Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

07.   Транспортна политика

TOM 008

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2000

L 269

50

 

 

32000D0637

 

 

 

Решение на Комисията от 22 септември 2000 година относно прилагането на член 3, параграф 3, буква д) на Директива 1999/5/ЕО по отношение на радиооборудването, обхванато от Регионалното споразумение относно радиотелефонната услуга по вътрешни водни пътища (нотифицирано под номер С(2000) 2718) (текст от значение за ЕИП)

3

2000

L 279

40

 

 

32000L0061

 

 

 

Директива 2000/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2000 година за изменение на Директива 94/55/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с автомобилния превоз на опасни товари

5

2000

L 279

44

 

 

32000L0062

 

 

 

Директива 2000/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2000 година за изменение на Директива 96/49/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с превоза на опасни товари по релсов път

9

2000

L 300

18

 

 

32000L0072

 

 

 

Директива 2000/72/ЕО на Комисията от 22 ноември 2000 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/31/ЕИО на Съвета относно стойките за двуколесни моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП)

11

2000

L 300

20

 

 

32000L0073

 

 

 

Директива 2000/73/ЕО на Комисията от 22 ноември 2000 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/92/ЕИО на Съвета относно монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация на двуколесните или триколесните моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП)

14

2000

L 300

24

 

 

32000L0074

 

 

 

Директива 2000/74/ЕО на Комисията от 22 ноември 2000 година относно привеждане в съответствие с техническия напредък на Директива 93/29/ЕИО на Съвета относно идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно екранните устройства при двуколесни или триколесни моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП)

18

2000

L 332

81

 

 

32000L0059

 

 

 

Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари

22

2001

L 005

4

 

 

32001L0002

 

 

 

Директива 2001/2/ЕО на Комисията от 4 януари 2001 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 1999/36/ЕО на Съвета относно транспортируемо оборудване под налягане (текст от значение за ЕИП)

31

2001

L 039

43

 

 

32001D0107

 

 

 

Решение на Комисията от 25 януари 2001 година за отлагане датата на прилагане на Директива 1999/36/ЕО на Съвета за някои транспортируеми съоръжения под налягане (нотифицирано под номер С(2001) 139) (текст от значение за ЕИП)

33

2001

L 048

18

 

 

32001L0009

 

 

 

Директива 2001/9/ЕО на Комисията от 12 февруари 2001 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета (текст от значение за ЕИП)

34

2001

L 048

20

 

 

32001L0011

 

 

 

Директива 2001/11/ЕО на Комисията от 14 февруари 2001 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета — изпитване на правилното функциониране на устройството за ограничаване на скоростта на търговските превозни средства (текст от значение за ЕИП)

36

2001

L 075

1

 

 

32001L0012

 

 

 

Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността

38

2001

L 075

26

 

 

32001L0013

 

 

 

Директива 2001/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия

63

2001

L 075

29

 

 

32001L0014

 

 

 

Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност

66

2001

L 138

12

 

 

32001R0991

 

 

 

Регламент (ЕО) № 991/2001 на Комисията от 21 май 2001 година за изменение на приложението към Директива 92/14/ЕИО на Съвета за ограничаване експлоатацията на самолети, които са предмет на част II, глава 2, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, втора редакция (1988 г.) (текст от значение за ЕИП)

84

2001

L 151

41

 

 

32001D0423

 

 

 

Решение на Комисията от 22 май 2001 година относно условията за публикуване или разпространение на статистически данни, които са събрани в съответствие с Директива 95/64/ЕО на Съвета относно статистическите отчети при превоз на товари и пътници по море (нотифицирано под номер С(2001) 1456) (текст от значение за ЕИП)

87

2001

L 168

23

 

 

32001L0026

 

 

 

Директива 2001/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2001 година за изменение на Директива 95/50/ЕО на Съвета относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (текст от значение за ЕИП)

88

2001

L 183

33

 

 

32001D0505

 

 

 

Решение на Съвета от 26 юни 2001 година за присъединяването на Европейската общност към Регламент № 105 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно одобряването на превозни средства за превоз на опасни товари във връзка със специфичните им конструкционни характеристики

90

2001

L 185

1

 

 

32001D1346

 

 

 

Решение № 1346/2001/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно морските пристанища, вътрешните пристанища и интермодалните терминали, както и проект № 8 от приложение III

91

2001

L 194

38

 

 

32001D0539

 

 

 

Решение на Съвета от 5 април 2001 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал)

112

2001

L 194

39

 

 

22001A0718(01)

 

 

 

Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз

113

2001

L 291

13

 

 

32001R2163

 

 

 

Регламент (ЕО) № 2163/2001 на Комисията от 7 ноември 2001 година относно техническите условия за предаването на статистически данни за автомобилни превози на товари (текст от значение за ЕИП)

124

2001

L 291

24

 

 

32001L0092

 

 

 

Директива 2001/92/ЕО на Комисията от 30 октомври 2001 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 92/22/ЕИО на Съвета за предпазни стъкла и материали за стъкла на моторни превозни средства и техните ремаркета и Директива 70/156/ЕИО на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (текст от значение за ЕИП)

132

2002

L 013

9

 

 

32001L0096

 

 

 

Директива 2001/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 година относно установяване на хармонизирани изисквания и процедури за безопасното товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (текст от значение за ЕИП)

156

2002

L 019

9

 

 

32001L0105

 

 

 

Директива 2001/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 година за изменение на Директива 94/57/ЕО на Съвета относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации (текст от значение за ЕИП)

169

2002

L 019

17

 

 

32001L0106

 

 

 

Директива 2001/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 година за изменение на Директива 95/21/ЕО относно прилагането по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността и плават във води под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол)

177

2002

L 064

1

 

 

32002R0417

 

 

 

Регламент (ЕО) № 417/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 година относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни петролни танкери и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета

192

2002

L 067

31

 

 

32002L0006

 

 

 

Директива 2002/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 година относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността (текст от значение за ЕИП)

197

2002

L 067

47

 

 

32002L0007

 

 

 

Директива 2002/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 година относно изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета за определяне на максимално допустимите размери при вътрешен и международен превоз и на максимално допустимото тегло при международен превоз за определени пътни превозни средства, движещи се в рамките на Общността

208

2002

L 073

30

 

 

32002D0221

 

 

 

Решение на Комисията от 14 март 2002 година за изменение на Решение 96/587/ЕО относно публикуването на списъка на признатите организации, които са обявени от държавите-членки в съответствие с Директива 94/57/ЕО на Съвета (нотифицирано под номер С(2002) 995) (текст от значение за ЕИП)

211

2002

L 076

1

 

 

32002R0484

 

 

 

Регламент (ЕО) № 484/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 1 март 2002 година за изменение на Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (EИО) № 3118/93 на Съвета относно въвеждането на атестация за водач на моторно превозно средство

213

2002

L 085

40

 

 

32002L0030

 

 

 

Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2002 година относно установяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността (текст от значение за ЕИП)

219


07/ 008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32000D0637


L 269/50

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 септември 2000 година

относно прилагането на член 3, параграф 3, буква д) на Директива 1999/5/ЕО по отношение на радиооборудването, обхванато от Регионалното споразумение относно радиотелефонната услуга по вътрешни водни пътища

(нотифицирано под номер С(2000) 2718)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/637/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и телекомуникационното терминално оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (1), и по-специално член 3, параграф 3, буква д) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Редица държави-членки възнамеряват да въведат общи принципи и правила за сигурност, приложими за превоза на пътници и стоки по вътрешноводни пътища.

(2)

Хармонизирането на радиотелефонните услуги допринася за едно по-безопасно корабоплаване по вътрешноводните пътища, по-специално в случай на лоши метеорологични условия.

(3)

В резултат на участието си в регионалната конференция в Базел, която се състоя в съответствие с член S6 от Регламентите на Международния съюз по телекомуникациите (МСТ) относно радиокомуникациите, редица държави-членки, в които съществува вътрешно корабоплаване, предвиждат да приемат и да приложат споразумение относно радиотелефонната услуга по вътрешноводни пътища (наричано по-долу „споразумението“).

(4)

Визира се единствено оборудването, монтирано на борда на плавателни съдове за вътрешно корабоплаване в държавите-членки, в които ще се прилага споразумението и които използват честотните ленти, определени от споразумението.

(5)

Всяко оборудване, използващо тези честотни ленти, ще съответства на целите на споразумението и ще прилага автоматичната система за идентификация на предаватели (АСИП), както е определена в приложение Б на стандарт ETS 600 698, и няма да може да функционира с предавателна мощност, надвишаваща максималната, която е определена за категориите комуникационни услуги „от кораб до кораб“, „от кораб до пристанищни органи“ и „на борда“.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета за оценка на съответствието и надзора на пазара на телекомуникациите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Настоящото решение се прилага по отношение на радиооборудването, предназначено за вътрешноводни пътища, предмет на споразумението относно радиотелефонна услуга по вотрешноводни пътища, сключено в Базел на 6 април 2000 г., в държавите-членки, където ще се прилага споразумението.

Член 2

1.   Радиооборудването, използващо честотните ленти, определени от споразумението относно радиотелефонна услуга по вътрешноводни пътища, ще използва автоматична система за идентификация на предаватели (АСИП).

2.   Предавателната мощност на радиокомуникационното оборудване по категориите услуги „от кораб до кораб“, „от кораб до пристанищни органи“ и „на борда“, което е предмет на споразумението относно радиотелефонната услуга във вътрешната навигация, не следва да надвишава 1 ват.

Член 3

Изискванията на член 2 от настоящото решение се прилагат от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 септември 2000 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

5


32000L0061


L 279/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/61/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 октомври 2000 година

за изменение на Директива 94/55/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с автомобилния превоз на опасни товари

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Дейността по стандартизиране на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за контрол на качеството на транспорта на опасни товари все още не е приключила; по тази причина понастоящем Комисията не може да изготви доклад по въпроса; следователно е необходимо да се измени крайният срок, посочен в член 1, параграф 2, алинея четвърта от Директива 94/55/ЕО (4).

(2)

Работата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) по разпоредбите за центровете на тежест на цистерните, които се съдържат в приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) все още не е приключила; следователно е необходимо да се измени крайният срок, посочен в член 5, параграф 3, буква б) от Директива 94/55/ЕО.

(3)

Следва да се включи и разпоредба, която да позволи на определени държави-членки, поради техните климатични условия, да прилагат по-строги стандарти към определен вид оборудване, използвано в транспорта.

(4)

Дейността по стандартизиране на CEN на резервоарите и цистерните все още не е приключила; следователно е необходимо да се измени крайният срок, посочен в член 6, параграф 4 от Директива 94/55/ЕО.

(5)

Необходимо е разпоредбите от Директива 94/55/ЕО и измененията, изисквани за адаптиране на приложенията към нея, да се приведат в съответствие с научно-техническия прогрес.

(6)

Крайните срокове, посочени в член 6, параграф 4 от Директива 94/55/ЕО по отношение на определени видове оборудване, трябва да бъдат отложени; определянето на съответното оборудване и на крайната дата за прилагане на Директива 94/55/ЕО трябва да стане в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 от нея.

(7)

Дерогацията, предвидена в член 6, параграф 9 от Директива 94/55/ЕО, трябва да се прави в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 от нея.

(8)

На държавите-членки трябва да се разреши да приемат изключения по отношение на местните транспортни операции и оправомощаването за тази цел трябва да стане по процедурата, предвидена в член 9 от Директива 94/55/ЕО.

(9)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., постановяващо процедурите за упражняване на правомощията по прилагане, предоставени на Комисията (5).

(10)

Необходимо е да се определят условията, които трябва да бъдат изпълнени, преди дадена операция да може да се разглежда като ad hoc транспортна операция.

(11)

Директива 94/55/ЕО трябва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 94/55/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 1, параграф 2, буква в) се заменя със следното:

„в)

системите за управление на качеството на предприятията за извършване на национални транспортни операции, съгласно посоченото в точка 1 от приложение В.

Обхватът на националните разпоредби относно изискванията, посочени в тази буква, не може да бъде разширяван.

Въпросните разпоредби спират да се прилагат, ако подобни мерки придобият задължителна сила по силата на общностни разпоредби.

Най-късно две години след влизане в сила на Европейския стандарт за системи за управление на качеството при превоза на опасни товари, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, оценяващ аспектите на безопасността, обхванати от тази буква, придружен от подходящо предложение за неговото продължаване или отмяна.“

2.

Член 5 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 изразът „с маргинал 10 599 от приложение Б“ се заменя с: „със специалната разпоредба, посочена в точка 2 от приложение В.“

б)

в параграф 3:

буква б) се заменя със следното:

„б)

държавите-членки могат обаче, да запазят специфичните си национални разпоредби относно центъра на тежестта на ППС-цистерни, регистрирани на тяхна територия, до евентуалното изменение на специалната разпоредба, посочена в параграф 3 на приложение В, но, във всеки случай не по-късно от 30 юни 2001 г. за ППС-цистерните, попадащи в обхвата на специалната разпоредба, посочена в параграф 3 на приложение В, в съответствие с изменената версия на ADR, приложима от 1 юли 2001 г., и не по-късно от 30 юни 2005 г. за другите цистерни.“;

добавя се следната буква:

„в)

докато в приложенията не бъдат включени разпоредби, съдържащи подходящите референтни температурни стойности за отделните климатични зони, държавите-членки, в които температурата на околната среда обичайно е по-ниска от – 20 °С, могат да наложат по-строги стандарти по отношение на екплоатационната температура за материалите, използвани за производството на пластмасови опаковки, цистерни и тяхното оборудване, предназначено за национален автомобилен превоз на опасни товари в рамките на тяхната територия.“

3.

Член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя, както следва:

„3.   В рамките на нейната територия всяка държава-членка може да разреши използването на превозни средства, конструирани преди 1 януари 1997 г., които не отговарят на изискванията на настоящата директива, но са били конструирани в съответствие с националните изисквания в сила към 31 декември 1996 г., при условие че тези превозни средства са поддържани на необходимото равнище на безопасност.

Цистерните и превозните средства, конструирани след 1 януари 1997 г. включително, които не отговарят на приложение Б, но са били конструирани в съответствие с изискванията на настоящата директива, приложими към датата на тяхното конструиране, могат да продължат да бъдат използвани за национален транспорт до дата, определена в съответствие с процедурата, предвидена в член 9.“;

б)

параграф 4 се заменя, както следва:

„4.   Всяка държава-членка може да запази онези от националните си разпоредби в сила към 31 декември 1996 г., които се отнасят до конструкцията, използването и условията за превоз за нови съдове, по смисъла на специалната разпоредба, посочена в точка 4 на приложение В, и за нови цистерни, които не съответстват на приложения А и Б, до добавянето на препратки към стандартите за конструиране и ползване на цистерни и съдове със същата обвързваща сила в приложения А и Б, но във всеки случай не по-късно от 30 юни 2001 г. Съдовете и цистерните, които са конструирани преди 1 юли 2001 г. и са поддържани на изискваните равнища на безопасност, могат да продължат да бъдат използвани при първоначално зададените условия.

Тези дати трябва да бъдат отложени за съдовете и цистерните, за които няма подробни технически изисквания или за които в приложения А и Б не са били добавени достатъчно препратки към подходящите европейски стандарти.

Съдовете и цистерните, посочени във втора алинея, както и най-късната дата за прилагането на настоящата директива по отношение на тези съдове и цистерни, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 9.“;

в)

в края на параграф 6 се добавя следното:

„…, освен в случаите на пластмасови опаковки, чиято вместимост не надхвърля 20 литра, тази дата може да бъде отложена най-късно до 30 юни 2001 г.“;

г)

параграф 9 се заменя със следното:

„9.   При условие, че не по-късно от 31 декември 2002 г. или до две години след последната дата на прилагане на изменените версии на приложения А и Б към настоящата директива, държавите-членки предварително уведомят Комисията, те могат да приемат разпоредби, които са по-малко строги от съдържащите се в приложенията по отношение на транспорта в рамките на тяхната територия, но само за малки количества от определени опасни товари, с изключение на веществата със средни или високи стойности на радиоактивност.

При условие, че не по-късно от 31 декември 2002 г. или до две години след последната дата на прилагане на изменените версии на приложения А и Б към настоящата директива държавите-членки предварително уведомят Комисията, те могат да приемат разпоредби, които са различни от тези, съдържащи се в приложенията във връзка с местния транспорт, ограничен до тяхната територия.

Изключенията, предвидени в първа и втора алинея, се прилагат без дискриминация.

Независимо от посоченото по-горе, държавите-членки могат, при условие че предварително уведомят Комисията, по всяко време да приемат разпоредби, сходни с разпоредбите, приети от другите държави-членки, във връзка с настоящия параграф.

Комисията проверява дали условията, предвидени в настоящия параграф, са изпълнени и решава, в съответствие с процедурата, установена в член 9, дали съответните държави-членки могат да приемат тези изключения.“;

д)

във втора алинея на параграф 10 изразът „от маргинали 2 010 и 10 602 на приложения А и Б“ се заменят с:

„от специалните разпоредби, посочени в точка 5 на приложение В“;

е)

параграф 11 се заменя със следното:

„11.   Държавите-членки могат да издават разрешителни, валидни само за тяхната територия, за извършване на ad hoc транспортни операции на опасни товари, които или са забранени съгласно приложения А и Б, или се извършват при условия, различни от предвидените в тези приложения, при условие че тези ad hoc транспортни операции са ясно определени и ограничени във времето.“;

ж)

в параграф 12 изразът „маргинали 2 010 и 10 602 от приложения А и Б“ се заменят със: „специалните разпоредби, посочени в точка 5 на приложение В“;

4.

В член 8 препратката към „приложения А и Б“ се заменя с препратката към „приложения А, Б и В“.

5.

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

1.   Комисията се подпомага от Комитет по превоза на опасни товари.

2.   Когато се прави препратка към настоящия член, се прилагат член 5 и 7 от Решение № 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение № 1999/468/ЕО, е три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.“

6.

Текстът, даден в приложението към настоящата директива, се включва като приложение В.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 май 2001 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 10 октомври 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

D. VOYNET


(1)  ОВ C 171, 18.6.1999 г., стр. 17.

(2)  ОВ C 329, 17.11.1999 г., стр. 10.

(3)  Становище на Европейския парламент oт 18 януари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета oт 26 юни 2000 г. (ОВ C 245, 25.8.2000 г., стр. 7) и Решение на Европейския парламент от 26 септември 2000 г.

(4)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива № 1999/47/EО на Комисията (ОВ L 169, 5.7.1999 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ В

Специални разпоредби, свързани с определени членове на настоящата директива

1.

Националните транспортни операции, посочени в член 1, параграф 2, буква в) са, както следва:

i)

взривни вещества и изделия от клас 1, когато количеството взривно вещество, съдържащо се в една транспортна единица, надвишава:

1 000 кг. за подклас 1.1., или

3 000 кг. за подклас 1.2., или

5 000 кг. за подкласове 1.3. и 1.5.;

ii)

следните вещества в цистерни или контейнер-цистерни с обща вместимост над 3 000 литра:

вещества от клас 2: газове, включени в следните групи според рисковото свойство: F, T, TF, TC, TO, TFC, TOC,

вещества от класове: 3, 4.1, 4.2, 4.3, 5.1, 5.2, 6.1 и 8: вещества, които не са изброени в букви б) или в) в тези класове или са изброени там, но имащи идентификационен номер за опасност с три или повече значими цифри (с изключение на нула);

iii)

следните пакети от клас 7 (радиоактивни материали): пакети от делящи се материaли, пакети от тип B (U), пакети от тип B (M).

2.

Специалната разпоредба, приложима към член 5, параграф 2, е маргинал 10 599 от приложение Б.

3.

Специалната разпоредба, приложима към член 5, параграф 3, буква б) е маргинал 211 128 от приложение Б.

4.

Специалната разпоредба, приложима към член 6, параграф 4 е маргинал 2 211 от приложение А.

5.

Специалната разпоредба, приложима към член 6, параграфи 10 и 12 са маргинали 2 010 и 10 602 от приложения А и Б.“


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

9


32000L0062


L 279/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/62/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 октомври 2000 година

за изменение на Директива 96/49/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с превоза на опасни товари по релсов път

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 96/49/ЕО (4) съдържа преходни разпоредби, които остават валидни до 1 януари 1999 г., за да позволят приключването на част от работата по стандартизирането, извършвана от Европейския комитет по стандартизация (CEN) относно резервоарите и цистерните; тази работа все още не е приключила.

(2)

Транспортното оборудване, обхванато от дерогацията, предвидена в член 5, параграф 2, буква в) от Директива 96/49/ЕО, трябва да бъде по-добре дефинирано.

(3)

За да се позволи на държавите-членки да ползват за определен срок железопътни вагони и цистерни, които не отговарят на новата разпоредба в приложението към Директива 96/49/ЕО, трябва да се включи преходна разпоредба, която да обхваща железопътните вагони и цистерни, конструирани на или след 1 януари 1997 г. и използвани изключително за национален транспорт.

(4)

Крайните срокове, заложени в член 6, параграф 4 от Директива 96/49/ЕО по отношение на определени видове оборудване трябва да бъдат отложени; определянето на въпросното оборудване и на най-късната дата за прилагането на Директива 96/49/ЕО трябва да се извърши в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 от нея.

(5)

Дерогациите, предвидени в член 6, параграфи 9, 11 и 14 от Директива 96/49/ЕО, трябва да бъдат в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 от нея.

(6)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на изпълните правомощия предоставени на Комисията (5).

(7)

Необходимо е да се определят условията, които трябва да бъдат изпълнени, преди дадена операция да може да се разглежда като ad hoc превоз.

(8)

Директива 96/49/ЕО трябва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 96/49/ЕО се изменя, както следва:

1.

В член 5, параграф 2, буква в), думите „експлоатационна температура на материала, предназначен…“ се заменят с:

„експлоатационна температура на материалите, използвани за пластмасови опаковки, цистерни и тяхното оборудване, предназначено…“.

2.

Член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   В рамките на тяхната територия държавите-членки могат да разрешат използването на вагони, конструирани преди 1 януари 1997 г., които не отговарят на настоящата директива, но са били конструирани в съответствие с националните разпоредби, които са били в сила към 31 декември 1996 г., при условие че тези вагони се поддържат на необходимото равнище на безопасност.

Цистерните и вагоните, конструирани на или след 1 януари 1997 г., които не съответстват на приложението, но са били конструирани в съответствие с изискванията на настоящата директива, които са били приложими към датата на тяхното конструиране, могат да продължат да бъдат ползвани за национален транспорт до датата, определена в съответствие с процедурата, предвидена в член 9.“;

б)

в параграф 4:

в първото изречение думите „31 декември 1998 г.“ се заменят с „30 юни 2001 г.“, а във второто изречение „1 януари 1999 г.“ се заменят с „1 юли 2001 г.“,

добавят се следните алинеи:

„Датите 30 юни 2001 г. и 1 юли 2001 г. се отлагат за резервоарите и цистерните, за които няма подробни технически изисквания или за които в приложението не са били добавени достатъчно препратки към подходящите европейски стандарти.

Резервоарите и цистерните, посочени във втора алинея, и най-късната дата за прилагането на настоящата директива по отношение на тези резервоари и цистерни се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 9.“;

в)

параграф 9 се заменя със следното:

„9.   При условие, че не по-късно от 31 декември 2002 г. или до две години след последната дата на прилагане на изменените версии на приложението към настоящата директива, държавите-членки подадат до Комисията предизвестие, те могат да приемат по-малко строги разпоредби от съдържащите се в приложението по отношение на транспорта в рамките на тяхната територия, но само за малки количества от определени опасни товари, и с изключение на веществата със средни или високи стойности на радиоактивност.

Дерогациите се прилагат без дискриминация.

Независимо от горното, държавите-членки могат, при условие че подадат до Комисията предизвестие, по всяко време да приемат разпоредби, подобни на разпоредбите, приети от другите държави-членки във връзка с настоящия параграф.

Комисията проверява дали условията, предвидени в настоящия параграф, са били изпълнени и решава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 9, дали съответните държави-членки могат да приемат тези изключения.“;

г)

параграф 10 се заменя със следното:

„10.   Държавите-членки могат да издават разрешителни, валидни само за тяхната територия, за извършване на ad hoc транспортни операции на опасни товари, които или са забранени съгласно настоящото приложение, или се извършват при условия, различни от заложените в приложението, при условие че тези ad hoc транспортни операции са ясно определени и ограничени по време.“;

д)

параграф 11 се заменя със следното:

„11.   При условие, че подадат до Комисията предизвестие, държавите-членки могат да разрешат редовния транспорт на опасни товари по определени маршрути в рамките на тяхната територия, формиращи част от определен индустриален процес, които или са забранени съгласно разпоредбите на приложението, или се изпълняват при условия, различни от заложените в приложението, когато тези операции са с локален характер и са строго контролирани при ясно определени условия.

Комисията проверява дали условията, предвидени в първа алинея, са били изпълнени и решава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 9, дали съответните държави-членки могат да разрешат тези транспортни операции.“

е)

параграф 14 се заменя със следното:

„14.   При условие, че подадат до Комисията предизвестие, държавите-членки могат да разрешат транспорта на опасни товари при по-малко строги условия от предвидените в приложението, в случаите на местен транспорт на къси разстояния в периметрите на пристанища, летища или индустриални обекти.

Комисията проверява дали необходимите съгласно първа алинея условия са налице и решава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 9, дали държавите-членки могат да разрешат въпросните транспортни операции.“

3.

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

1.   Комисията се подпомага от Комитета по превоз на опасни товари, създаден по силата на член 9 от Директива 94/55/ЕО (6).

2.   Когато се прави препратка към настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид и разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 май 2001 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националните си законодателства, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 10 октомври 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

D. VOYNET


(1)  ОВ C 181, 26.6.1999 г., стр. 25.

(2)  ОВ C 329, 17.11.1999 г., стр. 11.

(3)  Становище на Европейския парламент от 29 октомври 1999 г. (ОВ С 154, 5.6.2000 г., стр. 353), Обща позиция на Съвета oт 27 юни 2000 г. (ОВ C 254, 25.8.2000 г., стр. 14) и Решение на Европейския парламент от 21 септември 2000 г.

(4)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 1999/48/EО на Комисията (ОВ L 169, 5.7.1999 г., стр. 58).

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2000/61/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 40).“.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11


32000L0072


L 300/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/72/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 22 ноември 2000 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/31/ЕИО на Съвета относно стойките за двуколесни моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобряване на двуколесни или триколесни моторни превозни средства (1), изменена с Директива 2000/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 16 от нея,

като взе предвид Директива 93/31/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно стойките за двуколесни моторни превозни средства (3), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 93/31/ЕИО е една от специалните директиви относно процедурата за типово одобрение на Общността, въведена съгласно Директива 92/61/ЕИО. Следователно разпоредбите на Директива 92/61/ЕИО относно системите, компонентите и обособените технически възли на превозните средства се прилагат към горепосочената директива.

(2)

Развитието на техниката понастоящем позволява привеждането в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/31/ЕИО. Следователно, за да се даде възможност за добро функциониране на цялата система за типово одобрение, е необходимо да се изяснят или допълнят някои изисквания на горепосочената директива.

(3)

За тази цел е необходимо да се уточни, че по време на провеждане на изпитвания за стабилност по наклонена повърхност, изпитванията по напречен и надлъжен наклон трябва да се проведат независимо едно от друго.

(4)

Мерките, които се предвиждат в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес, учреден по силата на член 13 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 2000/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 93/31/ЕИО се изменя съгласно приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   От 1 януари 2002 г. държавите-членки не могат по причини, свързани със стойките за паркиране:

да отказват да издадат типово одобрение на ЕО за даден тип двуколесно моторно превозно средство, или

да забраняват регистрирането, продажбата или пускането в експлоатация на двуколесни моторни превозни средства;

ако стойките за паркиране отговарят на изискванията на Директива 93/31/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2.   От 1 юли 2002 г. държавите-членки отказват да издадат типово одобрение на ЕО за всеки нов тип двуколесно моторно превозно средство по причини, свързани със стойките за паркиране, ако не са изпълнени изискванията на Директива 93/31/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Член 3

1.   Най-късно до 31 декември 2001 г. държавите-членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2002 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 ноември 2000 година.

За Комисията

Еrkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(2)  ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 188, 29.7.1993 г., стр. 19.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 9.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Раздел 6.2.2 се замества със следното:

6.2.2.   Платформата за паркиране се поставя под минималния напречен наклон (TT) и под минималния надлъжен наклон (LT) съгласно таблицата:

Наклон

Странична стойка

Централна стойка

Мотопед

Мотоциклет

Мотопед

Мотоциклет

TТ (наляво и надясно)

5 %

6 %

6 %

8 %

LT надолу

5 %

6 %

6 %

8 %

LT нагоре

6 %

8 %

12 %

14 %

Виж фигури 1a, 1б и 2 по-долу.“


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14


32000L0073


L 300/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/73/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 22 ноември 2000 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/92/ЕИО на Съвета относно монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация на двуколесните или триколесните моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства (1), последно изменена с Директива 2000/7/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално член 16 от нея,

като взе предвид Директивата 93/92/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г. относно монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация на двуколесните или триколесните моторни превозни средства (3), и по-специално член 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 93/92/ЕИО е една от отделните директиви от процедурата за типово одобрение на Общността, създадена с Директива 92/61/ЕИО. Разпоредбите на Директива 92/61/ЕИО относно системите, възлите и обособените технически единици на превозните средства се прилагат следователно към споменатата директива.

(2)

Развитието на техниката понастоящем позволява привеждането в съответствие с техническия прогрес на Директива 93/92/ЕИО. Следователно, за да се даде възможност за добро функциониране на цялата система за типово одобрение, е необходимо да се изяснят или допълнят някои изисквания на горепосочената директива.

(3)

За тази цел е необходимо да се уточни, че устройствата за осветяване, типово одобрени за превозните средства от категории M1 и N1 съгласно съответните директиви, могат също да бъдат монтирани на двуколесните или триколесните моторни превозни средства. Освен това трябва да се позволи незадължителното монтиране на предни фарове против мъгла, задни фарове против мъгла, светлини за обратно виждане и аварийни светлини на триколесните мотопеди и леките четириколки. Директива 93/92/ЕИО следва да се допълни с подходящи инструкции за монтирането на тези светлинни устройства. Текстът на някои точки във версиите на английски и нидерландски езици трябва да се приведе в съответствие със съответните точки във версиите на другите езици.

(4)

Мерките, които се предвиждат в настояща директива, са съгласувани със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес, създаден по силата на член 13 на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 2000/40/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

С настоящото приложения II до VI на Директива 93/92/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Считано от 1 януари 2002 г. държавите-членки на основания, свързани с монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, не могат:

да отказват да издадат типово одобрение ЕО на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство или,

да забраняват регистрацията, продажбата или пускането в движение на двуколесни или триколесни моторни превозни средства,

ако монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отговаря на изискванията на Директива 93/92/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива.

2.   Считано от 1 юли 2002 г. държавите-членки отказват типово одобрение ЕО за всеки нов тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство по причини, свързани с монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, ако не са изпълнени изискванията на Директива 93/92/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива.

Член 3

1.   Държавите-членки приемат и публикуват необходимите разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2001 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2002 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавата-членка.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в приложното поле на настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването й в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настояща директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 ноември 2000 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(2)  ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 311, 14.12.1993 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 9.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.

Приложение II се изменя, както следва:

а)

[Отнася се само за версията на английски език.]

точка 1.4 се заменя със следния текст:

„1.4.

нетриъгълни странични светлоотражатели;“

б)

точка 5 се заменя със следния текст:

„5.

Устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, посочени в раздели 1 и 2, които имат типово одобрение за мотоциклети в съответствие с Директива 97/24/ЕО или които имат типово одобрение за превозни средства от категории M1 и N1 в сътветствие с приложимите директиви 76/757/ЕИО, 76/758/ЕИО, 76/759/ЕИО, 76/760/ЕИО, 76/761/ЕИО, 76/762/ЕИО, 77/538/ЕИО или 77/539/ЕИО, се допускат също и за мотопедите.“

в)

точка 6.7.5 се заменя със следния текст:

„6.7.5.

Центроване: условната оптическа ос на светлоотражателите трябва да е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство и насочена навън. Разположените отпред светлоотражатели могат да се завъртат в зависимост от завъртането на кормилото.“

II.

Приложение III се изменя, както следва:

а)

точка 2 се допълва, както следва:

„2.5.

преден фар против мъгла,

2.6.

заден фар против мъгла,

2.7.

светлини за обратно виждане,

2.8.

аварийни светлини.“

б)

точка 5 се заменя със следния текст:

„5.

Устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, посочени в раздели 1 и 2, които имат типово одобрение за мотоциклети в съответствие с Директива 97/24/ЕО или които имат типово одобрение за превозни средства от категории M1 и N1 в съответствие с приложимите директиви 76/757/ЕИО, 76/758/ЕИО, 76/759/ЕИО, 76/760/ЕИО, 76/761/ЕИО, 76/762/ЕИО, 77/538/ЕИО или 77/539/ЕИО, се допускат също и за триколесните мотопеди и леките четириколки.“

в)

последното тире на точка 6.5.3.1 се заменя със следния текст:

„—

вътрешните краища на светещите повърхности трябва да са разположени на разстояние най-малко от 500 мм един от друг. Това разстояние може да се намали до 400 мм, ако максималната широчина на превозното средство е по-малка от 1300 мм.“

г)

точка 6 се допълва, както следва:

„6.11.

Преден фар против мъгла

6.11.1.

Разпоредби, идентични с предвидените в точки от 6.7.1 до 6.7.11 от приложение VI.

6.12.

Заден фар против мъгла

6.12.1.

Разпоредби, идентични с предвидените в точки от 6.8.1 до 6.8.11 от приложение VI.

6.13.

Светлини за обратно виждане

6.13.1.

Разпоредби, идентични с предвидените в точки от 6.9.1 до 6.9.10 от приложение VI.

6.14.

Аварийни светлини

6.14.1.

Разпоредби, идентични с предвидените в точки от 6.10.1 до 6.10.4 от приложение VI.“

III.

Приложение IV се изменя, както следва:

а)

точка 5 се заменя със следния текст:

„5.

Устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, посочени в раздели 1 и 2, които имат типово одобрение за превозни средства от категории M1 и N1 в съответствие с приложимите директиви 76/757/ЕИО, 76/758/ЕИО, 76/759/ЕИО, 76/760/ЕИО, 76/761/ЕИО, 76/762/ЕИО, 77/538/ЕИО или 77/539/ЕИО, се допускат също и за мотоциклетите.“

б)

[Отнася се само за версията на английски език.]

заглавието на точка 6.3.10 се заменя със следния текст:

„6.3.10.

Сигнализатор за действие: задължителен.“

IV.

Приложение V се изменя, както следва:

точка 5 се заменя със следния текст:

„5.

Устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, посочени в раздели 1 и 2, които имат типово одобрение за превозни средства от категории M1 и N1 в съответствие с приложимите директиви 76/757/ЕИО, 76/758/ЕИО, 76/759/ЕИО, 76/760/ЕИО, 76/761/ЕИО, 76/762/ЕИО, 77/538/ЕИО или 77/539/ЕИО, се допускат също и за мотоциклетите с кош.“

V.

Приложение VI се изменя, както следва:

а)

точка 5 се заменя със следния текст:

„5.

Устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, посочени в раздели 1 и 2, които имат типово одобрение за превозни средства от категории M1 и N1 в съответствие с приложимите директиви 76/757/ЕИО, 76/758/ЕИО, 76/759/ЕИО, 76/760/ЕИО, 76/761/ЕИО, 76/762/ЕИО, 77/538/ЕИО или 77/539/ЕИО, се допускат също и за триколките.“

б)

[Отнася се само за версията на нидерландски език.]

в)

последното тире на точка 6.5.3.1 се заменя със следния текст:

„—

вътрешните краища на светещите повърхности трябва да са разположени на разстояние най-малко от 500 мм един от друг. Това разстояние може да се намали до 400 мм, ако максималната широчина на превозното средство е по-малка от 1300 мм.“

г)

[Отнася се само за версията на нидерландски език.]


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

18


32000L0074


L 300/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/74/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 22 ноември 2000 година

относно привеждане в съответствие с техническия напредък на Директива 93/29/ЕИО на Съвета относно идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно екранните устройства при двуколесни или триколесни моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобряване на двуколесни или триколесни моторни превозни средства (1), последно изменена с Директива 2000/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 16 от нея,

като взе предвид Директива 93/29/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно-екранните устройства при двуколесни или триколесни моторни превозни средства (3), и по-специално член 4 от нея,

като има предвид че:

(1)

Директива 93/29/ЕИО е една от специалните директиви относно процедурата за типово одобряване в рамките на ЕО, която бе създадена с Директива 92/61/ЕИО. Следователно разпоредбите на Директива 92/61/ЕИО относно системите, компонентите и отделните технически устройства на превозните средства се прилагат към горепосочената директива.

(2)

Напредъкът в техниката позволява Директива 93/29/ЕИО да бъде приведена в съответствие към техническия прогрес. За да се позволи правилното функциониране на системата за цялостно типово одобряване, е необходимо да се доизяснят и допълнят някои предписания на съответната директива.

(3)

За тази цел е необходимо да се адаптират предписанията относно определянето и идентифицирането на някои символи спрямо предписанията на Директива 78/316/ЕИО на Съвета от 21 декември 1977 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на вътрешното оборудване на моторните превозни средства (идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно екранните устройства) (4), изменена с Директива 93/91/ЕИО на Комисията (5), и да се доуточнят някои информации, фигуриращи в списъка с данни.

(4)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са съобразени със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия напредък, създаден по силата на член 13 на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобряване на моторните превозни средства и техните ремаркета (6), последно изменена с Директива 2000/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения I и II към Директива 93/29/ЕИО се изменят съгласно приложението на настоящата директива.

Член 2

1.   От 1 януари 2002 г. държавите-членки не могат, по причини, свързани с идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно екранните устройства:

да отказват ЕО типово одобряване на определен тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство,

да забраняват регистрирането, продажбата или пускането в движение на двуколесни или триколесни моторни превозни средства,

ако идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно-екранните устройства отговаря на изискванията на Директива 93/29/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2.   От 1 юли 2002 г. държавите-членки отказват да предоставят типово одобрение на ЕО на всеки нов тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство по причини, свързани с идентификацията на органите за управление, сигналните устройства и информационно-екранните устройства, ако изискванията на Директива 93/29/ЕИО, както е изменена от настоящата директива, не са изпълнени.

Член 3

1.   Най-късно до 31 декември 2001 г. държавите-членки въвеждат в сила и публикуват законовите, поздаконовите и административните разпоредби, необходими, да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2002 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се приемат от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство в областта, уредена от настоящата Директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 ноември 2000 година.

За Комисията

Еrkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(2)  ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 188, 29.7.1993 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 81, 28.3.1978 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 284, 19.11.1993 г., стр. 25.

(6)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 9.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.

Приложение I се изменя, както следва:

1.

Раздел 2.1.1. се заменя със следния текст:

„2.1.1.

Символите трябва да изпъкват отчетливо на фона.“

2.

Точка 2.1.5. се изменя, както следва:

заглавието на фигура 3 се допълва със следния текст:

Забележка: Ако има отделни сигнализатори за индикатора за посока ляво и дясно, двете стрелки могат също така да се използват поотделно.“

фигура 12 се замества от следната фигура:

„Фигура 12

Image

заглавието на фигура 13 се заменя със следния текст:

„Фигура 13

Орган за управление на запалването или спирането на двигателя в положение „изключено“,“

заглавието на фигура 14 се заменя със следния текст:

„Фигура 14

Орган за управление на запалването или спирането на двигателя в положение „включено“,“

фигура 15 се заменя със следната фигура:

„Фигура 15

Image

заглавието на фигура 16 се заменя със следния текст:

„Фигура 16

Габаритни светлини (странични)

(ако органът за управление не е отделен, той може да бъде обозначен чрез символа, показан на фигура 15)

Цвят на сигнализатора: зелен,“

фигура 17 се заличава,

фигури 18 и 19 се преномерират съответно на 17 и 18,

бележка (1) се заменя със следния текст:

„(1)

Рамкираните повърхности могат да бъдат твърди.“

II.

Приложение II се изменя, както следва:

Допълнение 1 се заменя от следния текст:

„Допълнение 1

Image


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

22


32000L0059


L 332/81

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2000 година

относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 18 юли 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Политиката на Общността в областта на околната среда цели по-високо равнище на защита. Тя се основава на принципите за предпазване, на „замърсителят плаща“ и на превантивното действие.

(2)

Намаляването на замърсяването на моретата съставлява важна част от дейността на Общността в сектора на морския транспорт. Тази цел може да бъде постигната чрез спазването на международните конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се запази свободата на мореплаването, предвидена от Конвенцията на Обединените нации по морско право, и свободното предоставяне на услуги, предвидена от правото на Общността.

(3)

Общността е сериозно обезпокоена от замърсяването на моретата и на бреговете на държавите-членки, причинено от отпадъците от експлоатацията и от остатъците от товари на корабите и поради това тя е загрижена за прилагането на международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби, изменена с отнасящия се до нея протокол от 1978 г. (Марпол 73/78), който определя отпадъците, които могат да бъдат изхвърляни в морската среда от корабите, и налага на страните по Конвенцията да осигурят предоставянето на подходящи съоръжения за приемането им в пристанищата. Всички държави-членки са ратифицирали Марпол 73/78.

(4)

Опазването на морската среда може да бъде подобрено, като се намали изхвърлянето в морето на отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари. Тази цел може да бъде постигната, като се подобрят наличието и използването на приемателните съоръжения, както и като се подобри режимът на изпълнение. В своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно обща политика по морската безопасност (5) Съветът е записал сред своите приоритетни действия развитието на наличието и използването на приемателните съоръжения в Общността.

(5)

Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането по отношение на корабите, които имат престой в пристанищата на Общността или във водите, попадащи под юрисдикцията на държавите-членки, на международните норми относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и труд на борда на корабите (контрол от страна на държавата, на чиято територия се намира пристанището) (6), предвижда на корабите, които представляват неразумна заплаха за морската среда, да не се разрешава да отплават.

(6)

Замърсяването на моретата, по своето естество, има трансгранични последици. С оглед принципа на субсидиарност, действие на общностно равнище е най-ефикасното средство за установяване на общи норми за околната среда, приложими по отношение на корабите и на пристанищата в цялата Общност.

(7)

С оглед принципа на пропорционалност, една директива представлява подходящият правен инструмент, доколкото тя предоставя рамка за еднаквото и задължително прилагане на нормите за околната среда от държавите-членки, като оставя на всяка държава-членка свободата да реши кои от средствата за прилагане са най-добре приспособени към нейната вътрешна система.

(8)

Необходимо е да се гарантира съвместимостта на това действие със съществуващите регионални договорености, като Конвенцията от 1974 г., преразгледана през 1992 г., относно защита на морската среда в зоната на Балтийско море.

(9)

За да бъде предотвратено по-добре замърсяването и за да бъде избегнато нарушаването на конкуренцията, изискванията относно околната среда следва да бъдат прилагани спрямо всички кораби, независимо под какъв флаг плават, и подходящи приемни съоръжения следва да бъдат поставени във всички пристанища на Общността.

(10)

Пристанищните приемни съоръжения следва да отговарят на нуждите на ползвателите, от най-големия търговски кораб до най-малкия кораб за развлечения, и на околната среда, без да причиняват неоправдани закъснения за корабите, които ги използват. Задължението да следят за наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения оставя на държавите-членки голяма свобода на действие за най-добро организиране на приемането на отпадъците и им позволява също така да предвидят неподвижни приемни съоръжения или да посочат доставчици на услуги, натоварени да предоставят на пристанищата, когато е необходимо, подвижни съоръжения за приемането на отпадъци. Това задължение включва също и задължението за предоставяне на всички услуги и/или за взимане на другите необходими мерки за правилно използване на тези съоръжения.

(11)

Модерни планове за приемане и обработване на отпадъците, изготвени след консултации със заинтересуваните страни, могат да подобрят съответствието на съоръженията.

(12)

Ефективността на пристанищните приемни съоръжения може да бъде подобрена, като се задължат корабите да уведомяват за нуждите си при използването на приемни съоръжения. Това уведомление би предоставило също така и информация от естество, което да направи по-ефикасно планирането на управлението на отпадъците. Отпадъците, произхождащи от риболовни кораби и от кораби за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници, могат да бъдат обработвани от приемните съоръжения, без да е необходимо предварително уведомление.

(13)

Изхвърлянето в морето на отпадъци от експлоатацията на корабите може да бъде намалено, като всички кораби бъдат задължени да депонират отпадъците си в пристанищните приемни съоръжения, преди да напуснат пристанището. За да бъдат съвместени интересите на доброто функциониране на морския транспорт и опазването на околната среда, освобождавания от това изискване следва да бъдат възможни, като се вземат предвид достатъчният капацитет за складиране на борда, възможността за предаване на отпадъците в друго пристанище, без риск те да бъдат изхвърлени в морето, и по-строги изисквания за предаване, приети съгласно международното право.

(14)

Съгласно принципа „замърсителят плаща“, разходите за пристанищните приемни съоръжения, включително третирането и унищожаването на отпадъците от експлоатацията на корабите, следва да бъдат поети от корабите. В интерес на опазването на околната среда, системата за определяне на таксите следва да насърчава предаването на отпадъците от експлоатацията на корабите по-скоро в пристанищата, отколкото изхвърлянето им в морето. Този резултат може да бъде постигнат по-лесно, като се предвиди, че всички кораби участват в разходите за приемане и третиране на отпадъци, произхождащи от експлоатацията на корабите, за да се намали финансовата изгода, която носи изхвърлянето им в морето. С оглед принципа на субсидиарност държавите-членки би следвало, съгласно вътрешното законодателство и действащите практики, да запазят напълно компетентността си да определят дали и в какво съотношение системите за покриване на разходите по използване на пристанищните приемни съоръжения трябва да включват такси, свързани с действително депонираните от корабите количества. Таксите за използване на тези съоръжения следва да бъдат справедливи, недискриминационни и прозрачни.

(15)

Корабите, отделящи намалени количества отпадъци от експлоатацията, следва да се ползват от по-благоприятно третиране в рамките на системите за покриване на разходите. Общи критерии биха улеснили идентификацията на тези кораби.

(16)

За да се избегне налагането на заинтересованите страни на недължими такси, корабите, извършващи редовен морски превоз с чести и редовни престои, могат да бъдат освободени от определени задължения, предвидени в настоящата директива, ако са налице достатъчно доказателства, които свидетелстват за съществуването на споразумение с оглед осигуряване депонирането на отпадъците от експлоатацията и заплащането на свързаните с това такси.

(17)

Остатъците от товари следва да бъдат депонирани в пристанищните приемни съоръжения съгласно Марпол 73/78. Марпол 73/78 изисква остатъците от товари да бъдат депонирани в пристанищните приемни съоръжения до степента, необходима за спазването на изискванията за почистване на резервоарите. Всяка такса, събирана по повод на това депониране, следва да бъде платена от ползвателя на приемното съоръжение, като ползвателят обикновено се уточнява в договорните споразумения между заинтересованите страни или в други местни споразумения.

(18)

Необходимо е да бъдат извършвани целеви проверки с оглед да се осигури спазването на настоящата директива. Броят на тези проверки, както и наложените санкции, следва да бъдат достатъчни, за да възпрат всяко нарушаване на настоящата директива. С оглед ефикасността и рентабилността такива проверки могат да бъдат извършвани в рамките на Директива 95/21/ЕО, когато тя е приложима.

(19)

Държавите-членки следва да осигурят подходяща административна рамка, позволяваща адекватно функциониране на пристанищните приемни съоръжения. Съгласно Марпол 73/78, твърденията за наличие на неподходящи пристанищни приемни съоръжения следва да бъдат предадени на Международната морска организация (ММО). Същата информация би могло да бъде съобщена едновременно и на Комисията за сведение.

(20)

Подходяща информационна система за идентифицирането на корабите замърсители или потенциални замърсители би подобрила изпълнението на настоящата директива и би била също така полезна за оценяване на въвеждането ѝ в действие. Информационната система Сиренак, установена в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство относно контрола на плавателните съдове от страна на държавата, на чиято територия е пристанището, дава възможност да се получи голям обем допълнителна информация, необходима за тази цел.

(21)

Необходимо е Комисията да бъде подпомагана от комитет, съставен от представители на държавите-членки, с цел ефективното прилагане на настоящата директива. Тъй като мерките, необходими за въвеждането в действие на настоящата директива, са с общ обхват по смисъла на член 2 от Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7), би следвало тези мерки да бъдат приети в съответствие с регулаторната процедура, предвидена в член 5 от посоченото решение.

(22)

Определени разпоредби от настоящата директива могат да бъдат изменени, без да се разширява нейното приложно поле, по реда на тази процедура, за да се вземат предвид мерките на Общността и на ММО, които ще влязат в сила по-късно, така че да се осигури тяхното хармонизирано въвеждане в действие,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да намали изхвърлянето в морето на отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари, и по-специално неправомерното изхвърляне, извършено от кораби, ползващи пристанищата на Общността, като подобри наличието и използването на пристанищните приемни съоръжения, предназначени за отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари, и по този начин да подобри опазването на морската среда.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

а)

„кораб“ е морски плавателен съд от всякакъв вид, който се експлоатира в морска среда, включително плавателни съдове на подводни криле, съдове на въздушна възглавница, подводници и плаващи платформи;

б)

„Марпол 73/78“ е Международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби, изменена с отнасящия се до нея Протокол от 1978 г., който е в сила на датата на приемането на настоящата директива;

в)

„отпадъци от експлоатацията на кораби“ са всички отпадъци, включително отпадъчните води, и отпадъци, различни от остатъците от товари, които са произведени по време на експлоатацията на даден кораб и които попадат в приложното поле на приложения I, IV и V от Марпол 73/78, а така също и отпадъците, свързани с товара, както са определени в директивите за въвеждане в действие на приложение V от Марпол 73/78;

г)

„остатъци от товари“ са остатъци от товарите на борда, които остават в трюмовете или в товарните цистерни след приключване на операциите по разтоварване и почистване, включително излишъците и излетите количества по време на товарене/разтоварване;

д)

„пристанищни приемни съоръжения“ са всички съоръжения, трайно прикрепени, плаващи или подвижни, които могат да послужат за събирането на отпадъци от експлоатацията на кораби или на остатъци от товари;

е)

„риболовен кораб“ е всеки кораб, оборудван или използван с търговска цел за лов на риба или на други живи морски ресурси;

ж)

„кораб за развлечения“ е всеки кораб от всякакъв вид и с всякакъв начин на задвижване, който е предназначен да бъде използван за спортни или развлекателни цели;

з)

„пристанище“ е място или географска зона, устроена и оборудвана по начин, даващ възможност главно за приемането на кораби, включително риболовни кораби и кораби за развлечения.

Без да се засягат определенията, съдържащи се в букви в) и г), „отпадъците от експлоатацията на корабите“ и „остатъци от товари“ се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (8).

Член 3

Приложно поле

Настоящата директива се прилага:

а)

за всички кораби, включително риболовните кораби и корабите за развлечения, независимо под какъв флаг плават, които имат престой в пристанище на дадена държава-членка или действащи в това пристанище, с изключение на военните кораби и спомагателните военни кораби, както и други кораби, принадлежащи на една държава или експлоатирани от държава, докато същата ги използва изключително за правителствени и нетърговски цели; и

б)

за всички пристанища на държавите-членки, в които изброените в буква а) кораби обикновено имат престой.

Държавите-членки взимат мерки, за да следят корабите, изключени от приложното поле на настоящата директива по силата на предходния параграф, буква а), да депонират отпадъците си от експлоатацията и остатъците си от товари, като действат по начин, съвместим с настоящата директива, доколкото това е разумно и възможно.

Член 4

Приемни пристанищни съоръжения

1.   Държавите-членки трябва да се уверят, че са налични подходящи приемни пристанищни съоръжения, които да отговорят на нуждите на корабите, използващи обикновено пристанището, без да причиняват неоправдани закъснения за тези кораби.

2.   За да бъдат подходящи, приемните съоръжения трябва да са в състояние да поемат видовете и количествата отпадъци от експлоатацията на корабите и остатъците от товари, произхождащи от корабите, които обикновено използват пристанището, като се имат предвид оперативните нужди на ползвателите на това пристанище, значението и географското му положение, видът на корабите, които имат престой в него, както и освобождаванията, предвидени в член 9.

3.   Държавите-членки установяват процедури, съответстващи на тези, одобрени от Международната морска организация (ММО), за да уведомят държавата, на чиято територия се намира пристанището, за заявените недостатъци на пристанищните приемни съоръжения.

Член 5

Планове за приемане и третиране на отпадъците

1.   Подходящ план за приемане и обработване на отпадъците се изготвя и въвежда за всяко пристанище след консултации със заинтересованите страни, по-специално с ползвателите на пристанищата или с техни представители, като се имат предвид изискванията, посочени в членове 4, 6, 7, 10 и 12. Подробни изисквания относно изготвянето на тези планове фигурират в приложение I.

2.   Плановете за приемане и третиране на отпадъците, посочени в параграф 1, могат, когато това е необходимо с оглед ефикасността, да бъдат изготвени на регионално равнище, като всяко пристанище участва, както следва, доколкото в тях са уточнени, за всяко едно от пристанищата, необходимите приемни съоръжения и тези, които са налични.

3.   Държавите-членки оценяват и одобряват плана за приемане и обработване на отпадъците, като контролират неговото изпълнение и следят той да бъде подлаган на ново одобряване поне на всеки три години и след всяко важно изменение в експлоатацията на пристанището.

Член 6

Уведомяване

1.   Капитаните на кораби, с изключение на риболовните кораби и на корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници, при отплаване за пристанище, намиращо се в Общността, трябва да попълнят вярно и точно формуляра от приложение II и да съобщят тази информация на властта или на органа, посочени за тази цел от държавата-членка, на чиято територия се намира пристанището:

а)

най-малко двадесет и четири часа преди пристигането, ако пристанището, в което ще има престой, е известно, или

б)

веднага щом пристанището, в което ще има престой, стане известно, ако тази информация е на разположение по-малко от двадесет и четири часа преди пристигането, или

в)

най-късно в момента, в който корабът напуска предходното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от двадесет и четири часа.

Държавите-членки могат да решат тази информация да бъде съобщена на лицето, експлоатиращо пристанищните приемни съоръжения, който да ги препрати на съответната власт.

2.   Информацията, предвидена в параграф 1, се съхранява на борда най-малко до следващото пристанище, в което ще има престой, и се предоставя на властите на държавите-членки при поискване от тяхна страна.

Член 7

Депониране на отпадъците от експлоатацията на кораби

1.   Капитаните на кораби, които имат престой в пристанище на Общността трябва, преди да напуснат пристанището, да предадат всички отпадъци от експлоатацията на корабите в пристанищно приемно съоръжение.

2.   Независимо от параграф 1, на даден кораб може да бъде разрешено да отплава за следващото пристанище, където ще има престой, без да депонира отпадъците от експлоатацията си, ако се окаже, въз основа на информацията, предоставена в съответствие с член 6 и приложение II, че той разполага със специална товароспособност, достатъчна за всички отпадъци от експлоатацията, които са и ще бъдат натрупани по време на предвиденото плаване до пристанището за депониране.

Когато съществуват основателни причини да се смята, че пристанището, в което е предвидено да се депонират отпадъците, не разполага с подходящи съоръжения или че това пристанище не е познато и че следователно съществува опасност отпадъците да бъдат изхвърлени в морето, държавата-членка взима всички необходими мерки, за да избегне замърсяване на морската среда, ако е необходимо, като задължи кораба да депонира своите отпадъци, преди да напусне пристанището.

3.   Параграф 2 се прилага, без това да накърнява по-стриктните изисквания за депониране, валидни за корабите, приети в съответствие с международното право.

Член 8

Такси, които се плащат за отпадъците от експлоатацията на кораби

1.   Държавите-членки следят разходите по пристанищните приемни съоръжения, предназначени за отпадъците от експлоатацията на корабите, включително и на третирането и премахването на отпадъците, да се покриват от такса, събирана от корабите.

2.   Системите за покриване на разходите за използването на пристанищните приемни съоръжения не съставляват по никакъв начин подтикване към изхвърляне на отпадъците в морето. За тази цел следва да се прилагат следните принципи по отношение на корабите, различни от риболовните кораби и от корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници:

а)

всички кораби, имащи престой в пристанище на дадена държава-членка, поемат значителна част от разходите, посочени в параграф 1, независимо от това дали използват съоръженията или не. За тази цел таксата може по-специално да бъде включена в пристанищните такси или да се формира като специална предварително определена такса за отпадъците. Таксите могат да варират по-специално в зависимост от категорията, вида и размера на кораба;

б)

частта от разходите, която в някои случаи не е покрита от таксата, посочена в буква а), ще бъде покрита на основата на видовете и количествата отпадъци от експлоатацията на кораба, действително депонирани от кораба;

в)

таксите могат да бъдат намалени ако управлението, проектирането, оборудването и експлоатацията на кораба от екологична гледна точка са такива, че капитанът може да докаже, че корабът отделя намалени количества отпадъци от експлоатацията.

3.   За да се гарантира, че таксите са справедливи, прозрачни и недискриминационни и че отразяват разходите по съоръженията и предлаганите и, в съответния случай, използваните услуги, ползвателите на пристанището следва да бъдат информирани за размера на таксите и за базата на изчисляването им.

4.   Комисията, най-късно три години след посочената в член 16, параграф 1 дата, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, оценяващ значението на разликата в системите за покриване на разходите, предвидени в параграф 2, за морската среда и структурата на изхвърлянето на отпадъци. Този доклад се изготвя в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки и представителите на пристанищата.

Тя представя, ако това е необходимо с оглед това оценяване, предложение за изменение на настоящата директива посредством въвеждането на система, която предвижда внасянето от всички кораби, имащи престой в пристанище на дадена държава-членка, на такса, съответстваща на подходящ процент от посочените в параграф 1 разходи, т. е. най-малко една трета, независимо от използването от тях на съоръженията или на алтернативна система, имаща еквивалентно действие.

Член 9

Освобождавания

1.   Когато кораби извършват редовни морски превози, свързани с чести и редовни престои, и ако достатъчно доказателства установяват съществуването на споразумение по отношение на депонирането на отпадъците от експлоатацията на кораби и на плащането на съответните такси в дадено пристанище, намиращо се по маршрута на кораба, компетентните за съответните пристанища държави-членки могат да освободят тези кораби от задълженията, посочени в член 6, в член 7, параграф 1, и в член 8.

2.   Държавите-членки информират редовно, най-малко веднъж годишно, Комисията за предоставените освобождавания съгласно параграф 1.

Член 10

Депониране на остатъците от товари

Капитанът на кораб, който има престой в пристанище на Общността, трябва да се увери, че остатъците от товари се депонират в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с разпоредбите на Марпол 73/78. Всяка такса, свързана с депонирането на остатъците от товари, се заплаща от ползвателя на приемното съоръжение.

Член 11

Изпълнение

1.   Държавите-членки следят всеки кораб да бъде подложен на проверка, предназначена да установи дали спазва членове 7 и 10 и да се извършват достатъчно проверки.

2.   В случай на проверки на кораби, различни от риболовните кораби и корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници:

а)

държавите-членки по време на подбора на корабите, които трябва да бъдат предмет на проверка, обръщат особено внимание:

на корабите, които не спазват изискванията за уведомяване, посочени в член 6,

на корабите, за които разглеждането на информацията, предоставена от капитана съгласно член 6, дава други основания да се смята, че корабът не спазва разпоредбите по настоящата директива;

б)

тази проверка може да бъде извършена в рамките на Директива 95/21/ЕО, когато тя е приложима; каквато и да е рамката на проверките, нормата от 25 % проверки, установена от директивата, се прилага;

в)

ако компетентната власт не е удовлетворена от резултатите от тази проверка, тя следи корабът да не напуска пристанището, преди да е депонирал отпадъците от експлоатацията си и остатъците от товари в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с членове 7 и 10;

г)

когато ясно е установено, че даден кораб е отплавал, без да е спазил член 7 или член 10, компетентната власт на следващото пристанище, в което ще има престой, се информира за това и на кораба не се разрешава, без това да накърнява прилагането на санкциите, посочени в член 13, да напусне пристанището, докато не се извърши по-подробна оценка на факторите, свързани със спазването от страна на кораба на настоящата директива, като точността на информацията, предоставена в съответствие с член 6.

3.   Държавите-членки установяват в необходимата степен контролни процедури за риболовните кораби и за корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници, за да гарантират, че те спазват изискванията по настоящата директива, приложими по отношение на тях.

Член 12

Съпътстващи мерки

1.   Държавите-членки:

а)

вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че капитаните, доставчиците на приемни съоръжения и другите заинтересовани лица са правилно информирани за изискванията, на които трябва да отговарят по силата на настоящата директива, и че се съобразяват с тези изисквания;

б)

посочват подходящи органи или органи, които да изпълняват функциите, предвидени от настоящата директива;

в)

взимат мерки с оглед сътрудничеството между техните компетентни органи и търговските организации с цел осигуряване на ефикасното въвеждане на настоящата директива;

г)

следят информацията, предавана от капитаните по силата на член 6, да бъде разглеждана по подходящ начин;

д)

следят формалностите, свързани с използването на пристанищните приемни съоръжения, да бъдат опростени и бързи, за да мотивират капитаните да използват тези съоръжения и да се избегне причиняването на неоправдани закъснения за корабите;

е)

следят копие от твърденията относно недостатъчното наличие на пристанищни приемни съоръжения, посочени в член 4, параграф 3, да бъде предоставено на Комисията;

ж)

следят обработването, оползотворяването и премахването на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари да се осъществяват в съответствие с Директива 75/442/ЕИО и с другото действащо в областта на отпадъците законодателство на Общността, и по-специално Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно премахването на отработени масла (9) и Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (10);

з)

следят, в съответствие с тяхното национално законодателство, всяка страна, участваща в депонирането или приемането на отпадъци от експлоатацията на кораби или на остатъци от товари, да може да поиска обезщетение за неоправдано закъснение.

2.   Депонирането на отпадъците от експлоатацията на кораби или на остатъците от товари се счита за свободно движение по смисъла на член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (11). Митническите органи не изискват подаването на обобщена декларация в съответствие с член 45 от Митническия кодекс на Общността.

3.   Държавите-членки и Комисията си сътрудничат с оглед създаването на подходяща информационна и контролна система, отнасяща се най-малко за цялата Общност, предназначена да:

подобри идентифицирането на корабите, които не са депонирали своите отпадъци от експлоатацията и остатъци от товари в съответствие с настоящата директива,

гарантира, че целите, посочени в член 1 от директивата, са били постигнати.

4.   Държавите-членки и Комисията си сътрудничат с оглед установяване на общи критерии за идентифициране на корабите, посочени в член 8, параграф 2, буква в).

Член 13

Санкции

Държавите-членки определят системата за санкции, налагани в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи.

Член 14

Регулаторен комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, установен в член 12, параграф 1 от Директива 93/75/ЕИО (12), наричан по-долу „комитет“.

2.   В случаите на позоваване на настоящия параграф, членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО се прилагат, като се спазват разпоредбите по член 8 от посоченото решение.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е фиксиран на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 15

Процедура за изменение

Приложенията към настоящата директива, определението в член 2, буква б), позоваванията на актовете на Общността и позоваванията на актовете на ММО могат да бъдат изменяни според процедурата, предвидена в член 14, параграф 2, за да бъдат съобразени с мерките на Общността или с мерките на ММО, които са влезли в сила, доколкото тези изменения не разширяват приложното поле на настоящата директива.

Приложенията към настоящата директива могат също да бъдат изменени съгласно тази процедура, когато са необходими изменения, за да се подобри режимът, установен с настоящата директива, доколкото тези изменения не разширяват приложното поле на настоящата директива.

Член 16

Изпълнение

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 28 декември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Въпреки това, по отношение до отпадъчните води, посочени в член 2, буква в), настоящата директива не се прилага до изтичането на дванадесет месеца от влизането в сила на приложение IV от Марпол 73/78, при спазване на разграничението, установено в тази конвенция между нови кораби и съществуващи кораби.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 17

Оценяване

1.   Държавите-членки представят на Комисията на всеки три години доклад за напредъка, отнасящ се до въвеждането на настоящата директива.

2.   Комисията представя, съгласно настоящата директива, на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на функционирането на системата, основаващ се на докладите на държавите-членки, предвидени в параграф 1, както и при необходимост, предложения относно въвеждането на настоящата директива.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 ноември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. FABIUS


(1)  ОВ С 271, 31.8.1998 г., стр. 79, и

ОВ С 148, 28.5.1999 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 138, 18.5.1999 г., стр. 12.

(3)  ОВ С 198, 14.7.1999 г., стр. 27.

(4)  Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ С 150, 28.5.1999 г., стр. 432), потвърдено на 16 септември 1999 г., Обща позиция на Съвета от 8 ноември 1999 г. (ОВ С 10, 13.1.2000 г., стр. 14) и Решение на Европейския парламент от 14 март 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 6 септември 2000 г. и решение на Съвета от 14 септември 2000 г.

(5)  ОВ С 271, 7.10.1993 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/42/ЕО (ОВ L 184, 27.6.1998 г., стр. 40).

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

(9)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(10)  ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 94/31/ЕИО (ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 28).

(11)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 955/1999 (ОВ L 119, 7.5.1999 г., стр. 1).

(12)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 98/74/ЕО (ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 7).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ПЛАНОВЕТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В ПРИСТАНИЩАТА

(посочени в член 5)

Плановете трябва да обхващат всички видове отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъците от товари, произхождащи от кораби, които обикновено имат престой в пристанището, и да са съставени в зависимост от големината на пристанището и от категориите кораби, които имат престой в него.

Плановете трябва да обхващат следните елементи:

оценка на нуждите от пристанищни приемни съоръжения, като се имат предвид нуждите на корабите, които обикновено имат престой в пристанището,

описание на вида и на капацитета на пристанищните приемни съоръжения,

подробно описание на процедурите за приемане и събиране на отпадъците от експлоатацията на кораби и остатъците от товари,

описание на системата за определяне на таксите,

процедурите за сигнализиране на констатираните недостатъци в пристанищните приемни съоръжения,

процедурите за непрекъснати консултации между ползвателите на пристанището, договарящите се страни от сектора на отпадъците, експлоатиращите терминали и останалите заинтересовани страни, и

вида и количествата получени и третирани отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари.

Освен това, плановете трябва да съдържат и следните елементи:

резюме на съответното законодателство и формалностите за депониране,

идентификацията на едно или повече лица, които отговарят за въвеждането на плана,

описание, ако има такова, на оборудването и начините за предварително третиране,

описание на използваните методи за отразяване на ефективното използване на пристанищните приемни съоръжения,

описание на използваните методи за отразяване на получените количества отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари, и

описанието на способите за унищожаване на отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари.

Процедурите за приемане, събиране, складиране, обработване и унищожаване би трябвало във всяко отношение да съответстват на програма за управление на околната среда, водеща до прогресивно намаляване на въздействието на тези дейности върху околната среда. Такова съответствие се предполага, че е налице, ако процедурите са в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1836/93 на Съвета от 29 юни 1993 г., относно допускане доброволното участие на предприятия от промишления сектор в система на Общността за управление на околната среда и за одит (1).

Информация, която трябва да бъде предоставена на разположение на всички ползватели на пристанището:

кратко позоваване за основното значение, което има правилното депониране на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари,

местоположение на пристанищните приемни съоръжения, съответстващи на всяко кейово място, с диаграма/карта,

списък на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари, които обикновено се приемат,

списък на местата за връзка, на операторите и на предлаганите услуги,

описание на процедурите за депониране,

описание на системата за определяне на таксите, и

правилата, които трябва да се спазват за сигнализиране на констатирани недостатъци в пристанищните приемни съоръжения.


(1)  ОВ L 168, 10.7.1993 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

31


32001L0002


L 005/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/2/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 4 януари 2001 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 1999/36/ЕО на Съвета относно транспортируемо оборудване под налягане

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/36/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно транспортируемото оборудване под налягане (1), и по-специално член 14 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Член 1, параграф 1 от Директива 1999/36/ЕО постановява, че новите контейнери и цистерни трябва да отговарят на съответните разпоредби на Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (2), последно изменена с Директива 2000/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), както и на съответните разпоредби на Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари (4), последно изменена с Директива 2000/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(2)

Разпоредбите на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по шосе (наричан по-долу ADR) и на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (наричан по-долу RID) (6), заедно с техните изменения са приложени съответно към Директиви 94/55/ЕО и 96/49/ЕО. Нов вариант на ADR и RID влиза в сила на 1 юли 2001 г.

(3)

Приложение V към Директива 1999/36/ЕО урежда модулите, които трябва да се следват при оценка на съответствието на новите контейнери и цистерни. Неговите разпоредби вече не са в съответствие с новия вариант на ADR и RID. Следователно, настоящото приложение следва да бъде изменено.

(4)

Измененията, необходими за адаптиране на приложенията към Директива 1999/36/ЕО, се приемат съгласно член 14 от директивата в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от нея.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета, посочен в член 15 от Директива 1999/36/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Текстът на приложението към Директива 1999/36/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юли 2001 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си право в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 януари 2001 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Зам.-председател


(1)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7.

(3)  ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 40.

(4)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25.

(5)  ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 44.

(6)  Правилникът е изложен в приложение I към допълнение Б от Конвенцията за международен железопътен превоз на стоки (COTIF).


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

МОДУЛИ, КОИТО СЕ СЛЕДВАТ ПРИ ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Следната таблица указва, както е описано в приложение IV, какви модули за оценка на съответствието трябва да се следват по отношение на транспортируемото оборудване под налягане, определени в член 2, параграф 1.

Категории транспортируемо оборудване под налягане

Модули

1.

Контейнери, по отношение на които налягането на тествания продукт и капацитета не е повече от 30 МРа на литър (300 bar на литър),

A1, или D1, или E1

2.

Контейнери, по отношение на които налягането на тествания продукт и капацитета е повече от 30 и не е повече от 150 МPа на литър (съответно 300 и 1 500 bar на литър),

H, или B в комбинация с E, или B в комбинация с C1, или B1 в комбинация с F, или B1 в комбинация с D

3.

Контейнери, по отношение на които налягането на тествания продукт и капацитета е повече от 150 МPа на литър (1 500 bar на литър), като същото важи и за цистерните.

G, или H1, или B в комбинация с D, или B в комбинация с F

Забележка 1. Транспортируемото оборудване под налягане подлежи, по избор на производителя, на оценка по една от процедурите, установени за категорията, в която е класифицирано. Когато става въпрос за контейнери или техните клапи, или за други спомагателни съоръжения, използвани при транспорт, производителят може да избере да приложи една от процедурите за по-високите категории.

Забележка 2. Като част от процедурите за удостоверяване на качество уведомените органи, когато правят внезапни посещения, трябва да взимат образец от оборудването в производствените или складовите помещения за проверка или след извършването ѝ да проверят съответствието с изискванията на настоящата директива. За целта производителят информира уведомения орган за планираната производствена програма. Уведоменият орган провежда най-малко две посещения през първата година от производството. Честотата на последващи посещения ще бъде определена от уведомения орган на основата на критерии, посочени в точка 4.4. от съответните модули в приложение IV, част I.“


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33


32001D0107


L 039/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 януари 2001 година

за отлагане датата на прилагане на Директива 1999/36/ЕО на Съвета за някои транспортируеми съоръжения под налягане

(нотифицирано под номер С(2001) 139)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/107/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/36/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно транспортируеми съоръжения под налягане (1) и по-специално член 17, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Няма подробни технически спецификации и не са добавени достатъчни препратки към съответните европейски стандарти в приложенията към Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно автомобилния превоз на опасни товари (2), последно изменена с Директива 2000/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно железопътния превоз на опасни товари (4), последно изменена с Директива 2000/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), по отношение на съдовете под налягане, стелажите за бутилки и резервоарите, посочени в член 2 на Директива 1999/36/ЕО. Следователно датата за прилагане на директивата за горепосочените транспортируеми съоръжения под налягане трябва да бъде отложена.

(2)

Член 18 от Директива 1999/36/ЕО предвижда, че в преходния период от 24 месеца от датата на прилагане на настоящата директива държавите-членки трябва да разрешат пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на транспортируеми съоръжения под налягане, които съответстват на действащата на тяхната територия преди 1 юли 2001 г. нормативна база. Следователно крайният срок на изтичане на този период също трябва да бъде удължен.

(3)

Мерките, които са предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, посочен в член 15 от Директива 1999/36/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съгласно член 17, параграф 2 от Директива 1999/36/ЕО датата за прилагане на горепосочената директива се отлага за 1 юли 2003 г. относно съдовете под налягане, стелажите за бутилки и резервоарите.

Член 2

Държавите-членки разрешават пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на транспортируемите съоръжения под налягане, посочени в член 1, които съответстват на законовите разпоредби, действащи на тяхна територия преди 1 юли 2003 г., до 24 месеца след тази дата, както и последващото въвеждане в експлоатация на такива съоръжения, пуснати на пазара преди тази дата.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 януари 2001 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 20.

(2)  ОВ  L 319, 12.12.1994 г., стр. 7.

(3)  ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 40.

(4)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25.

(5)  ОВ L 279, 1.11.2000 г., стр. 44.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34


32001L0009


L 048/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/9/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 2001 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета (1), изменена с Директива 1999/52/ЕО (2) на Комисията, и по-специално член 8 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Програмите „Auto-oil“, които бяха започнати през 1992 г. с цел да се подготвят анализи, които да послужат като основа за определянето на нормите относно емисиите от превозните средства и стандартите за качество на горивата през 2000 г. и през следващите години, за да се постигнат целите относно качеството на въздуха предимно посредством намаляване на емисиите от автомобилния транспорт, дадоха възможност да се установи, че степента на поддръжка на моторните превозни средства е основен фактор на въздействието на автомобилното движение върху качеството на въздуха.

(2)

Директива 96/96/ЕО определя изпитванията, които трябва да се провеждат по време на периодичния технически преглед, с цел да се провери дали емисиите от моторни превозни средства с бензинови и дизелови двигатели остават в допустими граници.

(3)

Съдържанието на въглероден окис в емисиите на отработили газове на моторните превозни средства с бензинови двигатели, оборудвани с определени системи за вторична обработка на отработилите газове (стандарт Euro 1), трябва да бъде контролирано както при нискооборотен, така и при високооборотен режим на работа на двигателя.

(4)

Директива 98/69/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно мерките, които следва да се приемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства и за изменение на Директива 70/220/ЕИО на Съвета (3), изисква въвеждането от 2000 г. на бордова диагностична сиситема (БДС) в автомобилите с бензинов двигател и лекотоварните автомобили с цел мониторинг на работата на системата за контрол на емисиите на превозните средства, които се намират в движение. От 2003 г. системите за бордова диагностика ще бъдат задължителен компонент и на новите превозни средства с дизелов двигател.

(5)

Разработката на бордова диагностична система, която да е в състояние да контролира и регистрира неизправности на превозното средство по време на експлоатация, в бъдеще би трябвало да позволи да се намали разликата между условията на изпитване и тези на експлоатация в реални условия.

(6)

Настоящата директива премахва необходимостта от изпитване на превозните средства с бензинов двигател при режим на празен ход, което намалява сложността на извършваното изпитване, но същевременно увеличава точността му, като предвижда мониторинг на работата на системата за бордова диагностика на превозното средство.

(7)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите относно техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета, учреден съгласно член 8 от Директива 96/96/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 96/96/ЕО се изменя съгласно приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до една година от датата на нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 2001 година

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 142, 5.6.1999 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Точка 8.2.1., буква б)4 от приложение II към Директива 96/96/ЕО се заменя със следния текст:

„4.   Емисии на изхода на изпускателната тръба — максимално допустими стойности

а)

измервания при работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене:

 

максимално допустимото съдържание на CO в отработените газове е това, което е обявено от производителя на превозното средство. Когато тази стойност не е на разположение, максималното съдържание на CO не трябва да надвишава 0,5 обемни %;

б)

измервания при работа на двигателя на празен ход (ненатоварен) с повишена честота на въртене, най-малко равна на 2 000 мин-1:

 

максимално допустимото съдържание на CO в отработените газове е това, което е обявено от производителя на превозното средство за режима на работа на празен ход с повишена честота на въртене. Когато тази стойност не е на разположение, максималното съдържание на CO не трябва да надвишава 0,3 обемни %.

 

Показателят Ламбда на отношението въздух/гориво трябва да бъде равен на 1 ± 3 % или да съответства на този, определен от производителя;

в)

за моторните превозни средства, оборудвани със система за бордова диагностика съгласно Директива 98/69/ЕО, държавите-членки могат, вместо да използват изпитването, посочено в буква а), да контролират функционирането на системата за контрол на емисиите чрез подходящо отчитане на данните от устройството на системата за бордова диагностика и като проверят едновременно с това правилното функциониране на бордовата диагностична система.“


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

36


32001L0011


L 048/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/11/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 14 февруари 2001 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета — изпитване на правилното функциониране на устройството за ограничаване на скоростта на търговските превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета (1), изменена с Директива 1999/52/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Монтирането на устройства за ограничаване на скоростта (УОС) на определени превозни средства от категории M3 и N3 стана задължително по силата на Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за определени категории моторни превозни средства в Общността (3) по съображения, свързани с безопасността, опазването на околната среда и равните условия на конкуренция. Изискването за монтирането им на превозните средства, които са обхванати от приложното поле на мосочената директива, влезе в сила на 1 януари 1996 г.

(2)

Директива 96/96/ЕО не включва изискване относно проверката на правилното функциониране на УОС, тоест на неговата възможност да ограничава ефективно максималната скорост на превозното средство.

(3)

Настоящата директива за изменение изисква от органите да извършват изпитване с цел проверка на правилното функциониране на УОС.

(4)

Понастоящем съществуват прости и широко разпространени системи за диагностика, които проверяващите организации могат да използват, за да изпитват по-голямата част от превозните средства, оборудвани с ограничител на скоростта. За превозните средства, които не могат да бъдат проверени посредством тези широко разпространени средства за диагностика, е необходимо проверяващите организации да използват или наличните устройства, предоставени от производителя на превозното средство, или да предвидят приемането на подходящо удостоверяване, извършено от производителя на превозното средство или негов упълномощен представител.

(5)

В бъдеще периодичната проверка на правилното функциониране на УОС ще бъде улеснена за превозните средства, оборудвани с новия уред за регистриране на данните за движението (цифров тахограф) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета от 24 септември 1998 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно уредите за регистриране на данните за движението в автомобилния транспорт и Директива 88/599/ЕИО за прилагане на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 (4). Новите превозни средства се оборудват с този уред от 2003 г.

(6)

Разпоредбите на настоящата директива са съобразени със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите относно техническите прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета, учреден съгласно член 8 от Директива 96/96/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Към точка 7.10. на приложение II към Директива 96/96/ЕО се добавя следното четвърто тире:

„—

да се провери, доколкото е възможно, дали скоростта, на която е настроено устройството за ограничаване на скоростта, отговаря на максимално допустимите стойности, посочени в членове 2 и 3 от Директива 92/6/ЕИО, и дали устройството за ограничаване на скоростта предотвратява възможността превозните средства, изброени в горепосочените членове, да превишават предвидените стойности на скоростта.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до две години след нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 февруари 2001 година

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 142, 5.6.1999 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27.

(4)  ОВ L 274, 9.10.1998 г., стр. 1.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

38


32001L0012


L 075/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/12/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2001 година

за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния проект, одобрен на 22 ноември 2000 г. от Помирителния комитет,

като имат предвид, че:

(1)

Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (5) би следвало да бъде изменена, за да се отчете опитът от нейното прилагане и развитието на железопътния сектор след нейното приемане, с оглед осигуряване постигането на нейните цели.

(2)

Необходимо е да се гарантира справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата посредством разделянето на определени съществени функции и/или създаването на железопътен регулаторен орган, изпълняващ функциите по контрол и прилагане, както и посредством разделяне на отчетите за приходите и разходите и на балансовите отчети.

(3)

Необходимо е да се гарантира справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата също така посредством разделяне на функции, свързани с безопасността и/или създаване на железопътен регулаторен орган, изпълняващ функциите по контрол и прилагане. Във всеки случай, железопътните предприятия могат да бъдат включени по един недискриминационен начин в прилагането и мониторинга на стандартите за безопасност.

(4)

Както и при другите видове транспорт, разширяването на обхвата на правата на достъп би следвало да се осъществява заедно с паралелното прилагане на необходимите придружаващи мерки за хармонизиране.

(5)

В съответствие с целта за завършване изграждането на вътрешния пазар, което ще включва възможността за всички лицензирани железопътни предприятия на Общността, отговарящи на условията на безопасност, да предоставят услуги, за един преходен период до седем години, на лицензираните железопътни предприятия би следвало да се предоставят права на достъп за международен превоз на стоки в една определена мрежа, наречена Трансевропейска железопътна транспортна мрежа за товарни превози, включваща достъп до и предоставяне на услуги в главните терминали и пристанища. След този преходен период Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози следва да покрие цялата железопътна мрежа на Европа и на железопътните предприятия следва да бъдат предоставени права на достъп до нея за международен превоз на товари.

(6)

Право на достъп се гарантира на лицензирано железопътно предприятие, отговарящо на условията за безопасност и търсещо достъп, независимо от начина на опериране.

(7)

Държавите-членки са свободни да предоставят на международни обединения, извършващи международни услуги, и на железопътни предприятия, извършващи международен превоз на стоки в рамките на Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози, права на достъп, по-широки от достъпа за железопътни предприятия, извършващи международен комбиниран транспорт. Използването на тези по-широки права на достъп може да бъде ограничено само за железопътни предприятия, лицензирани в държави-членки, в които се предоставят права на достъп от подобен характер, при условие че това ограничение е съвместимо с Договора.

(8)

С оглед обезпечаването на ефективно управление на инфраструктурата в интерес на обществото, на управителите на инфраструктурата би следвало да бъде предоставен независим от държавата статут, както и свобода да управляват вътрешните си работи, докато държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за развитието и безопасното използване на железопътната инфраструктура.

(9)

За обезпечаването на ефективното осъществяване на пътнически и товарни транспортни услуги, както и за осигуряване на прозрачност на техните финанси, включително всички финансови компенсации или помощи, изплащани от държавата, е необходимо да се отделят счетоводните сметки на пътническите и на товарните транспортни услуги.

(10)

Необходимо е да се приложат редица мерки с оглед по-добрия мониторинг на развитието на железопътния сектор и еволюцията на пазара, оценката на ефекта от приетите мерки, и анализа на действието на предвидените от Комисията мерки.

(11)

Би следвало да се създадат органи с достатъчна степен на независимост за регулиране конкуренцията на пазара на железопътни услуги там, където не съществуват такива единици, изпълняващи тази функция.

(12)

Комисията би следвало да докладва за прилагането на тази директива и да направи подходящи предложения.

(13)

Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива, би следвало да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(14)

Необходими са специфични мерки за отчитане специфичното геополитическо и географско положение на някои държави-членки, както и специфична организация на железопътния сектор в различни държави-членки, като при това се осигурява единството на вътрешния пазар.

(15)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от Договора, целите на настоящата директива, а именно развитието на железниците на Общността, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид необходимостта от осигуряване на справедливи и недискриминационни условия на достъп до инфраструктурата, както и от съобразяване с подчертано международния мащаб на функциониране на съществени елементи на железопътните мрежи, и поради това, предвид необходимостта от координирани транснационални действия, те може да бъдат постигнати по-добре от Общността. Тази директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.

(16)

Директива 91/440/ЕИО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 91/440/ЕИО се изменя, както следва:

1)

заглавието на раздел I се заменя, както следва: „Обхват и дефиниции“;

2)

член 1 се отменя;

3)

към член 2 се добавя следният параграф:

„3.   Предприятия, влаковата работа на които се ограничава изключително до предоставянето на услуги за совалковo транспортиране на пътни превозни средства през тунела под Ламанша, се изключват от обхвата на настоящата директива, освен членове 6, параграфи 1, 10 и 10а.“;

4)

член 3 се изменя, както следва:

   „железопътно предприятие“ означава всяко публично или частно предприятие, лицензирано в съответствие с приложимото законодателство на Общността, основният предмет на дейност на което е предоставянето на услуги за железопътен превоз на стоки и/или пътници, с изискването предприятието да осигурява тракция, което включва и предприятия, предоставящи само тракция,

   „управител на инфраструктурата“ означава всеки орган или предприятие, отговарящи по-специално за изграждане и поддръжка на железопътна инфраструктура. Това може също да включва и управление на системи за контрол и безопасност на инфраструктурата. Функциите на управител на инфраструктурата на една мрежа или на част от мрежа могат да бъдат поверени на различни органи или предприятия,“;

а)

първо и второ тире се заменят, както следва:

„—

   „международна услуга за превоз на товари“ означава транспортни услуги, при които влакът пресича границата на поне една държава-членка; влакът може да бъде съединен и/или разделен и отделните секции могат да имат различен произход и направление, при условие че всички вагони пресичат поне една граница,“;

б)

след четвъртo тире се вмъква следното тире:

„—

5)

заглавието на раздел II се заменя, както следва: „Независимост на управлението“;

6)

член 4 се заменя, както следва:

„Член 4

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, осигуряващи на железопътните предприятия независим статут по отношение на управлението, администрирането и вътрешния контрол на административни, икономически и счетоводни въпроси, в съответствие с който те ще притежават по-специално активи, бюджети и сметки, които са отделни от тези на държавата.

2.   Спазвайки рамката и специфичните правила за таксуване и разпределяне, определени от държавите-членки, управителят на инфраструктурата носи отговорностите за своето собствено управление, администриране и вътрешен контрол.“;

7)

член 6 се заменя, както следва:

„Член 6

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, осигуряващи изготвянето и публикуването на отделни отчети за приходите и разходите и баланси, от една страна, за дейността, свързана с предоставянето на транспортни услуги от железопътни предприятия и, от друга, за дейността, свързана с управление на железопътната инфраструктура. Публични средства, изплатени за едната от тези две сфери на дейност, не могат да се прехвърлят към другата.

Счетоводствата за двете сфери на дейност се водят по начин, отразяващ тази забрана.

2.   Държавите-членки могат също да предвидят това разделяне да налага организирането на обособени отдели в рамките на едно и също предприятие или инфраструктурата да се управлява от отделен орган.

3.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че функциите, определящи справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата, изброени в приложение II, се възлагат на органи и фирми, които самите не предоставят никакви железопътни транспортни услуги. Постигането на тази цел следва да е видно, независимо от организационните структури.

Държавите-членки могат, обаче, да възложат на железопътни предприятия или на който и да е друг орган, събирането на таксите и отговорностите за управление на железопътната инфраструктура, като например инвестиции, поддържане и финансиране.

4.   Прилагането на параграф 3 е предмет на доклад на Комисията в съответствие с член 10б, който следва да бъде представен до 15 март 2006 г.“;

8)

член 7 се заменя, както следва:

„Член 7

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за развитието на националните си железопътни инфраструктури, като се съобразяват, където е необходимо, с основните нужди на Общността.

2.   Държавите-членки гарантират установяването на стандарти и правила за безопасност, извършването на съответното сертифициране на подвижния състав и железопътните предприятия, както и разследването на злополуките. Тези задачи се изпълняват по начин, гарантиращ равноправен и недискриминационен достъп до инфраструктура от органи или предприятия, които самите не предоставят железопътни транспортни услуги и са независими от органи или предприятия, които извършват такива.

Железопътните предприятия прилагат тези стандарти и правила за безопасност. Освен ако не възложат на независими органи изпълнението и мониторинга, държавите-членки могат да изискват или да разрешават на железопътни предприятия да се ангажират с осигуряване на изпълнението и мониторинга на стандартите и правилата за безопасност, като при това гарантират неутралното и недискриминационно изпълнение на тези функции.

3.   Държавите-членки могат също, съобразявайки се с членове 73, 87 и 88 от Договора, да предоставят на управителя на инфраструктурата финансиране, съобразно задачите, размера и финансовите изисквания, по-специално за обезпечаване на нови инвестиции.

4.   В рамките на общата политика, определена от държавата, управителят на инфраструктурата изготвя бизнес план, включващ инвестиционни и финансови програми. Планът цели осигуряването на оптимално и ефективно използване и развитие на инфраструктурата, като при това осигурява финансов баланс и определя средствата за постигане на тези цели.“;

9)

член 9, параграф 3 се заменя, както следва:

„3.   В съответствие с членове 73, 87 и 88 от Договора, държавите-членки предоставят помощ за погасяване на дълговете, посочени в настоящия член.“;

10)

Към член 9 се добавя следният параграф:

„4.   В случаите на железопътни предприятия се изготвят и публикуват отчети за приходите и разходите и/или баланси или годишни счетоводни отчети, свързани с предоставянето на услуги за железопътни товарни превози. Средства, изплатени като облекчения за публични услуги за дейности, свързани с предоставяне на пътнически транспортни услуги, следва да се посочват отделно в съответните отчети и не могат да се прехвърлят към дейности, свързани с предоставянето на други транспортни услуги или каквито и да било други дейности.“;

11)

член 10 се заменя, както следва:

„Член 10

1.   На международните обединения на предприятия се предоставят права на достъп и транзит в държавите-членки, в които са установени съставните им железопътни предприятия, както и права на транзит в други държави-членки за международни услуги между държавите-членки, в които са учредени предприятията, съставляващи посочените обединения.

2.   На железопътните предприятия в обхвата на член 2 се предоставя, при справедливи условия, достъп до инфраструктурата в други държави-членки, с цел извършване на услуги на международен комбиниран транспорт на товари.

3.   Независимо от начина на опериране, на железопътните предприятия в обхвата на член 2 се предоставя, при справедливи условия, търсеният от тях достъп до Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози, определена в член 10а и в приложение I и, във всеки случай след 15 март 2008 г., до цялата железопътна мрежа, с цел извършване на услуги на международен превоз на товари.

4.   По искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, Комисията разглежда в специфичен случай прилагането и изпълнението на този член и в рамките на два месеца след получаването на такова искане и след като се консултира с Комитета, посочен в член 11а, параграф 2, решава дали съответната мярка може да продължи да се прилага. Комисията информира за решението си Европейския парламент, Съвета и държавите-членки.

Без да засяга разпоредбите на член 226 от Договора, всяка държава-членка, в срок от един месец, може да отнесе решението на Комисията пред Съвета. Съветът, действайки с квалифицирано мнозинство, може при изключителни обстоятелства да вземе различно решение в срок от един месец.

5.   Всяко железопътно предприятие, извършващо железопътни транспортни услуги в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, сключва, въз основа на публичното или частното право, необходимите административни, технически и финансови споразумения с управителите на използваната железопътна инфраструктура, с оглед уреждане касаещи този транспорт въпроси, свързани с контрола на трафика и с безопасността. Условията, залегнали в такива споразумения, са недискриминационни и — ако е приложимо — в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. относно разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (7).

6.   Железопътен достъп до терминалите и пристанищата и осигуряването на услуги в тях, свързани с железопътни дейности, посочени в параграфи 1, 2 и 3, обслужващи или потенциално обслужващи повече от един краен потребител, се предоставят на всички железопътни предприятия по недискриминационен начин, и исканията от страна на железопътните предприятия могат да бъдат подложени на ограничения, само в случай че съществуват надеждни алтернативи при пазарни условия.

7.   Без да се засяга националната нормативна уредба, както и тази на Общността, касаещи политиката на конкуренцията, а също и дейността на институциите, отговарящи в тази област, регулативният орган, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2001/14/ЕО, или всеки друг орган, притежаващ същата степен на независимост, наблюдава конкуренцията на пазара на железопътните услуги, включително и на пазара на железопътни превози на товари.

Този орган се създава в съответствие с правилата в член 30, параграф 1 от горепосочената директива. Всеки заявител или заинтересована страна може да подаде жалба към този орган, ако смята, че е бил третиран несправедливо, че е бил подложен на дискриминация или засегнат по някакъв друг начин. Регулаторният орган при първа възможност, въз основа на жалбата и — по целесъобразност — по собствена инициатива, взима решение за подходящи мерки за коригиране на нежелателни развития на тези пазари. С цел осигуряване необходимата възможност за съдебен контрол и необходимото сътрудничество между националните регулаторни органи, в този контекст следва да се прилагат член 30, параграф 6 и член 31 от горепосочената директива.

8.   В съответствие с член 14, който предвижда доклад за прилагането на настоящата директива, придружен от подходящи предложения за продължаване действията на Общността за развитие на железопътния пазар и правната рамка, която го регулира, и във всеки случай след 15 март 2008 година, Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози, дефинирана в член 10а и приложение I, предоставяща достъп за международен транспорт на железопътните предприятия, определени в член 3, се разширява, за да покрие цялата европейска железопътна мрежа. Нажелезо- пътните предприятия се предоставя, при справедливи условия, гарантиран достъп и транзит за международен превоз на стоки върху цялата тази мрежа.

12)

в раздел V „Достъп до железопътна инфраструктура“ се добавя следният член:

„Член 10а

1.   Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози се състои от следните елементи:

а)

железопътни линии, както са посочени в картите в приложение I;

б)

заобиколни маршрути, където е необходимо, особено около претоварени инфраструктури по смисъла на Директива 2001/14/ЕО. Когато се предлагат тези маршрути, общите времетраения на пътуванията се запазват, доколкото това е възможно;

в)

железопътен достъп до терминали, обслужващи или потенциално обслужващи повече от един краен потребител, както и до други обекти и съоръжения, включително свръзки за достъп към и от тях;

г)

железопътен достъп към и от пристанища, изброени в приложение I, включително свръзки за достъп.

2.   Свръзките за достъп, посочени в параграф 1, букви в) и г), покриват във всеки край от пътя 50 км или 20 % от дължината на пътя по железопътните линии, посочени в параграф 1, буква а), в зависимост от това кое от двете е по-голямо.

Белгия и Люксембург, като държави-членки с относително малка или концентрирана мрежа, могат да ограничат дължината на свръзките за достъп през първата година след 15 март 2003 г. до поне 20 км и до края на втората година — до поне 40 км.“;

13)

след раздел V „Достъп до железопътна инфраструктура“ се прибавя следният раздел:

„РАЗДЕЛ Vа

Задачи на Комисията, свързани с мониторинга

Член 10б

1.   Комисията приема преди 15 септември 2001 г. необходимите мерки за мониторинг на техническите и икономическите условия и развитието на пазара на европейския железопътен транспорт. Комисията гарантира наличието на подходящи ресурси за осъществяването на ефективен мониторинг на този сектор.

2.   В този смисъл Комисията привлича в своята работа представители на държавите-членки и представители на обхванатите сектори, включително и потребители, така че те да могат по-добре да наблюдават развитието на железопътния сектор и еволюцията на пазара, да оценят ефекта от приетите мерки и да анализират въздействието на заплануваните от Комисията мерки.

3.   Комисията осъществява мониторинг на използването на мрежите и еволюцията на рамковите условия в железопътния сектор и по-специално на таксуването на инфраструктурата, разпределянето на капацитети, правилата за безопасност и лицензиране, и степента на развиващото се хармонизиране. Тя осигурява активно сътрудничество между съответните регулаторни органи в държавите-членки.

4.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за:

а)

развитието на вътрешния пазар на железопътни услуги;

б)

рамковите условия;

в)

състоянието на Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози;

г)

използването на правата на достъп;

д)

пречки за по-ефективни железопътни услуги;

е)

ограничения на инфраструктурата; и

ж)

необходимостта от законова уредба.“;

14)

член 11 се заменя, както следва:

„Член 11

1.   Държавите-членки могат да представят на вниманието на Комисията всеки един въпрос, касаещ прилагането на настоящата директива. Съответните решения се приемат посредством използването на съвещателната процедура, посочена в член 11а, параграф 2.

2.   Необходимите изменения за адаптиране на приложенията се приемат посредством регулаторната процедура, посочена в член 11а, параграф 3.“;

15)

добавя се следният член:

„Член 11а

1.   Комисията се подпомага от Комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4.   Комитет приема свой процедурен правилник.“;

16)

член 14 се заменя, както следва:

„Член 14

До 15 март 2005 година Комисията представя на Европейския парламент, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива, придружен от подходящи предложения за продължаване дейността на Общността за развитие на железопътния пазар и на регулиращата го законова рамка.“;

17)

добавя се следният член:

„Член 14а

1.   За период от пет години, считано от 15 март 2003 г., следните държави-членки:

Ирландия, като държава-членка, разположена на остров с железопътна връзка само с една друга държава-членка,

Обединеното кралство, по отношение на Северна Ирландия, на същата основа, и

Гърция, като държава-членка, която няма директна железопътна връзка с никоя друга държава-членка,

не са длъжни да прилагат изискването да прехвърлят на независим орган функциите, определящи справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата, така както се предвижда в член 6, параграф 3, алинея 1 и в задачите, определени в член 7, параграф 2, алинея 1, доколкото тези членове задължават държавите-членки да създадат независими органи, изпълняващи задачите, предвидени в горепосочените членове.

2.   Независимо от това, когато:

а)

повече от едно железопътно предприятие, лицензирано в съответствие с член 4 от Директива 95/18/ЕО или, в случая с Ирландия и със Северна Ирландия, железопътно дружество, лицензирана някъде другаде, внесе официално заявление за извършване на конкурентни железопътни услуги в, до или от Ирландия, Северна Ирландия или Гърция, въпросът за постоянната приложимост на тази дерогация ще бъде решен в съответствие със съвещателната процедура, предвидена в член 11а, параграф 2; или

б)

железопътно предприятие, извършващо железопътни услуги в Ирландия, Северна Ирландия или Гърция внесе официално заявление за извършване на железопътни услуги на, до или от територията на друга държава-членка (в случая на Ирландия, или на Обединеното Кралство по отношение на Северна Ирландия, или и двете, друга държава-членка извън техните територии), дерогацията, предвидена в параграф 1, не се прилага.

В рамките на една година от получаването или на решението, предвидено в буква а), прието в съответствие със съвещателната процедура, предвидена в член 11а, параграф 2, или от уведомлението за официално заявление, предвидено в буква б), съответните държава- или държави-членки (Ирландия, Обединеното Кралство по отношение на Северна Ирландия, или Гърция) привеждат в действие законодателството си, за да приложат членовете, посочени в параграф 1.

3.   Дерогацията, посочена в параграф 1, може да бъде подновена за периоди, не по-дълги от пет години. Най-късно до 12 месеца преди изтичане срока на действие на дерогацията, държавата-членка, която се ползва от такава дерогация, може да подаде заявление до Комисията за подновяване на дерогацията. Всяко едно такова заявление следва да бъде обосновано. Комисията разглежда това заявление и приема решение в съответствие със съвещателната процедура, предвидена в член 11а, параграф 2. Споменатата съвещателна процедура се прилага за всяко едно решение, свързано със заявлението.

При приемането на решението Комисията взима предвид всяко развитие в геополитическата ситуация и развитието на железопътния пазар в, от и за държавата-членка, която е поискала подновяване на дерогацията.

4.   Люксембург, като държава-членка със сравнително малка железопътна мрежа, не е необходимо да прилага до 31 август 2004 г. изискването да възложи на независим орган функциите, определящи справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктура, както е предвидено в член 6, параграф 3, алинея 1, доколкото той задължава държавите-членки да създадат независими органи, изпълняващи задачите, посочени в гореспоменатия член.“

Член 2

Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 15 март 2003 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. LINDH


(1)  ОВ С 321, 20.10.1998 г., стр. 6 и

ОВ С 116 Е, 26.4.2000 г., стр. 21.

(2)  ОВ С 209, 22.7.1999 г., стр. 22.

(3)  ОВ С 57, 29.2.2000 г., стр. 40.

(4)  Становище на Европейския парламент от 10 март 1999 г. (ОВ С 175, 21.6.1999 г., стр. 115), потвърдено на 16 септември 1999 г. (ОВ С 54, 25.2.2000 г., стр. 56), Обща позиция на Съвета от 28 март 2000 г. (ОВ С 288, 11.10.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 5 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 1 февруари 2001 г. и Решение на Съвета от 20 декември 2000 г.

(5)  ОВ L 237, 24.8.1991, стр. 25.

(6)  ОВ 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29.“;


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИСТАНИЩА

BELGIE/BELGIQUE

Antwerpen/Anvers

Gent/Gand

Zeebrugge/Zeebruges

DANMARK

Ålborg

Århus

Esbjerg

Fredericia

København

Nyborg

Odense

DEUTSCHLAND

Brake

Bremen/Bremerhaven

Brunsbüttel

Cuxhaven

Emden

Hamburg

Kiel

Lübeck

Nordenham

Puttgarden

Rostock

Sassnitz

Wilhelmshaven

Wismar

ΕΛΛΑΣ

Αλεξανδρούπολις

Ελευσίνα

Πάτρα

Πειραιάς

Θεσσαλονίκη

Βόλος

ESPAÑA

Algeciras

Almería

Barcelona

Bilbao

Cartagena-Escombreras

Gijón

Huelva

Tarragona

Valencia

Vigo

FRANCE

Bayonne

Bordeaux

Boulogne

Calais

Cherbourg

Dunkerque

Fos-Marseille

La Rochelle

Le Havre

Nantes

Port-la-Nouvelle

Rouen

Sète

St-Nazaire

IRELAND

Cork

Dublin

ITALIA

Ancona

Bari

Brindisi

C. Vecchia

Genova

Gioia Tauro

La Spezia

Livorno

Napoli

Piombino

Ravenna

Salerno

Savona

Taranto

Trieste

Venezia

LUXEMBOURG

NEDERLAND

Amsterdam Zeehaven

Delfzijl/Eemshaven

Vlissingen

Rotterdam Zeehaven

Terneuzen

ÖSTERREICH

PORTUGAL

Leixões

Lisboa

Setúbal

Sines

SUOMI/FINALND

Hamina

Hanko

Helsinki

Kemi

Kokkola

Kotka

Oulu

Pori

Rauma

Tornio

Turku

SVERIGE

Götenborg-Varberg

Helsingborg

Luleå

Malmö

Norrköping

Oxelösund

Stockholm

Trelleborg-Ystad

Umeå

UNITED KINGDOM

Всички пристанища с железопътна връзка

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на съществени функции, посочени в член 6, параграф 3:

подготовка и взимане на решения във връзка с лицензиране на железопътни предприятия, включващо предоставяне на индивидуални лицензии,

взимане на решения във връзка с определяне на маршрут, включващо както определянето, така и оценка на наличността и определяне на индивидуални влакови маршрути,

взимане на решения във връзка с таксуване на инфраструктурата,

мониторинг на спазването на задълженията за публични услуги, изисквани при предоставянето на определени услуги.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

63


32001L0013


L 075/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/13/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2001 година

за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договoра за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния проект, одобрен на 22 ноември 2000 г. от Помирителния комитет,

като имат предвид, че:

(1)

Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. за развитието на железниците в Общността (5) осигурява известни права на достъп до международния железопътен транспорт за железопътни предприятия и международни обединения от железопътни предприятия.

(2)

За обезпечаването на надеждни и адекватни услуги е необходим общ лицензионен режим, който да гарантира, че всички железопътни предприятия удовлетворяват по всяко време определени изисквания по отношение на добра репутация, финансова пригодност и професионална компетентност с цел защита на потребителите и трети страни и предлагат услуги при спазване на висок стандарт на безопасност.

(3)

С оглед осигуряване правата на достъп до железопътна инфраструктура да се прилагат на единна и недискриминационна основа в рамките на Общността, Директива 95/18/ЕО на Съвета (6) въведе лицензия за железопътните предприятия, предоставящи услугите, посочени в член 10 от Директива 91/440/ЕИО, като тази лицензия е задължителна за извършването на такива услуги и е валидна в рамките на Общността.

(4)

Доколкото някои държави-членки са предоставили права на достъп извън предвиденото в Директива 91/440/ЕИО, очевидно е необходимо да се осигури справедливо, прозрачно и недискриминационно третиране на всички железопътни предприятия, които могат да оперират на този пазар, като принципи на лицензиране, постановени в Директива 95/18/ЕО, се разпростират до всички компании, действащи в сектора.

(5)

С оглед по-доброто изпълнение на задълженията за уведомяване, държавите-членки и Комисията следва да осигурят по-добра информация на всички държави-членки и на Комисията. Следвайки общоприетата практика и логичното тълкуване на Директива 95/18/ЕО, предоставяната от държавите-членки и Комисията информация, следва да включва също и издадените лицензии.

(6)

Желателно е да се гарантира, че лицензираните железопътни предприятия, извършващи международен превоз на товари, се съобразяват със съответните митнически и данъчни разпоредби, приложими по-специално по отношение на транзитното преминаване на товари през митница.

(7)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от Договора, целите на тази директива и конкретно определянето на общи принципи за лицензирането на железопътните предприятия и взаимното признаване на тези лицензии в рамките на Общността не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид това, че издаването на такива лицензии очевидно се простира в международен мащаб и вследствие на транснационалния им характер могат да бъдат по-добре постигнати от Общността. Настоящата директива не излиза извън границите на необходимото за постигане на тези цели.

(8)

Директива 95/18/ЕО следва да се измени, както следва,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 95/18/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

1.   Настоящата директива се отнася за критериите, които се прилагат при издаването, подновяването или изменението на лицензии от държава-членка, предназначени за железопътни предприятия, които са или ще бъдат установени в Общността.

2.   Държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива:

а)

предприятия, които извършват само пътнически железопътни услуги по местна и регионална отделна железопътна инфраструктура;

б)

железопътни предприятия, които извършват само градски или крайградски железопътни пътнически услуги;

в)

железопътни предприятия, чиято дейност се ограничава до предоставянето на регионални железопътни услуги за превоз на товари, които са извън обхвата на Директива 91/440/ЕИО;

г)

предприятия, които извършват само дейности по превоз на товари по железопътна инфраструктура — частна собственост, която съществува изключително, за да се използва от собственика на инфраструктурата за извършване на негови собствени товарни превози.

3.   Предприятия, чиято дейност се ограничава изключително до предоставянето на услуги за совалково транспортиране на пътни превозни средства през тунела под Ламанша, се изключват от обхвата на настоящата директива.“

   „железопътно предприятие“ означава всяко публично или частно предприятие, основният предмет на дейност на което е предоставянето на услуги за железопътен превоз на тoвари и/или пътници, с изискването предприятието да осигурява тракция; това включва и предприятия, предоставящи само тракция;“.

2.

Член 2, буква а) се заменя със следното:

„а)

3.

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Всяка държава-членка определя органа, отговарящ за издаването на лицензии и изпълняването на задълженията, наложени от настоящата директива. Издаването на лицензии се извършва от орган, който не предоставя железопътни транспортни услуги и е независим от органи или предприятия, които предоставят такива.“

4.

Към член 4 се добавя следният параграф:

„5.   Лицензията е валидна за цялата територия на Общността.“

5.

Член 6, четвърто тире се заменя със следното:

„—

не е/са осъждан/и за сериозни или повторни неизпълнения на задължения във връзка със социалното или трудовото законодателство, включително задължения във връзка със законодателството в областта на безопасните и здравословни условия на труд, а също и на задължения във връзка с митническото законодателство за предприятия, желаещи да извършват трансграничен превоз на товари, подлежащ на митнически режим“;

6.

Член 11, параграф 8 се заменя със следното:

„8.   Когато един лицензиращ орган издаде, отнеме, откаже или измени лицензия, заинтересованата държава-членка веднага уведомява за това Комисията. Комисията уведомява незабавно останалите държави-членки.“

7.

Членове 12 и 13 се заменят със следното:

„Член 12

1.   В допълнение на изискванията на настоящата директива, железопътното предприятие спазва националните закони и подзаконови разпоредби, които са съвместими със законодателството на Общността и се прилагат по недискриминационен начин, и по-специално:

а)

специфичните технически и оперативни изисквания за железопътни услуги;

б)

изискванията за безопасност, които се прилагат по отношение на персонала, подвижния състав и вътрешната организация на предприятието;

в)

разпоредбите по отношение на опазване на здравето, безопасността, социалните условия и правата на на работниците и потребителите;

г)

изискванията, които се прилагат спрямо всички предприятия в съответния железопътен сектор и чието предназначение е да осигурят ползи или защита на потребителите.

2.   Едно железопътно предприятие може по всяко време да отнесе пред Комисията въпроса за съвместимостта на изискванията на националното законодателство със законодателството на Общността, а също и въпроса дали такива изисквания се прилагат по недискриминационен начин. Ако Комисията счита, че разпоредбите на настоящата директива не са спазени, тя ще представи позиция за правилното тълкуване на директивата, без да нарушава разпоредбите на член 226 от Договора.

Член 13

Железопътните предприятия се съобразяват със споразуменията, приложими за международния железопътен транспорт, действащи в държавите-членки, в които те оперират. Те спазват също съответните митнически и данъчни разпоредби.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 15 март 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. LINDH


(1)  ОВ С 321, 20.10.1998 г., стр. 8 и

ОВ С 116 Е, 26.4.2000 г., стр. 38.

(2)  ОВ С 209, 22.7.1999 г., стр. 22.

(3)  ОВ С 57, 29.2.2000 г., стр. 40.

(4)  Становище на Европейския парламент от 10 март 1999 г. (ОВ С 175, 21.6.1999 г., стр. 119),потвърдено на 16 септември 1999 г. (ОВ С 54, 25.2.2000 г., стр. 56), Обща позиция на Съвета от 28 март 2000 г. (ОВ С 178, 27.6.2000 г., стр. 23) и Решение на Европейския парламент от 5 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 1 февруари 2001 г. и Решение на Съвета от 20 декември 2000 г.

(5)  ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 143, 27.6.1995 г., стр. 70.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

66


32001L0014


L 075/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/14/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2001 година

за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), предвид съвместния проект, одобрен на 22 ноември 2000 г. от Помирителния комитет,

като имат предвид, че:

(1)

По-голямата интегрираност на железопътния сектор на Общността е важен елемент на завършване изграждането на вътрешния пазар и постигане на устойчива мобилност.

(2)

Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно развитието на железниците в Общността (5) предоставя за железопътните предприятия и международните групировки от железопътни предприятия определени права на достъп в международния железопътен транспорт; тези права означават, че железопътната инфраструктура може да се използва от голям брой потребители.

(3)

Директива 95/19/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 година относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура (6) създаде широка рамка за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура.

(4)

Горепосочените директиви не предотвратиха едно значително разнообразие в структурата и равнището на таксите за ползване на железопътната инфраструктура и на формата и продължителността на процеса на разпределяне на капацитета.

(5)

С оглед обезпечаване на прозрачност и недискриминационен достъп до железопътната мрежа за всички железопътни предприятия, цялата необходима информация за използването на правата на достъп следва да се публикува в един референтен документ за мрежата.

(6)

Подходящи схеми за разпределяне на капацитета, съчетани с конкурентоспособни оператори, ще доведат до по-добър баланс между различните видове транспорт.

(7)

Насърчаването на оптималното ползване на железопътната мрежа ще доведе до намаляване на разходите за транспорт на обществото.

(8)

Един ефективен сектор на товарни превози, и специално на трансграничните такива, изисква действия за отваряне на пазара.

(9)

Държавите-членки следва да могат да разрешат директен достъп на потребителите на железопътни услуги до процеса на разпределяне на капацитета.

(10)

Съживяването на европейските железници посредством предоставянето на разширен достъп за международен превоз на товари по Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози изисква лоялна конкуренция между двата вида транспорт — автомобилния и железопътния, особено като се отчетат по подходящ начин различните външни ефекти; подходящи схеми за определяне таксите за ползването на железопътната инфраструктура, съчетани с подходящи схеми за определяне таксите за ползване на другите транспортни инфраструктури ще доведат до един оптимален баланс на различните видове транспорт.

(11)

Схемите за таксуване и за разпределяне на капацитет следва да позволят равен и недискриминационен достъп за всички предприятия и да се стремят да задоволят, доколкото е възможно, нуждите на всички потребители и видове превози по един справедлив и недискриминационен начин.

(12)

В установената от държавите-членки рамка схемите за таксуване и за разпределяне на капацитет би следвало да насърчават управителите на железопътната инфраструктура да оптимизират използването на своята инфраструктура.

(13)

Железопътните предприятия би следвало да получават ясни и постоянни сигнали от схемите за разпределяне на капацитета, които да ги водят към вземането на рационални решения.

(14)

С оглед съобразяване с нуждите на потребителите или потенциалните потребители на железопътна инфраструктура за планиране на тяхната дейност, както и с нуждите на клиентите и вложителите, е важно управителите на инфраструктура да гарантират разпределянето на капацитета на инфраструктурата да става по начин, отразяващ необходимостта от поддържане и издигане равнището на надеждност на услугите.

(15)

Желателно е железопътните предприятия и управителят на инфраструктура да разполагат със стимули за минимизиране на прекъсванията и за подобряване работата на мрежата.

(16)

Схемите за таксуване и за разпределяне на капацитета следва да дават възможност за лоялна конкуренция при предоставянето на железопътни услуги.

(17)

Важно е да се съобразят бизнес-изискванията както на кандидатите, така и на управителя на инфраструктурата.

(18)

Важно е да се максимизира наличната за управителя на инфраструктурата гъвкавост по отношение разпределението на капацитета на инфраструктурата, но това следва да се съчетава с удовлетворяване разумните изисквания на кандидатите.

(19)

Процесът на разпределяне на капацитета следва да предпазва от налагането на неоправдани ограничения на желанията на други предприятия, притежаващи или възнамеряващи да придобият права за използване на инфраструктурата за развитие на своята дейност.

(20)

Желателно е да се предостави известна степен на гъвкавост на управителите на инфраструктура с оглед постигане по-ефективно използване на инфраструктурната мрежа.

(21)

Възможно е да се наложи схемите за таксуване и разпределяне на капацитета да се съобразят с факта, че различните компоненти на железопътната инфраструктурна мрежа може да са проектирани, като са съобразени с различни основни потребители.

(22)

Изискванията за пътническите услуги може често да са в конфликт с изискванията за товарните превози; изискванията за пътнически услуги могат да доведат до мрежа, изграждането и поддръжката на която са много по-скъпи, отколкото на такава, предназначена единствено за товарни превози; увеличаващата се разлика в скоростите между пътническия и товарния подвижни състави може да доведе до изостряне на конфликта между тези два вида превози.

(23)

Различните потребители и видове потребители често ще имат различно въздействие върху капацитета на инфраструктурата и нуждите на различните услуги следва да се балансират правилно.

(24)

Услугите, които се извършват по договори с държавни органи, може да се нуждаят от специални правила, за да се запази атрактивността им за потребителите.

(25)

Схемите за таксуване и за разпределяне на капацитета следва да отчитат ефектите на повишаващото се насищане на капацитета на инфраструктурата и в края на краищата на недостиг на капацитет.

(26)

Различните времеви рамки за планирането на видовете превози означават, че е желателно да се осигури удовлетворяването на заявки за използване на инфраструктурен капацитет, които са направени след приключване процеса на изготвяне на разписание.

(27)

Използването на информационни технологии може да повиши скоростта и способността да се отговори на потребностите на процеса на изготвяне на разписание, а също и да дадат по-добри възможности на кандидатите да наддават за инфраструктурен капацитет, както и да повиши възможността за определяне на влакови маршрути, пресичащи мрежи на повече от един управител на инфраструктура.

(28)

Желателно е, с оглед осигуряване оптимални резултати за железопътните предприятия, да се изиска проверка на използването на капацитета на инфраструктурата, когато е необходима координация на заявките за удовлетворяване нуждите на потребителите.

(29)

Желателно е, предвид монополната позиция на управителя на инфраструктурата, да се изисква преглед на наличния инфраструктурен капацитет, както и на методите за повишаването му, когато процесът на разпределяне на капацитета не е в състояние да удовлетвори нуждите на потребителите.

(30)

Липсата на информация за заявките на другите железопътни предприятия, както и за ограниченията вътре в системата, могат да затруднят железопътните предприятия, когато те се стремят да оптимизират своите заявки за инфраструктурен капацитет.

(31)

Важно е осигуряването на по-добро координиране на схемите за разпределяне с оглед обезпечаване по-голяма атрактивност на железниците за превози, ползващи мрежи на повече от един управител на инфраструктура, по-специално за международни превози.

(32)

Важно е да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, което може да възникне или между различни железопътни инфраструктури, или между различни видове транспорт, вследствие на съществени различия в принципите на таксуване.

(33)

Желателно е да се определят онези компоненти на инфраструктурното обслужване, които са от първостепенно значение, за да се даде възможност на един оператор да предоставя услуги и които следва да се предоставят срещу минимални такси за достъп.

(34)

Инвестирането в железопътна инфраструктура е желателно и схемите за определяне таксите за ползването на инфраструктурата следва да осигуряват стимули за управителя на инфраструктурата да извършват необходимите инвестиции там, където те са икономически атрактивни.

(35)

Всяка схема за таксуване изпраща икономически сигнали на потребителите. Важно е тези сигнали към железопътните предприятия да бъдат последователни и да ги водят към вземане на рационални решения.

(36)

Управителите на инфраструктурата следва да направят инвентаризация и оценка на активите си и да дефинират ясно факторите, свързани с разходите при оперирането на инфраструктурата, за да се създаде възможност за установяване на подходящи и справедливи равнища на таксите за инфраструктурата.

(37)

Желателно е да се осигури отчитането на външните разходи, когато се взимат решения, отнасящи се до транспорта.

(38)

Важно е да се гарантира, че таксите за международни превози са такива, че да позволяват железницата да задоволи нуждите на пазара; следователно определянето на таксите за ползването на инфраструктурата следва да отговаря на разходите, възникнали директно вследствие на извършването на влаковата услуга.

(39)

Общото равнище на възстановяване на разходите посредством таксите за ползване на инфраструктурата влияе върху необходимата степен на участие на правителството; държавите-членки могат да изискват различно равнище на възстановяване на разходите като цяло посредством таксите, включително надбавки или процент печалба, които пазарът може да понесе, балансирайки възстановяването на разходите с конкурентноспособността на железопътните товарни превози спрямо другите видове транспорт. Така или иначе, желателно е всяка една схема за събиране на такси за ползване на инфраструктурата да позволява използването на железопътната мрежа за извършването на превоза, което да може да изплати поне допълнителните разходи, които той налага.

(40)

Една железопътна инфраструктура представлява естествен монопол. Поради това е необходимо да се осигурят стимули за управителите на инфраструктурата, за да намаляват разходите си и да управляват ефективно инфраструктурите си.

(41)

Необходимо е да се отчете фактът, че в продължение на много години равнището на инвестициите в инфраструктурата и технологиите не е позволявало да се създадат условия за истинско развитие на железопътния транспорт. Поради това е препоръчително, на фона на всичко това, да се извърши необходимата модернизация, по-специално в контекста на изграждането на Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози, като се използват, inter alia, наличните инструменти на Общността, без да се потъпкват вече установените приоритети.

(42)

Отстъпките, които се разрешават за железопътните предприятия, следва да са свързани с действително постигнатите икономии на административни разходи; отстъпките могат да се ползват, също така, за стимулиране ефективното използване на инфраструктурата.

(43)

Желателно е да се осигурят стимули за железопътните предприятия и за управителите на инфраструктурата за свеждане до минимум на прекъсванията на мрежата.

(44)

Разпределянето на капацитета е свързано с разход за управителя на инфраструктурата, покриването на който следва да се изиска.

(45)

Необходими са мерки, за да се гарантира, че от всички железопътни предприятия, лицензирани в съответствие със законодателството на Общността, се изисква да притежават подходящ сертификат за безопасност, преди да оперират на територията на някоя държава-членка; издаването на сертификати за безопасност следва да се извършва в съответствие със законодателството на Общността.

(46)

Ефективното управление и справедливото и недискриминационно използване на железопътната инфраструктура изискват създаването на регулиращ орган, който осъществява надзор по прилагането на тези общностни правила и действа като апелативен орган, независимо от възможността за съдебен контрол.

(47)

Необходими са специални мерки, за да се отчете специфичното геополитическо и географско положение на някои държави-членки, както и специфичната организация на железопътния сектор в различните държави-членки, като при това се осигурява целостта на вътрешния пазар.

(48)

Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(49)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, заложени в член 5 от Договора, целите на тази директива и по-специално координирането на мерките в държавите-членки за уреждане на разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и на събирането на такси за използването ѝ, както и за сертифицирането за безопасност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид необходимостта от осигуряване на справедливи и недискриминационни условия за достъп до инфраструктурата, както и от необходимостта от съобразяване с очевидно международните измерения по отношение функционирането на съществени елементи от железопътните мрежи, и поради това, предвид необходимостта от координирани транснационални действия, могат да бъдат осъществени по-добре от Общността. Настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.

(50)

Регламент (ЕИО) № 2830/77 на Съвета от 12 декември 1977 година относно необходимите мерки за постигане на сравнимост между счетоводните системи и годишните счетоводни отчети на железопътните предприятия (8), Регламент (ЕИО) № 2183/78 на Съвета от 19 септември 1978 година, определящ основните единни правила за остойностяване на разходите за железопътните предприятия (9), Решение 82/529/ЕИО на Съвета от 19 юли 1982 година относно определянето на цените при международен железопътен превоз на стоки (10), Решение 83/418/ЕИО на Съвета от 25 юли 1983 година относно търговската независимост на железниците при управлението на извършваните от тях международни превози на пътници и товари (11), и Директива 95/19/ЕО се заменят с настоящата директива и поради това се отменят,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Обхват

1.   Настоящата директива се отнася до принципите и процедурите, които се прилагат по отношение определянето и събирането на такси за железопътна инфраструктура и за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура.

Държавите-членки осигуряват схемите за таксуване и за разпределяне на капацитета да следват принципите, определени в настоящата директива, като по този начин се дава възможност на управителя на инфраструктурата да оперира на пазара и да обезпечава оптимално ефективно ползване на наличния инфраструктурен капацитет.

2.   Настоящата директива се прилага за използването на железопътната инфраструктура за вътрешни и международни железопътни услуги.

3.   Държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива:

а)

самостоятелни местни и регионални железопътни мрежи за пътнически услуги по железопътна инфраструктура;

б)

мрежи, предназначени само за градски или крайградски железопътни пътнически услуги;

в)

регионални мрежи, които се използват за извършването на регионални услуги за превоз на товари от едно железопътно предприятие, което е извън обхвата на Директива 91/440/ЕИО, докато друг кандидат не поиска капацитет по тази мрежа;

г)

железопътна инфраструктура — частна собственост, която съществува изключително само за да се използва от собственика на инфраструктурата за извършване на негови собствени товарни превози.

4.   Транспортни операции под формата на совалкови услуги за превоз с пътни превозни средства през тунела под Ламанш се изключват от обхвата на настоящата директива.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)

„разпределяне“ означава разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура от управителя на инфраструктурата;

б)

„кандидат“ означава лицензирано железопътно предприятие и/или международна организация от железопътни предприятия, и в държави-членки, които осигуряват такава възможност, други лица и/или юридически лица, имащи за цел обществени услуги или търговски интерес при придобиването на инфраструктурен капацитет, като държавните органи, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1191/69 (12) и товароизпращачи, спедитори и оператори на комбиниран транспорт, за извършване на железопътни услуги на съответните им територии;

в)

„претоварена инфраструктура“ означава участък от инфраструктурата, за който търсенето на инфраструктурен капацитет не може да бъде напълно задоволено в определени периоди, дори след координиране на отделните заявки за капацитет;

г)

„план за увеличаване на капацитета“ означава мярка или серия от мерки с календар за приложението им, които се предлагат за облекчаване на ограниченията на капацитета, водещи до обявяването на даден участък от инфраструктурата за „претоварена инфраструктура“;

д)

„координация“ означава процес, посредством който разпределящият орган и кандидатите се опитват да намерят решение в ситуации, при които има конфликтни молби за капацитета на инфраструктурата;

е)

„рамково споразумение“ означава юридически обвързващо общо споразумение на база на публичното или частното право, определящо правата и задълженията на кандидата и на управителя на инфраструктурата или разпределящия орган по отношение на капацитета на инфраструктурата, подлежащ на разпределяне, както и таксите, които се събират за период, по-дълъг от периода на едно работно разписание;

ж)

„инфраструктурен капацитет“ означава възможността за планиране влаковите маршрути, заявени за един елемент от инфраструктурата за определен период;

з)

„управител на инфраструктура“ означава всеки орган или предприятие, отговарящи по-специално за изграждане и поддържане на железопътната инфраструктура. Това може също да включва и управление на системи за контрол и безопасност на инфраструктурата. Функциите на управител на инфраструктура на една мрежа или на част от мрежа могат да бъдат разпределени на различни органи или предприятия;

и)

„мрежа“ означава цялата железопътна мрежа, притежавана и/или управлявана от управител на инфраструктурата;

й)

„референтен документ за мрежата“ означава документ, в който са определени детайлно основните правила, крайните срокове, процедури и критерии, касаещи схемите за таксуване и разпределяне на капацитет. Той съдържа също такава друга информация, каквато е необходима за целите на кандидатстването за инфраструктурен капацитет;

к)

„железопътно предприятие“ означава всяко публично или частно предприятие, лицензирано в съответствие с приложимото законодателство на Общността, основният предмет на дейност на което е предоставянето на услуги за железопътен транспорт на стоки и/или пътници, с изискването предприятието да осигурява тракция; това включва и предприятия, които предоставят само тракция;

л)

„влаков маршрут“ означава необходимият инфраструктурен капацитет за придвижването на един влак между два пункта в определен период от време;

м)

„работно разписание“ означава данните, определящи движенията на всички влакове и подвижен състав, които ще се осъществят по съответната инфраструктура за периода, през който те са в сила.

Член 3

Референтен документ за мрежата

1.   След като се консултира със заинтересованите страни, управителят на инфраструктурата разработва и издава референтен документ за мрежата, който може да се придобие срещу заплащане на такса, която не може да надвишава стойността на издаването на документа.

2.   Референтният документ за мрежата информира за характера на инфраструктурата, която е на разположение на железопътните предприятия. Той съдържа информация, определяща условията за достъп до съответната железопътна инфраструктура. Съдържанието на референтния документ за мрежата е посочено в приложение I.

3.   Референтният документ за мрежата се актуализира и променя, както е необходимо.

4.   Референтният документ за мрежата се издава не по-малко от четири месеца преди крайния срок за заявки за инфраструктурен капацитет.

ГЛАВА II

ИНФРАСТРУКТУРНИ ТАКСИ

Член 4

Установяване, определяне и събиране на такси

1.   Държавите-членки установяват рамка на таксите, като при това се съобразяват с независимостта на уравлението, посочена в член 4 от Директива 91/440/ЕИО.

Спазвайки споменатото условие за независимост на управлението, държавите-членки установяват специфични правила за таксуване или делегират такива пълномощия на управителя на инфраструктурата. Определянето на таксата за използване на инфраструктурата и събирането на тази такса се извършва от управителя на инфраструктурата.

2.   В случаите, когато управителят на инфраструктурата не е независим от железопътни предприятия по отношение на юридическата си форма, организация или функции за вземане на решения, функциите, описани в тази глава, с изключение на тези по събирането на такси, се изпълняват от таксуващ орган, който по отношение на юридическата си форма, организация и вземане на решения е независим от което и да било железопътно предприятие.

3.   Управителите на инфраструктури си сътрудничат за постигане на ефективно извършване на влакови услуги, пресичащи повече от една инфраструктурна мрежа. Те се стремят, по-специално, да гарантират оптимална конкуретноспособност на международните железопътни товарни превози и да осигурят ефективното използване на Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози. Те могат да създадат такива съвместни организации, каквито са необходими за постигането на тези цели. Всяко сътрудничество или съвместна организация ще се подчиняват на правилата, определени в настоящата директива.

4.   Освен в случаите на специфични споразумения, сключени в съответствие с член 8, параграф 2, управителите на инфраструктурата осигуряват прилаганата схема за таксуване да се основава на едни и същи принципи по цялата им мрежа.

5.   Управителите на инфраструктурата гарантират, че прилагането на схемата за таксуване води до еквивалентни и недискриминационни такси за различните железопътни предприятия, които осъществяват услуги от еквивалентен характер в сходна част от пазара и че действително приложените такси отговарят на правилата, установени в референтния документ за мрежата.

6.   Управителят на инфраструктурата или таксуващият орган спазват търговската конфиденциалност на информацията, предоставена им от кандидатите.

Член 5

Услуги

1.   На недискриминационна основа железопътните предприятия имат право на минималния пакет достъп, а също и на релсов достъп до обслужващите съоръжения, описани в приложение II. Предоставянето на услуги, посочени в приложение II, точка 2 се осигурява по недискриминационен начин и заявки от железопътни предприятия могат да бъдат отказани само в случай, че съществуват надеждни алтернативи при пазарни условия. Ако услугите не се предлагат от един управител на инфраструктура, осигуряващият „главна инфраструктура“ полага всички разумни усилия, за да осигури предоставянето на тези услуги.

2.   В случаите, когато управителят на инфраструктурата предлага някои от видовете услуги, описани в приложение II, точка 3 като допълнителни услуги, той ги предоставя по заявка на железопътното предприятие.

3.   Железопътните предприятия може да поискат от управителя на инфраструктурата или от други доставчици други видове спомагателни услуги, изброени в приложение II, точка 4. Управителят на инфраструктурата не е задължен да предоставя тези услуги.

Член 6

Разходи за инфраструктурата и баланси

1.   Държавите-членки определят условия, включително авансови плащания, където е необходимо, с цел осигуряване при нормални условия на работа и през един разумен период от време изравняването на баланса на управителя на инфраструктурата, като приходите от таксите за инфраструктурата, печалбата от други търговски дейности и държавното финансиране от една страна, покриват разходите по инфраструктурата от друга.

Без да се засяга възможната дългосрочна цел за покриване на всички разходи по инфраструктурата от потребителя за всички видове транспорт на базата на лоялна недискриминационна конкуренция между отделните видове, в случаите, когато железопътният транспорт е в състояние да се конкурира с другите видове транспорт, в рамките на таксуването по членове 7 и 8, държавата-членка може да изисква управителя на инфраструктурата да изравнява счетоводния си баланс без държавно финансиране.

2.   Съобразявайки се с безопасността и поддържането и подобряването на качеството на инфраструктурното обслужване, на управителите на инфраструктурата следва да се осигурят стимули за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура, както и на равнището на таксите за достъп.

3.   Държавите-членки осигуряват прилагането на разпоредбата на параграф 2 или посредством договорно споразумение между компетентен орган и управителя на инфраструктурата за период, не по-малък от три години, при държавно финансиране, или посредством предприемането на подходящи регулаторни мерки с адекватно действие.

4.   В случаите на договорно споразумение, условията на договора и уговорената структура на плащанията за обезпечаване на финансиране на управителя на инфраструктурата се договарят предварително, така че да покриват целия период на действие на договора.

5.   Установява се метод на разпределяне на разходите. Държавите-членки могат да изискват предварително одобряване. Този метод се актуализира от време на време в съответствие с най-добрата международна практика.

Член 7

Принципи на таксуване

1.   Таксите за използване на железопътната инфраструктура се плащат на управителя на инфраструктурата и се използват за финансиране на дейността му.

2.   Държавите-членки могат да изискват управителят на инфраструктурата да предоставя цялата необходима информация относно наложените такси. В това отношение, управителят на инфраструктурата следва да е в състояние да оправдае съответствието на всички действително фактурирани такси съобразно членове 4 до 12 с методологията, правилата и там, където е приложимо — с таблиците, включени в референтния документ за мрежата.

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 или 5 или на член 8, таксите за минималния пакет достъп и релсов достъп до обслужващите съоръжения се определят от размера на разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга.

4.   Таксата за инфраструктура може да включва такса, отразяваща недостига на капацитет на даден определим сегмент от инфраструктурата в периоди на претоварване.

5.   Таксата за инфраструктурата може да бъде променяна, така че да отразява стойността на въздействието върху околната среда, предизвикано от оперирането на влака. Такава промяна следва се диференцира според размера на предизвиканото въздействие.

Таксуването за разходи за околната среда, което води до увеличаване на общите приходи, натрупващи се при управителят на инфраструктурата, е допустимо обаче, само когато такова таксуване се прилага на съизмеримо равнище при конкурентните видове транспорт.

При липса на съизмеримо равнище на таксуване на разходи за околна среда при конкурентните видове транспорт, такава промяна не води до каквато и да била обща промяна на приходите на управителя на инфраструктурата. Ако е въведено съизмеримо равнище на таксуване на разходи за околната среда за железопътния и за конкурентните видове транспорт и това води до генериране на допълнителен приход, държавата-членка решава как да се използва приходът.

6.   С оглед избягването на нежелателни несъразмерни отклонения таксите, посочени в параграфи 3, 4 и 5, могат да бъдат усреднени върху определен разумен обхват от влакови услуги и времена. Независимо от това, относителният размер на инфраструктурните такси се свързва с разходите, произхождащи от услугите.

7.   Този член не урежда доставката на услуги, цитирани в приложение II, точка 2. Без да се засяга гореспоменатото, се отчита запазването на конкурентноспособността на железопътния транспорт, когато се определят цените на посочените в приложение II, точка 2 услуги.

8.   В случаите, когато услугите, изброени в приложение II, точки 3 и 4 като допълнителни и помощни услуги, се предлагат само от един доставчик, таксата за такава услуга се свързва със стойността за предоставянето ѝ, изчислена на базата на реалното равнище на използване.

9.   Могат да се събират такси за използване на капацитет за целите на поддържането на инфраструктурата. Тези такси не следва да надвишават нетната загуба на приходи за управителя на инфраструктурата, предизвикана от поддържането.

Член 8

Изключения от принципите на таксуване

1.   С оглед постигане на пълно възстановяване на причинените от управителя на инфраструктурата разходи, държавата-членка може, доколкото пазарът е в състояние да го понесе, да начисли надбавки на базата на ефективни, прозрачни и недискриминационни принципи, като при това гарантира оптимална конкурентноспособност по-специално на международните железопътни товарни превози. Системата за таксуване отчита увеличенията на производителността, постигнати от железопътните предприятия.

Размерът на таксите, обаче, не следва да изключва използването на инфраструктурата от пазарни сегменти, които могат да покриват поне разходите, настъпили директно вследствие извършване на железопътната услуга плюс определен процент печалба, който пазарът може да понесе.

2.   За отделни инвестиционни проекти за в бъдеще или за такива, които са завършени не повече от 15 години преди влизане в сила на настоящата директива, управителят на инфраструктурата може да определя или да продължава да определя по-високи такси въз основа на дългосрочните разходи на такива проекти, ако те повишават ефективността и/или намаляват разходите и не може или не е било възможно да бъдат осъществени по друг начин. Такова споразумение за таксуването може да включва и споразумения за поделяне на риска във връзка с новите инвестиции.

3.   За предотвратяване на дискриминацията се осигурява съпоставимост на средните и маргиналните такси на всеки един управител на инфраструктура за еквивалентно ползване на инфраструктурите им, както и начисляването на едни и същи такси за съпоставими услуги в един и същ пазарен сегмент. Управителят на инфраструктурата посочва в референтния документ за мрежата, че системата на таксуване отговаря на тези изисквания, доколкото това може да бъде направено без разкриване на конфиденциална бизнес-информация.

4.   Ако един управител на инфраструктура възнамерява да промени съществените елементи на системата на таксуване, предвидена в параграф 1, той ги прави публично достояние поне три месеца предварително.

Член 9

Отстъпки

1.   Без да се засягат разпоредбите на членове 81, 82, 86 и 87 от Договора и въпреки член 7, параграф 3 от настоящата директива, всякакви отстъпки от таксите, начислени на едно железопътно предприятие от управител на инфраструктурата за каквито и да било услуги, се съобразяват с поставените в този член критерии.

2.   С изключение на параграф 3, отстъпките се ограничават до действителната икономия на административни разходи за управителя на инфраструктурата. При определяне равнището на отстъпката не могат да се отчитат икономии на разходи, вече включени в начисляваната такса.

3.   За определени пътни потоци управителите на инфраструктурата могат да въведат схеми, достъпни за всички потребители на инфраструктурата, предоставящи ограничени по време отстъпки за насърчаване развитието на нови железопътни услуги или отстъпки, насърчаващи използването на определени недостатъчно използвани линии.

4.   Отстъпките могат да се отнасят само за такси, начислени за определен участък от инфраструктурата.

5.   Сходни схеми на отстъпки се прилагат за сходни услуги.

Член 10

Схеми за компенсиране за неизплатени разходи по отношение на екологията, произшествията и инфраструктурата

1.   Държавите-членки могат да приложат ограничена по време схема за компенсиране за използването на железопътната инфраструктура за очевидно неизплатени разходи за екология, произшествия и инфрастуктура при конкурентни видове транспорт, доколкото тези разходи надвишават еквивалентните разходи при железопътен транспорт.

2.   В случаите, когато операторът, получаващ компенсация, ползва изключителни права, компенсацията следва да се придружава от сравними облаги за потребителите.

3.   Използваната методология и извършените изчисления следва да са публично достъпни. Следва по-специално да бъде възможно да се демонстрират конкретните неначислени разходи на конкурентната транспортна инфраструктура, които се избягват и да се осигури предоставянето на схемата на предприятията при недискриминационни условия.

4.   Държавите-членки осигуряват съвместимостта на такава схема с членове 73, 87 и 88 от Договора.

Член 11

Схеми, отчитащи функционирането

1.   Чрез схема, отчитаща функционирането, схемите за определяне таксите за ползване на инфраструктурите насърчават железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата да минимизират прекъсванията и да подобрят работата на мрежата. Тя може да включва санкции за действия, които разстройват работата на мрежата, компенсации за предприятия, които са потърпевши от прекъсването и бонуси за възнаграждение на функциониране, по-добро от планираното.

2.   Основните принципи на схемата, отчитаща функционирането, се прилагат за цялата мрежа.

Член 12

Такси за резервация

Управителите на инфраструктурата могат да налагат подходяща такса за капацитет, който е заявен, но не е използван. Таксите осигуряват стимули за ефективно използване на капацитета.

Управителят на инфраструктурата следва винаги да може да информира всяка заинтересована страна за инфраструктурния капацитет, предоставен на железопътните компании — потребители.

ГЛАВА III

РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

Член 13

Права на капацитет

1.   Разпределянето на капацитета на инфраструктурата се извършва от управителя на инфраструктурата и, веднъж разпределен на един кандидат, той не може да се прехвърля от получателя на друго предприятие или за друг вид услуги.

Всякакви сделки във връзка с капацитета на инфраструктурата са забранени и водят до изключване от по-нататъшно разпределяне на капацитет.

Използването на капацитет от едно железопътно предприятие в случаите, когато извършва дейността на кандидат, който не е железопътно предприятие, не се счита за прехвърляне.

2.   Правото на ползване на определен инфраструктурен капацитет под формата на влаков маршрут може да бъде предоставено на кандидатите с максимална продължителност — периодът на едно работно разписание.

Управителят на инфраструктура и кандидат могат да сключат рамково споразумение, както е посочено в член 17, за ползването на капацитет на съответна железопътна инфраструктура за срок, по-дълъг от периода на едно работно разписание.

3.   Определянето на съответните права и задължения между управителите на инфраструктури и кандидатите по отношение на разпределянето на капацитети се установява в договори или в законодателството.

Член 14

Разпределяне на капацитета

1.   Държавите-членки могат да създадат рамка за разпределянето на капацитета на инфраструктурата, като при това се съобразяват с независимостта на управителите на инфраструктура, посочена в Директива 91/440/ЕИО, член 4. Създават се специфични правила за разпределяне на капацитета. Управителят на инфраструктурата осъществява процесите на разпределяне на капацитет. По-специално, управителят на инфраструктурата осигурява разпределянето на капацитета да става на справедлива и недискриминационна основа и в съответствие със законодателството на Общността.

2.   В случаите, когато по отношение на юридическата си форма, организация или функции за вземане на решения, управителят на инфраструктурата не е независим от което и да е железопътно предприятие, функциите, предвидени в параграф 1 и описани в тази глава, се изпълняват от разпределящ орган, който по отношение на юридическата си форма, организация или вземането на решения е независим от което и да е железопътно предприятие.

3.   Управителите на инфраструктурата и разпределящите органи спазват търговската конфиденциалност на предоставената им информация.

Член 15

Сътрудничество за разпределяне на инфраструктурен капацитет върху повече от една мрежа

1.   Управителите на инфраструктурата си сътрудничат, за да се създаде възможност за създаването и разпределянето на инфраструктурен капацитет, преминаващ през повече от една мрежа. Те организират международни влакови маршрути, по-специално в рамките на Трансевропейската железопътна транспортна мрежа за товарни превози. Те създават такива процедури, които са целесъобразни за постигането на тези цели. Тези процедури се подчиняват на правилата, установени в настоящата директива.

Установената процедура за координиране разпределянето на инфраструктурния капацитет на международно равнище свързва представители на управители на инфраструктурата на всички железопътни инфраструктури, чиито решения за разпределяне имат влияние върху повече от един допълнителен управител на инфраструктура. Съответни представители на управител на инфраструктура от страни извън Общността могат да бъдат приобщени към тези процедури. Комисията се известява и се поканва да присъства като наблюдател.

2.   При всички срещи или други действия, предприети с цел разпределяне на капацитета на инфраструктурата за трансмрежови влакови услуги, решенията се вземат само от управители на инфраструктури.

3.   Участниците в цитираното в параграф 1 сътрудничество осигуряват членството в него, методите на действие и всички съответни критерии, използвани за определяне и разпределяне на инфраструктурния капацитет да бъдат публично достояние.

4.   Работейки в сътрудничество, както предвижда параграф 1, управителите на инфраструктура преценяват необходимостта и, където е необходимо, могат да предложат и организират международни влакови маршрути, за да се облекчи оперирането на товарни влакове, които са предмет на ad hoc заявка, както е предвидено в член 23.

Такива предварително определени международни влакови маршрути се предоставят на разположение на кандидатите посредством всеки от участващите управители на инфраструктура.

Член 16

Кандидати

1.   Заявките за инфраструктурен капацитет могат да се подават от железопътни предприятия и техните международни групировки, а в териториите на онези държави-членки, които разрешават това — и от други кандидати, отговарящи на определението в член 2, буква б). Държавите-членки могат да разрешават на други кандидати да подадат заявление за капацитета на инфраструктурата на тяхната територия.

2.   Управителят на инфраструктурата може да постави изисквания спрямо кандидатите, за да осигури защитата на законните си очаквания за бъдещи приходи и използване на инфраструктурата. Тези изисквания следва да бъдат подходящи, прозрачни и недискриминационни. Изискванията се публикуват като част от принципите за разпределяне в референтния документ на мрежата и Комисията следва да бъде уведомена за това.

3.   Изискванията в параграф 2 могат да включват осигуряването само на финансова гаранция, която не следва да надвишава определено равнище, което е пропорционално на очакваното равнище на дейност на кандидата, и уверение за способността за изготвяне на съвместими с правилата предложения за инфраструктурен капацитет.

Член 17

Рамкови споразумения

1.   С един кандидат може да се сключи рамково споразумение, без при това да се нарушават разпоредбите на членове 81, 82 и 86 от Договора. Такова рамково споразумение определя характеристиките на капацитета на инфраструктурата, който е необходим на кандидат, и му се предлага за период от време, надхвърлящ периода на едно работно разписание. Рамковото споразумение не определя подробно влаковия маршрут, но следва да е такова, че да се стреми да удовлетвори съответстващите на закона търговски нужди на кандидата. Държавата-членка може да изисква предварителното одобрение на такова рамково споразумение от регулаторния орган, предвиден в член 30 от настоящата директива.

2.   Рамковите споразумения не следва да са такива, че да изключват ползването на съответната инфраструктура от други кандидати или за други услуги.

3.   Рамковото споразумение позволява изменение или ограничаване на условията му, за да се даде възможност за по-добро използване на железопътната инфраструктура.

4.   Рамковото споразумение може да съдържа санкции, ако стане необходимо споразумението да се измени или да се прекрати.

5.   Рамковото споразумение по принцип има петгодишен срок на действие. В конкретни случаи управителят на инфраструктурата може да се съгласи на по-къси или по-дълги срокове. Всеки един период, по-дълъг от пет години, следва да бъде оправдан със съществуването на търговски договори, специални инвестиции или рискове.

Период, по-дълъг от 10 години, е възможен само в изключителни случаи, по-конкретно в случаите, когато съществува широкомащабна и дългосрочна инвестиция и специално, когато такава инвестиция е обвързана с договорни задължения.

6.   Спазвайки търговската конфиденциалност, основната същност на всяко рамково споразумение се прави достояние на всички заинтересовани страни.

Член 18

График за процеса на разпределяне

1.   Управителят на инфраструктурата се придържа към установения в приложение III график за разпределяне на капацитета.

2.   Преди да започнат консултации по проекта за работно разписание, управителят на инфраструктура се договарят с останалите заинтересовани управители на инфраструктура, кои международни влакови маршрути да бъдат включени в работното разписание. Корекции се правят, само ако са абсолютно наложителни.

Член 19

Подаване на заявление

1.   Въз основа на публичното или на частното право кандидатите могат да подадат заявление до управителите на инфраструктурата за сключване на споразумение, предоставящо права за използване на железопътна инфраструктура срещу такса, както е предвидено в глава II.

2.   Заявки, свързани с редовното работно разписание, следва да спазват крайните срокове, установени в приложение III.

3.   Кандидат, който е страна по рамково споразумение, подава заявление в съответствие с това споразумение.

4.   Кандидатите могат да заявят инфраструктурен капацитет, пресичащ повече от една мрежа, като подадат заявка до един управител на инфраструктура. На този управител на инфраструктура се разрешава след това да действа от името на кандидата, за да подаде заявление за капацитет до другите съответни управители на инфраструктура.

5.   За инфраструктурен капацитет, пресичащ повече от една мрежа, управителите на инфраструктура създават възможност кандидатът да подаде заявка директно до смесен орган, който може да бъде създаден от управителите на инфраструктура.

Член 20

Съставяне на разписание

1.   Управителят на инфраструктурата удовлетворява, доколкото е възможно, всички заявления за инфраструктурен капацитет, включително заявки за влакови маршрути, пресичащи повече от една мрежа, и взема предвид, доколкото е възможно, всички затруднения на кандидатите, включително икономическия ефект върху тяхната дейност.

2.   В процеса на координиране и съставяне на разписанието управителят на инфраструктурата може да даде приоритет на определени услуги, като при това обаче се съобразява единствено с разпоредбите на членове 22 и 24.

3.   Управителят на инфраструктурата се консултира със заинтересованите страни по проекта за работно разписание и им предоставя поне един месец да представят своите виждания. Заинтересованите страни включват всички онези, които са заявили инфраструктурен капацитет, както и други страни, които желаят да използват възможността да коментират как работното разписание може да влияе на тяхната възможност да извършват железопътни услуги през периода на работното разписание.

4.   Управителят на инфраструктурата предприема необходимите мерки във връзка с изразените съображения.

Член 21

Процес на координиране

1.   В случай, че в процеса на съставяне на разписание, предвиден в член 20, управителят на инфраструктурата установи наличието на конфликти между различните заявки, той се старае посредством координиране на заявките да постигне възможно най-доброто съчетаване на всички изисквания.

2.   При възникване на ситуация, изискваща координиране, управителят на инфраструктурата има правото в разумни граници да предложи инфраструктурен капацитет, който се различава от заявения.

3.   Управителят на инфраструктурата се старае да постигне разрешаването на всякакви конфликти посредством консултиране със съответните кандидати.

4.   Принципите, на които се подчинява процесът на координиране, се определят в референтния документ на мрежата. Те следва да отразяват по-специално сложността на организирането на международни влакови маршрути и ефекта, който изменението може да има върху други управители на инфраструктури.

5.   Когато заявките за инфраструктурен капацитет не могат да бъдат удовлетворени без координиране, управителят на инфраструктурата се старае да удовлетвори всички заявки чрез координиране.

6.   Без да се засягат съществуващите процедури на обжалване и разпоредбите на член 30, в случай на спорове във връзка с разпределянето на инфраструктурния капацитет, на разположение следва да бъде система за разрешаване на спорове, за да може такива спорове да бъдат разрешавани бързо. Ако се приложи тази система, решение се постига в срок от 10 работни дни.

Член 22

Претоварена инфраструктура

1.   В случай, че след координиране на заявените маршрути и консултиране с кандидатите не е възможно да се даде подходящ отговор на заявленията за инфраструктурен капацитет, управителят на инфраструктурата следва незабавно да обяви за претоварен елемента от инфраструктура, с който това се случва. Това следва също да се прави за инфраструктура, за която може да се предвиди, че в близко бъдеще ще изпита недостиг на капацитет.

2.   Когато една инфраструктура е обявена за претоварена, управителят на инфраструктурата извършва анализ на капацитета, както е посочено в член 25, освен ако вече не е приложен план за увеличаване на капацитета, както е описано в член 26.

3.   Когато не са събрани такси в съответствие с член 7, параграф 4, или не е бил постигнат задоволителен резултат и инфраструктурата е обявена за претоварена, при разпределянето на капацитета на инфраструктурата управителят на инфраструктурата може допълнително да приложи критерии за приоритетност.

4.   Критериите за приоритетност отчитат важността на една услуга за обществото в сравнение с всяка друга услуга, която впоследствие ще бъде изключена.

С оглед гарантиране развитието на подходящи транспортни услуги в тази рамка и по-специално те да съответстват на изискванията за предоставяне обществени услуги или насърчаване развитието на железопътния превоз на товари, държавите-членки могат да предприемат при недискриминационни условия всички необходими мерки за осигуряване приоритета на тези услуги при разпределянето на капацитета на инфраструктурата.

При необходимост, държавите-членки могат да предоставят компенсация на управителя на инфраструктурата, отговаряща на пропуснатите приходи във връзка с необходимостта да се разпредели даден капацитет за определени услуги в съответствие с предходната алинея.

Това включва отчитането на ефекта от това изключване в други държави-членки.

5.   При определянето на критериите за приоритетност се обръща подобаващо внимание на важността на услугите за товарни превози и по-специално на услугите за международни превози на товари.

6.   Използваните критерии и процедурите, които се следват в случаи на претоварена инфраструктура, се определят в референтния документ на мрежата.

Член 23

Аd hoc заявления

1.   Управителят на инфраструктурата отговаря на ad hoc заявки за отделни влакови маршрути колкото е възможно по-бързо и във всеки случай в рамките на пет работни дни. Получената информация за наличен свободен капацитет се прави достояние на всички кандидати, които евентуално биха желали да ползват този капацитет.

2.   Там, където е необходимо, управителят на инфраструктурата правят оценка на необходимостта от резервен капацитет, който да се запази в рамките на окончателно изготвеното работно разписание, за да имат възможност да реагират бързо на предвидими ad hoc заявления за капацитет. Това се прилага също и в случаите на претоварена инфраструктура.

Член 24

Специализирана инфраструктура

1.   Без да се засяга предвиденото в параграф 2, капацитетът на инфраструктурата се счита наличен за ползване от всички видове услуги, които отговарят на необходимите характеристики за опериране по влаковия маршрут.

2.   В случаите, когато съществуват подходящи алтернативни маршрути, управителят на инфраструктурата, след консултиране със заинтересованите страни, може да определи конкретна инфраструктура за ползване от точно определени видове превози. Когато е било извършено такова определяне, управителят на инфраструктурата, без да нарушава разпоредбите на членове 81, 82 и 86 от Договора, може да отдаде приоритет на този вид превози при разпределянето капацитета на инфраструктурата.

Такова определяне не изключва използването на такава инфраструктура от друг вид превози, когато има капацитет на разположение и когато подвижният състав отговаря на необходимите технически характеристики за опериране по линията.

3.   В случаите, когато инфраструктурата е определена в съответствие с параграф 2, това следва да бъде описано в референтния документ за мрежата.

Член 25

Анализ на капацитета

1.   Целта на анализа на капацитета е определяне ограниченията за капацитета на инфраструктурата, които не позволяват адекватното удовлетворяване на заявките за капацитет, както и предлагане на методи за създаване възможност за удовлетворяване на допълнителни заявления. Този анализ определя причините за претоварването и мерките, които биха могли да се вземат в краткосрочен и в средносрочен план за облекчаване на претоварването.

2.   Предмет на анализа са инфраструктурата, процедурите на опериране, характерът на различните опериращи услуги и ефектът на всички тези фактори върху капацитета на инфраструктурата. Разглежданите мерки включват промяна на маршрутите на услугите, промени в графика на услугите, промени на скоростта и подобрения на инфраструктурата.

3.   Анализът на капацитета се изготвя в рамките на шест месеца от установяването, че една инфраструктура е претоварена.

Член 26

План за увеличаване на капацитета

1.   В срок от шест месеца след изготвянето на анализа на капацитета, управителят на инфраструктурата представя план за увеличаване на капацитета.

2.   Планът за увеличаване на капацитета се разработва след консултиране с потребители на съответната претоварена инфраструктура.

Той определя:

а)

причините за претоварването;

б)

вероятното бъдещо развитие на трафика;

в)

ограниченията за развитието на инфраструктурата;

г)

опциите и разходите за увеличаване на капацитета, включително вероятните промени на таксите за достъп.

На базата на анализа на разходите и ползите от набелязаните възможни мерки, той определя също така какви мерки да се предприемат, за да се увеличи капацитетът на инфраструктурата, включително и график за прилагането на мерките.

Планът може да подлежи на предварително одобряване от държавата-членка.

3.   Управителят на инфраструктурата спира да събира всякакви такси, които се събират за съответната инфраструктура по силата на член 7, параграф 4, в случаите, когато:

а)

той не представи план за увеличаване на капацитета; или

б)

той не изпълнява плана за действие, определен в плана за увеличаване на капацитета.

С оглед на одобрението на регулаторния орган, предвиден в член 30, управителят на инфраструктурата може обаче, да продължи да събира тези такси, ако:

а)

планът за увеличаване на капацитета не може да бъде изпълнен по независещи от него причини; или

б)

съществуващите опции не са икономически или финансово осъществими.

Член 27

Използване на влаковите маршрути

1.   Специално за претоварена инфраструктура, управителят на инфраструктурата изисква отказа от влаков маршрут, който за период от минимум един месец е използван по-малко от определена в референтния документ на мрежата прагова стойност, освен когато това се дължи на неикономически причини извън контрола на оператора.

2.   Управителят на инфраструктурата може да определи в референтния документ на мрежата условия, с които ще отчита предшестващи равнища на използване на влaковите маршрути при определяне приоритетите за процеса на разпределяне.

Член 28

Инфраструктурен капацитет за планирано поддържане

1.   Заявления за инфраструктурен капацитет за целите на извършване на поддържане се представят в процеса на съставяне на разписанието.

2.   Управителят на инфраструктурата следва да отчете подходящо влиянието върху кандидатите на инфраструктурния капацитет, запазен за целите на редовна поддържане на железния път.

Член 29

Специфични мерки, които се предприемат в случай на прекъсване

1.   В случай на прекъсване на движението на влаковете, предизвикано от техническа повреда или злополука, управителят на инфраструктурата следва да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на нормалната ситуация. За тази цел той изготвя план за действие в непредвидена ситуация, в който са посочени различните държавни органи, които следва да бъдат уведомени в случай на сериозни произшествия или сериозно прекъсване на движението на влаковете.

2.   В извънредна ситуация и когато е абсолютно необходимо предвид авария, която прави инфраструктурата временно неизползваема, разпределените маршрути могат да бъдат оттеглени без предупреждение за толкова време, колкото е необходимо за ремонтиране на системата.

Управителят на инфраструктурата може, ако счете за необходимо, да изиска от железопътните предприятия да му предоставят ресурсите, които той счита най-подходящи за възможно най-бързото възстановяване на нормалната ситуация.

3.   Държавите-членки могат да изискат железопътните предприятия да се включат в спазването от тяхна страна на прилагането и мониторинга на стандартите и правилата за безопасност.

ГЛАВА IV

ОБЩИ МЕРКИ

Член 30

Регулиращ орган

1.   Без да нарушават разпоредбите на член 21, параграф 6, държавите-членки създават регулиращ орган. Този орган, който може да бъде министерството, отговарящо за въпросите, свързани с транспорта, или някой друг орган, по отношение на своята организация, решения за финансиране, юридическа структура и взимане на решения е независим от всички управители на инфраструктура, таксуващи органи, разпределящи органи или кандидати. Този орган функционира в съответствие с принципите, които са определени в този член, като апелативните и регулаторните функции могат да бъдат предоставени на отделни органи.

2.   Кандидат има право да подаде жалба до регулиращия орган, ако счита, че е третиран несправедливо, че е дискриминиран или засегнат по какъвто и да било друг начин, и по-специално срещу решения, приети от управители на инфраструктура или, където е уместно, от железопътни предприятия по отношение на:

а)

референтния документ на мрежата;

б)

съдържащите се в него критерии;

в)

процеса на разпределяне и неговия резултат;

г)

схемата на таксуване;

д)

равнището или структурата на таксите за инфраструктура, които той следва или се изисква да плаща;

е)

сертификата за безопасност, прилагането и мониторинга на стандартите и правилата за безопасност.

3.   Регулиращият орган осигурява определените от управители на инфраструктурата такси да са в съответствие с глава II и да са недискриминационни. Преговори между кандидатите и управителя на инфраструктурата по отношение на размера на таксите за инфраструктура са позволени само в случай, че се извършват под наблюдение на регулаторния орган. Регулиращият орган се намесва, ако преговорите противоречат на изискванията на настоящата директива.

4.   Регулиращият орган е упълномощен да изисква съответна информация от управителя на инфраструктурата, кандидатите и която и да било трета участваща страна в съответната държава-членка, която следва да му бъде предоставяна без ненужно забавяне.

5.   От регулиращия орган се изисква да взима решение по всички жалби и да предприема действия за нормализиране на ситуацията в срок от максимум два месеца след получаване на цялата информация.

Независимо от параграф 6, решението на регулаторния орган е задължително за всички страни, които то касае.

В случай на жалба срещу отказ за предоставяне на инфраструктурен капацитет или срещу условията на предлагане на капацитет, регулиращият орган или потвърждава, че не се изисква изменение на решението на управителя на инфраструктурата, или изисква изменение на това решение в съответствие с насоките, определени от регулаторния орган.

6.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията, взети от регулиращия орган, подлежат на съдебен контрол.

Член 31

Сътрудничество между регулиращите органи

Националните регулуращи органи обменят информация помежду си относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решения с цел координиране на техните принципи за взимане на решения в цялата Общност. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Член 32

Сертифициране за безопасност

1.   Разпоредбите за сертифицирането за безопасност на железопътните предприятия, които са или ще бъдат установени в Общността, както и на международните групировки, които те формират, става в съответствие с настоящия член.

2.   С оглед осигуряване безопасното обслужване на съответните маршрути, държавите-членки изискват представянето за съответните им територии на сертификат за безопасност, в който са определени изискванията за безопасност на железопътните предприятия.

3.   За получаването на сертификат за безопасност, железопътното предприятие следва да отговаря на изискванията на разпоредбите на националното законодателство, съответстващи на законодателството на Общността и прилагани по недискриминационен начин, определящи техническите и експлоатационни изисквания, специфични за железопътните услуги, както и изискванията за безопасност, които се прилагат по отношение на персонала, подвижния състав и вътрешната организация на предприятието.

По-специално, то следва да осигури доказателства, че наетият от него персонал, който управлява и придружава влака, притежава нужното обучение, за да спазва правилата за превоз, прилагани от управителя на инфраструктурата и да отговаря на изискванията за безопасност, наложени му в интерес на движението на влака.

Железопътното предприятие следва да докаже също, че подвижният състав, от който е съставен влакът, е одобрен от държавния орган или от управителя на инфраструктурата и е проверен в съответствие с действащите правила, приложими към използваната инфраструктура. Сертификатът за безопасност се издава от който и да е от посочените за целта органи от държавата-членка, на територията на която се намира използваната инфраструктура.

Член 33

Дерогации

1.   За период от пет години, считано от 15 март 2003 година, следните държави-членки:

Ирландия, като държава-членка, разположена на остров с железопътна връзка само с една друга държава-членка,

Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия на същата основа, и

Гърция, като държава-членка, която няма директна железопътна връзка с никоя друга държава-членка,

не са длъжни да прилагат изискванията, посочени в:

а)

член 3, член 4, параграф 2, членове 13, 14, 17, член 21, параграф 4, член 21, параграф 6, член 22, член 24, параграф 3, както и членове 25 до 28 и член 30, при условие че при писмено поискване от железопътно предприятие, решенията за разпределяне на инфраструктурен капацитет или за събирането на такси подлежат на обжалване пред независим орган, който взема решение в срок от два месеца от представяне на цялата необходима информация и чието решение подлежи на съдебен контрол; и

б)

член 32, доколкото се имат предвид услуги за железопътен транспорт, попадащи извън обсега на член 10 от Директива 91/440/ЕИО.

2.   Все пак, в случаите, когато:

а)

повече от едно железопътно предприятие, лицензирано в съответствие с член 4 от Директива 95/18/ЕО или, в случая с Ирландия и със Северна Ирландия, железопътна компания, лицензирана по този начин другаде, внесе официално заявление за извършване на конкурентни железопътни услуги в, до или от Ирландия, Северна Ирландия или Гърция, въпросът за постоянната приложимост на тази дерогация ще бъде решен в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 35, параграф 2; или

б)

железопътно предприятие, извършващо железопътни услуги в Ирландия, Северна Ирландия или Гърция, внесе официално заявление за извършване на железопътни услуги на, до или от територията на друга държава-членка (в случая на Ирландия, или на Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, или и двете, друга държава-членка извън техните територии), дерогациите, предвидени в параграф 1, не се прилагат.

В рамките на една година от получаването или на решението, предвидено в буква а), прието в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 35, параграф 2, или на уведомлението за официалното заявление, предвидено в буква б), съответните държава-членка или държави-членки (Ирландия, Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, или Гърция) привеждат в съответствие законодателството си, за да приложат членовете, посочени в параграф 1.

3.   Дерогация, посочена в параграф 1, може да бъде подновена за периоди, не по-дълги от пет години. Не по-късно от 12 месеца преди изтичане валидността на дерогацията държавата-членка, ползваща се от такава дерогация, може да отправи искане пред Комисията за подновяване на дерогацията. Това искане следва да бъде обосновано. Комисията разглежда това искане и приема решение в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 35, параграф 2. Споменатата процедура по консултиране се прилага за всяко решение, свързано с искането.

При приемането на решението Комисията взима предвид всяко развитие в геополитическата ситуация и развитието на железопътния пазар в, от и за държавата-членка, която е поискала подновяване на дерогацията.

4.   Люксембург, като държава-членка със сравнително малка железопътна мрежа, не е необходимо да прилага до 31 август 2004 година изискването да възложи на независим орган функциите, определящи справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктура, както е предвидено в членове 4 и 14, доколкото те задължават държавите-членки да създадат независими органи, които да изпълняват задачите, посочени в тези членове.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Мерки за прилагане

1.   Държавите-членки могат да представят на вниманието на Комисията всеки въпрос, касаещ прилагането на настоящата директива. Съответните решения се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 35, параграф 2.

2.   По искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, Комисията разглежда във всеки конкретен случай прилагането и изпълнението на разпоредбите, касаещи таксуването, разпределянето на капацитет и сертифицирането за безопасност и в рамките на два месеца след получаването на такова искане взема решение в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 35, параграф 2, относно това, дали съответната мярка може да продължи да се прилага. Комисията уведомява за решението си Европейския парламент, Съвета и държавите-членки.

Без да нарушава разпоредбите на член 226 от Договора, всяка държава-членка, в рамките на период от един месец, може да отнесе решението на Комисията пред Съвета. Съветът, действайки с квалифицирано мнозинство, може при изключителни обстоятелства да вземе различно решение в рамките на период от един месец.

3.   Необходимите изменения за адаптиране на приложенията се приемат в съответствие с регулаторната процедура, предвидена в член 35, параграф 3.

Член 35

Процедури на Комитета

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, с оглед на разпоредбите на член 8 от него.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, с оглед на разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 36

Доклад

До 15 март 2005 година Комисията представя доклад пред Европейския Парламент и пред Съвета относно изпълнението на настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от предложения за по-нататъшни действия на Общността.

Член 37

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 2830/77, Регламент (ЕИО) № 2183/78, Решение 82/529/ЕИО, Решение 83/418/ЕИО и Директива 95/19/ЕО се отменят.

Член 38

Прилагане

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 15 март 2003 година. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 39

Влизане в сила

Настоящата Директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 40

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

A. LINDH


(1)  ОВ С 321, 20.10.1998 г., стр. 10, и

ОВ С 116 Е, 26.4.2000 г., стр. 40.

(2)  ОВ С 209, 22.7.1999 г., стр. 22.

(3)  ОВ С 57, 29.2.2000 г., стр. 40.

(4)  Становище на Европейския парламент от 10 март 1999 г. (ОВ С 175, 21.6.1999 г., стр. 120), потвърдено на 27 октомври 1999 г. (ОВ С 154, 5.6.2000 г., стр. 22), Обща позиция на Съвета от 28 март 2000 г. (ОВ С 178, 27.6.2000 г., стр. 28) и Решение на Европейския парламент от 5 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 1 февруари 2001 г. и Решение на Съвета от 20 декември 2000 г.

(5)  ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (виж ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 143, 27.6.1995 г., стр. 75.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(9)  ОВ L 258, 21.9.1978 г., стр. 1 Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(10)  ОВ L 234, 9.8.1982 г., стр. 5. Регламент, с последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(11)  ОВ L 237, 26.8.1983 г., стр. 32. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(12)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. за действие на държавите-членки относно присъщите задължения в концепцията за обществените услуги в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1893/91 (ОВ L 169, 29.6.1991 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съдържание на референтния документ на мрежата

Референтният документ на мрежата, посочен в член 3, съдържа следните сведения:

1.

Раздел, определящ характера на инфраструктурата, която е на разположение на железопътните предприятия и условията за достъп до нея.

2.

Раздел за принципи на таксуване и тарифи. Тук се съдържат съответните детайли на схемата за таксуване, както и достатъчно информация за таксите, които се прилагат за изброените в приложение II услуги, които се предоставят само от един доставчик. Тук се описват подробно методологията, правилата и, където е приложимо, таблиците, използвани за прилагане на член 7, параграфи 4 и 5, и членове 8 и 9. Тук се съдържа също информация за вече решени или очаквани промени във връзка с такси.

3.

Раздел за принципите и критериите за разпределяне на капацитета. Тук са посочени основните характеристики на капацитета на инфраструктурата, който е на разположение на железопътните предприятия, както и ограниченията по отношение на използването му, включително вероятните изисквания за капацитет за поддържане. В него са определени процедурите и крайните срокове във връзка с процеса на разпределяне на капацитета. Тук се съдържат специфични критерии, които се прилагат по време на този процес, по-специално:

а)

процедурите, в съответствие с които кандидатите могат да подадат заявление за капацитет до управителя на инфраструктурата;

б)

изискванията по отношение на кандидатите;

в)

график на процеса на подаване на заявления и разпределяне;

г)

принципите, на които се подчинява процесът на координиране;

д)

процедурите, които се следват, и критериите, които се използват в случаите на претоварена инфраструктура;

е)

подробности за ограниченията за използване на инфраструктура;

ж)

условия, с които се отчитат предшестващи равнища на използване на капацитета при определяне приоритетите за процеса на разпределяне.

В него се описват подробно приетите мерки за подходящо третиране на услугите за товарни превози, международните услуги и заявленията, предмет на ad hoc процедура.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Услуги, предоставяни на железопътните предприятия

1.

Пакетът за минимален достъп обхваща:

а)

обработка на заявленията за инфраструктурен капацитет;

б)

право на използване на предоставения капацитет;

в)

използване на стрелки и железопътни възли;

г)

управление на влаковете, включително сигнализация, регулиране, дисперчески контрол, както и предаване и осигуряване на информация относно движението на влаковете;

д)

всякаква друга информация, необходима за прилагането или извършването на услугата, за която е предоставен капацитетът.

2.

Достъпът посредством мрежата до обслужващи съоръжения и предоставянето на услуги обхваща:

а)

използване на оборудване за електрозахранване с ток за тракцията, доколкото е налице;

б)

съоръжения за зареждане на гориво;

в)

пътнически гари, техните сгради и други съоръжения;

г)

товарни терминали;

д)

разпределителни гари;

е)

съоръжения за композиране на влакове;

ж)

странични коловози за гариране;

з)

съоръжения за поддръжка и други технически съоръжения.

3.

Допълнителните услуги могат да включват:

а)

ток за тракцията;

б)

предварително затопляне на пътнически влакове;

в)

доставка на гориво, маневриране и всички други услуги, предоставяни при споменатите по-горе съоръжения за услуги за достъп;

г)

специални договори за:

контрол на транспорт на опасни товари,

съдействие за движението на влакове със специално предназначение.

4.

Спомагателните услуги могат да включват:

а)

достъп до телекомуникационна мрежа;

б)

предоставяне на допълнителна информация;

в)

технически преглед на подвижния състав.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

График на процеса на разпределяне

1.

Работното разписание се съставя веднъж на една календарна година.

2.

Промяната на работното разписание се извършва в полунощ на последната събота от май. В случаите, когато се извършва промяна или настройка след края на лятото, това става в полунощ на последната събота от септември всяка година и на други интервали между тези две дати, когато е необходимо. Управителите на инфраструктури могат да се договорят за други дати и в такъв случай те уведомяват Комисията за това.

3.

Крайната дата за приемане на заявления за капацитет, които да се включат в работното разписание, е не по-повече от 12 месеца преди влизане в сила на работното разписание.

4.

Не по-късно от 11 месеца преди влизане в сила на работното разписание, управителите на инфраструктура в сътрудничество с другите разпределящи органи, посочени в член 15, осигуряват установяването на предварителните международни маршрути. Управителите на инфраструктури осигуряват, доколкото е възможно, придържането към тях по време на следващите процеси.

5.

Не по-късно от четири месеца след крайния срок за представяне на предложения от кандидатите, управителят на инфраструктурата изготвя проекторазписание.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

84


32001R0991


L 138/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 991/2001 НА КОМИСИЯТА

от 21 май 2001 година

за изменение на приложението към Директива 92/14/ЕИО на Съвета за ограничаване експлоатацията на самолети, които са предмет на част II, глава 2, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, втора редакция (1988 г.)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/14/ЕИО на Съвета от 2 март 1992 г. за ограничаване експлоатацията на самолети, които са предмет на част II, глава 2, том 1 от приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, втора редакция (1988 г.) (1), последно изменена с Директива 1999/28/ЕО (2) на Комисията, и по-специално член 9а от нея,

като има предвид, че:

(1)

Член 3 от Директива 92/14/ЕИО освобождава изброените в приложението самолети, при условие че те продължават да бъдат използвани от физически или юридически лица, установени в страната, в която са били регистрирани тези самолети в определен период.

(2)

Член 9а от Директива 92/14/ЕИО, както е изменена от Директива 98/20/ЕО (3) на Съвета, предвижда опростена процедура за изменения на приложението с оглед осигуряване на пълно съответствие с критериите за приемливост.

(3)

След влизането в сила на Директива 1999/28/ЕО, която първа изменя приложението към Директива 92/14/ЕИО на базата на опростената процедура, някои самолети, включени в приложението, са били унищожени, а други са били заличени в регистъра на съответната държава; следователно вписванията за тези самолети би следвало да бъдат заличени от приложението.

(4)

Някои от самолетите, отговарящи на критериите, ще навършат 25 години през 2001 г.; следователно съответното вписване за тях би следвало да бъде добавено в приложението.

(5)

Желателно е също така приложението да се актуализира в светлината на всякакви последващи промени в регистрационния код или оператора на вече включено въздухоплавателно средство.

(6)

Ограничената същност и обхват на измененията към приложението, както и тяхната неотложност, обосновават промяната на използвания тип правен инструмент.

(7)

Необходимо е настоящият регламент да влезе в сила без отлагане, за да може да предостави незабавно на заинтересованите страни освобождаванията, които се предвиждат в него.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за регулиране на авиационната безопасност (4), създаден с Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. за хармонизиране на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданската авиация (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2871/2000 (6) на Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Директива 92/14/ЕИО се изменя, както е указано в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 май 2001 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията


(1)  ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 21.

(2)  ОВ L 118, 6.5.1999 г., стр. 53.

(3)  ОВ L 107, 7.4.1998 г., стр. 4.

(4)  Комитет за регулиране на авиационната безопасност, писмена консултация от 15 март 2001 г.

(5)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4.

(6)  ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 47.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Директива 92/14/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Следните вписвания се заличават:

АЛЖИР

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

20955

В727-2D6

7T-VEH

Air Algerie


ЕГИПЕТ

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

21195

В737-266

SU-AYL

Egypt Air

21227

B737-266

SU-AYO

Egypt Air


ТУНИС

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

20545

В727-2H3

TS-JHN

Tunis Air

20948

B727-2H3

TS-JHQ

Tunis Air

2.

Следните вписвания се добавят:

АЛЖИР

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

21212

B737-2D6

7T-VEO

Air Algérie

21286

B737-2D6

7T-VER

Air Algérie


САУДИТСКА АРАБИЯ

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

21275

B737-268

HZ-AGH

Saudia

21276

B737-268

HZ-AGI

Saudia

21277

B737-268

HZ-AGJ

Saudia

21280

B737-268

HZ-AGK

Saudia

212281

B737-268

HZ-AGL

Saudia

212283

B737-268

HZ-AGN

Saudia

21360

B737-268

HZ-AGO

Saudia


СИРИЯ

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

21203

B727-294

YK-AGA

Syrianair

21204

B727-294

YK-AGB

Syrianair

21205

B727-294

YK-AGC

Syrianair


ЙЕМЕН

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

21296

B737-2N8

70-ACU

Yemen Airways

3.

Вписването, озаглавено „Уганда“, се замества със следното:

УГАНДА

Сериен номер

Тип

Регистрация

Оператор

19821

B707-379C

5X-GLA

Air Alexander


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

87


32001D0423


L 151/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 май 2001 година

относно условията за публикуване или разпространение на статистически данни, които са събрани в съответствие с Директива 95/64/ЕО на Съвета относно статистическите отчети при превоз на товари и пътници по море

(нотифицирано под номер С(2001) 1456)

(текст от значение за ЕИП)

(2001/423/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 95/64/ЕО на Съвета от 8 декември 1995 г. относно статистическите отчети при превоз на товари и пътници по море (1), последно изменена с Решение 2000/363/ЕО на Комисията (2), и по-специално членове 9 и 12 от нея,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9 от Директива 95/64/ЕО Комисията разпространява подходящи статистически данни на периоди, аналогични с периодите, на които се предават резултатите.

(2)

Разпространението на данни трябва да отчита разпоредбите за статистическа конфиденциалност съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1588/90 на Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 322/97 (4).

(3)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, учреден съгласно Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел

Целта на настоящото решение е да установи условията за публикуване или разпространение на данни, които са събрани съгласно Директива 95/64/ЕО, от Комисията в контекста на нейната обща политика за разпространение в областта на статистиката.

Член 2

Периодичност

Периодичността на публикуване или разпространение съответства на периодите, на които се предават резултатите. Данните за тримесечие се разпространяват или публикуват до пет месеца след получаването им от държавите-членки. Годишните данни се разпространяват или публикуват до осем месеца след получаването им от държавите-членки.

Член 3

Конфиденциалност

Разпространението или публикуването на статистически данни, които са събрани съгласно Директива 95/64/ЕО, е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1588/90 и Регламент (ЕО) № 322/97.

Член 4

Степен на подробност на разпространената информация

Докато Комисията не приеме друго решение съгласно процедурата, предвидена в член 13 на Директива 95/64/ЕО, най-високата степен на подробност, в която данните могат да бъдат публикувани или разпространени, е степента на пристанището на пристигане и отпътуване от морската крайбрежна ивица. Комисията обаче може да публикува и по-общи данни, ако качеството и/или пълнотата на информацията са незадоволителни.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 май 2001 година.

За Комисията

Pedro SOLBES MIRA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 320, 30.12.1995 г., стр. 25.

(2)  ОВ L 132, 5.6.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

88


32001L0026


L 168/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 май 2001 година

за изменение на Директива 95/50/ЕО на Съвета относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултиране с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 94/55/EО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (4) установи единни правила за превоза на опасни товари в Общността.

(2)

Приложенията към Директива 95/50/EО на Съвета от 6 октомври 1995 г. относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (5) са свързани с приложенията към Директива 94/55/EО. Привеждането в съответствие с научно-техническия прогрес на приложенията към Директива 94/55/EО може да окаже влияние върху приложенията към Директива 95/50/EО.

(3)

Привеждането в съответствие с научно-техническия прогрес на приложенията към Директива 94/55/EО се прави посредством процедурата на съответния комитет.

(4)

Необходимо е да се осъществи бързо привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес на приложенията към Директива 95/50/EО. За целта следва да се учреди комитет и за Директива 95/50/EО.

(5)

Мерките, необходими за прилагането на Директива 95/50/EО, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г., което формулира процедурите за упражняване на правомощията по прилагане, предоставени на Комисията (6).

(6)

Приложение I към Директива 95/50/EО следва да бъде изменено, за да се вземе под внимание Директива 1999/47/EО на Комисията от 21 май 1999 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес за втори път на Директива 94/55/EО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (7).

(7)

Директива 95/50/EО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 95/50/EО се изменя, както следва:

1.

Добавят се следните членове:

„Член 9а

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес на приложенията в областите, уредени с настоящата директива, и по-специално, за да се отчетат измененията на Директива 94/55/EО, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 9б.

Член 9б

1.   Комисията се подпомага от Комитета по превоза на опасни товари, учреден съгласно член 9 от Директива 94/55/EО, наричан по-долу „Комитет“.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО (8), като се взимат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се фиксира на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

2.

Приложение I се изменя, както следва:

а)

в точка 13 „Брутна маса на опасните товари за транспортна единица“ се заменя с „Общо количество на опасните товари за транспортна единица“;

б)

в точка 15 „акумулатор на контейнери“ се заменя с „акумулаторно превозно средство“;

в)

в точка 32 „Комплект инструменти за временни поправки“ се заменя с „Една ръчна лампа за всеки член от екипажа на превозното средство“;

г)

в точка 34 „Две сигнални светлини с оранжев цвят“ се заменя с „Два самостоятелно стоящи предупредителни знака“;

д)

в точка 36 „Екипировка на водача на превозното средство за лична защита“ се заменя с „Подходяща сигнална жилетка или сигнално облекло за всеки член от екипажа на превозното средство.“

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива, най-късно до 23 декември 2001 г. Те незабавно информират за това Комисията.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 7 май 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

B. RINGHOLM


(1)  ОВ C 177 Е, 27.6.2000 г., стр. 96.

(2)  ОВ C 268, 19.9.2000 г., стр. 4.

(3)  Становище на Европейския парламент от 12 април 2000 г. (ОВ C 40, 7.2.2001 г., стр. 119) и Решение на Съвета от 4 април 2001 г.

(4)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2001/7/ЕО на Комисията (ОВ L 30, 1.2.2001 г., стр. 43).

(5)  ОВ L 249, 17.10.1995 г., стр. 35.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 169, 5.7.1999 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

90


32001D0505


L 183/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 26 юни 2001 година

за присъединяването на Европейската общност към Регламент № 105 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно одобряването на превозни средства за превоз на опасни товари във връзка със специфичните им конструкционни характеристики

(2001/505/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно възприемането на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, на оборудване и на части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства и условията за взаимното признаване на одобрения, издавани въз основа на тези предписания („Ревизирано споразумение от 1958 г.“) (1) и по-специално член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2, второто тире от него,

като взе предвид предложението на Комисията (2),

като взе предвид официалното съгласие на Европейския парламент (3),

като има предвид, че:

(1)

Единните изисквания на Регламент № 105 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно одобрението на превозни средства, предназначени за превоз на опасни товари, във връзка със специфични конструкционни характеристики, имат за цел да премахнат техническите бариери пред търговията с моторни превозни средства между договарящите се страни във връзка със специфичните конструкционни характеристики на моторните превозни средства, предназначени за превоз на опасни товари и да осигурят високо равнище на безопасност и опазване на околната среда.

(2)

Регламент № 105 е съобщен на договарящите се страни и е влязъл в сила по отношение на всички договарящи се страни, които не са внесли уведомления за своето несъгласие до датата или датите, посочени в него, като регламент, приложен към Ревизираното споразумение от 1958 г.

(3)

Регламент № 105 следва да бъде включен в системата на Общността за одобрение на моторни превозни средства и по този начин да се добави към законодателството, което е в сила в рамките на Общността,

РЕШИ, КАКТО СЛЕДВА:

Единствен член

Европейската общност се присъединява към Регламент № 105 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно одобряването на превозни средства, предназначени за превоз на опасни товари във връзка със специфичните им конструкционни характеристики.

Текстът на регламента е приложен към настоящото решение (4).

Съставено в Люксембург на 26 юни 2001 година.

За Съвета

Председател

T. ÖSTROS


(1)  ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78.

(2)  ОВ C 274 Е, 26.9.2000 г., стр. 76.

(3)  Официално съгласие, дадено на 15 май 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  Настоящият регламент ще бъде публикуван в предстоящ брой на Официален вестник.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

91


32001D1346


L 185/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ № 1346/2001/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 май 2001 година

за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно морските пристанища, вътрешните пристанища и интермодалните терминали, както и проект № 8 от приложение III

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално първа алинея на член 156 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата на член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 13 март 2001 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (5) представлява обща референтна рамка, включваща целите, приоритетите и широкия спектър от планирани мерки, както и проектите от общ интерес в сферата на трансевропейската транспортна мрежа.

(2)

Транспортните възли като морски пристанища, вътрешни пристанища и интермодални терминали са предварително условие за интегрирането на различни видове транспорт в мултимодална мрежа.

(3)

Морските пристанища в трансевропейската транспортна мрежа са групирани в категории. Последните се определят въз основа на количествени критерии или местоположението им в островни, периферни или отдалечени региони. Само пристанищата с най-голям обем трафик би следвало да се указват на картите. Спецификациите, на които трябва да отговаря един проект за морско пристанище, за да бъде окачествен като проект от общ интерес, би следвало да бъдат определени.

(4)

Критериите, отнасящи се до вътрешните пристанища, би следвало да бъдат допълнени с критерии относно вида на оборудването им или обема на трафика. Тези пристанища следва да бъдат указани на картите.

(5)

Европейският съвет в Дъблин през 1996 г. реши, че проект № 8 в списъка от Европейския съвет в Есен през 1994 г. би следвало да бъде португало-испанската мултимодална връзка с останалата част от Европа.

(6)

Решение на № 1692/96/ЕО следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение № 1692/96/ЕО се изменя както следва:

1.

Член 11 се изменя както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Вътрешните пристанища формират част от мрежата, по-специално като свързващи точки между водните пътища, посочени в параграф 2 и член 14 и други видове транспорт.“

б)

добавя се следният параграф:

„3а.   Мрежата включва вътрешните пристанища:

а)

отворени за търговския трафик;

б)

разположени в мрежата на вътрешните водни пътища, както е показано в схемата на приложение I, раздел 4;

в)

свързани с други трансевропейски маршрути, така както е посочено в приложение I, и

г)

оборудвани с транспортни съоръжения за интермодален транспорт или с годишен товарен обем на трафика най-малко 500 000 тона.“

2.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Характеристики

1.   Морските пристанища позволяват развитието на морския транспорт и представляват корабни връзки за островите и точките за връзка между морския транспорт и други видове транспорт. Те предоставят оборудване и услуги на транспортните оператори. Тяхната инфраструктура предоставя обхват от услуги за превоза на пътници и стоки, включително фериботни услуги, превозване с кораб на къси и дълги разстояния, включително крайбрежно плаване, в рамките на Общността и между последната и страни, които не са членки.

2.   Морските пристанища, включени в мрежата, съответстват на една от категориите А, B или C, описани по-долу:

А.

Международни морски пристанища: пристанища с общ обем на годишния трафик не по-малко от 1,5 млн. тона товаропоток или 200 000 души пътникопоток, които освен ако е невъзможно, са свързани с надземните части от трансевропейската транспортна мрежа и следователно играят важна роля в международния морски транспорт.

B.

Морски пристанища на Общността, които не са включени в категория А: тези пристанища имат общ обем на годишния трафик не по-малко от 0,5 млн. тона товаропоток или между 100 000 и 199 999 души пътникопоток, които са свързани, освен ако е невъзможно, с надземните части от трансевропейската транспортна мрежа и са снабдени с необходимите транспортни съоръжения за морско плаване на къси разстояния.

C.

Регионални пристанища: тези пристанища не отговарят на категориите А и B, но са разположени в островни, периферни или отдалечени региони, като ги свързват по море и/или свързват тях с централните региони на Общността.

Морските пристанища от категория А се означават на информационните карти в схемите от раздел 5 на приложение I въз основа на най-актуалните данни за пристанището.

3.   В допълнение към критериите, посочени в член 7, пристанищни проекти от общ интерес, които се отнасят за морски пристанища, включени в трансевропейската пристанищна мрежа, отговарят на критериите и спецификациите в приложение II.“

3.

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

Характеристики

Трансевропейската мрежа за комбиниран транспорт включва:

железопътни линии и вътрешни водни пътища, подходящи за комбиниран транспорт и корабоплаване, които комбинирани, когато е възможно, с най-краткия начален и/или краен автомобилен превоз, позволява превоз на стоки на дълги разстояния,

интермодални терминали, оборудвани със съоръжения, позволяващи претоварване между железопътни линии, вътрешни водни и морски пътища и шосета,

подходящ подвижен състав, където все още неадаптираните характеристики на инфраструктурата го изискват.“

4.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Специфични проекти

Приложение III посочва с информативна цел проектите, определени в приложения I и II и други разпоредби на настоящото решение, на което Европейският съвет в Есен през 1994 г. и Европейският съвет в Дъблин през 1996 г. отдадоха особено значение.“

5.

Приложение I се изменя както следва:

а)

в съдържанието

заглавието на раздел 4 „Мрежа на вътрешните водни пътища“ се заменя с: „Мрежа на вътрешните водни пътища и вътрешни пристанища“,

раздел 5 се заменя със следното:

„Раздел 5:   Морски пристанища – категория А

5.0

Европа

5.1

Балтийско море

5.2

Северно море

5.3

Атлантически океан

5.4

Средиземно море – западна част

5.5

Средиземно море – източна част,“

в раздел 7 „Мрежа за комбиниран транспорт“, точка 7.2 се заличава;

б)

по отношение на картите, които се отнасят до раздели 4 и 5:

картата, която се отнася до раздел 4, се заменя с приложените към настоящото решение. Тези карти посочват вътрешните пристанища, които са оборудвани с превозни съоръжения за комбиниран транспорт и заместват картата, която илюстрира точка 7.2,

картите, които се отнасят до раздел 5, се добавят, както фигурират в приложението към настоящото решение.

6.

Приложение II се изменя както следва:

а)

частта от раздел 4 относно вътрешните пристанища се заменя със следното:

„Вътрешни пристанища

Проектите от общ интерес трябва да се отнасят единствено до инфраструктура, достъпна за всеки потребител на недискриминационна основа.

В допълнение към проекти, които се отнасят до връзките и вътрешните пристанища, посочени в приложение I, ще се счита, че проектите от общ интерес включват всеки инфраструктурен проект, съответстващ на една или повече от следните категории:

1.

достъп до пристанището от водни пътища;

2.

инфраструктура в зоната на пристанището;

3.

други транспортни инфраструктури в зоната на пристанището;

4.

други транспортни инфраструктури, които свързват пристанището с други елементи от трансевропейската мрежа.

За проект от общ интерес се счита всеки проект, който се отнася до следните дейности: изграждане и поддържане на всички елементи от транспортната система, принципно отворена за всички ползватели на транспорт в рамките на пристанището и на връзки с националната или международната транспортна мрежа; по-специално, това включва застрояването и поддръжката на земя за търговски или други пристанищни цели, изграждането и поддръжката на шосейни и железопътни връзки, изграждането и поддръжката, включително прокопаването на подстъпи и други водни зони в пристанището, както и изграждането и поддръжката на помощни навигационни средства и управление на трафика, комуникационни и информационни системи в пристанището и подстъпите към него.“

б)

Раздел 5 се заменя със следното:

„Раздел 5

Морски пристанища

1.   Общи условия за проекти от общ интерес, отнасящи се до морски пристанища в мрежата

Проектите от общ интерес трябва да се отнасят единствено до инфраструктура, достъпна за всеки потребител на недискриминационна основа.

За проект от общ интерес се счита всеки проект, който се отнася до следните дейности: изграждане и поддържане на всички елементи от транспортната система, принципно отворена за всички ползватели на транспорт в рамките на пристанището и на връзки с националната или международната транспортна мрежа; по-специално, това включва застрояването и поддръжката на земя за търговски или други пристанищни цели, изграждането и поддръжката на шосейни и железопътни връзки, изграждането и поддръжката, включително прокопаване на подстъпи и други водни зони в пристанището, както и изграждането и поддръжката на помощни навигационни средства и управление на трафика, комуникационни и информационни системи в пристанището и подстъпите към него.

2.   Спецификации за проекти от общ интерес, отнасящи се до морската пристанищна мрежа

За проект от общ интерес се счита всеки проект, който отговаря на следните спецификации:


Спецификация на проекта

Категория на пристанището

I.   Насърчаване на морското корабоплаване на кратки разстояния

Инфраструктура, необходима за развитието на морското корабоплаване на къси разстояния и на речното корабоплаване

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категория А

II.   Достъп до пристанища

Достъп до пристанища от море или от вътрешни водни пътища

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А и B

Постоянен достъп до пристанищата в Балтийско море, разположени приблизително на 60° северна ширина и по на север, включително капиталови разходи за разбиване на лед през зимата

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А, B и C

Създаване или подобряване на достъпа от вътрешността за свързване на пристанището с други елементи от трансевропейската транспортна мрежа чрез железопътни, шосейни или вътрешни водни връзки

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категория А

Усъвършенстване на съществуващия достъп от вътрешността за свързване на пристанището с други елементи от трансевропейската транспортна мрежа чрез железопътни, шосейни или вътрешни водни връзки

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А и B

III.   Инфраструктура в зоната на пристанището

Усъвършенстване на пристанищната инфраструктура с цел увеличаване на интермодалната ефективност

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А и B

Подобряване на пристанищната инфраструктура, особено в островни, периферни или отдалечени райони

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категория С

Разработка и инсталиране на управленски и информационни системи като EDI (електронен обмен на данни) или други системи за интелигентно управление на трафика на стоки и хора, използващи интегрирани технологии

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А, B и C

Разработка на пристанищни инсталации за получаване на отпадъци

Проекти, отнасящи се до пристанищата от категории А, B и C“

в)

Второ и трето тирета на раздел 7 се заменят със следното:

„—

изграждане или усъвършенстване на товаро-разтоварни центрове между видовете сухоземен транспорт, включително изграждане в рамките на терминала на транспортното оборудване със съответната инфраструктура,

адаптиране на пристанищните зони с цел развитие или подобряване на комбинирания транспорт между морски и железопътен, вътрешноводен или автомобилен транспорт.“

7.

Приложение III се изменя както следва:

а)

заглавието се заменя със следното:

„Списък на 14-те проекта, приети от Европейския съвет в Есен през 1994 г. и Европейския съвет в Дъблин през 1996 г.“

б)

точка 8 („Магистрала Лисабон-Валядолид“) се заменя със следното:

„8.

Португалия/Испания мултимодална връзка с останалата част от Европа чрез развитието на железопътни, шосейни, морски и въздушни връзки в следните три Иберийски коридорa:

Галиция (Ла Коруня)/Португалия (Лисабон)

Испания/Португалия (Валядолид-Лисабон)

Югозападен коридор (Лисабон-Севиля).“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 май 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

M. WINBERG


(1)  ОВ C 120, 18.4.1998 г., стр. 14.

(2)  ОВ C 214, 10.7.1998 г., стр. 40.

(3)  ОВ C 373, 2.12.1998 г., стр. 20.

(4)  Становище на Европейския парламент от 10 март 1999 г. (ОВ C 175, 21.6.1999 г., стр. 110), Обща позиция на Съвета от 5 юни 2000 г. (ОВ C 228, 9.8.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 3 октомври 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Решение на Европейския парламент от 5 април 2001 г. и на Съвета от 24 април 2001 г.

(5)  ОВ L 228, 9.9.1996 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

"ПРИЛОЖЕНИЕ I

РАЗДЕЛ 4

Мрежа на вътрешните водни пътища и вътрешни пристанища

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

РАЗДЕЛ 5

Морски пристанища — Категория А

Image

Image

Image

Image

Image

Image


Становище на Комисията

Комисията възнамерява при следващия преглед на Решение 1692/96/ЕО да включи в предложението си канала Елба-Любек и канала Твенте-Мителланд като част от мрежата на Вътрешните водни пътища.


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

112


32001D0539


L 194/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 5 април 2001 година

относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал)

(2001/539/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него във връзка с първото изречение от първа алинея на член 300, параграф 2 и първа алинея на член 300, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

За въздушните превозвачи на Европейската общност е полезно да извършват дейност при уеднаквени и ясни правила във връзка с тяхната отговорност за вреди, както и тези правила да бъдат същите като тези, които се прилагат за превозвачите от трети страни.

(2)

Общността взе участие в Международната дипломатическа конференция по въздушно право, проведена в Монреал от 10 до 28 май 1999 г., която доведе до приемането на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) и Общността подписа горепосочената конвенция на 9 декември 1999 г.

(3)

Организации за регионална икономическа интеграция, които имат компетенции по отношение на определени въпроси, уредени от Конвенцията от Монреал, могат да бъдат страни по нея.

(4)

Общността и нейните държави-членки си разпределят компетенциите по въпроси, уредени от Конвенцията от Монреал, и следователно е необходимо те да я ратифицират едновременно, за да се гарантира и пълно прилагане на нейните разпоредби в границите на Европейския съюз,

РЕШИ:

Член 1

С настоящото, Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз („Конвенцията от Монреал“) се одобрява от името на Европейската общност.

Текстът на Конвенцията е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета депозира от името на Европейската общност акта, предвиден в член 53, параграф 3 от Конвенцията от Монреал в Международната организация на гражданската авиация, заедно с декларация за компетенции.

Актът ще бъде депозиран едновременно с ратификационните актове на всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 5 април 2001 година.

За Съвета

Председател

B. ROSENGREN


(1)  ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 225.

(2)  Становище от 16 януари 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

113


22001A0718(01)


L 194/39

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


КОНВЕНЦИЯ ЗА УЕДНАКВЯВАНЕ НА НЯКОИ ПРАВИЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ,

КАТО ПРИЗНАВАТ значителния принос на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., наричана по-долу „Варшавска конвенция“, и другите свързани с нея документи за хармонизирането на международно частно въздушно право;

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта от осъвременяване и обединяване на Варшавската конвенция и свързаните с нея документи;

КАТО ПРИЗНАВАТ значението на осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз и необходимостта от справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ желанието за системно развитие в дейността на международния въздушен транспорт и безпрепятствено придвижване на пътници, багаж и товари в съответствие с принципите и целите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, приета в Чикаго на 7 декември 1944 г.;

УБЕДЕНИ, че колективните действия на държавите за по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи международния въздушен превоз, чрез нова конвенция са най-подходящото средство за постигане на справедливо равновесие на интересите,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Приложно поле

1.   Тази конвенция се прилага за всякакъв международен превоз на хора, багаж или товари, извършван с въздухоплавателно средство срещу възнаграждение. Тя се прилага също и за безвъзмезден превоз с въздухоплавателно средство, извършван от предприятие за въздушен транспорт.

2.   Изразът „Международен превоз“ по смисъла на тази конвенция е всеки превоз, при който, съгласно договора между страните, мястото на заминаване и местоназначението, независимо дали има прекъсване на превоза или претоварване, се намират или на териториите на две държави — страни по конвенцията, или на територията само на една държава — страна по конвенцията, ако е договорено място за спиране на територията на друга държава, дори ако тази държава не е държава — страна по конвенцията. Превозът между два пункта на територията само на една държава — страна без договорено място за спиране на територията на друга държава не се счита за международен превоз по смисъла на тази конвенция.

3.   Превозът, извършван от няколко последващи превозвачи, се счита по смисъла на тази конвенция за един цялостен превоз, ако се разглежда от страните като единична операция, независимо дали е договорен под формата на единичен договор или поредица от договори, и не губи международния си характер само поради факта, че един договор или поредица от договори следва да бъдат изпълнени изцяло на територията на една и съща държава.

4.   Тази конвенция се прилага и за превоза, описан в глава V, при определените там условия.

Член 2

Превоз, извършван от държава, и превоз на пощенски пратки

1.   Тази конвенция се прилага за превоз, извършван от държавата или от създадени със закон държавни органи при условие, че отговаря на предвидените в член 1 условия.

2.   При превоза на пощенски пратки превозвачът е отговорен само пред съответната пощенска администрация в съответствие с правилата, уреждащи взаимоотношенията между превозвачите и пощенските администрации.

3.   С изключение на предвиденото в параграф 2 на този член, разпоредбите на тази конвенция не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки.

ГЛАВА II

Документация и задължения на страните във връзка с превоза на пътници, багаж и товари

Член 3

Пътници и багаж

1.   При превоз на пътници се издава индивидуален или групов документ за превоз, който съдържа:

а)

означение на мястото на заминаване и местоназначението;

б)

ако мястото на заминаване и местоназначението се намират на територията само на една държава — страна, като същевременно са договорени едно или повече места за спиране на територията на друга държава — означение на поне едно такова място за спиране.

2.   Издаването на документа, посочен в параграф 1, може да бъде заменено от всяко друго средство, което запазва посочената в този параграф информация. Ако се използва такова друго средство, превозвачът предлага да предостави на пътника писмено изложение на така съхранената информация.

3.   Превозвачът издава на пътника етикет за идентификация на багажа за всяка единица регистриран багаж.

4.   На пътника се дава писмено уведомление за това, че доколкото тази конвенция е приложима, тя урежда и може да ограничава отговорността на превозвачите в случай на смърт или увреждане и на унищожаване, загуба или щета на багаж и на забавяне.

5.   Неизпълнението на разпоредбите на предходните алинеи не засяга съществуването или валидността на договора за превоз, който, независимо от това, е подчинен на правилата на тази конвенция, включително онези, отнасящи се до ограничаване на отговорността.

Член 4

Товари

1.   При превоза на товари се издава въздушна товарителница.

2.   Издаването на въздушна товарителница може да бъде заменено от всякакво друго средство, което запазва данните за превоза, който следва да бъде извършен. Ако се използва такова друго средство, превозвачът издава на изпращача, ако това бъде поискано от изпращача, квитанция за товара, която позволява идентифициране на пратката и достъп до информацията, съдържаща се в данните, съхранени чрез това друго средство.

Член 5

Съдържание на въздушната товарителница или квитанцията за товар

Въздушната товарителница или квитанцията за товар съдържат:

а)

обозначение на мястото на заминаване и местоназначението;

б)

ако мястото на заминаване и местоназначението се намират на територията само на една държава — страна, като същевременно са договорени едно или повече места за спиране на територията на друга държава — означение на поне едно такова място за спиране; и

в)

обозначение на теглото на пратката.

Член 6

Документи, свързани с естеството на товара

В случай на необходимост от изпълнение на формалностите, установени от митнически, полицейски и подобни държавни органи, от изпращача може да се изиска да издаде документ, в който се посочва естеството на товара. Тази разпоредба не поражда дълг, задължение или отговорност за превозвача.

Член 7

Описание на въздушна товарителница

1.   Въздушната товарителница се изготвя от изпращача в три оригинални екземпляра.

2.   Първият екземпляр се обозначава „За превозвача“; той се подписва от изпращача. Вторият екземпляр се обозначава „За получателя“; той се подписва от изпращача и от превозвача. Третият екземпляр се подписва от превозвача, който го предава на изпращача след приемане на каргото.

3.   Подписите на превозвача и на изпращача могат да бъдат напечатани или поставени с печат.

4.   Ако по искане на изпращача въздушната товарителница бъде изготвена от превозвача, се счита до доказване на противното, че превозвачът е действал от името на изпращача.

Член 8

Документация за множество пакети

Когато има повече от един пакет:

а)

превозвачът на товара има право да изиска от изпращача да изготви отделни въздушни товарителници;

б)

изпращачът има право да изиска от превозвача да издаде отделни квитанции за товар, когато се използва другото средство, упоменато в член 4, параграф 2.

Член 9

Неспазване на изискванията към документацията

Неспазването на разпоредбите на член 4 до член 8 не засяга съществуването или валидността на договора за превоз, който независимо от това е подчинен на правилата на тази конвенция, включително онези, отнасящи се до ограничаване на отговорността.

Член 10

Отговорност за сведенията в документацията

1.   Изпращачът е отговорен за точността на сведенията и заявленията относно товара, вписани от него или от негово име във въздушната товарителница, или предоставени от него или от негово име на превозвача, за да бъдат вписани в квитанцията за товар или внесени в данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 4, параграф 2. Горното важи и когато лицето, действащо от името на изпращача, е агент и на превозвача.

2.   Изпращачът обезщетява превозвача за всички вреди, понесени от него или от всяко друго лице, пред което превозвачът е отговорен, вследствие на нередовност, неточност или непълнота на сведенията и заявленията, представени от изпращача или от негово име.

3.   При условията на разпоредбите на параграф 1 и 2 на този член превозвачът обезщетява изпращача за всички вреди, понесени от него или от друго лице, пред което изпращачът е отговорен, вследствие на нередовност, неточност или непълнота на сведенията и заявленията, вписани от превозвача или от негово име в квитанцията за товар или в данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 4, параграф 2.

Член 11

Доказателствена стойност на документацията

1.   Въздушната товарителница или квитанцията за товар до доказване на противното са доказателство за сключването на договора, приемането на товара и условията за превоз, посочени в тях.

2.   Всички сведения във въздушната товарителница или в квитанцията за товар относно теглото, размерите и опаковката на товара, както и тези, отнасящи се до броя на пакетите, до доказване на противното, са доказателство за заявените факти; тези, които се отнасят до количеството, обема и състоянието на товара, не представляват доказателство срещу превозвача с изключение на случаите, в които те са били проверени от превозвача в присъствието на изпращача и във въздушната товарителница или в квитанцията за товара е посочено, че са били проверени или се отнасят до очевидното състояние на товара.

Член 12

Право на разпореждане с товара

1.   Изпращачът има право, при условията на неговата отговорност за изпълнение на всички негови задължения по договора за превоз, да се разпорежда с товара, оттегляйки го на летището на заминаване или на местоназначение, задържайки го по време на пътуването при някое кацане, изисквайки товарът да бъде доставен на местоназначението или, по време на пътуването, на друго лице, което не е първоначално посоченият получател, или изисквайки товарът да бъде върнат на летището на заминаване. Изпращачът не трябва да упражнява това си право на разпореждане по начин, който е в ущърб на превозвача или други изпращачи, и трябва да възстанови всички разходи, причинени от упражняването на това право.

2.   Ако е невъзможно да се изпълнят нарежданията на изпращача, превозвачът трябва незабавно да информира изпращача за това.

3.   Ако превозвачът изпълни нарежданията на изпращача за разпореждане с товара, без да изиска представяне на екземпляр от въздушната товарителница или квитанцията за товар, издадени на последния, превозвачът е отговорен, запазвайки правото си на регрес към изпращача, за всички вреди, които могат да бъдат причинени от това на всяко лице, което законно притежава този екземпляр от въздушната товарителница или квитанцията за товар.

4.   Правото, предоставено на изпращача, се прекратява от момента на възникване на правото на получателя по член 13. Независимо от това, ако получателят откаже да приеме товара или ако с него не може да бъде установена връзка, изпращачът отново придобива правото си на разпореждане.

Член 13

Доставка на товара

1.   С изключение на случаите, когато изпращачът е упражнил правото си по член 12, получателят има право при пристигане на товара в местоназначението да изиска от превозвача да му предаде товара при заплащане на дължимите разходи и при спазване на условията на превоза.

2.   Задължение на превозвача е веднага да уведоми получателя за пристигането на товара, освен ако не е уговорено друго.

3.   Ако превозвачът признае загубването на товара или ако товарът не е пристигнал след изтичане на 7 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, получателят има право да упражни срещу превозвача правата, произтичащи от договора за превоз.

Член 14

Упражняване на правата на изпращача и получателя

Изпращачът и получателят имат право съответно да упражнят всички предоставени им по член 12 и 13 права, всеки от свое име, независимо дали действа в свой интерес или в интерес на другия, при условие, че изпълнява наложените от договора за превоз задължения.

Член 15

Отношения между изпращача и получателя или взаимоотношения на трети лица

1.   Член 12, 13 и 14 не засягат нито отношенията между изпращача и получателя, нито взаимоотношенията на трети лица, чиито права произтичат било от изпращача, било от получателя.

2.   Разпоредбите на член 12, 13 и 14 могат да бъдат изменяни само с изрична уговорка във въздушната товарителница или квитанцията за товар.

Член 16

Формалности на митнически, полицейски или други държавни органи

1.   Изпращачът трябва да предостави такава информация и такива документи, каквито са необходими за изпълнение на формалностите на митнически, полицейски и други държавни органи, преди товарът да бъде предаден на получателя. Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди, причинени от липсата, недостатъчността или нередовността на такава информация или документи, освен ако вредите не са по вина на превозвача, неговите служители или агенти.

2.   Превозвачът не е длъжен да проверява дали информацията или документите са точни или достатъчни.

ГЛАВА III

Отговорност за превозвача и размер на обезщетението за вреди

Член 17

Смърт и увреждане на пътници — повреда на багаж

1.   Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на смърт или телесно увреждане на пътник, само при условие, че злополуката, която е причинила смъртта или увреждането, е възникнала на борда на въздухоплавателното средство или по време на качване или слизане.

2.   Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, само при условие, че събитието, което е причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Превозвачът обаче не е отговорен, ако и доколкото вредата е възникнала поради присъщ на багажа дефект, качество или недостатък. В случай на нерегистриран багаж, включително лични вещи, превозвачът е отговорен, ако вредата е възникнала по негова вина или по вина на негови служители или агенти.

3.   Ако превозвачът признае загуба на регистриран багаж или ако регистрираният багаж не е пристигнал при изтичане на 21 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, пътникът има право да упражни срещу превозвача правата, които произтичат от договора за превоз.

4.   По смисъла на тази конвенция терминът „багаж“ означава и регистриран багаж, и нерегистриран багаж, освен ако не е посочено друго.

Член 18

Повреда на товар

1.   Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на товар, само при условие, че събитието, което е причинило вредата, е възникнало по време на въздушния превоз.

2.   Превозвачът обаче не е отговорен, ако и доколкото докаже, че унищожението, загубата или повредата на товара са възникнали в резултат на едно или повече от следните обстоятелства:

а)

присъщ на този товар дефект, качество или недостатък;

б)

неправилна опаковка на този товар, направена от лице, различно от превозвача или неговите служители или агенти;

в)

акт на война или въоръжен конфликт;

г)

акт на държавен орган, извършен във връзка с влизането, излизането или транзитното преминаване на товара.

3.   По смисъла на параграф 1 от този член въздушният превоз обхваща периода от време, през който превозвачът е отговорен за товара.

4.   Периодът на въздушен превоз не обхваща никакъв превоз по суша, по море или по вътрешни водни пътища, извършен извън летище. Ако обаче такъв превоз бъде извършен при изпълнението на договор за въздушен превоз с цел натоварване, доставка или претоварване, всяка вреда се счита до доказване на противното, че е възникнала в резултат от събитие, настъпило по време на въздушния превоз. Ако без съгласието на изпращача превозвачът замени било целия, или част от превоза, който е бил предвиден по договора между страните да бъде въздушен превоз, с друг начин на транспортиране, такъв превоз с друг начин на транспортиране се счита, че е в рамките на периода на въздушния превоз.

Член 19

Закъснение

Превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки.

Член 20

Освобождаване от отговорност

Ако превозвачът докаже, че вредата е причинена от или че за нея е допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение, или лицето, от което произтичат правата му, превозвачът изцяло или частично се освобождава от отговорност спрямо ищеца до степента, до която тази небрежност, неправилно действие или бездействие са причинили или допринесли за вредата. Когато поради смърт или увреждане на пътник лице, различно от пътника, търси обезщетение, по същия начин превозвачът изцяло или частично се освобождава от отговорност до степента, до която докаже, че вредата е причинена от или за нея е допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на този пътник. Този член се прилага спрямо всичките разпоредби за отговорност в тази конвенция, включително разпоредбата на член 21, параграф 1.

Член 21

Обезщетение в случай на смърт или увреждане на пътници

1.   За вреди, възникнали съгласно член 17, параграф 1 и непревишаващи 100 000 специални права на тираж за всеки пътник, превозвачът не може да изключи или ограничи отговорността си.

2.   Превозвачът не е отговорен за вреди, възникнали съгласно член 17, параграф 1, до степента, до която те превишават 100 000 специални права на тираж за всеки пътник, ако превозвачът докаже, че:

а)

тези вреди не са причинени от небрежност, друго неправилно действие или бездействие на превозвача или неговите служители или агенти; или

б)

тези вреди са причинени единствено от небрежност, друго неправилно действие или бездействие на трети страни.

Член 22

Лимити на отговорност по отношение на закъснение, багаж и товари

1.   В случай на вреда, причинена от закъснение при превоз на лица, както е посочено в член 19, отговорността на превозвача по отношение на всеки пътник е ограничена до 4 150 специални права на тираж.

2.   При превоз на багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до 1 000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението.

3.   При превоз на товари отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена до сумата от 17 специални права на тираж за всеки килограм, освен ако изпращачът е направил по време на предаване на пакета на превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния интерес на изпращача от доставка в местоназначението.

4.   В случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение на част от товара или на съдържащ се в него предмет, теглото, което се взема под внимание при определяне на сумата, до която е ограничена отговорността на превозвача, е общото тегло само на въпросния пакет или пакети. Независимо от това, когато унищожаването, загубата, повредата или закъснението на част от товара или на съдържащ се в него предмет засягат стойността на другите пакети, включени в същата въздушна товарителница или в същата квитанция или ако такива не са издадени, в данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 4, параграф. 2, общото тегло на този пакет или пакети също се взема под внимание при определяне лимита на отговорност.

5.   Предходните разпоредби на параграф 1 и 2 на този член не се прилагат, ако бъде доказано, че вредата е причинена от действие или бездействие на превозвача, неговите служители или агенти, извършено с намерение да бъде причинена вреда или от груба небрежност и със знанието, че вероятно ще бъде причинена вреда; при условие, че в случай на такова действие или бездействие на служител или агент бъде също доказано, че служителят или агентът са действали в рамките на своите трудови задължения.

6.   Определените в член 21 и в този член лимити не препятстват съда от присъждане в съответствие с прилаганото от него право допълнително и на всичките или част от съдебните разноски и на другите разходи по делото, понесени от ищеца, включително лихва. Предходната разпоредба не се прилага, ако сумата на присъденото обезщетение, без съдебните разноски и други разходи по делото, не превишава сумата, предложена писмено от превозвача на ищеца в срок 6 месеца след датата на събитието, причинило вредата, или преди започване на съдебното дело, ако това е станало по-късно.

Член 23

Конверсия на монетарни единици

1.   Сумите, посочени като специални права на тираж в тази конвенция, се счита, че се отнасят за специалните права на тираж, както са дефинирани от Международния валутен фонд. В случай на съдебно производство конверсията на сумите в национална валута се извършва според стойността на такава валута в специални права на тираж към датата на постановяване на съдебното решение. Стойността в специални права на тираж на националната валута на държава — страна, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метод за оценка, прилаган от Международния валутен фонд в сила към датата на постановяване на съдебното решение за неговите операции и транзакции. Стойността в специални права на тираж на националната валута на държава — страна, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по определен от тази държава начин.

2.   Независимо от това, онези държави, които не са членове на Международния валутен фонд и чието законодателство не позволява прилагането на параграф 1 от този член, могат да декларират, по време на ратификацията или присъединяването или по всяко време след това, че лимитът на отговорност на превозвача, определен в член 21, се установява на сумата 1 500 000 монетарни единици на един пътник при съдебно производство на тяхна територия; 62 500 монетарни единици на един пътник по отношение на член 22, параграф 1; 15 000 монетарни единици на един пътник по отношение на член 22, параграф 2, и 250 монетарни единици на килограм по отношение на членен 22, параграф 3. Тази монетарна единица отговаря на 65,5 милиграма злато с чистота 900 хилядни. Тези суми могат да бъдат конвертирани във въпросната национална валута в кръгли цифри. Конверсията на тези суми в национална валута се извършва в съответствие със законодателството на въпросната държава.

3.   Изчисляването, посочено в последното изречение на параграф 1 на този член, и методът на конверсия, посочен в параграф 2 на този член, се извършват по такъв начин, че да изразят в националната валута на държавата — страна, доколкото е възможно, същата реална стойност на сумите по член 21 и 22, която би се получила в резултат от прилагането на първите три изречения на параграф 1 на този член. Държавите страни съобщават на депозитаря за начина на изчисляване по параграф 1 на този член или за резултата от конверсията по параграф 2 на този член, според случая, при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване към тази конвенция и когато настъпи промяна в някое от тях.

Член 24

Преразглеждане на лимитите

1.   Без да се накърнява действието на разпоредбите на член 25 от тази конвенция и при условията на параграф 2 по-долу, определените в член 21, 22 и 23 лимити на отговорност се преразглеждат от депозитаря на интервали 5 години, като първото такова преразглеждане трябва да се осъществи в края на 5-ата година след датата на влизане в сила на тази конвенция или, ако конвенцията не влезе в сила в срок 5 години след датата на първото й откриване за подписване, през първата година след влизането й в сила, с посочване на инфлационен фактор, отговарящ на натрупания процент на инфлация от предишното преразглеждане насам или в първия случай от датата на влизане в сила на конвенцията. Размерът на процента на инфлация, който следва да се използва при определяне на инфлационния фактор, е средно претеглената стойност на годишните проценти на увеличаване или намаляване на индексите на потребителските цени на държавите, чиито валути образуват специалните права на тираж, посочени в член 23, параграф 1.

2.   Ако посоченото в предходния параграф преразглеждане доведе до извода, че инфлационният фактор е надвишил 10 %, депозитарят уведомява държавите — страни по конвенцията за преразглеждане на лимитите на отговорност. Всяко такова преразглеждане влиза в сила 6 месеца след съобщаването му на държавите — страни по конвенцията. Ако в срок 3 месеца след съобщаването му на държавите — страни по конвенцията мнозинство от тях заявят своето несъгласие, преразглеждането не влиза в сила и депозитарят отнася въпроса до събранието на държавите — страни по конвенцията. Депозитарят уведомява незабавно всички държави — страни по конвенцията за влизането в сила на всяко преразглеждане.

3.   Независимо от параграф 1, описаната в параграф 2 на този член процедура се прилага по всяко време при условие, че една трета от държавите — страни по конвенцията изразят желание за това и при условие, че инфлационният фактор, посочен в параграф 1, е надвишил 30 % от предишното преразглеждане насам или от датата на влизане в сила на тази конвенция, ако не е имало предишно преразглеждане. Последващи преразглеждания с използване на процедурата, описана в параграф 1 на този член, се провеждат на интервали 5 години, считано от края на 5-ата година след датата на преразглежданията по тази алинея.

Член 25

Уговаряне на лимити

Превозвач може да уговори, че договорът за превоз е предмет на по-високи лимити на отговорност от предвидените в тази конвенция или не е предмет на каквито и да било лимити на отговорност.

Член 26

Нищожност на договорни разпоредби

Всяка разпоредба, целяща да освободи превозвача от отговорност или да установи по-нисък лимит на отговорност от определения в тази конвенция, се счита за нищожна и недействителна, но нищожността на всяка такава разпоредба не води до нищожност на целия договор, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.

Член 27

Свобода на договаряне

Нищо в тази конвенция не възпрепятства превозвача да откаже сключване на договор за превоз, да се откаже от право на защита по конвенцията или да определи условия, които не противоречат на разпоредбите на тази конвенция.

Член 28

Авансови плащания

В случай на злополука с въздухоплавателно средство, довела до смърт или увреждане на пътници, превозвачът, ако това е предвидено от неговото национално законодателство, извършва без забавяне авансови плащания на физическо лице или лица, които имат право на иск за обезщетение, за удовлетворяване на неотложните икономически нужди на такива лица. Тези авансови плащания не представляват признаване на отговорност и могат да бъдат приспаднати от всякакви суми, заплатени впоследствие от превозвача като обезщетения.

Член 29

Основание за искове

При превоза на пътници, багаж и товари всяко съдебно дело за обезщетения на каквото и да е основание било по тази конвенция, по договор, при закононарушение или на всяко друго основание може да се заведе само при условията и при съблюдаване на лимитите на отговорност, установени в тази конвенция, без това да предрешава въпроса кои лица имат право да завеждат дело и какви са съответните им права. При всяко такова дело наказателните, назидателните или всякакви други некомпенсационни обезщетения не подлежат на възстановяване.

Член 30

Служители, агенти — сумиране на искове

1.   Ако бъде заведено дело срещу служител или агент на превозвач, произтичащо от вреди, разгледани в конвенцията, служителят или агентът, ако докажат, че са действали в рамките на трудовите си задължения, имат право да се възползват от условията и лимитите на отговорност, на които има право да се позове самият превозвач съгласно тази конвенция.

2.   Сборът от сумите, които подлежат на възстановяване от превозвача, от неговите служители и агенти, в този случай не може да надвишава указаните лимити.

3.   С изключение на превоза на товари разпоредбите на параграф 1 и 2 на този член не се прилагат, ако бъде доказано, че вредите са причинени от действие или бездействие на служител или агент, извършени с намерение да бъдат причинени щети, или поради груба небрежност и със знанието, че вероятно ще бъдат причинени вреди.

Член 31

Своевременно уведомяване за жалби

1.   Получаването на регистриран багаж или товар от лицето, което има право да ги получи, без да бъде отправена жалба, представлява доказателство до доказване на противното, че багажът или товарът са били доставени в добро състояние и в съответствие с документа за превоз или с данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2.

2.   В случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара. В случай на закъснение жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение.

3.   Всяка жалба трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена или изпратена в посочените срокове.

4.   Ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу превозвача не може да се заведе дело, освен в случай на измама от негова страна.

Член 32

Смърт на лице, което носи отговорност

В случай на смърт на лице, което носи отговорност, дело за обезщетение се завежда съгласно условията на тази конвенция срещу онези, които по законен ред представляват неговото или нейното имущество.

Член 33

Юрисдикция

1.   Дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите — страни по конвенцията било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението.

2.   По отношение на вреди, възникнали в резултат на смърт или увреждане на пътник, дело може да се заведе пред едно от съдилищата, посочени в параграф 1 на този член, или на територията на държава — страна по конвенцията, в която по времето на злополуката се намира основното и постоянно местожителство на пътника и към или от която превозвачът извършва услуги за въздушен превоз на пътници било със собствено въздухоплавателно средство, или с въздухоплавателно средство на друг превозвач по търговско споразумение и в която този превозвач осъществява дейността си за въздушен превоз на пътници, използвайки помещения, наети или притежавани от самия превозвач или от друг превозвач, с който той има търговско споразумение.

3.   За целите на параграф 2:

а)

„търговско споразумение“ е споразумение, различно от споразумение за търговско представителство, сключено между превозвачи във връзка с предоставянето на съвместни услуги за въздушен превоз на пътници;

б)

„основно и постоянно местожителство“ е установеното и постоянно жилище на пътника по време на злополуката; националността на пътника не е определящ фактор в това отношение.

4.   Процедурните въпроси се уреждат от правото на съда, сезиран по случая.

Член 34

Арбитраж

1.   В съответствие с разпоредбите на този член страните по договора за превоз на товари могат да се уговорят, че всеки спор, свързан с отговорността на превозвача по тази конвенция, се урежда чрез арбитраж. Такова споразумение трябва да се изготви в писмена форма.

2.   Арбитражното производство по избор на тъжителя се провежда в рамките на една от посочените в член 33 юрисдикции.

3.   Арбитърът или арбитражният съд прилагат разпоредбите на тази конвенция.

4.   Разпоредбите на параграф 2 и 3 на този член се считат за съставна част от всяка арбитражна клауза или споразумение и всяко условие на такава клауза или споразумение, което е несъвместимо с тях, се счита за нищожно и недействително.

Член 35

Давностен срок за завеждане на дела

1.   Правото на обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок две години, считано от датата на пристигане в местоназначението, или от датата, на която въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен.

2.   Методът за изчисляване на този срок се определя от правото на съда, сезиран по случая.

Член 36

Последователен превоз

1.   В случай на превоз, който следва да бъде извършен от различни последващи превозвачи, и отговаря на даденото в член 1, параграф 3 определение, всеки превозвач, който приема пътници, багаж или товари, е подчинен на установените в тази конвенция правила и се счита за една от страните по договора за превоз, доколкото договорът има отношение към тази част от превоза, която се извършва под негов надзор.

2.   В случай на превоз от такова естество пътникът или всяко лице, което има право на обезщетение по отношение на пътника, може да заведе дело само срещу превозвача, извършил превоза, по време на който са възникнали злополуката или закъснението, освен в случаите, когато по изрично споразумение първият превозвач е поел отговорността за цялото пътуване.

3.   По отношение на багаж или товар пътникът или изпращачът имат право да заведат дело срещу първия превозвач, а пътникът или получателят с право на приемане на доставката имат право да заведат дело срещу последния превозвач и, освен това, всеки от тях може да заведе дело срещу превозвача, извършил превоза, по време на който е възникнало унищожаването, загубата, повредата или закъснението. Тези превозвачи са отговорни заедно и поотделно пред пътника или пред изпращача, или пред получателя.

Член 37

Право на регрес срещу трети страни

Нищо в тази конвенция не предрешава въпроса дали лице, отговорно за вреди в съответствие с нейните разпоредби, има право на регрес срещу всяко друго лице.

ГЛАВА IV

Комбиниран превоз

Член 38

Комбиниран превоз

1.   В случай на комбиниран превоз, извършен отчасти по въздух и отчасти чрез какъвто и да е друг начин на превоз, разпоредбите на тази конвенция се прилагат при условията на член 18, параграф 4 само за въздушния превоз при условие, че въздушният превоз отговаря на условията на член 1.

2.   Нищо в тази конвенция не възпира страните, в случай на комбиниран превоз, от вписване в документа за въздушен превоз на условия, отнасящи се до другите начини на превоз, при условие, че разпоредбите на тази конвенция относно въздушния превоз са спазени.

ГЛАВА V

Въздушен превоз, извършен от лице, различно от превозвача по договора

Член 39

Превозвач по договор — действителен превозвач

Разпоредбите на тази глава се прилагат, когато лице (наричано по-долу „превозвачът по договор“) в качеството си на основна страна сключи договор за превоз, уреждан от тази конвенция, с пътник или изпращач или с лице, действащо от името на пътника или изпращача, а друго лице (наричано по-долу „действителен превозвач“) извърши по силата на упълномощаване от превозвача по договора целия или част от превоза, но по отношение на такава част не се явява последователен превозвач по смисъла на тази конвенция. Упълномощаването се приема за дадено при липсата на доказателство за противното.

Член 40

Съответна отговорност на превозвача по договора и на действителния превозвач

Ако един действителен превозвач извърши целия или част от превоза, който в съответствие с посочения в член 39 договор се урежда от тази конвенция, то и превозвачът по договора, и действителният превозвач са подчинени на правилата на тази конвенция, освен ако не е предвидено друго в тази глава, първият по отношение на целия превоз, предвиден в договора, а вторият единствено за превоза, който извършва.

Член 41

Взаимна отговорност

1.   Действията или бездействията на действителния превозвач и на неговите служители и агенти, действащи в рамките на трудовите си задължения, се считат по отношение на извършения от действителния превозвач превоз също и за такива на превозвача по договора.

2.   Действията или бездействията на превозвача по договора и на неговите служители и агенти, действащи в рамките на трудовите си задължения, се считат по отношение на извършения от действителния превозвач превоз също и за такива на действителния превозвач. Независимо от това, споменатите действия или бездействия не излагат действителния превозвач на отговорност, превишаваща посочените в член 21, 22, 23 и 24 суми. Всяко специално споразумение, по което превозвачът по договора поеме задължения, които не са наложени от тази конвенция, или всеки отказ от права или защита, предоставени от тази конвенция, или всяка специална декларация за интерес от доставка в местоназначението, предвидена в член 22, не засягат действителния превозвач, освен ако той не се е съгласил на това.

Член 42

Адресат на жалби и нареждания

Всяка жалба или нареждане, отправени в съответствие с тази конвенция до превозвача, имат същата сила независимо дали са адресирани до превозвача по договора или до действителния превозвач. Независимо от това, посочените в член 12 нареждания имат сила само ако са адресирани до превозвача по договора.

Член 43

Служители и агенти

По отношение на извършен от действителния превозвач превоз всеки служител или агент на този превозвач или на превозвача по договора има право, ако докаже, че е действал в рамките на трудовите си задължения, да се възползва от условията и лимитите на отговорност, които се прилагат по силата на тази конвенция спрямо превозвача, чиито служители или агенти са те, освен ако бъде доказано, че са действали по начин, който не позволява да се позовават на лимитите на отговорност в съответствие с тази конвенция.

Член 44

Сумиране на обезщетения

По отношение на превоз, извършен от действителния превозвач, сборът на сумите, подлежащи на възстановяване от този превозвач и превозвача по договора и от техните служители и агенти, действащи в рамките на трудовите си задължения, не може да превишава най-високата сума, която може да се присъди по тази конвенция било срещу превозвача по договора, или срещу действителния превозвач, но никое от упоменатите лица няма да е отговорно за сума, превишаваща приложимия спрямо него лимит.

Член 45

Адресат на жалби

По отношение на превоз, извършен от действителния превозвач, дело за обезщетение може да се заведе срещу този превозвач или срещу превозвача по договора или срещу двамата заедно или поотделно по избор на ищеца. Ако делото е заведено само срещу единия от тези превозвачи, този превозвач има право да изиска присъединяване на другия превозвач към съдебното производство, като процедурата за такова присъединяване и неговите последствия се уреждат от правото на съда, сезиран по случая.

Член 46

Допълнителна юрисдикция

Всяко дело за обезщетение, предвидено в член 45, трябва да се завежда по избор на ищеца на територията на една от държавите — страни по конвенцията, било пред съд, в който може да се заведе дело срещу превозвача по договора на основание на член 33, или пред съд с юрисдикция на мястото, където се намира седалището на действителния превозвач или неговото основно място на дейност.

Член 47

Нищожност на договорни разпоредби

Всяка договорна разпоредба, с която се цели освобождаване на превозвача по договора или на действителния превозвач от отговорност по тази глава или установяване на по-нисък лимит на отговорност от приложимия съгласно тази глава, се счита за нищожна и недействителна, но нищожността на такава разпоредба не води до нищожност на целия договор, който остава подчинен на разпоредбите на тази глава.

Член 48

Взаимоотношения между превозвача по договор и действителния превозвач

С изключение на предвиденото в член 45 нищо от тази глава не засяга правата и задълженията на превозвачите, съществуващи помежду им, включително всякакви права на регрес или обезщетяване.

ГЛАВА VI

Други разпоредби

Член 49

Задължително прилагане

Всяка клауза, съдържаща се в договора за превоз, и всички специални споразумения, сключени преди причиняването на вредата, чрез които страните целят да нарушат установените с тази конвенция правила, независимо дали посредством определяне на приложимото право или чрез изменение на правилата относно юрисдикцията, са нищожни и недействителни.

Член 50

Застраховка

Държавите — страни по конвенцията изискват от своите превозвачи да поддържат подходяща застраховка, покриваща отговорността им по тази конвенция. Държава — страна по конвенцията, до която превозвач извършва полети, може да изиска от този превозвач да предостави доказателство, че поддържа подходяща застраховка, покриваща отговорността му по тази конвенция.

Член 51

Превоз, извършен при извънредни обстоятелства

Разпоредбите на член 3 до член 5, 7 и 8, свързани с документирането на превоза, не се прилагат в случай на превоз, извършен при извънредни обстоятелства извън нормалната сфера на дейност на превозвача.

Член 52

Определение за дни

Изразът „дни“, когато се използва в тази конвенция, означава календарни, а не работни дни.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 53

Подписване, ратифициране и влизане в сила

1.   Тази конвенция е открита за подписване в Монреал на 28 май 1999 г. от държавите, участващи в Международната конференция по въздушно право, проведена в Монреал от 10 до 28 май 1999 г. След 28 май 1999 г. конвенцията е открита за подписване от всички държави в Главната квартира на Международната организация за гражданско въздухоплаване в Монреал, докато влезе в сила съгласно параграф 6 на този член.

2.   Тази конвенция е открита по същия начин за подписване от регионални организации за икономическа интеграция. По смисъла на тази конвенция „регионална организация за икономическа интеграция“ е всяка организация, учредена от суверенни държави от даден регион, която е компетентна по отношение на някои въпроси от тази конвенция и е надлежно упълномощена да подписва и да ратифицира, приема, одобрява или да се присъединява към тази конвенция. Всяко позоваване на „държава — страна по конвенцията“ или „държави — страни по конвенцията“ в тази конвенция, различно от това в член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точка б), член 5, точка б), член 23, 33, 46 и член 57, точка б), се отнася също и до регионална организация за икономическа интеграция. За целите на член 24 позоваването на „мнозинство от държавите — страни по конвенцията“ и „една трета от държавите — страни по конвенцията“ не се отнася до регионална организация за икономическа интеграция.

3.   Тази конвенция е предмет на ратификация от държавите и от регионалните организации за икономическа интеграция, които са я подписали.

4.   Всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, която не подпише тази конвенцията, може да я приеме, одобри или да се присъедини към нея по всяко време.

5.   Документите за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване се депозират при Международната организация за гражданско въздухоплаване, която с настоящото се определя за депозитар.

6.   Тази конвенция влиза в сила на шестдесетия ден след датата на депозиране при депозитаря на тридесетия документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване спрямо държавите, които са депозирали такъв документ. За целите на този параграф документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се брои.

7.   По отношение на други държави и други регионални организации за икономическа интеграция тази конвенция влиза в сила шестдесет дни след датата на депозиране на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.

8.   Депозитарят уведомява незабавно всички подписали конвенцията и държавите — страни по конвенцията, за:

а)

всяко подписване на тази конвенция и датата на същото;

б)

всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване и датата на същото;

в)

датата на влизане в сила на тази конвенция;

г)

датата на влизане в сила на всяко преразглеждане на лимитите на отговорност, установени по тази конвенция;

д)

всяко денонсиране по член 54.

Член 54

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по конвенцията може да денонсира тази конвенция чрез писмено уведомление до депозитаря.

2.   Денонсирането влиза в сила сто и осемдесет дни след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

Член 55

Взаимна връзка с други документи на Варшавската конвенция

Тази конвенция има предимство пред всякакви правила, приложими към международния въздушен превоз:

1.

Между държави — страни по тази конвенция по силата на това, че тези държави съвместно са страни по:

а)

Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г. (наричана по-долу Варшавската конвенция);

б)

Протокола за изменение на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изготвен в Хага на 28 септември 1955 г. (наричан по-долу Хагския протокол);

в)

Конвенцията, допълваща Варшавската конвенция, за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, извършван от лице, различно от превозвача по договора, подписана в Гуадалахара на 18 септември 1961 г. (наричана по-долу Гуадалахарската конвенция);

г)

Протоколът за изменение на конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изменена от Протокола, изготвен в Хага на 28 септември 1955 г., подписан в гр. Гватемала на 8 март 1971 г. (наричан по-долу Протоколът от гр. Гватемала);

д)

Допълнителни протоколи с номера от 1 до 3 и Монреалския протокол № 4 за изменение на Варшавската конвенция, изменена от Хагския протокол, или Варшавската конвенция, изменена както от Хагския протокол, така и от Протокола от гр. Гватемала, подписани в Монреал на 25 септември 1975 г. (наричани по-долу Монреалски протоколи); или

2.

На територията на всяка отделна държава — страна по тази конвенция по силата на това, че тази държава е страна по един или повече от документите, посочени в точки от „а“ до „д“ по-горе.

Член 56

Държави с повече от една правна система

1.   Ако една държава има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи по отношение на въпроси, разглеждани от тази конвенция, тя може да декларира по време на подписване, ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване, че конвенцията се прилага спрямо всички нейни териториални единици или спрямо само една или няколко от тях, и може да измени тази си декларация, като представи друга декларация по всяко време.

2.   Всяка такава декларация се съобщава на депозитаря и в нея изрично се посочват териториалните единици, спрямо които се прилага конвенцията.

3.   По отношение на държава — страна по конвенцията, която е направила такава декларация:

а)

позоваванията в член 23 на „национална валута“ се тълкуват като позоваване на валутата на съответната териториална единица на тази държава; и

б)

позоваването в член 28 на „национално законодателство“ се тълкува като позоваване на законодателството на съответната териториална единица на тази държава.

Член 57

Резерви

По отношение на тази конвенция не могат да се правят резерви с изключение на това, че държава — страна по конвенцията може по всяко време да заяви чрез уведомление, адресирано до депозитаря, че конвенцията не се прилага спрямо:

а)

международен въздушен превоз, изпълняван и извършван пряко от тази държава — страна по конвенцията с нетърговски цели във връзка с осъществяването на нейните функции и задължения като суверенна държава; и/или

б)

превоз на лица, товари и багаж за нейните военни власти с въздухоплавателни средства, регистрирани в тази държава — страна по конвенцията или наети от нея, целият капацитет на които е запазен от такива власти или от тяхно име.

В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните пълномощни представители, имайки надлежни пълномощия, подписаха тази конвенция.

ИЗГОТВЕНО в Монреал на 28-ия ден от месец май през хиляда деветстотин деветдесет и девета година на английски, арабски, китайски, френски, руски и испански език, като всички текстове имат еднаква достоверност. Тази конвенция остава депозирана в архивите на Международната организация за гражданско въздухоплаване, а заверени копия от нея ще бъдат предадени от депозитаря на всички държави — страни по конвенцията, както и на всички държави — страни по Варшавската конвенция, Хагския протокол, Гуадалахарската конвенция, Протокола от гр. Гватемала и Монреалските протоколи.

 


07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

124


32001R2163


L 291/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2163/2001 НА КОМИСИЯТА

от 7 ноември 2001 година

относно техническите условия за предаването на статистически данни за автомобилни превози на товари

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета от 25 май 1998 г. за регистрирането за целите на статистиката при автомобилен превоз на товари (1), изменен с Регламент (ЕО) № 2691/1999 на Комисията (2), и по-специално член 5, параграф 2, и член 9 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1172/98, Комисията определя условията за предаване на данни от държавите-членки.

(2)

Необходимо е да се определи формат, в който данните трябва да се предават на Евростат в достатъчно детайли, за да се осигури възможността тези данни да се обработват бързо и с ниски разходи.

(3)

Настоящият регламент не променя статута на променливите, които са посочени като незадължителни в Регламент (ЕО) № 1172/98.

(4)

Мерките, които са предвидени в настоящия регламент, са съгласувани със становището на Комитета по статистическата програма, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Техническият формат за предаване на данни на Комисията (Евростат) е определен в приложението към настоящия регламент.

Държавите-членки използват този формат за данните, отнасящи се до 2002 базова година и следващите години.

Член 2

Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните и метаданните, изисквани от настоящия регламент в електронна форма, в съответствие с взаимозаменяемия стандарт, предложен от Комисията (Евростат).

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на 20-тия ден от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 ноември 2001 година.

За Комисията

Pedro SOLBES MIRA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 163, 6.6.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 326, 18.12.1999 г., стр. 39.

(3)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ФОРМАТ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ

1.   СТРУКТУРА НА ДАННИТЕ

Индивидуалните записи на данни за всяко тримесечие, които трябва да се изпращат в Евростат, трябва да съдържат три свързани групи от данни, отнасящи се до:

A1

променливи, свързани с превозното средство;

A2

променливи, свързани с пътуването;

A3

променливи, свързани с товарите (при основната транспортна операция).

Всеки A1 „запис за превозното средство“ е свързан с 1–n „записа за пътуването“ (A2 група от данни), които съдържат данни за пътуванията, извършени от даденото превозно средство по време на разглеждания период (обикновено една седмица). Всеки запис за пътуване на свой ред е свързан с 0–m „записа за товарите“ (A3 група от данни), които съдържат данни за основните транспортни операции, от които се състои даденото пътуване.

Фигура 1 илюстрира структурата на данните.

Следва да се отбележи, че не може да има множество записи за товари за всеки запис за пътуване.

Image

За пътувания с товар, в зависимост от използвания метод за записване на пътуванията и/или в зависимост от вида пътуване, може да има само един запис за товарите, свързан с всеки запис за пътуване. За пътувания без товар, обикновено не трябва да има свързани записи за товари (въпреки, че наличието на свързани записи за товари за празни рейсове е позволено).

„Методологичното приложение“ в приложение A към Регламент (ЕО) № 1172/98 дава по-нататъшна информация.

2.   СПИСЪК НА ПОЛЕТАТА

Следната информация е предвидена за всяко поле:

номер на полето: той определя местоположението на полето в записа,

променлива: това е или препратка към променливата в Регламент (EО) № 1172/98, или вътрешен идентификатор,

описание: кратко описание на съдържанието на полето,

кодиране: променливите трябва да се кодират съгласно приложения от A до Ж към Регламент (EО) № 1172/98. Допълнителни правила за кодиране са посочени тук. По-нататъшни обяснения и препоръки относно кодирането могат да се предоставят от Евростат в наръчника за прилагане на Регламент (EО) № 1172/98,

вид на полето: показва дали полето съдържа числово количество или поредица от текстови знаци,

с изключение на променлива A1.9., всички числови полета трябва да се представят като цели числа,

променлива A1.9. трябва да има запетая („,“) като десетичен разделител,

незадължителна променлива: знак за променливи, които не са задължителни съгласно приложение A към Регламент (EО) № 1172/98,

максимална дължина: максималната очаквана дължина на данните за даденото поле. Данни, които са прекалено дълги, не могат да се заредят,

ключово поле: комбинацията на стойностите на основните полета за дадена група от данни трябва да е уникална ключова стойност в тази група от данни. Ако се открият дублиращи се ключови стойности, зареждането на групата от данни и свързаните с нея данни се блокира, тъй като записите за превозното средство, пътуването и товарите не могат да бъдат свързани правилно.

Група от данни А1: Променливи, свързани с превозното средство

Поле №

Променлива

Описание

Кодиране

Вид поле

* = незадължителна променлива

Максимална дължина

* = ключово поле

Специфични кодове за липсващи стойности

1

RCount

Докладваща държава

 (1)

текстово

 

2

*

 

2

DSetID

Идентификатор на група данни

A1

текстово

 

2

*

 

3

Year

Година на групата данни

4 числа

текстово

 

4

*

 

4

Quarter

Тримесечие на групата данни

Q1, Q2, Q3 или Q4

текстово

 

2

*

 

5

QuestN

Идентификатор на въпросника

 

текстово

 

9

*

 

6

A1.1.

Възможност за използване на превозното средство за комбиниран превоз

Предстои разработка

текстово

*

1

 

 

7

A1.3.

Възраст на моторното превозно средство (товарен автомобил или автовлекач)

Брой години след първа регистрация

числово

 

2

 

99

8

A1.6.

Клас/категория на ползващия превозното средство съгласно класификация на NACE преработена версия 1

Четирицифрен код NACE

текстово

*

5

 

 

9

A1.8.1.

Общо километри на превозното средство по време на разглеждания период — с товар

км

числово

 

4

 

 

10

A1.8.2.

Общо километри на превозното средство по време на разглеждания период — ненатоварено (включително пътувания на автовлекача без полуремарке)

км

числово

*

4

 

 

11

A1.9.

Тегло на превозното средство, което трябва да се използва, за да се получат пълни резултати от индивидуалните данни, ако събирането на данни се извършва от примерна извадка

 

числово

 

8

 

 

12

Stratum

Идентификатор за примерната извадка, в която фигурира превозното средство

 

текстово

 

7

 

 

13

A2 link

Брой записи, свързани с A2

числово

числово

 

5

 

 


Група от данни A2: променливи, свързани с пътуването

Поле №

Променлива

Описание

Кодиране

Вид поле

* = незадължителна променлива