Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

07.   Транспортна политика

TOM 001

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

1960

P 052

1121

 

 

31960R0011

 

 

 

Регламент № 11 на Съвета относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност

3

1962

P 023

720

 

 

31962D0403(01)

 

 

 

Решение на Съвета за създаване на процедура за предварителен преглед и консултация за някои законови, подзаконови и административни разпоредби, предвидени от държавите-членки в областта на транспорта

8

1962

P 070

2005

 

 

31962L2005

 

 

 

Първа директива на Съвета за установяването на някои общи правила за международен транспорт (автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна)

9

1968

L 175

1

 

 

31968R1017

 

 

 

Регламент № 1017/68 на Съвета от 19 юли 1968 година относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

12

1968

L 175

15

 

 

31968L0297

 

 

 

Директива на Съвета от 19 юли 1968 година по стандартизацията на разпоредбите относно безмитното допускане на гориво, съдържащо се в резервоарите на товарни моторни превозни средства

23

1969

L 156

1

 

 

31969R1191

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

25

1969

L 156

8

 

 

31969R1192

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1192/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно общите правила за нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия

32

1970

L 130

1

 

 

31970R1107

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета от 4 юни 1970 година за отпускане на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

54

1970

L 130

4

 

 

31970R1108

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводен транспорт

57

1970

L 278

1

 

 

31970R2598

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 2598/70 на Комисията от 18 декември 1970 година за определяне на позициите, които да се включат по различните рубрики в счетоводните форми, показани в приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година

69

1973

L 347

48

 

 

31973D0402

 

 

 

Решение на Съвета от 22 ноември 1973 година за изменение на Решението от 21 март 1962 година относно установяване на процедура за предварителен преглед и консултация по отношение на определени законови, подзаконови и административни разпоредби, предложени в държави-членки относно транспорта

74

1974

L 084

8

 

 

31974L0149

 

 

 

Директива на Съвета от 4 март 1974 година за изменение на Първата директива относно установяването на някои общи правила за международен транспорт ( автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение)

76

1974

L 319

1

 

 

31974R2988

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност

78

1976

L 021

10

 

 

31976L0135

 

 

 

Директива на Съвета от 20 януари 1976 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища

81

1976

L 357

36

 

 

31976L0914

 

 

 

Директива на Съвета от 16 декември 1976 година относно минималното ниво на обучение за някои водачи в автомобилния транспорт

84

1977

L 209

29

 

 

31977D0527

 

 

 

Решение на Комисията от 29 юли 1977 година за определяне списъка на морските търговски пътища за прилагането на Директива 76/135/ЕИО на Съвета

88

1977

L 239

23

 

 

31977D0587

 

 

 

Решение на Съвета от 13 септември 1977 година относно въвеждането на процедура за консултиране по отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на транспорта на товари по море и по действия, свързани с тези въпроси в международни организации

91

1978

L 246

7

 

 

31978R2116

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 2116/78 на Комисията от 7 септември 1978 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2598/70 за определяне на позициите, които да се включат по различните рубрики в счетоводните форми, показани в приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година

93

1978

L 349

31

 

 

31978L1016

 

 

 

Директива на Съвета от 23 ноември 1978 година за изменение на Директива 76/135/ЕИО за взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища

95

1979

L 121

1

 

 

31979R0954

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 954/79 на Съвета от 15 май 1979 година относно ратификацията от държавите-членки на или тяхното присъединяване към Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейни конференции

96

1979

L 167

1

 

 

31979R1384

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1384/79 на Съвета от 25 юни 1979 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1108/70 относно въвеждането на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

101

1980

L 018

23

 

 

31980L0049

 

 

 

Директива на Съвета от 20 декември 1979 година за изменение на Първата директива за установяването на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държавите-членки

107

1980

L 018

24

 

 

31980D0050

 

 

 

Решение на Съвета от 20 декември 1979 година относно изработването на процедура за консултиране във връзка с отношенията между държавите-членки и трети страни в областта на въздушния транспорт и относно действия по тези въпроси в международните организации

108

1980

L 339

30

 

 

31980L1119

 

 

 

Директива на Съвета от 17 ноември 1980 година относно статистическите данни за превоза на товари по вътрешни водни пътища

110

1981

L 302

8

 

 

31981R3021

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 3021/81 на Съвета от 19 октомври 1981 година за привеждане в съответствие, вследствие на присъединяването на Гърция, на Регламент (ЕИО) № 1108/70 за въвеждане на счетоводна система за разходите по инфраструктурата за железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт

134

1982

L 027

22

 

 

31982L0050

 

 

 

Директива на Съвета от 19 януари 1982 година относно изменение на Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 година относно установяването на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държавите-членки

135

1982

L 184

1

 

 

31982R1658

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1658/82 на Съвета от 10 юни 1982 година за допълване с разпоредби за комбинирания транспорт на Регламент (ЕИО) № 1107/70 относно предоставянето на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

137

1982

L 230

38

 

 

31982D0505

 

 

 

Решение на Съвета от 12 юли 1982 година относно сключването на Споразумение за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)

139

1982

L 230

39

 

 

21982A0526(04)

 

 

 

Спогодба за международни случайни автомобилни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)

140

1982

L 301

1

 

 

31982L0714

 

 

 

Директива на Съвета от 4 октомври 1982 година за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища

157

1983

L 010

1

 

 

31983R0056

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 56/83 на Съвета от 16 декември 1982 година относно изпълнението на Споразумението за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)

223

1983

L 332

37

 

 

31983D0573

 

 

 

Решение на Съвета от 26 октомври 1983 година относно контра-мерки в областта на международните морски търговски превози

226

1984

L 335

4

 

 

31984R3626

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 3626/84 на Съвета от 19 декември 1984 година за изменение на Регламент № 11 относно премахването на дискриминацията в транспортните тарифи и условия при прилагането на член 79, параграф 3 от Договора за създаването на Европейската икономическа общност

227

1985

L 183

22

 

 

31985L0347

 

 

 

Директива на Съвета от 8 юли 1985 година относно изменение на Директива 68/297/ЕИО относно стандартизацията на разпоредбите за безмитния пропуск на гориво, съдържащо се в резервоарите за гориво на търговските моторни превозни средства

228

1985

L 280

4

 

 

31985R2919

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 2919/85 на Съвета от 17 октомври 1985 година относно условията за достъп до режима, установен със спогодбите съгласно Ревизираната конвенция за корабоплаването по Рейн, отнасяща се за съдове от корабоплаването по Рейн

230

1985

L 370

8

 

 

31985R3821

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт

234


07/ 001

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31960R0011


P 052/1121

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ № 11 НА СЪВЕТА

относно премахване на дискриминацията при определяне на транспортните тарифи и условия в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 79 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че член 79, параграф 3 изисква от Съвета да определи правила за премахване, по отношение на транспорта в рамките на Общността, на формите на дискриминация посочени в член 79, параграф 1;

като има предвид, че подобно премахване изисква въвеждането на забрана за гореспоменатите форми на дискриминация, включително и определянето чрез тарифи, или по друг начин, на цени на превозите и условия, които при прилагането им представляват дискриминация;

като има предвид, че е възможно да се извършват проверки на прилаганите цени на превози и съответни условия за тях, както и да се открива наличието на дискриминация, само ако превозвачите и представителите им отговарящи за превозите на товари се задължат да предоставят необходимата информация под формата на транспортни документи, позволяващи бързи и своевременни проверка;

като има предвид, че за да се гарантира спазване на настоящите разпоредби следва да се приеме система от наказания, като тези наказания следва да подлежат на обжалване пред Съда на Европейските общности, който разполага с неограничена юрисдикция, предвидена в член 172 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за превозите на всички видове товари по железопътната, шосейната и вътрешноводната мрежи, в рамките на Общността, с изключение на товарите описани в приложения I и III от Договора за създаване на Европейската Общност за въглища и стомана.

Член 2

1.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за всякакви превози на товари изпратени от или до определена точка в рамките на територията на държава-членка, включително и превози осъществявани между държавите-членки и трети или асоциирани държави.

2.   Настоящият регламент се прилага само и единствено за тези части от превоза, които се осъществяват в Общността.

3.   Настоящият регламент се прилага и за тези части от превозите по железопътната, шосейна или вътрешноводна мрежи, когато товарите се превозват по други транспортни средства и през други части от превозите.

Член 3

Когато превозът, уреден в един единствен договор, се извършва от няколко превозвача последователно, всеки един превозвач е обвързан от разпоредбите на настоящия регламент за тази част от превозите, която осъществява.

Член 4

1.   При превози, осъществявани в рамките на Общността, се забранява всякаква дискриминация от страна на превозвачи под формата на различни цени и различни условия при превоза на едни и същи товари през еднакви транспортни пътища и връзки, въз основа на произхода на въпросните товари или направлението им.

Настоящата забрана не засяга валидността на частноправни договори.

2.   Също така се забранява определянето, било чрез тарифа или по друг начин, на транспортни цени и такси, които при прилагането си биха представлявали форма на дискриминация по смисъла на параграф 1.

3.   Забраните установени в настоящия член влизат в сила от 1 юли 1961 г.

Член 5

1.   Преди 1 юли 1961 г. правителствата съобщават на Комисията тарифни, формални или други споразумения върху цените на превозите и свързаните с тях условия, действащи в техните държави, когато цените и условията за превоз на едни и същи товари по едни и същи дестинации, се различават на основание страна на произход или на направление на въпросните товари. Когато впоследствие се приемат някакви мерки от този вид, Комисията се известява незабавно.

2.   Преди 1 юли 1961 г. транспортните предприятия предоставят на правителствата си цялата информация по отношение на съществуващите тарифи, както и формални или други споразумения относно транспортните такси и условията, посочени в предходната алинея, както и се задължават да ги известяват незабавно за всички мерки от този вид приети от тях.

3.   Разпоредбите на настоящия член се прилагат за превоза на товари изпращани от или до определена точка на територията на държава-членка.

Член 6

1.   За всяка една пратка товари в рамките на Общността се изисква задължително съставяне на документ, съдържащ следната информация:

име и адрес на товародателя,

естество и тегло на товарите,

място и дата на приемане на товарите за превоз,

място, до което се доставят товарите,

маршрут за превоз на товарите, или разстояние за превозване, когато тези фактори обосновават прилагане на различна цена от нормално изчисляваната,

гранично-пропускателни пунктове, когато има такива.

2.   Транспортната документация се изготвя в две номерирани копия. Едно от копията придружава товарите, а другото се съхранява от превозвача за срок от две години, считано от датата на превоза, като документацията се води по реда на входящите номера. Това копие съдържа пълно описание на транспортните такси, така както са изчислени окончателно, включително и направени отстъпки или други фактори оказали влияние при определяне на транспортните такси и условия.

3.   Когато съществуващата документация съдържа всички данни по реда на параграф 1,както и във връзка с архивната и счетоводна система на превозвача, позволява извършването на пълна проверка на транспортните такси и условия, така че да се премахнат или избегнат споменатите в член 79, параграф 1 от Договора форми на дискриминация, превозвачите не се задължават да въвеждат нови документи.

4.   Превозвачът е отговорен за правилното изготвяне и попълване на транспортната документация.

Член 7

1.   Разпоредбите на член 6 влизат в сила на 1 юли 1961 г.

2.   Комисията има право преди тази дата, чрез регламент, издаден след консултации със Съвета, да отложи за някои класове транспорт влизането в сила на настоящия Регламент и таксите за превози да се определят след това, но не по-късно от 1 януари 1964 г.

Член 8

Разпоредбите на член 6 не се прилагат:

a)

при превози на товари, които не надхвърлят пет метрични тона общо тегло и изпращани от един изпращач до един единствен получател;

б)

при превози на товари в границите на държава-членка на разстояние, което като цяло не надхвърля сто километра;

в)

при превози на товари между държави-членки на разстояние, което като цяло не надхвърля тридесет километра.

Член 9

Разпоредбите на член 6 не се прилагат за превози на товари от предприятия за собствени нужди, при следните условия:

товарите се превозват от превозно средство собственост на, или закупено на лизинг, от страна на предприятието и управлявано от негови служители,

превозът задължително е спомагателна дейност към цялостната дейност на предприятието,

превозваните товари задължително са собственост на предприятието, или са продадени, закупени, заети, наети, отдадени под наем или наети, произведени, преработени или поправени от самото предприятие,

превозът има за цел пренасянето на товарите до, или от предприятието, или преместването им, вътре в предприятието, или извън него за негови собствени нужди.

Член 10

Ако до 1 юли 1963 г. не се изработят правила, съгласно разпоредбите на член 74 и в изпълнение на член 75 от Договора, за публичност на транспортните цени и условия, следва да се приемат решения относно естеството, формата и обхвата на тази публичност, заедно с всички съответни мерки предвидени в рамките на член 79, параграфи 1 и 3 от Договора, като се отчита факта, че подобни решения и мерки задължително са съобразни с общата транспортна политика.

Член 11

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 5 от настоящия регламент, при поискване от страна на Комисията, правителствата и предприятията, предоставят всяка допълнителна информация, необходима във връзка с определена тарифа, или формално или друго споразумение касаещо транспортните цени и условия.

2.   Комисията може да определи краен срок за предоставяне на тази информация, който не може да е по-кратък от един месец.

3.   Ако Комисията изиска от определено предприятие да предостави допълнителна информация, тя известява незабавно правителството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на предприятието, като изпрати копие от искането за предоставяне на информация до правителството.

4.   Информация може да бъде отказана, когато води до разкриването на факти, които държава-членка смята, че противоречат на основните интереси на нейната сигурност.

Член 12

1.   Всеки един превозвач, който прилага различни цени и налага различни условия за превоза на едни и същи товари по едни и същи транспортни пътища и дестинации, като за целта се ръководи от държавата на произход или направление на въпросните товари, при поискване от страна на Комисията, представя доказателства, че подобно действие не нарушава разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Прилагането на различни цени и налагането на различни условия за превоз, не представлява нарушение на настоящия регламент, когато оказва влияние само на конкуренцията между превозвачите, или се дължи на условия пряко свързани с дейността им, били те технически или икономически, свързани с превоза през въпросната транспортна артерия.

Член 13

1.   Спедитори и други посредници занимаващи се с превоза на товари, при поискване от страна на правителството им или от Комисията, предоставят съответната информация за услугите си, както и за цените и условията свързани с тях.

2.   Настоящото изискване се прилага също така за преки доставчици на спомагателни услуги по превози, когато изплащаното им възнаграждение и това изплащано на превозвача са включени в една обща цена.

3.   Разпоредбите на член 11, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат при изискване на информация по реда на настоящия член.

Член 14

1.   Държавите-членки са отговорни за извършване на проверки за съответствие на превозвачите с изискванията, наложени им от член 5, параграф 2 и членове 6 и 11 от настоящия регламент и задължението да предоставят информация по реда на член 13.

Те въвеждат необходимите за целта мерки преди 1 юли 1961 г. , след провеждане на необходимите консултации с Комисията.

2.   Доколкото е необходимо с оглед прилагането на настоящия регламент, Комисията има право да изпраща свои служители или други експерти да извършват проверки за съответствие на предприятията с наложените им по силата на членове 5, 6, 11 и 13 от настоящия регламент задължения.

За тази цел, всеки упълномощен представител на Комисията разполага със следните права и пълномощия:

a)

да извършва проверки на счетоводните книги или други стопански документи на предприятията;

б)

да прави и взема копия или извадки от подобни счетоводни книги или стопански документи;

в)

да получават достъп до всякакви помещения, земи и моторни превозни средства на предприятията;

г)

да изискват обяснения по всякакви точки отнасящи се до счетоводните книги и записи на предприятията.

Упълномощените представители на Комисията упражняват правата си за извършване на проверки при представяне на съответния документ посочващ правомощията им по осъществяване на всякакви проверки съобразно разпоредбите на настоящия член. Те са длъжни да носят в себе си писмено разрешение определящо предприятието, което следва да се инспектира и целите на тази проверка. Подробности от писменото разрешение и статута на отговарящото за носенето му и извършване на проверката лице, се съобщават предварително на съответната държава-членка.

Служителите на тази държава, имат право при поискване от нейна страна или при поискване от страна на Комисията, да подпомагат упълномощените представители на Комисията при изпълнение на задачите им.

Когато определено предприятие откаже провеждането на проверки по реда на настоящия Регламент, въпросната държава-членка предоставя на упълномощения представител на Комисията помощ и съдействие до степен необходима за целите на извършване на проверките по реда на получените инструкции. Преди 1 юли 1961 .г и след провеждане на необходимите консултации с Комисията, държавите-членки приемат необходимите мерки.

3.   Всяко едно лице извършващо проверки съгласно настоящия член задължително спазва изискванията за професионална тайна по реда на член 214 от Договора.

Член 15

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 79, параграф 4 от Договора, Комисията и държавите-членки задължително гарантират поверителност на предоставените им данни по силата на членове 5,11,13 и 14.

2.   Освен ако Съветът единодушно реши друго, така получената информация може да се използва само и единствено в изпълнение на настоящия регламент.

Член 16

След консултации с Комисията, държавите-членки, в срока установен в член 14, параграф 1 определят съответните наказания спрямо:

a)

превозвачи, които са избегнали контролни мерки съгласно член 5, параграф 2 и член 6;

б)

предприятия, които след изрично искане до тях, не предоставят на правителствата си информацията, определена в членове 11 и 13 в рамките на установения срок;

в)

предприятия, които умишлено предоставят невярна информация на правителствата си.

Член 17

1.   Когато такова предприятие не предостави информацията, изисквана от Комисията по реда на членове 11 и 13 в рамките на определения срок или умишлено предостави невярна информация, Комисията може, в съответствие с член 79, параграф 3, втора алинея от Договора, да вземе решение да наложи глоба от не повече от 500 отчетни единици на въпросното предприятие, както и да посочи дата за предоставяне на изискваната информация. Когато това предприятие не може да предостави информацията на определената дата, решението може да се повтори.

2.   Все пак подобни глоби могат да се налагат само когато искането за информация е предоставено под формата на решение, отнасящо се изрично до наказанията, предвидени в настоящия член.

Член 18

1.   Ако Комисията се увери, че е налице дискриминация по смисъла на член 79, параграф 1 от Договора, тя може за всеки конкретен случай на дискриминация и като взема решение както е предвидено в член 79, параграф 4, да наложи на отговорния превозвач наказание, което не може да надхвърля двадесет пъти получената, искана или посочена такса за самия превоз.

2.   Ако дискриминацията, по смисъла на член 79, параграф 1 от Договора продължава независимо от решението от страна на Комисията, разпореждащо нейното преустановяване, Комисията може да наложи на отговорния превозвач за всеки един случай на доказана дискриминация и съобразно член 79, параграф 4 от Договора, глоба в размер до 10 000 отчетни единици.

3.   Преди да наложи глоба по силата на член 17 от настоящия регламент, Комисията се консултира с всички заинтересовани държави-членки, които получават копия от цялата събрана документация и доказателствен материал във връзка с провежданото разследване от страна на Комисията по реда на член 79, параграф 4 от Договора. Всяка една от консултираните държави-членки има право да потърси мнението на независима национална институция и да отговори в срок от два месеца.

Член 19

Решение взето по реда на членове 17 и 18 от настоящия регламент нямат наказателноправен характер.

Член 20

Преди вземане на решение, съгласно членове 17 и 18, заинтересованото предприятие се известява за предложените мерки.

За да предаде съответната информация, Комисията, изпраща копия от решенията взети по реда на членове 17 и 18 до заинтересованите държави-членки.

Член 21

По смисъла на предходните членове, отчетна единица е използваната единица при съставяне на бюджета на Общността, както е предвидено в членове 207 и 209 от Договора.

Член 22

Всички предприятия, чиито статут се урежда по публичното или частното право, носят отговорност за действията на служителите си по отношение на прилагане на разпоредбите на настоящия регламент. Настоящата разпоредба се отнася и до всички наказания предвидени в настоящия регламент.

Член 23

Наказанията, налагани от Комисията по силата на членове 17 и 18 се прилагат по начина определен в член 192 от Договора. Сумите, събрани при изпълнение на решения за налагане на наказания се изплащат на Европейската икономическа общност и се осчетоводяват като приход в нейния бюджет.

Член 24

Когато една държава-членка подаде заявление по силата на член 79, параграф 4 от Договора, изискващо разследване на случай, който се счита за дискриминация, заявлението изрично посочва причините на които се основава.

Член 25

1.   Преди постановяване на решение или налагане на наказание по силата на член 18 от настоящия регламент, Комисията изслушва обясненията на заинтересованото лице или на неговия упълномощен представител; тя може да назначи някой от служителите си да изслушва подобни обяснения.

2.   Съгласно член 172 от Договора, Съдът на Европейските общности разполага с неограничена юрисдикция относно всяко едно наказание или глоба, наложени по реда на членове 17 и 18. Комисията не може да изисква налагане на наказание до изтичане на допустимия срок за обжалване.

Член 26

Комисията взема всички необходими мерки за изпълнение на настоящия регламент.

Настоящия регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юни 1960 година.

За Съвета

Председател

P. GRÉGOIRE


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

8


31962D0403(01)


P 023/720

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за създаване на процедура за предварителен преглед и консултация за някои законови, подзаконови и административни разпоредби, предвидени от държавите-членки в областта на транспорта

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид разпоредбите на Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

след консултация с Икономическия и социален комитет и Европейската парламентарна асамблея,

като има предвид, че с оглед постигането на целите на Договора в рамките на Общата транспортна политика следва да се установи процедура за предварителни преглед и консултация за някои разпоредби, предвидени от държавите-членки в областта на транспорта;

като има предвид, че такава процедура е полезна мярка за улесняване на по-тясното сътрудничество между държавите-членки и Комисията с оглед постигането на целите на Договора и за да се избегне за в бъдеще различното развитие на транспортните политики на държавите-членки;

като има предвид, че такава процедура също така цели да улесни постепенното въвеждане на Общата транспортна политика,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Когато държава-членка възнамерява да приеме в областта на железопътния, автомобилния или вътрешноводния транспорт законови, подзаконови и административни разпоредби, които по някакъв начин могат в значителна степен взаимно да си влияят с осъществяването на Общата транспортна политика, уведомява за това Комисията своевременно и в писмена форма, и същевременно уведомява останалите държави-членки.

Член 2

1.   Комисията изпраща на държавата-членка становище или препоръка в тридесетдневен срок от получаването на съобщението, посочено в член 1; същевременно тя го съобщава на останалите държави-членки.

2.   Всяка държава-членка може да представи на Комисията своите бележки по съответната мярка; същевременно тя ги съобщава на останалите държави-членки.

3.   Ако една държава-членка поиска или ако тя счита за целесъобразно, Комисията провежда консултации с всички държави-членки по повод на съответната мярка. Тази консултация може да се провежда впоследствие в тридесетдневен срок в предвидения в параграф 4 случай.

4.   Комисията може, по искане на държавата-членка, да съкрати предвидения в параграф 1 срок или с нейно съгласие да го удължи. Срокът трябва да се съкрати на десет дни, ако държавата-членка заяви, че предложената от нея мярка е спешна по характер. Ако има съкращаване или удължение, Комисията уведомява за това държавите-членки.

5.   Държавата-членка въвежда в сила съответните разпоредби само при изтичане на срока, предвиден в параграф 1 или 4, или след като Комисията е формулирала своето становище или препоръката, освен в случая на спешна необходимост, която изисква незабавна намеса от страна на държавата-членка. В този случай държавата-членка незабавно уведомява за това Комисията и предвидената в настоящия член процедура се провежда в тридесетдневен срок след получаването на тази информация.

Член 3

Адресати на настоящето решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 март 1962 година.

За Съвета

Председател

M. COUVE de MURVILLE


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

9


31962L2005


P 070/2005

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за установяването на някои общи правила за международен транспорт (автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75, параграф 1,

като взе предвид предложението от Комисията,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като взе становището на Асамблеята,

като има предвид, че въвеждането на обща транспортна политика включва, наред с другото, постановяването на общи правила за международния автомобилен превоз на товари до или от територията на държава-членка, или преминаване през територията на една или повече държави-членки;

като има предвид, че постепенното изграждане на общия пазар не трябва да се спъва от пречки в транспортния сектор; като има предвид, че е необходимо да се осигури постепенно разширяване на международния автомобилен превоз на товари, като се имат предвид развитието на търговията и движението на товари вътре в Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка, най-късно преди края на 1962 г., трябва да либерализира при условията, определени в параграфи 2 и 3 на настоящия член, международния автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна с други държави-членки, изброени в приложения I и II към настоящата директива, когато този превоз се извършва до или от територията на тази държава-членка, или преминава транзит през територията на тази държава-членка.

2.   Типовете превоз, изброени в приложение I, се освобождават от всякакъв режим на квоти или разрешения.

3.   Типовете превоз, изброени в от списъка в приложение II, повече не трябва да подлежат на квотна система. Те обаче, ще могат да останат предмет на разрешение при условие, че не се включват количествени ограничения. В този случай, държавите-членки трябва да следят решението да се издава в срок от пет дни след подаването на молбата за разрешение.

4.   Двете приложения са неразделна част от настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки запознават Комисията с мерките, приети с оглед да се гарантира прилагането на настоящата директива, в срок от три месеца след влизането ѝ в сила и при всички случаи преди края на 1962 г.

Член 3

Настоящата директива не изменя условията, при които всяка държава-членка разрешава на собствените си граждани да се занимават с дейностите, упоменати в настоящата директива.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 юли 1962 година.

За Съвета

Председател

E. COLOMBO


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Типове превоз, които трябва да бъдат освободени от всякакъв режим на транспортни квоти и разрешения

1.   Граничен транспорт в зона, която се простира от всяка страна на границата на дълбочина 25 км по въздушна линия при условие, че общото включено разстояние не превишава 50 км по въздушна линия.

2.   Случаен превоз на товари до или от летища в случай на отклоняване на въздушни услуги.

3.   Превоз на багаж в ремаркета, закачени към пътнически превозни средства, и превоз на багаж във всички типове превозни средства до или от летища.

4.   Пощенски превози.

5.   Превоз на повредени превозни средства.

6.   Превоз на отпадъци и канални течности.

7.   Превоз на животински трупове за екарисаж.

8.   Превоз на пчели и дребни риби.

9.   Погребален транспорт.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Типове превози, които трябва да бъдат освободени от всички квотни системи, но които могат да останат предмет на система на разрешаване в съответствие с член 1, параграф 3 от настоящата директива

1.   Превоз от една държава-членка в граничната зона на съседна държава-членка, простираща се в дълбочина 25 километра по въздушна линия от тяхната обща граница.

2.   Превоз на товари в моторни превозни средства общото тегло, на които, включително това на ремаркето, не превишава 6 тона.

3.   Превоз на произведения на изкуството за изложба или за търговски цели.

4.   Случаен превоз на предмети и материали, предназначени изключително за реклама или за информационни цели.

5.   Премествания от предприятия, които имат специален персонал и оборудване за тази цел.

6.   Превоз на материали, вещи и животни до или от театрални, музикални или филмови представления или спортни събития, циркове, изложби или панаири, или до или от изработване на радио или телевизионни предавания или филми.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12


31968R1017


L 175/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ № 1017/68 НА СЪВЕТА

от 19 юли 1968 година

относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 75 и 87 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социалния комитет (2),

като има предвид, че Регламент № 141 на Съвета (3) като освобождава транспорта от прилагането на Регламент № 17 на Съвета (4), постановява, че въпросният Регламент № 17 не се прилага за споразумения, решения и съгласувана практики в транспортния сектор, чиито последици са определяне на транспортни тарифи и условия, ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги или разпределение на транспортни пазари, както и за господстващо положение на транспортния пазар, по смисъла на член 86 от Договора;

като има предвид, че по отношение на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, Регламент № 1002/67/ЕИО (5) предвижда това освобождаване да се прилага най-късно до 30 юни 1968 г.;

като има предвид, че създаването на правила за конкуренцията в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт е част от Общата транспортна политика и общата икономическа политика;

като има предвид, че при разработването на правилата за конкуренцията в тези сектори, следва да се отчитат особеностите на транспорта;

като има предвид, че щом правилата за конкуренцията в транспорта са изключения от общите правила за конкуренцията, предприятията трябва да имат възможност да установят кое е приложимото законодателство във всеки отделен случай;

като има предвид, че въвеждането на регламентация на конкуренцията за транспорта, прави желателно включването в нея, в същата степен на такива правила, които да се прилагат равнопоставено към съвместното финансиране или придобиване на транспортна техника за съвместно извършване на услуги от определени групи или предприятия и също така към някои действия във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт от страна на лицата, които предлагат съпътстващи транспорта услуги;

като има предвид, че, за да се избегне нарушаването на търговията между държавите-членки или накърняването на конкуренцията в рамките на общия пазар е необходимо за горепосочените три вида транспорт да се забранят по принцип всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувана практика между предприятия, както и всички форми на злоупотреба с господстващо положение в рамките на общия пазар, които водят до подобни последици;

като има предвид, че някои видове споразумения, решения и съгласувана практика в транспортния сектор, които имат за цел или резултат само внедряване на технически усъвършенствания или постигане на техническо сътрудничество, могат да се освободят от забраната за ограничителните споразумения, защото те допринасят за повишаването на производителността; като има предвид, че в светлината на натрупания опит от прилагането на настоящия регламент, Съветът ще може по предложение на Комисията да измени списъка на тези видове споразумения;

като има предвид, че за благоприятстване на подобрението в понякога прекалено разпокъсаната структура на секторите на автомобилния и вътрешноводния транспорт, също следва да се освободи от забраната върху ограничителните споразумения за онези споразумения, решения и съгласувана практика, които предвиждат създаване и функциониране на групи предприятия в тези два транспортни подотрасъла и чийто предмет е извършването на транспортна дейност, включително съвместно финансиране или придобиване на материал или транспортно оборудване за съвместно извършване на услуги; като има предвид, че това общо освобождаване от забрана може да се приложи само при условие, че общият транспортен капацитет на групата не надхвърля определен максимум и, че капацитетът на отделните предприятия, които принадлежат към групата, не надхвърля някои установени граници, така че да се избегне някоя от тях нито едно предприятие не може да заеме господстващо положение в рамките на групата; като има предвид, че обаче Комисията трябва да има правото да се намеси, ако в определен случай такива споразумения водят до последици, несъвместими с условията, при които едно ограничително споразумение може да бъде признато за правомерно, и поради това се смятат за злоупотреба с освобождаването; като има предвид, че въпреки всичко обстоятелството, че групата разполага с общ транспортен капацитет над определения максимум или не може да кандидатства за групово освобождаване, поради индивидуалния капацитет на предприятията в групата, не изключва, доколкото може да съставлява споразумение, решение или законна съгласувана практика, ако отговарят на условията, изискваните за тази цел от настоящия регламент;

като има предвид, че когато дадено споразумение, решение или съгласувана практика може да допринесе за подобряване на качеството на транспортните услуги или на пазарите, където търсенето и предлагането се отличават със значителни колебания във времето, да насърчава по-добрата приемственост и стабилност при удовлетворяването на транспортните потребности на пазари, където за повишаване на производителността на предприятията или за насърчаване на техническия или икономическия прогрес, следва да може забраната да се обяви за неприложима, при условие обаче, че споразумението, решението или съгласуваната практика отчита справедливо интересите на потребителите на транспортни услуги, не налага на съответните предприятия ограничения, които са абсолютно необходими за постигането на горепосочените цели и не им позволява, по отношение на значителна част от съответния транспортен пазар, да премахнат конкуренцията, като отчитат и заместителната конкуренция на видовете транспорт;

като има предвид, че е желателно дотогава докато Съветът не е приложил, в рамките на Общата транспортна политика, подходящите мерки за осигуряване стабилността на транспортен пазар и посредством установяване от Съвета на кризисно състояние, да се разрешат на съответния пазар такива споразумения, каквито са необходими за намаляване на сътресенията в резултат на структурата на транспортния пазар;

като има предвид, че в областта на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт е желателно държавите-членки да не въвеждат, нито поддържат мерки в противоречие с настоящия регламент по отношение на публични предприятия или предприятия, на които предоставят особени или изключителни права; като има предвид, че също така е уместно предприятията, които отговарят за управлението на услуги от общ икономически интерес, да подлежат на разпоредбите на настоящия регламент, като има предвид, че тяхното приложение не възпрепятства юридически или фактически изпълнението на възложените им конкретни задачи, без обаче развитието на търговията да бъде затруднявано до степен, до която ще влезе в противоречие с интересите на Общността; като има предвид, че Комисията трябва да има правото да следи прилагането на тези принципи и да приема подходящи директиви или решения в тази връзка, които са насочени към държавите-членки;

като има предвид, че следва да се определят условията и реда за прилагането на основните правила, постановени с настоящия регламент по начин, по който да осигуряват, от една страна, ефикасното наблюдение като се опростява, доколкото е възможно, административния и, от друга страна, отговарят на потребностите на предприятията от правната сигурност;

като има предвид, че самите предприятия преди всичко трябва да преценят дали свързаните с евентуално господстващо положение последици от техните споразумения, решения или съгласувана практика представляват ограничаване на конкуренцията или икономическа полза, която може да се приеме като обосновка за ограничаването и да вземат съответното решение на собствена отговорност във връзка със законосъобразността или незаконосъобразността на споразуменията, решенията или съгласуваната практика;

като има предвид, че следователно е уместно да се позволи на предприятията да сключват и да прилагат споразумения без да ги декларират; като има предвид, че това обстоятелство е свързано с риска споразуменията да бъдат обявени за невалидни със задна дата при разглеждането им вследствие на жалба или по собствена инициатива на Комисията, без да се нарушава възможността за тези споразумения да бъдат обявени за законосъобразни със задна дата при последващо разглеждане;

като има предвид, че въпреки, че предприятията могат в някои случаи да желаят съдействието на компетентните органи, за да се уверят в съответствието на техните споразумения, решения и съгласувана практика с действащите разпоредби; като има предвид, че за тази цел предприятията трябва да имат на свое разположение да прилагат процедура за подаване на заявления в Комисията и за публикуването в Официален вестник на Европейските общности на основното съдържание на това заявление по такъв начин, че заинтересованите трети страни да представят своите бележки по съответното споразумение; като има предвид, че при отсъствието на жалби от държавите-членки или от заинтересовани трети страни и ако Комисията не е уведомила заявителите в предвидения срок, че съществуват сериозни съмнения относно законосъобразността на съответното споразумение, последното следва да се счита за освободено от забраната за предходния период и периода от следващите три години;

като има предвид, че с оглед на извънредния характер на споразуменията, необходими за намаляване на сътресенията в резултат на структурата на транспортния пазар, в случай на установена от Съвета на криза, предприятията, които желаят да получат потвърждение на това споразумение, следва да изпълнят задължението да го съобщават на Комисията; като има предвид, че е уместно, разрешението на Комисията да влезе в сила едва от датата на решението за неговото приемане; като има предвид, че срокът на потвърждението не трябва да надхвърля три години след установяването на кризата от Съвета; като има предвид, че подновяването на решението следва да зависи от подновената констатация на Съвета относно съществуването на кризисна ситуация; като има предвид, че във всеки случай срокът на потвърждението не трябва да бъде по-дълъг от шест месеца след въвеждането от Съвета на подходящи мерки за гарантиране на стабилността на транспортния пазар, за който се отнася споразумението;

като има предвид, че за осигуряване на единното прилагане на правилата за конкуренция по отношение на транспорта в рамките на общия пазар трябва да се разработят правила, според които Комисията като действа в тясна и постоянна връзка с компетентните органи на държавите-членки, може да приеме мерки за прилагането на правилата за конкуренцията;

като има предвид, че за целта Комисията трябва да се сътрудничи с компетентните органи на държавите-членки и да бъде оправомощена в рамките на общия пазар като цяло да иска информация и да извършва проучвания с цел да се разкрият забранени с настоящия регламент споразумения, решения и съгласувана практика или злоупотреба с господстващо положение;

като има предвид, че ако при прилагането на регламента за конкретните случаи, определена държава-членка сметне, че се поставя принципен въпрос на Общата транспортна политика, трябва да съществуват възможности за разглеждането на принципния въпрос от Съвета; като има предвид, че следва да съществуват възможности всички общи въпроси във връзка с изпълнението на конкурентната политика в транспортния сектор да бъдат отнасяни до Съвета; като има предвид, че за тази цел трябва да бъде предвидена процедура, за да се гарантира, че решението за прилагане на регламента за всеки отделен случай се взема от Комисията, само след като Съветът е разгледал принципните въпроси и в светлината на основните насоки, разработени в резултат на това разглеждане;

като има предвид, че за изпълнение на задълженията си по прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, Комисията трябва да бъде оправомощена да отправя препоръки и решения към предприятията или сдруженията на предприятия, за да се прекратят нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, които забраняват някои споразумения, решения или практики;

като има предвид, че спазването на забраните, постановени с настоящия регламент и изпълнението на наложените върху предприятията или сдруженията на предприятията задължения, съгласно настоящия регламент трябва да се гарантират чрез налагането на глоби и периодични имуществени санкции;

като има предвид, че следва да се осигури правото на заинтересованите предприятия да бъдат чути от Комисията, да се даде на третите страни, чиито интереси могат да бъдат засегнати от решението, възможността да представят своите бележки предварително, както и да се осигури широка публичност на взетите решения;

като има предвид, че е желателно Съдът на Европейските общности, в изпълнение на член 172 от Договора, да има неограничена юрисдикция във връзка с решенията, чрез които Комисията налага глоби или периодични имуществени санкции;

като има предвид, че следва да се отложи с шест месеца влизането в сила на предвидената в регламента забрана по отношение на съществуващите споразумения, решения и съгласувана практика към датата на публикуване на настоящия регламент в Официален вестник на Европейските общности, за да се улесни привеждането в съответствие на предприятията с разпоредбите на последния;

като има предвид, че след обсъжданията, които ще се проведат с третите страни, подписали ревизирания текст на Конвенцията за плаването по Рейн и, в рамките на подходящ срок, считано след приключването на тези разговори, настоящият регламент като цяло трябва да бъде изменен при необходимост в светлината на задълженията, произтичащи от ревизирания текст на Конвенцията за плаването по Рейн;

като има предвид, че следва да се направят изменения на регламента в зависимост от натрупания опит за тригодишен период; като има предвид, че специално е желателно да се обсъди дали в светлината на развитието на Общата транспортна политика по това време, дали да се разшири прилагането на регламента за споразумения, решения и съгласувана практика, както и за проявите на злоупотреба с господстващо положение, които не оказват неблагоприятно въздействие върху търговията между държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Общи разпоредби

По отношение на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за всички споразумения, решения или съгласувани практики в транспортния сектор, които имат за цел или резултат установяване на транспортни тарифи и условия, ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги, разпределяне на транспортни пазари, прилагане на технически усъвършенствания или техническо сътрудничество, съвместно финансиране или придобиване на транспортна техника или доставки, когато такива действия са пряко свързани с предоставянето на транспортни услуги и са необходими за съвместно извършване на услуги от група предприятия съгласно член 4 в областта на автомобилния или вътрешноводния транспорт или злоупотреба с господстващо положение на транспортния пазар. Тези разпоредби се прилагат също за дейността на предприятия, които предоставят спомагателни за транспорта услуги със същата цел и резултат като горепосочените.

Член 2

Забрана на ограничителни практики

Съгласно условията, предвидени в членове 3 до 6, са несъвместими с общия пазар и забранени, без да се изисква предварително нарочно решение: всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху търговията между държавите-членки и имат като цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, и по-специално тези, които се състоят в:

а)

пряко или косвено определяне на транспортни тарифи и условия или на други условия за сделка;

б)

ограничаване или контролиране на предлагането на транспорт, пазари, техническо развитие или инвестиции;

в)

разпределяне на транспортни пазари;

г)

прилагане на различни условия към равностойни сделки с други търговски партньори като по такъв начин ги поставят в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;

д)

обвързване на сключването на договори с приемането от другата страна на допълнителни задължения, които по своя характер или търговско предназначение нямат връзка с предоставянето на транспортни услуги.

Член 3

Законно изключение за технически споразумения

1.   Забраната, постановена с член 2, не се прилага за споразумения, решения или съгласувани практики, предметът или ефектът от които е внедряването на технически усъвършенствания или постигането на техническо сътрудничество чрез:

а)

единното прилагане на стандарти и на видове за техниката, доставки за транспорта, за превозните средства или за монтираното оборудване;

б)

обмен или съвместна употреба, за експлоатацията на транспортни услуги на персонал, техника, моторни превозни средства или монтирано оборудване;

в)

организацията и изпълнението на последователни, допълнителни, както алтернативни или комбинирани транспортни дейности и определяне и прилагане на общи тарифи и условия за такива дейности, включително специални конкурентни тарифи;

г)

използване за превози само с един вид транспорт на маршрути, които са най-рационални от оперативна гледна точка;

д)

координиране на транспортните графици за свързване на маршрутите;

е)

групаж на единични пратки;

ж)

установяване на единни правила относно структурата на транспортните тарифи и за техните условия за приложение, при условие че те не определят транспортни тарифи и условия.

2.   Комисията, по целесъобразност, сезира Съвета с оглед на разширяването или стесняването на списъка съгласно параграф 1.

Член 4

Освобождаване за обединения от малки и средни предприятия

1.   Споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени в член 2, се освобождават от забраната, постановена от този член, когато те имат за цел:

създаването и функционирането на обединения от предприятия за автомобилен или вътрешноводен транспорт с оглед на извършването на транспортна дейност,

съвместното финансиране или придобиване на транспортна техника или доставки, пряко свързани с предоставянето на транспортни услуги, доколкото това е необходимо за съвместната експлоатация на горепосочените обединения,

като във всички случаи общият транспортен капацитет на отделните групи не трябва да надхвърля:

10 000 тона при автомобилния транспорт,

500 000 тона при речния транспорт.

Капацитетът на всяка отделно предприятие в обединението не може да надхвърля 1 000 тона при автомобилния транспорт или 50 000 тона при речния транспорт.

2.   Ако изпълнението на споразумение, решение или съгласувани практики, посочени в параграф 1, в конкретен случай води до последици, несъвместими с изискванията, предвидени в член 5 и които представляват злоупотреба с освобождаването от изискванията на член 2, от предприятията или сдруженията на предприятия може да се изисква да прекратят тези последици.

Член 5

Неприложимост на освобождаването

Забраната по член 2 може да бъде обявена с обратно действие за неприложима:

за всяко споразумение или категория споразумения между предприятия,

за всяко решение или категория решения на сдружения на предприятия, или

за всяка съгласувана практика или категория съгласувана практика, които спомагат:

за повишаване на качеството на транспортните услуги; или

за осигуряване на по-добра приемственост и стабилност при задоволяването на транспортните потребности на пазари, където търсенето и предлагането се отличават със значителни колебания във времето, или

за повишаване на производителността на предприятията,

за осигуряване на по-нататъшен технически или икономически напредък,

като същевременно отчита справедливо интересите на потребителите на транспортни услуги и без да:

а)

налага на съответните транспортни предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на горепосочените цели; и

б)

дава на тези предприятия възможността, по отношение на съществена част от съответния транспортен пазар, да премахнат конкуренцията.

Член 6

Споразумения, чиято цел е намаляване на затрудненията, произтичащи от структурата на транспортния пазар

1.   Докато Съветът, в рамките на Общата транспортна политика, не приеме подходящи мерки за гарантиране на стабилен транспортен пазар, забраната съгласно член 2 може да бъде обявена за неприложима към всяко споразумение, решение или съгласувана практика, водещи до намаляване на затрудненията на съответния пазар.

2.   Решението да не се прилага забраната по член 2 в съответствие с процедурата съгласно член 14 може да се вземе само, след като Съветът, с квалифицирано мнозинство, или с единодушие, когато държава-членка сметне, че посочените в член 75, параграф 3 от Договора условия са изпълнени, установи, въз основа на доклад от Комисията, кризисно състояние на целия или на част от транспортния пазар.

3.   Без да се засягат изискванията на параграф 2, забраната съгласно член 2 може да бъде обявена за неприложима само при условие, че:

а)

споразуменията, решенията или съгласуваните практики не налагат на съответните предприятия ограничения, които да не са абсолютно необходими за намаляване на затрудненията; или

б)

не дават възможността на тези предприятията да премахнат конкуренцията по отношение на съществена част от съответния транспортен пазар.

Член 7

Нищожност на споразумения и решения

Всяко забранено съгласно предходните разпоредби споразумение или решение автоматично става нищожно.

Член 8

Забрана на злоупотребата с господстващо положение

Всяка злоупотреба от едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на общия пазар или на съществена част от него е забранена като несъвместима с общия пазар, доколкото по такъв начин може да бъде засегната търговията между държавите-членки.

Такава злоупотреба, по-специално може да се състои в:

а)

пряко или косвено установяване на нелоялни транспортни тарифи и условия;

б)

ограничаване на предлагането на транспорт, пазари, техническо развитие в ущърб на потребителите;

в)

прилагане на различни условия към равностойни сделки с други търговски партньори, поставяйки ги в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;

г)

обвързване на сключването на договори с поемането от другата страна на допълнителни задължения, които по своя характер или търговско предназначение нямат връзка с предоставянето на транспортни услуги.

Член 9

Публични предприятия

1.   Що се отнася до публичните предприятия и предприятията, на които държавите-членки предоставят специални или изключителни права, държавите-членки нямат право да въвеждат или поддържат мерки в противоречие с предходните разпоредби.

2.   Предприятията, на които е възложено предоставянето на услуги от общ икономически интерес, попадат в приложното поле на предходните разпоредби, при условие че приложението на последните не възпрепятства юридически или фактически изпълнението на възложените им конкретни задачи. Развитието на търговията не трябва да се нарушава до степен, която влиза в противоречие с интересите на Общността.

3.   Комисията следи за изпълнението на разпоредбите на този член и при необходимост приема съответни директиви и решения, които са насочени към държавите-членки.

Член 10

Производство по жалби или по инициатива на Комисията

Като предприема действия при получена жалба или по собствена инициатива, Комисията започва производство за прекратяване на нарушенията на разпоредбите на член 2 или на член 8 с оглед на изпълнението на член 4, параграф 2.

Жалбите могат да бъдат подадени от:

а)

държавите-членки;

б)

физически или юридически лица при наличие на правен интерес.

Член 11

Резултати от производството по жалби или по инициатива на Комисията

1.   Когато Комисията установи нарушение на член 2 или член 8, тя може с решение да изиска от съответните предприятия или сдружения на предприятия да прекратят нарушението.

Без да нарушава останалите разпоредби от настоящия регламент, Комисията може да отправи препоръки към съответните предприятия или сдружения на предприятия да прекратят нарушението, преди да вземе решението по предходната алинея.

2.   Разпоредбите на параграф 1 също се прилагат към случаите на член 4, параграф 2.

3.   Ако Комисията, като действа при подадена жалба,стигне до заключение, че предвид представените доказателства, няма основания за намеса съгласно член 2, член 4, параграф 2 или член 8 по отношение на дадено споразумение, решение или практика, тя приема решение, с което отхвърля жалбата като неоснователна.

4.   Ако Комисията, като действа при подадена жалба или по собствена инициатива, стигне до заключение, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика отговаря на разпоредбите на членове 2 и 5, тя приема решение за прилагане на член 5. Решението посочва датата, от която то влиза в сила. Тази дата може да предхожда датата на вземане на решението.

Член 12

Прилагане на член 5 — възражения

1.   Предприятията и сдруженията на предприятия, които искат да се приложи член 5 по отношение на споразумения, решения и съгласувана практика по член 2, където те са страна, могат да подават молби до Комисията.

2.   Ако Комисията счете молбата за допустима и подкрепена с всички налични доказателства, без да са предприети действия съгласно член 10 срещу съответното споразумение, решение или съгласувана практика, тя публикува във възможно най-кратки срокове в Официален вестник на Европейските общности резюме на молбата и приканва всички заинтересовани страни да представят своите бележки пред Комисията в тридесетдневен срок. Публикацията отчита законните интереси на предприятията с оглед на опазването на техните търговски тайни.

3.   Ако Комисията не уведоми молителите в деветдесетдневен срок от датата на публикацията в Официален вестник на Европейските общности за съществуването на сериозни съмнения относно приложимостта на член 5, споразумението, решението или съгласуваната практика се смятат за освободени от забраната, като има предвид, че съответстват на даденото в молбата описание, за вече изтеклия период и за срок до три години от датата на публикацията в Официален вестник на Европейските общности.

Ако след изтичането на деветдесетдневния срок, но преди изтичането на тригодишния срок, Комисията установи, че условията за прилагане на член 5 не са изпълнени, тя приема решение за прилагане на забраната съгласно член 2. Решението може да бъде прието със задна дата, когато съответните страни са дали неточна информация или злоупотребяват с освобождаването от задълженията съгласно член 2.

4.   Ако, в рамките на деветдесетдневния срок, Комисията уведоми молителите, съгласно параграф 3, първа алинея, тя проверява дали са изпълнени условията по членове 2 и 5.

Ако тя установи, че условията по членове 2 и 5 са изпълнени, тя приема решение за прилагане на член 5. Решението посочва датата, от която то влиза в сила. Датата може да предхожда датата на вземане на решението.

Член 13

Продължителност и отменяне на решенията за прилагане на член 5

1.   Решението за прилагане на член 5, взето съгласно член 11, параграф 4 или член 12, параграф 4, втора алинея, трябва да посочва периода на валидност; обикновено този период е не по-малък от шест години. Към решението могат да се приложат условия и задължения.

2.   Решението може да бъде подновено, ако продължава изпълнението на условията за прилагане на член 5.

3.   Комисията може да отмени или промени своето решение, или да забрани определени действия на заинтересованите:

а)

ако е настъпила промяна във фактическата обстановка на основата, на която е взето решението;

б)

ако страните нарушават задължение, наложено с решението;

в)

ако решението се основава на неточна информация или измама;

г)

ако заинтересованите злоупотребяват с освобождаването от разпоредбите на член 2, което се предвижда в решението.

В случаите, посочени в б), в) или г), решението може да бъде отменено с обратно действие.

Член 14

Решения за прилагане на член 6

1.   Всички споразумения, решения или съгласувани практики, посочени в член 2, по отношение на които страните искат прилагане на член 6, се съобщават на Комисията.

2.   Решението на Комисията за прилагане на член 6 влизат в сила само от датата на неговото приемане. В него се посочва срокът на валидност. Срокът не може да надхвърля три години от установяването на кризисна ситуация от Съвета при условията, предвидени в член 6, параграф 2.

3.   Решението може да се подновява от Комисията, ако Съветът отново установи кризисната ситуация при условията, предвидени в член 6, параграф 2 и ако продължават да се изпълняват останалите условия за прилагането на член 6.

4.   Решението може да включва условия и задължения.

5.   Решението на Комисията прекратява своето действие най-късно до шест месеца след започването на мерките, посочени в член 6, параграф1.

6.   Прилагат се разпоредбите на член 13, параграф 3.

Член 15

Правомощия

С изключение на контрола върху решението от Съда на Европейските общности, Комисията има изключителни правомощия:

за налагане на задължения в изпълнение на член 4, параграф 2,

за вземане на решение съгласно членове 5 и 6.

Органите на държавите-членки запазват правото си да решават дали съответният случай попада в полето на приложение на член 2 или на член 8, докато Комисията започне производство с оглед на оформянето на решение по въпросния случай и изпрати уведомлението съгласно член 12, параграф 3, първа алинея.

Член 16

Връзка с органите на държавите-членки

1.   Комисията изпълнява процедурите, предвидени в настоящия регламент в тясна и постоянна връзка с компетентните органи на държавите-членки; тези органи имат право да изразяват становища по тези процедури.

2.   Комисията незабавно изпраща на компетентните органи на държавите-членки копие от жалбите и молбите, както и на най-важните документи, които е получила или изпраща във връзка с производството.

3.   Консултативния комитет по ограничителната практика и монополите в транспортния отрасъл се консултира преди вземането на всяко решение, което следва процедурата, посочена в член 10, както и преди всяко решение, взето в изпълнение на член 12, параграф 3, втора алинея и параграф 4, втора алинея и на член 14, параграфи 2 и 3. Консултативният комитет е консултиран и преди приемането на разпоредбите за прилагане, предвидени в член 29.

4.   Консултативният комитет се състои от експерти в областта на ограничителната практика и монополите в транспорта. Всяка държава-членка определя двама свои официални представители, всеки от които може да бъде представляван от заместник при невъзможност да участва в заседанията.

5.   Консултирането се извършва на съвместно заседание, което се свиква от Комисията; заседанието се провежда най-рано четиринадесет дни след изпращането на поканата. Към поканата се прилага за всеки разглеждан случай резюме на случая и списък на най-важните документи, както и предварително проекторешение.

6.   Консултативният комитет може да излъчи становище и в случаите, когато част от титулярите или техните заместници отсъстват. Към проекторешението се прилага доклад за хода на консултациите. Той не се огласява публично.

Член 17

Разглеждане от Съвета на принципни въпроси по Общата транспортна политика, поставени във връзка с конкретни случаи

1.   Комисията не приема решения, за които процедурата за съгласуване по член 16 е задължителна, преди изтичането на двадесетдневен срок от датата на излъчване на становище от Консултативния комитет.

2.   Преди изтичането на срока, посочен в параграф 1, всяка държава-членка може да поиска свикване на Съвета с цел съвместно с Комисията да се разгледа всеки принципен въпрос по Общата транспортна политика, който според съответната държава-членка има отношение към конкретния случай, по който ще се вземе решението.

Съветът провежда заседанието в тридесетдневен срок от датата на заявлението на съответната държава-членка за разглеждане изключително на тези принципни въпроси.

Комисията взема решението само след заседанието на Съвета.

3.   Освен това, Съветът може по всяко време, по искане на държава-членка или на Комисията, да разглежда общи въпроси, които се поставят във връзка с изпълнението на политиката на конкуренция в транспортния сектор.

4.   Във всички случаи, когато Съветът се свиква на събрание за разглеждане на принципни въпроси в изпълнение на параграф 2 или на общи въпроси в изпълнение на параграф 3, Комисията, в рамките на настоящия регламент, взема предвид насоките от Съвета.

Член 18

Проучване по транспортни сектори

1.   Ако развитието на транспорта, колебанията или липсата на гъвкавост на транспортните тарифи или други обстоятелства показват, че конкуренцията в транспорта се ограничава или нарушава в рамките на общия пазар в конкретен географски район, по отношение на една или повече транспортни връзки или във връзка с превоза на пътници или стоки от една или повече конкретни категории, Комисията може да вземе решение да проведе общо проучване на съответния сектор, в хода на което може да поиска от съществуващите в него транспортни предприятия да предоставят необходимата информация и документация с оглед на реализацията на принципите, посочени в членове 2 до 8.

2.   Когато Комисията започне предвидените в параграф 1 проучвания, тя също така иска от предприятията или групите от предприятия, чийто размер разкрива господстващо положение в рамките на общия пазар като цяло или на съществена част от него, да предоставят декларация за своята структура и поведение като предпоставка за оценка на тяхното положение в светлината на разпоредбите на член 8.

3.   Разпоредбите на Член 16, параграфи 2 до 6 и на членове 17, 19, 20 и 21 се прилагат.

Член 19

Искане за информация

1.   При изпълнението на задълженията си по силата на настоящия регламент, Комисията може да събира цялата необходима информация от правителствата и компетентните органи на държавите-членки и от предприятия и сдружения на предприятия.

2.   Когато отправя искане за информация до предприятие или сдружение от предприятия, Комисията същевременно изпраща копие от искането до компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на съответните предприятия.

3.   Комисията посочва в искането правните основания и целта, както и предвидените в член 22, параграф 1, буква б) санкции за представяне на неточна информация.

4.   Собствениците на предприятията или техните представители и, в случая на юридическите лица, фирмите и дружествата или сдруженията, които не са юридически лица, лицата, които са упълномощени да ги представляват по закон или по устав, са задължени да предоставят исканата информация.

5.   Ако предприятие или сдружение от предприятия не предостави исканата информация в определените от Комисията срокове или предостави непълна информация, Комисията със свое решение изисква информацията да бъде предоставена. Решението уточнява каква информация се изисква, определя подходящ срок за нейното предоставяне като посочва санкциите съгласно член 22, параграф 1, буква б) и член 23, параграф 1, буква в) и правото на преразглеждане на решението от Съда на Европейските общности.

6.   Същевременно Комисията изпраща копие от решението си до компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на предприятието или сдружението от предприятия.

Член 20

Разследвания от органите на държавите-членки

1.   По искане на Комисията, компетентните органи на държавите-членки извършват разследвания, които според Комисията са необходими съгласно член 21, параграф 1 или които са предвидени в решение съгласно член 21, параграф 3. Официалните представители на компетентните органи на държавите-членки, които отговарят за провеждането на проверки, упражняват своите правомощия при представянето на писмено пълномощно от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши разследването. Пълномощното трябва да конкретизира предмета и целта на проверката.

2.   По искане на Комисията или на компетентен орган от държавата-членка, на чиято територия ще се извърши проверката, официалните представители на Комисията могат да съдействат на официалните представители на този орган при изпълнението на техните задължения.

Член 21

Правомощия на Комисията при проверката

1.   При изпълнението на предвидените в настоящия регламент задължения, Комисията може да предприеме всички необходими мерки за разследване на предприятия и сдружения от предприятия. За целта, упълномощените от Комисията официални представители имат право:

а)

да проверяват счетоводните книги и останалата отчетна документация;

б)

да вземат копия или извлечения от счетоводните книги и останалата отчетна документация;

в)

да искат устни обяснения на място;

г)

да имат достъп до всички помещения, имоти или моторни превозни средства, собственост на предприятията.

2.   Упълномощените за извършване на проверката официални представители на Комисията упражняват своите правомощия при представяне на писмено пълномощно, което съдържа предмета и целта на разследването, както и предвидените в член 22, параграф 1, буква в) санкции при непълно представяне на изискваните счетоводни книги и друга отчетна документация.

Комисията уведомява своевременно и преди разследването, компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши разследването, за предвиденото разследване и самоличността на упълномощените официални представители.

3.   Предприятията и сдруженията на предприятия следва да приемат да се извърши проверка по силата на решение на Комисията. Решението уточнява предмета и целта на разследването, началната му дата, предвидените в член 22, параграф 1, буква в) и член 23, параграф 1, буква г) санкции и възможността решението да бъде преразгледано от Съда на Европейските общности.

4.   Комисията взема решенията, посочени в параграф 3, съгласувано с компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши разследването.

5.   Длъжностни лица от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши разследването могат, по искане на тези органи или на Комисията, да окажат съдействие на длъжностните лица от Комисията в изпълнение на техните задължения.

6.   Когато дадено предприятие се противопостави на предвиденото в настоящия член разследване, съответната държава-членка оказва необходимото съдействие на упълномощените от Комисията длъжностни лица при извършване на разследването. За тази цел, държавите-членки приемат, преди 1 януари 1970 г. и след консултации с Комисията, необходимите мерки.

Член 22

Глоби

1.   Комисията може, посредством решение, да наложи на предприятия или сдружения на предприятия в размер от сто до пет хиляди разчетни единици, когато предприятията или сдруженията умишлено или по небрежност:

а)

предоставят невярна или подвеждаща информация в молба съгласно член 12 или уведомление съгласно член 14; или

б)

предоставят невярна информация в отговор на молба съгласно член 18 или член 19, параграфи 3 или 5, или не предоставят информация в предвидения в решението срок съгласно член 19, параграф 5; или

в)

предоставят изискваните счетоводни книги и останалата отчетна документация в непълна форма по време на разследването съгласно член 20 или член 21, или откажат да допуснат разследване, предвидено в решението, което е взето съгласно член 21, параграф 3.

2.   Комисията може да вземе решение за налагане на глоби на предприятия или сдружения на предприятия в размер от хиляда до един милион разчетни единици или в по-голям размер, но не повече от 10 % от оборота за предходната финансова година на всяко от участващите в нарушението предприятия, когато предприятията умишлено или по небрежност:

а)

нарушават член 2 или член 8; или не изпълняват задълженията си съгласно член 4, параграф 2;

б)

не изпълняват задълженията си съгласно член 13, параграф 1 или член 14, параграф 4.

При определяне на размера на глобата се отчитат както тежестта, така и продължителността на нарушението.

3.   Прилагат се разпоредбите съгласно член 16, параграфи 3 до 6 и член 17.

4.   Решенията съгласно параграфи 1 и 2 нямат наказателноправен характер.

Член 23

Плащане на периодични имуществени санкции

1.   Комисията може да вземе решение за налагане на предприятия или сдружения от предприятия на периодични имуществени санкции от петдесет до хиляда разчетни единици дневно, считано от определената в решението дата, за да ги принудят:

а)

да прекратят нарушение съгласно член 2 или член 8 от настоящия регламент, прекратяването на което е наредено съгласно разпоредбите на член 11 или съответства на задължение съгласно член 4, параграф 2;

б)

да не допускат действия, забранени съгласно член 13, параграф 3;

в)

да предоставят пълна и точна информация, поискана по силата на решението, което е взето в съответствие с член 19, параграф 5;

г)

да допуснат разследване, предвидено в решение, което е взето в съответствие с член 21, параграф 3.

2.   Когато предприятията или сдруженията на предприятия изпълнят своите задължения, чието нарушаване е причина за налагането на периодичните имуществени санкции, Комисията може да определи по-малък размер на периодичната имуществена санкция, отколкото е предвиден в първоначалното решение.

3.   Прилагат се разпоредбите съгласно член 16, параграфи 3 до 6 и член 17.

Член 24

Контрол от Съда на Европейските общности

Съдът на Европейските общности има неограничена юрисдикция по смисъла на член 172 от Договора при обжалване на решенията, по силата на които Комисията налага глоба или периодична имуществена санкция; Съдът може да отмени, намали или завиши наложените глоби или периодична имуществена санкция.

Член 25

Разчетна единица

За целите на прилагането на членове 23 и 24 се приема разчетната единица, която е възприета при изработването на бюджета на Общността съгласно членове 207 и 209 от Договора.

Член 26

Изслушване на страните и на трети лица

1.   Преди вземането на решенията съгласно член 11, член 12, параграф 3, втора алинея, член 12, параграф 4, член 13, параграф 3, член 14, параграфи 2 и 3, членове 22 и 23, Комисията дава възможност на заинтересованите предприятия или сдружения на предприятия да бъдат изслушани по въпросите, по които Комисията повдига възражения.

2.   Доколкото Комисията или компетентните органи на държавите-членки сметнат за необходимо, те могат да изслушат и други физически или юридически лица. Молбите за изслушване на такива лица, които докажат достатъчен интерес, се удовлетворяват.

3.   Когато Комисията възнамерява да даде отрицателно решение съгласно член 5 или член 6, тя публикува резюме на съответното споразумение, решение или съгласувана практика и кани всички заинтересовани трети страни да представят своите бележки в определен срок, не по-кратък от един месец. Публикуването отчита законните интереси на предприятията с оглед на опазването на техните търговски тайни.

Член 27

Професионална тайна

1.   Информацията, получена в изпълнение на членове 18, 19, 20 и 21, се използва само за целите на съответната молба или разследване.

2.   Без да се нарушават разпоредбите на членове 26 и 28, Комисията и компетентните органи на държавите-членки, техните длъжностни лица и други служители се задължават да не разкриват информация, получена в изпълнение на настоящия регламент и включена в категорията на професионалната тайна.

3.   Разпоредбите съгласно параграфи 1 и 2 не могат да попречат на публикуването на обща информация или проучвания, които не съдържат данни за конкретни предприятия или сдружения на предприятия.

Член 28

Публикуване на решенията

1.   Комисията публикува своите решения съгласно член 11, член 12, параграф 3, втора алинея, член 12, параграф 4, член 13, параграф 3 и член 14, параграфи 2 и 3.

2.   При публикуването се посочват имената или наименованията на страните и основното съдържание на решението; отчитат се законните интереси на предприятията с оглед на опазването на техните търговски тайни.

Член 29

Изпълнителни разпоредби

Комисията има право да приема изпълнителни разпоредби по отношение на формата, съдържанието и други подробности във връзка с жалбите по член 10, молбите по член 12, уведомленията по член 14, параграф 1 и изслушванията по член 26, параграфи 1 и 2.

Член 30

Влизане в сила, съществуващи споразумения

1.   Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1968 г.

2.   Независимо от параграф 1, член 8 влиза в сила от датата, която непосредствено следва публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Забраната съгласно член 2 се прилага от 1 януари 1969 г. спрямо всички споразумения, решения и съгласувана практика в полето на приложение на член 2, които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент или които възникват между тази дата и датата на публикуването на регламента в Официален вестник на Европейските общности.

4.   Разпоредбите съгласно параграф 3 не могат да се използват срещу предприятия или сдружения на предприятия, които преди деня непосредствено след датата на публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейските общности са прекратили всякакви споразумения, решения или съгласувана практика, по които те са страна.

Член 31

Ревизия на регламента

1.   В срок от шест месеца след приключването на разговорите с третите страни, подписали ревизирания текст на Конвенцията за плаването по Рейн, Съветът по предложение на Комисията, пристъпва към изменения на настоящия регламент като цяло, които ще се окажат необходими в светлината на задълженията, произтичащи от ревизирания текст на Конвенцията за плаването по Рейн.

2.   В срок до 1 януари 1971 г., Комисията предава на Съвета общ доклад за изпълнението на настоящия регламент и, в срок до 1 юли 1971 г., предложение за регламент, с които да направят в настоящия регламент измененията, които ще се окажат необходими.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 юли 1968 година.

За Съвета

Председател

О. L. SCALFARO


(1)  ОВ 205, 11.12.1964 г., стр. 3505/64.

(2)  ОВ 103, 12.6.1965 г., стр. 1792/65.

(3)  ОВ 124, 28.11.1962 г., стр.2751/62.

(4)  ОВ 13, 21.2.1962 г., стр. 204/62.

(5)  ОВ 306, 16.12.1967 г., стр. 1.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

23


31968L0297


L 175/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 юли 1968 година

по стандартизацията на разпоредбите относно безмитното допускане на гориво, съдържащо се в резервоарите на товарни моторни превозни средства

(68/297/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 75 и 99 от него,

като взе предвид Решение на Съвета (1) от 13 май 1965 г. относно хармонизиране на някои разпоредби, които засягат конкуренцията в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, и по-специално член 1, буква б),

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че въвеждането на обща транспортна политика изисква установяването на общи правила за международния превоз до и от територията на държава-членка или който преминава през територията на една или повече държави-членки;

като има предвид, че установяването на тези общи правила трябва да включва също така стандартизацията на разпоредбите относно безмитното допускане на гориво, съдържащо се в резервоарите на товарни автомобили;

като има предвид, че за да се хармонизират условията на конкуренцията между превозвачи в различни държави-членки:

трябва да се уточни минималното количество гориво, допускано безмитно, и да се постановят условията за безмитно допускане на допълнителни количества,

разпоредбите, приложими в една държава-членка, относно безмитното допускане на гориво трябва да не зависят от държавата-членка, в която превозното средство е регистрирано;

като има предвид, че за да се избегнат злоупотреби по отношение на гориво, внесено безмитно, трябва да се изготвят специални разпоредби по отношение на граничните зони,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки, в съответствие с настоящата директива, стандартизират разпоредбите относно безмитното допускане на гориво, съдържащо се в резервоарите на товарни моторни превозни средства, регистрирани в държава-членка и преминаващи през общите граници между държави-членки.

Член 2

По смисъла на настоящата директива „товарен автомобил“ означава всяко моторно превозно средство, чиято конструкция и оборудване са подходящи и предназначени за превоз, с или без заплащане:

а)

за повече от девет лица, включително шофьора;

б)

за стоки.

Член 3

1.   В сила от 1 февруари 1969 г. най-късно, държавите-членки допускат безмитно петдесет литра гориво.

2.   Когато се предприема основно сближаване на националните системи за облагане на дизелово гориво, Съветът, с единодушно решение по предложение на Комисията, уточнява количеството гориво, което държавите-членки допускат безмитно над количествата, посочени в параграф 1.

Съветът ще вземе решение при същите условия относно безмитното допускане на цялото гориво, съдържащо се в нормалните резервоари на товарни автомобили, след като различията в споменатите по-горе системи за облагане с данък са намалени в достатъчна степен.

3.   Всяка държава-членка може да допуска безмитни количества гориво над количествата, допустими съгласно разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4.   Количествата гориво, определени от държава-членка съгласно всеки от предходните параграфи, трябва да бъдат същите, независимо от държавата-членка, в която товарният автомобил е регистриран.

Член 4

В никакъв случай мерките, приети от държава-членка съгласно настоящата директива, няма да бъдат по-малко благоприятни от прилаганите от тази държава-членка за товарни автомобили, регистрирани в трети страни и пътуващи през общи граници между държави-членки.

Член 5

1.   Всяка държава-членка, след консултация с Комисията, може да ограничи безмитно допусканите количества в съответствие с член 3, параграф 2 по отношение на товарни автомобили, извършващи международен превоз в нейната гранична зона в дълбочина, непревишаваща двадесет и пет километра по въздушна линия.

2.   Количествата гориво, определени от държава-членка в съответствие с параграф 1, трябва да бъдат същите, независимо от държавата-членка, в която превозното средство е регистрирано.

Член 6

Държавите-членки уведомяват Комисията за мерките, предприети за прилагане на настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 юли 1968 година.

За Съвета

Председател

O. L. SCALFARO


(1)  ОВ 88, 24.5.1965 г., стр. 1500/65.

(2)  ОВ 28, 17.2.1967 г., стр. 459/67.

(3)  ОВ 42, 7.3.1967 г., стр. 618/67.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25


31969R1191


L 156/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1191/69 НА СЪВЕТА

от 26 юни 1969 година

относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 75 и 94 от него,

като взе предвид Решението на Съвета от 13 май 1965 (1) за хармонизирането на някои разпоредби, засягащи конкуренцията при железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че една от целите на общата транспортна политика е да бъдат отстранени несъответствията, които биха довели до значително нарушаване на условията за конкуренция, присъщи на концепцията за обществена услуга, които са наложени на транспортните предприятия от държавите-членки;

като има предвид, че поради това е необходимо да бъдат премахнати задълженията за обществени услуги, определени в настоящия регламент, като има предвид, обаче, че в определени случаи е важно такива задължения да бъдат поддържани, за да бъде осигурено предоставянето на адекватни транспортни услуги; като има предвид, че адекватността на транспортните услуги трябва да бъде оценявана в светлината на предлагането и търсенето в транспортния сектор и потребностите на обществото;

като има предвид, че тези мерки за премахване няма да бъдат прилагани спрямо транспортните тарифи и условията, наложени на предприятията за превоз на пътници, в интерес на една или повече определени категории лица;

като има предвид, че за целите на прилагането на тези мерки е необходимо да бъдат определени различните задължения за обществени услуги, обхванати от настоящия регламент; като има предвид, че тези задължения включват задължението за експлоатиране, задължението за превоз и тарифни задължения;

като има предвид, че следва да се оставят държавите-членки по своя инициатива да предприемат мерки за преустановяване или поддържане в сила на задълженията за обществени услуги; като има предвид, обаче, че тези задължения са такива, че могат да водят до финансови разходи за транспортните предприятия, то последните трябва да могат да представят молби за тяхното преустановяване до компетентните органи на държавите-членки;

като има предвид, че е уместно да се предвиди, че транспортните предприятия могат да представят молби за преустановяване на задължения за обществени услуги, само когато тези задължения водят до икономически неизгоди за тях, определени в съответствие с общите процедури, съдържащи се в настоящия регламент;

като има предвид, че за целите на подобряването на експлоатацията, транспортните предприятия следва да могат, когато представят молбите си, да предлагат използването на друг вид транспорт, който е по-подходящ за съответния трафик;

като има предвид, че когато решават да поддържат задължения за обществени услуги, компетентните органи на държавите-членки трябва да могат да добавят към решението си условия, които биха могли да подобрят доходността на въпросните престации; като има предвид, че когато решават да преустановят задължение за обществени услуги, компетентните органи трябва, обаче, за да осигурят предоставянето на адекватни транспортни услуги, да могат да предвиждат въвеждането на алтернативна услуга;

като има предвид, че за да бъдат взети под внимание интересите на всички държави-членки, трябва да бъде въведена процедура на Общността за случаи, при които преустановяването на задължение за експлоатиране или за превоз би могло да влезе в противоречие с интересите на друга държава-членка;

като има предвид, че e желателно, с оглед на това разглеждането на молбите за преустановяване на задълженията за обществени услуги да бъде извършвано по подходящ начин, да бъдат въведени крайни срокове както за подаването на такива молби, така и за тяхното разглеждане от държавите-членки;

като има предвид, че с оглед на член 5 на Решение на Съвета от 13 май 1965 г. за хармонизирането на някои разпоредби, засягащи конкуренцията в сферата на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, всяко решение на компетентните органи да поддържат което и да било задължение за обществени услуги, определено в настоящия регламент, води до задължение за компенсиране на финансовите тежести, които произтичат за транспортните предприятия;

като има предвид, че правото на транспортно предприятие на компенсиране ще възникне от момента на решението на държава-членка да поддържа въпросното задължение за обществени услуги; като има предвид, обаче, че бюджетите се съставят на годишна основа, такова право не може да възникне по време на първоначалния период на действие на настоящия регламент преди 1 януари 1971 г.; като има предвид, че тази дата може, в случай на удължаване на крайния срок за разглеждане на молбите на транспортните предприятия, да бъде променена с по-късна дата;

като има предвид, освен това, че член 6 от Решение на Съвета от 13 май 1965 г. за хармонизирането на някои разпоредби, засягащи конкуренцията в сферата на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт предвижда държавите-членки да обезщетяват финансовите тежести, възникващи за пътническия транспорт поради прилагането на транспортни цени и условия, наложени в интерес на една или повече определени категории лица; като има предвид, че това обезщетяване трябва да влезе в действие от 1 януари 1971 г.; като има предвид, че датата на действие може, чрез процедура на общностно равнище, да бъде отложена за една година, в случай че някоя от държавите-членки среща особени трудности;

като има предвид, че обезщетяването на финансовите тежести на транспортни предприятия поради поддържането в сила на задължения за обществени услуги трябва да бъде направено в съответствие с общи процедури; като има предвид, че за да бъде определен размерът на такова компенсиране, последствията на преустановяването на тези задължения, които биха възникнали за транспортните предприятия, трябва да бъдат взети предвид;

като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент трябва да бъдат прилагани към всяко ново обществено задължение, по смисъла на настоящия регламент, наложено на транспортно предприятие;

като има предвид, че след като обезщетителните плащания по настоящия регламент трябва да бъдат предоставяни от държавите-членки в съответствие с общите процедури, залегнали в настоящия регламент, тези плащания трябва да бъдат освободени от процедурата по предварително уведомяване, съдържаща се в член 93, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност;

като има предвид, че Комисията трябва да може да получава от държавите-членки цялата информация относно действието на настоящия регламент;

като има предвид, че, за да даде възможност на Съвета да проучи ситуацията във всяка държава-членка относно прилагането на настоящия регламент, Комисията трябва да представи доклад в това отношение на Съвета преди 31 декември 1972 г.;

като има предвид, че е желателно държавите-членки да гарантират, че са предоставили на разположение на транспортните предприятия адекватни средства, с цел да им дадат възможност да представят интересите си по отношение на отделни решения на държавите-членки по настоящия регламент;

като има предвид, че след като настоящият регламент понастоящем се прилага към железопътните превози на шестте национални железопътни предприятия, за предприятия, които не извършват главно транспортни услуги с местен или регионален характер, Съветът трябва да реши в срок от три години от влизането в сила на настоящия регламент какви мерки трябва да бъдат взети с оглед на задължения за обществени услуги по отношение на транспортни дейности, които не са обхванати от настоящия регламент;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

РАЗДЕЛ I

Общи разпоредби

Член 1

1.   Държавите-членки преустановят всички задължения, присъщи на концепцията за обществени услуги, както тя е дефинирана в настоящия регламент, които задължения са наложени в сферата на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт.

2.   Въпреки това, задълженията могат да бъдат запазени в сила дотолкова, доколкото те са необходими за осигуряване на адекватно транспортно обслужване.

3.   По отношение на пътническия транспорт параграф 1 не се прилага спрямо транспортните тарифи и условия, които дадена държава-членка е наложила в полза на определени категории лица.

4.   Финансовите тежести за транспортните предприятия, които възникват вследствие на запазването в сила на задълженията по параграф 2 и на прилагането на транспортни тарифи и условия съгласно параграф 3, се компенсират според общите методи, предвидени в този регламент.

Член 2

1.   „Задължения за обществени услуги“ означава задължения, които въпросните транспортни предприятия, ако изхождат само от своите търговски интереси, не биха поели или не биха поели в същата степен или при същите условия.

2.   Задълженията за обществени услуги по смисъла на параграф 1 включват задължение за експлоатиране, задължение за превоз и тарифни задължения.

3.   За целите на настоящия регламент „задължение за експлоатиране“ означава всяко задължение, наложено на дадено транспортно предприятие, да предприеме, по отношение на линии или инсталации, които са му поверени чрез концесия или друго еквивалентно разрешение, всички необходими мерки, които да гарантират транспортна услуга, отговаряща на установени стандарти за приемственост, редовност и капацитет. То също така включва задължението да се осъществяват допълнителни услуги и задължението да се поддържат в добро състояние линии, оборудване — дотолкова, доколкото това надвишава изискванията на мрежата като цяло — и инсталации, след като са преустановени услугите.

4.   За целите на настоящия регламент „задължение за превоз“ означава задължение, наложено на транспортни предприятия, да приемат и превозват пътници или стоки при определени тарифи и при определени условия.

5.   За целите на настоящия регламент „тарифни задължения“ означава задължения, наложени на транспортни предприятия да прилагат, в частност за определени категории пътници, за определени категории стоки или по определени линии, тарифи, определени или одобрени от държавен орган, които противоречат на търговските интереси на предприятието и които са резултат от налагането на, или отказа да бъдат модифицирани, специални тарифни условия.

Разпоредбите на горната алинея не се прилагат за задължения, произтичащи от общи мерки на ценова политика, прилагана към икономиката като цяло или за мерки, предприети по отношение на транспортни тарифи и условия като цяло с оглед на организацията на транспортния пазар или на част от него.

РАЗДЕЛ II

Общи принципи за преустановяването или поддържането в сила на задължения за обществени услуги

Член 3

1.   Когато компетентните органи на държавите-членки решат да поддържат в сила, изцяло или частично, задължение за обществена услуга и когато това може да бъде направено по повече от един начин, всеки способен да осигури, отговаряйки на сходни условия, предоставянето на адекватни транспортни услуги, компетентните власти трябва да изберат свързания с най-малко разходи за Общността начин.

2.   Адекватността на транспортните услуги се оценява, като се отчита:

а)

общественият интерес;

б)

възможността да се прибегне до други форми на транспорт и способността на тези форми да отговорят на съответните транспортните нужди;

в)

транспортните тарифи и условията, които могат да бъдат предложени на потребителите.

Член 4

1.   Транспортните предприятия могат да подават до компетентните власти на държавите-членки молби за преустановяване на цяло или част от задължение за обществена услуга, ако това задължение им носи икономически неизгоди.

2.   В молбите си транспортните предприятия могат да предложат замяна на използваните форми на транспорт с други форми. Предприятията прилагат разпоредбите на член 5 за изчисляване на икономиите, които могат да бъдат направени като средство за подобряване на тяхното финансово положение.

Член 5

1.   Всяко задължение за експлоатиране или за превоз се разглежда като налагащо икономически неизгоди, когато намаляването на финансовата тежест, което би било възможно в резултат на цялостно или частично преустановяване на задължение по отношение на престация или група от престации, подчинени на това задължение, надвишава намаляването на приходите в резултат на това преустановяване.

Икономическите неизгоди се определят на базата на актуализиран по целесъобразност отчет за годишните икономически неизгоди, представени чрез разликата между намаленията в годишната финансова тежест и годишния приход, които ще възникнат в резултат от преустановяването на задължението.

Въпреки това, когато задължението за експлоатиране или за превоз покрива една или повече категории от пътническия или стоковия трафик като цяло или съществена част от дадена мрежа, финансовата тежест, която би била премахната чрез преустановяване на задължението, се изчислява посредством разпределяне между различните категории трафик на общите разходи, направени от предприятието на основание неговата транспортна дейност.

В този случай икономическата неизгода ще бъде равна на разликата между разходите, разпределими към тази част от дейностите на предприятието, която е засегната от задължението за обществени услуги, и съответните приходи.

Икономическите неизгоди се определят, като се вземат под внимание последствията от задължението за дейността на предприятието като цяло.

2.   Едно тарифно задължение се разглежда като водещо до икономически неизгоди, когато разликата между приходите от трафика, за който се прилага задължението, и финансовата тежест на такъв трафик е по-малка от разликата между приходите, които биха могли да бъдат реализирани от този трафик, и съответната финансова тежест, ако дейността се извършва на търговска основа, като се отчитат както разходите за престациите, предмет на задължението, така и състоянието на пазара.

Член 6

1.   В срок от една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент транспортните предприятия подават до компетентните органи на държавите-членки молбите по член 4.

Транспортните предприятия могат да подават молби след изтичането на гореспоменатия срок, ако считат, че разпоредбите на член 4, параграф 1 са изпълнени.

2.   Решенията за поддържане в сила на дадено задължение за обществена услуга или на част от него, или за неговото преустановяване в края на определен период, предвиждат компенсиране на произтичащите от това финансови тежести; размерът на това компенсиране се определя в съответствие с общите процедури по член 10—13.

3.   Компетентните органи на държавите-членки вземат решение в срок от една година от датата, на която е подадена молбата, по отношение на задължение за експлоатиране или за превоз и в срок от шест месеца по отношение на тарифни задължения.

Правото на компенсиране възниква от датата на решението на компетентните органи, но не и преди 1 януари 1971 г.

4.   Въпреки това, ако компетентните органи на държавите-членки счетат за необходимо, поради броя и важността на подадените молби от всяко предприятие, могат да удължат срока, предвиден в първата алинея на параграф 3, най-късно до 1 януари 1972 г.. В този случай правото на компенсиране възниква от тази дата.

Когато възнамеряват да се възползват от това свое право, компетентните органи на държавите-членки информират заинтересованите предприятия в срок от шест месеца от подаването на молбите.

В случай, че държава-членка срещне особени трудности, по искане на тази държава и по предложение на Комисията, Съветът може да даде право на съответната държава да удължи до 1 януари 1973 г. крайния срок, посочен в първата алинея на настоящия параграф.

5.   Ако компетентните органи не са взели решение в предвидения срок, задължението, за което е подадена молба за преустановяване съгласно член 4, параграф 1, се счита за преустановено.

6.   На основата на доклад, представен от Комисията преди 31 декември 1972 г., Съветът проучва ситуацията във всяка държава-членка по отношение на прилагането на настоящия регламент.

Член 7

1.   Към всяко решение за поддържане в сила на задължение могат да бъдат добавени условия, предназначени да подобрят доходността на престациите, засегнати от съответното задължение.

2.   Всяко решение за преустановяване на задължение може да предвижда въвеждането на алтернативна услуга. В този случай преустановяването няма да има действие, докато алтернативната услуга не влезе в експлоатация.

Член 8

1.   Заинтересованата държава-членка съобщава на Комисията всяка мярка, преди да я въведе, която преустановява задължение за експлоатиране или за превоз, и която тя предлага да предприеме по отношение на линии или транспортни услуги, които могат да окажат влияние на трафика между държавите-членки. Тя информира за нея останалите държави-членки.

2.   Ако Комисията счете за необходимо, или ако друга държава-членка поиска това, Комисията се консултира с другите държави-членки относно предложената мярка.

3.   До два месеца след получаването на съобщението по параграф 1, Комисията изпраща становище или препоръка до всички заинтересовани държави-членки.

РАЗДЕЛ III

Прилагане към пътническия транспорт на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече определени категории лица

Член 9

1.   Размерът на компенсацията на финансови тежести, произтичащи за предприятията поради прилагането към пътническия транспорт на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече определени категории лица, се определя в съответствие с общите процедури по член 11—13.

2.   Компенсацията е платима от 1 януари 1971 г.

В случай, че някоя държава-членка срещне особени трудности, Съветът може, по искане на тази държава и по предложение на Комисията, да даде право на въпросната държава да промени датата на 1 януари 1972 г.

3.   Молбите за компенсация се подават до компетентните органи на държавите-членки.

РАЗДЕЛ IV

Общи процедури за компенсиране

Член 10

1.   В случай на задължение за експлоатиране или за превоз размерът на компенсацията, предвидена в член 6, е равен на разликата между намаляването на финансовата тежест и намаляването на приходите на предприятието, ако цялото или част от въпросното задължение е било преустановено за разглеждания период от време.

Въпреки това, когато изчисляването на икономическата неизгода е било направено чрез разпределяне между отделните части на нейните транспортни дейности на общите разходи, направени от предприятието по отношение на тези транспортни дейности, размерът на компенсацията е равен на разликата между разходите, разпределими върху тази част от дейността на предприятието, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи.

2.   С цел определяне на разходите и приходите, посочени в параграф 1, се държи сметка за последиците, които отмяната на въпросното задължение би имала върху дейността на предприятието като цяло.

Член 11

1.   В случай на тарифно задължение размерът на компенсацията, предвидена в член 6 и член 9, параграф 1, е равен на разликата между двете суми, както следва:

а)

първата сума е равна на разликата между, от една страна, продуктът от очаквания брой мерни единици транспорт и:

или най-благоприятната съществуваща тарифа, за която биха могли да претендират потребителите, ако въпросното задължение не съществува, или

когато няма такава тарифа, тогава тарифата, която транспортното предприятие би използвало, ако действа на търговска основа и отчита както разходите по въпросното експлоатиране, така и състоянието на пазар,

и, от друга страна, продукта от действителния брой мерни единици транспорт и тарифата, наложена за разглеждания период;

б)

втората сума е равна на разликата между разходите, които биха възникнали като се прилага или най-благоприятната съществуваща тарифа или тарифата, която транспортното предприятие би приложило, ако действа на търговска основа, и действително направените разходи по задължителната тарифа.

2.   Когато поради състоянието на пазара компенсацията, изчислена съгласно параграф 1, не е достатъчна да покрие общите разходи на трафика, засегнат от въпросното тарифно задължение, размерът на компенсацията, предвидено в член 9, параграф 1, е равен на разликата между тези разходи и приходите от този трафик. Всяка вече изплатена по член 10 компенсация се взема под внимание при изчисляването на тази компенсация.

3.   С цел определяне на разходите и приходите, посочени в параграф 1, се държи сметка за последиците, които отмяната на въпросното задължение би имала върху дейността на предприятието като цяло.

Член 12

Разходи, които са резултат от поддържане в сила на задължения, трябва да бъдат изчислявани на базата на ефективно управление на предприятието и на предоставяне на транспортни услуги с добро качество.

Лихви, свързани със собствен капитал, могат да бъдат приспадани от лихвите, взети под внимание при изчисляване на разходите.

Член 13

1.   Взетите решения по членове 6 и 9 определят предварително размера на компенсацията за период от поне една година. В същото време те определят факторите, които могат да доведат до коригиране на този размер.

2.   Коригирането на размера, посочено в параграф 1, се извършва всяка година, след приключване на годишните счетоводни отчети на съответното предприятие.

3.   Изплащането на предварително определената компенсация се прави на части. Изплащането на суми, дължими на основание коригирането, предвидено в параграф 2, се прави веднага след тяхното определяне.

РАЗДЕЛ V

Налагане на нови задължения за обществена услуга

Член 14

1.   Освен в случаите, попадащи в обхвата на член 1, параграф 3, след датата на влизане в сила на настоящия регламент държавите-членки могат да налагат задължения за обществена услуга на транспортно предприятие само в степента, в която това е необходимо, за да се гарантира адекватно транспортно обслужване.

2.   Когато така наложените задължения пораждат за транспортните предприятия икономически неизгоди по смисъла на член 5, параграфи 1 и 2 или разходи по смисъла на член 9, компетентните органи на държавите-членки предвиждат, в техните решения за налагане на задължение за обществена услуга, предоставянето на компенсация на произтичащите разходи. Прилагат се разпоредбите на членове 10—13.

РАЗДЕЛ VI

Заключителни разпоредби

Член 15

Решенията, взети от компетентните органи на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, посочват мотивите, на които се основават и трябва да бъдат публикувани по подходящ начин.

Член 16

Държавите-членки гарантират, че на транспортните предприятия, в качеството им на такива, е дадена възможност да предявяват интереси си чрез подходящи правни средства по отношение на решения, взети по настоящия регламент.

Член 17

1.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят цялата необходима информация, свързана с прилагането на настоящия регламент. Винаги когато счете за необходимо, Комисията се консултира със заинтересованите държави-членки.

2.   Компенсацията, изплатена в съответствие с настоящия регламент, не подлежи на процедурата по предварително уведомление, залегнала в член 93, параграф 3 на Договора за създаване на Европейската икономическа общност.

Държавите-членки незабавно изпращат на Комисията подробности, класифицирани по видове задължения, относно компенсирането на финансови тежести, произтичащи за транспортни предприятия поради поддържане в сила на задължения за обществени услуги, посочени в член 2, или поради прилагане към превоза на пътници на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече определени категории лица.

Член 18

1.   Държавите-членки, след консултации с Комисията, приемат в подходящ срок законови, подзаконови или административни разпоредби, необходими за прилагането на настоящия регламент, и по-специално на член 4 от него.

2.   Когато държава-членка поиска или когато Комисията счете за уместно, Комисията се консултира със заинтересованите държави-членки относно предложените условия за мерките, посочени в параграф 1.

Член 19

1.   Що се отнася на железопътните предприятия, настоящият регламент се прилага, относно тяхната дейността по железопътен превоз, за предприятията по-долу

Société nationale des chemins de fer belges (SNCB)Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS);

Deutsche Bundesbahn (DB),

Société nationale des chemins de fer français (S.N.C.F.),

Azienda autonoma delle Ferrovie dello Stato (FS),

Société nationale des chemins de fer luxembourgeois (C.F.L.),

Naamloze Vennootschap Nederlandse Spoorwegen (NS).

2.   Що се отнася до предприятията от другите транспортни отрасли, той не са прилага за предприятията, извършващи локални или регионални превози.

3.   В срок от три години след влизане в сила на настоящия регламент, Съветът взима решение, въз основа на изложените в раздел II от неговото решение от 13 май 1965 г. принципи и цели, относно дейностите, които трябва да се предприемат в областта на присъщите задължения на понятието за обществена услуга по отношение на транспортните услуги, които на се предмет на настоящия регламент.

Член 20

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1969 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 26 юни 1969 година.

За Съвета

Председател

G. THORN


(1)  ОВ 88, 24.5.1965 г., стр. 1500/65.

(2)  ОВ C 27, 28.3.1966 г., стр. 18.

(3)  ОВ C 49, 17.5.1968 г., стр. 15.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32


31969R1192


L 156/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1192/69 НА СЪВЕТА

от 26 юни 1969 година

относно общите правила за нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 75 и 94 от него,

като взе предвид Решение на Съвета от 13 май 1965 г. (1) за хармонизиране на някои разпоредби, които оказват влияние на конкуренцията в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че една от целите на общата транспортна политика е да бъдат премахнати несъответствията, които възникват поради налагането от публичната администрация на финансови тежести или от предоставянето на облекчения на железопътни предприятия, и които, впоследствие, могат да предизвикат съществено нарушаване на условията на конкуренцията;

като има предвид, че за тази цел е уместно да се предприеме действие, което ще осигури премахването на последствията от такива финансови тежести или облекчения с цел постигане на равно третиране на всички видове транспорт; като има предвид, че за някои видове финансови тежести или облекчения, такова действие може да е тяхното ранно прекратяване; като има предвид, че по отношение на други видове, това действие трябва да се извършва като част от процеса на нормализиране на счетоводните отчети на железопътните предприятия, за което е характерно изплащането на компенсация по отношение на последствията от такива финансови тежести или облекчения;

като има предвид, че по отношение на видовете финансови тежести или облекчения в рамките на нормализирането, то трябва да се прави във връзка с постепенното хармонизиране на правилата, регулиращи финансовите отношения между железопътните предприятия и държавите, предвидено в член 8 от Решение на Съвета от 13 май 1965 г. за хармонизирането на някои разпоредби, оказващи влияние на конкуренцията в автомобилния, железопътния и вътрешноводния транспорт; като има предвид, че за тези видове тежести или облекчения следователно, е уместно, да се остави на всяка държава възможността да реши за всеки отделен случай дали нормализирането да бъде осъществено; като има предвид, че ако се вземе решение за нормализиране, то трябва да бъде извършвано в съответствие с общите правила, предвидени в настоящия регламент, по-специално по отношение на методите за изчисляване на финансовата компенсация;

като има предвид, че за да се пристъпи, в рамките на нормализирането на сметки, към финансови компенсации, каквито може да породи това нормализиране, е необходимо, по отношение на положението, в което биха се оказали железопътните предприятия, ако те бяха при същите условия като предприятията от останалите видове транспорт, най-напред да се определят както тежестите, така и облекченията, от които се ползват;

като има предвид, че за това определяне следва да се определят положенията, за които трябва да се приложи нормализирането; като има предвид, че трябва да бъдат обхванати всички съществуващи случаи в държавите-членки с изключение, от една страна, на задълженията за обществени услуги по смисъла на Регламент № 1191/69 (4) на Съвета от 26 юни 1969 г. за действието на държавите-членки по отношение на задълженията присъщи на понятието обществена услуга в сферата на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт и, от друга страна, по отношение на несъответствия в инфраструктурата и данъчните тежести по правилата регулиращи трите вида транспортни несъответствия, които междувременно ще бъдат премахнати чрез предложените мерки по отношение на инфраструктурните такси и във връзка с изменението на общите и специфични данъчни системи за транспорта;

като има предвид, че всеки случай на нормализиране е отделен, следва за всеки отделен случай да се формулират принципите на изчисляване, които трябва да бъдат прилагани за определяне на наложените или отпуснати финансови тежести или облекчения на железопътните предприятия;

като има предвид, че за да бъде определен размера на тези тежести или облекчения, е необходимо да бъде сравнена системата, приложима спрямо железопътните предприятия със системата, приложима спрямо частните транспортни предприятия на други видове транспорт;

като има предвид, че поетите от железопътните предприятия финансови тежести обикновено са по-големи от облекченията, на които имат право и, поради това, такива предприятия могат лесно да предоставят счетоводните данни, необходими за определяне на размера на такива тежести и облекчения; като има предвид, че, поради това, на тези предприятия следва да бъде предоставено право на инициатива по този въпрос, като компетентните органи на държавите-членки, преди да определят размера на компенсацията, да проучат в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент цифрите, на чиято база предприятията основават техните молби; като се има предвид, че е желателно да бъде определен краен срок, в рамките на който органите трябва да вземат решение;

като има предвид, че изплащането на компенсации е свързано с разработването на бюджетите както на държавата, така и на компетентните органи и на железопътните предприятия, уместно е да бъдат определени отделни разпоредби за изплащането на прогнозни суми и за уреждането на дължимите суми;

като има предвид, че за целите на яснотата на сметките и за подходяща гласност на нормализирането на счетоводните сметки, е желателно да се препоръча сумите за даваната компенсация за нормализиране на счетоводните сметки да бъдат включвани в таблица, приложена към годишния счетоводен отчет на железопътните предприятия;

като има предвид, че следва да бъдат осигурени от държавите-членки подходящи средства на транспортните предприятия, за да им се даде възможност да се отчетат техните интереси във връзка с отделните решения на държавите-членки в изпълнение на настоящия регламент;

като има предвид, че Комисията трябва да може да получава от държавите-членки цялата информация по прилагането на настоящия регламент;

като има предвид, че компенсациите в резултат от изпълнението на настоящия регламент се отпускат от държавите-членки съгласно общите методи, определени от настоящия регламент, тези компенсации следва да бъдат освободени от процедура по предварително уведомяване, предвидена в член 93, параграф 3 от Договора за създаването на Европейската икономическа общност;

като има предвид, че осъществяването на обща транспортна политика изисква незабавното прилагане на разпоредбите на настоящия регламент за шестте национални железопътни предприятия; като има предвид, че прегледът на условията, при които ще може да се осъществи разширяването на прилагането на настоящия регламент за останалите железопътни предприятия, може да бъде отложен с няколко години с оглед на характера на тези предприятия, по-специално, по отношение на условията на конкуренция в транспорта и поради необходимостта от постепенното прилагане на тази обща политика;

като има предвид, че процесът на нормализиране не освобождава държавите-членки от отговорността им, доколкото е възможно, да премахнат съществуващите причини за нарушаване; като има предвид, че с такова действие не трябва да причинят влошаване, по закон или на практика, на положението на железопътния персонал, или да затруднят или задържат подобренията в условията на работа и живот,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

РАЗДЕЛ I

Определения и приложно поле

Член 1

1.   Счетоводните сметки на железопътните предприятия трябва да бъдат нормализирани в съответствие с общите правила, посочени в настоящия регламент.

2.   Всяка финансова компенсация вследствие на нормализирането на счетоводните сметки съгласно параграф 1, влиза в сила от 1 януари 1971 г., съгласно общите процедури, предвидени в настоящия регламент.

Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент нормализирането на сметките на железопътните предприятия се изразява в:

а)

определяне на носените финансовите тежести или получени облекчения, съобразно положението, в което се намират, ако те са били при същите условия като условията на предприятията от другите видове транспорт, както наложените им тежести, така и облекченията, с които се ползват и които са резултат от законовите, подзаконовите или административните разпоредби;

б)

изплащане на компенсация по отношение на тежестите или облекченията след определянето по а).

2.   По смисъла на настоящия регламент, за финансови тежести не се считат тежестите, които са резултат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които възпроизвеждат резултатите от преговорите между двата социални партньора.

3.   Нормализирането на сметките по смисъла на настоящия регламент не се отнася до наложени от държавите-членки задължения за обществени услуги и посочени от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

Член 3

1.   Железопътните предприятия, за които се прилага настоящият регламент, са:

Société nationale des chemins de fer belges (SNCB)Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS),

Deutsche Bundesbahn (DB),

Société nationale des chemins de fer français (SNCF)

Azienda autonoma delle Ferrovie dello Stato (FS),

Société nationale des chemins der fer luxembourgeois (CFL),

Naamloze Vennootschap Nederlandse Spoorwegen (NS).

2.   Най-късно до 1 януари 1973 г., Комисията ще представи на Съвета мерките, които тя счита за необходими за разширяване прилагането на настоящия регламент спрямо други предприятия, извършващи железопътен превоз.

Член 4

1.   Нормализиране на сметките по смисъла на настоящия регламент трябва да се прилага спрямо следните категории финансови тежести и облекчения:

а)

плащания, които железопътните предприятия са задължени да правят, които са за сметка на държавата в останалата част от икономиката, включително и другите видове транспорт (Категория I);

б)

социални разходи на железопътните предприятия поети в качеството на семейни надбавки, различни от тези, които те биха изплащали при условията на другите транспортни предприятия (Категория II);

в)

плащания при пенсиониране и изплащане на други от железопътните предприятия при условия, които са различни от тези за другите транспортни предприятия (Категория III);

г)

поемане на разходите от железопътните предприятия за инсталации на прелези (Категория IV).

2.   Следните категории финансови тежести или облекчения, съществуващи при влизането в сила на настоящия регламент, трябва да бъдат преустановени най-късно до 1 януари 1971 г.:

а)

задължението да се наема персонал, който надвишава нуждите на предприятието (Категория V);

б)

наложеното от правителството на държавата-членка увеличение с обратно действие на трудовите възнаграждения, когато това увеличение се прави единствено с цел трудовите възнаграждения, изплащани от железопътните предприятия да бъдат приведени в съответствие с трудовите възнаграждения в транспортния сектор (Категория VI);

в)

забавяния, наложени от компетентните органи по отношение на обновяване и поддръжка (Категория VII).

3.   Следната категория финансови тежести или облекчения, съществуващи по времето на влизането в сила на настоящия регламент, най-късно до 1 януари 1973 г. следва да бъдат премахнати:

разходи за реконструкция или замяна вследствие на военни щети, които са понесени от железопътните предприятия, но които би следвало да се поемат от държавата (Категория VIII);

капиталовите и лихвени тежести по заеми, предоставени по тази категория, подлежат на нормализиране на счетоводните сметки по смисъла на настоящия регламент до погасяването на тези пасиви.

4.   Следните категории финансови тежести или облекчения, съществуващи при влизането в сила на настоящия регламент, могат да бъдат предмет на нормализиране на счетоводните сметки по смисъла на настоящия регламент:

а)

задължението да се поддържа персонал, надвишаващ потребностите на предприятието (Категория IX);

б)

облагодетелстващи персонала мерки, като признание за заслуги към страната, наложени от държавата на транспортните предприятия при условия различни от тези на другите транспортни предприятия (Категория X);

в)

платими надбавки на персонала, наложени на железопътните предприятия, но не на останалите транспортни предприятия (Категория XI);

г)

социални разходи за сметка на железопътните предприятия, по отношение на конкретно медицинско лечение, различни от тези, които те биха поели, ако работеха при условията на другите транспортни предприятия (Категория XII);

д)

финансови тежести на железопътните предприятия като следствие от изискването на държавата към тях да поддържат съоръжения, които те не биха поддържали ако оперираха изцяло на търговска основа (Категория XIII);

е)

наложени условия по отношение на договори за публични работи и публични доставки (Категория XIV).

Следната категория финансова тежест или облекчение също може да бъде предмет на нормализиране на счетоводните сметки по смисъла на настоящия регламент:

капиталови и лихвени тежести, поети поради ли са на нормализиране в миналото (Категория XV).

Окончателното регламентиране на Категории IX — XV ще бъде прието от Съвета, най-късно при предприемането на мерки за прилагането на член 8 от Решение на Съвета от 13 май 1965 г. за хармонизиране на някои разпоредби, засягащи конкуренцията в автомобилния, железопътния и вътрешноводния транспорт. Междувременно държавите-членки предприемат мерки за премахване на причините за тези финансови тежести или облекчения.

РАЗДЕЛ II

Общи правила за нормализиране и компенсиране

Член 5

1.   Всяка финансова тежест или облекчение на железопътно предприятие, което следва или може да бъде предмет на нормализиране на счетоводни сметки, следва да бъде определяно в съответствие с разпоредбите на приложенията към настоящия регламент. Приложенията представляват неразделна част от настоящия регламент.

2.   Когато за подлежаща на нормализиране категория, приложената схема за железопътните предприятия се сравнява с тази за останалите видове транспорт, сравнението се извършва само с частните предприятия на останалите видове транспорт.

Член 6

1.   Брутният размер на компенсацията се определя за всяка категория компенсация за нормализиране като се прилагат принципите на изчисляване, посочени в приложението за съответната категория.

Нетният размер се получава, като се вземе под внимание само веднъж всяко перо, което се появява повече от един път в изчисляването на брутните размери за различните категории.

2.   Когато изчисляването, направено в съответствие с разпоредбите, предвидени в приложенията за всяка категория за нормализиране, показва финансова тежест за железопътното предприятие, последното има право на компенсиране на еквивалентна сума от държавните органи.

Когато това изчисляване показва облекчение за железопътното предприятие, компенсиране на еквивалентната сума е дължимо от железопътното предприятие на държавните органи.

Член 7

1.   Всяка година железопътните предприятия представят на компетентните органи заявление за нормализиране в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Това заявление включва:

а)

от една страна, свързани със следващата финансова година данни, изчислени на основата на действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са в сила по времето, когато се прави заявлението; и

б)

от друга страна, данни, необходими за корекция на предварително платените суми по отношение на финансовата година, за които са известни окончателните резултати.

3.   Това заявление, което следва да бъде направено своевременно, за да могат държавните органи да направят съответните предвиждания в бюджета, следва да съдържа цялата необходима информация по отношение на:

а)

финансовите тежести или облекчения за всяка категория за нормализиране;

б)

методът на изчисляване, прилаган за всяка разглеждана категория;

в)

брутните и нетни суми, посочени в член 6, параграф 1 за всяка разглеждана категория. По отношение на установяването на предвижданията, посочени в параграф 2, а), изчисленията са направени въз основа на цифрите за последния период, за който са известни окончателните резултати, като се отчитат и измененията, които може да са настъпили във всяка категория за нормализиране до времето, когато е направено заявлението.

Член 8

1.   Компетентните органи на държавите-членки проверяват данните, на които се основават заявленията на железопътните предприятия.

2.   След като се даде възможност на съответното железопътно предприятие да представи своите бележки, компетентните органи на държавите-членки могат:

да коригират сумите на компенсацията и да променят други пера в заявлението, ако не са следвани разпоредбите на настоящия регламент,

да включат в заявлението други финансови тежести или облекчения, които са следствие от която и да било категория, предвидена в член 4.

3.   Компетентните органи определят, в съответствие с разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, изчисления размер на компенсацията за следващата финансова година и окончателния размер на компенсацията за последната предхождаща финансова година, за която са известни окончателните резултати. Това решение показва и подробности по изчисляването на тези суми.

4.   Компетентните органи съобщават решението си на железопътното предприятие най-късно до шест месеца от момента на получаване на заявлението.

Ако компетентните органи не вземат решение в този срок, заявлението на железопътното предприятие се счита за предварително прието.

Член 9

Държавите-членки изплащат основаната на предварителна оценка компенсация, определена в съответствие с член 8, през финансовата година, за която е направено изчисляването.

През същата финансова година държавите-членки изплащат или събират салдото от компенсацията, дължимо с оглед на разликата между окончателния размер на компенсацията за последната предхождаща година, за която има окончателни резултати и изчислените и вече изплатени суми.

Член 10

1.   Размерът на финансовата компенсация, изплатена за всяка категория нормализиране, следва да бъде показан в таблица, приложена към годишните отчети на железопътното предприятие. Таблицата следва да показва отделно сумите за компенсация, получени на основата на предварителни оценки и сумите, получени или изплатени за покриване на непогасеното салдо по член 9.

Таблицата също така следва да показва сумите за компенсация за всяко задължение за обществена услуга, предоставени по силата на Регламент (ЕИО) № 1191/69.

2.   Общата сума на компенсацията, получена за нормализиране на сметките и компенсацията, получена за задължения за обществени услуги, в зависимост от действащите правила в отделните държави, се включва или в търговската сметка, или в отчета за приходите и разходите на съответното железопътно предприятие.

Член 11

Решенията на компетентните органи на държавите-членки, вземани в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, следва да посочват основанията, на които са базирани, и подлежат на официално публикуване.

Член 12

Държавите-членки осигуряват на железопътните предприятия, в качеството им на такива, възможност техните интереси да бъдат представлявани с подходящи средства п отношение на решения, взимани в съответствие с настоящия регламент.

РАЗДЕЛ III

Заключителни разпоредби

Член 13

1.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят цялата необходима информация, свързана с прилагането на настоящия регламент. Когато счете за необходимо, Комисията се консултира със съответните държави-членки.

2.   Компенсация, изплащана по смисъла на настоящия регламент, се освобождава от процедурата за предварителна информация, предвидена в член 93, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност.

Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията действително изплатените като компенсация суми по отношение на всяка категория финансова тежест или полза по смисъла на настоящия регламент.

Член 14

1.   Държавите-членки, след консултиране с Комисията, своевременно приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на настоящия регламент.

2.   По искане на държава-членка или когато Комисията счете за уместно, Комисията започва консултиране със съответните държави-членки за предложените условия на мерките, посочени в параграф 1.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялостност и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 26 юни 1969 година.

За Съвета

Председател

G. THORN


(1)  ОВ 88, 24.5.1965 г., стр., 1500/65.

(2)  ОВ C 135, 14.12.1968 г., стр. 34.

(3)  ОВ C 118, 11.11.1968 г. стр. 7.

(4)  ОВ № L 156, 28.6.1969, стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категория I:

Плащания, наложени на железопътните предприятия и поети от държавата за останалата част от икономиката, включително и другите видове транспорт

А.   Приложно поле

Тази категория се отнася за случая, когато, в съответствие със законова, подзаконова или административна разпоредба, дадено железопътно предприятие следва само да извършва определени плащания, които се поемат изцяло или частично от държавата за останалата част от икономиката, включително и за други транспортни предприятия. Тези плащания включват, в частност, обезщетения при трудови злополуки и специални надбавки за децата на служителите.

Б.   Принцип на изчисляване

Компенсацията е равна на размера, който държавата би поела, ако се касае за предприятие в останалата част на икономиката, включително и други видове транспорт.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Категория II:

Социални разходи на транспортните предприятия за семейни надбавки, различни от тези, които те биха поели, ако трябва да работят при същите условия като други транспортни предприятия

А.   Приложно поле

Тази категория се отнася за случая, когато, в съответствие със законова, подзаконова или административна разпоредба, дадено железопътно предприятие следва да извършва плащания на семейни надбавки или директно, или чрез специализиран орган.

Б.   Принцип на изчисляване

За да бъде нормализирана финансовата тежест, тя трябва да е равна на разликата между:

а)

размера на надбавките, изплащани от железопътното предприятие по разпоредбите на общия закон и

б)

този същия размер, коригиран със:

съотношението между главите на семейства към общия брой на служителите в железопътното предприятие и това съотношение при всички предприятия, които изплащат чрез специализиран орган, взето като база за сравнение,

съотношението между средния брой лица в железопътното предприятие, които всяка глава на семейство издържа, и средния брой при всички предприятия, които изплащат чрез специализиран орган, взето като база за сравнение.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Категория III:

Плащания при пенсиониране и изплащане на други пенсии, извършвани от железопътните предприятия при условия различни от тези за другите транспортни предприятия

A.   Приложно поле

Тази категория се отнася за случая, когато, в съответствие със законова, подзаконова и административна разпоредба, дадено железопътно предприятие е задължено да извършва изплащания при пенсиониране и други пенсии за своите служители и други лица, които имат право на това, при условия различни от тези за другите транспортни предприятия.

Разликата в условията, предизвикваща и разлика в плащанията, произтича от:

1.   факта, че железниците трябва да изплащат директно и изцяло съществуващите пенсии, докато други транспортни предприятия плащат на съответен орган вноска, която е пропорционална на броя на техния активно зает персонал и съобразно нивото на трудовите доходи на този персонал; или

2.   факта, че железопътните служители ползват блага по някои разпоредби, които не важат за други видове транспорт и които водят до допълнителни финансови тежести или облекчения за железниците.

Б.   Принципи на изчисляване

1.   По отношение на плащания, посочени от А, точка1, компенсацията е равна на разликата между финансовата тежест, която носи предприятието и тази, която би носило, ако, със същия брой служители на действителна служба и със същото възнаграждение, са предмет на общото право (обща социалноосигурителна схема и задължителна допълнителна схема) или на системата, която е прилагана при другите видове транспорт. В случаите, когато тези схеми не дават база за сравнение, за база следва да се вземе схема за пенсиониране и пенсии на представително транспортно предприятие.

Поетата от железопътното предприятие финансова тежест се определя директно от неговите счетоводни сметки.

Финансовата тежест, която железопътното предприятие би носело ако, със същият брой лица на действителна служба и със същото възнаграждение, би била предмет на същата схема, която е взета за база за сравнение, следва да бъде определяна като се прилагат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които уреждат тази схема.

2.   За плащания по А, точка 2, компенсацията е равна или на:

а)

разликата между:

финансовата тежест, носена от предприятието, така както е определена директно от неговите счетоводни сметки и

преките или косвени облекчения, на които предприятието има право чрез сравнение с други видове транспорт по силата на специалните разпоредби, посочени в А, точка 2 ; или

б)

разликата между:

финансовите тежести, които предприятието поема или би поело, за да покрие всички плащания за прослужено време и пенсионни схеми, и

финансовата тежест, която би се появила в резултат на прилагането на схемата, взета като база за сравнение.

3.   Ако някои норми на вътрешното право, които имат същата цел, но са формулирани при други условия, водят до резултати същите като тези, които произтичат от прилагането на параграфи 1 и 2, компенсацията може да бъде изчислявана на базата на тези норми.

4.   До 31 декември 1970 г. всяка държава-членка съобщава на Комисията прогнозния размер на компенсацията, която тя възнамерява да изплати на своето железопътно предприятие в съответствие с горните принципи.

До 31 декември 1971 г. Комисията ще представи доклад по този въпрос. Въз основа на този доклад, но не по-късно от времето, когато ще бъдат приети мерки за прилагането на член 8 от Решението на Съвета от 13 май 1965 г. за хармонизиране на някои разпоредби, засягащи конкуренцията в автомобилния, железопътния и вътрешноводния транспорт, Съветът ще вземе решение за предприемането на действия в това отношение.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Категория IV:

Поемане от железопътни предприятия на разходи за прелези

А.   Приложно поле

Тази категория включва случаи, когато в съответствие със законова, подзаконова или административна разпоредба, дадено железопътно предприятие поема неестествено голям дял от строителните и оперативни разходи за съоръжения, използвани както от железниците, така и от други видове транспорт.

За неестествено голям дял се счита:

а)

при строежа на нов път

различен от пътя поискан от железопътното предприятие, като то поема разходите за прелез на новия път;

б)

при модернизация на подлез или надлез или при смяна на надземен прелез с подлез или надлез

различен от този, поискан от железопътното предприятие, като то поема разходите за модернизацията, като се приспада всеки допълнителен разход или изменения, направени по искане на железопътното предприятие и стойността на ползата, което то получава от модернизацията;

в)

при модернизация на надземен прелез

и железопътното предприятие поема повече от половината от разходите;

г)

при реконструкция, поддръжка или опериране на:

надлез или подлез,

железопътното предприятие поема част от разходите, която е по-голяма от частта на разходите за изграждането или модернизирането на прелези, които то трябва да поеме на базата на букви а) или б);

надземен прелез,

железопътното предприятие поема повече от половината от разходите.

Б.   Принципи на изчисляване

Компенсацията се определя, както следва:

За случаи по а):

размерът на компенсацията е равен на частта от поетите от железопътното предприятие разходи, което не е поискало въпросния нов път, като се приспадат допълнителните разходи, направени в резултат на измененията, направени по искане на железопътното предприятие;

За случаи по б):

размерът на компенсацията е равен на частта от поетите от железопътното предприятие разходи, което не е поискало модернизирането на въпросното съоръжение, като се приспаднат допълнителните разходи за модернизация, поискани от железопътното предприятие и размерът на ползата, която железопътното предприятие извлича от извършването на работите; тази полза следва да бъде оценена като се вземе предвид компенсацията, която железопътното предприятие е получило за надземен прелез, тогава когато надземен прелез се подменя с подлез или надлез;

За случаи по в):

размерът на компенсацията е равен на тази част на поетите от железопътното предприятие разходи, която надвишава половината разходи, които то трябва да поеме;

За случаи по г):

в случая на прелези и надлези, размерът на компенсацията е равен на тази част от поетите от железопътното предприятие разходи, която надвишава частта на разходите за изграждане и модернизиране на прелези, които то трябва да поеме в съответствие с принципите на изчисляване, посочени за случаите по букви а) и б);

в случая на надземни прелези, размерът на компенсацията е равен на тази част от поетите от железопътното предприятие разходи, която надвишава половината, което то трябва да поеме.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Категория V:

Задължение да се набиране на персонал свръх нуждите на предприятието

Приложно поле

Тази категория обхваща случаите, когато железопътно предприятие трябва да наема повече персонал, повече от необходим в съответствие със законови, подзаконови и административни разпоредби.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Категория VI:

Увеличения на трудовото възнаграждение, наложени със задна дата от правителството на държава-членка, освен в случаите, когато тези увеличения се правят с единствената цел трудовото възнаграждение да бъде приведено в съответствие с възнагражденията, които се плащат в останалата част от транспортния сектор.

Приложно поле

Тази категория обхваща случаите, когато, в съответствие с дадена мярка на правителството, железопътното предприятие следва да увеличи трудовото възнаграждение на персонала с обратно действие, без да му се позволява да коригира тарифи, които да отчитат тези увеличения със задна дата, като в същото време подобни финансови тежести не се налагат на други транспортни предприятия.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Категория VII:

Наложена от компетентните органи забава по отношение обновлението и поддръжката

Приложно поле

Тази категория обхваща случая, когато, в съответствие с дадено решение на държавните органи, железопътно предприятие е задължено да намали разходите си за обновление и поддръжка до ниво, което е по-ниско от това, необходимо да бъде осигурена приемствеността на дейностите на предприятието.

Последствието от тази намеса е, че разходите за финансовите години, през които отложената работа е трябвало да бъде извършена, се качват до неестествено високо ниво. Това състояние на нещата поражда финансова тежест, наложена на железопътното предприятие в случаите, когато то не може да увеличи сумите за съответните години за разходи за поддръжка и обновление.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Категория VIII:

Финансови тежести при реконструкция и подмяна вследствие на военни щети, претърпени от железопътно предприятие, които щети би следвало да бъдат поети от държавата

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случая, когато, в съответствие със законова, подзаконова или нормативна разпоредба, железопътно предприятие следва да поеме финансови тежести за реконструкция и подмяна, произтичащи от поражения по време на война, на база различна от тази, която важи за останалите транспортни предприятия.

Б.   Принцип на изчисляване

Размерът се определя посредством сравняване на базата, на която са поети финансовите тежести между железопътното и други предприятия, като се отчитат непреките разходи, направени поради специфичната природа на железопътните дейности.

Взимат се под внимание следните финансови тежести:

а)

преките разходи за реконструкция или подмяна;

б)

капиталът и лихвените тежести по заеми във връзка с реконструкция или подмяна.

Размерът на компенсацията трябва да се дава директно от счетоводните сметки на железопътното предприятие.

Когато е договорен заем с цел да бъдат посрещнати и други разходи, финансовата тежест, която той поражда, се определя на базата на тази част от заема, която е предназначена за реконструкция или подмяна.


ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Категория IX:

Задължение да се задържи персонал, надвишаващ нуждите на предприятието

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случаите, когато в съответствие с разпоредба на орган на публичната власт, железопътното предприятие трябва да:

а)

да държи на работа излишен персонал, който то би имало право да освободи по нормативната база;

б)

съгласно свои вътрешни правила за персонала, които не са съгласувани с железопътното предприятие, да задържи персонал, освободен чрез мерки за рационализиране на експлоатацията и чието използване за други цели в предприятието не е оправдано.

Б.   Принципи на изчисляване

Финансовата тежест в резултат на задържането на излишен персонал на действителна служба ще бъде пропорционална на броя на лицата, засегнати от въпросната мярка.

За случая по а):

предприятието предлага броя на лицата, които трябва да бъдат освободени. Броят на лицата, които трябва да бъдат задържани, се определя посредством решение на компетентните органи. Дава се компенсация за разходи, свързани с този излишен персонал за периода, за които персонала надвишава потребностите.

За случая по б):

броят на излишния персонал, който трябва да бъде взет под внимание при изчисляването, се определя от железопътното предприятие. Този брой трябва да бъде равен на броя на освободените в резултат на мерките за рационализиране, като се отчита възможността за наемане отново на този персонал през годината, в която се осъществяват мерките за рационализиране, за работни места, които са освободени поради пенсиониране или на новосъздадени работни места.

Размерът на появилата се финансова тежест ще бъде равен на общия размер на трудовото възнаграждение, надбавки и вноски за социално осигуряване за всяко наето лице или за всяка хомогенна група от такива лица. Във втория случаи размерът може да бъде изчисляван на базата на усреднените стойности за всяка група.


ПРИЛОЖЕНИЕ X

Категория X:

Мерки в полза на персонала, наложени от държавата на железопътните предприятия, за национално признание при условия, различни от тези валидни за другите транспортни предприятия

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случая, когато, по силата на законова, подзаконова или административна разпоредба, дадено железопътно предприятие се задължава, в полза на персонала, за прослужена военна служба или за извършени специални услуги на страната си, да приеме специални мерки, такива като даване на надбавки, повишение по старшинство, допълнителни повишения, или специални отпуски.

Б.   Принципи на изчисляване

Компенсацията трябва да бъде равна на размера на специалните облекчения, които предприятието трябва да осигури на въпросния персонал.

По отношение на допълнителните повишения трябва да се вземат под внимание само повишенията, които надвишават нуждите на организацията.

Компенсацията може да бъде изчислявана по два различни начина, в зависимост от броя на заинтересованите лица:

а)

изчисляването трябва да се прави отделно за всеки отделен случай; и

б)

по хомогенни групи лица, средното увеличение на разходите на лице и броя на лицата, които получават изгоди всяка година.


ПРЛИЛОЖЕНИЕ XI

Категория XI:

Надбавки за персонала, наложени на железопътните предприятия, но не и на останалите транспортни предприятия

A.   Приложно поле

Тази категория включва случая, когато, по силата на законова, подзаконова или административна разпоредба, железопътното предприятие се задължава да дава на персонала си или на част от него, независимо дали е на действителна служба или е на разположение, надбавки, които не са наложени на другите транспортни предприятия. Тези надбавки по-специално включват допълнителни семейни надбавки или допълнителни ваканционни обезщетения.

Б.   Принцип на изчисляване

Компенсацията трябва да бъде равна на размера на финансовата тежест, която предприятието трябва да понесе.


ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Категория XII:

Социални разходи на железопътните предприятия за медицинско лечение, различни от тези, които биха имали, ако трябваше да ги покриват като другите транспортни предприятия

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случаи, когато, в съответствие с разпоредба на органи на публичната власт, железопътно предприятие трябва да поеме, пряко или чрез специализиран орган, на някои разходи, като тези за медицинско лечение.

Б.   Принципи на изчисляване

Компенсацията трябва да бъде равна на разликата между размера на финансовата тежест, действително понасяна от предприятието, и тежестта, която то би понесло ако е свързано с органа, взет за база за сравнение, като се отчитат облекченията, доброволно давани от предприятието.

Сравнението за медицинско лечение трябва да се изчислява по следния начин: поетата от железопътното предприятие финансова тежест трябва да бъде определяна директно от неговите счетоводни сметки. Финансовата тежест, която то би носило ако, със същия брой на лица на действителна служба и със същото възнаграждение, е било субект по схемата взета за сравнение, трябва да бъде определяна в съответствие с законови, подзаконови или административни разпоредби, които регулират тази схема. Разходите за допълнителни по отношение на базисната схема облекчения, които железопътното предприятие предоставя доброволно на персонала, се приспадат от предварително изчислената разлика между двете суми.


ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

Категория XIII:

Финансови тежести в резултат от наложеното от държавата поддържане на цехове или на други сгради при условия, които не отговарят на търговско управление на железопътно предприятие

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случая, когато, в съответствие с решение на органи на публичната власт, железопътно предприятие, от съображения за социална или регионална политика, се задължава да поддържа в експлоатация съоръжения, чието съществуване вече не е оправдано като се изхожда от потребностите на предприятието.

Б.   Принципи на изчисляване

Компенсацията трябва да бъде равна на разходите за поддържане на въпросните съоръжения. Цифрите за определяне на тези разходи трябва да са тези, които са дадени в счетоводните сметки на железопътното предприятие.


ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

Категория XIV:

Наложени условия за предоставяне на обществени поръчки за извършване на строителни работи и доставки

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случая, когато в съответствие с разпоредба на органи на публичната власт, железопътно предприятие трябва да предостави част от обществените поръчки за извършване на строителни работи и доставки на местни предприятия, намиращи се в определени райони на държавата-членка или на някои категории национални изпълнители.

Б.   Принципи на изчисляване

Сравнението се прави между цената на страната, на която преференциално се възлага договора, и цената на икономически най-изгодната оферта за този договор, или, ако търгът е неуспешен, за подобна обществена поръчка.

Размерът на компенсацията е разликата между тези две цени.


ПРИЛОЖЕНИЕ XV

Категория XV:

Капиталови и лихвени тежести в резултат на отсъствие на нормализиране в миналото

А.   Приложно поле

Тази категория обхваща случаи, когато, в резултат на акт на органи на публичната власт, бюджетът на железопътното предприятие включва провизия за капиталова и лихвена тежест за заеми, договорени с или получени авансови плащания от компетентните органи по решения, взети в миналото от тези органи на основания, несъвместими с принципите на нормализиране, залегнали в настоящия регламент.

Б.   Принципи на изчисляване

Посочените по-долу капиталова и лихвена тежест могат да бъдат включени от компетентните органи в техния собствен бюджет или могат да бъдат включени за нормализиране в рамките на настоящия регламент. Във втория случай, нормализирането трябва да важи за цялата капиталова и лихвена тежест, показана в бюджета на железопътното предприятие за заеми, договорени с или възстановими аванси на компетентните органи.

Размерът на тези тежестта трябва да бъде определен от счетоводните книги на железопътното предприятие.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

54


31970R1107


L 130/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1107/70 НА СЪВЕТА

от 4 юни 1970 година

за отпускане на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 75, 77 и 94 от него,

като взе предвид Решение на Съвета от 13 май 1965 г. (1) за хармонизацията на определени разпоредби, засягащи конкуренцията в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, и по-специално член 9 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че премахването на несъответствията, които е възможно да засегнат условията на конкуренцията в транспортния пазар, е съществена цел на Общата транспортна политика;

като има предвид, че за тази цел е уместно да се предвидят определени правила за предоставянето на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт дотолкова, доколкото тези помощи се отнасят конкретно до дейности в рамките на този сектор;

като има предвид, че член 77 признава за съвместими с Договора помощи, които отговарят на потребностите за координация на транспорта, или които представляват възстановяване на разходи за изпълнение на определени задължения, съдържащи се в концепцията за обществени услуги;

като има предвид, че Регламенти (ЕИО) № 1192/69 и (ЕИО) № 1191/69 (4) на Съвета от 26 юни 1969 г. определят общи правила и процедури съответно за компенсирането на разходите, произтичащи от нормализиране на счетоводните сметките на железопътните предприятия и компенсации по отношение на финансови тежести в резултат от задължения за обществени услуги в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт;

като има предвид, че следователно е необходимо да се конкретизират случаите и обстоятелствата, при които държавите-членки могат да предприемат координационни мерки или да налагат задължения, съдържащи се в концепцията за обществени услуги, които водят до предоставяне на помощи по силата на член 77 от Договора, необхванати от гореспоменатия регламент;

като има предвид, че, съгласно член 8 от Решение на Съвета от 13 май 1965 г., плащанията от държавите и от административно-териториални единици на железопътните предприятия се извършват съгласно правилата на Общността; като има предвид, че плащанията, извършвани поради факта, че хармонизацията, спомената във въпросния член 8, все още не е извършена, трябва да се изключат от разпоредбите на настоящия регламент, премахващ ограниченията за държавите-членки да предприемат координационни мерки или да налагат задължения, съдържащи се в концепцията за обществени услуги, които водят до предоставяне на помощи по силата на член 77 от Договора;

като има предвид, че, поради особения характер на тези плащания, изглежда уместно, съгласно член 94 от Договора, да се определи специална процедура за уведомяване на Комисията относно такива плащания;

като има предвид, че е желателно определени разпоредби на настоящия регламент да не се прилагат за мерки, предприети от която и да е държава-членка в осъществяване на системна помощ, по която Комисията, съгласно членове 72, 92 и 93 от Договора, вече се е произнесла;

като има предвид, че е желателно, за да се подпомогне Комисията при разглеждане на помощите, предоставени за транспорта, да се създаде към Комисията консултативен комитет, състоящ се от експерти, назначени от държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Настоящият регламент се прилага за помощи, предоставени на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт дотолкова, доколкото такива помощи се отнасят конкретно до дейностите в рамките на този сектор.

Член 2

Членове от 92 до 94 на Договора се прилагат за помощи, предоставени на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт.

Член 3

Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1192/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. за общите правила за нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия и на Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга при железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, държавите-членки не предприемат координационни мерки, нито налагат задълженията, съдържащи се в концепцията за обществени услуги, които водят до предоставяне на помощи съгласно член 77 на Договора, с изключение на следните случаи и обстоятелства:

1.

По отношение на координацията на транспорта:

а)

когато помощите, предоставени на железопътни предприятия, необхванати от Регламент (ЕИО) № 1192/69, са предназначени като компенсация за допълнителни финансови тежести, които тези предприятия понасят в сравнение с други транспортни предприятия и които попадат под една от позициите за нормализиране, посочени в този регламент;

б)

до влизане в сила на общите правила за разпределение на разходите за инфраструктура, когато помощта е предоставена на предприятия, които трябва да понесат разходи, свързани с използваната от тях инфраструктура, докато другите предприятия не са предмет на подобни тежести. При определяне размера на така предоставената помощ трябва да се вземат предвид разходите за инфраструктура, които конкурентните видове транспорт не трябва да понасят;

в)

когато целта на помощта е да се подпомогне или:

по-икономична за Общността като цяло научно-изследователска дейност в областта на транспортните системи и технологии; или

по-икономично за Общността като цяло развитие на транспортни системи и технологии.

Такава помощ трябва да се ограничава до етапа на научно-изследователска и развойна дейност и не може да покрива търговската експлоатация на такива транспортни системи и технологии;

г)

до влизане в сила на правилата на Общността за достъп до транспортния пазар, когато помощта се предоставя като изключителна и временна мярка, за да се елиминира, като част от план за реорганизация, свръхкапацитет, причиняващ сериозни структурни проблеми, и по този начин да допринесе за по-ефективно посрещане на потребностите на транспортния пазар.

2.

По отношение на възстановяване на разходи за изпълнение на задължения, съдържащи се в концепцията за обществени услуги:

до влизане в сила на съответните правила на Общността, когато плащанията се извършват към железопътни, автомобилни и вътрешноводни транспортни предприятия като компенсация за задълженията за обществена услуга, наложени им от държавата или от административно-териториални единици и обхващащи или:

тарифни задължения, които не попадат в дефиницията, дадена в член 2, параграф 5 на Регламент (ЕИО) № 1191/69; или

транспортни предприятия или дейности, за които този регламент не се прилага.

3.

Без това да засяга разпоредбите на член 75, параграф 3 на Договора, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може да измени и допълни списъка, посочен в параграфи 1 и 2 на този член.

Член 4

До влизане в сила на правилата на Общността, приети съгласно член 8 на Решение на Съвета от 13 май 1965 г. и без това да засяга разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1191/69 и Регламент (ЕИО) № 1192/69, член 3 не се прилага към плащания от държавите и от административно-териториални единици към железопътни предприятия, извършени поради непостигната хармонизация, както е заложена в споменатия член 8, или правилата, регламентиращи финансовите отношения между железопътните предприятия и държавите, като целта на тази хармонизация е да направи тези предприятия финансово независими.

Член 5

1.   Когато информират Комисията в съответствие с член 93, параграф 3 на Договора за каквито и да е планове за предоставяне или промяна на помощ, държавите-членки са длъжни да представят на Комисията цялата информация, необходима да се определи дали тази помощ отговаря на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Помощите, посочени в член 4, се освобождават от процедурата, предвидена в член 93, параграф 3 на Договора. Подробности за тези помощи се съобщават на Комисията под формата на бюджетна оценка в началото на всяка година и след това под формата на отчет след края на финансовата година.

Член 6

С настоящото се създава Консултативен комитет към Комисията; той подпомага Комисията при разглеждане на помощите, предоставяни в областта на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт. Комитетът се председателства от представител на Комисията и се състои от представители, назначени от всяка държава-членка. Той се свиква с предизвестие, направено най-малко десет дни преди заседанието на Комитета и в него се посочва дневният ред. Този срок може да бъде съкращаван при спешни случаи. Функционирането на Комитета е предмет на член 83 от Договора.

Комитетът може да разглежда и да дава становище по всички въпроси, отнасящи се до действието на настоящия регламент, и всякакви други разпоредби, регламентиращи предоставянето на помощи за транспортния сектор.

Комитетът бива информиран относно характера и размера на помощите, предоставяни на транспортни предприятия и, по принцип за всички съществени подробности, отнасящи се до такива помощи, веднага след като последните бъдат съобщени на Комисията в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

Член 7

Разпоредбите на член 3 не се прилагат за мерките, приети от която и да е държава-членка в изпълнение на системна помощ, по която Комисията, съгласно членове 77, 92 и 93 на Договора, вече се е произнесла.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1971 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 4 юни 1970 година.

За Съвета

Председател

A. BERTRAND


(1)  ОВ 88, 24.5.1965 г., стр. 1500/65.

(2)  ОВ 103, 2.6.1967 г., стр. 2050/67.

(3)  ОВ 178, 2.8.1967 г., стр. 18.

(4)  ОВ L 156, 28.6.1969, стр. 1.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

57


31970R1108


L 130/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1108/70 НА СЪВЕТА

от 4 юни 1970 година

относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводен транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид Решението на Съвета от 22 юни 1964 г. за организиране на анкета относно разходите за инфраструктура за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (1), и по-специално член 7 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че с оглед на въвеждането в рамките на общата политика на транспорта на система за таксуване за ползване на инфраструктурата, трябва да се знае, по-специално, какви разходи са направени за инфраструктура; като има предвид, че най-подходящият начин за получаване на тази информация се състои в изграждането на постоянна счетоводна система, при която се използват еднакви форми на отчитане за всеки вид транспорт във всички държави-членки;

като има предвид, че счетоводните отчети за разходите за инфраструктура трябва да обхващат цялата инфраструктура, която е открита за обществен железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт; като има предвид, че някои видове инфраструктура от второстепенно значение и някои вътрешни водни пътища от морски характер обаче, могат да бъдат изключени без от това да настъпят значителни последици;

като има предвид, че е целесъобразно държавите-членки да останат свободни да разработват условията и реда за водене на счетоводните отчети за разходите за инфраструктура с оглед да се позволи да се вземат под внимание специалните фактори и обстоятелства, които варират за всеки отделен случай;

като има предвид, че при ползнаването на инфраструктурата също е необходимо познаване на данните за използване на инфраструктурата и че следва да се изготви графика за представяне на тези данни;

като има предвид, че е важно държавите-членки редовно да изпращат на Комисията резултатите от счетоводни отчети за разходите за инфраструктура, а Комисията трябва да представя на Съвета ежегодни обобщени отчети;

като има предвид, че за да се осигури, колкото е възможно по-еднакво прилагане на разпоредбите на настоящия регламент, Комисията с помощта на комисия от правителствени експерти, трябва да координира различните мерки, които произтичат от Регламента;

като има предвид, че трябва да се предвиди процедура, при която формулярите за счетоводните отчети, списъкът на видовете инфраструктура и графика за представяне на статистическите отчети за използването на инфраструктурата да могат да бъдат коригирани непрекъснато в светлината на придобития опит и развитието на общата транспортна политика;

като има предвид, че е необходимо да се предвидят някои изключения от общите правила с оглед на трудностите, които някои държави-членки могат да изпитват през първите години на прилагането на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Считано от 1 януари 1971 г., при предвидените в настоящия регламент условия, се въвежда стандартна и постоянна счетоводна система за разходите за инфраструктура в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт.

Член 2

1.   Разходите, които се вписват в счетоводните отчети, включват разходите свързани конкретно с транспортната функция на инфраструктурата, и онази част от разходите, която е обща за тази функция и за други функции.

2.   Независимо от счетоводните норми, които се прилагат от държавите-членки, разходите, които трябва да бъдат отчитани за всяка една година, са разходите направени през тази година за строителство, експлоатация и управление на инфраструктурата. Не се включват погасителните вноски и лихвите по заеми за финансиране на разходи за инфраструктура.

Член 3

Счетоводните отчети за разходите за инфраструктура се водят за всички железници, автомобилни и вътрешни водни пътища, които са открити за обществено ползване, с изключение на:

а)

железници, които не са свързани с главните мрежи на няколко държави-членки;

б)

автомобилни пътища, които са затворени за автомобилно движение, т.е. за превозни средства с работен обем на цилиндъра равен на или по-голям от 50 кубически сантиметра;

в)

автомобилни пътища, които се използват само от машини от селското или горско стопанство и служат единствено за осигуряване на достъп до селскостопански или горски стопанства;

г)

вътрешни водни пътища с ограничен трафик на плавателни съдове с товароподемност под 250 метрични тона;

д)

водни пътища от морски характер, за които Комисията изготвя списък в съответствие с член 9. При съставянето на списъка следва да се има предвид делът на трафика по водните пътища от морски характер, който се отчита от вътрешноводния транспорт, или целесъобразността от въвеждането на система за счетоводно отчитане на разходите за инфраструктура за такива водни пътища, с оглед създаването на система за събиране на такси за използване на инфраструктура.

Член 4

Счетоводните отчети за разходите за инфраструктура се изготвят в съответствие с формулярите, дадени в приложение I.

Условията и реда за изготвянето на тези счетоводни отчети се разработват от всяка държава-членка.

Член 5

1.   Ежегодно до 31 декември, държавите-членки изпращат в Комисията отчетите за разходите за инфраструктура за предходната година, като представят тези отчети във формулярите, показани в приложение I.

2.   Отделни счетоводни отчети се представят:

а)

по отношение на железниците:

i)

за всяка от посочените в приложение II А мрежи;

ii)

за всички останали мрежи в тяхната цялост;

б)

по отношение на автомобилни пътищата, за всяка от посочените в приложение II Б категории, като се представят отделни цифри за участъците от автомобилни пътищата, които се намират в застроени райони и за тези, които се намират извън такива райони;

в)

по отношение на вътрешните водни пътища, в съответствие със заглавията, посочени в приложение II В.

Член 6

Държавите-членки изпращат на Комисията едновременно с отчетите, посочени в член 5, и за същия период от време, следните обобщени данни за разходите за използваната от различните видове транспорт инфраструктура, които включват следните елементи:

взети през годината заеми за финансиране на разходите за инфраструктура,

погасителни вноски и лихви по стари заеми.

При изготвянето на тези обобщени данни, държавите-членки вземат предвид само заемите, които са предназначени изключително за финансиране на разходи за инфраструктура.

Член 7

Държавите-членки изпращат на Комисията едновременно с отчетите, посочени в член 5, и за същия период от време, статистическите отчети за използване на инфраструктурата съгласно дадения в приложение III график.

Статистическите отчети по таблица Б2 на същото приложение се изпращат само веднъж на пет години, като се започне от тези за 1970 година.

Член 8

1.   Докато Комисията, в изпълнение на член 9, параграф 1, не изготви общи критерии за определяне на дела на транспортната функция в разходите, които са общи за нея и за други функции на разходите за инфраструктура и те не бъдат приложени от държавите-членки, разходите конкретно за транспортната функция и съвкупните общи разходи се отчитат поотделно по различните пера, които са дадени във формулярите на отчетите.

2.   Докато, в изпълнение на член 9, параграф 1, не бъде постигнато съгласие по критериите, които трябва да бъдат прилагани при разграничаването на автомобилни пътищата в застроени райони и тези извън такива райони, държавите-членки, при съставяне на цифровите данни съгласно член 9, параграф 2, буква б) и приложение III Б, използват избрани от тях критерии, подробности за които включват в информацията, която изпращат до Комисията съгласно членове 5 и 7.

3.   За Федерална република Германия, изпращането до Комисията на предвидената в приложение II В информация е задължително считано само от отчета за 1972 година.

4.   Изпращането до Комисията на отчети, свързани с използването на инфраструктурата по таблица Б1 на приложение III, по отношение на отчетите от 1972 до 1974 г., е задължително за превозните средства от едноцифрените категории и избираемо за останалите категории.

5.   За Нидерландия, изпращането до Комисията на отчети за използване на инфраструктурата съгласно таблица Б на приложение III е задължително по отношение на пътищата и от категория 5 на приложение II Б само считано от отчета за 1975 година.

6.   За Италия, изпращането до Комисията на отчети, свързани с използването на инфраструктурата съгласно таблица Б2 на приложение III се прилага за пръв път по отношение на отчета за 1971 година.Следващите отчети по тази таблица се изпращат през годините, които са посочени в член 7, алинея 2.

7.   Изпращането до Комисията на отчети, свързани с използването на инфраструктурата съгласно таблица В на приложение III е задължително:

за Белгия, по отношение на плавателните съдове от категории (д) и (е) и на трафика в морския басейн на Шелда, започвайки от отчета за 1973 година,

за Федерална република Германия, започвайки от отчета за 1973 година,

за Франция, по отношение на плавателните съдове от категории (д) и (е) и броя на преминалите през шлюзовете плавателни съдове, започвайки от отчета за 1974 година,

за Нидерландия, по отношение на регулираните реки, започвайки от отчета за 1972 година.

Член 9

1.   Комисията отговаря за цялостната координация на различните мерки, произтичащи от настоящия регламент и за надзора върху еднаквото прилагане на нейните разпоредби. По-специално, Комисията определя съдържанието на различните пера във формулярите на счетоводните отчети съгласно приложение I и изготвя общи критерии за определяне на дела на транспортната функция в разходите, които са общи за нея и за останалите функции на инфраструктурата.

Освен това, Комисията се стреми към постепенното уеднаквяване на подробните счетоводни процедури на държавите-членки, сближаване на критериите за разграничаване между автомобилни пътищата в застроени райони и тези извън такива райони и към усъвършенстване и сближаване на методите за изготвяне на статистическите отчети за използването на инфраструктурата.

2.   Комитетът на правителствените експерти съгласно член 5 от Решението на Съвета от 13 май 1965 г. (4) в изпълнение на член 4 от Решение на Съвета № 64/389/ЕИО от 22 юни 1964 г. за организиране на анкета за разходите за инфраструктура по отношение на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, подпомага Комисията при изпълнението на тези задачи и при определянето на посочения в член 3, точка д) списък на вътрешните водни пътища.

3.   Ежегодно, в срок от шест месеца след получаване на информацията съгласно членове 5, 6 и 7, Комисията внася в Съвета обобщен доклад, съдържащ основните елементи на счетоводните отчети за разходите за инфраструктура.

Член 10

Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може да измени приложенията към настоящия регламент с оглед на придобития опит и на предприетите мерки за събиране на такси за ползване на инфраструктурата.

Член 11

Своевременно и след консултиране с Комисията, държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за спазване на настоящия регламент.

По искане на държава-членка, или ако Комисията счете за целесъобразно, Комисията провежда консултации със заинтересованите държави-членки по предложените условия на мерките съгласно предходната алинея.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 4 юни 1970 година.

За Съвета

Председател

А. BERTRAND


(1)  ОВ102, 29.6.1964 г., стр. 1598/64.

(2)  ОВ С 135,14.12.1968 г., стр. 33.

(3)  ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 1.

(4)  ОВ 88, 24.5.1965 г., стр. 1473/65.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМУЛЯРИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 4

A.   ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ:

1.   Разходи за инвестиции

(разходи за ново строителство, разширяване, реконструкция и обновяване)

2.   Текущи разходи

(разходи за поддръжка и експлоатация)

3.   Общи разходи

Б.   АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ:

1.   Разходи за инвестиции

(разходи за ново строителство, разширяване, реконструкция и обновяване)

2.   Текущи разходи

(разходи за поддръжка и експлоатация)

20.   Поддръжка на пътната настилка.

21.   Други текущи разходи.

3.   Пътна полиция

4.   Общи разходи

В.   ВЪТРЕШНОВОДЕН ТРАНСПОРТ:

1.   Разходи за инвестиции

(разходи за ново строителство, разширяване, реконструкция и обновяване)

2.   Текущи разходи

(разходи за поддръжка и експлоатация)

3.   Полиция по водния транспорт

4.   Общи разходи


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ГРАФИК НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ МРЕЖИ, КАТЕГОРИИТЕ АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА И ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2

А.   ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ:

Кралство Белгия

Société nationale des chemins de fer belgesNationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen

Федерална република Германия

Deutsche Bundesbahn

Френска република

Société nationale des chemins de fer français

Италианска република

Azienda autonoma delle ferrovie dello Stato

Велико херцогство Люксембург

Société nationale des chemins de fer luxembourgeois

Кралство Нидерландия

N.V. Nederlandse Spoorwegen

Б.   АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ:

Кралство Белгия:

1.

AutoroutesAutosnelwegen

2.

Autres Routes de l'EtatAndere rijkswegen

3.

Routes provincialesProvinciale wegen

4.

Routes communalesGemeentewegen

Федерална република Германия:

1.

Bundesautobahnen

2.

Bundesstraβen

3.

Land-(Staats-)straβen

4.

Kreisstraβen

5.

Gemeindestraβen

Френска република:

1.

Autoroutes

2.

Routes nationales

3.

Chemins départementaux

4.

Voies communales

Италианска република:

1.

Autostrade

2.

Strade statali

3.

Strade regionali e provinciali

4.

Strade communali

Велико херцогство Люксембург:

1.

Routes d'Etat

2.

Chemins repris

3.

Chemins vicinaux

Кралство Нидерландия:

1.   Autosnelwegen van het Rijkswegenplan —

2.   Overige wegen van het Rijkswegenplan —

(primaire wegen)

3.   Wegen van de secundaire wegenplannen

 

4.   Wegen van de tertiaire wegenplannen

 

5.   Overige verharde wegen

 

B.   ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ГРАФИК НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 7

ТАБЛИЦА А — ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ

Image

ТАБЛИЦА Б — АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ

1.   Годишен пробег в километри на превозните средства по автомобилни пътищата извън застроените райони

Image

2.   Анализ на изминатото разстояние от товарните автомобили, категоризирани според максималното общо тегло и действително натоварване на ос

Image

ТАБЛИЦА В — ВЪТРЕШЕН ВОДЕН ПЪТ

Image

Image


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

69


31970R2598


L 278/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2598/70 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 1970 година

за определяне на позициите, които да се включат по различните рубрики в счетоводните форми, показани в приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. за въвеждане на счетоводна система за разходите по инфраструктурата за железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт (1), и по-специално член 9, параграф 1 от него,

като взе предвид становищата, изразени от членовете на Комитета на правителствените експерти,

като има предвид, че Комисията осигурява координирането на цялата работа, произтичаща от този регламент; като има предвид, че по-специално Комисията отговаря за определяне на позициите, които да бъдат включени в различните рубрики на счетоводните форми на приложение I към този регламент; като има предвид, че ефективното въвеждане на стандартна и постоянна счетоводна система за разходите за инфраструктура трябва да стане на 1 януари 1971 г.; като има предвид, че своевременно трябва да бъдат приети съответни разпоредби, които да гарантират, че от самото начало счетоводните форми се прилагат еднакво в различните държави-членки и различните видове транспорт;

като има предвид, че предприетите стъпки трябва да включват както определянето на обхвата на понятието „инфраструктура“ чрез конкретизиране за всеки вид транспорт инсталациите, сградите и оборудването, обхванати от това понятие и конкретизиране на вида разход, който трябва да бъде вписван в различните позиции в счетоводните форми,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член единствен

Позиции, които следва да бъдат включени в различните рубрики на счетоводните форми от приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г., се определят в съответствие с приложения I и II към настоящия регламент, които са неделима част от него.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1970 година.

За Комисията

Председател

Franco M. MALFATTI


(1)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определение и обхват на понятието „Транспортна инфраструктура“

За целите на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г., „транспортна инфраструктура“ означава всички линии и монтирани инсталации при трите вида транспорт, които са необходими за протичане и за сигурност на трафика.

А.   ЖЕЛЕЗНИЦИ

Железопътната инфраструктура се състои от следните компоненти, при условие че те са част от постоянния път, включително и страничните железопътни линии, но се изключват линиите, намиращи се в ремонтни работилници, депа или локомотивни хангари, както и частни или странични железопътни линии:

наземни,

платно и землено платно на железопътно трасе, по-специално насипи, изкопи, отводнителни канали и дренажи, строителни изкопи, закрити дренажи, задържащи стени, антиерозионни насаждения за защита на страничните наклони и др.; платформи за пътници и стоки; места за преминаване и прехвърлящи се мостчета, изолиращи стени, прегради, ограждания, пожаропредпазни ивици, инсталации за подгряване; прелези и др.; снегозащитни екрани,

инженерни конструкции: мостове, закрити дренажи и други надлези, тунели, покрити изкопи и други подлези, задържащи стени и конструкции за защита срещу лавини, падащи камъни и др.,

надземни прелези, включително уреди за гарантиране сигурността на пътния трафик,

надстройка, в частност: релси, жлебови и направляващи релси, траверси и надлъжни връзки, съединителни части за постоянния път, баласт включващ натрошени камъни и пясък; стрелки, прелези и др.; обръщателни платформи и подвижни платформи за пренасяне на вагони от един коловоз на друг (с изключение на тези, които са запазени единствено за локомотиви),

достъпи за пътници и стоки, включително и достъп по шосе,

инсталации за безопасност, сигнализиране и телекомуникации на железопътната линия между гарите, в гарите и разпределителните, включително съоръжения за генериране, трансформиране и разпределение на електронапрежение за сигнализиция и телекомуникации; сгради за тези съоръжения или машини; релсови спирачки,

осветителни инсталации за целите на трафика и безопасността на този трафик,

машини за трансформиране и пренос на електроенергия за електрическа тяга: подстанции, захранващи кабели между подстанциите и контактните жици, контактни мрежи и конзоли, контактни релси с конзоли,

сгради, използвани от отдела за инфраструктура, включително и част от тези инсталации, които се използват са събиране на транспорти такси.

Б.   ПЪТИЩА

Пътната инфраструктура се състои от следните елементи:

земя,

пътностроителни работи преди полагане на пътната настилка: изкопи, насипи, отводнителни работи; подпори и насипване,

полагане на настилка и спомагателни работи: полагане на различни слоеве настилка, включително водозащитна, банкети, канавки и други отводнителни съоръжения, твърди банкети и други места за аварийно спиране, уширения на пътя и места за паркиране по пътя (включително пътища за достъп и знаци на паркиране и движение), паркинги в застроени съоръжения върху обществена земя, озеленяване, инсталации за безопасност и др.,

инженерни конструкции: мостове, деривации, надлези, тунели, конструкции срещу лавини и падащи камъни, противоснежни екрани и др.,

наземни прелези,

пътни знаци, инсталации за сигнализация и телекомуникации,

осветителни инсталации,

съоръжения за събиране на пътни такси и такси за паркиране,

сградите, които използва отделът за инфраструктура.

В.   ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

Инфраструктурата на вътрешните водни пътища се състои от следните компоненти:

земя,

канал (земни работи, основа на канала и облицовки, подложки, вълноломи, берми, обслужващи пътища), защита на брега, аквадукти с улеи, сифони и тръбопроводи, канални тунели, сервизни басейни, използвани изключително за прибиране на корабите,

съоръжения за спиране на водата и безопасност, преливници за гравитационно източване на завирената вода, басейни и резервоари за складиране на вода за захранване и регулиране на нивото на водата, конструкции за контрол на водата, измерватели на течението, предупреждаващи и записващи нивото на водата устройства,

баражи или съоръжения, (изградени напречно на леглото на реката за поддържане на достатъчна дълбочина на водата за навигация и за намаляване на скоростта на течението чрез създаване на вирове), свързани конструкции (стълби за риба, спасителни канали),

плавателни шлюзове, напорни височини и наклонени равнини, включително басейни за изчакване и; икономия на вода,

оборудване за закрепване и кейове (неподвижно закотвени швартови буйове, кнехтове, опорни стойки за закрепване на въжета, стойки за привързване на кораби, греди и предпазни решетки),

подвижни мостове,

инсталации за закрепване, сигнализиране, безопасност, телекомуникации и осветление,

инсталации за контрол на трафика,

инсталации за събиране на такси,

сгради, използвани от отдела за инфраструктура.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Определяне на разходите за вписване в различните рубрики на счетоводните форми на приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година

А.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

1.   Разпоредбите на член 2, параграф 2 от горепосочения регламент означават, че разходите, които трябва да бъдат отразени в сметките са тези за работа, услуги и доставки във връзка с изграждането, поддръжката, експлоатацията и администрирането на инфраструктурата. Тези разпоредби изключват отразяването в тези сметки на заделени средства за обновление, застраховки или резервни фондове за посрещане на бъдещи разходи.

2.   За всяка инфраструктура, разходите, които трябва да бъдат отчетени във различните рубрики в счетоводните форми, са общите разходи за тази инфраструктура, независимо от това как тези разходи са финансирани.

Въпреки това, когато за една и съща инсталация разходите се поемат пряко или косвено от две или повече администрации, в сметките трябва да бъдат отразени само нетните разходи за отделните администрации. Също така, когато администрациите получават компенсации от държавните органи, сумата на тези компенсации трябва да бъде приспадната от разходите на съответната администрация.

3.   Стойността на демонтирани инсталации или съоръжения, независимо дали са продадени или повторно използвани, трябва да бъде компенсирана срещу разходите, включени в съответните рубрики във формите на сметките, които при железниците са предмет на специални разпоредби във връзка със споразумения между железопътните предприятия и държавните органи.

4.   Разходите за придобиване, поддържане и експлоатация на специализирано оборудване и инструменти, използвани от отдела за инфраструктура, както и разходите за транспорт с цел услуги на този отдел, ще бъдат отразени в съответните рубрики в счетоводните форми или, ако това е невъзможно, в позицията „Общи разходи“.

5.   Таксите за използване на работилници и складове, обикновено би трябвало да бъдат включвани във фактурните цени на стоките и материалите, доставени на отдела по инфраструктура. Когато това е невъзможно, тези такси трябва да бъдат отразявани в рубрика „Общи разходи“.

Б.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ, КОИТО ДА БЪДАТ ВПИСАНИ В РАЗЛИЧНИТЕ РУБРИКИ

1.   Общи рубрики за трите вида транспорт:

Инвестиционни разходи (позиции А 1, Б 1, В 1)

Инвестиционните разходи обхващат всички разходи (за персонал, стоки и услуги, доставени от трета страна) за изграждане, разширяване, реконструкция и обновление на инфраструктурни инсталации, включително и непредвидени разходи, както и разходи за проучвания, свързани с тези работи. Въпреки това, определението не изключва отразяването в позиция „Текущи разходи“ на някои малки инвестиционни разходи в съответствие с разпоредбите на националното законодателство.

Текущи разходи (позиции А 2, Б 2, В 2)

Текущите разходи обхващат всички разходи (за персонал, стоки и услуги, доставени от трета страна) за поддръжката и експлоатацията на инфраструктурата.

Общи разходи (позиции А 3, Б 4, В 4)

Общите разходи обхващат всички разходи на звената за администриране, надзор и контрол, специално отговорни за изграждането и управлението на инфраструктурата, както и част от разходите на общите административни звена. В общите разходи влизат и всички други разходи, които не са били отчетени директно в другите позиции на счетоводните форми.

По-специално, се отнася за следните разходи:

разходите за възнаграждение на персонала и оперативните разходи на централни, регионални и местни административни и технически звена, разходи за надзор и приемане на работите,

плащания за пенсии на постоянно заетия персонал и други плащания на персонала (семейни надбавки, вноски на работодателя в здравноосигурителни фондове, премии по застраховки за злополуки, вноски в пенсионни схеми за непостоянно наетия персонал и др.),

разходи за жилища предоставени на служителите на звеното за инфраструктура с приспадане на наемите,

разходи за сгради на звената за ремонт и поддръжка (инструментални, навеси), ако не са включени в други рубрики във формите на сметките.

2.   Рубрики само за автомобилния транспорт:

Разходи за поддръжка на пътната настилка (позиция Б 20)

Тези разходи са главно за извършени работи за повишаване на съпротивителните способности на пътищата спрямо преминаващите по тях товари. Включват както разходи за поправки на еластична пътна настилка, така и разходи за поддръжка на нееластична пътна настилка.

Пътна полиция (позиция Б 3)

Разходите за пътна полиция включват всички разходи за полицейски услуги за осъществяваните от нея контролни и надзорни функции на движението, включително разходи за сгради, превозни средства и оборудване за специалното използване на тези превозни средства.

3.   Рубрики само за вътрешни водни пътища:

Водна полиция (позиция В 3)

Разходите за водна полиция включват общите разходи за водна полиция, включително разходи за сгради, кейове и съдове за специалното им използване от полицията.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74


31973D0402


L 347/48

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 ноември 1973 година

за изменение на Решението от 21 март 1962 година относно установяване на процедура за предварителен преглед и консултация по отношение на определени законови, подзаконови и административни разпоредби, предложени в държави-членки относно транспорта

(73/402/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че за да се постигнат целите на Договора в рамките на обща политика в транспорта, Решението на Съвета от 21 март 1962 г. (1) установи процедура за предварителен преглед и консултация по отношение, на предложени от държави-членки, определени законови, подзаконови и административни разпоредби, относно железопътния, пътен и вътрешен воден транспорт;

като има предвид, че при прилагането на настоящето решение, Комисията трябва да изпрати становище или препоръка до държавата-членка, която се е консултирала с нея по отношение на предложените за приемане от нея разпоредби, касаещи транспорта, в определени срокове от получаване на известието, където е необходимо- след консултиране с всички държави-членки; като има предвид, че тези срокове се оказват прекалено къси,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2 от Решение на Съвета от 21 март 1962 година се заменя със следното:

„Член 2

1.   В рамките на два месеца от получаване на известието, посочено в член 1, Комисията изпраща становище или препоръка до заинтересованата държавата-членка; в същото време тя информира другите държави-членки за това.

2.   Всяка държава-членка може да представи на Комисията своите забележки по въпросната мярка; в същото време тя ги съобщава на другите държави-членки.

3.   Ако държава-членка поиска или ако Комисията счете за подходящо, Комисията се консултира с всички държави-членки относно въпросната мярка. В случая определен в параграф 4, такава консултация се осъществява в рамките на два месеца след събитието.

4.   По искане на държавата-членка, Комисията може да скъси срока, предвиден в параграф 1 или, ако тази държава се съгласи, да го удължи. Срокът се намалява на петнадесет дни, ако държавата-членка обяви, че предлаганата от нея мярка е спешна. Комисията информира държавите-членки за такова намаляване или удължаване на срока.

5.   Държавата-членка не въвежда в действие въпросната мярка до изтичане на срока предвиден в параграф 1 или в параграф 4, или след като Комисията е формулирала становището или препоръката си, освен в изключително спешен случай, изискващ незабавно действие от страна на държавата-членка. В такъв случай, държавата-членка информира незабавно Комисията и се следва процедурата, предвидена в настоящия член след събитието в рамките на два месеца от получаване на такава информация.“

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 ноември 1973 година.

За Съвета

Председател

J. KAMPMANN


(1)  ОВ № 23, 3.4.1962 г., стр. 720/62.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

76


31974L0149


L 084/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 4 март 1974 година

за изменение на Първата директива относно установяването на някои общи правила за международен транспорт ( автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение)

(74/149/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75, параграф 1,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че следва да се приведе в съответствие законодателството на транспорта с развитието на търговията между държавите-членки; като има предвид, че с оглед на настоящата нужда е съществено, между другото, някои видове превоз чрез лекотоварни автомобили да бъдат освободени от всякакви квотни системи или разрешителни системи; като има предвид, че в допълнение, е желателно член 1 от Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 г. (1) за установяването на някои общи правила за международен транспорт ( автомобилен превоз на товари за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение), изменена и допълнена с Директива на Съвета от 19 декември 1972 г. (2), да не се прилага повече изключително за превоза за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Заглавието на Директива от 23 юли 1962 г. се заменя със следното:

„Първа директива на Съвета за установяване на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държави-членки.“

Член 2

В член 1, параграф 1 от Директива на Съвета от 23 юли 1962 г., се добавя следната алинея:

„Всяка държава-членка, по начина изложен в параграфи 2 и 3 на настоящия член, либерализира видовете международен автомобилен превоз на товари за своя сметка, като ангажира други държави-членки, изброени в приложения I и II към настоящата директива, където такъв превоз се извършва до или от територията на тази държава-членка или преминава транзитно през територията на тази държава-членка.“

Член 3

В приложениe I към Директива от 23 юли 1962 г. се добавят следните точки:

10.   Превозът на стоки с моторни превозни средства с допустима товароносимост, включително тази на прикачени ремаркета, не надвишава 6 метрични тона или допустимият полезен товар, включително този на прикачени ремаркета, не надвишава 3,5 метрични тона.

11.   Превозът на предмети, необходими за медицински нужди и за неотложна медицинска помощ, в частност за природни бедствия.

12.   Превозът на ценни стоки (например, ценни метали), който се извършва от специални превозни средства, съпровождани от полицията или други охранителни служби.“

Член 4

Приложениe II към Директива на Съвета от 23 юли 1962 г. се изменя, както следва:

a)

първото изречение на точка 1 се заменя със следното:

„Превозът от държава-членка в посока към граничната зона на съседна държава-членка, простираща се в дълбочина от 25 километра по въздушната линия от тяхната обща граница и обратното.“

б)

точка 2 се заличава, и точки 3, 4, 5 и 6 се преномерират на 2, 3, 4 и 5 съответно;

в)

добавят се следните точки:

6.   Превозът на резервни части за морски кораби.

7.   Превозът на живи животни, с изключение на говеда за кланично месо и чистокръвни коне.“

Член 5

Държавите-членки предприемат необходимите стъпки да либерализират до 1 юли 1974 г. най-късно, видовете транспорт, посочени в членове 2 и 3 и в член 4 букви a) и в) от настоящата директива.

Всяка държава-членка, в срок от три месеца от съобщаването на настоящата директива и във всеки случай преди 1 юли 1974 г., уведомява Комисията за мерките, предприети за прилагане на настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 март 1974 година.

За Съвета

Председател

W. SCHEEL


(1)  ОВ 70, 6.8.1962 г., стр. 2005/62.

(2)  ОВ L 291, 28.12.1972 г., стр. 155.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

78


31974R2988


L 319/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2988/74 НА СЪВЕТА

от 26 ноември 1974 година

относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създавана на Европейската икономическа общност и по-специално членове 75, 79 и 87 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че по силата на разпоредбите на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност, Комисията е оправомощена да налага глоби, санкции и периодични глоби на предприятия или сдруженията от предприятия, които нарушават правото на Общността по отношение на информиране или разследване, или на забраните за дискриминация, ограничителните практики и злоупотреба с господстващо положение; че тези разпоредби не предвиждат давностни срокове;

като има предвид, че в интерес на правната сигурност е наложително въвеждане принципа на давността, както и приемане на условия за прилагането му; че регламентацията в тази област трябва, за да бъде пълна, да се прилага както по отношение на правото да се налагат глоби или санкции,така и по отношение на изпълнението на решенията за налагане на глоби, санкции и периодични глоби; че подобни разпоредби следва да посочат давностните сроковете, датата от която давността започва да тече и условията за прекратяването и спирането на давността; че в тази област следва да се отчитат, от една страна интересите на предприятията и сдруженията от предприятия, а от друга — на изискванията, наложени от административната практика;

като има предвид, че настоящият регламент следва да се прилага за съответните разпоредби на Регламент № 11 относно премахване на дискриминационните транспортни такси и условия, с оглед прилагането на член 79, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (3), на Регламент № 17 (4): първи регламент за приложението на членове 85 и 86 от Договора, както и Регламент (ЕИО) № 1017/68 на Съвета от 19 юли 1968 относно въвеждане на правилата за конкуренция при железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт (5); че той следва да залегне в основата на бъдещите регламенти на Европейската икономическа общност, отнасящи се до транспорта и конкуренцията,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Давност по отношение на налагане на санкции

1.   Правото на Комисията да налага глоби или санкции за нарушения на разпоредбите на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност, се погасява по давност, чийто срок е:

а)

три години при нарушаване на разпоредбите относно заявления или известия от страна на предприятия или сдружения от предприятия за изисквана информация, или при провеждане на проучвания;

б)

пет години при всички останали нарушения.

2.   Давността започва да тече от датата на извършеното нарушение. В случаите на продължителни или повтарящи се нарушения, срокът започва да тече от датата на прекратяване на нарушението.

Член 2

Прекъсване на давността по отношение на налагане на санкции

1.   Давността по отношение налагане на санкции се прекъсва чрез всяко действие на Комисията или на държава-членка, предприето по искане на Комисията, състоящо се в проучване или производство по налагане на санкции. Прекъсването на давността настъпва в деня, в който действието е известено на най-малко едно от предприятията, или сдружение от предприятия, участвали в нарушението.

Действията, прекъсващи давността са следните:

а)

писмено искане за информация от страна на Комисията или от компетентния орган на държава-членка, действаща по искане на Комисията; или решение на Комисията, изискващо въпросната информация;

б)

писмено упълномощаване за извършване на проучването, издадено на служители на Комисията или от компетентните органи на държава-членка по искане на Комисията; или решение на Комисията, нареждащо извършването на проучване;

в)

образуване на производство от страна на Комисията;

г)

уведомяване за исканията, които Комисията ще вземе предвид.

2.   Прекъсването на давността произвежда действие по отношение на всяко едно предприятие, или сдружение от предприятия, които са участвали в нарушението.

3.   След всяко прекъсване давността започва да тече отначало. При това давността изтича най-късно в деня, когато изтича срок два пъти по-голям от срока на давността, когато Комисията не е наложила глоба или санкция; този срок се удължава с времето, през което давността е спряна по реда на член 3.

Член 3

Спиране на давността по отношение на налагане на санкции

Давността по отношение на производство по налагане на санкции се спира за времето, през което решението на Комисията е предмет на висяща процедура пред Съда на Европейските общности.

Член 4

Давност по отношение на изпълнение на санкции

1.   Правото на Комисията да изпълни решенията за налагане на глоби, санкции или периодични глоби за нарушения на разпоредбите на правото на транспорт и на правото на конкуренция на Европейската икономическа общност се погасява по давност в петгодишен срок.

2.   Срокът започва да тече от датата, когато решението окончателно влиза в сила.

Член 5

Прекъсване на давността по отношение на изпълнение на санкции

1.   Давността при изпълнение на наложените санкции се прекъсва:

а)

при уведомяване за решение, променящо първоначалния размер на глобата, на санкцията или на периодичната глоба, или отхвърляне на молба за такива изменения;

б)

при всяко действия на Комисията или на държава-членка, действаща по искане на Комисията, насочено към принудително събиране на глобата, санкцията или периодичната глоба.

2.   След всяко прекъсване, давността започва да тече отначало.

Член 6

Спиране на давността по отношение на изпълнение на санкции

Давността по отношение на изпълнение на наложените санкции се спира:

а)

за срока на отсрочка на плащането; или

б)

докато е спряно принудителното изпълнение с решение на Съда на Европейските общности.

Член 7

Приложение във времето

Настоящият регламент се прилага също така и по отношение на нарушения, извършени преди влизането му в сила.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1975 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 ноември 1974 година.

За Съвета

Председател

J. LECANUET


(1)  ОВ С 129, 11.12.1972 г .стр. 10.

(2)  ОВ С 89, 23.8.1972 г., стр. 21.

(3)  ОВ 52, 16.8.1960 г., стр. 1121/60.

(4)  ОВ 13, 21.2.1962 г., стр. 204/62.

(5)  ОВ L 175, 23.7.1968 г., стр. 1.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

81


31976L0135


L 021/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 януари 1976 година

относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища

(76/135/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 75 oт него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че взаимното признаване на свидетелствата за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища, следва да се постигне като първа стъпка към подобряване на сигурността на плаването по вътрешните водни пътища на Общността;

като има предвид, че е необходимо да се определи при какви обстоятелства и условия държавите-членки могат да спират преминаването на плавателен съд;

като има предвид, че е необходимо да се определят срокове във времето за приемане на общи технически изисквания, и като има предвид, че настоящата директива следва да е валидна, само докато общите разпоредби влязат в сила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага за:

а)

кораби, използвани за превоз на стоки, с дедуейт от 20 или повече метрични тона, включително влекач и тласкач,

б)

кораби, използвани за превоз на повече от 12 пътници,

по вътрешни водни пътища. Настоящата директива не засяга разпоредбите, формулирани в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн и в Споразумението за превоз на опасни товари по река Рейн (ADNR).

Член 2

1.   Държавите-членки установяват, до необходимата степен, всички необходими процедури за издаване на свидетелства за плавателност.

Държава-членка може, обаче, да изключи от приложното поле на настоящата директива плавателните съдове, които не напускат вътрешните водни пътища на нейна територия.

2.   Свидетелствата за плавателност се издават от държавите-членки, в които корабът е регистриран или има свое пристанище на домуване, или при невъзможност от държавата-членка, в която е местоживеенето на собственика на кораба. Всяка държава-членка може да поиска от друга държава-членка да издаде свидетелство за плавателност за корабите, които са под оперативно управление на граждани на последната. Държавите-членки могат да делегират правата си на съответните органи.

3.   Свидетелствата за плавателност се издават на един от езиците на Общността и съдържат най-малко информацията и използват системата за номерация, посочена в приложението.

Член 3

1.   При условията на параграфи от 3 до 6 всяка държава-членка признава за плаване по своите национални водни пътища свидетелствата за плавателност, издадени от друга държава-членка съгласно член 2, при същите условия, все едно че тя самата ги е издала.

2.   Параграф 1 се прилага само ако свидетелството е било издадено или продължено за не повече от пет години и срокът все още не е изтекъл.

Сертификатът, издаден съгласно Правилата за инспекция на плаването по река Рейн, се приема като доказателство по смисъла на параграфи 3 и 5 за цялата му продължителност.

3.   Държавите-членки могат да изискват да се спазват техническите спецификации, формулирани в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн. Като доказателство за това те могат да изискват сертификата, посочен във втората алинея на параграф 2.

4.   Държавите-членки могат да изискват корабите, пренасящи опасни товари, определени в ADNR, да отговарят на изискванията, формулирани в това споразумение. Като доказателство за това те могат да изискват да се представи разрешението, предвидено в това споразумение.

5.   Корабите, които отговарят на изискванията, посочени в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн се допускат до всички вътрешни водни пътища на Общността. Доказателство за съответствие с тези изисквания е сертификатът, посочен във втората алинея на параграф 2.

Специалните условия за превоз на опасни товари се считат за изпълнени по всички водни пътища на Общността, ако корабите отговарят на изискванията на ADNR. Съответното доказателство се представя чрез разрешението, посочено в параграф 4.

6.   Държавите-членки могат да изискват изпълнение на допълнителни условия при морските търговски пътища, равностойни на условията, изисквани за техните собствени кораби. Държавите-членки информират Комисията за техните морски търговски пътища, чийто списък ще бъде изготвен от Комисията до три месеца след влизане в сила на настоящата директива на основата на информацията, представена от държавите-членки.

Член 4

1.   Всяка държава-членка може да оттегли свидетелство за плавателност, което тя е издала.

2.   Всяка държава-членка може да спре преминаването на кораб, ако при проверка се установи, че корабът е в състояние, което представлява явна опасност за околните, до отстраняване на дефектите. Тя може да направи това и ако при проверка се установи, че корабът или неговото оборудване не задоволяват изискванията, установени в свидетелството за плавателност или в другите документи, посочени в член 3, според случая.

3.   Държава-членка, която е спряла преминаването на кораб или е обявила намерението си да го направи, ако не бъдат отстранени дефектите, информира компетентните органи на държавата-членка, издала свидетелството за плавателност или другите документи, посочени в член 3, относно причините за решението, което е взела или има намерение да вземе.

4.   Всички решения за спиране на преминаването на кораб, взети в съответствие с приетите мерки за изпълнение на настоящата директива, посочват подробно причините, върху които са основани. Решението се съобщава на засегнатата страна, която в същото време се информира за възможностите за защита, с които тя разполага съгласно действащите закони в държавите-членки и за сроковете, в които се упражняват тези права.

Член 5

В най-кратък срок, но не по-късно от 1 януари 1978 г., Съветът, по предложение на Комисията, приема общи разпоредби, които да установят техническите изисквания за корабите, плаващи по вътрешни водни пътища.

Член 6

Държавите-членки приемат своевременно и в срок от една година от приемането на директивата от Съвета, и след консултации с Комисията, необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.

Член 7

Настоящата директива се прилага до 31 декември 1978 г. При нужда нейният срок на действие може да бъде продължен от Съвета по предложение на Комисията, докато влязат в сила разпоредбите, посочени в член 5.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 януари 1976 година.

За Съвета

Председател

G. THORN


(1)  ОВ C 280, 8.12.1975 г., стр. 71.

(2)  Становище, дадено на 27.11.1975 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Минимум информация, която трябва да се съдържа в свидетелствата

Информацията е разделена в три категории:

I.   Задължителна:

без специален знак

II.   Изисквана, ако е приложимо:

(x)

III.   Полезна, но по избор:

(+)

1.

Име на компетентния или одобряващ орган, който издава документа

2.

a)

Заглавие на документа

б)

(+) Номер на документа

3.

Издаваща държава

4.

Име и местоживеене на собственика на кораба

5.

Име на кораба

6.

(x) Място и номер на регистрация

7.

(x) Пристанище на домуване

8.

(+) Вид конструкция

9.

(+) Предназначение

10.

Основни характеристики:

а)   обща дължина в метри

б)   обща ширина в метри

в)   дълбочина под водната линия при максимална дълбочина/и на газене в метри

11.

(x) Дедуейт в метрични тонове или водоизместимост в кубични метри при максимално газене

12.

(x) Индикация за маркиране на газене

13.

(x) Максимален разрешен брой пътници

14.

(x) Обща мощност на корабните двигатели в конски сили или киловати

15.

Минимална височина на надводния борд в сантиметри

16.

a)

Декларация: Горепосоченият кораб е сертифициран като годен за плаване

б)

(x) При следните условия

в)

(x) Индикация на ограничения за плаване

17.

a)

Дата на изтичане на срока

б)

Дата на издаване

18.

Печат и подпис на компетентния или одобряващия орган, който издава свидетелството.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

84


31976L0914


L 357/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 декември 1976 година

относно минималното ниво на обучение за някои водачи в автомобилния транспорт

(76/914/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 543/69 на Съвета от 25 март 1969 г. относно хармонизирането на социалното законодателство в областта на автомобилния транспорт (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 515/72 (2), и по-специално член 5, параграф 1, буква б), второто тире и параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че съгласно член 5, параграф 1, буква б), второто тире от Регламент (ЕИО) № 543/69 водачът на превозно средство, предназначено за превоз на стоки с разрешено максимално тегло над 7.5 метрични тона и за което важи този регламент, ако не е навършил 21 години, следва да притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите-членки, потвърждаващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства, предназначени за автомобилен превоз на стоки;

като има предвид, че съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 543/69 водачът на превозно средство, предназначено за превоз на пътници, за което е валиден този регламент, следва да е навършил поне 21 години и да отговаря на едно от условията, залегнали в този параграф;

като има предвид, че едно от условията предвижда водачът да притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите-членки, потвърждаващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства, предназначени за автомобилен превоз на пътници;

като има предвид, че за да бъде определено минималното ниво на такова обучение, трябва да бъдат взети под внимание различията в условията за извършване на автомобилен превоз на стоки и на пътници,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Минималното ниво на обучение, посочено в член 5, параграф 1, буква б), второто тире от Регламент (ЕИО) № 543/69 за водачи на превозни средства за автомобилен превоз на стоки и в член 5, параграф 2, буква в) за водачи на превозни средства за автомобилен превоз на пътници, се признава на всеки, който притежава съответното национално свидетелство за управление на МПС и който е завършил курс за професионално обучение, покриващ поне два предмета, изброени в приложението към настоящата директива.

2.   Програмата и организацията на курса за професионално обучение, посочен в параграф 1, се определят от държавата-членка. Доказателство за завършен курс е положен изпит или проверка, извършена от държавата или от определени органи, на които държавата е възложила това и които действат под прекия ѝ контрол.

3.   Държавите-членки могат да изискват водачите, извършващи национален транспорт на нейна територия и водачите, извършващи международен транспорт с превозни средства, регистрирани в тази държава, да преминат през по-широко обучение, отколкото предвижда приложението. Това може да бъде обучение, което вече е въведено в държава-членка или обучение, което държава-членка решава да въведе в бъдеще.

Член 2

1.   Удостоверението за професионална компетентност, посочено в член 5, параграф 1, буква б), второто тире и в член 5, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 543/69 се издава от държавата или от определени от нея и действащи под неин контрол органи или лица, които отговарят на изискванията на член 1 от настоящата директива.

2.   Придобитите в съответствие с разпоредбите на параграф 1 права преди влизането в сила на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, остават в сила на същото основание, както и удостоверенията, издадени в съответствие с тази директива.

Член 3

1.   След консултации с Комисията държавите-членки въвеждат в сила мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в срок от две години от датата на нейното нотифициране.

2.   Всяка държава-членка представа на Комисията образци на удостоверенията или равностойни документи, които тя въвежда с оглед прилагането на член 2, параграф 1. Комисията изпраща тази информация в най-кратък срок на другите държави-членки.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1976 година.

За Съвета

Председател

Th. E. WESTERTERP


(1)  ОВ L 77, 29.3.1969 г., стр. 49.

(2)  ОВ L 67, 20.3.1972 г., стр. 11.

(3)  ОВ С 46, 9.5.1972 г., стр. 8.

(4)  ОВ С 88, 6.9.1971 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ

МИНИМАЛНО ОБУЧЕНИЕ, НЕОБХОДИМО ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Б) ИЛИ ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2, БУКВА В) ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 543/69

Обучението, водещо до получаване на удостоверение за професионална компетентност, трябва да включва поне следните предмети дотолкова, доколкото не са включени в обучението за управление на МПС.

1.   Познания за конструкцията и основните съставни части на превозните средства

1.1.   Познания за конструкцията и функционирането на:

двигателите с вътрешно горене,

смазващата и охладителната система,

горивната система,

електрическата система,

запалителната система,

трансмисионната система (съединител, скоростна кутия и т.н.).

1.2.   Общи познания за осигуряващи защита смазочни материали и антифриз.

1.3.   Познания за предпазните мерки, които трябва да бъдат взети при сваляне и подмяна на колела.

1.4.   Познания за конструкцията, поставянето, правилното използване и грижа за гумите.

1.5.   Познания за видовете, начина на функциониране, основните части, свръзки, използване и ежедневна поддръжка на спирачките, както и познания за съединенията.

1.6.   Познаване на методите за намиране на причините за повреди.

1.7.   Познания как да бъдат отстранявани малки повреди с помощта на подходящо оборудване.

1.8.   Общи познания за превантивна поддръжка на превозните средства и текущи ремонти.

2.   Общи познания за транспортни и административни процедури

2.1.   Обща способност и достатъчни географски познания за използване на пътни карти и техните обозначения.

2.2.   Икономична експлоатация на превозните средства.

2.3.   Познания за стъпките, които трябва да бъдат предприети след пътен инцидент или подобно събитие (например, пожар) във връзка със застраховката на превозното средство.

2.4.   Познаване на националното законодателство в сила за вида транспорт - пътнически или товарен.

За водачите на товарни превозни средства:

2.5.   Елементарни познания за отговорността на водача при получаване, превозване и доставяне на стоките в съответствие с договорените условия.

2.6.   Познаване на транспортните документи и тези на превозното средство, необходими за национален и международен превоз на стоки.

2.7.   Познания за техниките на товарене и разтоварване на стоки, както и за използването на съоръжения за товарно-разтоварна дейност.

2.8.   Основни познания за необходимите предпазни мерки при обработката и превозването на опасни товари.

За водачите на пътнически превозни средства:

2.9.   Познания за отговорността на водача при превоз на пътници.

2.10.   Познаване на пътническите документи и тези на превозното средство, необходими за национален или международен превоз на пътници.

3.   Опит в управляването на пътнически или товарни превозни средства:

3.1.   За водачи на товарни превозни средства:

 

Практически опит в кормуването и правенето на маневри с превозни средства по-големи от 7.5 метрични тона и в използването на прикачни механизми.

3.2.   За водачи на пътнически превозни средства:

 

Практически опит в кормуването и извършването на маневри с автобус.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

88


31977D0527


L 209/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 юли 1977 година

за определяне списъка на морските търговски пътища за прилагането на Директива 76/135/ЕИО на Съвета

(77/527/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. за взаимното признаване на свидетелства за плавателна годност на кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (1), и в частност член 3, параграф 6 от него,

като взе предвид докладите на държавите-членки,

като има предвид, че е задължение на Комисията да определи списък на морските търговски пътища на основата на информацията, предоставена от държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Списъкът на морските търговски пътища, посочен в член 3, параграф 6 от Директива 76/135/ЕИО се определя с настоящото, според предвиденото в приложението към настоящия документ.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 юли 1977 година.

За Комисията

Richard BURKE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 21, 19.1.1976, стр. 10.


BILAGANHANGANNEXANNEXEALLEGATOBIJLAGE

Fortegnelse over indre vandveje af maritim karakter i henhold til artikel 3, stk. 6, i direktiv 76/135/EØF

Liste der Seeschiffahrtsstraßen gemäß Artikel 3 Absatz 6 der Richtlinie Nr. 76/135/EWG

List of maritime shipping lanes established under Article 3 (6) of Directive 76/135/EEC

Liste des voies navigables à caractère maritime au titre de l'article 3 paragraphe 6 de la directive 76/135/CEE

Lista delle vie navigabili a carattere marittimo stabilita ai sensi dell'articolo 3 paragrafo 6 della Direttiva 76/135/CEE

Lijst van de waterwegen waar maritieme omstandigheden kunnen heersen, overeenkomstig artikel 3, lid 6, van Richtlijn 76/135/EEG

ROYAUME DE BELGIQUE

Les canaux maritimes:

de Bruxelles au Rupel

de Gand à Terneuzen

de Bruges à Zeebrugge

l'Escaut maritime inférieur du sud d'Anvers à la frontière néerlandaise

l'Escaut maritime supérieur en amont du sud d'Anvers jusqu'à l'aval du pont de Tamise

BUNDESREPUBLIK DEUTSCHLAND

Ems von Delfzyl/Knock bis Umschlagplatz Mövensteert

Ems von Emden bis Delfzyl/Knock

Jade

Weser unterhalb von Brake

Elbe unterhalb des Hamburger Hafens

Meldorfer Bucht

Flensburger Förde

Eckernförder Bucht

Kieler Förde seewärts des Nord-Ostsee-Kanals

Ems von Papenburg bis Emden

Weser von der Eisenbahnbrücke in Bremen bis Brake

Leda

Hunte

Lesum

Este

Lühe

Schwinge

Freiburger Hafenpriel

Oste

Pinnau

Krückau

Stör

Eider

Nord-Ostsee-Kanal

Kieler Förde binnenwärts Einfahrt Nord-Ostsee-Kanal

Trave

Schlei

RÉPUBLIQUE FRANÇAISE

Seine: à l'aval du pont Jeanne d'Arc à Rouen

Garonne et Gironde: à l'aval du pont de pierre à Bordeaux

Rhône: à l'aval du pont Trinquetaille à Arles au-delà vers Marseille

KONINKRIJK DER NEDERLANDEN

Dollard

Eems

Waddenzee met inbegrip van de verbindingen naar de Noordzee

IJsselmeer met inbegrip van het Markermeer en het IJmeer, met uitzondering evenwel van de Gouwzee

Hollandsch Diep

Haringvliet en Vuile Gat met inbegrip van alle vaarwateren tussen Goeree-Overflakkee enerzijds en Voorne-Putten en de Hoekse Waard anderzijds

Hellegat

Volkerak

Kramer

Grevelingen en Brouwershavensche Gat met inbegrip van alle vaarwateren tussen Schouwen-Duiveland enerzijds en Goeree-Overflakkee anderzijds

Keten

Mastgat

Zijpe

Krabbekreek

Oosterschelde en Roompot met inbegrip van alle vaarwateren tussen Walcheren, Noord- en Zuid-Beveland enerzijds en Schouwen-Duiveland en Tholen anderzijds

Schelde

Westerschelde en zijn uitmonding naar zee met inbegrip van alle vaarwateren tussen Zeeuws-Vlaanderen enerzijds en Walcheren en Zuid-Beveland anderzijds.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

91


31977D0587


L 239/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 13 септември 1977 година

относно въвеждането на процедура за консултиране по отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на транспорта на товари по море и по действия, свързани с тези въпроси в международни организации

(77/587/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 84, параграф 2 от него,

като има предвид, че за да се даде път на развитието, засягащо световния транспорт на товари по море и последиците от това развитие за държавите-членки, е желателно въпросите от общ интерес във връзка с отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на транспорта на товари по море и действията, свързани с тези въпроси в международните организации да бъдат идентифицирани своевременно;

като има предвид, че е препоръчително да се ускори обмена на информация и консултациите по тези въпроси и да се насърчи координацията, където е подходящо, на действия, предприети от държавите-членки в международните организации;

като има предвид, че всяка държава-членка следва да даде ползите от своя опит в отношенията с трети страни по въпросите на транспорта на товари по море на другите държави-членки и на Комисията;

като има предвид, че информацията в настоящата област се обменя редовно в определени международни организации; като има предвид, че тези процедури следва да бъдат допълнени на ниво Комисията от обмен на информацията между държавите-членки и Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки и Комисията се консултират помежду си, в съответствие с процедурите, изложени в настоящото решение:

а)

по въпросите на транспорта на товари по море, които са предмет на разглеждане в международните организации, и

б)

по различните аспекти от развитието, които са възникнали в отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на транспорта на товари по море, и относно някои съществени елементи от функционирането на двустранните и многостранни споразумения, сключени в настоящата област.

Консултациите се провеждат по искане на държава-членка или на Комисията, в срок до един месец от искането или при най-ранна възможност за неотложните случаи.

Член 2

1.   Основните цели на консултациите, предвидени в член 1, буква a) са:

а)

да се определи на обща основа дали повдигнатите проблеми пораждат въпроси от общ интерес;

б)

в зависимост от характера на тези проблеми:

да се разгледа на обща основа дали следва да се координира действие на държавите-членки във въпросните международни организации,

да се разгледа на обща основа друг подход, който да бъде по-подходящ.

2.   Държавите-членки и Комисията във възможно най-кратки срокове обменят информация относно приложимостта спрямо целите, описани в параграф 1.

Член 3

1.   За целите на консултациите, посочени в член 1, буква б), всяка държава-членка информира другите държави-членки и Комисията по различните аспекти от развитието, които са възникнали в отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на транспорта на товари по море, и относно функционирането на двустранните и многостранни споразумения, сключени в настоящата област, ако тя счита за възможно с това да допринесе за идентифицирането на въпроси от общ интерес.

2.   Основните цели на консултациите, предвидени в параграф 1, е да се изследват заключенията от предоставената информация и да се разгледа подход, който да бъде подходящ.

3.   Комисията предоставя на държавите-членки информацията, която има на разположение относно въпросите, посочени в параграф 1.

Член 4

1.   Обменът на информация, предвидена да се предоставя по силата на настоящото решение, се осъществява чрез Генералния секретариат на Съвета.

2.   Консултациите, предвидени в настоящото решение, се провеждат в рамките на Съвета.

3.   Информацията и консултациите, предвидени в настоящото решение, са предмет на професионална тайна.

Член 5

В края на период от три години след датата на съобщаване на настоящото решение, Съветът преразглежда процедурата за консултации с оглед на изменения и допълнения към нея, ако опитът показва необходимостта от това.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 септември 1977 година.

За Съвета

Председател

A. HUMBLET


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

93


31978R2116


L 246/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2116/78 НА КОМИСИЯТА

от 7 септември 1978 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2598/70 за определяне на позициите, които да се включат по различните рубрики в счетоводните форми, показани в приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (1) и по-специално член 9, параграф 1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2598/70 на Комисията от 18 декември 1970 г. относно определяне на позициите, които да се включат по различните рубрики в счетоводните форми, показани в приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. (2),

като взе предвид становищата, изразени от членовете на Комитета от правителствени експерти,

като има предвид, че типовете разходи, свързани с железопътна инфраструктура, следва да се определят, така че да може да се установи общата сума на тези разходи, както и на тази част от тях, която се приписва на железопътните предприятия,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Единствен член

Приложениe II към Регламент (ЕИО) № 2598/70 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 септември 1978 година

За Комисията

Richard BURKE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 4.

(2)  ОВ L 278, 23.12.1970 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИE

Приложениe II към Регламент (ЕИО) № 2598/70

А.   ОБЩИ НАБЛЮДЕНИЯ

Към втора алинея на точка 2 се добавя следното:

„В случаите на железопътни линии, приспаднатите суми се показват отделно. Тези суми могат да се отнасят по-специално към компенсации, получени във връзка с:

разходи по инфраструктурата (Регламент (ЕИО) № 1107/70 (1), член 3, параграф 1, буква б)),

плащания във връзка с пенсиониране поради достигане на определена възрастова граница и други пенсии (Регламент (ЕИО) № 1192/69 (2), член 4, параграф 1, буква в), клас III).


(1)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 8.“


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

95


31978L1016


L 349/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 ноември 1978 година

за изменение на Директива 76/135/ЕИО за взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища

(78/1016/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 5 от Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. относно взаимното признаване на свидетелствата за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (4) предвижда в най-кратки срокове и не по-късно от 1 януари 1978 г. Съветът, въз основа на предложение от Комисията, да приеме общи разпоредби, поставящи технически изисквания за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища; като има предвид, че поради сложността на въпроса е било невъзможно да се спази поставеният срок; като има предвид, че поради това е подходящо да се предвиди тези общи разпоредби да бъдат приети преди 1 януари 1980 г.;

като има предвид, че съгласно член 7 от гореспоменатата директива тя е валидна до 31 декември 1978 г. и че ако е необходимо, нейната валидност може да бъде продължена, докато влязат в сила разпоредбите, посочени в член 5; като има предвид, че от гледна точка на гореизложеното, следва да се приложи такова продължение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/135/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В член 5, датата „1 януари 1978 г.“ се заменя с „1 януари 1980 г.“.

2.

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Настоящата директива е валидна до момента на ефективното влизане в сила на разпоредбите, посочени в член 5.“

Член 2

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 1978 година.

За Съвета

Председател

K. GSCHEIDLE


(1)  ОВ C 13, 17.1.1978 г., стр. 4.

(2)  ОВ C 108, 8.5.1978 г., стр. 67.

(3)  ОВ C 181, 31.7.1978 г., стр. 29.

(4)  ОВ L 21, 29.1.1976 г., стр. 10.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

96


31979R0954


L 121/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 954/79 НА СЪВЕТА

от 15 май 1979 година

относно ратификацията от държавите-членки на или тяхното присъединяване към Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейни конференции

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 84, параграф 2 от него,

като взе предвид представения от Комисията проект на регламент,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че на свикана под егидата на Обединените нации Конференция за търговия и развитие е изготвена Конвенция за Професионален кодекс на линейни конференции, която е отворена за ратификация или присъединяване;

като има предвид, че включените в Професионалния кодекс въпроси са от значение не само за държавите-членки, но и за Общността, по-специално от гледна точка на морските превози и търговията, поради което е важно да се приеме обща позиция по отношение на професионалния кодекс;

като има предвид, че тази обща позиция следва да зачита принципите и целите на Договора и в максимална степен да допринася за осъществяване на стремежите на развиващите се страни в областта на морските превози, като същевременно да преследва постигането на целта за по-нататъшното прилагане в тази област на търговските принципи, които се прилагат от редовните морски превозвачи от страните от ОИСР, както и в търговското корабоплаване между тези страни;

като има предвид, че за да се гарантира спазването на тези принципи и цели, тъй като Кодексът не съдържа разпоредба, позволяваща присъединяването на Общността като такава, е важно държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Професионалния кодекс при определени условия и ред, предвидени в настоящия регламент;

като има предвид, че се признава стабилизиращата роля на сдруженията при осигуряването на надеждни услуги на товародателите, но независимо от това е необходимо да се избегнат възможните нарушения от страна на сдруженията на предвидените в Договора правила на конкуренция; като има предвид, че Комисията съответно ще изпрати на Съвета предложение за регламент относно прилагането на тези правила за морските превози,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   При ратифициране на Конвенцията на ООН за Професионален кодекс на линейни конференции или при присъединяването си към нея държавите-членки писмено уведомяват Генералния секретар на ООН, че извършената ратификация или присъединяване са в съответствие с настоящия регламент.

2.   Инструментът за ратификация или присъединяване се придружава от посочените в Приложение I резерви.

Член 2

1.   При съществуваща конференция, всяка група морски превозвачи от една и съща националност, членуващи в конференцията, определят чрез търговски преговори с друг редовен превозвач от същата националност възможността последният да участва в конференцията като национален редовен морски превозвач.

При създаването на нова конференция редовните морски превозвачи от една и съща националност определят чрез търговски преговори кой от тях да участва в конференцията като национален редовен морски превозвач.

2.   Когато посочените в параграф 1 преговори не успеят да доведат до споразумение, всяка държава-членка може, по искане на един от заинтересованите превозвачи и след като изслуша становищата на всички, да предприеме необходимите стъпки за уреждане на спора.

3.   Всяка държава-членка гарантира, че всички опериращи с плавателни съдове редовни морски превозвачи, които са установени на нейна територия съгласно Договора за създаване на Европейската икономическа общност, се третират по същия начин като редовни морски превозвачи, чието главно управление се намира на нейна територия, където се осъществява и техният фактически контрол.

Член 3

1.   Когато линейна конференция управлява пул или споразумение за акостиране, за обслужване и/или споразумение за разпределяне на товарите в съответствие с член 2 от Професионалния кодекс, обемът на товарите, на който имат право съгласно професионалния кодекс групата национални редовни превозвачи на всяка държава-членка, участващи в съответната търговия, или редовните морски превозвачи на държавите-членки, участващи в търговията като превозвачи от трета страна, се преразпределя, освен ако не е взето решение в противоположен смисъл от всички превозвачи, които са членове на конференцията и страни по настоящите правила за преразпределение. Това преразпределение на дяловете от товари се извършва въз основа на единодушно решение на превозвачите, членуващи в конференцията и участващи в преразпределението, с оглед осигуряването на справедлив дял от търговията на конференцията за всеки от превозвачите.

2.   Окончателно разпределеният на всеки дял се определя чрез прилагане на търговски принципи, при отчитане по-специално:

а)

обема на товарите, които се превозват в рамките на конференцията и които се създават от държавите-членки, чиято търговия се обслужва от него;

б)

резултатите от минали периоди, отчетени от превозвачите в рамките на пула;

в)

обемът на товарите, които са превозвани в рамките на конференцията и се обработват на пристанища на държавите-членки;

г)

потребностите на товародателите, чиито товари се превозват от конференцията.

3.   Ако не се постигне споразумение относно посоченото в параграф 1 преразпределение на товарите, по искане на една от страните въпросът се отнася за разрешаване чрез помирителна процедура по реда, предвиден в Приложение II. Всички неразрешени чрез помирителната процедура спорове могат със съгласието на страните да се отнасят до арбитраж. В този случай арбитражното решение е задължително за страните.

4.   Разпределените в съответствие с параграф 1, 2 и 3 дялове се преразглеждат редовно на предварително определени интервали, като се отчитат предвидените в параграф 2 критерии, и по-специално от гледна точка на адекватното и ефективно обслужване на товародателите.

Член 4

1.   При търговия в рамките на конференцията между държава-членка на Общността и държава, която е страна по Професионалния кодекс, но не е страна от ОИСР, редовен морски превозвач от друга държава-членка на ОИСР, желаещ да участва в преразпределението по член 3 от настоящия регламент, може да участва при условията на взаимност, които са определени на правителствено равнище или на равнище на корабособствениците.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 3 на настоящия член, член 2 от Кодекса не се прилага при търговия в рамките на конференция между държави-членки или на взаимна основа между такива държави и другите страни от ОИСР, които са страни по Професионалния кодекс.

3.   Разпоредбата на параграф 2 от настоящия член не засяга възможностите за участие в такава търговия в съответствие с принципите, отразени в член 2 от Професионалния кодекс, на превозвачите от развиваща се страна като редовни морски превозвачи от трета страна, при условие че същите са признати за национални морски превозвачи съгласно Професионалния кодекс и че:

а)

вече членуват в конференция, обслужваща съответната търговия; или

б)

са допуснати в такава конференция съгласно член 1, параграф 3 от Професионалния кодекс.

4.   Член 3 и член 14, параграф 9 от Професионалния кодекс не се прилагат за търговия в рамките на конференция между държави-членки или на взаимна основа между такива държави и други страни от ОИСР, които са страни по Професионалния кодекс.

5.   При търговия в рамките на конференция между държави-членки, както и между такива държави и други страни от ОИСР, които са страни по Професионалния кодекс, товародателите и корабособствениците от държавите-членки не настояват за прилагането на предвидените в Глава VI от Професионалния кодекс процедури за разрешаване на спорове в отношенията помежду си или на взаимна основа по отношение на товародатели и корабособственици от други страни от ОИСР, когато са се споразумели за прилагането на друг ред за разрешаване на спорове. По-специално, те изцяло се възползват от възможностите, предвидени в член 25, параграфи 1 и 2 от Професионалния кодекс, за разрешаване на споровете по друг начин, освен предвидения в Глава VI от Професионалния кодекс ред.

Член 5

Във връзка с приемането на решения по въпроси, посочени в споразумението за сдружаване, относно търговията на държава-членка, освен посочените в член 3 от настоящия регламент, националните редовни морски превозвачи от държавата-членка се консултират с всички останали превозвачи от Общността, които са членове на конференцията, преди да дадат или откажат съгласието си.

Член 6

Държавите-членки, своевременно и след провеждане на консултации с Комисията, приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагане на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 май 1979 година.

За Съвета

Председател

R. BOULIN


(1)  ОВ, С 131, 5.6.1978 г., стр. 34.

(2)  ОВ, С 269, 13.11.1978 г., стр. 46.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЕЗЕРВИ

При ратифициране или присъединяване към конвенцията държавите-членки правят следните три резерви и тълкувателна резерва:

1.

По смисъла на Професионалния кодекс терминът „национален редовен морски превозвач“ може, в случай на държава—членка на Общността, да включва всеки опериращ с плавателни съдове редовен морски превозвач, който е установен на територията на държавата-членка в съответствие с Договора за ЕИО.

2.

а)

без да се засяга буква б) от настоящата резерва, член 2 от Професионалния кодекс не се прилага при търговия в рамките на конференция между държави-членки на Общността или на взаимна основа между такива държави и други страни от ОИСР, които са страни по Професионалния кодекс;

б)

буква а) не засяга възможностите за участие в такава търговия като трета страна в съответствие с принципите, отразени в член 2 от Професионалния кодекс, на превозвачите от развиваща се страна, при условие че същите са признати за национални морски превозвачи съгласно Професионалния кодекс, и:

i)

вече членуват в конференция, обслужваща съответната търговия; или

ii)

са допуснати в такава конференция съгласно член 1, параграф 3 от Професионалния кодекс.

3.

Член 3 и член 14, параграф 9 от Професионалния кодекс не се прилагат за търговия в рамките на конференция между държави-членки или на взаимна основа между такива държави и други страни от ОИСР, които са страни по Професионалния кодекс.

4.

При търговия, за която се прилагат разпоредбите на член 3 от Професионалния кодекс, последното изречение на същия член се тълкува в смисъл, че:

а)

двете групи национални редовни морски превозвачи ще съгласуват позициите си, преди да гласуват по въпроси, засягащи търговията между техните две страни;

б)

настоящото изречение се прилага единствено за въпроси, за които съгласно споразумението за сдружаване се изисква съгласието на двете групи национални редовни морски превозвачи, а не за всички въпроси в обхвата на споразумението за сдружаване.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОМИРЕНИЕ ПО ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 3

Страните по спора посочват един или двама помирители.

Ако не постигнат споразумение по въпроса, всяка от страните по спора посочва помирител, а така определените помирители посочват трети помирител, който да председателства състава. Ако някоя от страните не посочи помирител или ако посочените от всяка от страните помирители не се споразумеят за председател, по искане на една от страните председателят на Международната търговска палата извършва необходимите назначения.

Помирителите полагат всички усилия за разрешаване на спора. Те определят приложимата процедура. Тяхното възнаграждение се поема от страните по спора.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

101


31979R1384


L 167/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1384/79 НА СЪВЕТА

от 25 юни 1979 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1108/70 относно въвеждането на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че с цел да се въведе система за събиране на такси за използването на инфраструктурата според общата транспортна политика, е необходимо да се знае какви разходи са направени за инфраструктура;

като има предвид, че постоянната счетоводна система предлага най-подходящите средства за определяне на това, какви разходи са направени за инфраструктура;

като има предвид, че с тази цел Съветът, чрез Регламент (ЕИО) № 1108/70 (3), въведе постоянна счетоводна система за тези разходи;

като има предвид, че трябва да се вземе предвид придобитият опит и развитието на общата транспортна политика; като има предвид, че формите на счетоводните записи, списъците по типове инфраструктура и схемата на възвръщаемост от приходите по използването на инфраструктурата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 1108/70 следва да бъдат съответно коригирани,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1108/70 се изменя с настоящия, както следва:

1.

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Сметки за разходи по инфраструктурата се водят за всяка железопътна мрежа, посочена в приложение II (A. 1) и за всички останали мрежи, посочени в приложение II (A. 2), както и за всички шосета и вътрешни плавателни пътища, които са отворени за обществено ползване, със следните изключения:

а)

шосета, затворени за моторен трафик, тоест, за превозни средства с капацитет на цилиндрите, равен или по-голям от 50 куб. см.;

б)

шосета, използвани изключително от селскостопански или горски превозни средства или които единствено служат да осигурят достъп за селскостопански или горски операции;

в)

вътрешни плавателни пътища, по които трафикът е ограничен до съдове с дедуейт по-малък от 250 тона;

г)

плавателни пътища от морско естество, според Регламент (ЕИО) № 281/71 (4).

2.

Член 5, параграф 2, буква а) се заменя със следното:

„2.   Отделни сметки се представят:

а)

по отношение на железопътните пътища:

i)

за всяка от мрежите, посочени в приложение II (A. 1);

ii)

за всички останали мрежи, посочени в приложение II (A. 2). Но възвръщаемостта на приходите от тези мрежи се изпраща само веднъж на пет години, като се започне от тази за годината 1980.“

3.

Второто тире на първа алинея от член 6 се заменя със следното:

„—

капиталови изплащания и отделно лихва върху заеми, договорени в по-ранен период.“

4.

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Държавите-членки изпращат до Комисията по същото време, по което изпращат сметките, посочени в член 5 и за същия период, сметките по възвръщаемостта от приходите, които се обвързват с използването на инфраструктурите в съответствие с таблици A, Б (1.1) и В на приложение III.

Приходите, предмет на таблици Б (1.2) и Б (2) на това приложение се изпращат веднъж на всеки пет години. В случая на таблица Б (1.2), приходите се изпращат за първи път за година 1980 и, за случая на таблица Б (2), приходите се преустановяват, до момента, когато работата по системата за събиране на такси за използването на инфраструктурата го изисква.“

5.

Приложения I, II и III се изменят в съответствие с приложениeто.

Член 2

Държавите-членки, своевременно и след консултации с Комисията, приемат такива законови, подзаконови и административни разпоредби, които са необходими за прилагането на настоящия регламент.

В случай че държава-членка отправи съответно искане, или в случай че Комисията счете за подходящо, Комисията се консултира с въпросните държави-членки относно предложените условия по мерките, съдържащи се в предходния параграф.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 1979 година.

За Съвета

Председател

J. LE THEULE


(1)  ОВ C 296, 11.12.1978 г., стр. 57.

(2)  ОВ C 128, 21.5.1979 г., стр. 35.

(3)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 4.

(4)  ОВ L 33, 10.2.1971 г., стр. 11.“


ПРИЛОЖЕНИE

1.   В Б (2) на приложениe I към Регламент (ЕИО) № 1108/70, подраздели 20 и 21 са заличени.

2.   Приложениe II към Регламент (ЕИО) № 1108/70 се изменя с настоящото, както следва:

„ПРИЛОЖЕНИE II

СХЕМА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ МРЕЖИ, КАТЕГОРИИ ШОСЕЙНИ ПЪТИЩА И ВЪТРЕШНИ ПЛАВАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3 И ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2

A.1.   ЖЕЛЕЗОПЪТНИ — Главни мрежи

Кралство Белгия

Société nationale des chemins de fer belges (SNCB)/Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS)

Кралство Дания

Danske Statsbaner (DSB)

Федерална република Германия

Deutsche Bundesbahn (DB)

Френската република

Société nationale des chemins de fer français (SNCF)

Ирландия

Coras lompair Eireann (CIE)

Италианската република

Azienda autonoma delle ferrovie dello Stato (FS)

Великото херцогство Люксембург

Société nationale des chemins de fer luxembourgeois (CFL)

Кралство Нидерландия

N.V. Nederlandse Spoorwegen (NS)

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

British Railways Board (BRB)

Northern Ireland Railways Company Ltd (NIR)

A.2.   ЖЕЛЕЗОПЪТНИ — Мрежи, отворени за обществено ползване и свързани към главната мрежа (с изключение на градските мрежи)

Федерална република Германия

Albtal-Verkehrs-Gesellschaft mbH

Alsternordbahn GmbH

Eisenbahn-Gesellschaft Altona-Kaltenkirchen-Neumünster

Augsburger Lokalbahn GmbH

Bayerische Landeshafenverwaltung

Bentheimer Eisenbahn AG

Birkenfelder Eisenbahn GmbH

Delmenhorst-Harpstedter Eisenbahn GmbH

DB, Bundesbahndirektion Frankfurt, Ne-Geschäftsführung

Deutsche Eisenbahn-GmbH

Dortmunder Eisenbahn

Elmshorn-Barmstedt-Oldesloer Eisenbahn AG

Verkehrsbetriebe Extertal — Extertalbahn GmbH

Filderbahn der Stuttgarter Straßenbahnen AG

Hafen- und Verkehrsbetriebe der Stadt Kiel

Häfen der Stadt Köln

Hafen- und Bahnbetriebe der Stadt Krefeld

Hersfelder Kreisbahn

Hohenzollerische Landesbahn AG

Verkehrsbetriebe Grafschaft Hoya GmbH

Hümmlinger Kreisbahn

Ilmebahn-Gesellschaft AG

Köln-Bonner Eisenbahnen AG

Kölner Verkehrs-Betriebe AG (Köln-Frechen-Benzelrather Eisenbahn)

Eisenbahn Köln-Mülheim-Leverkusen der Farbenfabriken Bayer AG

Krefelder Eisenbahn-Gesellschaft AG

Kreiswerke Gelnhausen GmbH — Verkehrsbetriebe

Meppen-Haselünner Eisenbahn

Merzig-Büschfelder Eisenbahn GmbH

Mindener Kreisbahnen

Bahnen der Stadt Monheim GmbH

Neukölln-Mittenwalder Eisenbahn-Gesellschaft

Neusser Eisenbahn

Niederrheinische Verkehrsbetriebe Aktiengesellschaft NIAG

Nordfriesische Verkehrsbetriebe AG

Kreisbahn Osterode am Harz — Kreiensen

Osthannoversche Eisenbahnen AG

Osthavelländische Eisenbahn

Verkehrsbetriebe Peine-Salzgitter GmbH

Regentalbahn AG

Rhein-Sieg-Verkehrsgesellschaft

Verkehrsbetriebe des Kreises Schleswig-Flensburg

Siegener Kreisbahn GmbH

Südwestdeutsche Eisenbahnen AG

Tegernsee-Bahn AG

Trossinger Eisenbahn

Uetersener Eisenbahn-AG

Verden-Walsroder Eisenbahn GmbH

Vorwohle-Emmerthaler Verkehrsbetriebe GmbH

Bahngesellschaft Waldhof — Nebenbahn Waldhof/Sandhofen

Wanne-Bochum-Herner Eisenbahn

Werne-Bockum-Höveler Eisenbahn

Westfälische Verkehrsgesellschaft mbH

Westerwaldbahn

Wuppertaler Stadtwerke AG

Württembergische Eisenbahn-GmbH

Württembergische Nebenbahnen GmbH

Industriebahn der Stadt Zülpich

Hafenbahn Aschaffenburg

Brohltal-Eisenbahn GmbH

Kleinbahnverwaltung Gemeinde Edewecht

Hohenlimburger Kleinbahn

Oberrheinische Eisenbahn Gesellschaft AG

Wittlager Kreisbahn GmbH

Италианската република

Torino — Ceres

Ferrovie Nord Milano

Trento — Malè

Società Veneta Autoferrovie

Società Veneta per imprese e costruzioni pubbliche

Ferrovia Suzzara — Ferrara

Gestione Governativa Ferrovie Padane

Azienda Trasporti Consorziali di Modena

Azienda Trasporti Consorziali — Bologna

Acotral

Ferrovie Adriatico Appennino

Gestione Governativa Ferrovia Cancello — Benevento

Ferrotranviaria (SpA)

Ferrovie del Sud-Est

Ferrovie del Gargano

Gestione Governativa Ferrovia Circumetnea

Azienda Consorziale Trasporti — Reggio Emilia

La Ferroviaria italiana

Società Mediterranea strade ferrate umbro-aretine

Società nazionale di ferrovie e tranvie.“

Приложениe III към Регламент (ЕИО) № 1108/70 се изменя с настоящото, както следва:

3.1.   Таблица Б (1) в приложениe III се замества от таблици Б (1.1) и Б (1.2) по-долу:

„ТАБЛИЦА Б — ШОСЕЙНИ ПЪТИЩА

1.1.   Транспортно средство/годишен пробег в километри по пътища извън застроени площи

Image

1.2.   Транспортно средство/годишен пробег в километри по пътища извън застроени площи“

Image

3.2.   Позиции (д) и (е) на таблица В от приложениe III се заменя от следните:

Image


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

107


31980L0049


L 018/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 декември 1979 година

за изменение на Първата директива за установяването на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държавите-членки

(80/49/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 75, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че следва да се изработят разпоредби според Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 г. относно установяването на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държавите-членки (3), последно изменена с Директива 78/175/ЕИО (4), относно изключване на превоз за собствена сметка, извършван от предприятия, от всички квоти и разрешителни режими,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложениe I към Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 г. се изменя, както следва:

1.

Следната точка се добавя:

11.   Превозът на товари в моторни превозни средства, при условие че са изпълнени следните условия:

а)

превозваните товари трябва да са собственост на предприятието или трябва да са били продадени, закупени, отдадени под наем или наети, произведени, екстрахирани, обработени или ремонтирани от предприятието;

б)

целта на пътуването трябва да е да се превозят товарите до или от предприятието или да се преместят вътре в предприятието или извън него според вътрешните изисквания;

в)

моторните превозни средства, използвани за такъв превоз, трябва да бъдат управлявани от служители на предприятието;

г)

превозните средства, които транспортират товарите, трябва да са собственост на предприятието или закупени от него при условия за разсрочено плащане.

Настоящата разпоредба няма да се прилага към използването на превозно средство за заместване на основното по време на краткотрайно излизане от строя на превозното средство, което се използва при нормални обстоятелства;

д)

транспортът трябва да бъде съпътстваща дейност към основните дейности на предприятието.“

2.

Точки 11 и 12 стават съответно точки 12 и 13.

Член 2

Държавите-членки предприемат необходимите стъпки да либерализират преди 1 юли 1980 г., видовете превоз, посочени в член 1.

Всяка държава-членка, в срок до три месеца от нотифицирането на настоящата директива и, при всички случаи, преди 1 юли 1980 г., информира Комисията относно предприетите мерки за изпълнение на настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 1979 година.

За Съвета

Председател

J. TUNNEY


(1)  ОВ C 293, 13.12.1976 г., стр. 50.

(2)  ОВ C 281, 27.11.1976 г., стр. 2.

(3)  ОВ 70, 6.8.1962 г., стр. 2005/62.

(4)  ОВ L 54, 25.2.1978 г., стр. 18.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

108


31980D0050


L 018/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 20 декември 1979 година

относно изработването на процедура за консултиране във връзка с отношенията между държавите-членки и трети страни в областта на въздушния транспорт и относно действия по тези въпроси в международните организации

(80/50/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 84, параграф 2 от него,

като взе предвид проекторешението, представено от Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че за да се даде път на развитието, засягащо въздушния транспорт и последиците от това развитие за държавите-членки, е желателно въпросите от общ интерес във връзка с отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на въздушния транспорт и действията, свързани с тези въпроси в международните организации да бъдат своевременно определени;

като има предвид, че е препоръчително да се ускорят обменът на информация и консултациите по тези въпроси и да се насърчи координацията, когато е подходящо, на действията, предприети от държавите-членки в международните организации;

като има предвид, че всяка държава-членка следва да сподели положителния си опит в отношенията с трети страни по въпросите на въздушния транспорт с другите държави-членки и с Комисията;

като има предвид, че информацията в настоящата област се обменя редовно в определени международни организации; като има предвид, че тези процедури следва да бъдат допълнени на ниво Комисия от обмен на информацията между държавите-членки и Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавите-членки и Комисията се консултират помежду си по искане на държава-членка или Комисията в съответствие с процедурите, изложени в настоящото решение:

а)

по въпросите на въздушния транспорт, които са предмет на разглеждане в международните организации; и

б)

по различните аспекти от развитието, които са възникнали в отношенията между държавите-членки и трети страни по въпросите на въздушния транспорт и относно функционирането на основни елементи от двустранните и многостранните споразумения, сключени в настоящата област.

Консултациите се провеждат в срок до един месец от искането или при най-ранна възможност за неотложните случаи.

Член 2

1.   Основните цели на консултациите, предвидени в член 1, буква а), са:

а)

да се определи на обща основа дали повдигнатите проблеми пораждат въпроси от общ интерес; и

б)

в зависимост от характера на тези проблеми:

да се разгледа на обща основа дали следва да се координира действието на държавите-членки във въпросните международни организации, или

да се разгледа на обща основа друг подход, който може да бъде по-подходящ.

2.   Държавите-членки и Комисията във възможно най-кратки срокове обменят информация от значение за целите, описани в параграф 1.

Член 3

1.   Основните цели на консултациите, предвидени в член 1, буква б), са да се изследват заключенията от предоставената информация и да се разгледа подход, който може да бъде подходящ.

2.   За целите на консултациите, посочени в параграф 1, всяка държава-членка информира другите държави-членки и Комисията по различните аспекти от развитието, които са възникнали в отношенията между държавите-членки и трети страни в областта на въздушния транспорт и относно функционирането на двустранните и многостранните споразумения, сключени в настоящата област, ако тя счита за възможно с това да допринесе за идентифицирането на въпроси от общ интерес.

3.   Комисията предоставя на държавите-членки информацията, която има на разположение по въпросите, посочени в параграф 2.

Член 4

1.   Обменът на информация, предвиден в настоящото решение, се осъществява чрез Генералния секретариат на Съвета.

2.   Консултациите, предвидени в настоящото решение, се провеждат в рамките на Съвета.

3.   Информацията и консултациите, предвидени в настоящото решение, са предмет на професионална тайна.

Член 5

В края на период от три години след датата на нотифициране на настоящото решение, Съветът преразглежда процедурата за консултиране с оглед на изменения или допълнения към нея, ако опитът показва, че това е желателно.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 1979 година.

За Съвета

Председател

J. TUNNEY


(1)  ОВ C 193, 31.7.1979 г., стр. 9.

(2)  ОВ C 309, 10.12.1979 г., стр. 58.

(3)  Становище от 21 ноември 1979 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

110


31980L1119


L 339/30

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 17 ноември 1980 година

относно статистическите данни за превоза на товари по вътрешни водни пътища

(80/1119/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проектодирективата, представена от Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че с цел осъществяване на задачите, възложени ѝ в изпълнение на Договора, Комисията трябва да разполага непрекъснато със синхронизирани и последователни статистически данни относно мащаба и развитието на превоза на товари по вътрешни водни пътища в държавите-членки; като има предвид, че тези данни трябва да са сравними както между държавите, така и с данните за други видове транспорт и трябва да се отнасят към националния, международния и транзитния трафик;

като има предвид, че тъй като разликите в годините от гледна точка на пазарното търсене на транспорта и навигационните условия оказват влияние върху превоза на товари, трябва да представят статистически данни на интервали, по-малки от една година;

като има предвид, че с цел да осигури подходяща информация на пазара за превоза на товари по вътрешни водни пътища, тези статистически данни трябва да правят разграничение между главните транспортни връзки;

като има предвид, че хармонизацията на общностно равнище на вече наличните статистически данни в отделните държави-членки относно превоза на товари трябва да продължи;

като има предвид, че с цел да се ускори прилагането на предложените разпоредби, трябва да се поставят някои срокове за осигуряване на необходимата статистическа информация;

като има предвид, че Комисията трябва да представи доклад с цел да даде възможност на Съвета да проучи до каква степен могат да бъдат постигнат целите на настоящата директива, като се използват представените статистически данни; като има предвид, че следователно трябва да се предвиди възможността за предлагане на подобрения в методите, използвани за събиране и обработка на тези статистически данни; като има предвид, че Съветът, по предложение на Комисията, трябва да вземе решение относно въвеждането на статистика във връзка с превоза на товари, извършвани с морски плавателни съдове по вътрешни водни пътища, и статистика за международния трафик между регионите, в които са разположени тези водни пътища;

като има предвид, че статистическите данни са необходими за определяне на мащаба и развитието на превоза на товари; като има предвид, че следователно Общността, за определен първоначален период, извършва финансови плащания към държавите-членки за провеждане на работата в тази област,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Държавите-членки с един или повече вътрешни водни пътища извършват статистически проучвания за превоза посредством плавателни съдове за вътрешен воден транспорт, независимо от страната на регистрация или на лицензиране:

за товари, превозвани за сметка на отсрещната страна, и за товари, превозвани за своя сметка,

за товари, които се товарят или разтоварват в държавата или преминават транзитно през нейните вътрешни водни пътища.

2.   За целите на настоящата директива се използват следните термини, които означават, както следва:

a)

вътрешноводен път: всяко водно трасе, канал или езеро, което по своите природни характеристики или поради човешка намеса е годно за корабоплаване, основно чрез плавателни съдове за вътрешноводен транспорт;

б)

кораб за вътрешноводен транспорт: всеки кораб, със собствен двигател или не, който е регистриран или лицензиран като плавателен съд за вътрешноводен транспорт, включително корабните баржи, и който по конструкция е подходящ за плаване само в защитени води.

3.   Настоящата директива не се прилага за:

превоз на товари с плавателни съдове с товароподемност, по-малка от 50 тона,

плавателни съдове, използвани основно за превоз на пътници,

плавателни съдове за фериботни превози,

плавателни съдове, използвани единствено с нетърговска цел от пристанищните администрации и публичните органи,

плавателни съдове, използвани единствено за зареждане с гориво или за складове,

плавателни съдове, които не се използват за превоз на товари, като например рибарски съдове, драги, плаващи ремонтни работилници, плаващи къщи или яхти.

4.   Първите статистически проучвания ще се извършат, считано от 1 януари 1981 година.

Член 2

1.   Отчитат се следните характеристики:

a)

теглото на товарите в тонове;

б)

главните транспортни връзки:

национален трафик, при който мястото на товарене и мястото на разтоварване се намират в докладваща държава-членка, независимо от маршрута, следван от плавателния съд,

международен трафик, при който мястото на товарене или мястото на разтоварване, но не и двете, се намира в докладващата държава-членка, като се прави разграничение между натоварените и разтоварените товари,

транзитен трафик, при който товарите преминават през една и съща докладваща държава-членка, без да бъдат натоварени, разтоварени или претоварени.

В случая с корабните баржи, за товарите се приема, че са натоварени от мястото, където баржата е пусната на вода или свалена от превозващия кораб и разтоварена, където баржата е теглена или качена на борда на превозващия кораб;

в)

характерът на товарите, според групите товари, показани в лявата колонка на приложениe I;

г)

националността, тоест държавата на регистрация и лицензиране на превозващия стоката плавателен съд или, при липса на такива, държавата, в която собственикът на съда е с установено местожителство;

д)

типът на плавателния съд, според следната номенклатура:

самоходна баржа:

самоходен танкер,

други самоходни баржи,

шлеп танкер:

други шлепове,

други теглени баржи,

тласкана баржа (включително тласкана-теглена баржа):

тласкан танкер,

други тласкани баржи (включително корабни бордни баржи),

други плавателни съдове за превоз на товари.

Терминът „танкер“ се отнася за всички плавателни съдове, предназначени за превоз в насипно състояние на течности или течни товари, но не за прахообразни;

е)

за национален трафик, националните региони за товарене и разтоварване в съответствие с географската класификация, дадена в приложениe II;

ж)

за международен и транзитен трафик, държавите за товарене и разтоварване, както са посочени в приложениe III;

з)

разстоянието в километри, изминато по националните водни пътища.

2.   Държавите-членки, в които общият обем годишно превозвани товари по вътрешни водни пътища като международен или транзитен трафик не превишава един милион тона, няма да бъдат задължени да представят статистическите данни, изисквани съгласно условията на настоящата директива.

Член 3

1.   С изключение на информацията, предмет на статистическа тайна според вътрешното право, държавите-членки съобщават статистическите резултати на Комисията в най-кратки срокове, но не по-късно от пет месеца след края на посочените референтни периоди от време.

2.   Резултатите се съобщават, като се използват таблици, изготвени съгласно примерните образци, дадени в приложениe IV.

3.   Компютърно обработените резултати могат да бъдат съобщени на четящ носител от тип и формат, който се определя от Комисията, след консултации със заинтересованите държави-членки.

Член 4

1.   Държавите-членки изпращат на Комисията, не по-късно от 31 декември 1980 г., подробно описание на методите, които ще използват за статистическите проучвания по отношение на обработката на данните и изчисляването на тон/километрите.

2.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, прави преглед на методологичните и технически проблеми, възникващи във връзка с проучванията, с цел да намери решения, които да направят статистиката колкото е възможно по-последователна и сравнима.

Член 5

1.   Комисията публикува подходящи резултати от статистическите проучвания.

2.   Преди 1 януари 1983 г. Комисията представя на Съвета доклад за опита, придобит във връзка с извършването на работата, предвидена в настоящата директива, и предлага необходимите подобрения.

3.   В срок до две години от влизането в сила на настоящата директива Съветът, по предложение на Комисията, взема решение относно въвеждането на статистика за превоза на товари посредством морски плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и статистика за международния трафик между региони по такива пътища.

Член 6

През първите три години, за които се изготвят статистическите проучвания, предвидени в настоящата директива, се предоставя финансова подкрепа за направените разходи от държавите-членки в рамките на ангажиментите, определени за тази цел в бюджета на Европейските общности.

Член 7

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1981 г.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 ноември 1980 година.

За Съвета

Председател

J. SANTER


(1)  ОВ C 85, 8.4.1980 г., стр. 75.

(2)  Становище от 30 септември 1980 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИE I

СПИСЪК ПО ГРУПИ ТОВАРИ

Групи товари

Глава NST/R (1)

Групи NST/R (1)

Описание

1

0

01

Зърнени култури

2

 

02, 03

Картофи, други пресни и замразени зеленчуци, пресни плодове

3

 

00, 06

Живи животни, захарно цвекло

4

 

05

Дърво и корк

5

 

04, 09

Текстил, текстилни артикули и ръчно изработени влакна, други сурови животински и растителни материали

6

1

11, 12, 13, 14, 16, 17

Храни и фураж за животни

7

 

18

Маслодайни семена и маслодайни плодове и мазнини

8

2

21, 22, 23

Твърди минерални горива

9

3

31

Суров петрол

10

 

32, 33, 34

Петролни продукти

11

4

41, 46

Желязна руда, чугун и стоманени отпадъци и прах от доменни пещи

12

 

45

Нежелезни руди и отпадъци

13

5

51, 52, 53, 54, 55, 56

Метални продукти

14

6

64, 69

Цимент, вар, производствени строителни материали

15

 

61, 62, 63, 65

Естествени и изкуствени минерали

16

7

71, 72

Естествени и химически торове

17

8

83

Въглищни химични продукти и катран

18

 

81, 82, 89

Химични продукти, различни от въглищни химични продукти и катран

19

 

84

Хартиена каша и хартиени отпадъци

20

9

91, 92, 93

Транспорт, оборудване, машини, апаратура, двигатели, като компоненти или в монтажни възли, и прилежащите части

21

 

94

Изделия от метал

22

 

95

Стъкло, стъклени изделия, керамични продукти

23

 

96, 97

Кожа, текстил, дрехи, разни манифактурни изделия

24

 

99

Разни артикули


(1)  Публикувано от Статистическата служба на Европейската Общност (френска версия 1968 г.).


ПРИЛОЖЕНИE II

ГЕОГРАФСКА КЛАСИФИКАЦИЯ НА РЕГИОНИ

Белгия

 

Vlaams gewest, с изключение на Antwerpen

 

Antwerpen

 

Région wallonne

 

Region bruxelloiseBrussels gewest

Федерална Република Германия

 

Schleswig-Holstein

 

Hamburg

 

Nordostteil von Niedersachsen

 

Westteil von Niedersachsen

 

Südostteil von Niedersachsen

 

Bremen (Land)

 

Nordteil von Nordrhein-Westfalen

 

Ruhrgebiet

 

Südwestteil von Nordrhein-Westfalen

 

Ostteil von Nordrhein-Westfalen (Sieger-Sauerland und Ostteil von Westfalen)

 

Nordteil von Hessen

 

Südteil von Hessen

 

Nordteil von Rheinland-Pfalz

 

Südteil von Rheinland-Pfalz

 

Nordbaden

 

Südbaden

 

Württemberg

 

Nordbayern (Franken)

 

Ostbayern (Oberpfalz und Niederbayern)

 

Südbayern (Schwaben und Oberbayern)

 

Saarland

 

Berlin (West)

Франция

 

Ile-de-France

 

Champagne-Ardennes

 

Picardie

 

Haute-Normandie

 

Centre

 

Basse-Normandie

 

Bourgogne

 

Nord-Pas-de-Calais

 

Lorraine

 

Alsace

 

Franche-Comté

 

Pays de la Loire

 

Bretagne

 

Poitou-Charentes

 

Aquitaine

 

Midi-Pyrénées

 

Limousin

 

Rhône-Alpes

 

Auveregne

 

Languedoc-Roussillon

 

Provence-Alpes-Côte d'Azur

Италия

 

Piemonte

 

Valle d'Aosta

 

Liguria

 

Lombardia

 

Trentino-Alto Adige

 

Veneto

 

Friuli-Venezia Giulia

 

Emilia-Romagna

 

Toscana

 

Umbria

 

Marche

 

Lazio

 

Campania

 

Abruzzo

 

Molise

 

Puglia

 

Basilicata

 

Calabria

 

Sicilia

 

Sardegna

Люксембург

Luxembourg

Нидерландия

 

Noord

 

West, с изключение на Rijnmond и IJmond

 

Rijnmond

 

IJmond

 

Zuidwest

 

Zuid

 

Oost

Обединено кралство

 

North

 

Yorkshire and Humberside

 

East Midlands

 

East Anglia

 

South-East

 

South-West

 

West Midlands

 

North-West

 

Wales

 

Scotland

 

Northern Ireland


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СПИСЪК ОТ ДЪРЖАВИ И ГРУПИ ОТ ДЪРЖАВИ

I.   Европейски общности

01.

Белгия

02.

Дания

03.

Федерална република Германия

04.

Гърция

05.

Франция

06.

Ирландия

07.

Италия

08.

Люксембург

09.

Нидерландия

10.

Обединеното кралство

11.

Швейцария

12.

Австрия

IV.   Страни с предимно държавни търговски предприятия

13.

Съветски съюз

14.

Полша

15.

Германска демократична република

16.

Чехословакия

17.

Унгария

18.

Румъния

19.

България

20.

Югославия

21.

Други европейски държави

22.

Съединени американски щати

23.

Други държави


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИМЕРНИ ТАБЛИЦИ

ТАБЛИЦА 1 (А)

Национален, международен и транзитен трафик: превозвани количества по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 1 (Б)

Национален, международен и транзитен трафик: тон/километри (1) по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 2

Национален вътрешнорегионален и междурегионален трафик: количества, превозвани по регион на товарене и разтоварване

Image

ТАБЛИЦА 3

Национален трафик: товарене и разтоварване по региони и по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 4 (А)

Национален трафик: количества, превозвани по стокови групи и по клас дистанция

Image

ТАБЛИЦА 4 (Б)

Национален трафик: тон/километри по стокови групи и по клас дистанция

Image

ТАБЛИЦА 5 (А)

Международен трафик: количества, превозвани по националните вътрешни водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 5 (Б)

Транзитен трафик: количества, превозвани по националните вътрешни водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 6 (А)

Международен трафик: тон/километри по националните вътрешни водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 6 (Б)

Транзитен трафик: тон/километри по националните водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по стокови групи

Image

ТАБЛИЦА 7 (А)

Международен трафик: количества, превозвани по националните водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по националност

Image

ТАБЛИЦА 7 (Б)

Транзитен трафик: количества, превозвани по националните водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по националност

Image

ТАБЛИЦА 8 (А)

Международен трафик: тон/километри по националните водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по националност

Image

ТАБЛИЦА 8 (Б)

Транзитен трафик: тон/километри по националните водни пътища по страна на товарене/разтоварване и по националност

Image

ТАБЛИЦА 9

Национален и международен трафик: количества, превозвани по националните водни пътища, класифицирани според транспортната връзка

Image

ТАБЛИЦА 10 (А)

Национален, международен и транзитен трафик: количества, превозвани по националност

Image

ТАБЛИЦА 10 (Б)

Национален, международен и транзитен трафик: тон/километри по националност

Image

ТАБЛИЦА 11

Трафик на товари по тип плавателен съд, общо

Image


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

134


31981R3021


L 302/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3021/81 НА СЪВЕТА

от 19 октомври 1981 година

за привеждане в съответствие, вследствие на присъединяването на Гърция, на Регламент (ЕИО) № 1108/70 за въвеждане на счетоводна система за разходите по инфраструктурата за железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като има предвид, че в изпълнение на член 198, първи параграф от Договора, Съветът се е консултирал с Икономическия и социален комитет по предложението на Комисията; като има предвид, че Комитетът не е бил в състояние да излъчи своето становище в срока, посочен от Съвета; като има предвид, че член 198, втори параграф от Договора позволява на Съвета да предприеме по-нататъшни действия при отсъствието на становище; като има предвид, че с оглед на интереса от бързо приемане на наложителните изменения, Съветът счита за необходимо да се възползва от тази възможност;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1108/70 (2), изменен с Регламент (ЕИО) № 1384/79 (3), следва да се приведе в съответствие, за да се включи железопътната мрежа на Гърция в неговото приложениe,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В таблицата на приложениe II към Регламент (ЕИО) № 1108/70 в точка „A.1. ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ – Главни мрежи“, след заглавието „Федерална република Германия“ се добавя следното:

„Република Гърция

Oργανισμός Σιδηροδρόμων Έλλάδος A.E. (OΣE).“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 януари 1981 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 19 октомври 1981 година.

За Съвета

Председател

P. WALKER


(1)  ОВ C 144, 15.6.1981 г., стр. 36.

(2)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 4.

(3)  ОВ L 167, 5.7.1979 г., стр. 1.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

135


31982L0050


L 027/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 януари 1982 година

относно изменение на Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 година относно установяването на общи правила за някои видове автомобилен превоз на товари между държавите-членки

(82/50/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 75, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че следва да се предвиди, някои видове транспорт, освободени от квотните системи според Първата директива от 23 юли 1962 (3), последно изменена с Директива 80/79/ЕИО (4), да бъдат също освободени от всички разрешителни системи;

като има предвид, че някои други видове транспорт могат да бъдат освободени от всякакви квотни или разрешителни системи,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   В приложениe I към Първата директива от 23 юли 1962 г., се добавят следните точки:

14.   Превозът на резервни части за морски плавателни съдове и въздухоплавателни средства.

15.   Транзитно преминаване, в ненатоварено състояние, на превозно средство, използвано за превоз на товари и предназначено за замяна на превозно средство, което е излязло от употреба в държава-членка, различна от държавата по регистрация на превозното средство, и продължаването, от авариралото превозно средство, на превоза, обхванато от разрешителното, издадено за превозното средство, което е излязло от употреба.

16.   Превозът на предмети и произведения на изкуството с цел изложби или с търговска цел.

17.   Случаен превоз на товари и материали, изключително с рекламна цел или за информация.

18.   Превозът на материали, аксесоари или животни до и от театрални, музикални или филмови представления или спортни събития, циркове, изложби или панаири, или до и от площадките на радио или телевизионни предавания или филми.“

2.   Приложениe II към Първата директива от 23 юли 1962 г. се изменя, както следва:

a)

Текстът на точка 2 се заменя със следния:

2.   Превозът на продукти, предназначени за зареждане на морски плавателни съдове и въздухоплавателни средства.“

б)

точки 3, 5 и 6 се заличават.

Член 2

Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1983 г. Те уведомяват за това Комисията преди 1 юли 1982 г.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 януари 1982 година.

За Съвета

Председател

P. de KEERSMAEKER


(1)  ОВ C 327, 15. 12. 1980 г., стр. 65.

(2)  ОВ C 138, 9. 6. 1981г., стр. 56.

(3)  ОВ 70, 6. 8. 1962 г., стр. 2005/62.

(4)  ОВ L 18, 24. 1. 1980 г., стр. 23.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

137


31982R1658


L 184/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1658/82 НА СЪВЕТА

от 10 юни 1982 година

за допълване с разпоредби за комбинирания транспорт на Регламент (ЕИО) № 1107/70 относно предоставянето на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. относно предоставянето на помощи за железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (1) и по-специално член 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (2),

като взе предвид становището на Асамблеята (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че различните системи и технологии за комбиниран транспорт носят облаги за Общността като цяло, inter alia, чрез намаляване претоварването на определени пътища, спестяване на енергията и предоставяне на възможност за по-добро използване на капацитета на железопътните пътища;

като има предвид, че инвестициите, необходими за развитието на комбинирания транспорт трябва, следователно да се насърчават; като има предвид, че, следователно, е съществено важно помощта, предоставена от дадена държава-членка или посредством държавни ресурси, да може да бъде предоставена на разположение на съответните предприятия;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1107/70 предвижда държавите-членки да могат да предоставят помощ за подпомагане на развитието на транспортни системи и технологии, които са икономически по-изгодни за Общността, но ограничават такава помощ до експерименталната фаза; като има предвид, че за развитието на комбинирания транспорт трябва да се отпускат средства за една начална експлоатационна фаза, която да е достатъчно продължителна, за да позволи такъв транспорт да отговаря на изискванията за по-добри условия на пазара за превоз на стоки;

като има предвид, че следователно е необходимо да се приспособят разпоредбите на Общността, отнасящи се до помощите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Следната алинея се добавя към член 3, параграф 1 на Регламент (ЕИО) № 1107/70:

„д)

когато помощите са предоставени като временна мярка и са предназначени да улеснят развитието на комбинирания транспорт, такива помощи трябва да са свързани с инвестиции в следните области:

инфраструктура,

стационарни и подвижни претоварни съоръжения.

Преди 31 декември 1986 г. Комисията изготвя доклад до Съвета за напредъка по прилагането на настоящата разпоредба. В светлината на този доклад и с оглед временния характер на системата, предвидена в настоящия регламент, Съветът решава, по предложение на Комисията, за системата, която трябва да се прилага впоследствие и, ако е необходимо, за процедурите, които трябва да се приемат за прекратяването на тази система.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 юли 1982 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 10 юни 1982 година.

За Съвета

Председател

H. de CROO


(1)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 351, 31.12.1980 г., стр. 40.

(3)  ОВ C 260, 12.10.1981 г., стр. 123.

(4)  ОВ C 310, 30.11.1981 г., стр. 18.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

139


31982D0505


L 230/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 12 юли 1982 година

относно сключването на Споразумение за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)

(82/505/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Споразумението за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR) бе предмет на преговори между Комисията от името на Европейската икономическа общност и Австрия, Испания, Финландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Турция в съответствие с преговорните директиви, приети от Съвета;

като има предвид, че ASOR допринася за развитието на услугите за случайни превози и насърчаването на туризма в Западна Европа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR), заедно с декларациите, приложени към Заключителния акт, се одобряват с настоящото, от името на Европейската икономическа общност.

Текстовете, посочени в първа алинея, са приложени към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета депозира актовете, посочени в член 18 от спогодбата (4).

Съставено в Брюксел на 12 юли 1982 година.

За Съвета

Председател

J. NØRGAARD


(1)  ОВ C 31, 8.2.1982 г., стр. 1

(2)  ОВ C 182, 19.7.1982 г., стр. 27. Споразумение за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR).

(3)  Становище, излъчено на 26 Май 1982 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  Датата за влизане в сила на Споразумението се публикува в Официален вестник на Европейските общности от Генералния секретариат на Съвета.


07/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

140


21982A0526(04)


L 230/39

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


СПОГОДБА

за международни случайни автомобилни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСПАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ,

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ШВЕЦИЯ,

ФЕДЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ШВЕЙЦАРИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ,

КАТО ЖЕЛАЯТ да съдействат за развитието на международния транспорт и особено да улеснят организацията и функционирането му,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че някои международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси в Европейската икономическа общност са либерализирани с Регламент № 117/66/ЕИО на Съвета от 28 юли 1966 г. относно въвеждане на общи правила за международен превоз на пътници с автобуси (1) и с Регламент (ЕИО) № 1016/68 на Комисията от 9 юли 1968 г., предписващ образци на документите за контрол, предвидени в членове 6 и 9 от Регламент № 117/66/ЕИО на Съвета (2);

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, освен това, че Европейската конференция на министрите на транспорта (ECMT) прие на 16 декември 1969 г. Резолюция № 20 за създаването на общи правила за международен автобусен транспорт (3), който също се отнася за либерализацията на някои международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че е желателно да се предвидят хармонизирани мерки за либерализация по отношение на международните случайни превози на пътници, извършвани с автобуси и да се опростят процедурите за контрол чрез въвеждане на единен документ;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че е желателно да се поставят някои административни задачи във връзка съ