12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32000L0055

L 279/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/55/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 септември 2000 година

относно изискванията за енергийна ефективност, приложими за баластите за луминесцентно осветление

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейска общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Важно е да се насърчават мерките, предназначени да осигурят правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно насърчават и енергоспестяването, опазването на околната среда и защитата на потребителите.

(2)

Луминесцентното осветление представлява значителен дял от потреблението на електроенергия в Общността и следователно от общото енергийно потребление. Различните модели баласти за луминесцентно осветление, които се намират на пазара на Общността, имат различно ниво на потребление за даден тип лампа, т.е. имат изключително разнообразна степен на енергийна ефективност.

(3)	Настоящата директива цели да намали енергийното потребление на баластите за луминесцентно осветление, като постепенно се премине от по-неефективните баласти към по-ефективните баласти, които могат да предложат и характеристики за увеличено спестяване на енергия.

(4)	Някои държави-членки предстои да приемат разпоредби, свързани с ефективността на баластите за луминесцентно осветление, които могат да създадат бариери пред търговията с тези продукти в Общността.

(5)

Следва да се вземе за база високо ниво на защита в предложенията за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби в държавите-членки относно здравето, безопасността, опазването на околната среда и защитата на потребителите; настоящата директива гарантира високо ниво на защита по отношение на околната среда и на потребителите, като същевременно цели значително подобряване на енергийната ефективност на баластите.

(6)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, установени в член 5 от Договора, тъй като целите на тези мерки не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, те могат, по причина на размера и ефекта на предложеното действие, да бъдат постигнати в по-добра степен от Общността. Настоящата директива не превишава нужното за постигането на тези цели.

(7)	Важно е да се въведе ефикасна система на прилагане, за да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива, на производителите да се гарантират справедливи условия на конкуренция и защита на правата на потребителите.

(8)

Решение № 93/465/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 г. относно модулите за различните фази от процедурите за оценка на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие „CE“, които ще се използват в директивите за техническа хармонизация (4), се прилага, освен за случаите на маркиране и изтегляне от пазара, където отклоняването до ограничена степен от решението е оправдано от вида продукт и конкретното положение на пазара.

(9)

В интерес на международната търговия, трябва да се използват, ако е необходимо, международните стандарти. Потреблението на електроенергия от баласта е определено от Европейския комитет за електротехническа стандартизация със стандарт EN 50294 от декември 1998 г., който се основава на международните стандарти.

(10)	За да могат да се движат свободно, баластите за луминесцентно осветление, които отговарят на изискванията за енергийна ефективност на настоящата директива, трябва да носят маркировката „CE“ и да съдържат свързаната с нея информация.

(11)	Настоящата директива се ограничава само до баластите за луминесцентно осветление на централно захранване,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до баласти за луминесцентно осветление на централно захранване, както са определени в европейски стандарт EN 50294 от декември 1998 г., точка 3.4, наричани по-долу „баласти“.

2. Следните видове баласти се изключват от настоящата директива:

—	баластите, вградени в лампи,

—	баластите, предназначени специално за осветителни тела за вграждане в мебели и които представляват неделима част от осветителното тяло, която не може да бъде изпробвана отделно от осветителното тяло (според европейски стандарт EN 60920, клауза 2.1.3), и

—	баластите за износ от Общността, или като единични компоненти, или като вградени в осветителни тела.

3. Баластите се класифицират в съответствие с приложение I.

Член 2

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че, през първата фаза, на пазара могат да бъдат пуснати баласти, като единични компоненти или като вградени в осветителни тела, само ако тяхното потребление на енергия е по-малко от или равно на максималната мощност във веригата баласт-лампа, както е определена в приложения I, II и III за всяка категория баласт.

2. Производителят на баласт, неговият установен в Общността упълномощен представител или лице, отговорно за пускане на пазара на баласт, като единични компоненти или вградени в осветителни тела, отговарят за гарантирането на това всеки баласт, пуснат на пазара, като единични компоненти или като вграден в осветителни тела, да съответства на посочените в параграф 1 изисквания.

Член 3

1. Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на своята територия на баласти, като единични компоненти или като вградени в осветителни тела, които носят маркировката „CE“, удостоверяваща тяхното съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

2. До доказване на противното, държавите-членки приемат за отговарящи на разпоредбите на настоящата директива баластите, като единични компоненти или като вградени в осветителни тела, които в съответствие с член 5, носят маркировката „CE“.

Член 4

1. Без да се засягат членове 5 и 6, процедурите за оценка на съответствието на баластите, било като единични компоненти или като вградени в осветителни тела, и правилата за поставяне и употреба на маркировката за съответствие „CE“, са в съответствие с Модул A от Решение 93/465/ЕИО на Съвета, както и с критериите, изложени в същото решение и в общите насоки от приложението към него.

2. Срокът, посочен в параграф 2 на Модул A от Решение 93/465/ЕИО на Съвета, е 3 години за целите на настоящата директива.

а)

Съдържанието на техническата документация, посочено в параграф 3 на Модул A от Решение 93/465/ЕИО на Съвета, обхваща:

i)	името и адреса на производителя;

ii)	общото описание на модела, достатъчно недвусмислено, за да позволява идентифициране;

iii)	информацията, както и графики, по целесъобразност, за основните характеристики на модела и конкретни елементи, които влияят положително на енергийната консумация;

iv)	ръководството за работа;

v)	резултатите от измерванията на енергийното потребление, проведени както се изисква в буква в);

vi)	подробности за съответствието на тези измервания с изискванията за енергийното потребление, изложени в приложение I.

б)

Може да се използва техническата документация, създадена във връзка с други законови разпоредби на Общността дотолкова доколкото отговаря на тези изисквания.

в)

Производителите на баласти отговарят за установяването на потреблението на енергия от всяка баласт според процедурата, посочена в европейски стандарт EN 50294 от декември 1998 г., както и за съответствието на уреда с изискванията на членове 2 и 9.

Член 5

Когато баласти се пускат на пазара, било като единични компоненти, било като вградени в осветителни тела, те носят маркировката „CE“, съставена от буквите „CE“. Маркировката „CE“, четлива и незаличима се поставя на видно място върху баластите и опаковката им. Когато баласти се пускат на пазара като вградени в осветителни тела, маркировката „CE“ се поставя на видно място върху осветителните тела и на опаковката им.

Член 6

1. Когато държава-членка установи, че маркировката „CE“ е неправилно поставен, производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, се задължава да приведе баластите в съответствие с настоящата директива и да прекрати нарушаването, в съответствие с условията, наложени от държавата-членка. Когато нито производителят, нито негов упълномощен представител е установен в Общността, тези задължения се поемат от лицето, отговорно за пускане в оборот на пазара на баластите, било като единични компоненти, било като вградени в осветителни тела.

2. Когато баластите не са в съответствие с настоящата директива, държавата-членка предприема всички необходими мерки по член 7, за да забрани пускането им на пазара и в продажба.

Член 7

1. Посочва се точно основанието за всяка мярка, предприета от държава-членка в съответствие с настоящата директива, която съдържа забрана за пускането на пазара или за продажба на баласти, било като единични компоненти, или като вградени в осветителни тела. Производителят, упълномощеният му представител в Общността или лицето, отговарящо за пускането на пазара на баласти, се уведомяват незабавно за мярката, както и за възможностите и сроковете относно законните средства за защита, които могат да ползват по действащото в съответната държава-членка законодателство.

2. Съответната държава-членка незабавно уведомява Комисията за такава мярка и мотивира своето решение. Комисията предоставя тази информация на останалите държави-членки.

Член 8

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до една година от влизането ѝ в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби след изтичане на осемнадесет месечния срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за това позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3. През осемнадесет месечния период след влизането в сила на директивата, държавите-членки разрешават пускането на пазара на баласти, или като единични компоненти, или като вградени в осветителни тела, които отговарят на същите условия, като прилаганите на тяхна територия в деня на влизането н сила на настоящата директива.

Член 9

1. Пет години след влизането в сила на настоящата директива, т.е. по време на втората фаза, максималната мощност във веригата баласт-лампа ще бъде в съответствие с приложение IV, особено във връзка с член 2.

2. Най-късно до 31 декември 2005 г., Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета оценката за сравнението на получените и на очакваните резултати. С оглед на достигането на трета фаза в подобряването на енергийната ефективност, Комисията, в консултация със заинтересованите страни, представя предложения, при необходимост, относно понататъшни подобрения на енергийната ефективност на баластите. Максималната мощност във веригата баласт-лампа и датата на влизането ѝ в сила ще се основават на нивата, които са икономически и технически обосновани в светлината на обстоятелствата в дадения момент. Комисията разглежда и всички други мерки, подходящи за подобряването на присъщата на баластите енергийна ефективност и за насърчаване използването на енергоспестяващи системи за управление на осветлението.

Член 10

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

H. VÉDRINE

(1) ОВ C 274 E, 28.9.1999 г., стр. 10.

(2) ОВ C 368, 20.12.1999 г., стр. 11.

(3) Становище на Европейския парламент от 20 януари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 30 май 2000 г. (ОВ C 208, 20.7.2000 г., стр. 9) и Решение на Европейския парламент от 5 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КАТЕГОРИИ БАЛАСТ

За да се изчисли максималната входна мощност на веригите баласт-лампа на даден баласт, първо трябва да се класифицира баласта в подходящата категория от следния списък

Категория	Описание
1	Баласт за линейни лампи
2	Баласт за компактни двутубови лампи
3	Баласт за компактни четиритубови плоски лампи
4	Баласт за компактни четиритубови лампи
5	Баласт за компактни шесттубови лампи
6	Баласт за компактни лампи тип 2D

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МАКСИМАЛНАТА ВХОДНА МОЩНОСТ НА ВЕРИГИТЕ БАЛАСТ-ЛАМПА НА ДАДЕНА КАТЕГОРИЯ БАЛАСТ

Енергийната ефективност на веригите баласт-лампа се определя чрез максималната входна мощност във веригата. Тя е функция от мощността на лампата и от категорията на баласта; затова, максималната входна мощност на веригите баласт-лампа на даден баласт се определя като максималната мощност във веригата баласт-лампа, с различни нива за всяка мощност на лампата и категория на баласта.

Термините, използвани в настоящото приложение, съответстват на определенията в Европейски стандарт EN 50294 от декември 1998 г., създаден от Европейския комитет за електротехническа стандартизация.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПЪРВА ФАЗА

Максималната мощност във веригата баласт-лампа, изразена с W, се определя по следната таблица:

Категория баласт	Мощност на лампата		Максималната входна мощност на веригата баласт-лампа
Категория баласт	50 Hz	HF	Максималната входна мощност на веригата баласт-лампа
1	15 W	13,5 W	25 W
	18 W	16 W	28 W
	30 W	24 W	40 W
	36 W	32 W	45 W
	38 W	32 W	47 W
	58 W	50 W	70 W
	70 W	60 W	83 W
2	18 W	16 W	28 W
	24 W	22 W	34 W
	36 W	32 W	45 W
3	18 W	16 W	28 W
	24 W	22 W	34 W
	36 W	32 W	45 W
4	10 W	9,5 W	18 W
	13 W	12,5 W	21 W
	18 W	16,5 W	28 W
	26 W	24 W	36 W
5	18 W	16 W	28 W
5	26 W	24 W	36 W
6	10 W	9 W	18 W
	16 W	14 W	25 W
	21 W	19 W	31 W
	28 W	25 W	38 W
	38 W	34 W	47 W

Когато баластът е проектиран за лампа, която попада между две стойности, посочени в горната таблица, максималната входна мощност на веригата баласт-лампа се изчислява посредством линейна интерполация между двете стойности за максималната входна мощност за двете най-близки мощности на лампи, посочени в таблицата.

Например, ако баластът в лампа от категория 1 е проектирана за лампа 48 W при 50 Hz, максималната входна мощност на веригата баласт-лампа се изчислява както следва:

Formula

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ВТОРА ФАЗА

Максималната мощност във веригата баласт-лампа, изразена с W, се определя по следната таблица:

Категория баласт	Мощност на лампата		Максималната входна мощност на веригата баласт-лампа
Категория баласт	50 Hz	HF	Максималната входна мощност на веригата баласт-лампа
1	15 W	13,5 W	23 W
	18 W	16 W	26 W
	30 W	24 W	38 W
	36 W	32 W	43 W
	38 W	32 W	45 W
	58 W	50 W	67 W
	70 W	60 W	80 W
2	18 W	16 W	26 W
	24 W	22 W	32 W
	36 W	32 W	43 W
3	18 W	16 W	26 W
	24 W	22 W	32 W
	36 W	32 W	43 W
4	10 W	9,5 W	16 W
	13 W	12,5 W	19 W
	18 W	16,5 W	26 W
	26 W	24 W	34 W
5	18 W	16 W	26 W
5	26 W	24 W	34 W
6	10 W	9 W	16 W
	16 W	14 W	23 W
	21 W	19 W	29 W
	28 W	25 W	36 W
	38 W	34 W	45 W

Когато баласт е проектиран за лампа, която попада между две стойности, посочени в горната таблица, максималната входна мощност на веригата баласт-лампа се изчислява посредством линейна интерполация между двете стойности за максималната входна мощност за двете най-близки мощности на лампи, посочени в таблицата.

Formula

12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32001L0077

L 283/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/77/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 септември 2001 година

относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Понастоящем потенциалът на възобновяемите енергийни източници не се оползотворява достатъчно в Общността. Общността оценява необходимостта от насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници като приоритетна мярка, като има предвид, че тяхното използване допринася за опазването на околната среда и устойчивото развитие. Освен това, използването на тези източници може също така да създаде нови работни места на местно равнище, да има положително въздействие върху социалната кохезия, да допринесе за сигурността на доставките и да спомогне за по-бързото постигане на целите на Протокола от Киото. Следователно е необходимо да се осигури по-добро оползотворяване на този потенциал в рамките на вътрешния електроенергиен пазар.

(2)

Насърчаването на използването на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници е изключително важен приоритет за Общността, както е посочено в Бялата книга за възобновяемите енергийни източници (по-долу наричана „Бялата книга“) поради причини, свързани със сигурността и разнообразяването на енергийните доставки, опазването на околната среда и социалната и икономическата кохезия. Това бе потвърдено от Съвета в неговата резолюция от 8 юни 1998 г. за възобновяемите енергийни източници (5), и от Европейския парламент в резолюцията му относно Бялата книга (6).

(3)

Увеличеното използване на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници представлява важен елемент от пакета мерки, необходими за спазването на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промяната на климата, както и от всички други политики и мерки, свързани със спазването на бъдещи ангажименти.

(4)

Съветът, в своите заключения от 11 май 1999 г. и Европейския парламент в резолюцията си от 17 юни 1998 г. относно електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници (7), приканват Комисията да представи конкретно предложение за рамкова политика на Общността по отношение на достъпа на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници до вътрешния пазар. Освен това, в резолюция от 30 март 2000 г. във връзка с електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и вътрешния електроенергиен пазар (8), Европейският парламент подчертава, че обвързващите и амбициозни цели по отношение възобновяемите енергийни източници на национално равнище са от съществено значение за постигането на резултати и осъществяването на целите на Общността.

(5)

За осигуряване на по-широко навлизане на пазара на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в средносрочен план, следва да се изиска от всички държави-членки да поставят национални индикативни цели за потребление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.

(6)	Тези национални индикативни цели следва да отговарят на всеки национален ангажимент, част от общите задължения по отношение на промяната на климата, които Общността е поела в съответствие с Протокола от Киото.

(7)

Комисията следва да оцени до каква степен държавите-членки са постигнали напредък по отношение на националните им индикативни цели, както и до каква степен тези национални индикативни цели съответстват на общата индикативна цел от 12 % от брутното вътрешно потребление на енергия до 2010 г., като се има предвид, че индикативната цел от 12 % съгласно Бялата книга за Общността като цяло до 2010 г., указва необходимостта от полагането на усилия, както на нивото на Общността, така и в отделните държави-членки, а също така и нуждата от отчитане на различните национални обстоятелства. Ако възникне необходимост във връзка с постигането на целите, Комисията следва да отправи предложения до Европейския парламент и Съвета, които могат да включват задължителни цели.

(8)

При използване на отпадъците като енергиен източник, държавите-членки следва да се съобразяват със законодателството на Общността по отношение на управлението на отпадъците. Прилагането на настоящата директива не накърнява определенията, посочени в приложения 2а и 2б към Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (9). Подкрепата по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници следва да съответства на другите цели на Общността, и по-специално да е съобразена с йерархията по отношение на третирането на отпадъците. В тази връзка, изгарянето на несортирани общински отпадъци не бива да се включва в бъдещите системи за подпомагане използването на възобновяеми енергийни източници, ако такава подкрепа подкопава йерархията.

(9)	Определението на биомаса в настоящата директива не изключва използването на различно определение в националното законодателство, за цели различни от изложените в настоящата директива.

(10)

Настоящата директива не изисква от държавите-членки да признаят покупката на гаранция за произход от друга държава-членка или съответно закупуване на електроенергия като принос при изпълнението на задължение по отношение на национални квоти. Въпреки това, гаранция за произхода на електроенергията е необходима за улеснение на търговията с електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и повишаване на прозрачността с оглед на потребителския избор между електроенергията, произведена от невъзобновяеми и електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Схемите за гарантиране на произхода сами по себе си не предполагат право на облагодетелстване от националните механизми за подпомагане, установени в отделните държави-членки. Важно е тези гаранции за произход да обхващат всички видове производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

(11)	Важно е да се направи ясно разграничение между гаранциите за произход от заменяеми зелени сертификати.

(12)

Необходимостта от обществена подкрепа за възобновяемите енергийни източници е призната в насоките на Общността по отношение на държавната помощ за опазване на околната среда (10), които освен другите фактори, отчитат и необходимостта от включване на външните разходи при производство на електроенергия. Въпреки това, правилата на Договора, и по-специално на членове 87 и 88 от него, ще продължат да се прилагат за такова публично подпомагане.

(13)	Необходимо е установяването на законодателна рамка за пазара на възобновяеми енергийни източници.

(14)

Държавите-членки прилагат различни механизми за подпомагане за възобновяеми енергийни източници на национално ниво, включително зелени сертификати, инвестиционна помощ, освобождаване от данъци или данъчни облекчения, възстановяване на данъци и схеми за пряко ценово подпомагане. Едно от важните средства за постигането на целта на настоящата директива е гарантирането на правилното функциониране на тези механизми, докато не влезе в действие една обща рамка на Общността, за да се поддържа доверието на инвеститорите.

(15)	Още е твърде рано да се вземе решение за цялостна рамка на Общността по отношение на схемите за подпомагане, с оглед на ограничения опит с националните схеми и относително малкия дял понастоящем на ценово подпомаганата електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в Общността.

(16)

Необходимо е обаче, след определен преходен период, да се адаптират схеми за насърчаване на развиващия се вътрешен електроенергиен пазар. Следователно е необходимо Комисията да наблюдава ситуацията и да представи доклад относно опита по прилагането на схемите на национално ниво. Ако е необходимо, Комисията следва да изготви предложение, в светлината на изводите на този доклад, за установяване на рамка на Общността по отношение на схемите за насърчаване и използването на възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия. Това предложение следва да допринесе за постигането на заложените национални индикативни цели, да е в съответствие с принципите на вътрешния електроенергиен пазар, както и да вземе предвид характеристиките на различните източници на възобновяема енергия, заедно с различните технологии и географски различия. Тя следва да насърчава използването на възобновяеми енергийни източници по ефективен начин, който да бъде прост, но в същото време възможно най-ефикасен, особено по отношение на разходите, както и да предвижда достатъчни преходни периоди от поне седем години, да запази доверието на инвеститорите и да избягва трудно възстановимите разходи. Тази рамка следва да дава възможност за конкуренция между електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и тази от невъзобновяеми енергийни източници, като се ограничават разходите за потребителя, а в средносрочен план намалее необходимостта от публично подпомагане.

(17)	По-широкото навлизане на пазара на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници ще позволи постигането на икономии поради по-голямо производство, което съответно ще доведе до намаляване на разходите.

(18)	Важно е да се използва мощта на пазарните сили и вътрешния пазар, така че електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници да стане конкурентна и атрактивна за европейските граждани.

(19)

Като се поощрява развитието на пазара на възобновяеми енергийни източници е важно да се вземе предвид положителното въздействие върху възможностите за развитие на местно и регионално равнище, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия.

(20)	Следва да се отчете специфичната структура на сектора на възобновяемите енергийни източници, особено когато се преразглеждат административните процедури за получаване на разрешение за изграждане на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

(21)	При определени обстоятелства е невъзможно пълното гарантиране на преноса и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, без да се засегне надеждността и сигурността на мрежата, а гаранциите в тази връзка следователно могат да включват финансова компенсация.

(22)	Разходите за свързването на нови производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, и следва надлежно да се отчете облагодетелстването за мрежата от интегрираните производители.

(23)

Тъй като общите цели на предлаганите действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поотделно, но биха могли да бъдат осъществени по-добре на нивото на Общността, поради мащаба или резултатите от действията, Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора. Подробното им изпълнение, обаче, следва да бъде осъществено от държавите-членки, като по този начин всяка държава-членка има възможност да избере режима, който отговаря най-добре на конкретната ситуация в съответната държава-членка. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да насърчи увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници при производството на електрическа енергия на вътрешния пазар на електроенергия и да положи основата за бъдещата рамка на Общността в тази област.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)	„възобновяеми енергийни източници“ означава възобновяеми неизкопаеми енергийни източници (вятърна, слънчева, геотермална енергия, енергия на вълните, на приливите и отливите, водна енергия, биомаса, газове от сметищата, от съоръжения за преработване на отпадъчни води и биогазове);

б)	„биомаса“ означава биологично разлагаемата част от продуктите, отпадъците и остатъците от земеделска дейност (включително от растителен и от животински произход), горско стопанство и свързаните с него промишлености, както и биологично разлагаемата част от промишлените и общински отпадъци;

в)

„електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници“ означава електроенергията, произведена от централи, използващи само възобновяеми енергийни източници, както и частта от електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни централи, използващи и конвенционални енергийни източници, като се включва и електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници, използвана за запълване на системите за съхранение и се изключи електроенергията, произведена в резултат на системите за съхранение;

г)	„потребление на електроенергия“ означава националното производство на електроенергия, включително и автопроизводството, плюс вноса, като се изключи износа (брутно вътрешно потребление на електроенергия).

Освен това, се прилагат и определенията, посочени в Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия (11).

Член 3

Национални индикативни цели

1. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да насърчават по-широкото потребление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в съответствие с националните индикативни цели, посочени в точка 2. Тези стъпки следва да бъдат съобразени с поставената цел.

2. Не по-късно от 27 октомври 2002 г. и на всеки пет години след това, държавите-членки следва да приемат и публикуват доклади, определящи националните им планове относно бъдещото потребление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници като процент от общото потребление на електроенергия за следващите 10 години. Този доклад подчертава също предприетите или планирани мерки на национално ниво за постигане на тези национални индикативни цели. При изготвянето на тези цели в период до 2010 г., държавите-членки следва да:

—	вземат предвид референтните стойности, посочени в приложението,

—	се уверят, че целите съответстват на националните ангажименти, поети в контекста на ангажиментите, по отношение на промяната на климата, които Общността е поела в съответствие с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации относно промяната на климата.

3. Държавите-членки публикуват, за първи път не по-късно от 27 октомври 2003 г., а след това на всеки две години, доклад, който включва анализ на постигнатия успех при осъществяването на националните индикативни цели, като по-специално се вземат предвид климатичните фактори, които биха могли да се отразят на постигането на тези цели, и които сочат до каква степен предприетите мерки съответстват на националните ангажименти по отношение промяната на климата.

4. На базата на докладите на държавите-членки, посочени в параграфи 2 и 3, Комисията оценява до каква степен:

—	държавите-членки са постигнали успех по отношение на националните си индикативни цели;

—

националните индикативни цели съответстват на общата индикативна цел от 12 % от брутното национално потребление на енергия до 2010 г., и по-специално с индикативния дял от 22,1 % от електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в общото потребление на електроенергия на Общността до 2010 г.

Комисията публикува своите заключения в доклад, за първи път не по-късно от 27 октомври 2004 г., а след това на всеки две години. Ако е уместно, към доклада се прилагат и предложения до Европейския парламент и Съвета.

Ако докладът, посочен във втората алинея, съдържа изводи, че националните индикативни цели не съответстват на общата индикативна цел поради причини, които не са обосновани и/или не се отнасят до нови научни доказателства, тези предложения се отнасят до националните цели, като включват евентуални задължителни цели, в подходящата форма.

Член 4

Схеми за подпомагане

1. Без да се засягат членове 87 и 88 от Договора, Комисията оценява прилагането на механизми, използвани в държавите-членки, според които даден производител на електроенергия, на основата на нормативен акт, издаден от публичните власти, получава пряко или косвено подпомагане, и което би могло да има като ефект ограничаване на търговията, на основата на техния принос за постигане на целите по членове 6 и 174 от Договора.

2. Най-късно до 27 октомври 2005 г. Комисията следва да представи добре документиран доклад относно опита, придобит от прилагането и едновременното съществуване на различните механизми, посочени в параграф 1. Докладът оценява постигнатия успех, включително рентабилността на системите за подпомагане, посочени в параграф 1 при насърчаване потреблението на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в съответствие с националните индикативни цели, посочени в член 3, параграф 2. Ако е необходимо, към този доклад фигурира предложение за рамка на Общността по отношение на схемите за подпомагане на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници.

Всяко предложение за рамка следва да:

а)	допринася за постигането на националните индикативни цели;

б)	съответства на принципите на вътрешния електроенергиен пазар;

в)	отчита характеристиките на различните възобновяеми енергийни източници, заедно с различните технологии и географските различия;

г)	поощрява използването на възобновяеми енергийни източници по ефективен начин, като бъде проста, но в същото време възможно най-ефикасна, особено по отношение на разходите;

д)	включва достатъчни преходни периоди за националните системи за подпомагане от поне седем години и да запази доверието на инвеститорите.

Член 5

Гаранция за произход на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници

1. Не по-късно от 27 октомври 2003 г., държавите-членки следва да потвърдят, че произхода на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници може да бъде гарантиран по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, посочени от всяка държава-членка. Те следва да осигурят издаването на гаранция за произход за тази цел, в отговор на такова искане.

2. Държавите-членки могат да определят един или повече компетентни органи, независими по отношение на дейностите по производството и разпределението, да наблюдават издаването на такива гаранции за произход.

3. Дадена гаранция за произход:

—	посочва енергийния източник, от който е произведена електроенергията, уточнява датата и мястото на производство, а в случаите на водноелектрически инсталации посочва и тяхната мощност;

—	служи на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници да докажат, че продаваната от тях електроенергия действително е произведена от възобновяеми енергийни източници по смисъла на настоящата директива.

4. Гаранциите за произход, издадени в съответствие с параграф 2, следва да бъдат взаимно признавани от държавите-членки, и особено като доказателство на елементите, посочени в параграф 3. Всеки отказ за признаване на гаранция за произход като такова доказателство, по-специално с оглед на предотвратяването на измама, трябва да се базира на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. В случай на отказ да бъде призната гаранция за произход, Комисията може да принуди отказалата страна да я признае, и по-специално с оглед на обективните, прозрачни и недискриминационни критерии, на които се основава подобно признаване.

5. Държавите-членки или техни компетентни органи следва да въведат подходящи механизми, които да осигурят точността и надеждността на гаранциите за произход, както и да очертаят в доклада, посочен в член 3, параграф 3 предприетите мерки за осигуряване на надеждността на системата за гаранции.

6. След консултации с държавите-членки, в своя доклад, посочен в член 8, Комисията следва да прецени формата и методите, които да следват държавите-членки с цел гарантиране на произхода на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Ако е необходимо, Комисията предлага на Европейския парламент и на Съвета да приемат общи правила в това отношение.

Член 6

Административни процедури

1. Държавите-членки или определени от държавите-членки компетентни органи оценяват съществуващата законодателна и регулаторна рамка във връзка с процедурите по издаване на разрешения или други процедури, заложени в член 4 от Директива 96/92/ЕО, които се отнасят до централите за производство на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, с оглед на:

—	намаляването на регулаторните и нерегулаторни бариери за нарастване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници;

—	увеличаване на целенасочеността и ускоряване на процедурите на подходящото административно ниво, и

—	осигуряването на обективни, прозрачни и недискриминационни правила и пълното отчитане на особеностите на различните технологии за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

2. Държавите-членки публикуват доклад от оценката по параграф 1, не по-късно от 27 октомври 2003 г., в който, ако е уместно, посочват предприетите действия. Целта на този доклад е да покаже, когато е уместно в контекста на националното законодателство, достигнатият етап, по-специално по отношение на:

—	координирането между различните административни органи по отношение на крайните срокове, приемането и обработването на заявки за разрешения,

—	изготвянето на възможни насоки за действията, посочени в параграф 1 и преценяване на приложимостта на процедура за експедитивно планиране от страна на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, и

—	определянето на органите, които да действат като посредници при спорове между властите, отговарящи за издаването на разрешения, и кандидатите за разрешения.

3. Комисията, в доклада, посочен в член 8 и на базата на докладите на държавите-членки по параграф 2 от настоящия член, оценява най-добрите практики с оглед постигането на целите, посочени в параграф 1.

Член 7

Въпроси, свързани с мрежата

1. Без да се засягат поддържането на сигурността и безопасността на електрическата мрежа, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че операторите на преносната система и операторите на разпределителната системи гарантират преноса и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници на тяхната територия. Те могат също да предвидят приоритетен достъп до мрежата на електричество, произведено от възобновяеми енергийни източници. При преноса на електричество, произведено от производствени инсталации, операторите на преносната система дават приоритет на производствените инсталации, които използват възобновяеми енергийни източници, доколкото позволява функционирането на националната електроенергийна система.

2. Държавите-членки приемат правна рамка или изискат от операторите на преносните системи и на разпределителните системи да определят и публикуват свои стандартни правила по отношение на покриване на разходите за техническо приспособяване, като свързване към мрежата или укрепване на мрежата, които са необходими, с цел присъединяване на нови производители за захранване с електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници към свързаната мрежа.

Тези правила ще се базират на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като по-специално се отчетат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата. Тези правила могат да предвиждат различни видове свързване.

3. Когато е уместно, държавите-членки могат да изискат от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или отчасти, разходите, посочени в параграф 2.

4. От операторите на преносната система и операторите на разпределителната система се изисква да предоставят на всеки нов производител, който желае да бъде свързан, цялостна и подробна оценка на разходите, отнасящи се до свързването. Държавите-членки могат да позволят на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които желаят да бъдат свързани към мрежата да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

5. Държавите-членки приемат правна рамка или изискват от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да определят и публикуват техните стандартни правила по отношение на разпределянето на разходите за системните инсталации, като свързване към и укрепване на мрежата, между всички производители, които се ползват от тях.

Разпределянето на разходите се прилага според механизъм, основан на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като се вземат предвид ползите, които първоначално или впоследствие свързали се производители, както и операторите на преносната система и операторите на разпределителната система, черпят от свързването.

6. Държавите-членки следва да осигурят, че при налагането на таксите за преноса и разпределението не се допуска дискриминиране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително по-специално на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, произведена в периферни региони, например в островни региони или в слабо населени региони.

Когато е уместно, държавите-членки приемат законодателна рамка или изискват от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да гарантират, че таксите, начислени за преноса и разпределението на електроенергия от централи, които използват възобновяеми енергийни източници, отразяват възможните ползи по отношение на разходите в резултат на свързването на централата към мрежата. Такива ползи могат да възникнат от прякото използване на мрежата с ниско напрежение.

7. В доклада по член 6, параграф 2, държавите-членки разглеждат също мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се улесни достъпа до мрежата на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Този доклад проучва, inter alia, възможността за въвеждането на двустранно отчитане.

Член 8

Обобщен доклад

На основата на докладите от държавите-членки, изготвени съгласно член 3, параграф 3 и член 6, параграф 2, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад относно прилагането на настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2005 г., а след това на всеки пет години.

Този доклад:

—	разглежда напредъка, постигнат при отразяването на външните разходи за електроенергия, произведена от невъзобновяеми енергийни източници и въздействието на общественото подпомагане, предоставено за производството на електроенергия;

—	взема предвид възможността държавите-членки да осъществят националните индикативни цели, установени в член 3, параграф 2, общата индикативна цел, упомената в член 3, параграф 4 и наличието на дискриминация между отделните енергийни източници.

Ако е уместно, заедно с доклада, Комисията представя допълнителни предложения на Европейския парламент и на Съвета.

Член 9

Транспониране

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 27 октомври 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 септември 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

C. PICQUÉ

(1) ОВ С 311 Е, 31.10.2000 г., стр. 320 и ОВ С 154 Е, 29.5.2001 г., стр. 89.

(2) ОВ С 367, 20.12.2000 г., стр. 5.

(3) ОВ С 22, 24.1.2001 г., стр. 27.

(4) Становище на Европейския парламент от 16 ноември 2000 г. (ОВ С 223, 8.8.2001 г., стр. 294), Обща позиция на Съвета от 23 март 2001 г. (ОВ С 142, 15.5.2001 г., стр. 5) и Решение на Европейския парламент от 4 юли 2001 г. (още не е публикувано във ОВ). Решение на Съвета от 7 септември 2001 г.

(5) ОВ С 198, 24.6.1998 г., стр. 1.

(6) ОВ С 210, 6.7.1998 г., стр. 215.

(7) ОВ С 210, 6.7.1998 г., стр. 143.

(8) ОВ С 378, 29.12.2000 г., стр. 89.

(9) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

(10) ОВ С 37, 3.2.2001 г., стр. 3.

(11) ОВ L 27, 30.1.1997, стр. 20.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Референтни стойности за националните индикативни цели на държавите-членки за дела на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в брутното потребление на електроенергия до 2010 г. (1)

Това приложение посочва референтните стойности за фиксирането на националните индикативни цели за електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници („ВЕИ-Е“), упоменати в член 3, параграф 2:

	ВЕИ-Е TWh 1997 (2)	ВЕИ-Е % 1997 (3)	ВЕИ-Е % 2010 (3)
Белгия	0,86	1,1	6,0
Дания	3,21	8,7	29,0
Германия	24,91	4,5	12,5
Гърция	3,94	8,6	20,1
Испания	37,15	19,9	29,4
Франция	66,00	15,0	21,0
Ирландия	0,84	3,6	13,2
Италия	46,46	16,0	25,0 (5)
Люксембург	0,14	2,1	5,7 (6)
Нидерландия	3,45	3,5	9,0
Австрия	39,05	70,0	78,1 (7)
Португалия	14,30	38,5	39,0 (8)
Финландия	19,03	24,7	31,5 (9)
Швеция	72,03	49,1	60,0 (10)
Обединеното кралство	7,04	1,7	10,0
Общността	338,41	13,9 %	22 % (4)

(1) При отчитане на референтните стойности, посочени в настоящото приложение, държавите-членки следва да приемат, че Насоките за държавна помощ за опазването на околната среда допускат съществуването на национални схеми за подпомагане за насърчаването на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници.

(2) Данните се отнасят до националното производство на ВЕИ-Е през 1997 г.

(3) Процентните дялове на ВЕИ-Е през 1997 г. и 2010 г. се базират на националното производство на ВЕИ-Е, разделено на брутното национално потребление на електроенергия. В случаите на вътрешна търговия с ВЕИ-Е (с признато сертифициране или регистриран произход) изчисляването на тези проценти ще повлияе на стойностите за 2010 г. в отделните държави-членки, но не и на общите стойности за Общността.

(4) Закръглена стойност, получена от референтните стойности по-горе.

(5) Италия е заявила, че 22 % е реалистичната цифра, като се предположи, че през 2010 г. брутното национално потребление на електроенергия ще бъде 340 Twh. Когато взима под внимание референтните стойности от това приложение Италия е приела, че брутното национално производство на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници ще достигне до 76 TWh за 2010 г. Тази цифра включва и дела на неразграждащата се част от общинските и промишлени отпадъци в съответствие със законодателството на Общността относно управлението на отпадъците.

По този начин, възможността за достигане на индикативната цел, упомената в настоящото приложение зависи, inter alia, от действителното ниво на национално търсене на електроенергия през 2010 г.

(6) Като вземат предвид индикативните референтни стойности, определени в настоящото приложение, Люксембург счита, че определената за 2010 г. цел може да бъде постигната само ако:

—	общото потребление на електроенергия не надхвърли това за 1997 г.;

—	електроенергията, произведена от вятърна енергия може да бъде умножена по 15,

—	електроенергията, произведена от биогаз може да бъде умножена по 208,

—	може изцяло да се отчете електроенергията в нейната цялост, произведена от единствения общински инсенератор на отпадъци в Люксембург, който през 1997 г. покрива половината от електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници;

—	електроенергията, произведена по фотоелектрически метод може да нарастне до 80 GWh и

доколкото горните точки могат да бъдат осъществени от техническа гледна точка в предвидените срокове.

При липсата на природни ресурси, допълнителното увеличение на електроенергия, произведена от водноелектрически атомни централи е изключено.

(7) Австрия счита, че 78,1 % са реалистична цифра, при условие че през 2010 г. брутното национално потребление на електричество ще бъде 56,1 TWh. Поради факта, че производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници зависи до голяма степен от водноелектрическото производство и следователно от годишните валежи, стойностите за 1997 г. и 2010 г. следва да бъдат изчислени на базата на дългосрочен модел, основан на хидрологичните и климатични условия.

(8) Като взема предвид референтните стойности, посочени в настоящото приложение, Португалия заявява, че при запазването на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници от 1997 г. като индикативна цел за 2010 г. се предполага, че:

—	ще бъде възможно да се продължи националният електроенергиен план чрез изграждане на нова водноелектрическа мощност над 10 MW;

—	друга възобновяема мощност, възможна единствено с финансова държавна помощ, ще нараства годишно с осем пъти повече отколкото в последно време.

Тези предположения предполагат, че новата мощност за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на големите водни централи, ще нараства с два пъти по-бързо темпо от това на нарастването на брутното национално потребление на електроенергия.

(9) Във плана за действие на Финландия по отношение на възобновяемите енергийни източници са заложени определени цели по отношение на обема възобновяеми енергийни източници, използвани през 2010 г. Тези цели се базират на продължителни проучвания. Плана за действие е бил одобрен от правителството през м. октомври 1999 г.

Според финландския план за действие, делът на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници до 2010 г. се предвижда да достигне 31 %. Тази индикативна цел е доста амбициозна и нейната реализация изисква обширни мерки за насърчаване във Финландия.

(10) Като се отчитат референтните стойности, посочени в настоящото приложение, Швеция отбелязва, че възможността за постигането на целта зависи до голяма степен от климатичните фактори, които силно влияят на нивото на водноелектрическото производство, особено от измененията при плувиометрията, времето на валежите през годината и притока. Електроенергията, произведена от водна енергия може да варира съществено. През годините на голяма суша производството може да достигне до 51 TWh, докато през годините с повече валежи може да достигне 78 TWh. Следователно стойността за 1997 г. следва да бъде изчислена на базата на дългосрочен модел, основан на хидрологичните и климатични промени.

Широко прилаган метод в страни с големи дялове на воднолектрическо производство е използването на статистически данни за притока на вода за период от 30 до 60 години. Така, според шведската методология и на базата на условията за периода 1950—1999 г., с корекции на разликите в общите водноелектрически производствени мощности и приток на вода през годините, средното водноелектрическо производство е 64 TWh, което отговаря на стойността от 46 % за 1997 г. и в тази връзка Швеция счита, че 52 % е по-реалистична стойност за 2010 г.

Освен това възможността на Швеция да постигне целта се ограничава от факта, че реките, които още не се експлоатират, са защитени от закона. Освен това, възможността на Швеция да постигне целта до голяма степен зависи от:

—	разширяването на комбинираното производство на топло и електроенергия, в зависимост от гъстотата на населението, търсенето на топлоенергия и развитието на технологиите и по-специално на газификацията, и

—	издаването на разрешения за вятърни атомни централи в съответствие с националните законодателства, приемането от обществеността, технологичното развитие и разширяването на мрежите.

12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32002L0091

L 001/65

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/91/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 2002 година

относно енергийните характеристики на сградите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3)

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)	Член 6 от Договора изисква интегриране на изискванията за опазване на околната среда в определянето и провеждането на политиките и действията на Общността.

(2)	Природните ресурси, чиято разумна и рационална употреба се посочва в член 174 от Договора, включват петролни продукти, природен газ и твърди горива и представляват основни източници на енергия, но същевременно са и основните източници на емисии на въглероден диоксид.

(3)	Повишаването на енергийната ефективност представлява важна част от пакета от действия и мерки, необходим за изпълнение на Протокола от Киото и следва да присъства във всеки пакет от действия с цел изпълнението на бъдещи ангажименти.

(4)	Управлението на потреблението на енергия е важен инструмент, чрез който Общността влияе на глобалния енергиен пазар, оттам на сигурността на енергийните доставки в средносрочен и дългосрочен план.

(5)	В своите заключения от 30 май 2000 г. и 5 декември 2000 г., Съветът одобри плана за действие на Комисията по отношение на енергийната ефективност и изиска специални мерки в сградния сектор.

(6)

Жилищният и третичният сектор, в които сградният фонд има основна роля, представляват повече от 40 % от крайното енергийно потребление в Общността, като този процент нараства, тенденция, която ще доведе до увеличаване на енергийното потребление, а това от своя страна ще доведе до увеличение на емисиите на въглероден диоксид.

(7)

Директива № 93/76/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид чрез подобряване на енергийната ефективност (SAVE) (5), която изисква от държавите-членки да развиват, прилагат и докладват по програмите в сферата на енергийната ефективност на сградния фонд, понастоящем започва да показва някои значителни предимства. Въпреки това, необходим е допълнителен правен инструмент, който да формулира по-конкретни действия с оглед постигане на огромния нереализиран потенциал за спестяване на енергия и намаляване на големите различия между резултатите на отделните държави-членки в този сектор.

(8)

Директива № 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, касаещи строителството (6), изисква строителните работи и съответните инсталации за отопление, охлаждане и вентилация да бъдат проектирани и изградени така че количеството енергия, необходима за тяхното използване да е минимално, като се вземат предвид местните климатични условия и нуждите на обитателите.

(9)

Мерките, предприети за по-нататъшното подобряване на енергийната ефективност на сградите трябва да вземат предвид климатичните и местните условия, както и вътрешните температурни условия и съотношението разходи — ефективност. Мерките не трябва да противоречат на други съществени изисквания по отношение на сградите, като достъпност, рационалност и предназначение на сградата.

(10)

Енергийната ефективност на сградите следва да се изчисли въз основа на методика, която може да е различна на регионално ниво и включва освен топлоизолация, други фактори, които играят все по-важна роля, например инсталации за отопление и климатизиране, приложение на възобновяеми енергийни източници и проектирането на сградата. Прилагането на общ подход към този процес, осъществяван от квалифицирани и/или акредитирани експерти, чиято независимост се гарантира въз основа на обективни критерии, ще допринесе за изравняване на усилията на държавите-членки за спестяване на енергия в сектора на строителството на сгради и ще внесе прозрачност за бъдещите собственици или потребители, що се отнася до енергийната ефективност на пазара на недвижими имоти в Общността.

(11)	Комисията възнамерява да продължи разработването на стандарти като EN 832 и prEN 13790, които да включват изисквания по отношение на климатичните инсталации и осветлението.

(12)

Сградният фонд ще оказва въздействие върху потреблението на енергия в дългосрочен план, следователно новопостроените сгради трябва да отговарят на минимални изисквания за енергийни характеристики, съобразени с местния климат. Добрите практики в това отношение трябва да бъдат приспособени за оптимално използване на факторите, отнасящи се до повишаване на енергийната ефективност. Тъй като използването на алтернативни системи за доставка на енергия все още не е разработено до пълния си потенциал, техническата, екологичната и икономическа осъществимост на алтернативните системи за доставка на енергия трябва да бъде разгледана и проучена; това може да се осъществи еднократно от държавите-членки посредством проучване, което да доведе до изготвяне на списък от мерки за спестяване на енергия на база усреднени показатели на местния пазар, които да отговарят на изискванията за ефективност на инвестициите от гледна точка на разходите. Преди започване на строителството, може да се изисква извършването на специфични проучвания, ако мярката или мерките се счетат за осъществими.

(13)

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, чиито размери надвишават определени граници, трябва да се разглежда като възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийната ефективност. Основните ремонти се определят като случаи, при които общите разходи за ремонта на конструкцията на сградата и/или енергийни съоръжения като отопление, топла вода, климатизиране, вентилация и осветление надвишава с 25 % стойността на сградата, без да се включва стойността на земята, върху която е построена сградата, или ремонти, при които повече от 25 % от конструкцията на сградата подлежи на ремонт.

(14)	Повишаването на цялостните енергийни характеристики на съществуваща сграда не означава непременно пълен ремонт на сградата; ремонтът може да бъде ограничен до онези части, които са тясно свързани с енергийната ефективност на сградата и са ефективни от гледна точка на разходите.

(15)

Изискванията за ремонтиране на съществуващи сгради не следва да са несъвместими с предназначението, качеството или характера на сградата. Те трябва да позволяват възвращаемост на допълнителните разходи, направени при такива ремонти в рамките на разумен срок, съотносим с очаквания технически живот на инвестицията посредством натрупаните енергийни спестявания.

(16)

Процесът на сертифициране може да бъде подпомогнат от програми за предоставяне на равен достъп до повишаването на енергийната ефективност; да се основава на споразумения между организации на заинтересовани лица и органи, назначени от държавите-членки; да се осъществява от компании за предоставяне на услуги, свързани с енергийната ефективност, които са съгласни да се ангажират с осъществяването на определените инвестиции. Одобрените схеми се контролират и следят от държавите-членки, които освен това следва да осигурят използването на стимулиращи схеми. Сертификатът трябва да съдържа възможно най-изчерпателно описание на съществуващите енергийни характеристики на сградата и може да бъде актуализиран. Сгради, в които се помещават публични власти и сгради, често посещавани от обществеността, следва първи да дадат пример и да вземат предвид изискванията за енергийни характеристики и опазване на околната среда, следователно трябва да подлежат на редовно сертифициране на енергийните характеристики. Разпространението на информацията за енергийни характеристики сред обществеността да се оптимизира чрез поставяне на енергийните удостоверения на видно място. Освен това, изнасянето на информация за официално препоръчаните температурни показатели в помещенията, заедно с реално измерените температури, трябва да спомогне за прекратяване на неразумното използване на отоплителните, климатичните и вентилационни системи. Тези мерки следва да допринесат за предотвратяване на ненужно използване на енергия и да обезпечат приемливи климатични условия в помещенията (енергиен комфорт), съотнесен спрямо външните климатични показатели.

(17)	Държавите-членки могат да използват също други начини/мерки, които не са уредени в настоящата директива, с цел повишаване на енергийната ефективност. Държавите-членки насърчават доброто управление на енергийно потребление, като вземат предвид интензивността на използване на сградите.

(18)

В последните години е налице засилена употреба на климатични инсталации в южноевропейските страни. Това създава значителни проблеми във върховите моменти на натоварване, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийния баланс в тези страни. Стратегиите, насочени към подобряване на температурната ефективност на сградите през летния период следва да бъдат приоритетни. За тази цел, трябва да се разработват техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

(19)

Регулярната поддръжка на котелните и климатични инсталации от квалифициран персонал спомага за поддържане на правилната им настройка в съответствие с техническата им спецификация и по този начин обезпечава оптималната им ефективност от гледна точка на опазване на околната среда, сигурността и потреблението на енергия. Когато се наложи подмяна на цялата отоплителна инсталация на базата на критерия за ефективност на разходите е необходимо да се извърши независима оценка на такава инсталация.

(20)

Разпределението на разходите за отопление, климатизиране и топла вода между обитателите на сградите, изчислено пропорционално спрямо реалното потребление би могло да допринесе за енергийни спестявания в жилищния сектор. Обитателите трябва да имат възможност да регулират потреблението си на отопление и топла вода, доколкото такива мерки са ефективни от гледна точка на разходите.

(21)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, формулирани в член 5 от Договора, основните принципи, определящи система от изисквания за енергийни характеристики и нейните цели се установяват на равнище на Общността, но тяхното подробно практическо реализиране е отговорност на държавите-членки, като се позволява на държавите-членки да изберат режим на работа, който най-добре отговаря на реалната ситуация във всяка страна. Настоящата директива се ограничава до минимума, необходим за постигане на тези цели и не се разпростира отвъд необходимото за тази цел.

(22)

Необходимо е да се предвиди възможност за бързо привеждане в съответствие на методиката за изчисление на енергийната ефективност на сградите, както и държавите-членки редовно да преразглеждат минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите във връзка с постиженията на техническия прогрес, inter alia, по отношение на изолационните свойства (или качество) на строителните материали и за по-нататъшното развитие при стандартизацията.

(23)	Мерките, необходими за за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година, в което са постановени процедурите за упражняване на изпълнителските правомощия, възложени на Комисията (7),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целта на настоящата директива е да спомогне за подобряване на енергийната ефективност на сградите в рамките на Общността, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и температурните изисквания в помещенията и критериите за ефективност от гледна точка на разходите.

Настоящата директива определя изисквания по отношение на:

а)	общата рамка за методика на изчисление на цялостните енергийни характеристики на сградите;

б)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на новопостроени сгради;

в)	прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на съществуващи големи сгради, които подлежат на основен ремонт;

г)	енергийно сертифициране на сградите;

д)	регулярна проверка на котелни и климатични инсталации в сгради, както и оценка на отоплителните инсталации, в които котлите са на възраст, повече от 15 години.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.	„сграда“: конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура; терминът „сграда“ може да се отнася до сградата като цяло или части от нея, които са проектирани или в които има внесени промени за отделното им използване;

„енергийна ефективност на сграда“ („енергийни характеристики на сграда“): количеството енергия реално потребена или преценена за удовлетворяване на различните нужди, свързани със стандартизираното използване на сградата, което може да включва, inter alia, отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление. Това количество се отразява в един или няколко числови показателя, които се изчисляват, като се вземе предвид изолацията, техническите и инсталационни характеристики, проектиране и позициониране по отношение на климатични характеристики, изложение и влияние на съседни сгради, производство на собствена енергия и други фактори, в това число вътрешни температури, които оказват влияние на необходимото количество енергия;

3.	„сертификат за енергийната характеристика на сграда“: сертификат, признат от държавите-членки или юридическо лице, определено от тях, който включва описание на енергийните характеристики на дадена сграда, изчислени съобразно методика, основана на общата рамка, формулирана в приложението;

4.	„КП“ (комбинирано производство на топло- и електроенергия): едновременното превръщане на първични горива в механична или електрическа и топлинна енергия, отговаряща на определени критерии за качество на енергийни характеристики;

5.	„климатична инсталация“: комбинация от всички компоненти, необходими за осигуряване на начин на обработка на въздуха, при което се контролира или снижава температурата на въздуха, като заедно с това се контролира вентилацията, влажността и чистотата на въздуха;

6.	„котел“: комбинирано котелно тяло и горивна част, проектирани да подгряват вода чрез освободената при горенето топлина;

7.	„полезна номинална мощност (изразена в kW)“: максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъснато производство, при спазване на изискванията за полезна мощност на производителя;

8.	„термопомпа“: уред или съоръжение, което при ниски температури извлича топлина от въздух, вода или земя и я подава към сградата.

Член 3

Приемане на методика

Държавите-членки прилагат методика, на национално или регионално ниво, за изчисляване на енергийната ефективност на сградите, въз основа на общата рамка, изложена в приложението. Части 1 и 2 от тази рамка ще бъдат променяни съобразно постиженията на техническия прогрес в съответствие с процедурата, упомената в член 14, параграф 2, като се вземат предвид стандартите или нормите, прилагани при законодателството на съответната държава-членка.

Тази методика се определя на национално или регионално ниво.

Енергийните характеристики на всяка сграда се описват ясно и може да включват показател за емисиите на въглероден диоксид.

Член 4

Определяне на изисквания за енергийни характеристики

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите, въз основа на методиката, посочена в член 3. При определяне на изискванията, държавите-членки могат да вземат предвид различията между новопостроени и съществуващи сгради, както и различните категории сгради. Изискванията следва да вземат предвид общите температурни условия в помещенията, с цел избягване на евентуални отрицателни влияния, като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Изискванията се преразглеждат регулярно през определен период от време, който не може да надвишава пет години и ако е необходимо се актуализират, с цел отразяване постиженията на техническия прогрес в сградния сектор.

2. Изискванията за енергийни характеристики се прилагат в съответствие с членове 5 и 6.

3. Държавите-членки имат право на решение да не определят или прилагат изискванията, посочени в параграф 1 за следните категории сгради:

—	сгради и паметници, защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, когато изпълнението на изискванията би довело до неприемлива промяна на тяхната същност или вид.

—	сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

—

временни постройки с планиран период на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско енергийно потребление, нежилищни селскостопански сгради, използвани в сектор, който е част от национално секторно споразумение по отношение на енергийната ефективност.

—	жилищни сгради, които се използват по-малко от четири месеца в годината,

—	отделно-стоящи сгради с обща полезна етажна площ по-малко от 50 m2.

Член 5

Новопостроени сгради

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, чрез които да гарантират, че всички новопостроени сгради отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики, предвидени в член 4.

При новопостроени сгради, чиято обща полезна етажна площ надвишава 1 000 m2, държавите-членки обезпечават техническата, природосъобразна и икономическа приложимост на алтернативните системи като:

—	децентрализирани системи за доставка на енергия от възобновяеми източници,

—

КП,

—	инсталации за отопление или охлаждане, които функционират само за ограничен район или блок, ако има такива,

—	топлинни помпи, при определени условия,

са предвидени и взети под внимание още преди започване на строителството.

Член 6

Съществуващи сгради

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато сгради с обща полезна етажна площ над 1 000 m2 подлежат на основен ремонт, техните енергийни характеристики ще бъдат подобрени, за да отговарят на минималните изисквания, доколкото това е технически, функционално и икономически приложимо. Държавите-членки базират тези минимални изисквания на изискванията за енергийни характеристики на сгради, формулирани в член 4. Изискванията могат да бъдат определени както за ремонтираните сгради като цяло, така и за ремонтираните инсталации или елементи, когато те са част от ремонта, който предстои да бъде направен в рамките на определен период от време, с вече посочената цел за подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата.

Член 7

Сертификат за енергийни характеристики на сградите

1. Държавите-членки гарантират, че в случаите на построяване, продажба или даване по наем на сграда, на собственика се предоставя сертификат за енергийни характеристики на сградата или в зависимост от случая, такъв сертификат се предоставя от собственика на бъдещия купувач или наемател. Валидността на сертификата не може да надвишава 10 години.

Сертифицирането на апартаменти или помещения, предназначени за отделна употреба може да се основава:

—	на общ сертификат за цялата сграда при блокове с обща отоплителна инсталация, или

—	на оценката на друг идентичен апартамент в същия блок.

Държавите-членки могат да изключат категориите, описани в член 4, параграф 3 от прилагането на този параграф.

2. Сертификатът за енергийни характеристики на сгради включва референтни стойности като валидните правни стандарти и стойностите на най-добрите показатели, с което да помогнат на потребителите да сравнят и преценят енергийната ефективност на сградата. Сертификатът се предоставя заедно с препоръки за ефективно подобрение от гледна точка на разходите на енергийните характеристики.

Целта на сертификатите се ограничава до осигуряването на информация и всички последствия от тези сертификати под формата на съдебни процеси и други се решават съобразно националните правила.

3. Държавите-членки предприемат мерки, за да осигурят, че при сгради с обща полезна етажна площ над 1 000 m2, в които се помещават публични власти и институции, предоставящи обществени услуги на голям брой хора и следователно сградите често се посещават от тези хора, сертификат за енергийни характеристики, със срок не по-дълъг от 10 години, се поставя на видно място, ясно видимо за обществеността.

Информация за диапазона на препоръчителните и измерени температурни стойности в помещенията на такива сгради може да бъде изложена на видно място, а когато е целесъобразно, може да бъде изложена информация и за други климатични фактори от значение.

Член 8

Проверка на котли

С цел намаляване на енергийното потребление и ограничаване на емисиите на въглероден диоксид, държавите-членки предприемат една от следните мерки:

а)

определят необходимите мерки, с което налагат извършването на редовни проверки на котли, работещи с невъзобновяеми течни или твърди горива с полезна номинална мощност от 20 kW до 100 kW. Подобни проверки могат да се прилагат при котли, използващи други горива.

Котли с полезна номинална мощност над 100 kW се проверяват най-малко на всеки две години. При газови котли, този период може да се удължи до четири години.

При отоплителни съоръжения с котли с полезна номинална мощност над 20 kW, чиято възраст превишава 15 години, държавите-членки определят необходимите мерки за установяване на практика за еднократна проверка на цялата отоплителна инсталация. Въз основа на тази проверка, която включва оценка на ефективността на котлите и на техните размери, съотнесени към нуждите от отопление на сградата, експертите консултират потребителите по отношение на подмяната на котлите, други необходими промени в отоплителната инсталация и по отношение на алтернативни решения за отопление; или

б)

предприемат мерки, за да гарантират предоставяне на консултации на потребителите по отношение на подмяна на котли, други промени в отоплителните инсталации и по отношение на алтернативни решения, което може да включва проверки за оценка на ефективността и подходящия размер на котлите. Цялостният ефект от този подход трябва да е в общи линии съотносим с ефекта, произтичащ от разпоредбите на буква а). Държавите-членки, избрали тази възможност предоставят отчет до Комисията за съотносимостта и ефективността на този подход на всеки две години.

Член 9

Проверка на климатични инсталации

С цел намаляване на енергийното потребление и ограничаване на емисиите на въглероден диоксид, държавите-членки определят необходимите мерки за установяване на редовни проверки на климатични инсталации с полезна номинална мощност над 12 kW.

Проверките включват оценка на ефективността и размера на климатичната инсталация, съотнесена към нуждите от охлаждане на сградата. Потребителите се консултират по отношение на евентуални подобрения или подмяна на климатична инсталация и по отношение на алтернативни решения.

Член 10

Независими експерти

Държавите-членки гарантират, че сертифицирането на сгради, съставянето на придружаващите ги препоръки и проверките на котлите и климатичните инсталации се осъществяват от независими квалифицирани и/или акредитирани експерти, които работят като еднолични търговци или са наети на работа в публични или частни предприятия.

Член 11

Преглед

Комисията, подпомагана от Комитета, създаден с член 14, оценява настоящата директива в светлината на опита, придобит при нейното прилагане и, ако е необходимо, дава предложения, inter alia, за:

а)	евентуални допълнителни мерки, отнасящи се до ремонтирането на сгради с обща полезна етажна площ, по-малка от 1 000 m2;

б)	общи стимули за допълнителни мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите.

Член 12

Информация

Държавите-членки могат да предприемат необходимите мерки за информиране на обитателите на сгради относно различните методи и практики, които служат за увеличаване на енергийната ефективност. По молба на държавите-членки Комисията ги подпомага при осъществяване на информационните кампании, които могат да бъдат предмет на програми на Общността.

Член 13

Актуализиране на рамката

Точки 1 и 2 от приложението се преразглеждат регулярно, през период не по-малък от две години.

Всички изменения, необходими с цел да се приведат в съответствие точки 1 и 2 от приложението с техническия напредък, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 14

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение № 1999/468/ЕО, във връзка с разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, определен в член 5, параграф 6 от Решение № 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурeн правилник.

Член 15

Въвеждане в законодателството

1. Държавите членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 4 януари 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Ако не разполагат с квалифицирани и/или акредитирани експерти, държавите-членки могат да ползват допълнителен срок от три години за пълното прилагане на разпоредбите на членове 7, 8 и 9. Когато използват тази възможност, държавите-членки уведомяват Комисията и предоставят съответна обосновка, заедно с график относно по-нататъшното прилагане на директивата.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL

(1) ОВ C 213 E, 31.7.2001 г., стр. 266 и ОВ C 203 E, 27.8.2002 г., стр. 69.

(2) ОВ C 36, 8.2.2002 г., стр. 20.

(3) ОВ C 107, 3.5.2002 г., стр. 76.

(4) Становище на Европейския парламент от 6 февруари 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 7 юни 2002 г. (ОВ C 197, 20.8.2002 г., стр. 6) и Решение на Европейския парламент от 10 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник)

(5) ОВ L 237, 22.9.1993 г., стр. 28.

(6) ОВ L 40, 11.2.1989 г., с. 12. Директива, изменена с Директива 93/68/ЕИО (ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1).

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите (член 3)

Методиката за изчисляване на енергийните характеристики на сградите включва най-малко следните аспекти:

а)	Температурни характеристики на сградата (конструкция и вътрешни стени, и др.). Тези характеристики могат да включват и показатели за плътност на въздуха.

б)	отоплителна инсталация и инсталация за подаване на гореща вода, в това число, изолационните им характеристики;

в)	климатична инсталация;

г)	вентилация;

д)	вградена осветителна инсталация (основно нежилищния сектор);

е)	позиция и изложение на сградите, в това число външните климатични условия;

ж)	пасивни слънчеви инсталации и слънчева защита;

з)	естествена вентилация;

и)	вътрешни климатични условия, включително проектирания вътрешен климат.

Когато е уместно, при изчисленията се взема предвид положителното влияние на следните аспекти:

а)	активни слънчеви инсталации и други отоплителни и електрически инсталации, използващи възобновяеми енергийни източници;

б)	електрическа енергия, произведена чрез КП;

в)	отоплителни и охлаждащи инсталации, функциониращи в ограничен район или един блок;

г)	естествена светлина.

За целите на изчисленията сградите следва да се класифицират правилно в следните категории:

а)	еднофамилни къщи от различни типове;

б)

блокове;

в)

офиси;

г)	образователни сгради;

д)

болници;

е)	хотели и ресторанти;

ж)	спортни съоръжения;

з)	сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно;

и)	други видове сгради, потребители на енергия.

12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32003R1228

L 176/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1228/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2003 година

относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултиране с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) представлява важен етап в изграждането на вътрешния пазар на електроенергия.

(2)

На заседанието в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., Европейският съвет призова за предприемане на бързи действия за завършването на вътрешния пазар, както в електроенергийния, така и в газовия сектор и ускоряване на либерализацията в тези сектори с оглед постигането на напълно работещ вътрешен пазар в тези области.

(3)	Създаването на реален вътрешен електроенергиен пазар следва да се поощрява чрез засилване на търговията с електроенергия, която понастоящем е по-слабо развита в сравнение с други отрасли на икономиката.

(4)

Следва да се въведат справедливи, отразяващи разходите, прозрачни и пряко приложими правила, като се вземе предвид съпоставка между ефективни оператори на мрежата от области, които са сравними от структурна гледна точка и които допълват разпоредбите на Директива 96/92/ЕО по отношение на трансграничните тарифи и разпределението на наличните междусистемни мощности, с цел осигуряване на ефективен достъп до преносните системи за нуждите на трансграничните сделки.

(5)

В своите заключения, Енергийният съвет от 30 май 2000 г. покани Комисията, държавите-членки и националните регулаторни власти и администрации да осигурят навременното изпълнение на мерки за управление на претоварването и, във взаимодействие с Европейските оператори на преносни мрежи (ЕОПС), бързо въвеждане на стабилна система за тарифите в дългосрочен план, която подава подходящи сигнали за разпределението на разходите към участниците на пазара.

(6)

В своята Резолюция от 6 юли 2000 г. относно вторият доклад на Комисията за състоянието на либерализирането на енергийните пазари, Европейският парламент прикани към създаване на условия за използване на мрежите на държавите-членки, които не препятстват трансграничната търговия с електроенергия и призова Комисията да представи специфични предложения, насочени към преодоляване на съществуващите бариери пред търговията в Общността.

(7)	От значение е трети страни, които са част от европейската електроенергийна система, да спазват правилата, съдържащи се в настоящия регламент и насоките, приети с настоящия регламент, за да се повиши ефективността на функционирането на вътрешния пазар.

(8)

Настоящият регламент следва да определи основните принципи по отношение на определяне на тарифите и разпределение на мощностите, като същевременно осигури приемането на насоки, в които по-подробно се определят съответните принципи и методики, с цел бързото привеждане в съответствие към променените обстоятелства.

(9)

В един отворен, конкурентен пазар, операторите на преносните мрежи следва да бъдат компенсирани за разходите, направени за преминаването на трансгранични потоци от електроенергия през техните мрежи от операторите на преносни мрежи, от които произхождат трансграничните потоци и системите, на крайно местоназначение.

(10)	Плащането и получаването на средства в резултат на компенсациите между операторите на преносни мрежи следва да бъдат взети предвид при определянето на националните мрежови тарифи.

(11)

Действителната сума, дължима за трансграничен достъп до системата, може да варира значително, в зависимост от участващите оператори на преносни мрежи и в резултат на разлики в структурата на системите за тарифите, прилагани в държавите-членки. Поради това е необходима значителна степен на хармонизиране се цел избягване на нарушенията в търговията.

(12)

Необходима е подходяща система на дългосрочни локационни сигнали, на основата на принципа, че нивото на таксите за достъп до мрежата следва да отразява баланса между производството и потреблението на съответния район, на базата на диференциране на таксите за достъп до мрежата за производители и/или потребители.

(13)	Не би било уместно да се използват тарифи в зависимост от разстоянието или, при условие че има подходящи локационни сигнали, да бъде заплащана определена тарифа само от износителите или вносителите в допълнение към общата такса за достъп до националната мрежа.

(14)

Предварителното условие за ефективна конкуренция на вътрешния пазар е недискриминиращи и прозрачни такси за използване на мрежата, включително междусистемните електропроводи в преносната система. Пропускателните способности на разполагаемите мощности на тези електропроводи следва да бъдат настроени на максимални нива, в съответствие със стандартите за безопасност, свързани със сигурната работа на мрежата.

(15)

Важно е да се избягва нарушаването на конкуренцията в резултат на различни стандарти, свързани с безопасността, експлоатацията или планирането, прилагани от преносните оператори в държавите-членки. Освен това, следва да има прозрачност за участниците на пазара по отношение на разполагаемите трансферни мощности и стандартите за безопасност, планиране и работа, които засягат разполагаемите трансферни мощности.

(16)	Следва да има правила за използването на приходите от процедурите по управление на претоварването, освен ако специфичният характер на съответната връзка, оправдава изключването от тези правила.

(17)	Би следвало да бъде възможно решаването на проблемите, свързани с претоварването по различни начини, той като използваните методи осигуряват правилните икономически сигнали на операторите на преносни мрежи и участниците на пазара и се основават на пазарни принципи.

(18)

За осигуряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар, следва да се предвидят мерки за процедури, които позволяват приемането на решения и насоки с оглед, наред с другото, определяне на тарифите и разпределение на мощностите от Комисията, като същевременно се осигурява участието на регулаторните органи на държавите-членки в процеса, където е възможно чрез тяхната европейска асоциация. Регулаторните органи, заедно с другите органи на държавите-членки, следва да играят важна роля, за да допринесат за правилното функциониране на вътрешния електроенергиен пазар.

(19)

От държавите-членки и компетентните национални власти следва да се изисква предоставянето на съответна информация на Комисията. Такава информация следва де се третира като конфиденциална от Комисията. Където е необходимо, Комисията следва да има възможност да изисква съответната информация директно от съответните предприятия, при условие че са уведомени компетентните национални власти.

(20)	Националните регулаторни власти следва да осигурят спазване на правилата, посочени в настоящия регламент и насоките, приети въз основа на настоящия регламент.

(21)	Държавите-членки следва да постановят правила за наказания, приложими към нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират тяхното изпълнение. Тези глоби следва да бъдат ефективни, съразмерни на нарушението и разубеждаващи.

(22)

Тъй като целта на предлаганото действие, а именно осигуряването на хармонизирана рамка за трансграничен обмен на електроенергия, не може да бъде постигната от държавите-членки и следователно, поради причини, свързани с мащаба и ефекта на действието, би могла да бъде по-добре осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, както е посочено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в този член, настоящият регламент не излиза извън необходимото за постигането на тази цел.

(23)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което са определени процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, възложени на Комисията (5),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент има за цел установяването на справедливи правила за трансграничен обмен на електроенергия, като по този начин се засилва конкуренцията на вътрешния пазар на електроенергия, като се отчита спецификата на националните и регионални пазари. Това включва създаването на компенсаторен механизъм по отношение на трансграничните потоци на електроенергия и създаването на хармонизирани принципи във връзка с таксите за трансграничен пренос и разпределението на наличните мощности на междусистемните връзки между националните преносни мрежи.

Член 2

Определения

1. По смисъла на настоящия регламент, се прилагат определенията, които са посочени в член 2 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и относно отменянето на Директива 96/92/ЕО (6), с изключение на определението „междусистемен електропровод“, което се заменя със следното:

„междусистемен електропровод“ означава преносен електропровод, който пресича или върви по протежението на граница между държавите-членки и който свързва националните преносни мрежи на държавите-членки.

2. Прилагат се и следните други определения:

а)

„регулаторни власти“ означава регулаторните власти, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО;

б)

„трансграничен поток“ означава физическият поток електроенергия в преносната мрежа на дадена държава-членка, който е резултат от въздействието на дейността на производители и/или потребители извън тази държава-членка върху нейната преносна мрежа. Ако преносните мрежи на две или повече държави-членки образуват част, изцяло или частично, от отделен контролен блок, само за целите на компенсаторния механизъм между операторите на преносни мрежи (ОПМ), посочен в член 3, контролният блок като цяло се счита за образуващ част от преносната система на едната от съответните държави-членки, с цел да се избегне определянето на потоците между контролните блокове като трансгранични потоци и да се инициират компенсационни плащания съгласно член 3. Регулаторните органи на съответните държави-членки могат да преценят коя от държавите-членки е тази, за която ще се счита, че е част контролния блок като цяло;

в)

„претоварване“ означава ситуацията, при която междусистемните електропроводи между националните преносни мрежи не могат да поемат физическите потоци в резултат на международната търговия според изискванията на участниците на пазара, поради липса на капацитет в междусистемните електропроводи и/или в съответните национални преносни мрежи;

г)

„деклариран износ“ на електроенергия означава диспечирането на електроенергия в една държава-членка на основата на изричен договорен механизъм, така че да се осъществи едновременно съответстващо „приемане“ („деклариран внос“) на електроенергия в друга държава-членка или трета страна;

д)

„деклариран транзит“ на електроенергия означава обстоятелство, при което се осъществява „деклариран износ“ на електроенергия и определената пътека за извършване на сделката включва страна, в която няма да се извърши нито диспечирането, нито съответното приемане на електроенергията;

е)

„деклариран внос“ на електроенергия означава приемането на електроенергия в дадена държава-членка или трета страна едновременно с изпращането на електроенергия („деклариран износ“) в друга държава-членка;

ж)

„нов междусистемен електропровод“ означава междусистемен електропровод, който не е завършен до датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 3

Компенсаторен механизъм между операторите на преносните мрежи

1. Операторите на преносни мрежи получават компенсации за разходите в резултат на приемането на трансгранични потоци електроенергия в техните мрежи.

2. Компенсациите, посочени в параграф 1, се изплащат от операторите на националните преносни мрежи, от които произхождат трансграничните потоци и от системите, в които потоците завършват.

3. Изплащането на компенсации се извършва редовно по отношение на определен минал период от време. Когато е необходимо, се извършват последващи корекции, когато е необходимо да бъдат отразени действителните разходи.

Първият период, за който се изплащат компенсации, се определя в насоките, посочени в член 8.

4. В съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2, Комисията определя сумите, дължими като компенсации.

5. Големината на приетите трансгранични потоци и големината на трансграничните потоци, определени като произхождащи от и/или завършващи в национални преносни мрежи се определя на базата на физическите потоци електроенергия, действително измерени през определен период от време.

6. Направените разходи в резултат на приемането на трансгранични потоци се установяват на базата на прогнозните дългосрочни средни пределни разходи, като се вземат предвид загубите, инвестициите в нова инфраструктура и съответна част от стойността на съществуващата инфраструктура, доколкото тази инфраструктура се използва за преноса на трансгранични потоци, и по-специално, като се вземе предвид необходимостта от гарантиране сигурността на доставките. Когато се установяват направените разходи, се използват стандартни методики за определяне на разходите. Следва да се вземат предвид и ползите за дадена мрежа от приемането на трансгранични потоци с цел намаляване на дължимите компенсации.

Член 4

Такси за достъп до мрежите

1. Таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите следва да са прозрачни, да отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и да отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа и се прилагат без дискриминация. Тези такси няма да зависят от разстоянието.

2. Производителите и потребителите („товар“) могат да бъдат таксувани за достъп до мрежите. Частта от общата сума на таксите за достъп, която се поема от производителите, в зависимост от необходимостта от осигуряване на подходящи и ефективни локационни сигнали за определяне на таксите в зависимост от местоположението, следва да бъде по-ниска от частта, която се поема от потребителите. Когато е подходящо, нивото на тарифите, прилагани към производителите и/или потребителите следва да осигури локационни сигнали на европейско равнище и вземе предвид размера на загубите по мрежата и ограниченията, както и инвестиционните разходи за инфраструктура. Това не изключва възможността държавите-членки да подават локационни сигнали в рамките на тяхната територия или да прилагат механизми, които да гарантират, че таксите за достъп до мрежата, които следва да се заплащат от потребителите („товар“), са еднакви за цялата територия.

3. При определяне на таксите за достъп до мрежата следва да бъде взето предвид следното:

—	изплащането и получаването на средства в резултат на компенсаторния механизъм между преносните оператори;

—	действително извършените плащания и получени суми, както и плащанията за бъдещи периоди от време, изчислени на базата на минали периоди.

4. При условие, че са налице подходящи и ефективни локационни сигнали, в съответствие с параграф 2, таксите за достъп до мрежите, прилагани за производителите и потребителите следва да бъдат прилагани независимо от съответните страни на местоназначение и произход на електроенергията, както е посочено в основното търговско споразумение. Това не засяга таксите за деклариран износ и деклариран внос в резултат на управлението на претоварването, посочено в член 6.

5. Няма да има специална мрежова такса за индивидуалните сделки при деклариран транзит на електроенергия.

Член 5

Предоставяне на информация във връзка с междусистемните мощности

1. Операторите на преносни мрежи въвеждат механизми на координация и информационен обмен за осигуряването на сигурността на мрежите в контекста на управлението на претоварването.

2. Стандартите, свързани с безопасността, експлоатацията или планирането, използвани от операторите на преносни мрежи следва да се предоставят на разположение на обществеността. Публикуваната информация включва обща схема за изчисляване на общия капацитет за пренос и резерва за надеждност на преноса, въз основа на електрическите и физически характеристики на мрежата. Тези схеми подлежат на одобрение от страна на регулаторните власти.

3. Операторите на преносната мрежа публикуват прогнози за наличните мощности за всеки ден, като посочват дали има вече резервирани мощности. Тези публикации следва да излизат през определен интервал от време преди деня на пренос и следва да включват, при всички случаи, седмични и месечни прогнози, както и количествени показания по отношение на очакваната надеждност на разполагаемите мощности.

Член 6

Общи принципи на управлението на претоварването

1. Към проблемите, свързани с претоварване на мрежата следва да се подхожда чрез недискриминационни пазарно обусловени решения, които подават ефективни икономически сигнали към съответните участници на пазара и оператори на преносни мрежи. Проблемите, свързани с претоварването на мрежата, следва да бъдат преференциално решавани с методи, които не са свързани със сделки, тоест методи, които не включват подбор между договорите на индивидуалните участници на пазара.

2. Процедури за ограничаване на сделките следва да се прилагат само при аварийни ситуации, при които операторът на преносната система трябва да действа изключително експедитивно и повторно изпращане или бартерна търговия не са възможни. Тази процедура следва да се прилага по недискриминационен начин.

Освен в случаи на „форс мажор“, участниците на пазара, на които са разпределени мощности следва да бъдат компенсирани за подобно ограничаване.

3. Максималният капацитет на междусистемните електропроводи и/или на преносните мрежи, които засягат трансграничните потоци се осигурява на участниците на пазара, като се спазват стандартите на безопасност и сигурна работа на мрежата.

4. Участниците на пазара информират съответните оператори на преносни мрежи достатъчно време преди съответния експлоатационен период дали възнамеряват да използват разпределените им мощности. Всички разпределени мощности, които няма да бъдат използвани, се подават обратно към пазара по открит, прозрачен и недискриминационен начин.

5. Операторите на преносни мрежи, доколкото е технически възможно, следва да оценят изискванията по отношение на мощностите на електроенергийни потоци в обратна посока по междусистемен електропровод, по които е възникнало претоварване, с цел използване на електропровода в неговия максимален капацитет. Тъй като имат изцяло отношение към сигурността на мрежата, сделки, които спомагат за отстраняване на претоварването не трябва да бъдат отхвърляни.

6. Всички приходи в резултат от разпределението на междусистемните мощности следва да се използват за една или повече от следните цели:

а)	гарантиране на действителните наличности на разпределените мощности;

б)	мрежови инвестиции за поддържането и увеличаването на междусистемните мощности;

в)	като приход, който да бъде взет предвид от регулаторните органи при одобряването на методиката за изчисляване на мрежовите тарифи, и/или оценката дали тарифите да бъдат изменяни.

Член 7

Нови междусистемни електропроводи

1. Новите междусистемни електропроводи за прав ток биха могли, при поискване, да бъдат освободени от разпоредбите на член 6, параграф 6 от настоящия регламент и членове 20 и 23, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2003/54/ЕО при следните условия:

а)	инвестициите трябва да засилват конкуренцията при доставките на електроенергия;

б)	степента на риск, свързан с инвестициите е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване;

в)	Междусистемният електропровод следва да бъде собственост на физическо или юридическо лице, което е отделно поне по отношение на правната си форма от преносните оператори, в рамките на чиито системи ще бъде изграден междусистемния електропровод;

г)	таксите се начисляват на ползвателите на този междусистемен електропровод;

д)

след частичното отваряне на пазара, посочено в член 19 от Директива 96/92/ЕО, нито една част от основните или оперативни разходи за междусистемния електропровод не са възвърнати от който и да било елемент от таксите за използване на преносните или разпределителни мрежи, свързани чрез междусистемния електропровод;

е)	освобождаването не вреди на конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния електроенергиен пазар или на ефективното функциониране на регулираната система, към която е свързан междусистемният електропровод.

2. Параграф 1 се прилага също така, при изключителни случаи, към междусистемните електропроводи на променлив ток, при условие че разходите и рисковете при въпросните инвестиции са особено високи, сравнени с разходите и рисковете, които обикновено съпътстват свързването на две съседни национални преносни мрежи чрез междусистемен електропровод на променлив ток.

3. Параграф 1 се прилага също и при значително нарастване на капацитета на съществуващите междусистемни електропроводи.

а)

Като разгледа всеки отделен случай, регулаторната власт може да разреши освобождаването, посочено в параграфи 1 и 2. Все пак, държавите-членки могат да предвидят, регулаторните власти да представят на релевантния орган в държавата-членка за официално решение становище по молбата за освобождаване. Становището се публикува заедно с решението.

б)

i)	Освобождаването може да покрие целия или част от капацитета на новия междусистемен електропровод или на съществуващия междусистемен електропровод със значително увеличен капацитет.

ii)	При вземане на решение за предоставяне на освобождаване, за всеки отделен случай следва да се отчете нуждата от налагането на условия, свързани със срока на освобождаване и недискриминационен достъп до междусистемния електропровод.

iii)	Когато се взема решение за условията по (i) и (ii), следва да се вземат предвид допълнителните мощности, които ще бъдат изградени, очаквания срок за изпълнение на проекта и националните особености.

в)

Когато се предоставя освобождаване, релевантната власт може да одобри или да определи правилата и/или механизмите за управление и разпределяне на капацитета.

г)

Решението за освобождаване, включително условията, посочени в буква б), следва да бъдат надлежно обосновани и публикувани.

д)

Всяко решение за освобождаване следва да бъде взето след консултации с другите държави-членки или съответните регулаторни власти.

5. Решението за освобождаване следва да бъде незабавно нотифицирано от компетентната власт на Комисията, заедно с цялата информация свързана с него. Тази информация може да бъде предоставена на Комисията в обобщена форма, като даде възможност на Комисията да постигне добре обосновано решение.

По специално, информацията следва да съдържа:

—	подробно описание на причините, въз основа на които регулаторната власт, или държавата-членка са разрешили освобождаването, включително финансова информация, доказваща необходимостта от освобождаване;

—	извършения анализ на ефекта върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия в резултат на освобождаването;

—	причините за периода от време и дела от общия капацитет на междусистемния електропровод, за който се предоставя освобождаване;

—	резултатите от консултациите със съответните държави-членки или регулаторни власти;

В рамките на два месеца от получаването на нотификацията, Комисията може да поиска от съответната регулаторна власт или държава-членка да измени или отмени решението за освобождаване. Двата месеца могат да бъдат удължени с още един месец, в случай, че Комисията има нужда от допълнителна информация.

Ако регулаторната власт или държава-членка не се съобрази с молбата в рамките на четири седмици, се взема окончателно решение в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 3.

Комисията запазва поверителността на търговски насочената информация.

Член 8

Насоки

1. Когато е целесъобразно и в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2, Комисията приема и изменя насоки, свързани с въпросите от параграфи 2 и 3 и отнасящи се до компенсаторния механизъм между операторите на преносните мрежи, съгласно принципите, изложени в членове 3 и 4. При приемането на тези насоки за пръв път, Комисията следва да гарантира, че те покриват в една проектомярка поне въпросите, посочени в параграф 2, букви а) и г) и параграф 3.

2. Насоките определят:

а)

подробности по отношение на процедурата за определяне кои оператори на преносни мрежи са длъжни да плащат компенсации за трансграничните потоци, включително разграничение между операторите на националните преносни мрежи, от които произхождат трансграничните потоци и системите, в които те свършват, в съответствие с член 3, параграф 2;

б)	подробности по отношение на процедурата на плащане, която ще се следва, включително определяне на първия период от време, за който следва да бъде изплатена компенсация, в съответствие с втората алинея на член 3, параграф 3;

в)

подробности по отношение на методиките за определяне на приетите трансгранични потоци, за които се дължи компенсация в съответствие с член 3, по отношение както на количество, така и на типа на тези потоци, както и определяне на величините на тези потоци като произхождащи и/или свършващи в преносните мрежи на отделните държави-членки, в съответствие с член 3, параграф 5;

г)	подробности по отношение на методиката за определяне на разходите и ползите в резултат на приемане на трансгранични потоци, в съответствие с член 3, параграф 6;

д)	подробности във връзка с третирането на потоци електроенергия, произхождащи или завършващи в страни извън Европейското икономическо пространство, в контекста на компенсаторния механизъм между операторите на преносни мрежи;

е)	участието на национални системи, които са свързани чрез електропроводи на прав ток, в съответствие с член 3.

3. Насоките определят подходящи правила, които водят до постепенно хармонизиране на основните принципи за определяне на таксите, налагани на производителите и потребителите (товар) при националните тарифни системи, включително и отразяване на компенсаторния механизъм между операторите на преносни мрежи при националните такси за достъп и осигуряване на подходящи и ефективни локационни сигнали, в съответствие с принципите, посочени в член 4.

Насоките също така предвиждат мерки за подходящи и ефективни хармонизирани локационни сигнали на европейско равнище.

Всякакво хармонизиране в това отношение няма да препятства държавите-членки при прилагането на механизми, с които да гарантират, че таксите за достъп до мрежата, които плащат потребителите (товар) са съпоставими по цялата им територия.

4. Когато е целесъобразно и в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2, Комисията изменя насоките за управление и разпределение на наличните преносни мощности на междусистемните електропроводи между националните системи, посочени в приложението, в съответствие с принципите, залегнали в член 5 и член 6 и по-специално с оглед включването на подробни насоки за всички методики за разпределяне на мощностите, прилагани на практика и гарантиране, че механизмите за управление на претоварването са създадени по начин, съвместим с целите на вътрешния пазар. Когато е подходящо, в хода на извършване на тези поправки, се определят общи правила при минимални стандарти за безопасност и експлоатация при използването и експлоатацията на мрежата, както е посочено в член 5, параграф 2.

При приемане или изменяне на насоките, Комисията гарантира, че те осигуряват минимално равнище на хармонизиране за постигане на целите на настоящия регламент и не надхвърлят необходимото за тази цел.

При приемане или изменяне на насоките, Комисията посочва какви действия е предприела по отношение на съответствието на тези насоки с правилата в трети страни, които представляват част от Европейската електроенергийна система.

Член 9

Регулаторни власти

При изпълнението на своите задължения регулаторните власти осигуряват съответствие с настоящия регламент и насоките, приети в съответствие с член 8. Когато е целесъобразно, с цел постигане на целите на настоящия регламент, тези органи си сътрудничат един с друг и с Комисията.

Член 10

Осигуряване на информация и поверителност

1. При поискване, държавите-членки и регулаторните власти осигуряват на Комисията цялата информация, необходима за целите на член 3, параграф 4 и член 8.

По-специално, за целите на член 3, параграф 4 и член3, параграф 6, регулаторните власти осигуряват редовно информация по отношение на разходите, действително извършени от националните оператори на преносни мрежи, както и данни и цялата съпътстваща информация, отнасяща се до физическите потоци през мрежите на операторите на преносни мрежи и разходите на мрежата.

Комисията определя разумен срок за осигуряване на информацията, като отчита сложността на изискваната информация, както и нейната спешност.

2. Ако дадена държава-членка или съответен регулаторен орган не осигурят тази информация в определения по параграф 1 срок, Комисията може да изиска пряко от съответните предприятия цялата информация, необходима за целите на член 3, параграф 4 и член 8.

Когато се изпраща искане за предоставяне на информация до дадено предприятие, Комисията едновременно изпраща копие от него до регулаторните власти на държавата-членка, на чиято територия есе намира седалището на предприятието.

3. В искането за предоставяне на информация Комисията излага правното основание за такова искане, срокът, в рамките на който следва да се осигури исканата информация, целта на искането, както и глобите, предвидени в член 12, параграф 2 за предоставянето на невярна, непълна или подвеждаща информация. Комисията определя разумен срок, като отчита сложността на исканата информация и доколко спешно е необходима.

4. Собствениците на предприятията или техни представители и, в случаите на юридически лица, упълномощените представители по закон или по устав, предоставят исканата информация. Специално упълномощени за целта адвокати могат да предоставят информацията от името на техните клиенти, като клиентът е изцяло отговорен в случай, че тази информация е невярна, непълна или подвеждаща.

5. В случай, че дадено предприятие не предостави исканата информация в определения от Комисията срок или предоставената информация е непълна, Комисията може с решение да изиска предоставянето на цялата информация. Решението следва да посочва каква информация е необходима и да определя подходящ срок за нейното предоставяне. В него се посочват и глобите, предвидени в член 12, параграф 2. Също така в решението се посочва правото то да бъде разглеждано от Съда на Европейските общности.

Комисията по същото време изпраща копие от решението си на регулаторните власти на държавата-членка, на чиято територия е установено лицето по местоживеене или се намира седалището на предприятието.

6. Информацията, събрана в съответствие с настоящия регламент следва да бъде използвана единствено за целите на член 3, параграф 4 и член 8.

Комисията няма да разкрива информация, придобита съгласно настоящия регламент, която влиза в задълженията за запазване на професионална тайна.

Член 11

Право на държавите-членки да предвидят по-подробни мерки

Настоящият регламент не засяга правата на държавите-членки да поддържат или въвеждат мерки, които съдържат по-подробни разпоредби от определените в настоящия регламент и насоките, посочени в член 8.

Член 12

Наказания

1. Без да се засяга параграф 2, държавите-членки постановяват правилата за наказанията, приложими при нарушаване на разпоредби от настоящия регламент и предприемат мерки за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените наказания, следва да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи. Държавите-членки нотифицират Комисията относно тези разпоредби най-късно до 1 юли 2004 г., както и незабавно нотифицират всяко последващо изменение.

2. Комисията може с решение да наложи на предприятията глоби, които не надвишават 1 % от общия оборот през предходната година, в случаите, в които те предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на искане съгласно член 10, параграф 3 или не успеят да осигурят исканата информация в рамките на срока, посочен в решение, прието в съответствие с първата алинея на член 10, параграф 5.

При определяне на размера на глобата следва да се вземе предвид доколко сериозно е неизпълнението на изискванията в първата алинея.

3. Наказанията, предвидени в параграф 1 и решенията, взети в съответствие с параграф 2 не са от наказателноправен характер.

Член 13

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет.

2. Когато има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, които имат отношение към разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Когато има позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, които имат отношение към разпоредбите на член 8 от него.

4. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 14

Доклад на Комисията

Комисията наблюдава прилагането на настоящия регламент. Тя представя на Европейския парламент и на Съвета, не по-късно от три години след влизането на настоящия регламент в сила, доклад за натрупания опит при неговото прилагане. По-специално този доклад изследва до каква степен с регламента е постигнат успех при осигуряването на недискриминационни и съобразени с разходите условия за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия с цел улесняване на избора на потребителите в един добре функциониращ вътрешен пазар и допринасяне за сигурността на доставките, както и по отношение на степента, до която са въведени ефективни сигнали за определяне на местоположението. Ако е необходимо, докладът следва да бъде придружен от подходящи предложения и/или препоръки.

Член 15

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двайсетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Регламентът се прилага от 1 юли 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юни 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. TSOCHATZOPOULOS

(1) ОВ С 240 Е, 28.8.2001 г., стр. 72 и ОВ С 227 Е, 24.9.2002 г., стр. 440.

(2) ОВ С 36, 8.2.2002 г., стр. 10.

(3) Становище на Европейския парламент от 13 март 2002 г. (ОВ С 47 Е, 27.2.2003 г., стр. 379), Обща позиция на Съвета от 3 февруари 2003 (ОВ С 50 Е, 4.3.2003 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 4 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 27, 30.1.1997 г., стр. 20.

(5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Насоки за управлението и разпределянето на наличните преносни мощности на междусистемните електропроводи между националните системи

Обща информация

1. Методът(ите) за управление, прилагани от държавите- членки, касаят отстраняването на кратките претоварвания по един пазарно-ориентиран, икономически ефективен начин, като същевременно се осигуряват сигнали или стимули за ефективни инвестиции в мрежите или производството на правилните места.

2. Операторите на преносни мрежи или, ако е целесъобразно, държавите-членки осигуряват недискриминиращи и прозрачни стандарти, в които е описано кои методи за управление на претоварването се прилагат при какви обстоятелства. Тези стандарти, заедно със стандартите за безопасност, са описани във всички предоставяни на обществеността документи.

3. Различното третиране на различни видове трансгранични сделки, независимо дали са двустранни физически договори или търгове в чуждестранни организирани пазари следва да бъде сведено до минимум, когато се определят правилата на конкретните методи за управление на претоварването. Методите за определяне на минимални преносни мощности трябва да бъдат прозрачни. Разликите при третирането на сделките не бива да нарушават или възпрепятстват развитието на конкуренцията.

4. Ценовите сигнали, които се подават от системите за управление на претоварването, указват посоката.

5. Преносните оператори предлагат на пазара възможно „най-стабилни“ преносни мощности. Една разумна част от мощностите може да бъде предложена на пазара при условията на по-ограничена стабилност, но при всички случаи точните условия за пренос през трансграничните електропроводи следва да са известни на участниците на пазара.

6 Като се отчита фактът, че европейската континентална мрежа е изключително гъста и използването на междусистемните електропроводи оказва влияние на потоците електроенергия поне от двете страни на национална граница, националните регулаторни органи следва да гарантират, че нито една процедура за управление на претоварването със значителен ефект върху потоците електроенергия няма да бъде разработена едностранно.

Дългосрочни договори

1. Права за приоритетен достъп до междусистемни мощности няма да бъдат предоставяни при онези договори, които засягат членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност.

2. Съществуващите дългосрочни договори няма да се ползват с предимство в момента на подновяване.

Предоставяне на информация

1. Операторите на преносни мрежи прилагат необходимите механизми за координация и обмен на информация за гарантиране сигурността на мрежата.

2. ОПМ публикуват всички данни, свързани с трансграничните общи трансферни мощности. В допълнение на зимните и летните стойности на разполагаемите преносни мощности, се публикуват прогнози по отношение на трансферния капацитет за всеки ден, през определени интервали от време преди деня на преноса. На пазара следва да се предоставят прогнози поне една седмица предварително, като операторите на преносни мрежи би трябвало да се постараят да осигурят и предварителни месечни прогнози. Към тях следва да бъде включено и описание на надеждността на данните.

3. Операторите на преносни мрежи публикуват обща схема за изчисление на общия трансферен капацитет и резерва за надеждност на преноса, въз основа на фактическото положение по отношение на електрическите и физически свойства на мрежата. Тази схема подлежи на одобрение от страна на регулаторните органи на съответните държави-членки. Стандартите за безопасност и стандартите, свързани с експлоатацията или планирането представляват неразделна част от информацията, която операторите на преносни мрежи публикуват в публично достъпните документи.

Принципи, определящи методите за управление на претоварването

1. Проблемите, свързани с ограниченията, може да бъдат преференциално решавани чрез методи, които не са свързани със сделки, тоест методи, които не предполагат избор между договорите с индивидуалните участници на пазара.

2. Трансграничното повторно изпращане или бартерна търговия може да бъде използвано общо от съответните оператори на преносни мрежи. Разходите, които операторите на преносни мрежи извършват при бартерната търговия или повторното изпращане, трябва да са на ефективно ниво.

3. Възможните ползи от комбинация при пазарното разделяне, или други пазарно-обусловени механизми, за решаване на временно претоварване, следва да бъдат незабавно обследвани като по-устойчив подход при управлението на ограниченията.

Насоки за явни търгове

1. Системата за провеждане на търговете следва да бъде разработена по такъв начин, че да се предлагат на пазара целите разполагаеми мощности. Това може да се осъществи чрез организиране на комбиниран търг, в който мощностите се предлагат за различни срокове и с различни характеристики (напр. по отношение на очакваната надеждност на въпросните разполагаеми мощности).

2. Общите междусистемни мощности се предлагат в поредица търгове, които например биха могли да се провеждат годишно, месечно, седмично, дневно или полудневно, в зависимост от нуждите на съответните пазари. При всеки от тези търгове се отделя част от определената част от наличните трансферни мощности плюс мощности, останали неразпределени при предишния търг.

3. Процедурите за провеждане на явен търг следва да бъдат подготвени в тясно сътрудничество между националния регулаторен орган и съответният преносен оператор и изготвени по такъв начин, че да позволяват на участниците в търга да присъстват на дневните заседания на всеки организиран пазар (тоест обмен на електроенергия) в съответните страни.

4. Енергийните потоци в противоположни посоки при съединителни електропроводи с възникнали ограничения по принцип следва да бъдат редуцирани с цел максимизиране на пропускателната способност в посоката на претоварването. Независимо от това, процедурата за редуциране на потоците следва да бъде в съответствие с безопасната работа на електроенергийната система.

5. С цел предлагане на възможно максимални мощности на пазара, финансовите рискове, свързани с намаляването на потоците, се отнасят до онези страни, които са причина за проявяването на рисковете.

6. При всяка приета процедура за провеждане на търг следва да се осигури възможност за изпращане на ценови сигнали на участниците на пазара. Преносът в посока срещу доминиращите електроенергийни потоци премахва претоварването, като резултатът е допълнителна пропускателна способност по съединителен електропровод, по който е възникнало такова претоварване.

7. С цел да не се рискува създаването или усложняването на проблеми, свързани с господстващо положение на участник(ци) на пазара, таванът на мощностите, които могат да бъдат купени) притежавани) използвани от всеки отделен участник на пазара в търг следва да бъдат сериозно разгледани от компетентните регулаторни органи при проектирането на механизмите за търг.

8. С цел поощряване на създаването на ликвидни електроенергийни пазари, мощностите, закупени в резултат на търг, следва да бъдат свободно търгуеми до уведомяването на преносния оператор, че закупените мощности ще бъдат използвани.

12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32003L0054

L 176/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/54/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2003 година

относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от него,

като взеха предвид предложенията на Комисията (1),

като взеха предвид на становището на Икономическия и социален комитет (2),

като се консултираха с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) има значителен принос за създаването на вътрешен пазар на електроенергия.

(2)

Опитът в прилагането на настоящата директива показва ползите, които могат да произтекат от вътрешния пазар на електроенергия с оглед подобряване на ефективността, намаляване на цените, по-високи стандарти на обслужване и увеличена конкурентоспособност. Все пак налице са съществени недостатъци и възможности за подобряване на действието на пазара, особено необходимостта от конкретни мерки за осигуряване на равни условия в сферата на производството и намаляване на рисковете, свързани с господстващо положение на пазара и хищническо поведение, като се осигуряват недискриминационни тарифи за пренос и разпределение чрез достъп до мрежата въз основа на тарифи, публикувани преди влизането им в сила, и като се гарантира защита на правата на малките и уязвими клиенти и се оповестява информация за енергийните източници за производство на електроенергия, както и позоваване на източници, където има такива, даващи информация за въздействието им върху околната среда.

(3)

На срещата в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., Европейският съвет наложи изискването за предприемане на бързи действия по завършване на вътрешния пазар в двата сектора — електроенергетика и газ — и ускоряване на либерализацията в тези сектори за постигане на напълно работещ вътрешен пазар. Европейският парламент в Резолюцията си от 6 юли 2000 г. по втория доклад на Комисията за състоянието на либерализация на енергийните пазари поиска от Комисията да приеме подробна програма за постигането на точно определени цели за постепенно, но пълно либерализиране на енергийния пазар.

(4)

Свободите, които Договорът гарантира на европейските граждани — свободно движение на стоки, свобода на предлагане на услуги, свобода на установяване — са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители свободно да избират своя доставчик и всички доставчици свободно да доставят на своите клиенти.

(5)	Основните пречки пред постигането на напълно функциониращ и конкурентен вътрешен пазар, наред с другите неща, са свързани с въпросите на достъп до мрежата, формирането на тарифи и различните степени на отваряне на пазара между държавите-членки.

(6)	За да има реална конкуренция, достъпът до мрежата трябва да бъде недискриминационен, прозрачен и със справедливи цени.

(7)	За да се завърши вътрешният пазар на електроенергия, от първостепенно значение е наличието на недискриминационен достъп до мрежата на оператора на преносната или разпределителната мрежа. Операторът на преносна или разпределителна мрежа може да се състои от едно или повече предприятия.

(8)

За да се осигури ефективен и недискриминационен достъп до мрежата, в случаите, когато съществуват вертикално интегрирани предприятия, уместно е разпределителните и преносните мрежи да се управляват от юридически разделени образувания. Комисията следва да оцени мерки с равностоен ефект, разработени от държавите-членки за постигане на целта на това изискване, и където е подходящо, да представи предложения за изменение на настоящата директива. Уместно е също така, операторите на преносни и разпределителни мрежи да имат ефективни права на вземане на решения по отношение на активите, необходими за поддържане, експлоатиране и развитие на мрежите, когато въпросните активи се притежават и експлоатират от вертикално интегрирани предприятия. Необходимо е независимостта на операторите на разпределителни мрежи и операторите на преносни мрежи да бъде гарантирана, особено по отношение на интересите на производството и снабдяването. Следователно трябва да бъдат въведени независими управленски структури между операторите на разпределителни мрежи и операторите на преносни мрежи и дружества за производство/снабдяване.

Важно е обаче да се направи разграничение между подобно юридическо разделяне и отделяне на собствеността. Юридическото разделяне не предполага промяна на собствеността на активите и нищо не пречи подобни или същите условия на наемане на работа да бъдат прилагани във всички вертикално интегрирани предприятия. Недискриминационен процес на вземане на решения следва да бъде осигурен чрез организационни мерки относно независимостта на лицата, отговорни за вземането на решения.

(9)	По отношение на малки мрежи, може да бъде необходимо осигуряването на спомагателни услуги да се извършва от оператори на преносни мрежи, свързани с малки мрежи.

(10)

Въпреки че настоящата директива не разглежда въпроси, свързани със собствеността, напомня се, че ако предприятие извършва пренос или разпределение и то е отделено в своята юридическа форма от предприятията, занимаващи се с производство и/или снабдяване, определеният оператор на мрежа може да бъдат същото предприятие, което притежава инфраструктурата.

(11)	За да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест върху малки разпределителни дружества, държавите-членки следва да имат възможност, където е необходимо, да освобождават такива дружества от законните изисквания за отделяне на разпределението.

(12)	Разрешителните процедури не следва да водят до административна тежест несъразмерна на големината и потенциалното влияние на производителите на електроенергия.

(13)	Допълнителни мерки следва да бъдат взети, за да се осигурят прозрачни и недискриминационни тарифи за достъп до мрежите. Тези тарифи следва да са приложими към всички ползватели на мрежата на недискриминационна основа.

(14)

За улесняване на сключването на договори от електрическо предприятие, основано в държава-членка, за снабдяване с електроенергия на привилегировани потребители в друга държава-членка, държавите-членки и където е подходящо националните регулаторни органи следва да насочат усилията към създаването на по-хомогенни условия и еднакво ниво на изисквания за целия вътрешен пазар.

(15)

Наличието на ефективен регулаторен надзор, провеждан от един или повече национални регулаторни органи, е важен фактор за гарантирането на недискриминационен достъп до мрежата. Държавите-членки определят функциите, компетенциите и административните пълномощия на регулаторните органи. Важно е регулаторните органи във всички държави-членки да имат еднакъв минимален набор от компетенции. Тези органи следва да имат правомощието да определят или да одобряват тарифите или, като минимум, методиките, лежащи в основата на пресмятането на тарифите за пренос и разпределение. За недопускане на несигурност и скъпи и отнемащи време спорове, тези тарифи следва да се публикуват преди влизането им в сила.

(16)

Комисията е показала намерението си да създаде Група на европейските регулаторни органи за електроенергетиката и природния газ, която би представлявала подходящ консултативен механизъм за насърчаване на сътрудничеството и съгласуването на националните регулаторни органи с цел подпомагане развитието на вътрешния пазар на електроенергия и газ и допринасяне за последователното прилагане във всички държави-членки на разпоредбите, регламентирани в настоящата директива и Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (5) и в Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за условията на достъп до мрежата за трансграничния обмен на електроенергия (6).

(17)

За да се осигури ефективен пазарен достъп за всички пазарни участници, включително нови участници, е необходимо въвеждането на недискриминационни и отразяващи разходите механизми на балансиране. Веднага щом като пазарът на електроенергия придобие достатъчна ликвидност, това следва да бъде постигнато чрез установяването на прозрачни пазарно основани механизми за доставка и купуване на електроенергия, необходими в контекста на изискванията за балансиране. При отсъствието на подобен ликвиден пазар, националните регулаторни органи трябва да играят активна роля за осигуряване на тарифи за балансиране, които са недискриминационни и отразяващи разходите. В същото време подходящи стимули следва да бъдат осигурени за балансиране на подаването и поемането на електроенергия и недопускащи излагането на мрежата на опасност.

(18)

Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да определят или одобряват тарифите или методиките, лежащи в основата на пресмятането на тарифите, въз основа на предложение от оператора на преносната мрежа или оператора(ите) на разпределителни мрежи или въз основа на предложение, одобрено между този(тези) оператор(и) и ползвателите на мрежата. При изпълнение на тези задачи националните регулаторни органи следва да гарантират, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите и следва да отчитат дългосрочните, маргиналните, избегнатите мрежови разходи от разпределеното производство и мерките за управление на потреблението.

(19)

Целият отрасъл и търговия на Общността, включително малките и средни предприятия, както и всички граждани на Общността, които се ползват от икономическите ползи на вътрешния пазар, следва да имат възможността да се ползват от високи нива на потребителска защита и, по-специално, битовите потребители. Когато държавите-членки смятат за подходящо, малките предприятия следва също да имат възможността да се ползват от гаранциите за обществени услуги, особено по отношение на сигурност на снабдяването и разумни тарифи, с оглед на справедливостта, конкурентоспособността, а и косвено, за създаване на заетост.

(20)

Потребителите на електроенергия следва да имат възможността да избират свободно своя доставчик. Въпреки това, следва да бъде приет поетапен подход за завършване на вътрешния пазар на електроенергия, за да се позволи на отрасъла да се приспособи и да осигури наличието на адекватни мерки и системи за защита на интересите на потребителите и за да се гарантира, че те имат реално и ефективно право на избор на своя доставчик.

(21)	Постепенното отваряне на пазара към въвеждане на пълна конкуренция следва възможно най-бързо да отстрани различията между държавите-членки. Следва да се осигури прозрачност и сигурност при изпълнението на настоящата директива.

(22)

Почти всички държави-членки решиха да осигурят конкуренция на пазара на производство на електроенергия чрез прозрачна разрешителна процедура. Все пак държавите-членки следва да осигурят възможност за допринасяне за сигурността на снабдяването чрез въвеждане на тръжна процедура или еквивалентна процедура в случай, че не бъде изградена достатъчна електропроизводствена мощност въз основа на разрешителна процедура. Държавите-членки следва да имат възможността, в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на съвсем нови технологии, да организират търгове за изграждане на нови мощности въз основа на публикувани критерии. Новите мощности включват, между другото, възобновяеми източници на енергия и комбинирано производство на топло- и електроенергия (CHP).

(23)

В интерес на сигурността на снабдяването, балансът снабдяване/потребление в отделна държава-членка следва да се следи и мониторингът следва да бъде последван от доклад за положението на ниво Общност, като се отчита междусистемният капацитет между зоните. Подобен мониторинг следва да се извършва достатъчно своевременно, за да се даде възможност за вземането на подходящи мерки, ако сигурността на снабдяването е изложена на риск. Изграждането и поддържането на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет, следва да допринесат за осигуряването на стабилно снабдяване с електроенергия. Поддържането и изграждането на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет и децентрализирано производство на електроенергия, са важни елементи за осигуряване на стабилно снабдяване с електроенергия.

(24)

Държавите-членки следва да гарантират, че битовите потребители и когато държавите-членки смятат за подходящо, малки предприятия, се ползват от правото да бъдат снабдявани с електроенергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и разумни цени. За да се осигури запазването на високи нива на обществени услуги в Общността, всички мерки, предприети от държавите-членки за постигане на задачите на настоящата директива, следва да се съобщават редовно на Комисията. Комисията следва периодично да публикува доклад, в който се анализират мерките, взети на национално ниво за постигане на задачите, свързани с обществените услуги, и се прави сравнение на тяхната ефективност с оглед на даването на препоръки относно мерките, които трябва да бъдат взети на национално ниво за постигане на високи стандарти на обществени услуги. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да защитят уязвимите потребители в условията на вътрешния пазар на електроенергия. Тези мерки може да се различават в зависимост от конкретните условия в съответните държави-членки и може да включват конкретни мерки, свързани с плащането на сметките за електроенергия или по-общи мерки, предвидени в системата за социално осигуряване. Когато всеобщо обслужване се предоставя и на малки предприятия, мерките за гарантиране на това всеобщо обслужване може да се различават според това дали се отнасят за битови потребители или за малки предприятия.

(25)

Комисията е разкрила намерението си да поеме инициативата особено по отношение на обхвата на наредбата за етикетирането и за начина, по който информацията за въздействието върху околната среда с оглед най-малкото на емисиите на CO2 и на радиоактивните отпадъци, резултат от производството на електроенергия от различни енергийни източници, може да се предоставя по един прозрачен, лесно достъпен и съпоставим начин в Европейския съюз, както и за начина, по който мерките, взети в държавите-членки за контрол на точността на информацията, предоставена от доставчици, може да бъде рационализиран.

(26)

Спазването на изискванията за обществени услуги е основно изискване на настоящата директива и е важно в нея да бъдат определени общите минимални стандарти, които разглеждат целите на обща защита, сигурност на снабдяването, опазване на околната среда и равностойни нива на конкуренция във всички държави-членки, които да се зачитат от всички страни-членки,. Важно е изискванията за обществени услуги да се тълкуват на национална основа, отчитайки местните обстоятелства и при зачитане на правото на Общността.

(27)	Държавите-членки може да определят доставчик от последна инстанция. Този доставчик може да бъде отделът, занимаващ се с продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на разпределение, при условие, че отговаря на изискванията на настоящата директива за отделяне.

(28)

Мерките, изпълнени от държавите-членки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване, може да включват по-специално осигуряването на адекватни икономически стимули, като използват, според случая, всички съществуващи средства на национално ниво и на ниво Общност. Тези средства може да включват механизми за надеждност с цел гарантиране на необходимите инвестиции.

(29)	В степента, до която мерките, взети от държавите-членки за изпълнение на задълженията за обществени услуги, представляват държавна помощ съгласно член 87, параграф 1 от Договора, по силата на член 88, параграф 3 от Договора е налице задължение те да бъдат съобщавани на Общността.

(30)	Изискването за информиране на Общността за отказ за даване на разрешение за изграждане на нова производствена мощност се оказа ненужна административна тежест и следователно следва да бъде премахнато.

(31)

Тъй като целта на предлаганото действие, а именно създаването на напълно работещ вътрешен пазар на електроенергия, на който лоялната конкуренция ще има определяща роля, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно поради мащаба и действието да бъде по-добре постигната на нивото на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, както е представен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, както е уреден в този член, настоящата директива не излиза извън това, което е необходимо за постигане на тази цел.

(32)

Предвид опита, придобит от прилагането на Директива 90/547/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1990 г. за транзита на електроенергия през преносните мрежи (7), следва да бъдат взети мерки, за да се осигури хомогенен и недискриминационен достъпен режим за пренос, включително трансгранични потоци на електроенергия между държавите-членки. За осигуряване на хомогенността при третирането на достъпа до електрическите мрежи, също и в случай на транзит, тази директива следва да бъде отменена.

(33)	Предвид на обхвата на измененията, внасяни в Директива 96/92/ЕО, желателно е с цел постигане на яснота и рационалност, въпросните разпоредби да бъдат преработени.

(34)	Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

Настоящата директива утвърждава общите правила за дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия. Тя формулира правилата, касаещи организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и даването на разрешения и управлението на мрежите.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

„производство“ означава производството на електроенергия;

„производител“ означава физическо или юридическо лице, произвеждащо електроенергия;

„пренос“ означава транспортирането на електроенергия по свързана мрежа на свръхвисоко и високо напрежение с цел нейната доставка до крайния потребители или разпределители, но без да се включва пласмент;

„оператор на преносна мрежа“ означава физическо или юридическо лице, отговарящо за управлението, осигуряване на поддържането и ако е необходимо, развитието на преносната мрежа в определен район и където е приложимо, нейните връзки с други мрежи, и за осигуряване на дългосрочната възможност на мрежата да покрива разумните нужди за пренос на електроенергия;

„разпределение“ означава транспортирането на електроенергия по разпределителни мрежи на високо, средно и ниско напрежение, с цел доставката ѝ до потребители, но без да се включва пласмент;

„оператор на разпределителна мрежа“ означава физическо или юридическо лице, отговарящо за действието, осигуряване на поддръжката и ако е необходимо, развитието на разпределителната мрежа в определен район и където е приложимо, нейните връзки с други мрежи, и за осигуряване на дългосрочната възможност на мрежата да покрива разумните нужди за разпределение на електроенергия;

„потребители“ означава потребители на едро и крайни потребители на електроенергия;

„потребители на едро“ означава физически или юридически лица, които купуват електроенергия за целите на препродажба в рамките на или извън мрежата, където те са установени;

„крайни потребители“ означава потребители, купуващи електроенергия за собствено ползване;

10.

„битови потребители“ означава потребители, купуващи електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности;

11.

„небитови потребители“ означава физически или юридически лица, купуващи електроенергия, която не е за техни собствени битови нужди, и включва производители и потребители на едро;

12.

„привилегировани потребители“ означава потребители, които са свободни да купуват електроенергия от доставчика, който са избрали по смисъла на член 21 от настоящата директива;

13.

„междусистемен електропровод с прилежащото оборудване“ означава оборудване, използвано за свързване на електрически мрежи;

14.

„свързана мрежа“ означава няколко преносни и разпределителни мрежи, свързани заедно чрез една или повече междусистемни връзки;

15.

„директна линия“ означава или електрическа линия, свързваща отделен (несвързан) производствен обект с отделен (несвързан) потребител, или електрическа линия, свързваща производител на електроенергия и електроснабдително предприятие за директно снабдяване на тяхна собственост, дъщерни дружества и привилегировани потребители;

16.

„икономическо предимство“ означава подреждането на източници на електроснабдяване съобразно икономически критерии;

17.

„спомагателни услуги“ означава всички услуги, необходими за работата на преносна или разпределителна мрежа;

18.

„ползватели на мрежата“ означава физически или юридически лица, доставящи на преносна или разпределителна мрежа или снабдявани от нея;

19.

„пласмент“ означава продажбата, включително препродажба, на електроенергия на потребители;

20.

„интегрирано електроенергийно предприятие“ означава вертикално или хоризонтално интегрирано предприятие;

21.

„вертикално интегрирано предприятие“ означава предприятие или група от предприятия, чиито взаимни отношения са определени в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно контрола върху сливанията на предприятия (8) и където въпросното предприятие или група изпълнява поне една от функциите на пренос или разпределение и поне една от функциите на производство или пласмент на електроенергия;

22.

„свързано предприятие“ означава свързани предприятия по смисъла на член 41 от Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983г. въз основа на член 44, параграф 2, буква ж) (9) от Договора за консолидираните отчети (10), и/или свързани предприятия по смисъла на член 33, параграф 1 от него, и/или предприятия, които принадлежат на същите акционери;

23.

„хоризонтално интегрирано предприятие“ означава предприятие, изпълняващо поне една от функциите на производство за продажба или пренос или разпределение или пласмент на електроенергия и друга неелектроенергийна дейност;

24.

„тръжна процедура“ означава процедурата, чрез която планираните допълнителни нужди и заместващата мощност се покриват чрез доставки от нова или съществуваща производствена мощност;

25.

„дългосрочно планиране“ означава планирането на необходимостта от инвестиции в производствени и преносни и разпределителни мощности на дългосрочна основа, с цел покриване на електроенергийния товар на мрежата и гарантиране на снабдяването на потребителите;

26.

„малка изолирана мрежа“ означава мрежа с консумация под 3 000 GWh през 1996 г., при която под 5 % от годишната консумация се получава през обединението с други мрежи;

27.

„микро изолирана мрежа“ означава мрежа с потребление под 500 GWh през 1996 година, при която няма връзка с други мрежи;

28.

„сигурност“ означава както сигурност на снабдяването, така и осигуряване на електроенергия и техническа безопасност;

29.

„енергийна ефективност/управление на потреблението“ означава глобален или комплексен подход, насочен към повлияване на количеството и времето на електропотребление, за да се намали консумацията на първична енергия и върховото натоварване, като се даде предимство на инвестиции в мерки за енергийна ефективност или други мерки, като договори за прекъсваемо снабдяване, спрямо инвестиции за увеличаване на производствената мощност, ако първите са най-ефективната и икономична възможност, отчитайки положителното екологично отражение от намалената енергоконсумация и свързаните с това разходни аспекти по отношение на сигурността на снабдяването и разпределението;

30.

„възобновяеми енергийни източници“ означава възобновяеми неизкопаеми енергийни източници (вятър, слънчева енергия, геотермална, вълнова, от приливи и отливи, хидроенергия, биомаса, газ от сметища, газ от инсталации за третиране на отпадни води и биогазове);

31.

„разпределено производство“ означава производствени централи, свързани към разпределителна мрежа.

ГЛАВА ІІ

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕКТОРА

Член 3

Задължения, свързани с обществени услуги, и защита на потребителя

1. Държавите-членки трябва да гарантират, въз основа на своята институционална организация и с дължимото внимание към принципа на субсидиарността, че, без да се накърнява параграф 2, електроенергийните предприятия се управляват в съответствие с принципите на настоящата директива, с цел постигане на конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, и няма да правят разлика между тези предприятия както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията.

2. С оглед на съответните разпоредби на Договора, по-специално член 86 от него, държавите-членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общия икономически интерес, задължения, свързани с обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност и опазване на климата. Тези задължения ще бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни, проверими и трябва да гарантират равни условия на достъп за електрическите дружества от ЕС до националните потребители. По отношение на сигурността на снабдяването, енергийната ефективност/управление на потреблението и за изпълнение на екологичните цели, както са посочени в настоящия параграф, държавите-членки могат да въведат изпълнението на дългосрочно планиране, отчитайки възможността трети страни да искат достъп до мрежата.

3. Държавите-членки трябва да гарантират, че всички битови потребители и където държавите-членки смятат за подходящо, малки предприятия (а именно предприятия с по-малко от 50 наети служители и годишен оборот или балансов отчет, който не надвишава 10 милиона евро) се ползват от правото на всеобщо обслужване, което представлява правото на получаване на електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия при разумни, лесно и ясно съпоставими и прозрачни цени. За осигуряване на предоставянето на всеобщо обслужване държавите-членки може да назначат доставчик от последна инстанция. Държавите-членки трябва да наложат на разпределителните дружества задължение да присъединяват клиенти към своята мрежа при условия и тарифи, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2. Нищо в настоящата директива няма да пречи на държавите-членки да заздравят пазарната позиция на битови, малки и средни потребители чрез насърчаване на възможностите за доброволно обединяване на представителството за тази категория потребители.

Първата алинея трябва да се прилага по един прозрачен и недискриминационен начин и не трябва да пречи на отварянето на пазара, предвидено в член 21.

4. Когато финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права, които държава-членка дава за изпълнение на задълженията, изложени в параграфи 2 и 3, се предоставят, това трябва да се прави по един недискриминационен и прозрачен начин.

5. Държавите-членки трябва да вземат подходящи мерки за защита на крайните потребители и трябва по-специално да осигурят адекватни гаранции за защита на уязвими потребители, включително мерки, с които им се помага да избегнат изключване. В тази връзка държавите-членки може да вземат мерки за защита на крайни потребители в отдалечени райони. Те трябва да осигурят високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, общата информация и механизмите за решаване на спорове. Държавите-членки трябва да вземат мерки привилегированият потребител наистина да има възможност да премине към нов доставчик. По отношение на битовите потребители поне, тези мерки трябва да включват мерките, изложени в приложение А.

6. Държавите-членки трябва да гарантират, че доставчиците на електроенергия посочват в сметките или към тях и в рекламните материали, предоставяни на крайните потребители:

а)	участието на всеки енергиен източник в общия горивен състав на доставчика през предходната година;

б)

като минимум, препращането към съществуващи източници за справка, като уеб страници, където информация за въздействието върху околната среда по отношение най-малкото на емисиите на СО2 и радиоактивните отпадъци, резултат от електроенергията, произведена от целия горивен състав на доставчика през предходната година, е публично достъпна.

По отношение на електроенергия, получена чрез борса или внесена от предприятие, намиращо се извън Общността, може да се използват сумарни цифри, предоставени от борсата или въпросното предприятие за предходната година,

Държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че информацията, предоставена от доставчици на техните потребители съгласно този член, е достоверна.

7. Държавите-членки трябва да въведат подходящи мерки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване, опазване на околната среда, които може да включват мерки за енергийна ефективност/управление на потреблението и средства за борба с промените в климата, и сигурност на снабдяването. Тези мерки може да включват, по-конкретно, осигуряването на адекватни икономически стимули, като използват, където е подходящо, всички съществуващи средства на национално ниво и на ниво Общността за поддържане и изграждане на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен преносен капацитет.

8. Държавите-членки може да решат да не прилагат разпоредбите на членове 6, 7, 20 и 22, доколкото тяхното прилагане би възпрепятствало изпълнението, по закон и в действителност, на задълженията, наложени на електроенергийните предприятия в контекста на общия икономически интерес и дотолкова, доколкото развитието на търговията не би се засегнало до такава степен, до каквато би било противно на интересите на Общността. Интересите на Общността включват, наред с другите неща, конкуренция по отношение на привилегировани потребители в съответствие с настоящата директива и член 86 от Договора.

9. Държавите-членки трябва при изпълнението на настоящата директива да информират Комисията за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за всеобщо обслужване и обществени услуги, включително защита на потребителя и опазване на околната среда и за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция, независимо дали или не тези мерки изискват дерогация от настоящата директива.

Член 4

Наблюдение на сигурността на доставките

Държавите-членки трябва да осигурят мониторинг на въпросите, свързани със на сигурността на снабдяването. Когато държавите-членки смятат за подходящо, те могат да делегират тази задача на регулаторните органи, посочени в член 23, параграф 1. Това наблюдение трябва, по-специално, да обхваща баланса снабдяване/потребление на националния пазар, нивото на очакваното бъдещо потребление и предвижданата допълнителна мощност, която се планира или изгражда, и качеството и нивото на поддържане на мрежите, както и мерки за покриване на върховo натоварване и справяне с дефицита на един или повече доставчици. Компетентните органи трябва да публикуват на всеки две години, най-късно до 31 юли, доклад, излагащ в общи черти констатациите, произтичащи от мониторинга на тези въпроси, както и мерки, взети или предвидени за решаването им, и трябва веднага да представят този доклад на Комисията.

Член 5

Технически правила

Държавите-членки осигуряват определянето на критерии за техническа безопасност и разработването и оповестяването на технически правила, утвърждаващи минималните проектни и оперативни изисквания по отношение на свързването към системата на производствени съоръжения, разпределителни мрежи, оборудване на директно свързани потребители, междусистемни връзки и директни линии. Тези технически правила осигуряват съвместната работа на системите и трябва да бъдат обективни и недискриминационни. Те трябва да бъдат съобщени на Комисията в съответствие с член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., утвърждаваща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и нормативната уредба и правилата по отношение на услугите на информационното общество (11).

ГЛАВА ІІІ

ПРОИЗВОДСТВО

Член 6

Разрешителна процедура за нова мощност

1. Държавите-членки трябва да приемат разрешителна процедура за изграждане на нови производствени мощности. Процедурата трябва да бъде провеждана в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2. Държавите-членки трябва да формулират критериите за даване на разрешения за изграждане на производствена мощност на тяхна територия. Тези критерии може да се отнасят до:

а)	безопасността и сигурността на електроенергийната мрежа, съоръженията и прилежащото оборудване;

б)	защита на общественото здраве и безопасност;

в)	опазване на околната среда;

г)	използване на земята и избор на площадки за изграждане на обекти;

д)	използване на обществени земи;

е)	енергийна ефективност;

ж)	естеството на първичните източници;

з)	характеристики, специфични за кандидата, като технически, икономически и финансови възможности;

и)	спазване на мерките, приети съгласно член 3.

3. Държавите-членки вземат мерки разрешителните режими за малко и/или разпределено производство да отчитат техния ограничен размер и потенциалното им отражение.

4. Разрешителните режими и критерии трябва да бъдат направени обществено достояние. Кандидатите трябва да бъдат информирани за основанията за отказ за даване на разрешение. Основанията трябва бъдат обективни, недискриминационни, добре обосновани и надлежно доказани. Кандидатът има достъп до производства по обжалване.

Член 7

Обявяване на търгове за нови мощности

1. Държавите-членки осигуряват възможността, в интерес на сигурността на снабдяването, за предоставяне на нова мощност или на мерки за енергийна ефективност/управление на потреблението чрез тръжна процедура или процедура, равностойна по отношение на прозрачност и недискриминиране, въз основата на публикувани критерии. Тези процедури може, обаче, да бъдат предприети, само ако въз основа на разрешителната процедура производствената мощност, която се изгражда, или мерките за енергийна ефективност/управление на потреблението, които се вземат, не са достатъчни, за да се осигури сигурността на снабдяването.

2. Държавите-членки могат да осигурят възможността, в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на напълно нови технологии, за организиране на търгове за нови мощности въз основа на публикувани критерии. Този търг може да се отнася до нова мощност или мерки за енергийна ефективност/управление на потреблението. Тръжна процедура, обаче, може да бъде предприета, само ако въз основа на разрешителния режим производствената мощност, която се изгражда, или мерките, които са вземат, не са достатъчни за постигането на тези цели.

3. Подробни данни за тръжната процедура за производствена мощност и мерки за енергийна ефективност/управление на потреблението трябва да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз поне шест месеца преди крайния срок за представяне на оферти.

Тръжните спецификации трябва да се предоставят на всяко заинтересовано предприятие, установено на територията на държава-членка, така че то да разполага с достатъчно време, през което да представи оферта.

С цел осигуряване на прозрачност и недискриминация, тръжните спецификации съдържат подробно описание на точните параметри на договора и на процедурата, която трябва да бъде следвана от всички участници в търга, и изчерпателен списък на критериите, определящи избора на участниците и възлагането на договора, включително стимули, като субсидии, които се осигуряват от търга. Тези изисквания може да се отнасят и до областите, посочени в член 6, параграф 2.

4. В поканите за представяне на оферти за необходимата производствена мощност, следва да се обърне внимание и на предложенията за доставка на електроенергия с дългосрочни гаранции от съществуващи производствени мощности, при условие, че допълнителните нужди могат да бъдат покрити по този начин.

5. Държавите-членки трябва да определят орган или държавна организация или частна организация, независими от дейности, свързани с производство, пренос, разпределение и пласмент на електроенергия, който/която може да бъде регулаторен орган, посочен в член 23, параграф1, за да отговаря за организацията, наблюдението и контрола на тръжната процедура, посочена в параграфи 1 — 4. В случаите, когато операторът на преносната мрежа е напълно независим от други дейности, които не са свързани с преносната мрежа от гледна точка на собствеността, операторът на преносната мрежа може да бъде определен като органът отговорен за организацията, наблюдението и контрола на тръжната процедура. Този орган или организация трябва да вземе всички необходими мерки, за да осигури поверителността на информацията, съдържаща се в офертите.

ГЛАВА ІV

УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕНОСНАТА МРЕЖА

Член 8

Определяне на оператори на преносни мрежи

Държавите-членки трябва да определят или да изискат от предприятията, които притежават преносни мрежи, да определят за период от време, който ще се посочи от държавите-членки, с оглед на съображенията за ефективност и икономически баланс, един или повече оператори на преносни мрежи. Държавите-членки трябва да гарантират, че операторите на преносни мрежи действат в съответствие с членове 9 — 12.

Член 9

Задачи на операторите на преносни мрежи

Всеки оператор на преносна мрежа ще отговаря за:

а)	осигуряване на дългосрочната способност на мрежата да покрива разумни нужди за пренос на електроенергия;

б)	подобряване на сигурността на снабдяването чрез достатъчен преносен капацитет и надеждност на мрежата;

в)

управлението на енергийните потоци през мрежата, като се отчитат обмените с други свързани мрежи. За тази цел операторът на преносната мрежа трябва да отговаря за осигуряването на сигурна, надеждна и ефективна електроенергийна мрежа и в тази връзка, за осигуряване на наличието на всички необходими спомагателни услуги дотолкова, доколкото наличието на тези услуги е независимо от друга преносна мрежа, с която неговата мрежа е свързана.

г)	предоставянето на оператора на друга мрежа, с която неговата мрежа е свързана, на достатъчно информация за осигуряване на надеждна и ефективна работа, съгласувано развитие и възможност за съвместна работа на свързаната мрежа;

д)	осигуряването на недискриминация както между ползватели на мрежата или категории на ползватели на мрежата, особено в полза на предприятия, свързани с нея;

е)	предоставянето на ползвателите на мрежата на информация, която им е необходима за ефективен достъп до мрежата.

Член 10

Отделяне на операторите на преносни мрежи

1. Когато операторът на преносната мрежа е част от вертикално интегрирано предприятие, той трябва да е независим поне с оглед на своята юридическа форма, организация и вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с пренос. Тези правила не трябва да създават задължение за разделяне на собствеността на активите на преносната мрежа от вертикално интегрираното предприятие.

2. За да се осигури независимостта на оператора на преносната мрежа, посочена в параграф 1, следните минимални критерии ще се прилагат:

а)	лицата, отговорни за управлението на оператора на преносната мрежа, не могат да участват в дружествени структури на интегрираното електроенергийно предприятие, отговарящи, пряко или непряко, за ежедневното управление на производството, разпределението и пласмента на електроенергия;

б)	подходящи мерки трябва да бъдат взети, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, отговорни за управлението на оператора на преносната мрежа, са отчетени по начин, гарантиращ, че те са в състояние да действат самостоятелно;

в)

операторът на преносната мрежа трябва да има ефективни права на вземане на решения, независимо от обединеното електроенергийно предприятие, по отношение на активи, необходими за управлението, поддържането и развитието на мрежата. Това не следва да пречи на наличието на подходящи координационни механизми, за да се осигури, че правата за икономически и управленски надзор на дружеството-майка по отношение на възвръщаемостта на активите, регулирана косвено в съответствие с член 23, параграф 2, в дъщерно дружество са защитени. Това по-специално трябва да дава възможност на дружеството-майка да одобрява годишния финансов план или равностоен документ на оператора на преносната мрежа и да определя общи лимити на нивата на задлъжнялост на нейното дъщерно дружество. Не трябва да се допуска дружеството-майка да дава указания относно текущите операции или по отношение на отделни решения, свързани с изграждането или модернизирането на преносни линии, които не надвишават условията на одобрения финансов план или равностоен документ;

г)

операторът на преносната мрежа въвежда програма за съответствие с изискванията, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и създава условия спазването ѝ да се контролира по подходящ начин. Програмата посочва специфичните задължения на заетите лица за изпълнение на тази цел. Годишен отчет, излагащ предприетите мерки, се представя на регулаторния орган, посочен в член 23, параграф 1, от лицето или органа, отговарящо за контрола на програмата за съответствие, и се публикува.

Член 11

Диспечиране и балансиране

1. Без да се засяга снабдяването с електроенергия въз основа на договорни задължения, включително тези, които произтичат от тръжните спецификации, операторът на преносната мрежа, когато има тази функция, отговаря за диспечирането на производствените съоръжения на своята територия и за определяне на ползването на междусистемните връзки с други мрежи.

2. Диспечирането на производствени съоръжения и използването на междусистемните връзки се определя въз основа на критерии, които може да се одобряват от държавата-членка и които трябва да бъдат обективни, публикувани и прилагани по един недискриминационен начин, който осигурява правилното функциониране на вътрешния електроенергиен пазар. Те трябва да отчитат изискването за икономическо предимство на електроенергията от разполагаеми/съществуващи производствени съоръжения или обмените по междусистемни връзки и техническите ограничения на мрежата.

3. Държава-членка може да поиска от оператора на системата при диспечирането на производствените съоръжения да даде приоритет на производствени съоръжения, използващи възобновяеми енергийни източници или отпадъци или произвеждащи комбинирано топло- и електроенергия.

4. Държава-членка може, с оглед на сигурността на снабдяването, да укаже подобен приоритет да бъде даден на диспечирането на производствени съоръжения, използващи местни първични енергийни горивни източници, до степен, която не надвишава в една календарна година 15 % от цялата първична енергия, необходима за производство на електроенергията, консумирана в съответната държава-членка.

5. Държавите-членки може да изискват от операторите на преносни мрежи да спазват минимални стандарти по отношение на поддържането и развитието на преносната мрежа, включително междусистемния капацитет.

6. Операторите на преносни мрежи трябва да осигуряват енергията, която използват за покриване на енергийни загуби и резервна мощност в своята мрежа, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури, в случаите, когато те имат това задължение.

7. Правилата, приети от операторите на преносни мрежи за балансиране на електроенергийната мрежа, трябва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за начисляването на наказателни плащания на ползватели на техните мрежи за енергийни дисбаланси. Условията, включително правила и тарифи, за осигуряване на тези услуги от операторите на преносни мрежи трябва да бъдат определени съгласно методика, съответстваща на регламентираното в член 23, параграф 2, по един недискриминационен и отразяващ разходите начин и трябва да бъдат публикувани.

Член 12

Поверителност по отношение на операторите на преносни мрежи

Без да се засяга член 18 или някакво друго законосъобразно задължение за разкриване на информация, операторът на преносна мрежа трябва да запази поверителността на информация, представляваща търговска тайна, получена в хода на изпълнение на своята дейност. До оповестена информация относно неговите дейности, която може да е търговски полезна, се дава достъп по недискриминационен начин.

ГЛАВА V

УПРАВЛЕНИЕ НА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА МРЕЖА

Член 13

Определяне на оператори на разпределителни мрежи

Държавите-членки определят или изискват от предприятията, които притежават или отговарят за разпределителни мрежи, да определят за период от време, който ще се посочи от държавите-членки, с оглед на съображенията за ефективност и икономически баланс, един или повече оператори на разпределителни мрежи. Държавите-членки вземат мерки така, че операторите на разпределителни мрежи да действат в съответствие с членове 14 — 16.

Член 14

Задачи на операторите на разпределителни мрежи

1. Операторът на разпределителна мрежа трябва да поддържа сигурна, надеждна и ефективна електроразпределителна мрежа на своята територия с необходимото внимание към околната среда.

2. При всички случаи той не трябва да прави разлика между ползватели на мрежата или категории на ползватели на мрежата особено в полза на свързаните с него предприятия.

3. Операторът на разпределителна мрежа трябва да осигури на ползвателите на мрежата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до мрежата.

4. Държава-членка може да поиска от оператора на разпределителна мрежа при диспечиране на производствените съоръжения да даде приоритет на производствени съоръжения, които използват възобновяеми енергийни източници или отпадъци или произвеждащи комбинирано топло- и електроенергия.

5. Операторите на разпределителни мрежи осигуряват енергията, която използват за покриване на енергийни загуби и резервна мощност в своята мрежа, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури, в случаите, когато те имат това задължение. Това изискване не засяга използването на електроенергията по договори, сключени преди 1 януари 2002 г.

6. В случаите, когато операторите на разпределителни мрежи отговарят за балансирането на електроразпределителната мрежа, правилата, приети от тях за тази цел, трябва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за начисляване на наказателни плащания на ползватели на техните мрежи за енергийни дисбаланси. Условията, включително правилата и тарифите, за осигуряването на тези услуги от операторите на разпределителни мрежи трябва да бъдат определени в съответствие с член 23, параграф 2 по един недискриминационен и отразяващ разходите начин и трябва да бъдат публикувани.

7. При планиране на развитието на разпределителната мрежа операторът на разпределителната мрежа трябва да обмисли и мерки за енергийна ефективност/управление на потреблението и/или разпределено производство, които може да изместят необходимостта от модернизиране или подмяна на електроенергийна мощност.

Член 15

Отделяне на операторите на разпределителни мрежи

1. Когато операторът на разпределителна мрежа е част от вертикално интегрирано предприятие, той трябва да е независим поне с оглед на своята юридическа форма, организация и процес на вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределение. Тези правила не трябва да създават задължение за разделяне на собствеността на активите на оператора на разпределителната мрежа от вертикално интегрираното предприятие.

2. Наред с изискванията на параграф 1, когато операторът на разпределителната мрежа е част от вертикално интегрирано предприятие, той трябва да бъде независим от гледна точка на своята организация и процеса на вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределението. За да се постигне това, се прилагат следните минимални критерии:

а)	лицата, отговорни за управлението на оператора на разпределителната мрежа, не могат да участват в дружествени структури на интегрираното електроенергийно предприятие, отговарящи, пряко или непряко, за ежедневното управление на производството, преноса или пласмента на електроенергия;

б)	подходящи мерки трябва да бъдат взети, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, отговорни за управлението на оператора на разпределителната мрежа, са отчетени по начин, гарантиращ, че те са в състояние да действат самостоятелно;

в)

операторът на разпределителната мрежа трябва да има ефективни права на вземане на решения, независимо от обединеното електроенергийно предприятие, по отношение на активи, необходими за управлението, поддържането и развитието на мрежата. Това не следва да пречи на наличието на подходящи координационни механизми, за да се осигури, че правата за икономически и управленски надзор на дружеството-майка по отношение на възвръщаемостта на активите, регулирана косвено в съответствие с член 23, параграф 2, в дъщерно дружество, са защитени. Това, по-специално, дава възможност на дружеството-майка да одобрява годишния финансов план или равностоен документ на оператора на разпределителната мрежа и да определя общи лимити за нивата на задлъжнялост на неговото дъщерно дружество. Не се допуска дружеството-майка да дава указания относно текущите работи или по отношение на отделни решения, свързани с изграждането или модернизирането на електропроводи на ниво разпределение, които не надвишават условията на одобрения финансов план или равностоен документ;

г)

операторът на разпределителната мрежа въвежда програма за съответствие с изискванията, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и да гарантира, че нейното спазване се контролира по подходящ начин. Програмата установява специфични задължения на заетите лица за изпълнение на тази цел. Годишен отчет, излагащ взетите мерки, се представя на регулаторния орган, посочен в член 23, параграф 1, от лицето или органа, отговарящи за контрола на програмата за съответствие, и той се публикува.

Държавите-членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 2 към обединени електроенергийни предприятия, обслужващи по-малко от 100 000 присъединени клиенти или обслужващи малки изолирани мрежи.

Член 16

Поверителност по отношение на операторите на разпределителни мрежи

Без да се засяга член 18 или на някакво друго законосъобразно задължение за оповестяване на информация, операторът на разпределителна мрежа трябва да запази поверителността на информация, представляваща търговска тайна, получена в хода на изпълнение на своята дейност, и не допуска информация относно неговите дейности, която може да е търговски полезна, да се оповестява по дискриминационен начин.

Член 17

Комбиниран оператор

Правилата в член 10, параграф 1 и член 15, параграф 1 не пречат на действието на комбиниран оператор на преносна и разпределителна мрежи, който е независим от гледна точка на своята юридическа форма, организация и вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с управлението на преносна или разпределителна мрежа, и който отговаря на изискванията, посочени в букви а) до г). Тези правила не създават задължение за разделяне на собствеността на активите на комбинираната мрежа от вертикално интегрираното предприятие:

а)	лицата, отговорни за управлението на оператора на комбинираната мрежа, не могат да участват във дружествени структури на обединеното електроенергийно предприятие, отговарящи, пряко или непряко, за ежедневното управление на производството или пласмента на електроенергия;

б)	подходящи мерки трябва да бъдат взети, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, отговорни за управлението на оператора на комбинираната мрежа, са отчетени по начин, гарантиращ, че те са в състояние да действат самостоятелно;

в)

операторът на комбинираната мрежа трябва да има ефективни права на вземане на решения, независимо от интегрираното електроенергийно предприятие, по отношение на активи, необходими за експлоатирането, поддържането и развитието на мрежата. Това не следва да пречи на наличието на подходящи координационни механизми, за да се осигури, че правата за икономически и управленски надзор на дружеството-майка по отношение на възвръщаемостта на активите, регулирана косвено в съответствие с член 23, параграф 2, в дъщерно дружество са защитени. Това, по-специално, трябва да дава възможност на дружеството-майка да одобрява годишния финансов план или равностоен документ на оператора на комбинираната мрежа и да определя общи лимити за нивата на задлъжнялост на неговото дъщерно дружество. Не трябва да се допуска дружеството-майка да дава указания относно оперативната работа или по отношение на отделни решения, свързани с изграждането или модернизирането на електропроводи на ниво пренос и разпределение, които не надвишават условията на одобрения финансов план или равностоен документ;

г)

операторът на комбинираната мрежа трябва да въведе програма за съответствие с изискванията, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и да осигури по подходящ начин контролирането на нейното спазване. Програмата трябва да посочва конкретните задължения на служителите за изпълнение на тази цел. Годишен отчет, излагащ взетите мерки, се представя на регулаторния орган, посочен в член 23, параграф 1, от лицето или органа, отговарящ за контрола на програмата за съответствие, и се публикува.

ГЛАВА VІ

РАЗДЕЛЯНЕ И ПРОЗРАЧНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ

Член 18

Право на достъп до счетоводните отчети

1. Държавите-членки или компетентен орган, определен от тях, включително регулаторните органи, посочени в член 23, трябва дотолкова, доколкото е необходимо, за да изпълняват своите функции, да имат правото на достъп до счетоводните сметки на електроенергийните предприятия според изложеното в член 19.

2. Държавите-членки и определена компетентна власт, включително регулаторните органи, посочени в член 23, запазват поверителността на информация, представляваща търговска тайна. Държавите-членки осигуряват оповестяването на такава информация, когато това е необходимо, за да могат компетентните власти да изпълнят функциите си.

Член 19

Отделяне на счетоводните сметки

1. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че счетоводните сметки на електроенергийните предприятия се поддържат в съответствие с параграфи 2 — 3.

2. Електроенергийните предприятия, независимо от системата им на собственост или юридическа форма, съставят, представят за одит и публикуват своите годишни счетоводни отчети в съответствие с правилата на националното право относно годишните отчети на дружества с ограничена отговорност, приети в съответствие с Четвъртата директива 78/660/ЕС на Съвета от 25 юли 1978 въз основа на член 44, параграф 2 , буква ж) (12) от Договора за годишните счетоводни отчети на определени типове дружества (13).

Предприятия, които не са задължени по закон да публикуват своите годишни счетоводни отчети, трябва да държат в своето главно управление копие от тях на разположение на обществеността.

3. Електроенергийните предприятия, във вътрешното си счетоводство, водят отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите по пренос и разпределение, както те биха ги водили, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия, с цел недопускане на дискриминация, кръстосано субсидиране и изкривяване на условията на конкуренция. Те трябва да водят и отчети, които може да бъдат консолидирани, за други електроенергийни дейности, които не са свързани с пренос или разпределение. До 1 юли 2007 г. те водят отделни счетоводни отчети за дейностите по пласмента на електроенергия за привилегировани потребители и пласмента за непривилегировани потребители. Приходът от собствеността на преносната/разпределителната мрежа се посочва в отчетите. Където е подходящо, те водят консолидирани счетоводни отчети за други неелектроенергийни дейности. Вътрешното счетоводство трябва да включва балансов отчет и отчет за приходите и разходите за всяка дейност.

4. Одитът, посочен в параграф 2, трябва, по-специално, да удостовери спазването на задължението за недопускане на дискриминация и кръстосано субсидиране, посочено в параграф 3.

ГЛАВА VІІ

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТЪП ДО МРЕЖАТА

Член 20

Достъп на трета страна

1. Държавите-членки осигуряват прилагането на система за достъп на трета страна до преносните и разпределителните мрежи въз основа на публикувани тарифи, приложима към всички привилегировани потребители и прилагана обективно и без дискриминация между ползвателите на мрежата. Държавите-членки взимат мерки тарифите или методиките, лежащи в основата на тяхното пресмятане, да са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 23 и че тези тарифи и методиките — когато само методиките са одобрени —са оповестени преди влизането им в сила.

2. Операторът на преносна или разпределителна мрежа може да откаже достъп, когато липсва необходимият капацитет. Подобен отказ трябва да бъде придружен от надлежно обосновани причини, особено с оглед на член 3. Държавите-членки осигуряват, когато е подходящо и когато се дава отказ за достъп, предоставянето от оператора на преносна или разпределителна мрежа на съответната информация за мерките, които ще са необходими за укрепване на мрежата. На страната, искаща такава информация, може да бъде начислена разумна такса, отразяваща разходите за предоставяне на подобна информация.

Член 21

Отваряне на пазара и реципрочност

1. Държавите-членки гарантират, че привилегировани потребители са:

а)	до 1 юли 2004 г., привилегированите потребители, както са определени в член 19, параграфи 1 — 3 от Директива 96/92/ЕО. Държавите-членки публикуват до 31 януари всяка година критериите за определяне на тези привилегировани потребители;

б)	от 1 юли 2004 г. най-късно, всички небитови потребители;

в)	от 1 юли 2007 г., всички потребители.

2. За недопускане на дисбаланс при отварянето на електроенергийните пазари:

а)	договори за доставка на електроенергия с привилегирован потребител в мрежата на друга държава-членка няма да се забраняват, ако потребителят се разглежда като привилегирован и в двете участващи мрежи;

б)

в случаите, когато сделки, според описаните в буква а), се отказват поради това, че потребителят е привилегирован само в една от две мрежи, Комисията може да задължи, като взема под внимание положението на пазара и общия интерес, отказващата страна да изпълни исканата доставка по искане на държавата-членка, където привилегированият потребител се намира.

Член 22

Директни линии

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се позволи:

а)	на всички производители на електроенергия и електроснабдителни предприятия, установени в границите на тяхната територия, да снабдяват своята собственост, дъщерни дружества и привилегировани потребители чрез директна линия;

б)	на привилегирован потребител на тяхна територия да бъде снабдяван чрез директна линия от производител и доставящи предприятия.

2. Държавите-членки формулират критериите за даването на разрешения за изграждане на директни линии на тяхната територия. Тези критерии трябва да бъдат обективни и недискриминационни.

3. Възможността за доставка на електроенергия чрез директна линия, според посоченото в параграф 1, не засяга възможността за договаряне на електроенергия в съответствие с член 20.

4. Държавите-членки могат да дават разрешения за изграждане на директна линия при условие или на отказ за достъп до мрежата въз основа, според случая, на член 20, или започването на процедура за решаване на спор съгласно член 23.

5. Държавите-членки могат да откажат да разрешат директна линия, ако даването на подобно разрешение би попречило на изпълнението на разпоредбите на член 3. Подобен отказ трябва да бъде придружен от надлежно обосновани причини.

Член 23

Регулаторни власти

1. Държавите-членки трябва да определят един или повече компетентни органи с функцията на регулаторни власти. Тези власти са изцяло независими от интересите на електроенергийната промишленост. Чрез прилагането на този член, те отговарят поне за осигуряването на недискриминация, ефикасна конкуренция и ефективно функциониране на пазара, като осъществяват мониторинг по-специално върху:

а)	правилата по управлението и разпределянето на междусистемния капацитет съвместно с регулаторния орган или органи на тези държави-членки, с които има междусистемна връзка;

б)	механизмите за справяне с капацитета на претоварване в рамките на националната електроенергийна мрежа;

в)	времето, за което преносни и разпределителни предприятия извършват присъединявания и ремонти;

г)

публикуването на подходяща информация от оператори на преносни и разпределителни мрежи относно междусистемни електропроводи, използване на мрежата и разпределяне на преносния капацитет на заинтересовани страни, като се отчита необходимостта за третиране на необобщена информация като търговски поверителна;

д)	ефективното разделяне на сметките, както е посочено в член 19, за да се гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по производство, пренос, разпределение и пласмент;

е)

сроковете, условията и тарифите за присъединяване на нови производители на електроенергия, за да се гарантира, че те са обективни, прозрачни и недискриминационни, особено като се вземат под внимание всички разходи и ползи от различните технологии за използване на възобновяеми енергийни източници, разпределено производство и комбинирано производство на топло- и електроенергия;

ж)	степента, до която операторите на преносни и разпределителни мрежи изпълняват своите задачи в съответствие с членове 9 и 14;

з)	нивото на прозрачност и конкуренция.

Органите, създадени съгласно този член, трябва да публикуват годишен доклад за резултатите от техния контрол върху дейностите, посочени в букви а) до з).

2. Регулаторните органи трябва да отговарят за определянето или одобряването, преди влизането им в сила, поне на методиките, използвани за пресмятане или утвърждаване на сроковете и условията за:

а)	свързване и достъп до национални мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение. Тези тарифи или методики трябва да дават възможност за извършване на необходимите инвестиции в мрежите, които ще се изпълняват по начин, позволяващ на тези инвестиции да осигурят жизнеспособността на мрежите;

б)	осигуряване на балансиращи услуги.

3. Въпреки параграф 2, държавите-членки могат да предвидят регулаторните органи да представят за официално решение пред съответния орган в държавата-членка тарифите или поне методиките, посочени в този параграф, както и промените в параграф 4. Релевантният орган трябва, в този случай, да има правомощието или да одобри, или да отхвърли проекторешение, представено от регулаторния орган. Тези тарифи или методики, или промените в тях трябва да се публикуват заедно с решението за официално приемане. Всяко официално отхвърляне на проекторешение трябва да се публикува, включително неговата обосновка.

4. Регулаторните органи трябва да имат пълномощието да изискват от операторите на преносни и разпределителни мрежи, ако е необходимо, да променят условията, тарифите, правилата, механизмите и методиките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, за да гарантират, че те са съразмерни и се прилагат по недискриминационен начин.

5. Страна, която има оплакване срещу оператор на преносна или разпределителна мрежа по отношение на въпросите, посочени в параграфи 1, 2 и 4, може да отнесе жалбата към регулаторния орган, който, действайки като орган за решаване на спорове, трябва да издаде решение в срок от два месеца след получаване на жалбата. Този период може да бъде удължен с два месеца, когато регулаторният орган иска да получи допълнителна информация. Този период може да бъде допълнително удължен със съгласието на жалбоподателя. Решението трябва да има задължителна сила, докато не бъде отхвърлено след обжалване.

Когато жалба касае тарифи за свързване на големи нови производствени мощности, двумесечният период може да бъде удължен от регулаторния орган.

6. Всяка страна, която е засегната и има право да подаде жалба относно решение за методиките, взето съгласно параграфи 2, 3 или 4, или когато регулаторният орган има задължението да консултира относно предложените методики, може най-късно в рамките на два месеца или по-кратък период от време, както е предвидено от държавите-членки, след публикуване на решението или предложението за решение, да представи иск за преразглеждане. Подобен иск няма да има суспензивно действие.

7. Държавите-членки трябва да вземат мерки, за да гарантират, че регулаторните власти са в състояние да изпълняват своите задължения, посочени в параграфи от 1 до 5, по един ефективен и бърз начин.

8. Държавите-членки създават подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребители и хищническо поведение. Тези механизми вземат под внимание разпоредбите на Договора и по-специално член 82 от него.

До 2010 г. релевантните власти на държавите-членки представят на Комисията не по-късно от 31 юли на всяка година, в съответствие с правото на конкуренция, доклад за пазарното влияние, хищническо или антиконкурентно поведение. Този доклад трябва освен това да прави преглед на променящите се модели на собственост и на практически мерки, взети на национално ниво, за осигуряване на достатъчно разнообразие на пазарни участници или практически мерки, взети за увеличаване на междусистемните връзки и конкуренцията. От 2010 г. нататък релевантните власти представят подобен доклад на всеки две години.

9. Държавите-членки осигуряват, че подходящите мерки са взети, включително административна мярка или наказателно съдопроизводство в съответствие с националното право, срещу отговорните физически или юридически лица, когато правилата за поверителност, наложени от настоящата директива, не са спазени.

10. В случай на презгранични спорове, решаващата регулаторна власт е регулаторната власт, която има пълномощия по отношение на оператора на мрежата, който отказва ползването на мрежата или достъпа до нея.

11. Жалбите, посочени в параграфи 5 и 6, не засягат упражняването на правата на обжалване съгласно общностното и националното правото.

12. Националните регулаторни власти допринасят за създаването на вътрешния пазар и осигуряването на равни условия като си сътрудничат помежду си и с Комисията по един прозрачен начин.

ГЛАВА VІІІ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Защитни мерки

В случай на неочаквана криза на енергийния пазар и когато физическата безопасност и сигурност на лица, оборудване или съоръжения или целостта на мрежата са застрашени, държава-членка може временно да вземе необходимите защитни мерки.

Тези мерки трябва да водят до минималното възможно нарушаване на функционирането на вътрешния пазар и не трябва да са по-широки по обхват от точно необходимото, за да се отстранят неочаквано възникналите трудности.

Засегнатата държава-членка трябва незабавно да нотифицира тези мерки на другите държави-членки и на Комисията, които могат да решат, че засегнатата държава-членка трябва да измени или отмени тези мерки, дотолкова доколкото те изкривяват конкуренцията и се отразяват неблагоприятно на търговията по начин, който е в противоречие с общия интерес.

Член 25

Мониторинг на вноса на електроенергия

Държавите-членки информират Комисията на всеки три месеца за вноса на електроенергия по отношение на физически потоци, който е осъществен през предходните три месеца от трети страни.

Член 26

Дерогации

1. По отношение на изолирани микро мрежи, държавите-членки, които могат да докажат след като директивата влезе в сила, че има съществени проблеми за работата на техните малки несвързани мрежи, може да кандидатстват за дерогации от съответните разпоредби на глави ІV, V, VІ, VІІ, както и глава ІІІ, доколкото става въпрос за рехабилитация, осъвременяване и разширяване на съществуваща мощност, които може да им бъдат дадени от Комисията. Последната информира държавите-членки за тези молби преди да вземе решение, като вземе под внимание спазването на поверителността. Това решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Този член е приложим и към Люксембург.

2. След като директивата влезе в сила, държава-членка, която поради причини от технически характер има съществени проблеми при отварянето на своя пазар за някои ограничени групи на небитови потребители, посочени в член 21, параграф 1, буква б), може да кандидатства за дерогация от това условие, което може да ѝ бъде дадено от Комисията за период, който не надвишава 18 месеца след датата, посочена в член 30, параграф 1. При всички случаи подобно дерогиране губи сила на датата, посочена в член 21, параграф 1, буква в).

Член 27

Процедура за проверка

В случай, че докладът, посочен в член 28, параграф 3 стига до заключение, съгласно което предвид на ефективния начин, по който достъп до мрежата се осигурява в държава-членка — което води до напълно ефективен, недискриминационен и невъзпрепятстван достъп до мрежата — Комисията стигне до заключението, че някои задължения, наложени от настоящата директива на предприятията (включително тези относно юридическото отделяне по отношение на операторите на разпределителни мрежи), не са съразмерни на преследваната цел, въпросната държава-членка може да внесе в Комисията искане за освобождаване от въпросното изискване.

Искането се нотифицира незабавно от държавата-членка на Комисията заедно с цялата приложима информация, необходима за доказване, че изводът, направен в доклада за осигуряване на ефективен достъп до мрежата, е спазен.

В срок от три месеца от нотификацията Комисията взема становище по отношение на молбата от засегнатата държава-членка и според случая, внася предложения в Европейския парламент и Съвета за изменение на релевантните разпоредби на директивата. В предложенията за изменение на директивата Комисията може да предложи освобождаване на въпросната държава-членка от специфични изисквания при условие, че тази държава-членка изпълни еднакво ефективни мерки когато е подходящо.

Член 28

Отчитане

1. Комисията осъществява мониторинг и преглед на прилагането на настоящата директива и представя на Европейския парламент и Съвета отчет за постигнатия цялостен напредък преди края на първата година след влизането в сила на настоящата директива и след това всяка година. Отчетният доклад трябва да включва следната минимална информация:

а)

придобития опит и постигнатия напредък при създаването на цялостен и напълно работещ вътрешен пазар на електроенергия и пречките, които остават в тази връзка, включително аспектите на господство на пазара, концентрация на пазара, хищническо или антиконкурентно поведение и ефекта от това с оглед на нарушаването на пазара;

б)

степента, до която изискванията за отделяне и определяне на тарифи, съдържащи се в настоящата директива, са успешни при осигуряването на справедлив и недискриминационен достъп до електроенергийната мрежа на Общността и еквивалентни нива на конкуренция, както и икономическите, екологичните и социалните последици от отварянето на електроенергийния пазар за потребителите;

в)	проучване на въпроси, свързани с нивата на капацитет на мрежата и сигурността на снабдяване с електроенергия в Общността, и особено съществуващия и планирания баланс между търсене и предлагане, отчитайки физическия капацитет за обмен между зоните;

г)	специално внимание се обръща на мерките, взети в държавите-членки за покриване на върхово потребление и справяне с дефицита на един или повече доставчици;

д)	изпълнение на дерогацията, предвидена съгласно член 15, параграф 2 с цел възможно ревизиране на прага;

е)

обща оценка на напредъка, постигнат по отношение на двустранните отношения с трети държави, които произвеждат и изнасят или транспортират електроенергия, включително напредъка в обединяването на пазара, социалните и екологичните последици от търговията с електроенергия и достъпа до мрежите на такива трети държави;

ж)	необходимостта от възможни изисквания за хармонизиране, които не са свързани с разпоредбите на настоящата директива;

з)	начина, по който държавите-членки са изпълнили на практика изискванията относно класифицирането на енергията, съдържащи се в член 3, параграф 6, и начина, по който препоръки на Комисията по този въпрос са взети под внимание.

Където е подходящо, този доклад може да включва препоръки по-специално по отношение на обхвата и формите на изискванията за обозначаване, включително напр. начина, по който се прави позоваване на съществуващи референтни източници и съдържанието на тези източници, и особено за начина, по който информацията за въздействието върху околната среда по отношение най-малкото на емисиите на CO2 и радиоактивните отпадъци, резултат от производството на електроенергия от различни енергийни източници, може да се предоставя по един прозрачен, лесно достъпен и съпоставим начин в целия Европейски съюз, и за начина, по който мерките, взети от държавите-членки за контрол на точността на информацията, предоставена от доставчици, може да бъде рационализиран, и мерки за противодействие на отрицателни ефекти от господство на пазара и пазарна концентрация.

2. На всеки две години докладът, посочен в параграф 1, трябва да включва и анализ на различните мерки, взети в държавите-членки за изпълнение на задълженията, свързани с обществени услуги, заедно с проверка на ефективността на тези мерки и особено техния ефект върху конкуренцията на електроенергийния пазар. Където е подходящо, този доклад може да включва препоръки относно мерките, които трябва да бъдат взети на национално ниво за постигане на високи стандарти на обществени услуги или мерки, предназначени за недопускане на затваряне на пазара.

3. Комисията трябва не по-късно от 1 януари 2006 г. да представи на Европейския парламент и Съвета подробен доклад, очертаващ напредъка, постигнат при създаването на вътрешния електроенергиен пазар. Докладът трябва по-конкретно да разглежда:

—	наличието на недискриминационен достъп до мрежата;

—	ефективно регулиране;

—	развитието на междусистемната инфраструктура и състоянието на сигурността на снабдяването в Общността;

—	степента, до която малки предприятия и домакинства се ползват напълно от отварянето на пазарите, особено по отношение на стандартите на обществените услуги и всеобщото обслужване;

—	степента, до която пазарите на практика са отворени за ефективна конкуренция, включително аспектите на господство на пазарна, пазарна концентрация и хищническо или антиконкурентно поведение;

—	степента, до която потребителите действително преминават към други снабдители и предоговаряне на тарифи;

—	ценови процеси, включително цени за доставка според степента на отваряне на пазарите;

—

опита, придобит при прилагането на директивата, доколкото се отнася до ефективната независимост на операторите на мрежата във вертикално интегрирани предприятия и дали са изпълнени други мерки, освен функционалната независимост и разделянето на счетоводните сметки, които имат ефекти, равностойни на юридическото отделяне.

Когато е подходящо, Комисията трябва да внася предложения в Европейския парламент и Съвета, особено за да гарантира високи стандарти на обществени услуги.

Когато е подходящо, Комисията трябва представя предложения в Европейския парламент и Съвета, особено за да осигури пълна и ефективна независимост на операторите на разпределителни мрежи преди 1 юли 2007 г. Когато е необходимо, тези предложения в съответствие със закона за конкуренцията, се отнасят и до мерки за решаване на въпроси, свързани с господство на пазара, концентрация на пазара и хищническо и антиконкурентно поведение.

Член 29

Отменяне

Директива 90/547/ЕИО се отменя, считано от 1 юли 2004 г.

Директива 96/92/ЕО се отменя от 1 юли 2004 г. без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за въвеждане и прилагане на посочената директива. Позовавания на отменената директива се тълкуват като направени към настоящата директива и следва да се четат в съответствие с корелационната таблица в приложение Б.

Член 30

Изпълнение

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки могат да отложат изпълнението на член 15, параграф 1 до 1 юли 2007 г. Това е без да се засягат изискванията, съдържащи се в член 15, параграф 2.

3. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 31

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 32

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юни 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. TSOCHATZOPOULOS

(1) ОВ C 240 E, 28.8.2001 г., стр. 60 и ОВ C 227 E, 24.9.2002 г., стр. 393.

(2) ОВ C 36, 8.2.2002 г., стр.10.

(3) Становище на Европейския парламент от 13 март 2002 г. (ОВ C 47 E, 27.2.2003 г., стр.15) и Обща позиция на Съвета от 3 февруари 2003 г. (ОВ C 50 E, 4.3.2003 г., стр. 15) и Решението на Европейския парламент от 4 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 27, 30.1.1997 г., стр. 20.

(5) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

(6) ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 1.

(7) ОВ L 313, 13.11.1990 г., стр. 30 Директива, последно изменена с Директива 98/75/ЕО на Комисията (ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 9).

(8) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) №1310/97 (ОВ L 180, 9.7.1997 г., стр. 1).

(9) Заглавието на Директива 83/349/ЕИО е променено, за да отрази преномерирането на членовете на Договора за създаване на Европейската общност в съответствие с член 12 от Договора от Амстердам; първоначалната препратка бе към член 54, параграф 3, буква ж).

(10) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2001/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 28).

(11) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).

(12) Заглавието на Директива 78/660/ЕО е променено, за да се вземе под внимание преномерирането на членовете на Договора за създаване на Европейската общност в съответствие с член 12 от Договора от Амстердам; първоначалната препратка бе към член 54, параграф 3, буква ж).

(13) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, изменена с Директива 2001/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 28).

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Мерки за защита на потребителя

Без да се засягат правилата на Общността за защита на потребителя, по-специално Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и Съвета (1) и Директива 93/13/ЕО (2) на Съвета, мерките, посочени в член 3, трябва да гарантират, че потребителите:

а)

имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва:

—	име и адрес на доставчика;

—	предоставяните услуги, предложени нива на качество на услугите, както и времето за първоначално свързване;

—	ако се предлагат, видовете на предлагани услуги за поддържане;

—	средствата, чрез които може да се получи актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддържане;

—	срокът на договора, условията за подновяване и прекратяване на услуги и на договора, наличието на право на оттегляне;

—	условия на компенсиране и възстановяване на средства, които се прилагат, ако нивата на качество на договорните услуги не се спазват; и

—	метод за откриване на производства за решаване на спорове в съответствие с буква е).

Условията трябва да бъдат справедливи и добре известни предварително. При всички случаи тази информация следва да се предоставя преди сключването или потвърждаването на договора. Когато договори се сключват чрез посредници, горната информация трябва също да се предоставя преди сключване на договора;

б)

са получили своевременно известие относно намерение за промяна на договорни условия и са информирани за своето право на оттегляне, когато известието се връчва. Лицата, отговорни за връчването на известия и съобщения, трябва да уведомяват директно своите абонати за увеличаване на таксите в подходящо време не по-късно от един нормален инкасаторски период след като увеличението влиза в сила. Държавите-членки създават условия потребителите да са свободни да се оттеглят от договори, ако те не приемат новите условия, съобщени им от техния доставчик на електроенергийни услуги;

в)	получават прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до и ползването на електроенергийни услуги;

г)

са получили широк набор от начини на плащане. Всяка разлика в сроковете и условията трябва да отразява разходите за доставчика при различните системи на плащане. Общите условия трябва да бъдат справедливи и прозрачни. Те трябва да са формулирани ясно и изчерпателно. Потребителите трябва да бъдат защитени срещу несправедливи или подвеждащи методи на продажба;

д)	няма да плащат такса за промяна на доставчика;

е)

се ползват от прозрачни, прости и не скъпи процедури за решаване на техни оплаквания. Тези процедури трябва да дават възможност за уреждане на споровете по справедлив и бърз начин с предвиждането, където има законно основание, на система за възстановяване на средства и/или компенсиране. Те следва да прилагат, където е възможно, принципите, изложени в Препоръка 98/257/ЕО (3) на Комисията.

ж)	когато имат достъп до всеобщо обслужване съгласно разпоредбите, приети от държавите-членки, съгласно член 3, параграф 3, са информирани за правата си по отношение на всеобщото обслужване.

(1) ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.

(2) ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29.

(3) ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Таблица за съответствие

Директива 96/92/ЕО	Настоящата директива
член 1	член 1	Обхват
член 2	член 2	Дефиниции
член 3 и член 10, параграф 1	член 3	Задължения, свързани с обществени услуги и защита на потребителите
—	член 4	Наблюдение на сигурността на доставките
член 7, параграф 2	член 5	Технически правила
член 4 и 5	член 6	Разрешителна процедура за нова мощност
член 4 и 6	член 7	Обявяване на търгове за нови мощности
член 7, параграф 1	член 8	Определяне на оператори на преносни мрежи
член 7, параграфи 3 — 5	член 9	Задачи на операторите на преносни мрежи
член 7, параграф 6	член 10	Отделяне на операторите на преносни мрежи
член 8	член 11	Диспечиране и балансиране
член 9	член 12	Поверителност по отношение на операторите на преносни мрежи
член 10, параграфи 2 и 3	член 13	Определяне на оператори на разпределителни мрежи
член 11	член 14	Задачи на операторите на разпределителни мрежи
—	член 15	Отделяне на операторите на разпределителни мрежи
член 12	Член 16	Поверителност по отношение на операторите на разпределителни мрежи
—	член 17	Комбиниран оператор
член 13	член 18	Право на достъп до счетоводните отчети
член 14	член 19	Отделяне на счетоводните сметки
членове 15 — 18	член 20	Достъп на трета страна
член 19	член 21	Отваряне на пазара и реципрочност
член 21	член 22	Директни линии
член 20, параграфи 3 и 4 и член 22	член 23	Регулаторни власти
член 23	член 24	Предпазни мерки
—	член 25	Мониторинг на вноса на електроенергия
член 24	член 26	Дерогации
—	член 27	Процедура за преразглеждане
членове 25 и 26	член 28	Отчитане
—	член 29	Отменяне
член 27	член 30	Изпълнение
член 28	член 31	Влизане в сила
член 29	член 32	Адресати
	Приложение А	Мерки за защита на потребителите

12/ 02

Официален вестник на Европейския съюз

32003L0055

L 176/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/55/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2003 година

относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (4) е допринесла значително за създаването на вътрешен пазар на газ.

(2)

Опитът при прилагането на тази директива показва ползите, които може да са в резултат от вътрешния пазар на газ, по отношение на повишаване на ефективността, намаляване на цената, по-високи стандарти на обслужване и повишена конкуренция. Но остават и важни недостатъци и възможности за подобряване на функционирането на пазара, най-вече необходимостта от конкретни разпоредби за осигуряването на равностойни условия и за намаляване на рисковете от господство на пазара и хищническо поведение, осигуряване на недискриминационни тарифи за пренос и разпределение, чрез достъп до мрежата въз основа на тарифи, публикувани преди влизането им в сила, и гарантиране, че правата на малките и уязвими клиенти са защитени.

(3)

На срещата в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Европейският съвет призова да се предприемат спешни мерки, за да се завършат вътрешните пазари както в електроенергийния, така и в газовия сектор, и да се ускори либерализацията в тези сектори с оглед постигането на напълно работещ вътрешен пазар. Европейският парламент, в Резолюцията си от 6 юли 2000 г. относно втория доклад на Комисията за състоянието на либерализацията на енергийните пазари, изиска от Комисията да приеме подробен план за постигането на точно определени цели с оглед на постепенното, но пълно либерализиране на енергийния пазар.

(4)

Свободите, които Договорът гарантира на европейските граждани — свободно движение на стоки, свобода за предоставяне на услуги и свобода на установяване — са възможни само в напълно отворен пазар, който дава възможност на всички потребители свободно да избират доставчиците си и на всички доставчици свободно да доставят на клиентите си.

(5)	С оглед на очакваното повишение в зависимостта при консумацията на природен газ, следва да се обмислят инициативи и мерки за насърчаването на взаимни договорености за достъп до мрежи на трети страни и интегриране на пазара.

(6)	Основните пречки за постигането на напълно действащ и конкурентен вътрешен пазар са свързани, измежду други проблеми, с проблеми на достъпа до мрежата, достъпа до хранилища, тарифирането, съвместната експлоатация на системи и различните степени на отвореност на пазара между държавите-членки.

(7)	За да действа конкуренцията, достъпът до мрежите следва да бъде не-дискриминационен, прозрачен и със справедливо определяне на цената.

(8)	От първостепенно значение за завършването на вътрешния газов пазар е не-дискриминационният достъп до мрежата на операторите на преносните и разпределителните мрежи. Операторът на преносна или разпределителна система може да се състои от едно или повече предприятия.

(9)

Когато газово предприятие извършва дейности по пренос, разпределение, съхранение или втечнен природен газ (LNG) и е отделено по отношение на юридическата си форма от предприятията, които извършват дейности по добив и/или доставки, определените системни оператори може да бъдат същото предприятие, което е собственик на инфраструктурата.

(10)

За да се осигури ефективен и недискриминационен достъп до мрежата е целесъобразно преносната и разпределителните мрежии да се експлоатират чрез юридически отделни единици когато съществуват вертикално интегрирани предприятия. Комисията следва да оцени мерки с еквивалентен ефект, разработени от държавите-членки за постигане целта на това изискване, и когато е целесъобразно, да представи предложения за изменения на настоящата директива.

Също така е подходящо операторите на преносни и разпределителни мрежи да имат ефикасни права за взимане на решения по отношение на активите за поддръжка и експлоатация и развитие на мрежите, когато въпросните активи са собственост на и се експлоатират от вертикално интегрирани предприятия.

Важно е, обаче, да се направи разграничение между такова юридическо разделяне и отделяне на собствеността. Юридическото разделяне не предполага смяна на собствеността върху активите и нищо не пречи в цялото вертикално интегрирано предприятие да се прилагат сходни или еднакви условия на работа. Следва, обаче, да се осигури не-дискриминационен процес за вземане на решения посредством организационни мерки по отношение на независимостта на отговорните за вземането на решения.

(11)	За да се избегне налагането на непропорционална финансова и административна тежест на малките разпределителни дружества, където е необходимо, държавите-членки следва да могат да освободят тези дружества от изискванията за юридическо отделяне на разпределението.

(12)

За да се улесни сключването на договори от предприятия за газ, установени в една държава-членка, за доставката на газ на привилегировани клиенти в друга държава-членка, държавите-членки и, когато е целесъобразно, националните регулаторни власти следва да работят в посока по-хомогенни условия и една и съща степен на привилегированост за целия вътрешен пазар.

(13)

Наличието на ефективно регулиране, осъществявано от един или повече национални регулаторни власти, е важен фактор за гарантирането на недискриминационен достъп до мрежата. Държавите-членки определят функциите, компетенциите и административните правомощия на регулаторните власти. Важно е регулаторните власти във всички държави-членки да имат един и същи минимален набор от компетенции. Тези власти следва имат компетентност да фиксират или одобряват тарифите, или поне, методиките за изчисляването на тарифите за пренос и разпределение, и тарифите за достъп до съоръженията за втечнен природен газ (LNG). За да се избегнат несигурността и скъпо струващите и отнемащи много време спорове, тези тарифи следва да бъдат публикувани преди влизането им в сила.

(14)

Комисията е оповестила намерението си да образува Европейска регулаторна група за електроенергия и газ, която ще представлява подходящ съвещателен механизъм за поощряване на сътрудничеството и координация на националните регулаторни власти, с цел подпомагане развитието на вътрешния пазар за електроенергия и газ и допринасяне за последователното прилагане във всички държави-членки на разпоредбите, изложени в настоящата директива и Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (5) и в Регламент (ЕО) № 1228/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за условията за достъп до мрежата за трансгранични обмени на електроенергия (6).

(15)

С цел да се осигури ефективен пазарен достъп за всички играчи на пазара, включително нови участници, са нужни недискриминационни и отразяващи разходите балансиращи механизми. Веднага щом пазарът на газ стане достатъчно ликвиден, това следва да се постигне чрез създаването на прозрачни пазарно-основани механизми за доставянето и закупуването на газ, който е необходим в рамката на изискванията за балансиране. При липсата на такъв ликвиден пазар, националните регулаторни власти следва да играят активна роля за гарантирането на недискриминационни и отразяващи разходите тарифи за балансиране. Същевременно следва да се осигурят подходящи стимули, за да се балансира влизащият и излизащият газ и да не се поставя в опасност системата.

(16)

Националните регулаторни власти следва да могат да фиксират или одобряват тарифи, или методологиите за изчисляването на тарифите, на базата на предложение от оператора на преносната система или оператора/операторите на разпределителната/разпределителните мрежа/мрежи или оператора на системата за LNG, или на базата на предложение, съгласувано между тези оператор(и) и потребителите на мрежата. При извършването на тези задачи, националните регулаторни власти следва да гарантират, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите, и следва да вземат предвид дългосрочните, маргинални, избегнати разходи на мрежата от мерки за управление на потреблението.

(17)

Ползите от вътрешния пазар следва да бъдат на разположение на цялата индустрия и търговия в Общността, включително на малките и средни предприятия, и на всички граждани на Общността възможно най-бързо, с цел да се постигне справедливост, конкуренция, и непряко, за създаването на работни места в резултат от повишаването на ефективността, от което ще се ползват предприятията.

(18)

Клиентите на газ следва свободно да могат да избират доставчика си. Въпреки това следва да се приеме подход за извършване на работата на фази, за да се завърши вътрешният пазар на газ, заедно с определен краен срок, за да може индустрията да се приспособи и да се гарантират адекватни мерки и системи, които да защитават интересите на клиентите и да им гарантират реално и ефективно право да избират своя доставчик.

(19)	Прогресивното отваряне на пазарите към пълна конкуренция следва възможно най-скоро да премахне разликите между държавите-членки. Следва да бъдат осигурени прозрачността и сигурността при прилагането на настоящата директива.

(20)	Директива 98/30/ЕО спомага за достъп до хранилища като част от газовата система. В светлината на опита, получен при осъществяването на вътрешния пазар, следва да се вземат допълнителни мерки за изясняване на разпоредбите за достъп до хранилища и спомагателни услуги.

(21)	Съоръженията за съхранение са важни инструменти, сред другите неща за осъществяване на задължения към обществото като сигурност на доставките. Това не следва да води до изкривяване на конкуренцията или дискриминация при достъпа до хранилища.

(22)

Следва да се вземат допълнителни мерки, за да се осигурят прозрачни и недискриминационни тарифи за достъп до транспортиране. Тези тарифи следва да бъдат приложими за всички потребители на системата без дискриминация. Когато съоръжение за съхранение, временно хранилище или спомагателна услуга се експлоатира в достатъчно конкурентен пазар, може да бъде позволен достъп на базата на прозрачни и недискриминационни основани на пазара механизми.

(23)

В интерес на сигурността на доставките, следва да се осъществява мониторинг на баланса между търсене и предлагане в отделните държави-членки, а мониторингът да бъде последван от доклад за ситуацията на ниво Общност, като се вземе предвид капацитетът на взаимовръзките между областите. Такъв мониторинг следва да се извършва достатъчно рано, за да могат да се вземат подходящи мерки ако е направен компромис със сигурността на доставките. Изграждането и поддръжката на необходимата инфраструктура на мрежата, включително капацитетът на взаимовръзките, следва да допринесе за гарантирането на стабилно предлагане на газ.

(24)

Държавите-членки следва да гарантират, че като се взимат под внимание необходимите изисквания за качеството, биогазът и газът от биомаса или други видове газ ще получат недискриминационен достъп до газовата система, при положение че този достъп е съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност. Тези правила и стандарти следва да гарантират, че тези газове могат от техническа гледна точка и от гледна точка на безопасността да бъдат вкарани в и транспортирани през системата за природен газ и следва също така да покриват химическите характеристики на тези газове.

(25)

Дългосрочните договори ще продължат да бъдат важна част от доставките на газ в държавите-членки и следва да се запазят като възможност за газоснабдителните предприятия, доколкото те не подкопават целите на настоящата директива и са в съответствие с Договора, включително правилата за конкуренция. Следователно е необходимо те да бъдат взети под внимание при планирането на капацитета за доставка и транспортиране на газовите предприятия.

(26)

За да се осигури поддържането на високи стандарти на обществено обслужване в Общността, всички мерки, взети от държавите-членки за постигането на целите на настоящата директива, следва редовно да бъдат докладвани на Комисията. Комисията следва редовно да публикува доклад, който анализира мерките, които се вземат на национално ниво за постигането на целите на общественото обслужване и сравнява тяхната ефективност, с оглед даването на препоръки за мерки, които да се вземат на национално ниво за постигането на високи стандарти на обществено обслужване.

Държавите-членки следва да гарантират, че клиентите, свързани към газовата система, са информирани за правата си да получават природен газ с определено качество на разумни цени. Взетите мерки от държавите-членки за защита на крайните клиенти може да се различават за домакинствата и малките и средни предприятия.

(27)

Зачитането на изискванията за обществени услуги е фундаментално изискване на настоящата директива и е важно в нея да бъдат определени общи минимални изисквания, които да се зачитат от всички държави-членки и които взимат под внимание целите на защитата на потребителите, сигурността на доставките, защитата на околната среда и еднаквите равнища на конкуренцията във всички държави-членки. Важно е изискванията за обществени услуги да може да бъдат интерпретирани на национална основа, вземайки под внимание националните обстоятелства и предмет на съблюдаването на законодателството на Общността.

(28)

Изпълнените мерки от държавите-членки за постигане на целите на социална и икономическа съгласуваност може да включват, в частност, осигуряването на адекватни икономически стимули, като се използват, където е целесъобразно, всички съществуващи национални и Общностни инструменти. Тези инструменти може да включват механизми на отговорност за гарантиране на необходимите инвестиции.

(29)	До степента, до която мерките, взети от държавите-членки за изпълнение на задълженията към обществото, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, има задължение съгласно член 88, параграф 3 от Договора за тях да се нотифицира Комисията.

(30)

Тъй като целта на предложените действия, и по-точно създаването на напълно работещ вътрешен пазар на природен газ, в който преобладава честната конкуренция, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и затова поради обхвата и ефектите на действията, може да бъде по-добре постигната от Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност и пропорционалност, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в този член, настоящата директива не надхвърля нужното за постигането на тази цел.

(31)

В светлината на опита, получен при действието на Директива 91/296/ЕИО на Съвета от 31 май 1991 г. относно транзита на природен газ през мрежи (7), е нужно да се вземат мерки за осигуряването на еднородни и недискриминационни режими на достъп за пренос, включително трансгранични потоци газ между държавите-членки. За да се осигури еднородност при третирането на достъпа до газовите мрежи, също така в случаи на транзит, тази директива следва да бъде отменена, без да се прекъсват договорите, сключени по силата на упоменатата директива. Отмяната на Директива 91/296/ЕИО не следва да попречи на сключването на дългосрочни договори в бъдеще.

(32)	Поради обхвата на поправките към Директива 98/30/ЕО, е желателно, за постигане на яснота и рационалност, въпросните клаузи да бъдат дадени в преработена форма.

(33)	Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата за основните права на Европейския съюз.

(34)	Необходимите мерки за изпълнение на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което са изложени процедурите за упражняване на правомощията за изпълнение, дадени на Комисията (8),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА І

ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1

Обхват

1. Настоящата директива установява общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ. Тя излага правилата за организацията и функционирането на сектор природен газ, достъпа до пазара, критериите и процедурите, които са приложими за даването на разрешения за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ и експлоатацията на системи.

2. Правилата, установени от настоящата директива за природния газ, включително втечнения природен газ (LNG), важат също за биогаз и газ от биомаса или други видове газ, доколкото тези видове газ могат от техническа гледна точка и от гледна точка на безопасността да бъдат вкарани в и транспортирани през системата за природен газ.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива:

„предприятие за природен газ“ означава всяко физическо или юридическо лице, което извършва поне една от следните дейности: добив, пренос, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, включително LNG, и което отговаря за търговските, техническите и/или ремонтните задачи, свързани с тези дейности, но понятието не включва крайни клиенти;

„добивна тръбопроводна мрежа“ означава тръбопровод или мрежа от тръбопроводи, които се експлоатират и/или са изградени като част от проект за добив на нефт или газ, или се използват за транспортирането на газ от един или няколко такива проекта до инсталация за преработка или терминал или краен крайбрежен терминал;

„пренос“ означава транспортирането на природен газ по мрежа от газопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа, с оглед на доставянето му до клиенти, но без да се включва доставката;

„оператор на преносната система“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейност по преноса и отговаря за експлоатацията, осигурява поддръжката и, ако е необходимо, развива преносната система в даден район, и там, където е приложимо, взаимовръзките с другите системи, и гарантира дългосрочната способност на мрежата да посреща разумните потребности за преноса на газ;

„разпределение“ означава транспортирането на природен газ по местни или регионални мрежи от тръбопроводи с оглед доставянето до клиентите, но без да се включва доставката;

„оператор на разпределителната система“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейност по разпределението, и отговаря за експлоатацията, осигурява поддръжката и, ако е необходимо, развива разпределителната система в даден район, и там, където е приложимо, взаимовръзките с другите системи, и гарантира дългосрочната способност на мрежата да посреща разумните потребности за разпределението на газ;

„доставка“ означава продажбата, включително препродажбата на природен газ, включително LNG, на клиенти;

„предприятие за доставка“ означава всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейност по доставка;

„хранилище“ означава съоръжение, което се използва за съхранение на природен газ и е собственост и/или се експлоатира от предприятие за природен газ, включително частта от съоръженията за LNG, която се използва за съхранение, но с изключение на частта, която се използва за добивни операции, и с изключение на съоръженията, резервирани изключително за операторите на преносни мрежи при осъществяване на дейността им;

10.

„оператор на система за съхранение“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейност по съхранението и отговаря за експлоатацията на съоръжението за съхранение;

11.

„съоръжение за LNG“ означава терминал, който се използва за втечняването на природен газ, или за внасянето, разтоварването и регазификацията на LNG, и включва спомагателни услуги и временно хранилище, необходими за процеса на регазификация и последващата доставка към преносната система, но не включва частите от терминалите за LNG, които се използват за съхранение;

12.

„оператор на система за LNG“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейност по втечняването на природния газ, или вноса, разтоварването, и регазификацията на LNG, и отговаря за експлоатацията на съоръжението за LNG;

13.

„система“ означава всякакви преносни мрежи, разпределителни мрежи, съоръжения за LNG и/или хранилища, които са собственост на и/или се експлоатират от предприятие за природен газ, включително временно хранилище и неговите съоръжения, които предлагат спомагателни услуги и тези на свързаните предприятия, които са необходими за предоставянето на достъп до преноса, разпределението и LNG;

14.

„спомагателни услуги“ са всички услуги, необходими за достъпа до и експлоатацията на преносната и/или разпределителната система и/или съоръженията за LNG, и/или хранилищата, включително балансиране на товара и смесване, но с изключение на съоръженията, резервирани изключително за операторите на преносни системи при осъществяване на дейността им;

15.

„временно хранилище“ означава съхранението на газ посредством компресиране в газови преносни и разпределителни системи, но с изключение на съоръженията, резервирани за операторите на преносни системи при осъществяване на дейността им;

16.

„взаимосвързана система“ означава съвкупност от системи, които са свързани помежду си;

17.

„междусистемен тръбопровод“ означава преносен тръбопровод, който пресича или се разпростира върху границата между две държави-членки с единствената цел да свърже националните преносни системи на тези държави-членки;

18.

„директна линия“ означава тръбопровод за природен газ като допълнение към взаимосвързаната система;

19.

„интегрирано предприятие за природен газ“ означава вертикално или хоризонтално интегрирано предприятие;

20.

„вертикално интегрирано предприятие“ означава предприятие за природен газ или група от предприятия, чиито взаимни отношения са определени в член 3, параграф 3 на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. върху контрола на концентрациите между предприятия (9) и когато предприятието/групата извършва поне една от дейностите пренос, разпределение, LNG или съхранение, и поне една от дейностите добив или доставка на природен газ;

21.

„хоризонтално интегрирано предприятие“ е предприятие, което извършва поне една от следните дейности — добив, пренос, разпределение, доставка или съхранение на природен газ, както и друга не-газова дейност;

22.

„свързани предприятия“ означава свързани предприятия, по смисъла на член 41 от Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., базирана върху член 44, параграф 2, буква ж) (10) от Договора върху консолидираните сметки (11), и/или асоциирани предприятия, според значението на член 33, параграф 1 от същата директива, и/или предприятия, които принадлежат на едни и същи акционери;

23.

„потребител на системата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което доставя, или на което се доставя газ по системата;

24.

„клиенти“ са търговците на едро и крайните клиенти на природен газ и предприятията за природен газ, които закупуват природен газ;

25.

„клиенти за битови нужди“ означава клиенти, които закупуват природен газ за потребление в дома си;

26.

„клиенти за не-битови нужди“ означава клиенти, които закупуват природен газ, който не е за нуждите на дома им;

27.

„крайни клиенти“ означава клиенти, които закупуват природен газ за собствени нужди;

28.

„привилегировани клиенти“ означава клиенти, които са свободни да закупят природен газ от доставчик по свой избор, според значението на член 23 от настоящата директива;

29.

„клиенти на едро“ са всички физически или юридически лица, различни от операторите на преносни и разпределителни системи, които закупуват природен газ с цел препродажба вътре или вън от системата, където се намират;

30.

„дългосрочно планиране“ означава планирането на капацитетите за доставка и транспортиране на предприятия за природен газ в дългосрочен план, с оглед на посрещането на търсенето на природен газ в системата, разнообразяването на източниците и осигуряването на доставки за клиентите;

31.

„възникващ пазар“ означава държава-членка, в която първата търговска доставка от първия дългосрочен договор за природен газ е направена преди не повече от 10 години;

32.

„сигурност“ означава сигурност на доставките на природен газ, както и техническа безопасност;

33.

„нова инфраструктура“ означава инфраструктура, която не е завършена преди влизането в сила на настоящата директива.

ГЛАВА ІІ

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕКТОРА

Член 3

Задължения, свързани с обществени услуги и защита на потребителите

1. Държавите-членки са длъжни да гарантират, на базата на организацията на институциите им и като се зачита надлежно принципа на субсидиарност, че без да се засяга параграф 2, предприятията за природен газ работят в съответствие с принципите на настоящата директива, с оглед на постигането на конкурентен, безопасен и екологически устойчив пазар на природен газ, и няма да дискриминират тези предприятия по отношение на техните права или задължения.

2. Като се вземат предвид съответните клаузи на Договора, и най-вече член 86 от него, държавите-членки могат да налагат на предприятията за природен газ, за общите икономически интереси, задължения към обществото, които могат да бъдат свързани със сигурността, включително сигурност на доставките, редовност, качество и цена на доставките и защита на околната среда, включително енергийна ефективност и опазване на климата. Тези задължения следва да бъдат ясно дефинирани, прозрачни, не-дискриминационни, проверими и да гарантират еднакъв достъп за газовите дружества в ЕС до националните потребители. Във връзка със сигурността на доставките, енергийната ефективност/управлението на предлагането, и за да се изпълнят целите, свързани с околната среда, както е посочено в настоящия параграф, държавите-членки могат да въведат дългосрочно планиране, като вземат предвид възможността трети страни да търсят достъп до системата.

3. Държавите-членки ще вземат подходящите мерки да защитят крайните клиенти и да осигурят високи нива на защита на клиентите, като в частност ще осигурят наличието на адекватни защитни мерки за защита на уязвимите клиенти, включително подходящи мерки да им се помогне да избегнат изключване. В този контекст те могат да вземат необходимите мерки, за да защитят клиентите в отдалечените райони, които са свързани към газовата система. Държавите-членки може да определят доставчик от последна инстанция за потребителите, свързани към газовата мрежа. Те са длъжни да осигурят високи нива на защита на клиентите, особено що се отнася до прозрачността на общите условия на договорите, общата информация и механизмите за разрешаване на спорове. Държавите-членки са длъжни да гарантират, че привилегированите клиенти могат на практика да преминат към нов доставчик. По отношение поне на домакинствата, тези мерки следва да включват изложените в приложение А.

4. Държавите-членки следва да вземат нужните мерки, за да постигнат целите на социална и икономическа кохезия, защита на околната среда, които могат да включват средства за борба с промените в климата и сигурност на доставките. Тези мерки могат да включват по-специално осигуряване на подходящи икономически стимули, като се използват там, където е необходимо, всички налични средства на държавата и Общността, за поддръжката и изграждането на необходимата мрежова инфраструктура, включително капацитет за осъществяване на междусистемни връзки.

5. Държавите-членки могат да решат да не приложат разпоредбите на член 4 за разпределението, доколкото тяхното приложение може да попречи, законово или на практика, на изпълняването на задълженията, наложени на предприятия за природен газ, в общия икономически интерес и доколкото развитието на търговията няма да бъде повлияно до такава степен, че да навреди на интересите на Общността. Интересите на Общността включват, между другото, конкуренция при привилегированите клиенти в съответствие с настоящата директива и член 86 от Договора.

6. След прилагането на настоящата директива, държавите-членки са длъжни да информират Комисията за всички мерки, които са приели за изпълнението на задълженията към обществото, включително защита на потребителите и на околната среда, и техния възможен ефект върху националната и международната конкуренция, независимо дали тези мерки изискват дерогация от разпоредбите на настоящата директива или не. Те са длъжни впоследствие да нотифицират Комисията на всеки две години за всякакви промени в тези мерки, независимо дали те изискват дерогация от настоящата директива или не.

Член 4

Процедура за оправомощаване

1. При обстоятелства, когато е нужно оторизиране (например лицензия, разрешително, концесия, съгласие или одобрение) за изграждането или експлоатацията на съоръженията за природен газ, държавите-членки или всякакви компетентни органи, определени от тях, разрешават изграждането и/или експлоатацията на такива съоръжения, тръбопроводи и свързаното оборудване на тяхната територия, в съответствие с параграфи 2 до 4. Държавите-членки или компетентните органи, определени от тях, могат също така да дадат разрешение на същата основа за доставката на природен газ и за клиенти на едро.

2. Когато държавите-членки имат система за разрешаване, те изработват обективни и недискриминационни критерии, които да се спазват от предприятие, искащо разрешение за изграждането и/или експлоатацията на съоръжения за природен газ, или искащо разрешение за снабдяване с природен газ. Недискриминационните критерии и процедури за предоставяне на оправомощаване се публикуват.

3. Държавите-членки гарантират, че причините за всеки отказ за оторизация са обективни и недискриминационни и се излагат на кандидата. Причините за такива откази се изпращат на Комисията за информация. Държавите-членки установяват процедура, даваща възможност на кандидата да обжалва такива откази.

4. За развитието на нови области на снабдяване и обща ефективна експлоатация, без нарушаване на член 24, държавите-членки могат да откажат да дадат допълнителна оторизация за построяване и експлоатация на разпределителни тръбопроводни системи в някоя област, ако такива тръбопроводни системи вече са построени или се предлага да се построят в тази област и ако съществуващият или предлаганият капацитет не е запълнен.

Член 5

Наблюдение на сигурността на доставките

Държавите-членки са длъжни да осигурят наблюдение по въпросите на сигурността на доставките. Когато държавите-членки сметнат за целесъобразно, те може да възложат тази задача на регулаторните власти, посочени в член 25, параграф 1. По-точно, това наблюдение следва да покрива баланса между търсенето и предлагането на националния пазар, нивото на очакваното потребление в бъдеще и наличните доставки, предвидените допълнителни капацитети, които са в процес на планиране или строеж, и качеството и нивото на поддръжка на мрежите, както и мерки за покриване на върховото потребление или за действие в случай на дефицит на един или повече доставчици. Компетентните власти следва да публикуват в срок най-късно до 31 юли всяка година доклад, който посочва данните, които са извлечени от наблюдението на тези въпроси, както и мерките, които се предприемат или предвиждат за справянето с проблемите, и своевременно да изпратят този доклад на Комисията.

Член 6

Технически правила

Държавите-членки следва да осигурят дефинирането на критерии за техническа безопасност и разработването и публикуването на технически правила, които определят минималните технически изисквания за проектиране и експлоатация за свързването към системата на съоръжения за LNG, хранилища, други преносни или разпределителни системи и преки връзки. Тези технически правила следва да осигурят съвместната работа на системите и да бъдат обективни и недискриминационни. Те следва да бъдат докладвани на Комисията съгласно член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., определяща процедура за осигуряването на информация в областта на техническите стандарти и норми и правила за услуги на Информационното общество (12).

ГЛАВА ІІІ

ПРЕНОС, СЪХРАНЕНИЕ И LNG

Член 7

Определяне на системни оператори

Държавите-членки следва да определят или да изискват от предприятията за природен газ, които притежават съоръжения за пренос, съхранение или LNG, да определят, за срок, който се определя от държавите-членки, съобразявайки се с ефективността и икономическия баланс, един или повече системни оператори. Държавите-членки следва да вземат нужните мерки, за да гарантират, че операторите на преносни мрежи, хранилища и съоръжения за LNG действат съгласно членове 8 до 10.

Член 8

Задачи на системните оператори

1. Всеки оператор на система за пренос, съхранение и/или LNG следва:

а)	да експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурни, надеждни и ефективни съоръжения за пренос, съхранение и/или LNG, като пази околната среда;

б)	да се въздържа от дискриминация между потребители на системата или групи потребители на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия;

в)

да предоставя на операторите на други преносни системи, операторите на други системи за съхранение, операторите на други системи за LNG, и/или операторите на други системи за разпределение достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортът и съхранението на природен газ стават по начин, съвместим със сигурната и ефективна работа на взаимосвързаната система;

г)	да осигурява на потребителите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата.

2. Правилата, приети от операторите на преносни системи за балансиране на газопреносната система, следва да бъдат обективни, прозрачни и не-дискриминационни, включително правилата за таксуване на системните потребители на техните мрежи за енергиен дисбаланс. Условията, включително правилата и тарифите, за осигуряването на такива услуги от операторите на преносни системи следва да бъдат постановени съобразно методология, която е съвместима с член 25, параграф 2 по не-дискриминационен и отразяващ разходите начин, както и да бъдат публикувани.

3. Държавите-членки могат да изискват от операторите на преносни системи да се съобразяват с минимални стандарти за поддръжката и развитието на преносната система, включително капацитети за създаване на взаимни връзки.

4. Операторите на преносни системи следва да закупуват енергията, която използват за осъществяване на дейността си, по прозрачни, не-дискриминационни и основани на пазара процедури.

Член 9

Отделяне на операторите на преносни системи

1. Когато операторът на преносната система е част от вертикално интегрирано предприятие, той следва да бъде независим поне по отношение на правната му форма, организацията и взимането на решения от други дейности, които не са свързани с преноса. Тези правила не следва да създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на преносната система от вертикално интегрираното предприятие.

2. За да се гарантира независимостта на оператора на преносната система, посочена в параграф 1, следва да се прилагат следните минимални критерии:

а)	тези лица, които отговарят за управлението на оператора на преносната система, не могат да участват във фирмени структури на интегрираното предприятие за природен газ, които отговарят, пряко или непряко, за ежедневната работа по добива, разпределението и доставката на природен газ;

б)	следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на оператора на преносната система, се зачитат по начин, който гарантира, че те са способни да действат независимо;

в)

операторът на преносната система следва да притежава ефективни права за вземане на решения, независими от интегрираното предприятие за природен газ, относно активите, които са необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. Това не следва да пречи на съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на икономическите и управленско-надзорните права на компанията–майка по отношение възвръщаемостта върху активите, регулирана непряко в съответствие с член 25, параграф 2, в неин филиал. В частност, дружеството-майка следва да има възможност да одобрява годишния финансов план, или еквивалентен инструмент, на оператора на преносната система и да поставя глобални ограничения върху размерите на заемния капитал в нейния филиал. На дружеството-майка не следва да е разрешено да дава инструкции нито по отношение на ежедневната работа, нито по отношение на отделните решения относно изграждането или модернизирането на преносни газопроводи, които не надхвърлят обхвата на одобрения финансов план, или еквивалентен инструмент;

г)

операторът на преносната система следва да въведе програма за съблюдаване, която посочва мерките, които се вземат, за да се гарантира изключването на дискриминационно поведение и контрол на спазването й. Програмата следва да посочи специфичните задължения на служителите за изпълнението на тази цел. Служителят или органът, който отговаря за контрола върху програмата за съблюдаване, следва да представя на регулаторните власти, посочени в член 25, параграф 1, годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и докладът следва да бъде публикуван.

Член 10

Поверителност за операторите на преносни системи

1. Без да се засяга член 16 или други законови задължения за разкриване на информация, всеки оператор на система за пренос, съхранение и/или LNG следва да запази поверителността на търговски чувствителната информация, получена при извършването на дейността си, и е длъжен да предотврати разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената си дейност, която може да доведе до търговски предимства.

2. Операторите на преносни системи, в контекста на продажбите или покупките на природен газ от свързани предприятия, нямат право да злоупотребяват с търговски чувствителна информация, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата.

ГЛАВА ІV

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ДОСТАВКА

Член 11

Определяне на оператори на разпределителни системи

Държавите-членки следва да посочат или да изискват от предприятия, които притежават или носят отговорност за разпределителни системи, да посочат, за срок определен от държавите-членки, съобразявайки се с ефективността и икономическия баланс, един или повече оператори на разпределителни системи и да гарантират, че тези оператори действат в съответствие с членове 12 до 14.

Член 12

Задачи на операторите на разпределителни системи

1. Всеки оператор на разпределителна система следва да експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурна, надеждна и ефективна система, като се съобразява надлежно с околната среда.

2. Независимо от случая, операторът на разпределителната система не следва да прави разлика между потребители на системата или групи потребители на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия.

3. Всеки оператор на разпределителна система е длъжен да предоставя на операторите на други разпределителни системи и/или операторите на преносни системи и/или операторите на системи за LNG и/или операторите на системи за съхранение, достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортът и съхранението на природен газ стават по начин, който е съвместим със сигурната и ефективна работа на взаимосвързаната система.

4. Всеки оператор на разпределителна система следва да осигурява на потребителите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата.

5. Когато операторите на разпределителни системи отговарят за балансиране на газоразпределителната система, приетите от тях правила за тази цел следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за таксуване на потребителите на техните системи за енергиен дисбаланс. Условията, включително правилата и тарифите, за осигуряването на такива услуги от системните оператори следва да бъдат постановени съобразно методология, която е съвместима с член 25, параграф 2, по недискриминационен и отразяващ разходите начин, както и да бъдат публикувани.

Член 13

Отделяне на операторите на разпределителни системи

1. Когато операторът на разпределителната система е част от вертикално интегрирано предприятие, той следва да бъде независим поне по отношение на правната му форма, организацията и взимането на решения от други дейности, които не са свързани с разпределението. Тези правила не следва да създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на разпределителната система от вертикално интегрираното предприятие.

2. В допълнение към изискванията в параграф 1, когато операторът на разпределителната система е част от вертикално интегрирано предприятие, той следва да бъде независим по отношение на организацията и взимането на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределението. За да се постигне това, следва да се прилагат следните минимални критерии:

а)	тези лица, които отговарят за управлението на оператора на разпределителната система, не могат да участват във фирмени структури на интегрираното предприятие за природен газ, които отговарят, пряко или непряко, за ежедневната работа по добива, преноса и доставката на природен газ;

б)	следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на оператора на разпределителната система, се зачитат по начин, който гарантира, че те са способни да действат независимо;

в)

операторът на разпределителната система следва да притежава ефективни права за вземане на решения, независими от интегрираното предприятие за природен газ, относно активите, които са необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. Това не следва да пречи на съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на икономическите и управленско-надзорните права на дружеството–майка по отношение възвръщаемостта върху активите, регулирана непряко в съответствие с член 25, параграф 2, в неин филиал. В частност, дружеството-майка следва да има възможност да одобрява годишния финансов план, или еквивалентен инструмент, на оператора на разпределителната система и да поставя глобални ограничения върху размерите на заемния капитал в нейния филиал. На дружеството-майка не следва да е разрешено да дава инструкции нито по отношение на ежедневната работа, нито по отношение на отделните решения относно изграждането или модернизирането на разпределителни газопроводи, които не надхвърлят обхвата на одобрения финансов план, или еквивалентен инструмент;

г)

операторът на разпределителната система следва да въведе програма за съблюдаване, която посочва мерките, които се вземат, за да се гарантира изключването на дискриминационно поведение и контрол на спазването й. Програмата следва да посочи специфичните задължения на служителите за изпълнението на тази цел. Служителят или органът, който отговаря за контрола върху програмата за съблюдаване, следва да представя на регулаторните власти, упоменати в член 25, параграф 1, годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и докладът следва да бъде публикуван.

Държавите-членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 2 за интегрирани предприятия за природен газ, които обслужват по-малко от 100 000 свързани клиенти.

Член 14

Поверителност за операторите на разпределителни системи

1. Без да се засяга член 16 или други законови задължения за разкриване на информация, всеки оператор на система за разпределение следва да запази поверителността на търговски чувствителната информация, получена при извършването на дейността си, и е длъжен да предотврати разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената си дейност, която може да доведе до търговски предимства.

2. Операторите на разпределителни системи, в контекста на продажбите или покупките на природен газ от свързани предприятия, нямат право да злоупотребяват с търговски чувствителна информация, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата.

Член 15

Комбиниран оператор

Правилата, посочени в членове 9, параграфи 1 и 13, параграф 1, не забраняват работата на комбиниран оператор за пренос, LNG, съхранение и разпределение, който е независим по отношение на правната си форма, организацията и вземането на решения от други дейности, които не са свързани със системните операции по преноса, LNG, съхранението и разпределението и който отговаря на изискванията, изложени в букви а) — г). Тези правила не следва да създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на комбинираната система от вертикално интегрираното предприятие:

а)	тези лица, които отговарят за управлението на комбинирания системен оператор, не могат да участват във фирмени структури на интегрираното предприятие за природен газ, които отговарят, пряко или непряко, за ежедневната работа по добива и доставката на природен газ;

б)	следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на комбинирания системен оператор, се зачитат по начин, който гарантира, че те са способни да действат независимо;

в)

комбинираният системен оператор следва да притежава ефективни права за вземане на решения, независими от интегрираното предприятие за природен газ, относно активите, които са необходими за експлоатацията, поддръжката, или развитието на мрежата. Това не следва да пречи на съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на икономическите и управленско-надзорните права на компанията–майка по отношение възвръщаемостта върху активите, регулирана непряко в съответствие с член 25, параграф 2, в неин филиал. В частност, дружеството-майка следва да има възможност да одобрява годишния финансов план, или еквивалентен инструмент, на комбинирания оператор и да поставя глобални ограничения върху размерите на заемния капитал в нейния филиал. На дружеството-майка не следва да е разрешено да дава инструкции нито по отношение на ежедневната работа, нито по отношение на отделните решения относно изграждането или модернизирането на преносни и разпределителни газопроводи, които не надхвърлят обхвата на одобрения финансов план, или еквивалентен инструмент;

г)

комбинираният системен оператор следва да въведе програма за съблюдаване, която посочва мерките, които се вземат, за да се гарантира изключването на дискриминационно поведение и контрол на спазването й. Програмата следва да посочи специфичните задължения на служителите за изпълнението на тази цел. Служителят или органът, който отговаря за контрола върху програмата за съблюдаване, следва да предоставя на регулаторните власти, посочени в член 25, параграф 1 годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и докладът следва да бъде публикуван.

ГЛАВА V

ОТДЕЛЯНЕ И ПРОЗРАЧНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ

Член 16

Право на достъп до счетоводните отчети

1. Държавите-членки или всеки компетентната власт, която те посочат, включително регулаторните власти, посочени в член 25, параграф 1, и властите, отговорни за разрешаване на спорове, посочени в член 20, параграф 3, доколкото е необходимо за осъществяване на тяхната дейност, имат право на достъп до счетоводните отчети на предприятията за природен газ, както е посочено в член 17.

2. Държавите-членки и всяка компетентна власт, която те посочат, включително регулаторните власти, посочени в член 25, параграф 1, и властите, отговорни за разрешаване на спорове, са длъжни да запазят поверителността на търговски чувствителната информация. Държавите-членки могат да обезпечат разкриване на такава информация, ако това е нужно, за да могат компетентните власти да извършат дейността си.

Член 17

Отделяне на счетоводните отчети

1. Държавите-членки следва да предприемат необходимите стъпки да гарантират, че счетоводните отчети на предприятията за природен газ се водят според параграфи 2 до 5. В случай, че предприятията се възползват от дерогация от тази клауза на базата на член 28, параграфи 2 и 4, те следва поне да водят вътрешното си счетоводство съгласно настоящия член.

2. Предприятията за природен газ, независимо от тяхната система на собственост или юридическа форма, изработват, предоставят за одит и публикуват годишните си отчети в съответствие с нормите от националното законодателство относно годишните счетоводни отчети на дружествата с ограничена отговорност, приети съгласно Четвъртата Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., основана на член 11, параграф 2, буква ж) (13) от Договора върху годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (14). Предприятията, които не са законово задължени да публикуват годишните си счетоводни отчети, съхраняват копие от тях на разположение на обществеността в централното си управление.

3. Предприятията за природен газ във вътрешното си счетоводство следва да водят отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите си по пренос, разпределение, LNG и съхранение, както би се изисквало от тях, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия, с оглед на избягване на дискриминация, кръстосано субсидиране и изкривяване на конкуренцията. Те следва също така да водят счетоводни отчети, които може да бъдат консолидирани, за други газови дейности, които не са свързани с пренос, разпределение, LNG и съхранение. До 1 юли 2007 г., те следва да водят отделни счетоводни отчети за дейностите по доставка на привилегировани клиенти и дейностите по доставка на непривилегировани клиенти. Приходите от собствеността на преносната/разпределителната система следва да бъдат посочвани в техните счетоводни отчети. Там, където е удачно, те следва да водят консолидирани счетоводни отчети за други не-газови дейности. Вътрешното счетоводство следва да включва баланс и отчет за приходите и разходите за всяка дейност.

4. Одитът, посочен в параграф 2, следва, в частност, да провери дали се спазва задължението за избягване на дискриминация и кръстосано субсидиране, посочено в параграф 3.

5. В своето вътрешно счетоводство предприятията уточняват правилата за разпределение на активи и пасиви, разходи и приходи, а така също и за амортизация, без нарушаване на национално приложимите счетоводни отчети, които те спазват при изготвянето на отделните счетоводни отчети по параграф 3. Тези вътрешни правила могат да се променят само в изключителни случаи. Такива промени следва да бъдат посочени и надлежно обосновани.

6. В годишните счетоводни отчети се отбелязва всяка сделка с определен обем, осъществявана със свързани предприятия.

ГЛАВА VІ

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТЪПА ДО СИСТЕМАТА

Член 18

Достъп на трети страни

1. Държавите-членки следва да осигурят осъществяването на система за достъп на трети страни до преносната и разпределителната система и съоръженията за LNG, на базата на публикувани тарифи, които важат за всички привилегировани клиенти, включително предприятия–доставчици, и се прилагат обективно и без дискриминация между потребителите на системата. Държавите-членки следва да гарантират, че тези тарифи, или методологиите, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила от регулаторен орган, упоменат в член 25, параграф 1, и тези тарифи – и методологиите, когато се одобряват само методологии – са публикувани преди влизането им в сила.

2. Операторите на преносни системи, ако е нужно за целта на извършването на дейността им, включително във връзка с трансграничен пренос, следва да имат достъп до мрежата на други оператори на преносни системи.

3. Разпоредбите на настоящата директива не препятстват сключването на дълго-срочни договори, доколкото те са съобразени с правилата за конкуренция на Общността.

Член 19

Достъп до хранилища

1. За организиране на достъп до хранилища и временно хранилище, когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата с цел доставка на клиентите, както и за организирането на достъп до спомагателните услуги, държавите-членки могат да изберат едната от двете или и двете процедури, описани в параграфи 3 и 4. Тези процедури следва да действат съгласно обективни, прозрачни и не-дискриминационни критерии.

2. Разпоредбите в параграф 1 не се прилагат за спомагателни услуги и временно съхранение, свързани със съоръжения за LNG и необходими за процеса на регазификация и последващата доставка към преносната система.

3. В случай на договорен достъп, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да могат предприятията за природен газ и привилегированите клиенти вътре или извън територията, покрита от взаимосвързаната система, да договарят достъп до хранилища и временно хранилище, когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата, както и за организацията на достъп до други спомагателни услуги. Страните са задължени добросъвестно да договарят достъп до хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги.

Договорите за достъп до хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги ще бъдат договаряни със съответния оператор на система за съхранение или предприятията за природен газ. Държавите-членки ще изискват от операторите на системи за съхранение и предприятията за природен газ да публикуват основните си търговски условия за използването на хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги в рамките на първите шест месеца след прилагането на настоящата директива и веднъж годишно през всяка следваща година.

4. В случай на регулиран достъп, държавите-членки ще вземат необходимите мерки, за да предоставят на предприятията за природен газ и привилегированите клиенти вътре или извън територията, покрита от взаимосвързаната система, право на достъп до хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги, на базата на публикувани тарифи и/или други условия и задължения за използването на тези хранилища и временно хранилище, когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата, както и за организацията на достъп до други спомагателни услуги. Правото на достъп за привилегировани клиенти може да бъде дадено, като им се предостави възможност да сключат договори за доставка с конкурентни предприятия за природен газ, различни от собственика и/или оператора на системата или свързано предприятие.

Член 20

Достъп до добивни тръбопроводни мрежи

1. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприятията за природен газ и привилегированите клиенти, където и да се намират, могат да получат достъп до добивни тръбопроводни мрежи, включително съоръжения, доставящи технически услуги свързани с такъв достъп, в съответствие с този член, освен частите от такива мрежи и съоръжения, които се използват за местни добивни операции на площадката на поле, където се добива газ. Мерките следва да бъдат нотифицирани до Комисията в съответствие с разпоредбите на член 33.

2. Достъпът, посочен в параграф 1, се осигурява по начин, определен от държавата-членка съгласно съответните правни инструменти. Държавите-членки следват целите за честен и открит достъп, постигайки конкурентен газов пазар и избягвайки всякаква злоупотреба с господстващо положение, като взимат под внимание сигурността и редовността на доставките, капацитета, който е или по разумен начин може да стане наличен, и защитата на околната среда. Следното може да бъде взето под внимание:

а)	необходимостта да се откаже достъп когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин;

б)	необходимостта да се избегнат трудности, които не могат да бъдат преодолени по разумен начин и биха могли да причинят вреда на ефективния текущ и планиран бъдещ добив на въглеводороди, включително такъв от полета с маргинална икономическа жизнеспособност;

в)

необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни нужди на собственика или оператора на добивната тръбопроводна мрежа за транспортиране и преработка на газ и интересите на всички други потребители на добивната тръбопроводна мрежа или свързани преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати; и

г)	необходимостта да прилагат своите закони и административни процедури, в съответствие със законодателството на Общността, за даването на разрешение за добив или разработване на находища.

3. Държавите-членки следва да осигурят наличието на процедури за разрешаване на спорове, включително орган, който е независим от страните и има достъп до цялата необходима информация, за да може споровете, свързани с достъпа до добивни тръбопроводни мрежи да бъдат разрешавани експедитивно, като се вземат под внимание критериите в параграф 2 и броя на страните, които може да вземат участие в договарянето на достъп до такива мрежи.

4. В случай на транс-гранични спорове, се прилагат процедурите за разрешаване на спорове на държавата-членка, която има юрисдикция над добивната тръбопроводна мрежа, която отказва достъп. Когато, при транс-гранични спорове, повече от една държава-членка покриват въпросната мрежа, засегнатите държави-членки се консултират с оглед осигуряване последователното прилагане на разпоредбите на настоящата директива.

Член 21

Отказване на достъп

1. Предприятията за природен газ може да отказват достъп до системата на базата на липса на капацитет, или когато достъпът до системата би могъл да им попречи да изпълняват задълженията към обществото, посочени в член 3, параграф 2, които са им възложени, или на базата на сериозни икономически и финансови трудности с договори взимане-или-плащане, отчитайки критериите и процедурите, изложени в член 27 и алтернативата, избрана от държавата-членка според параграф 1 от този член. Следва да бъдат дадени надлежно обосновани причини за такъв отказ.

2. Държавите-членки може да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че предприятията за природен газ, които отказват достъп до системата на базата на липса на капацитет или липса на връзка, ще направят необходимите подобрения доколкото това е икономически целесъобразно или когато потенциален клиент има желание да заплати за това. В случаите когато държавите-членки прилагат член 4, параграф 4, държавите-членки ще вземат такива мерки.

Член 22

Нова инфраструктура

1. Главната нова газова инфраструктура, напр. междусистемни връзки на държавите-членки, съоръжения за LNG и съхранение, може, по молба, да бъдат освободени от разпоредбите в членове 18, 19, 20 и член 25, параграфи 2, 3 и 4 при следните условия:

а)	инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б)	нивото на риска, свързан с инвестицията, е такова, че инвестицията не би била направена ако не се предостави освобождаване;

в)	инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от системните оператори, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;

г)	събират се такси от потребителите на тази инфраструктура;

д)	освобождаването не е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния газов пазар, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

2. Параграф 1 се прилага и за значително увеличаване на капацитета на съществуващи инфраструктури и за модификации на такива инфраструктури, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки.

а)

Регулаторният орган, упоменат в член 25, може, за всеки отделен случай, да вземе решение за освобождаването, упоменато в параграфи 1 и 2. Държавите-членки, обаче, може да изискват регулаторните власти да внесат, за формално одобрение, в съответния орган в държавата-членка своите становища върху молбата за освобождаване. Това становище следва да се публикува заедно с решението.

б)

i)	Освобождаването може да обхваща изцяло или частично съответно новата инфраструктура, значително разширената съществуваща инфраструктура, или модификацията на съществуваща инфраструктура.

(ii)	При вземането на решение за освобождаване, за всеки отделен случай, следва да се разгледа необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и не-дискриминационния достъп до междусистемната връзка.

(iii)

При вземането на решение за условията в тази подточка, следва да се обърне особено внимание на продължителността на договорите, допълнителния капацитет, който ще бъде построен, или модификацията на съществуващия капацитет, времевия хоризонт на проекта и националните обстоятелства.

в)

При предоставянето на освобождаване съответният орган може да вземе решение за правилата и механизмите за управление и разпределяне на капацитета, доколкото това не пречи на изпълнението на дългосрочните договори.

г)

Решението за освобождаване, включително всякакви условия, посочени в буква б), следва да бъде надлежно обосновано с разумни доводи и публикувано.

д)

В случаите на междусистемна връзка, всяко решение за освобождаване следва да бъде взето след консултации с другата държава-членка или засегнатите регулаторни власти.

4. Компетентният орган следва, незабавно, да нотифицира Комисията за решението за освобождаване, заедно с цялата информация във връзка с решението. Тази информация може да бъде предоставена на Комисията в обобщена форма, която да даде на Комисията възможност да достигне до добре обосновано решение.

В частност, информацията следва да съдържа:

а)	подробно изложени причините, на базата на които регулаторният орган, или държавата-членка, е предоставил освобождаването, включително финансовата информация, обосноваваща необходимостта от освобождаването;

б)	предприетия анализ на влиянието върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния газов пазар в резултат от предоставянето на освобождаване;

в)	причините за периода от време и дела на общия капацитет на въпросната газова инфраструктура, за която се предоставя освобождаване;

г)	в случай че освобождаването е свързано с междусистемна връзка, резултата от консултациите със засегнатата държава-членка, или регулаторните власти;

д)	приноса на инфраструктурата за диверсификация на доставките на газ.

В рамките на два месеца след получаването на уведомлението, Комисията може да помоли съответния регулаторен орган или държава-членка да поправи или оттегли решението за предоставяне на освобождаване. Двумесечният период може да бъде удължен с един месец когато се търси допълнителна информация от Комисията.

Ако съответният регулаторен орган или държава-членка не се съобрази с молбата в рамките на четири-седмичен период, ще бъде взето окончателно решение в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2.

Комисията запазва поверителността на търговски чувствителната информация.

Член 23

Отваряне на пазара и реципрочност

1. Държавите-членки следва да гарантират, че привилегированите клиенти са:

а)	до 1 юли 2004 г., привилегированите клиенти според член 18 от Директива 98/30/ЕО. Държавите-членки следва да публикуват до 31 януари всяка година критериите да определяне на тези привилегировани клиенти;

б)	от 1 юли 2004 г. най-късно, всички клиенти за не-битови нужди;

в)	от 1 юли 2007 г. най-късно, всички клиенти.

2. За да се избегне дисбаланс при отварянето на пазарите на газ:

а)	договори за доставка с привилегирован клиент в системата на друга държава-членка няма да бъдат забранени, ако клиентът се смята за привилегирован и в двете системи;

б)

в случаи, когато сделките, описани в буква а), са отказани поради това, че клиентът е привилегирован само в една от двете системи, Комисията може да задължи страната, отказала сделката, като вземе предвид ситуацията на пазара и общия интерес, да извърши доставката на газ по молба на една от държавите-членки на двете системи.

Член 24

Директни линии

1. Държавите-членки следва да вземат всички необходими мерки, за да дадат възможност:

а)	предприятията за природен газ, регистрирани на тяхната територия, да доставят газ на привилегировани клиенти чрез директна линия;

б)	всички привилегировани клиенти на тяхната територия да получават газ чрез директна линия от предприятия за природен газ.

2. В случаи, когато се изисква разрешение (напр. лицензия, разрешение, концесия, съгласие или одобрение) за изграждането или експлоатацията на преки връзки, държавите-членки или посочени от тях компетентни органи излагат критериите за даване на разрешения за построяването или експлоатацията на директни линии на тяхна територия. Тези критерии следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни.

3. Държавите-членки могат да направят даването на разрешение за построяването на директна линия зависимо или от отказа за достъп до системата на базата на член 21, или от откриването на процедура за разрешаване на спор по член 25.

Член 25

Регулаторни власти

1. Държавите-членки следва да определят един или повече компетентни органи за регулаторни власти. Тези власти следва да бъдат изцяло независими от интересите на газовата индустрия. Те следва, чрез прилагането на настоящия член, да отговарят поне за осигуряване липса на дискриминация, ефективна конкуренция и ефективно функциониране на пазара, посредством наблюдение в частност на следното:

а)	правилата за управление и разпределение на капацитетите за взаимовръзки, съгласувано с регулаторния орган или власти на тези държави-членки, с които има такива взаимовръзки;

б)	всякакви механизми за справяне с претоварване на капацитетите в националната газова система;

в)	времето, което е нужно на операторите на преносни и разпределителни системи, за да направят присъединявания и ремонти;

г)

публикуването на подходяща информация от операторите на преносни и разпределителни системи относно междусистемни връзки, използване на мрежата и разпределение на капацитети на заинтересувани страни, като се вземе предвид нуждата необобщената информация да се третира като поверителна от търговски характер;

д)	ефективното отделяне на счетоводни отчети, посочено в член 17, за да се гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение, съхранение, LNG и доставка на природен газ;

е)	условията за достъп до хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги, както е описано в член 19;

ж)	степента, до която операторите на системи за пренос и разпределение изпълняват своите задачи в съответствие с членове 8 и 12;

з)	нивото на прозрачност и конкуренция.

Властите, образувани съгласно този член, следва да публикуват годишен доклад за резултата от мониторинговите им дейности, посочени в букви а) до ж).

2. Регулаторните власти следва да отговарят за фиксирането, или одобрението преди влизането им в сила поне на методологиите, които се използват за изчисляването или постановяването на условията за:

а)

свързване и достъп до национални мрежи, включително тарифи за пренос и разпределение и условия и тарифи за достъп до съоръжения LNG. Тези тарифи, или методики позволяват да се направят необходимите инвестиции в мрежите и съоръженията LNG по начин, който позволява тези инвестиции да обезпечат жизнеспособността на мрежите и съоръженията LNG;

б)	осигуряване на балансиращи услуги.

3. Независимо от параграф 2, държавите-членки може да предвидят регулаторните власти да представят, за официално решение, на съответния орган в държавата-членка тарифите или поне методиките, посочени в този параграф, както и промените в параграф 4. Съответният орган, в такъв случай, има право или да одобри или да отхвърли проекторешението, представено от регулаторната власт.

Тези тарифи или методики или промените им следва да се публикуват заедно с решението за формално одобрение. Всяко официално отхвърляне на проекторешение следва също да бъде публикувано, включително мотивите за него.

4. Регулаторните власти следва да имат власт да изискват от операторите на системи за пренос, LNG и разпределение, ако е необходимо, да променят условията, включително тарифите и методиките, посоченив параграфи 1, 2 и 3, за да се гарантира, че те са разумни и приложени по не-дискриминационен начин.

5. Всяка страна, която има оплакване срещу оператор на система за пренос, LNG или разпределение относно въпросите, посочени в параграфи 1, 2 и 4 и в член 19, може да отнесе оплакването си към регулаторната власт, който действайки като власт по разрешаване на спорове, следва да издаде решение в срок от два месеца след получаване на оплакването. Този период може да бъде удължен с два месеца, ако регулаторните власти се нуждаят от допълнителна информация. Този период може да се удължи със съгласието на внеслия оплакването. Такова решение има обвързваща сила ако и докато не е отменено при обжалване.

6. Всяка страна, която е засегната и има право на иск по отношение на решение относно методологиите, предприети съобразно параграфи 2, 3 и 4 или в случаите, когато регулаторната власт е задължена да се консултира относно предложените методологии може да подаде иска за обжалване, в срок от два месеца или в по-кратък срок, както е предвидено от държавите -членки, след публикуването на решението или на предложението за решение. Този иск няма суспензивен ефект.

7. Държавите-членки следва да предприемат мерки, за да гарантират, че регулаторните власти могат да изпълняват задълженията си, посочени в параграфи 1 до 5 по ефективен и бърз начин.

8. Държавите-членки са длъжни да създадат подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и всякакво хищническо поведение. Тези механизми следва да вземат предвид разпоредбите на Договора, и по-точно на член 82 от него.

9. Държавите-членки следва да гарантират, че ще бъдат взети съответни мерки, включително административни действия или съдебно преследване съгласно националните им закони, срещу физически или юридически лица, които са отговорни за неспазването на правилата за поверителност, наложени от настоящата директива.

10. В случай на трансгранични спорове, решаващата регулаторна власт ще бъде регулаторната власт, която има юрисдикция по отношение на системния оператор, който отказва използването на или достъпа до системата.

11. Оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според законите на Общността и националното законодателство.

12. Националните регулаторни власти допринасят за развитието на вътрешния пазар и на често състезание като сътрудничат помежду си и с Комисията по прозрачен начин.

ГЛАВА VІІ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Предпазни мерки

1. В случай на внезапна криза на енергийния пазар, или когато са заплашени физическата безопасност или сигурността на хора, апаратура или инсталации, или целостта на системата, държава-членка може временно да вземе необходимите предпазни мерки.

2. Тези мерки следва да причиняват възможно най-малко смущение на функционирането на вътрешния пазар и не следва да се по-широки по обхват, отколкото е строго необходимо за отстраняването на внезапно възникналите трудности.

3. Засегнатата държава-членка следва незабавно да нотифицира тези мерки до другите държави-членки и Комисията, която може да реши, че засегнатата държава-членка следва да промени или премахне тези мерки, дотолкова доколкото те нарушават конкуренцията и влияят негативно върху търговията по начин, който е в разрез с общите интереси.

Член 27

Дерогации във връзка със задължения вземане-или-плащане

1. Ако предприятие за природен газ срещне или прецени, че би срещнало сериозни икономически и финансови затруднения поради задълженията си от типа взимане-или-плащане, поети в един или повече договори за закупуване на газ, то може да изпрати молба за временна дерогация от член 18 на съответната държава-членка или на определената компетентна власт. По избор на държавите-членки молбите се представят за всеки отделен случай преди или след отказа за достъп до системата. Държавите-членки могат също да предоставят на предприятието за природен газ избор дали да представи молба преди или след отказ за достъп до системата. Когато предприятие за природен газ е отказало достъп, молбата следва да бъде представена без забавяне. Молбите следва да бъдат придружени от цялата свързана информация за природата и обхвата на проблема и за положените от страна на предприятието за природен газ усилия за решаването на проблема.

Ако няма разумни алтернативни решения, и като се вземат предвид разпоредбите на параграф 3, държавата-членка или определената компетентна власт могат да решат да дадат разрешение за дерогация.

2. Държавата-членка или определената компетентна власт следва да нотифицира Комисията незабавно за решението си да даде разрешение за дерогация, заедно с цялата необходима информация, свързвана с дерогацията. Тази информация може да бъде представена на Комисията в обобщена форма, за да се даде възможност на Комисията да вземе добре обосновано решение. В срок от осем седмици след получаване на уведомлението, Комисията може да поиска от държавата-членка или определената компетентна власт да поправи или оттегли решението за даване на разрешение за дерогация.

Ако държавата-членка или определената компетентна власт не се съобрази с това изискване в рамките на четири седмици, се взема крайно решение в кратки срокове съгласно процедурата, посочена в член 30, параграф 2.

Комисията е длъжна да запази поверителността на търговски чувствителната информация.

3. При взимането на решения за дерогациите, посочени в параграф 1, държавата-членка, или определеният компетентен орган, и Комисията вземат предвид, по- специално, следните критерии:

а)	целта да се постигне конкурентен газов пазар;

б)	необходимостта да се изпълняват задълженията към обществото и да се обезпечи сигурността на доставките;

в)	позицията на предприятието за природен газ на газовия пазар и фактическото положение на конкуренцията на този пазар;

г)	сериозността на икономическите и финансови трудности, срещани от предприятия за природен газ и предприятия за пренос или привилегировани клиенти;

д)	датите на подписване и условията на въпросния договор или договори, включително степента, до която те позволяват пазарни промени;

е)	положените усилия за намиране на решение на проблема;

ж)	степента, до която при поемането на въпросните задължения вземане-или-плащане предприятието е могло разумно да предвиди, като вземе предвид разпоредбите на настоящата директива, че има вероятност да възникнат сериозни трудности;

з)	нивото на свързаност на системата с други системи и степента на взаимодействие на тези системи;

и)	евентуалните ефекти от предоставянето на дерогация върху точното прилагане на настоящата директива по отношение на гладкото функциониране на вътрешния пазар на природен газ.

Решението по молба за дерогация във връзка с договори взимане-или-плащане, сключени преди влизането в сила на настоящата директива, не следва да доведе до ситуация, при която е невъзможно да се намерят икономически жизнеспособни алтернативни изходи. Във всички случаи няма да се счита, че съществуват сериозни трудности тогава когато продажбите на природен газ не са паднали под нивото на минималните гарантирани количества, съдържащи се в договори за закупуване на газ взимане-или-плащане, или дотолкова доколкото съответният договор взимане-или-плащане за закупуване на газ може да бъде пригоден, или предприятието за природен газ може да намери алтернативни изходи.

4. Предприятията за природен газ, които не са получили право на дерогация по параграф 1, не могат да отказват или да продължават да отказват достъп до системата поради задължения взимане-или-плащане, поети по договор за закупуване на газ. Държавите-членки следва да осигурят спазването на съответните разпоредби на глава VІ - членове 18 до 25.

5. Всяка дерогация, предоставена по горните разпоредби, следва да бъде надлежно обоснована. Комисията публикува решението в Официален вестник на Европейския съюз.

6. В срок от пет години от влизането в сила на настоящата директива, Комисията предоставя доклад, съдържащ преглед на опита от приложението на този член, за да могат Европейският парламент и Съветът навреме да обмислят нуждата от промени в него.

Член 28

Възникващи и изолирани пазари

1. Държавите-членки, които не са директно свързани с взаимосвързаната система на никоя друга държава-членка и имат само един основен външен доставчик, могат да не спазват членове 4, 9, 23 и/или 24 от настоящата директива. Предприятие за доставка, което има пазарен дял над 75 %, се смята за основен доставчик. Дерогацията автоматично изтича от момента, когато поне едно от тези условия вече не е в сила. Всяка подобна дерогация следва да бъде докладвана на Комисията.

2. Държава-членка, която се квалифицира като възникващ пазар, която поради прилагането на настоящата директива би срещнала значителни проблеми, може да не спазва членове 4, 7 и член 8, параграф 1 и 2, членове 9, 11 и член 12, параграф 5, членове 13, 17, 18 и член 23, параграф 1 и/или член 24 на настоящата директива. Дерогацията автоматично изтича от момента, когато държавата-членка вече не се квалифицира като възникващ пазар. Всяка такава дерогация следва да бъде докладвана на Комисията.

3. На датата, когато изтече дерогацията, упомената в параграф 2, дефиницията на привилегировани клиенти следва да доведе до отваряне на пазара, което се равнява най-малко на 33 % от общото годишно потребление на природен газ на националния газов пазар. Две години по-късно, ще се прилага член 23, параграф 1, буква б), а три години по-късно – член 23, параграф 1, буква в). До прилагането на член 23, параграф 1, буква б) държавата-членка, посочена в параграф 2, може да реши да не прилага член 18 по отношение на спомагателни услуги и временни хранилища за регазификационния процес и последващата доставка на природния газ към преносната система.

4. Когато прилагането на настоящата директива би причинило значителни проблеми в ограничена географска зона на държава-членка, най-вече що се касае до развитието на преносната инфраструктура и основната разпределителна инфраструктура, и с оглед на насърчаването на инвестициите, държавата-членка може да подаде молба до Комисията за временна дерогация от членове 4 и 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 и 11, член 12, параграф 5, членове 13, 17 и 18, член 23, параграф 1 и/или член 24 за развитие в тази зона.

5. Комисията може да даде дерогацията, посочена в параграф 4, отчитайки, в частност, следните критерии:

—	необходимостта от инфраструктурни инвестиции, които няма да са икономически обосновани в конкурентна пазарна среда,

—	нивото и перспективите за възвръщаемост на необходимите инвестиции,

—	големината и зрелостта на газовата система във въпросната зона,

—	перспективите за съответния газов пазар,

—	географската площ и характеристиките на въпросната зона или регион, и социално-икономическите и демографските фактори.

а)

За газова инфраструктура различна от разпределителна инфраструктура може да се дава дерогация само ако в тази зона не е създадена никаква инфраструктура, или такава е създадена преди по-малко от 10 години. Временната дерогация не може да надвишава 10 години от първата доставка на природен газ в зоната.

б)	За разпределителна инфраструктура може да се дава дерогация за срок от време, който не може да надвишава 20 години за разпределителната инфраструктура от първата доставка на природен газ през посочената система в зоната.

6. Люксембург може да се възползва от дерогация от членове 8, параграф 3 и член 9 за срок от пет години, считано от 1 юли 2004 г. Такава дерогация се преразглежда преди края на пет-годишния период и всяко решение да се поднови дерогацията за още пет години се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2. Всяка такава дерогация се нотифицира до Комисията.

7. Комисията информира държавите-членки за молбите, подадени по параграф 4, преди да вземе решение в съответствие с параграф 5, като зачита поверителността. Това решение, както и дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

8. Гърция може да не прилага членове 4, 11, 12, 13, 18, 23 и/или 24 от настоящата директива за географските зони и периодите от време, посочени в издадените лицензии преди 15 март 2002 г. и в съответствие с Директива 98/30/ЕС, за развитието и изключителната експлоатация на разпределителни мрежи в определени географски зони.

Член 29

Процедура за преразглеждане

В случай че докладът, посочен в член 31, параграф 3, стигне до заключението, че при ефикасния начин на осъществяването на достъпа до мрежите в държава-членка се е достигнало до напълно ефикасен, не-дискриминационен и безпрепятствен достъп до мрежите, посредством което Комисията заключи, че определени задължения, наложени от настоящата директива на предприятията (включително тези по отношение на юридическото отделяне на операторите на преносни системи) не са пропорционални на преследваните цели, въпросната държава-членка може да поиска от Комисията да бъде освободена от въпросното изискване.

Молбата се нотифицира, незабавно, от държавата-членка до Комисията, заедно с цялата необходима информация, която да демонстрира, че достигнатото заключение в доклада върху гарантирания ефикасен достъп до мрежите ще се поддържа.

В рамките на три месеца от получаването на нотификацията, Комисията следва да приеме становище по отношение на молбата на съответната държава-членка, и, когато е целесъобразно, да внесе предложения в Европейския парламент и в Съвета за поправки в съответните разпоредби на директивата, или да осигури други подходящи средства. Комисията може да предложи, в предложенията за поправки на директивата, да се освободи съответната държава-членка от специфични изисквания, при положение че тази държава-членка изпълнява подходящи мерки с равен ефект.

Член 30

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет.

2. Когато се правят препратки към този параграф, се прилагат членове 3 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, имащи отношение към разпоредбите на член 8 от него.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 31

Отчитане

1. Комисията наблюдава и преглежда прилагането на настоящата директива, и представя доклад за цялостния напредък на Европейския парламент и Съвета преди края на първата година след влизането в сила на настоящата директива, а след това — всяка година. Отчетът обхваща поне следните въпроси:

а)	натрупания опит и напредъка в създаването на напълно и изцяло действащ вътрешен пазар на природен газ и пречките, които остават в това отношение, включително аспекти на господство на пазара, концентрация на пазара, враждебно или анти-конкурентно поведение;

б)	предоставените дерогации по настоящата директива, включително изпълнението на дерогацията по член 13, параграф 2 с оглед на възможно преразглеждане на прага;

в)

степента, до която изискванията за отделяне и тарифиране, които се съдържат в настоящата директива, са постигнали успех в осигуряването на справедлив и недискриминационен достъп до газовата система на Общността и еквивалентни нива на конкуренция, както и икономическите, екологичните и социалните последствия от отварянето на пазара на природен газ за клиентите;

г)

преглед на въпросите, свързани с нивата на капацитет на системите и сигурността на доставките на природен газ в Общността, и най-вече съществуващия и предвиждания баланс между търсене и предлагане, като се вземат предвид физическите капацитети за обмен между районите и развитието на хранилища (включително въпроса относно пропорционалността на регулирането на пазара в тази област);

д)	ще се обърне специално внимание на мерките, взети в държавите-членки за покриване на върховото потребление и за справяне с дефицита на един или повече доставчици;

е)	обща оценка на постигнатия напредък в двустранните отношения с трети страни, които добиват и изнасят или транспортират природен газ, включително напредъка в пазарното интегриране, търговията и достъпа до мрежите на тези трети страни;

ж)	нуждата от възможни изисквания за хармонизиране, които не са свързани с разпоредбите на настоящата директива.

Където е необходимо, този доклад може да включва препоръки и мерки за противодействие на господството на пазара и концентрацията на пазара.

2. На всеки две години докладът, упоменат в параграф 1, ще включва също така анализ на различните мерки, предприети от държавите-членки, за да изпълнят задълженията си към обществото, заедно с преглед на ефективността на тези мерки и по-точно ефектът им върху конкуренцията на пазара на природен газ. Където е необходимо, докладът може да включва препоръки за мерките, които да бъдат взети на национално ниво, за да се постигнат високи стандарти за обществени услуги, или мерки за предотвратяване на възбрана на пазара.

3. Комисията, не по-късно от 1 януари 2006 г., ще представи на Европейския парламент и Съвета подробен доклад, който очертава напредъка в създаването на вътрешен газов пазар. Докладът разглежда по-специално:

—	съществуването на недискриминационен достъп до мрежите;

—	ефикасно регулиране;

—	развитието на инфраструктура за взаимни връзки, условията за транзит и положението със сигурността на доставките в Общността;

—	степента, до която пълните ползи от отварянето на пазара се падат на малките предприятия и домакинствата, особено по отношение на стандартите за обществени услуги;

—	степента, до която на практика пазарите са отворени за ефикасна конкуренция, включително аспекти на господстващо положение на пазара, доминиране на пазара и враждебно или анти-конкурентно поведение;

—	степента, до която клиентите фактически променят доставчиците и предоговарят тарифите;

—	движението на цените, включително цените за доставка, във връзка със степента на отваряне на пазарите;

—	дали съществува ефективен и недискриминационен достъп на трети страни до газохранилища когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата;

—

натрупания опит при прилагането на директивата по отношение ефикасната независимост на системните оператори във вертикално интегрираните предприятия и дали са развити други мерки освен функционалната независимост и разделянето на счетоводните сметки, които имат ефект равностоен на юридическото разделяне.

Когато е целесъобразно, Комисията предоставя предложения на Европейския парламент и на Съвета, по-специално за да гарантира високи стандарти за обществени услуги.

Когато е целесъобразно, Комисията представя предложения на Европейския парламент и на Съвета, по-специално за да осигури пълна и ефективна независимост на операторите на разпределителни системи преди 1 юли 2007 г. Когато е необходимо, тези предложения, в съответствие със законодателството за конкуренцията, следва също така да включват мерки за решаване на проблемите, свързани с господстващо положение на пазара, концентрация на пазара и враждебно и анти-конкурентно поведение.

Член 32

Отменяне

1. Директива 91/296/ЕИО се отменя, считано от 1 юли 2004 г., без накърняване на договорите, сключени в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 91/296/ЕИО, които продължават да бъдат валидни и да се изпълняват при условията на упоменатата директива.

2. Директива 98/30/ЕО се отменя, считано от 1 юли 2004 г., без да се накърняват задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане на упоменатата директива. Препратките към отменената директива се тълкуват като препратки към настоящата директива и следва да се четат в съответствие с таблицата на съответствията в приложение Б.

Член 33

Изпълнение

1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки може да отложат прилагането на член 13, параграф 1 до 1 юли 2007 г. Това не засяга изискванията, съдържащи се в член 13, параграф 2.

3. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки.

Член 34

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след официалното ѝ публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 35

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юни 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. TSOCHATZOPOULOS

(1) ОВ C 240 Е, 28.8.2001 г., стр. 60 и ОВ C 227 Е, 24.9.2002 г., стр. 393.

(2) ОВ C 36, 8.2.2002 г., стр. 10.

(3) Становище на Европейския парламент от 13 март 2002 г. (ОВ C 47 E, 27.2.2003 г., стр. 367), Обща позиция на Съвета от 3 февруари 2003 г. (ОВ C 50 E, 4.3.2003 г., стр. 36) и Решение на Европейския парламент от 4 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 1.

(5) ОВ L 176, 23.1.2004 г., стр. 37.

(6) ОВ L 176, 23.1.2004 г., стр. 1.

(7) ОВ L 147, 12.6.1991 г., стр. 37. Директива последно изменена с Директива 95/49/ЕО на Комисията (ОВ L 233, 30.9.1995 г., стр. 86).

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9)

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1999	L 011	37		31999D0037
			Решение на Съвета от 26 ноември 1998 година относно позицията, която следва да бъде възприета от Европейската общност по отношение на правилата за провеждане на помирително производство във връзка със спорове по транзитното преминаване, които следва да бъдат приети от Конференцията за енергийната хартаПРИЛОЖЕНИЕ		3
1999	L 110	8		31999D0280
			Решение на Съвета от 22 април 1999 година относно процедура на Общността за информиране и консултиране за доставните цени на суровия нефт и потребителски цени на нефтопродуктите		11
1999	L 216	8		31999D0566
			Решение на Комисията от 26 юли 1999 година за прилагането на Решение 1999/280/ЕО на Съвета относно процедура на Общността за информиране и консултиране за доставните цени на суровия нефт и потребителски цени на нефтопродуктите (нотифицирано под номер С(1999) 1701) (1)		15
1999	L 315	1		31999R2587
			Регламент (Евратом) № 2587/1999 на Съвета от 2 декември 1999 година относно определянето на инвестиционните проекти, които следва да се съобщават на Комисията в съответствие с член 41 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия		20
2000	L 138	12		32000R1209
			Регламент (ЕО) № 1209/2000 на Комисията от 8 юни 2000 година относно определянето на процедурите за осъществяване на съобщенията, предвидени в член 41 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия		23
2000	L 279	33		32000L0055
			Директива 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно изискванията за енергийна ефективност, приложими за баластите за луминесцентно осветление		26
2001	L 031	21		32000L0084
			Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 януари 2001 година относно разпоредби за лятното часово време		33
2001	L 209	32		32001D0595
			Решение на Съвета от 13 юли 2001 година относно сключването от Европейската общност на изменение на свързаните с търговията разпоредби на Договора за Енергийната харта		35
2001	L 283	33		32001L0077
			Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар		36
2003	L 001	65		32002L0091
			Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите		44
2003	L 176	1		32003R1228
			Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (1)		51
2003	L 176	37		32003L0054
			Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО		61
2003	L 176	57		32003L0055
			Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО		80
2003	L 192	15		32003R1352
			Регламент (Евратом) № 1352/2003 на Комисията от 23 юли 2003 година за изменение на Регламент (EО) № 1209/2000 относно определянето на процедурите за осъществяване на съобщенията, предвидени в член 41 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия		102
2003	L 296	34		32003D0796
			Решение на Комисията от 11 ноември 2003 година относно създаването на Европейската група на регулаторите на електроенергия и природен газ (1)		105
2004	L 052	50		32004L0008
			Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО		107
2004	L 127	92		32004L0067
			Директива 2004/67/ЕО на Съвета от 26 април 2004 година относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ (1)		120
2004	L 233	3		32004R1223
			Регламент (ЕО) № 1223/2004 на Съвета от 28 юни 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с прилагането на някои разпоредби по отношение на Словения		125
2004	L 236	10		32004L0085
			Директива 2004/85/ЕО на Съвета от 28 юни 2004 година за изменение на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилагането на някои разпоредби за Естония		127
2005	L 054	1		32005R0302
			Регламент (Евратом) № 302/2005 на Комисията от 8 февруари 2005 година за прилагане на предпазните мерки по Евратом		129
2005	L 108	64		32005D0336
			Решение на Съвета от 18 април 2005 година за изменение на Решение на Съвета от 16 декември 1980 година относно създаването на Консултативен комитет по програмата Ядрен синтез		199
2005	L 289	1		32005R1775
			Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи (1)		201
2005	L 323	51		32005L0069
			Директива 2005/69/EО на Европейския парламент и Съвета от 16 ноември 2005 година за изменение за 27-ми път на Директива 76/769/EИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (полиароматни въглеводороди в смазочни масла и гуми)		214
2006	L 011	6		32006R0066
			Регламент (Евратом) № 66/2006 на Комисията от 16 януари 2006 година за освобождаване на преноса на малки количества руди, суровини и специални делящи се материали от правилата по главата за снабдяването		218
2006	L 114	64		32006L0032
			Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (1)		222
2006	L 217	8		32006L0067
			Директива 2006/67/ЕО на Съвета от 24 юли 2006 година относно налагането на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти (кодифицирана версия) (1)		244
2006	L 262	1		32006D1364
			Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/ЕО и Решение № 1229/2003/ЕО		252

			(1) Текст от значение за ЕИП.

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите