03/ 053

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004R0135

L 021/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 135/2004 НА КОМИСИЯТА

от 27 януари 2004 година

за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на определени означения в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ (Fraise du Périgord и Queso de Valdeón)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Франция е изпратила до Комисията заявка за регистрация на означението „Fraise du Périgord“ като защитено географско указание, а Испания е изпратила до Комисията заявка за регистрация на означението „Queso de Valdeón“ като защитено географско указание.

(2)	В съответствие с член 6, параграф 1 от настоящия регламент е установено, че заявките отговарят на всички, посочени в него изисквания и по-специално, че съдържат цялата информация, която се изисква съгласно член 4 от него.

(3)	До Комисията няма изпратено възражение по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз (2) на означенията, посочени в приложението към настоящия регламент.

(4)	Следователно тези означения отговарят на изискванията за включване в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и трябва да се ползват с правна закрила на ниво Общност като защитени географски указания.

(5)	Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Означенията, изброени в приложението към настоящия регламент, се добавят в приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 и се вписват като защитени географски указания (ЗГУ) в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 януари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ C 100, 26.4.2003 г., стр. 17. (Fraise du Périgord).

ОВ C 110, 8.5.2003 г., стр. 15. (Queso de Valdeón).

(3) ОВ L 327, 18.12.1996 г., стр. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2275/2003 (ОВ L 336, 23.12.2003 г., стр. 44).

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОДУКТИ, КОИТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДОГОВОРА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

Плодове и зеленчуци

ФРАНЦИЯ

Fraise du Périgord (ЗГУ)

Сирене

ИСПАНИЯ

Queso de Valdeón (ЗГУ)

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004R0136

L 021/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 136/2004 НА КОМИСИЯТА

от 22 януари 2004 година

за определяне на процедурите за ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове на Общността на продукти, внасяни от трети страни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (1), и по-специално член 3, параграф 5, член 4, параграф 5, член 5, параграф 4, член 8, параграф 7, член 16, параграф 3 и член 19, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Първоначалните изисквания за ветеринарните проверки на продуктите, влизащи в Общността от трети страни, бяха уредени в Директива 90/675/ЕИО на Съвета (2), която беше отменена и заменена с Директива 97/78/ЕО.

(2)

С оглед на опита, натрупан след приемането на Директива 90/675/ЕИО, с Директива 97/78/ЕО бяха въведени някои промени в процедурите. Решение 93/13/ЕИО на Комисията от 22 декември 1992 г. за определяне на процедурите за ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове на Общността на продукти от трети страни (3), последно изменено с Решение 2003/279/ЕО (4), беше прието въз основа на първата директива и поради това следва да бъде актуализирано.

(3)

Сертификатът, издаван след извършване на ветеринарните проверки, който понастоящем е определен в приложение Б към Решение 93/13/ЕИО, следва да бъде адаптиран така, че да се вземат предвид промените в процедурите, както за пратките, отговарящи на правилата на Общността, така и за пратките, които не отговарят на правилата, а също така както за внасяните стоки, така и за стоките, преминаващи транзитно през Общността.

(4)

Подробни правила за използването на този сертификат са определени в Решение 2000/208/ЕО на Комисията от 24 февруари 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Директива 97/98/ЕО на Съвета относно транзитното преминаване по шосеен път през Европейската общност на продукти от животински произход, идващи от една трета страна към друга трета страна (5) и Решение 2000/571/ЕО на Комисията от 8 септември 2000 г. относно определяне на методите за ветеринарни проверки на продукти от трети страни, предназначени за внос в безмитни зони, безмитни складове, митнически складове или оператори, които извършват доставки на средства за трансграничен морски транспорт (6).

(5)

Необходимо е обаче да се формулират специални правила относно практическото управление на сертификата в случаи, когато пратките получават ветеринарно разрешение за преминаване през граничния инспекционен пункт, но остават под митнически контрол за известно време по фискални причини. За такива случаи има нужда от система за проследяване, както и от изясняване на това какви документи трябва да придружават пратките.

(6)	За правилното функциониране на системата за ветеринарни проверки на единния пазар цялата информация, свързана с даден продукт, следва да бъде обединена в общ документ с единен формат, с цел да се намалят проблемите с различните езици в държавите-членки.

(7)	Конкретните детайли, свързани с хармонизираното вземане на проби и лабораторното тестване на различни видове продукти, ще бъдат предмет на бъдещи решения за прилагане; междувременно следва да продължат да важат националните правила, освен в случаите на особени мерки за сигурност.

(8)

Опитът показва, че наличието на надеждни източници на информация за всички пратки, влизащи в Общността, е от съществено значение, за да могат да се намалят случаите на измами и избягване на проверки. Проверяването на пратките е ключов елемент в процеса на събиране на информация, но то представлява една много широкообхватна и отнемаща време задача, която следва да бъде автоматизирана с електронни средства, когато това е възможно.

(9)

В допълнение към ефективното събиране на релевантна информация от всички подходящи оператори, компетентната служба следва да има достъп до съответните бази данни на митническите служби. Всички оператори следва да бъдат интегрирани към тази система от база данни, за да се осигури достъп до актуална информация.

(10)

Някои растителни продукти, носещи риск от разпространение на инфекциозни или заразни заболявания по животните, следва да бъдат подлагани на ветеринарни проверки. Трябва да бъде съставен списък с тези продукти, както и списък на трети страни или части от трети страни, които могат да бъдат упълномощени да изнасят такива продукти в Общността.

(11)

В случаите на малки количества продукти с животински произход, пренасяни за лична консумация от пътници, пристигащи от трети страни, са възможни дерогации от изискванията за ветеринарни проверки. Някои от тези продукти подлежат на предпазна мярка съобразно Решение 2002/995/ЕО на Комисията от 9 декември 2002 г. за определяне на временни предпазни мерки по отношение на вноса на продукти от животински произход за лична консумация (7). Придържането към тези мерки следва да продължи до приемането на постоянни мерки по този въпрос.

(12)	Мерките в настоящия регламент заменят мерките, определени с Решение 93/13/ЕИО, и следователно това решение следва да бъде отменено.

(13)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Ветеринарни проверки

1. Проверките на документи, предвидени в член 4, параграф 3 от Директива 97/78/ЕО, се извършват съгласно приложение I към настоящия регламент.

2. Лабораторните проверки и анализите на официални проби, предвидени в член 4, параграф 4, буква б) от Директива 97/78/ЕО, се извършват съгласно приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Уведомяване за пристигането на продуктите посредством общия ветеринарен входен документ

1. Преди физическото пристигане на пратката на територията на Общността отговорното за товара лице уведомява ветеринарните служители на граничния инспекционен пункт, на който ще бъдат предадени продуктите, за тяхното пристигане посредством общия ветеринарен входен документ (ОВВД), съобразно предвиденото в приложение III.

2. ОВВД се издава в съответствие с общите правила за удостоверяване, уредени в съответното законодателство на Общността.

3. ОВВД се съставя в оригинал и копия, както е определено от компетентнатаслужба в изпълнение на изискванията на настоящия регламент. Лицето, отговорно за товара, попълва част 1 от ОВВД и го предава на ветеринарните служители на граничния инспекционен пункт.

4. Без да се засягат параграфи 1 и 3, съдържащата се в ОВВД информация може, със съгласието на компетентните служби, имащи отношение към пратката, да стане предмет на предварително уведомление чрез телекомуникации или други системи за електронно предаване на данни. В тези случаи информацията, предоставяна в електронен вариант, е същата, която се изисква в част 1 от образеца за ОВВД.

Член 3

Процедура след извършване на ветеринарните проверки

1. След извършването на ветеринарните проверки, предвидени в член 4 от Директива 97/78/ЕО, се попълва част 2 от ОВВД, на отговорността на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за граничния инспекционен пункт. ОВВД се подписва от този официален ветеринарен лекар или от друг официален ветеринарен лекар, действащ под ръководството на първия, с цел предоставяне на ветеринарно разрешение за преминаване на пратката.

В случаите на проверки на внос на риба на граничните инспекционни пунктове съгласно Решение 93/352/ЕИО на Комисията (8), функциите на официалния ветеринарен лекар могат да се изпълняват от определен официален служител, включително попълването и подписването на ОВВД.

2. Оригиналът на ОВВД за пратките, които са получили ветеринарно разрешение, се състои от части 1 и 2 заедно, надлежно попълнени и подписани.

3. Официалният ветеринарен лекар или лицето, отговорно за товара, уведомява митническите служби на граничния инспекционен пункт относно ветеринарното разрешение на пратката, както е предвидено в параграф 1, като предава оригинала на ОВВД или изпраща информация по електронен път.

—	След митническото освобождаване (9) оригиналът на ОВВД придружава пратката до първото ѝ местоназначение.

—	Официалният ветеринарен лекар при граничния инспекционен пункт съхранява копие от ОВВД.

—	Официалният ветеринарен лекар предава копие от ОВВД на лицето, отговорно за товара.

4. Официалният ветеринарен лекар съхранява оригиналните ветеринарни сертификати или документи, издадени от третата страна и придружаващи пратката, както и копие от ОВВД, в продължение най-малко на три години. За транзитни пратки обаче, както и за пратки, предназначени за съхранение в склад, одобрен съгласно член 12, параграф 4 или член 13 от Директива 97/78/ЕО, и с крайно местоназначение извън Общността, оригиналните ветеринарни документи, придружаващи пратката при пристигането ѝ, продължават да я съпровождат, а в граничния инспекционен пункт се запазват само техни копия.

Член 4

Процедура за случаите, в които пратките са получили ветеринарно разрешение, но все още се намират под митнически контрол

1. В случаите, когато пратките с продукти са получили ветеринарно разрешение на граничния инспекционен пункт съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, но остават под митнически контрол и се пускат в свободно обращение на по-късен етап, се прилага процедурата, определена в параграфи 2, 3 и 4.

2. Оригиналът на ОВВД придружава пратката, докато тя се намира под митнически контрол, до един или повече обекти, докато отговорното за товара лице поиска митническо освобождаване.

3. За целите на първото митническо освобождаване отговорното за товара лице представя оригинала на ОВВД в митническата служба, отговаряща за обекта, в който се намира пратката. Това може да се извърши и по електронен път, със съответното разрешение на компетентната служба.

4. В случаите, когато се изисква митническо освобождаване съобразно предвиденото в параграф 3, операторът на обекта:

a)	запазва копие на ОВВД, придружаващ пратката;

б)	записва датата на получаване на пратката; и

в)	записва датата на митническото освобождаване, или датите, ако пратката е разделена на части съгласно предвиденото в член 5.

Член 5

Процедура за случаите, когато пратките, намиращи се под митнически контрол, се разделят на части

1. В случай че дадена пратка, посочена в член 4, параграф 1, се разделя на части, оригиналът на ОВВД се представя на компетентната митническа служба, отговорна за обекта, където се разделя пратката. Копие от ОВВД остава на този обект.

2. Компетентната служба, отговорна за посочения в параграф 1 обект, може да издаде заверено фотокопие на оригинала на ОВВД, което да придружава всяка част от пратката и в което да са указани променените количество и тегло.

Компетентната служба може да изисква операторът на обекта, където се разделя пратката, да води документация, за да се гарантира възможността за проследяване на отделните части на пратката.

Записите и копията на ОВВД трябва да се съхраняват в продължение на три години.

Член 6

Координация с други контролни служби

За да се гарантира, че всички продукти, влизащи в Общността, преминават през ветеринарни проверки, компетентната служба и официалните ветеринарни лекари във всяка държава-членка се координират с други контролни служби за събирането на цялата полезна информация относно внасянето на животински продукти. Това се отнася по-специално за следното:

a)	информация, достъпна за митническите служби;

б)	информация за пратки, превозвани с плавателни съдове, влакове или въздушни превозни средства;

в)	други източници на информация, достъпни за търговските оператори на автомобилните пътища, железниците, пристанищата или летищата.

Член 7

Достъп до бази данни и интегриране на системите за информационни технологии

За целите на член 6, компетентната служба има достъп до базите данни или до релевантните им части, с които разполагат митническите служби.

При спазване на сигурността на данните системите за информационни технологии, използвани от компетентната служба, се интегрират, доколкото е възможно и където е уместно, със системите на митническите служби и с тези на търговските оператори, с цел да се ускори предаването на информация.

Член 8

Специални правила за продуктите, представляващи част от багажа на пътници или изпратени като малки пратки за частни лица

1. Без да се засягат специалните правила на Общността за някои продукти, продуктите, посочени в член 16, параграф 1, букви a), б) и г) от Директива 97/78/ЕО, не подлежат на системните ветеринарни проверки, определени в глава 1 от посочената директива, ако са с тегло под 1 кг и са предназначени за лична консумация.

Такива продукти обаче могат да се внасят в Общността само от одобрени трети страни или части от тях.

2. Параграф 1 не оказва влияние върху правилата за здравето на животните и общественото здраве, определени в съответното законодателство на Общността.

3. За малки пакети, съдържащи продукти от животински произход, внасяни в Дания от Гренландия и Фарьорските острови за директна консумация от частни лица, предвиденото в параграф 1 ограничение за теглото е 5 кг.

4. За риба, уловена по време на любителски риболов, внесена във Финландия и Швеция от Русия в личния багаж на пътниците и предназначена за консумация от частни лица, предвиденото в параграф 1 ограничение за теглото е 15 кг или една риба, независимо от теглото ѝ.

Член 9

Ветеринарни проверки на някои растителни продукти

1. Държавите-членки подлагат посочените в приложение IV растителни продукти от държавите, за които е дадено разрешение, посочени в приложение V, на проверките на документацията, посочени в член 1, параграф 1 от настоящия регламент и, когато е уместно, на лабораторните проверки, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, както и на други физически проверки, определени в приложение III към Директива 97/78/ЕО.

2. Изискванията на Директива 97/78/ЕО и на настоящия регламент важат за всички растителни продукти, изброени в приложение IV, които, най-вече поради произхода и бъдещото си местоназначение, могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни и заразни животински заболявания.

Член 10

Използване на електронни средства за удостоверяване

Съставянето, използването, предаването и съхранението на ОВВД, съгласно уреденото в различните случаи, описани в настоящия регламент, може да се извършва по електронен път, ако така решат компетентните служби.

Член 11

Отмяна

Решение 93/13/ЕИО се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9.

(2) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 1.

(3) ОВ L 9, 15.1.1993 г., стр. 33.

(4) ОВ L 101, 23.4.2003 г., стр. 14.

(5) ОВ L 64, 11.3.2000 г., стр. 20.

(6) ОВ L 240, 23.9.2000 г., стр. 14.

(7) ОВ L 353, 30.12.2002 г., стр. 1.

(8) ОВ L 144, 16.6.1993 г., стр. 25.

(9) Терминът „митническо освобождаване“ в настоящия регламент означава пускане в свободно обръщение съобразно определението в член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРОВЕРКИ НА ДОКУМЕНТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 1

При проверките на документите на продукти от трета страна се прилагат следните правила:

1.	За всяка пратка компетентната служба трябва да уточни характера на одобрения от митническите служби начин на употреба или третиране, предвиждан за продуктите.

Всеки сертификат или документ, отнасящ се до общественото здраве или здравето на животните, придружаващ пратка с произход от трета страна и представен на граничния инспекционен пункт, трябва да бъде инспектиран, с цел да се удостовери, че:

a)	е оригинален сертификат или документ;

б)	се отнася за трета страна или част от трета страна, на която е разрешено да изнася продукти за Общността или, в случаите на нехармонизирани продукти, за съответната държава-членка;

в)	формата и съдържанието му съответстват на образец, съставен за съответния продукт и третата страна, или, в случаите на нехармонизирани продукти, за съответната държава-членка;

г)	отговаря на общите принципи на удостоверяване, уредени в приложение IV към Директива 2002/99/ЕО на Съвета (1);

д)	е надлежно попълнен;

е)	се отнася за обект или плавателен съд, одобрен или регистриран да изнася продукти в Общността или, в случаите на нехармонизирани продукти, в съответната държава-членка;

ж)

е подписан от официалния ветеринарен лекар или, където е уместно, от представител на официалната служба, и указва четливо и с главни букви неговото/нейното име и длъжност, а също така — че официалният здравен печат на третата страна и официалният подпис са в цвят, различен от този на основния печатен текст на сертификата, или — ако сертификатът е електронен — че подписът и печатът са извършени чрез защитена система;

з)	част 1 от ОВВД е попълнена правилно и че информацията в нея съответства на информацията в другите официални документи, придружаващи пратката.

(1) ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЛАБОРАТОРНИ ПРОВЕРКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 2

При лабораторното тестване на продуктите се прилагат следните правила:

Държавите-членки са длъжни да подлагат представените им за внос пратки с продукти на план за мониторинг, с цел да се следи спазването на законодателството на Общността и, където е уместно, на националните правила, и по-специално с цел да се установи наличието на остатъчни вещества, патогенни организми или други вещества, опасни за хората, животните или околната среда. Тези планове за мониторинг трябва да бъдат съобразени с естеството на продуктите и риска, който те представляват, като се вземат предвид всички релевантни параметри на мониторинга, като честотата и броят на пристигащите пратки, както и резултатите от предишния мониторинг.

Когато се провеждат тестове на произволен принцип в рамките на упоменатите в параграф 1 планове за мониторинг, и когато няма непосредствена заплаха за общественото здраве или здравето на животните, тестваната пратка може да бъде пусната в свободно обращение преди получаването на лабораторните резултати. Във всички случаи ОВВД, придружаващ пратката, трябва да бъде означен по съответния начин и компетентната служба на местоназначението трябва да бъде уведомена съобразно член 8 от Директива 97/78/ЕО.

Когато лабораторните тестове се провеждат въз основа на съмнения за нередности, налична информация, предходно уведомление от системата за бързо сигнализиране за храните и фуражите (RASFF) или мярка за сигурност, и когато тестването е свързано с вещество или патогенен агент, представляващ пряк или непосредствен риск за здравето на животните и общественото здраве, тогава официалният ветеринарен лекар, който е провел изследването, отговорен за граничния инспекционен пункт или компетентната служба, трябва да отложи издаването на ветеринарно разрешение и освобождаването на пратката, докато не се получат задоволителни резултати от лабораторните тестове. Междувременно пратката остава под контрола на службите и под отговорността на официалния ветеринарен лекар или определен официален служител при граничния инспекционен пункт, където са проведени ветеринарните проверки.

4.	Всяка държава-членка уведомява Комисията всеки месец относно благоприятните и неблагоприятните резултати от лабораторните изследвания, проведени на нейните гранични инспекционни пунктове.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБЩ ВЕТЕРИНАРЕН ВХОДЕН ДОКУМЕНТ (ОВВД)

Обяснителни бележки за попълване на сертификата ОВВД (1)

Общи: Попълнете сертификата с главни букви. Където има възможност за премахване на клетка или когато то не се отнася за пратката, ясно заличете или зачеркнете цялата номерирана клетка. За да означите положително някоя опция, отбележете или маркирайтезнака.

Сертификатът трябва да се попълни за всички пратки, представени на граничния инспекционен пункт, независимо от това дали са представени като отговарящи на изискванията на ЕС и са за пускане в свободно обращение, дали подлежат на пренасочване или са пратки, които не отговарят на условията на ЕС и са предназначени за претоварване (прехвърляне от едно превозно средство в друго), за транзитиране или за свободни зони, свободни складове, митнически складове или корабни доставчици. Пренасочването се отнася за пратки, приети по условията, уредени в член 8 от Директива 97/78/ЕО, но оставащи под ветеринарен контрол до пристигането им в конкретно посочено крайно местоназначение, обикновено с цел по-нататъшно обработване.

Указаните ISO кодове означават международните стандартни двубуквени кодове на страните.

Част 1

	Тази част се попълва от декларатора или лицето, отговорно за товара, съобразно определението в член 2, параграф 2, буква д) от Директива 97/78/ЕО. Бележките са представени заедно с номера на съответната клетка.
Клетка 1.	Изпращач/износител: посочете търговската организация, изпращаща пратката (в третата страна).
Клетка 2.	Граничен инспекционен пункт. Ако тази информация не е напечатана предварително на документа, моля попълнете я. Референтният номер на ОВВД е уникалният референтен номер, даван от граничния инспекционен пункт, издаващ сертификата (той се повтаря в клетка 25). „Анимо“ номерът на обекта е уникален за граничния инспекционен пункт и е указан срещу името му в списъка на одобрените гранични инспекционни пунктове, публикуван в Официален вестник.
Клетка 3.	Получател: посочете адреса на лицето или търговската организация, указано/а на сертификата от третата страна. Ако то/тя не фигурира там, може да се използва получателят в други релевантни документи.
Клетка 4.	Лице, отговорно за товара (включително представител или декларатор): това е лицето, определено в член 2, параграф 2, буква д) от Директива 97/78/ЕО, което отговаря за пратката при представянето ѝ на граничния инспекционен пункт, и извършва необходимите декларации пред компетентните служби от името на вносителя: посочете името и адреса на лицето.
Клетка 5.	Вносител: Вносителят може да не се намира на самия граничен инспекционен пункт: посочете името и адреса му. Ако вносителят и представителят са един и същ напишете „Като в клетка 4“.
Клетка 6.	Страна на произход: означава страната, където крайният продукт е бил произведен или пакетиран.
Клетка 7.	Страна, от която се изпраща: означава страната, където пратката е била натоварена в последното превозното средство за изпращане към ЕС.
Клетка 8.	Включете адреса за доставка в ЕС. Това се отнася както за отговарящи (клетка 19), така и за неотговарящи (клетка 22) на изискванията продукти.
Клетка 9.	Посочете предвижданата дата, на която се очаква пратката да пристигне на граничния инспекционен пункт.
Клетка 10.	Ветеринарен сертификат/документ: Дата на издаване: датата, на която сертификатът/документът е бил подписан от официалния ветеринарен лекар или компетентната служба. Номер: посочете уникалния официален номер на сертификата. За продукти от одобрен или регистриран обект или плавателен съд, посочете името му и номера на одобрението/регистрационния номер, където е уместно. За зародиши, яйцеклетки или сперма укажете идентификационния номер на одобрения екип за събиране.
Клетка 11.	Дайте пълните данни за превозното средство, с което ще пристигне пратката: за въздушни превозни средства — номера на полета и номера на товарителницата; за плавателни съдове — името на съда и номера на коносамента; за моторни превозни средства — регистрационния им номер и номера на ремаркето, ако се използва такова; за железопътни превозни средства — данните на влака и номера на вагона.
Клетка 12.	Вид на продукта: посочете животинския вид, преработката, на която е бил подложен продуктът, и броя и вида на опаковките, от които се състои товарът, напр. 50 кутии от по 2 кг, или броя на контейнерите. Маркирайте съответната температура на транспортиране.
Клетка 13.	Код по КН: Като минимум посочете първите четири цифри от съответния код по Комбинираната номенклатура, постановен съгласно Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, според последното му изменение. Тези кодове се съдържат също така в Решение 2002/349/ЕО на Комисията (и са еквивалентни на HS заглавията). Само в случаите на рибни продукти, когато има един сертификат за пратка, състояща се от продукти с повече от един продуктов код, допълнителните кодове могат да се отбележат в ОВВД.
Клетка 14.	Бруто тегло: Общо тегло в килограми. То се определя като сумарната маса на продуктите с техните контейнери и всичките им опаковки, но без транспортните контейнери и друго транспортно оборудване.
Клетка 15.	Нето тегло: Теглото на самия продукт без опаковката, в кг. Определя се като масата на самите продукти без техните контейнери или опаковки. Използвайте брой артикули там, където не е уместно използването на тегло, напр. 100 сламки сперма от Х ml или 3 зародиша.
Клетка 16.	Посочете всички идентификационни номера на пломбите и контейнерите, според случая.
Клетка 17.	Претоварване: Използвайте, когато пратката няма да се внася през граничния инспекционен пункт, а ще продължи да пътува в друго превозно средство с цел внасяне или в ЕС през втори и следващ граничен инспекционен пункт в Общността/ЕИП, или в трета страна. „Анимо“ номер на обект — виж клетка 2.
Клетка 18.	Транзитиране: За пратки, които не отговарят на изискванията на ЕС и се изпращат в трета страна посредством придвижване през територия на ЕС/ЕИП с автомобилен, железопътен или воден транспорт. ГИП на излизане: Име на граничния инспекционен пункт, през който продуктите ще напуснат ЕС. „Анимо“ номер на обект — виж клетка 2.
Клетка 19.	Продукти, отговарящи на изискванията на ЕС: всички продукти, които ще бъдат пуснати в свободно обращение на вътрешния пазар, включително тези, които са приемливи, но ще преминат през „процедура за пренасочване“, и тези, които след получаване на ветеринарно разрешително за пускане в свободно обращение могат да бъдат съхранявани под митнически контрол и да получат митническо освобождаване на по-късен етап — или в митническата служба, към която отнася географски граничният инспекционен пункт, или на друго място. Продукти, които не отговарят на изискванията на ЕС: продуктите, които не отговарят на изискванията на ЕС и са предназначени за свободни зони, свободни складове, корабни доставчици или кораби, или за транзитиране до трета страна.
Клетка 20.	Повторният внос се отнася за пратки с произход ЕС, на които е бил отказан прием или вход в трета страна, и които биват връщани в мястото на техния произход в ЕС.
Клетка 21.	Вътрешен пазар: Отнася се за пратки, които са предназначени за разпространяване на единния пазар. Отбележете категорията, към която се отнася пратката. Това важи и за онези пратки, които след получаване на ветеринарно разрешително за пускане в свободно обращение, могат да бъдат съхранявани под митнически контрол и да получат митническо освобождаване на по-късен етап, или в митническата служба, към която отнася географски граничният инспекционен пункт, или на друго място.
Клетка 22.	Попълнете тази клетка за всички неотговарящи на условията на ЕС продукти, когато пратката ще бъде доставена и съхранявана под ветеринарен контрол в свободна зона, свободен склад, митнически склад или при корабен доставчик. NB Клетки 18 и 22 се отнасят само за ветеринарни процедури.
Клетка 23.	Подпис: Това задължава подписващия да приеме обратно и транзитни пратки, на които е отказан достъп в трета страна.

Част 2 Тази част се попълва само от официалния ветеринарен лекар или от определения официален служител (съгласно Решение 93/352/ЕИО).

Клетка 24.

Предишен ОВВД: Ако е бил издаван предишен ОВВД, посочете серийния номер на този сертификат.

Клетка 25.

Отнася се за уникалния референтен номер, даван от граничния инспекционен пункт, издаващ сертификата (като в клетка 2).

Клетка 26.

Проверка на документацията. Прави се на всички пратки.

Клетка 27.

Маркирайте „проверка на пломбата“, когато контейнерите не се отварят и се проверява само пломбата съгласно член 4, параграф 4, буква a), i) от Директива 97/78/ЕО.

Клетка 28.

Физически проверки:

Облекчен режим на проверки означава режима, постановен в Решение 94/360/ЕИО на Комисията, за случаите, когато пратката не е била селектирана за физическа проверка, а се смята за задоволително преминала проверка след инспекция само на документацията и идентичността.

„Други“ означава процедура по повторен внос, пренасочени стоки, претоварване, транзитиране или процедури по член 12 и 13. Тези условия се подразбират от другите клетки.

Клетка 29.

Попълнете категорията вещество или патоген, за които се предприема процедура за тестване. „На случаен принцип“ означава вземането на проби, при което пратката не се задържа в очакване на резултата, като в такъв случай компетентната служба на местоназначението следва да се уведоми посредством „Анимо“ съобщение (виж член 8 от Директива 97/78/ЕО). „Съмнение“ включва случаите, когато пратката е била задържана до получаването на задоволителен резултат или е била тествана поради предходно уведомление от системата за бързо сигнализиране за храните и фуражите (RASFF), или поради действаща мярка за сигурност.

Клетка 30.

Попълнете, когато е уместно, дали е приемливо извършването на претоварване. Използвайте в случаите, когато пратката не е предназначена да се внася през граничния инспекционен пункт, а да продължи да пътува в друг плавателен съд или въздушно превозно средство с цел или внос в ЕС през втори, следващ граничен инспекционен пункт в Общността/ЕИП, или доставяне в трета страна. Виж член 9 от Директива 97/78/ЕО и Решение 2000/25/ЕО на Комисията (2). „Анимо“ номер на обект — виж клетка 2.

Клетка 31.

Транзитиране: Попълнете, ако е приемлив вариантът пратки, неотговарящи на изискванията на ЕС, да бъдат изпратени до трета страна през територията на ЕС/ЕИП с автомобилен, железопътен или воден транспорт. Това трябва да се извърши под ветеринарен контрол съобразно изискванията на член 11 от Директива 97/78/ЕО и Решение 2000/208/ЕО.

Клетка 32.

Тази клетка следва да се използва за всички пратки, одобрени за пускане в свободно обращение на единния пазар. (Тя следва да се използва също така и за пратки, които отговарят на изискванията на ЕС, но по финансови причини не се освобождават от митница незабавно на граничния инспекционен пункт, а се съхраняват под митнически контрол в митнически склад, или ще бъдат освободени от митница по-късно и/или на друго, географски отделено място.)

Клетки 33 и 34.

Да се използват, когато пратките не могат да бъдат приети за пускане в свободно обращение съобразно ветеринарните правила, а се считат за представляващи по-голям риск и трябва да бъдат изпратени под ветеринарен и митнически контрол до един от контролираните обекти, постановени в Директива 97/78/ЕО. Разрешение за преместване в свободни зони, свободни складове и митнически складове може да се дава само когато са изпълнени изискванията в член 12, параграф 4 от Директива 97/78/ЕО.

Клетка 33.

Използва се, когато пратките се приемат, но трябва да бъдат пренасочени към конкретно място, постановено в член 8 или 15 от Директива 97/78/ЕО.

Клетка 34.

Използвайте са всички неотговарящи на изискванията пратки, предназначени за преместване или съхранение в складове, одобрени съгласно член 12, параграф 4, или до оператори, одобрени съобразно член 13 от Директива 97/78/ЕО.

Клетка 35.

Когато се отказва разрешение за внос, посочете ясно следващия процес, който трябва да се осъществи. Укажете датата за изпълнение на предложеното действие. Адресът на всяко предприятието за преработка, ако е включено такова, трябва да се попълни в клетка 37. При отказ или решение за преработка, датата за по-нататъшните действия трябва да се впише и в „регистъра за последващи действия“.

Клетка 36.

Причини за отказа: Да се използва според случая за добавяне на уместна информация. Маркирайте съответната клетка. Точка 7 е за пропуски в хигиената, които не спадат към точки 8 или 9, включително за случаи на нередности в контрола на температурата, гниене или мръсни (зацапани) продукти.

Клетка 37.

Посочете номера на одобрението и адресите (или името на кораба и пристанището) на всички местоназначения, където се изисква допълнителен ветеринарен контрол на пратката, т.е. за клетки 33: Пренасочване; 34: Складова процедура; 35: Преработка или унищожаване.

Клетка 38.

Използвайте тази клетка, когато оригиналната пломба на пратката се унищожава при отварянето на контейнера. Трябва да се води консолидиран списък на всички пломби, използвани за тази цел.

Клетка 39.

Тук поставете официалния печат на граничния инспекционен пункт или компетентната служба.

Клетка 40.

Подпис на ветеринаря или, за случаите на пристанища, през които преминава само риба, на определения официален служител съгласно Решение 93/352/ЕО.

Клетка 41.

Тази клетка следва да се използва от граничния инспекционен пункт на излизане на пратките, които са изпратени през ЕС транзитно и се проверяват по-нататък съобразно Решение 2000/208/ЕО. Когато не става дума за транзитиране, клетката може да се използва за допълнителни бележки според случая, напр. относно запазването на гръбначния стълб или относно платените такси.

Клетка 42.

Да се използва от митническите служби за добавяне на уместна информация (напр. номера на митническия сертификат T1 или T5) в случаите, когато пратките остават под митнически контрол за известно време. Тази информация обикновено се добавя след подписването на документа от страна на ветеринарния лекар.

Клетка 43.

Да се използва, когато оригиналният ОВВД сертификат трябва да остане на определен обект и се налага издаването на дубликати на ОВВД сертификати.

(1) Обяснителните бележки за попълване могат да бъдат разпечатани и разпространени отделно от самия сертификат.

(2) ОВ L 9, 13.1.2000 г., стр. 27.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПИСЪК НА РАСТИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 9

Растителни продукти, които подлежат на ветеринарни проверки:

Слама

Сено

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА СТРАНИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 9

Част I: Страни, от които държавите-членки имат право да внасят сено и слама

Австралия

Беларус

България

Канада

Чили

Хърватия

Гренландия

Исландия

Нова Зеландия

Румъния

Южна Африка (с изключение на онази част от местността с наложен контрол на шапа, намираща се във ветеринарния регион Northern и Eastern Transvaal, в областта Ingwavuma на ветеринарния регион Natal и в граничния район с Ботсуана източно от 28° географска държина)

Швейцария

Съединени американски щати

Част II: Страни, от които държавите-членки имат право да внасят сено и слама до 30 април 2004 г.

Кипър

Чешка република

Естония

Унгария

Латвия

Литва

Малта

Полша

Словакия

Словения

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004R0141

L 024/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 141/2004 НА КОМИСИЯТА

от 28 януари 2004 година

за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета за преходните мерки за развитие на селските райони, които са приложими за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 2, параграф 3 от него,

като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 41, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Глава IXа на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна някои регламенти (1), която е добавена с Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, определя най-общо условията, при които се предоставя допълнителна временна помощ за преходните мерки за развитие на селските райони в новите държави-членки. Правилата за прилагане се приемат, за да се допълнят тези условия и за да се адаптират някои правила, които са предвидени от Регламент (ЕО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 година относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (2).

(2)	Тези правила трябва да са в съответствие с принципите на субсидиарността и пропорционалността и трябва, следователно, да се ограничат до това, което е необходимо, за да се постигнат преследваните цели.

(3)	Условията за допустимост на някои преходни мерки трябва следователно да бъдат определени и горните граници на размера на помощта за специфичните мерки, които са приложими за Малта, да се фиксират.

(4)	За да се улесни създаването на планове за развитие на селските райони, които включват тези мерки и тяхното проучване и одобряване от Комисията, трябва да се определят общи правила за тяхната структура и съдържание въз основа на, по-специално, член 43 от Регламент (ЕО) №1257/1999.

(5)	Мерките, които са определени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по селскостопански структури и развитие на селските райони,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ

Член 1

Обхват

Настоящият регламент определя правилата за прилагане на:

а)	специфичните мерки за развитие на селското стопанство, които са предвидени в глава IXа на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета и са приложими за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (наричани по нататък „новите държави-членки“);

б)	програмирането и оценяването на всички мерки за развитие на селските райони на новите държави-членки.

ГЛАВА II

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА НОВИТЕ ДЪРЖАВИ -ЧЛЕНКИ

Член 2

Подпомагане на полупазарни стопанства, които са в процес на преструктуриране

Бизнеспланът, който е предвиден в член 33б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета трябва да бъде достатъчно подробен, за да може да се използва в подкрепа на дадено заявление за получаване на помощ за инвестиране в земеделски стопанства.

Член 3

Техническа помощ

Чрез дерогация от член 39 от Регламент (ЕО) № 445/2002, правило № 11 от приложението към Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията (3) се прилага към мерките, посочени в член 33д от Регламент (ЕО) № 1257/1999.

Член 4

Допълнения към директните плащания

Условията за одобряване на отпускането на помощ съгласно мярката, която е предвидена в член 33з от Регламент (ЕО) № 1257/1999, се определят с решение на Комисията за одобряване на допълнителното национално директно плащане.

ГЛАВА III

ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ, ПРИЛОЖИМА ЗА МАЛТА

Член 5

Допълнения към държавната помощ в Малта

Условията за одобряване на отпускането на помощ съгласно мярката, която е предвидена в член 33и от Регламент (ЕО) № 1257/1999, се определят в рамките на специалната Програма за пазарна политика за селското стопанство на Малта (СПППССМ), определена в приложение XI, глава 4, част А, точка 1 от Акта за присъединяване.

ГЛАВА IV

ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ЗА НЯКОИ ДЪРЖАВИ -ЧЛЕНКИ

Член 6

Агроекология

Максималният годишен размер за хектар за поддържането и запазването на каменните огради в Малта, определен в алинея втора на член 33м, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 е указан в приложение I, точка А.

Член 7

Групи на производителите в Малта

1. Само групите на производители, които включват минимален процент от производителите в сектора и които представляват минимален процент от производството в сектора, могат да бъдат допуснати до получаване на минималната помощ, определена в алинея трета на член 33г, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1257/1999.

2. Минималният размер на помощта, изчислен като функция на минималната сума, която е необходима за формиране на малка група от производители, е показан в приложение I, точка Б.

ГЛАВА V

АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8

Оценяване

Средносрочното оценяване, посочено в членове 56 и 57 от Регламент (ЕО) № 445/2002 не се прилага за новите държави-членки през програмния период 2004 - 2006 г.

Член 9

Програмиране

1. За прилагане на точка 8 от приложение II към Регламент (ЕО) № 445/2002 новите държави-членки ще използват примерна обща финансова таблица, включена в приложение II към настоящия регламент.

2. В допълнение към информацията, която е предвидена в точка 9 от приложение II към Регламент (ЕО) № 445/2002, плановете за развитие на селските райони, предвидени в дял III, глава II от Регламент (ЕО) № 1257/1999, съдържат информацията, която е дадена в приложение III към настоящия регламент.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила от 1 май 2004 година, в зависимост от влизането в сила на Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80. Регламент ,последно изменен с Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.

(2) ОВ L 74, 15.3.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 963/2003 (ОВ L 138, 5.6.2003 г., стр. 32).

(3) ОВ L 193, 29.7.2002 г., стр. 39.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица за размера на сумите за мерките, които са специфични за Малта

А. Максималния размер на сумата, посочен в член 6

Обект	EUR
Максимално плащане за поддържане и запазване на каменните огради	2 000	за хектар

Б. Максималния размер на сумата, посочен в член 7, второ тире

Обект	EUR
Помощ за създаване на група на производителите	63 000	първа година
	63 000	втора година
	63 000	трета година
	60 000	четвърта година
	50 000	пета година

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Информация за специфичните мерки и изключения, посочени в глава IXа от Регламент (ЕО)

№1257/1999, които трябва да бъдат описани в плановете за развитие на селските райони

1. Мерки, които са приложими за всички нови държави-членки

I. Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране

А. Основни характеристики:

—	дефиниция за полу-пазарно стопанство, вземайки под внимание минималния и/или максималния размер на фермата, частта на предложената на пазара продукция и/или нивото на приходите на фермата, отговаряща на критериите за отпускане на помощ,

—	дефиниция за икономическа жизнеспособност;

Б. Друга информация:

—	съдържание на бизнесплана.

II. Групи на производители

А. Основни характеристики:

—

само за Малта, указание за сектора или секторите, които се възползват от изключението, с обосновка за изключително малкото количество на общото производство, и условията за допустимост относно изключението: минималния процент на производството на групата сравнен с общото производство в сектора, минималния процент на производителите в сектора, които са членове на групата,

—	само за Малта, обосновка и изчисляване на размера на годишните плащания.

Б. Друга информация:

—	описание на официалната процедура за признаване на групите, включително критерии за подбор,

—	сектори, за които се отнася.

III. Техническа помощ

А. Основни характеристики:

—	не е приложимо;

Б. Друга информация:

—	описание на бенефициентите.

IV. Мерки тип Лидер +

Придобиване на умения (член 33е, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 1257/1999)

А. Основни характеристики:

—	процедура и график за избор на изпълнителите, които са отговорни за изпълнение на действията.

Б. Друга информация:

—	не е приложимо.

Пилотни териториални стратегии за развитие на селските райони (член 33е, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1257/1999)

А. Основни характеристики:

—	процедура и график за избор на местни изпълнителски групи, които се възползват от мярката, включително критериите за подбор и планирания максимален брой на бенефициентите,

—	критерии за доказване на административния капацитет и опита в подходите за „местно развитие на селските райони“ на регионално ниво;

Б. Друга информация:

—	не е приложимо.

V. Допълнения към директните плащания

А. Основни характеристики:

—	финансово участие на Общността за всяка година от програмата;

Б. Друга информация:

—	определяне на агенцията, която извършва плащането.

2. Мерки, приложими за Малта

I. Допълнения към държавната помощ

А. Основни характеристики:

—	не е приложимо;

Б. Друга информация:

—	определяне на агенцията, която извършва плащането.

3. Изключения, приложими за всички нови държави-членки

I. Подобряване на процеса на преработване и предлагането на пазара на селскостопански продукти

А. Основни характеристики:

—	не е приложимо;

Б. Друга информация:

—	списък на предприятията, които ползват помощи през преходния период, посочен в член 33л, параграф 3.

4. Изключение, приложимо за Естония

I. Залесяване на селскостопански земи

А. Основни характеристики:

—	не е приложимо;

Б. Друга информация:

—	описание на контрола на земята, която се използва през последните пет години, предшестващи залесяването.

5. Изключение, приложимо за Малта

I. Агроекология

А. Основни характеристики:

—	обосновка и изчисляване на годишните горни граници за поддържане и запазване на каменните огради;

Б. Друга информация:

—	не е приложимо.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004R0186

L 029/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 186/2004 НА КОМИСИЯТА

от 2 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2571/97 относно кодовете по Комбинираната номенклатура за бисквити с прибавка на подсладители, гофрети и вафли

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално членове 10, 15 и член 31, параграф 14 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 31 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 урежда отпускането на възстановявания при износ за някои продукти, обхванати от регламента, ако те се изнасят под формата на стоките, включени в приложение II към него.

(2)

Член 4 от Регламент (ЕО) № 2571/97 на Комисията от 15 декември 1997 г. относно продажбата на масло по намалени цени и отпускането на помощ за сметана, масло и концентрирано масло за влагане в производството на сладкарски продукти, сладолед и други хранителни продукти (2), посочва кодовете по КН на крайните продукти, които отговарят на условията за прилагане на предвидените в същия регламент мерки.

(3)

В резултат от приемането на Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията (3), който изменя приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа (4), в Комбинираната номенклатура бяха направени изменения по отношение на някои продукти.

(4)	Приложение II към Регламент (ЕО) № 1255/1999 и член 4 от Регламент (ЕО) № 2571/97 следва съответно да бъдат изменени.

(5)	Тези изменения следва да се прилагат по същото време, както Регламент (ЕО) № 1789/2003.

(6)	Регламенти (ЕО) № 1255/1999 и (ЕО) № 2571/97 следва съответно да бъдат изменени.

(7)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложение II към Регламент (ЕО) № 1255/1999 се заличава следният ред:

„1905 90 40

— — — Гофрети и вафли с тегловно съдържание на вода, превишаващо 10 %“

Член 2

В член 4, параграф 1, формула A, точка A1 от Регламент (ЕО) № 2571/97 кодовете по КН „1905 30, 1905 90 40“ се заменят с „1905 31, 1905 32“.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 2 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 121).

(2) ОВ L 350, 20.12.1997 г., стр. 3. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1851/2001 (ОВ L 253, 21.9.2001 г., стр. 16).

(3) ОВ L 281, 30.10.2003 г., стр. 1.

(4) ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1949/2003 на Комисията (ОВ L 287, 5.11.2003 г., стр. 15).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004D0101

L 030/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 6 януари 2004 година

за изменение на приложение Г към Директива 88/407/ЕИО по отношение на здравните сертификати, приложими към търговията в рамките на Общността със сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък

(нотифицирано под номер С(2003) 5307)

(текст от значение за EИП)

(2004/101/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 88/407/ЕИO на Съвета от 14 юни 1988 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 17 от нея,

като има предвид че:

(1)

Директива 2003/43/ЕО на Съвета за изменение на Директива 88/407/ЕИО предвижда че от 1 януари 2005 г. сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък може да се събира, обработва и съхранява в съответствие с новите разпоредби, въведени с Директива 2003/43/ЕО, които отговарят на условията на търговията в рамките на Общността.

(2)	Въпреки това е подходящо да се разреши продължаването на търговията със сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък съгласно разпоредбите на Директива 88/407/ЕИО преди въвеждането на измененията с Директива 2003/43/ЕО.

(3)

Следователно член 2, параграф 2 от Директива 2003/43/ЕО предвижда, че:

—

до 31 декември 2004 г. държавите-членки разрешават търговията и вноса, в рамките на Общността, на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, събиран, обработван и съхраняван преди 31 декември 2004 г., придружен от сертификат съгласно образците, предвидени преди измененията, въведени с Директива 2003/43/ЕО,

—

след въпросната дата държавите-членки няма да разрешават търговията, в рамките на Общността, и вноса на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък в съответствие с разпоредбите, които са били в сила до момента, освен ако спермата е била събрана, обработена и съхранена преди 31 декември 2004 г. Следва да се укаже, че никаква разпоредба не е предвидена по отношение на образеца на сертификата, приложим за търговията, в рамките на Общността, осъществена след тази дата.

(4)

Следователно е необходимо да се изготвят образци на сертификати за търговия и внос на сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, събирана, обработвана и съхранявана преди 31 декември 2004 г., които да се прилагат от 1 януари 2005 г. Съгласно член 11, параграф 2 от директивата, използваните понастоящем образци на сертификати, следва да бъдат актуализирани и обособени като отделен документ.

(5)

По отношение на търговията, в рамките на Общността, както и в интерес на яснотата, е необходимо да се измени приложение Г към Директива 88/407/ЕИО, с цел да се определят двата различни образеца на сертификати, приложими в търговията със сперма от животни от рода на едрия рогат добитък в рамките на Общността съгласно досегашните и новите разпоредби на споменатата директива.

(6)

Въпреки че търговията със запаси от сперма, събрана преди 31 декември 2004 г., следва да бъде в преходен режим и да изчезне постепенно, при което съответният образец на сертификата ще стане неактуален, понастоящем не може да се определи дата за прекратяването на тази търговия поради възможностите за дългосрочно съхранение на споменатия продукт.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение Г към Директива 88/407/ЕИО се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2005 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 194, 22.7.1988 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 2003/43/ЕО (ОВ L 143, 11.6 2003 г., стр. 23).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ Г

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004D0102

L 030/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 януари 2004 година

за одобряване на планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове) за контрол на инфлуенца при птиците и на Нюкасълска болест

(нотифицирано под номер С(2004) 110)

(текст от значение за EИП)

(2004/102/ЕO)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/40/ЕИО на Съвета от 19 май 1992 г. за въвеждане на мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (2), и по-специално член 17, параграф 4 от нея,

като взе предвид Директива 92/66/ЕИО на Съвета от 14 юли 1992 г. за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест (3), последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 и по-специално член 21, параграф 4 от нея,

като има предвид че:

(1)

Решение 2000/680/ЕО на Комисията от 30 октомври 2000 г. за одобряване на плановете за действие в извънредни ситуации (контингенс планове) за борба с инфлуенцата по птиците и нюкасълската болест (4) е било съществено изменено (5). В интерес на по-добра яснота и рационалност това решение следва да бъде кодифицирано.

(2)	Инфлуенцата по птиците и нюкасълската болест са болести, които засягат птичите видове.

(3)	Критериите, които се прилагат при разработването на планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове) за борба с инфлуенцата по птиците и нюкасълската болест, са определени в приложение VI към Директива 92/40/ЕИО и в приложение VII към Директива 92/66/ЕИО.

(4)	Критериите за плановете за действие в извънредни ситуации (контингенс планове), изброени в тези две приложения, са идентични.

(5)

Мерките, които следва да бъдат предприети в случай на избухване на инфлуенца по птиците и нюкасълска болест, се базират на едни и същи принципи и засягат птицепроизводителите, персонала в птицекланиците и преработвателните предприятия, ветеринарите в тази област и диагностичните лаборатории. При това положение е възможно да се разработи план за действие в извънредни ситуации (контингенс планове), който да обхваща едновременно и инфлуенцата по птиците, и нюкасълската болест.

(6)	Държавите-членки са представили за одобрение национални планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове), които изброяват и определят мерките, които следва да се вземат в случай на избухване на инфлуенца по птиците и нюкасълска болест.

(7)	След проучване тези програми следва да отговарят на предвидените критерии и спомагат за постигането на желаните цели при ефективното прилагане на горните планове.

(8)	Държавите-членки провеждат предварително планирани проучвания на симулативни техники с оглед осигуряване на ефективното приложение на плановете.

(9)	Държавите-членки имат задължението редовно да актуализират тези планове.

(10)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Представените от държавите-членки планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове) за борба с инфлуенца по птиците и нюкасълска болест, изброени в приложение I, се одобряват.

Член 2

Решение 2000/680/ЕО се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение и следва да се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствието, посочена в приложение III.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 167, 22.6.1992 г., стр. 1.

(2) ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1.

(3) ОВ L 260, 5.9.1992 г., стр. 1.

(4) ОВ L 281, 7.11.2000 г., стр. 21.

(5) Виж приложение II към настоящото решение.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Белгия

Дания

Германия

Гърция

Испания

Франция

Ирландия

Италия

Люксембург

Нидерландия

Австрия

Португалия

Финландия

Швеция

Обединеното кралство

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отмененото решение с неговите изменения

Решение 2000/680/ЕО на Комисията	(ОВ L 281, 7.11.2000 г., стр. 21)
Решение 2001/525/ЕО на Комисията	(ОВ L 190, 12.7.2001 г., стр. 24)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Решение 2000/680/ЕО	Настоящото решение
Член 1	Член 1
—	Член 2
Член 2	Член 3
Приложение	Приложение I
—	Приложение II
—	Приложение III

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004D0110

L 032/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 януари 2004 година

относно мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък, и за финансовата подкрепа от Общността за прилагане на мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества спонгиформна енцефалоатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък

(нотифицирано под номер С(2004) 132)

(2004/110/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално членове 19 и 20 от него,

като има предвид че:

(1)	Съгласно Решение 90/424/ЕИО Общността трябва да предприеме научни мерки, необходими за усъвършенстването на ветеринарното законодателство на Общността.

(2)

Необходимо е да се извърши количествена оценка на риска от остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) в желатин, лой и дикалциум фосфат, добити от говежди кости, лой от мастни тъкани и лой от текущо преработени смеси от тъкани. Методологията за оценка е възприета от бившия Научен ръководен комитет по време на неговите заседания от 12 и 13 септември 2002 г.

(3)	Предприетата понастоящем работа по оценка на риска от остатъците на СЕГ следва да бъде актуализирана с оглед на новите научни факти.

(4)

Кръстосано заразяване с хранителни вещества, съдържащи животински протеини, предназначени за непреживни животни, се счита за основен източник на СЕГ инфекцията, след въвеждането на забраната за храни за преживни животни през 1994 г. Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (2) забранява използването на животински протеини в храните на отглежданите в стопанства животни, с изключение на определени животински протеини от „разширяване обхвата на забраната за храни“. Въпреки разширяване обхвата на забраната за храни много малки количества от животински протеини са открити в ограничен брой проби от храни за животни.

(5)

За целта е необходимо да се разшири понастоящем обхвата на оценката за риска от хранителни вещества, съдържащи ограничени количества от екстракти от месо и кости. Това разширение може също така да отчете и вариациите на риска от остатъчни количества, отлагани в гръбначния стълб, в зависимост от възрастта на животните.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са необходими за усъвършенстването на ветеринарното законодателство на Общността и следователно са достатъчно основание за финансова подкрепа от Общността.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Комисията гарантира, че настоящата научната дейност по количествената оценка на риска от остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) е актуализирана с оглед на новите научни факти и включва в оценката на риска от остатъчни количества от СЕГ и рисковете от хранителни вещества, съдържащи малки количества от екстракти от месо и кости.

Комисията докладва за резултатите от оценката на риска на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

Член 2

1. При провеждането на мерките, предвидени в член 1, Комисията приема за база методологията, предложена от бившия Научен ръководен комитет по време на неговите заседания от 12 и 13 септември 2002 г.

При необходимост Комисията представя запитване до Европейския орган по безопасност на храните („Органът“) за актуализиране на методологията за оценка на риска.

2. Комисията поканва Органа да окаже техническа помощ и да представи становище по доклада, посочен в член 1.

Член 3

Относно мерките, предвидени съгласно член 1, финансовата подкрепа от Общността не превишава 50 000 EUR.

Член 4

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2004 г.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19. Решение, последно изменено с Регламент (ЕО) № 806/2003 г. (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1915/2003 на Комисията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 29).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

32004R0138

L 033/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 138/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 декември 2003 година

относно икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) в Общността

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)	Мониторингът и оценяването на Общата селскостопанска политика изискват сравнима, съобразена с последните изисквания и надеждна информация за икономическото състояние на селското стопанство, и по-специално за промените в дохода на селското стопанство.

(2)

Селскостопанските сметки са основен инструмент за анализиране на икономическото състояние на селското стопанство в дадена държава при условие, че те са съставени а основата на единна система от принципи. Селскостопанските сметки също така имат своя съществен принос за изчисляването на националните сметки.

(3)	Икономическите сметки за селското стопанство се изчисляват в съответствие с основните концепции и правила на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г., относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (2).

(4)	Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (3) предоставя принципната рамка указание за настоящия регламент.

(5)

Тъй като целта на предложената инициатива, а именно създаването на общи статистически стандарти, които ще позволят представянето на хармонизирани данни, не може да се постигне ефективно от държавите-членки и тъй като мащабът на инициативата може по-добре да се постигне на ниво Общност, то Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, заложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, заложен в същия член, настоящият регламент остава в границите на необходимото за постигане на тази цел.

(6)	Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година, относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(7)	Постоянният комитет за селскостопанска статистика и Статистическият програмен комитет са информирани,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

1. Настоящият регламент урежда Икономическите сметки за селското стопанство в Общността (наричани за краткост ИССС), като осигурява:

а)	методология за ИССС (общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила), предназначена да се използва за съставянето на сметките на сравнима база за целите на Общността и за предаването на данни в съответствие с член 3;

б)	срокове за предаване на данните, свързани със селскостопанските сметки, съставени в съответствие с методологията на ИССС.

2. Настоящият регламент не задължава държавите-членки да използват методологията на ИССС при съставянето на селскостопанските сметки за свои собствени цели.

Член 2

Методология

1. Методологията на ИССС, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е описана в приложение I.

2. Методологията на ИССС се актуализира в съответствие с процедурата, описана в член 4, параграф 2.

Член 3

Предаване на Комисията

1. Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните, описани в приложение II, в сроковете, уточнени във всяка една таблица.

2. Първото предаване на данни следва да бъде осъществено през ноември 2003 година.

3. Списъкът на променливите величини и сроковете за предаването на данните, установени в приложение II, се допълват и преработват в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, параграф 2.

Член 4

Процедура на Комитета

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет за селскостопанска статистика.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 5

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки.

Съставено в Брюксел на 5 декември 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

P. LUNARDI

(1) Становище на Европейския парламент от 3 септември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 17 ноември 2003 г.

(2) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1267/2003 г. на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 180, 18.7.2003 г., стр. 1).

(3) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.

(4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

(ИССС)

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

I.	Основни характеристики на сметките

А.

Въведение

Б.	Основна единица и селскостопански отрасъл

1.	Основна единица

2.	Селскостопански отрасъл

3.	Неделими неселскостопански вторични дейности

В.	Измерване на продукцията

Г.	Последователност на сметките

1.	Последователност на сметките, предвидена в европейската система от сметки 95

2.	Последователност на сметките при ИССС

Д.	Източници на данни и методи на изчисление при съставянето на икономическите сметки за селското стопанство (ИССС)

Е.	Класификация

1.	Основни положения

2.	Определение на характерните дейности на селското стопанство

3.	Определение на характерните единици на селското стопанство

4.	Наблюдения, касаещи някои показатели

5.	Несъответствие между ИССС на селскостопанския отрасъл и на селскостопанския отрасъл в централната рамка на националните сметки

II.	Транзакции с продукти

А.	Основни правила

1.	Референтен период

Единици

3.	Време на отчитане

Б.

Продукция

1.	Основни бележки върху понятието „продукция“ в европейската система от сметки 95 и икономическите сметки за селското стопанство

2.	Продукция от селскостопанска дейност: количества

3.	Продукция на неделимите неселскостопански вторични дейности

4.	Продукция на селскостопанския отрасъл

5.	Оценяване на продукцията

В.	Междинно потребление

1.	Определение

2.	Елементи на междинното потребление

3.	Оценяване на междинното потребление

Г.	Бруто образуване на капитал

1.	Бруто образуване на основен капитал

2.	Промяна в стоковата наличност

3.	Отчитане на животните като „бруто образуване на основен капитал“ или „промени в стоковите наличности“

III.	Разпределителни транзакции и други потоци

А.	Определение

Б.	Общи норми

1.	Референтен период

Единици

3.	Време за отчитане на разпределителните транзакции

4.	Общи коментари за добавената стойност

В.	Възнаграждение на наетите

Г.	Данъци върху производството и вноса

1.	Данъци върху продукцията

2.	Данък добавена стойност

3.	Други данъци върху производството

Д.

Субсидии

1.	Субсидии за продукцията

2.	Други субсидии за производство

Е.	Доходи от собственост

1.	Определение

Лихви

3.	Аренда (на земя и подземни залежи)

4.	Доходи от собственост на държателите на застрахователни полици (невключени в икономическите сметки за селското стопанство)

Ж.	Трансфери на капитал

1.	Инвестиционни субсидии

2.	Други трансфери на капитал

З.	Потребление на основен капитал

IV.	Разход за труд в селското стопанство

V.	Показатели за дохода в селското стопанство

А.	Определение на дохода и балансиращите позиции

Б.	Разглеждане на дохода на единиците, организирани на корпоративна основа

В.	Определение на показателите за доход в селското стопанство

Г.	Агрегиране на показателите за доход за европейския съюз

Д.	Дефлация на показателите за доход

VI.	Оценка на икономическите сметки за селското стопанство

А.	Мерки за цени и обеми

Б.	Принципи и методи за съставяне на икономическите сметки за селското стопанство по постоянни цени

1.	Избор на формулата на индекса

2.	Базова година

3.	Представяне на динамичните редове по отношение на референтната година

4.	Изчисляване на добавената стойност по постоянни цени

5.	Разбивка на данъците и субсидиите за производство на компоненти на обема и цената

ПРЕДГОВОР

Ревизията на Европейската система от сметки (ЕSA 1995) през 1995 г. (1) и необходимостта от адаптирането ѝ към икономическите и структурни промени в селското стопанство доведоха до нова базисна методология, използвана за ИССС. Измененията и допълненията към основната методология на ИССС трябваше да удовлетворят две често изключващи се изисквания: от една страна, методологическата съвместимост беше необходима заедно с Европейската система от сметки, за да позволи хармонизация на ИССС както между държавите-членки, така и с централната рамка на националните сметки; и от друга страна, законодателят трябваше да осигури изпълнимостта на промените, които се осъществяват. Това ръководство е съставено, вземайки предвид тези съображения, тъй като освен за понятията, принципите и основните правила за съставянето на ИССС то се отнася за приспособяването към специфичните характеристики в областта на селското стопанство.

I. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СМЕТКИТЕ

А. ВЪВЕДЕНИЕ

1.01. Системата от обобщени икономически сметки следва да осигурява систематичен, сравним и възможно най-пълен поглед върху стопанската дейност, което може да послужи за основа на анализи, прогнози и политически решения. По тази причина огромното количество и разнообразието от икономически транзакции и единици, обхванати от системата, трябва да бъдат класифицирани в съответствие с основни критерии и изложени ясно и в достъпна форма в една последователна система от сметки и таблици.

1.02. Европейската система от интегрирани икономически сметки, която е разработена на основата на ревизираната система от национални сметки на ООН (SNA 93) (2), беше създадена в отговор на специфичните нужди на Европейския съюз. Тази система определя понятията, дефинициите, счетоводните правила и общите класификации, които следва да се използват от държавите - членки на Европейския съюз.

1.03. Икономиката на една страна е сума от дейността на много голям брой единици, ангажирани в различни видове транзакции с цел производство, финансиране, застраховане, разпределение и потребление. Единиците и групите от единици, разглеждани в контекста на системата от национални сметки, трябва да бъдат дефинирани от гледна точка на разглежданите икономически модели. Европейската система от сметки 95 се характеризира с използването на три вида единици и два отделни начина на класифициране на националната икономика.

1.04. За да се анализират потоците, свързани с дохода, капитала, финансовите транзакции и активите, важно е да се изберат единици, които онагледяват взаимодействието между икономическите оператори (институционални единици). С цел да се анализира процесът на производство, от решаващо значение е да се изберат единици, които илюстрират технико-икономическите отношения (а именно стопански единици по видове дейност на местно ниво и единици с еднородно производство).

1.05. Следователно икономиката може да бъде разделена по два различни начина:

i)	на институционални сектори или подсектори, които представляват групи от институционални единици;

ii)	на отрасли, които обхващат групи от стопански единици по видове дейност на местно ниво (отрасъл) или единици с еднородно производство (отрасъл).

1.06 Основната цел на ИССС е да анализират производствения процес и основния доход, получен от него. По такъв начин сметките се основават на понятието отрасъл.

1.07 ИССС са сателитни сметки, предоставящи допълнителна информация и понятия, пригодени към особения характер на селскостопанския отрасъл. Въпреки че тяхната структура е в голяма степен подобна на тази на националните сметки, тяхното съставяне изисква формулирането на подходящи правила и методи.

1.08 Следва да се прави разграничение между дохода от селскостопанско производство и дохода на селските домакинства, като последните включват освен доход от селскостопанска дейност и доход от други източници (от собственост, социални плащания и др.), с който могат да разполагат селските домакинства. Тези два вида доход (доход, получен от селскостопанскопроизводство, и доход на селските домакинства) се измерват поради две различни цели, които изискват два различни метода на класификация на икономиката: първият, за ИССС, е основан на производствените единици, които се определят в зависимост от принадлежността им към даден отрасъл, вторият е основан на домакинствата (т. е. институционалните единици), чийто главен източник на доход е самостоятелната селскостопанска дейност (3).

Б. ОСНОВНА ЕДИНИЦА И СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОТРАСЪЛ

1. Основна единица

1.09. С цел да се анализират потоците, породени от производствения процес, и използването на стоки и услуги, е необходимо да се подберат единици, които изтъкват връзките от технико-икономически вид. Това изискване означава, че като правило институционалните единици трябва да бъдат класифицирани на по-малки и по-хомогенни единици във връзка с вида на производство. Местните стопански единици по видове дейност (kind-of-activity units, KAUs) имат за цел да отговорят на това изискване като първи практически ориентиран оперативен подход (Европейска система от сметки 95, 2.105) (4).

1.10. Местните стопански единици по видове дейност се дефинират като част от местна стопанска единица по видове дейност, която съответства на понятието местна единица. Местната стопанска единица по видове дейност групира всички части на институционалната единица в качеството й на производител, допринасящ за изпълнението на дадена дейност на ниво клас (четири цифри) в Статистическата класификация на икономическите дейности (NACE – Nomenclature statistique des Activités économiques – Rev. 1, 1.55), и съответства на едно или повече оперативни подразделения на институционалната единица. Информационната система на институционалната единица трябва да е в състояние да показва и изчислява за всяка местна стопанска единица по видове дейност поне стойността на продукцията, междинното потребление, компенсацията на наетите, опериращия излишък и заетостта, а също „бруто образуване на основен капитал“ (Европейска система от сметки 95, 2.106).

1.11. Въпреки че местната стопанска единица по видове дейност може да съответства на институционална единица или част от институционална единица в качеството й на производител, тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици. Ето защо на практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги, са заети с редица други дейности наведнъж (основна дейност и една или повече вторични дейности) и те могат да бъдат класифицирани на същия брой местни стопански единици по видове дейност. Спомагателните дейности (покупки, продажби, маркетинг, счетоводство, транспорт, съхраняването в складове, поддръжката и др.; срв. 1.27) обаче не могат да доведат до създаването на местни стопански единици по видове дейност.

1.12. По принцип следва да се регистрират толкова местни стопански единици по видове дейност, колкото вторични дейности съществуват, но може да се получи така, че статистическата (счетоводната) информация не позволява да се разделят вторичните дейности на местна стопанска единица по видове дейност или части от тези дейности от основната й дейност. По такъв начин местна стопанска единица по видове дейност може да осъществява една или повече вторични дейности покрай своята основна дейност (Европейска система от сметки 95, 2.107).

1.13. Може да се каже, че се извършва дадена дейност, когато такива ресурси като оборудване, труд, техника за производство, информационни мрежи или продукти се обединяват и водят до създаването на специфични стоки или услуги. Дейността се характеризира с влагане на продукти (стоки и услуги), производствен процес и производство на продукти (Европейска система от сметки 95, 2.103). Основната дейност на местна стопанска единица по видове дейност е дейността, чиято добавена стойност е по-голяма от която и да е друга дейност, извършвана вътре в единицата. Класифицирането на основната дейност се определя на основата на Статистическата класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 1), първо на най-високото ниво на класификация и после по-подробно на други нива (Европейска система от сметки 95, 3.10).

2. Селскостопански отрасъл

1.14. Чрез групирането на всички местни стопански единици по видове дейност става възможно да се обособи понятието отрасъл. Това прави възможно да се класифицира икономиката по отрасли. Класифицирането на тези отрасли зависи от основната дейност на единиците, групирани по този начин. На най-подробното ниво на класификация отрасълът включва всички местни стопански единици по видове дейност в един и същи клас (четирицифрено ниво) от Статистическата класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 1), които по тази причина са заети с една и съща дейност, както е описано в Статистическата класификация на икономическите дейности.

1.15. Въпреки че селскостопанският отрасъл преди беше определян като групиране на единици с еднородно селскостопанско производство, местните стопански единици по видове дейност бяха избрани като основна единица за описание на икономическите сметки за селското стопанство (ИССС), така че 1) да доближат ИССС до икономическото състояние на селското стопанство, т. е. да се приеме съществуването на някои неделими неселскостопански вторични дейности в обща сметка, когато се измерва цялостната продуктивна дейност на селскостопанските единици и 2) да се запази съвместимостта с националните сметки. Това представлява отклонение от аналитичния подход, основаващ се на понятието единица с еднородно производство и еднороден отрасъл, в посока към статистически подход, основаващ се на понятията стопанска единица по видове дейност на местно ниво и отрасъл.

1.16. Неделимите неселскостопански вторични дейности са такива дейности, чиито разходи не могат да се разглеждат отделно от тези на селскостопанската дейност. Примери за такива дейности са преработката на селскостопански продукти във фермите, лесовъдството, сеченето и извозването на дървени трупи, туризмът. Продукцията на селскостопанския отрасъл е резултат на два вида дейности:

i)	аграрни дейности (основни или вторични), осъществявани от селскостопански единици;

ii)	неселскостопански вторични дейности на селскостопанските единици.

1.17. Аграрният холдинг, който е единицата, понастоящем използвана за статистически изследвания на селското стопанство (преброяване на населението, проучвания на структурата на аграрните холдинги), е местната стопанска единица по видове дейност, която е най-подходяща за селскостопанския отрасъл (въпреки че някои други единици, такива като кооперативи за производство на вино, зехтин или единици, осъществяващи работа на акорд и др., следва да се включат в нея). Въпреки това трябва да се отбележи, че разнообразните селскостопански дейности, които могат да се извършват в аграрните холдинги, ги правят един специален вид местна стопанска единица по видове дейност. Стриктното прилагане на правилата на Европейската система от сметки към единиците и техните групи трябва всъщност да доведе до разделянето на аграрния холдинг на няколко отделни местни стопански единици по видове дейност в случаите, когато няколко дейности от четирицифрения клас на Статистическата класификация на икономическите дейности се извършват в същия холдинг. Приемането на аграрния холдинг като местна стопанска единица по видове дейност на селскостопанския отрасъл в националните сметки и ИССС се основава на статистически подход.

1.18. По такъв начин сметките за селскостопанския отрасъл са по същество подобни на сметките на аграрните холдинги (сметка „производство“ и сметка „формиране на доход“). За да се избегне двусмисленост обаче, трябва да се отбележи, че селскостопанските сметки не са сметки на предприятия, чиято основна дейност е селскостопанска: първо, те не включват всички неселскостопански дейности на холдингите (онези, които могат да се отделят от селскостопанските дейности, се изключват). Нещо повече, те включват селскостопанските дейности на предприятия, чиято основна дейност не е селскостопанска. Следователно приемането на аграрния холдинг за основна единица за ИССС не променя факта, че селскостопанските сметки са сметки на селскостопанския отрасъл.

1.19. Тъй като отрасълът се състои от група от единици, които извършват една и съща или подобна дейност, дефиницията на селскостопанския отрасъл в ИССС зависи от идентифицирането на характерните дейности и единици в този отрасъл. Произтичащият от това избор на характерни селскостопански дейности и единици може да доведе до някои различия между ИССС в селскостопанския отрасъл и националните сметки (срв. 1.93).

1.20. Селскостопанският отрасъл се разглежда като групиране на всички стопански единици по видове дейност на местно ниво, които осъществяват следните икономически дейности (срв. 1.60 до 1.66 за точната дефиниция на селскостопанския отрасъл):

—	отглеждане на посевни култури; зеленчукопроизводство и овощарство; градинарство (включително производството на вино и зехтин от грозде и маслини, отгледани от същата единица),

—	животновъдство,

—	отглеждане на посевни култури, свързано със развъждането на животни,

—	селскостопанска работа на акорд,

—	лов, развъждане на дивеч, включително свързаните с тях обслужващи дейности.

1.21. Освен аграрните холдинги селскостопанският отрасъл обхваща единици, съставени от групи производители (например кооперативи), които произвеждат вино и зехтин, а също специализирани единици, които доставят машини, материали и работна ръка за извършването на работа на акорд.

1.22. Специализираните единици, които доставят машини, оборудване и персонал за извършването на работа на акорд при производството на селскостопанска продукция (търговски предприятия, заети с работа на акорд, или селскостопански собственици, предоставящи услуги като предприемачи), се разглеждат като част от селскостопанския отрасъл. Съгласно една по-стриктна интерпретация тези единици, които трябва да се включат в селскостопанския отрасъл, следва да извършват работа, която а) е част от селскостопанския процес на производство, б) е свързана с производството на селскостопански продукти, в) обикновено се извършва от аграрните холдинги, и г) е фактически осъществявана изцяло от специализирани единици, предоставящи машини, материали и работна сила.

1.23. Ако обаче работата на акорд не се извършва изцяло от специализираните единици (например ако собственикът наема машини, но използва свои работници), тази дейност трябва да се впише в раздел 71 от Статистическата класификация на икономическите дейности (наемане на машини и оборудване без оператор - обслужващо лице); в този случай сумите, изплатени на работещи с договор предприятия от собствениците, трябва да се отразяват като „други стоки и услуги“ на показателя „междинно потребление“ (срв. 2.108).

1.24. Тъй като целта на ИССС е да се измери, опише и анализира формирането на дохода от селскостопанска икономическа дейност (която в държавите - членки на Европейския съюз е почти изключително търговска дейност), беше решено да се изключат единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време. За разлика от тях единици, занимаващи се със земеделие, целящо задоволяване на собствените нужди, са включени в ИССС. Следва да се отбележи, че селскостопанска продукция за собствено крайно потребление на аграрните холдинги трябва да се регистрира в ИССС.

3. Неделими неселскостопански вторични дейности

1.25. Използването на местните стопански единици по видове дейност като основна единица за селскостопанския отрасъл налага регистрирането на неселскостопанските вторични дейности, когато те не могат да се отделят от главната селскостопанска дейност.

1.26. Неделимите неселскостопански вторични дейности на местните селскостопански единици по видове дейност се определят като дейности, тясно свързани със селскостопанското производство, за което информацията по отношение на продукция, междинно потребление, компенсация на наетите, влагането на труд или бруто образуване на основен капитал (GFCF) не може да се отдели от информацията за главната селскостопанска дейност, извършвана през периода на статистическото наблюдение.

1.27. Главните характеристики на тези неделими неселскостопански вторични дейности са следните:

—	те трябва да са предназначени за продажба или разменна търговия (през отчетния период или по-късно, след складирането), за собствено крайно потребление от производителя или плащане в натура (включително компенсации в натура, раздавани на персонала),

—

те не трябва да са спомагателни дейности. Последните са допълнителни дейности (т. е. продажби, маркетинг, съхранение на склад, транспортиране за собствена сметка; вж. Европейска система от сметки 95, 3.12 и 3.13, и Система от национални сметки 93, 5.9 до 5.16), извършвани от предприятие с цел да се създадат условия за изпълнението на главната или вторичните дейности. Обикновено продукцията на спомагателните дейности се явява като вложение в различните видове производствена дейност,

—

по споразумение те не могат да включват дейности, свързани с „бруто образуване на основен капитал (GFCF – Gross Fixed Capital Formation)“ на неселскостопански продукти (такива като сгради и машини) за собствена сметка. Това производство за собствено крайно потребление по презумпция е отделна дейност и се регистрира като производство на дадена местна стопанска единица по видове дейност. Услугите по предоставяне на квартира за персонала като плащане в натура трябва да се разглеждат по подобен начин (тези услуги се регистрират като възнаграждение в натура при формирането на сметка „доход“,

—	те трябва да са характерни за аграрните холдинги, т. е. те трябва да имат значително икономическо значение за значително количество холдинги,

—	селскостопанската работа на акорд не се явява неселскостопанска дейност, тъй като тя е характерна дейност (селскостопански услуги) за селскостопанския отрасъл.

1.28. Само тази част от дадена неселскостопанска вторична дейност, която е неделима, трябва да се включва. Вследствие на това дадена неселскостопанска дейност ще бъде включена в селскостопанския отрасъл, ако е невъзможно тя да се отдели от главната селскостопанска дейност на местна стопанска единица по видове дейност, но ще бъде изключена, ако тя може да се отдели от главната селскостопанска дейност, като в този случай вторичната дейност поражда неаграрна местна стопанска единица по видове дейност. Критерият за избор на неделимите неселскостопански вторични дейности е не толкова характерът на продукта, колкото видът дейност. (5) Например услугите, свързани със селския туризъм, предоставяни от ферма, следва да се включат само ако те не могат да се отделят от селскостопанските й дейности. Това не се отнася за случая, когато тези дейности станат важни. По такъв начин неселскостопанските продукти, произведени от селскостопанския отрасъл, могат да варират географски и във времето.

1.29. Два главни вида неделими неселскостопански вторични дейности могат да се разграничат:

—

дейности, които представляват продължение на селскостопанска дейност и които използват селскостопански продукти. Този вид дейност може да се наблюдава в повечето държави-членки на Европейския съюз. Преработването на селскостопански продукти е типична дейност на тази група:

Преработване на селскостопански продукти

—	мляко в масло, сметана, сирена, йогурт и други млечни продукти,

—	плодове и зеленчуци в плодови сокове, консерви, алкохолни напитки и други продукти,

—	грозде, гроздов сок и вино в алкохолни продукти (например шампанско и спиртни напитки като коняк),

—	плетене на растителни материали/текстил/вълна,

—	производство на различни видове пастети, пастет от гъши дроб и други продукти от преработено месо,

—	преработка на други селскостопански продукти,

Сортиране и пакетиране на селскостопански продукти, например яйца и картофи.

—

Дейности, свързани с аграрния холдинг и неговите средства за селскостопанско производство (оборудване, съоръжения, сгради, работна сила). Тези дейности основно включват:

—	селски туризъм — летуване на палатки, кетъринг, хотели, различни видове квартири и др.,

—	фермерски магазини — търговия на дребно с продукти, различни от тези на холдинга. Преките продажби на селскостопански продукти, суровини или преработени продукти се регистрират в производството на тези продукти,

—	спорт и почивка в селски райони — използването на земя за дейности като голф, езда, лов, риболов и др.

—

услуги, предоставяни на трети лица — например наемане и ремонт на селскостопански машини, проекти за напояване, консултантски услуги, съхранение на продуктите, поддръжка на фермите и сградите, търговски услуги, свързани със селскостопански продукти, транспортирането им и др. Тези услуги се регистрират като вторични дейности, само ако те се извършват за трети лица. Когато тези дейности се извършват за своя собствена сметка, те са спомагателни дейности, които не се регистрират в сметките (срв. 1.27),

—	услуги по озеленяване – косене на трева, подстригване на жив плет, почистване на сняг, оформяне, садене и поддържане на зелени площи и други подобни,

—	рибовъдство,

—	други дейности, свързани с използване на земята и средствата за селскостопанско производство.

1.30. Списъкът от неселскостопански вторични дейности (срв. 1.29) е даден за илюстрация и не се прилага във всички страни. Обратно, всяка страна трябва да съставя свой собствен списък от неделими неселскостопански вторични дейности в зависимост от характеристиките на нейното селско стопанство. Списъкът следва да се състави в сътрудничество с органите, изготвящи националните сметки, така че да се осигури сравнимостта на ИССС със сметките на селскостопанския сектор и сметките за тези неселскостопански дейности, съставени за целите на националните сметки (т. е. да е сигурно, че никоя дейност не е пропусната или дублирана).

1.31. Аграрните вторични дейности на неселскостопанските единици са незначителни и се регистрират като нула по договореност. Селскостопанското производство, извършвано от неселскостопанска единица, всъщност се счита винаги за делимо от гледна точка на счетоводните данни заради специфичните черти на продуктите и средствата за селскостопанско производство, както и източниците на данните и методите, използвани за съставяне на резултатните ИССС (срв. раздел Е от глава I и раздели Б и В от глава II). За да се подчинят ИССС на концепцията за отрасъла, производството на всички селскостопански продукти, с изключение на онези, които са резултат на вторични дейности на неселскостопански местни стопански единици по видове дейност, трябва да се измери. Тъй като дейностите по споразумение се считат нулеви, цялото селскостопанско производство се регистрира (с изключение на производството на единици, за които селскостопанската дейност представлява само работа в свободното време; срв. 1.24).

1.32. Неселскостопанските стоки и услуги, произведени от аграрните холдинги, не са включени в ИССС, освен ако те не са резултат от неделими вторични дейности. Например ако единиците включват няколко вертикално свързани производствени процеса (такива като предприятия, занимаващи се с клане, пакетиране и вакуумиране на птици, сортиране, почистване и пакетиране на картофи и други зеленчуци, сортиране, подготвяне и продажба на семена; кооперативи, които предоставят помещения за складиране и реализират продукти и др.), селскостопанският отрасъл включва само тази част от дейността им, която е свързана със селскостопанското производство, както е описано в 1.62 и 1.63, и с неделимите неселскостопански вторични дейности.

В. ИЗМЕРВАНЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

1.33. Съгласно Европейската система от сметки продукцията на отрасъла обхваща всички продукти, произведени през даден отчетен период от всички единици на отрасъла, с изключение на стоки и услуги, произведени и консумирани през същия отчетен период от същата единица. Измерването на селскостопанската продукция се основава (6) на адаптирането на това правило на Европейската система от сметки, което се изразява във включването в селскостопанската продукция на част от продукцията, консумирана от самите селскостопански единици (срв. 2.032 до 2.036). По такъв начин в икономическите сметки на селското стопанство селскостопанската продукция представлява сумата на продукцията от всички единици в отрасъла (с изключение на продукцията за междинно потребление от същата единица) плюс продукцията, използвана като междинно потребление от същата единица, при условие че тази продукция засяга две различни основни дейности (такива като посеви, отглеждани за изхранване на животните) и тя отговаря на определени критерии (вж. 2.055).

1.34. Правилото на Европейската система от сметки е адаптирано към специфичния характер на селскостопанския отрасъл:

—	количеството селскостопанска продукция, използвана в същата единица като междинно потребление, е по-голямо в селското стопанство в сравнение с другите икономически сектори,

—

аграрният холдинг включва голямо разнообразие от селскостопански дейности, които са тясно свързани помежду си (една дейност е основа за или продължение на друга дейност, като например житни растения и фураж за храна на животните; тесни връзки при използването на производствените фактори, като оборудване и машини). Разнородното съдържание на аграрния холдинг, без да се поставя под въпрос охарактеризирането му като местна стопанска единица по видове дейност, го прави много специален случай в сравнение с местните стопански единици по видове дейност в другите части на икономиката (срв. 1.17). Целта на сметките при разделянето на икономиката на отрасли е отчасти да отразяват потоците вътре в производствения процес: създаване, преобразуване, търговия и трансфер на икономическата стойност. Различните дейности, извършвани в даден аграрен холдинг, не биха могли да бъдат взети изцяло предвид само чрез измерване на продукцията, напускаща холдинга.

1.35. Приспособяването на правилото на Европейската система от сметки изисква специално разглеждане за някои продукти, такива като селскостопански продукти, предназначени за използване като храна на животните, грозде, използвано за производство на вино и маслини за производство на зехтин, а също селскостопански продукти, предназначени за използване в междинното потребление за неделимите неселскостопански вторични дейности.

1.36. Търговията с живи животни между аграрните холдинги и вносът на живи животни са обект на специално разглеждане, тъй като те се смятат за текуща дейност (срв. глава II).

Г. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ

1. Последователност на сметките, предвидена в Европейската система от сметки 95

1.37. Икономическите сметки за селското стопанство се основават на последователност от взаимосвързани сметки. В Европейската система от сметки 95 пълната последователност на сметките включва текущи сметки, набирателни сметки и баланси. Тези различни сметки правят възможно регистрирането и класифицирането на транзакциите и другите потоци, свързани със специфични аспекти на икономическия цикъл (например производството), в установена рамка. Тези транзакции варират от формиране на доход през натрупване на доход под формата на активи до неговото разпределение и преразпределение. Балансовите показатели, които са получени от тях, след това се използват като консолидирани величини за измерване на икономическата ефективност.

1.38. Текущите сметки третират производството, разпределението и преразпределението на дохода и неговото използване под формата на крайно потребление; те позволяват да се изчислят „спестяванията“, които са съществен компонент на натрупването. Набирателните сметки анализират различните компоненти на промените в активите и пасивите на единиците и позволяват да се регистрират промените по нетна стойност (разликата между активи и пасиви). Балансите показват общите активи и пасиви на различните единици в началото и в края на отчетния период заедно с тяхната нетна стойност. Потоците за всеки показател от активите и пасивите, отразени в набирателните сметки, могат да се видят отново в сметката „промени в балансите“ (Европейската система от сметки 95, 8.04).

1.39. Пълната последователност на сметките, за които се говори по-горе, се прилага само за институционални единици, сектори и подсектори. Европейската система от сметки 95 приема, че няма смисъл от прилагането на пълна последователност от сметки за местна стопанска единица по видове дейност и за отрасъла, тъй като тези единици рядко имат способността да задържат стоки и активи от свое име или да получават и разпределят доход.

2. Последователност на сметките при ИССС

1.40. Тъй като ИССС се основават на понятието отрасъл, последователността на сметките в съответствие с Европейската система от сметки 95 трябва да се ограничи до първите сметки на текущите сметки:

—	сметка „производство“ и

—	сметка „формиране на доход“,

чиито балансови показатели са съответно добавената стойност и опериращият излишък (срв. таблици 1 и 2 по-долу).

1.41. Въпреки това се смята, че поради специфичните черти на селското стопанство би следвало да е възможно да се съставят други сметки, поне частично, дотолкова доколкото съответните потоци несъмнено могат да бъдат отнесени към тях. Разглежданите сметки (срв. таблици 3 и 4 по-долу) са следните:

—	сметка предприемачески доход (част от текущата сметка) и

—	капиталова сметка (част от набирателната сметка).

1.42. Обсъжда се разширяването на последователността от сметки, за да се включат определени показатели (потоци) в сметка „други промени в активите“ на набирателните сметки (т. е. някои пера в показателя „други промени в обема на активите“ и сметка „преоценка“) и в баланса.

1.43. Въз основа на таблиците и структурата на сметките в Европейската система от сметки 95 последователността на сметките в ИССС може да бъде наблюдавана в таблици от 1 до 4.

А. Текущи сметки

Таблица 1: Сметка „Производство“

Използване			Ресурс
P.2	Междинно потребление	50	P.1	Продукция	100
B.1b	Брутна добавена стойност	50
К.1	Потребление на основен капитал	10
B.1n	Нетна добавена стойност	40

Таблица 2: Сметка „Формиране на доход“

Използване			Ресурс
D.1	Възнаграждение на наетите	10	В.1n	Нетна добавена стойност	40
D.29	Други данъци върху производството	5
D.39	Други субсидии на производството	-10
B.2n/B.3n	Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход	35

Таблица 3: Сметка „Доход от предприемаческа дейност“

Използване			Ресурс
D.4	Доход от собственост	10	B.2n/B.3n	Нетен опериращ доход/нетен смесен доход	35
D.41	Лихви	5
D.45	Аренда	5	D.4	Доход от собственост	1
			D.41	Лихви	1
			D.42	Разпределен доход от търговски дружества
			D.43	Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции
			D.44	Доход от собственост на държатели на застрахователни полици
			D.45	Аренда на земя и подпочвени активи
B.4n	Нетен доход от предприе-маческа дейност	26

Б. Набирателни сметки

Таблица 4: Капиталова сметка

Промяна в активите			Промяна в пасивите и нетната стойност
B.10.1	Промяна в нетната стойност, дължаща се на спестяване и капиталови трансфери		B.8n	Спестяване, нето
			D.9	Капиталови трансфери, задължения	10
			D.92	Инвестиционни помощи	5
			D.99	Други капиталови трансфери	5
			D.9	Капиталови трансфери, задължения
			D.91	Капиталови налози
			D.99	Други капиталови трансфери
P.51	Бруто образуване на основен капитал	100	B.10.1	Промяна в нетната стойност, дължаща се (GFCF) на спестяване и капиталови трансфери
P.511	Придобити активи минус ликвидиране на материални активи	85
P.511а	GFCF в растениевъдството	10
P.511б	GFCF в животновъдство	15
P.511в	GFCF в машини и оборудване	20
P.511г	GFCF в транспортно оборудване	20
P.511д	GFCF във фермерски сгради	20
P.511е	GFCF в други дейности освен подобрения на земята (др. сгради, структури)
P.512	Придобити активи минус ликвидиране на нематериални активи (софтуер и др.)	10
P.513	Прираст на стойността на непроизведените финансови активи	5
P.513а	Главни подобрения на земята	4
P.513b	Разходи по прехвърляне на собственоствърху земя и производствени права	1
К.1	Потребление на основен капитал	10
P.52	Промяна в запасите	5
P.53	Придобити активи минус ликвидиране на ценности
К.2	Придобити активи минус ликвидиране на непроизведени нефинансови активи
К.21	Придобити активи минус ликвидиране на земи и други материални непроизв. активи
К.22	Придобити активи минус ликвидиране на нематериални непроизведени активи (производствени права и други)
B.9	Нетно предоставяне (+)/заемане (-) на средства

1.44. Следва да се има предвид, че транзакциите и запасите, обозначени с курсив в таблици 3 и 4, са показатели, които:

—

не са приложими към ИССС, тъй като се използва понятието отрасъл и последователността на сметките не е пълна. Разглежданите показатели са D.42 Разпределен доход от търговски дружества, D.43 Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции, D.44 Доход от собственост, дължащ се на държатели на застрахователни полици и D.45 Аренда в Ресурс на таблица 3 и показателите B.8n Нетно спестяване, B.10.1 Промяна в нетната стойност, дължаща се на спестяване и капиталови трансфери и B.9 Нетно предоставяне на заеми, нето (+)/Заемане на средства(-) в таблица 4 или

—

не се регистрират — заради отсъствие на надеждна информация или защото понастоящем те са обект на ограничен интерес с оглед целите на ИССС. Тези показатели са D.9 Капиталови трансфери, задължения, D.91 Капиталови налози и D.99 Други капиталови трансфери, P.53 Придобити активи минус ликвидиране на ценности, K.2 Придобити активи минус ликвидиране на непроизведени нефинансови активи, K.21 Придобити активи минус ликвидиране на земя и други материални непроизведени активи и K.22 Придобити активи минус ликвидиране на нематериални непроизведени активи (производствени права и др.) в таблица 4. Някои от тези показатели (например D.91, K.2, K.21 и K.22) могат да се регистрират в ИССС на някоя по-късна дата.

1.45 Сметка „производство“ отчита транзакции, свързани с производствения процес. Тя включва продукцията в „ресурс“ и междинното потребление в „използване“. Добавената стойност, т. е. балансовият показател, може да се пресметне или преди, или след потребление на основен капитал (брутна или нетна добавена стойност). Тъй като продукцията се оценява по базисна цена и междинното потребление по покупната цена, добавената стойност включва субсидии, намалени с данъци върху продуктите.

1.46 Сметката „формиране на доход“ се отнася за формирането на дохода, резултат на производствения процес, и неговото отнасяне към фактора „труд“ и държавно управление (под формата на данъци и субсидии). Опериращият излишък, т. е. балансовият показател, съответства на дохода, който формират единиците чрез използването на производствените си активи. Що се касае до некорпоративните предприятия в сектора „домакинства“, балансовият показател на тази сметка безусловно включва елемент, съответстващ на възнаграждение за работа, извършена от собственика или членове на неговото семейство, който не може да бъде разграничен от печалбата му като предприемач. Този показател е обозначен като „смесен доход“ (Европейска система от сметки 95, 8.19).

1.47 Сметката „доход от предприемаческа дейност“ позволява да се измери доходът, който е подобен на понятието „текуща печалба“ преди разпределение и данъци върху дохода, както обикновено се използва това понятие в бизнес счетоводството.

1.48 Капиталовата сметка позволява да се определи степента, до която придобитите активи минус ликвидиране на нефинансови активи е било финансирано от спестяването и капиталовите трансфери. Тя показва средствата, предоставени или взети назаем. Не е възможно да се състави пълна капиталова сметка за селското стопанство, защото въпреки че някои потоци могат да са напълно отнесени към този отрасъл, други показатели (например нетно спестяване, баланс на последователността на текущите сметки) не могат да се изчислят на база отрасъла. Въпреки това чрез регистриране на колкото е възможно повече промени в стойността на нефинансовите активи в отрасъла (дължащи се на придобиване, наличност и потребление на основен капитал) и капиталовите трансфери, получени от отрасъла, се получава ценна информация за икономическото и балансово състояние (плюс информация за дохода, формиран в производствения процес).

Д. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И МЕТОДИ НА ИЗЧИСЛЕНИЕ ПРИ СЪСТАВЯНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО (ИССС)

1.49 Една от основните характеристики на ИССС е използването на формулата „количество х цена“, когато се измерва производството на голямо количество продукти. Този подход е породен главно от трудностите при съставянето на селскостопанските сметки, основани на представителни примери на стопански сметки.

1.50 Оценяването на производството от посевни култури може като правило да се основава на ресурса, т. е. оценка на произведени количества (прибрани като реколта) на основата на оценка на засетите площи с посевни култури или реколтата или на основата на използване, т. е. на основата на оценки на покупките от отрасли - потребители на селскостопански продукти, износ нето от внос, към който трябва да се прибавят някои количества, използвани за междинно потребление от селскостопанския отрасъл, изменение на запасите на производител и използването за своя сметка (по-голямата част от които е собствено крайно потребление). Последният подход може да бъде твърде подходящ в случаи, при които купувачите на тези селскостопански продукти могат лесно да се идентифицират и четирите други компонента на използване са ограничени (например продукти, изискващи предварителна обработка преди да могат да се използват, като захарно цвекло, тютюн и др.). Въпреки това балансът на физическите обеми е необходим, за да се удостовери съвместимостта и надеждността на данните.

1.51 Статистиката на изкланите животни, износа/вноса на живи животни и големината на стадата са главните източници на данни за измерване на производството на животни. Производството на животински продукти (главно мляко) основно се оценява, като се използват продажбите на отраслите - потребители (мандри, консервни фабрики) заради специфичното използване на тези продукти.

1.52 Едно по-подробно описание на методите на изчисление е дадено в глава II.

1.53 Много междинни стоки могат да се използват главно в селското стопанство (семена и посадъчен материал, торове, пестициди и др.). В този случай покупките от страна на селското стопанство се основават на данни, свързани с продажбите на отраслите, които доставят тези междинни стоки (след включване на външната търговия).

1.54 Приложението на това правило обаче носи определени рискове. В действителност продажбите от страна на производителите на стоки за междинно потребление, които основно се използват в селското стопанство, не съответстват обезателно на покупките на тези стоки от страна на аграрния сектор, защото торовете, пестицидите и др. могат също така да бъдат закупени за други цели (запаси на търговските единици, потребление от страна на други единици, такива като обществени паркове, домакинства и др.).

Е. КЛАСИФИКАЦИЯ

1. Основни положения

1.55 ИССС са съществена част от Европейската система от сметки и по тази причина за съставянето им се използва общата класификация на икономическите дейности на Евростат (NACE Rev. 1). Тази класификация е четиристепенна номенклатура на дейностите, която беше съставена през 1990 г. Тя всъщност представлява ревизия на общата отраслова класификация на икономическите дейности в Европейските общности, или NACE, която беше публикувана за първи път от Евростат през 1970 г.

1.56 NACE Rev. 1 е една по-подробна версия на ISIC Rev. 3 (7), адаптирана към специфичните европейски обстоятелства. NACE Rev. 1 също така е свързана със статистическата класификация на продуктите по дейност (CPA) в рамките на Европейската икономическа общност, която от своя страна се основава на централизираната класификация на продуктите (CPC) на ООН.

1.57 Класификацията на икономическите дейности на Евростат (NACE Rev. 1) е класификация на дейности, която се използва за определяне на отраслите в националните сметки. Тя се основава на четиристепенна кодова система, описана по-долу:

—	встъпително ниво, съдържащо подразделения, идентифицирани с азбучен код, обозначаващ „сектори“,

—	междинно ниво, съдържащо подразделения, идентифицирани с азбучен код от две букви, обозначаващ „подсектори“,

—	второ ниво, съдържащо подразделения, идентифицирани с цифров код от две цифри, обозначаващ „раздели“,

—	трето ниво, съдържащо подразделения, идентифицирани с цифров код от три цифри, обозначаващ „групи“,

—	четвърто ниво, съдържащо подразделения, идентифицирани с цифров код от четири цифри, обозначаващ „класове“.

1.58 Всяко ниво в класификацията на икономическите дейности може като правило да се определи от неговите характерни стоки или услуги. По такъв начин класификацията на продуктите по дейност (CPA) се използва, за да се опишат в подробности различните икономически дейности в селскостопанския отрасъл с допълнителна двуцифрeна диференциация, предоставяща по-подробно определение на подразделенията.

1.59 Отрасълът съответства на групата от местни стопански единици по видове дейност, заети с една и съща или с подобна икономическа дейност. На най-подробното ниво на класификация отрасълът включва всички местни стопански единици по видове дейност в същия клас (четири цифри) на класификацията на икономическите дейности на Евростат (NACE Rev. 1), които са заети с една и съща дейност, както е описано в упоменатата номенклатура (Европейска система от сметки 95, 2.108). Поради тази причина дефинирането на селскостопанския отрасъл изисква прецизно изреждане на:

—	характерните дейности,

—	характерните единици на икономическите сметки за селското стопанство (ИССС).

2. Определение на характерните дейности на селското стопанство

1.60. Селскостопанският отрасъл, както е описан в ИССС, съответства на раздел 01 в NACE Rev. 1.

1.61. ИССС са сателитна сметка в рамката на националните сметки, чиито основни понятия, принципи и правила се основават на Европейската система от сметки 95. Последната обаче предоставя само общата рамка за икономиката като цяло и следва да бъде приспособявана към специфичните изисквания за селското стопанство. Тези специфични изисквания произтичат главно от специфичните цели на ИССС, наличността на източници за данните и специалния характер на селскостопанските единици и техните икономически дейности. Специфичният характер на сателитните сметки изисква съставянето на списък от характерни селскостопански дейности на ИССС, които задължително следва да се основават на NACE Rev. 1.

1.62. За целите на националните сметки селскостопанският отрасъл се определя като всички единици, извършващи самостоятелно или заедно с други вторични икономически дейности такива дейности, които се класифицират в раздел 01 от номенклатурата на икономическите дейности на Евростат (NACE Rev. 1) „Селско стопанство, лов и свързани с тези дейности услуги“. Раздел 01 обхваща (8):

—	Група 01.1: производство на посевни култури; зеленчукопроизводство; градинарство;

—	Група 01.2: животновъдство;

—	Група 01.3: производство на посевни култури, комбинирано с животновъдство (смесени ферми);

—	Група 01.4: услуги, свързани с аграрни и животновъдни дейности с изключение на ветеринарните услуги;

—	Група 01.5: лов, залагане на капани и развъждане на дивеч, включително услугите, свързани с тези дейности.

1.63. Списъкът на характерни селскостопански дейности на ИССС съответства на тези пет групи дейности (от 01.1 до 01.5), но се наблюдават следните различия:

—	включване на производството на вино и зехтин (използващо изключително грозде и маслини, отгледани от същия холдинг), отглеждане на растителен материал, използван за плетене, коледни елхи, плодни дръвчета, лози и декоративни дървета (които спадат към раздел 02 – Горско стопанство).

—

Изключване на дейности, свързани с производството на семена на изхода и на входа на размножаването, и някои дейности, които в NACE Rev. 1 се смятат за селскостопански дейности (а именно – работата на напоителните системи, дизайнът, оформянето и поддържането на градини, паркове и зелени площи за спортни съоръжения и други подобни, подрязване на дървета и оформяне на жив плет; тук се взема под внимание само селскостопанската работа на акорд).

3. Определение на характерните единици на селското стопанство

1.64 Всички единици, които извършват характерни дейности на селскостопанския отрасъл на ИССС, трябва да бъдат включени. Разглежданите единици извършват дейностите, включени в следните групи в NACE Rev. 1:

—

Група 01.1: производство на посевни култури; зеленчукопроизводство; градинарство;

—	семепроизводство: само единици, заети с размножаване на семената,

—	производство на вино (зехтин): само онези единици, заети с този вид производство от грозде (маслини), отгледани от същите тези единици и групи от производители (т. е. кооперативи) (9),

—	Група 01.2: животновъдство;

—	Група 01.3: производство на посевни култури, комбинирано с животновъдство (смесени ферми);

—

Група 01.4: услуги, свързани с аграрни и животновъдни дейности с изключение на ветеринарните услуги;

—

с изключение на единици, които извършват дейности, свързани със селскостопански услуги, различни от работа на акорд (а именно единици, работещи с напоителни системи или извършващи услуги, свързани с дизайна, оформянето и поддържането на градини, паркове и зелени площи за спортни съоръжения и подобни дейности, като подрязване на дървета и оформяне на жив плет);

—	Група 01.5: лов, залагане на капани и развъждане на дивеч, включително услугите, свързани с тези дейности.

1.65. Списъкът, описан в 1.64, следва да бъде разширен, за да включи единици, произвеждащи коледни елхи, плодови дръвчета, лози и декоративни дървета, а също единици, произвеждащи растителен материал, използван за плетене.

1.66. От списъка може да се види, че освен аграрните холдинги другите характерни единици на селското стопанство са: сдружения от производители на вино и зехтин и специализирани единици, извършващи селскостопанска работа на акорд (срв. 1.20 и 1.21). Трябва да се напомни, че единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време, не се включват в характерните единици на селското стопанство (срв. 1.24).

4. Наблюдения, касаещи някои показатели

а) Група 01.1: производство на посевни култури; зеленчукопроизводство; градинарство;

1.67. Група 01.1 — „производство на посевни култури“ — представлява систематична класификация, позволяваща да се класифицират всички дейности, свързани с производството на посевни култури в държавите членки на Европейския съюз плюс дейностите, свързани с прибирането на реколтата (насаждения и диви плодове).

1.68. С цел да бъде регистрирано, производството на зърнен фураж трябва да бъде част от тази икономическа дейност.

1.69. За разлика от NACE Rev. 1, където производството на декоративни дървета се причислява към горското стопанство, тук тази дейност се разглежда като селскостопанска дейност независимо от това, че тя се отнася до производството на фиданки и храсти, раждащи плодове, лози и декоративни храсти, докато размножаването на горски растения се разглежда като дейност на горското стопанство, ако растенията са предназначени за използване при производството на горски видове дървета (10). Производството на коледни елхи също се разглежда като селскостопанска дейност, ако дърветата се отглеждат в разсадници със специфични декоративни цели, но ако например коледните елхи са резултат от окастряне на дървета или разреждане на горски площи с елхи, в такъв случай тази дейност се счита за производство на горското стопанство.

1.70. В номенклатурата на ИССС селскостопанските семена се групират под заглавие „семена“ с изключение на семената за житните растения (включително ориз), маслодайни, протеинови растения и картофи, които се регистрират съответно под отделни заглавия – житни, маслодайни, протеинови и картофи. (11) Производството на семена всъщност включва няколко вида производствена дейност: изследователска дейност (т. е. получаване на семенни прототипове от първо поколение), размножаване (извършва се от аграрния холдинг по договор) и сертифициране (т. е. оценяване и пакетиране от специализирани производствени единици). Само размножаването на семената е специфична селскостопанска дейност, докато изследователската дейност и сертифицирането се извършват от изследователски и производствени институти и не са част от традиционната селскостопанска дейност (а именно експлоатация на природни ресурси с цел производството на растения и животни). Ето защо производството на семена в ИССС засяга само размножаването им. Междинното потребление на семена съответства на 1) първо поколение семена, закупени с оглед тяхното размножаване и 2) сертифицирани семена, закупени от селскостопанските производители с цел производство на посевни култури.

1.71. Производството на грозде, вино и зехтин: статистическата класификация на продуктите по дейност (CPA) разглежда виното и зехтина като хранителни продукти. NACE Rev. 1 класифицира производството на вино и зехтин в подсектор DA „Агро-хранителния отрасъл“ (класове 15.93 „производство на вина“ и 15.41 „производство на сурови масла и мазнини“). Единствено производството на винено грозде и маслини е включено в селското стопанство (клас 01.13 „отглеждане на плодове, ядки, напитки, подправки“). Следвайки споразумение, прието от NACE Rev. 1, когато вино (зехтин) се произвежда от грозде (маслини), отгледани от същата производствена единица, то те се отнасят към селско стопанство (клас 01.13). Това споразумение прави ненужно разграничението между единицата, която отглежда грозде, и единицата, която произвежда вино. В резултат цялото количество вино (зехтин), произведено от грозде (маслини) от същия аграрен холдинг, формира част от характерните селскостопански дейности.

1.72. Производството на вино от единици, тясно свързани с аграрни холдинги, също се разглежда като характерна селскостопанска дейност в ИССС. Единици, притежаващи силни връзки с аграрни холдинги, включват сдружения на производители (например кооперативи, отглеждащи винени сортове грозде). Тяхното включване в селскостопанския отрасъл се диктува от характера на тези организации, които исторически представляват разширяване на аграрните холдинги (на обща основа, свързана с производство и маркетинг) и които са тяхна собственост. За сравнение производството на вино (зехтин) от агро-промишлени предприятия се изключва от ИССС (тъй като то е очевидно отраслово производство в основата си).

1.73. Производството на суровина от грозде върви заедно с производството на вино в списъка на характерните дейности, тъй като гроздето може да бъде продадено или изнесено в сурово състояние или добавено към запасите, преди да бъде продадено или изнесено за директна консумация или за производство на вино в един следващ период.

1.74. Тъй като виното, зехтинът и гроздето (последното само ако не се превръща във вино през съответния период) са резултат от селскостопанско производство под формата на преработване на грозде и маслини, отгледани от същата единица, нито грозде, предназначено за производство на суровина от грозде или вино, нито маслини, предназначени за производство на зехтин (т. е. базисни продукти) не следва да се включват в продукцията. Те се разглеждат като потребление вътре в единицата, което не се измерва като отраслова продукция (срв. 2.052). Гроздов материал, който на се превръща във вино през съответния период, следва да се включи в продукцията за този период. През периода на превръщане във вино той следва да се регистрира като междинно потребление (вътрешно-отраслово потребление), балансиращ съответния спад в запасите. Виното, получено в резултат на обработката на гроздовия материал, следва да се регистрира като компонент на производството.

1.75. Масиви с насаждения (например лозя и овощни градини) са стоки от основния капитал (основни средства) и тяхното установяване следва да се регистрира в показателя „производство“. Създаването на масиви за своя сметка, самостоятелно, образува „основни средства, произвеждани самостоятелно“. Когато създаването на масиви от насаждения се извършва от специализирани единици на договорна основа, съответната стойност се смята за „продажби“.

б) Група 01.2: Животновъдство

1.76. Както при производство на посевни култури (срв. 1.67), тази група включва систематична класификация на всички живи животни и животински продукти, произведени в държавите - членки на Европейския съюз.

1.77. В статистическата класификация на продуктите по дейност (CPA) излюпването се класифицира заедно с яйцата в една подкатегория. По споразумение обаче те се разглеждат в ИССС като полуготов продукт на птицепроизводството (12).

1.78. Развъждането на коне е характерна дейност на ИССС, независимо от това какво е крайното предназначение (размножаване, производство на месо или услуги). Следва да се отбележи обаче, че дейностите по отглеждане на расови коне за състезания и училища по езда не са характерна селскостопанска дейност (те са възстановителна, културна и спортна дейност: раздел 92) (срв. 2.210). Ето защо доходът, начисляван на фермерите от такива дейности, трябва да се изключи от ИССС. Освен това отглеждането на състезателни коне или коне за езда, което не е част от селскостопанския производствен процес, се изключва от ИССС. Подобно третиране се прилага по отношение на биковете, отглеждани за борба с бикове.

1.79. В икономическите сметки вторичните продукти (13), които автоматично произлизат от производството на определени селскостопански продукти, не се регистрират под същите заглавия, както самият продукт. Те се появяват отделно в края на всяка група от производствени дейности, класифицирани по вид. При производството на посевни култури например примерите включват слама, листата на цвеклото, на зелето, шушулките от граха и боба и др.; във винопроизводството — утайката и суровият винен камък; в производството на зехтин – остатъчният материал от маслините; и в случая на животновъдството – кожи, козина на дивеч, а също восък, естествена тор. Казано най-общо, нито един от тези продукти не е първостепенна цел на производството, което обяснява защо статистическите данни за тези продукти не са надеждни. В самото селско стопанство тези продукти се използват главно за храна на животните или обогатяване на почвата. В отделни случаи обаче тези вторични продукти се продават на икономически сектори извън селското стопанство, при което стойността на производството следва да се отчете в ИССС.

в) Група 01.4: Услуги, свързани с аграрни и животновъдни дейности с изключение на ветеринарните услуги

1.80. Дейностите в група 01.4 могат да се разделят на две категории:

—	селскостопански услуги под формата на работа на акорд на етап производство (т. е. селскостопанска работа на акорд),

—	„други“ селскостопански услуги (работа на напоителните системи, дизайн, оформяне и поддържане на градини, паркове и зелени площи за спортни съоръжения и др. подобни; окастряне на дървета и оформяне на жив плет и др.).

1.81. Селскостопанските услуги от втората категория не се разглеждат като характерни дейности в ИССС (въпреки че те се регистрират в селскостопанските сметки на националните сметки), тъй като те не са традиционни или типични селскостопански дейности. Те могат обаче да се отчетат като неделими неселскостопански вторични дейности (по смисъла на ИССС). Традиционният подход, при който селското стопанство се описва като култивиране на почвата, включва посредством разширяване цялата работа, извършвана при експлоатирането на природните ресурси за производството на посеви и животни в полза на човечеството. Въпреки нарастващата икономическа важност на тези услуги разбираемо е, че отчитането на услугите, свързани с околната среда, би довело до недопустимо разширяване на традиционния подход, описан по-горе.

Селскостопанска работа на акорд

1.82. Като част от процеса на икономическа специализация аграрните холдинги и домакинствата са далеч от отхвърлянето на определени функции, които са поемани от нарастващ брой специализирани професионалисти, притежаващи свои собствени производствени единици. Това разделяне на функции засяга главно обработката на селскостопански продукти (клане и производство на месо, смилане на зърнените култури, производството на хляб, масло и сирене, а също обработката на семена от нови сектори) и на по-късен етап някои транзакции от областта на маркетинга. Това става главно в контекста на основните структурни промени, засягащи селското стопанство — нарастващо използване на огромни машини и селскостопански дейности, които пряко се внедряват в растениевъдството и животновъдството и преминават с нарастващи темпове към специализирани единици.

1.83. Следва да се отбележат следните такива дейности: наторяване, обогатяване на почвата с калциеви соли, оран, плевене, унищожаване на вредители, защита на растенията, косене на сено, вършитба и стригане на овце.

1.84. Характерна черта на всички тези дейности е, че те са необходими главно като част от производствения процес на селскостопански продукти и са свързани с тяхното производство.

1.85. Дейности, които не са пряко свързани с производството на селскостопански продукти, т. е. които не се случват на етап селскостопанско производство (транспортиране за сметка на трети лица и доставки на мляко до мандрите са примери за неселскостопанска дейност, съставляваща част от друг отрасъл) не са отличителен белег и не се отчитат в ИССС (освен ако те са дейности, които са неделими от основната селскостопанска дейност; срв. 1.12).

1.86. Следва да се има предвид, че тази класификация се прилага само в случаи, в които разглежданите дейности са изключително за сметка на специализираните единици. Ако от друга страна фермерът наема машини без обслужващ персонал или само с няколко оператори на машините и той продължава да извършва дейността като такава с помощта на машините, тази дейност се отчита в раздел 71 от NACE Rev. 1. Този случай се отнася главно към по-прости машини, изискващи малки ремонтни работи, и главно в най-натоварените периоди, когато машините са много търсени (срв. 1.23).

1.87. Работата на акорд, извършвана на етап селскостопанско производство, изисква използването на скъпи машини и оборудване. Тази работа може да се извършва от:

а)	специални единици, за които тези дейности са основни (предприемачи на акорд в истинския смисъл);

б)

аграрни холдинги.

Работата на акорд от арендаторите обикновено се извършва чрез следните форми:

—

дотолкова, доколкото се засяга допълнителният доход на фермерите, най-гъвкавата форма е предоставяне на непостоянна помощ на съседите. Тази категория също така включва предоставяне на помещения за добитъка и главно за прасетата и пилетата — отглеждане срещу възнаграждение (и по-специално угояване). Помещения за подслон могат да се предоставят за животни, притежание на друг фермер или животните могат да са собственост на отраслово предприятие, обикновено доставчик (например производител или търговец на фураж) или купувач (например собственик на кланица),

—

под формата на повече или по-малко самостоятелен машинен парк, което представлява една систематизирана форма на взаимопомощ между съседи. Високата цена на машините и ниската степен на използваемост от отделния холдинг карат холдингите, които притежават тези машини, да оформят машинни паркове, които се предоставят на разположение на други холдинги заедно с необходимия персонал. С нарастващи темпове фермерите извличат своя главен селскостопански доход от работата на акорд за сметка на лица, за които селското стопанство е не повече от една вторична дейност и които в някои случаи са просто собственици на земята,

—	аграрни машинни кооперативи (14). Те представляват огромни кооперативи с платен персонал; те са подобни на специализираните предприемачи;

в)	предприятия, заети с допълнителна, следваща фаза на производство, които прибират реколтата от плодове или зеленчуци и после ги преработват (например консервни фабрики, преработващи грах на акорд);

г)

предприятия, заети с предшестваща фаза на производство. Те включват търговци на селскостопанска техника, които извършват работа на акорд. Въпреки че други случаи могат да изглеждат малко вероятни от гледна точка на ИССС, теоретически е възможно за производител на пестициди да приложи продукта си сам. Ако това обаче се случи, като се използва най-модерна техника, то не е обезателно работа на акорд на етап селскостопанско производство и несъмнено не е, ако работата не се извършва редовно от фермера (например въздушно пръскане против паразити).

1.88. В случаите, когато трябва да се реши дали една дейност следва да се разглежда като работа на акорд (т. е. работа, която в контекста на селскостопанския производствен процес обикновено би се извършвала от самите аграрни холдинги), трябва да се има предвид, че не само характерът на дейността, но също така специфичният контекст, в който тя се извършва, т. е. „селскостопанският производствен процес“, е важен.

1.89. Животновъдство, извършвано във фермите срещу възнаграждение (предоставяне на земя за добитък) е селскостопанска работа на акорд, тъй като тя е част от селскостопанския производствен процес. Това перо обаче не включва частното развъждане и отглеждане на ездитни коне, тъй като тези дейности не представляват производство на стоки, а действителна услуга по смисъла на Европейската система от сметки 95 (раздел О от NACE Rev. 1). По същата причина работата, свързана със създаването и поддържането на паркове, градини, голф игрища и крайпътни насаждения не трябва да се третират като селскостопански производствен процес.

1.90. Видът на възнаграждението, плащано на лицата, извършващи работа на акорд, не е важен. В никакъв случай то не трябва да е фиксирано възнаграждение (т. е. заплата в строгия смисъл на думата); възнаграждението може без проблеми да бъде под формата на участие в печалбата или да бъде от смесен вид (например фермер, който угоява телета и в резултат за възнаграждение получава фиксирана сума за всяко животно плюс дял в нетната печалба). Възнаграждението също така може да приеме форма на специфичен дял от продукцията.

1.91. Въпреки това работата трябва винаги да се извършва от независими предприятия: работата, извършвана от платени работници на холдинг, не спада към тази категория. От гледна точка на холдинга възнаграждението за такава работа (например работа, извършена от платен пастир) е разход за заплата и се появява под заглавие „компенсация на работниците“. За разлика от този случай работата, извършена от предприятие, което осъществява доене на договорна основа за друг аграрен холдинг, се отчита в ИССС едновременно като производство (предоставяне на услуги) от гледна точка на предприемача, доставчика на услугата, и като междинно потребление (купуване на услуги) от гледна точка на аграрния холдинг.

г) Група 01.5: лов, залагане на капани и развъждане на дивеч, включително услугите, свързани с тези дейности.

1.92. Тази група се състои от следните дейности: 1) лов и залагане на капани за животни, използвани за храна, за сурови необработени кожи, за научно-изследователска дейност, за зоологически градини или за използването им като домашни любимци; 2) кожарство и кожухарство, кожи на влечуги или птици, резултат на лов или залагане на капани; 3) доставяне на дивеч; 4) услуги, свързани с поощряване на лова и залагане на капани с търговска цел. Следва да се отбележи, че добиването на обработени и необработени кожи от кланици и в резултат на лов, упражняван като спорт или развлечение, не се смятат като характерни дейности на селскостопанския отрасъл. Освен това разглежданата група не включва развъждането на дивеч в холдингите, което трябва да се отчита като част от клас „отглеждане на други живи животни“.

5. Несъответствие между ИССС на селскостопанския отрасъл и на селскостопанския отрасъл в централната рамка на националните сметки

1.93. ИССС на селскостопанския отрасъл, както са дефинирани в раздели 1.62 до 1.66, в някои аспекти се различават от отрасъла, както е дефиниран за целите на националните сметки. Различията се отнасят до дефинирането и на характерните дейности, и на единиците. Те могат да се обобщят, както следва:

ИССС на селскостопанския отрасъл	= националните сметки на селскостопанския отрасъл.
	+ единици, произвеждащи вино и зехтин (групи от производители, кооперативи и др.)
	+ единици, произвеждащи материал за плетене на рогозки и др.
	+ производствени единици за отглеждане в разсадници на коледни елхи, плодови дръвчета, лози и декоративни дървета
	- единици, заети с производство на семена (за изследователска дейност или сертифициране)
	- производствени единици, предоставящи селскостопански услуги, различни от селскостопанска работа на акорд (т. е. експлоатация на напоителни системи, дизайн, оформяне и поддържане на градини, паркове и зелени площи за спортни съоръжения и др. подобни; подрязване на дървета и оформяне на жив плет)
	- единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време

II. ТРАНЗАКЦИИ С ПРОДУКТИ

2.001. Транзакциите с продукти предоставят данни за сметката относно произхода и използването на продуктите. Продуктите са стоки и услуги, създадени по време на производствения процес. Главните категории транзакции с продукти, дефинирани от Европейската система от сметки 95, са: продукция, междинно потребление, разходи на крайното потребление, действително крайно потребление, бруто образуване на капитал, износ на стоки и услуги и внос на стоки и услуги.

2.002. Както беше споменато в 1.40 и 1.41, само продукцията, междинното потребление и бруто образуване на капитал се вземат предвид в ИССС. Продукцията се отчита като ресурс, а междинното потребление като използване в сметка „производство“. Бруто образуване на капитал се отчита като използване (промяна в активите) в капиталовата сметка.

А. ОСНОВНИ ПРАВИЛА

1. Референтен период

2.003. За икономическите сметки за селското стопанство референтният период е календарната година.

2. Единици

а) Количества

2.004. Количествата следва като правило да се показват в хиляди тонове (в 10 000 хектолитра за гроздов материал и вино) с точност до първия десетичен знак. За животните се използва живо тегло.

б) Цени

2.005. В икономическите сметки за селското стопанство цените следва да се дават за тон (за 10 хектолитра за виното и гроздето).

2.006. В ИССС цените трябва да се закръгляват до най-близкото цяло число или до първия или втория десетичен знак в зависимост от статистическата надеждност на ценовите данни, с които се разполага.

в) Стойности

2.007. Стойностите следва да се отразяват в милиони единици на националната валута.

3. Време на отчитане

2.008. Европейската система от сметки 95 (1.57) отчита потоци (по-специално транзакции с продукти и разпределителни транзакции) на основата на начисления, т. е. във времето, когато икономическа стойност, задължение или вземане се създава, трансформира, канцелира или престава да съществува, а не във времето, когато в действителност се осъществява плащането.

а) Продукция

2.009. Продукцията следва да се оценява и отчита във времето, когато тя се формира. По тази причина продукцията трябва да се отчита, когато се произвежда, а не когато се плаща за нея от купувача.

2.010. В Европейската система от сметки 95 производството се разглежда като непрекъснат процес, в който стоки и услуги се превръщат в други стоки и услуги. Този процес може да се осъществява през различни периоди в зависимост от продуктите и периодите могат да надвишават един отчетен период. Тази характеристика на производството заедно с принципа на начисляването води до отчитане на продукцията под формата на текуща дейност. По такъв начин съгласно Европейската система от сметки 95 (3.58) производството на селскостопански продукти следва да се отчита като че тези продукти са произвеждани продължително през целия производствен процес (а не просто, когато реколтата е прибрана или животните са заклани). Отглеждането на растения и запаси от риба или животни, развъждани за целите на потреблението, следва да се разглежда като запас на текуща дейност по време на производствения процес и да се трансформира в запаси от готови продукти, когато процесът е завършен.

2.011. Отчитането на производството като текуща дейност е желателно и необходимо за икономическия анализ, когато производственият процес се осъществява през период, по-голям от отчетния период. Това позволява да се постигне съответствие между отчитането на разходите и производството, за да се постигнат изчерпателни данни за добавената стойност. Тъй като ИССС се основават на календарната година, отчитането на текущата дейност може да се прилага само към продукти, чийто производствен процес не е завършен в края на календарната година (но също така в случаите, когато общото равнище на цените претърпява много бързи промени през отчетния период (15).

2.012. За селскостопанските продукти обаче, чийто производствен процес е по-кратък от отчетния период, не е необходимо да се отчита производството като текуща дейност. Отчитането на производството на етап готова продукция, т. е. при прибирането на реколтата (за растениевъдството), в действителност позволява адекватно ниво на съответствие между производството и производствените разходи. Тази ситуация се отнася за по-голямата част от селскостопанското производство, чийто производствен цикъл продължава по-малко от година. Не е необходимо да се отчита като текуща дейност растениевъдството с кратък цикъл, чийто производствен процес се застъпва с втора календарна година (срв. 2.172). В тези случаи отглеждането на посеви не се счита за наличност на текуща дейност.

2.013. На практика само продукти с дълъг производствен цикъл са засегнати от метода на отчитане под формата на текуща дейност. Такива продукти в частност са живите животни, други продукти като вино (чието отлежаване е неразделна част от производствения процес) и култивираните насаждения. Нормалната тенденция в движението на цените в Европейския съюз всъщност не е от особено значение и не е причина за отчитането на някои продукти като текуща дейност (въпреки че това може да се случи в изключителни случаи, срв. 2.172).

2.014. Когато продукти с дълъг производствен цикъл, които са отчетени като текуща дейност, се прибират като реколта (посеви) или заклани животни, производственият процес е завършен и текущата дейност се трансформира в запаси от готова продукция, годна за продажба или използване за други цели. По време на производствения процес стойността, която следва да се отчита всяка година като продукция, резултат от текуща дейност, може да се получи чрез разпределяне на стойността на готовия продукт пропорционално на направените разходи през всеки един период (Система от национални сметки 93, 6.96).

2.015. Животни: животновъдството обикновено изисква определен период от време, който може да отнеме няколко отчетни периода, преди процесът да е завършил. От времето на раждането е възможно и също подходящо да се отчита и вписва всяка фаза на производството, т. е. за всяка възрастова група от отделни животни (частта от производствения процес обаче, предхождаща раждането, не може да се отчита, защото тя не може да бъде изолирана от услугите, извършени при отглеждането на животното родител).

2.016. Производственият процес за впрегатните животни формално е завършен с тяхното раждане; след този момент те се отчитат като капиталови активи. Животните, разбира се, тогава не са готови за предназначението си, но индивидуалните различия са такива, че който и да е избор на фиксирана възраст за всички би бил твърде произволен. Моментът на раждането се избира от практическа гледна точка, тъй като последващото използване на животните е вече определено на този етап.

2.017. Този случай не се отнася задължително за едрия рогат добитък, прасетата, овцете и други живи животни, които могат да се отглеждат за размножаване или за клане. Когато е възможно да се направи разлика между младите животни в зависимост от бъдещото им използване, животните, предназначени за ползване като фактори на производството, следва да се регистрират като „бруто образуване на основен капитал“ от момента на раждането им („бруто образуване на основен капитал“ за собствена сметка, т. е. те се считат за текуща дейност и прирастът им се регистрира като „продукция“, срв. Европейска система от сметки 95, 3.112). С други думи, животните са включени в потоците като текуща дейност до достигането на зряла възраст и се използват като фактори на производството (например кравите, отглеждани за мляко, животни за размножаване или за други производствени цели, като производство на вълна). Тогава те се отчитат като основен капитал. Животни, които се преместват от стадата за размножаване преди клането, също следва да се отчитат като запаси, а не като капиталови активи.

2.018. Производството на пилета също се разглежда по-специално, ако обхваща два отчетни периода. Яйца, излюпени в инкубатори в края на периода, се считат като производство на пилета и се регистрират в ИССС в показателя „производство на домашни птици“ (под формата на текуща дейност) (срв. 2.048).

2.019. Вино: производството следва да се отчита като текуща дейност, тъй като неговото отлежаване формира част от производствения процес и може да продължи няколко отчетни периода. Подобно на това, ферментирането на гроздето, което не е вече суров гроздов материал и все още не е вино, се разглежда в края на отчетния период по същия начин, както яйцата в инкубаторите, и се отразяват в ИССС като вино под формата на текуща дейност.

2.020. Активи, култивирани в масиви от насаждения: стоки, произведени за собствена сметка „бруто образуване на основен капитал“ (различни от живи животни), такива като масиви, в които се отглеждат многогодишни растения, следва да се отчитат като „бруто образуване на основен капитал“ в периода на производството на разглежданите активи.

б) Междинно потребление

2.021. Стоките и услугите следва да се отчитат през периода, когато те постъпват в производствения процес, т. е. когато те в действителност се консумират, а не когато те се купуват или прибират на съхранение.

2.022. Потреблението на стоките за даден отчетен период на практика съответства на покупката или придобиването на стоките плюс първоначалните запаси и минус последните запаси в края на периода (16).

2.023. Услугите се отчитат през периода на покупката. Тъй като услугите не могат да се складират, времето на покупката е също така времето на потреблението.

2.024. Изключение от това правило са следните услуги:

—	услуги, свързани с покупка на стоки, такива като търговски и транспортни услуги, се отчитат като междинно потребление във времето, когато разглежданите услуги се консумират (срв. 2.111),

—

услуги, считани за постоянни, такива като застрахователните услуги. Те се регистрират на пропорционална основа в края на отчетния период в съответствие с пропорцията на плащането, дължимо за година или част от годината. Съответно количествата, които се отчитат, не съответстват задължително на застрахователните премии, платени през разглеждания период.

в) Бруто образуване на основен капитал

2.025. Бруто образуване на основен капитал се отчита във времето на прехвърлянето на собственост на дълготрайни активи към единица, възнамеряваща да ги използва за производствени цели. Въпреки това съществуват две изключения от този принцип: първо, активи, придобити чрез финансов лизинг, се отчитат, ако този, който ги използва, стане собственик, когато стоките са на негово разположение за използването им (срв. 2.122). Второ, „бруто образуване на основен капитал“ за собствена сметка се отчита във времето на производство на разглежданите активи (с изключение на едрия рогат добитък, прасета, овце и други живи животни, бъдещото използване на които не може ясно да се дефинира, тъй като тези животни са включени в запасите като текуща дейност, срв. 2.017).

2.026. Съответно в случая на създаване на овощни градини и лозя (стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка), при положение че не цялата необходима работа е завършена към края на отчетния период, стойността на консумираните материали и услуги, оказани през отчетната година, се регистрира като „бруто образуване на основен капитал“ в края на периода.

2.027. Купуването и продажбата на земя, както и свързаните с това разходи се отчитат във времето на прехвърлянето на собствеността. Нетното придобиване на земя обаче не се включва в „бруто образуване на основен капитал“, понеже земята е непроизведен актив. Нетното придобиване на земя (и други непроизведени материални активи) се отчита в капиталовата сметка (сметка „придобиване на нефинансови активи“).

г) Изменение на запасите

2.028. Изменението на запасите съответства на разликата между стоките, постъпващи в запасите, и стоките, изтеглени от запасите през отчетния период.

2.029. Стоките, постъпващи в запасите, са или стоки, предназначени за потребление в производствения процес по-късно (вложени стоки) — в този случай те се отчитат през периода на трансфера на собственост — или ако те са стоки от отрасъла, които са за бъдещо използване, например чрез продажба или трансфер към основния капитал на единицата (производствени запаси), те се отчитат като запаси, когато тяхното производство е завършено.

2.030. В случая на незавършени продукти от отрасъла (отчетени като текуща дейност) стойността на консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период също се отчитат като запаси в края на този период (с изключение на трайните насаждения с кратък цикъл, срв. 2.012; в резултат на това част от консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период би била консумирана без компенсиращо увеличение в стойността на запасите).

2.031. Стоките, изтеглени от запасите, са в случая на вложените запаси стоки, постъпващи в производствения процес или в случая на производствените запаси — стоки, напускащи отрасъла, за да бъдат продадени или да послужат за някои други цели. В първия случай стоките се изваждат от отрасловите запаси през периода на тяхното действително междинно потребление в производствения процес; във втория случай те се изваждат от запасите през периода на тяхната продажба или друг начин на използване.

Б. ПРОДУКЦИЯ

1. Основни бележки върху понятието „продукция“ в Европейската система от сметки 95 и икономическите сметки за селското стопанство

2.032. В Европейската система от сметки 95 терминът „производство“ обозначава процес, а терминът „продукция“ обозначава произтичащите в резултат на процеса стоки и услуги; важно е да се прави ясно разграничение между тези две понятия. Съгласно Европейската система от сметки 95 (3.14) продукцията покрива всички продукти, произведени през отчетния период.

2.033. Съгласно Европейската система от сметки 95 продукцията също така включва 1) стоки и услуги, доставени от една местна стопанска единица по видове дейност на друга, принадлежаща към същата институционална единица, 2) стоки, произведени от една местна стопанска единица по видове дейност и намиращи се още в запасите в края на отчетния период, в който те са произведени, независимо от това какво последващо предназначение имат те. Обаче стоки и услуги, произведени и консумирани през същия отчетен период от същата местна стопанска единица по видове дейност, не се отчитат отделно. Те не се отчитат нито като продукция, нито като междинно потребление на единицата.

2.034. Понятието „продукция“, използвано в ИССС, което е свързано с понятието „обща продукция“, се основава на адаптирането на Европейската система от сметки 95, тъй като някои селскостопански стоки и услуги, произведени и консумирани през същия отчетен период в същата селскостопанска единица, се отчитат в продукцията на цялостната селскостопанска дейност. Критериите за включването на тези стоки и услуги в продукцията на селскостопанския отрасъл, са описани в 2.055. Разликата между Европейската система от сметки 95 и метода, възприет от ИССС, се изразява в елементите на вътрешното потребление, чиято стойност е включена едновременно в продукцията и междинното производство. По такъв начин добавената стойност остава идентична, независимо от това кой метод е използван.

2.035. Както беше упоменато в 1.34, тази модификация на правилото на Европейската система от сметки се основава на специфичния характер на селскостопанската дейност и аграрния холдинг (като местна стопанска единица по видове дейност). Нещо повече, тя позволява:

—	да се подобри икономическият анализ на селскостопанските сметки и по-специално определението на техническите коефициенти и процентът на добавената стойност (съотношението между продукция и междинно потребление),

—

да се подобри сравняването на техническите коефициенти и процентите на добавената стойност между подотрасли на икономическа дейност и страни. В действителност продукцията, консумирана вътре в единицата, е основно ограничена до няколко специфични продукта (такива като житни растения, протеини и маслени продукти, фуражни продукти и мляко за изхранване на животни) и стойностите на вътрешното потребление варират значително в зависимост от икономическия отрасъл и страната,

—

да се повиши съответствието между сметки „продукция“, „формиране на доход“ и „доход от предприемаческа дейност“: необходимото съответствие между транзакции с продукти (продукция, междинно производство и др.) и трансакции, свързани с разпределение (компенсация на работниците, субсидии, данъци, ренти, лихви и др.), се повиши, тъй като реформата на общата селскостопанска политика през 1992 г. в субсидиите (някои от които засягат продукти, обект на вътрешно потребление) понастоящем играе важна роля във формирането и движението на селскостопанския доход.

2.036. Въпреки че не е предложено от Европейската система от сметки 95, правилото, възприето от ИССС, е заложено в Системата от национални сметки (срв. Система от национални сметки 93, Приложение I, 15) поради специфичния характер на селското стопанство, а също в методологическото ръководство на ФАО (17). На последно място това правило позволява разликата между различните измервания на продукцията, произтичаща от избора на основна единица (местна стопанска единица по видове дейност или единица с еднородно производство) да бъде намалена чувствително.

2. Продукция от селскостопанска дейност: количества

2.037. При съставянето на ИССС продукцията се класифицира по количества с прогресивно нарастващи величини.

Схематично представяне на ресурсите и използването на селскостопанските продукти

2.038. Началната точка на това възходящо изчисление е:

—	брутна продукция (1q) или

—	използваема продукция (3q)

в зависимост от това дали съответните числа за реколтата включват загуби (полски, на реколта или фермерски), или не.

(а) Брутна продукция

Брутна продукция: (1q)

2.039. Това е стартова точка за страни, чиято официална статистика на реколтата включва загубите. В съответствие с понятието отрасъл всички продукти на селскостопанските дейности, извършвани от аграрните единици в рамките на отрасъла (както е упоменато в 1.62 и 1.63), следва да се измерват. Съгласно споразумението, описано в 1.31 (приемащо, че продукцията на вторичните селскостопански дейности на неселскостопанските единици не съществува, защото всички селскостопански дейности по презумпция могат да се отделят и поради това формират основната дейност на собствената си местна селскостопанска единица по видове дейност), цялата селскостопанска продукция следва да се отчита с изключение на продукцията, произведена от единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено дейност в свободното време (срв. 1.24).

б) Загуби

Загуби: (2q)

2.040. Този показател се отнася за повтарящи се загуби на стоки в запасите (срв. 2.041). Те включват загуби на полето, при прибирането на реколтата и други загуби във фермите (дължащи се на нетрайния характер на продуктите, влиянието на климатичните условия, като слана, суша и др.). Загубите, получаващи се през различните етапи на реализиране на продукта, а именно по време на транспортирането от фермите, по време на съхранението в складове и преработката или третирането им в преработващата промишленост, не трябва да се включват в този показател. За разлика от тях продуктите, предложени за продажба от производителя, но останали непродадени и поради това негодни за консумация (особено плодовете и зеленчуците) също следва да се включат тук.

Видове загуби

2.041. Съгласно Европейската система от сметки съществуват три вида загуби, на които могат да бъдат изложени производителите: повтарящи се, периодични, загуби в запасите (Европейска система от сметки 95, 3.117 и 3.118), извънредни загуби в запасите (Европейска система от сметки 95, 6.25.д) и загуби вследствие на бедствия (Европейска система от сметки 95, 6.22 и 6.23.б).

Отчитане на трите вида загуби

2.042. За отчитането на загубите на стоки в запасите следва да се прави разграничение между повтарящите се, периодични загуби, от една страна, и извънредните загуби и тези вследствие на бедствия, от друга страна. Но отчитането на загубите също така зависи от метода на изчисляване на продукцията и вида на основния статистически материал на всяка страна.

2.043. Когато продукцията се изчислява на основата на данни за началните и крайните запаси, продажбите и възможното друго използване (стоки, произведени от основния капитал за собствена сметка), повтарящите се загуби се получават от измененията в запасите и по-нататъшното им отчитане в показателя „загуби“ би довело до двойно отчитане. За разлика от този случай, когато изчисляването на продукцията не се основава на данни за запасите, а вместо това е резултат на добре обосновано изчисление, като например действителните данни за ражданията, следва да се отчитат повтарящите се загуби в производството през отчетния период, както и загубите на животни, внесени за развъждане или угояване или родени през предходни периоди.

2.044. Извънредните загуби и тези, които са резултат на бедствия, касаещи стоки в запасите, следва да се отчитат в набирателните сметки, и по-точно в сметка „други изменения в обема на активите“. В този случай продукцията включва цялата стойност на тези загуби.

2.045. Загубите (независимо от това дали са периодични, извънредни или вследствие на бедствия) на дълготрайни активи (такива като млекодайни крави, животни за развъждане и др.) следва да се отчитат в сметка „други изменения в обема на активите“. Те нямат никакво влияние върху стойността на продукцията. Трябва да се наблегне на факта, че загубите, касаещи насаждения, които вече дават продукция, трябва да се отчитат или като „потребление на основен капитал“, или като „други изменения в обема на активите“ в зависимост от вида на загубата.

в) Използваема продукция

Използваема продукция: (3q) = (1q) минус (2q) = брутна продукция минус загуби (на етап производител)

2.046. Това е първият показател, който се регистрира от страните, чиято статистика на добивите не включва загуби. Той представлява разполагаемата продукция за съответния период, която ще се реализира на пазара, ще се използва като средство за производство, ще се преработва от самия производител, ще се консумира в неговото домакинство, ще се съхранява на склад или, може да бъде използвана като стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка.

г) Начални запаси

Начални запаси: (4q)

2.047. Те представляват готови или полуготови запаси на собствени продукти, намиращи се в аграрните холдинги (т. е. държани от производителите) в началото на отчетната година. Запасите на различните етапи на маркетинга и посредническите запаси не се включват тук. (срв. 2.201 и следващите точки, касаещи отчитането на живите животни).

2.048. Началните запаси от домашни птици следва също така да включват яйца за мътене в инкубатори в началото на съответния период, тъй като те се считат за полуготов птичи продукт (срв. 2.018).

д) Общи налични ресурси

Общи налични ресурси: (5q) = използваема продукция плюс начални запаси (3q плюс 4q)

е) Вътрешно потребление

Вътрешно потребление: (6q)

2.049. Под заглавието „вътрешно потребление“ се отчитат продукти, произведени вътре в аграрната единица (местна стопанска единица по видове дейност) и използвани от единицата като вложения в производствения процес в рамките на същия отчетен период.

2.050. Всички селскостопански продукти (с изключение на живите животни; срв. 2.067 и 2.208), продадени от дадена аграрна единица на други произвеждащи аграрни единици, трябва да се отчитат като продажби и после като междинно потребление. Тези продукти включват стоки, обект на преработка, и техните вторични продукти (например връщане на обезмаслено мляко, трици, кюспе, захарен пулп и листа, както и връщане на семена след обработка).

Класификация на вътрешното потребление

2.051. Вътрешното потребление може да се класифицира в съответствие с използването на разглежданите продукти:

2.052. Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от същата селскостопанска дейност (т. е. същия клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, NACE Rev. 1, четирицифрено ниво):

—	семена (за зърнени култури, зеленчуци, цветя и др.): използвани повторно за същата продукция;

—	грозде за вино и гроздов материал: използвани в производството на вино;

—	маслини: използвани в производството на зехтин;

—	мляко: използвано за изхранване на живи животни.

2.053. Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от различна селскостопанска дейност (т. е. различен клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, NACE Rev. 1, четирицифрено ниво).

Те са предимно посеви, използвани при изхранването на животни, но също така животински вторични продукти, използвани в производствения процес на друга дейност (торове, използвани за торене на посеви). Посеви, използвани за изхранване на животни, могат да бъдат класирани в съответствие със степента, до която те обикновено се реализират (която се оценява общо):

—	нормално продаваеми (търгуеми) продукти за изхранване на животни: житни растения (пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, тропическо житно растение сорго, ориз и други зърнени храни); протеинови насаждения; картофи; растения, съдържащи масло в семената (рапица, слънчоглед, соя и други),

—

трудно продаваеми, непродаваеми продукти за изхранване на животни:

—	годишни фуражни продукти: кореноплодни растения (захарно цвекло, фуражно цвекло, кръмно цвекло, фуражна ряпа, фуражни моркови, фуражно къдраво зеле и други кореноплодни растения; фуражна царевица и други зелени фуражни растения (пресни, изсушени или консервирани),

—	многогодишни фуражни продукти: постоянни или временни фуражни продукти, резултат от икономическа дейност (пресни, изсушени или консервирани),

—	фуражни вторични продукти (слама, плява, листа от растения и други фуражни вторични продукти).

Определение на вътрешното потребление, което следва да се включи в продукцията на отрасъла.

2.054. Селскостопанските продукти, предмет на вътрешно потребление, не се включват в измерването на продукцията на отрасъла, освен ако те не отговарят на някои критерии. Установяването на рестриктивни критерии при отчитането на вътрешното потребление отговаря на две изисквания: първо, методологическо изискване, тъй като след отклонението от правилото на Европейската система от сметки съществуваше необходимост то да бъде следвано по дух (чрез включването на две отделни дейности); второ, практическо изискване, тъй като критериите, които трябваше да се развият, следваше да служат като прецизна и сравнима рамка за дефинирането на това, кое вътрешно потребление трябва да се отчита, за да се направи този метод на измерване осъществим.

2.055. Тези критерии са следните:

Двете упражнени дейности трябва да се отнесат към различни четирицифрени нива от Статистическата класификация на икономическите дейности, NACE Rev. 1 (раздел 01: Селско стопанство, лов и свързани с тази дейност услуги). По такъв начин прилагането на този критерий изключва например оценяването на млякото, използвано за храна на животни, и семената, произведени и използвани в същия холдинг за посеви (по време на същия отчетен период);

2.	Селскостопанският продукт трябва да има значителна икономическа стойност за значителен брой фермери.

3.	Данните за цените и количествата трябва да се предоставят на разположение, без да срещат твърде големи затруднения. Този критерий се изпълнява трудно поради някои непродаваеми или трудно продаваеми продукти.

2.056. В съответствие с определението за основните критерии за включване на продуктите от вътрешното потребление в измерването на продукцията (срв. 2.055) само посевите, използвани за храна на животните (лесно продаваеми или не) следва да се отчитат в селскостопанската продукция на отрасъла.

2.057. Когато тези продукти се отчитат в продукцията на отрасъла, те трябва също така да се отчитат и като междинно потребление, като се спазва принципът, че общите количества, произведени и после използвани за различна производствена дейност през съответния период, са взети под внимание (срв. 2.055). Когато изменението от продукцията до междинното потребление отнема повече от разглежданата година, тогава съответните количества продукция следва да се отчетат като „крайни запаси“ на разглеждания продукт през съответната година.

2.058. Животинските вторични продукти се изключват от вътрешното потребление поради практически трудности, свързани с отсъствието на данни относно количествата и особено цените.

ж) Преработване от страна на производителите

Преработване от страна на производителите: (7q)

2.059. Под заглавието „преработване от страна на производителите“ се отчитат количества, произведени за по-нататъшна преработка от селскостопанските производители (например мляко, преработено, за да се получи масло или сирене, ябълки, преработени за пюре или сайдер), но само в рамките на преработвателните дейности, които могат да се отделят от основната селскостопанска дейност (на основата на счетоводни документи, срв. 1.26). Само сурови продукти (например сурово мляко, ябълки) следва да се отчитат, а не преработени продукти, получени от тях (например масло, ябълково пюре и сайдер). С други думи, работата, включена в преработването на селскостопанските продукти, не се взема под внимание в този показател. Продуктите, резултат на преработване от производителя, естествено ще бъдат отнесени към продукцията на подотрасъла „селско стопанство“ в националните сметки (срв. 1.04 и 1.05).

2.060. Ако тези преработвателни дейности са неделими неселскостопански дейности, продуктът на тези преработвателни дейности се отчита в стойността на продукцията на селскостопанския отрасъл (срв. 1.25). Основни селскостопански продукти, използвани като междинно потребление от тези преработвателни дейности, не се отчитат нито като продукция, нито като междинно потребление. Това правило произтича от факта, че двете дейности (производството на селскостопански продукти и преработването на тези продукти) не могат да се разграничат на основата на счетоводни документи. Съответно разходите за тези два вида дейности се вписват заедно и тяхната продукция се оценява като производство на преработени продукти.

з) Собствено крайно потребление

Собствено крайно потребление: (8q)

2.061. То включва:

i)	продукти, консумирани от домакинствата на фермерите, които ги произвеждат;

ii)	продукти, водещи началото си от селскостопанската единица (холдинг) и използвани за заплащане в натура под формата на възнаграждение, плащано на работниците от холдинга, или продукти, разменяни за други стоки.

2.062. Селскостопанските продукти, преработени от аграрния холдинг чрез разделяне на дейности (т. е. водещи до формирането на местна неаграрна стопанска единица по видове дейност – KAU) и консумирани от домакинствата на фермерите, се отчитат в продукцията на отрасъла „производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия“ (подсектор DA от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 1) като собствено крайно потребление. За разлика от него селскостопанското потребление от страна на домакинствата на селскостопански продукти, преработени без разделяне на дейности (т. е. продукцията на неделимите неселскостопански преработвателни дейности), се отчита като собствено крайно потребление на тези дейности (срв. 2.080) и се включва в продукция на селскостопанския отрасъл.

2.063. Стойността на наема на единица със собствени жилищни помещения не се отчита тук, а в отрасъл „даване под наем на собствено имущество“ (клас 70.20 от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 1). Отдаването под наем на жилищна площ е неселскостопанска дейност, която винаги се счита за отделима от селскостопанската дейност.

и) Продажби

Продажби: (9q)

2.064. Този компонент включва продажбите на селскостопански продукти, извършени от селскостопански единици на други единици (селскостопански или единици от други отрасли), включително продажби на складове и посреднически центрове с изключение на разпореждането с дълготрайни активи. Те се разделят на вътрешни продажби извън отрасъла, вътрешни продажби на други селскостопански единици и продажби зад граница.

2.065. Следователно за дадена единица продажбите съответстват на оборота, получен от реализирането на неговата продукция. Следва да се отбележи, че продажбите на животни, класирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо (за износ или за кланици), не се отчитат. Животни, класирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо, се прехвърлят в запаси преди тяхната продажба, но продажбите на тези животни (за кланици или за износ) се появяват в сметките, отразяващи напускането на запасите, могат да се видят само в капиталовата сметка. Съответната продукция вече е включена като част от стоките от основния капитал, произведени за собствена сметка (18), по-късно регистрирани в сметка „производство“.

2.066. Живи животни, считани за запаси: разпореждането с живи животни, считани за запаси на друг холдинг, представлява продажба в съответствие с определението, дадено в точка 2.064. Тази продажба може да бъде компенсирана с преместване от запасите, ако тези живи животни са отчетени като запаси в началото на отчетния период (в противен случай се отчитат само продажбите).

2.067. Придобиването на животни се вписва в запасите, ако те не се препродават през отчетния период. Придобитите животни обаче не могат да се разглеждат като междинно потребление, защото по дефиниция стоките за междинното потребление са предназначени да изчезнат (или поне да претърпят значителна трансформация) по време на производствения процес. Тези животни се смятат за текуща дейност, тъй като производственият процес при тях не е напълно завършен (производственият процес завършва в кланицата). Придобиването в този случай се отчита като вписване в запасите на текуща дейност/продукти и по тази причина се отчита като „отрицателни“ продажби, а не като междинно потребление. В случая на търговия между резидентни холдинги, продажбите и съответно покупките взаимно се компенсират (с изключение на разходите при прехвърляне на собственост) (19). С оглед на това специално разглеждане на търговията с живи животни между селскостопанските единици не се отчита никакво междинно потребление в показателя „живи животни и животински продукти“ (20).

2.068. Животни, класирани като дълготрайни активи: търговията с животни, третирани като дълготраен актив, не се отчита в продажбите, както беше упоменато по-горе, а като търговия с активи (отчетена в капиталовата сметка като бруто образуване на основен капитал на селското стопанство). В случая на търговия между резидентни холдинги продажбите и съответните покупки взаимно се компенсират (с изключение на разходите по прехвърлянето).

2.069. Отчитане на вноса на живи животни (които не са предназначени непосредствено за кланиците): както в случая на търговия между резидентни холдинги, животните, разглеждани като запаси (различни от тези, предназначени непосредствено за кланици), и внесени от селскостопанските единици през отчетния период, се отчитат като запаси на текуща дейност и по тази причина се приспадат от продажбите.

2.070. Въпреки това, тъй като на практика често е трудно да се правят разграничения между различните категории животни на базата на разполагаемите източници на данни за ЕС (между животни, класирани като дълготрайни активи, и тези, класирани като запаси), смята се, че целият внос е на животни, предназначени за запаси, и стойността на всички внесени животни (с изключение на тези, които са предназначени непосредствено за кланиците) се приспадат от стойността на продажбите. Този метод на отчитане гарантира разглеждането на външната търговия с живи животни по подобен начин на този, възприет при изчисляването на брутната местна продукция в статистиката на животновъдството.

й) Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка

Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка: (10q)

2.071. Те включват само:

—

работа, извършвана от селскостопанските единици (например използване на труд, машини и други средства за производство, включително запаси от съоръжения), за създаването за собствена сметка на овощни градини и лозя, насаждения с ягоди, малини и др., насаждения с хмел. Най-общо казано, работата за собствена сметка в овощни градини, лозя и др. е съставена от голямо количество операции, свързани с индивидуална работа, които не могат да се сумират в отделни количества,

—

животни, произведени в селскостопански единици и прехвърлени в техния основен капитал (срв. 2.161). Това са животни, отглеждани заради продукцията, която те доставят редовно (главно животни за развъждане, за мляко, впрегатни животни, овце и други животни, отглеждани заради тяхната вълна; срв. 2.202).

к) Крайни запаси

Крайни запаси: (11q)

2.072. Това са запаси от готови продукти или текуща дейност в холдингите на отрасъла (т. е. държани от производителите) в края на отчетната година. Запасите на различни етапи от маркетинга (и по-специално резерви, държани от дилъри и преработвателни фирми), както и посреднически запаси не се включват тук.

2.073. Продукти, които само временно са държани като запаси и са консумирани на един по-късен етап в рамките на отрасъла (зърнени култури за хранене, семена за засяване и др.) също трябва да се вписват тук, тъй като крайното използване на продукта не е известно по времето на тяхното вписване в запасите.

л) Използване, общо

Използване, общо: (12q) (не включва вътрешно потребление) = (7q) + (8q) + (9q) + (10q)+ (11q) = преработването от страна на производителите плюс собствено крайно потребление плюс продажби плюс стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка плюс крайни запаси.

2.074. Това регистриране представлява сумата на колоните от 7q до 11q.

м) Изменение на запасите

Изменение на запасите: (12q) = (11q) минус (4q) = прираст на запасите (П) минус намаление на запасите (Н)

2.075. Изменението в запасите в отрасъла (с изключение на запасите на различните етапи на маркетинга) през отчетната година се измерва чрез изчисляване на разликата между вписванията и изважданията в запасите или разликата между началните и крайните запаси. В последния случай другите изменения в обема и доходите на холдинга (нето от загубите) следва да се изваждат при изчисляването на стойностите (срв. точка 2.179 и следващите).

н) Продукция на селскостопанските дейности

Продукция на селскостопанските дейности = (6q, продукти, служещи за изхранване на животните) + (7q) + (8q) + (9q) + (10q)+ (12q)

2.076. В съответствие с понятието за продукция и правилата за отчитане на вътрешното потребление (срв. точка 2.049 и следващите), преработването на селскостопански продукти (срв. 2.059 и 2.060) и собственото крайно потребление (срв. 2.061, 2.062 и 2.063) продукцията на селскостопанските дейности може да се опише, както следва:

Ресурси

Използване

Селскостопанска продукция на аграрния отрасъл

Брутна продукция

- Загуби

= Използваема продукция

Продажби (общо, с изключение на търговията с животни между аграрните холдинги)

Изменение на запасите (с производители)

Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка (площи, засадени с многогодишни растения, продуктивни животни)

Собствено крайно потребление

Преработване от страна на производители (на селскостопански продукти, отделими дейности)

Вътрешно потребление:

—	за същата дейност (семена, мляко за хранене на телета, винено грозде, маслини за зехтин, яйца за мътене)

—

за отделна дейност:

—	посеви, използвани за храна на животни (житни, слънчогледови, фуражни култури, лесно продаваеми или непродаваеми, и др.)

Животински вторични продукти, използвани в растениевъдството (естествени торове и др.)

2.077. В сравнение с предишното понятие „крайна продукция“, върху което се базираха ИССС, новото понятие за измерване на продукцията на селскостопанската дейност включва търговия със селскостопански стоки и услуги между селскостопански единици, както и вътрешно потребление на продукти за изхранване на животните (лесно продаваеми или непродаваеми).

3. Продукция на неделимите неселскостопански вторични дейности

2.078. Прави се разграничение между двата вида „неделими неселскостопански вторични дейности“ (срв. 1.29):

—	„преработване на селскостопански продукти“: тази група обхваща дейности, които са продължение на селскостопанска дейност, в която се използват селскостопански продукти. Преработването на селскостопански продукти е типична дейност за тази първа група,

—	„други неделими неселскостопански вторични дейности“: тази група обхваща дейности, които използват аграрния холдинг и неговите средства за производство на селскостопанска продукция. Тя не е толкова еднородна, както първата група.

2.079. Въобще тези дейности включват разнообразни продукти (стоки и услуги), чиито количества не могат да бъдат събрани като цяло.

2.080. Продуктът на тези дейности е или предназначен за продажба, размяна, плащане в натура, собствено крайно потребление (срв. 2.062), или съхраняван в запасите.

4. Продукция на селскостопанския отрасъл

2.081. В съответствие с дефиницията на продукцията на селскостопанския отрасъл (срв. 1.16) продукцията на селскостопанския отрасъл се състои от сумата на произведените селскостопански продукти (срв. от 2.076 до 2.077) и стоките и услугите, произведени в неделимите неселскостопански вторични дейности (срв. от 2.078 до 2.080).

5. Оценяване на продукцията

2.082. Продукцията следва да се оценява по базисни цени. Базисната цена е цената, която се получава от производителите от купувача за произведена единица от стока или услуга минус данъците, платени за тази единица в резултат на производството или продажбата (а именно данъците върху продуктите) плюс всяка получена субсидия за тази единица в резултат на производството или продажбата (т. е. субсидии върху продуктите). Базисната цена изключва транспортни такси, начислени отделно във фактурата от производителя. Обаче тя включва транспортни начисления на производителя, включени в същата фактура, дори ако те са дадени като отделен компонент във фактурата (срв. Европейска система от сметки 95, 3.48).

2.083. Компоненти на продукцията, такива като продажби, плащане в натура, прираст на запасите и вътрешно консумирани продукти следва да се оценяват по базисни цени. Подобно на тях, продукция за собствено крайно използване (т. е. стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка и собствено крайно потребление) трябва да се оценяват по базисната цена на подобни продукти, продадени на пазара. Текущата дейност и допълненията към нея се оценяват пропорционално на текущата базисна цена на готовия продукт. Ако последните трябва да се оценяват предварително, изчисленията следва да се основават на действителните разходи плюс количество, съответстващо на очаквания опериращ излишък или смесен доход.

2.084. Когато се съставят ИССС съгласно „нетната“ система за отчитане (срв. 3.033 и 3.035 до 3.043), данъкът добавена стойност, начислен във фактурата от производителя, не се включва, когато се установява базисната цена.

2.085. Цената, получена от производителя, съответства на цената на производител (не се включва данъкът добавена стойност), както е дефинирано в Системата от национални сметки 93 (т. е. предишната цена – ex-farm price). Базисната цена може да се получи от цената на производител, като се прибавят субсидиите и се извадят данъците (освен ДДС) върху продуктите. Когато съществуват проблеми при начисляването на данък или субсидия за даден продукт и това прави трудно изчисляването на дадена базисна цена, продукцията може да се изчисли пряко по базисна цена. В този случай тя се получава пряко от стойността на цената на производител (с изключване на ДДС) минус стойността на данъците върху продуктите (освен ДДС) и плюс стойността на субсидиите за продуктите.

2.086. Оценяването на продукцията по базисни цени поражда необходимост да се прави разграничение между данъци (освен ДДС) върху продуктите и субсидии за продуктите (срв. 3.027 и 3.053), от една страна, и други данъци и субсидии върху производството (срв. 3.044 и 3.058), от друга страна. Данъците и субсидиите върху продуктите не се отчитат в сметката „формиране на доход“ на отрасъла (тази сметка включва само други данъци върху производството и други субсидии за производството, срв. 3.055).

2.087. Цената на даден продукт, получена от производителите, не е задължително една и съща; тя може да варира, между другото, в зависимост от вида на доставката. Например структурата от гледна точка на качеството на стоки, изнасяни директно от производителя, може да бъде различна от структурата на продажбите, предназначени за вътрешно потребление, или на вътрешните продажби на други селскостопански единици. Тези стоки впоследствие имат различна цена. Трябва да се отбележи, че когато дадена производствена единица директно изнася своята продукция, получаването или плащането на паричния еквивалент за износа трябва да се вземе под внимание в ИССС.

2.088. Тези основни принципи на оценяване изискват специфично приложение за определени продукти, такива като сезонни продукти и вино. Те са описани в раздела, разглеждащ оценяването на изменението в запасите (срв. от 2.185 до 2.200).

В. МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ

1. Определение

2.089. Междинното потребление представлява стойността на всички стоки и услуги, вложени в производствения процес, като се изключат дълготрайните активи, чието потребление се отчита като потребление на основен капитал. Разглежданите стоки и услуги се трансформират или използват в производствения процес (срв. Европейска система от сметки 95, 3.69). В една подробна класификация по различни категории показатели междинното потребление показва вплитане на селското стопанство с други отрасли на икономиката, предизвикано от вложенията. Междинното потребление също се използва като показател при изчисляването на интензивността на факторите (т. е. съотношението на два фактора на производство, например съотношението между междинното потребление и вложения труд).

2.090. Междинното потребление изключва нови или съществуващи придобити дълготрайни активи, които са били произведени в икономиката или внесени: те се регистрират в „бруто образуване на основен капитал“ (срв. 2.109 букви в) до е)). Това се отнася и до показатели, които са неселскостопански дълготрайни активи, такива като сгради или други структури, машини и оборудване, както и селскостопански дълготрайни активи, като насаждения и продуктивни животни. Придобиването на непроизведени активи, като земя, се изключва от междинното потребление. Сечивата и други дълготрайни стоки (триони, чукове, отвертки и др.) се отчитат в междинното потребление, когато тяхната покупна стойност не надвишава тавана от 500 евро (по цени от 1995 г.) за единица (или за общите покупки, ако се придобиват в големи количества). Над този таван покупките на дълготрайни капиталови стоки се регистрират в „бруто образуване на основен капитал“ (срв. Европейска система от сметки 95, 3.70).

2.091. Междинното потребление включва стоки и услуги, консумирани в спомагателни дейности (например администриране на покупки и продажби, маркетинг, счетоводство, транспорт, съхранение в складове, поддръжка и др.). Потреблението на тези стоки и услуги не трябва да се разграничава от това на стоки и услуги, консумирани в рамките на основната (или вторична) дейност на местна стопанска единица по видове дейност.

2.092. Междинното потребление включва също така всички разходи по стоки и услуги, от които се ползва персоналът, но които са предимно изгодни за работодателя (21) (например възстановяване на пътните разходи, отделяне, преместване, разноски за развлечения по време на изпълнение на задълженията им; разходи за осигуряване на удобства на работното място).

2.093. С оглед на приемането на понятието за отрасъла и местната стопанска единица по видове дейност като основна единица на ИССС междинното потребление на отрасъла включва стоки и услуги, предоставяни от една местна стопанска единица на друга местна стопанска единица по видове дейност (за производствени цели), дори когато тези единици принадлежат на същата институционална единица.

2.094. Търговията с живи животни, която е подобна на запаси от текуща дейност (такива като малки прасенца и яйца за мътене, срв. 1.77) и се осъществява между селскостопански единици, а също вносът на живи животни не се регистрират като междинно потребление (или като вид продукция) (срв. от 2.066 до 2.070).

2.095. Стоки и услуги, произведени и консумирани в рамките на същата селскостопанска единица (т. е. произведени и използвани в същия отчетен период за селскостопански производствени цели), не се отчитат като междинно производство, освен ако те също така не се появяват в продукцията на отрасъла (т. е. посеви, използвани за храна на животни, срв. от 2.049 до 2.057; 2.060).

2.096. Следва да се отбележи, че в съответствие с разпоредбите на Европейската система от сметки 95 всички непряко измервани финансови посреднически услуги, предоставяни от резидентни производители, се отчитат в междинното потребление на цялата икономика. В случай че се реши в Европейската система от сметки 95 да се направи разбивка на непряко измерваните финансови посреднически услуги по сектор на използване и отрасъла на използване, тези услуги, използвани от селскостопанския отрасъл, следва да се отчитат като междинно потребление на селскостопанския отрасъл (срв. Европейска система от сметки 95, приложение I).

2. Елементи на междинното потребление

а) Семена и посадъчен материал

2.097. Този показател обхваща общото потребление на закупените на местния пазар и внесени семена и посадъчен материал за текущото производство и поддържане на запасите от лозя, овощни градини и разсадници на коледни елхи. Той включва по-специално директните покупки на семена и посадъчен материал от други фермери. Обаче тези семена, които са произведени и консумирани в същата единица и в същия отчетен период, не се включват в този показател (срв. 2.052).

2.098. Следва да се отбележи, че междинното потребление на посеви и зеленчукови семена съответства главно на 1) семе първо поколение, закупено от производителите за засяване и 2) сертифицирано семе, закупено от селскостопанските предприемачи за засяване на посеви.

б) Енергия; смазочни масла

2.099. Този показател обхваща електрически ток, газ и други твърди и течни горива и източници. Следва да се отбележи, че само потреблението на енергия в аграрните холдинги трябва да се отчита, а не потреблението в домакинствата на фермерите.

в) Торове и подобрители на почвата

2.100. Подобрителите на почвата обхващат например калциеви соли, торф, шлам, пясък и синтетични видове пяна.

г) Продукти за защита на растенията и пестициди

2.101. Те включват хербициди, пестициди и други подобни неорганични и органични субстанции (например отровна стръв за вредители).

д) Ветеринарни разходи

2.102. Лекарства, които се фактурират отделно от хонорара на ветеринарния лекар, следва да се отчитат тук (лекарства, предписани директно от ветеринарния лекар, се отчитат с неговия хонорар).

е) Продукти, служещи за изхранване на животните

2.103. Този показател включва всички закупени на вътрешния пазар и внесени продукти, преработени или непреработени, включително тези, получени директно от други фермери. Посевите, използвани за храна на животните, произведени и използвани в същия отчетен период и в същия аграрен холдинг, също се регистрират и вписват като подразделение на показателя „продукти, служещи за изхранване на животните“, част от вътрешното потребление (срв. 2.057). Те също се регистрират в продукцията.

2.104. Разходите за подготвянето и съхранението на тези продукти, служещи за изхранване на животни (като енергийните разходи, разходи за химически консерванти и др.), трябва да са дадени с разбивка по вид на разхода и не трябва да са в комбинация със самите продукти, служещи за изхранване на животни.

ж) Поддръжка на материали

2.105. Тази точка включва:

—	покупки на стоки и услуги за поддръжка (т. е. регулярна смяна на отделни повредени или счупени части) и ремонт, необходими, за да се поддържат капиталовите стоки в добро състояние за ползване (срв. от 2.127 до 2.129),

—	покупки на съоръжения и продукти за защита на растенията (с изключение на препарати за защита и контрол на вредителите, срв. 2.101), такива като детонатори, защита от градушки, опушване срещу слани и др.

з) Поддръжка на сградите

2.106. Тук се включват покупките на материали (цимент, тухли и др.), разходите за труд или цялостните разходи, направени от фермерите за поддържане на селскостопанските сгради или други съоръжения (с изключение на техните къщи) (срв. от 2.127 до 2.129).

и) Селскостопански услуги

2.107. Тези селскостопански услуги (които представляват наемането на машини и оборудване със съответната работна ръка) са неразделна част от селското стопанство (срв. от 1.82 до 1.91) и се регистрират като междинно потребление, а също така се вписват в „продукция“.

й) Други стоки и услуги

2.108. Другите стоки и услуги включват:

а)

платения наем, директно или като компонент от договора за наем, за използването на нежилищни сгради и други капиталови активи (движими или недвижими), като наемане на машини и оборудване без работен персонал (срв. 1.23) или компютърен софтуер. Ако не може обаче да се направи разграничение между наемане на нежилищни сгради от местна стопанска единица по видове дейност и наемане на земя, целият показател се отчита като наемане на земя в сметка „доход“ на предприятието (срв. 3.082);

б)	такси за медицински прегледи на работниците;

в)	възнаграждения на селскостопански консултанти, инспектори, счетоводители, данъчни консултанти, адвокати и др.;

г)	плащане на услуги, свързани с научни изследвания, проучване на пазара и рекламиране, разходи за обучение на персонала и др. подобни услуги;

д)

разходи за транспортни услуги: те включват реимбурсиране на служителите при пътуване, разходи по отделяне, преместване по време на изпълнение на задълженията им, главно в интерес на служителите, и възнаграждението, плащано от работодателя на независими предприятия, които предоставят транспорт за персонала (с изключение на транспорта между домовете и мястото на работа; срв. 2.092, 2.109б и 3.016), както и транспортирането на стоки за панаири и изложби. Ако, от друга страна, транспортът се осигурява от персонала и собствения транспорт на работодателя, разходите следва да се отчетат в съответните показатели.

Тъй като покупките на стоки следва да се оценяват по покупната цена, а продажбите по базисна цена (срв. 2.110 и 2.111, 2.082), разходите по транспорта на стоки обикновено не се означават отделно. Счита се, че транспортните разходи, включени в продажбите, трябва да се фактурират отделно. В случаите, когато производителят наема трета страна за транспортирането на стоките до продавача, транспортните разходи не се отчитат нито като междинно потребление, нито като продукция в ИССС. В случаите, когато производителят транспортира сам стоките си, това се счита за неселскостопанска дейност, за която разходите трябва да се отчитат по подходящ начин, ако дейността е неделима. И накрая тук се включват разходи, направени в процеса на неселскостопански вторични дейности, касаещи транспорта, търговията и съхраняването в складове за трети лица;

е)	пощенски и телекомуникационни разходи;

ж)

възнаграждение за услуги, съдържащи се в брутните премии на застраховки, извършени с цел да се покрият рисковете, такива като загуба на животни, загуби в резултат на градушки, слани, пожари, бури и др. Остатъкът, т. е. нетната премия, е компонент от брутната платена премия, която е на разположение на застрахователни компании за уреждане на исковете.

Точна класификация на брутните премии на два компонента може да се направи само за националната икономика като цяло, както се прави за националните сметки. Разпределянето на компонента услуги между отраслите се прави основно, като се използват подходящи показатели за разбивка, свързани със съставянето на таблиците за вложения и продукти. Трябва да се направи справка в националните сметки, когато се попълва този показател в ИССС (за отчитане на субсидиите, свързани със застрахователните услуги вж. 3.063, бележка под линия);

з)	такса за наемане на расови коне за разплод;

и)	банкови такси (но не лихви по банкови заеми) и непреки услуги по финансово посредничество, само когато те са класифицирани по сектор на използване или отрасъл на използване (срв. 2.096; 3.079);

й)	доброволни вноски, такси за участие в професионални асоциации, такива като селскостопанска камара, търговска камара и селскостопански профсъюзи;

к)	вноски в селскостопански кооперативи;

л)	разходи за тестване на мляко, участие в регистри за чистокръвни породи;

м)	разходи за изкуствено осеменяване и кастриране;

н)	плащания за използване на непроизведени нематериални активи, като патентни активи, търговски марки, авторски права, квоти за мляко или други производствени права. Купуването на тези непроизведени нематериални активи, от друга страна, се регистрира в капиталовата сметка;

о)

плащания към обществени организации с цел получаване на лицензии или разрешения за извършване на търговски или професионални дейности, ако разрешенията са предмет на задълбочено разглеждане с регулаторни цели (освен ако таксите са непропорционални на ползите от разглежданите услуги, срв. 3.048д и Европейска система от сметки 95, 4.80г);

п)	покупки на малки сечива, работно облекло, резервни части и дълготрайно оборудване с ниска стойност (с цена, по-ниска от 500 EUR, по цени от 1995 г.) или с нормален период на живот, по-малък от една година (срв. 2.125);

р)	покупки на сечива, оборудване и работно облекло от служителите със специално отпускана за целта сума или от техните заплати съгласно подписани договори.

к) Показатели, които не са включени в междинното потребление

2.109. Междинното потребление не включва:

а)	стоки и пазарни услуги, които са предоставяни от производствени единици на служителите им безплатно или по намалена цена дотолкова, доколкото този разход е предимно от полза за служителите. Стойността на тези стоки и услуги формира част от „възнаграждение на наетите“. (срв. 3.018);

б)

пътни разноски, плащани от работодателя на служителите в налични пари; те се смятат за елемент от „възнаграждение на наетите“ (служителят използва тези пари, за да заплати транспорта между дома си и работното място) (срв. 3.018в). По същия начин, плащанията от работодателя пряко на транспортно предприятие за колективен транспорт на персонала (за пътуването от дома до работното място) се отчитат във „възнаграждение на наетите“. Тези услуги, като транспортът от дома до работното място или улеснения за паркиране притежават някои от характеристиките на междинното потребление. Въпреки това счита се, че работодателите се нуждаят от този вид услуги, за да привличат и задържат своите служители (за които те би трябвало да плащат сами), а не поради някаква необходимост, свързана с производствения процес (срв. Система от национални сметки 93, 7.41);

в)	покупки на стопански сгради и движимо имущество (т. е. капиталови стоки, чийто нормален период на използване е повече от една година); това придобиване се смята за „бруто образуване на основен капитал“ (срв. 2.162);

г)

плащанията по финансов лизинг, направени за използване на дълготрайни активи за селското стопанство, не представляват купуване на услуги, а транзакции, които се вписват отчасти като лихви (в сметка „доход от предприемаческа дейност“) и отчасти като реимбурсиране на капитал (във финансовата сметка) (срв. 2.122);

д)

разходи за възстановяване (за поддръжка, срв. 2.105 и 2.106) на стоки на основния капитал (възстановяване на покриви, канали, електрически и отоплителни инсталации във фермерските сгради) и разходите за подобряване и ремонт на капиталови стоки, чийто експлоатационен живот може да се удължи или да се увеличи тяхната производителност; тези разходи се смятат за „бруто образуване на основен капитал“, тъй като тези дейности са доста повече от необходимото за поддържане на дълготрайните активи в работна изправност (срв. 2.127 до 2.129);

е)

покупки на услуги, свързани с придобиването на собственост върху земя, сгради и други стоки от основния капитал, такива като възнаграждения на посредници, адвокати, инспектори, инженери и др., както и такси за вписване в поземления регистър (срв. Европейска система от сметки 95, 3.111). Те се смятат за формираща част на „бруто образуване на основен капитал“ (срв. 2.132 и 2.133);

ж)	стоки и услуги, произведени и консумирани в рамките на същата единица през същия отчетен период (с изключение на някои продукти, срв. 2.056, 2.103, 2.107). Тези стоки и услуги не се отчитат като продукция.

з)	наем, плащан за използване на земя, описан под заглавие „наеми“ (срв. 3.080);

и)	разходи за използването на жилища; това е крайно потребление (сметки за домакинствата) и не се включва в ИССС;

й)	износване на капиталови стоки, което се регистрира в потребление на основен капитал (срв. 3.099);

к)	нетни застрахователни премии (срв. 2.108ж);

л)	застрахователни премии за персонални травми и вноски за заболявания, застрахователни схеми за трудови злополуки; те се разпределят между разпределителни транзакции и крайно потребление (сметки за домакинствата);

м)	такси за вода, плащани само като данъци и несвързани с количествата консумирана вода;

н)	покупка на услуги от държавни органи при определени обстоятелства (срв. 3.048д).

3. Оценяване на междинното потребление

2.110. Продукти, използвани за междинно потребление, следва да се оценяват по покупната цена за подобни стоки и услуги, приложима във времето на тяхното включване в производствения процес.

2.111. Покупната цена е цената, която купувачът действително плаща за продуктите по време на покупката. Тя включва данъците, намалени със субсидиите за продуктите (но изключва данъци като ДДС върху продуктите). Покупната цена включва също така транспортни такси, платени отделно от купувача за доставяне в изискваното време и на изискваното място; след приспадане на отстъпки за купуване на голямо количество стоки или такива без особено търсене от стандартните цени или такси; изключват се лихви или такси за услуги по кредитни договори; изключват се извънредни такси, начислени в резултат на забавяне на плащане в рамките на периода на покупките (Европейска система от сметки 95, 3.06).

2.112. За разлика от други отрасли на икономиката субсидиите, свързани с междинното потребление, са важни в селското стопанство. Тяхната цел е да намалят цената на междинното потребление. Когато тези субсидии са класирани като субсидии за (неселскостопански) продукти, те намаляват стойността на междинното потребление, която се отчита в покупната цена (независимо дали са платени на доставчици на междинно потребление или на селскостопански производители).

2.113. Ако стоки или услуги се изнасят директно от производствените единици, използваната покупна цена следва да включва всички вносни мита, неначисления ДДС и парични компенсаторни суми (постъпления или плащания).

2.114. Междинното потребление се оценява, като се изключва удържаният данък добавена стойност. Начисляемият ДДС се изчислява за всички покупки, направени от селскостопанските единици, независимо дали подлежат на ДДС по стандартната схема, или на данък с пропорционална ставка. Разликата между начисляемия ДДС, който селскостопанските единици биха плащали при системата на данък с пропорционална ставка, ако те са били обект на стандартна ДДС схема, и компенсацията на данъка с пропорционална ставка представлява по-висока или по-ниска компенсация на ДДС. Отчита се съответно в други субсидии за производството или други данъци върху производството (срв. 3.041 и 3.042).

Г. БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА КАПИТАЛ

2.115. Бруто образуване на капитал обхваща:

—	бруто образуване на основен капитал,

—	изменение на запасите,

—	придобити активи минус ликвидиране на наличности по стойност.

2.116. Тъй като ИССС са сметки, съставени, за да опишат потоците, произведени от единиците в изпълнение на производствената функция, само „бруто образуване на основен капитал“ и „изменение на запасите“, се разглеждат по-долу.

2.117. Бруто образуване на капитала означава брутната стойност на потреблението на основен капитал. Нетното образуване на капитал се получава чрез изваждане на потреблението на основен капитал от бруто образуване на капитал. Потреблението на основен капитал е стойността на амортизацията на стоките от основния капитал в резултат на нормално износване и изхабяване в хода на производствения процес (срв. 3.099).

1. БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

а) Определение

2.118. „Бруто образуване на основен капитал“ се състои от придобитите активи на резидентни производители, намалени с ликвидиране на дълготрайни активи през даден период, плюс някои допълнения към стойността на непроизведените активи, произтичащи от производствената дейност на производителя или институционалната единица. Дълготрайните активи са материални и нематериални, произведени под формата на продукция в резултат на производствените процеси, които се използват нееднократно или непрекъснато в други производствени процеси за повече от една година (срв. Европейска система от сметки 95, 3.102).

б) Бележки върху националната икономика като цяло

2.119. Под „бруто образуване на основен капитал“ на национална икономика се разбира дялът на брутния вътрешен продукт (БВП), произведен през даден отчетен период, който е предназначен за използване за период, по-голям от една година като средство за производство в производствения процес (за разлика от крайното потребление на частните или държавни домакинства, износа и изменението на запасите). Следователно стоки, които въпреки че са произведени в миналото и поради това включени в националния продукт, са класирани като различно използване през отчетния период, не се включват в „бруто образуване на основен капитал“ на националната икономика. Промяната в използването или в собствеността не означава, че тези стоки стават част от вътрешния продукт за втори път и по никакъв начин не изменя общата сума на основния капитал на националната икономика като цяло. Включването на такива транзакции обаче е важно при анализа по еднородни отрасли или сектори.

2.120. Ако дадена промяна в собствеността доведе до различно използване (т. е. в капиталовите активи), налице е намаляване на капиталовите активи на националната икономика. Най-широко разпространеният пример за това са моторните превозни средства, които домакинствата купуват втора употреба от производствените единици, корабоплавателни съдове, които се продават втора употреба на други страни, а също капиталови стоки, които са повредени и предоставени за междинно използване. Тъй като новото използване в тези случаи формира част от националния продукт (крайно потребление, износ или някакво друго използване в зависимост от вида на стоките, произведени от скрап), в резултат от това „бруто образуване на основен капитал“ следва да се намали. Ето защо Европейската система от сметки 95 използва понятието „нетно придобиване“ на съществуващи произведени стоки за изчисляването на „бруто образуване на основен капитал“: този показател позволява капиталовите наличности, т. е. намаляването на основния капитал, да бъде взето под внимание.

2.121. Възможно е нетното придобиване на съществуващи стоки да бъде положително, с други думи, да представя увеличението в капиталовите активи на икономиката като цяло. Например когато превозни средства втора употреба, които вече са били изброени като крайно потребление в националния продукт, се купуват за използване като основен капитал. Тъй като продажбите на съществуващи инвестиционни стоки надвишават покупките, нетното придобиване е отрицателно за националната икономика като цяло. Ако обаче „бруто образуване на основен капитал“ се класифицира по отрасъл на използване, нетното придобиване може да бъде положително за някои отрасли.

в) Критерий „трансфер на собственост“

2.122. Определянето на „бруто образуване на основен капитал“ по сектори или отрасли на икономиката се основава на критерия „трансфер на собственост“ (придобити активи, ликвидиране на активи), а не на критерия използване на стоките. Следва да се отбележи, че дълготрайните активи, придобити чрез финансов лизинг (но не тези под наем), се разглеждат като активи на наемателя (ако той е производител), а не на наемодателя, който държи финансов актив, еквивалентен на предполагаемо вземане (срв. 2.109г и приложение II на Европейската система от сметки за разликата между различните форми на наем на дълготрайни стоки) (22).

2.123. Прилагането на критерия „трансфер на собственост“ зависи от статистическата система, на основата на която „бруто образуване на основен капитал“ се изчислява. Ако това са данни от покупки, на практика не съществуват никакви трудности (освен практическото затруднение за отчитане на всички инвеститори). Често обаче (и това е практически вярно за селското стопанство) информацията от производители на капиталови стоки за тяхната продукция или продажби се използва като основа за изчисления. Освен в тези случаи, когато не е ясно дали продуктът принадлежи към капиталови стоки, или не, налице са също трудности при определяне на действителния купувач, тъй като характерът на капиталовите стоки дава само индикация за това, кой е потребителят. Затова в селското стопанство съществува рискът да се отчитат също капиталови стоки, които не са придобити от аграрни холдинги, а от търговски предприятия с цел наемане без работен персонал.

г) Придобити активи

2.124. Придобитите дълготрайни активи обхващат нови или съществуващи дълготрайни активи, които са придобити (закупени, придобити при размяна, получени като капиталови трансфери в натура или придобити като финансов лизинг), дълготрайни активи, произведени и задържани от производителите за собствено потребление, основни подобрения в дълготрайните активи и в непроизведените материални активи, естествения прираст на селскостопанските активи (животни и насаждения) и разходи, свързани с трансфер на собственост върху непроизведени активи (срв. Европейска система от сметки 95, 3.103а).

2.125. Трябва да се напомни, че за да се класифицират при отчитане като „бруто образуване на основен капитал“, придобитите дълготрайни стоки трябва да имат стойност за единица (или обща стойност, ако те са придобити в големи количества) над 500 EUR по цени от 1995 г. (срв. 2.090).

2.126. Същото се отнася за купуването на продукция за собствена сметка на серия от дълготрайни стоки, необходими за първоначално инсталиране. Например запасите от бутилки в пивоварна фабрика или предприятие, произвеждащо вино (с изключение на неподлежащите на връщане бутилки) представляват маса от стоки за отчитане като активи, въпреки че стойността на всяка бутилка е незначително малка. Същото се отнася и за столовете и масите, съдовете и приборите за хранене на ресторанти, а също инструментите на предприятие. Първоначалното инсталиране на тези стоки представлява образуване на основен капитал: въпреки това не се изчислява потребление на основен капитал в тези случаи, защото се приема, че щом като веднъж това инсталиране е осъществено, то винаги ще съхранява същата стойност в резултат на постоянни покупки и подмяна на стоките, които са изгубени или стават неизползваеми. Текущите покупки за подмяна се отчитат като междинно потребление. Това правило, което на теория е ясно, понякога е трудно осъществимо в практиката, тъй като статистическите данни за продукцията или продажбите не дават ясна представа за това дали разглежданите стоки са закупени за първоначално инсталиране, или за замяна на съществуващите стоки.

2.127. Стоки и услуги, които се включват, сливат със съществуващите капиталови стоки с цел да ги подобрят, възстановят или реконструират, да удължат техния полезен живот или да увеличат тяхната производителност, се регистрират с капиталовите стоки, в които те се включват. Този случай се смята за придобиване на нови дълготрайни активи. По принцип този показател включва всички стоки и услуги, инкорпорирани в стоките от основния капитал, което излиза от обхвата на текущата поддръжка и ремонт. Текущата поддръжка обхваща всички услуги, които в сравнение с нормалния живот на капиталовите стоки трябва нееднократно да се предоставят в относително кратки интервали с цел да се поддържат стоките в добро състояние. Тя включва например подмяната на бързо износващи се компоненти на капиталовите стоки, външно и вътрешно боядисване и др.

2.128. Размерът на сумите, изразходвани за тази поддръжка по никакъв начин не е критерий за определяне на това дали една услуга създава актив или представлява текуща поддръжка, тъй като в случая с високостойностни капиталови показатели дори услугите за текуща поддръжка могат да бъдат много скъпи (срв. 2.109д). По- точно казано, прибавянето на услугите, извършвани със съществуващи стоки от основния капитал към „текуща поддръжка“ или към категорията „бруто образуване на основен капитал“ следва да се определя съгласно интервала, който минава, преди услугата да бъде повторена. Например замяната на части, които обикновено се износват за една година, като гумите на камион, се смята за „текуща поддръжка“, докато подмяната на двигател представлява „бруто образуване на основен капитал“, не само защото стойността е по-висока, но защото двигател обикновено не се сменя всяка година, а през няколко години. Отчитането на услуга от този вид в категорията „активи“ (т. е. разглеждането им като образуване на основен капитал, а не като текуща поддръжка) дава възможност да се разпредели стойността еднакво през целия период на използване посредством потреблението на основен капитал.

2.129. Системата от национални сметки 93 уточнява, че подобренията, направени в дълготрайните активи, следва да се определят или от степента на промяната в характеристиките на дълготрайните активи — т. е. чрез основните промени в техния размер, форма, изпълнение, капацитет или очаквана дълготрайност — или от факта, че подобренията не са тези разновидности промени, които се случват редовно в други дълготрайни активи от същия вид като част от обичайни програми за поддръжка и ремонт (срв. Система от национални сметки 93, 10.49).

д) Разпореждане

2.130. Разпореждането с дълготрайни активи обхваща продажбата, унищожаването, бракуването или разрушаването на дълготрайни активи от собственика или отстъпването им при размяна или трансфер на капитали в натура (срв. Европейска система от сметки 95, 3.103б и 3.104). Разпореждането обикновено води до промяна на собствеността и има пряка икономическа цел (ето защо дълготрайни активи, които са унищожени, бракувани или разрушени от собственика си, за да не се използват икономически в бъдеще, не се включват в това разпореждане) (срв. Система от национални сметки 93, 10.35 и 10.39). Някои случаи на разпореждане обаче могат да остават в рамките на същата институционална единица, както е при животните, които фермерът използва за храна в своето семейство.

е) Оценяване на „бруто образуване на основен капитал“

2.131. „Бруто образуване на основен капитал“ се оценява по покупни цени (включително разходите по трансфер на собствеността, инсталирането и други такси при трансфера) или, когато се произвежда за собствена сметка, той се оценява по базисните цени на подобни дълготрайни активи (базисната цена може да се получи от сумата на направените разходи). Разпореждането следва да се отчита по цена на продажбата, която трябва да съответства на покупната цена, намалена с разходите по трансфера на собственост върху активи, инсталирането и таксите по трансфера. (срв. 2.130).

ж) Разходи по трансфер на собственост

2.132. Разходите по трансфер на собственост върху активи представляват „бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя, въпреки че някои от разходите се плащат от продавача. Те съставляват разход, направен с цел да се придобие собственост на активи (такси за инсталиране и транспорт и др.), възнаграждения и комисиони на посредници (адвокати, експерти и др.) и данъци, плащани за посреднически услуги, използвани при трансфера на собственост върху активи.

2.133. „Бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя обхваща стойността на придобитите стоки (като не се смятат разходите по трансфера) плюс общите трансферни разходи, направени при придобиването. Обратното, „бруто образуване на основен капитал“ на купувача включва само стойността на продадените стоки (като не се смятат разходите по трансфера) (23). В случая на непроизведените активи (такива като земя или патентни активи, например право на производство), които не са включени в „бруто образуване на основен капитал“, тези разходи трябва да се отделят от придобити активи/ликвидиране на активи и да се отчетат в друг показател като „бруто образуване на основен капитал на приобретателя“.

з) „Бруто образуване на основен капитал“ и изменение на стойността на активите

2.134. Балансът, който предоставя списък от показатели на стойностите на притежаваните активи и задължения, осигурява информация за различните компоненти на промяната в стойността на активите. Както е дефинирано в балансите (срв. Европейска система от сметки 95, 7.08), промяната в стойността на даден актив в периода между края и началото на даден отчетен период може да се опише, както следва:

– Стойност на активите в
края на отчетния период =	„бруто образуване на основен капитал“
	– Потребление на основен капитал
	+ Други промени в обема
	+ Номинални приходи (изчистени от загуба)

2.135. Номинални приходи (изчистени от загуба) съответстват на притежаваните приходи (изчистени от загуба), натрупани през разглеждания период и получени в резултат на изменение в цената на актива, чиито икономически и физически (количествени и качествени) характеристики остават непроменени през разглеждания период. Тези изменения се отчитат в сметка „преоценка“.

2.136. Другите изменения в обема на активите са потоци, които правят възможно отчитането на откриването, влошаването и изчерпването на природни активи, както и последствията от извънредни събития, които могат да променят изгодата, извличана от тези активи. Що се касае до активите на селскостопанския отрасъл, измененията в обема могат да се обобщят в три основни категории:

—	извънредни загуби или загуби вследствие на бедствия (земетресения, войни, суша, епидемии и др.);

—	маржът между очакваната амортизация на активите (измерена с потреблението на основен капитал) и действително определената амортизация (дължаща се на непредвидено излизане от употреба, повреда, влошаване и случайни събития, водещи до по-голяма амортизация от предвидената);

—

промяна в класификацията или структурата на дълготрайните активи: например промени в икономическото предназначение на земеделска земя, млекодайни животни, предназначени за производство на месо (срв. 2.149, бележка под линия 1) или селскостопански сгради, които са били преоборудвани за частна или друга стопанска употреба.

2.137. Ето защо бруто образуването на основен капитал (GFCF) и потреблението на основен капитал (срв. от 3.098 до 3.106) не са единствените елементи, които трябва да се вземат предвид, когато се анализира промяната в стойността на активите.

и) елементи на бруто образуването на основен капитал

2.139. За икономическите сметки за селското стопанство разграничението се прави между пет типа елементи на бруто образуването на основен капитал:

—	масиви, в които се отглеждат многогодишни растения,

—

животни,

—

материални и нематериални дълготрайни активи:

—	машини и други капиталови стоки,

—	транспортно оборудване,

—	стопански сгради (нежилищни),

—	други постройки, с изключение на подобрения на земята (други сгради и постройки, и т.н.),

—	други (компютърен софтуер, и др.),

—	подобрения на земята,

—	разходи по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи, като земя и производствени права.

2.140. Бруто образуването на основен капитал при селскостопанските активи се отнася до два вида активи (насаждения и животни), които се използват нееднократно и непрекъснато за производство на стоки като плодове, каучук, мляко и други: овощни дървета, лозя, насаждения с хмел, насаждения с ягоди, малини и други, лехи с аспержи. Насажденията с коледни елхи (които осигуряват готова продукция еднократно) не са дълготрайни активи, също като зърнените варива и зеленчуците. Животните, които служат като дълготрайни активи включват, например, животни за разплод, млекодайни животни, овце, животни, отглеждани за вълна, и впрегатни животни (животните за клане, включително домашните птици, не са дълготрайни активи).

й) Насаждения

2.141. Съгласно Европейската система от сметки 95 (3.103) бруто образуването на основен капитал при насажденията съответства на стойността на придобиване на активи минус ликвидирането на природни активи за производство на многогодишна реколта (напр. овощни дървета), които са достигнали зрялост, плюс естествения растеж на такива природни активи докато достигнат зрялост (т.е. създаване на продукт), през въпросния отчетен период.

2.142. Настоящото определение за бруто образуване на основен капитал съответства на:

—	разходите за нови насаждения (нови или подновени) през отчетния период, включително суми, изразходвани за поддържане на млади насаждения по време на отчетния период (през първите три години),

—	увеличаването на себестойността на насажденията до тяхната зрялост,

—	разходите, свързани с прехвърляне на собственост на разменни начала, между селскостопански единици, върху насаждения, които са достигнали зрялост.

2.143. Първите два елемента от бруто образуването на основен капитал представляват селскостопанска продукция за собствена сметка като част от бруто образуването на основен капитал.

2.144. Ликвидирането на насаждения (отчетено като отрицателно бруто образуване на основен капитал) може да приеме две форми: това могат да бъдат продажби на трайни насаждения на други (селскостопански) единици, като в този случай само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост са вписани в икономическите сметки за селско стопанство. Другата възможност е насажденията да са отсечени преди приключване на нормалния им период за растеж. В този случай, съгласно общото определение за ликвидиране, от отсечените насаждения трябва да има пряка стопанска полза; с други думи, изисква се обратното им записване под формата на стоки и услуги (като продажбата им на предприятие, специализирано в продажбата на дървен материал (24). В този втори случай ликвидирането на насажденията, което трябва да бъде отчетено като отрицателно бруто образуване на основен капитал, трябва да представлява скромна сума.

2.145. Следователно, в повечето случаи (например, във втория случай, изложен в 2.144) стойността на разчистването не трябва да се приспада от стойността на инвестициите в насажденията. Инвестициите, предназначени за подновяване на съществуващи насаждения, трябва да се третират като инвестиции, а не като разходи за рутинна поддръжка.

2.146. Трактовката на разчистването на насаждения трябва да се анализира по отношение изчисляване потреблението на основен капитал. Съгласно Европейската система от сметки 95, в случая с насажденията има потребление на основен капитал, което съответства на амортизацията на насажденията, когато те достигнат зрялост. Ето защо разчистването на насаждения (25) трябва да се интерпретира, както следва:

—	разчиствания, извършени в края на нормалния период на растеж на насажденията, съответстват на насаждения, извадени от активите. Тези разчиствания се отчитат в потреблението на основен капитал по време на плодоносния живот на насажденията,

—

„извънредни“ разчиствания са тези, които се извършват по различни причини (икономически, стратегически, и т.н.) преди края на нормалния период на растеж на насажденията. Те трябва да се интерпретират като разликата между реалната (ефективна) амортизация и нормалната амортизация, измерена чрез потреблението на основен капитал. Амортизационният излишък се отчита в сметката „други промени в обема на активите“ (набирателни сметки), която не е включена в Икономическите сметки за селско стопанство.

2.147. Ето защо промяната в стойността на насажденията през отчетния период включва следните четири компонента (срв. 2.134):

—	бруто образуване на основен капитал, което съответства на разликата между стойността на придобитите и ликвидираните активи през референтния период съгласно точки от 2.141 до 2.145,

—	потребление на основен капитал, което измерва амортизацията на насажденията съгласно 2.146,

—	други промени в „обема“, които отчитат влиянието на непредвидими (форсмажорни) обстоятелства върху насажденията (като извънредни разчиствания) и, които се отчитат в сметката „други промени в обема на активите“ (срв. определението в 2.136 и 2.146),

—	печалби на холдингите (след приспадане на загубите), които показват промените в стойността, получена в резултат на промените в цените през отчетния период и, които се отчитат в сметка преоценка на набирателните сметки на Европейската система от сметки 95 (срв. определението в 2.135).

2.148. Инвестициите в култивираните активи от посевни култури, т.е. насаждения, се отчитат или като продажби от предприятия, специализирани в подобен род селскостопанска договорна работа на акорд (при подготовка на почвата, доставка на машини, засаждане, труд, и др.) или като производство на стоки от основен капитал за собствена сметка (срв. 1.75).

При производство за собствена сметка от насаждения, трябва да бъде отчетено следното:

а)

за изчисляване стойността на продукцията: за стоки от основен капитал, произведени за собствена сметка, в масиви, или стойността на подобни масиви, изчислена с помощта на базисна цена и пропорционалните производствени разходи за периода, или стойността на използваните материали (включително разсадникови растения) и услугите, предоставени за периода;

б)	при изчисляване на междинното потребление, стойността на използваните стоки за междинно потребление (включително разсадникови растения);

в)

за бруто образуване на основен капитал, под название „насаждения“, стойността, получена като се прибави стойността на стоките от основен капитал, произведени за собствена сметка (т.е. вписването, посочено в а)) и продукцията от насаждения на единици, специализирани в подобен род селскостопанска работа на акорд.

к) Животните като дълготраен актив

2.149. Бруто образуването на основен капитал за животни включва следните елементи:

—	годишен прираст на животните (докато достигнат зрялост),

—	придобиване на животни (внос) минус ликвидиране (клане (26) и износ),

—	разходите, свързани с прехвърлянето на собственост при търговия между селскостопански единици (27).

2.150. Съгласно Европейската система от сметки 95, бруто образуването на основен капитал за животни е мярка за разликата между придобиването на животни (естествен прираст и внос) през годината, включително производството за собствена сметка, и ликвидирането на животни (за клане (28), износ или друга крайна употреба), към която се добавят разходите за прехвърляне на собственост (29). Бруто образуването на основен капитал се извършва през целия живот на животното. Преди всичко, бруто образуването на основен капитал представлява главно естествения прираст на животното. Когато то достигне зрялост, бруто образуването на основен капитал се измерва основно с ликвидиране (продажби за клане или износ). Вносът, износът и разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са елементи от бруто образуването на основен капитал за животни, които са възможни през полезния живот на животното. Естественият прираст на животните (а не бруто образуването на основен капитал като цяло) представлява селскостопанско производство на дълготрайни активи за собствена сметка при животните.

2.151. Както е показано в 2.134, измерването на бруто образуването на основен капитал за животните представлява само един елемент от промяната в стойността на активите. Всъщност, бруто образуването на основен капитал за животните може да бъде измерено само чрез промяната в броя на животните, оценявани по средната цена за календарна година за всяка категория животни (количествен метод), ако са изпълнени следните три условия:

—	няма номинални печалби или загуби за холдинга (т.е. постоянна тенденция при цените и броя на животните),

—	няма други промени в обема (т.е. загуби от природни бедствия, както и промени в класификацията и т.н.),

—	няма потребление на основен капитал (т.е. не се предвижда амортизация в стойността на животните).

Друг метод за изчисляване (пряк метод) е измерването на входящите и изходящите потоци за всяка категория животни по съответните цени: освен придобиването и ликвидирането, този метод трябва да отчита постъпленията (по-специално ражданията) и изтеглянията от холдингите.

2.152. Ето защо, като правило, бруто образуването на основен капитал за животните не може да бъде измерено чрез разликата между стойностите на животните в края и в началото на отчетния период. Правилото за изчисляване на бруто образуването на основен капитал за животните зависи пряко от метода, приет за отчитане и измерване на трите елемента на промяната в стойността на животните (различни от тези за бруто образуването на основен капитал) и, по – специално на елемента потребление на основен капитал.

2.153. Теоретически, потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните (30). В действителност потреблението на основен капитал за животните съответства на измерване на очакваното спадане на продуктивността на животните, когато се използват за производствени цели, намаление, което на свой ред рефлектира върху актуализираната стойност на бъдещия доход от тези животни. Но, предвид практическите трудности при изчисляване на потреблението на основен капитал (определянето на параметрите за изчисление е много сложно, срв. 3.105 и 3.106), за продуктивните животни не трябва да се изчислява потребление на основен капитал.

2.154. Бруто образуването на основен капитал за животните може да бъде измерено с различни методи. С използването на метода на постоянна инвентаризация всеки от елементите на бруто образуването на основен капитал, посочени в 2.149 (естествен прираст на животните, внос, продажби за клане и износ, разходи по прехвърляне на собственост), може да бъде оценен много точно. Въпреки това, той изисква много данни (като цените на продуктивните животни през техния полезен живот). Същото се отнася и до методите, основани на продуктивния цикъл на животните. Ето защо е необходимо да бъде приет по-прост метод, дори той да е по-малко точен.

2.155. Препоръчваният метод използва непряк начин за изчисляване (31). Той се базира върху изчисляване на промяната в броя на животните и върху следните две предпоставки:

—	цените на животните са постоянни и обикновено предсказуеми, така че средната годишна цена може да бъде използвана за изчисляване на количествата като от тях се изключат печалбите/загубите на холдинга,

—	извънредните загуби могат да бъдат пресметнати (като количество и цени).

2.156. Размерът на бруто образуването на основен капитал представлява сума от следните елементи:

Бруто образуване на основен капитал =	Промяна в броя на животните в периода между края и началото на отчетния период, изчислена по средна годишна цена Р
	+ бракувани животни
	+ други загуби от производителни животни
	+ разходи по прехвърляне на собственост

2.157. Терминът „бракувани животни“ се отнася до разликата, по време на тяхното изваждане от производителните животни, между стойността на животните, оценени като производителни (на, както може да бъде наречена, „капиталова“ цена) и стойността на същите животни, оценени като животни, предназначени за клане (т.е. по цената, по която са продадени на кланицата).

2.158. Терминът „други загуби от производителни животни“ съдържа два вида загуби:

—	извънредни загуби от производителни животни, които са достигнали зрелост,

—	стойността на отглежданите с производствена цел животни до края на живота им (естествената им смърт).

2.159. Стойността на загубите, която трябва да се отчита при изчисляване бруто образуването на основен капитал, съответства на разликата между стойността на животните по цената в началото на периода и ликвидационната стойност на животните. Ликвидацията се изчислява по продажната цена на закланите животни (т.е. за продажба или собствено крайно потребление) или може да има нулева стойност, ако животните са без стопанска полза (например, ако са ликвидирани, и т.н.).

2.160. Термините „други загуби от производителни животни“ и „бракувани животни“ съответстват на потоците, които се отчитат в балансовата сметка „други промени в обема на активите“. Те осигуряват връзка между различните компоненти на промяната в стойността на активите и бруто образуването на основен капитал и съответствие на Европейската система от сметки 95. Пренебрегването им би довело до подценяване на реалното ниво на бруто образуването на основен капитал за животните.

2.161. Оценката на произведения за собствена сметка основен капитал при животните, който съответства на естествения прираст на животните, произтича от определението за бруто образуването на основен капитал за животните в 2.149, приложено към категориите животни, които още не са достигнали пълна зрелост:

Производство за собствена сметка = Бруто образуване на основен капитал + ликвидирани животни (клане и износ) – придобити животни (внос) (32) – (разходи по прехвърляне на собственост).

л) Материални и нематериални дълготрайни активи (различни от селскостопанските активи)

2.162. Материалните и нематериални дълготрайни активи, различни от селскостопанските активи (насаждения и животни), съдържат следните елементи:

—	машини и други капиталови стоки,

—	транспортно оборудване,

—	стопански постройки (нежилищни),

—	други (компютърен софтуер и др.).

2.163. Бруто образуването на основен капитал съответства на придобиването на тези активи (нови активи, произведени или внесени по време на отчетния период, или съществуващи активи) минус прехвърлянията към други единици (от аграрния или други отрасли). Необходимо е да бъде напомнено, че ако тази транзакция включва две единици от аграрния отрасъл през същия отчетен период, двата потока взаимно се унищожават и само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат в съответното подразделение на дълготрайните активи.

2.164. При строителство или капиталови стоки (предназначени за продажба), чието производство обхваща няколко периода, стойността на извършената работа по време на производствения период трябва да бъде отчетена при промяната на стоковите наличности на производителя като текуща дейност. Тези стоки (движими или недвижими) не се отчитат в бруто образуването на основен капитал, докато не бъде прехвърлена собствеността. Точно обратното, когато това производство е за собствена сметка, тази дейност се отчита като бруто образуване на основен капитал по време на целия производствен период (срв. 2.025).

2.165. Активи, чието икономическо предназначение се променя без да се извърши промяна в собствеността (например когато стопанска постройка се използва за цели, различни от селскостопанските), не се отчитат като ликвидиране на активи. Тези промени се отчитат в сметка „други промени в обема на активите“.

м) Подобрения на земята

2.166. Основните подобрения при непроизведените материални активи се отнасят основно до подобрения на земята (повишаване качество на земята и постигане на по-високи добиви чрез напояване, дренаж, предотвратяване на наводнения, и др.) и трябва да се третират като всяко друго бруто образуване на основен капитал. Тъй като придобиването и отписването на земя не се отчитат като бруто образуване на основен капитал (земята е непроизведен актив), инвестициите в подобрения на земята се записват отделно в специален раздел на бруто образуването на основен капитал.

2.167. Тези инвестиции съответстват на разходите, направени за подобрение на земята и нейната подготовка за други производствени цели, с изключение на разходите за рутинна поддръжка (срв. 2.127 до 2.129). Тези разходи трябва да бъдат направени от собствениците или резултатът от тези разходи трябва да стане тяхна собственост. Това касае по-специално разходите за инфраструктурни дейности като разчистване, заравняване, дрениране, напояване и консолидиране (срв. Европейска система от сметки 95, 3.106 и Система от национални сметки 93, от 10.51 до 10.54).

н) Разходи, свързани с прехвърлянето на собственост върху непроизведени активи

2.168. Разходите по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи са свързани с придобиването на земя и непроизведени нематериални активи (такива като патентовани активи, производствени права и др.) от селскостопански единици. Това придобиване не се отчита като бруто образуване на основен капитал (освен в друго подразделение на капиталовата сметка, тъй като това са непроизведени активи). Само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат като бруто образуване на основен капитал (за купувача, но не за продавача).

о) Стоки и услуги, изключени от бруто образуването на основен капитал

2.169. Изброените по-долу стоки и услуги не са включени в бруто образуването на основен капитал:

а)

дребни инструменти, работни дрехи, резервни части и евтино оборудване (на стойност под 500 EUR по цени от 1995 година), дори ако тези стоки имат полезен живот повече от една година (срв. 2.125 и 2.126); тъй като тези стоки се подновяват регулярно и за да се спазят изискванията на деловата отчетна практика, покупките на такива стоки се разглеждат като междинно потребление (срв. 2.105 и 2.106);

б)	текущата поддръжка и ремонтите (срв. от 2.127 до 2.129) се класифицират като междинно потребление;

в)	такива услуги като научни изследвания, реклама, проучване на пазара и др. Покупката на тези услуги се включва в междинното потребление (срв. 2.108г);

г)	дълготрайни стоки, придобити от домакинства за удовлетворяване на домашни нужди; тъй като тези стоки не се използват за производствени цели, те се третират като крайно потребление;

д)	животни, които служат като стокова наличност: животни за угояване, предназначени за клане, включително домашни птици;

е)	приходи и загуби на холдинга от дълготрайни активи (да се отчитат в сметка „преоценка“, срв. 2.135);

ж)	загуби на дълготрайни активи вследствие на катастрофални събития (болести по животните, и др.) или форсмажорни обстоятелства (наводнения, бури и др.) (срв. 2.045 и 2.136).

2.170. Стойността на стоките от основен капитал, използвани едновременно за професионални и частни цели (моторни превозни средства например), се отчита в зависимост от това за коя от двете цели се използват; част - като бруто образуване на основен капитал и част - като крайно потребление.

2. Промяна в стоковата наличност

а) Определения за стокова наличност и промяна в стоковата наличност

2.171. Стоковата наличност включва всички стоки, които не са част от основния капитал и в определен момент са притежание на производствени единици. Разграничават се два вида стокова наличност: входяща и изходяща стокова наличност:

—

Входящата стокова наличност се състои от суровини и материали, които ще бъдат използвани по-късно като междинни суровини за производството. Обикновено, потреблението на тези стоки се изчислява посредством компенсиране на покупките (или други форми на придобиване) с промяна в стоковите наличности през референтния период (срв. 2.021),

—

Изходящите стокови наличности представляват готовата продукция и текущата дейност на производителя. Те се отчитат при калкулиране на продукцията. Изходящите стокови наличности включват:

—

готова продукция от дейността: това са стоки, които производителите не възнамеряват да подлагат на по-нататъшна обработка преди предаването им за други стопански цели. В селското стопанство това са продукцията от посевни култури, зехтин, гроздова шира, животински продукти и неселскостопански стоки, произведени при неделими вторични дейности,

—

текуща дейност: това е производство, което не е приключило напълно. За Европейската система от селскостопански сметки, това включва вино, животни за клане, всички пилета и други домашни птици (включително птици за разплод) и други животни, освен тези, които се считат за основен капитал. Отглеждането на посевни култури (срв. 2.012) не се разглежда като стокова наличност от текуща дейност в годишните стопански отчети.

2.172. Това, че отглеждането на посевни култури не се отчита като текуща дейност е оправдано за европейското селско стопанство от факта, че производственият цикъл на много посевни култури е по-кратък от един отчетен период. Счита се, че отчитането им по време на прибиране на реколтата позволява в достатъчна степен да се запазят постоянни производствените разходи при оценката на дохода от дейността (срв. 2.012). Когато прибирането на реколтата, подготовката на почвата и сеитбата се извършват през различни отчетни периоди, отчетите за периода, в който са възникнали разходите, показват счетоводна загуба, а тези от периода на прибиране на реколтата – счетоводна печалба. Този метод на отчитане може да бъде приет, защото, ако условията се запазят същите през годините, се установява приблизителен баланс и разходите се компенсират през същия период с печалбата от продажбата на предишната реколта. Само в случай на значителни промени в производството или при много слаба реколта, това компенсиране не се осъществява. При такива обстоятелства може да се наложи отчитане на продукцията като текуща дейност (вж. също 2.013).

2.173. Трябва да се отбележи, че услугите не се вписват като стокови наличности с изключение на тези, които са включени в покупната стойност на стоките, депонирани в стоковите наличности.

2.174. Съгласно Европейската система от сметки 95, промените в стоковите наличности се оценяват като от стойността на постъпленията се извади стойността на изтеглянията и всички текущи загуби на стоки на склад.

б) Време за отчитане и оценка на промените в стоковите наличности

2.175. Стоковите постъпления се остойностяват на датата на тяхното влизане в склада, а изтеглянията трябва да се остойностяват по цените в момента на изтеглянето им от склада. Времето на отчитане (и оценка) на стоковите постъпления и изтегляния трябва да е съгласувано с това на други транзакции с продукция (производство и междинно потребление).

2.176. Базисна цена е цената, която трябва да се използва за оценка на промените в стоковите наличности (постъпления, изтегляния или текущи загуби на готова продукция или текуща дейност). По отношение на постъпления от текуща дейност, цената, която се използва, трябва да се пресметне като частта на общите производствени разходи, натрупани към края на периода, се добави към базисната цена на подобен готов продукт. Освен това стойността на постъпленията от текуща дейност може да се пресметне с помощта на стойността на производствените разходи, увеличени с очаквания опериращ излишък или (разчетен) смесен доход (срв. Европейска система от сметки 95, 3.51 и 3.52).

2.177. Методът, препоръчван от Европейската система от сметки 95, за отчитане на стоковите постъпления и изтегляния е методът на постоянната инвентаризация. Но той не се прилага широко предвид трудното получаване на информация за постъпленията и изтеглянията. Опитвайки се да следва метода на постоянната инвентаризация, Европейската система от сметки 95 препоръчва „количествения“ метод, който се състои в измерване на промените в стоковите наличности като разлика в обема между стоковите наличности в началото и в края на отчетния период, остойностени по средните цени, които са в сила през въпросния период. Но този метод е приложим само ако цените останат стабилни през разглеждания период или ако цените и количествата на склад през отчетния период постоянно се увеличават или намаляват.

2.178. „Количественият метод“ не може да се прилага към производството на посевни култури поради колебанията в цените и количествата, които са резултат от производствения процес и структурата на търсене и предлагане. Съществуването на този проблем, който е специфичен за селското стопанство, се признава от Европейската система от сметки 95 (срв. 3.124 в)).

2.179. Трябва също така да се има предвид, че промяната в стоковите наличности, съгласно 2.174, е само един от елементите на промяната в стойността им между началото и края на отчетния период. Съществува базисно уравнение за отчитане на стоковите наличности, което свързва началните и крайни стойности за стоковите активи:

Стойност на крайните стокови наличности по цени, приложими в края на отчетния период
– Стойност на началните стокови наличности по цени, приложими в началото на отчетния период =	Промяна в стоковите наличности (постъпления – изтегляния – текущи загуби)
	+ Номинални печалби на холдинга (след приспадане на разходите)
	+ Други промени в обема

2.180. Тези номинални печалби и загуби на холдинга и другите промени в обема (33) не трябва да се включват при оценката на продукцията, а в сметката за други промени в активите (съответно в сметка „преоценка“ и сметка „други промени в обема на активите“).

2.181. Основната трудност при оценяването на промените в стоковите наличности в Икономическите сметки за селско стопанство е свързана с продукцията от посевните култури. Тази продукция фактически е сезонна продукция, чието постъпване в стоковите наличности се извършва след прибиране на реколтата и чието изтегляне обхваща период от няколко месеца след прибиране на реколтата и често продължава през следващата отчетна година. Нейната цена може да стане предмет на значителни колебания през различните периоди или дори в рамките на един период.

в) Промяна в стоковите наличности от животни и животински продукти

2.182. Когато се оценяват промените в стоковите наличности от животни, не е от особена важност дали те се отглеждат в страната от раждането им или са били внесени в ранна възраст и угоявани в страната. Когато животните от внос са придобити от холдинга, който продължава отглеждането им на територията на страната, животните се „натурализират“ и впоследствие асимилират и изравняват с местното производство.

2.183. За да се изчислят промените в стадото в края на референтния период, трябва да се определи разликата между стадото от „стоковата наличност“ и стадото от „дълготрайните активи“ (срв. 2.140 и 2.202). Стойността по базисни цени за първата категория животни се приема, че е сумата от производствените разходи през целия живот на нормално животно в различните класове животни, до и включително референтната година, плюс увеличение за изчислените текущи разходи или приблизителна оценка на смесения доход (срв. 2.176). Ако едно животно първоначално е било внесено преди времето, през което се е намирало на територията на страната, може да се приеме, че покупната цена по време на вноса представлява сумата от производствените разходи до тази дата.

2.184. Поради обикновено регулярните промени в цените на животните, промяната в стоковите наличности от животни е възможно да се калкулира с помощта на метода на приближението, който изключва номиналните печалби на холдинга (след приспадане на загубите). За всяка категория животни промяната в броя им в края и в началото на отчетната година се умножава по средната цена през референтния период.

г) Промяна в стоковите наличности от сезонна продукция

2.185. Сезонната продукция (срв. 2.178 и 2.181) е продукция, за която количественият метод не дава добра приблизителна представа за постоянния запас от стоки предвид неравномерната промяна на цените и количествата. Прилагането на количествения метод може да доведе до включването на номиналните печалби или загуби в измерването на промяната в стоковите наличности. Едно от решенията е измерването на промяната в стоковите наличности за периоди, по-кратки от референтния период (например всяко тримесечие), подпериоди с по-равномерни тенденции по отношение на цените и количествата. Независимо от това, често е трудно да се прилага този метод поради липсата на базисни данни.

2.186. Друг метод за калкулиране на стоковите наличности от сезонна продукция е проучването на ценовите тенденции на стоките за склад. Цената на стока може да се промени по време на съхранението в резултат на най-малко три причини (Система от национални сметки 93, 6.105):

—	нейните физически качества с времето могат да се подобрят или влошат,

—	може да има сезонни фактори, които влияят на търсенето и предлагането и водят до регулярни и предсказуеми промени в нейната цена през годината, дори и нейните физически качества да не се променят,

—	може да има фактори като обща инфлация или общи фактори, които могат да доведат до промяна в цената дори физическите и икономическите и характеристики да не са се променили с времето.

2.187. Разликата между цената, по която продукцията е заприходена в стоковите наличности и цената, по която е изписана, в първите два случая трябва да отразява допълнителната производствена стойност, създадена по време на съхранението (Система от национални сметки 93, 6.106), тъй като продукцията, изписана от склад няколко месеца след прибиране на реколтата, е различна в икономическо отношение от тази, която е била складирана. Този вид увеличение на стойността на продукцията не трябва да се счита за номинална печалба на холдинга (Система от национални сметки 93, 12.70).

2.188. На базата на различните компоненти на промяната в стойността на стоковите наличности и на факторите, определящи промените в цените на продукцията, държана на склад и предвид трудността напълно да се изключи отчитането на печалбите и загубите на холдинга от оценката на сезонното производство, се препоръчват два метода. Те се различават по начина, по който интерпретират дейността по съхранение на продукцията и времето за отчитане на промяната в стойността на стоките, която е резултат от техния престой в стоковите наличности. Първият метод представлява прилагане на референтния метод при оценката на продукцията и промените в стоковите наличности от сезонна селскостопанска продукция. Вторият метод може да се използва при по-специални случаи (за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди).

2.189. Референтният метод се състои в определяне на промяната в стоковите наличности като разлика между стойността на продукцията за годината и стойността на продажбите (или друга употреба) за годината (34). Този метод се основава на предположението, че в края на пазарната година (края на първото полугодие от следващата календарна година) няма останала стокова наличност. Той предполага директно да се изчислят общите добиви, получени през годината „n“, като се използва средно претеглената цена за пазарната година (n/n +1) и от тях да се извади стойността на всичките продажби (и друга употреба), направени през календарната година „n“, която съответства на годината, в която е прибрана реколтата (35) по цените, приложими в момента на продажбата (или друга употреба).

2.190. Референтният метод третира дейността по съхраняване на продукцията като фактор за повишаване цените на стоките по време на съхранението им. По този начин той прави разлика между дейността по съхраняването и последствията от нея върху цените на продукцията. Покачването на стойността, резултат от престоя на склад, е „очаквано“, тъй като се разпределя към продукцията за година „n“ (т.е. годината, в която е прибрана реколтата, дори продажбите да обхващат две календарни години), като е възможно да се предвидят тенденциите в цените относително сигурно, тъй като те са резултат от сравнително регулярни и предсказуеми промени (срв. 2.186).

2.191. Прилагането на този метод дава възможност да се сведе до минимум включването на печалбите или загубите на холдинга в измерването на продукцията. Той гарантира съгласуваност между калкулирането на продукцията по стойност и количество и отхвърля отчитането и на базата на текуща дейност (като изисква данни за складовата наличност в началото и в края на календарната година със съответните цени). Този метод също така улеснява изготвянето на отчети с постоянни цени.

2.192. Друг метод се препоръчва за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди (плодове, зеленчуци, картофи и зехтин) и чието съхранение в аграрните холдинги достига икономически значими нива. Този метод е по-малко стриктен от референтния при изключването на печалбите и загубите на холдинга от измерването на продукцията; той приема, че дейността по съхраняването е продължение на производствения процес във времето. Включването на увеличението на цените на съхраняваните стоки се отлага и определя за годината, в която е започнало съхранението.

2.193. Посредством този метод сезонната продукция се изчислява директно като сума от продажбите, друга употреба и промени в стоковите наличности. Промените в стоковата наличност се калкулират като се оценяват стоковите наличности в края и в началото на отчетния период на база на текущите им цени.

2.194. Трябва да се отбележи, че тези два метода се различават по начина, по който измерват промените в стоковите наличности, но не и при изчисляване на продажбите (които се изчисляват по базисни цени, приложими при изписване от стоковите наличности).

д) Промени в стоковите наличности от вино (от грозде, произведено от същия холдинг)

2.195. Виното е продукт, който обикновено се съхранява няколко години, за да отлежи и узрее. По време на този период на съхранение качеството се променя. Тази дейност по съхраняване в холдинга може да се разглежда като продължение на производството на вино, тъй като виното, напуснало склада, е различно от виното, което е било оставено на съхранение. Ето защо виното, оставено на съхранение, трябва да се третира като текуща дейност и увеличението на стойността, обусловено от това, трябва да се приема като увеличение на продукцията, което трябва де се измерва постоянно.

2.196. Промяната в стойността на виното може да бъде резултат от три фактора: промяна в неговото качество, промени в структурата на търсене и предлагане (т.е. сродни цени на младото и отлежалото вино) и общо увеличение на цените. Докато промяната в стойността на виното вследствие на първите два фактора трябва да се включи в измерването на продукцията, всяко увеличение на цената на виното вследствие на общо увеличение на цените на виното не трябва да се отразява в стойността на продукцията, а да се третира като печалба за холдинга (отчетена в сметка преоценка).

2.197. Отчитането на увеличението на стойността на виното в стойността на продукцията трябва да се прави по време на процеса на отлежаване. Това би означавало да има на разположение голямо количество данни за структурата на стоковите наличности от вино, базирани на годината на тяхното производство, качеството и района на производство, също както и за еволюцията на техните цени. Тъй като тези данни обикновено не са на разположение в държавите – членки, разработени са два практически метода, които позволяват увеличението на стойността на виното вследствие на отлежаването му да бъде приблизително калкулирано за Икономическите сметки за селско стопанство. Независимо от това, че не са толкова точни от концептуална гледна точка, тези два метода изглежда са приемливи в настоящата ситуация по отношение на възможността да се съберат данни. Изборът на всяка една държава – членка ще зависи от структурата на нейния отрасъл за винопроизводство и системата на статистическо отчитане.

2.198. Очаквано увеличение на стойността вследствие на отлежаване: първият метод се състои в това да се оценят постъпилите за отлежаване вина от производителя като се използват продажните цени на отлежалите вече вина, наблюдавани през второто полугодие. Очакваното увеличение на стойността се предвижда в продукцията за годината, в която е прибрана реколтата. Това увеличение е само частично, тъй като тези вина не са оценени по техните действителни продажни цени, а по цените на други вина от същия вид, но по-стари. Разликата между тяхната реална продажна цена и тази, използвана за калкулиране на стоковите постъпления, не е пресметната в стойността на продукцията, тъй като се разглежда като печалба на холдинга (Забележка: тази разлика включва влиянието на инфлацията). Тъй като този метод не прави разлика в зависимост от годината на събиране на реколтата на виното на склад или на продаденото вино, той допуска, че пазарът на висококачествено вино е постоянен по отношение възрастта на виното.

2.199. Забавяне отчитането на отлежаването на виното: вторият метод се състои в това да се оценят стоковите постъпления по цената на „неотлежалите“ вина по време на прибиране на реколтата и да не се добавя към виното текуща дейност (т.е. увеличение на цената вследствие на отлежаване, независимо от влиянието на общата промяна в цената на виното) докато отлежалото вино се продаде. Тъй като продажбите се оценяват по средна цена за годината, всяко увеличение на стойността между годината на прибиране на реколтата и годината на продажба се отчита в продукцията за годината на продажба (и затова не се разпределя във времето). Този метод изисква повече данни за структурата на стоковите наличности от вино, тъй като предполага, че дистрибуцията на стоковите наличности (и изписването на стокови наличности) е известно за всяка година, в която се прибира реколтата. Независимо от това, този метод може да даде по-точна представа за продажбите и стоковите наличности от различни реколти.

2.200. Нито един от тези два практически метода не позволява увеличението на стойността на виното в резултат на отлежаване да се разпределя във времето: единият го отчита предварително, а другият — след отлагане. Този недостатък може да се приеме като относително маловажен и за двата случая, ако се приеме, че в производството на „отлежало“ вино има определена стабилност във времето. Първият метод изглежда е за предпочитане, когато средният период от време за отлежаване е кратък.

3. Отчитане на животните като „бруто образуване на основен капитал“ или „промени в стоковите наличности“

2.201. Както беше посочено в 2.140 и 2.151, промените в броя на животните (за целите на статистката на селското стопанство) се регистрират или като бруто образуване на основен капитал, или като промени в стоковите наличности в зависимост от вида на животното.

а) Определение

2.202. Бруто образуването на основен капитал за добитъка се отнася до животните, т.е. дълготрайните активи, използвани многократно и постоянно в производствения процес. Те се отглеждат за продукцията, която регулярно осигуряват, и включват, например, животни за разплод, млекодайни животни, впрегатни животни, овце и други животни, отглеждани за вълната им. Противно на това, животните, които служат като стокови наличности са животни, произведени в настоящия или предишен период, които по-късно се използват за продан или за други производствени цели. Те включват животни, отглеждани за месото им, такива като животни за клане и домашни птици.

б) Отчитане вноса на животни

1. Животни, определяни като дълготрайни активи:

2.203. Ако по време на вноса животните са били определени ясно като дълготраен актив, те се отчитат изключително като придобиване на актив в бруто образуването на основен капитал (срв. 2.149 и 2.150). Разбира се само животни, купени от отрасъла селско стопанство, а не коне за езда за лична употреба или животни, придобити за други цели, се отчитат като бруто образуване на основен капитал за селското стопанство.

2. Животни, определяни като стокови наличности:

2.204. Ако по време на вноса животните са били ясно определени като стокова наличност (например животни за клане), техният внос се приема като заприходяване в стоковите наличности от текуща дейност и затова се изваждат от продажбите (отрицателни продажби) при изчисляването на продукцията (срв. 2.069).

3. Трактовка, която трябва да бъде възприета:

2.205. Често е трудно на базата на съществуващите източници на данни да се направи ясна разлика между тези две категории животни. Ето защо стойността на всички внесени животни (животни, класифицирани като дълготрайни активи или стокови наличности, но с изключение на животните, внесени за незабавно клане) трябва да се извади от продажбите при калкулиране на продукцията. Ако по някое време животните се прехвърлят в стадо от продуктивни животни (т.е. дълготрайни активи), те ще бъдат отчетени като стоки от основен капитал, произведени за собствена сметка през референтния период, когато е извършено прехвърлянето (като за животни, които са произведени и отгледани в страната и които след това са прехвърлени в стада от продуктивни животни) (срв. 2.069 и 2.070).

2.206. Трябва да се отбележи, че животните, внесени за незабавно клане, се записват като внос на националните кланици и не се отчитат в Икономическите сметки за селско стопанство, тъй като последните са ограничени до описание на продукцията на националното селско стопанство.

в) Отчитане на търговията с животни между селскостопански единици

2.207. Животни, класифицирани като дълготраен актив: търговията с тези животни се отчита в бруто образуването на основен капитал като придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи (услугите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат в покупната цена). Когато продажбите и покупките се извършват в един и същ отчетен период, тези потоци се компенсират и само услугите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат като бруто образуване на основен капитал (срв. 2.068).

2.208. Животни, класифицирани като стокови наличности: тези продажби и покупки се отчитат само ако се извършат в два различни отчетни периода. Услугите, свързани с тази търговия, които са включени в покупната цена, трябва да бъдат извадени от общата продукция, когато търгуването се извършва през същия отчетен период (срв. 2.067).

2.209. Поради специалната трактовка на търговията с животни между селскостопански единици и към вноса, за „животни и животинска продукция“ няма междинна консумация.

г) Неселскостопански животни

2.210. Отглеждането на състезателни коне, коне за езда, кучета, котки, птици в клетка, животни за циркове и зоологически градини и бикове за бикоборство, се включва в дейностите, характеризиращи селското стопанство, независимо дали става дума за отглеждане за разплод, производство на месо, развлечения или спортни събития (срв. 1.78). Използването на тези животни за обслужващи дейности се включва в отрасъла на селското стопанство само когато подобни дейности се извършват от селскостопански единици като неделими вторични дейности. Отглеждането на неселскостопански животни от единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено занимание за свободното време, не се приема като част от Икономическите сметки за селско стопанство (срв. 1.24).

2.211. Такива животни могат да бъдат продавани на:

—	домакинства: в такива случаи всички последващи операции с такива животни не са предмет на Икономическите сметки за селско стопанство,

—	други сектори: например куче пазач, животно за цирка или състезателен кон; те представляват част от образуването на основен капитал за купувача.

III. РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ТРАНЗАКЦИИ И ДРУГИ ПОТОЦИ

А. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3.001. Разпределителни транзакции са транзакциите:

—	които разпределят добавената стойност, създадена в производството, между работната сила, капитала и държавното управление,

—	които са свързани с преразпределението на доход и имущество.

3.002. Европейската система от сметки 95 разграничава текущи трансфери и капиталови трансфери, като последните представляват по-скоро преразпределение на спестявания или имущества, а не на доход.

3.003. Като се има предвид, че Икономическите сметки за селско стопанство са сметките за отрасъл, в тази глава ще бъдат описани само определени разпределителни транзакции. Най-важните са тези, които са отчетени в сметките за разпределение на първичните доходи, по-специално сметка „формиране на дохода“ и сметка „предприемачески доход“ (срв. Последователност на Икономическите сметки за селско стопанство, 1.38 до 1.48). За сметка „формиране на дохода“ тези разпределителни транзакции са свързани с други данъци върху производството, други субсидии за производството и компенсация на наетите. За сметка „предприемачески доход“ те съответстват на определени видове доходи от собственост (главно аренда на земя, доходи от лихви и от собственост на държатели на полици). Сметката също така отчита разпределителни транзакции, като помощи за инвестиции и други капиталови трансфери, в капиталовата сметка.

3.004. Те не включват някои разпределителни транзакции, свързани с определени доходи от собственост (главно дивиденти и други разпределени доходи на предприятия), текущи данъци — данък общ доход и данък върху имуществото, и т.н. Отчитането на тези транзакции е само статистически приемливо и има смисъл ако се вземат предвид групи от институционални единици, т.е. сектори и подсектори (срв. 1.06).

Б. ОБЩИ НОРМИ

1. Референтен период

3.005. Референтният период за Икономическите сметки за селското стопанство е календарната година.

2. Единици

3.006. Стойностите трябва да бъдат изразени в милиони единици на националната валута.

3. Време за отчитане на разпределителните транзакции

3.007. Както беше обяснено в 2.008, Европейската система от сметки 95 отчита разпределителните транзакции на основата на начисление, т.е. по времето, когато икономическа стойност, задължение или вземане се създава, трансформира или заличава, или престава да съществува, а не в момента на извършване на плащането. Принципът на отчитане (на базата на правата и задълженията) се прилага към всички потоци, независимо дали това са парични потоци или се осъществяват между единици ли в една единица. По практични съображения някои изключения са оправдани.

3.008. Периодите на отчитане на различните видове разпределителни транзакции са следните:

а) Възнаграждение на наетите

3.009. Брутните заплати и социалните осигуровки (за сметка на работодателя) се отчитат във времето на извършване на работата, независимо от това, че премиите и другите извънредни плащания се отчитат по време на извършване на плащането (срв. Европейска система от сметки 95, 4.12).

б) Данъци и субсидии за производството

3.010. Данъците върху производството се отчитат, когато се извършват дейностите, транзакциите или се случват други събития, които пораждат данъчни задължения (срв. Европейска система от сметки 95, 4.26). По същия начин субсидиите за производство се отчитат, когато се извършват транзакциите или по време на друго събитие (производство, продажба, внос и т.н.), за които се отнасят (срв. Европейска система от сметки 95, 4.39).

в) Доход от собственост

3.011. Лихвите се отчитат през отчетния период, в който се дължат, независимо от това дали действително са платени (срв. Европейска система от сметки 95, 4.50 и последващи). Това се прави постоянно за сумата на въпросния капитал. Наемите също се отчитат за периода в който се дължат (срв. Европейска система от сметки 95, 4.75).

г) Капиталови трансфери

3.012. Капиталовите трансфери (инвестиционни субсидии или други трансфери) се отчитат в момента, в който плащането е дължимо (или, за трансферите в натура, когато собствеността върху актива е прехвърлена или когато дългът е заличен) (срв. Европейска система от сметки 95, 4.162 и 4.166).

4. Общи коментари за добавената стойност

3.013. Добавената стойност е балансиращата позиция на производствената сметка. Това е разликата между стойността на продукцията и стойността на междинното потребление (независимо от използваното понятие „крайна продукция“, тъй като междинното потребление се променя съответно). Това е ключова позиция при измерване производителността на дадена икономика или отрасъл. Тя може да се осчетоводи на брутна база (брутна добавена стойност) или на нетна база (нетна добавена стойност), т.е. преди или след приспадане на потреблението на основен капитал. Нетната добавена стойност е единственият източник в сметка формиране на дохода. Следвайки метода за изчисляване на продукцията (базисна цена) и междинното потребление (покупни цени), нетната добавена стойност се измерва по базисни цени.

3.014. С приспадане на другите данъци върху производството от добавената стойност по базисни цени и като се добавят другите субсидии за производство, се получава добавената стойност по фактор цена. Нетната добавена стойност по фактор цена представлява дохода на факторите на производството.

В. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА НАЕТИТЕ

3.015. Възнаграждението на наетите се определя като общо възнаграждение в брой/натура, което се заплаща от работодателя на наетия в замяна на извършената работа през отчетния период (срв. Европейска система от сметки, 4.02). То вклюцва:

—	брутна заплата (в брой/натура),

—	социални осигуровки от работодателя (действителни и условно начислени).

3.016. Брутните заплати в брой съдържат следните компоненти:

а)	основни заплати (платими на равни интервали);

б)	по-високо заплащане за извънреден и нощен труд и труд в почивни дни, както и за извършване на тежка работа и др.;

в)	издръжка на живота и добавки за квартирни нужди;

г)	допълнително заплащане като коледна заплата, тринадесета заплата, заплата за отпуск или премия за високи производствени резултати и персонални добавки за високи резултати в работата;

д)	добавки за транспорт до работното място (36);

е)	компенсации за недействително отработени дни, платен отпуск;

ж)	комисиони, бакшиши, хонорари;

з)	други надбавки или периодични плащания, свързани с цялостния резултат на фирмата като част от схема за разпределение на печалбата;

и)	плащания, извършени от работодателя, свързани с приноса на определени служители за формиране на активите на фирмата;

й)	еднократни плащания на служителите при напускане на предприятието, доколкото тези плащания не са по колективния трудов договор;

к)	плащания в брой от работодателя за наетия за жилищни нужди.

3.017. Необходимо е да се отбележи, че данните, които трябва да бъдат въведени, са брутните заплати, в т. ч. данъците върху заплатите и по-високите ставки на тези данъци, както и социалноосигурителните вноски, направени от работодателя. В случаите, когато работодателят изплаща нетни заплати на служителите, следва заплатите да се увеличат със стойността на тези позиции.

3.018. Брутните заплати в натура включват стоки и услуги, предоставени от работодателите на техните служители безплатно или на по-ниски цени за ползване от служителите и техните семейства, както и по тяхно желание с цел задоволяване на техните потребности. Не е задължително стоките и услугите да са продукти на производствения процес. Стойността им представлява стойността на печалбата, която те носят: стойността на стоките, ако те са предоставени безплатно или разликата между стойността на последните и плащанията на служителите, ако те са на по-ниски цени. Тези позиции, които имат особено значение за Икономическите сметки за селското стопанство, включват следните компоненти:

а)	селскостопански продукти, предоставени на служителите безплатно или на по-ниски цени като част от възнаграждението (37);

б)	квартирните услуги, извършени за собствена сметка и предоставени на служителите безплатно или на по-ниски цени (38);

в)

стоки и услуги, закупени от работодателя, при условие че тези покупки отговарят на определението за заплата в натура (т. е. когато тези стоки не представляват междинно потребление). В частност транспортът на наетите между местоработата и дома им представлява част от заплатата им в натура, освен ако пътуването не е в работно време. Тази категория включва закупените квартирни услуги, детските ясли и др. (срв. Европейска система от сметки 95, 4.05).

3.019. Заплатите в натура се изчисляват по базисните им цени или по покупна цени (в зависимост от това дали изделията са произведени от самото предприятие или са закупени от външен производител).

3.020. И обратно, брутните заплати не включват разходите, извършени от работодателя в своя полза или в интерес на предприятието. Въпросните изделия са: надбавки за възстановяване разходите за транспорт, разходи за културен отдих на наетите за сметка на предприятието и разходи за осигуряване на удобства на работното място (напр. спортни и възстановителни съоръжения). По същия начин плащанията в брой, извършени от работодателя на наетите за покупка на инструменти или специално облекло (в т. ч. сумите, които наетите са задължени по договор да отделят за такива цели) не са част от брутната заплата и възнаграждението, включени в тази глава. Всички тези позиции се отчитат като междинно потребление на работодателите. (срв. Европейска система от сметки 95, 4.07).

3.021. Социалните осигуровки, внасяни от работодателя, включват стойността на социалните осигуровки, които се плащат от работодателя, с което гарантират, че техните наети попадат в социалноосигурителната система (с изключение на социално осигурителните вноски, които се заплащат от наетите и се отчисляват от брутната им заплата при получаване (срв. 3.017) Тези вноски могат да бъдат действителни или условно начислени.

3.022. Действителните социалноосигурителни вноски представляват плащанията, извършени от работодателите, в т. ч. задължителните, доброволните и тези по договор посредством застраховане срещу рискове и социални трудности. Тези социалносигурителни вноски се плащат на застрахователите (социалноосигурителните институти или частни застрахователи). Макар и платени директно на застрахователите, тези вноски се разглеждат като компонент от компенсациите на наетите, тъй като се счита, че последните, получавайки заплатата си, ще платят вноските на застрахователните компании.

3.023. Условно начислените социалноосигурителни вноски представляват невнесени социални помощи, които работодателят изплаща директно на своите служители или бивши служители без участието на застрахователно предприятие или независим пенсионен фонд (39) (срв. Европейска система от сметки 95, 4.10). Тези вноски се отчитат през периода на извършване на работата (в случай че те са част от задължителните социални помощи) или когато се отпускат помощите (ако те са част от доброволните социални помощи).

3.024. Следва да се отбележи, че при Европейската система от сметки, ако производствените единици са отделни предприятия, компенсациите на наетите не включват възнаграждението на арендатора или неосигурените членове от семейството му за работа, извършена по участъка под аренда; те участват в смесения доход, който представлява салдото по сметка Формиране на доход за самостоятелните предприятия. Ако обаче производствените единици са част от предприятие (срв. 5.09 и 5.10), всички възнаграждения се отчитат като компенсация на наетите.

Г. ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА

3.025. Данъците върху производството и вноса са задължителни безвъзмездни плащания в налични средства или в натура, които се налагат от правителството или от институциите на Европейския съюз по отношение на производството или вноса на стоки и услуги, използването на работна сила, върху собствеността или ползването на земи, сгради или други активи, необходими за производството. Тези данъци се заплащат, независимо от това дали е отчетена печалба (срв. Европейска система от сметки 95, 4.14).

3.026. Данъците върху производството се разделят на:

—

данъци върху продукцията:

—	данъци от типа ДДС,

—	данъци и мита върху вноса, различни от ДДС, и

—	данъци върху продукцията, различни от ДДС и данъците по вноса,

—	други данъци върху производството.

1. Данъци върху продукцията

3.027. Данъци върху продукцията се заплащат за единица продукция или стока и услуга, продадена на пазара. Те са еквивалентни на паричната сума за единица стока или услуга или се изчисляват като твърд процент от единичната цена или стойността на стоката или услугата (срв. Европейска система от сметки 95, 4.16).

3.028. Данъците от типа ДДС са данъци върху стоки и услуги, които се събират на няколко етапа от предприятията, като накрая се събира пълната им стойност от крайния купувач. Тези данъци включват ДДС и други удържими данъци, които се прилагат съгласно правилата, установени за ДДС (40).

3.029. Данъците и митата върху вноса без ДДС включват задължителни плащания, които се налагат от правителството или от институциите на Европейския съюз върху вносните стоки (ДДС се изключва), за да се разреши свободното им обръщение на икономическата територия на ЕС както и върху услугите, предоставяни на резидентите от нерезидентни структури.

3.030. Тези данъци включват вносните мита и други данъци като облагане на вносната селскостопанска продукция, парични компенсаторни суми върху вноса, акцизи и др. (срв. Европейска система от сметки 95, 4.18). Тези данъци се заплащат от вносителите и като правило се прехвърлят на купувача на продукцията, т. е. стават част от цена купува на стоките и услугите. В случаите, когато средства за производство се внасят директно от селскостопански производителни единици, вносните мита, ДДС, който не се удържа и паричните компенсаторни суми (постъпления или плащания) също трябва да се включат в цената купува за целите на Европейска система от сметки.

3.031. Данъците върху продукцията (с изключение на ДДС и вносните данъци) включват данъци върху стоки и услуги, платими в резултат на производството, износа, продажбата, прехвърлянето, лизинга или доставката на тези стоки или услуги, или при на използването им за собствено крайно потребление (срв. Европейска система от сметки 95, 4.19).

3.032. В случая със селското стопанство въпросните данъци включват:

—	данъци върху захарното цвекло,

—	глоби за превишаване на квотите за мляко,

—	общо облагане на млякото и зърнeните култури, прилагано в предходните години.

3.033. Тъй като продукцията се отчита по базисни цени, данъците върху продуктите се отразяват в рамките на производствената сметка. Те следва да се отчитат, когато се извършват дейности, сделки или други събития, които пораждат плащания. Тъй като в съответствие с Европейската система от сметки тези позиции се отчитат без ДДС, само данъкът върху оборота, който е включен в тях, представлява ДДС, който не се удържа. Поради това ДДС не се отчита в сметките освен в специалните случаи на занижена компенсация на ДДС, включена в позиция „Други данъци върху производството“ (срв. 3.048 ж).

3.034. Данъците върху продукцията (освен ДДС), които обхващат определени продукти на селскостопанското междинно потребление, се включват в продажната цена на междинното потребление в производствената сметка (срв. 2.110 — 2.113). Такива са например случаите с данъците върху захарта и спирта за производството на вино, които подлежат на облагане в някои държави-членки на ЕС. Данъците, които представляват данъци върху продукцията на аграрната и хранителната промишленост, следва да се прибавят към стойността на междинното потребление на селското стопанство.

2. Данък добавена стойност

3.035. Описанието, представено в Европейската система от сметки 95 (4.17) разглежда стандартната система на данък добавена стойност, при която на всяко предприятие се разрешава да удържа от дължимата сума ДДС по продажбите си сумата на данъка, която то е заплатило по покупките за междинни суровини или капиталови стоки. В допълнение към стандартните регламенти по ДДС, съществуват и специални регламенти за селското стопанство (система на ДДС с пропорционална ставка), които се различават по форма в отделните държави-членки на ЕС.

3.036. Системите за данъчно облагане с пропорционална ставка, използвани в държавите-членки на Европейския съюз, могат да се групират в два основни вида компенсации за ДДС, платени по покупките:

—

чрез цената. В този случай фермерите, които подлежат на данъчно облагане с пропорционална ставка, продават продукцията си по цени, увеличени с процента ДДС с пропорционална ставка, но не плащат фактурирания ДДС на финансовите органи, тъй като ДДС, който те фактурират и задържат, се изчислява по начин, който да компенсира колкото може по-точно ДДС, който те са платили за извършените покупки,

—

като възстановима сума. По тази система фермерите продават продукцията си без да е включен ДДС. Със заявление до финансовите органи по-късно им се възстановяват суми, изчислени като процент по метода за облагане с пропорционална ставка (41), приложим към продажбите им за компенсиране на ДДС, който фермерите са заплатили при извършването на покупки.

а) Определения

3.037. Към системите за данъчно облагане с пропорционална ставка се прилагат следните понятия от стандартната система на ДДС:

а)	ДДС, фактуриран от производителя: това е ДДС, който производителят изчислява по ставката, установена за определен продаден продукт и която той начислява във фактурата си към всеки местен производител;

б)	ДДС, фактуриран на производителя по междинното потребление: това е ДДС, който производителят изчислява по ставката, установена за всеки закупен продукт и който той е платил за междинни суровини; този данък се нарича удържим (42) ДДС върху междинното потребление;

в)	ДДС, фактуриран на производителя за покупка на стоки на основния капитал: това се нарича ДДС, който се удържа върху покупките на стоки на основния капитал;

г)	ДДС, който се заплаща от производителя по извършваните от него текущи транзакции: това представлява разликата между ДДС, фактуриран от производителя и ДДС, фактуриран на производителя върху покупките за междинното потребление (а - б);

д)	Общо ДДС, заплатен от производителя: това представлява разликата между ДДС, фактуриран от производителя и общият ДДС, фактуриран на производителя върху покупките за междинното потребление и покупките на стоки на основния капитал (а – б - в).

3.038. Разпоредбите на Европейската система от сметки 95 предвиждат единен метод за отчитане на ДДС. Това е „нетна“ система, с която цените на продукцията и суровините се отчитат без ДДС, който подлежи на удръжка.

3.039. В данъчното право ДДС се разглежда като „преходна позиция“ за производителите, така че ДДС, който производителят трябва да плати върху покупките си, не е действителният компонент от цената при неговите собствени изчисления и може да се счита само за авансова вноска на ДДС, която той изчислява върху собствения си оборот, като на данъчните органи остава да се заплати само разликата. Тъй като по принцип само крайният потребител плаща ДДС върху продукта, производителят (заедно с производителите на стоките за междинно потребление) действа ефикасно като посредник на данъчните власти. И обратно, когато за производителя е невъзможно да удържи (изиска) платения данък върху покупките (ДДС, който не се удържа), в тези случаи ДДС следва да се счита за компонент от стойността.

б) Прилагане на нетния метод за отчитане

3.040. За фермерите, които подлежат на данъчно облагане по стандартната система, осчетоводяването не представлява трудност; ДДС, фактуриран върху продадената или пласирана по друг начин продукция не се разглежда от Европейската система от сметки и не следва да се появява в производствената цена, на базата на която се изчислява цената на крайната продукция, докато ДДС, който подлежи на удръжка и е платен върху покупките на стоки за междинно потребление и стоки на основния капитал, също се изключва от съответните цени, когато се изчисляват разходите съгласно Европейската система от сметки.

3.041. За фермерите, които обаче подлежат на данъчно облагане с пропорционална ставка, съществуват проблеми при осчетоводяването (срв. 3.035 и следващите). Очевидно установената компенсация за отделните фермери само в редки случаи е равна на ДДС, който те са платили върху покупките. В случай на данъчно облагане с пропорционална ставка, методът на отчитане на ДДС е аналогичен на този, който се прилага по стандартната система, т. е. без ДДС в отделните позиции на крайната продукция, както и без удръжка на ДДС, в отделните позиции на междинното потребление и бруто образуване на основен капитал.

Разликата между компенсацията, която се отпуска на фермерите, подлежащи на данъчно облагане с пропорционална ставка и ДДС, който те биха могли да удържат по стандартната система на ДДС представлява по-висока компенсация или недостатъчна компенсация. Всяка по-висока или недостатъчна компенсация се въвежда отделно в Европейската система от сметки.

3.042. Методът на отчитане на по-високата или недостатъчната компенсация на ДДС по системата за данъчно облагане с пропорционална ставка е както следва:

—	по-висока компенсация на ДДС върху покупките се отчита в позиция „Други субсидии за производството“;

—	недостатъчната компенсация на ДДС върху покупките се отчита в позиция „Други данъци върху производството“.

„ДДС върху покупките“ е ДДС, който фермерите, подлежащи на данъчно облагане с пропорционална ставка, биха удържали, ако се облагаха по стандартната система.

3.043. Предимството на този метод на отчитане е, че той позволява едновременното разглеждане на селскостопанската продукция, междинното потребление и бруто образуване на основен капитал независимо от прилаганата към фермерите система на ДДС. Освен това методът позволява симетричното разглеждане на по-високото и недостатъчното компенсиране на ДДС спрямо брутната добавена стойност по базисни цени. Това позволява изчисляването на брутната добавена стойност по базисни цени независимо от действащата система на ДДС, като по този начин благоприятства хармонизирането и съпоставимостта на Икономическите сметки за селското стопанство на държавите-членки (срв. 3.033).

3. Други данъци върху производството

3.044. Другите данъци върху производството включват всички данъци, които предприятията плащат при извършване на производствена дейност независимо от обема или стойността на произведените стоки и предоставените услуги (Европейска система от сметки 95, 4.22). Данъци се плащат върху земята, основните средства или наетата работна сила.

3.045. Други данъци върху производството са само данъците, които се отчитат при формирането на сметка Приходи на отрасъла. Тези данъци се появяват в сметките на отраслите или секторите, които ги заплащат (критерии за плащане).

3.046. Данъците, които следва да се отчитат при формирането на сметка Приходи за селското стопанство, са следните:

а)	задължителните;

б)	платените директно от селското стопанство;

в)	платените на правителството или институции на Европейския съюз;

г)	данъците, включени в определението за други данъци върху производството (вж. 3.044).

3.047 Поради коренно различното историческо развитие на публичните финанси в отделните държави членки на Европейския съюз съществува много широк диапазон от данъци върху производството в рамките на ЕС. В селското стопанство съществуват два други сравнително важни типа данъци върху производството – данък върху собствеността и данък върху моторните превозни средства.

3.048. За селското стопанство най-важните „Други данъци върху производството“ са:

а)	данък върху собствеността и други данъци върху ползването на земя и сгради с производствени цели (независимо от това дали са собствени или под наем);

б)	данъци за ползване на стоки на основния капитал в производството като моторни превозни средства, машини или оборудване (независимо от това дали са собственост на селскостопанската единица или са под наем);

в)	данък върху платените от работодателя възнаграждения на наетите;

г)	данък върху замърсяването на околната среда в резултат на производството;

д)

данъци върху лицензии/разрешения за извършване на търговска или професионална дейност, при условие че лицензиите/разрешенията се издават автоматично при заплащане на дължимата сума. Ако тези плащания имат регулаторна функция (например за проверка на компетентността или квалификацията на заявителя), те следва да се разглеждат като покупка на услуги от правителството и се отчитат като междинно потребление (освен ако не са абсолютно непропорционални на цената за предоставяне на въпросната услуга) (срв. 2.108о));

е)	тарифите на водата, които се заплащат като данък с пропорционална ставка и не са пропорционални на количеството консумирана вода;

ж)	недостатъчна компенсация на ДДС в резултат от прилагането на система на данъчно облагане с пропорционална ставка (срв. 3.041 и 3.042).

3.049. В съответствие с принципа на начисление, данъците върху производството се отчитат при възникване на фискално задължение. В случай на недостатъчна компенсация на ДДС такова задължение възниква при покупката на стоки и услуги от междинното потребление и бруто образуване на основен капитал (а не по време на възстановяване на данъка).

3.050. Другите данъци върху производството не включват:

а)

законови плащания, които се извършват директно от селското стопанство, но получателят им не е нито правителството, нито институциите на Европейския съюз. Тези плащания се считат за покупка на пазарни услуги от получателите на плащанията, поради което се включват в междинното потребление на селското стопанство;

б)	глобите и наложените парични санкции във връзка със събирането и възстановяването на данъци не се отчитат заедно с данъците, с които са свързани, освен ако не е невъзможно да се разграничат (срв. Европейска система от сметки 95, 4.133).

в)	задължителните данъци, които не са събрани от правителството или институциите на Европейския съюз, и които независимо че са дължими от селското стопанство, се уреждат от клиентския сектор. Тези плащания се осчетоводяват в междинното потребление на сектора на потребителите;

г)	данъците, които обикновено се начисляват върху печалбата или имуществото, като изравнителен данък, данък общ доход, корпоративен данък общ доход и данък върху имуществото. Тези данъци се включват като текущи данъци върху доходите, активите и т. н. при вторичното разпределение на сметка приходи;

д)	данъци върху наследство и дарение и специални данъци върху имуществото. Тези данъци се включват като данъци върху капитала в капиталовата сметка;

е)	тарифите за вода, при които сумите са пряко свързани с количеството изразходвана вода.

Д. СУБСИДИИ

3.051. Субсидиите са текущи безвъзмездни плащания на правителството или институциите на Европейския съюз към производителите резиденти, с цел да окажат влияние върху равнището на тяхното производство, цени или възнаграждението на факторите на производство. Други непазарни производители могат да получават други субсидии за производство само ако тези плащания зависят от общ регламент, приложим както към пазарните, така и към непазарните производители. Съгласно установената практика субсидиите върху продуктите не се отнасят към друга непазарна продукция (срв. Европейска система от сметки 95, 4.30).

3.052. Субсидиите се класифицират като:

—

субсидии за продукцията:

—	субсидии за внос;

—	други субсидии за продукцията; и

—	други субсидии за производството.

1. Субсидии за продукцията

3.053. Субсидиите за продукцията са субсидии, които се отпускат за единица произведена или внесена стока или услуга. Субсидията може да бъде специфична сума за единица стока или услуга или да бъде пропорционално изчислена като конкретен процент от цената за единица. Субсидията маже да бъде изчислена и като разлика между планираната цена и реално платената от купувача цена. Субсидия за продукция се изплаща, когато стоката е произведена, продадена или внесена. Съгласно утвърдената практика субсидиите за продукция се отнасят само за пазарната продукция или за тази, произведена за собствено крайно потребление (срв. Европейска система от сметки 95, 4.33).

3.054. Субсидиите по вноса включват субсидии за стоки и услуги, които се заплащат, когато стоките прекосят границата, с цел да бъдат ползвани на дадената икономическа територия, или когато услугите се предоставят на резидентни институционални единици. Тези субсидии могат да бъдат предназначени за покриване на загуби, предизвикани от съзнателно провеждана правителствена политика чрез държавните търговски организации, чиято функция е да закупуват продукция от нерезиденти и след това да я препродават на по-ниски цени на резиденти (срв. Европейска система от сметки 95, 4.34).

3.055. Субсидиите за продукция се калкулират в базисната цена (срв. 2.082 — 2.086) в момента на оценката на продукцията и поради това не фигурират в сметка Формиране на прихода на отрасъла. Субсидиите за продукция, свързани с придобиване (т. е. внос или др.) на продукти за междинно потребление или стоки на основния капитал, и тези, които водят до намаляване на покупните цени на тези стоки, се отчитат, като се използват покупни цени при оценката на междинното потребление или бруто образуване на основен капитал (срв. 2.110 — 2.113); това съответно води до намаляване на стойността на тези стоки и услуги.

3.056. Методът на оценка на продукцията по базисни цени изисква фундаментално разграничаване на субсидиите за продукция от другите субсидии за производство. Съгласно определенията им субсидиите за селскостопанска продукция включват следните помощи (указва се в бюджета на съответната позиция в общия бюджет на Европейския съюз):

а)

Субсидии за селскостопанска продукция, отпуснати на селскостопанските производители

—

конкретни субсидии, въведени с реформата на Общата селскостопанска политика. Въпросните субсидии са компенсация за посеви (зърнени култури, протеинови посеви и маслодайни семена) (Б1-104 и Б1-1050 – Б1-1055) и премии за скотовъдство (за крави за разплод и специални премии; Б1-2120 – Б1-2122, Б1-2127). Тази класификация се базира върху следните три съображения:

—

понятието субсидии за продукцията бе разширено в Европейската система от сметки 95, като в него бяха включени субсидии във формата на „плащания по дефицити“. Компенсаторните плащания за посеви като прилагане са подобни на формите на дефицитните плащания. Освен това размерът на тези плащания е пряко свързан с произведените количества (на макроикономическо равнище),

—

работният и икономическият ефект от реформата на Общата селскостопанска политика: тези помощи са част от политика, която винаги е била насочена към продукцията и съчетава пазарна подкрепа и пряка подкрепа, съпроводена от мерки, насочени към ограничаване на производството. Тази политика се поддържа независимо от степента на „прекъсване“ между равнището на помощите и селскостопанската продукция или нивото на използване на средствата за селскостопанско производство (само разбивката на различните видове подкрепа (помощи във формата на експортни субсидии, помощ за интервенции и пряка помощ) бе променена),

—

частта от премията за скотовъдство, формирана въз основа на цената и въведена в съответствие с реформата на Общата селскостопанска политика е форма на компенсаторна субсидия за намаленията в цените на скотовъдната продукция в резултат на интервенции. Тя се класифицира като субсидия за продукцията в съответствие с компенсаторните плащания за посеви. Независимо от по-сложното отчитане на премиите преди реформата, договорено беше тя да не се разделя на две, с цел да се осигури последователност по отношение на компенсаторните плащания за посевите.

—	субсидии за производство на маслиново мaсло (Б1-1210),

—	субсидии за производство на влакнодайни растения (лен и коноп; Б1-140),

—	субсидии за производство на копринени буби (Б1-1420),

—	субсидии за производство на банани (Б1-1508, само частта, свързана с компенсаторната помощ),

—	субсидии за производство на стафиди (Б1-1513),

—	субсидии за производство на семена (Б1-180),

—	субсидии за производство на хмел (Б1-181),

—	премии за отглеждане на овце и кози (Б1-2220),

—	всяка субсидия във формата на плащане по дефицит на собствениците (т. е. в случаите, когато правителството плаща на производителите на селскостопанска продукция разликата между средните пазарни цени и гаранционните цени на селскостопанските продукти).

б)

Субсидии за селскостопанската продукция, платени на други икономически агенти;

—	възстановявания при износ на зърно (Б1-100), пресни плодове и зеленчуци (Б1-1500) и др.,

—	субсидии за производство на мазнини (преди 1992 г.), протеини и лен (преди 1993 г.),

—	субсидии за производство на картофено нишесте (В1-1021),

—	субсидии за производство на сух фураж (Б1-130),

—	субсидии за производство на памук (В1-141),

—	субсидии за ползване на плесени (Б1-163),

—	премии за тютюнопроизводство (Б1-171).

Всички гореспоменати субсидии представляват субсидии за селскостопанско производство. Само субсидиите, платени на селскостопанските производители обаче (първата група) се прибавят към пазарната цена, получена от производителите, за да изчислят базисната цена. Субсидиите за селскостопанска продукция, платени на икономически агенти, различни от селскостопанските производители (втората група) не се въвеждат в Системата от икономически сметки за селското стопанство. Когато определена селскостопанска продукция представлява междинно потребление за хранително-вкусовата промишленост, размерът на помощта се приспада от междинното потребление на този отрасъл.

3.057. Субсидиите за продукцията се отчитат по време на извършване на транзакциите или събитията, в резултат на което те се отпускат (производство, продажба, внос и т.н.), така че да се запази последователността по отношение на останалите сметки (т. е. определянето на базисните цени на продукцията). По този начин компенсациите за посеви се отчитат при събиране на реколтата, докато специалните премии за скотовъдство и крави за разплод, както и премиите за овцевъдство, се отчитат при отглеждане на животните и/или към датата на кандидатстване за субсидия.

2. Други субсидии за производство

3.058. Другите субсидии за производство включват субсидии, различни от субсидиите за продукцията, от която резидентните производствени единици могат да спечелят в резултат на участието им в производството. За другата им непазарна продукция производителите могат да получат други субсидии за производство само ако тези плащания от правителството зависят от общите регламенти, приложими както към пазарните, така и към непазарните производители (срв. Европейска система от сметки 95, 4.36). Европейската система от сметки 95 урежда и четири други субсидии за производство (срв. Европейска система от сметки 95, 4.37): субсидиите за персонал, субсидии за ограничаване замърсяването на околната среда и по-висока компенсация на ДДС. Тези плащания са свързани главно с поемането на производствените разходи или с отпускането на помощ за промяна в методите на производство.

3.059. Тъй като продукцията се оценява по базисни цени, само другите субсидии за производство се отчитат при изготвянето на отчета за приходите.

а) Вид получател

3.060. Получателите на субсидии като правило трябва да произвеждат пазарни стоки и услуги или стоки и услуги за собствено крайно потребление. Пазарните стоки и услуги са всички стоки и услуги, които се пускат на пазара или са предназначени за пускане на пазара. Те включват продадена продукция или разменена на бартер, продукция, използвана за плащане в натура или на склад за използването й на по-късен етап по някой от изброените по-горе начини. Производството за собствено крайно потребление включва продукция, която се използва за целите на крайното потребление или бруто образуване на основен капитал от същата единица. Независимо от това непазарните производители могат да се възползват от другите субсидии за производство, ако те се плащат по общите регламенти, приложими към както към пазарните, така и към непазарните производители.

3.061. Производството на пазарни услуги включва също търговски и складови услуги. Следователно субсидии могат да се отпускат за търговия и посредници, регулиращи пазара, чиято функция е да изкупуват, съхраняват и препродават селскостопанска продукция (срв. 3.068 и 3.069 за посредниците, регулиращи пазара).

б) Цели на другите субсидии за производство

3.062. В съответствие с Европейската система от сметки 95 другите субсидии за производство могат да бъдат отпускани в случаите, когато влиянието им върху продажните цени или подходящото възнаграждение на факторите на производство не са задължително основната цел на субсидиите. Например финансова помощ може да се отпусне на селскостопанското производство с цел опазване и съхранение на културното и природното наследство, за стимулиране на туризма в определен район или за предпазване на почвата от ерозия, за регулиране на природния воден баланс или оказване на влияние върху климата.

в) Критерии за плащане

3.063. С изключение на лихвените субсидии, които са специален тип субсидия, другите субсидии за производство се отнасят към сметка Формиране на прихода на производствените отрасли или сектори, на които са платени. В резултат на този метод на отчитане на субсидиите в Системата от икономически сметки за селското стопанство не се включват всички субсидии, отпуснати за селското стопанство. Освен от пряка помощ селскостопанските производителни единици могат да се възползват и от субсидиите (по смисъла на Европейската система от сметки 95), отпускани за входните и изходните производствени отрасли и по-специално посредниците, регулиращи пазара (43).

3.064. В случая със селското стопанство най-важните видове други субсидии, свързани с производството, са:

—	субсидии за работна заплата,

—

субсидии за облекчаване на лихвените плащания (срв. Европейска система от сметки 95, 4.37 в)), отпускани на резидентни производствени единици, дори и в случаи, когато те са насочени към стимулиране на капиталообразуването (44). По същество това са текущи плащания, предназначени да намалят оперативните разходи. В отчетите те се разглеждат като субсидии за производителите, дори когато разликата в лихвите се погасява директно от правителството на кредитната институция, отпуснала кредита (чрез дерогиране от критериите за плащане),

—	по-висока компенсация на ДДС, която е резултат от прилагането на данъчно облагане с пропорционална ставка (срв. 3.041 и 3.042),

—	поемане на социалноосигурителни вноски и данъци върху недвижима собственост;

—	поемане на други разходи като помощ за съхраняване на винени плесени и прескладиране на трапезни вина (Б1-1610) (доколкото наличностите на склад са собственост на селскостопанската единица),

—

различни други субсидии за производство:

—	субсидии за заделени земи (задължително заделяне, свързано със субсидиите за площите, въведени като част от реформата на Общата селскостопанска политика, Б1-1060, и петгодишното заделяне, Б1-1062),

—	финансова компенсация за изтегляне на плодове и зеленчуци от пазара на пресни плодове и зеленчуци (Б1-1501). Тези средства често се отпускат на групи пазарни производители и следва да се разглеждат като субсидии за селското стопанство, тъй като те са пряка компенсация за загуби от производството,

—	премии за сезонни корекции („десезонализация“) за скотовъдството, обработка на мъжки телета и разширяване на дейността (Б1-2123 – Б1-2125),

—	субсидии за селскостопанското производство в по-неблагоприятни или планински райони,

—	други субсидии, насочени към промяна на методите на производство (разширяване на производството, техники, насочени към ограничаване на замърсяването на околната среда и т.н.),

—

суми, изплащани на собствениците като компенсация за неколкократни загуби на стокови запаси като реколта или добитък и животновъдни продукти, които се считат за текуща дейност или насаждения, доколкото все още те са в период на отглеждане (срв. 2.040 – 2.045). И обратно, компенсаторните трансфери за загуби на стокови наличности и/или насаждения, които се използват като фактори на производството, се отчитат в капиталовата сметка като капиталови трансфери.

3.065. Прилагането на принципа на начисляване при отчитане на другите субсидии за производство може да се окаже по-труден въпрос. Тъй като е трудно да се изведе общо правило, този принцип следва да се прилага последователно, гъвкаво и прагматично. Предвид това, че голяма част от субсидиите за селското стопанство са свързани с производството и факторите на производство (площи, стада и др.), тези субсидии като правило се отчитат по време на производството или при придобиване на факторите на производство (особено в случаите със земята и добитъка). В случаите на субсидиране, което не е пряко свързано с производството или с факторите на производство, е трудно да се определи времето на транзакцията, която поражда субсидирането, както и да се разграничи от времето, когато е отпусната субсидията. В конкретния случай субсидиите се отчитат при получаването им.

3.066. Препоръчва се по-специално разглеждане на:

—	компенсаторните плащания за заделената селскостопанска земя, след като се обяви заделянето,

—

компенсаторните плащания за изтегляне на продукция (плодове/зеленчуци) се извършват при физическото им изтегляне в годината на реколтата, а не през календарната година, за да се осигури последователност между оценката на продукцията, намалена с изтеглената продукция през годината на реколтата и отчитането на субсидиите в сметка Формиране на приход,

—	субсидии за скотовъдство (премии за разширяване на производството и др.) се отпускат в момента на придобиване на животните от собственика и от датата на подаване на заявление за субсидии,

—	поемане на разходи (в т. ч. за облекчаване на лихвени плащания) се извършва на датата на падежа на лихвените плащанията или когато разходите станат платими,

—

компенсации за понасяне на неколкократни загуби, които оказват влияние върху продукцията (реколта, добитък и насаждения, които са все още в период на отглеждане, срв. 3.064) се изплащат в момента на отчитане на продукцията в Системата от икономически сметки за селското стопанство (точната сума на компенсацията, ако се знае със сигурност),

—

други косвено отпускани субсидии за продукция или за фактори на производството (пряка подкрепа за доходите, помощ за районите с по-неблагоприятни условия и др.): препоръчва се критерият, който зависи от срока на плащане, да продължи да се прилага, тъй като е трудно да се определи кога е подадено заявлението за компенсация и дали въпросните суми са точни.

3.067. Системата от икономически сметки за селското стопанство не разглежда следните субсидии:

—

текущи трансфери, които, независимо че са субсидии по смисъла на Системата от икономически сметки за селското стопанство, не се изплащат на селскостопанските производствени единици. Повечето от тези преводи са субсидии, отпускани за посредниците, регулиращи пазара. Независимо че платените суми могат да повлияят върху продажните цени на селскостопанската продукция и следователно да стимулират селското стопанство, те следва да бъдат отчетени в съответствие с критериите за плащане, включени в раздела, посветен на отрасловото производство, което ги получава,

—

текущи трансфери за селскостопанските производствени единици от посредниците, регулиращи пазара. Те следва да бъдат отчетени като компоненти за производството на продукта, за който е извършен трансферът, доколкото посредникът участва само в изкупуването, продажбата и съхранението на продуктите. Ако посредникът обаче участва само в плащането на субсидии, то тогава текущите трансфери за производствените единици следва да се отчитат като субсидии (срв. 3.068 – 3.069),

—	извънредни трансфери за селскостопанските производствени единици. Тези трансфери не са субсидии, тъй като браншовите организации не са част от държавното управление,

—	текущи трансфери от правителството за стопаните в качеството им на потребители. Тези средства се разглеждат като социална помощ или други текущи трансфери. Първите включват определени държавни субсидии за преструктуриране, като финансова помощ за професионална преквалификация на стопаните,

—

капиталови трансфери: тези трансфери се различават от текущите трансфери по това, че те се използват за придобиване или освобождаване от актив или активи поне от една от страните по сделката. Независимо дали се извършват в брой или в натура, те следва да доведат до съизмерима с размера на трансферите промяна във финансовите или нефинансовите активи в баланса на една от страните по транзакцията (срв. Европейската система от сметки 95, 4.145). Капиталовите разходи покриват данъците върху капиталите, инвестиционните субсидии и други капиталови трансфери (срв. Европейската система от сметки 95, 41, 147). Те се отчитат в капиталовата сметка на сектора/отрасъла като изменение в пасивите и нетната стойност. Някои видове субсидии за селското стопанство представляват капиталови трансфери. Най-важните от тях са:

—	Капиталовите разходи покриват данъците върху капиталите, инвестиционните субсидии и други капиталови трансфери (срв. Европейската система от сметки 95, 41, 147).

—	субсидии за преработване на овощни градини/лозя (неподлежащи на презасаждане), които представляват други капиталови трансфери,

—	субсидии за преустановяване или намаляване на производството на мляко: тези субсидии се отчитат като други капиталови трансфери, доколкото те имат пряк или косвен ефект върху стойността на квотите,

—

трансфери от правителството за аграрните предприятия и квазипредприятия, насочени за покриване на загубите, натрупани за няколко финансови години или извънредни загуби, причинени от фактори, които са извън контрола на предприятията. Тези трансфери следва да се класифицират като други капиталови трансфери,

—

компенсации, които се плащат от правителството или от чужбина (т.е. от чужбина и/или от институциите на Европейския съюз) на собствениците на стоки от основния капитал и се използват в производството на селскостопанска продукция за покриване на извънредни и катастрофални загуби като разрушаване или нанасяне на щети на основните средства, предизвикани от война, други политически събития или природни бедствия (срв. 95, 2.045). Тези плащания се класифицират като други трансфери (срв. 3.096),

—

анулиране на дълговете, които производителите на селскостопанска продукция са договорили с правителството (например аванси от правителството за производствено предприятие, което е натрупало оперативни загуби за няколко финансови години). В съответствие с Европейската система от сметки 95 тези транзакции следва също да се класифицират като капиталови трансфери,

—	опрощаване или намаляване на данъците върху производството, дохода или имуществото не се упоменават изрично в Европейската система от сметки 95 или съответно в Системата от икономически сметки за селското стопанство, тъй като само действително събраните данъци се осчетоводяват,

—	акции и съучастия на държавното управление в капитала на селскостопански предприятия и квазипредприятия. Те се отчитат като акции и други съучастия.

г) Посредници, регулиращи пазара

3.068. Посредници, регулиращи пазара

—

участващите изключително в изкупуването, продажбата или съхранението на стоки са разпределени в икономиката по следния начин:

—	по отрасли — за търговията; съгласно установената практика за такава дейност се счита производството на нефинансови пазарни услуги,

—	по сектори — за нефинансовите корпоративни и квазикорпоративни предприятия, ако тези посредници, регулиращи пазара, се считат за институционални единици по смисъла на Европейската система от сметки 95, а ако не са такива, към сектора, към който принадлежат по-големите единици,

—

участващите изключително в плащането на субсидии са разпределени в икономиката по следния начин:

—	по отрасли — за отраслите на непазарната продукция на държавното управление, тъй като само правителството (освен институциите на Европейския съюз) може да отпуска субсидии съгласно правилата на Европейската система от сметки 95,

—	по сектори — за държавното управление (срв. предходното тире),

—

участващите в изкупуването, продажбата и съхранението на стоки и отпускането на субсидии са разпределени в икономиката по следния начин:

—	по отрасли — за браншовата търговия, което включва производствените единици на отраслите (от типа местни стопански единици по видове дейност), които купуват, продават и съхраняват стоките, и за отраслите на непазарната търговия на държавата заедно с нейните производствени единици,

—

по сектори — за сектора на държавното управление, тъй като само то може да отпуска субсидии. Възлагането на субсидията на който и да е друг сектор би означавало, че субсидиите, платени от посредниците, регулиращи пазара, не представляват повече субсидии по смисъла на Европейската система от сметки 95.

3.069. Последица от стриктното прилагане на критериите за плащане е, че различните субсидии по смисъла на Европейската система от сметки 95 не се появяват в Системата от икономически сметки за селското стопанство, тъй като те се отчитат по отрасли и сектори, на които се отпускат субсидиите. Ако посредниците, регулиращи пазара, са към сектора на централното правителство, субсидиите, отпускани на посредниците във връзка с процеса на регулиране на пазара (изкупуване, съхранение и препродажба), се появяват като „Ползване“, но също и като „Ресурси“ в сектора на държавното управление. Следователно субсидиите (т. е. други субсидии за производство) могат да бъдат отпуснати от държавното управление за други негови ведомства.

Е. ДОХОДИ ОТ СОБСТВЕНОСТ

1. Определение

3.070. Доходът от собственост е доход, който собственикът на финансов или непроизводствен материален актив получава в замяна на предоставени средства или материален непроизводствен актив на разположение на друга институционална единица (срв. Европейската система от сметки 95, 4.41).

3.071. Съгласно Европейската система от сметки 95 доходите от собственост се класифицират по следния начин:

—

лихви;

—	разпределени доходи на предприятията (дивиденти и тегления от дохода на квазикорпоративни предприятия);

—	реинвестирани приходи от преки чуждестранни инвестиции;

—	доходи от собственост на държателите на полици;

—	аренда (на земя и подпочвени активи).

3.072. Системата от икономически сметки за селското стопанство се засяга само по отношение на доходите от собственост, отчетени в сметка предприемачески доход срв. Съгласуване на сметки, 1.38 – 1.48). Тази сметка включва дохода в приходната част „Ресурси“, получени от единиците в резултат на прякото им участие в производствения процес (опериращ излишък /смесен доход) и получения доход от собственост. В разходната част „Ползване“ се отчита като платим доход от собственост, свързан със селскостопанската дейност (и неразделните неселскостопански вторични дейности). По принцип сметка предприемачески доход може да се изчисли само за институционалните сектори, въпреки че това може да се направи и за отделен отрасъл, ако определени доходи от собственост се припишат на местните стопански единици по видове дейност.

3.073. Само три вида доходи от собственост съответстват на Икономическите сметки за селското стопанство: лихви, аренда и доходи от собственост на държателите на застрахователни полици.

2. Лихви

3.074. Лихвите са дължими плащания по капиталови кредити. Те включват плащания, които се извършват на предварително определени интервали като процент (фиксиран или не) от стойността на кредита. В Икономическите сметки за селското стопанство лихвите са част от кредитите, отпуснати за посрещане на нуждите на аграрните стопанства (например за придобиване на земя, сгради, машини, моторни превозни средства или друго оборудване, дори ако те се използват за неделими неселскостопански вторични дейности).

3.075. Лихвите включват също и плащания, свързани с лизинг на стоки на основния капитал за ползване в селското стопанство (в т. ч. е възможен и лизингът на земя). Само частта от наема (разглеждана като временен кредит, отпуснат от лизингодателя на лизингополучателя), платена от лизингополучателя се включва в лихвените плащания (капиталовата част се отчита във финансовата сметка).

3.076. Необходимо е да се отбележи, че условната лихва върху основния капитал на дадено стопанство не се отчита в този раздел; тя се появява като компонент от дохода на селскостопанското предприятие (срв. 5.06). По същия начин сумата, която се отчита като дължима лихва, включва лихвени субсидии за селското стопанство.

3.077. Лихвите, получени във връзка със селскостопанска дейност на единици, които принадлежат към корпоративни селскостопански предприятия, също се отчитат. Получените от отделните предприятия лихви се изключват от оценката на предприемаческата сметка на селскостопанския отрасъл, тъй като е установено, че голяма част от лихвоносните активи не е свързана със селскостопанската дейност на единиците и е много трудно разграничаването на семейните активи от тези, използвани в производството (45).

3.078. Лихвите се отчитат в съответствие с принципа на начисляване, т. е. като начислена лихва (а не като платена лихва).

3.079. Ако Европейската система от сметки 95 съдържа класификация на използването, свързано с непряко измерените услуги за финансово посредничество по потребителски сектор и отрасъл, действителните лихвени плащания или приходи от лихви за или от финансовите посредници следва да се коригират, за да се елиминират разликите, които представляват непреки такси за извършените услуги. Стойността на тези разходи трябва да се приспадне от платените от длъжника лихви на финансовия посредник и да се прибави към лихвите, получени от вложителите. Разходите са възнаграждение за предоставените от финансовите посредници услуги на техните клиенти, а не като лихвено плащане (срв. 2.108 i); Европейската система от сметки 95, приложение I, 4.51).

3. Аренда (на земя и подземни залежи)

3.080. Арендата съответства на извършените плащания към собственика на непроизведени материални активи (земя и подземни залежи) в замяна на ползването на тези активи от други единици. В Системата от сметки за селското стопанство тази позиция съответства основно на аренда върху земята, платена от наемателите на нейните собственици (46).

3.081. Ако собственикът плаща данъци или такси, пряко свързани със селскостопанската дейност (данък върху собствеността, разходи за поддръжка на земята и др.), наемите, които подлежат на отчитане следва да се намалят със съответната сума. Тези разходи се отчитат като други данъци върху производството (в случая с данъка върху собствеността) или междинно потребление (в случая с поддръжката на земята).

3.082. Арендата на земята не включва наема на сгради и жилища, разположени върху нея; тези наеми се разглеждат като плащане за пазарна услуга, предоставена от собственика на наемателя на сградата или жилищата и следва да се отчитат по сметките като междинно потребление на услуги или като разходи за крайно потребление (сметки на домакинствата) в зависимост от вида на наемната единица. Ако не съществува обективна причина, въз основа на която плащането да се разграничи между аренда на земя и наем на сгради върху земята, цялата сума се отчита като аренда на земя. Това правило представлява адаптирана версия на препоръката на Европейската система от сметки (срв. Европейската система от сметки 95, 4.73) (47).

3.083. Арендата на земята следва да се отчита в този раздел, независимо от това дали земята е взета под аренда за по-малко или повече от една година.

3.084. Наемите не включват:

—	наемната цена на жилищата в тези сгради; това е възнаграждение за пазарна услуга, което е компонент от личното потребление (т. е. наемателите плащат наем от техния нетен остатъчен доход);

—	наемите, платени за професионално използване на нежилищни сгради (срв. 2.108 а));

—	амортизацията на сградите;

—	разходите за текуща поддръжка на сградите (срв. 2.106);

—	данъка върху собствеността (срв. 3.048а));

—	разходите, свързани със застраховането на сградите (срв. 2.108(ж)).

3.085. В случай на използване на земята и сградите от собственика не е необходимо да се отчитат условни наеми. Наемите, които съответстват на непроизведени нематериални активи, като активи от патенти и права върху производството (квоти за мляко), следва да се отчитат като междинно потребление (срв. 2.108 н)).

4. Доходи от собственост на държателите на застрахователни полици (невключени в Икономическите сметки за селското стопанство)

3.086. Доходите от собственост на държателите на застрахователни полици съответстват на общите първични доходи, получени от инвестиране на застрахователни технически резерви и средства от пенсионни фондове (срв. Европейска система от сметки 95, 4.68). Тези технически резерви се разглеждат като активи, принадлежащи на застрахования. Европейската система от сметки 95 предвижда изчисляването на предприемаческия доход да включва (като ресурс) получените доходи от инвестирането на застрахователни технически резерви. Доходите са на застрахования, тъй като доходите от собствеността са на държателите на полицата. Последният се разглежда като обратно платен на застрахователното предприятие във формата на допълнителни премии, тъй като на практика доходът се задържа от тях (срв. Европейска система от сметки 95, 4.69).

3.087. Доходът от собственост на държателите на застрахователни полици не е включен в Икономическите сметки за селското стопанство. По същество, за да бъде показателно, измерването на дохода на селскостопанската дейност следва:

—

да включва всички потоци, свързани със застраховането, различно от животозастраховането (стойност на услугата, доходи на държателите на застрахователни полици, нетни премии и вземания): в този случай измереният доход се появява след описание на всички транзакции по редистрибуцията (между държателите на застрахователни полици и застрахователни предприятия и между периодите), свързани със застраховане, различно от животозастраховане, или

—	да взима предвид само стойността на услугата (която е придобита от застрахователно предприятие) (срв. 2.108. ж)): в този случай измереният доход се появява преди описанието на всички тези транзакции по редистрибуция.

В Икономическите сметки за селското стопанство се предпочита второто решение.

Ж. ТРАНСФЕРИ НА КАПИТАЛ

3.088. Единствените трансфери на капитал, отчетени в Икономическите сметки за селското стопанство са вземанията по капиталовите трансфери, т.е. инвестиционни субсидии и други трансфери. Тези транзакции се отчитат в капиталовата сметка (срв. 1.41 и 1.48).

1. Инвестиционни субсидии

3.089. Инвестиционните субсидии са капиталови трансфери (в налични средства или в натура), отпускани от държавното управление или от чужбина на други резиденти или нерезидентни институционални единици с цел частично или цялостно финансиране на разходите за придобиване на основен капитал (срв. Европейска система от сметки 95, 4.152). Инвестиционните субсидии от чужбина включват субсидиите, пряко отпуснати от институциите на Европейския съюз чрез Европейската секция за насоки на селското стопанство и гаранционен фонд (EAGGF).

3.090. Лихвените субсидии не се включват в позицията на инвестиционните транзакции (срв. 3.064), дори ако те са насочени за улесняване на тези транзакции. Необходимо е да се има предвид обаче, че ако субсидията е отпусната не само за финансиране погасяването на дълг, но и за лихвени плащания по капитала, и ако разграничаването на тези два компонента е невъзможно, то тогава цялата субсидия се отчита като инвестиционна.

3.091. Най-съществените видове други субсидии, отпускани от Европейската секция за насоки на селското стопанство и гаранционен фонд (EAGGF), са:

—	субсидии за възстановяване и обновяване на овощни градини и лозя, доколкото те подлежат на презасаждане (срв. 3.067),

—	погасяване на заемите, сключени от производствените единици за финансиране на техните инвестиции за сметка на държавното управление,

—	начални субсидии, отпускани за млади фермери за финансиране придобиването на активи.

3.092. Инвестиционните субсидии следва да се отчитат при извършване на плащането (срв. Европейска система от сметки 95, 4.162).

2. Други трансфери на капитал

3.093. Другите трансфери на капитал включват трансфери, различни от инвестиционни субсидии и субсидии за данъци върху капитала, които сами по себе си не преразпределят дохода, но преразпределят спестяванията и имуществото между различните сектори и подсектори на икономиката (срв. Европейска система от сметки 95, 4.164).

3.094. Други трансфери на капитал се различават от инвестиционните субсидии в два аспекта:

—	само държавното управление може да отпуска инвестиционни субсидии, докато всички институционални единици могат да извършват други трансфери на капитал,

—	инвестиционните субсидии се ограничават до плащания, свързани с придобиването на дълготраен актив, докато другите трансфери на капитал могат да бъдат свързани с всяка форма на трансфер на спестявания или на активи между структурните единици.

3.095. Другите капиталови трансфери могат да бъдат във формата на компенсации от държавното управление или от чужбина на собствениците на капиталови стоки, които са унищожени в резултат на военни действия или природни бедствия като наводнения и др. Те включват също и трансфери от държавното управление за покриване загубите, натрупани от няколко финансови години или извънредни загуби, предизвикани от събития извън контрола на предприятието (срв. Европейска система от сметки 95, 4.165).

3.096. В случая със селското стопанство други трансфери на капитал включват:

—	субсидии за окончателно изоставяне на овощни градини или лозя,

—	субсидии за преустановяване производството на мляко (доколкото те по някакъв начин пряко или косвено засягат стойността на квотите),

—	компенсации за извънредни и катастрофални загуби на стоки от основния капитал, използвани в производството на селскостопански продукти (например животни и оборудване) (срв. 2.045 и 3.067),

—	начални субсидии за млади фермери с цел, различна от финансиране придобиването на активи,

—	субсидии за компенсиране намаляването на стойността на активите или за намаляване на дълговете.

3.097. Другите трансфери на капитал се отчитат при извършване на плащането (и в случай на трансфери в натура, когато собствеността върху актива се прехвърля или когато дългът се заличава от кредитора).

З. ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

3.098. Прогнозируемото износване, повреждане и морално остаряване на стоките на основния капитал през отчетния период представлява разход, който е косвен до замяната на това основно средство чрез придобиване на ново. Износването, повреждането и остаряването се измерват чрез степента на потребление на основен капитал. Включването му в частта „Ползване“ в производствената сметка позволява разходите по формирането на основен капитал да се разпределят през целия период на използване.

3.099. Ако животът на средството за производство е по-дълъг от една година, потреблението на основен капитал представлява стойността на използвания в производствения процес основен капитал през отчетния период след нормалното му износване, повреждане и морално остаряване (48). В случай обаче че продължителността на използваните средства имат живот, по-кратък от една година, то износването и повреждането се отчитат като междинно потребление.

3.100. Всички стоки на основния капитал (т.е. продукти) са предмет на потребление на основен капитал (независимо че в дадени случаи се изисква определена гъвкавост; срв. 3.105). Това включва материални и нематериални дълготрайни активи, подобрения на непроизведените активи и разходите, свързани с трансфер на собственост. Потреблението на основен капитал не се изчислява за запасите, за текущата дейност, както и за непроизведените активи като земя, подземни залежи и патентовани активи.

3.101. Потреблението на основен капитал е само един от компонентите в изменението на стойността на активите (заедно с бруто образуване на основен капитал, други изменения в обема и номиналната стойност на приходите (след приспадане на загубите); срв. 2.134). Необходимо е да се отбележи, че потреблението на основен капитал не включва другите изменения в обема на активите (различни от тези по бруто образуване на основен капитал):

—	извънредни загуби в резултат на природни бедствия (земетресения, войни, епидемии и др.),

—

непрогнозируемо морално остаряване, което представлява разликата между заделените провизии за нормалното износване и повреждане при потреблението на основен капитал, както и за случайни събития, предизвикващи по-голяма амортизация от отчетената на базата на прогнозираното потребление на основен капитал,

—	промени в класификацията на дълготрайните активи, т. е. промени в начина на използването им, каквито са случаите с обработваемата земя или сградите, които се реконструират за лично ползване или за различни от предназначението им дейности.

3.102. Потреблението на основен капитал (което следва да се разграничава от изчислените за фискални цели амортизации, които се появяват в отчетите на фирмите) е необходимо да се оценява на базата на запасите от стоки на основния капитал и (средния) предполагаем живот на различните категории стоки. Ако не съществува информация за стоковите запаси на основния капитал, препоръчва се те да бъдат оценени по метода на безсрочните запаси и да се изчисли цената им на придобиване през референтния период (т. е. възстановимата стойност на активите през референтната година, не на база на историческите стойности). Възстановимата стойност се установява посредством цените, които собствениците трябва да платят през даден референтен период, за да заменят една стока на основния капитал с нова, която е сходна в най-голяма степен по характеристики със старата. За точната оценка на нетния вътрешен продукт е необходимо да се процедира по гореспоменатия начин.

3.103. Потреблението на основен капитал се изчислява чрез прилагането на линейния метод за амортизация, т. е. чрез равномерното разпределяне на стойността на дадената стока от основния капитал за периода, през който е използвана. Степента на амортизация се определя по формулата 100/n, където „n“ е предполагаемият живот на тази категория стоки в години („n“ може да варира като времето за различните страни). В някои случаи степента на амортизация може да бъде геометрична. С оглед използването на текущата възстановима цена и фиксираната норма на потребление на основен капитал, потреблението на основен капитал се променя през различните години, освен ако покупателните цени не останат непроменени през целия нормален жизнен период на актива.

3.104. Потреблението на основен капитал във формата на разходи, свързани с трансфера на собственост от произведени материални и нематериални активи, се изчислява въз основата на средния жизнен период, който като правило се залага за една година.

3.105. Потреблението на основен капитал във формата на животни съответства на очаквания спад на производителността на животните, ако те се използват за производствени цели (мляко, вълна и др.), което се отразява на бъдещите приходи, реализуеми от тези животни. Тъй като стойността на приходите от производителните животни намалява с времето, то тези животни ще се превърнат в обект на потребление на основен капитал. Като се имат предвид обаче трудностите, свързани с практическото изчисляване на потреблението на основен капитал за този вид актив, бе решено, че потреблението на основен капитал за производителните животни не е необходимо да се изчислява. Решението да се изключат животните от тази оценка се базира върху следните фактори:

—	амортизацията по отношение на производителността и икономическата стойност е свързана с възрастта, но не е нейна пряка, регулярна и непрекъсната функция, какъвто иначе безусловно е случаят с амортизациите,

—	изтеглянето на животни от производителното стадо може да се дължи на икономическите условия (промените в цените на закланите животни и цените на храните за животни и др.).

3.106. Независимо че тези фактори не са пречка за изчисляване на потреблението на основен капитал за добитъка, те усложняват в голяма степен изчисленията по отношение на точното определяне на средния жизнен период и степента на потребление на основен капитал. В противен случай би се нарушила последователността между прогнозната и действителната средна амортизация на животните. Разглеждането по този начин гарантира съвместимостта между Икономическите сметки за селското стопанство и Европейската система от сметки 95 (срв. Европейска система от сметки 95, 6.03) и микроикономическите сметки в мрежата от счетоводни данни за селското стопанство, и прави очевидна необходимостта от разграничаване на животните, които имат характеристики на стока на основния капитал от тези с характеристики на материални запаси.

IV. РАЗХОД ЗА ТРУД В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

4.01. Заетостта в селското стопанство включва както наетите, така и самонаетите лица, като осигурява трудови ресурси (за които се заплаща трудово възнаграждение и такива, за които не се заплаща) за резидентните единици, които извършват характерни дейности (селскостопанска и неразделна неселскостопанска вторична дейност) за селскостопанския отрасъл, включен в Икономическите сметки за селското стопанство.

Всички лица, достигнали пенсионна възраст, които продължават да работят, се включват в заетостта на селското стопанство.

Не се включват лицата, които не са достигнали пълнолетие.

4.02. Наетите се определят като лица, които на основата на договор работят за резидентна институционална единица (която е селскостопанска) и получават възнаграждение (отчетено като компенсация на наетите, срв. раздел В, глава III). Трудовите ресурси, осигурени от наетите, се наричат трудови ресурси, за които се заплаща възнаграждение. Като правило трудът на работници от несемейните стопанства се класифицира като разход на труд, за който се заплаща възнаграждение. Когато селскостопанската единица е организирана като конвенционална фирма (срв. 5.09), всички използвани трудови ресурси се класифицират като разход на труд, за който се заплаща възнаграждение.

4.03. Самонаетите лица се определят като лица, които са еднолични собственици или съсобственици на некорпоративни предприятия, в които работят. Трудовите ресурси, осигурени от самонанетите лица представляват разход на труд, за който не се заплаща възнаграждение. Членовете на семейството на собственика, които не получават компенсация, определена и изчислена в съответствие с реално извършената работа, се класифицират като самонаетите лица.

4.04. В случаите на специални фирми (срв. раздел Б, глава V) разходът на труд се разглежда по начин, подобен на некорпоративните предприятия (еднолични търговци). Директорите/акционерите участват в разпределянето на смесения доход на единицата (разход на труд, за който не се заплаща възнаграждение), докато наетите от тях работници получават възнаграждение (разход на труд, за който се заплаща възнаграждение).

4.05. Общият брой отработени часове представлява съвкупността от действителния брой отработени от наетия или самонаетия часове за резидентната селскостопанска единица през отчетния период.

4.06. Описанието на това какво включва или изключва понятието общ брой отработени часове се намира в Европейската система от сметки 95 (11.27 и 11.28). Общият брой отработени часове не включва работата, извършена за личното домакинство на собственика или директора.

4.07. Годишните работни единици (AWUs) се определят като заетост равна на тази на пълно работно време (съответстваща на броя на часовете при работа на пълно работно време), т. е. общият брой отработени часове, разделен на средния годишен брой отработени часове на работните места на пълно работно време в рамките на конкретната икономическа територия.

4.08. Едно лице не може да представлява повече от една годишна работна единица. Това ограничение важи, дори ако някой отработва в селскостопанския отрасъл повече, отколкото са определените за пълно работно време часове.

4.09. Влагането на труд в селското стопанство от лица, които работят по-малко от определените за пълно работно време часове се изчислява като коефициент от броя на действително отработените часове (за седмица или за година) и броя на действително отработените часове при пълно работно време.

4.10. Не е задължително броят на действително отработените часове при пълно работно време да бъде еднакъв за всички категории труд. Възможно е броят на часовете, които представляват пълно работно време за самонаетите лица да е по-голям от този, необходим за наетите. В последния случай максималният брой часове на работа се определя в договора.

4.11. Броят на отработените от едно лице часове не бива да се коригира с коефициент за възраст (т.е. под 16 и над 65 години) или пол. Необходимо е да се прилага принципът за равнопоставеност. „Пълното работно време“ се определя като брой отработени часове, а не като оценка на обема и/или качеството на свършената работа.

4.12. Ако не съществуват причини за избор на алтернативни източници, годишната работна единица, която представлява работа на пълно работно време в селското стопанство, трябва да се базира на действащото в отчетите на Общността определение за структурата на селскостопанските единици в съответствие с което минималният брой необходими часове се определя от националното трудовото законодателство. Ако разпоредбите не регламентират годишния брой на часовете, за минимум следва да се вземат 1 800 часа (225 работни дни в годината по осем часа дневно).

V. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОХОДА В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

5.01. Една от главните цели на Системата от икономически сметки за селското стопанство е измерването дохода на селското стопанство и измененията в него.

А. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОХОДА И БАЛАНСИРАЩИТЕ ПОЗИЦИИ

5.02. Доходът може да се определи като максимален обем, който получателят може да си позволи да използва за потребление за даден период без да намалява обема на активите си. Доходът може да бъде определен и като общ размер на потреблението и изменението на стойността на активите за определен период при всички други равни условия, тъй като той представлява това, което би могло да бъде използвано за потребление. Направеното в Европейската система от сметки 95 разграничение между текущите сметки и капиталовата сметка позволява установяването на максимално възможното потребление чрез измерване на потреблението и икономиите по текущите сметки, както и чрез измерване измененията в стойността на активите в капиталовата сметка.

5.03. Съгласуването на сметките (срв. 1.43) на селскостопанския отрасъл позволява да се изчислят три балансиращи позиции, които могат да се използват като агрегат на дохода за селското стопанство: нетна добавена стойност, нетен опериращ излишък (нетен смесен доход) и нетен предприемачески доход. Отношенията между тези позиции изглеждат по следния начин:

Производствена сметка			Сметка Формиране на дохода			Сметка Предприемачески доход
Р.1		Продукция	В.1n		Нетна добавена стойност	В.2n В.3n		Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход
Р.2	–	Междинно потребление	D.1	–	Потребление на основен капитал	D.41	+	получени лихви (49)
К.1	–	Компенсация на наетите	D.29	–	Други данъци върху производството	D.41	–	платени лихви
			D.39	+	Други субсидии за производство	D.45	–	платени наеми
В.1n	=	Нетна добавена стойност	В.2n В.3n	=	Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход	В.4n	=	„Нетен предприемачески доход“
D.29	–	Други данъци върху производството
D.39	+	Други субсидии за производство
	=	Нетна добавена стойност фактор цена/фактор доход

5.04. Нетната добавена стойност на отрасъла измерва стойността, създадена от всички стопански единици по видове дейност след потреблението на основен капитал. Като се има предвид, че продукцията се оценява по базисни цени, а междинното потребление — по покупателни цени, нетната добавена стойност включва субсидии за продукцията, намалени с данъците върху продукцията. Нетната добавена стойност по фактор цена (определена като нетната добавена стойност по базисни цени, намалена с другите данъци върху производството плюс други субсидии за производството) измерва възнаграждението на всички фактори на производството (земя, капитал, труд) и може да бъде наречено с термина „фактор доход“, тъй като то представлява цялата стойност, формирана от една единица ангажирана в дадена производствена дейност.

5.05. Нетният опериращ излишък измерва доходността от земята, капитала и разхода на труд, за който не се заплаща възнаграждение. Това е салдото на сметка Формиране на дохода, която показва разпределението на дохода между факторите на производство и сектора на държавното управление. Нетната добавена стойност и нетния опериращ излишък се изчисляват за отраслите.

5.06. Нетният предприемачески доход, получен в резултат на прибавянето на получените лихви от селскостопанските единици, организирани като фирми към нетния опериращ излишък и след приспадане на наемите (т. е. наеми за ферми и земя) измерва компенсацията за разход на труд, за който не се заплаща възнаграждение, възнаграждението от земята, която е собственост на агроединиците и дохода от използването на капитала. Това наподобява концепцията на корпоративното счетоводство за отчитане на текущата печалба преди разпределянето и облагането на доходите с данъци. Независимо че предприемаческият доход не винаги се изчислява за отделните отрасли, за селскостопанския може да се изчисли, тъй като е възможно да се определи частта от лихвите и наемите, свързани изключително със селскостопанската дейност (и с вторичните неселскостопански дейности).

5.07. В случая с едноличното предприемачество предприемаческият доход представлява от една страна компенсация за работата, извършена от селскостопанския собственик (и от членовете на семейството, на които не се заплаща възнаграждение), и от друга, доходът, който остава в предприятието без тези два компонента да могат да се разделят (терминът „собственик“ както е използван в този текст включва всички лица, които се занимават с еднолично предприемачество в отрасъла). Поради това този доход се нарича смесен. Подобно на други отрасли обаче селскостопанският отрасъл включва производствени единици, които принадлежат към различни видове институционални единици: фирми и еднолични предприемачи. Между предприемаческия доход, формиран от едноличния предприемач и този от единици, организирани като фирми съществува значителна разлика. В последния случай той представлява „прав“ предприемачески доход, тъй като изключва доходи от труд (компенсацията за работа следва да се разглежда като компенсация за платен труд, ако той е свързан с административния персонал и акционерите на фирмата).

5.08. Необходимо е да се има предвид, че агрегатите на дохода, получени като балансиращи позиции при съгласуване на сметките на отрасъла, не са показатели за общия или разполагаемия доход на наетите в селското стопанство домакинства, тъй като последните освен чисто селскостопански доходи могат да имат и доходи от други източници (от неаграрна дейност, възнаграждение, социални помощи, доходи от собственост). С други думи, селскостопанският доход не трябва да се разглежда като доход на фермерите. Нещо повече, този показател за дохода се свързва с дохода, формиран от селскостопанска дейност (както и неделимите неселскостопански вторични дейности) през даден отчетен период, дори и ако в определени случаи съответните приходи не са получени до по-късна дата. Поради това този доход не представлява действително полученият по време на самия отчетен период доход.

Б. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОХОДА НА ЕДИНИЦИТЕ, ОРГАНИЗИРАНИ НА КОРПОРАТИВНА ОСНОВА

5.09. Едноличните предприемачи (или семейни стопанства) са най-често срещаната форма на селскостопански единици в Европейския съюз. Някои селскостопански производителни единици обаче могат да бъдат организирани на корпоративна основа и да приемат формата на конвенционална фирма (т. е. организационната им структура е подобна на тази на фирмите от другите сектори на икономиката) или на фирма със специфични характеристики (като например, когато фермери, които по причини, свързани с данъчното облагане, създават специфична отделна фирма за търговската част от стопанската си дейност, или група от фермери, които формират асоциация с цел окрупняване на обработваемите земи в рамките на определени видове кооперативи).

5.10. Нетният предприемачески доход на селскостопанския отрасъл се състои от следните три компонента:

—	„смесен“ предприемачески доход на едноличните предприемачески единици (некорпоративни предприятия),

—	„прав“ (чист) предприемачески доход на „конвенционалните“ фирми,

—	„смесен“ предприемачески доход на фирмите, специфични за селскостопанския отрасъл.

Тези три компонента са показани в графиката в т. 5.11.

5.11. „Правият“ предприемачески доход задължително изключва компенсациите на наетите, както и наемите, платени преди разпределянето на печалбите. За повечето специфични за селското стопанство фирми обаче е трудно да разграничат възнагражденията за акционерите (за земята и разхода на труд) от разпределянето на печалбата. Поради тази причина се препоръчва критерий за измерване на селскостопанския предприемачески доход да бъде „смесеният“ доход за този тип селскостопански единици, т. е. да включва компенсацията на акционерите за извършената работа, както и наемите. Затова възнагражденията и наемите не бива да се приспадат от при изчисляване на предприемаческия доход при този специфичен вид фирми. За изчисляване на предприемаческия доход те се приравняват към групата на едноличните предприемачи. От друга страна, в случаите на конвенционалните фирми е необходимо ясно разграничаване между възнаграждението и разпределението на печалбата.

В. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ДОХОД В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

5.12. Трите показателя за доход могат да бъдат описани по следния начин:

—	показател А: индекс на реалния доход на факторите в селското стопанство за годишна работна единица

Този критерий за измерване съответства на реалната нетна стойност по фактор цена на селското стопанство за общия размер годишни работни единици (50),

—	показател Б: индекс на реалния нетен предприемачески доход в селското стопанство за годишна работна единица, за която не се заплаща трудово възнаграждение.

Този показател показва измененията в нетния предприемачески доход за определен период от време за една годишна работна единица, на която не се плаща трудово възнаграждение. Превърнат в индекс за всяка страна членка, той осигурява по-скоро информация за тенденциите, отколкото за равнището на дохода. Този показател е най-полезен за страните, в които селското стопанство е организирано във формата на еднолични предприемачи. От друга страна, като се има предвид съществуването на „конвенционални“ фирми, които формират предприемачески доход изключително с платен труд, показателят Б е надценен в сравнение с индивидуалния доход. Ако съотношенията на „конвенционалните“ компании силно се различават, този недостатък може да затрудни съпоставянето на равнищата на доход между държавите членки;

—	индикатор В: нетен предприемачески доход в селското стопанство

Този агрегат на дохода се представя като абсолютна стойност (51) (или във формата на индекс в реално изражение). Той позволява съпоставимостта във времето на дохода в селското стопанство между държавите членки.

Г. АГРЕГИРАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ДОХОД ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

5.13. Индексите и темповете на изменение за Европейския съюз като цяло могат да се изчислят като средно претеглени от националните индекси или от темповете на изменение, или директно на основата на агрегатите на ЕС, получени чрез превръщането на националните данни в евро или стандарти на покупателната способност (PPS). И в двата случая е необходимо да се избере базова година; това е годината, използвана за определяне на дяловете, включени от различните страни в изчисляването на средните за Общността обеми, или годината, за която са използвани валутните курсове за изчисляване на агрегатите.

5.14. Малко по-различни методи и различни базови години се използват в зависимост от това дали изчисленията се разглеждат като анализ на краткосрочните тенденции (промените в годината „n“ в сравнение с „n-1“) или на дългосрочните тенденции (като правило от 1980 г. до годината n).

5.15. За анализ на краткосрочните тенденции, темповете на изменение на показателите за доход (както в номинално, така и в реално изражение) в Европейския съюз за годината n в сравнение с годината n-1 се изчисляват като среднопретеглени на съответните темпове на изменение в държавите членки, като коефициентите за тегло се изчисляват на базата на агрегатите за доход за годината n-1, превърнати в евро по валутните курсове за годината n-1; естествено, тези коефициенти са специфични за всеки агрегат. Този метод на базата на годината n-1 се оказа най-подходящ за краткосрочен анализи и е един от най-често употребяваните от държавите членки.

5.16. За анализ на дългосрочните тенденции, индексите и темповете на изменение на показателите за доход в Европейския съюз се изчисляват на основата на агрегатите на ЕС, изразени в евро по постоянен валутен курс от 1995 г.: за стойностите в реално изражение (т. е. след приспадане на ефекта на средното нарастване на цените), използваните дефлатори са също на база 1995 = 100. Този метод се оказа най-адекватният за описание и анализ на тенденциите за целия период от 1980 г до годината n.

Д. ДЕФЛАЦИЯ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ДОХОД

5.17. За всяка държава-членка индексите и измененията на стойностите на показателите за доход в реално изражение се получават чрез дефлация на съответните номинални данни с абсолютния ценови индекс на БВП.

5.18. Такива важни фактори като надеждност и съпоставимост са двата аргумента в полза на прилагането на този дефлатор. Абсолютният ценови индекс на БВП е общ ценови показател за всички стоки, продукти и услуги в икономиката. Ценовият индекс на националното крайно използване се разглежда като дефлатор. За разлика от ценовия индекс на БВП, той отчита директно ефекта на външната търговия, и поради това отразява по-бързо и по-ясно промените в цените на вноса (напр. движението в цените на енергоносителите). Независимо от това за запазване съпоставимостта с другите статистически отчети, изготвяни от Европейската комисия, бе взето решение да не се въвежда нов дефлатор.

5.19. Реалните агрегати на дохода за Европейския съюз като цяло се получават при първото дефлиране на номиналните стойности (по текущи цени), отчетени от отделните държави членки, които прилагат абсолютния ценови индекс на БВП, след което се конвертират в евро (при валутните курсове от 1995 г. за дългосрочните анализи и по тези за годината n-1 за краткосрочните тенденции, както е отбелязано по-горе). Резултатите се сумират, така че да се получат реални стойности за Европейския съюз. Именно на основата на тези агрегати (в реално изражение) се изчисляват индексите и темповете на изменение за Европейския съюз, което означава, че „дефлатор ЕС“ никога не се включва пряко.

VI. ОЦЕНКА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

А. МЕРКИ ЗА ЦЕНИ И ОБЕМИ

6.01. За целите на икономическия анализ при разглеждане на промените в стойностите е необходимо да се разграничават промените в стойностите поради промяна в обема, както и тези в резултат на промени в цената. В Европейската система от сметки 95 (10.15—10.23) е показано ясно, че ценовият компонент включва само промените, свързани с цените, и че всички други промени се включват в компонента на обема. По този начин разликите в качеството на продуктите (физическите характеристики, видове обекти за продажба на дребно и др.) се взимат под внимание като промени в обема, а не в цените.

6.02. За много стоки и услуги съществуват различия в качеството. Европейската система от сметки 95 определя няколко фактора, които предизвикват различия в качеството, но най-важният за Икономическите сметки за селското стопанство е този, свързан с физическите характеристики. С това се приема, че в определението на даден продукт може да има физически различия, което означава, че физическите единици (например един тон) не са еднакви в икономически смисъл. Като пример за това може да се посочат два тона зърно, продадено в две последователни години. Цялото продадено зърно през първата година е с качество годно за производство на брашно, докато през втората година по-малко от половината е подходящо за тази цел, а останалото се продава за фураж. Това означава, че средното качество на зърното се е понижило. Друга важна за Икономическите сметки за селското стопанство разлика в качеството е при продажбата на продукта на пазари с различни цени например на вътрешния и външния, за промишлени нужди и за индивидуално потребление (срв. Европейската система от сметки 95, 10.15—10.18).

6.03. При показателите за обем и цена, използвани за обобщаване на данните по постоянни цени, е необходимо да се вземат предвид и промените в качеството. Поради тази причина се препоръчва работата да се извършва много прецизно за максимално доближаване и постигане на възможно най-пълна хомогенност на основните продукти. Ако тези продукти са напълно еднородни, то промените в обема могат да се оценяват като промени в количеството.

6.04. Често пъти обаче наличната статистическа информация е в по-общ вид, и на това ниво степента на хомогенност на продуктите не може да бъде точно установена. В този случай съгласно Европейската система от сметки 95 (10.32) се препоръчва дефлиране на стойността за текущата година с подходящия ценови индекс за установяване на промените в обема.

6.05. Степента на подробност, за която използваният индекс се приема за индекс на основните продукти (продуктите под наблюдение се считат за еднородни), се нарича основно ниво на обобщаване. В Икономическите сметки за селското стопанство основното ниво на обобщаване съответства най-малко на раздробената в най-голяма степен номенклатура на продуктите в рамките на трансмисионната таблица. По-висока степен на раздробеност обаче се препоръчва при изчисляването на ценовите индекси.

6.06. За всеки агрегат от стоки и услуги, показани в сметките, измерителите на цената и количеството се съставят така, че

индексът на стойността = индекса на цената х индекса на обема

Това означава, че всяка промяна в стойността на даден поток трябва да бъде отнесена или към промените в цената, или да бъде разглеждана като комбинация от двете (срв. Европейската система от сметки 95, 10.13).

6.07 Систематичната разбивка на измененията на текущата стойност по компоненти „изменения в цените“ и „изменения в обема“ се ограничава до потоците, представляващи транзакции със стоки и услуги и до елементите, включени в оценката на тези транзакции (продукция, междинно потребление, потребление на основен капитал, брутна добавена стойност, нетна добавена стойност, бруто образуване на основен капитал, изменение на запасите, данъци субсидии върху продукцията).

Б. ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ПО ПОСТОЯННИ ЦЕНИ

1. Избор на формулата на индекса

6.08. В съответствие с Европейската система от сметки 95 (10.62) се предпочита използването на индексите на Фишер. Тези индекси обаче имат и определени недостатъци, в т. ч. и това, че те са неакумулативни и изискват значителен обем базисна информация. Поради тази причина съгласно Европейската система от сметки 95 използването на индексите на Ласпер за обем на производството и ценовите индексите на Пааше се смята за приемлив метод.

6.09. В съответствие с препоръките на Европейската система от сметки 95 в Икономическите сметки за селското стопанство измененията в обема на производството се измерват с индексите от типа Ласпер, а измененията в цените - с индексите от типа Пааше.

Формулата на индекса на Ласпер за обем на производството е следната:

Formula

Формулата на ценовия индекс на Пааше е следната:

Formula

За всеки основен продукт:

— p0: e цената, отчетена през базовата година 0;

— рn: е цената, отчетена през годината n;

— q0: e обемът, отчетен през базовата година 0;

— qn: e обемът, отчетен през базовата година n;

— V0: e стойността, отчетена през базовата година 0 (V0 = p0q0).

2. Базова година

6.10. Промените в обема на производството се измерват като се прилагат индексите от типа Ласпер: поради това промените в обема на основните динамични редове са претеглени по стойност за базовата година. Измененията в цената при прилагане на индекса на Пааше: поради това промените в цените на основните динамични редове са претеглени със стойността за текущата година по цени за базовата година.

6.11. Базовата година е годината, от която се използват цените за изготвянето на схемата на теглата.

6.12. Най-прецизният начин за измерване на промените в обема на производството през две последователни години е използването на последната базова година. Този подход гарантира, че теглата са относително актуални и се избягват проблемите, свързани с претеглянето на продуктите, които вече не се произвеждат и новите продукти, които се появяват. Затова, съгласно Икономическите сметки за селското стопанство се измерват измененията в обема на производството, като се използват теглата от предходната година.

3. Представяне на динамичните редове по отношение на референтната година

6.13. Годината, използвана за представяне на данните по постоянни цени може да бъде различна от базовата година; тя се нарича референтна година. В динамичните редове на индексите референтната година е тази, за която се приема стойност е равна на 100.

6.14. Динамичните редове на индексите за обема на производството в цените на референтната година се получават, като се променят индексите, изчислени за цените на предходната година (Европейска система от сметки 95, 10.64).

6.15. От значение е промяната на референтната година да не оказва влияние върху промените в обема по отношение на предходната година. Поради това данните по Икономическите сметки за селското стопанство са представени по отношение на фиксираната референтна година, като за всяка променлива референтните данни се определят индивидуално, независимо от това дали те са агрегати или основни индекси.

6.16. Пример

Нека разгледаме два еднородни продукта А и Б. Динамичните редове по-долу са изготвени на основата на ценовата структура за предходната година:

Индексът за обеми на производството и цени като цяло (А + Б) зависи от теглото на всеки продукт, А и Б.

	90Р90	90-91 индекс за обем	91Р91	90-91 ценови индекс	91Р91	91-92 индекс за обем	92Р91	92-91 ценови индекс	92Р92
А	100	105.0	105	110.0	115	102.0	117	108.0	126
Б	300	110.0	330	95.0	314	90.0	283	105.0	297
Общо	400	108.8	435	98.6	429	93.2	400	105.8	423

Ако тези динамични редове са представени по отношение на фиксираната референтна година (например 1990 г), единственият начин да се запазят същите индекси за обем n/n-1 e да се подредят в отделни вериги. По този начин се получават следните динамични редове (базата е равна на 100 през 1990 г.):

	1990	1991	1992
А	100	105.0	107.1
Б	100	110.0	99.0
Всичко	100	108.8	101.4
(101.4 = 108.8*93.2/100)

Стойностите по постоянни цени, изразени по отношение на референтната 1990 година са:

	1990	1991	1992
А	100	105	107.1
Б	300	330	297.0
Всичко	400	435	405.6
(405.6 = 400*101.4/100)

Резултатът е, че сметката вече не е акумулативна. Прибавянето на стойностите по постоянни цени за А и Б дава следните динамични редове:

	1990	1991	1992
А + Б	400	435	404.1

Динамичните редове освен тези за годината след референтната година са неакумулативни.

6.17. В съответствие с Европейската система от сметки 95, (10.67) данните за неакумулативни постоянни цени се публикуват без корекции (52). Това е и подходът, избран от ИССС. Следва, обаче, да се обясни на потребителите, че таблиците не са акумулативни.

4. Изчисляване на добавената стойност по постоянни цени

6.18. Добавената стойност представлява балансираща позиция на производствената сметка. В качеството й на такава е невъзможно добавената стойност директно да се раздели на ценови компонент и компонент на обема на производството. Теоретично правилният метод за изчисляване на добавената стойност по постоянни цени е да се извърши „двойна дефлация“ (срв. Европейска система от сметки 95, 10.27 — 10.28).

6.19. Брутната добавена стойност, изразена в цени от предходната година, се определя от разликата между измерената в цените от предходната година продукция и измереното в цените от предходната година междинно потребление. Нетната добавена стойност в цените от предходната година се определя от разликата между брутната добавена стойност в цените от предходната година и потреблението на основен капитал в тези цени от предходната година. Добавената стойност в цените от фиксираната референтна година се получават чрез повторно определяне на референтна година.

6.20. Пример:

Динамичните редове на текущите стойности и стойностите в цените от предходната година (обемите) по отношение на производството и междинното потребление са съставени по-долу:

	95Р95	96Р95	96Р96	97Р96	97Р97
Продукция	150	160	170	180	200
Междинно потребление	40	30	35	40	45

Добавената стойност, изразена в обем на производството се получава като обемът на междинното потребление се извади от обема на производството. Следователно се извеждат следните динамични редове:

	95Р95	96Р95	96Р96	97Р96	97Р97
Брутна добавена стойност	110	130	135	140	155

По този начин се получават следните индекси на обемите в цените от предходната година:

	1996	1997
Брутна добавена стойност	118.2	103.7
(118.2 = 130/110100) (103.7 = 140/135100)

Брутната добавена стойност за годината n в цените от 1995 година се получават като текущата стойност за 1995 година се умножи по верижния индекс на обема на производството.

VA 96 (в цените от 1995 година) = 110*1,182 = 130

VA 97 (в цените от 1996 година) = 110*1,182*1.037 = 135

5. Разбивка на данъците и субсидиите за производство на компоненти на обема и цената

6.21. Разбивката на оценките по базисни цени на съответните компоненти на обема и цената предполага, че тази разбивка се прилага и по отношение на данъците и субсидиите за производство. Изборът, направен в Икономическите сметки за селското стопанство, е следният:

6.22. Индексът за обем на субсидията (или данъка) за продукта е идентичен на индекса за обем на производството по цени на производител. В този случай индексът за обем на производството е еднакъв, независимо дали е изразен по цени на производител или по базисни цени.

6.23. Това решение има и друго предимство — индексът за обем не зависи от метода на оценка. Следователно интерпретацията на индексите за обем и цена по базисни цени е ясна: за абсолютно еднородните основни продукти индексът е идентичен на количествения индекс; ценовият индекс отразява промяната на средната базисна цена.

6.24. Пример:

За даден продукт стойността на производството по цена на производител за годината n е 1 000; стойността за годината n + 1 e 900. Индексът за обем на производството е 102.

Този продукт се субсидира. Стойността на субсидията за годината n е 100; стойността на субсидията за годината n + 1 e 150.

Разбивката на обема/цената на субсидията се извършва по следния начин:

	Стойност n	n + 1/n индекс за обем	Обем n + 1	n + 1/n ценови индекс	Стойност n + 1
Производство по цени на производител	1 000	102,0	1 020	88,2	900
Субсидиране на продукция	100	102,0	102	147,0	150
Производство по базисни цени	1 100	102,0	1 122	93,6	1 050

Индексът за обем на субсидията съвпада с индекса за обем на производството по цени на производител.

(1) Статистическа служба на Европейските общности, Европейска система от сметки — ESA 1995, Люксембург, 1996 г.

(2) Система от национални сметки, 1993 г. Съвместна публикация на ООН, Международния валутен фонд, Комисията на Европейските общности, ОИСР и Световната банка.

(3) Предвид различните потребности на анализаторите, ФАО препоръчва използването на три вида единици като основни единици за характеризиране на икономическите сметки за хранителната промишленост и селското стопанство, а именно: институционални единици (включително домакинствата), предприятия (които са еквивалент на местните стопански единици по видове дейност — kind-of-activity units - в Европейската система от сметки) и продукти, както се препоръчва от Системата от национални сметки, 1993 г. (които са еквивалент на местните стопански единици по видове дейност (kind-of-activity units - KAUs), в Европейската система от сметки) (срв. ФАО/1996 г. Система от икономически сметки за хранителната промишленост и селското стопанство, ООН, Рим).

(4) Следва да се отбележи, че независимо от това, че Европейската система от сметки дава предимство на местните единици по видове дейност (kind-of-activity unit — KAUs), единицата, която най-добре подхожда на анализа на производствения процес, е единицата с еднородно производство (unit of homogeneous production — UHP). Тази единица се използва за анализиране на вложените суровини и крайния продукт, тъй като тя съответства точно на вида дейност. По такъв начин институционалните единици се делят на толкова единици с еднородна дейност, колкото дейности съществуват (различни от помощните). Чрез групирането на тези единици с еднородна дейност е възможно да се раздели икономиката на чисти (хомогенни) отрасли. Единицата с еднородно производство не може като правило да бъде директно наблюдавана. По тази причина сметките на хомогенните отрасли не могат да се изчисляват на база на групи от единици с еднородно производство. Европейската система от сметки описва метод за съставянето на тези сметки. Той предполага причисляването на вторичното производство и съответните разходи за дейността на отраслите към подходящи хомогенни отрасли (Европейска система от сметки, 9.53 до 9.61).

(5) За отбелязване е обаче фактът, че някои вторични дейности винаги се смятат за отделими от селскостопанската дейност, като например даване под наем на сгради и помещения.

(6) Измерването на продукцията преди време беше основано на понятието „национална ферма“, един абстрактен аграрен холдинг, произвеждащ цялата селскостопанска продукция в една национална икономика, като селскостопанската продукция се разглеждаше като сума на всички продукти, напускащи националната ферма. Беше решено да се изостави понятието за националната ферма заради усъвършенстване на 1) икономическия анализ на селскостопанските сметки (технически коефициенти и ставки на данък добавена стойност), 2) съответствие между сметка „производство“ и сметка „формиране на доход“, 3) сравняването на техническите коефициенти и ставките на данък добавена стойност между подотраслите и държавите участнички и 4) съзвучие с Европейската система от сметки и нейните принципи.

(7) ISIC Rev. 3: международен стандарт за класификация на отраслите на всички икономически дейности, разработен от ООН.

(8) Вж. също така глава 4 „Обяснителни бележки“ в Евростат: NACE Rev. 1, Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, Тема 2, Серия Е, Люксембург, 1996 г.

(9) По тази причина се прави разлика между трите вида единици, произвеждащи вино: предприятия от хранителната промишленост, сдружения на селскостопански производители и аграрни холдинги.

(10) Съществуват някои несъответствия между определенията на NACE в различните езици. Съгласно немската и английската версия на NACE само разсадниците на горски декоративни дървета са част от NACE 02.01 (горско стопанство и сечене и извозване на горски трупи). Включването на разсадниците, произвеждащи плодови дървета, лози и декоративни дръвчета, в селскостопанския отрасъл не би представлявало по такъв начин отклонение от NACE.

(11) Причината за това отклонение от общото правило е, че в тези специални случаи значителна част от семената се добиват в резултат на производството на съответните житни, маслодайни, протеинови растения или картофи, докато в другите случаи те се произвеждат в специални холдинги.

(12) Причината за това отклонение е, че на практика процесът на производство на яйца за люпене и яйца за консумация е твърде различен и не съществува едно-единствено производство „яйца“, за което предназначението може да се определи след производството. От началото на производствения процес яйцата за люпене са предназначени за производство на пилета. По тази причина те се разглеждат в ИССС по същия начин, както се разглеждат малките прасенца, които са смятани за полуготов продукт на свинепроизводството.

(13) Вторичен продукт е продукт, който технически е свързан с производството на други продукти. Той може да бъде изключителен, особен, когато е свързан с други продукти от същата група, но чието производство е нехарактерно за тази група или обичаен, когато е свързан с други продукти, но чието производство не е особено за една група.

(14) Оборудването и машините принадлежат на кооператива за разлика от машинен парк, който обикновено е собственост на отделен холдинг.

(15) Срв. 6.72 до 6.79 и 6.94 до 6.100 в Системата от национални сметки.

(16) Срв. 2.029 до 2.031 за времето, в което запасите се отчитат.

(17) ФАО (1996) Система от икономически сметки за хранителната промишленост и селското стопанство, ООН, Рим.

(18) Продукцията при тези животни се изчислява чрез събиране на стоките от основния капитал, произведени за собствена сметка (= постъпления минус ликвидиране на активи), и продажбите (= пласиране).

(19) Когато се оценява търговията, разходите при прехвърлянето на собственост (търговски надбавки и транспортни разходи) се включват в стойността на придобитите активи. В случая на търговия между резидентни холдинги продажбите и покупките взаимно се компенсират с изключение на разходите по прехвърлянето, които се разглеждат при изчисляването на продукцията като „отрицателна продажба“.

(20) По подобен начин се разглеждат и други селскостопански продукти, имащи характер на запаси.

(21) Това е основно случаят, когато производството се подпомага, а в някои случаи става възможно чрез направените разходи на работодателя.

(22) Лизингът се отличава от обикновеното наемане по това, че рисковете и предимствата на собствеността при лизинга се прехвърлят де факто, но не де юре от наемодателя към наемателя (който използва актива). Европейската система от сметки взема под внимание икономическите условия на лизинга чрез отчитане на факта, че наемодателят предоставя кредит на наемателя, което позволява на последния да закупи дълготрайна стока и да стане де факто собственик. По тази причина лизингът се счита за специална форма на инвестиционно финансиране.

(23) Като пряко следствие от този метод разходите, свързани с търговията с дълготрайни активи — животни — между единиците, следва да се отчита в показателя „бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя.

(24) В този случай дейността по отсичане на насажденията и продажбата на дървения материал се класифицира като лесовъдна дейност.

(25) Следва да се отбележи, че стойността на услугата по разчистването, която може да се фактурира от разчистващата фирма, представлява междинно потребление на услуга.

(26) Разглеждането на продажбата на животни за клане (т.е. в кланица или от фермера, включително всички продажби на неселскостопански единици за стопански нужди, различни от клане) като ликвидиране на дълготрайни активи представлява опростяване на счетоводната процедура за отчитане на ликвидирането на дълготрайни активи, чието стопанско предназначение се е променило. „Дълготрайните активи“ животни в действителност са превърнати в стокови наличности като се отчита поток, наречен „други промени в обема“ (сравни 2.136), записан в сметката „други промени в обема на активите“. Те се продават само под формата на стокови наличности, като тогава продажбата представлява изтегляне от стоковите наличности, а не ликвидиране на активи.

(27) Доколкото продажбата и покупката се извършват през един и същ отчетен период. В противен случай се отчитат ликвидирането (за периода, през който се е извършила продажбата) и придобиването (за периода, през който се е извършила покупката).

(28) Включително клане за собствено крайно потребление или плащане в натура.

(29) Търговията с животни за разплод между фермери не се вписва в сметките. Такъв и случаят и когато търговията се извършва чрез посредници (ако покупката и продажбата се извършват в един и същ период от време). Но разходите по прехвърляне на собствеността (посреднически услуги, търговски надбавки, транспортни разходи, и т.н.) трябва да се включат в стойността на бруто образуването на основен капитал за животни.

(30) Съгласно Системата от национални сметки 93 (6.185), за разлика от Европейската система от сметки 95 (6.03), потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните.

(31) Може да бъде използван всеки друг метод, който води до същите резултати.

(32) Приспадането съответства на теоретичния случай, когато вносът на производителни животни се отчита като Бруто образуване на основен капитал. На практика всички животни, внесени от селскостопанския отрасъл се третират като промяна в стоковите наличности (сравни 2.205).

(33) Другите промени в обема обикновено се приемат като наличности от стоки, унищожени в резултат на извънредни събития (например природни бедствия). Текущите загуби са включени в изтеглянията от стоковите наличности.

(34) Използва се разбивка на продукцията на продажби (и друга употреба) и промени в стоковите наличности.

(35) Подобен резултат може да се получи с отчитане на продажбите на шестмесечна база и се изчисли добивът за референтната година „n“ чрез събиране на продажбите от второто полугодие „n“ с тези от първото полугодие „n + 1“.

(36) Тази категория не включва плащанията, които се извършват предимно в интерес на наетите. Подобни плащания представляват част от междинното потребление (срв. 2.108 (е)).

(37) Селскостопанските продукти, предоставени на служителите, са продукция на селскостопанския отрасъл.

(38) Квартирните услуги се разглеждат като отделна неаграрна дейност, в резултат на което се появяват само като компенсация на наетите и като отчисление от опериращия излишък на селскостопанския сектор. Ако те се явяват неделима неаграрна дейност, то биха се отчитали като компонент на производството и форма на компенсация на наетите.

(39) Те отговарят на заплатите, които работодателят продължава да плаща на своите служители в случай на заболяване, майчинство, трудова злополука, инвалидност или съкращение, доколкото тези суми могат да се идентифицират поотделно.

(40) Оборотът е най-важната данъчна позиция. Всички държави-членки на ЕС събират данък върху оборота във формата на ДДС. Размерът на този данък варира в различните държави-членки. Най-общо казано размерът на данъка върху селскостопанската продукция е по-нисък от нормалния.

(41) Процентът може да варира според вида на продукта и канала на дистрибуция.

(42) Различията между действащите системи на ДДС в отделните държави-членки понякога водят до ситуации, при които ДДС, платен от фермерите за извършените от тях покупки не могат да бъдат компенсирани или възстановени. Такива ДДС плащания са: а) ДДС, който не се удържа, т.е. ДДС, платен върху покупките, които фермерите плащат независимо от действащата спрямо тях система, не може да се удържа от ДДС, фактуриран по продажбите и за който не се предвижда компенсация; б) и/или ДДС, различен от този в буква а), платен върху покупките, за който фермерите към които се прилага система за данъчно облагане с пропорционална ставка, не получават достатъчна компенсация чрез продажната цена или възстановяване на платените суми.

(43) Показателен пример са субсидиите, плащани на компании за общо застраховане, което позволява на тези компании да събират по-ниски (брутни) премии от държателите на застрахователни полици (например селскостопански предприятия, които се застраховат за покриване на рискове като загуби от градушка, измръзване и др.). Тъй като тези субсидии са за продукция, като продуктът е застрахователна услуга, те не се отчитат в сметка Формиране на прихода на държателя на полицата (и затова в горният пример не е в Системата от икономически сметки за селското стопанство). Тъй като обаче тези субсидии намаляват разходите за застрахователни услуги (на държателите на полиците), резултатът се отразява в производствената сметка на държателя на полицата (чрез по-ниска стойност на междинното потребление, срв. 2.108 ж)).

(44) Когато обаче субсидиите са с двойствена цел, т . е те са насочени да финансират както погасяването на дълга, така и изплащането на лихвите по него, и когато е невъзможно двата елемента да бъдат разграничени, целият размер на помощта се разглежда като инвестиционна помощ.

(45) Получените лихви се отнасят към позиция „Други вземания“ (Е.7) във финансовата сметка. Тази категория включва всички транзакции, които се отчитат в позиция „Други вземания“, т. е. всички финансови активи, създадени като част от финансови или нефинансови транзакции, доколкото съществува разлика между времето на осъществяване на транзакцията и времето на извършване на плащането.

(46) Следва да се отбележи, че получените наеми не съответстват на Икономическите сметки за селското стопанство поради прилагането на концепцията за селскостопанския отрасъл (срв. 1.44).

(47) В съответствие с Европейската система от сметки 95 цялата сума следва да се отчете като аренда на земя, ако се смята, че стойността на земята е по-висока от тази на сградата, и като наем на сградите в обратния случай.

(48) Включително провизии за загуби от стоки на основния капитал в резултат на инцидентни щети, срещу които може да се направи застраховка. Стойността на тези провизии следва да се отчита като стойност на нетните премии, платени за застраховане на стоки на основния капитал.

(49) Само лихвите, получени от селскостопанските единици, организирани като фирми.

(50) За да се вземат предвид временната и сезонната работа, заетостта в селското стопанство или промените, свързани с нея, се измерват в годишни работни единици (виж. глава IV за повече подробности). Разграничават се годишните работни единици, на които не се заплаща възнаграждение и на такива, на които се заплаща, като заедно те формират общия размер годишни работни единици.

(51) Този измерител на дохода съответства на предишния измерител „нетен доход от семейна селскостопанска дейност“ за еднолични предприемачи.

(52) Това не изключва възможността да съществуват обстоятелства, при които съставителите да смятат, че е за предпочитане да се отстранят несъответствията, за да се подобри цялостната последователност на данните.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОГРАМА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

За всяка отделна производствена позиция (от 01 до 18, в т. ч. и подточките) стойността по базисни цени, както и по компоненти (стойност по цени на производител, субсидии за продукцията и данъци върху продукцията) е необходимо да бъдат предавани.

Данните за производствената сметка и бруто образуване на основен капитал следва да се предават по текущи и постоянни цени.

Всички стойности се изразяват в милиони единици на националната валута. Разходът на труд се изразява в 1 000 годишни работни единици.

1. Производствена сметка

Позиция

Списък на променливите

Предаване на данни за референтната година n

ноември

година n

(разчети)

януари

година n + 1

(разчети)

септември

година n + 1

Зърнени култури (в т. ч. семена)

01.1

Пшеница и шпелта

01.1/1

Мека пшеница и шпелта

—

01.1/2

Твърда пшеница

—

01.2

Ръж и меслин

01.3

Ечемик

01.4

Овес и летни зърнени смески

01.5

Царевица на зърна

01.6

Ориз

01.7

Други житни култури

Промишлени култури

02.1

Маслодайни семена и маслодайни плодове (в т.ч.)

02.1/1

Рапица и репични семена

—

02.1/2

Слънчоглед

—

02.1/3

Соя

—

02.1/4

Други маслодайни продукти

—

02.2

Протеинови култури (в т.ч. семена)

02.3

Суров тютюн

02.4

Захарно цвекло

02.5

Други промишлени култури

02.5/1

Влакнодайни растения

—

02.5/2

Хмел

—

02.5/3

Други промишлени култури: други

—

Фуражни растения

03.1

Фуражна царевица

—

03.2

Фуражни кореноплодни култури (в т. ч. фуражно цвекло)

—

03.3

Други фуражни култури

—

Зеленчуци и други градинарски продукти

04.1

Пресни зеленчуци

04.1/1

Карфиол

—

04.1/2

Домати

—

04.1/3

Други пресни зеленчуци

—

04.2

Растения и цветя

04.2/1

Разсадникови растения

—

04.2/2

Декоративни растения и цветя (в т. ч. коледни елхи)

—

04.2/3

Насаждения

—

Картофи (в т.ч. семена)

Плодове

06.1

Пресни плодове

06.1/1

Десертни ябълки

—

06.1/2

Десертни круши

—

06.1/3

Праскови

—

06.1/4

Други пресни плодове

—

06.2

Цитрусови плодове

06.2/1

Сладки портокали

—

06.2/2

Мандарини

—

06.2/3

Лимони

—

06.2/4

Други цитрусови плодове

—

06.3

Тропически плодове

06.4

Грозде

06.4/1

Десертно грозде

—

06.4/2

Други сортове грозде

—

06.5

Маслини

06.5/1

Трапезни маслини

—

06.5/2

Други маслини

—

Вино

07.1

Трапезно вино

—

07.2

Квалитетно вино

—

Маслиново мaсло

Продукти от други насаждения

09.1

Зеленчукови материали, използвани главно за сплитане

—

09.2

Семена

—

09.3

Продукти от други насаждения

—

Продукция от растениевъдство (01 -09)

Животни

11.1

Едър рогат добитък

11.2

Свине

11.3

Еднокопитни

11.4

Овце и кози

11.5

Птици

11.6

Други животни

Животински продукти

12.1

Мляко

12.2

Яйца

12.3

Други животински продукти

12.3/1

Сурова вълна

—

12.3/2

Копринени буби

—

12.3/3

Други животински продукти: други

—

Животинска продукция (11 + 12)

Производство на селскостопански стоки (10 + 13)

Производство на селскостопански услуги

15.1

Селскостопански услуги

—

15.2

Наемане на млечна квота

—

Селскостопанска продукция (14 + 15)

Неселскостопански вторични дейности (неделими)

17.1

Обработка на селскостопански продукти

17.2

Други неделими вторични дейности (стоки и услуги)

Производство на селскостопанския отрасъл (16 + 17)

Всичко междинно потребление

19.01

Семена и посадъчен материал

19.02

Електроенергия; смазки

19.02/1

—	електричество

—

19.02/2

—

газ

—

19.02/3

—	други горива

—

19.02/4

—

други

—

19.03

Торове и подобрители за почвите

19.04

Продукти за защита на растенията и пестициди

19.05

Ветеринарни разходи

19.06

Храни за животните

19.06/1

—	храни, закупени от друго аграрно стопанство

19.06/2

—	храни, закупени извън селскостопанския отрасъл

19.06/3

—	храни, произведени и използвани от същото стопанство

19.07

Поддръжка на материалите

19.08

Поддръжка на сгради

19.09

Селскостопански услуги

19.10

Други стоки и услуги

Брутна добавена стойност по базисни цени (18 –19)

Потребление на основен капитал

21.1

Оборудване

—

21.2

Сгради

—

21.3

Насаждения

—

21.4

Други

—

Нетна добавена стойност по базисни цени

2. Сметка Формиране на дохода

Позиция	Списък на променливите	Предаване на данни за референтната година n
Позиция	Списък на променливите	ноември година n (разчети)	януари година n + 1 (разчети)	септември година n + 1
23	Възнаграждение на наетите	Х	Х	Х
24	Други данъци върху производството	Х	Х	Х
25	Други субсидии за производство	Х	Х	Х
26	Факторен доход (22-24+25)	Х	Х	Х
27	Опериращ излишък/смесен доход (22-23-24+25)	Х	Х	Х

3. Сметка Предприемачески доход

Позиция	Списък на променливите	Предаване на данни за референтната година n
Позиция	Списък на променливите	ноември година n (разчети)	януари година n + 1 (разчети)	септември година n + 1
28	Наеми и други плащания по недвижима собственост	Х	Х	Х
29	Платени лихви	Х	Х	Х
30	Получени лихви	Х	Х	Х
31	Предприемачески доход (27-28-29+30)	Х	Х	Х

4. Елементи на капиталовата сметка

Позиция	Списък на променливите	Предаване на данни за референтната година n
Позиция	Списък на променливите	ноември година n (разчети)	януари година n + 1 (разчети)	септември година n + 1
32	Бруто образуване на основен капитал в селскостопански продукти	—	—	Х
32.1	Бруто образуване на основен капитал в насаждения	—	—	Х
32.2	Бруто образуване на основен капитал в животни	—	—	Х
33	Бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти	—	—	Х
33.1	Бруто образуване на основен капитал в материали	—	—	Х
33.2	Бруто образуване на основен капитал в животни	—	—	Х
33.3	Друго бруто образуване на основен капитал	—	—	Х
34	Бруто образуване на основен капитал (без удържимия ДДС) (32 + 33)	—	—	Х
35	Нето образуване на основен капитал (без удържимия ДДС) (34–21)	—	—	Х
36	Изменения на запасите	—	—	Х
37	Трансфери на капитал	—	—	Х
37.1	Инвестиционни субсидии	—	—	Х
37.2	Други трансфери на капитал	—	—	Х

5. Разход за труд в селското стопанство

Позиция	Списък на променливите	Предаване на данни за референтната година n
Позиция	Списък на променливите	ноември година n (разчети)	януари година n + 1 (разчети)	септември година n + 1
38	Всичко разход за труд в селското стопанство	Х	Х	Х
38.1	Разход за труд, за който не се плаща възнаграждение	Х	Х	Х
38.2	Разход за труд, за който се плаща възнаграждение	Х	Х	Х

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

131

32004R0214

L 036/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 214/2004 НА КОМИСИЯТА

от 6 февруари 2004 година

за определяне на стандартите за търговия с череши

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 2, параграф 2 от него,

Като има предвид, че:

(1)

Черешите са сред продуктите, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2200/96, за които трябва да бъдат приети стандарти. В интерес на яснотата, Регламент (ЕИО) № 899/87 на Комисията от 30 март 1987 г. относно определяне на стандартите за качество на черешите (2), който е изменян многократно, трябва да бъде отменен и заменен с нов регламент. За тази цел и в интерес на запазване на прозрачността на световния пазар, трябва да бъде взет предвид стандартът FFV-13 на ООН/ИКЕ относно търговията и контрола за качество на черешите, препоръчан от Работната група по стандартизация на бързо развалящи се продукти и развитие на качеството към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ/ООН).

(2)	Приложението на тези нови стандарти трябва да отстрани продукти с незадоволително качество от пазара, да приведе продукцията в съответствие с изискванията на потребителите и да улесни търговията, основана на лоялната конкуренция, като така помогне за повишаване на рентабилността.

(3)

Стандартите се прилагат на всички етапи от търговията. Транспортирането на далечно разстояние, съхранението за определен период от време и различни процеси, на които продуктите са подложени, могат да предизвикат известни изменения, дължащи се на биологично развитие на продуктите или техния нетраен характер. Необходимо е тези изменения да се вземат предвид при прилагането на стандартите на етапите от търговията, следващи този на експедирането.

(4)	Тъй като продуктите от клас „екстра“ трябва да бъдат внимателно сортирани и опаковани, единственото допустимо изменение при тях може да бъде намаляването на свежестта и твърдостта им.

(5)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стандартите за търговия с череши, включени в код по КН 0809 20, са определени в приложението.

Стандартите се прилагат на всички етапи от търговията при условията, определени в Регламент (ЕО) № 2200/96.

Въпреки това на етапите след експедирането по отношение на предписанията на стандартите продуктите могат да имат незначителна загуба на свежест и твърдост; продуктите, класирани в класове, различни от клас „екстра“, могат освен това да имат незначителни изменения, дължащи се на развитието им и на нетрайния им характер.

Член 2

Отменя се Регламент (ЕИО) № 899/87.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 47/2003 (ОВ L 7,11.1.2003 г., стр. 64).

(2) ОВ L 200, 21.7.1987 г., стр. 18. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 46/2003 (ОВ L 7,11.1.2003 г., стр. 61).

ПРИЛОЖЕНИЕ

СТАНДАРТИ ЗА ЧЕРЕШИ

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРОДУКТА

Настоящите стандарти се прилагат за череши от културните сортове, произлезли от Prunus avium L., Prunus cerasus L. или хибриди от тях, доставени в прясно състояние на потребителя, като се изключват черешите за промишлена преработка.

II. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КАЧЕСТВОТО

Целта на настоящите стандарти е да определят изискванията за качество на черешите след подготовката и опаковането.

А. Минимални изисквания

Черешите от всички класове, отговарящи на определените изисквания за качество, с допустимите отклонения за всеки клас, трябва да бъдат:

—

цели,

—	свежи на външен вид,

—	здрави; продукти, засегнати от загниване или такова влошаване, правещо ги негодни за консумация, се изключват,

—	твърди (според сорта),

—	чисти, практически без всякакви видими чужди тела,

—	практически без вредители,

—	практически без повреди, причинени от вредители,

—	без повишена повърхностна влажност,

—	без чужд мирис и/или вкус,

—	с дръжка (1).

Черешите трябва да се берат внимателно.

Те трябва да са развити достатъчно и да са задоволително узрели. Развитието и състоянието им трябва да е такова, че да могат:

—	да претърпят транспортиране и пренасяне, и

—	да пристигнат в задоволителен вид на местоназначението.

Б. Класификация

Черешите се класифицират в три класа, определени по-долу:

клас „екстра“

Черешите от този клас трябва да бъдат от най-високо качество. Те трябва да са добре развити и да имат всички характеристики и типично оцветяване на сорта.

Те трябва да бъдат без дефекти, с изключение на много леки повърхностни дефекти, при условие че те не засягат общия външен вид на плода, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката.

ii)

клас I

Черешите от този клас трябва да бъдат с добро качество. Те трябва да са характерни за сорта.

Могат да се допуснат все пак следните леки дефекти, при условие че те не засягат общия вид на плода, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:

—	лек дефект във формата;

—	лек дефект в оцветяването.

Те не трябва да имат петна от слънчев пригор, напуквания, набивания или дефекти, причинени от градушка.

iii)

клас II

Този клас включва череши, които не отговарят на изискванията на по-горните класове, но отговарят на минималните изисквания, определени по-горе.

Могат да бъдат допуснати следните дефекти, при условие че черешите запазват основните си характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:

—	дефекти във формата и оцветяването, при условие че запазват характеристиките на сорта;

—	малки, зараснали повърхностни наранявания, неоказващи съществено влияние върху външния вид или съхранението на плода.

III. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАЗМЕРА

Размерът се определя по максималния диаметър на напречното сечение. Черешите трябва да са със следните минимални размери:

—	клас „екстра“: 20 mm,

—	клас I и клас II: 17 mm.

IV. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДОПУСТИМИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ

Допустими отклонения по отношение на качеството и размера се допускат във всяка опаковка за плод, неотговарящ на изискванията на посоченото качество.

А. Допустими отклонения от качеството

i) клас „екстра“

5 % от броя или теглото на черешите, неотговарящи на изискванията на качеството, но отговарящи на изискванията на клас I, или по изключение попадащи в допустимите отклонения за този клас, с изключение на презрял плод. В рамките на този допуск не повече от 2 % общо могат да съставляват разцепени и/или проядени от червеи плодове.

ii) Клас I

10 % от броя или теглото на черешите, неотговарящи на изискванията за този клас, но отговарящи на тези за клас II или по изключение попадащи в допустимите отклонения за този клас. В рамките на този допуск не повече от 4 % могат да съставляват разцепени или проядени от червеи плодове.

Допълнително се допускат 10 % от черешите без дръжки, при условие че кожицата не е повредена и няма сериозно изтичане на сок.

iii) клас II

10 % от броя или теглото на черешите, неотговарящи нито на изискванията на качеството, нито на минималните изисквания, с изключение на плодове, засегнати от загниване или някакви други увреждания, правещи ги негодни за консумация. В рамките на тези граници не повече от 4 % общо могат да съставляват презрели и/или разцепени и/или проядени от червеи плодове. Не повече от 2 % общо могат да съставляват презрели плодове.

Освен това се допускат 20 % от черешите без дръжка, при условие че кожицата не е повредена и няма сериозно изтичане на сок.

Б. Допустими отклонения от размера

За всички качества: 10 % от броя или теглото на черешите, неотговарящи на минималния определен размер, при условие обаче, че диаметърът е не по-малък от:

—	17 mm за клас „екстра“,

—	15 mm за клас I и клас II.

V. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТЪРГОВСКИЯ ВИД

А. Еднородност

Съдържанието на всяка опаковка трябва да бъде еднородно и да се състои само от череши с един и същ произход, сорт и качество. Плодовете трябва да бъдат с един и същ размер.

Освен това черешите от клас „Екстра“ трябва да бъдат с еднакво оцветяване и зрелост.

Видимата част на съдържанието на опаковката трябва да бъде представителна за цялото съдържание.

Независимо от предходните разпоредби на тази точка, плодовете, включени в настоящия регламент, могат да бъдат смесени в търговски опаковки с нето тегло от 3 kg или по-малко, с различни видове пресни плодове и зеленчуци, при условията, определени в Регламент (ЕО) № 48/2003 (2) на Комисията.

Б. Опаковка

Черешите трябва да бъдат опаковани по такъв начин, че да се запазят плодовете правилно.

Използваният материал в опаковката трябва да бъде нов, чист и с такова качество, че да предотвратява външни или вътрешни повреди на плода. Използването на материали, и по-специално на хартия или етикети, съдържащи търговски спецификации, се допуска при положение че отпечатването или етикетирането е било направено с нетоксично мастило или лепило.

Опаковките не трябва да съдържат чужди тела.

VI. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА

Всяка опаковка трябва да съдържа следните данни, нанесени с четливи и неизтриваеми букви, групирани от една и съща страна и видими отвън:

А. Идентификация

Опаковчик и/или експедитор: име и адрес или официално издадено или прието кодово обозначение. Обаче при използване на кодово обозначение забележката „опаковчик и/или експедитор“ (или еквивалентни съкращения) трябва да бъдат посочени в близост до кодовото обозначение.

Б. Естество на продукта:

—	„череши“, когато съдържанието не се вижда отвън,

—	„вишни“, когато е необходимо,

—	„Пикота“ или еквивалентно название когато е необходимо,

—	име на сорта (не е задължително).

В. Произход на продукта

Страна на произход и по желание — производствен район или национално, регионално или местно наименование.

Г. Търговски характеристики

Клас.

Д. Официален знак за контрол (не е задължителен)

(1) Разрешават се липсващи дръжки, при условие че кожата не е увредена и няма сериозно изтичане на сок при вишни и череши от вида „Пикота“ или еквивалентни названия, които естествено губят дръжката при беритба.

(2) ОВ L 7, 11.1.2003 г., стр. 65.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

135

32004R0216

L 036/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 216/2004 НА КОМИСИЯТА

от 6 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1722/93 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламенти (ЕИО) № 1766/92 и (ЕИО) № 1418/76 на Съвета по отношение на възстановяванията при производство в сектора на зърнените култури и сектора на ориза

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 7, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3072/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), и по-специално член 8, буква д) от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 1722/93 на Комисията (3) определя начина на изчисляване на възстановяването. Условията на пазара на картофеното нишесте, повлияни особено от минималната цена за картофите, могат да бъдат разграничени от тези, характерни за пазара на нишесте от зърнени култури. Следователно следва да бъде възможно да се определи различна сума за възстановяване за картофеното нишесте.

(2)

Заявленията за сертификати за възстановяване могат да се подават всеки работен ден преди 15:00 ч. брюкселско време. Тъй като този срок може да изтече след началото на заседанието на Управителния комитет по зърнени култури, на което се взема решение относно размера на възстановяванията, съществува риск от спекулативни заявления. Затова срокът следва да бъде определен по-рано.

(3)

Регламент (ЕИО) № 1722/93 определя сертификатите за възстановяване при производство да са валидни до последния ден от петия месец, следващ този на издаването. Това носи риск от издаване на сертификати за твърде големи обеми. Тъй като Комисията не може нито да отхвърли заявленията за сертификати в случай на спекулативно заявяване, нито да определи различен размер на възстановяването, без да го съгласува с Управителния комитет по зърнени култури, срокът на валидност на сертификатите следва да бъде съкратен до края на последния ден от третия месец, следващ този на издаването.

(4)

Комисията не разполага с подробна информация за количествата, за които е предоставено възстановяване при производство, преди да изминат три месеца от края на всяко тримесечие от календарната година. За да се осигури по-добра прозрачност, държавите-членки следва всеки месец да съобщават количествата нишесте, за които са подадени заявления за сертификати.

(5)	Регламент (ЕИО) № 1722/93 следва да бъде съответно изменен.

(6)	Управителният комитет за зърнени култури не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1722/93 се изменя, както следва:

1.	В член 3, параграф 2 се добавя следната алинея: „За картофеното нишесте може да се определи различен размер на възстановяване, който да отразява минималната цена, определена в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1766/92.“

2.	В член 5, параграф 1 второто изречение се заменя със следното: „Заявленията могат да се подават всеки работен ден преди 13:00 ч. брюкселско време.“

В член 6, параграф 3 първата алинея се заменя със следното:

„3. Сертификатът за възстановяване съдържа информацията, изисквана съгласно член 5, параграф 2, и определя размера на възстановяването и последния ден на валидност на сертификата, който съвпада с последния ден от третия месец, следващ месеца на издаване.“

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Държавите-членки уведомяват Комисията:

a)	до края на първата седмица на всеки месец: за количествата нишесте, за които са били подадени заявления за сертификати през предходния месец, както е посочено в член 5, параграф 1;

б)

в рамките на три месеца след края на всяко тримесечие от календарната година: за вида, количествата и произхода на нишестето (царевично, пшенично, картофено, ечемичено, овесено или оризово), за което са били изплатени възстановявания, както и за количествата продукти, за които нишестето е било използвано.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 181, 1.7.1992 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1104/2003 (ОВ L 158, 27.6.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 18. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 411/2002 (ОВ L 62, 5.3.2002 г., стр. 27).

(3) ОВ L 159, 1.7.1993 г., стр. 112. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1786/2001 (ОВ L 242, 12.9.2001 г., стр. 3).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

137

32004D0117

L 036/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 януари 2004 година

за изменение на Решения 92/260/ЕИО, 93/197/ЕИО и 97/10/ЕО относно временното допускане и вноса в Европейския съюз на регистрирани коне от Южна Африка

(нотифицирано под номер С(2004) 50)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/117/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1) и по-специално член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, членове 14, 15, 16 и член 19, i) от нея,

като има предвид, че:

(1)	Решение 92/260/ЕИО на Комисията (2) формулира ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за временно допускане на регистрирани коне.

(2)	Решение 93/197/ЕИО на Комисията (3) определя ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни и еднокопитни за разплод и доотглеждане.

(3)

Приложение I към Решение 97/10/ЕО на Комисията от 12 декември 1996 г. за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета и Решения 92/160/ЕИО, 92/260/ЕИО и 93/197/ЕИО на Комисията относно временното допускане и вноса в Общността на регистрирани коне от Южна Африка (4), предвижда допълнителни гаранции, които са приложими във връзка с регионализацията на Южна Африка по отношение на вноса на регистрирани коне в Европейската общност.

(4)

Допълнителните гаранции забраняват използването на ваксини срещу африканска чума по конете в зоната, свободна от африканската чума по конете. Следователно ваксинационният статус на регистрирани коне, които са пребивавали за повече от 24 месеца в области, свободни от африканската чума по конете, не могат повече да бъдат сертифицирани, съгласно действащите условия по вноса.

(5)

Необходимо е, също така, прехвърлянето на регистрираните коне в зона, свободна от африканската чума по конете, да бъде подчинено на разрешение в случаите, в, които тези коне не са били ваксинирани, или, където по ветеринарни причини, подобна ваксинация не е била проведена, в съответствие с инструкциите на производителя.

(6)

Необходимо е допълнителните гаранции във връзка с регионализацията на Южна Африка да бъдат адаптирани, по отношение на вноса в Общността на регистрирани коне, с оглед на ветеринарно-санитарната ситуация в страната и с цел да бъдат отразени тези изменения във ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране, приложими при подобен внос.

(7)	Решения 92/260/ЕИО, 93/197/ЕИО и 97/10/ЕО, следва да бъдат съответно изменени.

(8)	Мерките, за които се отнася настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В приложение II към Решение 92/260/ЕИО ветеринарният сертификат Е се заменя с текста в приложение I към настоящото решение.

Член 2

В приложение II към Решение 93/197/ЕИО ветеринарният сертификат Е се заменя с текста в приложение II към настоящото решение.

Член 3

Приложение I към Решение 97/10/ЕО се изменя в съответствие с приложение III към настоящото решение.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 130, 15.5.1992 г., стр. 67. Решение, последно изменено с Решение 2003/541/ЕО (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(3) ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 16. Решение, последно изменено с Решение 2003/541/ЕО.

(4) ОВ L 3, 7.1.1997 г., стр. 9. Решение, последно изменено с Решение 2003/541/ЕО.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение I към Решение 97/10/ЕО, се изменя, както следва:

Точка 5.5.1.4 се заменя със следното:

5.5.1.4. Сертификатът трябва да удостоверява, че конят:

—	е клинично прегледан през последните 48 часа преди изпращането и не е показал клинични признаци на заболяване; и

—	не е бил в контакт през последните 15 дни (доколкото ми е било доведено до знанието) с други еднокопитни, страдащи от инфекциозни или заразни болести, и

—	не произхожда от област, където действат ветеринарни ограничения по отношение на заразните болести по еднокопитни и не произхожда от стопанство, намиращо се под ветеринарна забрана, и

—	не произхожда от стопанство, където е била регистрирана африканска чума по конете през последните 60 дни, и

—

ако конят произхожда от област, извън зоната на наблюдение, той е бил:

i)	или ваксиниран срещу африканска чума по конете от ветеринарен лекар, използващ регистрирана поливалентна ваксина против болестта, съгласно предписанията на производителя на ваксината, най-малкото 60 дни, и не повече от 24 месеца, преди влизането в свободната област или

ii)

конят е внесен от територията на страна или от области от нея, в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 90/426/ЕИО, считана в съответствие с правото на Общността за свободна от африканската чума по конете, и е бил транспортиран по въздух при условия, защитени от насекоми и зараза, от летището в Йоханесбург до свободната от болестта област.“

В точка 5.5.1. се добавя следната точка:

5.5.1.5. Чрез дерогация от разпоредбите на точка 5.5.1.4., пето тире, компетентните власти могат в изключителни случаи, съгласно определенията на националното или местното законодателство на страната износител, специално да разрешат транспортирането на регистриран кон от заразена, защитена или наблюдавана зона, в свободната зона, при следните условия:

—	конят е транспортиран директно в карантинния пункт на свободната зона, одобрен за целта;

—	транспортирането се осъществява при условия на защита от насекоми и зараза, като се отчитат смекчаващите риска фактори, като сезон на отсъствие на заразни насекоми, или дневен режим без заразни насекоми, защита от насекоми и принудителна вентилация по време на транспорта,

—	конят е бил изолиран в карантинен пункт при условия на защита от насекоми и зараза, за последните 40 дни,

—

по време на изолационния период, конят е бил подлаган на тестове за африканска чума по конете, определена съгласно приложение Г към Директива 90/426/ЕИО в два случая, проведени върху кръвна проба, взета на интервал от 21 до 30 дена, като втората проба е взета 10 дена след освобождаването от карантинния пункт, естествено при отрицателни резултати, ако конят е бил ваксиниран или при показание на ненарастване на нивото на антителата, ако конят е бил предварително ваксиниран.“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

151

32004D0118

L 036/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 януари 2004 година

за изменение на Решения 95/233/ЕО, 96/482/ЕО и 2001/751/ЕО относно вноса на живи домашни птици и яйца за люпене и живи щраусови птици и яйца за люпене; Решения 94/85/ЕО, 94/984/ЕО и 2000/609/ЕО относно вноса на прясно птиче месо и месо от щраусови птици, отглеждани във ферми, месо от диви пернати и пернати, отглеждани във ферми; Решение 2000/585/ЕО относно вноса на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо, и Решение 97/222/ЕО относно вноса на месни продукти по отношение на определени присъединяващи се страни

(нотифицирано под номер С(2004) 125)

(текст от значение за EИП)

(2004/118/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък, свеине, овце икози, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (1) и по-специално член 14, параграф 3 и член 21 а, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (2), и по-специално член 21, параграф 1, член 23, параграф 1 и член 26, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 91/494/ЕИО на Съвета от 26 юни 1991 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо (3), и по-специално член 9, параграф 1 и член 11, параграф 1, буква а) от нея,

като взе предвид Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО (4), и по-специално член 10 от нея,

като взе предвид Директива 92/45/ЕО на Съвета от 16 юни 1992 г. относно здравните и ветеринарно-санитарните проблеми, свързани с отстрелването на дивеч и пускането на пазара на месо от дивеч (5), и по-специално член 16, параграф 3 от нея,

като взе предвид Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно определяне на ветеринарно-санитарни правила за производството, преработката, разпространението и въвеждането на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (6), и по-специално член 8, параграфи 1 и 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Решение 95/233/ЕО на Комисията (7) съдържа по принцип списъка на трети страни, от които е разрешен вносът, в държавите-членки, на живи птици и яйца за люпене, включително щраусови птици и съответно техните яйца.

(2)	Решение 96/482/ЕО на Комисията (8) определя по-прецизни правила за вноса на живи птици и яйца за люпене както и съответните ветеринарни сертификати.

(3)

Решение 2001/751/ЕО на Комисията (9) определя ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на живи щраусови птици и яйца за люпене от трети страни, включително ветеринарно-санитарните мерки, които се прилагат при подобен внос и списъка на трети страни, от които вносът може да бъде разрешен.

(4)

Установено е чрез доказателства, които включват: липса на заболявания при домашните птици; надзор на птичите болести и мониторингови програми; разработването на подходящи планове за действие в извънредни ситуации при заболявания на домашните птици; и развитието на достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение на общото ветеринарно законодателство и законодателството в сектора на домашните птици преди на присъединяването към Европейския съюз, че Естония, Малта, Латвия и Литва са достатъчно добре структурирали и организирали ветеринарните служби по отношение на здравето на домашните птици и щраусовите птици.

(5)	Счита се за целесъобразно включването на Литва, Естония и Малта, в списъка на третите страни, на които по принцип се разрешава вноса на живи домашни птици и яйца за люпене, включително и щраусови птици и яйца, определени в Решение 95/233/ЕО на Комисията.

(6)	Решение 96/482/ЕО на Комисията и Решение 2001/751/ЕО на Комисията следва също да бъдат изменени, за да включат Естония, Малта, Латвия и Литва.

(7)	Решение 94/85/ЕО на Комисията (10) установява списъка на третите страни, от които вносът на прясно птиче месо може да бъде разрешен.

(8)	Решение 94/984/ЕО на Комисията (11) определя ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране при вноса на прясно месо от домашни птици от трети страни.

(9)	Решение 2000/609/ЕО на Комисията (12) установява ветеринарно-санитарните и здравните условия и ветеринарното сертифициране при вноса на месо от щраусови птици, отглеждани във ферми.

(10)

Поради подобрения здравен статус на животните в присъединяващите се страни, по отношение на домашните птици, Естония следва да бъде включена в списъка на третите страни, от които по принцип се разрешава вносът на прясно месо от домашни птици в Европейския съюз както е посочено в Решение 94/85/ЕО на Комисията. Това също позволява да се разреши на Естония да внася месо от диви пернати съгласно разпоредбите на Решение 94/86/ЕО на Комисията (13).

(11)	Целесъобразно е Естония, Малта и Латвия да се включат в Решение 94/984/ЕО на Комисията относно вноса на прясно месо от домашни птици и в Решение 2000/609/ЕО на Комисията, за внос на живи щраусови птици и яйца за люпене.

(12)

Решение 2000/585/ЕО на Комисията (14) определя ветеринарно-санитарните и здравните изисквания и ветеринарното сертифициране при вноса на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо от трети страни. С оглед да се отчете подобреният здравен статус на животните в присъединяващите се страни, Малта следва да бъде включена в списъка на третите страни, за които се дава разрешение и в съществуващите списъци на третите страни, и специалните условия,при които по който може да се внася в Европейския съюз месо от диви както и отгледани в стопанство пернати, и заешко месо от различни от присъединяващите се страни, също трябва да се актуализира.

(13)	Решение 97/222/ЕО на Комисията (15) установява списък на трети страни или части от трети страни, от които вносът на продукти от месо е разрешен.

(14)

Някои присъединяващи се страни продължават да представляват риск относно здравето на животните свързан с класическата чума по свинете в популациите на дивата свиня. С оглед да се отчете това, но също така се подобри здравето на животните в присъединяващите се страни, Решение 97/222/ЕО на Комисията следва да се измени.

(15)	Целесъобразно е, където се налага, да се актуализират някои наименования на страни, ISO кодове и определени дефиниции за разделянето на области.

(16)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложения I и II към Решение 95/233/ЕО се заменят с текста в приложение I и приложение II към настоящото решение.

Член 2

Приложение I към Решение 96/482/ЕО се заменя с текста в приложение III към настоящото решение.

Член 3

Приложение I към Решение 2001/751/ЕО се заменя с приложение IV към настоящото решение.

Член 4

Приложението към Решение 94/85/ЕО се заменя с приложение V към настоящото решение.

Член 5

Приложение I към Решение 94/984/ЕО се заменя с приложение VI към настоящото решение.

Член 6

Приложение I към Решение 2000/609/ЕО се заменя с приложение VII към настоящото решение.

Член 7

Приложение I към Решение 2000/585/ЕО се заменя с текста в приложение VIII към настоящото решение.

Член 8

Приложение II към Решение 2000/585/ЕО се заменя с текста в приложение IХ към настоящото решение.

Член 9

Част I на приложението към Решение 97/222/ЕО се заменя с текста в приложение Х към настоящото решение.

Член 10

Част II на приложението към Решение 97/222/ЕО се заменя с текста в приложение ХI към настоящото решение.

Член 11

Настоящото решение влиза в сила от 14 февруари 2004 г.

Член 12

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 807/2003.(ОВ L 122,16.5.2003, стр. 36).

(2) ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6.Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 806/2003.(ОВ L 122,16.5.2003, стр. 1).

(3) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 35. Директива, последно изменена с Директива 1999/89/ЕО.(ОВ L 300, 23.11.1999, стр. 17).

(4) ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49. Директива, последно изменена с Решение 2003/721/ЕО (ОВ L 260, 11.10.2003, стр. 21).

(5) ОВ L 268, 14.9.1991 г., стр. 35. Директива, последно изменена Регламент (EО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(6) ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11.

(7) ОВ L 156, 7.7.1995 г., стр. 76.

(8) ОВ L 196, 7.8.1996 г., стр. 13.

(9) ОВ L 281, 25.10.2001 г., стр. 25.

(10) ОВ L 44, 17.2.1994 г., стр. 31.

(11) ОВ L 378, 31.12.1994 г., стр. 11.

(12) ОВ L 258, 12.10.2000 г., стр. 9.

(13) ОВ L 44, 17.2.1994 г., стр. 33.

(14) ОВ L 251, 6.10.2000 г., стр. 1.

(15) ОВ L 98, 4.4.1997 г., стр. 39.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

(за изменяне на Решение 95/233/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на третите страни, от които държавите-членки разрешават вноса на живи домашни птици и яйца за люпене, с изключение на щраусовите птици и техните яйца

Това по принцип е списък и вносът отговаря на съответните изисквания по отношение на общественото здраве и на здравето на животните

ISO код	Страна
AU	Австралия
BG	България
BR	Бразилия
CA	Канада
CH	Швейцария
CL	Чили
CY (1)	Кипър (1)
CZ (1)	Чешка република (1)
EE (1)	Естония (1)
HR	Хърватия
HU (1)	Унгария (1)
IL	Израел
LT (1)	Литва (1)
LV (1)	Латвия (1)
MT (1)	Малта (1)
NZ	Нова Зеландия
PL (1)	Полша (1)
RO	Румъния
SI (1)	Словения (1)
SK (1)	Словащка република (1)
TN	Тунис
US	Съединени американски щати

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

(за изменение на Решение 95/233/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на третите страни, от които държавите-членки разрешават вноса на живи щраусови птици и техните яйца

Това по принцип е списък и вносът удовлетворява съответните изисквания по отношение на общественото здраве и на здравето на животните

ISO код	Страна
AU	Австралия
BG	България
BR	Бразилия
BW	Ботсуана
CA	Канада
CH	Швейцария
CL	Чили
CY (1)	Кипър (1)
CZ (1)	Чешка република (1)
EE (1)	Естония (1)
HR	Хърватия
HU (1)	Унгария (1)
IL	Израел
KE	Кения
LT (1)	Литва (1)
LV (1)	Латвия (1)
MT (1)	Малта (1)
NA	Намибия
NZ	Нова Зеландия
PL (1)	Полша (1)
RO	Румъния
SI (1)	Словения (1)
SK (1)	Словашка република (1)
TN	Тунис
US	Съединени американски щати
ZA	Южноафриканска република
ZW	Зимбабве

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ III

(за изменение на Решение 96/482/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ I

Списък на третите страни или части от тях, на които е разрешено да използват сертификатите от A до D, определени в приложение I, част II, отбелязани в таблицата с „Х“

Код по ISO	Страна	Части от територията	Образец на сертификатите за прилагане
Код по ISO	Страна	Части от територията	Отглеждане/производство А	Яйца за люпене В	Еднодневни пиленца С	Заклани/за зареждане D
AU	Австралия		Х	Х	Х	Х
BG	България		Х	Х	Х	Х
BR	Бразилия	Щатите Mato Grosso, Paraná, Rio Grande do Sul, Santa Catarina, Sáo Paulo	Х	Х	Х	Х
CA	Канада		Х	Х	Х	Х
CH	Швейцария		Х	Х	Х	Х
CL	Чили		Х	Х	Х	Х
CY (1)	Кипър (1)		Х	Х	Х	Х
CZ (1)	Чешка република (1)		Х	Х	Х	Х
EE (1)	Естония (1)		Х	Х	Х	Х
HR	Хърватия		Х	Х	Х	Х
HU (1)	Унгария (1)		Х	Х	Х	Х
IL	Израел		Х	Х	Х	Х
LT (1)	Литва (1)		Х	Х	Х	Х
LV (1)	Латвия (1)		Х	Х	Х	Х
MA (1)	Малта (1)		Х	Х	Х	Х
NZ	Нова Зеландия		Х	Х	Х	Х
PL (1)	Полша (1)		Х	Х	Х	Х
RO	Румъния		Х	Х	Х	Х
SI (1)	Словения (1)		Х	Х	Х	Х
SK (1)	Словашка република (1)		Х	Х	Х	Х
US	Съединени американски щати		Х	Х	Х	Х

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

(за изменение на Решение 2001/751/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на третите страни или части от тях, на които е разрешено да изнасят за Европейския съюз живи щраусови птици и техните яйца за люпене

Код по ISO	Страна	Части от територията	Отглеждане/производство на щраусови птици	Яйца за люпене на щраусови птици	Еднодневни пиленца на щраусови птици	Заклани щраусови птици
AU	Австралия		B	D	F	-
BW	Ботсуана		B	D	F	-
BR-1	Бразилия	Щатите: Rio Grande do Sul, Santa Catarina, Parana, Sao Paulo и Mato Grosso do Sul	A	C	E	G
CA	Канада		A	C	E	G
CH	Швейцария		A	C	E	G
CL	Чили		A	C	E	G
CY (1)	Кипър (1)		A	C	E	G
CZ (1)	Чешка република (1)		A	C	E	G
HR	Хърватия		A	C	E	G
EE (1)	Естония (1)		A	C	E	G
HU (1)	Унгария (1)		A	C	E	G
IL	Израел		A	C	E	-
LT (1)	Литва (1)		A	C	E	G
LV (1)	Латвия (1)		A	C	E	G
MA (1)	Малта (1)		A	C	E	G
NA	Намибия		B	D	F	-
NZ	Нова Зеландия		A	C	E	G
PL (1)	Полша (1)		A	C	E	G
RO	Румъния		A	C	E	G
SI (1)	Словения (1)		A	C	E	G
SK (1)	Словащка република (1)		A	C	E	G
TN	Тунис		A	C	E	-
US	Съединени американски щати		A	C	E	G
ZA	Южноафриканска република		B	D	F	-

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ V

(за изменение на Решение 94/85/ЕО — месо от домашни птици)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Вносът от страните в настоящия списък трябва да отговаря на съответните изисквания по отношение на общественото здраве и на здравето на животните

ISO код	Страна	Прясно месо от домашни птици	Специални забележки
AR	Аржентина	X
AU	Австралия	X
BG	България	X
BR	Бразилия	X
BW	Ботсуана	X	Само месо от щраусови птици
CA	Канада	X
CH	Швейцария	X
CL	Чили	X
CN	Китай(Народна република)	X
CY (1)	Кипър (1)	X
CZ (1)	Чешка република (1)	X
EE (1)	Естония (1)	X
HR	Хърватия	X
HU (1)	Унгария (1)	X
IL	Израел	X
IS	Исландия	X
KR	Кoрея (Република)	X
LV (1)	Латвия (1)	X
LТ (1)	Литва (1)	X
MG	Мадагаскар	X
MT (1)	Малта (1)	X
MY	Малайзия	X	Само западен полуостров птици
NA	Намибия	X	Само месо от щраусови
NZ	Нова Зеландия	X
PL (1)	Полша (1)	X
RO	Румъния	X
SI (1)	Словения (1)	X
SK (1)	Словашка република (1)	X
TH	Tайланд	X
TN	Тунис	X
ТR	Tурция	X
US	Съединени американски щати	X
UY	Уругвай	X
ZA	Южноафриканска република	X	Само месо от щраусови птици
ZW	Зимбабве	X	Само месо от щраусови птици

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

(за изменение на Решение 94/984/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на третите страни или части от тях, на които е разрешено да използват сертификатите, определени в приложение II, за внос в Европейския съюз на прясно месо от домашни птици

Заб. Символите А и В се отнасят за образците, установени в част 2 на приложение II.

ISO Код	Страна	Части от територията	Образец на приложим сертификат (А или В)
AR	Аржентина		A
AU	Австралия		B
BG	България		A
BR-1	Бразилия	Федерални области и щатовете Goiás, Minas Gerais, Mato Grosso, Mato Grosso do Sul, Paraná, Rio Grande do Sul, Santa Catarina и São Paulo	A
CA	Канада		A
CH	Швейцария		A
CL	Чили		A
CN-1	Китай	Общината на Shangai, с изключение на провинция Chongming и на областите Weifang, Linyi и Quingdao и провинция Shangdong	B
CY (1)	Кипър (1)		A
CZ (1)	Чешка република (1)		A
EE (1)	Естония (1)		A
HR	Хърватия		A
HU (1)	Унгария (1)		A
IL	Израел		A
LT (1)	Литва (1)		A
LV (1)	Латвия (1)		A
MT (1)	Малта (1)		A
NZ	Нова Зеландия		A
PL (1)	Полша (1)		A
RO	Румъния		A
SI (1)	Словения (1)		A
SK (1)	Словашка република (1)		A
TH	Тайланд		A
TN	Тунис		A
US	Съединени американски щати		A

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

(за изменение на Решение 2000/609/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на третите страни или части от тях, на които е разрешено да изнасят за Европейския съюз месо от щраусови птици, отглеждани във ферми

ISO Код	Страна	Части от територията	Образец на приложим сертификат (А или В)
AR	Аржентина		A
AU	Австралия		A
BG	България		A
BR-1	Бразилия	Щати Rio Grande do Sul, Santa Catarina, Paraná, São Paulo и Mato Grosso do Sul	A
BW	Ботсуана		B
CA	Канада		A
CH	Швейцария		A
CL	Чили		A
CY (1)	Кипър (1)		A
CZ (1)	Чешка република (1)		A
HR	Хърватия		A
EE (1)	Естония (1)		A
HU (1)	Унгария (1)		A
IL	Израел		A
LT (1)	Литва (1)		A
LV (1)	Латвия (1)		A
MT (1)	Малта (1)		A
NA	Намибия		B
NZ	Нова Зеландия		A
PL (1)	Полша (1)		A
RO	Румъния		A
SI (1)	Словения (1)		A
SK (1)	Словашка република (1)		A
TH	Тайланд		A
TN	Тунис		A
US	Съединени американски щати		A
ZA	Южноафриканска република		B
ZW	Зимбабве		B

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.“

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

(за изменение на Решение 2000/585/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Описание на териториите на определени трети страни, установено за целите на ветеринарното сертифициране на здравето на животните

Страна	Код на територията	Версия	Описание на територията
България	BG-1	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (2), (в последното си изменение)
	BG-2	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията , (в последното си изменение)
	BG-3	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение98/371/ЕО на Комисията , (в последното си изменение)
Бразилия	BR-1	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 94/984/ЕО на Комисията (3), (в последното си изменение)
Ботсуана	BW-01	02/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията (4), (в последното си изменение)
Ботсуана	BW-02	02/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията , (в последното си изменение)
Намибия	NA-01	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията , (в последното си изменение)
Русия	RU-1	01/99	Районът на Мурманск (Мурманска област)
Словашка република (1)	SK-1 (1)	1/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията, (в последното си изменение)
Словашка република (1)	SK-2 (1)	1/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията, (в последното си изменение)
Свазиленд	SZ-01	1/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията, (в последното си изменение)
Южноафриканска република	ZA-01	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията, (в последното си изменение)
Зимбабве	ZW-01	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 1999/283/ЕО на Комисията, (в последното си изменение)
Всяка страна, вписана в първата колона на приложение II	ISO код, съгласно индикацията в първата колона на приложение II		Цялата страна

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.

(2) ОВ L 170, 29.5.1998 г., стр. 16.

(3) ОВ L 378, 31.12.1994 г., стр. 11.

(4) ОВ L 110, 12.4.1999 г., стр. 16.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

(за изменение на Решение 2000/585/ЕО)

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Зоосанитарни гаранции, изисквани за сертифицирането на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо

Страна

Код на областта

Двукопитен дивеч, изключено диви свине

Диви свине

Пернат дивеч

Диви едноко питни

Диви и питомни видове зайци

Други видове сухоземни бозайници

див

отглеждан в стопанство

диви

отглеждани в стопанство

див

отглеждан в стопанство

SC (2)

MC (3)

диви

отглеждани в стопанство

MC (2)

SC (3)

SC (2)

MC (3)

SC (2)

MC (3)

SC (2)

MC (3)

SC (2)

MC (3)

SC (2)

MC (3)

SC (2)

MC (3)

MC (2)

SC (3)

MC (3)

Аржентина

—

Австралия

—

България

—

BG-1

—

BG-2

—

BG-3

—

Бразилия

—

BR-1

—

Ботсуана

—

BW-01

1, 2

2, 3

—

BW-02

1, 2

2, 3

—

Канада

—

Швейцария

—

Чили

—

CY (1)

Кипър (1)

—

CZ (1)

Чешка република (1)

—

EE (1)

Естония (1)

—

Гренландия

—

Хърватия

—

HU (1)

Унгария (1)

—

Израел

—

LT (1)

Литва (1)

—

LV (1)

Латвия (1)

—

MT (1)

Малта (1)

Намибия

—

NA-01

1, 2

2, 3

—

Новa Каледония

—

Нова Зеландия

NZ A

—

PL (1)

Полша (1)

—

Румъния

—

Русия

—

RU-1

—

SI (1)

Словения (1)

—

SK (1)

Словашка република (1)

SK-1

—

SK-2

—

Свазиленд

—

SZ-01

1, 2

2, 3

—

Тайланд

—

Тунис

—

Съединени американски щати

—

Уругвай

—

Южноафриканска република

—

ZA-01

1, 2

2, 3

—

Зимбабве

—

ZW-01

—

Трети страни, различни от изброените по-горе, които са в списъка на първата част на приложението към Директива 79/542/ЕИО, в последното си изменение

—

У	—	месо, получено от животни, заклани след 7 юли 2002 г. и преди 23 декември 2002 г. и месо, получено от животни, заклани след 7 юни 2003 г., може да бъде внасяно в Общността.
Х	—	месо, получено от животни, заклани след 7 март 2002 г., може да бъде внасяно в Общността.“

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.

(2) MC: образец на сертификата, който е приложим. Буквите (A, B, C, D и т.н.), нанесени в таблицата, се отнасят за видовете образци за здравна гаранция, съгласно описанието в приложение III към настоящото решение. Прилагат се за всяка категория прясно месо и произход, в съответствие с член 2 от настоящото решение. Тирето „—“ означава, че вносът не се разрешава.

(3) SC: специални условия. Номерата (1, 2, 3 и т.н.), нанесени в таблицата, се отнасят за специалните условия, които трябва да удовлетворява страната износител както е зададено в приложение IV към настоящото решение. Допълнителните гаранции могат да се попълнят от страната износител в раздел V на сертификата, зададен в приложение III.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

(за изменение на Решение 97/222/ЕО)

„ЧАСТ I

Описание на регионализираните територии, определени за страните, изброени в части II—III

Страна	Територия		Версия
Страна	Описание на територията	Код	Версия
АR Аржентина	AR-1	1/2002	Съгласно описанието в приложение I към Решение 93/402/ЕО на Комисията (2), (в последното си изменение)
АR Аржентина	AR-3	1/2002	Съгласно описанието в приложение I към Решение 93/402/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
BG България	BG		Цялата страна
	BG-1	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (3) (в последното си изменение)
	BG-2	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
	BG-3	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
BR Бразилия	BR		Цялата страна
BR Бразилия	BR-1	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 94/984/ЕО на Комисията (4) (в последното си изменение)
SCG Сърбия и Черна гора	SCG		Цялата страна
	SCG-1	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
	SCG-2	—	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
MY Малайзия	MY		Цялата страна
MY Малайзия	MY-1	95/1	Полуостров (западна) Малайзия само
SK Словашка република (1)	SK (1)		Цялата страна
	SK-1 (1)	1/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)
	SK-2 (1)	1/2003	Съгласно описанието в приложение I към Решение 98/371/ЕО на Комисията (в последното си изменение)

(1) Приложимо единствено до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.

(2) ОВ L 179, 22.7.1993 г., стр. 11.

(3) ОВ L 110, 28.4.1999 г., стр. 16.

(4) ОВ L 378, 31.12.1999 г., стр. 11.“

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

(за изменение на Решение 97/222/ЕО)

„ЧАСТ II

Трети страни или част от тях, от които е разрешен вносът на месни продукти в Европейската общност

Код по ISO

Страна на произход или части от нея

1. Домашни животни от рода на ЕРД

2. Отглеждан в стопанства двукопитен дивеч

(изкл. свине)

Домашни овце и кози

1. Домашни животни от по-рода свине

2. Отглеждан в стопанства двукопитен дивеч

(свине)

Домашни еднокопитни

1. Домашни птици

2. Отглеждан в стопанства пернат дивеч

Домашни зайци и отглеждани като дивеч зайци

Двукопитен дивеч

(изкл. свине)

Диви свине

Диви еднокопитни

Диви зайци

(диви и питомни)

Неотглеждан дивеч

Неотглеждани земни бозайници,

(без копитни бозайници, еднокопитни и зайци)

Аржентина AR-1 (2)

—

Аржентина AR-3 (2)

A (3)

—

Австралия

—

България BG

—

България BG-1

—

България BG-2

—

България BG-3

—

Бахрейн

—-

—

Бразилия

—

Бразилия BR-1

—

Ботсуана

—

Беларус

—

Канада

—

Швейцария

—

—-

Чили

—

Народна република Китай

—

Колумбия

—

CY (1)

Кипър (1)

—

CZ (1)

Чешка република (1)

—

EE (1)

Естония (1)

—

Етиопия

—

Гренландия

—

Хонг Конг

—

Хърватия

—

HU (1)

Унгария (1)

—

Израел

—

Индия

—

Исландия

—

Кения

—

Корея (Република)

—

LT (1)

Литва (1)

—

LV (1)

Латвия (1)

—

Мароко

—

Мадагаскар

—

MK (4)

Бивша югославска република Македония (4)

—

MT (1)

Малта (1)

—

Мавриций

—

Мексико

—

Малайзия МY

—

Малайзия МY-1

—

Намибия (2)

—

Нова Зеландия

—

PL (1)

Полша (1)

—

Парагвай

—

Румъния

—

Русия

—

Сингапур

—

SI (1)

Словения (1)

—

SK (1)

Словашка република (1)

—

Словашка република SК-1 (1)

—

Словашка република SК-2 (1)

—

Свазиленд

—

Тайланд

—

Тунис

—

Турция

—

Украйна

—

Съединени американски щати

—

Уругвай

—

SCG

Сърбия и Черна гора

—

Сърбия и Черна гора SCG-1

—

Сърбия и Черна гора SCG-2

—

Южноафриканска република (2)

—

Зимбабве (2)

—

(3)	За месни продукти, изготвени от месо на отглеждан двукопитен дивеч (свине).

(2)	За месни продукти, изготвени от месо на домашни свине, в съответствие с последното изменение на Решение 98/371/ЕО.

—	Не е подготвен сертификат и вносът местните продукти не се разрешава.

(1) Приложимо само до момента, в който присъединяващата се страна стане държава-членка на Общността.

(2) Виж част III на минималните изисквания за обработка на термично преработено и сушено на слънце месо.

(3) За месни продукти, изготвени от месо от животни, заклани след 1 март 2002 г.

(4) Бившата югославска република Македония, временен код, който не засяга името, което страната може да получи след приключването на преговорите, протичащи понастоящем в Обединените нации.“

(3)	За месни продукти, изготвени от месо на отглеждан двукопитен дивеч (свине).

(2)	За месни продукти, изготвени от месо на домашни свине, в съответствие с последното изменение на Решение 98/371/ЕО.

—	Не е подготвен сертификат и вносът местните продукти не се разрешава.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

173

32004D0120

L 036/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 януари 2004 година

за изменение на Решение 97/788/ЕО на Съвета относно проверките, извършвани в Сърбия и Черна гора по отношение на поддържането на сортовете от фуражни култури, цвекло, маслодайни и влакнодайни култури

(нотифицирано под номер С(2004) 147)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/120/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 97/788/ЕО на Съвета от 17 ноември 1997 г. относно еквивалентността на проверките по отношение на практиките за поддържане на сортовете, които се извършват в трети страни (1), и по-специално член 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Решение 97/788/ЕО определя, че служебните проверки по отношение на практиките за поддържане на сортовете, които се извършват в трети страни за определени видове, допускат същите гаранции като тези, извършвани в държавите-членки съгласно Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете земеделски растителни видове (2).

(2)	Решение 97/788/ЕО се прилага във Федеративна република Югославия (понастоящем известна като Сърбия и Черна гора) единствено по отношение на сортовете на определени видове.

(3)

Проучване на правилата за приложение в Сърбия и Черна гора, както и начина на самото приложение по отношение на видовете, изброени в Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (3), в Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (4) и Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (5), показа, че проверките по отношение на практиките за поддържане на сортовете предоставят същите гаранции като тези, провеждани в държавите-членки.

(4)	Предоставената на Сърбия и Черна гора еквивалентност следва да се разпростре и за други видове.

(5)	Решение 97/788/ЕО следва съответно да се измени.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 97/788/ЕО се изменя, както следва:

В началото, до кода „YU“, който се отнася за Федеративна република Югославия, „66/402“ се заменя с „66/401, 66/402, 2002/54 и 2002/57“.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 322, 25.11.1997 г., стр. 39. Решение, изменено с Решение 2002/580/ЕО (ОВ L 184, 13.7.2002 г., стр. 26).

(2) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(3) ОВ L 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66. Директива, последно изменена с Директива 2003/61/ЕО (ОВ L 165, 3.7.2003 г., стр. 23).

(4) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Директива 2003/61/ЕО.

(5) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60. Директива, изменена с Директива 2003/61/ЕО.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

174

32004R0223

L 037/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 223/2004 НА КОМИСИЯТА

от 9 февруари 2004 година

за допълване на приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 за вписването на определени наименования в Регистъра на сертификатите за специфичен характер, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (Hushållsost)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (1), и по-специално член 9, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с член 7 от Регламент (ЕИО) № 2082/92 Швеция е подала заявление до Комисията относно вписването на наименованието „Hushållsost“ в Регистъра на сертификатите за специфичен характер.

(2)	Описанието „традиционно гарантиран специалитет“ може да бъде използвано само с наименования, които са вписани във въпросния регистър.

(3)	Няма изпратено възражение съгласно член 8 от въпросния регламент след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз (2) на наименованието, посочено в приложението към него.

(4)

В резултат на това наименованието, посочено в приложението, следва да бъде вписано в Регистъра на сертификатите за специфичен характер и по този начин да бъде защитено като наименование на традиционно гарантиран специалитет в рамките на Общността съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2082/92.

(5)	Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 на Комисията (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Наименованието в приложението към настоящия регламент се добавя в приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 и се вписва в Регистъра на сертификатите за специфичен характер в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2082/92.

Защитата съгласно член 13, параграф 2 на посочения регламент не се прилага.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 9. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ C 110, 8.5.2003 г., стр. 18. (Hushållsost).

(3) ОВ L 319, 21.11.1997 г., стр. 8. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 317/2003 (ОВ L 46, 20.2.2003 г., стр. 19).

ПРИЛОЖЕНИЕ

ШВЕЦИЯ

Сирене

—	Hushållsost

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

176

32004R0224

L 037/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 224/2004 НА КОМИСИЯТА

от 9 февруари 2004 година

за определяне на размера на помощта, посочена в Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета за частното складиране на масло и сметана, и за дерогиране от Регламент (ЕО) № 2771/1999

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 10 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно интервенцията на пазара на масло и сметана (2) предвижда, че размерът на помощта за частно складиране, посочена в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, следва да се определя всяка година.

(2)	Член 6, параграф 3, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999 уточнява, че помощта се определя с оглед на разходите за складиране и предвидимата тенденция в цените на прясното масло и маслото от запасите.

(3)	По отношение на разходите за складиране, особено разходите за внасяне и изнасяне на съответните продукти, трябва да бъдат взети предвид ежедневните разходи за складиране в хладилни складове и финансовите разходи за складирането.

(4)

По отношение на предвидимата тенденция в цените трябва да се обърне внимание на намаленията на интервенционните цени на маслото, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, както и на произтичащото от тях очаквано понижение на пазарните цени на прясното масло и маслото от запаси, и да се отпусне по-голяма помощ за заявленията за договори, получени преди 1 юли 2004 г.

(5)

С цел да се избегне прекомерният брой заявления за помощ за частно складиране преди тази дата, е необходимо за периода, изтичащ на 1 юли 2004 г., да се въведе индикативно количество, както и механизъм за обмяна на информация, който да дава на Комисията възможност да установи кога е достигнато това количество. Индикативното количество трябва да се определи, като се вземат предвид количествата, за които са били сключени договори за складиране през предходните години.

(6)

Член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 предвижда, че внасянето на склад трябва да става между 15 март и 15 август. Настоящата неблагоприятна ситуация на пазара на маслото дава основание за изтеглянето на датата за внасяне на склад на масло и сметана през 2004 г. на 1 март. Следователно трябва да се предвиди дерогация от този член.

(7)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Помощта, посочена в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, се изчислява на тон масло или еквивалент на маслото за сключените през 2004 г. договори въз основа на следните елементи:

за всички договори:

—	24 EUR за фиксираните разходи за складиране,

—	0,35 EUR за разходите за складиране в хладилни складове за всеки ден на складирането по договор,

—	сума за всеки ден складиране по договор, изчислена на базата на 90 % от интервенционната цена на маслото, която е в сила в първия ден от складирането по договор, и на базата на годишна лихва в размер на 2,25 %; и

б)	147,60 EUR за договори, сключени въз основа на заявления, получени от интервенционната агенция преди 1 юли 2004 г.

2. Интервенционната агенция регистрира датата на получаване на заявленията за сключване на договор съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2771/1999, както и съответните количества, датите на производство и мястото, на което се съхранява маслото.

Държавите-членки информират Комисията всеки вторник не по-късно от 12 часа на обед (брюкселско време) за количествата, за които се отнасят подадените през изтеклата седмица заявления. След като Комисията съобщи на държавите-членки, че заявленията са достигнали обем от 90 000 тона, държавите-членки информират Комисията всеки ден преди 12 часа на обед (брюкселско време) за количествата, за които се отнасят заявленията, подадени предишния ден.

3. Комисията спира прилагането на параграф 1, буква б) и параграф 2, след като установи, че заявленията, посочени в параграф 1, буква б), са достигнали 120 000 тона.

Член 2

Чрез дерогация от член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 през 2004 г. внасянето на склад може да се извършва от 1 март.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 121).

(2) ОВ L 333, 24.12.1999 г., стр. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2003 (ОВ L 53, 28.2.2003 г., стр. 17).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

178

32004D0129

L 037/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 30 януари 2004 година

за невключването на определени активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи тези вещества

(нотифицирано под номер С(2004) 152)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/129/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2003/119/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2, четвърта алинея от нея,

като има предвид, че:

(1)

Член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО предвижда, че държава-членка може, в продължение на период от 12 години от датата на съобщаването на тази директива, да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са в списъка на приложение I към въпросната директива и които са на пазара две години от датата на обявяването, като през това време веществата постепенно са подложени на изследване в рамките на работната програма.

(2)

Регламент (ЕО) № 1112/2002 на Комисията (3) определя подробните правила за приложението на четвъртия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО. Активните вещества, свързани с четвъртия етап, за които не е бил поеман ангажимент за изготвянето на документация и не са били обявени, следва да не бъдат включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и държавите- членки следва да оттеглят всички разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи въпросните активни вещества. Приложение I към настоящото решение съдържа списък на активните вещества, които попадат в тази категория.

(3)

Регламенти (ЕО) № 451/2000 (4) и (ЕО) № 1490/2002 (5) на Комисията определят подробните правила за прилагане на втория и третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО. Активните вещества, за които не е представена пълна документация или съответно отговорните лица за обявяването им не са декларирали, че няма да представят документация в рамките на обявените срокове, няма да бъдат включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, като държавите-членки следва да отнемат всички разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи въпросните активни вещества. Приложение I към настоящото решение съдържа списък на активните вещества, които попадат в тази категория.

(4)

За някои активни вещества е била подадена информация, която е била оценена от Комисията, заедно с експерти на държавите членки, и е констатирана по-нататъшна необходимост от използването на въпросните вещества. В подобни случаи могат да се предприемат временни мерки до разработването на алтернативни варианти.

(5)

По отношение на активни вещества, за които е представено авансово краткосрочно предизвестие за оттегляне на продукти за растителна защита, съдържащи подобни активни вещества, се счита за разумно да се предостави гратисен период по отношение на съхранението и пускането на пазара на наличните запаси от тях, за период от не повече от 12 месеца, за да се позволи наличните вещества да се използват за не повече от една реколта. В случай, когато е предоставен по-дълъг период на авансово предизвестие, периодът може да бъде ограничен до края на растежен сезон.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Активните вещества, изброени в приложение I към настоящото решение, не се включват в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

Член 2

1. Държавите-членки гарантират, че разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи активните вещества, изброени в приложение I към настоящото решение, се отнемат най-късно до 31 март 2004 г.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки, изброени в колона Б от приложение II, могат да продължат да издават разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи вещества, изброени в колона А на въпросното приложение, за предназначения, изброени в колона В на въпросното приложение, до 30 юни 2007 г. най-късно, с цел да се даде възможност за развиването на ефективна алтернатива на въпросните вещества.

Държавите-членки, като използват дерогацията, предвидена в първата алинея, гарантират, че следните условия са изпълнени:

а)	продължителното използване на продукти за растителна защита се допуска само ако то нямат вреден ефект за човешкото здраве или здравето на животните, както и неприемливи въздействия върху околната среда;

б)	подобни продукти за растителна защита, оставащи на пазара след 31 март 2004 г., се етикетират отново, за да са в съответствие с наложените рестриктивни условия;

в)	налагат се всички адекватни мерки за намаляването на възможния риск;

г)	търсят се активно алтернативи на тяхната употреба.

3. Заинтересованите държави-членки информират Комисията за предприетите мерки по прилагането на параграф 2, и по-специално за предприетите действия, съгласно букви а)—г), най-късно до 31 декември 2004 г.

Член 3

Когато бъде предоставен гратисен период от държавите-членки съгласно член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО същият трябва да бъде колкото е възможно по-кратък.

Когато разрешението се отнема в съответствие с член 2, параграф 1 до 31 март 2004 г. най-късно, периодът изтича на 31 декември 2004 г. най-късно.

Когато разрешението се отнема в съответствие с член 2, параграф 2 до 30 юни 2007 г. най-късно, периодът изтича на 31 декември 2007 г. най-късно.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 януари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 41.

(3) ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 14.

(4) ОВ L 55, 29.2.2000 г., стр. 25.

(5) ОВ L 224, 21.8.2002 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на активните вещества, посочени в член 1

ЧАСТ А Вещество, предмет на Регламент (ЕО) № 703/2001 на Комисията (втори етап на работната програма)

Methidathion

ЧАСТ Б Вещества, предмет на Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията (трети етап на работната програма)

Cinosulfuron

Clofencet

Chlorflurenol

Flamprop-M

Flurenol

Hexaflumuron

Imazethapyr

Nuarimol

Primisulfuron

Pretilachlor

Quinclorac

Streptomycine

Tridemorph

Triadimefon

ЧАСТ В Вещества, предмет на Регламент (ЕО) № 1112/2002 на Комисията (четвърти етап на работната програма)

A. Химични активни вещества

(4E-7Z)-4,7-тридекадиен-1-yl-ацетат

(4Z-9Z)-7,9-Додекадиен-1-ol

(E)-10-Додеценил ацетат

(Z)-3-Meтил-6-изопропенил-3,4- декадиен-1yl aцетат

(Z)-3-Meтил-6-изопропенил--9-децен-1-yl aцетат

(Z)-5-Doдецен-1-yl ацетат

(Z)-7-Teтрадеканол

(Z)-9-Tрикосен

(Z,Z) Октадиенил ацетат

2-Пропанол

3,7-Диметил-2,6-октадиенал

4-хлоро-3-метилфенол

7,8-Eпокси-2-метилl-октадекан

7-Meтил-3-метилен-7-октен-1-yl-пропионат

Акридинови основи

Акрилдиметилбензил амониев хлорид

Акрилдиметилетилбензил амониев хлорид

Амониев хидроокис

Амониев сулфат

Бариев нитрат

Бифенил

Борова киселина

Брометалин

Калциферол

Калциев цианид

Калциев окис

Калциев фосфат

Хлорхидрат на поли имино имидо биганидин

Хлорофилин

Хлоркалцифирол

Холин-хлорид

Разтворим екстракт от царевица

Кумахлор

Кумафурил

Куматетралил

Кримидин

Дифетиалон

Диоктилдеметил амониев хлорид

Дифацинон

Етанетиол

Етилхексаноат

Флокумафен

Флуороацетамид

Циановодород

Изовал

Млечна киселина

Лаурилдиметилбензиламониев бромид

Лаурилдиметилбензиламониев хлорид

Калциев фосфат)

Метил-транс-6-ноненоат

Нафталин

Нитроген

Октилдецилдиметил амониев хлорид

Екстракт от кромид лук

Папаин

п-кресил ацетат

п-Дихлорбензол

Феродим

Фосфорна киселина

Растителни масла/Кокосово масло

Растителни масла/Царевично масло

Растителни масла/Фъстъчено масло

Калиев сорбат

Пронумон

Пропионова киселина

Пиранокумарин

Четирикомпонетни съставки на амониеви съединения

Силиросид

Себацинова киселина

Серикорнин

Натриев карбонат

Натриев хлорид

Натриев цианид

Натриев диметиларсинат

Натриев хидрооксид

Натриев о-бензил-п-хлорфеноксид

Натриев пропионат

Натриев п-т-амилфеноксид

Натриев тетраборат

Екстракт от соеви зърна

Соево масло, епоксилирано

Стрихнин

Катранени масла

Талиев сулфат

Тиокарбамид

транс-6-Нонен-1-ol

Тримедлюр

Б. Микроорганизми

Aschersonia aleyrodis

Agrotis segetum granulosis virus

Пръстенен полиедричен вирус

Доматен мозаичен вирус

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на разрешителните, споменати в разпоредбите на член 2, параграф 2

Колона А	Колона С	Държави-членки
Колона В	Активни вещества	Употреба
Алкидиметилбензил амониум хлорид	Белгия	Дезинфекция при отглеждането на гъби, помещенията и съоръженията
Циносулфурон	Испания	Ориз
Циносулфурон	Италия	Ориз
Флампроп-М	Австрия	Пролетна пшеница, пролетен ечемик, зимна пшеница, зимен ечемик
Флампроп-М	Дания	Пролетна пшеница
Хексафлумурон	Португалия	Цитрусови
Хексафлумурон	Испания	Борови (пинии)
Метидатион	Франция	Ябълки, круши, сливи, цитрусови плодове
	Германия	Рапично семе
	Италия	Маслини
	Португалия	Ябълки, круши, праскови, маслини, лози, цитрусови плодове, манго
	Испания	Цитрусови плодове, маслини
	Гърция	Маслини, ябълки, круши
Претилахлор	Франция	Ориз
Претилахлор	Италия	Ориз
Квинхлорак	Испания	Ориз
	Гърция	Ориз
	Португалия	Ориз
	Италия	Ориз
Триадимефон	Швеция	Полски ягоди
Триадимефон	Швеция	Домати и краставици в затревени площи

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

183

32004D0131

L 037/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 февруари 2004 година

за признаване по принцип на пълнотата на документацията, предоставена за подробен преглед с оглед на възможното включване на активни вещества FEN 560 и пеноксулам в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета

(нотифицирано под номер С(2004) 274)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/131/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 6, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 91/414/ЕИО предвижда изготвянето на списък на Общността относно активните вещества, разрешени за използване в продуктите за растителна защита.

(2)

Документацията относно активното вещество FEN 560 е била предоставена на френските компетентни власти от Société occitane de fabrications et de technologies на 24 юни 2003 г. с предложение за включването ѝ в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Документацията на веществото пеноксулам е представена от Dow AgroSciences пред компетентните власти на Италия на 29 ноември 2002 г. с предложение за включването ѝ в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(3)

Френските и италианските власти са уведомили Комисията, че по предварителни изследвания документацията относно въпросните активни вещества видимо удовлетворява изискванията по отношение на данните и информацията, предвидени в приложение II към Директива 91/414/ЕИО. Предoставената документация отговаря също така на изискванията относно информацията и данните, определени в приложение III към Директива 91/414/ЕИО по отношение на един продукт за растителна защита, съдържащ въпросните активни вещества. В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО документацията е била съответно изпратена от заявителите на Комисията и на останалите държави-членки и предоставена на Постоянния комитет по хранителната верига и здраве на животните.

(4)

С настоящото решение следва да се потвърди, че на общностно равнище тази документация принципно удовлетворява изискванията по отношение на данните и информацията, предвидени в приложение II, и най-малкото за един продукт за растителна защита, съдържащ въпросните вещества, удовлетворяват се изискванията на приложение III към Директива 91/414/ЕИО.

(5)	Настоящото решение следва да не нарушава правото на Комисията да изисква от заявителя предоставянето на допълнителни данни и информация на държавата-членка, определена за докладчик, относно въпросното вещество, имаща за цел да изясни определени моменти от документацията.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Документацията относно активните вещества, определени в приложението към настоящото решение, предоставена на Комисията и на държавите-членки с цел включването ѝ в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, принципно удовлетворява изискванията по отношение на данните и информацията, предвидени в приложение II към Директива 91/414/ЕИО.

Документацията удовлетворява също така изискванията по отношение на данните и информацията, предвидени в приложение III към Директива 91/414/ЕИО, относно един продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество с оглед предложената му употреба.

Член 2

Държавите-членки, определени за докладчици, подробно проучват въпросната документацията и докладват на Комисията заключенията от техните проучвания, заедно с препоръките по отношение на включването или не на активните вещества, описани в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, както и някои условия, свързани с това, във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 февруари 2005 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003, стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Активни вещества, предмет на настоящото решение

№

Обикновено наименование, идентификационен номер по CIPAC

Заявител

Дата на заявление

Държава-членка докладчик

FEN 560

CIPAC — номерът все още липсва

Société occitane de fabrications et de technologies

24.6.2003 г.

Франция

Пеноксулам

CIPAC — номерът все още липсва

Dow AgroSciences

29.11.2002 г.

Италия

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

186

32004R0230

L 039/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 230/2004 НА КОМИСИЯТА

от 10 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1972/2003 относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 2, параграф 3 от него,

като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 41, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията (1) предвижда, че новите държави-членки извършват незабавно инвентаризация на запасите, които са в наличност на 1 май 2004 г., така че да гарантират, че таксите, налагани на притежателите на излишъци, се прилагат правилно. За да улеснят създаването на инвентарни списъци, включващи значителен брой земеделски продукти и продукти, които не са включени в приложение I и за да се справят с потенциалните рискове по един ефективен начин, новите държави-членки могат да използват система за анализ на риска, за да идентифицират притежателите на излишъци.

(2)

Необходимо е да се попречи на стоки, които са получили възстановявания при внос, да се възползват от каквато и да е мярка за интервенция или помощ, установени в дял I, глави II и III на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (2) от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара за мляко и млечни продукти.

(3)	Като последица от горното Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията следва да се измени.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становищата на всички заинтересовани управителни комитети,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията се изменя, както следва:

Член 4 се изменя, както следва:

а)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. За да се гарантира, че посочената в параграф 1 такса се прилага правилно, новите държави-членки извършват незабавно инвентаризация на запасите, които са в наличност на 1 май 2004 г. За тази цел те могат да използват система за идентифициране на притежателите на излишъци, основана на анализ на риска, като надлежно вземат под внимание по-специално следните критерии:

—	вид на дейността на притежателя,

—	капацитет на складовите помещения,

—	ниво на активност.

Новите държави-членки уведомяват Комисията относно количеството на продуктите в излишъците, с изключение на количествата в държавните запаси по член 5, най-късно до 31 октомври 2004 г.“;

б)	Във второто, третото, шестото, деветото и десетото тире на параграф 5 номенклатурен номер „2009 40“ се заменя с „2009 41 и 2009 49“.

2.	Заглавието на член 8 „доказателство за неплащане на възстановявания/ възстановявания при производството“ се заменя с „доказателство за неплащане на възстановявания“.

В член 9 второто изречение се заменя със следното:

„Нито един продукт, за който има получено възстановяване при износ, не може да бъде предмет на възстановяване при производството, ако е бил използван в производството на продуктите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1722/93 на Комисията или в приложение I към Регламент (ЕО) № 1265/2001 на Комисията, нито на каквато и да е мярка за интервенция или помощ, така както са установени в дял I, глави II и III на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила при условие и на датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз.

Той се прилага до 30 април 2007 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 293, 11.11.2003 г., стр. 3.

(2) ОВ L 160, 26.06.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 121).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

188

32004D0140

L 046/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 11 февруари 2004 година

относно невключването на фентиона в приложение I към Директива 91/414/EИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество

(нотифицирано под номер C(2004) 313)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/140/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/414/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2003/119/EО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2, трета и четвърта алинея от нея,

като взе предвид Регламент (EИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 г. за определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2266/2000 (4), и по-специално член 7, параграф 3А, буква б) от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО на Съвета се предвижда Комисията да изготвя работна програма за изследване на активните вещества, използвани в продуктите за растителна защита, които вече са били пуснати на пазара на 25 юли 1993 г. Подробните правила за провеждането на посочената програма са установени в Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(2)

Регламент (EО) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 г. за съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2230/95 (6), е установил активните вещества, на които следва да се направи оценка в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92, определил е държавата-членка, която ще докладва за оценката на всяко активно вещество, и е идентифицирал производителите на всяко активно вещество, които са направили нотификация своевременно.

(3)	Фентионът е едно от 89-те активни вещества, определени с Регламент (ЕО) № 933/94.

(4)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3600/92 Гърция, в качеството си на определена за докладваща държава-членка, предостави на Комисията на 4 април 1996 г. доклад за направената от нея оценка на информацията, предоставена от нотификаторите в съответствие с член 6, параграф 1 от посочения регламент.

(5)	След получаването на доклада от докладващата държава-членка Комисията проведе консултации с експерти от държавите-членки, както и с главния нотификатор Bayer CropScience, съгласно разпоредбите на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(6)	Комисията организира две тристранни срещи с главния автор на нотификацията и с докладващата държава-членка за посоченото активно вещество на 18 април 1997 г. и на 11 февруари 2003 г.

(7)	Докладът за оценката, изготвен от Гърция, е разгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Прегледът е приключен на 4 юли 2003 г. под формата на отчет на Комисията за прегледа на фентиона.

(8)

Документацията и информацията от прегледа са предоставени и на Научния комитет по растенията. Той е помолен да коментира създаването на допустим дневен прием и допустимо ниво за експозиция на оператора на риск. В първото си становище от 2 октомври 1998 г., въз основа на заключенията относно оценката на риска за хората и околната среда, Научният комитет по растенията счита, че не е възможно да се направи пълна оценка при отсъствието на данни, доказващи, че дори ограниченото му предназначение за прилагане като примамка при цитрусовите плодове и маслините не е опасно за здравето на хората и за околната среда. Научният комитет по растенията специално отбеляза наличието на изключително голям риск за птиците. В споменатото становище Научният комитет по растенията потвърждава, че разработването на иновационна техника на прилагане, предимно на формулата, включваща фентион и вещество, което може да се приложи само за част от реколтата, предполага намаляване излагането на риск за хората и околната среда; въпреки това той отбелязва, че преди да се направи заключителна оценка би трябвало да се предоставят конкретни проучвания за този вид приложение.

Впоследствие Bayer CropScience предоставя допълнителна информация, по-специално такава, свързана с приложението на фентиона като примамка, на която е направена оценка. Допълнителната информация и оценката ѝ са предоставени на Научния комитет по растенията. В становището си от 17 декември 2002 г. Научният комитет по растенията прави заключението, че не може със сигурност да се определи наличието на риск за птиците при използването на предложените приложения на фентиона.

(9)

Оценките, изготвени на основата на предоставената информация, не показват, че може да се очаква, че при предложените условия за употреба продуктите за растителна защита, съдържащи фентион, ще отговарят по принцип на изискванията, определени с член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално относно възможното въздействие на фентиона върху птиците.

(10)	Затова фентионът не следва да бъде включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(11)	Следва да се вземат мерки, които да гарантират, че ще бъдат отнети разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи фентион, в рамките на предвидения срок, че няма да бъдат подновени и няма да бъдат издавани нови разрешения за такива продукти.

(12)

С оглед на информацията, предоставена на Комисията, става ясно, че при отсъствието на ефективни алтернативи на някои ограничени употреби в определени държави-членки е необходимо да продължи използването на активното вещество, за да се даде възможност за разработването на алтернативни средства. И поради това е оправдано, при съществуващите обстоятелства, да се предвиди, при строги условия за минимизиране на риска, по-дълъг срок за отнемане на съществуващите разрешения за случаите на ограничена употреба, считана за съществена, за които понастоящем не са налице ефективни алтернативи за контрол върху вредните организми.

(13)

Гратисният период за унищожаване, складиране, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи фентион, разрешен от държавите-членки, следва да бъде ограничен до 12 месеца, за да се разреши използването на съществуващите запаси за не повече от един следващ селскостопански сезон.

(14)

Настоящото решение не засяга мерките, които Комисията може да предприеме на по-късен етап за посоченото активно вещество в рамките на Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (7), последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (8).

(15)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Фентионът не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/EИО.

Член 2

Държавите-членки гарантират, че:

1.	разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи фентион, се отменят до 11 август 2004 г.;

2.	от 17 февруари 2004 г. няма да бъдат издавани или подновявани разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи фентион, съгласно дерогацията, предвиден в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО;

по отношение на употребите, изброени в колона Б от приложението, държава-членка, посочена в колона А, може да запази в сила разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи фентион, до 30 юни 2007 г., при условие че:

а)	гарантира, че такива продукти за растителна защита, останали на пазара, са етикетирани наново, за да са съобразени с условията за ограничена употреба;

б)	налага всички подходящи мерки за смекчаване на риска, за да намали възможните рискове и да осигури защита на хората, животните и околната среда; и

в)	гарантира, че се търсят сериозно алтернативни продукти или методи за тези употреби, по-специално с помощта на планове за действие;

Заинтересованата държава-членка уведомява Комисията, най-късно до 31 декември 2004 г., за прилагането на настоящия параграф и по-специално за действията, предприети съгласно букви а)—в) и ежегодно предоставя разчети за количествата фентион, използвани за съществени употреби в съответствие с настоящия член.

Член 3

Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка, в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/EИО е възможно най-кратък и:

а)	за употребите, за които разрешението следва да се отнеме на 11 август 2004 г., изтича най-късно до 11 август 2005 г.;

б)	за употребите, за които разрешението следва да се отнеме до 30 юни 2007 г., изтича най-късно до 31 декември 2007 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 41.

(3) ОВ L 366, 15.12.1992 г., стр. 10.

(4) ОВ L 259, 13.10.2000 г., стр. 27.

(5) ОВ L 107, 28.4.1994 г., стр. 8.

(6) ОВ L 225, 22.9.1995 г., стр. 1.

(7) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 36.

(8) ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на разрешенията, посочени в член 2, параграф 3

Колона A	Колона Б
Държава-членка	Употреба
Испания	Приложение като примамка при цитрусови плодове и праскови
Гърция	Приложение като примамка при маслини
Италия	Приложение като примамка при маслини
Португалия	Приложение като примамка при цитрусови плодове и маслини

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

192

32004D0141

L 046/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 2004 година

относно невключването на амитраза в приложение I към Директива 91/414/EИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество

(нотифицирано под номер C(2004) 332)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/141/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО на Съвета се предвижда Комисията да изготвя работна програма за изследване на активните вещества, използвани в продукти за растителна защита, които вече са били пуснати на пазара на 25 юли 1993 г. Подробните правила за провеждането на посочената програма са установени в Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(2)

(3)	Амитразът е едно от 89-те активни вещества, определени в Регламент (ЕО) № 933/94.

(4)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3600/92 Австрия, в качеството си на определена за докладваща държава-членка, предостави на Комисията на 6 януари 1998 г. доклад за направената от нея оценка на информацията, предоставена от нотификаторите в съответствие с член 6, параграф 1 от посочения регламент.

(5)	След получаването на доклада от докладващата държава-членка Комисията проведе консултации с експерти от държавите-членки както и с главния нотификатор Bayer CropScience съгласно разпоредбите на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3600/92.

(6)	Комисията организира две тристранни срещи с главния нотификатор и докладващата държава-членка за посоченото активно вещество на 9 юни 2000 г. и на 21 март 2003 г.

(7)	Докладът за оценката, изготвен от Австрия, е разгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Прегледът е приключил на 4 юли 2003 г. под формата на отчет на Комисията за прегледа на амитраза.

(8)

Оценките, изготвени на основата на предоставената информация, не показват, че може да се очаква, че при предложените условия за употреба, продуктите за растителна защита, съдържащи амитраза, ще отговарят по принцип на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО. По-специално в член 5, параграф 1, буква б) се предвижда, че допустима дневна доза (ДДД) за човека се взима предвид при решаване на въпроса, свързан с включването на активно вещество в приложение I. При определянето на допустимата дневна доза (ДДД) трябва да се вземат предвид възможните неврологични последици от амитраза. Тези последици са взети предвид и при определянето на акутната доза, т.е. приблизителното количество от веществото, което може да се погълне за кратко време без осезаем риск за здравето на потребителя. За предложените употреби не е показано, че потребителите няма да бъдат изложени на въздействието на амитраза, надвишаващ острата референтна доза. Нотификаторът е изготвил оценка на възможните рискове. Необходимо е обаче да се вземе предвид, че все още не са съгласувани критериите за тълкуване на оценката на възможните рискове и не би било целесъобразно, с оглед на възможните рискове, да се отлага по-нататъшно взимане на решение докато не се съгласуват тези критерии.

(9)	Затова амитразът не следва да бъде включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(10)	Следва да се вземат мерки, които да гарантират, че ще бъдат отменени разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи амитраза, в рамките на предвидения срок, че няма да не бъдат подновени и няма да бъдат издавани нови разрешения за такива продукти.

(11)

(12)

Гратисният период за унищожаване, складиране, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи амитраза, разрешен от държавите-членки, следва да бъде ограничен до 12 месеца, за да се разреши използването на съществуващите запаси за не повече от един следващ селскостопански сезон.

(13)

Настоящото решение не засяга мерките, които Комисията може да предприеме на по-късен етап за упоменатото активно вещество в рамките на Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г., която забранява пускане на пазара и употреба на продуктите за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (7), последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (8).

(14)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Амитразът не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/EИО.

Член 2

Държавите-членки гарантират, че:

1.	разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи амитраза, се отменят до 12 август 2004 г.;

2.	от 17 февруари 2004 г. няма да бъдат издавани или подновявани разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи амитраза, съгласно дерогацията, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/EИО;

по отношение на употребите, изброени в колона Б в приложението, държава-членка, посочена в колона А, може да запази в сила разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи амитраза, до 30 юни 2007 г., при условие че:

а)	гарантира, че такива продукти за растителна защита, останали на пазара, са етикетирани наново, за да са съобразени с условията за ограничена употреба;

б)	налага всички подходящи мерки за смекчаване на риска, за да намали възможните рискове и да осигури защита на хората, животните и околната среда; и

в)	гарантира, че се търсят сериозно алтернативни продукти или методи за тези употреби, по-специално с помощта на планове за действие.

Заинтересованата държава-членка информира Комисията, най-късно 31 декември 2004 г., за прилагането на настоящия параграф, и по-специално за действията, предприети съгласно букви а)—в), и ежегодно предоставя разчети за количествата амитраза, използвани за съществени употреби в съответствие с настоящия член.

Член 3

Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/EИО е възможно най-кратък и:

а)	за употребите, за които разрешението следва да се отмени на 12 август 2004 г., изтича най-късно до 12 август 2005 г.;

б)	за употребите, за които разрешението следва да се отмени до 30 юни 2007 г., изтича най-късно до 31 декември 2007 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 41.

(3) ОВ L 366, 15.12.1992 г., стр. 10.

(4) ОВ L 259, 13.10.2000 г., стр. 27.

(5) ОВ L 107, 28.4.1994 г., стр. 8.

(6) ОВ L 225, 22.9.1995 г., стр. 1.

(7) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 36.

(8) ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на разрешенията, посочени в член 2, параграф 3

Колона A	Колона Б
Държава-членка	Употреба
Гърция	Памук
Нидерландия	Разсадници, ягоди (размножителен материал), крушови дървета след прибиране на плодовете
Обединеното кралство	Крушови дървета след прибиране на плодовете
Португалия	Крушови дървета след прибиране на плодовете

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

195

32004R0277

L 047/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 277/2004 НА КОМИСИЯТА

от 17 февруари 2004 година

относно разрешението, без ограничение във времето, на добавки към храните за животни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1756/2002 на Комисията (2), и по-специално член 3 и член 9г, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 70/524/ЕИО предвижда, че никаква хранителна добавка не се допуска в употреба, без да е издадено разрешение от Общността.

(2)	Член 3а от Директива 70/524/ЕИО определя изискванията, свързани с издаването на разрешение от Общността на добавки към храните на животни;

(3)	Употребата на ензим 3-фитаза, произведен от Aspergillus niger (CBS 114.94), е вече разрешена, без ограничение във времето, за някои категории животни, а именно прасенца, свине за угояване, свине майки, пилета за угояване и кокошки носачки, с Регламент (ЕО) № 1353/2000 на Комисията (3).

(4)	Тази добавка е била временно разрешена при угояване на пуйки с Регламент (ЕО) № 2316/98 на Комисията (4).

(5)	През юни 2003 г. предприятието производител предостави нови данни в подкрепа на заявлението си за безсрочно разрешение на тази добавка за угояване на пуйки.

(6)	Оценката на това заявление за разрешение относно използването на тази добавка при угояване на пуйки показва, че условията, предвидени в Директива 70/524/ЕИО за безсрочно разрешение, са изпълнени.

(7)	Използването на тази добавка за пуйки следва да бъде разрешено без ограничение във времето.

(8)

Оценката на заявлението показва, че някои процедури следва да бъдат въведени, за да се защитят работещите от излагането им на тази добавка, установена в приложението. Тази защита следва да се осигури с прилагането на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (5), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(9)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Препаратът, който принадлежи към групата „Ензими“, установен в приложението, се разрешава за употреба като добавка към храната за животни, при условията, определени в посоченото приложение.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави- членки.

Съставено в Брюксел на 17 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 270, 14.12.1970 г., стр. 1.

(2) ОВ L 265, 3.10.2002 г., стр. 1.

(3) ОВ L 155, 28.6.2000 г., стр. 15.

(4) ОВ L 289, 28.10.1998 г., стр. 4.

(5) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(6) ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Номер

(или номер на ЕО)

Добавка

Химическа формула, описание

Животински вид или категория животни

Максимална възраст

Минимално съдържание

Максимално съдържание

Други разпоредби

Край на разрешения период

Единици активност/kg за комплексна храна

„Ензими

E 1600

3-фитаза

EО 3.1.3.8

[Natuphos FTU-8]

3-фитаза, произведен от Aspergillus niger (CBS 114.94) с минимална активност:

Твърд:5 000 FTU (1)/g

Течен: 5 000 FTU/ml

Пуйки за угояване

—

250 FTU

—

1.	В указанията за употреба на добавката и в предварителната смес да се посочи температурата на съхранение, продължителността на съхранение и стабилност на гранулите.

2.	Препоръчана доза на kg от пълноценна храна за животни: 500 FTU.

3.	За употреба в пълноценна храна, съдържаща повече от 0,23 % фитин, свързан с фосфор

Без ограничение във времето

(1) 1 FTU е количеството ензим, което освобождава един микромол неорганичен фосфат за минута от натриев фитат при pH 5,5 и температура 37 °C.“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

197

32004R0278

L 047/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 278/2004 НА КОМИСИЯТА

от 17 февруари 2004 година

относно временното разрешение за нова употреба на добавка, вече разрешена при храненето на животни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1756/2002 на Съвета (2), и по-специално член 3 и член 9 от параграф 1, буква д) от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 70/524/ЕИО предвижда, че никоя добавка не може да бъде пусната в обращение, без да е получила за това разрешение от Общността.

(2)

По отношение на добавките, посочени в част II на приложение В към Директива 70/524/ЕИО, които включват ензими, може да бъде издадено временно разрешение за нова употреба на добавка, която вече е разрешена, ако изложените в горепосочената директива условия са изпълнени, и ако предвид на наличните резултати, може да се допусне, че когато бъде употребена при храненето на животните, тя ще има един от ефектите, посочени в член 2, буква а) от горепосочената директива. Това временно разрешение може да бъде издадено за период не по-дълъг от четири години за добавките, посочени в приложение В, част II на горепосочената директива.

(3)

Употребата на ензимния препарат на ендо-1,4-бета-ксиланаза, получен от Trichoderma long-ibrachiatum (ATCC 2105), и субтилизин, получен от Bacillus subtilis (ATCC 2107), както е посочено в приложението, бе за пръв път временно разрешена при пилетата за угояване и при пуйките с Регламент (ЕО) № 1636/1999 на Комисията (3).

(4)	Предприятието-производител представи нови данни в подкрепа на молбата за разширяване на разрешението за тази добавка при кокошките-носачки.

(5)	Оценката на това заявление за разрешение относно използването на тази добавка при угояване на пуйки показва, че условията, предвидени в Директива 70/524/ЕИО, за временно разрешение са изпълнени.

(6)

Европейският орган за безопасност на храните (научна група по добавките и продуктите или веществата, използвани в животинските храни) изрази положително становище за тази добавка по отношение на безопасността за кокошките-носачки при условията на употреба, изложени в приложението към настоящия регламент.

(7)	По тази причина, употребата на добавката при кокошките носачки трябва да бъде временно разрешена за период от четири години.

(8)

Оценката на заявлението показва, че някои процедури следва да бъдат въведени, за да се защитят работещите от излагането им на тази добавка, установена в приложението. Тази защита следва да се осигури с прилагането на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопаснотта и здравето на работниците на работното място (4), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (5);

(9)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Препаратът, който принадлежи към групата „ензими“, установен в приложението, се разрешава временно за употреба като добавка при храненето на животни, при условията, определени в това приложение.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 270, 14.12.1970 г., стр. 1.

(2) ОВ L 265, 3.10.2002 г., стр. 1.

(3) ОВ L 194, 27.7.1999 г., стр. 17.

(4) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(5) ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

№

(или ЕО №)

Добавка

Химическа формула, описание

Животински вид или категория животни

Максимална възраст

Минимално съдържание

Максимално съдържание

Други разпоредби

Край на разрешения период

Единици дейност/kg от пълноценната храна

„Ензими

Ендо-1,4-бета-ксиланаза

EC 3.2.1.8

Препарат на ендо-1,4-бета-ксиланаза, произведена от Trichoderma long-ibrachiatum (ATCC 2105) и субтилизин, произведен от Bacillus subtilis (ATCC 2107) с минимална активност на:

—	еndo-1,4-бета-ксиланаза: 2 500 U/g (1)

—	Субтилизин: 800 U /kg (2)

Кокошки носачки

Ендо-1,4-бета-ксиланаза:1 875 U

1.	В указанията за употреба и в предварителната смес да се посочи температурата на съхранение, продължителността на съхранение и стабилност на гранулите.

Препоръчана доза на kg от пълноценна храна за животни:

—	Ендо-1,4-бета-ксиланаза: 1 875 U

—	Субтилизин: 600 U

3.	За употреба в комбинирани храни, напр. съдържащи повече от 65 % пшеница.

18.2.2008 г.

Субтилизин

EC 3.4.21.62

[Авизим 1300]

субтилизин: 600 U

(1) 1 U е количеството ензим, което освобождава 1 микромол редуциращи захари (еквиваленти на ксилоза) от ксилан от овес и лимец за минута при pH 5,3 и 50 °С.

(2) 1 U е количеството ензим, което освобождава 1 микромол фенолово съединение (еквиваленти на тирозин) за минута от субстрат от казеин при pH 7,5 и 40 °С.“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

200

32004D0144

L 047/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 2004 година

за изменение на Решение 97/467/ЕО по отношение на включване на предприятия от България и Унгария във временните списъци с предприятия от трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на месо от щраусови птици

(нотифицирано под номер С(2004)346)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/144/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 95/408/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. относно условията за съставяне, за преходен период, на временни списъци на предприятия от трети страни, от които държавите-членки могат да внасят някои продукти от животински произход, рибни продукти и живи двучерупчести мекотели (1), и по-специално член 2, параграфи 1 и 4 oт него,

като има предвид,че:

(1)	Решение 97/467/ЕО на Комисията (2) установява временни списъци с предприятията от трети страни, от които на държавите членки се разрешава да внасят месо от щраусови птици.

(2)	България и Унгария изпратиха списъците с предприятията, произвеждащи месо от щраусови птици, за които отговорните власти удостоверяват, че спазват правилата на Общността.

(3)	Тези предприятия следва да бъдат включени в списъците, установени с Решение 97/467/ЕО.

(4)	Поради това, че до този момент не е направена инспекция на място, за вноса от тези предприятия не може да се счита, че е извършен съкратен физически контрол съгласно член 2, параграф 4 от Решение 95/408/ЕО;

(5)	Решение 97/467/ЕО следва съответно да се измени.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение II към Решение 97/467/ЕО се изменя съгласно приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 25 февруари 2004 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 243, 11.10.1995 г., стр. 17. Решение, последно изменено с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 199, 26.7.1997 г., стр. 57. Решение, последно изменено с Решение 2002/797/ЕО (ОВ L 277, 15.10.2002 г., стр. 23).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II се изменя, както следва:

Добавя се следният текст в приложение II в частта, която засяга България съгласно националната референция:

„1	2	3	4	5	6
BG 1901021	Mecom Ltd	Silistra	Silistra	SH, CP, CS“

Добавя се следният текст в приложение II в частта, която засяга Унгария съгласно националната референция:

„1	2	3	4	5	6
HU-356	Kukori Kft.	Szatymaz	Csongrád megye	SH, CP“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

202

32004R0282

L 049/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 282/2004 НА КОМИСИЯТА

от 18 февруари 2004 година

за установяване на документ за декларирането и за ветеринарните проверки на животните, илващи от трети страни и въведени в Общността

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. за установяване на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и относно изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (1), и по-специално член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Предварителното уведомяване за пристигането на животни от трети страни, се нуждае, с оглед по-доброто функциониране на граничните инспекционни пунктове, от приемане на официален документ, съдържащ необходимата информация за митническата декларация.

(2)	Процедурите за деклариране и за ветеринарни проверки на животните на границата трябва да бъдат хармонизирани с процедурите, отнасящи се до продуктите от животински произход.

(3)	Като част от това хармонизиране е уместно да се включи отново определението за лице, отговорно за товара, установено в Директива 97/78/ЕО на Съвета (2), член 2, параграф 2, буква д) от нея.

(4)

Развитието на информационната интегрирана ветеринарна система Traces, предвидена с Решение 2003/623/ЕО на Комисията (3), налага стандартизация на документите за деклариране и за проверки, за да е възможно управлението на събраната информация и нейната обработка с оглед подобряване на санитарната безопасност на Общността.

(5)	Разпоредбите на Решение 92/527/ЕИО на Комисията от 4 ноември 1992 г., които определят модела на сертификата съгласно член 7, параграф 1 от Директива 91/496/ЕИО (4), следва да се актуализират както и да се отмени впоследствие Решение 92/527/ЕИО.

(6)	Тъй като граничните инспекционни пунктове между държавите-членки и новите държави-членки се премахват в момента на присъединяване, следва да се приеме преходна мярка, за да се избегне въвеждането на нови административни процедури за период от един месец.

(7)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Уведомяване за пристигането на животните посредством общ ветеринарен входен документ

1. При въвеждане в Общността на всяко животно, посочено в Директива 91/496/ЕИО, което идва от трета страна, лицето отговорно за товара, съгласно член 2, параграф 2, буква д) от Директива 97/78/ЕО, уведомява за това въвеждане най-малко един работен ден преди очакваното пристигане на животното или на животните на територията на Общността. Това уведомяване се прави до персонала за инспекция на граничния инспекционен пункт чрез документ, съответстващ на представения модел на общия ветеринарен входен документ (ОВВД), фигуриращ в приложение I.

2. ОВВД се издава съгласно общите правила за сертификатите, установени в съответната правна уредба на Общността.

3. ОВВД съдържа един оригинал и толкова копия, колкото компетентният орган изисква, за да бъде в съответствие с настоящия регламент. Лицето, отговорно за товара, попълва част 1 от броя на екземплярите, изисквани от ОВВД, и ги предава на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за граничния инспекционен пункт.

4. Без това да засяга параграфи 1 и 3, съдържащата се информация в документа може, ако има разрешение от компетентните органи на държавата-членка, имаща отношение към пратката, да бъде предварително предоставена чрез телекомуникационна или друга система за предаване на данни. Ако такъв е случаят, предадената по електронен път информация трябва да бъде абсолютно еднаква с тази, изисквана в част 1 на модела на ОВВД.

Член 2

Ветеринарни проверки

Ветеринарните проверки и лабораторните анализи се осъществяват в съответствие с Решение 97/794/ЕО на Комисията (5).

Член 3

Процедури след извършването на ветеринарните проверки

1. След извършване на ветеринарните проверки, посочени в член 4 от Директива 91/496/ЕИО, част 2 на ОВВД се попълва от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за граничния инспекционен пункт и се подписва от него/нея или от друг официален ветеринарен лекар, негов/неин подчинен.

Когато вносът се отказва, клетката „данни за реекспедиране“ в част 3 на ОВВД се попълва при запознаване с необходимата информация. Тя се включва в системата за обмен на информация, предмет на член 20 от Директива 90/425/ ЕИО на Съвета (6).

2. Оригиналът на ОВВД се състои от част 1 и част 2, надлежно попълнени и подписани.

3. Официалният ветеринарен лекар, вносителят или лицето, отговорно за товара, уведомява впоследствие митническите органи на граничния инспекционен пункт за взетото за пратката ветеринарно решение чрез представяне на оригинала на ОВВД или чрез неговото изпращане по електронен път.

4. В случай на благоприятно ветеринарно решение и след съгласие на митническите органи оригиналът на ОВВД придружава животните до посоченото в документа местоназначение.

5. Копие от ОВВД се съхранява от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт.

6. Копие от ОВВД и, при необходимост, съгласно член 7 от Директива 91/496/ЕО, копие от ветеринарните сертификати при внос, се връчва на вносителя или на лицето, отговорно за товара.

7. Официалният ветеринарен лекар съхранява оригинала на ветеринарния сертификат или документите, придружаващи животните, както и копие от ОВВД, в продължение на период от три години. Въпреки това за животните, преминаващи транзит, или за прехвърляне, чието местоназначение е разположено извън Общността, официалният ветеринарен документ, който ги придружава при пристигане, продължава да бъде с тях, а в граничния инспекционен пункт се съхраняват единствено копия.

Член 4

Процедури относно животни под митнически контрол или специален мониторинг

За животните, въвеждани в Общността, които се допускат, без да е необходимо спазването на задължението за контрол за идентификация и/или за физически проверки съгласно член 4, параграф 3 или член 8, буква А, параграф 1, буква б), ii) от Директива 91/496/ЕИО, официалният ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт при влизане в Общността информира официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на местоназначението. Тази информация се предава чрез системата за обмен на информация, посочена на член 20 от Директива 90/425/ЕИО. Официалният ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на местоназначението издава ОВВД, включващ крайното ветеринарно решение за приемането на животните. В случай на непристигане или при количествено или качествено несъответствие на пратката компетентният орган на граничния инспекционен пункт на местоназначението попълва част 3 на ОВВД.

В случай на транзитно преминаване лицето, отговорно за товара, представя пратката на официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на излизане. Официалният ветеринарен лекар на граничните инспекционни пунктове на излизане, предупреден за излизането от Общността на преминаващите транзит животни на път за третастрана, е длъжен да попълни част 3 на ОВВД. Той информира, чрез ОВВД, официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт, през който са влезли преминаващите транзитно животни в Общността.

Официалните ветеринарни лекари на компетентния орган на мястото на местоназначение, предупредени за пристигането на животни, предназначени за клане, карантинната станция, одобрена съгласно Решение 2000/666/ ЕО на Комисията (7), или официално одобрени органи, институти или центрове съгласно Директива 92/65/ЕИО на Съвета (8) и разположени в зоната от тяхна компетентност, попълват част 3 на ОВВД в случай на непристигане или на количествено или качествено несъответствие на пратката.

Член 5

Координация между компетентните органи, отговарящи за проверките

За да гарантират, че всички влизащи в Общността животни са подложени на ветеринарни проверки, компетентните органи и официалните ветеринарни лекари от всяка държава-членка работят в координация с останалите служби за контрол, за да съберат цялата полезна информация за вноса на животни. Това включва по-специално за следната информация:

а)	информация, с която разполагат митническите служби;

б)	информация от корабните регистри, пътните листове на влакове или на самолети;

в)	други източници за информация, достъпни за операторите по пътищата, железниците, пристанищата или летищата.

Член 6

Достъп до база данни и участие в информационните системи

Компетентните органи и митническите служби на държавите-членки организират взаимен обмен на данни, съдържащи се в съответните им база данни, за осъществяване целите на член 5. Информационните системи, използвани от компетентния орган, се координират доколкото е възможно и при спазване на сигурността на данните, с тези на митническите служби, както и с тези на търговските оператори, за да се ускори предаването на информацията.

Член 7

Електронно удостоверение

Производството, използването, предаването и складирането на ОВВД може да става по електронен път след съгласие на компетентния орган.

Предаването на информация между компетентните органи се осъществява посредством система за обмен на информация, посочена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО.

Член 8

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага до 1 май 2004 г. за граничните инспекционни пунктове, изброени в приложение II, за които се очаква да бъдат премахнати при присъединяването на Унгария, Полша, Чешката република, Словакия и Словения.

Член 9

Отмяна

Решение 92/527/ЕИО се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 31 март 2004 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56. Директива, последно изменена с Директива 96/43/ЕО (ОВ L 162, 1.7.1996 г., стр. 1).

(2) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9.

(3) ОВ L 216, 28.8.2003 г., стр. 58.

(4) ОВ L 332, 18.11.1992 г., стр. 22.

(5) ОВ L 323, 26.11.1997 г., стр. 31.

(6) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(7) ОВ L 278, 31.10.2000 г., стр. 26.

(8) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

País: AlemaniaLand: TysklandLand: DeutschlandΧώρα: ΓερμανίαCountry: GermanyPays: AllemagnePaese: GermaniaLand: DuitslandPaís: AlemanhaMaa: SaksaLand: Tyskland

1	2	3	4	5	6
Dresden Friedrichstadt	0153499	F		HC, NHC
Forst	0150399	R		HC, NHC-NT	U, E, O
Frankfurt/Oder	0150499	F		HC, NHC
Frankfurt/Oder	0150499	R		HC, NHC	U, E, O
Furth im Wald-Schafberg	0149399	R		HC, NHC	U, E, O
Ludwigsdorf Autobahn	0152399	R		HC, NHC	U, E, O
Pomellen	0151299	R		HC, NHC-T(FR), NHC-NT	U, E, O
Schirnding-Landstraße	0149799	R		HC, NHC	O
Waidhaus	0150099	R		HC, NHC	U, E, O
Zinnwald	0152599	R		HC, NHC	U, E, O

País: ItaliaLand: ItalienLand: ItalienΧώρα: ΙταλίαCountry: ItalyPays: ItaliePaese: ItaliaLand: ItaliëPaís: ItáliaMaa: ItaliaLand: Italien

1	2	3	4	5	6
Gorizia	0301199	R		HC, NHC	U, E, O
Prosecco-Fernetti	0302399	R	Prodotti HC	HC
			Prodotti NHC	NHC
			Altri Animali		O
			Tomaso Prioglio Spa		U, E

País: AustriaLand: ØstrigLand: ÖsterreichΧώρα: ΑυστρίαCountry: AustriaPays: AutrichePaese: AustriaLand: OostenrijkPaís: ÁustriaMaa: ItävaltaLand: Österrike

1	2	3	4	5	6
Berg	1300199	R		HC, NHC	U, E, O
Deutschkreutz	1300399	R		HC(2), NHC-NT	E, O, U(13)
Drasenhofen	1300499	R		HC, NHC	U, E, O
Heiligenkreuz	1300299	R		HC(2), NHC, (18)
Hohenau	1300799	F			U
Karawankentunnel	1300899	R		HC(2), NHC-NT	E, O, U(13)
Nickelsdorf	1301099	R		HC, NHC	U, E, O
Sopron	1301199	F		HC(2), NHC-NT
Spielfeld	1301299	R		HC, NHC	U, E, O
Villach-Süd	1301499	F		HC-NT, NHC-NT
Wien-ZB-Kledering	1300599	F		HC(2), NHC-NT
Wullowitz	1301699	F		NHC-NT(6)
Wullowitz	1301699	R		HC, NHC-NT	E, O, U(13)
Berg	1300199	R		HC, NHC	U, E, O

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

214

32004R0296

L 050/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 296/2004 НА КОМИСИЯТА

от 19 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1848/93 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)	Символът на Общността и означението, посочени в членове 12 и 15 от Регламент (ЕИО) № 2082/92, са съставени под формата на образците, посочени в част А и Б от приложение I към Регламент (ЕИО) № 1848/93 на Комисията (2).

(2)

Символите и означенията на финландски и шведски език следва да се добавят към горепосоченото приложение, както и символите и означенията, употребявани до влизането в сила на Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и на Швеция и които следва да се обявят за валидни, доколкото те отговарят на образците, посочени в приложението към настоящия регламент.

(3)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сертификатите за специфичен характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕИО) № 1848/93 се заменя с приложението към настоящия регламент.

Символите и означенията на финландски и шведски език, използвани от влизането в сила на Договора за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия, са валидни, доколкото те отговарят на образците, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 9. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 168, 10.7.1993 г., стр. 35. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2182/98 (ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 18).

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ А

ЧАСТ Б

Dansk	GARANTI FOR TRADITIONEL SPECIALITET
Deutsch	GARANTIERT TRADITIONELLE SPEZIALITÄT
Ελληνικά	ΕΙΔΙΚΟ ΠΑΡΑΔΟΣΙΑΚΟ ΠΡΟÏΟΝ ΕΓΓΥΗΜΕΝΟ
English	TRADITIONAL SPECIALITY GUARANTEED
Español	ESPECIALIDAD TRADICIONAL GARANTIZADA
Français	SPÉCIALITÉ TRADITIONNELLE GARANTIE
Italiano	SPECIALITÀ TRADIZIONALE GARANTITA
Nederlands	GEGARANDEERDE TRADITIONELE SPECIALITEIT
Português	ESPECIALIDADE TRADICIONAL GARANTIDA
Suomi	AITO PERINTEINEN TUOTE
Svenska	GARANTERAD TRADITIONELL SPECIALITET

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

217

32004R0297

L 050/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 297/2004 НА КОМИСИЯТА

от 19 февруари 2004 година

относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на някои означения в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ (Ensaimada de Mallorca или Ensaimada mallorquina)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1) и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него

като има предвид, че:

(1)	Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Испания предаде на Комисията заявка за регистрация като географско указание за означението „Ensaimada de Mallorca“ или „Ensaimada mallorquina“.

(2)	Бе установено, съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент, че заявката е в съответствие с този регламент, по-специално, че съдържа всички елементи, предвидени в член 4 от него.

(3)	На Комисията не бе предадена декларация за възражение по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз (2) на означението, фигуриращо в приложението към настоящия регламент.

(4)	Следователно това означение следва да бъде вписано в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и следователно защитено в Общността като защитено географско указание.

(5)	Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 (3) на Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 се допълва с означението, фигуриращо в приложението към настоящия регламент, и това означение се вписва в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, като защитено географско указание (ЗГУ).

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) OВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (OВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1).

(2) OВ C 131, 5.6.2003 г., стр. 14 („Ensaimada de Mallorca“ или „Ensaimada mallorquina“).

(3) OВ L 327, 18.12.1996 г., стр. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 135/2004 (OВ L 21, 28.1.2004 г., стр. 9).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Хляб, сладкиши, кексове, сладкарски изделия, бисквити и други тестени произведения

ИСПАНИЯ

„Ensaimada de Mallorca“ или „Ensaimada mallorquina“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

219

32004D0158

L 050/62

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 февруари 2004 година

за изменение на Решение 92/216/ЕИО по отношение на публикуването на списъка с координиращите органи

(нотифицирано под номер С(2004)390)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/158/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/428/ ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно търговията с еднокопитни животни, предназначени за състезания, и определянето на условията за участие в тези състезания (1), и по-специално член 4, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно разпоредбите, приети за прилагане на член 4 от Директива 90/428/ЕИО, всяка държава-членка следва първо да определи координиращ орган, отговорен за събиране на необходимите данни.

(2)	Решение 92/216/ЕИО на Комисията от 26 март 1992 г. за събиране на данни относно състезанията за еднокопитни животни, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 90/428/ЕИО на Съвета (2) предвижда публикуването на списък с тези органи в Официален вестник, серия С.

(3)	Би било по-ефикасно да се публикува този списък на интернет страницата на Комисията, за да се информира заинтересованата общественост.

(4)	Решение 92/216/ЕИО следва съответно да се измени.

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по зоотехника,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 1, параграф 2 от Решение 92/216/ЕИО се заменя със следния текст:

„2. Всяка държава-членка уведомява Комисията за името и адреса на посочения координиращ орган, съгласно параграф 1. Въз основа на тези съобщения Комисията изготвя списък на координиращите органи. Този списък се публикува на следната интернет страница:

http://forum.europa.eu.int/Public/irc/sanco/vets/information.“

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 60.

(2) ОВ L 104, 22.4.1992 г., стр. 77.

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

220

32004R0316

L 055/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 316/2004 НА КОМИСИЯТА

от 20 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 753/2002 за определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на някои лозаро-винарски продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 53 и член 80, буква б) от него,

като има предвид, че:

(1)	След приемането на Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията (2) бяха открити някои технически грешки, които следва да бъдат поправени. За по-голяма яснота и последователност някои разпоредби на регламента следва също да бъдат променени.

(2)

Регламент (ЕО) № 753/2002 беше нотифициран на Световната търговска организация. Някои трети страни, производителки на вино, внесоха възражения по текста. В светлината на тези коментари в Женева се състояха две срещи-консултации с цел пояснение на новите правила за етикетиране и за изслушване на възраженията на третите страни.

(3)

Като се вземат предвид твърденията на третите страни, е необходимо, да се внесат някои промени в Регламент (ЕО) № 753/2002. Тези промени са свързани с употребата от трети страни на някои традиционни термини, при условие че третите страни изпълняват изискванията спрямо държавите-членки. Освен това, тъй като някои трети страни нямат същото ниво на централизирано регулиране, каквото има в Общността, някои изисквания трябва да бъдат изменени, като едновременно с това се запазят същите гаранции по отношение на задължителната сила на тези правила.

(4)	Предвид невъзможността процедурата по приемане на тази мярка да бъде финализирана преди 1 февруари 2004 г., срокът, определен в член 47, следва да бъде удължен до 15 март 2004 г.

(5)	Регламент (ЕО) № 753/2002 следва да бъде съответно изменен.

(6)	Управителният комитет по виното не е представил своето становище в рамките на срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РАГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 753/2002 се изменя, както следва:

В член 5, параграф 1 втората алинея се заменя със следния текст:

„Освен това, заинтересованите държави-членки могат да предвидят ad hoc дерогации за някои качествени вина, произведени в определен район и за някои видове качествени пенливи вина, произведени в определен район, посочени в член 29, отлежаващи в бутилки дълъг период преди продажбата, при условие че определят изисквания и правила за контрол на разпространението на тези продукти.

Държавите-членки уведомяват Комисията за изискванията за контрол, въведени от тях.“

2.	В член 9 параграфи 4 и 5 се заличават.

Член 12, параграф 1, буква б) се заменя със следния текст:

„б)

наименования, които не са дефинирани в правилата на Общността, но чието използване е регламентирано от държавите-членки, или които съответстват на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително и тези, произтичащи от представителни професионални организации, при условие че те уведомят Комисията за тях, а Комисията от своя страна предприеме необходимите стъпки, за да гарантира публичност на тези наименования.“

Член 24 се изменя, както следва:

а)	в параграф 5 встъпителното изречение се заменя със следния текст: „За да отговаря на изискванията за включване в приложение III, традиционният термин трябва да:“;

б)	параграф 6 се заличава;

в)	параграф 8 се заличава.

5.	В член 28 третият параграф се заменя със следния текст: „От друга страна, правилата, посочени във втори параграф, могат да позволят употребата на термина „…“ (традиционно наименование) във връзка с „…“ (retsina), без непременно да съществува връзка с определено географско указание.“

Член 29 се изменя, както следва:

а)

параграф 1, буква г) се заменя със следния текст:

„г)

Испания:

—	„Denominación de origen“, „Denominación de origen calificada“, „D.O.“, „D.O.Ca“, „vino de calidad con indicación geográfica“, „vino de pago“ и „vino de pago calificado“; Тези термини обаче трябва да са посочени на етикета, непосредствено под името на определения район;

—	„vino generoso“, „vino generoso de licor“, „vino dulce natural“;“;

б)

В параграф 1, буква з) последното тире се заменя със следния текст:

„—	„Districtus Austriae Controllatus“ или „DAC““;

в)

параграф 2, буква в) се заменя със следния текст:

„в)

Испания:

—	„Denominación de origen“, „Denominación de origen calificada“, „D.O.“, „D.O.Ca“, „vino de calidad con indicación geográfica“, „vino de pago“ и „vino de pago calificado“; Тези термини обаче трябва да са посочени на етикета, непосредствено под името на определения район;“

Член 31 се изменя, както следва:

а)	в параграф 3, втора алинея буква б), датата „31 август 2003 г.“ се заменя с датата „31 август 2005 г.“;

б)	в параграф 3, трета алинея датата „31 август 2003 г.“ се заменя с датата „31 август 2005 г.“

Член 34 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

в първа алинея буква а) се заменя със следния текст:

„а)	наименованието, адресът и занятието на едно или повече от лицата, които се занимават с търговията, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации.“;

ii)

в първа алинея буква в) се заменя със следния текст:

„в)	специфичен цвят, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации.“;

iii)

втора алинея се заменя със следния текст:

„По отношение на ликьорно вино, полуискрящо вино, искрящо-газирано вино и продукти от дял II, произведени в трети страни, обозначението, упоменато в първа алинея буква б), може да се използва, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации.“;

б)

добавя се следният параграф 3:

„3. Чрез дерогация от член 9, параграфи от 1 до 3, някои видове бутилки, изброени в приложение I, могат да се използват за представяне на вината с произход от трети страни, при условие че:

а)	тези страни са изпратили обосновано искане до Комисията, и

б)

изискванията, равностойни на тези, посочени в член 9, параграфи 2 и 3, са спазени.

Третите страни, които имат право да използват всеки вид бутилка, са изброени в приложение I, заедно с правилата за употреба.

Някои бутилки, които се използват традиционно в трети страни, но не са включени в приложение I, могат да отговарят на изискванията за защита, посочени в настоящия член за този вид бутилки с оглед на тяхното пласиране в Общността, при условията на реципрочност.

Първа алинея се изпълнява чрез споразумения със съответните трети страни, сключени съгласно процедурата, предвидена в член 133 от Договора.“;

в)	добавя се следният параграф 4: „4. Член 37, параграф 1 се прилага mutatis mutandis към ферментирала гроздова мъст за пряка консумация от човека, с географско указание, и за вино от презряло грозде с географско указание.“;

г)	добавя се следният параграф 5: „5. Членове 2, 3, 4, 6, 7, буква в), 8, 12 и 14, параграф 1, букви а), б) и в) се прилагат mutatis mutandis.“

Член 36 се изменя, както следва:

а)	в параграф 3 третата алинея се заличава;

б)

параграфи 4 и 5 се заменят със следния текст:

„4. Географското указание, посочено в параграфи 1, 2 и 3, не се използва, ако макар и в буквален смисъл вярно по отношение на територията, района или местността, откъдето произхождат продуктите, то невярно представя пред обществото, че продуктите произхождат от друга територия.

5. Географското указание на трета страна, посочено в параграфи 1 и 2, може да се използва върху етикета на вносно вино, дори ако само 85 % от въпросното вино е получено от грозде, брано в производствената област, чието име носи виното.“

10.

Член 37 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

встъпителното изречение се заменя със следния текст:

„1. За целите на приложение VII, раздел В, точка 2 към Регламент (ЕО) № 1493/1999 етикетирането на вино с произход от трети страни (с изключение на пенливи вина, пенливи-газирани вина и искрящи-газирани вина, но включително вина от презряло грозде) и на ферментирала гроздова мъст, произведени в трети страни за пряка консумация от човека, с географско указание съгласно член 36, може да съдържа още следната информация:“;

ii)

буква а) се заменя със следния текст:

„а)

годината на реколтата; това може да се използва, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации, и че най-малко 85 % от гроздето, използвано за производството на виното, е брано през посочената година, без да се включва количеството на използваните продукти и подсладители.

За вина, които традиционно се получават от грозде, брано през зимата, трябва да се посочи годината на началото на текущата лозарска година, вместо годината на реколтата.“;

iii)

буква б) i) се заменя със следния текст:

„i)	условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации;“;

iv)

букви г), д) и е) се заменят със следния текст:

„г)	подробности, свързани с метода на производство, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации;

д)

при вина от трети страни и ферментирала гроздова мъст за пряка консумация от трети страни, допълнителни традиционни указания:

i)	различни от тези, изброени в приложение III, съгласно правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително тези, произтичащи от представителни професионални организации;

ii)

изброени в приложение III, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации, и отговарят на следните изисквания:

—	тези страни са изпратили обосновано искане до Комисията и са препратили съответните правила, с които се обосновава искането за признаване на традиционните указания,

—	те са специфични сами по себе си,

—	те са достатъчно характерни и/или са предмет на съществуваща традиция в съответната трета страна,

—	те са използвани по традиция най-малко 10 години във въпросната трета страна,

—	те се използват в една или повече категории вино във въпросната трета страна,

—	правилата, определени от третата страна, не могат да заблудят потребителите относно въпросното указание.

Освен това някои традиционни указания, изброени в приложение III, могат да се използват върху етикетите на вината с географско указание и с произход от трети страни на езика на третата страна на произход или на друг език, където използването на език, различен от официалния език за страната се счита за традиционен във връзка с традиционното указание, ако употребата на този език е предвидена от законите на съответната страна и ако този език е използван непрекъснато в традиционното указание в продължение на най-малко 25 години.

Член 23 и член 24, параграф 2, параграф 3, параграф 4, втора алинея и параграф 6, буква в) се прилагат mutatis mutandis.

За всяко традиционно указание, посочено в точка ii), съответните страни са изброени в приложение III.

е)	наименованието на предприятието, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително и условията, произтичащи от представителни професионални организации. Член 25, параграф 1 се прилага mutatis mutandis.“;

v)	встъпителното изречение в буква ж) се заменя със следния текст: „Информация за бутилирането, ако условията за употреба отговарят на правилата, приложими към производителите на вино в съответната трета страна, включително условията, произтичащи от представителни професионални организации;“

б)	параграф 3 се заличава.

11.

В дял V се добавят следните членове 37а и 37б:

„Член 37а

„Представителна професионална организация“ означава всяка организация на производители или асоциация от организации на производители, приела едни и същи правила и развиваща дейност в даден лозаро-винарски район, когато в нея членуват най-малко две трети от производителите в дадения район на дейност и тя произвежда най-малко две трети от производството на района.

Заинтересованите трети страни изпращат на Комисията предварително уведомление относно правилата, посочени в член 12, параграф 1, член 34, параграф 1 и член 37, параграф 1. Третите страни изпращат също така списък на представителните професионални организации, съдържащ подробни данни за техните членове, съгласно приложение IХ.

Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира общественото достояние на тези мерки.“

„Член 37б

Ликьорно вино, искрящо вино, искрящо газирано вино, пенливо вино

1. За целите на приложение VII, раздел А, точка 4 към Регламент (ЕО) № 1493/1999 етикетирането на ликьорните вина, искрящите вина и искрящите-газирани вина, включва в допълнение към задължителните обозначения, посочени в раздел А, точка 1 от същото приложение, информация за вносителя или ако виното е бутилирано в Общността, за бутилиращото предприятие.

Що се отнася до обозначенията, посочени в първа алинея, член 34, параграф 1, буква а) се прилага mutatis mutandis към продуктите, произведени в трети страни.

Член 38, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.

2. Чрез дерогация от разпоредбите на приложение VII, раздел В, точка 3 към Регламент (ЕО) № 1493/1999, вината, пристигащи от трети страни, могат да притежават термините „ликьорно вино“, „искрящо вино“ и „искрящо-газирано вино“, ако отговарят на изискванията, посочени съответно в букви г), ж) и з) от приложение ХI към Регламент (ЕО) № 883/2001 на Комисията (3).

3. Искрящите вина с произход от трета страна, както е посочено в третото тире на приложение VIII, раздел Д, точка 1, трето тире към Регламент (ЕИО) № 1493/1999, са изброени в приложение VIII към настоящия регламент.

12.

Член 38, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. За целите на приложение VII, ,раздел А, точка 4 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, етикетът на ликьорните вина, искрящите вина и искрящите-газирани вина включва, в допълнение към задължителните подробности, посочени в раздел А, точка 1 от настоящото приложение, името или фирмата и местната административна единица на държавата-членка на бутилиращото предприятие, или за съдове с номинален обем по-голям от 60 литра – изпращача. По отношение на искрящите вина, името на бутилиращото предприятие може да се замести с това на винопроизводителя.

По отношение на обозначенията, посочени в първа алинея, член 15 се прилага mutatis mutandis към продуктите, произведени в Общността.“

13.	Член 40 се заличава.

14.	Член 44 се заличава.

15.

Член 46 се заменя със следния текст:

„Член 46

Разновидностите на сорта вино „Pinot“

По отношение на пенливите вина, качествените пенливи вина и качествените искрящи вина, произведени в определен район, наименованията на сортовете вино, които допълват описанието на продукта, а именно „Pinot Blanc“, „Pinot noir“ и „Pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Общността могат да се заменят със синонима „Pinot“.“

16.	В член 47 параграф 1, втората алинея се заменя със следния текст: „Етикетите и предварителните опаковки, на които са отбелязани обозначенията, отпечатани в съответствие с разпоредбите, приложими до влизането в сила на настоящия регламент, могат да продължат да се използват до 15 март 2004 г.“

17.	Приложение II се заменя с приложение I към настоящия регламент;

18.	Приложение III се заменя с приложение II към настоящия регламент;

19.	Приложение III към настоящия регламент се добавя като приложение IХ.

Член 2

Той се прилага от 1 февруари 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1795/2003 на Комисията (ОВ L 262, 14.10.2003 г., стр. 13).

(2) ОВ L 118, 4.5.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1205/2003 (ОВ L 168, 5.7.2003 г., стр. 13).

(3) ОВ L 128, 10.5.2001 г., стр.1“

ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на сортовете лози и техните синоними, които включват географско указание (2) и които могат да се отбелязват върху етикета на вината, в съответствие с член 19, параграф 2 (1)

	Наименование на сорта лоза или негов синоним	Страни, които могат да използват наименованието на сорта лоза или един от неговите синоними (3)
1	Ageorgitiko	Гърцияo
2	Aglianico	Италияo, Гърцияo
3	Aglianicone	Италияo
4	Alicante Bouschet	Гърцияo, Италия*о, Португалияо, Алжиро, Тунисо, Съединени американски щатиo Наименованието „Alicante“ не може да се използва самостоятелно за обозначаване на вино.
5	Alicante Branco	Португалияo
6	Alicante Henri Bouschet	Францияo, Сърбия и Черна гора (8)
7	Alicante	Италияo
8	Alikant Buse	Сърбия и Черна гора (6)
9	Auxerrois	Южна Африкаo, Австралияo, Канадаo, Швейцарияo, Белгияo, Германияo, Францияo, Люксембургo, Нидерландияo, Обединено кралствоo
10	Banatski rizling	Сърбия и Черна гора (Kreaca) o
11	Barbera Bianca	Италияo
12	Barbera	Южна Африкаo, Аржентинаo, Австралияo, Хърватияo, Мексикоo, Словенияo, Уругвайo, Съединени американски щатиo, Гърцияo, Италияo
13	Barbera Sarda	Италияo
14	Blauburgunder	Бивша югославска република Македония 18-28-97), Австрия (15-18), Канада (18-97) (Pinot noir), Чили (18-97) (Pinot noir), Италия (Pinot nero — 18-97)
15	Blauer Burgunder	Австрия (14-18), Сърбия и Черна гора (25-97), Швейцария (Pinot noir)
16	Blauer Frühburgunder	Германия (51)
17	Blauer Limberger	Германия (Lemberger) (19), Румъния (56)(64) (Kekfrankos)
18	Blauer Spätburgunder	Германия (97), Бивша югославска република Македония (14-28-97), Австрия (14-15), България (96) (Pinot noir), Канада (14-97) (Pinot noir), Чили (14-97) (Pinot noir), Румъния (97) (Pinot noir, Modri pinot), Италия (14-97) (Pinot nero)
19	Blaufränkisch	Чешка републикаo (50), Австрияo, Германия, Словения (Modra frankinja, Frankinja)
20	Borba	Испанияo
21	Bosco	Италияo
22	Bragão	Португалияo
23	Burgundac beli	Сърбия и Черна гора (121)
24	Burgundac Crni	Хърватия o (Pinot Crni)
25	Burgundac crni	Сърбия и Черна гора (15-99)
26	Burgundac sivi	Хърватияo (Pinot sivi), Сърбия и Черна гораo
27	Burgundec bel	Бивша югославска република Македонияo
28	Burgundec crn	Бивша югославска република Македония (14-18-97)
29	Burgundec siv	Бивша югославска република Македонияo
30	Calabrese	Италия (75)
31	Campanário	Португалияo
32	Canari	Аржентинаo
33	Carignan Blanc	Францияo
34	Carignan	Южна Африкаo, Аржентинаo, Австралия (36), Чили (36), Хърватияo, Израелo, Марокоo, Нова Зеландияo, Тунисo, Гърцияo, Францияo, Португалияo
35	Carignan Noir	Кипърo
36	Carignane	Австралия (34), Чили (34), Мексико, Турция, Съединени американски щати
37	Carignano	Италияo
38	Chardonnay	Южна Африкаo , Аржентина (79), Австралия (79), Българияo , Канада (79), Швейцарияo , Чили (79), Чешка републикаo , Хърватияo , Унгария (39), Индия, Израелo , Молдавияo , Мексико (79), Нова Зеландия (79), Румънияo , Русияo , Сан Мариноo , Словакияo , Словенияo , Тунисo , Съединени американски щати (79), Уругвайo , Сърбия и Черна гора (Sardone), Зимбабвеo,, Германия, Франция, Гърция (79), Италия (79), Люксембург (79), Нидерландия (79), Обединеното кралство, Испания, Португалия, Австрияo , Белгия (79)
39	Chardonnay Blanc	Бивша Югославска република Македония (Sardone), Унгария (38)
40	Chardonnay Musqué	Канадаo
41	Chelva	Испанияo
42	Corinto Nero	Италияo
43	Cserszeгgi fűszeres	Унгарияo
44	Děvín	Чешка републикаo
45	Dornfelder	Канадаo, Германияo, Нидерландияo, Обединеното кралствоo, Белгияo
46	Durasa	Италияo
47	Early Burgundy	Съединени американски щатиo
48	Fehér Burgundi, Burgundi	Унгария (118) (Pinot blanc)
49	Findling	Германияo , Обединеното кралство o
50	Frankovka	Чешка републикаo (19)
51	Frühburgunder	Германия (16), Нидерландияo
52	Graciosa	Португалияo
53	Grauburgunder	Германия (Ruländer-54), България (Pinot gris), Унгария (Szürkebarát) o , Румъния (54) (Pinot gris)
54	Grauer Burgunder	Канада, Румъния (53) (Pinot gris), Германия (Ruländer-53), Австрия(Pinot gris)
55	Grossburgunder	Румъния (17) (63) (Kekfrankos)
56	Iona	Съединени американски щатиo
57	Izsáki	Унгарияo
58	Kanzler	Обединеното кралствоo
59	Kardinal	Германияo, Българияo
60	Kisburgundi kék	Унгария (97) (Pinot noir)
61	Korinthiaki	Гърцияo
62	Leira	Португалияo
63	Limberger	Канада (Lemberger), Нова Зеландияo , Румъния (17) (55) (Kekfrankos), Белгияo
64	Limnio	Гърцияo
65	Maceratino	Италияo
66	Monemvasia	Гърция (Monovasia)
67	Montepulciano	Италияo
68	Moslavac	Бивша югославска република Македония (70) (Sipon), Сърбия и Черна гораo
69	Mosler	Словения (Šipon)
70	Mozler	Бивша Югославска република Македония (68) (Sipon)
71	Mouratón	Испанияo
72	Müller-Thurgau	Южна Африкаo, Австрияo, Германия (Rivaner), Канада, Хърватияo (Rizvanac), Унгарияo , Сърбия и Черна гора (Rizvanac), Република Чехияo, Словакияo , Словения o (Rizvanac), Швейцарияo , Люксембург o (Rivaner), Нидерландияo, Италияo, Белгияo, Францияo, Обединеното кралство (Rivaner), Австралияo, Българияo, Съединени американски щатиo, Нова Зеландияo, Португалия
73	Muškát moravský	Чешка републикаo, Словакия
74	Nagyburgundi	Унгария (Kekfrankos) o
75	Nero d'Avola	Италия (30)
76	Olivella nera	Италияo
77	Orange Muscat	Австралияo, Съединени американски щатиo
78	Pau Ferro	Португалияo
79	Pinot Chardonnay	Аржентина (38), Австралия (38), Канада (38), Чили (38), Мексико (38), Нова Зеландия (38), Съединени американски щати (38), Турцияo , Белгия (38), Гърция (38), Нидерландия, Италия (38)
80	Portoghese	Италияo
81	Pozsonyi	Унгария (82)
82	Pozsonyi Fehér	Унгария (81)
83	Rajnai rizling	Унгария (86)
84	Rajnski rizling	Сърбия и Черна гора (85-88-91)
85	Renski rizling	Сърбия и Черна гора (84-89-92), Словенияo
86	Rhein riesling	България (Nemkti riesling) o , Австрия (Weißer Riesling, Riesling), Германия (88) (Weißer Riesling), Унгария (83), Чешка република (94), Италия (88), Гърция (Riesling), Португалия
87	Rhine Riesling	Южна Африка (Weißer riesling) o , Австралия (Riesling) o , Чили (89) (Riesling), Молдавия o (White riesling), Нова Зеландияo (Riesling)
88	Riesling renano	Германия (86) (Weißer Riesling), Сърбия и Черна гора (84-86-91), Италия (86)
89	Riesling Renano	Чили (87) (Riesling)
90	Riminèse	Францияo
91	Rizling rajnski	Сърбия и Черна гора (84-85-88)
92	Rizling Rajnski	Бивша югославска република Македонияo, Хърватияo
93	Ryzling rýnsky	Словакияo
94	Ryzlink rýnský	Чешка република (86)
95	Santareno	Португалияo
96	Sciaccarello	Францияo
97	Spätburgunder	Бивша югославска република Македония (14-18-28), Сърбия и Черна гора (16-25), България (19) (Pinot noir), Канада (14-18) (Pinot noir), Чили (Pinot noir-14-18), Унгария (60) (Pinot noir), Молдавия (Pinot noir) o , Румъния (18) (Pinot noir), Италия (Pinot nero-14-18), Обединеното кралство, Германия (18)
98	Štajerska Belina	Хърватия o (Ranfol), Словения (Ranfol) o
99	Subirat	Испания o (Malvasía Riojana)
100	Terrantez do Pico	Португалия o
101	Tintilla de Rota	Испания o
102	Tinto de Pegões	Португалия o
103	Tocai friulano	Италия (104) Наименованието „Tocai friulano“ може да се използва изключително за качествени вина, произведени в определен район с произход от районите Veneto и Friuli по време на преходен период, който приключва на 31 март 2007 година.
104	Tocai Italico	Италия (103) Синонимът „Tocai italico“ може да се използва изключително за качествени вина, произведени в определен район с произход от районите Veneto и Friuli по време на преходен период, който приключва на 31 март 2007 година.
105	Tokay Pinot gris	Франция (Pinot gris) Синонимът „Tokay Pinot gris“ може да се използва изключително за качествени вина, произведени в определен район с произход от районите Bas-Rhin и Haut-Rhin по време на преходен период, който приключва на 31 март 2007 година.
106	Torrontés riojano	Аржентинаo
107	Trebbiano	Южна Африка (Ugni blanc) o , Аржентина (Ugni blanc) o , Австралия o , Канада o , Кипър (Ugni blanc) o , Хърватияo, Уругвайo, Съединени американски щати, Израел (Ugni blanc), Италия
108	Trebbiano Giallo	Италияo
109	Trigueira	Португалия
110	Verdea	Италияo
111	Verdeca	Италия
112	Verdelho	Южна Африкаo, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Съединени американски щати, Португалия.
113	Verdelho Roxo	Португалияо
114	Verdelho Tinto	Португалияo
115	Verdello	Италияo
116	Verdese	Италияo
117	Verdejo	Испания
118	Weißburgunder	Южна Африка (120) (Pinot blanc) o , Канада (Pinot blanc), Чили (119) (Pinot blanca), Унгария (48) (Pinot blanc), Германия (119, 120), Австрия (119), Обединеното кралствоo, Словения (119) (Beli pinot), Италия
119	Weißer Burgunder	Германия (118, 120), Австрия (118) (Pinot blanc), Чили (118) (Pinot blanca), Швейцария (Pinot blanc) o , Словения (118) (Beli pinot), Италия
120	Weissburgunder	Южна Африка (118), Германия (118, 119), Обединеното кралство, Италия
121	Weisser Burgunder	Сърбия и Черна гора (23)

(1)

Легенда:

—	Термини в скоби:

препратка към синонима на сорта лоза

—

„o“

няма синоним

—	термини с плътен шрифт:

колонка 2	:	наименование на сорта лоза
колонка 3	:	страната, в която наименованието отговаря на сорта лоза, с препратка към този сорт.

—	термини с обикновен шрифт:

колонка 2	:	наименование на синонима на сорта лоза
колонка 3	:	наименование на страната, която използва синонима на сорта лоза.

(2) Тези наименования на сортовете лози и техните синоними съответстват, напълно или частично, било като превод или като прилагателно, на географските указания, използвани за описание на виното.

(3) Що се отнася до съответните заинтересовани държави, отмяната, предвидена в настоящото приложение, се разрешава единствено за вина, които притежават географско указание, издадено от административните единици, в които е разрешено производството на съответните сортове лози по времето, когато настоящият регламент влиза в сила, както и в съответствие с условията, регламентирани от заинтересованите държави относно производството и представянето на тези вина.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на традиционните термини, посочени в член 24

Традиционен термин	Вино, за което се отнася	Категория на продукта	Език	Дата, добавена в приложение III (1)	Заинтересована трета страна
ГЕРМАНИЯ
Специфични традиционни термини, посочени в член 29
Qualitätswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район.	немски
Qualitätswein garantierten Ursprungs/ Q.g.U	всички	Качествено вино, произведено в определен район.	немски
Qualitätswein mit Prädikat/Q.b.A.m.Pr или Prädikatswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Qualitätsschaumwein garantierten Ursprungs/Q.g.U	всички	Качествено искрящо вино, произведено в определен район	немски
Auslese	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски		Швейцария
Beerenauslese	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Eiswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Kabinett	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Spätlese	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски		Швейцария
Trockenbeerenauslese	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Термини, посочени в член 28
Landwein	всички	Трапезно вино с Г.У.
Допълнителни традиционни термини
Affentaler	Altschweier, Bühl, Eisental, Neusatz/Bühl, Bühlertal, Neuweier/Baden-Baden	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Badisch Rotgold	Baden	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Ehrentrudis	Baden	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Hock	Rhein, Ahr, Hessische Bergstraße, Mittelrhein, Nahe, Rheinhessen, Pfalz, Rheingau	Трапезно вино с Г.У. Качествено вино, произведено в определен район	немски
Klassik или Classic	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Liebfrau(en)milch	Nahe, Rheinhessen, Pfalz, Rheingau	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Moseltaler	Mosel-Saar-Ruwer	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Riesling-Hochgewächs	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Schillerwein	Württemberg	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Weißherbst	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Winzersekt	всички	Качествено искрящо вино, произведено в определен район	немски
АВСТРИЯ
Специфични традиционни термини, упоменати в член 29
Qualitätswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Qualitätswein besonderer Reife und Leseart или Prädikatswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Qualitätswein mit staatlicher Prüfnummer	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Ausbruch или Ausbruchwein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Auslese или Auslesewein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски		Швейцария
Beerenauslese (wein)	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Eiswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Kabinett или Kabinettwein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Schilfwein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Spätlese или Spätlesewein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски		Швейцария
Strohwein	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Trockenbeerenauslese	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Термини, посочени в член 28
Landwein	всички	Трапезно вино с Г.У.
Допълнителни традиционни термини
Ausstich	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Auswahl	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Bergwein	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Klassik или Classic	всички	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Erste Wahl	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Hausmarke	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Heuriger	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Jubiläumswein	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Schilcher	Steiermark	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	немски
Sturm	всички	Ферментирала гроздова мъст с Г.У.	немски
ИСПАНИЯ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Denominacion de origen (DO)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански		Чили
Denominacion de origen calificada (DOCa)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Vino dulce natural	всички	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Vino generoso	(2)	Качествено ликьорно, вино произведено в определен район	испански		Чили
Vino generoso de licor	(3)	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Термини, посочени в член 28
Vino de la Tierra	всички	Трапезно вино с Г.У.
Допълнителни традиционни термини
Aloque	DO Valdepeñas	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Amontillado	DDOO Jerez-Xérès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla Moriles	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Añejo	всички	Качествено вино, произведено в определен район трапезно вино с Г.У.	испански
Añejo	DO Malaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Chacoli/Txakolina	DO Chacoli de Bizkaia DO Chacoli de Getaria DO Chacoli de Alava	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Clásico	DO Abona DO El Hierro DO Lanzarote DO La Palma DO Tacoronte-Acentejo DO Tarragona DO Vallee de Güimar DO Valle de la Orotava DO Ycoden-Daute-Isora	Качествено вино, произведено в определен район	испански		Чили
Cream	DDOO Jérez-Xerès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla Moriles DO Málaga DO Condado de Huelva	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	английски
Criadera	DDOO Jérez-Xerès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla Moriles DO Málaga DO Condado de Huelva	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Criaderas y Soleras	DDOO Jérez-Xerès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla Moriles DO Málaga DO Condado de Huelva	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Crianza	всички	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Dorado	DO Rueda DO Malaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Fino	DO Montilla Moriles DDOO Jerez-Xérès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Fondillon	DO Alicante	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Gran Reserva	всички качествено вино произведено в определен район	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Gran Reserva	Cava	Качествено искрящо вино, произведено в определен район	испански
Lágrima	DO Málaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Noble	всички	Качествено вино, произведено в определен район трапезно вино с Г.У.	испански
Noble	DO Malaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Oloroso	DDOO Jerez-Xérès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla- Moriles	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Pajarete	DO Málaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Pálido	DO Condado de Huelva DO Rueda DO Málaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Palo Cortado	DDOO Jerez-Xérès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla- Moriles	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Primero de cosecha	DO Valencia	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Rancio	всички	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район Качествено вино, произведено в определен район	испански
Raya	DO Montilla-Moriles	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Reserva	всички	Качествено вино, произведено в определен район	испански		Чили
Sobremadre	DO vinos de Madrid	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Solera	DDOO Jérez-Xerès-Sherry y Manzanilla Sanlúcar de Barrameda DO Montilla Moriles DO Málaga DO Condado de Huelva	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Superior	всички	Качествено вино, произведено в определен район	испански		Южна Африка, Чили
Trasañejo	DO Málaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Vino Maestro	DO Málaga	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Vendimia inicial	DO Utiel-Requena	Качествено вино, произведено в определен район	испански
Viejo	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У. Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	испански
Vino de tea	DO La Palma	Качествено вино, произведено в определен район	испански
ФРАНЦИЯ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Appellation d'origine contrôlée	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски		Алжир Швейцария Тунис
Appellation contrôlée	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район
Appellation d'origine Vin Délimité de qualité supérieure	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Vin doux naturel	AOC Banyuls, Banyuls Grand Cru, Muscat de Frontignan, Grand Roussillon, Maury, Muscat de Beaume de Venise, Muscat du Cap Corse, Muscat de Lunel, Muscat de Mireval, Muscat de Rivesaltes, Muscat de St Jean de Minervois, Rasteau, Rivesaltes	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Термини, посочени в член 28
Vin de pays	всички	Трапезно вино с Г.У.	френски
Допълнителни традиционни термини
Ambré	всички	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Ambré	всички	Трапезно вино с Г.У.	френски
Château	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски		Чили
Clairet	AOC Bourgogne AOC Bordeaux	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Claret	AOC Bordeaux	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Clos	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски		Чили
Cru Artisan	AOC Médoc, Haut-Médoc, Margaux, Moulis, Listrac, St Julien, Pauillac, St Estèphe	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Cru Bourgeois	AOC Médoc, Haut-Médoc, Margaux, Moulis, Listrac, St Julien, Pauillac, St Estèphe	Качествено вино, произведено в определен район	френски		Чили
Cru Classé, éventuellement précédé de: Grand, Premier Grand, Deuxième, Troisième, Quatrième, Cinquième.	AOC Côtes de Provence, Graves, St Emilion Grand Cru, Haut-Médoc, Margaux, St Julien, Pauillac, St Estèphe, Sauternes, Pessac Léognan, Barsac	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Edelzwicker	AOC Alsace	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Grand Cru	AOC Alsace, Banyuls, Bonnes Mares, Chablis, Chambertin, Chapelle Chambertin, Chambertin Clos-de-Bèze, Mazoyeres или Charmes Chambertin, Latricières-Chambertin, Mazis Chambertin, Ruchottes Chambertin, Griottes-Chambertin,, Clos de la Roche, Clos Saint Denis, Clos de Tart, Clos de Vougeot, Clos des Lambray, Corton, Corton Charlemagne, Charlemagne, Echézeaux, Grand Echézeaux, La Grande Rue, Montrachet, Chevalier-Montrachet, Bâtard-Montrachet, Bienvenues-Bâtard-Montrachet, Criots-Bâtard-Montrachet, Musigny, Romanée St Vivant, Richebourg, Romanée-Conti, La Romanée, La Tâche, St Emilion	Качествено вино, произведено в определен район	френски		Швейцария Тунис Чили
Grand Cru	Champagne	Качествено пенливо вино, произведено в определен район	френски		Швейцария Тунис Чили
Hors d'âge	AOC Rivesaltes	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Passe-tout-grains	AOC Bourgogne	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Premier Cru	AOC Aloxe Corton, Auxey Duresses, Beaune, Blagny, Chablis, Chambolle Musigny, Chassagne Montrachet, Champagne, Côtes de Brouilly, Fixin, Gevrey Chambertin, Givry, Ladoix, Maranges, Mercurey, Meursault, Monthélie, Montagny, Morey St Denis, Musigny, Nuits, Nuits-Saint-Georges, Pernand-Vergelesses, Pommard, Puligny-Montrachet, Rully, Santenay, Savigny-les-Beaune,St Aubin, Volnay, Vougeot, Vosne-Romanée	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район	френски		Тунис
Primeur	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	френски
Rancio	AOC Grand Roussillon, Rivesaltes, Banyuls, Banyuls grand cru, Maury, Clairette du Languedoc, Rasteau	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Sélection de grains nobles	AOC Alsace, Alsace Grand cru, Monbazillac, Graves supérieures, Bonnezeaux, Jurançon, Cérons, Quarts de Chaume, Sauternes, Loupiac, Côteaux du Layon, Barsac, Ste Croix du Mont, Coteaux de l'Au-bance, Cadillac	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Sur Lie	AOC Muscadet, Muscadet -Coteaux de la Loire, Muscadet-Côtes de Grand-lieu, Muscadet- Sèvres et Maine, AOVDQS Gros Plant du Pays Nantais, Трапезно вино с Г.У., Vin de pays d'Oc и Vin de pays des Sables du Golfe du Lion	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	френски
Tuilé	AOC Rivesaltes	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	френски
Vendanges tardives	AOC Alsace, Jurançon	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Villages	AOC Anjou, Beaujolais, Côte de Beaune, Côte de Nuits, Côtes du Rhône, Côtes du Roussillon, Mâcon	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Vin de paille	AOC Côtes du Jura, Arbois, L'Etoile, Hermitage	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Vin jaune	AOC du Jura (Côtes du Jura, Arbois, L'Etoile, Château-Châlon)	Качествено вино, произведено в определен район	френски
ГЪРЦИЯ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Ονομασία Προελεύσεως Ελεγχόμενη (ΟΠΕ) (Appellation d'origine controlée)	всички	Качествено вино, произведено в определен район	гръцки
Ονομασία Προελεύσεως Ανωτέρας Ποιότητος (ΟΠΑΠ) (Appellation d'origine de qualité supérieure)	всички	Качествено вино, произведено в определен район	гръцки
Οίνος γλυκός φυσικός (Vin doux naturel)	Μoσχάτος Κεφαλληνίας (Muscat de Céphalonie), Μοσχάτος Πατρών (Muscat de Patras), Μοσχάτος Ρίου-Πατρών (Muscat Rion de Patras), Μοσχάτος Λήμνου (Muscat de Lemnos), Μοσχάτος Ρόδου (Muscat de Rhodos), Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodaphne de Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλληνίας (Mavrodaphne de Céphalonie), Σάμος (Samos), Σητεία (Sitia), Δάφνες (Dafnès), Σαντορίνη (Santorini)	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	гръцки
Οίνος φυσικώς γλυκός (Vin naturellement doux)	Vins de paille: Κεφαλληνίας (de Céphalonie), Δαφνες (de Dafnès), Λήμνου (de Lemnos), Πατρών (de Patras), Ρίου-Πατρών (de Rion de Patras), Ρόδου (de Rhodos), Σάμος(de Samos), Σητεία (de Sitia), Σαντορίνη (Santorini)	Качествено вино, произведено в определен район	гръцки
Термини, посочени в член 28
Ονομασία κατά παράδοση (Onomasia kata paradosi)	всички	Трапезно вино с Г.У.	гръцки
Τοπικός Οίνος (vins de pays)	всички	Трапезно вино с Г.У.	гръцки
Допълнителни традиционни термини
Αγρέπαυλη (Agrepavlis)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Αμπέλι (Ampeli)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Αμπελώνας (ες) (Ampelonas ès)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Aρχοντικό (Archontiko)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Κάβα (4) (Cava)	Al	Трапезно вино с Г.У.	гръцки
Από διαλεκτούς αμπελώνες (Grand Cru)	Μoσχάτος Κεφαλληνίας (Muscat de Céphalonie), Μοσχάτος Πατρών (Muscat de Patras), Μοσχάτος Ρίου-Πατρών (Muscat Rion de Patras), Μοσχάτος Λήμνου (Muscat de Lemnos), Μοσχάτος Ρόδου (Muscat de Rhodos), Σάμος (Samos)	Качествено ликьорно, вино произведено в определен район	гръцки
Ειδικά Επιλεγμένος (Grande réserve)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	гръцки
Κάστρο (Kastro)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Κτήμα (Ktima)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Λιαστός (Liastos)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Μετόχι (Metochi)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Μοναστήρι (Monastiri)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Νάμα (Nama)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Νυχτέρι (Nychteri)	ΟΠΑΠ Santorini	Качествено вино, произведено в определен район	гръцки
Ορεινό κτήμα (Orino Ktima)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Ορεινός αμπελώνας (Orinos Ampelonas)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Πύργος (Pyrgos)	всички	Качествен вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	гръцки
Επιλογή ή Επιλεγμένος (Réserve)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино произведено в определен район	гръцки
Παλαιωθείς επιλεγμένος (Vieille réserve)	всички	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	гръцки
Βερντέα (Verntea)	Zakynthos	Трапезно вино с Г.У.	гръцки
Vinsanto	OPAΠ Santorini	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район, и качествено вино, произведено в определен район	гръцки (5)
ИТАЛИЯ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Denominazione di Origine Controllata	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район, и ферментирала гроздова мъст с Г.У.	италиански
Denominazione di Origine Controllata e Garantita	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район, и ферментирала гроздова мъст с Г.У.	италиански
Vino Dolce Naturale	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Термини, посочени в член 28
Indicazione geografica tipica (IGT)	всички	Трапезно вино, „vin de pays“, вино от презряло грозде и ферментирала гроздова мъст с Г.У.	италиански
Landwein	Вина с географско указание от автономната провинция Bolzano	трапезно вино, „vin de pays“, вино от презряло грозде и ферментирала гроздова мъст с Г.У.	немски
Vin de pays	Вина с географско указание от район Aosta	трапезно вино, „vin de pays“, вино от презряло грозде и ферментирала гроздова мъст с Г.У.	френски
Допълнителни традиционни термини
Alberata o vigneti ad alberata	DOC Aversa	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено пенливо вино, произведено в определен район	италиански
Amarone	DOC Valpolicella	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Ambra	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Ambrato	DOC Malvasia delle Lipari DOC Vernaccia di Oristano	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Annoso	DOC Controguerra	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Apianum	DOC Fiano di Avellino	Качествено вино, произведено в определен район	латински
Auslese	DOC Caldaro e Caldaro classico- Alto Adige	Качествено вино, произведено в определен район	немски		Швейцария
Barco Reale	DOC Barco Reale di Carmignano	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Brunello	DOC Brunello di Montalcino	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Buttafuoco	DOC Oltrepò Pavese	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено искрящо вино, произведено в определен район	италиански
Cacc'e mitte	DOC Cacc'e Mitte di Lucera	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Cagnina	DOC Cagnina di Romagna	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Cannellino	DOC Frascati	Качествен вино, произведено в определен район	италиански
Cerasuolo	DOC Cerasuolo di Vittoria DOC Montepulciano d'Abruzzo	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Chiaretto	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	италиански
Ciaret	DOC Monferrato	Качествено вино произведено в определен район	италиански
Château	DOC de la région Valle d'Aosta	Качествено вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино произведено в определен район, и качествено искрящо вино, произведено в определен район	френски		Чили
Classico	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район, и качествено искрящо, вино произведено в определен район	италиански		Чили
Dunkel	DOC Alto Adige DOC Trentino	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Est!Est!!Est!!	DOC Est!Est!!Est!!! di Montefiascone	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено пенливо вино, произведено в определен район	латински
Falerno	DOC Falerno del Massico	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Fine	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Fior d'Arancio	DOC Colli Euganei	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	италиански
Falerio	DOC Falerio dei colli Ascolani	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Flétri	DOC Valle d'Aosta o Vallée d'Aoste	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Garibaldi Dolce (ou GD)	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Governo all'uso toscano	DOCG Chianti и Chianti Classico	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Governo all'uso toscano	IGT Colli della Toscana Centrale	Трапезно вино с Г.У.	италиански
Gutturnio	DOC Colli Piacentini	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено полу-пенливо вино, произведено в определен район	италиански
Italia Particolare (ou IP)	DOC Marsala	Качествено ликьорно, вино произведено в определен район	италиански
Klassisch или Klassisches Ursprungsgebiet	DOC Caldaro DOC Alto Adige (с наименование Santa Maddalena e Terlano)	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Kretzer	DOC Alto Adige DOC Trentino DOC Teroldego Rotaliano	Качествено вино, произведено в определен район	немски
Lacrima	DOC Lacrima di Morro d'Alba	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Lacryma Christi	DOC Vesuvio	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Lambiccato	DOC Castel San Lorenzo	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
London Particolar (или LP или Inghilterra)	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Morellino	DOC Morellino di Scansano	Качествено вино произведено, в определен район	италиански
Occhio di Pernice	DOC Bolgheri, Vin Santo Di Carmignano, Colli dell'Etruria Centrale, Colline Lucchesi, Cortona, Elba, Montecarlo, Monteregio di Massa Maritima, San Gimignano, Sant'Antimo, Vin Santo del Chianti, Vin Santo del Chianti Classico, Vin Santo di Montepulciano	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Oro	DOC Marsala	Качествено ликьорно, вино произведено в определен район	италиански
Pagadebit	DOC pagadebit di Romagna	качествено вино, произведено в определен район, и качествено искрящо вино, произведено в определен район	италиански
Passito	всички	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район, качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	италиански
Ramie	DOC Pinerolese	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Rebola	DOC Colli di Rimini	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Recioto	DOC Valpolicella	Качествено вино, произведено в определен район,	италиански
	DOC Gambellara	качествено искрящо вино произведено в определен район
	DOCG Recioto di Soave	качествено искрящо вино произведено в определен район
Riserva	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Rubino	DOC Garda Colli Mantovani DOC Rubino di Canta-venna DOC Teroldego Rotaliano DOC Trentino	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Rubino	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино произведено в определен район	италиански
Sangue di Giuda	DOC Oltrepò Pavese	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено искрящо вино, произведено в определен район	италиански
Scelto	всички	Качествено вино произведено в определен район	италиански
Sciacchetrà	DOC Cinque Terre	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Sciac-trà	DOC Pornassio o Ormeasco di Pornassio	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Sforzato, Sfursàt	DO Valtellina	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Spätlese	DOC и IGT de Bolzano	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	немски		Швейцария
Soleras	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Stravecchio	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Strohwein	DOC и IGT de Bolzano	Качествено вино произведено, в определен район, и трапезно вино с Г.У.	немски
Superiore	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански		San Marino
Superiore Old Marsala (или SOM)	DOC Marsala	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Torchiato	DOC Colli di Conegliano	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Torcolato	DOC Breganze	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Vecchio	DOC Rosso Barletta, Aglianico del Vuture, Marsala, Falerno del Massico	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Vendemmia Tardiva	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	италиански
Verdolino	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	италиански
Vergine	DOC Marsala DOC Val di Chiana	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Vermiglio	DOC Colli dell Etruria Centrale	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	италиански
Vino Fiore	всички	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Vino Nobile	Vino Nobile di Montepulciano	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Vino Novello или Novello	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	италиански
Vin santo или Vino Santo или Vinsanto	DOC и DOCG Bianco dell'Empolese, Bianco della Valdinievole, Bianco Pisano di San Torpé, Bolgheri, Candia dei Colli Apuani, Capalbio, Carmignano, Colli dell'Etruria Centrale, Colline Lucchesi, Colli del Trasimeno, Colli Perugini, Colli Piacentini, Cortona, Elba, Gambellera, Montecarlo, Monteregio di Massa Maritima, Montescudaio, Offida, Orcia, Pomino, San Gimignano, San'Antimo, Val d'Arbia, Val di Chiana, Vin Santo del Chianti, Vin Santo del Chianti Classico, Vin Santo di Montepulciano, Trentino	Качествено вино, произведено в определен район	италиански
Vivace	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	италиански
ЛЮКСЕМБУРГ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Marque nationale	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено пенливо вино, произведено в определен район	френски
Appellation contrôlée	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено пенливо вино, произведено в определен район	френски
Appellation d'origine controlée	всички	Качествено вино произведено в определен район и качествено пенливо вино произведено в определен район	френски		Алжир Швейцария Тунис
Термини, посочени в член 28
Vin de pays	всички	Трапезно вино с Г.У.	френски
Допълнителни традиционни термини
Grand premier cru	всички	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Premier cru	всички	Качествено вино, произведено в определен район	френски		Тунис
Vin classé	всички	Качествено вино, произведено в определен район	френски
Château	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и качествено пенливо вино, произведено в определен район	френски		Чили
ПОРТУГАЛИЯ
Традиционни специфични термини, упоменати в член 29
Denominação de origem (DO)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Denominação de origem controlada (DOC)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено искрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Indicação de proveniencia regulamentada (IPR)	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качественоискрящо вино, произведено в определен район, и качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Vinho doce natural	всички	Качествено ликьорно... вино, произведено в определен район	португалски
Vinho generoso	DO Porto, Madeira, Moscatel de Setubal, Carca-velos	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Термини, посочени в член 28
Vinho regional	всички	Трапезно вино с Г.У.	португалски
Допълнителни традиционни термини
Canteiro	DO Madeira	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Colheita Seleccionada	всички	Качествено вино произведено, в определен район, и трапезно вино с Г.У.	португалски
Crusted/Crusting	DO Porto	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	английски
Escolha	всички	Качествено вино, произведено в определен район и трапезно вино с Г.У.	португалски
Escuro	DO Madeira	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Fino	DO Porto DO Madeira	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски/
Frasqueira	DO Madeira	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Garrafeira	всички	Качествено вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У. Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Lágrima	DO Porto	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Leve	Vin Pays Estremadura и Ribatejano	DO Madeira, DO Porto	португалски
Leve	Трапезно вино с Г.У.	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Nobre	DO Dão	Качествено вино, произведено в определен район	португалски
Reserva	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено пенливо вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район, трапезно вино с Г.У.	португалски		Чили
Reserva velha (или grande reserva)	DO Madeira	Качествено искрящо вино, произведено в определен район Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Ruby	DO Porto	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	английски
Solera	DO Madeira	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	португалски
Super reserva	всички	Качествено искрящо вино, произведено в определен район	португалски
Superior	всички	Качествено вино, произведено в определен район, качествено ликьорно вино, произведено в определен район, и трапезно вино с Г.У.	португалски		Южна Африка Чили
Tawny	DO Porto	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	английски
Реколтата, независимо от това, дали е добавено Late Bottle Vintage (LBV) или Character	DO Porto	Качествено ликьорно вино, произведено в определен район	английски

(1) Различна от датата на приемане на настоящия регламент.

(2) Въпросните вина са ликьорните вина произведени в определен район, посочени в приложение VI(L)(8) към Регламент (ЕО) № 1493/1999.

(3) Въпросните вина са ликьорните вина произведени в определен район, посочени в приложение VI(L)(11) към Регламент (ЕО) № 1493/1999.

(4) Защитата на „cava“, предвидена в настоящия регламент, не накърнява защитата на географските указания, които се отнасят за „Cava“ качествени искрящи вина произведени в определен район.

(5) Терминът „vinsanto“ е защитен с латински букви.“

ПРИЛОЖЕНИЕ III

„ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

247

32004R0318

L 055/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 318/2004 НА КОМИСИЯТА

от 23 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2771/1999 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно интервенцията на пазара на масло и сметана

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

Член 4, параграф 1 и член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003, предвиждат намаление на цените, прилагани при интервенция и режим на интервенция относно маслото. Следователно е необходимо в Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията (2) да се въведат правила за приложение на режим на интервенция, който предвижда изкупуването на масло на предварително фиксирани цени.

(2)

Освен това, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, Комисията може да реши да прекрати интервенционното изкупуване, когато предложените количества при интервенцията достигнат до определен обем. За да може Комисията да вземе подобно решение, е необходимо да се приемат разпоредби, които ѝ позволяват да следи постоянната промяна в количествата масло, които са предложени за публична интервенция.

(3)	След като тези количества се достигнат, Комисията може също да реши изкупуването да продължи посредством постоянна тръжна процедура, правилата за която е необходимо да бъдат определени.

(4)

Правилното управление на интервенционните запаси изисква да се пристъпи към препродажбата на маслото, щом като се появят възможности за неговото пласиране. Като се вземе под внимание натрупания опит при продажбата на масло от интервенционните запаси, по-специално относно изискванията към количествата и определянето на тарифите, е необходимо да се да въведе тръжна процедура за продажбата на масло от запасите от публична интервенция.

(5)

Интервенционната агенция пристъпва към продажбата на маслото в зависимост от датата на неговото внасяне на склад. С цел да се отговори на търсенето, е необходимо участниците в търга да могат да направят разлика в своите оферти между масло от сладка сметана и масло от кисела сметана, като същевременно продажната цена може да варира според местонахождението на предложените за продажба количества.

(6)	Регламент (ЕО) № 2771/1999 следва да бъде съответно изменен.

(7)	Подробните правила, които са предвидени в настоящия регламент, следва да започнат да се прилагат от 1 март 2004 г., дата на влизане в сила на член 6, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 1255/1999, изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003.

(8)	Предвидените мерки в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2771/1999 се изменя както следва:

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

1. Когато Комисията констатира, както е предвидено в член 8, параграф 4, че пазарната цена в една или няколко държави-членки е под 92 % от интервенционната цена в продължение на две последователни седмици, тя започва да изкупува маслото, предлагано в рамките на интервенция в съответната(ите) държава(и)-членка(и) през периода от 1 март до 31 август на цена, равна на 90 % от интервенционната, съгласно член 6, параграф 1, първа алинея на Регламент (ЕО) № 1255/1999.

2. Когато Комисията констатира, както е предвидено в член 8, параграф 4, че пазарната цена в една или няколко държави-членки надвишава или е равна на 92 % от интервенционната цена в продължение на две последователни седмици, тя преустановява изкупуването.“

2.	Параграф 3 на член 4 се заменя свс следния текст: „3. Маслото е било произведено през двадесет и трите дни преди деня на получаването на офертата за продажба от интервенционната агенция.“

В член 6, параграф 1, първа алинея се заменя свс следния текст:

„В случай когато маслото се предлага за интервенция в държава-членка, която е различна от държавата-членка производител, за изкупуването е необходимо да се представи сертификат не по-късно от четиридесет и пет дни след деня на получаване на офертата от компетентния орган на държавата-членка производител.“

В член 8, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Ако констатираните цени останат без промяна за период по-дълъг или равен на пет последователни седмици, държавите-членки съобщават на Комисията своята оценка за причините, поради които цените са останали непроменени в продължение на разглеждания период.“

Раздел 3 в глава II се заменя свс следния текст:

„РАЗДЕЛ 3

Процедура за изкупуване на масло на цена, равна на 90 % от интервенционната цена

Член 9

След като Комисията реши да започне изкупуването на масло, както е предвидено в член 2, параграф 1, съответната интервенционна агенция процедира съгласно начина, посочен в настоящия раздел.

Член 10

1. Всеки продавач подава своята оферта в писмена форма, като я депозира срещу получаване на разписка или като използва всяко друго средство за телекомуникация, което позволява предаването на документите да се извърши срещу документ за тяхното получаване.

2. В офертата се посочва:

а)	името и адреса на продавача;

б)	предлаганото количество;

в)	мястото, където предлаганото масло е складирано.

3. Дадена оферта се приема за валидна, само при положение че:

а)	се отнася за количество масло, което съответства на изискванията на член 4, параграф 4;

б)	се придружава от писмена декларация за поемане на ангажимент от страна на продавача, че ще спази разпоредбите на член 4, параграф 3 и на член 14, параграф 2;

в)	е представено доказателство, че продавачът е внесъл в държавата-членка в която е подадена офертата и най-късно в деня на нейното приемане, гаранция в размер от 5 EUR на 100 кг тегло.

4. Декларацията за поемането на ангажимента, предвиден в параграф 3, буква б), изпратена първоначално на интервенционната агенция, се счита за мълчаливо подновена за следващите оферти, докато не бъде изразен изричен отказ от страна на продавача или от страна на интервенционната агенция, при положение че,

а)	в първоначалната оферта се уточнява, че продавачът възнамерява да се възползва от разпоредбите на настоящия параграф;

б)	следващите оферти се позовават на разпоредбите на настоящия параграф и на датата на първоначалната оферта.

5. Интервенционната агенция регистрира деня на получаване на офертата, както и съответните количества и дати на производство, и мястото където предложеното масло е складирано.

6. След като офертата се получи в интервенционната агенция, тя не може повече да бъде оттеглена.

Член 11

Поддържането на офертата и доставката на маслото в склада, определен от интервенционната агенция в срока, фиксиран в член 12, параграф 2, представляват основни изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията (3).

Член 12

1. След проверка на съдържанието на офертата, в срок от пет работни дни след деня на получаване на офертата, интервенционната агенция издава датирана и номерирана заповед за доставяне, в която се посочват:

а)	количеството за доставяне;

б)	крайната дата на доставка на маслото;

в)	хладилния склад, където то трябва да бъде доставено.

2. Продавачът извършва доставката на маслото на рампата на хладилния склад в срок от двадесет и един дни след деня на получаване на офертата за продажба. Доставката може да се извърши на части.

Евентуалните разходи по разтоварването на рампата на хладилния склад са за сметка на продавача.

3. Гаранцията, предвидена в член 10, параграф 3, буква в), се освобождава веднага щом продавачът извърши доставката в срока, посочен върху заповедта за доставяне, и за количеството, отбелязано в нея.

Въпреки това, ако упоменатите в член 4, параграф 1 проверки установят, че маслото не отговаря на предвидените изисквания в посочения член, гаранцията се задържа за количествата, които вече са доставени. Що се отнася до още недоставените количества, изкупуването се анулира и съответната гаранция се освобождава.

4. Освен в случай на непреодолима сила, ако продавачът не е извършил доставката на маслото в посочения в заповедта за доставяне срок, освен задържането на гаранцията, предвидена в член 10, параграф 3, буква в), пропорционално на недоставените количества, изкупуването на все още недоставените количества се анулира.

5. За целите на настоящия член доставянето на маслото на интервенционната агенция се счита за извършено в деня на внасяне в склада, посочен от интервенционната агенция, на последната част от количеството масло, което е предмет на офертата, но не по-рано от деня след издаването на заповедта за доставяне.

6. Правата и задълженията, които произтичат от продажбата, не могат да бъдат прехвърляни.

Член 13

1. Интервенционната агенция изплаща на продавача, в срок между четиридесет и петия и шестдесет и петия ден след приемането за съхранение на маслото, цената, която съответства на всяко прието за съхранение количество, при условие че е извършена проверка на спазването на разпоредбите на членове 3 и 4.

2. За целите на настоящия член се счита, че денят на приемането за съхранение е денят на внасянето на маслото в хладилния склад, посочен от интервенционната агенция, но не по-рано от деня след издаването на заповедта за доставяне, предвидена в член 12, параграф 1.

Член 14

1. Маслото подлежи на пробен период на складиране. Той се определя на тридесет дни, считано от деня на приемането за съхранение.

2. Чрез своята оферта продавачът се ангажира, в случай че проверката при внасянето в склада, определен от интервенционната агенция, установи, че маслото не отговаря на изискванията на членове 3 и 4, или когато по време на пробния период на складиране, минималното органолептично качество на маслото се окаже по-ниско от определеното в приложение I:

а)	да вземе обратно въпросното масло, и

б)	да заплати разходите по складиране на въпросните количества от деня на приемането им за съхранение до датата на изваждането от склада.

Разходите по складиране, които се заплащат, са определени въз основа на фиксирани суми, съответстващи на разходите за внасяне, изваждане и съхранение, определени в приложение на член 6 на Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета (4).

Член 15

1. Държавите-членки съобщават на Комисията най-късно във вторник на всяка седмица преди 12 часа (брюкселско време) количествата масло, които са били предмет на оферта за продажба през предходната седмица по смисъла на член 10.

2. От момента, в който се констатира, че офертата достига до 75 % от количествата, предвидени в разпоредбите на член 6, параграф 1, втора алинея на Регламент (ЕО) № 1255/1999 за съответната година, данните, които са предвидени в параграф 1 на настоящия член, се съобщават всеки ден преди 12 часа (брюкселско време) за количествата масло, които са предложени предния ден.

От момента, в който се констатира, че офертите са достигнали до количествата, предвидени в разпоредбите на член 6, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999 за съответната година, изкупуванията могат да бъдат преустановени съгласно процедурата, посочена в член 42, параграф 2 на посочения регламент.

Член 15а

В случай на преустановяване на изкупуването, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 2 или на член 15, параграф 2, втора алинея, не се приема никаква нова оферта от деня след влизане в сила на решението, което обявявя преустановяването на изкупуването.

След член 15а се добавя нов раздел 3а, озаглавен както следва:

„РАЗДЕЛ 3а

Процедура за изкупуване на масло чрез тръжна процедура

Член 16

1. Когато Комисията реши да извърши изкупуване на масло чрез постоянна тръжна процедура, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999 и според процедурата, предвидена в член 42, параграф 2 от посочения регламент, се прилагат разпоредбите на членове 3, 4, 5, 6, 12, 13 и 14 от настоящия регламент, освен ако има предвидени специални разпоредби в настоящия раздел.

2. Обявление за тръжната процедура се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3. Срокът за подаване на офертите за всяка от специалните тръжни процедури приключва всеки втори и четвърти вторник на месеца, в 12 часа (брюкселско време) с изключение на втория вторник на месец август. Ако вторникът е празничен ден, срокът приключва в последния предходен работен ден, в 12 часа (брюкселско време).

Член 17

1. Заинтересованите лица участват в тръжната процедура на интервенционната агенция на дадена държава-членка или чрез подаване на оферта в писмена форма срещу получаване на разписка, или чрез използване на всякакво друго телекомуникационно средство за предаване на писмен текст срещу документ за получаване.

2. В офертата се посочва:

а)	името и адресът на участника в търга;

б)	предложеното количество;

в)	предлаганата цена за 100 килограма масло, без да се вземат под внимание таксите и вътрешните налози, доставено на рампата на хладилния склад, като тя се посочва в евро с максимум две цифри след десетичната запетая;

г)	мястото, където предложеното масло е складирано.

3. Определена оферта се приема за валидна, само при положение че:

а)	се отнася за количество масло, което съответства на изискванията на член 4, параграф 4;

б)	се придружава от писмена декларация за поемане на ангажимент от страна на участника в търга, че ще спази разпоредбите на член 4, параграф 3 и на член 14, параграф 2;

в)	е представено доказателство, че учстникът в търга е внесъл в държавата-членка, където е подадена офертата, преди изтичането на срока за подаване на офертите, гаранция в размер от 5 EUR на 100 кг тегло за съответната тръжна процедура.

4. Декларацията за поемането на ангажимента, предвиден в параграф 3, буква б), изпратена първоначално на интервенционната агенция, се счита за мълчаливо подновена за следващите оферти, докато не бъде изразен изричен отказ от страна на участника в търга или от страна на интервенционната агенция, при положение че:

а)	в първоначалната оферта се уточнява, че участникът в търга възнамерява да се възползва от разпоредбите на настоящия параграф;

б)	следващите оферти се позовават на разпоредбите на настоящия параграф и на датата на първоначалната оферта.

5. Интервенционната агенция регистрира деня на получаването на офертата, както и съответните количества и дати на производство, и мястото където предложеното масло е складирано.

6. Офертата не може да бъде променена или оттеглена след изтичане на срока, предвиден в член 16, параграф 3, за подаване на офертите за съответната тръжна процедура.

Член 17а

Поддържането на офертата след изтичането на срока за подаването на оферти и доставката на маслото в склада, който е определен от интервенционната агенция, и в срока, посочен в член 17 г, параграф 3, представляват основни изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85.

Член 17б

1. Държавите-членки съобщават на Комисията най-късно до 9 часа (брюкселско време) на следващия ден след изтичане на срока, предвиден в член 16, параграф 3, количествата и цените, които са предложени от участниците в търга.

2. Като се вземат предвид получените оферти за всяка тръжна процедура, Комисията определя максималната изкупна цена в зависимост от прилаганите интервенционни цени, според процедурата предвидена в член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999.

3. Възможно е да се вземе решение да не се дава ход на провеждането на тръжната процедура.

Член 17в

Офертата се отхвърля, ако предлаганата цена надвишава максималната цена, предвидена в член 17б, параграф 2, валидна за съответната тръжна процедура.

Член 17г

1. Всеки участник в търга се уведомява незабавно от интервенционната агенция за резултата от неговото участие в тръжната процедура.

Гаранцията, предвидена в член 17, параграф 3, буква в), се освобождава незабавно за офертите, които не са одобрени.

Правата и задълженията, които произтичат от тръжната процедура, не могат да бъдат прехвърляни.

2. Интервенционната агенция издава незабавно на спечелилия търга датирана и номерирана заповед за доставяне, в която се посочва:

а)	количеството за доставяне;

б)	крайната дата на доставка на маслото;

в)	хладилния склад, където то трябва да бъде доставено.

3. Спечелилият търга извършва доставката на маслото на рампата на хладилния склад в срок от двадесет и един дни след деня на изтичане на срока за подаване на офертите. Доставката може да се извърши на части.

Евентуалните разходи по разтоварването на рампата на хладилния склад са за сметка на спечелилия търга.

4. Гаранцията, предвидена в член 17, параграф 3, буква в), се освобождава веднага щом спечелилият търга извърши доставката в срока, посочен в заповедта за доставянето, и в количеството, което е отбелязано в нея.

Въпреки това, ако проверките, предвидени в член 4, параграф 1, установят, че маслото не отговаря на изискванията, предвидени в посочения член, гаранцията се задържа за количествата, които са вече доставени. Що се отнася до още недоставените количества, изкупуването се анулира и съответната гаранция се освобождава.

5. Освен в случай на непреодолима сила, ако спечелилият търга не е извършил доставката на маслото в посочения в заповедта за доставяне срок, освен задържането на гаранцията, предвидена в член 17, параграф 3, буква в), пропорционално на недоставените количества, изкупуването на все още недоставените количества се анулира.

6. За целите на настоящия член доставянето на маслото на интервенционната агенция се счита за извършено в деня на внасянето в склада, определен от интервенционната агенция, на последната част от количеството масло, отбелязано в заповедта за доставяне, но не по-рано от деня след издаването на тази заповед.“

Раздел 5 в глава II се заменя свс следния текст:

„РАЗДЕЛ 5

Процедура за продажба на масло чрез тръжна процедура

Член 21

1. Продажбата на масло се провежда съгласно постоянната тръжна процедура, прилагана от всяка интервенционна агенция.

2. Продажбата се извършва по отношение на маслото, което е складирано преди 1 септември 1999 г.

3. Най-малко осем дни преди изтичането на първия срок, предвиден за подаване на офертите, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува обявление за постоянната тръжна процедура.

4. Интервенционната агенция съставя обявление за постоянна тръжна процедура, в което се посочват по-специално срокът и адресът за подаване на офертите.

Освен това относно количествата масло, които съхранява, интервенционната агенция посочва:

а)	местоположението на хладилните складове, в които е складирано маслото, предназначено за продажба;

б)	количествата, пуснати за продажба във всеки от складовете.

5. Интервенционните агенции поддържат актуализиран списък, който съдържа данните, предвидени в параграф 4, и при поискване го предоставят на разположение на заинтересованите лица. Освен това те извършват редовно публикуване, в подходяща форма, която се посочва в обявлението за постоянната тръжна процедура, на актуализираните варианти на този списък.

6. Интервенционните агенции вземат необходимите мерки, за да се позволи на заинтересованите лица:

a)	да изследват за своя сметка, преди подаването на оферта, мостри от пуснатото за продажба масло.

б)	да проверят резултатите от анализите, предвидени в член 8 от Регламент (ЕО) № 213/2001 на Комисията (5).

Член 22

1. В периода на действие на постоянната тръжна процедура, интервенционната агенция пристъпва към провеждане на специални търгове.

2. Срокът за подаване на офертите за всеки от специалните търгове изтича на втория и четвъртия вторник на всеки месец в 12 часа (брюкселско време), с изключение на втория вторник на месец август и четвъртия вторник на месец декември. Ако вторникът се окаже празничен ден, срокът изтича в последния предходен работен ден, в 12 часа (брюкселско време).

Член 23

1. За всеки специален търг продавачите подават своите оферти в писмена форма, като ги депозират срещу получаване на разписка, или чрез използване на всяко друго телекомуникационно средство, което позволява изпращане на документи с издаване на разписка за това.

Офертата се подава до интервенционната агенция, която съхранява маслото.

2. В офертата се посочва:

а)	името и адреса на участника в търга;

б)	исканото количество;

в)	предлаганата цена посочена в евро за 100 килограма масло, без такси и вътрешни налози, доставено на рампата на хладилния склад;

г)	при необходимост се указва местоположението на хладилния склад, в който се съхранява маслото, и евентуално местоположението на резервния склад;

г)	при необходимост, както е предвидено в член 4, параграф 6, буква д), се указва видът на маслото, което е предмет на офертата.

3. Определена оферта се приема за валидна, само при положение че:

а)	тя се отнася за количество от най-малко 5 тона или за реално наличното количество в склада, ако то е по-малко от 5 тона;

б)	е представено доказателство, че участникът в търга е внесъл в държавата-членка, където е подадена офертата, преди изтичането на срока за подаване на офертите, гаранция в размер от 70 EUR на тон за съответния специален търг.

4. Офертата не може да бъде оттеглена след изтичане на срока, предвиден в член 22, параграф 2.

Член 24

Що се отнася до гаранцията за тръжната процедура, предвидена в член 23б, основните изисквания по смисъла на член 20 на Регламент (ЕИО) № 2220/85, се приемат за изпълнени по отношение на приемането за съхранение на маслото в срока, определен в член 24, параграф 2 на посочения регламент.

Член 24а

1. Държавите-членки съобщават на Комисията най-късно до 9 часа (брюкселско време) на следващия ден след изтичане на срока, предвиден в член 22, параграф 2, количествата и цените, които са предложени от участниците в търга, както и количествата масло, които са предложени за продажба.

2. Като се вземат предвид получените оферти за всеки специален търг, и като се спазва процедурата, предвидена в член 42, параграф 2 на Регламент (ЕИО) № 1255/1999, се определя минимална продажна цена на маслото. Тази цена може да варира в зависимост от местонахождението на количествата масло, които са пуснати в продажба.

Възможно е да се вземе решение да не се дава ход за провеждането на тръжната процедура.

Член 24б

Офертата се отхвърля, ако предложената цена е по-ниска от определената минимална цена.

Член 24в

1. Интервенционната агенция пристъпва към определянето на спечелилите търга в съответствие с разпоредбите на параграфи от 2 до 5.

2. Маслото се възлага в зависимост от датата на внасянето му в склада, като се започва с най-рано внесения продукт от цялото количество или, според случая, с най-рано внесената партида масло от сладка сметана или масло от кисела сметана, налична в хладилния склад, който е посочен от участника в търга.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 24б, за спечелил търга се определя участникът, чиято оферта е предложила най-висока цена. Ако наличното количество не е изчерпано, останалото количество се разпределя между другите участници в зависимост от предлаганите от тях цени, като се започва от най-високата от тях.

4. Когато приемането на дадена оферта би довело до надвишаване на все още наличното количество масло в определен хладилен склад, търгът се печели от въпросния участник само до размера на това количество.

Въпреки това интервенционната агенция може, след съгласуване с участника, да посочи други хладилни складове, за да се извърши допълване до количеството, фигуриращо в офертата.

5. Когато приемането на няколко оферти на една и съща цена за един и същ хладилен склад би довело до надвишаване на наличното количество масло, възлагането на количествата от търга се извършва чрез разпределение на наличното количество пропорционално на количествата, които фигурират във въпросните оферти.

Въпреки това, когато такова разпределение би довело до възлагане на количества, които са по-малки от 5 тона, предоставянето се извършва чрез теглене на жребий.

Член 24г

Правата и задълженията, които произтичат от тръжната процедура, не могат да бъдат прехвърляни.

Член 24д

Гаранцията, предвидена в член 23, параграф 3, буква б), се освобождава незабавно за офертите, които не са одобрени.

2. Преди вдигането на маслото, спечелилият търга изплаща на интервенционната агенция в срока, определен в член 24е, параграф 2, за всяко от количествата, които възнамерява да изтегли, сумата, която съответства на офертата му.

Член 24е

1. След заплащане на сумата, предвидена в член 24д, параграф 2, интервенционната агенция издава на спечелилия търга заповед за изваждане от слада, в която се посочва:

а)	количеството, за което е заплатена съответната сума;

б)	хладилният склад, в който маслото се съхранява;

в)	крайната дата на изваждане на маслото от склада.

2. Спечелилият търга, в срок от тридесет дни след крайната дата за подаване на офертите, извършва изваждане на маслото, което му е било възложено. Изваждането може да се извърши на партиди, като нито една от тях не може да бъде с тегло по-малко от 5 тона. В случай когато остатъчното количество в определен хладилен склад е по-малко от тази прагова стойност, то може въпреки това да бъде извадено.

Освен в случай на непреодолима сила, ако изваждането на маслото не се извърши в срока, предвиден в първа алинея, разходите по складирането са за сметка на спечелилия търга, считано от първия ден след изтичането на този срок. Той поема също така рисковете, свързани със съхранението в склада.

3. Гаранцията, внесена в приложение на член 23, параграф 3, буква б), се освобождава незабавно за количествата, които са извадени в срока, предвиден в параграф 2, първа алинея на настоящия член.

В случая, предвиден в параграф 2, втора алинея, тя се задържа.

В случаите на непреодолима сила, предвидени в параграф 2, втора алинея, интервенционната агенция взема мерките, които счете за необходими, предвид посочените обстоятелства.

Член 24ж

Държавите-членки съобщават на Комисията най-късно във вторник на всяка седмица количествата масло, които през предходната седмица са били:

а)	предмет на договор за продажба;

б)	приети за съхранение.

Член 2

Изкупуването на масло, което е преустановено в някои държави-членки при влизането в сила на настоящия регламент, остава преустановено докато Комисията приеме ново решение по въпроса и то бъде публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 март 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 23 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 160, 26. 6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1787/2003 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 121).

(2) ОВ L 333, 24.12.1999 г., стр. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2003 (ОВ L 53 от 28.2.2003 г., стр. 17).

(3) ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5.

(4) ОВ L 216, 5.8.1978 г., стр.1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1259/96 (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 10).“

(5) ОВ L 37, 7.2.2001 г., стр. 1.“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

253

32004D0186

L 057/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 февруари 2004 година

за изменение на някои приложения към Решение 96/510/ЕО по отношение на зоотехническите изисквания при вноса на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни

(нотифицирано под номер С(2004) 388)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/186/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 94/28/ЕО на Съвета от 23 юни 1994 г. за определяне на принципните, отнасящи се до зоотехнически и генеалогичните условия, приложими към вноса от трети страни на животни, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони, и за изменение на Директива 77/504/ЕИО относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 5, член 6, второ тире и член 7, второ тире от нея,

като има предвид, че:

(1)	В зоотехническия сертификат следва да се вписват специфични бележки, за да се установи произходът и идентификацията на животното, от което са взети спермата, яйцеклетките и ембрионите.

(2)

В Решение 96/79/ЕО на Комисията от 12 януари 1996 г. относно определяне на зоотехническите сертификати за сперма, яйцеклетки и ембриони от регистрирани еднокопитни, фигурират образци на сертификати за търговията със сперма, яйцеклетки и ембриони от регистрирани еднокопитни (2) в рамките на Общността.

(3)

В Решение 96/510/ЕО на Комисията от 18 юли 1996 г. относно определяне на родословните и зоотехнически сертификати за внос на животни за разплод, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони (3) фигурират образци на сертификати за внос от трети страни на сперма, яйцеклетки и ембриони от говеда, свине, овце и кози.

(4)

По съображения за съгласуваност с правилата на Общността родословните и зоотехнически сертификати, които фигурират в Решение 96/510/ЕО, следва да бъдат допълнени с разпоредби за вноса от трети страни на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни. Уместно е тези разпоредби да се основават на зоотехническите изисквания, приложими при търговията със сперма, яйцеклетки и ембриони от тези животни в рамките на Общността.

(5)	Решение 96/510/ЕО следва съответно да се измени.

(6)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по зоотехника,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложения IV, V и VI към Решение 96/510/ЕО се изменят в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 февруари 2004 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 178, 12.7.1994 г., стр. 66.

(2) ОВ L 19, 25.1.1996 г., стр. 41.

(3) ОВ L 210, 20.8.1996 г., стр. 53.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения IV, V и VI към Решение 96/510/ЕО се заменят със следния текст:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

261

32004R0322

L 058/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 322/2004 НА КОМИСИЯТА

от 23 февруари 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1291/2000 за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за общата организация на пазара на зърнени култури (1) и по-специално член 9, параграф 2, член 12, параграф 4 и член 13, параграф 11 от него и съответните членове от другите регламенти за общата организация на пазарите на селскостопански продукти,

като има предвид, че:

(1)

Член 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията (2) задава обхвата му чрез списък на регламентите, които въвеждат сертификати и лицензии, за които посоченият регламент ще се прилага. Регламент (ЕО) № 670/2003 на Съвета от 8 април 2003 г. за определяне на специфичните мерки по отношение на пазара на етилов алкохол от селскостопански произход (3) предвижда вносни и износни лицензии за етилов алкохол от селскостопански произход. Затова трябва да бъде пояснено, че Регламент (ЕО) № 1291/2000 също е приложим за лицензиите, които се въвеждат с Регламент (ЕО) № 670/2003.

(2)	Настоящата редакция на член 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 съдържа препратки към регламенти, отменени и заменени от други регламенти. За да има яснота, член 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 трябва да бъде актуализиран.

(3)

Минималните суми, заложени в член 15, параграф 3 и четвърта алинея от член 35, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 за депозиране и конфискация на гаранцията за лиценза, са определени на 60 еуро. С оглед на административните разходи, свързани с депозирането или конфискацията на гаранцията, тези суми трябва да бъдат увеличени.

(4)

Член 45 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 предвижда когато реимпортът на продукти по режима за върнати стоки е последван от износ на еквивалентни продукти, попадащи в същата подпозиция на комбинираната номенклатура, гаранцията за лиценза или сертификата, използвана за износ на продуктите, се освобождава по искане на заинтересованите страни, ако са спазени определени условия. Едно от тези условия е изискването операторът да изнесе еквивалентните продукти през митническа служба на държавата-членка, където е извършен реимпортът, и определена от тази държава-членка. Това води до допълнителни разходи за операторите, когато еквивалентните продукти, които са предмет на износ, не са в държавата-членка, в която е извършен реимпортът, а в друга държава-членка. По тази причина това изискване трябва да бъде отменено.

(5)

Приложение III към Регламент (ЕО) № 1291/2000, който фиксира максималните количества селскостопански продукти, за които не е необходимо да се представят вносни или износни лицензии или сертификати за предварително фиксиране съгласно четвърто тире от член 5 параграф 1 от посочения регламент, следва да се актуализира.

(6)

Регламент (ЕО) № 2336/2003 на Комисията от 30 декември 2003 г. за въвеждане на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 670/2003 на Съвета, който определя специфични мерки по отношение на пазара на етилов алкохол (4) от селскостопански произход, изисква от 27 януари 2004 г. да се представя вносна лицензия за вноса на продукти от етилов алкохол от селскостопански произход. Следователно от тази дата трябва да се предвиди фиксиране на максималните количества от такива продукти, за които не се изисква лицензия съгласно четвъртото тире от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000.

(7)	Регламент (ЕО) № 1291/2000 трябва да бъде съответно изменен.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становищата на всички съответни управителни комитети,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1291/2000 се изменя, както следва:

Член 1 се замества със следното:

„Член 1

С някои изключения, установени в правилата на Общността, които са специфични за определени продукти, настоящият регламент определя общи правила за прилагане на режим на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране (по-нататък наричани „лицензии“ и „сертификати“), установени или предвидени в:

—	член 2 от Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета (5) (масла и мазнини),

—	член 8 от Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета (6) (живи растения и отрязани цветя),

—	член 4 от Регламент (ЕИО) № 2358/71 на Съвета (7) (семена),

—	член 8 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета (8) (свинско месо),

—	член 3 от Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета (9) (яйца),

—	член 3 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета (10) (птиче месо),

—	член 2 от Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета (11) (яйчен албумин и млечен албумин),

—	член 9 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета (зърнени култури),

—	член 17 от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета (12) (банани),

—	член 9 от Регламент (ЕО) № 3072/95 на Съвета (13) (ориз),

—	член 31 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета (14) (плодове и зеленчуци),

—	член 11 от Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета (15) (продукти от преработени плодове и зеленчуци),

—	член 29 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета (16) (говеждо и телешко месо),

—	член 26 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (17) (мляко и млечни продукти),

—	член 59 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (18) (вино),

—	член 6 от Регламент (ЕО) № 1520/2000 на Комисията (19) (селскостопански продукти, изнасяни във вид на стоки, които не са обхванати от приложение I към Договора),

—	член 22 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета (20) (захар, изоглюкоза и инулинов сироп),

—	член 13 от Регламент (ЕО) № 2529/2001 на Съвета (21) (овче и козе месо),

—	член 4 от Регламент (ЕО) № 670/2003 на Съвета (22) (алкохол),

2.	В член 15, параграф 3 „60 еуро“ се заменя със „100 еуро“.

3.	В член 35, параграф 2, втора алинея изразът „60 еуро“ се заменя със „100 еуро“.

4.	Второто тире в член 45, параграф 2, буква а) се заличава.

5.	Следната алинея се добавя към второто тире на член 45, параграф 2, буква б): „Износителят е длъжен да представи в митническата служба на износа цялата необходима информация за характеристиките и местоназначението на продукта.“

6.	Приложение III се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 3 се прилага за лицензии или сертификати, чийто срок на валидност не е изтекъл към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 1, параграфи 4 и 5 се прилагат за износ на еквивалентни продукти, за които митническите формалности са приети от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Що се отнася до точка Н от приложение III (алкохол), член 1, параграф 6 се прилага от 27 януари 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 23 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 181, 1.7.1992 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1104/2003 (ОВ L 158, 27.6.2003 г., стр. 1); Регламент (ЕИО) № 1766/92 се отменя с Регламент (ЕО) № 1784/2003 (ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78), в сила от датата на прилагане на този Регламент (1 юли 2004 г.)

(2) ОВ L 152, 24.6.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 325/2003 (ОВ L 47, 20.2.2003 г., стр. 21).

(3) ОВ L 97, 15.4.2003 г., стр. 6.

(4) ОВ L 346, 31.12.2003 г., стр. 19.

(5) ОВ L 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66.

(6) ОВ L 55, 2.3.1968 г., стр. 1.

(7) ОВ L 246, 5.11.1971 г., стр. 1.

(8) ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 1.

(9) ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 49.

(10) ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 77.

(11) ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 104.

(12) ОВ L 47, 25.2.1993 г., стр. 1.

(13) ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 18.

(14) ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 1.

(15) ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 29.

(16) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 21.

(17) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48.

(18) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(19) ОВ L 177, 15.7.2000 г., стр. 1.

(20) ОВ L 178, 30.6.2001 г., стр. 1.

(21) ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 3.

(22) ОВ L 97, 15.4.2003 г., стр. 3.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

Максимални количества (1) продукти, за които не е необходимо да се представят износни или вносни лицензии или сертификати за предварително фиксиране съгласно четвърто тире от член 5, параграф 1 (при условие, че вносът или износът не се извършват по преференциални режими, за които се изисква лицензия (2))

Продукт (Кодове по КН)			Нетно количество
А	ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ И ОРИЗ (Регламент (ЕО) № 1342/2003 на Комисията)
Вносна лицензия:
	0709 90 60		5 000 кг
	0712 90 19
	0714	С изключение на подпозиция 0714 20 10
	1001 10 00
	1001 90 91
	1001 90 99
	1002 00 00
	1003 00
	1004 00 00
	1005 10 90
	1005 90 00
	1007 00 90
	1006 10	С изключение на подпозиция 1006 10 10	1 000 кг
	1006 20
	1006 30
	1006 40 00
	1008
	1101 00
	1102
	1103
	1104
	1106 20
	1107
	1108	С изключение на подпозиция 1108 20 00
	1109 00 00
	1702 30 51
	1702 30 59
	1702 30 91
	1702 30 99
	1702 40 90
	1702 90 50
	1702 90 75
	1702 90 79
	1702 90 55
	2302	С изключение на подпозиция 2302 50
	2303 10
	2303 30 00
	2306 70 00
	2308 00 40
	ex 2309	Съдържащи скорбяла, глюкоза, сироп от глюкоза, малтодекстрин, сироп от малтодекстрин, попадащи по подпозиция от 1702 30 51 до 1702 30 99, 1702 40 90, 1702 90 50 и 2106 90 55 и млечни продукти (3), с изключение на заготовки или хранителни продукти, съдържащи тегловно не по-малко от 50 % млечни продукти
Износна лицензия със или без предварително фиксирано възстановяване:
	0709 90 60		5 000 кг
	0712 90 19
	0714	С изключение на подпозиция 0714 20 10
	1001 10
	1001 90 91
	1001 90 99
	1002 00 00
	1003 00
	1004 00
	1005 10 90
	1005 90 00
	1007 00 90
	1006 10	С изключение на подпозиция 1006 10 10	500 кг
	1006 20
	1006 30
	1006 40 00
	1008
	1101 00
	1102
	1103
	1104
	1106 20
	1107
	1108	С изключение на подпозиция 1108 20 00
	1109 00 00
	1702 30 51
	1702 30 59
	1702 30 91
	1702 30 99
	1702 40 90
	1702 90 50
	1702 90 75
	1702 90 79
	2106 90 55
	2302	С изключение на подпозиция 2302 50
	2303 10
	2303 30 00
	2306 70 00
	2308 00 40
	ex 2309	Съдържащи скорбяла, глюкоза, сироп от глюкоза, малтодекстрин, сироп от глюкоза, попадащи по подпозиция от 1702 30 51 до 1702 30 99, 1702 40 90, 1702 90 50 и 2106 90 55 и млечни продукти (3), с изключение на заготовки или хранителни продукти, съдържащи тегловно не по-малко от 50 % млечни продукти
Б	МАСЛА И МАЗНИНИ
Вносна лицензия (Регламент (ЕО) № 1476/95 на Комисията):
	0709 90 39		100 кг
	0711 20 90
	1509
	1510 00
	1522 00 31
	1522 00 39
	2306 90 19
Износна лицензия със или без предварително фиксирано възстановяване (Регламент (ЕО) № 2543/95 на Комисията):
	1509		100 кг
	1510 00		100 кг
В	ЗАХАР (Регламент (ЕО) № 1464/95 на Комисията)
Вносна лицензия:
	1212 91 20		2 000 кг
	1212 91 80
	1212 99 20
	1701 11
	1701 12
	1701 91 00
	1701 99
	1702 20
	1702 30 10
	1702 40 10
	1702 60
	1702 90 30
	1702 90 60
	1702 90 71
	1702 90 80
	1702 90 99
	1703 10 00
	1703 90 00
	2106 90 30
	2106 90 59
Износна лицензия със или без предварително фиксирано възстановяване:
	1212 91 20		2 000 кг
	1212 91 80
	1212 99 20
	1701 11
	1701 12
	1701 91 00
	1701 99
	1702 20
	1702 30 10
	1702 40 10
	1702 60
	1702 90 30
	1702 90 60
	1702 90 71
	1702 90 80
	1702 90 99
	1703
	2106 90 30
	2106 90 59
Г	МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
Вносна лицензия (Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията):
	0401		150 кг
	0402
	0403 10 11 до 0403 10 39
	0403 90 11 до 0403 90 69
	0404
	0405 10
	0405 20 90
	0405 90
	0406
	1702 11 00
	1702 19 00
	2106 90 51
	2309 10 15	Заготовки от вид, използван в храните за животни; заготовки и хранителни продукти, съдържащи продукти, за които е приложим Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (4), пряко или в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 2730/75 на Съвета (5), с изключение на заготовки и храни, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1766/92 (6).
	2309 10 19
	2309 10 39
	2309 10 59
	2309 10 70
	2309 90 35
	2309 90 39
	2309 90 49
	2309 90 59
	2309 90 70
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване (Регламент (ЕО) № 174/1999 на Комисията):
	0401		150 кг
	0402
	0403 10 11 до 0403 10 39
	0403 90 11 до 0403 90 69
	0404
	0405 10
	0405 20 90
	0405 90
	0406
	2309 10 15	Заготовки от вид, използван храните за животни; заготовки и храни, съдържащи продукти, за които е приложим Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета (4), пряко или в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 2730/75 на Съвета (5), с изключение на заготовки и хранителни продукти, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1766/92 (6).
	2309 10 19
	2309 10 70
	2309 90 35
	2309 90 39
	2309 90 70
Д	ГОВЕЖДО И ТЕЛЕШКО МЕСО (Регламент (ЕО) № 1445/95 на Комисията)
Вносна лицензия:
	0102 90 05 до 0102 90 79		Едно животно
	0201		200 кг
	0202
	0206 10 95
	0206 29 91
	0210 20
	0210 99 51
	0210 99 90
	1602 50
	1602 90 61
	1602 90 69
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване:
	0102 10		Едно животно
	0102 90 05 до 0102 90 79		Едно животно
	0201		200 кг
	0202
	0206 10 95
	0206 29 91
	0210 20
	0210 99 51
	0210 99 90
	1602 50
	1602 90 61
	1602 90 69
Вносна лицензия без възстановяване ( член7 от Регламент (ЕО) № 1445/95 на Комисията):
	0102 10		Девет животни
	0102 90 05 до 0102 90 79		Девет животни
	0201		2 000 кг
	0202
	0206 10 95
	0206 29 91
	0210 20
	0210 99 51
	0210 99 90
	1602 50
	1602 90 61
	1602 90 69
Е	ОВЧЕ И КОЗЕ МЕСО
Вносна лицензия (Регламент (ЕО) № 1439/95 на Комисията):
	0204		100 кг
	0210 99 21
	0210 99 29
	1602 90 72
	1602 90 74
	1602 90 76
	1602 90 78
	0104 10 30		Пет животни
	0104 10 80
	0104 20 90
Ж	СВИНСКО МЕСО
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване (Регламент (ЕО) № 1370/95 на Комисията):
	0203		250 кг
	1601
	1602
	0210		150 кг
З	ПТИЧЕ МЕСО
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване и ex post износна лицензия (Регламент (ЕО) № 1372/95 на Комисията):
	0105 11 11 9000		4 000 пилета
	0105 11 19 9000
	0105 11 91 9000
	0105 11 99 9000
	0105 12 00 9000		2 000 пилета
	0105 19 20 9000		2 000 пилета
	0207		250 кг
И	ЯЙЦА
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване и ex post износна лицензия (Регламент (ЕО) № 1371/95 на Комисията):
	0407 00 11 9000		2 000 яйца
	0407 00 19 9000		4 000 яйца
	0407 00 30 9000		400 кг
	0408 11 80 9100		100 кг
	0408 91 80 9100		100 кг
	0408 19 81 9100		250 кг
	0408 19 89 9100
	0408 99 80 9100
Й	СЕМЕНА
Вносна лицензия (Регламент (ЕИО) № 1119/79 на Комисията):
	1005 10 11 до 1005 10 19		100 кг
	1007 00 10		100 кг
К	ВИНО (Регламент (ЕО) № 883/2001 на Комисията)
Вносна лицензия:
	2009 61		3 000 кг
	2009 69		3 000 кг
	2204 10		30 хектолитра
	2204 21
	2204 29
	2204 30
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване:
	2009 61		10 хектолитра
	2009 69		10 хектолитра
	2204 21		10 хектолитра
	2204 29
	2204 30
Л	ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване (Регламент (ЕО) № 1961/2001 на Комисията):
	0702 00		300 кг
	0802
	0805
	0806 10 10
	0808
	0809
М	ПРОДУКТИ, ПРЕРАБОТЕНИ ОТ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
Износна лицензия с предварително фиксирано възстановяване (Регламент (ЕО) № 1429/95 на Комисията):
	0806 20		300 кг
	0812
	2002
	2006 00
	2008
	2009
Н	АЛКОХОЛ
Вносна лицензия (Регламент (ЕО) № 2336/2003 на Комисията):
	2207 10 00		100 хектолитра
	2207 20 00		100 хектолитра
	2208 90 91		100 хектолитра
	2208 90 99		100 хектолитра

(1) Максималните количества селскостопански продукти, които могат да бъдат внесени или изнесени без лицензия или сертификат, съответстват на осемцифрова подпозиция от комбинираната номенклатура и, в случай на износ с възстановяване, съответстват на 12-цифрова подпозиция от номенклатурата за възстановяване за селскостопански продукти.

(2) В случай на внос, например, количествата, посочени в настоящия документ, не покриват внос съгласно количествени квоти или преференциални режими, за които винаги се изискват лицензии за всички количества. Количествата, посочени тук, се отнасят за внос при нормален режим, т.е. с плащане на пълните такси и без количествени ограничения.

(3) За целите на тази подпозиция, „млечни продукти“ означава продукти, попадащи под позиции от 0401 до 0406 и 1702 10 и 2106 90 51.

(4) OВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48.

(5) OВ L 281, 1.11.1975 г., стр. 20.

(6) OВ L 181, 1.7.1992 г., стр. 21.“

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

272

32004R0323

L 058/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 323/2004 НА КОМИСИЯТА

от 25 февруари 2004 година

за адаптиране на Регламент (ЕО) № 1686/72, свързано с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 57, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 3, параграф 4а от Регламент (ЕИО) № 2358/71 на Съвета от 26 октомври 1971 г. относно общата организация на пазара на семена (1) предвижда механизъм за стабилизиране на производството на оризови семена и други семена, които не са оризови, включително определяне на максималното количество, което отговаря на условията за отпускане на помощ за производство, която помощ се разпределя между държавите-членки.

(2)	Регламент (ЕИО) № 1686/72 на Комисията от 2 август 1972 г. относно някои подробни правила за отпускане на помощи за семена (2) установява посочените максимални количества оризови семена и други семена, които не са оризови, за Общността като цяло и за отделните държави-членки.

(3)

С оглед присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Общността на 1 май 2004 г. следва да се определят максималните количества оризови семена и други семена, които не са оризови и отговарят на условията за отпускане на помощ за производство, в разширената Общност, а така също и количествата, разпределени за всяка държава-членка. Количествата, които се отчитат за изчисляване на максималните количества са онези, които се съобщават от държавите-членки на Комисията.

(4)

Оризовите семена, събрани през дадена пазарна година, се използват обикновено за засяване на площи за производството на неолющен ориз и за оризови семена за следващата пазарна година. Количеството семена, използвани в Общността за засяване на един хектар, е 0,2 тона. Съответно, за да се засее общата основна площ от (433 123 хектара + 3 222 хектара =) 436 346 хектара, са необходими 87 269 тона семена.

(5)	Регламент (ЕИО) № 1686/72 следва съответно да се измени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1686/72 се изменя, както следва:

Член 3, параграф 1, първа алинея се заменя със следното:

„Считано от 1 юли 2004 г., годишното максимално количество семена, без оризовите семена, които отговарят на условията на Общността за отпускане на помощ за производство, е 332 841 тона, разпределени между държавите-членки, които са производителки на семена, както следва:

Белгия	10 077 то на,
Чешката република	9 124 то на,
Дания	93 697 то на,
Германия	31 654 то на,
Естония	379 тона,
Гърция	3 846 то на,
Испания	23 976 то на,
Франция	52 981 то на,
Ирландия	1 016 то на,
Италия	18 822 то на,
Кипър	305 тона,
Латвия	1 086 то на,
Литва	1 090 то на,
Люксембург	865 тона,
Унгария	7 772 то на,
Малта	300 тона,
Нидерландия	35 856 то на,
Австрия	769 тона,
Полша	5 800 то на,
Португалия	300 тона,
Словения	369 тона,
Словакия	862 тона,
Финландия	5 853 то на,
Швеция	8 132 то на,
Обединеното кралство	17 910 то на.“

Член 3а, параграф 1, първа алинея се заменя със следното:

„Считано от 1 юли 2004 г., годишното максимално количество оризови семена, които отговарят на условията на Общността за отпускане на помощ за производство, е 87 269 тона, разпределени между държавите-членки, които са производителки на семена, както следва:

Испания	29 625,613 тона,
Франция	3 031,861 тона,
Гърция	1 472,618 тона,
Унгария	644,400 тона,
Италия	50 242,268 тона,
Португалия	2 252,240 тона,“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 май 2004 г., при условие че Договорът за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия влезе в сила.

Той се прилага до края на 2004—2005 пазарна година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 февруари 2004 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 246, 5.11.1971 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 154/2002 (ОВ L 25, 29.1.2002 г., стр. 18).

(2) ОВ L 177, 4.8.1972 г., стр. 26. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 800/2002 (ОВ L 131, 16.5.2002 г., стр. 3).

03/ 53

Официален вестник на Европейския съюз

274

32004R0324

L 058/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 324/2004 НА КОМИСИЯТА

от 25 февруари 2004 година

за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета за установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. за установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2145/2003 на Комисията (2), и по-специално членове 6, 7 и 8 от него,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕИО) № 2377/90 трябва постепенно да се определят максимално допустимите граници за всички фармакологичноактивни субстанции, които се използват в рамките на Общността във ветеринарномедицински продукти, предназначени за употреба при животни, отглеждани за производство на храни.

(2)

Максимално допустимите граници следва да се определят само след разглеждане, в рамките на Комитета за ветеринарномедицинските продукти, на цялата информация, отнасяща се до безопасността на остатъчните количества от съответното вещество за потребителя на храни от животински произход и до влиянието на остатъчните вещества върху промишлената преработка на храните.

(3)

При определянето на максимално допустимите граници на остатъчните вещества от ветеринарномедицински продукти, съдържащи се в храните от животински произход, е необходимо да се посочат животинските видове, у които може да присъстват остатъчни вещества, нивата, които може да се присъстват във всяка от съответните месни тъкани, получени от третираното животно (прицелна тъкан), както и естеството на остатъчното вещество, което е подходящо за мониторинга на остатъчните вещества (маркерно остатъчно вещество)

(4)

За контрола на остатъчните вещества, според съответното законодателство на Общността, обикновено следва да се определят максимално допустими граници на остатъчните вещества за прицелните тъкани на черния дроб и бъбреците; като има предвид, че при международната търговия черният дроб и бъбреците често се отстраняват от трупното месо, максимално допустими граници на остатъчните вещества следва винаги да се определят също и за мускулната и мастната тъкан.

(5)	В случаите, когато ветеринарномедицинските продукти са предназначени за употреба при птици носачки, млекодайни животни или медоносни пчели, максимално допустими граници следва да бъдат определени също така и за яйца, мляко и мед.

(6)	Канамицин и диклофенак следва да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90.

(7)

Необходимо е да се предвиди достатъчен срок преди влизане в сила на настоящия регламент, за да могат държавите-членки да внесат нужните корекции в разрешителните за пускане на пазара на съответните ветеринарномедицински продукти, които разрешителни са били издадени съгласно Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(8)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет за ветеринарномедицинските продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕИО) 2377/90 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Прилага се от шестдесетия ден след публикуването му.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 февруари 2004 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 1.

(2) ОВ L 322, 9.12.2003 г., стр. 5.

(3) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90 се изменя, както следва:

1. Антиинфекциозни средства

1.2. Антибиотици

1.2.10. Аминогликозити

Фармакологичноактивна/и субстанция/и	Маркерно остатъчно вещество	Животински вид	МДГОВ	Прицелни тъкани
„Канамицин	Kaнамицин A	Всички видове продуктивни животни с изключение на риба (1)	100 μg/kg	Мускул
			100 μg/kg	Мастна тъкан (2)
			600 μg/kg	Дроб
			2 500 μg/kg	Бъбреци
			150 μg/kg	Мляко

4. Противовъзпалителни

4.1. Противовъзпалителни нестероидни

4.1.6. Производни на фенилацетатна киселина

Фармакологичноактивна/и субстанция/и	Маркерноостатъчновещество	Животински вид	МДОГВ	Прицелни тъкани
„Диклофенак	Диклофенак	Говеда (3)	5 μg/kg	Мускул
			1 μg/kg	Мастна тъкан
			5 μg/kg	Дроб
			10 μg/kg	Бъбреци
		Свине	5 μg/kg	Мляко
			1 μg/kg	Кожа и мазнина
			5 μg/kg	Дроб
			10 μg/kg	Бъбреци

(1) Да не се използва при животни, от които се добиват яйца за консумация от човека.

(2) За малките прасета и за птиците тази МДОГВ се отнася за „кожа и мазнина в естествени пропорции“.“

(3) Да не се използва при животни, от които се добива мляко за консумация от човека.“

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
2004	L 021	9		32004R0135
			Регламент (ЕО) № 135/2004 на Комисията от 27 януари 2004 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на определени означения в Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Fraise du Périgord и Queso de Valdeón)		3
2004	L 021	11		32004R0136
			Регламент (ЕО) № 136/2004 на Комисията от 22 януари 2004 година за определяне на процедурите за ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове на Общността на продукти, внасяни от трети страни (1)		5
2004	L 024	25		32004R0141
			Регламент (ЕО) № 141/2004 на Комисията от 28 януари 2004 година за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета за преходните мерки за развитие на селските райони, които са приложими за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия		20
2004	L 029	6		32004R0186
			Регламент (ЕО) № 186/2004 на Комисията от 2 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2571/97 относно кодовете по Комбинираната номенклатура за бисквити с прибавка на подсладители, гофрети и вафли		28
2004	L 030	15		32004D0101
			Решение на Комисията от 6 януари 2004 година за изменение на приложение Г към Директива 88/407/ЕИО по отношение на здравните сертификати, приложими към търговията в рамките на Общността със сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (нотифицирано под номер С(2003) 5307) (1)		30
2004	L 030	22		32004D0102
			Решение на Комисията от 26 януари 2004 година за одобряване на планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове) за контрол на инфлуенца при птиците и на Нюкасълска болест (нотифицирано под номер С(2004) 110) (1)		37
2004	L 032	18		32004D0110
			Решение на Комисията от 29 януари 2004 година относно мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества от спонгиформна енцефалопатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък, и за финансовата подкрепа от Общността за прилагане на мерките за оценка на риска от наличие на остатъчни количества спонгиформна енцефалоатия по говедата в продукти, получени от животни от рода на едрия рогат добитък (нотифицирано под номер С(2004) 132)		42
2004	L 033	1		32004R0138
			Регламент (ЕО) № 138/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 5 декември 2003 година относно икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) в Общността (1)		44
2004	L 036	6		32004R0214
			Регламент (ЕО) № 214/2004 на Комисията от 6 февруари 2004 година за определяне на стандартите за търговия с череши		131
2004	L 036	13		32004R0216
			Регламент (ЕО) № 216/2004 на Комисията от 6 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1722/93 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламенти (ЕИО) № 1766/92 и (ЕИО) № 1418/76 на Съвета по отношение на възстановяванията при производство в сектора на зърнените култури и сектора на ориза		135
2004	L 036	20		32004D0117
			Решение на Комисията от 19 януари 2004 година за изменение на Решения 92/260/ЕИО, 93/197/ЕИО и 97/10/ЕО относно временното допускане и вноса в Европейския съюз на регистрирани коне от Южна Африка (нотифицирано под номер С(2004) 50) (1)		137
2004	L 036	34		32004D0118
			Решение на Комисията от 28 януари 2004 година за изменение на Решения 95/233/ЕО, 96/482/ЕО и 2001/751/ЕО относно вноса на живи домашни птици и яйца за люпене и живи щраусови птици и яйца за люпене; Решения 94/85/ЕО, 94/984/ЕО и 2000/609/ЕО относно вноса на прясно птиче месо и месо от щраусови птици, отглеждани във ферми, месо от диви пернати и пернати, отглеждани във ферми; Решение 2000/585/ЕО относно вноса на месо от дивеч и отгледан във ферми дивеч, както и на заешко месо, и Решение 97/222/ЕО относно вноса на месни продукти по отношение на определени присъединяващи се страни (нотифицирано под номер С(2004) 125) (1)		151
2004	L 036	57		32004D0120
			Решение на Комисията от 29 януари 2004 година за изменение на Решение 97/788/ЕО на Съвета относно проверките, извършвани в Сърбия и Черна гора по отношение на поддържането на сортовете от фуражни култури, цвекло, маслодайни и влакнодайни култури (нотифицирано под номер С(2004) 147) (1)		173
2004	L 037	3		32004R0223
			Регламент (ЕО) № 223/2004 на Комисията от 9 февруари 2004 година за допълване на приложението към Регламент (ЕО) № 2301/97 за вписването на определени наименования в Регистъра на сертификатите за специфичен характер, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (Hushållsost)		174
2004	L 037	5		32004R0224
			Регламент (ЕО) № 224/2004 на Комисията от 9 февруари 2004 година за определяне на размера на помощта, посочена в Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета за частното складиране на масло и сметана, и за дерогиране от Регламент (ЕО) № 2771/1999		176
2004	L 037	27		32004D0129
			Решение на Комисията от 30 януари 2004 година за невключването на определени активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи тези вещества (нотифицирано под номер С(2004) 152) (1)		178
2004	L 037	34		32004D0131
			Решение на Комисията от 9 февруари 2004 година за признаване по принцип на пълнотата на документацията, предоставена за подробен преглед с оглед на възможното включване на активни вещества FEN 560 и пеноксулам в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2004) 274) (1)		183
2004	L 039	13		32004R0230
			Регламент (ЕО) № 230/2004 на Комисията от 10 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1972/2003 относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия		186
2004	L 046	32		32004D0140
			Решение на Комисията от 11 февруари 2004 година относно невключването на фентиона в приложение I към Директива 91/414/EИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество (нотифицирано под номер C(2004) 313) (1)		188
2004	L 046	35		32004D0141
			Решение на Комисията от 12 февруари 2004 година относно невключването на амитраза в приложение I към Директива 91/414/EИО на Съвета и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество (нотифицирано под номер C(2004) 332) (1)		192
2004	L 047	20		32004R0277
			Регламент (ЕО) № 277/2004 на Комисията от 17 февруари 2004 година относно разрешението, без ограничение във времето, на добавки към храните за животни (1)		195
2004	L 047	22		32004R0278
			Регламент (ЕО) № 278/2004 на Комисията от 17 февруари 2004 година относно временното разрешение за нова употреба на добавка, вече разрешена при храненето на животни (1)		197
2004	L 047	33		32004D0144
			Решение на Комисията от 12 февруари 2004 година за изменение на Решение 97/467/ЕО по отношение на включване на предприятия от България и Унгария във временните списъци с предприятия от трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на месо от щраусови птици (нотифицирано под номер С(2004)346) (1)		200
2004	L 049	11		32004R0282
			Регламент (ЕО) № 282/2004 на Комисията от 18 февруари 2004 година за установяване на документ за декларирането и за ветеринарните проверки на животните, идващи от трети страни и въведени в Общността (1)		202
2004	L 050	15		32004R0296
			Регламент (ЕО) № 296/2004 на Комисията от 19 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1848/93 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти		214
2004	L 050	18		32004R0297
			Регламент (ЕО) № 297/2004 на Комисията от 19 февруари 2004 година относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на някои означения в Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Ensaimada de Mallorca или Ensaimada mallorquina)		217
2004	L 050	62		32004D0158
			Решение на Комисията от 16 февруари 2004 година за изменение на Решение 92/216/ЕИО по отношение на публикуването на списъка с координиращите органи (нотифицирано под номер С(2004)390) (1)		219
2004	L 055	16		32004R0316
			Регламент (ЕО) № 316/2004 на Комисията от 20 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 753/2002 за определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на някои лозаро-винарски продукти		220
2004	L 055	44		32004R0318
			Регламент (ЕО) № 318/2004 на Комисията от 23 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2771/1999 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно интервенцията на пазара на масло и сметана		247
2004	L 057	27		32004D0186
			Решение на Комисията от 16 февруари 2004 година за изменение на някои приложения към Решение 96/510/ЕО по отношение на зоотехническите изисквания при вноса на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни (нотифицирано под номер С(2004) 388) (1)		253
2004	L 058	3		32004R0322
			Регламент (ЕО) № 322/2004 на Комисията от 23 февруари 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1291/2000 за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти		261
2004	L 058	14		32004R0323
			Регламент (ЕО) № 323/2004 на Комисията от 25 февруари 2004 година за адаптиране на Регламент (ЕО) № 1686/72, свързано с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз		272
2004	L 058	16		32004R0324
			Регламент (ЕО) № 324/2004 на Комисията от 25 февруари 2004 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета за установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1)		274

			(1) Текст от значение за ЕИП.