13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

31976L0759

L 262/71

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1976 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно пътепоказателните лампи на моторни превозни средства и техните ремаркета

(76/759/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Дoговора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за техните пътепоказателни лампи;

като има предвид, че тези изисквания се различават в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение към, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (3), да се въведе за всички типове превозни средства;

като има предвид, че в Директива 76/756/ЕИО (4) Съветът е определил общите изисквания за инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета;

като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение на пътепоказателните лампи създава възможност всяка държава-членка да проверява съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращане на копие от попълненото за всеки тип пътепоказателна лампа сертификат за типово одобрение; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички пътепоказателни лампи, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези пътепоказателни лампи в другите държави-членки;

като има предвид, че е желателно да се вземат под внимание техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на Обединените нации в нейния Регламент № 6 („Единни разпоредби за одобрение на пътепоказатели за моторни превозни средства (с изключение на мотоциклети) и техните ремаркета“) (5), който е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобрения на оборудване и части за моторни превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства предполага взаимно признаване от държавите-членки на провежданите от всяка от тях проверки въз основа на общите изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип пътепоказателна лампа, която отговаря на определените в Приложения 0, I, III, IV и V конструктивни и изпитвателни изисквания.

2. Държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за извършване на проверка дали производствените модели съответстват на одобрения тип, доколкото е необходимо и при нужда, в сътрудничество с компетентните органи в другите държави-членки. Тази проверка се ограничава до извършване на проверки на място.

Член 2

За всеки тип пътепоказателна лампа, която държавите-членки одобряват съгласно член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съгласно посочения в приложение III образец.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване между пътепоказателни лампи, които са типово одобрени съгласно член 1 и други устройства.

Член 3

1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на пътепоказателни лампи на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Независимо от това държава-членка може да забранява пускането на пазара на пътепоказателни лампи, обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компоненти, които постоянно не съответстват на одобрения тип.

Съответната държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва причините за своето решение.

Член 4

В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на компоненти, пример за което е даден в приложение II, попълнени за всеки тип пътепоказателна лампа, която те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент установи, че определен брой пътепоказателни лампи, обозначени с един и същи знак за типово одобрение на ЕИО за компоненти, не съответстват на типа, който тя е одобрила, съответната държава-членка предприема необходимите мерки, с които да гарантира, че производствените модели съответстват на одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава-членка уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които при постоянно несъответствие могат да стигат до отнемане на типово одобрение на ЕИО за компоненти. При получаване на информация от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие споменатите органи предприемат същите мерки.

2. Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобряване на ЕИО за компонент, както и за причините за тази мярка.

Член 6

Във всяко решение, което е взето съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби, за отказ за издаване или за отнемане на типово одобрение за компонент за пътепоказателна лампа, или за забрана за нейното пускане на пазара или употреба, подробно се посочват причините, на които се основава съответното решение. Заинтересованата страна се уведомява за тези решения, като същевременно се уведомява за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за сроковете, в които могат да се упражнят тези средства за правна защита.

Член 7

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с неговите пътепоказателни лампи, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компоненти и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите пътепоказателни лампи, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компоненти и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено за употреба по пътищата, с или без каросерия, най-малко с четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, както и неговите ремаркета, с изключение на превозни средства, които се движат по релси, селскостопански трактори и машини, и строителна техника.

Член 10

Всички изменения и допълнения, които са необходими за коригиране на изискванията на приложенията, за да се отчете техническият прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 11

1. Държавите-членки приемат и обнародват преди 1 юли 1977 г. разпоредбите, които са необходими за спазване на настоящата директива, и незабавно информират за това Комисията. Те прилагат тези разпоредби най-късно от 1 октомври 1977 г.

2. След като бъдат уведомени за настоящата директива, държавите-членки гарантират и своевременното информиране на Комисията, за да може същата да представи забележките си по всеки проект за законови, подзаконови и административни разпоредби, които те възнамеряват да приемат в обсега на материята, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

(1) ОВ 28, 17.2.1967 г., стр. 458/67.

(2) ОВ 224, 5.12.1966 г., стр. 3802/66.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 1.

(5) Икономическа комисия за Европа, документ Е/ЕСЕ/324, допълнение 5 от 22 май 1967 г.

Списък на приложенията

Приложение 0 (1)

—	Определение, общи технически условия, интензитет на светлинно излъчване, процедура за изпитване, цвят на излъчваната светлина, съответствие на производството

Приложение I (1)

—	Категории пътепоказателни лампи: минимални ъгли, които се изискват за разпределението на светлината в пространството

Приложение II

— Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент

Приложение III

— Типово одобрение на ЕИО за компонент и изисквания за маркировка

—	Допълнение: Примерен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент

Приложение IV (1)

— Фотометрични измервания

Приложение V (1)

— Цвят на излъчваната светлина, трицветни координати

(1) Техническите изисквания в настоящото приложение са сходни на тези в Регламент № 6 на Икономическата комисия за Европа. По-специално разделянето на точки е едно и също. Поради това, когато дадена точка от Регламент № 6 няма аналог в настоящата директива, номерът ѝ е даден в скоби за сведение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 0

ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ИНТЕНЗИТЕТ НА СВЕТЛИННО ИЗЛЪЧВАНЕ, ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ, ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1. Пътепоказателна лампа

„Пътепоказателна лампа“ означава лампа, която се използва за указване на другите участници в пътното движение, че водачът възнамерява да смени посоката на движение вдясно или вляво.

5. ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

5.1.	Всеки образец трябва да съответства на определените в точки 6 и 8 технически условия.

5.2.	Устройствата се проектират и конструират така, че при нормални условия на употреба, независимо от всички вибрации, на които могат да бъдат подложени по време на такава употреба, да се гарантира задоволителното им функциониране и да се запазват предписаните от настоящата директива характеристики.

6. ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

6.1. В еталонната ос излъчваната от всеки от двата образеца светлина не трябва да е по-малко от минималния интензитет и не повече от максималния интензитет, които са посочени по-долу:

Категория показател	Минимален интензитет (кд)	Максимален интензитет (кд)
1	175	700 (1)
2	50	200
5	0,3	200

От външната страна на еталонната ос, в полетата, които са определени в монтажните схеми в приложение I, интензитетът на излъчваната от всеки от двата образеца светлина трябва:

6.2.1. във всяка посока, която съответства на точките в посочената в приложение IV таблица за разпределение на светлинния интензитет, да не е по-малък от посочената в споменатата таблица стойност за съответната посока, изразен като процент от определения в точка 6.1 минимален интензитет;

6.2.2. във всяка посока в рамките на пространството, от което се вижда пътепоказателната лампа, да не надвишава определения в точка 6.1 максимален интензитет.

Освен това

6.2.3.1.

в полетата, които са определени в диаграмите в приложение I, интензитетът на излъчваната светлина не трябва да е по-малък от 0,3 кд за устройства от категории 1, 2 и 5;

6.2.3.2.

за устройства от категория 1, интензитетът на излъчваната светлина в посоките, които съответстват на точките за измерване в таблицата за разпределение на светлинния интензитет, различни от 0 до 5° вдясно и 0 до 5° вляво, не трябва да превишава 400 кд;

6.2.3.3.

трябва да се съблюдават изискванията по точка 2.2 от приложение IV за локални колебания на интензитета.

6.3. Интензитетите се измерват с лампи с нажежаеми жички, които са непрекъснато включени и излъчват цветна светлина.

6.4. В посоченото в приложение IV, точка 6.2.1 са представени подробни данни за методите за измерване, които следва да се използват.

7. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

7.1. Всички изпитвания трябва да се провеждат със стандартни безцветни лампи с нажежаеми жички от препоръчваните за устройството типове, които трябва да са регулирани така, че да създават предписания за тези типове лампи нормален светлинен поток.

8. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Устройството трябва да излъчва кехлибарена светлина. Цветът на излъчваната светлина, измерен с помощта на светлинен източник с температура на оцветяване 2854 К и съответстващ на светлинен източник А съгласно Международната комисия по осветление (МКО), трябва да бъде в рамките на предписаните в приложение V координати.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всяко устройство, което е обозначено със знак за типово одобрение на ЕИО за компоненти, трябва да съответства на одобрения тип и да отговаря на определените в точки 6 и 8 фотометрични условия. Независимо от това при произволно взето от серийното производство устройство, изискванията за минимален интензитет на излъчваната светлина (измерен с посочената в точка 7 стандартна лампа с нажежаема жичка) във всяка съответна посока се ограничава до 80 % от определените в точки 6.1 и 6.2 минимални стойности.

(1) Все пак, виж точка 6.2.3.2 от настоящото приложение и приложение IV.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КАТЕГОРИИ ПЪТЕПОКАЗАТЕЛНИ ЛАМПИ

МИНИМАЛНИ ЪГЛИ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА В ПРОСТРАНСТВОТО (1)

Във всички случаи минималните вертикални ъгли на светлинно разпределение в пространството на пътепоказателните лампи са 15° над и 15° под хоризонталата.

Минимални хоризонтални ъгли на светлинно разпределение в пространството

Категория 1: Пътепоказатели за предната част на превозното средство

Категория 2: Пътепоказатели за задната част на превозното средство

Категория 5: Повтарящи се странични пътепоказатели за употреба на превозно средство, което е оборудвано и с пътепоказатели от категория 1 и 2

(1) Показаните на тези диаграми ъгли са точни за устройствата, които се монтират от дясната страна на превозното средство. Стрелките в тези диаграми сочат към предната част на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

(Максимален формат: А4 (210 × 297 мм)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА МАРКИРОВКА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТИ

1.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компоненти се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов упълномощен представител.

За всеки тип пътепоказателна лампа заявлението се придружава от следното:

1.2.1. указване към коя от категориите 1, 2 или 5 принадлежи устройството;

1.2.2. кратка техническата спецификация, в която по-специално е посочен предписаният тип лампа или лампи с нажежаема жичка;

1.2.3. достатъчно подробни чертежи (в три екземпляра), които да позволят да се идентифицира типът и категорията, и на които геометрично да е показано положението, в което устройството трябва да се монтира на превозното средство, оста на наблюдение, която при изпитванията трябва да се приеме за еталонна ос (хоризонтален ъгъл Н = 0°, вертикален ъгъл = 0°) и точката, която при споменатите изпитвания да се приеме за еталонен център.

1.2.4. два образеца; дори и ако устройствата образци са такива, че да могат повторно да се монтират само от едната страна на превозното средство, двата представени образеца могат да са идентични и подходящи за монтиране само от дясната или само от лявата страна на превозното средство.

2. МАРКИРОВКИ

Върху устройствата, които са представени за типово одобрение на ЕИО за компоненти, трябва да бъде обозначено:

2.1.1. търговското наименование или марка на заявителя, които да са ясно четливи и незаличими;

2.1.2. ясно четлива и незаличима маркировка, указваща препоръчителния тип или типове лампи с нажежаеми жички;

2.1.3. и да е оставено достатъчно голямо пространство за поместване на знака за типово одобрение на ЕИО за компоненти и предписаните в точка 4 допълнителни символи; това пространство трябва да е указано в споменатите в точка 1.2.3 чертежи.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТИ

3.1.	Ако всички представени в съответствие с разпоредбите на точка 1 образци отговарят на изискванията на Приложения 0, I, III, IV и V, се издава типово одобрение на ЕИО за компоненти и се определя номер на типовото одобрение на ЕИО за компоненти.

3.2.	Този номер не се определя за никой друг тип пътепоказателна лампа.

3.3.

Когато е заявено искане за типово одобрение на ЕИО за даден тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, състоящо се от пътепоказателна лампа и други лампи, може да се издава единичен знак за типово одобрение на ЕИО, при условие че пътепоказателната лампа отговаря на изискванията на настоящата директива, и че всяка от другите лампи, съставляващи част от светлинното и светлинно-сигналното устройство, за което е заявено искането за типово одобрение на ЕИО, съответства на изискванията на конкретно приложимата за нея директива.

4. ЗНАЦИ

4.1. Всяка пътепоказателна лампа, която съответства на одобрен съгласно настоящата директива тип, се обозначава със знак за типово одобрение на ЕИО за компоненти.

4.2. Този знак се състои от правоъгълник, обграждащ малка буква „е“, последвана от отличителната/ите буква/и или номер на държавата-членка, която е издала типовото одобрение:

1.	за Германия,
2.	за Франция,
3.	за Италия,
4.	за Нидерландия,
6.	за Белгия,
11.	за Обединеното кралство,
13.	за Люксембург,
DK	за Дания,
IRL	за Ирландия.

Знакът трябва да включва и номера на типовото одобрение на ЕИО за компоненти, който съответства на номера на издаденото за въпросния тип пътепоказателна лампа сертификат за типово одобрение на ЕИО за компоненти.

Знакът за типово одобрение на ЕИО за компоненти се допълва от следните допълнителни символи:

4.3.1. един или повече от номерата 1, 2 или 5, в зависимост от това дали устройството принадлежи към една или повече от посочените в точка 1.2.1 категории 1, 2 или 5, разположен/и над правоъгълника.

4.3.2. поставя се стрелка, указваща в какво положение трябва да се монтира устройството върху устройства, които могат да се монтират само от едната страна на превозното средство. При устройства от категории 1 и 2 стрелката трябва да сочи в посока навън от превозното средство, а при устройства от категория 5 — към предната част на превозното средство.

4.4. Номерът на типовото одобрение на ЕИО за компоненти трябва да е поставен на подходящо място близо до правоъгълника, обграждащ буквата „е“.

4.5. Знакът за типово одобрение на ЕИО за компоненти и допълнителния/те символ/и трябва да са положени върху оптичното стъкло или едно от оптичните стъкла, така че да са незаличими и ясно четливи, дори и когато пътепоказателните лампи са монтирани на превозното средство.

4.6. В допълнението е даден примерен знак за типово одобрение на ЕИО за компоненти.

4.7. При издаване на номер на единично типово одобрение на ЕИО, както е предвидено в точка 3.3, за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, което се състои от пътепоказателна лампа и други лампи, може да се положи само един знак за типово одобрение на ЕИО, състоящ се от:

—	правоъгълник, обграждащ буквата „е“, последвана от отличителната/ите буква/и или номер на държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компоненти,

—	номера на типовото одобрение на ЕИО за компоненти,

—	допълнителните символи, които се изискват от различните директиви, съгласно които е издадено типовото одобрение на ЕИО за компоненти.

4.8. Размерите на различните компоненти на този знак не трябва да са по-малки от най-голямата стойност на определените за отделните маркировки минимални размери, които са дадени като допълнение към настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1. По време на фотометричните измервания трябва да се предотвратяват странични отражения чрез подходяща маска.

При оспорване на резултатите от измерванията измерванията се провеждат така, че да бъдат спазени следните изисквания:

1.2.1. разстоянието за измерване трябва да е такова, че да важи законът за обратните квадрати на разстоянието;

1.2.2. измервателното оборудване трябва да е такова, че ъгловият отвор на приемника, гледан от еталонния център на светлината, да е между 10′ и 1°.

1.2.3. изискването за интензитет в конкретна посока на наблюдение се счита за изпълнено, ако това изискване е спазено в посока, която се отклонява не повече от 15′ от посоката на наблюдение.

2. ТАБЛИЦА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СТАНДАРТЕН СВЕТЛИНЕН ИНТЕНЗИТЕТ

2.1. Посоката Н = 0o и V = 0o съответстват на еталонната ос. (На превозното средство тя е хоризонтална, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и е насочена в необходимата посока на видимост). Тя преминава през еталонния център. Посочените в таблицата стойности дават за различните посоки на измерване минималните интензитети като процент от изискваната минимална стойност в оста за всяка светлина (в посоката Н = 0° и V = 0°).

Ако при визуална проверка на светлина се установят съществени локални промени в интензитета, се извършва проверка, която да гарантира, че нито един от интензитетите, измерени между две от посочените по-горе посоки на измерване:

2.2.1. при минимални технически изисквания — не е под 50 % от най-ниския от двата предписани за тези посоки на измерване минимални интензитети;

2.2.2. при максимални технически изисквания — не е над най-ниския от двата предписани за тези посоки на измерване максимални интензитети, увеличен с дроб, изразена като линейна функция на разликата между предписаните интензитети за въпросните посоки на измерване.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

ТРИЦВЕТНИ КООРДИНАТИ

КЕХЛИБАРЕН ЦВЯТ:	пределна стойност за жълто:	y ≤ 0,429
	пределна стойност за червено:	y ≥ 0,398
	пределна стойност за бяло:	z ≤ 0,007

За проверка на тези трицветни характеристики трябва да се използва светлинен източник с температура на оцветяване 2854 К, съответстващ на светлинен източник А съгласно Международната комисия по осветление (МКО).

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

31976L0761

L 262/96

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1976 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно фаровете за моторни превозни средства, които функционират като дълги светлини и/или къси светлини, както и относно електрическите лампи с нажежаема жичка за тези фарове

(76/761/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят по силата на националните законодателства, се отнасят, наред с другото, за фаровете, които функционират като дълги и/или къси светлини, както и за електрическите лампи с нажежаема жичка за тези фарове;

като има предвид, че в отделните държави-членки тези изисквания са различни; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или вместо действащата понастоящем нормативна уредба с оглед, в частност, процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3), да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че с Директива 76/756/ЕИО (4) Съветът прие общите изисквания относно инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторните превозни средства и на техните ремаркета;

като има предвид, че посредством хармонизирана процедура за типово одобрение на фаровете, които функционират като дълги и/или къси светлини, както и за лампите за тези фарове, се създава възможност всяка държава-членка да провери съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращането на копие на сертификата за типово одобрение на компонент, съставено за всеки тип от тези фарове или лампи; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички устройства, произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези устройства в останалите държави-членки;

като има предвид, че е желателно да се отчитат техническите изисквания, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа в Регламент № 1 („Единни изисквания за одобряване на фаровете за автомобилни превозни средства, излъчващи асиметричен сноп къси светлини и сноп дълги светлини, или единия от тези снопове светлини“) (5), и в Регламент № 2 („Единни изисквания за одобряване на електрическите лампи с нажежаема жичка за фаровете, излъчващи асиметричен сноп къси светлини и сноп дълги светлини, или единия от тези снопове светлини“) (6), приложени към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемането на единни условия за одобрение и за взаимното признаване на одобрението на оборудването и частите на моторни превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства включва взаимно признаване от държавите-членки на проверките, извършени от тях на базата на общи изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип фар, който функционира като дълги и/или къси светлини, ако той отговаря на конструктивните и изпитвателните изисквания, предвидени в приложения I и VI, и за всеки тип електрическа лампа с нажежаема жичка за тези фарове, ако той отговаря на конструктивните и изпитвателните изисквания, предвидени в приложения III и VI.

2. Държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компонент, взема необходимите мерки, за да следи, доколкото това е необходимо, съответствието на производствените модели с одобрения тип, в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, ако това се налага. Това следене се ограничава до проверки на място.

Член 2

Държавите-членки издават на производителя или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на образците, установени в приложение VI, за всеки тип фар, който функционира като дълги и/или къси светлини, или лампа за тези фарове, който те одобряват по силата на член 1.

Държавите-членки вземат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване на фаровете, функциониращи като дълги и/или къси светлини, и лампите за тези фарове, чийто тип е одобрен по силата на член 1, с други устройства.

Член 3

1. Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, и на лампи за тези фарове на основания, свързани с тяхната конструкция или тяхното функциониране, ако те носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Независимо от това, държава-членка може да забрани пускането на пазара на фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, или на лампи за тези фарове, носещи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не съответстват на одобрения тип.

Тази държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за приетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка в срок от един месец изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение за компонент, чиито образци са дадени в приложение II и IV, установени за всеки тип фар, който функционира като дълги и/или къси светлини, и лампи за тези фарове, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, установи, че определен брой фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, или лампи за тези фарове, носещи същия знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на типа, одобрен от нея, тя приема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството с одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на останалите държави-членки за приетите мерки, които при системно несъответствие могат да стигнат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Споменатите органи вземат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за наличието на такова неспазване на съответствието.

2. Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за мотивите, обосноваващи тази мярка.

Член 6

Всяко решение за отказ или за отнемане на типово одобрение за компонент за фарове за моторни превозни средства, които функционират като дълги светлини и/или къси светлини или за забрана за пускане на пазара или за употреба, съдържа подробни мотиви. То се съобщава на заинтересованата страна, като се посочват средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото в държавите-членки законодателство, и сроковете, в които могат да се упражнят тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с фаровете, които функционират като дълги и/или къси светлини, или с лампите за тези фарове, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те са монтирани в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 76/756/ЕИО.

Член 8

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с фаровете, които функционират като дълги и/или къси светлини, или с лампите за тези фарове, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те са монтирани в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 76/756/ЕИО.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на релсовите превозни средства, селскостопанските машини и трактори, както и строителната техника.

Член 10

Всички изменения, които са необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложенията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 11

1. Държавите-членки приемат и обнародват необходимите разпоредбите, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1977 г. и незабавно уведомяват Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби най-късно от 1 октомври 1977 г.

2. След нотифицирането на настоящата директива, държавите-членки следят да информират своевременно Комисията, за да може същата да представи своите забележки за всеки проект на законови, подзаконови или административни разпоредби, които те възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

(1) ОВ C 76, 7.4.1975 г., стр. 37.

(2) ОВ C 255, 7.11.1975 г., стр. 2.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 1.

(5)

Икономическата комисия за Европа, документ

Е/ЕСЕ/324	Add. 1, 24.3.1960 г.
E/ECE/TRANS/505

(6)

Икономическата комисия за Европа, документ

Е/ЕСЕ/324	Add. 1, 24.3.1960 г.
E/ECE/TRANS/505

Списък на приложенията

Приложение I (1)

—	Изисквания за фаровете за моторни превозни средства, които функционират като дълги и/или къси светлини

Приложение II

—	Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент

Приложение III (1)

—	Изисквания за електрическите лампи с нажежаема жичка за фарове, които функционират като къси и/или дълги светлини

Приложение IV

—	Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент

Приложение V (1)

—	Допълнение от 1 до 4: фигури и таблици

Приложение VI

—	Изисквания за типово одобрение на ЕИО за компонент и маркировка

—	допълнение: Примерни знаци за типово одобрение на ЕИО за компонент

(1) Техническите изисквания в настоящото приложение са сходни с тези в Регламент № 1 и Регламент № 2 на Икономическата комисия за Европа; в частност, разделянето по точки е едно и също. Поради това, ако точка от Регламент № 1 и Регламент № 2 няма аналог в настоящата директива, номерът ѝ е даден в скоби за сведение.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФАРОВЕТЕ ЗА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, КОИТО ФУНКЦИОНИРАТ КАТО ДЪЛГИ И/ИЛИ КЪСИ СВЕТЛИНИ

(ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ, ОСВЕТЕНОСТ, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, СТАНДАРТЕН ФАР)

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1. Тип фар

„Тип фар“ са фарове, между които няма съществени разлики, като тези разлики се отнасят в частност до следните признаци:

1.1.1. производствената или търговската марка;

1.1.2. характеристики на оптичната система;

1.1.3. включване на допълнителни елементи, способни да променят оптичните ефекти чрез отражение, пречупване или поглъщане;

1.1.4. специализация за дясно пътно движение или за ляво пътно движение, или за двете системи на пътно движениe;

1.1.5. възможност да осигуряват къси или дълги светлини, или двете.

5. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1. Всеки образец трябва да съответства на спецификациите, посочени в точка 6 и 7.

5.2. Фаровете трябва да са така проектирани и конструирани, че при нормални условия на използване и въпреки вибрациите, на които тогава те могат да бъдат подложени, да е осигурено нормалното им функциониране и да запазват фотометричните характеристики, наложени от настоящата директива.

5.3. Елементите, предназначени за закрепване на лампата към светлоотражателя, трябва да са така проектирани, че дори на тъмно да е възможно лампата да бъде фиксирана в подходящотоѝ положение без риск от грешка (1)..

5.4. За фаровете, проектирани да отговарят едновременно на изискванията на държавите членки, в които движението е дясно, и на тези на държавите-членки, в които движението е ляво, приспособяването за определено движение може да се направи чрез подходяща първоначална регулировка при оборудването на превозното средство или чрез избирателна регулировка от ползвателя. Тази първоначална или избирателна регулировка се състои, например, в закрепване под даден ъгъл или на оптичния блок върху превозното средство, или на лампата спрямо оптичния блок. Във всички случаи, трябва да са възможни само две различни и ясно определени положения за настройка, отговарящи на една посока на движение (дясно или ляво), и конструкцията да изключва неволното преместване на фара от една позиция в друга, както и неговото настройване в междинни позиции. Когато лампата може да заема две различни позиции, елементите, предназначени за закрепване на лампата към светлоотражателя, трябва да са проектирани и произведени така че при всяка от двете позиции лампата да е закрепена със същата точност като тази, изисквана за фаровете, предназначени само за една посока на движение.

Проверката на съответствието с изискванията на настоящата точка 5 се извършва визуално и, ако е необходимо, чрез пробно монтиране.

6. ОСВЕТЕНОСТ

6.1. Фаровете трябва да са конструирани така че нажежаемите жички на късите светлини на съответните фарове да дават достатъчна осветеност без заслепяване, като от своя страна нажежаемите жички на дългите светлини на съответните фарове дават добра осветеност.

За проверка на осветеността, произведена от фара, се използва екран, поставен вертикално на разстояние 25 м пред фара (виж допълнение 1 и 2 към приложение V) и перпендикулярно на оста на последния, и еталонна лампа, проектирана за номинално напрежение от 12 волта, с нажежаема жичка с гладък и безцветен стъклен балон, която има следните характеристики при това напрежение:

	Консумация (във вата)	Светлинен поток (в лумена)
Нажежаема жичка за къси светлини	40 ± 5 %	450 ± 10 %
Нажежаема жичка за дълги светлини	45 ± 0 %	700 ± 10 %
Нажежаема жичка за дълги светлини	– 10 %

Размерите, определящи позицията на нажежаемите жички вътре в еталонната лампа, са показани на фигурата в допълнение 3 към приложение V. Еталонната лампа се захранва с електрически ток при напрежение, което позволява да се получи номиналният светлинен поток.

6.2. Късите светлини трябва да произвеждат върху екрана достатъчно ясен „отрязък“, за да е възможна регулировка с помощта на този „отрязък“. От противоположната страна на посоката на движение, за която е предвиден фарът, „отрязъкът“ трябва да е хоризонтална права линия или да е разположен под ъгъл от 15° над тази хоризонтала.

Фарът е ориентиран така че:

—	при фаровете, проектирани да отговарят на изискванията за дясно движение, „отрязъкът“ върху лявата половина на екрана (2), да е хоризонтален, а в случая на предни фарове, проектирани да отговарят на изискванията за ляво движение, „отрязъкът“ в дясната половина на екрана да е хоризонтален,

—	хоризонталната част на „отрязъка“ да е разположена на екрана, на 25 cм под очертанието на хоризонталната равнина, минаващо през фокуса на фара (виж допълнения 1 и 2 към приложение V),

—	екранът да е разположен както е посочено в допълнения 1 и 2 към приложение V (3).

Така регулиран, фарът трябва да удовлетворява изискванията, определени в точка 6.3 и 6.4, ако е предназначен да произвежда сноп къси светлини и дълги светлини, и единствено изискванията, определени в точка 6.3 (4), ако е заявено искане за одобряване само като за сноп къси светлини.

Когато фарът, регулиран по посочения по-горе начин, не отговаря на изискванията, определени в точка 6.3 и 6.4, неговото регулиране може да се промени при условие че оста на снопа или на точката на пресичане Н, определена в допълнение 1 и 2 към приложение V, не се измества странично надясно или наляво с повече от 1° (= 440 мм) (5). За да се улесни настройването посредством „отрязък“, фарът може да бъде частично затъмнен, за да се получи по-ясен „отрязък“.

Ако фарът е предназначен единствено за дълги светлини, той трябва да е регулиран, така че областта на максимална осветеност да е съсредоточена в точката на пресичане на правите hh и vv. Такъв фар трябва да отговаря само на изискванията по точка 6.4.

6.3. Осветеността, произведена върху екрана чрез снопа къси светлини, трябва да отговаря на изискванията в следната таблица:

Точка върху измервателния екран		Изисквана осветеност, в лукс
Специализация за дясно движение	Специализация за ляво движение	Изисквана осветеност, в лукс
Точка В 50 L	Точка В 50 R	≤ 0,3
Точка В 75 R	Точка В 75 L	≥ 6,0
Точка В 50 R	Точка В 50 L	≥ 6.0
Точка В 25 L	Точка В 25 R	≥ 1,5
Точка В 25 R	Точка В 25 L	≥ 1,5
Произволна точка в зона III		≤ 0,7
Произволна точка в зона IV		≥ 2,0
Произволна точки в зона I		≤ 20,0

С уточнението, че ако потокът на еталонната лампа, използван за измерването, е различен от 450 лумена, необработените измервания трябва да се коригират пропорционално на съотношението на потоците.

В никоя от зоните I, II, III и IV не трябва да има странични изменения, вредни за добрата видимост.

Фаровете, които трябва да удовлетворяват изискванията за дясно пътно движение и тези за ляво пътно движение, трябва да удовлетворяват за всяка от двете позиции на регулировка на оптичния блок или на лампата посочените по-горе изисквания за посоката на движение, отговаряща на съответната позиция на регулировка.

6.4. Измерването на осветеността, произведена върху екрана от снопа дълги светлини, се извършва със същата регулировка на фара като използваната за измерванията, определени в точка 6.3, или, ако става въпрос за фар, излъчващ само дълги светлини, в съответствие с последната алинея на точка 6.2.

Осветеността, произведена на екрана от снопа дълги светлини, трябва да отговаря на следните изисквания:

точката на пресичане Н на линиите hh и vv трябва да е разположена в рамките на изолукса, съответстващ на 90 % от максималната осветеност. Тази максимална стойност не трябва да е по-малка от 32 лукса;

като се тръгва от точка Х хоризонтално надясно и наляво, осветеността трябва да е най-малко равна на 16 лукса до разстояние от 1 125 мм и най-малко равна на 4 лукса до разстояние от 2 250 мм. Ако потокът на еталонната лампа, използван за измерванията, е различен от 700 лумена, необработените измервания, трябва да се коригират пропорционално на съотношението на потоците.

6.5. Стойностите на осветеност върху екрана, споменати в точка 6.3 и 6.4 се измерват с помощта на фотоелектрическа клетка, чиято фоточувствителна област се съдържа в квадрат със страна 65 мм.

8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всеки фар, носещ знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да съответства на одобрения тип и да е съобразен с фотометричните изисквания, определени по-горе.

10. СТАНДАРТЕН ФАР (6)

10.1. „Стандартен фар“ е фар, който:

—	отговаря на изискванията за типово одобрение на ЕИО за компонент, посочени по-горе,

—	има действителен диаметър най-малко равен на 160 мм,

—

осигурява с еталонна лампа, в различните точки и в различните области, предвидени в точка 6.3, осветеност:

—	най-много равна на 90 % от максималните граници,

—	най-малко равна на 120 % от минималните граници, както са определени в таблицата в точка 6.3.

(1) Приема се, че дадено устройство отговаря на предписанията на тази точка, когато поставянето на лампата на фара може да се извърши лесно и поставянето на позициониращия зъб в държача може да се извърши дори при липса на осветление без риск от поставяне в неправилно положение, като размерите на държача съответстват съвсем точно на позициониращия зъб. Приема се, че устройство, което позволява да се установи, че лампата е в неправилно положение, тъй като тя е осезаемо наклонена, като това не се наблюдава, когато лампата е в правилно положение, отговаря в достатъчна степен на предписанията на точка 5.3.

(2) Регулировъчният екран трябва да е достатъчно широк, за да позволява изследване на „отрязък“ върху област от най-малко 5o от всяка страна на правата vv (виж допълнения 1 и 2 към Приложение V).

(3) За фар, проектиран да удовлетворява изискванията на настоящата директива, ако само за късите светлини фокусната ос се отклонява чувствително от общата посока на светлинния сноп, страничното регулиране се прави по начин, който най-добре да отговаря на изискванията за осветеност в точка 75 и 50.

(4) Такива къси светлини могат да се съчетаят с дълги светлини, за които не са формулирани спецификации.

(5) Ограничението за разрегулиране на 1° надясно или наляво не е несъвместимо с вертикално разрегулиране. Последното е ограничено само от изискванията, определени в точка 6.4.

(6) Виж приложение III, точка 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

[Максимален формат: А4 (210 × 297 мм)]

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА ЗА ФАРОВЕ, КОИТО ФУНКЦИОНИРАТ КАТО КЪСИ И/ИЛИ ДЪЛГИ СВЕТЛИНИ

(ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ, НОМИНАЛНИ СТОЙНОСТИ, ИЗРАБОТКА, СТОЙНОСТИ НА МОЩНОСТТА И НА СВЕТЛИННИЯ ПОТОК, ЦВЯТ, КОНТРОЛ НА ОПТИЧНОТО КАЧЕСТВО, БЕЛЕЖКА ЗА ЦВЕТА, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО)

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1. Тип лампи

„Тип лампи“ са лампи, между които няма съществени разлики, като тези разлики могат да се отнасят по-специално до следните признаци:

1.1.1. производствена или търговска марка;

1.1.2. номинални напрежения;

1.1.3. номинални мощности;

1.1.4. форми на една или повече нажежаеми жички;

1.1.5. цвят на стъклените балони;

1.1.6. конструкция на стъклените балони, изменяща оптичните резултати.

5. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1.	Всеки от образците трябва да удовлетворява фотометричните спецификации, посочени в точка 8.

5.2.	Всички измервания се провеждат при изпитвателното напрежение (1), като лампите са включени при условията, определени в точка 8.

5.3.	Лампите трябва да са конструирани и произведени така, че да се гарантира задоволителното им функциониране при нормални условия на употреба. Освен това, лампите не трябва да показват никакъв конструктивен или производствен дефект.

6. НОМИНАЛНИ СТОЙНОСТИ

Стойностите на номиналното напрежение са: 6, 12 и 24 волта.

Стойностите на номиналната мощност са:

Дълги светлини	Къси светлини
45 вата	40 вата	За 6 и 12 волта
55 вата	50 вата	За 24 волта

7. ИЗРАБОТКА

7.1. Стъклените балони на лампите не трябва да имат драскотини или петна, които се отразяват неблагоприятно на задоволителното им функциониране. Нито един лъч къси светлини, излъчен от нажежаемата жичка и отразен от страните на стъкления балон, не трябва да попада върху оста на лампата на по-малко от 6 мм (от връхната точка) зад първата навивка на нажежаемата жичка.

7.2. Лампите трябва да са снабдени с цокъл от стандартния тип, съответстващ на указанията на фигурата в допълнение 4 към приложение V.

7.3. Разположението и формата на нажежаемите жички и на пръстена вътре в лампата, както и техните размери трябва да съответстват на указанията на фигурата в допълнение 3 към приложение V.

7.4. Цокълът трябва да е устойчив и здраво закрепен към стъкления балон.

Проверката на съответствието на изискванията в настоящата точка 7 се извършва чрез визуална проверка, контрол на размерите на нажежаемите жички и, при необходимост, посредством пробно монтиране. Контролът на размерите, предвиден в точка 7.3, се извършва като лампите се захранват с ток при тяхното изпитвателно напрежение и, ако е необходимо, посредством система за проекция.

8. СТОЙНОСТИ НА МОЩНОСТТА И НА СВЕТЛИНИЯ ПОТОК

Мощността на всяка нажежаема жичка не трябва да надвишава с повече от 10 % номиналната мощност. Стойностите за светлинния поток трябва да се запазят в следните граници:

Изпитвателно напрежение	Номинална мощност		Светлинен поток в лумена
	Нажежаема жичка		Нажежаема жичка за дълги светлини		Нажежаема жичка за къси светлини
	за къса светлини	за дълги светлини	минимум	максимум	минимум	максимум
6,0
12,0	40	45	400	550	600	Не е Уточнено
24,0	50	55

Контролът се извършва като лампата е в нормалното си положение на употреба и е захранвана с електрически ток при нейното изпитвателно напрежение в продължение на един час при същите тези условия.

9. ЦВЯТ

Стъклените балони на лампите трябва да са безцветни или с избирателно жълто. В последния случай, преобладаващата дължина на вълната на излъчената светлина трябва да е между 575 и 585 nm (нанометра); коефициентът на чистота трябва да е между 0,90 и 0,98, а коефициентът на пропускане трябва да е най-малко 0,78 (2), стойностите, като стойностите са определени за светлината, излъчена от нажежаема жичка на електрическа лампа, при цветна температура от 2 800 К и върху участък от стъкления балон на лампа, която е функционирала във фара при изпитвателното си напрежение в продължение на 48 часа.

10. КОНТРОЛ НА ОПТИЧЕСКОТО КАЧЕСТВО

Образецът, който най-много се доближава до условията, предписани за еталонната лампа, се изпитва в еталонен фар (3) и се проверява дали съвкупността от еталонния фар и изпитваната лампа удовлетворява изискванията за типово одобрение за компонент за фарове.

11. БЕЛЕЖКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦВЕТА

Типовото одобрение на ЕИО за компонент се издава, ако цветът на излъчената светлина отговаря на изискванията, дадени в точка 3.13 от приложение I към Директива 76/756/ЕИО.

12. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всяка лампа, носеща знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да съответства на одобрения тип и да удовлетворява фотометричните условия по-горе.

(1) Изпитвателното напрежение се определя, както следва:

За номинално напрежение от 6 V, изпитвателното напрежение е 6,0 V.

За номинално напрежение от 12 V, изпитвателното напрежение е 12,0 V.

За номинално напрежение от 24 V, изпитвателното напрежение е 24,0 V.

(2)

Тези спецификации отговарят на следните трихроматични координатни стойности:

ИЗБИРАТЕЛНО ЖЪЛТО:	Граница на червения цвят	y ≥ 0,138 + 0,580x.
	Граница на зеления цвят	y ≤ 1,29x – 0,100.
	Граница на белия цвят	y ≥ – x + 0,966.
	Граница на спектралната стойност	y ≤ – x + 0,992.

(3) Виж приложение I, точка 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

[Максимален формат: А4 (210 × 297 мм)]

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Допълнение 1

Допълнение 2

Допълнение 3

ЛАМПА С ДВЕ НАЖЕЖАЕМИ ЖИЧКИ: ВЪТРЕШНИ ЕЛЕМЕНТИ

1. Фигура

2. Таблица

Референтни точки	Номинални стойности (в мм или в градуси)	Допустимо отклонение (в мм или в градуси)
Референтни точки	Номинални стойности (в мм или в градуси)	Еталонна лампа	Производствен образец
a	0,6	± 0,15	± 0,35
b	0,2	± 0,15	± 0,35
c	0,5	± 0,15	± 0,30
d	0	± 0,3	± 0,5
e	28,5 (1)	± 0,15	± 0,35
f	1,8 (2)	± 0,2	± 0,4
g	0	± 0,3	± 0,5
lc	5,5	± 0,5	± 1,5
β	0°	± 0°30′	± 1°30′
γ	15°	± 0°30′	± 1°30′
Q-Q′	3/4(lc)		±

3. Бележки

1.	Оста на лампата е перпендикулярна на еталонната равнина 1 (виж фигурата в допълнение 4), начертана през пресечната точка на тази равнина с оста на съответстващия центриран цилиндър.

2.	Чертежът не е задължителен по отношение на конструкцията на пръстена и нажежаемите жички.

3.	Стойността, установена за референтната точка Q-Q′, се прилага единствено за еталонната лампа, която се използва за изпитването за типовото одобрение на ЕИО за компонент по отношение на фар; размерите на екрана трябва да са такива, че точките Q′ да са разположени вътре в края на пръстена.

4.	Допустимите отклонения се отнасят за контрола, изискван за типовото одобрение на ЕИО за тип лампа.

Допълнение 4

1. Фигура

ЛАМПИ С ДВЕ НАЖЕЖАЕМИ ЖИЧКИ: ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМИ

2. Таблица

3. Бележки

1.	Референтните точки по-горе съответстват на стандартите IEC (Публикации на IEC, листове 7004-95-1, 7004-95А-1 и 7004-95В-1), приети от Международната електротехническа комисия.

2.	Само габаритните размери и размерите, влияещи върху взаимозаменяемостта, са показани на чертежа и са задължителни.

3.	Вътрешната структура на лампата и съответстващите размери са показани на чертежа във фигурата в допълнение 3.

4.	Отбелязаната част на цокъла не трябва, чрез отражение на излъчваната от нажежаемата жичка за къси светлини светлина да породи някакъв паразитен растящ лъч, когато лампата е в нормално работно положение върху превозното средство.

5.	Диаметърът на всеки центриращ цилиндър се измерва във всяка равнина на прав разрез, разположена най-малко на 0,5 мм от съответстващата еталонна равнина на цилиндъра.

6.	Относителната ексцентричност (разстоянието между осите) на двата центриращи цилиндъра не трябва да надвишава 0,05 мм.

7.	Разрешава се допустимо отклонение за разстоянието S — разстоянието между двете еталонни равнини (4,7 мм) — което включва допустимата грешка в паралелността на тези две равнини.

8.	Двата позициониращи жлеба (IX и X) трябва да могат да влязат едновременно в отвор с максимален размер 3,1 мм.

Контактните пластини (XIV, XVI и XVII) трябва да са разположени в посочения по-долу ред. Разположението им спрямо позициониращите жлебове на цокъла трябва да е посоченото на фигурата или с отклонение от 180° от това разположение с приближение от ± 20° в двата случая. Прозорецът (XV) и контактната пластина на късите светлини (XVII) трябва да са обърнати една към друга от двете страни на оста на лампата.

(1) 28,8 за лампите от 24 волта

(2) 2,2 за лампите от 24 волта

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ И МАРКИРОВКА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се подава от притежателя на производствената или търговската марка или от неговия упълномощен представител.

Заявлението се придружава:

за всеки тип фар, който функционира като дълги и/или къси светлини:

1.2.1.1. от указване, което уточнява дали фарът е предназначен да осигурява сноп къси и дълги светлини или само едната от тези две светлини; ако фарът е предназначен да осигурява сноп къси светлини, от указване, което уточнява дали той е проектиран за двете посоки на пътно движение или само за ляво или дясно пътно движение;

1.2.1.2. кратко техническо описание;

1.2.1.3. достатъчно подробни чертежи, в три екземпляра, които дават възможност за идентификация на типа и които показват изглед отпред на фара, при необходимост, с подробности за оребряванията на оптичното стъкло, и в напречен разрез.

Чертежите трябва да показват мястото, предвидено за знака за типово одобрение, в частност, номера на типовото одобрение и обозначението (обозначенията) за категория в правоъгълника на знака за типово одобрение;

1.2.1.4. два образеца;

за всеки тип лампа:

1.2.2.1. кратко техническо описание;

1.2.2.2. достатъчно подробни чертежи, в три екземпляра, които дават възможност за идентификация на типа и които показват цялата лампа в мащаб 2: 1, нейния пръстен-екран, с изглед отпред, от една страна, и с изглед отстрани, от друга страна.

Чертежите трябва да показват мястото, предвидено за знака за типово одобрение, в частност, номера на типовото одобрение и обозначението/а за категория в правоъгълника на знака за типово одобрение;

1.2.2.3. в случай на лампа с безцветни стъклени балони: пет образци; в случай на лампа с цветен стъклен балон: един образец с цветен стъклен балон и пет образци с безцветни стъклени балони, различаващи се от представения тип само по липсата на оцветяване на стъклото. Когато става въпрос за тип лампа, различаващ се само по цвета от безцветния тип, който преди това е преминал изпитванията по точки 4 до 8 от приложение III, достатъчно е да се представи един образец с цветен стъклен балон, който да бъде подложен само на изпитванията, предвидени в точка 9 от приложение III.

2. МАРКИРОВКИ

2.1. Фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини

2.1.1. Образците на тип фар, който функционира като дълги и/или къси светлини, представени за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да носят производствената или търговската марка на заявителя.

2.1.2. Всеки фар трябва да има едновременно върху стъклото и върху главното тяло място с достатъчна големина за знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

Ако стъклото не може да бъде отделено от главното тяло на фара, достатъчно е място върху стъклото. Мястото за знака за типово одобрение трябва да съответства на показаното на чертежите, споменати в точка 1.2.1.3.

2.1.3. В случай на фарове, конструирани да удовлетворяват изискванията на движение само от едната страна на пътя (или дясно, или ляво), върху предното стъкло освен това трябва да са незаличимо очертани контурите на зоната, която може да бъде затъмнена, за да се предотврати неудобство за потребителите в държавите-членки, където движението е от обратната страна на пътя. Въпреки това, когато по конструкция тази зона се идентифицира пряко, това ограничаване не се налага.

2.1.4. В случай на фарове, конструирани да удовлетворяват едновременно изискванията на държавите-членки с ляво пътно движение и на тези на държавите-членки с дясно пътно движение, двете положения на регулировка на оптичния блок върху превозното средство или на лампата върху светлоотражателя, трябва да са обозначени, едното със съчетанието от главните букви R и D, за дясно пътно движение, и главните букви L и G, за ляво пътно движение.

2.2. Лампи за фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини

2.2.1. Образците на типа лампа за фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, представени за типово одобрение на ЕИО, трябва да носят производствената или търговската марка на заявителя.

2.2.2. Всяка лампа трябва да включва място с достатъчна големина за знака за типово одобрение на ЕИО за компонент. Мястото за знака за типово одобрение на ЕИО за компонент трябва да съответства на показаното в чертежите, споменати в точка 1.2.2.2.

2.2.3. Лампите трябва да носят най-малкото обозначение за номиналното напрежение във волта и обозначение за номиналната мощност във вата на нажежаемата жичка за дългите светлини, последвано от това на номиналната мощност във вата на нажежаемата жичка за късите светлини.

2.3. Знаците и обозначенията трябва да са ясни, четливи и незаличими.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

3.1.	Когато всички образци, представени в съответствие с точка 1, удовлетворяват изискванията на точки 5 и 6 от приложение I за фаровете, и на точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от приложение III за лампите, се издава типово одобрение на ЕИО за компонент и се определя номер на типово одобрение за компонент.

3.2.	Този номер не се определя на друг тип фар или лампа, освен в случай на разширяване на типово одобрение на ЕИО за компонент за друг тип фар или лампа, различаващ се единствено по цвета на излъчената светлина.

3.3.

Когато е заявено искане за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип светлинни и светлинно-сигнални устройства, включващи фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, и други фарове, може да се издаде единен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент при условие че фарът отговаря на изискванията на настоящата директива и че всеки от другите фарове, представляващ част от типа светлинно и светлинно-сигнално устройство, за което е заявено искане за типово одобрение на ЕИО за компонент, отговаря на специалната директива, която се прилага за него.

4. ЗНАЦИ

4.1. Всеки фар, който функционира като дълги и/или къси светлини, и всяка лампа за тези фарове, съответстващи на тип, одобрен съгласно настоящата директива, трябва да носи знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.2. Този знак се състои от правоъгълник, обграждащ малка буква „е“, последвана от опознавателната буква/и или номер на държавата-членка, която е издала типовото одобрение за компонент:

1	за Германия,

2	за Франция,

3	за Италия,

4	за Нидерландия,

6	за Белгия,

11	за Обединеното кралство,

13	за Люксембург,

за Дания,

IRL	за Ирландия,

и от номер на типово одобрение на ЕИО за компонент, който съответства на номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, установен за типа фар или лампа. За тип фар, този номер се поставя под правоъгълника, а за тип лампа, близо до правоъгълника.

За фаровете, които функционират като дълги и/или къси светлини, знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент трябва да се допълни със следните допълнителни символи:

4.3.1. хоризонтална стрелка, поставена под правоъгълника и насочена към дясната страна на наблюдател, обърнат с лице към фара, т.е. към страната на пътя, където е движението, върху фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво пътно движение;

4.3.2. хоризонтална стрелка, поставена под правоъгълника, с два върха, единият насочен наляво, а другият — надясно, върху фаровете, удовлетворяващи изискванията на двете посоки на движение посредством избирателна регулировка на оптичния блок или на лампата;

4.3.3. буквата „С“, поставена над правоъгълника, върху фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива само по отношение на късите светлини;

4.3.4. буквата „R“, поставена над правоъгълника, върху фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива по отношение само на дългите светлини;

4.3.5. буквената група „CR“, поставена над правоъгълника, върху фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива, както за късите светлини, така и за дългите светлини.

4.4. Знакът за типово одобрение на компонент на ЕИО и допълнителните символи трябва да са положени така че да са незаличими и ясно четливи. В случай на фар, те трябва да са положени върху оптичното стъкло на фара или върху едно от оптичните стъкла, така че да са четливи, дори когато фарът е монтиран върху превозното средство.

4.5. Примери за типово одобрение на ЕИО за компонент и допълнителни символи са дадени в допълнението.

4.6. Когато е определен единен номер за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, включващо фарове, които функционират като дълги и/или къси светлини, и други светлини, може да се положи само един знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, състоящ се от:

—	правоъгълник обграждащ буквата „е“, последвана от отличителната буква/и или номер на държавата-членка, издала типово одобрение,

—	номер за типово одобрение на ЕИО за компонент,

—	допълнителните символи, предвидени в отделните директиви, по смисъла на които е издадено типовото одобрение на ЕИО за компонент.

4.7. Размерите на отделните елементи на този знак не трябва да са по-малки от най-големите от минималните размери, определени за индивидуални обозначения от отделните директиви, по смисъла на които е издадено типовото одобрение на ЕИО за компонент.

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

31976L0762

L 262/122

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1976 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно предните фарове за мъгла за моторни превозни средства и лампите с нажежаеми жички за такива фарове

(76/762/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението от Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства, наред с другото, се отнасят и за техните предни фарове за мъгла;

като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да възприемат едни и същи изисквания или в допълнение, или вместо съществуващите при тях правила, по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (3), да се въведе за всички типове превозни средства;

като има предвид, че в Директива 76/756/ЕИО (4) Съветът определи общите изисквания за инсталиране на светлинни и светлинносигнални устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета;

като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение на предни фарове за мъгла създава възможност всяка държава-членка да проверява съвместимостта с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за констатациите си чрез изпращане на копие от попълнен за всеки тип преден фар за мъгла сертификат за типово одобрение на компонент; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО на компонент върху всички предни фарове за мъгла, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва всякаква необходимост от технически проверки на тези предни фарове за мъгла в останалите държави-членки;

като има предвид, че е желателно да се вземат под внимание техническите изисквания, които са приети от Икономическата комисия за Европа на Обединените нации в нейния Регламент № 19 („Единни разпоредби за одобрение на фарове за мъгла за моторни превозни средства“) (5), приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобрението на оборудване и части на моторни превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства за моторни превозни средства предполага взаимно признаване от държавите-членки на извършваните от всяка от тях проверки въз основа на общите изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО на компонент за всеки тип предни фарове за мъгла, които отговарят на определените в приложение 0, II, III, IV и V конструктивни и изпитвателни изисквания.

2. Държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО на компонент, предприема необходимите мерки, за да провери дали производствените модели съответстват на одобрения тип, доколкото е необходимо, и ако е нужно в сътрудничество с компетентните органи в другите държави-членки. Тази проверка се ограничава до извършване на проверки на място.

Член 2

За всеки тип преден фар за мъгла, който държавите-членки одобряват съгласно член 1, те издават на производителя или на негов упълномощен представител, знак за типово одобрение на ЕИО на компонент, съответстващ на образеца, посочен в приложение II.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да се предотврати използването на знаци, които могат да създадат объркване между предни фарове за мъгла, които са типово одобрени съгласно член 1, и други устройства.

Член 3

1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на предни фарове за мъгла на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО на компонент.

2. Въпреки това, държава-членка може да забранява пускането на пазара на предни фарове против мъгла, които са обозначени със знак за типово одобрение на ЕИО на компонент, които системно не съответстват на одобрения тип.

Въпросната държава незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва причините за своето решение.

Член 4

В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпраща на компетентните органи на другите държави-членки копие от сертификата за типово одобрение на компонент, пример за което е даден в приложение I, попълнен за всеки тип преден фар против мъгла, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО на компонент установи, че определен брой предни фарове против мъгла, които са обозначени с един и същи знак за типово одобрение на ЕИО на компонент не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, с които да се гарантира съответствие на производствените образци с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на другите държави-членки за предприетите мерки, които при наличие на системно несъответствие могат да стигат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО на компонент. Ако споменатите органи са информирани от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие, те предприемат същите мерки.

2. В срок от един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се уведомяват за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО на компонент и за причините за предприемането на такава мярка.

Член 6

Във всяко взето решение съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби за отказ или отнемане на типово одобрение на ЕИО на компонент за предни фарове против мъгла, или за забрана за тяхното пускане на пазара или употреба подробно се посочват мотивите, на които то се основава. Такива решения се съобщават на заинтересованата страна, която същевременно с това се информира за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за допустимите срокове, в които могат да бъдат упражнени тези средства за правна защита.

Член 7

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с неговите предни фарове против мъгла, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО на компонент и са монтирани в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 76/756/ЕИО.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите предни фарове против мъгла, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО на компонент и са монтирани в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 76/756/ЕИО.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено за използване по пътищата, с или без каросерия, най-малко с четири колела и с максимална проектна скорост над 25 km/h, с изключение на превозни средства, които се движат по релси, трактори за селското стопанство и строителни машини и техника.

Член 10

Всички необходими изменения за коригиране на посочените в приложенията изисквания с оглед отчитане на техническия прогрес се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 11

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 юли 1977 г., и незабавно уведомяват Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби най-късно от 1 октомври 1977 г.

2. След нотифицирането на настоящата директива, държавите-членки своевременно информират Комисията, за да може тя да представи своите коментари по всички проекти на законови, подзаконови или административни разпоредби, които те предлагат да приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

(1) ОВ C 55, 13.5.1974 г., стр. 14.

(2) ОВ C 109, 19.9.1974 г., стр. 24.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 1.

(5) Икономическа комисия за Европа, документ:

Е/ЕСЕ/324	rev. 1, Addendum 18, rev. 1 от 22 август 1974 г.
E/ECE/TRANS/505

Списък на приложенията

Приложение 0 (1)

—	Определения, общи спецификации, осветеност, съответствие на производството

Приложение I

—	Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО на компонент

Приложение II

—

Изисквания за типово одобрение на ЕИО на компонент и за маркировка

—	Допълнение: Пример на знак за типово одобрение на ЕИО на компонент

Приложение III (1)

—	Лампи с нажежаема жичка за предни фарове за мъгла

Приложение IV (1)

—	Стандартни (еталонни) лампи с нажежаема жичка за предни фарове за мъгла

Приложение V (1)

—	Измервателен екран

(1) Техническите изисквания на приложенията са сходни на посочените в Регламент № 19, преработка 1, на Икономическата комисия за Европа. По-конкретно, подредбата в точки е същата. По тази причина, когато точка в Регламент № 19, преработка 1, няма съответстваща точка в настоящата директива, номерът ѝ е показан в скоби за протокола.

ПРИЛОЖЕНИЕ 0

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ, ОСВЕТЕНОСТ, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. Преден фар за мъгла

„Преден фар за мъгла“ означава фара, който се използва за подобряване на осветеността на пътя при мъгла, снеговалеж, дъждовни бури или облаци прах.

1.2. Тип преден фар за мъгла

„Тип преден фар за мъгла“ означава предни фарове за мъгла, които не се различават по такива съществени аспекти, като:

1.2.1.

търговското наименование или марка;

1.2.2.

характеристиките на оптичната система;

1.2.3.

включването на компоненти, които могат да променят оптичните ефекти чрез отразяване, пречупване или поглъщане; и

1.2.4.

типа на лампата с нажежаема жичка.

5. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

5.1. Всеки образец, представен в съответствие с точка 1.2.3 от приложение II, трябва да съответства на спецификациите, посочени в точки 6 и 7.

5.2. Предните фарове за мъгла се проектират и конструират така че при нормални условия на употреба, независимо от вибрациите, на които могат да бъдат подложени по време на такава употреба, задоволителното им функциониране остава гарантирано и те запазват предписаните с настоящата директива характеристики. Точното местоположение на оптичното стъкло трябва да е ясно обозначено, а оптичното стъкло и отражателят трябва да са закрепени така че да се предотвратява всякакво въртене по време на употреба.

5.3. Съответствието с изискванията на този раздел се проверява чрез визуална инспекция, а при необходимост, чрез пробен монтаж.

6. ОСВЕТЕНОСТ

6.1. Предните фарове за мъгла се проектират така че да осигуряват осветеност с ограничен заслепяващ ефект.

6.2. Осветеността, която се осигурява от предния фар за мъгла, се определя с помощта на вертикален екран, който се поставя на 25 m пред оптичното стъкло и под прав ъгъл спрямо оста на предния фар за мъгла. Точката HV е основата на перпендикуляра от центъра на фара до екрана. Линията hh е хоризонталата, която преминава през HV (виж приложение V).

6.3. В случай на друг тип конструкция, различен от пломбиран тип, се използва безцветна стандартна лампа с нажежаема жичка от посочения от производителя тип в съответствие с изискванията на приложение IV, която е проектирана за номинално напрежение 12 V и се доставят от производителя; тя се захранва от електрически ток с такова напрежение, че да произвежда потока, който е предписан за съответстващите на типа ѝ изпитвания. При конструкция от пломбиран тип, токът се подава с предвиденото за изпитването напрежение (6,0 V, 12,0 V или 24,0 V, в зависимост от случая).

6.4. На екрана върху пространство с ширина не по-малко от 225 cm от двете страни на линията vv потокът създава хоризонтална гранична линия, която се откроява достатъчно, за да може с нейна помощ да се извърши регулиране.

6.5. Предният фар за мъгла трябва да е насочен така че граничната линия на екрана да се намира на 50 cm под линията hh.

6.6. При такова регулиране, предният фар за мъгла трябва да отговаря на изискванията, посочени в точка 6.7.

6.7. Създадената на екрана осветеност (виж приложение V) трябва да отговаря на следните изисквания:

Зона върху измервателния екран	Граници на зоните	Изисквана осветеност (в lx)
A	225 cm от двете страни на линията vv и 75 cm над hh	≥ 0,15 и ≤ 1
B	1250 cm от двете страни на линията vv и 150 cm над hh, включително hh (с изключение на зона А)	≤ 1
C	1250 cm от двете страни на линията vv и с начало 150 cm над hh. Интензивността на светлината на фара за мъгла, който във всички посоки прави насочен нагоре ъгъл повече от 15o с хоризонталната равнина е ограничена до 200 cd.	≤ 0,5
D	450 cm от двете страни на линията vv между успоредните на hh линии, разположени съответно на 75 и 150 cm под hh.	Върху всяка вертикална линия в тази зона има поне една точка (a, b, c), в която осветеността е ≥ 1,5
E	От 450 cm до 1000 cm от двете страни на зона D между успоредните на hh линии, разположени съответно на 75 и 150 cm под hh.	Върху всяка вертикална линия в тази зона има поне една точка (a, b, c), в която осветеността е ≥ 0,5
Забележка: Спецификациите за осветеност се прилагат и за правите линии, които очертават границите на зоните. За прилежащите към две зони линии се прилага най-строгата спецификация.

Осветеността се измерва в бяла или цветна светлина, съгласно предписанията на производителя за използване на предния фар за мъгла при нормална експлоатация. Нито в зона В, нито в зона С трябва да съществуват пагубни за задоволителната видимост колебания в осветеността.

6.8. Посочената в точка 6.7 осветеност на екрана се измерва с помощта на фотоелектрическа клетка, чиято фоточувствителна област се съдържа в квадрат със страна 6,5 mm.

7. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Типово одобрение на ЕИО на компонент може да се получава за тип преден фар за мъгла, излъчващ или бяла или жълта (1) светлина. Оцветяването, ако има такова, на лъча може да се получава или чрез стъкления балон на лампата с нажежаема жичка, или чрез оптичното стъкло на предния фар за мъгла, или чрез всякакво друго подходящо средство.

10. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всеки преден фар за мъгла, който е обозначен със знак за типово одобрение на ЕИО на компонент, трябва да съответства на одобрения тип и да отговаря на посочените в точка 6 фотометрични изисквания.

(1) Определението е същото, както за „избирателно жълто“, но с различен коефициент на чистота: ограничението към бяло е y ≥ - x + 0,940 и y ≥ 0,440, вместо y ≥ x + 0,966, както за избирателно жълто.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА КОМПОНЕНТ

(Максимален формат: А4 (210 × 297 mm))

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА КОМПОНЕНТ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА МАРКИРОВКА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ НА ЕИО

1.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО на компонент се представя от притежателя на търговското наименование или марка или от негов упълномощен представител.

За всеки тип преден фар за мъгла, заявлението се придружава от:

1.2.1.

Кратка техническа спецификация. Ако фарът не е от пломбиран, се посочва типът на лампата с нажежаема жичка. Този тип трябва да е един от онези, чиито характеристики са определени в приложение III;

1.2.2.

Достатъчно подробни чертежи (в три екземпляра), които да позволяват установяване на типа фар, и които да изобразяват напречен разрез и изглед отпред на фара, а при необходимост и подробности за структурата на отливката на оптичното стъкло. На чертежите е обозначено предвиденото местоположение на номера на типово одобрение на ЕИО на компонент и допълнителния символ във връзка с правоъгълника, съдържащ знака за типово одобрение на ЕИО на компонент;

1.2.3.

два образеца от типа преден фар за мъгла.

2. МАРКИРОВКИ

2.1. Върху образците от представения за типово одобрение на ЕИО на компонент тип преден фар за мъгла трябва да е обозначено търговското наименование или марка на заявителя, които да са ясно четливи и незаличими.

2.2. Всеки фар трябва да включва върху оптичното стъкло и върху корпуса на фара достатъчно голямо място за знака за типово одобрение на ЕИО на компонент. Това се посочва на посочените в точка 1.2.2 чертежи.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА КОМПОНЕНТ

3.1. Ако всички представени в съответствие с точка 1 образци отговарят на изискванията на точки 5, 6 и 7 от приложение 0, се издава типово одобрение на ЕИО на компонент и номер на типово одобрение на компонент.

3.2. Този номер не се определя за никой друг тип преден фар за мъгла, освен когато типовото одобрение на ЕИО на компонент се разширява и включва друг тип фар, който се различава единствено по цвят.

3.3. Когато се иска типово одобрение на ЕИО на компонент за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, включващо преден фар за мъгла и други фарове, може да се издава един общ знак за типово одобрение на ЕИО на компонент, при условие че предният фар за мъгла съответства на изискванията на настоящата директива и всеки от останалите фарове, които съставляват част от типа светлинно и светлинно-сигнално устройство, за което се иска типово одобрение на ЕИО, съответства на специалната директива, която е приложима за него.

4. ЗНАЦИ

4.1. Всеки преден фар за мъгла, който съответства на одобрен съгласно настоящата директива тип, се обозначава със знак за типово одобрение на ЕИО на компонент.

4.2. Този знак да се състои от правоъгълник, обграждащ малката буква „е“, последвана от отличителната(ите) буква(и) или число на държавата-членка, която е издала типовото одобрение:

1 за Германия,

2 за Франция,

3 за Италия,

4 за Холандия,

6 за Белгия,

11 за Великобритания,

12 за Люксембург,

DK за Дания,

IRL за Ирландия.

Той трябва да включва и номера на типовото одобрение на ЕИО на компонент, който съответства на номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО на компонент, което е издадено за въпросния тип преден фар за мъгла.

4.3. Знакът за типово одобрение на ЕИО на компонент се допълва от допълнителен символ „В“.

4.4. Номерът на типовото одобрение на ЕИО на компонент трябва да се разполага на удобно място близо до правоъгълника, обграждащ буквата „е“.

4.5. Знакът за типово одобрение на ЕИО на компонент и допълнителният символ трябва да се полагат върху оптичното стъкло или върху едно от оптичните стъкла на фара така че да са незаличими и ясно четливи, дори когато предните фарове за мъгла са монтират на превозното средство.

4.6. В допълнението е даден пример за знак за типово одобрение на ЕИО на компонент и допълнителния символ.

4.7. Когато се издава един общ номер на типово одобрение на ЕИО, както в предвидения в точка 3.3 случай, за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, включващо преден фар за мъгла и други фарове, може да се полага само един знак за типово одобрение на ЕИО на компонент, състоящ се от:

—	правоъгълник, обграждащ буквата „е“, последвана от отличителната(ите) буква(и) или число на държавата членка, която е издала типовото одобрение,

—	номер на типово одобрение на ЕИО на компонент,

—	допълнителните символи, които се изискват от различните директиви, съгласно които е издадено типовото одобрение на ЕИО на компонент.

4.8. Размерите на различните елементи на този знак не трябва да са по-малки от най-големите от минималните размери, които са определени за отделните маркировки от различните директиви, съгласно които е издадено типовото одобрение на ЕИО на компонент.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА ЗА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СТАНДАРТНА (ЕТАЛОННА) ЛАМПА С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА ЗА ПРЕДНИ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА

Тип Размери (mm)	F1	F2	F3	H1
D	29 max.	36 max.	41 max.	10 max.
b	46 max.	50 max.	45 max.	49 max.
c	21·5 ± 0·15	30 ± 0·15	28·5 ± 0·15	25 ± 0·15
d1	± 0·2	± 0·2	± 0·2	± 0·2
d2	± 0·2	± 0·2	± 0·2	± 0·25
f	6 to 7·5	(1) 4 to 7	5 ± 1	5·5 ± 0·5
β	90 ± 3o	90 ± 3o
Изпитвателно напрежение	13·2 V	13·5 V	13·2 V	13·2 V
Мощност при изпитвателно напрежение	55·5 W ± 10 %	35 W ± 10 %	45 W ± 10 %	62 W ± 7·5 %
Светлинен поток за изпитване на предни фарове за мъгла	800 lm	540 lm	650 lm	1·150 lm

(1) Размерът от края на нажежаема жичка към еталонната ос трябва да е 2,5 ± 0,2.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

31976L0767

L 262/153

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1976 година

за сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за уредите под налягане и методите за контрол на тези уреди

(76/767/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че във всяка държава-членка императивни разпоредби определят техническите характеристики на конструкцията, на проверката и/или на действието на уредите под налягане; като има предвид, че в отделните държави-членки тези предписания са различни; като има предвид, че поради техните различия, те пречат на търговския обмен и могат да създадат неравни условия на конкуренция в рамките на Общността;

като има предвид, че тези препятствия за изграждането и функционирането на общия пазар могат да бъдат намалени, дори премахнати, ако едни и същи предписания се прилагат от всички държави-членки или в допълнение, или вместо действащо законодателство;

като има предвид, че за ефикасното предпазване на потребителите и на трети лица е необходим контрол по спазването на тези технически предписания; като има предвид, че съществуващите процедури за контрол са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че за да се осъществи свободното движение на уреди в рамките на общия пазар и за да се избегне многократния контрол, който също препятства свободното движение, е необходимо да се предвиди взаимно признаване на проверките, извършвани от държавите-членки;

като има предвид, че за да се улесни това взаимно признаване на проверките, следва по-специално да се въведат съответстващи процедури за одобрение на образец на ЕИО и процедури на ЕИО за проверки на уредите, и да се съгласуват критериите, които трябва да се вземат под внимание за назначаване на органите, натоварени с извършването на проверките;

като има предвид, че наличието върху даден уред на знаците на ЕИО, съответстващи на проверките, които той е преминал, предполага неговото съответствие на отнасящите се за него технически предписания и следователно прави ненужно, по време на неговия внос или пускането му в употреба, повтарянето на вече извършените проверки;

като има предвид, че националните нормативни уредби на уредите под налягане имат за предмет многобройни категории такива уреди, които имат много различна употреба, вместимост и налягане; като има предвид, че е уместно с настоящата директива да се определят общите разпоредби, които засягат по-специално процедури за одобрение на образец на ЕИО и процедури на ЕИО за проверки на уредите; като има предвид, че специални директиви за всяка категория от тези уреди определят предписанията за техническото им изпълнение, начините на контрол на тези уреди и, в зависимост от случая, условията, при които общностните технически предписания заменят съществуващите преди това национални разпоредби;

като има предвид, че за да се държи сметка за техническия прогрес, се налага своевременно привеждане в съответствие на техническите предписания, определени в директивите за уредите под налягане; като има предвид, че за да се улесни прилагането на мерките, необходими за постигането на горепосоченото, следва да се предвиди процедура, която цели въвеждането на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите препятствия пред търговския обмен с уредите под налягане;

като има предвид, че е възможно да се окаже, че пуснати на пазара уреди под налягане, въпреки че отговарят на предписанията на съответната, отнасяща се за тях специална директива, нарушават безопасността; като има предвид, че в такъв случай е необходимо да се предвиди процедура, чиято цел е да отстрани такава опасност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Определения и основни принципи

Член 1

1. По смисъла на настоящата директива уред под налягане е всеки уред или съд, неподвижен или подвижен, в който може да има или може да се достигне ефективно налягане на определен флуид (газ, пара или течност), което надвишава 0,5 бара.

2. Не се включват:

—	уредите, специално разработени за ядрена употреба, чиято неизправност може да предизвика изтичане на радиоактивност,

—	уредите, специално предназначени за оборудване или задвижване на корабите или въздухоплавателните средства,

—	транспортните или разпределителните тръбопроводи.

Член 2

1. Специални директиви уточняват за съответните категории уреди под налягане, за които се отнасят, и в зависимост от случая, за свързаното с тях оборудване, предписанията за проектиране и изработване, условията и редът на контрол, на изпитване и, в зависимост от случая, на действие.

Те уточняват за всяка категория уреди под налягане дали последните подлежат на одобрението за образец на ЕИО и на проверката на ЕИО, или подлежат на едната или на другата от тези процедури, или на нито една от тях.

Те могат да предвиждат:

—	условията или ограниченията във времето, на които е подложено, в зависимост от случая, одобрението за образец на ЕИО, както и знаците, които евентуално трябва да се поставят в тези случаи на уредите под налягане,

—	знаците, имащи за цел идентификацията на всеки уред под налягане,

—	условията, на които трябва да отговарят различните варианти на един уред, за да могат те да използват едно и също одобрение за образец на ЕИО.

2. По смисъла на настоящата директива уред под налягане от тип ЕИО е всеки уред, който е конструиран и произведен така че да отговаря на предписанията на специалната директива, която се прилага за категорията, към която той принадлежи.

Член 3

Държавите-членки не могат да отказват, да забраняват или да ограничават на основания, свързани с проектирането и контрола на уредите, работещи под налягане, по смисъла на настоящата директива и на съответната, отнасяща се до него специална директива, пускането на пазара и пускането в експлоатация на уред, работещ под налягане от тип ЕИО, който отговаря на предписанията на настоящата директива и на отнасяща се за него специална директива.

Член 4

Държавите-членки придават на одобрението за образец на ЕИО и на проверката на ЕИО същата стойност като на националните актове с равностойно действие, когато има такива.

Член 5

Задачите на администрацията, издаваща одобрението за образец на ЕИО на определен уред, или на контролния орган, който извършва проверката на ЕИО на даден уред, се ограничават до изпитванията за съответствие, извършвани съгласно предписанията на специалните директиви относно въпросния уред и до задълженията, които са им поверени в рамките на настоящата директива.

ГЛАВА II

ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

Член 6

1. Одобрението за образец на ЕИО, когато е предписано от специална директива, е предпоставка за:

—	проверката на ЕИО, когато последната се изисква;

—	пускането на пазара и пускането в експлоатация, когато проверката на ЕИО не се изисква.

2. Държавите-членки издават, по искане на производителя или на неговия упълномощен представител, установен в рамките на Общността, одобрението за образец на ЕИО за всеки модел уред под налягане, който отговаря на предписанията, определени от специалната директива за категорията уреди под налягане, към която той принадлежи.

3. За един и същи модел уред под налягане заявлението за одобрение за образец на ЕИО може да се подаде само в една държава-членка.

4. Държавите-членки издават, отказват да издадат или отнемат одобрението за образец на ЕИО съгласно разпоредбите на настоящата глава и на приложение I, точки 1, 2 и 4.

Член 7

1. Ако заключенията от изпитването за съответствие, предвидено в приложение I, точка 2, са удовлетворителни, държавата-членка, която е извършила това изпитване, издава удостоверение за типово одобрение, което се съобщава на заявителя.

Когато това одобрение се прилага за уред, подложен на проверка на ЕИО, производителят трябва да положи върху този уред, преди тази проверка, знака за одобрение, предвиден в приложение I, точка 3.1.

2. Предписанията за удостоверението и за знака за одобрение са посочени в приложение I, точка 3 и 5.

Член 8

Когато за категория уреди под налягане, които отговарят на предписанията на специална директива, не се изисква одобрението за образец на ЕИО, но се изисква проверка на ЕИО, уредите под налягане от тази категория имат предварително поставен от производителя и на негова отговорност специалния знак, описан в приложение I, точка 3.2.

Член 9

1. Държавата-членка, която е издала одобрение за образец на ЕИО, трябва да го отнеме, ако евентуално предвидени в специална директива условия в съответствие с член 2, параграф 1 не са изпълнени.

2. Ако държава-членка, която е издала одобрение за образец на ЕИО, установи, че уреди под налягане, чийто модел е бил одобрен, не отговарят на този тип:

а)	тя може да остави в сила одобрението, когато установените различия са минимални, не променят основно концепцията на уреда, методите на производство и, при всички положения, не нарушават безопасността;

б)	тя трябва да отнеме одобрението, когато промените нарушават безопасността;

в)	тя отправя искане към производителя да извърши в най-кратки срокове подходящи промени в производството си, когато прецени, че серията вече не се представлява достатъчно добре от одобрения модел; тя трябва да отнеме одобрението, ако производителят не изпълни това искане.

3. Държавата-членка, която е издала одобрението за образец на ЕИО, трябва също да го отнеме, ако установи, че това одобрение не е трябвало да бъде издадено.

4. Ако посочената държава-членка е уведомена от друга държава-членка за наличието на някой от случаите, визирани в параграф 1, 2 и 3, тя също прилага след консултация с тази държава разпоредбите, предвидени в посочените параграфи.

5. Ако целесъобразността или задължението за отнемане на одобрение е предмет на оспорване между компетентните органи на държавата-членка, която е издала одобрението за образец на ЕИО, и тези на друга държава-членка, Комисията трябва да бъде уведомена за това. Тя провежда, ако е необходимо, съответни консултации с оглед да се постигне разрешение.

6. Решението за отнемане на одобрение за образец на ЕИО може да се вземе единствено от държавата-членка, която го е издала; тя трябва незабавно да уведоми за това останалите държави-членки и Комисията.

ГЛАВА III

Проверка на ЕИО

Член 10

Проверката на ЕИО има за цел да контролира съответствието на уред под налягане с изискванията на отнасящата се за него специална директива; неин материален израз е знакът за проверка на ЕИО.

Член 11

1. Когато уред под налягане се представя за проверка на ЕИО, контролният орган проверява дали:

а)

—	уредът под налягане принадлежи към категория, подлежаща на одобрението за образец на ЕИО и, ако отговорът е положителен, дали съответства на одобрения модел и носи знака за одобрение,

—	уредът под налягане принадлежи към категория, освободена одобрението за образец на ЕИО и, ако отговорът е положителен, дали съответства на предписанията, определени от специалната директива,

б)

—	уредът под налягане, отговаря на предписанията на специалната директива за провеждането на изпитванията и правилното полагане на законните знаци и надписи.

2. Производителят не може да отказва на контролния орган достъп до производствените помещения, доколкото точното изпълнение на задачите, възложени на този орган, го изисква.

Член 12

Без да се засяга компетенцията на държавите-членки да предприемат мерките и да поставят условията, които те смятат за необходими в национален план, за да осигурят ефективното, координираното и безупречното функциониране на контролните органи, приложение III съдържа минимални критерии, които държавите-членки трябва да спазват винаги, когато назначават тези контролни органи съгласно член 13.

Член 13

1. Всяка държава-членка съобщава на останалите държавите-членки и на Комисията списъка на контролните органи, натоварени с контролните функции, като посочва дали същите са ограничени до извършването на някои проверки, както и всяко последващо изменение на този списък.

2. Държава-членка, която е определила контролен орган, трябва да оттегли това назначение, ако установи, че този орган не отговаря или е престанал да отговаря на критериите, изброени в приложение III. Тя незабавно уведомява Комисията и останалите държави-членки и посочва дали назначението е оттеглено напълно или единствено по отношение на някои проверки.

3. Само държавата-членка, която е определила въпросния контролен орган, може да оттегли или да ограничи това посочване.

Член 14

1. Контролният орган, след като извърши проверката на ЕИО на уред под налягане при условията, предвидени в член 11 и съгласно изискванията, установени в приложение II, поставя на този уред знаците за частична или пълна проверка на ЕИО съгласно изискванията, предвидени в точка 3 на същото това приложение.

2. Разпоредбите за моделите и характеристиките на знаците за проверка на ЕИО са дадени в приложение II, точка 3.

3. Ако специална директива го предвижда, контролният орган издава удостоверение, което отразява извършените проверки и резултатите от тях.

Член 15

Когато специалната директива за категория уреди под налягане не предвижда извършването на проверка на ЕИО, производителят полага на своя отговорност, след като е извършил проверка за контрол на съответствието на всеки уред на предписанията на специалната директива, и ако е необходимо, на одобрения модел:

а)	или специалния знак, описан в приложение I, точка 5.3, когато одобрението за образец на ЕИО е необходимо,

б)	или специалния знак, описан в приложение I, точка 5.4, когато има освобождаване от одобрението за образец на ЕИО.

ГЛАВА IV

Общи разпоредби за одобрението за образец на ЕИО и за проверката на ЕИО

Член 16

1. Знаците, предвидени в настоящата директива и в специалните директиви, които се прилагат към уред и към неговите допълнителни устройства, трябва да са ясно видими, четливи и незаличими върху този уред и върху тези допълнителни устройства.

2. Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да забранят използването върху уредите под налягане на знаци или надписи, които могат да създадат объркване със знаците на ЕИО.

ГЛАВА V

Клауза за дерогация

Член 17

1. Концепцията и начините на производство на уред под налягане могат да се отклоняват от някои от разпоредбите, предвидени в специалните директиви, без този уред да отпада от разпоредбите на член 3, ако направените промени предлагат най-малко същата безопасност.

2. Всяка от специалните директиви посочва изрично или разпоредбите, от които той може да бъде изключен, или разпоредбите, от които не се допуска никакво изключение.

В такива случаи се прилага следната процедура:

а)

държавата-членка предава документите с описанието на уреда и документацията, аргументираща искането за изключение, по-специално резултатите от евентуално извършените изпитвания, на останалите държави-членки, които разполагат със срок от четири месеца, считано от предоставянето на тези сведения, за да изразят своето съгласие или своето несъгласие, да представят възражения, да зададат въпроси, да представят допълнителни изисквания или да поискат допълнителни изпитвания и, ако желаят това, да поискат свикване на комитета, за да даде становище съгласно процедурата, предвидена в член 20. Тези сведения се изпращат също на Комисията. Тази кореспонденция е поверителна;

б)

когато нито една държава-членка не е поискала становището на комитета или не е изразила несъгласие преди изтичането на предвидения срок, държавата-членка, след като е удовлетворила всички искания, формулирани съгласно процедурата, предвидена в буква а), разрешава исканото изключване и уведомява останалите държави-членки, а също и Комисията;

в)	когато държава-членка не даде никакъв отговор преди изтичането на предвидения срок, се смята, че тази държава-членка дава своето съгласие; въпреки това, държавата на произход трябва да поиска чрез Комисията потвърждение на липсата на отговор;

г)	когато Комитетът е сезиран и даде положително становище, държавата-членка може да даде изключението при условията, евентуално предложени от комитета;

д)	тези документи се представят на езика или на езиците на държавата на местоназначение или на друг език, приет от тази държава.

ГЛАВА VI

Привеждане на директивите в съответствие с техническия прогрес

Член 18

Промените, които са необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на:

—	приложения I и II от настоящата директива;

—	разпоредбите на специалните директиви, изрично посочени във всяка от тези директиви,

се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 20.

Член 19

1. Създава се Комитет за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, насочени към отстраняване на препятствията пред търговията с уреди под налягане, по-долу наричан „комитет“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.

2. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 20

1. В случай на препращане към определената в настоящия член процедура, комитетът се свиква от председателя си, или по инициатива на същия, или по искане на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за вземане на мерки. Комитетът представя своето становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос. Той се произнася с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се подлагат на претеглянето, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не участва в гласуването.

а)	Комисията приема предложените мерки, когато те съответстват на становището на комитета.
б)	Когато предложените мерки не съответстват на становището на комитета или при липса на становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за вземане на мерки. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
в)	Ако след изтичането на тримесечен срок, считано от сезирането на Съвета, последният не е взел решение, предложените мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА VII

Защитна клауза

Член 21

1. Ако една държава-членка установи, въз основа на обстоятелствено мотивиране, че един или няколко уреда под налягане, въпреки че отговарят на предписанията на настоящата директива и на специалните директиви, представляват заплаха за безопасността, тази държава-членка може временно да забрани на своя територия пускането на пазара на този или на тези уреди или да го обвърже с допълнителни условия. Тя незабавно уведомява Комисията и останалите държави-членки, като посочва мотивите за своето решение.

2. Комисията провежда в срок от шест седмици консултации със заинтересованите държави-членки, след което незабавно представя своето становище и приема съответните мерки.

3. Ако Комисията смята, че са необходими технически промени на директивата, тези промени се приемат или от Комисията, или от Съвета, съгласно предвидената в член 20 процедура; в този случай държавата-членка, която е приела мерките за защита, може да продължи тяхното действие до влизането в сила на промените.

ГЛАВА VIII

Специални разпоредби

Член 22

1. Настоящият член се прилага за уредите, обхванати от приложното поле на настоящата директива в съответствие с член 1, когато те не са предмет на специална директива.

2. В този случай се прилагат следните правила:

а)

компетентните административни органи на държавата-членка, за която уредът е предназначен, считат за отговарящи на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за конструкцията, в сила в тяхната държава, уредите под налягане, които са били предмет на проверки и на изпитвания, извършени от контролен орган, избран съгласно предвидената в приложение IV процедура;

б)	тези изпитвания и проверки трябва да се извършват в съответствие с описаната в приложение IV процедура и съгласно методите, които са в сила в държавата-членка по местоназначение, или са признати за равностойни от нейните административни органи.

Изпитванията и проверките, визирани по-горе, са тези, които могат да се извършват на мястото на производство на уредите.

3. Държавите-членки придават на докладите и удостоверенията, издадени от контролния орган на държавата на произход на уреда под налягане, същата стойност като на съответните национални актове.

ГЛАВА IX

Заключителни разпоредби

Член 23

Всяко решение на държава-членка или на контролен орган, взето при прилагане на настоящата директива и на специалните директиви и което съдържа отказ за одобрение за образец на ЕИО или отказ за полагане на знака за проверка на ЕИО, отнемане на одобрение, забрана за продажба или за употреба на уреди под налягане от типа ЕИО, трябва да е ясно мотивирано. Това решение се съобщава на заинтересованата страна в най-кратък срок, като се посочват средствата за защита, предвидени според действащото в тази държава-членка законодателство, както и сроковете, в които могат да бъдат подадени жалбите.

Член 24

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране, и незабавно уведомяват за това Комисията.

2. Държавите-членки следят да предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 25

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

(1) ОВ С 2, 9.1.1974 г., стр. 64.

(2) ОВ С 101, 23.11.1973 г., стр. 25.

ПРИЛОЖЕНИЕ I (1)

ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

1.1. Заявлението и свързаната с него кореспонденция се изготвят на един от официалните езици на държавата, в която това заявление се представя, в съответствие с нейното законодателство. Тази държава-членка има право да изиска приложените документи да бъдат също изготвени на този официален език.

1.2. Заявлението трябва да съдържа следните данни:

—	името и адреса на производителя или на фирмата, на неговия представител или на заявителя, както и мястото или местата на производство на уредите,

—	категорията на уреда,

—	предвидената употреба или изключенията от нея,

—	техническите характеристики,

—	евентуалното търговско наименование или типа.

Заявлението се придружава от два екземпляра на документите, необходими за неговото разглеждане, в частност:

1.3.1. описание, което се отнася до:

—	спецификацията на материалите, методите на производство и изчисленията относно якостта на уреда,

—	устройствата за безопасност, ако е необходимо,

—	местата, предназначени за знаците за одобрение и за проверка, предвидени в настоящата директива, и за другите маркировки, предвидени в специалните директиви;

1.3.2. чертежите на целия уред и евентуално чертежите на най-важните конструктивни детайли;

1.3.3. други сведения, предвидени в специалните директиви;

1.3.4. декларация, удостоверяваща, че не е подадено друго заявление за одобрение за образец на ЕИО за същия модел уред.

2. ПРЕГЛЕД С ЦЕЛ ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

2.1. Прегледът с цел одобрение за образец на ЕИО се извършва въз основа на конструктивните чертежи и, в зависимост от случая, въз основа на представителни екземпляри от уредите.

Този преглед включва:

а)	контрол на изчисленията по проекта, на начина на производство, на изпълнението на работата и на използваните материали,

б)	в зависимост от случая, контрол на устройствата за безопасност и измерване, както и на начините на монтирането им.

3. УДОСТОВЕРЕНИЕ И ЗНАК ЗА ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

3.1. Удостоверението, визирано в член 7, възпроизвежда заключенията от прегледа и указва условията, които евентуално съпровождат одобрението при прилагане на член 2, параграф 1. То се придружава от описанията и чертежите, необходими за идентификацията на модела и евентуално за обясняване на неговото действие. Знакът за одобрение за образец на ЕИО, предвиден в член 7, се състои от стилизирана буква ε, която съдържа:

—

в горната част, номера на специалната директива, даден по хронологичния ред на приемане, и главната отличителна буква(и) на държавата, издала одобрението за образец на ЕИО (B за Белгия, D за Федерална република Германия, DK за Дания, F за Франция, I за Италия, IRL за Ирландия, L за Люксембург, NL за Холандия, UK за Великобритания), и двете последни цифри на годината на издаване на одобрението за образец на ЕИО; номерът на специалната директива, на която се позовава одобрението за образец на ЕИО, се дава от Съвета по време на приемането на тази директива,

—	в долната част, номера на одобрението за образец на ЕИО.

Пример на този знак е даден в точка 5.1.

3.2. Знакът, предвиден в член 8, се състои от изображение, разположено симетрично спрямо вертикалата на стилизираната буква ε, чиято горна част съдържа същите обозначения като предвидените в точка 3.1, първо тире, и чиято долна част съдържа референтния номер на категорията, неподлежаща на одобрение за образец на ЕИО, ако то е предвидено в специалната директива.

Пример на този знак е даден в точка 5.2.

3.3. Знакът, предвиден в член 15, буква а), се състои от знака за одобрение за образец на ЕИО, обграден от шестоъгълник.

Пример на този знак е даден в точка 5.3.

3.4. Знакът, визиран в член 15, буква б), се състои от знака за освобождаване от одобрение за образец на ЕИО, обграден от шестоъгълник.

Пример на този знак е даден в точка 5.4.

4. ПУБЛИКУВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕТО ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

4.1. Удостоверенията за одобрение за образец на ЕИО се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

4.2. В момента на уведомяването на заинтересованата страна от държавата-членка, издала удостоверението, копия от удостоверението за одобрение за образец на ЕИО се изпращат на Комисията и на останалите държави-членки, които могат да получат също така копие от окончателното техническо досие на уреда и от протоколите за прегледа и изпитванията, на които той е бил подложен.

4.3. Отнемането на одобрение за образец на ЕИО е предмет на процедурата на публикуване, предвидена в точки 4.1 и 4.2.

4.4. Държавата-членка, която отказва да издаде одобрение за образец на ЕИО, уведомява за това останалите държавите-членки и Комисията.

5. ЗНАЦИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕТО ЗА ОБРАЗЕЦ НА ЕИО

5.1. Знак за одобрение за образец на ЕИО (виж точка 3.1)

Пример:

Одобрение за образец на ЕИО, издадено от Федерална република Германия през 1979 г. съгласно първата специална директива.

Номер на одобрението за образец на ЕИО.

5.2. Знак за освобождаване от одобрение за образец на ЕИО (виж точка 3.2)

Пример:

Уред, произведен в Германия през 1979 г. и неподлежащ на одобрение за образец на ЕИО съгласно първата специална директива.

Референтен номер на категорията, неподлежаща на одобрение за образец на ЕИО, ако то е предвидено в специалната директива.

5.3. Знак за одобрение за образец на ЕИО и за освобождаване от проверка на ЕИО (виж точка 3.3)

Пример:

Номер на одобрението за образец на ЕИО.

5.4. Знак за освобождаване от одобрение за образец на ЕИО и за освобождаване от проверка на ЕИО (виж точка 3.4)

Пример:

5.5 Специалните директиви могат да определят местоположението и размерите на знаците във връзка с одобрението за образец на ЕИО.

Ако друго не е посочено в специалните директиви, височината на буквите и цифрите на всеки знак трябва да е най-малко 5 мм.

(1) Виж допълнението към приложения I и II.

ПРИЛОЖЕНИЕ II (1)

ПРОВЕРКА НА ЕИО

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Проверката на ЕИО може да се извърши на един или на няколко етапа.

С уговорка за разпоредбите на специалните директиви:

1.2.1. проверката на ЕИО се извършва на един етап на уредите, които представляват едно цяло при излизането им от завода, тоест тези уреди, които по принцип могат да бъдат прехвърлени на мястото им на монтиране без предварителен демонтаж;

1.2.2. проверката на уредите, които не се експедират като отделна част, се извършва на два или на няколко етапа;

1.2.3. проверката трябва да позволява да се удостовери съответствието на уреда с одобрения модел или, за уредите, освободени от одобрението за образец на ЕИО, съответствието с предписанията, предвидени от специалната директива, приложима за тях.

2. ЕСТЕСТВО НА ПРОВЕРКАТА НА ЕИО

2.1. С уговорка за разпоредбите на специалните директиви, проверката включва:

—	преглед на качествата на материалите,

—	контрол на изчисленията по проекта, на начина на производство, на изпълнението на работата и на използваните материали,

—	вътрешен преглед, състоящ се в контрол на вътрешните части и на заварките,

—	изпитване на налягане,

—	контрол на устройствата за безопасност и измерване, в зависимост от случая,

—	външен преглед на различните части на уреда,

—	изпитване на действие, доколкото то е предписано от специалните директиви.

3. ЗНАЦИ ЗА ПРОВЕРКА НА ЕИО

3.1. Описание на знаците за извършена проверка на ЕИО

С уговорка за разпоредбите на специалните директиви, следните знаци за проверка на ЕИО се поставят съгласно точка 3.3:

знакът за окончателна проверка на ЕИО се състои от две части:

3.1.1.1.1. първата е съставена от малката буква „e“, която съдържа:

—

в горната половина, отличителната главна буква на държавата, където е извършена проверката (B за Белгия, D за Федерална република Германия, DK за Дания, F за Франция, I за Италия, IRL за Ирландия, L за Люксембург, NL за Холандия, UK за Великобритания), придружени, ако е необходимо, от една или от две цифри, уточняващи териториално подразделение,

—	в долната половина, знака на контролния орган, положен от проверителя, евентуално допълнен от знака на проверителя;

3.1.1.1.2. втората част се състои от датата на проверката, вписана в шестоъгълния контур и изразена точно според изискванията на специалните директиви;

3.1.1.2. знакът за частична проверка на ЕИО се състои единствено от първата част (2).

3.2. Форма и размери на знаците

3.2.1. Формата на частите, определени в точка 3.1.1.1.1 и 3.1.1.1.2, е примерно показана на фигура 1 и 2 по-долу.

Специалните директиви могат да определят местоположението и размерите на знаците за проверка на ЕИО.

3.2.2. Контролните органи на държавите-членки извършват взаимна размяна на изображенията на знаците за проверка на ЕИО.

3.3. Полагане на знаците

3.3.1. Знакът за окончателна проверка на ЕИО се полага на предвиденото за тази цел място върху уреда, когато последният е окончателно проверен и е признат за отговарящ на предписанията ЕИО.

3.3.2. В случай на проверка, извършвана на няколко етапа, знакът за частична проверка на ЕИО се полага на мястото на производство, върху уреда или върху част от уреда, признат за отговарящ на този етап на проверка на предписанията ЕИО, на предвидено за тази цел място за щампованата табелка или на всяко друго място, предвидено в специалните директиви.

(1) Виж допълнението към приложения I и II.

(2) Обяснителна бележка относно понятията знак за окончателна проверка на ЕИО и знак за частична проверка на ЕИО.

Когато определен уред не може да се сглоби на мястото на производството му или ако неговите качества могат да претърпят промяна по време на транспортиране, проверката на ЕИО се извършва, както следва;

—	проверка на уреда на мястото на производството му от контролен орган на страната на производството, който полага върху уреда, ако той отговаря на предписанията на ЕИО, символа „e“, описан в точка 3.1.1.1.1, наречен знак за частична проверка на ЕИО,

—

окончателна проверка на уреда на мястото му на монтиране от контролен орган на страната на местоназначение, който полага върху уреда, ако той отговаря на предписанията на ЕИО, символа, описан в точка 3.1.1.1.2, който заедно със знаците за частична проверка на ЕИО, образува знака за окончателна проверка на ЕИО.

Допълнение към приложения I и II

Таблица, показваща различните възможни комбинации на одобрение за образец на ЕИО и на проверка на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Минимални критерии, които трябва да се вземат под внимание от държавите-членки за назначаването на контролните органи, натоварени с проверките на ЕИО

1. Контролният орган, неговият директор и персоналът, натоварен с провеждането на операциите по проверка, не могат да бъдат разработчици, конструктори, доставчици или монтажисти на уредите или инсталациите, които контролират, нито представители на едно от тези лица. Те не могат да участват нито пряко, нито като представители, в разработката, конструирането, пускането в продажба, представянето или поддръжката на тези уреди или инсталации. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между конструктора и контролния орган.

2. Контролният орган и персоналът, натоварен с контрола, трябва да осъществяват операциите по него с най-голям професионализъм и техническа компетентност и трябва да са свободни от натиск и въздействие, по-специално от финансов характер, който може да повлияе на тяхната преценка или на резултатите от техния контрол, в частност такива, идващи от страна на лица или групировки, заинтересовани от резултатите от проверките.

3. Контролният орган трябва да разполага с персонал и да притежава необходимите средства, за да изпълнява по подходящ начин техническите и административните задачи, свързани с провеждането на проверките; той трябва също да има достъп до оборудването, необходимо за извънредните проверки.

4. Персоналът, натоварен с провеждането на проверките, трябва да притежава:

—	добро техническо и професионално образование,

—	задоволително познаване на предписанията за проверките, които той извършва, и достатъчна практика на тези проверки,

—	изискваните качества за съставяне на удостоверенията, протоколите и докладите, които представляват материален израз на извършените проверки.

5. Независимостта на персонала, натоварен с проверките, трябва да е гарантирана. Възнаграждението на всеки служител не трябва да зависи нито от броя на извършваните от него проверки, нито от резултатите от тези проверки.

6. Контролният орган трябва да сключи застраховка гражданска отговорност, освен ако тази отговорност е покрита от държавата по силата на националното право или, ако проверките се извършват пряко от държавата-членка.

7. Персоналът на контролния орган е длъжен да пази професионалната тайна относно всичко, което научава при изпълнението на своите задължения (освен по отношение на компетентните административни органи на държавата, в която той извършва дейността си) в рамките на настоящата директива и на специалните директиви или на всяка разпоредба от вътрешното право, с която те влизат в сила.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Държава на произход: държава-членка, на територията на която е произведен уред под налягане.

Държава на местоназначение: държава-членка, на територията на която се внася, пуска на пазара и/или се пуска в употреба уред под налягане.

Администрация на произход: компетентните административни органи на държавата на произход.

Администрация на местоназначение: компетентните административни органи на държавата на местоназначение.

ПРОЦЕДУРА

1. Като се позовава на член 22, производителят или неговият представител, който желае да изнася уред под налягане или няколко уреда от един и същи модел, изпраща на администрацията на местоназначение, пряко или с посредничеството на вносителя в страната на местоназначение, заявление за извършване на проверките съгласно методите, които са в сила в държавата на местоназначение, от контролен орган, който е различен от контролните органи на държавата на местоназначение.

В своето заявление производителят или неговият представител посочва избрания от него контролен орган. Този избор трябва да се извърши по списъка, съобщен от държавата на произход съгласно член 13. Въпреки това, по изключение от тази процедура, когато се отнася до уред, произведен специално по единична поръчка в много малък брой или пък се отнася до уреди, предназначени за сложна инсталация, изпълнени в съответствие с данните и спецификациите на клиента или на проектантско бюро, посочено от него, контролният орган се избира от клиента в държавата на произход, в съответствие или не с визирания в член 13 списък, при условие че администрацията на държавата на местоназначение даде своето съгласие за този избор.

Администрацията на местоназначение уведомява администрацията на произход за своите решения по въпроса.

В заявлението трябва да се посочи името на клиента или на вносителя, когато то е известно.

Заявлението се допълва от досие, съдържащо чертежите и изчисленията във връзка с уреда или модела, спецификациите на използваните материали, сведенията за използваните производствени процеси, подробно описание на използваните по време на производството методи на проверка, както и всички други сведения, които производителят или неговият представител смята за полезни, за да позволят на администрацията на местоназначение да прецени дали уредът или уредите под налягане от един и същи модел, изработени съгласно проекта, отговарят на предписанията за тези уреди, които са в сила в държавата на местоназначение.

Тези документи се представят в четири екземпляра на езика или на езиците на държавата на местоназначение, или на друг език, приет от тази държава.

2.1. Администрацията на местоназначение потвърждава получаването на досието, веднага след неговото получаване.

2.2.1. Ако администрацията на местоназначение прецени, че полученото досие съдържа всички документи, необходими за извършването на оценка съгласно разпоредбите на точка 1, тя разполага със срок от три месеца, считано от получаването на досието, за да разгледа по същество документите, които то съдържа.

2.2.2. Ако администрацията на местоназначение прецени, че полученото досие не съдържа всички документи, необходими за извършването на оценка съгласно разпоредбите на точка 1, тя разполага с един месец, считано от получаването на досието, за да укаже на заявителя какви документи да внесе в тази връзка. Веднага след получаването на досието, попълнено съгласно тези указания, процедурата по точка 2.2.1 продължава.

2.3.1. Ако разглеждането на досието по същество покаже, че уредът или уредите от един и същи модел, изпълнени или които ще се изпълняват съгласно предадената документация, отговарят на предписанията за уредите под налягане, които са в сила в държавата на местоназначение или могат да бъдат приети по изключение от тези предписания, администрацията на местоназначение уведомява за това заявителя в определения в точка 2.2.1 срок.

Ако уредът или уредите от един и същи модел, които са предмет на заявлението, не зависят от нормативната уредба в държавата на местоназначение, администрацията на местоназначение може да изиска той да отговаря на нормативната уредба на уредите под налягане в сила за тези уреди в държавата на произход.

2.3.2. Ако разглеждането на досието по същество покаже, че уредът или уредите от един и същи модел, изпълнени или които ще се изпълняват съгласно предадената документация, не отговарят на предписанията за уредите под налягане, които са в сила в държавата на местоназначение и не подлежат на изключение от тези предписания, администрацията на местоназначение уведомява за това заявителя в определения в точка 2.2.1 срок и указва кои са неспазените разпоредби и кои трябва да бъдат спазени, за да може уредът или уредите от един и същи модел да бъдат приети. За целта тя указва кои са конструктивните правила, процедурите по контрол, изпитванията и проверките, които се изискват от нормативната уредба на уредите под налягане в сила в държавата на местоназначение.

Ако заявителят е склонен да извърши по дизайна, производството и/или методите за проверка на уреда или уредите от един и същи модел всички изменения, които да отговорят на посочените условия, съответно той изменя своето досие. Веднага след получаването на промененото досие, процедурата по точка 2.2.1 продължава, но в срок, намален на два месеца.

2.3.3. Критериите, използвани от администрацията на местоназначение, за да разреши или да откаже изключения от предписанията, визирани в точка 2.3.1 и 2.3.2, са същите като тези, които се прилагат спрямо производителите, установени в държавата на местоназначение.

2.4. Дължимите суми, такси или други разноски за разглеждане на досието са тези, определени от действащите правила в държавата на местоназначение.

3. Контролният орган, избран в съответствие с точка 1, извършва процедурите, които администрацията на местоназначение поиска от него.

4. След като извърши контрола, изпитванията и проверките, поискани от администрацията на местоназначение и след като се увери, че резултатите са удовлетворителни, контролният орган предава на производителя или на неговия представител, както и на администрацията на местоназначение, докладите за извършения контрол, изпитвания и проверки и им издава удостоверения, че методите на контрол, на изпитване и на проверка, както и получените резултати, отговарят на изискванията, формулирани от държавата на местоназначение.

Ако резултатите от извършения контрол не са удовлетворителни, контролният орган уведомява за това заявителя, както и администрацията на местоназначение.

Тези документи трябва да са съставени на езика на държавата на местоназначение или на друг език, приет от тази държава.

5. Дължимите суми, такси или плащания за извършване на операциите по контрол и изпитване, са тези, определени от действащите правила на контролния орган.

6. Администрацията на местоназначение трябва да гарантира поверителния характер на всички проекти и на цялата документация, които са ѝ предоставени.

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

101

31976L0768

L 262/169

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1976 година

oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти

(76/768/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че разпоредбите, определени от действащи законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите-членки, определят съставните характеристики, на които козметичните продукти трябва да отговарят и предписват правила за етикетите и опаковките им; като има предвид, че тези разпоредби се различават в различните държави-членки;

като има предвид, че разликите между законодателствата задължават производителите на козметика в Общността да променят продукцията си съобразно с предназначението ѝ за една или друга държава-членка; като има предвид, че следователно се затруднява търговията на тези продукти и в резултат на това се създават пречки за установяването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че основна цел на тези законодателства е да се защити общественото здраве и като има предвид, че в резултат на това, преследването на същата цел следва да ръководи законодателството на Общността в тази област; като има предвид, че поставените цели следва да се постигнат чрез средства, които отчитат икономическите и технологическите изисквания;

като има предвид, че на равнище на Общността е необходимо да се определят правилата за спазване относно състава, етикетирането и опаковката на козметични продукти;

като има предвид, че настоящата директива е свързана само с козметични продукти, а не с фармацевтични препарати и медицински продукти; като има предвид, че за тези цели е необходимо ясно да се ограничи областта, регулирана от настоящата директива, като се разграничи козметика от фармацевтика; като има предвид, че в частност разграничаването произтича от подробно определение на козметичните продукти, което се отнася до приложението им и целта на тази употреба; като има предвид, че настоящата директива не е приложима за продукти, включени в определението на козметичните продукти, но са предназначени изключително за предпазване от болести; като има предвид, че е препоръчително да се уточни, че някои продукти, включени в определението, а именно продукти, съдържащи вещества или препарати, предназначени за поглъщане, вдишване, инжектиране или имплантиране в човешкото тяло, не се считат за козметични;

като има предвид, че при сегашното състояние на научните изследвания е препоръчително да се изключат козметичните продукти, съдържащи едно от веществата, изброени в приложение V от обхвата на тази директива;

като има предвид, че козметичните продукти не трябва да вредят при нормални или предвидими условия на употреба; като има предвид, че в частност е нужно да се отчита възможността от вреда за съседни на зоната на приложението области от тялото;

като има предвид, че определянето на аналитичните методи и възможните промени или допълнения, които се налагат за тях във връзка с научни и технологични изследвания, са действия от техническо естество; като има предвид, че, за да се опрости и ускори процедурата, е препоръчително да се възложи приемането им от Комисията, при отчитане на условията, посочени в настоящата директива;

като има предвид, че техническото развитие налага бързо адаптиране на определените технически разпоредби в настоящата и последващи директиви в тази област; като има предвид, че за да се улесни изпълнението на необходимите за тази цел мерки, е препоръчително да се предвиди процедура за установяване на тясно взаимодействие между държавите-членки и Комисията в рамките на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговския обмен в сектора на козметичните продукти;

като има предвид, че въз основа на научните и технологични изследвания е необходимо да се състави списък от предложения за разрешени вещества, който да включва антиоксиданти, оцветители за коса, консерванти и ултравиолетови филтри, отчитайки в частност въпроса за сензитизацията;

като има предвид, че е възможно, въпреки съобразяване с разпоредбите на настоящата директива и приложенията ѝ, предлагани на пазара козметични продукти да заплашват общественото здраве; като има предвид, че следователно е препоръчително да се предвиди процедура за отстраняване на тази опасност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. „Козметичен продукт“ е всяко вещество или препарат, предназначен за пряк допир с различни външни части на човешкото тяло (епидермис, окосмена част, коса, нокти, устни и външни гениталии) или със зъбите и мукозните мембрани в устната кухина, изключително или основно с оглед да се почистят, парфюмират или предпазят, с цел да са в добро състояние, да се промени външността им или да се изменят миризми на тялото.

2. Продуктите, които могат да се считат за козметични по реда на това определение са описани в приложение I.

3. От обхвата на настоящата директива се изключват козметични продукти, които съдържат едно от изброените в приложение V вещества, както и козметични продукти, съдържащи оцветители, различни от изброените в приложения III и IV и които не са предназначени за пряк контакт със мукозните мембрани. Относно тези продукти държавите-членки вземат необходимите според тях мерки.

Член 2

Предлаганите на пазара на Общността козметични продукти не следва да причиняват вреди при прилагането им в нормални условия за употреба.

Член 3

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да допускат до пазара само козметични продукти, съобразени с разпоредбите на настоящата директива и приложенията ѝ.

Член 4

При спазване на общите си задължения, произтичащи от член 2, държавите-членки забраняват предлагането на пазара на козметични продукти, които съдържат:

а)	вещества, изброени в приложение II;

б)	вещества, изброени в първата част на приложение III, извън ограниченията и определените условия;

в)	оцветители, различни от изброените във втората част на приложение III, когато тези продукти са предназначени за употреба в близост до очите, върху устните, в устната кухина или върху външните гениталии;

г)	оцветители, различни от изброените във втората част на приложение III, извън ограниченията и определените условия, когато тези продукти са предназначени за употреба в близост до очите, върху устните, в устната кухина или върху външните гениталии.

Член 5

За срок от три години след нотифициране на настоящата директива, държавите-членки допускат до пазара козметични продукти, съдържащи:

а)	веществата, изброени в част 1 на приложение IV в рамките на ограниченията и определените условия;

б)	оцветителите, изброени в част 2 на приложение IV в рамките на ограниченията и определените условия, когато тези продукти са предназначени за употреба в близост до очите, върху устните, в устната кухина или върху външните гениталии;

в)	Оцветителите, описани в част 3 на приложение IV, когато тези продукти не са предназначени за допир с мукозните мембрани или са предназначени само за кратък допир с кожата.

След изтичане на тригодишния период, тези вещества и оцветители:

—	или се разрешават окончателно,

—	или се забраняват окончателно (приложение II),

—	или се разрешават за още един срок от три години в приложение IV,

—	или се заличават от всички приложения на настоящата директива.

Член 6

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки да осигурят достъп до пазара само на козметични продукти, чиито опаковки, съдържатели или етикети съдържат следната информация изписана с неизтриваеми, лесно четливи и видими букви:

а)

името, фирмата и адреса или главното управление на производителя или лицето, установено в Общността и отговарящо за разпространението на козметичния продукт. Съкращенията в тази информация следва да са общоприети за идентифициране на предприятието. Държавите-членки могат да добавят и изискването да се посочва и страната на произхода за стоки, произведени извън Общността.

б)	номиналното съдържание по време на опаковането;

в)	срокът на годност за продукти, с трайност по-малка от три години;

г)

определени предпазни мерки при употреба, особено описаните в колоната „начин на употреба и предупреждения, които трябва да бъдат отпечатани върху етикета“ в приложения III и IV, които следва да присъстват на опаковките. Когато това е практически невъзможно, информацията следва да се изпише върху включен в опаковката лист, но в такъв случай на опаковката следва да има съкращение, препращащо потребителя към конкретизираната информация.

д)

партиден номер на производителя или препратка за идентифициране на стоките. Когато поради практическа невъзможност, тъй като някои козметични продукти са твърде малки, се налага друго решение, е нужно тази информация да се изписва само върху пакети, съдържащи много бройки за продажба на дребно или под формата на прикачен към подобни артикули лист.

2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки да забранят използването на думи, имена, марки, образи или други знаци, фигуративни или подобни, при предлагането в търговската мрежа и рекламите на козметични продукти, отнасящи се до характеристики, които тези продукти не притежават.

Член 7

1. Държавите-членки не могат по причини, свързани с изискванията, съдържащи се в настоящата директива и приложенията ѝ, да отказват, забраняват или ограничават достъпа до пазара на козметични продукти, съобразени с разпоредбите на настоящата директива и приложенията ѝ.

2. В техните правомощия е, обаче, да разпоредят посочените в член 6, параграф 1, букви б), в) и г) данни да се изписват поне на техния национален език или официален език или езици.

3. Освен това, всяка държава-членка може да изисква да бъде предоставена, с цел осигуряване на достатъчна и подходяща медицинска намеса при възникване на трудности, адекватна и достатъчна информация за веществата, съдържани в козметичните продукти, на компетентните органи, които осигуряват въпросната информация да се използва само за целите на подобна намеса.

Член 8

1. Съобразно процедурата, установена по реда на член 10, се определя следното:

—	методите за анализ, прилагани при проверяване на състава на козметичните продукти,

—	критериите за микробиологична и химическа чистота на козметичните продукти и методите за проверка за съобразността с тях.

2. Измененията, налагащи се при адаптиране на приложение II към техническия прогрес, се приемат съгласно същата процедура.

Член 9

1. Създава се Комитет по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговския обмен в сектора на козметичните продукти, наричан по-долу „Комитетът“. Той се състои от представители на държавите-членки и се председателствува от представител на Комисията.

2. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 10

1. При прилагане на постановената в настоящия член процедура, въпросите се предлагат за обсъждане на Комитета от председателя му, било по негова инициатива, било по искане от страна на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които следва да бъдат приети. Комитетът дава становище по мерките, които следва да бъдат приети в срок, определен от председателя, в зависимост от спешността на въпроса. Становища се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят според разпоредбите на член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

а)	Комисията приема предложените мерки, когато са съобразени със становището на Комитета;
б)	когато предложените мерки не са съобразено със становището на комитета, или когато той не е приел становище, Комисията предлага без отлагане мерките, които следва да бъдат приети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство;
в)	когато в тримесечен срок след внасяне на предложението, Съветът не се е произнесъл по него, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 11

Без да се засяга член 5 и не по-късно от една година след изтичане на срока постановен по реда на член 14, параграф 1 за прилагане на настоящата директива от държавите-членки, въз основа на последните постижения на научните и технологични изследвания, Комисията представя в Съвета съответните предложения за съставяне на списък от разрешени вещества.

Член 12

1. Когато държава-членка съобщи, въз основа на обосновано доказателство, че козметичен продукт, макар и съобразен с разпоредбите на директивата, представлява опасност за здравето, тя може временно да забрани достъпа му до пазара на своята територия или да го подчини на специални условия. Тя незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за мерките си, като посочва мотивите за решението си.

2. В срок от шест седмици Комисията се консултира със съответните държави-членки, след което незабавно дава становище и взема подходящите мерки.

3. Когато Комисията счита, че се налагат технически адаптации към директивата, тези адаптации се приемат от Комисията или от Съвета съобразно процедурата, установена в член 10. В този случай държавата-членка, приела защитните мерки, ги запазва до влизане в сила на тези адаптации.

Член 13

За всеки индивидуален акт, приет в приложение на настоящата директива относно ограничаване или забрана на пазарния достъп за козметични продукти, задължително се излагат точни и ясни причини. Той се съобщава на заинтересованата страна заедно с данните за наличните за нея правни средства за защита по реда на действащото законодателство на държавите-членки, както и сроковете за упражняване на тези средства за защита.

Член 14

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за привеждане на тяхното законодателство в съответствие с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2. За период от 36 месеца след нотифицирането на настоящата директива, държавите-членки могат да допуснат пазарно предлагане на козметични продукти, които не са съобразени с разпоредбите на настоящата директива, на своя територия.

3. Държавите-членки осигуряват съобщаването на Комисията на текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

(1) ОВ C 40, 8.4.1974 г., стр. 71.

(2) ОВ C 60, 26.7.1973 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ ПО КАТЕГОРИИ

—	кремове, емулсатори, лосиони, гелове и масла, предназначени за кожата (длани, лице, стъпала, и т.н.).

—	маски за разкрасяване (с изключение на пилинг продукти).

—	оцветителни основи (течности, пастообразни, пудри).

—	пудри за гримиране, пудри за след баня, хигиенизиращи пудри и др.

—	тоалетни сапуни, дезодорирани сапуни и др.

—	парфюми, тоалетни води и одеколони.

—	препарати за вани и душове (соли, пени, масла, гелове, и т.н.)

—	депилатоари.

—	дезодоранти и средства срещу изпотяване.

—

продукти за косите:

—	оцветители и избелители за коси,

—	продукти за къдрене, изправяне и фиксиран,

—	втвърдители,

—	почистващи продукти (лосиони, пудри, шампоани),

—	омекотяващи продукти (лосиони, кремове, масла),

—	фризьорски продукти (лосиони, лакове, брилянтин).

—	бръснарски продукти (кремове, пяна за бръснене, лосиони и т.н.).

—	продукти за гримиране и сваляне на грим от лицето и очите.

—	продукти предназначени за прилагане на устните.

—	продукти за зъбите и устата.

—	лакове за нокти и гримиране.

—	продукти за външна интимна хигиена.

—	продукти за слънчеви бани.

—	продукти за тен без слънце.

—	продукти за избелване на кожата.

—	продукти срещу бръчки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ СЪДЪРЖАТ В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ

1. N-5-хлоробензоксазол-2-иласетамид

2. β-ацетоксиетил триметил амониев хидроксид (ацетилхолин и солите му)

3. Деанол ацеглумат [Deanol aceglumate] (1)

4. Спиронолактон [Spironolactone] (1)

5. (4-(4-хидроксид-3-йодофеноксид)-3,5 дийодофенил) оцетна киселина и солите ѝ.

6. Метотрексат [Methotrxate] (1)

7. Аминокапроидна киселина [Aminocaproic acid] (1) и солите ѝ

8. Цинкофен [Cinchоphen] (1), солите му, производните и солите на тези производни.

9. Тиропропичка киселина [Thyropropic acid] (1) и солите ѝ

10. Трихлорацетилна киселина

11. Попски аконит (Aconitum napellus L.) (листа, корени и медицински препарати)

12. Аконитин (основен алкалоид на Aconitum napellus L.) и солите му

13. Горицвет (Adonis vernalis L.) и препаратите му

14. Епинефрин [Epinephrine] (1)

15. Алкалоидите и солите на змийска рауволфия (Rauwolfia serpentina)

16. Алкидни алкохоли, техните естери, етери и соли

17. Изопреналин [Isoprenaline] (1)

18. Алилов изотиоцианат

19. Алохламид [Allochlamide] (1) и солите му

20. Налорфин [Nalorphine] (1) и солите му

21. Симпатикомиметични амини, въздействащи върху централната нервна система: всякакви вещества описани в първия списък на лекарствата, употребявани задължително по лекарско предписание и посочени в Резолюция AP (69) 2 на Съвета на Европа

22. Анилин, солите му и производните му халогенати и серогенати

23. Бетоксикаин [Betoxycaine] (1) и солите му

24. Зоксазоламин [Zoxazolamine] (1)

25. Прокаинамид [Procainamide] (1), солите и производните му

26. Бензидин

27. Тваминохептан [Tuaminoheptane] (1), както и неговите изомери и соли

28. Октодрин [Octodrine] (1) и солите му

29. 2-амино-1,2-квадрат (4-метоксифенил)етанол и солите му

30. 1,3-диметилпентинамин и солите му

31. 4-аминосолни киселини и солите им

32. Толуидини, техните изомери, соли и халогенните и серогенните им производни

33. Ксилидини, техните изомери, соли и халогенните и серогенните им производни.

34. Императорин (9-(3-метоксилбут-2-енилоксил) фуро (3,2-г)хромин-7-едно)

35. Ammi majus и лекарствените му продукти

36. 2,3-дихлоро-2-метилбутан

37. Вещества с андрогенен ефект

38. Антрацитно масло

39. Антибиотици, с изключение на посочените в приложение IV

40. Антимоний и съставките му

41. Конопена тойна (Apocinum cannabinum L.) и препаратите му

42. Апоморфин (5,6,6а 7-тетрахидро-6-метил-4h-дибензол (de,g) = квинолин-10,11 дехидриран алкохол) и солите му

43. Арсеник и съставките му

44. Лудо биле (Atropa belladonna L.) и препаратите ѝ

45. Атропин, както и неговите соли и препарати.

46. Бариеви соли, с изключение на бариев сулфат, лакове приготвени от бариев сулфат и пигменти приготвени от оцветители описани в приложение III, част 2 и приложение IV, части 2 и 3 и отбелязани с Ва

47. Бензин

48. 4,5 - дехириранбензимидазол - 4 - едно

49. Бензозепини и бензодиазепини, солите и производните им

50. 1 - диметиламинометил - 1 - бензилов метилпропил и солите му (амилокаин)

51. 2,2,6 - триметил - 4 - бензилов пиперидил и солите му (бензамин)

52. Изокарбоксазид [Isocaboxazide] (*)

53. Бендрофлуметиазид [Bendroflumethiazide] (*) и производните му

54. Берилии и съставките му.

55. Бромин, елементал

56. Бретилий тозилат [Bretylium tosilate] (*)

57. Карбромал [Carbromal] (*)

58. Бромисовал [Bromisoval] (*)

59. Бромфенирамин [Brompheniramine] (*) и солите му

60. Бензилониев бромид [Benzilonium bromide] (*)

61. Тетриламониев бромид [Tetylammonium bromide] (*)

62. Брусин

63. Тетракаин [Tetracaine] (*) и солите му

64. Мофебутазон [Mofebutazone] (*)

65. Толбутамид [Tolbutamide] (*)

66. Карбутамид [Carbutamide] (*)

67. Фенилбутазон [Phenylbutazone] (*)

68. Кадмий и съставките му

69. Кантариди, cantharis vesicatoria

70. (1r,2s) - хексахидро - 1,2 диметил - 3,6 - епоксифталичен анхидрид (кантаридин)

71. Фенпробамат [Phenprobamate] (*)

72. Азотопроизводни от карбазол

73. Въглероден дисулфит

74. Каталаз

75. Цефалин и солите му

76. Амрозиоидна лобода (Chenopodium ambrosioides) (основно масло)

77. 2,2,2-трихлороетан-1,1-диол

78. Хлор

79. Хлорпропамид [Chlorpropamide] (*)

80. Дифеноксилат [Diphenoxylate] (*) (хидрохлорид)

81. 4-фенилазофенилен-1,3-диаминова хидрохлорна киселина (хризоидинова хидрохлорна киселина)

82. Хлорзоксазон [Chlorzoxazone] (*)

83. 2-хлоро-6метилпиримидин-4-илдиметиламин (кримидин-изо)

84. Хлорпротиксин [Chlorprothixene] (*) и солите му

85. Хлофенамид [Clofenamide] (*)

86. N N-дву (2-хлороетил) метиламиноксид и солите му

87. Хлорметин [Clormethine] (*) и солите му

88. Циклофосфамид [Cyclophosphamide] (*) и солите му

89. Маномустин [Mannomustine] (*) и солите му

90. Бутаниликаин [Butanilicaine] (*) и солите му

91. Хлоромезанон [Chloromezanone] (*)

92. Трипаранол [Triparanol] (*)

93. 2-(2(4-хлорофенил)-2-фенилацетил)индан-1,3-дион (хлорофацинон-изо)

94. Хлорфеноксамин [Chlorphenoxamine] (*)

95. Фенагликодол [Phenaglycodol] (*)

96. Хлороетан

97. Хром — Хромна киселина и солите й

98. Пурпурна главня (Claviceps purpurea tul.), алкалоидите ѝ и медицинските ѝ смеси

99. Бучиниш (Conium maculatum l.), (плод, прах, медицински смеси)

100. Глицикламид [Glycyclamide] (*)

101. Кобалтов бензиносурфонат

102. Колхицин, солите и производните му

103. Колхикозид и производните му

104. Есенен безвременник (Colchicum autumnale l.) и медицинските му смеси.

105. Конвалатоксин

106. Anamirta cocculus l. (плодът)

107. Разхлабителна кротон (Croton tiglium) (масло)

108. 1-бутил-3-(N-кротоноилсуфанилил)карбамид

109. Кураре и курарин

110. Изкуствени кураризанти

111. Водороден цианид и солите му

112. 2-а-циклохексилбензил (N N N′ N′ -тетраетил)триметиленедиамин (фенетамин)

113. Цикломенол [Cyclomenol] (*) и солите му

114. Натриев хексациклонат [Sodium hexacyclonate] (*)

115. Хексапропимат [Hexapropymate] (*)

116. Декстропропоксифен [Dextropropoxyphene] (*)

117. О О-диацетил -N-алил-N-норморфин

118. Пипазетат [Pipazetate] (*) и солите му

119. 5-(α, β-двубромо-фенетил)-5-метилхидантоин

120. N N-пентаметиленебис (триметиламиниеви соли), т.е. пентаметониев бромид [Penthamethonium bromide] (*)

121. N N′-(метилимино диетилен)бис (етилдиметиламонинии) соли, т.е. азаметониев бромид [Azamethonium bromide] (*)

122. Цикларбамат [Cyclarbamate] (*)

123. Хлофенотан [Clofenotane] (*) ДДТ (изо)

124. Хексаметилен бис (триметиламониеви соли), т.е. хексаметониев бромид [Hexamethonium bromide] (*)

125. Дихлороетан (етиленов хлорид)

126. Дихлороетилен (ацетиленов хлорид)

127. Лизергин [Lysergide] (*) и солите му

128. 2-двуетиламиноетил-3-хидроксид-4-фенилбензол и солите му

129. Цинкокаин [Cinchocaine] (*) и солите му

130. 3-диетиламинопропил цинамат

131. О О-двуетил О-4-нитрофенил фосфоротиат (паратион-изо)

132. (оксалил бис (иминоетилен)) бис ((о-хлоробензил)диетиламониеви соли), т.е. амбеномиев хлорид [Ambenomium chloride] (*)

133. Метиприлон [Methyprylon] (*) и солите му

134. Дигиталин и всички производни на Пурпурния напръстник (digitalis purpurea l.)

135. 7-(2-хидроксид-3-(2-хидроксиетил-n - метиламино)пропил)теофилин (ксантинол)

136. Двуоксетедрин [Dioxethedrin] (*) и солите му

137. Пипрокурарии [Piprocurarium] (*)

138. Пропифеназон [Propyphenazone] (*)

139. Тетрабеназин [Tetrabenazine] (*) и солите му

140. Каптодиам [Captodiame] (*)

141. Мефехлоразин [Mefechlorazine] (*) и солите му

142. Диметиламин

143. 1,1 - бис (двуметоламинометил)пропил бензол и солите му (амидрикаин, алипин)

144. Метапририлен [Methapyrilene] (*) и солите му

145. Метамфепрамон [Metamfepramone] (*) и солите му

146. Амитриптилин [Amitriptyline] (*) и солите му

147. Метформин [Metformin] (*) и солите му

148. Двунитратен изозорбид [Isosorbide dinitrate] (*)

149. Малононитрил

150. Суксинонитрил

151. Двунитрофенолни изомери

152. Ипроквон [Inproquone] (*)

153. Дивемавид [Dimevamide] (*) и солите му

154. Дифенилпиралин [Diphenylpyraline] (*) и солите му

155. Сулфинпиразон [Sulfinpyrazone] (*)

156. N-(3-карбамоил-3,3-дифенилпропил)-N N-двуизопропилметиламониеви соли, т.е. йодов изопропамид [Isopropamide iodide] (*)

157. Бенактизин [Benactyzine] (*)

158. Бензатропин [Benzatropine] (*) и солите му

159. Циклизин [Cyclizine] (*) и солите му

160. 5,5-двуфенил-4 имидазолидон

161. Пробенецид [Probenecid] (*)

162. Дисулфирам [Disulfiram] (*)

163. Еметин, солите и производните му

164. Ефедрин и солите му

165. Оксанамид [Oxanamide] (*) и производните му

166. Изерин или физостигмин и солите му

167. Етери на 4-аминобезолна киселина, със свободна амино група, с изключение на посочените в приложение IV, част 1

168. Холинови соли и етерите им, т.е. холинов хлорид

169. Карамифен [Caramiphen] (*) и солите му

170. Двуетил4-нитрофенилов фосфат

171. Мететохептазин [Metethoheptazine] (*) и солите му

172. Оксфенеридин [Oxpheneridine] (*) и солите му

173. Етохептазин [Ethoheptazine] (*) и солите му

174. Метептазин [Metheptazine] (*) и солите му

175. Метилфенидат [Methylphenidate] (*) и солите му

176. Доксиламин [Doxylamine] (*) и солите му

177. Толбоксан [Tolboxane] (*)

178. Монобензон [Monobenzone] (*)

179. Паретоксикаин [Parethoxycaine] (*) и солите му

180. Фенозолон [Fenozolone] (*)

181. Глутетимид [Glutethimide] (*) и солите му

182. Етиленов оксид

183. Бемергид [Bemegride] (*) и солите му

184. Валноктамид [Valnoctamide] (*)

185. Халоперидол [Haloperidol] (*)

186. Параметазон [Paramethasone] (*)

187. Флуонизон [Fluanisone] (*)

188. Трифлуперидол [Trifluperidol] (*)

189. Флуорезон [Fluoresone] (*)

190. Флуорурацил [Fluorouracil] (*)

191. Хидрофлуорна киселина и солите ѝ, смесите ѝ и хидрофлуориди с изключение на посочените в приложение IV, част 1.

192. Фурфурилтриметиламониеви соли, т.е. фуртретониев йодид [Furtrethonium iodide] (*)

193. Галантамин [Galantamine] (*)

194. Прогестогени, с изключение на посочените в приложение V

195. 1,2,3,4,5,6-хексхлороциклохексан (BHC-ISO)

196. (1r,4s,5r,8s)-1,2,3,4,10,10-хексахлоро-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4:5,8-диметанонафталин (ендрин-изо)

197. Хексахлороетан

198. (1r,4s,5r,8s)-1,2,3,4,10,10-хексахлоро-1,4,4а,5,6,7,8,8а-хексахидро-1,4:5,8- диметанонафталин (ендрин-изо)

199. Хидрастин, хидрастинин и солите им

200. Хидразиди и солите им

201. Хидразин, производните и солите им

202. Октамоксин [Octamoxin] (*) и солите му

203. Варфарин [Warfarin] (*) и солите му

204. Етил бис (4-хидокси-2-оксо-1-бензопиран-3-ил)ацетан и солите на киселината

205. Метокарбамол [Methocarbamol] (*)

206. Пропатилнитрат [Propathylnitrate] (*)

207. 4,4′-двухидроксид-3,3′-(3-метилтиопропилиден) дикумарин

208. Фенадиазол [Fenadiazole] (*)

209. Нитроксолин [Nitroxoline] (*) и солите му

210. Хиосциамин, солите и производните му

211. Черен блян (Hyoscyamus niger l.) (листа, семена, прах и лекарствени смеси)

212. Пемолин [Pemoline] (*) и солите му

213. Йодин

214. Декаметилен бис (триметиламониеви соли), т.е. декаметониев бромид (*)

215. Ипекакуанха (cephaelis ipecacuanha brot. и сродните видове) (корени, прах и лекарствени смеси)

216. (2-изопропилпент-4-еноил)карбамид (апроналид)

217. α-сантонин (3s,5aR,9bS)-3,3а,4,5,5а,9б-хексахидро-3,5а,9-хексхидро-3,5а,9-триметил нафто (1,2-б) фуран-2,8-дион

218. Голяма лобелия (Lobelia inflata l.) и лекарствените ѝ смеси.

219. Лобелин [Lobeline] (*) и солите му

220. Барбитурати

221. Живак и съставките му, с изключение на изброените в приложение IV и приложение V

222. 3,4,5-триметоксифенетиламин и солите му

223. Металендехидрат

224. 2-(4-алил-2-метоксифеноксил)-n,n-диетилацемид и солите му

225. Куметарол [Coumetarol] (*)

226. Дексометорфан [Dextromethorphan] (*) и солите му

227. 2-метилхептиламин и солите му

228. Изометептен [Isometheptene] (*) и солите му

229. Мекамиламин [Mecamylamine] (*)

230. Гуайфенезин [Guaifenesin] (*)

231. Дикумарол [Dicoumarol] (*)

232. Фенметразин [Phenmetrazine] (*), производните и солите му

233. Тиамазол [Thiamazole] (*)

234. 3,4-двухидро-2-метокси-2-метил-4-фенил-2h,5h-пирано (3,2-с)-(1) бензопиран-5-едно (циклокумарол)

235. Каризопродол [Carisoprodol] (*)

236. Мепробамат [Meprobamate] (*)

237. Тефазолин [Tefazoline] (*) и солите му

238. Ареколин

239. Полдин метилсулфат [Poldine metilsulphate] (*)

240. Хидроксизин [Hydroxyzine] (*)

241. 2-нафтол

242. 1-и 2-нафтиламини и солите им

243. 3 (1-нафтилметил)-2-имидазолин

244. Нафазолин [Naphasoline] (*) и солите му

245. Неостигмин и солите му (т.е. неостигминов бромид [Neostigmine bromide] (*))

246. Никотин и солите му

247. Амилнитрити

248. Неорганични нитрити, с изключение на натриев нитрит

249. Нитробензин

250. Нитрокрезоли и алкалните им метални соли

251. Нитрофурантоин [Nitrofurantoin] (*)

252. Фуразолидон [Furazolidone] (*)

253. Пропан-1,2,3-триилов тринитрат

254. Асенокумарол [Acenocoumarol] (*)

255. Алкални пентацианонитросилферати (2-)

256. Нитростилбени, едновидовите им и производните им

257. Норадреналин и солите му

258. Носкапин [Noscarpine] (*) и солите му

259. Гуанетидин [Guanethidine] (*) и солите му

260. Острогени, с изключение на описаните в приложение V

261. Олеандрин

262. Хлорталидон [Chlortalidone] (*)

263. Пелетиерин и солите му

264. Пентахлороетан

265. Пентаеритритил тетранитрат [Pentaerithrityl tetranitrate] (*)

266. Петрихлорал [Petrichloral] (*)

267. Октамиламин [Octamylamine] (*) и солите му

268. Фенол и алкалните му соли, с изключение на описаните в приложение III

269. Фенацемид [Phenacemide] (*)

270. Дифенхлоксазин [Difencloxazine] (*)

271. 2-фенилиндан-1,3-дион (фениндион)

272. Етилфенацетамид [Ethylphenacemide] (*)

273. Фенпрокумон [Phenprocoumon] (*)

274. Фенирамидол [Fenyramidol] (*)

275. Триамтерен [Triamterene] (*) и солите му

276. Тетраетилпирофосфат Теп(изо)

277. Тритолилов фосфат

278. Псилоцибин [Psilocybine] (*)

279. Фосфор и метелни фосфати

280. Талидомид [Thаlidomide] (*) и солите му

281. Едлива физостигма (physostigma venenosum balf.)

282. Пикротоксин

283. Пилокарпин и солите му

284. α -пиперидин-двубензил ацетат лабораторан треоформ (лавофацетоферан) и солите му

285. Пипрадрол [Pipradol] (*) и солите му

286. Азациклонол [Azacyclonol] (*) и солите му

287. Биетамиверин [Bietamiverine] (*)

288. Бутопиприн [Butopiprine] (*) и солите му

289. Олово и съставките му, с изключение на посочените в приложение V

290. Кониин

291. Лавровишня (Prunus lauceratus l.) („вишняна лаврова отвара“)

292. Метирапон [Metyrapone] (*)

293. Радиоактивни субстанции (2)

294. Казашка хвойна (Juniperus sabina l.) (листа, основно масло и лекарствени смеси)

295. Хиосцин, солите и производните му

296. Златни соли

297. Селений и съставките му

298. Черно кучешко грозде (Solanum nigrum l.) и лекарствените му смеси.

299. Спартин и солите му

300. Глюкокортикоиди

301. Татул (Datura srtramonium l.) и лекарствените му смеси

302. Строфантини, техните аглюкони и аглюконите на аглюконите им и съответните им производни

303. Видове строфантин и лекарствените им смеси

304. Стрихнин с солите му

305. Видове стрихнин и лекарствените им смеси

Наркотици, естествени и изкуствени:

всички изброени субстанции в таблици I и II на Конвенцията за наркотични лекарства, подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г.

307. Сулфонамиди (сулфаниламид и производните му получени замяна на един или повече h-атоми на -nh2 групата) и солите им

308. Султиам [Sultiame] (*)

309. Неодимий и солите му

310. Тиотепа [Thiotepa] (*)

311. Pilocarpus jaborandi holmes и лекарствените му смеси

312. Телурий и смесите му

313. Ксилометазолин и смесите му

314. Тетрахлороетилен

315. Въглероден тетрахлорид

316. Хексетилов тетрафосфат

317. Талий и съставките му

318. Thevetia neriifolia juss., глюкозен екстракт

319. Етионамид [Ethionamide] (*)

320. Фенотиазин [Phenothiazine] (*) и съставките му

321. Тиуреа и производните ѝ, с изключение на описаните в приложение IV, част 1

322. Мефенезин [Mephenesin] (*) и етерите му

323. Ваксини, токсини или серуми, изброени в приложението на Втората директива на Съвета от 20 май 1975 г. относно сближаването на разпоредбите, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби, свързани с медицински продукти с определени свойства (ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 13)

324. Транилципромин [Tranylcypromine] (*) и солите му

325. Трихлоронитрометан (хлоропикрин)

326. 2,2,2 - трибромоетанол (трибромоетилов алкохол)

327. Трихлорметин [Trichlormethine] (*) и солите му

328. Третамин [Tretamine] (*)

329. Галимин триетиодид [Gallamine triethiodide] (*)

330. Полски синчец (Urgineа scilla stern.) и лекарствените му смеси

331. Вератрин, солите и лекарствените му смеси

332. Scoenocaulon officinale l. (семена и лекарствени смеси)

333. Полско червеноглавче (Veratrum album l.) (корени и лекарствени смеси)

334. Винилов хлорид

335. Ергосалциферол [Ergocalciferol] (*) и холекалциферол (витамини D2 и D3)

336. Солите на 0-алкилдвукарбонични киселини

337. Йоимбин и солите му

338. Диметил сулфоксид [Dimethyl sulfoxide] (*)

339. Дифенхидламин [Diphenhydramine] (*) и солите му

340. 4-три-бутилфенол

341. 4-три-бутилпирокатехол

342. Дихидротахистерол [Dihydrotachysterol] (*)

343. Диоксан

344. Морфолин и солите му

345. Бяла лайка (Pyrethrum album l.) и лекарствените му смеси.

346. 2-(4-метоксибензил-n-(2-пиридил)амино) етилдиметиламин

347. Трипеленамин [Tripelennamine] (*)

348. Тетрахлорозациланилиди

349. Двухлорозалициланилиди

350. Тетрабромозалициланилиди

351. Дибромозалициланилиди, т.е. метабромзалан [Metabromsalan](*), Двубромзалан [Dibromsalan] (*)

352. Битионол [Bithionol] (*)

353. Тиурамни моносулфиди

354. Тиурамни двусулфиди

355. Двуметилформамид

356. 4-фенилбут-3en-2-едно

357. Бензоли на 4-хидроксиди-4-метоксицинамилен алкохол, с изключение на нормалноно съдържание в употребявани естествени масла

358. Фуро(3,2-г)хром-7-едно и алкидните му производни заместители (например Триоксизалан (*) и 8-метоксипсорален) с изключение на нормалноно съдържание в употребявани естествени масла

359. Масло от семената на лаврово дърво (Laurus nobilis l.)

360. Съдържащото сафрол масло от семената на шафраново дърво (Sassafras officinale l.)

361. 5,5′-дву-изипропил-2,2′-двуметилбифенил-4,4′-двудихипойодид

(1) Отбелязаните със звездичка имена в настоящата директива са публикуваните в „Компютърна разпечатка 1975 на международните нелични наименования (INN), на фармацевтични продукти, списъци 1-33 от предложените INN“ WHO, Женева, август 1975 г.

(2) Допуска се наличието на естествени радиоактивни вещества и на радиоактивни вещества дължащи се на изкуствено замърсяване от околната среда, но при условие че въпросните радиоактивни съставки не са допълнително обогатени за производството на козметични продукти, както и когато концентрацията им попада в рамките поставени от директивата определяща основните стандарти за защита на здравето на работещите и обществото като цяло от опасности дължащи се на йонизиращи радиации (ОВ 11, 20.2.1959 г., стр. 221/59).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЧАСТ 1

Списък на веществата, които не могат да се включват в козметични продукти, освен в рамките на ограниченията и условията, определени по реда на настоящото приложение

Референтен номер

Вещество

Ограничения

Начин на употреба и предпазни мерки, които следва да се отпечатват на етикета

Поле на приложение и/или употреба

Максимално допустима концентрация в завършения козметичен продукт

Други ограничения и изисквания

Борна киселина

а) талкове

а) 5 %

а) да не се използва в продукти за деца под три години

а) да не се използва за бебета

б) продукти за хигиена на устата

б) 0,5 %

в) други продукти

в) 3 %

Меркаптооцетна киселина и солите и етерите ѝ

а) Продукти за къдрене и подсилване на косите:

—	домашна употреба

—	8 % готов за употреба

ph ≤ 9,5

—	професионална употреба

—	11 % готов за употреба

ph ≤ 9,5

б) депилатори

б) 5 %

ph ≤ 12,65

в) други продукти за коси, които се махат след употреба

в) 2 %

като процентите са изчислени като меркаптооцетна киселина

Оксална киселина, етерите и алкалните ѝ соли

продукти за фризиране на коси

5 %

само за фризьори

Хлоробутанол *

консерванти

0,5 %

забранен за аерозоли

съдържа хлоробутанол

Амоняк

6 % изчислени при NH3

над 2 %: съдържа амоняк

Натриев тосилхлорамид *

0,2 %

Хлорати от алкални метали

а) пасти за зъби

а) 5 %

б) друга употреба

б) 3 %

Двухлорметан

35 %

(при смесване с 1,1,1-трихлороетан, общата концентрация не може да надвишава 35 %)

0,2 % максимално нечисто съдържание

За смеси в аерозоли. Да не се пръска върху горящ пламък или запалителни материали

Кисло- и метил-фенилонедиамини, производните им натриеви заместители и солите им Натриеви заместители производни от р-фенилонедиамини (1)

оцветители на кислородна основа за боядисване на коси

6 % изчислени на свободна основа

Може да предизвика алергична реакция. Препоръчва се проверка на алергичността преди употреба.

Съдържа фенилонедиамини. Да не се употребява за боядисване на мигли или вежди

Метилфенилонедиамини, производните им натриеви заместители и солите им (1)

оцветители на кислородна основа за боядисване на коси

10 % изчислени на свободна основа

Може да предизвика алергична реакция. Препоръчва се проверка на алергичността преди употреба.

Съдържа фенилонедиамини. Да не се употребява за боядисване на мигли или вежди

Двуаминофеноли (2)

Оцветители на кислородна основа за боядисване на коси

10 % изчислени на свободна основа

Може да предизвика алергична реакция. Препоръчва се проверка на алергичността преди употреба.

Съдържа двуаминофеноли. Да не се употребява за боядисване на мигли или вежди

Двухлорофен*

0,5 % максимум

съдържа двухлорофен*

Пероксиден водород

оцветители на кислородна основа за боядисване на коси

40 % от обема, т.е. 12 % H2O2

съдържа х% пероксиден водород

Формалинов дехидрат

а) подсилва ноктите

а) 5 %

изчислени като формалинов дехидрат

а) защитава кожата под ноктите с гел или масло. Съдържа х% формалинов дехидрат

б) да се употребява като консервант

б) 0,2 % изчислени като формалинов дехидрат

б) забранен за употреба като консервант в аерозоли и в продукти за хигиена на устата

б) съдържа формалинов дехидрат

в) за продукти за хигиена на устата

в) 0,1 % изчислен като формалинов дехидрат

Хексахлорофин*

консервант

0,1 %

да не се използва в продукти за деца или за продукти за лична хигиена

Да не се използва за бебета. Съдържа хексахлорофин.

Хидроквинон (3)

2 %

Да не се използва за боядисване на мигли или вежди

Веднага да се измиват очите след допир

Съдържа хидроквинон

Калий или натриев хидроксид

а) разтвор за педикюр

а) 5 % от теглото (4)

а) Да се избягва допир до очите. Причинява слепота. Да се пази далеч от деца.

б) подсилва косите

б) 2 % от теглото (4)

б) да се избягва допир до очите. Причинява слепота. Да се пази далеч от деца.

в) друга употреба — като неутрализатор

в) до pH 11

Ланолин

съдържа ланолин

Алфа-нафтол

оцветител за коса

0,5 %

съдържа алфа-нафтол

Натриев нитрит

само като разтворител на ръжда

0,2 %

да не се използва с вторични амини

Нитрометан

само като разтворител на ръжда

0,3 %

Фенол

Сапуни и шампоани

1 %

съдържа фенол

Пикрична киселина

само като разтворител на ръжда

1 %

съдържа пикрична киселина

Пирогалол (5)

само за боядисване на коси

5 %

да не се използва за боядисване на мигли или межди. Веднага да се измиват очите след допир. Съдържа пирогалол.

Хинин и солите му

а) шампоани

а) 0,5 % изчислени на хининова основа

б) лосиони за коси

б) 0,2 % изчислени на хининова основа

Резорцинол (6)

а) оцветител за коси

а) 5 %

а) предизвиква алергични реакции. Съдържа резорцинол. Измийте косата добре след приложение. Не използвайте за оцветяване на мигли или вежди. При допир с очите, измийте ги веднага!

б) лосиони за коса

б) 0,5 %

б) предизвиква алергични реакции. Съдържа резорцинол.

в) шампоани

в) 0,5 %

в) предизвиква алергични реакции. Съдържа резорцинол. Измийте косата добре след приложение.

Амониеви сулфиди, алкали и алкални земни сулфиди

2 % в пасти,

20 % за моносулфиди във воден разтвор без допълнителни съставки

Цинк (хлориран и сулфатен)

1 % изчислен като цинк

Цинков 4-Хидробензиновсулфонит

а) обтегател

а) 6 % изчислени за кристализирано вещество

а) да се избягва контакт с очите

б) дезодоранти

б) 6 % изчислени за кристализирано вещество

б) не впръсквайте в очи

ЧАСТ 2

СПИСЪК НА ОЦВЕТИТЕЛИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ СЪДЪРЖАТ В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ, ВЛИЗАЩИ В ПРЯК КОНТАКТ С МЕКИТЕ ТЪКАНИ (7) (8) (9)

а) Червени

Референтен номер	Номер на цвета по индекса	Номер на оцветителя съобразно на Директивите на ЕИО от 1962 г. относно оцветители на храни или за други цели (10)	Ограничения
Референтен номер	Номер на цвета по индекса		Приложение	Максимално допустима концентрация	Условия за чистота (10)
1	12 085			3 %
2	12 150
3	12 490
4	14 720	E 122			E 122
5	14 815	E 125			E 125
6	15 525
7	15 580
8	15 585		R
9	15 630			3 %
	15 630 (Ba)
	15 630 (Sr)
10	15 850	E 180			E 180
11	15 865
	15 865 (Sr)
12	15 880
13	16 185	E 123			E 123
14	16 255	E 124			E 124
15	16 290	E 126			E 126
16	45 170
	45 170 (Ba)		R
17	45 370				не повече от 1 % 2-(-6-хидриксил-3-окси-3водороден-ксантин-9ил) бензолна киселина и 2 % 2-(бромо-6-хидриксил-3-окси-3водороден-ксантин-9-ил) бензолна киселина
18	45 380				горното
19	45 405		R		горното
20	45 410				горното
21	45 425				не повече от 1 % 2-(-6-хидриксил-3-окси-3водороден-ксантин-9ил) бензолна киселина и 2 % 2-(йодно-6-хидриксил-3-окси-3водороден-ксантин-9-ил) бензолна киселина
22	45 430	E 127			E 127 горното
23	58 000
24	73 360
25	75 470	E 120			E 120
26	77 015	E 420			E 420
27	77 491	E 172			E 172
28		E 163			E 163
29		E 162			E 162

б) Оранжеви и жълти

1	10 316		R
2	11 920
3	12 075
4	13 015	E 105			E 105
5	14 270	E 103			E 103
6	15 510		R
7	15 980	E 111			E 111
8	15 985	E 110			E 110
9	19 140	E 102			E 102
10	45 350			6 %
11	47 005	E 104			E 104
12	75 100
13	75 120	E 160B			E 160B
14	75 125	E 160D			E 160D

Референтен номер	Номер на цвета по индекса	Номер на оцветителя съобразно на Директивите на ЕИО от 1962 г. относно оцветители на храни или за други цели	Ограничения
Референтен номер	Номер на цвета по индекса		Приложение	Максимално допустима концентрация	Условия за чистота
15	75 130	E 160A			E 160A
16	75 135	E 161D			E 161D
17	75 300	E 100			E 100
18	77 489	E 172			E 172
19	77 492	E 172			E 172
20	40 820	E 160E			E 160E
21	40 825	E 160F			E 160F
22		E 101			E 101
23	45 395			при употреба за оцветител в червила се позволява само безкиселинната му форма и при максимална концентрация от 1 %
24		E 160C			E 160C

в) Зелени и сини

1	42 051	E 131		E 131
2	42 053
3	42 090
4	44 090
5	61 565
6	61 570
7	69 825
8	73 000
9	73 015	E 132		E 132
10	74 260		R
11	75 810	E 140		E 140
12		E 141		E 141
13	77 007
14	77 346
15	77 510			без цианови йони
16	69 800	E 130		E 130

г) Виолетови, кафяви, черни и бели

Референтен номер	Номер на цвета по индекса	Номер на оцветителя съобразно на Директивите на ЕИО от 1962 г. относно оцветители на храни или за други цели	Ограничения
Референтен номер	Номер на цвета по индекса		Приложение	Максимално допустима концентрация	Условия за чистота
1	28 440	E 151			E 151
2	42 640
3	60 725
4	73 385
5	77 000	E 173			E 173
6	77 002
7	77 004
8	77 005
9	77 120
10	77 220	E 170			E 170
11	77 231
12	77 266	част от E 153			E 153
13	77 267	част от E 153			E 153
14	77 400
15	77 480	E175			E 175
16	77 499	E 172			E 172
17	77 713
18	77 742
19	77 745
20	77 820	E 174			E 174
21	77 891	E 171 титаниев двуоксид (и примесите му с мика)			E 171
22	77 947
23	75 170	гуанинова или перлена есенция
24 (бели 9) алуминиеви, цинкови, магнезийни и калциеви стеарини
25		E 150 карамел			E 150

(1) Тези вещества могат да бъдат ползвани поотделно или в комбинация, при условие че сборът от съотношенията на нивата на всяко от тях в козметичния продукт на максимално разрешеното ниво за тях не надвишава 2.

(2) Тези вещества могат да бъдат ползвани поотделно или в комбинация, при условие че сборът от съотношенията на нивата на всяко от тях в козметичния продукт на максимално разрешеното ниво за тях не надвишава 1.

(3) Тези вещества могат да бъдат ползвани поотделно или в комбинация, при условие че сборът от съотношенията на нивата на всяко от тях в козметичния продукт на максимално разрешеното ниво за тях не надвишава 2.

(4) Сборът от двата хидроксида, изразен чрез теглото на натриев хидроксид.

(5) Тези вещества могат да бъдат ползвани поотделно или в комбинация, при условие че сборът от съотношенията на нивата на всяко от тях в козметичния продукт на максимално разрешеното ниво за тях не надвишава 2.

(6) Тези вещества могат да бъдат ползвани поотделно или в комбинация, при условие че сборът от съотношенията на нивата на всяко от тях в козметичния продукт на максимално разрешеното ниво за тях не надвишава 2.

(7) Тези оцветители могат да се използват и в козметични продукти влизащи в допир с други части на тялото.

(8) За някои оцветители се предвиждат специални ограничения отнасящи се до приложението им (буквата r), включена в съответния ред за приложението означава, че въпросния оцветител е забранен за употреба при производство на козметични продукти, които влизат в допир с меките тъкани на очите, особено при гримове и почистители на гримове) или до максимално допустимата им концентрация посочена в проценти.

(9) Допуска се също така употребата на утайки или соли на тези оцветители, когато не са забранени по реда на приложение II или не са изключени по реда на приложение V от настоящата директива.

(10) Оцветители с номер предхождан от буквата „E“ следва съобразно Директивите на ЕИО от 1962 относно храни и оцветители да изискванията им за чистота.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ 1

СПИСЪК НА ВРЕМЕННО РАЗРЕШЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Референтен номер	Вещество	Ограничения			Начин на употреба и предпазни мерки, които следва да се отпечатват на етикета
Референтен номер	Вещество	поле на приложение и/или употреба	максимално допустима концентрация в завършения козметичен продукт	други ограничения и изисквания
а	б	в	г	д	е
1	Метанол	денатурант за етанолов и изопропилов алкохол	5 % изчислен в проценти етанолов и изопропилов алкохол
2	Тиомерзал (*)	само като консервант за грим за очи	0,007 % измерени като hg. При смесване с други живачни съставки разрешени по настоящата директива, общата концентрация на hg не може да надминава 0,007 %		съдържа тиомерзал (*)
3	Фенилживачни съставки	горното	горното		съдържа фенилживачни съставки
4	Хлороформ	пасти за зъби	4 %
5	2,3-двухидроксипропил 4-аминобензол		5 %		съдържа 2,3-двухидроксипропил 4 аминобензол
6	Хинолиноктол и дву(октохидрохинолин)сулфат		0,3 % в основи	Да не се употребява в продукти прилагани след слънчеви бани. Да не се употребява в бебешки талкови пудри.	Да не се употребява за бебета.

Референтен номер	Вещество	Ограничения			Начин на употреба и предпазни мерки, които следва да се отпечатват на етикета
Референтен номер	Вещество	поле на приложение и/или употреба	максимално допустима концентрация в завършения козметичен продукт	други ограничения и изисквания
а	б	в	г	д	е
7	Амониев монофлуорофосфат	продукти за хигиена на устата	0,15 % изчислени за флуор при смеси с други флуорни съставки допустими по настоящото приложение, като общата концентрация на флуор не надхвърля 0,15 %		съдържа амониев монофлуорофосфат
8	Натриев монофлуорофосфат	горното	0,15 % горното		съдържа натриев монофлуорофосфат
9	Калиев монофлуорофосфат	горното	0,15 % горното		съдържа калиев монофлуорофосфат
10	Калциев монофлуорофосфат	горното	0,15 % горното		съдържа калциев монофлуорофосфат
11	Калциев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа калциев флуорид
12	Натриев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа натриев флуорид
13	Калиев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа калиев флуорид
14	Амониев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа амониев флуорид
15	Алуминиев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа алуминиев флуорид
16	Калаев флуорид	горното	0,15 % горното		съдържа калаев флуорид

Референтен номер

Вещество

Ограничения

Начин на употреба и предпазни мерки, които следва да се отпечатват на етикета

поле на приложение и/или употреба

максимално допустима концентрация в завършения козметичен продукт

други ограничения и изисквания

Хексадецило-триметило-амониев флуорид

горното

0,15 %

горното

съдържа хексадецило-триметило-амониев флуорид

3-(n-хексадецил-n-2-хидроксиетиламониев) двупропил (2-хидроксиетил) амониев дифлуорид

горното

0,15 %

горното

съдържа 3-(n-хексадецил-n-2-хидроксиетиламониев) двупропил (2-хидроксиетил) амониев дифлуорид

NN′N′-3(полиоексиетилен)-N-хексадецилпропилендиамин двухидрофлуорид

горното

0,15 %

горното

съдържа NN′N′-3(полиоексиетилен)-N-хексадецилпропилендиамин двухидрофлуорид

Октадецило-амониев флуорид

горното

0,15 %

горното

съдържа октадецило-амониев флуорид

Натриев флуоросиликат

горното

0,15 %

горното

съдържа натриев флуоросиликат

Калиев флуоросиликат

горното

0,15 %

горното

съдържа калиев флуоросиликат

Амониев флуоросиликат

горното

0,15 %

горното

съдържа амониев флуоросиликат

Магнезиев флуоросиликат

горното

0,15 %

горното

съдържа магнезиев флуоросиликат

Сафрол

100 ppm

1,3-дву(хидроксиметил) имидозолидин-2-сяра

Препарати за коса

а) до 2 %

а) забранен за съставка в аерозоли

а) съдържа 1,3-дву(хидроксиметил) имидозолидин-2-сяра

б) от 2 до 8 %

б) горното

—	Внимателно измийте косите си след употреба

—	съдържа 1,3-дву(хидроксиметил) имидозолидин-2-сяра

1,3-дву(хидроксиметил) -3-серокарбамид

горното

6 %

горното

—	Внимателно измийте косите си след употреба

—	съдържа 1,3-дву(хидроксиметил) -3-серокарбамид

Хидроксиметил-2-серокарбамид

горното

6 %

горното

—	Внимателно измийте косите си след употреба

—	съдържа хидроксиметил-2-серокарбамид

1-Хидроксиметилимидазолидин-2-сяра

горното

6 %

горното

—	Внимателно измийте косите си след употреба

—	съдържа 1-хидроксиметилимидазолидин-2-сяра

1-Мономорфолинометил-2-серокабамид

горното

6 %

горното

—	Внимателно се измийте след употреба

—	съдържа 1-Мономорфолинометил-2-ссерокабамид

1,3дву(Морфолинометил)-2-серокарбамид

горното

6 %

горното

—	Внимателно измийте косите си след употреба

—	съдържа 1,3дву(Морфолинометил)-2-серокарбамид

1,1,1,-Трихлороетан

(метилов хлороформ)

разтвор за аерозоли

35 %

смесване с двухлорометан, като общото съдържание не надвишава 35 %

не пръскайте върху пламък или възпламенителен материал

Трибромосолициланилиди

(т.е. трибромцалан (*))

сапуни

1 %

съдържа трибромосолициланилид

ЧАСТ 2

СПИСЪК НА ВРЕМЕННО РАЗРЕШЕНИТЕ ОЦВЕТИТЕЛИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ СЪДЪРЖАТ В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ ВЛИЗАЩИ В ПРЯК КОНТАКТ С МЕКИТЕ ТЪКАНИ СЪОБРАЗНО ЧЛЕН 5 (1) (2) (3)

а) Червени

Референтен номер	Номер на цвета по индекса	Номер на оцветителя съобразно на Директивите на ЕИО от 1962 г.относно оцветители на храни или за други цели (4)	Ограничения
Референтен номер	Номер на цвета по индекса		приложение	максимално допустима концентрация	условия за чистота (4)
1	12 120
2	12 350
3	12 385
4	14 700		R
5	15 500 15 500 (Ba)		употребата на базалти е забранена за червила
6	15 585 (Ba)
7	15 620
8	15 800
9	16 035
10	26 100
11	27 290
12	45 160
13	75 480
14	75 580

б) Оранжеви и жълти

1	18 965
2	45 340
3	47 000	R

в) Зелени и сини

Референтен номер	Номер на цвета по индекса	Номер на оцветителя съобразно на Директивите на ЕИО от 1962 г.относно оцветители на храни или за други цели	Ограничения
Референтен номер	Номер на цвета по индекса		приложение	максимално допустима концентрация	условия за чистота
1	42 040
2	42 140
3	42 170
4	42 735
5	44 040
6	44 045
7	59 040
8	61 554
9	62 085
10	77 288				без хромирани йони
11	77 289				горното
12	77 520
13	74 160

г) Виолетови, кафяви, черни и бели

1	20 170
2	27 755	E 152	E 152
3	42 580
4	45 190
5	77 019
6	77 163	бисмутов хлороксид (и смесите му с мика)
7	77 265
8	77 718

ЧАСТ 3

(А) СПИСЪК НА ВРЕМЕННО РАЗРЕШЕНИТЕ ОЦВЕТИТЕЛИ ЗА КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ, КОИТО НЕ ВЛИЗАТ В ПРЯК КОНТАКТ С МЕКИТЕ ТЪКАНИ

Червени

12 310, 12 335, 12 420, 12 430, 12 440, 16 140, 16 155, 16 250, 17 200, 18 000, 18 050, 18 055, 18 065, 26 105, 45 100, 50 240, Е 121

Оранжеви и жълти

11 680, 11 710, 13 065, 15 575, 16 23018 690, 18 736, 18 745, 19 120, 19 130, 21 230, 71 105

Сини и зелени

10 006, 10 020, 42 045, 42 050, 42 080, 42 755, 44 025, 62 095, 62 550, 63 000, 71 255, 74 100, 74 220, 74 350, алфаалфа-дву(5-бромо-4-хидроксид-6метил-м-куменил)метилобензин-2, алфа-султин, алфаалфа -дву(3,5-двубромо-4-хидроксид-окситолили)метилобензин, алфа-султин, 1,4-дву(бутиламино)антрахин

Виолетови, кафяви, черни и бели

12 010, 12 196, 12 480, 16 580, 27 905, 42 555, 42 571, 43 625, 46 500, 51 319, 61 710, 61800, натриев 2,4-двуамино-азотобензиносулфит и пет свързани с него оцветители (кафяви FK), алфа-(5-бромо-6хидроксил-м-толил)-алфа-(3-бромо-5-метил-4-оксоцилоик-2,5-двунилидин)метилобензин-2-сярна киселина

(Б) СПИСЪК НА ВРЕМЕННО РАЗРЕШЕНИТЕ ОЦВЕТИТЕЛИ ЗА КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ, КОИТО НЕ ВЛИЗАТ В ПРЯК КОНТАКТ С МЕКИТЕ ТЪКАНИ

Червени

11 210, 12 090, 12 155, 12 170, 12 315, 12 370, 12 459, 12 460, 13 020, 14 895, 14 905, 16 045, 16 180, 18 125, 18 130, 24 790, 27 300, 27 306, 28 160, 45 220, 60 505, 60 710, 62 015, 73 300

Оранжеви и жълти

11 720, 11 725, 11 730, 11 765, 11 850, 11 855, 11 860, 11 870, 12 055, 12 140, 12 700, 12 740, 12 770, 12 790, 13 900, 14 600, 15 970, 15 975, 18 820, 18 900, 19 555, 21 090, 21 096, 21 100, 21 108, 21 110, 21 115, 22 910, 25 135, 25 220, 26 090, 29 020, 40 215, 40 640, 41 000, 45 376, 47 035, 48 040, 48 055, 56 205, 4-(3-хлорфенилазон)-3-хидриксид-2 нафт-0-анизидин, тринатрий 3 3-хидроксипирен-5,8,10-трисулфонат

Сини и зелени

10 025, 26 360, 42 052, 42 085, 42 095, 42 100, 50 315, 50 320, 50 400, 50 405, 51 175, 52 015, 52 020, 52 030, 61 505, 61 585, 62 045, 62 100, 62 105, 62 125, 62 130, 62 500, 62 560, 63 010, 64 500, 74 180

Виолетови, кафяви, черни и бели

12 145, 14 805, 15 685, 17 580, 20 285, 20 470, 21 010, 25 410, 30 045, 30 235, 40 625, 42 510, 42 520, 42 525, 42 535, 42 650, 48 013, 57 020, 60 730, 61 100, 61 105, 61 705, 62 030, 63 165, 63 615

(1) Тези оцветители могат да се използват и в козметични продукти влизащи в допир с други части на тялото.

(2) За някои оцветители се предвиждат специални ограничения отнасящи се до приложението им (буквата о) включена в съответния ред за приложението означава, че въпросния оцветител е забранен за употреба при производство на козметични продукти, които влизат в допир с меките тъкани на очите, особено при гримове и почистители на гримове) или до максимално допустимата им концентрация посочена в проценти.

(3) Допуска се също така употребата на утайки или соли на тези оцветители, когато не са забранени по реда на приложение ii или не са изключени по реда на приложение v от настоящата директива.

(4) Оцветители с номер предхождан от буквата „Е“ следва съобразно Директивите на ЕИО от 1962 г. относно храни и оцветители да изпълняват изискванията им за чистота.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА ВЕЩЕСТВАТА, ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ОБХВАТА НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

1. Оловен оцет (за употреба само и единствено в продукти за коса).

2. Хексахлорофин [Hexachlorophene] (*) (за всички останали начини на употреба освен посочените в част 1 на приложение III).

3. Хормони

а)

—

естрон,

—	естрадиол и етерите му,

—	естриол и етерите му;

б)

—	прогестерон,

—	етистерон [ethisterone] (*).

4. Р-Фенилонедиамин и солите му.

5. Стронций и солите му, с изключение на използваните в оцветители, описани в част 2 на приложение III и части 2 и 3 на приложение IV.

6. Цирконий и производните му.

7. Тиомерзал [Thiomersal] (*) и фениложивачни съставки (за употреба като консерванти в концентрати шампоани и кремове съдържащи други набухватели от йони, като последните правят всички останали консерванти излишни. Максимално допустима концентрация 0,003 % изчислени като hg.).

8. Лидокаин [Lidocaine] (*).

9. Тиротрицин [Tyrothricin] (*).

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

147

31977L0536

L 220/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на селскостопанските или горските колесни трактори

(77/536/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, които тракторите трябва да удовлетворяват по силата на националното законодателство, се отнасят, наред с другото, за защитните конструкции при преобръщане, както и за тяхното закрепване към трактора;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или на мястото на съществуващото законодателство, в частност с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на селскостопанските или горските колесни трактори (3), да се прилага за всеки тип трактор;

като има предвид, че съгласуваната процедура за типово одобрение за компонент на защитните конструкции при преобръщане, както и на тяхното закрепване към трактора, дава възможност на всяка държава-членка да следи за спазването на общите изисквания за конструкция и изпитания и да уведомява останалите държави-членки за направените констатации, като изпраща копие от сертификата за типово одобрение за компонент, изготвено за всеки тип защитна конструкция при преобръщане, както и за нейното закрепване към трактора; като има предвид, че полагането на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички конструкции, произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези конструкции в останалите държави-членки;

като има предвид, че общите изисквания за други елементи и характеристики на защитната конструкция при преобръщане, в частност по отношение на размерите, вратите, безопасните стъкла, предотвратяване на продължителното търкаляне в случай на преобръщане на трактора и защитата на пътниците, ще бъдат приети впоследствие;

като има предвид, че съгласуваните изисквания имат за основна цел да осигурят безопасността на движението по пътищата, както и безопасността на труда в цялата Общност; като има предвид, че за целта е необходимо, що се отнася до тракторите, предмет на настоящата директива, да се въведе задължението да бъдат оборуд вани със защитна конструкция при преобръщане;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно тракторите включва взаимно признаване между държавите-членки на проверките, извършени от всяка една от тях, на базата на общи изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип защитна конструкция при преобръщане и за нейното закрепване към трактора, ако същите отговарят на изискванията за изработка и на изпитанията, съдържащи се в приложения I, II, III, IV и V.

2. Държавата-членка, издала типовото одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 2

Държавите-членки предоставят на производителя на трактора или на производителя на защитната конструкция при преобръщане, както и на нейното закрепване към трактора, или на техните представители знак за типово одобрение на ЕИО в съответствие с образеца, посочен в приложение VI по отношение на всеки тип защитна конструкция при преобръщане, както и на нейното закрепване към трактора, който те одобряват съгласно член 1.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитни конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компонент съгласно член 1, и други конструкции.

Член 3

1. Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане, както и на тяхното закрепване към трактора, на основания, свързани с тяхната изработка, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Независимо от това, държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако същите показват систематично несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка в едномесечен срок изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копие от удостоверенията за типово одобрение за компонент, чийто образец е даден в приложение VII, попълнени за всеки тип защитна конструкция при преобръщане, който те са одобрили или са отказали да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компонент установи, че голяма част от защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване към трактора, носещи същия знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на одобрения тип, тя взема необходимите мерки, за да се гарантира съответствието на производството с одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на останалите държави-членки за взетите мерки, които в случаите, когато има сериозни и повтарящи се несъответствия, могат да достигнат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Посочените органи вземат същите мерки, ако са били уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие.

2. Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно в едномесечен срок за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент и за основанията за всяка такава мярка.

Член 6

Всяко решение за отказ или за отнемане на типово одобрение за компонент за защитни конструкции при преобръщане, както и за тяхното закрепване към трактора, или за забрана за пускане на пазара или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. То се съобщава на заинтересованата страна, като се посочват и процедурите за обжалване съгласно действащото в държавите-членки законодателство и сроковете за подаване на жалби.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение по отношение на трактор на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване към трактора, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те отговарят на предписанията, посочени в приложение VIII.

Член 8

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване към трактора, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те отговарят на предписанията, посочени в приложение VIII.

Член 9

Настоящата директива се прилага за тракторите, определени в член 1 от Директива 74/150/ЕИО, имащи следните характеристики:

—	просвет под задния мост не по-голям от 1 000 мм,

—	фиксирана или регулируема колея на един от задвижващите мостове не по-малка от 1 150 мм,

—	възможност за поставяне на многоточкова навесна система за съчленяване на машини и теглителна греда,

—

маса в границите между 1,5 и 4,5 тона, отговаряща на масата на трактор в ненатоварено състояние, съгласно определението в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО, включително монтираната защитна конструкция в съответствие с настоящата директива и препоръчания от производителя максимален размер гуми.

Член 10

В рамките на типовото одобрение на ЕИО всеки трактор, визиран в член 9, трябва да е оборудван със защитна конструкция при преобръщане, която отговаря на предписанията в приложения I, II, III и IV.

Член 11

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес, на изискванията от приложенията към настоящата директива, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 12

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок до осемнадесет месеца, считано от датата на нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

W. RODGERS

(1) ОВ С 76, 7.4.1975 г., стр. 37.

(2) ОВ С 263, 17.11.1975 г., стр. 58.

(3) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Условия за типово одобрение на ЕИО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Условия за изпитания на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване за тракторите

ПРИЛОЖЕНИЕ III:

Процедури на изпитания

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

Фигури

ПРИЛОЖЕНИЕ V:

Образец на протокола от изпитанието

ПРИЛОЖЕНИЕ VI:

Маркировки

ПРИЛОЖЕНИЕ VII:

Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII:

Условия за типово одобрение на ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ:

Образец на приложение към сертификат за типово одобрение на ЕИО за трактор по отношение на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане, както и на тяхното закрепване към трактора

ПРИЛОЖЕНИЕ I

УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1. Защитна конструкция при преобръщане (безопасна кабина или рама) са структурите, монтирани на трактор, чиято основна цел е да избегне или да ограничи рисковете за водача, вследствие на преобръщане на трактора при нормалната му употреба.

1.2. Структурите, посочени в точка 1.1, се характеризират с факта, че в случай на преобръщане, те осигуряват свободно пространство вътре в тях с достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.

2. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

2.1. Всяка защитна конструкция при преобръщане, както и нейното закрепване към трактора, трябва са проектирани и изработени така, че да изпълнява основната цел, посочена в точка 1.

2.2. Това изискване трябва да се провери чрез един от двата метода за изпитване, описани в приложение III. Изборът на метода се прави съобразно масата на трактора, в зависимост от следните критерии:

—	за трактори, чиято маса е в границите, определени в член 9, методът, описан в приложение III, буква „Б“,

—	за трактори, чиято маса е по-голяма от 1,5 тона и по-малка от 3,5 тона, методът, описан в приложение III, буква „А“.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция при преобръщане, или от съответните им представители.

3.2. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните подробности:

—	чертеж, с отбелязан мащаб или с указани основни размери на цялостната защитна конструкция при преобръщане. Този чертеж, в частност, трябва да показва подробно компонентите за монтиране,

—	снимки отстрани и отзад, показващи подробности по монтирането,

—

кратко описание на защитната конструкция при преобръщане, включващо типа конструкция, системите за монтиране към трактора и, при необходимост, детайлите на облицовката, начините на достъп и възможностите за евакуация, детайлите на вътрешната тапицерия и облицовка и конструктивни особености за предотвратяване на непрекъснатото люлеене на кабината и детайлите на системата за отопление и вентилация,

—	данни за материалите, използвани в основните части, включително закрепващите скоби и болтове (виж приложение V).

3.3. Представителен за типа трактор, за който е предназначена защитната конструкция, се представя на техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитанията за типово одобрение за компонент. Този трактор е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

3.4. Притежателят на типово одобрение на ЕИО за компонент може да поиска то да бъде разширено с други типове трактори. Компетентният орган, който е предоставил първоначалното типово одобрение на ЕИО за компонент, предоставя исканото разширение, ако одобрената защитна конструкция при преобръщане и типът или типовете трактори, за които е поискано разширение на първоначалното типово одобрение на ЕИО за компонент, отговарят на следните условия:

—	масата на ненатоварения трактор, определена в точка 1.3 от приложение II, не превишава с повече от 5 % еталонната маса, използвана при изпитанието,

—	начинът на закрепване и точките на монтиране на трактора са идентични,

—	всички компоненти като калници или предпазен кожух на двигателя, които могат да служат за опора на защитната конструкция при преобръщане, са идентични,

—	местоположението на седалката не е изменено.

4. ОБОЗНАЧЕНИЯ

Всяка защитна конструкция при преобръщане, съответстваща на одобрения тип, трябва да носи следните обозначения:

4.1.1. търговска или производствена марка;

4.1.2. знак за типово одобрение за компонент, съответстващ на образеца в приложение VI;

4.1.3. сериен номер на защитната конструкция;

4.1.4. марка и тип(ове) трактор(и), за които е предназначена защитната конструкция.

4.2. Всички тези обозначения трябва да са дадени на табелката.

4.3. Обозначенията трябва да са положени по такъв начин, че да са видими, четливи и незаличими.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ, КАКТО И НА ТЯХНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРА

1. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

1.1. Цел на изпитанието

Проведените с помощта на специални съоръжения изпитания, са предназначени да симулират натоварванията в случай на обръщане на трактора, на които е подложена защитната конструкция при преобръщане. Тези изпитания, описани в приложение III, трябва да позволят да се оцени якостните качества на защитната конструкция, а при преобръщане, и на нейното закрепване към трактора.

1.2. Подготовка на изпитанието

1.2.1. Защитната конструкция при преобръщане трябва да бъде изпитана на типа трактор, за който е конструирана. Тя трябва да е закрепена към трактора в съответствие с инструкциите на производителя на трактора и/или на производителя на защитната конструкция при преобръщане.

1.2.2. За изпитанията, тракторът трябва да е снабден с всички компоненти на серийното производство, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане или пък са необходими за провеждането на изпитването за якостните качества.

Компонентите, които могат да доведат до непредвидени случаи в свободната зона, трябва също да са разположени по такъв начин, че да може да се провери дали условията на точка 4.1 от настоящото приложение са спазени.

1.2.3. Изпитанията трябва да се провеждат при трактор в спряно състояние.

1.3. Маса на трактора

Претеглената маса W на трактора, използвана във формулите (виж приложения III А и III Б) за пресмятане на височината на падане на махалото и силата на смачкване, трябва да бъде най-малко определената в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО (т.е. изключваща допълнително оборудване, но включваща охладителна течност, масла, гориво, инструменти и водач), плюс масата на защитната конструкция, а при преобръщане и минус 75 кг. Не се вземат предвид допълнителни предни и задни маси за увеличаване на теглото, баласта в гумите, съчленено оборудване, монтирана екипировка и всякакви специализирани конструкции.

2. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ

2.1. Тегло на махалото

2.1.1.

Тежестта е окачена на две вериги или стоманени въжета за ролки, отстоящи най-малко на 6 м от земната повърхност. Предвижда се начин за независимо регулиране на височината на окачване на тежестта и на ъгъла между тежестта и веригите или стоманените въжета, на които е окачена.

2.1.2.

Тежестта е 2 000 ± 20 кг, без да се отчита масата на веригите или въжетата, която от своя страна не трябва да превишава 100 кг. Дължината на страните на ударната повърхност трябва да е 680 ± 20 мм (виж приложение IV, фигура 4). Тежестта е запълнена по такъв начин, че местоположението на центъра на тежестта да бъде постоянно.

2.1.3.

Предвиждат се средства за изтегляне на тежестта назад, като махало, до определената за всяко изпитване височина. Бързо освобождаваща конструкция трябва да позволи на тежестта да се залюлее надолу, без да се променя наклонът ѝ към веригите или стоманените въжета, които я държат.

2.2. Опори на махалото

Точките на окачване на махалото трябва да се фиксират неподвижно, така че преместването им в която и да е посока да не превишава 1 % от височината на падане.

2.3. Анкерно закрепване

2.3.1. Тракторът трябва да се фиксира към земната повърхност посредством ограничаване и обтягащи средства към релсите на пода, неподвижно закрепени към устойчива бетонна основа. Релсите са разположени на подходящо разстояние, за да се позволи анкерното закрепване на трактора в съответствие с приложение IV, фигури 5, 6 и 7. При всяко от изпитанията, колелата на трактора и стойките, използвани за подпиране на мостовете, трябва да стъпват на основа, която да не е от бетон.

2.3.2. Отделно от обтягащите средства и закрепването към релсите на пода, тракторът трябва да се фиксира със стоманено въже с точно определен размер.

Това стоманено въже може да е с всякакви съставни снопчета с кръгло сечение, състоящи се от отделни стоманени нишки и конструкция 6 х 19 в съответствие с ISO 2408. Номиналният диаметър на въжето е 13 мм.

2.3.3. Централната ос на шарнирен трактор трябва да е подпряна и фиксирана, както се изисква за преден, заден и страничен удар и за изпитанията за смачкване, и трябва да е допълнително подпряна от едната страна при страничния удар. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това прави по-удобно закрепването на съответните стоманени въжета.

2.4. Подпора на колелото и греда

2.4.1.

За подпора на колелото по време на страничния удар се използва греда в съответствие с приложение IV, фигура 7.

2.4.2.

Греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 мм се закрепва към пода, за да подпре гумите от противоположната страна на удара в съответствие с приложение IV, фигури 5, 6 и 7.

2.5. Подпори и фиксиране при шарнирен трактор

2.5.1.

При шарнирните трактори се предвижда използването на допълнителни подпори и фиксиране. Тяхната цел е да подсигурят секцията на трактора, върху която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, да бъде така неподвижна, както при нешарнирните трактори.

2.5.2.

Допълнителни специфични подробности за изпитанията за удар и за смачкване са дадени в приложение III.

2.6. Конструкция за смачкване

Конструкцията, както е показано в приложение IV, фигура 8, трябва да може да упражнява низходяща сила върху защитната конструкция при преобръщане, посредством твърда греда с широчина 250 мм, свързана с механизъм за прилагане на натоварването посредством универсални шарнирни връзки. Мостовете трябва да са подпрени с подходящи стойки, така че гумите на трактора да не поемат силата на смачкване.

2.7. Измервателна апаратура

2.7.1.

За изпитанията, предвидени в приложение III, точки А и Б, трябва да се използва конструкция, в която на хоризонтален прът е здраво закрепена подвижна триеща втулка за измерване на разликата между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация по време на изпитването за страничен удар.

2.7.2.

За изпитанията, предвидени в приложение III, точка А, измервания се правят след лабораторните изпитания, за да се установи дали някоя част от защитната конструкция е навлязла в зоната на просвета, описана в точка 2 от приложение III, точка А.

2.7.3.

За изпитанията, описани в приложение III, точка Б, трябва да се предвиди екипировка, която може да включва фотоапаратура, за да се установи и регистрира дали след провеждането на изпитанията, някоя част от защитната структура, през време на тези изпитания, е проникнала или влязла в контакт със зоната на просвета, описана в точка 2 от приложение III, точка Б.

2.8. Допустими отклонения в измерванията

Провежданите по време на изпитанията измервания се правят със следните допустими отклонения:

2.8.1. линейни размери, измерени по време на изпитването (с изключение на точка 2.8.2), размери на защитната конструкция и на трактора, зона на просвета и деформации на гумите, закрепвани за земната повърхност при изпитанията за удар: ± 3 мм;

2.8.2. височина на падане на махалото, установявана за изпитанията за удар: ± 6 мм;

2.8.3. измерена маса на трактора: ± 20 кг;

2.8.4. приложено натоварване при изпитанията за смачкване: ± 2 %;

2.8.5. ъгъл на веригите или въжетата, които понасят тежестта в точката на удара: ± 2o.

3. ИЗПИТАНИЯ

3.1. Общи изисквания

3.1.1. Последователност на изпиванията

3.1.1.1. Списъкът и последователността на изпитанията са, както следва. Номерата на точките са тези от приложение III, точка А и Б, в които са описани различни изпитания:

1. Удар в задната част:	1.1,
2. Изпитание за смачкване на задната част:	1.4,
3. Удар на предната част:	1.2,
4. Удар отстрани:	1.3,
5. Изпитание за смачкване на предната част:	1.5.

3.1.1.2. Ако по време на изпитанието, една или повече части от закрепващото оборудване се преместят или счупят, изпитването трябва да започне отначало.

3.1.1.3. По време на изпитанието, не се разрешават нито ремонти, нито регулирания на трактора или на защитната конструкция при преобръщане.

3.1.1.4. По време на изпитанието, скоростната кутия на трактора трябва да е в неутрално положение, а спирачките не трябва да са задействани.

3.1.2. Ширина на колелата

Ширината на колеята на задните колела трябва да е избрана така, че доколкото е възможно по време на изпитанието, гумите да не служат за опора на защитната конструкция при преобръщане.

3.1.3. Демонтиране на компоненти, които не създават непредвидени случаи

Всички компоненти на трактора и на защитната конструкция при преобръщане, които като цели възли представляват защита за водача, включително защита от метеорологичните фактори, се доставят с трактора, който трябва да бъде подложен на изпитанието. Допустимо е да се свалят предните, страничните и задните прозорци от безопасно стъкло или подобен материал и всички сваляеми панели, прибори и принадлежности, които нямат отношение към укрепването на конструкцията и които не могат да създадат непредвидени случаи при преобръщане.

3.1.4. Насочване на ударите

Страната на трактора, която понася страничния удар, трябва да бъде тази, която може да поддаде на най-голяма деформация. Ударът в задната част трябва да се нанесе по най-отдалечения от страничния удар ъгъл, а ударът в предната част, по най-близкия до страничния удар ъгъл.

3.1.5. Налягане и деформации на гумите

Гумите трябва да са без воден баласт. Налягането и деформацията на гумите при фиксирането на трактора за различните изпитания трябва да отговарят на следната таблица:

	Налягане на гумите (bar)				Деформация (мм)
	Радиални гуми		Диагонални гуми		Предни	Задни
	Предни	Задни	Предни	Задни	Предни	Задни
Трактор с четири водещи колела, предни и задни колела с един и същ размер	1,20	1,20	1,00	1,00	25	25
Трактор с четири водещи колела, предни колела, по-малки от задните	1,80	1,20	1,50	1,00	20	25
Трактор с две водещи колела	2,40	1,20	2,00	1,00	15	25

4. ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Приема се, че защитна конструкция при преобръщане, подложена на типово одобрение на ЕИО за компонент, удовлетворява изискванията, по отношение на якостните качества, ако изпълнява следните условия:

4.1.1. да няма пукнатини и счупвания като описаните в точка 3.1 от приложение III, точки А и Б;

4.1.2. за изпитанията по приложение III, точка А: никоя част от зоната на просвет не трябва да е извън защитната конструкция при преобръщане;

За изпитанията по приложение III, точка Б: защитната конструкция при преобръщане не трябва да навлиза в зоната на просвет по време на което и да е изпитване за удар или за смачкване и никоя част от зоната на просвет не трябва да е извън защитната конструкция при преобръщане, съгласно точка 3.2 от приложение III, точка Б;

4.1.3. за изпитанията по приложение III, точка А: разликата между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация, съгласно точка 3 от приложение III, точка А, да не надвишава 15 см;

За изпитания по приложение III, точка Б: разликата при страничния удар между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация съгласно точка 3.3 от приложение III, точка Б, да не надвишава 25 см.

4.2. Не трябва да има друг компонент, представляващ особен риск за водача, например тип стъкло, което може да представлява опасност при счупване, недостатъчна тапицерия на покрива или на мястото, където водачът рискува да се удари.

5. ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО

Протоколът за изпитването се прикрепва към сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, посочено в приложение VII. Образец на протокола е даден в приложение V. Протоколът трябва да включва:

5.1.1. общо описание на формата и конструкцията на защитната конструкция при преобръщане, включващо материали и закрепвания, габаритни размери на трактора с монтирана защитна конструкция, основни вътрешни размери, минимално свободно разстояние около волана, отстояние на волана от страните на защитната конструкция в напречната равнина, височина на покрива на защитната конструкция над седалката или референтната точка на седалката и височина над стъпенките за краката, ако има такива, уточнения относно нормалния начин за влизане и излизане и възможностите за евакуация, както са определени от конструкцията на защитната конструкция; и накрая, подробности относно отоплителната система и, при необходимост, на вентилационната система;

5.1.2. уточнения относно всякакви специфични конструктивни особености като средства за предотвратяване на непрекъснатото люлеене на трактора;

5.1.3. кратко указване на всяка вътрешна изолация или тапицерия, предназначена да сведе до минимум нараняванията по главата и раменете или да намали шума;

5.1.4. указване на типа предно стъкло и на остъкляването.

5.2. Протоколът трябва ясно да идентифицира типа на трактора (марка, тип, търговско описание и т.н.), използван при изпитанието, както и типовете трактори, за които е предназначена защитната конструкция при преобръщане.

5.3. При разширение на типовото одобрение на ЕИО за компонент с други типове трактори, протоколът трябва да съдържа точно позоваване на първоначалния протокол от типово одобрение на ЕИО за компонент и точни указания относно предписанията, визирани в приложение I, точка 3.4.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

А — МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ I

1. ИЗПИТАНИЯ ЗА УДАР И ЗА СМАЧКВАНЕ

1.1. Удар в задната част

1.1.1. Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане в момента, в който ударната страна на тежестта и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл 20° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай, ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при произшествие или при преобръщане на трактора може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на тежестта трябва е разположена на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция при преобръщане навътре във вертикалната равнина, минаваща през най-крайната горна част на върха на защитната конструкция и успоредна на средната надлъжната равнина на трактора.

Въпреки това, ако извивката в задната част на защитната конструкция при преобръщане започва на по-голямо разстояние от тази във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора (виж приложение IV, фигура 9).

При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част се закрепва стоманена плочка с подходяща дебелина и ширина и с дължина около 300 мм по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане.

1.1.2. Нешарнирният трактор трябва да се закрепи за земната повърхност посредством стоманени въжета. Точките на закрепване на стоманените въжета трябва да са приблизително на 2 м зад задния мост и на 1,5 м пред предния мост. Или точките на закрепване са разположени във вертикалната равнина, в която се премества центъра на тежестта на махалото или когато повече от едно анкерно закрепване създава резултатна сила в тази равнина, в съответствие с приложение IV, фигура 5.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да съответства на указанията на точка 3.1.5 от приложение II. След натягането на стоманените въжета, дървена греда с квадратно сечение и страна 150 мм трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

1.1.3. При шарнирни трактори двата моста трябва да се закрепят за земната повърхност. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за заден мост в приложение IV, фигура 5. Шарнирната точка тогава се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.1.4. Тежестта е изтеглена назад, така че височината на центъра на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Formula

където Н е височината на падане на махалото в милиметри, а W е масата на трактора, съгласно определението в приложение II, точка 1.3.

След това се освобождава тежестта, която удря защитната конструкция при преобръщане.

1.2. Удар в предната част

1.2.1. Тракторът трябва да е разположен така спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане в момента, в който ударната страна на тежестта и окачващите вериги или стоманени въжета сключват ъгъл от 20° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, защитната структура при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай сключват ъгъл от 20° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане на трактора при движение напред може първа да се удари в земната повърхност, т.е. обикновено това е горния преден ъгъл. Позицията на центъра на тежест на тежестта не трябва да е на повече от 80 мм от вертикалната равнина, успоредна на средната надлъжната равнина, минаваща през най-горния край в горната част на защитната конструкция.

Въпреки това, ако извивката в предната част на защитната конструкция при преобръщане започва на разстояние, по-голямо от 80 мм навътре във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора (виж приложение IV, фигура 9).

1.2.2. Нешарнирният трактор се закрепва за земната повърхност в съответствие с приложение IV, фигура 6. Точките на закрепване на стоманените въжета са разположени приблизително на 2 м зад задния мост и на 1,5 м пред предния мост.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да съответства на указанията в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета, дървена греда с квадратно сечение и страна 150 мм трябва да се набие плътно към задната част на задните колела и да се фиксира.

1.2.3. При шарнирни трактори двата моста трябва да се закрепят за земната повърхност. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за преден мост в приложение IV, фигура 6. Шарнирната точка тогава се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.2.4. Тежестта е изтеглена назад, така че височината на центъра на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Formula .

1.3. Удар в страничната част

1.3.1. Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или стоманените въжета са отвесни, освен ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална. В този случай, ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане на трактора може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Освен в случаите, когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще удари земната повърхност, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора, минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт.

1.3.2. При нешарнирните трактори мостът, който е неподвижен спрямо защитната конструкция при преобръщане, се закрепва откъм страната, която ще понесе удара. В случая на трактор с две водещи колела това обикновено е задния мост; това разположение е показано в приложение IV, фигура 7. Двете стоманени въжета за закрепване минават върху моста в началото на точките, които се намират точно под него, едното към точката на закрепване, намираща се приблизително на разстояние 1,5 м пред моста, и другото към точката на закрепване, намираща се приблизително на разстояние 1,5 м зад моста. Стоманените въжета са толкова опънати, че деформацията на гумата, граничеща с въжето в съответствие с изискванията на приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета, като подпора се поставя дървена греда срещу колелото, противоположно на тежестта и се фиксира към земната повърхност така, че да бъде плътно върху джантата на колелото по време на удара съгласно приложение IV, фигура 7. Дължината на гредата трябва да е така избрана, че след поставянето ѝ срещу колелото да сключва ъгъл от 30° ± 3° спрямо хоризонталата. Гредата трябва да е с дължина от 20 до 25 пъти дебелината ѝ, а ширината, два или три пъти дебелината ѝ. Двата моста трябва да се осигурят против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към земната повърхност до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе удара.

1.3.3. При шарнирни трактори, привързването трябва да е такова, че да фиксира неподвижно към пода секцията, носеща защитната конструкция както в случая на нешарнирен трактор.

Двата моста на шарнирния трактор се закрепват за земната повърхност. Мостът и колелата на секцията, върху която е монтирана защитната конструкция, се закрепват и подпират в съответствие с приложение IV, фигура 7. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се закрепва здраво към релсите върху земната повърхност. Шарнирната точка трябва да се подпре странично със закрепена към земната повърхност греда така, че да се получи същия ефект като при подпирането на задното колело и да се подсигури подпиране, подобно на постигнатото при нешарнирен трактор.

1.3.4. Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра на тежестта над точката на контакт със стойност е определена с формулата:

Formula .

1.4. Смачкване в задната част

Тракторът трябва да е разположен така в съоръжението, описано в приложение II, точка 2.6, и показано в приложение IV, фигури 8 и 10, че задният ръб на гредата да е над най-задната горна част на защитната конструкция и средната надлъжна равнина на трактора да се намира на половината разстояние между точките на прилагане на сила към гредата.

Под мостовете трябва да се поставят носещи подпори по такъв начин, че гумите да не понасят силата на смачкване. Прилаганата сила отговаря на удвоената маса на трактора съгласно определението в приложение II, точка 1.3.. Може да се наложи да се закрепи предната част на трактора.

1.5. Смачкване в предната част

1.5.1.

Извършва се изпитание, аналогично на изпитването за смачкване в задната част, с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция.

1.5.2.

В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция не издържи пълната сила на смачкване, силата трябва да се прилага до момента, в който покривът претърпи деформация, в резултат на която той съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция при преобръщане с разположената пред трактора част, способна да издържи масата на трактора при преобръщане. Тогава силата се премахва и тракторът се поставя на място така, че гредата да е върху тази част от покрива на защитната конструкция, която тогава ще може да издържи задната част на напълно преобърнат трактор в съответствие с приложение IV, фигура 10, и тогава отново се прилага пълната сила.

2. ЗОНА НА ПРОСВЕТ

2.1. За трактор, поставен върху хоризонтална повърхност, „зоната на просвет“ се определя от следните равнини:

—	хоризонтална равнина, разположена на 95 cм над натоварената седалка,

—	вертикална равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора и разположена на 10 см зад облегалката на седалката,

—	вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и минаваща на 25 см вляво от центъра на седалката,

—	вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и минаваща на 25 см вдясно от центъра на седалката,

—

наклонена равнина, в която лежи хоризонтална линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора, минаваща на 95 см над натоварена седалка и на 45 см (плюс възможното преместване на седалката напред и назад) пред облегалката на седалката. Тази наклонена равнина минава пред волана и най-близката ѝ точка отстои на 4 см от ръба на волана.

2.2. Облегалката на седалката се определя, без да се взема предвид наличието на тапицерия. Седалката трябва да е регулирана в крайно задно положение за нормално седящо управление на трактора и в най-високо положение, ако е възможна такава независима регулировка. Ако еластичното окачване на седалката е регулируемо, то трябва да е в средно положение и товарът върху него трябва да е 75 кг.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВЯТ

3.1. Счупвания и пукнатини

След всяко изпитание, всички конструктивни елементи и присъединяващи и закрепващи скоби към трактора, трябва да се проверяват за счупвания и пукнатини, като малките пукнатини по значимите части не се отчитат.

3.2. Зона на просвет

3.2.1.

След всяко изпитание, се проверява дали някоя част от защитната конструкция при преобръщане не е навлязла в зоната на просвет около седалката на водача съгласно определението в точка 2.

3.2.2.

Освен това се проверява дали някоя част от зоната на просвет излиза извън защитната конструкция. За тази цел, външна за защитата на конструкцията се счита всяка част от това пространство, която би влязла в контакт с равната земна повърхност при преобръщане на трактора на страната, от която е дошъл удара. В случая, трябва да се приеме, че са използвани най-малкия размер гуми и най-тясната регулировка на колелата, препоръчвани от производителя.

3.3. Максимална моментна деформация

При изпитването на страничен удар, се отчита разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина 950 мм над натоварената седалка. Единият край на пръта, описан в приложение II, точка 2.7.1, трябва да се закрепи към горната част на защитната конструкция при преобръщане, а другият край да минава през отвора на вертикална стойка. Местоположението на фрикционната втулка на пръта след провеждането на удара показва максималната моментна деформация.

3.4. Трайна деформация

След последното изпитване за смачкване, се отчита трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел, преди да започне изпитанието, трябва да се отчете положението на основните елементи на защитната конструкция спрямо седалката.

Б — МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ II

1. ИЗПИТАНИЯ ЗА УДАР И ЗА СМАЧКВАНЕ

1.1. Удар в задната част

1.1.1. Тракторът трябва да е разположен така спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл от 20° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай, ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай сключват ъгъл от 20° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при обръщане назад първа удря земята, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на тежестта трябва е разположена на една шеста от ширината на горната част на защитната конструкция при преобръщане навътре от вертикалната равнина, успоредна на средната равнина на трактора, минаваща в най-крайната част на горния ръб на защитната конструкция при преобръщане.

Въпреки това, ако извивката в задната част на защитната конструкция при преобръщане започва на по-голямо разстояние навътре от вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора (виж приложение IV, фигура 9).

При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част трябва да се закрепи стоманена плоча с подходяща дебелина и ширина и дължина около 300 мм по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане.

1.1.2. Шасито на нешарнирен трактор се закрепва за земната повърхност. Точките на закрепване на стоманените въжета са разположени приблизително на 2 м зад задния мост и на 1,5 м пред предния мост. Или точките на закрепване са разположени във вертикалната равнина, в която се премества центъра на тежестта на махалото при люлеенето му, а в случай на използване на повече от едно закрепване, трябва да се създаде резултатна сила в тази равнина в съответствие с приложение IV, фигура 5.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да бъде както е посочено в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета, дървена греда с квадратно сечение и страна 150 мм трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

1.1.3. При шарнирни трактори, двата моста трябва да се закрепят за земната повърхност. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за заден мост в приложение IV, фигура 5. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.1.4. Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра ѝ на тежест е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Formula или Formula

където:

Н= височината на падане в милиметри,

W= масата на трактора, съгласно определението в приложение II, точка 1.3,

L= максималното междуосие на трактора в милиметри,

I= инерционният момент на задния мост при свалени колела, в килограми за квадратен метър (кг/м2).

След това тежестта трябва да се освободи и да удари защитната конструкция при преобръщане.

1.1.5. Не се извършва удар в задната част в случай на трактор, при който най-малко 50 % от масата му по смисъла приложение II, точка 1.3, се поема от предния мост.

1.2. Удар в предната част

1.2.1. Тракторът трябва да е разположен така спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл от 20° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай, ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане при движение на трактора напред може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният преден ъгъл. Позицията на центъра на тежест на тежестта не трябва да е на повече от 80 мм от вертикалната равнина, успоредна на средната равнина, минаваща през най-горния край в горната част на защитната конструкция.

Въпреки това, ако извивката в предната част на защитната конструкция при преобръщане започва на разстояние, по-голямо от 80 мм навътре във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора (виж приложение IV, фигура 9).

1.2.2. Шасито на нешарнирен трактор трябва да се привърже към пода, както е посочено в приложение IV, фигура 6. Точките на закрепване на привързващите средства трябва да са на около 2 м след задния мост и на 1,5 м пред предния мост.

Привързващите средства трябва да са толкова натегнати, че деформацията на предните и задни гуми да бъде както е посочено в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета, дървена греда с квадратно сечение и страна 150 мм трябва да се набие плътно към задната част на задните колела и да се фиксира.

1.2.3. При шарнирни трактори, двата моста трябва да се закрепят за земната повърхност. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за преден мост в приложение IV, фигура 6. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.2.4. Тежестта е изтеглена назад така че височината на центъра и на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Formula .

1.3. Удар в страничната част

1.3.1. Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или стоманени въжена са отвесни, освен ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална. В този случай, ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра ѝ на тежест да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Освен в случаите, когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще удари земната повърхност, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора, минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт.

1.3.2. При нешарнирни трактори, мостът, който е неподвижен спрямо защитната конструкция при преобръщане, трябва да се закрепи откъм страната на удара. В случая на трактор с две водещи колела това нормално е задният мост, този случай е показан в приложение IV, фигура 7. Двете закрепващи въжета минават над моста в началото на точки, разположени директно под него, едното към точка на закрепване, разположена приблизително на разстояние 1,5 м пред моста, а другото към точка на закрепване, разположена приблизително на разстояние 1,5 м зад моста. Стоманените въжета са опънати, за да се получи деформация на гумата в съседство с въжето, в съответствие с указанията в приложение II, точка 3.1.5. След опъването, като опора се поставя дървена греда срещу колелото, противоположно на тежестта, и се фиксира за земната повърхност така, че да бъде плътно върху джантата на колелото по време на удара, както е показано в приложение IV, фигура 7. Дължината на гредата е избрана така че след поставянето ѝ срещу колелото, да сключва ъгъл от 30° ± 3° спрямо хоризонталата. Гредата има дължина от 20 до 25 пъти дебелината ѝ и е широка два или три пъти нейната дебелина. Двата моста се осигуряват против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към земната повърхност до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе удара.

1.3.3. Нешарнирните трактори трябва да се закрепят за земната повърхност така, че секцията, носеща защитната конструкция, да бъде здраво закрепена за земната повърхност като в случая на нешарниран трактор.

Двата моста на шарнирния трактор трябва да се закрепят за земната повърхност. Мостът и колелата на секцията, върху която е монтирана защитната конструкция, трябва да се привържат и подпрат, както е описано в приложение IV, фигура 7. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 мм и се привързва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани към релсите на земната повърхност. Шарнирната точка се подпира странично с греда, закрепена към земната повърхност така, че да се получи същия ефект като при подпирането на задното колело и да се подсигури подпиране като при нешарнирен трактор.

1.3.4. Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра на тежестта да е над точката на нанасяне на удара със стойност, определена с формулата:

Formula .

1.4. Смачкване в задната част

Тракторът е разположен в съоръжението, описано в приложение II, точка 2.6, и показано в приложение IV, фигури 8 и 10, така че задният ръб на гредата да е върху най-задната горна част от защитната конструкция, носеща натоварване и точките на прилагане на силите към гредата да са симетрично разположени спрямо средната надлъжна равнина на трактора.

Под мостовете се поставят носещи подпори по такъв начин, че гумите да не се натоварват от натиска. Прилаганата сила трябва да е равна на удвоената маса на трактора съгласно определението в приложение II, точка 1.3. Може да се наложи предната част на трактора да се закрепи към пода.

1.5. Смачкване в предната част

1.5.1.

Извършва се аналогично на изпитването за смачкване в задната част, с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция.

1.5.2.

В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция не издържа пълната сила на смачкване, силата трябва да се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да издържи масата на преобърнат трактор. Натоварването се премахва и тракторът се поставя отново така, че гредата да е върху тази част от покрива на защитната конструкция, която ще може да поддържа задната част на напълно преобърнат трактор в съответствие с приложение IV, фигура 10, и тогава отново се прилага пълната сила.

2. ЗОНА НА ПРОСВЕТ

2.1. Зоната на просвет е показана в приложение IV, фигура 3, и е определена спрямо вертикална референтна равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през референтната точка на седалката, описана в точка 2.3, и центъра на волана. Предполага се, че еталонната равнина се движи хоризонтално заедно със седалката и волана по време на ударите, но остава перпендикулярна на земната повърхност на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, ако тя е монтирана към трактора през еластични тампони.

В случай на регулируемо положение на волана, той трябва да е в нормално разположение при седящ водач.

Границите на зоната се определят, както следва:

2.2.1. вертикални равнини, разположени на 250 мм от двете страни на еталонната равнина и простиращи се на 300 мм над референтната точка на седалката;

2.2.2. успоредни равнини, простиращи се от горния ръб на равнините от точка 2.2.1 до максимална височина 900 мм над референтната точка на седалката и наклонени по такъв начин, че горният ръб на равнината от страната, по която е нанесен удара, да е на не по-малко от 100 мм от еталонната равнина;

2.2.3. хоризонтална равнина, разположена на 900 мм над референтната точка на седалката;

2.2.4. наклонена равнина, перпендикулярна на еталонната равнина и включваща точка на 900 мм над референтната точка на седалката и най-задната точка на седалката, включително окачването ѝ;

2.2.5. вертикална равнина, перпендикулярна на еталонната равнина, простираща се надолу от най-задната точка на седалката;

2.2.6. криволинейна повърхност, перпендикулярна на еталонната равнина, с радиус 120 мм, допирателен към равнините, визирани в точки 2.2.3 и 2.2.4;

2.2.7. криволинейна повърхност, перпендикулярна на еталонната равнина, с радиус 900 мм и простираща се напред на 400 мм от равнината, посочена в точка 2.2.3, на която е допирателна в точка, разположена 150 мм пред референтната точка на седалката;

2.2.8. наклонена равнина, перпендикулярна на еталонната равнина и пресичаща равнината, посочена в точка 2.2.7, в предната ѝ точка, минавайки на 40 мм от волана. В случай на високо разположен волан, тази равнина се замества от равнина, допирателна към цилиндричната повърхност, посочена в точка 2.2.7;

2.2.9. вертикална равнина, перпендикулярна на еталонната равнина и отстояща на 40 мм напред от волана;

2.2.10. хоризонтална равнина, минаваща през референтната точка на седалката.

2.3. Местоположение на седалката и референтна точка на седалката

2.3.1. За определянето на зоната на просвет в точка 2.1, седалката се разполага в най-задното положение на хоризонталния диапазон на регулировка. Тя се поставя в средно положение на вертикалния диапазон на регулировка, когато това е независимо от хоризонталната регулировка.

Референтната точка се получава с помощта на конструкцията, описана в приложение IV, фигури 1 и 2, и симулира натоварването, създавано от седящ човек. Уредът се състои от дъска, представляваща седалката, и други дъски за облегалката. Долната дъска за облегалката е шарнирно свързана на нивото на хълбочните гребени (А) и лумбалните прешлени (Б), като височината на шарнирната връзка (Б) е регулируема.

2.3.2. Еталонната точка се определя като точка от средната надлъжна равнина на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката и хоризонталната равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на дъската за седалката на 150 мм пред горепосочена допирателна.

2.3.3. В случай на регулируемо окачване на седалката в зависимост от теглото на водача, регулировката трябва да се постави в средно положение на динамичното регулиране.

Конструкцията се поставя върху седалката. След това се натоварва със сила от 550 N в точка, намираща се на 50 мм пред шарнирната връзка (А), а двете части на дъската за облегалка трябва се притискат леко, за да се допрат до облегалката.

Ако не е възможно да се определят ясно допирателните към всяка от зоните на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се вземат следните мерки:

2.3.4.1. когато не може да се определи ясно допирателната към долната зона, долната част от плочата за облегалката се притиска към облегалката вертикално;

2.3.4.2. когато не може да се определи ясно допирателната към горната зона, шарнирната връзка (Б) се установява на височина 230 мм над референтната точка на седалката при вертикална долна дъска за облегалката. След това двете дъски за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВЯТ

3.1. Счупвания и пукнатини

След всяко изпитание, всички конструктивни елементи и присъединяващи и закрепващи скоби към трактора трябва да се проверяват за счупвания и пукнатини, като малките пукнатини по значимите части не се отчитат.

3.2. Зона на просвет

3.2.1.

След всяко изпитание, се проверява дали някоя част от защитната конструкция при преобръщане не е навлязла в зоната на просвет около седалката на водача, съгласно определението в точки 2.1 и 2.2.

3.2.2.

Освен това, се проверява дали някоя част от зоната на просвет излиза извън защитата на защитната конструкция. За тази цел, за външна защита на конструкцията се счита всяка част от това пространство, която би влязла в контакт с равната земна повърхност при преобръщане на трактора на страната, от която е дошъл удара. В случая трябва да се приеме, че са използвани най-малкия размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя.

3.3. Максимална моментна деформация

При изпитването на страничен удар, се регистрира разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина 900 мм над и на 150 мм пред референтната точка на седалката. Единият край на пръта, описан в приложение II, точка 2.7.1, трябва да се закрепи към горната част на защитната конструкция при преобръщане, а другият край да минава през отвора на вертикална стойка. Местоположението на фрикционната втулка на пръта след провеждането на удара показва максималната моментна деформация.

3.4. Трайна деформация

След последното изпитване за смачкване се регистрира трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел, преди започване на изпитанието, трябва да се регистрира положението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане спрямо референтната точка на седалката.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ФИГУРИ

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

МАРКИРОВКА

Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от правоъгълник, обграждащ буквата „е“, следвана от отличителния номер или буквена група на държавата-членка, издала типовото одобрение за компонент:

1	за Германия,
2	за Франция,
3	за Италия,
4	за Нидерландия,
6	за Белгия,
11	за Обединеното кралство,
13	за Люксембург,
DK	за Дания,
IRL	за Ирландия.

и от номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, който отговаря на номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, издаден за типа защитна конструкция при преобръщане по отношение на нейните якостни качества, както и якостните качества на нейното закрепване към трактора, поставен в близост до правоъгълника.

Примерен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане, както и на нейното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от неговия представител.

2. На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитанията за типово одобрение, трябва да бъде предоставен трактор, представителен за типа за одобряване, на който е монтирана защитна конструкция, както и нейното закрепване, надлежно одобрени.

3. Техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитанията за типово одобрение, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано типово одобрение. По-специално, тя трябва да се увери, че закрепването на защитната конструкция отговаря на това, което е било тествано по време на типовото одобряване на ЕИО за компонент.

4. Притежателят на типово одобрение на ЕИО може да поиска то да бъде разширено с други типове защитни конструкции.

Компетентните органи издават такова разширение при следните условия:

5.1. новият тип защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора са били предмет на типово одобрение на ЕИО за компонент;

5.2. той е конструиран за монтиране на типа трактор, за който е поискано разширение на типовото одобрение на ЕИО;

5.3. закрепването на защитната конструкция към трактора отговаря на това, което е било тествано по време на типовото одобряване на ЕИО.

6. Документ, съответстващ на образеца, даден в приложение IХ, се прилага към сертификата за типово одобрение на ЕИО, при всяко одобряване или разширение на одобрението, предоставено или отказано.

7. Ако заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип трактор е подадено по същото време, в което е подадено заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за защитна конструкция при преобръщане, предназначена за монтиране на типа трактор, за който е поискано типовото одобрение на ЕИО, проверките, предвидени в точки 2 и 3, не се извършват.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

184

31977L0537

L 220/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се вземат срещу емисиите на замърсяващи вещества от дизелови двигатели, предназначени за селскостопанските или горските колесни трактори

(77/537/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят тракторите, съгласно националното законодателство, наред с другото, относно емисиите на замърсяващи вещества от дизелови двигатели, предназначени за тракторите;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държавите-членки; като има предвид, че поради това, е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение или на мястото на действащото законодателство, в частност, с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на селскостопанските или горските колесни трактори (3), да може да се прилага по отношение на всеки тип трактор;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства по отношение на тракторите изисква държавите-членки взаимно да признават помежду си извършените от всяка една от тях проверки на базата на общи изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. „Селскостопански или горски трактор“ е всяко моторно превозно средство, с колесно или с верижно направляващо устройство, имащо най-малко два моста, чиято функция се изразява главно в неговата теглителна сила и което е специално конструирано да тегли, да бута, да носи или да задвижва някои инструменти, машини или ремаркета, предназначени за селското или горското стопанство. То може да е оборудвано за превоз на товари и пътници.

2. Настоящата директива се прилага само за трактори, определени в параграф 1, които са снабдени с пневматични гуми, имат два моста и са с максимална проектна скорост между 6 и 25 км/час.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на трактор на основания, свързани със замърсяващите вещества от дизеловия двигател, който задвижва споменатия трактор, ако последният удовлетворява изискванията, дадени в приложения I, II, III, IV и VI.

Член 3

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в употреба или употребата на трактори на основания, свързани с емисиите от замърсяващи вещества от дизеловия двигател, който задвижва споменатия трактор, ако последният удовлетворява изискванията, дадени в приложения I, II, III, IV и VI.

Член 4

Държавата-членка, която е издала типовото одобрение, взема необходимите мерки, за да е уведомена за всяка модификация на един от елементите или на една от характеристиките, посочени в приложение I, точка 2.2. Компетентните органи на тази държава преценяват дали върху модифицирания трактор трябва да се проведат нови изпитания, придружени от нов протокол. В случая, когато изпитванията покажат, че не са спазени изискванията на настоящата директива, модификацията не се разрешава.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на разпоредбите на приложения от I до Х към настоящата директива се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 6

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до 18 месеца от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

W. RODGERS

(1) ОВ С 125, 8.6.1976 г., стр. 51.

(2) ОВ С 197, 23.8.1976 г., стр. 16.

(3) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ I (1)

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, СИМВОЛ НА КОРИГИРАНАТА СТОЙНОСТ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОГЛЪЩАНЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И ИЗПИТВАНИЯ И СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.2. „Тип трактор по отношение на ограничаването на емисиите от замърсяващи вещества от двигателя“ са тракторите, между които няма съществени различия, като тези различия могат да се отнасят за характеристиките на трактора и на двигателя, определени в приложение II;

2.3. „Дизелов двигател“ е двигател, който работи на принципа на възпламеняване на горивно-въздушната смес от сгъстяване;

2.4. „Устройство за пускане на студен двигател“ е устройство което, когато е задействано, временно повишава количеството на подавано гориво към двигателя, и което е предвидено за улесняване на пускането на двигателя;

2.5. „Димомер“ е апарат, предназначен за непрекъснато измерване на коефициентите на поглъщане на светлината от отработените газове, отделяни от тракторите.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

3.1. Заявлението за одобрение трябва да се подаде от производителя на трактора или от неговия представител.

То трябва да се придружава от посочените по-долу документи, в три екземпляра, и следните обозначения:

3.2.1. описание на типа двигател, включващо всички обозначения, дадени в приложение II;

3.2.2. чертежи на горивната камера и на горната част на буталото.

3.3. На компетентния административен орган, който провежда посочените в точка 5 изпитвания за одобрение, трябва да се представи двигател с предвидените в приложение II от настоящия регламент оборудвания, за монтиране към подлежащия на одобрение трактор. Въпреки това, ако производителят го изисква и ако компетентният административен орган, който провежда изпитванията за одобрение го приема, може да се извърши тест и върху трактор, представителен за типа трактор, подлежащ на одобрение.

3а. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

Сертификатът, съответстващ на даденото в приложение Х, се прилага към сертификатът за одобрение на ЕИО.

4. СИМВОЛ НА КОРИГИРАНАТА СТОЙНОСТ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОГЛЪЩАНЕ

4.4. Върху всеки трактор, съответстващ на тип трактор, одобрен съгласно настоящата директива, трябва да се положи видимо и на леснодостъпно място, посочено в приложението към сертификата за типово одобрение, дадено в приложение Х, символ, представляващ правоъгълник, във вътрешността на който е дадена коригираната стойност на коефициента на поглъщане, получена при одобрението по време на изпитанието при свободно ускорение, изразена в m-1 и определена при одобрението съгласно процедурата, описана в точка 3.2 от приложение IV.

4.5. Този символ трябва да е ясен, четлив и незаличим.

4.6. Приложение IХ дава примерна схема на този символ.

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ИЗПИТАНИЯ

5.1. Общи положения

Елементите, които могат да повлияят на емисиите от замърсяващи вещества, трябва да са проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на употреба и независимо от вибрациите, на които може да бъде подложен, тракторът да удовлетворява техническите изисквания на настоящата директива.

5.2. Спецификации относно устройствата за пускане на студен двигател

5.2.1. Устройството за пускане на студен двигател трябва да е проектирано и изпълнено по такъв начин, че да не може да се задейства или да се държи в действие, когато двигателят работи при нормални условия на работа.

Разпоредбите на точка 5.2.1. се прилагат само, ако е изпълнено най-малко едно от следните условия:

5.2.2.1. при работещо устройство за пускане на студен двигател, коефициентът на светлинно поглъщане на отделените от двигателя газове, при постоянен режим, измерен съгласно предвидената в приложение III процедура, не надхвърля предвидените в приложение VI граници;

5.2.2.2. поддържането в действие на устройството за пускане на студен двигател предизвиква спирането на двигателя в разумен срок.

5.3. Спецификации относно емисиите от замърсяващи вещества

5.3.1. Измерването на емисиите от замърсяващи вещества от типа трактор, представен за одобрение на ЕИО, трябва да се извърши в съответствие с двата метода, описани в приложения III и IV, отнасящи се съответно до изпитвания при постоянна скорост и изпитвания при свободно ускорение (2).

5.3.2. Емисиите на замърсяващи вещества, измерени по описания в приложение III метод, не трябва да превишават граничните стойности, предписани в приложение VI.

5.3.3. За двигатели с компресори за принудително пълнене, стойността на коефициента на поглъщане, измерена при свободно ускорение не трябва да превишава предписаната в приложение VI гранична стойност за стойността на номиналния дебит, съответстваща на коефициент на максимално поглъщане, измерен по време на изпитванията при постоянна скорост, увеличена с 0,5 m-1;

5.4. Допускат се равностойни измервателни апарати. Ако е използван апарат, различен от описания в приложение VII, неговата равностойност за разглеждания двигател трябва да бъде доказана.

7. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

7.1. Всеки трактор от серията трябва да е в съответствие с одобрения тип трактор, що се отнася до елементите, влияещи на емисията от замърсяващи вещества от двигателя.

По правило съответствието на производството по отношение на ограничаването на емисиите от замърсяващи вещества от дизелови двигатели се проверява въз основа на описанието, дадено в приложението към сертификата за одобрение на ЕИО, показано в приложение Х. Освен това:

по време на преглед на избран от серията трактор, изпитванията се извършват при следните условия:

7.3.1.1. неразработен трактор се подлага на изпитание при свободно ускорение, предвидено в приложение IV. Тракторът се счита за съответстващ на одобрения тип, ако стойността, получена за коефициента на поглъщане, не превишава с повече от 0,5 m-1 стойността, посочена в символа върху коригираната стойност на този коефициент;

7.3.1.2. в случая, когато стойността, получена по време на посоченото в точка 7.3.1.1 изпитание, превиши с повече от 0,5 m-1 стойността, посочена в символа, тракторът от разглеждания тип или неговият двигател трябва да бъдат подложени на предвиденото в приложение III изпитание при постоянни скорости. Стойността на емисиите не трябва да превишава предписаните в приложение VI граници.

(1) Текстът на приложенията е подобен на този от Регламент № 24 на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа; в частност, разделенията на точки са същите. Поради това, ако точка от Регламент № 24 няма съответстваща в настоящата директива, нейният номер е даден в скоби за сведение.

(2) Провежда се изпитване при свободно ускорение, в частност, за да се предостави референтна стойност на административните органи, които използват този метод за преглед на превозните средства в употреба.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗПИТАНИЕ ПРИ УСТАНОВЕНИ ОБОРОТИ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Настоящото приложение описва метода, който позволява да се определят емисиите на замърсяващи вещества при различни обороти, установени на 80 % от максималното натоварване на двигателя.

1.2. Тестът може да се направи или на двигател, или на трактор.

2. ПРИНЦИПИ НА ИЗМЕРВАНЕТО

2.1. Измерването на димността на отработените от двигателя газове започва при двигател, работещ при 80 % от максималното натоварване и при установени обороти. Правят се шест измервания, разпределени по еднакъв начин между оборотите, съответстващи на максималната мощност на двигателя, и при следните две най-големи числа на оборотите на двигателя:

—	55 % от скоростта на двигателя, съответстващо на максималната мощност,

—	1 000 оборота в минута.

Крайните точки на измерване трябва да са разположени в краищата на определения по-долу интервал.

2.2. При дизеловите двигатели, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, включван по желание, и при който задействането на въздушния компресор за принудително пълнене автоматично предизвиква увеличаване на количеството на впръскваното гориво, измерванията се извършват с или без принудително пълнене.

За всеки оборот на двигателя, резултатът от измерванията се изразява с най-голямата от двете получени стойности.

3. ТЕСТОВИ УСЛОВИЯ

3.1. Трактор или двигател

3.1.1.

Двигателят или тракторът се представя в добро механично състояние. Двигателят трябва да е разработен.

3.1.2.

Двигателят трябва да е изпитан с предвидените в приложение II съоръжения.

3.1.3.

Регулировките на двигателя са предвидените от производителя и са дадени в приложение II.

3.1.4.

Изпускателната система не трябва да има никакъв отвор, който може да доведе до разреждане на изпусканите от двигателя газове.

3.1.5.

Двигателят трябва да е в предвидените от производителя нормални условия на работа. В частност, охлаждащата вода и маслото трябва да с предвидената от производителя нормална температура.

3.2. Гориво

Горивото е еталонното гориво, чиито спецификации са определени в приложение V.

3.3. Лаборатория за тестване

3.3.1. Абсолютната температура Т в лабораторията, изразена в Келвин, и атмосферното налягане Н, изразено в Торичели, се измерват и започва измерването на коефициента F, определен по формулата:

Formula

3.3.2. За да се признае за валидно един тест, коефициентът F трябва да бъде 0,98 ≤ F ≤ 1,02.

3.4. Апаратура за вземане на проби и за измерване

Коефициентът на светлинно поглъщане на отработените газове трябва да се измерва и с димомер, отговарящ на условията в приложение VII и инсталиран в съответствие с приложение VIII.

4. ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ

4.1. За всяка от шестте двигателни скорости, на които са направени измервания на коефициента на светлинно поглъщане съгласно точка 2.1, се изчислява номиналния дебит газ G, изразен в литри за секунда и определен по следните формули:

—	за двутактовите двигатели

—	за четиритактовите двигатели

където:

V е обема на цилиндъра на двигателя, изразен в литри, а n е скоростта на двигателя, изразена в оборота в минута.

4.2. За всяко число на оборотите, коефициентът на светлинно поглъщане на отработените газове не трябва да надвишава граничната стойност в таблицата на приложение VI. Когато стойността на номиналния дебит не е една от дадените в таблицата, приложимата гранична стойност се получава чрез интерполация на пропорционални части.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕСТВАНЕ ПРИ СВОБОДНО УСКОРЕНИЕ

1. ИЗПИТАТЕЛНИ УСЛОВИЯ

Изпитанието се извършва върху трактора или двигателя, преминали описаното в приложение III тестване при установени обороти.

1.1.1. Когато тестването върху двигател се извършва на стенд, то трябва да се извърши възможно най-скоро след изпитанието за контрол на димността при установени обороти. В частност, водата за охлаждане и маслото трябва да са с посочените от производителя нормални температури.

1.1.2. Когато изпитаанието се извършва на трактор в стационарно положение, двигателят трябва предварително, по време на пътния пробег, да се приведе в нормални условия на работа. Изпитанието трябва да се проведе възможно най-скоро след края на пътния пробег.

1.2. Горивната камера не трябва да изстива или да се замърсява от продължителната работа на празен ход, предшестваща тестването.

1.3. Условията на изпитание, определени в точка 3.1, 3.2 и 3.3 от приложение III, се прилагат.

1.4. Прилагат се условията, описани в т. 3.4 към приложение III по отношение на апаратурата за извършване на проби и измервания.

2. МЕТОДИ НА ТЕСТВАНЕ

2.1. Когато тестът се провежда на стенд, двигателят се разединява от спирачката, като последната се заменя или от въртящите се части, задвижващи се, когато скоростната кутия е в мъртва точка, или от инерцията, значително равностойна на тази на въртящите се части.

2.2. Когато изпитанието се провежда на трактор, управлението за смяна на предавките е поставено в положение „мъртва точка“ и двигателят е включен.

2.3. При работещ на празен ход двигател, управлението на педала за газта се задейства бързо, но не рязко по такъв начин, че да се получи максимален дебит на горивната помпа. Това положение се поддържа докато се достигне максималната скорост на въртене на двигателя и докато се включи регулатора. Веднага след като се достигне тази скорост, педалът за газта се освобождава, докато двигателят заработи отново на празен ход и докато димомерът се върне към съответните условия.

2.4. Операцията, описана в точка 2.3 се повтаря най-малко шест пъти, за да се прочисти изпускателната система и да се пристъпи евентуално към регулиране на апаратурата. Отбелязват се максималните стойности на димността, отчитани при всяко последователно ускорение, докато се получат стабилни стойности. Не се вземат под внимание стойностите, отчитани по време на работа на двигателя на празен ход след всяко ускорение. Отчетените стойности се смятат за стабилни, когато четири последователни отчитания са в диапазон с ширина равна на 0,25 m-1 и не образуват низходяща последователност. Отчетеният коефициент на поглъщане Хм трябва да е равен на средно аритметичната от тези четири стойности.

Двигателите, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, се подчиняват според случая, на следните специални изисквания:

2.5.1. при двигателите с въздушен компресор за принудително пълнене, механично включван или задвижван от двигателя и който може да бъде изключван, се провеждат два пълни измервателни цикъла с предварителни ускорявания, като въздушният компресор за принудително пълнене е включен в единия случай и изключен в другия случай. Отчетеният измерен резултат е най-високия от получените два резултата;

2.5.2. при двигателите с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключи чрез управляван от оператора обходен тръбопровод, изпитанието трябва да се проведе с и без обходен тръбопровод. Отчетеният и измерен резултат е най-високия от получените.

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОРИГИРАНАТА СТОЙНОСТ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОГЛЪЩАНЕ

3.1. Обозначения

ХM	=	стойността на коефициента на поглъщане при свободно ускорение, измерена съгласно предвиденото в точка 2.4 от настоящото приложение;
ХL	=	коригираната стойност на коефициента на поглъщане при свободно ускорение;
SM	=	стойността на коефициента на поглъщане, измерена при установен оборот (точка 2.1 от приложение III), която е най-близка до предписаната гранична стойност, съответстваща на същият номинален дебит;
SL	=	стойността на коефициента на поглъщане (точка 4.2 от приложение III) за номиналния дебит, съответстващ на точката на измерване, която е довела до стойността SM;
L	=	действителната дължина на светлинната следа в димомера.

3.2. Когато коефициентите на поглъщане са дадени в m-1 и действителната дължина на светлинната следа в метри, коригираната стойност ХL е се дава с по-малкия от следните два израза:

Formula Formula

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО, ПРЕДВИДЕНО ЗА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ И ЗА ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

	Граници и единици	Метод
Плътност 15/4 °С	0,830 ± 0,005	ASTM D 1298-67
Дестилация		ASTM D 86-67
50 %	мин. 245 °С
90 %	330 ± 10 °С
Крайна точка на кипене	макс. 370 °С
Цетаново число	54 ± 3	ASTM D 976-66
Кинематичен вискозитет при 100 °F	3 ± 0,5 cst	ASTM D 445-65
Съдържание на сяра	0,4 ± 0,1 % от теглото	ASTM D 129-64
Температура на възпламеняване	мин. 55 °С	ASTM D 93-71
Температура на помътняване	макс. – 7 °С	ASTM D 2500-66
Точка на анилина	69 ± 5 °С	ASTM D 611-64
Въглероден остатък в 10 % утайка	макс. 0,2 % от теглото	ASTM D 524-64
Съдържание на пепел	макс. 0,01 % от теглото	ASTM D 482-63
Съдържание на вода	макс. 0,05 % от теглото	ASTM D 95-70
Корозия върху медна пластина при 100 °С	макс. 1	ASTM D 130-68
Чиста термична способност		ASTM D 2-68 (приложение VI)
Наличие на силни киселини	нула mg KOH/g	ASTM D 974-64
Бележка: Горивото трябва да се състои само от чисти дестилати, хидродесулфатизирани или не, и не трябва да съдържа никакви добавки.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ, ПРИЛОЖИМИ В ТЕСТА ПРИ УСТАНОВЕНИ ОБОРОТИ

Номинален дебит G литра/секунда	Коефициент на поглъщане k m-1
≤ 42	2,26
45	2,19
50	2,08
55	1,985
60	1,90
65	1,84
70	1,775
75	1,72
80	1,665
85	1,62
90	1,575
95	1,535
100	1,495
105	1,465
110	1,425
115	1,395
120	1,37
125	1,345
130	1,32
135	1,30
140	1,27
145	1,25
150	1,225
155	1,205
160	1,19
165	1,17
170	1,155
175	1,14
180	1,125
185	1,11
190	1,095
195	1,08
≥ 200	1,065
Бележка: Въпреки че горните стойности са закръглени с приближение до най-близките 0,01 или 0,005, това не означава, че измерванията трябва да бъдат правени с тази точност.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИМОМЕРИТЕ

1. ЦЕЛ

Настоящото приложение определя условията, на които трябва да отговарят димомерите, предназначени за употреба при изпитанията, описани в приложение III и IV.

2. ОСНОВЕН ПОКАЗАТЕЛ ЗА ДИМОМЕРИТЕ

2.1.	Измерваният газ трябва да е затворен в камера с неотразяваща вътрешна повърхност.

2.2.	Действителната дължина на светлинната следа през измервания газ се определя, като се отчита вероятното въздействие на устройствата, предпазващи източника на светлина и фотоклетката. Тази действителна дължина трябва да е отбелязана на апаратурата.

2.3.	Индикаторът на димомера трябва да има две скали, едната в абсолютни единици на светлинно поглъщане, от 0 до ∞ (m-1), а другата — линейна, от 0 до 100; двете скали трябва да имат обхват от 0 при пълен светлинен поток до максимума на скалата при пълно затъмняване.

3. КОНСТРУКТИВНИ ПОКАЗАТЕЛИ

3.1. Общи положения

Конструкцията трябва да бъде такава, че при работни условия при постоянна честота на въртене, газовата камера да се изпълва с дим с равномерна димност.

3.2. Димна камера и „картер“ на димомера

3.2.1.

Притоците от разсеяна светлина върху фотоклетката вследствие на вътрешни отражения и дифузни ефекти трябва да се намалят до минимум (например, чрез покритие на вътрешните повърхности в матово черно и подходящо общо разположение).

3.2.2.

Оптичните характеристики трябва да са такива, че комбинираният ефект на дифузия и отражение да не надвишава една единица на линейната скала, когато димната камера е пълна с дим с коефициент на поглъщане близък до 1,7 m-1.

3.3. Източник на светлина

Източникът на светлина трябва да е електрическа лампа с нажежаема жичка с цветова температура в границите от 2 800 до 3 250 К.

3.4. Приемник

3.4.1.

Приемникът трябва да се състои от фотоклетка с крива на спектрална чувствителност, близка до фотопичната крива на човешкото око (максимална чувствителност в граници 550/570 nm, по-малко от 4 % от тази максимална чувствителност под 430 nm и над 680 nm).

3.4.2.

Схемата на електрическата верига, включваща индикатора, трябва да е такава, че изходящият ток от фотоклетката да е линейна функция на интензитета на светлината, получена в работния температурен обхват на фотоклетката.

3.5. Измервателни скали

3.5.1. Коефициентът на светлинно поглъщане К трябва да се изчислява по формулата Formula , където L е действителната дължина на светлинната следа през измервания газ, Фо е съпътстващия поток и Ф е възникващия поток.

Когато действителната дължина L на тип димомер не може да се изчисли пряко от неговата геометрия, действителната дължина L трябва да се определи:

—	или по метода, описан в точка 4 от настоящото приложение, или

—	чрез сравнение с друг тип димомер, чиято действителна дължина е известна.

3.5.2. Отношението между линейната скала от 0 до 100 и коефициента на светлинно поглъщане е даден със следната формула:

Formula

където N представлява отчетена стойност по линейната скала, а k е съответната стойност на коефициента на поглъщане.

3.5.3. Индикаторът на димомера трябва да дава възможност за отчитане на коефициента на поглъщане от 1,7 m-1 с точност до 0,025 m-1.

3.6. Настройване и тестване на измервателната апаратура

3.6.1.

Електрическата верига на фотоклетката и индикатора трябва да се регулира по такъв начин, че стрелката да се настройва на 0, когато светлинният поток минава през димната камера, пълна с чист въздух, или през камера с еднакви характеристики.

3.6.2.

При изключена лампа и отворена или свързана на късо електрическа верига, скалата на коефициента на поглъщане отчита ∞ и с отново включена измервателна верига отчетената стойност трябва да остане ∞.

3.6.3.

Трябва да се направи междинна проверка, като в димната камера се постави екран, представляващ газ, чийто известен коефициент на светлинно поглъщане k, измерен по описания в точка 3.5.1 начин, е между 1,6 m-1 и 1,8 m-1. Стойността на k трябва да е известна с точност до 0,025 m-1. Проверката се състои в потвърждаване, че тази стойност не се различава с повече от 0,05 m-1 от стойността, отчетена от индикатора на димомера, когато екранът е поставен между източника на светлина и фотоклетката.

3.7. Реакция на димомера

3.7.1.

Времето за реагиране на електрическата измервателна верига, което отговаря на времето, необходимо на показанието да достигне общо отклонение от 90 % от пълната скала при поставяне на екран, напълно закриващ фотоклетката, трябва да е от 0,9 до 1,1 секунди.

3.7.2.

Затихването на електрическата измервателна верига трябва да е такова, че първоначалното отклонение над окончателната постоянна стойност след всяка моментна промяна на захранването (например еталониращия екран) да не превишава 4 % от тази стойност, отчетена в линейни единици.

3.7.3.

Времето за реагиране на димомера, дължащо се на физическо явление в димната камера, е времето между началото на вкарването на газа в измервателната апаратура и цялостното запълване на димната камера; то не трябва да превишава 0,4 секунди.

3.7.4.

Тези разпоредби се прилагат само за димомери, използвани за измерване на димността при свободно ускорение.

3.8. Налягане на измервания газ и на прочистващия въздух

3.8.1.

Налягането на отработените газове в димната камера не трябва да се различава от това на околния въздух. с повече от 735 Ра.

3.8.2.

Измененията на налягането на измервания газ и на прочистващия въздух не трябва да причиняват промени в коефициента на поглъщане с повече от 0,05 m-1 за измервания газ, съответстващ на коефициент на поглъщане от 1,7 m-1.

3.8.3.

Димомерът трябва да е оборудван с подходящи уреди за измерване на налягането в димната камера.

3.8.4.

Границите на изменение на налягането на газа и на прочистващия въздух в димната камера трябва да са посочени от производителя на апаратурата.

3.9. Температура на измервания газ

3.9.1.

Във всяка точка в димната камера, температурата на газа в момента на измерването трябва да е между 70 °С и максимална температура, посочена от производителя на димомера така че, отчитанията в тези температурни граници да не се колебаят с повече от 0,1 m-1, когато камерата е запълнена с газ с коефициент на поглъщане 1,7 m-1.

3.9.2.

Димомерът трябва да е оборудван с подходящи уреди за измерване на температурата в димната камера.

4. ДЕЙСТВИТЕЛНА ДЪЛЖИНА „L“ НА ДИМОМЕРА

4.1. Общи положения

4.1.1.

При някои типове димомери, газовете между източника на светлина и фотоклетката или между прозрачните части предпазващи източника и фотоклетката, не са с постоянна димност. В такива случаи, действителната дължина L е дължината на газов стълб с равномерна димност, водеща до същото поглъщане на светлина като наблюдаваното при нормалното приемане на газа в димомера.

4.1.2.

Действителната дължина на светлинната следа се получава, като се сравни отчетената стойност N на нормално работещ димомер с отчетената стойност Nо, получена с димомера, модифициран по такъв начин, че тестваният газ да изпълва точно определена дължина Lо.

4.1.3.

Трябва да се пристъпи към сравнителни отчитания в бърза последователност, за да се определи корекцията за нулево изместване.

4.2. Метод за изчисляване на „L“

4.2.1. Тестваните газове трябва да са отработени газове с постоянна димност или светопоглъщащи газове със същата плътност като тази на обработените газове.

4.2.2. Определя се с точност стълб с дължина Lо от димомера, който може да се напълни равномерно с тествани газове и чиито краища са реално под прав ъгъл на посоката на светлинната следа. Тази дължина Lо трябва да е близко до предполагаемата действителна дължина на димомера.

4.2.3. Пристъпва се към измерване на средната температура на тестваните газове в димната камера.

4.2.4. При необходимост, в тръбопровода за вземане на проби, възможно най-близо до сондата, може да се постави разширителен съд с компактна конструкция и подходящ обем, за да се намалят пулсациите. Може също да се монтира охладител. Поставянето на разширителен съд и охладител не трябва да нарушава прекомерно състава на обработените газове.

Изпитанието за определяне на действителната дължина се състои в последователното пускане на проба от тествания газ през нормално работещ димомер и през същия апарат, модифициран както е посочено в точка 4.1.2.

4.2.5.1. Показанията на димомера трябва да се записват непрекъснато по време на изпитването със записващо устройство, чието време на реагиране е най-много равно на това на димомера.

4.2.5.2. При нормално работещ димомер, показанието на линейната скала за димност е N, а тази на средната температура на газа, изразена по Келвин, е T.

4.2.5.3. При познатата дължина Lо, запълнена със същия тестван газ, показанието на линейната скала за димност е Nо, а това на средната температура на газа, изразена по Келвин, е То.

4.2.6. Действителната дължина е: Formula

4.2.7. Изпитанието трябва да се повтори с четири тествани газа най-малко, водещи до показания, равномерно разпределени по линейната скала от 20 до 80.

4.2.8. Действителната дължина L на димомера е средно аритметичната от ефективните дължини, получени по формулата в точка 4.2.6 с всеки от изпитаните газове.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИНСТАЛИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДИМОМЕРА

1. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото приложение определя монтажа и използването на димомерите, предназначени за употреба при изпитанията, описани в приложение III и IV.

2. ДИМОМЕР С ПРОБА

2.1. Инсталация за изпитванията при установени обороти

2.1.1.

Съотношението на площта на напречния участък на сондата към тази на изпускателната тръба трябва да е най-малко 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата не трябва да надвишава 735 Ра.

2.1.2.

Сондата е тръба, обърната с отворения си край към оста на изпускателната тръба или на евентуално необходимата удължителна тръба. Тя трябва да се постави в участък, където разпределението на дима е почти равномерно. За да се постигне това условие, сондата трябва да се постави колкото е възможно по-навътре в изпускателната тръба, или, при необходимост, в удължителна тръба по такъв начин, че ако D е диаметъра на изхода на изпускателната тръба, краят на сондата да е разположен в правата част с дължина най-малко 6D нагоре от точката на вземане на проба и най-малко 3D надолу. Ако се използва удължителна тръба, трябва да се избягва влизането на въздух в съединението.

2.1.3.

Налягането в изпускателната тръба и характеристиките в спада на налягането в мястото на вземане на проба трябва да са такива, че сондата да взема проба до голяма степен равностойна на тази, която би се получила при изокинетично вземане на проба.

2.1.4.

При необходимост, в тръбопровода за вземане на проби, възможно най-близо до сондата, може да се постави разширителен съд с компактна конструкция и подходящ обем, за да се намалят пулсациите. Може също да се монтира охладител. Поставянето на разширителен съд и на охладител не трябва да нарушава прекомерно състава на обработените газове.

2.1.5.

Дроселова клапа или други средства за увеличаване на налягането на вземането на проба може да се постави в изпускателната тръба най-малко на три 3D надолу от сондата.

2.1.6.

Свързващите тръби между сондата, охладителното устройство, разширителния съд (при необходимост) и димомера, трябва да са възможно най-къси и същевременно да отговарят на изискванията за налягане и температура, предвидени в точка 3.8 и 3.9 от приложение VII. Тръбата трябва да се издига от точката за вземане на проба към димомера и трябва да се избягва всяка остра извивка, където биха могли да се наслояват сажди. Ако не е монтиран в димомера, трябва да се предвиди обхождащ клапан нагоре по потока.

2.1.7.

По време на изпитанието, трябва да се проверява дали изискванията на точка 3.8 от приложение VII за налягането и тези от точка 3.9 от посоченото приложение за температура в измервателната камера, се спазват.

2.2. Инсталация за изпитванията при свободно ускорение

2.2.1.

Съотношението на площта на напречния участък на сондата към тази на изпускателната тръба не трябва да е по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба при входа на сондата, не трябва да превишава 735 Ра.

2.2.2.

Сондата е тръба, обърната с отворения си край към оста на изпускателната тръба или на евентуално необходимата удължителна тръба. Тя трябва да се постави в участък, където разпределението на дима е почти равномерно. За да се постигне това условие, сондата трябва да се постави колкото е възможно по-навътре в изпускателната тръба, или, при необходимост, в удължителна тръба по такъв начин, че ако D е диаметърът на изхода на изпускателната тръба, краят на сондата да е разположен в правата част с дължина най-малко 6D нагоре от точката на вземане на проба и най-малко 3D надолу. Ако се използва удължителна тръба, трябва да се избягва влизането на въздух в съединението.

2.2.3.

Системата за вземане на проби трябва да е такава, че при всяка скорост на двигателя, налягането на пробата в димомера да е в границите определени в точка 3.8.2 от приложение VII. Това може да се провери, като се отбележи налягането на пробата при празен ход и при максимална скорост без товар. В зависимост от характеристиките на димомера, контролът на налягането на пробата може да се получи чрез фиксирано ограничение или дроселова клапа в изпускателната тръба или в свързващата тръба. Независимо от използвания метод, противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да превишава 735 Ра.

2.2.4.

Тръбите за свързване с димомера трябва да са възможно най-къси. Тръбата трябва да се издига от точката за вземане на проба към димомера и трябва да се избягва всяка остра извивка, където биха могли да се наслояват сажди. Може да се предвиди обхождащ клапан преди димомера, за да го изолира от потока обработени газове, освен по време на измерването.

3. ДИМОМЕР С ОБЩ ДЕБИТ

Единствените общи предпазни мерки, които трябва да се спазват при изпитванията при установени обороти и свободно ускорение, са следните:

3.1.	съединенията на тръбите между изпускателната тръба и димомера не трябва да допускат навлизането на въздух отвън;

3.2.

тръбите за свързване с димомера трябва да са възможно най-къси, както е предвидено за димомерите за вземане на проба. Тръбната система трябва да се издига от изпускателната система към димомера и трябва да се избягва всяка остра извивка, където биха могли да се наслояват сажди. Може да се предвиди обхождащ клапан преди димомера, който да го изолира от потока обработени газове, освен по време на измерването;

3.3.	може да е необходима също охладителна система преди димомера.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

ПРИМЕРНА СХЕМА НА СИМВОЛА НА КОРИГИРАНАТА СТОЙНОСТ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОГЛЪЩАНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

219

31977L0539

L 220/72

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно фаровете за заден ход на моторни превозни средства и на ремаркетата за тях

(77/539/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че тези изисквания се различават в различните държави-членки; че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания в или в допълнение към, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г., за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркетата, да се въведе за всички типове превозни средства (3);

като има предвид, че с Директива 76/756/ЕИО (4) Съветът постанови общите изисквания за инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторни превозни средства и на техните ремаркета;

като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент на фарове за заден ход позволява всяка държава-членка да проверява съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращане на копие от попълненото за всеки тип фар за заден ход сертификат за типово одобрение за компонент, като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички фарове за заден ход, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези фарове в другите държави-членки;

като има предвид, че е желателно да се вземат под внимание техническите изисквания, възприети от Икономическата комисия за Европа на Обединените нации в нейния Регламент № 23 („Единни разпоредби относно одобрението на фарове за заден ход за моторни превозни средства и техните ремаркета“) (5), който е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобрение за оборудване и части за моторни превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства предполага взаимното признаване от държавите-членки на провежданите от всяка от тях изпитвания въз основа на общите правила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип фар за заден ход, който отговаря на определените в приложения 0, II, III и IV конструктивни и изпитвателни изисквания.

2. Държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за извършване на проверка на съответствието на производството и одобрения модел, доколкото е необходимо, и при нужда в сътрудничество с компетентните органи на другите държави-членки. Тази проверка се ограничава до извършване на проверки на място.

Член 2

За всеки тип фар за заден ход, който държавите-членки одобряват съгласно член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съгласно посочения в приложение II образец.

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване между фарове за заден ход, които са типово одобрени съгласно член 1, и други устройства.

Член 3

1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на фарове на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Въпреки това държава-членка може да забранява пускането на пазара на фарове за заден ход, обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не съответстват на одобрения тип.

Тази държавата-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва основанията за своето решение.

Член 4

В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение за компонент, образец за които е даден в приложение I, попълнени за всеки тип фарове за заден ход, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, установи че определен брой фарове за заден ход, обозначени с един и същи знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на типа, който тя е одобрила, съответната държава-членка предприема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството и одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват тези на останалите държави-членки за предприетите мерки, които при системно несъответствие могат да стигнат до отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент. При получаване на информация от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие, споменатите органи предприемат същите мерки.

2. Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за основанията за тази мярка.

Член 6

Във всяко решение, което е взето съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби, за отказ за издаване или за отнемане типово одобрение на ЕИО за компонент за фар за заден ход или за забрана за неговото пускане на пазара или употреба, подробно се посочват причините, на които се основава съответното решение. Заинтересованата страна се уведомява за тези решения, като същевременно се информира за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за разрешените срокове за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с неговите фарове за заден ход, ако същите са обозначени със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите фарове за заден ход, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с изложените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено за употреба по пътищата, с или без каросерия, най-малко с четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, както и неговите ремаркета, с изключение на превозни средства, които се движат по релси, селскостопански и горски трактори и машини, и строителна техника.

Член 10

Член 11

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки следят за това Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

W. RODGERS

(1) ОВ C 118, 16.5.1977 г., стр. 29.

(2) ОВ С 114, 11.5.1977 г., стр. 3.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976, стр. 1.

(5) Документ на Икономическата комисия за Европа, Е/ЕСЕ/324/Е/ЕСЕ/TRANS/505/Rev. 1/Add 22, 20.8.1971.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ 0: (1)

Определения, общи технически условия, интензитет на светлинно излъчване, цвят на излъчената светлина, съответствие на производството

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Образец на сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Изисквания за типово одобрение на ЕИО за компонент и маркировка

ПРИЛОЖЕНИЕ III (1):

Фотометрични измервания

ПРИЛОЖЕНИЕ IV (1):

Цвят на излъчваната светлина, трицветни координати

(1) Техническите изисквания в настоящото приложение са сходни с тези в Регламент № 23 на Икономическата комисия за Европа. По-специално разделянето на точки е едно и също. Поради това, когато дадена точка от Регламент № 23 няма аналог в настоящата директива, номерът ѝ е даден в скоби за сведение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 0

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ИНТЕНЗИТЕТ НА СВЕТЛИННО ИЗЛЪЧВАНЕ, ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ, ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. „Фар за заден ход“ означава фара, който се използва за осветяването на пътя зад превозното средство и за указване на останалите участници в пътното движение, че превозното средство се движи на заден ход или че възнамерява да тръгне на заден ход.

1.2. „Еталонна ос“ означава характерната ос на светлинния сигнал, която производителят е определил като еталонна посока (H = 0°, V = 0°). Тя е необходима за провеждането на фотометричните измервания и при монтаж на фара на превозното средство.

1.3. „Еталонен център“ означава пресичане на еталонната ос с външната светлинно-излъчваща повърхност. Еталонният център се определя от производителя на фара.

„Тип фар за заден ход“ означава фарове за заден ход, които не се различават по такива съществени аспекти като:

1.4.1.

търговското наименование или марка;

1.4.2.

характеристиките на оптичната система;

1.4.3.

добавянето на компоненти, които могат да изменят оптичните ефекти на фаровете за заден ход чрез отразяване, пречупване или поглъщане на светлината;

1.4.4.

типът лампа с нажежаема жичка.

5. ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

5.1. Всеки от визираните в точка 1.2.3 на приложение II образци трябва да отговаря на техническите изисквания, посочени в следващите по-долу точки.

5.2. Фаровете за заден ход трябва да са проектирани и изработени така, че при нормални условия на употреба, независимо от всички вибрации, на които могат да бъдат подложени при такава употреба, да продължат да функционират задоволително и да запазят предписаните в настоящата директива характеристики.

6. ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

6.1. Излъчваната светлина от всеки от двата образеца, визирани в точка 1.2.3. на приложение II, трябва да е не по-малко от минималния интензитет и не повече от максималния интензитет, които са посочени по-долу, и се измерва спрямо еталонната ос в указаните по-долу посоки (изразена в градуси спрямо еталонната ос).

6.2. Интензитетът по протежение на еталонната ос трябва да бъде най-малко 80 cd.

6.3. Интензитетът на излъчваната светлината във всички посоки, от които фарът може да бъде наблюдаван, не трябва да надвишава:

—	300 cd по посоки в или над хоризонталната равнина;

—	600 cd по посоки под хоризонталната равнина.

6.4. Във всяка друга указана в приложение III посока на измерване светлинният интензитет не трябва да бъде по-малък от посочените в посоченото приложение минимални стойности.

7. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Всички измервания трябва да се извършват със стандартна безцветна лампа с нажежаема жичка от препоръчвания за фара за заден ход тип, която трябва да е регулирана така, че да произвежда предписания за този тип фар нормален светлинен поток.

8. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Цветът на излъчваната светлина трябва да бъде бял. При съмнение цветът може да се провери на базата на даденото в приложение IV определение за цвета на бялата светлина.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всеки фар за заден ход, който е обозначен със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да съответства на одобрения тип и да отговаря на определените в точки 6 и 8 фотометрични условия. Независимо от това, при произволно взет от серийното производство фар за заден ход, изискванията за минимален интензитет на излъчваната светлина (измерен с посочената в точка 7 стандартна лампа с нажежаема жичка) във всяка съответна посока се ограничава до 80 % от определените в точка 6 минимални стойности.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

(Максимален формат: А4 (210 × 297 cm)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ И МАРКИРОВКА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов упълномощен представител.

За всеки тип фар за заден ход заявлението се придружава от:

1.2.1.

кратко техническо описание, указващо в частност типа/овете препоръчана/и лампа/и с нажежаема жичка, която трябва да отговаря на изискванията на Международната електротехническа комисия (IEC)

1.2.2.

достатъчно подробни скици (в три екземпляра), които да позволят идентификацията на типа на фара за заден ход и да показват геометричното положение, в което фарът за заден ход трябва да се монтира на превозното средство, оста на наблюдение, която при изпитване трябва да се приеме за еталонна ос (хоризонтален ъгъл Н = 0°, вертикален ъгъл V = 0°) и точката, която при споменатите изпитвания трябва да се приеме за еталонен център;

1.2.3.

два образеца.

2. МАРКИРОВКИ

Върху образците на тип фар за заден ход, които са представени за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да бъде обозначено:

2.1.1.

търговското наименование или марка на заявителя, които да са ясно четливи и незаличими;

2.1.2.

ясно четлива и незаличима маркировка, указваща препоръчителния тип или типове лампа/и с нажежаема жичка;

2.1.3.

при необходимост, за да се предотвратят всякакви грешки при монтирането на фара за заден ход на превозното средство, обозначението „ТОР“ се поставя хоризонтално върху най-горната част на оптичните стъкла на фара;

2.1.4.

и да е оставено достатъчно голямо пространство за поместване на знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и предписаните в точка 4 допълнителни символи; това пространство се указва в посочените в точка 1.2.2 чертежи.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

3.1. Ако двата образеца, представени в съответствие с точка 1, отговарят на изискванията на приложения 0, II, III и IV, се издава типово одобрение на ЕИО за компонент и се определя номер на типовото одобрение на ЕИО за компонент;

3.2. Този номер не се определя за никой друг тип фар за заден ход.

3.3. Когато е заявено искане за типово одобрение на ЕИО за компонент за даден тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, състоящо се от фарове за заден ход и други лампи, може да бъде издаден единичен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, при условие че фарът за заден ход отговаря на изискванията на настоящата директива и че всяка от другите лампи, съставна част на светлинно и светлинно-сигналното устройство, за което се изисква типово одобрение на ЕИО за компонент, съответства на изискванията на конкретно приложимата за нея директива.

4. МАРКИРОВКА

4.1. Всеки фар за заден ход, който съответства на одобрен съгласно настоящата директива тип, се обозначава със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.2. Този знак трябва да се състои от правоъгълник, ограждащ малката буква „е“, последван от отличителен номер или буква/букви на държавата-членка, издала типовото одобрение за съставни елементи:

1	за Германия,
2	за Франция,
3	за Италия,
4	за Нидерландия,
6	за Белгия,
11	за Обединеното кралство,
13	за Люксембург,
18	за Дания,
IRL	за Ирландия

Знакът трябва да включва и номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, който да съответства на издадения за въпросния тип фар за заден ход сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.3. Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се допълва от допълнителния символ „AR“.

4.4. Номерът на типовото одобрение на ЕИО за компонент трябва да е поставен на подходящо място, близо до правоъгълника, обграждащ буквата „е“.

4.5. Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и допълнителният/те символ/и, трябва да са положени върху оптичното стъкло на фара или на едно от оптичните стъкла, така че да са незаличими и ясно четливи, дори и когато фарът за заден ход е монтиран на превозното средство.

4.6. В допълнението са дадени примерен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент и горепосоченият допълнителен символ комбинация от буквите A и R.

4.7. При издаване на номер на единично типово одобрение на ЕИО за компонент, както е предвидено в точка 3.3, за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, което се състои от фар за заден ход и от други фарове, може да се положи само един знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, състоящ се от:

—	правоъгълник, обграждащ буквата „е“, последван от отличителен номер или буква/и на държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компонент,

—	номер на типово одобрение на ЕИО за компонент,

—	допълнителните символи, които се изискват от различните директиви, съгласно които е издадено типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.8. Размерите на различните компоненти на този знак не трябва да са по-малки от най-голямата стойност на размерите за отделните маркировки, определени от директивите, съгласно които е издадено типовото одобрение на ЕИО за компонент.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1. По време на фотометричните измервания страничните отражения трябва да се предотвратяват чрез подходяща маска.

При оспорване на резултатите от измерванията измерванията се провеждат така, че да са изпълнени следните изисквания:

1.2.1.

разстоянието за измерване трябва да е такова, че да важи законът за противоположността на квадрата на разстоянието;

1.2.2.

измервателната апаратура трябва да бъде такава, че ъгловият отвор на приемника, гледан от еталонния център на фара, да е между 10′ и 1°;

1.2.3.

изискването за интензитет в конкретна посока на наблюдение се счита за изпълнено, ако това изискване е спазено в посока, която се отклонява не повече от 15′ от посоката на наблюдение.

2. ТОЧКИ НА ИЗМЕРВАНЕ, ИЗРАЗЕНИ В ГРАДУСИ НА ЪГЪЛА СПРЯМО ЕТАЛОННАТА ОС, И СТОЙНОСТИ НА МИНИМАЛНИЯ ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

2.1. Посоката Н = 0° и V = 0° съответства на еталонната ос, която (при монтиран фар върху превозното средство) трябва да е хоризонтална, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и ориентирана в изискваната посока на видимост. Тя преминава през еталонния център. Посочените в таблицата стойности дават за различните посоки на измерване минималните в cd.

2.2. Ако при визуална проверка на фара се установят съществени локални промени в интензитета, се извършва проверка, която да гарантира, че нито един от интензитетите, измерени между две от посочените по-горе посоки на измерване, не е под 50 % от най-ниския минимален интензитет от двата, предписани за тези посоки на измерване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

ТРИЦВЕТНИ КООРДИНАТИ

БЯЛО:	пределна стойност за синьо:	х ≥ 0,310
	пределна стойност за жълто:	х ≤ 0,500
	пределна стойност за зелено:	у ≤ 0,150 + 0,640 х
	пределна стойност за зелено:	у ≤ 0,440
	пределна стойност за лилаво:	у ≥ 0,050 + 0,750 х
	пределна стойност за червено:	у ≥ 0,382

За проверка на тези цветометрични характеристики трябва да се използва източник на светлина с температура на оцветяване 2 854 К, съответстващ на светлинен източник А съгласно Международната електротехническа комисия (IEC).

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

231

31977L0540

L 220/83

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно светлинните устройства за паркиране на моторни превозни средства

(77/540/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства следва да отговарят съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за техните светлинни устройства за паркиране;

като има предвид, че тези изисквания се различават в различните държави-членки; че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение към, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да се въведе за всички типове превозни средства (3);

като има предвид, че с Директива 76/756/ЕИО (4), Съветът постанови общите изисквания за инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторни превозни средства и ремаркета;

като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение на компонент на светлинни устройства за паркиране позволява всяка държава-членка да провери съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращане на копие от попълненото за всеки тип светлинно устройство за паркиране сертификат за типово одобрение на компонент; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на компонент на ЕИО на всички светлинни устройства за паркиране, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези светлинни устройства за паркиране в другите държави-членки;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства предполага взаимно признаване от държавите-членки на провежданите от всяка от тях изпитвания въз основа на общите изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на компонент на ЕИО за всеки тип светлинно устройство за паркиране, което отговаря на конструктивните и изпитвателни изисквания, залегнали в приложения I, II, IV, V и VI.

2. Държавата-членка, която е издала типово одобрение на компонент на ЕИО, предприема необходимите мерки за извършване на проверка на съответствието на производството с одобрения тип, доколкото е необходимо и при нужда, в сътрудничество с компетентните органи в другите държави-членки. Такъв контрол се ограничава до анкетни проучвания.

Член 2

За всеки тип светлинно устройство за паркиране, което държавите-членки одобряват съгласно член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на компонент на ЕИО съгласно посочения в приложение IV образец.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да създадат объркване между светлинни устройства за паркиране, които са типово одобрени съгласно член 1 и други устройства.

Член 3

1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на светлинни устройства за паркиране на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО.

2. Въпреки това, държава-членка може да забранява пускането на пазара на светлинни устройства за паркиране, обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО, които системно не съответстват на одобрения тип. Съответната държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва причините за своето решение.

Член 4

В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на компонент, образец на които е даден в приложение III, попълнени за всеки тип одобрени или получили отказ за одобрение светлинни устройства за паркиране.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на компонент на ЕИО установи, че определен брой светлинни устройства за паркиране, обозначени с един и същи знак за типово одобрение на компонент на ЕИО, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството и одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на другите държави-членки за взетите мерки, които при системно несъответствие, могат да стигнат до отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО. При получаване на информация от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие, споменатите органи предприемат същите мерки.

2. Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО, както и за причините, на които се основава такава мярка.

Член 6

Във всяко решение, което е взето съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби, за отказ за издаване или за отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО за светлинно устройство за паркиране, или за забрана на нейното пускането на пазара или употреба, подробно се посочват причините, на които се основава съответното решение. Заинтересованата страна се уведомява за тези решения, като същевременно се информира за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за разрешените срокове за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с неговите светлинни устройства за паркиране, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите светлинни устройства за паркиране, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко 4 колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, с изключение на движещите се по релси превозни средства, селскостопанските или горските трактори и машини, и строителните машини.

Член 10

Член 11

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредбите, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки осигуряват, Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

W. RODGERS

(1) ОВ С 118, 16.5.1977 г., стр. 29.

(2) ОВ С 114, 11. 5 1977 г., стр. 4.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 1.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Приложение I:

Определения, общи технически изисквания, интензитет на излъчваната светлина, процедура за изпитване, съответствие на производството, забележка относно цвета

Приложение II:

Минимални изисквани ъгли за разпределение на светлината в пространството

Приложение III:

Образец на сертификат за типово одобрение на компонент на ЕИО

Приложение IV:

Изисквания за типово одобрение на компонент на ЕИО и маркировка

Приложение V:

Фотометрични измервания

Приложение VI:

Цвят на излъчваната светлина, трицветни координати

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА, ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ЗАБЕЛЕЖКА ОТНОСНО ЦВЕТА

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. „Светлинно устройство за паркиране“ е светлинно устройство, която се използва за сигнализиране за присъствието на неподвижно превозно средство в населено място.

1.2. „Еталонна ос“ означава характерната ос на светлинния сигнал, която производителят е определил да се използва като еталонна посока (H = 0°, V = 0°) за фотометрични измервания и при монтаж на светлинно устройство на превозното средство.

1.3. „Еталонен център“ означава посоченото от производителя на светлинно устройство пресичане на еталонната ос с външната светлинно-излъчваща повърхност.

„Тип сигнална светлинно устройство за паркиране“ означава сигнални светлинни устройства за паркиране, които не се различават в такива съществени отношения като:

1.4.1.

търговското наименование или фирма;

1.4.2.

характеристиките на оптичната система;

1.4.3.

тип светлинно устройство с нажежаема жичка.

2. ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Всеки образец, визиран в точка 1.2.3 на приложение IV, следва да отговаря на посочените в точки 3 и 5 технически изисквания.

2.2. Светлинните устройства за паркиране следва да са проектирани и конструирани така, че при нормални условия на използване, въпреки вибрациите, на които те могат да бъдат подложени при такова използване, тяхната задоволителна работа да остане гарантирана и те да запазят предписаните в настоящата директива характеристики.

3. ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Излъчваната светлина по еталонната ос от всеки от двата посочени в точка 1.2.3 на приложение II образец, не следва да е по-малка от минималния интензитет и не по-голяма от максималния интензитет, уточнени по-долу:

Минимум

(кд)

Максимум

(кд)

3.1.1.

Предни светлинни устройства за паркиране

3.1.2.

Задни светлинни устройства за паркиране

Извън еталонната ос и в рамките на определените на диаграмите в приложение II ъглови отстояния, интензитетът на излъчваната светлина от всеки от двата образеца следва:

3.2.1. във всяка посока, съответстваща на точките в дадената в приложение V графика на разпределение на светлинния интензитет, следва да бъде не по-малък от показаната стойност за въпросната посока, изразен като процент от определения в точка 3.1 минимум;

3.2.2. във никоя посока в пространството, от която въпросното светлинно устройство е видимо, да не надвишава определения в точка 3.1 максимум;

3.2.3. въпреки това, за светлинни устройства за паркиране, взаимно вградени със стоп светлинни устройства (виж точка 3.1.2), се разрешава светлинен интензитет от 60 кд под равнина, сключваща ъгъл от 5° надолу с хоризонталната равнина;

освен това,

3.2.4.1.

в рамките на определените в приложение II полета, интензитетът на излъчваната светлина не следва да бъде по-малък от 0,05 кд;

3.2.4.2.

изискванията на точка 2.2. от приложение V за локалните изменения на интензитета следва да бъдат спазени.

3.3. Интензитетите следва да се измерват при непрекъснато светещи светлинни устройства с нажежаема жичка, а в случая на устройства, излъчващи червена или кехлибарена светлина — на цветна светлина.

3.4. Приложение V, на което се позовава точка 3.2.1, дава уточнения относно методите за измерване, които да бъдат използвани.

4. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Всички измервания следва да бъдат изпълнени с безцветни стандартни светлинни устройства с нажежаема жичка от препоръчаните за светлинни устройства за паркиране типове и регулирани, така че да произвеждат определения за тези типове светлинни устройства номинален светлинен поток.

5. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Цветът на излъчваната светлина, измерен чрез използване на светлинен източник с температура на оцветяване 2 854 К, съответстващ на светлинен източник А на Международната електротехническа комисия (IEC), следва да бъде в границите на координатите, определени за въпросния цвят в приложение VI.

6. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всяка светлинно устройство за паркиране, коeто носи знак за типово одобрение на компонент на ЕИО, следва да съответства на одобрения тип и да отговаря на определените в точки 3 и 5 фотометрични условия. Въпреки това, при произволно избрано от серийното производство светлинно устройство за паркиране, изискванията за минимален интензитет на излъчваната светлина (измерен със стандартна светлинно устройство с нажежаема жичка, съгласно точка 4) могат да се ограничат, във всяка от посоките, до 80 % от определените в точки 3.1 и 3.2 минимални стойности.

7. ЗАБЕЛЕЖКА ОТНОСНО ЦВЕТА

Типовото одобрение на компонент на ЕИО се издава, ако цветът на излъчваната светлина на светлинни устройства за паркиране е този, заложен в точка 3.13 на приложение I към Директива 76/756/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ ЪГЛИ, ИЗИСКВАНИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА В ПРОСТРАНСТВОТО (1)

Във всички случаи минималните вертикални ъгли на разпределение на светлината са 15° над и 15° под хоризонтала.

Минимални хоризонтални ъгли зa разпределение на светлината в пpocтpaнcтвoтo

(1) Ъглите, показани на тези диаграми са правилни за устройства, които подлежат на монтиране в дясната страна на превозното средство. Стрелките сочат към предната част на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ НА ЕИО

(Максимален формат А4 (210 × 297 мм)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ НА ЕИО И МАРКИРОВКА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ НА ЕИО

1.1. Заявлението за типово одобрение на компонент на ЕИО се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов упълномощен представител.

За всеки тип светлинно устройство за паркиране заявлението се придружава от:

1.2.1.

кратко техническо описание, съдържащо, по-специално типа/овете на препоръчаната/ите светлинно/и устройство/и с нажежаема жичка, които следва да отговарят на техническите изисквания на Международната електротехническа комисия (IEC);

1.2.2.

достатъчно подробни чертежи (в три екземпляра), които да позволят идентификацията на типа светлинно устройство за паркиране и да покажат геометричното положение, в което светлинното устройство следва да се монтира на превозното средство, оста на наблюдение, която при изпитванията следва да се приеме за еталонна ос (хоризонтален ъгъл Н = 0°, вертикален ъгъл V = 0°) и точката, която при споменатите изпитвания да се приеме за еталонен център;

1.2.3.

два образеца; ако светлинните устройства за паркиране са такива, че могат да се монтират само от едната страна на превозното средство, представените два образеца могат да бъдат идентични и подходящи за монтиране само от дясната или само от лявата страна на превозното средство.

2. МАРКИРОВКИ

Върху образците на тип светлинно устройство за паркиране, представени за типово одобрение на компонент на ЕИО, следва да бъде обозначено:

2.1.1.

търговското наименование или марка на заявителя, които да са ясно четливи и незаличими;

2.1.2.

ясно четлива и незаличима маркировка, указваща препоръчания тип/ове светлинно устройство/а с нажежаема жичка;

2.1.3.

и да е оставено достатъчно голямо пространство за поместване на знака за типово одобрение на компонент на ЕИО, включително предвидените в точка 4 допълнителни символи; това пространство следва да е указано в споменатите в точка 1.2.2 чертежи.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА КОМПОНЕНТ НА ЕИО

3.1. Ако двата образеца, предоставени съгласно точка 1, отговарят на изискванията на приложения I, II, IV, V и VI, се издава типово одобрение на компонент на ЕИО и номер на типово одобрение на компонент.

3.2. Този номер не се определя за никой друг тип светлинно устройство за паркиране.

3.3. Когато е заявено искане за типово одобрение на компонент на ЕИО за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, състоящо се от светлинно устройство за паркиране и други светлинни устройства, може да се издава знак за единично типово одобрение на компонент на ЕИО, при условие че въпросното светлинно устройство отговаря на изискванията на настоящата директива и че всяко от другите светлинни устройства, съставляващо част от светлинното и светлинно-сигналното устройство, за което се иска типово одобрение на компонент на ЕИО, отговаря на конкретно приложимата за него директива.

4. ЗНАЦИ

4.1. Всяка светлинно устройство за паркиране, което съответства на типа, одобрен в прилагане на настоящата директива, се обозначава със знак за типово одобрение на компонент на ЕИО.

4.2. Този знак се състои от правоъгълник, обграждащ малката буква „е“, последвана от отличителен номер или буква/и на държавата-членка, издала типовото одобрение на компонент:

1.	за Германия,
2.	за Франция,
3.	за Италия,
4.	за Нидерландия,
6.	за Белгия,
11.	за Великобритания,
13.	за Люксембург,
18.	за Дания,
IRL	за Ирландия.

Той следва да включва също и номера на типовото одобрение на компонент, който съответства на номера на издаденото за въпросния тип светлинно устройство за паркиране сертификат за типово одобрение на компонент на ЕИО.

4.3. В следните случаи към знака за типово одобрение на компонент на ЕИО се прибавя допълнителен символ „P“

4.4. Номерът на типовото одобрение на компонент на ЕИО следва да се постави на подходящо място близо до правоъгълника, обграждащ буквата „e“.

4.5. Знакът за типово одобрение на компонент на ЕИО и допълнителните символи следва да са положени върху оптичните стъкла на светлинно устройство или върху едно от оптичните стъкла, така че да са незаличими и ясно четливи дори и при монтирани на превозното средство светлинни устройства за паркиране.

4.6. Образец на знак за типово одобрение на компонент на ЕИО и допълнителен символ е даден в допълнението.

4.7. При издаване на предвидения в точка 3.3 единичен номер за типово одобрение на компонент на ЕИО за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, съдържащо сигнално светлинно устройство за паркиране и други светлинни устройства, може да се положи само един знак за типово одобрение на компонент на ЕИО, състоящ се от:

—	правоъгълник, обграждащ буквата „e“, последвана от отличителен номер или буква/и на държавата-членка, издала типовото одобрение на компонент на ЕИО,

—	номера на типовото одобрение на компонент на ЕИО,

—	допълнителните символи, изисквани от различните директиви, съгласно които е издадено типово одобрение на ЕИО.

4.8. Размерите на различните компоненти на този знак не следва да са по-малки от най-големия от минималните размери за индивидуалните обозначения, определени от директивите, съгласно които е издадено типовото одобрение на компонент на ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1. По време на фотометричните измервания следва да се предотвратяват странични отражения чрез подходяща маска.

При оспорване на резултатите от измерванията, измерванията се провеждат така че да бъдат спазени следните изисквания:

1.2.1.

разстоянието на измерване следва да е такова, че да важи законът за обратните квадрати на разстоянието;

1.2.2.

измервателната апаратура следва да е такава, че ъгловият отвор на приемника, гледан от еталонния център на светлинно устройство, да е между 10′ и 1°;

1.2.3.

изискването за интензитет в определена посока на наблюдение се счита за удовлетворено, ако това изискване е изпълнено в посока, отклоняваща се с не повече от 15′ от посоката на наблюдение.

2. ТАБЛИЦА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СТАНДАРТЕН СВЕТЛИНЕН ИНТЕНЗИТЕТ

2.1. Посоката Н = 0° и V = 0° съответства на еталонната ос (която, при монтирано на превозното средство светлинно устройство, следва да бъде хоризонтална, успоредна на надлъжната равнина, минаваща през средата на превозното средство и ориентирана в изискваната посока на видимост). Тя преминава през еталонния център. Посочените в таблицата стойности, дават за различните посоки на измерване минималните интензитети като процент от изискваната в минимална стойност в еталонната ос за всяка светлина (в посоката на H = 0° и V = 0°).

Ако при визуална проверка на светлинно устройство се установят значителни локални промени в интензитета, се извършва проверка, която да гарантира, че нито един от интензитетите, измерен между две от посочените в точка 2.1 посоки на измерване:

2.2.1.

при минимални технически изисквания не е под 50 % от най-ниския от двата минимални интензитета, предписани за тези посоки на измерване;

2.2.2.

при максимални технически изисквания не е над най-ниския от двата предписани за тези посоки на измерване максимални интензитети, увеличен с дроб, изразена като линейна функция на разликата между предписаните интензитети за споменатите посоки на измерване.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

ТРИЦВЕТНИ КООРДИНАТИ

ЧЕРВЕНО:	пределна стойност за жълто:	y ≤ 0,035
ЧЕРВЕНО:	пределна стойност за пурпурно:	z ≤ 0,008
БЯЛО:	пределна стойност за синьо:	x ≥ 0,310
	пределна стойност за жълто:	х ≤ 0,500
	пределна стойност за зелено:	y ≤ 0,150 + 0,640 x
	пределна стойност за зелено:	y ≤ 0,440
	пределна стойност за пурпурно:	y ≥ 0,050 + 0,750 x
	пределна стойност за червено:	y ≥ 0,382
КЕХЛИБАРЕНО:	пределна стойност за жълто:	у ≤ 0,429
	пределна стойност за червено:	y ≥ 0,398
	пределна стойност за бяло:	z ≤ 0,007

За проверка на тези колориметрични характеристики следва да се използва светлинен източник с температура на оцветяване 2 854 К, съответстващ на светлинен източник А съгласно Международната eлектротехническа комисия (IEC).

13/ 03

Официален вестник на Европейския съюз

243

31977L0541

L 220/95

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателството на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства

(77/541/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят в съответствие с националното законодателство, се отнасят, наред с другото, за обезопасителните колани и системи за задържане;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или на мястото на съществуващите правни уредби, по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3), да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че общите изисквания за вътрешните части на купето, разположението на устройствата за управление, покрива, облегалката и задната част на седалките, са приети с Директива 74/60/ЕИО (4); като има предвид, че изискванията за вътрешните инсталации за предпазването на водача от нараняване от кормилното управление в случай на удар са приети с Директива 74/297/ЕИО (5); като има предвид, че изискванията, свързани с якостта на седалките и тяхното закрепване, са приети с Директива 74/408/ЕИО (6); като има предвид, че изискванията за закрепване на обезопасителните колани, са приети с Директива 76/115/ЕИО (7); като има предвид, че впоследствие ще бъдат приети останалите изисквания за вътрешната инсталация и в частност тези, свързани с подглавниците и с идентифицирането на устройствата за управление;

като има предвид, че правната уредба за обезопасителните колани и системи за задържане включва не само изисквания за конструкцията на тези устройства, но и за тяхното монтиране на превозните средства;

като има предвид, че посредством хармонизирана процедура на типово одобрение за компонент на обезопасителни колани и системите за задържане, всяка държава–членка може сама да проверява спазването на конструктивните и изпитателните изисквания и да уведомява останалите държави–членки за направените констатации чрез изпращане на копие от сертификата за типово одобрение за компонент, попълнено за всеки тип обезопасителен колан или система за задържане; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент на всички обезопасителни колани и системи за задържане премахва необходимостта от техническа проверка на тези колани и системи в останалите държави–членки;

като има предвид, че главната цел на хармонизираните изисквания е да се повиши пътната безопасност и, че за тази цел, по отношение на посочените в настоящата директива превозни средства, следва да се въведе задължението за оборудването им с обезопасителни колани и системи за задържане;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства по отношение на моторните превозни средства включва признаване от държавите–членки на проверките, извършвани от всяка една от тях въз основа на общите изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава–членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип триточков или поясен обезопасителен колан и за всеки тип система за задържане, които удовлетворяват изискванията за проектиране и проверка, изложени в точка 2 от приложение I и в приложения от IV до ХIV.

2. Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, взема необходимите мерки, за да се увери в съответствието на производството с одобрения тип, при необходимост, в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки.

3. За целите на прилагане на разпоредбите в параграф 2, достатъчно е държавата-членка да се увери, че процедурите за контрол на качеството, предвидени в точка 2.8.1 от приложение I, се прилагат.

Ако, обаче, проверките се извършват директно от държавата-членка или от упълномощените от нея лаборатории, използваните методи трябва да бъдат такива, че да осигуряват най-малко надежност на резултатите, съответстваща на тази, предлагана от процедурите, предвидени в параграф 1. В частност, предвидената в точка 2.8.2 от приложение I процедура представлява подходящ метод.

Член 2

За всеки тип обезопасителен колан или система за задържане, който държавите-членки одобряват по силата на член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент съгласно показаните в приложение III образци.

Държавите-членки вземат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да създадат объркване между обезопасителните колани и системите за задържане, които са типово одобрени по силата на член 1, и други системи.

Член 3

1. Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на обезопасителни колани и системи за задържане на основания, свързани с техните конструкции или начин на функциониране, ако те носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Въпреки това, държава-членка може да забрани пускането на пазара на обезопасителни колани и системите за задържане, носещи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако те системно не съответстват на одобрения тип.

Тази държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на тези на останалите държави-членки в срок от един месец копие от сертификатите за типово одобрение на ЕИО за компонент, попълнено за всеки тип обезопасителен колан или система за задържане, за които е издадено или отказано типово одобрение, образец на който е даден в приложение II.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компонент, установи, че известен брой обезопасителни колани или системи за задържане, носещи всички същия знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не отговарят на одобрения тип, тя взема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството с одобрения тип. Компетентните органи на тази държава-членка уведомяват тези на другите държави-членки за взетите мерки, които, при постоянно несъответствие с одобрения тип, могат да стигнат до отмяна на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Споменатите органи вземат същите мерки в случаите, когато са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за такава липса на съответствие.

2. Компетентните органи на държавите-членки се информират взаимно в срок от един месец за оттеглянето на издадено типово одобрение на ЕИО за компонент и за мотивите, обосноваващи тази мярка.

3. Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО за компонент, оспорва липсата на съответствие, за която е била уведомена, съответните държави-членки се стараят да разрешат спора. Комисията се информира непрекъснато. При необходимост тя провежда подходящи консултации за уреждане на спора.

Член 6

Всяко решение за отказ или за оттегляне на одобрение или за забрана за пускане на пазара или за употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, е подробно мотивирано. То се съобщава на заинтересованата страна, като се посочват с какви средства за правна защита тя разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, и в какви срокове могат да бъдат упражнявани тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО за компонент или национално типово одобрение на моторно превозно средство на основания, свързани с обезопасителните колани и със системите за задържане, ако последните носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с изискванията на точка 3 от приложение I.

Член 8

Държавите-членки не могат да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с обезопасителните колани и със системите за задържане, ако последните носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с изискванията на точка 3 от приложение I.

Член 9

По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство от категория М1, определена в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, което е предназначено за движение по пътищата, има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час.

Член 10

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на приложенията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 11

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

W. RODGERS

(1) ОВ С 76, 7.4.1975 г., стр. 37.

(2) ОВ С 263, 17.11.1975 г., стр. 37.

(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4) ОВ L 38, 11.2.1974 г., стр. 2.

(5) ОВ L 165, 20.6.1974 г., стр. 16.

(6) ОВ L 221, 12.8.1974 г., стр. 1.

(7) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 6.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ, ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОНТАЖ

0. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящата директива се прилага за обезопасителните колани и за системите за задържане, които са предназначени за монтаж в превозните средства, съответстващи на определението в член 9, и които трябва да се използват индивидуално, т.е. като индивидуални приспособления от възрастните пътници на местата, обърнати с лице по посоката на движение.

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

„обезопасителен колан или колан“ е комплект от ремъци със заключваща ключалка, регулиращи механизми и приспособления за закрепване, който може да се закрепи в превозно средство и който е проектиран така, че да намали риска от нараняване на ползвателя в случай на сблъсък или рязко намаляване на скоростта на превозното средство, като ограничава възможностите за движение на неговото тяло. Този комплект най-общо се нарича „комплект“; този термин обхваща и всяко приспособление за поглъщане на енергия или за прибиране на колана;

1.1.1.

„надбедрен колан“ е колан, който преминава отпред през тазовата област на ползвателя;

1.1.2.

„диагонален колан“ е колан, който минава диагонално пред гръдния кош на ползвателя, от бедрото към противоположното рамо;

1.1.3.

„триточков колан“ е колан, закрепен в три точки, и който представлява комбинация от надбедрен и диагонален колан;

1.1.4.

„колан-хамут“ е колан, който включва надбедрен колан и раменни презрамки;

„тип колан“ е категория колани, между които не съществуват различия по такива съществени елементи като:

1.2.1.

твърдите компоненти (ключалка, закрепващи части, прибиращо устройство и т.н.);

1.2.2.

материала, тъканта, размерите, цвета на ремъците;

1.2.3.

геометрията на комплекта;

1.3. „ремък“ е еластичен компонент, предназначен за задържане на тялото и за отвеждане на усилията към точките на закрепване;

1.4. „ключалка“ е бързо освобождаващо се устройство, чрез което коланът задържа ползвателя. Ключалката може да включва регулиращо устройство;

1.5. „регулиращо устройство“ е устройство, посредством което коланът се регулира според нуждите на индивидуалния ползвател и положението на седалката. Регулиращото устройство може да бъде част от ключалката или да бъде прибиращо устройство.

1.6. „закрепващи части“ са частите на комплекта, включително необходимите фиксиращи компоненти, които дават възможност за закрепването му към анкерите;

1.7. „поглъщател на енергия“ е устройство, предназначено да разсейва енергията самостоятелно или заедно с ремъка и представляващо част от комплект;

„прибиращо устройство“ е устройство за прибиране, отчасти или изцяло, на ремъка на обезопасителния колан;

1.8.1. „прибиращо устройство без заключване“ (тип 1) е прибиращо устройство, чрез което ремъкът може да се развие до пълната си дължина при прилагане на лек външен опън и което не позволява никакво регулиране на дължината на развития ремък;

1.8.2. „прибиращо устройство с ръчно отключване“ (тип 2) е прибиращо устройство, което ползвателят трябва да отключи с устройство с ръчно управление, за да може да се развие ремъкът до желаната дължина и което се заключва автоматично, когато ползвателят преустановява въздействието си върху това устройство;

1.8.3. „прибиращо устройство с автоматично заключване“ (тип 3) е прибиращо устройство, което позволява развиването на ремъка до желаната дължина и което автоматично регулира дължината на ремъка според нуждите на ползвателя след затваряне на ключалката. Развиването на ремъка в допълнителна дължина не е възможно без доброволната намеса на ползвателя;

„прибиращо устройство с аварийно заключване“ (тип 4) е прибиращо устройство, което при нормални условия на управление не ограничава свободата на движение на ползвателя. Прибиращото устройство има приспособление за автоматично регулиране на дължината на ремъка спрямо телосложението на ползвателя и заключващ механизъм, който се задейства в случай на необходимост чрез:

1.8.4.1.

намаляване на скоростта на превозното средство или чрез развиване на ремъка на прибиращото устройство или друго автоматично приспособление (единична чувствителност), или

1.8.4.2.

комбинация от множество от тези фактори (множествена чувствителност);

1.9. „крепежни елементи“ е част от структурата на превозното средство или на седалката или на която и да е друга част на превозното средство, към която трябва да се закрепят обезопасителните колани;

1.10. „тип превозно средство“, по отношение на обезопасителните колани и системите за задържане, е категория моторни превозни средства, които не се различават съществено помежду си, по-специално, в следните отношения:размери, форми и материал на компонентите на структурата на превозното средство или на седалката или която и да е друга част на превозното средство, към които са закрепени обезопасителните колани и системите за задържане;

1.11. „система за задържане“ е система, представляваща комбинация от седалка, фиксирана към структурата на превозното средство по подходящ начин, и обезопасителен колан, закрепен към седалката най-малко в една точка;

1.12. „седалка“ е структура, представляваща разделна или неразделна част от структурата на превозното средство, включително тапицерията му, предлагаща „седящо“ място за възрастен, като терминът означава както отделната седалка, така и частта от пейката, която съответства на едно „седящо“ място;

1.13. „група седалки“ е или място за сядане тип пейка, или отделни места, но монтирани едно до друго (т.е. фиксирани така, че предните крепежни елементи на една от тези седалки са на една линия с предните или със задните крепежни елементи на другата седалка или между крепежните елементи на другата седалка), и предлагащи едно или повече „седящи“ места за възрастни;

1.14. „седалка-пейка“ е пълна тапицирана структура, предлагаща най-малко две „седящи“ места за възрастни;

„система за регулиране“ е приспособлението, позволяващо да се регулира седалката или нейните части за седнало положение на ползвателя, съобразно неговото телосложение. Това регулиращо приспособление може в частност да позволява:

1.15.1.

надлъжно изместване,

1.15.2.

вертикално изместване,

1.15.3.

ъглово изместване;

1.16. „анкерно закрепване на седалката“ е системата за закрепване на комплекта седалка към превозното средство, включително съответните части на структурата на превозното средство;

„тип седалка“ е категория места за сядане, между които не съществуват разлики по отношение на такива съществени елементи като:

1.17.1.

структура, форма, размери и материал на седалките;

1.17.2.

тип размери на системите за регулиране и за заключване;

1.17.3.

тип и размери на анкерните закрепвания на колана върху седалката, на анкерното закрепване на седалката и на съответните части на структурата на превозното средство, за които е закрепена седалката;

1.18. „система за преместване“ е устройство, позволяващо ъглово или надлъжно преместване, без фиксирано междинно положение, на седалката или на една от нейните части, за да се улесни достъпа на пътниците;

1.19. „система за заключване“ е механизъм, който осигурява задържането на седалката и на нейните части във всяко положение за употреба.

2. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

2.1. Заявление за типово одобрение на ЕИО за компонент

2.1.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип обезопасителен колан се подава от притежателя на производствената или търговската марка или от неговия упълномощен представител.

В случай на система за задържане, заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип система за задържане се подава от притежателя на търговската марка или от неговия упълномощен представител или от производителя на превозното средство, за което е предвидена, или от неговия упълномощен представител.

То се придружава от:

2.1.2.1.

техническо описание в три екземпляра на типа обезопасителен колан, в което се посочват използваните ремъци и твърди компоненти, придружено от чертежи на съставните елементи на комплекта и инструкции за монтаж на прибиращото устройство, ако има такива. Чертежите трябва да показват мястото, предвидено за знака за типово одобрение на ЕИО за компонент. Описанието трябва да посочва цвета на модела, представен за одобрение и да уточнява типа или типовете превозно средство, за което или за които този тип обезопасителен колан е предназначен. В случай на системи за задържане, описанието съдържа: чертежи в подходящ мащаб на структурата на превозното средство и на структурата на седалката, на системите за регулиране и за закрепване, като достатъчно подробно се показват местоположенията на анкерните закрепвания на седалките и на коланите, както и на подсилващите елементи, характеристика на използваните материали, които могат да повлияят върху якостта на закрепването на седалките и на коланите, и техническо описание на анкерните закрепвания на седалките и на коланите;

2.1.2.2.

пет образеца на типа обезопасителен колан за обезопасителните колани без прибиращи устройства;

2.1.2.3.

шест образеца на типа обезопасителен колан за обезопасителните колани с прибиращи устройства;

2.1.2.4.

десет метра от всеки тип ремък, използван в типа обезопасителен колан;

2.1.3. В случай на система за задържане, заявителят предоставя на техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитанията за одобрение, два образеца, които могат да включват два от образците, споменати в точка 2.1.2.2, и, по негов избор, или превозно средство, представително за типа, който ще бъде одобряван, или частта или частите на превозното средство, които по преценка на лабораторията са основни за изпитването на системата за задържане.

2.2. Маркировки

Образците на тип обезопасителен колан или на тип система за задържане, представени за типово одобрение на ЕИО за компонент в съответствие с точка 2.1, носят следната ясна, четлива и незаличима маркировка: име или производствена или търговска марка на производителя.

2.3. Общи спецификации

2.3.1.

Всеки от образците, представени съгласно точка 2.1, трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в точки от 2.3 до 2.7.

2.3.2.

Обезопасителният колан или системата за задържане трябва да са проектирани и конструирани така, че когато са правилно монтирани и правилно използвани от пътниците, да се осигури нормалното функциониране и да се намали риска от наранявания на тялото в случай на произшествие.

2.4. Твърди компоненти

2.4.1. Общи положения

2.4.1.1.

Твърдите компоненти на обезопасителния колан като катарами, регулиращи устройства, системи за закрепване и т.н., не трябва да имат остри ръбове, които могат да причинят износване или скъсване на ремъците чрез триене.

2.4.1.2.

Всички части на комплект, които могат да корозират, трябва да са подходящо защитени срещу корозия. След изпитването за корозионна устойчивост, на което те са били подложени съгласно точка 2.7.2, не трябва да се открива, от една страна, никакво влошаване, което може да навреди на нормалното функциониране на устройството, и от друга страна, никаква съществена корозия, когато частите се разглеждат с невъоръжено око от квалифициран наблюдател.

2.4.1.3.

Твърдите компоненти, предназначени да поглъщат енергията или да бъдат подлагани на натоварване или да предават натоварването, не трябва да са чупливи.

2.4.1.4.

Твърдите и пластмасовите части на обезопасителен колан трябва да са разположени така, че при нормалната употреба на моторно превозно средство, те да не могат да бъдат затиснати под плъзгаща се седалка или от вратата на това превозно средство. Ако една от тези части не отговаря на посочените по-горе изисквания, тя трябва да се подложи на изпитването на удар на студено, посочено в точка 2.7.6.4. След изпитването , ако по пластмасовото покритие или по застопоряващите елементи на твърдите части има видими пукнатини, тези пластмасови части се отстраняват и се проверява дали останалата част от комплекта е запазила същата безопасност. Ако останалата част на комплекта е безопасна или ако не са установени никакви видими пукнатини, се извършва повторна проверка дали тя отговаря на условията, предвидени в точки 2.4.2, 2.4.3 и 2.6.

2.4.2. Ключалка

2.4.2.1. Ключалката трябва да е проектирана така, че да изключва всякаква възможност за неправилно използване. Това означава, в частност, че ключалката не трябва да остава в полузатворено положение. Начинът на отваряне на ключалката трябва да е напълно очевиден. Навсякъде, където ключалката може да влезе в контакт с ползвателя, ширината на нейната контактна повърхност не трябва да е по-малка от 46 мм.

2.4.2.2. Ключалката, дори и когато не е подложена на натоварване, трябва да остане затворена, независимо от нейното положение. Не трябва да е възможно да се отваря със сила по-малка от 1 daN.

Ключалката трябва да е конструирана така, че да е лесна за употреба и хващане и трябва да се отваря при натоварването, посочено в точка 2.7.9.2.

Ключалката трябва да се отключва чрез натискане или на бутон, или на подобно устройство. Повърхността, върху която трябва да се прилага този натиск, трябва да има, при действително отключване:

—	за капсулованите системи, минимална площ 4,5 cм2 и минимална ширина 15 mm,

—	за некапсулованите системи, минимална площ 2,5 см2 и минимална ширина 10 mm.

Тази площ трябва да е оцветена в червено. Никоя друга част на ключалката не трябва да е в същия цвят.

2.4.2.3. Ключалката трябва да издържа на повтарящи се операции и преди динамичното изпитание, посочено в точка 2.7.8, трябва да се подложи на 500 цикъла на отваряне и на затваряне. Освен това пружините на затваряне на ключалките трябва да се задействат 4 500 пъти при нормални условия на използване.

2.4.2.4. Ключалката, когато е подложена на изпитание, съгласно точка 2.7.6.3, трябва да работи нормално.

2.4.2.5. Силата, необходима за отваряне на ключалката по време на изпитването , предвидено в точка 2.7.9, не трябва да надхвърля 6 daN.

2.4.2.6. Ключалката се подлага на изпитания на якост в съответствие с точки 2.7.6.1 и 2.7.6.5, ако е необходимо. Тя не трябва нито да се чупи, нито да се деформира силно, нито да се откача при посоченото натоварване.

2.4.2.7. В случай на ключалки, които включват компонент, общ за два комплекта, ако ключалката на един комплект може на практика да се сглоби със заключващото устройство на същия комплект и на другия комплект, изпитанията на якост и на отваряне, посочени в точки 2.7.8 и 2.7.9, се провеждат с двете възможности за комплектоване.

2.4.3. Регулиращо устройство

2.4.3.1.

Два образеца от всяко регулиращо устройство трябва да се подложат на изпитанията в съответствие с точка 2.7.4. Приплъзването на ремъка не трябва да надвишава 25 mm за всяко регулиращо устройство, а сбора от изместванията за всички регулиращи устройства на един колан не трябва да надвишава 40 mm.

2.4.3.2.

Всички регулиращи устройства се подлагат на изпитания за якост в съответствие с точка 2.7.6.1. Те не трябва нито да се чупят, нито да се отделят при предписаното натоварване.

2.4.3.3.

Когато изпитването се провежда в съответствие с точка 2.7.6.6, силата, необходима за задействане на всяко ръчно регулиращо устройство, не трябва да надвишава 5 daN.

2.4.4. Закрепващи части

Приспособленията за закрепване се подлагат на изпитания за якост в съответствие с точки 2.7.6.1 и 2.7.6.2. Те не трябва нито да се чупят, нито да се отделят при предписаното натоварване.

2.4.5. Прибиращо устройство

Прибиращото устройство трябва да отговаря на изброените по-долу изисквания, включително изпитанията за якост съгласно точки 2.7.6.1 и 2.7.6.2.

2.4.5.1. Прибиращо устройство с автоматично заключване

2.4.5.1.1.

Ремъкът на обезопасителния колан, оборудван с прибиращо устройство с автоматично заключване, не трябва да се измества с повече от 30 мм между заключващите положения на прибиращото устройство. След като ползвателят направи движение назад, коланът трябва или да остане в началното си положение, или автоматично да се върне в това положение, след като ползвателят направи движение напред.

2.4.5.1.2.

Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на развиване на ремъка не трябва да е по-малка от 0,7 daN, като тази сила се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство съгласно точка 2.7.7.4. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на пренавиване на ремъка не трябва да е по-малка от 0,2 daN и не трябва да надвишава 0,7 daN, когато е измерена по подобен начин. Ако ремъкът минава през водач или макара, силата на пренавиване трябва да се измери на свободната дължина между манекена и водача или макарата. Ако комплектът включва ръчен или автоматичен механизъм, който не позволява пълно пренавиване на ремъка, този механизъм не трябва да е задействан по време на измерването на силата на пренавиване.

2.4.5.1.3.

Ремъкът трябва да се развие от прибиращото устройство и да се остави да се пренавие съгласно метода, описан в точка 2.7.7.1, докато се извърши серия от 5 000 цикъла на развиване и пренавиване. След това прибиращото устройство трябва да се подложи на изпитването за корозия, описано в точка 2.7.2, последвано от изпитването за прахоустойчивост, описано в точка 2.7.7.3. След това той трябва да премине успешно още една серия от 5 000 цикъла на развиване и пренавиване, след които той трябва да продължава да удовлетворява изискванията по точки 2.4.5.1.1 и 2.4.5.1.2. След споменатите изпитания, прибиращото устройство трябва да продължи да работи нормално и да пренавива ремъка без затруднения.

2.4.5.2. Прибиращо устройство с аварийно заключване

Прибиращото устройство с аварийно заключване трябва да удовлетворява посочените по-долу условия съгласно изискванията по точка 2.7.7.2:

2.4.5.2.1.1.

то трябва да се заключва при отрицателно ускорение на превозното средство със стойност най-много равна на 0,45 g;

2.4.5.2.1.2.

то не трябва да се заключва при ускорение на ремъка, измерено в посоката на неговото изтегляне, със стойност по-малка от 0,8 g;

2.4.5.2.1.3.

то не трябва да се заключва, когато се отклонява с 12° или по-малко от стойностите на ъглите, по-малки или равни в която и да е посока, считано от монтажното положение, предписано от производителя;

2.4.5.2.1.4.

то трябва да се заключва, когато се отклонява с 27° или повече в която и да е посока, считано от монтажното положение, предписано от производителя.

2.4.5.2.2. Прибиращото устройство с аварийно заключване с множествена чувствителност, едната от които е чувствителността на ремъка, когато се изпитва при условията, посочени в точка 2.7.7.2, трябва да удовлетворява посочените по-горе изисквания и освен това трябва да се заключва, ако ускорението на ремъка е по-голямо или равно на 1,5 g, като това ускорение е измерено по посоката на изтегляне на ремъка.

2.4.5.2.3. По време на всяко от изпитанията, посочени в точки 2.4.5.2.1 и 2.4.5.2.2, дължината на ремъка, който може да е развит преди прибиращото устройство да се заключи, не трябва да надвишава 50 мм, като се започне от дължината, предвидена в точка 2.7.7.2.1. С оглед удовлетворяване на изискванията по точка 2.4.5.2.1.2, счита се, че прибиращото устройство работи задоволително, ако за стойностите на ускорението на ремъка, предписани в тази точка, няма заключване най-малко докато първите 50 мм от ремъка не се развият, като се започне от дължината, предвидена в точка 2.7.7.2.1.

2.4.5.2.4. Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на пренавиване на ремъка не трябва да е по-малка от 0,7 daN, като тази сила е измерена в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство в съответствие с точка 2.7.7.4. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на пренавиване на ремъка не трябва да е по-малка от 0,2 daN и не трябва да надвишава 0,7 daN, когато е измерена по подобен начин. Ако ремъкът минава през водач или макара, силата на пренавиване трябва да се измери на свободната дължина между манекена и водача или макарата. Ако комплектът включва ръчен или автоматичен механизъм, който не позволява на ремъка да се пренавие напълно, този механизъм не трябва да е задействан при измерването на силата на пренавиване.

2.4.5.2.5. Ремъкът трябва да се развие от прибиращото устройство и да се остави да се пренавие съгласно метода, описан в точка 2.7.7.1, докато се изпълни серия от 40 000 цикъла на развиване и пренавиване. След това прибиращото устройство трябва да се подложи на изпитването за корозия, описано в точка 2.7.2, последвано от изпитването за прахоустойчивост, описано в точка 2.7.7.3. След това, то трябва да премине успешно през още една серия от 5 000 цикъла на развиване и пренавиване, след които то трябва да продължава да удовлетворява изискванията по точки 2.4.5.2.1, 2.4.5.2.2, 2.4.5.2.3 и 2.4.5.2.4. След споменатите по-горе изпитания, прибиращото устройство трябва да продължи да работи нормално и да пренавива ремъка без затруднения.

2.5. Ремъци

2.5.1. Общи положения

2.5.1.1.

Характеристиките на ремъците трябва да са такива, че да осигуряват равномерно разпределение на налягането по цялото тяло и да не се усукват дори при натоварване. Те трябва да имат свойството да поглъщат и да разсейват енергията.

2.5.1.2.

Ширината на ремъка при натоварване от 980 daN не трябва да е по-малка от 46 мм. Този размер трябва да се измерва според предписаното в точка 2.7.5 изпитване за якост на скъсване, без спиране на машината.

2.5.2. Якост след кондициониране при стайна температура и влажност

За двата образци, кондиционирани в съответствие с точка 2.7.3.1, натоварването на скъсване на ремъка, определено в съответствие с точка 2.7.5, не трябва да е по-малко от 1 470 daN. Разликата между натоварването на скъсване за двата ремъка не трябва да е по-голяма от 10 % от по-голямото измерено натоварване на скъсване.

2.5.3. Якост след специално кондициониране

За двата образеца ремъци, кондиционирани в съответствие с една от разпоредбите на точка 2.7.3, с изключение на точка 2.7.3.1, натоварването на скъсване на ремъка трябва да е най-малкото равно на 75 % от средната стойност на натоварванията, определени при изпитването, посочено в точка 2.5.2, но не по-малко от 1 470 daN. Техническата служба може да отмени едно или повече от тези изпитания, ако поради състава на използвания материал или поради наличната информация, те са излишни.

2.6. Комплект или система за задържане

2.6.1. Изисквания за динамичното изпитание

2.6.1.1. Комплектът или системата за задържане трябва да се подложат на динамично изпитване в съответствие с точка 2.7.8.

Динамичното изпитване се провежда с два комплекта, които не са били подлагани на предварително натоварване, освен в случая на комплекти, които са част от системи за задържане; в този случай, динамичното изпитване се провежда върху системите за задържане, предназначени за група места за сядане, които не са били подлагани на предварително натоварване. Ключалките на тестваните комплекти трябва да удовлетворяват изискванията по точка 2.4.2.3. В случай на обезопасителни колани, съоръжени с прибиращи устройства, тези устройства трябва предварително да са минали изпитанията за издръжливост на механизма, предвидени в точка 2.7.7.1, изпитанията за корозия, предвидени в точка 2.7.2, и изпитанията за прахоустойчивост, предвидени в точка 2.7.7.3. По време на изпитването, трябва да е гарантирано, че са изпълнени следните условия:

2.6.1.2.1.

никоя част от комплект или от система за задържане, осигуряваща задържането на пътника, не трябва да се къса или чупи и никоя ключалка или заключваща система или система за преместване не трябва да се отключва;

2.6.1.2.2.

преместването на манекена напред трябва да е между 80 и 200 мм на нивото на таза при надбедрените колани. В случаите на други видове колани, преместването напред трябва да е между 80 и 200 мм на нивото на таза и между 100 и 300 мм на нивото на гръдния кош. Тези премествания са спрямо нивото на точките на измерване, показани в приложение VIII, фигура 6.

2.6.1.3. В случай на система за задържане:

2.6.1.3.1.

придвижването на референтната точка, определена за гръдния кош, може да надвишава стойността, посочена в точка 2.6.1.2.2, ако чрез изчисления или по-нататъшно тестване се докаже, че никоя част от торса или от главата на манекена, използван за динамичното изпитание, не е влязла в контакт с каквато и да е твърда част от предната част на превозното средство, освен ако става въпрос за контакт на торса с кормилната уредба, ако последната отговаря на изискванията на Директива 74/297/ЕИО, и ако този контакт се е осъществил при скорост най-много равна на 24 км/час. За целите на това изчисление се приема, че седалката е в положението, определено в точка 2.7.8.1.5;

2.6.1.3.2.

в случай на превозно средство с две врати, системата за преместване и за заключване, която дава възможност на пътниците от задните места да напуснат превозното средство, трябва да запази способността си за ръчно задействане след динамичното изпитание.

2.6.2. Якост след абразивната процедура

2.6.2.1. За двата образеца, кондиционирани съгласно точка 2.7.3.6, натоварването на скъсване трябва да се изчисли в съответствие с точки 2.5.2 и 2.7.6. То трябва да е най-малко равно на 75 % от средната стойност на натоварванията на скъсване, определени по време на изпитанията върху неабразирани колани, но не по-малко от минималното натоварване, предписано за изпитателните системи. Разликата между натоварванията на скъсване на двата образеца не трябва да надвишава 20 % от най-голямото измерено натоварване на скъсване.

2.6.2.2. В таблицата по-долу са показани компонентите, които трябва да се подложат на абразивна процедура, и процедурите, на които трябва да се подложат. За всяка процедура трябва да се използва нов образец.

	Процедура тип 1	Процедура тип 2	Процедура тип 3
Закрепващи елементи	—	—	х
Водачи или макари	—	х	—
Ключалка-ухо	х	х	х
Регулиращо устройство	х	х	х
Части, пришити към ремъка	—	—	х

2.7. Изпитания

2.7.1. Използване на образците, представени за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип обезопасителен колан или система за задържане (виж приложение ХIV)

2.7.1.1.

Два комплекта са необходими за изпитването на комплекта, за изпитването на отваряне на ключалката и за изпитването на удар на студено.

2.7.1.2.

Един комплект се използва за вземането на образци на части от колана за изпитанията за корозия и за якост на ключалката.

2.7.1.3.

Два комплекта са необходими за абразивната процедура и за изпитването за микроприплъзване.

2.7.1.4.

Допълнителният комплект, посочен в 2.1.2.3, трябва да се използва за изпитването за корозия.

2.7.1.5.

Образецът от ремъка се използва за изпитване за якост на скъсване на ремъка. Една част от този образец трябва да се запази за срока на валидност на типовото одобрение за компонет.

2.7.1.6.

Техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитанията за типово одобрение, има право да изиска допълнителни образци освен посочените в точки 2.1.2.2, 2.1.2.3 и 2.1.2.4.

2.7.2. Изпитание за корозия

2.7.2.1. Пълен комплект трябва да се постави в камера за изпитания, както е посочено в приложение XIII. В случай на комплект с прибиращо устройство, ремъкът трябва да е развит до пълната си дължина, минус 300 ± 3 мм.

С изключение на кратките прекъсвания, които могат да се наложат, например за проверка и допълване на соления разтвор, изпитването за излагане на въздействие продължава без прекъсване в продължение на петдесет часа.

2.7.2.2. За приключване на изпитването за излагане на въздействие, комплектът трябва внимателно да се изплакне или да се потопи в чиста течаща вода при температура ненадвишаваща 38 °С, за да се отстранят всички солни отлагания, които вероятно са се образували, и след това се оставя да съхне при стайна температура в продължение на двадесет и четири часа преди проверката съгласно точка 2.4.1.2.

2.7.3. Кондициониране на коланите за изпитването за якост на скъсване

Образци, отрязани от колана, споменат в точка 2.1.2.4, се кондиционират по следния начин:

2.7.3.1. Кондициониране при стайна температура и влажност

Ремъкът трябва да престои в продължение на най-малко двадесет и четири часа при температура на въздуха 20 ± 5 °С и относителна влажност 65 ± 5 %. Ако изпитването не се проведе непосредствено след кондиционирането, образецът трябва да се съхранява в херметически затворен съд до началото на теста. Натоварването на скъсване трябва да се определи пет минути след неговото изваждане от кондициониращия въздух или от херметически затворения съд.

2.7.3.2. Кондициониране на светлина

2.7.3.2.1.

Прилагат се изискванията на Препоръка ISO/R 105—1959, „Изпитание за устойчивост на цвета на текстилни материали“, изменена с Добавка I (ISO/R 105—1959/A1— 1963) и с Добавка II (ISO/R 105/II—1963). Ремъкът се излага на светлина за времето, необходимо за избеляване на стандартна синя боя № 7 до контраст, равен на степен 4 от сивата скала.

2.7.3.2.2.

След излагането на светлина, ремъкът трябва да престои в продължение на най-малко двадесет и четири часа в атмосфера с температура 20 ± 5 °С и с относителна влажност 65 ± 5 %. Натоварването на скъсване трябва да се определи пет минути след изваждането на образеца от инсталацията за кондициониране.

2.7.3.3. Студено кондициониране

2.7.3.3.1.

Ремъкът трябва да престои в продължение на най-малко двадесет и четири часа в атмосфера с температура 20 ± 5 °С и с относителна влажност 65 ± 5 %.

2.7.3.3.2.

След това ремъкът се оставя да престои в продължение на час и половина върху равна повърхност в студена камера, в която температурата на въздуха е –30 ± 5 °С. После се сгъва и така сгънат се натоварва с маса от 2 кг, предварително охладена до –30 ± 5 °С. След като ремъкът престои под натоварване в продължение на тридесет минути в същата студена камера, тежестта се отстранява и се измерва натоварването на скъсване до пет минути след изваждането на колана от студената камера.

2.7.3.4. Горещо кондициониране

2.7.3.4.1.

Ремъкът трябва да престои в продължение на три часа в нагревателна камера, в атмосфера с температура 60 ± 5 °С и с относителна влажност 65 ± 5 %.

2.7.3.4.2.

Натоварването на скъсване трябва да се определи до пет минути след изваждането на ремъка от нагревателната камера.

2.7.3.5. Излагане на въздействие с вода

2.7.3.5.1.

Ремъкът трябва да престои напълно потопен в продължение на три часа в дестилирана вода при температура 20 ± 5 °С, в която е прибавено съвсем малко количество мокрещ агент. Всеки мокрещ агент, който е подходящ за изследваното влакно, може да се използва.

2.7.3.5.2.

Натоварването на скъсване трябва да се определи до десет минути след изваждането на колана от водата.

2.7.3.6. Кондициониране чрез триене

2.7.3.6.1. Абразивната процедура се прилага върху всички устройства, където ремъкът е в контакт с твърда част на колана. Въпреки това, върху регулиращото устройство не е необходимо да се прилага абразивната процедура от тип I (точка 2.7.3.6.4.1) в случай, когато изпитването за микроприплъзване (точка 2.7.4) показва, че ремъкът се плъзга на разстояние, по-малко от половината от предписаната стойност. Монтирането на изпитателното устройство трябва да спазва приблизително съответното положение колан/контактна повърхност.

2.7.3.6.2. Образците престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа в атмосфера с температура 20 ± 5 °С и с относителна влажност 65 ± 5 %. Абразивната процедура се провежда при стайна температура между 15 и 30 °С.

2.7.3.6.3. В таблицата по-долу са посочени общите условия за всяка процедура на триене:

	Натоварване в daN	Честота в Hz	Брой цикли	Отместване в мм
Процедура тип I	2,5	0,5	5 000	300 ± 20
Процедура тип II	0,5	0,5	45 000	300 ± 20
Процедура тип III (1)	0—5	0,5	45 000	—

Преместването, посочено в петата колона на таблицата, е амплитудата на възвратно-постъпателното движение, приложено към колана.

Специални условия за процедурите на триене

2.7.3.6.4.1. Процедура от тип 1: за случаите, когато коланът преминава през регулиращо устройство.

Натоварването от 2,5 daN се прилага вертикално и непрекъснато върху част от ремъка.

Другата част, поставена хоризонтално, е свързана с устройство, движещо ремъка с възвратно-постъпателно движение.

Регулиращото устройство се поставя така, че хоризонталната част на ремъка да остане под тежестта (виж приложение ХII, фигура 1).

2.7.3.6.4.2. Процедура от тип II: за случаите, когато ремъкът сменя посоката си при преминаване през твърда част.

Ъглите на двете части на ремъка трябва да съответстват на фигура 2 от приложение ХII.

Натоварването от 0,5 daN се прилага непрекъснато.

2.7.3.6.4.3. Процедура от тип III: за случаите, когато ремъкът е фиксиран към твърда част чрез зашиване или по подобен начин.

Пълното преместване е 300 ± 20 мм, а натоварването от 5 daN се прилага само за време, съответстващо на преместване от 100 ± 20 мм за полупериод (виж приложение ХII, фигура 3).

2.7.4. Изпитание за микроприплъзване (приложение ХII, фигура 3)

2.7.4.1. Частите или устройствата, подложени на изпитването за микроприплъзване, престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа преди теста в атмосфера с температура 20 ± 5 °С и с относителна влажност 65 ± 5 %.

Изпитанието се провежда при температура между 15 и 30 °С.

2.7.4.2. На изпитателния стенд се проверява дали свободната част на регулиращото устройство сочи или нагоре, или надолу както когато е в превозното средство.

2.7.4.3. Към долния край на частта от колана се прилага натоварване от 5 daN.

Другият край трябва да е подложен на възвратно-постъпателно движение с амплитуда 300 ± 20 мм (виж фигурата).

2.7.4.4. Ако има свободен край, служещ за резервен ремък, този край не трябва по никакъв начин да се завързва или закрепва за натоварената част.

2.7.4.5. На изпитателния стенд се проверява дали вдлъбнатостта на ремъка в отпуснато положение е насочена спрямо регулиращото устройство така както е в превозното средство.

Натоварването от 5 daN на изпитателния стенд се насочва вертикално по такъв начин, че тежестта да не се люлее и ремъкът да не се усуква.

Закрепващата част се фиксира към натоварването от 5 daN като в превозното средство.

2.7.4.6. Преди същинското начало на контролното изпитване се прави серия от 20 цикъла с оглед самозатягащата се система да се установи правилно.

2.7.4.7. Броят на изпълнените цикли трябва да е 1 000 с честота 0,5 Hz в секунда, като пълната амплитуда е 300 ± 20 мм. Натоварването от 5 daN се прилага само за време, съответстващо на времето на преместване от 100 ± 20 мм за полупериод.

2.7.5. Изпитание за якост на скъсване на ремъка (статично изпитание)

2.7.5.1.

Изпитанията трябва да се провеждат всеки път с по два нови образеца ремъка, с достатъчна дължина, кондиционирани в съответствие с една от разпоредбите на точка 2.7.3.

2.7.5.2.

Всеки от ремъците трябва да е захванат между затегачите на машина за изпитване за якост. Затегачите трябва да са конструирани така, че ремъкът да не се къса на нивото или в близост до тях. Скоростта на преместване трябва да е 100 мм/минута. Свободната дължина на образеца между затегачите на машината в началото на изпитването трябва да е 200 ± 40 мм.

2.7.5.3.

Когато натоварването достигне 980 daN, се измерва ширината на ремъка, без да се спира машината.

2.7.5.4.

След това, натоварването се увеличава, докато ремъкът не се скъса, и се записва натоварването на скъсване.

2.7.5.5.

Ако ремъкът се приплъзне или се скъса в точката на контакт с един от затегачите или на по-малко от 10 мм от един от тях, изпитването е невалидно и се извършва ново изпитване с друг образец.

2.7.6. Статично изпитване на компонентите на колана, включително на твърдите части

2.7.6.1.

Ключалката и регулиращото устройство трябва да са свързани към апаратурата за изпитване на опън чрез частите на комплекта, към които обикновено те се окачват, като натоварването тогава достига 980 daN. Въпреки това, ако ключалката или регулиращото устройство са част от закрепващата част, тази ключалка или това регулиращо устройство се изпитват с фиксиращата част в съответствие с точка 2.7.6.2, с изключение на прибиращите устройства с отвесна връщаща макара или водач. Когато прибиращото устройство се изпитва като регулиращо, дължината на ремъка, останала навита на макарата, е равна на дължината, получила се от заключване при възможно най-близката дължина на напълно развит ремък минус 450 мм.

2.7.6.2.

Фиксиращите части се изпитват по начина, описан в точка 2.7.6.1, но натоварването е 1 470 daN и се прилага, ако друго не е предвидено в разпоредбите на второто изречение от точка 2.7.8.1, при най-неблагоприятните условия, които биха могли да възникнат в превозно средство, когато коланът е правилно монтиран в превозното средство. За прибиращите устройства, изпитването се провежда, когато ремъкът е напълно развит от макарата.

2.7.6.3.

Два образеца на комплекта обезопасителен колан се оставят в студена камера при температура –10 ± 1 °С в продължение на два часа. След това допълнителните части на ключалката трябва да се закопчаят ръчно, след като са извадени от студената камера.

2.7.6.4.

Два образеца на пълен комплект се оставят в студена камера при температура –10 ± 1 °С в продължение на два часа. Твърдите и пластмасовите части, подложени на изпитание, се поставят една след друга върху равна стоманена повърхност (която е била поставена в студената камера заедно с твърдите части), поставена върху хоризонталната повърхност на компактен твърд блок с маса най-малко 100 кг; до 30 секунди след изваждането им от студената камера, стоманена маса от 18 кг се оставя да падне свободно от височина 300 мм върху тези части. Ударната повърхност на тази маса трябва да е с твърдост най-малко 45 HRC и с формата на изпъкнала повърхност с напречен радиус от 10 мм и надлъжен радиус от 150 мм. За единия от образците, изпитването се извършва като оста на изпъкналия блок се поставя, успоредна на ремъка, а другият, оста на изпъкналия блок разположена вертикално.

2.7.6.5.

Ключалките, чиито части са общи за два обезопасителни колана, се натоварват така, че да се симулират условията на използване в превозно средство, чиито седалки са регулирани да заемат средно положение. Посоката на приложение на натоварването се избира в съответствие с точка 2.7.8.1. На всеки от ремъците се прилага едновременно натоварване от 1 470 daN. В приложение ХI е дадено описание на апаратура, подходяща за споменатото изпитание.

2.7.6.6.

При изпитването на ръчно регулиращо устройство, ремъкът трябва да се изтегля равномерно през него, за да се отчитат нормалните условия на използване при скорост от около 100 мм/сек, а максималната сила трябва да се измерва колкото може по-близо до 0,1 daN след като са изтеглени първите 25 мм на ремъка. Изпитанието се провежда в двете посоки на движение на ремъка през регулиращото устройство, като ремъкът трябва да изпълни 10 цикъла преди измерването.

2.7.7. Допълнителни изпитания за прибиращите устройства

2.7.7.1. Издръжливост на механизма на прибиращото устройство

2.7.7.1.1.

Ремъкът се развива и се оставя да се пренавие толкова пъти, колкото е предписано, със скорост най-много 30 цикъла в минута. В случаите на прибиращи устройства с аварийно заключване, на всеки пети цикъл се прави рязко дръпване, за да се заключи устройството. Същият брой резки дърпания се прилагат на пет различни положения на развиване, а именно 90, 80, 75, 70 и 65 % от пълната дължина на ремъка, закачен за прибиращото устройство. Въпреки това, когато тази дължина надвишава 900 мм, тези проценти важат за последните 900 мм от ремъка, които остават навити върху прибиращото устройство.

2.7.7.1.2.

В приложение IV е дадено описание на апаратура, подходяща за изпитанията, посочени в точка 2.7.7.1.1.

2.7.7.2. Заключване на прибиращи устройства с аварийно заключване

Прибиращото устройство се изпитва, когато 300 ± 3 мм от ремъка останат навити на макарата на прибиращото устройство.

2.7.7.2.1.1.

В случай на прибиращо устройство със заключване, което се задейства от движението на ремъка, издърпването е по посоката, в което то обичайно се извършва, когато прибиращото устройство е монтирано в превозното средство.

2.7.7.2.1.2.

Когато прибиращите устройства се изпитват за чувствителност спрямо отрицателното ускорение на превозното средство, изпитанията се извършват с посоченото по-горе издърпване, в две взаимно перпендикулярни оси, които са хоризонтални, ако прибиращото устройство е монтирано в превозно средство съгласно спецификациите на производителя на обезопасителния колан. Една от осите трябва да е разположена в посоката, избрана от техническата служба, провеждаща изпитанията за одобрение, като представляваща най-неблагоприятните условия на функциониране на заключващия механизъм.

2.7.7.2.2. В приложение V е дадено описание на апаратура, подходяща за провеждане на изпитанията, посочени в точка 2.7.7.2.1. Апаратурата трябва да е конструирана така, че предписаното ускорение да се достигне при средна скорост на нарастване равна или по-висока от 10 г/секунда.

2.7.7.2.3. За проверка на съответствието на изискванията по точки 2.4.5.2.1.3 и 2.4.5.2.1.4, прибиращото устройство трябва да се монтира на хоризонтална маса и масата да се накланя със скорост, ненадвишаваща максимум 2o в секунда до момента на заключването. Изпитанието трябва да се повтори в други посоки, за да е сигурно, че тези изисквания са удовлетворени.

2.7.7.3. Прахоустойчивост

2.7.7.3.1. Прибиращото устройство се поставя в изпитателна камера, както е показано в приложение VI, ориентирано по същия начин, по който се монтира в превозното средство. Изпитателната камера съдържа количество прах, отговарящо на изискванията по точка 2.7.7.3.2. Ремъкът на прибиращото се устройство се развива до дължина 500 мм и се оставя така, с изключение на 10 пълни цикъла на развиване и пренавиване, на които той се подлага една или две минути след всяко раздвижване на праха.

Прахът се раздвижва за пет секунди на всеки двадесет минути в продължение на период от пет часа, с помощта на сгъстен въздух, който е сух и не съдържа маслени частици, при налягане от 5,5 х 105 ± 0,5 х 105 Ра, и преминаващ през отвор от 1,5 ± 0.1 мм в диаметър.

2.7.7.3.2. Прахът, използван при изпитването, описано в точка 2.7.7.3.1, се състои от около 1 кг сух кварц. Размерът на частиците трябва да е следният:

а)	преминаващи през отвор от 150 μm, 1 диаметър на проводника104 μm: 99 до 100 %;

б)	преминаващи през отвор от 105 μm, диаметър на проводника 64 μm: 76 до 86 %;

в)	преминаващи през отвор от 75 μm, диаметър на проводника 52 μm: 60 до 70 %.

2.7.7.4. Сили на развиване и на пренавиване

2.7.7.4.1.

Силите на развиване и на пренавиване се измерват върху комплект, поставен на манекен като при динамичния тест, предписан в точка 2.7.8. Напрежението на ремъка се измерва възможно най-близо до точката на контакт с манекена (но точно пред тази точка), докато ремъкът се развива и пренавива с приблизителна скорост от 0,6 м в минута.

2.7.8. Динамични изпитания на комплект или на система за задържане

Комплектът се монтира на количка, съоръжена със седалката и анкерните закрепвания, определени в приложение VII. Ако, обаче, комплектът е предназначен за определено превозно средство или за определени типове превозни средства, разстоянията между манекена и анкерните закрепвания се определят от техническата служба, провеждаща изпитанията, или съгласно инструкциите за монтаж, предоставени заедно с колана, или съгласно обозначенията, предоставени от производителя на превозното средство.

2.7.8.1.1. В случай на комплекти, представляващи част от система за задържане, последната се монтира на частта от структурата на превозното средство, за която обикновено тя е предназначена, и тази част се закрепва към изпитателната количка по описания по-долу начин.

2.7.8.1.2. Методът, използван за обезопасяване на превозното средство по време на изпитването, не трябва да подсилва анкерните закрепвания на седалките или на обезопасителните колани или да намалява нормалната деформация на структурата.

Не се използва нито една разположена напред част на превозното средство, която, като ограничава движението напред на манекена, с изключение на неговите стъпала, би могла да намали натоварванията върху системата за задържане по време на изпитването. Отхвърлените структурни части могат да се заменят с части с еквивалентна якост при условие че не възпрепятстват никакво движение напред на манекена.

2.7.8.1.3. Приема се за задоволително обезопасително устройство, ако то не произвежда никакъв ефект върху площ, простираща се по цялата ширина на структурата, и ако превозното средство или структурата е блокирано или обездвижено отпред на разстояние не по-малко от 500 мм от точката на анкерно закрепване на изпитваната система за задържане. Отзад структурата трябва да се обезопаси на достатъчно разстояние зад точките на закрепване, за да се удовлетворят изискванията по точка 2.7.8.1.2.

2.7.8.1.4. Седалките се нагласят и поставят в положението за управление, разглеждано от техническата служба, провеждаща изпитването за типово одобрение, като предлагащо най-неблагоприятните условия на якост, съвместими с монтирането на манекена в превозното средство. Положението на седалките се отразява в протокола. Ако седалката има облегалка с регулируем наклон, тази облегалка трябва да е заключена съгласно спецификациите на производителя или, при липса на такива спецификации, да е заключена по такъв начин, че да образува ефективен ъгъл, възможно най-близък до 25o.

2.7.8.1.5. За оценката на изискванията по точка 2.6.1.3.1, се приема, че седалката е във възможно най-предното положение на използване, като се отчитат размерите на манекена.

2.7.8.1.6. Всички седалки от една група се изпитват едновременно.

2.7.8.2. Комплектът се поставя на манекена, описан в приложение VIII, по следния начин. Дъска с дебелина 25 мм се поставя между гърба на манекена и облегалката на седалката. Коланът трябва да е добре регулиран на манекена. Тогава дъската се отстранява и манекенът се поставя така, че цялата дължина на гърба му да е в контакт с облегалката на седалката. Ако ключалката е от ексцентричен тип, заключването трябва да става само при задействане на пружината ѝ; заключването не трябва да става със сила или рязко. Ако ключалката е тип метално ухо е износена, трябва да се провери дали методът на свързване на двете ѝ части няма да намали надеждността на заключването или на здравината на ключалката.

2.7.8.3. Свободните краища на ремъците трябва да се подават извън устройствата за регулиране, с достатъчна дължина за приплъзване.

2.7.8.4. След това количката се задвижва така, че в момента на удара скоростта на свободно движение да е 50 ± 1 км/час, а манекенът да е стабилен. Спирачният път на количката трябва да е 400 ± 50 mm. Количката трябва да остане в хоризонтално положение по време на отрицателното ускорение. Намаляването на скоростта на количката се получава, като се използва устройството, посочено в приложение VII, или всяко друго устройство, което дава еквивалентни резултати. Апаратурата трябва да удовлетворява изискванията, посочени в приложение IХ.

2.7.8.5. Скоростта на количката непосредствено преди удара и максималното отместване напред на манекена трябва да се измерят.

2.7.8.6. След удара, комплектът или системата за задържане и нейните твърди части се подлагат на визуална проверка, без да се откопчава ключалката, за да се установи дали има изкривяване или счупване. В случай на системи за задържане, след изпитването трябва също да се провери дали частите от структурата на превозното средство, закрепени за количката, не са претърпели трайна деформация. Ако се установят такива деформации, те се вземат предвид при всяко изчисление, извършени съгласно точка 2.6.1.3.1.

2.7.9. Изпитание за отваряне на ключалката

2.7.9.1.

За това изпитване трябва да се използват комплекти, които вече са били подложени на динамичното изпитване в съответствие с точка 2.7.8.

2.7.9.2.

Комплектът се демонтира от количката, без да се отваря ключалката. На ключалката се прилага сила на теглене от 30 daN в права посока. В случай, че ключалката е свързана с твърда част, усилието се прилага, като се спазва ъгъла, образуван от ключалката и твърдата част по време на динамичното изпитание. В геометричния център на бутона за отваряне на ключалката се прилага нормална сила при скорост 400 ± 20 мм/минута. Тази сила се прилага по една постоянна ос. По време на прилагане на усилието на отваряне, ключалката се задържа неподвижна с помощта на твърда опора. Нормалната сила, спомената по-горе, не трябва да надвишава границата, предвидена в точка 2.4.2.5. Точката на контакт на изпитващата апаратура е със сферична форма с радиус 2,5 ± 0,1 mm. Тя има полирана метална повърхност.

2.7.9.3.

Усилието на отваряне на ключалката се прилага чрез пружинна везна или друг измервателен апарат, при нормален начин и посока на отваряне на ключалката.

2.7.9.4.

Усилието на отваряне на ключалката се измерва и се записва всяка неизправност на ключалката.

2.7.9.5.

След изпитването за отваряне на ключалката, компонентите на комплекта или на система за задържане, преминали през изпитанията, предвидени в точка 2.7.8, се проверяват и всяка повреда, претърпяна от комплекта или от системата за задържане се отбелязва в протокола за изпитването.

2.7.10. Протокол за изпитването

В протокола за изпитването трябва да се отбележат резултатите от изпитанията, предвидени в точка 2.7 и по-специално: скоростта на количката, максималното преместване напред на манекена, местоположението на ключалката, както и всяка повреда или счупване. Ако по смисъла на точка 2.7.8.1 местоположението на анкерните закрепвания, предвидено в приложение VII, не е спазено, в протокола за изпитването трябва да се опишат монтажа на комплекта или на системата за задържане, както и важните ъгли и размери. В протокола трябва също да се посочат всяка деформация или счупване на ключалката, настъпили по време на изпитването.

В случай на системи за задържане в протокола за изпитването се уточняват начина на закрепване на структурата на превозното средство към количката, положението на седалките и наклона на облегалките на седалките. Ако преместването напред на манекена е надхвърлило стойностите, предписани в точка 2.6.1.2.2, в протокола трябва да се отбележи дали изискванията по точка 2.6.1.3.1 са били спазени.

2.8. Проверка на съответствието

2.8.1. Минимални изисквания за проверката на съответствието

2.8.1.1. Производителят или представителят, собственик на знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, е длъжен да осъществява или да възлага осъществяването на постоянен качествен контрол, който да гарантира, че комплектите са произведени по еднакъв начин и в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

2.8.1.2. Производителят или представителят се задължава, в частност, да осигури наличието:

a)	на процедури за качествен контрол;

б)	на оборудване за контрол, необходимо за проверка на съответствието;

в)	на отразяване на резултатите от изпитанията, протоколи и приложени документи;

г)	на използване на резултатите от изпитанията, позволяващи да се контролира и да се осигури стабилност на характеристиките на произведените комплекти, като се отчитат допустимите отклонения за индустриално производство.

2.8.1.3. Образците, избрани за проверка на съответствието, трябва да преминат през изпитанията, определени със съгласието на компетентния орган измежду описаните в точки 2.6 и 2.7.

В частност, следните минимални изисквания трябва да бъдат спазени:

2.8.1.4.1. Всички комплекти, включващи прибиращо устройство с аварийно заключване, трябва да се проверяват така, че да удовлетворяват изискванията по точка 2.4.5.2.1.1 в съответствие със специалните предписания, посочени в точка 2.4.5.2.3.

2.8.1.4.2. Проверката за устойчивостта на образците от произведените колани по време на динамичното изпитване се провежда съгласно условията, посочени в точка 2.7.8. Тази проверка се извършва на статистическа основа и на място, и при всички случаи с честота 1 на 25 000 произведени колана или 1 от месечното производство, като се взема предвид по-голямата честота.

За типовете, чието годишно производство, е по-малко или равно на 5 000 комплекта, се приема минималната честота да е 1 на година.

По време на изпитването, след удара, комплектът се подлага на визуална проверка, без да се отваря ключалката, за да се установи дали има неизправности или счупвания. Производителят е длъжен, ако изпитването е неуспешно, да избере друг образец и да вземе необходимите мерки за гарантиране на съответствието на съответната продукция.

2.8.2. Минимални изисквания за проверките на място, провеждани от държавите-членки

2.8.2.1. Честотата на проверките на място трябва да се избере така, че поне един комплект от 5 000 обезопасителни колана или системи за задържане, произведени от всеки одобрен тип, се подложи на изпитанията, посочени в точка 2.8.2.2, с минимална честота от 1 и с максимална честота от 50 за дванадесет производствени месеца.

2.8.2.2. Коланите, взети като образци за проверка на съответствието с одобрен тип, трябва да се подложат на изпитанията, избрани от компетентния орган измежду описаните в точки 2.6. и 2.7.

Най-малко 10 % от коланите, взети като образци за проверка на съответствието, но минимум 1 и максимум 5 за дванадесет производствени месеца, се подлагат на динамично изпитание.

2.8.2.3. Ако един от образците не премине изпитването, на което е подложен, трябва да се извърши ново изпитване на други три образеца.

Ако един от тези три образеца не премине това изпитание, се прилага член 3, параграф 2.

2.8.2.4. Изпитанията трябва да се провеждат с колани, пуснати в продажба или предназначени за продажба.

2.9. Инструкции

Всеки обезопасителен колан трябва да се придружава от инструкциите, дадени в приложение Х.

3. ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОНТАЖ

3.1. Оборудване на превозните средства

Всяко превозно средство, посочено в член 9, трябва да е оборудвано с колани или със системи за задържане, включващи колани със следните конфигурации (за които обаче прибиращите устройства без заключване (точка 1.8.1), както и прибиращите устройства с ръчно отключване (точка 1.8.2), не могат да се използват):

3.1.1. за предните странични места, триточкови колани, съоръжени с прибиращо устройство с аварийно заключване (точка 1.8.4) с множествена чувствителност; все пак за мястото на пътника прибиращите устройства с автоматично заключване (точка 1.8.3) са допустими;

за предните централни места, триточкови обезопасителни колани, съоръжени или не с прибиращи устройства;

3.1.2.1. все пак за предните централни седалки, надбедрени колани, съоръжени или не с прибиращи устройства, се приемат като достатъчни, когато предното стъкло се намира извън референтната зона, определена в приложение II към Директива 74/60/ЕИО;

що се отнася до обезопасителните колани, предното стъкло се разглежда като част от референтната зона, когато може да влезе в статичен контакт с апарата за провеждане на изпитването съгласно метода, описан в приложение II към Директива 74/60/ЕИО;

3.1.2.2. по изключение от точки 3.1.2 и 3.1.2.1 и до 1 януари 1979 г. всяко предно централно място може да е оборудвано само с надбедрен колан, съоръжен или не с прибиращи устройства;

3.1.3. за задните места, надбедрени или триточкови колани, съоръжени или не с прибиращи устройства;

3.1.4. на триточковите колани, съоръжени с прибиращи устройства, поне едно прибиращо устройство трябва да въздейства на диагоналния ремък.

3.2. Общи изисквания

3.2.1. Обезопасителните колани и системите за задържане трябва да се фиксират към анкерни закрепвания, отговарящи на изискванията на Директива 76/115/ЕИО.

Обезопасителните колани и системите за задържане трябва да са монтирани по такъв начин, че когато се поставят правилно от ползвател, да е осигурено задоволителното им функциониране и да намаляват риска от телесни наранявания в случай на произшествие. В частност, те трябва да са монтирани така, че:

3.2.2.1.

ремъците на колана или на системата за задържане да не образуват опасна конфигурация,

3.2.2.2.

да се сведе до минимум риска от изплъзване на ремъка от рамото на ползвателя при правилна употреба,

3.2.2.3.

да се сведе до минимум риска от повреждане на ремъка при контакт с изпъкналите твърди части на превозното средство или на структурата на седалката.

3.3. Специални изисквания за твърдите части, вградени в обезопасителните колани или в системите за задържане

3.3.1. Твърдите части като ключалки, регулиращи устройства, закрепващи части и т.н. не трябва да увеличават риска от телесни наранявания на ползвателя или на останалите пътници в превозното средство в случай на произшествие.

3.3.2. Устройството за отключване на ключалката трябва да е напълно видимо и лесно достъпно от ползвателя и не трябва да се отваря ненавременно или случайно. Ключалката трябва да е разположена така, че да е лесно достъпна и от спасител, комуто се налага да извади ползвателя в случай на произшествие.

Ключалката трябва да е монтирана така, че да може да се отключва от ползвателя, както когато не е под натоварване, така и под тежестта на ползвателя, с просто и еднократно движение и в една единствена посока, с която и да е ръка. В случай на обезопасителни колани или на системи за задържане за предните странични седалки, ключалката също трябва да може да се заключва по същия този начин.

Трябва да се провери дали ако ключалката е в контакт с ползвателя, ширината на контактната повърхност не е по-малка от 46 мм.

3.3.3. Когато коланът се носи от ползвателя, той трябва или да се регулира автоматично на него, или да е конструиран така, че устройството за ръчно регулиране да е лесно достъпно за седналия ползвател и удобно за употреба. Той трябва също да може да се затяга с една ръка в зависимост от телосложението на ползвателя и положението на седалката на превозното средство.

3.3.4. Обезопасителните колани и системите за задържане, включващи прибиращо устройство, трябва да се монтират така, че прибиращото устройство да може да работи правилно и да пренавива ремъка без затруднение.

(1) Виж точка 2.7.3.6.4.3.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

[максимален формат А 4 (290 × 297 мм)]

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЗНАК ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1. ОБЩИ ДАННИ

Всеки обезопасителен колан или всяка система за задържане, съответстващи на типа, одобрен съгласно настоящата директива, трябва да носи знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от:

1.1.1. правоъгълник, обграждащ буквата „е“, последвана от номера или опознавателната буквена група на държавата-членка, издала типовото одобрение на ЕИО за компонент:

1	за Германия,

2	за Франция,

3	за Италия,

4	за Нидерландия,

6	за Белгия,

11	за Обединеното кралство,

13	за Люксембург,

за Дания,

IRL	за Ирландия;

1.1.2. номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, разположен под правоъгълника;

следният допълнителен символ(и), разположен(и) над правоъгълника:

1.1.3.1. буквата „А“ за триточков колан, буквата „В“ за надбедрен колан, буквата „S“ за специален тип колан.

символите, посочени в 1.1.3.1, се допълват със следната маркировка:

1.1.3.2.1.

буквата „е“ за колан, съоръжен с поглъщател на енергия;

1.1.3.2.2.

буквата „r“ за обезопасителен колан, съоръжен с прибиращо устройство, последвана от номера на използвания тип прибиращо устройство, в съответствие с точка 1.8 от приложение I, и буквата „m“, ако използваното прибиращо устройство е прибиращо устройство с аварийно заключване с множествена чувствителност.

1.1.3.3. Символите, посочени в точка 1.1.3.1, се предшестват от буквата „Z“, когато обезопасителният колан е част от системата за задържане.

1.2. Указанията, посочени в точка 1.1, трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми и да са отбелязани с етикет или директно маркирани. Маркировката или етикетът трябва да са износоустойчиви.

2. СХЕМИ НА ЗНАЦИ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

Бележка:

Номерът на типово одобрение на ЕИО за компонент и символът(ите) трябва да се поставят близо до правоъгълника или над, или под буквата „е“, или вляво, или вдясно от тази буква. Цифрите на номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент трябва да са разположени от същата страна на буквата „е“ и да са обърнати в същата посока. Допълнителният символ(и) трябва да е разположен(и) диаметрално противоположно спрямо номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Използването на римски цифри за номерата на типовото одобрение трябва да се избягва, за да се избегне всякакво объркване с други символи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИМЕРНА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА ПРИБИРАЩИТЕ УСТРОЙСТВА

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИМЕРНА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ЗАКЛЮЧВАНЕ НА ПРИБИРАЩОТО УСТРОЙСТВО С АВАРИЙНО ЗАКЛЮЧВАНЕ

Фигурата по-долу представлява апарат, подходящ за тези изпитания. Той се състои от задвижван от двигател гърбичен механизъм, чийто гърбичен елемент е закрепен с жици към малка количка, разположена върху плот. Гърбичният елемент включва устройство за „поглъщане на движението“, което поглъща всяко движение, когато макарата се заключи преди да завърши пълния ход на гърбичния елемент. Конструкцията на гърбичния механизъм и скоростта на двигателя са проектирани така, че да се получи предписаното ускорение с ниво на увеличаване, посочено в точка 2.7.7.2.2 от приложение I; ходът трябва да превишава разрешеното максимално преместване на ремъка преди заключването.

Върху количката е монтиран носач, който може да се върти така, че да е възможно прибиращото устройство да се монтира в различни положения спрямо посоката на преместване на количката.

За изпитанията за чувствителност на прибиращите устройства към отместванията на ремъка, прибиращото устройство се монтира на подходяща неподвижна опора и ремъкът се свързва с количката.

За изпитанията по-горе, опорите или други елементи, предоставени от производителя или от неговия представител, трябва да са включени в изпитателната инсталация, за да се симулира възможно най-достоверно монтажа вътре в превозното средство.

Опорите или други елементи, необходими за симулиране на монтажа вътре в превозното средство, трябва да са предоставени от производителя или от неговия представител.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИМЕРНА АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ПРАХОУСТОЙЧИВОСТ НА ПРИБИРАЩИТЕ УСТРОЙСТВА

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОПИСАНИЕ НА КОЛИЧКАТА, СЕДАЛКАТА, АНКЕРНИТЕ ЗАКРЕПВАНИЯ И НА СПИРАЧНОТО УСТРОЙСТВО

1. КОЛИЧКА

За изпитания на обезопасителните колани, масата на количката, носеща само седалката, е 400 ± 20 кг. За изпитания на системите за задържане, масата на количката заедно със закрепената структура на превозното средство е 800 кг. Все пак, ако е необходимо, общата маса на количката и на структурата на превозното средство се увеличава постепенно с по 200 кг. В никакъв случай общата маса не трябва да се различава от номиналната стойност с повече от ± 40 кг.

2. СЕДАЛКА

За изпитания на системите за задържане, седалката трябва да е с твърда конструкция и с гладка повърхност. Обозначенията на фигура 1 се спазват като се внимава никоя метална част да не влиза в контакт с ремъка на колана.

3. АНКЕРНИ ЗАКРЕПВАНИЯ

Анкерните закрепвания се поставят съгласно обозначенията на фигура 1. Точките, които отговарят на местоположението на анкерните закрепвания, показват положението на закрепване на краищата на колана към количката или към устройствата за измерване на усилията, ако е необходимо. Структурата, носеща анкерните закрепвания, е твърда. Горното анкерно закрепване не трябва да се премества с повече от 0,2 мм надлъжно, ако се прилага натоварване от 98 daN в същата посока. Количката трябва да е така конструирана, че по време на изпитването да не се получава трайна деформация на частите, носещи анкерните закрепвания.

4. СПИРАЧНО УСТРОЙСТВО

Това устройство се състои от два идентични поглъщателя, монтирани успоредно, освен в случая, когато се изпитват системите за задържане, при което се използват четири поглъщателя за номиналната маса от 800 кг. Ако е необходимо, може да се използва допълнителен поглъщател за всяко увеличение от 200 кг на номиналната маса.

Всеки поглъщател се състои от:

—	външна обвивка във формата на стоманена тръба,

—	полиуретанова тръба, поглъщаща енергията,

—	копче от полирана стомана с форма на маслина, което прониква в поглъщателя,

—	вал и плоча, която поема удара.

Размерите на различните части на поглъщателя са показани на фигури 2, 3 и 4. Характеристиките на поглъщащия материал са представени в таблицата по-долу. Непосредствено преди всяко от изпитанията, тръбите трябва да се оставят да престоят най-малко дванадесет часа при температура между 15 и 30 °С, без да се използват.

Изискванията, на които трябва да отговаря спирачното устройство, са дадени в приложение IХ. Всяко друго устройство, което дава еквивалентни резултати, е приемливо.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОГЛЪЩАЩИЯ МАТЕРИАЛ

(метод ASTM D 735, освен ако не е посочено друго)

Твърдост по shore А: 95 ± 2

Устойчивост на счупване: R0 ≥ 343 daN/сm2

Минимално удължение: Ао ≥ 400 %

Модул:

—	при 100 % удължение:

≥ 108 daN/сm2

—	при 300 % удължение:

≥ 235 daN/сm2

Чупливост при ниски температури (метод ASTM D 736): 5 часа при -55 °С

Свиване по set (метод В): 22 часа при 70 °С ≤ 45 %

Плътност при 25 °С: 1,05 до 1,10

Стареене на въздух (метод ASTМ D 573):

—	70 часа при 100 °С

—	твърдост по shore А: максимална вариация от ± 3

—	устойчивост на счупване: намаление < 10 % от Rо

—	удължение: намаление < 10 % от Ао

—	маса: намаляване < 1 %.

Потапяне в масло (метод ASTМ № 1 оil):

—	70 часа при 100 °С

—	твърдост по shore А: максимална вариация ± 4

—	устойчивост на счупване: намаление < 15 % от Rо

—	удължение: намаление < 10 % от Ао

—	обем: раздуване < 5 %.

Потапяне в масло (метод ASTМ № 3 oil):

—	70 часа при 100 °С

—	устойчивост на счупване: намаление < 15 % от Rо

—	удължение: намаление < 15 % от Ао

—	обем: раздуване < 20 %.

Потапяне в дестилирана вода:

—	1 седмица при 70 °С

—	устойчивост на счупване: намаление < 35 % от Rо

—	удължение: намаление < 20 % от Ао

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОПИСАНИЕ НА МАНЕКЕНА

1. СПЕЦИФИКАЦИИ НА МАНЕКЕНА

1.1. Общи данни

Основните характеристики на манекена са показани в следните фигури и таблици:

фигура 1:

страничен изглед: глава, врат и торс;

фигура 2:

фронтален изглед: глава, врат и торс;

фигура 3:

страничен изглед: таз, бедро и долна част на крака;

фигура 4:

фронтален изглед: таз, бедро и долна част на крака;

фигура 5:

основни размери;

фигура 6:

манекен в седнало положение, където са показани:

—	мястото на центъра на тежестта,

—	местоположението на точките, в които се измерва преместването,

—	височината на рамото.

таблица 1:

кодове, имена, материали и основни размери на компонентите на манекена;

таблица 2:

маса на главата, торса, бедрото и долната част на крака.

1.2. Описание на манекена

1.2.1. Структура на долната част на крака (виж фигури 3 и 4)

Структурата на долната част на крака се състои от три компонента:

—	плоскост за петата (30),

—	тръба за пищяла (29),

—	тръба за коляното (26).

Тръбата за коляното има два накрайника за ограничаване движението на подбедрицата в бедрото.

Долната част на крака може да се извърта назад на 120o от изправеното положение.

1.2.2. Структура на бедрото (виж фигури 3 и 4)

Структурата на бедрото се състои от три компонента:

—	тръба за коляното (22),

—	летва за бедрото (21),

—	тръба за ханша (20).

Движението на коляното е ограничено от два нареза в тръбата на коляното (22), в които се захващат скобите на долната част на крака.

1.2.3. Структура на торса (виж фигури 1 и 2)

Структурата на торса се състои от следните компоненти:

—	тръба за ханша (2),

—	ролерна верига (4),

—	ребра (6) и (7),

—	гръдна кост (8),

—	верижни връзки (3 и, частично, 7 и 8).

1.2.4. Врат (виж фигури 1 и 2)

Вратът се състои от седем полиуретанови диска (9). Степента на твърдост на врата може да се изменя с помощта на устройство за опъване на веригата.

1.2.5. Глава (виж фигури 1 и 2)

Главата (15) е куха; полиуретанът е подсилен със стоманени ленти (17). Устройството за опъване на веригата, което позволява регулиране на врата, се състои от полиамиден блок (10), тръбна втулка (11) и обтягащ компонент (12 и 13). Главата може да се върти в ставата между първия и втория шиен прешлен (ставна връзка, atlas-axis), състоящ се от регулиращо устройство (14 и 18), втулка (16) и полиамиден блок (10).

1.2.6. Свързване на колянна става (виж фигура 4)

Бедрото и долната част на крака са свързани посредством тръбата (27) и с устройството за обтягане (28).

1.2.7. Свързване на таза (виж фигура 4)

Бедрата и торсът са свързани посредством тръбата (23), триещите се плоскости (24) и устройството за обтягане (25).

1.2.8. Полиуретан

Тип PU 123CH съединение

твърдост по Shore 50 - 60

1.2.9. Покрития

Върху манекена е нанесено специално покритие.

2. КОРЕКЦИЯ НА МАСАТА

За калибриране на манекена към пълната му маса, с оглед на някои стойности на разпределението на тази маса, трябва да може да се регулира с помощта на 6 помощни коригиращи маси от по 1 кг всяка, които се закрепват на тазобедрената става. Други 6 полиуретанови от по 1 кг всяка, могат да се закрепят на гърба на торса.

3. ВЪЗГЛАВНИЦА

Между гръдния кош и покритието се поставя възглавница. Тя е направена от полиетиленова пяна, която отговаря на следните изисквания:

—	твърдост: 7-10 по shore А,

—	дебелина: 25 ± 5 мм.

Тя трябва да е заменяема.

4. РЕГУЛИРАНЕ НА СТАВИТЕ

4.1. Общи данни

За да се получат възпроизводими резултати, необходимо е да се определят и контролират триенията между различните стави.

4.2. Колянна става:

Затягане на колянната става;

Вертикално разполагане на бедрото и долната част на крака;

Завъртане на долната част на крака на 30°;

Постепенно отпускане на гайката на устройството за обтягане, докато долната част на крака започне да пада под собствената си тежест;

Устройството за обтягане се фиксира в това положение.

4.3. Тазобедрени стави:

Регулиране на тазобедрените стави посредством увеличаване на тяхната неподвижност;

Бедрото се поставя в хоризонтално положение, а торса във вертикално;

Торсът се завърта напред докато образува ъгъл 60o с бедрата;

Устройството за обтягане се отпуска постепенно, докато торсът започне да пада под собствената си тежест;

Устройството за обтягане се фиксира в това положение.

4.4. Ставна връзка между първия и втория шийни прешлени:

Връзката се регулира така, че да издържа на собственото си тегло при задействане в посока напред и назад.

4.5. Врат:

Вратът трябва да се регулира чрез устройство за обтягане на веригата (13);

Когато вратът е регулиран, горният край на устройството за обтягане се измества с 40 до 60 мм при хоризонтално натоварване от 10 daN.

ТАБЛИЦА 1

№	Наименование	Материал	Размери
1	Материал на тялото	Полиуретан	—
2	Тръба на ханша	Стомана	76 × 70 × 100 мм
3	Закрепвания на веригата	Стомана	25 × 10 × 70 мм
4	Ролерна верига	Стомана	3/4 мм
5	Раменна пластина	Полиуретан	—
6	Ребра (профилен материал)	Стомана	30 × 30 × 3 × 250 мм
7	Ребра	Перфорирана стоманена пластина	400 × 85 × 1,5 мм
8	Гръдна кост	Перфорирана стоманена пластина	250 × 90 × 1,5 мм
9	Дискове (шест)	Полиуретан	ø 90 × 20 мм
			ø 80 × 20 мм
			ø 75 × 20 мм
			ø 70 × 20 мм
			ø 65 × 20 мм
			ø 60 × 20 мм
10	Блок	Полиамид	60 × 60 × 25 мм
11	Тръбна втулка	Стомана	40 × 40 × 2 × 50 мм
12	Болт на обтягащия елемент	Стомана	М 16 × 90 мм
13	Гайка на обтягащия елемент	Стомана	М 16
14	Обтягащ елемент на връзката между I и II шиен прешлен	Стомана	ø 12 × 130 мм (М 12)
15	Глава	Полиуретан	—
16	Тръбна втулка	Стомана	ø 18 × 13 × 17 мм
17	Усилваща пластина	Стомана	30 × 3 × 500 мм
18	Гайка на обтягащото устройство	Стомана	М 12
19	Бедра	Полиуретан	—
20	Тръба на хаша	Стомана	76 × 70 × 80 мм
21	Тръба на бедрото	Стомана	30 × 30 × 440 мм
22	Тръба на коляното	Стомана	52 × 46 × 40 мм
23	Тръба, свързваща ханша	Стомана	70 × 64 × 250 мм
24	Триещи се пластини (четири)	Стомана	160 × 75 × 1 мм
25	Обтягащо устройство	Стомана	М12 × 320 мм пластини и гайки
26	Тръба на коляното	Стомана	52 × 46 × 160 мм
27	Тръба, свързваща коляното	Стомана	44 × 39 × 190 мм
28	Пластина на обтягащото устройство	Стомана	ø 70 × 4 мм
29	Тръба на пищяла	Стомана	50 × 50 × 2 × 460 мм
30	Пластина на петата	Стомана	100 × 170 × 3 мм
31	Коригираща маса на торса (шест)	Полиуретан	по 1 кг всяка
32	Коригираща възглавница	Полиетиленова пяна	350 × 250 × 25 мм
33	Покрития	Памук и полиамидни ленти
34	Коригираща маса на тазобедрената става (шест)	Стомана	по 1 кг всяка

ТАБЛИЦА 2

Компоненти на манекена	Маса в килограми
Глава и врат	4,6 ± 0,3
Торс и ръце	40,3 ± 1,0
Бедра	16,2 ± 0,5
Долна част на крака и стъпало	9,0 ± 0,5
Обща маса, включително коригиращите маси	74,5 ± 1,0

Манекен, седнал в положението, показано в приложение VII, фигура 1

G= център на тежестта

T= референтна точка на торса (разположена отпред върху средната линия на манекена)

P= референтна точка на таза (разположена отзад върху централната линия на манекена)

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

ОПИСАНИЕ НА КРИВАТА НА ОТРИЦАТЕЛНО УСКОРЕНИЕ НА КОЛИЧКАТА КАТО ФУНКЦИЯ НА ВРЕМЕТО

(Крива за проверка на спирачните устройства)

(1) Тези изисквания са в съответствие с препоръка на SAE J 211а. Впоследствие те ще бъдат заменени с препращане към стандарт на ISO, който в момента се изготвя.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ИНСТРУКЦИИ

Всеки обезопасителен колан трябва да се придружава от инструкции по следните точки, изготвени на езика или на езиците на държавата-членка, в която ще се пуска в продажба:

Инструкции за монтаж (не се изискват, ако производителят предлага превозното средство с монтирани обезопасителни колани), в които се уточняват моделите превозно средство, за които комплектът е подходящ, както и правилния начин на свързване на комплекта към превозното средство, и съдържат предупреждение за предотвратяване на износването на ремъците.

Инструкции за използване (те могат да се съдържат в ръководството с инструкциите, ако производителят предлага превозното средство с монтирани обезопасителни колани), които дават указания с оглед да се гарантира, че ползвателят ще извлече максимална полза от обезопасителния колан. В тези инструкции следва да се посочи:

а)	значението от използването на обезопасителен колан, незвисимо от вида на пътуването;

б)

правилният начин за носене на колана и в частност:

—	местоположението, предвидено за ключалката,

—	необходимостта от използване на заключен колан,

—	правилното положение на ремъците и необходимостта да се избягва усукването им,

—	фактът, че всеки обезопасителен колан трябва да се използва само от едно лице и че не трябва да се слага колан около дете, седнало на колената на пътника;

в)	начинът на отваряне и затваряне на ключалката;

г)	начинът на регулиране на колана;

д)	начинът на използване на прибиращите устройства, които, ако е необходимо, са били включени в комплекта, и начинът на проверка дали са заключени;

е)	препоръчваните начини за почистване на колана и повторното му сглобяване след почистване в случай на необходимост;

ж)	необходимостта от замяна на обезопасителния колан, когато е бил използван при тежка катастрофа или когато има следи от значително разнищване или срязване;

з)	фактът, че коланът не трябва в никакъв случай да се променя или модифицира, тъй като такива промени могат да намалят неговата ефективност; в частност, ако конструкцията дава възможност за разглобяване на неговите части, трябва да има инструкции за правилното му повторно сглобяване;

и)	фактът, че коланът е конструиран, за да се използва от пътници с телосложение на възрастен;

й)	начинът на пренавиване на колана, когато той не се използва.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ИЗПИТВАНЕ НА ОБЩАТА КЛЮЧАЛКА

(посочено в точка 2.7.6.5 от приложение I)

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

ИЗПИТВАНЕ ЗА ТРИЕНЕ И ЗА МИКРОПРИПЛЪЗВАНЕ

Фигура 1

Изпитание от тип 1

Фигура 2

Изпитване от тип 2

Фигура 3

Изпитване от тип 3 и изпитване за микроприплъзване

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII

ИЗПИТВАНЕ ЗА КОРОЗИЯ

1. АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

1.1. Апаратурата се състои от камера за оросяване с мъгла, резервоар за солен разтвор, подаване на сгъстен въздух с подходяща температура и влажност, един или повече пулверизиращи отвори, подаване на топлина към камерата и необходимите средства за контрол. Размерът и конструктивните детайли на апаратурата са по избор, ако условията на изпитване са изпълнени.

1.2. Важно е да се гарантира капките разтвор, акумулирали се по тавана или по капака на камерата, да не падат върху повърхността на изпитваните образци, и

1.3. капките разтвор, падащи от изпитваните образци, да не се отвеждат в резервоара и отново да се пулверизират.

1.4. Апаратурата не трябва да е изработена от материали, които влияят на корозийните свойства на мъглата.

2. РАЗПОЛАГАНЕ НА ИЗПИТВАНИТЕ ОБРАЗЦИ В КАМЕРАТА ЗА ОРОСЯВАНЕ С МЪГЛА

2.1. Образците, с изключение на прибиращите устройства, трябва да се закрепват или окачват под ъгъл между 15 и 30° спрямо вертикалата, за предпочитане успоредно на основната посока на хоризонталния поток от мъгла в камерата, определена спрямо доминиращата повърхност за изпитание.

2.2. Прибиращите устройства трябва да се закрепват или окачват под такъв ъгъл, че осите на колелата за пренавиване на ремъка да са перпендикулярни на основната посока на хоризонталния поток от мъгла в камерата. Отворът в прибиращото устройство, предназначен за преминаване на ремъка, също трябва да е обърнат в тази основна посока.

2.3. Всеки образец трябва да се поставя така, че мъглата свободно да се разстила върху всички образци.

2.4. Всеки образец трябва да се поставя така, че да не се допуска соленият разтвор да капе от един образец върху друг.

3. СОЛЕН РАЗТВОР

3.1. Соленият разтвор трябва да се приготви чрез разтваряне на 5 ± 1 масови части натриев хлорид в 95 части дестилирана вода. Тази сол трябва да е натриев хлорид, почти напълно свободен от никел и мед и несъдържащ в сухо състояние повече от 0,1 % натриев йодид и не повече от 0,3 % примеси общо.

3.2. Разтворът трябва да е такъв, че когато се пулверизира при 35 °С, рН на събрания разтвор да е между 6,5 и 7,2.

4. ПОДАВАНЕ НА ВЪЗДУХ

Сгъстеният въздух, който се подава през отвора или отворите за пулверизиране на соления разтвор, трябва да е чист от масло и примеси и налягането му да се поддържа между 70 и 170 kN/m2.

5. УСЛОВИЯ В КАМЕРАТА ЗА ОРОСЯВАНЕ С МЪГЛА

5.1. Температурата на зоната за въздействие на камерата за оросяване с мъгла трябва да се поддържа до 35 ± 5 °С. Най-малко два чисти колектора на мъгла трябва да се поставят в зоната на въздействие, за да се предотврати акумулирането на капки разтвор, попадащи от изпитваните образци или от какъвто и да е друг източик. Колекторите трябва да се поставят близо до изпитваните образци, единият възможно най-близо до отворите, а другият — възможно най-далече. Мъглата трябва да е такава, че за всеки отрязък от 80 cm2 хоризонтална зона на събиране, средният обем разтвор, събран във всеки колектор за един час, да е между 1,0 и 2,0 ml, когато се извършва измерване за период от най-малко шестнадесет часа.

5.2. Отворът или отворите трябва да е насочен или затворен по такъв начин, че пулверизиращата струя да не попада директно върху изпитваните образци.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

РЕД НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ВСЕКИ ОТ ОБРАЗЦИТЕ

Съответни разпоредби

Точка

Изпитване

Образци

Колан №

Образец на колан №

2.2, 2.3.2, 2.4.1.1, 2.4.2.1, 2.5.1.1

Оглед на комплекта

2.4.2.2

Оглед на ключалката

2.4.1.2, 2.7.2

Изпитание за корозия на всички твърди части

2.4.3.2, 2.7.5.1

Якост на регулиращото устройство

2.4.3.1, 2.4.3.3, 2.7.5.6

Лекота на регулиране

2.4.4, 2.7.5.2

Якост на закрепващите части

2.4.2.3

Издръжливост на ключалката

2.4.2.4, 2.7.5.3

Функциониране на ключалката на студено

2.4.2.6, 2.7.5.1, 2.7.5.5

Якост на ключалката

2.4.1.4, 2.7.5.4

Въздействие на студено на твърдите части

2.4.5, 2.7.6.1, 2.7.2, 2.7.6.3, 2.7.6.2, 2.7.6.4

Функциониране на прибиращото устройство

2.5.1.2, 2.7.5

Проверка на ширината на ремъка

2.5.2, 2.7.3.1, 2.7.4

Якост на ремъка след кондициониране при стайна температура и влажност

2.5.3, 2.7.4

Якост на ремъка след специално кондициониране:

2.7.3.2

— светлина

2.7.3.3

— студ

2.7.3.4

— топлина

2.7.3.5

— водаr

2.6.2, 2.7.3.6

Триене

2.4.3, 2.7.3.7

Микроприплъзване

2.4.2.7, 2.6.1, 2.4.2.6, 2.7.2, 2.7.6.3, 2.7.7

Динамично изпитване на комплекта

2.4.2.5, 2.4.2.7, 2.7.8

Изпитване за отваряне на ключалката

Бележка: Изисква се освен това един образец колан за сравняване.

n	=	5
m1	=	11
m2	=	10
m3	=	9
m4	=	4
m5	=	2

K	Ak кг/м3	B k
1	9,982 012 300 · 102	2,061 851 3 · 10–1 кг/(м3·°C)
2	– 1,929 769 495 · 102	– 5,268 254 2 · 10–3 кг/(м3·°C2)
3	3,891 238 958 · 102	3,613 001 3 · 10–5 кг/(м3·°C3)
4	– 1,668 103 923 · 103	– 3,895 770 2 · 10–7 кг/(м3·°C4)
5	1,352 215 441 · 104	7,169 354 0 · 10–9 кг/(м3·°C5)
6	– 8,829 278 388 · 104	– 9,973 923 1 · 10–11 кг/(м3·°C4)
7	3,062 874 042 · 105
8	– 6,138 381 234 · 105
9	7,470 172 998 · 105
10	– 5,478 461 354 · 105
11	2,234 460 334 · 105
12	– 3,903 285 426 · 104

	С1,k кг/(м3·°C)	С 2,k кг/(м3·°C2)
1	1,693 443 461 530 087· 10–1	–1,193 013 005 057 010 · 10–2
2	– 1,046 914 743 455 169 · 101	2,517 399 633 803 461 · 10–1
3	7,196 535 469 546 523 · 101	– 2,170 575 700 536 933
4	– 7,047 478 054 272 792 · 102	1,353 034 899 843 029 · 101
5	3,924 090 430 035 045 · 103	– 5,029 988 758 547 014 · 101
6	– 1,210 164 659 068 747 · 104	109 635 566 657 757 0 · 102
7	2,248 646 550 400 788 · 104	– 1,422 753 946 421 155 · 102
8	– 2,605 562 982 188 164 · 104	1,080 435 942 856 230 · 102
9	1,852 373 922 069 467 · 104	– 4,419 153 236 817 392 · 101
10	– 7,420 210 433 430 137 · 103	7,422 971 530 188 783
11	1,285 617 841 889 974 · 103

k	С3,k кг/(м3·°C3)	С4,k кг/(м3·°C4)	С 5,k кг/(м3·°C5)
1	– 6,802 955 733 503 803 · 10– 4	4,075 376 675 622 027 · 10–6	– 2,788 074 354 782 409 · 10–8
2	1,876 837 790 289 664 · 10–2	– 8,763 058 573 471 110 · 10–6	1,345 612 883 493 354 · 10–8
3	– 2,002 561 813 734 156 · 10–1	6,515 031 360 099 368 · 10–6
4	1,022 992 966 719 220	– 1,515 784 836 987 210 · 10–6
5	– 2,895 696 483 903 638
6	4,810 060 584 300 675
7	– 4,672 147 440 794 683
8	2,458 043 105 903 461
9	– 5,411 227 621 436 812 · 10–1

ограничение към жълто	:	y ≤ 0,335
ограничение към лилаво	:	z ≤ 0,008.

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1976	L 262	71		31976L0759
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно пътепоказателните лампи на моторни превозни средства и техните ремаркета		3
1976	L 262	85		31976L0760
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на устройствата за осветяване на задната регистрационна табела на моторните превозни средства и на техните ремаркета		18
1976	L 262	96		31976L0761
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно фаровете за моторни превозни средства, които функционират като дълги светлини и/или къси светлини, както и относно електрическите лампи с нажежаема жичка за тези фарове		30
1976	L 262	122		31976L0762
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно предните фарове за мъгла за моторни превозни средства и лампите с нажежаеми жички за такива фарове		57
1976	L 262	135		31976L0763
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно седалките за пътници на селскостопанските или горските колесни трактори		71
1976	L 262	143		31976L0765
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на спиртомерите и спиртните хидрометри		75
1976	L 262	149		31976L0766
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на таблиците за алкохолно съдържание		81
1976	L 262	153		31976L0767
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно общите разпоредби за уредите под налягане и методите за контрол на тези уреди		85
1976	L 262	169		31976L0768
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти		101
1976	L 262	201		31976L0769
			Директива на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати		133
1977	L 105	1		31977L0311
			Директива на Съвета от 29 март 1977 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно нивото на шума, възприемано от водачите на селскостопански или горски колесни трактори		136
1977	L 145	41		31977L0389
			Директива на Съвета от 17 май 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно теглително-прикачните устройства на моторните превозни средства		145
1977	L 220	1		31977L0536
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на селскостопанските или горските колесни трактори		147
1977	L 220	38		31977L0537
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се вземат срещу емисиите на замърсяващи вещества от дизелови двигатели, предназначени за селскостопанските или горските колесни трактори		184
1977	L 220	60		31977L0538
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно задните фарове за мъгла на моторните превозни средства и техните ремаркета		206
1977	L 220	72		31977L0539
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно фаровете за заден ход на моторни превозни средства и на ремаркетата за тях		219
1977	L 220	83		31977L0540
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно светлинните устройства за паркиране на моторни превозни средства		231
1977	L 220	95		31977L0541
			Директива на Съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателството на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства		243

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите