Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

13.   Индустриална политика и вътрешен пазар

TOM 001

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

1964

P 131

2193

 

 

31964L0475

 

 

 

Директива на Съвета от 30 юли 1964 година относно организирането на координирани годишни проучвания на състоянието на инвестициите в промишлеността

3

1967

L 196

1

 

 

31967L0548

 

 

 

Директива на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

23

1968

L 032

12

 

 

31968L0089

 

 

 

Директива на Съвета от 23 януари 1968 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно класификацията на необработен дървен материал

31

1969

L 326

36

 

 

31969L0493

 

 

 

Директива на Съвета от 15 декември 1969 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с кристалното стъкло

36

1970

L 042

1

 

 

31970L0156

 

 

 

Директива на Съвета от 6 февруари 1970 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета

41

1970

L 042

16

 

 

31970L0157

 

 

 

Директива на Съвета от 6 февруари 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства

57

1970

L 076

1

 

 

31970L0220

 

 

 

Директива на Съвета от 20 март 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат, за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства

63

1970

L 076

23

 

 

31970L0221

 

 

 

Директива на Съвета от 20 март 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета

72

1970

L 076

25

 

 

31970L0222

 

 

 

Директива на Съвета от 20 март 1970 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер на моторните превозни средства и техните ремаркета

74

1970

L 133

10

 

 

31970L0311

 

 

 

Директива на Съвета от 8 юни 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета

76

1970

L 176

5

 

 

31970L0387

 

 

 

Директива на Съвета от 27 юли 1970 година за сближаване законодателствата на държавите-членки относно вратите на моторните превозни средства и на техните ремаркета

80

1970

L 176

12

 

 

31970L0388

 

 

 

Директива на Съвета от 27 юли 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на устройствата за звуково предупреждение на моторните превозни средства

87

1971

L 068

1

 

 

31971L0127

 

 

 

Директива на Съвета от 1 март 1971 година за сближаване на законодателства на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

93

1971

L 202

1

 

 

31971L0316

 

 

 

Директива на Съвета от 26 юли 1971 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол

110

1971

L 202

14

 

 

31971L0317

 

 

 

Директива на Съвета от 26 юли 1971 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки за правоъгълни теглилки от 5 до10 кг със среден клас на точност и цилиндрични теглилки от 1 до10 кг със среден клас на точност

124

1971

L 202

37

 

 

31971L0320

 

 

 

Директива на Съвета от 26 юли 1971 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета

131

1971

L 239

1

 

 

31971L0347

 

 

 

Директива на Съвета от 12 октомври 1971 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури

173

1971

L 239

15

 

 

31971L0349

 

 

 

Директива на Съвета от 12 октомври 1971 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с калибрирането на резервоарите на плавателни съдове

181

1972

L 133

57

 

 

31972L0221

 

 

 

Директива на Съвета от 6 юни 1972 година относно организирането на координирани годишни проучвания на промишлената дейност

188

1972

L 152

15

 

 

31972L0245

 

 

 

Директива на Съвета от 20 юни 1972 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно подтискането на радиосмущения, излъчвани от двигатели с искрово запалване, монтирани на моторни превозни средства

192

1972

L 190

1

 

 

31972L0306

 

 

 

Директива на Съвета от 2 август 1972 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозните средства

202

1972

L 291

156

 

 

31972L0427

 

 

 

Директива на Съвета от 19 декември 1972 година за изменение на Директива на Съвета от 26 юли 1971 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измерителните уреди и за методите за метрологичен контрол

224

1973

L 077

29

 

 

31973L0023

 

 

 

Директива на Съвета от 19 февруари 1973 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използуване при някои ограничения на напрежението

226

1973

L 083

1

 

 

31973L0044

 

 

 

Директива на Съвета от 26 февруари 1973 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно количествения анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна

232

1973

L 167

1

 

 

31973L0146

 

 

 

Директива на Съвета 21 май 1973 година за изменение на Директива на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

251

1973

L 335

51

 

 

31973L0361

 

 

 

Директива на Съвета от 19 ноември 1973 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със сертифицирането и маркирането на телени въжета, вериги и куки

258


13/ 001

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31964L0475


P 131/2193

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 30 юли 1964 година

относно организирането на координирани годишни проучвания на състоянието на инвестициите в промишлеността

(64/475/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проекта, представен от Комисията,

като има предвид, че за да изпълни задачите, които са ѝ възложени по силата на Договора, Комисията трябва да разполага с ежегодна статистическа информация относно развитието в областта на инвестициите в различните промишлени сектори на Общността;

като има предвид, че с помощта на проучването относно промишлеността за 1962 г. за първи път бяха получени базови данни относно най-важните характеристики на индустрията, които позволяват извършването на сравнения; като има предвид, че такова проучване не може да бъда провеждано често, въпреки че не е възможно лишаването през междинните години от ежегодни статистически данни относно някои основни фактори; като има предвид, че сред тези фактори инвестициите заемат дотолкова важно място, че от няколко години статистическите служби на по-голямата част от държавите-членки събират данни от този тип;

като има предвид, въпреки това, че е необходимо тези ежегодни статистически данни да бъдат предоставени на разположение на Комисията от всички държави-членки под форма, която е координирана от гледна точка на концепцията и използвания метод, с цел получаването на резултати, позволяващи извършването на сравнения между шестте държави-членки въз основа на сходна разбивка по промишлени сектори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки, като си сътрудничат в техническо отношение с Комисията, трябва да вземат всички необходими мерки за провеждането на координирани годишни проучвания относно извършените инвестиции в промишлеността, и за провеждането през 1965 г. на първо такова проучване, което да се отнася до 1964 г.

Член 2

За целите на приложението на настоящата директива обсегът на понятието промишленост по принцип обхваща дейностите, определени от „Номенклатура на промишлените дейности, упражнявани в Европейските общности“ (Н.П.Д.Е.О.) (1).

Проучванията в малките предприятия могат да се извършват посредством анкетиране.

Член 3

Сумите, които трябва да се събират като информация, се отнасят до годишните инвестиционни разходи (включително инсталациите, построени от самите предприятия), представени по пера както следва:

а)

машини, инсталации, превозни средства;

б)

строежи на сгради и постройки;

в)

покупки на съществуващи сгради и постройки и на земя.

Инвестициите от социален характер при възможност се отбелязват в отделен общ списък.

Член 4

С изключение на данните, които са обявени за поверителни от статистическа гледна точка по силата на националните законодателства, резултатите от проучванията, които са под формата на разбивки по промишлени сектори, се предават на Комисията.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юли 1964 година.

За Съвета

Председател

G. SCHRÖDER


(1)  Актуалното издание на упоменатата по-горе номенклатура е публикувано през 1963 г. в Бюлетина за статистика на промишлеността (Статистическа служба на Европейските общности). Тя е възпроизведена в приложението с информационна цел.


ПРИЛОЖЕНИЕ

НОМЕНКЛАТУРА НА ПРОМИШЛЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ, УПРАЖНЯВАНИ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (Н.П.Д.Е.О.)

Браншове, класове, групи, подгрупи и подраздели

1.   

ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ

11

 

 

Добив и обогатяване на твърди горива

 

111

 

Добив и обогатяване на каменни въглища

 

 

111.1

Добив и обогатяване на каменни въглища (каменовъглени мини, промиване и сортиране)

 

 

111.2

Производство на агломерати от каменни въглища

 

 

111.3

Производство на кокс от каменни въглища (инсталации за производство на кокс, които са част от мина или са независими)

 

 

111.4

Производство на полукокс от каменни въглища

 

112

 

Добив и обогатяване на лигнитни въглища

 

 

112.1

Добив и обогатяване на стари лигнитни въглища (провансалски лигнит)

 

 

112.2

Добив и обогатяване на млади лигнитни въглища (лигнит, който не е провансалски)

12

 

 

Добив и обогатяване на метални руди

 

121

 

Добив на желязна руда

 

122

 

Добив на руди на цветни метали

 

 

122.1

Добив на руди на цветни метали

 

 

122.2

Дейности, свързани с добива на руди на цветни метали (стриване, пресоване и формоване на праховите субстанции, обогатяване, и т.н.)

13

130

 

Добив на петрол и на природен газ

 

 

130.1

Добив на петрол

 

 

130.2

Добив и пречистване на природен газ

 

 

130.3

Добив на битуминозни шисти

 

 

130.4

Проучвателно търсене на петрол и на природен газ

14

140

 

Добив на строителни материали и огнеупорна пръст

 

 

140.1

Кариери за покривни плочи

 

 

140.2

Каменни кариери (за варовикови камъни, мрамор, строителен камък, пясъчник, вулканичен камък, полускъпоценни камъни, гранит, базалт, порфир, и т. н.)

 

 

140.3

Добив на креда и на варовиков камък за подобряване на почвата

 

 

140.4

Добив или драгиране на пясък, едрозърнест и обикновен чакъл

 

 

140.5

Добив на мергелов камък или на варовикови и циментови камъни

 

 

140.6

Добив на гипс

 

 

140.7

Добив на глина, пръст за производство на тухли и каолин

19

190

 

Добив на други минерали, находища за добив на торф

 

 

190.1

Солници (за добиване на сол посредством изпарение)

 

 

190.2

Мини и солници

 

 

.21

Мини за добив на каменна сол

 

 

.22

Солници

 

 

190.3

Добив на калиева сол

 

 

190.4

Добив на сяра и на пирит

 

 

190.5

Добив на асфалт и на битум

 

 

190.6

Добив на естествен калциев фосфат

 

 

190.7

Добив на доломит, на пемза и на пуцолан

 

 

190.8

Добив на различни видове минерали

 

 

.81

Добив на талк и на стеатит; обогатяване на талк

 

 

.82

Добив на азбест

 

 

.83

Добив на инфузорна силикатна пръст, на кизелгур; производство на тухли и мазилки от тези материали

 

 

.84

Добив на фелдшпат, кварц и пегматит

 

 

.85

Добив на флуорин (СаF2)

 

 

.86

Добив на бариева и стронциева руда

 

 

.87

Добив на други минерални продукти: скъпоценни камъни, слюда, графит, алунит, магнезиев оксид (MgO) и т.н.

 

 

190.9

Находища за добив на торф

2 и 3.   

ФАБРИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА

20 A

200

 

Производство на растителни и животински мазнини и масла

Инсталациите за топене на животински мазнини (сухоземни животни) са класифицирани под рубрика 201.5, а процесите по химична обработка — различни от хидрогенирането — оксидиране, стерилизиране с автоклав, хидролиза и т. н. на растителни и животински мазнини и масла — са класифицирани в раздела за химическа промишленост

 

 

200.1

Производство на мазнини и масла от морски животни

 

 

200.2

Производство на маслиново масло

 

 

200.3

Стриване (пресоване и извличане) на маслодайни семена

 

 

200.4

Рафиниране, хидрогениране и други подобни операции с растителни и животински мазнини и масла

 

 

200.5

Производство на маргарин и на подобни хранителни мазнини

20 B

 

 

Производства от хранителната промишленост

(с изключение на производството на напитки)

 

201

 

Колене на животни, приготвяне и консервиране на месо

„Общинските кланици, които са дадени под наем от общините на професионалисти или частни лица за извършване на колене на животни, както и месарниците и колбасарниците, в които не се извършват операции по преработка на продукта (продажба на месо), са класифицирани извън Н.П.Д.Е.О.“

 

 

201.1

Кланици (с изключение на общинските кланици)

 

 

201.2

Преработка на месо, с изключение на птиче

 

 

 

Производство на осолени продукти, сухи салами и шунки, на печени колбаси и на консерви от колбаси и месо

 

 

201.3

Месари, които извършват преработка на месото; колбасарници

 

 

201.4

Колене на птици, приготвяне и консервиране на птиче месо

 

 

201.5

Инсталации за топене на животински или растителни масла и мазнини (сухоземни животни)

 

202.

 

Млечна промишленост

 

 

202.1

Производство на мляко за консумация, на масло и на сирене

 

 

.11

Производство на мляко за консумация

 

 

.12

Маслобойни

 

 

.13

Мандри за производство на сирене

 

 

202.2

Производство на консервирано мляко

 

 

.21

Производство на концентрирани млека

 

 

.22

Производство на мляко на прах

20 B

203

 

Производство на консерви от плодове и зеленчуци

 

 

203.1

Дълбоко замразяване на плодове и зеленчуци

 

 

203.2

Производство на консерви от плодове и зеленчуци в оцет, саламура и олио

 

 

203.3

Производство на сокове от плодове и зеленчуци

 

 

203.4

Производство на пулпа в нехерметични съдове

 

 

203.5

Производство на други видове консерви от плодове и зеленчуци

 

 

.51

Производство на консерви от зеленчуци

 

 

.52

Производство на консерви от плодове

 

 

.53

Производство на дехидратирани зеленчуци

 

 

.54

Производство на конфитюри, мармалади и желета

 

204

 

Производство на консерви от риба и други морски продукти

 

205

 

Дейности по обработване на зърно

 

 

205.1

Мелничарство/производство на грис

 

 

205.2

Лющене и сортиране на зърна и семена

 

206

 

Производство и търговия с хляб, сладкарски изделия, сухари, бисквитни продукти

„Складовете за хляб са класифицирани извън Н.П.Д.Е.О.“

 

 

206.1

Производство и търговия с хляб и производство и търговия с хляб и сладкарски изделия

 

 

.11

Промишлени инсталации за производство и търговия с хляб (които доставят продукция на складовете за хляб или на местните общности)

 

 

.12

Друг вид инсталации за производство и търговия с хляб и за производство и търговия с хляб и сладкарски изделия

 

 

206.2

Производство и търговия със сладкарски изделия

 

 

206.3

Производство и търговия със сухари

 

 

206.4

Производство и търговия с бисквитни продукти

 

207

 

Захарна промишленост

 

 

207.1

Фабрика за захар

 

 

207.2

Фабрика за рафиниране и производство на захар

 

 

207.3

Рафинерия и инсталация за производство на кристализирана захар

 

208

 

Производство на какао, шоколад и на захарни сладкарски изделия

 

 

208.1

Производство на какао и шоколад

 

 

208.2

Производство на захарни сладкарски изделия

 

 

208.3

Производство на млечен сладолед

 

209

 

Производство на различни видове хранителни продукти

 

 

209.1

Производство на тестени продукти

 

 

209.2

Преработка на кафе и чай

 

 

209.3

Производство на заместители на кафе, обработка на цикория

 

 

209.4

Производство на подправки

 

 

209.5

Производство на продукти за хранене на животни

 

 

209.6

Производство на лед от вода

 

 

209.7

Производство на други хранителни продукти

 

 

.71

Производство на бульони и супи

 

 

.72

Производство на диетични продукти

 

 

.73

Производство на десерти

 

 

.74

Производство на хранителни продукти, които не са упоменати, нито включени другаде

21

 

 

Производство на напитки

 

211

 

Производство на етилов алкохол чрез ферментация, на мая и на спиртни напитки

 

 

211.1

Дестилиране на непречистен етилов алкохол чрез ферментация на земеделски продукти

 

 

211.2

Производство на хлебна мая (с или без съпътстващо производство на алкохол)

 

 

211.3

Ректификационна сепарация и купаж на етилов алкохол; производство на спиртни напитки (включително аперитиви, които не са на винена основа)

 

212

 

Производство на вино и на подобни несъдържащи малц алкохолни напитки

 

 

212.1

Производство, съхраняване на вино и товаро-разтоварни дейности, свързани с виното

 

 

212.2

Приготвяне на специални вина; шампанско, пенливо вино, аперитиви на винена основа, и др.

 

 

212.3

Производство на сидър (ябълково вино) и други вина на плодова основа

21

213

 

Производство на бира и на малц

„ПРОИЗВОДСТВОТО НА МАЛЦОВ ЕКСТРАКТ Е КЛАСИФИЦИРАНО ПОД РУБРИКА 209.74“

 

 

213.1

Производство на бира

 

 

213.2

Производство на малц

 

214

 

Производство на напитки с хигиенно предназначение и на газирана вода

 

 

214.1

Бутилиране и евентуално приготвяне на естествена минерална вода

 

 

214.2

Производство на лимонада и на газирана вода

22

220

 

Тютюнева промишленост

23

 

 

Текстилна промишленост

 

232

 

Преработване на текстилни материали, с използване на вълна като изходна суровина

 

 

232.1

Стригане на вълна

 

 

232.2

Подготовка на вълнени влакна

 

 

.21

Изпиране, кардиране, карбонизиране на вълна, преработка на вълнени отпадъци

 

 

.22

Изресване на вълна

 

 

232.3

Изпридане на вълна

 

 

.31

Изпридане на изресана вълна

 

 

.32

Изпридане на кардирана вълна

 

 

.33

Изпридане на животински, ангорски, обикновени или груби косми

 

 

232.4

Пресукване и навиване на гранчета или кълбета

 

 

232.5

Изтъкаване на вълна (с изключение на тъкането на килими)

 

 

.51

Механично тъкане на вълнени завивки

 

 

.52

Други видове преработка на вълнени влакна в тъкан

 

 

 

Механично тъкане на вълнени тъкани, използвани за облекло или обзавеждане; механично тъкане на кадифета и плюшове от вълна, които не са упоменати, нито включени другаде, с изключение на килими; ръчно тъкане на вълна; приготвяне на вълна за изтъкаване

 

 

232.6

Изпридане—изтъкаване на вълна

 

 

.61

Изпридане—изтъкаване: фаза на изресване на вълната

 

 

.62

Изпридане—изтъкаване: фаза на кардиране на вълната

 

233

 

Преработване на текстилни материали, с използване на памук като изходна суровина

 

 

233.3

Изпридане на памук

 

 

.31

Изпридане на три или четири цилиндъра, които не са част от тъкачния процес

 

 

.32

Изпридане на дарак с предачна машина или шлаукоп, които не са част от тъкачния процес

 

 

233.4

Пресукване и производство на шевни конци

 

 

233.5

Изтъкаване на памук (с изключение на тъкането на килими)

 

 

233.6

Изпридане—изтъкаване на памук

 

234

 

Преработване на текстилни материали, с използване на коприна като изходна суровина

 

 

234.2

Подготовка на копринени влакна

 

 

 

Киснене (мацерация), отстраняване на серицина, измиване на отпадъците; изресване (пениране) на отпадъците от коприна (шап); кардиране на отпадъците от коприна (бурет, копринена дреб)

 

 

234.3

Изпридане на коприна и на копринени отпадъци

 

 

.31

Навиване на коприна от пашкули (свилоточене) (изпридане на коприна)

 

 

.32

Изпридане на копринени отпадъци (шап), на копринена дреб (бурет), на прекъснати изкуствени и синтетични влакна от изходен материал от копринени отпадъци

 

 

234.4

Операции, извършвани с копринени влакна, изкуствени и синтетични текстилни материали, с изключение на довършителни дейности

 

 

.41

Точене и пресукване на коприна и на нишки от изкуствени и синтетични непрекъснати влакна

 

 

.42

Производство на коприна за шивашки цели (включително изкуствени и синтетични влакна)

 

 

234.5

Изтъкаване на копринени тъкани (с изключение на тъкането на килими)

 

 

 

Въвеждане в карта; разчитане на изображенията с нанасяне на перфорации на картата, подготовка на изтъкаването (прокарване на надлъжни нишки, точене, сноване, шпулиране); изтъкаване на копринени тъкани (включително на изкуствени и синтетични влакна)

23

235

 

Преработване на текстилни материали, с използване на лен и коноп като изходна суровина

 

 

235.1

Отопяване и мънене на ленени или конопени влакна

 

 

235.3

Изпридане на лен, коноп и от рами (китайски коноп)

 

 

.31

Изпридане на лен и коноп за изтъкаване и производство на шевни конци, изтъкаване на рами (китайски коноп)

Изпридане във влажна среда или на сухо на лен и на ленени кълчища, на коноп и конопени кълчища за последващо изтъкаване и производство на шевни конци; изпридане на други чисти и смесени влакна с използване на лен и коноп като изходна суровина, с изключение на изпридане на коноп за производство на въжарски изделия

 

 

.32

Изпридане на сухо на коноп и на конопени кълчища за производство на въжарски изделия

 

 

235.4

Производство на шевни конци: производство на шевни конци от лен, коноп, рами (китайски коноп); обикновени, пресукани, от усукани нишки, сплетени

 

 

235.5

Изтъкаване на лен, коноп и рами (китайски коноп)

 

 

 

Дейности по подготовка за изтъкаване на плат, прокарване на надлъжни нишки, въвеждане в карта; разчитане на изображенията с нанасяне на перфорации на картата; изтъкаване с или без извършване на допълнителни дейности (багрене, апретиране, конфекциониране, и т.н.); изтъкаване на платове с голяма плътност (материи за брезенти, корабни платна, покривала за трюмове или автомобили, транспаранти, палатки и артикули за къмпинг) с или без извършване на допълнителни дейности (багрене, апретиране, конфекциониране, и т.н.)

 

 

235.6

Изпридане—изтъкаване на лен и коноп

 

236

 

Промишлени дейности, свързани с други видове текстилни влакна (юта, твърди влакна, и т.н.), производство на въжарски изделия

 

 

236.3

Изпридане на юта, твърди влакна, и т.н.

 

 

.31

Изпридане на юта (като неинтегрирана дейност)

 

 

.32

Изпридане на твърди влакна (като неинтегрирана дейност)

 

 

236.4

Производство на канапи, въжета и конци от всякакъв вид материя

 

 

.41

Производство на канапи, въжета и конци, без последващо изтъкаване

 

 

.42

Производство на канапи, въжета и конци, с последващо изтъкаване

 

 

236.5

Тъкане на юта, твърди влакна, и т.н.

 

 

.51

Тъкане на юта (включително последващо конфекциониране на чанти от юта)

 

 

.52

Тъкане на кокосови и други твърди влакна

 

 

236.6

Изпридане—изтъкаване на юта, твърди влакна, и т.н.

 

 

.61

Изпридане—изтъкаване на юта

 

 

.62

Изпридане—изтъкаване на кокосови и други твърди влакна

 

237

 

Плетени (трикотажни) изделия

Групата „Плетени (трикотажни) изделия“ включва единствено предприятията, в които производството на трикотажни артикули, свързани с облеклото, започва от прежда или конци. Единственото създаване на артикули без производство на плетени тъкани е класифицирано в рубриката за производство на облекло (група 243)

 

 

237.1

Производство на дълги чорапи, чорапи, носени под други чорапи, терлички за предотвратяване на контакт на чорапа с обувката, чорапи с нормална дължина, три четвърти чорапи, къси чорапи и други подобни артикули

 

 

237.2

Производство на други плетени (трикотажни) изделия

 

 

.21

Производство на нееластични платове и такива без съдържание на каучук за изработване на предназначени за продажба плетени (трикотажни) изделия

 

 

.22

Производство на барети и на други шапки от тепана материя

 

 

.23

Производство на други плетени (трикотажни) изделия, които не са упоменати, нито включени другаде (ръкавици, бебешки дрешки и пелени, долни дрехи, горни дрехи, трикотажни бански костюми.

 

238

 

Довършителни операции, свързани с текстилни материали

 

 

238.1

Избелване и багрене

 

 

238.2

Щамповане

 

239

 

Други видове текстилно производство

 

 

239.1

Производство на килими, с изключение на килими от твърди влакна и от кокосови влакна

 

 

239.2

Производство на линолеум, на хартия за покриване на паркет на основата на картон от текстилни отпадъци, и на други промазани продукти

 

 

239.3

Производство на филц

 

 

.31

Производство на тъкан филц

 

 

.32

Производство на тепан филц

23

239

239.4

Производство на ленти, ремъци, шнурове, ширити, пасмантерийни изделия и тръбопроводи от текстилни материали

 

 

239.5

Производство на ластични текстилни материали

 

 

239.6

Производство на тюлове, дантели, гипюри и подобни изделия

 

 

239.7

Производство на различни видове текстилни материали

 

 

.71

Разнищване на влакна (развлакняне)

 

 

.72

Производство на мрежи

 

 

.73

Производство на вата

 

 

.74

Производство на текстилни материали, които не са упоменати, нито включени другаде (избелване на линтер, производство на нетъкан текстил, на брезентови тъкани, на корабни платна, на знамена, палатки и чанти, при които преди това не е използвано тъкане, на механични бродерии, на пакли (памучни парцали за изтриване)

24

 

 

Производство на обувки и на артикули, свързани с облеклото

 

241

 

Механично производство на обувки (с изключение на тези от каучук и дърво)

 

 

241.1

Производство на обувки (с изключение на изделията, визирани в точка 241.2 и 241.3)

 

 

241.2

Производство на пантофи

 

 

241.3

Производство на други видове специални обувни изделия (по-специално гимнастически цвички, балетни обувки; галоши, еспадрили, и т.н.)

 

 

241.4

Производство на части от обувки и на аксесоари за обувки

 

242

 

Ръчно производство на обувки и поправка на обувки

 

 

242.1

Ръчно производство на обувки; производство на ортопедични обувки; производство на обувки по мярка на клиента

 

 

242.2

Поправка на обувки

 

243

 

Производство на артикули, свързани с облеклото (с изключение на кожите с косъм)

 

 

243.1

Конфекциониране на връхни дрехи за жени, момичета и деца

 

 

243.2

Конфекциониране на връхни дрехи за мъже и момчета

 

 

243.3

Конфекциониране на специални връхни дрехи

 

 

.31

Конфекциониране на работни дрехи и униформи

 

 

.32

Конфекциониране на дрехи, предпазващи от дъжд, които са от съшити материали или от споени пластмасови материи

 

 

.33

Конфекциониране на кожени дрехи и подобни на тях

 

 

.34

Конфекциониране на връхни дрехи, които не са упоменати, нито включени другаде (дрехи, използвани при религиозни обреди, театрални костюми)

 

 

243.4

Конфекциониране на ризи и бельо

 

 

.41

Конфекциониране на корсети, ластични колани и сутиени

 

 

.42

Конфекциониране на други видове дамско и детско бельо

 

 

.43

Конфекциониране на мъжки ризи

 

 

243.5

Производство на дрехи и бельо по мярка

 

 

.51

Производство на дамски и детски дрехи по мярка

 

 

.52

Производство на мъжки дрехи по мярка

 

 

.53

Производство на бельо, корсети, ластични колани и ризи по мярка

 

 

243.6

Производство на шапки

 

 

.61

Производство на дамски шапки и забрадки; изготвяне на дамски шапки по мярка

 

 

.62

Производство на мъжки шапки

 

 

243.7

Производство на аксесоари към облеклото

 

 

 

Производство на чадъри за дъжд, слънчобрани, вратовръзки, дълги правоъгълни шалове, малки шалчета, тиранти, колани и ръкавици от текстилни материали, копчета, цветя, пера като модни аксесоари, подплънки и други предназначени за вътрешната страна на дрехите изделия, и т.н.

 

 

243.8

Производство на бельо, използвано в дома (с изключение на операциите по изтъкаване)

 

 

243.9

Други дейности, свързани с производството на облекло

 

 

 

Поправка на тъкани, репризиране, зашиване, правене на ажури и плисета

 

244

 

Производство на дюшеци и на принадлежности за легло

 

 

244.1

Дейности по подготвяне на капок, животински косми и растителни влакна и други видове материи, използвани за пълнеж

 

 

244.2

Производство на дюшеци (всички видове), на ватирани завивки, на пухени завивки, на кувертюри за легла и на подобни артикули

 

 

244.3

Производство на текстилни продукти, използвани при обзавеждането на дома (транспаранти, завеси и др.)

24

245

 

Производство на дрехи от кожи с косъм

 

 

245.1

Апретиране и гланциране на кожи с косъм, използвани за производство на дрехи

 

 

245.2

Подрязване и обдухване на заешки косми, използвани за производство на шапки и изпридане

 

 

245.3

Кожухарска дейност и конфекциониране на изделия от кожа; обработка на остатъчни материали от кожи с косъм (парчета и отпадъци от кожи с косъм, лапи, глави, опашки и т.н.)

 

 

.31

Кожухарска дейност и конфекциониране на изделия от кожа на едро (производство на манта, дрехи, килими, завивки от кожи с косъм, и т.н., продавани на търговци на дребно, на кожухари, на магазини за модни стоки и др.)

 

 

.32

Кожухарска дейност в областта на висшата мода и конфекциониране на изделия от кожа от висшата мода и продавани на дребно (производство на манта, дрехи от кожи с косъм, и т.н., продавани директно на клиентела от частни лица)

25

 

 

Обработване на дърво и корк

(с изключение на производството на мебели от дърво)

 

251

 

Разбичване и промишлени операции по подготовка на дървен материал

 

 

251.1

Извършване на дъскорезни услуги и разбичване на дървен материал

 

 

251.2

Извършване на рендосване на дървен материал

 

 

251.3

Изсушаване на дървения материал

 

252

 

Производство на полуфабрикатни изделия от дървесина

 

 

252.1

Производство на фурнири и шперплати

 

 

.11

Производство на фурнири

 

 

.12

Производство на шперплати

 

 

252.2

Производство на плоскости от фибри и частици

 

 

.21

Производство на плоскости от твърди или порести фибри

 

 

.22

Производство на плоскости от частици; производство на плоскости от частици от дърво, лен или от други материи, агломерирани посредством неминерални свързващи вещества (1)

 

 

252.3

Производство на дървен материал, импрегниран с дървесинен памук (лигнин)

 

 

252.4

Производство на дървен материал, третиран срещу гъбички, насекоми и огън

 

 

 

Обработване на железопътни траверси и на стълбове, използвани за надземни електрически линии; обработване под налягане; накисване, пулверизиране, намазване и т.н

 

253

 

Серийно производство на дървен строителен материал и дърводелски изделия, използвани в строителството, и на паркет

 

 

253.1

Производство или производство и монтиране на детайли от дървен материал, използвани в строителството

 

 

253.2

Производство или производство и монтиране на дърводелски промишлени изделия, използвани в строителството на сгради, и дейности, свързани с монтиране на оборудване от дървен материал

 

 

 

Производство на врати, прозорци, врати-прозорци (остъклени балконски или входни врати), фасадни пана, неносещи врати, преградни плоскости, капаци на прозорци, щори, стълбища, вградени кухненски мебели, и др.

 

 

253.3

Производство или производство и поставяне на паркет

 

254

 

Производство на дървен амбалаж

 

 

254.1

Производство на каси, опаковки и палети

 

 

 

Производство на каси, щайги, цилиндри и опаковки от разбичен, нарязан или белен, фурнирован или многолистов дървен материал, от плоскости от фибри или частици, или съдържащ части от нарязан, белен, фурнирован или многолистов дървен материал, или съдържащ части, съставени от плоскости от фибри или частици. Производство на каси и опаковки от армиран дървен материал. Производство на части от каси и опаковки, на каси-палети, палети и спомагателни елементи

 

 

254.2

Производство на дървен материал и на изделия за бъчварството

 

 

 

Производство на дървен материал за бъчви, на дъбови дъски за бъчви, на непропускащи течности бъчви, и на други бъчварски изделия

 

255

 

Производство на други изделия от дърво (с изключение на мебели)

 

 

255.1

Производство на различни видове дървени изделия

 

 

 

Производство на корнизи, на позлатени, декорирани и покрити с гипс профили; на рамки за картини и огледала; на цилиндрични струговани пръчки или бастуни и на ръкохватки; на инструменти и на части за инструменти от дърво; на дървени части за метли, четки за чистене и рисуване; на части за обувки и на калъпи за предпазване от деформация на обувки; на домакински принадлежности; на дървени изделия, използвани в текстилната промишленост, и на други изделия от дърво

25

255

255.2

Производство на дървесно брашно

 

 

255.3

Производство на дървесен талаш или на дървесни фибри

 

 

255.4

Производство на дървени обувки

 

259

 

Производство на изделия от слама, корк, тръстика и растителни стебла и палма ротанг; производство на четки

 

 

259.1

Производство на изделия от корк

 

 

 

Производство на изделия за запушване от естествен или пресован корк (запушалки, подложни шайби, и т.н.); на различни изделия от естествен корк (поплавъци, листове, подметки, и т.н.); от изолационен пресован корк (плоскости, различни профилни покрития, и т.н.) и на различни изделия от пресован корк

 

 

259.2

Производство на изделия от палма ротанг и от тръстика и растителни стебла, с изключение на мебелите от палма ротанг

 

 

 

Производство на плоскости от плетени растителни стъбла за монтиране на столове; на изделия от тръстика или камъшит; на изделия от дървесен талаш; на плетени изделия от ракита или от други материали, които могат да се плетат; на други видове плетени изделия

 

 

259.3

Производство на мебели от палма ротанг

 

 

259.4

Производство на четки, метли и четки за рисуване

 

 

 

Производство на шити метли и на други видове метли; на големи четки за чистене, на фини четки, на четки за зъби и на четки с промишлено предназначение; на четки за бръснене; на четки за рисуване, използвани от художници и на други видове четки за рисуване

26

260

 

Производство на мебели от дървесина

 

 

260.1

Производство на мебелировка за дома

 

 

 

Производство на спални, трапезарии, кухненски мебели и скринове, модулни мебели, мебели, които се трансформират в други видове мебели, на декоративни прегради

 

 

260.2

Производство на мебелировка, използвана в административни сгради

 

 

 

Производство на офис-мебели, на училищно обзавеждане и на друга мебелировка, използвана в административни сгради

 

 

260.3

Производство на седалки, столове и кресла без тапицерия

 

 

 

Производство на седалки, столове и кресла изцяло от обикновено и от извито дърво; на столове с платки от тръстика или слама и на дървени столове и кресла, които трябва да се тапицират

 

 

260.4

Производство на тапицирани седалки, столове и кресла и на тапицирани мебели

 

 

260.5

Производство на различни видове мебели

 

 

 

Производство на мебели, които не са упоменати, нито включени другаде, и производство без ясно определена специализация

 

 

260.6

Допълнителни дейности, свързани с производството на мебели; довършителни операции, лакиране, тапициране, облицоване, позлатяване на мебели

 

 

260.7

Производство на ковчези

27

 

 

Производство на хартия и на хартиени изделия

 

271

 

Производство на хартиена каша, на хартия и на картон

 

 

271.1

Производство на химическа каша

 

 

.11

Производство на каша, използвана в текстилното производство

 

 

.12

Производство на други видове химическа дървесна каша

 

 

.13

Производство на каша от едногодишни растения и от различни други материали, например: химическа каша от слама

 

 

271.2

Производство на каша по механичен начин, на полухимична каша и на каша от слама (дейност, която е свързана или не с производството на хартия и картон)

 

 

.21

Производство на каша по механичен начин и на полухимична каша

 

 

.22

Производство на каша по механичен начин и на полухимична каша, свързано с производството на хартия и картон

 

 

.23

Производство на каша от слама чрез киснене, което е свързано или не с производството на хартия и картон от слама

 

 

271.3

Производство на хартия и картон, което не се упоменато, нито включено другаде

 

 

.31

Производство на хартии за печатане и писане

 

 

.32

Производство на крафт-хартия, на крафт-картон и на амбалажна хартия

 

 

.33

Производство на тънколистна хартия и други видове хартия

 

 

.34

Производство на картон

 

272

 

Преработване на хартия и картон, производство на изделия от хартиена маса

 

 

272.1

Производство на изделия, използвани за обзавеждане

 

 

.11

Производство на тапети

 

 

.12

Производство на други видове хартиени изделия, използвани за обзавеждане

27

272

272.2

Производство на изделия за домакинството, на тоалетни и хигиенни артикули и на бельо от хартия и картон

 

 

 

Производство на плътни и дантелени покривки, покривки за сервиране на чай, кърпи за бърсане на ръце, носни кърпички, тоалетна хартия, пелени, превръзки и хигиенни артикули

 

 

272.3

Производство на изделия за офиса, за водене на кореспонденция и училищни артикули (книжарски изделия и канцеларски принадлежности)

 

 

 

Производство на хартия за писма, пощенски пликове, училищни тетрадки, регистри и артикули за водене на счетоводство, бележници, фишове с механографска употреба, класьори, папки и корици за подвързване, използвани в офиса

 

 

272.4

Производство на изделия, използвани за амбалаж, за опаковане и за придаване на търговски вид

 

 

.41

Производство на чували с голяма вместимост

 

 

.42

Производство на гофриран картон и на изделия от гофриран картон

 

 

.43

Производство на кутии от пресован картон, на сгъваеми кутии, на различни видове амбалаж, на артикули от картон, използвани за придаване на търговски вид и опаковане

 

 

.44

Производство на чували и торбички с малка и средна вместимост, на чаши, чинии и съдове, на амбалаж с формата на опакования предмет и на други видове амбалажни изделия, използвани за придаване на търговски вид и опаковане

 

 

272.5

Производство на битумизирани (асфалтови) хартия и картон, използвани в строителството

 

 

272.6

Производство на импрегнирани, парафинирани, подлепени, проклеяни и прозрачни хартии

 

 

272.7

Производство на грундирана хартия (различна от произвежданите машинно) и на нестандартни видове хартия

 

 

272.8

Производство на други изделия от хартия или от картон

 

 

 

Производство на тръби и конуси, използвани в тъкачеството и предачеството; тръби и вретена, използвани в други производства; перфокарти за тъкачни станове; карти за игра; игри и играчки; аксесоари за балове и карнавали, цигарена хартия, етикети, рула за телексни машини и други подобни; други изделия от хартия и картон, които не са упоменати, нито включени другаде

28

280

 

Печатарство, издателска дейност и свързани с тях дейности

 

 

280.1

Отпечатване на ежедневна преса

 

 

280.2

Отпечатване на сложни и значителни като обем материали

 

 

.21

Висок печат

 

 

.22

Плосък печат (офсет, литографски, ситопечат, и т.н.)

 

 

.23

Дълбок печат (хелиографски)

 

 

280.3

Подвързване, подшиване и позлатяване

 

 

280.4

Други дейности, които са свързани с печатарската промишленост

 

 

.41

Гравиране, фотогравиране, галванотипия, гравиране с режещи инструменти, гравиране с длето върху медни листове, химическо гравиране

 

 

.42

Производство на печати и клейма

 

 

.43

Отливане на печатарски букви

 

 

280.5

Издателска дейност

29

 

 

Кожарска промишленост

 

291

 

Дъбене и обработка на кожи

 

 

291.1

Дъбене на кожи (големи кожи, продавани на тегло)

 

 

291.2

Обработка (дъбене със стипца) на кожи (фини кожи, продавани на размер)

 

 

.21

Производство на кожи за ръкавици

 

 

.22

Други дейности по обработка на кожи

 

 

291.3

Производство на агломерати от фибри от кожа и на изкуствена кожа от споени с латекс фибри от кожа

 

 

291.4

Дейност на независими цехове за апретиране, багрене и довършителни операции по обработка на кожа

 

292

 

Производство на изделия от кожа и подобни на тях продукти

 

 

292.1

Производство на изделия от кожа без косъм, артикули, използвани по време на път, седларски и сарашки изделия, военно оборудване, калъфи и колани

 

 

292.2

Производство на ръкавици от кожа

 

 

292.3

Производство на изделия с техническо предназначение от кожа

30

 

 

Производство и обработка на каучук, пластмаси, изкуствени и синтетични влакна и продукти, съдържащи скорбяла

 

301

 

Преработване на каучук и азбест

 

 

301.1

Производство на пневматични гуми

 

 

301.2

Вулканизиране и поправяне на пневматични гуми

30

301

301.3

Производство на промишлен каучук

 

 

.31

Производство на ремъци и тръбопроводи

 

 

.32

Производство на лепила и каучукови лепила, получени от разтваряне на каучук в органични разтворители

 

 

.33

Производство на други промишлени продукти от каучук с техническо предназначение (включително килими и подови покрития); производство на производни от каучук продукти (ебонит)

 

 

.34

Производство на обувки от каучук

 

 

.35

Производство на хигиенни и хирургически артикули

 

 

.36

Производство на каучукови тъкани, на дрехи и други изделия, произведени на базата на споени или вулканизирани каучукови тъкани (но без тези, които са шити)

 

 

.37

Производство на спортни изделия, артикули за къмпинг и играчки от каучук

 

 

301.9

Преработване на азбест

 

 

 

Производство на изделия от азбесто-каучук, например: изпредени или тъкани изделия, защитни дрехи, фрикционни накладки или филтриращи плоскости от азбест; тук не се включва производството на изделия от азбесто-цимент

 

302

 

Преработване на пластмаси

 

 

302.1

Преработване на пластмаси посредством леене (чрез компресиране, инжектиране, трансфериране и т.н.)

 

 

302.2

Преработване на пластмаси посредством всички други процеси

 

303

 

Производство на изкуствени и синтетични влакна

 

 

303.1

Производство на изкуствени целулозни влакна

 

 

 

Производство на изкуствени влакна с прекъснати нишки и на непрекъснати влакна на основата на целулоза, целулозен ацетат или други производни вещества

 

 

303.2

Производство на синтетични влакна

 

 

 

Производство на влакна с прекъснати нишки и на влакна с непрекъснати нишки на основата на полиамиди, полиестери, полиолефини, поливинилни, акрилни и други производни вещества

 

304

 

Производство и обработка на продукти, съдържащи скорбяла

 

 

304.1

Дейност на фабрика за производство на скорбяла от царевица, пшеница и ориз

 

 

304.2

Производство на декстрин, скорбяла или разтворимо или изпечено нишесте

 

 

304.3

Дейност на фабрика за глюкоза

 

 

304.4

Производство на други продукти, съдържащи скорбяла (брашно и нишесте от картофи; нишесте и скорбяла на основата на саго (сагова палма) и маниока; производни продукти от скорбяла, които не са упоменати, нито включени другаде)

31

 

 

Химическа промишленост

 

311

 

Производство на основни химически продукти и производство, последвано от по-малко или по-голямо преработване, на тези продукти

Неорганична химическа промишленост, включително производство на торове; електрохимия; органична химическа промишленост, включително химия на въглеродите и нефтохимия; производство на синтетичен каучук и на пластмаси; производство на неорганични пигменти и органични оцветители; дестилация на катран и на бензол, и т.н.

 

312

 

Специализирано производство на химически продукти, които са предназначени предимно за промишлеността и селското стопанство

 

 

312.1

Производство на покрития, бои, лакове и печатарски мастила

 

 

312.2

Производство на сгъстени газове

 

 

312.3

Производство на различни лепила, желатин и на екстракти от водорасли

 

 

312.4

Химическа обработка на мазнини, по-специално на стеарини и глицерини

 

 

312.5

Производство на етерични масла и на естествени и синтетични аромати

 

 

312.6

Производство на експлозиви, на пиротехнически продукти и на кибрит

 

 

312.7

Производство на спомагателни продукти за обработка на текстил и кожа, производство на дъбилни вещества

 

 

312.8

Производство на различни продукти с промишлена употреба

 

 

 

Производство на активен въглен и на активирана белилна пръст; на абразиви, използвани в практиката (изкуствени абразивни дискове; абразивни пасти), на спомагателни продукти, използвани в механиката и металургията, на продукти от естествени смоли и производни от тях, и т.н.

 

 

312.9

Производство на продукти за селското стопанство

 

 

 

Производство на многокомпонентни торове, фитосанитарни продукти, продукти, свързани с винарството, и т.н.

31.

313

 

Специализирано производство на химически продукти, които са предназначени предимно за домашно потребление и за административни нужди

 

 

313.1

Специализирано производство на фармацевтични продукти в насипно или в опаковано състояние

 

 

.11

Производство на фармацевтични продукти в насипно състояние и евентуално опаковане

 

 

.12

Опаковане на фармацевтични продукти

 

 

313.2

Производство на фотографски продукти (фоточувствителни повърхности и спомагателни продукти)

 

 

313.3

Производство на сапуни и на синтетични детергенти

 

 

313.4

Производство на други продукти за телесна хигиена и на парфюмерийни продукти

 

 

315.5

Производство на продукти за поддръжка (вакси, пасти за полиране на мебели или паркет, продукти за полиране на метали, и т.н.)

 

 

313.6

Производство на канцеларски химически продукти

 

 

.61

Производство на моливи

 

 

.62

Производство на канцеларски мастила и лепила

 

 

.63

Производство на восъчна хартия и индиго

 

 

313.7

Производство на други видове химически продукти за непромишлена употреба, които не са упоменати, нито включени другаде

32

320

 

Петролна промишленост

 

 

320.1

Рафиниране на петрол

 

 

.11

Рафиниране на петролни продукти без извършване на дистрибуция

 

 

.12

Рафиниране и дистрибуция на петролни продукти

 

 

320.2

Производство или смесване на неенергийни деривати на петрола (парафини, мазилни вещества)

33.

 

 

Производство и обработка на минерални неметални продукти

 

331

 

Производство на строителни материали от печена глина

Производство на тухли, керемиди и аксесоари към тях, на големи и малки плочи за павиране и облицоване от печена глина; производство на други продукти от печена глина, използвани в сградите (включително съдове, използвани в домакинствата)

 

332

 

Стъкларска промишленост

 

 

332.1

Производство на плоско стъкло (и подобни на него продукти)

 

 

332.2

Производство на кухо стъкло (и подобни на него продукти) посредством автоматизирани процеси

 

 

332.3

Производство на кухо стъкло (и подобни на него продукти) посредством ръчни или полуавтоматизирани процеси

 

 

332.4

Производство на техническо стъкло

 

 

332.5

Производство на стъклени влакна

 

 

332.6

Обработване и преработване на плоско стъкло

 

 

332.7

Обработване и преработване на кухо стъкло

 

333

 

Производство на керамика, порцелан, фаянс и огнеупорни продукти

 

 

333.1

Производство на огнеупорни продукти

 

 

333.2

Производство на продукти от глина за употреба в домакинството и градинарството

 

 

333.3

Производство на паважни и облицовъчни плочки от керамика и фаянс

 

 

333.4

Производство на други изделия от керамика (керамични тръбопроводи, изделия от керамика за химическата промишленост)

 

 

333.5

Производство на санитарни уреди от керамика

 

 

333.6

Производство на фаянс (производство на съдове, на предмети за обзавеждане от фаянс, и на художествени предмети от фаянс)

 

 

333.7

Производство на артикули за обзавеждане от порцелан, на съдове и предмети от порцелан

 

 

333.8

Производство на завършени художествени предмети от керамика и емайл, които не са произведени по промишлен начин

 

334

 

Производство на цимент, вар и гипс

 

 

334.1

Производство на цимент

 

 

334.2

Производство на вар

 

 

334.3

Производство на гипс

33

335

 

Производство на строителни материали от бетон, цимент и гипс

 

 

335.1

Производство на продукти от азбестоцимент (покривни плочи, тръбопроводи и др.)

 

 

335.2

Производство на строителни елементи от цимент, армиран или неармиран бетон (блокчета, плочки от цимент, стълбове, подпори и др.)

 

 

335.3

Производство на плочки от гипс, на гипс, на сглобяеми елементи на основата на гипс

 

 

335.4

Производство на силикатноваровикови продукти, които не са упоменати, нито включени другаде (тухли, отливки, и т.н.)

 

 

335.5

Производство на продукти от пемзоцимент

 

 

335.6

Производство на готов за използване бетон

 

339

 

Обработка на камък и на минерални неметални продукти

 

 

339.1

Стриване на минерали и на различни материали

 

 

339.2

Дялане на плочи, без кариерите за плочи

 

 

339.3

Каменоделство

Рязане, обстъргване на струг, полиране, приготвяне на материали за пътна настилка; каменоделска обработка на брусове и точилни камъни от естествени абразиви; мраморни изделия, използвани в сградостроителството

 

 

339.4

Производство на мраморни изделия за погребални цели

 

 

339.5

Производство на хартиени шкурки и абразивни платна

 

 

339.6

Производство на минерални неметални продукти, които не са упоменати, нито включени другаде

34

 

 

Производство и първична обработка на черни и цветни метали

 

341

 

Черна металургия (според Договора за ЕОВС; включително интегрираните металургични фабрики за кокс)

 

342

 

Производство на стоманени тръби

 

 

342.1

Производство на шевни и безшевни тръби

 

 

342.2

Изтегляне на тръби

 

 

342.3

Производство на тръби, муфи, кутии, гарнитури и т. н. от стомана, използвана за електрически проводници (2)

 

343

 

Протегляне на тел, изтегляне, валцоване на стоманени ленти, студено профилиране

 

 

343.1

Студено изтегляне на стомана

 

 

343.2

Студено валцоване на стоманени ленти

 

 

343.3

Профилиране чрез студено формоване или огъване на метални листи или стоманени ленти

 

 

343.4

Протегляне на стомана и производство на производни продукти от стоманена тел

 

 

343.41

Протегляне на стомана

 

 

.42

Производство на производни продукти от стоманена тел (включително производство на електроди от тел за дъгово заваряване)

 

344

 

Производство и първична обработка на цветни метали

 

 

344.1

Производство на цветни метали от руда (или от отпадни материали, скрап, пепели и остатъчни продукти) чрез всички процеси, водещи до получаването на метали с голяма чистота

 

 

344.2

Производство на цветни метали и на сплави от тях чрез топене или чрез други процеси на пречистване на отпадни материали, скрап, пепели и остатъчни продукти

 

 

344.3

Първична обработка на цветни метали; валцоване, изтегляне, протегляне, екструдиране

 

345

 

Леене на черни и цветни метали

 

 

345.1

Леене на черни метали (с изключение на изделията, визирани в точка 345.2)

 

 

 

Леене на чугун за хидравлично оборудване, по чертеж или по модел; производство на лята стомана и леене на ковък чугун

 

 

345.2

Производство на кухненски уреди и уреди за отопление на дома от чугун

 

 

345.3

Леене на цветни метали

 

 

 

Леене на мед, на медни сплави, леене на различни сплави, на леки и свръхлеки сплави; леене под налягане

35

 

 

Производство на метални изделия (с изключение на машини и транспортно оборудване)

 

351

 

Изковаване, щамповане, матрично и грубо щанцоване

 

352

 

Грубо изковаване, щамповане и изковаване; грубо щанцоване, вторична преработка, обработване и нанасяне на покрития на метали

 

 

352.1

Нарязване, фино щанцоване, щамповане

 

 

352.2

Обработка на струг на цилиндрични заготовки и производство на болтове и гайки

 

 

.21

Обработка на струг на цилиндрични заготовки, включително навиване на резби

 

 

.22

Производство на болтове и гайки и дейности, свързани с него

 

 

352.3

Производство на пружини (с изключение на пружините, използвани в обзавеждането на дома, и часовникарските пружини)

 

 

352.4

Фритоване на метали

 

 

352.5

Производство на вериги (с изключение на вериги, използвани в механични устройства, и велосипедни вериги)

 

 

352.6

Металообработка и нанасяне на покрития на метали

 

 

352.7

Обща механика (3)

 

353

 

Строителство от метални конструкции (производство или монтиране)

 

 

353.1

Строителство от метални конструкции (платформа, метална носеща конструкция)

 

 

353.2

Изработка на метална дограма (изработване на врати, прозорци, и т.н. от валцовани профилирани заготовки)

 

 

353.3

Крепежни елементи, използвани в мините

 

 

353.4

Производство на неподвижно оборудване за железници с нормално разстояние между релсите

 

354

 

Производство на промишлени котли, на резервоари и на други изделия от метални листове

 

 

354.1

Изработване на големи котли, включително изработване на вградени горивни камери и на други аксесоари

 

 

354.2

Производство на промишлени котли и резервоари

 

 

 

Производство на големи резервоари за течности и газове, на напорни тръбопроводи, на уреди, компоненти и друго оборудване за тръбопроводи и резервоари

 

355

 

Производство на инструменти и завършени изделия от метали, с изключение на електрическо оборудване

 

 

355.1

Производство на ръчни и селскостопански инструменти

 

 

.11

Производство на ръчни инструменти

 

 

.12

Производство на селскостопански инструменти

 

 

355.2

Ножарски изделия и производство на прибори за маса

 

 

355.3

Дребни метални изделия (брави и метален обков)

 

 

355.4

Производство на метален амбалаж

 

 

.41

Производство на тежък метален амбалаж

 

 

.42

Производство на лек метален амбалаж

 

 

355.5

Производство на уреди за отопление на дома и на кухненски уреди за отопление от стоманени листове и ламарина

 

 

355.6

Производство на мебелировка от метал (включително блиндирани каси)

 

 

355.7

Производство на изделия за домакинството и подобни на тях продукти

 

 

355.8

Производство на дребни метални изделия

 

 

355.9

Производство на леки оръжия и муниции за тях

 

359

 

Спомагателни дейности към машиностроенето

 

 

359.1

Дейности на работилници на подковачи, ковачи и заваръчни цехове

 

 

359.2

Дейност на работилници в селските райони за поправка на селскостопански инвентар

36

 

 

Производство на неелектрически машини

 

361

 

Производство на селскостопански машини и трактори

 

 

361.1

Производство на селскостопански машини

 

 

361.2

Производство на селскостопански трактори

36

362

 

Производство на канцеларски машини

 

363

 

Производство на обработващи машини за метали, използвани за направа на инструменти, и производство на инструменти за машини

 

 

363.1

Производство на металообработващи машини

 

 

.11

Производство на машини, работещи чрез отнемане на материал

 

 

.12

Производство на машини, работещи чрез деформиране на материал

 

 

363.2

Производство на инструменти, производство на инструменти за машини

 

 

 

Производство на малки инструменти с диамантени работни повърхности и на малки преносими инструменти за всякаква употреба, задвижвани от двигател или от въздух под налягане, електродвигателите на които са произведени от трети лица или компании и са само монтирани; производство на взаимозаменяеми части, които имат характеристиките на инструменти за машини от всякакъв вид.

 

364

 

Производство на текстилни машини и на аксесоари за тях, производство на шевни машини

 

 

364.1

Производство на текстилни машини и на аксесоари за тях

 

 

.11

Производство на текстилни машини

 

 

.12

Производство на аксесоари за текстилни машини

 

 

364.2

Производство на шевни машини

 

365

 

Производство на машини и уреди за хранителната и химическата промишленост и за производства, свързани с тях

 

 

365.1

Производство на машини и уреди за хранителната промишленост, за приготвяне на напитки, за тютюневата промишленост, за химическата и фармацевтичната промишленост и за свързаните с тях производства

 

 

365.2

Производство на машини за опаковане или опаковане с придаване на търговски вид

 

 

365.3

Производство на машини за обработване на каучук и на пластмаси

 

366

 

Производство на оборудване за мините, черната металургия и леярската промишленост, за гражданското строителство и сградостроителството; производство на оборудване за повдигане и преместване на товари

 

 

366.1

Производство на минно оборудване

 

 

366.2

Производство на машини и оборудване за черната металургия, производството и обработката на метали и леярската промишленост

 

 

366.3

Производство на машини за механична подготовка на строителните материали

 

 

366.4

Производство на оборудване за гражданското строителство и на промишлено оборудване за теснолинейни релсови пътища

 

 

366.5

Производство на оборудване за повдигане и преместване на товари

 

367

 

Производство на части за трансмисии

 

 

367.1

Производство на ангренажни трансмисии, на трансмисионни вериги (включително велосипедни вериги), на вариатори за промяна на скоростта и на други части за трансмисии

 

 

367.2

Производство на лагери

 

368

 

Производство на друго специално оборудване

 

 

368.1

Производство на машини за обработване на дърво и на подобни материали

 

 

368.2

Производство на машини за хартиената и картонената промишленост и използвани при графичните изкуства

 

 

368.3

Производство на оборудване за обществени перални и химическо чистене

 

 

368.4

Производство на машини и уреди за кожената и обувната промишленост

 

369

 

Производство на неелектрически машини и уреди

 

 

369.1

Производство на двигатели с вътрешно горене (различни от тези, които са предназначени за пътния транспорт и авиацията)

 

 

369.2

Производство на хидравлични и термични турбини и на други машини за производство на механична енергия

 

 

369.3

Производство на компресори, помпи, хидравлични и пневматични трансмисии

 

 

369.4

Производство на вентилационно оборудване

 

 

369.5

Производство на хладилно оборудване, което не е предназначено за използване в домакинството

 

 

369.6

Производство на неелектрически промишлени пещи

 

 

369.7

Производство на оборудване за неелектрическо заваряване

 

 

369.8

Производство на тръбопроводна арматура

 

 

369.9

Производство на други машини и уреди, които са част от неспециализираното оборудване

 

 

 

Производство на уреди за автоматична продажба и дистрибуция, на уреди за теглене (с изключение на теглилки с висока степен на точност и домакинските теглилки), на противопожарно оборудване, и т.н.

37

 

 

Електропромишленост

 

371

 

Производство на електрически жици и кабели

 

372

 

Производство на електрическо оборудване (двигатели, генератори, трансформатори, прекъсвачи, промишлена апаратура, и т.н.)

 

373

 

Производство на електрическо оборудване с приложна употреба

 

 

373.1

Производство на електрически автомобилни аксесоари

 

 

373.2

Производство на други видове електрическо оборудване с приложна употреба

 

 

 

Производство на електрически печки, на електрически инструменти, на електрически автомобили с промишлена употреба, на уреди за електрозаваряване, на оборудване за галванопластика, и т.н.

 

374

 

Производство на далекосъобщително оборудване, на броячи, измервателни уреди и електромедицинско оборудване

Производство на далекосъобщителни уреди; производство на броячи и на измервателни уреди; производство на електромедицински уреди и на технически устройства за работа с радиация

 

 

375

Производство на електрически, радио-, телевизионни и електроакустични уреди

 

 

376

Производство на електрически уреди, използвани в домакинството

 

 

377

Производство на лампи и на осветително оборудване

 

 

 

Производство на лампи; производство на осветително оборудване

 

 

378

Производство на енергийни елементи и на акумулатори

 

 

379

Ремонт, монтажни дейности и дейности по техническо инсталиране (инсталиране на електрически машини)

Инсталирането на електрически инсталации в сгради е класифицирано в рубрика 403

38

 

 

Производство на транспортно оборудване

 

381

 

Строеж на кораби, ремонт и поддръжка на кораби

 

 

381.1

Производство и ремонт на морско оборудване

 

 

381.2

Производство и ремонт на речно оборудване

 

 

381.3

Строеж и ремонт на лодки и яхти

 

 

381.4

Боядисване на кораби

 

 

381.5

Работи по разрушаване на кораби

 

382

 

Производство на подвижни железопътни състави с нормално и със стеснено междурелсие, предназначен за обществен транспорт

 

 

382.1

Производство на локомотиви

 

 

382.2

Производство на автодрезини, автомотриси, трамваи и теглени подвижни състави

 

 

382.3

Ремонт на подвижен железопътен състав (4)

 

383

 

Производство на автомобили и резервни части за тях

 

 

383.1

Производство и сглобяване на самодвижещи се превозни средства (включително пътни влекачи) и производство на двигатели

 

 

383.2

Производство на каросерии, ремаркета и кошове

 

 

383.3

Производство на автомобилно оборудване, аксесоари и резервни части

 

384

 

Независими работилници за ремонт на автомобили, мотоциклети, мотопеди или велосипеди

 

 

384.1

Прегледи на двигатели; ремонт и боядисване на автомобили и мотоциклети

 

 

384.2

Ремонт на велосипеди и на мотопеди

 

385

 

Производство на мотоциклети, мотопеди и велосипеди, и на резервни части за тях

 

 

385.1

Производство на велосипеди, мотоциклети и мотопеди

 

 

385.2

Производство на аксесоари и резервни части за мотоциклети, мотопеди и велосипеди

 

386

 

Производство и ремонт на самолети

 

 

386.1

Производство на въздухоплавателни средства (включително двигателите)

 

 

386.2

Ремонт на въздухоплавателни средства

 

389

 

Производство на транспортно оборудване, което не е упоменато, нито включено другаде

 

 

389.1

Производство на детски колички

 

 

389.2

Производство на селскостопанско транспортно оборудване (с немеханично задвижване)

 

 

389.3

Производство на други видове транспортно оборудване

39

 

 

Различни други видове фабрични производства

 

391

 

Производство на инструменти с висока степен на точност, измервателни и контролни уреди

 

 

391.1

Производство на броячи за газ, вода и други течности (включително броячи за бензинови помпи)

 

 

391.2

Производство на измервателни, контролни и регулиращи уреди

 

 

391.3

Производство на навигационни, хидроложки и метеорологични инструменти

 

 

391.4

Производство на чертожни и математически уреди

 

 

391.5

Производство на инструменти с висока степен на точност за пространствено измерване

 

 

391.6

Производство на теглилки с висока степен на точност, лабораторни инструменти и учебно оборудване

 

 

391.9

Производство на други видове уреди и инструменти с висока степен на точност

 

392

 

Производство на медицинско хирургическо оборудване и на ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки)

 

 

392.1

Производство на медицински диагностични уреди

 

 

392.2

Производство на медицинско хирургическо оборудване

 

 

392.3

Производство на инструменти и уреди със стоматологична употреба

 

 

392.4

Производство на протезиращи и ортопедични уреди

 

393

 

Производство на оптични инструменти и на фотографско оборудване

 

 

393.1

Производство на стъкла и рамки за очила, на очила и на оборудване за специалисти по оптика

 

 

393.2

Производство на оптични инструменти с висока степен на точност

 

 

393.3

Производство на фотографско и кинематографско оборудване

 

394

 

Производство и ремонт на ръчни и неръчни часовници

 

 

394.1

Производство на ръчни и неръчни часовници и резервни части за тях

 

 

394.2

Ремонт на ръчни и неръчни часовници

 

395

 

Изработване на бижутерийни и златарски изделия и обработване на скъпоценни камъни

 

 

395.1

Бижутерийни и златарски изделия

 

 

395.2

Обработване на диаманти

 

 

395.3

Обработване на скъпоценни камъни

 

 

395.4

Бижутерийни изделия от евтини материали

 

 

395.5

Сечене на монети и медали

 

396

 

Производство и ремонт на музикални инструменти

 

 

396.1

Производство и ремонт на клавирни инструменти (органи, клавесини, пиана); акордиране на пиана

 

 

396.2

Производство и ремонт на други видове музикални инструменти

 

 

 

Акордеони; духови инструменти; ударни или перкусионни инструменти; лютиерство

 

397

 

Производство на игри, играчки и спортни артикули

 

399

 

Различни други видове фабрични производства

 

 

399.1

Производство на перодръжки, писалки и химикалки

 

 

399.2

Различни видове фабрични производства, които не са упоменати, нито включени другаде

 

 

 

Производство на художествени артикули; производство на артикули от слонова кост, пяна, кост, рогова тъкан, и т.н.; производство на луксозни артикули и принадлежности за пушачи; дейност на ателие за препариране; други видове фабрични производства

4.   

СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО И ГРАЖДАНСКО СТРОИТЕЛСТВО

40

 

 

Сградостроителство и гражданско строителство

 

400

 

Сградостроителство и гражданско строителство (без специализиране), дейности по разрушаване

Свързаните с тях производство и монтиране или само монтирането на металостроителни изделия, са класифицирани в група 353

40

400

400.1

Сградостроителство и дейности от гражданското строителство, без специализиране

Предприятия, чиято основна дейност е променлива или прекалено разнообразна, за да бъде причислена към някоя от отделните позиции в раздел строителство

 

 

400.2

Разрушаване

 

401

 

Строителство на сгради (жилищни и други)

 

 

401.1

Предприятие, извършващо общи сградостроителни дейности

 

 

401.2

Предприятие, извършващо дейности, свързани с покривни конструкции

 

 

401.3

Строителство на камини и печки

 

 

401.4

Предприятие, извършващо дейности по осигуряване на водонепропускливост

 

 

401.5

Предприятие, извършващо дейности по възстановяване и поддържане на фасади

 

 

401.6

Предприятие, извършващо строеж на скеле

 

 

401.7

Предприятие, специализирано в други дейности от сградостроителството (включително изграждането на носещи конструкции на сгради)

 

402

 

Гражданско строителство: строителство на пътища, мостове, железопътни линии и т.н.

 

 

402.1

Предприятие, извършващо общи дейности от гражданското строителство

 

 

402.2

Предприятие за извършване на изкопно-насипни дейности на открито

 

 

402.3

Предприятие за строителство на инженерни съоръжения на суша (на открито или под земята)

 

 

402.4

Строителство на речни и морски инженерни съоръжения

 

 

402.5

Строителство на градски улици и пътища (включително строителството на летищни писти)

 

 

402.6

Предприятия, специализирани в други дейности от гражданското строителство (включително предприятията, поставящи пътна и морска сигнализация, и предприятията, специализирани в инсталирането на газопроводи, водопроводи, тръбопроводи за въглеводороди, или на електропреносни и далекосъобщителни линии)

 

403

 

Монтаж

 

 

403.1

Предприятие, извършващо общи монтажни дейности

 

 

403.2

Тръбопроводни мрежи и канализация (инсталиране на системи за газоснабдяване, водоснабдяване и санитарни уреди)

 

 

403.3

Инсталиране на оборудване за отопление и вентилация (инсталиране на централно отопление, оборудване за климатизиране на въздуха и вентилация)

 

 

403.4

Монтиране на термична, звукова и антивибрационна изолация

 

 

403.5

Монтиране на електрически инсталации

 

 

403.6

Монтиране на антени, гръмоотводи, телефонни линии и т.н.

 

404

 

Благоустрояване

 

 

404.1

Общи дейности по благоустрояване

 

 

404.2

Работи с гипс

 

 

404.3

Дейности, свързани с дърводелски изделия, използвани в строителството, предимно отнасящи се до монтаж (включително поставяне на паркет)

 

 

404.4

Боядисване и поставяне на стъкла, лепене на тапети

 

 

404.5

Поставяне на подови и стенни покрития (поставяне на плочки и на други подови покрития, включително и лепени)

 

 

404.6

Различни дейности по благоустрояване (поставяне на кахлени печки и др.)

5.   

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ГАЗ И ВОДА

50

500

 

Производство и свързана с него дистрибуция на няколко вида енергия и на вода

51

 

 

Електроенергия, газ и пара

 

511

 

Производство и дистрибуция на електричество

Подгрупи от 511.1 до 511.3 покриват дистрибуцията на електрическа енергия, когато тя е интегрирана с производството за обществената мрежа

 

 

511.1

Производство на топлинна енергия

за обществената мрежа

 

 

511.2

Производство на ядрена енергия

 

 

511.3

Производство на ядрена енергия

 

 

511.4

Производство на електрическа енергия

51

511

511.5

Производство за покриване на собствени нужди на електрическа енергия от изолирани централи: минна промишленост

 

 

511.6

Производство за покриване на собствени нужди на електрическа енергия от изолирани централи: металургични производства

 

 

511.7

Производство за покриване на собствени нужди на електрическа енергия от изолирани централи: химическа промишленост

 

 

511.8

Производство за покриване на собствени нужди на електрическа енергия от изолирани централи: за нуждите на други или няколко производства

 

512

 

Производство и дистрибуция на газ

Подгрупа 512.1 покрива дистрибуцията на газ, когато тя е интегрирана с производството

 

 

512.1

Заводи за производство на газ

 

 

512.2

Дистрибуция на газови горива

 

513

 

Производство и дистрибуция на пара и въздух под налягане; топлоцентрали

52

520

 

Обществено водоснабдяване


(1)  Производство на плоскости, агломерирани посредством минерални свързващи вещества, е класифицирано в група 335.

(2)  Изолаторните тръби (основно от цветни метали и покрити отвътре с проклеяна хартия) са класифицирани в раздела за електропромишленост.

(3)  По-специално за Франция и Белгия.

(4)  Извършван извън рамките на железопътните компании.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

23


31967L0548


L 196/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юни 1967 година

за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(67/548/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че всички правила относно предлагането на пазара на опасни вещества и препарати задължително имат за цел защита на населението, и в частност на работниците, които използват такива вещества и препарати;

като има предвид, че различията между националните разпоредби на шестте държави-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества и препарати затрудняват търговията на тези вещества и препарати в рамките на Общността и следователно директно влияят върху създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че следователно е необходимо да се отстранят тези затруднения; като има предвид, че това води до сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането;

като има предвид, че с оглед на подготвителните дейности, които все още предстои да се изпълнят, сближаването на разпоредбите относно опасните препарати трябва да се уреди с приети по-късно директиви; като има предвид, че следователно настоящата директива трябва да се ограничи до сближаването на разпоредбите относно опасните вещества;

като има предвид, че с оглед обхвата на тази област и многобройните подробни мерки, които се изискват за сближаването на всички разпоредби относно опасни вещества, е препоръчително първо да се уреди сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества, а впоследствие, с приети по-късно директиви да се уреди сближаването на разпоредбите относно използването на тези опасни вещества и препарати, ако се установи, че различията в тези разпоредби пряко въздействат върху създаването или функционирането на общия пазар;

като има предвид, че сближаването на националните разпоредби, което се урежда с настоящата директива, не засяга прилагането на разпоредбите в членове 31 и 32 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административни разпоредби на държавите-членки относно:

класификацията,

опаковането, и

етикетирането

на опасни вещества, които се предлагат на пазара в държавите-членки на Общността.

2.   Настоящата директива не засяга разпоредбите относно:

а)

лекарствени продукти, наркотици и радиоактивни вещества;

б)

превоза на опасни вещества чрез железопътен, автомобилен, вътрешен воден, морски или въздушен транспорт;

в)

муниции и предмети, съдържащи избухливи вещества под формата на запалителни материали или автомобилни горива.

3.   Настоящата директива не се прилага за опасни вещества, изнасяни в трети страни.

4.   Членове 5 — 7 на настоящата директива не се отнасят за контейнери с газове, които са сгъстени, втечнени или разтворени под налягане.

Член 2

1.   По смисъла на настоящата директива:

а)

вещества“ означава

химични елементи и техните съединения в натурално състояние или произведени промишлено;

б)

препарати“ означава

смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества.

2.   Следните вещества и препарати се считат за „опасни“ по смисъла на настоящата директива:

a)

експлозивни:

вещества и препарати, които могат да експлодират под въздействието на пламък или които са по-чувствителни към удар или триене от динитробензола;

б)

оксидиращи:

вещества и препарати, които предизвикват силно екзотермична реакция, когато влизат в контакт с други вещества, и по-специално със запалими вещества;

в)

лесно запалими:

вещества и препарати, които

могат да се нагорещят и накрая да се запалят, когато влязат в контакт с въздух с температурата на околната среда без никакво прилагане на енергия, или

твърди вещества и препарати, които могат лесно да се запалят след кратък контакт с източник на огън и които продължават да горят или да тлеят след отстраняване източника на огън, или

течни вещества и препарати с температура на запалване под 21 °C, или

газообразни вещества и препарати, които са запалими на въздух при нормално налягане, или

вещества и препарати, които в контакт с вода или влажен въздух отделят високо запалими газове в опасни количества;

г)

запалими:

течни вещества и препарати с температура на възпламеняване между 21 °C и 55 °C;

д)

токсични:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или поемат вътрешно или проникнат през кожата, могат да причинят сериозни, остри или хронични рискове за здравето и дори смърт;

е)

вредни:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или поемат вътрешно или проникнат през кожата, могат да съдържат ограничени рискове за здравето;

ж)

корозивни:

вещества и препарати, които могат при контакт с живи тъкани, да ги унищожат;

з)

дразнещи:

не-корозивни вещества и препарати, които при непосредствен, продължителен или многократен контакт с кожата или лигавицата, могат да причинят възпаление.

Член 3

Класификацията на опасни вещества според най-голямата степен на опасност и специфичната същност на рисковете се основава на категориите, установени в член 2.

Член 4

Приложение I към настоящата директива представя списък на опасните вещества, класифицирани съгласно разпоредбите на член 3.

Член 5

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да не допуснат пускане на пазара на опасни вещества, освен когато здравината и непроницаемостта на опаковката им удовлетворява следните изисквания, като всяка опаковка, която отговаря на тези изисквания, се счита за задоволителна:

1.

Опаковките са така направени и затворени, че се изключва всякаква възможност за загуба на съдържанието; това изискване не се прилага, когато са предписани специални устройства за безопасност;

2.

Материалите, от които са изработени опаковките и приспособленията за затваряне, не подлежат на увреждане от съдържанието, нито допускат образуване на вредни или опасни съединения със съдържанието;

3.

Опаковките и приспособленията за затваряне трябва да бъдат здрави и твърди изцяло, за да не се допусне разхлабване и трябва безопасно да понасят нормалните натоварвания и напрежения при манипулирането с тях.

Член 6

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да не допуснат пускане на пазара на опасни вещества, освен когато етикетирането върху тяхната опаковка удовлетворява следните изисквания.

2.   Всички опаковки трябва да имат етикети с:

наименованието на веществото,

произхода на веществото,

символа за опасност и индикация за опасността при употребата на веществото,

указания за специфичните рискове, които възникват при такива опасности;

a)

наименованието на веществото трябва да бъде един от термините, изброени в приложение I към настоящата директива;

б)

означението за произход трябва да включва името и адреса на производителя, дистрибутора или вносителя;

в)

трябва да се използват следните символи и индикации за опасност:

експлозивни:

експлодираща бомба (Е)

оксидиращи:

пламък над окръжност (О)

лесно запалими:

пламък (F)

токсични:

череп с кръстосани кости (Т)

вредни:

кръста на Св.Андрей (буквата Х) (Хn)

корозивни:

символа, обозначаващ вредния ефект на киселина (С)

дразнещи:

кръста на Св.Андрей (буквата Х) (Xi)

Символите трябва да съответстват на посочените в приложение II към настоящата директива; те се печатат с черен цвят на оранжево-жълт фон.

г)

Същността на специалните рискове при използването на веществата се обозначава с един или повече от стандартните текстове които, в съответствие с указанията, съдържащи се в списъка на приложение I, са посочени в приложение III към настоящата директива.

3.   Ако опаковката е придружена от инструкция с предпазни мерки за безопасност, отнасящи се до употребата на веществата, формулировката, в съответствие с указанията, дадени в списъка на приложение I, трябва да се вземе от приложение IV към настоящата директива.

Член 7

1.   Когато данните, изисквани от член 6, се вписват върху етикет, този етикет се поставя на една или повече повърхности от опаковката така че да може да се прочете хоризонтално, когато опаковката се поставя нормално. Размерите на етикета не трябва да бъдат по-малки от стандартен размер А8 (52 х 74 мм), но могат да превишават размерите на стандарт А5 (148 x 210 мм). Всеки символ трябва да покрива най-малко една десета от площта на етикета. Цялата повърхност на етикета трябва да бъде залепена към първичната опаковка на веществото.

2.   Не се изисква етикет, когато данните са отпечатани ясно върху нормалната опаковка съгласно параграф 1.

3.   Данните върху опаковката или на етикета се отпечатват с ясни, четливи и неизличими букви и знаци, така че символите и означенията за опасност и инструкциите за специфични рискове да са достатъчно видни.

4.   Държавите-членки могат, на своите територии, да разрешат пускането на пазара на опасни вещества с използването на националния език или езици при етикетирането на тези вещества.

5.   Задълженията по параграфи 1 — 4 относно етикетирането се считат за удовлетворителни, когато един изпратен контейнер носи етикет в съответствие със изискванията за изпращане и когато този етикет показва съответния символ, установен в член 6, параграф 2, буква в). Това дерогиране не се отнася към контейнери, поставени вътре в други контейнери.

Член 8

Държавите-членки могат:

a)

да разрешат етикетирането съгласно член 6 да бъде поставено по друг подходящ начин върху опаковки, които са твърде малки по размер, за да позволяват етикетиране в съответствие с член 7, параграфи 1 или 2;

б)

чрез дерогация от членове 6 и 7, да разрешат опаковките на опасни вещества, които не са нито експлозивни, нито токсични, да бъдат без етикет или да бъдат означени по друг начин, ако съдържат толкова малки количества, че не представляват опасност за работниците или други лица.

Член 9

Държавите-членки информират Комисията за всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки приемат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива и започват да ги прилагат не по-късно от 1 януари 1970 година.

Те незабавно информират Комисията за това.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юни 1967 година.

За Съвета

Председател

R. VAN ELSLANDE


(1)  ОВ 209, 11.12.1965 г., стр. 3133/65.

(2)  ОВ 11, 20.1.1966 г., стр. 143/66.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Директива 2001/59/ЕО на Комисията (ОВ L 225, 21.8.2001 г., стр. 1), Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96) и Директива 93/72/ЕИО на Комисията (ОВ L 258, 16.10.1993 г., стр. 29).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96).


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

31


31968L0089


L 032/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 януари 1968 година

за сближаване на законодателството на държавите-членки относно класификацията на необработен дървен материал

(68/89/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че създаването на общия пазар е довело до увеличаване на вътрешната търговия в Общността с необработен дървен материал, която вече обхваща няколко милиона кубични метра годишно;

като има предвид, че използваните в различните държави-членки системи за измерване и класифициране на необработения дървен материал се различават и имат пряко влияние върху функционирането на общия пазар;

като има предвид, че желаното от Брюкселската конференция по горите от юни 1969 г. хармонизиране на законодателствата в тази област би следвало не само да улесни търговията вътре в Общността, но също да позволи установяването на сравнима статистика по отношение на производството, търговията, консумацията и цените на необработен дървен материал в Общността;

като има предвид, че тези цели могат да бъдат изпълнени, ако държавите-членки прекратят всякакво задължително класифициране на необработен дървен материал с произход от други държави-членки и ако те представят на заинтересованите правната възможност да използват система за измервания и класификация, която да е еднаква за цялата Общност;

като има предвид, че необработеният дървен материал не трябва да може да се предлага на пазара в рамките на Общността като необработен дървен материал „класифициран по правилата на ЕИО“, освен ако не отговаря на една от предвидените класификации;

като има предвид, че най-късно две години след съобщаването на директивата по причини на класификацията не трябва да съществува каквато и да е бариера пред вътрешната търговия с необработен дървен материал в Общността;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася за необработен дървен материал, предлаган на пазара в рамките на Общността, като необработен дървен материал „класифициран по правилата на ЕИО“.

Член 2

„Необработеният дървен материал“ са повалени и окастрени дървета, с отделена връхна част, със или без кора, разкроени или нацепени.

Член 3

1.   Държавите-членки предвиждат необработеният дървен материал да не може да бъде обозначен „класифициран по правилата на ЕИО“, когато е пуснат на пазара, освен ако е бил класифициран и, по целесъобразност, маркиран, както се изисква в приложението към настоящата директива.

2.   Държавите-членки предвиждат, че дадените в приложението обозначения за класификация могат да се прилагат само на необработен дървен материал, който е бил класифициран, съгласно изискванията в приложението.

3.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се уверят в спазването на разпоредбите, които те приемат в прилагане на параграфи 1 и 2.

Член 4

Държавите-членки могат да направят задължително използването на предвидените в настоящата директива класификации за пускането на пазара на част или на цялата своя продукция от необработен дървен материал.

Член 5

Предвиденото в настоящата директива класифициране по размери или по качествено изключва въвеждането на подкласове при търговията с необработен дървен материал. Въпреки това, въвеждането на подкласове не трябва да води до пречки пред вътреобщностния търговски обмен

Член 6

Държавите-членки отменят всички разпоредби, които препоръчват класифициране на необработен дървен материал с произход от друга държава-членка.

Член 7

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива и на нейното приложение в срок от две години след нейното уведомяване и незабавно информират Комисията за това.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 януари 1968 година.

За Съвета

Председател

М. COUVE de MURVILLE


(1)  ОВ  156, 15.7.1967 г., стр. 59.

(2)  ОВ  17, 28.1.1967 г., стр. 282/67.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ИЗМЕРВАНИЯ

1.1   Общи разпоредби

1.1.1.   Измерването трябва да бъде или по обем (кубически метри или стер кубически метри) или по тегло.

1.1.2.   За измерването се използва само метричната система.

1.1.3.   Измервателните инструменти трябва да бъдат официално проверени и поддържани в добро състояние.

1.2   Дървен материал в цялата си дължина

1.2.1.   Необработеният дървен материал, чиито обем обикновено се изразява в кубически метри, се нарича дървен материал в цялата си дължина.

1.2.2.   Дървеният материал в цялата си дължина обикновено се измерва в индивидуални единици. Дървен материал в цялата си дължина с неправилна форма се измерва чрез секции.

1.2.3.   Обемът на индивидуалната част се определя от дължината и диаметъра, измерен над или под кората.

Обемът се изчислява поне до най-близкия втори десетичен знак, като се използват обичайните кубически таблици.

1.2.4.   Измерванията на диаметри се закръгляват до долния сантиметър. Когато диаметърът се измерва над кората, се прави приемливо намаление. Направеното намаление трябва да се посочва.

1.2.5.   До 19 cм включително, диаметърът под кората се измерва с една операция с вилка за измерване диаметъра на дървета върху падналото стебло (хоризонтален диаметър). В случай на измервания над 20 cм под кората, обаче, диаметърът се определя чрез две пресичащи се измервания, направени перпендикулярно едно на друго (колкото е възможно по-далече, в най-тесния диаметър и най-широкия диаметър). Ако мястото за измерване е разположено на розетка на клоните или на друга неправилна част от стеблото, диаметъра се получава като се вземе средната аритметична стойност от измерванията, направени от двете страни и на равно разстояние от мястото за измерване.

1.2.6.   Измерванията на дължина се закръгляват до долния дециметър. За дървен материал в цялата си дължина със среден диаметър от 20 cм или по-малко под кората, дължината може да се закръгли до долния метър.

Ако има нарез на сеч, дължината се измерва от средата на този нарез.

1.3   Дървен материал в стер кубически метри

1.3.1.   Необработен дървен материал, чиито обем обикновено се изразява в стер кубически метри, се нарича дървен материал в стер кубически метри.

1.3.2.   Дървен материал в стер кубически метри на височина се измерва поне с 3 % повече.

2.   КЛАСИФИКАЦИЯ

2.1   Общи разпоредби

2.1.1   Необработен дървен материал може да бъде класифициран:

i)

по видове и общо име;

ii)

по размери;

iii)

по качество.

2.2   Класификация по размери

2.2.1   За измерване на диаметъра и дължината с цел класификация, се прилагат точки 1.2.4, 1.2.5 и 1.2.6.

Класификацията по размер се прави независимо от дължината, съгласно средния диаметър под кората, като се използват следните класификации:


Клас

Диаметър

L 0

не повече от 10 cм

L 1 а

10 до 14 cм

L 1 б

15 до 19 cм

L 2 а

20 до 24 cм

L 2 б

25 до 29 cм

L 3 а

30 до 34 cм

L 3 б

35 до 39 cм

L 4

40 до 49 cм

L 5

50 до 59 cм

L 6

60 cм и повече

2.2.3   Допълнителни класове могат да се сформират над клас 6, като се запази същата градация. Подразделянето на подкласове „а“ и „б“ може да се пренебрегне или разшири за всички класове.

Дървеният материал в цялата си дължина може също да се класифицира по минимална дължина и минимален диаметър в горната част под кората, кореспондиращи на тази дължина, като се използва следната класификация:


Клас

Минимална дължина

Минимален диаметър в горната част

Н 1

8 м

10 cм

Н 2

10 м

12 cм

Н 3

14 м

14 cм

Н 4

16 м

17 cм

Н 5

18 м

22 cм

Н 6

18 м

30 cм

Като изключение от разпоредбите на точка 1.2.3, диаметърът в горната част се измерва само веднъж.

Някои групи, съставени от различни видове дървен материал в цялата си дължина (пръти, стълбове и др.), се разделят на класове, съгласно диаметъра над кората на 1 cм от долния край, като се използва следната класификация:


Клас

Диаметър

Р 1

не повече от 6 cм

Р 2

7 до 13 cм

Р 3

14 cм или повече

Дървеният материал в стер кубически метри се разделя на класове, съгласно диаметъра в горната част над кората, като се използват обозначенията на следната класификация:


Клас

 

S 1

Кръгли трупи от 3 до 6 cм в диаметър (малки трупи)

S 2

Кръгли трупи от 7 до 13 cм в диаметър (трупи)

S 3

Кръгли трупи 14 cм или повече в диаметър и четвъртини (големи трупи и четвъртини)

Когато на дървеният материал в стер кубически метри е обелена кората, посочените диаметри се намаляват с 1 cм.

2.3   Класификация по качество

2.3.1   Класификацията по качество трябва да вземе предвид следните критерии:

Огъване: огъването се измерва като се раздели общата дъга, изразена в сантиметри към най-близкия сантиметър, на разстоянието, отделящо двата края на огъването, изразено в метри до един десетичен знак.

Огъването се изразява в сантиметри за метър.

Изкривени линии: големината на този дефект се измерва, чрез определяне на разстоянието, изразено в сантиметри до най-близкия сантиметър за метър дължина, между посоката на фибрите и генерираната линия, паралелна на оста на дървения материал в цялата си дължина.

Изкривяването се изразява в сантиметри за метър.

Заостряне: заострянето се измерва, чрез разделяне на разликата между диаметрите на дървения материал в цялата си дължина 1 м от двата края, измерено в сантиметри и закръглено към долния сантиметър, на разстоянието, което ги разделя, изразено в метри до един десетичен знак.

Заострянето се изразява в сантиметри за метър до един десетичен знак.

Открити израстъци, здрави (или светли) израстъци, загнили (или черни) израстъци.

Диаметърът на израстъците се измерва в милиметри в техния най-малък размер.

Големи израстъци, изпъкналости.

Ексцентрична сърцевина.

Дървен материал за реакция: дървен материал за разтягане в случая на широколистните дървета, дървен материал за компресия в случая или с червена жила в случая на иглолистните дървета.

Неправилности на контура.

Пукнатини на обръча, пукнатини на сърцевината, пукнатини на венеца, пукнатини на глазурата.

Дървен материал получен от дървета с изсъхнал пън и дефекти, дължащи се на изсъхналостта, пукнатини.

Обезцветяване.

Други дефекти, причинени от вредни организми.

Когато класификацията е по качество, необработения дървен материал се разделя на класове по качество, съгласно следната класификация:


Клас А/ЕИО

Здрав дървен материал, притежаващ превъзходни специфични качества, без дефекти или притежаващ толкова малки дефекти, които не ограничават неговата употреба.

Клас Б/ЕИО

Дървен материал със стандартно качество, включващ дървен материал от дървета с изсъхнал пън, притежаващи един или повече от следните дефекти: малко огъване и изкривени линии, малко заостряне, без големи израстъци, някои малки или средни здрави израстъци, малък брой загнили израстъци с намален размер, малко ексцентрична сърцевина, някои неправилности на контура или други изолирани дефекти, компенсирани от общото добро качество.

Клас В/ЕИО

Дървен материал, който поради своите дефекти, не може да бъде класифициран нито в клас А/ЕИО нито в клас Б/ЕИО, но който въпреки това е с такова качество, че може да се използва в индустрията.

2.3.3   Дървен материал в цялата си дължина в класове по качество А/ЕИО и В/ЕИО трябва да носи незаличима идентификационна марка за класа. Идентификационната марка за класа не е необходима за дървен материал в цялата си дължина от клас Б/ЕИО.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

36


31969L0493


L 326/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 15 декември 1969 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с кристалното стъкло

(69/493/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че в някои държави-членки възможността за специално обозначаване на изделията от кристално стъкло и произтичащото от това задължение относно състава на тези продукти представляват предмет на различна правна уредба; като има предвид, че тези различия затрудняват търговията с такива продукти и могат да бъдат източник на нарушения на конкуренцията в Общността;

като има предвид, че тези пречки пред установяването и функционирането на общия пазар могат да бъдат премахнати чрез приемане на едни и същи изисквания от всички държави-членки;

като има предвид, че относно обозначенията, предвидени за различните категории кристално стъкло, както и на характеристиките на тези категории, целта на разпоредбите на Общността, които следва да се приемат, е да се предпазят както купувачите от измама, така и производителите, които се съобразяват с тези разпоредби;

като има предвид, че въвеждането на система от правила на Общността изисква установяването на стандартни методи за определянето на химичните и физичните свойства на кристалното стъкло, които носят обозначенията, определени с настоящата директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Тази директива се прилага за продуктите, предвидени в позиция № 70.13 от Общата митническа тарифа.

Член 2

Държавите-членки приемат всички подходящи разпоредби, за да осигурят, че съставът, производствените характеристики, етикетирането и всички форми на реклама на продуктите, посочени в член 1, съответстват на дефинициите и правилата, предвидени в тази директива и в приложенията към нея.

Член 3

Държавите-членки приемат всички подходящи разпоредби, за да осигурят, че обозначенията, които са посочени в колона „б“ на приложение I, не биха могли да бъдат използвани в търговията за обозначаване на други продукти, освен тези, които притежават характеристиките, точно описани в колони „г“ до „ж“ на приложение I.

Член 4

1.   Ако продукт, който е предмет на настоящата директива носи едно от обозначенията, изброени в колона „б“ на приложение I, той може също да носи идентификационния символ, така както е описан в колони „з“ до „и“ от това приложение.

2.   Когато търговската марка, фирмата на предприятие или всякакво друго вписване съдържат, като заглавна част, като прилагателно или като корен на думата, използването на обозначение, предвидено в колони „б“ и „в“ от приложение I, или биха могли да доведат до объркване с него, държавите-членки приемат всички подходящи разпоредби, за да се осигури, че непосредствено след марката, фирмата или вписването фигурира следното, направено с ясно забележим надпис:

а)

обозначението на продукта, когато този продукт има характеристиките, специфицирани в колони „г“—„ж“ на приложение I;

б)

указание за точното естество на продукта, когато този продукт няма характеристиките, специфицирани в колони „г“—„ж“ на приложение I.

Член 5

Обозначенията и идентификационните символи, предвидени в приложение I, могат да бъдат на един и същ етикет

Член 6

Методите, посочени в приложение II, и само тези методи, могат да бъдат ползвани, за да се провери дали продуктите, носещи обозначенията и идентификационните символи, имат съответстващите характеристики, както е специфицирано в колони „г“—„ж“ на приложение I.

Член 7

Продуктите, предназначени за експорт от Общността, не се прилагат при спазване на разпоредбите на настоящата директива.

Член 8

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и информират незабавно Комисията за това. Веднага след нотифицирането на настоящата директива държавите-членки следва също да информират своевременно Комисията, за да има възможност да изпрати тя своите бележки за всякакви окончателни проекти на съществени разпоредби от законов, подзаконов или административен порядък, които те предвиждат да бъдат приети в областта, уредена от настоящата директива.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 декември 1969 година.

За Съвета

Председател

H. J. DE KOSTER


(1)  ОВ С 108, 19.10.1968 г., стр. 35.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък от категории кристално стъкло

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИЧНИТЕ И ХИМИЧНИТЕ КАЧЕСТВА НА КАТЕГОРИИТЕ КРИСТАЛНО СТЪКЛО

1.   ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗИ

1.1.   BaO и PbO

1.1.1.   Изчисление на комбинацията BaO + PbO

Претегля се с точност до 0,0001 g приблизително 0,5 g стъкло, стрито на прах, и се поставя в платинена паничка. Намокря се с вода и се добавя 10 ml 15 % разтвор сярна киселина и 10 ml флуороводородна киселина. Подгрява се на пясъчна баня до поява на бял дим. Оставя се да изстине и отново се обработва с 10 ml флуороводородна киселина. Подгрява се на пясъчна баня до повторна поява на бял дим. Оставя се да изстине, като след това стените на паничката се изплакват с вода. Подгрява се на пясъчна баня до нова поява на бял дим. Оставя се да изстине, внимателно се добавя 10 ml вода, след което се прелива в 400-милилитрова чаша с човка. Паничката се изплаква няколко пъти с 10 % разтвор на сярна киселина, след това се разрежда до 100 ml със същия разтвор. Оставя се да кипи 2—3 минути. Оставя се да престои една нощ.

Минава се през филтриращ тигел с пропускливост 4, като най-напред се измива с 10 % разтвор сярна киселина, след което се измива два-три пъти с етилов спирт. Суши се в пещ в течение на един час при температура 150 °C. Комбинацията BaSO4 + PbSO4 се претегля.

1.1.2.   Изчисление на BaO

Претегля се с точност до 0,0001 g, приблизително 0,5 g стъкло, стрито на прах, и се поставя в платинена паничка. Намокря се с вода и се добавя 10 ml флуороводородна киселина и 5 ml перхлорна киселина. Подгрява се на пясъчна баня до поява на бял дим.

Оставя се да изстине, след което се добавя отново 10 ml флуороводородна киселина. Подгрява се на пясъчна баня до повторна поява на бял дим. Оставя се да изстине, като след това стените на паничката се изплакват с дестилирана вода. Подгрява се отново и се изпарява до почти сухо състояние. Започва се отново с 50 ml 10 % разтвор солна киселина и леко се подгрява, за да се подпомогне процесът на разтваряне. Прелива се в 400-милилитрова чаша с човка, след това се разрежда до 200 ml с вода. След като се доведе до кипене, в горещия разтвор се въвежда струя сероводород. Когато утайката от оловен сулфид падне на дъното на чашата, сероводородът се спира. Минава се през филтърна хартия и се измива със студена вода, обогатена със сероводород.

Филтратите се кипват, след което, ако е необходимо, се редуцират посредством изпаряване до 300 ml. Към кипящата смес се добавят 10 ml 10 % разтвор сярна киселина. Отстранява се от пламъка и се оставя да престои поне четири часа.

Минава се през фина филтърна хартия, след което се измива със студена вода. Утайката се калцинира до температура 1050 °C, след което BaSO4 се претегля.

1.2.   Изчисление на ZnO

Филтратите от отделянето на BaSO4 се изпаряват, така че техният обем да се сведе до 200 ml. Прави се неутрализация с амоняк в присъствието на индикатора метилово червено (метилрот) и се добавя 20 ml N/10 сярна киселина. pH се регулира до стойност 2 (показание на прибор за измерване на pH) посредством добавяне на N/10 сярна киселина или на N/10 сода каустик според случая, след което цинковият сулфид се утаява, като се охлажда чрез пускане на струя сероводород. Утайката се оставя да се успокои и престои за четири часа, след което се събира върху фина филтърна хартия. Измива се със студена вода, обогатена със сероводород. Утайката се разрежда непосредствено върху филтъра с помощта на прекарване през филтъра на 25 ml горещ 10 % разтвор солна киселина. Филтърът се измива с кипяща вода до получаване на обем около 150 ml. Неутрализира се с амоняк в присъствието на лакмусова хартия, след което се добавя 1—2 g уротропин в твърдо състояние, с помощта на който разтворът да се доведе до около pH 5. Добавят се няколко капки 0,5 % приготвен непосредствено преди това воден разтвор на фенилдиметилен (ксиленолов) оранжев индикатор, след което се титрува с N/10 разтвор на комплекс III докато розовото се промени до лимоново жълто.

1.3.   Изчисление на K2O

Чрез утаяване и претегляне на калиевия тетрафенилборат.

Процедура:

след натрошаване и пресяване 2 g стъкло се атакува с помощта на:

 

2 ml концентрирана HNO3

 

15 ml HCO4

 

25 ml HF

в платинова паничка на водна баня, след което се преминава на пясъчна баня. След като гъстите изпарения перхлорна киселина престанат да се отделят (отделянето продължава докато остане сухо), се разрежда с 20 ml гореща вода и 2—3 ml концентрирана HC1.

Прехвърля се в 200-милилитрова градуирана колба, като обемът се нагласява с доливане на дестилирана вода.

Реактиви: 6 % разтвор калиев тетрафенилборат: 1,5 g от реактива се разтварят в 250 ml дестилирана вода. За да се премахне леката остатъчна размътеност се добавя 1 g хидратиран алуминий. Разклаща се в продължение на пет минути, след което се преминава към филтриране, като се внимава първите получени филтрирани 20 ml да преминат през повторно филтриране.

Разтвор за премиване на утайката: подготвя се малко количество калиева сол, като за целта същата се утаява в разтвор, състоящ се от около 0,1 g KCl към 50 ml N/10 HCl, в който разтвор се налива разтвор от тетрафенилборат, като през това време се разбърква, докато утаяването се преустанови. Филтрира се през металокерамичен (синтерован) филтър. Изсушава се на ексикатор (сушилна пещ) при стайна температура. След изсушаването 20—30 mg такава сол се изсипват в 250 ml дестилирана вода. Разклаща се през определени интервали от време. След изтичане на тридесет минути се прибавя 0,5—1 g хидратиран алуминий, след което се разбърква в продължение на няколко минути и се филтрира.

Метод на действие: Взема се аликвотна част от разтвора на киселината, съответстваща на около 10 mg K2O. Разрежда се до получаване на количество около100 ml. Бавно се добавя разтвор с реактива, като съотношението е около 10 ml на приети за 5 mg K2O, като през това време леко се разбърква. Оставя се да престои максимум петнадесет минути, след което се филтрира през просмолен шлаков синтерован тигел с пропускливост 3 или 4. Промива се с разтвор за промиване. Изсушава се в продължение на тридесет минути при температура 120 °C. Коефициентът на превръщане за K2O е 0,13143.

1.4.   Допуски

± 0,1 в абсолютна стойност за всяко определение. В случай че при провеждане на анализ се получава по-ниска стойност в рамките на допуските, отколкото са определените граници (30, 24 или 10 %), трябва да се вземе средната стойност от поне три анализа. Ако получената след това средна стойност е по-висока или равна на съответно 29,95, 23,95 или 9,95, то стъклото трябва да се приеме, че е в категориите съответстващи на съответно 30, 24 и 10 %.

2.   ФИЗИЧЕСКИ ИЗЧИСЛЕНИЯ

2.1.   Плътност

Използва се методът на хидростатичния баланс с допуски в рамките на ± 0,01. Образец с маса поне 20 g. се претегля първо във въздуха, след което и потопен в дестилирана вода при температура 20 °C.

2.2.   Показател за отражателна способност

Този показател се измерва с рефрактометър при допуски в рамките на ± 0,001.

2.3.   Микроякост

Якостта по Викерс следва да се измерва в съответствие със стандарта ASTM E 92—65 (ревизиран през 1965 г.), но масата е 50 g., а броят на определенията е 15.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

41


31970L0156


L 042/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 6 февруари 1970 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета

(70/156/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че във всяка държава-членка моторните превозни средства за превоз на товари или пътници трябва да съответстват на определени задължителни технически изисквания; като взе предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки и създават пречки за търговията в рамките на Европейската икономическа общност;

като има предвид, че такива затруднения за създаването и нормалното функциониране на общия пазар могат да бъдат намалени и дори напълно премахнати, ако всички държави-членки приемат едни и същи изисквания в допълнение или вместо съществуващите закони;

като има предвид, че държавите-членки са установили практика да проверяват спазването на съответните технически изисквания преди пускането на дадено превозно средство на пазара; като има предвид, че проверката се извършва по типове превозни средства;

като има предвид, че хармонизираните технически изисквания по отношение на отделните части и характеристики на превозните средства следва да се специфицират с отделни директиви;

като има предвид, че на общностно равнище е необходимо да се въведе обща процедура на Общността за типово одобрение на всеки тип превозно средство, с оглед осигуряване на възможност за проверка на спазването на горните изисквания и признаване от държавите-членки на проверките, извършени от други държави-членки;

като има предвид, че тази процедура трябва да даде възможност на всяка държава-членка да провери дали даден тип превозно средство е бил подложен на проверките, заложени в отделна директива и изброени в сертификата за типово одобрение; като има предвид, че тази процедура трябва да дава възможност на производителите да издават сертификат за съответствие на всички превозни средства, които отговарят на одобрения тип; като има предвид, че превозното средство с такъв сертификат трябва да се приема от всички държави-членки като отговарящо на изискванията на техните собствени закони; като има предвид, че всяка държава-членка следва да уведоми останалите за своите заключения чрез изпращане на копие от сертификата за типово одобрение, попълнен за всеки тип одобрено превозно средство;

като има предвид, че като преходна мярка трябва да се осигури възможност за издаване на типово одобрение въз основа на изискванията на Общността, както и когато отделните директиви за съответните части и характеристики на превозните средства влязат в сила, като националните изисквания остават в сила по отношение на части и характеристики, които все още не са регламентирани с такива директиви;

като взе предвид, че без да се нарушават изискванията на член 169 и член 170 от Договора, е препоръчително в рамките на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки да бъдат формулирани правила за разрешаване на спорове от техническо естество по отношение на това, доколко производствените модели съответстват на одобрения тип;

като взе предвид, че дадено превозно средство може да съответства на одобрен тип, но въпреки това да има определени качества, които са потенциална опасност за движение по пътищата; като взе предвид, че се налага препоръчването на подходяща процедура за предотвратяване на такива опасности;

като взе предвид, че техническият прогрес изисква своевременно коригиране на техническите изисквания, определени в отделните директиви; като има предвид, че с цел улесняване на въвеждането на мерките следва да бъде предписана процедура за установяване на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Комитета за привеждането в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите бариери за търговията в областта на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

За целите на тази Директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, предназначено за използване по пътищата, с или без каросерия, с поне четири колела и максимална проектирана скорост, надвишаваща 25 км/ч, заедно с ремаркетата, с изключение на превозни средства, които се движат по релсов път, и на селскостопански трактори и машини.

Член 2

По смисъла на тази директива:

а)

„национално типово одобрение“ означава административната процедура, позната като:

„agréation par type“ или „aanneming“ в белгийското законодателство;

„allgemeine Betriebserlaubnis“ в германското законодателство;

„réception par type“ във френското законодателство;

„omologazione“ или „approvazione del tipo“ в италианското законодателство;

„agréation“ в люксембургското законодателство;

„typegoedkeuring“ в нидерландското законодателство;

б)

„типово одобрение на ЕИО“ означава процедурата, с която дадена държава-членка удостоверява, че даден тип превозно средство отговаря на техническите изисквания на отделните директиви и на проверките, посочени в сертификата за типово одобрение на ЕИО, образец на който е даден в приложение II.

ГЛАВА II

Типово одобрение на ЕИО

Член 3

Заявление за типово одобрение ЕИО се подава от производителя или негов упълномощен представител до държавата-членка. Заявлението може да се придружава с информационен документ, образец на който е даден в приложение I и документите, изброени в него. Не може да се подава заявление за който и да е тип превозно средство в повече от една държава-членка.

Член 4

1.   Дадена държава-членка одобрява всички типове превозни средства, които отговарят на следните условия:

а)

типът превозно средство отговаря на посочените данни в информационния документ;

б)

типът превозно средство трябва да съответства на изискванията на проверките, изброени във формата, посочена в член 2, буква б) на сертификата за типово одобрение.

2.   Държавата-членка, предоставила типово одобрение, предприема необходимите мерки за проверка, доколкото е необходимо и ако е необходимо в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, че производствените модели отговарят на одобрения прототип. Такава проверка се ограничава до проверки на място.

Всяка държава-членка попълва всички раздели на сертификата за типово одобрение за всеки тип превозно средство, което тя одобрява.

Член 5

1.   Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат в рамките на един месец на компетентните органи на останалите държави-членки копие от информационния документ и сертификата за типово одобряване за всеки тип превозно средство, което одобрява или отказва да одобри.

2.   Производителят или неговият упълномощен представител в страната на регистрация попълва сертификат за съответствие, образец на който е даден в приложение III, за всяко превозно средство, произведено в съответствие с одобрения прототип.

3.   Държавите-членки могат за целите на данъчното облагане на превозното средство или за попълване на неговите регистрационни документи да искат включване в сертификата за съответствие на определени данни, непосочени в приложение III, стига такива данни да са изрично посочени в информационния документ или да могат да бъдат получени оттам чрез изчисляване.

Член 6

1.   Държавата-членка, предоставила типово одобрение на ЕИО, трябва да вземе необходимите мерки и да си осигури да бъде уведомявана за всяко спиране на производството или промяна в данните, включени в информационния документ.

2.   Ако въпросната държава счита, че такава промяна не налага изменение в съществуващия сертификат за типово одобрение или попълване на нов сертификат за типово одобрение, компетентните органи на тази държава уведомяват производителя за това и периодично изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копия от измененията в информационните документи, които вече са били разпространени.

3.   Ако въпросната държава счете, че дадена промяна в информационния документ налага нови проверки или изпитвания и съответно изисква да се промени съществуващият сертификат за типово одобрение или да се попълни нов сертификат за типово одобрение, компетентните органи на тази страна уведомяват производителя за това и в рамките на един месец от попълването на новите документи ги изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки.

4.   В случай на изменение, подмяна или когато сертификатът за типово одобрение не е вече валиден поради спиране на производството на този тип, за който се отнася, компетентните органи на държавата-членка, предоставила типовото одобрение, в рамките на един месец уведомява компетентните органи на останалите държави-членки за серийните номера на последното превозно средство, произведено в съответствие със стария сертификат и когато е необходимо, за серийните номера на първото превозно средство, произведено в съответствие с новия или изменения сертификат.

Член 7

1.   Никоя държава-членка няма право да откаже да регистрира или да забрани продажбата, въвеждането в експлоатация или употребата на което и да е ново превозно средство по причини, свързани с конструкцията или функционирането му, ако това превозно средство притежава сертификат за съответствие.

2.   Въпреки това този сертификат не пречи на държавата-членка да взема такива мерки по отношение на превозно средство, което не съответства на одобрения прототип.

Несъответствие с одобрения прототип съществува, когато са установени отклонения от данните, посочени в информационния документ и тези отклонения не са разрешени съгласно член 6, параграфи 2 или 3 от държавата-членка, предоставила типовото одобрение. Дадено превозно средство се счита, че не се отклонява от одобрения тип, когато отклоненията са разрешени с отделни директиви и превозното средство е в рамките на тези отклонения.

Член 8

1.   Ако държавата-членка, предоставила типовото одобрение на ЕИО, установи че известен брой превозни средства със сертификат за съответствие не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки за осигуряване на съответствието между производствените модели и одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които в случай на необходимост могат да включват и отнемане на типовото одобрение на ЕИО.

Споменатите органи предприемат сходни мерки, ако бъдат уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие.

2.   Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно в рамките на един месец за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО и за причините за тази мярка.

3.   Ако държавата-членка, предоставила типово одобрение на ЕИО, оспорва несъответствие, за което е уведомена, засегнатите държави-членки се задължават да разрешат спора.

Комисията трябва да бъде уведомена и в случай на необходимост трябва да проведе съответните консултации за постигане разрешаване на спора.

Член 9

Ако дадена държава-членка установи, че превозните средства от конкретен тип представляват опасност за пътната безопасност, макар че имат надлежно издаден сертификат за съответствие, тогава тази държава има право за максимален период от шест месеца да откаже регистрацията на такива превозни средства или да забрани продажбата, пускането в експлоатация или употребата им на своята територия. Държавата-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за това свое решение, посочвайки основанията за него.

ГЛАВА III

Преходни разпоредби

Член 10

1.   След като настоящата директива влезе в сила и специалните директиви, необходими за предоставяне на типовото одобрение на ЕИО, постепенно станат приложими:

националното типово одобрение се основава на хармонизираните технически изисквания, а не на съответстващите им национални изисквания, ако така иска заявителят;

при подаване на заявление от страна на производителя или неговия упълномощен представител, и при подаване на информационния документ, посочен в член 3, съответната държава-членка попълва разделите на сертификата за типово одобрение, посочен в член 2, буква б). Копие от сертификата се издава на заявителя. Другите държави-членки, към които се отправя заявление за издаване на национално типово одобрение на същия тип превозно средство, следва да приемат това копие като доказателство, че необходимите проверки са били извършени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 на настоящия член се отменят при влизането в сила на всички изисквания за предоставяне на типовото одобрение на ЕИО.

ГЛАВА VI

Общи и заключителни разпоредби

Член 11

Всички промени, необходими с оглед привеждането в съответствие на:

приложения I, II и III към настоящата директива, или

разпоредбите в отделните директиви, посочени в приложение II и определени във всяка от тези директиви,

с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13.

Член 12

1.   Създава се Комитет за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите и премахване на техническите бариери за търговията в областта на моторните превозни средства (оттук нататък наричан „Комитета“), който се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията като председател.

2.   Комитетът приема своя собствен процедурен правилник.

Член 13

1.   В случаите, когато се изисква спазване на процедурата, изложена в настоящия член, въпросите се отнасят до Комитета от страна на председателя по негова инициатива или по искане на представител на дадена държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът дава своето становище по проекта в рамките на определен срок, определен от председателя, като се отчита спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от дванадесет гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят съгласно член 148, параграф 2 от договора. Председателят не гласува.

3.

а)

Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

б)

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета или ако такова становище не е прието, Комисията без забавяне предлага на Съвета мерките, които следва да се приемат. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

в)

Ако в рамките на три месеца след представяне на предложението Съветът не е извършил действие, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 14

Всички решения, взети в съответствие с разпоредбите, приети за изпълнение на настоящата директива, с които се отказва или се отнема типово одобрение, или се отказва регистрация или се забранява продажба или употреба, следва да посочат подробно основанията за това. Дадено решение се съобщава на заинтересованата страна, която същевременно е уведомена за съществуващите средства за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, и за сроковете за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 15

1.   Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, съдържащи необходимите изисквания, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нотификацията ѝ, и незабавно уведомят Комисията за това.

2.   Държавите-членки следят Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ C 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 48, 16.4.1969 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБРАЗЕЦ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ (а)

0.   ОБЩИ

0.1.   Изработка (наименование на предприятието)

0.2.   Тип и търговско описание (споменете всички варианти)

0.3.   Вид

0.4.   Категория на превозното средство (б)

0.5.   Наименование и адрес на производителя

0.6.   Наименование и адрес на упълномощените представители на производителя (ако има)

Местоположение на постоянните табели и надписи и методи за закрепване

0.7.1.   на шасито

0.7.2.   на каросерията

0.7.3.   на двигателя

0.8.   Сериен номер на шасито за този тип, започнат от № …

1.   ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНСТРУКЦИЯТА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

(да се приложи три четвърти предна и три четвърти задна фотография)

(да се приложи скица с чертеж на цялото превозно средство)

Брой на осите и колелата (ако е приложимо, брой на гъсеничните вериги или звена)

1.1.1.   брой на осите с двойни колела (ако е приложимо)

1.2.   Задвижващи колела (брой, положение, връзка с другите оси)

1.3.   Шаси (ако има) (обща схема)

1.4.   Материал, използван за страничните елементи (в)

1.5.   Положение и конструкция на двигателя

1.6.   Кабина за водача (предна, полупредна или нормална)

2.   МАСИ И РАЗМЕРИ (г) (в мм и кг)

Междуосно разстояние/разстояния (при пълно натоварване на превозното средство) (д)

2.1.1.   В случай на полуремарке: разстояние между осите на шенкеловия болт на задния мост и най-предната задна ос

В случай на устройства с гъсенични звена:

2.2.1.   Стъпка на заден мост (максимум и минимум) (е)

2.2.2.   Максимална височина на задния мост (стандартизирана) (ж)

Разстояние между задната част на кабината и задната ос:

2.2.3.1.   Разстояние между задната част на кабината и задната/ите ос/и (в случай на шаси с кабина)

2.2.3.2.   Разстояние между задната част на задвижващото колело и задната/ите ос/и (в случай на неекипирано шаси)

2.3.   Стъпка на всяка ос (з)

2.4.   Максимални размери на превозното средство (общо) (и)

Image

Тегло на шасито (без кабина, охладител, масла, гориво, резервно колело, инструменти или водач)

2.5.1.   Разпределение на това тегло между осите

Тегло на превозното средство с каросерия в двигателен режим или тегло на шасито с кабина, ако производителят не е инсталирал каросерия (включително охладител, масла, гориво, инструменти, резервно колело и водач) (п)

2.6.1.   Разпределение на това тегло между осите (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на задния мост в случай на полуремарке)

Технически допустимо максимално тегло на товара (натоварена маса), посочено от производителя

2.7.1.   Разпределение на това тегло между осите (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на задния мост в случай на полуремарке)

2.8.   Технически допустимо максимално тегло на всяка ос, посочена от производителя (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на задния мост в случай на полуремарке)

2.9.   Ако превозното средство е използвано като теглещо превозно средство, технически допустимото максимално тегло на товара на комбинацията, посочена от производителя (и където е приложимо, технически допустимото максимално тегло на ремаркето)

2.10.   Максимален вертикален товар в точката на прикачване (кука или специална триточкова прикачна система)

2.11.   Разположение на пътя

2.12.   Съотношение на мощността на двигателя и максималната маса (в к.с./кг) и способност за потегляне под наклон

3.   ДВИГАТЕЛ (р)

3.1.   Производител

Двигател с вътрешно горене

3.2.1.   Наименование

3.2.2.   Тип (принудително запалване, дизелов, т.н.), цикъл

3.2.3.   Брой и разположение на цилиндрите

3.2.4.   Отвор, ход и обем на цилиндрите

3.2.5.   Максимална мощност, при … об./мин (използвани стандартни стойности)

3.2.6.   Максимален ускоряващ момент, при … об./мин (стандартните стойности от 3.2.5.)

3.2.7.   Обикновено гориво

3.2.8.   Резервоари за гориво (обем и положение)

3.2.9.   Резервни резервоари за гориво (обем и положение)

3.2.10.   Система за подаване на гориво (тип)

3.2.11.   Претоварване (ако е регулиран) (тип, контрол, свръхналягане)

3.2.12.   Регулатор (ако е регулиран) (принцип на работа)

3.2.13.   Електрическа система (електрическо напрежение, положително или отрицателно заземяване)

3.2.14.   Генератор (тип и номинална мощност)

3.2.15.   Запалване (тип на оборудването)

3.2.16.   Устройство за подтискане на смущенията (описание)

3.2.17.   Охладителна система (въздух, вода)

3.2.18.   Равнище на шума

3.2.19.   Изпускателна система (схема)

3.2.20.   Мерки, взети срещу замърсяване на въздуха

Електродвигател

3.3.1.   Тип (серия, възбудимост)

3.3.2.   Максимална часова производителност и работно напрежение

3.3.3.   Акумулатор (брой на намотките, тегло, производителност в ампер/часа и положение)

3.4.   Двигатели или мотори, различни от електрически или двигатели с вътрешно горене (подробности относно частите на такива двигатели или мотори)

4.   ТРАНСМИСИЯ (с) (Схема на трансмисията плюс чертеж)

4.1.   Тип (механична, хидравлична, електрическа и пр.)

Съединител (тип)

4.2.1.   Тегло на съединителя

Скоростна кутия (тип, директно зацепване, метод за контрол)

4.3.1.   Тегло на скоростната кутия

4.4.   Трансмисия от двигателя към скоростната кутия, задната/задните ос/и, предаване на междинните зъбни колела, ако са инсталирани

4.5.   Предавателно съотношение с или без предавателна кутия/кутии

Image

4.6.   Скорост на превозното средство, постигната при скорост на двигателя от 1000 об./мин с нормално монтирани гуми (6.1) (дължината на окръжността на гумите, когато са натоварени, е … метра) (т)

Image

4.7.   Максимална скорост на превозното средство при директната предавка (в км/ч) (т)

4.8.   Осово натоварване (и предаване на спирачните сили)

4.9.   Скоростомер

4.10.   Устройство за регистриране на скоростта (ако е инсталирано) (производител и тип)

4.11.   Блокировка на диференциала (ако е инсталирано)

5.   ОСИ

(Да се приложи оразмерена схема на всяка ос, заедно с посочване на използваните материали и — по избор — на изработката и типа)

6.   ОКАЧВАНЕ (описателна схема на съвкупността от устройства за окачване)

6.1.   Нормално монтирани гуми (размери и характеристики)

6.2.   Тип и схема на окачването на всяка ос или колело

6.3.   Характеристики на пружиниращите части от окачването (схема, характеристики на материалите и размери)

6.4.   Стабилизатори (у)

6.5.   Амортисьори (у)

7.   КОРМИЛНО УПРАВЛЕНИЕ (чертеж)

7.1.   Тип на механизма и свързването с колелата, метод на взаимодействие, ако има такъв (метод и диаграма на действието, ако има такъв) и усилие при управление на волана

Максимален ъгъл на завъртане на колелата:

7.2.1.   надясно … (градуси): брой на завъртанията на волана …

7.2.2.   наляво … (градуси): брой на завъртанията на волана …

Диаметър на минималния кръг при завъртане (ф)

7.3.1.   надясно

7.3.2.   наляво

8.   СПИРАЧКИ (цялостен чертеж и оперативен чертеж) (х)

8.1.   Работно спирачно устройство

8.2.   Допълнително спирачно устройство

8.3.   Спирачно устройство за паркиране

8.4.   Допълнително спирачно устройство, ако е инсталирано (включително забавящо устройство)

8.5.   Автоматично спирачно устройство, което функционира в случай на прекъсване на прикачването (в случай на ремарке и полуремарке)

8.6.   Пресмятане на спирачната система: определяне на съотношението между общите спирачни сили към дължината на окръжността на колелата и силата, приложена към спирачния контрол

8.7.   Външни източници на енергия, ако има такива (характеристики, обем на енергийните резервоари, максимално и минимално налягане, датчик за налягането и устройство, показващо надвишаващото нормата спадане на налягането на арматурното табло, вакуумни резервоари и захранващ вентил, захранващи компресори, съответствия с изискванията относно екипировката, работеща под налягане)

Превозни средства, предназначени да теглят ремарке

8.8.1.   спирачно устройство на ремаркето

8.8.2.   прикачни устройства, устройства за безопасност

9.   КАРОСЕРИЯ (обща скица с чертеж отвън и отвътре)

9.1.   Тип на каросерията

9.2.   Използвани материали и метод на конструиране

9.3.   Врати (брой, размери, посока на отваряне, панти и ключалки)

9.4.   Зрително поле

Предно стъкло и други стъкла (брой и положение, използвани материали)

9.5.1.   Ъгъл на наклона на предното стъкло

9.6.   Чистачки

9.7.   Стъклоумивателно устройство

9.8.   Размразяване

9.9.   Огледало за обратно виждане

Вътрешни инсталации:

9.10.1.   Вътрешни защитни устройства за пътниците

9.10.2.   Оформление и идентификация на контролните устройства

9.10.3.   Седалки (брой, положение, характеристики)

9.11.   Външни инсталации:

9.12.   Колани за безопасност и техните закрепващи устройства (брой и положение)

9.13.   Закрепващи устройства за колани за безопасност (брой и положение)

9.14.   Място за монтиране на табели с регистрационен номер

9.15.   Задни защитни устройства

10.   ОСВЕТЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВА ЗА СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ

(външна схема на превозното средство, даваща размерите и положението на осветяващата повърхност на всички устройства; цвят на светлините)

Задължително оборудване

10.1.1.   Къси светлини

10.1.2.   Дълги светлини

10.1.3.   Предни светлини

10.1.4.   Указатели за посока

10.1.5.   Задни светлини

10.1.6.   Стоп светлини

10.1.7.   Осветление на задната табела с регистрационен номер

10.1.8.   Червени задни светоотражатели

10.1.9.   Предни светоотражатели на ремаркетата

Незадължително оборудване

10.2.1.   Светлини против мъгла

10.2.2.   Светлини за паркиране

10.2.3.   Светлини за заден ход

10.2.4.   Предни светлини на ремаркетата

10.2.5.   Оранжеви странични светоотражатели

10.3.   Допълнителни устройства за специални автомобили

11.   ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЕГЛЕЩИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТАТА И ПОЛУРЕМАРКЕТАТА

12.   РАЗНИ

Устройства за звуково-предупредителна сигнализация

12.1.1.   Обикновени

12.1.2.   Специални

12.2.   Специални мерки за превозни средства за обществен превоз

12.3.   Специални мерки за таксиметрови автомобили

12.4.   Специални мерки за автомобили за превоз на товари

12.5.   Устройства за предотвратяване на неоторизирано използване (алармени устройства) на превозни средства

12.6.   Кука за теглене

12.7.   Подпори за ремарке

12.8.   Сигнални устройства за специални автомобили

ЗАБЕЛЕЖКИ

За всяка точка, за която трябва да бъдат приложени чертежи или фотографии, да се посочат номерата на съответстващите приложени документи.

a)

Ако дадена част е била типово одобрена, то тази част не е необходимо да бъде описвана, ако е направена препратка към това одобрение. Също частта не е необходимо да бъде описвана, ако нейната конструкция се вижда ясно от приложените диаграми или чертежи.

б)

Класифицирани съгласно следните международни категории:

1.

Категория M: Моторни превозни средства за превоз на пътници, три- или четириколесни, с максимална маса над 1 метричен тон.

Категория M1 : Превозно средство за превоз на пътници с не повече от осем броя места за сядане, без мястото на водача.

Категория M2 : Превозно средство за превоз на пътници с повече от осем броя места за сядане плюс мястото на водача и максимална маса до 5 метрични тона.

Категория M3 : Превозно средство за превоз на пътници с повече от осем броя места за сядане плюс мястото на водача и максимална маса над 5 метрични тона.

2.

Категория N: Моторни превозни средства за превоз на товари с три или четири колела и максимална маса над 1 метричен тон.

Категория N1 : Превозни средства за превоз на товари с максимална маса до метрични 3,5 тона.

Категория N2 : Превозни средства за превоз на товари с максимална маса от 3,5 до 12 метрични тона.

Категория N3 : Превозни средства за превоз на товари с максимална маса над 12 метрични тона.

3.

Категория O: Ремаркета (включително полуремаркета)

Категория O1 : Ремаркета с максимална маса до 0,75 метрични тона.

Категория O2 : Ремаркета с максимална маса, по-голяма от 0,75 метрични и по-малка от 3,5 метрични тона.

Категория O3 : Ремаркета с максимална маса, по-голяма от 3,5 метрични и по-малка от 10 метрични тона.

Категория O4 : Ремаркета с максимална маса над метрични 10 тона.

в)

Ако е възможно, наименованието на Европейския стандарт Euronorm. Където е приложимо, да се даде:

описание на материала;

точка на огъване;

максимално напрежение на опън;

удължаване (като %);

твърдост по Бринел.

г)

Когато има една версия с нормална кабина и друга кабина, да се посочат масите и размерите и в двата случая.

д)

Проект на ISO Препоръка 586 (1), термин № 2.

е)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 33.

ж)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 35.

з)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 1.

и)

Когато превозното средство, предложено за типово одобрение, няма каросерия, максималните и минималните размери, посочени от производителите, трябва да бъдат въведени във втората колона, а третата колона трябва да бъде оставена празна.

й)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 9.

к)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 12.

л)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 13.

м)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 18.

н)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 19.

o)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 7.

п)

Теглото на водача се приема за 75 кг.

р)

Ако двигателят няма бутала с възвратно-постъпателно движение, трябва да се даде общо описание.

с)

Определени подробности трябва да бъдат дадени за всички предложени варианти.

т)

Допустимо отклонение в рамките на 5 %.

у)

Посочва се само дали е инсталирано.

ф)

Проект на ISO Препоръка 586, термин № 27.

х)

За всяка спирачна система трябва да бъдат дадени следните подробности:

тип и характеристики на спирачките (скица с чертеж) (барабани или дискове, колела, снабдени със спирачки, връзка с колелата, снабдени със спирачка, триещи се повърхнини, техните свойства и ефективни зони, радиус на барабаните, челюсти или дискове, маса на барабаните, устройства за регулиране).

трансмисия и контрол (скица) (конструкция, регулиране, предавателно съотношение, достъпност за контрол и неговото положение, контролни храпови колела в случай на механични предавки, характеристики на главните части на връзката, цилиндри и контролни бутала, спирачни цилиндри).


(1)  Документ ISO/TC 22 (Секретариат 133) 328 — януари 1963 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

А.   ОБЩИ

Сертификатите за типово одобрение, издадени съгласно типово одобряване на ЕИО, трябва да бъдат попълнени, както следва:

1.

Да се попълни в съответните секции на сертификата за типово одобрение, дадени под буква Б в това приложение, на основата на подробностите в информационния документ след удостоверяване на тези подробности.

2.

Да се въведе абревиатурата/ите, отпечатани срещу всяка точка в образеца за сертификат за типово одобрение след завършване на релевантните изпитвания и проверки:

„CONF“

показва, че част или конкретна характеристика съответства на хармонизираните изисквания, възприети при въвеждането на релевантната отделна директива;

„SD“

показва, че част или конкретна характеристика съответства на хармонизираните изисквания, възприети при въвеждането на релевантната отделна директива;

„R“

попълнено в доклада за изпитванията, който трябва да бъде приложен към сертификата за типово одобрение;

„S“

показва, че схема и/или диаграма е била приложена.

Б.   ОБРАЗЕЦ ЗА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

0.   

ОБЩИ

0.1.   Изработка (наименование на предприятието)

 

0.2.   Тип и търговско наименование (да се посочат всички варианти)

 

0.3.   Вид

 

0.4.   Категория на превозното средство

 

0.5.   Наименование и адрес на производителя

 

0.6.   Наименование и адрес на упълномощените представители на производителя (ако има)

 

0.7.   Местоположение на неподвижните табели и надписи и метод за закрепването им

SD

0.7.1.   на шасито

0.7.2.   на каросерията

0.7.3.   на двигателя

0.8.   Сериен номер на шасито за този тип, започващ с № …

 

1.   

ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1.   Шаси (ако има)

CONF

2.   

ТЕГЛО И РАЗМЕРИ (в мм и кг)

2.1.   В случай на устройство за теглене

 

2.1.1.   Заден мост издатък (максимум и минимум)

CONF

2.2.   Максимални размери на превозното средство (габаритни)

SD

Image

2.3.   Технически допустимо максимално тегло на товара на превозното средство

CONF

2.3.1.   Разпределение на това тегло между осите (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на заден мост на полуремарке)

CONF

2.4.   Допустимо максимално тегло на товара

SD

2.4.1.   Разпределение на това тегло между осите (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на заден мост в случай на полуремарке)

SD

2.5.   Технически допустимо максимално тегло върху всяка ос (разпределение между осите и натоварване на шенкеловия болт на заден мост в случай на полуремарке)

CONF

2.6.   Допустимо максимално тегло върху всяка ос (и натоварване на шенкеловия болт на заден мост в случай на полуремарке)

SD

2.7.   Ако превозното средство е използвано като теглещо превозно средство, технически допустимото максимално тегло на товара на комбинацията, посочена от производителя (и когато е приложимо, технически допустимото максимално тегло на ремаркето)

CONF

2.8.   Ако превозното средство е използвано като теглещо превозно средство, допустимото максимално тегло на товара на комбинацията (и където е приложимо, максимално тегло на ремаркето)

SD

2.9.   Разположение на пътя

SD

2.10.   Съотношение на мощността на двигателя и максималното тегло (в к.с./кг) и способност за потегляне по наклон

SD

3.   

ДВИГАТЕЛ

3.1.   Производител

 

3.2.   

Двигател с вътрешно горене

3.2.1.   Максимална мощност в … об./мин (да се посочи използваният стандарт)

CONF

3.2.2.   Резервоар за гориво

SD

3.2.3.   Резервни резервоари за гориво

SD

3.2.4.   Електрическа система

CONF

3.2.5.   Устройство за потискане на смущенията

SD R

3.2.6.   Равнище на шума

SD R

3.2.7.   Заглушител

SDR D

3.2.8.   

Замърсяване на въздуха:

3.2.8.1.   Превозни средства, снабдени с бензинови двигатели

SD R

3.2.8.2.   Превозни средства, снабдени с дизелови двигатели

SD R

4.   

ТРАНСМИСИЯ

4.1.   Максимална скорост на превозното средство при директна предавка (в км/ч)

CONF

4.2.   Скоростомер

SD

4.3.   Заден ход

SD

5   ОСИ

CONF

6.   

ОКАЧВАНЕ

6.1.   Нормално монтирани гуми

SD

6.2.   Характеристики на пружиниращите части от окачването

SD

7.   

КОРМИЛНО УПРАВЛЕНИЕ

7.1.   Тип на механизма и връзката

SD

7.2.   Метод на взаимодействие и усилие при управление на волана

SD

7.3.   Диаметър на минималния кръг при завъртане

CONF

7.3.1.   надясно

7.3.2.   наляво

8.   

СПИРАЧКИ

8.1.   Работно спирачно устройство

SD

8.2.   Допълнително спирачно устройство

SD

8.3.   Спирачно устройство за паркиране

SD

8.4.   Допълнително спирачно устройство, ако е инсталирано (включително забавящо устройство)

SD

8.5.   Автоматично спирачно устройство, което функционира в случай на прекъсване на прикачването (в случай на ремарке и полуремарке)

SD

8.6.   В случай на превозни средства, предвидени да теглят ремарке:

 

8.6.1.   Спирачно устройство на ремаркето

SD

8.7.   Всякакви външни източници на енергия

SD

8.8.   Условия при изпитване

R

8.9.   Резултати от изпитването

R

9.   

КАРОСЕРИЯ

9.1.   Врати (брой, размери, посока на отваряне, панти и ключалки)

SD

9.2.   Зрително поле

SD

9.3.   Предно стъкло и други стъкла:

SD

9.3.1.   Ъгъл на наклона на предното стъкло

9.4.   Устройства за почистване на предното стъкло

SD

9.5.   Устройства за измиване на предното стъкло

SD

9.6.   Размразяване

SD

9.7.   Огледала за обратно виждане

SD

9.8.   Вътрешни инсталации

SD

9.8.1.   Вътрешни защитни устройства за пътниците

9.8.2.   Оформление и идентификация на контролните устройства

9.8.3.   Седалки (брой, положение, характеристики)

9.9.   Външни инсталации

SD

9.10.   Колани за безопасност и техните закрепващи устройства

SD

9.11.   Закрепващи устройства за колани за безопасност

SD

9.12.   Място за монтиране на табели с регистрационен номер

SD

9.13.   Задни защитни устройства

SD

10.   

ОСВЕТЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВА ЗА СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ

10.1.   

Задълително оборудване:

10.1.1.   Къси светлини

SD

10.1.2.   Дълги светлини

SD

10.1.3.   Предни светлини

SD

10.1.4.   Указатели за посока

SD

10.1.5.   Задни светлини

SD

10.1.6.   Стоп светлини

SD

10.1.7.   Осветление на задната табела с регистрационен номер

SD

10.1.8.   Червени задни светоотражатели

SD

10.1.9.   Предни светоотражатели на ремаркетата

SD

10.2.   

Незадължително оборудване:

10.2.1.   Светлини против мъгла

SD

10.2.2.   Светлини за паркиране

SD

10.2.3.   Светлини за заден ход

SD

10.2.4.   Предни светлини на ремаркетата

SD

10.2.5.   Оранжеви странични светоотражатели

SD

11.   ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЕГЛЕЩИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТАТА И ПОЛУРЕМАРКЕТАТА

SD

12.   

РАЗНИ

12.1.   Устройства за звуково-предупредителна сигнализация

SD

12.2.   Специални мерки за превозни средства за обществен превоз

SD

12.3.   Специални мерки за таксиметрови автомобили

SD

12.4.   Специални мерки за автомобили за превоз на товари

SD

12.5.   Устройства за предотвратяване на неоторизирано използване (алармени устройства) на превозни средства

SD

12.6.   Кука за теглене

SD

12.7.   Подпори за ремарке

SD

12.8.   Сигнални устройства за специални автомобили

SD

12.9.   Устройство за регистриране на скоростта (ако е инсталирано)

SD

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБРАЗЕЦ

СЕРТИФИКАТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

57


31970L0157


L 042/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 6 февруари 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства

(70/157/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, които моторните превозни средства трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до допустимото ниво на шума и изпускателната уредба;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или чрез замяна на съществуващите при тях правила, за да може, в частност, процедурата за типово одобрение на ЕИО, която бе предмет на Директива на Съвета (3) от 6 февруари 1970 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да бъде прилагана по отношение на всеки тип превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, предназначено за движение в пътната мрежа, с или без каросерия, имащо най-малко четири колела и проектирано за максимална скорост, по-голяма от 25 километра в час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва предоставянето на типово одобрение на ЕИО или прилаганото на национално равнище типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба, ако нивото на шума и изпускателната уредба на превозното средство удовлетворяват съдържащите се в приложението изисквания.

Член 3

Необходимите изменения, за привеждане в съответствие на приложението с техническия прогрес, с изключение на изискванията, съдържащи се в точки 1.1 и 1.4.1.4, се приемат в съответствие с процедурата по член 13 от Директивата на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, съдържащи необходимите изисквания, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нотификацията ѝ, и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки следят Комисията да бъде уведомявана за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ДОПУСТИМИ НИВА НА ШУМА

I.1.   Пределно допустими стойности

Нивото на шума на посочените в член 1 от настоящата директива превозни средства, измерено при предвидените в настоящото приложение условия, не може да превишава следните стойности:

 

Категория превозни средства

Стойност, изразена в дб (A) (децибели (А)

I.1.1.

Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с не повече от девет седящи места, включително мястото на водача.

82

I.1.2.

Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с допустимо максимално тегло, не по-голямо от 3,5 метрични тона.

84

I.1.3.

Превозни средства, предназначени за превоз на товари с допустимо максимално тегло, не по-голямо от 3,5 метрични тона.

84

I.1.4.

Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с допустимо максимално тегло, по-голямо от 3,5 метрични тона.

89

I.1.5.

Превозни средства, предназначени за превоз на товари с допустимо максимално тегло, по-голямо от 3,5 метрични тона.

89

I.1.6.

Превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от девет седящи места, включително мястото на водача, и с мощност на двигателя, равна на или по-голяма от 200 к.с. DIN.

91

I.1.7.

Превозни средства, предназначени за превоз на товари или продукти, с мощност на двигателя, равна на или по-голяма от 200 к.с. DIN и допустимо максимално тегло, по-голямо от 12 метрични тона.

91

I.2.   Измервателни уреди

Емитираният от превозните средства шум се измерва с помощта на шумомер от описания в публикация 179 на Международната комисия по електротехника, I издание (1965), тип.

I.3.   Условия при провеждане на измерванията

Измерванията се извършват върху ненатоварени превозни средства в задоволително тих и открит участък (нивата на фоновия шум и шума от вятъра трябва да бъдат най-малко с 10 дб (А) по-ниски от нивото на измервания шум).

Изпитвателният участък може да представлява например открито свободно пространство с радиус 50 метра, чийто среден участък, с радиус не по-малък от 20 метра, е практически хоризонтален, с покритие от бетон, асфалт или сходен материал, и лишен от сняг, високи треви, рохкава пръст или прах.

Повърхността на изпитвателната писта не трябва да предразполага към възникване на прекомерен шум от търкалянето на гумите. Това условие се отнася само до измерванията на шума на движещи се превозни средства.

Измерванията се извършват при ясно време и слаб вятър. В близост до превозното средство или микрофона не трябва да има каквито и да било лица, с изключение на снемащия показанията на уреда, тъй като присъствието на наблюдатели в съседство с превозното средство или микрофона може да повлияе съществено на показанията на уреда. При извършването на измерванията не се вземат под внимание всички резки отклонения на стрелката, които са очевидно несвързани с характеристиките на общото шумово ниво.

I.4.   Метод за измерване

I.4.1.   Измерване на шума на превозни средства в движение (за типово одобрение)

Извършват се най-малко две измервания от всяка страна на превозното средство. За целите на настройката на прибора може да се извършват пробни измервания, които не трябва да бъдат вземани под внимание.

Микрофонът се разполага на височина 1—2 метра над нивото на изпитвателния участък на разстояние 7,5 метра от траекторията на оста на движение на превозното средство CC, измерено по перпендикуляра PP′ спрямо тази линия (Фигура 1).

Върху изпитвателната писта се прекарват две линии, АА′ и ВВ′, успоредни на линията РР′ и отстоящи на 10 метра пред и 10 метра зад тази линия. Превозното средство се приближава към линията АА′ с постоянна скорост, както това е посочено по-долу. В този момент дроселовата клапа се отваря докрай по възможно най-бързия начин и остава в напълно отворено положение, докато задната част на превозното средство (1) пресече линията ВВ′; накрая дроселовата клапа се затваря отново по възможно най-бързия начин.

За резултат от измерването се приема максималното регистрирано ниво на шума.

I.4.1.1.   Превозни средства без предавателна кутия

Превозното средство се движи към линията АА′ с постоянна скорост, равна на най-ниската от следните три скорости:

скорост, съответстваща на три четвърти от оборотите на двигателя, при които двигателят развива максималната си мощност;

скорост, съответстваща на три четвърти от ограничаваните от регулатора максимални обороти на двигателя;

50 километра в час.

I.4.1.2.   Превозни средства с предавателна кутия с ръчно управление

I.4.1.2.1.

Превозните средства, които имат предавателна кутия с две, три или четири предавки, се изпитват на втора предавка;

I.4.1.2.2.

Превозните средства, които имат предавателна кутия с повече от четири предавки, се изпитват на трета предавка;

I.4.1.2.3.

Ако трансмисията има преходна предавателна кутия или заден мост с двустепенно предаване, предавателната кутия се включва за предавателното отношение, осигуряващо най-висока скорост на движение на превозното средство.

Превозното средство се движи към линията АА′ с постоянна скорост, равна на най-ниската от следните три скорости:

скорост, съответстваща на три четвърти от оборотите на двигателя, при които двигателят развива максималната си мощност;

скорост, съответстваща на три четвърти от ограничаваните от регулатора максимални обороти на двигателя;

50 километра в час.

I.4.1.3.   Превозни средства с автоматична предавателна кутия

Превозното средство се движи към линията АА′ с постоянна скорост, равна на по-ниската от следните две скорости:

50 километра в час;

три четвърти от максималната скорост.

При възможност за избор се работи при онова положение на избирателния механизъм, което съответства на „нормалните“ условия за градско движение.

I.4.1.4.   Тълкуване на резултатите

I.4.1.4.1.   За отчитане на грешките на измерителните уреди получените в хода на измерванията стойности трябва да се намалят с 1 дб (A).

I.4.1.4.2.   Измерванията се считат за действителни, ако разликата в резултатите от две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не е по-голяма от 2 дб (A).

I.4.1.4.3.   За окончателен резултат от измерванията се приема най-високото измерено ниво на шума. Ако този резултат е по-голям с 1 дб (A) от максимално допустимото ниво на шума за категорията на изпитваното превозно средство, се извършват две допълнителни измервания. Три от четирите, получени по такъв начин резултата, трябва да попадат в предписаните граници.

Точки за измерване за превозни средства в движение

Image

I.4.2.   Измерване на шума на превозните средства при работа на място

I.4.2.1.   Положение на шумомера

Измерванията се извършват в точка Х (показана на фигура 2) на разстояние 7 метра от най-близката повърхност на транспортното средство.

Микрофонът се разполага на височина 1—2 метра над нивото на пистата.

I.4.2.2.   Брой на измерванията

Извършват се най-малко две измервания.

I.4.2.3.   Условия при извършване на изпитванията на превозните средства

Превозно средство без регулатор на скоростта се изпитва при три четвърти от оборотите на двигателя, при които по данни на производителя на превозното средство двигателят развива максималната си мощност. Оборотите на двигателя се измерват с независим уред, например въртящ барабан и тахометър. Ако двигателят има регулатор, който не позволява на оборотите да превишават стойността, при която двигателят развива максималната си мощност, превозното средство се изпитва при максималните допустими от регулатора обороти.

Преди извършване на измерването двигателят се довежда до нормалната си работна температура.

I.4.2.4.   Тълкуване на резултатите

В протокола се вписват всички регистрирани стойности за нивото на шума.

Освен това, когато е възможно, се извършва описание на метода за изчисляване на мощността на двигателя. Посочва се и степента на натовареност на превозното средство.

Измерванията се считат за действителни, ако разликата в резултатите от две последователни измервания от една и съща страна на превозното средство не е по-голяма от 2 дб (A).

За окончателен резултат от измерванията се приема най-високото измерено ниво на шума.

Точки за измерване за превозни средства при работа на място

Image

II.   ИЗПУСКАТЕЛНА УРЕДБА (ШУМОЗАГЛУШИТЕЛ)

II.1.   Ако превозното средство е снабдено с приспособление за ограничаване на шума от изпускането на отработилите газове (шумозаглушител), се прилагат изискванията от точка II. Ако входът на двигателя е снабден с въздушен филтър, необходим за осигуряване на съответствие с допустимото ниво на шума, филтърът се счита за част от шумозаглушителя, като по отношение на този филтър се прилагат също изискванията от точка II.

II.2.   Към удостоверението за типово одобрение на превозното средство се прилага чертеж на изпускателната уредба.

II.3.   Шумозаглушителят трябва да притежава задоволително четливо и незаличимо обозначение, идентифициращо неговия модел и тип.

Употребата на влакнести поглъщащи материали при изработката на шумозаглушителите е разрешена, само ако са изпълнени следните условия:

II.4.1.

Влакнестият поглъщащ материал не може да бъде поместван в онези части на шумозаглушителя, през които преминават газовете.

II.4.2.

Чрез подходящи приспособления трябва да бъде гарантирано запазването на целостта на влакнестия поглъщащ материал за цялото времетраене на експлоатация на шумозаглушителя.

II.4.3.

Влакнестият поглъщащ материал трябва да бъде устойчив на температури, най-малко с 20 % по-високи от работната температура, възникваща в участъка от шумозаглушителя, предназначен за поместване на влакнести поглъщащи материали.


(1)  Ако превозното средство притежава ремарке или полуремарке, те не трябва да се вземат под внимание за определянето на момента на пресичане на линията ВВ′.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

63


31970L0220


L 076/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат, за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства

(70/220/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и мо-специално член 100,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в Германия, в „Bundesgesetzblatt I“ от 18 октомври 1968 г., е публикувана Наредба от 14 октомври 1968 г. за изменение и допълнение на „Straβenwerkehrs–Zulassungs–Ordnung“; като има предвид, че тази наредба съдържа разпоредби относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства; като има предвид, че тези разпоредби ще влязат в сила на 1 октомври 1970 година;

като има предвид, че във Франция, в „Journal оfficiel“ от 17 май 1969 г. е публикувана наредба от 31 март 1969 г.„За състава на отработените газове, oтделяни от бензиновите двигатели, с които са оборудвани моторните превозни средства“; като има предвид, че тази наредба се прилага:

от 1 септември 1971 г. по отношение на типово одобрените превозни средства, ако те са с нов тип двигател, т.е., който никога не е бил монтиран на типово одобрено превозно средство;

от 1 септември 1972 г. по отношение на превозните средства, пуснати за първи път в движение;

като има предвид, че тези разпоредби могат да създадат прегради пред изграждането и нормалното функциониране на общия пазар; като има предвид, че в резултат на това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи предписания или в допълнение, или вместо съществуващата им нормативна уредба, в частност с оглед за всеки тип превозно средство да може да се прилага процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3);

като има предвид все пак, че предписанията на настоящата директива ще се прилагат считано от датата, предхождаща датата на прилагане на споменатата директива; като има предвид, че поради това процедурите, предвидени в последната директива, все още няма да се прилагат; като има предвид, че поради това трябва да се предвиди процедура ad hoc под формата на съобщение, удостоверяващо, че типът превозно средство е проверено и отговаря на предписанията на настоящата директива;

като има предвид, че това съобщение трябва да дава възможност на всяка държава-членка, към която е отправено заявление за национално типово одобрение на същия тип превозно средство, да установи, че то е било подложено на проверките, предвидени в настоящата директива; като има предвид, че е подходящо в тази връзка всяка държава-членка да уведомява останалите държави-членки за направените изводи чрез изпращането на копие от утвърденото съобщение за всеки тип проверено моторно превозно средство;

като има предвид, че за промишлеността е подходящо да се предвиди по-дълъг период за привеждане в съответствие на останалите технически предписания в настоящата директива, а именно предписанията за контрол на средната стойност на емисиите от газови замърсители в градска зона с интензивно автомобилно движение след пуск на студен двигател;

като има предвид, че що се отнася до техническите предписания, е желателно да се прилагат предписанията, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа с Регламент № 15 (4) („Единни предписания за одобрението на превозните средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, по отношение на емисиите на газови замърсители от двигателите“), приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемане на еднакви условия за одобрение и за взаимно признаване на одобренията за оборудвания и части на моторни превозни средства;

като има предвид освен това, че техническите предписания трябва бързо да се приведат в съответствие с техническия прогрес; като има предвид, че за тази цел трябва да се предвиди прилагането на процедурата, определена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко превозно средство с двигател с принудително запалване, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела, с допустимо максимално тегло най-малко 400 кг и с максимална проектна скорост равна или над 50 км/ч, с изключение на тракторите и селскостопанските машини, както и на строителните машини.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО, нито национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани със замърсяването на въздуха от газовете на двигателя с принудително запалване на споменатото превозно средство:

от 1 октомври 1970 г., ако това превозно средство отговаря на предписанията, посочени в приложение I, с изключение на предписанията на точка 3.2.1.1 и 3.2.2.1, както и на тези в приложения II, IV, V и VI,

от 1 октомври 1971 г., ако това превозно средство отговаря на предписанията, посочени се в точка 3.2.1.1 и 3.2.2.1 от приложение I и на приложение III.

Член 3

1.   По заявление на производителя или на негов упълномощен представител компетентните органи на държавата-членка попълват разделите от съобщението, посочено в приложение VII. Копие от това съобщение се изпраща на останалите държави-членки и на заявителя. Останалите държави-членки, към които е отправено заявление за издаване на национално типово одобрение за същия тип превозно средство, приемат документа като доказателство, че предвидените проверки са направени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се отменят веднага след влизането в сила на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

Държавата-членка, издала типовото одобрение, предприема необходимите мерки, за да се информира за всяко изменение на частите или характеристиките, посочени в точка 1.1 от приложение I. Компетентните органи на съответната държава-членка преценяват дали върху изменения прототип трябва да се проведат нови изпитвания и дали трябва да се състави нов протокол за изпитването. Когато подобни изпитвания покажат, че предписанията на настоящата директива не са спазени, измененията не се одобряват.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на предписанията приложения I—VII с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 6

1.   Държавите-членки приемат необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 30 юни 1970 г. и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки следят да предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ C 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4)  ECE (Geneva) Dokument W/TRANS/WP 29/293/Rev. 1, 11.4.1969 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Директива 96/44/EC на Комисията (ОВ L 210 , 20.8.1996 г., стр. 25).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Виж Директива 91/441/EEC на Съвета (ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр.1).


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Виж Директива 2002/80/EC на Съвета (ОВ L 291, 28.10.2002 г., стр. 20) (Annex IX).


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Виж Директива 96/44/EC на Комисията (ОВ L 210, 20.8.1996 г., стр. 25) (Annex IX).


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

72


31970L0221


L 076/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета

(70/221/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства съгласно националните законодателства, се отнасят, наред с другото, и за резервоарите за течно гориво и задните защитни устройства,

като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или като допълнение към, или като замяна на съществуващите разпоредби, по-специално с оглед процедурата за типово одобрение ЕИО, предмет на Директива на Съвета (3) от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, което е предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектирана скорост повече от 25 километра в час, и прикачените към него ремаркета, с изключение на движещите се по релси превозни средства, селскостопански трактори и машини и строителни машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение ЕИО или национално типово одобрение на дадено превозно средство на основания, свързани с резервоарите за течно гориво или задните защитни устройства, ако те отговарят на посочените в приложението изисквания.

Член 3

Измененията, които са необходими за привеждане на посочените в приложението изисквания в съответствие с техническия прогрес, с изключение на посочените в точка I изисквания, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директивата на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   Резервоари и резервни резервоари за течни горива

I. 1.   Резервоарите за течни горива трябва да бъдат изработени от устойчив на корозия материал. Те трябва успешно да преминат изпитанията за херметичност, които се извършват от производителя, при налягане два пъти по-голямо от работното налягане, но във всеки случай не по-малко от 1,3 бара. Всяко свръхналягане или друго налягане, което надвишава работното налягане, трябва автоматично да се компенсира от подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и т.н.). Вентилационните отвори трябва да са така конструирани, че да предотвратяват всякакви опасности от пожар. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара за течно гориво или през устройствата, които са предвидени за компенсиране на свръхналягането, дори и при напълно обърнат наопаки резервоар; допуска се прокапване.

I. 2.   Резервоарите за течни горива трябва да бъдат така монтирани, че да са защитени от последствията на удар в предната или задната част на превозното средство; в близост до резервоарите не трябва да има изпъкнали части, остри ръбове и т.н.

II.   Задни защитни устройства

II. 1.   Разстоянието между превозното средство и повърхността на пътя по протежение на цялата ширина на задната част на шасито или на главните части на каросерията не трябва да надвишава 70 см, когато разстоянието между центъра на най-задния мост и най-задната точка на превозното средство е повече от 1 метър.

II. 2.   Ако не е спазено това изискване, превозното средство трябва да се оборудва със задно защитно устройство, което се монтира в съответствие с изброените по-долу нормативи.

Нормативи за монтаж на задни защитни устройства:

II. 3.1.

Долната страна на задното защитно устройство трябва да е на разстояние по-малко от 70 см от земната повърхност, когато превозното средство е без товар.

II. 3.2.

На мястото, на което е монтирано задното защитно устройство, ширината му не трябва да надвишава ширината на превозното средство или да е по-малка от ширината на превозното средство с повече от 10 см от всяка страна.

II. 3.3.

Задното защитно устройство трябва да бъде разположено възможно най-близо до задната страна на превозното средство и не трябва да е на разстояние повече от 60 см от най-задната точка на превозното средство.

II. 3.4.

Краищата на задното защитно устройство не трябва да се огънати назад.

II. 3.5.

Задното защитно устройство трябва да бъде здраво закрепено към страничните елементи на шасито или към елементите, които ги заместват.

II. 3.6.

Задното защитно устройство трябва да има якост при огъване най-малкото равна на тази на стоманена греда, чието напречно сечение има коефициент на еластичност при огъване 20 см3.

II. 4.   По изключение от предходните разисквания, превозните средства от следните типове не трябва да са оборудвани със задно защитно устройство:

трактори за полуремаркета;

„провесени“ ремаркета и други подобни ремаркета за превоз на дървени трупи или други много дълги предмети;

превозни средства, при които монтирането на задно защитно устройство е несъвместимо с тяхната употреба.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74


31970L0222


L 076/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер на моторните превозни средства и техните ремаркета

(70/222/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните закони, се отнасят, inter alia, до местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до необходимостта едни и същи изисквания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение към тяхното законодателство, или като заместят досега съществуващите правила с цел да се позволи прилагането за процедурата за типово ЕИО одобрение, което бе предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки за типовото одобрение, което следва да се прилага спрямо всеки тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (1),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по шосе, с или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост на движение, надвишаваща 25 км/ч, както и неговите ремаркета, с изключение на релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани в комуналното строителство.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово ЕИО одобрение или да отказват национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с местоположението и монтирането на задните табели с регистрационния номер, ако те отговарят на изискванията, изброени в приложението към настоящата директива.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложението с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и информират незабавно Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ФОРМА И РАЗМЕРИ НА ОТДЕЛЕНОТО МЯСТО ЗА МОНТИРАНЕ НА ЗАДНИТЕ ТАБЕЛИ С РЕГИСТРАЦИОННИЯ НОМЕР

Това отделено място включва равна или приблизително равна правоъгълна повърхност, която има най-малко следните размери:

или

дължина 520 милиметра

височина 120 милиметра

или

дължина 340 милиметра

височина 240 милиметра

2.   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОТДЕЛЕНОТО МЯСТО ЗА МОНТАЖ НА ТАБЕЛИТЕ

Тези пространства трябва да са от такъв вид, че табелите, след правилния им монтаж, трябва да имат следните характеристики:

2.1.   Положение на табелата по отношение на надлъжната ос на превозното средство

Средата на табелата не може да бъде поставена по-вдясно от средното надлъжно сечение на превозното средство.

Страничният ляв ръб на табелата не може да е разположен по-вляво от вертикалната плоскост, успоредна на средното надлъжно сечение на превозното средство и допирателна в мястото, в което напречното сечение на превозното средство, имайки предвид общите му външни габарити, има най-голям размер.

2.2.   Положение на табелата по отношение на средното надлъжно сечение на превозното средство.

Табелата е перпендикулярна или практически перпендикулярна на средното надлъжно сечение на превозното средство.

2.3.   Положение на табелата по отношение на вертикалата

Табелата трябва да е поставена във вертикално положение с толеранс от 5°. Въпреки това при положение, че формата на превозното средство го изисква, табелата може да бъде наклонена спрямо вертикалата с:

2.3.1.   ъгъл, не надвишаващ 30°, когато повърхността на регистрационния номер е наклонена нагоре и при положение, че височината на горния ръб на табелата спрямо земята не надвишава 1,20 м;

2.3.2.   ъгъл, не надвишаващ 15°, когато повърхността на регистрационния номер е наклонена надолу и при положение, че височината на горния ръб на табелата спрямо земята надвишава 1,20 м.

2.4.   Височина на табелата спрямо земната повърхност

Височината на долния ръб на табелата спрямо земята не трябва да е по-малък от 0,20 м.; височината на горния ръб на табелата спрямо земята не трябва да надвишава 1,20 м. Въпреки това, когато е практически невъзможно да се спази последната разпоредба, височината може да надвиши 1,20 м, но тя трябва да е възможно най-близо до тази граница, доколкото това се позволява от конструктивните особености на превозното средство, и при всички положения не трябва да надвишава 2 м.

2.5.   Геометрични условия за видимост на табелата

Табелата трябва да бъде видима в цялото отделено място, намиращо се между следните 4 плоскости, а именно: две вертикални плоскости, преминаващи през двата странични края на табелата и образуващи към външната част ъгъл от 30° със средното надлъжно сечение на превозното средство; една плоскост, преминаваща през горния ръб на табелата и образуваща ъгъл от 15° към горната част с хоризонталното сечение; една хоризонтална плоскост, преминаваща през долния ръб на табелата (въпреки това, ако височината на горния ръб на табелата спрямо земята надвишава 1,20 м, тази плоскост трябва да образува ъгъл от 15° към долната част с хоризонталното сечение).

2.6.   Определяне на височината на табелата по отношение на земната повърхност

Височините от земята, указани в 2.3, 2.4 и 2.5, се измерват при превозно средство без товар.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

76


31970L0311


L 133/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 8 юни 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета

(70/311/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложение на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните законодателства, се отнасят също така и до кормилните уредби;

като има предвид, че тези предписания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до необходимостта едни и същи предписания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с цел да се позволи прилагането за всеки тип превозно средство на процедурата по одобрение в рамките на ЕИО, което е и предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Под „превозно средство“ по смисъла на настоящата директива се разбира всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по път, с или без каросерия, с най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост, надвишаваща 25 км/ч, както и техните ремаркета, с изключение на релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани за обществени нужди.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с кормилните уредби, ако те отговарят на предписанията, изброени в приложението.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията на приложенията с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомят Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 8 юни 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 10, 27.1.1970 г., стр. 18.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   Кормилна уредба

Под „кормилна уредба“ се разбира съвкупността от устройства, чието предназначение е да променя посоката на движение на превозното средство.

Кормилната уредба може да включва:

механизъм за управление;

трансмисия;

управляващи колела;

при необходимост, специално устройство за произвеждане на спомагателна или независима енергия.

1.1.1.   Механизъм за управление на кормилната уредба

Под „механизъм за управление“ се разбира уредът, който директно се задвижва от водача, за да се управлява превозното средство.

1.1.2.   Трансмисия на кормилната уредба

1.1.2.1.   Под „трансмисия“ при моторните превозни средства се разбират всички елементи, намиращи се между механизма за управление и управляващите колела, с изключение на специалните устройства, визирани в точка 1.1.4. Трансмисията може да бъде механична, хидравлична, пневматична, електрическа или комбинирана.

1.1.2.2.   Под „трансмисия“ при ремаркетата се разбира съвкупността от елементи, които предават на управляващите колела силите, необходими за промяна на посоката на движение на превозното средство.

1.1.3.   Управляващи колела

Под „управляващи колела“ се разбират колелата, чиято посока по отношение на превозното средство може да бъде променена пряко или непряко, с цел да се измени посоката на движение на превозното средство.

1.1.4.   Специално устройство

Под „специално устройство“ се разбира частта от кормилната уредба, чрез която се произвежда спомагателната или независимата енергия. Спомагателната или независимата енергия може да се произвежда от механична, хидравлична, пневматична, електрическа или комбинирана система (например чрез маслена помпа, въздушна помпа или акумулатор).

1.2.   Различни категории кормилни уредби

Според вида на енергията, която е необходима за извиването на управляващите колела, се определят следните категории кормилни уредби:

1.2.1.1.

с ръчно управление, при която енергията за завиване на колелата се осигурява изключително от мускулната сила на водача;

1.2.1.2.

с усилващо устройство, при която енергията за завиване на колелата се осигурява от мускулната сила на водача и от специални устройства от видовете, описани в точка 1.1.4;

1.2.1.3.

със сервоусилвател, при която енергията за завиване на колелата се осигурява изключително от специални устройства от видовете, описани в точка 1.1.4.

1.3.   Усилие, прилагано върху механизма за управление

Под „усилие, прилагано върху механизма за управление“ се разбира усилието, прилагано от водача върху механизма за управление, за да се управлява превозното средство.

2.   ПРЕДПИСАНИЯ ОТНОСНО КОНСТРУКЦИЯТА, МОНТАЖА И КОНТРОЛА

2.1.   Общо предписание

2.1.1.   Кормилната уредба трябва да осигурява лесно и сигурно управление на превозното средство; ако е необходимо, превозното средство трябва да бъде оборудвано с кормилна уредба с усилващо устройство.

2.2.   Специални предписания

2.2.1.   Механизъм за управление

2.2.1.1.   Механизмът за управление трябва да бъде удобен за употреба и лесно управляем; той трябва да бъде конструиран по начин, който осигурява постепенно извиване. Посоката на движение на механизма за управление трябва да съответства точно на желаната промяна на посоката на движение на превозното средство.

2.2.1.2.   Необходимото усилие, прилагано от водача върху волана при завиване с цел превозното средство да опише окръжност с радиус от 12 м, като се започне от тангентата на тази окръжност, не трябва да надвишава 25 кг.

При кормилните уредби с усилватели, когато устройството за осигуряване на допълнителна енергия е неизправно, усилието, прилагано от водача върху волана, не трябва да надвишава 60 кг.

2.2.1.3.   За да се контролира изпълнението на предписанието, посочено в точка 2.2.1.2 по-горе, превозното средство трябва да опише спирала със скорост от 10 км/ч, като до започване на маневрата се движи по права линия. До момента, в който механизмът за управление преминава през положението, съответстващо на описването от превозното средство на окръжност с диаметър 12 м, се измерва усилието, приложено към волана, което не трябва да надвишава предписаните стойности. Продължителността на маневрата (изтеклото време между момента, в който механизмът за управление започва да се задейства и момента, в който се достига положението за измерване) не трябва да надвишава 4 секунди при случаите на нормално функциониране на уредбата и 6 секунди в случаите на неизправност на устройството за осигуряване на спомагателна енергия. Трябва да се извърши едно завиване вдясно и едно завиване вляво.

По време на изпитанието превозното средство трябва да носи максималния технически допустим товар, като разпределянето на товара между осите и налягането на въздуха в гумите трябва да съответстват на стойностите, предписани от производителя.

2.2.2.   Трансмисия на кормилната уредба

2.2.2.1.   Управлението на превозното средство трябва да може да се осигури дори в случай на пълна или частична неизправност на частите на хидравличната, пневматичнната или електрическата трансмисия.

2.2.2.2.   Механичните трансмисии трябва да са конструирани така, че да могат да отговарят на усилията, приложени по време на функционирането им. Достъпът до тях за поддръжка и контрол трябва да е лесен.

2.2.3.   Управляващи колела

2.2.3.1.   Управляващите колела не трябва да бъдат единствено задните колела. Това предписание не се прилага при полуремаркетата.

Моторните превозни средства, чиито задни колела са също управляващи, трябва да бъдат подложени на следното техническо изпитание:

2.2.3.2.1.   Водачът трябва да бъде в състояние да ги задържа в права линия, без да извършва нехарактерни маневри при движение по равен и хоризонтален път със скорост от 80 км/ч или при движение с максималната проектна скорост, когато тя е по-ниска от 80 км/ч.

2.2.3.3.   Ремаркетата също така трябва да бъдат подложени на изпитанието, предвидено в точка 2.2.3.2.1 със скорост от 80 км/ч или с технически допустимата максимална скорост, определена от производителя, за следните случаи:

когато ремаркето е оборудвано с повече от една ос, колелата на която са управляващи,

когато се отнася за полуремарке, имащо поне една ос, оборудвана с управляващи колела (1).

2.2.4.   Специални устройства

2.2.4.1.   Не се допускат устройства със сервоуправление.

2.2.4.2.   Когато кормилна уредба с усилвател не разполага със собствен източник на спомагателна енергия, тя трябва да е оборудвана с резервоар за снабдяване с тази енергия. Ако като енергия се използва сгъстен въздух, резервоарът за сгъстен въздух трябва да е с еднопосочен спирателен клапан.

2.2.4.3.   Управлението на превозното средство трябва да може да се осигури дори в случай на неизправност на специалното устройство.


(1)  Съгласно коригираната версия вследствие на поправка, публикувана в ОВ L 196 от 3 септември 1970 г.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

80


31970L0387


L 176/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1970 година

за сближаване законодателствата на държавите-членки относно вратите на моторните превозни средства и на техните ремаркета

(70/387/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид предложение на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства в съответствие с националните законодателства, се отнасят също така и до вратите им,

като има предвид, че тези предписания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това поражда необходимостта едни и същи предписания да бъдат приети от всички държави-членки или като допълнение или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с цел да се позволи прилагането за всеки тип превозно средство на процедурата по одобрение в рамките на ЕИО, което е и предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета (1).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Под превозно средство по смисъла на настоящата директива се разбира всяко моторно превозно средство, чието предназначение е да се движи по път, с най-малко четири колела и максимална конструктивно определена скорост на движение, надвишаваща 25 км/ч, както и техните ремаркета, с изключение на превозните средства за обществен транспорт, релсовите превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани за обществени нужди.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение на превозно средство по причини, свързани с вратите, ако те отговарят на предписанията, изброени в приложенията.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложенията с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно одобряване на определен тип моторни превозни средства и на техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от 18 месеца от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомят Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1970 година.

За Съвета

Председател

W. ARENDT


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Характеристиките на превозните средства трябва да позволяват напълно безопасното влизане и излизане от тях.

1.2.   Вратите, входовете и изходите трябва да могат да се използват лесно и безопасно.

1.3.   Вратите и устройствата за затваряне трябва да са устроени по такъв начин, че да се избягва предизвикването на смущаващ шум в момента на затварянето.

1.4.   Затварящите устройства на вратите трябва да бъдат устроени по такъв начин, че да не позволяват неволното отваряне на вратите.

2.   БРАВИ И ПАНТИ (предписания за конструиране и монтаж)

2.1.   Въртящите панти на страничните врати,– с изключение на сгъваеми врати – разположени странично на превозното средство, трябва да бъдат поставени от предната страна на вратите по посоката на движението. За двукрилните врати това предписание важи за крилото, което се отваря първо: другото крило трябва да може да се заключва отвътре.

2.2.   Бравите и пантите на страничните врати на личните леки автомобили (1) трябва да отговарят на предписанията на приложение II.

3.   СТЪПАЛА (предписания за конструиране и монтаж)

3.1.   Ако на входа на превозното средство подът е разположен на повече от 700 мм от земята, автомобилът трябва да има едно или няколко стъпала. Стъпалото или долното стъпало, ако те са няколко, не трябва да бъде разположено на повече от 700 мм от земята и трябва да бъде конструирано по начин, който предотвратява риска от подхлъзване. Главината, джантата или останалите части от колелата не се смятат за стъпала по смисъла на настоящата директива, освен в случаите, когато по причини, свързани с конструирането или експлоатацията, не се позволява монтирането на стъпала върху други части на превозното средство.


(1)  Категория M1 според международната класификация, посочена в бележка „б“ от Приложението към Директивата на Съвета, посочена в член 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯ, МОНТАЖ И ИЗПИТВАНЕ НА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БРАВИТЕ И ПАНТИТЕ НА СТРАНИЧНИТЕ ВРАТИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ВЛИЗАНЕ ИЛИ ИЗЛИЗАНЕ ПРИ ЛЕКИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Бравите и пантите трябва да бъдат конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на употреба, превозното средство да отговаря на предписанията на настоящата директива.

1.2.   Всяка брава има положение на междинно затваряне и положение на пълно затваряне.

2.   ДАННИ И КОМПЛЕКТИ ОТ БРАВИ И ПАНТИ, КОИТО ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ ИЛИ УПЪЛНОМОЩЕНО ОТ НЕГО ЛИЦЕ ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВИ

Производителят или упълномощено от него лице трябва да представят следните данни и комплекти от брави и панти:

2.1.   Достатъчно подробни чертежи на вратите и на техните брави и панти в подходящ мащаб;

2.2.   Техническо описание на бравите и пантите;

2.3.   Набор от пет комплекта панти за всяка врата. В случаите когато един и същ тип панти се използват за няколко врати, е достатъчно да се предостави един набор от тези комплекти. Не се смятат за различни тези комплекти, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна;

2.4.   Набор от пет комплекта брави на врата, включително и управляващия им механизъм. Когато едни и същи брави се използват на няколко врати, е достатъчно да се предостави един набор от тези комплекти брави. Не се смятат за различни тези брави, които се различават само по това, че са предвидени за монтиране от лявата или от дясната страна.

3.   ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯТА

3.1.   Брави

3.1.1.   Надлъжно натоварване

Комплектът от бравата и жлеба, в който влиза езичето ѝ, трябва да може да издържа надлъжно натоварване от 453 килограма-сила (kgf) (444 деканютона (daN), когато бравата е в положение на междинно затваряне, и от 1134 килограма-сила (kgf) (1111 деканютона (daN), когато бравата е в положение на пълно затваряне (виж фигура 2).

3.1.2.   Напречно натоварване

Комплектът от бравата и жлеба, в който влиза езичето ѝ, трябва да може да издържа напречно натоварване от 453 килограма-сила (kgf) (444 деканютона (daN), когато бравата е в положение на междинно затваряне, и от 907 килограма-сила (kgf) (889 деканютона (daN), когато бравата е в положение на пълно затваряне (виж фигура 3).

3.1.3.   Съпротивление на инерционните сили

Бравата не трябва да излиза от положението на пълно затваряне, когато към нея, включително и към управляващия ѝ механизъм, се прилага надлъжно или напречно ускорение от 30 g, като тези ускорения се прилагат и в двете посоки.

3.2.   Панти

3.2.1.   Механизмът на всяка панта трябва да е в състояние да носи вратата и да издържа на надлъжно натоварване от 1134 килограма-сила (kgf) (1111 деканютона (daN) и на напречно натоварване от 907 килограма-сила (kgf) (889 деканютона (daN), прилагани в двете посоки.

4.   ПРЕДПИСАНИЯ ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БРАВИТЕ И ПАНТИТЕ НА ВРАТИТЕ

Контролът по спазването на предписанията на точки 3.1 и 3.2 се извършва съобразно предписанията, изброени по-долу.

Инсталация, процедура на изпитанията и уреди за изпитване при статични натоварвания

4.1.1.   Инсталация

4.1.1.1.   Панти

4.1.1.1.1.   Изпитанията се извършват, като се използват твърди елементи, които възпроизвеждат геометричните условия за монтиране на превозното средство на напълно затворена врата.

Върху това оборудване се прилага на равно разстояние между пантите:

4.1.1.1.2.1.

предписаното надлъжно натоварване, перпендикулярно на осите на пантите и упражнявано в равнина, която преминава през тези оси;

4.1.1.1.2.2.

предписаното напречно натоварване, перпендикулярно на равнината, определена от надлъжното натоварване и осите на пантите и упражнявано в равнина, която преминава през тази ос.

4.1.1.1.3.   За всяко изпитание се използва нов комплект от панти.

4.1.1.1.4.   Фигура 1 дава пример за инсталация за провеждане на изпитания.

4.1.1.2.   Брави

4.1.1.2.1.

Изпитанията се провеждат, като се използват твърди елементи, които възпроизвеждат монтажа на превозното средство на двата елемента на бравата - тяло на бравата и жлебът, в който влиза езичето ѝ.

4.1.1.2.2.

Върху това оборудване се прилага предписаното натоварване по начин, който не предизвиква огъване върху бравата. Освен това се прилага статично напречно натоварване от 90,7 килограма-сила (kgf) (88,9 деканютона (daN) стремящо се да раздалечи бравата от жлеба, в който влиза езичето ѝ в посоката на отваряне на вратата.

4.1.1.2.3.

Фигури 2 и 3 дават примери за инсталацията за провеждане на изпитания.

4.1.2.   Процедура на изпитанията и уреди за изпитване

Оборудването, посочено в точки 4.1.1.1 и 4.1.1.2 по-горе, е монтирано на машина за изпитване на опън с минимален капацитет от 1500 килограма-сила (kgf) (1470 деканютона (daN). Необходимо е да се прилагат постепенно увеличаващи се натоварвания, като скоростта на раздалечаване на държачите не надвишава 5 мм в минута, докато се достигнат стойностите, предписани в точки 3.1 и 3.2.

4.2.   Процедура за определяне на устойчивостта на бравите при ускорения

Динамично или аналитично се определя (виж фигура 4) устойчивостта на отваряне в двете посоки, при инерционно претоварване от 30 г в надлъжна и напречна посока, като то и в двата случая се прилага към механизма за отваряне в посоката на задействането му, и като се изключват:

4.2.1.1.

силите на триене,

4.2.1.2.

силите на гравитационното ускорение, които се стремят да държат бравата в затворено положение.

4.2.2.   Евентуалните устройства за заключване на бравата не трябва да бъдат задействани.

4.3.   Алтернативни методи на изпитание

4.3.1.   Алтернативните неразрушителни методи на изпитание се допускат при условие че резултатите, посочени в точки 4.1.2 и 4.2 по-горе могат да бъдат получени или изцяло с помощта на алтернативното изпитание, или чрез изчисление според резултатите от алтернативното изпитание. Ако се използва метод на изпитание, различен от описания в точки 4.1.2 и 4.2 по-горе, възможността то да се използва като заместител на описания в тези точки метод трябва да бъде доказана.

Панта на врата – устройство за изпитване при статично натоварване (напречно натоварване)

Image

Брава на врата – инсталация за изпитване при статично натоварване (надлъжно натоварване)

Image

Брава на врата – инсталация за изпитване при статично натоварване (напречно натов

Image

Съпротивление на инерционните сили – Пример за изчисление

Image

На лице е:

Комплект брава за врата, подложена на отрицателно ускорение от 30 г

F

=

Formula

F1

=

W1 × 30 – Средно натоварване на пружината на бутона = (0·016 kg × 30) – 0·454 kg = 0·036 kg

F2

=

W2 × 30 = 0·023 kg × 30 = 0·68 kg

F3

=

Formula

ΣMo

=

F1 × d1 + F2 × d2 – F3 × d3 = 0·036 kg × 31·5 mm + 0·68 kg × 10·67 mm – 0·184 kg × 4·83 mm = 7·51 mm/kg

F5

=

Formula

F6

=

W4 × 30 = 0·042 × 30 = 1·265 kg

ΣMp

=

натоварване на пружината на езичето (F5 d5 + F6 d6)

= 45·62 mm/kg – (0·238 × 37·59 + 1·265 × 1·9)

= 45·62 mm/kg – 11·36 mm/kg = 34·26 mm/kg


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

87


31970L0388


L 176/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на устройствата за звуково предупреждение на моторните превозни средства

(70/388/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националните законодателства, се отнасят също така и за устройствата за звуково предупреждение;

като има предвид, че в отделните държави-членки тези предписания са различни; като има предвид, че това поражда необходимостта всички държави-членки да приемат едни и същи предписания или в допълнение към тяхното законодателство, или вместо досега съществуващата нормативна уредба, в частност с оглед за всеки тип превозно средство да се въведе процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (1);

като има предвид, че правната уредба, която обхваща устройствата за звуково предупреждение, включва не само предписания за монтирането им на превозните средства, но също така и за конструкцията на тези устройства;

като има предвид, че хармонизираната процедура за типово одобрение на устройствата за звуково предупреждение дава възможност на всяка държава-членка да следи за спазването на общностните конструктивни предписания и изисквания за изпитанията и да уведомява останалите държави-членки за направените констатации, като изпраща копие от сертификата за типово одобрение, установен за всеки тип устройство за звуково предупреждение; като има предвид също така че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО на всички устройства, произведени в съответствие с типовото одобрение, води до отпадане на техническия контрол на тези устройства в останалите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка одобрява всеки тип устройство за звуково предупреждение, ако то отговаря на конструктивните предписания и изискванията за изпитание, предвидени в приложение I, точка 1.

2.   Държавата-членка, която е извършила одобряването, взема необходимите мерки, за да контролира, доколкото е необходимо, съответствието между произведената продукция и одобрения тип, като при нужда си сътрудничи с компетентните органи на останалите държави-членки. Този контрол включва само проучване на място.

Член 2

Държавите-членки издават на производителя или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО в съответствие с образеца, посочен в приложение I, точка 1.4, за всеки тип устройство за звуково предупреждение, който те са одобрили по силата на член 1.

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване на устройствата за звуково предупреждение, одобрени по силата на член 1, с други устройства.

Член 3

1.   Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на устройства за звуково предупреждение на основания, свързани с тяхното устройство или функциониране, доколкото те имат знак за типово одобрение на ЕИО.

2.   Въпреки това, тази разпоредба не възпрепятства държава-членка да взема такива мерки по отношение на устройствата за звуково предупреждение, които имат знак за типово одобрение на ЕИО, ако те системно не отговарят на одобрения прототип.

Тази държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение. Разпоредбите на член 5 също се прилагат.

Налице е несъответствие с одобрения прототип по смисъла на първа алинея, когато не са спазени граничните стойности, предвидени в точка 1.2.1.6 от приложение I.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на органите на останалите държави-членки в срок от един месец копие от сертификатите за типово одобрение, утвърдени за всеки тип устройство за звуково предупреждение, за който те са издали или са отказали да издадат типово одобрение.

Член 5

1.   Ако държавата-членка, която е предоставила типовото одобрение на ЕИО, установи, че определен брой устройства за звуково предупреждение с един и същ знак за типово одобрение не отговарят на одобрения от нея тип, тя взема необходимите мерки за гарантиране на съответствието между производството и одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на останалите държави-членки за приетите мерки, които могат да се изразят в отнемане на типовото одобрение на ЕИО, ако е необходимо. Споменатите органи вземат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за съществуването на подобна липса на съответствие.

2.   Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно в срок от един месец за отнемането на типово одобрение ЕИО, както и за мотивите за такава мярка.

3.   Ако държавата-членка, която е предоставила типовото одобрение на ЕИО, оспорва липсата на съответствие, за което е била уведомена, заинтересованите държави-членки полагат усилия да разрешат спора. Комисията трябва да бъде уведомена за това. При необходимост, тя извършва съответните консултации с оглед постигането на решение.

Член 6

Всички решения за отказ или за отнемане на типово одобрение или за забрана за пускане в продажба или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. Всяко решение са нотифицира на заинтересованата страна, която се уведомява също така за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото в държавите-членки законодателство, и сроковете за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват да издадат типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с устройството за звуково предупреждение, ако то има знак за типово одобрение на ЕИО и ако монтирането съответства на предписанията, определени в приложение I, точка 2.

Член 8

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено да се движи по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 километра в час, с изключение на движещите се по релси превозни средства, тракторите и селскостопанските машини, както и машините, използвани в гражданското строителство.

Член 9

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложение I и II с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 10

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1970 година.

За Съвета

Председател

W. ARENDT


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА ТИП УСТРОЙСТВО ЗА ЗВУКОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

1.1.   Устройството е с непрекъснат звук

Устройството е с такива акустични характеристики (спектрално разпределение на звуковата енергия, ниво на акустично налягане) и с такива механични характеристики, че да отговаря на изискванията на следните изпитания в посочения ред:

1.2.1.   Измервания на нивото на звука

1.2.1.1.   Устройството се изпитва в отделна (1) и достатъчно тиха среда (околният шум и шумът от вятъра да са най-малкото с 10 децибела по-ниски (А) от измервания шум или в звукоизолирано помещение), като микрофонът на измервателния апарат се поставя в посоката, в която субективното звуково ниво е най-високо и на 2 метра от предната страна на устройството, като микрофонът и устройството се поставят на височина 1,20 метра от земята.

1.2.1.2.   Измерванията се извършват по кривата за балансиране с нормите на IEC (Международна електротехническа комисия), като се използват звукомери, които съответстват на типа, описан в публикация № 179, първо издание от 1965 г. на Международната електротехническа комисия.

1.2.1.3.   Според вида му устройството се захранва с напрежение от 6,5, 13 или 26 волта, измерени при изхода на източника на електрическа енергия, които отговарят съответно на номинално напрежение от 6, 12 или 24 волта.

1.2.1.4.   Съпротивлението на електрическата линия, включително съпротивлението на клемите и контактите трябва да бъде:

 

0,05 ома при номинално напрежение от 6 волта,

 

0,10 ома при номинално напрежение от 12 волта,

 

0,20 ома при номинално напрежение от 24 волта.

1.2.1.5.   Устройството се монтира посредством предвидената от производителя част или части, неподвижно, върху поставка, чиято маса е най-малко десет пъти по-голяма от тази на устройството и най-малко равна на 15 кг.

1.2.1.6.   При посочените по-горе условия субективното ниво на акустично налягане трябва да бъде най-много 118 децибела (А) и най-малко 105 децибела (А).

1.2.1.7.   Времето между момента на задействане и момента, в който звукът достига минималната стойност, предписана в точка 1.2.1.6 по-горе, не трябва да надвишава 0,2 секунди, измерено при околна температура от 20 ± 5 °C.

Настоящото предписание важи също така и за устройствата с пневматично или с електропневматично действие.

1.2.1.8.   Устройствата за звуково предупреждение с пневматично или с електропневматично действие трябва да имат, при условията на захранване, определени от производителя за този вид уреди, същите акустични показатели като изискваните за устройствата за звуково предупреждение, работещи с електричество.

1.2.2.   Изпитания за издръжливост

1.2.2.1.   Устройството трябва да се захранва с номиналното напрежение и съпротивлението на електрическата линия, посочени в точки 1.2.1.3 и 1.2.1.4 по-горе, и да се задейства 50 000 пъти с честота една секунда действие, последвана от 4 секунди пауза. По време на изпитанието устройството се обдухва от въздушно течение със скорост около 10 м/сек.

1.2.2.2.   Ако изпитанието се провежда в звукоизолирано помещение, то трябва да има достатъчен обем, за да осигурява нормално отвеждането на топлината, отделена от устройството за звуково предупреждение по време на изпитанието за издръжливост.

1.2.2.3.   Околната температура в помещението, в което се извършва изпитанието, трябва да бъде между + 15 и + 30 °С.

1.2.2.4.   Когато след 25 000 задействания характеристиките на нивото на звука са претърпели промяна спрямо тези преди началото на изпитанието, може да се извърши регулиране на устройството. След 50 000 задействания устройството трябва да бъде в състояние, евентуално след ново регулиране, да покрие изискванията на изпитанието, описано в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3.   Акустични изпитания

1.2.3.1.   Измерен на разстояние от 2 метра, акустичният спектър на звука, излъчен от уреда, трябва да има в честотната лента от 1800 до 3550 херца ниво на акустично налягане, което да е по-високо от нивото на акустично налягане на всяка честотна съставяща над 3550 херца, и да бъде във всеки случай равно или по-високо от 105 децибела (А).

1.2.3.2.   Посочените по-горе характеристики трябва да бъдат покрити от устройство, което е било подложено на изпитанието, описано в точка 1.2.2 по-горе, и което се захранва със захранващи напрежения между 115 % и 95 % от неговото номинално напрежение.

1.2.3.3.   Ефективното напрежение е определеното в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3.4.   Съпротивлението на електрическата линия, включително съпротивлението на клемите и контактите, е предвиденото в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.3.5.   Изпитваното устройство и микрофонът се поставят на еднаква височина, като микрофонът трябва да се намира в посоката, в която субективното ниво на звука е най-високо, започвайки от предната страна на устройството.

1.2.3.6.   Устройството се монтира посредством предвидената от производителя част или части, неподвижно, върху супорт, чиято маса е най-малко десет пъти по-голяма от тази на устройството и най-малко е равна на 30 кг.

1.2.3.7.   Посоченото по-горе изпитание се извършва в звукоизолирано помещение.

1.3.   Изпитания за типово одобрение

1.3.1.   Изпитанията за типово одобрение се извършват върху две мостри от всеки тип, които производителят представя за одобрение; двете мостри се подлагат на всички изпитания и трябва да отговарят на техническите предписания в настоящото приложение.

1.4.   Знак за типово одобрение

1.4.1.   Знакът за типово одобрение представлява правоъгълник, във вътрешността на който се поставя буквата „e“ малко, последвана от опознавателния номер на държавата, издала типовото одобрение (1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия и 12 за Люксембург) и от номера на типовото одобрение, съответстващ на номера на сертификата за типово одобрение, установен за прототипа, поставен в каквото и да е положение в съседство с правоъгълника.

1.4.2.   Посоченият по-горе знак за типово одобрение (символ и номер) се поставя на главната част на устройството за звуково предупреждение по такъв начин, че да се вижда добре от външната страна, когато устройството е монтирано на превозното средство.

1.4.3.   Различните знаци трябва да са четливи и неизтриваеми.

1.4.4.   Размерите на знака за типово одобрение, нарисуван по-долу, са в милиметри; отбелязаните размери са минимално допустимите. Съотношенията между размерите трябва да се спазват.

Image

2.   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УСТРОЙСТВОТО, МОНТИРАНО НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

2.1.   Звукови изпитания

По време на типовото одобряване на тип превозно средство контролът на характеристиките на устройството, монтирано на този тип превозно средство, се извършва както следва:

2.1.1.   Стойността на нивото на акустично налягане на устройството, монтирано на превозното средство, се измерва на разстояние от 7 м от предната част на превозното средство, като последното е поставено на отделно място, на възможно най-равна повърхност и със спрян двигател. Ефективното напрежение е определеното в точка 1.2.1 по-горе.

2.1.2.   Измерванията се извършват по кривата за балансиране с нормите на МЕК (Международна електротехническа комисия).

2.1.3.   Максималната стойност на нивото на акустично налягане се измерва в границите от 0,5 до 1,5 м височина над земята.

2.1.4.   Достигнатата максимална стойност трябва да е по-висока или равна на 93 децибела (A).


(1)  Това място може да представлява например открито пространство с радиус от 50 метра, чиято централна част трябва да е практически хоризонтална, най-малко в окръжност с радиус от 20 метра, да бъде с покритие от бетон, асфалт или друг подобен материал, и не трябва да е покрито с пръхкав сняг, висока трева, рохка пръст или пепел. Измерванията се извършват в ясно време. Никакви други лица освен наблюдателя, отчитащ показанията на уреда, не трябва да се намират в близост до устройството за звуково предупреждение или до микрофона, тъй като присъствието на зрители може да повлияе в значителна степен на показанията на уреда, ако тези зрители са в близост до устройството за звуково предупреждение или до микрофона. Всяка пикова стойност, която изглежда без връзка с характеристиките на общото ниво на звука, не се взема под внимание по време на отчитането на показанията.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

93


31971L0127


L 068/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 1 март 1971 година

за сближаване на законодателства на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

(71/127/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на националното законодателство, се отнасят, наред с другото, до огледалата за обратно виждане;

като има предвид, че в отделните държави-членки тези изисквания са различни; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или като допълнение, или на мястото на съществуващата нормативна уредба в частност с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (3), да може да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че една нормативна уредба за огледалата за обратно виждане включва не само изисквания за тяхното монтиране върху превозните средства, но също така за конструкцията на тези устройства;

като има предвид, че посредством хармонизирана процедура за типово одобрение на огледалата за обратно виждане всяка държава-членка е в състояние да установява съблюдаването на общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да уведомява останалите държави-членки за направената констатация, като изпраща копие от сертификата за типово одобрение, установено за всеки тип огледало за обратно виждане; като има предвид, че полагането на знак за типово одобрение на ЕИО върху всички устройства, произведени в съответствие с одобрения тип, води до отпадане на техническия контрол на тези устройства в останалите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка одобрява всеки тип огледало за обратно виждане, ако той отговаря на конструктивните и изпитвателните изисквания, предвидени в точка 2 от приложение I.

2.   Държавата-членка, която е извършила типовото одобрение, взема необходимите мерки, за да следи, доколко това е необходимо, съответствието на производството с одобрения тип, при нужда в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки. Това следене се ограничава до проверки на място.

Член 2

Държавите-членки определят на производителя или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на образеца, посочен в приложение I, точка 2.6, за всеки тип огледало за обратно виждане, който те одобряват по силата на член 1.

Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване между огледалата за обратно виждане, чийто тип е одобрен по силата на член 1, и други огледала.

Член 3

1.   Държавите-членки не могат да забраняват пускането на пазара на огледала за обратно виждане на основания, свързани с тяхната конструкция или функциониране, при положение, че те носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2.   Въпреки това, тази разпоредба не възпрепятства държава-членка да взема такива мерки по отношение на огледалата за обратно виждане, носещи знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не съответстват на одобрения прототип.

Тази държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като посочва мотивите за своето решение. Разпоредбите на член 5 също са приложими.

По смисъла на първата алинея несъответствие с типово одобрения прототип има, когато предписанията на точка 2.1, 2.2 и 2.4 от приложение I не са спазени.

Член 4

Компетентните органи на всяка държава-членка в срок от един месец изпращат на тези на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение, установени за всеки тип огледало за обратно виждане, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1.   Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО, установи, че определен брой огледала за обратно виждане, носещи същия знак за типово одобрение, не съответстват на типа, който тя е одобрила, тя взема необходимите мерки, за да гарантира съответствието на производството с одобрения тип. Компетентните органи на тази държава-членка уведомяват тези на останалите държави-членки за взетите мерки, които могат, ако е необходимо, да стигнат до отнемане на типовото одобрение на ЕИО. Споменатите органи вземат същите мерки, ако са уведомени от компетентните органи на друга държава-членка за наличието на такова неспазване на съответствието.

2.   Компетентните органи на държавите-членки се информират взаимно в срок от един месец за отнемането на издадено типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за мотивите, обосноваващи тази мярка.

3.   Ако държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕИО, оспорва неспазването на съответствието, за което тя е била уведомена, заинтересованите държави-членки полагат усилия да разрешат спора. Комисията трябва да бъде държана в течение на това. Тя провежда, доколкото е необходимо, съответни консултации с оглед да се постигне решение.

Член 6

Всяко решение за отказ или за отнемане на типово одобрение, или за забрана за пускане на пазара или за употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробни мотиви. То се съобщава на заинтересованата страна, като се посочват средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, и сроковете, в които могат да се упражнят тези средства за правна защита.

Член 7

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕИО за компонент, нито национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с огледалата за обратно виждане, ако същите носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако те са монтирани в съответствие с изискванията, определени в точка 3 от приложение I.

Член 8

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на релсовите превозни средства, селскостопанските машини и трактори, както и строителната техника.

Член 9

Измененията и допълненията, които са необходими за привеждането в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложение I, II и III, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

Член 10

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от датата на нейното нотифициране, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки следят за това, Комисията да е уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 1971 година.

За Съвета

Председател

M. SCHUMANN


(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Огледало за обратно виждане“ е устройство, имащо за цел да осигури в полето на видимост, геометрично определено в точка 3.5, ясна видимост назад и в разумни граници, невъзпрепятствано от съставните части на превозното средство или от пътниците на самото превозно средство.

1.2.   „Вътрешно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1 и инсталирано във вътрешността на купето.

1.3.   „Външно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1 и монтирано върху елемент от външната повърхност на превозното средство.

1.4.   „Клас огледала за обратно виждане“ е съвкупността от устройства с една или повече общи характеристики или функции. Вътрешните огледала за обратно виждане са групирани в клас I. Външните огледала за обратно виждане са групирани в класове II и III.

1.5.   „Превозни средства от категория А“ са всички превозни средства, чието технически допустимо максимално тегло надвишава 3,5 тона.

1.6.   „Превозни средства от категория В“ са всички превозни средства, чието технически допустимо максимално тегло не надвишава 3,5 тона.

1.7.   „Зрителни точки на водача“ са две точки, отстоящи на 65 мм една от друга и разположени на 635 мм над точката H, представляваща мястото на водача, описано в приложение III. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство. Центърът на сегмента с краища двете зрителни точки, се намира в надлъжната вертикална равнина, която преминава през центъра на кормилното управление. Ако тази равнина не минава през видимия център на седалката на водача, е необходимо да се извърши съответна промяна на страничното положение на тази равнина.

1.8.   „R“ е средната стойност на главните радиуси на кривина, измерени в центъра на огледалото и изразени в милиметри.

2.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

2.1.   Общи спецификации

2.1.1.   Всяко огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира.

2.1.2.   Контурът на отражателната повърхност трябва да е заобиколен от предпазния кожух, който да има заоблен ръб най-малко 3,5 мм.

2.1.3.   Всички части на външните огледала за обратно виждане не трябва да имат никаква изпъкнала част, чийто радиус на кривина да е по-малък от 3,5 мм.

2.2.   Размери

2.2.1.   Вътрешни огледала за обратно виждане (клас I)

Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че в нея да може да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 4 см, а другата да е равна на:

Formula

2.2.2.   Външни огледала за обратно виждане (клас II и III)

2.2.2.1.   Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че в нея да може да се впише:

правоъгълник с височина 4 см и основата на който, измерена в сантиметри, да има за стойност „a“,

отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в сантиметри, да има за стойност „b“.

2.2.2.2.   Минималните стойности на „a“ и „b“ са дадени в следната таблица:

Класове огледала за обратно виждане

Категории превозни средства, за които са предназначени огледалата за обратно виждане

a

b

II

A

Formula

20

III

B

Formula

7

2.3.   Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

2.3.1.   Отражателната повърхност трябва да е ограничена от крива с обикновена изпъкнала форма.

2.3.2.   Отражателната повърхност трябва да запазва характеристиките си, определени в точка 2.3.5, независимо от излагането на неблагоприятни атмосферни условия при нормални условия на употреба.

2.3.3.   Отражателните повърхности трябва да са съставени от плоски или сферично изпъкнали огледала. Във всяка точка от централната част на огледалото разликата между главните радиуси на кривина не трябва да е по-голяма от 0,25 R.

2.3.4.   Средната стойност R на радиусите на кривина, определена в точка 1.8, не трябва да е по-малка от следните стойности:

1 800 мм за огледалата за обратно виждане от клас II,

1 200 мм за огледалата за обратно виждане от класове I и III.

2.3.5.   Нормалната стойност на коефициента на отражение не трябва да е по-малка от 35 %. Ако огледалото има две положения („ден“ и „нощ“), нормалната стойност на коефициента на отражение в положение „нощ“ не трябва да е по-малка от 4 %. Огледалото за обратно виждане трябва да позволява разпознаването на цветовете на сигналите, използвани в пътното движение.

2.4.   Изпитвания

2.4.1.   Огледалата за обратно виждане се подлагат на изпитвания за поведение при удар и при огъване на предпазния кожух, свързан с държача или с опората, описани в точки 2.4.2 и 2.4.3.

2.4.2.   Изпитание за поведение при удар

Описание на изпитвателното устройството

Изпитвателното устройство се състои от махало със завършващ с ударна глава отвес. Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на опитните образци (фигура 1).

Главни размери на устройство за изпитвания при удар

Image

2.4.2.1.2.   Външната страна на ударната глава, използвана за удара, трябва да е под формата на сферично топче с диаметър от 165 мм ± 5 мм. То е твърдо и е покрито с 5 мм слой от каучук с твърдост Shore A 50.

2.4.2.1.3.   Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферичното топче, завършващо ударната глава. Разстоянието му от оста на въртене на махалото е равно на 1 м ± 10 мм. Пълната маса на махалото, намалена в центъра на удара, е mo = 6,8 кг ± 50 г. (отношението „mo“ към пълната маса m на махалото иразстоянието „l“ между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е:Formula)

Описание на изпитването

2.4.2.2.1.   Огледалата за обратно виждане се закрепват върху опората по такъв начин, че опората да не може да влияе на движението на подвижните части на огледалото за обратно виждане. Закрепването на огледалото за обратно виждане върху опората и насочването на държача се извършва по начина, предписан от заявителя.

2.4.2.2.2.   Когато огледалата за обратно виждане имат устройства за регулиране на разстоянието спрямо основата, тези устройства трябва да са настроени на минималната стойност.

2.4.2.2.3.   Изпитването се състои в пускане на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане в момента, в който махалото достигне вертикалното положение, като точката на удар на ударната глава е разположена на хоризонталата на центъра на удар на махалото.

Огледалата за обратно виждане се удрят при следните различни условия:

2.4.2.2.4.1.   Вътрешни огледала за обратно виждане

Изпитване 1 — Обикновено върху повърхността на огледалото, като точката на удар е такава, че произведеният върху огледалото удар да премине през точката на закрепване на предпазния кожух върху държача или върху монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

Изпитване 2 — Върху ръба на предпазния кожух по такъв начин, че произведеният удар да образува ъгъл от 45° с равнината на огледалото и да е разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през точката на свързване на предпазния кожух с държача или с монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

2.4.2.2.4.2.   Външни огледала за обратно виждане

Изпитване 1 — Обикновено върху повърхността на огледалото, като точката на удар е такава, че произведеният върху огледалото удар да премине през точката на закрепване на предпазния кожух върху държача или върху монтажната опора.

Изпитване 1′ — Огледалото се удря отзад върху държача или опората (разстоянието от ударната глава до монтажната опора е еднакво като в изпитване 1, а огледалото е перпендикулярно на траекторията на центъра на удара).

Изпитване 2 — Върху ръба на предпазния кожух по такъв начин, че произведеният удар да образува ъгъл от 45° с равнината на огледалото и да е разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през точката на закрепване на предпазния кожух върху държача или върху монтажната опора. Ударът е насочен към отражателната повърхност.

Общи бележки

2.4.2.2.4.3.1.   Центърът на огледалото се използва за референтна точка, когато изпитваните устройства нямат ясно определени опора или държач, или когато точката на закрепване е разположена върху периферията на огледалото.

2.4.2.2.4.3.2.   В случай на невъзможност да се направят изпитванията, описани в точка 2.4.2.2, точката на удар се измества в равнината на симетрия на махалото, така че най-долната точка на ударната глава да е разположена на 40 мм от равнината на захващане.

2.4.3.   Изпитване за огъване върху предпазния кожух, захванат за държача

Описание на изпитването

Предпазният кожух се поставя хоризонтално в устройство по такъв начин, че да може да се обездвижат стабилно държачът или монтажната опора. По посоката на най-големия размер на предпазния кожух краят, който е най-близко до точката на захващане върху държача, се обездвижва чрез твърд накрайник с ширина от 15 мм, който покрива цялата ширина на предпазния кожух.

В другия край върху предпазния кожух се поставя накрайник, идентичен на описания по-горе, за да се приложи предвиденото изпитвателно натоварване (фигура 2).

Пример за устройство за изпитване за огъване на предпазния кожух на огледалата за обратно виждане

Image

2.4.3.2.   Изпитвателният товар е 25 кг. Той се прилага в продължение на една минута.

2.5.   Тълкуване на резултатите

2.5.1.   По време на всички изпитвания, предвидени в точка 2.4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара и да достигне най-малко ъгъл от 20o с вертикалата.

2.5.2.   По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2, в случай на счупване на държачите или на опората на огледалото за обратно виждане, оставащата част не трябва да стърчи спрямо основата с повече от 1 см. Ако държачът или опората се отдели, оставащата основа не трябва да има опасно стърчащи части.

По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2 и 2.4.3, огледалото не трябва да се счупва. Въпреки това, се допуска счупване на огледалото, ако е изпълнено едно от следните условия:

2.5.3.1.   Парчетата остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност, без да се получава повърхност на отлепяне с ширина над 5 мм.

2.5.3.2.   Огледалото е от безопасно стъкло.

2.6.   Знак за типово одобрение

2.6.1.   Знакът за типово одобрение се състои от правоъгълник, във вътрешността на който е поставена малка буква „e“, последвана от номер или отличителна буква на държавата, издала типовото одобрение (1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Нидерландия, 6 за Белгия и L за Люксембург) и от номер на типово одобрение, съответстващ на номера на сертификата за типово одобрение, съставено за прототипа, поставен в каквото и да е положение близо до правоъгълника.

2.6.2.   Знакът за типово одобрение (символ и номер), споменат по-горе, се полага върху някоя от главните части на огледалото за обратно виждане по такъв начин, че да бъде незаличим и ясно видим, дори когато огледалото за обратно виждане е монтирано върху превозното средство.

Пример за знак за типово одобрение на ЕИО (1)

Image

3.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОНТИРАНЕ ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

3.1.   Общи положения

3.1.1.   Всяко огледало за обратно виждане трябва да е монтирано по такъв начин, че да остава в стабилно положение при нормални условия на управление на превозното средство.

3.1.2.   Външните огледала за обратно виждане, монтирани на превозните средства от категория А, трябва да са от клас II, а тези, които се монтират на превозните средства от категория B, трябва да са от клас III.

3.2.   Брой

3.2.1.   Всяко превозно средство трябва да е снабдено с едно вътрешно огледало за обратно виждане и с едно външно огледало за обратно виждане, което се монтира от лявата страна на превозното средство.

3.2.2.   Ако условията, определени в точка 3.5, по отношение на полето на видимост на вътрешното огледало за обратно виждане, не са изпълнени, се изисква монтиране на външно огледало за обратно виждане от дясната страна на превозното средство. В този случай, ако вътрешното огледало за обратно виждане не осигурява никаква видимост назад, неговото наличие не се изисква.

3.3.   Местоположение

3.3.1.   Огледалата за обратно виждане трябва да са поставени по начин, който да позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за кормуване, да наблюдава пътя зад превозното средство.

3.3.2.   Външните огледала за обратно виждане трябва да са видими през частта на предното стъкло, която се почиства от чистачката, или през страничните стъкла. Тази разпоредба не се прилага за външните огледала за обратно виждане, монтирани на превозните средства от международните категории M2 и M3 по смисъла на директивата на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета.

3.3.3.   За превозните средства с ляво управление, външното огледало за обратно виждане трябва да е монтирано от лявата страна на превозното средство, така че ъгълът между средната вертикална надлъжна равнина на превозното средство и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото за обратно виждане и през центъра на отсечката, свързваща зрителните точки на водача, да не надвишава 55°.

3.3.4.   Наддаването на огледалото за обратно виждане по отношение на външните габарити на превозното средство не трябва да е много по-голямо от необходимото за спазване на полетата на видимост, предписани в точка 3.5.

3.3.5.   Когато долният ръб на външно огледало за обратно виждане се намира на по-малко от 2 м от земната повърхност, като превозното средство е в натоварено състояние, това огледало за обратно виждане не трябва да излиза с повече от 0,20 м спрямо най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство, разположена от страната на огледалото на превозното средство, необорудвано с огледало за обратно виждане.

3.3.6.   Съгласно изискванията, посочени в точка 3.3.4 и 3.3.5, разрешените максимални ширини на превозните средства могат да бъдат надхвърляни от огледалата за обратно виждане.

3.4.   Регулировка

3.4.1.   Вътрешното огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира от водача в положение на управление.

3.4.2.   Външното огледало за обратно виждане, поставено от страната на водача, трябва да може да се регулира от вътрешността на превозното средство, като вратата е затворена. Заключването в определено положение обаче, може да се извършва отвън (2).

3.4.3.   Изискванията на точка 3.4.2 не се отнасят до външните огледала за обратно виждане, които след като при удар са били изместени от центровката, могат да заемат предишното си положение без регулиране.

3.5.   Поле на видимост

3.5.1.   Общи положения

Полетата на видимост, определени по-долу, трябва да се получат при бинокулярно зрение, като очите на наблюдателя съвпадат със „зрителните точки на водача“, определени в точка 1.7. Те се определят, като превозното средство е в ненатоварено състояние с наблюдател на борда. Те трябва да се получат през стъкла, чийто общ коефициент на светлинна пропускливост надвишава 70 %.

3.5.2.   Вътрешно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя, центриран върху надлъжната вертикална равнина на превозното средство, от линията на хоризонта до разстояние 60 м зад превозното средство и с ширина 20 м (фигура 3).

3.5.3.   Ляво външно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя с ширина 2,5 м, ограничен отдясно от равнината, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, преминаваща през левия край на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простиращ се на разстояние 10 м зад зрителните точки на водача до линията на хоризонта (фигура 4).

3.5.4.   Дясно външно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен и хоризонтален участък от пътя с ширина 3,50 м, ограничен отляво от равнината, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, преминаваща през десния край на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простиращ се на разстояние 30 м зад зрителните точки на водача до линията на хоризонта.

Освен това водачът трябва да е в състояние да започва да вижда пътя на ширина от 0,75 м от точка на 4 м назад на вертикалната равнина, преминаваща през зрителните точки на водача (фигура 4).

Вътрешмo оглeдалo за oбрaтнo вижданe

Image

Ляво външно оглeдалo за oбрaтнo вижданe

Image


(1)  Цифрите върху скицата са дадени само като пример.

(2)  Необходимо е в бъдеще да се предвиди възможността външните огледала за обратно виждане, които не са снабдени със система за заключване, да могат да се регулират от водача в положение на управление от вътрешността на превозното средство, като вратата е затворена.

С цел да се добави това изменение в директивата, процедурата по член 9 ще се прилага веднага след като стане възможно създаването на прости и икономични методи на производство и монтаж върху превозните средства в резултат от развитието на техниката.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III (1)

ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТОЧКАТА H

1.   Определение

Точката „H“, указваща положението на седящ пътник в купето, е следата във вертикална надлъжна равнина, на теоретичната ос на въртене, съществуваща между крака и торса на човешкото тяло, представено с помощта на манекен.

2.   Определяне на точката Н

Определя се една точка Н за седалката на водача.

2.2.   За всяко определяне на точката Н, съответната седалка се поставя в нормалното положение на кормуване, предвидено от производителя, като облегалката се поставя в положение близко до вертикалното, ако наклонът на облегалката може да се регулира.

3.   Характеристики на манекена

3.1.   Трябва да се използва триизмерен манекен, теглото и очертанията на който са на възрастен човек със среден ръст. Този манекен е изобразен на фигури 1 и 2.

Манекенът се състои от:

3.2.1.   две части, едната от които симулира гърба, а другата — основата на тялото, свързани шарнирно по ос, представляваща оста на въртене между бюста и бедрото. Следата от тази ос върху хълбока на манекена представлява точката Н на манекена;

3.2.2.   две части, които симулират краката и са свързани шарнирно с частта, симулираща основата на тялото;

3.2.3.   две части, които симулират ходилата и са свързани към краката чрез шарнирни съединения, симулиращи глезените;

3.2.4.   освен това частта, симулираща основата на тялото, има нивелир, което позволява да се контролира ориентацията му в напречна посока.

3.3.   Тежести, които представляват теглото на всяка част от тялото, са разположени в съответните точки, представляващи съответните центрове на тежестта, за да се получи общо тегло на манекена от около 75,8 kgf (74,4 daN). Подробности за отделните тежести са дадени в таблицата към фигура 2.

4.   Поставяне на манекена

Поставянето на триизмерния манекен се извършва по следния начин:

4.1.   Превозното средство се поставя на хоризонтална равнина и седалката се регулира така, както е предвидено в точка 2.2.

4.2.   Седалката, която се изпитва, се покрива с парче плат, предназначено да улеснява правилното поставяне на манекена.

4.3.   Манекенът се поставя на седалката.

Ходилата на манекена се поставят по следния начин:

4.4.1.   Дясното ходило се поставя на педала на газта в неутрално положение, като лявото ходило се поставя така че нивелирът, който контролира напречната ориентация на основата на тялото, да заеме хоризонтално положение.

4.5.   Тежестите се поставят на бедрата, напречният нивелир на основата на тялото се поставя в хоризонтално положение и се поставят тежестите, които представляват основата на тялото.

4.6.   Манекенът се отделя от облегалката на седалката, като се използва оста за шарнирно свързване на колената, а гърбът се накланя напред. Манекенът се поставя отново на мястото си на седалката, като основата на тялото се плъзва назад до упор, после гърбът се връща отново назад, докато опре в облегалката на седалката.

4.7.   Спрямо манекена се прилага на два пъти сила с хоризонтална насоченост от около 10,2 kgf (10 daN). Посоката и точката на прилагане на тази сила са показани с черна стрелка на фигура 2.

4.8.   Поставят се тежестите на десния и левия хълбок, а след това се поставят тежестите на бюста. Напречният нивелир на манекена се задържа в хоризонтално положение.

4.9.   Като се задържа напречният нивелир на манекена в хоризонтално положение, гърбът се навежда напред, докато тежестите на бюста застанат над точката Н, така че да се премахне всякакво триене в облегалката на седалката.

4.10.   Гърбът се накланя внимателно назад, за да се завърши процедурата по поставяне. Напречният нивелир на манекена трябва да е в хоризонтално положение. В противен случай процедурата се извършва отново, както е указано по-горе.

5.   Резултати

5.1.   След като манекенът е поставен на мястото съгласно точка 4, точката Н на седалката представлява точката Н, която фигурира върху манекена.

5.2.   Всяка декартова координата на точката Н се измерва с грешка, която не надвишава 1 mm. Това се отнася също и за координатите на характерните и точно определени точки на купето. Проекциите на тези точки върху надлъжна вертикална равнина се нанасят върху схема.

Кoмпoнeнти нa триизмерния манeкeн

Image

Рaзмepи и тeглo нa манeкeнa

Image


(1)  Текстът на приложение III е аналогичен на текста на Регламент № 14; в частност, подредбата по точки е същата; ето защо, ако една точка от Регламент № 14 няма съответна в настоящата директива, нейният номер е посочен в скоби за сведение.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

110


31971L0316


L 202/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол

(71/316/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че във всяка държава-членка задължителни разпоредби определят техническите характеристики на измервателните уреди и методите за метрологичен контрол; като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че тези разлики препятстват търговията и могат да създадат неравноправни условия за конкуренция в Общността;

като има предвид, че една от целите на контрол във всяка държава-членка е да се дадат уверения на потребителите, че доставяните количества съответстват на платената цена; като има предвид, че следователно целта на настоящата директива не е отмяна на тези форми на контрол, а отстраняването на разликите между правилата, дотолкова доколкото тези разлики представляват затруднение за търговията;

като има предвид, че тези затруднения за установяването и функционирането на общия пазар могат да бъдат намалени и отстранени, ако в държавите-членки се прилагат едни и същи изисквания, които първоначално допълват националните разпоредби, които са в сила, а по-късно, когато са налице необходимите условия, заменят тези разпоредби;

като има предвид, че дори през периода на тяхното съвместно съществуване с националните разпоредби, изискванията на Общността ще дадат възможност на фирмите да произвеждат продукти, които имат уеднаквени технически характеристики и така могат да се пускат на пазара и да се ползват в цялата Общност, след като са минали през ЕИО контрол;

като има предвид, че техническите изисквания на Общността за дизайн и функциониране трябва да гарантират, че уредите дават постоянно измервания, които са достатъчно прецизни с оглед на тяхната цел;

като има предвид, че спазването на техническите изисквания обикновено се потвърждава от държавите-членки преди пускането на измервателните уреди на пазара или преди тяхната първа употреба, а когато е необходимо, и когато те са в употреба като такова потвърждение се осъществява по-специално чрез процедури за одобрение на дизайна и проверка; като има предвид, че за постигането на свободно движение на тези уреди в Общността е необходимо също така да се осигури взаимното признаване на контролите между държавите-членки и да се установят за тази цел подходящи ЕИО процедури за одобрение на дизайна и начална проверка, както и ЕИО методи за метрологичен контрол, в съответствие с настоящата директива и със съответните отделни директиви;

като има предвид, че наличието върху даден измервателен уред или продукт на знаци или маркировки, показващи, че той е минал през съответните форми на контрол показва, че даденият уред или продукт удовлетворява съответните технически изисквания на Общността и че затова, когато уредът или продуктът се внася или се привежда в действие, не е необходимо да се повтаря вече извършеният контрол;

като има предвид, че националните метрологични правила покриват множество категории измервателни уреди и продукти; като има предвид, че настоящата директива трябва да определи общите разпоредби, отнасящи се по-специално до ЕИО дизайн и процедури за одобрение и начална проверка, както и ЕИО методи за метрологичен контрол; като има предвид, че директивите за изпълнение, обхващащи различните категории уреди и продукти, ще установят техническите изисквания относно дизайна, функционирането и точността, контролните процедури и, когато е необходимо, условията, при които техническите изисквания на Общността трябва да заменят националните разпоредби, които са в сила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Основни принципи

Член 1

1.   Никоя държава-членка не може да препятства, забранява или ограничава пускането на пазара или влизането в употреба на даден измервателен уред (наричан по-долу „уредът“) или помощно устройство, ако този уред или устройство носи маркировката, удостоверяваща начална проверка или знак, сертифициращ ЕИО одобрение на образеца, според разпоредбите на членове 10 и 11.

2.   Държавите-членки придават същата стойност на ЕИО одобрението на образеца или на началната ЕИО проверка, каквато придават на съответните национални мерки.

3.   Държавите-членки могат да изискат ЕИО одобрение на образеца или начална ЕИО проверка за дадена категория уреди, само ако съответни контроли са установени за уредите от същата категория, които задоволяват националните изисквания, които не са хармонизирани на нивото на Общността.

4.   За категориите уреди, за които се отнасят, отделни директиви ще определят измервателните характеристики и техническите изисквания за техния дизайн и функциониране.

Те могат също така да конкретизират:

дали във всички държави-членки тези уреди трябва да преминат както през ЕИО одобрение на образеца, така и през начална ЕИО проверка, или само през едната от тези процедури,

датата, на която националните разпоредби, съответстващи на съответната отделна директива, трябва напълно да заменят националните разпоредби, приложими преди това към нови уреди от същата категория.

ГЛАВА II

ЕИО одобрение на образец

Член 2

1.   ЕИО одобрението на образеца съставлява допускането на уредите на даден производител до начална ЕИО проверка и когато такава не се изисква, разрешение за пускането им на пазара и поставянето им в употреба. Ако отделната директива, приложима към дадена категория уреди, освобождава тази категория от ЕИО одобрение на образеца, уредите от тази категория се допускат пряко до първоначална ЕИО проверка.

2.   Доколкото позволяват тяхното контролно оборудване, държавите-членки дават, по искане на производителя или негов оправомощен представител, ЕИО одобрение на образеца за всеки образец на уред и на цялото помощно оборудване, които задоволяват измервателните характеристики и техническите изисквания за дизайн и функциониране, определени в отделната директива, отнасяща се до категорията на съответния уред.

3.   Заявление за ЕИО одобрение за образец на даден образец на уред може да бъде подадено само в една държава-членка.

4.   Държава-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец предприема необходимите стъпки да осигури, че тя е информирана за всяко изменение или добавка към одобрения образец. Тя информира другите държави-членки за такива промени.

Измененията или добавките към одобрен образец трябва да получат допълнително одобрение за образец от държавата-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец в случаите, когато такива промени влияят или могат да влияят на резултатите от измерванията или на предписаните условия за употреба на уреда.

5.   Държавите-членки дават ЕИО одобрение за образец в съответствие с разпоредбите на настоящата глава, на точки 1 и 2 от приложение I и на съответните отделни директиви.

Член 3

Когато ЕИО одобрение за образец е дадено за помощно оборудване, това одобрение конкретизира:

образците на уреда, към които може да бъде прикачено това оборудване или в които то може да бъде вграждано,

общите условия за цялостното функциониране на уредите, за които оборудването е одобрено.

Член 4

1.   Ако резултатите на изследването, описано в точка 2 от приложение I са задоволителни, държавата-членка, която е направила това изследване, изготвя удостоверение за ЕИО одобрение за образец и го предоставя на заявителя. В случаите, упоменати в член 11 или в отделна директива, заявителят трябва да прикачи към всеки уред и цялото помощно оборудване, съответстващо на одобрения образец, знака за одобрение, показан в това удостоверение. Във всички други случаи той има право да прикачи съответния знак за одобрение.

2.   Разпоредбите относно удостоверението, знакът за одобрение, депозирането, ако има такова, на уред еталон и обявяването на ЕИО одобрение за образец, са изложени в точки 3, 4, 5 и 6 от приложение I.

Член 5

1.   ЕИО одобрението за образец е валидно 10 години. Одобрението може да бъде удължено за следващ период от десет години; броят уреди, които могат да бъдат произвеждани съгласно одобрения образец, е неограничен.

Когато ЕИО одобрението на образеца не е продължено уредите, които са вече в употреба и съответстват на разпоредбите на настоящата директива, се смятат за одобрени.

2.   Когато обичайно одобрение или удължаване не могат да бъдат предоставени за някои уреди, може да бъде дадено ограничено одобрение или удължение, след като другите държави-членки са били информирани и при необходимост консултирани. В случаите, упоменати в третото тире, предварителната консултация е задължителна, ако мястото на инсталиране е в държава, различна от онази, която издава ЕИО удостоверението за одобрение за образец. ЕИО одобрението за образец може да бъде предмет на следните ограничения:

ограничение на периода на валидност до по-малко от десет години,

ограничение на броя уреди, които могат да бъдат одобрени,

задължение за уведомяване на компетентните органи за местата на инсталиране,

ограничение за употреба.

3.   Когато се използват нови техники, които не са упоменати в отделна директива, ограничено ЕИО одобрение на образеца може да бъде предоставено след предварителна консултация с другите държави-членки. Това ограничено одобрение може да е предмет на ограниченията, упоменати в параграф 2, както и на специални условия, свързани с използваната техника.

Това ограничено одобрение може обаче, да се предоставя само:

ако отделната директива за съответната категория уреди вече е влязла в сила,

ако максимумът допустими грешки, конкретизирани в съответните директиви, не е превишен.

Такова ограничено одобрение е валидно за не повече от две години. То може да бъде удължено за последващ период от три години.

4.   Ако държавата-членка, която е предоставила ограниченото ЕИО одобрение за образец, упоменато в параграф 3 сметне, че новата техника се е оказала задоволителна, тя кандидатства за изменение на съответната директива спрямо техническия прогрес в съответствие с разпоредбите на членове 18 и 19.

Член 6

Когато ЕИО одобрение за образец не се изисква за категория уреди, които отговарят на изискванията на отделна директива, производителят може, на своя собствена отговорност, да прикачи към уредите от тази категория специалния знак, описан в точка 3.3. от приложение I.

Член 7

1.   Държавата-членка, която е предоставила ЕИО одобрение за образец, може да го оттегли:

а)

ако уредите, за които е дадено това одобрение, не отговарят на одобрения образец или на разпоредбите на съответната отделна директива;

б)

ако метрологичните изисквания, конкретизирани в удостоверението за одобрение или в разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 не са спазени.

2.   Държавите-членки, които са дали ЕИО одобрение за образец, трябва да го оттеглят, ако уредите, конструирани в съответствие с одобрения образец, покажат по време на употребата си дефект от общо естество, който ги прави непригодни за употребата им по предназначение.

3.   Ако тази държава-членка е информирана от друга държава-членка за наличието на един от случаите, обхванати от параграфи 1 и 2, тя също така взема мерките, упоменати в тези параграфи, след консултиране с тази друга държава-членка.

4.   Държава-членка, която декларира, че случаят упоменат в параграф 2, е възникнал, може да забрани пускането на пазара и употребяването на въпросните уреди до по-нататъшно уведомление. Тя информира незабавно другите държави-членки и Комисията като посочва причините, на които се основава нейното решение. Същата процедура се прилага в случаите, упоменати в параграф 1 с оглед на уредите, които са били освободени от начална ЕИО проверка, ако производителят, след надлежно предупреждение, не приведе уредите в съответствие с одобрения образец или с изискванията на съответните отделни директиви.

5.   Ако държавата-членка, която е дала одобрението, оспори, че е налице случаят, упоменат в параграф 2, за който тя е била информирана, или оспорва, че мерките, взети съгласно параграф 4, са оправдани, засегнатите държави-членки се стремят да уредят спора.

Комисията се информира и, при необходимост, провежда необходимите консултации с цел постигане на уреждане на спора.

ГЛАВА III

Начална проверка

Член 8

1.   Началната ЕИО проверка представлява инспекция на нов или преработен уред, за да се потвърди, че той съответства на одобрения образец и/или на изискванията на съответната отделна директива; той бива сертифициран от първоначална ЕИО верификационна маркировка.

2.   Ако имат необходимото оборудване, държавите-членки извършват началната ЕИО проверка на предадените уреди като имащи измервателните характеристики и като удовлетворяващи изискванията за техническа конструкция и функциониране, изложени в отделната директива относно тази категория уреди.

3.   В случая с уреди, които носят началната ЕИО верификационна маркировка, наложеното съгласно член 1, параграф 1 на държавите-членки задължение, трае до края на годината, която следва онази година, в която е прикачен първоначалният ЕИО верификационен знак, освен ако отделна директива не разпорежда по-дълъг период.

Член 9

Когато даден уред е предаден за начална ЕИО проверка, държавата-членка, която извършва проверката, определя:

а)

дали уредът принадлежи към категория, която е освободена от ЕИО одобрение за образец и, ако това е така, дали той удовлетворява изискванията за техническо конструиране и функциониране, изложени в отделната директива относно тази категория уреди;

б)

дали уредът е получил ЕИО одобрение за образец и, ако това е така, дали той съответства на одобрения образец.

Проверката, извършвана при началната ЕИО проверка, се отнася по-специално, в съответствие със съответната отделна директива до:

измервателните характеристики,

максимума позволени грешки,

конструкцията, доколкото тя гарантира, че няма вероятност измервателните характеристики да се влошат в значителна степен при нормални условия на употреба,

наличието на предписаните надписи и правилното поставяне на stamp plates.

Член 10

1.   Когато даден уред успешно е преминал през начална ЕИО проверка в съответствие с член 9 и точки 1 и 2 от приложение II, държавите-членки поставят на уреда частична или окончателна маркировка за ЕИО проверка в съответствие с точка 3 от приложение II.

2.   Разпоредбите, отнасящи се до видовете и характеристиките на ЕИО верификационните маркировки, са изложени в точка 3 от приложение II.

Член 11

Когато начална ЕИО проверка не се изисква за дадена категория уреди, които отговарят на изискванията на отделна директива, производителят поставя на своя отговорност на уредите от тази категория специалния символ, описан в точка 3.4. от приложение I.

ГЛАВА IV

Разпоредби, отнасящи се както за ЕИО одобрение на образеца, така и до началната ЕИО проверка

Член 12

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за предотвратяването на употребата върху уредите на знаци или надписи, които биха могли да бъдат объркани с ЕИО знаци или маркировки.

Член 13

Всяка държава-членка уведомява другите държави-членки и Комисията относно услугите, агенциите и институциите, които са оправомощени да поставят знаците, посочени в член 10.

Член 14

Държавите-членки могат да изискват предписаните надписи да бъдат направени на техния официален език или езици.

ГЛАВА V

Контрол на уредите в употреба

Член 15

1.   Ако държавите членки контролират уредите, които са в употреба и които носят ЕИО знаци или маркировки, и ако отделни директиви не определят начина, по който трябва да се извършва контролът, и максимума грешки, позволени при употреба, то изискванията за контрол и по-специално максимума грешки, допустими при употреба, трябва да са в същото съотношение към онези, които са били прилагани преди пускането на уредите в употреба, каквото е съотношението, прилагано към уредите, които отговарят на националните технически стандарти, които не са хармонизирани на ниво Общност.

2.   Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 1, даден уред в употреба, които носи ЕИО знаци или маркировки, но не задоволява изискванията на съответната отделна директива, по-специално с оглед на максимума допустими грешки, може да бъде забранен за употреба по същия начин, по който даден уред, който носи националните обозначения.

ГЛАВА VI

ЕИО методи за метрологичен контрол

Член 16

1.   Хармонизирането на методите за измерване и метрологичния контрол и, когато е необходимо, на средствата, необходими за тяхното прилагане, могат да бъдат регулирани от отделни директиви.

2.   Хармонизирането на изискванията за пускане на пазара на някои продукти, по-специално с оглед на предписанието, измерването и обозначаването на предварително пакетирани количества, може също да бъде обхванато от отделна директива.

ГЛАВА VII

Приспособяване на директивите към техническия прогрес

Член 17

Измененията, необходими за поддържането на съответствието между:

приложения 1 и 2 от настоящата директива, и

техническите приложения към отделните директиви, занимаващи се с различните категории уреди, законните измервателни единици и ЕИО методите на метрологичен контрол,

съобразно техническия прогрес, се правят съгласно процедурата, определена в член 19.

Член 18

1.   С настоящото се създава комитет (наричан по-нататък „комитетът“), който да изменя съобразно техническия прогрес онези директиви, които се отнасят до отстраняването на техническите бариери пред търговията с измервателни уреди. Той се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията, който е негов председател.

2.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 19

1.   Когато трябва да бъде следвана процедурата, определена в настоящия член, въпросите се отнасят до комитета от председателя, по негова собствена инициатива или по искане на представителя на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се приемат. Комитетът дава своето становище относно проекта в срока, определен от председателя, като се има предвид спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от дванадесет гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят според член 148, параграф 2 от Договора.

Председателят не гласува.

3.

а)

Комисията приема предвидените мерки, където те съответстват на становището на комитета;

б)

Когато предвидените мерки не съответстват на становището на комитета, или пък ако не е прието становище, Комисията предлага без забавяне на Съвета мерките, които трябва да се приемат. Съветът действа с квалифицирано мнозинство;

в)

Ако в рамките на три месеца от представянето на предложението пред него Съветът не предприеме действие, предлаганите мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА VIII

Заключителни разпоредби

Член 20

Всички решения, взети съгласно разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива и на отделните директиви относно въпросните уреди и които отказват предоставянето или удължаването на ЕИО одобрение за образец, оттеглянето на такова одобрение, отказването на извършване на първоначална ЕИО проверка или забраняване на продажбата или употребата, упоменават причините, на които се основават. Такъв отказ, оттегляне или забрана се съобщава на засегнатата страна, която в същото време бива информирана и за средствата за защита, които са налични за нея според законите, които са в сила в държавите-членки, както и за сроковете, предоставени за упражняването на такива средства за съдебна защита.

Член 21

1.   Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, нужни за спазването на настоящата директива в рамките на осемнадесет месеца от нейната нотификация и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO


(1)  ОВ C 45, 10.5.1971 г., cтр. 26.

(2)  ОВ C 36, 19. 4.1971 г., cтр. 8.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕИО ОДОБРЕНИЕ ЗА ОБРАЗЕЦ

1.   Заявление за ЕИО одобрение за образец.

1.1.   Заявлението и свързаната с него кореспонденция се съставя на официален език в съответствие със законите на държавата, към която се отправя заявлението. Държавата-членка има правото да изиска приложените документи да бъдат написани също на същия официален език.

Заявителят изпраща едновременно на всички държави-членки копие от своето заявление.

1.2.   Заявлението съдържа следната информация:

името и адреса на производителя или на фирмата, или на негов или нейн оправомощен представител или пък на заявителя,

категорията уред,

употребата му по предназначение,

измервателните характеристики,

търговското обозначение, ако има такова, или типа.

Заявлението се придружава от необходимите за неговата оценка документи в два екземпляра, и по-специално:

1.3.1.   Описание по-специално на:

устройството и действието на уреда,

Защитните меркн, осигуряващи правидния процес на работа,

средствата за регулиране и настройка,

местата, предназначени за:

верификационни обозначения,

печати (когато е необходимо).

1.3.2.   Скици на общото устройство и, където е необходимо, детайлни скици на важните съставни части.

1.3.3.   Схема, която илюстрира принципите на действие и, когато е необходимо, снимка.

1.4.   Заявлението се придружава, при необходимост, от документи относно вече предоставените национални одобрения.

2.   Проверка за ЕИО одобрение.

Проверката включва:

2.1.1.   Изучаване на документите и проверка на измервателните характеристики на образеца в лабораториите на метрологичната служба, в одобрени лаборатории или на мястото на производство, доставка или инсталиране.

2.1.2.   Ако измервателните характеристики на образеца са известни в детайли, се прави само проверка на подадените документи.

2.2.   Проверката обхваща цялостното действие на уреда при нормални условия на употреба. При такива условия уредът трябва да поддържа изискваните измервателни характеристики.

2.3.   Видът и обхватът на проверката, спомената в 2.1., може да бъде уточнен от отделни директиви.

2.4.   Метрологичната служба може да изиска от заявителя да предостави на разположение стандартите и подходящите средства като материали и помощен персонал за провеждането на тестовете за одобрение.

3.   ЕИО сертификат и знак за одобрение.

3.1.   Сертификатът дава резултатите от проверката на образеца и уточнява другите изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Той се придружава от описания, скици и диаграми, необходими за идентифицирането на образеца и обясняването на неговото действие. Знакът за одобрение, упоменат в член 4 от настоящата директива, е стилизирана буква ε и съдържа:

в горната част специфичната главна буква на държавата, дала одобрението (B за Белгия, D за Федералната република германия, F за Франция, I за Италия, L за Люксембург, NL за Нидерландия) и последните две цифри от годината на одобрение,

в долната част, обозначение, което се определя от метрологичната служба, дала одобрението (идентификационен номер).

Пример за такъв знак за одобрение е даден в точка 6.1.

3.2.   В случай на ограничено ЕИО одобрение, буква Р със същите размери като стилизираната буква ε, се поставя пред тази буква.

Пример за такова ограничено одобрение е даден в точка 6.2.

3.3.   Знакът, посочен в член 6 от настоящата директива, е същият като знака за ЕИО одобрение, с тази разлика, че стилизираната буква Е е обърната симетрично спрямо вертикална ос.

Пример за такъв знак е даден в точка 6.3.

3.4.   Знакът, споменат в Член 11 от настоящата директива, е същият като знака за ЕИО одобрение в шестоъгълник.

Пример за такъв знак е даден в точка 6.4

3.5.   Знаците, посочени в предходните точки и прикачени от производителя в съответствие с разпоредбите на директивата, трябва да бъдат прикачени на видно място на всеки уред и на цялото помощно оборудване, подадено за проверка, и трябва да са четими и незаличими. Ако тяхното прикрепяне представлява технически проблем, изключения могат да се правят в отделни директиви или да се приемат след постигането на съгласие между метрологичните служби на държавите-членки.

4.   Депозиране на уред образец.

В случаите, споменати в отделни директиви, службата, предоставила одобрението, може, ако сметне това за необходимо, да изиска депозирането на образец на уреда, за който е дадено одобрение. Вместо образеца на уреда службата може да оторизира депозирането на части от уреда, на модели или на скици, и споменава това в ЕИО сертификата за одобрение.

5.   Известие за одобрение.

5.1.   ЕИО одобренията за образец и ограничените ЕИО одобрения се публикуват в специално приложение към Официален вестник на Европейските общности. Същото се отнася до допълнителните ЕИО одобрения за образец.

5.2.   В същото време, в което се уведомява засегнатата страна, копия от ЕИО сертификата за одобрение се изпращат на Комисията и на другите държави-членки; последните могат също така да получат копия от докладите на метрологичните проверки, ако желаят.

5.3.   Оттеглянето на ЕИО одобрението на образеца, както и други съобщения относно степента и валидността на ЕИО одобрението за образец, подлежат на същата процедура на известяване като упоменатата в точки 5.1. и 5.2.

5.4.   Държава-членка, която откаже да даде ЕИО одобрение за образец, информира за своето решение другите държави-членки и Комисията.

6.   Знаци, отнасящи се до ЕИО одобрение за образец.

6.1.   Знак на ЕИО одобрение за образец.

Пример:

Image

ЕИО одобрение за образец, предоставен от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г. (виж точка 3.1., първо тире).

Идентификационен номер на ЕИО одобрение за образец (виж точка 3.1., второ тире).

6.2.   Знак на ЕИО ограничено одобрение за образец

Пример:

Image

ЕИО ограничено одобрение за образец, предоставено от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г.

Идентификационен номер на ЕИО ограничено одобрение за образец.

6.3.   Знак за освобождаване ат ЕИО одобрение за образец

Пример:

Image

Уред, конструиран в Германия през 1971 г., който не е обект на ЕИО одобрение за образец.

Референтен номер на категорията, която не е обект на ЕИО одобрение, ако е посочен в отделна директива

6.4.   Знак за освобождаване от ЕИО одобрение за образец

Пример:

Image

ЕИО одобрение за образец, предоставено от метрологичната служба на Федерална република Германия през 1971 г.

Идентификационен номер на ЕИО одобрение за образец.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕИО НАЧАЛНА ПРОВЕРКА

1.   Общи положения.

1.1.   Началната ЕИО проверка може да се извърши на един или повече (обикновено два) етапа.

Според разпоредбите на отделните директиви:

1.2.1.   Началната ЕИО проверка се извършва в един етап относно уреди, които представляват едно цяло при напускането си на фабриката, т.е. уреди, които теоретично могат да бъдат прехвърлени до мястото на своето инсталиране, без да трябва първо да бъдат разглобени.

1.2.2.   Първоначалната ЕИО проверка се извършва на два или повече етапа за уреди, чието правилно функциониране зависи от условията, при които те са инсталирани или използвани.

1.2.3.   Първият етап от процедурата на проверка трябва да гарантира по-специално, че уредът съответства на одобрения образец или, в случая с уреди, освободени от одобрение на образеца, че те отговарят на съответните разпоредби.

2.   Място на първоначалната ЕИО проверка.

2.1.   Ако отделните директиви не уточняват мястото, където трябва да се извърши проверката, уредите, които трябва да бъдат проверени само на един етап, се проверяват на мястото, избрано от съответната метрологична служба.

Уредите, които трябва да бъдат проверени на два или повече етапа, се проверяват от териториално компетентната метрологична служба.

2.2.1.   Последният етап на проверката трябва да бъде на мястото на инсталиране.

2.2.2.   Другите етапи на проверката се извършват според изложеното в точка 2.1.

2.3.   По-специално, когато проверката става извън службата за проверяване, метрологичната служба, която извършва проверката, може да изиска от заявителя:

да предостави на нейно разположение стандартите и подходящи средства като материали и помощен персонал за завършването на проверката,

да предостави копие от ЕИО сертификата за одобрение.

3.   ЕИО маркировки за начална проверка.

3.1.   Описание на ЕИО маркировките за начална проверка.

Според разпоредбите на отделни директиви, ЕИО маркировките за начална проверката, прикрепени съобразно точка 3.3., са следните:

3.1.1.1.   Окончателната ЕИО верификационна маркировка се състои от два щемпела:

а)

първият се състои от буквата „е“, съдържаща:

в горната половина специфичната главна буква на държавата, в която е извършена първоначалната проверка (B за Белгия, D за Федералната република германия, F за Франция, I за Италия, L за Люксембург, NL за Нидерландия), когато е необходимо заедно с една или две цифри, които идентифицират териториално подразделение,

в долната половина, идентификационният номер на проверяващия агент или служба;

б)

вторият щемпел се състои от последните две цифри на годината на проверката, в шестоъгълник.

3.1.1.2.   Маркировката за ЕИО частична проверка се състои само от първия щемпел. Тя служи също така за печат.

3.2.   Форма и размери на маркировките.

3.2.1.   Приложените скици показват формата, размерите и вида на буквите и цифрите за ЕИО маркировки за начална проверка, изложени в точка 3.1.; първите две скици показват различните части на щемпела, третата е пример за щемпел. Дадените в скиците размери са относителни величини; те са функция на диаметъра на кръга, описан около малката буква „е“ и около полето на шестоъгълника. Действителните диаметри на кръговете, описани около обозначенията са 1,6 мм, 3,2 мм, 6,3 мм, 12,5 мм.

3.2.2.   Метрологичните служби на държавите-членки взаимно обменят оригиналните скици на обозначенията за ЕИО начална проверка, съответстващи на моделите в приложените скици.

3.3.   Прикрепяне на маркировките.

3.3.1.   Окончателното ЕИО верификационно обозначение се прикрепя към съответното място на уреда, когато последният е напълно проверен и е признат за съответстващ на ЕИО изискванията.

Обозначението за частична ЕИО проверка се прикрепя:

3.3.2.1.   Когато проверката е направена на няколко етапа за уреда или част от уреда, която изпълнява условията, изложени за операции, различни от онези на мястото на инсталиране, на мястото, където е прикачен щемпелът дата или на което и да е друго място, определено в отделните директиви.

3.3.2.2.   При всички случаи като печат, на местата, уточнени в отделните директиви.

Image

Image

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

124


31971L0317


L 202/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки за правоъгълни теглилки от 5 до10 кг със среден клас на точност и цилиндрични теглилки от 1 до10 кг със среден клас на точност

(71/317/ ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в държавите-членки конструкцията и методите за контрол на правоъгълните и цилиндрични теглилки със среден клас на точност са предмет на задължителни разпоредби, които се различават в отделните държави-членки и поради това затрудняват търговията с подобни теглилки; като има предвид, следователно, че е необходимо да се уеднаквят тези разпоредби;

като има предвид, че Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно уеднаквяването на законодателствата на държавите-членки, свързани както с измервателните уреди, така и с методите за метрологичен контрол, определя процедури за одобрение на ЕИО за образец и за първоначална проверка на ЕИО; като има предвид, че в съответствие с тази директива, техническите изисквания за формата на правоъгълните и цилиндрични теглилки със среден клас на точност трябва да бъдат определени,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага за теглилки със среден клас на точност със следните номинални стойности:

правоъгълни теглилки от 5, 10, 20 и 50 кг,

цилиндрични теглилки от 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 г и 1, 2, 5 и 10 кг;

Член 2

Теглилките, върху които може да се нанесе маркировката и символите на ЕИО, са описани и илюстрирани в приложения I—IV. Те не са предмет на одобрение на ЕИО за образец; те са предмет на първоначална проверка на ЕИО.

Член 3

Никоя държава-членка не може да откаже, забрани или ограничи пускането на пазара или въвеждането в употреба на правоъгълните или цилиндрични теглилки със среден клас на точност с нанесена маркировка за първоначална проверка на ЕИО.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от уведомяването за нея, и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите–членки уведомяват Комисията за текстовете на основните разпоредби на националното законодателство, които приемат в областта на тази директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO


(1)  ОВ 63, 3.4.1967 г., стр. 982/67.

(2)  ОВ 30, 22.2.1967 г., стр. 480/67.

(3)  ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВОЪГЪЛНИ ТЕГЛИЛКИ

1.   Форма, използван материал и начин на изработване

1.1.   Паралелепипедна форма с твърда, нестърчаща дръжка за захващане.

Използуван материал:

1.2.1.   Тяло на теглилката: сив лят чугун

1.2.2.   

Тип 1

:

дръжка от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър

Тип 2

:

дръжка от лят чугун, неотделима от тялото на теглилката.

2.   Кухина за настройка

Тип 1

2.1.   Вътрешна кухина, образувана от вътрешността на тръбната дръжка за захващане.

2.2.   Кухината е затворена с винтова запушалка от изтеглен месинг или с месингова запушалка във вид на гладък диск. Винтовата запушалка има прорез за отвертка, а гладкият диск — централен отвор за повдигане.

2.3.   Запушалката е уплътнена с оловно топче, вкарано във вътрешния кръгъл канал или в резбата на тръбата.

Тип 2

2.4.   Вътрешна кухина, излята в едно от вертикалните рамена на теглилката и с отвор на горната повърхност на това рамо.

2.5.   Кухината е затворена с малка плочка от мека стомана.

2.6.   Плочката е уплътнена с оловно топче, вкарано в жлеба, както това е показано в приложение II.

3.   Настройка

3.1.   След настройката на нова теглилка с помощта на оловна съчма, две трети от общия обем на кухината остават празни.

4.   Местоположение на маркировката на ЕИО за първоначална проверка

4.1.   Знакът на ЕИО за последна проверка се щампова върху оловното уплътнение на кухината за настройка.

5.   Маркиране и отличителни символи

5.1.   Означенията на номиналната стойност на теглилката и идентификационният знак на производителя се отбелязват на горната повърхност на централната част на теглилката, вдлъбнати или релефни.

5.2.   Номиналната стойност на теглото се посочва във вида: 5 кг, 10 кг, 20 кг, 50 кг.

6.   Размери и толеранси

6.1.   Размерите, които трябва да се спазят за различните теглилки, са определени в приложение II (размери в мм).

6.2.   Толерансите, приложими за различните размери, са нормалните толеранси от производството.

7.   Максимално допустимите грешки

Номинална стойност

Максимално допустими грешки при първоначалната проверка (в мг)

5 кг

+

800

0

10 кг

+

1600

0

20 кг

+

3200

0

50 кг

+

8000

0

8.   Окончателна обработка на повърхността

8.1.   Ако е необходимо, теглилките се предпазват срещу корозия чрез подходящо покритие, устойчиво на износване и удар.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЦИЛИНДРИЧНИ ТЕГЛИЛКИ

1.   Форма, използван материал и начин на изработване

1.1.   Цилиндрична форма с плоско копче за захващане.

1.2.   Използван материал: всеки материал с плътност от 7 до 9,5 г/куб.см., с твърдост, равна на тази на летия месинг, не по-малко устойчив на корозия и не по-трошлив от летия сив чугун и с повърхност, сравнима с тази на сивия чугун, внимателно излят във форма от фин пясък.

Сивият лят чугун може да не се използува за теглилки с номинална стойност под 100 г.

1.3.   Начинът на изработване следва да бъде подходящ за подбрания материал.

2.   Кухина за настройване

2.1.   Вътрешна цилиндрична кухина с по-голям диаметър в горната част на кухината.

2.2.   Кухината е затворена с винтова запушалка от изтеглен месинг или с месингова запушалка във формата на гладък диск. Винтовата запушалка е с прорез за отвертка, а гладкият диск — с централен отвор за повдигане.

2.3.   Запушалката е уплътнена с оловна капачка, вкарана във винтовия канал, изрязан в по-широката част на кухината.

2.4.   Теглилките от 1, 2, 5 и 10 г нямат кухина за настройване.

2.5.   Кухината за настройване не е задължителна за теглилките от 20 и 50 г.

3.   Настройване

3.1.   След настройката на нова теглилка с помощта на оловна съчма, две трети от общия обем на кухината остават празни.

4.   Поставяне на маркировка на ЕИО за първоначална проверка

4.1.   Маркировката на ЕИО за последна проверка се щампова на оловното уплътнение на кухината за настройване.

4.2.   Теглилки без кухини за настройване се щамповат в основата.

5.   Маркиране и отличителни символи

5.1.   Означенията на номиналната стойност на теглилката, а също и идентификационният знак на производителя, се поставят на горната част на главата на теглилката, вдълбани или изпъкнали.

5.2.   Означението на номиналната стойност може да бъде възпроизведена върху тялото на теглилките от 500 г до 10 кг

5.3.   Номиналната стойност на теглилката е показана във вид на: 1 г, 2 г, 5 г, 10 г, 20 г, 50 г, 100 г, 200 г, 500 г,1 кг, 2 кг, 5 кг, 10 кг.

6.   Размери и техните толеранси

6.1.   Размерите, които отговарят на отделните теглилки, са определени в Приложение IV (размери в мм).

6.2.   Толерансите, приложими за различните размери, са нормалните толеранси от производството.

7.   Максимално допустими грешки

Номинална стойност

Максимално допустими грешки (в мг) при първоначална проверка

1 г

+

5

0

2 г

+

5

0

5 г

+

10

0

10 г

+

20

0

20 г

+

20

0

50 г

+

30

0

100 г

+

30

-

0

200 г

+

50

-

0

500 г

+

100

0

1 кг

+

200

0

2 кг

+

400

0

5 кг

+

800

-

0

10 кг

+

1600

0

8.   Окончателна обработка на повърхността

8.1.   Ако е необходимо, теглилките се предпазват срещу корозия чрез подходящо покритие, устойчиво на износване и удар; те могат да бъдат полирани.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЦИЛИНДРИЧНИ ТЕГЛИЛКИ

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

131


31971L0320


L 202/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета

(71/320/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1)

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства в съответствие с националните законодателства, се отнасят между другото и за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и прикачените към тях ремаркета;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради тази причина е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания в допълнение или на мястото на съществуващите свои разпоредби, по-специално с цел процедурата за типово одобрение ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство (3);

като има предвид, че хармонизираните изисквания трябва да осигурят безопасност по пътищата в цялата Общност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което попада в една от изброените по-долу международни категории и е предназначено за движение по пътищата, като съответното превозно средство може да бъде с или без каросерия, да бъде най-малко четириколесно и с максимална проектирана скорост повече от 25 километра в час. Понятието включва и ремаркетата на такива превозни средства, с изключение на движещи се по релси превозни средства, селскостопански трактори и машини и строителни машини:

а)

Категория М: Моторни превозни средства с най-малко четири колела или три колела, когато максималното тегло надвишава 1 метричен тон, които се използват за превоз на пътници:

Категория М1 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници и имат не повече от осем места, освен мястото на водача;

Категория М2 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници, имат повече от осем места, освен мястото на водача, и максималното им тегло не надвишава 5 метрични тона;

Категория М3 :

Превозни средства, които се използват за превоз на пътници, имат повече от осем места, освен мястото на водача, и максималното им тегло надвишава 5 метрични тона.

б)

Категория N: Моторни превозни средства с най-малко четири колела или три колела, когато максималното тегло надвишава 1 метричен тон, които се използват за превоз на товари:

Категория N1 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло не надвишава 3,5 метрични тона;

Категория N2 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло е повече от 3,5 метрични тона, но не надвишава 12 метрични тона;

Категория N3 :

Превозни средства, които се използват за превоз на товари и чието максимално тегло надвишава 12 метрични тона;

в)

Категория О: Ремаркета (включително полуремаркета):

Категория О1 :

Ремаркета с максимално тегло не повече от 0,75 метрични тона;

Категория О2 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 0,75 метрични тона, но по-малко от 3,5 метрични тона;

Категория О3 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 3,5 метрични тона, но по-малко от 10 метрични тона;

Категория О4 :

Ремаркета с максимално тегло повече от 10 метрични тона.

2.   Съчленено превозно средство от категория М, състоящо се от две неотделими, но шарнирно съединени части, се считат за едно цяло превозно средство.

3.   Максималното тегло, което трябва да се взема предвид при класифициране на теглещи превозни средства от категория М или N, предназначени за скачване с полуремарке, е теглото на теглещото превозно средство в изправно състояние плюс максималното тегло, което се прехвърля от полуремаркето към теглещото превозно средство, и при необходимост максималното тегло на собствения товар на теглещото превозно средство.

4.   Оборудването и приспособленията на някои специални превозни средства от категория N, които не са предназначени за превоз на пътници (например кранове, автомобили работилници, рекламни автомобили), се считат за товар.

5.   Максималното тегло, което трябва да се взема предвид при класифициране на полуремарке от категория О, е теглото, което се предава към земята от моста или мостовете на полуремаркето, когато то е скачено с теглещото превозно средство и е натоварено с максимален товар.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва издаването на типово одобрение ЕИО или национално типово одобрение на дадено превозно средство на основания, свързани със спирачните му устройства, ако съответното превозно средство е оборудвано с посочените в приложения I до VIII устройства и те отговарят на посочените в тези приложения изисквания.

Член 3

Държавата-членка, която е издала типово одобрение, трябва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че е уведомявана за всяко изменение на компонент или характеристика, които са споменати в приложение I, точка 1.1. Компетентните органи на тази държава решават дали модифицираният прототип трябва да бъде подложен на нови изпитвания и дали трябва да се състави нов протокол за резултатите от тях. Ако при тези изпитванията се окаже, че установеното не отговаря на изискванията на настоящата директива, не се дава разрешение за модификацията.

Член 4

До влизането в сила на отделна директива относно определението за „градски автобус“ тези превозни средства ще продължават да бъдат подлагани на изпитване тип II А, което е описано в приложение II, когато максималното им тегло надвишава 10 метрични тона.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 6

1.   Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, съдържащи необходимите изисквания, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Считано от 1 октомври 1974 г. разпоредбите на приложение I, точка 2.2.1.4 се прилагат и за други превозни средства, различни от включените в категории М3 и N3.

3.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO


(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 100, 1.8.1969 г., стр. 13.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ИЗИСКВАНИЯ, КОНСТРУКЦИЯ И МОНТАЖ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Вид превозно средство според спирачните устройства“

„Вид превозно средство според спирачните устройства“ означава превозни средства, които не се различават съществено по отношение на:

1.1.1.   Моторни превозни средства

1.1.1.1.   категория на превозното средство съгласно определението в член 1 от настоящата директива

1.1.1.2.   максимално тегло съгласно определението в точка 1.14

1.1.1.3.   разпределение на теглото върху мостовете

1.1.1.4.   максимална проектирана скорост

1.1.1.5.   различен вид спирачно устройство, като се обърне особено внимание на наличието или липсата на устройства за спиране на ремарке

1.1.1.6.   брой и разположение на мостовете

1.1.1.7.   тип двигател

1.1.1.8.   брой и предавателни отношения на зъбните колела

1.1.1.9.   предавателно отношение/я на задния/те мост/ове

1.1.1.10.   размери на гумите

1.1.2.   Ремаркета

1.1.2.1.   категория на превозното средство съгласно определението в член 1 от настоящата директива

1.1.2.2.   максимално тегло съгласно определението в точка 1.14

1.1.2.3.   разпределение на натоварването върху мостовете

1.1.2.4.   различен вид спирачно устройство

1.1.2.5.   брой и разположение на мостовете

1.1.2.6.   размери на гумите

1.2.   „Спирачно устройство“

„Спирачно устройство“ е комбинация от компоненти, чиято функция е постепенно да намаляват скоростта на движещо се превозно средство, да го спират или да го задържат в неподвижно състояние, ако вече е спряло. Тези функции са посочени в точка 2.1.2. Устройството се състои от спирачния механизъм, трансмисията и същинската спирачка.

1.3.   „Степенувано спирачно действие“

„Степенувано спирачно действие“ е задействане на спирачното устройство, при което в рамките на нормалната работа на устройството както при активиране, така и при освобождаването на спирачките:

водачът може по всяко време да увеличи или намали спирачната сила чрез въздействие върху спирачния механизъм;

спирачната сила действа в същата посока, в която е насочено въздействието върху спирачния механизъм (монотонна функция);

лесно може да се извърши достатъчно фино регулиране на спирачната сила.

1.4.   „Спирачен механизъм“

„Спирачен механизъм“ е онази част, която пряко се задейства от водача (или ако това е целесъобразно, от неговия колега, когато се касае за ремарке), за да се подаде на трансмисията енергията, която е необходима за спирането или регулирането ѝ. Тази енергия може да бъде мускулната енергия на водача или енергия от друг регулиран от водача източник, или в определени случаи кинетичната енергия на ремаркето, или съчетание от тези различни видове енергия.

1.5.   „Трансмисия“

„Трансмисия“ е комбинацията от компоненти, разположени между спирачния механизъм и спирачката, посредством която между тях се осъществява работна връзка. Трансмисията може да бъде механична, хидравлична, пневматична, електрическа или от смесен тип. Когато спирачната мощност се извлича или допълва от източник на енергия, който е независим от водача, но се контролира от него, енергийният резерв в устройството също се счита за част от трансмисията.

1.6.   „Спирачка“

„Спирачка“ е онази част, в която се развиват силите, които се противопоставят на движението на превозното средство. Тя може да бъде фрикционна спирачка (когато силите се пораждат в резултат на триенето между две движещи се една срещу друга части на превозното средство), електрическа (когато силите се пораждат от електромагнитното действие на две движещи се една срещу друга части на превозното средство, но без да се допират), хидравлична (когато силите се пораждат от действието на течност, намираща се между два компонента на превозното средство, които се движат един срещу друг), или двигател-спирачка (когато силите се получават чрез контролирано засилване на спирачното действие на двигателя, предавано на колелата).

1.7.   „Различни видове спирачни устройства“

„Различни видове спирачни устройства“ е оборудване, което се различава в някои съществени отношения, като:

1.7.1.   компонентите с различни характеристики;

1.7.2.   компонент, който е изработен от материали с различни характеристики или е различен по форма и размер;

1.7.3.   различен монтаж на компонентите.

1.8.   „Компонент на спирачна система“

„Компонент на спирачна система“ е отделна част, която след монтирането ѝ заедно с другите компоненти съставлява спирачното устройство.

1.9.   „Непрекъснато спирачно действие“

„Непрекъснато спирачно действие“ е спирането на подвижни състави от превозни средства чрез уредба, която има следните характеристики:

1.9.1.   единичен спирачен механизъм, който водачът задейства постепенно чрез едно единствено действие от своето място;

1.9.2.   енергията, използвана за спиране на включените в подвижния състав превозни средства, се подава от един и същи източник (който може да бъде мускулната енергия на водача).

1.9.3.   спирачната уредба осигурява едновременно или подходящо поетапно спиране на всяко от съставляващите подвижния състав превозни средства, независимо от относителното им местоположение.

1.10.   „Полунепрекъснато спирачно действие“

„Полунепрекъснато спирачно действие“ е спирането на подвижни състави от превозни средства чрез уредба, която има следните характеристики:

1.10.1.   единичен спирачен механизъм, който водачът може да задейства постепенно чрез едно-единствено действие от своето място;

1.10.2.   енергията, използвана за спиране на включените в подвижния състав превозни средства, се подава от два различни източника (единият, от които може да бъде мускулната енергия на водача).

1.10.3.   спирачната уредба осигурява едновременно или подходящо поетапно спиране на всяко от съставляващите подвижния състав превозни средства, независимо от относителното им местоположение.

1.11.   „Автоматично спирачно действие“

„Автоматично спирачно действие“ е спирането на ремарке или ремаркета, което настъпва автоматично при отделянето на компоненти от състава от скачени превозни средства, включително отделяне чрез прекъсване на съединението, без това да се отразява на ефективността на останалата част от подвижния състав.

1.12.   „Инерционно спирачно действие“

„Инерционно спирачно действие“ е спиране чрез използване на силите, породени от противодействието, което ремаркето упражнява върху теглещото превозно средство.

1.13.   „Натоварено превозно средство“

„Натоварено превозно средство“ е превозно средство, натоварено до „максималното“ му тегло, освен ако не е посочено друго.

1.14.   „Максимално тегло“

„Максимално тегло“ е заявеното от производителя на превозното средство технически допустимо максимално тегло (това тегло може да е по-голямо от „допустимото максимално тегло“).

2.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОНСТРУКЦИЯ И МОНТАЖ

2.1.   Общи изисквания

2.1.1.   Спирачно устройство

2.1.1.1.   Спирачното устройство трябва да бъде проектирано, конструирано и монтирано по такъв начин, че въпреки възможните вибрации, при нормална употреба превозното средство да може да отговоря на посочените по-долу изисквания.

2.1.1.2.   По-специално спирачното устройство трябва да е проектирано, конструирано и монтирано така, че да може да устои на водещите до корозия и стареене явления, на които е изложено.

2.1.2.   Функции на спирачното устройство

Определеното в точка 1.2 спирачно устройство трябва да отговаря на следните условия:

2.1.2.1.   Работно спиране

Работното спиране трябва да дава възможност на водача да регулира движението на превозното средство и да го спира безопасно, бързо и ефективно при движение нагоре или надолу по наклон, независимо от скоростта и натоварването. Трябва да има възможност за степенуване на спирачното действие. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, без да вдига ръцете си от волана.

2.1.2.2.   Вторично (аварийно) спиране

Вторичното (аварийно) спиране трябва да дава възможност за спиране на превозното средство в рамките на приемливо разстояние в случай на повреда на работната спирачка. Трябва да има възможност за степенуване на това спирачно действие. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, като държи волана поне с едната си ръка. За целите на настоящите изисквания се приема, че в един и същи момент може да настъпи само една повреда на работната спирачка.

2.1.2.3.   Спиране при паркиране

Спирането при паркиране трябва да осигурява възможност за задържане на превозното средство неподвижно нагоре или надолу по наклон, дори в отсъствието на водача, като работните части се блокират от чисто механично устройство. Водачът трябва да може да постига това спирачно действие от своето място, като се изпълнят изискванията по точка 2.2.2.10, ако се касае за ремарке.

2.2.   Характеристики на спирачните устройства

2.2.1.   Превозни средства от категории М и N

2.2.1.1.   Комплектът спирачни устройства, с които е оборудвано превозното средство, трябва да съответства на изискванията, които са посочени за работното, вторичното (аварийно) спиране при паркиране.

Устройствата, които осигуряват работно, вторично (аварийно) и спиране при паркиране, могат да имат общи компоненти, при условие че отговарят на следните условия:

2.2.1.2.1.   трябва да има поне два независими един от друг задвижващи механизми, които водачът може лесно да достига от своето място; това изискване трябва да бъде спазено, дори когато водачът е с предпазен колан;

2.2.1.2.2.   спирачният механизъм на устройството за работно спиране трябва да бъде независим от спирачния механизъм на устройството за спиране при паркиране;

2.2.1.2.3.   ако устройствата за работно и вторично (аварийно) спиране използват един и същ спирачен механизъм, ефективността на връзката между този механизъм и различните компоненти на трансмисионните системи не трябва да се понижава след известен период на употреба;

2.2.1.2.4.   ако устройствата за работно и вторично (аварийно) спиране използват един и същ спирачен механизъм, устройството за спиране при паркиране трябва да е проектирано така, че да може да се задейства, когато превозното средство е в движение;

2.2.1.2.5.   при авария на който и да е компонент, с изключение на спирачките (съгласно определението в точка 1.6), или компонентите, описани в точка 2.2.1.2.7, както и при всяка друга повреда на устройството за работно спиране (неизправност, частично или пълно изчерпване на енергиен резерв), аварийното спирачно устройство, което не е засегнато от повредата, трябва да може да приведе превозното средство в покой при предписаните за аварийно спиране условия;

специално за случаите, когато вторичното спирачно устройство и устройството за работно спиране имат един и същ спирачен механизъм и една и съща трансмисия:

2.2.1.2.6.1.   когато работното спиране се задейства от мускулната енергия на водача, подпомаган от един или повече енергийни резерва, при неуспешно подаване на тази помощна енергия аварийното спиране трябва да може да се задейства от мускулната енергия на водача, подпомаган от енергийните резерви, ако има такива, които не са засегнати от повредата, като приложената към спирачния механизъм сила не надвишава предписаните максимални стойности;

2.2.1.2.6.2.   когато силата, която е необходима за работното спиране и трансмисията, зависи изключително от използването на контролиран от водача енергиен резерв, трябва да има поне два напълно независими енергийни резерва, като всеки от тях да е снабден със своя собствена трансмисия; всеки от тях да може да въздейства на блокиращите устройства на две или повече колела, подбрани така, че да могат да осигурят сами по себе си определената степен на аварийно спиране без риск за стабилността на превозното средство по време на спирането; освен това всеки от тези енергийни резерви трябва да бъде снабден с предупредително устройство, както е посочено в точка 2.2.1.13;

2.2.1.2.7.   по смисъла на точка 2.2.1.2.5 някои части като спирачният педал и неговият лагер, главният спирачен цилиндър и буталото или буталата му (хидравлични системи), регулиращият клапан (пневматични системи), връзката между педала и главния спирачен цилиндър или регулиращия клапан, колесните спирачни цилиндри и буталата им (хидравлични и/или пневматични системи) и лостово-гърбичните устройства на спирачките няма да се смятат за податливи на повреда, ако са с големи размери, лесно достъпни за поддръжка и показват характеристики на безопасност, които са най-малкото равни на предписаните за други основни компоненти на превозното средство (например, като кормилното задвижващо устройство). Ако повредата на една такава част прави невъзможно спирането на превозното средство с полезно действие, което е най-малкото равно на предписаната за аварийно спиране стойност, тази част трябва да бъде изработена от метал или материал с еквивалентни характеристики и не трябва да се подлага на значителни деформации при нормална работа на спирачните устройства.

2.2.1.3.   В случаите, когато устройствата за работно и вторично спиране имат отделни задвижващи механизми, едновременното им действие не трябва да блокира работата на работното и вторичното спирачно устройство, нито когато и двете са в изправно състояние, нито когато едното от тях е неизправно.

При повреда на част от трансмисията на работната спирачка трябва да се изпълнят следните условия:

2.2.1.4.1.   Независимо от натоварването на превозното средство при задействане на механизма на работното спирачно устройство трябва да се блокират достатъчен брой колела;

2.2.1.4.2.   Тези колела трябва да са подбрани така че остатъчното полезно действие на устройството за работно спиране да е равно на не по-малко от х % от полезното действие, определено за категорията, към която принадлежи превозното средство, като приложената към спирачния механизъм сила не трябва да надвишава 70 kg:

Превозни средства при максимално натоварване (за всички категории)

х = 30

Ненатоварени превозни средства: категории М1, М2, N1, N2

х = 25

категории М3 и N3

х = 30

2.2.1.4.3.   Горните изисквания обаче не се отнасят за превозни средства, теглещи полуремаркета, когато трансмисията на работното спирачно устройство на полуремаркето не зависи от тази на теглещото превозно средство.

2.2.1.5.   Когато се използва енергия, различна от мускулната енергия на водача, не е необходимо да има повече от един източник на друга такава енергия (хидравлична помпа, въздушен компресор и т.н.), но средствата, с които се задвижва устройството, представляващо източник на въпросната енергия, трябва да бъдат абсолютно надеждни. При повреда на част от трансмисията на спирачните устройства на превозното средство подаването на енергия към незасегнатата от повредата част трябва да продължи, когато това е необходимо за спиране на превозното средство с определената за аварийно спиране степен на ефективност. Това условие трябва да бъде изпълнено, като се използват лесно задвижващи се устройства, когато превозното средство е в покой, или чрез автоматични устройства.

2.2.1.6.   Изискванията по точки 2.2.1.2, 2.2.1.4 и 2.2.1.5 трябва да бъдат изпълнени, без да се използват автоматични устройства от вид, чиято неефективност би могла да остане незабелязана, защото частите, които обикновено са в положение на „покой“, се задействат само в случай на повреда в спирачното устройство.

2.2.1.7.   Работното спирачно устройство трябва да въздейства на всички колела на превозното средство.

2.2.1.8.   Действието на работното спирачно устройство трябва да бъде правилно разпределено между мостовете.

2.2.1.9.   Действието на работното спирачно устройство трябва да бъде разпределено между колелата на един и същ мост симетрично по отношение на равнината, минаваща по надлъжната медиана на превозното средство.

2.2.1.10.   Работното спирачно устройство и устройството за спиране при паркиране трябва да действат на постоянно свързани с колелата спирачни повърхности чрез компоненти с достатъчна здравина. Разединяването на спирачна повърхност от колелата трябва да бъде невъзможно; за устройствата за работно и аварийно спиране обаче такова разединяване на спирачните повърхности е позволено, при условие че то е моментно, например при смяна на скоростите, и че както работната, така и аварийната спирачка продължават да работят с предварително определената степен на ефективност. Освен това такова разединяване е разрешено за устройството за спиране при паркиране, ако то се управлява изключително от водача, от неговото място, чрез система, която не може да се задейства при наличието на неуплътнено изтичане (1).

2.2.1.11.   Износването на спирачките трябва да може лесно да се компенсира чрез система за ръчно или автоматично регулиране. Освен това механизъмът и компонентите на трансмисията и спирачките трябва да разполагат с такъв ходов резерв, че когато спирачките загреят или накладките им достигнат определена степен на износване, да може да се постига ефективно спирачно действие, без да се налага незабавно регулиране.

При хидравличните спирачни устройства:

2.2.1.12.1.   наливните отвори на резервоарите с течност трябва да бъдат лесно достъпни; освен това контейнерите с резервна течност трябва да бъдат направени така, че нивото на резервната течност да може лесно да се проверява, без да се налага да се отварят контейнерите. Ако последното условие не е изпълнено, трябва да има светлинен индикатор, предупреждаващ водача, когато резервната течност е спаднала до ниво, при което ще се получи увреждане на спирачното устройство. На водача трябва да му е лесно да проверява дали светлинният индикатор функционира правилно;

2.2.1.12.2.   водачът трябва да бъде предупреден за повреда, възникнала в част от хидравличната трансмисия, чрез включващо червена светлина устройство, което да светва веднага при задействане на спирачния механизъм. Светлината трябва да се вижда дори и през деня, а за водача трябва да е лесно да проверява дали работи светлинното устройство. Никаква повреда на който и да е компонент от устройството не трябва да води до пълна загуба на ефективността на спирачното устройство.

2.2.1.13.   Всяко превозно средство, оборудвано със задействана от енергиен резервоар спирачка, за което е невъзможно да се постигне предписаното спирачно действие без използването на запаса от енергия, освен манометър — ако е инсталиран такъв — трябва да има и предупредително устройство, което да дава оптичен или звуков сигнал, когато енергията в някоя част на уредбата, намираща се преди регулиращия вентил, спадне до 65 % или по-малко от нормалната си стойност. Това устройство трябва да е свързано директно и постоянно с електрическата верига.

2.2.1.14.   Без да се засягат изискванията по точка 2.1.2.3, когато използването на допълнителен енергиен източник е наложително за работата на спирачното устройство, енергийният резерв трябва да бъде такъв, че в случай на изключване на двигателя да осигурява достатъчно спирачно действие за спиране на превозното средство при предварително определените условия. Освен това ако мускулната енергия, прилагана от водача към спирачното устройство за паркиране, се усилва чрез допълнително съоръжение, активирането на спирачката трябва да се осигури срещу повреда на това допълнително съоръжение, ако е необходимо чрез използването на резерв от енергия, независим от резерва, който обикновено се използва за захранване на съоръжението. Този енергиен резерв може да бъде резервът, който е предвиден за работното спиране. Изразът „активиране“ включва и действието по освобождаване на спирачките.

2.2.1.15.   При моторно превозно средство, за което е разрешено прикачване на ремарке, оборудвано с управлявана от водача на теглещото превозно средство спирачка, работната спирачка на теглещото превозно средство трябва да бъде снабдена с устройство, което е проектирано така, че ако спирачното устройство на ремаркето се повреди или въздухопроводът (или друга подобна връзка) между теглещото превозно средство и ремаркето се прекъсне, все пак да бъде възможно спиране на теглещото превозно средство с предписаната за аварийното му спиране ефективност. Най-добре е това устройство да бъде монтирано на теглещото превозно средство (2).

2.2.1.16.   Спомагателното оборудване трябва да черпи енергията си единствено по начин, при който дори в случай на повреда на енергийния източник действието му да не може да причини понижаване на резервите за енергийно захранване на спирачните устройства под нивото, посочено в точка 2.2.1.13.

2.2.1.17.   При спирачно устройство, работещо със сгъстен въздух, пневматичната връзка с ремаркето трябва да бъде от вид, при който има два или повече тръбопровода.

2.2.1.18.   Когато ремаркето е от категория О3 или О4, работното спирачно устройство трябва да бъде от непрекъснат или полунепрекъснат тип.

При превозни средства, за които е разрешено да теглят ремарке от категория О3 или О4, спирачните устройства трябва да отговарят на следните условия:

2.2.1.19.1.   задействането на вторичната спирачка на теглещото превозно средство трябва да е съпроводено със степенувано спирачно действие върху ремаркето;

2.2.1.19.2.   ако главното спирачно устройство на теглещото превозно средство се повреди и ако това устройство се състои от най-малко две независими части, незасегнатата от повредата част, съответно части, трябва да е/са в състояние частично или напълно да задейства/т спирачките на ремаркето. Трябва да има възможност за степенуване на спирачното действие;

2.2.1.19.3.   при прекъсване или изтичане на един от въздухопроводите (или възприетата връзка от друг тип) водачът все пак трябва да може частично или напълно да задейства спирачките на ремаркето чрез механизма на работното или вторичното спирачно устройство или чрез отделен механизъм, освен ако прекъсването или изтичането не предизвикват автоматично спиране на ремаркето.

2.2.1.20.   С изключение на „градските автобуси“ и превозните средства, използвани за превоз на пътници, които имат повече от осем седящи места, освен мястото на водача, и чието максимално тегло надвишава 10 метрични тона, трябва успешно да преминат изпитване тип II А, описано в точка 1.5 на приложение II, а не изпитване тип II, описано в точка 1.4 на същото приложение.

2.2.2.   Превозни средства от категория О

2.2.2.1.   Ремаркетата от категория О1 не е необходимо да бъдат оборудвани с работна спирачка; ако обаче ремаркетата от тази категория са оборудвани с такова спирачно устройство, то трябва да отговаря на условията за категория О2.

2.2.2.2.   Всяко ремарке от категория О2 трябва да бъде оборудвано с работно спирачно устройство от непрекъснат, полупрекъснат или инерционен тип. Инерционният тип спирачка се разрешава само за ремаркета, но не и за полуремаркета.

2.2.2.3.   Всяко ремарке от категория О3 или О4 трябва да бъде снабдено с работно спирачно устройство от непрекъснат или полупрекъснат тип.

2.2.2.4.   Работното спирачно устройство трябва да въздейства на всички колела на ремаркето.

2.2.2.5.   Действието на работното спирачно устройство трябва да е равномерно разпределено върху мостовете.

2.2.2.6.   Действието на всяко спирачно устройство трябва да бъде разпределено симетрично между колелата на всеки мост по отношение на равнината, минаваща по надлъжната медиана на превозното средство.

2.2.2.7.   Спирачните повърхности, от които се иска да постигнат предварително определената степен на ефективност, трябва да се намират в непрекъснат контакт с колелата или чрез неподвижна връзка, или чрез устойчиви на увреждане компоненти.

2.2.2.8.   Износването на спирачките трябва лесно да се компенсира от система за ръчно или автоматично регулиране. Освен това задействащият механизъм и компонентите на трансмисията и спирачките трябва да имат ходов резерв, така че когато спирачките се нагреят или накладките им стигнат определена степен на износване, да се осигурява спиране, без да е необходимо незабавно регулиране.

2.2.2.9.   Спирачните устройства трябва да бъдат такива, че ремаркето да спира автоматично, ако приспособлението за прикачване се разкъса, докато то е в движение. Това изискване обаче не се отнася за едномостови ремаркета с максимално тегло, което не надвишава 1,5 метрични тона, при условие че освен главно, ремаркето има и вторично приспособление за прикачване (верига, кабел и т.н.), което в случай че главното приспособление се повреди, ще попречи на теглича да се допре до земята и ще осигури известно остатъчно направляващо действие върху ремаркето.

2.2.2.10.   Всяко ремарке, което според изискванията се оборудва с работно спирачно устройство, трябва да бъде подсигурено и с ръчна спирачка, дори когато не е прикачено към теглещо превозно средство. Ръчната спирачка трябва да може да се задейства от човек, застанал до ремаркето; ако обаче ремаркето се използва за превоз на пътници, тази спирачка трябва да може да се активира вътре от ремаркето. Изразът „активира“ включва и действието по освобождаване на спирачката.

2.2.2.11.   Когато ремаркето е оборудвано с устройство, което прекъсва действието на активираната с помощта на сгъстен въздух спирачка, то това устройство трябва да е проектирано и конструирано така, че да се връща на позиция „покой“ не по-късно от момента, в който се възобновява подаването на сгъстен въздух към ремаркето.


(1)  Тази точка следва да се тълкува по следния начин: полезното действие на устройствата за работно и аварийно спиране трябва да остава в предвидените от директивата граници, дори и при моментно разединение.

(2)  Тази точка следва да се тълкува по следния начин: във всички случаи е особено важно устройството за работно спиране да бъде оборудвано с устройство (например ограничителен клапан), което гарантира, че превозното средство все пак може да бъде спряно с работната спирачка, но с полезно действие, равно на това на аварийната спирачка.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИРАЧНИ ИЗПИТВАНИЯ И ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ НА СПИРАЧНИТЕ УСТРОЙСТВА

1.   СПИРАЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

1.1.   Общи положения

1.1.1.   Предвиденото за спирачните устройства полезно действие се основава на спирачния път. То се установява или чрез измерване на спирачния път по отношение на началната скорост, или чрез измерване на времето за реагиране на устройството и средното забавяне при нормална работа съгласно предписанията в приложение III.

1.1.2.   Спирачният път е разстоянието, което превозното средство изминава от момента, когато водачът задейства контролния механизъм на спирачното устройство, до момента, когато превозното средство спира; началната скорост е скоростта в момента, когато водачът започва да задейства механизма на устройството. В дадената по-долу формула за измерване на полезното спирачно действие

v= начална скорост в km/h

s= спирачен път в метри.

За типовото одобрение на всяко превозно средство полезното спирачно действие се измерва по време на пътни изпитвания, които се провеждат при следните условия:

1.1.3.1.   състоянието на превозното средство по отношение на теглото трябва да съответства на предписаното за всеки тип изпитване и трябва да бъде отбелязано в съответния протокол за изпитване;

1.1.3.2.   изпитването трябва да се провежда при определените за всеки тип изпитване скорости. Ако превозното средство е конструирано така, че максималната му скорост е по-малка от предписаната за дадено изпитване, съответното изпитване трябва да се проведе при максималната скорост на превозното средство;

1.1.3.3.   по време на изпитванията прилаганата към спирачния механизъм сила за постигане на определеното полезно действие не трябва да надвишава максимума, който е определен за изпитванията на съответната категория превозни средства;

1.1.3.4.   повърхността на пътя трябва да осигурява добро сцепление;

1.1.3.5.   изпитванията трябва да се извършват в тихо време, защото вятърът може да повлияе на резултатите;

1.1.3.6.   в началото на изпитванията гумите трябва да са студени, като налягането в тях е равно на налягането, определено за действителното натоварване на колелата, когато превозното средство е неподвижно;

1.1.3.7.   предписаното полезно действие трябва да се постигне без блокиране на колелата, без отклонение на превозното средство от пътя му и без анормални вибрации.

1.1.4.   Поведение на превозното средство по време на спиране

1.1.4.1.   При спирачни изпитвания, особено тези, които се провеждат при висока скорост, трябва да се провери общото поведение на превозното средство по време на спиране.

1.2.   Изпитване тип О

(обикновено изпитване за полезно действие със студени спирачки)

1.2.1.   Общи положения

1.2.1.1.   Спирачките трябва да са студени. Счита се, че една спирачка е студена, когато измерената температура на диска или външната страна на барабана е под 100 °С.

Изпитването трябва да се проведе при следните условия:

1.2.1.2.1.   превозното средство трябва да е натоварено, като разпределението на теглото му върху мостовете отговаря на посочените от производителя стойности. В случаите, когато са посочени няколко варианта на натоварване на мостове, разпределението на максималното натоварване върху тях трябва да е такова, че натоварването на всеки мост да е пропорционално на максимално допустимото за него натоварване;

1.2.1.2.2.   за моторните превозни средства всяко изпитване трябва да се повтори при ненатоварено превозно средство, в което да се намира само водачът и евентуално още едно лице, което е за предпочитане да седи на предната седалка и което отговаря за отчитане на резултатите от изпитването;

1.2.1.2.3.   границите, които са предписани за минималното полезно действие, както по отношение на изпитвания на ненатоварено превозно средство, така и по отношение на изпитвания на натоварено превозно средство, трябва да отговарят на посочените по-долу в настоящото приложение стойности за всяка категория превозни средства;

1.2.1.2.4.   пътят трябва да е равен.

1.2.2.   Изпитване тип О с изключен двигател

1.2.2.1.   Изпитването трябва да се извърши при скоростта, която е предвидена за съответната категория, към която принадлежи превозното средство, като се допуска известно отклонение от посочените в тази връзка стойности. Трябва да се постигне минималното полезно действие, което е предвидено за всяка категория превозни средства.

1.2.3.   Изпитване тип О с включен двигател

1.2.3.1.   Отделно от посочените в точка 1.2.2 изпитвания трябва да се извършат допълнителни изпитвания при различни скорости с включен двигател, като най-ниската е равна на 30 % от максималната скорост на превозното средство, а най-високата е равна на 80 % от максималната му скорост. Измерените стойности на полезно действие и поведението на превозното средство се вписват в протокола за изпитването.

1.3.   Изпитване тип I

(изпитване за затихване)

1.3.1.   При многократно задействане на спирачките

1.3.1.1.   Работните спирачки на превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3 се изпитват посредством тяхното многократно последователно задействане и освобождаване при натоварено превозно средство и при посочените в долната таблица условия:

Условия

Категория превозно средство

v1

km/h

v2

km/h

Δ t

s

n

M1

80 % vmax ≤ 120

½ v1

45

15

M2

80 % vmax ≤ 100

½ v1

55

15

M3

80 % vmax ≤ 60

½ v1

60

20

N1

80 % vmax ≤ 120

½ v1

55

15

N2

80 % vmax ≤ 60

½ v1

60

20

N3

80 % vmax ≤ 60

½ v1

60

20

където:

v1

=

първоначална скорост, при която започва действието на спирачките,

v2

=

скорост в края на действие на спирачките,

vmax

=

максимална скорост на превозното средство,

n

=

брой пъти на задействане на спирачките,

Δ t

=

продължителност на спирачния цикъл (времето, което е изтекло от едно задействане на спирачките до следващото им задействане).

1.3.1.2.   Ако характеристиките на превозното средство не позволяват да се спази периодът от време, определен за Δ t, продължителността му може да се увеличи; във всички случаи в допълнение към времето, необходимо за спиране и ускоряване на превозното средство, при всеки цикъл за стабилизиране на скоростта v1 трябва да се допуска период от 10 секунди.

1.3.1.3.   ри тези изпитвания прилаганата към спирачния механизъм сила трябва да се регулира така, че да се постигне средно отрицателно ускорение от 3 m/s2 при първото натискане на спирачките. Тази сила трябва да остане постоянна по време на последващото многократно задействане на спирачките.

1.3.1.4.   По време на задействане на спирачките трябва непрекъснато да е включено най-високото предавателно отношение (с изключение на ходоувеличителя и др.).

1.3.1.5.   За възстановяване на скоростта след натискане на спирачките, скоростната кутия трябва да се използва по начин, който да позволява постигане на скорост v1 за възможно най-кратко време (максималното ускорение, което се позволява от двигателя и скоростната кутия).

1.3.2.   При непрекъснато задействане на спирачките

1.3.2.1.   Работните спирачки на ремаркета от категории О3 и О4 трябва да се изпитват по такъв начин, че при натоварване на превозното средство приложената към спирачките енергия да е равна на тази, която е отчетена за същия период от време при натоварено превозно средство, движещо се с постоянна скорост от 40 km/h по наклон от 7 % в продължение на разстояние от 1,7 km.

1.3.2.2.   Изпитването може да се извърши по равен път, като ремаркето се тегли от моторно превозно средство; по време на изпитването приложената към спирачния механизъм сила трябва да се регулира така, че да се поддържа постоянно съпротивление на ремаркето (7 % от тежестта на ремаркето). Ако наличната за теглене мощност е недостатъчна, изпитването може да се проведе при по-ниска скорост, но на по-голямо разстояние, съгласно посоченото в таблица по-долу:

Скорост

(km/h)

Разстояние

(m)

40

1 700

30

1 950

20

2 500

15

3 100

1.3.3.   Остатъчно полезно действие

1.3.3.1.   В края на изпитване от тип I (изпитването, което е описано в точка 1.3.1 или изпитването, описано в точка 1.3.2 на настоящото приложение) трябва да се измери остатъчното полезно действие на работното спирачно устройство при същите условия, както посочените във връзка с изпитване тип О при изключен двигател (температурните условия могат да са различни); остатъчното полезно действие не трябва да е по-малко от 80 % от определеното за въпросната категория и не по-малко от 60 % от стойността, която е отчетена при изпитване тип О с изключен двигател.

1.4.   Изпитване тип II

(изпитване за поведение при движение по наклон надолу)

1.4.1.   Натоварени превозни средства се изпитват по такъв начин, че приложената енергия да е равна на отчетената за същия период от време при натоварено превозно средство, движещо се със средна скорост от 30 km/h надолу по наклон от 6 % на разстояние от 6 km с включена съответна предавка (ако превозното средство е моторно) и с използване на забавящото устройство, ако превозното средство е оборудвано с такова. Включената предавка трябва да е такава, че броят на оборотите в минута на двигателя да не надвишава определената от производителя максимална стойност.

1.4.2.   За превозни средства, при които енергията се изразходва единствено от спирачното действие на двигателя, се позволява допуск от ± 5 km/h за средната скорост и се включва предавката, която дава възможност за стабилизиране на скоростта при наклон от 6 % на най-близката до 30 km/h стойност. Ако се определя само полезното действие на спирачното действие на двигателя чрез измерване на отрицателното ускорение, достатъчно е измереното средно отрицателно ускорение да е най-малко 0,5 m/s2.

1.4.3.   В края на изпитването остатъчното полезно действие на работното спирачно устройство се измерва при същите условия, както при изпитване тип О с изключен двигател (естествено, температурните условия са различни); остатъчното полезно действие не трябва да е по-малко от 75 % от определеното за изпитване тип О с изключен двигател.

1.5.   Изпитване тип IIа

(изпитване за различни от „градски автобуси“ превозни средства, използвани за превоз на пътници, които са с повече от осем седящи места, освен мястото на водача, и чието максимално тегло надвишава 10 метрични тона).

1.5.1.   Натоварени превозни средства се изпитват по такъв начин, че приложената енергия да е равна на отчетената за същия период от време за натоварено превозно средство, движещо се със средна скорост от 30 km/h надолу по наклон от 7 % на разстояние 6 km. По време на изпитването не трябва да са включени работните, аварийните и ръчните спирачни устройства. Включената предавка трябва да е такава, че оборотите на двигателя в минута да не надвишават определената от производителя максимална стойност.

1.5.2.   За превозни средства, при които енергията се изразходва само от спирачното действие на двигателя, се позволява допуск от ± 5 km/h за средната скорост и се включва предавката, която дава възможност за стабилизиране на скоростта на най-близката до 30 km/h стойност при наклон от 7 %. Ако се определя само полезното действие на спирачното действие на двигателя чрез измерване на отрицателното ускорение, достатъчно е измереното средно отрицателно ускорение да бъде най-малко 0,6 m/s2.

2.   ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ НА СПИРАЧНИТЕ УСТРОЙСТВА

2.1.   Превозни средства от категории M и N

2.1.1.   Работни спирачни устройства

Разпоредби относно изпитванията

2.1.1.1.1.   Работните спирачки на превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3 се изпитват при посочените в таблицата по-долу условия:

 

M1

M2

M3

N1

N2

N3

Тип изпитване

0—I

0—I

0—I—II

0—I

0—I

0—I—II

v

80 km/h

60 km/h

60 km/h

70 km/h

50 km/h

40 km/h

s ≤

Formula

Formula

Formula

dm ≥

5,8 m/s2

5 m/s2

4,4 m/s2

f ≤

50 kgf

70 kgf

70 kgf

70 kgf

70 kgf

70 kgf

където:

v

=

скорост при провеждане на изпитването,

s

=

спирачно разстояние,

dm

=

средно спирачно отрицателно ускорение при нормални обороти на двигателя,

f

=

приложена сила върху крачната спирачка.

2.1.2.   Вторични (аварийни) спирачни устройства

2.1.2.1.   Вторичният спирачен механизъм, дори ако устройството, което го задейства, да се използва и за други спирачни функции, трябва да осигурява спирачен път, който не надвишава първия член плюс умножената по две стойност на втория член на бинома, с който се изчислява спирачният път на работните спирачки за въпросната категория.

2.1.2.2.   Ако вторичният спирачен механизъм се управлява ръчно, предписаното полезно действие трябва да се постига чрез прилагане на сила, която не надвишава 40 kgf за превозни средства от категория М1 и 60 kgf за други превозни средства, а механизмът трябва да е така разположен, че водачът на превозното средство да може да го задейства лесно и бързо.

2.1.2.3.   Ако вторичният спирачен механизъм е с крачно управление, предписаното полезно действие трябва да се постига чрез прилагане на сила към управляващия механизъм, която не надвишава 50 kgf за превозни средства от категория М1 и 70 kgf за други превозни средства, а механизмът трябва да е така разположен, че водачът на превозното средство да може да го задейства лесно и бързо.

2.1.2.4.   Полезното действие на вторичното спирачно устройство се проверява чрез изпитване тип О.

2.1.3.   Спирачни устройства за паркиране

2.1.3.1.   Спирачното устройство за паркиране, дори и да е комбинирано с някое от другите спирачни устройства, трябва да бъде в състояние да задържи натоварено превозно средство в неподвижно състояние нагоре или надолу по наклон от 18 %.

2.1.3.2.   При превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке, спирачното устройство за паркиране на теглещото превозно средство трябва да е в състояние да задържа състава от превозни средства в неподвижно състояние при наклон от 12 %.

2.1.3.3.   Ако спирачният механизъм се задейства ръчно, прилаганата към него сила не трябва да надвишава 40 kgf за превозни средства от категория М1 и 60 kgf за всички други превозни средства.

2.1.3.4.   Ако спирачният механизъм се задейства с педал, прилаганата към него сила не трябва да надвишава 50 kgf за превозни средства от категория М1 и 70 kgf за всички други превозни средства.

2.1.3.5.   Допуска се спирачно устройство за паркиране, което трябва да се задейства неколкократно, преди да се постигне предписаното полезно действие.

2.2.   Превозни средства от категория О

2.2.1.   Работни спирачни устройства

Изисквания за изпитванията на превозни средства от категория О1

2.2.1.1.1.   В случаите на задължително изискване за работно спирачно устройство полезното му действие трябва да отговаря на изискванията, които са определени за категория О2.

Изисквания за изпитванията на превозни средства от категория О2

2.2.1.2.1.   В случаите, когато работното спирачно устройство на ремаркето е от непрекъснат или полунепрекъснат тип, сумата на прилаганите към периферията на спрените колела сили трябва да е равна на не по-малко от 45 % от максималното тегло, което се носи от колелата, когато превозното средство е в неподвижно състояние. В случаите, когато ремаркето е оборудвано с пневматична спирачка, проверката трябва да се извършва при налягане в спирачните цилиндри, не повече от 6,5 бара (1).

2.2.1.2.2.   В случаите, когато спирачното устройство е от инерционен тип, то трябва да е съобразено с посочените в приложение VIII условия.

2.2.1.2.3.   Освен това тези превозни средства трябва да бъдат подложени на изпитване от тип I.

2.2.1.2.4.   При изпитване на полуремарке тип I задържаното от мостовете му тегло трябва да съответства на натоварването на моста или мостовете на полуремаркето, когато последното носи максималното си натоварване.

2.2.1.3.   Изисквания за изпитвания на превозни средства от категория О3

Важат същите изисквания, както за категория О2; освен това тези превозни средства трябва да преминат през изпитване тип I.

Изисквания за изпитвания на превозни средства от категория О4

2.2.1.4.1.   Важат същите изисквания, както за категория О2; освен това тези превозни средства трябва да преминат през изпитвания тип I и тип II.

2.2.1.4.2.   При изпитвания от тип I и тип II на полуремарке задържаното от мостовете му тегло трябва да съответства на натоварването на моста или мостовете на полуремаркето, когато последното носи максималния си товар.

2.2.2.   Спирачни устройства за паркиране

2.2.2.1.   Ръчната спирачка, с която е оборудвано ремаркето или полуремаркето, трябва да е в състояние да задържи натовареното ремарке или полуремарке неподвижно, когато то е отделено от теглещото превозно средство, нагоре или надолу по наклон от 18 %. Приложената към спирачния механизъм сила не трябва да надвишава 60 kgf.

2.3.   Време на реагиране

Когато превозното средство е оборудвано с работно спирачно устройство, което изцяло или частично зависи от източник на енергия, различен от мускулните усилия на водача на превозното средство, трябва да бъдат спазени следните изисквания:

2.3.1.   при аварийни маневри времето, което изминава от момента на активиране на спирачния механизъм до момента, когато приложената към най-неблагоприятно разположения мост спирачна сила достигне нивото, което отговаря на предписаното полезно действие, не трябва да надвишава 0,6 секунди;

2.3.2.   посочените в приложение III изисквания важат за пневматични устройства с двойни тръби.


(1)  Посочените тук и в следващите приложения налягания са относителни налягания, измерени в барове.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО НА РЕАГИРАНЕ ПРИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С ПНЕВМАТИЧНИ СПИРАЧНИ УСТРОЙСТВА С ДВОЙНИ ТРЪБИ

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Времето на реагиране на спирачното устройство се определя при неподвижно превозно средство, като налягането се измерва при отвора на най-неефективния спирачен цилиндър.

1.2.   По време на изпитванията тактът на спирачните цилиндри на отделните мостове трябва да отговаря на такта при възможно най-здраво заклинени спирачки.

1.3.   Следващите изпитвания важат за стандартни автовлакове, при които максималното налягане в захранващата тръба варира между 6,5 и 8,0 бара, а максималното налягане в главния въздухопровод е между 6,0 и 7,5 бара.

1.4.   За компоненти, които са проектирани за други максимални нива на налягане, при съединителните глави могат да се използват налягания, различни от посочените в точка 1.3. В такива случаи това трябва да се отбележи в протокола от изпитването; към превозното средство трябва да се монтира табела, на която ясно да бъдат посочена максималната и минималната граница на работното налягане.

2.   МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

2.1.   В началото на всяко изпитване налягането в резервоарите трябва да е равно на минималното налягане, при което регулаторът започва отново да захранва спирачната уредба. При уредби, които нямат регулатор (например, компресор с ограничено налягане), налягането в резервоара в началото на всяко изпитване трябва да е равно на 90 % от определеното от производителя налягане, както е посочено в приложение IV, точка 1.2.2.1, което трябва да се използва за предписаните в настоящото приложение изпитвания.

2.2.   Времето на реагиране в смисъл на време за активиране (tf) се получава от серия активирания до пълна степен, като се започне от възможно най-краткото време до време от около 0,4 секунди. Измерените стойности трябва да бъдат представени във формата на диаграма.

2.3.   Стойностите на времето на реагиране, които отговарят на време за активиране от 0,2 секунди, са определящи за изпитването. Това време на реагиране може да се получи от диаграмата чрез графична интерполация.

2.4.   Когато времето за активиране е 0,2 секунди, времето, което е изтекло от началото на задействане на спирачния педал до момента, когато налягането в спирачния цилиндър достигне 75 % от асимптотичната стойност, не трябва да надвишава 0,6 секунди.

Отбелязаната по този начин стойност може да бъде закръглена до най-близката десета от секундата.

2.5.   При моторни превозни средства със спирачна връзка за ремаркета е препоръчително, като изключение по отношение на изискванията по точка 1.1, да не се измерва времето на реагиране при спирачния цилиндър, а в крайната част на тръба с дължина от около 2,5 m и вътрешен диаметър 13 mm, която се съединява със спирачната връзка (съединителната глава) на моторното превозно средство.

2.6.   Времето, което е изтекло от началото на активиране на спирачния педал до момента, когато налягането, измерено при съединителната глава на главния въздухопровод достигне х % от асимптотичната стойност, не трябва да надвишава стойностите, посочени по-долу в таблицата:

х (%)

t (s)

10

0,2

75

0,4

3.   РЕМАРКЕТА (в това число полуремаркета)

3.1.   Времето на реагиране при ремаркета трябва да се измерва без теглещо превозно средство. За симулиране на теглещото превозно средство трябва да се осигури симулатор, към който се свързват съединителните глави на главния въздухопровод и на захранващата тръба.

3.2.   Налягането в захранващата тръба трябва да бъде 6,5 бара. Налягането в резервоара или резервоарите на ремаркето трябва да съответства на налягане от 6,5 бара в захранващата тръба.

Симулаторът трябва да бъде със следните характеристики:

3.3.1.   трябва да има резервоар от тридесет литра, запълнен до налягане от 6,5 бара;

3.3.2.   трябва да е регулиран по такъв начин, че ако с него се съедини тръба с дължина 2,5 m и вътрешен диаметър 13 mm, времето, необходимо за повишаване на налягането от 10 % на 75 %, т.е. от 0,65 бара до 4,9 бара, да бъде 0,2 секунди. Налягането между тези две стойности трябва да се повишава по приблизително линеен начин. Схемата в допълнението към настоящото приложение предлага пример за правилното използване на симулатора.

3.4.   Времето, което е изтекло от момента, когато създаденото от симулатора налягане в главния въздухопровод достигне 10 % от асимптотичното налягане, до момента, когато налягането в спирачния цилиндър на ремаркето достигне 75 % от асимптотичната си стойност, не трябва да надвишава 0,4 секунди.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Симулатор (виж точка 3.3.2)

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕНЕРГИЙНИ РЕЗЕРВОАРИ И ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ ЗА ПНЕВМАТИЧНИ СПИРАЧКИ

1.   ВМЕСТИМОСТ НА РЕЗЕРВОАРИТЕ

1.1.   Общи изисквания

1.1.1.   Превозните средства, при които работата на спирачните устройства зависи от използването на сгъстен въздух, трябва да са оборудвани с резервоари, чийто капацитет да отговаря на изискванията в точки 1.2 и 1.3 по-долу.

1.1.2.   Независимо от това, ако спирачната система е такава, че при липса на всякакви енергийни резерви е възможно да се постигне спирачно действие, което да е най-малкото равно на предписаното за вторичните спирачки, няма да се определя вместимостта на резервоарите.

1.1.3.   При проверяване на съответствието с изискванията на точки 1.2 и 1.3 спирачките трябва да се регулират възможно най-точно.

1.2.   Моторни превозни средства

1.2.1.   Резервоарите на спирачките на моторни превозни средства трябва да бъдат такива, че след осем пълнотактови задействания на работния спирачен механизъм все още да е възможно да се постигне полезното действие, което е предписано за вторичните спирачки.

По време на изпитването трябва да се спазят следните изисквания:

1.2.2.1.   първоначалното налягане в резервоарите трябва да съответства на посоченото от производителя. Това налягане трябва да е такова, че да дава възможност за постигане на предписаното за работните спирачки полезно действие;

1.2.2.2.   резервоарът или резервоарите не трябва да се допълват; освен това резервоарът или резервоарите на допълнителното оборудване трябва да бъдат изолирани;

1.2.2.3.   при моторни превозни средства, за които е разрешено скачване с ремарке или полуремарке, захранващата уредба трябва да бъде блокирана и към устройството за управление трябва да се свърже резервоар с капацитет от 0,5 литра. Налягането в резервоара трябва да бъде изчерпано преди всяко задействане на спирачките. След посоченото в точка 1.2.1 изпитване налягането в устройството за управление не трябва да бъде по-малко от половината от налягането, получено при първото активиране на спирачките.

1.3.   Ремаркета (включително полуремаркета)

1.3.1.   Монтираните към ремаркета резервоари трябва да бъдат от такъв вид, че след осем пълнотактови активирания на работното спирачно устройство на теглещото превозно средство подаваното към работните части налягане да не е по-малко от половината от налягането, получено при първото задействане на спирачките.

По време на изпитването трябва да се изпълнят следните изисквания:

1.3.2.1.   налягането в резервоарите в началото на изпитването трябва да е равно на максималното определено от производителите налягане;

1.3.2.2.   захранващата уредба трябва да е блокирана; освен това резервоарът или резервоарите на допълнителното оборудване трябва да бъдат изолирани;

1.3.2.3.   по време на изпитването не трябва да има никакви значителни допълвания на резервоара;

1.3.2.4.   при всяко задействане на спирачките налягането в главния въздухопровод трябва да отговаря на посоченото от производителя максимално налягане.

2.   КАПАЦИТЕТ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

2.1.   Общи разпоредби

Компресорите трябва да отговарят на изискванията, които са посочени в следващите точки.

2.2.   Определения

2.2.1.   p1 е налягането, съответстващо на 65 % от определеното в точка 2.2.2 налягане p2.

2.2.2.   p2 е стойността, която е определена от производителя и е посочена в точка 1.2.2.1.

2.2.3.   Т1 е времето, което е необходимо за повишаване на относителното налягане от 0 до p1; Т2 е времето, което е необходимо за повишаване на относителното налягане от 0 до p2.

2.3.   Условия за измерване

2.3.1.   Във всички случаи скоростта на оборотите в минута на компресора трябва да отговаря на получената стойност, когато двигателят работи със скорост, съответстваща на максималната му мощност или с позволена от регулиращия вентил скорост.

2.3.2.   Резервоарите на спомагателното оборудване трябва да са изолирани по време на провеждане на изпитванията за определяне на периодите Т1 и Т2;

2.3.3.   При моторните превозни средства, които са конструирани за теглене на ремаркета, ремаркето се представлява от резервоар, чието максимално относително налягане р (изразено в бара) е налягането, което може да бъде подадено посредством захранващата верига на теглещото превозно средство, и чийто обем V (изразен в литри) се получава чрез формулата р × V = 20 R (като R е допустимото максимално натоварване на мостовете на ремаркето или полуремаркето, изразено в метрични тонове).

2.4.   Тълкуване на резултатите

2.4.1.   Времето Т1 за най-неефективния резервоар не трябва да надвишава:

три минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

шест минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.

2.4.2.   Времето Т2 за най-неефективния резервоар не трябва да надвишава:

шест минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

девет минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.

2.5.   Допълнително изпитване

2.5.1.   Когато превозното средство е оборудвано с резервоар или резервоари за спомагателно оборудване, чийто общ капацитет надвишава 20 % от общия капацитет на спирачните резервоари, трябва да се извърши допълнително изпитване, по време на което не трябва да има намеса във функционирането на вентилите, които регулират пълненето на резервоара/ите на спомагателното оборудване. По време на това изпитване трябва да се провери дали времето Т3, което е необходимо за повишаване на налягането в спирачните резервоари от 0 на p3, е по-малко от:

осем минути при превозни средства, за които не е разрешено скачване на ремарке или полуремарке;

единадесет минути при превозни средства, за които е разрешено скачване на ремарке или полуремарке.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРУЖИННИ СПИРАЧКИ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

„Пружинни спирачки“ са спирачни устройства, при които необходимата за спиране енергия се подава от една или повече пружини, действащи като енергиен акумулатор.

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Пружинната спирачка не се използва като работна спирачка.

2.2.   Малките изменения в границите на налягането, които могат да настъпят в захранващата верига на спирачната компресионна камера, не трябва да водят до значителни отклонения в спирачната сила.

2.3.   Захранващата верига на спирачната компресионна камера трябва да включва енергиен резерв, който не подава енергия към нито едно друго устройство или оборудване. Това изискване не важи, ако пружините могат да се поддържат в нагнетено състояние чрез използване на една или повече самостоятелни системи.

2.4.   Устройството трябва да бъде проектирано така, че да е възможно включването и освобождаването на спирачките най-малко три пъти, като се започне с първоначално налягане в пружинната компресионна камера, равно на максималното проектно налягане. Това изискване трябва да бъде изпълнено, когато спирачките са възможно най-стегнато регулирани.

2.5.   Налягането в компресионната камера, отвъд което пружините започват да задействат спирачките, които са възможно най-стегнато регулирани, не трябва да надвишава 80 % от минималното ниво (рm) на нормалното налично налягане.

2.6.   Когато налягането в компресионната камера спадне до нивото, при което спирачните компоненти започнат да се задвижват, трябва да се активира предупредително оптично или звуково сигнално устройство. При условие че е спазено това изискване, сигналното предупредително устройство може да бъде като това, което е посочено в приложение I, точка 2.2.1.13.

2.7.   При моторни превозни средства, оборудвани с пружинни спирачки, за които е разрешено да теглят ремаркета с непрекъснато или полупрекъснато спирачно устройство, автоматичното задействане на пружинните спирачки трябва да активира спирачките на ремаркето.

3.   СИСТЕМА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

3.1.   Пружинните спирачки трябва да са конструирани така, че в случай на авария да могат да бъдат освободени без използване на обичайния им регулиращ механизъм. Това може да се постигне чрез използване на спомагателно устройство (пневматично, механично и т.н.)

3.2.   Ако за задействане на посоченото в точка 3.1 спомагателно устройство е необходимо да се използва инструмент или гаечен ключ, то в превозното средство трябва да има такъв инструмент или гаечен ключ.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИРАНЕ ПРИ ПАРКИРАНЕ С МЕХАНИЧНО БЛОКИРАНЕ НА СПИРАЧНИТЕ ЦИЛИНДРИ

(задействащи блокирането механизми)

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

„Механично блокиране на спирачните цилиндри“ е устройство за спиране при паркиране чрез механично заклинване на спирачния бутален прът.

Механично блокиране настъпва, когато блокиращата камера се изпразни от сгъстения въздух; устройството за механично блокиране трябва да е конструирано така, че да може да бъде освободено, когато блокиращата камера отново е подложена на налягане.

2.   СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

2.1.   Когато налягането в блокиращата камера достигне нивото, което е необходимо за механично блокиране, трябва да се задейства оптична или звукова предупредителна сигнална система.

2.2.   Ако задействащите спирачката механизми са оборудвани с механично блокиращо устройство, въпросните механизми трябва да могат да се задействат чрез един от двата енергийни резерва.

2.3.   Блокираният спирачен цилиндър може да се освободи, само ако е сигурно, че след освобождаване спирачката може отново да се задейства.

2.4.   В случай на авария на енергийния източник, захранващ блокиращата камера, трябва да се осигури допълнително деблокиращо устройство (механично или пневматично), което например използва въздуха от една от гумите на превозното средство.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

СЛУЧАИ, В КОИТО НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ИЗПИТВАНИЯ ОТ ТИП I И/ИЛИ II (ИЛИ IIа) ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДСТАВЕНО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Не е необходимо да се извършват изпитвания от тип I и/или II (или IIа) на представено за типово одобрение превозно средство в следните три случая:

Когато въпросното превозно средство е моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, което по отношение на гумите, абсорбираната от всеки един от мостовете спирачна енергия и метода на монтаж на гумите и спирачките е идентично, що се отнася до спирачното устройство, на моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, което:

1.1.1.   е преминало изпитване от тип I и/или II (или изпитване от тип IIа);

1.1.2.   е било типово одобрено по отношение на абсорбираната спирачна енергия за тегла на мостовете, които са по-големи или равни на теглата на представеното за типово одобрение превозно средство.

1.2.   Когато въпросното превозно средство е моторно превозно средство, ремарке или полуремарке, чийто мост или мостове, по отношение на гумите, абсорбираната от всеки мост спирачна енергия, както и метода на монтаж на гумите и спирачките, е идентично или са идентични, що се отнася до спирането, на мост или мостове, който или които самостоятелно са преминали изпитване от тип I и/или II за тегла на мостове, по-големи или равни на теглата на представеното за типово одобрение превозно средство, при условие че абсорбираната от всеки мост спирачна енергия не надвишава енергията, абсорбирана от този мост по време на отделно извършеното на този мост контролно изпитване или изпитвания.

Когато представеното за типово одобрение превозно средство е оборудвано със забавящо устройство, различно от двигател-спирачка, но идентично със забавящо устройство, което вече е изпитано при следните условия:

1.3.1.   при изпитване, проведено по наклон от най-малко 6 % (изпитване от тип II) или 7 % (изпитване от тип IIа), това забавящо устройство само по себе си е стабилизирало скоростта на превозно средство, което по време на изпитването е било с тегло, най-малко равно на максималното тегло на представеното за типово одобрение превозно средство;

1.3.2.   при горепосоченото изпитване трябва да се провери дали скоростта на въртене на въртящите се части на забавящото устройство е такава, че когато представеното за типово одобрение превозно средство пътува със скорост от 30 km/h, забавящият въртящ момент е най-малко равен на забавящия въртящ момент по време на посоченото в точка 1.3.1 изпитване.

2.   Терминът „идентичен“ в смисъла, в който е използван в точки 1.1, 1.2 и 1.3, означава идентичен по отношение на споменатите в тези точки геометрични и механични характеристики на частите на превозното средство, а също така и по отношение на характеристиките на материалите, от които са изработени частите.

При използване на горните разпоредби съобщението за типово одобрение във връзка със спирачното устройство (приложение IХ) трябва да съдържа следните данни:

3.1.   в случаите, когато е приложима точка 1.1, номерът на типовото одобрение на превозното средство, на което е извършено изпитване от тип I и/или тип II (или IIа), послужило като контролно изпитване (точка 14.7.1 от приложение IХ);

3.2.   в случаите, когато е приложима точка 1.2, трябва да се попълни таблицата от точка 14.7.2 на образеца за съобщение в приложение IХ;

3.3.   в случаите, когато е приложима точка 1.3, трябва да се попълни таблицата от точка 14.7.3 на образеца за съобщение в приложение IХ.

4.   Когато лице, което кандидатства за типово одобрение на превозно средство в някоя от държавите-членки, се позовава на издадено в друга държава-членка типово одобрение, въпросното лице трябва да представи свързаните с това одобрение документи.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ИЗПИТВАНЕТО НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ С ИНЕРЦИОННИ СПИРАЧКИ

1.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.1.   Инерционното спирачно устройство на ремарке се състои от устройството за управление, трансмисията и същинските спирачки, наричани по-долу „спирачки“.

1.2.   Устройството за управление представлява комбинация от компоненти, в това число и съединителната глава.

1.3.   Трансмисията е комбинацията от компоненти, намиращи се между съединителната глава и първата част на спирачката.

1.4.   „Спирачката“ е онази част, в която се развиват силите, противопоставящи се на движението на превозното средство. Първата част на спирачката е лостът, който задейства гърбицата на спирачния барабан или подобна част (механично-трансмисионна инерционна спирачка) или спирачния цилиндър (хидравлично-трансмисионна инерционна спирачка).

1.5.   Спирачни устройства, в които натрупаната енергия (например електрическа, пневматична или хидравлична) се предава на ремаркето от теглещото превозно средство и се контролира единствено от силата при съединението, не се считат за инерционни спирачни устройства по смисъла на настоящата директива.

1.6.   По смисъла на настоящото приложение два моста с междуосие по-малко от един метър (мост със серийно свързване) се считат за един мост.

1.7.   Изпитвания

1.7.1.   Определяне на главните характеристики на спирачката

1.7.2.   Определяне на главните характеристики на устройството за управление и изпитване, за да се установи дали това устройство отговаря на разпоредбите на настоящата директива.

1.7.3.   Изпитване на превозното средство:

съвместимост на устройството за управление и спирачката,

трансмисията.

2.   СИМВОЛИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   Използвани единици

2.1.1.   Тегла и сили:

kg

2.1.2.   Въртящи моменти и моменти:

m·kg

2.1.3.   Площи:

cm2

2.1.4.   Налягане:

kg/cm2

2.1.5.   Дължини:

мерни единици, посочени за всеки отделен случай

2.2.   Символи, валидни за всички видове спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 62)

2.2.1.

GА:

„общо тегло“ на ремаркето, декларирано като технически допустимо от производителя;

2.2.2.

G′А:

„общо тегло“ на ремаркето, което според декларацията на производителя може да бъде спряно от устройството за управление;

2.2.3.

GВ:

„общо тегло“ на ремаркето, което може да бъде спряно чрез съвместното действие на всички спирачки на ремаркето;

Formula

2.2.4.

GВо:

дробна част от допустимото „общо тегло“, което според декларацията на производителя може да бъде спряно от една спирачка;

2.2.5.

В*:

необходима спирачна сила;

2.2.6.

В:

необходима спирачна сила, като се вземе под внимание съпротивлението при търкаляне;

2.2.7.

D*:

разрешено осово натоварване върху съединителната глава;

2.2.8.

D:

натоварване на съединителната глава;

2.2.9.

Р′:

изходна сила на устройството за управление;

2.2.10.

К:

условно, допълнителна сила на устройството за управление; тя е определена като силата D, отговаряща на точката на пресичане на осите х на екстраполираната крива, изразяваща Р′, превърната в D, измерена с контролната система в средата на пътуването (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 63);

2.2.11.

КА:

прагова сила на управляващото устройство — максималната сила, която може да се приложи към съединителната глава за кратък период от време, без да се произведе ефективна сила, действаща върху управляващото устройство. Условно КА се определя като измерената сила, когато започва да се упражнява сила върху съединителната глава при скорост от 10 до 15 mm/s и при изключена трансмисия на управляващото устройство;

2.2.12.

D1:

максималната сила, приложена към съединителната глава, когато тя се изтласква назад при скорост от s мм/сек ± 10 % и при изключена трансмисия;

2.2.13.

D2:

максималната сила, приложена към съединителната глава, когато тя се изтласка напред при скорост от s mm/s ± 10 % от най-крайно задно положение и при изключена трансмисия;

2.2.14.

ηНо:

коефициент на полезно действие на инерционното управляващо устройство;

2.2.15.

ηH1:

коефициент на полезно действие на трансмисионната система;

2.2.16.

ηН:

общ коефициент на полезно действие на управляващото устройството и на трансмисията

Formula;

2.2.17.

s:

ход на управляващия лост (изразен в милиметри);

2.2.18.

s′:

ефективен ход на управляващия лост (изразен в милиметри), определен в съответствие с изискванията по точка 9.4.1;

2.2.19.

s′:

безопасен ход на задвижващия механизъм на главния спирачен цилиндър, измерен в милиметри при съединителната глава;

2.2.20.

sо:

загуба на ход, т.е. ходът, измерен в милиметри при съединителната глава, когато тя е задвижена по такъв начин, че да се придвижи от точка на 300 mm над хоризонталната равнина до точка 300 mm под нея, като трансмисията остава неподвижна;

2.2.21.

2sB:

ход на спирачната челюст, измерен по диаметъра, който е успореден на задвижващия механизъм, без регулиране на спирачките по време на изпитването (изразен в милиметри);

2.2.22.

2sB*:

минимален ход на спирачната челюст (изразен в милиметри)

Formula;

където 2r е диаметърът на спирачния барабан, изразен в милиметри (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 64);

2.2.23.

М:

спирачен момент;

2.2.24.

R:

радиус на пневматичните гуми (в метри), измерен в натоварено състояние на подложеното на изпитване превозно средство от центъра на колелото до равнището на земята (стойността се закръгля до най-близкия сантиметър);

2.2.24.

n:

брой спирачки.

2.3.   Символи за механични трансмисионни спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 65)

2.3.1.

iHo:

понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на лоста при изхода на управляващото устройство;

2.3.2.

iH1 :

понижаващо предавателно отношение на хода на лоста при изхода на управляващото устройство и хода на спирачния лост (превключване на по-ниска предавка на трансмисията);

2.3.3.

iH:

понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на спирачния лост

Formula;

2.3.4.

ig:

понижаващо предавателно отношение между хода на спирачния лост и издигането на спирачната челюст (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 64);

2.3.5.

Р:

сила, приложена към спирачния лост на управляващото устройство;

2.3.6.

Ро:

сила на обратния ход на спирачката; т.е. в графиката М = f (Р) стойността на силата Р в точката на пресичане на екстраполацията на тази функция с абсцисата (виж графиката в допълнение 1, стр. 66);

2.3.7.

ρ:

характеристика на спирачката, определена от:

Formula

2.4.   Символи за хидравлично-трансмисионни спирачки (виж диаграмата в допълнение 1, стр. 67).

2.4.1.

ih:

понижаващо предавателно отношение между хода на съединителната глава и хода на буталото в главния спирачен цилиндър;

2.4.2.

ig′:

понижаващо предавателно отношение между хода на точката на задействане на цилиндрите и издигането на центъра на челюстната спирачка;

2.4.3.

FRZ:

лице на повърхнината на буталото в спирачния цилиндър;

2.4.4.

FHZ:

лице на повърхнината на буталото в главния спирачен цилиндър;

2.4.5.

р:

хидравлично налягане в главния спирачен цилиндър;

2.4.6.

ро:

налягане на обратния ход в спирачния цилиндър, т.е. в графиката М = f (Р) стойността на налягането р в точката на пресичане на разширението на тази функция с абсцисата (виж графиката в допълнение 1, стр. 66);

2.4.7.

ρ′:

характеристика на спирачката, определена от:

Formula.

3.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   Предаването на спирачната сила от съединителната глава към спирачките на ремаркето трябва да се осъществява или чрез лостова връзка, или посредством една или повече течности. Въпреки това може да се използва кабел със защитна обвивка за осигуряване на част от трансмисията. Тази част трябва да е възможно най-къса.

3.2.   Всички щифтове при връзките трябва да бъдат добре защитени. Освен това тези връзки трябва или сами да се смазват, или да са лесно достъпни за смазване.

Инерционните спирачни устройства с хидравлична трансмисия трябва да са разположени така, че дори когато съединителната глава се изтласква до крайно задно положение, да може да се избегне нанасянето на повреда, причинена от мощните сили в трансмисията и спирачното устройство. Устройства, осигуряващи такава възможност (редуктори на напрежението), могат единствено да намалят спирачната сила до степен, при която все пак може да се поддържа предписаната спирачна сила.

3.3.1.   Ако инерционното спирачно устройство е съоръжено с редуктор на напрежението, се прилагат разпоредбите на точка 3.3 със съответните изменения.

3.3.2.   Инерционни спирачни устройства с механична трансмисия без редуктор на напрежението трябва да бъдат разположени по такъв начин, че при пълен ход на съединителната глава да не се получава задиране, трайно изкривяване или повреда на дадена част от трансмисията. Това трябва да се провери посредством отделяне на първия елемент на трансмисията от спирачните лостове за управление.

4.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ УСТРОЙСТВА

4.1.   Плъзгащите се части на управляващото устройство трябва да са достатъчно дълги, за да дават възможност за пълно задействане на спирачката, дори и при скачено ремарке.

4.2.   Плъзгащите се части трябва да са защитени от пневматичен амортисьор или друго еквивалентно устройство. Те трябва или да се смажат, или да са съставени от самосмазващи се материали. Повърхностите, при които настъпва триене при контакт между тях, трябва да са направени от материал, при който да няма нито електрохимически усукващ момент, нито механична несъвместимост, която би могла да причини прекъсване на действието на частите с автоматично смазване.

4.3.   Споменатият в точка 3.3 редуктор на напрежението трябва да започва да функционира, когато налягането върху съединителната глава достигне 0,12 G′А в случай на ремаркета с единичен мост и 0,08 G′А, ако ремаркето е с повече мостове. Редукторът трябва да попречи на приложената към колелата спирачна сила да превишава налягане върху съединението от 0,18 G′В, когато ремаркето е с единичен мост, или повече от 0,12 G′В, когато ремаркето е с повече мостове.

4.4.   Праговата сила на управляващото устройство (КА) трябва да не е по-малка от 0,02 G′А минимум и максимум 0,04 GА.

4.5.   Максималната амортизираща сила D1 не може да надвишава 0,09 G′А за ремаркета с единичен мост и 0,06 G′А за многомостови ремаркета.

4.6.   Максималната сила на теглене D2 трябва да е между 0,1 G′А и 0,5 G′А.

5.   ИЗПИТВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ЗА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

5.1.   Съответствието с изискванията по точки 3 и 4 по-горе трябва да се установи, като се провери устройството за управление, представено на техническата служба, която извършва изпитванията.

Трябва да се направят следните измервания на всички видове спирачки:

5.2.1.   ход s и ефективен ход s′;

5.2.2.   допълнителна сила К;

5.2.3.   праг КА;

5.2.4.   амортизираща сила D1;

5.2.5.   теглителна сила D2.

За механично-трансмисионните инерционни спирачки трябва да се определи следното:

5.3.1.   понижаващото предавателно отношение iНо, измерено в средно положение при хода на управляващия лост;

5.3.2.   силата Р′ в изходната част на управляващото устройство като функция на теглителната сила върху теглича.

Допълнителната сила К и коефициентът на полезно действие се извличат от получената чрез тези измервания представителна крива

Formula

(виж графиката в допълнение 1, стр. 63).

При хидравлично-трансмисионните инерционни спирачки трябва да се определи следното:

5.4.1.   понижаващото предавателно отношение ih, измерено при средно положение по време на хода на управляващия лост;

5.4.2.   налягането р при изхода на главния цилиндър като функция на теглителната сила и лицето на повърхнината FHZ в буталото на главния спирачен цилиндър съобразно посочените от производителя стойности. Допълнителната сила К и коефициентът на полезно действие се извличат от получената чрез тези измервания представителна криваFormula

(виж графиката в допълнение 1, стр. 63).

5.4.3.   Безопасният ход на споменатия в точка 2.2.19 механизъм, който задвижва главния цилиндър s′′.

5.5.   При инерционни спирачки, които са оборудвани със споменатите в точка 3.3 устройства (редуктори на напрежението), е необходимо да се провери дали са спазени определените в точка 4.3 гранични стойности.

5.6.   При инерционни спирачки на многомостови ремаркета трябва да се измери споменатата в точка 9.4.1 загуба на ход sо.

6.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАЧКИТЕ

6.1.   Освен спирачките, производителят трябва да предостави на отговарящата за изпитванията техническа служба чертежи на спирачките, които ще се изпитват, на които да бъдат посочени видът, размерите и материала на основните компоненти, производството и вида на накладките. В чертежите трябва да се посочи лицето на повърхнината FHZ на спирачните цилиндри, ако спирачките са хидравлични. Производителят трябва също така да посочи допустимия максимален спирачен въртящ момент Мmax и споменатото в точка 2.2.4 тегло GBo.

6.2.   Посоченият от производителя спирачен въртящ момент Мmax трябва да е най-малко два пъти по-голям от силата Р или най-малко два пъти по-голям от налягането р, необходимо за осигуряване на спирачна сила от 0,45 GBo.

6.3.   Споменатите в точка 3.3 устройства трябва да започват да функционират, само когато силата Р или налягането р са достигнали стойността, отговаряща на спирачна сила от 0,6 GBo. Те трябва да предотвратяват превишаването на два пъти по-голямата сила Р или двойното налягане р, споменати в точка 6.2.

7.   ИЗПИТВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПИРАЧКИТЕ

7.1.   Предоставените на отговарящата за изпитванията техническа служба спирачки и елементи от оборудване трябва да се изпитат, за да се провери дали отговарят на изискванията по точка 6.

Трябва да се определи следното:

7.2.1.   минималния ход на центъра на спирачната челюст 2sB*;

7.2.2.   минималния ход на центъра на спирачната челюст (който трябва да бъде по-голям от 2sB*).

спирачния момент М като функция на силата Р, приложена към контролния лост за спирачки с механична трансмисия и на налягането р в спирачния цилиндър за устройства с хидравлична трансмисия.

Скоростта, при която се въртят спирачните повърхности, трябва да отговаря на първоначална скорост на превозното средство от 50 km/h. От получената при тези измервания крива трябва да се изведат следните данни:

7.2.3.1.   сила на обратния ход Р и характеристиката ρ при механично задействане на спирачките (виж графиката в допълнение 1, стр. 66),

7.2.3.2.   налягане при обратния ход ро и характеристиката ρ при механично задействане на спирачките (виж графиката в допълнение 1, стр. 66).

8.   ПРОТОКОЛИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

Когато се подават молби за типово одобрение на ремаркета, оборудвани с инерционни спирачки, всяка молба трябва да се придружава от протокол от изпитванията на системата за управление и спирачките, както и протокол от изпитванията за установяване на съвместимостта между инерционното управляващо устройство, трансмисията и спирачките на ремаркето; тези протоколи трябва да съдържат най-малко данните, които са посочени в допълнения 2, 3 и 4 към настоящото приложение.

9.   СЪВМЕСТИМОСТ НА УСТРОЙСТВОТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ИНЕРЦИОННИТЕ СПИРАЧКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

9.1.   Трябва да се извърши проверка на превозното средство, като се вземат под внимание характеристиките на устройството за управление (допълнение 2) и на спирачките (допълнение 3), а така също и характеристиките на ремаркето, които са споменати в допълнение 4, точка 4, за да се установи дали инерционното спирачно устройство на ремаркето отговаря на определените изисквания.

9.2.   Общи изпитвания за всички видове спирачки

9.2.1.   Онези части на трансмисията, които не са били изпитани по същото време, когато е било проведено изпитването на спирачките или устройството за управление на спирачките, трябва да се изпитат на самото превозно средство. Резултатите от изпитването трябва да се въведат в допълнение 4 (например i H1 и ηH1 ).

9.2.2.   Тегло

9.2.2.1.   Общото тегло на ремаркето GА не трябва да надвишава общото тегло G′А, на базата на което е получено разрешение за устройството за управление.

9.2.2.2.   Общото тегло на ремаркето GА не трябва да надвишава общото тегло GВ, което може да бъде спряно със съвместното действие на всички спирачки на ремаркето.

9.2.3.   Сили

9.2.3.1.   Праговата сила КА трябва да е не по-малка от 0,02 GА, нито да е по-голяма от 0,04 GА.

9.2.3.2.   Максималната амортизираща сила D1 не трябва да надвишава 0,09 GА за ремаркета с единичен мост и 0,06 GА за многомостови ремаркета.

9.2.3.3.   Максималната теглителна сила D2 трябва да е между 0,1 GА и 0,5 GА.

9.2.4.   Устройството, споменато в точка 3.3. (редуктор на напрежението)

9.2.4.1.   Трябва да се провери дали устройството за управление и спирачките са оборудвани с такова устройство.

9.2.4.2.   Когато устройството представлява част от устройството за управление, определената в точка 4.3 минимална стойност на GВ по отношение на устройството за управление не трябва да е по-малка от общото допустимо тегло GВ за спирачките, използвани на ремаркето, което се изпитва.

9.3.   Изпитване за коефициент на полезно действие на спирачките

Сумата на спирачните сили, приложена към окръжността на колелата на ремаркето, трябва да е най-малко В* = 0,45 GА, като съпротивлението при търкаляне да е 0,01 GА. Така се получава спирачна сила, равна на 0,44 GA. В такъв случай максимално позволеният натиск върху съединението трябва да е:

D*= 0,06 GА за ремаркета с повече от един мост,

D*= 0,09 GА за ремаркета с един мост.

За да се провери дали са спазени тези условия, трябва да се приложат следните неравенства:

9.3.1.1.   При инерционни спирачки с механична трансмисия:

Formula

9.3.1.2.   При инерционни спирачки с хидравлична трансмисия:

Formula

9.4.   Изпитване на хода на управление

9.4.1.   При устройства за управление на многомостови ремаркета, чиято спирачна лостова система зависи от положението на теглещото превозно средство, ходът на лоста s трябва да е по-голям от ефективния му ход s′, като разликата изразява най-малко забавянето на хода sо. Ходът sо не трябва да надвишава 40 mm.

Ефективният ход на лоста се определя по следния начин:

9.4.2.1.   Ако спирачната лостова система се влияе от относителното положение на теглещото устройство, то тогава:

Formula;

9.4.2.2.   Ако няма загуба на ход, то тогава:

Formula

9.4.2.3.   За хидравлични спирачни системи:

Formula.

За да се провери дали ходът на лоста е достатъчен, трябва да се използват следните неравенства:

9.4.3.1.   За инерционни спирачки с механична трансмисия:

Formula

9.4.3.2.   За инерционни спирачки с хидравлична трансмисия:

Formula

9.5.   Допълнителни изпитвания

9.5.1.   При инерционни спирачки с механична трансмисия трябва да се провери дали лостовата система, с която се предават силите от устройството за управление, е правилно монтирана.

9.5.2.   При инерционни спирачки с хидравлична трансмисия трябва да се провери дали ходът на механизма, който задейства главния спирачен цилиндър, достига минимално ниво от s/ih.

По-ниско ниво не се допуска.

9.5.3.   Трябва да се извърши изпитване в пътни условия, за да се определи цялостната реакция на спирачното действие на превозното средство.

10.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Посочените по-горе разпоредби се отнасят за последните модели инерционни спирачки с механична или хидравлична трансмисия; специално при тези модели всички колела на ремаркето са оборудвани с един и същи вид спирачки и с един и същи вид гуми.

Когато се изпитват специални модели, трябва да се направят съответни промени в посочените по-горе изисквания.

Допълнение 1

Виж точка 2.2

Image

Виж точки 2.2.10 и 5.3.2 (устройства с механична трансмисия)

Image

Виж точки 2.2.10 и 5.4.2 (устройства с хидравлична трансмисия)

Image

Виж точки 2.2.22 и 2.3.4.

Image

Спирачки с механична трансмисия

Image

Виж точки 2.3.6 и 7.2.3.1. (механична спирачка)

Image

Виж точки 2.4.6 и 7.2.3.2 (хидравлична спирачка)

Image

Спирачка с хидравлична трансмисия

Image

Допълнение 2

Протокол за изпитване на инерционно спирачно управляващо устройство

Image

Допълнение 3

Протокол за изпитване на спирачките

Image

Допълнение 4

Протокол за изпитване на съвместимостта на инерционното управляващо устройство, трансмисията и спирачките на ремаркето

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Image

Image

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

173


31971L0347


L 239/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 октомври 1971 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури

(71/347/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че средствата и методите за контрол в държавите-членки за измерване на стандартната насипна плътност на житните култури са различни и пряко засягат функционирането на общия пазар; като има предвид, че сближаването на законодателствата в тази сфера трябва да улесни търговията не само със зърнени култури, но и с измервателните уреди;

като има предвид, че за тази цел е подходящо да се определят особените характеристики при означаването на понятието „стандартна насипна плътност на зърнените култури на ЕИО“, както и техническите изисквания, на които трябва да съответстват стандартните средства, с помощта на които се определя тази референтна стойност;

като има предвид, че средствата за измерване, чиято точност е определена във връзка с тази на стандартните средства, които подлежат на контрола, предвиден в Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се както до общите разпоредби за измервателни уреди, така и методите за метрологичен контрол, дават достатъчно гаранции за тяхната законна употреба във всички държави-членки; като има предвид, че тези измервателни уреди могат впоследствие да бъдат пуснати на пазара в цялата Общност;

като има предвид, че, ако е необходимо с оглед търговията между държавите-членки, може да се забрани измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури в съответствие с различните разпоредби и практики, прилагани понастоящем в Общността; като има предвид, че изключителната и задължителната употреба на стандартната насипна плътност на ЕИО във всички държави-членки ще ограничи споровете във вътрешния пазар на Общността относно този метод на измерване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Тази директива се отнася към:

а)

определението на характеристиките на житните култури, означавани като „masse à l'hectolitre CEE“, „EEG natuurgewicht“, „EWG-Schüttdichte“, „peso ettolitrico CEE“ (стандартна насипна плътност на ЕИО);

б)

изискванията за техническо производство и използване на съответните стандартни средства, предназначени за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО;

в)

условията, които трябва да бъдат изпълнени от работните средства, използвани за измерване на стандартната насипна плътност на ЕИО.

Член 2

1.   Стандартната насипна плътност на ЕИО е отношението на масата, изразена в килограми, към обема, изразен в хектолитри, определено за всеки вид житни култури, когато измерването се осъществява с уред и по метод, които са в съответствие с настоящата директива.

2.   Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО е стандартната насипна плътност на ЕИО, определена чрез измерване със стандартните средства на Общността или на отделните държави-членки, изработени и използвани в съответствие с глави I и II от приложение I.

3.   Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО се изразява в килограми за хектолитър до втория десетичен знак.

Член 3

1.   Стандартното средство на Общността се съхранява в Метрологичната служба на Федерална република Германия. На всеки десет години националните стандартни средства в съответствие с приложение I, се проверяват спрямо стандартното средство на Общността и се приспособяват съответно чрез преносимо стандартно средство от същия вид.

2.   Преносимото стандартно средство е средство без устройство за тежест, но носещо въпреки това всички характеристики на стандартните средства на Общността и отделните държави-членки.

Член 4

1.   За целите на търговията, терминът стандартна насипна плътност на ЕИО може да се използва само за означаване на житни култури, които са измерени със средства в съответствие с изискванията на тази директива.

2.   За целите на търговията с житни култури между държавите-членки, характеристиката, определяща стандартната насипна плътност, може да бъде само стандартната насипна плътност на ЕИО, определена по-горе.

Член 5

Измервателните средства, използвани за търговски цели, определящи стандартната насипна плътност на ЕИО за житните култури, отговарят на изискванията на приложение II.

Тези средства подлежат на ЕИО типово одобрение за образец на и на ЕИО начална проверка.

Те трябва да са изработени и да се използват в съответствие с условията, посочени в сертификата за ЕИО типово одобрение.

Те трябва да носят знаците и символите на ЕИО.

Член 6

Държавите-членки не могат да откажат, забранят или ограничат пускането на пазара или в действие на измервателни уреди, използвани за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО, когато такива средства носят символа за одобрение на типа на ЕИО и са маркирани за извършена първоначална проверка на ЕИО.

Член 7

1.   Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на осемнадесет месеца от уведомяването. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 12 октомври 1971 година.

За Съвета

Председател

I. VIGLIANESI


(1)  ОВ С 63, 28.5.1969 г., стр. 27.

(2)  ОВ C 4, 14.1.1969 г., стр. 4.

(3)  ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТАНДАРТНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СТАНДАРТНАТА НАСИПНА ПЛЪТНОСТ НА ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ

I.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ

1.   Стандартните уреди се състоят от мярка за вместимост, устройство за пълнене, изравняващо устройство, измерващо устройство и съд за пълнене.

Всички части трябва да са конструирани внимателно и прецизно. Всички повърхности, които са в контакт със зърното, трябва да са гладки и да са изработени от устойчив метал, например месинг или неръждаема стомана, които са достатъчно дебели и да не се деформират при нормални условия на употреба.

2.   Мярка за вместимост

2.1.   Мярката за вместимост е с форма на прав кръгов цилиндър, чийто горен гладко шлифован ръб е в равнина, перпендикулярна на осите на цилиндъра.

2.2.   По време на пълненето мярката за вместимост трябва да се намира винаги в едно и също положение под устройството за пълнене.

2.3.   Над мярката за вместимост, когато е в положение за пълнене, се закрепва неподвижно пръстен за пълнене, който се монтира по същата ос и е със същия вътрешен диаметър, както мярката за вместимост. Изравняващият нож се придвижва в образувалия се между двете части тесен отвор.

3.   Устройство за пълнене

3.1.   Устройството за пълнене се състои от фуния за пълнене, към която е прикачено крайно устройство и регулиращо устройство.

3.2.   Фунията за пълнене е с формата на пресечен конус, към който е закрепена горна цилиндрична част и долна дюза със скосен край за разпределяне на тежестта, оборудвана със затварящо устройство.

3.3.   Фунията за пълнене е вградена по начин, който позволява при позиция на пълнене оста ѝ да е вертикална и да съвпада с тази на мярката за вместимост.

3.4.   Регулиращото устройство има точно определен профил. То се позиционира надолу в скосения край на дюзата и положението му се приспособява във вертикална посока. Оста на регулиращото устройство съвпада с тази на фунията за пълнене.

4.   Изравняващо устройство

4.1.   Изравняващото устройство се състои от изравняващ нож, водач и устройство за теглене.

4.2.   Изравняващият нож е плосък, хоризонтален и не се деформира при употреба.

4.3.   Водачът ограничава изравняващият нож да се движи между долния ръб на пълнещия пръстен и горния ръб на мярката за вместимост.

4.4.   Устройството за теглене закрепва и осигурява непрекъснатото движение на изравняващия нож през зърното.

4.5.   След пълненето и измерването на мярката за вместимост, тази част от зърното, която е останала по изравняващия нож в пръстена за пълнене, се събира в съда за пълнене.

5.   Измерващо устройство

5.1.   Мярката на вместимост, изпълнена със зърно, се измерва чрез равни блюда на везната, всяко с вместимост от 50 кг.

5.2.   Масата на мярката за вместимост трябва да се уравновесява от масата на другото блюдо.

6.   Конструиране на устройството

6.1.   Различните части на уреда, с изключение на мярката за вместимост и везната, се закрепват към рамка по такъв начин, че горният ръб на мярката за вместимост да е хоризонтален при позиция за пълнене.

6.2.   Към рамката на уреда се прикрепва отвесна линия дълга не по-малко от 500 мм, или със спиртово равнило. Тези устройства трябва да са между измерващите знаци, когато горният ръб на мярката за вместимост е хоризонтален при позиция за пълнене.

7.   Измерения на различните компоненти

Мярка за вместимост

Вътрешен диаметър

295 мм ± 1 мм

Обем

20 L ± 0,01 L

Разстояние между долната вътрешна страна на мярката и долния ръб на долния скосен край за разпределяне на тежестта на фунията за пълнене

500 мм ± 2 мм

Разстоянието между изравняващия нож и ръба на мярката за вместимост

0,5 мм ± 0,2 мм

Пръстен за пълнене

Вътрешен диаметър

295 мм ± 1 мм

Фуния за пълнене

Дължина на оста на горната цилиндрична част

120 мм ± 2 мм

Дължина на оста на конусовидната част

240 мм ± 1 мм

Дължина на оста на долната скосена дюза за разпределяне на тежестта

80 мм ± 0,5 мм

Обща дължина на оста на фунията

440 мм ± 3 мм

Вътрешен диаметър на горната цилиндрична част

390 мм ± 1 мм

Вътрешен диаметър на скосения край за разпределяне на тежестта

 

На върха (g′)

84,5 мм ± 0,5 мм

На дъното (g″)

86,5 мм ± 0,5 мм

Разлика между g″ — g′

2 мм ± 0,5 мм

Регулиращо устройство

Диаметър на лоста

11 мм ± 0,2 мм

Радиус на гърлото

16 мм ± 0,5 мм

Височина на цилиндричната част

5 мм ± 0,5 мм

Диаметър на цилиндричната част

33 мм ± 0,2 мм

Изравняващо устройство

Маса на тежестта на теглене

5 кг ± 0,1 кг

Съд за пълнене

Обем до ръба

24 л ± 0,1 л

8.   Графика

Стандартното средство е показано на приложената диаграма.

II.   ИНСТРУКЦИИ ЗА РАБОТА

Зърното се измерва чисто от примеси от други култури и при температура приблизителна на тази на околната среда. Зърното трябва да е изсушено, т.е. да е в състояние на хигроскопично равновесие с околния въздух. За тази цел зърното се разстила в тънък слой и се оставя да престои най-малко 10 часа преди извършване на измерването. Относителната влажност на околната среда не трябва да надхвърля 60 %.

Стандартната насипна плътност зависи от количеството зърно и начина, по който то преминава през фунията за пълнене. По тази причина, трябва да се спазва следната процедура:

Поставя се мярката за вместимост 1 (виж приложената диаграма) в позиция за пълнене, така че оста ѝ да съвпада с тази на пръстена за пълнене 2 и фунията за пълнене 3, придвижва се изравнителят 15, така че да се застопори мярката в тази позиция чрез заключващия лост 16. Придвижва се изравняващият нож 9 до изходно положение и се заключва с изравнителя 12. Използват се долните винтове 19 за настройване на рамката 20, така че горният ръб на мярката за вместимост 1 да е в хоризонтално положение при пълнене.

След като в устройството за пълнене постъпят 24 литра зърно (това не е показано на диаграмата) и то е изсипано във фунията за пълнене 3, след като е проверено, че крайното устройство 4 на скосената дюза за разпределяне на тежестта 8 е в затворено положение, се издърпва болт 5, за да се отвори крайното устройство 4 (което след това се държи отворено чрез приспособлението за затваряне 6) и се напълва със зърно мярката за вместимост 1, поставена върху стойката 14. Потокът е защитен от външно въздействие чрез фланец 2а. Опората 14а предотвратява деформирането на релсите, по които преминават ролките на стойката 14.

Остатъкът от зърно (приблизително 4 литра), преминал през фунията за пълнене 3 с оглед осигуряването на равномерно пълнене на мярката за вместимост 1, остава в пръстена за пълнене 2, след като мярката е запълнена изцяло. За да се отдели остатъкът от съдържанието в мярката за вместимост 1, се отваря болт 12, който се поставя върху вала, закрепен за напречната част 11, с цел да се освободи изравняващият нож 9. Предната страна на изравняващия нож 9, който се задвижва от тегленето на тежестта 13, е достатъчно остър, за да разреже всяко зърно на ръба на мярката за вместимост 1, което може да предотврати непрекъснатото остъргване. Когато изравняващият нож 9 достигне крайна позиция, се използва изравнителят 15, за да се изтегли мярката за вместимост 1 на стойката 14. След това мярката за вместимост се отстранява от стойката, поставя се на измерващото устройство и се измерва съдържанието ѝ до ± 5 г.

Изравняващият нож 9 се връща обратно до изходна позиция, така че остатъкът от зърно върху ножа да се изсипе в съда за пълнене 17. Всички разпръснати зърна се насочват към съда за пълнене чрез кожуха 18. След освобождаване на приспособлението за затваряне 6 чрез завиване на ръчката 4а, крайното устройство се затваря.

Ако трябва да се направи измерване на същата проба, зърното от мярката за вместимост трябва да се смеси напълно със зърното от съда за пълнене.

За да се получи стандартната насипна плътност в кг/хл, стойността N, посочена от измерващото устройство, се разделя на 0,2 хл.

III.   ПРОВЕРКИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕ

1.   Измерения и обеми

Измеренията и обемите, дадени в точка 1.7, са проверени със средства с подходяща точност.

2.   Проверка на работата

Националните стандартни средства се проверяват спрямо стандартното средство на Общността и се настройват съответно чрез преносимо стандартно средство.

За целите на тази проверка се използва чиста пшеница тип „Манитоба“, чиито зърна са приблизително кръгли. Тя трябва да има стандартна насипна плътност от не по-малко от 80 кг/хл и трябва да е в хигроскопично равновесие с околния въздух. Съгласно инструкциите по точка II се извършват шест операции. Ако P покаже, че стандартното средство трябва да се провери и N стандартният уред, измерванията се извършват както следва:

Сравнителен №

1

2

3

4

5

6

Поредица на средства

NP

PN

NP

PN

NP

PN

2.1.1.   Разликата между отделните стойности, дадени като Р и тяхната средна стойност не трябва да надвишава ± 10 г.

2.1.2.   Грешката на средството е разликата между средната стойност на шест четения, дадени от Р и средната стойност на шест четения, дадени от N. Максимално допустимата грешка е ± 10 г.

2.1.3.   Ако максималните допустими грешки по точки 2.1.1. и 2.1.2. са надвишени, това може да е защото зърното не е още достатъчно еднородно. В този случай то трябва да престои още 10 часа в мястото за измерване, след което се повтаря проверката, описана в точка 2.1.

2.1.4.   Ако е надвишена само максимално допустимата грешка по точка 2.1.2., средството трябва да се настрои.

Четенията, предоставени от средството, могат да се променят чрез завъртане на регулиращото средство 7 на по-висока или по-ниска позиция.

След като регулиращото устройство 7 се премести се повтаря проверката, описана в точка 2.1.

3.   Измерващо устройство

3.1.   За товари между 10 и 20 кг, грешката не трябва да надвишава ± 0,01 % от товара.

3.2.   Сборът от грешки в използваните тежести не трябва да надвишава ± 0,02 % от тяхната номинална маса.

Легенда на приложената скица:

1.

Мярка за вместимост

2.

Пръстен за пълнене и кожух 2а

3.

Фуния за пълнене

4.

Крайно устройство и ръчно задвижващо колело 4а

5.

Болт на крайното устройство

6.

Ръчка на крайното устройство

7.

Регулиращо устройство

8.

Скосена дюза на клапана

9.

Изравняващ нож

10.

Водач на изравняващия нож

11.

Напречна част и опора 11а

12.

Болт на изравняващия нож

13.

тежест на теглене

14.

Стойка и опора на релсите 14а

15.

Изравнител за стойка

16.

Заключващ лост

17.

Съд за пълнене

18.

Кожух

19.

Долни винтове

20.

Рамка

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАНДАРТНАТА НАСИПНА ПЛЪТНОСТ НА ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ НА ЕИО

1.   Измервателните уреди, използвани за определяне на стандартната насипна маса на житните култури на ЕИО имат следните характеристики:

а)

те са проектирани и произведени по начин, който осигурява в задоволителна степен повторяемост и репродуктивност на измерванията;

б)

максимално допустимата грешка на стандартната насипна плътност да е по-голяма от ± 0,005 от резултата, даден от стандартното средство;

в)

максимално допустимата грешка на вместимостта на използвания съд не трябва да е по-голяма от ± 0,002;

г)

максимално допустимата относителна грешка на измерващото средство за измереното количество не трябва да е по-голяма от 0,001;

д)

разликата между всеки получен резултат за специфична житна култура и средната стойност на стандартната насипна плътност, получена от шест последователни измервания, не трябва да бъде по-голяма от ± 0,003 от средната стойност.

2.   На всяко измерващо средство трябва да е поставена табела, на която видимо, с четливи и незаличими букви, се съдържа следната информация:

а)

знак за ЕИО одобрение на образец;

б)

наименование или идентификационен знак на производителя;

в)

описание на производителя;

г)

идентификационен номер и година на производство;

д)

номиналната вместимост на мярката за вместимост и инструкции за употреба или препратка към съответните инструкции за употреба.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

181


31971L0349


L 239/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 октомври 1971 година

относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с калибрирането на резервоарите на плавателни съдове

(71/349/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в няколко държави-членки задължителни разпоредби предвиждат методите, по които резервоарите, включително бункери за течни горива, на вътрешните водни плавателни съдове и на националните и международните каботажни кораби могат да бъдат калибрирани и използвани за измерване на тяхното съдържание; като има предвид, че тези изисквания се различават от една държава-членка до друга и следователно възпрепятстват признаването от всички държави-членки, на измерванията за калибрацията на резервоарите, извършено от една от тях,

като има предвид, че такива пречки за създаването и правилното функциониране на общия пазар могат да бъдат намалени и дори премахнати, ако всички държави-членки приемат еднакви изисквания, допълващи, или на мястото на тяхното действащо законодателство,

като има предвид, че изискванията на Общността относно метода за калибриране описан в настоящата директива гарантира, че количеството течност може по надежден начин и с достатъчна точност да бъде измервано с резервоарите, калибрирани по този метод, с които се превозва,

като има предвид, че калибрацията на резервоарите на плавателните съдове е сравнима с първоначалната процедура по проверката на измервателните инструменти; като има предвид, че определени разпоредби на Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателни уреди и за методите за метрологичен контрол могат следователно подходящо да се прилагат в това отношение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася до ЕИО калибрирането на резервоарите на вътрешните водни плавателни съдове и на каботажните кораби.

„ЕИО калибриране“ означава калибриране, извършено от държава-членка съгласно настоящата директива.

Член 2

Резултатите от операциите по калибрирането се записват в ЕИО сертификат за калибрация, съгласно приложенията.

Държавите-членки приписват същата стойност на ЕИО сертификата за калибрация, както на съответстващите национални документи.

Член 3

Измервателните уреди, използвани за определяне на нивото на течността на резервоарите, калибрирани съгласно настоящата директива, се приспособяват специално за тази цел.

Те отговарят на изискванията на съответната отделна директива.

Временно обаче уредите могат да бъдат използвани, ако е прието от компетентните органи на държавата-членка, когато нивото на течността е определено.

Тези временни разпоредби се прекратяват една година след датата, посочваща влизането в сила на отделна директива за въпросните инструменти.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата Директива в рамките на осемнадесет месеца от нейното съобщаване и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 12 октомври 1971 година.

За Съвета

Председател

L. VIGLIANESI


(1)  ОВ С 108, 19.10.1968 г., стр. 36.

(2)  ОВ С 4, 14.1.1968 г., стр. 2.

(3)  ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЛИБРИРАНЕТО НА РЕЗЕРВОАРИТЕ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ

1.   Капацитетът на резервоарите се определя:

чрез прехвърляне на вода или друга подходяща течност, чиито обем се измерва с мерки или измервателна апаратура, с броячи, специално калибрирани за тази цел,

или чрез изчисляване на базата на размерите на резервоара, както са определени; тази операция се допълва, където е възможно, с частична проверка като се използват измерени обеми течност.

2.   Операциите по калибрирането се извършват по такъв начин и с инструменти с такава точност, че относителните грешки по отношение на капацитетите, декларирани в издадените документи не надвишават:

а)

като основно правило: ± 3/1000 от индикирания капацитет;

б)

по изключение, в случай на резервоари с много сложна форма, които не могат да бъдат калибрирани чрез прехвърляне: ± 5/1000 от индикирания капацитет.

3.   Резултатите от операцията по калибрирането се записват в калибрационен сертификат, който се придружава от диаграми и таблици, показващи, по-специално, обема течност, изразен в литри или кубически дециметри или кубически метри, който е в резервоара, когато нивото на свободната повърхност на течността е на определена височина, изразена в сантиметри или дециметри, на вертикалата на мярката за дължина.

Таблиците за сантиметри и дециметри могат да бъдат допълнени с интерполационна таблица в милиметри.

Тези документи са съгласно приложения II, III и IV.

4.   Калибрационна табела се слага на резервоара, в близост до измервателния отвор.

Тя носи следната информация:

номера на резервоара,

обща референтна височина H,

номера на калибрационния сертификат.

Тя се прави от достатъчно дълготраен материал и е запечатана с поставянето на ЕИО печатната маркировка of the lead slug, предназначен за тази цел по такъв начин, че да не може да бъде махнат без да се наруши маркировката.

Характеристиките на образеца на ЕИО печатната марка са тези, посочени за частичната ЕИО проверовъчна марка от член 10, параграф 2 и приложение II, параграф 3 от Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно общите разпоредби за измервателните инструменти и методите за метрологичен контрол.

Член 12 на тази директива се прилага по аналогия.

5.   Сертификатът за калибрирането не се издава, освен ако конструкцията и разпределението на резервоарите и свързващите тръби са такива, че при нормални условия на работа на плавателния съд, резервоарите и свързващите тръби могат, без трудност, да бъдат напълно изпразнени или напълнени догоре без останал въздух отгоре или в течността която се измерва, под нивото за което резервоара се счита за пълен.

Ако се допускат изключения, или ако трябва да се вземат някакви предпазни мерки, за да се гарантира правилното измерване, то те трябва да бъдат посочени в сертификата за калибрирането.

6.   Вертикалната страна на мярката за дължина, на която се определят височините течност преминава, като общо правило, приблизително през центъра на тежестта на хоризонталните секции на резервоара, във всяка част, където има свободна повърхност на течността, когато се правят измервания при нормални условия на употреба.

Ако това условие не е спазено, поради конструктивни характеристики на резервоара, на сертификата за калибриране се посочва, че нивото на течността в резервоара може да бъде определено само когато плавателният съд има нулев надлъжен и напречен наклон.

Оста на управляващото устройство определя вертикалната позиция на мярката.

Тази разпоредба осигурява правилното позициониране на мярката; не трябва при нейното прилагането да възникват системни грешки при измерванията в резултат от начина, по който е конструирано. Хоризонталната равнина през горния ръб на управляващото устройства е референтната отправна точка. Разстоянието от тази равнина до хоризонтала и неподвижната контактна равнина, разположена вертикално под отправната точка се нарича „обща референтна височина H“ и се цитира в началото на всяка табела.

Вземат се всички предпазни мерки, за да се гарантира, че позицията на референтната отправна точка по отношение на резервоара и общата референтна височина H, са фактически непроменяеми.

ЕИО печатната марка се поставя на отправната точка.

7.   Като се вземат предвид:

а)

точността, с която са определени обемите посочени в таблиците,

б)

точността, с която може да бъде определено нивото на свободната повърхност на течността в резервоара,

калибрационният сертификат показва относителната точност при употреба на резервоарите, за определяне на обема течност, който съдържат.

В случая позован в точка 2, а) на настоящото приложение, относителната неточност не може да надвишава ± 5/1000 от обема определен в таблицата; в случая позован в 2, б), тя не надвишава ± 8/1000 от обема, определен в таблицата.

Минималната измервана височина се фиксира на не по-малко от 500 мм.

8.   Печатните марки, калибрационния сертификат и калибрационните таблици престават да са валидни:

след дванадесет години,

или веднага след като резервоара е деформиран, или е поправян, или е реконструиран, по начин възможен да промени неговите измервателни характеристики.

Последният месец и година от съответния дванадесет годишен период на валидност, се определя в горната част на сертификата и на всяка таблица.

Сертификатите и таблиците се подновяват само след прекалибриране.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОТОКОЛИ ОТ КАЛИБРИРАНЕТО

Протоколът от калибрирането, издаден от компетентните метрологични органи, се състои от следните документи:

1.

Сертификат за калибриране, правилно даващ:

а)

наименованието и адреса на компетентния орган, който издава сертификата;

б)

името и позицията на оператора;

в)

серийният номер на сертификата (който се отбелязва на всички други документи и на калибрационните табели);

г)

датата на издаване на сертификата и адреса на местоработата на калибриращия служител;

д)

срока на валидност на сертификата;

е)

идентификация на плавателния съд (име, регистрационен номер, име и адрес на притежателя и година на производство);

ж)

списък и естество на приложените документи;

з)

групите резервоари, за които може да се използва същата таблица;

и)

индикация за резервоарите, в които има дренажна инсталация или нагреватели;

й)

общия капацитет;

к)

точност на резултатите, дадени в таблиците;

л)

точност при употребата на калибрационния протокол за определяне на обемите течност, съдържащи се в резервоарите;

м)

минималната измерима височина.

2.

Диаграма № 1 показва позицията на резервоара в плавателния съд и за всеки резервоар общата референтна височина H, позиционирането на мярката и позицията на последната спрямо предната преграда на резервоара и спрямо надлъжната средна преграда или равнина.

3.

Диаграма № 2 е напречен разрез на резервоарите, показващ, по-специално, радиуса на дъното, изпъкналостта, височината на trunk и метода на конструиране на управляващото устройство.

4.

В случай на плавателен съд, който има нагреватели или дренажни водопречиствателни инсталации вътре в резервоарите, диаграма № 3 дава обема, заеман от тези нагреватели или водопречиствателни инсталации и обема течност, който може да се побере в последния, от шлюзна клапа до шлюзна клапа.

5.

За всеки резервоар или група от подобни резервоари, сантиметрова или дециметрова таблица с обеми, съдържаща индикация за общата референтна височина H и за датата на изтичане на срока и, когато е дадена, милиметрова интерполационна таблица.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИМЕРЕН СЕРТИФИКАТ ЗА КАЛИБРАЦИЯ

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МОДЕЛ НА КАЛИБРАЦИОННА ТАБЛИЦА

Image

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

188


31972L0221


L 133/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 6 юни 1972 година

относно организирането на координирани годишни проучвания на промишлената дейност

(72/221/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че за да изпълни задачите, които са ѝ възложени по силата на договора, Комисията трябва да разполага с актуална статистическа документация, позволяваща извършването на сравнения на между отделните държави, на структурата, значението и развитието на промишлеността и занаятите в държавите-членки;

като има предвид, че по време на подготовката за преброяването в областта на промишлеността през 1963 г. Комисията намери за нужно да привлече вниманието на правителствата на държавите-членки върху факта, че развитието на икономиката на промишлеността в рамките на общ пазар налага спазването на някои минимални изисквания към статистическата информация; като има предвид, че данните, които са на разположение в различните държави-членки, са недостатъчни или прекалено малко съпоставими, за да могат да служат като надеждна документация при нейната дейност;

като има предвид, че Европейската икономическа общност междувременно отбеляза съществен напредък по пътя на интеграцията; като има предвид, че новите насоки на икономическата политика и новата ориентация изискват инициативи и решения, които да бъдат основани на достоверна цифрова информация, докато статистическият инструментариум в областта на промишлеността и занаятите все още не е адаптиран към тази икономическа реалност;

като има предвид, че тези недостатъци не позволяват събирането, въз основа на статистическите данни за промишлеността, налични в различните държави-членки, на информация, която да може да служи за надеждна база за работата на Комисията, по-специално в областта на индустриалната политика и на политиката на конкуренция;

като има предвид, че е необходимо от държавите-членки да се получават сравними данни относно промишлената дейност и че е нужно извършването на проучвания, които да са координирани от гледна точка на съдържанието им, на областта, която покриват, на понятията и определенията, на методите, на представянето на информацията в детайлизиран вид по промишлени дейности и по големина на статистическите единици, за да може да се събере съвкупност от прецизни и логически свързани цифрови данни, с помощта на които да бъде възможно анализирането на състоянието и икономическото развитие на различните промишлени отрасли, техните възможности за растеж или трудности в тази насока, и които да могат да покрият също така нуждата от статистическа информация за изчисляване на приноса на промишлеността и на занаятите към брутния национален продукт и за други дейности в областта на синтеза на статистическа и икономическа информация,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки, като си сътрудничат в техническо отношение с Комисията, трябва да вземат всички необходими мерки за събирането на цифровите годишни данни, предназначени за изготвянето на кохерентна статистическа информация относно структурата и производствената дейност на промишлеността в държавите-членки. Тези данни за първи път ще се съберат най-късно през 1974 г. и ще се отнасят до предишната година.

Член 2

Проучването засяга всички промишлени предприятия, както и при необходимост занаятчийските ателиета, които наемат 20 души или повече персонал, и чиято основна дейност фигурира в някоя от групите от Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности (NACE), отнасящи се до промишлеността, включително свързаните с енергията и водата, както и гражданското строителство (NACE 1—5).

Предприятията, които наемат по-малко от 20 души персонал, се включват в проучването на интервали, които не надвишават 5 години. Годините, в които трябва да се извърши периодично разширяване на полето на проучването, се определят от Комисията съгласувано с държавите-членки.

Проучванията в предприятията, които наемат по-малко от 20 души персонал, могат да се извършват посредством анкетиране.

Член 3

Статистическите единици са предприятията и стопанските единици, както и местните стопански субекти за нуждите на регионалната статистика. Статистическите единици са определени в част I на NACE.

Член 4

Проучванията обхващат променливите, които са изброени в приложението към настоящата директива. По време на първия етап, който започва най-късно през 1974 г., включването в програмата на проучването на указаните в скоби променливи е факултативно. Започвайки от проучването от 1977 г., което ще се отнася до 1976 г., държавите-членки трябва да събират данни за всички изброени в приложението променливи.

Въпреки това данните, които трябва да се събират относно предприятията, наемащи от 20 до 99 души персонал, се отнасят само до променливите, които са свързани с броя на заетите лица, оборота, сумата на заплатените брутни заплати и възнаграждения, както и с покупките на суровини, междинни продукти и промишлени услуги.

За периодичните проучвания в предприятията, наемащи по-малко от 20 души персонал, Комисията преди края на 1975 г. трябва да направи предложения относно данните, които трябва да се събират.

Още от началото на първото проучване за всеки местен стопански субект (предприятие) се събират данни относно следните три променливи:

общ брой на заетите лица, като се изключват работещите надомно;

изплатени брутни заплати и възнаграждения, включително възнагражденията, заплатени на работещите надомно, които фигурират във ведомостта за заплати;

обща сума на инвестициите в основен капитал.

Това последно сведение допълва данните относно инвестициите, които се събират годишно от всяко предприятие, съгласно Директива 64/475/ЕИО на Съвета от 30 юли 1964 г. (1)

Член 5

С изключение на данните, които са обявени за поверителни от статистическа гледна точка по силата на националното право, резултатите от проучванията се предават всяка година на Комисията съгласно програмата за изработване на общо представяне във вид на таблици, като те са под формата на разбивки по производствени дейности, които съответстват на означените с трицифрени кодове позиции на NACE.

Изключенията от това общо правило относно представянето под формата на разбивки по производствени дейности, подробностите относно представянето на резултатите, включително разбивките според големината на статистическите единици, и формата, под която резултатите трябва да бъдат предадени, се определят от Комисията съгласувано с държавите-членки.

Държавите-членки, които при събирането и обработването на данните се основават на номенклатура на производствените дейности, която е различна от NACE, трябва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират безпроблемно конвертиране на получените въз основа на използваната номенклатура резултати, към резултати според изискванията на номенклатурата на Общността.

Член 6

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да сведат времето за изпълнение и обработка на проучванията до възможния минимум, с цел да предоставят възможно най-бързо резултатите от тях на разположение на Комисията.

Член 7

Разходите, произтичащи от изпълнението на проучванията в държавите-членки, се поемат от националните бюджети.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 6 юни 1972 година.

За Съвета

Председател

G. THORN


(1)  ОВ 131, 13.8.1964 г., стр. 2193/64.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Променливи, които се използват при събирането на информация от предприятията и от стопанските единици (СЕ)

Код

Променливи

Въпроси за

предприятието

стопанската единица

1

Общ брой на наетите лица

x

1.1

Собственици, работещи в предприятието, и помощници от семейството

x

1.2

Общ брой на постоянно наетите лица

x

x

1.21

Работници, включително стажанти

x

x

1.21.1

от тях: жени

(x)

1.22

Заети лица, включително стажантите в областта на търговията и техниката

x

x

1.22.1

от тях: жени

(x)

2

Брой на часовете на редовна работа и на допълнителните часове работа, извършени от работниците и стажантите през годината

x

(x)

3

Общ размер на разходите за труд

x

(x)

3.1

Заплатени брутни заплати и възнаграждения, с изключение на възнагражденията, заплатени на работещите надомно

x

(x)

3.2

Изплатени заплати и брутни допълнителни добавки по местожителство, които фигурират във ведомостта за заплати

x

(x)

3.3

Задължителни и доброволни разходи за социално осигуряване на работодателя

x

(x)

3.31

от тях

:

вноски за доброволно социално осигуряване и други разходи за труд

(x)

(x)

4

Общ размер на оборота

x

x

4.1

Сума на оборота, свързан с продуктите, произвеждани от самото предприятие (или СЕ), и приходи за предоставени промишлени услуги на трети лица (работа на ишлеме и т. н.)

x

x

4.11

от тях

:

фактурирани суми за предоставени промишлени услуги (работа на ишлеме и т. н.)

(x)

(x)

4.2

Сума на оборота, свързан с продуктите, които са закупени от трети лица и са препродадени в същото състояние

x

4.3

Други компоненти от оборота

x

5

Вътрешни трансфери на междинни стоки и промишлени услуги: стойност на доставките на суровини и на междинни продукти, извършени от една стопанска единица на друга такава от предприятието, и на промишлените услуги, предоставени от един стопанска единица на друга такава от предприятието

(x)

6

Вътрешни трансфери на основен капитал: стойност на инвестиционните обекти, които са произведени (или построени) от една стопанска единица и доставени на друга стопанска единица от предприятието

(x)

7

Складови наличности от завършени продукти, произведени от стопанската единица и от продукти в процес на производство:

 

 

7.1

в началото на годината

x

(x)

7.2

в края на годината

x

(x)

7.3

промяна, повишение или намаление

x

(x)

8

Складови наличности от продукти, които са закупени, за да бъдат препродадени в състоянието, в което са:

 

 

8.1

в началото на годината

x

8.2

в края на годината

x

8.3

промяна, повишение или намаление

x

9

Стойност на инвестиционните обекти, които са произведени или построени от самото предприятие с помощта на неговия собствен персонал, и са предвидени за използване от предприятието, и извършените от самото предприятие големи ремонти

x

10

Стойност на инвестиционните обекти, които са произведени или построени от самата стопанска единица с помощта на нейния собствен персонал, и са предвидени за използване от стопанската единица, и извършените от самата стопанска единица големи ремонти

(x)

11

Покупки или получаване на основни и спомагателни суровини, на междинни продукти, енергия и на дребно оборудване, което не се смята за основен капитал:

 

 

11.1

Покупки от други предприятия

x

x

11.2

Стойност на суровините и т.н., получени от други стопански единици от предприятието

(x)

12

Разходи за получените промишлени услуги:

 

 

12.1

получени от други

x

x

12.2

получени от други

(x)

13

Разходи за стоките, които са закупени, за да бъдат препродадени в състоянието, в което са

x

14

Складови наличности от основни и спомагателни суровини, междинни продукти и енергия

 

 

14.1

в началото на годината

x

(x)

14.2

в края на годината

x

(x)

14.3

промяна, повишение или намаление

x

(x)

15

Обща сума на разходите за непромишлени услуги, получени от други

x

15.1

Платени наеми за помещения, използвани за нежилищни нужди и капиталови стоки

x

(x)

15.11

от тях: платени наеми за капиталови стоки

(x)

x

15.2

Платени застрахователни вноски

x

15.3

Банкови разноски

x

15.4

Разходи за други видове непромишлени услуги

x

16

Обща сума на косвените данъци

(x)

16.1

Данък добавена стойност (ДДС) и други данъци върху оборота, както и данъци върху потреблението

(x)

(x)

16.11

ДДС и други данъци върху оборота

(x)

(x)

16.12

Данъци върху потреблението

(x)

(x)

16.2

Други косвени данъци

x

17

Субсидии за експлоатационна дейност

x

(x)


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

192


31972L0245


L 152/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юни 1972 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно подтискането на радиосмущения, излъчвани от двигатели с искрово запалване, монтирани на моторни превозни средства

(72/245/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите изисквания, които моторните превозни средства, оборудвани с двигател с искрово запалване, трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства относно, inter alia, подтискането на радиосмущенията, излъчвани от такива превозни средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат същите изисквания, било в допълнение към или на мястото на съществуващите им изисквания, с цел по-специално, да разрешат процедурата за типово одобрение на ЕИО, която беше предмет на Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), да бъде приложена по отношение на всеки тип превозно средство;

като има предвид, че е желателно да се следват техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на ООН в нейния Регламент № 10 (Единни разпоредби относно одобряването на превозни средства с оглед подтискането на радиосмущения), който беше приложен към Спогодбата от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобряване и взаимно признаване на одобренията за оборудването и частите на моторни превозни средства (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, оборудвано със запалителна уредба с високо напрежение, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, притежаващо поне четири колела и максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да откаже да предостави типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с радиосмущенията, излъчвани от уредбите с електрическо запалване на неговия двигател или двигатели, ако такова превозно средство е оборудвано с устройство за подтискане на радиосмущенията, отговарящо на изискванията, фигуриращи в приложенията.

Член 3

Държавата-членка, която е предоставила типово одобрение, взима необходимите мерки, за да бъде информирана за всяка модификация на дадена част или характеристика, посочени в точка 2.2 от приложение I. Компетентните органи на тази държава преценяват дали нови изпитвания трябва да бъдат проведени върху модифицирания прототип и дали трябва да бъде изготвен нов протокол. Когато такива изпитвания показват несъответствие с изискванията от настоящата директива, модификациите не се одобряват.

Член 4

Измененията, необходими за привеждането в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложенията, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г., относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 5

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 1972 година.

За Съвета

Председател

J. P. BUCHLER


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  

Dокументи

E/ECE/324

Add. 9, 17.12.1968 г.

E/ECE/TRANS/505


ПРИЛОЖЕНИЕ I (1)

Определения, заявление за типово одобрение на ЕИО, маркировки, типово одобрение на ЕИО, спецификации, изпитвания, съответствие на производството

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

„тип превозно средство по отношение на подтискането на радиосмущенията“ означава моторни превозни средства, които не се различават съществено помежду си по отношение на:

2.2.1.   формите и съставните материали на частта от каросерията, оформяща отделението на двигателя, и най-близо разположената до него част от отделението за пътници;

2.2.2.   типа на двигателя (дву- или четири-тактов, брой и обем на цилиндрите, брой на карбураторите, разположение на клапите, максимална мощност и съответстващите ѝ обороти на двигателя);

2.2.3.   разположението или образеца на компонентите на веригата на запалителната уредба (бобина, разпределител, запалителни свещи, екраниране и т.н.);

2.2.4.   разположението на металните компоненти, намиращи се в отделението на двигателя (например отоплителни устройства, резервно колело, въздушен филтър и т.н.);

2.3.   „ограничаване на радиосмущенията“ означава намаляване на радиосмущенията в звукоразпръсквателните и телевизионните честотни ленти до ниво, при което функционирането на приемниците, които не представляват част от превозното средство, да не бъде съществено смущавано; това условие е изпълнено, ако нивото на смущаване остане под посочените в точка 6.2.2 по-долу гранични стойности;

2.4.   „оборудване за подтискане на радиосмущенията“ означава пълен комплект от компоненти, необходими за ограничаване на радиосмущенията от запалителната уредба на моторно превозно средство. Оборудването за подтискане на радиосмущенията включва също така плетените екраниращи проводници за свързване към масата и екраниращите компоненти, специално осигурени за подтискането на радиосмущенията;

„различни типове оборудване за подтискане на радиосмущенията“ означава комплекти от оборудване, които се различават съществено помежду си по отношение на това, че:

2.5.1.   техните компоненти носят различни търговски наименования или марки;

2.5.2.   „високочестотните“ характеристики на даден компонент са различни, или че техните компоненти се различават по форма и размер;

2.5.3.   принципите за функциониране на поне един от компонентите са различни;

2.5.4.   техните компоненти са монтирани по различен начин;

2.6.   „компонент на оборудването за подтискане“ означава една от отделните съставни части на оборудването за подтискане.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

3.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО на тип превозно средство, по отношение на подтискането на радиосмущенията, се подава от производителя на превозното средство или от негов упълномощен представител.

То е придружено от следните документи в три екземпляра и от следните подробности:

3.2.1.   описание на типа превозно средство по отношение на точките, посочени в точка 2.2. по-горе, придружено с перспективно изображение в разглобен вид, който показва относителното положение на елементите на устройството или снимка на отделението на двигателя. Номерата и/или символите, идентифициращи типа на двигателя и типа на превозното средство, трябва да бъдат посочени;

3.2.2.   списък на компонентите, надлежно идентифицирани, съставляващи оборудването за подтискане на радиосмущенията;

3.2.3.   подробни чертежи на всеки компонент, с цел да се позволи лесното му откриване и идентифициране;

3.2.4.   подробности за номиналната стойност на правотоковите съпротивления и, в случая на съпротивителни кабели на запалителната уредба, за тяхното номинално съпротивление за метър.

3.3.   Освен това, заявлението за типово одобрение на ЕИО е придружено от извадка на оборудването за подтискане на радиосмущенията.

3.4.   Представително превозно средство за типа превозно средство, който трябва да бъде одобрен, се представя на техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение.

4.   МАРКИРОВКИ

Компонентите на оборудването за подтискане на радиосмущенията носят:

4.1.1.   търговското наименование или марка на производителя на оборудването и неговите компоненти;

4.1.2.   търговското описание, дадено от производителя.

4.2.   Маркировките се повтарят и върху кабелите за подтискане на радиосмущенията на интервали от не-повече от дванадесет сантиметра.

4.3.   Тези маркировки трябва да бъдат ясно четливи и незаличими.

5.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

5.3.   Формуляр, съответстващ на образеца в приложение IV, се прикрепя към удостоверението за типово одобрение на ЕИО.

6.   СПЕЦИФИКАЦИИ

6.1.   Общи спецификации

Компонентите на оборудването за подтискане на радиосмущенията трябва да бъдат така проектирани, конструирани и монтирани, че да дадат възможност на превозното средство, при нормални условия на експлоатация, да удовлетворява изискванията от настоящата директива.

6.2.   Спецификации, отнасящи се до радиосмущенията

6.2.1.   Метод на измерване

Измерването на смущаващото излъчване, причинено от типа превозно средство, представено за типово одобрение, се извършва в съответствие с метода, описан в приложение II.

6.2.2.   Еталонни гранични стойности

6.2.2.1.   Граничните стойности на излъчването, основаващи се на квазипикови измервания, са 50 μV/м в честотния диапазон от 40 до 75 MHz и от 50 до 120 μV/м в честотния диапазон от 75 до 250 MHz, като тази гранична стойност нараства линейно при честотите над 75 MHz.

6.2.2.2.   Ако измерванията се извършват с пиково измервателно оборудване, отчетените резултати, изразени в μV/м, се разделят на 10.

6.2.3.   За типа превозно средство, представено за одобрение по отношение на подтискането на радиосмущенията, измерените стойности не трябва да бъдат по-ниски от 20 % под еталонните гранични стойности.

7.   ИЗПИТВАНИЯ

Съответствието с изискванията от точка 6 по-горе се проверява в съответствие с метода, посочен в приложение II.

9.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

9.2.   Когато съответствието на дадено превозно средство, взето от производствената серия, е било проверено, производството се смята за съответстващо на изискванията на настоящата директива, ако измерените нива не надвишават с повече от 25 % граничните стойности, предписани в точка 6.2.2.

9.3.   Ако поне едно от нивата, измерени върху превозното средство, взето от производствената серия, надвишава граничните стойности, предписани в точка 6.2.2 с повече от 25 %, производителят може да поиска да бъдат извършени измервания върху извадка от поне шест превозни средства, взети от производствената серия. Резултатите за всеки честотен диапазон се интерпретират съгласно статистическия метод, посочен в приложение III.


(1)  Текстът на приложенията е аналогичен на тези от Регламент № 10 на Икономическата комисия за Европа на ООН; в частност, подразделянето по точки е същото. Поради това, ако точка от Регламент № 10 няма съответстваща в настоящата директива, нейната номерация е указана в скоби.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА РАДИОСМУЩЕНИЯТА, ПРИЧИНЯВАНИ ОТ ЗАПАЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

1.   ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

Измервателното оборудване трябва да съответства на изискванията на Публикация № 2 (първо издание, 1961 г.) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) или на спецификациите, приложими по отношение на пиковия измервателен уред, посочен в Публикация № 5 на МСКСР (първо издание, 1967 г.).

Забележка: Когато наличното оборудване не отговаря напълно на всички спецификации на МСКСР, несъответствията трябва да бъдат ясно уточнени.

2.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите от измерванията трябва да бъдат изразени в μV/м за ширина на честотната лента от 120 кHz. За статистическите резултати логаритмичната единица в dB (μV/м) трябва да бъде използвана. Ако за определени честоти действителната ширина на честотната лента В (изразена в кHz) на измервателния уред се различава леко от 120 кHz, получените стойности се прибавят към ширината на лентата от 120 кHz, като се умножават с коефициентаFormula.

3.   МЯСТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

Мястото за провеждане на изпитванията е хоризонтален участък, който не притежава повърхности със значителна отразяваща способност, в рамките на елипса с дължина на голямата ос 20 м и дължина на малката ос 17,3 м. Антената и центърът на двигателя трябва да бъдат разположени върху голямата ос на елипсата, а равнината на симетрия на превозното средство трябва да бъде успоредна на малката ос. Антената и пресечната точка на близката до антената страна на двигателя с голямата ос трябва да бъдат разположени във фокусните точки на елипсата. Измерителният уред или изпитвателната камера или превозното средство, в които се намира уредът, могат да бъдат в рамките на елипсата, но хоризинтално на разстояние не по-малко от 3 м от антената, откъм противоположната страна на превозното средство, върху което се извършва измерването. Освен това, отсъствието на външен шум или сигнал, които могат съществено да повлияят на измeрването, трябва да бъде гарантирана; за тази цел се извършва проверка, при изключен двигател, преди и след извършването на измерванията, която може да се счита за удовлетворителна, единствено ако показанията са с поне 10 dB над най-високата стойност, получена при проверките преди и след измерванията.

4.   ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

4.1.   Само спомагателното електрическо оборудване, необходимо за привеждането в действие на двигателя, трябва да функционира.

4.2.   Двигателят трябва да бъде при нормалната си температура на функциониране. В хода на всяко измерване двигателят функционира при следния режим:

Брой цилиндри

Метод на измерване

Пик

Квазипик

Един

Над бавните обороти

2 500 об./мин.

Два и повече

Над бавните обороти

1 500 об./мин.

4.3.   Измерванията не трябва да се провеждат докато вали върху превозното средство или в рамките на 10 минути след спирането на дъжда.

5.   АНТЕНА

5.1.   Височина

Центърът на дипола се намира на височина 3 м над земната повърхност.

5.2.   Разстояние за измерване

Хоризонталното разстояние от антената до най-близко разположената метална част на превозното средство трябва да бъде 10 м.

5.3.   Разполагане на антената по отношение на превозното средство

Антената се поставя последователно отляво и отдясно на превозното средство в две положения за измерване, при което антената трябва да бъде успоредна на равнината на симетрия на превозното средство и да се намира на линията, върху която е разположен двигателят (виж допълнението към настоящото приложение).

5.4.   Поляризация на антената

Във всяка точка на измерването показания трябва да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на дипола (виж допълнението към настоящото приложение).

5.5.   Показания

За характеристична стойност се приема максимумът от четири показания, снети при честота, при която измерванията са били извършени.

6.   ЧЕСТОТИ

Измерванията се извършват в рамките на честотния диапазон от 40 до 250 MHz. Счита се, че дадено превозно средство е много вероятно да удовлетвори изискваните гранични стойности на подтискане по отношение на целия честотен диапазон, ако то ги удовлетворява при следните шест честоти: 45, 65, 90, 150, 180 и 220 (+/– 5 MHz). (Допустимото отклонение от 5 MHz за шестте избрани честоти трябва да даде възможност да се избегне смущение, предизвикано от предавания, излъчвани на номиналните честоти).

Допълнение

ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА АНТЕНАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОД ЗА ПРОВЕРКА НА ПОДТИСКАНЕТО НА РАДИОСМУЩЕНИЯТА

За да се гарантира с 80 % вероятност, че 80 % от превозните средства съответстват на уточнената гранична стойност L, следното условие трябва да бъде изпълнено:

Formula

където

Formula

=

средноаритметичната стойност на резултатите от n превозни средства

k

=

статистическия коефициент, който зависи от n, както е показано в таблицата по-долу:

n = 6

7

8

9

10

11

12

k = 1,42

1,35

1,30

1,27

1,24

1,21

1,20

Sn

=

средното отклонение на резултатите от n превозни средства,

Sn 2

=

Formula

х

=

индивидуален резултат,

L

=

уточнената гранична стойност,

Sn, х,Formulaи L, са изразени в dB (μV/m).

Ако първата извадка от n превозни средства не отговаря на спецификациите, втора извадка от n превозни средства трябва да бъде подложена на изпитването и всички резултати трябва да бъдат считани като произтичащи от пакет от 2 n превозни средства.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

202


31972L0306


L 190/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 2 август 1972 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозните средства

(72/306/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства, в съответствие с националните законодателства, се отнасят, наред с другото, за емисията на замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозните средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни във всяка една държава-членка; като има предвид, следователно, че е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или на мястото на действащите понастоящем правила, в частност с оглед процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива на Съвета (1) от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че е желателно да се следват техническите предписания, приети от Икономическата комисия на ООН за Европа с Регламент № 24 (Единни предписания за одобряването на превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели, по отношение на емисията на замърсители от двигателя), който е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемане на единни условия за одобряване и взаимно признаване на одобрения на оборудване и части на моторни превозни средства (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ е всяко превозно средство с дизелов двигател, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, най-малко с четири колела и с максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани със замърсителите, отделяни от дизеловия двигател, задвижващ превозното средство, ако двигателят удовлетворява предписанията на приложения I, II, III, IV и VI.

Член 3

Държавата-членка, която е издала типово одобрение, предприема необходимите мерки, с които да гарантира, че е уведомена за всяка модификация на някоя от частите или характеристиките, посочени в точка 2.2 от приложение I. Компетентните органи на тази държава-членка решават, дали да се проведат нови изпитвания върху модицифираното превозно средство и да се състави нов протокол. Ако изпитванията разкрият неспазване на изискванията на настоящата директива, модификацията не се одобрява.

Член 4

Необходимите изменения за привеждане на приложенията в съответствие с техническия прогрес се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 5

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   След нотификацията на настоящата директива, държавите-членки следят, също така, Комисията да бъде своевременно уведомявана, за да може тя да представи своите забележки по най-важните проекти за законови, подзаконови и административни разпоредби, които те предвиждат да приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 август 1972 година.

За Съвета

Председател

Т. WESTERTERP


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  Документ. E/EEC/324 – Е/ЕEC/ТRANS/505, Rev. 1/аdd. 23, 23.8.1971 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I (1)

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, СИМВОЛ ЗА КОРИГИРАНИЯ КОЕФИЦИЕНТ НА ПОГЛЪЩАНЕ, ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ И СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

 

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

(2.1.)

 

2.2.

„Тип превозно средство по отношение на ограничаването на емисията на замърсители от двигателя“ означава моторни превозни средства, между които не съществуват съществени различия в характеристиките на превозното средство и на двигателя, определени в приложение II;

2.3.

„Дизелов двигател“ означава двигател, който работи на принципа на запалване на горивото от сгъстяване;

2.4.

„Устройство за пускане в ход на студен двигател“ означава устройство, което чрез своето действие временно увеличава количеството на подаваното в двигателя гориво, и което е предназначено да улеснява пускането в ход на двигателя;

2.5.

„Уред за измерване на коефициента на непрозрачност“ означава уред за непрекъснато измерване на коефициентите на поглъщане на светлина от отработените газове, отделяни от превозните средства.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

3.1.   Заявлението за одобрение се подава от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощен негов представител.

Заявлението се придружава от посочените по-долу документи, в три екземпляра, и следните данни:

3.2.1.

Описание на типа на двигателя, включително всички данни, посочени в приложение II;

3.2.2.

Чертежи на горивната камера и на горната част на буталото.

3.3.   На техническата служба, натоварена с изпитванията за одобрение, посочени в точка 5, се представят предвидените в приложение II двигател и оборудване, предназначени за инсталиране на подлежащото на одобрение превозно средство. Независимо от това, по искане на производителя и със съгласието на техническата служба, натоварена с изпитванията за одобрение, може да се проведе изпитване върху превозно средство, което е представително за типа превозно средство, подлежащ на одобрение.

3 а.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага сертификат съгласно образеца, даден в приложение X.

4.   СИМВОЛ ЗА КОРИГИРАНИЯ КОЕФИЦИЕНТ НА ПОГЛЪЩАНЕ

4.4.   Върху всяко превозно средство, съответстващо на тип превозно средство, одобрен съгласно настоящата директива, на видимо и лесно достъпно място, посочено в приложението към сертификата за типово одобрение, дадено в приложение Х, се нанася символ, който представлява правоъгълник, обграждащ коригирания коефициент на поглъщане, получен в хода на изпитването, в режим на свободно ускорение, изразен в m-1, и определен към момента на одобрението съгласно метода, описан в точка 3.2 от приложение IV.

4.5.   Символът трябва да бъде ясно четлив и незаличим.

4.6.   В приложение IX е показан образец на символа.

5.   ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ

5.1.   Общи положения

Компонентите, които могат да повлияят върху емисията на замърсители, трябва да бъдат така проектирани, изработени и монтирани, че при нормални условия на експлоатация и независимо от вибрациите, на които може да бъде изложено, превозното средство да отговаря на разпоредбите от настоящата директива.

5.2.   Изисквания по отношение на устройствата за пускане в ход на студен двигател

5.2.1.   Устройството за пускане в ход на студен двигател трябва да бъде проектирано и изработено така че да не може да се задейства или да функционира при нормална работа на двигателя.

Разпоредбите на точка 5.2.1 не се прилагат, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

5.2.2.1.

Коефициентът на поглъщане на светлина от газовете, отделяни от двигателя при работа на постоянни обороти, измерен съгласно метода, описан в приложение III, при включено устройство за пускане в ход на студен двигател, е в границите, предписани в приложение VI.

5.2.2.2.

Когато устройството за пускане в ход на студен двигател е оставено да функционира, двигателят спира в разумен срок.

5.3.   Изисквания по отношение на емисията на замърсители

5.3.1.   Измерването на емисията на замърсители, отделяни от типа превозно средство, подложен на изпитване, се извършва в съответствие с двата метода, описани в приложения III и IV, отнасящи се съответно за изпитване в постоянен режим на работа и за изпитване в режим на свободно ускорение (2).

5.3.2.   Емисията на замърсители, измерена по метода, описан в приложение III, не трябва да надвишава границите, предписани в приложение VI.

5.3.3.   За двигателите, оборудвани с компресор за принудително пълнене, който работи с отработени газове, коефициентът на поглъщане, измерен в режим на свободно ускорение, не трябва да превишава пределната стойност на стойността на номиналния дебит, предвидена в приложение VI, която съответства на максималния коефициент на поглъщане, измерен в хода на изпитванията в постоянен режим, плюс 0,5 m-1.

5.4.   Допуска се използването на еквивалентни измервателни уреди. Ако се използва уред, различен от описаните в приложение VII, следва да се установи еквивалентността му по отношение на съответния двигател.

 

7.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

7.1.   Всяко серийно превозно средство трябва да съответства на одобрения тип превозно средство по отношение на компонентите, които влияят върху емисията на замърсители от двигателя.

По принцип, съответствието на превозното средство с одобрения тип по отношение на емисията на замърсители от дизелови двигатели се проверява въз основа на описанието, дадено в приложението към сертификата за типово одобрение на ЕИО, посочено в приложение X. Освен това:

В хода на проверката върху превозно средство, взето от серията, изпитванията се провеждат при следните условия:

7.3.1.1.

Превозно средство, което не е преминало предексплоатационно изпитване, се подлага на изпитване в режим на свободно ускорение, описано в приложение IV. Приема се, че превозното средство съответства на одобрения тип, ако полученият коефициент на поглъщане не превишава с повече от 0,5 m-1 стойността, посочена в символа за одобрение.

7.3.1.2.

Ако стойността, определена по време на изпитването, посочено в точка 7.3.1, превишава с повече от 0,5 m-1 стойността, посочена в символа за одобрение, превозно средство от съответния тип или негов двигател се изпитва в постоянен режим на работа при пълно натоварване, както е описано в приложение III. Нивата на емисии не трябва да надвишават пределните стойности, предписани в приложение VI.

 

 


(1)  Текстът на приложенията е сходен с текста на Регламент № 24 на Икономическата комисия на ООН за Европа; в частност, номерацията на точките е еднаква. Поради това, когато точка от Регламент № 24 няма съответствие в настоящата директива, в скоби символично е посочен нейният номер.

(2)  Провежда се изпитване в режим на свободно ускорение, за да се представи, по-специално, еталонна стойност на административните органи, които използват този метод за контрол на превозните средства в експлоатация.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗПИТВАНЕ В ПОСТОЯННИ РЕЖИМИ НА РАБОТА ПРИ ПЪЛНО НАТОВАРВАНЕ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.   В настоящото приложение е описан методът за определяне на емисиите на замърсители в различни постоянни режими на работа при пълно натоварване.

1.2.   Изпитването може да се провежда или върху двигател, или върху превозно средство.

2.   ПРИНЦИП НА ИЗМЕРВАНЕТО

2.1.   Коефициентът на непрозрачност на отделените от двигателя отработени газове се измерва върху двигател, работещ при пълно натоварване и при постоянни обороти. Извършват се шест измервания при обороти на двигателя, които са равномерно разпределени в диапазона между оборотите, съответстващи на максималната мощност, и по-високата от следните две стойности за оборотите на двигателя:

45 % от оборотите на двигателя, съответстващи на максималната мощност; и

1 000 об./мин.

Крайните измервателни точки съответстват на пределните стойности на определения по-горе диапазон.

2.2.   При дизелови двигатели, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се включва по желание, и когато задействането на въздушния компресор за принудително пълнене води автоматично до увеличаване на количеството на впръскваното гориво, измерванията се извършват както при включен, така и при изключен компресор.

Резултатът от измерването при всяка стойност на оборотите на двигателя представлява по-високата от двете получени стойности.

3.   УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ

3.1.   Превозно средство или двигател

3.1.1.   Двигателят или превозното средство се предоставят в добро техническо състояние. Двигателят трябва да е разработен.

3.1.2.   Изпитването на двигателя се провежда с оборудването, предвидено в приложение II.

3.1.3.   Регулировката на двигателя съответства на предписаната от производителя и на дадената в приложение II.

3.1.4.   Изпускателното устройство не трябва да има отвори, които да позволяват разреждане на отделяните от двигателя газове.

3.1.5.   Двигателят трябва да бъде в нормалното състояние за експлоатация, предписано от производителя. По-специално, охлаждащата вода и маслото трябва да бъдат с нормалните температури, посочени от производителя.

3.2.   Гориво

Използва се еталонното гориво, чиито спецификации са посочени в приложение V.

3.3.   Изпитвателна лаборатория

3.3.1.   Измерва се абсолютната температура Т в лабораторията, изразена в градуси по Келвин, и атмосферното налягане H, изразено в тора, а коефициентът F се определя по следната формула:

Formula

3.3.2.   Изпитването се зачита за действително, ако коефициентът F удовлетворява следното неравенство: 0.98 ≤ F ≤ 1.02.

3.4.   Апаратура за вземане на проби и измервания

Коефициентът на поглъщане на светлина от отработените газове се измерва с помощта на уред за измерване на коефициента на непрозрачност, който отговаря на изискванията, предвидени в приложение VII, и който се монтира в съответствие с приложение VIII.

4.   ПРЕДЕЛНИ СТОЙНОСТИ

4.1.   За всяка от шестте стойности на оборотите на двигателя, при които се извършват измервания на коефициента на поглъщане в съответствие с точка 2.1 по-горе, се изчислява номиналният дебит на газа G, изразен в литри за секунда, с помощта на следните формули:

— за двутактови двигатели

Formula

— за четиритактови двигатели

Formula

където:

V

е ходовият обем на двигателя в литри; и

n

е скоростта на въртене на коляновия вал на двигателя в обороти за минута.

4.2.   За всяка от стойностите на оборотите на двигателя, коефициентът на поглъщане на отработените газове не трябва да надвишава пределната стойност, посочена в таблицата в приложение VI. Когато стойността на номиналния дебит не фигурира между стойностите, посочени в същата таблица, приложимата пределна стойност се определя чрез интерполация на принципа на пропорционалните части.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗПИТВАНЕ В РЕЖИМ НА СВОБОДНО УСКОРЕНИЕ

1.   УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ

Изпитването се провежда върху превозно средство или двигател, което (който) е преминало (преминал) изпитването в постоянен режим на работа, описано в приложение III.

1.1.1.

Ако двигателят се изпитва на стенд, изпитването трябва да се проведе възможно най-скоро след изпитването за измерване на коефициента на непрозрачност, при пълно натоварване, в постоянен режим на работа. По-специално, охлаждащата вода и маслото трябва да бъдат с нормалните температури, посочени от производителя.

1.1.2.

Ако изпитването се провежда върху неподвижно превозно средство, двигателят първо се привежда в нормално състояние за експлоатация чрез пробег в пътни условия. Изпитването се провежда възможно най-скоро след приключване на пътния пробег.

1.2.   Горивната камера не трябва да е охладена или замърсена в резултат на продължителна работа в режим на празен ход, предшестващ изпитването.

1.3.   Изпитването се провежда при условията, посочени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от приложение III.

1.4.   Изискванията, посочени в точка 3.4 от приложение III, се прилагат за апаратурата за вземане на проби и измервания.

2.   ИЗПИТВАТЕЛНИ МЕТОДИ

2.1.   При провеждане на изпитването на стенд, двигателят се изолира от спирачката, при което последната се заменя или с въртящите се части, привеждани в движение при изключена предавателна кутия, или с инерционен механизъм, чието действие е до голяма степен еквивалентно на действието на въртящите се части.

2.2.   При провеждане на изпитването върху превозно средство, лостът на предавателната кутия се поставя в неутрално положение и се включва съединителят.

2.3.   При работа на двигателя в режим на празен ход, с бързо, но не рязко натискане на педала за газта се осигурява максимално подаване откъм горивонагнетателната помпа. Това положение се задържа до достигане на максимални обороти на двигателя и до задействане на регулатора. При достигане на въпросните обороти, педалът за газта се отпуска, докато двигателят се върне към оборотите при работа на празен ход и показанията на измервателния уред влязат в съответствие с този режим на работа.

2.4.   Операцията, описана в точка 2.3, се повтаря най-малко шест пъти, за да се прочисти изпускателната уредба и да се даде възможност за регулиране на апаратурата, ако е необходимо. Отбелязват се максималните стойности на коефициента на непрозрачност, отчетени при всяко следващо ускоряване, до достигането на стабилизирани стойности. Не се вземат под внимание стойностите, отчетени в процеса на работа на двигателя на празен ход между отделните ускорения. Отчетените показания се считат за стабилизирани, ако стойностите от четири последователни измервания се намират в диапазон от 0,25 m-1 и не образуват намаляваща редица. За коефициент на поглъщане Xм се приема средноаритметичната от тези четири стойности.

Двигателите, оборудвани с въздушни компресори за принудително пълнене, следва да удовлетворяват, ако е необходимо, следните специални изисквания:

2.5.1.

При двигателите, оборудвани със свързан или механично задвижван от двигателя въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва, се провеждат два пълни измервателни цикъла с предварително ускорение, като в единия случай компресорът се включва, а в другия — се изключва. За резултат от измерването се приема по-голямата от двете получени стойности.

2.5.2.

При двигателите, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва с помощта на управляван от водача байпас, изпитването се провежда със и без байпас. За резултат от измерването се приема по-голямата от получените стойности.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОРИГИРАНАТА СТОЙНОСТ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОГЛЪЩАНЕ

3.1.   Условни обозначения

Xм

=

стойност на коефициента на поглъщане в режим на свободно ускорение, измерена в съответствие с точка 2.4 от настоящото приложение;

XL

=

коригирана стойност на коефициента на поглъщане в режим на свободно ускорение;

Sм

=

стойност на коефициента на поглъщане, измерена в постоянен режим (точка 2.1 от приложение III), която е най-близка до предписаната пределна стойност, съответстваща на същия номинален дебит;

SL

=

стойност на коефициента на поглъщане (точка 4.2 от приложение III) за номиналния дебит, съответстващ на измервателната точка, която дава стойността Sм]

L

=

действителна дължина на траекторията на светлинните лъчи в уреда за измерване на коефициента на непрозрачност.

3.2.   Ако коефициентите на поглъщане се изразяват в m-1, а действителната дължина на траекторията на светлината – в метри, коригираната стойност XL представлява по-малката от стойностите, получени с помощта на следните два израза:

FormulaилиFormula


ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПЕЦИФИКАЦИИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО, ПРЕДПИСАНО ЗА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ, И ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

 

Пределни стойности и единици

Метод

Плътност 15/4 °C

0,830 ± 0,005

ASTM D 1298-67

Дестилация

 

ASTM D 86-67

50 %

мин. 245 °C

 

90 %

330 ± 10 °C

 

Крайна точка на кипене

макс. 370 °C

 

Цетаново число

54 ± 3

ASTM D 976-66

Кинематичен вискозитет при 100 °F

3 ± 0,5 cst

ASTM D 445-65

Съдържание на сяра

0,4 ± 0,1 % в масови единици

ASTM D 129-64

Точка на възпламеняване

мин. 55 °C

ASTM D 93-71

Точка на помътняване

макс. -7 °C

ASTM D 2 500-66

Анилинова точка

69 ± 5 °C

ASTM D 611-64

Въглероден остатък върху 10 % остатък при дестилация

макс. 0,2 % в масови единици

ASTM D 524-64

Съдържание на пепел

макс. 0,01 % в масови единици

ASTM D 428-63

Съдържание на вода

макс. 0,05 % в масови единици

ASTM D 95-70

Корозия на медна пластина при 100 °C

макс. 1

ASTM D 130-68

Нетна топлина на изгаряне

Image

ASTM D 2-68

(Ap. VI)

Неутрализационно число (силна киселина)

нула mg KoH/g

ASTM D 974-64

Забележка: Горивото трябва да е само на основата на директно получени хидродесулфурирани или нехидродесулфурирани дестилати и не трябва да съдържа никакви присадки.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИЛОЖИМИ ПРЕДЕЛНИ СТОЙНОСТИ ЗА ИЗПИТВАНЕТО В ПОСТОЯННИ РЕЖИМИ

Номинален дебит G

литри/секунда

Коефициент на поглъщане K

m-1

≤42

2·26

45

2·19

50

2·08

55

1·985

60

1·90

65

1·84

70

1·775

75

1·72

80

1·665

85

1·62

90

1·575

95

1·535

100

1·495

105

1·465

110

1·425

115

1·395

120

1·37

125

1·345

130

1·32

135

1·30

140

1·27

145

1·25

150

1·225

155

1·205

160

1·19

165

1·17

170

1·155

175

1·14

180

1·125

185

1·11

190

1·095

195

1·08

≤200

1·065

Забележка: Независимо че горепосочените стойности са закръглени с точност до 0,01 или 0,005, това не означава, че измерванията трябва да се извършват със същата степен на точност.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УРЕДИТЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

В настоящото приложение се определят условията, на които трябва да отговарят уредите за измерване на коефициента на непрозрачност, използвани за изпитванията, описани в приложения III и IV.

2.   ОСНОВНА СПЕЦИФИКАЦИЯ ЗА УРЕДИТЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ

2.1.   Подлежащият на измерване газ се съхранява в камера с неотразяваща вътрешна повърхност.

2.2.   При определяне на действителната дължина на траекторията на преминаващите през газа светлинни лъчи се отчита възможното влияние на устройствата, които предпазват светлинния източник, и на фотоелектрическата клетка. Тази действителна дължина се отчита на уреда.

2.3.   Уредът за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да има две измервателни скали, едната за абсолютни стойности на поглъщането на светлина от 0 до ∞ (m-1), а другата – линейна, от 0 и 100; двете скали трябва да са с диапазон от 0 при пълен светлинен поток до максимален предел на скалата при пълно затъмнение.

3.   КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

3.1.   Общи положения

Конструкцията трябва да е такава, че в условията на постоянните режими на работа измервателната камера да се запълва с дим с еднородна прозрачност.

3.2.   Димна камера и корпус на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност

3.2.1.   Попадането върху фотоелектрическата клетка на светлина от странични източници в резултат на вътрешно отразяване или разсейване трябва да бъде сведено до минимум (например, чрез нанасяне на черни матови покрития върху вътрешните повърхности или чрез подходящо общо конструктивно оформление).

3.2.2.   Оптическите характеристики трябва да са такива, че съвкупното влияние на ефектите на отразяване и разсейване да не превишава стойността, съответстваща на едно деление от линейната скала, когато димната камера е запълнена с дим с коефициент на поглъщане, приблизително равен на 1,7 m-1.

3.3.   Светлинен източник

Светлинният източник представлява лампа с нажежаема жичка с цветова температура в диапазона 2 800 – 3 250 °К.

3.4.   Приемник

3.4.1.   Приемникът се състои от фотоелектрическа клетка със спектрална характеристика, аналогична на кривата на дневно зрение на човешкото око (максимална реакция в диапазона за дължина на вълната 550/570 nm; по-малко от 4 % от максималния ефект под 430 nm и над 680 nm).

3.4.2.   Схемата на електрическата верига, в която е включен индикаторът, трябва да е такава, че токът на изхода на фотоелектрическата клетка да е в линейна зависимост от силата на светлината в диапазона на работните температури на фотоелектрическата клетка.

3.5.   Измервателни скали

3.5.1.   Коефициентът на поглъщане на светлината k се изчислява по формулата Φ = Φo · e–kL, където L е действителната дължина на траекторията на преминаващите през анализирания газ светлинни лъчи, Фo е падащият светлинен поток, а Ф е излъчваният светлинен поток. Когато действителната дължина L за даден тип уред за измерване на коефициента на непрозрачност не може да се изчисли директно от неговите геометрични характеристики, действителната дължина L се определя:

или чрез метода, описан в точка 4 от настоящото приложение;

или чрез сравняване с друг тип уред за измерване на коефициента на непрозрачност с известна действителна дължина.

3.5.2.   Отношението между линейната скала от 0 до 100 и коефициента на поглъщане k се получава по формулата:

Image

където N е показанието върху линейната скала, а k е съответната стойност на коефициента на поглъщане.

3.5.3.   Скалата на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да дава възможност за отчитане на коефициент на поглъщане от 1,7 m-1 с точност до 0,025 m-1.

3.6.   Регулиране и проверка на измервателния уред

3.6.1.   Електрическата верига на фотоелектрическата клетка и индикаторът трябва да дават възможност за установяване на стрелката в нулево положение при преминаването на светлинния поток през димна камера, запълнена с чист въздух, или през камера с аналогични характеристики.

3.6.2.   При изключена лампа и при отворена или късосъединена електрическа измервателна верига, показанието върху скалата на коефициентите на поглъщане трябва да е ∞ и да се задържа на ∞ след затваряне на измервателната верига.

3.6.3.   Извършва се междинна проверка като в димната камера се въвежда филтър, представляващ газ, чийто предварително известен коефициент на поглъщане k, измерен съгласно описанието в точка 3.5.1, е между 1,6 m-1 и 1,8 m-1. Стойността k трябва да бъде известна с точност до 0,025 m-1. Проверката се състои в удостоверяване на факта, че въпросната стойност не се различава с повече от 0,05 m-1 от стойността, отчетена върху скалата на уреда, когато филтърът е въведен между източника на светлината и фотоелектрическата клетка.

3.7.   Чувствителност на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност

3.7.1.   Времето за реагиране на електрическата измервателна верига, т.е. времето, необходимо за отклоняване на стрелката до 90 % от пълния обхват на скалата непосредствено след въвеждане на напълно засенчващия фотоелектрическата клетка филтър, трябва да е между 0,9 и 1,1 секунди.

3.7.2.   Затихването на електрическата измервателна верига трябва да е такова, че първоначалното отклонение над окончателното устойчиво показание след каквото и да било моментно колебание на измерваната величина (например, на калибровъчния филтър) да не превишава 4 % от окончателното показание в единици по линейната скала.

3.7.3.   Времето за реагиране на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност в резултат на физичните явления димната камера представлява времето между момента на постъпване на газа в измервателния уред и момента на пълното запълване на димната камера; това време не трябва да превишава 0,4 секунди.

3.7.4.   Настоящите разпоредби се отнасят единствено за уреди за измерване на коефициента на непрозрачност, които се използват за измерване на непрозрачността в условия на свободно ускорение.

3.8.   Налягане на измервания газ и продухващия въздух

3.8.1.   Налягането на отработения газ в димната камера не трябва да се различава с повече от 75 мм воден стълб от атмосферното налягане.

3.8.2.   Колебанията в налягането на измервания газ и на продухващия въздух не трябва да причиняват изменения на стойността на коефициента на поглъщане, по-големи от 0,05 m-1 при газ с коефициент на поглъщане 1,7 m-1.

3.8.3.   Уредът за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да е оборудван с подходящи устройства за измерване на налягането в димната камера.

3.8.4.   Пределните стойности за налягането на газа и на продухващия въздух в димната камера се посочват от производителя на апаратурата.

3.9.   Температура на измервания газ

3.9.1.   Във всяка точка от димната камера температурата на газа в момента на измерването трябва да бъде между 70 °С и максималната температура, посочена от производителя на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност, така че снетите в този температурен диапазон показания да не се изменят с повече от 0,1 m-1, когато камерата е запълнена с газ с коефициент на поглъщане 1,7 m-1.

3.9.2.   Уредът за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да бъде оборудван с подходящи устройства за измерване на температурата в димната камера.

4.   ДЕЙСТВИТЕЛНА ДЪЛЖИНА „L“ НА УРЕДА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ

4.1.   Общи положения

4.1.1.   При някои типове уреди за измерване на коефициента на непрозрачност газът между светлинния източник и фотоелектрическата клетка или между прозрачните части, които предпазват източника и фотоелемента, се характеризира с непостоянна непрозрачност. В такива случаи действителната дължина L се явява дължината на газов стълб с еднородна непрозрачност, който предизвиква същото поглъщане на светлина, както поглъщането, наблюдавано при нормално въвеждане на газа в уреда за измерване на коефициента на непрозрачност.

4.1.2.   Действителната дължина на траекторията на светлинните лъчи се получава чрез сравняване на показанието N на нормално работещия уред за измерване на коефициента на непрозрачност с показанието No, получено на така регулиран уред, че изпитвателният газ запълва точно определена дължина Lo.

4.1.3.   Необходимо е да се снемат бързо следващи едно след друго сравнителни показания, за да се определи корекцията във връзка с изместването на нулата.

4.2.   Метод за оценка на L

4.2.1.   Изпитвателният газ е отработен газ с постоянна непрозрачност или светлопоглъщащ газ с гравиметрична плътност, сходна на плътността на отработения газ.

4.2.2.   Извършва се прецизно определяне на стълб с дължина Lo от уреда за измерване на коефициента на непрозрачност, който може да бъде запълнен равномерно с изпитвателните газове, и чиито основи са приблизително перпендикулярни на направлението на светлинните лъчи. Тази дължина Lo трябва да е близка до предполагаемата действителна дължина на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност.

4.2.3.   Измерва се средната температура на изпитвателния газ в димната камера.

4.2.4.   Ако е необходимо, с цел намаляване на колебанията на газовия поток, върху пробоотборната тръба и възможно най-близо до пробоотборната сонда, може да се монтира неголямо разширително коляно с достатъчна вместимост. Може да се монтира и охлаждащо устройство. Добавянето на разширителното коляно и на охлаждащото устройство не трябва да влияе забележимо върху състава на отработения газ.

Изпитването за определяне на действителната дължина се състои в редуващо се пропускане на проба от изпитвателния газ през нормално работещия уред за измерване на коефициента на непрозрачност и през същия уред, регулиран в съответствие с точка 4.1.2.

4.2.5.1.

В хода на изпитването се извършва непрекъснато отчитане на показанията на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност с помощта на регистриращо устройство, чието време за реагиране е равно на или по-малко от времето за реагиране на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност.

4.2.5.2.

При нормално работещ уред за измерване на коефициента на непрозрачност показанието за непрозрачност по линейната скала се обозначава с N, а показанието за средната температура на газа по скалата на Келвин – с T.

4.2.5.3.

Когато със същия изпитвателен газ е запълнена предварително известната дължина Lo, показанието за непрозрачността по линейната скала се обозначава с Nо, а показанието за средната температура на газа по скалата на Келвин – с Tо.

4.2.6.   Действителната дължина е равна на:

Image

4.2.7.   Изпитването се повтаря най-малко с четири изпитвателни газа, като получените показания трябва да са разпределени равномерно върху линейната скала между точките 20 и 80.

4.2.8.   За действителна дължина L на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност се приема средноаритметичната стойност от действителните дължини, получени по отношение на всеки изпитвателен газ в съответствие с точка 4.6.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИНСТАЛИРАНЕ И РАБОТА С УРЕДА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото приложение определя начините за инсталиране и работа с уредите за измерване на коефициента на непрозрачност, които са предназначени за провеждане на изпитванията, описани в приложения III и IV.

2.   ПРОБООТБОРЕН УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ

2.1.   Инсталиране за изпитванията в постоянен режим

2.1.1.   Съотношението между площта на напречното сечение на пробоотборната сонда и площта на напречното сечение на изпускателната тръба не трябва да е по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да е по-голямо от 75 мм воден стълб.

2.1.2.   Сондата представлява тръба с отворен край, ориентиран напред по направлението на оста на изпускателната тръба или на удължението на изпускателната тръба, ако е необходима такава. Сондата се разполага в сечение, където разпределението на дима е приблизително равномерно. За да се постигне това, сондата трябва да се постави възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, до удължението на изпускателната тръба, така че, ако D e диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, краят на сондата да попада в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред пробоотборната точка и 3 D след същата. При наличие на удължаваща тръба трябва да се избягва проникването на въздух в съединителния участък.

2.1.3.   Налягането в изпускателната тръба и характеристиките на спада на налягането в пробоотборната тръба трябва да са такива, че сондата да може да отбира проба, която в значителна степен е еквивалентна на пробата, която би била получена при изокинетичен пробоотбор.

2.1.4.   Ако е необходимо, с цел намаляване на колебанията на газовия поток, върху пробоотборната тръба и възможно най-близо до пробоотборната сонда може да се монтира неголямо разширително коляно с достатъчна вместимост. Може да се монтира и охлаждащо устройство.

Конструкцията на разширителното коляно и на охлаждащото устройство не трябва да влияе забележимо върху състава на отработения газ.

2.1.5.   В изпускателната тръба, на разстояние най-малко 3 D след пробоотборната сонда, може да се разположи дроселна клапа или друго устройство за повишаване на налягането при вземането на пробите.

2.1.6.   Съединителните тръби между сондата, охлаждащото устройство, разширителното коляно (ако е необходимо) и уреда за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да бъдат с възможно най-малка дължина и същевременно да отговарят на изискванията по отношение на налягането и температурата, предвидени в точки 3.8 и 3.9 от приложение VII. Тръбата е наклонена нагоре спрямо пробоотборната точка към уреда за измерване на коефициента на непрозрачност и не трябва да съдържа резки извивки, в които може да настъпи струпване на сажди. Пред уреда за измерване на коефициента на непрозрачност се монтира обходен вентил, ако такъв не е включен в конструкцията на уреда.

2.1.7.   В хода на изпитването се извършва проверка, дали са спазени изискванията по точка 3.8 от приложение VII по отношение на налягането и изискванията по точка 3.9 от същото приложение по отношение на температурата в измервателната камера.

2.2.   Инсталиране за изпитвания при свободно ускорение

2.2.1.   Съотношението между площта на напречното сечение на пробоотборната сонда и площта на напречното сечение на изпускателната тръба трябва да е най-малко 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да надвишава 75 мм воден стълб.

2.2.2.   Сондата представлява тръба с отворен край, ориентиран напред по направлението на оста на изпускателната тръба или на удължението на изпускателната тръба, ако е необходимо такова. Сондата трябва да се разположи в сечение, където разпределението на дима е приблизително равномерно. За да се постигне това, сондата трябва да се постави възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, до удължението на изпускателната тръба, така че, ако D e диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, краят на сондата да попада в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред пробоотборната точка и 3 D след същата. Ако се използва удължаваща тръба, трябва да се избягва проникването на въздух в съединителния участък.

2.2.3.   Системата за вземане на проби трябва да бъде такава, че при всички обороти на двигателя налягането на пробата върху уреда за измерване на коефициента на непрозрачност да попада в границите, посочени в точка 3.8.2 от приложение VII. Това може да се провери чрез измерване на налягането на пробата при работа на двигателя на празен ход и при максимални обороти без натоварване. В зависимост от характеристиките на уреда за измерване на коефициента на непрозрачност, контролът на налягането на пробата може да се осъществява с помощта на фиксиран ограничител или на дроселна клапа в изпускателната тръба или в нейното удължение. Независимо от използвания метод, противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да надвишава 75 мм воден стълб.

2.2.4.   Тръбите за свързване към уреда за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбата е наклонена нагоре спрямо пробоотборната точка към уреда за измерване на коефициента на непрозрачност и не трябва да съдържа резки извивки, в които може да настъпи струпване на сажди. Пред уреда за измерване на коефициента на непрозрачност може да се монтира обходен вентил за изолиране на уреда от потока на отработени газове в периодите между извършването на измерванията.

3.   УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА НЕПРОЗРАЧНОСТ, РАБОТЕЩ В РЕЖИМ НА ПЪЛЕН ПОТОК

Единствените общи предпазни мерки, които трябва да се съблюдават по време на изпитванията в постоянен режим или в режим със свободно ускорение, са, както следва:

3.1.   Участъците на свързване по съединителните тръби между изпускателната тръба и уреда за измерване на коефициента на непрозрачност не трябва да допускат проникването на външен въздух.

3.2.   Свързващите тръбите към уреда за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да бъдат с възможно най-малка дължина, като при пробоотборните уреди за измерване на коефициента на непрозрачност. Тръбната система между изпускателната тръба и уреда за измерване на коефициента на непрозрачност трябва да бъде наклонена нагоре и не трябва да съдържа резки извивки, в които може да настъпи струпване на сажди. Пред уреда за измерване на коефициента на непрозрачност може да се монтира обходен вентил за изолиране на уреда от потока на отработени газове в периодите между извършването на измерванията.

3.3.   Може да е необходима охлаждаща система пред уреда за измерване на коефициента на непрозрачност.


ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИМЕР ЗА ОФОРМЛЕНИЕ НА СИМВОЛА ЗА КОРИГИРАНИЯ КОЕФИЦИЕНТ НА ПОГЛЪЩАНЕ

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ X

Image

Image


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

224


31972L0427


L 291/156

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 декември 1972 година

за изменение на Директива на Съвета от 26 юли 1971 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измерителните уреди и за методите за метрологичен контрол

(72/427/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за присъединяване на нови държави-членки към Европейската икономическа общност и към Европейската общност за атомна енергия, подписан на 22 януари 1972 г., и по-специално член 153 от приложения към него акт,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че приложение II към Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измерителните уреди и за методите за метрологичен контрол (1), изисква извършването на технологично адаптиране, вследствие на разширяването на Общността;

като има предвид, че по силата на член 30 от Акта, цитиран по-горе, горепосочената директива трябва да бъде изменена съгласно насоките, определени в приложение II към него,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изображенията, на които се позовава приложение II, точка 3.2.1 към Директива на Съвета от 26 юли 1971 г., се допълват от буквите, необходими за изобразяване на съкращенията UK, IR и DK, съгласно представения по-долу модел:

Image

Член 2

Адресати на настоящата директива са държавите-членки и тя влиза в сила на датата на присъединяването им.

Съставено в Брюксел на 19 декември 1972 година.

За Съвета

Председател

T. WESTERTERP


(1)  ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

226


31973L0023


L 077/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 февруари 1973 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използуване при някои ограничения на напрежението

(73/23/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че действуващите разпоредби в държавите-членки за гарантиране на безопасността при употребата на електрически съоръжения, използувани при някои ограничения на напрежението, се подчиняват на различни принципи, което създава пречки за търговията;

като има предвид, че в някои държави-членки и по отношение на някои електрически съоръжения, законодателят, за да постигне тази безопасност, прибягва до превантивни и репресивни мерки чрез задължителни предписания;

като има предвид, че в други държави-членки, за постигането на същата цел, законодателят препраща към технически стандарти, разработени от институти по стандартизация; като има предвид че предимството на тази система е бързата адаптация към техническия прогрес, без при това да се пренебрегват съществените изисквания за безопасност;

като има предвид, че някои държави-членки прилагат административни процедури, имащи за цел одобряване на стандартите; като има предвид, че това одобряване не се отразява на техническото съдържание на стандартите и не ограничава условията за тяхното прилагане; като има предвид, че, следователно, подобно одобряване не би могло, от гледна точка на Общността, да промени ефекта от един хармонизиран и публикуван стандарт;

като има предвид, че в рамките на Общността трябва да се реализира свободно движение на електрически съоръжения в случаите, в които те отговарят на известни изисквания за безопасност, признати във всички държави-членки; като има предвид, че като се допуска всеки друг начин на удостоверяване, удостоверяването на съответствието може да се установи чрез позоваване на хармонизирани стандарти, конкретизиращи тези изисквания; като има предвид, че тези хармонизирани стандарти трябва да бъдат определени с общо съгласие от органи, за които всяка държава-членка уведомява останалите държави-членки и Комисията, и които трябва да бъдат широко разгласени; като има предвид, че това хармонизиране трябва да премахне неудобствата в търговията, които са резултат от различията между националните стандарти;

като има предвид, че като се допуска всеки друг начин на одобряване, съответствието на електрическите съоръжения с тези хармонизирани стандарти може да се счита за съществуващо по презумпция от момента на нанасянето на маркировката или на издаването на сертификати от компетентните органи и на тяхна отговорност, или ако такива липсват – на декларацията за съответствие, издадена от производителя; като има предвид, че с цел да се улесни отстраняването на пречките в търговията, държавите-членки трябва все пак да признават тези маркировки или сертификати или посочената декларация като доказателствени средства; като има предвид, че за целта тези маркировки или сертификати трябва да се разгласяват, по-специално, чрез публикуване в Официален вестник на Европейските общности;

като има предвид, че за електрическите съоръжения, за които все още липсват хармонизирани стандарти, свободното движение временно може да се осигури чрез прилагане на стандартите или на разпоредбите за безопасност, разработени от други международни органи или от една от организациите, които приемат хармонизираните стандарти;

като има предвид, че е възможно дадено електрическо съоръжение да се пусне в свободно обръщение, дори и да не отговаря на изискванията за безопасност и, че поради това е целесъобразно да се предвидят подходящи мерки за отстраняване на тази опасност,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Под електрическо съоръжение, по смисъла на настоящата директива, се разбира всяко електрическо съоръжение, предназначено за използуване при номинално променливо напрежение от 50 до 1 000 V и постоянно напрежение от 75 до 1 500 V, с изключение на съоръженията и явленията, посочени в приложение II.

Член 2

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки съоръженията да се пускат на пазара, само ако са изпълнени съгласно нормите за безопасност, валидни в Общността, и ако при правилното им пускане в експлоатация и поддръжка, не застрашават безопасността на хората, домашните животни, както и на вещите.

2.   Приложение I обобщава основните елементи на целите за безопасност, посочени в параграф 1.

Член 3

Държавите-членки трябва да следят за това да не се създават пречки, по съображения за безопасност, за свободното движение на електрическите съоръжения в рамките на Общността, ако те са в състояние да отговорят на условията, предвидени в членове 5, 6, 7 и 8, и на разпоредбите на член 2.

Член 4

Държавите-членки трябва да следят предприятията за електроснабдяване да не подчиняват включването на потребителите в мрежата и електрозахранването, що се отнася до електрическите съоръжения, на условия за безопасност, по-строги от предвидените в член 2.

Член 5

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки компетентните административните органи да считат за изпълнени изискванията на член 2 по отношение на пускането на пазара, упоменато в член 2 или свободното движение, посочено в член 3, от електрическите съоръжения, които отговарят на разпоредбите за безопасност от хармонизираните стандарти.

Стандартите се считат за хармонизирани, щом като са установени с общо съгласие от органи, нотифицирани от държавите-членки, съгласно процедурата, предвидена в чл. 11, и публикувани в рамките на национална процедура. Те трябва да бъдат актуализирани в съответствие с техническия прогрес и с развитието на нормите в областта на безопасността.

Списъкът на хармонизираните стандарти и техните номера се публикуват за сведение в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

1.   Докато не бъдат установени и публикувани хармонизирани стандарти по смисъла на член 5, държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки компетентните административните органи, що се касае за пускането на пазара, посочено в член 2 или свободното движение, посочено в член 3, да считат за съответстващи на разпоредбите на член 2 и електрическите съоръжения, отговарящи на изискванията за безопасност, приети от Международната комисия за нормите за одобряване на електрически съоръжения (CEE-él) и на Международната електротехническа комисия (IEC/CEI), по отношение на които процедурата за публикуване, предвидена в параграфи 2 и 3, е изпълнена.

2.   Комисията трябва да бъде уведомена за разпоредбите за безопасност, посочени в параграф 1, от държавите-членки, веднага след влизането в сила на настоящата директива и след като те бъдат публикувани. Комисията, след консултация със държавите-членки, определя разпоредбите и по-точно вариантите, чието публикуване препоръчва.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията в тримесечен срок евентуалните си възражения по отношение на нотифицираните разпоредби, като посочват причините, свързани с безопасността, пречещи за приемането на една или друга разпоредба.

Разпоредбите за безопасност, по отношение на които не е било повдигнато никакво възражение, се публикуват за сведение в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Докато не бъдат приети хармонизирани стандарти по смисъла на член 5 или разпоредби за безопасност, публикувани по реда на член 6, държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки компетентните административни органи, по отношение на пускането на пазара, посочено в член 2 или свободното движение, посочено в член 3, да считат за съответствуващи на разпоредбите на член 2 и електрическите съоръжения, изпълнени съгласно изискванията за безопасност в стандартите, прилагани в държавата производител, ако тези изисквания гарантират безопасност, равностойна на предвидената на собствената им територия.

Член 8

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки компетентните административните органи да разрешават пускането на пазара, посочено в член 2 или свободното движение, посочено в член 3, на електрически съоръжения, които, дори и да не отговарят на хармонизираните стандарти, упоменати в член 5 или на разпоредбите на членове 6 и 7, удовлетворяват разпоредбите на член 2.

2.   В случай на оспорване, производителят или вносителят може да представи доклад, съставен от орган, нотифициран, съгласно процедурата, предвидена в член 11, относно съответствието на електрическите съоръжения с разпоредбите на член 2.

Член 9

1.   Ако поради съображения за безопасност, някоя държава-членка забрани пускането в експлоатация на електрически съоръжения или пречи на тяхното свободно движение, тя уведомява незабавно останалите заинтересувани държави-членки и Комисията, като съобщава мотивите за своето решение, уточнявайки:

дали несъответствието с член 2 е резултат от празнота в хармонизираните стандарти, посочени в член 5, в разпоредбите по член 6 или в стандартите, посочени в член 7;

дали несъответствието е резултат от неправилно прилагане на посочените стандарти или публикации или на несъобразяване с нормите за безопасност, посочени в член 2.

2.   Ако други държави-членки изразят възражения по решението по параграф 1, Комисията незабавно провежда консултация със заинтересуваните държави-членки.

3.   Ако не бъде постигнато съгласие в тримесечен срок, считано от датата на нотифицирането, предвидено в параграф 1, Комисията изисква становището на един от органите, нотифицирани съгласно процедурата, предвидена в член 11, които са със седалище според устройствения акт извън територията на заинтересуваните държави-членки и не са участвували в процедурата, предвидена по член 8. Становището уточнява до каква степен не се спазват разпоредбите на чл. 2.

4.   Комисията съобщава становището на органа на всички държави-членки, които могат в едномесечен срок да съобщят забележките си на Комисията. Същевременно Комисията се запознава със забележките на страните по горепосоченото становище.

5.   След като се запознае с тези забележки, Комисията формулира, при необходимост, съответни препоръки или становища.

Член 10

1.   Без да се засягат другите начини на проверка, държавите-членки предприемат всички необходими мерки техните компетентни административни органи да считат като презумпция за съответствие на електрическите съоръжения с изискванията на членове 5, 6 и 7 нанасянето на маркировката със знак за съответствие или издаването на сертификат за съответствие или, когато такива отсъствуват, включително и при промишлените съоръжения, декларацията за съответствие, издадена от производителя.

2.   Маркировките или сертификатите се издават поотделно или по общо съгласие от органи, нотифицирани съгласно процедурата, предвидена в член 11. Образците на съответните маркировки или сертификати се публикуват от тези органи, както и за сведение в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Всяка държава-членка съобщава на другите държави-членки и на Комисията:

списъка на органите по член 5;

списъка на органите, които издават маркировки и сертификати съгласно разпоредбите на член 10;

списъка на структурите, които изготвят доклад по член 8 или дават становище съгласно разпоредбите на член 9;

мястото на публикуване, съгласно параграф 2 на член 5.

Всяка държава-членка съобщава на останалите държави-членки и на Комисията всяка промяна в тези данни.

Член 12

Настоящата директива не се прилага за електрически съоръжения, предназначени за износ в трети страни.

Член 13

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно информират Комисията за това.

За Дания този срок е пет години.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 февруари 1973 година.

За Съвета

Председател

A. LAVENS


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕЛИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ОТНОСНО ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ ПРИ НЯКОИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО

1.   Общи условия

а)

Основните характеристики, от чието познаване и спазване зависи използването по предназначение и безопасната употреба, се нанасят върху електрическото съоръжение или, ако това не е възможно, върху придружаващо го упътване.

б)

Фабричната марка или търговската марка се полага по ясен начин върху електрическото съоръжение или, ако това не е възможно, върху опаковката.

в)

Електрическото съоръжение, както и неговите съставни части, трябва да са конструирани така че да се свързват по подходящ и безопасен начин.

г)

Електрическото съоръжение трябва да бъде проектирано и произведено по такъв начин, че да бъде гарантирана защитата от опасностите по точки 2 и 3 от настоящото приложение, при условие че съоръжението се използува по предназначение му и се поддържа по подходящ начин.

2.   Защита от опасности, които могат да се дължат на самите електрически съоръжения

Съгласно точка 1 се вземат мерки от технически характер с цел:

а)

хората и домашните животни да бъдат защитени по подходящ начин срещу опасностите от нараняване и други вреди, които могат да бъдат предизвикани при директен или косвен контакт;

б)

да не се появяват температури, електрически дъги или лъчения, които биха представлявали опасност;

в)

хората, домашните животни и вещите да бъдат защитени по подходящ начин от опасности от неелектрически характер, произтичащи от електрическите съоръжения и доказани от опита;

г)

изолацията да бъде съобразена с предвидените натоварвания.

3.   Защита от опасности, които могат да бъдат предизвикани от външни влияния върху електрическите съоръжения

Съгласно точка 1 се вземат мерки от технически характер с цел:

a)

електрическите съоръжения да отговарят на предвидените механични натоварвания, така че хората, домашните животни и вещите да не бъдат изложени на опасност;

б)

електрическите съоръжения да издържат на немеханичните влияния при предвидените външни условия, така че хората, домашните животни и предметите да не бъдат изложени на опасност;

в)

при предвидените условия на претоварване, електрическите съоръжения да не създават опасност за хората, домашните животни и вещите.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СЪОРЪЖЕНИЯ И ЯВЛЕНИЯ, КОИТО СА ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ОБСЕГА НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА

Електрически съоръжения, предназначени за използуване във взривоопасна атмосфера

Електрорадиологични и електромедицински съоръжения

Електрически части на пътнически и товарни асансьори

Електромери

Електрически контакти и щепсели за домашна употреба

Съоръжения за захранване на електрически огради за добитък

Радиоелектрически смущения

Специални електрически съоръжения, предназначени за използуване на корабите или самолетите и в железниците, съответствуващи на изискванията за безопасност, установени от международни органи, в които участвуват държавите-членки.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

232


31973L0044


L 083/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 февруари 1973 година

относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно количествения анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна

(73/44/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно наименованията в областта на текстила (1) установява разпоредби за етикетирането въз основа на състава на влакната в текстилните продукти;

като има предвид, че методите, използвани в държавите-членки при официалните тестове за определяне състава на влакната в текстилните продукти, следва да бъдат унифицирани, както по отношение на предварителната обработка на пробата, така и по отношение на количествения анализ на продукта;

като има предвид, че член 13 от горепосочената Директива на Съвета предвижда вземането на пробите и използваните в държавите-членки методи на анализ за определяне състава на влакната в продуктите да бъдат уточнени в отделни директиви; като има предвид, че при тези обстоятелства в своя Директива от 17 юли 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно някои методи за количествен анализ на състава на влакната в двукомпонентни текстилни меланжи (2) Съветът е приел разпоредби, отнасящи се до приготвянето на проби и мостри за анализ, които са приложими към трикомпонентните меланжи от текстилни влакна;

като има предвид, че целта на настоящата директива е да установи разпоредби, уреждащи количествения анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна;

като има предвид по-специално, че методите за анализ на някои двукомпонентни меланжи са подробно описани в Директивата от 17 юли 1972 г.; като има предвид, че досегашният опит не позволява да бъде определена една единствена стандартна процедура; като има предвид, че следва да бъдат предложени няколко варианта за избирателно разтваряне на компонентите;

като има предвид, че е необходимо да се изработят общи правила, валидни за анализа на всички трикомпонентни меланжи; като има предвид, че целта на тези правила е да се уточнят различните методи, които е подходящо да бъдат приложени и методът за изчисляване на процентния състав за всеки отделен вариант;

като има предвид, че техническите спецификации трябва да бъдат бързо адаптирани в съответствие с техническия прогрес; като има предвид, че за целта следва да се приложи процедурата, залегнала в член 6 от Директивата от 17 юли 1972 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася до количествения анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна посредством методите на ръчното разделяне, на химичното разделяне или на комбинация от двете.

Член 2

При приготвянето на пробите и мострите за анализ се прилагат разпоредбите, съдържащи се в приложение I към Директива на Съвета от 17 юли 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни меланжи от текстилни влакна.

Член 3

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че установените разпоредби — както в приложение I към настоящата директива, така и в приложение I към директивата, посочена в член 2 — следва да бъдат прилагани при официалните тестове за определяне на състава на текстилните продукти, съставени от трикомпонентен меланж от текстилни влакна, предлагана на пазара в съответствие с Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно наименованията в областта на текстила.

Член 4

Всяко лице, отговарящо за лабораторния анализ на трикомпонентни меланжи следва да посочи в протокола за теста всички фактори, изброени в точка V от приложение I.

Член 5

Всички изменения на спецификациите в приложения I, II и III, необходими с оглед на привеждането на същите в съответствие с техническия прогрес, следва да бъдат приети съгласно процедурата, установена в член 6 от Директивата от 17 юли 1972 г.

Член 6

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в рамките на период от осемнадесет месеца от нотифицирането ѝ и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 1973 година.

За Съвета

Председател

E. GLINNE


(1)  ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 16.

(2)  ОВ L 173, 31.7.1972 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ТРИКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ ОТ ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА

ОБЩА ЧАСТ

Въведение

Методите за количествен анализ на меланжи от текстилни влакна се основават на два процеса — ръчно разделяне и химично разделяне на видовете влакна.

Методът на ръчно разделяне следва да бъде използван винаги, когато това е възможно, защото като цяло той дава по-точни резултати отколкото химичния метод. Може да се използва при всички тъкани, чиито съставни влакна не образуват еднороден меланж, какъвто е случаят при преждите, съставени от няколко компонента, всеки от които е направен от един вид влакно или при тъканите, в които влакната на основата са различни от тези на вътъка; или при разплитащите се трикотажни тъкани, направени от различни видове прежда.

Като цяло, методите за химичен количествен анализ се основават на избирателната разтворимост на отделните компоненти. Възможните варианти на този метод са четири:

1.

Като се използват две различни мостри за анализ, компонент (а) се разтваря от първата мостра за анализ, а друг компонент (б) — от втората мостра. Неразтворимите остатъци от всяка мостра се претеглят и на базата на съответната загуба на маса се изчислява процентното съдържание на всеки от двата разтворими компонента. Процентното съдържание на третия компонент (в) се изчислява като се намери разликата.

2.

Като се използват две различни мостри за анализ, компонент (а) се разтваря от първата мостра, а двата компонента (а и б) — от втората. Неразтворимият остатък от първата мостра се претегля и на базата на загубата на маса се изчислява процентното съдържание на компонент (а). Претегля се неразтворимият остатък от втората мостра за анализ; той съответства на компонент (в). Процентът на третия компонент (б) се изчислява чрез намиране на разликата.

3.

Като се използват две различни мостри за анализ, двата компонента (а и б) се разтварят от първата моста, а двата компонента (б и в) — от втората. Неразтворимите остатъци отговарят съответно на двата компонента (в) и (а). Процентното съдържание на третия компонент (б) се изчислява чрез намиране на разликата.

4.

Като се използва само една мостра за анализ, след отстраняването на един от компонентите, неразтворимият остатък, съставен от другите две влакна, се претегля и на базата на загубата на маса се изчислява процентното съдържание на разтворимия компонент. Разтваря се едното от двете влакна на остатъка, след което неразтворимият компонент се претегля и процентното съдържание на втория разтворим компонент се изчислява на базата на загубата на маса.

Там, където е възможно да се избира, е препоръчително да се използва един от първите три варианта.

Когато се използва химичен анализ, специалистът, отговарящ за анализа, трябва внимателно да подбере методи, използващи разтворители, които разтварят само желаното влакно/а, като другото влакно/а запазва/т целостта си.

Като пример в приложение III е дадена таблица, съдържаща известен брой трикомпонентни меланжи, заедно с методи за анализ на двукомпонентни меланжи, които по принцип могат да бъдат използвани при анализа на тези трикомпонентни меланжи.

За да бъде сведена до минимум вероятността от грешка, се препоръчва винаги, когато е възможно, химичният анализ да се извърши като се използват най-малко два от горепосочените четири варианта.

Меланжите от влакна, използвани при обработката и в по-малка степен в готовите тъкани, могат да съдържат невлакнести вещества (като мазнини, восък или апретури) или водоразтворими вещества като естествено съдържимо или като добавка за улеснение на обработката. Невлакнестите вещества трябва да се отстранят преди анализа. Поради тази причина е даден също така метод за предварителна обработка за отстраняване на масла, мазнини, восък и водоразтворими вещества.

Освен това текстилът може да съдържа смоли или други вещества, прибавени за придаване на специални свойства на тъканта. Такива вещества, включително оцветители, при изключителни случаи могат да възпрепятстват действието на реактива върху разтворимите компоненти и/или да бъдат частично или изцяло отстранени от реактивите. Следователно този вид добавени вещества могат да доведат до грешки и следва да се отстранят преди анализа на пробата. Ако отстраняването на такова добавено вещество е невъзможно, методите за количествен химичен анализ, дадени в приложение III, стават неприложими.

При оцветените влакна оцветителят се счита за неделима част от влакното и не се отстранява.

Анализите се извършват върху суха маса, като за определяне на сухата маса има зададена процедура.

Резултатът се получава като към сухата маса на всяко влакно се прилагат коефициентите на рекуперация от списъка, даден в приложение II към Директивата относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно наименованията в областта на текстила.

Преди да се пристъпи към анализ, трябва да се идентифицират всички налични влакна в меланжа. При някои химични методи неразтворимият компонент на даден меланж може да се разтвори частично в реактива, използван за разтваряне на разтворимия компонент/и. Там, където това е възможно, са избрани реактиви, които имат слаб или никакъв ефект върху неразтворимите влакна. Ако е известно, че по време на анализа има загуба на маса, резултатът следва да бъде съответно коригиран; за целта са дадени корекционни коефициенти. Тези коефициенти са определени от няколко лаборатории чрез третиране на влакна, пречистени чрез предварителна обработка със съответния реактив, както е уточнено в метода за анализ. Корекционните коефициенти се прилагат само при неразградени влакна, като могат да бъдат необходими различни корекционни коефициенти, ако влакната са разградени преди или по време на обработката. Ако трябва да се използва четвъртият вариант, при който текстилното влакно се подлага последователно на действието на два различни разтворителя, трябва да се приложат корекционни коефициенти за възможната загуба на маса от влакното при двете обработки. Количественото определяне следва да се повтори най-малко два пъти, както при ръчно, така и при химично разделяне.

I.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕТОДИТЕ ЗА КОЛИЧЕСТВЕН ХИМИЧЕН АНАЛИЗ НА ТРИКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ ОТ ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА

Информация, отнасяща се общо до приетите методи за количествен химичен анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна.

I.1.   Обхват и сфера на приложение

Сферата на приложение на всеки метод за анализ на двукомпонентни меланжи от текстилни влакна представлява уточнение за това към кои видове влакна е приложим съответният метод. (Виж приложение II към Директива относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни меланжи от текстилни влакна).

I.2.   Принцип

След идентифицирането на компонентите на даден меланж, невлакнестият материал се отстранява чрез подходяща предварителна обработка, след което се прилага един или повече от описаните във въведението четири варианта на процеса за избирателно разтваряне. Освен в случаите, когато това създава технически затруднения, за предпочитане е да се разтвори основният влакнест компонент, а второстепенните влакнести компоненти да се получат като краен остатък.

I.3.   Прибори и реактиви

I.3.1.   Прибори

I.3.1.1.   Филтър-тигели и тегловни стъкла достатъчно големи, за да побират такива тигели или всякакви други прибори, с които да бъдат получени идентични резултати.

I.3.1.2.   Дюаров съд.

I.3.1.3.   Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

I.3.1.4.   Сушилня с отдушник за сушене на мострите при 105 ± 3 °С.

I.3.1.5.   Аналитични везни с точност до 0,0002 g.

I.3.1.6.   Екстрактор Soxhlet или друг прибор, даващ идентични резултати.

I.3.2.   Реактиви

I.3.2.1.   Петролен етер, редестилиран, точка на кипене от 40 до 60 °С.

I.3.2.2.   Другите реактиви са уточнени в съответните части на текста, отнасящ се до метода. Всички използвани реактиви следва на бъдат химически чисти.

I.3.2.3.   Дестилирана или дейонизирана вода.

I.4.   Кондициониране и опитна среда

Тъй като се определя суха маса, не се налага мострите да бъдат обработвани или анализът да се провежда в кондиционирана среда.

I.5.   Лабораторна проба за изследване

За изследване се взема лабораторна проба, която е представителна за цялата извадка и достатъчна за набавянето на всички искани мостри, всяка от най-малко 1 g.

I.6.   Предварителна обработка на лабораторната проба за изследване

При наличието на вещество, което няма да бъде взето предвид при изчисляването на процентното съдържание (виж член 12, параграф 2, буква г) от Директивата относно наименованията в областта на текстила), то следва да бъде предварително отстранено чрез подходящ метод, които не въздейства на никое от съставните влакна.

За целта невлакнестата материя, която може да бъде екстрахирана с петролен етер и вода, се отстранява чрез обработка на въздушно изсушената проба в Soxhlet-екстрактор с петролен етер в продължение на един час при минимум 6 цикъла на час. Оставя се да се изпари петролният етер от пробата, която след това директно се екстрахира с вода чрез накисване в продължение на един час при стайна температура, последвано от накисване за още един час при температура 65 ± 5 °С, като течността се разклаща от време на време, а съотношението мостра/вода е 1: 100. Излишната вода се отстранява от пробата чрез изстискване, изсмукване или центрофугиране, след което пробата се оставя на изсъхне на въздуха.

При невъзможност за отстраняване на невлакнестата материя с петролен етер и вода, тя следва да бъде отстранена като гореописаният воден метод бъде заместен с подходящ метод, които не променя съществено никое от съставните влакна. Следва да се отбележи обаче, че при някои неизбелени естествени растителни влакна (юта, влакно от кокосова палма) обикновената предварителна обработка с петролен етер и вода не отстранява всички естествени невлакнести вещества; независимо от това, не се извършва допълнителна предварителна обработка, освен ако пробата съдържа апретури, които са неразтворими в петролен етер и вода.

Протоколите от анализа следва да съдържат пълни подробности за методите, използвани при предварителната обработка.

I.7.   Процедура за анализ

I.7.1.   Общи указания

I.7.1.1.   Сушене

Операциите по сушенето се извършват за не по-малко от 4 часа и не повече от 16 часа при температура 105 ° ± 3 °С в сушилня с отдушник, при плътно затворена вратичка на сушилнята. Ако времето на сушене е под 14 часа, мострата трябва да бъде претеглена контролно, за да се определи дали масата е постоянна. Масата може да се приеме за постоянна, ако след още 60 минути сушене тя е варирала с по-малко от 0,05 %.

По време на сушенето, охлаждането и тегленето следва да се избягва боравенето с тигелите и тегловните стъкла с голи ръце.

Мострите се сушат в тегловно стъкло, чиито капак е поставен отстрани. След приключване на сушенето, преди изваждане от сушилнята тегловното стъкло се захлупва и бързо се поставя в ексикатора.

Филтър-тигелът се изсушава в тегловно стъкло с неговия похлупак зад него в сушилнята. След приключване на сушенето, тегловното стъкло се захлупва и бързо се поставя в ексикатора.

При използване на прибор, различен от филтър-тигел, сушенето следва да се извърши в сушилнята, за да се определи сухата маса влакна без загуби.

I.7.1.2.   Охлаждане

Охлаждането се извършва в ексикатора, поставен до везната, докато завърши охлаждането на тегловните стъкла — при всички случаи в продължение на не по-малко от 2 часа.

I.7.1.3.   Претегляне

След охлаждането, претеглянето на тегловното стъкло следва да се извърши в рамките на 2 минути след изваждането от ексикатора; точността на претегляне е до 0,0002 g.

I.7.2.   Процедура

От предварително обработената лабораторна проба се взема мостра за изследване с минимална маса 1 g. Преждата или тъканта се нарязва на ивици дълги около 10 mm, по възможност максимално разчленени. Мострата/ите се изсушава/т в тегловно стъкло/а, охлажда/т се в ексикатора и се претегля/т. Мострата/ите се прехвърля/т в стъклен/и съд/ове, посочени в съответния раздел на метода, валиден за Общността, след което тегловното/ите стъкло/а се претегля/т отново и чрез изваждане се получава сухата маса на мострата/ите. Остатъците се изследват микроскопски, за да се провери дали обработката действително е отстранила напълно разтворимото/ите влакно/а.

I.8.   Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на всеки компонент се изразява в процент от цялата маса на влакната в меланжа. Резултатите се изчисляват на базата на чиста суха маса, съответно коригирани с (а) стандартните коефициенти на рекуперация и (б) корекционните коефициенти за отчитане на загубата на невлакнеста материя при предварителната обработка и анализа.

Изчисляване в проценти на масата на чисти сухи влакна, без оглед на загубата на влакнеста маса при предварителната обработка.

I.8.1.1.   — ВАРИАНТ 1 —

Формули за прилагане в случаите, когато един компонент на меланжа се отстранява от една мостра, а друг компонент — от втора мостра:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P1 %

е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент в първата мостра, разтворен в първия реактив);

P2 %

е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент във втората мостра, разтворен във втория реактив);

P3 %

е процентното съдържание на третия чист сух компонент (неразтворен компонент в двете мостри);

m1

е сухата маса на първата мостра след предварителната обработка;

m2

е сухата маса на втората мостра след предварителната обработка;

r1

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия компонент от първата мостра в първия реактив;

r2

е сухата маса на остатъка след отстраняване на втория компонент от втората мостра във втория реактив;

d1

е корекционният коефициент за загубата на маса в първия реактив на втория компонент, неразтворен в първата мостра (1);

d2

е корекционният коефициент за загубата на маса в първия реактив на третия компонент, неразтворен в първата мостра (1);

d3

е корекционният коефициент за загубата на маса във втория реактив на първия компонент, неразтворен във втората мостра (1);

d4

е корекционният коефициент за загубата на маса във втория реактив на третия компонент, неразтворен във втората мостра (1).

I.8.1.2.   — ВАРИАНТ 2 —

Формули за прилагане в случаите, когато един компонент (а) се отстранява от първата мостра за анализ, като остава остатък от два компонента (б + в), два компонента (а + б) се отстраняват от втората мостра, като остатъкът е третият компонент (в):

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P1 %

е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент в първата мостра, разтворен в първия реактив);

P2 %

е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент, разтворим едновременно с първия компонент на втората мостра, във втория реактив);

P3 %

е процентното съдържание на третия чист сух компонент (неразтворим компонент в двете мостри);

m1

е сухата маса на първата мостра след предварителната обработка;

m2

е сухата маса на втората мостра след предварителната обработка;

r1

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия компонент от първата мостра в първия реактив;

r2

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия и втория компоненти от втората мостра във втория реактив;

d1

е корекционният коефициент за загубата на маса в първия реактив на втория компонент, неразтворен в първата мостра (2);

d2

е корекционният коефициент за загубата на маса в първия реактив на третия компонент, неразтворен в първата мостра (2);

d4

е корекционният коефициент за загубата на маса във втория реактив на третия компонент, неразтворен във втората мостра (2).

I.8.1.3.   — ВАРИАНТ 3 —

Формули за прилагане в случаите, когато два компонента (а + б) се отстраняват от мостра за анализ, като остатъкът е третият компонент (в), след което двата компонента (б + в) се отстраняват от друга мостра, като остатъкът е първият компонент (а):

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P1

% е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);

P2

% е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);

P3

% е процентното съдържание на третия чист сух компонент (компонент във втората мостра, разтворен от реактива);

m1

е сухата маса на първата мостра след предварителната обработка;

m2

е сухата маса на втората мостра след предварителната обработка;

r1

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия и втория компоненти от първата мостра с първия реактив;

r2

е сухата маса на остатъка след отстраняване на втория и третия компоненти от втората мостра с втория реактив;

d2

е корекционният коефициент за загубата на маса в първия реактив на третия компонент, неразтворен в първата мостра (2) ;

d3

е корекционният коефициент за загубата на маса във втория реактив на първия компонент, неразтворен във втората мостра (3).

I.8.1.4.   — ВАРИАНТ 4 —

Формули за прилагане в случаите, когато два компонента се отстраняват последователно меланжа, като се използва една и съща мостра:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P1 %

е процентното съдържание на първия чист сух компонент (първи разтворим компонент);

P2 %

е процентното съдържание на втория чист сух компонент (втори разтворим компонент);

P3 %

е процентното съдържание на третия чист сух компонент (неразтворим компонент);

m

е сухата маса на мострата след предварителната обработка;

r1

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия компонент с първия реактив;

r2

е сухата маса на остатъка след отстраняване на първия и втория компоненти с първия и втория реактив;

d1

е корекционният коефициент за загубата на маса на втория компонент в първия реактив (3);

d2

е корекционният коефициент за загубата на маса на третия компонент в първия реактив (3);

d3

е корекционният коефициент за загубата на маса на третия компонент в първия и във втория реактив (4).

I.8.2.   Изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с корекция за стандартните коефициенти на рекуперация, а там, където това е уместно, и с корекционните коефициенти за загуба на маса при предварителната обработка:

Дадено е:

 

Formula

Formula

Formula

Тогава:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P %

е процентното съдържание на първия чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P %

е процентното съдържание на втория чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P%

е процентното съдържание на третия чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P1

е процентът на първия чист сух компонент, получен чрез една от формулите, дадени в I.8.1;

P2

е процентът на втория чист сух компонент, получен чрез една от формулите, дадени в I.8.1;

P3

е процентът на третия чист сух компонент, получен чрез една от формулите, дадени в I.8.1;

a1

е стандартният коефициент на рекуперация за първия компонент;

a2

е стандартният коефициент на рекуперация за втория компонент;

a3

е стандартният коефициент на рекуперация за третия компонент;

b1

е процентната загуба на маса на първия компонент при предварителната обработка;

b2

е процентната загуба на маса на втория компонент при предварителната обработка;

b3

е процентната загуба на маса на третия компонент при предварителната обработка.

В случаите, когато е използвана специална предварителна обработка, стойностите на b1, b2 и b3 следва да бъдат определени по възможност чрез подлагане на всеки от чистите компоненти на влакното на предварителната обработка, приложена в анализа. Чисти са онези влакна, които не съдържат никакви невлакнести вещества, освен онези, които нормално се съдържат в тях (било естествено или вследствие на производствения процес) в състоянието, в което те се намират в материала за анализ (избелени, неизбелени).

В случаите, когато не са налице отделни съставни влакна, използвани при производството на материала за анализ, трябва да се използват средните стойности на b1, b2 и b3, получени при анализа на чисти влакна, сходни със съдържащите се в изследвания меланж.

Ако се прилага нормалната предварителна обработка чрез екстракция с петролен етер и вода, факторите b1, b2 и b3, могат като цяло да бъдат пренебрегнати, освен в случаите на неизбелен памук, неизбелен лен и неизбелен коноп, когато обикновено се приема, че загубата вследствие на предварителната обработка е 4 %, а за полипропилена — 1 %.

При други влакна загубите вследствие на предварителната обработка обикновено не се вземат предвид при изчисленията.

I.8.3.   Забележка

В приложение II към настоящата директива са дадени примерни изчисления.

II.   МЕТОД ЗА КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ ЧРЕЗ РЪЧНО РАЗДЕЛЯНЕ НА ТРИКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ ОТ ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА

II.1.   Обхват

Настоящият метод е приложим към всички видове текстилни влакна, при условие че те не образуват еднороден меланж и че е възможно ръчното им разделяне.

II.2.   Принцип

След идентифициране на текстилните компоненти, невлакнестата материя се отстранява чрез подходяща предварителна обработка, след което влакната се разделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчисли пропорционалното съдържание на всяко влакно в меланжа.

II.3.   Прибори

II.3.1.   Тегловни стъкла или други прибори, с които да бъдат получени идентични резултати.

II.3.2.   Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

II.3.3.   Сушилня с отдушник за сушене на мострите при 105 ± 3 °С.

II.3.4.   Аналитични везни с точност до 0,0002 g.

II.3.5.   Soxhlet-ов екстрактор или друг прибор, даващ идентични резултати.

II.3.6.   Игла.

II.3.7.   Уред за усукване или сходен прибор.

II.4.   Реактиви

II.4.1.   Петролен етер, редестилиран, точка на кипене от 40 до 60 °С.

II.4.2.   Дестилирана или дейонизирана вода.

II.5.   Кондициониране и опитна среда

Виж I.4.

II.6.   Лабораторна проба за изследване

Виж I.5.

II.7.   Предварителна обработка на лабораторните проби за анализ

Виж I.6.

II.8.   Процедура

II.8.1.   Анализ на прежда

От предварително обработената лабораторна проба се взема мостра, чиято маса не бива да бъде под 1 g. При много тънка прежда анализът може да се извърши върху минимална дължина от 30 m, независимо от масата.

Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина, след което влакната се разделят с помощта на игла и ако е необходимо — на сукомер. Така получените текстилни влакна се поставят в предварително претеглени тегловни стъкла и се изсушават при температура 105 ± 3 °С до постоянна маса, както е описано в I.7.1 и I.7.2.

II.8.2.   Анализ на тъкан

От предварително обработената лабораторна проба се взема мостра, чиято маса не бива да бъде под 1 g, без да се включва ивата, като краищата внимателно се изрязват, за да се избегне нищенето и пускането на бримки при преждите с вътък и основа или в случаите на трикотажни тъкани — по хоризонтала и по вертикала на бримките. Различните видове влакна се разделят и събират в предварително претеглени тегловни стъкла, след което се процедира както е описано в II.8.1.

II.9.   Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на всяко съставно влакно се изразява като процент от общата маса на влакната в меланжа. Резултатите се изчисляват на основата на чистата суха маса, коригирани (а) с стандартния коефициент за рекуперация и (б) с корекционните коефициенти, чието използване е необходимо, за да се отчетат загубите на маса при предварителната обработка.

II.9.1.   Изчисляване на процента на масата на чисто сухо влакно без отчитане на загубата на маса от влакното при предварителната обработка:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

P1 %

е процентното съдържание на първия чист сух компонент;

P2 %

е процентното съдържание на втория чист сух компонент;

P3 %

е процентното съдържание на третия чист сух компонент;

m1

е чистата суха маса на първия компонент;

m2

е чистата суха маса на втория компонент;

m3

е чистата суха маса на третия компонент.

II.9.2.   За изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с корекция с помощта на стандартния коефициент за рекуперация и там, където е уместно, с помощта на корекционни коефициенти за загубите на маса при предварителната обработка: виж I.8.2.

III.   МЕТОД ЗА КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ТРИКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ ОТ ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА, СЪЧЕТАВАЩ РЪЧНОТО И ХИМИЧНОТО РАЗДЕЛЯНЕ

Ръчното разделяне следва да се използва винаги, когато това е възможно, като преди да се премине към химична обработка на всеки един компонент се взема предвид пропорционалното съдържание на разделените компоненти.

IV.   ТОЧНОСТ НА МЕТОДИТЕ

Точността, посочена при всеки метод за анализ на двукомпонентни меланжи се отнася до възпроизводимостта им (виж приложение II към Директивата относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни меланжи от текстилни влакна).

Възпроизводимостта се отнася до надеждността на метода, т.е. до степента на близост на експерименталните стойности, получени от операторите в различни лаборатории или по различно време при анализа на идентичен хомогенен меланж.

Възпроизводимостта се изразява чрез границите на достоверност на резултатите, като равнището на достоверност е 95 %.

Под това се има предвид, че разликата между два резултата в серия анализи, проведени в различни лаборатории, при правилно прилагане на метода към идентичен и еднороден меланж, може да бъде надвишена само при 5 на сто от случаите.

При определяне точността на анализа на трикомпонентен меланж стойностите, посочени в методите за анализ на двукомпонентни меланжи, използвани при анализа на трикомпонентни меланжи, са приложени по обичайния начин.

Тъй като при четирите варианта за количествен химичен анализ на трикомпонентни меланжи се предвиждат две разреждания (като се използват две отделни мостри при първите три варианта и една мостра при четвъртия вариант) и приемайки, че с Е1 и Е2 се обозначава точността на двата метода за анализ на двукомпонентни меланжи, то точността на резултатите за всеки компонент е представена в следната таблица:


ВариантиСъставно влакно

1

2 и 3

4

а

Е1

Е1

Е1

б

Е2

Е1 + Е2

Е1 + Е2

в

Е1 + Е2

Е2

Е1 + Е2

Ако се използва четвъртият вариант, степента на точност може да се окаже по-ниска от изчислената с горепосочения метод, поради възможното действие на първия реактив върху остатъка, състоящ се от компоненти (б) и (в), което трудно би могло да се изчисли.

V.   ПРОТОКОЛ НА АНАЛИЗА

V.1.   Посочва се използваният вариант/и на анализ, методите, реактивите и корекционните коефициенти.

V.2.   Описва се подробно всяка специална предварителна подготовка (виж I.6).

V.3.   Представят се отделните резултати и средното аритметично, всички с точност до една десета.

V.4.   Там, където е възможно, се посочва точността на метода за всеки компонент, изчислена според таблицата в раздел IV.


(1)  Стойностите на d са посочени в съответните раздели на Директивата относно различните методи за анализ на двукомпонентни смеси.

(2)  Стойностите на d са посочени в съответните раздели на Директивата относно различните методи за анализ на двукомпонентни смеси.

(3)  Стойностите на d са посочени в съответните раздели на директивата относно различните методи за анализ на двукомпонентни смеси.

(4)  Там, където това е възможно, d3 следва да се определи предварително чрез експериментални методи.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИМЕРНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА ПРОЦЕНТНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СЪСТАВКИТЕ НА НЯКОИ ТРИКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЯКОИ ОТ ВАРИАНТИТЕ, ОПИСАНИ В ТОЧКА I.8.1 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ I

Разглежда се случаят на меланж от текстилни влакна, при който качественият анализ е показал наличието на следните компоненти: 1. кардирана вълна; 2. найлон (полиамид); 3. неизбелен памук.

ВАРИАНТ № 1

При този вариант се използват две различни мостри, като единият компонент (а = вълна) се отстранява чрез разтваряне от първата мостра, а вторият компонент (б = полиамид) се отстранява от втората мостра, като могат да се получат следните резултати:


1.

Суха маса от първата мостра след предварителна обработка

(m1)

= 1,6000 g

2.

Суха маса от остатъка след предварителна обработка с алкален натриев хипохлорит (полиамид + памук)

(r1)

= 1,4166 g

3.

Суха маса от втората мостра след предварителна обработка

(m2)

= 1,8000 g

4.

Суха маса от остатъка след третиране с мравчена киселина (вълна + памук)

(r2)

= 0,9000 g

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до загуба на маса при полиамида, докато неизбеленият памук губи 3 %, следователно d1 = 1,0, а d2 = 1,03.

Обработката с мравчена киселина не води до загуба на маса при вълната или неизбеления памук, следователно d3 и d4 = 1,0.

След заместване със стойностите, получени чрез химичен анализ и кореционни коефициенти, във формулата от т. I.8.1.1 от приложение I, се получава следният резултат:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

Процентното съдържание на различните чисти сухи влакна в меланжа е, както следва:


Вълна

10,30 %

Полиамид

50,00 %

Памук

39,70 %

Тези проценти трябва да се коригират съгласно формулите в т. I.8.2 от приложение I, за да се отчетат и стандартните коефициенти на рекуперация и корекционните коефициенти за загуба на маса след предварителната обработка.

Както е посочено в приложение II към Директивата относно наименованията в областта на текстила, стандартните коефициенти на рекуперация са както следва: кардирана вълна 17,0 %, полиамид 6,25 %, памук 8,5 %. Освен това неизбеленият памук показва загуба на маса от 4 % след предварителна обработка с петролен етер и вода. Следователно:

 

Formula

 

Formula

 

Formula.

Съставът на преждата следователно е следният:


Полиамид

48,4 %

Памук

40,6 %

Вълна

11,0 %

 

100,0 %

ВАРИАНТ № 4

Нека вземем случая на меланж от текстилни влакна, при който качественият анализ е установил следните компоненти: кардирана вълна, вискоза, неизбелен памук.

При използване на вариант 4, при който при работа с една мостра от меланжа се отстраняват последователно два компонента, се получават следните резултати:


1.

Суха маса от мострата след предварителна обработка

(m1)

= 1,6000 g

2.

Суха маса от остатъка след първата обработка с алкален натриев хипохлорит (вискоза + памук)

(r1)

= 1,4166 g

3.

Суха маса от остатъка след втората обработка на остатъка r1 с цинков хлорид/мравчена киселина (памук)

(r2)

= 0,6630 g

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до загуба на маса при вискозата, докато неизбеленият памук губи 3 %, следователно d1 = 1,0, а d2 = 1,03.

В резултат на обработката с цинков хлорид/мравчена киселина масата на памука нараства с 4 %, така че d3 = (1,03 × 0,96) = 0,9888, закръглено на 0,99 (като d3 е корекционният коефициент съответно за загубата или нарастването на масата на третия компонент в първия и втория реактив).

След заместване със стойностите, получени чрез химичен анализ и корекционните коефициенти, във формулите, дадени в т. I.8.1.4 от приложение I, се получава следният резултат:

 

Formula

 

Formula

 

Formula

Както вече бе посочено за вариант 1, тези проценти трябва да се коригират с формулите, дадени в т. I.8.2 от приложение I.

 

Formula

 

Formula

 

Formula

Съставът на меланжа следователно е следният:


Вискоза

48,6 %

Памук

40,8 %

Вълна

10,6 %

 

100,0 %


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА ТИПИЧНИТЕ ТРИКОМПОНЕНТНИ СМЕСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ АНАЛИЗИРАНИ С ВАЛИДНИТЕ В ОБЩНОСТТА МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА ДВУКОМПОНЕНТНИ МЕЛАНЖИ

(с илюстративна цел)

Меланж №

Съставни влакна

Вариант (1)

Номер на валиден в Общността метод за анализ на двукомпонентен меланж и реактив

1-ви компонент

2-ри компонент

3-ти компонент

1

вълна или косъм

вискоза, купро и някои видове модал

памук

1 и/или 4

2

(алкален натриев хипохлорит)

и 3

(цинков хлорид/ мравчена киселина)

2

вълна или косъм

полиамид 6 или 6-6

памук, вискоза, купро или модал

1 и/или 4

2

(алкален натриев хипохлорит)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

3

вълна, косъм или коприна

някои хлорсъдържащи влакна

вискоза, купро, модал или памук

1 и/или 4

2

(алкален натриев хипохлорит)

и 9

(въглероден дисулфид/ацетон воден разтвор в съотношение 55,5/44,5)

4

вълна или косъм

полиамид 6 или 6-6

полиестер, акрил, полиамид или стъклено влакно

1 и/или 4

2

(алкален натриев хипохлорит)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

5

вълна, косъм или коприна

някои хлорсъдържащи влакна

полиестер, акрил, полиамид или стъклено влакно

1 и/или 4

2

(алкален натриев хипохлорит)

и 9

(въглероден дисулфид/ацетон воден разтвор в съотношение 55,5/44,5)

6

коприна

вълна или косъм

полиестер

2

11

(сярна киселина 75 % воден разтвор)

и 2

(алкален натриев хипохлорит)

7

полиамид 6 или 6-6

акрил

памук, вискоза купро или модал

1 и/или 4

4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

и 8

(диметил формамид)

8

някои хлорсъдържащи влакна

полиамид 6 или 6-6

памук, вискоза купро или модал

1 и/или 4

8

(диметил формамид)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

или

9

(въглероден дисулфид/ацетон воден разтвор в съотношение 55,5/44,5)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

9

акрил

полиамид 6 или 6-6

полиестер

1 и/или 4

8

(диметил формамид)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

10

ацетат

полиамид 6 или 6-6

вискоза, памук, купро или модал

4

1

(ацетон)

и 4

(мравчена киселина 80 % воден разтвор)

11

някои хлорсъдържащи влакна

акрил

полиамид

2 и/или 4

9

(въглероден дисулфид/ацетон воден разтвор в съотношение 55,5/44,5)

и 8

(диметил формамид)

12

някои хлоросъдържащи влакна

полиамид 6 или 6,6

акрилни влакна

1 и/или 4

9

(въглероден дисулфид/ацетон 55,5/44,5 тегловни във воден разтвор)

и 4

(мравчена киселина 80 % тегловни във воден разтвор)

13

полиамид 6 или 6,6

вискозни, с медни нишки, модал или памучни влакна

полиестерни влакна

4

4

(мравчена киселина 80 % тегловни във воден разтвор)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

14

ацетатни влакна

вискозни, с медни нишки, модал или памучни влакна

полиестерни влакна

4

1

(ацетон)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

15

акрилни влакна

вискозни, с медни нишки, модал или памучни влакна

полиестерни влакна

4

8

(диметилформамид)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

16

ацетатни влакна

вълнени, от козина на други животни или копринени

памучни влакна, вискозни, с медни нишки, модал, полиамид, полиестерни влакна, акрилни влакна

4

1

(ацетон)

и 2

(алкален калиев хипохлорит)

17

триацетатни влакна

вълнени, от козина на други животни или копринени

памучни влакна, вискозни, с медни нишки, модал, полиамид, полиестерни влакна, акрилни влакна

4

6

(дихлорметан)

и 2

(алкален калиев хипохлорит)

18

акрилни влакна

вълнени, от козина на други животни или копринени

полиестерни влакна

1 и/или 4

8

(диметилформамид)

и 2

(алкален калиев хипохлорит)

19

акрилни влакна

копринени

вълнени или от козина на други животни

4

8

(диметилформамид)

и 1

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

20

акрилни влакна

вълнени, от козина на други животни или копринени

памучни влакна, вискозни, с медни нишки или модал

1 и/или 4

8

(диметилформамид)

и 2

(алкален калиев хипохлорит)

21

вълнени, от козина на други животни или копринени

памучни влакна, вискозни, модал, с медни нишки

полиестерни влакна

4

2

(алкален калиев хипохлорит)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

22

вискозни, с медни нишки или някои видове модал

памучни влакна

полиестерни влакна

2 и/или 4

3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

23

акрилни влакна

вискозни, с медни нишки или някои видове модал

памучни влакна

4

8

(диметилформамид)

и 3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

24

някои хлорсъдържащи влакна

вискозни, с медни нишки или някои видове модал

памучни влакна

1 и/или 4

9

(въглероден дисулфид/ацетон 55,5/44,5 тегловни във воден разтвор)

и 3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

или 8

(диметилформамид)

и 3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

25

ацетон

вискозни, с медни нишки или някои видове модал

памучни влакна

4

1

(ацетон)

и 3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

26

триацетат

вискозни, с медни нишки или някои видове модал

памучни влакна

4

6

(дихлорометан)

и 3

(цинков хлорид/мравчена киселина)

27

ацетат

коприна

вълна или косъм

4

1

(дихлорометан)

и 11

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

28

триацетат

коприна

вълна или косъм

4

6

(дихлорометан)

и 11

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

29

ацетат

акрилна тъкан

памучна тъкан, коприна, с медни нишки или някои видове модал

4

1

(ацетон)

и 8

(диметилформамид)

30

триацетат

акрилна тъкан

памучна тъкан, коприна, с медни нишки или някои видове модал

4

6

(дихлорометан)

и 8

(диметилформамид)

31

триацетат

полиамид 6 или 6-6

памучна тъкан, коприна, с медни нишки или някои видове модал

4

6

(дихлорометан)

и 4

(мравчена киселина 80 % тегловни във воден разтвор)

32

триацетат

памучна тъкан, коприна, с медни нишки или някои видове модал

полиестер

4

6

(дихлорометан)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

33

ацетат

полиамид 6 или 6-6

полиестер или акрилни влакна

4

1

(ацетон)

и 4

(мравчена киселина 80 % тегловни във воден разтвор)

34

ацетат

акрилна тъкан

полиестер

4

1

(ацетон)

и 8

(диметилформамид)

35

някои хлоросъдържащи влакна

памучна тъкан, коприна, с медни нишки или някои видове модал

полиестер

4

8

(диметилформамид)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)

или

9

(въглероден дисулфид/ацетон 55,5/44,5 тегловни във воден разтвор)

и 7

(сярна киселина 75 % тегловни във воден разтвор)


(1)  Когато се използва вариант 4, първо се премахва първия компонент, като се използва първия реагент.


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

251


31973L0146


L 167/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

21 май 1973 година

за изменение на Директива на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(73/146/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че член 2 от Директива на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директивата от 22 март 1971 г. (2), класифицира запалимите течности според температурата им на възпламеняване; като има предвид, че при отсъствието на конкретни методи за определяне на температурата на възпламеняване е препоръчително да се възприемат същите методи за анализ, определени в международните споразумения за превоз на опасни товари;

като има предвид, че техническият прогрес налага необходимостта от бърза адаптация на техническите изисквания, определени в директивите за опасните вещества и препарати; като има предвид, че за да се улесни въвеждането на необходимите мерки, трябва да се изгради система за тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията, като в светлината на техническия прогрес се създаде Комитет за адаптиране на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати;

като има предвид, че приложение I към Директивата на Съвета от 27 юни 1967 г., съдържа списък на опасните вещества, класифицирани според атомния номер на основния химически елемент в тях, както и на начините за етикетиране на всяко отделно вещество под формата на препратка към приложения II, III и IV;

като има предвид, че проучването на списъка от опасни вещества е показало необходимостта от адаптация в светлината на последните постижения на научното и техническото познание; като има предвид допълнително фактът, че химическите формули и обозначенията на някои от опасните вещества са неточни; като има предвид, че този списък трябва да бъде преработен;

като има предвид необходимостта от изработване на описателен списък със специфичните рискове под формата на отделно приложение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива на Съвета от 27 юни 1967 г. се изменя съгласно членовете по-долу.

Член 2

В италианския текст изразът „punto di scintilla“ се заменя с „punto di infiammabilitá“.

Член 3

Член 2 се допълва със следната алинея:

„3.   Температурата на възпламеняване на запалимите течни вещества и препарати, упоменати в алинея 2, букви в) и г), се определя съгласно методите и с апаратите, предвидени в приложение V.“

Член 4

Към член 6 се добавя следната алинея:

„4.   За период от три години от нотифицирането на настоящата директива и чрез дерогация от разпоредбите на настоящия член Дания, Ирландия и Обединеното кралство могат да разрешат пускането на пазара на тяхна територия на опасни вещества, чиито опаковка и етикетиране отговарят на действащите изисквания на тяхната територия към датата на присъединяването им.“

Член 5

Към член 8 се добавят следните разпоредби:

„Член 8a

Измененията, необходими за привеждане на приложенията в съответствие с постиженията на техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата, определена в член 8, буква в).

Член 8б

1.   Създава се Комитет за адаптиране на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати към постиженията на техническия прогрес, оттук нататък наричан „Комитет“, който е съставен от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.

2.   Комитетът установява свой процедурен правилник.

Член 8в

1.   В случай на позоваване на предвидената в настоящия член процедура въпросът се поставя на вниманието на Комитета от неговия председател по собствена инициатива на последния или по искане на представител на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията предлага проект на мерките, които Комитетът следва да вземе. Комитетът от своя страна излиза със становище по този проект в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на разглеждания проблем. Решенията се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят в съответствие с член 148, алинея 2 от Договора. Председателят не гласува.

3.

a)

Комисията приема предвидените мерки, само когато те са в съответствие със становището на Комитета.

б)

Когато предвидените мерки не са били приети от Комитета или в отсъствието на становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение с мерките, които следва да се вземат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

в)

Ако Съветът не е постановил решение в рамките на три месеца от внасянето на съответния въпрос за разглеждане, предложените мерки се приемат от Комисията.“

Член 6

Приложения I—IV се заменят с нови приложения I—IV, приложени към настоящата директива.

Член 7

Добавя се ново приложение V към настоящата директива.

Нормите и методите, към които настоящото приложение препраща, са действащите към момента на съобщаване на настоящата директива на държавите-членки.

Член 8

1.   Държавите-членки въвеждат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в срок от шест месеца от датата на съобщаването ѝ и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 май 1973 година.

За Съвета

Председател

E. GLINNE


(1)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 74, 29.3.1971 г., стр. 15.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Директива 2001/59/ЕО на Комисията (ОВ L 225, 21.8.2001 г., стр. 1), Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96) и Директива 93/72/ЕИО на Комисията (ОВ L 258, 16.10.1993 г., стр. 29).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96)


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 96).


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Виж Директива 92/69/ЕИО на Комисията (ОВ L 383А, 29.12.1992 г., стр. 1) и Директива 88/302/ЕИО на Комисията (ОВ L 133, 30.5.1998 г., стр. 1).


13/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

258


31973L0361


L 335/51

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1973 година

относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със сертифицирането и маркирането на телени въжета, вериги и куки

(73/361/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че в няколко държави-членки сертифицирането и маркирането са определени за някои видове телени въжета, вериги и куки, използвани за повдигане и обработка на товари; като има предвид, че тези разпоредби са различни за различните държави-членки; като има предвид, че точно поради тези различия се стига до затрудняване на търговията вътре в Европейската икономическа общност;

като има предвид, че тези пречки пред установяването и дейността на общия пазар могат да бъдат намалени и дори премахнати, ако във всички държави-членки се приемат едни и същи разпоредби относно сертифицирането и маркирането на телени въжета, вериги и куки, като допълнение или на мястото на настоящите национални разпоредби;

като има предвид, че тази директива се ограничава до разпоредби относно сертифицирането и маркирането на телени въжета, вериги и куки; като има предвид, че сертифицирането и маркирането ще дадат възможност на производителите и потребителите на повдигащи устройства да познават inter alia спецификациите на тези телени въжета, вериги и куки; като има предвид освен това, че приеманите в бъдеще директиви относно конструкционните изисквания за различните повдигащи устройства ще включват разпоредби по конкретното използване на телените въжета, вериги и куки;

като има предвид, че техническият прогрес изисква бързо адаптиране на техническите разпоредби за повдигащи устройства и оборудване; като има предвид, че за да се улесни приемането на необходимите за това мерки, е необходимо да се набележи процедура на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията под формата на Комитет за адаптиране към техническия прогрес на директивите относно отстраняване на техническите бариери пред търговията вътре в Общността в сектора за повдигащи устройства и оборудване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива касае оборудване за повдигане на товари с изключение на:

оборудване за повдигане на товари, което не е ново,

оборудване за повдигане на товари на борда на кораби и за железници, зъбчати железници и въжени линии.

По смисъла на тази директива под „оборудване за повдигане“ се разбират телени въжета, кръгли стоманени вериги и куки, предназначени за повдигане и оборудване за механична обработка.

Член 2

1.   Нито една от държавите-членки няма право да забранява или да ограничава изнасянето на пазара на посоченото в член 1 оборудване за повдигане по причини, свързани със сертифицирането и маркирането, ако това оборудване е снабдено със сертификат и е маркирано така, че да отговаря на съдържащите се в приложението разпоредби.

2.   Ако обаче държава-членка установи, че характеристиките, особено минималните характеристики, на част от оборудване за повдигане не отговарят на изброените в документа спецификации, то тази държава-членка може да спре пускането на пазара на този вид оборудване за повдигане. Тя трябва незабавно да уведоми за случая останалите държави-членки и Комисията, като изложи съображенията за своето решение.

Ако държава-членка оспорва основанията за посочените по-горе мерки, засегнатата държава-членка се стреми да разреши спора.

Комисията трябва да се информира своевременно. Ако се налага, тя трябва да предприеме подходящи консултации за постигане на решение.

Член 3

Държавите-членки могат да изискват при предлагане и продажба на продукта на крайния потребител на тяхна територия определените с тази директива сертифициране и маркиране да бъдат изразени чрез международно признати символи или на техния национален език.

Член 4

1.   Създава се комитет (наричан по-долу „Комитетът“) за адаптиране към техническия прогрес на такива директиви, които касаят елиминирането на техническите бариери пред търговията с повдигащи устройства и оборудване. Той се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията е негов председател.

2.   Комитетът трябва да приеме своя процедурен правилник.

3.   Необходимите изменения за адаптиране към техническия прогрес на разпоредбите от приложението трябва да бъдат приети съгласно изложената в член 5 процедура.

Член 5

1.   Когато е необходимо да се следва изложената в този член процедура, Комитетът трябва да бъде запознат с проблемите от председателя по собствена инициатива на последния или по молба на представителя на някоя от държавите-членки.

2.   Представителят на Комисията трябва да внесе в Комитета проект на мерките, които следва да бъдат приети. Комитетът предава своето становище по проекта в определен от председателя срок, като се отчита неотложността на проблема. Становищата се приемат с мнозинство от четиридесет и един гласа, гласовете на държавите-членки се претеглят според условията на член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

3.

a)

Комисията приема предвидените мерки, ако те съответстват на становището на Комитета.

б)

Ако предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или ако няма прието становище, Комисията незабавно предлага на Съвета мерките, които следва да бъдат приети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

в)

Ако Съветът не е действал в продължение на три месеца след получаване на предложението, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 6

1.   Държавите-членки приемат необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейната нотификация. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 ноември 1973 година.

За Съвета

Председател

Ib FREDERIKSEN


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Общи разпоредби

1.1.   Всеки отрязък телено въже и верига и всяка кука трябва да носят маркировка или ако маркирането не е възможно, към тях трябва здраво да се прикрепи малка желязна плочка или пръстен с информация относно производителя или неговия оправомощен представител, установен в Европейската икономическа общност, и броя на съответните сертификати (срв. точки 2.1, 3.1 и 4.1).

1.2.   Производителят или неговият оправомощен представител, установен в Европейската икономическа общност, трябва да вземат мерки всеки отрязък телено въже и верига и всяка кука да отговарят на характеристиките, изброени в сертификата (срв. точки 2.1, 3.1 и 4.1).

2.   Разпоредби, касаещи телените въжета

2.1.   Производителят или неговият оправомощен представител, установен в Европейската икономическа общност, трябва да издаде за всяко телено въже сертификат, който съдържа най-малко следната информация:

а)

задължителна информация:

името и адреса на производителя или на неговия оправомощен представител, установен в Европейската икономическа общност;

номиналният диаметър на теленото въже;

дължината на доставеното телено въже;

средната маса на метър;

вида, типа и посоката на усукване на спиралното въже (дясно или ляво усукване, преформовано или не, кръстосано или усукване по Ланг);

дължина на усукването на спиралното въже;

конструкцията (състав на теленото въже, естество и състав на сърцевината на теленото въже, брой на снопчетата, брой на жиците); да се приложи чертеж на напречно сечение с основните размери;

характеристиките на стоманата (клас или качество);

номиналната якост на опън на жиците;

най-малкото практическо съпротивление на теленото въже на скъсване при натягане;

минималната практическа якост на опън на теленото въже;

информация за вида на предпазването срещу вътрешна и външна корозия (при галванизиране трябва да се посочи качеството на цинковото покритие);

сертификата, че теленото въже се състои от една част и че неговите характеристики са постоянни по цялата му дължина;

информация за естеството и методите на изпитване на опън, усукване и огъване и за получените от тези тестове резултати;

температурните граници за използване на теленото въже;

указания за поддръжка и инспектиране;

б)

информация, където е необходимо:

ако теленото въже е направено в съответствие с национален или международен стандарт, посочете този стандарт.

3.   Разпоредби, касаещи кръгли стоманени вериги

3.1.   Производителят или неговият оправомощен представител в Европейската икономическа общност трябва да издадат за всяка верига сертификат, който съдържа най-малко следната информация:

а)

задължителна информация:

името и адреса на производителя или неговия оправомощен представител в Европейската икономическа общност;

характеристиките на веригата (номинална дължина и ширина на звеното, диаметър на телта, дали веригата е калибрирана или не); да се приложи чертеж поне на две звена, показващи максимален толеранс;

дължината на доставеното телено въже;

средната маса на метър;

метод на свързване на звената (изковаване или електрическо запояване);

определената при пробно изпитване големина на товара; прилага се към цялата верига след топлинна обработка;

минималното практическо съпротивление на скъсване на веригата при нормална температура;

минималното практическо съпротивление на скъсване на веригата при температура на използване;

пропорционалното удължаване на веригата при счупване поради натягане;

характеристиките на материала, от който е направена веригата (например, клас или качество);

видът на приложената топлинна обработка или, където е необходимо, на предстоящата такава от страна на производителя или на специализирано предприятие;

информация за естеството и методите на тестовете на опън и получените от тях резултати;

температурните граници за използване на веригата;

указания за поддръжка и инспектиране;

б)

информация, където е необходимо:

ако веригата е направена в съответствие с национален или международен стандарт за употреба, да се посочи този стандарт;

ако една верига е претърпяла специална топлинна обработка, да се включи текст „за всяка топлинна обработка се консултирайте производителя или оправомощен от него представител“.

3.2.   Най-малко едно звено на всеки двадесет или едно звено на метър, в зависимост от това кое е по-късото разстояние, трябва да носи четлива и постоянна маркировка за качество в съответствие с национален или международен стандарт. Маркировката трябва да е със следните размери:

Номинални размери на веригата в милиметри

Размери на цифрите в милиметри

До 12,5 включително

3

Над 12,5 до 26 включително

4,5

Над 26

6

4.   Разпоредби относно куките

4.1.   Производителят или неговият оправомощен представител в Европейската икономическа общност трябва да издадат за всяка партида куки или при поискване от страна на потребителя, за всяка кука, най-малкото следната информация:

а)

задължителна информация:

името и адреса на производителя или неговия оправомощен представител в Европейската икономическа общност;

вида на куката;

характеристика на размерите;

дали куката е направена по национален или по международен стандарт; да се посочи съответната справка;

ако куката не е направена по национален или по международен стандарт:

товарът, който причинява достатъчно отваряне (на куката) за освобождаване на товара или товарът, който води до счупването ѝ (производителят трябва да уточни дали става въпрос за отваряне или за счупване);

максималното изпитващо натоварване, което може да се приложи, без това да причини каквато и да е постоянна деформация;

характеристика на стоманата (клас или качество);

видът на приложената топлинна обработка или където е необходимо — на предстоящата такава от страна на производителя или на специализирано предприятие;

информация за естеството и методите на тестовете на опън и получените от тях резултати;

температурните граници за използване на куките;

указания за поддръжка и инспектиране;

б)

информация, когато е необходимо:

ако куките са претърпели специална топлинна обработка, да се включи текст „за всяка топлинна обработка се консултирайте с производителя или неговия представител“.

4.2.   Куките трябва да носят четлива и неизличима маркировка за качество в съответствие с национален или международен стандарт.