DD-BG

(2) ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(1) ОВ C 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ

I. ДОПУСТИМИ НИВА НА ШУМА

I.1. Пределно допустими стойности

Нивото на шума на посочените в член 1 от настоящата директива превозни средства, измерено при предвидените в настоящото приложение условия, не може да превишава следните стойности:

	Категория превозни средства	Стойност, изразена в дб (A) (децибели (А)
I.1.1.	Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с не повече от девет седящи места, включително мястото на водача.	82
I.1.2.	Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с допустимо максимално тегло, не по-голямо от 3,5 метрични тона.	84
I.1.3.	Превозни средства, предназначени за превоз на товари с допустимо максимално тегло, не по-голямо от 3,5 метрични тона.	84
I.1.4.	Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с допустимо максимално тегло, по-голямо от 3,5 метрични тона.	89
I.1.5.	Превозни средства, предназначени за превоз на товари с допустимо максимално тегло, по-голямо от 3,5 метрични тона.	89
I.1.6.	Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с мощност на двигателя, равна на или по-голяма от 200 к.с. DIN.	91
I.1.7.	Превозни средства, предназначени за превоз на товари или продукти, с мощност на двигателя, равна на или по-голяма от 200 к.с. DIN и допустимо максимално тегло, по-голямо от 12 метрични тона.	91

I.2. Измервателни уреди

Емитираният от превозните средства шум се измерва с помощта на шумомер от описания в публикация 179 на Международната комисия по електротехника, I издание (1965), тип.

I.3. Условия при провеждане на измерванията

Измерванията се извършват върху ненатоварени превозни средства в задоволително тих и открит участък (нивата на фоновия шум и шума от вятъра трябва да бъдат най-малко с 10 дб (А) по-ниски от нивото на измервания шум).

Изпитвателният участък може да представлява например открито свободно пространство с радиус 50 метра, чийто среден участък, с радиус не по-малък от 20 метра, е практически хоризонтален, с покритие от бетон, асфалт или сходен материал, и лишен от сняг, високи треви, рохкава пръст или прах.

Повърхността на изпитвателната писта не трябва да предразполага към възникване на прекомерен шум от търкалянето на гумите. Това условие се отнася само до измерванията на шума на движещи се превозни средства.

Измерванията се извършват при ясно време и слаб вятър. В близост до превозното средство или микрофона не трябва да има каквито и да било лица, с изключение на снемащия показанията на уреда, тъй като присъствието на наблюдатели в съседство с превозното средство или микрофона може да повлияе съществено на показанията на уреда. При извършването на измерванията не се вземат под внимание всички резки отклонения на стрелката, които са очевидно несвързани с характеристиките на общото шумово ниво.

I.4. Метод за измерване

I.4.1. Измерване на шума на превозни средства в движение (за типово одобрение)

Извършват се най-малко две измервания от всяка страна на превозното средство. За целите на настройката на прибора може да се извършват пробни измервания, които не трябва да бъдат вземани под внимание.

Микрофонът се разполага на височина 1—2 метра над нивото на изпитвателния участък на разстояние 7,5 метра от траекторията на оста на движение на превозното средство CC, измерено по перпендикуляра PP′ спрямо тази линия (Фигура 1).

Върху изпитвателната писта се прекарват две линии, АА′ и ВВ′, успоредни на линията РР′ и отстоящи на 10 метра пред и 10 метра зад тази линия. Превозното средство се приближава към линията АА′ с постоянна скорост, както това е посочено по-долу. В този момент дроселовата клапа се отваря докрай по възможно най-бързия начин и остава в напълно отворено положение, докато задната част на превозното средство (1) пресече линията ВВ′; накрая дроселовата клапа се затваря отново по възможно най-бързия начин.

За резултат от измерването се приема максималното регистрирано ниво на шума.

I.4.1.1. Превозни средства без предавателна кутия

Превозното средство се движи към линията АА′ с постоянна скорост, равна на най-ниската от следните три скорости:

—	скорост, съответстваща на три четвърти от оборотите на двигателя, при които двигателят развива максималната си мощност;

—	скорост, съответстваща на три четвърти от ограничаваните от регулатора максимални обороти на двигателя;

—	50 километра в час.

I.4.1.2. Превозни средства с предавателна кутия с ръчно управление

I.4.1.2.1.

Превозните средства, които имат предавателна кутия с две, три или четири предавки, се изпитват на втора предавка;

I.4.1.2.2.

Превозните средства, които имат предавателна кутия с повече от четири предавки, се изпитват на трета предавка;

I.4.1.2.3.

Ако трансмисията има преходна предавателна кутия или заден мост с двустепенно предаване, предавателната кутия се включва за предавателното отношение, осигуряващо най-висока скорост на движение на превозното средство.

—	скорост, съответстваща на три четвърти от оборотите на двигателя, при които двигателят развива максималната си мощност;

—	скорост, съответстваща на три четвърти от ограничаваните от регулатора максимални обороти на двигателя;

—	50 километра в час.

I.4.1.3. Превозни средства с автоматична предавателна кутия

Превозното средство се движи към линията АА′ с постоянна скорост, равна на по-ниската от следните две скорости:

—	50 километра в час;

—	три четвърти от максималната скорост.

При възможност за избор се работи при онова положение на избирателния механизъм, което съответства на „нормалните“ условия за градско движение.

I.4.1.4. Тълкуване на резултатите

I.4.1.4.1. За отчитане на грешките на измерителните уреди получените в хода на измерванията стойности трябва да се намалят с 1 дб (A).

I.4.1.4.2. Измерванията се считат за действителни, ако разликата в резултатите от две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не е по-голяма от 2 дб (A).

I.4.1.4.3. За окончателен резултат от измерванията се приема най-високото измерено ниво на шума. Ако този резултат е по-голям с 1 дб (A) от максимално допустимото ниво на шума за категорията на изпитваното превозно средство, се извършват две допълнителни измервания. Три от четирите, получени по такъв начин резултата, трябва да попадат в предписаните граници.

Точки за измерване за превозни средства в движение

I.4.2. Измерване на шума на превозните средства при работа на място

I.4.2.1. Положение на шумомера

Измерванията се извършват в точка Х (показана на фигура 2) на разстояние 7 метра от най-близката повърхност на транспортното средство.

Микрофонът се разполага на височина 1—2 метра над нивото на пистата.

I.4.2.2. Брой на измерванията

Извършват се най-малко две измервания.

I.4.2.3. Условия при извършване на изпитванията на превозните средства

Превозно средство без регулатор на скоростта се изпитва при три четвърти от оборотите на двигателя, при които по данни на производителя на превозното средство двигателят развива максималната си мощност. Оборотите на двигателя се измерват с независим уред, например въртящ барабан и тахометър. Ако двигателят има регулатор, който не позволява на оборотите да превишават стойността, при която двигателят развива максималната си мощност, превозното средство се изпитва при максималните допустими от регулатора обороти.

Преди извършване на измерването двигателят се довежда до нормалната си работна температура.

I.4.2.4. Тълкуване на резултатите

В протокола се вписват всички регистрирани стойности за нивото на шума.

Освен това, когато е възможно, се извършва описание на метода за изчисляване на мощността на двигателя. Посочва се и степента на натовареност на превозното средство.

Измерванията се считат за действителни, ако разликата в резултатите от две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не е по-голяма от 2 дб (A).

За окончателен резултат от измерванията се приема най-високото измерено ниво на шума.

Точки за измерване за превозни средства при работа на място

II. ИЗПУСКАТЕЛНА УРЕДБА (ШУМОЗАГЛУШИТЕЛ)

II.1. Ако превозното средство е снабдено с приспособление за ограничаване на шума от изпускането на отработилите газове (шумозаглушител), се прилагат изискванията от точка II. Ако входът на двигателя е снабден с въздушен филтър, необходим за осигуряване на съответствие с допустимото ниво на шума, филтърът се счита за част от шумозаглушителя, като по отношение на този филтър се прилагат също изискванията от точка II.

II.2. Към удостоверението за типово одобрение на превозното средство се прилага чертеж на изпускателната уредба.

II.3. Шумозаглушителят трябва да притежава задоволително четливо и незаличимо обозначение, идентифициращо неговия модел и тип.

Употребата на влакнести поглъщащи материали при изработката на шумозаглушителите е разрешена, само ако са изпълнени следните условия:

II.4.1.

Влакнестият поглъщащ материал не може да бъде поместван в онези части на шумозаглушителя, през които преминават газовете.

II.4.2.

Чрез подходящи приспособления трябва да бъде гарантирано запазването на целостта на влакнестия поглъщащ материал за цялото времетраене на експлоатация на шумозаглушителя.

II.4.3.

Влакнестият поглъщащ материал трябва да бъде устойчив на температури, най-малко с 20 % по-високи от работната температура, възникваща в участъка от шумозаглушителя, предназначен за поместване на влакнести поглъщащи материали.

(1) Ако превозното средство притежава ремарке или полуремарке, те не трябва да се вземат под внимание за определянето на момента на пресичане на линията ВВ′.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0220

L 076/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат, за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства

(70/220/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и мо-специално член 100,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в Германия, в „Bundesgesetzblatt I“ от 18 октомври 1968 г., е публикувана Наредба от 14 октомври 1968 г. за изменение и допълнение на „Straβenwerkehrs–Zulassungs–Ordnung“; като има предвид, че тази наредба съдържа разпоредби относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства; като има предвид, че тези разпоредби ще влязат в сила на 1 октомври 1970 година;

като има предвид, че във Франция, в „Journal оfficiel“ от 17 май 1969 г. е публикувана наредба от 31 март 1969 г.„За състава на отработените газове, oтделяни от бензиновите двигатели, с които са оборудвани моторните превозни средства“; като има предвид, че тази наредба се прилага:

—	от 1 септември 1971 г. по отношение на типово одобрените превозни средства, ако те са с нов тип двигател, т.е., който никога не е бил монтиран на типово одобрено превозно средство;

—	от 1 септември 1972 г. по отношение на превозните средства, пуснати за първи път в движение;

като има предвид, че тези разпоредби могат да създадат прегради пред изграждането и нормалното функциониране на общия пазар; като има предвид, че в резултат на това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи предписания или в допълнение, или вместо съществуващата им нормативна уредба, в частност с оглед за всеки тип превозно средство да може да се прилага процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3);

като има предвид все пак, че предписанията на настоящата директива ще се прилагат считано от датата, предхождаща датата на прилагане на споменатата директива; като има предвид, че поради това процедурите, предвидени в последната директива, все още няма да се прилагат; като има предвид, че поради това трябва да се предвиди процедура ad hoc под формата на съобщение, удостоверяващо, че типът превозно средство е проверено и отговаря на предписанията на настоящата директива;

като има предвид, че това съобщение трябва да дава възможност на всяка държава-членка, към която е отправено заявление за национално типово одобрение на същия тип превозно средство, да установи, че то е било подложено на проверките, предвидени в настоящата директива; като има предвид, че е подходящо в тази връзка всяка държава-членка да уведомява останалите държави-членки за направените изводи чрез изпращането на копие от утвърденото съобщение за всеки тип проверено моторно превозно средство;

като има предвид, че за промишлеността е подходящо да се предвиди по-дълъг период за привеждане в съответствие на останалите технически предписания в настоящата директива, а именно предписанията за контрол на средната стойност на емисиите от газови замърсители в градска зона с интензивно автомобилно движение след пуск на студен двигател;

като има предвид, че що се отнася до техническите предписания, е желателно да се прилагат предписанията, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа с Регламент № 15 (4) („Единни предписания за одобрението на превозните средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, по отношение на емисиите на газови замърсители от двигателите“), приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемане на еднакви условия за одобрение и за взаимно признаване на одобренията за оборудвания и части на моторни превозни средства;

като има предвид освен това, че техническите предписания трябва бързо да се приведат в съответствие с техническия прогрес; като има предвид, че за тази цел трябва да се предвиди прилагането на процедурата, определена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко превозно средство с двигател с принудително запалване, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела, с допустимо максимално тегло най-малко 400 кг и с максимална проектна скорост равна или над 50 км/ч, с изключение на тракторите и селскостопанските машини, както и на строителните машини.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО, нито национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани със замърсяването на въздуха от газовете на двигателя с принудително запалване на споменатото превозно средство:

—	от 1 октомври 1970 г., ако това превозно средство отговаря на предписанията, посочени в приложение I, с изключение на предписанията на точка 3.2.1.1 и 3.2.2.1, както и на тези в приложения II, IV, V и VI,

—	от 1 октомври 1971 г., ако това превозно средство отговаря на предписанията, посочени се в точка 3.2.1.1 и 3.2.2.1 от приложение I и на приложение III.

Член 3

1. По заявление на производителя или на негов упълномощен представител компетентните органи на държавата-членка попълват разделите от съобщението, посочено в приложение VII. Копие от това съобщение се изпраща на останалите държави-членки и на заявителя. Останалите държави-членки, към които е отправено заявление за издаване на национално типово одобрение за същия тип превозно средство, приемат документа като доказателство, че предвидените проверки са направени.

2. Разпоредбите на параграф 1 се отменят веднага след влизането в сила на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

Държавата-членка, издала типовото одобрение, предприема необходимите мерки, за да се информира за всяко изменение на частите или характеристиките, посочени в точка 1.1 от приложение I. Компетентните органи на съответната държава-членка преценяват дали върху изменения прототип трябва да се проведат нови изпитвания и дали трябва да се състави нов протокол за изпитването. Когато подобни изпитвания покажат, че предписанията на настоящата директива не са спазени, измененията не се одобряват.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на предписанията приложения I—VII с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 6

1. Държавите-членки приемат необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 30 юни 1970 г. и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки следят да предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL

(2) ОВ C 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(4) ECE (Geneva) Dokument W/TRANS/WP 29/293/Rev. 1, 11.4.1969 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Директива 96/44/EC на Комисията (ОВ L 210 , 20.8.1996 г., стр. 25).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Виж Директива 2002/80/EC на Съвета (ОВ L 291, 28.10.2002 г., стр. 20) (Annex IX).

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Виж Директива 96/44/EC на Комисията (ОВ L 210, 20.8.1996 г., стр. 25) (Annex IX).

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0221

L 076/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета

(70/221/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства съгласно националните законодателства, се отнасят, наред с другото, и за резервоарите за течно гориво и задните защитни устройства,

като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или като допълнение към, или като замяна на съществуващите разпоредби, по-специално с оглед процедурата за типово одобрение ЕИО, предмет на Директива на Съвета (3) от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, което е предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектирана скорост повече от 25 километра в час, и прикачените към него ремаркета, с изключение на движещите се по релси превозни средства, селскостопански трактори и машини и строителни машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение ЕИО или национално типово одобрение на дадено превозно средство на основания, свързани с резервоарите за течно гориво или задните защитни устройства, ако те отговарят на посочените в приложението изисквания.

Член 3

Измененията, които са необходими за привеждане на посочените в приложението изисквания в съответствие с техническия прогрес, с изключение на посочените в точка I изисквания, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директивата на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL

(2) ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ

I. Резервоари и резервни резервоари за течни горива

I. 1. Резервоарите за течни горива трябва да бъдат изработени от устойчив на корозия материал. Те трябва успешно да преминат изпитанията за херметичност, които се извършват от производителя, при налягане два пъти по-голямо от работното налягане, но във всеки случай не по-малко от 1,3 бара. Всяко свръхналягане или друго налягане, което надвишава работното налягане, трябва автоматично да се компенсира от подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и т.н.). Вентилационните отвори трябва да са така конструирани, че да предотвратяват всякакви опасности от пожар. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара за течно гориво или през устройствата, които са предвидени за компенсиране на свръхналягането, дори и при напълно обърнат наопаки резервоар; допуска се прокапване.

I. 2. Резервоарите за течни горива трябва да бъдат така монтирани, че да са защитени от последствията на удар в предната или задната част на превозното средство; в близост до резервоарите не трябва да има изпъкнали части, остри ръбове и т.н.

II. Задни защитни устройства

II. 1. Разстоянието между превозното средство и повърхността на пътя по протежение на цялата ширина на задната част на шасито или на главните части на каросерията не трябва да надвишава 70 см, когато разстоянието между центъра на най-задния мост и най-задната точка на превозното средство е повече от 1 метър.

II. 2. Ако не е спазено това изискване, превозното средство трябва да се оборудва със задно защитно устройство, което се монтира в съответствие с изброените по-долу нормативи.

Нормативи за монтаж на задни защитни устройства:

II. 3.1.

Долната страна на задното защитно устройство трябва да е на разстояние по-малко от 70 см от земната повърхност, когато превозното средство е без товар.

II. 3.2.

На мястото, на което е монтирано задното защитно устройство, ширината му не трябва да надвишава ширината на превозното средство или да е по-малка от ширината на превозното средство с повече от 10 см от всяка страна.

II. 3.3.

Задното защитно устройство трябва да бъде разположено възможно най-близо до задната страна на превозното средство и не трябва да е на разстояние повече от 60 см от най-задната точка на превозното средство.

II. 3.4.

Краищата на задното защитно устройство не трябва да се огънати назад.

II. 3.5.

Задното защитно устройство трябва да бъде здраво закрепено към страничните елементи на шасито или към елементите, които ги заместват.

II. 3.6.

Задното защитно устройство трябва да има якост при огъване най-малкото равна на тази на стоманена греда, чието напречно сечение има коефициент на еластичност при огъване 20 см3.

II. 4. По изключение от предходните разисквания, превозните средства от следните типове не трябва да са оборудвани със задно защитно устройство:

—	трактори за полуремаркета;

—	„провесени“ ремаркета и други подобни ремаркета за превоз на дървени трупи или други много дълги предмети;

—	превозни средства, при които монтирането на задно защитно устройство е несъвместимо с тяхната употреба.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0222

L 076/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер на моторните превозни средства и техните ремаркета

(70/222/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните закони, се отнасят, inter alia, до местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до необходимостта едни и същи изисквания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение към тяхното законодателство, или като заместят досега съществуващите правила с цел да се позволи прилагането за процедурата за типово ЕИО одобрение, което бе предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за типовото одобрение, което следва да се прилага спрямо всеки тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (1),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по шосе, с или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост на движение, надвишаваща 25 км/ч, както и неговите ремаркета, с изключение на релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани в комуналното строителство.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово ЕИО одобрение или да отказват национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер, ако те отговарят на изискванията, изброени в приложението към настоящата директива.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложението с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и информират незабавно Комисията за това.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. ФОРМА И РАЗМЕРИ НА ОТДЕЛЕНОТО МЯСТО ЗА МОНТИРАНЕ НА ЗАДНИТЕ ТАБЕЛИ С РЕГИСТРАЦИОННИЯ НОМЕР

Това отделено място включва равна или приблизително равна правоъгълна повърхност, която има най-малко следните размери:

или	дължина 520 милиметра
	височина 120 милиметра
или	дължина 340 милиметра
	височина 240 милиметра

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОТДЕЛЕНОТО МЯСТО ЗА МОНТАЖ НА ТАБЕЛИТЕ

Тези пространства трябва да са от такъв вид, че табелите, след правилния им монтаж, трябва да имат следните характеристики:

2.1. Положение на табелата по отношение на надлъжната ос на превозното средство

Средата на табелата не може да бъде поставена по-вдясно от средното надлъжно сечение на превозното средство.

Страничният ляв ръб на табелата не може да е разположен по-вляво от вертикалната плоскост, успоредна на средното надлъжно сечение на превозното средство и допирателна в мястото, в което напречното сечение на превозното средство, имайки предвид общите му външни габарити, има най-голям размер.

2.2. Положение на табелата по отношение на средното надлъжно сечение на превозното средство.

Табелата е перпендикулярна или практически перпендикулярна на средното надлъжно сечение на превозното средство.

2.3. Положение на табелата по отношение на вертикалата

Табелата трябва да е поставена във вертикално положение с толеранс от 5°. Въпреки това при положение, че формата на превозното средство го изисква, табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата с:

2.3.1. ъгъл, не надвишаващ 30°, когато повърхността на регистрационния номер е наклонена нагоре и при положение, че височината на горния ръб на табелата спрямо земята не надвишава 1,20 м;

2.3.2. ъгъл, не надвишаващ 15°, когато повърхността на регистрационния номер е наклонена надолу и при положение, че височината на горния ръб на табелата спрямо земята надвишава 1,20 м.

2.4. Височина на табелата спрямо земната повърхност

Височината на долния ръб на табелата спрямо земята не трябва да е по-малък от 0,20 м.; височината на горния ръб на табелата спрямо земята не трябва да надвишава 1,20 м. Въпреки това, когато е практически невъзможно да се спази последната разпоредба, височината може да надвиши 1,20 м, но тя трябва да е възможно най-близо до тази граница, доколкото това се позволява от конструктивните особености на превозното средство, и при всички положения не трябва да надвишава 2 м.

2.5. Геометрични условия за видимост на табелата

Табелата трябва да бъде видима в цялото отделено място, намиращо се между следните 4 плоскости, а именно: две вертикални плоскости, преминаващи през двата странични края на табелата и образуващи към външната част ъгъл от 30° със средното надлъжно сечение на превозното средство; една плоскост, преминаваща през горния ръб на табелата и образуваща ъгъл от 15° към горната част с хоризонталното сечение; една хоризонтална плоскост, преминаваща през долния ръб на табелата (въпреки това, ако височината на горния ръб на табелата спрямо земята надвишава 1,20 м, тази плоскост трябва да образува ъгъл от 15° към долната част с хоризонталното сечение).

2.6. Определяне на височината на табелата по отношение на земната повърхност

Височините от земята, указани в 2.3, 2.4 и 2.5, се измерват при превозно средство без товар.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0311

L 133/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 8 юни 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета

(70/311/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложение на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните законодателства, се отнасят също така и до кормилните уредби;

като има предвид, че тези предписания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до необходимостта едни и същи предписания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с цел да се позволи прилагането за всеки тип превозно средство на процедурата по одобрение в рамките на ЕИО, което е и предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Под „превозно средство“ по смисъла на настоящата директива се разбира всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по път, с или без каросерия, с най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост, надвишаваща 25 км/ч, както и техните ремаркета, с изключение на релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани за обществени нужди.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с кормилните уредби, ако те отговарят на предписанията, изброени в приложението.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията на приложенията с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки уведомят Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 8 юни 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL

(2) ОВ С 10, 27.1.1970 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. Кормилна уредба

Под „кормилна уредба“ се разбира съвкупността от устройства, чието предназначение е да променя посоката на движение на превозното средство.

Кормилната уредба може да включва:

—	механизъм за управление;

—	трансмисия;

—	управляващи колела;

—	при необходимост, специално устройство за произвеждане на спомагателна или независима енергия.

1.1.1. Механизъм за управление на кормилната уредба

Под „механизъм за управление“ се разбира уредът, който директно се задвижва от водача, за да се управлява превозното средство.

1.1.2. Трансмисия на кормилната уредба

1.1.2.1. Под „трансмисия“ при моторните превозни средства се разбират всички елементи, намиращи се между механизма за управление и управляващите колела, с изключение на специалните устройства, визирани в точка 1.1.4. Трансмисията може да бъде механична, хидравлична, пневматична, електрическа или комбинирана.

1.1.2.2. Под „трансмисия“ при ремаркетата се разбира съвкупността от елементи, които предават на управляващите колела силите, необходими за промяна на посоката на движение на превозното средство.

1.1.3. Управляващи колела

Под „управляващи колела“ се разбират колелата, чиято посока по отношение на превозното средство може да бъде променена пряко или непряко, с цел да се измени посоката на движение на превозното средство.

1.1.4. Специално устройство

Под „специално устройство“ се разбира частта от кормилната уредба, чрез която се произвежда спомагателната или независимата енергия. Спомагателната или независимата енергия може да се произвежда от механична, хидравлична, пневматична, електрическа или комбинирана система (например чрез маслена помпа, въздушна помпа или акумулатор).

1.2. Различни категории кормилни уредби

Според вида на енергията, която е необходима за извиването на управляващите колела, се определят следните категории кормилни уредби:

1.2.1.1.

с ръчно управление, при която енергията за завиване на колелата се осигурява изключително от мускулната сила на водача;

1.2.1.2.

с усилващо устройство, при която енергията за завиване на колелата се осигурява от мускулната сила на водача и от специални устройства от видовете, описани в точка 1.1.4;

1.2.1.3.

със сервоусилвател, при която енергията за завиване на колелата се осигурява изключително от специални устройства от видовете, описани в точка 1.1.4.

1.3. Усилие, прилагано върху механизма за управление

Под „усилие, прилагано върху механизма за управление“ се разбира усилието, прилагано от водача върху механизма за управление, за да се управлява превозното средство.

2. ПРЕДПИСАНИЯ ОТНОСНО КОНСТРУКЦИЯТА, МОНТАЖА И КОНТРОЛА

2.1. Общо предписание

2.1.1. Кормилната уредба трябва да осигурява лесно и сигурно управление на превозното средство; ако е необходимо, превозното средство трябва да бъде оборудвано с кормилна уредба с усилващо устройство.

2.2. Специални предписания

2.2.1. Механизъм за управление

2.2.1.1. Механизмът за управление трябва да бъде удобен за употреба и лесно управляем; той трябва да бъде конструиран по начин, който осигурява постепенно извиване. Посоката на движение на механизма за управление трябва да съответства точно на желаната промяна на посоката на движение на превозното средство.

2.2.1.2. Необходимото усилие, прилагано от водача върху волана при завиване с цел превозното средство да опише окръжност с радиус от 12 м, като се започне от тангентата на тази окръжност, не трябва да надвишава 25 кг.

При кормилните уредби с усилватели, когато устройството за осигуряване на допълнителна енергия е неизправно, усилието, прилагано от водача върху волана, не трябва да надвишава 60 кг.

2.2.1.3. За да се контролира изпълнението на предписанието, посочено в точка 2.2.1.2 по-горе, превозното средство трябва да опише спирала със скорост от 10 км/ч, като до започване на маневрата се движи по права линия. До момента, в който механизмът за управление преминава през положението, съответстващо на описването от превозното средство на окръжност с диаметър 12 м, се измерва усилието, приложено към волана, което не трябва да надвишава предписаните стойности. Продължителността на маневрата (изтеклото време между момента, в който механизмът за управление започва да се задейства и момента, в който се достига положението за измерване) не трябва да надвишава 4 секунди при случаите на нормално функциониране на уредбата и 6 секунди в случаите на неизправност на устройството за осигуряване на спомагателна енергия. Трябва да се извърши едно завиване вдясно и едно завиване вляво.

По време на изпитанието превозното средство трябва да носи максималния технически допустим товар, като разпределянето на товара между осите и налягането на въздуха в гумите трябва да съответстват на стойностите, предписани от производителя.

2.2.2. Трансмисия на кормилната уредба

2.2.2.1. Управлението на превозното средство трябва да може да се осигури дори в случай на пълна или частична неизправност на частите на хидравличната, пневматичнната или електрическата трансмисия.

2.2.2.2. Механичните трансмисии трябва да са конструирани така, че да могат да отговарят на усилията, приложени по време на функционирането им. Достъпът до тях за поддръжка и контрол трябва да е лесен.

2.2.3. Управляващи колела

2.2.3.1. Управляващите колела не трябва да бъдат единствено задните колела. Това предписание не се прилага при полуремаркетата.

Моторните превозни средства, чиито задни колела са също управляващи, трябва да бъдат подложени на следното техническо изпитание:

2.2.3.2.1. Водачът трябва да бъде в състояние да ги задържа в права линия, без да извършва нехарактерни маневри при движение по равен и хоризонтален път със скорост от 80 км/ч или при движение с максималната проектна скорост, когато тя е по-ниска от 80 км/ч.

2.2.3.3. Ремаркетата също така трябва да бъдат подложени на изпитанието, предвидено в точка 2.2.3.2.1 със скорост от 80 км/ч или с технически допустимата максимална скорост, определена от производителя, за следните случаи:

—	когато ремаркето е оборудвано с повече от една ос, колелата на която са управляващи,

—	когато се отнася за полуремарке, имащо поне една ос, оборудвана с управляващи колела (1).

2.2.4. Специални устройства

2.2.4.1. Не се допускат устройства със сервоуправление.

2.2.4.2. Когато кормилна уредба с усилвател не разполага със собствен източник на спомагателна енергия, тя трябва да е оборудвана с резервоар за снабдяване с тази енергия. Ако като енергия се използва сгъстен въздух, резервоарът за сгъстен въздух трябва да е с еднопосочен спирателен клапан.

2.2.4.3. Управлението на превозното средство трябва да може да се осигури дори в случай на неизправност на специалното устройство.

(1) Съгласно коригираната версия вследствие на поправка, публикувана в ОВ L 196 от 3 септември 1970 г.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0387

L 176/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1970 година

за сближаване законодателствата на държавите-членки относно вратите на моторните превозни средства и на техните ремаркета

(70/387/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложение на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства в съответствие с националните законодателства, се отнасят също така и до вратите им,

като има предвид, че тези предписания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това поражда необходимостта едни и същи предписания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с цел да се позволи прилагането за всеки тип превозно средство на процедурата по одобрение в рамките на ЕИО, което е и предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (1).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Под превозно средство по смисъла на настоящата директива се разбира всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по път, с най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост на движение, надвишаваща 25 км/ч, както и техните ремаркета, с изключение на превозните средства за обществен транспорт, релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани за обществени нужди.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с вратите, ако те отговарят на предписанията, изброени в приложенията.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложенията с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от 18 месеца от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1970 година.

За Съвета

Председател

W. ARENDT

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Характеристиките на превозните средства трябва да позволяват напълно безопасното влизане и излизане от тях.

1.2. Вратите, входовете и изходите трябва да могат да се използват лесно и безопасно.

1.3. Вратите и устройствата за затваряне трябва да са устроени по такъв начин, че да се избягва предизвикването на смущаващ шум в момента на затварянето.

1.4. Затварящите устройства на вратите трябва да бъдат устроени по такъв начин, че да не позволяват неволното отваряне на вратите.

2. БРАВИ И ПАНТИ (предписания за конструиране и монтаж)

2.1. Въртящите панти на страничните врати,– с изключение на сгъваеми врати – разположени странично на превозното средство, трябва да бъдат поставени от предната страна на вратите по посоката на движението. За двукрилните врати това предписание важи за крилото, което се отваря първо: другото крило трябва да може да се заключва отвътре.

2.2. Бравите и пантите на страничните врати на личните леки автомобили (1) трябва да отговарят на предписанията на приложение II.

3. СТЪПАЛА (предписания за конструиране и монтаж)

3.1. Ако на входа на превозното средство подът е разположен на повече от 700 мм от земята, автомобилът трябва да има едно или няколко стъпала. Стъпалото или долното стъпало, ако те са няколко, не трябва да бъде разположено на повече от 700 мм от земята и трябва да бъде конструирано по начин, който предотвратява риска от подхлъзване. Главината, джантата или останалите части от колелата не се смятат за стъпала по смисъла на настоящата директива, освен в случаите, когато по причини, свързани с конструирането или експлоатацията, не се позволява монтирането на стъпала върху други части на превозното средство.

(1) Категория M1 според международната класификация, посочена в бележка „б“ от Приложението към Директивата на Съвета, посочена в член 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯ, МОНТАЖ И ИЗПИТВАНЕ НА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БРАВИТЕ И ПАНТИТЕ НА СТРАНИЧНИТЕ ВРАТИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ВЛИЗАНЕ ИЛИ ИЗЛИЗАНЕ ПРИ ЛЕКИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Бравите и пантите трябва да бъдат конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на употреба, превозното средство да отговаря на предписанията на настоящата директива.

1.2. Всяка брава има положение на междинно затваряне и положение на пълно затваряне.

2. ДАННИ И КОМПЛЕКТИ ОТ БРАВИ И ПАНТИ, КОИТО ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ ИЛИ УПЪЛНОМОЩЕНО ОТ НЕГО ЛИЦЕ ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВИ

Производителят или упълномощено от него лице трябва да представят следните данни и комплекти от брави и панти:

2.1. Достатъчно подробни чертежи на вратите и на техните брави и панти в подходящ мащаб;

2.2. Техническо описание на бравите и пантите;

2.3. Набор от пет комплекта панти за всяка врата. В случаите когато един и същ тип панти се използват за няколко врати, е достатъчно да се предостави един набор от тези комплекти. Не се смятат за различни тези комплекти, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна;

2.4. Набор от пет комплекта брави на врата, включително и управляващия им механизъм. Когато едни и същи брави се използват на няколко врати, е достатъчно да се предостави един набор от тези комплекти брави. Не се смятат за различни тези брави, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна.

3. ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯТА

3.1. Брави

3.1.1. Надлъжно натоварване

Комплектът от бравата и жлеба, в който влиза езичето ѝ, трябва да може да издържа надлъжно натоварване от 453 килограма-сила (kgf) (444 деканютона (daN), когато бравата е в положение на междинно затваряне, и от 1134 килограма-сила (kgf) (1111 деканютона (daN), когато бравата е в положение на пълно затваряне (виж фигура 2).

3.1.2. Напречно натоварване

Комплектът от бравата и жлеба, в който влиза езичето ѝ, трябва да може да издържа напречно натоварване от 453 килограма-сила (kgf) (444 деканютона (daN), когато бравата е в положение на междинно затваряне, и от 907 килограма-сила (kgf) (889 деканютона (daN), когато бравата е в положение на пълно затваряне (виж фигура 3).

3.1.3. Съпротивление на инерционните сили

Бравата не трябва да излиза от положението на пълно затваряне, когато към нея, включително и към управляващия ѝ механизъм, се прилага надлъжно или напречно ускорение от 30 g, като тези ускорения се прилагат и в двете посоки.

3.2. Панти

3.2.1. Механизмът на всяка панта трябва да е в състояние да носи вратата и да издържа на надлъжно натоварване от 1134 килограма-сила (kgf) (1111 деканютона (daN) и на напречно натоварване от 907 килограма-сила (kgf) (889 деканютона (daN), прилагани в двете посоки.

4. ПРЕДПИСАНИЯ ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БРАВИТЕ И ПАНТИТЕ НА ВРАТИТЕ

Контролът по спазването на предписанията на точки 3.1 и 3.2 се извършва съобразно предписанията, изброени по-долу.

Инсталация, процедура на изпитанията и уреди за изпитване при статични натоварвания

4.1.1. Инсталация

4.1.1.1. Панти

4.1.1.1.1. Изпитанията се извършват, като се използват твърди елементи, които възпроизвеждат геометричните условия за монтиране на превозното средство на напълно затворена врата.

Върху това оборудване се прилага на равно разстояние между пантите:

4.1.1.1.2.1.

предписаното надлъжно натоварване, перпендикулярно на осите на пантите и упражнявано в равнина, която преминава през тези оси;

4.1.1.1.2.2.

предписаното напречно натоварване, перпендикулярно на равнината, определена от надлъжното натоварване и осите на пантите и упражнявано в равнина, която преминава през тази ос.

4.1.1.1.3. За всяко изпитание се използва нов комплект от панти.

4.1.1.1.4. Фигура 1 дава пример за инсталация за провеждане на изпитания.

4.1.1.2. Брави

4.1.1.2.1.

Изпитанията се провеждат, като се използват твърди елементи, които възпроизвеждат монтажа на превозното средство на двата елемента на бравата - тяло на бравата и жлебът, в който влиза езичето ѝ.

4.1.1.2.2.

Върху това оборудване се прилага предписаното натоварване по начин, който не предизвиква огъване върху бравата. Освен това се прилага статично напречно натоварване от 90,7 килограма-сила (kgf) (88,9 деканютона (daN) стремящо се да раздалечи бравата от жлеба, в който влиза езичето ѝ в посоката на отваряне на вратата.

4.1.1.2.3.

Фигури 2 и 3 дават примери за инсталацията за провеждане на изпитания.

4.1.2. Процедура на изпитанията и уреди за изпитване

Оборудването, посочено в точки 4.1.1.1 и 4.1.1.2 по-горе, е монтирано на машина за изпитване на опън с минимален капацитет от 1500 килограма-сила (kgf) (1470 деканютона (daN). Необходимо е да се прилагат постепенно увеличаващи се натоварвания, като скоростта на раздалечаване на държачите не надвишава 5 мм в минута, докато се достигнат стойностите, предписани в точки 3.1 и 3.2.

4.2. Процедура за определяне на устойчивостта на бравите при ускорения

Динамично или аналитично се определя (виж фигура 4) устойчивостта на отваряне в двете посоки, при инерционно претоварване от 30 г в надлъжна и напречна посока, като то и в двата случая се прилага към механизма за отваряне в посоката на задействането му, и като се изключват:

4.2.1.1.

силите на триене,

4.2.1.2.

силите на гравитационното ускорение, които се стремят да държат бравата в затворено положение.

4.2.2. Евентуалните устройства за заключване на бравата не трябва да бъдат задействани.

4.3. Алтернативни методи на изпитание

4.3.1. Алтернативните неразрушителни методи на изпитание се допускат при условие че резултатите, посочени в точки 4.1.2 и 4.2 по-горе могат да бъдат получени или изцяло с помощта на алтернативното изпитание, или чрез изчисление според резултатите от алтернативното изпитание. Ако се използва метод на изпитание, различен от описания в точки 4.1.2 и 4.2 по-горе, възможността то да се използва като заместител на описания в тези точки метод трябва да бъде доказана.

Панта на врата – устройство за изпитване при статично натоварване (напречно натоварване)

Брава на врата – инсталация за изпитване при статично натоварване (надлъжно натоварване)

Брава на врата – инсталация за изпитване при статично натоварване (напречно натов

Съпротивление на инерционните сили – Пример за изчисление

На лице е:

Комплект брава за врата, подложена на отрицателно ускорение от 30 г

F	=
F1	=	W1 × 30 – Средно натоварване на пружината на бутона = (0·016 kg × 30) – 0·454 kg = 0·036 kg
F2	=	W2 × 30 = 0·023 kg × 30 = 0·68 kg
F3	=
ΣMo	=	F1 × d1 + F2 × d2 – F3 × d3 = 0·036 kg × 31·5 mm + 0·68 kg × 10·67 mm – 0·184 kg × 4·83 mm = 7·51 mm/kg
F5	=
F6	=	W4 × 30 = 0·042 × 30 = 1·265 kg
ΣMp	=	натоварване на пружината на езичето (F5 d5 + F6 d6) = 45·62 mm/kg – (0·238 × 37·59 + 1·265 × 1·9) = 45·62 mm/kg – 11·36 mm/kg = 34·26 mm/kg

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970L0388

L 176/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на устройствата за звуково предупреждение на моторните превозни средства

(70/388/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните законодателства, се отнасят също така и за устройствата за звуково предупреждение;

като има предвид, че в отделните държави-членки тези предписания са различни; като има предвид, че това поражда необходимостта всички държави-членки да приемат едни и същи предписания или в допълнение към тяхното законодателство, или вместо досега съществуващата нормативна уредба, в частност с оглед за всеки тип превозно средство да се въведе процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (1);

като има предвид, че правната уредба, която обхваща устройствата за звуково предупреждение, включва не само предписания за монтирането им на превозните средства, но също така и за конструкцията на тези устройства;

като има предвид, че хармонизираната процедура за типово одобрение на устройствата за звуково предупреждение дава възможност на всяка държава-членка да следи за спазването на общностните конструктивни предписания и изисквания за изпитанията и да уведомява останалите държави-членки за направените констатации, като изпраща копие от сертификата за типово одобрение, установен за всеки тип устройство за звуково предупреждение; като има предвид също така че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО на всички устройства, произведени в съответствие с типовото одобрение, води до отпадане на техническия контрол на тези устройства в останалите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка одобрява всеки тип устройство за звуково предупреждение, ако то отговаря на конструктивните предписания и изискванията за изпитание, предвидени в приложение I, точка 1.

2. Държавата-членка, която е извършила одобряването, взема необходимите мерки, за да контролира, доколкото е необходимо, съответствието между произведената продукция и одобрения тип, като при нужда си сътрудничи с компетентните органи на останалите държави-членки. Този контрол включва само проучване на място.

Член 2

Държавите-членки издават на производителя или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО в съответствие с образеца, посочен в приложение I, точка 1.4, за всеки тип устройство за звуково предупреждение, който те са одобрили по силата на член 1.

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване на устройствата за звуково предупреждение, одобрени по силата на член 1, с други устройства.

Член 3

1. Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на устройства за звуково предупреждение на основания, свързани с тяхното устройство или функциониране, доколкото те имат знак за типово одобрение на ЕИО.

2. Въпреки това, тази разпоредба не възпрепятства държава-членка да взема такива мерки по отношение на устройствата за звуково предупреждение, които имат знак за типово одобрение на ЕИО, ако те системно не отговарят на одобрения прототип.

Тази държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение. Разпоредбите на член 5 също се прилагат.

Налице е несъответствие с одобрения прототип по смисъла на първа алинея, когато не са спазени граничните стойности, предвидени в точка 1.2.1.6 от приложение I.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на органите на останалите държави-членки в срок от един месец копие от сертификатите за типово одобрение, утвърдени за всеки тип устройство за звуково предупреждение, за който те са издали или са отказали да издадат типово одобрение.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е предоставила типовото одобрение на ЕИО, установи, че определен брой устройства за звуково предупреждение с един и същ знак за типово одобрение не отговарят на одобрения от нея тип, тя взема необходимите мерки за гарантиране на съответствието между производството и одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на останалите държави-членки за приетите мерки, които могат да се изразят в отнемане на типовото одобрение на ЕИО, ако е необходимо. Споменатите органи вземат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за съществуването на подобна липса на съответствие.

2. Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно в срок от един месец за отнемането на типово одобрение ЕИО, както и за мотивите за такава мярка.

3. Ако държавата-членка, която е предоставила типовото одобрение на ЕИО, оспорва липсата на съответствие, за което е била уведомена, заинтересованите държави-членки полагат усилия да разрешат спора. Комисията трябва да бъде уведомена за това. При необходимост, тя извършва съответните консултации с оглед постигането на решение.

Член 6

Всички решения за отказ или за отнемане на типово одобрение или за забрана за пускане в продажба или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. Всяко решение са нотифицира на заинтересованата страна, която се уведомява също така за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото в държавите-членки законодателство, и сроковете за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издадат типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с устройството за звуково предупреждение, ако то има знак за типово одобрение на ЕИО и ако монтирането съответства на предписанията, определени в приложение I, точка 2.

Член 8

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено да се движи по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 километра в час, с изключение на движещите се по релси превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани в гражданското строителство.

Член 9

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложение I и II с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 10

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1970 година.

За Съвета

Председател

W. ARENDT

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА ТИП УСТРОЙСТВО ЗА ЗВУКОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

1.1. Устройството е с непрекъснат звук

Устройството е с такива акустични характеристики (спектрално разпределение на звуковата енергия, ниво на акустично налягане) и с такива механични характеристики, че да отговаря на изискванията на следните изпитания в посочения ред:

1.2.1. Измервания на нивото на звука

1.2.1.1. Устройството се изпитва в отделна (1) и достатъчно тиха среда (околният шум и шумът от вятъра да са най-малкото с 10 децибела по-ниски (А) от измервания шум или в звукоизолирано помещение), като микрофонът на измервателния апарат се поставя в посоката, в която субективното звуково ниво е най-високо и на 2 метра от предната страна на устройството, като микрофонът и устройството се поставят на височина 1,20 метра от земята.

1.2.1.2. Измерванията се извършват по кривата за балансиране с нормите на IEC (Международна електротехническа комисия), като се използват звукомери, които съответстват на типа, описан в публикация № 179, първо издание от 1965 г. на Международната електротехническа комисия.

1.2.1.3. Според вида му устройството се захранва с напрежение от 6,5, 13 или 26 волта, измерени при изхода на източника на електрическа енергия, които отговарят съответно на номинално напрежение от 6, 12 или 24 волта.

1.2.1.4. Съпротивлението на електрическата линия, включително съпротивлението на клемите и контактите трябва да бъде:

0,05 ома при номинално напрежение от 6 волта,

0,10 ома при номинално напрежение от 12 волта,

0,20 ома при номинално напрежение от 24 волта.

1.2.1.5. Устройството се монтира посредством предвидената от производителя част или части, неподвижно, върху поставка, чиято маса е най-малко десет пъти по-голяма от тази на устройството и най-малко равна на 15 кг.

1.2.1.6. При посочените по-горе условия субективното ниво на акустично налягане трябва да бъде най-много 118 децибела (А) и най-малко 105 децибела (А).

1.2.1.7. Времето между момента на задействане и момента, в който звукът достига минималната стойност, предписана в точка 1.2.1.6 по-горе, не трябва да надвишава 0,2 секунди, измерено при околна температура от 20 ± 5 °C.

Настоящото предписание важи също така и за устройствата с пневматично или с електропневматично действие.

1.2.1.8. Устройствата за звуково предупреждение с пневматично или с електропневматично действие трябва да имат, при условията на захранване, определени от производителя за този вид уреди, същите акустични показатели като изискваните за устройствата за звуково предупреждение, работещи с електричество.

1.2.2. Изпитания за издръжливост

1.2.2.1. Устройството трябва да се захранва с номиналното напрежение и съпротивлението на електрическата линия, посочени в точки 1.2.1.3 и 1.2.1.4 по-горе, и да се задейства 50 000 пъти с честота една секунда действие, последвана от 4 секунди пауза. По време на изпитанието устройството се обдухва от въздушно течение със скорост около 10 м/сек.

1.2.2.2. Ако изпитанието се провежда в звукоизолирано помещение, то трябва да има достатъчен обем, за да осигурява нормално отвеждането на топлината, отделена от устройството за звуково предупреждение по време на изпитанието за издръжливост.

1.2.2.3. Околната температура в помещението, в което се извършва изпитанието, трябва да бъде между + 15 и + 30 °С.

1.2.2.4. Когато след 25 000 задействания характеристиките на нивото на звука са претърпели промяна спрямо тези преди началото на изпитанието, може да се извърши регулиране на устройството. След 50 000 задействания устройството трябва да бъде в състояние, евентуално след ново регулиране, да покрие изискванията на изпитанието, описано в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3. Акустични изпитания

1.2.3.1. Измерен на разстояние от 2 метра, акустичният спектър на звука, излъчен от уреда, трябва да има в честотната лента от 1800 до 3550 херца ниво на акустично налягане, което да е по-високо от нивото на акустично налягане на всяка честотна съставяща над 3550 херца, и да бъде във всеки случай равно или по-високо от 105 децибела (А).

1.2.3.2. Посочените по-горе характеристики трябва да бъдат покрити от устройство, което е било подложено на изпитанието, описано в точка 1.2.2 по-горе, и което се захранва със захранващи напрежения между 115 % и 95 % от неговото номинално напрежение.

1.2.3.3. Ефективното напрежение е определеното в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3.4. Съпротивлението на електрическата линия, включително съпротивлението на клемите и контактите, е предвиденото в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3.5. Изпитваното устройство и микрофонът се поставят на еднаква височина, като микрофонът трябва да се намира в посоката, в която субективното ниво на звука е най-високо, започвайки от предната страна на устройството.

1.2.3.6. Устройството се монтира посредством предвидената от производителя част или части, неподвижно, върху супорт, чиято маса е най-малко десет пъти по-голяма от тази на устройството и най-малко е равна на 30 кг.

1.2.3.7. Посоченото по-горе изпитание се извършва в звукоизолирано помещение.

1.3. Изпитания за типово одобрение

1.3.1. Изпитанията за типово одобрение се извършват върху две мостри от всеки тип, които производителят представя за одобрение; двете мостри се подлагат на всички изпитания и трябва да отговарят на техническите предписания в настоящото приложение.

1.4. Знак за типово одобрение

1.4.1. Знакът за типово одобрение представлява правоъгълник, във вътрешността на който се поставя буквата „e“ малко, последвана от опознавателния номер на държавата, издала типовото одобрение (1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия и 12 за Люксембург) и от номера на типовото одобрение, съответстващ на номера на сертификата за типово одобрение, установен за прототипа, поставен в каквото и да е положение в съседство с правоъгълника.

1.4.2. Посоченият по-горе знак за типово одобрение (символ и номер) се поставя на главната част на устройството за звуково предупреждение по такъв начин, че да се вижда добре от външната страна, когато устройството е монтирано на превозното средство.

1.4.3. Различните знаци трябва да са четливи и неизтриваеми.

1.4.4. Размерите на знака за типово одобрение, нарисуван по-долу, са в милиметри; отбелязаните размери са минимално допустимите. Съотношенията между размерите трябва да се спазват.

2. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УСТРОЙСТВОТО, МОНТИРАНО НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1. Звукови изпитания

По време на типовото одобряване на тип превозно средство контролът на характеристиките на устройството, монтирано на този тип превозно средство, се извършва както следва:

2.1.1. Стойността на нивото на акустично налягане на устройството, монтирано на превозното средство, се измерва на разстояние от 7 м от предната част на превозното средство, като последното е поставено на отделно място, на възможно най-равна повърхност и със спрян двигател. Ефективното напрежение е определеното в точка 1.2.1 по-горе.

2.1.2. Измерванията се извършват по кривата за балансиране с нормите на МЕК (Международна електротехническа комисия).

2.1.3. Максималната стойност на нивото на акустично налягане се измерва в границите от 0,5 до 1,5 м височина над земята.

2.1.4. Достигнатата максимална стойност трябва да е по-висока или равна на 93 децибела (A).

(1) Това място може да представлява например открито пространство с радиус от 50 метра, чиято централна част трябва да е практически хоризонтална, най-малко в окръжност с радиус от 20 метра, да бъде с покритие от бетон, асфалт или друг подобен материал, и не трябва да е покрито с пръхкав сняг, висока трева, рохка пръст или пепел. Измерванията се извършват в ясно време. Никакви други лица освен наблюдателя, отчитащ показанията на уреда, не трябва да се намират в близост до устройството за звуково предупреждение или до микрофона, тъй като присъствието на зрители може да повлияе в значителна степен на показанията на уреда, ако тези зрители са в близост до устройството за звуково предупреждение или до микрофона. Всяка пикова стойност, която изглежда без връзка с характеристиките на общото ниво на звука, не се взема под внимание по време на отчитането на показанията.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31971L0127

L 068/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 1 март 1971 година

за сближаване на законодателства на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

(71/127/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националното законодателство, се отнасят, наред с другото, до огледалата за обратно виждане;

като има предвид, че в отделните държави-членки тези изисквания са различни; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или като допълнение, или на мястото на съществуващата нормативна уредба в частност с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3), да може да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че една нормативна уредба за огледалата за обратно виждане включва не само изисквания за тяхното монтиране върху превозните средства, но също така за конструкцията на тези устройства;

като има предвид, че посредством хармонизирана процедура за типово одобрение на огледалата за обратно виждане всяка държава-членка е в състояние да установява съблюдаването на общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да уведомява останалите държави-членки за направената констатация, като изпраща копие от сертификата за типово одобрение, установено за всеки тип огледало за обратно виждане; като има предвид, че полагането на знак за типово одобрение на ЕИО върху всички устройства, произведени в съответствие с одобрения тип, води до отпадане на техническия контрол на тези устройства в останалите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Всяка държава-членка одобрява всеки тип огледало за обратно виждане, ако той отговаря на конструктивните и изпитвателните изисквания, предвидени в точка 2 от приложение I.

2. Държавата-членка, която е извършила типовото одобрение, взема необходимите мерки, за да следи, доколко това е необходимо, съответствието на производството с одобрения тип, при нужда в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки. Това следене се ограничава до проверки на място.

Член 2

Държавите-членки определят на производителя или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на образеца, посочен в приложение I, точка 2.6, за всеки тип огледало за обратно виждане, който те одобряват по силата на член 1.

Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване между огледалата за обратно виждане, чийто тип е одобрен по силата на член 1, и други огледала.

Член 3

1. Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на огледала за обратно виждане на основания, свързани с тяхната конструкция или функциониране, при положение, че те носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Въпреки това, тази разпоредба не възпрепятства държава-членка да взема такива мерки по отношение на огледалата за обратно виждане, носещи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не съответстват на одобрения прототип.

Тази държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение. Разпоредбите на член 5 също са приложими.

По смисъла на първата алинея несъответствие с типово одобрения прототип има, когато предписанията на точка 2.1, 2.2 и 2.4 от приложение I не са спазени.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка в срок от един месец изпращат на тези на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение, установени за всеки тип огледало за обратно виждане, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1. Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО, установи, че определен брой огледала за обратно виждане, носещи същия знак за типово одобрение, не съответстват на типа, който тя е одобрила, тя взема необходимите мерки, за да гарантира съответствието на производството с одобрения тип. Компетентните органи на тази държава-членка уведомяват тези на останалите държави-членки за взетите мерки, които могат, ако е необходимо, да стигнат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО. Споменатите органи вземат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за наличието на такова неспазване на съответствието.

2. Компетентните органи на държавите-членки се информират взаимно в срок от един месец за отнемането на издадено типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за мотивите, обосноваващи тази мярка.

3. Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО, оспорва неспазването на съответствието, за което тя е била уведомена, заинтересованите държави-членки полагат усилия да разрешат спора. Комисията трябва да бъде държана в течение на това. Тя провежда, доколкото е необходимо, съответни консултации с оглед да се постигне решение.

Член 6

Всяко решение за отказ или за отнемане на типово одобрение, или за забрана за пускане на пазара или за употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. То се съобщава на заинтересованата страна, като се посочват средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, и сроковете, в които могат да се упражнят тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО за компонент, нито национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с огледалата за обратно виждане, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те са монтирани в съответствие с изискванията, определени в точка 3 от приложение I.

Член 8

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на релсовите превозни средства, селскостопанските машини и трактори, както и строителната техника.

Член 9

Измененията и допълненията, които са необходими за привеждането в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложение I, II и III, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 10

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от датата на нейното нотифициране, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки следят за това, Комисията да е уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 1971 година.

За Съвета

Председател

M. SCHUMANN

(2) ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(1) ОВ C 45, 10.5.1971 г., cтр. 26.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. „Огледало за обратно виждане“ е устройство, имащо за цел да осигури в полето на видимост, геометрично определено в точка 3.5, ясна видимост назад и в разумни граници, невъзпрепятствано от съставните части на превозното средство или от пътниците на самото превозно средство.

1.2. „Вътрешно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1 и инсталирано във вътрешността на купето.

1.3. „Външно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1 и монтирано върху елемент от външната повърхност на превозното средство.

1.4. „Клас огледала за обратно виждане“ е съвкупността от устройства с една или повече общи характеристики или функции. Вътрешните огледала за обратно виждане са групирани в клас I. Външните огледала за обратно виждане са групирани в класове II и III.

1.5. „Превозни средства от категория А“ са всички превозни средства, чието технически допустимо максимално тегло надвишава 3,5 тона.

1.6. „Превозни средства от категория В“ са всички превозни средства, чието технически допустимо максимално тегло не надвишава 3,5 тона.

1.7. „Зрителни точки на водача“ са две точки, отстоящи на 65 мм една от друга и разположени на 635 мм над точката H, представляваща мястото на водача, описано в приложение III. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство. Центърът на сегмента с краища двете зрителни точки, се намира в надлъжната вертикална равнина, която преминава през центъра на кормилното управление. Ако тази равнина не минава през видимия център на седалката на водача, е необходимо да се извърши съответна промяна на страничното положение на тази равнина.

1.8. „R“ е средната стойност на главните радиуси на кривина, измерени в центъра на огледалото и изразени в милиметри.

2. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

2.1. Общи спецификации

2.1.1. Всяко огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира.

2.1.2. Контурът на отражателната повърхност трябва да е заобиколен от предпазния кожух, който да има заоблен ръб най-малко 3,5 мм.

2.1.3. Всички части на външните огледала за обратно виждане не трябва да имат никаква изпъкнала част, чийто радиус на кривина да е по-малък от 3,5 мм.

2.2. Размери

2.2.1. Вътрешни огледала за обратно виждане (клас I)

Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че в нея да може да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 4 см, а другата да е равна на:

Formula

2.2.2. Външни огледала за обратно виждане (клас II и III)

2.2.2.1. Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че в нея да може да се впише:

—	правоъгълник с височина 4 см и основата на който, измерена в сантиметри, да има за стойност „a“,

—	отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в сантиметри, да има за стойност „b“.

2.2.2.2. Минималните стойности на „a“ и „b“ са дадени в следната таблица:

Класове огледала за обратно виждане	Категории превозни средства, за които са предназначени огледалата за обратно виждане	a	b
II	A		20
III	B		7

2.3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

2.3.1. Отражателната повърхност трябва да е ограничена от крива с обикновена изпъкнала форма.

2.3.2. Отражателната повърхност трябва да запазва характеристиките си, определени в точка 2.3.5, независимо от излагането на неблагоприятни атмосферни условия при нормални условия на употреба.

2.3.3. Отражателните повърхности трябва да са съставени от плоски или сферично изпъкнали огледала. Във всяка точка от централната част на огледалото разликата между главните радиуси на кривина не трябва да е по-голяма от 0,25 R.

2.3.4. Средната стойност R на радиусите на кривина, определена в точка 1.8, не трябва да е по-малка от следните стойности:

—	1 800 мм за огледалата за обратно виждане от клас II,

—	1 200 мм за огледалата за обратно виждане от класове I и III.

2.3.5. Нормалната стойност на коефициента на отражение не трябва да е по-малка от 35 %. Ако огледалото има две положения („ден“ и „нощ“), нормалната стойност на коефициента на отражение в положение „нощ“ не трябва да е по-малка от 4 %. Огледалото за обратно виждане трябва да позволява разпознаването на цветовете на сигналите, използвани в пътното движение.

2.4. Изпитвания

2.4.1. Огледалата за обратно виждане се подлагат на изпитвания за поведение при удар и при огъване на предпазния кожух, свързан с държача или с опората, описани в точки 2.4.2 и 2.4.3.

2.4.2. Изпитание за поведение при удар

Описание на изпитвателното устройството

Изпитвателното устройство се състои от махало със завършващ с ударна глава отвес. Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на опитните образци (фигура 1).

Главни размери на устройство за изпитвания при удар

2.4.2.1.2. Външната страна на ударната глава, използвана за удара, трябва да е под формата на сферично топче с диаметър от 165 мм ± 5 мм. То е твърдо и е покрито с 5 мм слой от каучук с твърдост Shore A 50.

2.4.2.1.3. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферичното топче, завършващо ударната глава. Разстоянието му от оста на въртене на махалото е равно на 1 м ± 10 мм. Пълната маса на махалото, намалена в центъра на удара, е mo = 6,8 кг ± 50 г. (отношението „mo“ към пълната маса m на махалото иразстоянието „l“ между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е: Formula )

Описание на изпитването

2.4.2.2.1. Огледалата за обратно виждане се закрепват върху опората по такъв начин, че опората да не може да влияе на движението на подвижните части на огледалото за обратно виждане. Закрепването на огледалото за обратно виждане върху опората и насочването на държача се извършва по начина, предписан от заявителя.

2.4.2.2.2. Когато огледалата за обратно виждане имат устройства за регулиране на разстоянието спрямо основата, тези устройства трябва да са настроени на минималната стойност.

2.4.2.2.3. Изпитването се състои в пускане на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане в момента, в който махалото достигне вертикалното положение, като точката на удар на ударната глава е разположена на хоризонталата на центъра на удар на махалото.

Огледалата за обратно виждане се удрят при следните различни условия:

2.4.2.2.4.1. Вътрешни огледала за обратно виждане

Изпитване 1 — Обикновено върху повърхността на огледалото, като точката на удар е такава, че произведеният върху огледалото удар да премине през точката на закрепване на предпазния кожух върху държача или върху монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

Изпитване 2 — Върху ръба на предпазния кожух по такъв начин, че произведеният удар да образува ъгъл от 45° с равнината на огледалото и да е разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през точката на свързване на предпазния кожух с държача или с монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

2.4.2.2.4.2. Външни огледала за обратно виждане

Изпитване 1′ — Огледалото се удря отзад върху държача или опората (разстоянието от ударната глава до монтажната опора е еднакво като в изпитване 1, а огледалото е перпендикулярно на траекторията на центъра на удара).

Изпитване 2 — Върху ръба на предпазния кожух по такъв начин, че произведеният удар да образува ъгъл от 45° с равнината на огледалото и да е разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през точката на закрепване на предпазния кожух върху държача или върху монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

Общи бележки

2.4.2.2.4.3.1. Центърът на огледалото се използва за референтна точка, когато изпитваните устройства нямат ясно определени опора или държач, или когато точката на закрепване е разположена върху периферията на огледалото.

2.4.2.2.4.3.2. В случай на невъзможност да се направят изпитванията, описани в точка 2.4.2.2, точката на удар се измества в равнината на симетрия на махалото, така че най-долната точка на ударната глава да е разположена на 40 мм от равнината на захващане.

2.4.3. Изпитване за огъване върху предпазния кожух, захванат за държача

Описание на изпитването

Предпазният кожух се поставя хоризонтално в устройство по такъв начин, че да може да се обездвижат стабилно държачът или монтажната опора. По посоката на най-големия размер на предпазния кожух краят, който е най-близко до точката на захващане върху държача, се обездвижва чрез твърд накрайник с ширина от 15 мм, който покрива цялата ширина на предпазния кожух.

В другия край върху предпазния кожух се поставя накрайник, идентичен на описания по-горе, за да се приложи предвиденото изпитвателно натоварване (фигура 2).

Пример за устройство за изпитване за огъване на предпазния кожух на огледалата за обратно виждане

2.4.3.2. Изпитвателният товар е 25 кг. Той се прилага в продължение на една минута.

2.5. Тълкуване на резултатите

2.5.1. По време на всички изпитвания, предвидени в точка 2.4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара и да достигне най-малко ъгъл от 20o с вертикалата.

2.5.2. По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2, в случай на счупване на държачите или на опората на огледалото за обратно виждане, оставащата част не трябва да стърчи спрямо основата с повече от 1 см. Ако държачът или опората се отдели, оставащата основа не трябва да има опасно стърчащи части.

По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2 и 2.4.3, огледалото не трябва да се счупва. Въпреки това, се допуска счупване на огледалото, ако е изпълнено едно от следните условия:

2.5.3.1. Парчетата остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност, без да се получава повърхност на отлепяне с ширина над 5 мм.

2.5.3.2. Огледалото е от безопасно стъкло.

2.6. Знак за типово одобрение

2.6.1. Знакът за типово одобрение се състои от правоъгълник, във вътрешността на който е поставена малка буква „e“, последвана от номер или отличителна буква на държавата, издала типовото одобрение (1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия и L за Люксембург) и от номер на типово одобрение, съответстващ на номера на сертификата за типово одобрение, съставено за прототипа, поставен в каквото и да е положение близо до правоъгълника.

2.6.2. Знакът за типово одобрение (символ и номер), споменат по-горе, се полага върху някоя от главните части на огледалото за обратно виждане по такъв начин, че да бъде незаличим и ясно видим, дори когато огледалото за обратно виждане е монтирано върху превозното средство.

Пример за знак за типово одобрение на ЕИО (1)

3. ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОНТИРАНЕ ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

3.1. Общи положения

3.1.1. Всяко огледало за обратно виждане трябва да е монтирано по такъв начин, че да остава в стабилно положение при нормални условия на управление на превозното средство.

3.1.2. Външните огледала за обратно виждане, монтирани на превозните средства от категория А, трябва да са от клас II, а тези, които се монтират на превозните средства от категория B, трябва да са от клас III.

3.2. Брой

3.2.1. Всяко превозно средство трябва да е снабдено с едно вътрешно огледало за обратно виждане и с едно външно огледало за обратно виждане, което се монтира от лявата страна на превозното средство.

3.2.2. Ако условията, определени в точка 3.5, по отношение на полето на видимост на вътрешното огледало за обратно виждане, не са изпълнени, се изисква монтиране на външно огледало за обратно виждане от дясната страна на превозното средство. В този случай, ако вътрешното огледало за обратно виждане не осигурява никаква видимост назад, неговото наличие не се изисква.

3.3. Местоположение

3.3.1. Огледалата за обратно виждане трябва да са поставени по начин, който да позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за кормуване, да наблюдава пътя зад превозното средство.

3.3.2. Външните огледала за обратно виждане трябва да са видими през частта на предното стъкло, която се почиства от чистачката, или през страничните стъкла. Тази разпоредба не се прилага за външните огледала за обратно виждане, монтирани на превозните средства от международните категории M2 и M3 по смисъла на директивата на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

3.3.3. За превозните средства с ляво управление, външното огледало за обратно виждане трябва да е монтирано от лявата страна на превозното средство, така че ъгълът между средната вертикална надлъжна равнина на превозното средство и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото за обратно виждане и през центъра на отсечката, свързваща зрителните точки на водача, да не надвишава 55°.

3.3.4. Наддаването на огледалото за обратно виждане по отношение на външните габарити на превозното средство не трябва да е много по-голямо от необходимото за спазване на полетата на видимост, предписани в точка 3.5.

3.3.5. Когато долният ръб на външно огледало за обратно виждане се намира на по-малко от 2 м от земната повърхност, като превозното средство е в натоварено състояние, това огледало за обратно виждане не трябва да излиза с повече от 0,20 м спрямо най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство, разположена от страната на огледалото на превозното средство, необорудвано с огледало за обратно виждане.

3.3.6. Съгласно изискванията, посочени в точка 3.3.4 и 3.3.5, разрешените максимални ширини на превозните средства могат да бъдат надхвърляни от огледалата за обратно виждане.

3.4. Регулировка

3.4.1. Вътрешното огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира от водача в положение на управление.

3.4.2. Външното огледало за обратно виждане, поставено от страната на водача, трябва да може да се регулира от вътрешността на превозното средство, като вратата е затворена. Заключването в определено положение обаче, може да се извършва отвън (2).

3.4.3. Изискванията на точка 3.4.2 не се отнасят до външните огледала за обратно виждане, които след като при удар са били изместени от центровката, могат да заемат предишното си положение без регулиране.

3.5. Поле на видимост

3.5.1. Общи положения

Полетата на видимост, определени по-долу, трябва да се получат при бинокулярно зрение, като очите на наблюдателя съвпадат със „зрителните точки на водача“, определени в точка 1.7. Те се определят, като превозното средство е в ненатоварено състояние с наблюдател на борда. Те трябва да се получат през стъкла, чийто общ коефициент на светлинна пропускливост надвишава 70 %.

3.5.2. Вътрешно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя, центриран върху надлъжната вертикална равнина на превозното средство, от линията на хоризонта до разстояние 60 м зад превозното средство и с ширина 20 м (фигура 3).

3.5.3. Ляво външно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя с ширина 2,5 м, ограничен отдясно от равнината, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, преминаваща през левия край на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простиращ се на разстояние 10 м зад зрителните точки на водача до линията на хоризонта (фигура 4).

3.5.4. Дясно външно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя с ширина 3,50 м, ограничен отляво от равнината, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, преминаваща през десния край на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простиращ се на разстояние 30 м зад зрителните точки на водача до линията на хоризонта.

Освен това водачът трябва да е в състояние да започва да вижда пътя на ширина от 0,75 м от точка на 4 м назад на вертикалната равнина, преминаваща през зрителните точки на водача (фигура 4).

Вътрешмo оглeдалo за oбрaтнo вижданe

Ляво външно оглeдалo за oбрaтнo вижданe

(1) Цифрите върху скицата са дадени само като пример.

(2) Необходимо е в бъдеще да се предвиди възможността външните огледала за обратно виждане, които не са снабдени със система за заключване, да могат да се регулират от водача в положение на управление от вътрешността на превозното средство, като вратата е затворена.

С цел да се добави това изменение в директивата, процедурата по член 9 ще се прилага веднага след като стане възможно създаването на прости и икономични методи на производство и монтаж върху превозните средства в резултат от развитието на техниката.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ III (1)

ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТОЧКАТА H

1. Определение

Точката „H“, указваща положението на седящ пътник в купето, е следата във вертикална надлъжна равнина, на теоретичната ос на въртене, съществуваща между крака и торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекен.

2. Определяне на точката Н

Определя се една точка Н за седалката на водача.

2.2. За всяко определяне на точката Н, съответната седалка се поставя в нормалното положение на кормуване, предвидено от производителя, като облегалката се поставя в положение близко до вертикалното, ако наклонът на облегалката може да се регулира.

3. Характеристики на манекена

3.1. Трябва да се използва триизмерен манекен, теглото и очертанията на който са на възрастен човек със среден ръст. Този манекен е изобразен на фигури 1 и 2.

Манекенът се състои от:

3.2.1. две части, едната от които симулира гърба, а другата — основата на тялото, свързани шарнирно по ос, представляваща оста на въртене между бюста и бедрото. Следата от тази ос върху хълбока на манекена представлява точката Н на манекена;

3.2.2. две части, които симулират краката и са свързани шарнирно с частта, симулираща основата на тялото;

3.2.3. две части, които симулират ходилата и са свързани към краката чрез шарнирни съединения, симулиращи глезените;

3.2.4. освен това частта, симулираща основата на тялото, има нивелир, което позволява да се контролира ориентацията му в напречна посока.

3.3. Тежести, които представляват теглото на всяка част от тялото, са разположени в съответните точки, представляващи съответните центрове на тежестта, за да се получи общо тегло на манекена от около 75,8 kgf (74,4 daN). Подробности за отделните тежести са дадени в таблицата към фигура 2.

4. Поставяне на манекена

Поставянето на триизмерния манекен се извършва по следния начин:

4.1. Превозното средство се поставя на хоризонтална равнина и седалката се регулира така, както е предвидено в точка 2.2.

4.2. Седалката, която се изпитва, се покрива с парче плат, предназначено да улеснява правилното поставяне на манекена.

4.3. Манекенът се поставя на седалката.

Ходилата на манекена се поставят по следния начин:

4.4.1. Дясното ходило се поставя на педала на газта в неутрално положение, като лявото ходило се поставя така че нивелирът, който контролира напречната ориентация на основата на тялото, да заеме хоризонтално положение.

4.5. Тежестите се поставят на бедрата, напречният нивелир на основата на тялото се поставя в хоризонтално положение и се поставят тежестите, които представляват основата на тялото.

4.6. Манекенът се отделя от облегалката на седалката, като се използва оста за шарнирно свързване на колената, а гърбът се накланя напред. Манекенът се поставя отново на мястото си на седалката, като основата на тялото се плъзва назад до упор, после гърбът се връща отново назад, докато опре в облегалката на седалката.

4.7. Спрямо манекена се прилага на два пъти сила с хоризонтална насоченост от около 10,2 kgf (10 daN). Посоката и точката на прилагане на тази сила са показани с черна стрелка на фигура 2.

4.8. Поставят се тежестите на десния и левия хълбок, а след това се поставят тежестите на бюста. Напречният нивелир на манекена се задържа в хоризонтално положение.

4.9. Като се задържа напречният нивелир на манекена в хоризонтално положение, гърбът се навежда напред, докато тежестите на бюста застанат над точката Н, така че да се премахне всякакво триене в облегалката на седалката.

4.10. Гърбът се накланя внимателно назад, за да се завърши процедурата по поставяне. Напречният нивелир на манекена трябва да е в хоризонтално положение. В противен случай процедурата се извършва отново, както е указано по-горе.

5. Резултати

5.1. След като манекенът е поставен на мястото съгласно точка 4, точката Н на седалката представлява точката Н, която фигурира върху манекена.

5.2. Всяка декартова координата на точката Н се измерва с грешка, която не надвишава 1 mm. Това се отнася също и за координатите на характерните и точно определени точки на купето. Проекциите на тези точки върху надлъжна вертикална равнина се нанасят върху схема.

Кoмпoнeнти нa триизмерния манeкeн

Рaзмepи и тeглo нa манeкeнa

(1) Текстът на приложение III е аналогичен на текста на Регламент № 14; в частност, подредбата по точки е същата; ето защо, ако една точка от Регламент № 14 няма съответна в настоящата директива, нейният номер е посочен в скоби за сведение.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

110

31971L0316

L 202/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол

(71/316/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че във всяка държава-членка задължителни разпоредби определят техническите характеристики на измервателните уреди и методите за метрологичен контрол; като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че тези разлики препятстват търговията и могат да създадат неравноправни условия за конкуренция в Общността;

като има предвид, че една от целите на контрол във всяка държава-членка е да се дадат уверения на потребителите, че доставяните количества съответстват на платената цена; като има предвид, че следователно целта на настоящата директива не е отмяна на тези форми на контрол, а отстраняването на разликите между правилата, дотолкова доколкото тези разлики представляват затруднение за търговията;

като има предвид, че тези затруднения за установяването и функционирането на общия пазар могат да бъдат намалени и отстранени, ако в държавите-членки се прилагат едни и същи изисквания, които първоначално допълват националните разпоредби, които са в сила, а по-късно, когато са налице необходимите условия, заменят тези разпоредби;

като има предвид, че дори през периода на тяхното съвместно съществуване с националните разпоредби, изискванията на Общността ще дадат възможност на фирмите да произвеждат продукти, които имат уеднаквени технически характеристики и така могат да се пускат на пазара и да се ползват в цялата Общност, след като са минали през ЕИО контрол;

като има предвид, че техническите изисквания на Общността за дизайн и функциониране трябва да гарантират, че уредите дават постоянно измервания, които са достатъчно прецизни с оглед на тяхната цел;

като има предвид, че спазването на техническите изисквания обикновено се потвърждава от държавите-членки преди пускането на измервателните уреди на пазара или преди тяхната първа употреба, а когато е необходимо, и когато те са в употреба като такова потвърждение се осъществява по-специално чрез процедури за одобрение на дизайна и проверка; като има предвид, че за постигането на свободно движение на тези уреди в Общността е необходимо също така да се осигури взаимното признаване на контролите между държавите-членки и да се установят за тази цел подходящи ЕИО процедури за одобрение на дизайна и начална проверка, както и ЕИО методи за метрологичен контрол, в съответствие с настоящата директива и със съответните отделни директиви;

като има предвид, че наличието върху даден измервателен уред или продукт на знаци или маркировки, показващи, че той е минал през съответните форми на контрол показва, че даденият уред или продукт удовлетворява съответните технически изисквания на Общността и че затова, когато уредът или продуктът се внася или се привежда в действие, не е необходимо да се повтаря вече извършеният контрол;

като има предвид, че националните метрологични правила покриват множество категории измервателни уреди и продукти; като има предвид, че настоящата директива трябва да определи общите разпоредби, отнасящи се по-специално до ЕИО дизайн и процедури за одобрение и начална проверка, както и ЕИО методи за метрологичен контрол; като има предвид, че директивите за изпълнение, обхващащи различните категории уреди и продукти, ще установят техническите изисквания относно дизайна, функционирането и точността, контролните процедури и, когато е необходимо, условията, при които техническите изисквания на Общността трябва да заменят националните разпоредби, които са в сила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Основни принципи

Член 1

1. Никоя държава-членка не може да препятства, забранява или ограничава пускането на пазара или влизането в употреба на даден измервателен уред (наричан по-долу „уредът“) или помощно устройство, ако този уред или устройство носи маркировката, удостоверяваща начална проверка или знак, сертифициращ ЕИО одобрение на образеца, според разпоредбите на членове 10 и 11.

2. Държавите-членки придават същата стойност на ЕИО одобрението на образеца или на началната ЕИО проверка, каквато придават на съответните национални мерки.

3. Държавите-членки могат да изискат ЕИО одобрение на образеца или начална ЕИО проверка за дадена категория уреди, само ако съответни контроли са установени за уредите от същата категория, които задоволяват националните изисквания, които не са хармонизирани на нивото на Общността.

4. За категориите уреди, за които се отнасят, отделни директиви ще определят измервателните характеристики и техническите изисквания за техния дизайн и функциониране.

Те могат също така да конкретизират:

—	дали във всички държави-членки тези уреди трябва да преминат както през ЕИО одобрение на образеца, така и през начална ЕИО проверка, или само през едната от тези процедури,

—	датата, на която националните разпоредби, съответстващи на съответната отделна директива, трябва напълно да заменят националните разпоредби, приложими преди това към нови уреди от същата категория.

ГЛАВА II

ЕИО одобрение на образец

Член 2

1. ЕИО одобрението на образеца съставлява допускането на уредите на даден производител до начална ЕИО проверка и когато такава не се изисква, разрешение за пускането им на пазара и поставянето им в употреба. Ако отделната директива, приложима към дадена категория уреди, освобождава тази категория от ЕИО одобрение на образеца, уредите от тази категория се допускат пряко до първоначална ЕИО проверка.

2. Доколкото позволяват тяхното контролно оборудване, държавите-членки дават, по искане на производителя или негов оправомощен представител, ЕИО одобрение на образеца за всеки образец на уред и на цялото помощно оборудване, които задоволяват измервателните характеристики и техническите изисквания за дизайн и функциониране, определени в отделната директива, отнасяща се до категорията на съответния уред.

3. Заявление за ЕИО одобрение за образец на даден образец на уред може да бъде подадено само в една държава-членка.

4. Държава-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец предприема необходимите стъпки да осигури, че тя е информирана за всяко изменение или добавка към одобрения образец. Тя информира другите държави-членки за такива промени.

Измененията или добавките към одобрен образец трябва да получат допълнително одобрение за образец от държавата-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец в случаите, когато такива промени влияят или могат да влияят на резултатите от измерванията или на предписаните условия за употреба на уреда.

5. Държавите-членки дават ЕИО одобрение за образец в съответствие с разпоредбите на настоящата глава, на точки 1 и 2 от приложение I и на съответните отделни директиви.

Член 3

Когато ЕИО одобрение за образец е дадено за помощно оборудване, това одобрение конкретизира:

—	образците на уреда, към които може да бъде прикачено това оборудване или в които то може да бъде вграждано,

—	общите условия за цялостното функциониране на уредите, за които оборудването е одобрено.

Член 4

1. Ако резултатите на изследването, описано в точка 2 от приложение I са задоволителни, държавата-членка, която е направила това изследване, изготвя удостоверение за ЕИО одобрение за образец и го предоставя на заявителя. В случаите, упоменати в член 11 или в отделна директива, заявителят трябва да прикачи към всеки уред и цялото помощно оборудване, съответстващо на одобрения образец, знака за одобрение, показан в това удостоверение. Във всички други случаи той има право да прикачи съответния знак за одобрение.

2. Разпоредбите относно удостоверението, знакът за одобрение, депозирането, ако има такова, на уред еталон и обявяването на ЕИО одобрение за образец, са изложени в точки 3, 4, 5 и 6 от приложение I.

Член 5

1. ЕИО одобрението за образец е валидно 10 години. Одобрението може да бъде удължено за следващ период от десет години; броят уреди, които могат да бъдат произвеждани съгласно одобрения образец, е неограничен.

Когато ЕИО одобрението на образеца не е продължено уредите, които са вече в употреба и съответстват на разпоредбите на настоящата директива, се смятат за одобрени.

2. Когато обичайно одобрение или удължаване не могат да бъдат предоставени за някои уреди, може да бъде дадено ограничено одобрение или удължение, след като другите държави-членки са били информирани и при необходимост консултирани. В случаите, упоменати в третото тире, предварителната консултация е задължителна, ако мястото на инсталиране е в държава, различна от онази, която издава ЕИО удостоверението за одобрение за образец. ЕИО одобрението за образец може да бъде предмет на следните ограничения:

—	ограничение на периода на валидност до по-малко от десет години,

—	ограничение на броя уреди, които могат да бъдат одобрени,

—	задължение за уведомяване на компетентните органи за местата на инсталиране,

—	ограничение за употреба.

3. Когато се използват нови техники, които не са упоменати в отделна директива, ограничено ЕИО одобрение на образеца може да бъде предоставено след предварителна консултация с другите държави-членки. Това ограничено одобрение може да е предмет на ограниченията, упоменати в параграф 2, както и на специални условия, свързани с използваната техника.

Това ограничено одобрение може обаче, да се предоставя само:

—	ако отделната директива за съответната категория уреди вече е влязла в сила,

—	ако максимумът допустими грешки, конкретизирани в съответните директиви, не е превишен.

Такова ограничено одобрение е валидно за не повече от две години. То може да бъде удължено за последващ период от три години.

4. Ако държавата-членка, която е предоставила ограниченото ЕИО одобрение за образец, упоменато в параграф 3 сметне, че новата техника се е оказала задоволителна, тя кандидатства за изменение на съответната директива спрямо техническия прогрес в съответствие с разпоредбите на членове 18 и 19.

Член 6

Когато ЕИО одобрение за образец не се изисква за категория уреди, които отговарят на изискванията на отделна директива, производителят може, на своя собствена отговорност, да прикачи към уредите от тази категория специалния знак, описан в точка 3.3. от приложение I.

Член 7

1. Държавата-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец, може да го оттегли:

а)	ако уредите, за които е дадено това одобрение, не отговарят на одобрения образец или на разпоредбите на съответната отделна директива;

б)	ако метрологичните изисквания, конкретизирани в удостоверението за одобрение или в разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 не са спазени.

2. Държавите-членки, които са дали ЕИО одобрение за образец, трябва да го оттеглят, ако уредите, конструирани в съответствие с одобрения образец, покажат по време на употребата си дефект от общо естество, който ги прави непригодни за употребата им по предназначение.

3. Ако тази държава-членка е информирана от друга държава-членка за наличието на един от случаите, обхванати от параграфи 1 и 2, тя също така взема мерките, упоменати в тези параграфи, след консултиране с тази друга държава-членка.

4. Държава-членка, която декларира, че случаят упоменат в параграф 2, е възникнал, може да забрани пускането на пазара и употребяването на въпросните уреди до по-нататъшно уведомление. Тя информира незабавно другите държави-членки и Комисията като посочва причините, на които се основава нейното решение. Същата процедура се прилага в случаите, упоменати в параграф 1 с оглед на уредите, които са били освободени от начална ЕИО проверка, ако производителят, след надлежно предупреждение, не приведе уредите в съответствие с одобрения образец или с изискванията на съответните отделни директиви.

5. Ако държавата-членка, която е дала одобрението, оспори, че е налице случаят, упоменат в параграф 2, за който тя е била информирана, или оспорва, че мерките, взети съгласно параграф 4, са оправдани, засегнатите държави-членки се стремят да уредят спора.

Комисията се информира и, при необходимост, провежда необходимите консултации с цел постигане на уреждане на спора.

ГЛАВА III

Начална проверка

Член 8

1. Началната ЕИО проверка представлява инспекция на нов или преработен уред, за да се потвърди, че той съответства на одобрения образец и/или на изискванията на съответната отделна директива; той бива сертифициран от първоначална ЕИО верификационна маркировка.

2. Ако имат необходимото оборудване, държавите-членки извършват началната ЕИО проверка на предадените уреди като имащи измервателните характеристики и като удовлетворяващи изискванията за техническа конструкция и функциониране, изложени в отделната директива относно тази категория уреди.

3. В случая с уреди, които носят началната ЕИО верификационна маркировка, наложеното съгласно член 1, параграф 1 на държавите-членки задължение, трае до края на годината, която следва онази година, в която е прикачен първоначалният ЕИО верификационен знак, освен ако отделна директива не разпорежда по-дълъг период.

Член 9

Когато даден уред е предаден за начална ЕИО проверка, държавата-членка, която извършва проверката, определя:

а)	дали уредът принадлежи към категория, която е освободена от ЕИО одобрение за образец и, ако това е така, дали той удовлетворява изискванията за техническо конструиране и функциониране, изложени в отделната директива относно тази категория уреди;

б)	дали уредът е получил ЕИО одобрение за образец и, ако това е така, дали той съответства на одобрения образец.

Проверката, извършвана при началната ЕИО проверка, се отнася по-специално, в съответствие със съответната отделна директива до:

—	измервателните характеристики,

—	максимума позволени грешки,

—	конструкцията, доколкото тя гарантира, че няма вероятност измервателните характеристики да се влошат в значителна степен при нормални условия на употреба,

—	наличието на предписаните надписи и правилното поставяне на stamp plates.

Член 10

1. Когато даден уред успешно е преминал през начална ЕИО проверка в съответствие с член 9 и точки 1 и 2 от приложение II, държавите-членки поставят на уреда частична или окончателна маркировка за ЕИО проверка в съответствие с точка 3 от приложение II.

2. Разпоредбите, отнасящи се до видовете и характеристиките на ЕИО верификационните маркировки, са изложени в точка 3 от приложение II.

Член 11

Когато начална ЕИО проверка не се изисква за дадена категория уреди, които отговарят на изискванията на отделна директива, производителят поставя на своя отговорност на уредите от тази категория специалния символ, описан в точка 3.4. от приложение I.

ГЛАВА IV

Разпоредби, отнасящи се както за ЕИО одобрение на образеца, така и до началната ЕИО проверка

Член 12

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за предотвратяването на употребата върху уредите на знаци или надписи, които биха могли да бъдат объркани с ЕИО знаци или маркировки.

Член 13

Всяка държава-членка уведомява другите държави-членки и Комисията относно услугите, агенциите и институциите, които са оправомощени да поставят знаците, посочени в член 10.

Член 14

Държавите-членки могат да изискват предписаните надписи да бъдат направени на техния официален език или езици.

ГЛАВА V

Контрол на уредите в употреба

Член 15

1. Ако държавите членки контролират уредите, които са в употреба и които носят ЕИО знаци или маркировки, и ако отделни директиви не определят начина, по който трябва да се извършва контролът, и максимума грешки, позволени при употреба, то изискванията за контрол и по-специално максимума грешки, допустими при употреба, трябва да са в същото съотношение към онези, които са били прилагани преди пускането на уредите в употреба, каквото е съотношението, прилагано към уредите, които отговарят на националните технически стандарти, които не са хармонизирани на ниво Общност.

2. Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 1, даден уред в употреба, които носи ЕИО знаци или маркировки, но не задоволява изискванията на съответната отделна директива, по-специално с оглед на максимума допустими грешки, може да бъде забранен за употреба по същия начин, по който даден уред, който носи националните обозначения.

ГЛАВА VI

ЕИО методи за метрологичен контрол

Член 16

1. Хармонизирането на методите за измерване и метрологичния контрол и, когато е необходимо, на средствата, необходими за тяхното прилагане, могат да бъдат регулирани от отделни директиви.

2. Хармонизирането на изискванията за пускане на пазара на някои продукти, по-специално с оглед на предписанието, измерването и обозначаването на предварително пакетирани количества, може също да бъде обхванато от отделна директива.

ГЛАВА VII

Приспособяване на директивите към техническия прогрес

Член 17

Измененията, необходими за поддържането на съответствието между:

—	приложения 1 и 2 от настоящата директива, и

—	техническите приложения към отделните директиви, занимаващи се с различните категории уреди, законните измервателни единици и ЕИО методите на метрологичен контрол,

съобразно техническия прогрес, се правят съгласно процедурата, определена в член 19.

Член 18

1. С настоящото се създава комитет (наричан по-нататък „комитетът“), който да изменя съобразно техническия прогрес онези директиви, които се отнасят до отстраняването на техническите бариери пред търговията с измервателни уреди. Той се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията, който е негов председател.

2. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 19

1. Когато трябва да бъде следвана процедурата, определена в настоящия член, въпросите се отнасят до комитета от председателя, по негова собствена инициатива или по искане на представителя на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се приемат. Комитетът дава своето становище относно проекта в срока, определен от председателя, като се има предвид спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от дванадесет гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят според член 148, параграф 2 от Договора.

Председателят не гласува.

а)	Комисията приема предвидените мерки, където те съответстват на становището на комитета;
б)	Когато предвидените мерки не съответстват на становището на комитета, или пък ако не е прието становище, Комисията предлага без забавяне на Съвета мерките, които трябва да се приемат. Съветът действа с квалифицирано мнозинство;
в)	Ако в рамките на три месеца от представянето на предложението пред него Съветът не предприеме действие, предлаганите мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА VIII

Заключителни разпоредби

Член 20

Всички решения, взети съгласно разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива и на отделните директиви относно въпросните уреди и които отказват предоставянето или удължаването на ЕИО одобрение за образец, оттеглянето на такова одобрение, отказването на извършване на първоначална ЕИО проверка или забраняване на продажбата или употребата, упоменават причините, на които се основават. Такъв отказ, оттегляне или забрана се съобщава на засегнатата страна, която в същото време бива информирана и за средствата за защита, които са налични за нея според законите, които са в сила в държавите-членки, както и за сроковете, предоставени за упражняването на такива средства за съдебна защита.

Член 21

1. Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, нужни за спазването на настоящата директива в рамките на осемнадесет месеца от нейната нотификация и незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO

(2) ОВ C 36, 19. 4.1971 г., cтр. 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕИО ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ

1. Заявление за ЕИО одобрение за образец.

1.1. Заявлението и свързаната с него кореспонденция се съставя на официален език в съответствие със законите на държавата, към която се отправя заявлението. Държавата-членка има правото да изиска приложените документи да бъдат написани също на същия официален език.

Заявителят изпраща едновременно на всички държави-членки копие от своето заявление.

1.2. Заявлението съдържа следната информация:

—	името и адреса на производителя или на фирмата, или на негов или нейн оправомощен представител или пък на заявителя,

—	категорията уред,

—	употребата му по предназначение,

—	измервателните характеристики,

—	търговското обозначение, ако има такова, или типа.

Заявлението се придружава от необходимите за неговата оценка документи в два екземпляра, и по-специално:

1.3.1. Описание по-специално на:

—	устройството и действието на уреда,

—	Защитните меркн, осигуряващи правидния процес на работа,

—	средствата за регулиране и настройка,

—

местата, предназначени за:

—	верификационни обозначения,

—	печати (когато е необходимо).

1.3.2. Скици на общото устройство и, където е необходимо, детайлни скици на важните съставни части.

1.3.3. Схема, която илюстрира принципите на действие и, когато е необходимо, снимка.

1.4. Заявлението се придружава, при необходимост, от документи относно вече предоставените национални одобрения.

2. Проверка за ЕИО одобрение.

Проверката включва:

2.1.1. Изучаване на документите и проверка на измервателните характеристики на образеца в лабораториите на метрологичната служба, в одобрени лаборатории или на мястото на производство, доставка или инсталиране.

2.1.2. Ако измервателните характеристики на образеца са известни в детайли, се прави само проверка на подадените документи.

2.2. Проверката обхваща цялостното действие на уреда при нормални условия на употреба. При такива условия уредът трябва да поддържа изискваните измервателни характеристики.

2.3. Видът и обхватът на проверката, спомената в 2.1., може да бъде уточнен от отделни директиви.

2.4. Метрологичната служба може да изиска от заявителя да предостави на разположение стандартите и подходящите средства като материали и помощен персонал за провеждането на тестовете за одобрение.

3. ЕИО сертификат и знак за одобрение.

3.1. Сертификатът дава резултатите от проверката на образеца и уточнява другите изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Той се придружава от описания, скици и диаграми, необходими за идентифицирането на образеца и обясняването на неговото действие. Знакът за одобрение, упоменат в член 4 от настоящата директива, е стилизирана буква ε и съдържа:

—	в горната част специфичната главна буква на държавата, дала одобрението (B за Белгия, D за Федералната република германия, F за Франция, I за Италия, L за Люксембург, NL за Нидерландия) и последните две цифри от годината на одобрение,

—	в долната част, обозначение, което се определя от метрологичната служба, дала одобрението (идентификационен номер).

Пример за такъв знак за одобрение е даден в точка 6.1.

3.2. В случай на ограничено ЕИО одобрение, буква Р със същите размери като стилизираната буква ε, се поставя пред тази буква.

Пример за такова ограничено одобрение е даден в точка 6.2.

3.3. Знакът, посочен в член 6 от настоящата директива, е същият като знака за ЕИО одобрение, с тази разлика, че стилизираната буква Е е обърната симетрично спрямо вертикална ос.

Пример за такъв знак е даден в точка 6.3.

3.4. Знакът, споменат в Член 11 от настоящата директива, е същият като знака за ЕИО одобрение в шестоъгълник.

Пример за такъв знак е даден в точка 6.4

3.5. Знаците, посочени в предходните точки и прикачени от производителя в съответствие с разпоредбите на директивата, трябва да бъдат прикачени на видно място на всеки уред и на цялото помощно оборудване, подадено за проверка, и трябва да са четими и незаличими. Ако тяхното прикрепяне представлява технически проблем, изключения могат да се правят в отделни директиви или да се приемат след постигането на съгласие между метрологичните служби на държавите-членки.

4. Депозиране на уред образец.

В случаите, споменати в отделни директиви, службата, предоставила одобрението, може, ако сметне това за необходимо, да изиска депозирането на образец на уреда, за който е дадено одобрение. Вместо образеца на уреда службата може да оторизира депозирането на части от уреда, на модели или на скици, и споменава това в ЕИО сертификата за одобрение.

5. Известие за одобрение.

5.1. ЕИО одобренията за образец и ограничените ЕИО одобрения се публикуват в специално приложение към Официален вестник на Европейските общности. Същото се отнася до допълнителните ЕИО одобрения за образец.

5.2. В същото време, в което се уведомява засегнатата страна, копия от ЕИО сертификата за одобрение се изпращат на Комисията и на другите държави-членки; последните могат също така да получат копия от докладите на метрологичните проверки, ако желаят.

5.3. Оттеглянето на ЕИО одобрението на образеца, както и други съобщения относно степента и валидността на ЕИО одобрението за образец, подлежат на същата процедура на известяване като упоменатата в точки 5.1. и 5.2.

5.4. Държава-членка, която откаже да даде ЕИО одобрение за образец, информира за своето решение другите държави-членки и Комисията.

6. Знаци, отнасящи се до ЕИО одобрение за образец.

6.1. Знак на ЕИО одобрение за образец.

Пример:

ЕИО одобрение за образец, предоставен от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г. (виж точка 3.1., първо тире).

Идентификационен номер на ЕИО одобрение за образец (виж точка 3.1., второ тире).

6.2. Знак на ЕИО ограничено одобрение за образец

Пример:

ЕИО ограничено одобрение за образец, предоставено от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г.

Идентификационен номер на ЕИО ограничено одобрение за образец.

6.3. Знак за освобождаване ат ЕИО одобрение за образец

Пример:

Уред, конструиран в Германия през 1971 г., който не е обект на ЕИО одобрение за образец.

Референтен номер на категорията, която не е обект на ЕИО одобрение, ако е посочен в отделна директива

6.4. Знак за освобождаване от ЕИО одобрение за образец

Пример:

ЕИО одобрение за образец, предоставено от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г.

Идентификационен номер на ЕИО одобрение за образец.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕИО НАЧАЛНА ПРОВЕРКА

1. Общи положения.

1.1. Началната ЕИО проверка може да се извърши на един или повече (обикновено два) етапа.

Според разпоредбите на отделните директиви:

1.2.1. Началната ЕИО проверка се извършва в един етап относно уреди, които представляват едно цяло при напускането си на фабриката, т.е. уреди, които теоретично могат да бъдат прехвърлени до мястото на своето инсталиране, без да трябва първо да бъдат разглобени.

1.2.2. Първоначалната ЕИО проверка се извършва на два или повече етапа за уреди, чието правилно функциониране зависи от условията, при които те са инсталирани или използвани.

1.2.3. Първият етап от процедурата на проверка трябва да гарантира по-специално, че уредът съответства на одобрения образец или, в случая с уреди, освободени от одобрение на образеца, че те отговарят на съответните разпоредби.

2. Място на първоначалната ЕИО проверка.

2.1. Ако отделните директиви не уточняват мястото, където трябва да се извърши проверката, уредите, които трябва да бъдат проверени само на един етап, се проверяват на мястото, избрано от съответната метрологична служба.

Уредите, които трябва да бъдат проверени на два или повече етапа, се проверяват от териториално компетентната метрологична служба.

2.2.1. Последният етап на проверката трябва да бъде на мястото на инсталиране.

2.2.2. Другите етапи на проверката се извършват според изложеното в точка 2.1.

2.3. По-специално, когато проверката става извън службата за проверяване, метрологичната служба, която извършва проверката, може да изиска от заявителя:

—	да предостави на нейно разположение стандартите и подходящи средства като материали и помощен персонал за завършването на проверката,

—	да предостави копие от ЕИО сертификата за одобрение.

3. ЕИО маркировки за начална проверка.

3.1. Описание на ЕИО маркировките за начална проверка.

Според разпоредбите на отделни директиви, ЕИО маркировките за начална проверката, прикрепени съобразно точка 3.3., са следните:

3.1.1.1. Окончателната ЕИО верификационна маркировка се състои от два щемпела:

а)

първият се състои от буквата „е“, съдържаща:

—

в горната половина специфичната главна буква на държавата, в която е извършена първоначалната проверка (B за Белгия, D за Федералната република германия, F за Франция, I за Италия, L за Люксембург, NL за Нидерландия), когато е необходимо заедно с една или две цифри, които идентифицират териториално подразделение,

—	в долната половина, идентификационният номер на проверяващия агент или служба;

б)	вторият щемпел се състои от последните две цифри на годината на проверката, в шестоъгълник.

3.1.1.2. Маркировката за ЕИО частична проверка се състои само от първия щемпел. Тя служи също така за печат.

3.2. Форма и размери на маркировките.

3.2.1. Приложените скици показват формата, размерите и вида на буквите и цифрите за ЕИО маркировки за начална проверка, изложени в точка 3.1.; първите две скици показват различните части на щемпела, третата е пример за щемпел. Дадените в скиците размери са относителни величини; те са функция на диаметъра на кръга, описан около малката буква „е“ и около полето на шестоъгълника. Действителните диаметри на кръговете, описани около обозначенията са 1,6 мм, 3,2 мм, 6,3 мм, 12,5 мм.

3.2.2. Метрологичните служби на държавите-членки взаимно обменят оригиналните скици на обозначенията за ЕИО начална проверка, съответстващи на моделите в приложените скици.

3.3. Прикрепяне на маркировките.

3.3.1. Окончателното ЕИО верификационно обозначение се прикрепя към съответното място на уреда, когато последният е напълно проверен и е признат за съответстващ на ЕИО изискванията.

Обозначението за частична ЕИО проверка се прикрепя:

3.3.2.1. Когато проверката е направена на няколко етапа за уреда или част от уреда, която изпълнява условията, изложени за операции, различни от онези на мястото на инсталиране, на мястото, където е прикачен щемпелът дата или на което и да е друго място, определено в отделните директиви.

3.3.2.2. При всички случаи като печат, на местата, уточнени в отделните директиви.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

124

31971L0317

L 202/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки за правоъгълни теглилки от 5 до10 кг със среден клас на точност и цилиндрични теглилки от 1 до10 кг със среден клас на точност

(71/317/ ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в държавите-членки конструкцията и методите за контрол на правоъгълните и цилиндрични теглилки със среден клас на точност са предмет на задължителни разпоредби, които се различават в отделните държави-членки и поради това затрудняват търговията с подобни теглилки; като има предвид, следователно, че е необходимо да се уеднаквят тези разпоредби;

като има предвид, че Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно уеднаквяването на законодателствата на държавите-членки, свързани както с измервателните уреди, така и с методите за метрологичен контрол, определя процедури за одобрение на ЕИО за образец и за първоначална проверка на ЕИО; като има предвид, че в съответствие с тази директива, техническите изисквания за формата на правоъгълните и цилиндрични теглилки със среден клас на точност трябва да бъдат определени,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага за теглилки със среден клас на точност със следните номинални стойности:

—	правоъгълни теглилки от 5, 10, 20 и 50 кг,

—	цилиндрични теглилки от 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 г и 1, 2, 5 и 10 кг;

Член 2

Теглилките, върху които може да се нанесе маркировката и символите на ЕИО, са описани и илюстрирани в приложения I—IV. Те не са предмет на одобрение на ЕИО за образец; те са предмет на първоначална проверка на ЕИО.

Член 3

Никоя държава-членка не може да откаже, забрани или ограничи пускането на пазара или въвеждането в употреба на правоъгълните или цилиндрични теглилки със среден клас на точност с нанесена маркировка за първоначална проверка на ЕИО.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от уведомяването за нея, и незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите–членки уведомяват Комисията за текстовете на основните разпоредби на националното законодателство, които приемат в областта на тази директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO

(1) ОВ 63, 3.4.1967 г., стр. 982/67.

(2) ОВ 30, 22.2.1967 г., стр. 480/67.

(3) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВОЪГЪЛНИ ТЕГЛИЛКИ

1. Форма, използван материал и начин на изработване

1.1. Паралелепипедна форма с твърда, нестърчаща дръжка за захващане.

Използуван материал:

1.2.1. Тяло на теглилката: сив лят чугун

1.2.2.

Тип 1	:	дръжка от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър
Тип 2	:	дръжка от лят чугун, неотделима от тялото на теглилката.

2. Кухина за настройка

Тип 1

2.1. Вътрешна кухина, образувана от вътрешността на тръбната дръжка за захващане.

2.2. Кухината е затворена с винтова запушалка от изтеглен месинг или с месингова запушалка във вид на гладък диск. Винтовата запушалка има прорез за отвертка, а гладкият диск — централен отвор за повдигане.

2.3. Запушалката е уплътнена с оловно топче, вкарано във вътрешния кръгъл канал или в резбата на тръбата.

Тип 2

2.4. Вътрешна кухина, излята в едно от вертикалните рамена на теглилката и с отвор на горната повърхност на това рамо.

2.5. Кухината е затворена с малка плочка от мека стомана.

2.6. Плочката е уплътнена с оловно топче, вкарано в жлеба, както това е показано в приложение II.

3. Настройка

3.1. След настройката на нова теглилка с помощта на оловна съчма, две трети от общия обем на кухината остават празни.

4. Местоположение на маркировката на ЕИО за първоначална проверка

4.1. Знакът на ЕИО за последна проверка се щампова върху оловното уплътнение на кухината за настройка.

5. Маркиране и отличителни символи

5.1. Означенията на номиналната стойност на теглилката и идентификационният знак на производителя се отбелязват на горната повърхност на централната част на теглилката, вдлъбнати или релефни.

5.2. Номиналната стойност на теглото се посочва във вида: 5 кг, 10 кг, 20 кг, 50 кг.

6. Размери и толеранси

6.1. Размерите, които трябва да се спазят за различните теглилки, са определени в приложение II (размери в мм).

6.2. Толерансите, приложими за различните размери, са нормалните толеранси от производството.

7. Максимално допустимите грешки

Номинална стойност	Максимално допустими грешки при първоначалната проверка (в мг)
5 кг	+	800
5 кг	—	0
10 кг	+	1600
10 кг	—	0
20 кг	+	3200
20 кг	—	0
50 кг	+	8000
50 кг	—	0

8. Окончателна обработка на повърхността

8.1. Ако е необходимо, теглилките се предпазват срещу корозия чрез подходящо покритие, устойчиво на износване и удар.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЦИЛИНДРИЧНИ ТЕГЛИЛКИ

1. Форма, използван материал и начин на изработване

1.1. Цилиндрична форма с плоско копче за захващане.

1.2. Използван материал: всеки материал с плътност от 7 до 9,5 г/куб.см., с твърдост, равна на тази на летия месинг, не по-малко устойчив на корозия и не по-трошлив от летия сив чугун и с повърхност, сравнима с тази на сивия чугун, внимателно излят във форма от фин пясък.

Сивият лят чугун може да не се използува за теглилки с номинална стойност под 100 г.

1.3. Начинът на изработване следва да бъде подходящ за подбрания материал.

2. Кухина за настройване

2.1. Вътрешна цилиндрична кухина с по-голям диаметър в горната част на кухината.

2.2. Кухината е затворена с винтова запушалка от изтеглен месинг или с месингова запушалка във формата на гладък диск. Винтовата запушалка е с прорез за отвертка, а гладкият диск — с централен отвор за повдигане.

2.3. Запушалката е уплътнена с оловна капачка, вкарана във винтовия канал, изрязан в по-широката част на кухината.

2.4. Теглилките от 1, 2, 5 и 10 г нямат кухина за настройване.

2.5. Кухината за настройване не е задължителна за теглилките от 20 и 50 г.

3. Настройване

4. Поставяне на маркировка на ЕИО за първоначална проверка

4.1. Маркировката на ЕИО за последна проверка се щампова на оловното уплътнение на кухината за настройване.

4.2. Теглилки без кухини за настройване се щамповат в основата.

5. Маркиране и отличителни символи

5.1. Означенията на номиналната стойност на теглилката, а също и идентификационният знак на производителя, се поставят на горната част на главата на теглилката, вдълбани или изпъкнали.

5.2. Означението на номиналната стойност може да бъде възпроизведена върху тялото на теглилките от 500 г до 10 кг

5.3. Номиналната стойност на теглилката е показана във вид на: 1 г, 2 г, 5 г, 10 г, 20 г, 50 г, 100 г, 200 г, 500 г,1 кг, 2 кг, 5 кг, 10 кг.

6. Размери и техните толеранси

6.1. Размерите, които отговарят на отделните теглилки, са определени в Приложение IV (размери в мм).

6.2. Толерансите, приложими за различните размери, са нормалните толеранси от производството.

7. Максимално допустими грешки

Номинална стойност	Максимално допустими грешки (в мг) при първоначална проверка
1 г	+	5
1 г	—	0
2 г	+	5
2 г	—	0
5 г	+	10
5 г	—	0
10 г	+	20
10 г	—	0
20 г	+	20
20 г	—	0
50 г	+	30
50 г	—	0
100 г	+	30
100 г	-	0
200 г	+	50
200 г	-	0
500 г	+	100
500 г	—	0
1 кг	+	200
1 кг	—	0
2 кг	+	400
2 кг	—	0
5 кг	+	800
5 кг	-	0
10 кг	+	1600
10 кг	—	0

8. Окончателна обработка на повърхността

8.1. Ако е необходимо, теглилките се предпазват срещу корозия чрез подходящо покритие, устойчиво на износване и удар; те могат да бъдат полирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЦИЛИНДРИЧНИ ТЕГЛИЛКИ

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

131

31971L0320

L 202/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета

(71/320/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1)

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства в съответствие с националните законодателства, се отнасят между другото и за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и прикачените към тях ремаркета;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради тази причина е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания в допълнение или на мястото на съществуващите свои разпоредби, по-специално с цел процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство (3);

като има предвид, че хармонизираните изисквания трябва да осигурят безопасност по пътищата в цялата Общност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което попада в една от изброените по-долу международни категории и е предназначено за движение по пътищата, като съответното превозно средство може да бъде с или без каросерия, да бъде най-малко четириколесно и с максимална проектирана скорост повече от 25 километра в час. Понятието включва и ремаркетата на такива превозни средства, с изключение на движещи се по релси превозни средства, селскостопански трактори и машини и строителни машини:

а)

Категория М: Моторни превозни средства с най-малко четири колела или три колела, когато максималното тегло надвишава 1 метричен тон, които се използват за превоз на пътници:

—	Категория М1 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници и имат не повече от осем места, освен мястото на водача;

—	Категория М2 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници, имат повече от осем места, освен мястото на водача, и максималното им тегло не надвишава 5 метрични тона;

—	Категория М3 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници, имат повече от осем места, освен мястото на водача, и максималното им тегло надвишава 5 метрични тона.

б)

Категория N: Моторни превозни средства с най-малко четири колела или три колела, когато максималното тегло надвишава 1 метричен тон, които се използват за превоз на товари:

—	Категория N1 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло не надвишава 3,5 метрични тона;

—	Категория N2 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло е повече от 3,5 метрични тона, но не надвишава 12 метрични тона;

—	Категория N3 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло надвишава 12 метрични тона;

в)

Категория О: Ремаркета (включително полуремаркета):

—	Категория О1 :

Ремаркета с максимално тегло не повече от 0,75 метрични тона;

—	Категория О2 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 0,75 метрични тона, но по-малко от 3,5 метрични тона;

—	Категория О3 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 3,5 метрични тона, но по-малко от 10 метрични тона;

—	Категория О4 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 10 метрични тона.

2. Съчленено превозно средство от категория М, състоящо се от две неотделими, но шарнирно съединени части, се считат за едно цяло превозно средство.

3. Максималното тегло, което трябва да се взема предвид при класифициране на теглещи превозни средства от категория М или N, предназначени за скачване с полуремарке, е теглото на теглещото превозно средство в изправно състояние плюс максималното тегло, което се прехвърля от полуремаркето към теглещото превозно средство, и при необходимост максималното тегло на собствения товар на теглещото превозно средство.

4. Оборудването и приспособленията на някои специални превозни средства от категория N, които не са предназначени за превоз на пътници (например кранове, автомобили работилници, рекламни автомобили), се считат за товар.

5. Максималното тегло, което трябва да се взема предвид при класифициране на полуремарке от категория О, е теглото, което се предава към земята от моста или мостовете на полуремаркето, когато то е скачено с теглещото превозно средство и е натоварено с максимален товар.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва издаването на типово одобрение ЕИО или национално типово одобрение на дадено превозно средство на основания, свързани със спирачните му устройства, ако съответното превозно средство е оборудвано с посочените в приложения I до VIII устройства и те отговарят на посочените в тези приложения изисквания.

Член 3

Държавата-членка, която е издала типово одобрение, трябва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че е уведомявана за всяко изменение на компонент или характеристика, които са споменати в приложение I, точка 1.1. Компетентните органи на тази държава решават дали модифицираният прототип трябва да бъде подложен на нови изпитвания и дали трябва да се състави нов протокол за резултатите от тях. Ако при тези изпитванията се окаже, че установеното не отговаря на изискванията на настоящата директива, не се дава разрешение за модификацията.

Член 4

До влизането в сила на отделна директива относно определението за „градски автобус“ тези превозни средства ще продължават да бъдат подлагани на изпитване тип II А, което е описано в приложение II, когато максималното им тегло надвишава 10 метрични тона.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 6

1. Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, съдържащи необходимите изисквания, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Считано от 1 октомври 1974 г. разпоредбите на приложение I, точка 2.2.1.4 се прилагат и за други превозни средства, различни от включените в категории М3 и N3.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO

(2) ОВ С 100, 1.8.1969 г., стр. 13.

(1) ОВ С 63, 28.5.1969 г., стр. 27.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ИЗИСКВАНИЯ, КОНСТРУКЦИЯ И МОНТАЖ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. „Вид превозно средство според спирачните устройства“

„Вид превозно средство според спирачните устройства“ означава превозни средства, които не се различават съществено по отношение на:

1.1.1. Моторни превозни средства

1.1.1.1. категория на превозното средство съгласно определението в член 1 от настоящата директива

1.1.1.2. максимално тегло съгласно определението в точка 1.14

1.1.1.3. разпределение на теглото върху мостовете

1.1.1.4. максимална проектирана скорост

1.1.1.5. различен вид спирачно устройство, като се обърне особено внимание на наличието или липсата на устройства за спиране на ремарке

1.1.1.6. брой и разположение на мостовете

1.1.1.7. тип двигател

1.1.1.8. брой и предавателни отношения на зъбните колела

1.1.1.9. предавателно отношение/я на задния/те мост/ове

1.1.1.10. размери на гумите

1.1.2. Ремаркета

1.1.2.1. категория на превозното средство съгласно определението в член 1 от настоящата директива

1.1.2.2. максимално тегло съгласно определението в точка 1.14

1.1.2.3. разпределение на натоварването върху мостовете

1.1.2.4. различен вид спирачно устройство

1.1.2.5. брой и разположение на мостовете

1.1.2.6. размери на гумите

1.2. „Спирачно устройство“

„Спирачно устройство“ е комбинация от компоненти, чиято функция е постепенно да намаляват скоростта на движещо се превозно средство, да го спират или да го задържат в неподвижно състояние, ако вече е спряло. Тези функции са посочени в точка 2.1.2. Устройството се състои от спирачния механизъм, трансмисията и същинската спирачка.

1.3. „Степенувано спирачно действие“

„Степенувано спирачно действие“ е задействане на спирачното устройство, при което в рамките на нормалната работа на устройството както при активиране, така и при освобождаването на спирачките:

—	водачът може по всяко време да увеличи или намали спирачната сила чрез въздействие върху спирачния механизъм;

—	спирачната сила действа в същата посока, в която е насочено въздействието върху спирачния механизъм (монотонна функция);

—	лесно може да се извърши достатъчно фино регулиране на спирачната сила.

1.4. „Спирачен механизъм“

„Спирачен механизъм“ е онази част, която пряко се задейства от водача (или ако това е целесъобразно, от неговия колега, когато се касае за ремарке), за да се подаде на трансмисията енергията, която е необходима за спирането или регулирането ѝ. Тази енергия може да бъде мускулната енергия на водача или енергия от друг регулиран от водача източник, или в определени случаи кинетичната енергия на ремаркето, или съчетание от тези различни видове енергия.

1.5. „Трансмисия“

„Трансмисия“ е комбинацията от компоненти, разположени между спирачния механизъм и спирачката, посредством която между тях се осъществява работна връзка. Трансмисията може да бъде механична, хидравлична, пневматична, електрическа или от смесен тип. Когато спирачната мощност се извлича или допълва от източник на енергия, който е независим от водача, но се контролира от него, енергийният резерв в устройството също се счита за част от трансмисията.

1.6. „Спирачка“

„Спирачка“ е онази част, в която се развиват силите, които се противопоставят на движението на превозното средство. Тя може да бъде фрикционна спирачка (когато силите се пораждат в резултат на триенето между две движещи се една срещу друга части на превозното средство), електрическа (когато силите се пораждат от електромагнитното действие на две движещи се една срещу друга части на превозното средство, но без да се допират), хидравлична (когато силите се пораждат от действието на течност, намираща се между два компонента на превозното средство, които се движат един срещу друг), или двигател-спирачка (когато силите се получават чрез контролирано засилване на спирачното действие на двигателя, предавано на колелата).

1.7. „Различни видове спирачни устройства“

„Различни видове спирачни устройства“ е оборудване, което се различава в някои съществени отношения, като:

1.7.1. компонентите с различни характеристики;

1.7.2. компонент, който е изработен от материали с различни характеристики или е различен по форма и размер;

1.7.3. различен монтаж на компонентите.

1.8. „Компонент на спирачна система“

„Компонент на спирачна система“ е отделна част, която след монтирането ѝ заедно с другите компоненти съставлява спирачното устройство.

1.9. „Непрекъснато спирачно действие“

„Непрекъснато спирачно действие“ е спирането на подвижни състави от превозни средства чрез уредба, която има следните характеристики:

1.9.1. единичен спирачен механизъм, който водачът задейства постепенно чрез едно единствено действие от своето място;

1.9.2. енергията, използвана за спиране на включените в подвижния състав превозни средства, се подава от един и същи източник (който може да бъде мускулната енергия на водача).

1.9.3. спирачната уредба осигурява едновременно или подходящо поетапно спиране на всяко от съставляващите подвижния състав превозни средства, независимо от относителното им местоположение.

1.10. „Полунепрекъснато спирачно действие“

„Полунепрекъснато спирачно действие“ е спирането на подвижни състави от превозни средства чрез уредба, която има следните характеристики:

1.10.1. единичен спирачен механизъм, който водачът може да задейства постепенно чрез едно-единствено действие от своето място;

1.10.2. енергията, използвана за спиране на включените в подвижния състав превозни средства, се подава от два различни източника (единият, от които може да бъде мускулната енергия на водача).

1.10.3. спирачната уредба осигурява едновременно или подходящо поетапно спиране на всяко от съставляващите подвижния състав превозни средства, независимо от относителното им местоположение.

1.11. „Автоматично спирачно действие“

„Автоматично спирачно действие“ е спирането на ремарке или ремаркета, което настъпва автоматично при отделянето на компоненти от състава от скачени превозни средства, включително отделяне чрез прекъсване на съединението, без това да се отразява на ефективността на останалата част от подвижния състав.

1.12. „Инерционно спирачно действие“

„Инерционно спирачно действие“ е спиране чрез използване на силите, породени от противодействието, което ремаркето упражнява върху теглещото превозно средство.

1.13. „Натоварено превозно средство“

„Натоварено превозно средство“ е превозно средство, натоварено до „максималното“ му тегло, освен ако не е посочено друго.

1.14. „Максимално тегло“

„Максимално тегло“ е заявеното от производителя на превозното средство технически допустимо максимално тегло (това тегло може да е по-голямо от „допустимото максимално тегло“).

2. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯ И МОНТАЖ

2.1. Общи изисквания

2.1.1. Спирачно устройство

2.1.1.1. Спирачното устройство трябва да бъде проектирано, конструирано и монтирано по такъв начин, че въпреки възможните вибрации, при нормална употреба превозното средство да може да отговоря на посочените по-долу изисквания.

2.1.1.2. По-специално спирачното устройство трябва да е проектирано, конструирано и монтирано така, че да може да устои на водещите до корозия и стареене явления, на които е изложено.

2.1.2. Функции на спирачното устройство

Определеното в точка 1.2 спирачно устройство трябва да отговаря на следните условия:

2.1.2.1. Работно спиране

Работното спиране трябва да дава възможност на водача да регулира движението на превозното средство и да го спира безопасно, бързо и ефективно при движение нагоре или надолу по наклон, независимо от скоростта и натоварването. Трябва да има възможност за степенуване на спирачното действие. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, без да вдига ръцете си от волана.

2.1.2.2. Вторично (аварийно) спиране

Вторичното (аварийно) спиране трябва да дава възможност за спиране на превозното средство в рамките на приемливо разстояние в случай на повреда на работната спирачка. Трябва да има възможност за степенуване на това спирачно действие. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, като държи волана поне с едната си ръка. За целите на настоящите изисквания се приема, че в един и същи момент може да настъпи само една повреда на работната спирачка.

2.1.2.3. Спиране при паркиране

Спирането при паркиране трябва да осигурява възможност за задържане на превозното средство неподвижно нагоре или надолу по наклон, дори в отсъствието на водача, като работните части се блокират от чисто механично устройство. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, като се изпълнят изискванията по точка 2.2.2.10, ако се касае за ремарке.

2.2. Характеристики на спирачните устройства

2.2.1. Превозни средства от категории М и N

2.2.1.1. Комплектът спирачни устройства, с които е оборудвано превозното средство, трябва да съответства на изискванията, които са посочени за работното, вторичното (аварийно) спиране при паркиране.

Устройствата, които осигуряват работно, вторично (аварийно) и спиране при паркиране, могат да имат общи компоненти, при условие че отговарят на следните условия:

2.2.1.2.1. трябва да има поне два независими един от друг задвижващи механизми, които водачът може лесно да достига от своето място; това изискване трябва да бъде спазено, дори когато водачът е с предпазен колан;

2.2.1.2.2. спирачният механизъм на устройството за работно спиране трябва да бъде независим от спирачния механизъм на устройството за спиране при паркиране;

2.2.1.2.3. ако устройствата за работно и вторично (аварийно) спиране използват един и същ спирачен механизъм, ефективността на връзката между този механизъм и различните компоненти на трансмисионните системи не трябва да се понижава след известен период на употреба;

2.2.1.2.4. ако устройствата за работно и вторично (аварийно) спиране използват един и същ спирачен механизъм, устройството за спиране при паркиране трябва да е проектирано така, че да може да се задейства, когато превозното средство е в движение;

2.2.1.2.5. при авария на който и да е компонент, с изключение на спирачките (съгласно определението в точка 1.6), или компонентите, описани в точка 2.2.1.2.7, както и при всяка друга повреда на устройството за работно спиране (неизправност, частично или пълно изчерпване на енергиен резерв), аварийното спирачно устройство, което не е засегнато от повредата, трябва да може да приведе превозното средство в покой при предписаните за аварийно спиране условия;

специално за случаите, когато вторичното спирачно устройство и устройството за работно спиране имат един и същ спирачен механизъм и една и съща трансмисия:

2.2.1.2.6.1. когато работното спиране се задейства от мускулната енергия на водача, подпомаган от един или повече енергийни резерва, при неуспешно подаване на тази помощна енергия аварийното спиране трябва да може да се задейства от мускулната енергия на водача, подпомаган от енергийните резерви, ако има такива, които не са засегнати от повредата, като приложената към спирачния механизъм сила не надвишава предписаните максимални стойности;

2.2.1.2.6.2. когато силата, която е необходима за работното спиране и трансмисията, зависи изключително от използването на контролиран от водача енергиен резерв, трябва да има поне два напълно независими енергийни резерва, като всеки от тях да е снабден със своя собствена трансмисия; всеки от тях да може да въздейства на блокиращите устройства на две или повече колела, подбрани така, че да могат да осигурят сами по себе си определената степен на аварийно спиране без риск за стабилността на превозното средство по време на спирането; освен това всеки от тези енергийни резерви трябва да бъде снабден с предупредително устройство, както е посочено в точка 2.2.1.13;

2.2.1.2.7. по смисъла на точка 2.2.1.2.5 някои части като спирачният педал и неговият лагер, главният спирачен цилиндър и буталото или буталата му (хидравлични системи), регулиращият клапан (пневматични системи), връзката между педала и главния спирачен цилиндър или регулиращия клапан, колесните спирачни цилиндри и буталата им (хидравлични и/или пневматични системи) и лостово-гърбичните устройства на спирачките няма да се смятат за податливи на повреда, ако са с големи размери, лесно достъпни за поддръжка и показват характеристики на безопасност, които са най-малкото равни на предписаните за други основни компоненти на превозното средство (например, като кормилното задвижващо устройство). Ако повредата на една такава част прави невъзможно спирането на превозното средство с полезно действие, което е най-малкото равно на предписаната за аварийно спиране стойност, тази част трябва да бъде изработена от метал или материал с еквивалентни характеристики и не трябва да се подлага на значителни деформации при нормална работа на спирачните устройства.

2.2.1.3. В случаите, когато устройствата за работно и вторично спиране имат отделни задвижващи механизми, едновременното им действие не трябва да блокира работата на работното и вторичното спирачно устройство, нито когато и двете са в изправно състояние, нито когато едното от тях е неизправно.

При повреда на част от трансмисията на работната спирачка трябва да се изпълнят следните условия:

2.2.1.4.1. Независимо от натоварването на превозното средство при задействане на механизма на работното спирачно устройство трябва да се блокират достатъчен брой колела;

2.2.1.4.2. Тези колела трябва да са подбрани така че остатъчното полезно действие на устройството за работно спиране да е равно на не по-малко от х % от полезното действие, определено за категорията, към която принадлежи превозното средство, като приложената към спирачния механизъм сила не трябва да надвишава 70 kg:

Превозни средства при максимално натоварване (за всички категории)	х = 30
Ненатоварени превозни средства: категории М1, М2, N1, N2	х = 25
категории М3 и N3	х = 30

2.2.1.4.3. Горните изисквания обаче не се отнасят за превозни средства, теглещи полуремаркета, когато трансмисията на работното спирачно устройство на полуремаркето не зависи от тази на теглещото превозно средство.

2.2.1.5. Когато се използва енергия, различна от мускулната енергия на водача, не е необходимо да има повече от един източник на друга такава енергия (хидравлична помпа, въздушен компресор и т.н.), но средствата, с които се задвижва устройството, представляващо източник на въпросната енергия, трябва да бъдат абсолютно надеждни. При повреда на част от трансмисията на спирачните устройства на превозното средство подаването на енергия към незасегнатата от повредата част трябва да продължи, когато това е необходимо за спиране на превозното средство с определената за аварийно спиране степен на ефективност. Това условие трябва да бъде изпълнено, като се използват лесно задвижващи се устройства, когато превозното средство е в покой, или чрез автоматични устройства.

2.2.1.6. Изискванията по точки 2.2.1.2, 2.2.1.4 и 2.2.1.5 трябва да бъдат изпълнени, без да се използват автоматични устройства от вид, чиято неефективност би могла да остане незабелязана, защото частите, които обикновено са в положение на „покой“, се задействат само в случай на повреда в спирачното устройство.

2.2.1.7. Работното спирачно устройство трябва да въздейства на всички колела на превозното средство.

2.2.1.8. Действието на работното спирачно устройство трябва да бъде правилно разпределено между мостовете.

2.2.1.9. Действието на работното спирачно устройство трябва да бъде разпределено между колелата на един и същ мост симетрично по отношение на равнината, минаваща по надлъжната медиана на превозното средство.

2.2.1.10. Работното спирачно устройство и устройството за спиране при паркиране трябва да действат на постоянно свързани с колелата спирачни повърхности чрез компоненти с достатъчна здравина. Разединяването на спирачна повърхност от колелата трябва да бъде невъзможно; за устройствата за работно и аварийно спиране обаче такова разединяване на спирачните повърхности е позволено, при условие че то е моментно, например при смяна на скоростите, и че както работната, така и аварийната спирачка продължават да работят с предварително определената степен на ефективност. Освен това такова разединяване е разрешено за устройството за спиране при паркиране, ако то се управлява изключително от водача, от неговото място, чрез система, която не може да се задейства при наличието на неуплътнено изтичане (1).

2.2.1.11. Износването на спирачките трябва да може лесно да се компенсира чрез система за ръчно или автоматично регулиране. Освен това механизъмът и компонентите на трансмисията и спирачките трябва да разполагат с такъв ходов резерв, че когато спирачките загреят или накладките им достигнат определена степен на износване, да може да се постига ефективно спирачно действие, без да се налага незабавно регулиране.

При хидравличните спирачни устройства:

2.2.1.12.1. наливните отвори на резервоарите с течност трябва да бъдат лесно достъпни; освен това контейнерите с резервна течност трябва да бъдат направени така, че нивото на резервната течност да може лесно да се проверява, без да се налага да се отварят контейнерите. Ако последното условие не е изпълнено, трябва да има светлинен индикатор, предупреждаващ водача, когато резервната течност е спаднала до ниво, при което ще се получи увреждане на спирачното устройство. На водача трябва да му е лесно да проверява дали светлинният индикатор функционира правилно;

2.2.1.12.2. водачът трябва да бъде предупреден за повреда, възникнала в част от хидравличната трансмисия, чрез включващо червена светлина устройство, което да светва веднага при задействане на спирачния механизъм. Светлината трябва да се вижда дори и през деня, а за водача трябва да е лесно да проверява дали работи светлинното устройство. Никаква повреда на който и да е компонент от устройството не трябва да води до пълна загуба на ефективността на спирачното устройство.

2.2.1.13. Всяко превозно средство, оборудвано със задействана от енергиен резервоар спирачка, за което е невъзможно да се постигне предписаното спирачно действие без използването на запаса от енергия, освен манометър — ако е инсталиран такъв — трябва да има и предупредително устройство, което да дава оптичен или звуков сигнал, когато енергията в някоя част на уредбата, намираща се преди регулиращия вентил, спадне до 65 % или по-малко от нормалната си стойност. Това устройство трябва да е свързано директно и постоянно с електрическата верига.

2.2.1.14. Без да се засягат изискванията по точка 2.1.2.3, когато използването на допълнителен енергиен източник е наложително за работата на спирачното устройство, енергийният резерв трябва да бъде такъв, че в случай на изключване на двигателя да осигурява достатъчно спирачно действие за спиране на превозното средство при предварително определените условия. Освен това ако мускулната енергия, прилагана от водача към спирачното устройство за паркиране, се усилва чрез допълнително съоръжение, активирането на спирачката трябва да се осигури срещу повреда на това допълнително съоръжение, ако е необходимо чрез използването на резерв от енергия, независим от резерва, който обикновено се използва за захранване на съоръжението. Този енергиен резерв може да бъде резервът, който е предвиден за работното спиране. Изразът „активиране“ включва и действието по освобождаване на спирачките.

2.2.1.15. При моторно превозно средство, за което е разрешено прикачване на ремарке, оборудвано с управлявана от водача на теглещото превозно средство спирачка, работната спирачка на теглещото превозно средство трябва да бъде снабдена с устройство, което е проектирано така, че ако спирачното устройство на ремаркето се повреди или въздухопроводът (или друга подобна връзка) между теглещото превозно средство и ремаркето се прекъсне, все пак да бъде възможно спиране на теглещото превозно средство с предписаната за аварийното му спиране ефективност. Най-добре е това устройство да бъде монтирано на теглещото превозно средство (2).

2.2.1.16. Спомагателното оборудване трябва да черпи енергията си единствено по начин, при който дори в случай на повреда на енергийния източник действието му да не може да причини понижаване на резервите за енергийно захранване на спирачните устройства под нивото, посочено в точка 2.2.1.13.

2.2.1.17. При спирачно устройство, работещо със сгъстен въздух, пневматичната връзка с ремаркето трябва да бъде от вид, при който има два или повече тръбопровода.

2.2.1.18. Когато ремаркето е от категория О3 или О4, работното спирачно устройство трябва да бъде от непрекъснат или полунепрекъснат тип.

При превозни средства, за които е разрешено да теглят ремарке от категория О3 или О4, спирачните устройства трябва да отговарят на следните условия:

2.2.1.19.1. задействането на вторичната спирачка на теглещото превозно средство трябва да е съпроводено със степенувано спирачно действие върху ремаркето;

2.2.1.19.2. ако главното спирачно устройство на теглещото превозно средство се повреди и ако това устройство се състои от най-малко две независими части, незасегнатата от повредата част, съответно части, трябва да е/са в състояние частично или напълно да задейства/т спирачките на ремаркето. Трябва да има възможност за степенуване на спирачното действие;

2.2.1.19.3. при прекъсване или изтичане на един от въздухопроводите (или възприетата връзка от друг тип) водачът все пак трябва да може частично или напълно да задейства спирачките на ремаркето чрез механизма на работното или вторичното спирачно устройство или чрез отделен механизъм, освен ако прекъсването или изтичането не предизвикват автоматично спиране на ремаркето.

2.2.1.20. С изключение на „градските автобуси“ и превозните средства, използвани за превоз на пътници, които имат повече от осем седящи места, освен мястото на водача, и чието максимално тегло надвишава 10 метрични тона, трябва успешно да преминат изпитване тип II А, описано в точка 1.5 на приложение II, а не изпитване тип II, описано в точка 1.4 на същото приложение.

2.2.2. Превозни средства от категория О

2.2.2.1. Ремаркетата от категория О1 не е необходимо да бъдат оборудвани с работна спирачка; ако обаче ремаркетата от тази категория са оборудвани с такова спирачно устройство, то трябва да отговаря на условията за категория О2.

2.2.2.2. Всяко ремарке от категория О2 трябва да бъде оборудвано с работно спирачно устройство от непрекъснат, полупрекъснат или инерционен тип. Инерционният тип спирачка се разрешава само за ремаркета, но не и за полуремаркета.

2.2.2.3. Всяко ремарке от категория О3 или О4 трябва да бъде снабдено с работно спирачно устройство от непрекъснат или полупрекъснат тип.

2.2.2.4. Работното спирачно устройство трябва да въздейства на всички колела на ремаркето.

2.2.2.5. Действието на работното спирачно устройство трябва да е равномерно разпределено върху мостовете.

2.2.2.6. Действието на всяко спирачно устройство трябва да бъде разпределено симетрично между колелата на всеки мост по отношение на равнината, минаваща по надлъжната медиана на превозното средство.

2.2.2.7. Спирачните повърхности, от които се иска да постигнат предварително определената степен на ефективност, трябва да се намират в непрекъснат контакт с колелата или чрез неподвижна връзка, или чрез устойчиви на увреждане компоненти.

2.2.2.8. Износването на спирачките трябва лесно да се компенсира от система за ръчно или автоматично регулиране. Освен това задействащият механизъм и компонентите на трансмисията и спирачките трябва да имат ходов резерв, така че когато спирачките се нагреят или накладките им стигнат определена степен на износване, да се осигурява спиране, без да е необходимо незабавно регулиране.

2.2.2.9. Спирачните устройства трябва да бъдат такива, че ремаркето да спира автоматично, ако приспособлението за прикачване се разкъса, докато то е в движение. Това изискване обаче не се отнася за едномостови ремаркета с максимално тегло, което не надвишава 1,5 метрични тона, при условие че освен главно, ремаркето има и вторично приспособление за прикачване (верига, кабел и т.н.), което в случай че главното приспособление се повреди, ще попречи на теглича да се допре до земята и ще осигури известно остатъчно направляващо действие върху ремаркето.

2.2.2.10. Всяко ремарке, което според изискванията се оборудва с работно спирачно устройство, трябва да бъде подсигурено и с ръчна спирачка, дори когато не е прикачено към теглещо превозно средство. Ръчната спирачка трябва да може да се задейства от човек, застанал до ремаркето; ако обаче ремаркето се използва за превоз на пътници, тази спирачка трябва да може да се активира вътре от ремаркето. Изразът „активира“ включва и действието по освобождаване на спирачката.

2.2.2.11. Когато ремаркето е оборудвано с устройство, което прекъсва действието на активираната с помощта на сгъстен въздух спирачка, то това устройство трябва да е проектирано и конструирано така, че да се връща на позиция „покой“ не по-късно от момента, в който се възобновява подаването на сгъстен въздух към ремаркето.

(1) Тази точка следва да се тълкува по следния начин: полезното действие на устройствата за работно и аварийно спиране трябва да остава в предвидените от директивата граници, дори и при моментно разединение.

(2) Тази точка следва да се тълкува по следния начин: във всички случаи е особено важно устройството за работно спиране да бъде оборудвано с устройство (например ограничителен клапан), което гарантира, че превозното средство все пак може да бъде спряно с работната спирачка, но с полезно действие, равно на това на аварийната спирачка.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИРАЧНИ ИЗПИТВАНИЯ И ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ НА СПИРАЧНИТЕ УСТРОЙСТВА

1. СПИРАЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

1.1. Общи положения

1.1.1. Предвиденото за спирачните устройства полезно действие се основава на спирачния път. То се установява или чрез измерване на спирачния път по отношение на началната скорост, или чрез измерване на времето за реагиране на устройството и средното забавяне при нормална работа съгласно предписанията в приложение III.

1.1.2. Спирачният път е разстоянието, което превозното средство изминава от момента, когато водачът задейства контролния механизъм на спирачното устройство, до момента, когато превозното средство спира; началната скорост е скоростта в момента, когато водачът започва да задейства механизма на устройството. В дадената по-долу формула за измерване на полезното спирачно действие

v= начална скорост в km/h

s= спирачен път в метри.

За типовото одобрение на всяко превозно средство полезното спирачно действие се измерва по време на пътни изпитвания, които се провеждат при следните условия:

1.1.3.1. състоянието на превозното средство по отношение на теглото трябва да съответства на предписаното за всеки тип изпитване и трябва да бъде отбелязано в съответния протокол за изпитване;

1.1.3.2. изпитването трябва да се провежда при определените за всеки тип изпитване скорости. Ако превозното средство е конструирано така, че максималната му скорост е по-малка от предписаната за дадено изпитване, съответното изпитване трябва да се проведе при максималната скорост на превозното средство;

1.1.3.3. по време на изпитванията прилаганата към спирачния механизъм сила за постигане на определеното полезно действие не трябва да надвишава максимума, който е определен за изпитванията на съответната категория превозни средства;

1.1.3.4. повърхността на пътя трябва да осигурява добро сцепление;

1.1.3.5. изпитванията трябва да се извършват в тихо време, защото вятърът може да повлияе на резултатите;

1.1.3.6. в началото на изпитванията гумите трябва да са студени, като налягането в тях е равно на налягането, определено за действителното натоварване на колелата, когато превозното средство е неподвижно;

1.1.3.7. предписаното полезно действие трябва да се постигне без блокиране на колелата, без отклонение на превозното средство от пътя му и без анормални вибрации.

1.1.4. Поведение на превозното средство по време на спиране

1.1.4.1. При спирачни изпитвания, особено тези, които се провеждат при висока скорост, трябва да се провери общото поведение на превозното средство по време на спиране.

1.2. Изпитване тип О

(обикновено изпитване за полезно действие със студени спирачки)

1.2.1. Общи положения

1.2.1.1. Спирачките трябва да са студени. Счита се, че една спирачка е студена, когато измерената температура на диска или външната страна на барабана е под 100 °С.

Изпитването трябва да се проведе при следните условия:

1.2.1.2.1. превозното средство трябва да е натоварено, като разпределението на теглото му върху мостовете отговаря на посочените от производителя стойности. В случаите, когато са посочени няколко варианта на натоварване на мостове, разпределението на максималното натоварване върху тях трябва да е такова, че натоварването на всеки мост да е пропорционално на максимално допустимото за него натоварване;

1.2.1.2.2. за моторните превозни средства всяко изпитване трябва да се повтори при ненатоварено превозно средство, в което да се намира само водачът и евентуално още едно лице, което е за предпочитане да седи на предната седалка и което отговаря за отчитане на резултатите от изпитването;

1.2.1.2.3. границите, които са предписани за минималното полезно действие, както по отношение на изпитвания на ненатоварено превозно средство, така и по отношение на изпитвания на натоварено превозно средство, трябва да отговарят на посочените по-долу в настоящото приложение стойности за всяка категория превозни средства;

1.2.1.2.4. пътят трябва да е равен.

1.2.2. Изпитване тип О с изключен двигател

1.2.2.1. Изпитването трябва да се извърши при скоростта, която е предвидена за съответната категория, към която принадлежи превозното средство, като се допуска известно отклонение от посочените в тази връзка стойности. Трябва да се постигне минималното полезно действие, което е предвидено за всяка категория превозни средства.

1.2.3. Изпитване тип О с включен двигател

1.2.3.1. Отделно от посочените в точка 1.2.2 изпитвания трябва да се извършат допълнителни изпитвания при различни скорости с включен двигател, като най-ниската е равна на 30 % от максималната скорост на превозното средство, а най-високата е равна на 80 % от максималната му скорост. Измерените стойности на полезно действие и поведението на превозното средство се вписват в протокола за изпитването.

1.3. Изпитване тип I

(изпитване за затихване)

1.3.1. При многократно задействане на спирачките

1.3.1.1. Работните спирачки на превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3 се изпитват посредством тяхното многократно последователно задействане и освобождаване при натоварено превозно средство и при посочените в долната таблица условия:

Условия Категория превозно средство	v1 km/h	v2 km/h	Δ t s	n
M1	80 % vmax ≤ 120	½ v1	45	15
M2	80 % vmax ≤ 100	½ v1	55	15
M3	80 % vmax ≤ 60	½ v1	60	20
N1	80 % vmax ≤ 120	½ v1	55	15
N2	80 % vmax ≤ 60	½ v1	60	20
N3	80 % vmax ≤ 60	½ v1	60	20

където:

v1	=	първоначална скорост, при която започва действието на спирачките,
v2	=	скорост в края на действие на спирачките,
vmax	=	максимална скорост на превозното средство,
n	=	брой пъти на задействане на спирачките,
Δ t	=	продължителност на спирачния цикъл (времето, което е изтекло от едно задействане на спирачките до следващото им задействане).

1.3.1.2. Ако характеристиките на превозното средство не позволяват да се спази периодът от време, определен за Δ t, продължителността му може да се увеличи; във всички случаи в допълнение към времето, необходимо за спиране и ускоряване на превозното средство, при всеки цикъл за стабилизиране на скоростта v1 трябва да се допуска период от 10 секунди.

1.3.1.3. ри тези изпитвания прилаганата към спирачния механизъм сила трябва да се регулира така, че да се постигне средно отрицателно ускорение от 3 m/s2 при първото натискане на спирачките. Тази сила трябва да остане постоянна по време на последващото многократно задействане на спирачките.

1.3.1.4. По време на задействане на спирачките трябва непрекъснато да е включено най-високото предавателно отношение (с изключение на ходоувеличителя и др.).

1.3.1.5. За възстановяване на скоростта след натискане на спирачките, скоростната кутия трябва да се използва по начин, който да позволява постигане на скорост v1 за възможно най-кратко време (максималното ускорение, което се позволява от двигателя и скоростната кутия).

1.3.2. При непрекъснато задействане на спирачките

1.3.2.1. Работните спирачки на ремаркета от категории О3 и О4 трябва да се изпитват по такъв начин, че при натоварване на превозното средство приложената към спирачките енергия да е равна на тази, която е отчетена за същия период от време при натоварено превозно средство, движещо се с постоянна скорост от 40 km/h по наклон от 7 % в продължение на разстояние от 1,7 km.

1.3.2.2. Изпитването може да се извърши по равен път, като ремаркето се тегли от моторно превозно средство; по време на изпитването приложената към спирачния механизъм сила трябва да се регулира така, че да се поддържа постоянно съпротивление на ремаркето (7 % от тежестта на ремаркето). Ако наличната за теглене мощност е недостатъчна, изпитването може да се проведе при по-ниска скорост, но на по-голямо разстояние, съгласно посоченото в таблица по-долу:

Скорост (km/h)	Разстояние (m)
40	1 700
30	1 950
20	2 500
15	3 100

1.3.3. Остатъчно полезно действие

1.3.3.1. В края на изпитване от тип I (изпитването, което е описано в точка 1.3.1 или изпитването, описано в точка 1.3.2 на настоящото приложение) трябва да се измери остатъчното полезно действие на работното спирачно устройство при същите условия, както посочените във връзка с изпитване тип О при изключен двигател (температурните условия могат да са различни); остатъчното полезно действие не трябва да е по-малко от 80 % от определеното за въпросната категория и не по-малко от 60 % от стойността, която е отчетена при изпитване тип О с изключен двигател.

1.4. Изпитване тип II

(изпитване за поведение при движение по наклон надолу)

1.4.1. Натоварени превозни средства се изпитват по такъв начин, че приложената енергия да е равна на отчетената за същия период от време при натоварено превозно средство, движещо се със средна скорост от 30 km/h надолу по наклон от 6 % на разстояние от 6 km с включена съответна предавка (ако превозното средство е моторно) и с използване на забавящото устройство, ако превозното средство е оборудвано с такова. Включената предавка трябва да е такава, че броят на оборотите в минута на двигателя да не надвишава определената от производителя максимална стойност.

1.4.2. За превозни средства, при които енергията се изразходва единствено от спирачното действие на двигателя, се позволява допуск от ± 5 km/h за средната скорост и се включва предавката, която дава възможност за стабилизиране на скоростта при наклон от 6 % на най-близката до 30 km/h стойност. Ако се определя само полезното действие на спирачното действие на двигателя чрез измерване на отрицателното ускорение, достатъчно е измереното средно отрицателно ускорение да е най-малко 0,5 m/s2.

1.4.3. В края на изпитването остатъчното полезно действие на работното спирачно устройство се измерва при същите условия, както при изпитване тип О с изключен двигател (естествено, температурните условия са различни); остатъчното полезно действие не трябва да е по-малко от 75 % от определеното за изпитване тип О с изключен двигател.

1.5. Изпитване тип IIа

(изпитване за различни от „градски автобуси“ превозни средства, използвани за превоз на пътници, които са с повече от осем седящи места, освен мястото на водача, и чието максимално тегло надвишава 10 метрични тона).

1.5.1. Натоварени превозни средства се изпитват по такъв начин, че приложената енергия да е равна на отчетената за същия период от време за натоварено превозно средство, движещо се със средна скорост от 30 km/h надолу по наклон от 7 % на разстояние 6 km. По време на изпитването не трябва да са включени работните, аварийните и ръчните спирачни устройства. Включената предавка трябва да е такава, че оборотите на двигателя в минута да не надвишават определената от производителя максимална стойност.

1.5.2. За превозни средства, при които енергията се изразходва само от спирачното действие на двигателя, се позволява допуск от ± 5 km/h за средната скорост и се включва предавката, която дава възможност за стабилизиране на скоростта на най-близката до 30 km/h стойност при наклон от 7 %. Ако се определя само полезното действие на спирачното действие на двигателя чрез измерване на отрицателното ускорение, достатъчно е измереното средно отрицателно ускорение да бъде най-малко 0,6 m/s2.

2. ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ НА СПИРАЧНИТЕ УСТРОЙСТВА

2.1. Превозни средства от категории M и N

2.1.1. Работни спирачни устройства

Разпоредби относно изпитванията

2.1.1.1.1. Работните спирачки на превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3 се изпитват при посочените в таблицата по-долу условия:

	M1	M2	M3	N1	N2	N3
Тип изпитване	0—I	0—I	0—I—II	0—I	0—I	0—I—II
v	80 km/h	60 km/h	60 km/h	70 km/h	50 km/h	40 km/h
s ≤
dm ≥	5,8 m/s2	5 m/s2		4,4 m/s2
f ≤	50 kgf	70 kgf	70 kgf	70 kgf	70 kgf	70 kgf

където:

v	=	скорост при провеждане на изпитването,
s	=	спирачно разстояние,
dm	=	средно спирачно отрицателно ускорение при нормални обороти на двигателя,
f	=	приложена сила върху крачната спирачка.

2.1.2. Вторични (аварийни) спирачни устройства

2.1.2.1. Вторичният спирачен механизъм, дори ако устройството, което го задейства, да се използва и за други спирачни функции, трябва да осигурява спирачен път, който не надвишава първия член плюс умножената по две стойност на втория член на бинома, с който се изчислява спирачният път на работните спирачки за въпросната категория.

2.1.2.2. Ако вторичният спирачен механизъм се управлява ръчно, предписаното полезно действие трябва да се постига чрез прилагане на сила, която не надвишава 40 kgf за превозни средства от категория М1 и 60 kgf за други превозни средства, а механизмът трябва да е така разположен, че водачът на превозното средство да може да го задейства лесно и бързо.

2.1.2.3. Ако вторичният спирачен механизъм е с крачно управление, предписаното полезно действие трябва да се постига чрез прилагане на сила към управляващия механизъм, която не надвишава 50 kgf за превозни средства от категория М1 и 70 kgf за други превозни средства, а механизмът трябва да е така разположен, че водачът на превозното средство да може да го задейства лесно и бързо.

2.1.2.4. Полезното действие на вторичното спирачно устройство се проверява чрез изпитване тип О.

2.1.3. Спирачни устройства за паркиране

2.1.3.1. Спирачното устройство за паркиране, дори и да е комбинирано с някое от другите спирачни устройства, трябва да бъде в състояние да задържи натоварено превозно средство в неподвижно състояние нагоре или надолу по наклон от 18 %.

2.1.3.2. При превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке, спирачното устройство за паркиране на теглещото превозно средство трябва да е в състояние да задържа състава от превозни средства в неподвижно състояние при наклон от 12 %.

2.1.3.3. Ако спирачният механизъм се задейства ръчно, прилаганата към него сила не трябва да надвишава 40 kgf за превозни средства от категория М1 и 60 kgf за всички други превозни средства.

2.1.3.4. Ако спирачният механизъм се задейства с педал, прилаганата към него сила не трябва да надвишава 50 kgf за превозни средства от категория М1 и 70 kgf за всички други превозни средства.

2.1.3.5. Допуска се спирачно устройство за паркиране, което трябва да се задейства неколкократно, преди да се постигне предписаното полезно действие.

2.2. Превозни средства от категория О

2.2.1. Работни спирачни устройства

Изисквания за изпитванията на превозни средства от категория О1

2.2.1.1.1. В случаите на задължително изискване за работно спирачно устройство полезното му действие трябва да отговаря на изискванията, които са определени за категория О2.

Изисквания за изпитванията на превозни средства от категория О2

2.2.1.2.1. В случаите, когато работното спирачно устройство на ремаркето е от непрекъснат или полунепрекъснат тип, сумата на прилаганите към периферията на спрените колела сили трябва да е равна на не по-малко от 45 % от максималното тегло, което се носи от колелата, когато превозното средство е в неподвижно състояние. В случаите, когато ремаркето е оборудвано с пневматична спирачка, проверката трябва да се извършва при налягане в спирачните цилиндри, не повече от 6,5 бара (1).

2.2.1.2.2. В случаите, когато спирачното устройство е от инерционен тип, то трябва да е съобразено с посочените в приложение VIII условия.

2.2.1.2.3. Освен това тези превозни средства трябва да бъдат подложени на изпитване от тип I.

2.2.1.2.4. При изпитване на полуремарке тип I задържаното от мостовете му тегло трябва да съответства на натоварването на моста или мостовете на полуремаркето, когато последното носи максималното си натоварване.

2.2.1.3. Изисквания за изпитвания на превозни средства от категория О3

Важат същите изисквания, както за категория О2; освен това тези превозни средства трябва да преминат през изпитване тип I.

Изисквания за изпитвания на превозни средства от категория О4

2.2.1.4.1. Важат същите изисквания, както за категория О2; освен това тези превозни средства трябва да преминат през изпитвания тип I и тип II.

2.2.1.4.2. При изпитвания от тип I и тип II на полуремарке задържаното от мостовете му тегло трябва да съответства на натоварването на моста или мостовете на полуремаркето, когато последното носи максималния си товар.

2.2.2. Спирачни устройства за паркиране

2.2.2.1. Ръчната спирачка, с която е оборудвано ремаркето или полуремаркето, трябва да е в състояние да задържи натовареното ремарке или полуремарке неподвижно, когато то е отделено от теглещото превозно средство, нагоре или надолу по наклон от 18 %. Приложената към спирачния механизъм сила не трябва да надвишава 60 kgf.

2.3. Време на реагиране

Когато превозното средство е оборудвано с работно спирачно устройство, което изцяло или частично зависи от източник на енергия, различен от мускулните усилия на водача на превозното средство, трябва да бъдат спазени следните изисквания:

2.3.1. при аварийни маневри времето, което изминава от момента на активиране на спирачния механизъм до момента, когато приложената към най-неблагоприятно разположения мост спирачна сила достигне нивото, което отговаря на предписаното полезно действие, не трябва да надвишава 0,6 секунди;

2.3.2. посочените в приложение III изисквания важат за пневматични устройства с двойни тръби.

(1) Посочените тук и в следващите приложения налягания са относителни налягания, измерени в барове.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО НА РЕАГИРАНЕ ПРИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С ПНЕВМАТИЧНИ СПИРАЧНИ УСТРОЙСТВА С ДВОЙНИ ТРЪБИ

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Времето на реагиране на спирачното устройство се определя при неподвижно превозно средство, като налягането се измерва при отвора на най-неефективния спирачен цилиндър.

1.2. По време на изпитванията тактът на спирачните цилиндри на отделните мостове трябва да отговаря на такта при възможно най-здраво заклинени спирачки.

1.3. Следващите изпитвания важат за стандартни автовлакове, при които максималното налягане в захранващата тръба варира между 6,5 и 8,0 бара, а максималното налягане в главния въздухопровод е между 6,0 и 7,5 бара.

1.4. За компоненти, които са проектирани за други максимални нива на налягане, при съединителните глави могат да се използват налягания, различни от посочените в точка 1.3. В такива случаи това трябва да се отбележи в протокола от изпитването; към превозното средство трябва да се монтира табела, на която ясно да бъдат посочена максималната и минималната граница на работното налягане.

2. МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

2.1. В началото на всяко изпитване налягането в резервоарите трябва да е равно на минималното налягане, при което регулаторът започва отново да захранва спирачната уредба. При уредби, които нямат регулатор (например, компресор с ограничено налягане), налягането в резервоара в началото на всяко изпитване трябва да е равно на 90 % от определеното от производителя налягане, както е посочено в приложение IV, точка 1.2.2.1, което трябва да се използва за предписаните в настоящото приложение изпитвания.

2.2. Времето на реагиране в смисъл на време за активиране (tf) се получава от серия активирания до пълна степен, като се започне от възможно най-краткото време до време от около 0,4 секунди. Измерените стойности трябва да бъдат представени във формата на диаграма.

2.3. Стойностите на времето на реагиране, които отговарят на време за активиране от 0,2 секунди, са определящи за изпитването. Това време на реагиране може да се получи от диаграмата чрез графична интерполация.

2.4. Когато времето за активиране е 0,2 секунди, времето, което е изтекло от началото на задействане на спирачния педал до момента, когато налягането в спирачния цилиндър достигне 75 % от асимптотичната стойност, не трябва да надвишава 0,6 секунди.

Отбелязаната по този начин стойност може да бъде закръглена до най-близката десета от секундата.

2.5. При моторни превозни средства със спирачна връзка за ремаркета е препоръчително, като изключение по отношение на изискванията по точка 1.1, да не се измерва времето на реагиране при спирачния цилиндър, а в крайната част на тръба с дължина от около 2,5 m и вътрешен диаметър 13 mm, която се съединява със спирачната връзка (съединителната глава) на моторното превозно средство.

2.6. Времето, което е изтекло от началото на активиране на спирачния педал до момента, когато налягането, измерено при съединителната глава на главния въздухопровод достигне х % от асимптотичната стойност, не трябва да надвишава стойностите, посочени по-долу в таблицата:

х (%)	t (s)
10	0,2
75	0,4

3. РЕМАРКЕТА (в това число полуремаркета)

3.1. Времето на реагиране при ремаркета трябва да се измерва без теглещо превозно средство. За симулиране на теглещото превозно средство трябва да се осигури симулатор, към който се свързват съединителните глави на главния въздухопровод и на захранващата тръба.

3.2. Налягането в захранващата тръба трябва да бъде 6,5 бара. Налягането в резервоара или резервоарите на ремаркето трябва да съответства на налягане от 6,5 бара в захранващата тръба.

Симулаторът трябва да бъде със следните характеристики:

3.3.1. трябва да има резервоар от тридесет литра, запълнен до налягане от 6,5 бара;

3.3.2. трябва да е регулиран по такъв начин, че ако с него се съедини тръба с дължина 2,5 m и вътрешен диаметър 13 mm, времето, необходимо за повишаване на налягането от 10 % на 75 %, т.е. от 0,65 бара до 4,9 бара, да бъде 0,2 секунди. Налягането между тези две стойности трябва да се повишава по приблизително линеен начин. Схемата в допълнението към настоящото приложение предлага пример за правилното използване на симулатора.

3.4. Времето, което е изтекло от момента, когато създаденото от симулатора налягане в главния въздухопровод достигне 10 % от асимптотичното налягане, до момента, когато налягането в спирачния цилиндър на ремаркето достигне 75 % от асимптотичната си стойност, не трябва да надвишава 0,4 секунди.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Симулатор (виж точка 3.3.2)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕНЕРГИЙНИ РЕЗЕРВОАРИ И ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ ЗА ПНЕВМАТИЧНИ СПИРАЧКИ

1. ВМЕСТИМОСТ НА РЕЗЕРВОАРИТЕ

1.1. Общи изисквания

1.1.1. Превозните средства, при които работата на спирачните устройства зависи от използването на сгъстен въздух, трябва да са оборудвани с резервоари, чийто капацитет да отговаря на изискванията в точки 1.2 и 1.3 по-долу.

1.1.2. Независимо от това, ако спирачната система е такава, че при липса на всякакви енергийни резерви е възможно да се постигне спирачно действие, което да е най-малкото равно на предписаното за вторичните спирачки, няма да се определя вместимостта на резервоарите.

1.1.3. При проверяване на съответствието с изискванията на точки 1.2 и 1.3 спирачките трябва да се регулират възможно най-точно.

1.2. Моторни превозни средства

1.2.1. Резервоарите на спирачките на моторни превозни средства трябва да бъдат такива, че след осем пълнотактови задействания на работния спирачен механизъм все още да е възможно да се постигне полезното действие, което е предписано за вторичните спирачки.

По време на изпитването трябва да се спазят следните изисквания:

1.2.2.1. първоначалното налягане в резервоарите трябва да съответства на посоченото от производителя. Това налягане трябва да е такова, че да дава възможност за постигане на предписаното за работните спирачки полезно действие;

1.2.2.2. резервоарът или резервоарите не трябва да се допълват; освен това резервоарът или резервоарите на допълнителното оборудване трябва да бъдат изолирани;

1.2.2.3. при моторни превозни средства, за които е разрешено скачване с ремарке или полуремарке, захранващата уредба трябва да бъде блокирана и към устройството за управление трябва да се свърже резервоар с капацитет от 0,5 литра. Налягането в резервоара трябва да бъде изчерпано преди всяко задействане на спирачките. След посоченото в точка 1.2.1 изпитване налягането в устройството за управление не трябва да бъде по-малко от половината от налягането, получено при първото активиране на спирачките.

1.3. Ремаркета (включително полуремаркета)

1.3.1. Монтираните към ремаркета резервоари трябва да бъдат от такъв вид, че след осем пълнотактови активирания на работното спирачно устройство на теглещото превозно средство подаваното към работните части налягане да не е по-малко от половината от налягането, получено при първото задействане на спирачките.

По време на изпитването трябва да се изпълнят следните изисквания:

1.3.2.1. налягането в резервоарите в началото на изпитването трябва да е равно на максималното определено от производителите налягане;

1.3.2.2. захранващата уредба трябва да е блокирана; освен това резервоарът или резервоарите на допълнителното оборудване трябва да бъдат изолирани;

1.3.2.3. по време на изпитването не трябва да има никакви значителни допълвания на резервоара;

1.3.2.4. при всяко задействане на спирачките налягането в главния въздухопровод трябва да отговаря на посоченото от производителя максимално налягане.

2. КАПАЦИТЕТ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

2.1. Общи разпоредби

Компресорите трябва да отговарят на изискванията, които са посочени в следващите точки.

2.2. Определения

2.2.1. p1 е налягането, съответстващо на 65 % от определеното в точка 2.2.2 налягане p2.

2.2.2. p2 е стойността, която е определена от производителя и е посочена в точка 1.2.2.1.

2.2.3. Т1 е времето, което е необходимо за повишаване на относителното налягане от 0 до p1; Т2 е времето, което е необходимо за повишаване на относителното налягане от 0 до p2.

2.3. Условия за измерване

2.3.1. Във всички случаи скоростта на оборотите в минута на компресора трябва да отговаря на получената стойност, когато двигателят работи със скорост, съответстваща на максималната му мощност или с позволена от регулиращия вентил скорост.

2.3.2. Резервоарите на спомагателното оборудване трябва да са изолирани по време на провеждане на изпитванията за определяне на периодите Т1 и Т2;

2.3.3. При моторните превозни средства, които са конструирани за теглене на ремаркета, ремаркето се представлява от резервоар, чието максимално относително налягане р (изразено в бара) е налягането, което може да бъде подадено посредством захранващата верига на теглещото превозно средство, и чийто обем V (изразен в литри) се получава чрез формулата р × V = 20 R (като R е допустимото максимално натоварване на мостовете на ремаркето или полуремаркето, изразено в метрични тонове).

2.4. Тълкуване на резултатите

2.4.1. Времето Т1 за най-неефективния резервоар не трябва да надвишава:

—	три минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

—	шест минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.

2.4.2. Времето Т2 за най-неефективния резервоар не трябва да надвишава:

—	шест минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

—	девет минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.

2.5. Допълнително изпитване

2.5.1. Когато превозното средство е оборудвано с резервоар или резервоари за спомагателно оборудване, чийто общ капацитет надвишава 20 % от общия капацитет на спирачните резервоари, трябва да се извърши допълнително изпитване, по време на което не трябва да има намеса във функционирането на вентилите, които регулират пълненето на резервоара/ите на спомагателното оборудване. По време на това изпитване трябва да се провери дали времето Т3, което е необходимо за повишаване на налягането в спирачните резервоари от 0 на p3, е по-малко от:

—	осем минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

—	единадесет минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРУЖИННИ СПИРАЧКИ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

„Пружинни спирачки“ са спирачни устройства, при които необходимата за спиране енергия се подава от една или повече пружини, действащи като енергиен акумулатор.

2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Пружинната спирачка не се използва като работна спирачка.

2.2. Малките изменения в границите на налягането, които могат да настъпят в захранващата верига на спирачната компресионна камера, не трябва да водят до значителни отклонения в спирачната сила.

2.3. Захранващата верига на спирачната компресионна камера трябва да включва енергиен резерв, който не подава енергия към нито едно друго устройство или оборудване. Това изискване не важи, ако пружините могат да се поддържат в нагнетено състояние чрез използване на една или повече самостоятелни системи.

2.4. Устройството трябва да бъде проектирано така, че да е възможно включването и освобождаването на спирачките най-малко три пъти, като се започне с първоначално налягане в пружинната компресионна камера, равно на максималното проектно налягане. Това изискване трябва да бъде изпълнено, когато спирачките са възможно най-стегнато регулирани.

2.5. Налягането в компресионната камера, отвъд което пружините започват да задействат спирачките, които са възможно най-стегнато регулирани, не трябва да надвишава 80 % от минималното ниво (рm) на нормалното налично налягане.

2.6. Когато налягането в компресионната камера спадне до нивото, при което спирачните компоненти започнат да се задвижват, трябва да се активира предупредително оптично или звуково сигнално устройство. При условие че е спазено това изискване, сигналното предупредително устройство може да бъде като това, което е посочено в приложение I, точка 2.2.1.13.

2.7. При моторни превозни средства, оборудвани с пружинни спирачки, за които е разрешено да теглят ремаркета с непрекъснато или полупрекъснато спирачно устройство, автоматичното задействане на пружинните спирачки трябва да активира спирачките на ремаркето.

3. СИСТЕМА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

3.1. Пружинните спирачки трябва да са конструирани така, че в случай на авария да могат да бъдат освободени без използване на обичайния им регулиращ механизъм. Това може да се постигне чрез използване на спомагателно устройство (пневматично, механично и т.н.)

3.2. Ако за задействане на посоченото в точка 3.1 спомагателно устройство е необходимо да се използва инструмент или гаечен ключ, то в превозното средство трябва да има такъв инструмент или гаечен ключ.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИРАНЕ ПРИ ПАРКИРАНЕ С МЕХАНИЧНО БЛОКИРАНЕ НА СПИРАЧНИТЕ ЦИЛИНДРИ

(задействащи блокирането механизми)

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

„Механично блокиране на спирачните цилиндри“ е устройство за спиране при паркиране чрез механично заклинване на спирачния бутален прът.

Механично блокиране настъпва, когато блокиращата камера се изпразни от сгъстения въздух; устройството за механично блокиране трябва да е конструирано така, че да може да бъде освободено, когато блокиращата камера отново е подложена на налягане.

2. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

2.1. Когато налягането в блокиращата камера достигне нивото, което е необходимо за механично блокиране, трябва да се задейства оптична или звукова предупредителна сигнална система.

2.2. Ако задействащите спирачката механизми са оборудвани с механично блокиращо устройство, въпросните механизми трябва да могат да се задействат чрез един от двата енергийни резерва.

2.3. Блокираният спирачен цилиндър може да се освободи, само ако е сигурно, че след освобождаване спирачката може отново да се задейства.

2.4. В случай на авария на енергийния източник, захранващ блокиращата камера, трябва да се осигури допълнително деблокиращо устройство (механично или пневматично), което например използва въздуха от една от гумите на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

СЛУЧАИ, В КОИТО НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ИЗПИТВАНИЯ ОТ ТИП I И/ИЛИ II (ИЛИ IIа) ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДСТАВЕНО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Не е необходимо да се извършват изпитвания от тип I и/или II (или IIа) на представено за типово одобрение превозно средство в следните три случая:

Когато въпросното превозно средство е моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, което по отношение на гумите, абсорбираната от всеки един от мостовете спирачна енергия и метода на монтаж на гумите и спирачките е идентично, що се отнася до спирачното устройство, на моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, което:

1.1.1. е преминало изпитване от тип I и/или II (или изпитване от тип IIа);

1.1.2. е било типово одобрено по отношение на абсорбираната спирачна енергия за тегла на мостовете, които са по-големи или равни на теглата на представеното за типово одобрение превозно средство.

1.2. Когато въпросното превозно средство е моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, чийто мост или мостове, по отношение на гумите, абсорбираната от всеки мост спирачна енергия, както и метода на монтаж на гумите и спирачките, е идентично или са идентични, що се отнася до спирането, на мост или мостове, който или които самостоятелно са преминали изпитване от тип I и/или II за тегла на мостове, по-големи или равни на теглата на представеното за типово одобрение превозно средство, при условие че абсорбираната от всеки мост спирачна енергия не надвишава енергията, абсорбирана от този мост по време на отделно извършеното на този мост контролно изпитване или изпитвания.

Когато представеното за типово одобрение превозно средство е оборудвано със забавящо устройство, различно от двигател-спирачка, но идентично със забавящо устройство, което вече е изпитано при следните условия:

1.3.1. при изпитване, проведено по наклон от най-малко 6 % (изпитване от тип II) или 7 % (изпитване от тип IIа), това забавящо устройство само по себе си е стабилизирало скоростта на превозно средство, което по време на изпитването е било с тегло, най-малко равно на максималното тегло на представеното за типово одобрение превозно средство;

1.3.2. при горепосоченото изпитване трябва да се провери дали скоростта на въртене на въртящите се части на забавящото устройство е такава, че когато представеното за типово одобрение превозно средство пътува със скорост от 30 km/h, забавящият въртящ момент е най-малко равен на забавящия въртящ момент по време на посоченото в точка 1.3.1 изпитване.

2. Терминът „идентичен“ в смисъла, в който е използван в точки 1.1, 1.2 и 1.3, означава идентичен по отношение на споменатите в тези точки геометрични и механични характеристики на частите на превозното средство, а също така и по отношение на характеристиките на материалите, от които са изработени частите.

При използване на горните разпоредби съобщението за типово одобрение във връзка със спирачното устройство (приложение IХ) трябва да съдържа следните данни:

3.1. в случаите, когато е приложима точка 1.1, номерът на типовото одобрение на превозното средство, на което е извършено изпитване от тип I и/или тип II (или IIа), послужило като контролно изпитване (точка 14.7.1 от приложение IХ);

3.2. в случаите, когато е приложима точка 1.2, трябва да се попълни таблицата от точка 14.7.2 на образеца за съобщение в приложение IХ;

3.3. в случаите, когато е приложима точка 1.3, трябва да се попълни таблицата от точка 14.7.3 на образеца за съобщение в приложение IХ.

4. Когато лице, което кандидатства за типово одобрение на превозно средство в някоя от държавите-членки, се позовава на издадено в друга държава-членка типово одобрение, въпросното лице трябва да представи свързаните с това одобрение документи.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ИЗПИТВАНЕТО НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С ИНЕРЦИОННИ СПИРАЧКИ

1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.1. Инерционното спирачно устройство на ремарке се състои от устройството за управление, трансмисията и същинските спирачки, наричани по-долу „спирачки“.

1.2. Устройството за управление представлява комбинация от компоненти, в това число и съединителната глава.

1.3. Трансмисията е комбинацията от компоненти, намиращи се между съединителната глава и първата част на спирачката.

1.4. „Спирачката“ е онази част, в която се развиват силите, противопоставящи се на движението на превозното средство. Първата част на спирачката е лостът, който задейства гърбицата на спирачния барабан или подобна част (механично-трансмисионна инерционна спирачка) или спирачния цилиндър (хидравлично-трансмисионна инерционна спирачка).

1.5. Спирачни устройства, в които натрупаната енергия (например електрическа, пневматична или хидравлична) се предава на ремаркето от теглещото превозно средство и се контролира единствено от силата при съединението, не се считат за инерционни спирачни устройства по смисъла на настоящата директива.

1.6. По смисъла на настоящото приложение два моста с междуосие по-малко от един метър (мост със серийно свързване) се считат за един мост.

1.7. Изпитвания

1.7.1. Определяне на главните характеристики на спирачката

1.7.2. Определяне на главните характеристики на устройството за управление и изпитване, за да се установи дали това устройство отговаря на разпоредбите на настоящата директива.

1.7.3. Изпитване на превозното средство:

—	съвместимост на устройството за управление и спирачката,

—	трансмисията.

2. СИМВОЛИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1. Използвани единици

2.1.1. Тегла и сили:	kg
2.1.2. Въртящи моменти и моменти:	m·kg
2.1.3. Площи:	cm2
2.1.4. Налягане:	kg/cm2
2.1.5. Дължини:	мерни единици, посочени за всеки отделен случай

2.2. Символи, валидни за всички видове спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 62)

2.2.1.	GА:	„общо тегло“ на ремаркето, декларирано като технически допустимо от производителя;
2.2.2.	G′А:	„общо тегло“ на ремаркето, което според декларацията на производителя може да бъде спряно от устройството за управление;
2.2.3.	GВ:	„общо тегло“ на ремаркето, което може да бъде спряно чрез съвместното действие на всички спирачки на ремаркето;
2.2.4.	GВо:	дробна част от допустимото „общо тегло“, което според декларацията на производителя може да бъде спряно от една спирачка;
2.2.5.	В*:	необходима спирачна сила;
2.2.6.	В:	необходима спирачна сила, като се вземе под внимание съпротивлението при търкаляне;
2.2.7.	D*:	разрешено осово натоварване върху съединителната глава;
2.2.8.	D:	натоварване на съединителната глава;
2.2.9.	Р′:	изходна сила на устройството за управление;
2.2.10.	К:	условно, допълнителна сила на устройството за управление; тя е определена като силата D, отговаряща на точката на пресичане на осите х на екстраполираната крива, изразяваща Р′, превърната в D, измерена с контролната система в средата на пътуването (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 63);
2.2.11.	КА:	прагова сила на управляващото устройство — максималната сила, която може да се приложи към съединителната глава за кратък период от време, без да се произведе ефективна сила, действаща върху управляващото устройство. Условно КА се определя като измерената сила, когато започва да се упражнява сила върху съединителната глава при скорост от 10 до 15 mm/s и при изключена трансмисия на управляващото устройство;
2.2.12.	D1:	максималната сила, приложена към съединителната глава, когато тя се изтласква назад при скорост от s мм/сек ± 10 % и при изключена трансмисия;
2.2.13.	D2:	максималната сила, приложена към съединителната глава, когато тя се изтласка напред при скорост от s mm/s ± 10 % от най-крайно задно положение и при изключена трансмисия;
2.2.14.	ηНо:	коефициент на полезно действие на инерционното управляващо устройство;
2.2.15.	ηH1:	коефициент на полезно действие на трансмисионната система;
2.2.16.	ηН:	общ коефициент на полезно действие на управляващото устройството и на трансмисията ;
2.2.17.	s:	ход на управляващия лост (изразен в милиметри);
2.2.18.	s′:	ефективен ход на управляващия лост (изразен в милиметри), определен в съответствие с изискванията по точка 9.4.1;
2.2.19.	s′:	безопасен ход на задвижващия механизъм на главния спирачен цилиндър, измерен в милиметри при съединителната глава;
2.2.20.	sо:	загуба на ход, т.е. ходът, измерен в милиметри при съединителната глава, когато тя е задвижена по такъв начин, че да се придвижи от точка на 300 mm над хоризонталната равнина до точка 300 mm под нея, като трансмисията остава неподвижна;
2.2.21.	2sB:	ход на спирачната челюст, измерен по диаметъра, който е успореден на задвижващия механизъм, без регулиране на спирачките по време на изпитването (изразен в милиметри);
2.2.22.	2sB*:	минимален ход на спирачната челюст (изразен в милиметри) ; където 2r е диаметърът на спирачния барабан, изразен в милиметри (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 64);
2.2.23.	М:	спирачен момент;
2.2.24.	R:	радиус на пневматичните гуми (в метри), измерен в натоварено състояние на подложеното на изпитване превозно средство от центъра на колелото до равнището на земята (стойността се закръгля до най-близкия сантиметър);
2.2.24.	n:	брой спирачки.

2.3. Символи за механични трансмисионни спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 65)

2.3.1.	iHo:	понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на лоста при изхода на управляващото устройство;
2.3.2.	iH1 :	понижаващо предавателно отношение на хода на лоста при изхода на управляващото устройство и хода на спирачния лост (превключване на по-ниска предавка на трансмисията);
2.3.3.	iH:	понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на спирачния лост ;
2.3.4.	ig:	понижаващо предавателно отношение между хода на спирачния лост и издигането на спирачната челюст (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 64);
2.3.5.	Р:	сила, приложена към спирачния лост на управляващото устройство;
2.3.6.	Ро:	сила на обратния ход на спирачката; т.е. в графиката М = f (Р) стойността на силата Р в точката на пресичане на екстраполацията на тази функция с абсцисата (виж графиката в допълнение 1, стр. 66);
2.3.7.	ρ:	характеристика на спирачката, определена от:

2.4. Символи за хидравлично-трансмисионни спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 67).

2.4.1.	ih:	понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на буталото в главния спирачен цилиндър;
2.4.2.	ig′:	понижаващо предавателно отношение между хода на точката на задействане на цилиндрите и издигането на центъра на челюстната спирачка;
2.4.3.	FRZ:	лице на повърхнината на буталото в спирачния цилиндър;
2.4.4.	FHZ:	лице на повърхнината на буталото в главния спирачен цилиндър;
2.4.5.	р:	хидравлично налягане в главния спирачен цилиндър;
2.4.6.	ро:	налягане на обратния ход в спирачния цилиндър, т.е. в графиката М = f (Р) стойността на налягането р в точката на пресичане на разширението на тази функция с абсцисата (виж графиката в допълнение 1, стр. 66);
2.4.7.	ρ′:	характеристика на спирачката, определена от: .

3. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Предаването на спирачната сила от съединителната глава към спирачките на ремаркето трябва да се осъществява или чрез лостова връзка, или посредством една или повече течности. Въпреки това може да се използва кабел със защитна обвивка за осигуряване на част от трансмисията. Тази част трябва да е възможно най-къса.

3.2. Всички щифтове при връзките трябва да бъдат добре защитени. Освен това тези връзки трябва или сами да се смазват, или да са лесно достъпни за смазване.

Инерционните спирачни устройства с хидравлична трансмисия трябва да са разположени така, че дори когато съединителната глава се изтласква до крайно задно положение, да може да се избегне нанасянето на повреда, причинена от мощните сили в трансмисията и спирачното устройство. Устройства, осигуряващи такава възможност (редуктори на напрежението), могат единствено да намалят спирачната сила до степен, при която все пак може да се поддържа предписаната спирачна сила.

3.3.1. Ако инерционното спирачно устройство е съоръжено с редуктор на напрежението, се прилагат разпоредбите на точка 3.3 със съответните изменения.

3.3.2. Инерционни спирачни устройства с механична трансмисия без редуктор на напрежението трябва да бъдат разположени по такъв начин, че при пълен ход на съединителната глава да не се получава задиране, трайно изкривяване или повреда на дадена част от трансмисията. Това трябва да се провери посредством отделяне на първия елемент на трансмисията от спирачните лостове за управление.

4. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ УСТРОЙСТВА

4.1. Плъзгащите се части на управляващото устройство трябва да са достатъчно дълги, за да дават възможност за пълно задействане на спирачката, дори и при скачено ремарке.

4.2. Плъзгащите се части трябва да са защитени от пневматичен амортисьор или друго еквивалентно устройство. Те трябва или да се смажат, или да са съставени от самосмазващи се материали. Повърхностите, при които настъпва триене при контакт между тях, трябва да са направени от материал, при който да няма нито електрохимически усукващ момент, нито механична несъвместимост, която би могла да причини прекъсване на действието на частите с автоматично смазване.

4.3. Споменатият в точка 3.3 редуктор на напрежението трябва да започва да функционира, когато налягането върху съединителната глава достигне 0,12 G′А в случай на ремаркета с единичен мост и 0,08 G′А, ако ремаркето е с повече мостове. Редукторът трябва да попречи на приложената към колелата спирачна сила да превишава налягане върху съединението от 0,18 G′В, когато ремаркето е с единичен мост, или повече от 0,12 G′В, когато ремаркето е с повече мостове.

4.4. Праговата сила на управляващото устройство (КА) трябва да не е по-малка от 0,02 G′А минимум и максимум 0,04 GА.

4.5. Максималната амортизираща сила D1 не може да надвишава 0,09 G′А за ремаркета с единичен мост и 0,06 G′А за многомостови ремаркета.

4.6. Максималната сила на теглене D2 трябва да е между 0,1 G′А и 0,5 G′А.

5. ИЗПИТВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ЗА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

5.1. Съответствието с изискванията по точки 3 и 4 по-горе трябва да се установи, като се провери устройството за управление, представено на техническата служба, която извършва изпитванията.

Трябва да се направят следните измервания на всички видове спирачки:

5.2.1. ход s и ефективен ход s′;

5.2.2. допълнителна сила К;

5.2.3. праг КА;

5.2.4. амортизираща сила D1;

5.2.5. теглителна сила D2.

За механично-трансмисионните инерционни спирачки трябва да се определи следното:

5.3.1. понижаващото предавателно отношение iНо, измерено в средно положение при хода на управляващия лост;

5.3.2. силата Р′ в изходната част на управляващото устройство като функция на теглителната сила върху теглича.

Допълнителната сила К и коефициентът на полезно действие се извличат от получената чрез тези измервания представителна крива

Formula

(виж графиката в допълнение 1, стр. 63).

При хидравлично-трансмисионните инерционни спирачки трябва да се определи следното:

5.4.1. понижаващото предавателно отношение ih, измерено при средно положение по време на хода на управляващия лост;

5.4.2. налягането р при изхода на главния цилиндър като функция на теглителната сила и лицето на повърхнината FHZ в буталото на главния спирачен цилиндър съобразно посочените от производителя стойности. Допълнителната сила К и коефициентът на полезно действие се извличат от получената чрез тези измервания представителна крива Formula

(виж графиката в допълнение 1, стр. 63).

5.4.3. Безопасният ход на споменатия в точка 2.2.19 механизъм, който задвижва главния цилиндър s′′.

5.5. При инерционни спирачки, които са оборудвани със споменатите в точка 3.3 устройства (редуктори на напрежението), е необходимо да се провери дали са спазени определените в точка 4.3 гранични стойности.

5.6. При инерционни спирачки на многомостови ремаркета трябва да се измери споменатата в точка 9.4.1 загуба на ход sо.

6. ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАЧКИТЕ

6.1. Освен спирачките, производителят трябва да предостави на отговарящата за изпитванията техническа служба чертежи на спирачките, които ще се изпитват, на които да бъдат посочени видът, размерите и материала на основните компоненти, производството и вида на накладките. В чертежите трябва да се посочи лицето на повърхнината FHZ на спирачните цилиндри, ако спирачките са хидравлични. Производителят трябва също така да посочи допустимия максимален спирачен въртящ момент Мmax и споменатото в точка 2.2.4 тегло GBo.

6.2. Посоченият от производителя спирачен въртящ момент Мmax трябва да е най-малко два пъти по-голям от силата Р или най-малко два пъти по-голям от налягането р, необходимо за осигуряване на спирачна сила от 0,45 GBo.

6.3. Споменатите в точка 3.3 устройства трябва да започват да функционират, само когато силата Р или налягането р са достигнали стойността, отговаряща на спирачна сила от 0,6 GBo. Те трябва да предотвратяват превишаването на два пъти по-голямата сила Р или двойното налягане р, споменати в точка 6.2.

7. ИЗПИТВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАЧКИТЕ

7.1. Предоставените на отговарящата за изпитванията техническа служба спирачки и елементи от оборудване трябва да се изпитат, за да се провери дали отговарят на изискванията по точка 6.

Трябва да се определи следното:

7.2.1. минималния ход на центъра на спирачната челюст 2sB*;

7.2.2. минималния ход на центъра на спирачната челюст (който трябва да бъде по-голям от 2sB*).

спирачния момент М като функция на силата Р, приложена към контролния лост за спирачки с механична трансмисия и на налягането р в спирачния цилиндър за устройства с хидравлична трансмисия.

Скоростта, при която се въртят спирачните повърхности, трябва да отговаря на първоначална скорост на превозното средство от 50 km/h. От получената при тези измервания крива трябва да се изведат следните данни:

7.2.3.1. сила на обратния ход Р и характеристиката ρ при механично задействане на спирачките (виж графиката в допълнение 1, стр. 66),

7.2.3.2. налягане при обратния ход ро и характеристиката ρ при механично задействане на спирачките (виж графиката в допълнение 1, стр. 66).

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

Когато се подават молби за типово одобрение на ремаркета, оборудвани с инерционни спирачки, всяка молба трябва да се придружава от протокол от изпитванията на системата за управление и спирачките, както и протокол от изпитванията за установяване на съвместимостта между инерционното управляващо устройство, трансмисията и спирачките на ремаркето; тези протоколи трябва да съдържат най-малко данните, които са посочени в допълнения 2, 3 и 4 към настоящото приложение.

9. СЪВМЕСТИМОСТ НА УСТРОЙСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ИНЕРЦИОННИТЕ СПИРАЧКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

9.1. Трябва да се извърши проверка на превозното средство, като се вземат под внимание характеристиките на устройството за управление (допълнение 2) и на спирачките (допълнение 3), а така също и характеристиките на ремаркето, които са споменати в допълнение 4, точка 4, за да се установи дали инерционното спирачно устройство на ремаркето отговаря на определените изисквания.

9.2. Общи изпитвания за всички видове спирачки

9.2.1. Онези части на трансмисията, които не са били изпитани по същото време, когато е било проведено изпитването на спирачките или устройството за управление на спирачките, трябва да се изпитат на самото превозно средство. Резултатите от изпитването трябва да се въведат в допълнение 4 (например i H1 и ηH1 ).

9.2.2. Тегло

9.2.2.1. Общото тегло на ремаркето GА не трябва да надвишава общото тегло G′А, на базата на което е получено разрешение за устройството за управление.

9.2.2.2. Общото тегло на ремаркето GА не трябва да надвишава общото тегло GВ, което може да бъде спряно със съвместното действие на всички спирачки на ремаркето.

9.2.3. Сили

9.2.3.1. Праговата сила КА трябва да е не по-малка от 0,02 GА, нито да е по-голяма от 0,04 GА.

9.2.3.2. Максималната амортизираща сила D1 не трябва да надвишава 0,09 GА за ремаркета с единичен мост и 0,06 GА за многомостови ремаркета.

9.2.3.3. Максималната теглителна сила D2 трябва да е между 0,1 GА и 0,5 GА.

9.2.4. Устройството, споменато в точка 3.3. (редуктор на напрежението)

9.2.4.1. Трябва да се провери дали устройството за управление и спирачките са оборудвани с такова устройство.

9.2.4.2. Когато устройството представлява част от устройството за управление, определената в точка 4.3 минимална стойност на GВ по отношение на устройството за управление не трябва да е по-малка от общото допустимо тегло GВ за спирачките, използвани на ремаркето, което се изпитва.

9.3. Изпитване за коефициент на полезно действие на спирачките

Сумата на спирачните сили, приложена към окръжността на колелата на ремаркето, трябва да е най-малко В* = 0,45 GА, като съпротивлението при търкаляне да е 0,01 GА. Така се получава спирачна сила, равна на 0,44 GA. В такъв случай максимално позволеният натиск върху съединението трябва да е:

D*= 0,06 GА за ремаркета с повече от един мост,

D*= 0,09 GА за ремаркета с един мост.

За да се провери дали са спазени тези условия, трябва да се приложат следните неравенства:

9.3.1.1. При инерционни спирачки с механична трансмисия:

Formula

9.3.1.2. При инерционни спирачки с хидравлична трансмисия:

Formula

9.4. Изпитване на хода на управление

9.4.1. При устройства за управление на многомостови ремаркета, чиято спирачна лостова система зависи от положението на теглещото превозно средство, ходът на лоста s трябва да е по-голям от ефективния му ход s′, като разликата изразява най-малко забавянето на хода sо. Ходът sо не трябва да надвишава 40 mm.

Ефективният ход на лоста се определя по следния начин:

9.4.2.1. Ако спирачната лостова система се влияе от относителното положение на теглещото устройство, то тогава:

Formula ;

9.4.2.2. Ако няма загуба на ход, то тогава:

Formula

9.4.2.3. За хидравлични спирачни системи:

Formula .

За да се провери дали ходът на лоста е достатъчен, трябва да се използват следните неравенства:

9.4.3.1. За инерционни спирачки с механична трансмисия:

Formula

9.4.3.2. За инерционни спирачки с хидравлична трансмисия:

Formula

9.5. Допълнителни изпитвания

9.5.1. При инерционни спирачки с механична трансмисия трябва да се провери дали лостовата система, с която се предават силите от устройството за управление, е правилно монтирана.

9.5.2. При инерционни спирачки с хидравлична трансмисия трябва да се провери дали ходът на механизма, който задейства главния спирачен цилиндър, достига минимално ниво от s/ih.

По-ниско ниво не се допуска.

9.5.3. Трябва да се извърши изпитване в пътни условия, за да се определи цялостната реакция на спирачното действие на превозното средство.

10. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Посочените по-горе разпоредби се отнасят за последните модели инерционни спирачки с механична или хидравлична трансмисия; специално при тези модели всички колела на ремаркето са оборудвани с един и същи вид спирачки и с един и същи вид гуми.

Когато се изпитват специални модели, трябва да се направят съответни промени в посочените по-горе изисквания.

Допълнение 1

Виж точка 2.2

Виж точки 2.2.10 и 5.3.2 (устройства с механична трансмисия)

Виж точки 2.2.10 и 5.4.2 (устройства с хидравлична трансмисия)

Виж точки 2.2.22 и 2.3.4.

Спирачки с механична трансмисия

Виж точки 2.3.6 и 7.2.3.1. (механична спирачка)

Виж точки 2.4.6 и 7.2.3.2 (хидравлична спирачка)

Спирачка с хидравлична трансмисия

Допълнение 2

Протокол за изпитване на инерционно спирачно управляващо устройство

Допълнение 3

Протокол за изпитване на спирачките

Допълнение 4

Протокол за изпитване на съвместимостта на инерционното управляващо устройство, трансмисията и спирачките на ремаркето

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

173

31971L0347

L 239/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 октомври 1971 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури

(71/347/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че средствата и методите за контрол в държавите-членки за измерване на стандартната насипна плътност на житните култури са различни и пряко засягат функционирането на общия пазар; като има предвид, че сближаването на законодателствата в тази сфера трябва да улесни търговията не само със зърнени култури, но и с измервателните уреди;

като има предвид, че за тази цел е подходящо да се определят особените характеристики при означаването на понятието „стандартна насипна плътност на зърнените култури на ЕИО“, както и техническите изисквания, на които трябва да съответстват стандартните средства, с помощта на които се определя тази референтна стойност;

като има предвид, че средствата за измерване, чиято точност е определена във връзка с тази на стандартните средства, които подлежат на контрола, предвиден в Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се както до общите разпоредби за измервателни уреди, така и методите за метрологичен контрол, дават достатъчно гаранции за тяхната законна употреба във всички държави-членки; като има предвид, че тези измервателни уреди могат впоследствие да бъдат пуснати на пазара в цялата Общност;

като има предвид, че, ако е необходимо с оглед търговията между държавите-членки, може да се забрани измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури в съответствие с различните разпоредби и практики, прилагани понастоящем в Общността; като има предвид, че изключителната и задължителната употреба на стандартната насипна плътност на ЕИО във всички държави-членки ще ограничи споровете във вътрешния пазар на Общността относно този метод на измерване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Тази директива се отнася към:

а)	определението на характеристиките на житните култури, означавани като „masse à l'hectolitre CEE“, „EEG natuurgewicht“, „EWG-Schüttdichte“, „peso ettolitrico CEE“ (стандартна насипна плътност на ЕИО);

б)	изискванията за техническо производство и използване на съответните стандартни средства, предназначени за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО;

в)	условията, които трябва да бъдат изпълнени от работните средства, използвани за измерване на стандартната насипна плътност на ЕИО.

Член 2

1. Стандартната насипна плътност на ЕИО е отношението на масата, изразена в килограми, към обема, изразен в хектолитри, определено за всеки вид житни култури, когато измерването се осъществява с уред и по метод, които са в съответствие с настоящата директива.

2. Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО е стандартната насипна плътност на ЕИО, определена чрез измерване със стандартните средства на Общността или на отделните държави-членки, изработени и използвани в съответствие с глави I и II от приложение I.

3. Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО се изразява в килограми за хектолитър до втория десетичен знак.

Член 3

1. Стандартното средство на Общността се съхранява в Метрологичната служба на Федерална република Германия. На всеки десет години националните стандартни средства в съответствие с приложение I, се проверяват спрямо стандартното средство на Общността и се приспособяват съответно чрез преносимо стандартно средство от същия вид.

2. Преносимото стандартно средство е средство без устройство за тежест, но носещо въпреки това всички характеристики на стандартните средства на Общността и отделните държави-членки.

Член 4

1. За целите на търговията, терминът стандартна насипна плътност на ЕИО може да се използва само за означаване на житни култури, които са измерени със средства в съответствие с изискванията на тази директива.

2. За целите на търговията с житни култури между държавите-членки, характеристиката, определяща стандартната насипна плътност, може да бъде само стандартната насипна плътност на ЕИО, определена по-горе.

Член 5

Измервателните средства, използвани за търговски цели, определящи стандартната насипна плътност на ЕИО за житните култури, отговарят на изискванията на приложение II.

Тези средства подлежат на ЕИО типово одобрение за образец на и на ЕИО начална проверка.

Те трябва да са изработени и да се използват в съответствие с условията, посочени в сертификата за ЕИО типово одобрение.

Те трябва да носят знаците и символите на ЕИО.

Член 6

Държавите-членки не могат да откажат, забранят или ограничат пускането на пазара или в действие на измервателни уреди, използвани за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО, когато такива средства носят символа за одобрение на типа на ЕИО и са маркирани за извършена първоначална проверка на ЕИО.

Член 7

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на осемнадесет месеца от уведомяването. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 12 октомври 1971 година.

За Съвета

Председател

I. VIGLIANESI

(2) ОВ C 4, 14.1.1969 г., стр. 4.

(3) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТАНДАРТНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СТАНДАРТНАТА НАСИПНА ПЛЪТНОСТ НА ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ

I. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ

1. Стандартните уреди се състоят от мярка за вместимост, устройство за пълнене, изравняващо устройство, измерващо устройство и съд за пълнене.

Всички части трябва да са конструирани внимателно и прецизно. Всички повърхности, които са в контакт със зърното, трябва да са гладки и да са изработени от устойчив метал, например месинг или неръждаема стомана, които са достатъчно дебели и да не се деформират при нормални условия на употреба.

2. Мярка за вместимост

2.1. Мярката за вместимост е с форма на прав кръгов цилиндър, чийто горен гладко шлифован ръб е в равнина, перпендикулярна на осите на цилиндъра.

2.2. По време на пълненето мярката за вместимост трябва да се намира винаги в едно и също положение под устройството за пълнене.

2.3. Над мярката за вместимост, когато е в положение за пълнене, се закрепва неподвижно пръстен за пълнене, който се монтира по същата ос и е със същия вътрешен диаметър, както мярката за вместимост. Изравняващият нож се придвижва в образувалия се между двете части тесен отвор.

3. Устройство за пълнене

3.1. Устройството за пълнене се състои от фуния за пълнене, към която е прикачено крайно устройство и регулиращо устройство.

3.2. Фунията за пълнене е с формата на пресечен конус, към който е закрепена горна цилиндрична част и долна дюза със скосен край за разпределяне на тежестта, оборудвана със затварящо устройство.

3.3. Фунията за пълнене е вградена по начин, който позволява при позиция на пълнене оста ѝ да е вертикална и да съвпада с тази на мярката за вместимост.

3.4. Регулиращото устройство има точно определен профил. То се позиционира надолу в скосения край на дюзата и положението му се приспособява във вертикална посока. Оста на регулиращото устройство съвпада с тази на фунията за пълнене.

4. Изравняващо устройство

4.1. Изравняващото устройство се състои от изравняващ нож, водач и устройство за теглене.

4.2. Изравняващият нож е плосък, хоризонтален и не се деформира при употреба.

4.3. Водачът ограничава изравняващият нож да се движи между долния ръб на пълнещия пръстен и горния ръб на мярката за вместимост.

4.4. Устройството за теглене закрепва и осигурява непрекъснатото движение на изравняващия нож през зърното.

4.5. След пълненето и измерването на мярката за вместимост, тази част от зърното, която е останала по изравняващия нож в пръстена за пълнене, се събира в съда за пълнене.

5. Измерващо устройство

5.1. Мярката на вместимост, изпълнена със зърно, се измерва чрез равни блюда на везната, всяко с вместимост от 50 кг.

5.2. Масата на мярката за вместимост трябва да се уравновесява от масата на другото блюдо.

6. Конструиране на устройството

6.1. Различните части на уреда, с изключение на мярката за вместимост и везната, се закрепват към рамка по такъв начин, че горният ръб на мярката за вместимост да е хоризонтален при позиция за пълнене.

6.2. Към рамката на уреда се прикрепва отвесна линия дълга не по-малко от 500 мм, или със спиртово равнило. Тези устройства трябва да са между измерващите знаци, когато горният ръб на мярката за вместимост е хоризонтален при позиция за пълнене.

7. Измерения на различните компоненти

Мярка за вместимост
Вътрешен диаметър	295 мм ± 1 мм
Обем	20 L ± 0,01 L
Разстояние между долната вътрешна страна на мярката и долния ръб на долния скосен край за разпределяне на тежестта на фунията за пълнене	500 мм ± 2 мм
Разстоянието между изравняващия нож и ръба на мярката за вместимост	0,5 мм ± 0,2 мм
Пръстен за пълнене
Вътрешен диаметър	295 мм ± 1 мм
Фуния за пълнене
Дължина на оста на горната цилиндрична част	120 мм ± 2 мм
Дължина на оста на конусовидната част	240 мм ± 1 мм
Дължина на оста на долната скосена дюза за разпределяне на тежестта	80 мм ± 0,5 мм
Обща дължина на оста на фунията	440 мм ± 3 мм
Вътрешен диаметър на горната цилиндрична част	390 мм ± 1 мм
Вътрешен диаметър на скосения край за разпределяне на тежестта
На върха (g′)	84,5 мм ± 0,5 мм
На дъното (g″)	86,5 мм ± 0,5 мм
Разлика между g″ — g′	2 мм ± 0,5 мм
Регулиращо устройство
Диаметър на лоста	11 мм ± 0,2 мм
Радиус на гърлото	16 мм ± 0,5 мм
Височина на цилиндричната част	5 мм ± 0,5 мм
Диаметър на цилиндричната част	33 мм ± 0,2 мм
Изравняващо устройство
Маса на тежестта на теглене	5 кг ± 0,1 кг
Съд за пълнене
Обем до ръба	24 л ± 0,1 л

8. Графика

Стандартното средство е показано на приложената диаграма.

II. ИНСТРУКЦИИ ЗА РАБОТА

Зърното се измерва чисто от примеси от други култури и при температура приблизителна на тази на околната среда. Зърното трябва да е изсушено, т.е. да е в състояние на хигроскопично равновесие с околния въздух. За тази цел зърното се разстила в тънък слой и се оставя да престои най-малко 10 часа преди извършване на измерването. Относителната влажност на околната среда не трябва да надхвърля 60 %.

Стандартната насипна плътност зависи от количеството зърно и начина, по който то преминава през фунията за пълнене. По тази причина, трябва да се спазва следната процедура:

Поставя се мярката за вместимост 1 (виж приложената диаграма) в позиция за пълнене, така че оста ѝ да съвпада с тази на пръстена за пълнене 2 и фунията за пълнене 3, придвижва се изравнителят 15, така че да се застопори мярката в тази позиция чрез заключващия лост 16. Придвижва се изравняващият нож 9 до изходно положение и се заключва с изравнителя 12. Използват се долните винтове 19 за настройване на рамката 20, така че горният ръб на мярката за вместимост 1 да е в хоризонтално положение при пълнене.

След като в устройството за пълнене постъпят 24 литра зърно (това не е показано на диаграмата) и то е изсипано във фунията за пълнене 3, след като е проверено, че крайното устройство 4 на скосената дюза за разпределяне на тежестта 8 е в затворено положение, се издърпва болт 5, за да се отвори крайното устройство 4 (което след това се държи отворено чрез приспособлението за затваряне 6) и се напълва със зърно мярката за вместимост 1, поставена върху стойката 14. Потокът е защитен от външно въздействие чрез фланец 2а. Опората 14а предотвратява деформирането на релсите, по които преминават ролките на стойката 14.

Остатъкът от зърно (приблизително 4 литра), преминал през фунията за пълнене 3 с оглед осигуряването на равномерно пълнене на мярката за вместимост 1, остава в пръстена за пълнене 2, след като мярката е запълнена изцяло. За да се отдели остатъкът от съдържанието в мярката за вместимост 1, се отваря болт 12, който се поставя върху вала, закрепен за напречната част 11, с цел да се освободи изравняващият нож 9. Предната страна на изравняващия нож 9, който се задвижва от тегленето на тежестта 13, е достатъчно остър, за да разреже всяко зърно на ръба на мярката за вместимост 1, което може да предотврати непрекъснатото остъргване. Когато изравняващият нож 9 достигне крайна позиция, се използва изравнителят 15, за да се изтегли мярката за вместимост 1 на стойката 14. След това мярката за вместимост се отстранява от стойката, поставя се на измерващото устройство и се измерва съдържанието ѝ до ± 5 г.

Изравняващият нож 9 се връща обратно до изходна позиция, така че остатъкът от зърно върху ножа да се изсипе в съда за пълнене 17. Всички разпръснати зърна се насочват към съда за пълнене чрез кожуха 18. След освобождаване на приспособлението за затваряне 6 чрез завиване на ръчката 4а, крайното устройство се затваря.

Ако трябва да се направи измерване на същата проба, зърното от мярката за вместимост трябва да се смеси напълно със зърното от съда за пълнене.

За да се получи стандартната насипна плътност в кг/хл, стойността N, посочена от измерващото устройство, се разделя на 0,2 хл.

III. ПРОВЕРКИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕ

1. Измерения и обеми

Измеренията и обемите, дадени в точка 1.7, са проверени със средства с подходяща точност.

2. Проверка на работата

Националните стандартни средства се проверяват спрямо стандартното средство на Общността и се настройват съответно чрез преносимо стандартно средство.

За целите на тази проверка се използва чиста пшеница тип „Манитоба“, чиито зърна са приблизително кръгли. Тя трябва да има стандартна насипна плътност от не по-малко от 80 кг/хл и трябва да е в хигроскопично равновесие с околния въздух. Съгласно инструкциите по точка II се извършват шест операции. Ако P покаже, че стандартното средство трябва да се провери и N стандартният уред, измерванията се извършват както следва:

Сравнителен №	1	2	3	4	5	6
Поредица на средства	NP	PN	NP	PN	NP	PN

2.1.1. Разликата между отделните стойности, дадени като Р и тяхната средна стойност не трябва да надвишава ± 10 г.

2.1.2. Грешката на средството е разликата между средната стойност на шест четения, дадени от Р и средната стойност на шест четения, дадени от N. Максимално допустимата грешка е ± 10 г.

2.1.3. Ако максималните допустими грешки по точки 2.1.1. и 2.1.2. са надвишени, това може да е защото зърното не е още достатъчно еднородно. В този случай то трябва да престои още 10 часа в мястото за измерване, след което се повтаря проверката, описана в точка 2.1.

2.1.4. Ако е надвишена само максимално допустимата грешка по точка 2.1.2., средството трябва да се настрои.

Четенията, предоставени от средството, могат да се променят чрез завъртане на регулиращото средство 7 на по-висока или по-ниска позиция.

След като регулиращото устройство 7 се премести се повтаря проверката, описана в точка 2.1.

3. Измерващо устройство

3.1. За товари между 10 и 20 кг, грешката не трябва да надвишава ± 0,01 % от товара.

3.2. Сборът от грешки в използваните тежести не трябва да надвишава ± 0,02 % от тяхната номинална маса.

Легенда на приложената скица:

1.	Мярка за вместимост

2.	Пръстен за пълнене и кожух 2а

3.	Фуния за пълнене

4.	Крайно устройство и ръчно задвижващо колело 4а

5.	Болт на крайното устройство

6.	Ръчка на крайното устройство

7.	Регулиращо устройство

8.	Скосена дюза на клапана

9.	Изравняващ нож

10.	Водач на изравняващия нож

11.	Напречна част и опора 11а

12.	Болт на изравняващия нож

13.	тежест на теглене

14.	Стойка и опора на релсите 14а

15.	Изравнител за стойка

16.	Заключващ лост

17.	Съд за пълнене

18.

Кожух

19.	Долни винтове

20.

Рамка

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАНДАРТНАТА НАСИПНА ПЛЪТНОСТ НА ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ НА ЕИО

1. Измервателните уреди, използвани за определяне на стандартната насипна маса на житните култури на ЕИО имат следните характеристики:

а)	те са проектирани и произведени по начин, който осигурява в задоволителна степен повторяемост и репродуктивност на измерванията;

б)	максимално допустимата грешка на стандартната насипна плътност да е по-голяма от ± 0,005 от резултата, даден от стандартното средство;

в)	максимално допустимата грешка на вместимостта на използвания съд не трябва да е по-голяма от ± 0,002;

г)	максимално допустимата относителна грешка на измерващото средство за измереното количество не трябва да е по-голяма от 0,001;

д)	разликата между всеки получен резултат за специфична житна култура и средната стойност на стандартната насипна плътност, получена от шест последователни измервания, не трябва да бъде по-голяма от ± 0,003 от средната стойност.

2. На всяко измерващо средство трябва да е поставена табела, на която видимо, с четливи и незаличими букви, се съдържа следната информация:

а)	знак за ЕИО одобрение на образец;

б)	наименование или идентификационен знак на производителя;

в)	описание на производителя;

г)	идентификационен номер и година на производство;

д)	номиналната вместимост на мярката за вместимост и инструкции за употреба или препратка към съответните инструкции за употреба.

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

181

31971L0349

L 239/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 октомври 1971 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с калибрирането на резервоарите на плавателни съдове

(71/349/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в няколко държави-членки задължителни разпоредби предвиждат методите, по които резервоарите, включително бункери за течни горива, на вътрешните водни плавателни съдове и на националните и международните каботажни кораби могат да бъдат калибрирани и използвани за измерване на тяхното съдържание; като има предвид, че тези изисквания се различават от една държава-членка до друга и следователно възпрепятстват признаването от всички държави-членки, на измерванията за калибрацията на резервоарите, извършено от една от тях,

като има предвид, че такива пречки за създаването и правилното функциониране на общия пазар могат да бъдат намалени и дори премахнати, ако всички държави-членки приемат еднакви изисквания, допълващи, или на мястото на тяхното действащо законодателство,

като има предвид, че изискванията на Общността относно метода за калибриране описан в настоящата директива гарантира, че количеството течност може по надежден начин и с достатъчна точност да бъде измервано с резервоарите, калибрирани по този метод, с които се превозва,

като има предвид, че калибрацията на резервоарите на плавателните съдове е сравнима с първоначалната процедура по проверката на измервателните инструменти; като има предвид, че определени разпоредби на Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателни уреди и за методите за метрологичен контрол могат следователно подходящо да се прилагат в това отношение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася до ЕИО калибрирането на резервоарите на вътрешните водни плавателни съдове и на каботажните кораби.

„ЕИО калибриране“ означава калибриране, извършено от държава-членка съгласно настоящата директива.

Член 2

Резултатите от операциите по калибрирането се записват в ЕИО сертификат за калибрация, съгласно приложенията.

Държавите-членки приписват същата стойност на ЕИО сертификата за калибрация, както на съответстващите национални документи.

Член 3

Измервателните уреди, използвани за определяне на нивото на течността на резервоарите, калибрирани съгласно настоящата директива, се приспособяват специално за тази цел.

Те отговарят на изискванията на съответната отделна директива.

Временно обаче уредите могат да бъдат използвани, ако е прието от компетентните органи на държавата-членка, когато нивото на течността е определено.

Тези временни разпоредби се прекратяват една година след датата, посочваща влизането в сила на отделна директива за въпросните инструменти.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата Директива в рамките на осемнадесет месеца от нейното съобщаване и незабавно информират Комисията за това.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 12 октомври 1971 година.

За Съвета

Председател

L. VIGLIANESI

(1) ОВ С 108, 19.10.1968 г., стр. 36.

(2) ОВ С 4, 14.1.1968 г., стр. 2.

(3) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЛИБРИРАНЕТО НА РЕЗЕРВОАРИТЕ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ

1. Капацитетът на резервоарите се определя:

—	чрез прехвърляне на вода или друга подходяща течност, чиито обем се измерва с мерки или измервателна апаратура, с броячи, специално калибрирани за тази цел,

—	или чрез изчисляване на базата на размерите на резервоара, както са определени; тази операция се допълва, където е възможно, с частична проверка като се използват измерени обеми течност.

2. Операциите по калибрирането се извършват по такъв начин и с инструменти с такава точност, че относителните грешки по отношение на капацитетите, декларирани в издадените документи не надвишават:

а)	като основно правило: ± 3/1000 от индикирания капацитет;

б)	по изключение, в случай на резервоари с много сложна форма, които не могат да бъдат калибрирани чрез прехвърляне: ± 5/1000 от индикирания капацитет.

3. Резултатите от операцията по калибрирането се записват в калибрационен сертификат, който се придружава от диаграми и таблици, показващи, по-специално, обема течност, изразен в литри или кубически дециметри или кубически метри, който е в резервоара, когато нивото на свободната повърхност на течността е на определена височина, изразена в сантиметри или дециметри, на вертикалата на мярката за дължина.

Таблиците за сантиметри и дециметри могат да бъдат допълнени с интерполационна таблица в милиметри.

Тези документи са съгласно приложения II, III и IV.

4. Калибрационна табела се слага на резервоара, в близост до измервателния отвор.

Тя носи следната информация:

—	номера на резервоара,

—	обща референтна височина H,

—	номера на калибрационния сертификат.

Тя се прави от достатъчно дълготраен материал и е запечатана с поставянето на ЕИО печатната маркировка of the lead slug, предназначен за тази цел по такъв начин, че да не може да бъде махнат без да се наруши маркировката.

Характеристиките на образеца на ЕИО печатната марка са тези, посочени за частичната ЕИО проверовъчна марка от член 10, параграф 2 и приложение II, параграф 3 от Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно общите разпоредби за измервателните инструменти и методите за метрологичен контрол.

Член 12 на тази директива се прилага по аналогия.

5. Сертификатът за калибрирането не се издава, освен ако конструкцията и разпределението на резервоарите и свързващите тръби са такива, че при нормални условия на работа на плавателния съд, резервоарите и свързващите тръби могат, без трудност, да бъдат напълно изпразнени или напълнени догоре без останал въздух отгоре или в течността която се измерва, под нивото за което резервоара се счита за пълен.

Ако се допускат изключения, или ако трябва да се вземат някакви предпазни мерки, за да се гарантира правилното измерване, то те трябва да бъдат посочени в сертификата за калибрирането.

6. Вертикалната страна на мярката за дължина, на която се определят височините течност преминава, като общо правило, приблизително през центъра на тежестта на хоризонталните секции на резервоара, във всяка част, където има свободна повърхност на течността, когато се правят измервания при нормални условия на употреба.

Ако това условие не е спазено, поради конструктивни характеристики на резервоара, на сертификата за калибриране се посочва, че нивото на течността в резервоара може да бъде определено само когато плавателният съд има нулев надлъжен и напречен наклон.

Оста на управляващото устройство определя вертикалната позиция на мярката.

Тази разпоредба осигурява правилното позициониране на мярката; не трябва при нейното прилагането да възникват системни грешки при измерванията в резултат от начина, по който е конструирано. Хоризонталната равнина през горния ръб на управляващото устройства е референтната отправна точка. Разстоянието от тази равнина до хоризонтала и неподвижната контактна равнина, разположена вертикално под отправната точка се нарича „обща референтна височина H“ и се цитира в началото на всяка табела.

Вземат се всички предпазни мерки, за да се гарантира, че позицията на референтната отправна точка по отношение на резервоара и общата референтна височина H, са фактически непроменяеми.

ЕИО печатната марка се поставя на отправната точка.

7. Като се вземат предвид:

а)	точността, с която са определени обемите посочени в таблиците,

б)	точността, с която може да бъде определено нивото на свободната повърхност на течността в резервоара,

калибрационният сертификат показва относителната точност при употреба на резервоарите, за определяне на обема течност, който съдържат.

В случая позован в точка 2, а) на настоящото приложение, относителната неточност не може да надвишава ± 5/1000 от обема определен в таблицата; в случая позован в 2, б), тя не надвишава ± 8/1000 от обема, определен в таблицата.

Минималната измервана височина се фиксира на не по-малко от 500 мм.

8. Печатните марки, калибрационния сертификат и калибрационните таблици престават да са валидни:

—	след дванадесет години,

—	или веднага след като резервоара е деформиран, или е поправян, или е реконструиран, по начин възможен да промени неговите измервателни характеристики.

Последният месец и година от съответния дванадесет годишен период на валидност, се определя в горната част на сертификата и на всяка таблица.

Сертификатите и таблиците се подновяват само след прекалибриране.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОТОКОЛИ ОТ КАЛИБРИРАНЕТО

Протоколът от калибрирането, издаден от компетентните метрологични органи, се състои от следните документи:

Сертификат за калибриране, правилно даващ:

а)	наименованието и адреса на компетентния орган, който издава сертификата;

б)	името и позицията на оператора;

в)	серийният номер на сертификата (който се отбелязва на всички други документи и на калибрационните табели);

г)	датата на издаване на сертификата и адреса на местоработата на калибриращия служител;

д)	срока на валидност на сертификата;

е)	идентификация на плавателния съд (име, регистрационен номер, име и адрес на притежателя и година на производство);

ж)	списък и естество на приложените документи;

з)	групите резервоари, за които може да се използва същата таблица;

и)	индикация за резервоарите, в които има дренажна инсталация или нагреватели;

й)	общия капацитет;

к)	точност на резултатите, дадени в таблиците;

л)	точност при употребата на калибрационния протокол за определяне на обемите течност, съдържащи се в резервоарите;

м)	минималната измерима височина.

2.	Диаграма № 1 показва позицията на резервоара в плавателния съд и за всеки резервоар общата референтна височина H, позиционирането на мярката и позицията на последната спрямо предната преграда на резервоара и спрямо надлъжната средна преграда или равнина.

3.	Диаграма № 2 е напречен разрез на резервоарите, показващ, по-специално, радиуса на дъното, изпъкналостта, височината на trunk и метода на конструиране на управляващото устройство.

4.	В случай на плавателен съд, който има нагреватели или дренажни водопречиствателни инсталации вътре в резервоарите, диаграма № 3 дава обема, заеман от тези нагреватели или водопречиствателни инсталации и обема течност, който може да се побере в последния, от шлюзна клапа до шлюзна клапа.

5.	За всеки резервоар или група от подобни резервоари, сантиметрова или дециметрова таблица с обеми, съдържаща индикация за общата референтна височина H и за датата на изтичане на срока и, когато е дадена, милиметрова интерполационна таблица.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИМЕРЕН СЕРТИФИКАТ ЗА КАЛИБРАЦИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МОДЕЛ НА КАЛИБРАЦИОННА ТАБЛИЦА

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

188

31972L0221

L 133/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 6 юни 1972 година

относно организирането на координирани годишни проучвания на промишлената дейност

(72/221/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че за да изпълни задачите, които са ѝ възложени по силата на договора, Комисията трябва да разполага с актуална статистическа документация, позволяваща извършването на сравнения на между отделните държави, на структурата, значението и развитието на промишлеността и занаятите в държавите-членки;

като има предвид, че по време на подготовката за преброяването в областта на промишлеността през 1963 г. Комисията намери за нужно да привлече вниманието на правителствата на държавите-членки върху факта, че развитието на икономиката на промишлеността в рамките на общ пазар налага спазването на някои минимални изисквания към статистическата информация; като има предвид, че данните, които са на разположение в различните държави-членки, са недостатъчни или прекалено малко съпоставими, за да могат да служат като надеждна документация при нейната дейност;

като има предвид, че Европейската икономическа общност междувременно отбеляза съществен напредък по пътя на интеграцията; като има предвид, че новите насоки на икономическата политика и новата ориентация изискват инициативи и решения, които да бъдат основани на достоверна цифрова информация, докато статистическият инструментариум в областта на промишлеността и занаятите все още не е адаптиран към тази икономическа реалност;

като има предвид, че тези недостатъци не позволяват събирането, въз основа на статистическите данни за промишлеността, налични в различните държави-членки, на информация, която да може да служи за надеждна база за работата на Комисията, по-специално в областта на индустриалната политика и на политиката на конкуренция;

като има предвид, че е необходимо от държавите-членки да се получават сравними данни относно промишлената дейност и че е нужно извършването на проучвания, които да са координирани от гледна точка на съдържанието им, на областта, която покриват, на понятията и определенията, на методите, на представянето на информацията в детайлизиран вид по промишлени дейности и по големина на статистическите единици, за да може да се събере съвкупност от прецизни и логически свързани цифрови данни, с помощта на които да бъде възможно анализирането на състоянието и икономическото развитие на различните промишлени отрасли, техните възможности за растеж или трудности в тази насока, и които да могат да покрият също така нуждата от статистическа информация за изчисляване на приноса на промишлеността и на занаятите към брутния национален продукт и за други дейности в областта на синтеза на статистическа и икономическа информация,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки, като си сътрудничат в техническо отношение с Комисията, трябва да вземат всички необходими мерки за събирането на цифровите годишни данни, предназначени за изготвянето на кохерентна статистическа информация относно структурата и производствената дейност на промишлеността в държавите-членки. Тези данни за първи път ще се съберат най-късно през 1974 г. и ще се отнасят до предишната година.

Член 2

Проучването засяга всички промишлени предприятия, както и при необходимост занаятчийските ателиета, които наемат 20 души или повече персонал, и чиято основна дейност фигурира в някоя от групите от Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности (NACE), отнасящи се до промишлеността, включително свързаните с енергията и водата, както и гражданското строителство (NACE 1—5).

Предприятията, които наемат по-малко от 20 души персонал, се включват в проучването на интервали, които не надвишават 5 години. Годините, в които трябва да се извърши периодично разширяване на полето на проучването, се определят от Комисията съгласувано с държавите-членки.

Проучванията в предприятията, които наемат по-малко от 20 души персонал, могат да се извършват посредством анкетиране.

Член 3

Статистическите единици са предприятията и стопанските единици, както и местните стопански субекти за нуждите на регионалната статистика. Статистическите единици са определени в част I на NACE.

Член 4

Проучванията обхващат променливите, които са изброени в приложението към настоящата директива. По време на първия етап, който започва най-късно през 1974 г., включването в програмата на проучването на указаните в скоби променливи е факултативно. Започвайки от проучването от 1977 г., което ще се отнася до 1976 г., държавите-членки трябва да събират данни за всички изброени в приложението променливи.

Въпреки това данните, които трябва да се събират относно предприятията, наемащи от 20 до 99 души персонал, се отнасят само до променливите, които са свързани с броя на заетите лица, оборота, сумата на заплатените брутни заплати и възнаграждения, както и с покупките на суровини, междинни продукти и промишлени услуги.

За периодичните проучвания в предприятията, наемащи по-малко от 20 души персонал, Комисията преди края на 1975 г. трябва да направи предложения относно данните, които трябва да се събират.

Още от началото на първото проучване за всеки местен стопански субект (предприятие) се събират данни относно следните три променливи:

—	общ брой на заетите лица, като се изключват работещите надомно;

—	изплатени брутни заплати и възнаграждения, включително възнагражденията, заплатени на работещите надомно, които фигурират във ведомостта за заплати;

—	обща сума на инвестициите в основен капитал.

Това последно сведение допълва данните относно инвестициите, които се събират годишно от всяко предприятие, съгласно Директива 64/475/ЕИО на Съвета от 30 юли 1964 г. (1)

Член 5

С изключение на данните, които са обявени за поверителни от статистическа гледна точка по силата на националното право, резултатите от проучванията се предават всяка година на Комисията съгласно програмата за изработване на общо представяне във вид на таблици, като те са под формата на разбивки по производствени дейности, които съответстват на означените с трицифрени кодове позиции на NACE.

Изключенията от това общо правило относно представянето под формата на разбивки по производствени дейности, подробностите относно представянето на резултатите, включително разбивките според големината на статистическите единици, и формата, под която резултатите трябва да бъдат предадени, се определят от Комисията съгласувано с държавите-членки.

Държавите-членки, които при събирането и обработването на данните се основават на номенклатура на производствените дейности, която е различна от NACE, трябва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират безпроблемно конвертиране на получените въз основа на използваната номенклатура резултати, към резултати според изискванията на номенклатурата на Общността.

Член 6

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да сведат времето за изпълнение и обработка на проучванията до възможния минимум, с цел да предоставят възможно най-бързо резултатите от тях на разположение на Комисията.

Член 7

Разходите, произтичащи от изпълнението на проучванията в държавите-членки, се поемат от националните бюджети.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 6 юни 1972 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ 131, 13.8.1964 г., стр. 2193/64.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Променливи, които се използват при събирането на информация от предприятията и от стопанските единици (СЕ)

Код

Променливи

Въпроси за

предприятието

стопанската единица

Общ брой на наетите лица

—

1.1

Собственици, работещи в предприятието, и помощници от семейството

—

1.2

Общ брой на постоянно наетите лица

1.21

Работници, включително стажанти

1.21.1

от тях: жени

(x)

—

1.22

Заети лица, включително стажантите в областта на търговията и техниката

1.22.1

от тях: жени

(x)

—

Брой на часовете на редовна работа и на допълнителните часове работа, извършени от работниците и стажантите през годината

(x)

Общ размер на разходите за труд

(x)

3.1

Заплатени брутни заплати и възнаграждения, с изключение на възнагражденията, заплатени на работещите надомно

(x)

3.2

Изплатени заплати и брутни допълнителни добавки по местожителство, които фигурират във ведомостта за заплати

(x)

3.3

Задължителни и доброволни разходи за социално осигуряване на работодателя

(x)

3.31

от тях

вноски за доброволно социално осигуряване и други разходи за труд

(x)

Общ размер на оборота

4.1

Сума на оборота, свързан с продуктите, произвеждани от самото предприятие (или СЕ), и приходи за предоставени промишлени услуги на трети лица (работа на ишлеме и т. н.)

4.11

от тях

фактурирани суми за предоставени промишлени услуги (работа на ишлеме и т. н.)

(x)

4.2

Сума на оборота, свързан с продуктите, които са закупени от трети лица и са препродадени в същото състояние

—

4.3

Други компоненти от оборота

—

Вътрешни трансфери на междинни стоки и промишлени услуги: стойност на доставките на суровини и на междинни продукти, извършени от една стопанска единица на друга такава от предприятието, и на промишлените услуги, предоставени от един стопанска единица на друга такава от предприятието

—

(x)

Вътрешни трансфери на основен капитал: стойност на инвестиционните обекти, които са произведени (или построени) от една стопанска единица и доставени на друга стопанска единица от предприятието

—

(x)

Складови наличности от завършени продукти, произведени от стопанската единица и от продукти в процес на производство:

7.1

—	в началото на годината

(x)

7.2

—	в края на годината

(x)

7.3

—	промяна, повишение или намаление

(x)

Складови наличности от продукти, които са закупени, за да бъдат препродадени в състоянието, в което са:

8.1

—	в началото на годината

—

8.2

—	в края на годината

—

8.3

—	промяна, повишение или намаление

—

Стойност на инвестиционните обекти, които са произведени или построени от самото предприятие с помощта на неговия собствен персонал, и са предвидени за използване от предприятието, и извършените от самото предприятие големи ремонти

—

Стойност на инвестиционните обекти, които са произведени или построени от самата стопанска единица с помощта на нейния собствен персонал, и са предвидени за използване от стопанската единица, и извършените от самата стопанска единица големи ремонти

—

(x)

Покупки или получаване на основни и спомагателни суровини, на междинни продукти, енергия и на дребно оборудване, което не се смята за основен капитал:

11.1

Покупки от други предприятия

11.2

Стойност на суровините и т.н., получени от други стопански единици от предприятието

—

(x)

Разходи за получените промишлени услуги:

12.1

—	получени от други

12.2

—	получени от други

—

(x)

Разходи за стоките, които са закупени, за да бъдат препродадени в състоянието, в което са

—

Складови наличности от основни и спомагателни суровини, междинни продукти и енергия

14.1

—	в началото на годината

(x)

14.2

—	в края на годината

(x)

14.3

—	промяна, повишение или намаление

(x)

Обща сума на разходите за непромишлени услуги, получени от други

—

15.1

Платени наеми за помещения, използвани за нежилищни нужди и капиталови стоки

(x)

15.11

от тях: платени наеми за капиталови стоки

(x)

15.2

Платени застрахователни вноски

—

15.3

Банкови разноски

—

15.4

Разходи за други видове непромишлени услуги

—

Обща сума на косвените данъци

(x)

—

16.1

Данък добавена стойност (ДДС) и други данъци върху оборота, както и данъци върху потреблението

(x)

16.11

ДДС и други данъци върху оборота

(x)

16.12

Данъци върху потреблението

(x)

16.2

Други косвени данъци

—

Субсидии за експлоатационна дейност

(x)

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

192

31972L0245

L 152/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юни 1972 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно подтискането на радиосмущения, излъчвани от двигатели с искрово запалване, монтирани на моторни превозни средства

(72/245/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите изисквания, които моторните превозни средства, оборудвани с двигател с искрово запалване, трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства относно, inter alia, подтискането на радиосмущенията, излъчвани от такива превозни средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат същите изисквания, било в допълнение към или на мястото на съществуващите им изисквания, с цел по-специално, да разрешат процедурата за типово одобрение на ЕИО, която беше предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), да бъде приложена по отношение на всеки тип превозно средство;

като има предвид, че е желателно да се следват техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на ООН в нейния Регламент № 10 (Единни разпоредби относно одобряването на превозни средства с оглед подтискането на радиосмущения), който беше приложен към Спогодбата от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобряване и взаимно признаване на одобренията за оборудването и частите на моторни превозни средства (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, оборудвано със запалителна уредба с високо напрежение, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, притежаващо поне четири колела и максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да откаже да предостави типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с радиосмущенията, излъчвани от уредбите с електрическо запалване на неговия двигател или двигатели, ако такова превозно средство е оборудвано с устройство за подтискане на радиосмущенията, отговарящо на изискванията, фигуриращи в приложенията.

Член 3

Държавата-членка, която е предоставила типово одобрение, взима необходимите мерки, за да бъде информирана за всяка модификация на дадена част или характеристика, посочени в точка 2.2 от приложение I. Компетентните органи на тази държава преценяват дали нови изпитвания трябва да бъдат проведени върху модифицирания прототип и дали трябва да бъде изготвен нов протокол. Когато такива изпитвания показват несъответствие с изискванията от настоящата директива, модификациите не се одобряват.

Член 4

Измененията, необходими за привеждането в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложенията, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г., относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 5

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация и незабавно уведомяват Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 1972 година.

За Съвета

Председател

J. P. BUCHLER

(2)

Dокументи	E/ECE/324	Add. 9, 17.12.1968 г.
	E/ECE/TRANS/505

ПРИЛОЖЕНИЕ I (1)

Определения, заявление за типово одобрение на ЕИО, маркировки, типово одобрение на ЕИО, спецификации, изпитвания, съответствие на производството

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

„тип превозно средство по отношение на подтискането на радиосмущенията“ означава моторни превозни средства, които не се различават съществено помежду си по отношение на:

2.2.1. формите и съставните материали на частта от каросерията, оформяща отделението на двигателя, и най-близо разположената до него част от отделението за пътници;

2.2.2. типа на двигателя (дву- или четири-тактов, брой и обем на цилиндрите, брой на карбураторите, разположение на клапите, максимална мощност и съответстващите ѝ обороти на двигателя);

2.2.3. разположението или образеца на компонентите на веригата на запалителната уредба (бобина, разпределител, запалителни свещи, екраниране и т.н.);

2.2.4. разположението на металните компоненти, намиращи се в отделението на двигателя (например отоплителни устройства, резервно колело, въздушен филтър и т.н.);

2.3. „ограничаване на радиосмущенията“ означава намаляване на радиосмущенията в звукоразпръсквателните и телевизионните честотни ленти до ниво, при което функционирането на приемниците, които не представляват част от превозното средство, да не бъде съществено смущавано; това условие е изпълнено, ако нивото на смущаване остане под посочените в точка 6.2.2 по-долу гранични стойности;

2.4. „оборудване за подтискане на радиосмущенията“ означава пълен комплект от компоненти, необходими за ограничаване на радиосмущенията от запалителната уредба на моторно превозно средство. Оборудването за подтискане на радиосмущенията включва също така плетените екраниращи проводници за свързване към масата и екраниращите компоненти, специално осигурени за подтискането на радиосмущенията;

„различни типове оборудване за подтискане на радиосмущенията“ означава комплекти от оборудване, които се различават съществено помежду си по отношение на това, че:

2.5.1. техните компоненти носят различни търговски наименования или марки;

2.5.2. „високочестотните“ характеристики на даден компонент са различни, или че техните компоненти се различават по форма и размер;

2.5.3. принципите за функциониране на поне един от компонентите са различни;

2.5.4. техните компоненти са монтирани по различен начин;

2.6. „компонент на оборудването за подтискане“ означава една от отделните съставни части на оборудването за подтискане.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО на тип превозно средство, по отношение на подтискането на радиосмущенията, се подава от производителя на превозното средство или от негов упълномощен представител.

То е придружено от следните документи в три екземпляра и от следните подробности:

3.2.1. описание на типа превозно средство по отношение на точките, посочени в точка 2.2. по-горе, придружено с перспективно изображение в разглобен вид, който показва относителното положение на елементите на устройството или снимка на отделението на двигателя. Номерата и/или символите, идентифициращи типа на двигателя и типа на превозното средство, трябва да бъдат посочени;

3.2.2. списък на компонентите, надлежно идентифицирани, съставляващи оборудването за подтискане на радиосмущенията;

3.2.3. подробни чертежи на всеки компонент, с цел да се позволи лесното му откриване и идентифициране;

3.2.4. подробности за номиналната стойност на правотоковите съпротивления и, в случая на съпротивителни кабели на запалителната уредба, за тяхното номинално съпротивление за метър.

3.3. Освен това, заявлението за типово одобрение на ЕИО е придружено от извадка на оборудването за подтискане на радиосмущенията.

3.4. Представително превозно средство за типа превозно средство, който трябва да бъде одобрен, се представя на техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение.

4. МАРКИРОВКИ

Компонентите на оборудването за подтискане на радиосмущенията носят:

4.1.1. търговското наименование или марка на производителя на оборудването и неговите компоненти;

4.1.2. търговското описание, дадено от производителя.

4.2. Маркировките се повтарят и върху кабелите за подтискане на радиосмущенията на интервали от не-повече от дванадесет сантиметра.

4.3. Тези маркировки трябва да бъдат ясно четливи и незаличими.

5. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

5.3. Формуляр, съответстващ на образеца в приложение IV, се прикрепя към удостоверението за типово одобрение на ЕИО.

6. СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1. Общи спецификации

Компонентите на оборудването за подтискане на радиосмущенията трябва да бъдат така проектирани, конструирани и монтирани, че да дадат възможност на превозното средство, при нормални условия на експлоатация, да удовлетворява изискванията от настоящата директива.

6.2. Спецификации, отнасящи се до радиосмущенията

6.2.1. Метод на измерване

Измерването на смущаващото излъчване, причинено от типа превозно средство, представено за типово одобрение, се извършва в съответствие с метода, описан в приложение II.

6.2.2. Еталонни гранични стойности

6.2.2.1. Граничните стойности на излъчването, основаващи се на квазипикови измервания, са 50 μV/м в честотния диапазон от 40 до 75 MHz и от 50 до 120 μV/м в честотния диапазон от 75 до 250 MHz, като тази гранична стойност нараства линейно при честотите над 75 MHz.

6.2.2.2. Ако измерванията се извършват с пиково измервателно оборудване, отчетените резултати, изразени в μV/м, се разделят на 10.

6.2.3. За типа превозно средство, представено за одобрение по отношение на подтискането на радиосмущенията, измерените стойности не трябва да бъдат по-ниски от 20 % под еталонните гранични стойности.

7. ИЗПИТВАНИЯ

Съответствието с изискванията от точка 6 по-горе се проверява в съответствие с метода, посочен в приложение II.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.2. Когато съответствието на дадено превозно средство, взето от производствената серия, е било проверено, производството се смята за съответстващо на изискванията на настоящата директива, ако измерените нива не надвишават с повече от 25 % граничните стойности, предписани в точка 6.2.2.

9.3. Ако поне едно от нивата, измерени върху превозното средство, взето от производствената серия, надвишава граничните стойности, предписани в точка 6.2.2 с повече от 25 %, производителят може да поиска да бъдат извършени измервания върху извадка от поне шест превозни средства, взети от производствената серия. Резултатите за всеки честотен диапазон се интерпретират съгласно статистическия метод, посочен в приложение III.

(1) Текстът на приложенията е аналогичен на тези от Регламент № 10 на Икономическата комисия за Европа на ООН; в частност, подразделянето по точки е същото. Поради това, ако точка от Регламент № 10 няма съответстваща в настоящата директива, нейната номерация е указана в скоби.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА РАДИОСМУЩЕНИЯТА, ПРИЧИНЯВАНИ ОТ ЗАПАЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

1. ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

Измервателното оборудване трябва да съответства на изискванията на Публикация № 2 (първо издание, 1961 г.) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) или на спецификациите, приложими по отношение на пиковия измервателен уред, посочен в Публикация № 5 на МСКСР (първо издание, 1967 г.).

Забележка: Когато наличното оборудване не отговаря напълно на всички спецификации на МСКСР, несъответствията трябва да бъдат ясно уточнени.

2. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията трябва да бъдат изразени в μV/м за ширина на честотната лента от 120 кHz. За статистическите резултати логаритмичната единица в dB (μV/м) трябва да бъде използвана. Ако за определени честоти действителната ширина на честотната лента В (изразена в кHz) на измервателния уред се различава леко от 120 кHz, получените стойности се прибавят към ширината на лентата от 120 кHz, като се умножават с коефициента Formula .

3. МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

Мястото за провеждане на изпитванията е хоризонтален участък, който не притежава повърхности със значителна отразяваща способност, в рамките на елипса с дължина на голямата ос 20 м и дължина на малката ос 17,3 м. Антената и центърът на двигателя трябва да бъдат разположени върху голямата ос на елипсата, а равнината на симетрия на превозното средство трябва да бъде успоредна на малката ос. Антената и пресечната точка на близката до антената страна на двигателя с голямата ос трябва да бъдат разположени във фокусните точки на елипсата. Измерителният уред или изпитвателната камера или превозното средство, в които се намира уредът, могат да бъдат в рамките на елипсата, но хоризинтално на разстояние не по-малко от 3 м от антената, откъм противоположната страна на превозното средство, върху което се извършва измерването. Освен това, отсъствието на външен шум или сигнал, които могат съществено да повлияят на измeрването, трябва да бъде гарантирана; за тази цел се извършва проверка, при изключен двигател, преди и след извършването на измерванията, която може да се счита за удовлетворителна, единствено ако показанията са с поне 10 dB над най-високата стойност, получена при проверките преди и след измерванията.

4. ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

4.1. Само спомагателното електрическо оборудване, необходимо за привеждането в действие на двигателя, трябва да функционира.

4.2. Двигателят трябва да бъде при нормалната си температура на функциониране. В хода на всяко измерване двигателят функционира при следния режим:

Брой цилиндри	Метод на измерване
Брой цилиндри	Пик	Квазипик
Един	Над бавните обороти	2 500 об./мин.
Два и повече	Над бавните обороти	1 500 об./мин.

4.3. Измерванията не трябва да се провеждат докато вали върху превозното средство или в рамките на 10 минути след спирането на дъжда.

5. АНТЕНА

5.1. Височина

Центърът на дипола се намира на височина 3 м над земната повърхност.

5.2. Разстояние за измерване

Хоризонталното разстояние от антената до най-близко разположената метална част на превозното средство трябва да бъде 10 м.

5.3. Разполагане на антената по отношение на превозното средство

Антената се поставя последователно отляво и отдясно на превозното средство в две положения за измерване, при което антената трябва да бъде успоредна на равнината на симетрия на превозното средство и да се намира на линията, върху която е разположен двигателят (виж допълнението към настоящото приложение).

5.4. Поляризация на антената

Във всяка точка на измерването показания трябва да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на дипола (виж допълнението към настоящото приложение).

5.5. Показания

За характеристична стойност се приема максимумът от четири показания, снети при честота, при която измерванията са били извършени.

6. ЧЕСТОТИ

Измерванията се извършват в рамките на честотния диапазон от 40 до 250 MHz. Счита се, че дадено превозно средство е много вероятно да удовлетвори изискваните гранични стойности на подтискане по отношение на целия честотен диапазон, ако то ги удовлетворява при следните шест честоти: 45, 65, 90, 150, 180 и 220 (+/– 5 MHz). (Допустимото отклонение от 5 MHz за шестте избрани честоти трябва да даде възможност да се избегне смущение, предизвикано от предавания, излъчвани на номиналните честоти).

Допълнение

ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА АНТЕНАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОД ЗА ПРОВЕРКА НА ПОДТИСКАНЕТО НА РАДИОСМУЩЕНИЯТА

За да се гарантира с 80 % вероятност, че 80 % от превозните средства съответстват на уточнената гранична стойност L, следното условие трябва да бъде изпълнено:

Formula

където

Formula

средноаритметичната стойност на резултатите от n превозни средства

статистическия коефициент, който зависи от n, както е показано в таблицата по-долу:

n = 6	7	8	9	10	11	12
k = 1,42	1,35	1,30	1,27	1,24	1,21	1,20

средното отклонение на резултатите от n превозни средства,

Sn 2

Formula

индивидуален резултат,

уточнената гранична стойност,

Sn, х, Formula и L, са изразени в dB (μV/m).

Ако първата извадка от n превозни средства не отговаря на спецификациите, втора извадка от n превозни средства трябва да бъде подложена на изпитването и всички резултати трябва да бъдат считани като произтичащи от пакет от 2 n превозни средства.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

13/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

202

31972L0306

L 190/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 2 август 1972 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозните средства

(72/306/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства, в съответствие с националните законодателства, се отнасят, наред с другото, за емисията на замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозните средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни във всяка една държава-членка; като има предвид, следователно, че е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или на мястото на действащите понастоящем правила, в частност с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета (1) от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че е желателно да се следват техническите предписания, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа с Регламент № 24 (Единни предписания за одобряването на превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели, по отношение на емисията на замърсители от двигателя), който е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемане на единни условия за одобряване и взаимно признаване на одобрения на оборудване и части на моторни превозни средства (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ е всяко превозно средство с дизелов двигател, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, най-малко с четири колела и с максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани със замърсителите, отделяни от дизеловия двигател, задвижващ превозното средство, ако двигателят удовлетворява предписанията на приложения I, II, III, IV и VI.

Член 3

Държавата-членка, която е издала типово одобрение, предприема необходимите мерки, с които да гарантира, че е уведомена за всяка модификация на някоя от частите или характеристиките, посочени в точка 2.2 от приложение I. Компетентните органи на тази държава-членка решават, дали да се проведат нови изпитвания върху модицифираното превозно средство и да се състави нов протокол. Ако изпитванията разкрият неспазване на изискванията на настоящата директива, модификацията не се одобрява.

Член 4

Необходимите изменения за привеждане на приложенията в съответствие с техническия прогрес се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 5

2. След нотификацията на настоящата директива, държавите-членки следят, също така, Комисията да бъде своевременно уведомявана, за да може тя да представи своите забележки по най-важните проекти за законови, подзаконови и административни разпоредби, които те предвиждат да приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 август 1972 година.

За Съвета

Председател

Т. WESTERTERP