Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

06.   Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

TOM 004

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2000

L 181

65

 

 

32000L0026

 

 

 

Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане)

3

2000

L 275

37

 

 

32000L0028

 

 

 

Директива 2000/28/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година за изменeние на Директива 2000/12/EО относно започването и упражняването на дейност от кредитни институции

13

2000

L 275

39

 

 

32000L0046

 

 

 

Директива 2000/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари

15

2000

L 290

27

 

 

32000L0064

 

 

 

Директива 2000/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 ноември 2000 година за изменение на Директиви 85/611/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета относно обмена на информация с трети страни

20

2001

L 110

28

 

 

32001L0017

 

 

 

Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества

22

2001

L 125

15

 

 

32001L0024

 

 

 

Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции

34

2001

L 184

1

 

 

32001L0034

 

 

 

Директива 2001/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 година относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване

43

2001

L 191

43

 

 

32001D0527

 

 

 

Решение на Комисията от 6 юни 2001 година относно създаването на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (нотифицирано под номер С(2001) 1501) (текст от значение за ЕИП)

109

2001

L 191

45

 

 

32001D0528

 

 

 

Решение на Комисията от 6 юни 2001 година за създаване на Европейския комитет по ценни книжа (нотифицирано под номер С(2001) 1493) (текст от значение за ЕИП)

111

2001

L 294

1

 

 

32001R2157

 

 

 

Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 година относно Устава на Европейското дружество (SE)

113

2001

L 294

22

 

 

32001L0086

 

 

 

Директива 2001/86/ЕO на Съвета от 8 октомври 2001 година за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица

134

2001

L 344

13

 

 

32001R2560

 

 

 

Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 година относно трансграничните плащания в еуро

145

2002

L 041

20

 

 

32001L0107

 

 

 

Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година за изменение на Директива 85/611/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), с оглед регулиране на управляващите дружества и опростяване на проспектите

149

2002

L 041

35

 

 

32001L0108

 

 

 

Директива 2001/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година за изменение на Директива 85/611/ЕИО на Съвета за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) относно инвестициите на ПКИПЦК

164

2002

L 077

17

 

 

32002L0013

 

 

 

Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 март 2002 година за изменение на Директива 73/239/ЕИО на Съвета по отношение на изискванията за границите на платежоспособност на дружества, които не извършват животозастраховане

172

2002

L 176

21

 

 

32002L0039

 

 

 

Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция

178

2002

L 271

16

 

 

32002L0065

 

 

 

Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО

183

2002

L 345

1

 

 

32002L0083

 

 

 

Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането

192

2003

L 008

35

 

 

32003D0020

 

 

 

Решение на Комисията от 27 декември 2002 година относно прилагането на член 6 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно застраховката Гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО на Съвета и 88/357/ЕИО (нотифицирано под № С(2002) 5304) (текст от значение за ЕИП)

244

2003

L 009

3

 

 

32002L0092

 

 

 

Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество

246


06/ 004

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32000L0026


L 181/65

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 май 2000 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета

(Четвърта директива за автомобилното застраховане)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 7 април 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Понастоящем съществуват различия между разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и тези различия представляват пречка за свободното движение на лица и на застрахователни услуги.

(2)

Поради това е необходимо сближаване на тези разпоредби, за да се насърчава гладкото функциониране на единния пазар.

(3)

С Директива 72/166/ЕИО (4) Съветът прие разпоредби за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и относно прилагането на задължението за сключване на такава застраховка.

(4)

С Директива 88/357/ЕИО (5) Съветът прие разпоредби за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, и за въвеждане на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги.

(5)

Системата на бюрата „Зелена карта“ осигурява лесно уреждане на претенции в държавата на пострадалото лице, дори когато другата страна е от различна европейска държава.

(6)

Системата на бюрата „Зелена карта“ не решава всички проблеми на пострадалото лице, което трябва да предяви претенцията си в друга държава срещу лице, което пребивава в тази държава, и срещу застрахователно предприятие, което е оторизирано там (чужда правна система, чужд език, непознат ред за уреждане на претенциите и често неоснователно забавяне на уреждането).

(7)

Със своята Резолюция от 26 октомври 1995 г. за уреждането на претенции от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън страната на произход на претендиращите лица (6), Европейският парламент, на основание член 192, параграф втори от Договора приканва Комисията да внесе предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета с оглед решаването на тези проблеми.

(8)

Всъщност е подходящо да се допълни установения с Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО (7) и 90/232/ЕИО (8) режим, като на лицата, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортно произшествие, бъде осигурено съпоставимо третиране, независимо от мястото на настъпване на произшествието в рамките на територията на Общността; за произшествията, които попадат в приложното поле на настоящата директива, които са настъпили в държава, различна от тази, в която пребивава пострадалото лице, съществуват празноти във връзка с уреждането на предявените от тези лица претенции.

(9)

Прилагането на настоящата директива по отношение на произшествия, които са настъпили в трети страни — участнички в системата „Зелена карта“, и увреждат лица, пребиваващи в Общността, и в които участват превозни средства, застраховани и обичайно домуващи в държава-членка, не означава разширяване на задължителния териториален обхват на автомобилната застраховка, както предвижда член 3, параграф 2 от Директива 72/166/ЕИО.

(10)

Това изисква на пострадалото лице да бъде предоставено право на пряк иск към застрахователното предприятие на виновния водач.

(11)

Следва да има удовлетворително решение за пострадалите лица, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортно произшествие, което попада в приложното поле на настоящата директива и е настъпило в държава, различна от държавата по тяхното пребиваване, те следва да имат право да предявят претенцията си в държавата-членка по пребиваване към представител за уреждане на претенции, назначен в тази държава от застрахователното предприятие на виновния водач.

(12)

Това разрешение би позволило вредите, претърпени от пострадалите лица извън държавата по тяхното пребиваване, да бъдат ликвидирани по ред, с който те са запознати.

(13)

Системата на представители за уреждане на претенции в държавата-членка по пребиваването на пострадалото лице не засяга нито приложимото за всеки отделен случай материално право, нито юрисдикцията.

(14)

Съществуването на право на пряк иск към застрахователното предприятие в полза на лицата, претърпели загуба или други вреди, е логично допълнение към назначаването на такива представители и наред с това подобрява правното положение на лицата, които са пострадали от пътнотранспортни произшествия, настъпили извън държавата-членка по тяхното пребиваване.

(15)

За попълване на въпросните празноти следва да се предвиди, че държавата-членка, в която застрахователното предприятие е получило разрешително, трябва да задължава предприятието да назначава живеещи или установени в другите държави-членки представители за уреждане на претенциите, които да събират цялата необходима информация във връзка с претенции, произтичащи от такива произшествия, и да предприемат подходящи действия за тяхното уреждане от името и за сметка на застрахователното предприятие, включително изплащането на обезщетение за тях; представителите за уреждане на претенции трябва да имат достатъчно правомощия да представляват застрахователното предприятие в отношенията с лица, увредени от такива произшествия, както и да го представляват пред националните органи, при необходимост включително и пред съдилищата, доколкото това съответства на правилата на международното частно право по предоставяне на юрисдикция.

(16)

Дейността на представителя за уреждане на претенции не е достатъчно основание за предоставяне на юрисдикция на съдилищата в държавата-членка по пребиваване на пострадалото лице, ако правилата на международното частно право за предоставяне на юрисдикция не предвиждат това.

(17)

Назначаването на представители за уреждане на претенции следва да бъде едно от условията за започване и извършване на застрахователна дейност, изброени към вид 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО (9), с изключение на отговорност на превозвача; ето защо това условие следва да бъде включено в единното административно разрешение, предвидено в дял II от Директива 92/49/ЕИО (10), което се издава от органите на държавата-членка, в която застрахователното предприятие установява своето главно управление. Това условие следва да се прилага и за застрахователни предприятия с главно управление извън Общността, които са получили разрешение за извършване на застрахователна дейност в държава-членка на Общността; Директива 73/239/ЕИО следва да бъде съответно изменена и допълнена.

(18)

Наред с назначаването от страна на застрахователното предприятие на представител в държавата по пребиваване на пострадалото лице, е уместно да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо; поради това е необходимо в националното право да се предвидят подходящи ефективни и систематични финансови или равностойни административни санкции, например временни мерки, съчетани с административни глоби, периодично представяне на отчети на надзорните органи, проверки на място, обнародване в националното официално издание и публикации в печата, спиране на дейността на дружеството (забрана за сключване на нови договори за определен срок), назначаване на специален представител на надзорните органи, който да следи дали дейността се извършва в съответствие с правото в областта на застрахователната дейност, отнемане на разрешението за извършване на този вид застраховки, санкции за директорите и ръководните длъжностни лица, в случай че застрахователното предприятие или неговият представител не изпълнят задължението да отправят предложение за обезщетение в разумен срок. Това не следва да бъде пречка за прилагането на други мерки, които се считат за подходящи — особено такива, които са предвидени в правото по надзора. За да може застрахователното предприятие да отправи мотивирано предложение в предписаните срокове, следва да не съществува спор за отговорността и претърпените вреди. Предложението за обезщетение следва да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, на чиято основа са оценени отговорността и вредите.

(19)

Наред с тези санкции е подходящо да се предвиди, че когато предложението не е отправено в предписания срок, върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на пострадалото лице, се дължи лихва. Ако държавите-членки имат действащи правила, които уреждат плащането на мораторна лихва, това изискване може да бъде изпълнено чрез препращане към тези правила.

(20)

За пострадалите лица, претърпели загуба или други вреди от пътнотранспортни произшествия, понякога е трудно да узнаят името на застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност във връзка с използването на моторните превозни средства, участвали в произшествието.

(21)

В интерес на тези пострадали лица държавите-членки следва да създадат информационни центрове, чрез които да се осигурява своевременно предоставяне на такава информация. Информационните центрове следва да предоставят на пострадалите лица и информация за представителите за уреждане на претенции. Тези центрове следва да си сътрудничат и бързо да отговарят на искания за информация относно представителите за уреждане на претенции, отправени от центрове в други държави-членки. Уместно е тези центрове да събират информация за датата на реално прекратяване на застрахователното покритие, а не за датата на изтичане на първоначалния срок на валидност на полицата, ако действието на договора е продължено поради липса на изрично прекратяване.

(22)

Следва да се създаде специална разпоредба във връзка с превозните средства (например държавни или военни превозни средства), които са освободени от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

(23)

Пострадалото лице може да има легитимен интерес да бъде уведомено за самоличността на собственика, обичайния водач или регистрирания ползвател на превозното средство, например ако увреденото лице може да получи обезщетение само от тези лица, тъй като превозното средство няма валидна застраховка или вредите превишават застрахователната сума, като в такъв случай следва съответно да се предоставя и тази информация.

(24)

Определена предоставяна информация, като името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или държавния регистрационен номер на превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработката на лични данни и за свободното движение на тези данни (11). Поради това обработката на такива данни, необходима за целите на настоящата директива, трябва да съответства на националните мерки, които са предприети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО. Името и адресът на обичайния водач се съобщават само ако това е предвидено в националното законодателство.

(25)

За да се гарантира, че пострадалото лице няма да остане без обезщетение, на което има право, е необходимо да се създаде орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице може да се обръща, когато предприятието не е назначило представител, явно бави уреждането на претенцията или не може да бъде установено. Намесата на органа за изплащане на обезщетения следва да бъде ограничена до отделни редки случаи, в които застрахователното предприятие не изпълнява задълженията си, въпреки възпиращия ефект на възможните санкции.

(26)

Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от пострадалото лице вреди само в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността на този орган трябва да се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество.

(27)

На юридическите лица, които по закон се суброгират в претенциите на пострадалото лице спрямо отговорното лице или неговото застрахователно предприятие (например други застрахователни предприятия или обществено-осигурителни органи), не следва да бъде предоставяно право да предявяват съответна претенция пред органа за изплащане на обезщетения.

(28)

Органът за изплащане на обезщетения следва да има право да се суброгира, доколкото е обезщетил пострадалото лице. За да бъде улеснено упражняването на претенцията на този орган спрямо застрахователното предприятие, което не е назначило представител за уреждане на претенции или явно бави уреждането на претенцията, органът за изплащане на обезщетения в държавата на пострадалото лице следва да има право на автоматично възстановяване на сумата, съчетано със суброгиране на органа за изплащане на обезщетения от държавата, в която е установено застрахователното предприятие, в правата на пострадалото лице. Последният посочен орган има най-добра възможност да потърси регресна отговорност от застрахователното предприятие.

(29)

Дори държавите-членки да предвидят, че претенцията пред органа за изплащане на обезщетения има субсидиарен характер, увреденото лице не следва да бъде задължавано да предявява претенцията си към отговорното лице, преди да се е обърнало към органа за изплащане на обезщетения. В този случай пострадалото лице следва да бъде поставено най-малко при същите условия, както при претенция пред гаранционния фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО.

(30)

Тази система може да бъде задействана чрез споразумение между създадените или одобрени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения, с което се определят техните функции и задължения и процедурите за изплащане.

(31)

При невъзможност за установяване на застрахователя на превозното средство следва да се предвиди, че длъжникът, който трябва да обезщети претърпените от пострадалото лице вреди, е гаранционният фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното домуване на незастрахованото превозно средство, с което е причинено произшествието. При невъзможност за установяване на превозното средство също следва да се предвиди, че длъжник е гаранционният фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО, чието местонахождение е в държавата-членка, в която е настъпило произшествието,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящата директива има за цел да установи специални разпоредби, приложими за пострадали лица с право на обезщетение за загубите или другите вреди от произшествия, които са настъпили в държава-членка, различна от държавата-членка по пребиваване на пострадалото лице, и са причинени в резултат на използването на превозни средства, застраховани и обикновено домуващи в държава-членка.

Без да се засягат разпоредбите на законодателството на трети страни относно гражданската отговорност и на международното частно право, настоящата директива се прилага и за пострадали лица, които пребивават в държава-членка и имат право на обезщетение за загубите или другите вреди, претърпени в резултат на произшествия, настъпили в трети страни, чиито национални бюра на застрахователите по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 72/166/ЕИО участват в системата „Зелена карта“, когато произшествията са причинени при използването на превозни средства, застраховани и обикновено домуващи в държава-членка.

2.   Членове 4 и 6 се прилагат само при произшествие, причинено от използването на превозно средство, което:

а)

е застраховано от установяване в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на пострадалото лице, и

б)

обикновено домува в държава-членка, различна от държавата по пребиваване на пострадалото лице.

3.   Член 7 се прилага и за произшествия, причинени от превозни средства от трети страни, които са предмет на членове 6 и 7 от Директива 72/166/ЕИО.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

а)

„застрахователно предприятие“ е предприятие, което е получило официално разрешение в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;

б)

„установяване“ е главното управление, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Директива 88/357/ЕИО;

в)

„превозно средство“ е превозно средство по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО;

г)

„пострадало лице“ е пострадало лице по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 72/166/ЕИО;

д)

„държава-членка по обичайното домуване на превозното средство“ е територията по обичайното домуване на превозното средство, съгласно определението в член 1, параграф 4 от Директива 72/166/ЕИО.

Член 3

Право на пряк иск

Всяка държава-членка е длъжна да предприеме мерки пострадалите лица по член 1, на които са причинени вреди в резултат на произшествия по смисъла на същата разпоредба, да имат право на пряк иск към застрахователното предприятие, което е застраховало гражданската отговорност на отговорното лице.

Член 4

Представители за уреждане на претенции

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки с цел всички застрахователни предприятия, които застраховат рисковете, класифицирани към вид 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на отговорност на превозвача, да назначат представител за уреждане на претенциите във всяка държава-членка, различна от тази, в която те са получили официалното си разрешение. Представителят за уреждане на претенциите отговаря за обработката и уреждането на претенции, произтичащи от произшествия в случаите по член 1. Представителят за уреждане на претенциите трябва да пребивава или да бъде установен в държавата-членка, в която е назначен.

2.   Изборът на представител за уреждане на претенции се извършва по преценка на застрахователното предприятие. Държавите-членки не могат да ограничават този избор.

3.   Представителят за уреждане на претенции може да работи за едно или повече застрахователни предприятия.

4.   Представителят за уреждане на претенции събира във връзка с последните цялата информация, необходима за уреждане на претенциите, и предприема необходимите действия за договаряне уреждането на претенциите. Изискването за назначаване на представител за уреждане на претенции не лишава увреденото лице или неговото застрахователно предприятие от правото да се обръщат пряко към лицето, причинило произшествието или към неговото застрахователно предприятие.

5.   Представителите за уреждане на претенциите трябва да притежават достатъчно правомощия да представляват застрахователното предприятие в отношенията с пострадалите лица в случаите по член 1 и да удовлетворяват изцяло техните претенции. Те трябва да бъдат в състояние да проучват случаите на официалния език (езици) на държавата-членка по пребиваване на пострадалото лице.

6.   Държавите-членки предвиждат задължения, скрепени с подходящи, ефективни и систематични финансови санкции или равностойни административни наказания, с които да се гарантира, че в тримесечен срок от датата, на която пострадалото лице е предявило претенцията си за обезщетение пряко пред застрахователното предприятие на виновния водач или пред представителя на това предприятие за уреждане на претенции:

а)

застрахователното предприятие на виновния водач или представителят на това предприятие за уреждане на претенции ще отправят мотивирано предложение за обезщетение в случаите, когато не се оспорва отговорността и е установен размерът на вредите, или

б)

застрахователното предприятие, пред което е подадена претенцията за обезщетение, или неговият представител за уреждане на претенции ще дадат мотивиран отговор на исканията, включени в претенцията в случаите, когато отговорността се оспорва или не е ясно установена, или размерът на вредите не е установен.

Държавите-членки приемат разпоредби, с които да гарантират, че когато в тримесечния срок не бъде направено предложение, върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на пострадалото лице, се дължи лихва.

7.   До 20 януари 2006 г. Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането и ефективността на параграф 4, първа алинея, както и дали националните разпоредби за санкциите и наказанията са равностойни, и при необходимост представя предложения.

8.   Назначаването на представител за уреждане на претенции само по себе си не представлява откриване на клон по смисъла на член 1, буква б) от Директива 92/49/ЕИО, а представителят за уреждане на претенции не се смята за установяване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 88/357/ЕИО или установяване по смисъла на Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на решения по граждански и търговски дела (12).

Член 5

Информационни центрове

1.   С цел да бъде дадена възможност на пострадалото лице да потърси обезщетение, всяка държава-членка създава или одобрява информационен център, който отговаря за:

а)

воденето на регистър, съдържащ следната информация:

1.

държавни регистрационни номера на моторните превозни средства, които обикновено домуват на територията на съответната държава;

2.

i)

номера на застрахователните полици, свързани с използването на тези превозни средства и покриващи рисковете, класифицирани към вид 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на отговорността на превозвача, а ако срокът на валидност на полицата е изтекъл — и дата на прекратяване на застрахователното покритие;

ii)

номер на зелената карта или на застрахователната полица за гранична застраховка, ако превозното средство е покрито от такъв документ в случаите, когато то се ползва от изключението по член 4, буква б) от Директива 72/166/ЕИО;

3.

застрахователни предприятия, които застраховат използването на моторни превозни средства срещу рисковете, класифицирани към вид 10 от точка А на приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на отговорност на превозвача, и представители за уреждане на претенциите, назначени от тези предприятия съобразно член 4, чиито имена се съобщават на информационния център в съответствие с параграф 2 от настоящия член;

4.

списък на превозните средства във всяка държава-членка, които се ползват от дерогацията от изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в съответствие с член 4, букви а) и б) от Директива 72/166/ЕИО;

5.

по отношение на превозните средства по точка 4:

i)

наименование на органа или организацията, определени в съответствие с член 4, буква а), втора алинея от Директива 72/166/ЕИО да изплащат обезщетения на пострадалите лица в случаите, когато редът по член 2, параграф 2, първо тире от Директива 72/166/ЕИО не се прилага, ако превозното средство се ползва от дерогацията по член 4, буква а) от Директива 72/166/ЕИО.

ii)

наименование на организацията, застраховала превозното средство в държавата-членка по обичайното му домуване, ако превозното средство се ползва от дерогацията по член 4, буква б) от Директива 72/166/ЕИО;

б)

координацията на събирането и разпространението на тези данни; и

в)

оказването на съдействие на правоимащите лица да се запознаят с информацията по буква а), точки 1—5.

Данните по буква а), точки 1, 2 и 3 трябва се пазят в продължение на седем години след прекратяване на регистрацията на превозното средство или прекратяване на застрахователния договор.

2.   Застрахователните предприятия по параграф 1, буква а), точка 3 съобщават на информационните центрове на всички държави-членки името и адреса на представителя за уреждане на претенциите, упълномощен от тях съобразно член 4 във всяка от държавите-членки.

3.   Държавите-членки са длъжни да осигурят на пострадалото лице в продължение на седем години след произшествието право да получи незабавно от информационния център на държавата-членка по пребиваването си, от държавата-членка по обичайното домуване на превозното средство или от държавата-членка, в която е настъпило произшествието, следната информация:

а)

наименование и адрес на застрахователното предприятие;

б)

номер на застрахователната полица; и

в)

наименование и адрес на представителя на застрахователното предприятие, който отговаря за уреждане на претенции в държавата по местоживеене на увреденото лице.

Информационните центрове сътрудничат помежду си.

4.   Информационните центрове предоставят на пострадалото лице името и адреса на собственика, обичайния водач или регистрирания ползвател на превозното средство, ако пострадалото лице има законен интерес да получи тази информация. За целите на настоящата разпоредба информационният център се обръща към:

а)

застрахователното предприятие, или

б)

към органа за регистрация на превозните средства.

Ако превозното средство се ползва от дерогацията по член 4, буква а) от Директива 72/166/ЕИО, информационният център съобщава на пострадалото лице наименованието на органа или организацията, определени в съответствие с член 4, буква а), втора алинея от споменатата директива да изплащат обезщетения на пострадалите лица в случаите, когато не се прилага редът, предвиден в член 2, параграф 2, първо тире от същата директива.

Ако превозното средство се ползва от дерогацията по член 4, буква б) от Директива 72/166/ЕИО, информационният център съобщава на пострадалото лице наименованието на органа или организацията, застраховали това превозно средство в страната по обичайното му домуване.

5.   Обработката на лични данни за целите на предходните параграфи трябва да се извършва в съответствие с националните мерки, предприети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО.

Член 6

Органи за изплащане на обезщетения

1.   Всяка държава-членка създава или одобрява орган, който да отговаря за изплащане на обезщетения на пострадалите лица в случаите по член 1.

Увредените лица могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по своето пребиваване:

а)

ако в тримесечен срок от датата, на която пострадалото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или пред представителя на това предприятие за уреждане на претенции, застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията; или

б)

ако застрахователното предприятие не е назначило представител за уреждане на претенции в държавата по пребиваване на пострадалото лице в съответствие с член 4, параграф 1. В този случай пострадалите лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили претенция направо пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, и са получили мотивиран отговор в тримесечен срок от предявяване на претенцията.

Пострадалите лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са завели дело направо срещу застрахователното предприятие.

Органът за изплащане на обезщетения предприема действия в двумесечен срок от датата, на която пострадалото лице е предявило пред него претенция за обезщетение, но прекратява намесата си, ако застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенциите впоследствие дадат мотивиран отговор по претенцията.

Органът за изплащане на обезщетения незабавно уведомява:

а)

застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции;

б)

органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по установяване на застрахователното предприятие, което е издало полицата;

в)

лицето, причинило произшествието, ако е известно,

че е получил претенция от пострадалото лице и ще отговори по претенцията в двумесечен срок от подаването ѝ.

Тази разпоредба не засяга правото на държавите-членки да предвидят субсидиарен или несубсидиарен характер на изплащаните от този орган обезщетения, нито правото им да предвидят уреждане на претенциите между органа и лицето или лицата, причинили произшествието, и други застрахователни предприятия или обществено-осигурителни организации, които са длъжни да обезщетят пострадалото лице за същото произшествие. Държавите-членки не могат да разрешават на органа да поставя условия за изплащането на обезщетения, различни от предвидените в настоящата директива и по-специално условие пострадалото лице да докаже по някакъв начин, че отговорното лице е неспособно или отказва да плати.

2.   Органът за изплащане на обезщетения, който е обезщетил пострадалото лице в държавата-членка по пребиваването му, има право да претендира за възстановяване на изплатената като обезщетение сума от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по установяване на застрахователното предприятие, издало полицата.

В този случай последно споменатият орган встъпва в правата на пострадалото лице спрямо лицето, причинило произшествието или спрямо неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка по местоживеене на увреденото лице го е обезщетил за претърпените загуби или други вреди. Всяка държава-членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава-членка.

3.   Настоящият член влиза в сила:

а)

след сключване на споразумение между създадените или одобрени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения относно техните функции и задължения и за реда за възстановяване на изплатените обезщетения;

б)

на определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че наистина е сключено такова споразумение.

До 20 юли 2005 г. Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за изпълнението и ефективността на настоящата разпоредба и при необходимост представя предложения.

Член 7

Ако превозното средство не може да бъде установено или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, пострадалото лице може да подаде искане за обезщетение до органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по своето местоживеене. Обезщетението се изплаща съобразно разпоредбите на член 1 от Директива 84/5/ЕИО. В този случай и при спазване на разпоредбите на член 6, параграф 2 от настоящата директива в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква претенция:

а)

към гаранционния фонд по член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното домуване на превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено;

б)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при неустановено превозно средство;

в)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при превозни средства от трети страни.

Член 8

Директива 73/239/ЕИО се изменя, както следва:

а)

В член 8, параграф 1 се добавя следната буква:

„е)

съобщава името и адреса на представителя за уреждане на претенции, назначен във всяка държава-членка, различна от тази, в която се иска издаването на разрешение, ако рисковете, които ще бъдат застраховани, са класифицирани към вид 10 от точка А на приложението, с изключение на отговорност на превозвача.“

б)

В член 23, параграф 2 се добавя следната буква:

„з)

съобщава името и адреса на представителя за уреждане на претенции, назначен във всяка държава-членка, различна от тази, в която се иска издаването на разрешение, ако рисковете, които ще бъдат застраховани, са класифицирани към вид 10 от точка А на приложението, с изключение на отговорност на превозвача.“

Член 9

Директива 88/357/ЕИО се изменя, както следва:

 

В член 12а, параграф 4 се добавя следната алинея:

„Ако застрахователното предприятие не е назначило представител, държавите-членки могат да дадат съгласие назначеният съобразно член 4 от Директива 2000/26/ЕО (13) представител за уреждане на претенциите да изпълнява функциите на представител, назначен в съответствие с настоящия параграф.

Член 10

Прилагане

1.   Държавите-членки приемат и обнародват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 20 юли 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби преди 20 януари 2003 г.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите-членки създават или одобряват органа за изплащане на обезщетения по член 6, параграф 1 преди 20 януари 2002 г. Ако до 20 юли 2002 г. органите за изплащане на обезщетения не са сключили споразумение помежду си съгласно член 6, параграф 3, Комисията предлага мерки, целящи да гарантират влизането в сила на разпоредбите на членове 6 и 7 преди 20 януари 2003 г.

4.   В съответствие с Договора държавите-членки могат да запазят или да въведат разпоредби, които са по-благоприятни за пострадалото лице, отколкото разпоредбите, които са необходими за спазването на настоящата директива.

5.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 12

Санкции

Държавите-членки определят санкции за нарушаване на приетите от тях в изпълнение на настоящата директива национални разпоредби и предприемат необходимите мерки, които да осигуряват тяхното прилагане. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до 20 юли 2002 г., а за всички последващи техни изменения и допълнения — във възможно най-кратък срок.

Член 13

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 май 2000 година

За Европейския парламент

Председател

Nicole FONTAINE

За Съвета

Председател

Manuel CARRILHO


(1)  ОВ С 343, 13.11.1997 г., стр. 11 и

ОВ С 171, 18.6.1999 г., стр. 4.

(2)  ОВ С 157, 25.5.1998 г., стр. 6.

(3)  Становище на Европейския парламент от 16 юли 1998 г. (ОВ С 292, 21.9.1998 г., стр. 123), потвърдено на 27 октомври 1999 г., Обща позиция на Съвета от 21 май 1999 г. (ОВ С 232, 13.8.1999 г., стр. 8) и Решение на Европейския парламент от 15 декември 1999 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 2 май 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 16 май 2000 г.

(4)  ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 84/5/ЕИО (ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17).

(5)  ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 92/49/ЕИО (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1).

(6)  ОВ С 308, 20.11.1995 г., стр. 108.

(7)  Втора директива на Съвета (84/5/ЕИО) от 30 декември 1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17). Директива, последно изменена с Директива 90/232/ЕИО (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33).

(8)  Трета директива на Съвета (90/232/ЕИО) от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, 19.5.1990 г., стр. 33).

(9)  Първа директива на Съвета (73/239/ЕИО) от 24 юли 1973 г. за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3). Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(10)  Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (трета директива за общото застраховане) (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 95/26/ЕО (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(11)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(12)  ОВ С 27, 26.1.1998 г., стр. 1 (консолидиран вариант).

(13)  Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65).“


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13


32000L0028


L 275/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/28/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 септември 2000 година

за изменeние на Директива 2000/12/EО относно започването и упражняването на дейност от кредитни институции

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално първото и третото изречение от член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с целите на Договора е желателно да се насърчи хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в Общността и по-конкретно по отношение на издаването на електронни пари.

(2)

Определени институции ограничават дейността си главно до издаването на електронни пари. За да се избегне нарушаване на конкуренцията между издателите на електронни пари, дори по отношение на прилагането на мерки на паричната политика, е препоръчително тези институции, чрез приемането на конкретни разпоредби, като отчитат своите специфични характеристики, да станат предмет на приложното поле на Директива 2000/12/EО (5).

(3)

Следователно е препоръчително тези институции също да се включат в определението на кредитни институции, посочено в член 1 от Директива 2000/12/EО.

(4)

Директива 2000/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно започването, упражняването и разумния надзор над дейността на институциите за електронни пари (6) определя институциите за електронни пари.

(5)

Е необходимо електронните пари да подлежат на възстановяване, за да се гарантира доверието на държателя,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2000/12/EО се изменя, както следва:

1.

В член 1, точка 1 първата алинея се заменя със следния текст:

„1.

„Кредитна институция“ означава:

a)

предприятие, чиято дейност се състои в това, да приема влогове или други платими обратно средства от населението и да отпуска кредити за собствена сметка; или

б)

институция за електронни пари по смисъла на Директива 2000/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно започването, упражняването и разумния надзор над дейността на институциите за електронни пари (7).

2.

Към дял V се добавя следният член:

„Член 33a

Член 3 от Директива 2000/46/EО се прилага за кредитни институции.“

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 27 април 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, което приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

H. VÉDRINE


(1)  OВ C 317, 15.10.1998 г., стр. 12.

(2)  OВ C 101, 12.4.1999 г., стр. 64.

(3)  OВ C 189, 6.7.1999 г., стр. 7.

(4)  Становище на Европейския парламент от 15 април 1999 г. (ОВ C 219, 30.7.1999 г., стр. 421), потвърдено на 27 октомври 1999 г., Обща позиция на Съвета от 29 ноември 1999 г. (ОВ C 26, 28.1.2000 г., стр. 12) и Решение на Европейския парламент от 11 април 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(5)  Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно започването и упражняването на дейността на кредитни институции (OВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1).

(6)  OВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39.

(7)  OВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39.“


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

15


32000L0046


L 275/39

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/46/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 септември 2000 година

относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално първото и третото изречение на член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социалния комитет (2),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Кредитните институции по смисъла на член 1, точка 1, първа алинея, буква б) от Директива 2000/12/EО (5) са ограничени в обхвата на дейностите си.

(2)

Необходимо е да се вземат предвид специфичните характеристики на тези институции и да се осигурят подходящи мерки, необходими за координирането и хармонизирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани с предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.

(3)

За целите на настоящата директива, за електронни пари може да се счита електронен заместител на монети и банкноти, който се съхранява на електронно средство като чип карта или компютърна памет и който най-общо е предназначен за осъществяване на електронни плащания в ограничени размери.

(4)

Възприетият подход е подходящ за постигане единствено на хармонизация по същество, необходима и достатъчна за осигуряване на взаимно признаване на разрешителното и надзора над институциите за електронни пари, като се осигурява предоставяне на еднократен лиценз, признат на територията на цялата Общност и предназначен да осигури доверието на ползвателя и прилагането на принципа за вътрешен надзор в държавата-членка.

(5)

В по-широкия контекст на бързо разрастващата се електронна търговия е желателно да се осигури регулаторна рамка, която да подпомага разгръщането на пълните потенциални ползи от електронните пари и избягването на препятствия пред техническите иновации. Следователно, настоящата директива въвежда технологично-неутрална законодателна рамка, която хармонизира надзора върху институциите за електронни пари до степента, необходима за осигуряване на тяхното солидно и разумно функциониране и особено финансова цялост.

(6)

По силата на точка 5 от приложение I към Директива 2000/12/EО, на кредитните институции вече им е позволено да издават и администрират разплащателни средства, включително електронни пари, и да извършват такива дейности в рамките на Общността, при условията на взаимно признаване и на широко-обхватна система за надзор, които се прилагат за тях в съответствие с европейските директиви за банките.

(7)

Въвеждането на отделен режим за надзор върху институциите за електронни пари, който, въпреки че е издържан като режим за надзор, приложим за други кредитни институции и Директива 2000/12/EО освен дял V, по-конкретно глави 2 и 3 от него, различен от настоящия режим, е оправдано и желателно поради това, че издаването на електронни пари не съставлява само по себе си, предвид специфичния си характер на електронен заместител на монети и банкноти, дейност по приемане на депозити съгласно член 3 от Директива 2000/12/EО, ако получените средства бъдат незабавно обменени за електронни пари.

(8)

Получаването на средства от населението като размяна за електронни пари, в резултат на което се получава кредитно салдо по сметка на институцията-издател, съставлява приемане на депозити или други изплатими средства за целите на Директива 2000/12/EО.

(9)

Необходимо е електронните пари да бъдат възстановяеми с цел да се осигури доверието на ползвателя. Възстановяването само по себе си не предполага, че получените средства срещу електронните пари трябва да се разглеждат като депозит или други изплатими средства за целите на Директива 2000/12/EО.

(10)

Възстановяването винаги се разбира като направено по номинална стойност.

(11)

В отговор на специфичните рискове, свързани с издаването на електронни пари, този режим за надзор трябва да бъде по-целенасочен и съответно, по-малко тромав от режима за надзор, приложим за кредитните институции, особено по отношение на занижените първоначални капитални изисквания и липса на прилагане на Директива 93/6/EИО (6) и дял V, глава 2, раздели II и III от Директива 2000/12/EО.

(12)

Необходимо е все пак да се запазят равнопоставени условия за конкуренция между институциите за електронни пари и другите кредитни институции, издаващи електронни пари и по този начин да се осигури честна конкуренция между по-голям кръг от институции в полза на ползвателите. Това е постигнато, тъй като споменатите по-горе черти за по-малка тромавост на режима за контрол, приложим за институциите за електронни пари, са балансирани с разпоредби, които са по-строги от тези, прилагащи се за другите кредитни институции, особено по отношение на ограниченията за икономическите дейности, които институциите за електронни пари могат да извършват и най-вече разумните ограничения за техните инвестиции, целящи да осигурят техните финансови пасиви, свързани с неизплатени електронни пари, така че по всяко време да бъдат гарантирани с достатъчно ликвидни ниско рискови активи.

(13)

До хармонизирането на надзора върху изнесени дейности за кредитните институции е уместно институциите за електронни пари да имат стабилни и разумни процедури за управление и контрол. Предвид възможността оперативни и други спомагателни функции, свързани с издаването на електронни пари, да се извършват от предприятия, които не са обект на надзор, от съществено значение е институциите за електронни пари да имат създадени вътрешни структури, които да посрещат финансовите и нефинансовите рискове, на които са изложени.

(14)

Издаването на електронни пари може да се отрази на стабилността на финансовата система и на гладкото функциониране на разплащателните системи. Налага се тясно сътрудничество при оценяването на целостта на схемите за електронни пари.

(15)

Целесъобразно е да се даде възможност на компетентните органи да се освобождават от някои или всички изисквания, наложени от настоящата директива, за тези институции за електронни пари, които оперират единствено на териториите на съответните държави-членки.

(16)

Приемането на настоящата директива съставлява най-подходящото средство за постигането на желаните цели. Настоящата директива се ограничава до необходимия минимум за постигането на тези цели и по тази причина не надхвърля необходимото за тази цел.

(17)

Следва да се създадат разпоредби относно преразглеждането на настоящата директива в светлината на опита от развитията на пазара и защитата на ползвателите на електронни пари.

(18)

Направени са консултации с Консултативния комитет за банките относно приемането на настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Обхват, дефиниции и ограничения на дейностите

1.   Настоящата директива се прилага за институциите за електронни пари.

2.   Тя не се прилага за институциите, посочени в член 2, параграф 3 от Директива 2000/12/EО.

3.   За целите на настоящата директива:

a)

„институция за електронни пари“ означава предприятие или всяко друго юридическо лице, което не е кредитна институция, така както е дефинирана в член 1, точка 1, първа алинея, буква a) от Директива 2000/12/EО, която издава платежни средства под формата на електронни пари;

б)

„електронни пари“ означава парична стойност, представена чрез претенция към издателя, която:

i)

се съхранява на електронно средство;

ii)

се издава срещу получаване на средства на стойност, не по-малка от тази на издадената парична стойност;

iii)

се приема за разплащателно средство от предприятия, различни от издателя.

4.   Държавите-членки забраняват на лица или предприятия, които не са кредитни институции според определението в член 1, точка 1, първа алинея от Директива 2000/12/EО да извършват търговска дейност по издаване на електронни пари.

5.   Търговските дейности на институциите за електронни пари извън издаването на електронни пари се ограничават до:

a)

предоставянето на тясно свързани с това финансови и нефинансови услуги като администрирането на електронни пари чрез извършване на оперативни и други допълнителни функции, свързани с издаването им и издаването и администрирането на други платежни средства, но се изключва предоставянето на кредити под каквато и да било форма; и

б)

съхраняването на данни на електронно средство от името на други предприятия или публични институции.

Институциите за електронни пари не могат да имат участия в други предприятия, освен когато тези предприятия извършват оперативни или други допълнителни функции, свързани с електронните пари, издавани или разпространявани от съответната институция.

Член 2

Прилагане на директивите за банките

1.   Освен когато изрично е предвидено друго, единствено препратките за кредитни институции в Директива 91/308/EИО (7) и Директива 2000/12/EО, с изключение на дял V, глава 2 от него, се прилагат за институциите за електронни пари.

2.   Членове 5, 11, 13, 19, 20, параграф 7 и членове 51 и 59 от Директива 2000/12/EО не се прилагат. Споразуменията за взаимно признаване, уредени в Директива 2000/12/EО не се прилагат за търговските дейности на институциите за електронни пари, които са различни от издаването на електронни пари.

3.   Получаването на средства, по смисъла на член 1, параграф 3, буква б), (ii), не представлява депозит или други изплатими средства съгласно член 3 от Директива 2000/12/EО, ако получените средства незабавно бъдат разменени за електронни пари.

Член 3

Възстановяване

1.   Ползвателят на електронни пари може по време на периода на валидност да поиска от издателя да му ги възстанови по номинална стойност в монети и банкноти или чрез банков трансфер по сметка, без да се удържат такси извън абсолютно необходимите за извършването на тази операция.

2.   В договора между издателя и ползвателя ясно се посочват условията за възстановяването.

3.   В договора може да бъде посочен и минимален праг за възстановяването. Този праг не може да бъде повече от 10 ЕUR.

Член 4

Първоначални капитални и текущи изисквания по отношение на собствените средства

1.   Институциите за електронни пари имат първоначален капитал, както е дефинирано в член 34, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 2000/12/EО, който не е по-малко от 1 милион ЕUR. Независимо от параграфи 2 и 3, собствените им средства, както са дефинирани в Директива 2000/12/EО, не могат да падат под тази сума.

2.   Институциите за електронни пари разполагат по всяко време със собствени средства, които са равни на или надхвърлят с 2 % по-голямата от сумите по текущата сметка или средната стойност на общата сума на финансовите им пасиви, отнесена към електронните пари в обръщение за предходните шест месеца.

3.   Когато дадена институция за електронни пари не е изпълнила шест месечен период от упражняването на дейността, включително деня на започването ѝ, тя разполага със собствени средства, които са равни на или надхвърлят с 2 % по-голямата от сумите по текущата сметка или средната стойност на общата целева сума на финансовите пасиви, отнесена към електронни пари в обръщение за предходните шест месеца. Общата целева сума на финансовите пасиви на институцията за шестте месеца, отнесени към електронни пари в обръщение се доказва с нейния бизнес план, при условие че компетентните органи са поискали да се внесат корекции в този бизнес план.

Член 5

Ограничения на инвестиции

1.   Институциите за електронни пари имат инвестиции на стойност не по-малка от стойността на финансовите им пасиви отнесени към електронни пари в обръщение, само в следните активи:

a)

активи, които съгласно член 43, параграф 1, буква a) 1, 2, 3 и 4 и член 44, параграф 1 от Директива 2000/12/EО, привличат в обръщение нулев кредитен риск и които са достатъчно ликвидни;

б)

открити депозити в кредитни институции от Зона A, както са дефинирани в Директива 2000/12/EО; и

в)

дългови инструменти, които:

i)

са достатъчно ликвидни;

ii)

не са обхванати от параграф 1, буква a);

iii)

са признати от компетентните органи за такива, квалифицирани по смисъла на член 2, параграф 12 от Директива 93/6/EИО; и

iv)

са издадени от предприятия, различни от предприятията, имащи квалифициращо участие, съгласно дефиницията в член 1 от Директива 2000/12/EО, в съответната институция за електронни пари или което трябва да бъде включено в консолидираните отчети на тези предприятия.

2.   Инвестициите, посочени в параграф 1, букви б) и в) не могат да надвишават 20 пъти собствените средства на съответните институции за електронни пари и са обект на ограничения, които са поне толкова строги, колкото и онези, прилагани от кредитните институции съгласно дял V, глава 2, раздел III от Директива 2000/12/EО.

3.   За целите на противодействието срещу пазарни рискове, произтичащи от издаването на електронни пари и от инвестициите, посочени в параграф 1, институциите за електронни пари могат да използват достатъчно ликвидни задбалансови позиции, имащи отношение към лихвения процент и обменния курс под формата на търгувани на борсата (тоест различни от такива, търгувани на вторичен пазар) дериватни инструменти, когато те са обект на изисквания за ежедневно котиране или договори за валутен обмен с първоначален падеж след 14 или по-малко календарни дни. Използването на дериватни инструменти в съответствие с първото изречение е позволено единствено, ако намерението е било пълно елиминиране на пазарните рискове и е било постигнато, доколкото е било възможно.

4.   Държавите-членки налагат подходящи ограничения по отношение на пазарните рискове, които могат да възникват от инвестициите, посочени в параграф 1, за институциите за електронни пари.

5.   За целите на прилагането на параграф 1, активите се оценяват по по-ниската измежду придобивната им стойност или пазарната им стойност.

6.   Ако стойността на активите, посочени в параграф 1, спадне под стойността на финансовите пасиви, отнесена към тази на електронните пари в обръщение, компетентните органи осигуряват, че въпросната институция за електронни пари предприема подходящи мерки за своевременното подобряване на ситуацията. За тази цел и само за определен временен период, компетентните органи могат да позволят стойността на финансовите пасиви на институцията, отнесена към тази на електронните пари в обръщение, да бъде гарантирана с активи, различни от посочените в параграф 1 до сума, ненадхвърляща по-ниското от 5 % от тези пасиви или общата сума на собствените средства на институцията.

Член 6

Проверка на специфичните изисквания от компетентните органи

Компетентните органи осигуряват изчисленията в съответствие с членове 4 и 5 да се извършват не по-малко от два пъти в годината, или от самите институции за електронни пари, които ще ги предоставят на компетентните органи заедно с всички изисквани данни, или от компетентните органи, които използват данни, предоставени от институциите за електронни пари.

Член 7

Стабилно и разумно функциониране

Институциите за електронни пари имат стабилно и разумно управление, административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол. Те следва да отговарят на финансовите и нефинансовите рискове, на които е изложена институцията, включително технически и процедурни рискове, както и рискове, които са свързани с нейното сътрудничество с всякакви предприятия, предприемащи извършването на оперативни или други допълнителни функции, свързани с търговските ѝ дейности.

Член 8

Освобождаване

1.   Държавите-членки могат да позволяват на компетентните си органи да се освободят от прилагането на някои или всички разпоредби на настоящата директива и прилагането на Директива 2000/12/EО за институциите за електронни пари в случаите, когато:

a)

всички търговски дейности на институцията от типа, посочен в член 1, параграф 3, буква a) от настоящата директива, водят до обща сума на финансовите пасиви, отнесени към електронните пари в обръщение, която в нормални условия не превишава 5 милиона EUR и никога не надвишава 6 милиона EUR; или

б)

издадените от институцията електронни пари са приети като разплащателно средство единствено в дъщерните предприятия на институцията, които изпълняват оперативни или други допълнителни функции във връзка с издадените или разпространявани от институцията електронни пари, всякакви предприятия-майки на институцията или всякакви други дъщерни дружества на предприятието-майка; или

в)

издадените от институцията електронни пари са приети като разплащателно средство само от ограничен брой предприятия, които могат ясно да бъдат разграничавани по:

i)

местоположението им в същите помещения или друга ограничена местна площ; или

ii)

тесните им финансови или търговски взаимоотношения с институцията издател, като например обща схема за маркетинг и разпространение.

Стоящите в основата договорни споразумения трябва да гарантират, че устройството за електронното съхранение на разположение на ползвателите за целите на извършването на разплащанията, е предмет на максимална сума за съхранение, ненадвишаваща 150 EUR.

2.   Институция за електронни пари, на която е предоставено освобождаване по силата на параграф 1, не се ползва от предимствата на споразуменията за взаимно признаване, предвидени в Директива 2000/12/EО.

3.   Държавите-членки изискват всички институции за електронни пари, за които се прилага настоящата директива и Директива 2000/12/EО и на които е предоставено освобождаване, да предоставят периодични отчети за дейностите си, в това число общата сума на финансовите пасиви, отнесени към електронните пари.

Член 9

Придобити права

Институциите за електронни пари, предмет на настоящата директива, които са започнали дейността си в съответствие с действащите разпоредби в държавата-членка, в която са имали главно управление преди датата на влизане в сила на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива или датата, указана в член 10, параграф 1, която от двете дати е по-ранна, се приемат за одобрени. Държавите-членки задължават такива институции за електронни пари да предават на компетентните органи цялата релевантна информация, с цел да им дадат възможност да направят оценка в рамките на шест месеца от влизането в сила на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, дали институциите спазват изискванията, произтичащи от настоящата директива, какви мерки следва да бъдат предприети, за да се осигури спазването на разпоредбите или дали е уместно да се оттегли одобрението им. Ако спазването на разпоредбите не е осигурено в рамките на шест месеца от датата, посочена в член 10, параграф 1, институцията за електронни пари няма да се ползва от предимствата на взаимно признаване след този период.

Член 10

Изпълнение

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 27 април 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, който приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Преразглеждане

Не по-късно от 27 април 2005 г., Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета по прилагането на настоящата директива, и по-специално относно:

мерките за защита на притежателите на електронни пари, включително възможната необходимост от въвеждане на схеми за гаранция,

капиталовите изисквания,

освобождаването, и

възможната необходимост от въвеждане на забрана за плащане на лихва върху средства, получени срещу електронни пари,

придружени, където е уместно, от предложения за поправки.

Член 12

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

H. VÉDRINE


(1)  ОВ C 317, 15.10.1998 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 101, 12.4.1999 г., стр. 64.

(3)  ОВ C 189, 6.7.1999 г., стр. 7.

(4)  Становище на Европейския парламент от 15 април 1999 г. (ОВ C 219, 30.7.1999 г., стр. 415), от 27 октомври 1999 г., Обща позиция на Съвета от 29 ноември 1999 г. (ОВ C 26, 28.1.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 11 април 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 16 юни 2000 г.

(5)  Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и упражняването на дейност като кредитни институции (ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2000/28/EО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37).

(6)  Директива на Съвета 93/6/EИО от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционни дружества и кредитни институции (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 98/33/EО (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29).

(7)  Директива 91/308/EИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на прането на пари (ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 77).


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

20


32000L0064


L 290/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2000/64/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 ноември 2000 година

за изменение на Директиви 85/611/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета относно обмена на информация с трети страни

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, първото и третото изречение от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директиви 85/611/ЕИО (4), 92/49/ЕИО (5), 92/96/ЕИО (6) и 93/22/ЕИО (7) на Съвета разрешават обмена на информация между компетентни органи или с определени други органи или институции в рамките на държава-членка или между държави-членки. Посочените директиви също така разрешават сключването от държави-членки на споразумения за сътрудничество, които предвиждат обмена на информация с компетентните органи на трети страни.

(2)

С оглед съгласуваността с Директива 98/33/ЕО (8), това разрешение за сключване на споразумения относно обмена на информация с трети страни трябва да бъде разширено, така че да включва обмена на информация с някои други органи или институции в тези страни, при условие че разкриваната информация е предмет на подходящи гаранции за опазване на служебната тайна.

(3)

Директива 85/611/ЕИО, Директива 92/49/ЕИО, Директива 92/96/ЕИО и Директива 93/22/ЕИО следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Член 50, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО се заменя със следното:

„4.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с органи или институции на трети страни, както са дефинирани в параграфи 6 и 7, само ако разкритата информация е предмет на гаранции за опазване на служебната тайна, поне равностойни на онези, посочени в настоящия член. Такъв обмен на информация трябва да бъде предназначен за изпълнението на задачата по надзора на посочените органи или институции.

Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.“

Член 2

Член 16, параграф 3 от Директива 92/49/ЕИО, член 15, параграф 3 от Директива 92/96/ЕИО и член 25, параграф 3 от Директива 93/22/ЕИО се заменят със следното:

„3.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с органи или институции на трети страни, както са дефинирани в параграфи 5 и 5а, само ако разкритата информация е предмет на гаранции за опазване на служебната тайна, поне равностойни на онези, посочени в настоящия член. Такъв обмен на информация трябва да бъде предназначен за изпълнението на задачата по надзора на посочените органи или институции.

Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и, когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.“

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 17 ноември 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 7 ноември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. FABIUS


(1)  ОВ С 116 Е, 26.4.2000 г., стр. 61.

(2)  ОВ С 168, 16.6.2000 г., стр. 1.

(3)  Становище на Европейския парламент от 14 юни 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 29 юни 2000 г.

(4)  ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(5)  ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО.

(6)  ОВ L 360, 9.12.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО.

(7)  ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22).

(8)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29.


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

22


32001L0017


L 110/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/17/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 19 март 2001 година

относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Първата Директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняване на пряката застрахователна дейност, различна от животозастраховане (4), допълнена от Директива 92/49/ЕИО (5), и първата Директива 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за осъществяване на дейността на пряко животозастраховане (6), допълнена от Директива 92/96/ЕИО (7), предвиждат предоставянето на единно разрешение за застрахователните дружества от страна на надзорния орган на държавата-членка по произход. Това единно разрешение позволява на застрахователното дружество да извършва своята дейност в рамките на Общността чрез свободно предоставяне на услуги, без да е необходимо друго разрешение от приемащата държавата-членка и само с разумния надзор, упражняван от надзорните органи на държавата-членка по произход.

(2)

Директивите по отношение на застраховането, които предвиждат предоставянето на единно разрешение за застрахователните дружества, валидно за цялата Общност, не включват правила за координация в случай на процедури по ликвидация. Застрахователните дружества, както и другите финансови институции, са изрично изключени от полето на приложение на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно процедурите по несъстоятелност (8). За гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар и за защита на кредиторите бяха изготвени на нивото на Общността координирани разпоредби, отнасящи се до процедурите по ликвидация на застрахователните дружества.

(3)

Необходимо е координираните разпоредби да се изготвят така, че когато се предприемат мерки за реорганизация от компетентния орган на дадена държава-членка, за да се запази или възстанови финансовата стабилност на застрахователно дружество и за да се предотврати в рамките на възможното неговата ликвидация, то тези мерки да повлияят върху положението му в цялата Общност. Реорганизационните мерки, които попадат в обхвата на настоящата директива, са тези, които се отнасят до вече съществуващите права на страните извън тези на самото застрахователно дружество. Мерките, визирани в член 20 от Директива 73/239/ЕИО и в член 24 от Директива 79/267/ЕИО следва да бъдат включени в полето на приложение на настоящата директива, при положение че отговарят на условията, съдържащи се в определението на реорганизационните мерки.

(4)

Настоящата директива се прилага за Общността по отношение на застрахователните дружества, така както са определени в Директиви 73/239/ЕИО и 79/267/ЕИО, чието седалище е в Общността, както и по отношение на клоновете в Общността на застрахователните дружества, чието седалище е в трета страна и по отношение на кредиторите с пребиваване в Общността. Настоящата директива не следва да урежда последиците от реорганизационните мерки и от процедурите по ликвидация спрямо трети страни.

(5)

Настоящата директива следва да се прилага към процедурите по ликвидация, независимо дали се основават на несъстоятелност и дали са доброволни или задължителни. Тя следва да се прилага към колективните процедури, определени от законодателството на държавата-членка по произход, съгласно член 9, включващи реализацията на активите на застрахователното дружество и разпределението на приходите от тях. Процедурите по ликвидация, които без да се основават на несъстоятелността, включват за плащанията на застрахователните вземания приоритетен ред съгласно член 10, следва също да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Вземанията на заетите лица в застрахователното дружество, произтичащи от договори или трудовите правоотношения, би следвало да може да бъдат суброгирани чрез национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани вземания следва да бъдат уредени от законодателството на държавата-членка по произход (lex concursus), съгласно принципите на настоящата директива. Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат в различните случаи на процедури по ликвидация, когато е подходящо.

(6)

Приемането на реорганизационните мерки не изключва откриването на процедура по ликвидация. Процедура по ликвидация може да бъде открита в отсъствието или след приемането на реорганизационните мерки и да бъде впоследствие прекратена със споразумение или с други сходни мерки, включително реорганизационни мерки.

(7)

Дефиницията на клон на дружество, съгласно съществуващите принципите по отношение на несъстоятелността, би следвало да има предвид единствената юридическа правосубектност на застрахователното дружество. Законодателството на държавата-членка по произход следва да определи по какъв начин ще се разполага с елементи от активите и пасивите, останали в ръцете на независими лица, разполагащи с постоянни права, които да действат като агенти на застрахователното дружество, по време на ликвидацията на застрахователно дружество.

(8)

Необходимо е да се прави разлика между компетентните органи за целите на реорганизационните мерки и процедури на ликвидация и надзорните органи на застрахователните дружества. Компетентните органи могат да бъдат административни или съдебни органи, в зависимост от законодателството на държавата-членка. Настоящата директива няма за цел да хармонизира националните законодателства във връзка с разпределението на компетенциите между такива органи.

(9)

Настоящата директива няма за цел да хармонизира националните законодателства по отношение на реорганизационните мерки и на процедурите по ликвидация, но цели да се осигури взаимното признаване на реорганизационните мерки и разпоредбите в областта на ликвидацията на застрахователните дружества, които са приети от държавите-членки, както и да се осигури необходимото сътрудничество. Това взаимно признаване се осъществява в настоящата директива чрез принципите на обединението, на универсалността, на координацията, на публичността, на равното третиране и защитата на застрахователните кредитори.

(10)

Необходимо е компетентните органи на държавата-членка по произход да бъдат единствени оправомощени да вземат решения по отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества (принципът на единството). Тези процедури би следвало да бъдат ефективни в цялата Общност и да бъдат признати от всички държави-членки. Активите и пасивите на застрахователното дружество, като общо правило, следва по принцип да се вземат предвид в тези процедури по ликвидация (принцип на универсалността).

(11)

Решенията за ликвидация на застрахователното дружество, самите процедури за ликвидация и техните последици, както материални така и процедурни, относно лицата и съответните правоотношения, следва да са съобразени с националното законодателство на държавата-членка по произход (lex concursus), освен ако не противоречи на настоящата директива. Следователно всички условия, необходими за откриването, провеждането и приключването на процедурите по ликвидацията, следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход. За да може настоящата директива да се приложи възможно най-лесно, тя следва да съдържа пълен списък на елементите, които, по-специално, са в прерогативите на законодателството на държавата-членка по произход.

(12)

Надзорните органи на държавата-членка по произход и тези от всички други държави-членки следва да бъдат надлежно и незабавно информирани за откриването на процедура по ликвидация (принципът на координацията).

(13)

От съществено значение е застрахованите лица, сключващите застраховки, бенефициерите, както и всяка потърпевша страна, разполагащи с правото за пряк иск срещу застрахователното дружество за вземания вследствие на застрахователни действия, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация. Тази защита не следва да се разпростира върху вземания, които не са резултат от задължения по застрахователни договори или по застрахователни операции, а са в областта на гражданската отговорност за действия на даден агент в рамките на преговори, за които, по силата на закона, който се прилага за договора или за застрахователната операция, той не е лично отговорен по договора или по конкретната застрахователна операция. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да гарантират специален режим за третиране на кредиторите по застраховката според една от двете методики, предвидени в настоящата директива. Държавите-членки могат да изберат между предоставянето на пълно предимство на застрахователните вземания спрямо всички други вземания, отнасящи се до представителните активи на техническите резерви и да предоставят специално ниво за застрахователните вземания, които могат да бъдат предпочетени само от вземанията по заплатите, социалните осигуровки, данъците и вещните права върху всички активи на застрахователното дружество. Нито една от двете методики, предвидени в настоящата директива, не възпрепятства дадена държава-членка да определи степенуване между различните категории застрахователни вземания.

(14)

Настоящата директива следва да осигури добро равновесие между защитата на застрахователните кредитори и тази на другите кредитори с предимство, които са защитени от законодателството на държавите-членки, а не да хармонизира различните системи на кредитори с привилегии, които съществуват в държавите-членки.

(15)

Двете методики, предложени за третиране на застрахователните вземания, се приемат като съвсем равностойни. Първата методика гарантира ползването на представителните активи на техническите резерви за застрахователните вземания, втората гарантира за застрахователните вземания определено място в подреждането на кредиторите, при който случай се ползват по предназначение не само представителните активи на техническите резерви, но всички активи на застрахователното дружество.

(16)

За да защитят застрахователните кредитори, държавите-членки избират методиката, която предоставя пълно предимство по отношение на представителните активи на техническите резерви и в такъв случай следва да задължат техните застрахователни дружества да поддържат редовно специален регистър за тези активи. Този регистър е полезен, защото позволява да се определят предоставените активи за тези вземания.

(17)

За да се гарантира равностойността на двете методики за ползване на застрахователните вземания, настоящата директива следва да задължи държавите-членки, които прилагат методиката, описана в член 10, параграф 1, буква б), да изискват всяко застрахователно дружество да бъде в състояние да представи, във всеки момент и без оглед на предстоящата евентуална ликвидация, вземания, които по силата на тази методика могат да имат предимство пред застрахователните вземания и които са регистрирани в сметките на застрахователното дружество, чрез активи, които могат да представляват технически резерви съгласно клаузите на директивите в сила в областта на застраховките.

(18)

Държавата-членка по произход следва да е в състояние да предвиди, когато правата на застрахователните кредитори са суброгирани към гаранционна схема, установена в такава държава-членка по произход, вземания по тази схема не би следвало да се ползват от третиране на застрахователни вземания съгласно настоящата директива.

(19)

Започването на процедури по ликвидация би следвало да включи отнемането на разрешителното, дадено на застрахователното дружество, освен ако това разрешително не е вече отнето преди това.

(20)

Решението да се започнат процедури по ликвидация, които може да имат последици в цялата Общност по силата на принципа за универсалността, следва да стане предмет на публичност и подходящо оповестяване в Общността. За да защити заинтересованите страни, решението следва да бъде публикувано съгласно нормативната уредба в държавата-членка по произход и в Официален вестник на Европейските общности, както и по всеки друг начин, предвиден от надзорните органи в останалите държави-членки на тяхна територия. Освен публикуване на решението, известните кредитори, живущи в Общността, би следвало да бъдат информирани индивидуално за решението и в тази информация следва да фигурират най-малко елементите, описани и изброени в настоящата директива. Ликвидаторите следва също така да информират редовно кредиторите за протичането на процедурите по ликвидацията.

(21)

Кредиторите следва да имат право да представят документите си за вземанията или да приложат писмените си забележки при всяко едно ликвидационно производство. Вземанията на кредиторите, пребиваващи в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните вземания, представени в държавата-членка по произход, без дискриминация, основаваща се на националност или пребиваване (принцип на равното третиране и отношение).

(22)

Настоящата директива трябва да се прилага към реорганизационните мерки, предприети от компетентните органи на държавата-членка, еднакви принципи mutatis mutandis с тези, които са предвидени от ликвидационните процедури. Публикуването на тези реорганизационни мерки не би следвало да се допуска в случаите, когато има обжалване в държавата-членка по произход от страни, различни от самото застрахователно дружество. Когато реорганизационните мерки засягат изключително правата на акционерите, на съдружниците или на работещите в застрахователното дружество, компетентните органи би следвало да определят по какъв начин засегнатите страни следва да бъдат информирани съгласно релевантното законодателство.

(23)

Настоящата директива предвижда координирани правила, които позволяват да се определи кой ще е приложимият закон по отношение на реорганизационните мерки и на процедурите по ликвидация на застрахователното дружество. Тази директива няма за цел да установи нормативни мерки от международен частноправен характер, които да посочат закона за прилагане при договорите и другите правни отношения. По-специално, тя няма за цел да регламентира норми, които да се прилагат по отношение на съществуването на договор, правата и задълженията на страните и изчислението на дълговете.

(24)

Общият принцип на настоящата директива, според който реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация се регламентират от законите на държавата-членка по произход, може да има някои изключения, когато става дума да се защити законното доверие и сигурността на някои операции и преговори в държавите-членки, различни от държавата-членка по произход. Тези изключения могат да се отнасят до действието на реорганизационните мерки или процедурите по ликвидация, до някои договори и права, до вещните права на трети лица, до резервите на собствеността, компенсациите, обществените пазари, актове за понесени вреди до трети лица купувачи и до текущата съдебна процедура.

(25)

Изключението, отнасящо се до влиянието на реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация за някои договори и права, предвидени в член 19, следва да се ограничава до последиците, които са специфицирани и не би следвало да важи за другите въпроси в областта на реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация, като депозирането, проверката, приемането и класирането на вземанията по тези договори и права, които би следвало да се регламентират от законодателството на държавата-членка по произход.

(26)

Действието на реорганизационните мерки или на ликвидационните правила върху текущата съдебна процедура би следвало да се регламентира със закона на държавата-членка, където тече съдебната процедура относно имуществото или правото, което е отнето на застрахователното дружество, като изключение от прилаганото законодателството на държавата-членка по произход. Влиянието на тези мерки и процедури върху индивидуалните искове за съдебно изпълнение по силата на тази съдебна процедура би следвало да се регламентират от законодателството на държавата-членка по произход, съгласно общото правило формулирано в настоящата директива.

(27)

Всички лица, призовани да получат или да дадат информация в рамките на комуникационните процедури, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат задължени да запазят професионалната тайна, така както е определена в член 16 от Директива 92/49/ЕИО и член 15 от Директива 92/96/ЕИО, с изключение на съдебните органи, по отношение на които се прилагат специфични национални разпоредби.

(28)

Единствено с оглед прилагането на разпоредбите на настоящата директива по отношение на реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация в клоновете на застрахователното дружество, установени в Общността, но чието уставно седалище се намира в трета страна, държавата-членка по произход би следвало да определи страната, където се е установил клонът, а надзорните органи и компетентните органи да се смятат за органи на тази държава-членка.

(29)

Когато седалището на застрахователно дружество по учредителния акт и устава се намира извън Общността и има клонове в няколко държави-членки, всеки клон би следвало да бъде разглеждан поотделно при прилагането на настоящата директива. При това положение компетентните органи и надзорните органи, както и управителите и ликвидаторите, следва да се стремят да съгласуват действията си,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация на застрахователните дружества.

2.   Настоящата директива се прилага също така, в рамките на предвиденото в член 30, за реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация на клоновете на застрахователното дружество, установени на територията на Общността, но чието седалище се намира извън Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

a)

   „застрахователно дружество“ означава дружество, което е получило официалното разрешително съгласно член 6 от Директива 73/239/ЕИО или съгласно член 6 от Директива 79/267/ЕИО;

б)

   „клон“ означава постоянно представителство на застрахователно дружество на територията на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, което упражнява застрахователна дейност;

в)

   „реорганизационни мерки“ означава мерките, които предполагат намеса на административни органи или съдебни органи, които имат за цел да запазят или възстановят финансовото положение на застрахователно дружество и които засягат съществуващи вече права на другите страни освен самото застрахователно дружество, включително, но не само, мерките, които включват възможност за спиране на плащанията, спиране на изпълнителните мерки или намаляване на вземанията;

г)

   „процедура по ликвидация“ означава колективна процедура или производство за реализиране на активите на застрахователно дружество и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците, според случая, което предполага задължителна намеса на административен или съдебен орган на държава-членка, включително когато това колективно производство приключва с договореност или друга подобна мярка, независимо дали производството е заведено или не за неплатежоспособност, дали е доброволно или задължително;

д)

   „държавата-членка по произход“ означава държава-членка, в която застрахователното дружество е получило разрешително съгласно член 6 от Директива 73/239/ЕИО или съгласно член 6 от Директива 79/267/ЕИО;

е)

   „приемаща държава-членка“ означава държава-членка, различна от държавата-членка по произход, в която застрахователно дружество има свой клон;

ж)

   „компетентни органи“ означава административните или съдебни органи на компетентните държави-членки за нуждите на реорганизационните мерки или процедурите по ликвидация;

з)

   „надзорни органи“ означава компетентните органи по смисъла на член 1, буква к) от Директива 92/49/ЕИО и член 1, буква л) на Директива 92/96/ЕИО;

и)

   „управител“ означава лице или орган, назначен от компетентните органи за провеждане на реорганизационните мерки;

й)

   „ликвидатор“ означава лице или орган, назначен от компетентните органи или от уставните органи на застрахователното дружество в зависимост от случая, за провеждане на процедурите по прекратяването и ликвидацията;

к)

   „застрахователно вземане“ означава всяка сума, дължима от застрахователното дружество на застраховани лица, сключили застраховки, бенефициери или всяка друга жертва, разполагаща с правото за действие срещу трети договарящ по отношение на застрахователното дружество, и което е в резултат на застрахователен договор или на всяка операция, визирана в член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 79/267/ЕИО, в пряката застрахователна дейност, включително сумите, оставени в резерв за горепосочените лица, когато някои от елементите на дълга не са още известни. Премиите, които се дължат от застрахователното дружество в резултат на несключване или анулиране на споменатите застрахователни договори или операции съгласно прилагания закон за тези договори или операции преди започване на процедурата по прекратяването и ликвидацията, се разглеждат също като застрахователни вземания.

ДЯЛ II

РЕОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ

Член 3

Приложно поле

Настоящият дял се прилага за реорганизационните мерки, описани в член 2, буква в).

Член 4

Приемане на реорганизационните мерки - Приложим закон

1.   Единствено компетентните органи на държавата-членка по произход са оправомощени да решават предприемането на реорганизационните мерки по отношение на застрахователното дружество, включително неговите клонове, установени в други държави-членки. Реорганизационните мерки не са пречка за откриването на ликвидационно производство от държавата-членка по произход.

2.   Реорганизационните мерки са уредени със закони, наредби и процедури, приложими в държавата-членка по произход, освен ако има други разпоредби в членове 19 до 26.

3.   Реорганизационните мерки действат пълноценно в цялата Общност, съгласно законодателството на държавата-членка по произход, без други формалности, включително по отношение на трети лица в други държави-членки, дори ако законодателството в тези други държави-членки не предвижда подобни реорганизационни мерки или ако тяхното въвеждане зависи от условия, които не са изпълнени.

4.   Реорганизационните мерки действат в цялата Общност, от момента в който започват да действат в държавата-членка, където са предприети.

Член 5

Информиране на надзорните органи

Компетентните органи на държавата-членка по произход информират веднага надзорните органи на държавата-членка по произход за всяка оздравителна мярка, по възможност още преди предприемането ѝ или, ако не е възможно, веднага след въвеждането ѝ. Надзорните органи на държавата-членка по произход информират веднага надзорните органи във всички други държави-членки за решението да се предприемат реорганизационни мерки, включително за конкретните последици, които биха могли да произтекат от тези мерки.

Член 6

Публикуване

1.   Когато е възможно обжалване в държавата-членка по произход срещу някоя реорганизационна мярка, компетентните органи на държавата-членка по произход, управителят или всяко друго оправомощено лице за тази цел в държавата-членка по произход правят публично достъпно решението относно реорганизационните мерки, съгласно процедурите за публикуване в държавата-членка по произход по отношение на публичността и обнародването, и от друга страна, като публикуват, веднага щом стане възможно, в Официален вестник на Европейските общности, извлечение от документа, с който се въвежда оздравителната мярка. Надзорните органи на всяка друга държава-членка, които са били информирани за решението, отнасящо се до реорганизационните мерки, съгласно член 5 могат да осигурят оповестяването на това решение на тяхна територия по начин, който сметнат за подходящ.

2.   Публикуването, визирано в параграф 1, следва да посочи компетентния орган на държавата-членка по произход и приложимия закон съгласно член 4, параграф 2, както и посочения ликвидатор, ако вече има такъв. Обнародването става на официалния или на някой от официалните езици на държавата-членка, където се публикува информацията.

3.   Реорганизационните мерки се прилагат независимо от разпоредбите, които се отнасят до публикацията, разпоредби формулирани в параграфи 1 и 2, и са валидни изцяло спрямо кредиторите, освен ако компетентните органи на държавата-членка по произход или законодателството на тази страна не са предвидили нещо друго.

4.   Когато реорганизационните мерки засягат изключително правата на акционерите, съдружниците или заетите лица в застрахователното дружество, разглеждани като такива, настоящият член не се прилага, освен ако приложимият закон за тези мерки не разпорежда нещо друго. Компетентните органи определят начина, по който се информират заинтересованите страни, които са засегнати от действието на реорганизационните мерки, съгласно релевантното законодателството.

Член 7

Информация за познатите кредитори — Право да се представят документите за вземания

1.   Когато законодателството на държавата-членка по произход изисква предявяване на вземането с цел неговото признаване или предвижда задължително уведомяване на оздравителната мярка до кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в същата държава, компетентните органи на държавата-членка по произход или управителят информират също известните кредитори, чието постоянно пребиваване, пребиваване или седалище се намира в друга държава-членка, съгласно процедурите, предвидени в член 15 и член 17, параграф 1.

2.   Когато законодателството на държавата-членка по произход предвижда правото за кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в тази държава, да заявят вземанията си или да предоставят наблюдения и забележки относно техните вземания, кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в друга държава-членка, се ползват също от това право съгласно процедурите, предвидени в член 16 и член 17, параграф 2.

ДЯЛ III

ПРОЦЕДУРИ ПО ЛИКВИДАЦИЯ

Член 8

Откриване на процедурата по ликвидация - Информиране на надзорните органи

1.   Единствено компетентните органи на държавата-членка по произход са оправомощени да вземат решение относно откриването на процедура за ликвидация на застрахователно дружество, включително на неговите клонове в други държави-членки. Това решение може да се вземе без да се вземат или след приемането на реорганизационните мерки.

2.   Решението за откриване на процедура за ликвидация на застрахователно дружество, включително на неговите клонове в други държави-членки, взето и произнесено съгласно законодателството на Държавата-членка по произход, се признава и е валидно без никаква формалност, на територията на всички други държави-членки, и има същото действие и последици от момента, в който това действие и последици се проявят в държавата-членка, където е открита процедурата.

3.   Надзорните органи на държавата-членка по произход се информират веднага по спешност за решението за откриване на процедура за ликвидация, по възможност преди откриването на тази процедура или, ако не е възможно, веднага след това. Надзорните органи на държавата-членка по произход информират по спешност надзорните органи във всички други държави-членки за решението за откриване на процедура за ликвидация, включително и за конкретните последици, които биха могли да произтекат от тази процедура.

Член 9

Приложим закон

1.   Решението за откриване на процедура за ликвидация на дадено застрахователно дружество, процедурите за ликвидация и техните последици са регламентирани със закони, наредби и административни разпоредби, приложими в държавата-членка по произход, освен ако има други разпоредби в членове 19 до 26.

2.   Законодателството на държавата-членка по произход урежда по-специално:

a)

активите, които са част от имуществото и третирането на придобитите активи от застрахователното дружество или чиято собственост му е била прехвърлена след откриването на процедурата за ликвидация;

б)

съответните правомощия на застрахователното дружество и на ликвидатора;

в)

условията за възможностите за оспорване на компенсация;

г)

действието и последиците от процедурата за ликвидация върху текущите договори, по които застрахователното дружество е страна;

д)

действието и последиците от процедурата за ликвидация върху индивидуалните искове, с изключение на текущото инстанционно производство, както е предвидено в член 26;

е)

вземанията, които следва да се заявят по пасива на застрахователното дружество и съдбата на вземанията, породени след откриването на процедурата за ликвидация;

ж)

правилата относно заявяването, проверката и признаването на вземанията;

з)

правилата за разпределение на получените средства от реализацията на имуществото, йерархичното класиране на вземанията и правата на кредиторите, които отчасти не са били заинтересовани след откриването на процедурата за ликвидация по силата на вещното право или въз основа на действието на компенсация;

и)

условията и последиците от преустановяване на процедурата за ликвидация, по-специално при случаите на договореност;

й)

правата на кредиторите след приключването на процедурата за ликвидация;

к)

кой поема разходите и разноските по процедурата за ликвидация;

л)

правилата по отношение на невалидността, анулирането или невъзможността да се приложи защита по отношение на актовете, причинили щети на всички кредитори.

Член 10

Третиране на застрахователните вземания

1.   Държавите-членки следят застрахователните вземания да се ползват с предимство спрямо другите вземания от застрахователното дружество по силата на една от двете методики или по силата на двете едновременно:

a)

що се отнася до представителните активи на техническите резерви, застрахователните вземания се ползват от абсолютно предимство спрямо всяко друго вземане от застрахователното дружество;

б)

що се отнася до всички активи на застрахователното дружество, застрахователните вземания се ползват с предимство спрямо всяко друго вземане от застрахователното дружество, с единственото евентуално изключение:

i)

вземания, които се полагат на членове на персонала, в качеството им на заети лица;

ii)

данъчни вземания на публични органи;

iii)

вземания по системата на социално осигуряване;

iv)

вземания по отношение на активите, предмет на вещни права.

2.   Без да засяга параграф 1, държавите-членки могат да предвидят, че всички или част от разноските в резултат на процедурата по ликвидацията, по смисъла на националното им законодателство, се ползват с предимство спрямо застрахователните вземания.

3.   Държавите-членки, които са възприели метода, предвиден в параграф 1, буква а), изискват от застрахователните дружества да въведат и водят редовно специален регистър, съгласно разпоредбите, които фигурират в приложението.

Член 11

Суброгация на гаранционната схема

Държавата-членка по произход може да предвиди, че когато една система за гаранция, установена в тази държава-членка, е заменена в правата на застрахователните вземания, вземанията по системата не се ползват от разпоредбите на член 10, параграф 1.

Член 12

Представяне на вземанията с предимство чрез активите

Чрез дерогация от член 18 от Директива 73/239/ЕИО и член 21 от Директива 79/267/ЕИО, държавите-членки, които прилагат методиката, предвидена в член 10, параграф 1, буква б) на настоящата директива, изискват от всяко застрахователно дружество вземанията, които могат да имат предимство по отношение на застрахователните вземания съгласно член 10, параграф 1, буква б) и които са регистрирани в счетоводните книги на застрахователното дружество, да бъдат представяни във всеки един момент и независимо от евентуално прекратяване или ликвидация чрез активите, посочени в член 21 от Директива 92/49/ЕИО и член 21 от Директива 92/96/ЕИО.

Член 13

Отнемане на разрешителното

1.   Когато за откриването на производство по ликвидацията е взето решение срещу застрахователното дружество, разрешителното му се отнема, освен при необходимост, като тази визирана в параграф 2, съгласно предвидената процедура в член 22 от Директива 73/239/ЕИО и в член 26 от Директива 79/267/ЕИО, ако разрешителното не е било отнето преди това.

2.   Отнемането на разрешителното по силата на параграф 1 не е пречка за ликвидатора или за всяко друго лице, оправомощено за това от компетентните органи, да продължи с някои от дейностите на застрахователното дружество при положение, че това е необходимо или подходящо за нуждите на ликвидацията. Държавата-членка по произход може да предвиди тези дейности да се извършват със съгласието и под контрола на надзорните органи на държавата-членка по произход.

Член 14

Публикуване

1.   Компетентният орган, ликвидаторът или всяко лице, определено за тази цел от компетентните органи, осигурява публикуване на решението за започване на процедурата по ликвидацията съгласно процедурите, предвидени в държавата-членка по произход по отношение на публикацията, така също и на публикуването на извлечение от решението за ликвидация в Официален вестник на Европейските общности. Надзорните органи на всички други държави-членки, които са информирани за откриването на процедурата по ликвидацията съгласно член 8, параграф 3, могат да осигурят публикуването на това решение на тяхна територия по начин, който преценят за подходящ.

2.   Публикуването на решението за откриване на процедурата по ликвидацията, визирана в параграф 1, също така специфицира компетентния орган на държавата-членка по произход, закона, който се прилага, както и посочения ликвидатор. То се извършва на официалния или на някой от официалните езици на държавата-членка, където се публикува информацията.

Член 15

Информиране на известните кредитори

1.   Когато се открие процедурата по ликвидацията, компетентните органи на държавата-членка по произход, ликвидаторът или всяко лице, определено за тази цел от компетентните органи уведомяват известните кредитори веднага и всеки индивидуално с писмо - кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в друга държава-членка.

2.   Уведомяването, посочено в параграф 1, включва по-специално сроковете, които следва да се спазват, санкциите, предвидени по тези срокове, органа или институцията, оправомощени да получат представеното вземане или забележките относно вземанията, както и другите предписани мерки. Уведомяването посочва също така дали кредиторите, чиито вземания са гарантирани с предимство или вещно обезпечение, следва да заявят своето вземане. В случая със застрахователните вземания, уведомяването посочва също действието на процедурата по ликвидацията по отношението на застрахователните договори, особено датата, на която застрахователните договори или операциите престават да действат и правата и задълженията на застрахования относно договора или операцията.

Член 16

Право за заявяване на вземанията

1.   Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, включително публичните органи на държавите-членки, има право да предяви вземанията си или да представи писмено съображенията си по отношение на вземанията.

2.   Вземанията на всички кредитори, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище са в друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход, включително посочените по-горе органи, се ползват със същото отношение и същото класиране като равностойните вземания, подлежащи на представяне от страна на кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в държавата-членка по произход.

3.   С изключение на случаите, когато законът на държавата-членка по произход предвижда друго, кредиторът изпраща копие от надлежната документация, ако има такава, и посочва естеството на вземането, датата на договарянето и възникването му и размера му, ако иска за това вземане предимство, вещно обезпечение или резерва по собствеността, и какви активи са обезпечени, по които претендира. Не е необходимо да се посочва предимството за застрахователните вземания по смисъла на член 10.

Член 17

Езици и форма

1.   Информацията в писмото, предвидено в член 15, се представя на официалния език на държавата-членка по произход или на един от официалните езици на тази държава. За тази цел се използва формуляр, на който е написано на всички официални езици на Европейската общност горе, на бланката: „Покана за предявяване на вземане. Спазете срока“ или когато законите в държавата-членка по произход предвиждат представянето на съображения по вземанията: „Покана да се представят съображения по вземанията. Спазвайте срока“.

Въпреки това, когато известен кредитор има застрахователно вземане, информацията в уведомлението по член 15 се изготвя на официалния език на държавата-членка, където той има обичайно пребиваване, местоживеене или седалище, или на някой от официалните езици на тази държава.

2.   Всеки кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход, може да предяви вземанията си или да представи съображенията си по отношение на вземанията си, на официалния език на тази държава-членка или на някой от официалните езици на тази държава. В този случай, обаче, предявяването на вземането му или представянето на съображенията по отношение на вземането му следва съответно да са озаглавени „Предявяване на вземане“ или „Представяне на съображенията по вземането“ на официалния език на държавата-членка по произход или на някой от официалните езици на тази държава.

Член 18

Редовно информиране на кредиторите

1.   Ликвидаторите информират редовно кредиторите, по подходящ начин, особено що се отнася до развитието на производството по ликвидацията.

2.   Надзорните органи на държавите-членки могат да изискват информация от надзорните органи на държавата-членка по протичането на процедурата по ликвидацията.

ДЯЛ IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА РЕОРГАНИЗАЦИОННИТЕ МЕРКИ И ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ЛИКВИДАЦИЯТА

Член 19

Действие върху някои договори и права

Чрез дерогация от членове 4 и 9, действието на приетите реорганизационни мерки или откриването на процедурата по ликвидацията върху договорите и по-долу посочените права се ръководят от следните правила:

a)

Трудовите договори и трудовите правоотношения са регламентирани изключително по закона на държавата-членка, който е приложим за договорните или трудовите правоотношения;

б)

Договор, предоставящ правото на ползване на недвижим имот или на неговото придобиване, се урежда изключително по закона на държавата-членка, на територията на която се намира недвижимата собственост;

в)

Правата на застрахователното дружество върху недвижим имот, кораб или самолет, които са вписани в държавен регистър, се урежда по закона на държавата-членка, в която се води законосъобразно този регистър.

Член 20

Вещни права на трети лица

1.   Приемането на реорганизационните мерки или откриването на процедурата по ликвидацията не засягат вещните права на кредиторите или на трето лице по отношение на материалните и нематериалните блага, недвижими или движими - едновременно определени имущества и всички неопределени имущества, чийто състав подлежи на промяна - принадлежащи на застрахователното дружество и които се намират, в момента на приемането на тези мерки или на откриването на процедурата по прекратяването и ликвидацията, на територията на друга държава-членка.

2.   Правата, предвидени в параграф 1, са следните:

a)

Правото да се разполага с активите или да бъдат реализирани и да се получи удовлетворение от доходите от тези активи, по-специално по силата на гаранция или ипотека;

б)

Изключителното право за получаване на вземането, по-специално по силата на изискване на гаранцията или прехвърлянето на това вземане в качеството на обезпечение;

в)

Правото да се изиска имуществото и/или да се иска неговото реституиране от всеки, който го притежава или го ползва срещу волята на този, който има правата върху него;

г)

Вещното право за ползване от ползите на имуществото.

3.   Като вещно право се счита правото, вписано в държавния регистър и подлежащо на оспорване на трети лица, което позволява да се получи вещното право по смисъла на параграф 1.

4.   Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на основание член 9, параграф 2, буква л).

Член 21

Запазена част

1.   Приемането на реорганизационни мерки или откриването на производство по ликвидация на застрахователно дружество, купуващо активи, не накърнява правата на продавача, основани на запазена част, когато този имот се намира, по време на приемането на тези мерки или на откриването на тази процедура, на територията на държава-членка, различна от държавата, където са приети тези мерки или е открито това производство.

2.   Приемането на реорганизационни мерки или откриването на производство по ликвидация на застрахователно дружество, продаващо активи, след предаването им, не представлява причина за анулиране или преустановяване на продажбата и не е пречка за придобиването от страна на купувача на собствеността на продадените активи, когато те се намират, в момента на приемането на тези мерки или на откриването на тази процедура, на територията на държава-членка, различна от държавата, където са приети тези мерки или се открива тази процедура.

3.   Параграфи 1 и 2 не са пречка за предявяване на искове на основание невалидност, анулиране или невъзможност да се приложи защита, съгласно член 9, параграф 2, буква л).

Член 22

Компенсиране

1.   Приемането на реорганизационни мерки или откриването на процедура по ликвидация не накърнява правото на кредитора да се позове на компенсирането на неговото вземане с вземането на застрахователното дружество, когато това компенсиране е разрешено от закона, който се прилага за вземането на застрахователното дружество.

2.   Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове на основание невалидност, анулиране или невъзможност да се приложи защита, съгласно член 9, параграф 2, буква л).

Член 23

Регулирани пазари

1.   Без да засяга член 20, действието на реорганизационна мярка или откриването на процедура по ликвидация по отношение на правата и задълженията на участниците в регулиран пазар се ръководи изключително от приложимия закон за посочения пазар.

2.   Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове на основание невалидност, анулиране или невъзможност да се приложи защита съгласно член 9, параграф 2, буква л), за да не се вземат предвид плащания или други операции по силата на закона, който се прилага за посочения пазар.

Член 24

Актове за нанесени щети

Член 9, параграф 2, буква л) не се прилага, когато лицето, което се е възползвало от съдебен акт за нанесени щети на всички кредитори, е доказало следното:

a)

посоченият акт е подчинен на закона на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, и че

б)

този закон не позволява, по никакъв начин, да се атакува този акт в съответното дело.

Член 25

Защита на трети лица-купувачи

Когато, чрез сключен акт след приемането на реорганизационни мерки или откриването на процедура по ликвидация, застрахователното дружество отстъпва, срещу заплащане:

a)

недвижим имот;

б)

кораб или самолет, подлежащи на вписване в държавния регистър; или

в)

ценни книги или акции, чието наличие или прехвърляне предполага вписването в регистър или по предвидена от закона сметка или които са депозирани в депозитна централна система, регламентирана от законите на държава-членка,

валидността на този акт се ръководи от закона на държавата-членка, на територията на която този недвижим имот се намира или под чиято власт е регистърът, сметката или депозитната система.

Член 26

Текущо съдебно производство

Действието на реорганизационните мерки или на процедурата по прекратяването и ликвидацията върху текущо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното дружество, се регламентира изключително от законите на държавата-членка, където делото тече.

Член 27

Управители и ликвидатори

1.   Назначаването на управител или на ликвидатор се извършва чрез представянето на копие, нотариално заверено като вярно с оригинала, на решението, с което е назначено лицето или чрез някакво друго удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата-членка по произход.

Може да се изиска превод на официалния език или на някой от официалните езици на държавата-членка, на територията на която управителят или ликвидаторът следва да упражни задълженията си. Не се изисква легализация или друга подобна формалност.

2.   Управителите и ликвидаторите са упълномощени да упражняват на територията на всички държави-членки и то като прилагат всичките си пълномощия, за които са били овластени в държавата-членка по произход. Лица, натоварени със задължението да ги подпомагат или при необходимост да ги представляват, могат да бъдат определени съгласно законодателството на държавата-членка по произход, в провеждането на реорганизационните мерки или в процедурата по прекратяването и ликвидацията, по-специално в държавата-членка по приемането и особено за оказване на помощ при разрешаване на евентуалните трудности, с които се сблъскват кредиторите в държавата-членка по приемането.

3.   В упражняването на правомощията си съгласно законодателството на държавата-членка по произход, управителят или ликвидаторът спазва законите на държавите-членки на териториите на които ще действа, особено по отношение на процедурите по реализирането на имуществото и по отношение информирането на заети лица. Тези правомощия не могат да включват прибягване към сила или правото да се произнася по спор или разногласие.

Член 28

Вписване в държавния регистър

1.   Управителят, ликвидаторът или всеки друг орган или лице, надлежно оправомощено в държавата-членка по произход, може да поиска реорганизационна мярка или решението по откриване на процедурата по прекратяването и ликвидацията да бъдат вписани в поземления дневник, в търговския регистър или във всеки друг държавен регистър, който се води в другите държави-членки.

Въпреки това, обаче, ако някоя държава-членка предвижда задължително вписване, органът или лицето, визирано в първа алинея, взема необходимите мерки, за да осигури това вписване.

2.   Разходите по вписването се разглеждат като разходи и разноски по производството.

Член 29

Професионална тайна

Всички лица, призовани да получат или дадат информации в рамките на комуникационните процедури, предвидени в членове 5, 8 и 30, са задължени да пазят професионалната тайна, така както е предвидено в член 16 от Директива 92/49/ЕИО и в член 15 от Директива 92/96/ЕИО, с изключение на съдебните органи, за които се прилагат действащите национални разпоредби.

Член 30

Клонове на застрахователни дружества от трети страни

1.   Независимо от дефинициите в член 2, букви д), е) и ж) и с цел прилагането на разпоредбите по настоящата директива за реорганизационните мерки и за процедурата по прекратяването и ликвидацията на клон, който се намира в държава-членка на застрахователно дружество, чието седалище се намира извън Общността, някои понятия тълкуваме по следния начин:

a)

„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която клонът е получил разрешителното по смисъла на член 23 от Директива 73/239/ЕИО и на член 27 от Директива 79/267/ЕИО, и

б)

„надзорни органи“ и „компетентни органи“, органите на държавата-членка, в която клонът е получил това разрешително.

2.   Когато застрахователното дружество е установило седалището си извън Общността и има клонове, установени в повече от една държава-членка, всеки клон се ползва с индивидуален статут при прилагането на настоящата директива. Компетентните органи и надзорните органи на тези държави-членки, както и управителите и ликвидаторите се стремят да координират действията си.

Член 31

Прилагане на настоящата директива

1.   Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива преди 20 април 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се отбелязва позоваването към настоящата директива или то се прилага към тях при официалното им публикуване. Начините, по които се прави позоваването, се определят от държавите-членки.

2.   Националните разпоредби, приети за прилагането на настоящата директива, се прилагат само за реорганизационните мерки или за процедурите по ликвидацията, приети или открити след датата, визирана в параграф 1. Приетите реорганизационни мерки или откритите процедури по ликвидацията преди тази дата продължават да се ръководят от закона, който се е прилагал в момента на тяхното вземане или откриване.

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които приемат в обсега на материята, уредена с настоящата директива.

Член 32

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от датата на нейното официално публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 33

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2001 година.

За Европейския парламент

Председате

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

А. LINDH


(1)  ОВ C 71, 19.3.1987 г., стр. 5 и

ОВ C 253, 6.10.1989 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 319, 30.11.1987 г., стр. 10.

(3)  Становище на Европейския парламент от 15 март 1989 г. (ОВ C 96, 17.4.1989 г., стр. 99), потвърдено на 27 октомври 1999 г., Обща позиция на Съвета от 9 октомври 2000 г. (ОВ C 344, 1.12.2000 г., стр. 23.) и Решение на Европейския парламент от 15 февруари 2001 г.

(4)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(5)  Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за достъпа до и упражняването на дейността на прякото застраховане, не-животозастраховане и изменяща Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (трета неживотозастрахователна директива) (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/26/ЕО.

(7)  Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за достъп до и упражнявяне на дейността на прякото животозастраховане и която изменя Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета животозастрахователна директива) (ОВ L 360, 9.12.1992 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СПЕЦИАЛЕН РЕГИСТЪР СЪГЛАСНО ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 3

1.

Всяко застрахователно дружество следва да води в адреса си на управление специален регистър за активите, представляващи техническите резерви, изчислени и вложени съгласно нормативната система на държавата-членка по произход.

2.

Ако застрахователното дружество упражнява едновременно дейности за имуществените застраховки и за застраховка живот, то в своето седалище дружеството следва да води отделен регистър за всяка от дейностите. И все пак, когато някоя държава-членка разрешава на дружеството да упражнява дейностите по застраховка живот и да покрива всички рискове, посочени в точки 1 и 2 от приложение А към Директива 73/239/ЕИО, тя може да предвиди възможността за тези застрахователни дружества да водят само един регистър за всички негови дейности.

3.

Във всеки момент общата сума на вписаните активи, изчислени съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход, следва да бъде поне равна на сумата на техническите резерви.

4.

Когато дадени активи са вписани в регистъра и са утежнени с вещно право в полза на кредитор или на трето лице, в резултат на което те не са на разположение за покриване на задълженията на част от размера на тези активи, в регистъра се отразява това положение и не се взема предвид сумата, с която не може да се разполага, когато се изчислява общата сума по точка 3.

5.

Когато дадени активи са използвани, за да покрият технически резерви, са утежнени от вещно право в полза на кредитор или на трето лице без да отговарят на условията на точка 4 или когато такива активи са отчислени/предназначени за резерв за собственост в полза на кредитор или трето лице, или когато кредитор е в правото си да поиска обезщетение за неговото вземане с това на застрахователното дружество, в случай на прекратяване и на ликвидация на застрахователното дружество, съдбата на тези активи, що се отнася до методиката, предвидена в член 10, параграф 1, буква а), се определя от законодателството на държавата-членка по произход, освен когато за посочените активи се прилагат членове 20, 21 или 22.

6.

Списъкът на активите, вписани в регистъра съгласно точки от 1 до 5, не следва да бъде поставян под въпрос от момента на откриването на процедурата по ликвидацията, както и не може да се нанася никаква поправка в регистрите без разрешение на съответния компетентен орган, с изключение на корекции от чисто технически характер.

7.

Независимо от точка 6, ликвидаторите следва да добавят към посочените активи получените финансови приходи по тях, както и сумата от чистата сума по премиите, изплатени и събрани в дадената дейност между момента на откриването на процедурата по прекратяването и ликвидацията и изплащането на застрахователните вземания или до момента на прехвърляне на портфейла.

8.

Ако доходите от реализацията са по-ниски от тяхната оценка в регистъра, ликвидаторите следва да бъдат задължени да оправдаят това състояние и да дадат обяснения пред компетентните органи на държавата-членка по произход.

9.

Надзорните органи на държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят пълно прилагане на разпоредбите по настоящото приложение.


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34


32001L0024


L 125/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/24/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 4 април 2001 година

относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Европейския валутен институт (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с целите на Договора, хармоничното и балансирано развитие на икономическата дейност в цялата Общност следва да се насърчава чрез премахване на пречките за свободата на установяване и за свободата на предоставяне на услуги в рамките на Общността.

(2)

Успоредно с премахването на тези пречки следва да се уреди положението, до което могат да доведат затрудненията на една кредитна институция, особено когато тя има клонове в други държави-членки.

(3)

Настоящата директива съставлява част от законодателната рамка на Общността, създадена с Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно достъпа до и упражняването на дейност на кредитни институции (5). Оттук следва, че при извършване на дейността си кредитната институция и нейните клонове съставляват единно образувание и то подлежи на надзор от страна на компетентните органи на държавата, в която е издадено разрешение, валидно в цялата Общност.

(4)

Особено нежелателно би било от това единство между институция и нейните клонове да се отстъпва в случаите, в които се налага да бъдат предприети мерки за оздравяване или да бъде открито производство по ликвидация.

(5)

Приемането на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно системите за гарантиране на влоговете (6), която въвежда принципа на задължително членство на кредитните институции в система за гарантиране на влоговете в тяхната държава на произход, е допълнително доказателство за нуждата от взаимно признаване на мерките за оздравяване и производствата по ликвидация.

(6)

На административните или съдебни органи на държавата-членка по произход трябва да бъде предоставено изключително правомощие да вземат решения относно мерките за оздравяване, предвидени в действащото законодателство и съществуващи в практиката на тази държава-членка, както и да прилагат посочените мерки. Поради трудностите при хармонизиране на законодателствата и практиката на държавите-членки е нужно да бъде установено взаимно признаване от държавите-членки на мерките, които всяка от тях предприема за възстановяване на жизнеспособността на лицензираните от нея кредитни институции.

(7)

Необходимо е да се гарантира, че мерките за оздравяване, предприети от административните или съдебни органи на държавата-членка по произход, и действията на лицата или органите, които са определени от държавните органи да ръководят изпълнението на съответната мярка за оздравяване, имат действие във всички държави-членки. Това се отнася и за мерките, свързани с възможността за временно преустановяване на плащанията, временно спиране на изпълнителните действия или намаляване на вземанията, както и за всички други мерки, които могат да засегнат съществуващи права на трети лица.

(8)

Някои мерки и особено тези, които засягат функционирането на вътрешната структура на кредитните институции или правата на управителите или на съдружниците или акционерите, не се нуждаят от уреждане с настоящата директива, за да проявят действието си във всички държави-членки, доколкото според правилата на международното частно право се прилага правото на страната по произход.

(9)

По отношение на някои мерки, по-специално онези, които са свързани със спазването на условията на разрешението, вече е постигнато взаимно признаване съгласно Директива 2000/12/ЕО, доколкото съответната мярка не засяга правата на трети лица, възникнали преди предприемането ѝ.

(10)

Когато действат в това си качество, лицата, които участват във функционирането на вътрешните структури на кредитните институции, управителите и съдружниците или акционерите на такива институции не трябва да бъдат възприемани като трети лица по смисъла на настоящата директива.

(11)

Когато мерките за оздравяване биха могли да възпрепятстват упражняването на права на трети лица, в държавите-членки по местонахождение на клоновете трябва да бъде предоставяна информация на тези лица във връзка с изпълнението на мерките.

(12)

Принципът на равното третиране на кредиторите с оглед на техните възможности за предявяване на съдебен иск изисква административните или съдебни органи на държавата-членка по произход да предприемат нужните действия, които да позволят на кредиторите в приемащата държава-членка да упражнят правото си да предявят съдебен иск в предвидените за тази цел срокове.

(13)

Когато клоновете на кредитни институции със седалище според устройствения си акт извън Общността се намират в различни държави-членки, трябва да съществува изискване за координиране на действията на административните или съдебни органи във връзка с мерките за оздравяване и производствата по ликвидация на тези клонове.

(14)

Ако не бъдат предприети мерки за оздравяване или предприетите мерки останат без резултат, кредитните институции, които изпитват затруднения, трябва да бъдат ликвидирани. В такива случаи следва да бъде предвидено взаимно признаване на производствата по ликвидация и на техните последици в Общността.

(15)

Важните функции на компетентните органи на държавата-членка по произход преди откриването на производство по ликвидация могат да бъдат изпълнявани и по време на ликвидацията, за да се гарантира правилното протичане на това производство.

(16)

Равноправно третиране на кредиторите изисква кредитната институция да бъде ликвидирана в съответствие с принципите на единство и универсалност, които предполагат изключителна компетентност на административните или съдебни органи на държавата-членка по произход и признаване на техните решения. Тези решения трябва без формалности да пораждат във всички други държави-членки последиците, предписани от законодателството на държавата-членка по произход, освен ако настоящата директива не предвижда друго.

(17)

Освобождаването от последиците на мерките за оздравяване и производствата по ликвидация по отношение на определени договори и права се ограничава до посочените последици и не засяга други въпроси, които имат отношение към мерките за оздравяване и производствата по ликвидация, например предявяването, проверката, приемането и реда на вземанията, свързани с тези договори и права, както и правилата за разпределяне на приходите от реализацията на активите, които се уреждат от законодателството на държавата-членка по произход.

(18)

Доброволна ликвидация е възможна, когато кредитната институция е платежоспособна. Независимо от това, административните или съдебни органи на държавата-членка по произход при необходимост могат да вземат решение за мярка за оздравяване или за производство по ликвидация, дори след започване на доброволната ликвидация.

(19)

Отнемането на разрешението за извършване на банкова дейност е една от задължителните последици на ликвидацията на кредитна институция. Отнемането не следва да бъде пречка за продължаване на част от дейността на кредитната институция, доколкото то е нужно или подходящо за целите на ликвидацията. Независимо от това, държавата-членка по произход може да предвиди, че подобно продължаване на дейността ще бъде извършвано със съгласието и под надзора на нейните компетентни органи.

(20)

Индивидуалното предоставяне на информация на известните кредитори е също толкова важно, колкото публикуването, за да им позволи при нужда те да предявят вземанията си или да представят възражения по вземанията в установените срокове. В тази насока не следва да се допуска дискриминация на кредиторите с местожителство в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, на основата на тяхното място на пребиваване или характера на вземанията им. Докато трае производството по ликвидация, кредиторите трябва да получават информация периодично и по подходящ начин.

(21)

Единствено с цел прилагане на разпоредбите на настоящата директива спрямо мерките за оздравяване и производствата по ликвидация на клонове в Общността на кредитна институция с главно управление в трета страна, понятията „държава-членка по произход“, „компетентни органи“ и „административни или съдебни органи“ означават съответно „държава-членка по местонахождението на клона“, както и „компетентни органи“ или „административни органи“ на държавата-членка по местонахождението на клона.

(22)

Когато кредитна институция с главно управление извън Общността има клонове в повече от една държава-членка, всеки клон се третира поотделно с оглед прилагането на настоящата директива. В такъв случай административните или съдебни органи, както и управителите и ликвидаторите, полагат усилия да координират действията си.

(23)

Важно е да се спазва принципът, че процесуалните и материално-правните последици на мерките за оздравяване или производствата по ликвидация се определят от законодателството на държавата-членка по произход. Необходимо е също да се има предвид, че тези последици могат да противоречат на правилата, които са обичайно приложими за икономическата и финансовата дейност на съответната кредитна институция и нейните клонове в други държави-членки. В някои случаи препращането към правото на друга държава-членка е неизбежно проявление на принципа на приложимост на правото на държавата-членка по произход.

(24)

Това проявление е особено необходимо за защита на заетите лица, които имат трудови договори с кредитна институция, за гарантиране на сигурността на сделките с някои категории имущество и за запазване на целостта на регулираните пазари, които функционират в съответствие със законодателството на дадена държава-членка и на които се търгуват финансови инструменти.

(25)

Сделките, които се извършват в рамките на система за разплащания и сетълмент, са предмет на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (7).

(26)

Приемането на настоящата директива не поставя под въпрос разпоредбите на Директива 98/26/ЕО, според които производството по несъстоятелност не трябва да оказва влияние върху приложимостта на валидно въведени в система нареждания или върху предоставени на система обезпечения.

(27)

Някои мерки за оздравяване или за производства по ликвидация предполагат назначаване на лице, което да ръководи изпълнението на мярката или осъществяването на производството. Признаването на назначението и правомощията на това лице във всички държави-членки е съществена предпоставка за изпълнението на решенията, които са взети в държавата-членка по произход. Въпреки това, следва да се уточнят пределите на правомощията на това лице, когато то извършва действия извън държавата-членка по произход.

(28)

Кредиторите, които са сключили договори с кредитна институция преди предприемането на мярка за оздравяване или откриването на производство по ликвидация, трябва да бъдат защитени от действието на правните норми за нищожност, унищожаемост или неприложимост в държавата-членка по произход, когато лицето, което се ползва от сделката, представи доказателства, че в конкретния случай приложимото към тази сделка право не предвижда средства за оспорване на съответното правно действие.

(29)

Дори след откриване на производство по ликвидация или предприемане на мярка за оздравяване, трябва да бъде запазено доверието на купувачите-трети лица, и съответно купувачите на недвижимо имущество в съдържанието на регистрите или партидите във връзка с вписаното имущество. Това може да се постигне само ако действителността на придобивната сделка се урежда от правото по местонахождението на недвижимото имущество или от правото на държавата, под чиято юрисдикция се води регистърът или партидата.

(30)

Действието на мерките за оздравяване или производствата по ликвидация по отношение на висящо съдебно производство се уреждат от законодателството на държавата, в която е висящо производството, по изключение от приложението на принципа lex concursus (прилагане на стълкновителния закон). Последиците на тези мерки или производства за отделните изпълнителни действия, които произтичат от висящи съдебни производства, се уреждат от законодателството на държавата-членка по произход в съответствие с общото правило, установено в настоящата директива.

(31)

Следва да се предвиди задължение за административните или съдебни органи на държавата-членка по произход незабавно да уведомяват компетентните органи на приемащата държава-членка за предприемането на мярка за оздравяване или откриването на производство по ликвидация, по възможност преди предприемането на мярката или откриването на производството, а в противен случай незабавно след това.

(32)

Служебната тайна по смисъла на член 30 от Директива 2000/12/ЕО е съществен елемент във всички производства за информация или консултация. По тази причина тя трябва да се спазва от всички административни органи, които участват в такива производства, а съдебните органи в тази насока се подчиняват на отнасящите се за тях национални разпоредби,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за кредитните институции и техните клонове, които са създадени в държави-членки, различни от държавата, където се намира главното управление на институцията, съгласно определението в член 1, точки 1 и 3 от Директива 2000/12/ЕО, като се спазват условията и изключенията, предвидени в член 2, параграф 3 от същата директива.

2.   Разпоредбите на настоящата директива относно клоновете на кредитна институция с главно управление извън Общността се прилагат само когато тази институция има клонове в най-малко две държави-членки на Общността.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

„държава-членка по произход“ е държавата-членка по произход по смисъла на член 1, точка 6 от Директива 2000/12/ЕО,

„приемаща държава-членка“ е приемащата държава-членка по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 2000/12/ЕО,

„клон“ е клон по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 2000/12/ЕО,

„компетентни органи“ са компетентните органи по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 2000/12/ЕО,

„администратор“ е всяко лице или орган, които са назначени от административни или съдебни органи и имат задачата да ръководят изпълнението на мерки за оздравяване,

„административни или съдебни органи“ са административни или съдебни органи на държавите-членки, които имат компетентност по отношение на мерки за оздравяване или производства по ликвидация,

„мерки за оздравяване“ са мерките, които имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция и биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерки, свързани с възможност за временно преустановяване на плащания, спиране на изпълнителни действия или намаляване на вземанията,

„ликвидатор“ е всяко лице или орган, които са назначени от административни или съдебни органи и имат задачата да ръководят осъществяването на производство по ликвидация,

„производство по ликвидация“ е колективно производство, което е открито и контролирано от административни или съдебни органи на държава-членка за реализация на активите под надзора на тези органи, включително когато производството се прекратява със споразумение между кредитора и длъжника или друга подобна мярка,

„регулиран пазар“ означава регулиран пазар по смисъла на член 1, точка 13 от Директива 93/22/ЕИО,

„инструменти“ са всички инструменти, посочени в раздел Б на приложението към Директива 93/22/ЕИО.

ДЯЛ II

МЕРКИ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ

А.    Кредитни институции с главно управление в Общността

Член 3

Предприемане на мерки за оздравяване — приложимо право

1.   Само административни или съдебни органи на държавата-членка по произход са компетентни да вземат решение за прилагане на една или повече оздравителни мерки в кредитна институция, включително в клоновете, установени в други държави-членки.

2.   Мерките за оздравяване се прилагат в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби и с процедурите, приложими в държавата-членка по произход, доколкото друго не е предвидено в настоящата директива.

Посочените мерки произвеждат пълно действие, в съответствие със законодателството на тази държава-членка, в цялата Общност без допълнителни формалности, включително по отношение на трети лица в други държави-членки, дори когато приложимите за тях правила на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени.

Мерките за оздравяване са действащи в цялата Общност от момента, в който станат действащи в държавата-членка, в която са предприети.

Член 4

Информация, която следва да се предоставя на компетентните органи на приемащата държава-членка

Административните или съдебните органи на държавата-членка по произход незабавно уведомяват чрез всички налични средства компетентните органи на приемащата държава за решението си да приемат мярка за оздравяване, включително за практическите последици, които тя може да породи, по възможност преди нейното предприемане, а в противен случай незабавно след това. Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на държавата-членка по произход.

Член 5

Информация, която следва да се предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход

Когато административните или съдебните органи на приемащата държава-членка счетат за необходимо да предприемат на своя територия една или повече мерки за оздравяване, те уведомяват за това компетентните органи на държавата-членка по произход. Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на приемащата държава-членка.

Член 6

Публикуване

1.   Когато прилагането на оздравителните мерки, за което е взето решение съобразно член 3, параграфи 1 и 2, може да засегне правата на трети лица в приемащата държава-членка и когато решението за постановяване на мярката подлежи на обжалване в държавата-членка по произход, административните или съдебни органи на държавата-членка по произход, администраторът или всяко лице, което има право да предприеме това действие в държавата-членка по произход, публикуват извлечение от решението в Официален вестник на Европейските общности и в два централни всекидневника във всяка приемаща държава-членка с цел да бъде дадена възможност за своевременно упражняване на правото на обжалване.

2.   Извлечението от предвиденото в параграф 1 извлечение се изпраща при първа възможност чрез най-подходящите канали на Службата за официални публикации на Европейските общности и на два централни всекидневника във всяка приемаща държава-членка.

3.   Службата за официални публикации на Европейските общности публикува извлечението най-късно дванадесет дни след изпращането му.

4.   В подлежащото на публикуване извлечение от решението на официалния език или официалните езици на съответните държави-членки се посочват целта и правното основание на взетото решение, сроковете за обжалване, като се дава ясно указание за датата на изтичането им и пълния адрес на органите или съда, които са компетентни да разглеждат жалби.

5.   Мерките за оздравяване се прилагат независимо от предписаните в параграфи от 1 до 3 мерки и имат пълно действие по отношение на кредиторите, освен ако не е предвидено друго от административните или съдебни органи на държавата-членка по произход или от правните норми на същата държава, които регулират посочените мерки.

Член 7

Задължение за уведомяване на известни кредитори и право на предявяване на вземания

1.   Когато законодателството на държавата-членка по произход изисква предявяването на вземане като условие за признаването му или предвижда задължително уведомяване за мярката на кредиторите с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в тази държава, административните или съдебни органи на държавата-членка по произход или администраторът уведомяват и известните кредитори с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в други държави-членки при условията, предвидени в член 14 и член 17, параграф 1.

2.   Когато законодателството на държавата-членка по произход предвижда право на кредиторите с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в тази държава да предявяват вземания или да представят съображения във връзка с тези вземания, кредиторите с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в други държави-членки също имат това право при условията, предвидени в член 16 и член 17, параграф 2.

Б.    Кредитни институции с главно управление извън Общността

Член 8

Клонове на кредитни институции от трети страни

1.   Административните или съдебните органи на приемащата държава-членка, в която се намира клон на кредитна институция с главно управление извън Общността, незабавно уведомяват чрез всички налични средства компетентните органи на другите приемащи държави-членки, в които институцията е създала клонове, които са включени в списъка, който е посочен в член 11 от Директива 2000/12/ЕО и който ежегодно се публикува в Официален вестник на Европейските общности, за всяко свое решение за предприемане на мярка за оздравяване, включително за практическите последици, които тази мярка може да породи, по възможност преди предприемането ѝ, а в противен случай незабавно след това. Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на приемащата държава-членка, чиито административни или съдебни органи вземат решение за прилагане на мярката.

2.   Посочените в параграф 1 административни или съдебни органи полагат усилия за координиране на действията си.

ДЯЛ III

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ

А.    Кредитни институции с главно управление в Общността

Член 9

Откриване на производство по ликвидация — Информация, която следва да се предоставя на други компетентни органи

1.   Само административните или съдебните органи на държавата-членка по произход, които отговарят за ликвидацията, имат правомощия да вземат решение за откриване на производство по ликвидация на кредитна институция, включително на клоновете, установени в други държави-членки.

Взетото от административния или съдебен орган на държавата-членка по произход решение за откриване на производство по ликвидация се признава без допълнителни формалности на територията на всички останали държави-членки и има действие там от момента, в който стане действащо в държавата-членка, в която е открито производството.

2.   Административните или съдебните органи на държавата-членка по произход незабавно уведомяват чрез всички налични средства компетентните органи на приемащата държава-членка за решението си да открият производство по ликвидация, включително за практическите последици, които това производство може да породи, по възможност преди откриването му, а в противен случай незабавно след това. Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на държавата-членка по произход.

Член 10

Приложимо право

1.   Кредитна институция се ликвидира в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби и процедурите, приложими в нейната държава-членка по произход и по реда, предвиден в същата държава, доколкото настоящата директива не предвижда друго.

2.   Правото на държавата-членка по произход определя по-конкретно:

а)

имуществото, което ще бъде поставено под управление, и режима на имуществото, придобито от кредитната институция след откриване на производството по ликвидация;

б)

съответните правомощия на кредитната институция и на ликвидатора;

в)

условията, при които може да се противопоставят прихващания;

г)

последиците на производството по ликвидация за текущите договори, по които кредитната институция е страна;

д)

последиците от производството по ликвидация за действията, предприети от отделни кредитори, с изключение на висящите съдебни производства съгласно член 32;

е)

вземанията, които трябва да бъдат предявени срещу кредитната институция, и режима на вземанията, възникнали след откриване на производството по ликвидация;

ж)

правилата за предявяване, проверка и приемане на вземания;

з)

правилата за разпределяне на приходите от реализацията на активи, реда на вземанията и правата на кредиторите, които са били частично удовлетворени след откриване на производството по ликвидация чрез вещно право или чрез прихващане;

и)

условията и последиците от приключване на производството по ликвидация, по-специално приключването чрез споразумение между длъжник и кредитор (конкордат);

й)

правата на кредиторите след приключване на производството по ликвидация;

к)

заплащането на разноските за производството по ликвидация;

л)

правилата за нищожност, унищожаемост или неприложимост на правни действия, които увреждат всички кредитори.

Член 11

Консултации между компетентните органи преди доброволна ликвидация

1.   Преди органите на кредитна институция да вземат решение за доброволна ликвидация, с компетентните органи на държавата-членка по произход се провеждат консултации в най-подходяща форма.

2.   Доброволната ликвидация на кредитна институция не е пречка за предприемане на мярка за оздравяване или за откриване на производство по ликвидация.

Член 12

Отнемане на разрешението на кредитна институция

1.   Когато се вземе решение за откриване на производство по ликвидация на кредитна институция, без преди това да са били предприемани мерки за оздравяване, както и в случаите, когато предприетите мерки за оздравяване са останали без резултат, разрешението на кредитната институция се отнема по реда, предвиден в член 22, параграф 9 от Директива 2000/12/ЕО.

2.   Предвиденото в параграф 1 отнемане на разрешението не е пречка лицето или лицата, натоварени с ликвидацията, да извършват част от дейността на кредитната институция, доколкото това е необходимо или подходящо за целите на ликвидацията.

Държавата-членка по произход може да предвиди, че тази дейност ще бъдат извършвана със съгласието и под контрола на нейните компетентни органи.

Член 13

Публикуване

Ликвидаторите или административен или съдебен орган обявяват решението за откриване на производство по ликвидация чрез публикуване на извлечение от решението за ликвидация в Официален вестник на Европейските общности и в най-малко два централни всекидневника във всяка приемаща държава-членка.

Член 14

Предоставяне на информация на известни кредитори

1.   При откриването на производство по ликвидация административният или съдебен орган на държавата-членка по произход или ликвидаторът незабавно уведомява поотделно известните кредитори, чието местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление са в други държави-членки, освен ако според законодателството на държавата по произход предявяването на вземането не е предпоставка за неговото признаване.

2.   Информацията се предоставя чрез изпращане на съобщение, в което се посочват установените срокове, предвидените санкции във връзка със сроковете, държавният или друг орган, който има правомощие да приема предявените вземания или възраженията по вземания, и другите предвидени действия. В съобщението се посочва също, дали кредиторите, които имат привилегировани вземания или вещно обезпечение, са длъжни да предявят вземането си.

Член 15

Изпълнение на задължения

Когато едно задължение е изпълнено към кредитна институция, която не е юридическо лице и спрямо която е открито производство по ликвидация в друга държава-членка, а е трябвало да бъде изпълнено към ликвидатора в това производство, се приема, че лицето, което е изпълнило задължението, го е погасило, ако не е знаело за откриването на производството. Ако задължението е изпълнено преди предвиденото в член 13 публикуване, до доказване на противното се приема, че изпълнилият задължението не е знаел за откриването на производството по ликвидация. Ако задължението е изпълнено след предвиденото в член 13 публикуване, до доказване на противното се приема, че изпълнилият задължението е знаел за откриването на производството.

Член 16

Право на предявяване на вземания

1.   Всеки кредитор с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, включително публичните органи на държавите-членки, има право да предявява вземания или да представя писмени възражения по своите вземания.

2.   Вземанията на всички кредитори с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, се третират еднакво и в еднакъв ред с вземанията със същия характер, които могат да бъдат предявени от кредитори с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в държавата-членка по произход.

3.   С изключение на случаите, в които правото на държавата-членка по произход предвижда представяне на възражения във връзка с вземанията, кредиторът изпраща копия от писмените доказателства, ако съществуват такива, и посочва характера на вземането, датата на възникването му и неговия размер, дали претендира за привилегия, вещно обезпечение или запазване на правото на собственост във връзка с това вземане, както и вещите, върху които е учредено неговото обезпечение.

Член 17

Езици

1.   Информацията по член 13 и 14 се предоставя на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по произход. За тази цел се използва формуляр, върху който на всички официални езици на Европейския съюз се поставя заглавието: „Покана за предявяване на вземане. Установени срокове“. Ако правото на държавата-членка по произход предвижда възможност да се представят възражения по вземанията, се поставя заглавие „Покана за представяне на възражения по вземане. Установени срокове“.

2.   Всеки кредитор с местожителство, обикновено място на пребиваване или главно управление в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, може да предявява вземане или да представя възражения по вземането си на официалния език или на един от официалните езици на тази друга държава-членка. В такъв случай формулярът за предявяване на вземането му или за представяне на възражения по вземането му се озаглавява „Документ за предявяване на вземане“ или „Документ за представяне на възражения по вземания“ на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход. Наред с това кредиторът може да бъде задължен да представи и превод на същия език на документа за предявяване на вземане или документа за представяне на възражения по вземанията.

Член 18

Редовно предоставяне на информация на кредиторите

Ликвидаторите редовно и по подходящ начин предоставят на кредиторите информация за хода на ликвидацията.

Б.    Кредитни институции с главно управление извън Общността

Член 19

Клонове на кредитни институции от трети страни

1.   Административните или съдебните органи на приемащата държава-членка, в която се намира клон на кредитна институция с главно управление извън Общността, незабавно уведомяват чрез всички налични средства компетентните органи на останалите приемащи държави-членки, в които кредитната институция е създала клонове, включени в списъка, който е посочен в член 11 от Директива 2000/12/ЕО и който ежегодно се публикува в Официален вестник на Европейските общности, за всяко свое решение за откриване на производство по ликвидация, включително за практическите последици, които това производство може да породи, по възможност преди откриването му, а в противен случай незабавно след това. Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на първата от посочените приемащи държави-членки.

2.   Административните или съдебните органи, които вземат решение за откриване на производство по ликвидация на клон на кредитна институция с главно управление извън Общността, уведомяват компетентните органи на останалите приемащи държави-членки за откриването на производство по ликвидация и за отнемането на разрешението.

Предаването на информацията се извършва от компетентните органи на приемащата държава-членка, която е взела решение за откриване на производството.

3.   Административните или съдебните органи по параграф 1 полагат усилия за съгласуване на действията си.

Ликвидаторите също полагат усилия да съгласуват действията си.

ДЯЛ IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРОИЗВОДСТВАТА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ

Член 20

Последици за някои договори и права

Последиците на мярката за оздравяване или откриването на производство по ликвидация за:

а)

трудовите договори и правоотношения се определят изключително от правото на държавата-членка, което е приложимо към трудовия договор;

б)

договорите за предоставяне на право на ползване или за придобиване на недвижимо имущество се определят изключително от правото на държавата-членка, на чиято територия се намира недвижимото имущество. Същото право определя и дали имуществото е движимо или недвижимо;

в)

правата по отношение на недвижимо имущество, кораб или въздухоплавателно средство, които подлежат на вписване в обществен регистър, се определят изключително от правото на държавата-членка, под чиято юрисдикция се води регистърът.

Член 21

Имуществени права на трети лица

1.   Предприемането на мерки за оздравяване или откриването на производство по ликвидация не засяга имуществените права на кредитори или трети лица във връзка с материално или нематериално, движимо или недвижимо имущество, независимо дали то е индивидуално определено или съставлява съвкупност от родово определени активи с променящ се състав, които принадлежат на кредитната институция и се намират на територията на друга държава-членка към момента на предприемане на мерките или откриване на производството.

2.   Правата по параграф 1 включват по-конкретно:

а)

право на разпореждане с активите или на възлагане на разпореждане с тях и на удовлетворение от приходите или доходите от актива, по-специално чрез залог или ипотека;

б)

изключително право на удовлетворяване на вземане, по-специално чрез залагане или цесия на това вземане като обезпечение;

в)

право вещта да бъде ревандикирана и/или да бъде потърсено връщането ѝ от всяко лице, което я държи или ползва против волята на правоимащия;

г)

вещно право на плодоползване.

3.   За вещно право се приема и всяко вписано в обществен регистър право, което е приложимо към трети страни и позволява да бъде придобито вещно право по смисъла на параграф 1.

4.   Параграф 1 не е пречка за предявяване на исковете за нищожност, унищожаемост или неприложимост, предвидени в член 10, параграф 2, буква л).

Член 22

Запазване на правото на собственост

1.   Предприемането на мерки за оздравяване или откриването на производство по ликвидация на кредитна институция, която купува вещ, не засяга правата на продавача, които произтичат от запазване на правото на собственост, ако към момента на предприемане на мерките или откриване на производството вещта се намира на територията на държава-членка, различна от тази, в която са предприети мерките или е открито производството.

2.   Предприемането на мерки за оздравяване или откриването на производство по ликвидация на кредитна институция, която продава вещ, след предаването на вещта, не е основание за разваляне или прекратяване на продажбата и не е пречка за придобиване на право на собственост от купувача, ако към момента на предприемане на мерките или откриване на производството продадената вещ се намира на територията на държава-членка, различна от тази, в която са предприети мерките или е открито производството.

3.   Параграфи 1 и 2 не са пречка за предявяване на исковете за нищожност, унищожаемост или неприложимост, предвидени в член 10, параграф 2, буква л).

Член 23

Прихващане

1.   Предприемането на мерки за оздравяване или откриването на производство по ликвидация не засяга правото на кредиторите да търсят прихващане на своите вземания срещу вземанията на кредитната институция, ако прихващането е разрешено от правото, което е приложимо към вземането на кредитната институция.

2.   Параграф 1 не е пречка за предявяване на исковете за нищожност, унищожаемост или неприложимост, предвидени в член 10, параграф 2, буква л).

Член 24

Lex rei sitae (закон по местонахождението на вещта)

Упражняването на правото на собственост или други права върху инструменти, за чието възникване или прехвърляне се изисква вписване в регистър, партида или система на централен депозитар, водени или намиращи се в държава-членка, се регулира от правото на държавата-членка, в която се води или намира регистърът, партидата или системата на централния депозитар.

Член 25

Споразумения за вътрешногрупово прихващане и новация

Споразуменията за вътрешногрупово прихващане и новация се регулират изключително от правото, приложимо към договора, в който се съдържа споразумението.

Член 26

Споразумения за обратно изкупуване

Без да се засягат разпоредбите на член 24, споразуменията за обратно изкупуване се регулират изключително от правото, приложимо към договора, който урежда такива сделки.

Член 27

Регулирани пазари

Без да се засягат разпоредбите на член 24, сделките, които се извършват на регулиран пазар, се уреждат изключително от правото, приложимо към договора, който урежда такива сделки.

Член 28

Доказване на назначаването на ликвидатори

1.   Назначаването на администратора или ликвидатора се доказва със заверен препис от оригиналното решение за назначение или с друго удостоверение, издадено от административния или съдебен орган на държавата-членка по произход.

Може да се изисква превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, на чиято територия администраторът или ликвидаторът желае да извършва действия. Не се изисква легализация или друга подобна формалност.

2.   Администраторите и ликвидаторите могат да упражняват на територията на всички държави-членки всички правомощия, които могат да упражняват на територията на държавата-членка по произход. Също така те могат да назначават лица, които да ги подпомагат или при нужда да ги представляват при изпълнението на мярката за оздравяване или в хода на производството по ликвидация, по-специално в приемащите държави-членки, с цел отстраняване на възможните трудности за кредиторите в приемащата държава-членка.

3.   При упражняване на правомощията си администраторът или ликвидаторът съблюдават правото на държавите-членки, на чиято територия желаят да извършват действия, по-конкретно правилата за реализация на активи и за предоставяне на информация на работниците и служителите. Тези правомощия не могат да включват употреба на сила или право на произнасяне по съдебни или други спорове.

Член 29

Вписване в обществен регистър

1.   Администраторът, ликвидаторът или административен или съдебен орган на държавата-членка по произход може да поиска мярка за оздравяване или решението за откриване на производство по ликвидация да бъдат вписани в поземлен, търговски и всеки друг обществен регистър, воден в друга държава-членка.

Всяка държава-членка може да предвиди задължително вписване. В такъв случай лицето или органът по предходния параграф предприемат необходимите действия за извършване на вписването.

2.   Разноските за вписването се считат за разноски по производството.

Член 30

Действия, които увреждат кредиторите

1.   Член 10 не се прилага по отношение на правилата за нищожност, унищожаемост или неприложимост на правни действия, които увреждат всички кредитори, ако лицето, ползващо се от тези действия, представи доказателство, че:

действието, което уврежда всички кредитори се регулира от правото на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, и

приложимото право не предвижда средства за атакуване на съответното действие на това основание.

2.   Когато с мярка за оздравяване, за която е взето решение от съдебен орган, се установяват правила за нищожност, унищожаемост или неприложимост на правни действия, които увреждат всички кредитори и са извършени преди предприемането на мярката, в предвидените в параграф 1 от настоящия член случаи не се прилагат разпоредбите на член 3, параграф 2.

Член 31

Защита на трети лица

Когато чрез действие, извършено преди предприемането на мярка за оздравяване или откриването на производство по ликвидация, кредитна институция се разпореди възмездно с:

недвижим актив,

кораб или въздухоплавателно средство, което подлежи на вписване в обществен регистър, или

инструменти или права върху инструменти, за чието възникване или прехвърляне се изисква вписване в регистър, партида или система на централен депозитар, водени или намиращи се в държава-членка,

валидността на действието се определя от правото на държавата-членка, на чиято територия се намира недвижимият актив или под чиято юрисдикция се води регистърът или партидата, или функционира системата на централен депозитар.

Член 32

Висящи съдебни производства

Последиците на мерки за оздравяване или производство по ликвидация за висящо съдебно производство за вещ или право, отнети от кредитната институция, се определят изключително от правото на държавата-членка, в която се води висящото съдебно производство.

Член 33

Служебна тайна

Всички лица, които получават или разкриват информация във връзка с процедурите за предоставяне на информация или за консултация, предвидени в член 4, 5, 8, 9, 11 и 19, са длъжни да спазват служебна тайна съобразно правилата и условията, предвидени в член 30 от Директива 2000/12/ЕО. Това не се отнася за съдебните органи, за които важат действащите национални разпоредби.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Прилагане

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 5 май 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Приетите в изпълнение на настоящата директива национални разпоредби се прилагат само за мерки за оздравяване или производства по ликвидация, предприети или открити след датата по първа алинея. Мерките и производствата, предприети или открити преди тази дата, се регулират от правните норми, които са били приложими за тях към момента на тяхното предприемане или откриване.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 35

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ.

Член 36

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 4 април 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

B. ROSENGREN


(1)  ОВ С 356, 31.12.1985 г., стр. 55, и

ОВ С 36, 8.2.1988 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 263, 20.10.1986 г., стр. 13.

(3)  ОВ С 332, 30.10.1998 г., стр. 13.

(4)  Становище на Европейския парламент от 13 март 1987 г. (ОВ С 99, 13.4.1987 г., стр. 211), потвърдено на 2 декември 1993 г. (ОВ С 342, 20.12.1993 г., стр. 30), Обща позиция на Съвета от 17 юли 2000 г. (ОВ С 300, 20.10.2000 г., стр. 13) и Решение на Европейския парламент от 16 януари 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 12 март 2001 г.

(5)  ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37).

(6)  ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.

(7)  ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45.


06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

43


32001L0034


L 184/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2001/34/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 май 2001 година

относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване

СЪДЪРЖАНИЕ

ПОЗОВАВАНИЯ И СЪОБРАЖЕНИЯ …

ДЯЛ I: ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ …

Глава I: Определения …

Член 1 …

Глава II: Приложно поле …

Член 2 …

Член 3 …

Член 4 …

ДЯЛ II: ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЦЕННИ КНИЖА …

Глава I: Общи условия за допускане …

Член 5 …

Член 6 …

Член 7 …

Глава II: По-строги и допълнителни условия и задължения …

Член 8 …

Глава III: Дерогации …

Член 9 …

Член 10 …

Глава IV: Правомощия на компетентните национални органи …

Раздел 1: Решение за допускане …

Член 11 …

Член 12 …

Член 13 …

Член 14 …

Член 15 …

Раздел 2: Информация, изисквана от компетентните органи …

Член 16 …

Раздел 3: Действия срещу емитент, неспазващ задълженията, произтичащи от допускането …

Член 17 …

Раздел 4: Временно преустановяване или прекратяване на регистрацията …

Член 18 …

Раздел 5: Право на обжалване по съдебен ред в случай на отказ за допускане или прекратяване на регистрацията …

Член 19 …

ДЯЛ III: ОСОБЕНИ УСЛОВИЯ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЦЕННИ КНИЖА …

Глава I: Публикуване на регистрационни данни за допускане …

Раздел 1: Общи разпоредби …

Член 20 …

Член 21 …

Член 22 …

Раздел 2: Частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на регистрационни данни …

Член 23 …

Раздел 3: Информация, която се разрешава да не бъде включена в регистрационните данни …

Член 24 …

Раздел 4: Съдържание на регистрационните данни в особени случаи …

Член 25 …

Член 26 …

Член 27 …

Член 28 …

Член 29 …

Член 30 …

Член 31 …

Член 32 …

Член 33 …

Член 34 …

Раздел 5: Контрол и разпространение на регистрационните данни …

Член 35 …

Член 36 …

Раздел 6: Определяне на компетентния орган …

Член 37 …

Раздел 7: Взаимно признаване …

Член 38 …

Член 39 …

Член 40 …

Раздел 8: Споразумения с държави, които не са държави-членки …

Член 41 …

Глава II: Специфични условия за допускане на акции …

Раздел 1: Условия относно дружества, за чиито акции се подава заявление за допускане до официална регистрация …

Член 42 …

Член 43 …

Член 44 …

Раздел 2: Условия относно акциите, за които се подава заявление за допускане …

Член 45 …

Член 46 …

Член 47 …

Член 48 …

Член 49 …

Член 50 …

Член 51 …

Глава III: Особени условия относно допускането до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от предприятие …

Раздел 1: Условия относно предприятия, за чиито дългови ценни книжа се подава заявление за допускане до официална регистрация …

Член 52 …

Раздел 2: Условия относно дълговите ценни книжа, за които се подава заявление за допускане до официална регистрация …

Член 53 …

Член 54 …

Член 55 …

Член 56 …

Член 57 …

Раздел 3: Други условия …

Член 58 …

Член 59 …

Глава IV: Особени условия, свързани с допускане до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от държава, регионални или местни органи или международна публична институция …

Член 60 …

Член 61 …

Член 62 …

Член 63 …

ДЯЛ IV: ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ЦЕННИ КНИЖА, ДОПУСНАТИ ДО ОФИЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ …

Глава I: Задължения на дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация …

Раздел 1: Регистрация на новоемитирани акции от същия клас …

Член 64 …

Раздел 2: Отношение към акционерите …

Член 65 …

Раздел 3: Изменение на учредителния акт или устава …

Член 66 …

Раздел 4: Годишни отчети и годишен доклад …

Член 67 …

Раздел 5: Допълнителна информация …

Член 68 …

Раздел 6: Еквивалентност на информацията …

Член 69 …

Раздел 7: Периодична информация, подлежаща на публикуване …

Член 70 …

Член 71 …

Раздел 8: Публикуване и съдържание на шестмесечния отчет …

Член 72 …

Член 73 …

Член 74 …

Член 75 …

Член 76 …

Член 77 …

Глава II: Задължение на емитента, чиито дългови ценни книжа са допуснати до официална регистрация …

Раздел 1: Дългови ценни книжа, емитирани от предприятие …

Член 78 …

Член 79 …

Член 80 …

Член 81 …

Член 82 …

Раздел 2: Дългови ценни книжа, емитирани от държава или от нейните регионални или местни органи, или от международна публична институция …

Член 83 …

Член 84 …

Глава III: Задължения, свързани с информацията, която подлежи на публикуване, когато е придобит или продаден мажоритарен дял в регистрирано дружество …

Раздел 1: Общи разпоредби …

Член 85 …

Член 86 …

Член 87 …

Член 88 …

Раздел 2: Информация при придобиване или продажба на мажоритарен дял …

Член 89 …

Член 90 …

Член 91 …

Раздел 3: Определяне на правата на глас …

Член 92 …

Раздел 4: Освобождаване от задължения …

Член 93 …

Член 94 …

Член 95 …

Раздел 5: Компетентни органи …

Член 96 …

Раздел 6: Санкции …

Член 97 …

ДЯЛ V: ПУБЛИКУВАНЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА …

Глава I: Публикуване и подаване на регистрационните данни за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса …

Раздел 1: Процедури и срок на публикуване на регистрационните данни и допълнения към тях …

Член 98 …

Член 99 …

Член 100 …

Раздел 2: Предварително уведомяване на компетентните органи относно начина на публикуване …

Член 101 …

Глава II: Публикуване и подаване на информация след регистрацията …

Член 102 …

Глава III: Езици …

Член 103 …

Член 104 …

ДЯЛ VI: КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ …

Член 105 …

Член 106 …

Член 107 …

ДЯЛ VII: КОМИТЕТ ЗА КОНТАКТ …

Глава I: Състав, дейност и задачи на комитета …

Член 108 …

Глава II: Адаптиране на размера на пазарната капитализация на капитал …

Член 109 …

ДЯЛ VIII: ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ …

Член 110 …

Член 111 …

Член 112 …

Член 113 …

Приложение I: Списък на регистрационните данни за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса …

Приложение II: Част A: Отменени директиви и техните последователни изменения …

Приложение II: Част Б: Срокове за транспониране в националното право …

Приложение III: Съпоставителна таблица …

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 45 и 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален Комитет (1),

действайки в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 79/279/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 г. относно координирането на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса (3), Директива 80/390/ЕИО на Съвета от 17 март 1980 г. относно координирането на изискванията за съставяне, разглеждане и разпределение на регистрационните данни, които подлежат на публикуване във връзка с допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса (4), Директива 82/121/ЕИО на Съвета от 15 февруари 1982 г. относно информацията, подлежаща на периодично публикуване от дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондовата борса (5), и Директива 88/627/ЕИО на Съвета от 12 декември 1988 г. относно информацията, подлежаща на публикуване, когато мажоритарен дял в регистрирано дружество бъде придобит или продаден (6) неколкократно, стават предмет на сериозни промени. Съответно, с цел постигане на яснота и рационалност, гореизброените директиви трябва да бъдат систематизирани и обединени в общ текст.

(2)

Координацията на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондовите борси, намиращи се или функциониращи на територията на държавите-членки, е вероятно да предостави равностойна защита на инвеститорите на общностно равнище, поради по-еднородните гаранции за инвеститорите в различните държави-членки, то ще улесни както допускането до официална регистрация на фондовата борса във всяка държава-членка на ценни книжа на друга държава-членка, така и регистрацията на всякакви ценни книжа на множество фондови борси в Общността; съответно ще допринесе и за по-доброто взаимно проникване на националните пазари на ценни книжа чрез премахване на онези пречки, които е целесъобразно да бъдат премахнати, и по този начин ще подпомогне създаването на европейски капиталов пазар.

(3)

Такава координация следователно трябва да бъде прилагана спрямо ценните книжа, независимо от правния статус на техните емитенти, както и спрямо ценните книжа, емитирани от държави, които не са държави-членки, или от техните органи на местна власт, или от международни публични институции; следователно настоящата директива се отнася за субектите, които не са предмет на разпоредбата на член 48, втори параграф на Договора.

(4)

Следва да бъде предвидена възможност за право на обжалване по съдебен ред на решения, издадени от компетентните национални органи, по повод прилагането на настоящата директива, които се отнасят до допускането на ценни книжа до официална регистрация, така че подобно право на обжалване да не ограничава свободата на действие на тези органи.

(5)

В началото координацията на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация трябва да бъде достатъчно гъвкаво, че да позволи да бъдат отчетени съществуващите разлики в структурата на пазарите на ценни книжа в държавите-членки, както и да даде възможност на държавите-членки да вземат предвид конкретните ситуации, пред които могат да бъдат изправени.

(6)

По тези причини координацията следва първоначално да бъде ограничено до установяване на минимални условия за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондовите борси, намиращи се или функциониращи на територията на държавите-членки, без обаче да дава на емитентите някакво право за регистрация.

(7)

Тази частична координация на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация представлява първата стъпка в посока на по-тясно сближаване на правилата, съществуващи в държавите-членки в тази област.

(8)

Пазарът, в който предприятията функционират, е разширен, така че да включи цялата Общност, което налага и съответно увеличаване на финансовите изисквания към тях, както и разширяване на капиталовите пазари, на които трябва да ги удовлетворят; допускането до официална регистрация на фондови борси в държавите-членки на ценни книжа, емитирани от предприятия, представлява важно средство за достъп до тези капиталови пазари; освен това борсовите ограничения за закупуване на ценни книжа, търгувани на фондови борси в друга държава-членка, са премахнати като част от либерализирането на движението на капитала.

(9)

В повечето държави-членки се изискват гаранции от предприятия, предлагащи публично свои ценни книжа, с цел защита на интересите на реалните и потенциалните инвеститори, или в момента на предлагането или при допускането им до официална регистрация на фондовата борса; тези гаранции изискват предоставяне на достатъчна и максимално обективна информация относно финансовото състояние на емитента и данни за ценните книжа, за чието допускане до официалната регистрация се прави заявка; формата, в която трябва да бъде представена тази информация, обикновено включва публикуване на регистрационни данни.

(10)

Гаранциите, изисквани от отделните държави-членки, се различават както по отношение съдържанието и описанието на регистрационните данни, така и относно ефикасността, методите и периодичността на проверката на подадената информация; ефектът от тези различия води не само до затрудняване на допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондовите борси на територията на няколко държави-членки, но също и до възпрепятстване на придобиването на ценни книжа, регистрирани на фондовите борси на едни държави-членки, от инвеститори, живеещи в друга, като по този начин осуети финансирането на предприятия и инвестициите в рамките на цялата Общност.

(11)

Тези различия трябва да бъдат отстранени посредством координация на уредбата, без да е необходимо пълното им унифициране, за да се постигне съответна степен на еквивалентност на гаранциите, изисквани от всяка държава-членка за осигуряване предоставянето на достатъчна и максимално обективна информация на реалните или потенциалните притежатели на ценни книжа.

(12)

Тази координация трябва да се прилага за ценните книжа, независимо от правния статус на емитиращото предприятие; настоящата директива се отнася за субектите, които не са посочени в член 48, втори параграф от Договора.

(13)

Взаимното признаване на регистрационните данни, подлежащи на публикуване за допускането на ценни книжа до официална регистрация, представлява важна стъпка в посока на създаване на вътрешен пазар в Общността.

(14)

За тази цел е необходимо да се уточнят органите, компетентни да извършват проверки и да одобряват регистрационните данни, подлежащи на публикуване за допускането на ценни книжа до официална регистрация в случай на едновременно кандидатстване за допускане до официална регистрация в две или повече държави-членки.

(15)

Член 21 от Директива 89/298/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 г. относно координацията на изискванията за съставяне, разглеждане и разпределение на проспекта, подлежащ на публикуване при публично предлагане на прехвърлими ценни книжа (7), съдържа разпоредби, съгласно които ако публичното предлагане се извършва едновременно или в кратки интервали от време в две или повече държави-членки, проспектът за публично предлагане, съставен и одобрен в съответствие с член 7, член 8 или член 12 от въпросната директива, трябва да бъде считан за проспект за публично предлагане в съответните държави-членки на базата на взаимно признаване.

(16)

Желателно е също така да се гарантира, че в случаите, когато в кратък интервал след публичното предлагане се прави заявка за допускане до официална регистрация на фондова борса, проспектът за публично предлагане ще бъде признаван за регистрационни данни.

(17)

Взаимното признаване на проспекти за публично предлагане и допускане до официална регистрация само по себе си не дава право за допускане до официална регистрация.

(18)

Препоръчително е, посредством споразумения между Общността и нечленуващите държави, да се гарантира разширеното приемане на регистрационните данни за допускане до официална регистрация от страна на тези държави на реципрочен принцип.

(19)

В някои случаи изглежда целесъобразно да се постанови възможност държавата-членка, в която се прави заявка за допускане до официална регистрация, да предостави на емитента на ценни книжа, вече допуснати до официална регистрация на фондовата борса на друга държава-членка, правото за частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на регистрационни данни с цел допускане до официални регистрации.

(20)

Дружествата, които вече са регистрирани в Общността за известен период от време и които са с високо качество и международна репутация, са най-вероятните кандидати за презгранична регистрация. Тези дружества обикновено са добре известни в повечето държави-членки и за тях съществува широко разпространявана и достъпна информация.

(21)

Целта на настоящата директива е да гарантира предоставянето на достатъчна информация на инвеститорите; следователно, когато едно такова дружество направи заявка неговите ценни книжа да бъдат допуснати до регистрация в държавата-членка домакин, инвеститорите, работещи на пазара в тази страна, да могат да бъдат достатъчно защитени, като получават само опростена информация, а не пълните регистрационни данни.

(22)

Държавите-членки могат да сметнат за необходимо да определят недискриминиращи минимални количествени критерии, като например настояща пазарна капитализация на собствения капитал, на които емитентите трябва да отговарят, за да имат право да се възползват от възможността за освобождаване, предвидено в настоящата директива; поради растящата интеграция на пазарите на ценни книжа, компетентните органи трябва да имат възможност да третират по подобен начин и по-малките дружества.

(23)

Освен това, много фондови борси имат вторични пазари за търгуване с акции на дружества, които не са допуснати до официална регистрация; в някои случаи регулацията и надзорът на вторичните пазари се осъществява от органи, признати от обществени органи, и те налагат на дружествата изисквания за представяне на информация, които по същество съответстват на изискванията към официално регистрираните дружества; следователно основополагащите принципи на член 23 от настоящата директива могат да се прилагат и когато такива дружества правят заявка за допускане на техните ценни книжа до официална регистрация.

(24)

За да бъдат защитени интересите на инвеститорите, документите, предназначени да бъдат предоставени на обществеността, трябва първо да бъдат изпратени на компетентните органи в държавата-членка, в която се прави заявка за допускане до официална регистрация; именно тази държава-членка трябва да реши дали документите да бъдат проверени от нейните компетентни органи и, ако е необходимо, да определи естеството и начина на извършване на проверката.

(25)

В случая с ценни книжа, допуснати до официална регистрация на фондова борса, защитата на инвеститорите изисква през целия период на регистрация на ценните книжа редовно да им бъде предоставяна необходимата информация; координацията на изискванията към тази редовно представяна информация има подобни цели като тези, предвидени за регистрационните данни, а именно подобряване на защитата и съобразяване с нуждите, улесняване регистрацията на съответните ценни книжа на повече от една фондова борса в Общността и по този начин допринасяне за създаването на истински капиталов пазар на Общността чрез позволяване на по-пълно взаимно проникване на пазари на ценни книжа.

(26)

Съгласно настоящата директива, регистрираните дружества трябва своевременно да предоставят на инвеститорите своя годишен отчет и счетоводен баланс, съдържащи информация за дружеството през цялата финансова година; като се има предвид, че с Четвърта Директива 78/660/EИО на Съвета (8) се координират законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно годишните отчети на някои видове дружества.

(27)

Поне веднъж в хода на всяка финансова година дружествата трябва да предоставят на инвеститорите отчет за дейността си; следователно настоящата директива може да бъде сведена до координация на съдържанието и разпространението на един отчет, покриващ първото шестмесечие на финансовата година.

(28)

В случая с обикновените облигации с фиксиран лихвен процент обаче, предвид на правата, които предоставят на своите притежатели, защитата на инвеститорите посредством публикуването на отчета за първото шестмесечие не е от съществено значение; по силата на настоящата директива конвертируемите или обменяеми облигации, както и облигации с варант, могат да бъдат допуснати до официалната регистрация, само ако свързаните с тях акции вече са регистрирани на същата фондова борса или на друг регулиран, редовно функциониращ и признат отворен пазар или съответно са допуснати едновременно; държавите-членки могат да дерогират този принцип, само ако техните компетентни органи са сигурни, че притежателите разполагат с цялата необходима информация, за да могат да си създадат мнение относно стойността на акциите, с които са свързани тези облигации; в резултат на това, редовно представяната информация подлежи на координация само за дружества, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондовата борса.

(29)

Шестмесечният отчет трябва да позволи на инвеститорите да направят информирана преценка за общото развитие на дейността на дружеството през отчетния период; този отчет обаче трябва да съдържа само основните данни за финансовото състояние и общото развитие на дейността на съответното дружество.

(30)

С цел осигуряване на ефективна защита на инвеститорите и надлежно функциониране на фондовите борси правилата, свързани с редовното предоставяне на информация, която подлежи на публикуване от дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондова борса в рамките на Общността, трябва да се прилагат не само за дружества от държавите-членки, а също и за дружества от държави, които не са държави-членки.

(31)

Една политика за достатъчната информация за инвеститорите по отношение на прехвърлимите ценни книжа вероятно би подобрила защитата на инвеститорите, би увеличила доверието им в пазарите на ценни книжа и така би гарантирала, че тези пазари функционират правилно.

(32)

Когато такава защита стане по-равностойна, координирането на тази политика на общностно равнище може да допринесе за по-голямото взаимно проникване на пазарите на прехвърлими ценни книжа в държавите-членки и може да подпомогне създаването на истински европейски капиталов пазар.

(33)

За тази цел инвеститорите трябва да бъдат информирани за мажоритарните дялове в дружества от Общността, чиито акции са официално регистрирани на фондовите борси, намиращи се или функциониращи на територията на Общността, както и за промените в тези дялове.

(34)

Координираните правила трябва да бъдат установени с оглед на подробното съдържание и процедурата за прилагане на това изискване.

(35)

Дружествата, чиито акции са официално регистрирани на фондова борса в Общността, могат да информират обществото за промените в мажоритарните дялове само в случай че са били уведомени за това от притежателите им.

(36)

Повечето държави-членки нямат такова изискване към притежателите, а там, където то съществува, са налице значителни различия в процедурите за прилагането му; следователно Общността трябва да приеме координирани правила в тази област.

(37)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране, установени в приложение II, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

ГЛАВА I

Определения

Член 1

За целите на настоящата директива:

а)

„емитенти“ са дружества и други юридически лица, както и всякакви предприятия, чиито ценни книжа подлежат на заявка за допускане до официална регистрация на фондовата борса;

б)

„предприятия за колективно инвестиране, различни от затворения тип“ са дялови тръстове и инвестиционни дружества:

i)

чиято цел е колективно инвестиране на капитал, предоставен от обществеността, които работят на принципа на разпределение на риска; и

ii)

чиито дялови единици се закупуват повторно или изкупуват обратно, пряко или непряко, по искане на притежателя за сметка на активите на тези предприятия. Действията, предприети от такива предприятия с цел гарантиране, че борсовата стойност на техните дялови единици не се отклонява значително от нетната стойност на активите им, се считат за еквивалентни на такова повторно закупуване или обратно изкупуване;

в)

за целите на настоящата директива „инвестиционни дружества, различни от затворения тип“ са инвестиционни дружества:

i)

чиято цел е колективно инвестиране на капитал, предоставен от обществеността, които работят на принципа на разпределение на риска; и

ii)

чиито акции се закупуват повторно или изкупуват обратно по искане на притежателя за сметка на активите на тези дружества. Действията, предприети от такива дружества с цел гарантиране, че борсовата стойност на техните акции не се отклонява значително от нетната стойност на активите им, се считат за еквивалентни на такова повторно закупуване или обратно изкупуване;

г)

„кредитна институция“ е предприятие с предмет на дейност получаване от неограничен кръг лица на депозити или на други парични средства, подлежащи на връщане, и отпускане на кредити за негова сметка;

д)

„дялови единици на предприятие за колективно инвестиране“ са ценни книжа, емитирани от предприятие за колективно инвестиране, представляващи правата на участниците върху активите на такова предприятие;

е)

„участие“ означава права върху капитала на други предприятия, независимо дали са представени чрез удостоверения, които посредством създаване на трайна връзка с тези предприятия, са предназначени да допринесат за дейностите на предприятието, което притежава тези права;

ж)

„нетен оборот“ включва сумите, получени от продажбата на продукти и предоставянето на услуги, които принадлежат към обичайните дейности на предприятието, след приспадане на търговските отстъпки и на данъка добавена стойност, както и на другите данъци, пряко свързани с оборота;

з)

„годишни отчети“ включват счетоводния отчет, отчета за приходите и разходите и приложенията към отчетите. Всички тези документи представляват неделимо цяло.

ГЛАВА II

Приложно поле

Член 2

1.   Разпоредбите на членове от 5 до 19, на членове от 42 до 69 и на членове от 78 до 84 се прилагат за ценни книжа, които са допуснати до официална регистрация или са предмет на заявление за допускане до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на държава-членка.

2.   Държавите-членки могат да решат да не прилагат разпоредбите, посочени в параграф 1, спрямо:

а)

дялови единици, емитирани от предприятия за колективно инвестиране, различни от затворения тип;

б)

ценни книжа, емитирани от държава-членка или от нейните органи на местна власт.

Член 3

1.   Разпоредбите на членове от 20 до 41, както и на приложение I, се прилагат за ценни книжа, които са предмет на заявка за допускане до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на държава-членка.

2.   Разпоредбите, посочени в параграф 1, не се прилагат спрямо:

а)

дялови единици, емитирани от предприятия за колективно инвестиране, различни от затворения тип;

б)

ценни книжа, емитирани от държава-членка или от нейните органи на местна власт.

Член 4

1.   Разпоредбите на членове от 70 до 77 се прилагат за дружества, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на държава-членка, независимо дали допускането се отнася за самите акции или за удостоверенията, които ги представляват, и независимо от датата на допускането.

2.   Разпоредбите, посочени в параграф 1 обаче, не се прилагат за инвестиционни предприятия, различни от затворения тип.

3.   Държавите-членки могат да изключат централните банки от обхвата на разпоредбите, посочени в параграф 1.

ДЯЛ II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЦЕННИ КНИЖА

ГЛАВА I

Общи условия за допускане

Член 5

Държавите-членки осигуряват, че:

а)

ценни книжа няма да бъдат допускани до официална регистрация на нито една фондова борса, намираща се или функционираща на тяхна територия, ако не са изпълнени условията, посочени в настоящата директива;

б)

емитентите на ценни книжа, допуснати до официална регистрация, независимо от датата на допускане, ще изпълняват задълженията, посочени в настоящата директива.

Член 6

1.   Допускането на ценни книжа до официална регистрация зависи от условията, предвидени в членове от 42 до 51 или в членове от 52 до 63, касаещи съответно акции и дългови ценни книжа.

2.   Емитентите на ценни книжа, допуснати до официална регистрация, трябва да изпълняват задълженията, предвидени в разпоредбите на членове от 64 до 69 или на членове от 78 до 84, касаещи съответно акции и дългови ценни книжа.

3.   Удостоверенията, представляващи акциите, могат да бъдат допуснати до официална регистрация само в случай че емитентът на представляваните акции отговаря на условията, предвидени в разпоредбите на членове от 42 до 44, както и задълженията по членове от 64 до 69 и ако удостоверенията отговарят на условията, посочени в членове от 45 до 50.

Член 7

Държавите-членки не могат да поставят като условие за допускането до официална регистрация на ценни книжа, емитирани от дружества или други юридически лица, които са местни лица на друга държава-членка, тези ценни книжа вече да трябва да са били допуснати до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на една държава-членка.

ГЛАВА II

По-строги или допълнителни условия и задължения

Член 8

1.   Като се спазват забраните, посочени в член 7 и в членове от 42 до 63, държавите-членки могат да допуснат до официална регистрация ценни книжа при по-строги условия от тези, предвидени в членове от 42 до 63 или при допълнителни условия, стига тези по-строги и допълнителни условия да се прилагат по принцип за всякакви емитенти или за отделни класове емитенти и че те са публикувани преди да е направена заявката за допускане на съответните ценни книжа.

2.   Държавите-членки могат да изискват емитентите на ценни книжа, допуснати до официална регистрация да изпълняват по-строги задължения, от посочените в членове от 64 до 69 и в членове от 78 до 84 или допълнителни задължения, стига тези по-строги и допълнителни задължения да се прилагат по принцип към всички емитенти или към отделни класове емитенти.

3.   При същите условия като предвидените в член 9 държавите-членки могат да позволяват дерогации от допълнителните или по-строги условия и задължения, посочени в предходните параграфи 1 и 2.

4.   В съответствие с приложимите национални правила държавите-членки могат да изискат от емитентите на ценни книжа, допуснати до официална регистрация, редовно да уведомяват обществеността за своето финансово състояние и общия ход на дейността си.

ГЛАВА III

Дерогации

Член 9

Всякакви дерогации от условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация, които могат да бъдат разрешени в съответствие с разпоредбите на членове от 42 до 63, трябва да се прилагат за всички емитенти, като обстоятелствата, които ги обосновават, са сходни.

Член 10

Държавите-членки могат да решат да не прилагат условията, предвидени в разпоредбите на членове от 52 до 63 и задълженията, посочени в член 81, параграфи 1 и 3, по отношение на заявленията за допускане до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от дружества и други юридически лица, които са местни лица на една държава-членка и които са учредени, ръководени или управлявани съобразно специален закон, като изплащанията и лихвите, във връзка с тези ценни книжа, са гарантирани от една държава-членка или от някой от членовете на федерална държава- членка.

ГЛАВА IV

Правомощия на компетентните национални органи

Раздел 1

Решение за допускане

Член 11

1.   Компетентните органи, посочени в член 105, вземат решение за допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на тяхна територията.

2.   Без да се засягат другите им правомощия, компетентните органи имат право да отхвърлят заявление за допускане на ценни книжа до официална регистрация, в случай че по тяхно усмотрение, състоянието на емитента е такова, че допускането би нанесло вреди на интересите на инвеститорите.

Член 12

Чрез дерогация от разпоредбите на член 8 държавите-членки могат, единствено с цел защита интересите на инвеститорите, да оправомощят компетентните органи да допуснат ценни книжа до официална регистрация при някакво специално условие, което компетентните органи считат за целесъобразно и за което изрично са уведомили заявителя.

Член 13

1.   В случаите, когато едновременни или непосредствено една след друга се правят заявки за допускане на същите ценни книжа до официална регистрация на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на повече от една държава-членка, или когато заявлението за допускане се отнася за ценни книжа, които вече са регистрирани на друга фондова борса в друга държава-членка, компетентните органи осъществяват контакт помежду си и предприемат необходимите действия за ускоряване на процедурата и за максимално опростяване на формалностите, както и на всички други изискуеми условия за допускане на съответните ценни книжа.

2.   За улесняване работата на компетентните органи, във всяко заявление за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на една държава-членка, трябва да бъде посочено, че подобно заявление се подава или е подадено в друга държава-членка или предстои да бъде подадено в непосредствено бъдеще.

Член 14

Компетентните органи могат да откажат да допуснат до официална регистрация ценни книжа, които вече са регистрирани в друга държава-членка, в случаите, когато емитентът не спазва задълженията, произтичащи от допускането в тази държава-членка.

Член 15

В случаите, когато заявлението за допускане до официална регистрация се отнася до удостоверения, представляващи акции, то трябва да бъде разгледано само ако компетентните органи сметнат, че емитентът на удостоверенията предлага достатъчни гаранции за защита на инвеститорите.

Раздел 2

Информация, изисквана от компетентните органи

Член 16

1.   Емитент, чийто ценни книжа са допуснати до официална регистрация, предоставя на компетентните органи цялата информация, която те сметнат за целесъобразна с цел защита на инвеститорите и гарантиране на безпроблемното функциониране на пазара.

2.   В случаите, когато защитата на инвеститорите или безпроблемното функциониране на пазара налагат, компетентните органи могат да изискат от емитента да публикува информация във вида и в сроковете, които сметнат на необходимо. Ако емитентът не спази това изискване, компетентните органи могат да я публикуват сами, след като се запознаят с мнението на емитента.

Раздел 3

Действия срещу емитент, неспазващ задълженията, произтичащи от допускането

Член 17

Без да се засягат каквито и да било други действия или санкции, които могат да извършат или наложат в случай на неспазване на задълженията, произтичащи от допускането до официална регистрация, от страна на емитента, компетентните органи могат да оповестят факта, че емитентът не е спазил тези задължения.

Раздел 4

Временно преустановяване или прекратяване на регистрацията

Член 18

1.   Компетентните органи могат да решат временно да преустановят регистрацията на ценни книжа, в случаите когато безпроблемното функциониране на пазара е или може да бъде временно застрашено или когато го изисква защитата на инвеститорите.

2.   Компетентните органи могат да решат, че регистрацията на ценни книжа се прекратява в случаите, когато установят, че поради възникване на специални обстоятелства нормалната редовна търговия с ценните книжа не е повече възможна.

Раздел 5

Право на обжалване по съдебен ред в случай на отказ за допускане или прекратяване на регистрацията

Член 19

1.   Държавите-членки гарантират, че решенията на компетентните органи за отказ от допускане на ценни книжа до официална регистрация или за прекратяване на съответната регистрация могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

2.   На заявителя се съобщава решението, касаещо молбата му за допускане до официална регистрация, в срок от шест месеца след получаване на молбата или, ако през този период компетентните органи са се нуждаели от допълнителна информация — в срок от шест месеца след предоставянето на тази информация.

3.   Отсъствието на решение в срока, определен в параграф 2, се счита за отхвърляне на молбата. Това отхвърляне дава право на обжалване по съдебен ред, предвидено в параграф 1.

ДЯЛ III

ОСОБЕНИ УСЛОВИЯ ОТНОСНО ОФИЦИАЛНАТА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЦЕННИ КНИЖА

ГЛАВА I

Публикуване на регистрационни данни за допускане

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 20

Държавите-членки гарантират, че допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса, намираща се или функционираща на територията им, зависи от публикуването на информационна справка, наричана по-долу в съответствие с глава I на дял V „Регистрационни данни“.

Член 21

1.   Регистрационните данни съдържат информация, която в съответствие със специфичните характеристики на емитента и на ценни книжа, за които се подава заявление за допускане, е необходима на инвеститорите и на техните инвестиционни съветници, за да направят информирана преценка за активите и пасивите, финансовото състояние, печалбата и загубата, перспективите за емитента, както и за правата, произтичащи от съответните ценни книжа.

2.   Държавите-членки гарантират, че задължението, посочено в параграф 1, е наложено на лицата, отговарящи за регистрационните данни, както е посочено в точка 1.1. от списък A и Б на приложение I по-долу.

Член 22

1.   Без да се засяга задължението, посочено в член 21, държавите-членки гарантират, че в зависимост от възможностите за освобождаване, посочени в член 23 и член 24, регистрационните данни съдържат в максимално лесна за анализиране и разбиране форма поне данните, посочените в схеми A, Б или В на приложение I, в зависимост от това дали става дума за акции, дългови ценни книжа или удостоверения, представляващи акции.

2.   В специфични случаи, предвидени в разпоредбите на членове от 25 до 34, регистрационните данни се съставят в съответствие с спецификациите, посочени в тези членове, предвид на възможностите за освобождаване, установени в членове 23 и 24.

3.   Когато някои точки от схеми A, Б и В на приложение I се окажат неприложими към предмета на дейност или правната форма на емитента, регистрационните данни, предоставящи еквивалентна информация, се съставят чрез адаптиране на тези заглавия.

Раздел 2

Частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на регистрационни данни

Член 23

Без да се засяга член 39, параграф 1, държавите-членки могат да позволят на компетентните органи, отговарящи за проверяването на регистрационните данни по смисъла на настоящата директива, да предоставят възможност за частично или пълно освобождаване от задължението за публикуване на регистрационни данни в следните случаи:

1.

когато ценните книжа, за които се прави заявка за допускане до официалната регистрация, са:

а)

публично емитирани;

б)

емитирани във връзка с предложение за поглъщане;

или

в)

емитирани във връзка със сливане, включващо придобиване от друго дружество или образуване на ново дружество, разделяне на дружество, прехвърляне на всичките или на част от активите и пасивите на дружеството или при възмездно прехвърляне на активи, които не са парични средства;

и когато не повече от 12 месеца преди допускането на ценните книжа до официална регистрация в същата държава-членка е публикуван документ, който компетентните органи считат, че съдържа информация, съответстваща на тази в регистрационните данни, посочени в настоящата директива. На публикуване подлежат също и всякакви данни за съществени промени, настъпили след изготвянето на този документ. Документът се предоставя на обществеността в седалището на емитента според устройствения му акт и в офисите на финансовите организации, ангажирани да действат като негови финансови агенти, а всякакви данни за съществени промени се публикуват в съответствие с разпоредбите на член 98, параграф 1, и член 99, параграф 1;

2.

когато ценните книжа, за които се прави заявка за допускане до официална регистрация, са:

а)

акции, предоставени безплатно на притежателите на акции, които вече са регистрирани на съответната фондова борса; или

б)

акции, резултат от превръщането на конвертируеми дългови ценни книжа, или акции, пуснати след обмен на обмените дългови ценни книжа, ако акциите на дружеството, чийто акции се предлагат чрез превръщане или обмен, са вече регистрирани на съответната фондова борса; или

в)

акции, резултат от упражняване на правата, дадени от варанти, ако акциите на дружеството, чийто акции се предлагат на притежателите на варанти, са вече регистрирани на съответната фондова борса; или

г)

акции, емитирани в замяна на акции, които вече са регистрирани на съответната фондова борса, ако емитирането на такива нови акции не включва увеличаване на емитирания акционерен капитал на дружеството;

и когато е целесъобразно, информацията, посочена в глава 2 на схема A на приложение I е публикувана в съответствие с разпоредбите на член 98, параграф 1, и член 99, параграф 1;

3.

когато ценните книжа, за които се прави заявка за допускане до официална регистрация, са:

а)

акции, чийто брой, предвидена пазарна стойност или номинална стойност или при липса на номинална стойност — счетоводна номинална стойност, възлиза на по-малко от 10 % от броя или съответстващата стойност на акции от същия клас, които вече са регистрирани на съответната фондова борса; или

б)

дългови ценни книжа, емитирани от дружества и други юридически лица, които са местни лица за държавата-членка и които:

i)

при упражняване на дейността си се облагодетелстват от държавните монополи; и

ii)

са учредени или ръководени от специален закон или в съответствие с такъв закон, или чиито заеми са безусловно и неотменимо гарантирани от държава-членка или от някой от членовете на федерална държава-членка; или

в)

дългови ценни книжа, емитирани от юридически лица, различни от дружества, които са местни лица за държавата-членка и които:

i)

са образувани по специален закон; и

ii)

чиято дейност е регулирана от такъв закон и се състои единствено в:

набиране на средства под контрол от държавата чрез емитиране на дългови ценни книжа; и

финансиране на производство с помощта на набраните ресурси и на ресурсите, предоставени от държава-членка; и

iii)

чиито дългови ценни книжа за целите на допускането до официална регистрация са считани от националното право за дългови ценни книжа, емитирани или гарантирани от държавата; или

г)

акции, предоставени на служителите в случаите, когато акции от същия клас вече са допуснати до официална регистрация на съответната фондова борса; акции, които се различават единствено по датата на първото възникване на право за получаване на дивидент, не се считат за принадлежащи към различни класове; или

д)

ценни книжа, които вече са допуснати до официална регистрация на друга фондова борса на територията на същата държава-членка; или

е)

акции, емитирани с оглед на възмезден частичен или пълен отказ на управителите на командитни дружества с акции от определените им по устав права върху печалбата, ако акции от съответния клас вече са били допуснати до официална регистрация на съответната фондова борса; акции, които се различават единствено по датата на първото възникване на право на получаване на дивидент, не се считат за принадлежащи към различни класове; или

ж)

допълнителни удостоверения, представляващи акции, емитирани в замяна на оригиналните ценни книжа, в случаите, когато емитирането на такива нови удостоверения не е довело до увеличение на емитирания капитал на дружеството и стига удостоверенията, представляващи такива акции, да са вече регистрирани на съответната фондова борса;

както и в случаите, когато:

се касае за ценните книжа, посочени в буква а), емитентът е спазил изискванията за публичност на фондовата борса, наложени от националните органи и е изготвил годишните отчети и годишните и междинните доклади, които тези органи са сметнали за необходими,

се касае за ценните книжа, посочени в буква д), регистрационните данни, съответстващи на разпоредбите на настоящата директива, вече са публикувани, и

се касае за ценните книжа, посочени в букви от а) до ж), информацията относно броя и вида ценни книжа, за които се подава заявление за допускане до официална регистрация, и обстоятелствата, при които тези ценни книжа са емитирани, са публикувани в съответствие с разпоредбите на член 98, параграф 1, и член 99, параграф 1;

4.

когато:

a)

ценните книжа или акциите на емитента или удостоверенията, представляващи такива акции, вече са били официално регистрирани в друга държава-членка за срок, не по-малък от три години преди заявлението за допускане до официална регистрация;

б)

компетентните органи на държавата-членка, в която се търси допускане до официална регистрация, са удовлетворени, че компетентните органи на държавата или на държавите-членки, в които ценните книжа на емитента са официално регистрирани, са потвърдили, че през предходните три години или през целия период на регистрация на ценните книжа на емитента, в случай че е по-кратък от три години, емитентът е спазвал всички изисквания относно информацията и допускането до регистрация, наложени на дружествата, чиито ценни са официално регистрирани по смисъла на настоящата директива;

в)

изброените по-долу документи се публикуват по начина, предвиден в членове 98 и 99, параграф 1:

i)

документ, съдържащ следната информация:

потвърждение, че е подадено заявление за допускане на ценните книжа до официална регистрация. Когато става дума за акции, то съдържа също и данни за броя и класа им, както и кратко описание на правата, свързани с тях. Когато става дума за удостоверения, представляващи акции, в него се посочват правата, свързани с оригиналните ценни книжа, също се дава информация относно възможността за превръщане на удостоверенията в оригинерни ценни книжа и процедурата за извършването му. Когато става дума за дългови ценни книжа, в документа са посочени и номиналният размер на заема (ако той не е фиксиран, този факт също се посочва), както и условията и срокът на заема; освен когато става дума за непрекъснати емисии, се посочват цената на емисията и цената за обратно изкупуване, както и номиналният размер на лихвата (ако има възможност за няколко лихвени процента, се поясняват условията, определящи промените в размера им); когато става дума за конвертируеми дългови ценни книжа, обменни дългови ценни книжа, дългови ценни книжа с варанти или варанти, документът трябва да уточнява също и естеството на акциите, предложени чрез превръщане, обмен или записване, правата, свързани с тях, условията и процедурите за превръщане, обмен или записване, както и данни за обстоятелствата, при които могат да бъдат изменени;

подробни данни за всяка значителна промяна или развитие, настъпило след датата, за която се отнасят документите, посочени в ii) и iii);

специфична информация за пазара в страната, в която се подава заявление за допускане, свързана по-специално с подоходното данъчното облагане, финансовите агенти на емитента и начините за публикуване на уведомленията за инвеститорите; и

декларация от лицата, които отговарят за информацията, представяна в съответствие с разпоредбите на първите три точки, удостоверяваща, че тя отговаря на действителността и че не са пропуснати факти, които биха могли да се отразят на смисъла на документа;

ii)

последния годишен доклад, последните годишни отчети, заверени от експерт-счетоводител (в случаите, когато емитентът изготвя собствени и консолидирани отчети, се представят и двата. Компетентните органи могат да позволят на емитента да представи само собствените или само консолидираните отчети, при условие че непредставеният отчет не съдържа важна допълнителна информация) и последното извлечение за шестмесечието на съответната година, стига да е вече публикувано;

iii)

регистрационни данни, проспект или еквивалентен документ, публикуван от емитента за 12-те месеца, предхождащи заявката за допускане до официална регистрация;

iv)

следната информация, ако не се съдържа в документите, посочени в точки i), ii) и iii):

състав на административните, управленски и надзорни органи на дружеството, както и функции, изпълнявани от отделните членове,

обща информация за капитала,

текущото състояние, съобразно последната информация, представена на емитента съгласно членове от 85 до 97, и

всякакви отчети на експерт-счетоводителите, свързани с последните публикувани годишни отчети, изисквани от националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на емитента според устройствения му акт;

г)

уведомления, сметки, плакати и документи, отразяващи допускането на ценните книжа до официална регистрация и посочващи основните характеристики на ценните книжа, както и всякакви други документи, свързани с допускането и предназначени за публикуване от емитента или от негово име, и удостоверяващи, че информацията, посочена в буква в), съществува, както и мястото, където е или ще бъде публикувана по начина, предвиден в член 98;

и

д)

информацията, посочена в буква в), както и уведомленията, сметките, плакатите и документите, предвидени в буква г), се изпращат на компетентните органи, преди да бъдат предоставени на обществеността;

5.

когато дружествата, чиито акции са били търгувани в продължение най-малко на предходните две години на вторичен пазар, който подлежи на регулиране и надзор от органи, приети от обществените органи, правят заявка за допускане на своите ценни книжа до официална регистрация в същата държава-членка и по преценка на компетентните органи, информация, еквивалентна по своята същност с тази, изисквана съгласно настоящата директива, е била представена на инвеститорите преди датата, на която допускането до официална регистрация влиза в сила.

Раздел 3

Информация, която се разрешено да не бъде включена в регистрационните данни

Член 24

Компетентните органи могат да разрешат някои видове информация да не бъдат включвани в регистрационните данни, изискуеми съгласно настоящата директива, в случаите, когато сметнат, че:

а)

такава информация не е от съществено значение и няма да повлияе на оценката на активите и пасивите, финансовото състояние, печалбата и загубата, и перспективите на емитента;

б)

разкриването на съответната информация би било в противоречие с обществения интерес или може да причини сериозни вреди на емитента, стига при втората хипотеза да няма опасност невключването на информацията да подведе обществото по отношение на фактите и обстоятелствата, чието познаване е от ключово значение за оценката на съответните ценни книжа.

Раздел 4

Съдържание на регистрационните данни в особени случаи

Член 25

1.   В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за акции, предложени с преимущество на акционерите на емитента и неговите акции вече са регистрирани на съответната фондова борса, компетентните органи могат да изискат регистрационните данни да съдържат само информацията, посочена в схема A на приложение I:

а)

в глава 1;

б)

в глава 2;

в)

в глава 3, точки 3.1.0, 3.1.5, 3.2.0, 3.2.1, 3.2.6, 3.2.7, 3.2.8 и 3.2.9;

г)

в глава 4, точки 4.2, 4.4, 4.5, 4.7.1 и 4.7.2;

д)

в глава 5, точки 5.1.4, 5.1.5 и 5.5;

е)

в глава 6, точки 6.1, 6.2.0, 6.2.1, 6.2.2 и 6.2.3, и

ж)

в глава 7.

В случаите, когато акциите, посочени в параграф 1, са представени чрез удостоверения, регистрационните данни трябва да съдържат, съгласно разпоредбите на член 33, параграф 2 и параграф 3, освен информацията, предвидена в тази алинея, най-малко информацията, посочена в схема В на приложение I:

а)

в глава 1, точки 1.1, 1.3, 1.4, 1.6 и 1.8,

и

б)

в глава 2.

2.   В случаите, когато заявлението за допускане до официална регистрация се отнася за конвертируеми дългови ценни книжа, обменни дългови ценни книжа или дългови ценни книжа с варанти, предложени с преимущество на акционерите на емитента и неговите акции вече са регистрирани на съответната фондова борса, компетентните органи могат да изискат регистрационните данни да съдържат единствено:

а)

информация относно естеството на акциите, предложени чрез конвертиране, обмен или записване, и правата, които са свързани с тях;

б)

информацията, посочена в приложение I, схема A, и в параграф 1, първа алинея, освен посоченото в глава 2 на тази схема;

в)

информацията, посочена в приложение I, схема Б, глава 2;

г)

условията и процедурите за конвертиране, обмен и записване и случаите, в които могат да бъдат променяни.

3.   В случаите, когато се публикуват в съответствие с разпоредбите на член 98, към регистрационните данни, посочените в параграфи 1 и 2, се прилагат годишните отчети за последната финансова година.

4.   В случаите, когато емитентът изготвя собствени и консолидирани годишни отчети, към регистрационните данни се прилагат и двата вида. Компетентните органи обаче могат да позволят на емитента да приложи само единия вид отчет, стига другият, който не е приложен, да не съдържа допълнителна информация, която е от съществено значение.

Член 26

1.   В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за дългови ценни книжа, които не са конвертируеми, нито обменни или с варанти, а са емитирани от предприятие, чиито ценни книжа вече са регистрирани на съответната фондова борса, компетентните органи могат да изискат регистрационни данни да съдържат само информацията, посочена в схема Б на приложение I:

а)

в глава 1;

б)

в глава 2;

в)

в глава 3, точки 3.1.0, 3.1.5, 3.2.0 и 3.2.2;

г)

в глава 4, точки 4.3;

д)

в глава 5, точки 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4 и 5.4;

е)

в глава 6;

ж)

в глава 7.

2.   В случаите, когато са публикувани в съответствие с разпоредбите на член 98, към регистрационните данни, посочени в параграф 1, се прилагат годишните отчети за последната финансова година.

3.   В случаите, когато емитентът изготвя собствени и консолидирани годишни отчети, към регистрационните данни се прилагат и двата вида. Компетентните органи обаче могат да позволят на емитента да приложи само единия вид отчет, стига другият, който не е приложен, да не съдържа допълнителна информация, която е от съществено значение.

Член 27

В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за дългови ценни книжа, почти всички, от които, поради естеството им, обикновено се купуват и търгуват от ограничен брой инвеститори, които са особено добре запознати с инвестиционните въпроси, компетентните органи могат да разрешат някои данни, посочени в схема Б на приложение I, да не бъдат включвани или да бъдат включени в обобщен вид, при условие че информацията не е съществено значение от гледна точка на съответните инвеститори.

Член 28

1.   За допускане до официална регистрация на ценни книжа, емитирани от финансови институции, регистрационните данни трябва да съдържат:

а)

като минимум информацията, посочена в приложение I, схема A или схема Б, глави 1, 2, 3, 5 и 6, в зависимост от това дали става дума за емитиране на акции или на дългови ценни книжа;

б)

информация, която е адаптирана в съответствие с правилата, предвидени за тази цел от националното право или от компетентните органи спрямо конкретните характеристики на емитента на съответните ценни книжа и най-малко да е еквивалентна на информацията, посочена в приложение I, схема A или схема Б, глава 4 и глава 7.

2.   Държавите-членки определят финансовите институции, за които се отнася разпоредбата на настоящия член.

3.   Режимът, предвиден в настоящия член, може да обхваща също и:

а)

предприятия за колективно инвестиране, чиито дялови единици не са изключени от обхвата на настоящата директива чрез разпоредбата на член 3, параграф 2, буква a);

б)

финансови дружества, ангажирани единствено с набиране на капитал, който да бъде на разположение на дружеството, притежаващо контролния пакет акции или на дружества, които са свързани с него;

в)

дружества, притежаващи портфейли от ценни книжа, лицензи или патенти и ангажирани единствено с управлението им.

Член 29

В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за дългови ценни книжа, емитирани непрекъснато или периодично от кредитни институции, които редовно публикуват годишните си отчети и които, в рамките на Общността, са учредени или регулирани от специален закон или в съответствие с такъв закон, или подлежат на обществен надзор с цел защита на спестяванията, държавите-членки могат изискат регистрационните данни да съдържат единствено:

а)

информацията, посочена в приложение I, точка 1.1, и в схема Б, глава 2;

б)

информацията, свързана със събития, които са важни за оценката на съответните ценни книжа, настъпили след края на финансовата година, за която се отнасят последните публикувани годишни отчети. Тези отчети се предоставят на обществеността в офисите на емитента или на финансовите организации, които са ангажирани да действат като негови финансови агенти.

Член 30

1.   За допускане до официална регистрация на дългови ценни книжа, гарантирани от юридическо лице, регистрационните данни трябва да съдържат:

а)

по отношение на емитента, информацията, посочена в приложение I, схема Б;

б)

по отношение на гаранта, информацията, посочена в точка 1.3 и в глави от 3 до 7 на същата схема.

В случаите, когато емитентът или гарантът е финансова институция, частта в регистрационните данни, свързана с нея, се изготвя в съответствие с член 28, без да се засяга първа алинея на настоящия параграф.

2.   В случаите, когато емитент на гарантираните дългови ценни книжа е финансово дружество, посочено в член 28, параграф 3, регистрационните данни трябва да съдържат:

а)

по отношение на емитента, информацията, посочена в глава 1, 2 и 3, както и в точки от 5.1.0 до 5.1.5 и в точка 6.1 на схема Б на приложение I;

б)

по отношение на гаранта, информацията, посочена в точка 1.3 и глави от 3 до 7 на същата схема.

3.   В случаите, когато има повече от един гарант, съответната информация се изисква от всеки от тях; компетентните органи обаче могат да позволят тя да бъде съкратена с оглед на по-голяма яснота на регистрационните данни.

4.   В случаите, посочени в параграф 1, параграф 2 и параграф 3 по-горе, договорът за гаранция трябва да бъде предоставен за проверка от обществеността в офисите на емитента и на финансовите организации, която са ангажирани да действат като негови финансови агенти. Всяко заинтересовано лице, което желае, може да получи екземпляр от договора.

Член 31

1.   В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за конвертируеми дългови ценни книжа, обменни дългови ценни книжа или дългови ценни книжа с варанти, регистрационните данни трябва да съдържат:

а)

информация относно естеството на акциите, предлагани чрез конвертиране, обмен или записване, както и относно правата, свързани с тях;

б)

информацията, посочена в приложение I, точка 1.3 и схема А, глави от 3 до 7;

в)

информацията, посочена в приложение I, схема Б, глава 2; и

г)

условията и процедурите за конвертиране, обмен или записване, както и подробности за случаите, в които могат да бъдат променяни.

2.   В случаите, когато емитентът на конвертируемите дългови ценни книжа, обменните дългови ценни книжа или на дълговите ценни книжа с варанти не е емитент на акциите, регистрационните данни трябва да съдържат:

а)

информация относно естеството на акциите, предлагани чрез конвертиране, обмен или записване, както и на правата, свързани с тях;

б)

по отношение на емитента на ценни книжа, информацията, посочена в приложение I, схема Б;

в)

по отношение на емитента на акциите, информацията, посочена в приложение I, точка 1.3 и в схема А, глави от 3 до 7;

г)

условията и процедурите за конвертиране, обмен или записване, както и подробности за случаите, в които могат да бъдат променяни.

В случаите обаче, когато емитент на дълговите ценни книжа е финансово дружество, както е посочено в член 28, параграф 3, регистрационните данни във връзка с това дружество трябва да съдържат само информацията, предвидена в глава 1, 2 и 3 и в точки от 5.1.0. до 5.1.5. и в точка 6.1. на схема Б на приложение I.

Член 32

1.   В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за ценни книжа, емитирани във връзка със сливане, свързано с придобиване на друго дружество или с образуване на ново дружество, разделяне на дружество, прехвърляне на всички или на част от активите и пасивите на предприятие, предложение за поглъщане или за възмездно прехвърляне на активи, които не са парични суми, документите, описващи условията и реда на тези операции, както и, когато е целесъобразно, начален балансов отчет, независимо дали проформа или не, ако емитентът не е изготвил годишните си справки, без да се засяга изискването за публикуване на регистрационните данни, трябва да се представят за проверка от обществеността в офисите на емитента на ценните книжа или на финансовите организации, които е наел да действат като негови финансови агенти.

2.   В случаите, когато операцията, посочена в параграф 1, е извършена повече от две години по-рано, компетентните органи могат да отменят изискването, предвидено в настоящия параграф.

Член 33

1.   В случаите, когато заявката за допускане до официална регистрация се отнася за удостоверения, представляващи акции, регистрационните данни трябва да съдържат информация относно удостоверенията, както е посочено в схема В на приложение I, както и информация относно представляваните акции, както е посочено в схема A на приложение I.

2.   Компетентните органи обаче могат да освободят емитента на удостоверенията от задължението да публикува данни за своето финансово състояние, в случаите, когато емитентът е:

а)

кредитна институция, която е местно лице за държавата-членка и е създадена и регулирана от специален закон или в съответствие с такъв закон, и подлежи на обществен надзор, целящ да защити спестяванията; или

б)

дъщерно дружество, 95 % или повече от което е собственост на кредитна институция, както е посочено в буква а), чиито ангажименти спрямо притежателите на удостоверения са безусловно гарантирани от кредитната институция и които de jure и de facto подлежат на същия надзор; или

в)

Administratiekantоor“ в Нидерландия, който за целите на безопасното съхранение на оригиналните ценни книжа е регулиран от специални разпоредби на компетентните органи.

3.   В случаите, когато става дума за удостоверения, емитирани от организация за прехвърляне на ценни книжа или от допълнителна институция, образувана от такава организация, компетентните органи могат да отменят изискването за публикуване на информацията, посочена в приложение I, схема В, глава 1.

Член 34

1.   В случаите, когато дълговите ценни книжа, за които се прави заявка за допускане до официална регистрация, са облагодетелствани едновременно по отношение на изплащането на заема и на лихвата от безусловната и неотменима гаранция на държавата или от някой от членовете на федерална държава-членка, националното законодателство или компетентните органи могат да разрешат информацията, посочена в приложение I, схема Б, глава 3 и глава 5, да бъде съкратена.

2.   Възможността за съкращаване на информацията, предвидена в параграф 1, може да се прилага също и за дружества, образувани или регулирани от специален закон, или в съответствие с такъв закон, които имат право да налагат такси на потребителите си.

Раздел 5

Контрол и разпространение на регистрационните данни

Член 35

1.   Никаква част от регистрационните данни не може да бъде публикувана без предварителното одобрение от компетентните органи.

2.   Компетентните органи одобряват публикуването на регистрационни данни само ако сметнат, че те отговарят на всички изисквания, посочени в настоящата директива.

Член 36

Компетентните органи преценяват дали да приемат одиторския доклад на експерт-счетоводителя, както е посочено в точка 1.3 на схема A и схема Б на приложение I или, ако е необходимо, изискват допълнителен доклад.

Изискването за допълнителен доклад трябва да произтича от проверка по същество на всеки отделен случай. По молба на експерт-счетоводителя и/или на емитента компетентните органи трябва да разкрият основанията за налагането на това изискване.

Раздел 6

Определяне на компетентния орган

Член 37

В случаите, когато заявките за допускане на едни и същи ценни книжа до официална регистрация на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на две или повече държави-членки, включително държавата-членка, в която е седалището на емитента според устройствения му акт, се правят едновременно или непосредствено една след друга, регистрационните данни се съставят в съответствие с правилата, посочени в настоящата директива, в държавата-членка, в която е седалището според устройствения акт, и подлежат на одобрение от компетентните органи на тази държава, в случаите когато седалището на емитента според устройствения му акт не е в някоя от тези държави-членки, емитентът трябва да избере държава-членка, съгласно законодателството на която да бъдат съставени и одобрени регистрационните данни.

Раздел 7

Взаимно признаване

Член 38

1.   След като бъдат веднъж одобрени съгласно разпоредбата на член 37 и при необходимост преведени, регистрационните данни трябва да бъдат признати от другите държави-членки, в които е направена заявка за допускане до официална регистрация, без да е необходимо одобрение от компетентните органи на тези държави и без те да имат право да изискат включването на допълнителна информация в регистрационните данни. Компетентните органи обаче могат да изискат регистрационните данни да съдържат конкретна информация за пазара в страната на допускане, по-специално свързана със системата за подоходното данъчно облагане, финансовите организации, ангажирани да действат като финансови агенти на емитента в съответната страна, и начина на публикуване на уведомленията за инвеститорите.

2.   Регистрационните данни, одобрени от компетентните органи по смисъла на член 37, трябва да бъдат признати от друга държава-членка, в която се прави заявка за допускане до официална регистрация, дори и ако по силата на настоящата директива е позволено частично освобождаване или частична дерогация, в случаите, когато:

а)

съответното частично освобождаване или частична дерогация е от вид, които е признат в уредбата на съответната друга държава-членка;

б)

условията за частичното освобождаване или частично съществуват също и в другата заинтересована държава-членка и няма други условия относно такова освобождаване или дерогация, които да доведат до отказа им от страна на компетентните органи в съответната държава-членка.

Дори и в случаите, когато условията, посочени в буква а) и буква б), не са изпълнени, съответната държава-членка може да позволи на своите компетентни органи да признаят регистрационните данни, одобрени от компетентните органи по смисъла на член 37.

3.   Когато одобряват регистрационни данни, компетентните органи по смисъла на член 37 предоставят на компетентните органи на другите държави-членки, в които се подава заявление за официална регистрация, удостоверение за одобрение. В случаите, когато е налице частично освобождаване или частична дерогация, съгласно разпоредбите на настоящата директива, в удостоверението трябва да се посочва този факт и основанията за него.

4.   Когато се прави заявка за допускане до официална регистрация, емитентът предоставя на компетентните органи във всяка от другите държави-членки, в които подава заявление за допускане, проект на регистрационните данни, които възнамерява да използва в тази страна.

5.   Държавите-членки могат да ограничат прилагането на този член само до регистрационните данни на емитенти, чието седалище според устройствения му акт е в определена държава-членка.

Член 39

1.   В случаите, когато се подава заявление за допускане до официална регистрация в една или повече държави-членки и ценните книжа са предмет на проспект за публично предлагане, изготвен и одобрен от всяка държава-членка съгласно член 7, член 8 или член 12 на Директива 89/298/ЕИО в срок от три месеца преди заявлението за допускане, проспектът за публично предлагане, при необходимост преведен, се признава за регистрационни данни в държавата или държавите-членки, в които е подадено заявление за допускане до официална регистрация, без да е необходимо одобрение от компетентните органи на съответната държава или държави-членки и без те да имат право да изискат включването на допълнителна информация в проспекта. Компетентните органи обаче могат да изискат проспектът да съдържа конкретна информация за пазара в страната за допускане, свързана с по-специално със системата за подоходно данъчно облагане, финансовите организации, ангажирани от емитента като финансови агенти в страната за допускане, и начините за публикуване на уведомленията за инвеститорите.

2.   Разпоредбите на член 38, параграфи от 2 до 5 се прилагат в случая по параграф 1 на настоящия член.

3.   Разпоредбата на член 100 се прилага за всички промени, възникнали за периода между приемането на съдържанието на проспекта, посочено в параграф 1, и началото на търгуването на фондовата борса.

Член 40

1.   Когато заявление за допускане до официална регистрация на ценни книжа, които дават право за участие в капитала на дружество, незабавно или в края на падеж, е подадено в една или повече държави-членки, различни от държавата, в която е седалището на емитента на акциите според устройствения му акт, върху които тези ценни книжа дават право, като акциите на този емитент вече са допуснати до официална регистрация в тази държава-членка, компетентните органи на държавата-членка по допускането могат да действат само след консултиране с компетентните органи на държавата-членка, в която е седалището на емитента на съответните акции според устройствения му акт.

2.   Когато се подава заявление за допускане до официална регистрация на ценни книжа, които са били регистрирани в друга държава-членка преди по-малко от шест месеца, компетентните органи, пред които се прави заявката за регистрация, се свързват с компетентните органи, които вече са допуснали ценните книжа до официална регистрация и, доколкото е възможно, освобождават емитента на съответните ценни книжа от задължението за подготвяне на нови регистрационни данни, подлежащи на актуализация, превод или допълнения, в съответствие със специфичните изисквания на съответната държава-членка.

Раздел 8

Споразумения с държави, които не са държави-членки

Член 41

Общността може чрез споразумения, сключени съгласно Договора, с една или повече държави, които не са държави-членки, да признае регистрационните данни, изготвени и проверени в съответствие с правилата на нечленуващата държава или държави, и да сметне, че изпълняват изискванията на настоящата директива, при наличие на реципрочност, стига съответните правила да предоставят защита на инвеститорите, която да е еквивалентна на защитата, предвидена в настоящата директива, дори и в случаите, когато тези правила се различават от разпоредбите на настоящата директива.

ГЛАВА II

Специфични условия за допускане на акции

Раздел 1

Условия относно дружества, за чиито акции се подава заявление за допускане до официална регистрация

Член 42

Правното положение на дружеството трябва да бъде в съответствие с приложимата законова и нормативна уредба както по отношение на учредяването му, така и във връзка с дейността му съгласно неговия устав.

Член 43

1.   Прогнозната пазарна капитализация на акциите, за които се подава заявление за допускане до официална регистрация или в случаите, когато тя не може да бъде определена, капиталът и резервите на дружеството, включително печалбата или загубата за последната финансова година, трябва да възлизат най-малко на един милион евро.

2.   Дори и в случаите, когато това условие не е изпълнено, държавите-членки могат да осигурят допускане до официална регистрация, стига компетентните органи да сметнат, че за съответните акции ще има достатъчен пазар.

3.   За целите на допускането до официална регистрация една държава-членка може да изиска по-висока прогнозна пазарна капитализация или капитал, и резерви в по-голям размер, само в случай че в съответната държава съществува друг регулиран, редовно функциониращ, признат открит пазар, и изискванията към него са равни или не по-малки от тези, посочени в параграф 1.

4.   Условието, предвидено в параграф 1, не се прилага при допускане до официална регистрация на допълнителен пакет акции от същия клас като тези, които вече са допуснати.

5.   Еквивалентът в национална валута на един милион евро първоначално е еквивалент в национална валута на един милион европейски разчетни единици, приложими към 5 март 1979 г.

6.   Ако в резултат на корекцията на еквивалента на евро в национална валута пазарната капитализация, изчислена в национална валута, се задържи за период от една година на стойност най-малко 10 % под или над стойността на един милион евро в рамките на 12 месеца след изтичането на този срок, държавата-членка трябва да измени своите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

Член 44

Преди подаване на заявление за официална регистрация дружеството трябва да е публикувало или подало годишните си отчети съгласно националното законодателство за предходните три финансови години. По изключение компетентните органи могат да позволят дерогиране от това условие в случаите, когато това е желателно от гледна точка на интересите на дружеството или на инвеститорите и когато компетентните органи са удовлетворени, че инвеститорите разполагат с необходимата информация за преценка на дружеството и на акциите, за които се прави заявка за допускане до официална регистрация.

Раздел 2

Условия относно акциите, за които се подава заявление за допускане

Член 45

Правното положение на акциите трябва да бъде в съответствие със законовата и подзаконовата нормативна уредба, на които са подчинени.

Член 46

1.   Акциите трябва да подлежат на свободно договаряне.

2.   Компетентните органи могат да считат акциите, които не са напълно изплатени, като предмет на свободно договаряне, ако са взети мерки, гарантиращи, че договарянето на акциите не е ограничено и че търгуването е отворено и целесъобразно чрез публично предоставяне на подходяща информация.

3.   В случаите, когато става дума за допускане до официална регистрация на акции, което може да бъде получено само след одобрение, компетентните органи могат да дерогират от разпоредбата на параграф 1, стига използването на клаузата за одобрение да не се отразява негативно на пазара.

Член 47

В случаите, когато допускането до официална регистрация се предхожда от публично емитиране, първата регистрация може да бъде направена единствено след изтичането на периода на подаване на заявки за записване.

Член 48

1.   Достатъчен брой акции трябва да бъдат разпределени на обществеността в една или повече държави-членки не по-късно от момента на допускане.

2.   Условието, предвидено в параграф 1, се прилага, когато акциите подлежат на разпределяне на обществеността чрез фондовата борса. В този случай допускането до официална регистрация може да бъде разрешено само ако компетентните органи са удовлетворени, че за кратък период от време чрез фондовата борса са разпределени достатъчен брой акции.

3.   В случаите, когато се подава заявление за допускане до официална регистрация на допълнителен пакет акции от същия клас, компетентните органи могат да преценят дали достатъчен брой акции са разпределени публично в сравнение с целия брой емитирани акции, а не само по отношение на допълнителния пакет.

4.   Чрез дерогация от разпоредбата на параграф 1, ако акциите са допуснати до официална регистрация в една или повече държави, които не са държави-членки, компетентните органи могат да гарантират допускането им в случай че достатъчен брой акции са разпределени на обществеността в държава, която не е държава-членка, или държави, където те са регистрирани.

5.   Счита се, че броят разпределени акции е достатъчен, когато акциите, за които е подадено заявление за допускане, са притежавани от обществеността и възлизат най-малко на 25 % от записания капитал, представляван от съответния клас акции, или когато предвид на големия брой акции от един и същ клас и степента на разпределението им на обществеността, пазарът ще функционира надлежно с по-малък процент.

Член 49

1.   Заявлението за допускане до официална регистрация трябва да се отнася за всички акции от същия клас, които вече са емитирани.

2.   Държавите-членки могат да сметнат, че това условие няма да се прилага при заявления за допускане, които не се отнасят за всички акции от един и същ клас, които са вече емитирани, в случаите, когато акциите от този клас, за които не се прави заявка за допускане принадлежат към пакети, целящи да поддържат контрол върху дружеството или неподлежащи на договаряне за определен период от време съгласно споразумения, стига обществеността да е уведомена за такива ситуации и да не съществува опасност тези ситуации да накърняват интересите на притежателите на акциите, за които се прави заявка за допускане.

Член 50

1.   За допускането до официална регистрация на акции, емитирани от дружества, които са местни лица в друга държава-членка и които акции имат физическа форма, необходимо и достатъчно условие е физическата форма да отговаря на стандартите, установени в съответната друга държава-членка. В случаите, когато физическата форма не отговаря на стандартите, които са в сила в държавата-членка, където се подава заявление за допускане до официална регистрация, компетентните органи на държавата трябва направят този факт публично достояние.

2.   Физическата форма на акциите, емитирани от дружествата, които са местни лица на държава, която не е държава-членка, трябва да предвижда достатъчна защита за инвеститорите.

Член 51

Ако акциите, емитирани от дружество, което е местно лице на държава, която не е държава-членка, не са регистрирани нито в държавата по произход, нито в държавата, където се притежават преобладаващата част от акциите, те могат и да не бъдат допуснати до официална регистрация, освен ако компетентните органи имат достатъчно основания да считат, че липсата на регистрация в държавата по произход или в държавата, където се намира преобладаващата част от акциите, не е резултат от необходимостта за защита на инвеститорите.

ГЛАВА III

Особени условия относно допускането до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от предприятие

Раздел 1

Условия относно предприятия, за чиито дългови ценни книжа се подава заявление за допускане до официална регистрация

Член 52

Правното положение на предприятието трябва да бъде в съответствие с приложимата законова и подзаконова нормативна уредба както по отношение на учредяването му, така и във връзка с дейността му съгласно учредителния акт.

Раздел 2

Условия относно дълговите ценни книжа, за които се подава заявление за допускане до официална регистрация

Член 53

Правното положение на дълговите ценни книжа трябва да бъде в съответствие с приложимата законова и подзаконова нормативна уредба.

Член 54

1.   Дълговите ценни книжа трябва да подлежат на свободно договаряне.

2.   Компетентните органи могат да считат дълговите ценни книжа, които не са изплатени изцяло, за свободно прехвърлими, ако са взети мерки, гарантиращи, че прехвърлимостта на дълговите ценни книжа не е ограничена, че търгуването е отворено и целесъобразно, чрез предоставяне на цялата подходяща информация на обществеността.

Член 55

Когато публичното емитиране предхожда допускането до официална регистрация, първата регистрация може да бъде направена единствено след изтичането на срока за подаване на заявления за записване. Тази разпоредба не се прилага в случаите на държавни емисии на дългови ценни книжа, когато крайният срок на подписката не е фиксиран.

Член 56

Заявлението за допускане до официална регистрация се отнася еднакво за всички дългови ценни книжа с еднакви права.

Член 57

1.   За допускането до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от предприятия, които са местни лица за друга държава членка и които дългови ценни книжа имат физическа форма, необходимо и достатъчно условие е физическата форма да отговаря на стандартите, установени в съответната друга държава-членка. Когато физическата форма не отговаря на стандартите, валидни в държавата-членка, където се подава заявление за допускане до официална регистрация, нейните компетентни органи този факт публично достояние.

2.   Физическата форма на дълговите ценни книжа, емитирани в една държава-членка, трябва да отговаря на стандартите, валидни в нея.

3.   Физическата форма на дълговите ценни книжа, емитирани от предприятия, които са местни лица за държава, която не е държава-членка, трябва да предвижда достатъчна защита за инвеститорите.

Раздел 3

Други условия

Член 58

1.   Размерът на заема не може да възлиза на по-малко от 200 000 EUR. Тази разпоредба не се прилага в случаите на държавни емисии, когато размерът на заема не е фиксиран.

2.   Държавите-членки могат да гарантират допускане до официална регистрация дори и в случаите, когато това условие не е изпълнено, стига компетентните органи да са удовлетворени, че за съответните дългови ценни книжа ще има достатъчен пазар.

3.   Еквивалентът в национална валута на 200 000 EUR първоначално е еквивалент в национална валута на 200 000 разчетни единици от вида, приложим към 5 март 1979 г.

4.   Ако в резултат на корекцията на еквивалента на евро в национална валута минималният размер на заема, изчислен в национална валута, се задържи за период от една година на стойност най-малко 10 % под стойността на 200 000 EUR, в рамките на 12 месеца след изтичането на този срок държавата-членка трябва да внесе промени в законовите, подзаконовите и административните си разпоредби, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

Член 59

1.   Конвертируеми или обменяеми облигации и облигации с варанти могат да бъдат допускани до официална регистрация само в случаите, когато свързаните с тях акции вече са регистрирани на съответната фондова борса или на друг регулиран, редовно функциониращ и признат отворен пазар или съответно са допуснати едновременно.

2.   Държавите-членки могат чрез дерогация от разпоредбата на параграф 1 да гарантират допускане до официална регистрация на конвертируеми или обменяеми облигации и облигации с варанти в случаите, когато компетентните органи са удовлетворени, че притежателите разполагат с необходимата информация за съставяне на мнение относно стойността на акциите, с които са свързани съответните дългови ценни книжа.

ГЛАВА IV

Особени условия, свързани с допускане до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от държава, нейни регионални или местни органи или международна публична институция

Член 60

Дълговите ценни книжа трябва да бъдат свободно прехвърлими.

Член 61

В случаите, когато публичното емитиране предхожда допускането до официална регистрация, първата регистрация може да бъде направена едва след изтичането на периода за подаване на заявки за записване. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато крайният срок на подписката не е фиксиран.

Член 62

Заявката за допускане до официална регистрация се отнася еднакво за всички дългови ценни книжа с еднакви права.

Член 63

1.   За допускането до официална регистрация на дългови ценни книжа, емитирани от държава-членка или от нейни регионални или местни органи във физическа форма, необходимо и достатъчно условие е физическата форма да отговаря на стандартите, които са в сила в съответната държава-членка. В случаите, когато физическата форма не отговаря на стандартите, валидни в държавата-членка, където се прави заявка за допускане до официална регистрация, компетентните органи на държавата трябва да направят този факт публично достояние.

2.   Физическата форма на дълговите ценни книжа, емитирани от държави, които не са държави-членки, или от техните регионални или местни органи, или от международни публични институции, трябва да предвижда достатъчна защита за инвеститорите.

ДЯЛ IV

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ЦЕННИ КНИЖА, ДОПУСНАТИ ДО ОФИЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

ГЛАВА I

Задължения на дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация

Раздел 1

Регистрация на новоемитирани акции от същия клас

Член 64

Без да се засяга разпоредбата на член 49, параграф 2, в случай на нова публична емисия на акции от същия клас като тези, които вече са официално регистрирани, когато новите акции не подлежат на автоматично допускане, дружеството е длъжно да подаде заявление за допускането им до същата регистрация в срок не по-късно от една година след емитирането им или когато започнат да подлежат на свободно договаряне.

Раздел 2

Отношение към акционерите

Член 65

1.   Дружеството осигурява равностойно отношение към всички акционери в едно и също положение.

2.   Дружеството трябва да осигури, че поне във всяка държава-членка, в която са емитирани акциите му, акционерите имат на разположение необходимата база и информация, за да могат да упражняват правата си. По-специално дружеството трябва:

а)

да информира акционерите за провеждането на събрания и да им да даде възможност да упражняват правото си на глас;

б)

да публикува уведомления и да разпространява циркулярни писма относно разпределянето и изплащането на дивиденти, емитирането на нови акции, включително разпределение, записване, отказ от правото за купуване на акции от нова емисия или превръщане;

в)

да определи за свой агент финансова институция, чрез която акционерите могат да упражняват своите финансови права, освен ако самото дружество не предоставя финансови услуги.

Раздел 3

Изменение на учредителния акт или устава

Член 66

1.   Дружество, което възнамерява да измени своя учредителен акт или устав, трябва да изпрати на компетентните органи на държавите-членки, в които са регистрирани акциите му, проекта на този документ.

2.   Този проект трябва да бъде изпратен на компетентните органи не по-късно от датата на свикване на общото събрание, което ще вземе решение относно предложеното изменение.

Раздел 4

Годишни отчети и годишен доклад

Член 67

1.   Във възможно най-кратък срок дружеството трябва да предостави на обществеността своите актуални годишни отчети и последния годишен доклад.

2.   В случаите, когато дружеството изготвя и собствени и консолидирани годишни отчети, то трябва да ги предостави на обществеността. В такива случаи компетентните органи могат да разрешат на дружеството да предостави на обществеността само единия вид отчети, стига другият вид, който не е предоставен на неограничен кръг лица, да не съдържа съществена допълнителна информация.

3.   В случаите, когато годишните отчети и доклади не съответстват на разпоредбите на директивите, отнасящи се до отчетите на дружествата, и ако не дават правдива и обективна представа за активите и пасивите на дружеството, финансовото състояние, и печалбата или загубата, трябва да бъде предоставена по-подробна и/или допълнителна информация.

Раздел 5

Допълнителна информация

Член 68

1.   Във възможно най-кратък срок дружеството трябва да информира обществеността относно всяко сериозно ново развитие в предмета на дейност, което не е публично достояние и което може, посредством отражението си върху активите и пасивите, финансовото състояние или на общия ход на дейността, да доведе до съществени промени в цената на акциите на дружеството.

Компетентните органи обаче могат да освободят дружеството от това изискване в случаите, когато оповестяването на определена информация може да засегне легитимните интереси на дружеството.

2.   Дружеството трябва своевременно да информира обществеността относно всякакви промени, отнасящи се до правата, свързани с различните класове акции.

3.   Дружеството трябва да информира обществеността относно всякакви промени в структурата (акционери и определени дялове) на мажоритарните дялове от неговия капитал в сравнение с информацията, публикувана по-рано по същия въпрос, непосредствено след като бъде уведомена за настъпването на тези промени.

В частност, дружество, което не е подчинено на членове от 85 до 97, трябва в срок от девет календарни дни да информира обществеността, щом бъде уведомено, че физическо или юридическо лице е придобило или е продало достатъчен брой акции, така че притежаваните от него акции са надхвърлили или са паднали под границите, посочени в член 89.

Раздел 6

Еквивалентност на информацията

Член 69

1.   Дружество, чиито акции са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на различни държави членки, трябва да гарантира, че пазарът на всяка от тези борси получава еквивалентна информация.

2.   Дружество, чиито акции са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на една или повече държави-членки и на една или повече държави, които не са държави-членки, трябва да предостави на пазарите в държавата или държавите-членки, където са регистрирани акциите му, информация, която е най-малкото еквивалентна на информацията, предоставяна на пазарите в съответната държава, която не е държава-членка или държави в случаите, когато тази информация е важна за оценяване на акциите.

Раздел 7

Периодична информация, подлежаща на публикуване

Член 70

Държавите-членки гарантират, че дружествата, посочени в член 4, публикуват шестмесечни отчети за дейността си, както и за печалбата и загубата през първото шестмесечие на всяка финансова година.

Член 71

Във връзка с шестмесечния отчет държавите-членки могат да наложат на дружествата по-стриктни задължения от тези, посочени в член 70 и в членове от 72 до 76, член 102, параграф 2, и в член 103, или да им наложат допълнителни задължения, стига те да се отнасят принципно за всички дружества или за всички дружества от даден вид.

Раздел 8

Публикуване и съдържание на шестмесечния отчет

Член 72

1.   Шестмесечният отчет се публикува в срок от четири месеца след изтичането на съответния шестмесечен период.

2.   В изключителни, надлежно аргументирани случаи, компетентните органи имат право да удължат срока за публикуване.

Член 73

1.   Шестмесечният отчет съдържа цифрови данни и обяснителна част относно дейността на дружеството, както и за печалбата и загубата през съответния шестмесечен период.

2.   Цифровите данни, представени в табличен вид, посочват като минимум:

а)

нетния оборот; и

б)

печалбата или загубата преди или след данъчното облагане.

Тези понятия носят същия смисъл като този, използван в директивите относно счетоводните отчети на дружествата.

3.   Държавите-членки могат да позволят на компетентните органи да упълномощят дружествата, по изключение или за всеки случай поотделно, да предоставят прогнозни данни за печалба и загуба, стига акциите на всяко такова дружество да са официално регистрирани само в една държава-членка. Използването на тази процедура трябва да бъде посочено в доклада на дружеството, като то не трябва да подвежда инвеститорите.

4.   В случаите, когато дружеството е изплатило или предлага да изплати междинен дивидент, цифровите данни трябва да отразяват печалба или загуба, изчислена след приспадане на данъците за шестмесечния период и изплатения или предложения за изплащане междинен дивидент.

5.   Срещу данните за съответния период се посочват данните за същия период на предходната финансова година.

6.   Обяснителната част трябва да съдържа всякаква съществена информация, която дава възможност на инвеститорите да направят информирана преценка за тенденцията в развитието на дейността на дружеството, както и за печалбата или загубата, като се посочват всички конкретни фактори, повлияли дейността и печалбата или загубата през съответния период, и дава възможност за съпоставка със съответния период на предходната финансова година.

Освен това, доколкото е възможно, тя трябва да дава представа за вероятното бъдещо развитие на дружеството през текущата финансова година.

7.   В случаите, когато данните, посочени в параграф 2, не съответстват на дейността на дружеството, компетентните органи гарантират извършването на съответните корекции.

Член 74

В случаите, когато дружеството публикува консолидирани отчети, то може да публикува шестмесечния си отчет в консолидиран или в неконсолидиран вид. Държавите-членки обаче могат да позволят на компетентните органи да изискат от дружеството да публикува такава информация, стига последните да сметнат, че другият вид отчет, който не е публикуван, би съдържал съществена допълнителна информация.

Член 75

В случаите, когато счетоводната информация е заверена от официалния експерт-счетоводител на дружеството, докладът на експерт-счетоводителя и документите, удостоверяващи квалификацията му, се представят в пълен вид.

Член 76

1.   В случаите, когато някои конкретни изисквания на настоящата директива не съответстват на дейността на дружеството или на обстоятелствата, компетентните органи гарантират, че се осъществяват подходящи адаптации към такива изисквания.

2.   Компетентните органи могат да разрешат невключването на определена информация в шестмесечния отчет, изисквана съгласно настоящата директива, ако сметнат, че разкриването ѝ ще противоречи на обществения интерес или сериозно ще навреди на дружеството, стига при втората хипотеза евентуалното невключване на информацията да не подведе обществеността относно фактите и обстоятелствата, чието познаване е от съществено значение за оценяването на съответните акции.

Дружеството или неговите представители отговарят за точността и релевантността на фактите, на които се основава такава молба за освобождаване.

3.   Параграф 1 и параграф 2 се прилагат също и спрямо по-строгите или допълнителни задължения, наложени съобразно член 71.

4.   Ако дружество, чието правно положение се урежда по правото на държава, която не е държава-членка, публикува шестмесечен отчет в държава, която не е държава-членка, компетентните органи могат да му разрешат да публикува този отчет вместо шестмесечния отчет, посочен в настоящата директива, стига представената информация да е еквивалентна на тази, която би била резултат от прилагането на настоящата директива.

Член 77

В случаите, когато шестмесечният отчет подлежи на публикуване в повече от една държава-членка, компетентните органи на тези държави-членки, чрез дерогация от член 71, полагат всички усилия да приемат като единен текст текста, отговарящ на изискванията на държавата-членка, в която акциите на дружеството са били допуснати до официална регистрация за първи път или текста, който е най-близък до него. В случаите на едновременно допускане до официална регистрация на две или повече фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на различни държави-членки, компетентните органи на съответните държави-членки полагат всички усилия да приемат като единен текст текста на отчета, отговарящ на изискванията на държавата-членка, където е главното управление на дружеството, ако той се намира в държава, която не е държава-членка, компетентните органи на съответните държави-членки полагат всички усилия да приемат единен вариант на отчета.

ГЛАВА II

Задължение на емитента, чиито дългови ценни книжа са допуснати до официална регистрация

Раздел 1

Дългови ценни книжа, емитирани от предприятие

Член 78

1.   Предприятието трябва да гарантира, че се отнася по еднакъв начин към всички притежатели на дългови ценни книжа с еднакви права по отношение на всички права, свързани с тези дългови ценни книжа.

При положение, че те се правят в съответствие с националното право, това условие не възпрепятства предложения, които предприятието прави на притежателите на дългови ценни книжа за предсрочно изплащане на някои дългови ценни книжа чрез дерогация от условията за емитиране и по-специално съгласно социалните приоритети.

2.   Предприятието трябва да гарантира, че поне във всяка държава-членка, където дълговите му ценни книжа са официално регистрирани, притежателите ще имат на разположение необходимата база и информация, за да могат да упражняват правата си. По-специално то трябва:

а)

да публикува уведомления и да разпространява циркулярни писма относно провеждането на събрания на притежателите на дългови ценни книжа, изплащането на лихва, извършването на превръщане, обмен, записване или отказ от права, и изплащане;

б)

да определи за свой агент финансова институция, чрез която притежателите на дългови ценни книжа да могат да упражняват своите финансови права, освен ако самото предприятие не предоставя финансови услуги.

Член 79

1.   Предприятието, възнамеряващо да измени своя учредителен акт или устав, с което ще засегне правата на притежателите на дългови ценни книжа, трябва да изпрати на компетентните органи на държавите-членки, в които са регистрирани дълговите ценни книжа, проект на документа.

2.   Проектът на документа трябва да бъде изпратен на компетентните органи не по-късно от датата на свикване на събрание на органа, който ще вземе решение относно предложеното изменение.

Член 80

1.   Във възможно най-кратък срок предприятието трябва да направи публично достояние последните си годишни отчети и последния годишен доклад, чието публикуване се изисква по националното право.

2.   В случаите, когато предприятието изготвя собствени и консолидирани годишни отчети, то трябва да ги направи публично достояние. В такива случаи обаче, компетентните органи могат да разрешат на предприятието да предостави на обществеността само единия вид отчети, стига другият вид, който не е направен публично достояние, да не съдържа съществена допълнителна информация.

3.   Ако годишните отчети и доклади не съответстват на разпоредбите на директивите, касаещи отчетите на дружествата, и когато не дават правдива и обективна представа за активите и пасивите на дружеството, финансовото състояние и резултати, трябва да бъде предоставена по-подробна и/или всяка съществена допълнителна информация.

Член 81

1.   Във възможно най-кратък срок предприятието трябва да информира обществеността относно всяко сериозно ново развитие в предмета на дейност, което не е публично достояние и което може сериозно да се отрази на възможността му да изпълни поетите от него задължения.

Компетентните органи обаче, по негова молба могат да освободят предприятието от това изискване в случаите, когато разкриването на оповестяване на конкретна информация може да засегне легитимните му интереси.

2.   Предприятието трябва своевременно да информира обществеността относно всякакви промени, касаещи правата на притежателите на дългови ценни книжа, произтичащи най-вече от промяна в условията на заема или на лихвените проценти.

3.   Предприятието трябва своевременно да информира обществеността относно емитирането на нов заем и по-специално неговата гаранция или обезпечение.

4.   В случаите, когато официално регистрираните дългови ценни книжа са конвертируеми или обменими облигации или облигации с варанти, посредникът трябва своевременно да информира обществеността относно всякакви промени в правата, свързани с различните класове акции, за които се отнасят.

Член 82

1.   Предприятие, чиито дългови ценни книжа са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на различни държави-членки, трябва да гарантира, че пазарите на всички тези борси получават еквивалентна информация.

2.   Предприятие, чиито дългови ценни книжа са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на една или повече държави-членки и на една или повече държави, които не са държави-членки, трябва да предостави на пазарите в държавата или държавите-членки, където са регистрирани неговите дългови ценни книжа, информация, която е най-малкото еквивалентна на тази, предоставена на пазарите в съответната държава, която не е държава-членка или държави, ако тази информация е от значение за оценяването на дълговите ценни книжа.

Раздел 2

Дългови ценни книжа, емитирани от държава или от нейните регионални или местни органи, или от международна публична институция

Член 83

1.   Държавите, техните регионални или местни органи или международните публични институции трябва да гарантират еднакво отношение към всички притежатели на дългови ценни книжа с еднакви права по отношение на всички права, свързани с дълговите ценни книжа.

При положение, че те се правят в съответствие с националното право, това условие не възпрепятства предложения, които предприятието прави на притежателите на дългови ценни книжа за предсрочно изплащане на някои дългови ценни книжа чрез дерогация от условията за емитиране и по-специално съгласно социалните приоритети.

2.   Държавите, техните регионални или местни органи или международните публични институции трябва да гарантират, че най-малко във всяка държава-членка, където техните дългови ценни книжа са официално регистрирани, притежателите на дългови ценни книжа ще имат на разположение необходимата база и информация, за да могат да упражняват правата си. По-специално те трябва:

а)

да публикуват уведомления и да разпространяват циркулярни писма относно провеждането на събрания на притежателите на дългови ценни книжа, изплащането на лихва и обратното изкупуване;

б)

да определят за свои агенти финансови институции, чрез които притежателите на дългови ценни книжа да могат да упражняват своите финансови права.

Член 84

1.   Държавите, техните регионални или местни органи или международните публични институции, чиито дългови ценни книжа са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на различни държави-членки, трябва да гарантират, че пазарът на всяка от тези борси разполага с еквивалентна информация.

2.   Държавите, техните регионални или местни органи или международните публични институции, чиито дългови ценни книжа са официално регистрирани на фондови борси, намиращи се или функциониращи на територията на една или повече държави-членки и на една или повече държави, които не са държави-членки, трябва да предоставят на пазарите в държавата или държавите-членки, където са регистрирани дълговите им ценни книжа, информация, която е най-малкото еквивалентна на тази, която предоставят на пазарите в съответната държава, която не е държава-членка или държави, ако тази информация е от значение за оценяването на дълговите ценни книжа.

ГЛАВА III

Задължения, свързани с информацията, която подлежи на публикуване, когато е придобит или продаден мажоритарен дял в регистрирано дружество

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 85

1.   Държавите-членки прилагат настоящата глава спрямо физически и юридически лица на публичното или частното право, които придобиват или продават пряко или чрез посредници дялове, отговарящи на критериите, посочени в член 89, параграф 1, свързани с промени в притежаваните права на глас в дружества, учредени по тяхното право, чиито акции са официално регистрирани на фондова борса или борси, намиращи се или функциониращи на територията на една или повече държави-членки.

2.   В случаите, когато придобиването или продажбата на мажоритарни дялове като тези, посочени в параграф 1, се извършва посредством удостоверения, представляващи акции, настоящата глава се прилага спрямо приносителите на удостоверенията, а не спрямо емитента.

3.   Настоящата глава не се прилага спрямо придобиването или продажбата на мажоритарни дялове в предприятия за колективно инвестиране.

Член 86

За целите на настоящата глава „придобиване на дял“ означава не само закупуване, а и придобиване чрез всякакъв възможен способ, включително придобиване при някоя от хипотезите, посочени в член 92.

Член 87

1.   За целите на настоящата глава „контролирано предприятие“ означава всякакъв вид предприятие, в което физическо или юридическо лице:

а)

има мнозинство от правата на глас на акционерите или членовете; или

б)

има право да назначава или да отстранява мнозинство от членовете на административния, управителния или надзорния орган и в същото време е акционер или член на съответното предприятие; или

в)

е акционер или член и самостоятелно контролира мнозинство от правата на глас на акционерите или членовете съгласно споразумение, сключено с други акционери или членове на предприятието.

2.   За целите на параграф 1 правата на предприятие, притежаващо контролния пакет акции на други предприятия по отношение на гласуване, назначаване и отстраняване, включват правата на всяко друго контролирано предприятие, както и на всяко друго лице или сдружение, което действа от негово собствено име, но за сметка на предприятието-майка или на всяко друго контролирано предприятие.

Член 88

Държавите-членки могат да наложат на физическите, юридическите лица и дружествата, посочени в член 85, параграф 1 по-стриктни изисквания от предвидените в настоящата глава или допълнителни такива, стига тези изисквания да се прилагат по принцип за всички, които придобиват или продават дялове, и към всички дружества или към всички, спадащи към определена категория, които придобиват или продават дялове или дружества.

Раздел 2

Информация при придобиване или продажба на мажоритарен дял

Член 89

1.   В случаите, когато физическо или юридическо лице, посочено в член 85, параграф 1, придобие или продаде дял в дружество, както е предвидено в член 85, параграф 1, и когато, вследствие на придобиване или продажба, правата за глас, притежавани от това физическо или юридическо лице, достигнат, надхвърлят или паднат под една от следните граници от 10 %, 20 %, 1/3, 50 % и 2/3, в срок от седем календарни дни то трябва да уведоми дружеството, както и компетентния орган или органи, посочени в член 96, относно правата на глас, които притежава вследствие на придобиването или продажбата. Държавите-членки могат и да не прилагат:

а)

границата от 20 % и 1/3 в случаите, когато прилагат една граница от 25 %;

б)

границата от 2/3 в случаите, когато прилагат границата от 75 %.

Срокът от седем календарни дни започва да тече от момента, в който притежателят на мажоритарния дял научи за придобиването или продажбата, или от момента, в който, с оглед на обстоятелствата, трябва да е научил за него или за нея.

Държавите-членки могат да изискат също и дружеството да бъде уведомено за частта от капитала, притежавана от физическо или юридическо лице.

2.   Ако е необходимо, държавите-членки постановяват в националното законодателство и определят в съответствие с него начина, по който правата на глас, преброявани с цел прилагане разпоредбата на параграф 1, да бъдат доведени до знанието на физическите или юридическите лица, посочени в член 85, параграф 1.

Член 90

Държавите-членки гарантират, че на първото годишно общо събрание на дружеството съгласно разпоредбата на член 85, параграф 1, което подлежи на провеждане съответно в:

 

Белгия, считано от 1 октомври 1993 г.,

 

Дания, считано от 1 октомври 1991 г.,

 

Германия, считано от 1 април 1995 г.,

 

Гърция, считано от 1 октомври 1992 г.,

 

Испания, считано от 15 юни 1991 г.,

 

Франция, считано от 1 октомври 1991 г.,

 

Ирландия, считано от 1 ноември 1991 г.,

 

Италия, считано от 1 юни 1992 г.,

 

Люксембург, считано от 1 юни 1993 г.,

 

Нидерландия, считано от 1 май 1992 г.,

 

Австрия, считано от 1 април 1995 г.,

 

Португалия, считано от 1 август 1991 г.,

 

Финландия, считано от 1 април 1995 г.,

 

Швеция, считано от 1 април 1996 г.,

и

 

Обединеното кралство, считано от 18 декември 1993 г.,

физическото или юридическото лице, както е предвидено в член 85, параграф 1, в случаите, когато притежава 10 % или повече от правата на глас, трябва да уведоми за това съответното дружество, както и компетентния орган или органи, като посочи точния брой притежавани права на глас, освен ако вече не е подало декларация съгласно разпоредбите на член 89.

В срок от един месец след провеждането на общото събрание обществеността трябва да бъде информирана за всички дялове, които възлизат или надхвърлят 10 %, съгласно разпоредбата на член 91.

Член 91

Дружество, което е получило декларация съгласно разпоредбата на член 89, параграф 1, първа алинея, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от девет календарни дни след получаването ѝ , трябва на свой ред да я оповести пред обществеността във всяка държава-членка, в която акциите му са официално регистрирани на фондова борса.

Държава-членка може да предвиди уведомяването на обществеността по първа алинея да бъде извършено не от съответното дружество, а от компетентния орган, евентуално в сътрудничество с него

Раздел 3

Определяне на правата на глас

Член 92

За да се определи дали от физическото или юридическо лице, посочено в член 85, параграф 1, се изисква да направи декларацията, предвидена в член 89, параграф 1, и в член 90, за права на глас, притежавани от съответното лице, се считат:

а)

правата на глас, притежавани от други лица или сдружения от тяхно име, но за сметка на това лице или сдружение;

б)

правата на глас, притежавани от предприятие, контролирано от това лице или сдружение;

в)

правата на глас, притежавани от трета страна, с която това лице или сдружение е сключило писмено споразумение, което ги задължава чрез едновременно упражняване на притежаваните права на глас да приемат трайна обща политика относно управлението на съответното дружество;

г)

правата на глас, притежавани от трета страна съгласно писмено споразумение с това лице или сдружение или с предприятие, контролирано от това лице или сдружение, което предвижда временното прехвърляне на съответните права на глас;

д)

правата на глас, свързани с акции, притежавани от това лице или сдружение, които са депозирани като обезпечение, освен в случаите когато лицето или сдружението, което държи обезпечението, контролира правата на глас и заявява намерението си да ги упражни, и тогава те ще се считат за негови права на глас;

е)

правата на глас, свързани с акции, върху които това лице или сдружение има пожизнено право;

ж)

правата на глас, които това лице или сдружение или другите субекти, посочени в букви от а) до е), имат право да придобият по своя инициатива съгласно формално споразумение; в такива случаи уведомлението, предвидено в член 89, параграф 1, влиза в сила от датата на сключване на споразумението;

з)

правата на глас, свързани с акциите, депозирани при физическото или юридическото лице, които то може да упражнява по свое усмотрение при липса на конкретни инструкции от притежателите.

Чрез дерогация от разпоредбата на член 89, параграф 1, в случаите, когато лице или сдружение може да упражнява правата на глас, посочени в буква з), в дружество и когато съвкупността от тези права на глас, заедно с другите права на глас в дружеството, притежавани от това лице или сдружение, достигнат или надхвърлят някоя от границите, установени в член 89, параграф 1, държавите-членки могат да предвидят, че това лице или сдружение е задължено единствено да уведоми съответното дружество в срок от двадесет и един календарни дни преди свикването на общото събрание на това дружество.

Раздел 4

Освобождаване от задължения

Член 93

Ако лице или сдружение, което придобива или продава мажоритарен дял, както е посочен в член 89, е член на група от предприятия, длъжна съгласно разпоредбите на Директива 83/349/ЕИО на Съвета (9) да изготвя консолидирани отчети, това лице или сдружение се освобождава от задължението да прави декларацията, предвидена в член 89, параграф 1, и в член 90, ако тя е направена от предприятие-майка или ако самото предприятие-майка е дъщерно дружество — от собственото ѝ предприятие-майка.

Член 94

1.   Компетентните органи могат да освободят от задължението за изготвяне на декларация, предвидена в член 89, параграф 1, в случаите когато се касае за придобиване или продажба на мажоритарен дял, както е установено в член 89, от професионален дилър на ценни книжа, стига той да е извършил съответното придобиване или продажба в качеството си на професионален дилър на ценни книжа и стига да не използва това придобиване за намеса в управлението на съответното дружество.

2.   Компетентните органи изискват от професионалните дилъри на ценни книжа, посочени в параграф 1, да бъдат членове на фондова борса, намираща се или функционираща на територията на държава-членка или да бъдат одобрени или контролирани от компетентен орган, както е предвидено в член 105.

Член 95

Компетентните органи могат по изключение да освободят дружествата, посочени в член 85, параграф 1, от задължението да уведомяват обществеността, предвидено в член 91, в случаите когато преценят, че разкриването на тази информация би било в противоречие с обществения интерес или може да нанесе сериозни вреди на съответните дружества, стига при последната хипотеза да няма опасност неразкриването на тази информация да подведе обществеността относно фактите и обстоятелствата, чието познаване е от съществено значение за оценяването на съответните прехвърлими ценни книжа.

Раздел 5

Компетентни органи

Член 96

За целите на настоящата глава компетентни органи са тези органи в държавата-членка, законодателството на която регулира дружествата, посочени в член 85, параграф 1.

Раздел 6

Санкции

Член 97

Държавите-членки предвиждат налагане на съответни санкции, в случаите когато физическите, юридическите лица или дружествата, посочени в член 85, параграф 1, не спазват разпоредбите на настоящата глава.

ДЯЛ V

ПУБЛИКУВАНЕ И ПОДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

ГЛАВА I

Публикуване и подаване на регистрационните данни за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса

Раздел 1

Процедури и срок за публикуване на регистрационни данни и допълнения към тях

Член 98

1.   Регистрационните данни трябва да бъдат публикувани:

а)

чрез обявление в един или повече вестници, разпространявани на цялата територия на държавата-членка, в която се подава заявление за допускане до официална регистрация на ценни книжа, или притежаващи голям тираж; или

б)

във вид на брошура, която се предоставя безплатно на обществеността в помещенията на фондовата борса или борси, на които ценните книжа са допуснати до официална регистрация, по главното управление на емитента и в офисите на финансовите организации, които е наел за финансови агенти в държавата-членка, в която се подава заявление за допускане до официална регистрация.

2.   В допълнение, пълните регистрационни данни или уведомлението, в което се посочва къде са публикувани регистрационните данни и къде могат да бъдат получени от обществеността, трябва да бъдат включени в издание, определено от държавата-членка, в която се прави заявка за допускане на ценни книжа до официална регистрация.

Член 99

1.   Регистрационните данни подлежат на публикуване в разумен срок, определен от местното законодателство или от компетентните органи преди датата, на която влиза в сила официалната регистрация.

А в случаите, когато допускането на ценни книжа до официална регистрация се предхожда от търгуване на преимуществените права на записване, което води до сделки, вписани в официалния регистър, регистрационните данни подлежат на публикуване в разумен срок, определен от компетентните органи преди началото на съответното търгуване.

2.   В изключителни, надлежно аргументирани случаи, компетентните органи могат да позволят публикуването на регистрационните данни да бъде отложено за след:

а)

датата, на която официалната регистрация влиза в сила, в случая с ценни книжа от клас, който вече е регистриран на същата фондова борса, емитирани за възмездно прехвърляне на активи, различни от парични средства;

б)

датата, на която се открива търговията на преимуществените права на записване.

3.   Ако допускането на дългови ценни книжа до официална регистрация съвпадне с тяхното публично емитиране и ако някои от условията на емитиране не са финализирани до последния момент, компетентните органи могат само да изискат публикуването в разумен срок на регистрационните данни, които не съдържат информация за тези условия, но посочват как ще бъде предоставена. Тази информация трябва да бъде публикувана преди датата, на която започва официалната регистрация, освен в случаите когато става дума за дългови ценни книжа, емитирани постоянно на различни цени.

Член 100

Всеки нов съществен фактор, който би могъл да се отрази на оценяването на ценните книжа, възникнал между момента на приемане на регистрационните данни и началото на търгуването на фондовата борса, подлежи на включване в допълнение към регистрационните данни, проверява се по същия начин както и те, и се публикува в съответствие с процедурите, постановени от компетентните органи.

Раздел 2

Предварително уведомяване на компетентните органи относно начина на публикуване

Член 101

В случаите, когато регистрационни данни са или ще бъдат публикувани в съответствие с разпоредбите на член 3 и член 20 относно допускането на ценни книжа до официална регистрация, уведомленията, сметки, плакати и документи, съобщаващи за операцията и посочващи основните характеристики на съответните ценни книжа, както и всички други документи, свързани с допускането им и предназначени за публикуване от емитента или от негово име, трябва първо да бъдат представени на компетентните органи. Последните преценяват дали да ги подложат на проверка преди публикуването.

Горепосочените документи трябва да потвърждават съществуването на регистрационните данни и дали те са или ще бъдат публикувани съгласно разпоредбата на член 98.

ГЛАВА II

Публикуване и подаване на информация след регистрацията

Член 102

1.   Информацията, посочена в член 67, член 68, член 80, член 81 и член 91, която емитентите на ценни книжа, допуснати до официална регистрация в една или повече държави-членки, се изисква да направят публично достояние, подлежи на публикуване в един или повече вестници, разпространявани на цялата територия на съответната държава-членка или заинтересовани държави или притежаващи голям тираж, или се предоставя в писмен вид на места, посочени в съобщения, публикувани в един или повече вестници, разпространявани на цялата територия на съответната държава или държави-членки, или притежаващи голям тираж, или по другите еквивалентни способи, одобрени от компетентните органи.

Емитентите трябва да изпратят информацията, посочена в член 67, член 68, член 80 и член 81, едновременно и на компетентните органи.

2.   Шестмесечният отчет, посочен в член 70, подлежи на публикуване в държавата-членка или държавите-членки, където ценните книжа са допуснати до официална регистрация, чрез публикуване в един или повече вестници, разпространявани на цялата територия на съответната държава, или притежаващи голям тираж, или на предоставяне в писмен вид на места, посочени в съобщения, публикувани в един или повече вестници, разпространявани в съответната държава или държави-членки или притежаващи голям тираж, или по другите еквивалентни способи, одобрени от компетентните органи.

Дружеството изпраща копие от шестмесечния отчет едновременно на компетентните органи на всяка държава-членка, където акциите ѝ са допуснати до официална регистрация. Това трябва да стане не по-късно от датата на първото публикуване на шестмесечния отчет в държава-членка.

ГЛАВА III

Езици

Член 103

Информацията, посочена в член 67, член 68, член 80, член 81 и член 91, в допълнение към шестмесечния отчет, посочен в член 70, трябва да бъде съставена на официалния език или езици или на един от официалните езици или на друг език, стига в съответната държава-членка тези официален език или езици или този друг език да са обичайно използвани в областта на финансите и да се приемат от компетентните органи.

Член 104

Информацията, посочена в член 23, параграф 4, букви в) и г), подлежи на публикуване на официалния език или езици, или на един от официалните езици в държавата-членка, в която се прави заявката за допускане до официална регистрация, или на друг език, стига в съответната държава-членка този друг език да е обичайно използван в областта на финансите, да се приема от компетентните органи и, където е подходящо, са изпълнени допълнителните условия, които тези органи могат да налагат.

ДЯЛ VI

КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 105

1.   Държавите-членки осигуряват прилагането на настоящата директива и назначават един или повече компетентни органи за нейните цели. Те уведомяват за тях Комисията, като уточняват подробностите за разпределението на правомощията помежду им.

2.   Държавите-членки гарантират, че компетентни органи разполагат с необходимите правомощия за изпълнение на задълженията си.

3.   Настоящата директива не засяга отговорностите на компетентните органи, които ще продължат да се подчиняват единствено на националното право.

Член 106

Компетентните органи си сътрудничат винаги, когато е необходимо, с цел изпълнение на задълженията си и обменят полезната за това информация.

Член 107

1.   Държавите-членки гарантират, че всички лица, назначени понастоящем или в миналото от компетентните органи, са подписали декларация за професионална тайна. Това означава, че никаква конфиденциална информация, до която получават достъп при изпълнение на служебните си задължения, не може да бъде разкривана на никое лице или орган, освен когато това е правно установено.

2.   Параграф 1 обаче не пречи на компетентните органи на различните държави-членки да обменят информация, както е посочено в настоящата директива. Информацията, обменена по този начин, е предмет на задължението за неразкриване на професионална тайна, на което подлежат получилите я лица, назначени понастоящем или в миналото от компетентните органи.

3.   Без да се засягат случаите, обхванати от наказателното право, компетентните органи, които съгласно разпоредбата на член 106 получават информация в съответствие с дял III, глава I, дял V, глава I и приложение I, могат да я използват единствено с цел изпълнение на служебните си задължения или в контекста на административните жалби или съдебни процедури, произтичащи от изпълнението тези задължения.

Компетентен орган, който съгласно разпоредбата на параграф 2 получи конфиденциална информация в съответствие с дял IV, глава III, може да я използва единствено с цел изпълнение на служебните си задължения.

ДЯЛ VII

КОМИТЕТ ЗА КОНТАКТ

ГЛАВА I

Състав, дейност и задачи на Комитета

Член 108

1.   В рамките на Комисията се организира Комитет за контакт, наричан по-долу за краткост „Комитет“.

Той се състои от лица, назначени от държавите-членки и от представители на Комисията. Председателят е представител на Комисията. Секретарското обслужване се предоставя от Комисията.

Заседанията на комитета се свикват от председателя по негова инициатива или по молба от делегация на държава-членка. Комитетът изработва свой процедурен правилник.

2.   Функциите на комитета включват:

а)

по отношение на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация, условията на учредяване, контрола и разпространението на регистрационните данни, подлежащи на публикуване с цел допускане, и на периодичната информация, подлежаща на публикуване от дружествата, чиито акции са допуснати, без да се засягат разпоредбите на член 226 и член 227 от Договора — да улеснява хармонизираното въвеждане на настоящата директива чрез редовни консултации относно всякакви практически проблеми, произтичащи от приложението ѝ, по които обмяната на възгледи се счита за полезна;

б)

по отношение на информацията, подлежаща на публикуване, когато мажоритарен дял в регистрираното дружество е придобит или продаден — да позволява редовни консултации по всякаква практически проблеми, произтичащи от приложението на настоящата директива и по които обмяната на възгледи се счита за полезна;

в)

да улеснява координирането между държавите-членки на:

i)

по-строгите или допълнителни условия и задължения, които съгласно разпоредбата на член 8 могат да бъдат установени на национално равнище;

ii)

допълненията и подобренията на регистрационните данни, които компетентните органи имат право да изискат или да препоръчат на национално равнище;

iii)

по-стриктните или допълнителни изисквания, които могат да наложат в съответствие с разпоредбите на член 71 и член 88, така че изискванията във всички държави-членки да бъдат синхронизирани съгласно член 44, параграф 2, буква ж) на Договора;

г)

да консултира при необходимост Комисията относно евентуалните допълнения или изменения на настоящата директива и по-специално, да разглежда евентуалното модифициране на член 71 и член 73 предвид сближаването на задълженията, посочени в буква в), iii) по-горе или на внасянето на корекции в съответствие с разпоредбата на член 109.

Оценката на решенията на компетентните органи по отделните казуси не е функция на Комитета.

ГЛАВА II

Адаптиране на размера на пазарната капитализация на капитал

Член 109

1.   За целите на корекцията, предвид изискванията на икономическата ситуация, минималният размер на предвидимата пазарна капитализация, предвидена в член 43, параграф 1, Комисията връчва на Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат предприети.

2.   Член 5 и член 7 от Решение 1999/468/EО на Комисията от 28 юни 1999 г., в които се установяват процедурите за упражняване на правомощията, предоставени на Комисията (10), се прилагат в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 3, и член 8 от него.

3.   Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/EО, възлиза на три месеца.

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 110

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните законови, подзаконови и административни разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 111

1.   Директиви 79/279/ЕИО, 80/390/ЕИО, 82/121/ЕИО и 88/627/ЕИО, изменени с актовете, изброени в приложение II, част A, са отменени, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране, посочени в приложение II, част Б.

2.   Препратките към отменените директиви се считат за препратки към настоящата директива и се тълкуват в съответствие със съпоставителната таблица, представена в приложение III.

Член 112

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 113

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 май 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

T. ÖSTROS


(1)  ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 69.

(2)  Становище на Европейския парламент от 14 март 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 7 май 2001 г.

(3)  ОВ L 66, 16.3.1979 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Директива 88/627/ЕИО (ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62).

(4)  ОВ L 100, 17.4.1980 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 94/18/EC на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 48, 20.2.1982 г., стр. 26.

(6)  ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62.

(7)  ОВ L 124, 5.5.1989 г., стр. 8.

(8)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 1999/60/ЕО (ОВ L 162, 26.6.1999 г., стр. 65).

(9)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(10)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА РЕГИСТРАЦИОННИТЕ ДАННИ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА ДО ОФИЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА ФОНДОВА БОРСА

СПИСЪК A

Описание на регистрационните данни за допускане на акции до официална регистрация на фондова борса

Глава 1

Информация относно лицата, които отговарят за регистрационните данни и заверката на отчетите

1.1.

Име и длъжност на физическите лица, и наименование и седалище на юридическите лица, които отговарят за регистрационните данни или съответно за определена част от тях, която е изрично посочена.

1.2.

Декларация от лицата, посочени в т. 1.1., че, доколкото им е известно, информацията, изложена в частта от регистрационните данни, за която отговарят, съответства на фактите и не съдържа пропуски, които биха могли да се отразят на същността на регистрационните данни.

1.3.

Имена, адреси и квалификация на официалните експерт-счетоводители, заверили годишните отчети на дружеството за предходните три финансови години, съгласно националното право.

Доклад, удостоверяващ, че годишните отчети са били проверени. Ако одиторските доклади относно годишните отчети са отхвърлени от официалните експерт-счетоводители или ако съдържат определени квалификации, отказът или квалификациите се възпроизвеждат изцяло, като се представят мотивите.

Друга информация в регистрационните данни, която е била проверена от експерт-счетоводителите.

Глава 2

Информация относно допускането до официална регистрация и акциите, за които се прави заявка за допускане

2.1.

Данни, че допускането, за което се прави заявка, представлява допускане до официална регистрация на акции, които вече са търгувани, или допускане с оглед на търгуване на фондова борса.

2.2.

Информация относно акциите, за които се прави заявка за официална регистрация:

2.2.0.

Резолюции, оторизации и одобрения, по силата на които акциите са или ще бъдат пуснати и/или емитирани.

Характер на емисията и размер.

Брой акции, които са или ще бъдат пуснати и/или емитирани, ако е предварително определен.

2.2.1.

В случаите, когато се емитират акции във връзка със сливане, при разделяне на дружество, при прехвърляне на всички или част от активите и пасивите, при предложение за поглъщане или при насрещна престация за прехвърлянето на активи, които не представляват налични парични суми, индикация на мястото, където документите, описващи условията на такива операции, се предоставят на публичен достъп.

2.2.2.

Кратко описание на правата, свързани с акциите, и по-специално обсега на правата на глас, правата на дял от печалбата и от всякакъв вид излишък при ликвидация, всякакви привилегии.

Срок, след изтичането на който се погасява правото на дивидент и индикация за страната, в чиято полза е това право.

2.2.3.

Данък върху дохода от акции, удържан при източника в страната на емитиране и/или в страната на регистрация.

Данни за това дали емитентът поема отговорност от относно удържането на данък при източника.

2.2.4.

Уреждане на прехвърлянето на акциите и ограничения за свободното им договаряне (например клауза, която установява изискването за одобрение).

2.2.5.

Дата, на която възниква правото на дивидент.

2.2.6.

Фондови борси, на които се прави или ще се прави заявка за допускане до официална регистрация.

2.2.7.

Финансови организации, които към момента на допускане на акциите до официална регистрация изпълняват функциите на финансови агенти на емитента в държавата-членка, в която се прави заявката за допускане.

2.3.

Информация, където е приложимо, относно емитирането и пласирането, публични или частни, на акциите, за които се подава заявление за допускане до официална регистрация, когато емитирането или пласирането са извършени в рамките на 12-те месеца, предхождащи допускането:

2.3.0.

Данни за упражняване на преимуществените права на акционерите за купуване или за ограничаване или оттегляне на такова право.

Данни, където е приложимо, за мотивите за ограничаване или оттегляне на такова право; в такива случаи — мотивация за цената на емисията, когато става дума за емисия с цел набиране на парични средства; данни за бенефициерите, в случаите когато ограничаването или оттеглянето на преимущественото право за купуване е предназначено да облагодетелства определени лица.

2.3.1.

Обща сума на частното или публично емитиране или пласиране и брой предложени акции по класове, когато е приложимо.

2.3.2.

Данни за транша, в случаите когато частното или публично емитиране или пласиране са извършени или се извършват едновременно на пазарите на две или повече държави, и когато за някое от тях е получен или се получава транш.

2.3.3.

Цена на емисията, на предложението или на пласирането, удостоверяваща номиналната стойност или при липсата на такава — счетоводната стойност или сумата на капитализацията; премия на емисията и размер на разходите, специално таксуване на субекта, който е записал емисията, и субекта, който я е закупил.

Методи за заплащане на цената, по-специално при изплащане на акции, които не са напълно платени.

2.3.4.

Процедура за упражняване на всякакво преимуществено право на купуване; договаряне на права за записване; третиране на неупражнени права на записване.

2.3.5.

Срок за откриване на емисията или за предлагането на акциите, имена на финансовите организации, отговарящи за получаване на подписките от обществеността.

2.3.6.

Методи и срокове за доставяне на акциите, евентуално пускане или издаване на временни удостоверения.

2.3.7.

Имена, адреси и описание на физическите или юридически лица, поемащи или гарантиращи емисията за емитента. Посочване на непокритата част от емисията в случаите, когато не цялата емисия е поета или гарантирана.

2.3.8.

Данни или предвиждане за общия размер на разходите или за разходите на една акция, свързани с оперирането на емисията, общото заплащане на финансовите посредници, включително комисионната или процента за поемането, комисионната за гаранцията, комисионата за пласирането или на агента по продажбите.

2.3.9.

Нетни постъпления за емитента от емисията и планирано приложение на тези постъпления, например за финансиране на инвестиционна програма или за укрепване на финансовото състояние на емитента.

2.4.

Информация относно допускането на акции до официалната регистрация.

2.4.0.

Описание на акциите, за които се прави заявка за допускане до официална регистрация, и по-специално броя акции и номиналната стойност на една акция или, при липсата на такава — счетоводната или сумарната номинална стойност, точно обозначение или клас, и купоните към тях.

2.4.1.

Брой акциите, предоставени на пазара, ако акциите предстои да се продават на фондовата борса и такива акции не са били продавани на обществеността, и тяхната номинална стойност или при липсата на такава — счетоводната или сумарната номинална стойност и, когато е приложимо — минималната офертна цена.

2.4.2.

Дати на регистриране и търгуване на новите акции, ако са известни.

2.4.3.

Фондови борси, в случаите когато акции от същия клас вече са регистрирани на една или повече фондови борси.

2.4.4.

Пазари, в случаите когато акции от същия клас още не са допуснати до официална регистрация, но се търгуват на един или повече други пазари, които подлежат на регулиране, функционират редовно и се считат за признати и отворени.

2.4.5.

Данни за настъпване на някое от долуизброените събития, през последната или през текущата финансова година:

а)

предложения за публично поглъщане от трета страна по отношение акциите на емитента;

б)

предложения за публично поглъщане от емитента по отношение на акции на друго дружество.

Цената и условията за обмяна, свързани с такива предложения, и резултатът от тях подлежат на посочване.

2.5.

Подробни данни за естеството на операциите и за броя и характеристиките на акциите, за които се отнасят, в случаите когато едновременно или почти едновременно с пускането на акции, за чието допускане до официална регистрация се прави заявка, са записани или частно пласирани акции от същия клас, или когато акции от други класове се създават за публично или частно пласиране.

Глава 3

Обща информация относно емитента и неговия капитал

3.1.

Обща информация относно емитента:

3.1.0.

Наименование, седалище според устройствения акт и основно установяване на управлението, ако се различава от седалището според устройствения акт.

3.1.1.

Дата на вписване и срок на действие на емитента, освен в случаите, когато е неограничен.

3.1.2.

Законодателство, съгласно което емитентът упражнява дейността си и правна форма, която е приел в съответствие със законодателството.

3.1.3.

Данни за целите на емитента и клауза в меморандума на дружеството, в която са описани.

3.1.4.

Данни за регистър и номер по регистрация.

3.1.5.

Данни за мястото, където документите, касаещи емитента, посочени в регистрационните данни, могат да бъдат инспектирани.

3.2.

Обща информация относно капитала:

3.2.0.

Размер на емитирания капитал, брой и класове акции, от които е съставен, данни за основните им характеристики;

недоизплатената част от емитирания капитал с данни за броя или общата номинална стойност, и вида акции, които не са напълно изплатени, представени в разбивка, където е възможно, съобразно степента, до която са изплатени.

3.2.1.

В случаите, когато е налице оторизиран, но неемитиран капитал или са предприети действия за увеличаване на капитала, освен другите данни във връзка с емитираните конвертируеми заеми или предоставените възможности за записване, се включват и данни за:

а)

размера на съответния оторизиран капитал или на увеличението на капитала и, където е приложимо, продължителността на оторизацията;

б)

категориите лица, които притежават преимуществени права за записване за такива допълнителни части от капитала;

в)

условията и организацията за емитиране на акции, съответстващи на тези части.

3.2.2.

Брой и основни характеристики на акциите, които не представляват капитал, ако има такива.

3.2.3.

Размер конвертируеми дългови ценни книжа, обменими дългови ценни книжа или дългови ценни книжа с варанти, както и условия и процедури за конвертиране, обмяна или записване.

3.2.4.

Условия, наложени от меморандума и устава на дружеството, които управляват промените в капитала и съответните права на различните класове акции в случаите, когато тези условия са по-стриктни от правните предписания.

3.2.5.

Обобщено описание на операциите през предходните три години, с които е променен размерът на емитирания капитал и/или броя и класовете акции, от които е съставен.

3.2.6.

Данни, доколкото са известни на емитента, за физическите и юридическите лица, които пряко или косвено, поотделно или съвместно, упражняват или биха могли да упражняват контрол върху емитента, и данни за притежаваната част от капитала, даваща право на глас.

Съвместен контрол означава контрол, упражняван от повече от едно дружество или от повече от едно лице, които са сключили споразумение, което може да доведе до възприемането на обща политика по отношение на емитента.

3.2.7.

Данни за акционерите, доколкото са известни на емитента, които пряко или косвено притежават част от капитала на емитента, който държавите-членки не могат да определят да възлиза на повече от 20 %.

3.2.8.

Кратко описание на групата и позицията на емитента в нея в случаите, когато емитентът принадлежи към група предприятия.

3.2.9.

Брой, балансова стойност и номинална стойност, или, при липса на номинална стойност, счетоводна стойност на която и да било от неговите собствени акции, които емитентът или друго дружество, в което той пряко или непряко има дял, надвишаващ 50 %, е придобил и притежава, в случаите, когато тези ценни книжа не се появяват като отделна позиция в счетоводния баланс.

Глава 4

Информация относно дейността на емитента

4.1.

Основни дейности на емитента:

4.1.0.

Описание на основните дейности на емитента, в което се посочват основните видове продавани продукти и/или извършвани услуги.

Данни за всякакви значими нови продукти и/или дейности.

4.1.1.

Разбивка на нетния оборот за последните три финансови години по категории дейност и по географско местоположение на пазарите, дотолкова доколкото, предвид начина на организиране на продажбата на продукти и извършването на услуги, съставляващи обичайната дейност на емитента, съответните категории и пазари се различават значително едни от други.

4.1.2.

Местоположение и големина на основните установявания на емитента и обобщена информация за притежаваното недвижимо имущество. За основни установявания се считат онези, чийто оборот или продукция възлиза на повече от 10 %.

4.1.3.

Описание на залежите, оценка на икономически използваемите резерви и очаквания период на разработване, когато става дума за минно дело, добив на въглеводороди, каменодобив и подобни дейности, стига да имат съществен дял.

Данни за сроковете и основните условия на концесиите, и икономически условия за усвояването им.

Данни за хода на реалното разработване.

4.1.4.

Изключителни фактори в случаите, когато информацията, предоставена съгласно точки от 4.1.0 до 4.1.3, е повлияна от тях.

4.2.

Обобщена информация относно степента на зависимост на емитента, ако има такава, от патенти или лицензии, промишлени, търговски и финансови договори или от нови производствени процеси, в случаите, когато тези фактори са от основно значение за дейността или рентабилността на емитента.

4.3.

Информация относно политиката спрямо проучвателната и развойната дейност по отношение на нови продукти или процеси през последните три финансови години, когато е значителна.

4.4.

Информация относно съдебни и арбитражни производства, които могат да имат или в близкото минало са имали съществено отражение върху финансовото състояние на емитента.

4.5.

Информация относно прекъсвания на дейността на емитента, които могат да имат или неотдавна са имали съществено отражение върху финансовото състояние на емитента.

4.6.

Осреднен брой заети лица и промени в персонала през последните три финансови години, в случаите когато тези промени са съществени и, ако е възможно, щатно разписание на заетите лица по основна категория дейност.

4.7.

Инвестиционна политика:

4.7.0.

Описание с цифрово изражение на основните направени инвестиции, включително инвестиции в акции, дългови ценни книжа и др. в други предприятия през последните три финансови години и през изминалите месеци на текущата финансова година.

4.7.1.

Информация относно основните инвестиции, които се правят, с изключение на права, придобити в други предприятия.

Географско разпределение на инвестициите (в страната и в чужбина).

Метод на финансиране (вътрешен или външен).

4.7.2.

Информация относно основните бъдещи инвестиции на емитента, с изключение на правата, което ще бъдат придобити в други предприятия, по отношение на които управителните органи са поели строги задължения.

Глава 5

Информация относно активите и пасивите на емитента, финансовото състояние и печалбата и загубата

5.1.

Отчети на емитента:

5.1.0.

Последните три счетоводни баланса и отчети за приходите и разходите, съставени от дружеството и представени във вид на сравнителна таблица. Забележките към годишните отчети за последната финансова година.

Проектът за регистрационни данни трябва да бъде заведен при компетентните органи не повече от 18 месеца след края на финансовата година, за която се отнасят последните публикувани годишни отчети. В изключителни случаи този срок може да бъде удължен от компетентните органи.

5.1.1.

В случаите, когато емитентът изготвя само консолидирани годишни отчети, те се включват към регистрационните данни в съответствие с точка 5.1.0.

В случаите, когато емитентът изготвя собствени и консолидирани годишни отчети, към регистрационните данни се включват и двата вида отчети в съответствие с точка 5.1.0.

Компетентните органи обаче могат да позволят на емитента да включи само единия вид отчети, при условие че другият не съдържа съществена допълнителна информация.

5.1.2.

Печалба или загуба за една акция на емитента за финансовата година след данъчното облагане, произтичаща от обичайната дейност на дружеството за последните три финансови години, в случаите, когато дружеството включва към регистрационните данни собствените си отчети.

Когато емитентът включва към регистрационните данни само консолидираните отчети, се посочва печалбата или загубата за една акция за финансовата година, за последните три финансови години. Тази информация е в допълнение към информацията, предоставена в съответствие с предходната подточка, касаеща случаите, когато емитентът включва към регистрационните данни и своите собствени отчети.

В случаите, когато в рамките на горепосочения срок от три финансови години броят на акциите в емитиращото дружество се е променил, в резултат например на увеличаване или намаляване на капитала, или реорганизиране или разцепване на акции, печалбата или загубата на една акция, посочени в първи и втори параграф по-горе, се коригират, за да бъдат съпоставими, като в тези случаи се посочват използваните формули за корекция.

5.1.3.

Размер на дивидента на една акция за последните три финансови години, коригиран, ако е необходимо, за да бъде съпоставим съгласно точка 5.1.2., трети параграф.

5.1.4.

В случаите, когато от края на финансовата година, за която се отнасят последните публикувани собствени и/или консолидирани годишни отчети, са изтекли повече от девет месеца, към регистрационните данни се включва или прилага междинен финансов отчет най-малко за първите шест месеца. Липсата на заверка от експерт-счетоводител се посочва изрично.

В случаите, когато емитентът изготвя консолидирани годишни отчети, компетентните органи преценяват дали междинният финансов отчет, който подлежи на подаване, трябва да бъде консолидиран или не.

Всяка съществена промяна, извършена от края на последната финансова година, или изготвянето на междинен финансов отчет трябва да бъдат описани в забележка, включена или приложена към регистрационните данни.

5.1.5.

В случаите, когато собствените или консолидираните годишни отчети не съответстват на разпоредбите на директивите, касаещи годишните отчети на дружествата, и не дават ясна и правдива представа за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата и загубата на емитента, се предоставя по-подробна и/или допълнителна информация.

5.1.6.

Таблица, показваща източниците и разходването на средства през последните три финансови години.

5.2.

Отделните данни, касаещи предприятията, в които емитентът притежава част от капитала, която е вероятно да се отрази съществено върху оценката на собствените му активи и пасиви, финансово състояние или печалба и загуба.

Долуизброените данни се включват задължително за всяко предприятие, в което емитентът има пряко или непряко участие в разпределението на печалбата, в случаите когато балансовата стойност на участието в печалбата представлява най-малко 10 % от капитала и резервите или възлиза най-малко на 10 % от нетната печалба или загуба на емитента или, ако се касае за група, в случаите, когато балансовата стойност на участието в печалбата представлява най-малко 10 % от консолидираните нетни активи или възлиза най-малко на 10 % от нетната печалба или загуба на групата.

Долуизброените данни не е необходимо да бъдат включвани, стига емитентът да докаже, че участието му в разпределението на печалбата е изцяло от временен характер.

По същия начин информацията, изисквана съгласно букви д) и е), може да не бъде включвана в случаите, когато предприятието, в което емитентът притежава участие в разпределението на печалбата, не публикува своите годишни отчети.

Държавите-членки могат да оторизират компетентните органи да разрешат невключването на информацията, изисквана съгласно букви от г) до й), ако годишните отчети на предприятието, в което емитентът има участие в разпределението на печалбата, са консолидирани в годишни отчети на групата или ако стойността, на която се оценява делът според капиталовия метод, е посочено в годишните отчети, стига по мнение на компетентните органи да няма вероятност невключването на тази информация да подведе обществеността относно фактите и обстоятелствата, чието познаване е от ключово значение за оценяването на съответните ценни книжа.

Информацията, изисквана съгласно букви ж) и й), може да не бъде включвана, ако по мнение на компетентните органи това няма да подведе инвеститорите.

а)

Наименование и седалище на предприятието.

б)

Сфера на дейност.

в)

Част от притежавания капитал.

г)

Емитиран капитал.

д)

Резерви.

е)

Печалба или загуба за последната финансова година, след данъчното облагане, произтичащи от обичайната дейност.

ж)

Стойност на акции, притежавани по негови сметки, при която емитентът е длъжен да публикува регистрационни данни.

з)

Недоизплатена сума за притежаваните акции.

и)

Размер на дивидентите, получени през последната финансова година, от притежаваните акции.

й)

Размер на дълговете, дължими на и от емитента във връзка с предприятието.

5.3.

Данни относно предприятията, които не са посочени в точка 5.2, от капитала на които емитентът притежава най-малко 10 %. Тези данни могат и да не бъдат включвани в случаите, когато са с малко значение за целта, посочена в член 21:

а)

наименование и седалище на предприятието;

б)

притежавана част от капитала.

5.4.

В случаите, когато в регистрационните данни са включени консолидирани годишни отчети, следната информация подлежи на разкриване:

а)

приложени принципи за консолидиране. Описват се изрично в случаите, когато в държавата-членка няма закони, управляващи консолидирането на годишни отчети или когато принципите не съответстват на такива закони или с широко разпространен метод, прилаган в държавата-членка, където се намира и функционира фондовата борса, на която се прави заявка за допускане до официална регистрация;

б)

наименование и седалище на предприятията, включени в консолидацията, в случаите, когато тази информация е важна за оценяването на активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента. Достатъчно е те да бъдат разграничени чрез отбелязване в списъка на предприятия, за които се изискват данни съгласно разпоредбата на точка 5.2;

в)

за всяко от предприятията, посочени в буква б):

i)

сумарната част на правата на трети страни, ако годишните отчети се консолидират глобално;

ii)

частта от консолидацията, изчислена на база на дялове, ако консолидацията е извършена на пропорционален принцип.

5.5.

В случаите, когато емитентът е доминиращо предприятие, образуващо група с едно или повече зависими предприятия, данните, изискуеми съгласно глава 4 и глава 7, се представят за този емитент и за групата.

Компетентните органи могат да разрешат разкриването на тази информация само за емитента или само за групата, при условие че данните, които не са представени, не са релевантни.

5.6.

Ако определени данни, изискани съгласно настоящия списък, се съдържат в годишните отчети, представени в съответствие с настоящата глава, не е необходимо да бъдат повтаряни.

Глава 6

Информация, отнасяща се до администрирането, управлението и надзора

6.1.

Имена, адрес и функции в емитиращото дружество на следните лица от и данни за основните им задължения извън дружеството в случаите, когато те са от значение за него:

а)

членовете на административния, управителния и надзорния орган;

б)

съдружниците с неограничена отговорност в случаите на командитно дружество с акции;

в)

учредителите на дружеството, в случаите когато то е учредено за по-малко от пет години.

6.2.

Правата на членовете на административните, управителните и надзорните органи на емитиращото дружество:

6.2.0.

Изплатено възнаграждение и предоставени материални придобивки през последната изтекла финансова година, независимо по коя точка, и осчетоводени като административен разход или допускане до отчета за разпределяне на печалбата на членовете на административните, управителните и надзорните органи, представени като обща сума за всеки вид орган.

Общо изплатено възнаграждение и дадени материални придобивки на всички членове на административните, управителните и надзорните органи на емитента от всички зависими предприятия, с които той образува група.

6.2.1.

Общ брой акции на емитиращото дружество, притежавани от членовете на административните, управителните и надзорните органи и опции, предоставени върху акциите на дружеството.

6.2.2.

Информация относно характеристиките и обсега на правата на членовете на административните, управителните и надзорните органи при сделки, извършени от емитента, които са нетипични по своята същност или условия (като например закупуване извън обичайната дейност, придобиване или продажба на материални активи) през предходната и текущата финансова година. В случаите, когато такива необичайни сделки са били извършени в предишни финансови години и не са окончателно завършили, се представя информация и за тях.

6.2.3.

Обща сума на всички неплатени дългове, отпуснати от емитента на лицата, посочени в точка 6.1, буква a), както и на гаранциите, предоставени от емитента в тяхна полза.

6.3.

Схеми за включване на персонала в капитала на емитента.

Глава 7

Информация относно последните промени и перспективите за емитента

7.1.

Обща информация, освен в случаите на дерогиране, позволено от компетентните органи, за тенденциите в развитието на дейността на емитента от края на финансовата година, за която се отнася последният публикуван годишен счетоводен отчет, по-специално относно:

а)

най-важните последни тенденции в производството, продажбите и дяловете, и състояние на книгата за поръчки;

б)

последните тенденции в разходите и продажбените цени.

7.2.

Информация, освен в случаите на дерогиране, позволено от компетентните органи, за перспективите на емитента най-малко за текущата финансова година.

СПИСЪК Б

Описание на регистрационните данни за допускане на дългови ценни книжа до официална регистрация на фондова борса

Глава 1

Информация относно лицата, които отговарят за регистрационните данни и заверката на отчетите

1.1.

Имена и адреси на физическите и юридическите лица, които отговарят за регистрационните данни или съответно за определена част от тях, която е изрично посочено.

1.2.

Декларация от лицата, посочени в параграф 1.1, че, доколкото им е известно, информацията, заложена в частта от регистрационните данни, за която отговарят, съответства на фактите и не съдържа пропуски, които биха могли да се отразят на същността на регистрационните данни.

1.3.

Имена, адреси и квалификация на официалните експерт-счетоводители, заверили годишните отчети на дружеството за предходните три финансови години, съгласно националното право.

Доклад, удостоверяващ, че годишните отчети са били проверени. Ако одиторските доклади относно годишните отчети са отхвърлени от официалните на експерт-счетоводители, или ако съдържат определени квалификации, отказът или квалификациите се възпроизвеждат изцяло, като се представят мотивите.

Друга информация в регистрационните данни, която е била проверена от експерт-счетоводителите.

Глава 2

Информация относно заеми и допускане на дългови ценни книжа до официална регистрация

2.1.

Условия на заема:

2.1.0.

Номинален размер на заема; в случаите когато размерът не е фиксиран, този факт се посочва изрично.

Характеристика, брой и номерация на дълговите ценни книжа и купюрите.

2.1.1.

Цена на емисията и цена за обратно изкупуване, както и номиналния лихвен процент, освен в случаите на непрекъсната емисия; условия за промяна в размера лихвените проценти, в случаите когато има няколко такива.

2.1.2.

Процедури за разпределение на всякакви други привилегии; метод за изчисляването им.

2.1.3.

Данък върху дохода от дългови ценни книжа, удържан при източника в страната по произход и/или в страната по регистрация.

Данни дали емитентът поема отговорност за удържането на данъка при източника.

2.1.4.

Условия за амортизацията на заема, включително процедури за изплащане.

2.1.5.

Финансови организации, които към момента на допускане до официална регистрация, изпълняват функциите на финансови агенти за емитента в държавата-членка на допускане.

2.1.6.

Валутна единица на заема; договорен статус, в случаите когато заемът е деноминиран в разчетни единици; възможни валутни единици.

2.1.7.

Срокове:

а)

срок на заема и всякакви междинни срокове;

б)

дата, от която започва да се начислява лихва, и срокове за изплащането ѝ;

в)

срок за валидността на исканията за изплащане на лихва и изплащане на главницата;

г)

процедури и срокове за прехвърляне на дълговите ценни книжа, възможност за изготвяне на временни удостоверения.

2.1.8.

Данни за дохода, освен в случаите на непрекъсната емисия. Обобщено описание на метода за изчисляване на дохода.

2.2.

Правна информация:

2.2.0.

Данни за резолюции, разрешителни и одобрения, по силата на които дълговите ценни книжа са пуснати и/или емитирани.

Вид операция и размер.

Брой дългови ценни книжа, които са или ще бъдат пуснати и/или емитирани, ако е определен предварително.

2.2.1.

Характеристика и обхват на гаранциите, гарантите и ангажиментите, целящи да гарантират надлежното обслужване на заема и изплащането както на дълговите ценни книжа, така и на лихвата.

Данни за местата, където обществеността може да получи достъп до текстовете на договорите, отнасящи се до съответните гаранции, гаранти и ангажименти.

2.2.2.

Организация на попечителите или на друг представителен орган на притежателите на дългови ценни книжа.

Имена, функция, описание и главно управление на представителя на притежателите на дългови ценни книжа, основни условия на представителството и, в частност, условия за промяна на представителя.

Места, където обществеността има достъп до договорите, отнасящи се до съответните форми на представителство.

2.2.3.

Данни за клаузи, подчиняващи заема на други дългове на емитента, договорите, които са вече сключени или предстоят да бъдат сключени.

2.2.4.

Данни за законодателството, съгласно което са пуснати дълговите ценни книжа, и компетентни съдебни органи в случай на съдебен процес.

2.2.5.

Данни относно това, дали дълговите ценни книжа са поименни или на приносител.

2.2.6.

Ограничения върху свободното прехвърляне на дълговите ценни книжа.

2.3.

Информация относно допускането на дългови ценни книжа до официална регистрация.

2.3.0.

Фондови борси, на които се прави или ще се прави заявка за допускане до официална регистрация.

2.3.1.

Име, адрес и описание на физическите или юридическите лица, поемащи или гарантиращи емисията за емитента. Непокрита част в случаите, когато не цялата емисия се поема или гарантира.

2.3.2.

Данни за транша в случаите, когато неговото публично или частно емитиране или пласиране са били или се извършват едновременно на пазари в две или повече държави-членки и за някои от тях е бил или се резервира транш.

2.3.3.

Фондови борси, в случаите когато дългови ценни книжа от същия клас вече са регистрирани на една или повече фондови борси.

2.3.4.

Данни за пазарите, в случаите когато дългови ценни книжа от същия клас все още не са допуснати до официална регистрация, но се търгуват на един или повече други пазари, които подлежат на регулиране, функционират редовно и се считат за приети и отворени.

2.4.

Информация относно емисията, в случаите когато съпътства официалното допускане или е извършена в рамките на трите месеца, предхождащи допускането.

2.4.0.

Процедура за упражняване на всякакви преимуществени права за купуване; договаряне на права за записване; третиране на неупражени права на записване.

2.4.1.

Метод за заплащане на цената на емисията или на цената на предлагане.

2.4.2.

Срок за откриване на емисията или предложението и възможност за ранно приключване, освен в случай на непрекъсната емисия на дългови ценни книжа.

2.4.3.

Данни за финансовите организации, които отговарят за получаването на записването от страна на обществеността.

2.4.4.

Препратка, където е необходимо, към факта, че записванията могат да бъдат редуцирани.

2.4.5.

Нетни постъпления от заема, освен в случай на непрекъсната емисия на дългови ценни книжа.

2.4.6.

Предназначение на емисията и планирано приложение на постъпленията от нея.

Глава 3

Обща информация относно емитента и капитала му

3.1.

Обща информация относно емитента.

3.1.0.

Наименование, седалище според устройствения акт и основно установяване на управлението в случаите, когато е различно от седалището според устройствения акт.

3.1.1.

Дата на учредяване и срок на действие на емитента, освен в случаите, когато е неограничен.

3.1.2.

Законодателство, съгласно което емитентът упражнява дейността си, и правна форма, която е приел в съответствие с това законодателство.

3.1.3.

Цели на емитента и клауза в меморандума на дружеството, където са описани.

3.1.4.

Регистър и номер по регистрация.

3.1.5.

Място, където документите, отнасящи се до емитента, посочени в регистрационните данни, могат да бъдат инспектирани.

3.2.

Обща информация относно капитала:

3.2.0.

Размер на емитирания капитал, брой и класове ценни книжа, от които е съставен, и данни за основните им характеристики.

Неизплатената част от емитирания капитал с данни за броя или общата номинална стойност и вида ценни книжа, които все още не са напълно изплатени, представени в разбивка, където е възможно, съобразно степента на изплащане.

3.2.1.

Размер конвертируеми дългови ценни книжа, обменяеми дългови ценни книжа или дългови ценни книжа с варанти, данни за условията и процедурите за конвертиране, обмяна или записване.

3.2.2.

Кратко описание на групата и позицията на емитента в нея в случаите, когато емитентът принадлежи към група предприятия.

3.2.3.

Брой, балансова стойност и номинална стойност, или, при липса на номинална стойност, счетоводната стойност на която и да било от неговите собствени акции, които емитентът или друго дружество, в което той пряко или непряко има дял, надвишаващ 50 %, са придобили и притежават, в случаите, когато тези ценни книжа не представляват значителна част от емитирания капитал.

Глава 4

Информация относно дейността на емитента

4.1.

Основни дейности на емитента:

4.1.0.

Описание на основните дейности на емитента, в което се посочват основните видове продавани продукти и/или извършвани услуги. Данни за значими нови продукти и/или дейности.

Данни за всякакви значими нови продукти и/или дейности.

4.1.1.

Нетен оборот през последните две финансови години.

4.1.2.

Местоположение и големина на основните установявания на емитента и обобщена информация относно притежаваното недвижимо имущество. За основно установяване се счита онова, чийто оборот или продукция възлиза на повече от 10 %.

4.1.3.

Описание на залежите, оценка на икономически използваемите резерви и очаквания период на разработване, когато става дума за рудодобив, добив на въглеводороди, каменодобив и подобни дейности, доколкото са от съществено значение.

Срокове и основни условия на концесиите и икономически условия за усвояването им.

Данни за хода на реалното разработване.

4.1.4.

Изключителни фактори, в случаите когато информацията, предоставена съгласно точки от 4.1.0. до 4.1.3., е повлияна от тях.

4.2.

Обобщена информация относно степента на зависимост на емитента, ако има такава, от патенти или лицензии, промишлени, търговски и финансови договори или от нови производствени процеси, в случаите, когато тези фактори са от основно значение за дейността на емитента и нейната рентабилност.

4.3.

Информация относно съдебни или арбитражни производства, които могат да имат или неотдавна са имали съществено отражение върху финансовото състояние на емитента.

4.4.

Инвестиционна политика:

4.4.0.

Описание с цифрово изражение на основните направени инвестиции, включително в акции, дългови ценни книжа и др. в други предприятия през последните три финансови години и през изминалите месеци от текущата финансова година.

4.4.1.

Информация относно основните направени инвестиции с изключение на правата, придобивани в други предприятия.

Географско разпределение на инвестициите (в страната и в чужбина).

Метод на финансиране (вътрешен или външен).

4.4.2.

Информация относно основните бъдещи инвестиции на емитента с изключение на правата които ще бъдат придобити в други предприятия, по отношение на които управителните органи са поели задължения.

Глава 5

Информация относно активите и пасивите на емитента, финансовото състояние и печалбата и загубата

5.1.

Отчети на емитента:

5.1.0.

Последните два счетоводни баланса и отчета за приходите и разходите, съставени от емитента и представени във вид на сравнителна таблица. Забележки към годишните отчети за последната финансова година.

Проектът за регистрационни данни трябва да бъде заведен при компетентните органи не повече от 18 месеца след края на финансовата година, за която се отнасят последните публикувани годишни отчети. В изключителни случаи този срок може да бъде удължен от компетентните органи.

5.1.1.

В случаите, когато емитентът изготвя само консолидирани годишни отчети, те се включват към регистрационните данни в съответствие с точка 5.1.0.

В случаите, когато емитентът изготвя собствени и консолидирани годишни отчети, към регистрационните данни се включват и двата вида отчети в съответствие с точка 5.1.0. Компетентните органи обаче могат да позволят на емитента да включи само единия вид отчети при условие че другият не съдържа съществена допълнителна информация.

5.1.2.

В случаите, когато от края на финансовата година, за която се отнасят последните публикувани собствени и/или консолидирани годишни отчети, са изтекли повече от девет месеца, към регистрационните данни се включва или прилага междинен финансов отчет най-малко за първите шест месеца. Липсата на заверка от експерт-счетоводител се посочва изрично.

В случаите, когато емитентът изготвя консолидирани годишни счетоводни отчети, компетентните органи преценяват дали междинният финансов отчет, който подлежи на подаване, трябва да бъде консолидиран или не.

Всяка съществена промяна, извършена от края на последната финансова година, или изготвянето на горепосочения междинен финансов отчет трябва да бъдат описани в забележка, включена или приложена към регистрационните данни.

5.1.3.

В случаите, когато собствените или консолидираните годишни отчети не съответстват на разпоредбите на директивите, отнасящи се до годишните отчети на дружествата, и не дават ясна и правдива представа за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата и загубата на емитента, се предоставя по-подробна и/или допълнителна информация.

5.1.4.

Възможно най-актуални данни (с посочване на датата) за следното, стига да е от съществено значение:

а)

общия размер на неизплатения заемен капитал, с разграничение между гарантираните заеми (с предоставена гаранция от емитента или от трета страна, или другояче) и негарантираните заеми;

б)

общия размер на всички други заеми и задължения под формата на заеми, с разграничение между гарантираните и негарантирани заеми и дългове;

в)

общия размер на всички евентуални задължения.

Надлежно посочване, където е приложимо, че такъв заемен капитал, заеми, задължения и евентуални задължения липсват.

В случаите, когато емитентът изготвя консолидирани годишни отчети, се прилагат принципите, посочени в точка 5.1.1.

Като общо правило, задълженията между предприятия, принадлежащи към една и съща група, не се отбелязват, но ако е необходимо, този факт се посочва.

5.1.5.

Таблица, показваща източниците и приложението на средства през последните три финансови години.

5.2.

Отделните данни, отнасящи се до предприятията, в които емитентът притежава част от капитала, която е вероятно да се отрази съществено върху оценката на собствените му активи и пасиви, финансово състояние или печалба и загуба.

Отделните данни се включват задължително за всяко предприятие, в което емитентът има пряко или непряко участие в разпределението на печалбата, ако балансовата стойност на дяловото участие представлява най-малко 10 % от капитала и резервите или възлиза най-малко на 10 % от нетната печалба или загуба на емитента или, когато се касае за група, ако балансовата стойност на участието в разпределението на печалбата представлява най-малко 10 % от консолидираните нетни активи или възлиза най-малко на 10 % от консолидираната нетна печалба или загуба на групата.

Отделните данни не е необходимо да бъдат включвани, стига емитентът да докаже, че делът му е изцяло от временен характер.

По същия начин информацията, изисквана съгласно букви д) и е), може да не бъде включвана в случаите, когато предприятието, в което емитентът притежава участие в разпределението на печалбата, не публикува годишни отчети.

Държавите-членки могат да оторизират компетентните органи да разрешат невключването на информацията, изисквана съгласно букви от г) до з), ако годишните отчети на предприятието, в което емитентът има дялово участие, са консолидирани в годишните отчети на групата или ако стойността, на която се оценява делът според капиталовия метод, е посочена в годишните отчети, стига по мнение на компетентните органи да няма вероятност невключването на тази информация да подведе обществеността относно фактите и обстоятелствата, чието познаване е от съществено значение за оценяването на съответните ценни книжа.

а)

Наименование и седалище на предприятието.

б)

Сфера на дейност.

в)

Част от притежавания капитал.

г)

Емитиран капитал.

д)

Резерви.

е)

Печалба или загуба, произтичаща от обичайната дейност, след данъчното облагане за последната финансова година.

ж)

Недоизплатена сума за притежаваните акции.

з)

Размер на дивидентите, получени през последната финансова година за притежаваните акции.

5.3.

В случаите, когато в регистрационните данни са включени консолидирани годишни отчети, следната информация подлежи на оповестяване:

а)

прилагани принципи за консолидиране. Описват се изрично в случаите, когато в държавата-членка няма закони, регулиращи консолидирането на годишни отчети или когато принципите не съответстват на съществуващите закони или с широко разпространен метод, прилаган в държавата-членка, където се намира и функционира фондовата борса, на която се прави заявка за допускане до официална регистрация;

б)

наименование и седалище на предприятията, включени в консолидацията, в случаите, когато тази информация е важна за оценяването на активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента. Достатъчно е те да бъдат разграничени чрез отбелязване в списъка на дружествата, за които се изискват данни, съгласно разпоредбата на точка 5.2;

в)

за всяко от предприятия, посочени в буква б):

i)

сумарната част на правата на трети страни, ако годишните отчети се консолидират глобално;

ii)

частта от консолидацията, изчислена на база на права, ако консолидацията е извършена на пропорционален принцип.

5.4.

В случаите, когато емитентът е доминиращо предприятие, образуващо група с едно или повече зависими предприятия, данните, изискуеми съгласно глава 4 и 7, се представят за този емитент и за групата.

Компетентните органи могат да разрешат разкриването на тази информация само за емитента или само за групата, стига данните, които не са представени, да не са релевантни.

5.5.

Ако някои данни, изискани съгласно настоящия списък, се съдържат в годишните отчети, представени в съответствие с настоящата глава, не е необходимо да бъдат повтаряни.

Глава 6

Информация относно администрирането, управлението и надзора

6.1.

Имена, адреси и длъжности на следните лица от емитиращото дружество и данни за основните им задължения извън дружеството в случаите, когато те са от значение за него:

а)

членовете на административния, управителния и надзорния орган;

б)

съдружниците с неограничена отговорност в случаите на командитно дружество с акционерен капитал.

Глава 7

Информация относно последните промени и перспективите за емитента

7.1.

Обща информация, освен в случаите на дерогиране, позволено от компетентните органи, за тенденциите в развитието на дейността на емитента от края на финансовата година, за която се отнася последният публикуван годишен счетоводен отчет, по-специално относно:

а)

най-важните последни тенденции в производството, продажбите и дяловете, и състояние на книгата за поръчки;

б)

последни тенденции в разходите и продажните цени.

7.2.

Информация, освен в случаите на дерогиране, позволено от компетентните органи, за перспективите на емитента най-малко за текущата финансова година.

СПИСЪК В

Описание на регистрационните данни за допускане на удостоверения, представляващи акции, до официална регистрация на фондова борса

Глава 1

Обща информация относно емитента

1.1.

Наименование, седалище според устройствения акт и основно установяване на управлението, ако се различава от седалището според устройствения акт.

1.2.

Дата на учредяване и срок на действие на емитента, освен в случаите, когато е неограничена.

1.3.

Законодателство, съгласно което емитентът упражнява дейността си, и правна форма, която е приел в съответствие с това законодателство.

1.4.

Размер на емитирания капитал, брой и класове акции, от които е съставен, и данни за основните характеристики.

Недоизплатената част от емитирания капитал с данни за броя или общата номинална стойност и вида ценни книжа, които все още подлежат на изплащане, представени в разбивка, където е възможно, съобразно степента на изплащане.

1.5.

Данни за основните притежатели на капитала.

1.6.

Имена, адреси и функции в емитиращото дружество на следните лица и данни за основните им задължения извън дружеството в случаите, когато са от значение за него:

а)

членовете на административния, управителния и надзорния орган;

б)

съдружниците с неограничена отговорност в случаите на командитно дружество с акции.

1.7.

Цели на дружеството. В случаите, когато емисията на удостоверения, представляващи акции, не е единствена цел на дружеството, се описва естеството на другите дейности, като тези от чисто попечителски характер се посочват отделно.

1.8.

Обобщение на годишните отчети, отнасящи се до последната завършена финансова година.

В случаите, когато от края на последната финансова година, за която се отнасят последните публикувани собствени и/или консолидирани годишни отчети, са изтекли повече от девет месеца, към регистрационните данни се включва или прилага междинен финансов отчет, покриващ най-малко първите шест месеца. Липсата на заверка на междинния финансов отчет се посочва изрично.

В случаите, когато емитентът изготвя консолидирани годишни отчети, компетентните органи преценяват дали междинният финансов отчет, подлежащ на подаване, трябва да бъде консолидиран или не.

Всички съществени промени, извършени от края на последната финансова година или изготвянето на междинен финансов отчет се описват в забележка, включена или приложена към регистрационните данни.

Глава 2

Информация относно удостоверенията

2.1.

Правен статус:

Правила, управляващи емитирането на удостоверения, и дата и място на публикуването им.

2.1.0.

Упражняване и възползване от правата, свързани с оригиналните ценни книжа, по-специално правата на глас (условия, при които емитентът на удостоверенията може да ги упражнява, и предвидени мерки за получаване на инструкциите на притежателите на удостоверенията) и правото на дял от печалбата и на излишъка при ликвидация.

2.1.1.

Банкови или други гаранции, свързани с удостоверенията и предназначени да поемат задълженията на емитента.

2.1.2.

Възможност за получаване на превърнатите в оригинерни ценни книжа, удостоверения и процедура за съответното превръщане.

2.2.

Размер на комисионите и разходи, които се поемат от притежателя във връзка с:

а)

емитирането на удостоверения;

б)

плащането на купоните;

в)

създаването на допълнителни удостоверения;

г)

превръщане на удостоверенията в оригинерни ценни книжа.

2.3.

Прехвърлимост на удостоверенията:

а)

фондови борси, на които се прави или ще се прави заявка за допускане до официална регистрация;

б)

ограничения върху свободната прехвърлимост на удостоверенията.

2.4.

Допълнителна информация за допускане до официална регистрация:

а)

брой удостоверения, налични на пазара и/или обща номинална стойност, в случаите, когато удостоверенията ще се пласират на фондова борса; минимална продажна цена, ако такава цена е фиксирана;

б)

дата на регистрация на новите удостоверения, ако е известна.

2.5.

Данни за данъчното облагане, с оглед на данъците и таксите, дължими от притежателите, и начислявани в страните, където са емитирани удостоверенията.

2.6.

Данни за законодателството, съгласно което са пуснати удостоверенията, и компетентни съдилища в случай на съдебен процес.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ A

Отменени директиви и техните последователни изменения (съгласно разпоредбата на член 111)

Директива 79/279/ЕИО на Съвета

(ОВ L 66, 16.3.1979 г., стр. 21)

Директива 82/148/ЕИО на Съвета

(ОВ L 62, 5.3.1982 г., стр. 22)

Директива 88/627/ЕИО на Съвета

(ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62)

Директива 80/390/ЕИО на Съвета

(ОВ L 100, 17.4.1980 г., стр. 1)

Директива 82/148/ЕИО на Съвета

(ОВ L 62, 5.3.1982 г., стр. 22)

Директива 87/345/ЕИО на Съвета

(ОВ L 185, 4.7.1987 г., стр. 81)

Директива 90/211/ЕИО на Съвета

(ОВ L 112, 3.5.1990 г., стр. 24)

Директива 94/18/EО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 1)

Директива 82/121/ЕИО на Съвета

(ОВ L 48, 20.2.1982 г., стр. 26)

Директива 88/627/ЕИО на Съвета

(ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62)


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 111)

Директива

Срок за транспониране

79/279/ЕИО

8 март 1981 г. (1)  (2)

80/390/ЕИО

19 септември 1982 г. (2)

82/121/ЕИО

30 юни 1983 г. (3)

82/148/ЕИО

87/345/ЕИО

1 януари 1990 г.

1 януари 1991 г. за Испания

1 януари 1992 г. за Португалия

88/627/ЕИО

1 януари 1991 г.

90/211/ЕИО

17 април 1991 г.

94/18/ЕО

 


(1)  8.3.1982 г. за държавите-членки, които едновременно въвеждат Директиви 79/279/ЕИО и 80/390/ ЕИО.

(2)  30.6.1983 г. за държавите-членки, които едновременно въвеждат Директиви 79/279/EИО, 80/390/ЕИО и 82/121/EИО.

(3)  Срок за прилагане: 30.6.1986 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪПОСТАВИТЕЛНА ТАБЛИЦА

Настояща Директива

Дир. 79/279/ЕИО

Дир. 80/390/ЕИО

Дир. 82/121/ЕИО

Дир. 88/627/EИО

член 1, буква a)

 

член 2, буква в)

 

 

член 1, буква б), встъпителна част

член 2, буква a), встъпителна част

член 2, буква a), встъпителна част

 

 

член 1, буква б), i) и ii)

член 2, буква a), първо и второ тире

член 2, буква a), първо и второ тире

 

 

член 1, буква в), встъпителна част

 

 

член 1, параграф 2, втора алинея, встъпителна част

 

член 1, буква в), i) и ii)

 

 

член 1, параграф 2, втора алинея, първо и второ тире

 

член 1, буква г)

 

член 2, буква д)

 

 

член 1, буква д)

член 2, буква б)

член 2, буква б)

 

 

член 1, буква e)

 

член 2, буква e)

 

 

член 1, буква ж)

 

член 2, буква г)

 

 

член 1, буква з)

 

член 2, буква ж)

 

 

член 2, параграф 1

член 1, параграф 1

 

 

 

Член 2, параграф 2, встъпителна част

Член 1, параграф 2, встъпителна част

 

 

 

член 2, параграф 2 буква a) и буква б)

Член 1, парагр