от настоящата директива, се добавя към описанието на съответния тип.

Член 2

За торовете на ЕИО, посочени в член 1, може да се декларира съдържанието на магнезия, натрия и сярата само ако те съдържат:

—	поне 2 % магнезиев окис (MgO), т.е. 1,2 % Mg,

—	поне 3 % натриев окис (Na2О), т.е. 2,2 % Na,

—	поне 5 % серен триокис (SO3), т.е. 2 % S.

Член 3

1. По смисъла на настоящата директива, съдържанието на калция, който се счита за хранителен елемент, подлежи на деклариране, без да се засяга параграф 2, само за торовете от типове 1 и 2, както е изброено в приложение I.

Държавите-членки могат да постановяват декларирането на съдържанието на калция в торовете, предлагани на техните територии, било под формата на окис CaO, било под формата на елементарен калций Са, било в двете форми едновременно.

За превръщане на съдържанието на калциевия окис до съдържание на калций се използва следната формула:

Калций (Са) = калциев окис (СаО) × 0,715

2. За торовете, посочени в приложение I, част В на Директива 76/116/ЕИО, предназначени за листна пулверизация, може да се посочва съдържанието на водоразтворимия калций, тогава когато това съдържание отговаря на най-малко 8 % СаО (= 5,7 % Са).

Член 4

Торовете, съответстващи на разпоредбите на настоящата директива и нейните приложения може да се придружават от забележката „ТОРОВЕ НА ЕИО“.

Член 5

Държавите-членки могат да предвиждат за торовете, предлагани на пазарите на техните територии, декларирането на съдържанието на магнезия, натрия и сярата да става:

—	под формата на съдържание на окиси (МgO, Na2O, SO3),

—	или под формата на съдържание на елементи (Mg, Na, S),

—	или в двете форми едновременно.

За превръщане на съдържанието на натриевия окис и серния триокис в съдържание съответно на натрий и сяра, се използват следните формули:

—	Натрий (Na) = натриев окис (Na2O) × 0,742,

—	Сяра (S) = серен триокис (SO3) × 0,400.

Когато величината за съдържанието се базира на изчисление, за целите на декларирането се взема стойността, представляваща закръгление с точност до най-близкия десетичен знак.

Член 6

Задължителни забележки при обозначаването:

а)	забележка „ТОРОВЕ НА ЕИО“, изписана с главни букви;

б)

обозначение на типа на тора:

—

или съгласно приложение I към Директива 76/116/ЕИО, допълвайки обозначението на типа със забележката „съдържащ…“ наименованието или химичните формули на наличните елементи, предвидени в тази директива. Стойностите за съдържанието на елементите, предвидени в Директива 76/116/ЕИО, може да се допълнят със стойностите за съдържанието на елементите, предмет на приложение I към настоящата директива, поставени в скоби,

—	или съгласно приложение I към настоящата директива;

в)	гарантираното съдържание на всеки хранителен елемент и гарантираното съдържание на формите и/или разтворимостите, когато същите са посочени в приложенията към свързаните с торовете директиви.

Декларирането на съдържанието на хранителните елементи за еднокомпонентните и сложните торове трябва да става в тегловни проценти под формата на цели числа, или в краен случай под формата на десетични дроби.

Когато даден торов продукт съдържа няколко елемента за деклариране, декларирането на съдържанията става в следния ред:

N, P2O5 и/или Р,К2О и/или К, СаО или Са, MgO и/или Mg, Na2O и/или Na, SO3 и/или S.

Формите и разтворимостите на хранителните елементи също се декларират в тегловни проценти, освен за случая, в който приложение I към Директива 76/116/ЕИО предвижда изрично това деклариране да става по някакъв друг начин.

Декларирането на хранителните елементи става едновременно чрез подходящи химични формули (например: азот (N), фосфор (Р), двуфосфорен петоокис (P2O5), калий (К), калиев окис (К2О), магнезий (Mg), магнезиев окис (МgО), натрий (Na), натриев окис (Na2O), сяра (S), серен триокис (SO3), калций (СаО) и калциев окис (СаО).

Член 7

Декларирането на съдържанието на магнезия, натрия и сярата в предвидените в член 1 торове се извършва по един от следните начини:

—	общо съдържание, изразено в тегловни проценти,

—	когато даден елемент е напълно разтворим във вода, декларира се единствено водоразтворимото количество,

—	общо съдържание и съдържание на водоразтворимата част, изразено в тегловни проценти, когато водоразтворимата част е поне една четвърт от общото съдържание.

Количествата се определят в съответствие с условията на методите на анализ от член 8 на Директива 76/116/ЕИО.

Член 8

Допустимите отклонения от декларираните за калция, магнезия, натрия и сярата стойности са до една четвърт от декларираното съдържание на същите елементи при максимум за абсолютните стойности на същите както следва: 0,9 % за калциевия окис, магнезиевия окис, натриевия окис и серния триокис, което отговаря на 0,64 % за калция, 0,55 % за магнезия, 0,67 % за натрия и 0,36 % за сярата.

Член 9

Приложение I към Директива 76/116/ЕИО се изменя, както следва:

1.	Торовете на ЕИО, Кизерит с калиев сулфат, посочен в приложение II към настоящата директива, се добавя като номер 7 на част А. Еднокомпонентни торове, III. Калиеви торове.

2.	Торовете на ЕИО, разтвор на калциев нитрат, посочен в приложение II към настоящата директива се добавя като номер 3 на част В. Течни торове 1. Еднокомпонентни торове.

Член 10

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в 12-месечен срок от датата на нотифицирането ѝ (6). Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 13 април 1989 година.

За Съвета

Председател

P. SOLBES

(1) ОВ С 20, 26.1.1988 г., стр. 5.

(2) ОВ С 262, 10.10.1986 г., стр. 82 и

ОВ С 47, 27.2.1989 г.

(3) ОВ С 134, 24.5.1988 г., стр. 6.

(4) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 21.

(5) ОВ L 83, 29.3.1988 г., стр. 33.

(6) Настоящата директива е нотифицирана до държавите-членки на 17 април 1989 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ТОРОВЕТЕ, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНО ЕЛЕМЕНТИТЕ КАЛЦИЙ, МАГНЕЗИЙ ИЛИ СЯРА

№

Наименование на типа.

Данни за метода на производството и основните съставки

Минимално съдържание на хранителни елементи (тегловни проценти)

Данни за изразяване на съдържанието на хранителните елементи

Други изисквания

Други данни за наименованието на типа

Хранително съдържание, подлежащо на деклариране

Видове и разтворимост на хранителните елементи

Други критерии

Калциев сулфат

Продукт с естествен или промишлен произход, съдържащ калциев сулфат с различна степен на хидратиране.

25 % CaO

35 % SO3

Калций и сяра, изразени като общо съдържание на CaO и SO3.

Гранулометричен състав:

—	поне 80 % преминават през сито с размер на отворите 2 мм

—	поне 99 % преминават през сито с размер на отворите 10 мм.

Може да се добавят обичайните търговски наименования.

Общ серен триокис.

Незадължително: общ калциев окис.

Разтвор на калциев хлорид

Разтвор на калциев хлорид с промишлен произход.

12 % CaO

Калцият се изчислява като CaO разтворим във вода.

Калциев окис.

Незадължително: за листна пулверизация

Елементарна сяра

Продукт с естествен или промишлен произход, повече или по-малко пречистен.

98 % S (245 % SO3)

Сярата се изразява като общ SO3.

Общ серен триокис.

Кизерит

Продукт, добиван в мините, съдържащ в качеството на основен елемент магнезиев сулфат монохидрат.

24 % MgO

45 % SO3

Магнезият и сярата се изчисляват като водоразтворими магнезиев окис и серен триокис.

Може да се добавят обичайните търговски наименования.

Водоразтворим магнезиев окис.

Незадължително: водоразтворим серен триокис.

Магнезиев сулфат

Продукт, съдържащ в качеството на основен елемент магнезиев сулфат хептахидрат.

15 % MgO

28 % SO3

Магнезият и сярата се изчисляват като водоразтворими магнезиев окис и серен триокис.

Може да се добавят обичайните търговски наименования.

Водоразтворим магнезиев окис.

Незадължително: водоразтворим серен триокис.

Разтвор на магнезиев хлорид

Продукт, получен при разтваряне на магнезиев хлорид с промишлен произход.

13 % MgO

Магнезият се изразява като магнезиев окис.

Максимално съдържание на калций 3 % CaO.

Магнезиев окис

ПРИЛОЖЕНИЕ II

№

Наименование на типа.

Данни за метода на производството и основните съставки

Минимално съдържание на хранителни елементи (тегловни проценти)

Данни за изразяване на съдържанието на хранителните елементи

Други изисквания

Други данни за наименованието на типа

Хранително съдържание, подлежащо на деклариране

Форми и разтворимост на съставките

Други критерии

Кизерит с калиев сулфат

Продукт, получен от кизерит, свързан с калиев сулфат

8 % MgO

Магнезият се изразява като водоразтворим MgO.

6 % К2О

Калият се изразява като водоразтворим К2О.

Общ MgO + К2О: 20 %

Максимално съдържание на хлор 3 % Cl.

Може да се добавят обичайните търговски наименования.

Водоразтворим магнезиев окис

Водоразтворим калиев окис

Незадължително посочване на съдържанието на хлор, ако то е по-малко от 3 % Cl.

Разтвор на калциев нитрат

Продукт, получен чрез разтваряне във вода на калциев нитрат.

8 % N

Азотът се изразява като нитратен азот, в който амониевият азот е най-много 1 %.

Обозначението на типа може, в зависимост от случая, да бъде последвано от една от следните забележки:

—	за листно подхранване

—	за производство на торови разтвори

—	за капково наторяване.

Общ азот

Незадължително:

—	нитратен азот

—	амониев азот

—	калций, за случая на някое от приложенията описани в колона 5.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

156

31989L0297

L 124/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 април 1989 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно страничната защита (странични предпазители) на някои моторни превозни средства и техните ремаркета

(89/297/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Дoговора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки за постепенно изграждане на вътрешния пазар за периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид техническите изисквания, на които превозните средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства по отношение inter alia на страничните предпазители на моторните превозни средства и техните ремаркета;

като има предвид, че тези изисквания в една държава-членка се различават от тези в друга; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да възприемат еднакви изисквания или като допълнение, или вместо досега съществуващата нормативна уредба с оглед, по-специално, да се позволи прилагането по отношение на всеки тип превозно средство на процедурата по типовото одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (5);

като има предвид, че за повишаване на безопасността на движение по пътищата, е необходимо да се оборудват със странични предпазители всички превозни средства в по-тежкотоварните категории, за да предложат на незащитените потребители на пътя (пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти) ефикасна защита срещу риска от падане под страничната част на тези превозни средства;

като има предвид, че по практически причини, е необходимо да се предвидят различни срокове за прилагане за нови типови одобрения и за всички нови превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства включва взаимното признаване от държавите-членки на проверките, извършени от всяка от тях на базата на общи изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство от категория N2 и N3 и ремаркета от категория О3 и О4, както е определено в приложение 1 на Директива 70/156/ЕИО, предназначени за движение по пътищата, с или без каросерия и с максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/ч.

Член 2

1. Никоя държава-членка не може, на основания, отнасящи се до страничната защита, да откаже да предостави типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство, ако това превозно средство отговаря на изискванията, отбелязани в приложението.

2. Никоя държава-членка не може, на основания, отнасящи се до страничната защита, да откаже или забрани продажбата, регистрацията, пускането в употреба или използването на превозно средство, ако това превозно средство отговаря на изискванията, отбелязани в приложението.

Член 3

Държава-членка, която е предоставила типово одобрение на ЕИО, взема мерките, необходими за гарантиране, че е информирана за всяко изменение на част или характеристика, визирани в приложението. Компетентните органи на тази държава-членка определят дали измененият тип превозно средство да бъде подложено на нови изпитвания, придружени с нов протокол. Когато след такива изпитвания се оказва, че не са спазени изискванията на настоящата директива, изменението не се разрешава.

Член 4

1. Считано от 1 юни 1990 г. държавите-членки:

—	не могат повече да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, трето тире от Директива 70/156/ЕИО по отношение на типа превозно средство, при което устройствата за странична защита не отговарят на изискванията на настоящата директива,

—	могат да отказват издаването на националното типово одобрение по отношение на тип превозно средство, при което устройствата за странична защита не са съобразени с разпоредбите на настоящата директива.

2. Считано от 1 май 1991 г. държавите-членки могат да забранят първоначалното пускане в употреба на превозни средства, страничните защитни устройства на които не са съобразени с разпоредбите на настоящата директива.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложението, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 6

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 октомври 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 13 април 1989 година.

За Съвета

Председател

P. SOLBES

(1) ОВ C 265, 5.10.1987 г., стр. 21.

(2) ОВ C 94, 11.4.1988 г., стр. 23.

(3) ОВ C 80, 28.3.1988 г., стр. 17.

(4) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5) ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРАНИЧНА ЗАЩИТА

1. Общи изисквания и определения

1.1. Всички превозни средства от категория N2, N3, O3 и O4 трябва да бъдат проектирани и/или оборудвани така, че когато са пълни, да предлагат ефикасна защита на незащитените ползватели на пътя (пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти) срещу риска от падане под страничната част на превозното средство и минаване под колелата (1).

Директивата не се прилага за:

—	полуремаркета за трактори,

—	специално предназначени и проектирани ремаркета за превозване на много дълги товари с непрекъсната дължина, като трупи, железни пръти и др.,

—	превозни средства, предназначени и конструирани за специални цели и където не е възможно, по практически причини да се пригоди такава странична защита.

1.2. Счита се, че едно превозно средство задоволява изискванията, залегнали в точка 1.1., ако неговите странични части осигуряват защита в съответствие с разпоредбите на следващите параграфи.

1.3. Определения

1.3.1. Тип на превозно средство за целите на страничната защита

Терминът „тип на превозно средство за целите на страничната защита“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на следните основни характеристики:

широчина на задния мост, структура, размери, вид и материали на каросерията и шасито, характеристики на окачването на превозното средство дотолкова, доколкото те влияят на изискванията на точка 2.

1.3.2. „Тегло в ненатоварено състояние“ означава теглото на превозното средство в движение, празно и ненатоварено, но което включва горивото, охлаждащата течност, смазочните материали, инструментите и резервната гума, ако са доставени от производителя на превозното средство, като стандартно оборудване.

1.4. Местоположение на превозното средство

Когато се изпитва за съответствие с техническите спецификации, изложени в точка 2, местоположението на превозното средство е, както следва:

—	на хоризонтална и равна повърхност,

—	водещите колела са в положение напред,

—	превозното средство да е ненатоварено,

—	полуремаркетата са в положение върху техните носещи конструкции с хоризонтална повърхност на товарене.

2. Странична защита, снабдена със специфично устройство (страничен предпазител)

2.1. Устройството не увеличава общата ширина на превозното средство и главната част от неговата външна повърхност не може да бъде повече от 120 мм откъм най-външната равнина (максималната ширина) на превозното средство. Неговият преден край може да се завърти навътре в съответствие с точки 2.4.2. и 2.4.3. Неговият заден край не трябва да е с отстъп повече от 30 мм откъм най-външния край на задните гуми (с изключение на всякакво надграждане на гумите близо до земята) върху най-малко 250 мм от най-задните.

2.2. Външната повърхност на устройството е гладка, предимно равна или хоризонтално рифелована/вълниста и по възможност продължава от началото до края; близко стоящите части могат въпреки това да се застъпват, при условие че ръбът на припокриването е или извит назад, или надолу или може да се остави надлъжно пространство от не повече от 25 мм, при условие че задната част не се показва пред предната част; куполовидните глави на болтовете или нитовете могат да се подават на повече от 10 мм разстояние от повърхността и други части могат да се подават при същото ограничение, при условие че те са гладки и също така заоблени; всички външни ръбове и ъгли са заоблени с радиус най-малко 2,5 мм (изпитани, както е предвидено в Директива 74/483/ЕИО (2).

2.3. Устройството може да се състои от непрекъсната гладка повърхност, от една или повече хоризонтални надлъжни греди или от комбинация от повърхност и надлъжни греди; ако се използват надлъжни греди, те са не повече от 300 мм поотделно и не по-малко от:

—	50 мм на височина в случая на превозни средства от категории N2 и О3,

—	100 мм на височина и съществено гладки в случая на превозни средства от категории N2 и О3. Комбинациите от повърхности и надлъжни греди сформират непрекъснат страничен предпазител, с уговорката за разпоредбите в точка 2.2.

Предният край на страничния предпазител е проектиран, както следва:

Неговото местоположение е:

2.4.1.1. върху моторно превозно средство: на не повече от 300 мм зад вертикалната напречна равнина, допираща се до най-задната част от гумата на колелото непосредствено пред предпазителя;

2.4.1.2. теглително-прикачно устройство на ремарке: на не повече от 500 мм зад равнината, определена в точка 2.4.1.1;

2.4.1.3. върху полуремарке: на не повече от 250 мм зад напречната равнина на медианата от носещите конструкции, ако носещите конструкции са монтирани, но в никакъв случай разстоянието от предния край и напречната равнина, минаващо през центъра на царския болт в неговото задно положение, не превишава 2,7 м.

2.4.2. Когато предния край се намира в друго открито място, краят се състои от непрекъснат вертикален елемент, който покрива цялата височина на предпазителя; външната и вътрешната страни на този елемент са с размери на задната част най-малко 50 мм и са извити на 100 мм навътре в случая на превозни средства от категории N2 и О3 и най-малко 100 мм в задната част и са извити на 100 мм навътре в случая на N3 и O4.

2.4.3. Върху моторно превозно средство, където размерът от 300 мм, определен в точка 2.4.1.1, попада в кабината, предпазителят е проектиран така че да се свържат с командното табло на кабината и, ако е необходимо, да се завърти под ъгъл на не повече от 45о. Надлъжно свободно място от 100 мм се позволява между предния край и командното табло на кабината в окачени или наклонени кабини. В този случай, разпоредбите в точка 2.4.2. не се прилагат.

2.4.4. Върху моторно превозно средство, където размерът от 300 мм, определен в точка 2.4.1.1, попада зад кабината и страничният предпазител е продължен напред по желание на производителя, както е показано в точка 2.4.3, трябва да отговаря на разпоредбите на точка 2.4.3.

2.5. Задният край на страничния предпазител е не повече от 300 мм пред вертикалната напречна равнина, допирателна на предната част на гумата на колелото непосредствено до задната част; не се изисква непрекъснат вертикален елемент за задния край.

2.6. Долният край на страничния предпазител в никоя точка не е на повече от 550 мм над земята.

Горният край на предпазителя е на не повече от 350 мм под тази част на структурата на превозното средство, през която вертикална равнина, допирателна до външната повърхност на гумите, с изключение на всякакво надграждане близо до земята, освен в следните случаи:

2.7.1. когато равнината, уточнена в точка 2.7, не пресича структурата на превозното средство, горният край е на нивото на повърхността на носещата товара платформа, на 950 мм от земята, ако това разстояние е по-малко;

2.7.2. когато равнината в точка 2.7 пресича структурата на превозното средство на ниво повече от 1,3 м над земята, тогава горния край на страничния предпазител е не по-малко от 950 мм над земята;

2.7.3. върху превозно средство, специално предназначено и проектирано, а не само приспособено за превоз на контейнер или разглобяема каросерия, горният край на предпазителя може да се определи в съответствие с точки 2.7.1 и 2.7.2, като контейнерът или каросерията се считат като част от превозното средство.

Страничните предпазители по същество са неподвижно закрепени, здраво монтирани (те не бива да са податливи на разхлабване от вибрациите, предизвикани при нормалното използване на превозното средство), освен ако не се отнася до частите, изброени в точка 2.9, направени от метал или друг подходящ материал.

Страничният предпазител се счита за подходящ, ако може да издържи на хоризонтална статична сила от 1 kN, приложена перпендикулярно към всяка част от неговата външна повърхнина от центъра на буталото, повърхността на което е кръгла и гладка, с диаметър от 220 мм ± 10 мм и, ако огъването на предпазителя под товар тогава е повече от:

—	30 мм над 250 мм от най-задната част на предпазителя, и

—	150 мм над остатъка от предпазителя.

2.8.1. Горепосочените изисквания могат да се проверят чрез изчисляване.

2.9. Трайно закрепените компоненти на превозното средство, като акумулаторна кутия (акумулатор), въздушни резервоари, резервоари с гориво, светлини, отражатели, резервни гуми и кутии с инструменти могат да се включат в страничния предпазител, при условие че отговарят на изискванията на директивата. Що се отнася до празните места, трябва да се приложат изискванията, постановени в точка 2.2.

2.10. Страничният предпазител не може да се използва за прикрепване на спирачката, въздушните и хидравличните тръби.

Чрез дерогиране на горепосочените разпоредби, превозните средства от следните типове трябва да отговарят единствено на изискванията, посочени във всеки един частен случай:

3.1. Разтегателно ремарке трябва да отговаря на всички изисквания, посочени в точка 2, когато е с минималната си дължина; когато ремаркето е разтегнато, страничните предпазители трябва да отговарят на разпоредбите на точка 2.6, 2.7 и 2.8 и на тези на точка 2.4 или 2.5, но не е необходимо и на двете; разтягането на ремаркето не създава свободни места по дължината на страничните предпазители;

3.2. Цистерна е това превозно средство, предназначено единствено за транспорт на течност в затворен резервоар, постоянно прикрепена за превозното средство, снабдена с маркучи или тръби за товарене или разтоварване, трябва да е снабдена със странични предпазители, които да отговарят по възможност на всички изисквания, постановени в точка 2; стриктното спазване може да се дерогира временно, единствено когато експлоатационните изисквания го налагат;

3.3. Върху превозно средство с разтегаеми носещите конструкции за осигуряване на допълнителна стабилност по време на товарене, разтоварване или други операции, за които е проектирано превозното средство, на страничният предпазител може да се направят допълнителни дупки, когато те са необходими, за да позволяват разтягането на носещите конструкции.

3.4. Върху превозно средство, оборудвано с точки за стифиране за рoрo транспортиране, могат да се направят дупки в страничния предпазител за разтягането на товарозахващащи устройства.

4. Ако страните на превозното средство са така проектирани и/или оборудвани, че по формата и характеристиките им, съвкупността от съставните им елементи да отговаря на изискванията в точка 2, те могат да се считат като заместители на страничните предпазители.

5. Заявление за типово одобрение на ЕИО

5.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО на превозно средство, относно страничната защита, се представя от производителя или от негов упълномощен представител.

То се придружава от следните документи в три екземпляра и следните данни:

5.2.1. описание на превозното средство по отношение на критериите, визирани в точка 1.4.1, заедно с измервателните чертежи и или с фотографски материал или изгледи на страните на превозното средство в разглобен вид. Предоставят се номерата и/или знаците за идентифициране на типа превозно средство;

5.2.2. техническо описание на частите, осигуряващи страничната защита заедно с достатъчно подробна информация.

5.3. Превозно средство, представително за типа, който ще се одобрява, трябва да се представи на техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията за типово одобрение.

6. Типово одобрение на ЕИО

6.1. Сертификатът за типовото одобрение на ЕИО за превозното средство трябва да е придружен от приложение, съставено в съответствие с образеца, показан в допълнението.

(1) Настоящата директива не ограничава никоя страна да приеме допълнителни изисквания за частите на превозното средство пред предните колела и зад задните колела.

(2) ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.

Допълнение

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

163

31989L0336

L 139/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 3 май 1989 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост

(89/336/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е необходимо да се постановят мерките, насочени към постепенно изграждане на вътрешния пазар в периода до 31 декември 1992 г.; че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че държавите-членки носят отговорност за осигуряване на достатъчна защита на радиовръзките, както и на другите съоръжения, апаратури или системи, на чиято работа, вредно влияние могат да окажат електромагнитните смущения, предизвиквани от електрически или електронни уреди;

като има предвид, че държавите-членки носят отговорност също за защитата на електроразпределителните мрежи от електромагнитни смущения, които могат да се отразят и върху съоръженията захранвани от тези мрежи;

като има предвид, че Директива 86/361/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно първия етап на взаимното признаване на одобряването на терминални устройства за далекосъобщения (4) урежда по-специално сигналите, емитирани от тези устройства при тяхното нормално функциониране, както и за защитата на публичните телекомуникационни мрежи от всякакви увреждания; като има предвид, че следователно остава да се осигури достатъчна защита на тези мрежи, включително и на свързаните с тях апарати, срещу моментни смущения, предизвикани от сигнали със случаен характер, които биха могли да се емитират от тези апарати;

като има предвид, че в някои държави-членки действат задължителни разпоредби, определящи по-специално допустимите нива на електромагнитни смущения, които тези апарати могат да предизвикат и степента на техния имунитет срещу същите сигнали; като има предвид, че тези задължителни разпоредби не водят на всяка цена до различни нива на защита в различните държави, но въпреки това поради различията ще затрудняват обмена в рамките на Общността;

като има предвид, че националните разпоредби, които осигуряват тази защита трябва да бъдат хармонизирани с цел гарантиране на свободното движение на електрически и електронни апарати, без при това да се понижават съществуващите и оправдани нива на защита в държавите-членки;

като има предвид, че при съвременното състояние на законодателството на Общността, независимо от едно от основните правила на Общността, а именно свободното движение на стоките, пречките за вътрешния обмен, в резултат на различия в националните разпоредби, отнасящи се до търговията с продуктите, трябва да се допуснат само, доколкото тези разпоредби могат да бъдат признати като необходими за удовлетворяване на съществените изисквания; като има предвид, че поради това, хармонизирането на законодателството в дадения случай трябва да се ограничи единствено до разпоредбите, необходими за удовлетворяване на задължителните изисквания за защита в областта на електромагнитната съвместимост; като има предвид, че тези изисквания трябва да заменят националните разпоредби в тази област;

като има предвид поради това, че тази директива определя единствено изисквания за защита в областта на електромагнитната съвместимост; като има предвид, че за да се улесни потвърждаването на съответствието с тези изисквания, от значение е наличността на хармонизирани стандарти на европейско равнище, относно електромагнитната съвместимост, така че продуктите, съответстващи на тях, се счита, че съответстват на изискванията за защита; че стандартите, хармонизирани на европейско ниво се разработват от частно-правни органи и те трябва да запазят своя характер на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) е признат орган, компетентен в областта на тази директива да приема хармонизираните стандарти, в съответствие с общите насоки на сътрудничеството между Комисията и Европейския комитет по стандартизация (СЕN) и CENELEC, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че по смисъла на тази директива хармонизираният стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или документ за хармонизиране), приета от CENELEC, по мандат на Комисията, съгласно разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., установяваща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и предписания (5), изменена по-късно с Директива 88/182/ЕИО (6), както и по силата на горепосочените общи насоки;

като има предвид, че до приемането на хармонизирани стандарти по смисъла на тази директива, свободното движение на стоките е уместно да се улеснява, чрез временно допускане в Общността на апарати, които отговарят на националните стандарти, приети, съгласно една процедура за контрол в Общността, гарантираща, че тези национални стандарти отговарят на изискванията за защита на тази директива;

като има предвид, че декларацията „ЕО“ за съответствие на апарата представлява презумция за неговото съответствие с тази директива; като има предвид, че тази декларация трябва да се представи във възможно най-опростена форма;

като има предвид, че за да се получи ефикасна защита по отношение на електромагнитната съвместимост на апаратите, обхванати от Директива 86/361/ЕИО, съблюдаването на разпоредбите на настоящата директива трябва да се потвърди чрез маркировка или сертификати за съответствие, издадени от органи, обявени от държавите-членки; като има предвид, че за улесняване на взаимното признаване на маркировките и сертификатите, издадени от тези органи, е уместно да се хармонизират критериите за назначаването им;

като има предвид, че все пак може да случи, че отделни апарати смущават радиокомуникационните и телекомуникационните мрежи; като има предвид, че е уместно да се предвиди процедура за намаляване на тази опасност;

като има предвид, че тази директива се прилага за апаратите и съоръженията, предмет на Директиви 76/889/ЕИО (7) и 76/890/ЕИО (8), които се отнасят за сближаването на законодателствата на държавите-членки съответно за радиоелектрическите смущения, предизвиквани от домашни електроуреди, преносими електроинструменти и подобни апарати, и от прекалената намеса на радио интерференцията по отношение на осветителните тела със стартер за луминисцентни лампи; уместно е следователно горните директиви да бъдат отменени,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива:

1.	„апарати“ са всички електрически и електронни апарати, както и съоръжения и инсталации, които съдържат електрически и/или електронни компоненти.

2.	„електромагнитни смущения“ са електромагнитните явления, способни да създават смущения във функционирането на устройство, апарат или система. Електромагнитното смущение може да бъде електромагнитен шум, нежелателен сигнал или промяна в самата среда на разпространение.

3.	„имунитет“ е способността на устройство, апарат или система да функционира при наличност на електромагнитно смущение без понижаване на качеството.

4.	„електромагнитна съвместимост“ е способността на апарат, устройство или система да функционира по задоволителен начин в неговата/нейната електромагнитна среда, без самият/то/та той/то/тя да създава нетърпими електромагнитни смущения за всичко, което се намира в тази среда.

5.	„компетентен орган“ е орган, отговарящ на критерии, изброени в приложение II и признат като такъв.

6.	„сертификат са типово изпитване на ЕО“ е документа, с който орган, уведомен съгласно член 10, параграф 6, потвърждава, че типът на изпитания апарат отговаря на разпоредбите на тази директива, които се отнасят за него.

Член 2

1. Настоящата директива се отнася за апаратите, способни да създават електромагнитни смущения или чието функциониране може да бъде засегнато от такива смущения.

Тя определя изискванията за защита в тази област, както и съответните условия за контрол.

2. Доколкото изискванията за защита, определени в тази директива, за някои апарати са хармонизирани със специфични директиви, настоящата директива не се прилага или престава да се прилага за тези апарати и за тези изисквания за защита към момента, в който тези специфични директиви влязат в сила.

3. Радиоапаратурите, използувани от радиолюбители по смисъла на определение 53 от член 1 на „радио правилника“, който съставлява част от Международната конвенция за телекомуникациите, се изключват от областта на приложение на тази директива, освен ако апаратурата се предлага за продажба в търговската мрежа.

Член 3

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че апаратите, предвидени в член 2 няма да се пускат на пазара или в експлоатация, ако не отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, когато те са правилно инсталирани и поддържани и се използуват по предназначението им.

Член 4

Апаратите, предвидени в член 2, трябва да бъдат конструирани така че:

а)	генерираните електромагнитни смущения да бъдат ограничени до ниво, позволяващо на апарати за радио- и телекомуникации, както и другите апарати да работят съобразно тяхното предназначение;

б)	апаратите да имат адекватно ниво на вътрешен имунитет срещу електромагнитните смущения, което да позволява да работят съобразно тяхното предназначение.

Основните изисквания по отношение на защитата фигурират в приложение III.

Член 5

Държавите-членки не бива да пречат, по съображения, свързани с електромагнитната съвместимост, на пускането на пазара, нито на пускането в експлоатация на тяхната територия на апарати, предвидени в тази директива, които отговарят на нейните изисквания.

Член 6

1. Разпоредбите на настоящата директива не са пречка за прилагането в държавите-членки на следните специални мерки:

а)	мерките, предприемани за пускането в експлоатация и използуването на апарати на специално място, с цел да се отстрани съществуващ или предвидим проблем на електромагнитна съвместимост;

б)	мерките, свързани с инсталирането на апарата, за защита на публичните мрежи за телекомуникации или на приемателните или предавателните станции, използувани по съображения за безопасност.

2. Без да се засягат разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за специалните мерки, предприети съгласно параграф 1.

3. Специалните мерки, признати като оправдани, се съдържат в подходяща забележка, направена от Комисията в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

1. Държавите-членки приемат по презумция, за отговарящи на изискванията за защита, предвидените в член 4, апарати съответстващи:

а)	на националните стандарти, отнасящи се за тях, които въвеждат хармонизирани стандарти, предмет на обявяване в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки трябва да публикуват референтните номера на тези национални стандарти;

б)	или на националните стандарти, отнасящи се за тях, предвидени в параграф 2, ако в областите на тези стандарти, липсват хармонизирани стандарти.

2. Държавите-членки трябва да предоставят на Комисията текста на техните национални стандарти, предвидени в параграф 1, буква б), които считат, че отговарят на изискванията за защита, предвидени в член 4. Комисията предоставя незабавно този текст на другите държави-членки. Съгласно процедурата, предвидена в член 8, параграф 2, тя съобщава на държавите-членки онези национални стандарти, за които важи презумцията за съответствие с изискванията за защита, упоменати в член 4.

Държавите-членки публикуват референтните номера на тези стандарти. Комисията също ги публикува в Официален вестник на Европейските общности.

3. Държавите-членки приемат, че апаратите, за които производителят не е приложил или е приложил само отчасти стандартите, предвидени в параграф 1, както или при отсъствието на стандарти, апаратите ще се считат по презумция съответстващи на изискванията за защита, ако съответствието с тези изисквания е потвърдено посредством атестирането, предвидено в член 10, параграф 2.

Член 8

1. Когато една държава-членка или Комисията счете, че хармонизираните стандарти, предвидени в член 7, параграф 1, буква а) не отговарят напълно на изискванията, упоменати в член 4, съответната държава-членка или Комисията поставя въпроса за разглеждане от постоянния комитет, учреден с Директива 83/189/ЕИО, наричан по-долу „комитетът“, като излага своите съображения. Комитетът излиза със спешно становище.

Съобразно становището на комитета, Комисията информира възможно най-бързо държавите-членки, дали съответните стандарти трябва да бъдат заличени или не от публикациите, визирани в член 7, параграф 1, буква а), изцяло или отчасти.

2. След получаване на информацията, предвидена в член 7, параграф 2, Комисията се консултира с комитета. При получаване на неговото становище, Комисията информира възможно най-бързо държавите-членки, дали съответния национален стандарт трябва или не да се ползва от презумцията за съответствие и ако е така, че препратката за него подлежи на национално публикуване.

Ако Комисията или държава-членка счете, че даден национален стандарт не отговаря на необходимите условия, за да се ползва от презумцията за съответствие с изискванията за защита, предвидени в член 4, Комисията се консултира с комитета, който дава незабавно своето становище. Съобразно неговото становище, тя съобщава възможно най-бързо на държавите-членки, дали съответният стандарт продължава или не бива повече да се ползува от презумцията за съответствие и в последния случай трябва да бъде оттеглен, изцяло или отчасти от публикациите, предвидени в член 7, параграф 2.

Член 9

1. Когато една държава-членка констатира, че апарат, придружен от някое от средствата за сертификация, предвидени в член 10, не отговаря на изискванията за защита, посочени в член 4, тя предприема всички необходими мерки за изтеглянето на съответния апарат от пазара, за забраняване на пускането на пазара и ограничаване на свободното му движение.

Въпросната държава-членка незабавно информира Комисията за тази мярка и съобщава причините за своето решение и по-специално, дали несъответствието се дължи:

а)	на несъблюдаване на изискванията за защита, упоменати в член 4, когато апаратът не отговаря на стандартите, визирани в член 7, параграф 1;

б)	на неправилно прилагане на стандартите, упоменати в член 7, параграф 1;

в)	на съществуващи пропуски в самите стандарти, посочени в член 7, параграф 1.

2. В най-кратък срок Комисията се консултира със заинтересуваните страни. Когато, след тези консултации, тя констатира че действието е оправдано, тя незабавно информира за това държавата-членка, предприела инициативата, както и другите държави-членки.

Когато решението, упоменато в параграф 1 е мотивирано с пропуски в стандартите, Комисията, след консултация със страните, ако държавата-членка, предприела мерките ги поддържа, в срок от два месеца повдига въпроса пред Комитета и предприема процедурата, упомената в член 8.

3. Когато апарат, който не отговаря на изискванията е придружен от някое от средствата за атестиране, предвидени в член 10, компетентната държава-членка предприема подходящи мерки срещу автора на атестацията и информира за това Комисията и другите държави-членки.

4. Комисията гарантира, че държавите-членки биват информирани за напредъка и резултата от тази процедура.

Член 10

1. Когато се касае за апарати, за които производителят е приложил стандартите, предвидени в член 7, параграф 1, съответствието на апаратите с разпоредбите на тази директива се потвърждава чрез декларация ЕО за съответствие, издадена от производителя или от негов упълномощен представител в Общността. Тази декларация трябва да се държи на разположение на компетентните органи в продължение на десет години от момента на пускането на апаратите на пазара.

Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да постави върху апарата знака за съответствие ЕО, а при невъзможност, върху опаковката, върху упътването за работа или върху неговата гаранционна карта.

Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител не са установени в Общността, гореспоменатото задължение за поддържане на разположение на декларацията ЕО за съответствие се пада на лицето, което предлага апарата на пазара на Общността.

Разпоредбите, отнасящи се до декларацията ЕО и знака ЕО са дадени в приложение I.

2. Когато се касае за апарати, за които производителят не е приложил или е приложил само отчасти стандартите, визирани в член 7, параграф 1, или при липса на стандарти, производителят или неговият представител, установени в Общността, държат на разположение на компетентните органи от момента на пускането на пазара на апарата съответна техническа конструктивна документация. Тази документация трябва да съдържа описание на апарата, да уточнява начините за осигуряване на съответствието на апарата с изискванията за защита, упоменати в член 4 и да съдържа технически отчет или сертификат, единия или другия, получен от компетентен орган.

Документацията трябва да се държи на разположение на компетентните органи в продължение на десет години от момента на пускането на апарата на пазара.

Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител не са установени в Общността, гореспоменатата отговорност за поддържане на разположение на техническата документация се носи от лицето, което предлага апарата на пазара на Общността.

Съответствието на апаратите с образеца описан в техническата документация се установява съгласно процедурата, предвидена в параграф 1.

Държавите-членки приемат по презумция, при условията на разпоредбите на този параграф, че тези апарати отговарят на изискванията за защита, посочени в член 4.

3. Ако стандартите, предвидени в член 7, параграф 1, все още не са публикувани и като се спазват разпоредбите на параграф 2 от този член, съответните апарати могат до 31 декември 1992 г. временно да се подлагат на действащия национален режим, който е в сила към датата на приемане на тази директива, при условие че има съвместимост на тези режими с разпоредбите на договора.

4. Съответствието на апаратите, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 86/361/ЕИО с разпоредбите на тази директива се потвърждава съгласно процедурата, предвидена в параграф 1, след като производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е получил сертификат за типово изпитване на ЕО на тези апарати, издаден от един от нотифицираните органи, посочени в параграф 6 на този член.

5. Съответствието на апаратите, проектирани като предаватели за радиовръзки, определени в Конвенцията на Международния съюз по телекомуникации, с разпоредбите на тази директива се потвърждава чрез процедурата, предвидена в параграф 1, след като производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е получил сертификат за типово изпитване на ЕО на тези апарати, издаден от един от нотифицираните органи, посочени в параграф 6 по-долу.

Тази разпоредба не се прилага за апаратите, посочени по-горе, когато те са проектирани и предназначени изключително за радиолюбители, по смисъла на член 2, параграф 3.

6. Всяка държава-членка нотифицира до Комисията и другите държави-членки компетентните органи, предвидени в този член и органите, натоварени да издават сертификати за типово изпитване на ЕО, предвидени в параграфи 4 и 5. Комисията публикува с информативна цел в Официален вестник на Европейските общности списъка на тези органи и организации и осигурява неговото актуализиране.

Нотификацията уточнява, дали тези организации са компетентни за всички апарати, за които се отнася тази директива и дали тяхната отговорност се ограничава само за някои специфични области.

Държавите-членки прилагат критериите, изброени в приложение II за оценката на органите, които да бъдат нотифицирани.

По презумция се приема, че органите, които отговарят на критериите за оценка, установени със съответните хармонизирани стандарти, отговарят на горепосочените критерии.

Държава-членка, която е нотифицирала даден орган трябва да оттегли своето одобрение, ако констатира, че този орган не отговаря вече на критериите, изброени в приложение II. Тя трябва незабавно да информира Комисията и другите държави-членки за това.

Член 11

Директиви 76/889/ЕИО и 76/890/ЕИО се отменят от 1 януари 1992 г.

Член 12

1. Държавите-членки трябва да приемат и да публикуват до 1 юли 1991 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те информират незабавно Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 1992 г.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 май 1989 година.

За Съвета

Председател

P. SOLBES

(1) ОВ C 322, 2.12.1987 г., стр. 4.

(2) ОВ 262, 10.10.1988 г., стр. 82 и

ОВ С 69, 20.3.1989 г., стр. 72.

(3) ОВ С 134, 24.5.1988 г., стр. 2.

(4) ОВ L 217, 5.8.1986 г., стр. 21.

(5) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(6) ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

(7) ОВ L 336, 4.12.1976 г., стр. 1.

(8) ОВ L 336, 4.12.1976 г., стр. 22.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Декларация ЕО за съответствие

Декларацията ЕО за съответствие трябва да съдържа следните елементи:

—	описание на посочените апарати,

—	позоваване на спецификациите, по отношение на които е декларирано съответствие и, ако е нужно, предприетите национални мерки за осигуряване на съответствието на апаратите с разпоредбите на директивата,

—	образец на подписа на лицето, упълномощено да задължава производителя или неговия упълномощен представител,

—	ако е нужно, позоваване на сертификат за типово изпитване на ЕО, издаден от уведомен орган.

2. Знак ЕО за съответствие

—	Знакът ЕО за съответствие се състои от символа „ЕО“, който е показан по-долу и от годината, през която знакът е бил маркиран върху обекта.

—	Ако е нужно, този знак се придружава от отличителните обозначения, използвани от уведомения орган, издал сертификата за типово изпитване на ЕО.

—	Когато апаратите са предмет на други директиви, предвиждащи маркиране ЕО за съответствие, полагането на знака ЕО, показва също съответствие със съответните изисквания на тези други директиви.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Критерии за оценка на органите, които трябва да бъдат уведомени

Органите, определени от държавите-членки трябва да отговарят на следните минимални условия:

1.	Да разполагат с необходимия персонал, средства и съоръжения.

2.	Персоналът да има техническа компетентност и професионална почтеност.

3.	При изпълнението на изпитания, съставянето на доклади, издаването на сертификати и за извършване на предвидения в тази директива надзор, административният и технически персонал да имат пълна независимост от всички среди, групи и лица, пряко или косвено заинтересувани от конкретния продукт.

4.	Персоналът да спазва професионалната тайна.

5.	Да притежават застраховка гражданска отговорност, освен ако последната е поета от държавата, въз основа на националното законодателство.

Изпълнението на условията, упоменати в точки 1 и 2 периодично се проверява от компетентните органи на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на основните изисквания в областта на защитата

Максималното ниво на общи електромагнитни смущения, генерирани от апаратите, трябва да бъде такова, че да не пречи на използуването именно на следните апарати:

а)	лични радио и телевизионни приемници;

б)	индустриални производствени съоръжения;

в)	подвижни радио апаратури;

г)	подвижни радио и радиотелефонни апарати за търговски нужди;

д)	медицински и научни апарати;

е)	съоръжения на информационната техника;

ж)	битови електроуреди и битова електроника;

з)	радио апаратура за авиацията и корабоплаването;

и)	електронни апарати за обучение;

й)	телекомуникационни мрежи и апарати;

к)	предаватели за радио и радиоразпръскване;

л)	осветление и флуорисцентни лампи.

Апаратите, и по-специално тези, предвидени в букви от а) до л), трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да имат адекватно ниво на електромагнитен имунитет в нормална среда на електромагнитна съвместимост, когато тези апарати са предназначени, така че да могат да се използват без затруднение, като се държи сметка за нивата на смущения, генерирани от апарати, отговарящи на стандартите, определени в член 7.

Необходимите сведения, способстващи за използването на апарата съобразно предназначението му, трябва да се съдържат в упътване, придружаващо апарата.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

171

31989D0382

L 181/47

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 юни 1989 година

за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности

(89/382/ЕИО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид проекта за решение, представен от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че резолюцията на Съвета от 19 юни 1989 г. относно прилагането на план за приоритетни дейности в областта на информатиката, използвана за целите на статистиката: статистическа програма на Европейските общности 1989—1992 (2), показа необходимостта от глобална и съгласувана статистическа програма, за да се осъществяват целите на Европейските общности;

като има предвид, че осъществяването на статистическата програма изисква вземането на решения, които отговарят на нуждите на Общността, както и определянето на техния приоритет и прилагането на процедури, които засилват тясното сътрудничество, съществуващо между държавите-членки и Комисията;

като има предвид, че за да бъде осъществено това сътрудничество, е необходимо да се създаде комитет, натоварен да подпомага Комисията при изпълнението на статистическите програми на Европейските общности;

като има предвид, че е желателно това сътрудничество да бъде разширено, като включи всички области, които са предмет на статистическите програми на Европейските общности;

РЕШИ:

Член 1

Създава се Статистически програмен комитет, по-нататък наречен „комитет“, който е съставен от представители на статистическите институти на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията (генералния директор на статистическата служба на Европейските общности).

Член 2

Комитетът подпомага Комисията при общото координиране на многогодишните статистически програми, с цел осигуряване на съгласуваност на дейностите, които трябва да се предприемат, с дейностите, предвидени в националните статистически програми.

Член 3

Комисията консултира комитета относно:

а)	мерките, които смята да предприеме, за да постигне целите, посочени в многогодишните статистически програми, както и средствата и сроковете за тяхното осъществяване;

б)	развитието на многогодишните статистически програми;

в)	всеки друг въпрос, по-специално от методологичен характер, който се отнася до изработването или изпълнението на статистическите програми, който е повдигнат от президента на комитета или по негова инициатива, или по искане на някоя от държавите-членки.

Член 4

Освен това комитетът упражнява функциите, които ще му бъдат дадени по силата на разпоредбите, приети от Съвета в областта на статистиката, съгласно условията, които ще бъдат определени в тези разпоредби съгласно Решение 87/373/ЕИО (3).

Член 5

Всяка година комитетът изготвя годишен отчет на дейностите в областта на статистиката, които са под негов контрол. Този доклад се изпраща чрез Комисията на Европейския парламент и на Съвета.

Член 6

Комитетът приема свой процедурен правилник.

Съставено в Люксембург на 19 юни 1989 година.

За Съвета

Председател

C. SOLCHAGA CATALAN

(1) ОВ C 158, 26.6.1989 г.

(2) ОВ C 162, 29.6.1989 г., стр. 1.

(3) ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

172

31989L0396

L 186/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 14 юни 1989 година

относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт

(89/396/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като взе предвид, че е необходимо да се приемат мерки с цел постепенното изграждане на вътрешен пазар в срок до 31 декември 1992 г.; тъй като вътрешният пазар представлява зона без вътрешни граници, в която се осигурява свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че търговията с храни заема много важно място на вътрешния пазар;

като има предвид, че означението на партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт отговаря на нуждата за по-добра информация за идентичността на продуктите; тъй като следователно това е полезен източник на информация, когато храните са предмет на спор или представляват риск за здравето на потребителите;

като има предвид, че Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (4), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (5), не съдържа разпоредби за означение с цел идентифициране на партидите; като има предвид, че някои държави-членки междувременно са приели национални мерки, изискващи такова означение;

като има предвид, че на международно ниво съществува общото задължение да се посочва производствената или опаковъчна партида на предварително опакованите храни; като има предвид, че задължение на Общността е да допринася за развитието на международната търговия;

като има предвид, че следователно е препоръчително да се приемат правила от общо и хоризонтално естество, за да се създаде обща система за означение на партидите;

като има предвид, че ефективността на тази система зависи от приложението ѝ на различните етапи от предлагането на пазара; като има предвид, че независимо от всичко е желателно да се изключат някои продукти и операции и по-специално онези, които се реализират при стартирането на мрежата за дистрибуция на селскостопански продукти;

като има предвид, че концепцията за партида предполага, че няколко търговски единици на даден хранителен продукт имат почти идентични производствени, фабрични или опаковъчни характеристики; като има предвид, че тази концепция следователно не може да се приложи за насипните стоки или продукти, които поради индивидуалната си специфика или разнородното си естество не могат да се приемат като формиращи хомогенна партида;

като има предвид, че поради разнообразието от използвани методи за идентификация, определянето на партидата и поставянето на съответното означение или маркировка зависи от търговеца;

като има предвид, че за да се изпълнят информационните изисквания, за които то е предназначено, това означение трябва да е ясно различимо и разпознаваемо като такова;

като има предвид, че датата на минималния срок на годност или „годно до“ датата могат в съответствие с Директива 79/112/ЕИО да послужат за идентификация на партидата, при положение че тя е означена точно,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива касае означението, позволяващо идентифициране на партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт.

2. За целите на настоящата директива „партида“ означава група търговски единици от даден хранителен продукт, произведени, фабрикувани или опаковани при практически едни и същи условия.

Член 2

1. Даден хранителен продукт може да не се пусне на пазара, ако не е означен, както е посочено в член 1, параграф 1.

2. Параграф 1 обаче не се прилага:

а)

за селскостопански продукти, които след напускане на земеделските продукти са:

—	продадени или доставени в бази за временно складиране, подготовка или опаковка,

—	транспортирани до организациите на производителите, или

—	взети за незабавно включване в оперативна подготовка или система за преработка;

б)	когато в момент на продажба на крайния потребител храните не са предварително опаковани, опаковат се по желание на купувача или се опаковат предварително непосредствено преди продажбата;

в)	за опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ не по-малка от 10 cm2.

3. Държавите-членки могат до 31 декември 1996 г. да се въздържат от изискване на посоченото в член 1, параграф 1 означение по отношение на стъклени бутилки, предназначени за повторна употреба, които са незаличимо маркирани и които следователно нямат етикет, пръстен или яка.

Член 3

Партидата се определя във всеки отделен случай от производителя, завода или опаковчика на въпросните храни, или от първия продавач, установен в рамките на Общността.

Посоченото в член 1, параграф 1 означение се определя и поставя съгласно задължението на един или друг от тези оператори. То трябва да бъде предшествано от буквата „L“, освен в случаите, когато е ясно различимо от другите означения на етикета.

Член 4

Когато хранителните продукти са предварително опаковани, посоченото в член 1, параграф 1 означение и, при необходимост, буквата „L“ се поставят на предварителната опаковка или на прикрепен към нея етикет.

Когато хранителните продукти не са предварително опаковани, посоченото в член 1, параграф 1 означение и, при необходимост, буквата „L“ се поставят на опаковката или на контейнера, или ако това не стане – се отбелязват в съответните търговски документи.

Във всички случаи те се поставят така че лесно да се виждат, да са ясно различими и незаличими.

Член 5

Когато датата на минималния срок за годност или „годно до“ датата са отбелязани на етикета, посоченото в член 1, параграф 1 означение няма нужда да бъде поставяно на хранителния продукт, при положени, че датата съдържа поне едно некодирано означение на деня и месеца в този ред.

Член 6

настоящата директива се прилага, без да засяга означенията, постановени с конкретни разпоредби на Общността.

Комисията публикува и актуализира списък на въпросните разпоредби.

Член 7

Когато е необходимо, държавите-членки изменят техните законови, подзаконови или административни разпоредби, така че:

—	да разрешат търговията с продукти, съобразени с настоящата директива, не по-късно от 20 юни 1990 г.,

—	да забранят търговията с продукти, които не са съобразени с настоящата директива, считано от 20 юни 1991 г., като обаче търговията с вече пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата продукти, които не съответстват на настоящата директива, може да продължи до изчерпване на наличностите.

Те незабавно информират Комисията за това.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 14 юни 1989 година.

За Съвета

Председател

P. SOLBES

(1) ОВ C 310, 20.11.1987 г., стр. 2.

(2) ОВ C 167, 27.6.1988 г., стр. 425 и ОВ C 120, 16.5.1989 г.

(3) ОВ C 95, 11.4.1988 г., стр. 1.

(4) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(5) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

174

31989L0398

L 186/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 3 май 1989 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба

(89/389/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 77/94/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (4), последно изменена с Директива 85/7/ЕИО (5), е била изменяна по редица поводи; като има предвид, че по повод новите изменения, споменатата директива трябва, по причини за яснота, да бъде пренаписана;

като има предвид, че приемането на Директива 77/94/ЕИО е било обосновано от факта, че различията между националните законодателства относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба, затрудняващи свободното им движение, може да са създали неравни условия за конкуренция, и по този начин да са имали пряко въздействие върху установяването и функционирането на Общия пазар;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства предполага, в първоначален стадий, изготвянето на обща дефиниция, определянето на мерки, позволяващи да се осигури защитата на потребителя срещу измама, свързана с естеството на тези продукти и приемането на правила, които да се съблюдават при етикетирането на въпросните продукти;

като има предвид, че продуктите, обхванати от настоящата директива, са храни, чиито състав и приготовление трябва да бъдат специално разработени, за да отговарят на специфичните хранителни изисквания на хората, за които предимно са предназначени; като има предвид, че следователно, може да бъде необходимо да се предвидят отклонения от общите или специалните разпоредби, приложими към храните, за да бъде постигнато специалното хранително предназначение;

като има предвид, че макар храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които са предмет на специални разпоредби, да могат да бъдат ефективно контролирани на базата на общите правила за контрол на всички видове храни, това не винаги е така за онези храни, по отношение на които не съществуват специални разпоредби;

като има предвид, че за последното, обичайните средства на разположение на контролиращите органи могат, в определени случаи, да не им позволят да проверят дали дадена храна всъщност притежава специалните хранителни свойства, които ѝ се приписват; като има предвид, че следователно е необходимо да се предвиди, когато е необходимо, лицето, отговорно за пускането на тази храна на пазара, да подпомага контролиращия орган при извършването на неговите дейности;

като има предвид, че настоящият етап на развитие на правила на Общността относно добавките означава, че е невъзможно в рамката на настоящата директива да се приемат разпоредби за влагането на добавки в храни, предназначени за специфична хранителна употреба, ако не спадат към една от групите, споменати в приложение I; като има предвид, че този въпрос трябва следователно да бъде преразгледан своевременно;

като има предвид, че изготвянето на специални директиви за прилагане на основните принципи от правилата на Общността и измененията им, представляват мерки за прилагане от техническо естество; като има предвид, че приемането им трябва да бъде поверено на Комисията, за да се опрости и ускори процедурата;

като има предвид, че във всички случаи, в които Съветът оправомощава Комисията да прилага правила, свързани с храни, предназначени за консумация от човека, трябва да бъде предвидена разпоредба за процедура, установяваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (6);

като има предвид, че настоящата директива не засяга времевите граници, в рамките на които държавите-членки трябва да приведат законодателството си в съответствие с Директива 77/94/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до храните, предназначени за специфична хранителна употреба.

Храни, предназначени за специфична хранителна употреба са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство, ясно се разграничават от храни за нормална консумация, които съответстват на посочените хранителни цели и които се продават по такъв начин, че да бъде посочено това съответствие.

б)

Специфичната хранителна употреба трябва да отговаря на специални хранителни изисквания:

i)	за определени категории лица, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени; или

ii)	за определени категории лица, които са в специално физиологично състояние и които следователно могат да извлекат специална полза от контролираната консумация на определени вещества в храните; или

iii)	за кърмачета или малки деца в добро здраве.

Член 2

1. Продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточки i) и ii) могат да бъдат характеризирани като „диетични“ или „за хранителен режим“.

2. При етикетирането, представянето и рекламирането на храни за нормална консумация се забранява следното:

a)	използването на прилагателните „диетични“ или „за хранителен режим“, било самостоятелно или в съчетание с други думи за обозначаване на тези храни;

б)	всички други означения или всяко представяне, които биха създали впечатлението, че става въпрос за един от продуктите, посочени в член 1.

3. В съответствие с разпоредбите, обаче, които трябва да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 13, е възможно за храни, предназначени за нормална консумация, които са подходящи за специфична хранителна употреба, това им качество да бъде обозначено.

Гореспоменатите разпоредби могат да фиксират условията, съгласно които е направено това означаване.

Член 3

1. Естеството или съставът на продуктите, посочени в член 1, трябва бъдат такива, че продуктите да са подходящи за специфична хранителна употреба.

2. Продуктите, посочени в член 1, трябва също да са в съответствие с всички задължителни разпоредби, приложими към храните за нормална консумация, с изключение на промените, направени в тях, за да се гарантира съответствието им с дефинициите, дадени в член 1.

Член 4

1. Специалните разпоредби, приложими към групите храни, предназначени за специфична хранителна употреба, фигуриращи в приложение I, се приемат посредством специални директиви.

Такива специални директиви могат да обхващат по-специално:

a)	основните изисквания относно естеството или състава на продуктите;

б)	разпоредби относно качеството на суровините;

в)	хигиенни изисквания;

г)	разрешени промени по смисъла на член 3, параграф 2;

д)	списък на добавките;

е)	разпоредби относно етикетирането, представянето и рекламирането;

ж)

процедури за вземане на проби и методи за анализ, необходими за проверка на съответствието с изискванията на специалните директиви.

Такива специални директиви се приемат:

—	в случая на буква д), от Съвета, действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 100a,

—	в случая на другите букви, в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

Разпоредбите, които биха могли да имат въздействие върху общественото здраве, се приемат след консултация с Научния комитет по храните, създаден с Решение 74/234/ЕИО (7).

2. Списък на веществата със специално хранително предназначение като витамини, минерални соли, аминокиселини и други вещества, предназначени да бъдат добавяни към храни, предназначени за специфична хранителна употреба, заедно с критериите за чистота, приложими към тях, и когато е уместно, условията, при които те трябва да бъдат използвани, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

Член 5

Условията, при които може етикетирането, представянето или рекламирането да намекват за диета или категория хора, за които е предназначен продуктът, посочен в член 1, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

Член 6

1. Етикетирането и използваните методи за етикетиране, представяне и рекламиране на продуктите, споменати в член 1, не трябва да приписват на такива продукти свойства за превенция, третиране или лечение на заболявания при хората, нито да намекват за такива свойства.

Отклонения от първата алинея могат да бъдат предвидени в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 в изключителни и ясно определени случаи. Отклоненията могат да продължат до завършването на тази процедура.

2. Параграф 1 не възпрепятства разпространението на полезна информация или препоръки, предназначени изключително за хора, квалифицирани в областта на медицината, храненето и фармацията.

Член 7

1. Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (8), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (9), се прилага към продуктите, посочени в член 1, при условията, определени по-долу.

2. Обозначението, под което се продава даден продукт, се придружава от обозначение за неговите специфични хранителни характеристики; в случая на продуктите, обаче, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточка iii), това посочване се замества с посочване на целта, за която са предназначени.

3. Етикетирането на продукти, за които не е била приета специална директива в съответствие с член 4, трябва също да включва:

a)	специфичните елементи от качествения и количествения състав или специалния производствен процес, който придава на продукта специфичните му хранителни характеристики;

б)	наличната енергийна стойност, изразена в килоджаули и килокалории и съдържание на въглехидрати, белтъчини и мазнини в 100 грама или 100 милилитра от продавания продукт и, когато е уместно, в определено количество от продукта, както се предлага за консумация.

Ако, обаче, енергийната стойност е по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама или 100 милилитра от продавания продукт, тези особености могат да бъдат заместени било с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама“ или с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 милилитра“.

4. Специалните изисквания за етикетиране на онези продукти, за които е приета специална директива, се определят с настоящата директива.

Член 8

1. Продуктите, посочени в член 1, се допускат на пазара за продажба на дребно само предварително опаковани и така, че опаковката напълно да покрива продуктите.

2. Държавите-членки могат, обаче, да допуснат отклонения от тези разпоредби за целите на търговията на дребно, при условие че продуктът е придружен от особеностите, предвидени в член 7 по времето, когато се пуска на пазара.

Член 9

За да е възможен ефективен официален контрол над храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които не спадат към една от групите, изброени в приложение I, следните специални разпоредби се прилагат:

1.	Когато даден продукт, посочен по-горе, се пуска на пазара за първи път, производителят или, когато продуктът се произвежда в трета държава, вносителят, уведомява компетентната власт на държавата-членка къде се продава продукта, като ѝ изпраща модел на етикета, използван за продукта.

2.	Когато същият продукт впоследствие се пуска на пазара в друга държава-членка, производителят или, когато е уместно вносителят, предоставя на компетентната власт на тази държава-членка същата информация, заедно с обозначение на получателя на първото уведомление.

Когато е необходимо, компетентната власт е оправомощена да изисква от производителя или, когато е уместно, от вносителя, да представи научната работа и данните, установяващи съвместимостта на продукта с член 1, параграф 2, заедно с информацията, предвидена в член 7, параграф 3, буква a). Ако такава работа се съдържа в лесно достъпна публикация, просто позоваването на тази публикация е достатъчно.

Държавите-членки съобщават на Комисията кои са компетентните органи по смисъла на настоящия член и всяка друга полезна за тях информация.

Комисията публикува настоящата информация в Официален вестник на Европейските общности.

Подробни правила за прилагането на настоящия параграф могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

5.	Четири години след нотификацията на настоящата директива, Комисията изпраща на Съвета доклад за прилагането на настоящия член, ако е необходимо, заедно с подходящи предложения.

Член 10

1. Държавите-членки на основания, свързани с техния състав, производствени спецификации, представяне или етикетиране, не забраняват или ограничават търговията с продуктите, посочени в член 1, които са в съответствие с настоящата директива и, когато е уместно, с директивите, приети в приложението на настоящата директива.

2. Параграф 1 не засяга националните разпоредби, които са приложими при липсата на директиви, приети в приложение на настоящата директива.

Член 11

1. Когато дадена държава-членка има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, която не спада към една от групите, изброени в приложение I, не е в съответствие с член 1, параграф 2 или застрашава човешкото здраве, макар и свободно да се движи в една или повече държави-членки, тази държава-членка може временно да прекрати или ограничи търговията с този продукт в рамките на своята територия. Тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки за това и представя мотивите за своето решение.

2. Комисията разглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка, консултира се с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и предприема подходящи мерки.

3. Ако Комисията сметне, че националната мярка трябва да бъде отменена или променена, тя започва процедурата, предвидена в член 13, за приемането на подходящи мерки.

Член 12

1. Когато дадена държава-членка, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, направена след приемането на една от специалните директиви, има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, застрашава човешкото здраве, макар и да е в съответствие със съответната специална директива, тази държава-членка може временно да отмени или ограничи прилагането на въпросните разпоредби в рамките на своята територия. Тя незабавно информира другите държави-членки и Комисията за това и представя мотивите за своето решение.

2. Комисията преглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка и се консултира с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и приема подходящи мерки.

3. Ако Комисията сметне, че са необходими изменения към настоящата директива или към специалните директиви, за да се изгладят трудностите, посочени в параграф 1 и за да се осигури защита на човешкото здраве, тя започва процедурата, предвидена в член 13, с цел да се приемат тези изменения. Държавата-членка, която е приела мерки за безопасност, може в такъв случай да ги запази, докато измененията не бъдат приети.

Член 13

Когато трябва да се следва процедурата, предвидена в настоящия член, председателят отнася въпроса до Постоянния комитет по храните, наричан по-долу „Комитетът“, било по своя собствена инициатива или по молба на представител на дадена държава-членка.

Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат приети. Комитетът произнася становището си по проекта в рамките на срока, който председателят може да определи в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случая на решения, които се изисква Съветът да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в настоящия член. Председателят не гласува.

Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, или ако не се излезе със становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат приети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

Ако, при изтичането на срок от три месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен към него, Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 14

Директива 77/94/ЕИО се отменя.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и трябва да се четат в съответствие с таблицата за съответствие, фигурираща в приложение II.

Член 15

1. Държавите-членки изменят своите законови, подзаконови и административни разпоредби по такъв начин, че:

—	да разрешат търговията с продукти, които са в съответствие с настоящата директива не по-късно от 16 май 1990 г.,

—	да забранят търговията с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, считано от 16 май 1991 г.

Те незабавно информират Комисията за това.

2. Параграф 1 не засяга онези национални разпоредби, които в отсъствието на директивата, посочена в член 4, се прилагат към определени групи храни, предназначени за специфична хранителна употреба.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 май 1989 година.

За Съвета

Председател

P. SOLBES

(1) ОВ С 124, 23.5.1986 г., стр. 7 и ОВ С 161, 19.6.1987 г., стр. 12.

(2) ОВ С 99, 13.4.1987 г., стр. 54 и ОВ С 120, 16.5.1989 г.

(3) ОВ С 328, 22.12.1986 г., стр. 9.

(4) ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 55.

(5) ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 22.

(6) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

(7) ОВ L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

(8) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(9) OB L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Групи храни, предназначени за специфична хранителна употреба, за които специални разпоредби ще бъдат фиксирани чрез специални директиви (1)

1. Храни за кърмачета

2. Преходни млека и други преходни храни

3. Храни за малки деца

4. Храни с ниска или намалена енергийна стойност, предназначени за контрол на теглото

5. Диетични храни за специални медицински цели

6. Храни с ниско съдържание на натрий, включително диетични соли с ниско съдържание на натрий или без натрий

7. Безглутенови храни

8. Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти

9. Храни за хора, страдащи от разстройства на въглехидратния метаболизъм (диабет)

(1) Разбира се, че продуктите, които вече са на пазара, при приемането на настоящата директива, няма да бъдат засегнати от нея.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Директива 77/94/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2	Член 2, параграф 2
Член 1, параграф 3	—
Член 2, параграф 1	Член 3, параграф 1
Член 2, параграф 2, първа алинея	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 2, втора алинея	—
Член 2, параграф 3	Член 2, параграф 2
Член 2, параграф 4	Член 2, параграф 3
Член 3	Член 3, параграф 2
—	Член 4
Член 4, параграф 1	Член 6, параграф 1
Член 4, параграф 2	Член 5
Член 4, параграф 3	Член 6, параграф 2
Член 5, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 5, параграф 2, буква a)	Член 7, параграф 2
Член 5, параграф 2, букви б) и в)	Член 7, параграф 3, букви a) и б)
Член 5, параграф 2, буква г)	—
Член 5, параграф 2, буква д)	Член 7, параграф 4
Член 5, параграф 3	—
Член 6	Член 8
—	Член 9
Член 7, параграф 1	Член 10, параграф 1
—	Член 10, параграф 2
Член 7, параграф 2	—
Член 8	—
—	Член 11
—	Член 12
Член 9	Член 13
Член 10	—
Член 11	—
—	Член 14
Член 12	Член 15
Член 13	Член 16
—	Приложение I

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

181

31989L0459

L 226/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 юли 1989 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно дълбочината на протекторите на гумите на някои категории моторни превозни средства и ремаркета за тях

(89/459/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1);

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3);

като има предвид, че на своята среща в рамките на Съвета от 19 декември 1984 г. Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки приеха резолюция относно безопасността на движението по пътищата (4), приканвайки Комисията да представи на Съвета предложения в тази връзка;

като има предвид, че нормите относно минималната дълбочина на протекторите на гумите, въпреки че са отделен специфичен проблем, са сред целите и задачите, определени за 1986 г., която беше година на безопасността на движението по пътищата в Общността;

като има предвид, че на 18 февруари 1986 г. Европейският парламент прие резолюция относно програмата на Комисията за годината на безопасността на движението по пътищата (5), включваща дълбочината на протекторите на гумите като една от нормите, които Комисията следва да приеме възможно най-бързо;

като има предвид, че разпоредби от този вид трябва да осигуряват по-висока степен на безопасност;

като има предвид, че сега националните изисквания за минимална дълбочина на протекторите на гумите в различните държави-членки се различават помежду си и като има предвид че, тези различия причиняват проблеми, свързани със съответствието със законодателството за движението по пътищата, на автомобилистите, използващи колите си на териториите на различни държави-членки;

като има предвид, че хармонизирането на тези изисквания ще улесни свободното движение на превозни средства и пътувания на физически лица между държавите-членки и ще спомогне за премахване на пречките в търговията и нарушаване на конкуренцията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че по време на техния срок на експлоатация по пътищата, гумите за следните категории превозни средства: М1, N1, O1 и O2, така както са определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО от 7 февруари 1970 г. на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряването по вид на моторни превозни средства и ремаркета за тях (6), последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (7), имат дълбочина на протектора в основните вдлъбнатини на протекторната площ не по-малко от 1,6 mm.

„Основни вдлъбнатини“ са широките вдлъбнатини в централната част, която покрива около три четвърти от ширината на протекторната площ.

Член 2

Държавите-членки могат, след консултации с Комисията, да изключат от обхвата на настоящата Директива, или да въведат специални разпоредби относно, превозни средства, за които е обявено, че представляват исторически интерес и са поначало оборудвани с пневматични или други гуми, които, докато са били нови, са имали дълбочина на протекторите по-малко от 1,6 mm, при условие че указаните превозни средства са оборудвани с такива гуми, използват се в изключителни случаи и никога или почти никога не се използват на обществените пътища.

Член 3

След като се консултират с Комисията, държавите-членки приемат и обнародват преди 1 юни 1991 г., законите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1992 г. Държавите-членки информират Комисията за текста на разпоредбите, които те приемат в изпълнение на настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставена в Брюксел на 18 юли 1989 година.

За Съвета

Председател

R. DUMAS

(1) ОВ С 279, 17.10.1987 г., стр. 5.

(2) ОВ С 47, 27.2.1989 г., стр. 185.

(3) ОВ С 80, 28.3.1988 г., стр. 22.

(4) ОВ С 341, 21.12.1984 г., стр. 1.

(5) ОВ С 68, 24.3.1986 г., стр. 35.

(6) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(7) ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

182

31989L0491

L 238/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 17 юли 1989 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директиви 70/157/ЕИО, 70/220/ЕИО, 72/245/ЕИО, 72/306/ЕИО, 80/1268/ЕИО и 80/1269/ЕИО на Съвета в областта на моторни превозни средства

(89/491/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (1), последно изменена от Директива 87/354/ЕИО (2), и по-специално член 3 от нея,

като взе предвид Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторни превозни средства (3), последно изменена от Директива 88/436/ЕИО (4), и по-специално член 5 от нея,

като взе предвид Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно заглушаването на радиосмущенията, които се предизвикват от монтирани в моторни превозни средства двигатели с искрово запалване (5), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 2 август 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на замърсители от дизелови двигатели, предназначени за употреба в превозни средства (6), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 80/1268/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно разхода на гориво на моторни превозни средства (7), и по-специално член 3 от нея,

като взе предвид Директива 80/1269/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторни превозни средства (8), последно изменена от Директива 88/195/ЕИО (9), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че Директива 88/76/ЕИО на Съвета (10) за изменение на Директива 70/220/ЕИО, въвежда изисквания по отношение на използването на безоловен бензин; като има предвид, че приспособяването на съществуващите двигатели към този бензин в много случаи поставя необходимост от технически модификации, които са свързани със съответствието с гореспоменатите директиви; като има предвид, че е целесъобразно да се улесни административната обработка на произтичащите от това изменения на процедурите за типово одобряване на съответните превозни средства в интерес на бързото нарастване на употребата на безоловен бензин; като има предвид, също така че е необходимо да се конкретизират техническите условия от Директива 88/76/ЕИО, които не позволяват да се премине към зареждане с такъв бензин на превозни средства, които са оборудвани с устройства за контрол на емисиите, които биха били неблагоприятно повлияни от безоловния бензин; като има предвид, че е също толкова целесъобразно определеното в настоящата директиво ново еталонно гориво за дизелови двигатели да се въведе в Директива 72/306/ЕИО относно димните емисии от такива двигатели; като има предвид, че по този повод е препоръчително техническите разпоредби на Директива 80/1269/ЕИО относно мощността на двигателите да се уеднаквят с техническите разпоредби от съответния регламент на Икономическата комисия за Европа;

като има предвид, че е желателно съдържащите се в настоящата директива изменения да бъдат възможно най-бързо въведени в съответните национални законодателства, тъй като са особено необходими в преходния период, през който проектираните да работят с оловен бензин превозни средства и превозните средства, които изискват безоловен бензин, ще съществуват съвместно;

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива съответстват на становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за моторни превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Долуспоменатите директиви се изменят в съответствие с приложенията към настоящата директива, както следва:

—	Директива 70/157/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I,

—	Директива 70/220/ЕИО се изменя в съответствие с приложение II,

—	Директива 72/245/ЕИО се изменя в съответствие с приложение III,

—	Директива 72/306/ЕИО се изменя в съответствие с приложение IV,

—	Директива 80/1268/ЕИО се изменя в съответствие с приложение V,

—	Директива 80/1269/ЕИО се изменя в съответствие с приложение VI.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 1990 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 юли 1989 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Заместник-председател

(1) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16.

(2) ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 43.

(3) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 214, 6.8.1988 г., стр. 1.

(5) ОВ L 152, 6.7.1972 г., стр. 15.

(6) ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

(7) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 36.

(8) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46.

(9) ОВ L 92, 9.4.1988 г., стр. 50.

(10) ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 70/157/ЕИО

Добавя се точка 6, както следва:

„6. РАЗШИРЕНИЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

6.1. Типове превозни средства, които са модифицирани за работа с безоловен бензин

6.1.1. Одобрението за даден тип превозно средство, което е модифицирано и/или приспособено единствено с цел да може да премине към работа с безоловен бензин, както е посочено в Директива 85/210/ЕИО, се продължава, когато производителят удостовери, при условие че е налице съгласие от страна на издаващия типовото одобрение орган, че нивото на шума на модифицираното превозно средство не превишава посочените в точка 5.2.2.1. пределно допустими стойности.

6.2. Типове превозни средства, които са модифицирани с друга цел

6.2.1. Одобрението за даден тип превозно средство може да се разширява и да включва типове превозни средства, различаващи се по отношение на изброените в приложение III характеристики, ако издаващият типовото одобрение орган счете, че внесените модификации не биха оказали съществено неблагоприятно въздействие върху нивото на шума от превозното средство.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 70/220/ЕИО

1. В началото на точка 2.2. се добавя следния текст:

„2.2.

„Еталонна маса“ означава масата на превозното средство в режим на експлоатация минус постоянната маса на водача от 75 килограма, плюс постоянна маса от 100 килограма.“

2. Точка 3.2.4. се заменя от следното:

„3.2.4.

в случай на превозни средства, които са оборудвани с двигател с положително електрическо запалване се посочва, дали важи точка 5.1.2.1 (ограничен отвор) или точка 5.1.2.2 (маркировка), като в последния случай се изисква описание на маркировката.“

3. Добавят се точки 5.1.2.1 и 5.1.2.2, както следва:

5.1.2.1. Съобразно разпоредбите в точка 5.1.2.2, входният отвор на резервоара за горивото се проектира така, че да се предотвратява възможността за пълнене на резеровара от бензинова помпа, чийто накрайник е с външен диаметър 23.6 мм или повече.

Разпоредбите на точка 5.1.2.1 не важат за превозно средство по отношение на което са изпълнени и двете посочени по-долу условия, т.е.:

5.1.2.2.1. превозното средство е проектирано и конструирано така, че нито едно устройство, което е предназначено да контролира емисията на газообразни замърсители не се влияе неблагоприятно от оловен бензин, и

5.1.2.2.2. върху превозното средство открояващо се, четливо и незаличимо е маркиран определения в ISO 2757-1985 символ за безоловен бензин (4.26) (1) на непосредствено място, видимо от лицето което пълни резервоара. Разрешава се допълнителна маркировка.

(1) Възпроизведен като фигура 22 от приложение II към Директива 78/316/ЕИО.“

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 72/245/ЕИО

Добавя се точка 8, както следва:

„8. РАЗШИРЕНИЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

8.1. Типове превозни средства, които са модифицирани за работа с безоловен бензин

8.1.1. Одобрението за даден тип превозно средство, което е модифицирано и/или приспособено единствено с цел да премине към работа с безоловен бензин, както е посочено в Директива 85/210/ЕИО, се продължава, когато производителят удостовери, че заглушаването на радиосмущенията за модифицираните превозни средства остава в определените в точка 9 от настоящото приложение граници за съответствие на производството.

8.2. Типове превозни средства, които са модифицирани с друга цел

8.2.1. Одобрението за даден тип превозно средство може да се разширява и да включва типове превозни средства, различаващи се по отношение на изброените в точка 2.2 от настоящото приложение характеристики, ако издаващият типовото одобрение орган счете, че внесените модификации не биха имали съществено неблагоприятно въздействие върху заглушаването на предизвикваните от превозното средство радиосмущения.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ V КЪМ ДИРЕКТИВА 72/306/ЕИО

Приложение V се заменя със следното:

„ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО, КОЕТО СЕ ПРЕДПИСВА ЗА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ И ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Еталонно гориво на Комисията на Европейските общности RF-03-А-84 (1) (2) (3)

	Пределно допустими стойности и мерни единици	Метод по ASTM
Цетаново число (4)	мин. 49	D 613
Цетаново число (4)	макс. 53	D 613
Плътност при 15 °C (кг/л)	мин. 0,835	D 1298
Плътност при 15 °C (кг/л)		макс. 0,845
Дестилация (5) 50 %	мин. 245 °C	D 86
90 %	мин. 320 °C
90 %	макс. 340 °C
FBP (Температура на край на кипене)	макс. 370 °C
Температура на възпламеняване	мин. 55 °C	D 93
CFPP	мин. –	EN 116 (CEN)
CFPP	макс. –5 °C	EN 116 (CEN)
Вискозитет при 40 °C	мин. 2,5 мм2/ сек.	D 445
Вискозитет при 40 °C	макс. 3,5 мм2/сек.	D 445
Съдържание на сяра	мин. (предстои да бъде съобщено)	D 1266/D 2622 D 2785
Съдържание на сяра	макс. 0,3 % по маса	D 1266/D 2622 D 2785
Медна корозия	Медна корозиямакс. 1	D 130
Въглероден остатък по Конрадсън (10 % DR)	макс. 0,2 % по маса	D 189
Пепелно съдържание	макс. 0,01 % по маса	D 482
Водно съдържание	макс. 0,05 % по маса	D 95/D 1744
Неутрализационно число (силна киселина)	макс. 0,2 мг KPH/г	D 95/D 1744
Устойчивост на окисление (6)	макс. 2,5 мг/100 мин.	D 2274
Добавки (7)		D 2274
Съотношение между въглерод и водород	(предстои да бъде съобщено)

(1) При издаването на всички гореизброени свойства ще се приемат равностойни методи по ISO.

(2) Цитираните в спецификацията стойности са „истински стойности“. При определяне на пределно допустимите им стойности са използвани условията на ASTM D 3244 за „Определяне на база за разрешаване на спорове във връзка с качеството на петролни продукти“, а при определянето на максимална стойност е взета предвид минимална разлика от 2 R над нулата; при определянето на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4 R (R = възпроизводимост).

Независимо от това измерване, което е необходимо от статистически съображения, производителят на гориво трябва да се стреми към нулева стойност, когато определената максимална стойност е 2R и към средната стойност, когато са цитирани максимална и минимална пределно допустими стойности. При необходимост от изясняване на въпроса за съответствието на горивото с изискванията на настоящата спецификация се прилагат условията на ASTM D 3244.

(3) Ако е необходимо да се изчисли топлинния коефициент на полезно действие на даден двигател или превозно средство, топлинната стойност на горивото се изчислява от:

Специфична енергия (топлинна стойност) (нетна) (в мегаджаули за килограм) =

(46,423 – 8,792d2 + 3,170d) (1- (х + y + s)) + 9,420s – 2,499x

където:

d	=	плътност при 15 °C,
х	=	съотношение на вода по маса (%/100),
y	=	съотношение на пепел по маса (%/100),
s	=	съотношение на сяра по маса (%/100).“

(4) Диапазонът за цетан е определен в съответствие с изискването за минимален диапазон от 4R. Въпреки това, в случай на спор между доставчика и потребителя на горивото, за разрешаване на такива спорове могат да се използват условията на ASTM D 3244 при положение, че вместо единични определяния бъдат извършени достатъчен брой повторни измервания, за да се постигне необходимата точност.

(5) Цитираните стойности показват изпарените количества (процент възстановени + процент загуби).

(6) Независимо, че устойчивостта на окисление се контролира, има вероятност да се ограничи срока на съхранение на горивото. По отношение на условията и срока на съхранение трябва да се търси съвет от доставчика.

(7) Това гориво следва да бъде само на основата на компоненти на дестилати на въглеводороди с права верига и крекинг-дестилати; допуска се десулфуризация. Горивото не трябва да съдържа метални добавки или цетанови подобрители.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 80/1268/ЕИО

1. Точка 3.1.1 се изменя, както следва:

Заличава се „последно изменена от Директива 78/665/ЕИО“.

2. Добавя се точка 7, както следва:

„7. РАЗШИРЕНИЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

7.1. Типове превозни средства, които са модифицирани за работа с безоловен бензин

При условие че е налице съгласие от страна на издаващия типово одобрение орган, одобрението за даден тип превозно средство, което е модифицирано и/или приспособено единствено с цел да премине към работа с безоловен бензин, както е посочено в Директива 85/210/ЕИО, се продължава при следните алтернативни условия:

7.1.1.1. Производителят трябва да удостовери, че разходът на гориво за всяко от изпитателните условия не превишава с повече от 5 % стойността, която е получена с първоначалното, неизменено типово одобрено превозно средство. В този случай, разширяването на обсега потвърждава стойностите, които фигурират в първоначалното типово одобрение, или

7.1.1.2. Производителят трябва да обявяви коригирана стойност за разхода на гориво за всяко от трите изпитателни условия, която превишава с повече от 5 % стойността, която е получена с първоначалното, неизменено типово одобрено превозно средство. В този случай в разширеното одобрение се посочват новообявените стойности, които важат за модифицирания тип превозно средство.

7.2. Типове превозни средства, които са модифициранис друга цел

7.2.1. Одобрението за даден тип превозно средство може да се разширява и да включва типове превозни средства, различаващи се по отношение на изброените в приложение II характеристики, ако издаващият типовото одобрение орган счете, че внесените изменения не биха имали съществено неблагоприятно въздействие върху разхода на гориво на превозното средство.“

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 80/1269/ЕИО

1. Точка 8 се заменя с:

„8. РАЗШИРЕНИЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

8.1. Типове превозни средства, които са модифицирани за работа с безоловен бензин

8.1.1.1. Производителят трябва да удостовери, че мощността на двигателя на модифицираното превозно средство остава в предвидените в точка 9.2 граници за съответствие на производството, които са получени с първоначалното, неизменено типово одобрено превозно средство. В този случай разширяването на обсега потвърждава мощността, която фигурира в първоначалното типово одобрение, или

8.1.1.2. Производителят трябва да обяви коригирана стойност за мощността на двигателя, която е по-малка от мощността, която е получена с първоначалното, неизменено типово одобрено превозно средство. В този случай в разширеното одобрение се посочват новообявените стойности, които важат за модифицирания тип превозно средство.

8.2. Типове превозни средства, които са модифицирани с друга цел

Всички други изменения на двигателя по отношение на характеристиките, които са изброени в допълнение 1 или допълнение 2 към настоящото приложение, се съобщават на компетентния орган. След това този органът може или:

8.2.1. да приеме, че внесените изменения не биха се отразили съществено върху мощността на дигателя, или

8.2.2. да изиска ново определяне на мощността на двигателя чрез провеждане на такива изпитвания, каквито счете за необходими.“

2. Точка 9 се заменя с

„9. ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО НА ПОЛЕЗНАТА МОЩНОСТ

9.1. Посочената от производителя полезна мощност за типа на двигателя се приема, ако не се различава с повече от ± 2 % спрямо максималната мощност и с повече от ± 4 %, при допустимо отклонение от ± 1,5 % за оборотите на двигателя при другите измервателни точки от кривата, спрямо стойностите, измерени от техническата служба върху представения за изпитване двигател.

9.2. В хода на изпитванията за проверка на съответствието на производството, мощността се измерва при две стойности за оборотите на двигателя, S1 и S2, съответстващи на измервателните точки за максимална мощност и максимален въртящ момент, които са приети за типово одобряване. При тези две честоти на въртене на двигателя, за които допустимото отклонение е + 5 %, измерената в поне една точка от диапазоните S1±5 % и S2±5 % полезна мощност не трябва да се различава с повече от ± 5 % от фигуриращата в одобрението стойност.“

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

190

31989L0530

L 281/116

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 септември 1989 година

за изменение на Директива 76/116/ЕИО по отношение на микроелементите бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк в торовете

(89/530/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Комисията по икономическите и социални въпроси (3),

като има предвид, че е необходимо да бъдат приети мерки, насочени към постепенното установяване на вътрешноевропейски пазар през периода до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешноевропейският пазар съставлява зона без вътрешни граници, в рамките на която е осигурено свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали;

като има предвид, че Директива 76/116/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно торовете (4), последно изменена с Директива 89/284/ЕИО на Съвета (5), определя правила за търговия с торове от ЕИО-тип; като има предвид, че необходимостта от разширяване на обхвата на действие на споменатата по-горе директива с включване на съдържащите се в торовете седем микроелемента (бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк);

като има предвид, че Директива 76/116/ЕИО следва да бъде прилагана спрямо твърди и течни торове , съдържащи един или няколко от микроелементите, самостоятелно или в техни комбинации, както и някои хелатирани микроелементи;

като има предвид, че директивите относно торовете следва постоянно да бъдат развивани и осъвременявани с оглед адаптация към научно-техническия прогрес на продуктите, посочени в приложенията към тези директиви; като има предвид, че за тази цел е необходимо да бъдат разширени функциите на комитета, предвиден в Директива 76/116/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Посочените в глава А на приложението твърди и течни торове, които съдържат само един от следните микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк, и отговарящи на изискванията на глава А, могат да бъдат обозначени като „ТОРОВЕ НА ЕИО“.

2. Смесите от два или повече от торовете, посочени в параграф 1 и съдържащи поне два различни микроелемента, могат да бъдат обозначени като „ТОРОВЕ НА ЕИО“, при условие че отговарят на изискванията на глава Б от приложението.

Член 2

Торовете на ЕИО, отговарящи на разпоредбите на член 1, следва да бъдат опаковани.

Член 3

1. За торовете на ЕИО, изброени в приложение I към директива 76/116/ЕИО, следва да се декларира съдържанието на един или няколко от следните микроелементи: бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк, в съответствие със следните две условия:

а)	тези микроелементи се добавят, ако са в количества поне равни на минималните прагове, фигуриращи в глави В и Г от приложението към настоящата директива;

б)	торовете на Общността трябва да отговарят на спецификациите от приложение I към Директива 76/116/ЕИО.

2. Когато микроелементите са нормални съставки от суровините, предназначени за осигуряване на основните и второстепенните елементи, декларирането на тяхното съдържание е незадължително, при условие че микроелементите присъстват в количества поне равни на минималните прагове, фигуриращи в глави В и Г от приложението към настоящата директива.

Член 4

Задължителните маркировки, необходими за идентификацията на торовете, предмет на настоящата директива, са както следва:

а)	„ТОРОВЕ НА ЕИО“ с главни букви;

б)

обозначение на типа на тора:

—	или в съответствие с глава А от приложението;

—	или чрез обозначение за типа „Смес от микроелементи“, последвано от наименованията на наличните микроелементи, или техните химични формули;

—

или съгласно приложение I към Директива 76/116/ЕИО, като се допълва обозначението на типа с една от следните забележки:

—	„с микроелементи“,

—

или

—	„със“, последвано от наименованието или наименованията на наличните микроелементи, или техните химични формули.

Обозначението на типа трябва да бъде последвано единствено от стойности, които посочват съдържанието на основните и второстепенните елементи, предмет на Директива 76/116/ЕИО.

Когато има наличие на няколко микроелемента, те се изброяват по азбучния ред на първата буква от химичните им формули, т.е. B, Co, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn;

в)	гарантираното съдържание относно всеки хранителен елемент и гарантираното съдържание, изразено като форми и/или разтворимости, когато последните са посочени в приложенията към Директива 76/116/ЕИО, и за всеки от микроелементите съгласно изискванията на член 6;

г)

когато цялото количество или част от даден микроелемент е свързано по химичен път с органична молекула, наименованието на микроелемента бива последвано от една от следните квалификации:

—	„хелатиран от …“ (наименование на хелатиращия агент или неговия символ, така както фигурира в глава Д, точка 1 от приложението),

—	„комплексиран от …“ (наименование на агента за свързване до комплексно съединение, така както фигурира в глава Д, точка 2 от приложението).

Посочването на съдържанията на микроелементите става в тегловни проценти посредством цяло число, последвано, където е нужно, от десетична част с точност до 1 знак при торовете, които съдържат само един микроелемент (глава А от приложението). При торовете, съдържащи повече от един микроелемент, броят на позициите след десетичната запетая може да съответства, при всеки от елементите, на посоченото в глави Б, В и Г от приложението.

Обозначаването на съдържанията на микроелементите става едновременно чрез буквени наименования и химични формули.

Етикетът или придружаващите продуктите документи трябва да съдържат, що се отнася до продуктите, фигуриращи в глави А и В от приложението, под задължителното или незадължителното деклариране на съдържанията, следната забележка:

„Да се използва само в случай на доказана необходимост. Да не се превишават нормалните дозировки“.

Член 5

Държавите-членки може да изискват на своя територия, без да се нарушава търговията и при отговорността на лицата, натоварени с търговията, даване на указание за дозите и условията на прилагането в съответствие с почвените условия и почвената обработка в района, където се употребяват торовете. Тази информация трябва да бъде ясно отделена от задължителните декларации, предвидени в член 4.

Член 6

Държавите-членки следва да изискват съдържанията на микроелементите в торовете от търговската мрежа на Общността да бъдат посочени под формата на съдържания на чистите елементи, т.е. B, Co, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn.

Декларирането на съдържанието на даден микроелемент в торовете става:

а)	за торовете, посочени в член 1, параграф 1, съгласно предписанията в глава А (колона 6) от приложението;

б)

за торовете, посочени в член1, параграф 2 и член 3, като се посочат:

—	общото съдържание, изразено в тегловни проценти от торовия продукт, и

—	водоразтворимото количество, изразено в тегловни проценти от торовия продукт, тогава когато водоразтворимото количество е поне половината от общото количество. Когато даден микроелемент е изцяло разтворим във вода, декларира се само съдържанието на водоразтворимата част.

Определянето на съдържанието на микроелементите в торовете се извършва в съответствие с методите за анализ, предвидени в член 8 от Директива 76/116/ЕИО.

Когато даден микроелемент е химично свързан с органична молекула, неговото съдържание в тора се декларира незабавно след декларирането на водоразтворимото количество, в тегловни проценти от торовия продукт, последвано от единия от термините „хелатиран от…“ или „комплексиран от…“ и наименованието на органичната молекула, така както това фигурира в глава Д от приложението. Наименованието на органичната молекула може да се замени с нейните инициали.

Член 7

Допустимите отклонения от декларираните съдържания на микроелементите са:

—	0,4 % от абсолютната стойност, когато съдържанието е над 2 %,

—	1/5 от декларираната стойност, когато съдържанието е по-малко или равно на 2 %.

Член 8

Член 9, параграф 1 от Директива 76/116/ЕИО се заменя със следния текст:

„1. Измененията, които се изискват за адаптиране на приложенията към техническия прогрес, следва да бъдат приети в съответствие с процедурата, установена в член 11.

Ако такива изменения са били извършени, даден тор може да бъде включен само, ако:

а)	няма вредно влияние нито върху здравето на човека или животните, нито върху околната среда;

б)	осигурява по ефективен начин хранителни елементи съобразнно потребностите на конкретни култури или съобразно условията на растежа на конкретните култури.“

Член 9

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимиje законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от датата на нотификацията ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете от разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ C 304, 29.11.1988 г., стр. 8.

(2) ОВ C 47, 20.2.1989 г., стр. 75 и Решение от 15 септември 1989 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ C 102, 24.4.1989 г., стр. 9.

(4) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 21.

(5) ОВ L 111, 22.4.1989 г., стр. 34.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА А

ТОРОВЕ, ЗА КОИТО СЕ ДЕКЛАРИРА СЪДЪРЖАНИЕТО САМО НА ЕДИН МИКРОЕЛЕМЕНТ

Забележка 1: Хелатиращите агенти може да се обозначават чрез техните инициали, така както това е описано в глава Е.

Забележка 2: Ако продуктът не дава твърд остатък след разтварянето му във вода, той може да бъде описан като „за разтваряне“.

Забележка 3: Там, където има наличие на елемент в микроконцентрация в хелатна форма, трябва да бъде посочен онзи обхват на pH, който гарантита приемлива стабилност на хелатната фракция.

№	Наименование на типа	Данни за метода на производството и основните съставки	Минимално съдържание на хранителни елементи (тегловни проценти). Данни за изразяване на съдържанието на хранителните елементи. Други изисквания	Други данни за наименованието на типа	Хранително съдържание, подлежащо на деклариране. Видове и разтворимост на хранителните елементи. Други критерии.
1	2	3	4	5	6
БОР
1а	Борна киселина	Продукт, получен при действието на киселина върху борат	14 % водоразтворим В	Може да се допълни с обичайните търговски наименования	Водоразтворим бор (В)
1б	Натриев борат	Продукт, получен по химичен път, съдържащ като основен компонент натриев борат	10 % водоразтворим В	Може да се допълни с обичайните търговски наименования	Водоразтворим бор (В)
1в	Калциев борат	Продукт, получен от колеманит или пандермит, съдържащ в качеството на основна съставка калциеви борати	7 % общ В Гранулометричен състав: най-малко 98 %, преминаващи през сито размер 0,063 мм	Може да се допълни с обичайните търговски наименования	Общ бор (В).
1г	Бор етанол амин	Продукт, получен при реакцията на борна киселина с етанол амин	8 % водоразтворим В		Водоразтворим бор (В)
1д	Боратиран тор в разтвор или суспензия	Продукт, получен при разтварянето или суспендирането на типове 1а, 1б и 1г	2 % водоразтворим В		Водоразтворим бор (В)
КОБАЛТ
2а	Кобалтова сол	Продукт, получен по химичен път, съдържащ минерална сол на кобалта в качеството на основна съставка	19 % водоразтворим Co	Обозначението трябва да съдържа наименованието на минералния анион	Водоразтворим кобалт (Co)
2б	Koбалтов хелат	Водоразтворим продукт, получен чрез химично свързване на кобалт с хелатиращ агент	2 % водоразтворим Co, поне 8/10 от чието декларирано количество е било хелатирано.	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворим кобалт (Со). Хелатиран кобалт (Со)
2в	Торов разтвор с кобалт	Продукт, получен при разтваряне във вода на типове 2а и/или 2б.	2 % водоразтворим Co	Обозначението трябва да включва наименованието на минералния анион и/или вида на хелатиращия агент	Водоразтворим кобалт (Со). Хелатиран кобалт (Со)
МЕД
3а	Медна сол	Продукт, получен по химичен път, съдържащ минерална сол на медта в качеството на основна съставка	20 % водоразтворим Cu	Обозначението трябва да включва наименованието на минералния анион	Водоразтворим мед (Сu)
3б	Меден окис	Продукт, получен по химичен път, съдържащ меден окис в качеството на основна съставка	70 % общ Cu. Гранулометричен състав: най-малко 98 % преминаващи през сито с размер 0,063 мм		Обща мед (Cu)
3в	Меден хидроокис	Продукт, получен по химичен път, съдържащ меден хидроокис в качеството на основна съставка	45 % общ Cu. Гранулометричен състав: най-малко 98 % преминаващи през сито с размер 0,063 мм		Обща мед (Cu)
3г	Меден хелат	Водоразтворим продукт, получен при химично свързване на медта с хелатиращ агент	9 % водоразтворим Co, поне 8/10 от чието декларирано количество е било хелатирано	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворима мед (Cu). Хелатирана мед (Cu)
3д	Мед, съдържащ тор	Продукт, получен чрез смесване на типове 3а, 3б, 3в или 3г и в краен случай пълнител, който не е нито хранителна съставка, нито токсичен	5 % обща мед. Гранулометричен състав: най-малко 98 % преминаващи през сито с размер 0,063 мм	Наименование на хелатиращия агент	Обща мед (Cu). Водоразтворима мед (Cu), ако на нея се пада поне 1/4 от общата мед. Хелатирана мед (Cu)
3е	Меден торов разтвор	Продукт, получен чрез разтваряне на типове 3а и/или 3г във вода	3 % водоразтворима мед (Cu)	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворима мед (Cu) с известна част хелатирана мед (Cu)
ЖЕЛЯЗО
4а	Желязна сол	Продукт, получен по химичен път, съдържащ желязна сол в качеството на основна съставка (Fe II)	12 % водоразтворимо желязо Fe	Обозначението трябва да включва наименованието на минералния анион	Водоразтворимо желязо (Fe)
4б	Железен хелат	Водоразтворим продукт, получен при химично свързване на желязо с хелатиращ агент	5 % водоразтворимо желязо Fe, поне 8/10 от чието количество е хелатирано	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворимо желязо (Fe). Хелатирано желязо (Fe)
4в	Торов разтвор с желязо	Продукт, получен чрез разтваряне на типове 4а и/или 4б във вода	2 % водоразтворимо желязо Fe	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворимо желязо (Fe). Хелатирано желязо (Fe)
МАНГАН
5а	Манганова сол	Продукт, получен по химичен път, съдържащ минерална сол на мангана (Mn II) в качеството на основна съставка	17 % водоразтворим манган	Обозначението трябва да включва наименованието на свързания анион	Водоразтворим манган (Mn)
5б	Манганов хелат	Водоразтворим продукт, получен чрез химично свързване на манган с хелатиращ агент	5 % водоразтворим Mn, поне 8/10 от чието количество е хелатирано	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворим манган (Mn). Хелатиран манган (Mn)
5в	Манганов окис	Продукт, получен по химичен път, съдържащ манганови окиси в качеството на основни съставки	40 % общ манган. Гранулометричен състав: най-малко 80 % преминаващи през сито с размер 0,063 мм		Общ манган (Mn)
5г	Манган-съдържащ тор	Продукт, получен при смесването на типове 5a и 5в.	17 % общ манган		Общ манган (Mn). Водоразтворим манган (Mn), ако на него се пада поне 1/4 от общия манган
5д	Манган, съдържащ торов разтвор	Продукт, получен чрез разтваряне на типове 5а и/или 5б във вода	3 % водоразтворим манган	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворим манган (Mn). Хелатиран манган (Mn)
МОЛИБДЕН
6a	Натриев молибдат	Продукт, получен по химичен път, съдържащ натриев молибдат в качеството на основна съставка		35 % водоразтворим молибден Мо	Водоразтворим молибден (Мо)
6б	Амониев молибдат	Продукт, получен по химичен път, съдържащ амониев молибдат в качеството на основни съставки	50 % водоразтворим молибден Мо		Водоразтворим молибден (Мо)
6в	Молибден, съдържащ тор	Продукт, получен при смесването на типове 6а и 6б	35 % водоразтворим молибден Мо	Обозначението трябва да съдържа наименованията на молибденовите компоненти	Водоразтворим молибден (Мо)
6г	Молибден, съдържащ торов разтвор	Продукт, получен чрез разтваряне на типове 6а и/или 6б във вода	3 % водоразтворим молибден Мо	Обозначението трябва да съдържа наименованията на молибденовите компоненти	Водоразтворим молибден (Мо)
ЦИНК
7a	Цинкова сол	Продукт, получен по химичен път, съдържащ минерална сол на цинка в качеството на основна съставка	15 % водоразтворим цинк	Обозначението трябва да включва наименованието на свързания анион	Водоразтворим цинк (Zn)
7б	Цинков хелат	Продукт, получен чрез химично свързване на цинк с хелатиращ агент	5 % водоразтворим Zn	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворим зинк (Zn). Хелатиран цинк (Zn)
7в	Цинков окис	Продукт, получен по химичен път, съдържащ цинков окис в качеството на основна съставка	70 % общ цинк. Гранулометричен състав: най-малко 80 % преминаващи през сито с размер 0,063 мм		Общ цинк (Zn)
7г	Цинк, съдържащ тор	Продукт, получен при смесването на типове 7a и 7в	30 % общ цинк	Обозначението трябва да включва наименованието на наличните цинкови компоненти	Общ цинк (Zn). Водоразтворим цинк, ако на него се пада поне 1/4 от общия цинк
7д	Цинк, съдържащ торов разтвор	Продукт, получен чрез разтваряне на типове 7а и 7б във вода	3 % водоразтворим цинк	Наименование на хелатиращия агент	Водоразтворим цинк (Zn). Хелатиран цинк (Zn)

МИНИМАЛНИ СЪДЪРЖАНИЯ НА МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ КАТО ТЕГЛОВНИ ПРОЦЕНТИ ОТ ТОРОВЕТЕ

ГЛАВА Б

ТВЪРДИ И ТЕЧНИ СМЕСИ НА МИКРОЕЛЕМЕНТИ

	Когато микроелементът е в следната форма:
	изцяло минерална форма	като хелат или комплексно съединение
За даден микроелемент:
Бор (В)	0,2	0,2
Кобалт (Со)	0,02	0,02
Мед (Сu)	0,5	0,1
Желязо (Fe)	2,0	0,3
Манган (Mn)	0,5	0,1
Молибден (Mo)	0,02	—
Цинк (Zn)	0,5	0,1

Минимален сбор от микроелементи в твърдата смес: 5 тегловни % от торовия продукт.

Минимален сбор от микроелементи в течната смес: 2 тегловни % от торовия продукт.

ГЛАВА В

ТОРОВЕ НА ОБЩНОСТТА, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНИ И/ИЛИ ВТОРОСТЕПЕННИ ЕЛЕМЕНТИ С ВНАСЯНИ В ПОЧВАТА МИКРОЕЛЕМЕНТИ

	При култури, отглеждани на открито и тревни култури	За градинарски цели
Бор (В)	0,01	0,01
Кобалт (Со)	0,002	—
Мед (Сu)	0,01	0,002
Желязо (Fe)	0,5	0,02
Манган (Mn)	0,1	0,01
Молибден (Mo)	0,001	0,001
Цинк (Zn)	0,01	0,002

ГЛАВА Г

ТОРОВЕ НА ОБЩНОСТТА, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНИ И/ИЛИ ВТОРОСТЕПЕННИ ЕЛЕМЕНТИ С МИКРОЕЛЕМЕНТИ ЗА ЛИСТНО РАЗПРЪСКВАНЕ

Бор (В)	0,01
Кобалт (Со)	0,002
Мед (Сu)	0,002
Желязо (Fe)	0,02
Манган (Mn)	0,01
Молибден (Mo)	0,001
Цинк (Zn)	0,002

ГЛАВА Д

СПИСЪК НА ОРГАНИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОТОРИЗИРАНИ ЗА СВЪРЗВАНЕ В КОМПЛЕКСНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ

Дефиниция на микроелементите в комплексни съединения:

По смисъла на настоящата директива под комплексни съединения с микроелементи се подразбират съединения, в които металът присъства под формата на:

—	хелатиран продукт,

—	продукт в състава на комплексно съединение.

Оторизирани продукти:

Хелатиращи агенти:

Киселина или натриеви соли, калий или амоний на:

етилен диамин тетраоцетната киселина	EDTA	C10H16O8N2
диетилен триамин пентаоцетната киселина	DTPA	C14H23O10N3
етилен диамин-ди (О-хидроксифенил оцетната) киселина	EDDHA	C18H20O6N2
хидрокси 2 етилен диамин триоцетна киселина	HEDTA	C7H18O7N2
етилдиамин-ди (О-хидрокси Р-метил фенил) оцетна киселина	EDDHMA	C20 H24 N2 O6
етилен диамин-ди (5-карбокси 2-хидроксифенил) оцетна киселина	EDDCHA	C20 H20O10N2

2.	Агенти за свързване в комплексни съединения (1)

(1) Списъкът подлежи на изготвяне.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

199

31989L0617

L 357/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 ноември 1989 година

относно изменение на Директива 80/181/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици

(89/617/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 80/181/ЕИО (4), изменена с Директива 85/1/ЕИО (5), предвижда определянето на окончателна дата за използването на законоустановените основни мерни единици, изброени в глава III от приложението; като има предвид, че за някои приети единици и за конкретни случаи на употреба е необходимо да се даде възможност на заинтересованите държави-членки да определят подходяща дата, до която тези мерни единици да бъдат приведени в съответствие със закона;

като има предвид, че член 3, параграф 5 от Директива 80/181/ЕИО дава възможност да се определят нови крайни дати за приемане на допълнителните указания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 80/181/ЕИО с настоящето се изменя, както следва:

В член 1 точки б) и в) се заменят със следното:

„б)	изброените в глава II от приложението, само в държавите-членки, в които са били разрешени на 21 април 1973 г., и до дата, която следва да бъде определена от тези държави;

в)	изброените в глава III на приложението, само в държавите-членки, в които са били разрешени на 21 април 1973 г., и до дата, която ще бъде определена от тези държави. Тази дата трябва да бъде преди 31 декември 1994 г.;

г)	изброените в глава IV на приложението, само в държавите-членки, в които са били разрешени на 21 април 1973 г., и до дата, която ще бъде определена от тези държави. Тази дата трябва да бъде преди 31 декември 1999 година.“

В член 3:

—	в параграф 2 „31 декември 1989 г.“ се заменя с „31 декември 1999 г.“,

—	параграф 5 се заличава.

3.	В член 5 „1 март 1974 г.“ се заменя с „15 май 1983 г.“.

4.	В член 6, алинея втора се заличава.

Приложението се изменя както следва:

а)

глава II се заменя, както следва:

„ГЛАВА II

ЗАКОНОУСТАНОВЕНИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 1, ТОЧКА б), РАЗРЕШЕНИ САМО ЗА СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА УПОТРЕБА

Величина	Мерна единица
Величина	Наименование	Приблизителна стойност		Означение
Пътни знаци, измерване на разстояние и скорост	миля	1 mile =	1 609 m	mile
	ярд	1 yd =	0,9144 m	yd
	фут	1 ft =	0,3048 m	ft
	инч	1 in =	2,54 × 10–2 m	in
Наливна бира и сайдер; мляко в съдове за многократно ползване	пинта	1 pt =	0,5683 × 10–3 m3	pt
Поземлена регистрация	акр	1 ac =	4 047 m2	ac
Сделки с ценни метали	тройунция	1 oz tr =	31,10 × 10–3 kg	oz tr

До датата, посочена в член 1, точка б), единиците, изброени в настоящата глава, могат да се комбинират помежду си или с единиците от глава I, образувайки сложни единици.“

б)	Единицата „клафтер“ от глава III се заличава.

в)

Добавя се следната глава:

„ГЛАВА IV

ЗАКОНОУСТАНОВЕНИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 1 ТОЧКА Г), РАЗРЕШЕНИ ЗА УПОТРЕБА САМО В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОБЛАСТИ

Величина	Мерна единица
Величина	Наименование	Приблизителна стойност		Означение
Морска навигация	клафтер	1 fm =	1,829 m	fm
Бира, сайдер, води, лимонади и плодови сокове в съдове за многократна употреба	пинта	1 pt =	0,5683 × 10–3 m3	pt
	течна унция	1 fl oz =	28,41 × 10–6 m3	fl. oz
Спиртни напитки	джил	1 gill =	0,142 × 10–3 m3	gill
Стоки, продавани на едро в насипно състояние	унция (avoir dupois)	1 oz =	28,35 × 10–3 kg	oz
Стоки, продавани на едро в насипно състояние	паунд	1 lb =	0,4536 kg	lb
Газ	терм	1 therm =	105,506 × 106 J	therm

До датата, посочена в член 1, точка г), единиците, изброени в настоящата глава, могат да се комбинират помежду си и с единиците от глава I, образувайки сложни единици.“

Член 2

Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива в срок от 24 месеца след нейното съобщаване (6).

Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 3

Независимо от Директива 80/181/ЕИО държавите-членки след 31 декември 1989 г. разрешават или продължават да разрешават употребата на допълнителните знаци, предвидени в член 3 от настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 ноември 1989 година.

За Съвета

Председател

R. DUMAS

(1) ОВ C 31, 7.2.1989 г., стр. 7.

(2) ОВ C 120, 16.5.1989 г., стр. 73;

ОВ C 291, 20.11.1989 г.

(3) ОВ С 159, 26.6.1989 г., стр. 3.

(4) ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40.

(5) ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 11.

(6) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 30 ноември 1989 година.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

202

31989L0676

L 398/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

за изменение на Директива 75/106/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки във връзка с предварителното подбиране по обем на някои течности в опаковки за продажби на дребно

(89/676/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 75/106/ЕИО (4), последно изменена с Директива 88/316/ЕИО (5), предвижда пълно хармонизиране на гамата от номинални количества относно някои продукти от лозаро-винарския сектор;

като има предвид, че с оглед развитието в Общността относно винената ферментация, бутилирането и етикетирането на вината, е необходимо да се промени тази гама;

като има предвид, че за да могат да се позволи използването на бутилките, които се връщат като амбалаж и с обем, който не е обхванат от посочената директива, е необходимо да се предвидят в нея специални разпоредби,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 75/106/ЕИО се изменя, както следва:

в член 1 втората алинея се заменя, както следва:

„От приложното поле на настоящата директива се изключват опаковките за продажби на дребно, съдържащи изброените в приложение III продукти:

—	точка 1, буква а) — които са в опаковки с обемна вместимост под 0,25 литра и са предназначени за професионална употреба,

—	точка 2, буква а) и точка 4 — които са предназначени или за консумация в самолети, кораби и влакове или за продажба в безмитните магазини.“

в член 5, параграф 3:

а)	буква а) се заличава;

б)

тиретата на буква в) се заменят, както следва:

„—	0,68 литра, 0,70 литра и 0,98 литра в Испания — до 31 декември 1992 г.,

—	0,46 литра и 0,70 литра в Гърция — до 31 декември 1992 г.“

приложение III, колона I, точка 1, буква а) се изменя, както следва:

а)	добавят се следните цифри: „0,187 (1)-4-8“;

б)	в края на гамата от обеми се заличават следните думи: „0,187 (само за консумация в самолети, кораби)“;

в)

прибавя се следната бележка под линия:

„(1)	Стойност, предназначена само за консумация в самолети, кораби и влакове и за продажба в безмитните магазини.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1990 г. Те и незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ С 31, 7.2.1989 г., стр. 6.

(2) ОВ С 158, 26.6.1989 г., стр. 215 и

ОВ С 291, 20.11.1989 г., стр. 44.

(3) ОВ С 139, 5.6.1989 г., стр. 8.

(4) ОВ L 42, 15.2.1975 г., стр. 1.

(5) ОВ L 143, 10.6.1988 г., стр. 26.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

203

31989L0677

L 398/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

относно осмо изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и за употребата на някои опасни вещества и препарати

(89/677/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че трябва да се приемат мерки, предназначени за постепенното изграждане на вътрешния пазар в периода до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар е пространство без граници между държавите, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано;

като има предвид, че независимо от забраната за пускането на пазара на някои декоративни предмети, предназначени за постигането на светлинни ефекти и състоящи се от стъклени гнезда, съдържащи опасни течни вещества по смисъла на определенията на Директива 67/548/ЕИО (4), последно изменена с Директива 86/431/ЕИО (5), на пазара продължават да се пускат предмети и изделия със същата опасност и риск за употреба в игри за един или повече играчи, понякога дори и с декоративно предназначение;

като има предвид, че следва да се прегледа съдържанието (0,01 тегловни % — 100 ppm) на PCB/PCT в препаратите, включително и отпадъчните масла; като има предвид, че в Директива 87/101/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г., за изменение на Директива 75/439/ЕИО относно унищожаването на отпадъчните масла (6), това съдържание се определя на 0,005 тегловни %;

като има предвид, че бензенът (CAS № 71-34-2) е токсично вещество, което може да засегне централната нервна система и хемопоетичните системи и да причини рак и в частност левкемия; като има предвид, че в това вещество е класифицирано като канцерогенно от категория I в Директива 67/548); като има предвид, че Конвенция 136 и Препоръка 144 на МОТ (Международната организация по труда) регламентира защитата срещу опасности и рискове от бензена;

като има предвид, че следните вещества: 2-нафтиламин (CAS № 91-59-8), 4-нитродифенил (CAS № 92-93-3), 4-аминодифенил (CAS № 92-67-1) и бензидин (CAS № 92-87-5) могат да причинят рак и по-специално рак на пикочната система; като има предвид, че в Директива 67/548/ЕИО тези вещества са класифицирани като канцерогенни от категория I; като има предвид, че независимо от факта, че понастоящем в рамките на Общността тези вещества се произвеждат само в минимални количества под строг контрол и предназначени изключително за изследователски цели, въпреки това, те могат да присъстват в други вещества или препарати под формата на примеси;

като има предвид, че освен конкретните мерки, прилагани единствено за безопасността на работното място, регламентирането на максимално допустима концентрация и ограничения за използването на въпросните вещества самостоятелно или като съставки на препаратите биха подобрили превенцията заболеваемостта от рак на работното място и защитата на потребителите;

като има предвид, че съединенията на олово като цяло и в частност на неговите соли, които са разтворими в стомаха, са опасни за здравето; като има предвид, че съединенията от този вид все още се срещат макар и спорадично в пигментите, използвани за направата на декоративни бои; като има предвид, че употребата им в тези случаи трябва да бъде регламентирана; като има предвид, че Конвенция 13 на МОТ регулира употребата на бяло олово в боите;

като има предвид, че някои препарати, прилагани за обработка срещу обрастването с водорасли и микроорганизми като защитен слой на корпусите на плавателните съдове и/или подводните съоръжения имат вредно въздействие върху водната флора и фауна в резултат от употребата на някои химически съединения и по-специално на съединенията на арсен, живак и калай; като има предвид, че с цел по-доброто опазване на околната среда, употребата на въпросните съединения в препарати от този вид трябва да бъде регламентирана;

като има предвид, че не само ди-µ-оксо-ди-n-бутилкалаенхидрокси-боранът (C8H19BO3Sn, CAS № 75113-37-0) но и получените при неговия разпад/разлагане продукти са вещества, опасни за човека и околната среда, и по-специално за водната среда; като има предвид, че употребата на тези вещества трябва да бъде регламентирана;

като има предвид, че вече приетите от някои държави-членки ограничения върху употребата или пускането на пазара на гореспоменатите вещества или съдържащите ги препарати имат пряко въздействие върху изграждането и функциониранетона вътрешния пазар; като има предвид, че правните разпоредби на държавите-членки в тази област следва да бъдат уеднаквени и впоследствие да се измени приложение I към Директива 76/769/ЕИО (7), последно изменена с Директива 85/610/ЕИО (8);

като има предвид, че сегашното законодателство на Общността, касаещо евентуалното приемане на по-строги ограничения от държавите-членки за употребата на въпросните вещества и препарати на работното място, не е засегнато в настоящата директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 76/769/ЕИО се изменя, както следва:

1.	В точка 1 от лявата графа, стойността 0,01 % в трето тире се заменя с 0,005 %;

Точка 3 се заменя със следния текст:

„3.

Течните вещества или препарати, третирани като опасни съгласно определенията, предвидени в член 2, параграф 2, и критериите от приложение VI, част II, точка Г към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (9), последно изменена с Директива 86/431/ЕИО (10).

Не могат да се употребяват в:

—	декоративни предмети, предназначени за светлинни или цветни ефекти посредством различни фази, като например декоративни лампи и пепелници,

—	фокуси и шеги,

—	игри за един или повече участници или предмети, използвани като такива дори и с декоративни цели.

Към точка 5 (бензен) в дясната графа, се добавя следният текст:

„Не се допуска концентрация равна или над 0,1 % от масата в пускани на пазара вещества и препарати.

Въпреки това, тази разпоредба не се отнася за:

а)	горива, обхванати от Директива 85/210/ЕИО;

б)	вещества и препарати, предназначени за употреба в промишлени процеси, при които емисиите на бензена не надвишават допустимите съгласно действащото законодателство концентрации;

в)	отпадъците, обхванати от Директиви 75/442/ЕИО (11)и 78/319/ЕИО (12).

Добавят се следните точки:

„13.	2-нафтиламин (CAS № 91-59-8) и неговите соли.

Може да не се употребява в концентрации, равни или по-големи от 0,1 тегловни % на пусканите на пазара вещества или препарати.

14.	Бензидин (CAS № 92-87-5) и неговите соли

Въпреки това, тази разпоредба не се отнася за отпадъците, съдържащи едно или повече от въпросните вещества и са предмет на Директиви 75/442/ЕИО и 78/319/ЕИО.

15.	4-нитробифенил (CAS № 92-93-3)

16.	4-аминобифенил (CAS № 92-67-1) и неговите соли

Такива вещества и препарати не могат да се продават на масовия потребител. Дотолкова доколкото не противоречи на други разпоредби на Общността, уреждащи класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества и препарати, върху опаковките на тези продукти трябва четливо и незаличимо да бъде изписан текста:

„Само за професионална употреба“.

17.

Оловни въглероди:

—	неутрален безводен карбонат- PB CO3 (CAS № 598-63-0);

—	триоловен-бикарбонат-дихидроксид- 2Pb CO3 Pb(OH)2 (CAS № 1319-46-6).

Не се допускат като вещества и съставки на препарати, използвани като бои, с изключение на тези, предназначени за поддържането и реставрацията на произведения на изкуството и на исторически сгради и интериора им, освен в случаите, когато страните-членки разрешават използването им на тяхна територия в съответствие с клаузите на Конвенция 13 на МОТ за употребата на бяло олово в боите.

18.	Оловни сулфати PBSO4 (1:1) (CAS № 7446-14-2) Pbx SO4 (CAS № 15739-80-7)

Не се допускат като вещества и съставки на препарати, използвани като бои, с изключение на тези, предназначени за поддържането и реставрацията на произведения на изкуството и на исторически сгради и интериора им, освен в случаите, когато държавите-членки разрешават използването им на тяхна територия в съответствие с клаузите на Конвенция 13 на МОТ за употребата на оловни сулфати в боите.

19.	Живачни съединения

Не се допускат като вещества или съставки на препарати, използвани за:

обработка срещу обрастването с микроорганизми, растения или животни на:

—	корпуси на плавателни съдове;

—	клетки, салове, мрежи и други приспособления или оборудване, използвани за развъждането на риба, миди и ракообразни,

—	потопени изцяло или частично във вода съоръжения или оборудване;

б)	консервиране на дърво;

в)	импрегниране на индустриални тъкани и прежди за производството им, предназначени за голямо натоварване;

г)	пречистване на промишлени води независимо от употребата им.

20.	Арсенови съединения

Не се допускат като вещества и съставки на препарати, използвани за:

обработка срещу обрастването с микроорганизми, растения или животни на:

—	корпуси на плавателни съдове;

—	клетки, салове, мрежи и други приспособления или оборудване, използвани за развъждането на риба, миди и ракообразни,

—	потопени изцяло или частично във вода приспособления или оборудване;

б)

консервиране на дърво.

В този случай, забраната не се отнася за разтворите на неорганични соли от вида „CCA“ (мед-хром-арсен), използвани за импрегниране на дърво в промишлени инсталации — във вакуум или под налягане.

В допълнение, държавите-членки имат право да разрешат допълнително употребата на тяхна територия на препарати от вида „DFA“ (динитрофенол-флуорид-арсен) за повторна обработка на мястото на съществуващи дървени стълбове, поддържащи надземни кабели. Тези препарати трябва задължително да се използват от професионалисти посредством вакуум или под налягане.

2.	Не се допускат като вещества или съставки на препарати, предназначени за пречистване на промишлени води независимо от предназначението им.

21.	Органокалаени съединения

Не се допускат като вещества или съставки на препарати, използвани за предпазване от обрастване с микроорганизми, растения или животни върху:

a)	корпуси на плавателни съдове с обща дължина съгласно ISO 8666 не по-малко от 25 метра;

б)	клетки, салове, мрежи и всякакви други съоръжения и оборудване за развъждане на риба, миди и ракообразни;

в)	частично или изцяло потопени във вода съоръжения или оборудване.

Тези вещества и препарати не могат:

—	да се пускат на пазара единствено в опаковки с вместимост, равна или по-голяма от 20 л;

—	да се предлагат за продажба на масовия потребител, а само за професионална употреба.

Без да се засяга прилагането на други разпоредби на Общността относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества и препарати, на опаковката на въпросните препарати, трябва четливо и незаличимо да бъде изписан текстът:

„Да не се използва за третирането на плавателни съдове с обща дължина под 25 м и на съоръжения или оборудване за развъждане на риба, миди и ракообразни.“;

„Само за професионална употреба“.

2.	Може да не се използва като вещества и съставки на препарати, предназначени за пречистване на индустриални води, независимо от предназначението им.

22.	Ди-µ-оксо-ди-n-бутилкалаенхидрокси-боран (C8H19BO3Sn), (CAS № 75113-37-0) (DBB)

Забранява се в концентрация, равна или по-голяма от 0,1 % пускани на пазара вещества или съставки на препарати. Въпреки това, тази разпоредба не се отнася за употребата на DBB или на съдържащи DBB препарати, ако са предназначени единствено за производството на готови продукти, в които концентрацията на въпросното вещество е по-малка от 0,1 %.“

Член 2

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно осемнадесет месеца след датата на нейното приемане. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията, най-късно осемнадесет месеца след приемането на настоящата директива, текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ С 43, 16.2.1988 г., стр. 9.

(2) ОВ С 96, 17.4.1989 г., стр. 190, и

ОВ C 256, 9.10.1989 г., стр. 70.

(3) ОВ 175, 4.7.1988 г., стр. 10., и

ОВ C 337, 31.12.1987 г., стр. 7.

(4) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(5) ОВ L 247, 1.9.1986 г., стр. 1.

(6) ОВ L 42, 12.2.1987 г., стр. 43.

(7) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.

(8) ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 1.

(9) ОВ № 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(10) ОВ L 247, 1.9.1986 г., стр. 1.“

(11) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39

(12) ОВ L 84, 31.3.1978 г., стр. 43.“;

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

208

31989L0678

L 398/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

за изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати

(89/678/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че населението и околната среда са непрекъснато изложени на нови рискове, породени от продължителната употребата на химически продукти; като има предвид, че при установяване на вредата, и по-специално на онези случаи, които крият сериозни последици за здравето на човека, следва да се предприемат незабавни действия за забрана или ограничаване на търговията или употребата на опасните вещества и препарати на общностно равнище;

като има предвид, че Директива 76/769/ЕИО (4) в настоящата си формулировка предвижда само привеждането на приложенията в съответствие с достиженията на техническия прогрес да могат да се решават от Комисията, подпомагана от комитет, и че следователно всеки отделен случай на привеждане в съответствие трябва да бъде още и обект на решение от страна на Съвета;

като има предвид, че техническият прогрес налага необходимостта от бързо привеждане в съответствие на условията, залегнали в приложението към Директива 76/769/ЕИО; като има предвид, че за да се улесни прилагането на въпросните задължителни мерки, е необходимо да се въведе процедура, предвиждаща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията; като има предвид, че трябва да се предвидят условия за въвеждането на подобна процедура, действаща в рамките на комитет, а също така и за приемането на подобни изменения съгласно процедурата по член 21 от Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества (5), последно изменена с Директива 88/490/ЕИО (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА.

Член 1

Към Директива 76/769/ЕИО се добавя следният нов член:

„Член 2a

Необходимите изменения за привеждане в съответствие с достиженията на техническия прогрес на приложенията по отношение на веществата и препаратите, вече обхванати от настоящата директива, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 21 от Директива 67/548/ЕИО (7), последно изменена с Решение 88/490/ЕИО (8).

Член 2

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ C 117, 4.5.1988 г., стр. 14.

(2) ОВ C 262, 10.10.1988 г., стр. 84, и

ОВ C 291, 20.11.1989 г., стр. 55.

(3) ОВ C 377, 12.12.1988 г., стр. 7.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.

(5) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(6) ОВ L 259, 19.9.1988 г., стр. 1.

(7) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(8) ОВ L 259, 19.9.1988 г., стр. 1.“

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

209

31989L0680

L 398/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

за изменение на Директива 77/536/ЕИО за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански и горски трактори

(89/680/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

като взе предвид Договора за основаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейският парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е необходимо да се приемат мерки, съобразени с целта на постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар съставлява пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че член 9 от Директива 77/536/ЕИО (4), последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (5), ограничава обхвата на цитираната директива за колесни селскостопански и горски трактори с маса между 1,5 и 4,5 тона; като има предвид, че нарастване от 1,5 тона за максималната маса, както е предвидена до сега не би имало някакви съществени недостатъци от гледна точка на безопасността при движение по пътищата и безопасността при работа на полето;

като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане на трактори с маса между 4,5 и 6 тона могат да бъдат третирани по същия начин, както тези на трактори с маса между 1,5 и 4,5 тона и следователно може да се съгласува ползата от същите правила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В член 9, четвъртото тире от Директива 77/536/ЕИО, „маса между 1,5 и 4,5 тона“ се замества с „маса между 1,5 и 6 тона“.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до дванадесет месеца, считано от 3 януари 1990 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ С 324, 17.12.1988 г., стр. 14.

(2) ОВ С 120, 16.5.1989 г., стр. 17 и

ОВ С 256, 9.10.1989, стр. 75.

(3) ОВ С 102, 24.4.1989 г., стр. 8.

(4) ОВ L 220, 29.8.1989 г., стр. 1.

(5) ОВ L 192, 11.7.1987, стр. 43.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

210

31989L0681

L 398/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

за изменение на Директива 87/402/ЕИО относно предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори, с тясна колея

(89/681/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е необходимо да се приемат мерки с цел постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар съставлява пространство без вътрешни граници, в коeто е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че член 12 от Директива 87/402/ЕИО (4) постановява, че въпросната директива се допълва с разпоредби, които въвеждат допълнителни изпитвания на удар в рамките на процедурата за динамични изпитвания;

като има предвид, че тъй като вече е предвидено провеждането на допълнително изпитване в рамките на процедурата за статични изпитвания, е също така необходимо да се предвиди възможност за допълнително изпитване в рамките на процедурата за динамични изпитвания — която отразява по-точно ситуацията в случай на преобръщане на трактора — за да може тези две изпитвателни процедури да придобият еквивалентна стойност и да се премахне съществуващото към момента несъответствие между тях;

като има предвид, че във връзка с надеждността на параметрите и изчисленията, резултатите от практическите експерименти, проведени върху задно разположените защитни конструкции, могат да бъдат отнесени към същия тип, но разположени отпред конструкции,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 87/402/ЕИО се изменя, както следва:

В приложение IV-A точка 1.6 се заменя със следния текст:

„1.6. Допълнителни изпитвания

1.6.1. Ако в хода на изпитването на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да се считат за пренебрежими, веднага след изпитванията на удар, причинили появата на въпросните пукнатини и скъсвания, се провежда второ, аналогично изпитване при височина на спускане:

Formula

където „а“ е съотношението между постоянната деформация и еластичната деформация (a = Dp/De), измерени в точката на удара.

Допълнителната постоянна деформация вследствие на втория удар не трябва да бъде по-голяма от 30 % от постоянната деформация, която е резултат на първия удар.

За да може да се проведе допълнителното изпитване, е необходимо да се измери еластичната деформация в хода на всички изпитвания на удар.

1.6.2. Ако в рамките на изпитването на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на въпросните пукнатини и скъсвания, се провежда второ аналогично изпитване при сила равна на 1,2 Fv.“;

2.	В приложение VI се въвежда следната точка: 7.3. Информация за и резултати от допълнителното динамично изпитване“.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 12 месеца след 3 януари 1990 г. Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ C 305, 30.11.1988 г., стр. 7.

(2) ОВ C 120, 16.5.1989 г., стр. 70 и

ОВ C 256, 9.10.1989 г., стр. 76.

(3) ОВ C 102, 24.4.1989 г., стр. 6.

(4) ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 1.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

212

31989L0682

L 398/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

за изменение на Директива 86/298/ЕИО относно задно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесни селскостопански и горски трактори с тясна колея

(89/682/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е необходимо да се приемат мерки с цел постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар съставлява пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че член 13 от Директива 86/298/ЕИО (4) определя, че действащите в момента разпоредби се допълват от разпоредбите, които въвеждат допълнителни изпитвания за удар към процедурата за динамично изпитване;

като има предвид, че допълнително изпитване е било вече предвидено за случая на процедура за статично изпитване, е необходимо да се фиксира също така и допълнително изпитване към процедурата за динамично изпитване — изпитване, което най-точно отразява положението в случай на преобръщане на трактор — така че двете процедури, отнасящи се съответно до статичното изпитване и до динамичното изпитване, да бъдат направени еквивалентни и съществуващият дисбаланс между тези две изпитвания да бъде премахнат;

като има предвид, че чисто теоретичните параметри и изчисления, на които първоначално се основаваше допълнителното динамично изпитване за удар, са били подложени на практически опити, които не оставят никакво съмнение по отношение на тяхната надеждност;

като има предвид, че е необходимо също така да се измени приложното поле на Директива 86/298/ЕИО, за да се изясни съдържанието на второто тире от член 1, отнасящ се до гумите, монтирани на предната и задната оси, и така да се премахне всякаква възможност за различни тълкувания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 86/298/ЕИО се изменя, както следва:

второто тире от член 1 се заменя със следния текст:

„—

фиксирана или регулируема минимална колесна ширина, по-малка от 1 150 mm при осите, които са оборудвани с най-широките гуми; тъй като оста, която е оборудвана с най-широките гуми се приема, че е регулирана на максимална ширина от 1 150 mm, другата ос трябва да може да се регулира по такъв начин, така че проекцията на външните ръбове на най-тесните гуми да не надвишава тази на външните ръбове на гумите, поставени върху оста с най-широките гуми. Когато и двете оси са оборудвани с колела и гуми с еднакъв размер, фиксираната или регулируемата ширина на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 mm“.

в приложение II точка 3.1.1 се заменя със следния текст:

3.1.1. След всяко отделно изпитване от процедурата за динамично изпитване не трябва да се проявяват счупвания или пукнатини, както са описани в точка 3.1 от приложение III(А).

Ако по време на динамичното изпитване се появят значителни счупвания или пукнатини, допълнително изпитване за удар или изпитване за смачкване, както е определено в точка 1.6 от приложение III(А), трябва да бъде проведено веднага след изпитването, причинило появата на тези счупвания или пукнатини.“

в приложение III(А) точка 1.6 се заменя със следния текст:

„1.6. Допълнителни изпитвания

1.6.1. Ако счупвания или пукнатини, които не могат да бъдат считани за незначителни, се появят по време на изпитване за удар, трябва да се пристъпи към второ подобно изпитване, но с височина на падане, равна на:

Formula

веднага след изпитването за удар, предизвикало появата на тези счупвания или пукнатини, като „а“ е съотношението на трайната деформация към еластичната деформация (a = Dp/De), измерени в точката на удара.

Допълнителната трайна деформация, дължаща се на втория удар, не трябва да надвишава 30 % от трайната деформация, дължаща се на първия удар.

За да може да се проведе допълнителното изпитване, е необходимо да се измерва еластичната деформация по време на всички изпитвания за удар.

1.6.2. Ако, по време на изпитване за смачкване се появят значителни счупвания или пукнатини, трябва да се пристъпи към провеждането на второ подобно изпитване за смачкване, но със сила равна на 1,2 Fv, веднага след изпитването за смачкване, причинило появата на тези счупвания и пукнатините.“

4.	в приложение VI се добавя следната точка: 7.3. Посочване и резултати от всяко допълнително динамично изпитване.“

Член 2

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ № С 311, 6.12.1988 г., стр. 9.

(2) ОВ № С 120, 16.5.1989 г., стр. 70 и

ОВ № С 256, 9.10.1989 г., стр. 77.

(3) ОВ № С 102, 24.4.1989 г., стр. 5.

(4) ОВ L 186, 8.7.1986 г., стр. 26.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

214

31989L0686

L 399/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства (ЛПС)

(89/686/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид необходимостта от приемане на мерки, имащи за цел прогресивно изграждане на вътрешния пазар в срок до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар включва област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитал;

като има предвид, че различните държави-членки през последните години са приели разпоредби относно различни елементи от личните предпазни средства, с оглед най-вече опазването на общественото здраве, подобряването безопасността на работа и осигуряването на защита на потребителя;

като има предвид, че националните разпоредби често са много подробни по отношение на изискванията, свързани с проектирането, производството, качеството, тестването и сертифицирането на личните предпазни средства с оглед защитата на отделните хора от наранявания и болести;

като има предвид по-специално, че националните разпоредби относно безопасността на труда правят използването на лични предпазни средства задължително; като има предвид, че много изисквания задължават производителите да предоставят съответната лични предпазни средства на разположение на служителите си при отсъствие или непълнота на приоритетните мерки за обществена защита;

като има предвид, че в различните държави-членки националните разпоредби относно личните предпазни средства се различават значително; като има предвид, че по такъв начин те могат да създадат пречка за търговията с преки последици за създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че е необходимо да се хармонизират тези различни национални разпоредби, за да осигури свободно движение на тези продукти, без по никакъв начин да се намаляват действащите в момента нива на защита, които вече се изискват в държавите-членки, и да се предвиди всякакво необходимо повишаване на същите;

като има предвид, че определените в настоящата директива разпоредби относно дизайна и производството на лични предпазни средства, които са от ключово значение по-специално за усилията за осигуряване на по-безопасна работна среда, не накърняват разпоредбите относно използването на такива средства и организацията на здравето и безопасността на работещите на работното място;

като има предвид, че настоящата директива определя само основните изисквания, на които трябва да отговарят личните предпазни средства; като има предвид, че с цел улесняване доказването на съответствието с тези основни изисквания е важно да съществуват хармонизирани европейски стандарти, по-специално, за дизайна и производството, както и спецификациите и методите на тестване, приложими за личните предпазни средства, при положение, че спазването на същите налага задължителното съответствие на тези продукти на гореспоменатите изисквания; като има предвид, че такива хармонизирани европейски стандарти се изготвят от независими източници и трябва да запазят статута на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел компетентните органи, упълномощени да приемат хармонизирани стандарти в съответствие с общите насоки, ръководещи сътрудничеството между Комисията и тези органи, ратифицирани на 13 ноември 1984 г., са Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският комитет за електротехническа стандартизация (Cenelec); като има предвид, че за целите на настоящата директива хармонизиран стандарт е текст, съдържащ технически спецификации (европейски стандарт или документ за хармонизация), които са приети от една или и от двете гореспоменати институции по инициатива на Комисията, в съответствие с Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. относно установяване на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (4), изменена с Директива 88/182/ЕИО (5) и съгласно гореспоменатите общи насоки;

като има предвид, че до приемането на хармонизираните стандарти, които ще са многобройни поради широкия обхват на приложение и подготовката на които в рамките на крайните срокове, определени за създаване на вътрешния пазар, ще изисква много работа, препоръчително е да се запази, на преходна основа и при изпълнение на изискванията на Договора, статуквото по отношение на съответствията със съществуващите национални стандарти за лични предпазни средства, които не влизат в обхвата на хармонизираните стандарти до датата на приемане на настоящата директива;

като има предвид, че при настоящата обща и хоризонтална същност на ролята, която се изпълнява от Постоянния комитет, основан в съответствие с член 5 от Директива 83/189/ЕИО в областта на политиката на стандартизация в Общността и по-специално участието му в подготовката на приложенията за стандартизация и оперирането със съществуващите европейски споразумения за стандартизация, този Постоянен комитет е особено подходящ за задачата да подпомага Комисията при контрола на спазването на хармонизираните стандарти на територията на Общността;

като има предвид, че спазването на тези технически изисквания трябва да се контролира, за да се осигури защитата на потребителя и третата страна; като има предвид, че съществуващите процедури за мониторинг могат съществено да се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че за да се избегнат многобройните проверки, които само ще препятстват свободното движение на лични предпазни средства, следва да се предвиди разпоредба за взаимно признаване на инспекциите, проведени в държавите-членки; като че, с цел улесняване на такова признаване, необходимо е в частност да се определят хармонизирани процедури на Общността и да се хармонизират критериите, които трябва да се отчитат при избор на институции, отговорни за прегледите, контрола и проверките;

като има предвид, че законодателната структура следва да бъде подобрена, така че социалните партньори да дават ефективен и подходящ принос към процеса на стандартизация,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ, ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ

Член 1

1. Настоящата директива се отнася за лични предпазни средства, наричани по-долу „ЛПС“.

Тя определя условията, определящи пускането им на пазара и свободното им движение в рамките на Общността, както и основните изисквания за безопасност, които ЛПС трябва да изпълняват, за да осигурят защитата на здравето и безопасността на ползвателите.

2. За целите на настоящата директива, ЛПС е всяко съоръжение или приспособление, проектирано за носене или държано за лична защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността.

ЛПС също така обхваща:

а)	единица, съставена от няколко съоръжения или приспособления, които са интегрално свързани от производителя за защита на човека срещу един или повече едновременни риска;

б)	защитно съоръжение или приспособление, комбинирано — с възможност за разделяне или неразделно — с лична незащитна екипировка, носен или държан от човек за извършване на конкретна дейност;

в)	взаимозаменяеми компоненти на ЛПС, които са основни за задоволителното им функциониране и се използват единствено за такава екипировка.

3. Всяка система, пусната на пазара заедно с ЛПС за свързването ѝ с друг външен, допълнителен уред, се разглежда като интегрална част от тези средства, дори ако системата не е предназначена за постоянно носене или държане от потребителя за целия период на излагане на риск.

4. Настоящата директива не се отнася за:

—	ЛПС, попадащи в обхвата на други директиви, предназначени да постигнат същите цели по отношение на пускането на пазара, свободно движение на стоки и безопасността, като настоящата директива,

—	класовете ЛПС, определени в списъка на невключени продукти в приложение I, независимо от причините за невключване, посочени в първо тире.

Член 2

1. Държавите-членки предприемат всички съответни мерки за осигуряване ЛПС, посочени в член 1, да могат да бъдат пускани пазара и да се пуска в употреба само ако при правилна поддръжка и употреба по предназначение запазват здравето и осигуряват безопасността на потребителите без увреждане на здравето или безопасността на други лица, домашни животни или стоки.

2. Настоящата директива не накърнява правото на държавите-членки да определят — в съответствие с Договора — всякакви изисквания, които намират за необходими за осигуряване защитата на потребителя, при условие че това не предизвиква модифициране на ЛПС, в резултат на което те да не съответстват на разпоредбите на настоящата директива.

3. Държавите-членки не възпрепятстват представянето на търговски панаири, изложения и др. на ЛПС, които не са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, при условие че се предоставя подходяща информация, привличаща вниманието към този факт и към това, че придобиването и използването за всякакви цели на тези предпазни средства са забранени, докато те не бъдат приведени в съответствие от производителя или представителя му в Общността.

Член 3

ЛПС, посочени в член 1, трябва да удовлетворяват основните изисквания за здраве и безопасност, определени в приложение II.

Член 4

1. Държавите-членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на ЛПС или компоненти на ЛПС, които удовлетворяват разпоредбите на настоящата директива и които носят маркировка на ЕО.

2. Държавите-членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на компоненти на ЛПС, които не носят маркировка на ЕО и които са предназначени за включване в ЛПС, при условие че те не са основни за задоволителното ѝ функциониране.

Член 5

1. Държавите-членки разглеждат ЛПС, разгледана в член 8, параграф 3, носещи маркировка на ЕО и по отношение на която производителят е в състояние при поискване да представи декларацията за съответствие, разгледана в член 12, като съответстващи на основните изисквания, разгледани в член 3.

2. Държавите-членки приемат за дадено, че ЛПС, разгледана в член 8, параграф 2, удовлетворява основните изисквания на член 3, ако носи маркировка на ЕО, по отношение на която производителят е в състояние при поискване да представи не само декларацията за съответствие, посочена в член 12, но и сертификата, издаден от органа, за който е дадена нотификация в съответствие с член 9, удостоверяващ изпълнението на съответните национални стандарти, транспониращи хармонизираните стандарти, оценени на ниво изследване на типа ЕО в съответствие с първо тире на член 10, параграф 4, букви а) и б).

В случаите, когато производителят не е приложил или е приложил само частично хармонизираните стандарти, или където такива стандарти не съществуват, сертификатът, издаден от органа, за който е дадена нотификация, трябва да удостовери съответствието с основните изисквания в съответствие с второто тире от член 10, параграф 4, букви а) и б).

3. ЛПС, посочени в член 8, параграф 2, за които няма налични хармонизирани стандарти, може на преходно основа, най-късно до 31 декември 1992 г., да продължават да бъдат предмет на международни разпоредби, които вече са в сила към датата на приемане на настоящата директива, при условие че тези разпоредби са съвместими с разпоредбите от Договора.

4. Комисията публикува позоваванията на хармонизираните стандарти в Официален вестник на Европейските общности.

Държавите-членки публикуват националните стандарти, с които се транспонират хармонизираните стандарти.

5. Държавите-членки осигуряват до 30 юни 1991 г. да бъдат взети съответните мерки, които да дадат възможност на социалните партньори да имат влияние на национално равнище върху процеса на формулиране на националните стандарти и тяхното преглеждане.

Член 6

1. Ако държава-членка или Комисията решат, че хармонизираните стандарти, разгледани в член 5, не удовлетворяват напълно съответните основни изисквания от член 3, Комисията и засегнатата държава-членка могат да отнесат въпроса до комитета, създаден съгласно директива 83/189/ЕИО (4), като посочат причините за това. Комитетът незабавно дава становището си.

В контекста на становището на комитета, Комисията нотифицира държавата-членка дали е необходимо съответните стандарти да бъдат изтеглени от публикациите, направени в изпълнение на член 5.

2. Постоянният комитет, учреден съгласно член 6, параграф 2 от Директива 89/392/ЕИО (6), може да бъде известен според процедурата, описана по-долу, за всеки въпрос, възникнал във връзка с въвеждането и практическото прилагане на настоящата директива.

Представителят на Комисията представя пред комитета вариант на мерките, които ще се вземат. Комитетът дава становището си по разглеждания вариант в рамките на срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо чрез гласуване.

Становището се протоколира най-подробно; освен това, всяка държава-членка има право да поиска становището ѝ да се протоколира подробно.

Комисията взема предвид в най-голяма степен становището на комитета. Тя информира комитета за начина, по който е възприето становището му.

Член 7

1. Ако държава-членка открие, че ЛПС, носещи маркировка на ЕО и използвани по предназначение, може да застрашат безопасността на хора, домашни животни или имущество, тя взема всички необходими мерки за изтегляне на тази екипировка от пазара и забрана на пускането ѝ на пазара или свободното ѝ движение.

Засегнатата държава-членка незабавно уведомява Комисията за тези действия, като посочва причините за решението си и по-специално, като посочва дали несъответствието се дължи на:

а)	неизпълнение на основните изисквания, посочени в член 3;

б)	неудовлетворително прилагане на стандартите, посочени в член 5;

в)	недостатъци в стандартите, посочени в член 5.

2. Комисията възможно най-скоро провежда обсъждания със засегнатите страни. Ако след такива консултации Комисията реши, че предприетите действия са оправдани, тя незабавно уведомява за това засегнатата държава-членка и всички останали държави-членки. Ако след такива консултации Комисията реши, че предприетите действия не са оправдани, тя незабавно уведомява за това засегнатата държава-членка и производителя или упълномощения му представител в Общността. Ако решението, посочено в параграф 1, е в отговор на недостатъци в стандартите, Комисията отправя въпроса към Комитета, посочен в член 6, параграф 1, в случай че засегнатата държава-членка възнамерява да се придържа към решението си и да предприеме процедурите, посочени в член 6, параграф 2.

3. Ако неотговарящите на съответните изисквания ЛПС носят маркировка на ЕО, засегнатата държава-членка взема подходящи мерки по отношение на отговорните за нанасянето на маркировката и съответно информира Комисията и останалите държави-членки.

4. Комисията осигурява държавите-членки да се информират за развитието и резултатите от процедурата, предвидена в настоящия член.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРИ ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ

Член 8

1. Преди пускане на ЛПС на пазара, производителят или упълномощеният му представител в Общността събират техническата документация, посочена в приложение III, така че да може при необходимост тя да се представи на компетентните органи.

2. Преди пускането в серийно производство на веки тип ЛПС, различен от посочените в параграф 3, производителят или упълномощеният му представител в Общността представят модел за изследване на типа ЕО, както е посочено в член 10.

3. Изследване на типа ЕО не се изисква в случаите на модели ЛПС с прост дизайн, при които проектантът приема, че потребителят може самостоятелно да прецени предлаганото ниво на защита срещу засегнатите минимални рискове, ефектът от които, когато е постепенен, може безопасно и навреме да се определи от потребителя.

Тази категория обхваща единствено ЛПС, предназначена да предпазва потребителя от:

—	механично действие, ефектът от който е повърхностен (градинарски ръкавици, напръстници и др.),

—	почистващи материали със слабо действие и лесно обратим ефект (ръкавици, предпазващи от разредени разтвори на почистващи препарати и др.),

—	рискове, свързани с работа с горещи части, които не излагат потребителя на температура над 50 °С или на опасни удари (ръкавици, престилки за професионална употреба и др.),

—	атмосферни агенти, които не са от извънреден или екстремен характер (шапки и др. екипировка за глава, сезонно облекло, обувки и др.),

—	незначителни удари и вибрации, които не засягат жизненоважни части на тялото и ефектите от които не могат да причинят необратими поражения (леки каски, ръкавици, леки обувки и др.)

—	слънчева светлина (слънчеви очила).

4. Производството на ЛПС е предмет на:

а)

по избор на производителя, на една от двете процедури, посочени в член 11, в случай на ЛПС със сложен дизайн, предназначена за защита от смъртоносна опасност или от опасности, които могат сериозно и необратимо да увредят здравето, непосредствения ефект от които, според проектанта, потребителят няма да може да оцени достатъчно бързо. Тази категория обхваща изключително:

—	филтриращи дихателни апарати за защита от твърди или течни аерозоли или дразнещи, опасни, токсични или радиотоксични газове,

—	апарати за защита на дишането, предоставящи пълна изолация от атмосферата, включително тези за употреба при подводна работа,

—	ЛПС, предоставящи само ограничена защита срещу химични атаки или йонизираща радиация,

—

предпазни средства за спешни случаи, използвана при високотемпературна среда, ефектът от която и сравним с този на температура на въздуха от 100°С или повече и които могат да се характеризират или да не се характеризират с наличие на инфрачервена радиация, пламъци или изхвърляне на големи количества разтопен материал,

—	предпазни средства за спешни случаи, използван при нискотемпературна среда, ефектът от която са сравними с тези на температура на въздуха от 50°С или по-малко,

—	ЛПС за защита от падане от височини,

—	ЛПС за защита от електрически рискове и опасни напрежения или такава използвана за изолация при работа с високо напрежение,

—	мотоциклетни каски и очила;

б)	декларацията за съответствие на ЕО, посочена в член 12 за всякакви ЛПС.

Член 9

1. Всяка държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки за органите, одобрени за извършване на процедурите за сертифициране, посочени в член 8. Комисията публикува с информационна цел в Официален вестник на Европейските общности и редовно да актуализира списък с имената на тези органи, както и предоставените им отличителни номера.

2. Държавите-членки прилагат критериите, определени в приложение V при оценяване на органите, които да бъдат посочени в такава нотификация. Органите, които изпълняват критериите за оценяване, определени в съответните хармонизирани стандарти, се разглеждат като отговарящи на тези критерии.

3. Държава-членка оттегля одобрението си от такава институция, ако констатира, че последната вече не изпълнява критериите, посочени в приложение V. Тя незабавно уведомява Комисията и останалите държави-членки за действията си.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТИПА ЕО

Член 10

1. Типовото изпитване ЕО е процедура, при която одобреният инспектиращ орган установява и сертифицира, че разглежданият модел ЛПС изпълнява съответните разпоредби от настоящата Директива.

2. Молба за изследване на типа ЕО се подава от производителя или от упълномощения му представител само до един одобрен инспектиращ орган по отношение на разглеждания модел. Оторизираният представител е установен в Общността.

3. Молбата съдържа:

—	име и адрес на производителя или оторизирания му представител и на завода-производител на въпросните ЛПС,

—	техническа документация на производителя, разгледана в приложение III.

Тя се придружава от подходящ брой образци за одобрение.

4. Инспектиращият орган, за който е дадена нотификация, провежда изследване на типа ЕО съгласно със следните процедури:

а)

Проверка на техническата документация на производителя

—	Той провери техническата документация на производителя, за да установи съответствието ѝ по отношение на хармонизираните стандарти, посочени в член 5.

—

Когато производителят не е приложил, или е приложил само частично хармонизираните стандарти или когато няма такива стандарти, органът, за който е дадена нотификация, проверява съответствието на техническите спецификации, използвани от производителя по отношение на основните изисквания, преди да провери техническата документация на производителя, за да установи съответствието ѝ по отношение на тези технически спецификации.

б)

Изпитване на модела

—	При изпитването на модела инспектиращият орган потвърждава, че той е произведен съгласно техническата документация на производителя и че може да се използва по предназначението си напълно безопасно.

—	Той провежда всички необходими изпитвания и тестове, за да установи съответствието на модела с хармонизираните стандарти.

—

Когато производителят не е приложил, или е приложил само частично хармонизираните стандарти или когато няма такива стандарти, упълномощената институция, за която е дадена нотификация, провежда необходимите изпитвания и тестове, за да установи съответствието на модела с техническите спецификации, използвани от производителя, от гледна точка на това дали удовлетворяват тези основни изисквания.

5. Ако моделът удовлетворява съответните разпоредби, инспектиращият орган издава сертификат за изследване на типа ЕО и уведомява за това подателя. Този сертификат възпроизвежда заключенията от проверките, отбелязва всички условия, свързани с издаването му и включва описанията и чертежите, необходими за идентифициране на одобрения модел.

Комисията, останалите одобрени инспектиращи органи и останалите държави-членки могат да получат копия от сертификата и при обосновано поискване - екземпляр от техническата документация на производителя и отчетите от проведените изпитвания и тестове.

Документацията се намира на разположение на компетентните органи в продължение на 10 години от пускането на ЛПС на пазара.

6. Всеки инспектиращ орган, който откаже да издаде сертификат за изследване на типа ЕО, информира за този факт останалите одобрени инспектиращи органи. Инспектиращ орган, който оттегля сертификат за изследване на типа ЕО, информира за това одобрилата го държава-членка. Тази държава-членка тогава информира останалите държави-членки и Комисията, като посочва причините за решението.

ПРОВЕРКА НА ПРОИЗВЕДЕНА ЛПС

Член 11

1. Производителят предприема всички необходими стъпки, за да осигури, производственият процес, включително изпитванията на ЛПС и тестовете, да гарантира хомогенността на продукцията и съответствието на ЛПС с типа, описан в сертификата за типово одобрение ЕО и със съответните основни изисквания на настоящата директива.

2. Избраният от производителя орган, за който е направена нотификация провежда необходимите проверки. Тези проверки се извършват произволно, обикновено на интервали от най-малко една година.

3. Органът, за който е направена нотификация прави преглед и провежда съответните тестове, определени в хармонизираните стандарти или необходими за установяване съответствието с основните изисквания на настоящата директива, на подходящ образец ЛПС с цел проверяване съответствието им.

4. Когато органът не е същият, който е издал съответния сертификат за типово одобрение ЕО, той се свързва с органа, за който е направена нотификация в случай на възникване на трудности във връзка с оценката на съответствието на образците.

5. Органът, за който е направена нотификация предоставя на производителя отчет за тестовете. Ако в отчета се заключава, че продукцията не е хомогенна или че проверената ЛПС не съответства на сертификата за типово одобрение ЕО или на съответните основни изисквания, органът взема подходящи за природата на отчетения недостатък или недостатъци мерки и информира по съответен начин държавата-членка, дала нотификацията.

6. Производителят трябва да е в състояние при поискване да представи отчета от органа, за който е направена нотификация.

1. Система

а)

Според тази процедура, производителят подава заявление за одобрение на системата му за контрол на качеството пред орган, за който е направена нотификация по негов избор.

Това заявление включва:

—	цялата информация, свързана с категорията на разглежданата ЛПС, включително, където е подходящо, документацията за одобрения модел,

—	документация за системата за контрол на качеството,

—	предприетото за спазване на задълженията, свързани със системата за контрол на качеството и за поддържане на нейната достатъчност и ефикасност.

б)

По системата за контрол на качеството, за всяка единица ЛПС се провежда изпитване и съответните тестове, разгледани в раздел А, параграф 3, за проверяване спазването на съответните основни изисквания на настоящата директива.

Документацията за системата за контрол на качеството по-специално включва подходящи описания на:

—	целите по отношение на качеството, организационния график, отговорностите на ръководството и техните правомощия по отношение на качеството на продукцията,

—	проверките и тестовете, които трябва да се проведат след производството,

—	използваните средства за проверка на ефикасната работа на системата за контрол на качеството.

в)

Органът оценява системата за контрол на качеството, за да определи дали тя изпълнява разпоредбите на параграф 1, буква б). Тя приема, че системите за контрол на качеството, при които се прилагат съответните хармонизирани стандарти, изпълняват тези разпоредби.

Органите, които извършват одита, правят всички необходими обективни оценки на компонентите на системите за контрол на качеството и по-специално проверяват дали системата осигурява съответствие на произвежданите ЛПС с одобрения модел.

Решението трябва да се изпраща на производителя. То трябва да включва заключенията от проверката и обосновано решение по оценката.

г)

Производителят информира органа, който е одобрила системата за контрол на качеството, относно всички планове за промяна в системата за контрол на качеството.

Органът преглежда предлаганите промени и решава дали променената система за контрол на качеството удовлетворява съответните разпоредби. Тя изпраща решението си на производителя. Това включва заключенията от проверката и обосновано решение по оценката.

2. Надзор

а)	Целта на надзора е да осигури производителят да изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрените системи за контрол на качеството.

б)

Производителят упълномощава институцията за инспекционни цели да има достъп до районите на инспекция, тестване и съхранение на ЛПС и да предостави на органа цялата изисквана информация, по-специално:

—	документация за системата за контрол на качеството,

—	техническа документация,

—	инструкции за контрол на качеството.

в)	Органът периодично прави проверки за да осигури производителят да поддържа и прилага одобрената система за контрол на качеството и да снабдява производителя с екземпляр от отчета от проверката.

г)	Освен това, органът може да прави посещения на производителя без предварително предизвестяване. В хода на такива посещения органът предоставя на производителя отчет за посещението и ако е подходящо, отчета от проверката.

д)	Производителят трябва да е в състояние при поискване да представи отчетите от упълномощения орган.

ЕО ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

Член 12

ЕО декларация за съответствие е процедура, при която производителят:

1.	попълва декларация, като използва образеца, посочен в приложение VI, удостоверяваща, че пуснатите на пазара ЛПС отговарят на разпоредбите на настоящата директива, с оглед представянето ѝ пред компетентните власти;

2.	нанася маркировката на ЕО за съответствие, предвидена в член 13, на всички ЛПС.

ГЛАВА III

МАРКИРОВКА НА ЕО

Член 13

1. Маркировката на ЕО се състои от буквите „СЕ“, последвани от последните две цифри от годината, през която е нанесена маркировката и в случай на участие на упълномощен орган, извършил ЕО изследване на типа, посочено в член 10, се добави отличителният му номер.

Формата на маркировката, която следва да се използва, е показана в приложение IV.

2. Маркировката на ЕО се нанася на всички произведени ЛПС и на тяхната опаковка така че да бъде видима, различима и незаличима по време на предвидимия експлоатационен срок на тези ЛПС.

3. Маркировка или надписи, които могат да се сбъркат с маркировка на ЕО, не могат да бъдат нанасяни на ЛПС.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 14

Всяко решение, взето при прилагане на настоящата директива и водещо до ограничения в търговията с ЛПС, се придружава с подробни обяснения на основанията за него. Заинтересованата страна се нотифицира незабавно за решението и се информира за възможностите за обжалване съгласно действащото законодателство в засегнатата държава-членка, както и за всички крайни срокове за такова апелиране.

Член 15

Комисията предприеме необходимите стъпки за осигуряване на достъпността на данните, засягащи всички съответни решения във връзка с прилагането на настоящата директива.

Член 16

1. До 31 декември 1991 г., държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 1992 г.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година.

За Съвета

Председател

E. CRESSON

(1) ОВ С 141, 30.5.1988 г., стр. 14.

(2) ОВ С 12, 16.1.1989 г., стр. 109,

ОВ С 304, 4.12.1989 г., стр. 29.

(3) ОВ С 337, 31.12.1988 г., стр. 37.

(4) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(5) ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

(6) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗЧЕРПАТЕЛЕН СПИСЪК НА КЛАСОВЕТЕ ЛПС, НЕПОПАДАЩИ В ОБХВАТА НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

1. ЛПС, проектирани и произведени конкретно за употреба от въоръжените сили или при поддържане на реда и закона (каски, щитове и др.).

2. ЛПС за самоотбрана (аерозолни спрейове, оръжия за самозащита и др.).

3. ЛПС, проектирани и разработени за лична ползване против:

—	неблагоприятни атмосферни условия (шапки, сезонно облекло, обувки, чадъри и др.),

—	влага и вода (ръкавици за миене на чинии и др.),

—	топлина (ръкавици и др.).

4. ЛПС, предназначени за защита или спасяване на хора на кораби или въздушни апарати, които не се носят през цялото време.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ ЛПС

ЛПС трябва да предоставя достатъчна защита срещу всички срещани рискове.

1.1. Принципи на разработване

1.1.1. Ергономика

ЛПС трябва да бъдат разработени и произведени така че при предвидимите условия на употреба, за които са предназначени, потребителят да може нормално да изпълнява свързаната с риск дейност при подходяща защита на възможно най-високо ниво.

1.1.2. Нива и класи на защита

1.1.2.1. Възможно най-високо ниво на защита

Оптималното ниво на защита, което трябва да се взема предвид при разработването, е това, над което неудобствата, предизвикани от носенето на ЛПС биха направили невъзможна ефективната им употреба по време на периода на излагане на риск или нормално изпълняване на дейността.

1.1..2.2. Класове на защита, подходящи за различни нива на риск

Когато различните предвидими условия на употреба са такива, че могат да се разграничат различни нива на един и същ риск, при разработването на ЛПС трябва да се взимат предвид съответни класове на защита.

1.2. Безвредност на ЛПС

1.2.1. Липса на рискове и други присъщи недостатъци

ЛПС трябва да са разработени и произведени така че да изключват рискове и други присъщи недостатъци при предвидимите условия на употреба.

1.2.1.1. Подходящи съставни материали

Материалите и частите на ЛПС, включително и продуктите от разграждането им, не трябва да имат неблагоприятно влияние върху хигиената или здравето на потребителя.

1.2.1.2. Задоволително състояние на повърхностите на всички части на ЛПС, имащи допир с потребителя.

Всички части на ЛПС в допир или потенциален допир с потребителя при носенето на такива предпазни средства не трябва да са грапави, с остри ръбове, с издатини и др. такива, които могат да причинят прекалено дразнене или наранявания.

1.2.1.3. Максимално допустимо възпрепятстване на потребителя

Всяко възпрепятстване на движения, заемани пози и сетивни възприятия, причинено от ЛПС, трябва да бъде сведено до минимум; ЛПС също така не трябва да предизвиква движения, застрашаващи потребителя или други лица.

1.3. Удобство и ефикасност

1.3.1. Адаптация на ЛПС към физическите характеристики на потребителя

ЛПС трябва да бъдат разработени и произведени така че да улесняват правилното поставяне върху потребителя и да остава на мястото си за предвидимия период на употреба, отчитайки факторите на околната среда, извършваните движения и заеманите пози. За тази цел трябва да е възможно оптимизирането на приспособяването на ЛПС за физическите характеристики на потребителя с всички възможни средства, като задоволителни системи за регулиране и прикрепяне или предлагането на задоволителна поредица различни размери.

1.3.2. Лекота и здравина на дизайна

ЛПС трябва да бъдат възможно най-леки, без това да е в ущърб на здравината и ефикасността на дизайна.

Освен допълнителните специфични изисквания, които ЛПС трябва да изпълняват, за да осигуряват достатъчна защита срещу съответните рискове (вж. 3), те трябва да са устойчиви на въздействието на явления от околната среда, възможни при предвидимите условия на експлоатация.

1.3.3. Съвместимост на различни класове или типове ЛПС, предвидени за едновременна употреба

Ако един и същ производител пусне на пазара няколко модела ЛПС от различни класове или типове, за да осигури едновременна защита на съседни части на тялото срещу комбинирани рискове, те трябва да са съвместими.

1.4. Информация, предоставяна от производителя

Освен името и адреса на производителя и (или) неговия упълномощен представител в Общността, информацията, която трябва да бъде подготвена и представена от първия при пускане на пазара на ЛПС, трябва да съдържа цялата информация относно:

а)	съхранението, употребата, почистването, поддръжката, обслужването и дезинфекцията. Препоръчаните от производителя продукти за почистване, поддръжка или дезинфекция не трябва да имат неблагоприятно въздействие върху ЛПС или потребителите при употреба според съответните инструкции;

б)	характеристиките (производителността), както са отчетени при техническите тестове за проверка на нивата или класовете защита, предлагани от въпросната ЛПС;

в)	подходящите аксесоари за ЛПС и характеристиките на подходящите резервни части;

г)	класовете на защита по отношение на различните нива на риск и съответните граници на употреба;

д)	крайните срокове на годност при употреба или периода на износване на ЛПС или определени нейни компоненти;

е)	типа опаковка, подходяща за транспортиране;

ж)	значението на маркировките (виж 2.12).

Тази информация, която трябва да бъде точна и разбираема, трябва да бъде представена най-малко на официалния/те език/езици на държавата-членка, за която е предназначена екипировката.

2. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, ОБЩИ ЗА НЯКОЛКО КЛАСА ИЛИ ТИПА ЛПС

2.1. ЛПС със системи за регулиране

Ако ЛПС включва системи за регулиране, последните трябва да са разработени и произведени така че при предвидимите условия на употреба да не се регулират неправилно без знанието на потребителя.

2.2. ЛПС, „обхващащи“ защитаваните части на тялото

Доколкото е възможно, ЛПС, „обхващащи“ защитаваните части на тялото трябва да са достатъчно добре вентилирани за ограничаване на изпотяването при употреба; ако случаят не е такъв, те по възможност трябва да са оборудвана със системи за абсорбиране на изпотяването.

2.3. ЛПС за лице, очи и дихателни пътища

Всяко ограничение на зрителното поле на потребителя при ЛПС за лице, очи или дихателни пътища трябва да бъде сведено до минимум.

Степента на оптичната неутралност на зрителните системи на тези класове ЛПС трябва да е съвместима с типовете относително точни и (или) продължителни дейности на потребителя.

Ако е необходимо, те трябва да се третират или снабдяват със средства за предотвратяване на образуването на влага.

Моделите ЛПС, предназначени за потребители, нуждаещи се от корекция на зрението, трябва да са съвместими с носенето на очила или контактни лещи.

2.4. ЛПС, подложени на стареене

Ако е известно, че първоначалните конструктивни характеристики на новите ЛПС могат да бъдат сериозно засегнати от процес на стареене, датата на производство и/или, ако е възможно, срокът на годност трябва да се нанесат незаличимо на всяка единица ЛПС или взаимозаменяем компонент, пуснат на пазара, по такъв начин, че да се предотврати всякаква грешна интерпретация; тази информация трябва също така да е незаличимо нанесена на опаковката.

Ако производителят не е в състояние да посочи конкретни срокове на годност на ЛПС, в инструкциите му трябва да предостави цялата информация, необходима на купувача или потребителя, за да определи разумен срок на годност, отчитайки качеството на модела и реалните условия на съхранение, употреба, почистване, обслужване и поддръжка.

Когато забележимо и бързо влошаване на характеристиките на ЛПС е вероятно да бъде причинено от стареене вследствие на периодична потребност от почистване, препоръчано от производителя, последният трябва, при възможност, да нанесе на всяка единица ЛПС маркировка, показваща максималния брой почистващи операции, които могат да се направят, преди да е необходим преглед или изхвърляне на екипировката; ако това не бъде спазено, производителят трябва да посочи тази информация в инструкциите си.

2.5. ЛПС, което може да се скъса при употреба

Когато предвидимите условия на употреба включват конкретен риск, предпазното средство да бъде скъсано от движещ се предмет и по такъв начин да създаде опасност за потребителя, това ЛПС трябва да притежава подходящ праг на издръжливост, над който част от него да се разруши и да елиминира опасността.

2.6. ЛПС за употреба в експлозивна атмосфера

ЛПС, предназначено за употреба в експлозивна атмосфера, трябва да е разработено и произведено така че да не може да стане източник на електрическа, електростатична или предизвикана от удар дъга или искра, която да възпламени експлозивна смес.

2.7. ЛПС, предназначено за употреба в аварийни ситуации или за бързо поставяне и/или сваляне

Тези класове ЛПС трябва да са разработени и произведени така че да свеждат до минимум времето, необходимо за поставяне и (или) сваляне.

Всяка интегрирана система, предвиждаща правилно поставяне или сваляне от потребителя, трябва да позволява бързо и лесно опериране с нея.

2.8. ЛПС за употреба в много опасни ситуации

Информацията, предоставяна от производителя заедно с ЛПС за употреба в много опасни ситуации, посочена в член 8, параграф 4, буква а) трябва да включва в частност данни, предназначени изключително за компетентни обучени лица, които са квалифицирани да ги интерпретират и осигурят прилагането им от страна на потребителя.

Те трябва също така да описват процедурата за проверяване на правилното регулиране и функциониране на ЛПС при носене от потребителя.

Ако ЛПС има вградена сигнализация, която се задейства при липса на обичайното ниво на защита, тя трябва да е разработена и поставена така че да се възприема от потребителя при предвидените условия на експлоатация на ЛПС.

2.9. ЛПС, включващо компоненти, които могат да се регулират или отстраняват от потребителя

Всички компоненти на ЛПС, които могат да се регулират или отстраняват от потребителя с цел да бъдат заменени, трябва да са разработени и произведени така че да улесняват регулирането, прикрепването и отстраняването без инструменти.

2.10. ЛПС за свързване с друго външно допълнително оборудване

Ако ЛПС включва система, позволяваща свързване с друго допълнително оборудване, механизмът за свързване трябва да е разработен и произведен така че да позволява свързване само с подходящо оборудване.

2.11. ЛПС, включващо система за рециркулация на флуиди

Ако ЛПС включва система за рециркулация на флуиди, последната трябва да бъде подбрана или разработена и вградена така че да позволява достатъчното обновяване на флуида около всички защитени части на тялото, независимо от жестовете, позата или движенията на потребителя при предвидимите условия на експлоатация.

2.12. ЛПС, носещо един или повече отличителни или разпознавателни знаци, пряко или непряко отнасящи се до здравето и безопасността

Отличителните или разпознавателните знаци, отнасящи се пряко или непряко до здравето и безопасността, нанесени на тези типове или класове ЛПС, е за предпочитане да са под формата на хармонизирани пиктограми или идеограми и трябва да остават абсолютно четливи по време на предвидимия полезен живот на ЛПС. Освен това, тези маркировки трябва да са завършени, точни и разбираеми, така че да не позволяват погрешна интерпретация; в частност, когато такива маркировки включват думи или изречения, последните трябва да са нанесени на официалния език(езици) на държавата-членка, в която ще се използва екипировката.

Ако ЛПС (или компонент на ЛПС) е прекалено малък за да е възможно пълно или частично нанасяне на необходимата маркировка, съответната информация трябва да бъде посочена върху опаковката и в инструкциите на производителя.

2.13. ЛПС под формата на облекло, което визуално сигнализира за присъствието на потребителя

ЛПС под формата на облекло, предназначено при предвидимите условия на употреба, при които присъствието на потребителя трябва да бъде сигнализирано визуално и индивидуално, трябва да има едно (или повече) разумно разположени средства или приспособления за излъчване на пряко или отразено видимо излъчване с подходяща сила на светлината и фотометрични свойства и цветова гама.

2.14. ЛПС за комбинирани рискове

Всяко ЛПС, предназначено да защитава потребителя от няколко потенциално едновременни риска трябва да бъде разработено и произведено така че по-специално да изпълнява основните изисквания, специфични за всеки от тези рискове (вж. 3).

3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА КОНКРЕТНИ РИСКОВЕ

3.1. Защита от механичен сблъсък

3.1.1. Удар, причинен от падащи или стърчащи предмети и сблъсък на части от тялото с препятствие

Подходящото за такъв тип риск ЛПС трябва в достатъчна степен да поема енергията от удара, за да предотвратява наранявания вследствие по-специално на смачкване или проникване в защитената част, най-малкото до ниво на енергия от удара, над което размерите или масата на абсорбиращото приспособление биха възпрепятствали ефективното използване на ЛПС за предвидимия период на носене.

3.1.2. Падания

3.1.2.1. Предотвратяване на падане, дължащо се на подхлъзване

Външната страна на подметката на обувките, предназначени за предотвратяване на подхлъзване, трябва да е разработена така че да осигурява задоволително сцепление посредством захващане и триене по отношение на естеството или състоянието на повърхността.

3.1.2.2. Предотвратяване на падане от височини

ЛПС, предназначена за предотвратяване на падане от височини или следствията от него, трябва да включва сбруя за тялото и система за закрепване, която може да се свързва със сигурна точка на закрепване. Тя трябва да бъде проектирана така че при предвидимите условия на употреба вертикалното падане на потребителя да бъде сведено до минимум, с оглед предотвратяване на сблъсък с предмети, а от друга страна, спирачната сила да не достига прагови стойности, при които може да се очаква физическо нараняване или скъсване или повреда на който и да е компонент на ЛПС, което може да причини падането на потребителя.

Тя също така трябва да осигурява след спирането потребителят да се удържа в правилна позиция, в която при необходимост може да чака помощ.

Инструкциите на производителя трябва в частност да определят цялата съответна информация по отношение на

—	характеристиките, необходими за сигурна точка на закрепване и необходимото минимално пространство под потребителя;

—	правилният начин за поставяне на сбруята и на свързване на системата за закрепване към сигурната точка на закрепване.

3.1.3. Механични вибрации

ЛПС, предназначена за предотвратяване на ефектите от механични вибрации, трябва да осигуряват достатъчно смекчаване на вредните вибрационни компоненти за изложените на риск части на тялото.

Действителната стойност на ускоренията, предавани на потребителя от тези вибрации, при никакви обстоятелства не трябва да надвишават пределните стойности, препоръчани от гледна точка на предвидимото ежедневно излагане на риск на частта на тялото.

3.2. Защита на част на тялото от (статичен) натиск

ЛПС, предназначена да защитава част на тялото от (статично) натоварване от натиск трябва в достатъчна степен да смекчава ефектите от него за предотвратяване на сериозни наранявания или хронични оплаквания.

3.3. Зашита срещу физически наранявания (протриване, пробиване, порязвания, захапвания)

Съставните материали на ЛПС, както и другите компоненти, разработени да защитават цялото тяло или части от него от повърхностни наранявания, предизвиквани от машинно оборудване, като протривания, пробиване, порязвания или захапвания, трябва да са подбрани или разработени и вградени така че да осигуряват тези класове ЛПС да предлагат достатъчна устойчивост на протриване, пробиване и разрези (вж.също 3.1.) при предвидимите условия на употреба.

3.4. Предотвратяване на удавяне (спасителни жилетки, наръкавници и спасителни костюми)

ЛПС, предназначено да предотвратява удавяне, трябва да връща на повърхността възможно най-бързо, без опасност за здравето му, потребителя, който може да е изтощен или в безсъзнание след попадане в течна среда, както и да поддържа позиция над водата, която позволява дишане, докато се чака помощ.

ЛПС трябва изцяло или частично да притежава собствена плавателност или да се напълва с газ, който да се изпуска ръчно или автоматично, или да се надува с уста.

При предвидимите условия на употреба:

—	ЛПС трябва да е устойчиво на ефектите от удар с течната среда и факторите на тази среда, без това да е в ущърб на задоволителното му функциониране,

—	надуваемото ЛПС трябва да се надува бързо и изцяло.

Някои видове ЛПС също така трябва да удовлетворяват едно или повече от следните допълнителни изисквания, когато това е необходимо поради конкретните предвидими условия на експлоатация:

—	то трябва да притежава всички средства за надуване, разгледани във втора алинея и (или) устройство за светлинна или звукова сигнализация,

—	то трябва да притежава устройство за закачване и закрепване на тялото така че потребителят да може да бъде изваден от течната среда,

—	то трябва да е подходящо за продължително употреба по време на продължителността на дейността, излагаща потребителя, евентуално екипиран, на риск от падане в течната среда или изискваща потапяне в нея.

3.4.1. Плаващи средства

Облекло, което осигурява достатъчна степен на плавателност, в зависимост от предвидимата употреба, което е безопасно при носене и което предоставя опора във водата. При предвидимите условия на употреба, това ЛПС не трябва да ограничава свободата на движенията на потребителя, но трябва да му дава възможност по-специално да плува или да предприема действия за избягване на опасност или спасяване на други хора.

3.5. Защита срещу вредните ефекти на шума

ЛПС, предназначено за предотвратяване на вредните ефекти на шума, трябва да е в състояние да смекчава последните до такава степен, че еквивалентните нива на шум, поемани от потребителя, при никакви обстоятелства да не превишават ежедневните пределни стойности, определени в Директива 86/188/ЕИО на Съвета от 12 май 1986 г. относно защитата на работещите от рискове, свързани с излагане на шум по време на работа (1).

Всички ЛПС трябва да носят маркировка, показваща нивото на защита от шума и стойността на показателя за комфорт, осигуряван от ЛПС; ако това не е възможно, маркировката трябва да се прикрепи към опаковката.

3.6. Зашита срещу топлина и (или) огън

ЛПС, предназначено да предпазва тялото или част от тялото срещу въздействието на топлина и (или) огън, трябва да притежават подходящи за предвидимите условия на употреба термична изолационна способност и механична здравина.

3.6.1. Съставни материали и други компоненти на ЛПС

Съставните материали и другите компоненти, подходящи за предпазване от излъчвана и конвекторна топлина, трябва да притежават достатъчен коефициент на предаване на инцидентен топлинен поток и да са в достатъчна степен невъзпламеними, за да изключат всякакъв риск от спонтанно възпламеняване при предвидимите условия на употреба.

Когато външната част на тези материали и компоненти трябва да е отражателна,отражателната ѝ сила трябва да е подходяща спрямо силата на топлинния поток, дължащ се на лъчене в инфрачервен обхват.

Материалите и другите компоненти на екипировка, предназначена за кратка употреба във високотемпературна среда и ЛПС, което може да бъде залято от горещи продукти като големи количества разтопен материал, също така трябва да притежават достатъчен термичен капацитет да задържат по-голямата част от събраната топлина, докато потребителят не напусне опасния район и не свали своето ЛПС.

Материалите и другите компоненти на ЛПС, които могат да са залети от големи количества горещи продукти също така трябва да притежават достатъчна поглъщателна способност за механичен удар (виж 3.1).

Материалите и другите компоненти на ЛПС, които могат случайно да се окажат в допир с огън, и използваните за производство на противопожарна екипировка, също така трябва да притежават степен на незапалимост, отговаряща на класа риск, свързан с предвидимите условия на употреба. Те не трябва да се разтапят при излагане на пламък или да допринасят за разпространението на пламъка.

3.6.2. Напълно комплектована ЛПС, готова за употреба

При предвидимите условия на употреба:

1.	количеството топлина, предавано от ЛПС на потребителя, трябва да е достатъчно ниско за предотвратяване топлината, акумулирана по време на носене в застрашената част от тялото, да достигне при каквито и да е обстоятелства границата на болка или нарушаване на здравето.

2.	ЛПС трябва при необходимост да предотвратява проникването на течност или пара и да не причинява изгаряния в резултат от контакт между защитната ѝ обвивка и потребителя.

Ако ЛПС включва охладителни устройства за поемане на инцидентна топлина поради, предизвикана от изпаряване на течност или сублимация на твърдо вещество, дизайнът ѝ трябва да е такъв, че всички отделящи се летливи вещества да се изхвърлят извън външната защитна обвивка, а не по направление към потребителя.

Ако ЛПС включва устройство за дишане, последното трябва достатъчно добре да изпълнява защитната си функция, определена за него при предвидимите условия на употреба.

Бележките на производителя, съпровождащи всеки модел ЛПС, предназначен за кратка употреба при високотемпературни среди, трябва в частност да предоставят всички необходими данни за определяне на максималното допустимо излагане на потребителя на топлината, предавана от екипировката, когато тя се използва по предназначение.

3.7. Защита от студ

ЛПС, предназначено защита на тялото или част от тялото от въздействието на студа, трябва да притежава термична изолационна способност и механична здравина, подходящи за предвижданите условия на потреба, за които е произведени.

3.7.1. ЛПС съставни материали и други компоненти

Съставните материали и другите компоненти, подходящи за предпазване от студ, трябва да притежават достатъчно нисък според изискванията на предвидимите условия на експлоатация коефициент на предаване на инцидентен термичен поток. Гъвкавите материали и другите компоненти на ЛПС, предназначено за употреба в нискотемпературна среда, трябва да притежават степен на гъвкавост, изисквана от необходимите жестове и пози.

Материалите и компонентите на ЛПС, които могат да бъдат залети от големи количества студени продукти, също така трябва да притежават достатъчна способност за амортизиране на механични удари (вж. 3.1).

3.7.2. Напълно комплектована ЛПС, готова за употреба

При предвидимите условия на употреба:

потокът, предаван от ЛПС на потребителя, трябва да е достатъчно слаб, за да предотврати студът, акумулиран по време на носене в защитената част от тялото, в това число и върховете на пръстите на ръцете и краката, да достигне при каквито и да е обстоятелства границата на болка или нарушение на здравето.

2.	ЛПС трябва доколкото е възможно да предотвратява проникването на течности като дъждовна вода и да не причинява наранявания в резултат от контакт между защитната ѝ обвивка и потребителя.

Бележките на производителя, придружаващи всеки модел ЛПС, предназначен за кратка употреба при нискотемпературни среди, трябва в частност да предоставят всички необходими данни за определяне на максималното допустимо излагане на потребителя на студа, предаван от екипировката, когато тя се използва по предназначение.

3.8. Защита срещу токов удар

ЛПС, предназначена да защитава тялото или част от тялото срещу ефектите от електрически ток, трябва в достатъчна степен да е изолирана срещу напреженията, на които потребителят е вероятно да бъде изложен при най-неблагоприятни предвидими условия.

За тази цел, съставните материали и другите компоненти на тези класове ЛПС трябва да са подбрани или разработени и вградени така че да гарантират проникващото напрежение, измерено през защитната обвивка при тестови условия за напрежения, подобни на тези, които могат да се срещнат, да е сведено до минимум и при всички положения да е под максимално допустимата конвенционална стойност, която отговаря на границата на допуск.

Заедно с опаковката си, видовете ЛПС, предназначени изключително за употреба при работа или дейности по електрически инсталации, които са или могат да бъдат под напрежение, трябва да носят маркировка, показваща по-специално степента на защита и (или) съответното работно електрическо напрежение, серийният им номер и датата на производство; трябва също така да се остави място на външната страна на защитната обвивка на такава ЛПС за последващо записване на датата на влизане в употреба и тези на периодичните тестове или инспекции или за инспекциите, които трябва да се направят.

Бележките на производителя по-специално трябва да посочват изключителното предназначение на тези видове ЛПС, както и природата и честотата на диелектричните тестове, на които те трябва да се подлагат по време на полезния си живот.

3.9. Защита от радиация

3.9.1. Нейонизираща радиация

ЛПС, предназначена за защита от интензивно или хронично увреждане на очите от източници на нейонизиращо лъчене трябва да притежава способността за поглъщане или отразяване на по-голямата част от енергията, излъчена в спектъра на вредните дължини на вълната, без прекомерно да засяга предаването на безвредната част на видимия спектър, възприемането на контрастите и способността за различаване на цветовете, когато това се изисква от предвидимите условия на употреба.

За тази цел защитните очила трябва да са проектирани и произведени така че за всяка вредна вълна да притежават такъв фактор за спектрално предаване, че силата на лъчистата енергия на светлината, достигаща до очите на потребителя през филтъра, да е сведена до минимум и при никакви обстоятелства да не превишава максималните допустими стойности за въздействие.

Освен това очилата не трябва да се разрушават или да губят свойствата си в резултат от ефектите на лъченето, излъчено при предвидимите условия на употреба и всички пуснати на пазара образци трябва да носят стойностите на защитния фактор, отговарящо на кривата на спектрално разпределение от фактора на предаване.

Очилата, подходящи за източници на лъчене от един и същи тип трябва да се класифицират по възходящ ред на защитните им фактори и бележките на производителя трябва да посочват в частност кривите на предаване, което да позволява избирането на най-подходяща ЛПС, като се има предвид такива присъщи за ефективните условия на употреба фактори като разстояние до източника и спектрално разпределение на енергията, излъчена на това разстояние.

Съответната стойност на защитния фактор трябва да бъде нанесено от производителя на всички образци филтриращи очила.

3.9.2. Йонизираща радиация

3.9.2.1. Защита срещу външно радиоактивно заразяване

Съставните материали и другите компоненти на ЛПС, предназначено за защита на тялото или част от тялото от радиоактивен прах, газове, течности или смеси трябва да бъдат подбрани или разработени и вградени така че да осигуряват, това предпазно средство ефективно да предотвратява проникването на заразяващи субстанции при предвидимите условия на употреба.

В зависимост от естеството или състоянието на тези радиоактивни замърсители, необходимата устойчивост срещу проникване може да се осигури от непроницаемостта на защитната обвивка и (или) по всякакъв друг подходящ начин, като вентилационни системи и системи за поддържане на повишено налягане, предназначени за предотвратяване на обратно проникване на тези замърсители.

Всички дезактивиращи мерки, в сила за ЛПС, не трябва да са в ущърб на евентуална повторна употреба през предвидимия срок на годност на тези класове екипировка.

3.9.2.2. Ограничена защита срещу външна радиация

ЛПС, предназначена за пълна защита на потребителя от външна радиация или ако това не е възможно, достатъчно намаляване на същата, трябва да е предназначена за работа само при слаба електронна (напр. бета) или слаба фотонна (напр. Х, гама) радиация.

Съставните материали и другите компоненти на тези класове ЛПС трябва да бъдат подбрани или разработени и вградени така че да осигуряват нивото на защита на потребителя, изисквано от предвидимите условия на употреба, без това да води до увеличение на времето за излагане в резултат на оказваното съпротивление на жестове, пози или движения на потребителя (вж. 1.3.2).

ЛПС трябва да носи маркировка, показваща типа и дебелината на съставния материал (материали), подходящ за предвидимите условия на употреба.

3.10. Защита срещу опасни вещества и инфекциозни агенти

3.10.1. Защита на дишането

ЛПС, предназначена за защита на дихателните пътища, трябва да дава възможност на потребителя да се снабдява с въздух, годен за дишане, когато той е изложен на замърсена атмосфера и (или) атмосфера с недостатъчна концентрация на кислород.

Годният за дишане въздух, доставян на потребителя от ЛПС, трябва да се получава с подходящи средства, например след филтрация на замърсения въздух през защитното устройство или приспособление или посредством тръби от незамърсен източник.

Съставните материали и другите компоненти на тези класове ЛПС трябва да бъдат подбрани или разработени и вградени така че да осигуряват на потребителя нормално дишане и хигиена на дишането за периода на носене при предвидимите условия на употреба.

Херметичността на лицевия маркуч, падането на налягането при вдишване и, в случая с филтриращите устройства, пречиствателната способност трябва да са такива, че да поддържат проникването на опасни вещества от замърсената атмосфера на достатъчно ниско равнище, което да не е в ущърб на здравето или хигиената на потребителя.

ЛПС трябва да носи отличителната маркировка на производителя и подробностите за специфичните характеристики на този тип оборудване, които в съчетание с инструкциите за употреба ще дадат възможност на обучен и квалифициран потребител правилно да използва ЛПС.

Бележките на производителя в случай на наличие на филтриращи средства също така трябва да показват крайния срок на годност за съхранение на нови филтри, съхранявани в оригиналните им опаковки.

3.10.2. Защита от контакт с кожата и очите

ЛПС, предназначена за предотвратяване на повърхностен контакт на тялото или част от тялото с опасни вещества и инфекциозни агенти трябва да е в състояние да предотвратява проникването на такива вещества през защитния слой при предвидимите условия на употреба, за които ЛПС е пусната на пазара.

За тази цел съставните материали и другите компоненти на тези класове ЛПС трябва да бъдат подбрани или разработени и вградени така че доколкото е възможно да осигуряват пълна непроницаемост, която ще позволи при необходимост продължителна ежедневна употреба или, ако това не е възможно, ограничена проницаемост, изискваща ограничаване на срока за носене.

Когато поради естеството и предвидимите условия на употреба, определени опасни вещества или инфекциозни агенти могат да притежават висока проницателна способност, която ограничава продължителността на защитата, осигурявана от въпросната ЛПС, последната трябва да бъде подложена на стандартни тестове, с оглед класификацията ѝ от гледна точка на ефикасността. ЛПС, която се смята за съответстваща на тестовите спецификации, трябва да носи маркировка, показваща в частност имената или кодовете на веществата, използвани при тестовете и съответстващия стандартен срок на защита. Бележките на производителя също така трябва да съдържат в частност обяснение на кодовете (ако е необходимо), подробно описание на стандартните тестове и цялата подходяща информация за определяне на максималния допустим срок на носене при различните предвидими условия на употреба.

3.11. Осигурителни средства за подводно оборудване

1. Оборудване за дишане

Оборудването за дишане трябва да дава на потребителя възможност да получава газообразна смес за дишане при предвидимите условия на употреба и по-специално като се отчита максималната дълбочина на потапяне.

2. Където това се налага от предвидимите условия на употреба, екипировката трябва да включва:

а)	костюм, който защитава потребителя от налягането, породено от дълбочината на потапяне (вж. 3.2) и/или студ (вж. 3.7);

б)	сигнализация, разработена така че да дава на потребителя незабавно предупреждение за възможно прекъсване на доставянето на газообразна дихателна смес (вж. 2.8);

в)	спасителен костюм, позволяващ на потребителя да се върне на повърхността (вж. 3.4.1).

(1) ОВ L 137, 24.5.1986 г., стр. 28.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Документацията, посочена в член 8, параграф 1, трябва да съдържа цялата съответна информация за средствата, с които производителят осигурява ЛПС да съответства на отнасящите се за нея основни изисквания.

В случая с моделите ЛПС, посочени в член 8, параграф 2, документацията трябва да съдържа по-специално:

Техническа документация на производителя, състояща се от:

а)	общи и подробни планове на ЛПС, придружени, където е подходящо, от числени данни и резултати от тестове на прототипите до момента, необходими за потвърждаване съответствието с основните изисквания;

б)	пълен списък на основните изисквания за безопасност и на хармонизираните стандарти или други технически спецификации, посочени в членове 3 и 5, съобразно дизайна на модела;

2.	описание на контролните и тестови устройства, които ще се използват в завода на производителя за проверка на съответствието на произвежданата ЛПС с хармонизираните стандарти или други технически спецификации и за поддържане на техническото равнище;

3.	екземпляр от информационните бележки, посочени в приложение II, точка 1.4.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕО МАРКИРОВКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

ЕО маркировката за съответствие се състои от посочения по-долу символ.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ ОТ ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОРГАНИ, ЗА КОИТО Е НАПРАВЕНА НОТИФИКАЦИЯ

(член 9, параграф 2)

Определените от държавите-членки институции трябва да изпълнят следните минимални условия:

1.	наличие на заети лица и необходимите средства и оборудване;

2.	техническа компетентност и професионален интегритет на заетите лица

3.	независимост на заетите лица и техническия персонал по отношение на всякакви кръгове, групи или лица, пряко или непряко заинтересовани от ЛПС, при провеждане на тестовете, подготвяне на отчетите, издаване на сертификатите и провеждане на наблюдението, определени в директивата;

4.	запазване от заетите лица на професионална тайна;

5.	сключване на застраховка „гражданска отговорност“, освен ако застраховката не се покрива от държавата по силата на националното право.

Изпълнението на условията съгласно параграфи 1 и 2 се удостоверява от компетентните власти на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБРАЗЕЦ НА ЕО ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

235

31990L0121

L 071/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДВАНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 20 февруари 1990 година

относно адаптиране към постиженията на техническия прогрес на приложения II, III, IV, V и VI към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти

(90/121/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки свързани с козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 89/679/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като има предвид, че въз основа на наличната информация някои временно разрешени багрила, вещества и консерванти могат да бъдат окончателно разрешени, а други трябва да бъдат окончателно забранени или да бъдат разрешени за употреба през определен бъдещ период;

като има предвид, че с цел да се опази публичното здраве следва да се забрани употребата на някои багрила, на 11-алфа-хидроксипрен-4-ене-3,20-дион и неговите естери, хормони, цирконий с изключение на някои комплекси, тиротрицин, антиандрогени със стероидна структура, ацетонитрил и тетрахидрозолин;

като има предвид, че въз основа на най-новите постижения на науката и техниката употребата на оловен ацетат като средство за боядисване на косата в козметични продукти може да бъде разрешена, при условие че се спазват дадени предупреждения, които се поставят на етикета с цел опазване на публичното здраве;

като има предвид, че трябва да бъде разрешена употребата на багрило CI 17 200;

като има предвид, че въз основа на най-новите постижения на науката и техниката употребата на 3-децилокси-2-хидрокси-1-амино пропан-хидро-хлорид като консервант и употребата на Разтворител жълто 98 като багрило в продуктите за поддържане на ноктите и лакиране може да бъде разрешена, при условие че се спазват дадени ограничения и изисквания;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите пречки пред търговията с козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/768/ЕИО се изменя, както следва:

В приложение II:

—	в номер 39 изразът „с изключение на посоченото в приложение V“ се заличава;

—	в номер 194 изразът „с изключение на посочените в приложение V“ се заличава;

—	в номер 289 изразът „съединения, с изключение на посочените в приложение V“, се заменя с израза „съединения, с изключение на посочените в приложение III, № 55, при дадените условия“,

—	в номера 376 и 377 се добавя изразът „и техните соли“,

—

добавят се следните вещества:

385. 11-алфа-хидроксипрен-4-ене-3,20-дион и неговите естери

386. Багрило CI 42 640

387. Багрило CI 13 065

388. Багрило CI 42 535

389. Багрило CI 61 554

390. Антиандрогени със стероидна структура

391. Цирконий и неговите съединения, с изключение на веществата, изброени под референтен № 50 на приложение III (част 1), и циркониеви лакове, пигменти или соли на багрила, изброени с номер 3 в приложение IV (част 1)

392. Тиротрицин

393. Ацетонитрил

394. Тетрахидрозолин и неговите соли“.

В приложение III, част 1, само във френския текст, само по отношение на референтен номер 1, борова киселина:

а)	в колона д) изразът „Да не се използва в продукти за грижи на деца под тригодишна възраст“ се замества с израза „Да не се използва в продукти за хигиена на деца под тригодишна възраст“ (английският текст не се променя);

б)	в колона е) изразът „Да не се използва в продукти за грижи на деца под тригодишна възраст“ се заменя с израза „Да не се използва в продукти за хигиена на деца под тригодишна възраст“ (английският текст не се променя).

В приложение III, част 1 се прибавя референтен номер 55, както следва:

а	б	в	г	д	е
„55	Оловен ацетат	Само за боядисване на коса	0,6 % изчислени като олово		Да се пази от деца. Да се избягва контакт с очите. Ръцете да се измиват след употреба. Съдържа оловен ацетат. Да не се използва за боядисване на мигли, вежди и мустаци. Ако се появи кожно дразнене, употребата да се прекрати.“

4.	В приложение III, част 2, изразът „31.12.1989 г.“ в колоната „Разрешено за употреба до“ се замества с израза „31.12.1990 г.“ за следните референтни номера: 2. 1,1,1-трихлоретан (метил хлороформ), и 4. Дитио-2,2′-бис (пиридин 1-оксид), с добавка на трихидратен магнезиев сулфат

В приложение IV, част 1:

а)	багрило номер 42 640 се заличава;

б)	за номерата на цветния индекс 42 045 и 44 045, знакът „Х“ се заличава от колона 4 и се слага в колона 3;

в)	Изразът „Други ограничения и изисквания“ се заличава по отношение на номерата на цветен индекс 42 045 и 44 045;

г)	прибавя се бележка под линия „3“ при номер на цветния индекс 17 200.

В приложение IV, част 2:

а)

прибавя се следното багрило:

Номер на цветния индекс	Цвят	Област на приложение				Други ограничения и изисквания2	Разрешено за употреба до
Номер на цветния индекс	Цвят	1	2	3	4	Други ограничения и изисквания2	Разрешено за употреба до
„Разтворител жълто 98	Жълт			х		Само за продукти за поддържане на ноктите и лакиране, 0,5 % концентрация в готовия продукт	31.12.1991 г.“

б)	номерата на цветния индекс 13 065, 21 110, 42 045, 42 535, 44 045 и 61 554 се заличават;

в)	изразът „31.12.1989 г.“ в колона „Разрешено за употреба до“ се заменя с израза „31.12.1990 г.“ по отношение на номерата на цветния индекс 26 100 и 73 900;

г)	изразът „31.12.1990 г.“ в колона „Разрешено за употреба до“ се заменя с израза „31.12.1991 г.“ по отношение на номер на цветния индекс 74 180;

7.	В приложение V, номера 1, 3, 6 и 9 се заличават.

а)

В приложение VI, част 2 се прибавя номер 27:

а	б	в	г	д	е
27	3-децилокси-2-хидрокси-1-амино пропан-хидро-хлорид (Декоминол) (INN))	0,5 %			31.12.1990 г.

б)

В приложение VI, част 2, изразът „31.12.1989 г.“ в колона е) се заменя с израза „31.12.1990 г.“ за следните вещества:

2. Хлорфенезин (INN),

4. Алкил (С12-С22) триметил амониев бромид и хлорид (включително цетримониев бромид) (*),

6. 4,4-диметил-1,3-оксазолидин,

15. Бензетониев хлорид (INN) (*),

16. Бензалкониев хлорид, бромид и захаринат (*),

17. 1-[1,3-бис (хидроксиметил) 2,5-диоксоимидазолидин-1-ил]-1,3-бис (хидроксимети) урея,

20. Хексамидин (INN) и неговите соли (включително изетионат и 4-хидроксибензоат) (*),

21. Бензилхемиформал (смес в съотношение 1:1 от бензилоксиметанол и (бензилоксиметокси) метанол).

Член 2

1. Независимо от датите за упълномощаване, посочени в член 1, точки 4, 6 и 8, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че от 1 януари 1991 г. по отношение на веществата, посочени в член 1, точка 1, и от 1 януари 1992 г. по отношение на веществата, посочени в член 1, точки 3, 5, 6 и 8, производителите и вносителите, установени в Общността, не могат да доставят на пазара продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че продуктите, посочени в параграф 1, съдържащи веществата, посочени в член 1, точка 1, не могат да бъдат продавани или доставяни по друг начин на крайния потребител след 31 декември 1991 г., и че продуктите, съдържащи веществата, посочени в член 1, точки 3, 5, 6 и 8, не могат да бъдат продавани или доставяни на крайния потребител след 31 декември 1993 г., ако не отговарят на изискванията на настоящата директива.

Член 3

1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1990 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите на националното право, приети от тях в приложното поле на настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 февруари 1990 година.

За Комисията

Karel VAN MIERT

Член на Комисията

(1) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2) ОВ L 398, 30.12.1989 г., стр. 25.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

238

31990L0207

L 108/92

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 4 април 1990 година

за изменение на Втора директива 82/434/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола на състава на козметичните продукти

(90/207/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че Втора директива 82/434/ЕИО на Комисията от 14 май 1982 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрол на състава на козметичните продукти (1), въвежда общ метод за анализ за идентификацията и определяне количествата на свободния формалдехид;

като има предвид, че в светлината на новата научно-техническа информация се налага необходимостта от изменение на този метод на анализ;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, които целят премахването на техническите бариери пред търговията с козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Глава V от приложението към Директива 82/434/ЕИО се заменя с текста, предвиден в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1990 г. Те незабавно уведомят Комисията за това.

Приетите съгласно горния параграф разпоредби се позовават изрично на настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държаните-членки.

Съставено в Брюксел на 4 април 1990 година.

За Комисията

Karel VAN MIERT

Член на Комисията

(1) ОВ L 185, 30.6.1982 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„IV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ КОЛИЧЕСТВОТО НА СВОБОДЕН ФОРМАЛДЕХИД

1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Методът съдържа идентификация и два начина за определяне в зависимост от присъствието или отсъствието на източници на формалдехид. Той е приложим за всички козметични продукти.

1.1. Идентификация

1.2. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион

Този метод е приложим, когато формалдехидът е използван самостоятелно или с други консерванти, които не са източници на формалдехид.

В противен случай, и ако резултатът надхвърля максимално допустимите концентрации, се използва следният метод за потвърждение:

1.3. Определяне на количеството в присъствие на източници на формалдехид

В горепосочения метод (1.2), по време на дериватизацията, източниците на формалдехид се разцепват и това води до твърде завишени резултати (свързан или полимеризиран формалдехид).

Необходимо е да се отдели свободният формалдехид чрез течна хроматография.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на свободен формалдехид в пробата, определено съгласно този метод, се изразява в % от масата (m/m) на формалдехида.

3. ИДЕНТИФИКАЦИЯ

3.1. Принцип

Свободният и свързаният формалдехид в сярнокисела среда променят цвета на реактива на Schiff в розово или лилаво оцветяване.

3.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата трябва да е деминерализирана.

3.2.1. Фуксин;

3.2.2. натриев сулфит, хидратиран със 7 Н2О;

3.2.3. Концентрирана солна киселина (d = 1,19);

3.2.4. Сярна киселина около 1 М;

3.2.5. Реактив на Schiff:

В бехерова чаша с обем 10 мл се претегля 0,1 г фуксин (точка 3.2.1) и се разтваря в 75 cм3 (мл) вода при 80 °С. След охлаждане се прибавят 2,5 г натриев сулфит (3.2.2). Долива се до 100 cм3 (мл).

Продължителност на съхранение: две седмици.

3.3. Процедура

3.3.1. В бехерова чаша с обем 10 cм3 (мл) се претеглят 2 г от пробата.

3.3.2. Прибавят се две капки сярна киселина (точка 3.2.4) и 2 cм3 (мл) реактив на Schiff (точка 3.2.5). При употреба този реактив трябва да е абсолютно безцветен.

Разклаща се и се оставя да престои 5 мин.

3.3.3. Ако през тези 5 мин се наблюдава розово или лилаво оцветяване, формалдехидът присъства в количество, по-голямо от 0,01 % и трябва да се определи по метода за свободен и свързан формалдехид съгласно точка 4 и ако е необходимо, съгласно точка 5.

4. ОБЩО КОЛОРИМЕТРИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ С ПЕНТАН-2,4-ДИОН

4.1. Принцип

Формалдехидът реагира с пентан-2,4-дион в присъствие на амониев ацетат, като образува 3,5-диацетил-1,4-дихидротолуидин. Той се екстрахира с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.

4.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата — дейонизирана.

4.2.1. Безводен амониев ацетат;

4.2.2. Концентрирана оцетна киселина, d20 4 = 1,05;

4.2.3. Пентан-2,4-дион, прясно дестилиран при намалено налягане 25 мм Hg 25o, като не трябва да има никаква абсорбция при 410 nm.

4.2.4. Бутан-1-ол;

4.2.5. Солна киселина, 1 М;

4.2.6. Солна киселина около 0,1 М;

4.2.7. Натриев хидроксид, 1 М;

4.2.8. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба, съгласно Европейската фармакопея (1 г/50 cм3 (мл) вода), второ издание 1980, Част I-VII-1-1;

4.2.9. Формалдехид, 37 % до 40 % (м/о);

4.2.10. Стандартен разтвор на йод, 0,05 М;

4.2.11. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М;

4.2.12. Реактив пентан-2,4-дион:

В мерителна колба 1 000 cм3 (мл) се разтварят:

—	150 г амониев ацетат (точка 4.2.1),

—	2 cм3 (мл) пентан-2,4-дион (точка 4.2.3),

—	3 cм3 (мл) оцетна киселина (точка 4.2.2).

Долива се с вода до 1 000 мл (рН на разтвора — около 6,4).

Реактивът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба;

4.2.13. Реактив (точка 4.2.12) без пентан-2,4-дион;

4.2.14. Формалдехид-стандарт: основен разтвор

В пикнометър с обем от 1 000 cм3 (мл) се наливат 5г формалдехид (точка 4.2.9) и се долива с вода до 1 000 мл.

Концентрацията на разтвора се определя, както следва:

Вземат се 10 cм3 (мл), прибавят се 25 cм3 (мл) от стандартния разтвор на йод (точка 4.2.10) и 10 cм3 (мл) разтвор на натриев хидроксид (точка 4.2.7).

Оставя се да престои 5 мин.

Подкислява се с 11 cм3 (мл) HCL (точка 4.2.5) и се определя излишъкът от йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (точка 4.2.11), като се използва разтвор на скорбяла (точка 4.2.8) като индикатор.

1 cм3 (мл) 0,05 М изразходван разтвор на йод (точка 4.2.10) е еквивалентен на 1,5 мг формалдехид;

4.2.15. Формалдехид-стандарт: разреден разтвор

Основният разтвор на формалдехид се разрежда последователно 1/20 и 1/100 с вода.

1 cм3 (мл) от този разтвор съдържа около 1,0 мкг формалдехид.

Изчислява се точното съдържание.

4.3. Апаратура

4.3.1. Стандартно лабораторно оборудване;

4.3.2. Филтър за разделяне на фазите, Whatman 1 PS (или еквивалентен);

4.3.3. Центрофуга;

4.3.4. Водна баня, нагласена на 60 °С;

4.3.5. Спектрофотометър;

4.3.6. Стъклени кювети с оптичен път 1,0 cм.

4.4. Процедура

4.4.1. Подготовка на пробата:

В мерителна колба 100 cм3 (мл) се претегля с точност до 0,001г количество от пробата (г), съответстващо на около 150 мкг предполагаемо съдържание на формалдехид.

Долива се с вода до 100 cм3 (мл) и се разбърква (разтвор С).

(Проверява се дали рН е близко до 6; ако не е, се разрежда с разтвор на солна киселина (точка 4.2.6).

В ерленмайерова колба 50 cм3 (мл) се прибавят:

—	10 cм3 (мл) от разтвор С,

—	5 cм3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12),

—	дейонизирана вода до краен обем от 30 cм3 (мl).

4.4.2. Сравнителен разтвор

Възможното влияние, дължащо се на фоновото оцветяване на изпитваната проба, се отстранява със следния сравнителен разтвор:

в ерленмайерова колба 50 cм3 (мл) се прибавят:

—	10 cм3 (мл) от разтвор С,

—	5 см3 (мл) реактив (точка 4.2.13),

—	дейонизирана вода до краен обем от 30 см3 (мл).

4.4.3. Празна проба

В ерленмайерова колба 50 см3 (мл), се прибавят:

—	5 см3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12),

—	дейонизирана вода до краен обем 30 см3 (мл).

4.4.4. Определяне на количеството

4.4.4.1. Готовите смеси от точки 4.4.1, 4.4.2 и 4.4.3 се разклащат. Ерленмайеровите колби се потапят във водна баня при 60 °С точно за 10 мин. Охлаждат се за 2 мин в ледена баня.

4.4.4.2. Прехвърлят се в делителни фунии от 50 см3 (мл), които съдържат по 10 см3 (мл) бутан-1-ол (точка 4.2.4). Всяка колба се промива с 3 до 5 см3 (мл) вода. Сместа се разбърква енергично в продължение на точно 30 сек. Оставя се да се разслои.

4.4.4.3. Бутан-1-ол фазата се филтрува в кюветите на спектрофотометъра през филтър за разделяне на фазите (4.3.2). Може да се използва и центрофугиране (3 000 rpm за 5 мин).

4.4.4.4. Измерва се абсорбцията А1 на пробата (точка 4.4.1) спрямо стандартния разтвор (точка 4.4.2) при 410 nm.

4.4.4.5. По същия начин се измерва абсорбцията А2 на празната проба (точка 4.4.3) срещу бутан-1-ол.

NB: Всички тези операции трябва да бъдат проведени в рамките на 25 мин от момента, в който ерленмайеровите колби са поставени във водната баня при 60 °С.

4.4.5. Стандартна крива

4.4.5.1. В ерленмайерова колба 50 см3 (мл) се прибавят:

—	5 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор (точка 4.2.15),

—	5 см3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12),

—	дейонизирана вода до краен обем 30 см3 (мл).

4.4.5.2. Продължава се по указанията в точка 4.4.4 и се измерва абсорбцията срещу бутан-1-ол (точка 4.2.4).

4.4.5.3. Процедурата се повтаря с 10, 15, 20 и 25 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор (точка 4.2.15).

4.4.5.4. За получаване на нулевата стойност (съответстваща на оцветяването на реактивите) се процедира както в точка 4.4.4.5.

4.4.5.5. Построява се стандартна крива, след като от всяка от абсорбциите, получени в точка 4.4.5.1 и точка 4.4.5.3, се извади нулевата стойност. Законът на Beer е валиден до 30 мкг формалдехид.

4.5. Изчисления

4.5.1. Изважда се А2 от А1 и от стандартната крива (точка 4.4.5.5) се отчита количеството С на формалдехида в разтвора на пробата (точка 4.4.1) в мкг.

4.5.2. Изчислява се количеството на формалдехида в пробата (% м/м) с помощта на следната формула:

Formula

където:

m= масата на количеството за изпитване в г;

4.6. Повторяемост (1)

За съдържание на формалдехид от 0,2 % разликата между две успоредни дозировки, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,005 % за определяне по колориметричния метод с пентан-2,4-дион.

Ако определяне на свободен формалдехид води до резултати, по-високи от концентрациите, предвидени в Директива 76/768/ЕИО, например:

a)	между 0,05 % и 0,2 % - за неетикетиран продукт;

б)	по-високи от 0,2 % за продукт, дори ако е етикетиран,

се прилага процедурата съгласно точка 5.

5. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО В ПРИСЪСТВИЕТО НА ИЗТОЧНИЦИ НА ФОРМАЛДЕХИД

5.1. Принцип

Отделеният формалдехид се превръща в жълто лутидиново производно чрез реакция с пентан-2,4-дион в реактор след колоната и полученото производно се определя по абсорбцията при 420 nm.

5.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата трябва да е дейонизирана.

5.2.1. Вода с качество за ВЕТХ или с еквивалентно качество;

5.2.2. Безводен амониев ацетат;

5.2.3. Концентрирана оцетна киселина;

5.2.4. Пентан-2,4-дион (съхраняван при 4 °С);

5.2.5. Безводен динатриев фосфат;

5.2.6. Ортофосфорна киселина, 85 % (d = 1,7);

5.2.7. Метанол с качество за ВЕТХ;

5.2.8. Дихлорметан;

5.2.9. Формалдехид, 37 до 40 % (м/о);

5.2.10. Натриев хидроксид, 1 М;

5.2.11. Солна киселина, 1 М;

5.2.12. Солна киселина, 0,002 М;

5.2.13. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба съгласно Европейската фармакопея (виж 4.2.8);

5.2.14. Стандартен разтвор на йод, 0,05 М;

5.2.15. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М;

5.2.16. Подвижна фаза:

Воден разтвор на динатриев фосфат (точка 5.2.5), 0,006 М, доведен до рН 2,1 с ортофосфорна киселина (точка 5.2.6);

5.2.17. Реактив за следколонна дериватизация:

В пикнометър от 1 000 см3 (мл) се разтварят:

—	62,5 г амониев ацетат (точка 5.2.2),

—	7,5 см3 (мл) оцетна киселина (точка 5.2.3),

—	5 см3 (мл) пентан-2,4-дион (точка 5.2.4).

Долива се с вода до 1 000 мл (точка 5.2.1).

Този реактив се съхранява на тъмно.

Време за съхранение: максимум 3 дни при 25 °С.

Не трябва да се наблюдават промени в цвета;

5.2.18. Формалдехид-стандарт: основен разтвор

В пикнометър от 1 000 см3 (мл) се наливат 10 г формалдехид (точка 5.2.9) и се долива с вода до 1 000 мл.

Концентрацията на разтвора се определя, както следва:

вземат се 5 см3 (мл) от разтвора, прибавят се 25 см3 (мл) от стандартния разтвор на йод (точка 5.2.14) и 10 см3 (мл) разтвор на натриев хидроксид (точка 5.2.10).

Оставя се да престои 5 мин.

Подкислява се с 11 см3 (мл) HCL (точка 5.2.11) и се титрува излишъкът от стандартния разтвор на йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (точка 5.2.15) в присъствие на разтвор на скорбяла (точка 5.2.13) като индикатор.

1 см3 (мл) разтвор на йод (точка 5.2.14) е еквивалентен на 1,5 мг формалдехид;

5.2.19. Формалдехид-стандарт: разреден разтвор

Основният разтвор се разрежда с подвижна фаза (точка 5.2.16)

до 1/100-на от неговата първоначална концентрация. 1 см3 (мл) от този разтвор съдържа около 37 мг формалдехид.

Изчислява се точното съдържание.

5.3. Апаратура

5.3.1. Стандартно лабораторно оборудване;

5.3.2. Помпа за ВЕТХ, без пулсации;

5.3.3. Помпа без пулсации за ниско налягане за реактивите (или втора ВЕТХ помпа);

5.3.4. Инжекционен дозаторен кран с 10 мкл капиляра;

5.3.5. Следколонен реактор, състоящ се от следните компоненти:

+ тригърлена колба от 1 литър,

+ нагревател за колби от 1 литър,

+ две колони Vigreux с минимум от 10 тарелки, с въздушно охлаждане,

+ капиляра от неръждаема стомана (за топлообмен) 1,6 мм с вътрешен диаметър 0,23 мм и дължина 400 мм,

+ тефлонова капиляра 1,6 мм с вътрешен диаметър 0,30 мм и дължина 5 м (френска плетка), виж допълнение 1,

+ един Т-образен съединител без мъртъв обем (Valco или еквивалентен),

+ три съединителя без мъртъв обем,

ИЛИ: един следколонен модул Applied Biosystems PCRS 520 или еквивалентен, снабден с реактор от 1 см3 (мл);

5.3.6. Мембранен филтър с размер на порите 0,45 мкм;

5.3.7. SEP-PAKR С18 cartridge (филтриращ патрон) или еквивалентен;

5.3.8. Готови за употреба колони:

—	Bischoff hypersil RP 18 (type NC ref. C 25.46 1805) (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм)

—	Dupont Zorbax ODS (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм)

—	Phase SEP, spherisorb ODS 2 (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм)

5.3.9. Предколона

Bischoff К1 hypersil RP 18 (ref. К1 G 6301 1805) (5 мкм, дължина 10 мм или еквивалентна).

5.3.10. Колоната и предколоната са свързани посредством система Ecotube (ref. A 15020508 Bischoff) или еквивалентна.

5.3.11. Апаратурата (точка 5.3.5) се сглобява, както е показано на блок-схемата в допълнение 2.

Връзките след дозатора трябва да са възможно най-къси. Стоманената капиляра между изхода на реактора и входа на детектора е предназначена да охлажда реакционната смес преди измерването и температурата в детектора не е известна, но е постоянна;

5.3.12. Детектор за УВ и видимата област;

5.3.13. Пишещо устройство;

5.3.14. Центрофуга;

5.3.15. Ултразвукова вана;

5.3.16. Вибрационна бъркалка (Vortex или еквивалентна).

5.4. Процедура

5.4.1. Стандартна крива

Тя се получава чрез нанасяне на височините на пиковете като функция от концентрацията на разредения формалдехид-стандарт.

Приготвят се стандартни разтвори чрез разреждане на стандартния разтвор на формалдехид (точка 5.2.19) с подвижна фаза (точка 5.2.16):

—	1 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 185 мкг/100 см3 (мл),

—	2 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 370 мкг/100 см3 (мл),

—	5 см3 (мл) разтвор (5.2.19), разреден до 25 см3 (мл) (около 740 мкг/100 см3 (мл),

—	5 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 925 мкг/100 см3 (мл).

Стандартните разтвори се съхраняват до 1 час при лабораторна температура и трябва да бъдат приготвени непосредствено преди употреба.

Линейността на стандартната крива е добра за концентрации между 1 и 15 мкг/см3 (мл).

5.4.2. Приготвяне на пробите

5.4.2.1. Емулсии (кремове, основа за гримове, очни линии)

В колба със запушалка от 100 см3 (мл) се претегля с точност до 0,001 г количество от пробата (м в г), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид 100 мкг. Прибавят се точно измерени 20 см3 (мл) дихлорметан (точка 5.2.8) и 20 см3 (мл) солна киселина (точка 5.2.12). Разбърква се с вибрационна бъркалка (точка 5.3.16) и с помощта на ултразвукова вана (точка 5.3.15). Двете фази се разделят чрез центрофугиране (3 000 rpm/2 мин). Междувременно филтруващият патрон (точка 5.3.7) се промива с 2 см3 (мл) метанол (точка 5.2.7), след което се кондиционира с 5 см3 (мл) вода (точка 5.2.1).

4 см3 (мл) от водната фаза се пропуска през филтруващия патрон, отделят се първите 2 см3 (мл), а останалата фракция се събира.

5.4.2.2. Лосиони, шампоани

В колба от 100 см3 (мл) със запушалка се претегля с точност до 0,001 г количество от пробата (м в г), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид от 500 мкг.

Долива се с подвижна фаза (точка 5.2.16) до 100 cм3 (мл).

Разтворът се филтрува през филтър (точка 5.3.6) и се инжектира или пропуска през филтруващия патрон (точка 5.3.7), кондициониран както в точка 5.4.2.1. Всички разтвори трябва да се инжектират веднага след приготвянето им.

5.4.3. Хроматографски условия

—	Скорост на потока на подвижната фаза: 1 cм3 (мл)/мин,

—	Скорост на потока на реагента: 0,5 cм3 (мл)/мин,

—	Обща скорост на потока на изхода на детектора: 1,5 cм3 (мл)/мин,

—	Инжектиран обем: 10 мкл,

—	Температура на елуиране: в случай на трудно разделяне колоната се потапя в баня с топящ се лед; изчаква се температурата да се стабилизира (15—20 мин),

—	Температура на следколонния реактор: 100 °С,

—	Детектор: 420 nm.

NB: Цялата хроматографска система и възелът след колоната трябва да са добре промити с вода след използване (точка 5.2.1). Когато системата не се използва повече от два дни, тогава промиването с вода трябва да бъде последвано от промиване с метанол (точка 5.2.7). Преди рекондициониране на системата през нея се пропуска вода, за да се избегне кристализацията.

5.5. Изчисления

Емулсии (точка 5.4.2.1):

Съдържание на формалдехид в % (м/м):

Formula

Лосиони, шампоани:

В този случай формулата е:

Formula

където:

m	=	масата на анализираната проба (точка5.4.2.1) в г,
С	=	концентрацията на формалдехида, отчетена от стандартната крива (точка 5.4.1), в мкг/100 cм3 (мл).

5.6. Повторяемост (1)

За съдържание на формалдехид от 0,05 % разликата между резултатите от две успоредни дозировки на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,001 %.

За съдържание на формалдехид от 0,2 % разликата между резултатите от две успоредни дозировки на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,005 %.

(1) Съгласно ISO 5725.

Допълнение 1

ИНСТРУКЦИИ ЗА „ФРЕНСКА ПЛЕТКА“

НЕОБХОДИМИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

—	Дървена бобина: външен диаметър 5 cм, по средата на който ще бъде пробита дупка с диаметър от 1,5 cм. Забиват се четири стоманени пирона (виж схемата на бобината на фигура 1 и фигура 2). Разстоянието между два пирона трябва да е 1,8 cм, като те трябва да са забити на 0,5 cм от отвора на канала,

—	твърда игла (тип кука за плетене) за правене на бримки с тефлонова капиляра,

—	1,6 мм тефлонова капиляра с дължина 5 м и вътрешен диаметър 0,3 мм.

ПРОЦЕДУРА

За започване на „френска плетка“ тефлоновата капиляра се прокарва през централния канал на бобината от горния към долния край (около 10 cм от капилярата да се показват от долния край на бобината, като така се дава възможност веригата да се издърпва по време на процеса на „плетене“); след това капилярата се увива последователно около четирите пирона, както е показано на фигура 3.

Горната и долната част на „френска плетка“ могат да са защитени с метални пръстени и затягащи винтове; трябва да се внимава да не се пречупи тефлоновата капиляра при силно издърпване. Капилярата се увива втори път около пирона и се правят „бримките“, както следва:

—	долната част на капилярата се прехвърля върху горната с помощта на куката (виж фигура 4); Този процес се повтаря за всеки пирон подред (1, 2, 3, 4 в посока, обратна на часовниковата стрелка) до получаване на 5 м или друга желана дължина на плетката.

Оставят се около 10 cм от капилярата за затваряне на веригата. Капилярата се промушва през всяка от четирите бримки и леко се издърпва, за да се затвори краят на веригата.

NB:„Френска плетка“ за следколонни реактори се продава на пазара (Supelco).

Диаграма на бобината

Допълнение 2

1	=	HPLC-помпа
2	=	Инжектор
3	=	Колона с предколона
4	=	Помпа за реагенти
5	=	Т-разклонител без мъртъв обем
5′	=	Т-разклонител (Vortex)
6-6′	=	Съединител без мъртъв обем
7	=	„Френска плетка“
7′	=	Реактор
8	=	Тригърлена колба с кипяща вода
9	=	Нагревател на колбата
10	=	Хладник
11	=	Стоманена топлообменна капиляра
11′	=	Топлообменник
12	=	UV-VIS-детектор
13	=	Следколонен модул PCRS 520

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

248

31990L0314

L 158/59

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 юни 1990 година

относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки

(90/314/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че една от основните цели на Общността е да завърши изграждането на вътрешния пазар, съществена част от който е туристическият сектор;

като има предвид, че националните законодателства на държавите-членки, отнасящи се до пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, наричани по-долу „туристически пакети“, имат много несъответствия и националните практики в тази област се различават значително, което създава препятствия пред свободното предоставяне на услуги по отношение на туристическите пакети и води до нарушаване на конкуренцията между операторите, установени в различни държави-членки;

като има предвид, че установяването на общи правила за туристическите пакети ще допринесе за премахването на тези препятствия, а оттам и за изграждането на общ пазар на услугите, като по този начин ще се даде възможност на операторите, установени в една държава-членка, да предлагат услугите си в другите държави-членки, а на потребителите на Общността — да се ползуват от сходни условия, когато закупуват туристически пакет в която и да е държава-членка;

като има предвид, че параграф 36, буква б) от приложението към Резолюция на Съвета от 19 май 1981 г. относно втората програма на Европейската икономическа общност за защита и информиране на потребителите (4) приканва Комисията да предприеме изследвания, inter-alia, в областта на туризма и при необходимост да направи подходящи предложения, като надлежно отчита тяхната значимост за защитата на потребителите и влиянието на различията в законодателствата на държавите-членки върху правилното функциониране на общия пазар;

като има предвид, че в резолюцията за политика на Общността относно туризма от 10 април 1984 г. (5), Съветът приветства инициативата на Комисията да привлече вниманието към значението на туризма и взема под внимание първоначалните насоки на Комисията за политика на Общността относно туризма;

като има предвид, че Съобщението на Комисията до Съвета, озаглавено „Нов подем в политиката за защита на потребителя“, което бе одобрено с резолюция на Съвета от 6 май 1986 г. (6), предвижда в параграф 37, наред с другите мерки, предложени от Комисията, хармонизиране на законодателствата относно туристическите пакети;

като има предвид, че туризмът играе все по-важна роля в икономиката на държавите-членки; като има предвид, че системата на туристическите пакети съставлява съществена част от туризма; като има предвид, че ръстът и производителността на сектора за пакетни туристически пътувания в държавите-членки ще бъдат стимулирани, ако са приети поне минимални общи правила, целящи да му придадат едно общностно измерение; като има предвид, че това не само ще облагодетелствува гражданите на Общността, които закупуват туристически пакети, организирани на базата на тези правила, но и ще привлече туристи извън Общността, търсещи предимството на гарантираните стандарти при туристическите пакети;

като има предвид, че несъответствията в правилата, защитаващи потребителите в различните държави-членки, представляват препятствие за потребителите от една държава-членка да закупуват туристически пакети в друга държава-членка;

като има предвид, че този демотивиращ фактор е особено ефективен за възпиране на потребителите от закупуване на туристически пакети извън собствената си държава-членка и че е по-ефективен, отколкото би бил по отношение на получаването на други услуги, с оглед на особения характер на услугите, предоставяни в туристическия пакет, които обикновено предполагат предварителното изразходване на значителни парични суми и предоставянето на услуги в държава, различна от държавата на местопребиваване на потребителя;

като има предвид, че потребителят трябва да се ползва от защитата, въведена от настоящата директива, независимо от това дали е страна по договора, лице, на което се прехвърля туристически пакет, или член на група, от чието име друго лице е сключило договор за туристически пакет;

като има предвид, че организаторът на туристически пакети и/или продавачът на дребно на тези туристически пакети трябва да бъдат задължени да гарантират, че в документите, които описват туристическите пакети, организирани и продавани съответно от тях, информацията, която се дава, не е заблуждаваща и че брошурите, предоставени на потребителите, съдържат информация, която е ясна и точна;

като има предвид, че потребителят трябва да разполага с документ за условията на договора, приложими към туристическия пакет; като има предвид, че е удобно това да се постигне чрез изискването всички условия по договора да бъдат посочени писмено или в каквато и да е друга документална форма, която да бъде изчерпателна и достъпна за него, и от която да му бъде връчено копие;

като има предвид, че потребителят трябва да бъде свободен при определени обстоятелства да прехвърли на заинтересовано трето лице резервацията за туристически пакет, която е направил;

като има предвид, че цената, установена по договора, по принцип не трябва да подлежи на промяна, освен когато възможността за нейното увеличаване или намаляване е изрично предвидена в договора; като има предвид, че тази възможност трябва все пак да бъде свързана със спазването на определени условия;

като има предвид, че при определени обстоятелства потребителят трябва да бъде свободен преди тръгването да се откаже от договора, свързан с туристически пакет;

като има предвид, че следва ясно да бъдат определени правата на потребителя в случая, когато организаторът на туристическия пакет го анулира преди договорената дата на тръгване;

като има предвид, че ако след тръгването на потребителя значителна част от предвидените в договора услуги не е предоставена или ако организаторът установи, че няма да може да осигури значителна част от предвидените услуги, на организатора трябва да бъдат наложени определени задължения по отношение на потребителя;

като има предвид, че организаторът и/или продавачът на дребно, който е страна по договора, трябва да носи отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора; като има предвид освен това, че организаторът и/или продавачът на дребно трябва да носи отговорност за загубите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, освен ако недостатъците, установени при изпълнението на договора, не са по тяхна вина или по вина на друг доставчик на услуги;

като има предвид, че в случаите, когато организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност за неизпълнението или за неточното изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, тази отговорност трябва да бъде ограничена в съответствие с международните конвенции, регулиращи такива услуги, по-специално Варшавската конвенция от 1929 г. относно международния въздушен транспорт, Бернската конвенция от 1961 г. относно железопътния транспорт, Атинската конвенция от 1974 г. относно морския транспорт и Парижката конвенция от 1962 г. относно отговорността на хотелиерите; като има предвид освен това, че по отношение на вредите, различни от телесна повреда, трябва да бъде възможно отговорността също да бъде ограничена съгласно договора за туристическия пакет, при условие обаче, че такова ограничение не е неразумно;

като има предвид, че е уместно да се предвидят определени мерки, с оглед информирането на потребителите и разглеждането на рекламациите;

като има предвид, че както потребителите, така и секторът за пакетни туристически пътувания биха били облагодетелствувани, ако организаторите и/или продавачите на дребно бъдат задължени да представят доказателства за достатъчно гаранции в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност;

като има предвид, че държавите-членки трябва да бъдат свободни да приемат или да запазят по-строги разпоредби по отношение на пакетното туристическо пътуване, с цел да защитят потребителите,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на туристическите пакети, продавани или предлагани на територията на Общността.

Член 2

За целите на настоящата директива:

„туристически пакет“ означава предварително договорената комбинация от не по-малко от два от следните елементи, когато се продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или включва настаняване за пренощуване:

а)	транспорт;

б)	настаняване;

в)	други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването, и представляват значителна част от туристическия пакет.

Отделното фактуриране на различните елементи от същия туристически пакет не освобождава организатора или продавача на дребно от задълженията им по настоящата директива;

2.	„организатор“ означава лицето което не случайно организира туристически пакети и ги продава или ги предлага за продажба, пряко или посредством продавач на дребно;

3.	„продавач на дребно“ означава лицето, което продава или предлага за продажба туристическия пакет, изготвен от организатора;

„потребител“ означава лицето, което купува или се съгласява да закупи туристическия пакет („основен контрагент“), или всяко лице, от чието име основният контрагент се съгласява да закупи туристическия пакет („други бенефициенти“), или всяко лице, на което основният контрагент или някой от другите бенефициенти прехвърля туристическия пакет („лице, на което се прехвърля“);

5.	„договор“ означава споразумението, което обвързва потребителя с организатора и/или продавача на дребно.

Член 3

1. Всяко описание на туристическия пакет, което организаторът или продавачът на дребно предоставя на потребителя, неговата цена и всички други условия, приложими към договора, не трябва да съдържат подвеждаща информация.

2. Ако на потребителя бъде предоставена брошура, в нея трябва да са посочени четливо, ясно и точно както цената, така и подходящата информация, отнасяща се до следните елементи:

а)	местоназначението, средствата, характеристиките и категориите на използувания транспорт;

б)	начина на настаняване, неговото местонахождение, категорията или степента на удобство и основните му характеристики, неговото одобрение и туристическа класификация съгласно правилата в съответната приемаща държава-членка;

в)	предвидените хранения;

г)

маршрута;

д)	общата информация за паспортните и визовите изисквания за гражданите на съответната държава-членка или държави-членки и медицинските формалности, необходими за пътуването и престоя;

е)	паричната сума или процента от цената, който трябва да бъде преведен по сметка, и срока за изплащане на остатъка;

ж)	дали се изисква минимален брой лица за осъществяване на туристическия пакет и ако това е така, срока за уведомяване на потребителя в случай на анулиране.

Данните, съдържащи се в брошурата, са обвързващи за организатора или продавача на дребно, освен ако:

—	промените в тези данни са били ясно съобщени на потребителя преди сключването на договора, като в такъв случай брошурата съдържа изрично изявление в този смисъл,

—	промените са внесени по-късно вследствие на споразумение между страните по договора.

Член 4

а)

Организаторът и/или продавачът на дребно предоставят на потребителя, в писмена или друга подходяща форма, преди сключването на договора обща информация за паспортните и визовите изисквания, приложими към гражданите на съответната държава-членка (държави-членки), и по-специално за сроковете за получаването им, както и информация за медицинските формалности, необходими за пътуването или престоя;

б)

Организаторът и/или продавачът на дребно предоставят също така на потребителя, в писмена или друга подходяща форма, своевременно преди началото на пътуването следната информация:

i)	разписанията и местата на междинните спирки и транспортните връзки, както и данни за мястото, което заема пътникът, например кабина или каюта на кораб, спален вагон във влак;

ii)

името, адреса и телефонния номер на местния представител на организатора и/или продавача на дребно или, при липса на такъв, на местните агенции, чието съдействие потребителят може да потърси при затруднение;

Когато не съществуват представители или агенции, на потребителя във всеки случай се предоставя телефонен номер за спешни случаи или каквато и да е друга информация, която ще му позволи да се свърже с организатора и/или продавача на дребно;

iii)	в случая на пътувания и/или престои в чужбина на малолетни лица, информация, която позволява да се установи пряка връзка с детето или с отговорното лице по местонахождението на детето;

iv)	информация за възможността да бъде сключена застрахователна полица за покриване на разходите при анулиране от страна на потребителя или на разходите за съдействие, включително репатриране, в случай на злополука или заболяване.

2. Държавите-членки гарантират, че във връзка с договора се прилагат следните принципи:

а)	в зависимост от конкретния туристически пакет договорът съдържа поне елементите, изброени в приложението;

б)	всички условия на договора са посочени в писмена или друга форма, разбираема и достъпна за потребителя, като те трябва да му бъдат съобщени преди сключването на договора; на потребителя се дава копие от тези условия;

в)	разпоредбата на буква б) не е пречка за късното извършване на резервации или сключване на договори „в последната минута“.

3. Когато потребителят е възпрепятстван да участва в туристическия пакет, той може да прехвърли резервацията си, след като в разумен срок преди тръгването е известил организатора или продавача на дребно за намерението си, на лице, което отговаря на всички условия, приложими към туристическия пакет. Лицето, което прехвърля туристическия си пакет и лицето, на което се прехвърля, носят солидарна отговорност към организатора или продавача на дребно, страна по договора, за изплащането на дължимия остатък и за всички допълнителни разходи, произтичащи от такова прехвърляне.

а)

Цените, установени в договора, не подлежат на промяна, освен ако договорът изрично предвижда възможност за увеличение или намаление и посочва как точно се изчислява новата цена, единствено за да се вземат предвид отклоненията в:

—	транспортните разходи, включително цената на горивото,

—	дължимите суми, данъците или таксите, дължими за определени услуги като например такси за кацане или такси за качване или дебаркиране в пристанища и летища,

—	валутните курсове, приложими към конкретния туристически пакет.

б)

По време на двадесетте дни, които предхождат предвидената дата на тръгване цената, уточнена в договора не се увеличава.

5. Ако организаторът установи, че преди тръгването се налага да промени значително някое от основните условия като например цената, той уведомява потребителя възможно най-бързо, с цел да му позволи да вземе съответните решения и по-специално:

—	да се откаже от договора без санкция,

—	или да приеме допълнителна клауза към договора, в която се уточняват внесените промени и тяхното отражение върху цената.

Потребителят уведомява организатора или продавача на дребно за решението си колкото е възможно по-бързо.

6. Ако потребителят се откаже от договора съгласно параграф 5 или ако по каквато и да било друга причина, с изключение на грешка от страна на потребителя, организаторът анулира туристическия пакет преди уговорената дата на тръгване, потребителят има право:

а)	да вземе заместващ туристически пакет с равностойно или по-високо качество, когато организаторът и/или продавачът на дребно може да му предложи такъв заместващ пакет. Ако предлаганият заместващ туристически пакет е с по-ниско качество, организаторът възстановява разликата в цената на потребителя;

б)	или да получи обратно, колкото е възможно по-бързо, всички суми, които е изплатил по договора.

В такъв случай той има право, ако е уместно, да бъде обезщетен за неизпълнението на договора било от организатора, било от продавача на дребно според изискванията на правото на съответната държава-членка, освен когато:

i)	анулирането е извършено на основание на факта, че броят на лицата, записали се за туристическия пакет, е по-малък от минималния изискван брой и потребителят е информиран за анулирането писмено, в рамките на срока, посочен в описанието на туристическия пакет или

ii)	анулирането, с изключение на свръх-резервации, се дължи на форсмажорни обстоятелства, т.е на необичайни и непредвидими обстоятелства извън контрола на страната, която се позовава на тях, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати, дори и ако е положила всички усилия.

7. Когато след тръгването значителна част от договорените услуги не са предоставени или организаторът установи, че няма да бъде в състояние да предостави значителна част от услугите, които трябва да бъдат предоставени, организаторът прави допълнителни алтернативни договорености, без допълнителни разходи за потребителя, за продължаването на туристическия пакет и при необходимост — за обезщетяването на потребителя със сумата, съответстваща на разликата между предложените услуги и тези, които са предоставени.

Ако не е възможно да бъдат направени такива договорености или ако те не са приети от потребителя по основателни причини, организаторът предоставя при необходимост на потребителя, без допълнителни разходи, равностоен обратен превоз до мястото на тръгване или до друго място на връщане, с което потребителят се е съгласил и при необходимост обезщетява потребителя.

Член 5

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор и/или продавач на дребно или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора и/или продавача на дребно да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги.

2. По отношение на загубите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност, освен ако такова неизпълнение или неточно изпълнение не е нито по тяхна вина, нито по вина на друг доставчик на услуги, тъй като:

—	липсите, установени при изпълнението на договора, се приписват на потребителя,

—	такива липси се приписват на трето лице, което не е свързано с предоставянето на договорените услуги, и са непредвидими или неизбежни,

—	такива липси се дължат на форсмажорни обстоятелства така, както са определени в член 4, параграф 6, втора алинея, подточка ii), или на събитие, което организаторът и/или продавачът на дребно или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати.

В случаите, посочени във второто и третото тире на първата алинея, организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, е длъжен да окаже своевременно съдействие на потребителя, който е изпаднал в затруднение.

По отношение на загуби, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите-членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено в съответствие с международните конвенции, регулиращи тези услуги.

По отношение на вреди, различни от телесна повреда, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите-членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено по силата на договора. Това ограничение не трябва да бъде неразумно.

3. Без това да засяга четвъртата алинея на параграф 2, не може да има никаква дерогация посредством договорна клауза от разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4. Потребителят трябва да уведоми възможно най-рано за всяко неизпълнение на договора, което установи на място, съответния доставчик на услугите и организатора и/или продавача на дребно в писмена или в каквато и да е друга подходяща форма.

Това задължение трябва да бъде ясно и изрично посочено в договора.

Член 6

В случай на рекламации, организаторът и/или продавачът на дребно или неговият местен представител, ако такъв съществува, трябва да положат незабавни усилия за намиране на подходящо решение.

Член 7

Организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност.

Член 8

Държавите-членки могат да приемат или да запазят по-строги разпоредби в областта, уредена с настоящата директива, за защита на потребителя.

Член 9

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 декември 1992 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира незабавно за това другите държави-членки.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 13 юни 1990 година.

За Съвета

Председател

D. J. O'MALLEY

(1) ОВ C 96, 12.4.1988 г., стр. 5.

(2) ОВ C 69, 20.3.1989 г., стр. 102 и ОВ C 149, 18.6.1990 г.

(3) ОВ C 102, 24.4.1989 г., стр. 27.

(4) ОВ C 165, 23.6.1981 г., стр. 24.

(5) ОВ C 115, 30.4.1984 г., стр. 1.

(6) ОВ C 118, 7.3.1986 г., стр. 28.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Елементи, които трябва да бъдат включени в договора, ако са свързани със съответния туристически пакет:

а)	местоназначението(ята) на пътуването, а когато са предвидени периоди на престой, съответните периоди и техните дати;

б)	средствата, характеристиките и категориите транспорт, който ще бъде използуван, датите, часът и мястото на тръгване и на връщане;

в)	когато туристическият пакет включва настаняване, неговото местонахождение, туристическата му категория или степен на удобство, основните му характеристики, съответствието му с правилата на съответната приемаща държава-членка и предвидените хранения;

г)	дали се изисква минимален брой лица за осъществяване на туристическия пакет и ако това е така, срока за уведомяване на потребителя в случай на анулиране

д)

маршрута;

е)	посещенията, екскурзиите или други туристически услуги, които са включени в общата цена, договорена за туристическия пакет;

ж)	името и адреса на организатора, на продавача на дребно и при необходимост на застрахователя;

з)

цената на туристическия пакет, посочване на възможността за промяна на цената съгласно член 4, параграф 4 и посочване на евентуалните дължими суми, данъци или такси във връзка с определени услуги (такси за кацане, такси за качване или дебаркиране в пристанища и летища, туристически такси), когато тези разходи не са включени в туристическия пакет;

и)	графика на плащане и начина на плащане;

й)	специалните изисквания, за които потребителят е уведомил организатора или продавача на дребно, когато е направил резервацията, и които и двамата са приели;

к)	сроковете, в които потребителят трябва да направи евентуална рекламация относно неизпълнението или неточното изпълнение на договора.

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

254

31990L0384

L 189/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юни 1990 година

относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки във връзка с везните с неавтоматично действие

(90/384/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че държавите-членки поемат отговорността да защитават обществото от неправилни резултати при претегляне с помощта на везни с неавтоматично действие, когато те се използват в определени области на приложение;

като има предвид, че в държавите-членки императивните разпоредби, които дефинират по-специално необходимите изисквания за действие на везните с неавтоматично действие, като установяват точно метрологичните и техническите изисквания, заедно с процедурите за контрол преди и след въвеждането на везните в експлоатация. Тези предписания не водят по необходимост до различие в мерките за защита между отделните държави-членки, пречейки обаче едновременно, въз основа на техния различен вид, на търговията вътре в Общността;

като има предвид, че е необходимо да се хармонизират националните разпоредби за защита на отделните страни, за да се гарантира свободния търговски обмен с везни с неавтоматично действие, при което трябва да се осигури уеднаквено равнище на закрила в Общността;

като има предвид, че понастоящем правото на Общността предвижда, чрез дерогация от едно от съществените правила на Общността, а именно свободното движение на стоки, че пречките за обръщението вътре в общността, които са следствие от различията в националните законодателства, свързани с използването на продуктите трябва да се приемат доколкото предписанията на тези национални закони са признати като такива, които са необходими, за да се гарантира, че въпросните продукти отговарят на съществените изисквания; че по настоящем, законодателната хармонизация трябва да бъде ограничена единствено до предписанията, които са необходими, за да се гарантира, че везните с неавтоматично действие отговарят на съществените метрологични и функционални изисквания; че тези изисквания трябва да заместят националните предписания в тази материя, защото те са съществени;

като има предвид, че затова тази директива трябва да определи задължителните и съществени изисквания. За да може да се улесни доказването на съответствието с тези съществени изисквания, на европейско ниво трябва да има хармонизирани стандарти, особено за метрологичните, техническите и касаещи изработването характеристики на везните с неавтоматично действие, при чието спазване може да се предположи съгласуване с основните изисквания. Като има предвид, че тези стандарти, хармонизирани на европейско ниво, се разработват от частни структури и трябва да запазят своя характер като незадължителни формулировки. Изпълнението на това извършиха Европейският комитет по стандартизация (ЕКС) и Европейският комитет по електротехническа стандартизация (ЕКЕС), като признати структури, които са компетентни за приемане на хармонизирани стандарти в съответствие с подписания на 13 ноември 1984 г. документ за съвместна работа между Комисията и тези два органа. По смисъла на тази директива хармонизираният стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или хармонизиран документ), която е приета от единия или от двата горепосочени органа по поръчение на Комисията съгласно Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно начините за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и предписания (4), изменена с Директива 88/182/ЕИО (5) и която установи горепосочените общи указания;

като има предвид, че ако потребители или трети лица трябва да се защитят ефикасно, необходимо е да се на прави оценка на съответствието с утвърдените метрологични и технически изисквания. Съществуващите методи за оценка на съответствието в различните държави-членки са различни. За избягване на многократните оценки, което също така пречи на свободния търговски обмен с везните с неавтоматично действие, е предвидено взаимно признаване на проведените процедури по оценяване от държавите-членки. За да се улесни взаимното признаване на процедурите за оценка на съответствието са предвидени специални, хармонизирани за Общността процедури на оценяване, както и хармонизирани критерии за определяне на структурите, отговорни за изпълнение на задачите, свързани с процедурите за оценяване;

като има трябва да се внимава за това, тези определени структури от цялата Общност да осигурят едно високо ниво на стандарт;

като има предвид, че поставеният върху везните с неавтоматично действие знак за съответствие на Европейската общност и марката с означение „М“ свидетелствува за това, че е налице съгласуване с разпоредбите на настоящата директива и поради това става излишно повтарянето на вече осъществено оценяване на съответствието;

като има предвид, че мерките за постепенно изграждане на вътрешния пазар трябва да бъдат приети до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар трябва да е пространство без вътрешни граници, в което се осигурява свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Обхват на приложение, пускане на пазара, свободно движение

Член 1

1. Везна е измервателен уред за определяне на масата на едно тяло на основата на действуващата върху това тяло сила на теглото. Една везна може да служи още за определяне на други, свързани с масата величини, количества, параметри или характеристики.

Везна с неавтоматично действие е везна, която изисква при претеглянето намесата на едно обслужващо лице.

Настоящата директива се прилага за всички везни с неавтоматично действие (по-нататък означени като „везни“).

2. В настоящата директива се различават два случая на използване на везните:

а)

1.	Определяне на масата за търговските сделки;

2.	Определяне на масата за изчисляване на такса, тарифа, данък, премия, глоба, възнаграждение, обезщетение или подобен тип плащания;

3.	Определяне на масата с оглед прилагането на правни предписания и представяне на експертизи за съдебни цели;

4.	Определяне на масата при извършване на лечение, при измерване на пациенти в процеса на лекарски надзор, диагностициране и лечение;

5.	Определяне на масата за производството на лекарствени средства в аптеките въз основа на лекарски предписания и определяне на масата при анализи в медицински и фармацевтични лаборатории;

6.	Определяне на цената съответствуваща на масата за публична продажба в обществени структури и при производството на готови опаковки;

б)	Всички други случаи на употреба като тези посочени в точка 2, буква а) от този член.

Член 2

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да установят със сигурност, че на пазара могат да бъдат пускани само такива везни, които съответствуват на валидните за тях изисквания на настоящата директива.

2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да установят със сигурност, че за целите в член 1, параграф 2, буква а), могат да бъдат в употреба само такива везни, които отговарят на приложимите предписания на настоящата директива.

Член 3

Везни които се използват за целите, посочени в член 1, параграф 2, буква а) трябва да отговарят на съществените изисквания, установени в приложение I.

Ако в една везна са предвидени устройства или тя е свързана с устройства, които не се използват за целите упоменати в член 1, параграф 2, буква а), съществените изисквания не са валидни за тези устройства.

Член 4

1. Държавите-членки не препятствуват пускането на пазара на везни, които отговарят в достатъчна степен на изискванията, валидни за тях съгласно настоящата директива.

2. Държавите-членки не следва да пречат на въвеждането в употреба на везните, предназначени за използване за целите посочени в член 1, параграф 2, буква а), които съответствуват на важащите за тях изисквания на настоящата директива.

Член 5

1. Държавите-членки презумират съответствието на везните със съществените изисквания, предвидени в член 3 за инструментите, които съответстват на националните норми, които ако те съответстват на релевантните национални стандарти, които са въвели хармонизираните стандарти, отговарящи на съществените изисквания, предвидени в член 3.

2. Комисията публикува позоваванията на посочените в параграф 1 хармонизирани стандарти в Официален вестник на Европейските общности.

Държавите-членки публикуват позоваванията на предвидените в параграф 1 национални стандарти.

Член 6

Ако държава-членка или Комисията считат, че посочените в член 5, параграф 1 хармонизирани стандарти не отговарят напълно на съществените изисквания съгласно член 3, тогава Комисията или заинтересованата държава-членка внасят въпроса пред Постоянния комитет, учреден по силата на Директива 83/189/ЕИО (по-нататък наречен „Комитетът“), като излага причините си за това. Комитетът представя становището си незабавно.

В светлината на становището на Комитета, Комисията нотифицира държавата-членка, дали е необходимо тези стандарти да се зачеркват от публикациите, посочени в член 5, параграф 2.

Член 7

1. Ако една държава-членка установи, че везни означени със знака за съответствие на ЕО съгласно приложение 2, точки 2, 3 и 4 не отговарят на изискванията на настоящата директива, когато са инсталирани правилно и се използват съобразно установения ред и съответно на целите, взима всички подходящи мерки, за да извади от употреба тези везни и да ограничи или забрани употребата и/или пускането им на пазара.

Заинтересованата държава-членка уведомява Комисията незабавно за такива мерки, като посочват основанието за своето решение при всяка такава мярка, особено тогава, когато несъответствието се дължи на:

а)	неспазване на съществените изисквания съгласно член 3, когато везните не съответствуват на стандартите, посочени в член 5, параграф 1;

б)	недостатъчното прилагане на стандартите, посочени в член 5, параграф 1;

в)	недостатъци в стандартите, посочени в член 5, параграф 1.

2. Комисията се консултира незабавно със заинтересованите страни.

След това тя осведомява незабавно държавата-членка, която е взела мерките, за резултатите от консултацията. Ако тя счита, че мерките са оправдани, уведомява незабавно и останалите държави-членки.

Ако решението се дължи на недостатъци в стандартите, Комисията след консултации със заинтересованите страни внася въпроса пред Комитета в рамките на два месеца, когато държавата-членка, която е взела мерките иска да ги запази и да се приложи процедурата по член 6.

3. Ако една везна не носи знака за съответствие на ЕО, тогава компетентната държава-членка предприема подходящи действия против този, който е поставил знака, и уведомява за това Комисията и останалите държави-членки.

4. Комисията гарантира, че държавите-членки биват уведомени за хода и резултатите от тези действия.

ГЛАВА II

Оценка за съответствие

Член 8

1. Съответствието на везните със съществените изисквания на приложение I се удостоверяват по избор на заявителя по един от следните начини:

а)

Типово изпитване на ЕО, предвидено в приложение II.1, следвано от декларация за типа съответствие на ЕО (осигуряване на качеството на продукцията) съгласно приложение II.2 или от проверка на ЕО съгласно приложение II.3.

Везни, в които не се използват електронни устройства и чиито претеглящи устройства не използват пружини за уравновесяване на действуващия товар, не е нужно обаче да се подлагат на типово изпитване на ЕО.

б)	Проверка на ЕО за единица съобразно приложение II.4.

2. Документите и кореспонденцията във връзка с посочените процедури в параграф 1 се съставят на официалния език на държавата-членка, в която следва да се провежда посочената процедура или на един от приетите езици от компетентния орган.

3. При попадането на везните в приложното поле на други директиви на Общността, знака за съответствие на ЕО, предвиден в член 10, показва, че в този случай вените отговарят на изискванията и на тези други директиви.

Член 9

1. Всяка държава-членка нотифицира останалите държави-членки и Комисията за структурите, на които тя е възложила извършването на задачите във връзка с посочените в член 8 процедури, както и назовава отделно специфичните задачи, с които са натоварени и кодовете за обозначаване на определените структури.

Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списъка на тези определени структури, както и задачите, които те са поели. Комисията се грижи за това, този списък да бъде актуален.

2. Държавите-членки прилагат посочените в приложение V минимални критерии за определянето на тези структури. За структури, които съответствуват на установените критерии в съответните хармонизирани стандарти се приема, че изпълняват критериите, определени в приложение V.

3. Държава-членка, която е определила дадена структура, отменя назначаването му, ако органът не отговаря повече на посочените в параграф 2 критерии. Тя информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за това и оттегля нотификацията.

ГЛАВА III

Знак за съответствие на ЕО и надписи

Член 10

1. На везни, чието съответствие за ЕО е било установено, се нанася знака за съответствие на ЕО както и изискващите се данни според приложение IV.1. Те трябва да бъдат добре видими, четливи и незаличими.

2. На всички други везни се нанасят добре видими, четливи и незаличими надписите съгласно приложение IV.2.

3. Забранява се върху везните да се поставят надписи, които могат да бъдат объркани със знака за съответствие на ЕО.

Член 11

Ако се установи, че знакът за съответствие на ЕО е нанесен неправилно на везни, защото:

—	те не отговарят на стандартите съгласно член 5, параграф 1, макар производителят да е решил да произведе везни, които съответствуват на тези стандарти,

—	те не съответствуват на един одобрен тип,

—	те отговарят на един одобрен тип, който не отговаря на съществените изисквания, приложими за него, или

—	производителят не изпълнява задълженията си по декларацията за съответствие на ЕО (осигуряване на качеството на продукцията),

тогава компетентният орган, по целесъобразност, отнема одобрението на типа за ЕО и/или одобрението на системата за осигуряване на качеството. Ако одобрението на типа за ЕО е отнето, това има действие на забрана подлагането на проверка за ЕО и деклариране на ЕО за съответствие на типа (осигуряване на качеството за продукция).

Член 12

Ако в една везна, която е определена за използване за целите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), са вградени устройства, които не подлежат на установяване на съответствието според член 8, или везната е вградена в такова устройство, тогава всяко подобно устройство трябва да се означи със символ съгласно приложение IV.3, което ограничава приложението му. Символът се нанася на устройствата, така че да бъде добре видим, лесен за прочитане и незаличим.

ГЛАВА IV

Заключителни определения

Член 13

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че съгласуването на везните, които носят знака за съответствие на ЕО с настоящата директива, продължават да отговарят на тези изисквания.

Член 14

Всяко решение, взето въз основа на настоящата директива, което има за следствие ограничаване на въвеждането в експлоатация на везни трябва да е достатъчно мотивирано. То се съобщава на заинтересованите страни незабавно, същите се уведомяват едновременно за правните средства, които са им на разположение според действуващото право на заинтересованите държави-членки и за сроковете, които съответстват на тези средства.

Член 15

1. Държавите-членки приемат и публикуват преди 1 юли 1992 г. законовите, подзаконови и административни разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те уведомяват незабавно Комисията за това.

2. Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 1 януари 1993 г.

3. Държавите-членки разрешават обаче, чрез дерогация от параграф 2, за период от 10 години от деня, от който те прилагат настоящата директива съгласно параграф 1, че везни, съответствуващи на валидните предписания преди този ден могат да останат в употреба и/или да се оставят за производство.

4. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националните си законодателства, които те приемат в приложното поле на настоящата директива.

5. Действието на Директива 73/360/ЕИО се отменя от 1 януари 1993 г.; това обаче не се отнася за прилагането на параграф 3.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 20 юни 1990 година.

За Съвета

Председател

D. J. O'MALLEY

(1) ОВ С 55, 4.3.1989 г., стр. 6 и

ОВ С 297, 25.11.1989 г., стр. 13.

(2) ОВ С 158, 26.6.1989 г., стр. 221 и

ОВ С 149, 18.6.1990 г.

(3) ОВ С 194, 31.7.1989 г., стр. 1.

(4) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(5) ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществените изисквания към везните, посочени в член 1, параграф 2, буква а) са дадени по-нататък. Използвана е терминологията на Международната организация по законова метрология (OIML).

Предварителни бележки

Ако една везна съдържа повече показващи или отпечатващи устройства, или е присъединена към повече показващи или отпечатващи устройства, които се използват за целите посочени в член 1, параграф 2, буква а), тогава съществените изисквания не важат за онези устройства, които повтарят резултатите от претеглянето и не могат да повлияят на законово установените функции на везната, в случай че резултатите от претеглянето се отпечатват правилно и незаличимо или се запаметяват чрез такива части от везната, които съответствуват на съществените изисквания и резултатите са достъпни за две от страните, свързани с измерванията. При везни за директна обществена продажба обаче показващите и отпечатващите устройства за продавача и купувача трябва да отговарят на съществените изисквания.

МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

1. Единици за маса

Валидни са законовите единици за маса по смисъла на Директива 80/181/ЕИО (1), последно изменена с Директива 85/1/ЕИО (2).

Съобразно с тези условия се допускат следните единици:

—	единици от системата SI: килограм, микрограм, милиграм, грам, тон,

—	британски единици: паунд, унция, трой унция,

—	други единици: метричен карат за претегляне на скъпоценни камъни.

За везни, при които се използват горепосочените британски единици, съответните посочени по-долу съществени изисквания от текста се преобразуват в британски единици чрез проста интерполация.

2. Класове на точност

2.1 Установяват се следните класове на точност:

I	Точни везни
II	Прецизни везни
III	Търговски везни
IIII	Груби везни

Тези класове са дефинирани в таблица 1.

ТАБЛИЦА 1

Класове на точност

Клас	Проверочни интервали (e)		Минимален капацитет (Min)	Брой на проверочните интервали
Клас	Проверочни интервали (e)		Минимална.стойност		Максимална стойност
I	0,001	г ≤ e	100 e	50000	—
II	0,001	г ≤ e ≤ 0,05 г	20 e	100	100000
II	0,1	г ≤e	50 e	5 000	100000
III	0,1	г ≤ e ≤ 2 г	20 e	100	10000
III	5	г ≤ e	20 e	500	10000
IIII	5	г ≤ e	10 e	100	1 000

За везни от класове II и III предназначени за определяне на транспортни тарифи минималният товар се намалява до 5 е.

2.2 Проверочно и реално скално деление

2.2.1 Реалното (d) и проверочното (е) скални деления трябва да бъдат в единици за маса и да имат формата

1 × 10к, 2 × 10к, или 5 × 10к,

при което к е цяло число или нула.

2.2.2 За всички везни без спомагателни показващи устройства

d = e.

2.2.3 За везни със спомагателни устройства са валидни следните условия

е = 1 × 10k г

d < e ≤ 10 d

освен за везните от клас I с d < 10-4 г, за които е = 10-3 г.

3. Класифициране

3.1 Везни с един обхват на претегляне

Везни с едно спомагателно показващо устройство се класират в класове I или II. За тези везни минималната стойност и минималният товар се взимат от таблица 1, при което проверочното скално деление (е) от колона 3 се заменя от реалното скално деление (d).

При d < 10–4 г максималният товар за клас I може да бъде по-малък от 50000 е.

3.2 Многообхватни везни

Повече обхвати на претегляне се позволяват, ако те са ясно означени върху везната. Всеки отделен обхват на претегляне се класифицира съгласно точка 3.1. Ако обхватите на претегляне попадат в различни класове на точност, то везната трябва да отговаря на най-строгите предписания, които са приложими за класовете на точност, в които попадат обхватите на претегляне.

3.3 Многоинтервални везни

3.3.1 Везни с един обхват на претегляне биха могли да разполагат с повече стойности на реалното деление (многоинтервална везна).

Многоинтервалните везни нямат спомагателни показващи устройства.

3.3.2 Всеки подинтервал i от многоинтервалната везна се дефинира чрез:

—	неговото проверочно деление еi

като

е(i + 1)

> e i

—	неговият макс. товар Махi:

като

Махi

= Мах

—	неговият мин. товар Mini:

като

Mini

= Max(i-1)

Mini

= Min

при което:

i= 1, 2,… r

i= номер на подинтервала

r= общ брой на подинтервалите

Всички натоварвания са нето товари независимо от използваните тара товари.

Подинтервалите се класифицират съгласно таблица 2. Всички подинтервали попадат в един и същ клас на точност при което този клас е класа на точност на везната.

ТАБЛИЦА 2

Многоинтервални везни

i= 1, 2,… r

i= номер на подинтервала

r= общ брой на подинтервалите

клас	Проверочно деление (e)		Мин.товар (Min)	Брой на проверочните деления
клас	Проверочно деление (e)		Миним. стойност	Миним. стойност (3)	Максим. стойност
I	0,001	г ≤ ee	100 ee	50000	–
II	0,001	г ≤ ee ≤ 0,05 г	20 ee	5 000	100000
II	0,1	г ≤ ee	50 ee	5 000	100000
III	0,1	г ≤ ee	20 ee	500	10000
IIII	5	г ≤ ee	10 ee	50	1 000

4. Точност

4.1 При прилагане на процедурата, предвидена по член 8, не се разрешава грешката на показанието да не надхвърля допустимите грешки определени съгласно таблица 3. При цифрово показание грешката на показанието да се коригира чрез грешката от закръгляване.

Максималните допустими грешки са валидни за нето и тара стойностите на теглото за всички натоварвания, с изключение на предварително определените тара стойности.

ТАБЛИЦА 3

Максимално допустими грешк

Товар

Макс. Допустими грешки

клас I

клас II

клас III

клас IIII

= m =

50 000

= m =

5 000

= m =

500

= m =

± 0,5 e

50 000

< m =

200 000

5 000

< m =

20 000

500

< m =

2 000

< m =

200

± 1,0 e

200 000

< m

2 000

< m =

100 000

2 000

< m =

10 000

200

< m =

1 000

± 1,5 e

4.2 Грешките в експлоатация са удвоените допустими грешки съгласно раздел 4.1

5. Резултатите от претеглянето с една везна следва да имат повторяемост; те трябва да имат възпроизводимост с други показващи или вградени устройства.

Резултатите от претеглянето не следва да се влияят от положението на товара върху товароприемното устройство и от разместването му по него.

6. Везната реагира на незначителни изменения на товара.

7. Влияещи величини и стабилност

7.1 Везните от класове II, III и IIII при нормално използване трябва да бъдат достатъчно нечувствителни към срещащи се смущения.

7.2 Везните трябва да изпълняват метрологичните изисквания в температурния обхват, предписан от производителя. Този обхват трябва да бъде най-малко следния:

5 °С за везна от клас I,

15 °С за везна от клас II,

30 °С за везна от класове III или IIII.

Ако няма други данни предписани от производителя, то температурния обхват е от –10 °С до + 40 °С.

7.3 Мрежово захранваните везни трябва да отговарят на метрологичните изисквания при промяна на напрежението в нормални граници.

Батерийно захранваните везни осигуряват показание до спадане на напрежението на батерията под определената минимална стойност и при това условие или продължават да показват правилно или сами се изключват.

7.4. Електронните везни, с изключение на тези от класове I и II, при които „е“ е по-малко от 1 г, трябва да изпълняват метрологичните изисквания при висока относителна влажност на въздуха и в горната граница на температурния обхват.

7.5. Продължителното натоварване на везните от класове II, III и IIII и задържането им под товар трябва да оказва незначително влияние върху резултата от претеглянето под товар и върху нулевото показание веднага след отстраняването на товара.

7.6 При други условия везните трябва да запазват правилните си показания или да се самоизключват.

КОНСТРУКЦИЯ И ИЗРАБОТВАНЕ

8. Общи изисквания

8.1 Конструкцията и изработването на везните трябва да гарантира запазването на метрологичните им характеристики при правилно използване и в съответствие с предвидените условия.

8.2 При въздействие на пречещи влияния, електронните везни не трябва да показват забележими отклонения, или трябва да индикират и установяват самостоятелно отклоненията.

При самостоятелното установяване на забележимо отклонение, електронната везна трябва да издава светлинен или звуков сигнал, който да се задържи, докато обслужващият предприеме коригиращи действия или пречещото влияние се отстрани.

8.3 Постановените в точки 8.1 и 8.2 изисквания трябва да се изпълняват достатъчно продължително и трайно като се има предвид предвиждания начин на използване на везната.

При цифровите електронни везни измерителния процес трябва да протича безупречно; показващите функции и всички процеси на архивиране и пренасяне на данни трябва да бъдат винаги контролирани.

При самостоятелното установяване на едно постоянно отклонение, електронната везна трябва да издаде светлинен или звуков сигнал който да се задържи дотогава, докато оператора предприеме коригиращи действия или отклонението изчезне.

8.4 Метрологичните свойства на електронните везни не трябва да се повлияват недопустимо чрез присъединяването на външни уреди с помощта на подходящи контролери.

8.5 Везните не трябва да притежават свойства, чрез които да се осъществява измамно използване и възможностите за неумишлени злоупотреби трябва да бъдат толкова малки колкото това е възможно да бъде направено. Части от везната, които не трябва да бъдат демонтирани или юстирани от използващият я, трябва да бъдат осигурени против това.

8.6 Везните трябва да са конструирани, така че предвидените изпитвания в настоящата директива да могат да се извършват без трудности.

9. Показване на резултата от претеглянето и други стойности на теглото

Показването на резултата от претеглянето и други стойности на теглото трябва да е правилно и недвусмислено и не трябва да заблуждава; показаната стойност, при нормални условия на използване, трябва да се чете лесно.

Означенията и символите, в единиците, установени в точка 1 на настоящата директива, трябва да съответствуват на изискванията на Директива 80/181/ЕИО (4), знакът „ct“ се въвежда за метричен карат.

Везната не трябва да дава показание по-голямо от горната граница на измерване (Мах) плюс 9е.

Едно спомагателно показващо устройство е допустимо само след десетичната точка. Показващо устройство с повишена разделителна способност се разрешава да действува само допълнително; при това не трябва да бъде възможно отпечатването на резултатите.

Могат да се индикират допълнителни показания, само ако се изключи възможност за объркването им с основното показание.

10. Отпечатване на резултата от претеглянето и други стойности на теглото

Отпечатеният резултат трябва да бъде правилен, означен с единицата и недвусмислен. Печатът трябва да е ясен, четлив, незаличим и траен.

11. Оборудване

В случай на необходимост везните се снабдяват с нивелиращо устройство и указател на наклона, чиято чувствителност да гарантира безупречното положение на везната.

12. Настройване на нулата

Везните могат да имат устройства за настройване на нулата. Те трябва да осъществяват точно настройване на нула и да не разрешават получаването на погрешни резултати от измерване.

13. Устройство за тариране и за въвеждане на тара

Везните могат да имат едно или повече устройства за тариране, както и едно устройство за въвеждане на тара. Устройствата за тариране трябва да осъществяват точно настройване на показанието на нула и правилно измерване на нетното тегло. Устройството за въвеждане на тарата трябва да гарантира безгрешното изчисляване на нетното тегло.

14. Допълнителни определения за везни с максимален обхват до 100 кг предназначени за продажба в публични обекти

Везни за продажба в публични обекти трябва да показват недвусмислено на клиента всички съществени данни за процеса на претеглянето, а при ценоизчисляващите везни — данни за изчисляване на цената на продукта, който той е пожелал да купи.

Ако се показва продажната цена, то тя трябва да бъде вярна.

Съществените показания при ценоизчисляващите везни трябва да остават видими толкова дълго време, че клиентът да може сигурно да ги прочете.

При ценоизчисляващите везни други функции, освен претеглянето и изчисляването на цената са допустими само тогава, когато всички данни от всички действия се отпечатват върху бон или етикет за клиента ясно, безпогрешно и прегледно.

Везните трябва да са създадени така, че да не предизвикват пряко или косвено показания, които не са ясни или разбираеми.

Клиентът трябва да бъде защитен срещу неправилни измервателни процедури чрез неправилно работещи везни.

Спомагателни показващи устройства и показващи устройства с повишена разделителна способност не са допустими.

Допълнителни устройства се допускат само тогава, когато е изключено измамното използване.

Везни които са подобни на везните за продажба в публични обекти, обаче не отговарят на изискванията на тази точка, трябва да носят в близост до показанието траен надпис „Не се допуска за директна продажба в публични обекти“.

15. Везни, отпечатващи цената

Везните които отпечатват цената трябва да отговарят на същите изисквания, както ценоизчисляващите везни за продажба в публични обекти, доколкото тези изисквания се простират и върху посочените везни. Отпечатването на фиш с цената не трябва да бъде възможно под един минимален товар.

(1) ОВ L 39, 15.12.1980 г., стр. 39.

(2) ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 11.

(3) При i = r е валидна съответната колона от табл. 1, при което „е“ се замества от „еi“.

(4) ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

1. Типово изпитване на ЕО

1.1 Типовото изпитване на ЕО е процедура, с която една определена структура изпитва и удостоверява, че един образец на планирана за производство везна отговаря на съществените изисквания на настоящата директива.

1.2 Заявката за типово изпитване трябва да се подаде от производителя или от негов местен упълномощен представител от Общността само в една единствена определена структура.

Заявката трябва да съдържа:

—	име и адрес на заявителя и ако заявката се подава от упълномощен представител, неговото име и адрес,

—	писмено заявление, че заявката не е подадена пред друга определена структура,

—	технически документи съгласно приложение III.

Заявителят предоставя на разположение на нотифицираната структура един представителен екземпляр от планираната за производство везна (по-нататък наричан „пробен образец“).

Нотифицираната структура:

1.3.1 Разглежда задълбочено техническите документи и изпитва, дали пробния образец е произведен в съответствие с тези технически документи;

1.3.2 Съгласува със заявителя мястото, където изпитванията и/или процедурите трябва да бъдат проведени;

1.3.3 Провежда по същество изпитването и/или позволява то да се провежда, за да се установи, дали избраните от производителя тук решения съответствуват на съществените изисквания, там където не се прилагат нормите съобразно член 5;

1.3.4 Провежда по същество изпитвания и/или процедури или позволява те да бъдат провеждани, за да се установи, дали съответните норми, когато производителят е решил да ги прилага, са приложени ефективно и при гарантиране на съответствието със съществените изисквания.

1.4 Ако пробният образец съответства на разпоредбите от настоящата директива, определената структура издава на заявителя сертификат за типово одобрение на ЕО. Този сертификат съдържа резултата от изпитването, евентуално предпоставките за валидността му, необходимите данни за идентифициране на одобрената везна и при необходимост описание на нейния начин на действие. Важните технически документи като чертежи и схеми се дават като приложения.

Сертификатът има валидност десет години от датата на издаването му; винаги е възможно продължаване на действието с още десет години.

При основни промени в конструкцията на една везна, например въз основа на въвеждането на нови технически решения, може да се ограничи валидността на сертификата на две години и да се продължи до три години.

1.5 Всяка определена структура предоставя редовно на разположение на всички държави-членки списък със следните данни:

—	получените заявки за одобряване на типа за ЕО,

—	издадените сертификати за типово одобрение на ЕО,

—	отказаните заявки за сертификати за типово одобрение на ЕО,

—	допълнения и изменения на вече издадени сертификати.

Всяка одобрена структура известява незабавно всички държави-членки за анулиране на един сертификат за типово одобрение на ЕО.

Всяка държава-членка предоставя тази информация на разположение на определените от нея структури.

1.6 Другите определени структури могат да получават препис от сертификатите и приложенията към тях.

1.7 Заявителят уведомява определената структура, която е издала сертификата за типово одобрение на ЕО, за всички изменения в одобрения пробен образец.

Измененията на одобрения пробен образец се нуждаят от допълнително одобряване от страна на нотифицираната структура, която е издала сертификата за типово одобрение на ЕО, доколкото тези изменения оказват влияние върху съответствието със съществените изисквания на настоящата директива или върху предписаните условия за използването на везната. Това допълнително одобряване се издава във формата на допълнение към първичния сертификат за типово одобрение на ЕО.

2. Обявяване на ЕО на съответствието на типа (осигуряване на качеството на продукцията)

2.1 Обявяване на ЕО на съответствието на типа (осигуряване на качеството на продукцията) е процедура, с която производителят, който изпълнява условията на параграф 2.2 посочва, че въпросните везни, по целесъобразност, с пробен образец на везната, съответствуват на валидните изисквания на настоящата директива, така както това е описано в сертификата за типово одобрение на ЕО.

Производителят нанася върху всяка везна знака на ЕО, както и предвидения надпис в приложение IV.

Знакът на ЕО се допълва от идентифициращия знак на нотифицираната структура, който отговаря за надзора съгласно параграф 2.4.

2.2. Производителят следва да разполага с правилно въведена система за качество, както е посочено в параграф 2.3 и подлежи на надзор на ЕО съгласно предвиденото в параграф 2.4.

2.3 Система за осигуряване на качеството

2.3.1 Производителят подава заявка до една определена структура за одобряване на неговата система за осигуряване на качеството.

Заявката трябва да съдържа:

—	ангажимент за изпълнение на задълженията, произтичащи от одобрената система за осигуряване на качеството,

—	ангажимент за поддържане на одобрената система за осигуряване на непрекъснатата ѝ пригодност и ефективност.

Производителят предоставя на нотифицираната структура всякаква съответна информация за системата за осигуряване на качеството и техническа документация за везната.

2.3.2 Със системата за осигуряване на качеството трябва да бъде установено, че везните съответствуват на опитния образец, както той е описан в сертификата за типово одобрение на ЕО и на съответните приложими за тях изисквания на настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, които производителят е приел като основа, са документирани систематично и надлежно под формата на писмени правила, процедури и указания. Тази документация от системата за осигуряване на качеството гарантира едно съответно разбиране на отнасящите се до системата за осигуряване на качеството програми, планове, наръчници и записки.

Документацията между другото съдържа описание на следното:

—	цели на качеството, организационна структура и обхват на отговорностите и правомощия за управление с оглед на влияние върху качеството на продукта,

—	изпитвания и проби, които се извършват преди, по време и след произвеждането, както и тяхната честота,

—	средства за контрол на изискваното качество на производството и на ефективността на системите за осигуряване на качеството,

—	средства за надзор на постигането на изискващото се качество на продукта и ефективност на системата за осигуряване на качеството.

2.3.3 Нотифицираната структура изпитва и оценява системата за осигуряване на качеството, за да установи дали тя отговаря на изискванията на параграф 2.3.2. При системи за осигуряване на качеството, в които са приложени съответните хармонизирани стандарти, се изхожда от това, че тези изисквания са изпълнени.

Той трябва да уведоми за своето решение производителя и да информира другите нотифицирани структури за решението си. Съобщението до производителя съдържа резултатите от проверката и в случай на отказ — основания за решението.

2.3.4 Производителят или негов упълномощен представител уведомява нотифицираната структура, която е одобрила системата за осигуряване на качеството, за всички актуализации на системата във връзка с промените, въведени например с нови технологии или нова концепция за качеството.

2.3.5 Всяка нотифицирана структура, която отнема одобрението на една система за осигуряване на качеството, уведомява за това останалите нотифицирани структури.

2.4 Надзор за ЕО

2.4.1 Целта на надзора за ЕО е той да установи със сигурност, че производителят изпълнява задълженията си, произтичащи от одобрената система за осигуряване на качеството.

2.4.2 Производителят дава възможност за достъп с цел инспекция на до-производствените, проверочните, изпитателните и складови помещения. Той предоставя на нотифицираната структура всички необходими сведения и особено:

—	документацията върху системата за осигуряване на качеството,

—	основната техническа документация,

—	записите по осигуряване на качеството, както и примерни отчети от инспекции, данни от тествания и калибровки, отчети относно квалификацията на въпросния персонал и други подобни.

Нотифицираната структура провежда редовно одити, за да се увери, че производителят развива и прилага системата за осигуряване на качеството; тя подготвя за производителя отчет от одита.

По-нататък нотифицираната структура може да предприема инспекции при производителя без предварително известяване. При тези инспекции е възможно да се предприема частичен или пълен одит. Той предоставя на производителя отчет от инспекцията или евентуално отчет от одита.

2.4.3 Нотифицираната структура се уверява при това, че производителят поддържа и прилага признатата система за осигуряване на качеството.

3. Проверка на ЕО

3.1 Проверката на ЕО е процедура, с която една определена структура изпитва и удостоверява, че въпросните везни евентуално с пробен образец от везната, съответствуват на описанието от сертификата за типово одобрение на ЕО и отговарят на валидните за тях изисквания от настоящата директива. Нотифицираната структура нанася върху всяка везна знака на ЕО.

3.2 Всяка везна се проверява и за гарантиране на съответствието със съществените изисквания на настоящата директива или се подлага на подходящи процедури съгласно действуващите стандарти по смисъла на член 5 или на други равностойни процедури.

3.3 Знакът на ЕО, съгласно 3.1 по-горе, се допълва с идентификационния знак на определената структура.

3.4 За везни, които не подлежат на одобряване на типа за ЕО, основната техническа документация съгласно приложение III трябва да бъде достъпна за нотифицираната структура до степента, която последният изисква.

4. Проверка на ЕО за единични екземпляри

4.1 Единичната проверка на ЕО е процедура, с която една определена структура проверява и потвърждава, че една нормално конструирана везна, предназначена за особени цели на използване, съответствува на изискванията на настоящата директива, които се прилагат за нея. Нотифицираната структура нанася върху везната знака на ЕО.

4.2 Везната се изпитва и за гарантиране на съответствието ѝ със съответните изисквания на настоящата директива се подлага на подходящи процедури съобразно относимите стандарти по смисъла на член 5 или на други равностойни процедури.

4.3 Знакът на ЕО, съгласно 4.1, се допълва с идентификационния знак на нотифицираната структура.

4.4 На определената структура се предоставят за ползване, съгласно приложение III, основните технически документи.

5. Общи разпоредби

5.1 Оценяването на съответствието (осигуряване на качеството за продукция), проверка на ЕО и единичната проверка на ЕО могат да се провеждат в предприятието на производителя или на произволно друго място, ако транспортирането на везната към мястото на инсталиране не изисква нейното разглобяване и въвеждането в експлоатация на мястото на монтажа не е свързано с ново строителство или други технически работи, чрез които може да бъде повлияно върху точността на показанията на везната, и когато ускорението на свободното падане на мястото на използването ѝ се вземе предвид или когато точността на показанията на везната не се влияят от промяната на земното ускорение. Във всички други случаи тези изпитвания се предприемат на мястото на монтажа на везната.

5.2 Ако точността на измерване с везната се влияе от ускорението на силата на тежестта, процедурата по точка 5.1 може да бъде проведена на два етапа, при което вторият етап обхваща всички изпитвания и процедури, при които резултатите се влияят от земното ускорение, а първият етап — всички останали изпитвания и процедури. Вторият етап се провежда на мястото на използване на везната. Ако една държава-членка е установила предварително на територията си гравитационни зони, то изразът „на мястото на използване на везната“ може да се разбира също като „в зоната на използване на везната“.

Ако един производител избере провеждането на упоменатата в точка 5.1 процедура на два етапа и ако тези два етапа се провеждат от две различни определени структури, то везна която е преминала първия етап на въпросната процедура, следва да носи идентификационния знак на нотифицираната структура, която е взела участие в първия етап.

5.3.2 Страната, която е провела първия етап на процедурата, издава за всяка везна сертификат, което съдържа необходимите данни за идентифициране на везната и представя подробно проведените изпитвания и процедури.

Натоварената с провеждането на втория етап страна извършва изпитванията и процедурите, които още не са били правени.

5.3.3 Производителят, който е избрал в първия етап декларацията за съответствие на ЕО (осигуряване на качеството за производството), може във втория етап да използва същата процедура или да избере процедурата по подлагане на проверка за ЕО.

5.3.4 Знакът на ЕО се нанася върху везната след завършване на втория етап заедно с идентификационния знак на нотифицираната структура, която е била включена във втория етап.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

Основните технически документи трябва да дават възможност да се разбере конструкцията, начина на производство и начина на функциониране на продукта, както и преценката за неговото съгласуване с изискванията на настоящата директива.

Доколкото това е важно за преценката, документите съдържат:

—	общо описание на пробния образец,

—	означения на конструкцията, скици и схеми на продукта на неговите основни елементи, групи и т.н.

—	необходимите за разбирането на горепосочените данни и функциите на везната описания и пояснения,

—	списък на стандартите съгласно член 5, които се прилагат напълно или частично, както и описание на решенията за изпълнение на основните изисквания, ако стандартите по член 5 не са приложени,

—	резултатите от изчисляването на конструкцията и изпитванията и др.,

—	отчетите от изпитванията,

—	сертификатите за типово одобрение на ЕО и съответните резултати от изпитване, отнасящи се за везни с части, които съответстват на техните технически документи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

1. Везни, които са предмет на процедурите на ЕО за установяване на съответствие

1.1 Тези везни носят:

а)

—	знака за съответствие на ЕО, който се състои от описания в приложение VI знак на ЕО, последван от последните две цифри на годината, които посочват годината на нанасянето му,

—	идентификационния знак/ци на нотифицираната/ите структура/и, която провежда/е провела надзора на ЕО или проверката на ЕО.

Посочените знаци и надписи се нанасят върху везната ясно и подредени един до друг.

б)	зелена квадратна марка с дължина на страната най-малко 12,5 мм х12,5 мм, която съдържа главната буква „М“ отпечатана с черен цвят.

в)

следните надписи:

—	евентуално номера на сертификата за типово одобрение на ЕО,

—	знака или името на производителя,

—	класа на точност, който е даден в овал или между две полуокръжности свързани с хоризонтални линии,

—	максималния товар във формата на Мах…,

—	минималния товар във формата на Min…,

—	проверочното деление във формата на е =,

освен по целесъобразност:

—	сериен номер,

—	за везните, които се състоят от отделни, но взаимно свързани части, обозначаване на всяка отделна част,

—	стойност на делението, ако то се отличава от „е“ във формата на d =…,

—	сумиращото се тегло на тариране във формата Т = +…,

—	изваждащото се тегло на тариране, доколкото то се различава от Мах във формата Т = –…,

—	стойност на делението на тариращото устройство, доколкото то се различава от „d“ във формата d Т =…,

—	товароносимост, доколкото тя се различава от Мах във формата Lim…,

—	отличаващите се температурни граници във формата на…°С/…°С,

—	преводното отношение между измервания и уравновесяващ товар.

1.2 Върху везните се предвиждат подходящи места за нанасяне на знака за съответствие на ЕО и/или на надписите. Те трябва да бъдат така направени, че знаците и надписите да не могат да се премахват без да бъдат повредени и да бъдат видими при нормално използване на везната.

1.3 Ако една табелка с опознавателни знаци липсва, тогава трябва да може да бъде сигурно, че тя не е била отстранена, без да бъде разрушена. За да е осигурена една табела, то трябва да може да бъде нанасян един осигурителен знак.

1.4 Данните Max, Min, e и d трябва да са нанесени също в близост до показанието за теглото, ако те не са вече там.

1.5 Всяко преобразуващо устройство, което е присъединено или присъединимо към едно или повече товароприемни устройства, трябва да притежава също съответните надписи за това товароприемно устройство.

2. Други везни

Други везни носят следните данни:

—	знак или име на производителя,

—	максимален товар във формата Мах…

Тези везни не трябва да носят маркировката съгласно точка 1.1 б).

3. Символ за ограничение на приложението съобразно член 12

Този символ се състои от квадрат със страна най-малко 25 мм х 25 мм, върху който с черен цвят върху червен фон е отпечатана главната буква „М“, която е диагонално кръстосана с две черти.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Държавите-членки обръщат внимание при определяне на структурите за осъществяване на задачите, които са във връзка с посочените в член 8 процедури, върху следните минимални критерии:

1.	Структурите следва да разполагат с необходимия персонал, необходимото оборудване и необходимата структура.

2.	Персоналът следва да бъде технически подготвен и професионално почтен.

3.	Структурите следва да работят при провеждане на процедурите, съставяне на отчетите, издаване на сертификатите и при надзора по смисъла на настоящата директива независимо от кръгове, групи или отделни личности, които имат пряк или косвен интерес от везните с неавтоматично действие.

4.	Персоналът следва да пази служебната тайна.

5.	В случай, че гражданската им отговорност не е предвидена от държавата по силата на национален закон, структурите трябва да сключат застраховка „Гражданска отговорност“.

Спазването на изискванията, посочени в точки 1 и 2, се проверява редовно от държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

13/ 09

Официален вестник на Европейския съюз

272

31990L0385

L 189/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юли 1990 година

относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия

(90/385/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че във всяка държава-членка активните имплантируеми медицински изделия трябва да осигуряват на пациентите, потребителите и други лица висока степен на защита и постигане на планираното равнище на изпълнение, когато изделието е имплантирано в човешкото тяло;

като има предвид, че няколко държави-членки са се опитвали да осигурят тази степен на защита чрез задължителни спецификации относно техническата безопасност и процедурите на контрол на тези изделия; като има предвид, че тези спецификации са различни в отделните държави-членки;

като има предвид, че националните разпоредби, осигуряващи това ниво на безопасност, следва да бъдат хармонизирани с цел гарантирането на свободното движение на активните имплантируеми медицински изделия, без да се снижават обоснованите нива на сигурност в държавите-членки;

като има предвид, че хармонизираните мерки трябва да се отличават от мерките, предприети от държавите-членки за финансово управление на системите на здравеопазване и здравното осигуряване, свързани директно или индиректно с тези изделия; като има предвид следователно, че тези разпоредби не засягат правата на държавите-членки да прилбагат горепосочените мерки, като спазват правото на Общността;

като има предвид, че поддържането или подобряването на равнището на защита, достигнато от държавите-членки, представлява една от основните цели на настоящата директива така, както са дефинирани от съществените изисквания;

като има предвид, че правилата, управляващи активните имплантируеми медицински изделия, могат да бъдат ограничени до тези разпоредби, които са необходими, за да бъдат удовлетворени основните изисквания; като има предвид, че, тъй като са основни, тези изисквания трябва да заменят съответните национални разпоредби;

като има предвид, че, за да се улесни изпитването за съответствие с тези основни изисквания и да се позволи контрол над това съответствие, е желателно да се разполага с хармонизирани стандарти на европейско равнище по отношение на предотвратяването на рисковете, свързани с проектирането, производството и опаковането на активните имплантируеми медицински изделия; като има предвид, че тези стандарти, хармонизирани на европейско равнище, са съставени от частно-правни органи и трябва да се запази техният статут на незадължителни текстове; като има предвид, че за тази цел Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският комитет за електротехническа стандартизация (Cenelec) са признати за органи, компетентни да одобряват хармонизираните стандарти в съответствие с общите насоки за сътрудничество между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че по смисъла на настоящата директива хармонизиран стандарт е техническа спецификация (европейски стандарт или документ за хармонизиране), приета от един от тези органи или и от двата, постановени от Комисията в съответствие с разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информацията в областта на техническите стандарти и разпоредби (4), последно изменена с Директива 88/182/ЕИО (5), както и въз основа на горепосочените общи насоки;

като има предвид, че процедурите по контрол следва да бъдат установени и приети с общо съгласие между държавите-членки в съответствие с общностните критерии;

като има предвид, че поради спецификата на медицинския сектор е уместно предвиди определянето чрез общо съгласие от нотифицирания орган и производителя или неговия представител, установен в Общността, на сроковете за оценяване и проверка за съответствие на изделията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за активни имплантируеми медицински изделия.

2. По смисъла на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

а)

„медицинско изделие“ е всеки инструмент, апарат, принадлежност, материал или друг продукт, използван сам или в комбинация, заедно с всички аксесоари или софтуер, необходими за неговото функциониране, предвиден от производителите да бъде използван за нуждите на:

—	диагностика, профилактика, мониторинг, лечение или облекчаване на заболяването или нараняването,

—	изследването, заместването или модифицирането на анатомичните или физиологични процеси,

—	контрол на раждаемостта,

и което не постига тяхното основно предназначение чрез фармакологични, имунологични или метаболични средства, но което може да бъде подпомогнато в своята функция по такъв начин;

б)	„активни медицински изделия“ означава всяко медицинско изделие, което разчита за своето функциониране на източник на електрическа енергия или друг източник на енергия, различен от генерираната в човешкото тяло или от земното притегляне;

в)

„активно имплантируемо медицинско изделие“ означава всяко активно медицинско изделие, което е предназначено да бъде изцяло или частично въведено в човешкото тяло — по хирургически или медикаментозен път или чрез медицинска интервенция в естествени отвори и което е предназначено да остане в човешкото тяло след процедурата;

г)	„изготвени по поръчка изделия“ означава всяко активно имплантируемо медицинско изделие, специално произведено в съответствие с рецепта на медицински специалист, с негова отговорност, със специфично проектирани характеристики и е предназначено само за употреба от конкретно лице;

д)	„изделия, предназначени за клинични изследвания“ означава всяко активно имплантируемо медицинско изделие, предназначено за използване от лекар-специалист, когато провежда изследвания в подходяща за човека клинична среда;

е)	„предвидено предназначение“ означава целта, за която е предвидено медицинското изделие и за която то е подходящо, в съответствие с данните, предоставени от производителя в инструкциите;

ж)	„пускане в употреба“ означава предоставянето на изделието на разположение на медицинските специалисти за имплантация.

3. Когато активно имплантируемото медицинско изделие е предвидено за приложение на вещество, дефинирано като медицински продукт по смисъла на Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административни актове, свързани с патентованите лекарствени продукти (6), последно изменена с Директива 87/21/ЕИО (7), това вещество е предмет на системата за издаване на разрешения за търговия, предвидена в настоящата директива.

4. Когато активно имплантируемите медицински изделия включват като съставна част вещество, което при самостоятелно използване може да бъде разглеждано като лекарствен продукт по смисъла на Директива 65/65/ЕИО, това изделие трябва да бъде оценено и разрешено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

5. Настоящата директива представлява специфична директива по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост (8).

Член 2

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят изделията, посочени в член 1, параграф 2, букви в) и г) да могат да бъдат пускани на пазара и използвани само ако не застрашават безопасността и здравето на пациентите, потребителите и, където е приложимо, на други лица, когато са правилно имплантирани, поддържани и използвани в съответствие с тяхното предназначение.

Член 3

Активно имплантируемите медицински изделия, посочени в член 1, параграф 2, букви в), г) и д), наричани по-долу „изделията“, трябва да удовлетворяват основните изисквания, определени в приложение 1, които се прилагат за тях, като се държи сметка за предвиденото предназначение на съответните изделия.

Член 4

1. Държавите-членки не създават пречки за пускането на пазара или употребата на тяхна територия на изделия, носещи означението СЕ.

2. Държавите-членки не трябва да създават пречки за:

—	изделия, предназначени за клинични изпитвания, които са предоставени на лекари-специалисти за тази цел, ако те отговарят на условията, определени в член 10 и в приложение 6,

—	пуснати на пазара и използвани изделия, изготвени по поръчка, ако отговарят на условията, определени в приложение 6 и са придружени от декларацията, посочена в това приложение.

Тези изделия не носят знака СЕ.

3. На търговски изложения, изложби, демонстрации и други държавите-членки не възпрепятстват показването на изделия, които не са в съответствие с настоящата директива, при условие че видим знак показва ясно, че това изделие не съответства надирек тивата и не може да бъде пускано на пазара, докато не се приведе в съответствие от производителя или негов оторизиран представител, установен в Общността.

4. Когато изделието е пуснато в употреба, държавите-членки могат да изискват информация, описана в точки 13, 14 и 15 на приложение 1, която да бъде на техния/те национален/ни език/ци.

Член 5

Държавите-членки приемат за дадено съответствието с основните изисквания, посочени в член 3 по отношение на изделия, които отговарят на националните стандарти, приети в съответствие с хармонизираните стандарти, справка за които е публикувана в Официален вестник на Европейските общности; държавите-членки публикуват справки за такива национални стандарти.

Член 6

1. Когато държавите-членки или Комисията решат, че хармонизираните стандарти, посочени в член 5, не отговарят напълно на основните изисквания, посочени в член 3, Комисията или съответната държава-членка отнасят въпроса към Постоянния комитет, създаден съгласно Директива 83/189/ЕИО, като посочват причините за това. Комитетът представя становището си незабавно.

В светлината на становището на Комитета Комисията информира държавите-членки за мерките, които следва да се вземат по отношение на стандартите и публикациите, посочени в член 5.

2. Постоянният комитет, наричан по-долу „Комитетът“, се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.

Комитетът приема свой процедурен правилник.

Всеки случай, свързан с изпълнението и практическото прилагане на настоящата директива, може да бъде отнесен към Комитета в съответствие с процедурата, определена по-долу.

Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които следва да бъдат взети. Комитетът приема свое становище в съответствие със спешността на въпроса, ако е необходимо, чрез гласуване.

Това становище се протоколира; в допълнение всяка държава-членка има право да поиска протоколиране на своята позиция.

Комисията се съобразява в най-голяма степен със становището, представено от Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който неговото становище се взема предвид.

Член 7

1. Когато държава-членка счита, че изделията, посочени член 1, параграф 2, букви в) и г), приложени правилно и използвани в съответствие с тяхното предвидено предназначение, могат да застрашат здравето и/или безопасността на пациентите, потребителите или където е приложимо, на други лица, тя предприема всички подходящи мерки, за да изтегли това изделие от пазара или да забрани или ограничи пускането на пазара или употребата му.

Държавата-членка незабавно информира Комисията за всяка такава мярка, като посочва причините за своето решение, и по-специално дали несъответствието с настоящата директива се дължи на:

а)	неизпълнение на основните изисквания, посочени в член 3, когато изделието не отговаря напълно или частично на стандартите, посочени в член 5;

б)	неправилно прилагане на тези стандарти;

в)	недостатъци в самите стандарти.

2. Комисията започва консултации със засегнатите страни колкото е възможно по-скоро. В случай че след такава консултация Комисията установи, че:

—

мерките са оправдани, тя незабавно информира държавата-членка, която е предприела инициативата, и останалите държави-членки; когато решението, посочено в член 1, се основава на недостатък в стандартите, Комисията, след консултации със засегнатите страни, отнася въпроса към Комитета в рамките на два месеца, ако държавата-членка, която е взела решението, възнамерява да го поддържа, и инициира процедурата, посочена в член 6, параграф 1,

—	мерките са неоправдани, тя незабавно информира държавата-членка, която е предприела инициативата, и производителя или негов оторизиран представител, установен в Общността.

3. Когато изделия, които не са в съответствие с директивата, имат поставено оначение СЕ, компетентната държава-членка предприема подходящи действия срещу лицето, поставило означението и информира Комисията и останалите държави-членки за това.

4. Комисията осигурява държавите-членки да бъдат информирани за развитието и изхода от тази процедура.

Член 8

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят централизираното регистриране и проверка на доведената до тяхно знание информация относно посочените по-долу инциденти, свързани с медицинско изделие:

а)	всяко нарушаване на характеристиките и изпълнението на изделието, както и всички неточности в брошурата с инструкциите, които могат да доведат или са могли да доведат до смърт на пациент или до влошаване на здравословното му състояние;

б)	всяка техническа или медицинска причина, водеща до изтеглянето на изделието от пазара от страна на производителя.

2. Държавите-членки, без да се засяга член 7, информират незабавно Комисията и останалите държави-членки за инциденти, посочени в параграф 1 и съответните взети или планирани мерки.

Член 9

1. В случай на изделия, различни от тези, които са изготвени по поръчка или предназначени за клинични изпитвания, производителят трябва да прикрепи означението СЕ по един от следните начини, по свой избор:

а)	като следва процедурата, свързана с декларацията за съответствие на ЕО, определена в приложение 2; или

б)

като следва процедурата, свързана с типови изпитвания на ЕО, определени в приложение 3, заедно с:

i)	процедурата, свързана с проверката на ЕО, определена в приложение 4, или

ii)	процедурата, свързана с декларацията на ЕО за съответствие на типа, посочена в приложение 5.

2. В случай на изделия, изготвени по поръчка, производителят трябва да състави декларацията, предвидена в приложение 6, преди пускането на всяко изделие на пазара.

3. Когато е уместно процедурите, предвидени в приложения 3, 4 и 6 могат да бъдат пропуснати от оторизираните представители на производителите, установени в Общността.

4. Записите и кореспонденцията, свързани с процесите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, са на официалния език на държавата-членка, на който ще бъдат проведени посочените процедури и/или на език, приемлив за нотифицирания орган, определен в член 11.

Член 10

1. Когато изделията са предназначени за клинични изпитвания, производителят или негов оторизиран представител, установен в Европейската общност, представя най-малко 60 дни преди започване на изпитванията становището, посочено в приложение 6, на компетентния орган на държавата-членка, в която следва да бъдат проведени изследванията.

2. Производителят може да започне съответните клинични изпитвания в края на периода от 60 дни след нотифицирането, освен ако в рамките на този период компетентните органи не са го известили за решение за противното, основано на съображения за общественото здраве и обществения ред.

3. При необходимост държавата-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира общественото здраве и обществения ред.

Член 11

1. Всяка държава-членка нотифицира останалите държави-членки и Комисията за органите, които тя е определила за осъществяване на задачите, свързани с процедурите, посочени в членове 9 и 13; за специфичните задачи, за които е определен всеки орган, и за идентифициращото лого на тези органи, наричани по-нататък „нотифицирани органи“.

Комисията публикува списък на тези нотифицирани органи заедно със задачите, за които те са били нотифицирани, в Официален вестник на Европейските общности и осигурява актуализирането на списъка.

2. Държавите-членки прилагат минималните критерии, установени в приложение 8, за определянето на контролни органи. Органите, които отговарят на критериите, определени от съответните хармонизирани стандарти, удовлетворяват и съответните минимални критерии.

3. Държава-членка, която е нотифицирала контролния орган, оттегля тази нотификация, ако установи, че органът не може вече да задоволи критериите, посочени в параграф 2. Тя незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за това.

4. Нотифицираният орган и производителят или неговият представител, установен в Общността, определя чрез общо съгласие периода за изпълнението на операциите по оценката и проверката, посочени в приложения от 2 до 5.

Член 12

1. Изделия, различни от изготвените по поръчка или предназначени за клинични изпитвания, които се смятат за отговарящи на основните изисквания, посочени в член 3, трябва да носят знака за съответствие на ЕО.

2. Знакът за съответствие на ЕО, определен в приложение 9, трябва да бъде във видима, четлива и неизличима форма върху стерилните опаковки и, където е подходящо — и върху търговските опаковки и, ако има такава, както и на брошурата с инструкциите за употреба.

Знакът трябва да се придружава от логото на нотифицирания орган, отговорен за изпълнението на процедурите, определени в приложения 2, 4 и 5.

3. Прикрепването на означения, които мога да бъдат объркани с означението за съответствие на ЕО, се забраняват.

Член 13

Когато се установи,че означението ЕО е поставено неправилно, по-специално по отношение на изделия:

—	които не отговарят на съответните стандарти, посочени в член 5, когато производителят е избрал съответствие с такива стандарти,

—	които не съответстват на утвърдения прототип,

—	които съответстват на утвърдения прототип, който не отговаря на съществени изисквания, които се отнасят за него,

—	по отношение на които производителят не е изпълнил своите задължения съгласно декларацията за съответствие на ЕО,

нотифицираният орган взема съответните мерки и незабавно информира компетентната държава-членка за това.

Член 14

Всяко решение, взето в изпълнение на настоящата директива и имащо като резултат отказ или ограничаване на пускането на пазара и/или употребата на изделието, посочва точните основания, на които се базира. Такова решение се нотифицира незабавно на засегнатата страна, която бива информирана по същото време за средствата, с които тя разполага съгласно действащите закони в съответната държава-членка и сроковете, на които са обект тези средства.

Член 15

Държавите-членки осигуряват всичките страни, въвлечени в прилагането на настоящата директива, да бъдат задължени да съблюдават поверителност за всяка информация, получена при изпълнение на техните задачи. Това не засяга задълженията на държавите-членки и нотифицираните органи по отношение на взаимното информиране и разпространяване на предупреждения.

Член 16

1. До 1 юли 1992 г. държавите-членки приемат и обнародват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, , за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 1993 година.

3. Държавите-членки разрешават за периода до 31 декември 1994 г. пускането на пазара и употребата на изделия, съответстващи на правната уредба, която е в сила на тяхната територия към 31 декември 1992 г.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 20 юни 1990 година.

За Съвета

Председател

D. J. O'MALLEY

(1) ОВ С 14, 18.1.1989 г., стр. 4.

(2) ОВ С 120, 16.5.1989 г., стр. 75 и

ОВ С 149, 18.6.1990 г.

(3) ОВ С 159, 26.6.1989 г., стр. 47.

(4) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(5) ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

(6) ОВ 22, 9.2.1965 г., стр. 369/65.

(7) ОВ L 15, 17.1.1987 г., стр. 36.

(8) ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

I. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1. Изделията трябва да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че, когато се имплантират при определените условия и за предвидените цели, тяхната употреба не излага на риск клиничните условия или безопасността на пациентите. Те не трябва да представляват никакъв риск за лицата, които ги имплантират, или за тези, на които са имплантирани, и, където е приложимо, за други лица.

2. Изделията трябва да постигат предназначението си, поставено за цел от производителя, т.е. да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че да са подходящи за една или повече от функциите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), както е посочено в нея.

3. Характеристиките и предназначенията, посочени в точки 1 и 2 не трябва да имат обратни ефекти в такава степен, че клиничните условия и безопасността на пациентите или, където е приложимо, на други лица да бъдат застрашени по време на срока на годност на изделието, предвиден от производителя, когато изделието е предмет на натоварвания, които могат да настъпят по време на нормалните условия на употреба.

4. Изделията трябва да бъдат проектирани, произведени и опаковани по такъв начин, че техните характеристики и действие да не бъдат влошени при съхранението и транспорта в условията, определени от производителя (температура, влажност и др.)

5. Всички странични ефекти или нежелани състояния трябва да представляват допустим риск, когато се съпоставят с предвидените експлоатационни качества.

II. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОЕКТИРАНЕТО И КОНСТРУКЦИЯТА

6. Решенията, приети от производителя за проектирането и конструирането на изделията, трябва да се придържат към принципите на безопасност, като се вземат предвид общите достижения в съответната област.

7. Имплантируемите изделия трябва да бъдат проектирани, произведени и пакетирани в еднократни опаковки в съответствие със съответните процедури, осигуряващи стерилността им, когато се пускат на пазара и при съхранението и транспортирането в условията, предвидени от производителя, и да запазят тази стерилност докато се отвори опаковката и изделията се имплантират.

8. Изделията трябва да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че да се премахне или минимизира, доколкото е възможно:

—	рискът от телесни увреждания във връзка с техни физически свойства, вкл. размери,

—	рисковете, свързани с употреба на енергийни източници, като се обърне специално внимание, когато се използува електричество, на изолацията, утечките и прегряването на изделията,

—	рисковете, свързани с разумно предвидими обкръжаващи условия, като магнитни полета, външни електрични потоци, електростатични изпразвания, налягане или промени в налягането и ускорението.

—	рискове, свързани с лечение, особено онези, произтичащи от употреба на дефибрилатори или високочестотна хирургическа апаратура.

—	рискове, свързани с йонизиращо лъчение от радиоактивни субстанции, включени в изделието в съответствие с предпазните мерки, определени в Директива 80/836/Евратом (1), изменена с Директиви 84/467/Евратом (2) и 84/466/Евратом (3).

—

рискове, които могат да възникнат, когато поддръжката и корекцията са невъзможни, включително:

—	значително увеличение на утечките,

—	остаряване на използуваните материали,

—	допълнителна топлина, генерирана от изделието,

—	намаляване на прецизността на някой измерителен уред или контролен механизъм.

9. Изделието трябва да бъде проектирано и произведено по такъв начин, че да гарантира характеристиките и изискванията, посочени в част I „Общи изисквания“, като по-специално внимание се обърне на:

—	избора на използваните материали, по-специално по отношение на токсичността,

—	съвместимостта между използваните материали и биологичните тъкани, клетки и телесните течности, като се вземе под внимание планираната употреба на изделието,

—	съвместимостта на изделията с веществата, които те са предназначени да прилагат,

—	качеството на връзките, по-специално по отношение на безопасността,

—	сигурността на източника на енергия,

—	при необходимост, те да бъдат без утечки,

—	правилно функциониране на програмните и контролни системи, включително софтуер.

10. Когато изделието включва като съставна част вещество, което при самостоятелна употреба може да се разглежда като лекарствен продукт, както е дефиниран в член 1 от Директива 65/65/ЕИО, и чието действие в комбинация с изделието може да окаже влияние върху бионаличността, то сигурността, качеството и полезността на това вещество, като се вземе предвид и целта на изделието, трябва да бъдат проверени чрез аналогия със съответни методи, определени в Директива 75/318/ЕИО (4), последно изменена с Директива 89/341/ЕИО (5).

11. Изделията и, ако е уместно, техните съставни части трябва да бъдат идентифицирани така, че да позволяват вземането на всички необходими мерки след откриването на потенциалния риск във връзка с изделията и техните съставни части.

12. На изделията трябва да бъде поставен код, чрез който те и техният производител да могат да бъдат идентифицирани недвусмислено (по-специално по отношение на вида на изделието и годината на производство); трябва да е възможно да се разчете този код, без да е необходима хирургическа интервенция.

13. Когато към изделието или неговите принадлежности има инструкции, необходими за работата на изделието или посочващи параметрите за работа или приспособяване посредством визуална система, такава информация трябва да бъде разбираема за лицето, ползващо изделието, и, ако е приложимо — за пациента.

На всяко изделие трябва да има нанесени четливо и неизличимо следните данни, където е подходящо под формата на общоизвестни символи:

14.1. Върху стерилната опаковка:

—	метода на стерилизация,

—	индикация, позволяваща тази опаковка да бъде разпозната като стерилна,

—	името и адреса на производителя,

—	описание на изделието,

—	ако изделието е предназначено за клинични изпитвания, думите „изключително за клинични изпитвания“;

—	ако изделието е изготвено по поръчка, думите „изделие, изготвено по поръчка“,

—	декларация, че имплантируемото изделие е в стерилни условия,

—	месеца и годината на производство,

—	указание за крайния срок за безопасност на имплантирането изделие.

14.2. Върху вторичната опаковка:

—	името и адреса на производителя,

—	описание на изделието,

—	предназначение на изделието,

—	съответните характеристики за употребата му,

—	ако изделието е планирано за клинични изпитвания, думите: „изключително за клинични изпитвания“,

—	ако изделието е изготвено по поръчка, думите „изделие, изготвено по поръчка“,

—	декларация, че имплантируемото изделие е при стерилни условия,

—	месеца и годината на производство,

—	указание за крайния срок за безопасно имплантиране на изделието,

—	условията за транспорт и съхранение на изделието.

15. Когато се пуска на пазара, всяко изделие трябва да бъде придружено от инструкция за употреба, съдържаща следните данни:

—	годината на издаване на разрешение за поставяне на знака СЕ,

—	данните, посочени в 14.1. и 14.2., с изключение на посочените в осмо и девето тире,

—	експлоатационните качества, посочени в точка 2 и всички нежелани странични ефекти,

—	информация за лекаря, позволяваща избор на подходящо изделие и съответните софтуер аксесоари,

—

информацията, представляваща инструкциите за употреба, позволяваща на лекаря и, където е приложимо, на пациента да използват изделието, неговите аксесоари и софтуер правилно, както и информация за вида, обхвата (възможностите) и времето за оперативен контрол и изпробване и, където е подходящо, мерките по поддръжка,

—	информация, позволяваща, ако е подходящо, да се избегнат известни рискове във връзка с имплантирането на изделието,

—	информацията, свързана с риска от взаимни смущения (6) във връзка с присъствието на изделието по време на специфичните изследвания и лечение

—	необходимите инструкции в случай че стерилната опаковка бъде повредена и, когато е приложимо, данни за подходящите методи за рестерилизация

—	указания, ако е подходящо, че изделието може да бъде употребено отново, ако е възстановено, като производителят носи отговорност за придържането към основните изисквания.

Брошурата с инструкциите трябва също така да съдържа подробности, позволяващи на лекаря да информира подробно пациента за противопоказанията и предпазните мерки, които трябва да бъдат взети. Тези подробности следва по-специално да обхващат:

—	информация, позволяваща определянето на времето на живот на енергийния източник,

—	предпазните мерки, които трябва да бъдат взети в случай на промяна на работата на изделието,

—	предпазните мерки, трябва да бъдат взети по отношение на излагането, в разумно предвидимите условия, на околната среда, дължащи се на магнитни полета, външни електрически потоци, електростатични изпразвания, налягане или промени в налягането, ускорението и т.н.,

—	съответна информация относно медицинските продукти, за прилагането на които е предвидено въпросното изделие.

16. Потвърждението, че изделието отговаря на изискванията по отношение на характеристиките и изпълнението, посочени в част I „Общи изисквания“ при нормални условия на работа, както и оценката на страничните ефекти или нежеланите ефекти трябва да бъдат основани на клинични данни, установени в съответствие с приложение 7.

(1) ОВ L 246, 17.9.1980 г., стр. 1.

(2) ОВ L 265, 5.10.1984 г., стр. 4.

(3) ОВ L 265, 5.10.1984 г., стр. 1.

(4) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 1.

(5) ОВ L 142, 25.5.1989 г., стр. 11.

(6) „Риск от взаимни смущения“ означава неблагоприятно въздействие върху изделието, причинено от инструментите, присъстващи по време на изследванията или лечението и обратно.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО

(Цялостна система за осигуряване на качеството)

1. Производителят прилага система за качество, одобрена за проектирането, производството и крайните изпитвания на съответните продукти, както е посочено в точки 3 и 4 и са обект на надзор на ЕО, както е уточнено в точка 5.

2. Декларацията за съответствие е процедура, при която производителят, който изпълнява задълженията си, определени в точка 1, осигурява и декларира, че съответните продукти отговарят на изискванията на настоящата директива, които се прилагат за тях.

Производителят прилага знака СЕ в съответствие с член 12 и изготвя писмена декларация за съответствие. Тази декларация покрива един или повече идентифицирани образци на продукта и се съхранява от производителя. Знакът СЕ се придружава от идентифициращото лого на нотифицирания отговорен орган.

3. Система за качество

3.1. Производителят подава заявление за оценка на неговата система за качество до нотифицирания орган.

Заявлението включва:

—	цялата подходяща информация за категорията на продукта, чието производство е представено,

—	документация относно системата за качество,

—	ангажимент на производителя за изпълнение на задълженията, произтичащи от одобрената система за качество,

—	ангажимент на производителя, че ще поддържа одобрената система за качество адекватна и ефикасна,

—

ангажимент на производителя да въвежда и поддържа актуализирана система за надзор след пускане на изделието на пазара. Това включва ангажимент на производителя да нотифицира компетентните органи за следните инциденти веднага, щом научи за тях:

i)	всяка неизправност или нарушение в характеристиките или работа на изделието, както и всяка неточност в инструкцията за работа, което може да доведе или е могло да доведе до смърт на пациент или до сериозно нарушаване на неговото здравословно състояние;

ii)	всяка техническа или медицинска причина, която води до изтеглянето на изделието от пазара от страна на производителя.

3.2. Прилагането на системата за качество трябва да осигурява съответствието на продуктите с разпоредбите на настоящата директива, които са приложими към тях, на всеки етап — от конструирането до крайните изпитвания.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя за неговата система за качество се документират в систематичен и подреден начин под формата на писмени разпоредби и процедури. Тази документация за системата за качество трябва да дава възможност за еднакво тълкуване на политиката и процедурите за качество, като например програмите и плановете за качество, наръчниците и архивите за качество.

То включва по-специално подходящо описание на:

а)	целите за качество на производителя;

б)

организацията на работа, и по-специално:

—	организационните структури, отговорностите на ръководния персонал и техните организационни пълномощия там, където са засяга качеството на проектиране и производство на продуктите,

—	методите на контрол на ефикасното действие на системата за качество, и по-специално неговата възможност да се постигне желаното качество на проектиране и на крайния продукт, включително контрол на продуктите, които не изпълняват изискванията за съответствие;

в)

продуктите за контрол и проверка на проектирането на продуктите, и по-специално:

—	проектните спецификации, включително стандартите, които ще бъдат приложени, и описание на решенията, приети за изпълнение на основните изисквания, приложими към продуктите, в случай че стандартите, посочени в член 5, не са изцяло приложими,

—	техниките за контрол и потвърждение на проектирането, процесите и систематичните действия, които ще бъдат използвани докато се конструират продуктите;

г)

техниките на контрол и осигуряване на качеството на етап производство, и по-специално:

—	процесите и процедурите, които ще бъдат използвани, по-специално по отношение на стерилизация, купуването и съответните документи,

—	процедурите по идентификация на продукта, съставени и актуализирани въз основа на чертежи, спецификации или други подходящи документи на всеки етап от производството;

д)	подходящите изпитвания и проби, които ще бъдат проведени преди, по време и след производството, честотата, с която ще се осъществяват и оборудването, използвано за тестовете.

3.3. Без да се засяга член 13 от настоящата директива, нотифицираният орган възлага проверка на системата за качество, за да се определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. Приема се за дадено съответствието на тези изисквания към системите за качество, които използват съответните хармонизирани стандарти.

Групата, на която е възложено удостоверяването, включва най-малко един член, който вече има опит с оценките на съответната технология. Процедурата по оценката включва инспекция на производствените помещения.

Решението се нотифицира на производителя след окончателната инспекция. То съдържа резултатите от инспекцията и обоснована оценка.

3.4. Производителят информира нотифицирания орган, одобрил системата за качество, за всеки план за промяна на системата за качество.

Нотифицираният орган оценява предложените изменения и проверява дали след тези изменения системата за качество отговаря на изискванията, посочени в 3.2.; той уведомява производителя за неговото решение. Това решение съдържа заключенията от инспекцията и обоснована оценка.

4. Проверка на проектирането на продукта

4.1. В допълнение на задълженията, възложени му съгласно точка 3, производителят подава заявление за проверка на проектната документация, отнасяща се за продукта, който той планира да произвежда и който попада в категорията, посочена в 3.1.

4.2. Заявлението описва проектирането, производството и работата на въпросния продукт и включва необходимите данни, които да направят възможно да се прецени дали той съответства на изискванията на настоящата директива.

То включва, inter alia:

—	проектна спецификация, включваща прилаганите стандарти,

—	необходимите доказателства за тяхното определяне, по-специално когато стандартите, посочени в точка 5, не са изцяло приложени; тези доказателства трябва да съдържат резултатите от подходящи тестове, проведени от производителя под негова отговорност,

—	декларация относно това дали в изделието се съдържат или не като съставни части веществата, посочени в приложение 1, точка 10, чието действие в комбинация с изделието може да повлияе на неговата бионаличност, заедно с данни за съответните извършени опити,

—	клинични данни, посочени в приложение 7,

—	проект за брошура с инструкции.

4.3. Нотифицираният орган проверява заявлението и, когато продуктът отговаря на съответните разпоредби на настоящата директива, издава на кандидата сертификат на ЕО за изпитване на проект. Нотифицираният орган може да изиска към заявлението да бъдат приложени допълнителни тестове или доказателства, за да се направи оценка на съответствието с изискванията на директивата. Документът съдържа заключение от проверката, условията на валидност, данните, необходими за идентифициране на одобрения проект и, където е уместно, описание на предназначението на продукта.

4.4. Кандидатът информира нотифицирания орган, който издава сертификата на ЕО за изпитване на проект, за всяка промяна, направена на одобрения проект. Промените, направени на одобрения проект, получават допълнително разрешение от контролния орган, който издава сертификата на ЕО за изпитване на проекта, когато тази промяна може да засяга съответствието с основните изисквания на настоящата директива или условията, определени за употребата на продукта. Това допълнително одобрение се дава под формата на допълнение към сертификата на ЕО за изпитване на проект.

5. Надзор

5.1. Целта на надзора е да осигури цялостното изпълнение от страна на производителя на задълженията, произтичащи от одобрената система за качество.

5.2. Производителят упълномощава нотифицирания орган да проведе всички необходими инспекции, като му предоставя цялата съответна информация, и по-специално:

—	документацията за системата за качество,

—	данни, определени в частта за системата за качество, свързани с проектирането, като резултати от анализи, изчисления, тестове и т.н.,

—	данни, определени в частта за системата за качество, свързани с производството, като доклади, свързани с изпитвания, тестове, стандарти/ калибрирания, квалификацията на персонала и т.н.

5.3. Нотифицираният орган провежда периодично подходящи инспекции и оценки, за да се увери, че производителят прилага одобрената система за качество и представя на производителя доклад за оценка.

5.4. В допълнение нотифицираният орган може да извършва необявени проверки на производителя и му представя доклад от инспекциите.

6. Нотифицираният орган съобщава на други контролни органи цялата подходяща информация, свързана с одобряването, отхвърлянето или оттеглянето на системата за качество.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ТИПОВО ИЗПИТВАНЕ НА ЕО

1. Типово изпитване на ЕО е процедура, при която нотифицираният орган наблюдава и потвърждава, че представителна проба от продукцията отговаря на съответните разпоредби на настоящата директива.

2. Заявлението за типово изпитване на ЕО се подава от производителя или от негов оторизиран представител, установен в Общността, до нотифицирания орган.

Заявлението включва:

—	името и адреса на производителя и името и адреса на оторизирания представител, ако заявлението е направено с писмо,

—	писмена декларация, изрично посочваща, че такова заявление не е подавано до друг нотифициран орган,

—	документацията, описана в точка 3, необходима, за да се позволи извършването на оценка на съответствието на представителната проба от въпросната продукция, по-долу означена като „тип“, с изискванията на настоящата директива.

Заявителят предоставя типа на разположение на нотифицирания орган. Нотифицираният орган може да изисква други проби, ако е необходимо.

3. Документацията дава възможност да се разбере проектирането, производството и работните характеристики на продукта. Документацията съдържа по-специално следното:

—	общо описание на типа,

—	конструкционни чертежи, предвидените методи за производство, особено по отношение на стерилизацията, диаграми на компонентите, съставните части, цикли и др.,

—	описания и обяснения, необходими за разбирането на гореспоменатите чертежи и диаграми и на действието на продукта,

—	списък на стандартите, посочени в член 5, приложени изцяло или частично и описание на решенията, приети с цел съгласуване с основните изисквания, когато стандартите, посочени в член 5, не са изцяло приложени;

—	резултатите от конструкционните изчисления, изследванията и направените технически изпитания и т.н.,

—	декларация, посочваща дали изделието включва или не като съставна част вещество, посочено в приложение 1, точка 10, чието действие в комбинация с изделието може да окаже влияние върху бионаличността му, заедно с данните от проведените изпитвания,

—	клинични данни, посочени в приложение 7,

—	проект за брошура с инструкции.

Нотифицираният орган:

4.1. Проучва и оценява документацията, проверява дали типът е произведен в съответствие с тази документация; той също така регистрира частите, които са проектирани в съответствие с приложимите разпоредби за стандартите, посочени в член 5, както и частите, за които проектът не се базира на съответните разпоредби на посочените стандарти.

4.2. Извършва или възлага извършването на подходящи изпитвания, необходими за потвърждаване на това дали решенията, приети от производителя, удовлетворяват основните изисквания на настоящата директива, когато не са приложени стандартите, посочени в член 5.

4.3. Извършва или възлага извършването на подходящи инспекции и тестове, необходими да за потвърждаване на това дали, в случай че производителят е избрал да прилага съответните стандарти, те действително се прилагат.

4.4. Съгласува със заявителя мястото, където ще се провеждат необходимите инспекции и тестове.

5. Когато типът отговаря на разпоредбите на настоящата директива, нотифицираният орган издава на заявителя сертификат за типови изпитвания на ЕО. Сертификатът съдържа името и адреса на производителя, заключенията от инспекцията, условията, при които е валиден сертификатът и информацията, необходима за идентификация на одобрения тип.

Съществените части от документацията се прилагат към сертификата и едно копие да се съхранява от нотифицирания орган.

6. Заявителят информира нотифицирания орган, издал сертификата за типово изпитване на ЕО за всяка промяна на одобрения продукт.

Промените на одобрения продукт следва да получават ново одобрение от нотифицирания орган, който издава сертификата за типови изпитвания на ЕО, когато тези промени могат да засегнат съответствието с основните изисквания или с условията на употреба, специфични за продукта. Това ново одобрение се издава, когато е подходящо, под формата на допълнение към първоначалния сертификат за типово изпитване на ЕО.

7. Всеки нотифициран орган съобщава на останалите нотифицирани органи цялата съответна информация за издадени, отказани или оттеглени сертификати за типово изпитване на ЕО и допълнения.

8. Други нотифицирани органи могат да получат копие от сертификатите за типови изпитвания ЕО и/или приложените към тях допълнения. Може да се осигури достъп на другите нотифицирани органи до приложенията към сертификатите след обосновано заявление и след като предварително е информиран производителят.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРОВЕРКА НА ЕО

1. Проверката на ЕО е акт, посредством който нотифицираният орган проверява и удостоверява, че продуктът съответствува на типа, описан в сертификата за типово изпитване на ЕО и отговаря на съответните изисквания на настоящата директива.

2. Преди да започне производството производителят приготвя документи, определящи производствения процес, и по-специално по отношение на стерилизацията, заедно с всички рутинни, предварително установени разпоредби, които следва да бъдат въведени, за да осигурят еднородността на продукцията и съответствието на продуктите с типа, описан в сертификата за типово изпитване на ЕО и със съответните изисквания на директивата.

3. Производителят предприема въвеждането и поддържането на актуализирана система за надзор след пускането на изделието на пазара. Това предприемане включва ангажимент на производителя да информира компетентните власти за следните събития, веднага след като научи за тях:

i)	всяко влошаване на характеристиките и работата, както и всяка неточност в брошурата с инструкции на изделието, които могат да доведат или са могли да доведат до смърт на пациента или влошаване на здравословното му състояние;

ii)	всяка техническа или медицинска причина, водеща до оттегляне на изделието от пазара от производителя.

4. Нотифицираният орган извършва проверка на ЕО чрез контрол и тестове на продуктите на статистическа основа, както е посочено в точка 5. Производителят упълномощава нотифицирания орган да оцени ефикасността на мерките, предприети в съответствие с точка 2, където е подходящо, чрез ревизия.

5. Статистическа проверка

5.1. Производителят представя произведените продукти под формата на еднородни партиди.

5.2. От всяка партида се взема случайна проба. Продуктите, които съставляват пробата, се изследват индивидуално и се извършват подходящи тестове, дефинирани съгласно съответните стандарти, посочени в член 5 или еквивалентни тестове, за да се потвърди, където е подходящо, съответствието на продуктите с типа, описан в сертификата за типово изпитване на ЕО, с цел да се определи дали партидата следва да бъде приета или отхвърлена.

5.3. Статистическият контрол на продуктите се основава на характерните свойства, включващ система на вземане на проби със следните характеристики:

—	ниво на качество, съответстващо на вероятност за одобрение от 95 %; с процент на несъответствие между 0,29 и 1 %,

—	гранично качество, съответстващо на вероятност за одобрение от 5 %, с процент на несъответствие между 3 % и 7 %.

5.4. Ако партидата е приета, нотифицираният орган издава писмен сертификат за съответствие. Всички продукти от партидата могат да бъдат пуснати на пазара, с изключение на онези продукти от пробата, които не съответствуват.

Ако партидата е отхвърлена, нотифицираният орган, който е отговорен, взема съответни мерки, за да предотврати пускането на партидата на пазара.

Ако това е обосновано от практически съображения, производителят може да прикрепи означението СЕ по време на производството, на отговорност на нотифицирания орган в съответствие с член 12, придружено от идентифициращото лого на нотифицирания орган, отговорен за статистическата проверка.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕО ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТИПА

(Осигуряване качеството на продукцията)

1. Производителят прилага одобрената система за качество на производството и провежда окончателната проверка на съответните продукти, както е уточнено в точка 3; той е обект на надзор, както е посочено в точка 4.

2. Настоящата декларация за съответствие е част от процедурата, чрез която производителят, който изпълнява задълженията, предвидени в точка 1, гарантира и декларира, че посочените продукти съответствуват на типа, описан в сертификата за типово изпитване на ЕО и отговаря на разпоредбите на настоящата директива, която се прилага към тях.

Производителят прикрепя означението СЕ в съответствие с член 12 и подписва писмена декларация за съответствие. Тази декларация обхваща един или повече идентифицирани образци от продукта и се съхранява от производителя. Означението СЕ се придружава от идентифициращо лого на отговорния нотифициран орган.

3. Система за качество

3.1. Производителят подава заявление за оценка на неговата система за качество до нотифицирания орган.

Това заявление включва:

—	цялата подходяща информация относно продукта, предвиден за производство,

—	документация за системата на качество,

—	ангажимент за изпълнение на задълженията, произтичащи от одобрената система за качество,

—	ангажимент за поддържане на адекватността и ефективността на одобрената система за качество,

—	където е уместно, техническа документация за одобрените типове и копие на сертификата за типово изпитание на ЕО,

—

ангажимент от страна на производителя да създаде и поддържа актуализирана система за надзор след пускането на пазара; ангажиментът включва задължение на производителя да уведоми компетентните власти за следните събития незабавно, след като научи за тях:

i)	всяко влошаване на характеристиките или работата, както и всяка неточност в брошурата с инструкции за изделието, което може да доведе или е могло да доведе до смърт на пациент или влошаване на неговото здравословно състояние;

ii)	всяка техническа или медицинска причина, водеща до изтегляне на изделието от пазара от страна на производителя.

3.2. Прилагането на системата за качество трябва да осигурява съответствието на продуктите с типа, описан в сертификата за типово изпитване на ЕО.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя за неговата система за качество, се документират, систематизират и подреждат под формата на писмени политики и процедури. Тази документация за системата за качество позволява еднообразно тълкуване на политиката на качеството и процедури като програмите за качеството, плановете, наръчниците и докладите.

Тя трябва включва по-специално адекватно описание на:

а)	целите по качеството на производителя;

б)

организацията на дейността, и по-специално:

—	организационните структури, отговорностите на управленския персонал и неговата организационна власт в случаите, в които се засяга производството на продуктите;

—	методите за контрол на ефективната работа на системата за качество, и по-специално нейната възможност да се постигне желаното качество на продуктите, включително и контрола на продуктите, които не съответстват;

в)

техниките за контрол и осигуряването на качеството на производствения етап, и по-специално:

—	процесите и процедурите, които ще се използуват, и по-специално по отношение на стерилизацията, покупката и съответните документи,

—	процедурите за идентификация на продукта, съставени и актуализирани чрез чертежи, спецификации и други подходящи документи на всеки етап на производство;

г)	подходящите тестове и изпитвания, които ще бъдат извършени преди, по време и след производството, честотата, с която ще се провеждат и оборудването, използвано за тестовете.

3.3. Без да се засяга член 13, нотифицираният орган проверява системата за качество, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. Предполага се съответствието с тези изисквания на системите за качество, които използуват съответните хармонизирани стандарти.

В екипа, на който е възложена оценката, е включен най-малко един член, който вече е имал опит в оценяването на разглежданата технология. Процедурата по оценката включва инспекция на производствените помещения.

Решението се съобщава на производителя след окончателната инспекция. То съдържа заключенията от инспекцията и аргументирана оценка.

3.4. Производителят информира нотифицирания орган, одобрил системата за качество, за всеки план за промяна на тази система.

Нотифицираният орган оценява предложените промени и потвърждава дали след тези промени системата за качество отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2.; той уведомява производителя за решението си. Решението съдържа заключения от проверката и аргументирана оценка.

4. Надзор

4.1. Целта на надзора е да осигури производителят изцяло да изпълнява задълженията си, наложени му от одобрената система за качество.

4.2. Производителят упълномощава нотифицирания орган да извърши всички необходими проверки и го снабдява с цялата необходима информация, и по-специално:

—	документация относно системата за качество,

—	данните, предвидени в частта на системата за качество, свързана с производството, като доклади от инспекции, тестове, стандартизационни/калибровъчни доклади, доклади относно квалификацията на персонала и др.

4.3. Нотифицираният орган провежда периодично подходящи инспекции и оценки, за да осигури прилагането на възприетата система за качество от производителя и му представя доклад за оценка.

4.4. В допълнение нотифицираният орган може да осъществява необявени посещения на производителя и му представя доклад за оценка.

5. Нотифицираният орган съобщава на останалите нотифицирани органи цялата подходяща информация относно предоставени, отхвърлени или оттеглени одобрения на системата за качество.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИЗДЕЛИЯТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ ЦЕЛИ

1. Производителят или негов оторизиран представител, установен в Общността, изготвя декларация за изготвените по поръчка изделия или за изделията за клинични изпитвания, която съдържа елементите, определени в точка 2.

Декларацията съдържа следната информация:

2.1. За направените по поръчка изделия:

—	данни, позволяващи идентификация на въпросното изделие,

—	декларация, удостоверяваща, че изделието е планирано за изключителна употреба от определен пациент, заедно с името на пациента,

—	името на лекаря, предписал рецептата или — ако е приложимо — името на съответната клиника,

—	специфичните свойства на изделието, както са описани в медицинската рецепта,

—	декларация, потвърждаваща, че изделието съответства на основните изисквания, посочени в приложение 1 и, когато е приложимо, да се отбележи кои основни изисквания не са били напълно удовлетворени, заедно с основанията за това.

2.2. За издeлия, планирани за клинични изпитвания, обхванати от приложение 7:

—	данни, позволяващи идентификация на въпросното изделие,

—	план за изследването, определящ по-специално целта, обхвата и броя на съответните изделия,

—	името на лекаря и на институцията, отговорни за изследването,

—	мястото, датата на започване и планираното времетраене на изследването,

—	декларация, удостоверяваща, че въпросното изделие съответствува на основните изисквания, отделно от аспектите, представляващи предмет на изследванията, и че по отношение на тези аспекти са взети всички предпазни мерки за здравето и безопасността на пациента.

Производителят се ангажира да предостави на разположение на компетентните национални органи:

3.1. За правените по поръчка изделия — документация, позволяваща да се разбере проектирането, производството и работата на изделието, включително очакваната работа, така че да може да се оцени съответствието с настоящата директива.

Производителят предприема всички необходими мерки производственият процес да гарантира производството на продукти, съответстващи на документацията, посочена в първата алинея.

3.2. За изделията, предвидени за клинични изследвания, документацията съдържа също така:

—	общо описание на продукта,

—	проекти, чертежи, методи за производство, по-специално тези за стерилизация, диаграми на частите, монтажни блокове, електрическа верига и др.,

—	описанията и обясненията, необходими за изясняване на горепосочените планове и диаграми за действието на продукта,

—	списък на стандартите, установени в член 5, приложени изцяло или частично, и описание на решенията, приети с цел удовлетворяване на основните изисквания на настоящата директива, когато не са приложени стандартите на член 5,

—	резултати от планови изчисления, извършени проверки и технически тестове и т.н.

Производителят взема всички необходими мерки производственият процес да осигурява съответствие на произведените продукти с документацията, посочена в точка 3.1. и в първа алинея на настоящата точка.

Производителят може да разреши извършването на оценка за ефективността на тези мерки, при необходимост чрез одит.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

КЛИНИЧНА ОЦЕНКА

1. Общи разпоредби

Адекватността на представените клинични данни, посочени в приложение 2, точка 4.2. и в приложение 3, точка 3, се базира на едно от следните условия, като се взема предвид съответствието със съответните хармонизирани стандарти:

1.1.1. съпоставяне на достъпната съвременна съответна научна литература, свързана с планираната употреба на изделието и техническата за тази цел, както и, ако е уместно, писмен доклад с критични оценки на тази съпоставка; или

1.1.2. резултатите от всички направени клинични изпитвания, включвайки тези, извършени в съответствие с точка 2.

1.2. Всички данни трябва да останат поверителни, освен ако не се сметне, че разгласяването им е от съществена важност.

2. Клинични изследвания

2.1. Цел

Целта на клиничните изследвания е да:

—	провери дали при нормални условия на употреба експлоатационните качества на изделието съответстват на посочените в приложение 1, точка 2,

—	установи всички нежелани странични ефекти при нормални условия на употреба и да определи дали те са приемлив риск, предвид очакваната работа на изделието.

2.2. Етични съображения

Клиничните изследвания се извършват в съответствие с Хелзинкската декларация, приета от 18-та Световна медицинска асамблея в Хелзинки, Финландия през 1964 г., и изменена с 29-та Световна медицинска асамблея в Токио, Япония, през 1975 г. и 35-та Световна медицинска асамблея във Венеция, Италия, през 1983 г. Всички мерки, свързани със защитата на човека, задължително се извършват в духа на Хелзинкската декларация. Това включва всички етапи на клинично изследване — от първото обмисляне на нуждата и узаконяване на проучването до публикуването на резултатите.

2.3. Методи

2.3.1. Клиничните изследвания се извършват в съответствие с определените етапи на плана за изследвания, формулирани по такъв начин, че да се потвърдят или отхвърлят твърденията на производителя; тези изследвания включват адекватен брой наблюдения, за да се гарантира научната валидност на заключенията.

2.3.2. Процедурите, използвани за извършване на изследванията, са подходящи за изпитваното изделие.

2.3.3. Клиничните изследвания се планират за условия, близки до нормалните условия за работа на изделието.

2.3.4. Изпитват се всички подходящи характеристики, включително свързаните със сигурността и работата на изделието и неговото въздействие върху пациентите.

2.3.5. Всички неблагоприятни събития се описват подробно.

2.3.6. Изследванията се извършват под отговорността на съответен квалифициран специалист-медик в подходяща обстановка.

Специалистът-медик има достъп до техническите данни, касаещи изделието.

2.3.7. Писменият доклад, подписан от съответния специалист-медик, съдържа критични оценки на всички данни, събрани по време на клиничните изследвания.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНСПЕКЦИОННИТЕ ОРГАНИ, КОИТО СЕ НОТИФИЦИРАТ

1. Органът, неговият директор и персонал, отговорни за операциите по оценката и проверката, не са проектанти, производители, доставчици или специалисти, пускащи изделието в експлоатация, нито оторизирани представители на някое от тези лица. Те не могат да бъдат включвани директно в проектирането, конструирането, търговията или поддръжката на изделията, нито да представляват страни, ангажирани в тези дейности. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя и органа.

2. Контролният орган и неговият персонал извършват операциите по оценката и проверката с най-висока степен на професионален интегритет и техническа компетентност и не трябва да са подложени на никакъв натиск или стимули, особено финансови, които могат да въздействат върху преценката или резултатите от проверката, особено от страна на лица или групи, които имат интереси от резултатите от проверките.

3. Органът трябва да бъде в състояние да изпълнява всички задачи, определени в едно от приложенията от 2 до 5, приписани на такъв контролен орган, независимо от това дали тези задачи ще се изпълняват от самия орган или под негова отговорност. По-специално той трябва да има на разположение необходимия персонал и да притежава необходимите средства, за да бъде в състояние да изпълни правилно техническите и административни задачи, свързани с оценката и проверката; той трябва да има достъп до необходимото оборудване, което се изисква за проверките.

4. Персоналът, отговорен за операциите по контрола, трябва да има:

—	стабилна професионална подготовка, покриваща всички операции по оценката и проверката, за които е назначен органът,

—	достатъчни познания за правилата на проверка, която ще се извършва и достатъчен опит за тази проверка;

—	необходимата способност за изготвяне на сертификати, архиви или отчети за удостоверяване на извършването на проверката.

5. Безпристрастността на инспекционния състав трябва да бъде гарантирана. Неговото заплащане не трябва да зависи нито от броя на направените проверки, нито от резултатите от тях.

6. Органът трябва да има застраховка срещу отговорност, освен ако отговорността е поета от държавата в съответствие с националното законодателство или самата държава-членка директно е отговорна за проверките.

7. Персоналът на контролния орган е задължен да спазва професионална тайна по отношение на цялата информация, получена в хода на изпълнението на техните задачи (изключение се прави само по отношение на компетентните административни органи на държавата, когато те изпълняват задълженията си), съгласно настоящата директива или разпоредби на националното законодателство, действащо в случая.

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ЗНАК ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ CE

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1989	L 040	12		31989L0106
			Директива на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти		3
1989	L 040	27		31989L0107
			Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека		18
1989	L 040	34		31989L0108
			Директива на Съвeта от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно дълбоко замразените храни за човешка консумация		25
1989	L 064	10		31989L0174
			Единадесета Директива на Комисията от 21 февруари 1989 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, IV, V, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на козметичните продукти		29
1989	L 067	1		31989L0173
			Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори		33
1989	L 111	34		31989L0284
			Директива на Съвета от 13 април 1989 година относно изменение на Директива 76/116/ЕИО относно съдържащите се в торовите продукти калций, магнезий, натрий и сяра		151
1989	L 124	1		31989L0297
			Директива на Съвета от 13 април 1989 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно страничната защита (странични предпазители) на някои моторни превозни средства и техните ремаркета		156
1989	L 139	19		31989L0336
			Директива на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост		163
1989	L 181	47		31989D0382
			Решение на Съвета от 19 юни 1989 година за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности		171
1989	L 186	21		31989L0396
			Директива на Съвета от 14 юни 1989 година относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт		172
1989	L 186	27		31989L0398
			Директива на Съвета от 3 май 1989 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба		174
1989	L 226	4		31989L0459
			Директива на Съвета от 18 юли 1989 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно дълбочината на протекторите на гумите на някои категории моторни превозни средства и ремаркета за тях		181
1989	L 238	43		31989L0491
			Директива на Комисията от 17 юли 1989 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директиви 70/157/ЕИО, 70/220/ЕИО, 72/245/ЕИО, 72/306/ЕИО, 80/1268/ЕИО и 80/1269/ЕИО на Съвета в областта на моторни превозни средства		182
1989	L 281	116		31989L0530
			Директива на Съвета от 18 септември 1989 година за изменение на Директива 76/116/ЕИО по отношение на микроелементите бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк в торовете		190
1989	L 357	28		31989L0617
			Директива на Съвета от 27 ноември 1989 година относно изменение на Директива 80/181/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици		199
1989	L 398	18		31989L0676
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година за изменение на Директива 75/106/ЕИО относно сближаване на законодателството на държавите-членки във връзка с предварителното подбиране по обем на някои течности в опаковки за продажби на дребно		202
1989	L 398	19		31989L0677
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно осмо изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и за употребата на някои опасни вещества и препарати		203
1989	L 398	24		31989L0678
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година за изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати		208
1989	L 398	26		31989L0680
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година за изменение на Директива 77/536/ЕИО за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански и горски трактори		209
1989	L 398	27		31989L0681
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година за изменение на Директива 87/402/ЕИО относно предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори, с тясна колея		210
1989	L 398	29		31989L0682
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година за изменение на Директива 86/298/ЕИО относно задно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесни селскостопански и горски трактори с тясна колея		212
1989	L 399	18		31989L0686
			Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства (ЛПС)		214
1990	L 071	40		31990L0121
			Дванадесета Директива на Комисията от 20 февруари 1990 година относно адаптиране към постиженията на техническия прогрес на приложения II, III, IV, V и VI към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки свързани с козметичните продукти		235
1990	L 108	92		31990L0207
			Директива на Комисията от 4 април 1990 година за изменение и допълнение на Втора директива 82/434/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола на състава на козметичните продукти		238
1990	L 158	59		31990L0314
			Директива на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки		248
1990	L 189	1		31990L0384
			Директива на Съвета от 20 юни 1990 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки във връзка с везните с неавтоматично действие		254
1990	L 189	17		31990L0385
			Директива на Съвета от 20 юли 1990 година относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия		272