13/ 022

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997L0027

L 233/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 1997 година

относно масите и размерите на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 70/156/ЕИО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, установена с член 189б от Договора (3),

(1)	като имат предвид, че цялостна хармонизация на техническите изисквания към моторните превозни средства е необходима, за да се постигне добро функциониране на вътрешния пазар, както и за осигуряване на висока степен на безопасност на движението;

(2)	като имат предвид, че техническите изисквания към определени категории превозни средства, предмет на националните законодателства се отнасят, inter alia, за техните маси и размери;

(3)

като имат предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като имат предвид, че е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания като допълнят или заменят своите съществуващи разпоредби, за да може да се прилага процедурата на Европейският съюз за типово одобрение на превозните средства, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4) за всеки вид превозно средство;

(4)

като имат предвид, че е желателно да се хармонизират максималните маси и размери на моторните превозни средства и техните ремаркета, да бъдат регистрирани в държавите-членки в съответствие с Директива 96/53/ЕО от 25 юли 1996 г., определящи максималните разрешени размери на превозните средства, извършващи вътрешни и международни превози на територията на Общността, както и максималните маси на превозните средства, извършващи международни превози (5); като имат предвид, че гореупоменатата директива се прилага само за превозите на териториите на държавите-членки, а не за техническите изисквания, определени в Директива 70/156/ЕИО;

(5)

като имат предвид, че Директива 96/53/ЕО установява определени максимално разрешени размери за вътрешни и международни превози в държавите-членки с определен срок за влизането им в сила; като имат предвид, че някои други максимално разрешени размери, както и максимално разрешени маси остават приложими само за международни превози;

(6)

като имат предвид, че в резултат от това хармонизирането на максимално разрешените маси на моторните превозни средства и техните ремаркета, регистрирани в държавите-членки не изглежда възможно да бъдат постигнати в кратки срокове; като имат предвид, че сега е реално да се постигне, доколкото е възможно, хармонизиране на техните максимални размери и да се разгледа въпросът за масите чрез осигуряване на възможността за унифицирана процедура за определяне на установените максимални допустими маси за регистриране или за въвеждане в експлоатация на превозните средства във всяка държава-членка и да се преследва непрекъснатото повишаване на безопасността на движение, в частност по отношение на определени категории ремаркета;

(7)

като имат предвид, че според член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 96/53/ЕО държавите-членки могат да разрешат движението на тяхна територия на превозни средства от категория N с размери, надвишаващи ограниченията, установени от тази директива, както за превоз на неделими товари, така и за някои национални транспортни операции, които не засягат значително международната конкуренция в транспортния сектор; като имат предвид, че Директива 96/53/ЕО се прилага само за международни превози доколкото се отнася за превозни средства от категории M2 и M3; като имат предвид, че е необходимо да бъдат допуснати изключения за размери на превозните средства, надвишаващи максималните размери, разрешени от настоящата директива, както и за някои други характеристики, отчитайки в същото време възможността държавите-членки да откажат достъп на своя територия на превозни средства, одобрени според тези дерогиращи разпоредби;

(8)

като имат предвид, че настоящата директива е една от няколкото други директиви, които трябва да се спазват с оглед да се гарантира съответствие с изискванията на процедурата на ЕО за типово одобрение на превозните средства, установена с Директива 70/156/ЕИО; като имат предвид, че разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, отнасящи се до системите, компонентите и отделните технически устройства на превозните средства се прилагат за настоящата директива;

(9)

като имат предвид в частност, че според член 3, параграф 4 и член 4, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО всяка отделна директива трябва да съдържа приложен информационен документ, включващ съответните данни от приложение I към настоящата директива, както и сертификат за типово одобрение на базата на приложение VI, с оглед автоматизиране на процедурата за типово одобрение на превозните средства;

(10)	като имат предвид включването на специални разпоредби, отнасящи се до некомплектовани превозни средства, за да може да се улесни повторното типово одобрение на комплектовани превозни средства;

(11)

като имат предвид, че се въвеждат специални разпоредби в настоящата директива, отнасящи се до прибиращи се или товарни оси; като имат предвид, че такива оси също трябва да се имат предвид в Директива 71/320/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки за спирачните устройства на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета (6) и в Директива 70/311/ЕИО на Съвета от 8 юни 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на теглените от тях ремаркета (7);

(12)	като имат предвид, че в Директива 71/320/ЕИО трябва да се включат специални разпоредби с оглед да се отчетат по-добре техническите условия, при които превозни средства от категории M2, M3 и N могат да теглят ремаркетата;

(13)

като имат предвид, че трябва да се включат специални разпоредби в Директива 76/114/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно задължителните регистрационни табели и обозначения на моторни превозни средства и техните ремаркета, тяхното разположение и метод на закрепване (8), за да се вземе предвид фактът, че превозните средства могат да бъдат регистрирани с различни маси в държавите-членки,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство или ремарке, както е определено в член 2 от приложение II към Директива 70/156/ЕИО, с изключение на превозни средства от категория М1.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на превозните средства, съгласно изискванията на ЕС или съгласно националните изисквания, както да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на превозното средство във връзка с неговата маса или размери, ако то отговаря на изискванията, посочени в приложение I към настоящата директива.

Член 3

Въпреки това държава-членка може да откаже типово одобрение на превозните средства или да откаже или забрани продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на превозни средства, или да счете техните сертификати за съответствие с изискванията за невалидни съгласно член 7, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, или да разрешава използването им само за превоз на неделими товари, ако, при условие че са одобрени съгласно настоящата директива, те се възползват от дерогацията, предвидена в член 7 от настоящата директива и ако дерогацията е несъвместима с националните изисквания, които са в сила в тази държава-членка.

Член 4

Когато държавите-членки издават национално типово одобрение, регистрират, разрешават въвеждането в експлоатация или използването на одобрени съгласно настоящата директива превозни средства, те им предписват национални максимално допустими регистрационна/експлоатационна маса в съответствие с националните максимално допустими маси, приложими на тяхна територия. За определянето на тези максимално допустими регистрационни/експлоатационни маси, държавите-членки не могат да отказват прилагането на специалната процедурата по приложение IV, ако производителят изисква прилагането ѝ.

Член 5

Чрез дерогация от член 2, държавите-членки могат да включат товарни или повдигащи се оси в националните технически изисквания. Никоя държава-членка, обаче не може да откаже да прилага техническите изисквания, посочени в точка 3 на приложение IV, ако производителят изисква прилагането им.

Член 6

Чрез дерогация от член 2 и точка 7.3.2.1 на приложение I, държавите-членки могат да откажат типово одобрение или да откажат или забранят продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или използването на автобуси за туристически или за градски превози с широчина, надвишаваща 2,50 м, до 31 декември 1999 г., както е предвидено в член 9 от Директива 96/53/ЕО.

Член 7

Чрез дерогация от член 2 и точка 7.3. на приложение I и без да са изпълнени условията, посочени в точка 7.6. на приложение I, държавите-членки могат да одобряват превозни средства с размери, надвишаващи тези, посочени в посочените точки. Подробности за дерогацията се включват в сертификата за типово одобрение, даден в приложение III към настоящата директива, като се прилагат разпоредбите на член 3.

Член 8

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

а)

Приложение I се изменя, както следва:

1.	Бележка под линия (й) се допълва, както следва: „за превозни средства, различни от тези от категория М1, Директива 97/27/ЕО, приложение I, точка 2.4.1.“.

2.	Бележка под линия (к) се допълва, както следва: „за превозни средства, различни от тези от категория М1, Директива 97/27/ЕО, приложение I, точка 2.4.2.“.

3.	Бележка под линия л) се допълва, както следва: „за превозни средства, различни от тези от категория М1, Директива 97/27/ЕО, приложение I, точка 2.4.3.“.

б)

Точка 48 от приложение IV се заменя със следния текст:

„Предмет

Директива

ОВ №

Приложимост

48.

Маси и размери (различни от превозните средства, посочени в точка 44)

97/27/ЕО

L 233 25.8.1997 г.

x“

Член 9

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 22 юли 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

J. POOS

(1) ОВ C 230, 4.9.1991 г., стр. 46.

(2) ОВ C 49, 24.2.1992 г., стр. 5.

(3) Становище на Европейския парламент от 12 февруари 1992 г. (ОВ C 67, 16.3.1992 г., стр. 81), Обща позиция на Съвета от 28 ноември 1996 г. (ОВ C 41, 10.2.1997 г., стр. 5), Решение на Европейския парламент от 9 април 1997 г. (ОВ C 132, 28.4.1997 г.) и Решение на Съвета от 21 май 1997 г.

(4) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 96/79/ЕО (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 7).

(5) ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59.

(6) ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 37. Директивата, последно изменена с Директива 91/422/ЕИО (ОВ L 233, 22.8.1991 г., стр. 21).

(7) ОВ L 133, 18.6.1970 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 92/62/ЕИО (ОВ L 199, 18.7.1992 г., стр. 33).

(8) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 78/507/ЕИО (ОВ L 155, 13.6.1978 г., стр. 31).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. Настоящата директива се прилага за масите и размерите на моторни превозни средства от категории М2, М3 и N и на ремаркетата от категория О, определени в приложение II, точка А към Директива 70/156/ЕИО.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

2.1. „Моторно превозно средство“ означава всяко превозно средство със собствен двигател, така както е определено в приложение II, точка А към Директива 70/156/ЕИО.

2.1.1. Моторни превозни средства от категория N:

2.1.1.1. „Камион“ означава моторно превозно средство от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано, изключително или главно, за пренасяне на стоки. То може също да тегли ремарке.

2.1.1.2. „Теглещо превозно средство“ („влекач“) означава моторно превозно средство от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано, изключително или главно, за теглене на ремаркета.

2.1.1.2.1. „Превозно средство, теглещо ремарке“ („влекач на ремарке“) означава моторно превозно средство от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано, изключително или главно, за теглене на ремаркета, различни от полуремаркетата. То може да бъде оборудвано с товарна платформа.

2.1.1.2.2. „Превозно средство, теглещо полуремарке“ („влекач на полуремарке“) означава теглещо превозно средство, което е проектирано и конструирано, изключително или главно, за теглене на полуремаркета.

2.1.1.3. Комплектовани или допълнително комплектовани превозни средства от категория N, различни от камиони и теглещи превозни средства, се считат за превозни средства за специални цели.

2.1.2. Моторни превозни средства от категория М2 или М3:

2.1.2.1. „Автобус за градски или междуградски превози“ означава превозно средство от категория М2 или М3, което е проектирано и конструирано за превоз на седящи или седящи и стоящи пътници.

2.1.2.1.1. „Съчленен автобус за туристически или градски превози“ означава автобус, състоящ се от две или повече твърди звена, свързани едно с друго, като пътническите отделения са свързани, така че пътниците могат да се движат свободно през тях; твърдите звена са постоянно свързани, така че могат да бъдат разкачвани само в сервизна работилница.

2.1.2.1.2. „Автобус за градски или междуградски превози на два етажа“ означава автобус, в който пространствата, предназначени за пътници, поне в една част от автобуса са разположени на две нива, като в горното ниво няма места за правостоящи пътници.

2.1.2.1.3. „Клас“ на автобус за градски или междуградски превози означава:

2.1.2.1.3.1. За превозни средства с капацитет, надвишаващ 22 пътника без водача:

2.1.2.1.3.1.1. „Клас I“: превозни средства, конструирани с място за правостоящи пътници, позволяващи движение на пътниците.

2.1.2.1.3.1.2. „Клас II“: превозни средства, конструирани основно за превоз на седящи пътници и проектирани с пътека между седалките за превоз на правостоящи пътници и, ако е предвидено, място, което не превишава пространството, предвидено за две двойни седалки.

2.1.2.1.3.1.3. „Клас III“: превозни средства, конструирани изключително за превоз на седящи пътници.

2.1.2.1.3.2. За превозни средства с капацитет, който не надвишава 22 пътници без водача:

2.1.2.1.3.2.1. „Клас А“: превозни средства, проектирани за превоз на правостоящи пътници; превозното средство от този клас има седящи места и може да има места за правостоящи пътници.

2.1.2.1.3.2.2. „Клас В“: превозни средства, които не са проектирани за превоз на правостоящи пътници; превозното средство от този клас не е пригодено за правостоящи пътници.

2.1.2.1.4. Превозното средства може да се приеме, че принадлежи на повече от един клас. В такъв случай то трябва да отговаря на всички съответни изисквания на настоящата директива.

2.1.2.2. Превозни средства от категории М2 или М3, различни от автобуси за туристически или градски превози, се считат за превозни средства със специално предназначение (например, линейки).

2.2. Превозни средства от категория О:

2.2.1. „Теглено превозно средство“ („ремарке“) означава превозно средство без собствено задвижване, което е проектирано и конструирано, за да бъде теглено от моторно превозно средство.

2.2.2. „Полуремарке“ означава теглено превозно средство, което е проектирано да бъде прикачвано към превозно средство, теглещо полуремарке, или към автоплатформа и да приложи допълнителен вертикален товар върху теглещото превозно средство или върху автоплатформата.

2.2.3. „Ремарке с теглич“ означава теглено превозно средство с най-малко две оси, от които най-малко една е управляваща, и:

—	което е оборудвано с теглещо устройство, което може да се движи вертикално (спрямо ремаркето);

—	което не предава значителен статичен вертикален товар на теглещото превозно средство (по-малко от 100 daN).

Когато едно полуремарке е прикачено към автоплатформа, то се счита за ремарке с теглич.

2.2.4. „Ремарке с централна ос“ означава ремарке с твърд теглич, където оста(осите) e(са) позиционирана(и) близо до центъра на тежестта на превозното средство (когато е равномерно натоварено), така че само малка част от статичния вертикален товар, не повече от 10 % от съответната максимална маса на ремаркето или товар 1 000 daN (който от двата е по-малък) се пренася на теглещото превозно средство.

2.3. „Група оси“ означава оси, които са част от свързани оси. Група от две оси се нарича тандем, а група от три оси — триосен мост. По аналогия единична ос се счита за група от една ос.

2.4. „Размери на превозно средство“ означава размерите на превозното средство, базирани на неговата конструкция, както е посочено от производителя.

2.4.1. „Дължина на превозното средство“ е размерът, измерен в съответствие с ISO 612:1978, термин № 6.1.

В допълнение към разпоредбите на този стандарт, когато се измерва дължината на превозното средство не трябва да се вземат предвид:

—	стъклочистачки и стъклоумиватели,

—	предни или задни табели с регистрационни номера,

—	митнически пломби и тяхната защита,

—	устройства за закрепване на брезента и тяхната защитата,

—	устройства за осветяване,

—	огледала за виждане назад,

—	устройства за наблюдение на задното пространство,

—	тръби за всмукване на въздух,

—	задни габарити за сменяеми каросерии,

—	стъпала за достъп,

—	гумени буферни ленти,

—	повдигащи платформи, рампи за достъп и друго оборудване, което по време на движението не превишава 200 mm, при условие че товароносимостта на превозното средство не е увеличена;

—	теглително-прикачни устройства за МПС.

2.4.2. „Широчина на превозното средство“ е размерът, измерен в съответствие с ISO 612:1978, термин № 6.2.

В допълнение към разпоредбите на този стандарт, когато се измерва широчината на превозното средство не трябва да се вземат предвид:

—	митнически пломби и тяхната защита,

—	устройства за закрепване на брезента и тяхната защита,

—	предохранителни сигнални устройства за гумите,

—	издадени гъвкави части на калобраните (виж Директива 91/226/ЕИО на Съвета) (1),

—	устройства за осветление,

—

за превозни средства от категория М2 или М3 рампи за достъп, повдигащи платформи и друго оборудване, което по време на движението е издадено не повече от 10 мм отстрани на превозното средство и ъглите на рампите, насочени напред или назад, са закръглени с радиус не по-малък от 5 mm; ръбовете трябва да са заоблени с радиус не по-малък от 2,5 mm,

—	огледала за виждане назад,

—	индикатори за налягането в гумите,

—	прибиращи се стъпала,

—	деформирана част на гумата, непосредствено над точката на допиране със земята.

2.4.3. „Височина на превозното средство“ е размерът, измерен в съответствие с ISO 612:1978, термин № 6.3.

В допълнение към разпоредбите на този стандарт, когато се измерва височината на превозното средство не трябва да се вземат предвид:

—

антени,

—	пантографи в изправено положение.

За превозни средства с устройства за повдигане на осите, ефектът от това устройство трябва да се отчита.

2.4.4. „Дължина на товарната площ“ на превозно средство, различно от влекач на полуремарке или от полуремарке, означава разстоянието от най-предната външна точка на товарната площ до най-задната външна точка на превозното средство, измерено хоризонтално в надлъжната равнина на превозното средство.

При измерване на разстоянието не трябва да се взема предвид:

—	товарната площ пред най-задната точка на кабината,

—	устройствата, посочени в точка 2.4.1, или

—	издадени хладилни устройства и други приспособления, разположени пред товарната площ.

2.5. „Маса на превозното средство по време на движение“ означава масата на ненатовареното превозно средство с каросерия и с теглително-прикачно устройство при теглещи превозни средства по време на движение или масата на шасито с кабината, ако производителят не е предвидил каросерия и/или теглително-прикачно устройство (включително охлаждаща течност, маслата, 90 % от горивото, 100 % от други течности с изключение на използваната вода, инструментите, резервното колело и водача (75 kg), а за градски и туристически автобуси — масата на член на екипажа (75 kg), ако в превозното средство има място за член на екипажа).

2.6. „Технически допустима максимална маса в натоварено състояние (М)“ означава максималната маса на превозното средство, базирана на неговата конструкция и експлоатационни характеристики, посочени от производителя.

Технически допустимата максимална маса в натоварено състояние се използва за определяне на категорията на превозното средство в съответствие с приложение II към Директива 70/156/ЕИО, с изключение на ремаркетата с централна ос и полуремаркетата, където се използва масата, съответстваща на товара, приложен върху осите, когато превозното средство е натоварено до неговата технически допустима максимална маса в натоварено състояние.

По дефиниция за дадена техническа конфигурация на типа превозно средство може да се определи само една технически допустима максимална маса в натоварено състояние от списъка на възможните стойности, посочени в информационния документ в приложение II към тази директива. Тази дефиниция — една единствена стойност — се прилага за съответните технически изисквания от точки 2.7, 2.8, 2.10, 2.11 и 2.12.

2.7. „Технически допустима максимална маса върху оста (m)“ означава масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване, приложено от оста върху повърхността на пътя, базирано на конструкцията на превозното средство и на оста, посочени от производителя.

2.8. „Технически допустима максимална маса върху група оси (µ)“ означава масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване, приложено от групата оси върху повърхността на пътя, базирано на конструкцията на превозното средство и на групата оси, посочени от производителя.

2.9. „Теглена маса“ означава масата на ремарке с теглич или на полуремарке с опорна тележка, прикачена към моторното превозно средство, или масата, съответстваща на натоварването, приложено на осите на ремарке с централна ос или полуремарке, прикачено към моторното превозно средство.

2.10. „Технически допустима максимална теглена маса (ТМ)“ означава максималната теглена маса, посочена от производителя.

2.11. „Технически допустима максимална маса в прикачното устройство на моторното превозно средство“ означава масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване в прикачното устройство, базирано на конструкцията на моторното превозно средство и/или на теглително-прикачното устройство, посочени от производителя. По дефиниция, тази маса не включва масата на теглително-прикачното устройство, предназначено за монтиране на други превозни средства.

2.12. „Технически допустима максимална маса в теглича на полуремарке или ремарке с централна ос“ означава масата, съответстваща на максимално допустимото статично вертикално натоварване, предавано от ремаркето на теглещото превозно средство в теглича, посочено от производителя на ремаркето.

2.13. „Технически допустима максимална маса на състав от моторни превозни средства (МС)“ означава максималната стойност на сумата от масите на натовареното превозно средство и на натовареното теглено ремарке, базирана на конструкцията на моторното превозно средство, и както е посочена от производителя.

2.14. „Устройство за повдигане на осите“ означава устройство, което е постоянно прикрепено към превозното средство с цел да се намали или увеличи натоварването на оста (осите), в съответствие с товарното състояние на превозното средство:

—	или чрез повдигане на колелата от опорната равнина (съответно сваляйки ги на опорната равнина),

—	или без повдигане на колелата от опорната равнина (например, в случай на пневматични или други системи),

за да се намали износването на гумите, когато превозното средство не е напълно натоварено и/или за да улесни потеглянето на хлъзгава повърхност на моторните превозни средства или комбинациите от превозни средства, чрез увеличаване на товара върху задвижващата ос.

2.15. „Повдигаща се ос“ означава ос, която може да се повдига или сваля с помощта на устройство за повдигане на оста, съгласно първо тире на точка 2.14.

2.16. „Натоварваща ос“ означава ос, при която товара върху нея може да бъде променян без това да изисква повдигането ѝ с устройство за повдигане съгласно второ тире на точка 2.14.

2.17. „Пневматично окачване“ означава окачваща система, при която най-малко 75 % от пружинния ефект се причинява от въздушно налягане.

2.18. „Окачване, признато за еквивалентно на пневматичното окачване“ означава окачваща система за ос или група оси на превозно средство, съответстваща на изискванията в точка 7.11.

2.19. „Тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават съществено по отношение на:

—	производител,

—	категория на превозното средство, както е определена в приложение II към Директива 70/156/ЕИО;

—

съществени аспекти на конструкцията и дизайна, като:

—

за превозни средства от категория М2 или М3:

—	шаси/самоносеща каросерия, един/два етажа, твърдо/съчленено (очевидни и основни разлики),

—	окачване на задвижващата ос: пневматично или еквивалентно/непневматично и нееквивалентно,

—	брой на осите;

—

за превозни средства от категория N:

—	шаси/товарна платформа (очевидни и основни разлики),

—	окачване на задвижващата ос: пневматично или еквивалентно/непневматично и нееквивалентно,

—	брой на осите;

—

за превозни средства от категория О:

—	шаси/самоносеща каросерия (очевидни и основни разлики); ремарке с теглич/полуремарке/ремарке с централна ос,

—	спирачна система: без спирачка/инерционна/с продължително действие,

—	брой на осите.

За целите на тази глава, във връзка с конструкцията, както и с особеностите по отношение на разстояние между осите, конструкцията на осите, окачването, кормилната уредба, гумите и съответните модификации на устройството за коригиране на спирачките на осите или добавяне или отстраняване на редуктори при влекачи за теглене на полуремаркета и на товарни автомобили, както и оборудване, свързано с шасито (например, двигател, резервоари за гориво, трансмисии и др.), не се считат за съществени.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕО, съгласно член 3 от Директива 70/156/ЕИО за типа на превозното средство по отношение на масите и размерите се подава от производителя на превозното средство.

3.2. Тя трябва да бъде придружена от информационен документ, образец на който е даден в приложение II към настоящата директива.

3.3. Превозно средство или превозни средства, които отговарят на характеристиките, описани в приложение II към настоящата директива и които са подбрани като представители за представяне пред техническа служба по отношение на изпитвания или проверки за одобрение, трябва да бъдат предоставени на тази техническа служба.

4. ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

4.1. Ако са изпълнени съответните изисквания, се издава типово одобрение в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО.

4.2. Модел на сертификата за типово одобрение на превозно средство е даден в приложение III към настоящата директива.

4.3. Съобщение за одобрение, удължаване на срока му или отказ за типово одобрение превозно средство, съгласно разпоредбите на настоящата директива се изпраща до държавите-членки в съответствие с процедурата, описана в член 4, параграф 6 от Директива 70/156/ЕИО.

4.4. На всеки одобрен тип превозно средство се дава номер в съответствие с приложение VII към Директива 70/156/ЕИО. Същата държавата-членка не може да дава същия номер на друг вид превозно средство.

5. МОДИФИКАЦИИ НА ОДОБРЕНИЯТА

5.1. В случай на изменения на одобренията, издадени в съответствие с настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО.

6. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

6.1. Трябва да бъдат взети мерки за осигуряване на съответствие на продукцията с разпоредбите на член 10 от Директива 70/156/ЕИО.

7. ИЗИСКВАНИЯ

7.1. Измерване на масата на превозното средство в движение и на нейното разпределение върху осите.

Масата на превозното средство в движение и нейното разпределение върху осите се измерва на превозното средство, предоставено в съответствие с точка 3.3, което е поставено неподвижно с предни гуми насочени напред.

Ако измерените маси не се различават повече от 3 % от масите, посочени от производителя за съответните технически конфигурации в рамките на типа превозно средство или не повече от 5 %, ако превозното средство е от категории N1, О1 О2 или М2 ненадвишаващо 3,5 тона, то за целите на изискванията, дадени по-долу се използват масите, посочени от производителя. В противен случай трябва да се използват реално измерените маси и тогава, ако е необходимо, могат да се извършат допълнителни измервания, различни от тези, посочени в точка 3.3.

7.2. Измерване на размерите

Измерването на общата дължина, широчина и височина на превозното(ните) средства в движение, съгласно разпоредбите на точка 2.4 се провежда в съответствие с разпоредбите в точка 3.3.

Ако размерите се различават от тези, посочени от производителя за съответните технически конфигурации в рамките на типа, то за целите на изискванията, посочени по-долу се използват реално измерените стойности и тогава, ако е необходимо, могат да се извършат допълнителни измервания, различни от тези, посочени в точка 3.3.

7.3. Максимални разрешени размери на превозните средства

7.3.1. Максимална дължина

7.3.1.1. Моторно превозно средство: според точка 1.1. от приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.3.1.2. Ремарке (без да се включва полуремарке): според точка 1.1. от приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.3.1.3. Съчленен автобус или автобус: според точка 1.1. от приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.3.1.4. Полуремарке:

Разстоянието, посочено в точка 7.3.1.4.1 се измерва без да се вземат предвид устройствата, посочени в точка 2.4.1, а разстоянието, посочено в точка 7.3.1.4.2, трябва да се измерва винаги.

7.3.1.4.1. Разстоянието между оста на централния болт и задната част на полуремаркето не трябва да превишава границата, посочена в точка 1.6 от приложение I към Директива 96/53/ЕО, измерено хоризонтално по надлъжната равнина на превозното средство.

7.3.1.4.2. Разстоянието между оста на централния болт и която и да е точка от предната част на полуремаркето не трябва да превишава 2,04 m, както е посочено в точка 4.4 от приложение I към Директива 96/53/ЕО, измерено хоризонтално.

7.3.2. Максимална широчина

7.3.2.1. Всяко превозно средство: според точка 1.2 на приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.3.2.2. Фиксирани или сменяеми надстройки на превозни средства от категории N и О, проектирани специално за транспортиране на стоки при контролиран температурен режим, дебелината на страничните стени на които надвишава, включително изолацията, 45 mm според точка 1.2 от приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.3.3. Максимална височина

7.3.3.1. Всяко превозно средство: според точка 1.3 от приложение I към Директива 96/53/ЕО.

7.4. Изчисляване разпределението на масата

7.4.1. Изчислителна процедура

7.4.1.1. За целите на изчисленията за определяне на разпределението на масата, посочени по-долу, производителят трябва да предостави на техническата служба, която ще провежда изпитванията, информация (в таблична или друга подходяща форма), необходима да се идентифицират — за всяка техническа конфигурация в рамките на типа превозно средство така, както е определено от всяка серия от възможни стойности, дадени във всички точки от приложение II към настоящата директива — съответната технически допустима маса на превозното средство в натоварено състояние, технически допустимите максимални маси на осите или групите оси, технически допустимата максимална теглена маса и технически допустимата максимална маса на комбинацията от превозни средства в натоварено състояние.

7.4.1.2. Трябва да бъдат извършени подходящи изчисления с оглед да са изпълнени изискванията, дадени по-долу за всяка техническа конфигурация в рамките на типа превозно средство. За тази цел, изчисленията могат да бъдат ограничени само за най-неблагоприятните случаи.

7.4.1.3. Означенията М, mi, µj, ТМ и МС представят следните параметри, за които трябва да са изпълнени изискванията, посочени в точка 7.4:

М	=	технически допустимата максимална маса на превозното средство в натоварено състояние;
mi	=	технически допустимата максимална маса на ос „i“, където „i“ варира от единица до общия брой на осите на превозното средство;
µj	=	технически допустимата максимална маса на ос или на група оси „j“, където „j“ варира от единица до общия брой на единичните оси или на групата оси;
ТМ	=	технически допустимата максимална теглена маса; и
МС	=	технически допустимата максимална маса в натоварено състояние на комбинация от превозни средства.

7.4.1.4. В случай на единична ос, означена като „i“ за ос и „j“ за група оси, то по дефиниция mi = µj.

7.4.1.5. В случай на превозни средства, снабдени с товарни оси, е необходимо да се извършат изчисления с окачване на осите, натоварени в нормално състояние на движение. В случай на превозни средства, снабдени с повдигащи се оси, изчисленията се извършват със спуснати оси.

7.4.1.6. За групи оси производителят трябва да посочи закономерностите за разпределение на общата маса, приложена върху всяка ос от групата (например, чрез посочване на формула за разпределение или чрез представяне на диаграми за разпределение).

7.4.1.7. В случай на полуремаркета и ремаркета с централна ос, както за целите на следващите изчисления, точката на прикачване се приема за ос, означена като „О“, а съответните маси mо и µо, определени по конвенцията като технически допустима максимална маса върху точката на прикачване на ремаркето.

7.4.2. Изисквания към превозните средства от категории N и О, с изключение на теглени каравани

7.4.2.1. Сумата на масите mi не трябва да е по-малка от масата М.

7.4.2.2. За всяка група оси, означени с „j“, сумата от масите mi не трябва да бъде по-малка от масата µj. Освен това всяка от масите mi не трябва да бъде по-малка от частта от µj, приложена върху ос „i“, така както е определена от законите за разпределение на масите за тези групи оси.

7.4.2.3. Сумата от масите µj не трябва да е по-малка от масата М.

7.4.2.4. Масата в готовност за движение плюс масата, съответстваща на 75 kg, умножена по броя на пътниците, плюс технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване не трябва да надвишава масата М.

7.4.2.5. Когато превозното средство е натоварено до неговата маса М в съответствие с който и да е от случаите, посочени в точки от 7.4.2.5.1 до 7.4.2.5.3, масата, съответстваща на товара върху ос „i“, не трябва да надвишава масата µi върху тази ос, а масата, съответстваща на товара върху ос „j“ не трябва да надвишава масата µj. Освен това масата, съответстваща на товара върху задвижващата ос, или сумата от масите, съответстваща на товарите върху задвижващите оси, трябва да бъде най малко 25 % от масата М.

7.4.2.5.1. Теглени превозни средства или моторни превозни средства, различни от теглещи превозни средства.

7.4.2.5.1.1. Равномерно разпределение на масата при комплектовани или допълнително комплектовани превозни средства с изключение на тези, посочени в точка 7.4.2.5.1.2: превозното средство в готовност за движение с маса от 75 kg за всяко пътническо място е натоварено до неговата маса М, като полезният товар е равномерно разпределен върху площта, определена за транспортиране на товари.

7.4.2.5.1.2. Крайно разпределение на маса (нееднороден товар) при некомплектовани превозни средства или такива, предназначени за специални цели, които обхващат транспортирането само на неравномерно разпределени товари: производителят трябва да посочи крайните допустими възможни положения на центъра на тежестта на полезния товар и/или на каросерията и/или на оборудването или на вътрешните приспособления (например: от 0,50 m до 1,30 m пред първата задна ос). Проверката трябва да бъде извършена по такъв начин, че да обхване всички възможни положения на центъра на тежестта, като превозното средство, в готовност за движение, с маса от 75 kg за всяко пътническо място е натоварено до неговата маса М.

7.4.2.5.2. Превозни средства, теглещи ремаркета (влекачи на ремаркета), и товарни автомобили, които също са предназначени да теглят ремаркета с централна ос.

7.4.2.5.2.1. Същите изчисления, посочени в точка 7.4.2.5.1.1 за случаите на комплектовани или допълнително комплектовани превозни средства, различни от превозни средства за специални цели, или описани в точка 7.4.2.5.1.2 за некомплектовани превозни средства, или такива със специално предназначение се извършват за всички по-долу описани възможни случаи:

а)	без товар върху точката на прикачване (с изключение на товара при влекачи на ремаркета, съответстващ на масата на теглително-прикачното устройство, ако то е монтирано от производителя, която е включена в масата в готовност за движение, в съответствие с точка 2.5);

б)	товар, съответстващ на максималната маса на теглително-прикачното устройство, посочена от производителя, ако то не е монтирано от него, който се прилага върху точката на прикачване (и изваден от полезния товар);

в)	товар, съответстващ на технически максимално допустимата маса, която се прилага върху точката на прикачване (и изваден от полезния товар).

7.4.2.5.3. Превозни средства, теглещи полуремаркета (влекачи с полуремаркета).

7.4.2.5.3.1. При случаите на комплектовани или допълнително комплектовани превозни средства: производителят трябва да посочи крайните положения на оста на седлото. Проверката трябва да бъде извършена по такъв начин, че да обхване всички възможни положения на оста на седлото, като превозното средство, в готовност за движение и с маса от 75 kg за всяко пътническо място, е натоварено до неговата маса М (като полезния товар е приложен върху оста на седлото).

7.4.2.5.3.2. В случаите на некомплектовано превозно средство: трябва да се извършат същите проверки, като посочените в точка 7.4.2.5.3.1 на база на крайните допустими положения на оста на седлото, посочени от производителя.

7.4.2.6. Когато превозно средство от категория N е натоварено до своята маса M и неговата задна ос (означена, като ос „n“) или задна група оси (означена като група оси „q“) е натоварено до нейната маса мn или µq, масата върху задвижващата ос или оси не трябва да бъде по-малка от 20 % от M.

7.4.2.7. МС не трябва да надвишава М + ТМ.

7.4.3. Изисквания към автобуси

7.4.3.1. Прилагат се изискванията, посочени в точка от 7.4.2.1 до 7.4.2.3 и в точка 7.4.2.7.

7.4.3.2. Масата на превозното средство в готовност за движение, плюс масата Q, определена в таблицата в точка 7.4.3.3.1, умножена по общия брой на пътниците, плюс технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване, плюс масите В и ВХ, определени в точка 7.4.3.3.1., не трябва да превишава масата М.

7.4.3.3. Когато некомплектованото превозно средство е натоварено до своята маса М в съответствие с посочената в т. 7.4.2.5.1.2. или когато комплектованото превозно средство в готовност за движение е натоварено, както е посочено в т. 7.4.3.3.1, масата, съответстваща на товара върху всяка ос, не трябва да надвишава масата mi върху всяка ос, а масата, съответстваща на товара върху всяка единична ос или група оси не трябва да надвишава масата µj върху тази група оси. Освен това, масата, съответстваща на товара върху задвижващата ос или сумата от масите, съответстваща на товарите върху задвижващите оси, трябва да бъде най-малко 25 % от масата М.

7.4.3.3.1. Превозното средство в готовност за движение се натоварва с маса Q на всяко седящо пътническо място, на брой SP, съответстващ на броя на правостоящите пътници с маси Q, равномерно разпределени върху площта S1, определена за правостоящи пътници, с маса, равна на В (kg), равномерно разпределена в багажните отделения и където е подходящо, с маса равна на ВХ (kg), равномерно разпределена върху площта на покрива, оборудван за превоз на багаж, където:

S1 е площта, определена за правостоящи пътници, както е дефинирана в предстоящата директива на Европейския парламент и на Съвета, отнасяща се до специални разпоредби за превозни средства от категории М2 и М3. До приемането на тази директива S1 се определя съгласно разпоредбите на ИКЕ/ООН Регламенти № 36 (документ E/ECE/TRANS/505/Rev. 1, Add 35) и № 52 (документ E/ECE/TRANS/505/ Rev. 1, Add 51).

SP, посочен от производителя, не трябва да надвишава стойността S1/Ssp, където Ssp е общоприетото стандартно пространство, осигурено за един правостоящ пътник, определено в таблицата по-долу.

В (kg), декларирана от производителя, не трябва да е по-малко от 100 × V (V е общият обем на багажните отделения, в m3).

BX, декларирана от производителя, трябва да упражнява товар не по-малък от 75 kg/m2, върху цялата площ на покрива, пригоден за превоз на багаж.

Стойностите на Q и Ssp са дадени в следната таблица:

Клас превозно средство	Q (kg) Маса на един пътник	Ssp (m2/пътник) Стандартно пространство за един правостоящ пътник
Класове I и А (2)	68	0,125
Клас II	71 (3)	0,15
Клас III и В	71 (3)	Няма правостоящи пътници

7.4.3.4. Когато превозното средство е в готовност за движение и се натоварва, както е посочено в точка 7.4.3.3.1, масата, съответстваща на товара върху предната ос или групата оси, не трябва да бъде по-малка от следните процентно съотношение към М, посочени в таблицата по-долу:

Състояние на натоварване	Класове I и А		Клас I		Клас III и В
Състояние на натоварване	Съчленен	Несъчленен	Съчленен	Несъчленен	Съчленен	Несъчленен
Ненатоварено	20	20	25	20	25	20
Натоварено	25	20	25	20	25	20

7.4.4. Изисквания към превозните средства от категории М2 или М3, различни от автобуси, както и към теглени каравани.

Прилагат се изискванията, посочени в точка от 7.4.2.1 до 7.4.2.4 и в точка 7.4.2.7. В допълнение когато некомплектованото превозно средство е натоварено до своята маса М, съгласно случая, посочен в точка 7.4.2.5.1.2., или когато комплектованото или допълнително комплектованото превозно средство в готовност за движение е натоварено до своята маса М, както е посочено в допълнението към приложение II към Директива 92/21/ЕИО (4) на Съвета, масата съответстваща на товара върху всяка ос, не трябва да надвишава масата mi върху тази ос, а масата, съответстваща на товара върху всяка единична ос или върху група оси, не трябва да надвишава масата µj върху тази група оси. Освен това масата, съответстваща на товара върху задвижващата ос или сумата от масите, съответстващи на товарите върху задвижващите оси, трябва да бъде не по-малка от 25 % от М.

7.5. Условия, които трябва да се проверяват, за да бъде класифицирано превозното средство, което се движи по пътища без настилка (приложение II, точка 4 от Директива 70/156/ЕИО).

7.5.1. Техническата служба трябва да провери дали комплектованото или допълнително комплектованото превозно средство, или превозното средство, теглещо полуремарке без седло, могат да бъдат разглеждани за превозни средства с висока проходимост съгласно изискванията, посочени в приложение II към Директива 70/156/ЕИО.

7.5.2. За други некомплектовани превозни средства, тази проверка се извършва само по искане на производителя.

7.6. Маневреност

7.6.1. Всяко моторно превозно средство и всяко полуремарке трябва да може да завие във всяка посока по кръгова траектория от 360° в обсега на пръстен, затворен от две концентрични окръжности, като външната е с радиус 12,50 m, а вътрешната е с радиус 5,30 m, без която и да е от най-външните точки на превозното средство (с изключение на издадените навън части, описани за широчината на превозното средство в т. 2.4.2) да се издава извън окръжностите.

За моторни превозни средства и полуремаркета с устройство за повдигане на осите (виж точка 2.14) това изискване се прилага и за ос (и) в повдигнато положение (съгласно точка 2.14).

Горепосочените изисквания трябва да бъдат проверявани, както следва:

7.6.1.1. Моторни превозни средства

Най-външната предна точка на моторното превозно средство трябва да следва контура на външната окръжност (виж фигура А).

7.6.1.2. Полуремаркета

Счита се, че едно полуремарке отговаря на изискванията в точка 7.6.1, ако разстоянието между колелата не е по-голямо от: Formula

където L е широчината на полуремаркето, като разстоянието между колелата се измерва от оста на главния болт на полуремаркето до централната линия на неуправляемите оси на задния мост; ако една или повече от неуправляемите оси на задния мост притежават повдигащо устройство (виж точка 2.14), тогава се взема предвид разстоянието между колелата със спуснати/повдигнати ос(и), което от тях е по-голямо. В случай на съмнение, одобряващият орган може да изиска извършването на изпитване, описано в точка 7.6.1.

7.6.2. Допълнителни изисквания за превозни средства от категории М2 или М3 и N

Когато превозното средство е неподвижно и неговите управляеми колела са насочени, така че то ако се задвижи, неговата най-предна точка би трябвало да описва окръжност с радиус 12,50 m, вертикална равнина, тангираща страната на превозното средство, която е обърната към външната страна на кръга, трябва да бъде определена чрез маркиране на линия върху земята. В случай на съчленени превозни средства от категория М2 или М3, двете части трябва да са разположени успоредно на равнината.

Когато превозното средство се движи напред в коя да е посока, следвайки траекторията на окръжността с радиус 12,50 m, нито една негова част не трябва да излиза повече от 0,80 m извън вертикалната равнина (виж фигура Б) в случай на несъчленени превозни средства и не повече от 1,20 m (виж фигура В) за съчленени превозни средства от категория М2 или М3.

Това изискване се прилага и за превозни средства с устройство за повдигане на оста(осите), като оста(осите) e(са) в повдигнато положение (съгласно точка 2.14).

При превозни средства от категория N с повдигащи се оси в повдигнато положение или товарни оси в ненатоварено състояние, стойността 0,80 m се заменя с 1,00 m.

7.6.3. Изискванията на точки 7.6.1 и 7.6.2 могат също да бъдат проверявани по искане на производителя с подходящи равностойни изчисления или геометрични методи.

Фигура А

Фигура Б

Фигура В

7.6.4. В случай на некомплектовани превозни средства, производителят трябва да посочи максимално допустимите размери на превозното средство, които трябва да бъдат проверени дали удовлетворяват изискванията, посочени в точки 7.6.1 и 7.6.2.

7.7. Допълнителни изисквания към моторните превозни средства от категории М2 или М3

Технически допустимата максимална теглена маса не трябва да превишава 3 500 kg.

7.8. Технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване на моторни превозни средства и инструкции за монтиране на теглително-прикачните устройства

7.8.1. Технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване на моторно превозно средство, проектирано да тегли ремарке с централна ос и с технически допустима максимална теглена маса, надвишаваща 3,5 тона, трябва да бъде най-малко равна на 10 % от неговата технически допустима максимална теглена маса или 1 000 kg, която от двете е по-малка, плюс за моторни превозни средства, различни от теглещи превозни средства, масата на теглително-прикачното устройство, ако е монтирано от производителя, или максимално допустимата маса на теглително-прикачното устройство, ако то не е монтирано от производителя.

7.8.2. Технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване на моторно превозно средство, проектирано да тегли ремарке с централна ос и с технически допустима максимална теглена маса, ненадвишаваща 3,5 тона трябва да бъде най-малко равна на 4 % от неговата технически допустима максимална теглена маса в натоварено състояние или 25 kg, която от двете е по-малка, плюс за моторни превозни средства, различни от теглещи превозни средства, масата на теглително-прикачното устройство, ако е монтирано от производителя, или максимално допустимата маса на теглително-прикачното устройство, ако то не е монтирано от производителя.

7.8.3. В случай на моторно превозно средство с технически допустима максимална маса в натоварено състояние ненадвишаваща 3,5 тона, производителят трябва да уточни в ръководството за потребителя условията за монтаж на теглително-прикачното устройство на моторното превозно средство.

Когато е необходимо, горните условия трябва да включват технически допустимата максимална маса върху точката на прикачване на моторното превозно средство, максимално допустимата маса на теглително-прикачното устройство, монтажните приспособления на теглително-прикачното устройство и максималната допустима дължина на теглително-прикачното устройство.

7.9. Възможност за потегляне по наклон

Моторни превозни средства, теглещи ремарке и натоварени до тяхната допустима максимална маса в натоварено състояние, трябва да могат да потеглят пет пъти в рамките на пет минути по качващ надлъжен наклон от най-малко 12 %.

7.10. Съотношение между мощността на двигателя и максималната маса

Моторните превозни средства трябва да притежават минимална мощност на двигателя 5kW/t от технически допустимата максимална маса в натоварено състояние на комбинацията. Мощността на двигателя се измерва според изискванията на Директива 80/1269/ЕИО на Съвета (5).

7.11. Условия, отнасящи се до еквивалентността между отделни пневматични и непневматични окачващи системи за задвижващи оси на превозно средство

7.11.1. По искане на производителя, техническата служба трябва да провери дали дадено окачване е еквивалентно на пневматичното за задвижващата(ите) ос (оси) на превозното средство.

За да бъде признато дадено окачване за еквивалентно на пневматичното, то трябва да отговаря на следните изисквания:

7.11.1.1. Когато окачената маса върху двигателна ос или върху задвижваща ос или група оси поема за кратко време свободна вертикална вибрация с ниска честота, честотата и затихването, измерени, когато окачването поема максимално допустимия товар, трябва да бъдат в границите на допустимите, посочени в точки от 7.11.1.2. до 7.11.1.5.

7.11.1.2. Всяка ос трябва да бъде оборудвана с хидравличен амортисьор. Хидравличните амортисьори върху група оси трябва да бъдат разположени, така че да намаляват до минимум вибрациите на групата оси.

7.11.1.3. Стойността на средния коефициент на затихване Dm трябва да е над 20 % от критичната стойност на затихване за хидравлично окачване при нормално функциониране.

7.11.1.4. Коефициентът на затихване Dr не трябва да надвишава 50 % от средния коефициент на затихване Dm на хидравлично окачване с отстранени или недействащи хидравлични амортисьори.

7.11.1.5. Честотата при кратковременна вертикална вибрация на окачената маса върху задвижващата ос или върху групата оси не трябва да надвишава 0,2 Hz.

7.11.1.6. Честотата и затихването при окачване са дефинирани в точка 7.11.2. Процедурите за измерване на честотата и затихването са описани в точка 7.11.3.

7.11.2. Определенията на честотата и на затихването

Определянето е извършено, при условие че масата М (kg) е окачена върху задвижваща ос или група оси. Оста или групата оси има обща вертикална коравина (между пътното покритие и окачената маса) К, изразена в нютонметри (N/m) и има общ коефициент на затихване С, изразен в нютон/метри на секунда (N.s/m). Вертикалното преместване на окачената маса е Z. Уравнението за свободното трептене на окачената маса е:

Formula

Честотата на вибрациите на окачената маса F(Hz) е, както следва:

Formula

Затихването се счита за критично при изпълнение на условието C = Co,

където:

Formula

Коефициентът на затихване е функция от критичното затихване C/Co.

При свободното кратковременно трептене на окачената маса, вертикалното движение на масата се извършва под формата на сплескана синусоидална крива (фигура 2). Честотата може да бъде измерена като се измерва времето до момента, в който цикличността на трептенето би могла да се забележи. Затихването може да бъде измерено като се измерват екстремните стойности на последователните трептения, които се извършват в една и съща посока. Ако се приеме, че амплитудите на най-високите точки от първия и втория цикъл на трептенията са A1 и A2, то коефициентът на затихване D е:

Formula

където „ln“ е натуралния логаритъм на коефициента на амплитудата.

7.11.3. Процедура за изпитване

За да се установи експериментално коефициента на затихване Dm, коефициента на затихване Dr след отстраняване на хидравличните амортисьори и честотата на окачването F, натовареното превозно средство трябва:

a)	да слезе с ниска скорост (5 km/h ± 1 km/h) от праг с височина 80 mm, чиито профил е показан на фигура 1. Кратковременното трептене, което трябва да бъде анализирано по отношение на честотата и затихването се появява след като гумите на задвижващата ос напуснат прага; или

б)	да бъде притиснато от шасито по такъв начин, че натоварването върху задвижващата ос да достигне 1,5 пъти неговата максимална стойност в покой. Веднага щом бъде освободено превозното средство трябва да се анализира полученото трептене; или

в)	да бъде повдигнато от шасито, така че окачената маса да се вдигне на 80 мм над задвижващата ос. Веднага след освобождаването на превозното средство трябва да се анализира полученото трептене; или

г)	да бъде подложено на други процедури, чиято равностойност по отношение на гореспоменатите е доказана от производителя и одобрена от техническата служба при компетентния орган.

Превозното средство трябва да бъде оборудвано с датчик за отчитане на вертикалните трептения, монтиран върху задвижващата ос и шасито, непосредствено над задвижващата ос. От графиката може да се измери времето между пиковите стойности на първата и втората компресия, за да се получи затихването. За двойните задвижващи оси, датчиците би трябвало да се монтират между всяка задвижваща ос и шасито, непосредствено над него.

Гумите трябва да бъдат напомпани до подходящо налягане, препоръчано от производителя за изпитване на масата на превозното средство.

Изпитването за доказване на еквивалентността на окачванията се извършва при технически допустима максимална маса върху оста или групата оси, като доказаната равностойност се отнася за всички по-малки маси.

Фигура 1

Праг за изпитването на окачването

Фигура 2

Синусоидална крива при свободни и краткотрайни трептения

(1) ОВ L 103, 23.4.1991 г., стр. 5.

(2) Ако превозно средство от клас II или клас III или клас В трябва да бъде одобрено като превозно средство от клас I или клас А, масата на багажа, превозван в багажни отделения, достъпът до които е само извън превозното средство, не се вземат предвид при одобрението за горепосочените класове.

(3) Включително 3 kg ръчен багаж.

(4) ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/48/ЕО (ОВ L 233, 30.9.1995 г., стр. 73).

(5) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46. Директива, последно изменена с Директива 89/491/ЕИО (ОВ L 238, 15.8.1989 г., стр. 43).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ № …

установен съгласно приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета относно типовото одобрение на ЕО на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на техните маси и размери

(Директива 97/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБРАЗЕЦ

максимален формат: А4 (210 × 297 mm)

СЕРТИФИКАТ НА ЕО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

(превозно средство)

ДОПЪЛНЕНИЕ

към сертификата на ЕО за типово одобрение № …

относно типово одобрение на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета съгласно Директива 97/27/ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Настоящото приложение съдържа единната процедура посочена в член 4 от настоящата директива за определяне на „регистрационна/експлоатационна максимално допустима маса“ във всяка държава-членка и формата за технически изисквания за товарни и повдигащи се оси, в съответствие с член 5 от настоящата директива:

1. Дефиниции

Следните определения са приложими в рамките на член 4 от настоящата директива, до промяната им с оглед хармонизирането на максимално разрешените маси. За целите на това приложение:

1.0. „Неделим товар“ означава товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед да бъде превозен, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на повреди и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от превозно средство, чиито размери и маса отговарят на максимално разрешените размери и маси от държавите-членки.

„Регистрационна/експлоатационна допустима максимална маса в натоварено състояние“ означава максималната маса на превозно средство с товар, при която то може да бъде регистрирано или пуснато в движение в държава-членка по искане на производителя на превозното средство.

1.1.1. За всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, определена чрез един набор от възможни стойности на параметрите, посочени в информационния документ от приложение II към настоящата директива, може да бъде посочен набор от предвидени регистрационни/експлоатационни максимално допустими маси в натоварено състояние от производителя на превозното средство по време на одобрението според тази директива, така че да могат да се проверят предварително от одобряващия компетентен орган в съответствие с изискванията на точка 2 от настоящото приложение.

1.1.2. Компетентните органи на всяка от държавите-членки трябва да определи за своята страна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса в натоварено състояние за дадено превозно средство, в съответствие със следните принципи:

—

по дефиниция, само една максимално допустима регистрационна/екс-плоатационна маса в натоварено състояние може да бъде посочена за дадена техническа конфигурация на типа превозно средство така, както е определена чрез един набор от възможните стойности на параметрите, посочени в информационния документ от приложение II към настоящата директива,

—

максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса в натоварено състояние се определя като най-голямата маса, равна или по-малка от технически допустимата маса в натоварено състояние и на съответната максимално разрешена маса на превозното средство, приета в съответната държава-членка (или по-малка маса по искане на производителя и съгласувана с компетентните органи на държавата-членка) и която отговаря на изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

Това не изключва възможността една държава-членка да позволи по-голяма маса с цел превоз на неделим товар или за определени транспортни операции от национално значение, които не засягат значително международната конкуренция в транспортния сектор, която е в границите на технически допустимата максимална маса на превозното средство в натоварено състояние.

1.1.3. За прилагането на отделните директиви, посочени в приложение IV към Директива 70/156/ЕИО, държавите-членки могат да изискват превозното средство да отговаря на разпоредбите на тези директиви, приложими към категорията, която съответства, съгласно приложение II към Директива 70/156/ЕИО, на действителната стойност на максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на превозното средство в натоварено състояние, а за ремаркетата с централна ос и полуремаркетата — действителната стойност на масата, съответстваща на товара върху осите, когато превозното средство е натоварено до неговата максимално допустима регистрационна/експлоатационна маса.

1.1.4. Държавите-членки могат да изискват максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса в натоварено състояние да не зависи от монтираните гуми.

„Регистрационна/експлоатационна максимално допустима маса върху ос в държавата-членка“ означава максималната маса с товар на оста, посочена от компетентните органи на държавата-членка и при която се регистрира превозното средство или се пуска в експлоатация в съответната държава-членка по искане на производителя.

1.2.1. За всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, определена от един набор от възможни стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива, може да бъде посочен набор от предвидени регистрационни/експлоатационни максимално допустими маси върху осите от производителя на превозното средство по време на одобрението според настоящата директива, така че те да могат да се проверят предварително от одобряващият компетентен орган в съответствие с изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

1.2.2. Компетентните органи на всяка от държавите-членки трябва да определят за своята страна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху оста в съответствие със следните принципи:

—

по дефиниция, само една максимално допустима регистрационна/експлоатационна маса може да бъде посочена за всяка ос на дадена техническа конфигурация на типа превозно средство, така както е определена чрез един набор от възможните стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива,

—

максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху ос се определя като най-голямата маса, равна или по-малка от технически допустимата маса върху оста и на съответната максимално разрешена маса върху оста, приета в съответната държава-членка (или по-малка маса по искане на производителя и съгласувана с компетентните органи на държавата-членка) и която отговаря на изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

Това не изключва възможността държавите-членки да позволят по-голяма маса с цел превоз на неделим товар или за определени транспортни операции от национално значение, които не засягат значително международната конкуренция в транспортния сектор, която е в границите на технически допустимата максимална маса върху оста.

1.2.3. Държавите-членки могат да изискват максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху оста да не зависи от монтираните гуми.

„Регистрационна/експлоатационна максимално допустима маса върху група оси в държавата-членка“ означава максималната маса в натоварено състояние върху групата оси, посочена от компетентните органи на държавата-членка и при която се регистрира превозното средство или се пуска в движение в съответната държава-членка по искане на производителя.

1.3.1. За всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, определена от един набор от възможни стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива, може да бъде посочен набор от предвидени регистрационни/експлоатационни максимално допустими маси върху групата оси от производителя на превозното средство по време на одобрението според настоящата директива, така че те да могат да се проверят предварително от одобряващият компетентен орган в съответствие с изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

1.3.2. Компетентните органи на всяка от държавите-членки трябва да определят за своята страна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху групата оси в съответствие със следните принципи:

—

по дефиниция, само една максимално допустима регистрационна/експлоатационна маса може да бъде посочена за всяка група оси на дадена техническа конфигурация на типа превозно средство, така както е определена чрез един набор от възможните стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива,

—

максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху групата оси се определя като най-голямата маса, равна или по-малка от технически допустимата маса върху групата оси и на съответната максимално разрешена маса върху групата оси, приета в съответната държава-членка (или по-малка маса по искане на производителя и съгласувана с компетентните органи на държавата-членка) и която отговаря на изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

1.3.3. Държавите-членки могат да изискват максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса върху групата оси да не зависи от монтираните гуми.

„Регистрационна/експлоатационна максимално допустима теглена маса в държавата-членка“ означава максималната маса, теглена от моторното превозно средство, посочена от компетентните органи на държавата-членка и при която се регистрира превозното средство или се пуска в движение в съответната държава-членка по искане на производителя.

1.4.1. За всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, определена от един набор от възможни стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива, може да бъде посочен набор от предвидени регистрационни/експлоатационни максимално допустими теглени маси от производителя на превозното средство по време на одобрението според настоящата директива, така че те да могат да се проверят предварително от одобряващият компетентен орган в съответствие с изискванията, посочени в раздел 2 на настоящото приложение.

1.4.2. Компетентните органи на всяка от държавите-членки трябва да определят за своята страна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна теглена маса на дадено превозно средства, в съответствие със следните принципи:

—

по дефиниция, само една максимално допустима регистрационна/експлоатационна теглена маса може да бъде посочена за дадена техническа конфигурация на типа превозно средство, така както е определена чрез един набор от възможните стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива,

—

максимално допустимата регистрационна/експлоатационна теглена маса се определя като най-голямата маса, равна или по-малка от технически допустимата теглена маса и на съответната максимално разрешена теглена маса, приета в съответната държава-членка (или по-малка маса по искане на производителя и съгласувана с компетентните органи на държавата-членка) и която отговаря на изискванията, посочени в точка 2 на настоящото приложение.

„Регистрационна/експлоатационна допустима максимална маса на състав от превозни средства в държавата-членка“ означава сумата от масите на превозното средство с товар и неговото ремарке с товар, при която моторното превозно средство, трябва да бъде регистрирано или пуснато в експлоатация в съответната държава-членка по искане на производителя.

1.5.1. За всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, определена от един набор от възможни стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива, може да бъде посочен набор от предвидени регистрационни/експлоатационни максимално допустими маси на комбинацията в натоварено състояние от производителя на превозното средство по време на одобрението съгласно настоящата директива, така че те да могат да се проверят предварително от одобряващият компетентен орган в съответствие с изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

1.5.2. Компетентните органи на всяка от държавите-членки определят за своята страна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на комбинацията в натоварено състояние на дадено превозно средство, в съответствие със следните принципи:

—

по дефиниция, само една максимално допустима регистрационна/експлоатационна маса на комбинацията в натоварено състояние може да бъде посочена за дадена техническа конфигурация на типа превозно средство, така както е определена чрез един набор от възможните стойности на параметрите, посочени в информационния документ в приложение II към настоящата директива. Но в съответствие с практиката в държавата-членка може да има различна максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на комбинацията в натоварено състояние върху общия брой предвидени оси на комбинацията и тази маса може да зависи от други характеристики на комбинацията, като вида на превоза (например ISO 40-футови контейнери при комбинирани превози и др.),

—

максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на комбинацията в натоварено състояние се определя като най-голямата маса, равна или по-малка от технически допустимата маса на комбинацията в натоварено състояние и на съответните максимално разрешени маси, приети в съответната държава-членка (или по-малка маса по искане на производителя и съгласувана с компетентните органи на държавата-членка) и която отговаря на изискванията, посочени в точка 2 от настоящото приложение.

Това не изключва възможността една държава-членка да позволи по-голяма маса с цел превоз на неделим товар или за определени транспортни операции от национално значение, които не засягат значително международната конкуренция в транспортния сектор, която е в границите на технически допустимата максимална маса на комбинацията в натоварено състояние.

2. Определяне на максимално допустимите регистрационни/експлоатационни маси.

2.1. Разпоредбите на точка 7.4. от приложение I към настоящата директива се прилагат за определяне на различните максимално допустими регистрационни/експлоатационни маси от компетентните органи на държавите-членки. За тази цел означенията М, mi, µj, ТМ и МС в този параграф означават максимално допустима регистрационна/експлоатационна маса върху оста, означена с „i“, върху единична ос или върху група оси, означени с „j“, максимално допустимата регистрационна/експлоатационна теглена маса и максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса в натоварено състояние.

Определяне на максимално допустимата регистрационна/експлоатационна теглена маса от моторното превозно средство:

2.2.1. Максимално допустимата регистрационна/експлоатационна теглена маса от превозно средство, предназначено за теглене на ремарке, независимо дали то е теглещо превозно средство или не, е най-ниската от следните стойности:

а)	технически допустимата теглена маса, базирана на конструкцията и изпълнението на превозното средство и/или на якостта на механичното теглително-прикачно устройство;

б)	превозни средства, предназначени само за теглене на ремаркета без спирачки: половината от масата на превозното средство в движение, като максималната стойност е 0,750 тона;

в)

превозни средства с максимална маса ненадвишаваща 3,5 тона, предназначени само за теглене на ремаркета със спирачки: максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на превозното средство в натоварено състояние или за превозни средства, предназначени за движение по път без настилка (виж точка 7.5 от приложение I), 1,5 пъти тази маса, като максималната стойност е 3,5 тона;

г)	превозни средства с максимална маса надвишаваща 3,5 тона, предназначени само за теглене на ремаркета с инерционни спирачки: 3,5 тона;

д)

превозни средства с максимална маса надвишаваща 3,5 тона, предназначени само за теглене на ремаркета със спирачна система с непрекъснато действие: 1,5 пъти максимално допустимата регистрационна/експлоатационна маса на превозното средство в натоварено състояние;

при условие че са изпълнени всички необходими технически разпоредби на Директива 96/53/ЕО.

Чрез дерогация от разпоредбите на точка 1.4 от настоящото приложение за превозни средства, предназначени за теглене на повече от едно ремарке от видовете, посочени в букви б), в), г) и д) по-горе, могат да бъдат определени от три различни максимално допустими регистрационни/експлоатационни маси за всяка техническа конфигурация на типа превозно средство, в зависимост от характеристиките на спирачните системи на превозното средство, една за ремаркетата без спирачки, една за ремаркетата с инерционни спирачки и една за ремаркетата със спирачна система с непрекъснато действие. Тези маси се определят, както е посочено по-горе, при съответно прилагане на разпоредбите на букви б), в), г) и д).

Маса, която е по-малка от една от така определените, може да бъде приета от държавата-членка по искане на производителя.

3. Технически изисквания за инсталиране на повдигащи се или товарни оси на превозни средства (приложение I, от точка 2.14. до 2.16).

3.1. Всяко превозно средство може да има една или повече повдигащи се или товарни оси.

3.2. Ако едно превозно средство е снабдено с една или повече повдигащи се или товарни оси (приложение I, от точка 2.14. до 2.16), то е необходимо при всички пътни условия, с изключение на тези, посочени в точка 3.5. по долу, да не превишават максимално допустимите регистрационни/експлоатационни маси върху осите или групите оси. При тези случаи повдигащата се или натоварваната ос трябва да се спусне автоматично на повърхността на пътя, ако най-близката ос(и) от групата или предната ос на моторното превозно средство е(са) натоварени до нейната (техните) максимално допустима(и) регистрационна/експлоатационна маса(и).

3.3. Жълтата контролна лампа(и) в кабината трябва да сигнализира на водача, че повдигащата се или натоварваната ос(и) на моторното превозно средство или на ремаркето са повдигнати.

3.4. Всяко устройство за повдигане на осите, монтирано на превозното средство, за което се прилага настоящата директива, както и системите за неговото функциониране, трябва да бъдат проектирани и инсталирани по такъв начин, че да са защитени срещу неправилна употреба или от удар.

Изисквания за потегляне (придвижване) на моторни превозни средства по хлъзгави повърхности.

3.5.1. Чрез дерогация от разпоредбите на точка 3.2. и за да се улесни потеглянето на моторните превозни средства по хлъзгава повърхност, и за да се увеличи триенето на гумите по тези повърхности, повдигащото устройство може също да задейства повдигащата се или натоварваната ос на моторното превозно средство или на ремаркето, с оглед да се увеличи масата върху задвижващата ос на превозното средство, при следните условия:

—	масата, съответстваща на товара върху всяка ос и на превозното средство може да надвишава съответната максимално разрешена маса върху оста в държава-членка до 30 %, при условие че не се надвишава стойността, обявена от производителя за тази специална цел,

—	масата, съответстваща на останалия товар върху предната ос трябва да е по-голяма от нула (т.е. в случай на задна натоварвана ос с голямо задно предаване, да не се повдигне във въздуха предната част на превозното средство),

—	прибиращата се или натоварваната ос трябва да се задейства само чрез специално контролно устройство,

—	след като моторното превозно средство е потеглило и достигнало скорост 30 km/h, оста трябва отново да се спусне автоматично на повърхността на пътя или да бъде натоварена отново.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0571

L 236/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 1997 година

относно общия формат на Европейското техническо одобрение за строителни продукти

(текст от значение за ЕИП)

(97/571/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално приложение II от нея,

като има предвид, че член 8 от Директива 89/106/ЕИО предвижда Европейско техническо одобрение да се издава за определени продукти, по-специално за продукти, за които не съществува нито хармонизиран стандарт, нито признат национален стандарт, нито мандат за хармонизиран стандарт и за продукти, които се отклоняват значително от хармонизирани или от признати национални стандарти;

като има предвид, че с Решение 94/23/ЕО на Комисията (3) са формулирани общите процедурни правила за подаване на молба за Европейско техническо одобрение, неговото изготвяне и издаване;

като има предвид, че решението предвижда, в своето приложение 1, че съдържанието и форматът на Европейското техническо одобрение трябва да отговарят на „общ формат“, съгласуван с Комисията;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член единствен

Съгласно Директива 89/106/ЕИО, европейски технически одобрения се издават в съответствие с общия формат, предвиден в приложението на настоящото решение.

Съставено в Брюксел на 22 юли 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

(3) ОВ L 17, 20.1.1994 г., стр. 34.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩ ФОРМАТ НА ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ (ЕТО)

Забележка

Този „Общ формат на Европейско техническо одобрение“ е предназначен да гарантира, че общият вид на ЕТО е по принцип еднакъв, независимо от съответните строителни продукти, или органът на ЕОТО, който издава ЕТО.

За тази цел, „Общият формат“ предвижда

—	общо съдържание, общи раздели и тяхното номериране,

—	формулиране на общи заглавия,

—	формулиране на общи клаузи,

и дава обща информация (в курсив) относно това как да се съставят различните раздели и специфични клаузи на ЕТО.

…Наименование, адрес и лого на одобрен орган за издаване на ЕТО;

Упълномощен и нотифициран съгласно член 10 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти.

ЧЛЕН НА ЕОТО

(представен под формата на лого на ЕОТО)

ЕВРОПЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ

… Да се посочи пълното наименование на ЕОТО на английски и на нов ред, на официалния език/езици, на органа за одобрение, издаващ ЕТО

ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ ЕТО –…(номер съгласно системата за номерация на ЕОТО)

Търговско наименование: … Посочете търговското наименование, ако има такова или друга справка за продукта, така както се използва в Общността (или други страни от ЕИП) за търговия на продукта. Търговското наименование или друга справка за продукта не трябва да води до неясноти по отношение на експлоатационните характеристики или предназначението на продукта.

Притежател на одобрение: … Да се посочи наименование и адрес на производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността, на когото е издадено ЕТО (член 9, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета, наричана по-долу ДСП (Директива за строителните продукти); точка 2.1 от Общите процедурни правила, наричани по-долу ДСП, в приложението към Решение 94/23/ЕО на Комисията).

Общ вид и приложение на строителния продукт(и):

… Да се посочат общият вид и предназначение на продукта, предмет на ЕТО, както и основни нива/класове на експлоатационни характеристики, ако е целесъобразно (съгласно член 3, параграф 2 и член 6, параграф 3 от ДСП), първо на официалния език/езици на издаващия орган на ЕОТО и след това в превод на английски.

Валидно

от…

до:… (Виж член 8, параграф 4 от ДСП)

Произведен в завод(и) (1):

… Да се посочи заводът-производител. Ако има повече заводи или места на производство, те трябва да се посочат в приложението, към което трябва да се направи препратка.

Настоящото европейско техническо одобрение съдържа… страници, в т.ч.… приложения, които са неразделна част от документа. (Да се посочи общият брой страници (текст и чертежи, ако има такива, в основната част и приложенията) и брой приложения.)

I. ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ И ОБЩИ УСЛОВИЯ

1. Настоящото европейско техническо одобрение се издава от … (наименование на органа за одобрение) в съответствие със:

—	Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (2),

—	да се посочат съответното национално право по транспониране на ДСП – само при положение, че в националното право на държавата-членка на органа за издаване на одобрение има такова изискване,

—	Общи процедурни правила за подаване на молба за европейски технически одобрения, тяхното изготвяне и издаване, изложени в приложението към Решение 94/23/ЕО на Комисията (3),

—	Насока… Да се посочат заглавието и номерът на Насока за ЕТО, въз основа на която се издава ЕТО, освен ако ЕТО не се издава без Насока за ЕТО в съответствие с точка 3.2 от Общите процедурни правила, съгласно член 9, параграф 2 от ДСП.

2. … (наименование на органа за издаване на одобрение) е упълномощен да провери дали са изпълнени разпоредбите на настоящото европейско техническо одобрение. Проверката може да се извърши в заводапроизводител (напр. по отношение на изпълнението на условията, залегнали в настоящото Европейско техническо одобрение във връзка с производството). Въпреки това, отговорността за съответствието на продуктите на Европейското техническо одобрение, и за тяхната експлоатационна годност за употреба според предназначението им, се поема от притежателя на Европейско техническо одобрение.

3. Настоящото европейско техническо одобрение не може да се предоставя на производители или представители на производители, освен тези, посочени на стр. 1, или на заводи производители, освен тези, посочени на страница 1/изложени в контекста на настоящото европейско техническо одобрение (ненужното се зачерква).

4. Настоящото европейско техническо одобрение може да бъде отнето от (наименование на органа за издаване на одобрение) съгласно член 5, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета.

5. Възпроизвеждането на настоящото европейско техническо одобрение, в т.ч. предаване по електронен път, се извършва в неговия пълен вид. Въпреки това, частично възпроизвеждане може да се извърши с писменото съгласие на … (наименование на органа за издаване на одобрение). В този случай частичното възпроизвеждане се обозначава като такова. Текстове и чертежи на рекламни брошури не трябва да противоречат или да злоупотребяват с Европейското техническо одобрение.

6. Европейското техническо одобрение се издава от одобряващ орган на неговия официален език/езици. Тези версии трябва да отговарят напълно на версията, използвана от ЕОТО за тиражиране. Преводи на други езици трябва да бъдат обозначени като такива.

II. СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ, ОТНАСАЩИ СЕ ДО ЕВРОПЕЙСКОТО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ

1. Дефиниция на продукта и предназначение

Да се направи техническо описание на продукта и да се уточни предназначението на

—	една страница (или по-малко) текст и общи чертежи, дадени на една страница като приложение 1, което е посочено в текста на II.1, или

—	две страници текст.

Да се опишат видът и форматът на продукта (в т.ч. съответните нива на експлоатационни характеристики), елементи, както и процедури на монтаж и видове строежи, за които продуктът, предмет на ЕТО, е предвиден за употреба.

Да се посочи предполагаемият срок на експлоатация на продукта за съответното предназначение по смисъла на ДСП.

2. Характеристики на продукта и методики за проверка

Да се посочат точни и измерими характеристики и параметри на продукта и неговите съставки и елементи, когато е целесъобразно, като се има предвид мандата на Насоката за ЕТО за съответната група продукти, изготвен от Комисията или, при продукт базиран на процедурата съгласно член 9, параграф 2 на ДСП, директно със съответните съществени изисквания (приложение I към ДСП) и тълкувателни документи (ТД), както и нива или класове на експлоатационни характеристики, според клауза 1.2 на ТД, доколкото това е целесъобразно. Вземат се предвид също и допълнителни изисквания, ако има такива (напр. произтичащи от други директиви на Общността). Посочват се други аспекти на експлоатационната годност, в т.ч. специфицирани характеристики за идентификация на продукта, ако е необходимо.

Когато информацията относно състава или параметрите на продукта има поверителен характер (напр. химичния състав на определени материали), тя не трябва да се посочва в самото ЕТО, а се съхранява от органа за издаване на одобрение в техническата документация на ЕТО и се предоставя само на одобрените органи, участващи в процедурата за удостоверяване на съответствие, доколкото е необходимо за тяхното изпитване, инспектиране и сертификация.

Описват се накратко процедурите, чрез които са направени оценките за трайност, за характеристиките и експлоатационните свойства на продукта. Прави се позоваване на насоки за ЕТО и/или хармонизирани, признати национални или други стандарти (методики за изпитване, изчислителни методи и др.) и се посочват съответните стойности и параметри, получени от резултати, целесъобразни и необходими за приложението на продукта и проектирането на строежите или част от строежите, при които той се използва. Описват се накратко всички специални методики за изпитване или оценка и посочете съответните стойности и параметри, получени от резултати, важни и необходими за приложението на продукта и проектирането на строежите или част от строежите, при които той се използва. Ако е необходимо и целесъобразно, се прави позоваване на приложение/ята към ЕТО.

3. Оценяване на съответствието и маркировка СЕ

3.1. Система за удостоверяване на съответствието

Посочва се необходимата система за удостоверяване на съответствието (приложение III към ДСП), формулирана от Комисията. Ако ЕТО обхваща няколко продукта, необходимата система за удостоверяване на съответствието трябва да се посочи поотделно за всеки от тях.

3.2. Отговорности

3.2.1. Задължения на производителя

3.2.1.1. Фабричен производствен контрол

Уточняват се методикатът и обхвата на постоянния вътрешен производствен контрол, упражняван от производителя, в т.ч. вид и минимална честота на изпитванията. Ако ЕТО обхваща няколко продукта, всеки от тях се третира поотделно.

3.2.1.2. Други задължения на производителя (само ако е необходимо)

Уточняват се други задължения на производителя в зависимост от необходимата система за удостоверяване на съответствието, напр. изпитване на прототипи на продукта. Ако ЕТО обхваща няколко продукта, всеки от тях се третира поотделно.

3.2.2. Задължения на одобрените органи

Уточняват се различните задължения на одобрените органи в зависимост от необходимата система за удостоверяване на съответствието, в т.ч. вид и честота на изпитване, на инспекции и обследване, когато е целесъобразно. Ако ЕТО обхваща няколко продукта, всеки от тях се третира поотделно.

3.3. Маркировка СЕ

Маркировката СЕ се нанася върху… (самия продукт – посочва се къде точно върху продукта, ако е необходимо; или етикет, прикрепен към него; опаковка; придружаващ търговски документ). Маркировката СЕ се придружава от следната информация:

Уточнява се, в съответствие с общите разпоредби, формулирани от Комисията за маркировка СЕ, например:

—	Наименование и идентификационен знак на производителя и завода,

—	Номер на участващия упълномощен орган,

—	Идентификация на продукта (търговско наименование),

—	Номер на ЕТО,

—	Съответни характеристики/експлоатационни свойства на продукта, нива и класове (всички продукти с еднакво обозначение, независимо от завода-производител, трябва да отговарят на съответните характеристики и стойности на експлоатационни свойства),

—	Година на производство и, при необходимост, време на производство и производствен номер.

4. Условия, при които експлоатационната годност на продукта за предназначената употреба е оценена положително

4.1. Производство

Посочват се специалните технологии на производство и сглобяване в завода и се отбелязва квалификацията на персонала и техническото оборудване на завода производител (например за лепени и заварени конструкции), доколкото това е от значение за експлоатационната годност на продукта за предназначената употреба при влагане в строежите, и доколкото има връзка с изпълнението на съществените изисквания.

Когато разпоредбите, отнасящи се до производството представляват поверителна информация, тя не трябва да се посочва в самото ЕТО, а се съхранява от органа за издаване на одобрение в техническата документация на ЕТО и се предоставя само на одобрените органи, участващи в процедурата за удостоверяване на съответствие, доколкото е необходимо за тяхното изпитване, инспектиране и сертификация.

4.2. Монтаж

Уточняват се разпоредбите, отнасящи се до монтажа/сглобяването на продуктите на строителната площадка. Посочват се специални инструкции за персонала, участващ в изпълнението и за професионалната квалификация, доколкото има връзка с постигането на експлоатационна годност на продукта за предназначената употреба, когато се влага в строежи. Посочват се също параметрите (проектни стойности, и т.н.) и методите, доколкото това е необходимо за проектирането на строежите и част от строежите, в които продуктът е предназначен за приложение. При необходимост се прави позоваване на стандарти, Насоки за ЕТО или приложения към ЕТО. Посочва се ясно, че производителят на продукта носи отговорността за предоставянето на информацията за тези разпоредби на заинтересованите лица.

5. Препоръки за производителя

5.1. Препоръки за опаковане, транспортиране и съхраняване

Уточняват се разпоредбите, отнасящи се до постигане на експлоатационна годност на продукта за предназначената употреба при влагане в строежите. Посочва се ясно, че производителят на продукта носи отговорността за предоставянето на информацията за тези разпоредби на заинтересованите лица.

5.2. Препоръки за употреба, поддръжка и ремонт

Уточняват се разпоредбите, отнасящи се до „експлоатационно състояние“, поддръжка, ремонт и предупреждения, във връзка с поддържането на експлоатационна годност на продукта за предназначената употреба при влагане в строежите. Посочва се ясно, че производителят на продукта носи отговорността за предоставянето на информацията за тези разпоредби на заинтересованите лица.

(1) Заводът-производител се посочва само ако се налага по технически причини, напр. поради условия залегнали в II.4.1 Производство. Когато е целесъобразно от практическа гледна точка или притежателят на ЕТО желае, заводътпроизводител може да се посочи в непубликувана притурка към ЕТО, която се съхранява от упълномощения орган, и следва да се предостави като информация само на одобрените органи, участващи в процедурата за удостоверяване на съответствие.

(2) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(3) ОВ L 17, 20.1.1994 г., стр. 34.

Приложение 1

ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА (ПРОДУКТИТЕ)

…Чертежи описващи най-общо продукта на една страница, ако е целесъобразно (виж също забележката за съдържанието на раздел II.1).

Приложения от 2 до N

Допълнителни приложения, ако е необходимо, в които се посочва например:

—	Допълнително описание на продукта и неговите съставки, детайли от производството, транспорт, манипулиране, съхраняване, монтаж (с чертежи, ако е целесъобразно),

—	Методики за определяне на характеристиките на продукта (за изпитване, изчисляване и други, в случай че не е възможна препратка към Насоки за ЕТО или стандарти),

—	Методи на проектиране на част от строежи, за които продукта е предназначен да бъде вложен, свързани с експлоатационната годност на продукта за предназначената употреба при влагане в строежи, и в случай че не е възможна препратка към насоки за ЕТО или стандарти),

—	Инструкции за монтаж/обработка, свързани с експлоатационната годност на продукта за предназначената употреба при влагане в строежи, и в случай че не е възможна препратка към насоки за ЕТО или стандарти).

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0597

L 240/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 юли 1997 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със стоманени изделия за армировка и предварително напрягане на стоманобетонни конструкции

(текст от значение за ЕИП)

(97/597/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че Комисията трябва да избере измежду двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване съответствието на даден продукт, „най-малко обременителната процедура съвместима с изискванията за безопасност“; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на одобрен орган за сертифициране;

като има предвид, че член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; като има предвид, че следователно понятието продукти или група продукти е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите или в техническите спецификации;

като има предвид, че двете процедури предвидени в член 13, параграф 3, са описани в подробности в приложение III към Директива 89/106/ЕИО; като има предвид, че следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури трябва да се прилагат, съгласно приложение III, за всеки отделен продукт или група продукти, поради това че приложение III отдава предпочитание на определени системи;

като има предвид, че процедурата, упомената в член 13, параграф 3, буква а) отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от точка ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата упомената в член 13, параграф 3, буква б) отговаря на системите посочени в точка i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от раздел 2, точка ii) приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съответствието на продуктите и групите продукти, посочени в приложение I се удостоверява чрез процедура, при която единствено производителят носи отговорност за система за фабричен производствен контрол, която гарантира, че продуктът е в съответствие със съответните технически спецификации.

Член 2

Съответствието на продуктите, посочени в приложение II, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и одобрен орган за сертифициране.

Член 3

Процедурата за удостоверяване на съответствие съгласно приложение III се посочва в мандатите за хармонизирани стандарти.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 юли 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Тръби и обшивки за защита или направляване на стоманените изделия за предварително напрягане

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Стоманени изделия за армировка в бетон:

Армировъчни пръти

Пръти, спирали

Заварени изделия

Прътова ферма

Прищипнати ленти

Стоманени изделия за предварително напрягане на стоманобетонни конструкции:

Тел (студено изтеглена, освободена от напрежения тел, гладка тел, прищипната тел)

Снопове (многожични снопове, многожични компактни снопове, прищипнати снопове и снопове с голямо сцепление)

Пръти (горещо валцувани и преработени прътове, резбовани прътове, ребрести или равнинни или гладки прътове)

Въжета за предварително напрягане

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ГРУПА ПРОДУКТИ

СТОМАНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА АРМИРОВКА И ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПРЯГАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ (1/3)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, към Европейския комитет по стандартизация (CEN) или Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукт

Предназначение

Ниво или клас

Система за удостоверяване на съответствие

Стоманени изделия за армировка в бетон:

—	Армировъчни пръти

—	Пръти, спирали

—	Заварени изделия

—	Прътова ферма

—	Прищипнати ленти

За армировка в бетон

1 + (1)

2. Условия поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, клауза 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

СТОМАНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА АРМИРОВКА И ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПРЯГАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ (2/3)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, към Европейския комитет по стандартизация (CEN) или към Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукт

Предназначение

Ниво или клас

Система за удостоверяване на съответствие

Стоманени изделия за предварително напрягане на стоманобетонни конструкции:

—	Тел (студено изтеглена, освободена от напрежениятел, гладка тел, прищипната тел)

—	Снопове (многожични снопове, многожични компактни снопове, прищипнати снопове и снопове с голямо сцепление)

—	Пръти (горещо валцувани и преработени прътове, резбовани прътове, ребрести или равнинни или гладки прътове)

—	Въжета за предварително напрягане

За предварително напрягане на стоманобетонни конструкции

1 + (2)

2. Условия поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

ГРУПА ПРОДУКТИ

СТОМАНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА АРМИРОВКА И ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПРЯГАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ (3/3)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Тръби и обшивки	За защита или направляване на стоманените изделия за предварително напрягане		4 (3)

2. Условия поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, параграф 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

(1) Система 1+: виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, точка 2, i), с контролно изпитване на проби взети от фабриката.

(2) Система 1+: виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, точка 2, i), с контролно изпитване на проби взети от фабриката.

(3) Система 4: Директива 89/106/ЕИО, приложение III.2.ii), трета възможност.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0638

L 268/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 септември 1997 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със съединения за дървени конструкции

(текст от значение за ЕИП)

(97/638/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че двете процедури, предвидени в член 13, параграф 3, са описани в подробности в приложение III към Директива 89/106/ЕИО; като има предвид, че следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури трябва да се прилагат, съгласно приложение III, за всеки отделен продукт или група продукти, поради това че приложение III отдава предпочитание на определени системи;

като има предвид, че процедурата, упомената в буква а) от член 13, параграф 3 отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата упомената в буква б) от член 13, параграф 3 отговаря на системите посочени в i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от ii) от раздел 2, приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съответствието на продуктите, посочени в приложение I, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и одобрен орган за сертифициране.

Член 2

Процедурата за удостоверяване на съответствие съгласно приложение II се посочва в мандатите за хармонизирани стандарти.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 септември 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Планки на срязване, назъбени съединителни планки, перфорирани планки за съединяване с гвоздеи, планки за съединяване с гвоздеи.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Група продукти: Съединения за дървени конструкции (1/1)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейския комитет по стандартизация (CEN) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Планки на срязване, назъбени съединителни планки, перфорирани планки за съединяване с гвоздеи, планки за съединяване с гвоздеи	За дървени конструкции		2 +
Система 2+: виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган въз основа на начална инспекция на фабриката и на фабричния производствен контрол, както и на постоянен надзор, оценка и одобрение на фабричния производствен контрол.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2.1 от Директива 89/106/ЕИО и при необходимост параграф 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0639

L 271/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 септември 1997 година

относно обща техническа регламентация за изискванията за свързване на терминални устройства към интерфейса на 34 Mbit/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии

(текст от значение за ЕИП)

(97/639/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/263/ЕИО на Съвета от 29 април 1991 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с телекомуникационните терминални устройства, включително взаимно признаване на тяхното съответствие (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 6, параграф 2, второ тире от нея,

като има предвид, че Комисията е определила типа терминални устройства, за които се изисква обща техническа регламентация, както и съответното заявление за сферата на приложение;

като има предвид, че съответните хармонизирани стандарти, или части от тях, прилагащи съществените изисквания, които следва да се трансформират в обща техническа регламентация, трябва да бъдат приети;

като има предвид, че общата техническа регламентация, приета в настоящото решение, е в съответствие със становището на Комитета за одобряване на терминални устройства (ACTE),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Настоящото решение създава изисквания за терминалните устройства, предназначени за свързване към крайна точка на ONP на обществената телекомуникационна мрежа на 34 368 kbit/s (D34U) цифрови неструктурирани наети линии или ONP на 34 368 kbit/s цифрови структурирани наети линии (D34S), с ниво на трансфер на информацията от 33 920 kbit/s, без ограничение на бинарното съдържание и попадащи в сферата на приложение на хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1.

2. Настоящото решение установява обща техническа регламентация, обхващаща общите изисквания за свързване на терминални устройства.

Член 2

1. Общата техническа регламентация включва хармонизирания стандарт, изготвен от съответния орган по стандартизация, прилагащ приложимите съществени изисквания, упоменати в член 4, букви г) и е) от Директива 91/263/ЕИО. Препратката към стандарта е изложена в приложението.

2. Терминалните устройства, предмет на настоящото решение, съответстват на общата техническа регламентация, упомената в параграф 1, удовлетворяват съществените изисквания, посочени в член 4, букви а) и б) от Директива 91/263/EИО, и удовлетворяват изискванията на всички други приложими директиви, по-специално директиви 73/23/EИО (3) и 89/336/EИО на Съвета (4).

Член 3

Нотифицираните органи, определени да извършат процедурата, упомената в член 9 от Директива 91/263/ЕИО, във връзка с терминалните устройства, предмет на член 1, параграф 1 от настоящото решение, използват или гарантират използването на хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1, най-късно до една година след приемането на настоящото решение.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 септември 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 128, 23.5.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 220, 31.8.1993 г., стр. 1.

(3) ОВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29.

(4) ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Препратка към приложимия хармонизиран стандарт

Хармонизираният стандарт, посочен в член 2 на решението е:

Бизнес телекомуникации (BTC)

34 Mbit/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии (D34U и D34S)

изисквания за свързване към интерфейса на терминални устройства

ETSI

Европейски институт за далекосъобщителни стандарти

ETSI Секретариат

TBR 24 — юли 1997 г.

(без предговора)

Допълнителна информация

Европейският институт за телекомуникационни стандарти е признат съгласно Директива 83/189/ЕИО на Съвета (1).

Горепосоченият хармонизиран стандарт е съставен съгласно мандат, издаден в съответствие със съответните процедури на Директива 83/189/ЕИО на Съвета.

Пълният текст на горепопосочения стандарт може да се получи от:

European Telecommunications Standards Institute

650 Route des Lucioles

F-06921 Sophia Antipolis Cedex

Commission of the European Communities,

DG XIII/A/2 — (BU 31 1/7),

rue de la Loi/Wetstraat 200,

B-1049 Brussels

(1) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997L0054

L 277/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/54/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 септември 1997 година

за изменение на Директиви 74/150/ЕИО, 74/151/ЕИО, 74/152/ЕИО, 74/346/ЕИО, 74/347/ЕИО, 75/321/ЕИО, 75/322/ЕИО, 76/432/ЕИО, 76/763/ЕИО, 77/311/ЕИО, 77/537/ЕИО, 78/764/ЕИО, 78/933/ЕИО, 79/532/ЕИО, 79/533/ЕИО, 80/720/ЕИО, 86/297/ЕИО, 86/415/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно максималната конструктивна скорост на колесни селскостопански или горски трактори

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и Социалния комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189(б) на Договора (3),

като имат предвид, че обхватът на Директива 74/150/ЕИО от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански и горски трактори (4), в момента ограничава максималната конструктивна скорост за трактори между 6 и 30 km/h;

като имат предвид, че максималната конструктивна скорост на голяма част от тракторите днес превишава 30 km/h; като има предвид, че това налага да се промени Директива 74/150/ЕИО и отделните директиви, съставляващи част от цялата европейска система за типово одобряване на превозно средство, приложима за тези превозни средства, толкова доколкото да се избегне съществуването на процедурата, приложима за все по-малко и по-малко превозни средства;

като имат предвид, че Специалните директиви 74/151/ЕИО (5), 74/152/ЕИО (6), 74/346/ЕИО (7), 74/347/ЕИО (8), 75/321/ЕИО (9), 75/322/ЕИО (10), 76/432/ЕИО (11), 76/763/ЕИО (12), 77/311/ЕИО (13), 77/537/ЕИО (14), 78/764/ЕИО (15), 78/933/ЕИО (16), 79/532/ЕИО (17), 79/533/ЕИО (18), 80/720/ЕИО (19), 86/297/ЕИО (20), 86/415/ЕИО (21) и 89/173/ЕИО (22), съдържат специфични определения на техния обхват във връзка с максималната конструктивна скорост; като има предвид, че тези директиви също трябва да се изменят чрез процедурата по член 12 на Директива 74/150/ЕИО, в такава степен, че да се избегне прилагането им за все по-малко превозни средства;

като имат предвид, че подходящо увеличаване на конструктивната скоростта е от 30 на 40 km/h;

като имат предвид, че увеличаването на максималната конструктивна скорост е използвано, за да се определи обсегът на Директива 74/150/ЕИО и определени отделни директиви и изисква промяна и в Директива 76/432/ЕИО от 6 април 1976 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на колесните селскостопански и горски трактори (23); като имат предвид, че докато тази промяна, която се извършва с отделен акт, който трябва да влезе в сила не по-късно от настоящата директива;

като имат предвид, че е необходимо да се подобрят и хармонизират всички аспекти на безопасността като монтиране на предпазни колани;

като имат предвид, че замърсяването на околната среда от тракторите е обект на бъдещо законодателство на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Думите „30 km/h“ се заменят с „40 km/h“:

—	в член 1, параграф 2 от Директиви 74/150/ЕИО, 74/151/ЕИО, 74/152/ЕИО, 74/346/ЕИО, 74/347/ЕИО, 75/321/ЕИО, 75/322/ЕИО, 76/432/ЕИО, 76/763/ЕИО, 77/311/ЕИО, 77/537/ЕИО, 78/933/ЕИО, 79/532/ЕИО, 79/533/ЕИО, 80/720/ЕИО, 86/297/ЕИО, 86/415/ЕИО и 89/173/ЕИО,

—	в член 9, параграф 2 от Директива 78/764/ЕИО, и

—	в точка 1.5 от приложението към Директива 74/152/ЕИО.

Член 2

Държавите-членки приемат и публикуват мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 23 септември 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат мерките считано от 23 септември 1998 година.

Член 3

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 септември 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

F. BODEN

(1) ОВ С 186, 26.6.1996 г., стр. 11.

(2) ОВ C 56, 24.2.1997 г., стр. 74.

(3) Становище на Европейския парламент от 10 декември 1996 г. (ОВ C 20, 20.1.1997 г., стр. 25), Общо становище на Съвета от 13 март 1997 г. (ОВ C 157, 24.5.1997 г., стр. 1), Решение на Европейския парламент от 16 юли 1997 г. (ОВ C 286, 22.9.1997 г.). Решение на Съвета от 29 юли 1997 г.

(4) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(5) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 25.

(6) ОВ L 84, 28.3.1974 г.,стр. 33.

(7) ОВ L 191, 15.7.1974 г., стр. 1.

(8) ОВ L 191, 15.7.1974 г., стр. 5.

(9) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 24.

(10) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 28.

(11) ОВ L 122, 8.5.1976 г., стр. 1.

(12) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 135.

(13) ОВ L 105, 28.4.1977 г., стр. 1.

(14) ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 38.

(15) ОВ L 255, 18.9.1978 г., стр. 1.

(16) ОВ L 325, 20.11.1978 г., стр. 16.

(17) ОВ L 145, 13.6.1979 г., стр. 16.

(18) ОВ L 145, 13.6.1979 г., стр. 20.

(19) ОВ L 194, 28.7.1980 г., стр. 1.

(20) ОВ L 186, 8.7.1986 г., стр. 19.

(21) ОВ L 240, 26.8.1986 г., стр. 1.

(22) ОВ L 67, 10.3.1989 г., стр. 1.

(23) ОВ L 122, 8.5.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 96/63/ЕО (ОВ L 253, 10.5.1996 г., стр. 13).

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0740

L 299/42

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 октомври 1997 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с продукти за зидани конструкции

(текст от значение за ЕИП)

(97/740/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 октомври 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Продукти за зидани конструкции

—	Елементи от зидария категория II за приложение в стени, колони и преградни стени,

—	Специални елементи от зидария категория II с вложени топлоизолационни материали, за приложение в стени и преградни стени, невключени в приложение II,

—	фабрични предписани строителни разтвори за приложение в стени, колони и преградни стени,

—	фабрични строителни разтвори за основа (хастар) за мазилка/гипсова мазилка, за приложение в стени, колони, преградни стени и тавански довършителни работи, и

—	стеги, опънни халки, конзоли за гредоред, скоби, опорни ъглови профили, армировка на възлите и щурцове за влагане в зидани стени, колони и преградни стени.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Продукти за зидани конструкции

—	Елементи от зидария категория I за приложение в стени, колони и преградни стени,

—

специални елементи от зидария категории I или II с вложени топлоизолационни материали с еврокласове на огнеустойчивост A, B или C, за които огнеустойчивостта е или чувствителна на изменения по време на производството (по принцип, направени от горивни материали) или се изменя чрез влагането на определени реагенти като забавители на пожара, за приложение в стени, колони и преградни стени, обект на наредби за пожаробезопасност, но само когато тези материали са чувствителни на излагане на огън в тяхното крайно приложение, и

—	фабрични проектирани строителни разтвори, за приложение в стени, колони, преградни стени.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ (1/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейския комитет по стандартизация (CEN) или от Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Елементи от зидария категория I (1)	В стени, колони и преградни стени	—	2+
Фабрични проектирани строителни разтвори (2)
Елементи от зидария категория II	В стени, колони и преградни стени	—	4
Фабрични предписани строителни разтвори (3)
Фабрични строителни разтвори за основа (хастар) за мазилка/гипсова мазилка	За приложение в стени, колони, преградни стени и тавански довършителни работи

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, параграф 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ (2/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Стеги, опънни халки, конзоли за гредоред, скоби, опорни ъглови профили, армировка на възлите и щурцове	В стени и преградни стени	—	3
Система 3: виж приложение III.2.ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ (3/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас) (огнеустойчивост (4)	Система за удостоверяване на съответствие
Елементи от зидария с вложени топлоизолационни материали, положени върху повърхност чувствителна на излагане на огън	В стени и преградни стени, обект на разпоредби за пожаробезопасност	А, B или С (5)	1
		А, B или С (6)	3
		D, E или F	4
Система 1: виж приложение III.2.i) към Директива 89/106/ЕИО без контролно изпитване на проби. Система 3: виж приложение III.2.ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност. Система 4: виж приложение III.2.ii) към Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

(1) Елементи със специфицирана средна якост на натиск с не повече от 5 % вероятност за разрушаване.

(2) Строителни разтвори, проектирани и произведени да удовлетворят изисквания за специфични експлоатационни свойства.

(3) Строителни разтвори, произведени от специфична пропорция на съставките, за които може да се приеме, че удовлетворяват съответни изисквания за експлоатационни свойства.

Система 2+: виж приложение III, раздел 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган.

Система 4: виж приложение III, раздел 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

(4) За реакция към огън виж Решение 94/611/ЕО на Комисията (ОВ L 241, 16.9.1994 г., стр. 25).

(5) Материали за които огнеустойчивостта е или чувствителна на изменения по време на производството (по принцип, направени от горивни материали) или се изменя чрез влагането на определени реагенти като забавители на пожара.

(6) Материали, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството (по принцип, направени от негоривни материали).

Система 1: виж приложение III.2.i) към Директива 89/106/ЕИО без контролно изпитване на проби.

Система 3: виж приложение III.2.ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

Система 4: виж приложение III.2.ii) към Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0751

L 305/66

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 31 октомври 1997 година

относно обща техническа регламентация за изискванията за свързване на терминални устройства към интерфейса на 140 Mbits/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии

(текст от значение за ЕИП)

(97/751/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че съответните хармонизирани стандарти — или части от тях — прилагащи съществените изисквания, които следва да се трансформират в обща техническа регламентация, трябва да бъдат приети;

като има предвид, че общата техническа регламентация, приета в настоящото Решение, е в съответствие със становището на Комитета за одобряване на терминални устройства (ACTE),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Настоящото решение създава изисквания за терминалните устройства, предназначени за свързване към крайна точка на ONP на обществената телекомуникационна мрежа на 139 264 kbits/s (D140U) цифрови неструктурирани наети линии или ONP на 139 264 kbits/s цифрови структурирани наети линии (D140S), с ниво на трансфер на информацията от 138 240 kbits/s, без ограничение на бинарното съдържание и попадащи в сферата на приложение на хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1.

Член 2

2. Терминалните устройства, предмет на настоящото решение, съответстват на общата техническа регламентация, упомената в параграф 1, удовлетворяват съществените изисквания, посочени в член 4, букви а) и б) от Директива 91/263/EИО, и удовлетворяват изискванията на всички други приложими директиви, по-специално Директиви 73/23/EИО (3) и 89/336/EИО на Съвета (4).

Член 3

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 31 октомври 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 128, 23.5.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 220, 31.8.1993 г., стр. 1.

(3) ОВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29.

(4) ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Относно приложимия хармонизиран стандарт

Хармонизираният стандарт, посочен в член 2 от решението, е:

Бизнес телекомуникации (BTC);

140 Mbit/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии (D140U и D140S);

изисквания за свързване към интерфейса на терминални устройства

ETSI

Европейски институт за далекосъобщителни стандарти

ETSI Секретариат

TBR 25 — юли 1997 г.

(без предговора)

Допълнителна информация

Европейският институт за телекомуникационни стандарти е признат съгласно Директива 83/189/ЕИО на Съвета (1).

Пълният текст на горепосочения стандарт може да се получи от:

European Telecommunications Standards Institute

650 Route des Lucioles

F-06921 Sophia Antipolis Cedex

Commission of the European Communities,

DG XIII/A/2 — (BU 31 1/7),

Rue de la Loi/Wetstraat 200,

B-1049 Brussels

(1) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0761

L 310/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 5 ноември 1997 година

относно одобряване на механизъм в подкрепа на създаването на транснационални смесени МСП в Общността

(текст от значение за ЕИП)

(97/761/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 97/15/EО на Съвета от 9 декември 1996 г. за трета многогодишна програма за малки и средни предприятия (МСП) в Европейския съюз (1997—2000 г.) (1), и по-специално член 3 от него,

(1)	като има предвид, че Комисията, в своето съобщение от 10 юли 1996 г. за интегрирана програма в полза на МСП (2), подчертава липсата на финансов инструмент за подпомагане на МСП, които желаят да направят транснационални инвестиции;

(2)	като има предвид, че в своето становище от 31 октомври 1996 г. (3), Икономическият и социален комитет отчита, че твърде малко МСП инвестират на транснационално равнище и получават достъп до нови пазари в други държави-членки и че това се дължи на липсата на подходящ финансов инструмент;

(3)

като има предвид, че на 9 декември 1996 г. в своята резолюция относно интегрираната програма (4), Съветът поиска от Комисията да насърчава МСП да започват или развиват дейност в друга държава-членка като премахне пречките за трансгранични инвестиции и за създаване на смесени предприятия в Европейския съюз;

(4)	като има предвид, че Съветът, приемайки Решение 97/15/EО, отчете, че МСП, чиято дейност преминава отвъд граници, трябва да бъдат подпомагани за преодоляване на всякакви структурни слабости;

(5)

като има предвид, че в своите заключения, председателството на Европейския съвет от Амстердам от 16 и 17 юни 1997 г. подчерта съществената роля, която МСП играят на вътрешния пазар за стимулиране на растежа и заетостта в Общността и прикани Комисията да представи инициативи във връзка с възможността за създаване на нови работни места;

(6)	като има предвид, че Европейският парламент, в своята резолюция от 24 май 1996 г. относно Европейската обсерватория за МСП (5) призовава Комисията да осъществи най-подходящите мерки за укрепване на транснационалното сътрудничество между МСП;

(7)	като има предвид, че страните от Европейското икономическо пространство са заявили своя интерес към инициативата;

(8)	като има предвид, че МСП не са извлекли достатъчна полза от възможностите, предлагани от вътрешния пазар и че изправени пред глобализацията на търговията, традиционните пазари на МСП се свиват;

(9)	като има предвид, че развитието на смесени предприятия между МСП от Общността дава възможност за по-добро използване на възможностите на вътрешния пазар, за увеличаване на инвестициите и търговията и за оказване на положително въздействие върху заетостта и икономическия растеж;

(10)	като има предвид, че МСП често се натъкват на трудности във връзка с получаване на банково финансиране за развитието на транснационални смесени предприятия поради по-големия риск за финансовите институции;

(11)	като има предвид, че транснационалните смесени предприятия стимулират трансфера на технологии и повишават конкурентността на партньорите;

(12)	като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището, представено от Комитета съгласно член 4 от Решение 97/15/EО,

РЕШИ:

Член 1

Описание на инициативата

Инициативата, предмет на настоящото решение, свързана със „Смесеното европейско предприятие“ (JEV), се състои в подкрепа за МСП, създаващи транснационални смесени предприятия в рамките на Общността.

Член 2

Максимален размер за един проект и признати разходи

Предназначението на помощта от Общността е да се покрият някои от разходите, направени при учредяването на смесеното предприятие.

Максималният размер на помощта за един проект е 100 000 ECU, покриващи:

a)	до 50 % от признатите разходи с максимален размер 50 000 ECU;

б)	до 10 % от общия размер на направената инвестиция.

Признати разходи за целите на буква a) са онези, които са свързани със зараждането и учредяването на транснационално смесено предприятие, създадено от европейски МСП, така, както е определено съответно в приложения II и I. Те включват разходите, посочени в приложение III, както и всякакви други разходи, необходими за учредяването на смесеното предприятие.

Член 3

Процедури

1. Едно МСП, което желае да подаде молба по тази схема, следва да я представи на един от финансовите посредници от мрежата на JEV, посочена в член 4. На посредника следва да бъде възложена оценката на молбата и, в случай на благоприятно становище, придвижването ѝ до Комисията.

2. Помощта от Общността се изплаща на МСП чрез финансовия посредник в съответствие с условията, предвидени в параграфи 3 и 4.

3. В случая с 50 % от признатите разходи (при максимален размер 50 000 ECU), се изплаща възстановим аванс в размер на 50 % (максимум 25 000 ECU) непосредствено след приемането на молбата от Комисията.

Второ плащане в размер на 50 % (максимум 25 000 ECU) се извършва при представянето на документите, доказващи всички направени разходи и въз основа на подробен доклад с окончателна оценка, който позволява да се прецени осъществимостта на смесеното предприятие, както и на предвидената инвестиция. След приемането на документите от Комисията, възстановимият аванс се преобразува в безвъзмездна помощ.

4. По отношение на направената инвестиция се извършва плащане в размер, ограничен до 10 % от инвестираната сума, след завършване на инвестицията и след като се докаже, че е започнала новата дейност.

5. Всяко МСП, възползващо се от третото плащане (10 % от инвестицията) трябва да поеме задължението да предоставя на Комисията, в продължение на пет години, информация за дейността на смесеното предприятие, и по-специално за броя на разкритите нови работни места.

Комисията изготвя годишни доклади въз основа на проучвания и, когато е уместно, посещения на място.

Член 4

Процедура за подбор

Молбите се изпращат на Комисията чрез мрежа от финансови посредници, включваща институции, специализиращи се в инвестиционно финансиране, която следва да се създаде след покана за заявяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейските общности.

Комисията проверява дали молбите отговарят на критериите в светлината на целите на програмата, и по-специално последиците за заетостта.

За да се даде възможност инициативата по член 1 да се реализира възможно най-бързо, следва да има първоначално обръщане за помощ към мрежата от финансови посредници на Програмата за смесени предприятия (JOP) (6) и към нейната група за техническа помощ, която се специализира в мониторинга на проекти. За покриване на външни управленски разходи във връзка с инициативата се заделят максимум 5 % от бюджета.

Съставено в Брюксел на 5 ноември 1997 година.

За Комисията

Christos PAPOUTSIS

Член на Комисията

(1) ОВ L 6, 10.1.1997 г., стр. 25.

(2) COM(96) 329 окончателен.

(3) ОВ C 56, 24.2.1997 г., стр. 7.

(4) ОВ C 18, 17.1.1997 г., стр. 1.

(5) ОВ C 166, 10.6.1996 г., стр. 238.

(6) ОВ C 46, 22.2.1991 г., стр. 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДЕФИНИЦИЯ НА МСП

За целите на настоящата инициатива, дефиницията на МСП е тази, изложена в приложението към Препоръка на Комисията 96/280/EC (1), т.е. предприятия, които:

—	имат под 250 работници и служители, и

—	имат или годишен оборот, който не превишава 40 милиона ECU, или общ годишен баланс, който не превишава 27 милиона ECU, и

—	отговарят на критерия за независимост.

Критерият за право на участие се прилага по отношение на всеки от партньорите, образуващи смесеното предприятие. Достатъчно е едно от участващите МСП да не отговаря на този критерий, за да се реши, че проектът нe отговаря на критериите за участие.

(1) ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЕФИНИЦИЯ НА СМЕСЕНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Понятието „смесено предприятие“ следва да се тълкува в широк смисъл, т.е. като всеки вид консорциум, съдружие или смесено предприятие в буквален смисъл, с промишлен, обслужващ, търговски или занаятчийски характер.

Следва обаче да бъдат спазени три условия:

—	целта на проекта е да се създаде нова стопанска дейност, включваща инвестиции и създаване на заетост в рамките на Общността. Не се признава право на участие при трансфер на съществуваща стопанска дейност. Също така не се признава право на участие при закупуване на съществуващи предприятия,

—

съдружниците трябва да играят активна роля в смесеното предприятие и да поемат адекватна степен на отговорност. На всяко смесено предприятие, в което един от съдружниците притежава повече от 75 %, не се признава право на участие. Всяка промяна в притежаваните дялове в смесеното предприятие в срок от три години след подписването на договора с Комисията следва да се предоставя на Комисията за преглед на финансовото ѝ участие,

—	смесеното предприятие трябва да бъде създадено като ново от най-малко две МСП от две различни държави-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЗНАТИ РАЗХОДИ

1. Признати са онези разходи, които са свързани със зараждането и учредяването на смесено предприятие:

—	разходи, направени като част от проучването (проучвания на пазара, изготвяне на правната рамка, оценка на въздействието върху околната среда, технически стандарти, бизнес план и др.),

—

разходи за външни експерти (юристи, консултанти, счетоводители): хонорарите се основават на действителните разходи (с ограничение до 650 ECU на ден), транспортни разходи, разходи за хотел и прехрана (в съответствие с изискванията, формулирани в рамките на договорите на Комисията за предоставяне на услуги),

—	разходи за вътрешни експерти (свързани с пътувания в чужбина): дневни (200 ECU на ден), транспортни разходи и разходи за хотел и прехрана (в съответствие с изискванията, формулирани в рамките на договорите на Комисията за предоставяне на услуги).

Разходите за финансиране и разходите, свързани с проучване на партньори се изключват.

2. За безвъзмездната помощ, покриваща до 10 % от направената инвестиция, за инвестиция се счита всяка покупка или производство на материални или нематериални активи, които се отчитат като дълготрайни активи в балансовия отчет на смесеното предприятие и се оценяват в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997L0064

L 315/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/64/EO НА КОМИСИЯТА

от 10 ноември 1997 година

относно четвърто адаптиране към техническия прогрес на Директива 76/769/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (лампови масла)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (лампови масла) (1), последно изменена с Директива 97/16/ЕИО на Комисията (2), и по-специално член 2а от нея, въведен с Директива 89/678/ЕИО на Съвета (3),

като има предвид, че Директива 86/667/ЕИО на Съвета (4) относно осмо изменение на Директива 76/769/ЕИО, забрани използването на някои опасни вещества и препарати в декоративни предмети, фокуси и смешни номера, и игри;

като има предвид, че оттогава е станало известно, че някои от тези опасни вещества и препарати във формата на масла, класифицирани като представляващи опасност при вдишване, особено когато са оцветени, създават риск за човешкото здраве и конкретно за здравето на малки деца, по-специално когато се използват в декоративни лампи;

като има предвид, че пускането на пазара на такива оцветени масла за декоративни лампи трябва да се ограничи;

като има предвид, че в ограниченията за пускането на пазара на подобни оцветени масла, предвидени в настоящата директива, се вземат под внимание текущите достижения на науката и техниката по-отношение на по-безопасни алтернативи;

като има предвид, че настоящата директива не засяга законодателството на Общността, постановяващо минималните изисквания за защитата на работниците, съдържащи се в Директива 89/391/ЕИО на Съвета (5) и базираните на нея специални директиви, и по-специално Директива 90/394/ЕИО на Съвета (6);

като има предвид, че предвижданите в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 76/769/ЕИО се адаптира към техническия напредък, както е изложено в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки приемат и публикуват преди 30 юни 1998 г. разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби считано от 31 декември 1998 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.

(2) ОВ L 116, 6.5.1997 г., стр. 31.

(3) ОВ L 398, 30.12.1989 г., стр. 24.

(4) ОВ L 398, 30.12.1989 г., стр. 19.

(5) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(6) ОВ L 196, 26.7.1990 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Директива 76/769/ЕИО точка 3 се заменя със следната точка:

„Течни вещества или препарати, считани за опасни съгласно определенията в член 2, параграф 2 и критериите в приложение IV, части 2, 3 и 4 към Директива 67/548/ЕИО от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), адаптирана към техническия прогрес с Директиви 93/21/ЕИО (2) и 96/54/ЕО (3) на Комисията.

1. Не могат да се използват във

—	Декоративни предмети, предназначени да произвеждат светлинни или цветни ефекти посредством различни фази, като например в декоративни лампи и пепелници,

—	Фокуси и смешни номера,

—	Игри за един или повече участници, или предмети, предназначени за употреба като такива, дори с декоративно естество.

2. Без да се засяга горното, вещества и препарати, които:

—	представляват опасност при вдишване и на етикета си имат обозначение „R65“, и

—	могат да се използват като гориво в декоративни лампи, и

—	се предлагат на пазара в разфасовки с вместимост 15 литра или по-малко,

не могат да съдържат оцветител, (освен ако не се изисква от финансови съображения) или есенция, или двете.

Без да се засяга изпълнението на други разпоредби на Комисията, отнасящи се до класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества и препарати, опаковките на веществата и препаратите от параграф 2 по-горе, когато са предназначени за употреба в лампи, трябва да са маркирани четливо и неизличимо както следва:

„Пазете лампите, напълнени с тази течност, извън обсега на деца“

(1) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2) ОВ L 110, 4.5.1993 г., стр. 20.

(3) ОВ L 248, 30.9.1996 г., стр. 14.“

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997L0060

L 331/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 октомври 1997 година

относно трето изменение на Директива 88/344/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3),

като имат предвид, че Научният комитет по храните направи преглед на всички екстракционни разтворители, които са изброени в Директива 88/344/ЕИО (4), с цел да заменят установените през 1981 г. временни допустими дневни дози (ДДД) с окончателни стойности; като имат предвид, че това невинаги е било възможно, тъй като макар и поискана от производителите, необходимата информация невинаги е била предоставяна; като имат предвид, че на базата на получената информация Научният комитет по храните бе в състояние да потвърди разрешението за употреба на по-голямата част от разтворителите; като имат предвид, че може да се намали максималното съдържание на остатъци от разтворителите в някои храни;

като имат предвид, че някои разтворители вече не се използват и поради това следва да бъдат премахнати от списъка;

като имат предвид, че благодарение на научния прогрес са разработени други вещества, които биха могли да се включат в директивата; като имат предвид, че един нов разтворител, за който Научният комитет по храните даде положително си становище, следва да получи разрешение за употреба;

като имат предвид, че новият разтворител, а именно 1,1,1, 2-тетрафлуоретан се използва само за екстракция на аромати, и когато остатъците в храните не надвишават 0,02 mg/kg; като имат предвид, че освен тези остатъци, разтворителят се преработва изцяло, и че при тези условия употребата му не влияе на глобалното затопляне на атмосферата;

като имат предвид, че в светлината на научния и техническия прогрес необходимите изменения, представляват мерки от техническо естество; като имат предвид, че за да се опрости и ускори процедурата, следва да се повери приемането на тези мерки на Комисията;

като имат предвид, че подобна процедура позволява да се ускори пускането на пазара на нововъведения, което е от полза, както за промишлеността, така и за потребителя,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 88/344/ЕИО се изменя, както следва:

Следната буква а) се добавя към член 4:

„а)	необходимите изменения в приложението, като се отчита научният и техническият прогрес при използването на разтворителите, условията за тяхното използване и максималното им съдържание на остатъци.“

Досегашните букви а), б) и в) се променят съответно на букви б), в), и г).

Приложението се изменя, както следва:

а)	ЧАСТ I Веществото „Бутил ацетат“ се заличава.

б)

ЧАСТ II

Вписването за хексана се изменя, както следва:

„Наименование	Условия за употреба (кратко описание на екстракцията)	Максимално количество на остатъци в екстрахираната храна или хранителна съставка
Хексан (1) (5)	Производство и/или фракциониране на мазнини или масла и производство на какаово масло	1 mg/kg в мазнините, маслата или какаовото масло
	Приготвяне на обезмаслени протеинови продукти и обезмаслени брашна	10 mg/kg в храните, които съдържат продукти на базата на обезмаслени протеини и на обезмаслени брашна
		30 mg/kg в обезмаслените соеви продукти, предназначени за крайния потребител
	Приготвяне на обезмаслени зърнени зародиши	5 mg/kg в обезмаслените зърнени зародиши

в)

ЧАСТ III

—	Веществото „метил-пропан-1-ол“ се заличава.

—

Добавя се следното вещество:

„Наименование	Максимално количество на остатъци в храните, след употребата на екстракционни разтоворители за приготвянето на ароматизанти от естествени ароматни вещества
1,1,1,2-тетрафлуоренетан	0,02 mg/kg“

Член 2

1. Държавите-членки изменят законовите, подзаконовите и административните си разпоредби, с цел да:

—	разрешат търговията с продуктите, които съответстват на Директива 88/344/ЕИО, изменена с настоящата директива, най-късно до 27 октомври 1998 г.,

—

забранят търговията с продуктите, които не съответстват на Директива 88/344/ЕИО, изменена с настоящата директива, считано от 27 април 1999 г. С продуктите, които вече са пуснати на пазара или са етикетирани преди тази дата, и които не съответстват на Директива 88/344/ЕИО, изменена с настоящата директива, може да се търгува до изчерпване на наличните количества.

Те незабавно информират Комисията за това.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 октомври 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

R. GOEBBELS

(1) ОВ С 278, 24.9.1996 г., стр. 25.

(2) ОВ С 66, 3.3.1997 г., стр. 3.

(3) Становище на Европейския парламент от 23 октомври 1996 г. (ОВ С 347, 18.11.1996 г., стр. 58), Обща позиция на Съвета от 24 март 1997 г., (ОВ С 157, 24.5.1997 г., стр. 4) и Решение на Европейския парламент от 15 юли 1997 г. (ОВ С 286, 22.9.1997 г.), Решение на Съвета от 7 октомври 1997 г.

(4) ОВ L 157, 24.6.1988 г., стр. 28. Директива, последно изменена с Директива 94/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 331, 21.12.1994 г., стр. 10).

(5) Текстът на бележката под линя под номер 1 не се променя.“

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0808

L 331/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 20 ноември 1997 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с настилки

(текст от значение за ЕИП)

(97/808/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че процедурата, посочена в буква а) от член 13, параграф 3 отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от точка ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата упомената в буква б) от член 13, параграф 3 отговаря на системите посочени в точка i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от точка ii) от раздел 2, приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 ноември 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Настилки

Продукти за твърди настилки за външно приложение и довършителни работи на пътища (елементи за павиране, в т.ч. павета, тротоарни плочи, бордюри, бетонни блокчета, леки настилки; полуготова настилка от метални листове; твърди подови плочки; шиферни плочки; керамични плочки; мозайки; каменни тротоарни плочки; мозаични плочки; експандирана метална или решетъчна подова настилка; подови решетки).

Продукти за твърди настилки за вътрешно приложение, в т.ч. за затворени помещения на обществения транспорт под формата на компоненти (елементи за павиране, плочки, мозайки, паркет, решетъчна или стоманена подова настилка, подови решетки, твърди ламинирани настилки, дървесни продукти) и под формата на носещи системи, пуснати на пазара като комплекти (повдигнати подове; подове с кухини) с класове на огнеустойчивост AFL, BFL или CFL, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството, с класове на огнеустойчивост DFL, EFL или FFL; а също и продукти с клас на огнеустойчивост AFL, които съгласно Решение 96/603/ЕО на Комисията (1) не изискват изпитване за огнеустойчивост.

Меки и текстилни настилки за вътрешно приложение под формата на хомогенни и хетерогенни меки подови настилки, доставяни като плочки, листове и рулони (текстилни поводи настилки, в т.ч. плочки; пластмасови и каучукови листове (настилки от аминопласти/термореактивни смоли); линолеум и корк; антистатични листове; неплътно положени подови плочки; меки ламинирани настилки), с класове на огнеустойчивост AFL, BFL или CFL, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството, с класове на огнеустойчивост DFL, EFL или FFL; а също и продукти с клас на огнеустойчивост AFL, които съгласно Решение 96/603/ЕО не изискват изпитване за огнеустойчивост.

Меки и текстилни настилки за външно приложение под формата на хомогенни и хетерогенни меки подови настилки, доставяни като плочки, листове и рулони (текстилни поводи настилки, в т.ч. плочки; пластмасови и каучукови листове (настилки от аминопласти/термореактивни смоли); линолеум и корк; антистатични листове; неплътно положени подови плочки; меки ламинирани настилки).

(1) ОВ L 267, 19.10.1996 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Настилки

Продукти за твърди настилки за вътрешно приложение, в т.ч. за затворени помещения на обществения транспорт под формата на компоненти (елементи за павиране, плочки, мозайки, паркет, решетъчна или стоманена подова настилка, подови решетки, твърди ламинирани настилки, дървесни продукти) и под формата на носещи системи, пуснати на пазара като комплекти (повдигнати подове; подове с кухини) с класове на огнеустойчивост AFL, BFL или CFL, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството, по принцип, тези подложени на химична модификация, напр. забавители на пожара, или когато измененията в химичния състав могат да доведат до промени в огнеустойчивостта.

Меки и текстилни настилки за вътрешно приложение под формата на хомогенни и хетерогенни меки подови настилки, доставяни като плочки, листове и рулони (текстилни поводи настилки, в т.ч. плочки; пластмасови и каучукови листове (настилки от аминопласти/термореактивни смоли); линолеум и корк; антистатични листове; неплътно положени подови плочки; меки ламинирани настилки), с класове на огнеустойчивост AFL, BFL или CFL, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството, по принцип, тези подложени на химична модификация, напр. забавители на пожара, или когато измененията в химичния състав могат да доведат до промени в огнеустойчивостта.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ГРУПА ПРОДУКТИ

НАСТИЛКИ (1/2)

Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт

Предназначение

Ниво или клас

Система за удостоверяване на съответствие

Продукти за твърди настилки за външно приложение

Елементи за павиране (с плоска или приятна на пипане повърхност), в т.ч. павета, тротоарни плочи, бордюри, бетонни блокчета, леки настилки; полуготова настилка от метални листове; твърди подови плочки; шиферни плочки; керамични плочки; мозайки; каменни тротоарни плочки; мозаични плочки; експандирана метална или решетъчна подова настилка; подови решетки

За външно приложение и довършителни работи на пътища, за настилане на външни пешеходни и пътнотранспортни площи

4 (1)

ГРУПА ПРОДУКТИ

НАСТИЛКИ (2/2)

Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт

Предназначение

Ниво или клас

Система за удостоверяване на съответствие

Продукти за твърди настилки

(А)	Компоненти Елементи за павиране, плочки, мозайки, паркет, решетъчна или стоманена подова настилка, подови решетки, твърди ламинирани настилки, дървесни продукти

(В)	Носещи системи пуснати на пазара като комплекти Повдигнати подове, подове с кухини

За вътрешно приложение, в т.ч. за затворени помещения на обществения транспорт

AFL—BFL—CFL (2)

1 (3)

AFL—BFL—CFL (4)

3 (5)

AFL (6)—DFL—EFL—FFL

4 (7)

Меки и текстилни настилки

Хомогенни и хетерогенни меки подови настилки, доставяни като плочки, листове и рулони (текстилни поводи настилки, в т.ч. плочки; пластмасови и каучукови листове (настилки от аминопласти) термореактивни смоли); линолеум и корк; антистатични листове; неплътно положени подови плочки; меки ламинирани настилки

За вътрешно приложение

AFL — BFL — CFL (2)

1 (3)

AFL — BFL — CFL (4)AFL (6) — DFL — EFL — FFL

3 (5)

Меки и текстилни настилки

Хомогенни и хетерогенни меки подови настилки, доставяни като плочки, листове и рулони (текстилни поводи настилки, в т.ч. плочки; пластмасови и каучукови листове (настилкот аминопласти) термореактивни смоли); линолеум и корк; антистатични листове; неплътно положени подови плочки; меки ламинирани настилкии

За външно приложение

—

4 (7)

(1) Система 4: виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

(2) Материали, за които огнеустойчивостта е чувствителна на изменения по време на производството (по принцип тези, подложени на химическа модификация, напр. забавители на пожара, или когато промените в състава може да доведат до промени в огнеустойчивостта.

(3) Система 1: виж приложение III, раздел 2, i) от Директива 89/106/ЕИО без контролно изпитване на проби.

(4) Материали, за които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството.

(5) Система 3: виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(6) Материали от клас АFL, които, съгласно Решение 96/603/ЕО, не изискват изпитване за огнеустойчивост.

(7) Система 4: виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

31997L0056

L 333/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/56/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 октомври 1997 година

относно шестнадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, установена в член 189б от Договора (3),

(1)	като имат предвид, че трябва да се приемат мерки за спокойното функциониране на вътрешния пазар; като имат предвид, че вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора и капитали и свободното предоставяне на услуги;

(2)

като имат предвид, че функционирането на вътрешния пазар трябва също постепенно да подобрява качеството на живот, защитата на здравето и безопасността на потребителите; като имат предвид, че предлаганите от настоящата директива мерки са в съответствие с Резолюция на Съвета от 9 ноември 1989 г. относно бъдещите приоритети за повторно предприемане на политика за защита на потребителите (4);

(3)	като имат предвид, че Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, са приели Решение 90/238/Евратом, ЕОВС, ЕИО относно план за действие за периода 1990—1994 г. в контекста на програмата „Европа срещу рака“ (5);

(4)	като имат предвид, че за подобряване на защитата на здравето и безопасността на потребителите, вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, както и съдържащите ги препарати, не трябва да се предлагат на пазара за използване от широките маси;

(5)

като имат предвид, че Директива 94/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно четиринадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (6), въвежда списък във формата на допълнение към точки 29, 30 и 31 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО (7), която съдържа вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в категория 1 или категория 2; като имат предвид, че такива вещества и съдържащите ги препарати не могат да се предлагат на пазара за използване от широките маси;

(6)

като имат предвид, че Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за разширяване на този списък в срок от шест месеца след публикуването на адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 67/548/ЕИО (8), съдържащо вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в категория 1 или категория 2;

(7)	като имат предвид, че са взети под внимание рисковете и предимствата на веществата, новокласифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в категория 1 или категория 2;

(8)

като имат предвид, че Директиви 93/101/ЕО (9) и 94/69/ЕО на Комисията (10), които адаптират към техническия прогрес, съответно за двадесети и двадесет и първи път Директива 67/548/ЕИО, и по-специално приложение I към нея, съдържат над 800 вещества, класифицирани за първи път като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в категория 1 или категория 2; като имат предвид, че тези вещества трябва да се добавят към точки 29, 30 и 31 на допълнението на приложение I към Директива 76/769/ЕИО;

(9)	като имат предвид, че поради съображения за прозрачност и яснота по отношение на точки 29, 30 и 31 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО следва да се изменят и допълнението в приложение I към споменатата директива следва да се замени с консолидирано допълнение;

(10)	като имат предвид, че настоящата директива не засяга законодателството на Общността, установяващо минимални изисквания за защита на работниците, дадени в Директива 89/391/ЕИО на Съвета (11) и базираните на нея специални директиви и по-конкретно Директива 90/394/ЕИО на Съвета (12),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 76/769/ЕИО се изменя както следва:

В колоната, озаглавена „Условия на ограничаване“ вторият параграф, отнасящ се до точки 29, 30 и 31 се заменя със следното:

„Без да се засяга изпълнението на другите разпоредби на Общността, отнасящи се до класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни вещества и препарати, опаковките на подобни вещества и препарати трябва да се маркират четливо и неизличимо както следва:

„Само за потребители професионалисти“.“

2.	Допълнението се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 4 декември 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби считано от 1 март 1999 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 октомври 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

F. BODEN

(1) ОВ C 383, 19.12.1996 г., стр. 1.

(2) ОВ C 133, 28.4.1997 г., стр. 38.

(3) Становище на Европейския парламент от 16 януари 1997 г. (ОВ C 33, 3.2.1997 г., стр. 75). Обща позиция на Съвета от 9 юни 1997 г. (ОВ C 234, 1.8.1997 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 15 юли 1997 г. (ОВ L 286, 22.9.1997 г.) и Решение на Съвета от 15 септември 1997 г.

(4) ОВ C 294, 22.11.1989 г., стр. 1.

(5) ОВ L 137, 30.5.1990 г., стр. 31.

(6) ОВ L 365, 31.12. 1994 г., стр. 1.

(7) ОВ L 262, 27.9. 1976 г., стр. 201. Директива, последно изменена с Директива 97/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 116, 6.5.1997 г., стр. 31).

(8) Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикирането на опасни вещества (ОВ 196, 16.8.1967г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 96/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 236, 18.9.1996 г., стр. 35).

(9) ОВ L 13, 15.1.1994 г., стр. 1.

(10) ОВ L 381, 31.12.1994 г., стр. 1.

(11) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(12) Директива 90/394/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени по време на работа (ОВ L 196, 26.7.1990 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„Допълнение

Предговор

Обяснения на заглавията на колоните

Вещества:

Името е същото както това, използвано за веществото в приложение I към Директива 67/548/ЕИО. Винаги, когато е възможно, опасните вещества се обозначават с имената им по Einecs (Европейска инвентаризация на наличните търговски химически вещества) на Elincs (Европейски списък на оповестените химически вещества). Други записи, които не са в списъка на Einecs или Elincs, се обозначават с международно признато химическо наименование (например ISO, IUPAC). В някои случаи се включва допълнително общоизвестно име.

Индекс номер:

Индексът е идентификационният код, даден на веществото в приложение I към Директива 67/548/ЕИО. Веществата се дават в списъка на допълнението съгласно този индекс номер.

ЕО номер:

За всяко вещество от списъка на Европейската инвентаризация на наличните търговски химически вещества (Einecs) има идентификационен код. Този код започва от 200-001-8.

За всяко ново вещество, оповестено в Директива 67/548/ЕИО, е определен идентификационен код, който е публикуван в Европейския списък на оповестените химически вещества (Elincs). Кодът започва от 400-010-9.

CAS номер:

Номерата на Службата за химически реферати (CAS) са определени, за да се помага на идентификацията им.

Забележки:

Пълният текст на забележките може да се види в предговора на приложение I към Директива 67/548/ЕИО.

Забележките, които трябва да се вземат под внимание за целите на настоящата директива са както следва:

Забележка Й:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се докаже, че веществото съдържа по-малко от 0,1 % тегло/тегло бензол (№ по Einecs 200-753-7).

Забележка K:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се докаже, че веществото съдържа по-малко от 0,1 % тегло/тегло 1,3 бутадиен (№ по Einecs 203-450-8).

Забележка Л:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се докаже, че веществото съдържа по-малко от 3 % екстракт на диметил сулфооксид, измерен по IP 346.

Забележка M:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се докаже, че веществото съдържа по-малко от 0,005 % тегло/тегло бензо[a]-пирен (№ по Einecs 200-028-5).

Забележка Н:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако е известна цялата история на рафиниране и може да се докаже, че веществото, от което е получено, не е канцероген.

Забележка П:

Точка 29 — Канцерогени: категория 1

Вещества	Индекс номер	ЕО номер	CAS номер	Забележки
Хромен триоксид	024-001-00-0	215-607-8	1333-82-0
Цинкови хромати, в т.ч. цинково калиев хромат	024-007-00-3
Никелов монооксид	028-003-00-2	215-215-7	1313-99-1
Никелов диоксид	028-004-00-8	234-823-3	12035-36-8
Двуникелов триоксид	028-005-00-3	215-217-8	1314-06-3
Никелов сулфид	028-006-00-9	240-841-2	16812-54-7
Никелов субсулфид	028-007-00-4	234-829-6	12035-72-2
Двуарсенов триоксид; арсенов триоксид	033-003-00-0	215-481-4	1327-53-3
Арсенов пентоксид; арсенов оксид	033-004-00-6	215-116-9	1303-28-2
Арсенов киселина и солите й	033-005-00-1
Оловен хидрогенаресенат	082-011-00-0	232-064-2	7784-40-9
Бензол	601-020-00-8	200-753-7	71-43-2
Винил хлорид; хлоретилен	602-023-00-7	200-831-0	75-01-4
Бис(хлорметил) етер	603-046-00-5	208-832-8	542-88-1
Хрометил етер; хромдиметил етер	603-075-00-3	203-480-1	107-30-2
2-нафтиламин; бета-нафтиламин	612-022-00-3	202-080-4	91-59-8
Бензидин; 4,4'-диаминобифенил; бифенил-4,4'-илендиамин	612-042-00-2	202-199-1	92-87-5
Солите на бензидин	612-070-00-5
Солите на 2-нафтиламин	612-071-00-0
Бифенил-4-иламин; ксениламин; 4-аминобифенил	612-072-00-6	202-177-1	92-67-1
Солите на бифенил-4-иламин; солите на ксениламин; солите на 4-аминобифенил	612-073-00-1
Катран, каменовъглен; Каменовъглен катран (Страничният продукт от разрушителната дестилация на каменни въглища. Почти черен, полутвърд. Сложна комбинация от ароматни въглеводороди, фенолни съединения, азотни бази и тиофен).	648-081-00-7	232-361-7	8007-45-2
Катран, каменовъглен, високотемпературен; Каменовъглен катран (Продукт от кондензация, получен чрез охлаждане до около температурата на околната среда, отеленият газ при високотемпературната (над 700 °С) (1 292 °F) разрушителна дестилация каменни въглища. Черна вискозна течност, по-гъста от вода. Състои се главно от сложна смес от ароматни въглеводороди с кондензирани ядра. Може да съдържа второстепенни количества фенолни съединения и ароматни азотни бази).	648-082-00-2	266-024-0	65996-89-6
Катран, каменовъглен, нискотемпературен; Креозотно масло (продукт от кондензация, получен чрез охлаждане до приблизително температура на околната среда, отеленият газ при нискотемпературната (под 700 °С) (1 292 °F) разрушителна дестилация каменни въглища. Черна вискозна течност, по-гъста от вода. Състои се главно от ароматни въглеводороди с кондензирани ядра, фенолни съединения, ароматни азотни бази и техните алкилни деривати).	648-083-00-8	266-025-6	65996-90-9
Катран от кафяви каменни въглища; (Масло, дестилирано от катран на кафяви каменни въглища. Състои се главно от алифатни, нафтенови и ароматни въглеводороди с един до три пръстена , техните алкилни деривати, хетероароматни и феноли с един до три пръстена, кипящи в обхвата от около 150 °С до 360 °С ( 302 °F до 680 °F)).	648-145-00-4	309-885-0	101316-83-0
Катран от кафяви каменни въглища, нискотемпературен; (Катран, получен от нискотемпературната карбонизация и нискотемпературната газификация на кафяви каменни въглища. Състои се главно от алифатни, нафтенови и циклични ароматни въглеводороди, хетероароматни въглеводороди и циклични феноли).	648-146-00-X	309-886-6	101316-84-1
Кокс (каменовъглен катран), високотемпературна смола.	648-157-00-X		140203-12-9
Кокс (каменовъглен катран), високотемпературна смола от смесени каменни въглища.	648-158-00-5		140203-13-0
Кокс (каменовъглен катран), нискотемпературна, високотемпературна смола.	648-159-00-0		140413-61-2
Дестилати(петролни), леки парафинови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилация на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера главно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет, по-нисък от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително голяма част наситени алифатни въглеводороди, нормално налични в този дестилационен обхват на суров нефт).	649-050-00-0	265-051-5	64741-50-0
Дестилати (петролни), тежки парафинови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилация на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера главно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително голяма част наситени алифатни въглеводороди).	649-051-00-6	265-052-0	64741-51-1
Дестилати(петролни), леки нафтенови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилация на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера главно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет, по-нисък от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-052-00-1	265-053-6	64741-52-2
Дестилати(петролни), тежки нафтенови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилация на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера главно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-053-00-7	265-054-1	64741-53-3
Дестилати(петролни), тежки нафтенови, обработени с киселина; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера главно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-054-00-2	265-117-3	64742-18-3
Дестилати(петролни), леки нафтенови, обработени с киселина; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет, по-нисък от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-055-00-8	265-118-9	64742-19-4
Дестилати(петролни), тежки парафинови, обработени с киселина; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С)).	649-056-00-3	265-119-4	64742-20-7
Дестилати(петролни), леки парафинови, обработени с киселина; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет , по-нисък от 19 cSt при 40 °С).	649-057-00-9	265-121-5	64742-21-8
Дестилати(петролни), химически неутрализирани, тежки парафинови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на очистка за отстраняване на киселинни материали. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително голяма пропорция алифатни въглеводороди).	649-058-00-4	265-127-8	64742-27-4
Дестилати (петролни), химически неутрализирани, леки парафинови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на очистка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С)).	649-059-00-X	265-128-3	64742-28-5
Дестилати (петролни), химически неутрализирани, тежки нафтенови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на очистка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до С50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-060-00-5	265-135-1	64742-34-3
Дестилати (петролни), химически неутрализирани, леки нафтенови; Нерафиниран или слабо рафиниран суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на очистка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С15 до С30 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-061-00-0	265-136-7	64742-35-4
Ерионит	650-012-00-0		12510-42-8
Азбест	650-013-00-6		132207-33-1 132207-32-0 12172-73-5 77536-66-4 77536-68-6 77536-67-5

Toчка 29 — Канцерогени: категория 2

Вещества	Индекс номер	ЕО номер	CAS номер	Забележки
Берилий	004-001-00-7	231-150-7	7440-41-7
Берилиеви съединения с изключение на алуминиево-берилиеви силикати	004-002-00-2
Сулфалат (ISO); 2-хлоралил диетилдитиокарбамат	006-038-00-4	202-388-9	95-06-7
Диметилкарбамоил хлорид	006-041-00-0	201-208-6	79-44-7
Диазометан	006-068-00-8	206-382-7	334-88-3
Хидразин	007-008-00-3	206-114-9	302-01-2
N,N-диметилхидразин	007-012-00-5	200-316-0	57-14-7
1,2-диметлихидразин	007-013-00-0		540-73-8
Соли на хидразина	007-014-00-6
Хидразобензол; 1,2-дифенилхидразин	007-021-00-4	204-563-5	122-66-7
Хидразин бис(3-карбoкси-4-хидроксибензенсулфонат)	007-022-00-X	405-030-1
Хексаметилфосфорен триамид; хексаметилфосфорамид	015-106-00-2	211-653-8	680-31-9
Диметил сулфат	016-023-00-4	201-058-1	77-78-1
Диетил сулфат	016-027-00-6	200-589-6	64-67-5
1,3-пропансултон	016-032-00-3	214-317-9	1120-71-4
Диметилсулфамоилхлорид	016-033-00-9	236-412-4	13360-57-1
Калциев хромат	024-008-00-9	237-366-8	13765-19-0
Стронциев хромат	024-009-00-4	232-142-6	7789-06-2
Хром III хромат; хромен хромат	024-010-00-X	246-356-2	24613-89-6
Калиев бромат	035-003-00-6	231-829-8	7758-01-2
Кадмиев оксид	048-002-00-0	215-146-2	1306-19-0
Кадмиев хлорид	048-008-00-3	233-296-7	10108-64-2
Кадмиев сулфат	048-009-00-9	233-331-6	10124-36-4
Бутан[1] и изобутан[2], съдържащ ≥ 0.1 % бутадиен	601-004-01-8	203-448-7[1] 200-857-2[2]	106-97-8[1] 75-28-5[2]
1,3-бутадиен; бута-1,3-диен	601-013-00-X	203-450-8	106-99-0
Бензо[a]пирен; бензо[d,e,f]хризен	601-032-00-3	200-028-5	50-32-8
Бензо[a]антрацен	601-033-00-9	200-280-6	56-55-3
Бензо[b]флуорантен; бензо[e]ацефенантрилен	601-034-00-4	205-911-9	205-99-2
Бензо[j]флуорантен	601-035-00-X	205-910-3	205-82-3
Бензо[k]флуорантен	601-036-00-5	205-916-6	207-08-9
Дибенз[a,h]антрацен	601-041-00-2	200-181-8	53-70-3
1,2-диброметан; етилен дибромид	602-010-00-6	203-444-5	106-93-4
1,2-дихлоретан; етилен дихлорид	602-012-00-7	203-458-1	107-06-2
1,2-дибромо-3-хлорпропан	602-021-00-6	202-479-3	96-12-8
α,α,α-трихлртолуол; бензотрихлорид	602-038-00-9	202-634-5	98-07-7
1,3-дихлор-2-пропанол	602-064-00-0	202-491-9	96-23-1
Хексахлорбензол	602-065-00-6	204-273-9	118-74-1
1,4-дихлорбут-2-ен	602-073-00-X	212-121-8	764-41-0
Етилен оксид; оксиран	603-023-00-X	200-849-9	75-21-8
1-хлор-2,3-епоксипропан; епихлорхидрин	603-026-00-6	203-439-8	106-89-8
Пропилен оксид; 1,2-епоксипропан; метилоксиран	603-055-00-4	200-879-2	75-56-9
Стирол оксид; (епоксиетил)бензол; фенилоксиран	603-084-00-2	202-476-7	96-09-3
4-амино-3-флоурфенол	604-028-00-X	402-230-0	399-95-1
3-пропанолид; 1,3-пропиолактон	606-031-00-1	200-340-1	57-57-8
Уретан (INN); етил карбамат	607-149-00-6	200-123-1	51-79-6
Метил акрилоамидометоксиацетат (съдържащ ≥ 0.1 % акриламид)	607-190-00-X	401-890-7	77402-03-0
Метил акриламидогликолат (съдържащ ≥ 0.1 % акриламид)	607-210-00-7	403-230-3	77402-05-2
Акриолнитрил	608-003-00-4	203-466-5	107-13-1
2-нитропропан	609-002-00-1	201-209-1	79-46-9
5-нитроаценафтен	609-037-00-2	210-025-0	602-87-9
2-нитронафталин	609-038-00-8	209-474-5	581-89-5
4-нитробифенил	609-039-00-3	202-204-7	92-93-3
Нитрофен (ISO); 2,4-дихлофенил4-нитрофенил етер	609-040-00-9	217-406-0	1836-75-5
2-нитроанизол	609-047-00-7	202-052-1	91-23-6
Метил-ONN-азоксиметил ацетат; метил азокси метил ацетат	611-004-00-2	209-765-7	592-62-1
Двунатриев{5-[(4'-((2,6-хидрокси-3-((2-хидрокси-5-сулфофенил)азо)фенил)азо(1,1'-бифенил)-4-ил) азо] салицилато(4-)}купрат(2-); CI Direct Brown 95	611-005-00-8	240-221-1	16071-86-6
4-о-толиазо-о-толуидин; 4-амино-2',3-диметилазобензол; GBC база на устойчив гранат; AAT; о-аминоазотолуол	611-006-00-3	202-591-2	97-56-3
4-аминобензол	611-008-00-4	200-453-6	60-09-3
2-метоксианилин; о-анзидин	612-035-00-4	201-963-1(o)	90-04-0
3,3'-диметоксибензидин; о-дианизидин	612-036-00-X	204-355-4	119-90-4
Соли на 3,3'-диметоксибензидин; соли на о-дианизидин	612-037-00-5
3,3'-диметилбензидин; о-толидин	612-041-00-7	204-358-0	119-93-7
4,4'-диаминодифенилметан; 4,4'-метилендианилин	612-051-00-1	202-974-4	101-77-9
3,3'-дихлорбензидин; 3,3'-дихлорбифенил-4,4'-илендиамин	612-068-00-4	202-109-0	91-94-1
Соли на 3,3'-дихлорбензидин; соли на 3,3'-дихлорбифенил-4,4'-илендиамин	612-069-00-X
N-нитрозилдиметиламин; диметилнитрозамин	612-077-00-3	200-549-8	62-75-9
2,2'-дихлор-4,4'- метилендианилин; 4,4'-метилен бис(2-хлоранилин)	612-078-00-9	202-918-9	101-14-4
Соли на 2,2'-дихлор-4,4'- метилендианилин; Соли на 4,4'-метилен бис(2-хлоранилин)	612-079-00-4
Соли на 3,3'-диметилбензидин; соли на o-толидин	612-081-00-5
1-метил-3-нитро-1-нитрозилгуанидин	612-083-00-6	200-730-1	70-25-7
4,4 ' -метиленди-o-толуидин	612-085-00-7	212-658-8	838-88-0
2,2'-(нитрозилимино)бисетанол	612-090-00-4	214-237-4	1116-54-7
o-толуидин	612-091-00-X	202-429-0	95-53-4
Нитрозилдипропиламин	612-098-00-8	210-698-0	621-64-7
4-метил-m-фенилендиамин	612-099-00-3	202-453-1	95-80-7
Етиленимин; азиридин	613-001-00-1	205-793-9	151-56-4
2-метилазиридин; пропиленимин	613-033-00-6	200-878-7	75-55-8
Каптафол (ISO); Л,2,3,6-тетрахидро-N-(1,1,2,2-тетрахлоретилтио) фталимид	613-046-00-7	219-363-3	2425-06-1
Карбадокс (INN); метил 3-(хиноксалин-2-илметилен) карбазат 1,4-диоксид; 2-(метоксикарбонилхидразонметил) хиноксалин 1,4-диоксид	613-050-00-9	229-879-0	6804-07-5
Акриламид	616-003-00-0	201-173-7	79-06-1
Тиоацетамид	616-026-00-6	200-541-4	62-55-5
Дестилати (каменовъглен катран), бензолна фракция; Бензин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на каменовъглен катран. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C10 и отдестилирващи се в приблизителния обхват от 80 °C до 160 °C (175 °F до 320 °F)).	648-001-00-0	283-482-7	84650-02-2
Катранени масла, кафяви каменни въглища; Бензин (Дестилатът от лигнитен катран, кипящ в обхвата от приблизително 80 °C до 250 °C (176 °F до 482 °F). Състои се главно от алифатни и ароматни въглеводороди и монобазови феноли).	648-002-00-6	302-674-4	94114-40-6	Й
Бензолни леки дестилати (каменовъглени); Вторичен дестилат на бензин, с ниска точка на кипене (Дестилат от безин за коксова пещ с приблизителен дестилацинен обхват под 100 °C (212 °F). Състои се главно от алифатни въглеводороди C4 до С6).	648-003-00-1	266-023-5	65996-88-5	Й
Дестилати (каменовъглен катран), бензолна фракция, богата на бензен, толуен, ксилен; Вторичен дестилат на бензин, с ниска точка на кипене (Остатък от дестилацията на суров бензол за остраняване на бензолни фронтове. Състои се главно от бензол, толуол и ксилоли и кипи в обхвата от около 75 °C до 200 °C (167 °F до 392 °F)).	648-004-00-7	309-984-9	101896-26-8	Й
Ароматни въглеводороди, C 6-10, богати на C8; Вторичен дестилат на бензин, с ниска точка на кипене	648-005-00-2	292-697-5	90989-41-6	Й
Солвентнафта (каменовъглена), лека; Вторичен дестилат на бензин, с ниска точка на кипене	648-006-00-8	287-498-5	85536-17-0	Й
Солвентнафта (каменовъглена), фракция ксилол-стирол; Вторичен дестилат на бензин,с междинна точка на кипене	648-007-00-3	287-502-5	85536-20-5	Й
Солвентнафта (каменовъглена), съдържаща кумарон-стирол; Вторичен дестилат на бензин, с междинна точка на кипене	648-008-00-9	287-500-4	85536-19-2	Й
Нафта (каменовъглена), остатъци от дестилация; Вторичен дестилат на бензин, с висока точка на кипене (Остатъкът от дестилацията на регенерирана нафта. Състои се главно от нафталин и продукти от кондензацията на инден и стирол).	648-009-00-4	292-636-2	90641-12-6	Й
Ароматни въглеводороди, C8; Вторичен дестилат на бензин, с висока точка на кипене	648-010-00-X	292-694-9	90989-38-1	Й
Ароматни въглеводороди, C8-10; Вторичен дестилат на бензин, с висока точка на кипене	648-011-00-5	292-695-4	90989-39-2	Й
Ароматни въглеводороди, C8-9, страничен продукт от полимеризацията на въглеводородна смола; Вторичен дестилат на бензин, с висока точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от изпаряването на разтворител във вакуум от полимеризирана въглеводородна смола. Състои се предимно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата C 8 до C9, и кипи в приблизителния обхват от 120 °C до 215 °C (248 °F до 419 °F)).	648-012-00-0	295-281-1	91995-20-9	Й
Ароматни въглеводороди, C9-12, дестилация на бензол; Вторичен дестилат на бензин, с висока точка на кипене	648-013-00-6	295-551-9	92062-36-7	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензолна фракция, алкална, ектракция с киселина; Остатъци от екстракцията на бензин, с ниска точка на кипене (Вторичен дестилат от дестилата, освободен от катранени киселини и бази, от битумен каменовъглен, високотемпературен катран, кипящ в приблизителния обхват от 90 °C до 160 °C (194 °F до 320 °F). Състои се главно от бензол, толуол и ксилоли).	648-014-00-1	295-323-9	91995-61-8	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглен катран), бензолна фракция, алкална, екстракция с киселина; Остатъци от екстракцията на бензин, с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от чрез повторна дестилация на дестилата на високотемпературен каменовъглен катран (без съдържание на катранена киселина и катранена база). Състои се предимно от незаместени и заместени моноядрени ароматни въглеводороди, кипящи в обхвата от 85 °C до 195 °C (185 °F до 383 °F).	648-015-00-7	309-868-8	101316-63-6	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензолна фракция,, киселинна; Остатъци от екстракцията на бензин, ниска точка на кипене (Кисел, шлаков страничен продукт от рафинирането със сярна киселина на сурови високотемпературни каменни въглища. Състои се главно от сярна киселина и органични съединения).	648-016-00-2	298-725-2	93821-38-6	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензинови алкални, горни дестилационни фракции; Бензинови екстрактни остатъци, с ниска точка на кипене (Първата фракция от дестилацията на ароматни въглеводороди, богат на кумарон, нафталин и инден кубов остатък от дестилацията на леки фракции или промито карболово масло, кипящо значително под 145 °C (293 °F). Състои се главно от C7 и С8 алифатни и ароматни въглеводороди).	648-017-00-8	292-625-2	90641-02-4	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензинови алкални, киселинна есктракция, инденова фракция; Бензинови eкстрактни остатъци, с междинна точка на кипене.	648-018-00-3	309-867-2	101316-62-5	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензинови алкални, инден–нафтова фракция; Бензинови екстрактни остатъци, с висока точка на кипене (Дестилатът от ароматни въглеводороди, богат на кумарон, нафталин и инден кубов остатък от дестилацията на леки фракции или промити карболови масла, с приблизителен обхват на кипене от 155 °C до 180 °C (311 °F до 356 °F). Състои се главно от инден, индан и триметилбензоли).	648-019-00-9	292-626-8	90641-03-5	Й
Солвентнафта (каменовъглена); Бензинови екстрактни остатъци, с висока точка на кипене (Дестилатът или от високотемпературен каменовъглен катран, от бензин за коксова пещ, или от алакален ектракционен остатък от каменовъглено катранено масло с приблизителен дестилационен обхват от 130 °C до 210 °C (266 °F до 410 °F) Състои се главно от инден и други системи с полициклични пръстени, съдържащи единичен ароматен пръстен. Може да съдържа фенолни съединения и ароматни азотни бази).	648-020-00-4	266-013-0	65996-79-4	Й
Дестилати (каменовъглен катран), бензини, неутрална фракция; Бензинови екстрактни остатъци, с висока точка на кипене (Дестилат от фракционната дестилация на високотемпературен каменовъглен катран. Съставен главно от алкил-заместени, еднопръстенови, ароматни въглеводороди, кипящи в обхвата от около 135 °C до 210 °C (275 °F до 410 °F). Може също да включва ненаситени въглеводороди като инден и кумарон).	648-021-00-X	309-971-8	101794-90-5	Й
Дестилати (каменовъглен катран), бензини, киселинни екстракти; Бензинови екстрактни остатъци, с висока точка на кипене (Това малсо е сложна смес от ароматни въглеводороди, главно инден, нафталин, кумарон, фенол и o-, m- и p-крезол, кипящо в обхвата от 140 °C до 215 °C (284 °F до 419 °F).	648-022-00-5	292-609-5	90640-87-2	Й
Дестилати (каменовъглен катран), бензини; Карболово масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на каменовъглен катран. Състои се от ароматни и други въглеводороди, фенолни съединения и ароматни азотни съединения и се отдестилирва в приблизителния обхват от 150 °C до 210 °C (302 °F до 410 °F).	648-023-00-0	283-483-2	84650-03-3	Й
Катранени масла, каменовъглени; Карболово масло (Дестилатът от високотемпературен каменовъглен катран с приблизителен дестилационен обхват от 130 °C до 250 °C (266 °F до 410 °F). Състои се главно от нафталин, алкилнафталини, фенолни съединения и ароматни азотни бази).	648-024-00-6	266-016-7	65996-82-9	Й
Катран, от кафяви въглища; Карболово масло (Масло, дестилирано от катран от кафяви каменни въглища. Съставен главно от алифатни, нафтенови и едно- до трипръстенови ароматни въглеводороди, техните алкилни деривати, хетероароматни и едно- и двупръстенови феноли, кипящи в обхват от около 150 °C до 360 °C (302° до 680 °F)).	648-025-00-1	309-885-0	101316-83-0	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), бензинови алкални, киселина екстракция; Екстрактен остатък от карболово масло (Маслото е резултат от киселинното промиване на промито с основа карболово масло за отстраняване на второростепенни количества от базови съединения (катранени бази). Състои се главно от инден, индан и алкилбензоли).	648-026-00-7	292-624-7	90641-01-3	Й
Екстрактни остатъци (каменовъглени), алкално катранено масло; Екстратен остатък от карболово масло (Остатъкът, получен от масло на каменовъглен катран чрез промиване с основа като водна натриева основа след отстраняването на киселини на суров каменовъглен катран. Състои се главно от нафталини и ароматни азотни бази).	648-027-00-2	266-021-4	65996-87-4	Й
Екстрактни масла (каменовъглени), бензин; Киселинен екстракт (Водният екстракт, получен чрез киселинно промиване на промито с основа карболово масло. Състои се главно от киселинни соли на различни ароматни азотни бази, включително пиридин, кинолин и алкилните им деривати).	648-028-00-8	292-622-6	90640-99-6	Й
Пиридин, алкилни деривати; Бази на суров катран (Сложната комбинация от полиалкилирани пиридини, извлечени от дестилацията на каменовъглен катран или като вискокипящи дестилати приблизително над 150 °C (302 °F) от реакцията на амоняк с ацеталдехид, формалдехид или параформалдехид).	648-029-00-3	269-929-9	68391-11-7	Й
Катранени бази, каменовъглени, пиколинова фракция; Дестилатни бази (Пиридинови бази, кипящи в обхвата приблизително от 125 °C до 160 °C (257 °F до 320 °F), получени чрез дестилация на наеутрализиран киселинен екстракт на катранената фракция, съдържаща база, получена от дестилацията на битумни каменовъглени катрани. Съставени главно от лутидини и пиколини).	648-030-00-9	295-548-2	92062-33-4	Й
Катранени бази, каменовъглени, лутидинова фракция; Дестилатни бази	648-031-00-4	293-766-2	91082-52-9	Й
Екстрактни масла (каменовъглени), катранена база, колидинова фракция; Дестилатни бази (Екстрактът, получен чрез киселинното екстрахиране на бази от ароматни масла на суров каменовъглен катран, неутрализацията и дестилацията на базите. Съставен главно от колидини, анилин, толуидини, лутидини, ксилидини).	648-032-00-X	273-077-3	68937-63-3	Й
Катранени бази, каменовъглени, колидинова фракция; Дестилатни бази (Дестилационната фракция, кипяща в обхвата приблизително от 181 °C до 186 °C (356 °F до 367 °F), от суровите бази, получени от катранени фракции, неутрализирани, киселинно ектрахирани и съдържащи бази, добити чрез дестилацията на битумен каменовъглен катран. Съдържа главно анилин и колидини).	648-033-00-5	295-543-5	92062-28-7	Й
Катранени бази, каменовъглени, анилинова фракция; Дестилатни бази (Дестилационната фракция, кипяща в обхвата приблизително от 180 °C до 200 °C (356 °F до 392 °F , от суровите бази, получени чрез дефенолиране и отстраняване на базите от фенолирано масло от дестилацията на каменовъглен катран. Съдържа главно анилин, колидини, лутидини и толуидини).	648-034-00-0	295-541-4	92062-27-6	Й
Катранени бази, каменовъглени, толуидинова фракция; Дестилатни бази	648-035-00-6	293-767-8	91082-53-0	Й
Дестилати (петролни), пиролизно масло от производството на алкени-алкини, смесени с високотемпературен каменовъглен катран, инденова фракция; Вторични дестилати (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като вторичен дестилат от фракционната дестилация на битумен, високотемпературен, каменовъглен катран и остатъчни масла, получени от пиролитичното производство на алкени и алкини, от петролни продукти или природен газ. Състои се главно от инден и кипи в обхвата от около 160 °C до 190 °C (320 °F до 374 °F)).	648-036-00-1	295-292-1	91995-31-2	Й
Дестилати (каменовъглени), остатъчни масла от пиролизата на каменовъглен катран, нафталинови масла; Вторични дестилати (Вторичният дестилат, получен от фракционната дестилация на битумен, високотемпературен, каменовъглен катран и остатъчни масла от пиролиза, кипящ в обхвата от около 190 °C до 270 °C (374 °F до 518 °F). Състои се главно заместени двуядрени ароматни).	648-037-00-7	295-295-8	91995-35-6	Й
Екстрактни масла (каменовъглени), остатъчни масла от пиролизата на каменовъглен катран, нафталиново масло, вторичен дестилат; Вторични дестилати (Вторичният дестилат от фракционната дестилация на дефенолирано и освободено от бази метилнафталиново масло, получено от битумен, високотемпературен, каменовъглен катран и остатъчни масла от пиролиза, кипящ в обхвата от около 220 °C до 230 °C (428 °F до 446 °F). Състои се главно от незместени и заместени двуядрени ароматни въглеводороди).	648-038-00-2	295-329-1	91995-66-3	Й
Екстрактни масла (каменовъглени), остатъчни масла от пиролизата на каменовъглен катран, нафталинови масла; Вторични дестилати (Неутрално масло, получено чрез отстраняване на бази и дефенолиране на масло, получено от дестилацията на високотемпературен катран и остатъчни масла от пиролиза, с обхват на кипене от 225 °C до 255 °C (437 °F до 491 °F). Съставен главно от заместени двуядрени ароматни въглеводороди).	648-039-00-8	310-170-0	122070-79-5	Й
Екстрактни масла (каменовъглени), каменовъглен катран остатъчни масла от пиролизата на каменовъглен катран, нафталиново масло, дестилационни остатъци; Вторични дестилати (Остатък от дестилацията на дефенолирано и дебазирано и метилнафталиново масло (от битумен каменовъглен катран и остатъчни масла от пиролиза), с обхват на кипене от 240 °C до 260 °C (464 °F до 500 °F). Състои се главно от заместени двуядрени ароматни и хетероциклични въглеводороди).	648-040-00-3	310-171-6	122070-80-8	Й
Абсорбционни масла, двуциклични ароматни и хетероциклични въглеводородни фракции; Вторичен дестилат на промивно масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като вторичен дестилат от дестилацията на промивно масло. Състои се предимно от двупръстенови хетероциклични въглеводороди, кипящи в обхвата от около 260 °C до 290 °C (500 °F до 554 °F).	648-041-00-9	309-851-5	101316-45-4	M
Дестилати (каменовъглен катран), горни, богати на флуорен; Вторичен дестилат на промивно масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез кристализацията на катранено масло. Състои се от ароматни и полициклични въглеводороди, главно флуорен и известно количество аценафтен).	648-042-00-4	284-900-0	84989-11-7	M
Креозотно масло, аценафтенова фракция, без аценафтен; Вторичен дестилат на промивно масло (Маслото, оставащо след отстраняването чрез кристализция на аценафтен от аценафтеново масло от каменовъглен катран. Състои се главно от нафталин и алкилнафталини).	648-043-00-X	292-606-9	90640-85-0	M
Дестилати (каменовъглен катран), тежки масла; Тежко антраценово масло (Дестилат от фракционната дестилация на каменовъглен катран от битумни въглища, с обхват на кипене от 240 °C до 400 °C (464 °F до 752 °F). Съставен главно от три- и полиядрени въглеводороди и хетероциклични съединения).	648-044-00-5	292-607-4	90640-86-1
Антраценово масло, киселинен екстракт; Екстрактен остатък антраценово масло (Сложна комбинация от въглеводороди от освободената от бази фракция, получена от дестилацията на каменовъглен катран и кипяща в обхвата от около 325 °C до 365 °C (617 °F до 689 °F). Съдържа главно антрацен и фенантрен и техни алкилни деривати).	648-046-00-6	295-274-3	91995-14-1	M
Дестилати (каменовъглен катран); Тежко антраценово масло (Дестилатът от каменовъглен катран, имащ приблизителен дестилационен обхват от 100 °C до 450 °C (212 °F до 842 °F). Състои се главно от ароматни въглеводороди с дву- до четири-членен конденизран пръстен, фенолни съединения, и ароматни азотни бази).	648-047-00-1	266-027-7	65996-92-1	M
Дестилати (каменовъглен катран), смола, тежки масла; Тежко антраценово масло (Дестилатът от дестилацията на смолата, получена от битумен, високотемпературен катран. Съставен главно от три- и полиядрени ароматни въглеводороди и кипи в обхвата от около 300 °C до 470 °C (572 °F до 878 °F). Продуктът може да съдържа също и хетероатоми).	648-048-00-7	295-312-9	91995-51-6	M
Дестилати (каменовъглен катран), смола; Тежко антраценово масло (Маслото, получено от кондензирането на изпарения от термичната обработка на смола. Състои се главно дву- до четири-пръстенови ароматни съединения, кипящи в обхвата от 200 °C до повече от 400 °C (392 °F до повече от 752 °F).	648-049-00-2	309-855-7	101316-49-8	M
Дестилати (каменовъглен катран), тежки масла, пиренова фракция; Вторичен дестилат на тежко антраценово масло (Вториченият дестилат, получен от фракционната дестилация на смолен дестилат, кипящ в обхватa от около 350 °C до 400 °C (662 °F до 752 °F). Състои се предимно от три- и полиядрени ароматни и хетероциклични въглеводороди).	648-050-00-8	295-304-5	91995-42-5	M
Дестилати (каменовъглен катран), смола, пиренова фракция; Вторичен дестилат на тежко антраценово масло (Вториченият дестилат, получен от фракционната дестилация на смолен дестилат, кипящ в обхвата от около 380 °C до 410 °C (716 °F до 770 °F). Съставен главно от три- и полиядрени ароматни въглеводороди и хетероциклични съединения).	648-051-00-3	295-313-4	91995-52-7	M
Парафини (каменовъглени), високотемпературен катран от кафяви въглища, третиран с въглерод; Екстракт на каменовъглен катран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лигнитен карбонизационен катран с активен въглен за отстраняването на следи от съставки и примеси. Състои се предимно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера, преобладаващо по-големи от С12).	648-052-00-9	308-296-6	97926-76-6	M
Парафини (каменовъглени), високотемпературен катран от кафяви въглища, третиран с въглерод; Екстракт на каменовъглен катран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лигнитен карбoнизационен катран с бентонит за отстраняването на следи от съставки и примеси. Състои се предимно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера, преобладаващо по-големи от С12).	648-053-00-4	308-297-1	97926-77-7	M
Смола; Смола	648-054-00-X	263-072-4	61789-60-4	M
Смола, каменовъглен катран, високотемпературен; Смола (Остатъкът от дестилацията на високотемпературен каменовъглен катран. Черно твърдо вещество с приблизителна точка на омекване от 30 °C до 180 °C (86 °F до 356 °F). Състои се главно от сложна смес от ароматни въглеводороди с конденизран пръстен с три или повече члена).	648-055-00-5	266-028-2	65996-93-2
Смола, каменовъглен катран, високотемпературен, топлинно обработен ; Смола (Топлинно обработеният остатък от дестилацията на високотемпературен каменовъглен катран. Черно твърдо вещество с приблизителна точка на омекване от 80 °C до 180 °C (176 °F до 356 °F). Съставен главно от сложна смес от ароматни въглеводороди с конденизран пръстен с три или повече члена.	648-056-00-0	310-162-7	121575-60-8	M
Смола, каменовъглен катран, високотемпературен, вторичен; Вторичен дестилат на смола (Остатъкът, получен по време на дестилацията на фракции с висока точка на кипене от битумен каменовъглен, високотемпературен катран и/или смолно коксово масло, с точка на омекване от 140 °C до 170 °C (284 °F до 392 °F) по DIN 52025. Състои се главно от три- и полиядрени ароматни съединения, съдържащи също хетероатоми).	648-057-00-6	302-650-3	94114-13-3	M
Остатъци (каменовъглен катран), дестилационна смола; Вторичен дестилат на смола (Остатъкът от фракционната дестилация на смолен дестилат, кипящ в обхвата от около 400 °C до 470 °C (752 °F до 846 °F). Съставен главно от полиядрени ароматни въглеводороди и хетероциклични съединения).	648-058-00-1	295-507-9	92061-94-4	M
Катран, каменовъглен, високотемпературен, дестилационни и складови остатъци; Остатък от твърдите частици на каменовъглен катран (Твърди остатъци, съдържащи кокс и пепел, които се отделят при термичната обработка на битумен, каменовъглен, високотемпературен катран в дестилационни инсталации и складови съдове. Състои се предимно от въглероди, съдържа малко количество хетеросъединения, както и компоненти от пепел).	648-059-00-7	295-535-1	92062-20-9	M
Катран, каменовъглен, складови остатъци; Остатък от твърдите частици на каменовъглен катран (Наслойката, отстранена от складовете за суров каменовъглен катран. Състои се главно от каменовъглен катран и маса от въглищни частици).	648-060-00-2	293-764-1	91082-50-7	M
Катран, каменовъглен, високотемпературен, остатъци; Остатък от твърдите частици на каменовъглен катран (Твърди вещества, формирани по време на коксуването на битумни въглища за производтството на суров каменовъглен, високотемпературен катран. Състои се главно от кокс и въглищни частици, високоароматизирани съединения и минерални вещества).	648-061-00-8	309-726-5	100684-51-3	M
Катран, каменовъглен, високотемпературен, s високо съдържание на твърди вещества; Остатък от твърдите частици на каменовъглен катран (Продуктът от кондензация чрез охлаждане до приблизително температурата на околната среда, отделеният газ при високотемпературната (над 700 °C (1 292 °F) деструктивна дестилация на въглищата. Състои се главно от сложна смес от ароматни въглеводороди с кондензиран пръстен и има високо съдържание на твърди вещества от въглищен тип материали).	648-062-00-3	273-615-7	68990-61-4	M
Отпадъчни твърди вщества, коксуване на смола от каменовъглен катран; Остатък от твърдите частици на каменовъглен катран (Комбинацията от отпадъци, образувани от коксуването на битумна, каменовъглена, катранена смола. Състои се главно от въглерод).	648-063-00-9	295-549-8	92062-34-5	M
Екстрактни остатъци (каменовъглени), кафяви въглища; Екстракт от каменовъглен катран (Остатъкът от екстракцията на изсушени въглища).	648-064-00-4	294-285-0	91697-23-3	M
Парафини (каменовъглени), високотемпературен катран от кафяви въглища; Екстракт от каменовъглен катран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от лигнитен карбонизационен катран чрез кристализиране на разтворител (обезмасляване на разтворител), чрез обезмасляване или процес на присъединяване. Състои се главно от наситени въглеводороди със права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	648-065-00-X	295-454-1	92045-71-1	M
Парафини (каменовъглени), високотемпературен катран от кафяви въглища, третиран с водород; Екстракт от каменовъглен катран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от лигнитен, карбонизационен катран чрез кристализиране на разтворител (обезмасляване на разтворител), чрез обезмасляване или процес на присъединяване, третиран с водород в присъствието на катализтор. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	648-066-00-5	295-455-7	92045-72-2	M
Парафини (каменовъглени), високотемпературен катран от кафяви въглища, третиран със силициева киселина; Екстракт от каменовъглен катран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лигнитен, карбонизационен катран със силициева киселина за отстраняването на следи от съставки и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди със права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	648-067-00-0	308-298-7	97926-78-8	M
Катран, каменовъглен, нискотемпературен, дестилационни остатъци; Катранено масло с междинна точка на кипене (Остатъци от фракционната дестилация на нискотемпературен каменовъглен катран за отстраняване на масла, кипящи в обхват до около 300 °C (572 °F). Състои се главно от ароматни съединения).	648-068-00-6	309-887-1	101316-85-2	M
Смола, каменовъглен катран, нискотемпературна; Смолни остатъци (Сложно черно, твърдо или полу-твърдо вещество, получено от дестилацията на нискотемпературен каменовъглен катран. Точката на омекване е в приблизителния обхват от 40 °C до 180 °C (104 °F до 356 °F). Състои се главно от сложна смес от въглеводороди).	648-069-00-1	292-651-4	90669-57-1	M
Смола, каменовъглен катран, нискотемпературна, окислена; Смолни остатъци, окислени (Продуктът, получен чрез продухване с въздух при повишена температура на нискотемпературна смола от каменовъглен катран. Точката на омекване е в приблизителния обхват от 70 °C до 180 °C (158 °F до 356 °F). Състои се главно от сложна смес от въглеводороди).	648-070-00-7	292-654-0	90669-59-3	M
Смола, каменовъглен катран, нискотемпературна, топлинно обработена; Смолен остатък, окислен; Смолен остатък, топлинно обработен (Сложно черно, твърдо вещество, получено от термичната обработка на нискотемпературна смола от каменовъглен катран Точката на омекване е в приблизителния обхват от 50 °C до 140 °C (122 °F до 284 °F). Състои се главно от сложна смес от ароматни съединения).	648-071-00-2	292-653-5	90669-58-2	M
Дестилати (каменовъглено-петролни), ароматни с кондензиран пръстен; Дестилати (Дестилатът от сместа от въглища и катран и ароматни петролни потоци с приблизителен дестилационен обхват от 220 °C до 450 °C (428 °F до 842 °F). Съставен главно от ароматни въглеводороди с 3- до 4-членен кондензиран пръстен).	648-072-00-8	269-159-3	68188-48-7	M
Ароматни въглеводороди, C 20-28, полициклични, смес от смола от каменовъглен катран, полиетилен и полипропилен, извлечени чрез пиролиза; Пиролизни продукти (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от смесена пиролиза на смола от каменовъглен катран, полиетилен и полипропилен. Състои се главно от полициклични ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до C28 и точка на омекване от 100 °C до 220 °C (212 °F до 428 °F) по DIN 52025).	648-073-00-3	309-956-6	101794-74-5	M
Ароматни въглеводороди, C 20-28, полициклични, смес от смола от каменовъглен катран и полиетилен, извлечени чрез пиролиза; Пиролизни продукти (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от смесена пиролиза на смола от каменовъглен катран и полиетилен. Състои се главно от полициклични ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до C28 и точка на омекване от 100 °C до 220 °C (212 °F до 428 °F) по DIN 52025).	648-074-00-9	309-957-1	101794-75-6	M
Ароматни въглеводороди, C 20—28, полициклични, смес от смола от каменовъглен катран и полистирол, извлечени чрез пиролиза; Пиролизни продукти (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от смесена пиролиза на смола от каменовъглен катран и полистирол. Състои се главно от полициклични ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до C28 и точка на омекване от 100 °C до 220 °C (212 °F до 428 °F) по DIN 52025).	648-075-00-4	309-958-7	101794-76-7	M
Смола, каменовъглен катран-петрол; Смолни остатъци (Остатъкът от дестилацията на смес от каменовъглен катран и ароматни петролни потоци. Твърдо вещество с точка на омекване от 40 °C до 180 °C (140 °F до 356 °F). Съставен главно от сложна комбинация от ароматни въглеводороди с конденизран пръстен с три или повече члена).	648-076-00-X	269-109-0	68187-57-5	M
Фенантрен, дестилационни остатъци; Вторичен дестилат на тежко антраценово масло (Остатъкът от дестилацията на суров фенантрен, кипящ в приблизителния обхват от 340 °C до 420 °C (644 °F до 788 °F). Съставен главно от фенантрен, антрацен и карбазол).	648-077-00-5	310-169-5	122070-78-4	M
Дестилати (каменовъглен катран), горни, свободни от флуорен; Вторичен дестилат на промивно масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез кристализацията на катранено масло. Състои се от ароматни полициклични въглеводороди, главно дифенил, дибензофуран и аценафтен).	648-078-00-0	284-899-7	84989-10-6	M
Остатъци (каменовъглен катран), дестилат на креозотно масло; Вторичен дестилат на промивно масло (Остатъкът от фракционната дестилация на промивно масло, кипящ в приблизителния обхват от 270 °C до 330 °C (518 °F до 626 °F). Състои се главно от двуядрени ароматни и хетероциклични въглеводороди).	648-080-00-1	295-506-3	92061-93-3	M
Дестилати (каменовъглени), леко масло за коксова пещ, нафталинова фракция; Нафталиново масло (Сложната комбинация от въглеводороди, получени чрез предварителната фракционация (непрекъсната дестилация) на бензин за коксова пещ. Състои се главно от нафталин, кумарон и инден и кипи над148 °C (298 °F).	648-084-00-3	285-076-5	85029-51-2	Й, M
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, ниско съдържание на нафталин; Вторичен дестилат на нафталиново масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от кристализацията на нафталиново масло. Съставени главно от нафталин, алкилнафталини и фенолни съединения).	648-086-00-4	284-898-1	84989-09-3	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), матерен разтвор от кристализацията на нафталиново масло; Вторичен дестилат на нафталиново масло (Сложна комбинация от органични съединения, получени като филтрат от кристализацията на нафталиновата фракция от каменовъглен катран и кипяща в обхвата от около 200 °C до 230 °C (392 °F до 446 °F). Съдържа главно нафталин, тионафтен и алкилнафталини).	648-087-00-X	295-310-8	91995-49-2	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), нафталиново масло, алкално; Екстрактен остатък от нафталиново масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от алкалното промиване на нафталиново масло за отстраняване на фенолни съединения (катранени киселини). Състои се от нафталин и алкилнафталини).	648-088-00-5	310-166-9	121620-47-1	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), нафталиново масло, алкално, ниско съдържание на нафталин; Екстрактен остатък от нафталиново масло (Сложна комбинация от въглеводороди, оставащи след отстраняването на нафталина от алкално промитото нафталиново масло чрез кристализационнен процес. Състои се главно от нафталин и алкилнафталини).	648-089-00-0	310-167-4	121620-48-2	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, свободни от нафталин, алкални екстракти; Екстрактен остатък от нафталиново масло (Масло, оставащо след отстраняването на фенолни съединения (катранени киселини) от дренираното нафталиново масло чрез алкално промиване. Състои се главно от нафталин и алкилнафталини).	648-090-00-6	292-612-1	90640-90-7	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), нафталиново масло алкално, горни дестилационни фракции; Екстрактен остатък от нафталиново масло (Дестилатът от алкално промитото, нафталиново масло, имащо приблизителен дестилационен обхват от 180 °C до 220 °C (356 °F до 428 °F). Състои се главно от нафталин, алкилбензоли, инден и индан).	648-091-00-1	292-627-3	90641-04-6	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, метилнафталинова фракция; Метилнафталиново масло (Дестилат от фракционната дестилация на високотемпературен каменовъглен катран. Състои се главно от заместени двупръстенови ароматни въглеводороди и ароматни азотни бази, кипящи в обхвата от около 225 °C до 255 °C (437 °F до 491 °F)).	648-092-00-7	309-985-4	101896-27-9	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, индол-метилнафталинова фракция; Метилнафталиново масло (Дестилат от фракционната дестилация на високотемпературен каменовъглен катран. Състои се главно от индол и метилнафталин, кипящи в обхвата от около 235 °C до 255 °C (455 °F до 491 °F)).	648-093-00-2	309-972-3	101794-91-6	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, киселинни екстракти; Екстрактен остатък от метилнафталиново масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дебазирането на метилнафталинова фракция, получена от дестилацията на каменовъглен катран и кипяща в обхвата от около 230 °C до 255 °C (446 °F до 491 °F).Съдържа главно 1(2)-метилнафталин, нафталин, диметилнафталин и бифенил	648-094-00-8	295-309-2	91995-48-1	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), нафталиново масло алкално, дестилационни остатъци; Екстрактен остатък от метилнафталин масло (Остатъкът от дестилацията на алкално промито, нафталиново масло, имащо приблизителен дестилационен обхват от 220 °C до 300 °C (428 °F до 572 °F). Състои се главно от нафталин, алкилнафталини и ароматни азотни бази).	648-095-00-3	292-628-9	90641-05-7	Й, М
Екстрактни масла (каменовъглени), киселинни, без катранени бази ; Екстрактен остатък от метилнафталиново масло (Екстрактно масло, кипящо в обхвата от около 220 °C до 265 °C (428 °F до 509 °F) от алкалния екстрактен остатък от каменовъглен катран, получен чрез промиване с киселина, като например водна сярна киселина след дестилация, за да се отстранят катранените бази. Състои се главно от алкилнафталини).	648-096-00-9	284-901-6	84989-12-8	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), бензолна фракция, дестилационни остатъци; Промивно масло (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на суров бензол (високотемпературен каменовъглен катран). Може да бъде течна с приблизителен дестилационен обхват от 150 °C до 300 °C (302 °F до 572 °F) или полутвърда, или твърда с точка на омекване до 70 °C (158 °F). Състои се главно от нафталин и алкилнафталини).	648-097-00-4	310-165-3	121620-46-0	Й, М
Креозотно масло, дестилат с висока точка на кипене; Промивно масло (Дестилационната фракция с висока точка на кипене, получена от високотемпературната карбонизация на битумни каменни въглища, която се рафинира допълнително, за да се отстранят излишните кристални соли. Състои се главно от креозотно масло, като са отстранени някои от нормалните полиядрени ароматни соли, които са компонент на дестилати на каменовъгления катран. Не съдържа кристали при около 5 °C (41 °F).	648-100-00-9	274-565-9	70321-79-8	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), киселина на креозотно масло; Екстрактен остатък от промивно масло (Сложна комбинация от въглеводороди от свободната от бази фракция от дестилацията на каменовъглен катран, кипяща в обхвата от около 250 °C до 280 °C (482 °F до 536 °F). Състои се предимно от бифенил и изомерни дифенилнафталини).	648-102-00-X	310-189-4	122384-77-4	Й, М
Антраценово масло, антраценова паста; Фракция на антраценово масло (Богатото на антрацен твърдо вещество, получено чрез кристализацията и центрофугирането на антраценово масло. Състои се главно от антрацен, карбазол и фенантрен).	648-103-00-5	292-603-2	90640-81-6	Й, М
Антраценово масло, с ниско съдържание на антрацен; Фракция на антраценово масло (Маслото, оставащо след отстраняването чрез кристализационнен процес на твърдо вещество, богато на антрацен (антраценова паста) от антраценово масло. Съставено главно от дву-, три- и четиричленни ароматни съединения).	648-104-00-0	292-604-8	90640-82-7	Й, М
Остатъци (каменовъглен катран), дестилат на антраценово масло; Фракция на антраценово масло (Остатъкът от фракционната дестилация на суров антрацен, кипящ в приблизителния обхват от 340 °C до 400 °C (644 °F до 752 °F). Състои се предимно от три- и полиядрени ароматни хетероциклични въглеводороди).	648-105-00-6	295-505-8	92061-92-2	Й, М
Антраценово масло, антраценова паста, антраценова фракция; Фракция на антраценово масло (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на антрацен, получен чрез кристализацията на антраценово масло от битумен високотемпературен катран и кипяща в обхвата от 330 °C до 350 °C (626 °F до 662 °F). Съдържа главно антрацен, карбазол и фенантрен).	648-106-00-1	295-275-9	91995-15-2	Й, М
Антраценово масло, антраценова паста, карбазолна фракция; Фракция на антраценово масло (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на антрацен, получени чрез кристализацията на антраценово масло от битумен високотемпературен катран, която кипи в обхвата от 350 °C до 360 °C (662 °F до 680 °F). Съдържа главно антрацен, карбазол и фенантрен).	648-107-00-7	295-276-4	91995-16-3	Й, М
Антраценово масло, антраценова паста, леки дестилационни фракции; Фракция на антраценово масло (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на антрацен, получени чрез кристализацията на антраценово масло от битумен високотемпературен катран, която кипи в обхвата от около 290 °C до 340 °C (554 °F до 644 °F). Съдържа главно триядрени ароматни и техните дихидро-деривати).	648-108-00-2	295-278-5	91995-17-4	Й, М
Катранени масла, каменовъглени, нискотемпературни; Катранено масло с висока точка на кипене (Дестилат от нискотемпературен каменовъглен катран. Състои се главно от въглеводороди, фенолни съединения и ароматни азотни бази, кипи в обхвата от около 160 °C до 340 °C (320 °F до 644 °F)).	648-109-00-8	309-889-2	101316-87-4	Й, М
Феноли, ектракт от амонячна вода; Алкален екстракт (Комбинацията от феноли, екстрахирани чрез използването на изобутил ацетат от амонячната течност, кондензирала от отделения газ по време на нискотемпературната (под 700 °C (1 292 °F)) деструктивна дестилация на каменни въглища. Състои се предимно от смес от едноосновни и двуосновни феноли).	648-111-00-9	284-881-9	84988-93-2	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), леки масла, алкални екстракти; Алкален екстракт (Водният екстракт от карболово масло, получено чрез алкално промиване, като например с воден натриев хидроксид. Състои се главно от алкалните соли на различни фенолни съединения).	648-112-00-4	292-610-0	90640-88-3	Й, М
Екстракти, масло на каменовъглен катран алкално; Алкален екстракт (Екстрактът от каменовъглено катранено масло, получено чрез алкално промиване, като например с воден натриев хидроксид. Състои се главно от алкалните соли на различни фенолни съединения).	648-113-00-X	266-017-2	65996-83-0	Й, М
Дестилати (каменовъглен катран), нафталинови масла, алкални екстракти; Алкален екстракт (Водният екстракт от нафталиново масло, получено чрез алкално промиване, като например с воден натриев хидроксид. Състои се главно от алкалните соли на различни фенолни съединения).	648-114-00-5	292-611-6	90640-89-4	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), катранено масло алкално, карбонизирано, обработено с вар; Сурови феноли (Продуктът, получен от обработката на алкалния екстракт на каменовъглено катранено масло с СО2 и CaO. Състои се главно от CaCO3, Ca(OH)2, Na2CO3 и други органични и неорганични примеси).	648-115-00-0	292-629-4	90641-06-8	Й, М
Катранени киселини, кафяви въглища, сурови; Сурови феноли (Подкиселен алкален екстракт на дестилат от кафяв каменовъглен катран. Състои се главно от фенол и фенолни хомолози).	648-117-00-1	309-888-7	101316-86-3	Й, М
Катранени киселини, газификация на кафяви въглища; Сурови феноли (Сложна комбинация от органични съединения, получени от газификацията на кафяви въглища. Състои се предимно от C6—10 хидрокси ароматни феноли и техните хомолози).	648-118-00-7	295-536-7	92062-22-1	Й, М
Катранени киселини, дестилационни остатъци; Дестилатни феноли (Остатък от дестилацията на суров фенол от каменни въглища. Състои се предимно от феноли с въглеродни номера в обхвата от C8 до C10 с точка на омекване от 60 °C до 80 °C (140 °F до 176 °F)).	648-119-00-2	306-251-5	96690-55-0	Й, М
Катранени киселини, метилфенолна фракция; Дестилатни феноли (Фракцията на катранена киселина, богата на 3- и 4-метилфенол, регенериран чрез дестилация на катранени киселини от суров, нискотемпературен каменовъглен катран).	648-120-00-8	284-892-9	84989-04-8	Й, М
Катранени киселини, полиалкилфенолна фракция; Дестилатни феноли (Фракцията на катранени киселини, регенерирани чрез дестилация на катранени киселини от суров, нискотемпературен, каменовъглен катран, имаща приблизителен обхват на кипене от 225 °C до 320 °C (437о F до 608 °F). Съставена главно от полиалкилфеноли).	648-121-00-3	284-893-4	84989-05-9	Й, М
Катранени киселини, ксиленолна фракция; Дестилатни феноли (Фракцията на катранени киселини, богати на 2,4- и 2,5-диметил-фенол, регенериран чрез дестилация на катранени киселини от суров нискотемпературен каменовъглен катран.	648-122-00-9	284-895-5	84989-06-0	Й, М
Катранени киселини, етилфенолна фракция; Дестилатни феноли (Фракцията на катранени киселини, богати на 3- и 4-етилфенол, регенериран чрез дестилация на катранени киселини от суров нискотемпературен каменовъглен катран).	648-123-00-4	284-891-3	84989-03-7	Й, М
Катранени киселини, 3,5-ксиленолна фракция; Дестилатни феноли (Фракцията на катранени киселини, богати на 3,5-диметил-фенол, чрез дестилация на катранени киселини от нискотемпературен каменовъглен катран).	648-124-00-X	284-896-0	84989-07-1	Й, М
Катранени киселини, остатъци, дестилати, първа фракция; Дестилатни феноли (Остатъкът от дестилацията в обхвата от 235 °C до 355 °C (481 °F до 697 °F) на леко карболово масло).	648-125-00-5	270-713-1	68477-23-6	Й, М
Катранени киселини, крезилни, остатъци; Дестилатни феноли (Остатъкът от катранени киселини от сурови каменни въглища след отстраняването на фенол, крезоли, ксиленоли и всякакви висококипящи феноли. Черно твърдо вещество с точка на топене около 80 °C (176 °F). Състои се главно от полиалкилфеноли, колофонни гуми и неорганични соли).	648-126-00-0	271-418-0	68555-24-8	Й, М
Феноли, С9—11; Дестилатни феноли	648-127-00-6	293-435-2	91079-47-9	Й, М
Катранени киселини, крезилни; Дестилатни феноли (Сложна комбинация от органични съединения, получени от кафяви каменни въглища и кипяща в обхвата от около 200 °C до 230 °C (392 °F до 446 °F). Съдържа главно феноли и пиридинови бази).	648-128-00-1	295-540-9	92062-26-5	Й, М
Катранени киселини, кафяви каменни въглища, C2-алкилфенолна фракция; Дестилатни феноли (Дестилатът от подкиселяването на алкално промит дестилат на лигнитен катран, кипящ в обхвата от около 200 °C до 230 °C (392 °F до 446 °F). Състои се главно от m- и p-етилфенол както и от крезоли и ксиленоли).	648-129-00-7	302-662-9	94114-29-1	Й, М
Екстрактни масла (каменовъглени), нафталинови масла; Киселинен екстракт (Водният екстракт, получен от киселинното промиване на алкално промито нафталиново масло. Състои се главно от киселинни соли на различни ароматни азотни бази, в т.ч. пиридин, хинолин, и техните алкилни деривати).	648-130-00-2	292-623-1	90641-00-2	Й, М
Катранени бази, хинолинови деривати ; Дестилатни бази	648-131-00-8	271-020-7	68513-87-1	Й, М
Катранени бази, каменовъглени, фракция на хинолинови деривати; Дестилатни бази	648-132-00-3	274-560-1	70321-67-4	Й, М
Катранени бази, каменовъглени, дестилационни остатъци; Дестилатни бази (Дестилационният остатък, оставащ след дестилацията на неутрализирани катранени фракции, екстрахирани с киселина и съдържащи бази, получени от дестилацията на каменовъглени катрани. Съдържа главно анилин, колидини, хинолин и хинолинови деривати и толуидини).	648-132-00-9	274-544-0	92062-29-8	Й, М
Въглеводородни масла, ароматни, смесени с полиетилен и полипропилен, пиролизирани, бензинова фракция; Продукти на термична обработка (Маслото, получено от термичната обработка на смес на полиетилен/полипропилен с каменовъглен катран — смола или ароматни масла. Състои се предимно от бензол и неговите хомолози, кипящи в обхват от около 70 °C до 120 °C (158 °F до 248 °F)).	648-134-00-4	309-745-9	100801-63-6	Й, М
Въглеводородни масла, ароматни, смесени с полиетилен, пиролизирани, Бензинова фракция; Продукти на термична обработка (Маслото, получено от термичната обработка на полиетилен със смола от каменовъглен катран или ароматни масла. Състои се предимно от бензол и неговите хомолози, кипи в обхват от около 70 °C до 120 °C (158 °F до 248 °F).	648-135-00-X	309-748-5	100801-65-8	Й, М
Въглеводородни масла, ароматни, смесени с полистирол, пиролизирани, бензинова фракция; Продукти на термична обработка (Маслото, получено от термичната обработка на полистирол със смола от каменовъглен катран или ароматни масла. Състои се предимно от бензол и неговите хомолози, кипи в обхват от около 70 °C до 210 °C (158 °F до 410 °F).	648-136-00-5	309-749-0	100801-66-9	Й, М
Екстрактни остатъци (каменовъглени), катранено масло алкално, нафталинови дестилационни остатъци; Екстрактен остатък от нафталиново масло (Остатъкът, получен от химическо масло, екстрахирано след отстраняването на нафталин чрез дестилация. Съставен главно от ароматни въглеводороди с кондензиран пръстен с два до четири члена и ароматни азотни бази).	648-137-00-0	277-567-8	736665-18-6	Й, М
Креозотно масло, нискокипящ дестилат; Промивно масло (Нискокипящата дестилационна фракция, получена от високотемпературната карбонизация на битумни каменни въглища, която се рафинира допълнително, за да се отстранят излишните кристални соли. Съставен главно от креозотно масло, като са отстранени някои от нормалните полиядрени ароматни соли, които са компоненти на дестилат на каменовъглен катран. Не съдържа кристали при около 38 °C (100 °F).	648-138-00-6	274-566-4	70321-80-1	Й, М
Катранени киселини, крезилни, натриеви соли, разтвори на каустик; Алкален екстракт	648-139-00-1	272-361-4	68815-21-4	Й, М
Екстрактни масла (каменовъглени), катранена база; Киселинен екстракт (Екстрактът от алкалния екстрактен остатък от каменовъглено катранено масло, получен чрез киселинно промиване като напр. с водна сярна киселина след дестилацията за отстраняване на нафталина. Състои се главно oт киселинни соли на ароматни азотни бази, в. т.ч. пиридин, хинолин и техните алкилни деривати).	648-140-00-7	266-020-9	65996-86-3	Й, М
Катранени бази, каменовъглени, сурови; Сурови катранени бази (Продуктът от неутрализационна реакция на екстрактционно масло от каменовъглена катранена база с алкален разтвор, като напр. воден натриев хидроксид за получване на свободните бази. Състои се главно от органични бази като акридин, фенантридин, пиридин, хинолин и техните алкилни деривати).	648-141-00-2	266-018-8	65996-84-1	Й, М
Остатъци (каменовъглени), есктракция с течен разтворител; (Кохезивен прах, състоящ се от каменовъглени минерални вещества и неразтворени каменни въглища, оставащи след екстракцията на въглищата с течен разтворител).	648-142-00-8	302-681-2	94114-46-2	M
Въглищни течности, ексктракция с течен разтворител; (Продуктът, получен чрез филтриране на каменовъглени минерални вещества и неразтворени каменни въглища от екстракционния разтвор, получен чрез изваряване на въглища в течен разтворител. Черна, вискозна, много сложна течна комбинация. Състои се главно от ароматни и частично хидрогенирани ароматни въглеводороди, ароматни азотни съединения, ароматни серни съединения, фенолни и други ароматни кислородни съединения и техните алкилни деривати).	648-143-00-3	302-682-8	94114-47-3	M
Въглищни течности, есктракция с течен разтворител; (Продуктът без високо съдържание на разтворител, получен от дестилацията на разтворителя от филтрирания въглищен екстрактен разтвор, получени чрез изваряване на въглища в течен разтворител. Черно полутвърдо вещество. Състои се главно от сложна комбинация от ароматни въглеводороди с кондензиран пръстен, ароматни азотни съединения, ароматни серни съединения, фенолни съединения и други ароматни кислородни съединения и техните алкилни деривати).	648-144-00-9	302-683-3	94114-48-4	M
Бензин (каменовъглен), за коксова пещ; Суров бензол (Летлива органична течност, екстрахирана от газа, отделен при високотемпературната (над 700 °C (1 292 °F)) деструктивна дестилация на каменни въглища. Състои се главно от бензол, толуол и ксилоли. Може да съдържа други второстепенни въглеводородни съставки).	648-147-00-5	266-012-5	65996-78-3	Й
Дестилати (каменовъглен), есктракция с течен разтворител, първични; (Течният продукт от кондензацията на пари, освободени при изваряването на каменни въглища в течен разтворител и кипящ в обхвата от около 30 °C до 300 °C (86 °F до 572 °F). Състои се главно от частично хидрогенирани ароматни въглеводороди, въглеводороди с кондензиран пръстен, ароматни съединения, съдържащи азот, кислород и сяра и техните алкилни деривати с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С14).	648-148-00-0	302-688-0	94114-52-0	Й
Дестилати (каменовъглени), есктракция с разтворител, хидрокрекинг; (Дестилатът, получен чрез хидрокрекинг на въглищен екстракт или разтвор, получен чрез екстракцията с течен разтворител или суперкритичния газов екстракционен процес и кипящ в обхвата от около 30 °C до 300 °C (86 °F до 572 °F). Състои се главно от ароматни, хидрогенирани ароматни и нафтенови съединения и техните алкилни деривати и алкани с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С14. Ароматни, съдържащи азот, сяра и кислород, а има също и хидрогенирани ароматни съединения).	648-149-00-6	302-689-6	94114-53-1	Й
Нафта (каменовъглена), екстракция с разтворител, хидрокрекинг; (Фракция на дестилата, получен от хидрокрекинга на въглищен екстракт или разтвор, получен чрез екстракция с течен разтворител или суперкритичния газов екстракционен процес и кипящ в обхвата от около 30 °C до 180 °C (86 °F до 356 °F). Съставен главно от ароматни, хидрогенирани ароматни и нафтенови съединения, техните алкилни деривати и алкани с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C9. Ароматни, съдържащи азот, сяра и кислород, а има също и хидрогенирани ароматни съединения).	648-150-00-1	302-690-1	94114-54-2	Й
Бензин, ектракция на въглища в разтворител, хидрокрекинг нафта; (Двигателно гориво, получено чрез риформинг на рафинираната нафтена фракция на продуктите от хидрокрекинга на въглищен екстракт или разтвор, получен чрез екстракцията с течен разтворител или суперкритичния газов екстракционен процес, и кипящо в обхвата от около 30 °C до 180 °C (86 °F до 356 °F). Състои се главно от ароматни и нафтенови въглеводороди, техните алкилни деривати алкилвъглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C9).	648-151-00-7	302-691-7	94114-55-3	Й
Дестилати (каменовъглени), ектракция в разтворител, хидрокрекинг, средни; (Дестилат, получен от хидрокрекинг на въглищен екстракт или разтвор, получен чрез екстракцията с течен разтворител или суперкритичния газов екстракционен процес, кипящ в обхвата от около 180 °C до 300 °C (356 °F до 572 °F). Съставен главно от двупръстенови ароматни, хидрогенрани ароматни и нафтенови съединения, техните алкилни деривати и алкани с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C14. Има също съединения, съдържащи азот, сяра и кислород).	648-152-00-2	302-692-2	94114-56-4	Й
Дестилати (каменовъглени), екстракция в разтворител, хидрокрекинг, хидрогенирани, средни; (Дестилат от хидрогенирането на хидрокрекинг среден дестилат от въглищен екстракт или разтвор, получен чрез екстракцията с течен разтворител или суперкритичния газов екстракционен процес, кипящ в обхвата от около 180 °C до 280 °C (356 °F до 536 °F). Състои се главно от хидрогенирани двупръустенови въглеродни съединения и техните алкилни деривати с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C14).	648-153-00-8	302-693-8	94114-57-5	Й
Бензин (каменовъглен), процес на полукоксуване; Свежо масло (Летливата органична тенчност, кондензирала от газа, отделен при нискотемператураната (под 700 °C (1292 °F)) деструктивна дестилация на каменни въглища. Състои се главно C6—10 въглеводороди).	648-156-00-4	292-635-7	90641-11-5	Й
Екстракти (петролни), разтворител на лек нафтенов дестилат	649-001-00-3	265-102-1	64742-03-6
Екстракти (петролни), разтворител на тежък парафинов дестилат	649-002-00-9	265-103-7	64742-04-7
Екстракти (петролни), разтворител на лек парафинов дестилат	649-003-00-4	265-104-2	6472-05-8
Екстракти (петролни), разтворител на тежък нафтенов дестилат	649-004-00-X	265-111-0	64742-11-6
Екстракти (петролни), разтворител на лек вкауум газьол	649-005-00-5	295-341-7	91995-78-7
Въглеводороди С 26—55, богати на ароматни	649-006-00-0	307-753-7	97722-04-8
Остатъци (петролни), атмосферна дестилация; Тежък мазут (Сложен остатък от атмосферната дестилация на суров петрол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-високи от С20 и кипящ над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 % тегловни или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-008-00-1	265-045-2	64741-45-3
Газьоли (петролни), тежки вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров петрол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 доC50 и кипяща в обхвата от около 350 °C до 600 °C (662 °F до 1 112 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-009-00-7	265-058-3	64741-57-7
Дестилати (петролни), тежки, от каталитичен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от процеса на каталитичен крекинг. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 доC35 и кипяща в обхвата от около 260 °C до 500 °C (500 °F до 932 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-010-00-2	265-063-0	64741-61-3
Пречистени масла (петролни), тежки от каталитичен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилация на продуктите от процеса на каталитичен крекинг. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20 и кипяща над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-011-00-8	265-064-6	64741-62-4
Остатъци (петролни), от хидрокрекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилация на продуктите от процеса на хидрокрекинг. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера, предимно по-големи от C20 и кипяща над около 350 °C (662 °F)).	649-012-00-3	265-076-1	64741-75-9
Остатъци (петролни), от топлинен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилация на продукта от процеса на термичен крекинг. Състои се предимно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20 и кипяща над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондензиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-013-00-9	265-081-9	64741-80-6
Дестилати (петролни), тежки, от термичен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продуктите от процеса на термичен крекинг. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C36 и кипяща в обхвата от около 260 °C до 480 °C (500 °F до 896 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-014-00-4	265-082-4	64741-81-7
Газьоли (петролни), хидротретирани, вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез третирането на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C50 и кипи в обхвата от около 230 °C до 600 °C (446 °F до 1 112 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-015-00-X	265-162-9	64742-59-2
Остатъци (петролни) хидродесулфуризирани, от атмосферна кула; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от третирането на мазута от атмосферна кула с водород в присъствието на катализатор при условия, главно насочени за отстраняването на органични серни съединения. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от С20 и кипи над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-016-00-5	265-181-2	64742-78-5
Газьоли (петролни), хидродесулфуризирани, тежки ваккумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процеса на каталитична десулфуризация. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С20 до C50 и кипи в обхвата от около 350 °C до 600 °C (662 °F до 1112 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-017-00-0	265-189-6	64742-86-5
Остатъци (петролни), от парен крекинг ; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчнта фракция от дестилацията на продуктите от процеса на парен крекинг (в т.ч. парен крекинг за получаване на етилен). Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от c14 и кипи над около 260 °C (500 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-018-00-6	265-193-8	64742-90-1
Остатъци (петролни), атмосферни; Тежък мазут (Сложен мазутен остатък от атмосферната дестилация на суров петрол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C11 и кипи над около 200 °C (392 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-019-00-1	269-777-3	68333-22-2
Пречистени масла (петролни), хидродесулфуризирани, от каталитичен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на каталитични крекинг пречистени масла с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20 и кипи над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-020-00-7	269-782-0	68333-26-6
Дестилати (петролни) хидродесулфуризирани, междинни, от каталитичен крекинг; Тежък мазут; (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на междинни, каталитични крекинг дестилати с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C30 и кипи в обхвата от около 205 °C до 450 °C (401 °F до 842 °F). Съдържа относително голяма част трициклични ароматни въглеводороди).	649-021-00-2	269-783-6	68333-27-7
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, тежки, от каталитичен крекинг; Тежък мазут; (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на тежки, каталитични крекинг дестилати с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C35 и кипи в обхвата от около 260 °C до 500 °C (500 °F до 932 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-022-00-8	269-784-1	68333-28-8
Мазут, остатъци-газьоли от първа дестилация, с високо съдържание на сяра; Тежък мазут	649-023-00-3	270-674-0	68476-32-4
Мазут, остатъчен ; Тежък мазут (Течният продукт от различни рафинерийни потоци, обичайно остатъци. Съставът е сложен и варира в зависимост от източника на суровия нефт).	649-024-00-9	270-675-6	68476-33-5
Остатъци (петролни), остатъчен дестилат от фракционатора на каталитичен риформинг; Тежък мазут (Сложен мазутен остатък от дестилацията на остатъка от фракционатора на каталитичен риформинг. Кипи над около 399 °C (750 °F).	649-025-00-4	270-792-2	68478-13-7
Остатъци (петролни), тежък коксов газьол и вакуум газьол; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчна фракция от дестилацията на тежък коксов газьол и вакуум газьол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C13 и кипи над около 230 °C (446 °F).	649-026-00-X	270-796-4	68478-17-1
Остатъци (петролни), тежко коксово и леко вакуум масло; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчна фракция от дестилацията на тежък коксов газьол и лек вакуум газьол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C13 и кипи над около 230 °C (446 °F).	649-027-00-5	270-983-0	68512-61-8
Остатъци (петролни), леки вакуумни; Тежък мазут (Тежък мазутен остатък от вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C13 и кипи над около 230 °C (446 °F).	649-028-00-0	270-984-6	68512-62-9
Остатъци (петролни), леки, от парен крекинг; Тежък мазут (Тежък мазутен остатък от дестилацията на продуктите от процеса на парен крекинг. Състои се главно от ароматни и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера по-големи от C7 и кипи в обхвата от около 101 °C до 555 °C (214 °F до 1030 °F).	649-029-00-6	271-013-9	68513-69-9
Мазут, Нo 6; Тежък мазут (Дестилатно масло с минимален вискозитет от 900 SUS при 37,7 °C (100 °F) до максимум 9 000 SUS при 37,7 °C (100 °F).	649-030-00-1	271-384-7	68553-00-4
Остатъци (петролни), инсталация за обезбензинване, с ниско съдържание на сяра; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди с ниско съдържание на сяра, получени като остатъчната фракция от дестилация на суров петрол в инсталация за обезбензинване. Това е мазутът след отстраняване от първата дестилация на бензиновата, керосиновата и газьоловата фракция).	649-031-00-7	271-763-7	68607-30-7
Газьоли (петролни), тежки атмосферни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на суров нефт. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до С35 и кипи в обхвата от около 121 °C до 510 °C (250 °F до 950 °F).	649-032-00-2	272-184-2	68783-08-4
Остатъци (петролни), коксов скрубер, съдържат ароматни с кондензиран пръстен; Тежък мазут (Много сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилацията на вакуумен мазут и продуктите от топлинния крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20 и кипи над около 350 °C (662 °F). Този поток може да съдържа 5 % тегловни или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-033-00-8	272-187-9	68783-13-1
Дестилати (петролни), петролни остатъци, вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт).	649-034-00-3	273-263-4	68955-27-1
Остатъци (петролни), парен крекинг, смолни; Тежък мазут (Сложен мазутен остатък от дестилацията на парни крекинг петролни остатъци).	649-035-00-9	273-272-3	68955-36-2
Дестилати (петролни), междинни, вакуум; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от c14 до C42 и кипи в обхвата от около 250 °C до 545 °C (482 °F до 1 013 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-036-00-4	274-683-0	70592-76-6
Дестилати (петролни), леки, вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от c11 до C35 и кипи в обхвата от около 250 °C до 545 °C (482 °F до 1 013 °F).	649-037-00-X	247-684-6	70592-77-7
Дестилати (петролни), вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от c15 до C50 и кипи в обхвата от около 270 °C до 600 °C (518 °F до 1 112 °F). Този поток може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-038-00-5	274-685-1	70592-78-8
Газьоли (петролни), хидродесулфуризирани, коксови, тежки вакуумни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез хидродесулфуризацията на тежки косови дестилатни суровини. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C18 до C44 и кипи в обхвата от около 304 °C до 548 °C (579 °F до 1 018 °F). Може да съдържа 5 тегловни % или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-039-00-0	285-555-9	85117-03-9
Остатъци (петролни), парен крекинг, дестилати; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени по време на производството на рафиниран петролен катран чрез дестилацията на парен крекинг катран. Състои се предимно от ароматни и други въглеводороди, и органични серни съединения).	649-040-00-6	292-657-7	90669-75-3
Остатъци (петролни), вакуумни, леки; Тежък мазут (Сложен мазутен остатък от вакуум дестилацията на мазута от атмосферната дестилация на суров нефт. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от С24 и кипи над около 390 °C (734 °F).	649-041-00-1	292-658-2	90669-76-4
Мазут, тежък, високо съдържание на сяра; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров петрол. Състои се главно от алифатни, ароматни и циклоалифатни с въглеродни номера, предимно по-големи от С25, и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-042-00-7	295-396-7	92045-14-2
Остатъци (петролни), от каталитечен крекинг; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилацията на продуктите от каталитичния крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от С11 и кипи над около 200 °C (392 °F).	649-043-00-2	295-511-0	92061-97-7
Дестилати (петролни), междинни, от каталитичен крекинг, топлинно разградени; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на на продукти от процес на каталитичен крекинг, използвани като топлопреносен флуид. Състои се главно от въглеводороди, кипящи в обхвата от около 220 °C до 450 °C (428 °F до 842 °F). Този поток може да съдържа органични серни съединения).	649-044-00-8	295-990-6	92201-59-7
Остатъчни масла (петролни); Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, серни съединения и съдържащи метал органични съединения, получени като остатъка от крекинг процеси в рафинерийни фракционатори. Произвежда се крайно масло с вискозитет над 2 cSt при 100 °C).	649-045-00-3	298-754-0	93821-66-0
Остатъци, от парен крекинг, топлинно обработени; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката и дестилацията на сурова парна крекинг нафта. Състои се главно от ненаситени въглеводороди, кипящи в обхвата над около 180 °C (356 °F).	649-046-00-9	308-733-0	98219-64-8
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, пълен обхват средни; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна суровина с водород. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С9 до С25 и кипи в обхвата от около 150 °C до 400 °C (302 °F до 752 °F).	649-047-00-4	309-863-0	101316-57-8
Остатъци (петролни), от каталитичен риформинг фракционатор; Тежък мазут (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчната фракция от дестилация на продукта от каталитичния риформинг процес. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С10 до С25 и кипи в обхвата от около 160 °C до 400 °C (320 °F до 725 °F). Този поток може да съдържа 5 % тегловни или повече ароматни въглеводороди с кондезиран пръстен с 4 до 6 члена).	649-048-00-X	265-069-3	64741-67-9
Петрол; Суров нефт (Сложна комбинация от въглеводороди. Състои се главно от алифатни, алициклични и ароматни въглеводороди. Може също да съдържа малки количества азотни, кислородни и серни съединения. Тази категория обхваща леки, средни и тежки петроли, както и маслата, извлечени от катранени пясъци. Материали, съдържащи въглеводороди и изискващи основни химически промени за регенериране или преобразуване до суровини за петролна рафинерия като сурови шистови масла; подобрени шистови масла, а течните каменовъглени горива не се включват в тази дефиниция).	649-049-00-5	232-298-5	8002-05-9
Газове (петролни), горни фракции от депропанизатора на каталитична крекинг нафта, богати на C3, без киселина; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на каталитични крекинг въглеводороди и обработени за отстраняването на киселинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C2 до С4, предимно C3).	649-062-00-6	270-755-0	68477-73-6	K
Газове (петролни), от каталитичен крекинг; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продуктите от каталитичния крекинг процес. Състои се главно от алифатни с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до С6).	649-063-00-1	270-756-6	68477-74-7	K
Газове (петролни),от каталитичен крекинг, богати на C1-5; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от каталитичния крекинг процес. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до С6, предимно C1 до C5).	649-064-00-7	270-757-1	68477-75-8	K
Газове (петролни), горни фракции от стабилизатора на каталитична полимеризирана нафта, богати на C2—4; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на каталитична полимеризирана нафта. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C2 до С6, предимно C2 до C4).	649-065-00-2	270-758-7	68477-76-9	K
Газове (петролни), каталитичен риформинг, богати на C1—4; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продукти от каталитичен риформинг процес Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до С6, предимно C1 до C4).	649-066-00-8	270-760-8	68477-79-2	K
Газове (петролни), C3—5 , суровина за олефино-парафинова алкилация; Петролен газ (Сложна комбинация от олефинови и парафинови въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C3 до С5, които се използват като алкилационна суровина. Температурите на околната среда нормално превишават критичната температура на тези комбинации).	649-067-00-3	270-765-5	68477-83-8	K
Газове (петролни), богати на C4; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продукти от каталитичен фракциониращ процес. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C3 до С5, предимно C4).	649-068-00-9	270-767-6	68477-85-0	K
Газове (петролни), Горни фракции от деетанизатор; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на газовите и бензиновите фракции от каталитичен крекинг процес. Съдържа предимно етан и етилен).	649-069-00-4	270-768-1	68477-86-1	K
Газове (петролни), горни фракции от деизобутанизаторна кула; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез атмосферната дестилация на бутан-бутиленов поток. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до С4.	649-070-00-X	270-769-7	68477-87-2	K
Газове (петролни), сухи от депропанизатор, богати на пропен; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от газовите и бензинови фракции на каталитичен крекинг процес. Състои се главно от пропилен с известно количество етан и пропан).	649-071-00-5	270-772-3	68477-90-7	K
Газове (петролни), горни фракции от депропанизатор; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от газовите и бензинови фракции на каталитичен крекинг процес. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до С4).	649-072-00-0	270-773-9	68477-91-8	K
Газове (петролни), горни фракции от депропанизатор на газорегенерираща инсталация ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на разни въглеводородни потоци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до С4, предимно пропан).	649-073-00-6	270-777-0	68477-94-1	K
Газове (петролни), суровина за Гирботол инсталация; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, използвана като суровина за Гирботол инсталация за отстраняване на сероводород. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C2 до С4).	649-074-00-1	270-778-6	68477-95-2	K
Газове (петролни), от фракционатора на изомеризирана нафта, богати на С4, без сероводород; Петролен газ	649-075-00-7	270-782-8	68477-99-6	K
Остатъчен газ (петролен), от каталитичен крекинг на пречистено масло и оросителен барабан на фракционатора на топлинния крекинг вакуумен остатък; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на каталитично крекинг масло и термичен крекинг вакуумен остатък. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до С6).	649-076-00-2	270-802-5	68478-21-7	K
Остатъчен газ (петролен), от стабилизиращия абсорбер на каталитична крекинг нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от стабилизацията на каталитична крекинг нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до С6).	649-077-00-8	270-803-0	68478-22-8	K
Остатъчен газ (петролен), от комбинирания фракционатор на каталитичен крекинг, каталитичен риформинг и хидро-десулфуризатор; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на продукти от процесите на каталитичен крекинг, каталитичен риформинг и хидродесулфуризиране, обработена за отстраняване на киселинни примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до С5).	649-078-00-3	270-804-6	68478-24-0	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния стабилизатор на каталитична риформинг нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на каталитична риформинг нафта. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до С4).	649-079-00-9	270-806-7	68478-26-2	K
Остатъчен газ (петролен), смесен поток от инсталация за наситен газ, богат на С4; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на нафта от първа дестилация, остатъчен газ от дестилация и остатъчен газ от стабилизатора на каталитичния риформинг на нафта. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С3 до С6, предимно бутан и изобутан).	649-080-00-4	270-813-5	68478-32-0	K
Остатъчен газ (петролен), от регенерираща наситен газ инсталация, богат на С1—2; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на дестилатния остатъчен газ, остатъчния газ от нафта първа дестилация, от стабилизатора на каталитичния риформинг на нафта. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С1 до С5, предимно метан и етан).	649-081-00-X	270-814-0	68478-33-1	K
Остатъчен газ (петролен), вакуум остатъци от инсталация за термичен крекинг; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от топлинния крекинг на вакуум остатъци. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С1 до С5).	649-082-00-5	270-815-6	68478-34-2	K
Въглеводороди, богати на C3—4, петролен дестилат; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация и кондензация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С3 до С5, предимно С3 до С4).	649-083-00-0	270-990-9	68512-91-4	K
Газове (петролни), пълна гама отпадъчни газове от дехексанизиращата инсталация на нафта първа дестилация; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на пълната гама нафта първа дестилация.. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С2 до C6).	649-084-00-6	271-000-8	68513-15-5	K
Газове (петролни), отпадъчни газове от хидрокрекинг дехексанизиращата инсталация, богати на въглеводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продукти от хидрокрекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С1 до C4. Може да съдържа също малки количества водород и сероводород.	649-085-00-1	271-001-3	68513-16-6	K
Газове (петролни), отпадъчни газове от стабилизатора на лека нафта първа дестилация; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез стабилизацията на лека нафта първа дестилация. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С2 до С6).	649-086-00-7	271-002-9	68513-17-7	K
Остатъци (петролни), алкилационна разлагаща инсталация, богати на C4; Петролен газ (Сложен остатък от дестилацията на потоци от различни рафинерийни операции. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С4 до С5, предимно бутан и кипящи в обхвата от около – 11,7 °C до 27,8 °C (11 °F до 82 °F)).	649-087-00-2	271-010-2	68513-66-6	K
Въглеводороди, С1×4, сероочистени ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез подлгането на въглеводородни газове на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С1 до С4 и кипи в обхвата от около – 164 °C до – 0,5 °C (– 263 °F до 31 °F).	649-089-00-3	271-038-5	68514-36-3	K
Въглеводороди, C1×3; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C3 и кипяща в обхвата от около – 164 °C до –42 °C (– 263 °F до –44 °F).	649-090-00-9	271-259-7	68527-16-2	K
Въглеводороди, C1—5, фракция от дебутанизатор; Петролен газ	649-091-00-4	271-261-8	68527-19-5	K
Газове (петролни), C1×5, маслени; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на суров нефт и/или крекинг на кулов газьол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-092-00-X	271-624-0	68602-83-5	K
Въглеводороди, C2—4; Петролен газ	649-093-00-5	271-734-9	68606-25-7	K
Въглеводороди, C3; Петролен газ	649-094-00-0	271-735-4	68606-26-8	K
Газове (петролни), алкилационна суровина; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез каталитичния крекинг на газьол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C4).	649-095-00-6	271-737-5	68606-27-9	K
Газове (петролни), отпадъчни от фракционирането на кубовия остатък от депропанизатор; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на кубовия остатък от депропанизатор. Състои се главно от бутан, изобутан и бутадиен).	649-096-00-1	271-742-2	68606-34-8	K
Газове (петролни), рафинерийна смеска; Петролен газ (Сложна комбинация, получена от различни процеси. Състои се от водород, сероводород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-097-00-7	272-183-7	68783-07-3	K
Газове (петролни), каталитичен крекинг; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от каталитичен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C5).	649-098-00-2	272-203-4	68783-64-2	K
Газове (петролни), C2—4, сероочистени; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролен дестилат на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се предимно от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C4 и кипи в обхвата от около –51 °C до –34 °C (–60 °F до –30 °F).	649-099-00-8	272-205-5	68783-65-3	K
Газове (петролни), отпадъчни от фракционирането на суров нефт; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на суров нефт. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-100-00-1	272-871-7	68918-99-0	K
Газове (петролни), отпадъчни от дехексанизатор; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на комбинирани нефтени потоци. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-101-00-7	272-872-2	68919-00-6	K
Газове (петролни), отпадъчни от стабилизатора на фракционатора на лек бензин първа дестилация ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на лек бензин първа дестилация. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-102-00-2	272-878-5	68919-05-1	K
Газове (петролни), отпадъчни от стрипинг колоната на юнифайнинг десулфуризационна инсталация за нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез юнифайнинг процеса за десулфуриране на нафта, отделени като леки фракции от продукта нафта. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-103-00-8	272-879-0	68919-06-2	K
Газове (петролни), отпадъчни от каталитичния риформинг на нафта първа дестилация; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичния риформинг на нафта първа дестилация и фракционирането на целия отпаден поток. Състои се от метан, етан и пропан).	649-104-00-3	272-882-7	68919-09-5	K
Газове (петролни), горни фракции от разделителя на инсталация за каталитичен крекинг с кипящ слой; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракциониране на шаржа към C3—C4 разделител. Състои се предимно от C3 въглеводороди).	649-105-00-9	272-893-7	68919-20-0	K
Газове (петролни), отпадъчни от стабилизатора на първата дестилация; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането течността от първата кула, използвана за дестилация на суров нефт. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-106-00-4	272-883-2	68919-10-8	K
Газове (петролни), от дебутанизатора на каталитична крекиринг нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на каталитична крекиринг нафта. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-107-00-X	273-169-3	68952-76-1	K
Остатъчен газ (петролен), от стабилизатора на каталитичен крекинг дестилат и нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на каталитична крекиринг нафта и дестилат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-108-00-5	273-170-9	68952-77-2	K
Остатъчен газ (петролен), от абсорбера на термичен крекинг дестилат, газьол и нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от сепарацията на топлинни крекинг дестилати, нафта и газьол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-109-00-0	273-175-6	68952-81-8	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния стабилизатор на термичен крекинг въглеводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на топлинни крекинг въглеводороди от петролен коксов процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-110-00-6	273-176-1	68952-82-9	K
Газове (петролни), леки от парен крекинг, бутадиенов концентрат ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от термичен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно C4).	649-111-00-1	273-265-5	68955-28-2	K
Газове (петролни), горни фракции от стабилизатора на инсталция за каталитичен риформинг на нафта първа дестилация ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичния риформинг на нафта първа дестилация и фракционирането на целия отпаден поток. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C4).	649-112-00-7	273-270-2	68955-34-0	K
Въглеводороди, C4; Петролен газ	649-113-00-2	289-339-5	87741-01-3	K
Алкани, С1—4, богати на C3; Петролен газ	649-114-00-8	292-456-4	90622-55-2	K
Газове (петролни), от парен крекинг, богати на C3; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от пропилен с известно количество пропан и кипи в обхвата от около –70 °C до 0 °C (–94 °F до 32 °F).	649-115-00-3	295-404-9	92045-22-2	K
Въглеводороди, C4, дестилат от парен крекинг; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглероден номер C4, предимно 1-бутен и 2-бутен, съдържа също бутан и изобутен и кипи в обхвата от около –12 °C до 5 °C (10.4 °F до 41 °F).	649-116-00-9	295-405-4	92045-23-3	K
Петролни газове, втечнени, сероочистени, C4 фракция; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на смес от втечнен петролен газ на процес на серочистка за окисляване на меркапрани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се главно от C4, наситени и ненаситени въглеводороди).	649-117-00-4	295-463-0	92045-80-2	K
Въглеводороди, C4, без съдържание на 1,3-бутадиен и изобутен; петролен газ	649-118-00-X	306-004-1	95465-89-7	K
Рафинати (петролни), парна крекинг C4 фракция, екстракт с медноамониев ацетат, С3—5 и С3—5 ненаситени, без бутадиен; Петролен газ	649-199-00-5	307-769-4	97722-19-5	K
Газове (петролни), суровина за аминова система; Рафинериен газ (Газовата суровина за аминова система за отстраняване на сероводород. Състои се главно от водород. Може да има също въглероден оксид, въглероден диоксид, сероводород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-120-00-0	270-746-1	68477-65-6	K
Газове (петролни), отпадъчни от хидродесулфуризатора на бензолна инсталация ; Рафинериен газ (Отпадъчни газове, произведени от бензолна инсталация. Състоят се главно от водород. Може да има също въглероден оксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6, в т.ч. бензол).	649-121-00-6	270-747-7	68477-66-7	K
Газове (петролни), рецикъл на бензолна инсталация, богати на водород; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от рециклирането на газовете на бензолна инсталация. Състои се главно от водород с различни малки количества въглероден оксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-122-00-1	270-748-2	68477-67-8	K
Газове (петролни), смесено масло, богати на водород и азот; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на смесено масло. Състои се главно от водород и азот с различни малки количества въглероден оксид, въглероден диоксид, и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-123-00-7	270-749-8	68477-68-9	K
Газове (петролни), горни фракции от стрипинг колоната на каталитична риформинг нафта; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от стабилизацията на каталитична риформинг нафта. Състои се от водород и наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-124-00-2	270-759-2	68477-77-0	K
Газове (петролни), C6—8, рецикъл на каталитичен риформинг; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичен риформинг на C6—C8 суровина и рециклирани за запазване на водорода. Състои се главно от водород. Може да съдържа също различни малки количества въглероден оксид, въглероден диоксид, азот и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-125-00-8	270-761-3	68477-80-5	K
Газове (петролни), C6—8, каталитичен риформинг; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичен риформинг на C6 —C8 суровина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5.и водород).	649-126-00-3	270-762-9	68477-81-6	K
Газове (петролни), C6—8, рецикъл на каталитичен риформинг, богати на водород ; Рафинериен газ	649-127-00-9	270-763-4	68477-82-7	K
Газове (петролни), поток, връщащ C2; Рафинериен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от екстракцията на водород от газов поток, съдържащ главно водород с малки количества азот, въглероден оксид, метан, етан и етилен. Състои се главно от въглеводороди като метан, етан и етилен с малки количества водород, азот и въглероден оксид).	649-128-00-4	270-766-0	68477-84-9	K
Газове (петролни), сухи с високо съдържание на серен диоксид, отпадъчни от концентрацията на газове; Рафинериен газ (Сложна комбинация от сухи газове от инсталция за концентрация на газове. Състоят се от водород, сероводород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C1 до C3).	649-129-00-X	270-774-4	68477-92-9	K
Газове (петролни), дестилат от вторичния абсорбер на инсталция за концентрация на газове; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от комбинирани газови потоци във вторичния абсорбер на инсталция за концентрация на газове. Състои се главно от водород, въглероден оксид, въглерод диоксид, азот, сероводород и въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C3).	649-130-00-5	270-776-5	68477-93-0	K
Газове (петролни), отпадъчни от водородния абсорбер; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез абсорбиране на водород от поток, богат на водород. Състои се от водород, въглероден оксид, азот, и метан с малки количества C2 въглеводороди).	649-131-00-0	270-779-1	68477-96-3	K
Газове (петролни), богати на водород; Рафинерен газ (Сложна комбинация, сепарирана като газ от въглеводородни газове чрез изстудяване. Състои се главно от водород с различни малки количества въглероден оксид, азот, метан и въглеводороди C2).	649-132-00-6	270-780-7	68477-97-4	K
Газове (петролни), рецикъл на смесено масло от хидроочистка, богати на водород и азот; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от рециклирано, хидроочистено смесено масло. Състои се главно от водород и азот с различни малки количества въглероден оксид, въглероден диоксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-133-00-1	270-781-2	68477-98-5	K
Газове (петролни), рециклирани, богати на водород; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от рециклирани реакторни газове. Състои се главно от водород с различни малки количества въглероден оксид, въглероден диоксид, азот, сероводород, и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-134-00-7	270-783-3	68478-00-2	K
Газове (петролни), допълване на риформинг, богати на водород; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от риформинг инсталациите. Състои се главно от водород с различни малки количества въглероден оксид и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-135-00-2	270-784-9	68478-01-3	K
Газове (петролни), риформинг хидроочистка; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от риформинг хидроочистващ процес. Състои се главно от водород, метан и етан с различни малки количества сероводород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C5).	649-136-00-8	270-785-4	68478-02-4	K
Газове (петролни), риформинг хидроочистка, богати на водород и-метан; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от риформинг хидроочистващ процес. Състои се главно от водород и метан с различни малки количества въглероден оксид, въглероден диоксид, азот и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C5).	649-137-00-3	270-787-5	68478-03-5	K
Газове (петролни), допълване на риформинг хидроочистка, богати на водород; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от риформинг хидроочистващ процес. Състои се главно от водород с различни малки количества въглероден оксид и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-138-00-9	270-788-0	68478-04-6	K
Газове (петролни), дестилат от термичен крекинг; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез дестилация на продукти от термичен крекинг процес. Състои се от водород, сероводород, въглероден оксид, въглероден диоксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-139-00-4	270-789-6	68478-05-7	K
Остатъчен газ (петролен), от абсорбера на вторичен каталитичен крекинг фракционатор; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от повторното фракциониране на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C3).	649-140-00-X	270-805-1	68478-25-1	K
Остатъчен газ (петролен), от сепаратора на каталитична риформинг нафта; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичния риформинг на нафта първа дестилация Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-141-00-5	270-807-2	68478-27-3	K
Остатъчен газ (петролен), от стабилизатора на каталитична риформинг нафта; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от стабилизирането на каталитична риформинг нафта. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-142-00-0	270-808-8	68478-28-4	K
Остатъчен газ (петролен), от сепаратора на хидроочистката на крекинг дестилат; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от очистването на крекинг дестилати с водород в присъстивето на катализатор. Състои се от водород и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-143-00-6	270-809-3	68478-29-5	K
Остатъчен газ (петролен), от сепаратора на хидродесулфурирана нафта първа дестилация; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от хидродесулфурирането на нафта първа дестилация. Състои се от водород и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-144-00-1	270-810-9	68478-30-8	K
Газове (петролни), горни фракции от стабилизатора на каталитична риформинг нафта; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичен риформинг на нафта първа дестилация, последван от фракционирането на целия отпаден поток. Състои се от водород, метан, етан и пропан).	649-145-00-7	270-999-8	68513-14-4	K
Газове (петролни), отпадъчни от изпарителния барабан под високо налягане на отпадния поток от риформинг; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от изпаряването под високо налягане на отпадния поток от риформинг реактора. Състои се главно от водород с различни малки количества метан, етан и пропан).	649-146-00-2	271-003-4	68513-18-8	K
Газове (петролни), отпадъчни от изпарителния барабан под ниско налягане на отпадния поток от риформинг; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от изпаряването под ниско налягане на отпадния поток от риформинг реактора. Състои се се главно от водород с различни малки количества метан, етан и пропан).	649-147-00-8	271-005-5	68513-19-9	K
Газове (петролни), отпадъчни от дестилацията на петролна рафинерия; Рафинерен газ (Сложна комбинация, сепарирана чрез дестилация на газов поток, съдържащ водород, въглероден оксид, въглероден диоксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6,или получени чрез крекинг на етан и пропан. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C2, водород, азот, и въглероден оксид).	649-148-00-3	271-258-1	68527-15-1	K
Газове (петролни), горни фракции от депентанизатора на ходроочистката на бензолна инсталация; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез очистването на суровината от бензолна инсталация с водород в присъствието на катализатор, последвано от депентанизиране. Състои се главно от водород, етан и пропан с различни малки количества азот, въглероден оксид, въглероден диоксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6. Може да съдържа следи от бензол).	649-149-00-9	271-623-5	68602-82-4	K
Газове (петролни), отпадъчни от вторичния абсорбер, горни фракции от каталитичен крекинг; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез фракционирането на горните фракции от каталитичен крекинг процес в инсталация за каталитичен крекинг с кипящ слой. Състои се от водород, азот, и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C3.	649-150-00-4	271-625-6	68602-84-6	K
Петролни продукти, рафинерни газове; Рафинерен газ (Сложна комбинация, състояща се главно от водород с различни малки количества метан, етан и пропан).	649-151-0-X	271-750-6	68607-11-4	K
Газове (петролни), от сепаратора на хидрокрекинг ниско налягане; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от сепарацията течност — пари на отпадния поток от реактора на хидрокрекинг инсталация. Състои се главно от водород и наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C3).	649-152-00-5	272-182-1	68783-06-2	K
Газове (петролни), рафинерни; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от различни операции за рафиниране на петрол. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C3).	649-153-00-0	272-338-9	68814-67-5	K
Газове (петролни), отпадъчни от сепаратора на платформинг продукти; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от химическия риформинг на нафтени до ароматни. Състои се от водород и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C4).	649-154-00-6	272-343-6	68814-90-4	K
Газове (петролни), отпадъчни от стабилизатора на депентанизатора на хидроочистен керосин, съдържащ серен диоксид; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от стабилизацията в депентанизатор на хидроочистен керосин. Състои се главно от водород, метан, етан, и пропан с различни малки количества азот, сероводород, въглеродоксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C5).	649-155-00-1	272-775-5	68911-58-0	K
Газове (петролни), от изпарителя на хидроочистен керосин, съдържащ серен диоксид; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от изпарителя на инсталацията, очистваща керосин, съдържащ серен диоксид, с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от водород и метан с различни малки количества азот, въглероден оксид и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C5).	649-156-00-7	272-776-0	68911-59-1	K
Газове (петролни), отпдъчни от стрипинг колоната на дестилата от юнифайнинг десулфуризация; Рафинерен газ (Сложна комбинация, отделена от течния продукт на юнифайнинг десулфуризационен процес. Състои се от сероводород, метан, етан и пропан).	649-157-00-2	272-873-8	68919-01-7	K
Газове (петролни), отпдъчни от фракционатора на каталитичен крекинг с кипящ слой; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез фракционирането на горните фракции на каталитичен крекинг процес с кипящ слой. Състои се от водород, сероводород, азот, и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-158-00-8	272-874-3	68919-02-8	K
Газове (петролни), отпдъчни от вторичния абсорбер на каталитичен крекинг с кипящ слой; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез скрубиране на челния газ от каталитична крекинг исталация с кипящ слой. Състои се от водород, азот, метан, етан и пропан).	649-159-00-3	272-875-9	68919-03-9	K
Газове (петролни), отпдъчни от стрипинг колона на хидроочистваща десулфуризация на тежък дестилат; Рафинерен газ (Сложна комбинация, отделена от течния продукт на процеса на хидроочистваща десулфуризация. Състои се от водород, сероводород и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-160-00-9	272-876-4	68919-04-0	K
Газове (петролни), отпдъчни от платформинг стабилизатор, фракциониране на леки фракции; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от фракциониране на леки фракции от платинените реактори на платформинг инсталация. Състои се от водород, метан, етан и пропан).	649-161-00-4	272-880-6	68919-07-3	K
Газове (петролни), отпадъчни от предизпарителна кула, дестилат на суров нефт; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от първата кула в дестилацията на суров нефт. Състои се от азот и наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-162-00-X	272-881-1	68919-08-4	K
Газове (петролни), отпадъчни от стрипинг колона на катран; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от фракционирането на редуциран суров нефт. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C1 до C4).	649-163-00-5	272-884-8	68919-11-9	K
Газове (петролни), отпадъчни от юнифайнинг стрипинг колона Рафинерен газ (Сложна комбинация от водород и метан, получени от фракционирането на продуктите от юнифайнинг инсталация).	649-164-00-0	272-885-3	68919-12-0	K
Остатъчен газ (петролен), от сепаратора на каталитична хидродесулфурирана нафта; Рафинерен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от хидродесулфуризацията на нафта. Състои се от водород, метан, етан, и пропан).	649-165-00-6	273-173-5	68952-79-4	K
Остатъчен газ (петролен), от десулфуризатора на нафта първа дестилация; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от хидродесулфуризацията на нафта първа дестилация. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-166-00-1	273-174-0	68952-80-7	K
Газове (петролни), отпадъчни от гъбестия абсорбер, фракциониране на горните фракции от каталитичния крекинг с кипящ слой и десулфуризцията на газьол; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от фракционирането на продукти от каталитичния крекинг с кипящ слой и десулфуризцията на газьол. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C1 до C4).	649-167-00-7	273-269-7	68955-33-9	K
Газове (петролни), дестилация на суров нефт и каталитичен крекинг; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от дестилацията на суров нефт и каталитичен крекинг процес. Състои се от водород, сероводород азот, въглероден оксид и парафинови и олефинови въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-168-00-2	273-563-5	68989-88-8	K
Газове (петролни), отпадъчни от диетаноламиновия скрубер на газьол; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез десулфуризацията на газьоли с диетаноламин. Състои се главно от сероводород, водород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-169-00-8	295-397-2	92045-15-3	K
Газове (петролни),отпаден поток от хидродесулфуризацията на газьол; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена чрез сепарацията на течната фаза от отапдния поток от хидрогениращата реакция. Състои се главно от водород, сероводород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимнов обхвата от от C1 до C3).	649-170-00-3	295-398-8	92045-16-4	K
Газове (петролни), от продухване на хидродесулфуризиращата инсталзация на газьол; Рафинерен газ (Сложна комбинация от газове, получени от риформинга и от продухването на хидрогениращия реактор. Състои се главно от водород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от от C1 до C4).	649-171-00-9	295-399-3	92045-17-5	K
Газове (петролни), отпадъчни от изпарителя на отпадъчния поток от хидрогениращия процес; Рафинерен газ (Сложна комбинация от газове, получени от изпаряването на отпадъчните потоци след реакцията на хидрогениране. Състои се главно от водород и алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C6).	649-172-00-4	295-400-7	92045-18-6	K
Газове (петролни), остатък от парния крекинг на нафта под високо налягане; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена като смес от некондензируемите части от продукта на парния крекинг процес на нафта, както и остатъчни газове, получени по време на подготовката на следващи продукти. Състои се главно от водород и парафинови и олефинови въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5, с които може също да се смеси и природен газ).	649-173-00-X	295-401-2	92045-19-7	K
Газове (петролни), отпадъчни от намаляване вискозитета на остатъци; Рафинерен газ (Сложна комбинация, получена от намаляване на вискозитета на остатъци в пещ. Състои се главно от сероводород и парафинни и олефинни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-174-00-5	295-402-8	92045-20-0	K
Масло от топенето на парафини (петролно), третирано с киселина; Масло от топенето на парафини (Сложна комбинация от въглеводороди, получена от обработката на масло от топенето на парафини със сярна киселина. Състои се главно от въглеводороди с разклонена верига и въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до С50).	649-175-00-0	300-225-7	93924-31-3	Л
Масло от топенето на парафини (петролно), третирано с глина; Масло от топенето на парафини (Сложна комбинация от въглеводороди, получена от обработката на масло от топенето на парафини с естествена или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес за отстраняването на налични следи от полярни съединения и примеси. Състои се главно от въглеводороди с разклонена верига и въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до С50).	649-176-00-6	300-226-2	93924-32-4	Л
Газове (петролни), С 3—4; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получена чрез дестилацията на продукти от крекинга на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C3 до С4, предимно пропан и пропилен, и кипи в обхвата от около –51 °C до –1 °C (–60 °F до 30 °F).)	649-177-00-1	268-629-5	68131-75-9	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния абсорбер на каталитичен крекинг дестилат и каталитична крекинг нафта; Петролен газ (Сложната комбинация от въглеводороди от дестилацията на продуктите от каталитични крекинг дестилати и каталитична крекинг нафта. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-178-00-7	269-617-2	68307-98-2	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния стабилизатор на каталитична полимеризационна нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди от продуктите от полимеризацията на нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-179-00-2	269-618-8	68307-99-3	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния стабилизатор на каталитична риформинг нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на каталитична риформинг нафта и от която е отстранен сероводорода чрез обработка с амин. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-180-00-8	269-619-3	68308-00-9	K
Остатъчен газ (петролен), от стрипинг колона на хидроочистката на крекинг дестилат; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на топлинни крекинг дестилати с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C6).	649-181-00-3	269-620-9	68308-01-0	K
Остатъчен газ (петролен), от десулфуризатора на дестилат от първа дестилация, без сероводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичната десулфуризация на дестилати от първа дестилация и от която е отстранен сероводорода чрез обработка с амин. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-182-00-9	269-630-3	68308-10-1	K
Остатъчен газ (петролен), от абсорбера на каталитичния крекинг на газьол; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дерстилацията на продукти от каталитичния крекинг на газьол. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C5).	649-183-00-4	269-623-5	68308-03-2	K
Остатъчен газ (петролен), инсталация за регенериране на газ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продукти от разни въглеводородни потоци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C5).	649-184-00-X	269-624-0	68308-04-3	K
Остатъчен газ (петролен), от деетанизатора на инсталация за регенериране на газ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продукти от разни въглеводородни потоци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-185-00-5	269-625-6	68308-05-4	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционатора на хидродесулфуризиран дестилат и хидродесулфуризирана нафта, без киселина; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционацията на въглеводородни потоци на хидро-десулфуризирана нафта и дестилат и обработени за отстраняването на киселинни примеси. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C5).	649-186-00-0	269-626-1	68308-06-5	K
Остатъчен газ (петролен), от стрипинг колона на хидродесулфуризиран вакуум газьол, без сероводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от стрипинг стабилзацията на каталитичен хидродесулфуризиран вакуум газьол и от която е отстранен сероводорода чрез обработка с амин. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C6).	649-187-00-6	269-627-7	68308-07-6	K
Остатъчен газ (петролен), от стабилизатора на лека нафта първа дестилация, без сероводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на лека нафта първа дестилация и от която е отстранен сероводорода чрез обработка с амин. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C5).	649-188-00-1	269-629-8	68308-09-8	K
Остатъчен газ (петролен), от подготвителния деетанизатор на пропан-пропиленова алкилационна суровина; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на реакционните продукти пропан и пропилен. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C4).	649-189-00-7	269-631-9	68308-11-2	K
Остатъчен газ (петролен), от хидродесулфуризация на вакуум газьол, без сероводород; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичната хидродесулфуризация на вакуум газьол и от която е отстранен сероводорода чрез обработка с амин. Състои се от главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C1 до C6).	649-190-00-2	269-632-4	68308-12-3	K
Газове (петролни), каталитични крекинг горни; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичния крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C5 и кипи в обхвата отоколо –48 °C до 32 °C (–54 °F до 90 °F).	649-191-00-8	270-071-2	68409-99-4	K
Алкани, c1—2; Петролен газ	649-193-00-9	270-651-5	68475-57-0	K
Алкани, c2—3; Петролен газ	649-194-00-4	270-652-0	68475-58-1	K
Алкани, c3—4; Петролен газ	649-195-00-X	270-653-6	68475-59-2	K
Алкани, c4—5; Петролен газ	649-196-00-5	270-654-1	68475-60-5	K
Горивни газове; Петролен газ (Комбинация от леки газове. Състои се предимно от водород и/или въглеводороди с ниско молекулно тегло).	649-197-00-0	270-667-2	68476-26-6	K
Горивни газове, дестилати на суров петрол; Петролен газ (Сложна комбинация от леки газове, получени чрез дестилация на суров петрол и чрез каталитичен риформинг на нафта. Състои се от водород и въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4 и кипи в обхвата от около – 217 °C до –12 °C (– 423 °F до 10 °F).	649-198-00-6	270-670-9	68476-29-9	K
Въглеводороди, C3—4; Петролен газ	649-199-00-1	270-681-9	68476-40-4	K
Въглеводороди, C4—5; Петролен газ	649-200-00-5	270-682-4	68476-42-6	K
Въглеводороди, C2—4, богати на C3; Петролен газ	649-201-00-0	270-689-2	68476-49-3	K
Петролни газове, втечнени; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C7 и кипи в обхвата от около –40 °C до 80 °C (–40 °F до 176 °F).	649-202-00-6	270-704-2	68476-85-7	K
Петролни газове, втечнени, осветлени ; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез подлагането на смес от втечнен петролен газ на процес на осветляване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C7 и кипи в обхвата от около –40 °C до 80 °C (–40 °F до 176 °F).	649-203-00-1	270-705-8	68476-86-8	K
Газове (петролни), C3-4, богати на изобутан; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на наситени и ненаситени въглеводороди, с обичаен обхват въглеродни номера от C3 до C6, предимно бутан и изобутан. Състои се от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C4, предимно изобутан).	649-204-00-7	270-724-1	68477-33-8	K
Дестилати (петролни) ,C3—6, богати на пиперилен; Петролен газ Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на наситени и ненаситени алифатни въглеводороди с обичаен обхват въглеродни номера от C3 до C6. Състои се от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C6, предимно пиперилени).	649-205-00-2	270-726-2	68477-35-0	K
Газове (петролни), горни фракции на бутановия разделител; Петролен газ Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на бутанов поток. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C4).	649-206-00-8	270-750-3	68477-69-0	K
Газове (петролни), C2—3;Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичен фракционен процес. Съдържа предимно етан, етилен, пропан, и пропилен).	649-207-00-3	270-751-9	68477-70-3	K
Газове (петролни), кубов остатък от депропанизатор на каталитичен крекинг газьол, богати на C4, без киселина; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на въглеводороден поток на каталитичен крекинг газьол и обработена за отстраняването на сероводород и други киселинни компоненти. Състои се от въглеводороди въглеродни номера в обхвата от C3 до C5, предимно C4).	649-208-00-9	270-752-4	68477-71-4	K
Газове (петролни), кубов остатък от дебутанизатор на каталитична крекинг нафта, богати на C3—5; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от стабилизацията на каталитична крекинг нафта. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C5).	649-209-00-4	270-754-5	68477-72-5	K
Остатъчен газ (петролен), от фракционния стабилизатор на изомеризирана нафта; Петролен газ (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната стабилизация на продукти от изомеризирана нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C4).	649-210-00-X	269-628-2	68308-08-7	K
Масло от топенето на парафин (петролно), третирано с въглерод; Масло от топенето на парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на масло от топенето на парафин с активен въглен за отстраняването на следи от съставки и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди с права верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	649-211-00-5	308-126-0	97862-76-5	Л
Дестилати (петролни), осветлени, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролен дестилат на процес на сероочистка за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киелинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C20 и кипи в обхвата от около 150 °C до 345 °C (302 °F до 653 °F).	649-212-00-0	265-088-7	64741-86-2	Н
Газьоли (петролни), рафинирани с разтворител; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на екстракция с разтворител. Състои се главно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C25 и кипи в обхвата от около 205 °C до 400 °C (401 °F до 752 °F).	649-213-00-6	265-092-9	64741-90-8	Н
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на екстракция с разтворител. Състои се главно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C20 и кипи в обхвата от около 150 °C до 345 °C (302 °F до 653 °F).	649-214-00-1	265-093-4	64741-91-9	Н
Газьоли (петролни), третирани с киселина; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C25 и кипи в обхвата от около 230 °C до 400 °C (446 °F до 752 °F).	649-215-00-7	265-112-6	64742-12-7	Н
Дестилати (петролни), третирани с киселина, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C20 и кипи в обхвата от около 205 °C до 345 °C (401 °F до 653 °F).	649-216-00-2	265-113-1	64742-13-8	Н
Дестилати (петролни), третирани с киселина, леки; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процеса на обработка със сярна киселина Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C16 и кипи в обхвата от около 150 °C до 290 °C (302 °F до 554 °F).	649-217-00-8	265-114-7	64742-14-9	Н
Газьоли (петролни), химически неутрализирани; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез процес на обработка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C13 до C25 и кипи в обхвата от около 230 °C до 400 °C (446 °F до 752 °F).	649-218-00-3	265-129-9	64742-29-6	Н
Дестилати (петролни), химически неутрализирани, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез процес на обработка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C11 до C20 и кипи в обхвата от около 205 °C до 345 °C (401 °F до 653 °F).	649-219-00-9	265-130-4	64742-30-9	Н
Дестилати (петролни), третирани с глина, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина, обикновено в перколационен процес за отстраняване на следите от наличните полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C9 до C20 и кипи в обхвата от около 150 °C до 345 °C (302 °F до 653 °F).	649-220-00-4	265-139-3	64742-38-7	Н
Дестилати (петролни), хидроочистени, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна фракция с водород в присъстивето на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C11 до C25 и кипи в обхвата от около 205 °C до 400 °C (401 °F до 752 °F)).	649-221-00-X	265-148-2	64742-46-7	Н
Газьоли (петролни), хидродесулфуризирани; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от петролна складова суровина чрез обработка с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C13 до C25 и кипи в обхвата от около 230 °C до 400 °C (446 °F до 752 °F).	649-222-00-5	265-182-8	64742-79-6	Н
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от петролна складова суровина чрез обработка с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C11 до C25 и кипи в обхвата от около 205 °C до 400 °C (401 °F до 752 °F).	649-223-00-0	265-183-3	64742-80-9	Н
Дестилати (петролни), остатък от каталитична риформинг фракционация, с висока точка на кипене; Газьол— неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на остатъка от каталитичния риформинг фракционатор. Кипи в обхвата от около 343 °C до 399 °C (650 °F до 750 °F).	649-228-00-8	270-719-4	68477-29-2	Н
Дестилати (петролни), остатък от каталитична риформинг фракционация, с междинна точка на кипене; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на остатъка от каталитичния риформинг фракционатор. Кипи в обхвата от около 288 °C до 371 °C (550 °F до 700 °F).	649-229-00-3	270-721-5	68477-30-5	Н
Дестилати (петролни), остатък от каталитична риформинг фракционация, с ниска точка на кипене; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на остатъка от каталитичния риформинг фракционатор. Кипи под около 288 °C (550 °F).	649-230-00-9	270-722-0	68477-31-6	Н
Дестилати (петролни), високо рафинирани, средни; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди от подлагането на петролна фракция на няколко от следните етапи: филтриране, центрофугиране, атмосферна дестилация, вакуум дестилация, подкиселяване, неутрализация и обработка с глина. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C10 до C20).	649-231-00-4	292-615-8	90640-93-0	Н
Дестилати (петролни), от каталитичен риформинг, тежки ароматни, концентрирани; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на каталитична риформинг петролна фракция. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C10 до C16 и кипи в обхвата от около 200 °C до 300 °C (392 °F до 572 °F).	649-232-00-X	295-294-2	91995-34-5	Н
Газьоли, парафинови; Газьол — неспецифициран (Дестилат, получен от повторна дестилация на сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на отпадни потоци от тежък режим на каталитична хидроочистка на парафини. Кипи в обхвата от около 190 °C до 330 °C (374 °F до 594 °F).	649-233-00-5	300-227-8	93924-33-5	Н
Нафта (петролна), рафинирана с разтворител, хидро-десулфуризирана, тежка; Газьол — неспецифициран	649-234-00-0	307-035-3	97488-96-5	Н
Въглеводороди, C16—20, хидроочистени, среден дестилат, дестилатни леки фракции; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като първи дестилати от вакуум дестилацията на отпадни потоци от обработката на среден дестилат с водород. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C20 и кипи в обхвата от около 290 °C до 350 °C (554 °F до 662 °F). От тях се произвежда готово масло с вискозитет 2 cSt при 100 °C (212 °F).	649-235-00-6	307-659-6	97675-85-9	Н
Въглеводороди, C12—20, хидроочистени, парафинови, дестилатни леки фракции; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като първи дестилати от вакуум дестилацията на отпадни потоци от обработката на тежки парафини с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C12 до C20 и кипи в обхвата от около 230 °C до 350 °C (446 °F до 662 °F). От тях се произвежда готово масло с вискозитет 2 cSt при 100 °C (212 °F).	649-236-00-1	307-660-1	97675-86-0	Н
Въглеводороди, C11—17, екстрахирани с разтворител, леки нафтенови; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от екстракцията на ароматните от лек нафтенов дестилат с вискозитет от 2.2 cSt при 40 °C (104 °F). Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C17 и кипи в обхвата от около 200 °C до 300 °C (392 °F до 572 °F).	649-237-00-7	307-757-9	97722-08-2	Н
Газьоли, хидроочистени; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от повторната дестилация на отпадните потоци от обработката на парафини с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C17 до C27 и кипи в обхвата от около 330 °C до 340 °C (626 °F до 644 °F).	649-238-00-2	308-128-1	97862-78-7	Н
Дестилати (петролни), третирани с въглерод, леки парафинови; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна маслена фракция с активен въглен за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C12 до C28).	649-239-00-8	309-667-5	100683-97-4	Н
Дестилати (петролни), междинни парафинови, третирани с въглерод; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петрол с активен въглен за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C36).	649-240-00-3	309-668-0	100683-98-5	Н
Дестилати (петролни), междинни парафинови, третирани с глина; Газьол — неспецифициран (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петрол с белилна глина за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C36).	649-241-00-9	309-669-6	100683-99-6	Н
Алкани, C12—26, разклонени и линейни;	649-242-00-4	292-454-3	90622-53-0	Н
Консистентни мазилни вещества; Грес (Сложна комбинация от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C12 до C50. Може да съдържа органични соли на алкални метали, алкалоземни метали и/или алуминиеви съединения).	649-243-00-X	278-011-7	74869-21-9	Н
Суров парафин (петролен); Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от петролна фракция чрез кристализация с разтворител (обезпарафиниране с разтворител) или като дестилационна фракция от суров петрол с много високо съдържание на парафин. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-244-00-5	265-165-5	64742-61-6	Н
Суров парафин (петролен), третиран с киселина; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат чрез обработката на петролна фракция на суров парафин със сярна киселина. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимнопо-големи от C20).	649-245-00-0	292-659-8	90669-77-5	Н
Суров парафин (петролен), третиран с глина; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на петролна фракция на суров парафин с природна или модифицирана глина в контактен и перколационен процес. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-246-00-6	292-660-3	90669-78-6	Н
Суров парафин (петролен), хидроочистен; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на суров парафин с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-247-00-1	295-523-6	92062-09-4	Н
Суров парафин (петролен), с ниска точка на топене; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от петролна фракция чрез обезпарафиниране с разтворител. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	649-248-00-7	295-524-1	92062-10-7	Н
Суров парафин (петролен), с ниска точка на топене, хидроочистен; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен суров парафин с ниска точка на топене с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	649-249-00-2	295-525-7	92062-11-8	Н
Суров парафин (петролен), с ниска точка на топене, третиран с въглерод; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен суров парафин с ниска точка на топене с активен въглен за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимнопо-големи от C12).	649-250-00-8	308-155-9	97863-04-2	Н
Суров парафин (петролен), с ниска точка на топене, третиран с глина; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен суров парафин с ниска точка на топене с бентонит за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди с права и разклонена верига с въглеродни номера предимно по-големи от C12).	649-251-00-3	308-156-4	97863-05-3	Н
Суров парафин (петролен),с ниска точка на топене, третиран със силициева киселина; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен суров парафин с ниска точка на топене със силициева киселина.	649-252-00-9	308-158-5	97863-06-4	Н
Суров парафин (петролен), третиран с въглерод; Суров парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен суров парафин с ниска точка на топене с активен въглен за отстраняването на следи от полярни съставки и примеси).	649-253-00-4	309-723-9	100684-49-9	Н
Петролат; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като полутвърдо вещество от обезпарафинирането на остатъчно парафиново масло. Състои се главно от наситени, кристални и течни въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25).	649-254-00-X	232-373-2	8009-03-8	Н
Петролат (петролен), окислен; Петролат (Сложна комбинация от органични съединения, предимно карбоксилни киселини с високо молекулно тегло, получени от въздушното окисляване на петролат).	649-255-00-5	265-206-7	64743-01-7	Н
Петролат (петролен), третиран с алумооксид; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролат с Al2O3 за отстраняване на полярни компоненти и примеси. Състои се главно от наситени, кристални и течни въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25).	649-256-00-0	285-098-5	85029-74-9	Н
Петролат (петролен), хидроочистен; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като полутвърдо вещество от обезпарафинирането на остатъчно парафиново масло, обработено с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от наситени, микрокристални и течни въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-257-00-6	295-459-9	92045-77-7	Н
Петролат (петролен), третиран с въглерод ; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен петролат с активен въглен за отстраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-258-00-1	308-149-6	97862-97-0	Н
Петролат (петролен), третиран със силицева киселина; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролен петролат със силицева киселина за отстраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C20).	649-259-00-7	308-150-1	97862-98-1	Н
Петролат (петролен), третиран с глина ; Петролат (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролат с белилна глина за отстраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата над C25).	649-260-00-2	309-706-6	100684-33-1	Н
Бензин, природен ; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, отделени от природен газ чрез процеси като изстудяване или абсорбция. Състои се главно от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C8 и кипи в обхвата от около –20 °C до 120 °C (–4 °F до 248 °F).	649-261-00-8	232-349-1	8006-61-9	П
Нафта; Нафта с ниска точка на кипене (Рафинирани, частично рафинирани или нерафинирани петролни продукти чрез дестилацията на природен газ. Състоят се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C6 и кипят в обхвата от около 100 °C до 200 °C (212 °F до 392 °F).	649-262-00-3	232-443-2	8030-30-6	П
Лигроин ; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционната дестилация на петрол. Тази фракция кипи в обхват от около 20 °C до 135 °C (58 °F до 275 °F)).	649-263-00-9	232-453-7	8032-32-4	П
Нафта (петролна), тежка, първа дестилация ; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров петрол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C12 и кипи в обхвата от около 65 °C до 230 °C (149 °F до 446 °F).	649-264-00-4	265-041-0	64741-41-9	П
Нафта (петролна), Пълна гама от първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров нефт. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 220 °C (–4 °F до 428 °F).	649-265-00-X	265-042-6	64741-42-0	П
Нафта (петролна), лека от първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров нефт. Състои се главно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C10 и кипи в обхвата от около –20 °C до 180 °C (–4 °F до 356 °F).	649-266-00-5	265-046-8	64741-46-4	П
Солвентнафта (петролна), лека, алифатна; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров нефт или природен бензин. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C10 и кипи в обхвата от около 35 °C до 160 °C (95 °F до 320 °F).	649-267-00-0	265-192-2	64742-89-8	П
Дестилати (петролни), леки от първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на суров нефт. Състои се главно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C7 и кипи в обхвата от около –88 °C до 99 °C (– 127 °F до 210 °F).	649-268-00-6	270-077-5	68410-05-9	П
Бензин, регенерация на пари; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, отделени чрез охлаждане от газовете от системи за регенерация на пари. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 196 °C (–4 °F до 384 °F).	649-269-00-1	271-025-4	68514-15-8	П
Бензин, първа дестилация, инсталация за дестилация на леки фракции; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, произведени от инсталация за дестилация на леки фракции чрез дестилацията на суров нефт. Кипи в обхвата от около 36,1 °C до 193,3 °C (97 °F до 380 °F).	649-270-00-7	271-727-0	68606-11-1	П
Нафта (петролна), неосветлена; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на нафтени потоци от различни рафинерийни процеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C12 и кипи в обхвата от около 0 °C до 230 °C (25 °F до 446 °F).	649-271-00-2	272-186-3	68783-12-0	П
Дестилати (петролни), леки, горни фракции от фракционни стабилизатори на бензин първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C6).	649-272-00-8	272-931-2	68921-08-4	П
Нафта (петролна), тежка от първа дестилация, съдържа ароматни; Нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилационния процес на суров петрол. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C12 и кипи в обхвата от около 130 °C до 210 °C (266 °F до 410 °F).	649-273-00-3	309-945-6	101631-20-3	П
Нафта (петролна), пълна гама алкилат; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от реакцията на изобутан с моноолефинови въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от C3 до C5. Състои се главно от наситени въглеводороди с разклонена верига и с въглеродни номера предимно в обхвата C7 до C12 и кипи в обхвата от около 90 °C до 220 °C (194 °F до 428 °F).	649-274-00-9	265-066-7	64741-64-6	П
Нафта (петролна), тежка, алкилатна; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от реакцията на изобутан с моноолефинови въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от C3 до C5. Състои се главно от наситени въглеводороди с разклонена верига и с въглеродни номера предимно в обхвата C9 до C12 и кипи в обхвата от около 150 °C до 220 °C (302 °F до 428 °F).	649-275-00-4	265-067-2	64741-65-7	П
Нафта (петролна), лека, алкилатна; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от реакцията на изобутан с моноолефинови въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от C3 до C5. Състои се главно от наситени въглеводороди с разклонена верига и с въглеродни номера предимно в обхвата C7 до C10 и кипи в обхвата от около 90 °C до 160 °C (194 °F до 320 °F).	649-276-00-X	265-068-8	64741-66-8	П
Нафта (петролна), изомеризационна; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичната изомеризация на парафинови C4 до C6 въглеводороди с права верига. Състои се главно от наситени въглеводороди като изобутан, изопентан, 2,2-диметилбутан, 2-метилпентан и 3-метилпентан).	649-277-00-5	265-073-5	64741-70-4	П
Нафта (петролна), рафинирана с разтворител, лека; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от екстракцията с разтворител. Състои се предимно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C5 до C11 и кипи в обхвата от около 35 °C до 190 °C (95 °F до 374 °F).	649-278-00-0	265-086-6	64741-84-0	П
Нафта (петролна), рафинирана с разтворител, тежка; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от екстракцията с разтворител. Състои се предимно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C7 до C12. и кипи в обхвата от около 90 °C до 230 °C (194 °F до 446 °F).	649-279-00-6	265-095-5	64741-92-0	П
Рафинати (петролни), противоточни екстракти, етилен гликол-вода, каталитичен риформинг; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от екстракцията чрез „УДЕКС“ процес по каталитичния риформинг поток. Състои се от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват от C6 до C9).	649-280-00-1	270-088-5	68410-71-9	П
Рафинати (петролни), риформинг, сепарационна инсталация „Лурги“; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от сепарационна инсталация „Лурги“. Състои се главно от неароматни въглеводороди с различни малки количества ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C8).	649-281-00-7	270-349-3	68425-35-4	П
Нафта (петролна), пълен обхват алкилат, съдържаща бутан; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от реакцията на изобутан с моноолефинови въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от C3 до C5. Състои се главно от наситени въглеводороди с разклонена верига и въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 с известно количество бутани и кипи в обхвата от около 35 °C до 200 °C (95 °F до 428 °F).	649-282-00-2	271-267-0	68527-27-5	П
Дестилати (петролни), от парен крекинг на нафта, рафинирани с разтворител, леки, хидроочистени; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинати от екстракцията с разтворител на хидроочистен лек дестилат от парна крекинг нафта).	649-283-00-8	295-315-5	91995-53-8	П
Нафта (петролна), С4—12, бутан-алкилат, богата на изооктан; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от алкилацията на бутани. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C4 до C12,, богата на изооктан и кипяща в обхвата от около 35 °C до 210 °C (95 °F до 410 °F).	649-284-00-3	295-430-0	92045-49-3	П
Въглеводороди, хидроочистени, леки дестилати от нафта, рафинирани с разтворител; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на хидроочистена нафта, последвана от екстракцията с разтворител и дестилационен процес. Състои се главно от наситени въглеводороди, кипи в обхвата от около 94 °C до 99 °C (201 °F до 210 °F).	649-285-00-9	295-436-3	92045-55-1	П
Нафта (петролна), изомеризационна, C6-фракция; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на бензин, които е бил каталитично изомеризиран. Състои се предимно от хексанови изомери, кипящи в обхвата от около 60 °C до 66 °C (140 °F до 151 °F).	649-286-00-4	295-440-5	92045-58-4	П
Въглеводороди, С6—7, крекинг нафта, рафинирани с разтворител; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от сорбцията на бензол от каталитична крекинг въглеводородна фракция, богата на бензол и напълно хидрогенирана, получена чрез дестилация от предварително хидрогенирана крекинг нафта. Състои се главно от парафинови и нафтенови въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата C6 до C7 и кипи в обхвата от около 70 °C до 100 °C (158 °F до 212 °F).	649-287-00-X	295-446-8	92045-64-2	П
Въглеводороди, богати на С6, дестилати на хидроочистена лека нафта, рафинирани с разтворител; Модифицирана нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на хидроочистена нафта, последвана от екстракция с разтворител. Състои се предимно от наситени въглеводороди и кипи в обхвата от около 65 °C до 70 °C (149 °F до 158 °F).	649-288-00-5	309-871-4	101316-67-0	П
Нафта (петролна), тежка, каталитичен крекинг; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C12 и кипи в обхвата от около 65 °C до 230 °C (148 °F до 446 °F). Съдържа относително голяма част ненаситени въглеводороди).	649-289-00-0	265-055-7	64741-54-4	П
Нафта (петролна), лека, каталитичен крекинг; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4 °F до 374 °F). Съдържа относително голяма част ненаситени въглеводороди).	649-290-00-6	265-056-2	64741-55-5	П
Въглеводороди, С3—11, дестилати от каталитичен крекинг; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C11 и кипи в обхват до около 204 °C (400 °F).	649-291-00-1	270-686-6	68476-46-0	П
Нафта (петролна), лек дестилат от каталитичен крекинг.; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C1 до C5).	649-292-00-7	272-185-8	68783-09-5	П
Дестилати (петролни), от парен крекинг на нафта, хидро-очистени, леки ароматни; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лек дестилат от парна крекинг на нафта. Състои се предимно от ароматни въглеводороди).	649-293-00-2	295-311-3	91995-50-5	П
Нафта (петролна), тежка от каталитичен крекинг, осветлена; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на каталитичен крекинг петролен дестилат на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C12 и кипи в обхвата от около 60 °C до 200 °C (140 °F до 392 °F).	649-294-00-8	295-431-6	92045-50-6	П
Нафта (петролна), лека от каталитичен крекинг, осветлена; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на нафта от каталитичен крекинг процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се предимно от въглеводороди, кипящи в обхват от около 35 °C до 210 °C (95 °F до 410 °F).	649-295-00-3	295-441-0	92045-59-5	П
Въглеводороди, С8—12, от каталитичен крекинг, химически неутрализирани; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на фракция от каталитичния крекинг процес, претърпели алкално промиване. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C12 и кипи в обхвата от около 130 °C до 210 °C (266 °F до 410 °F).	649-296-00-9	295-794-0	92128-94-4	П
Въглеводороди, С8—12, дестилати от каталитичен крекинг; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C12 и кипи в обхвата от около 140 °C до 210 °C (284 °F до 410°F).	649-297-00-4	309-974-4	101794-97-2	П
Въглеводороди, С8—12, от каталитичен крекинг, химически неутрализирани, осветлени; Каталитична крекинг нафта с ниска точка на кипене	649-298-00-X	309-987-5	101896-28-0	П
Нафта (петролна), лека от каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен риформинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C11 и кипи в обхвата от около 35 °C до 190 °C (95 °F до 374 °F). Съдържа относително голяма част ароматни и въглеводороди с разклонена верига. Този поток може да съдържа 10 обемни % или повече бензол).	649-299-00-5	265-065-1	64741-63-5	П
Нафта (петролна), тежка от каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен риформинг процес. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 и кипи в обхвата от около 90 °C до 230 °C (194 °F до 446 °F)).	649-300-00-9	265-070-9	64741-68-0	П
Дестилати (петролни), от депентанизатора на каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продукти от каталитичен риформинг процес. Състои се главно от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C6 и кипи в обхвата от около -49 °C до 63 °C (-57 °F до 145 °F).	649-301-00-4	270-660-4	68475-79-6	П
Въглеводороди, С2—6, С6—8, от каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене	649-302-00-X	270-687-1	68476-47-1	П
Остатъци (петролни), С6—8 , от каталитичен риформинг Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложен остатък от каталитичния риформинг на С6—8 суровина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C6).	649-303-00-5	270-794-3	68478-15-9	П
Нафта (петролна), лека от каталитичен риформинг, без ароматни; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от каталитичен риформинг процес. Състои се главно от с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C8 .и кипи в обхват от около 35 °C до 120 °C (95 °F до 248 °F). Съдържа относително голяма част въглеводороди с разклонена верига, като ароматните компоненти са отстранени).	649-304-00-0	270-993-5	68513-03-1	П
Дестилати (петролни), горни фракции на каталитична риформинг нафта първа дестилация ; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичния риформинг на нафта първа дестилация, последван от фракциониране на целия отпаден поток. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C6).	649-305-00-6	271-008-1	68513-63-3	П
Петролни продукти, риформинг продукти от хидрофайнинг-пауърформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени в хидрофайнинг-пауърформинг процес и кипи в обхват от около 27 °C до 210 °C (80 °F до 410 °F).	649-306-00-1	271-058-4	68514-79-4	П
Нафта (петролна), пълен обхват риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от каталитичен риформинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C12.и кипи обхвата от около 35 °C до 230 °C (95 °F до 446 °F).	649-307-00-7	272-895-8	68919-37-9	П
Нафта (петролна), от каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продуктите от каталитичен риформинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C12.и кипи обхвата от около 30 °C до 220 °C (90 °F до 430 °F). Съдържа относително голяма част ароматни и въглеводороди с разклонена верига. Този поток може да съдържа 10 обемни % или повече бензол).	649-308-00-2	273-271-8	68955-35-1	П
Дестилати (петролни), от каталитичен риформинг, хидро-очистени, леки, С8—12 ароматна фракция; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от алкилбензоли, получени от каталитичния риформинг на петролна нафта. Състои се главно от алкилбензоли с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C10.и кипи обхвата от около 160 °C до 180 °C (320 °F до 356 °F).	649-309-00-8	285-509-8	85116-58-1	П
Ароматни въглеводороди, С8, от каталитичен риформинг; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене	649-310-00-3	295-279-0	91995-18-5	П
Ароматни въглеводороди, С7—12, C8-богати; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез сепарацията от фракция, съдържаща платформинг продукт. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 (главно С8) и може да съдържа неароматни въглеводороди, и двата вида кипят в обхвата от около 130 °C до 200 °C (266 °F до 392 °F).	649-311-00-9	297-401-8	93571-75-6	П
Бензин, С5—11, високооктанов, стабилизиран, риформинг, Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна високооктанова комбинация от въглеводороди, получени от каталитчната дехидрогенация на предимно нафтенова нафта. Състои се главно от ароматни и неароматни с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C11 и кипи обхвата от около 45 °C до 185 °C (113 °F до 365 °F).	649-312-00-4	297-458-9	93572-29-3	П
Въглеводороди, С7—12, богати на C9.ароматни, риформингова тежка фракция; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез сепарацията от фракция, съдържаща платформинг продукт. Състои се главно от от неароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 и кипи обхвата от около 120 °C до 210 °C (248 °F до 380 °F), и C9 и по-висши ароматни въглеводороди).	649-313-00-X	297-465-7	93572-35-1	П
Въглеводороди, С5—11, богати на неароматни, риформингова лека фракция; Каталитична риформинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез сепарацията от фракция, съдържаща платформинг продукт. Състои се главно от от неароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C11 и кипи в обхвата от около 35 °C до 125 °C (94 °F до 257 °F), бензол и толуол).	649-314-00-5	297-466-2	93572-36-2	П
Масло от топенето на парафин (петролно), третирано със силициева киселина; Масло от топенето на парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на масло от топенето на парафин със силициева киселина за отстраняването на следи от съставки и примеси. Състои се главно от въглеводороди с права верига и въглеродни номера предимно по-големи от C12).	649-315-00-0	308-127-6	97862-77-6	Л
Нафта (петролна), лека от термичен крекинг; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от термичен крекинг процес. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C8 и кипи обхвата от около –10 °C до 130 °C (14 °F до 266 °F).	649-316-00-6	265-075-6	64741-74-8	П
Нафта (петролна), тежка от термичен крекинг; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от термичен крекинг процес. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C12 и кипи обхвата от около 65 °C до 220 °C (148 °F до 428 °F).	649-317-00-1	265-085-0	64741-83-9	П
Дестилати (петролни), тежки, ароматни; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложната комбинация от въглеводороди от дестилацията на продукти от термичен крекинг на етан и пропан. Тази по-високо кипяща фракция се състои предимно от C5—C7 ароматни въглеводороди с някои ненаситени алифатни въглеводороди с въглероден номер C5. Този поток може да съдържа бензол).	649-318-00-7	267-563-4	67891-79-6	П
Дестилати (петролни), леки, ароматни; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложната комбинация от въглеводороди от дестилацията на продукти от термичен крекинг на етан и пропан. Тази по-ниско кипяща се състои предимно от C5—C7 ароматни въглеводороди с някои ненаситени алифатни въглеводороди с въглероден номер C5. Този поток може да съдържа бензол).	649-319-00-2	267-565-5	67891-80-9	П
Дестилати (петролни), извлечени от рафинат-пиролизат на нафта, бензинова смеска; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложната комбинация от въглеводороди, получени от пиролизната фракционация при 816 °C (1 500 °F) на нафта и рафинат. Състои се главно от въглеводороди с въглероден номер C9 и кипи при около 204 °C (400 °F).	649-320-00-8	270-344-6	68425-29-6	П
Ароматни въглеводороди, C6—8, извлечени от рафинат-пиролизат на нафта; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от пиролизната фракционация при 816 °C (1 500 °F) на нафта и рафинат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C8, включително бензол).	649-321-00-3	270-658-3	68475-70-7	П
Дестилати (петролни), термична крекинг нафта и газьол; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на термична крекинг нафта и/или газьол. Състои се главно от олефинови въглеводороди с въглероден номер C5 и кипи в обхвата от около 33 °C до 60 °C (91 °F до 140 °F).	649-322-00-9	271-631-9	68603-00-9	П
Дестилати (петролни), термична крекинг нафта и газьол, съдържат C5 димер; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстрактивната дестилация на термична крекинг нафта и газьол. Състои се предимно от въглеводороди с въглероден номер C5 и известно количество димеризирани C5 олефини и кипи в обхвата от около 33 °C до 184 °C (91 °F до 363 °F).	649-323-00-4	271-632-4	68603-01-0	П
Дестилати (петролни), термична крекинг нафта и газ, екстрактивни; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстрактивната дестилация на термична крекинг нафта и газьол. Състои се от парафинови и олефинови въглеводороди, предимно изоамилени като 2-метил-1-бутен и 2-метил-2-бутен и кипи в обхвата от около 31 °C до 40 °C (88 °F до 104 °F).	649-324-00-X	271-634-5	68603-03-2	П
Дестилати (петролни), леки, термичен крекинг, дебутанизирани ароматни; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от термичния крекинг процес. Състои се предимно от ароматни въглеводороди, главно бензол).	649-325-00-5	273-266-0	68955-29-3	П
Нафта (петролна), лека от термичен крекинг, осветлена; Термична крекинг нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролен дестилат от високотемпературен термичен крекинг на тежки маслени фракции на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани. Състои се предимно от ароматни, олефини и наситени въглеводороди, кипящи в обхвата от около 20 °C до 100 °C (68 °F до 212 °F).	649-326-00-0	295-447-3	92045-65-3	П
Нафта (петролна), хидроочистена, тежка; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C13 и кипи в обхвата от около 65 °C до 230 °C (149 °F до 446 °F).	649-327-00-6	265-150-3	64742-48-9	П
Нафта (петролна), хидроочистена, лека; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4 °F до 374 °F).	649-328-00-1	265-151-9	64742-49-0	П
Нафта (петролна), хидродесулфуризирана, лека; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичен хидродесулфуризиращ процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4 °F до 374 °F).	649-329-00-7	265-178-6	64742-73-0	П
Нафта (петролна), хидродесулфуризирана, тежка; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичен хидродесулфуризиращ процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 и кипи в обхвата от около 90 °C до 230 °C (194 °F до 446 °F).	649-330-00-2	265-185-4	64742-82-1	П
Дестилати (петролни), хидроочистени средни, с междинна точка на кипене; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от процес на хидроочистване на средни дестилати. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C5 до C10 и кипи в обхвата от около 127 °C до 188 °C (262 °F до 370 °F).	649-331-00-8	270-092-7	68410-96-8	П
Дестилати (петролни), леки от процес на хидрочистване на дестилат, с ниска точка на кипене; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от процес на хидроочистване на леки дестилати. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C6 до C9 и кипи в обхвата от около 3 °C до 194 °C (37 °F до 382 °F).	649-332-00-3	270-093-2	68410-97-9	П
Дестилати (петролни), хидроочистена тежка нафта, горни фракции от деизохексанизатор; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от процес на хидроочистване на тежка нафта. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C3 до C6 и кипи в обхвата от около –49 °C до 68 °C (-57 °F до 155 °F).	649-333-00-9	270-094-8	68410-98-0	П
Солвентнафта (петролна), леки ароматни, хидроочистена; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C8 до C10 и кипи в обхвата от около 135 °C до 210 °C (275 °F до 410 °F).	649-334-00-4	270-988-8	68512-78-7	П
Нафта (петролна), хидродесулфуризирана, термичен крекинг, лека; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на хидродесулфуризиран термичен крекинг дестилат. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на C5 до C11 и кипи в обхвата от около 23 °C до 195 °C (73 °F до 383 °F).	649-335-00-X	285-511-9	85116-60-5	П
Нафта (петролна), хидроочистена лека, съдържа циклоалкани; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на петролна фракция. Състои се предимно от алкани и циклоалкани, кипящи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4°F до 374 °F).	649-336-00-5	285-512-4	85116-61-6	П
Нафта (петролна), тежка от парен крекинг, хидрогенирана; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене	649-337-00-0	295-432-1	92045-51-7	П
Нафта (петролна), хидродесулфуризирана пълен обхват; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичен процес на хидродесулфуризиране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около 30 °C до 250 °C (86 °F до 482 °F).	649-338-00-6	295-433-7	92045-52-8	П
Нафта (петролна), хидроочистена, лека от парен крекинг; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработка на петролна фракция, извлечена от пиролизен процес, с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C11 и кипи в обхвата от около 35 °C до 190 °C (95 °F до 374 °F).	649-339-00-1	295-438-4	92045-57-3	П
Въглеводороди, С4—12, от крекинга на нафта, хидроочистени; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация от продукта на парен крекинг на нафта и последваща каталитична селективна хидрогенация на смолообразуващите вещества. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата на С4 до С12-и кипи в обхвата от около 30 °C до 230 °C (86 °F до 446 °F).	649-340-00-7	295-443-1	92045-61-9	П
Солвентнафта (петролна), хидроочистена, лека, нафтенова; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработка на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от циклопарафинови въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С6 до С7 и кипи в обхвата от около 73 °C до 85 °C (163 °F до 185 °F).	649-341-00-2	295-529-9	92062-15-2	П
Нафта (петролна), лека, от парен крекинг, хидрогенирана; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от сепарацията и последващата хидрогенация на продукти от парен крекинг процес за производството на етилен. Състои се главно от наситени и ненаситени парафини, циклични парафини и циклични ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С10 и кипи в обхвата от около 50 °C до 200 °C (122°F до 392 °F). Пропорцията на бензолни въглеводороди може да варира до 30 % тегловни, а потокът може да съдържа също малки количества сяра и окислени съединения).	649-342-00-8	296-942-7	93165-55-0	П
Въглеводороди, С6—11, хидроочистени, деароматизирани; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като разтворители, които са подложени на хидроочистване за преобразуване на ароматни в нафтени чрез каталитична хидрогенация).	649-343-00-3	297-852-0	93763-33-8	П
Въглеводороди, C9—12, хидроочистени, деароматизирани; Третирана с водород нафта с ниска точка на кипене (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като разтворители, които са подложени на хидроочистване за преобразуване на ароматни в нафтени чрез каталитична хидрогенация).	649-344-00-9	297-853-6	93763-34-9	П
Разтворител на Стодард; Нафта с ниска точка на кипене — не- специфицирана (Безцветен, рафиниран петролен дестилат, който не мирише на гранясало или неприятно и кипи в обхват от около 300 °F до 400 °F).	649-345-00-4	232-489-3	8052-41-3	П
Кондензати на природен газ (петролни); Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, сепарирани като течност от природен газ в повърхностен сепаратор чрез ретроградна кондензация. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С2 до С20. Течна при атмосферна температура и налягане.	649-346-00-X	265-047-3	64741-47-5	П
Природен газ (петролен), сурова течна смес; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, сепарирани като течност от природен газ в газорециклираща инсталация чрез процеси като изстудяване и абсорбция. Състои се главно от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С2 до С8).	649-347-00-5	265-048-9	64741-48-6	П
Нафта (петролнa), лека, хидрокрекинг; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продуктите от хидрокрекинг процес. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С10 и кипи в обхвата от около –20 °C до 180 °C (–4 °F до 356 °F).	649-348-00-0	265-071-4	64741-69-1	П
Нафта (петролнa), тежка, хидрокрекинг; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продуктите от хидрокрекинг процес. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С6 до С12 и кипи в обхвата от около 65 °C до 230 °C (148 °F до 446 °F).	649-349-00-6	265-079-8	64741-78-2	П
Нафта (петролна), осветлена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролна нафта на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С12 и кипи в обхвата от около –10 °C до 230 °C (14 °F до 446 °F).	649-350-00-1	265-089-2	64741-87-3	П
Нафта (петролна), третирана с киселина; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процес на обработка със сярна киселина. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С7 до С12 и кипи в обхвата от около 90 °C до 230 °C (194°F до 446 °F).	649-351-00-7	265-115-2	64742-15-0	П
Нафта (петролна), химчески неутрализирана, тежка; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез процес на обработка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С6 до С12 и кипи в обхвата от около 65 °C до 230 °C (149 °F до 446 °F).	649-352-00-2	265-122-0	64742-22-9	П
Нафта (петролна), химчески неутрализирана, лека; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез процес на обработка за отстраняване на киселинни материали. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4 °F до 374 °F).	649-353-00-8	265-123-6	64742-23-0	П
Нафта (петролна), каталитична депарафинизирана; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитичното депарафинизиране на петролна фракция. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С5 до С12 и кипи в обхвата от около 35 °C до 230 °C (95 °F до 446 °F).	649-354-00-3	265-170-2	64742-66-1	П
Нафта (петролни), лека, парен крекинг; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С4 до С11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 190 °C (–4 °F до 374 °F). Този поток би могъл да съдържа 10 % обемни или повече бензол).	649-355-00-9	265-187-5	64742-83-2	П
Солвентнафта (петролна), лека, ароматна; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на ароматни потоци. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от С8 до С10 и кипи в обхвата от около 135 °C до 210 °C (275 °F до 410 °F).	649-356-00-4	265-199-0	64742-95-6	П
Ароматни въглеводороди, С6—10, третирани с киселина, неутрализирани; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана	649-357-00-X	268-618-5	68131-49-7	П
Дестилати (петролни), С3—5, богати на 2-метил-2-бутен; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от С3 до С5, предимно изопентан и 3-метил-1-бутен. Състои се от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера в обхват от С3 до С5, предимно 2-метил-2-бутен).	649-358-00-5	270-725-7	68477-34-9	П
Дестилати (петролни), полимеризирани, парен крекинг, петролни дестилати, С5—12 фракция; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на полимеризиран парен крекинг петролен дестилат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от С5 до С12).	649-359-00-0	270-735-1	68477-50-9	П
Дестилати (петролни), парен крекинг, С5—12 фракция; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от органични съединения, получени от дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата С5 до С12).	649-360-00-6	270-736-7	68477-53-2	П
Дестилати (петролни), парен крекинг, С5—10 фракция, смесени с С5 лека фракция, от парен крекинг, петролна нафта; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана.	649-361-00-1	270-738-8	68477-55-4	П
Екстракти (петролни), студено-кисели, С4—6; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от органични съединения, получени чрез екстракция със студена киселина на наситени и ненаситени алифатни въглеводороди, обичайно вариращи по въглеродни номера от С3 до С6., предимно пентани и амилени. Състои се предимно от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера в обхват от С4 до С6, предимно С5).	649-362-00-7	270-741-4	68477-61-2	П
Дестилати (петролни), горни фракции от депентанизатор; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от каталитично крекиран газов поток. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C6).	649-363-00-2	270-771-8	68477-894-4	П
Остатъци (петролни), кубов остатък от разделител на бутан; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложен остатък от дестилацията на бутанов поток. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C6).	649-364-00-8	270-791-7	68478-12-6	П
Остатъчни масла (петролни), деизобутанизаторна кула; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложен остатък от атмосферната дестилация на бутан-бутиленовия поток. Състои се от алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват на C4 до C6).	649-365-00-3	270-795-9	68478-16-0	П
Нафта (петролна), пълен обхват за коксова пещ; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от коксова пещ на течно гориво. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C15 и кипи в обхвата от около 43 °C до 250 °C (110 °F до 500 °F).	649-366-00-9	270-991-4	68513-02-0	П
Нафта (петролна), парен крекинг, средна, ароматна; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12 и кипи в обхвата от около 130 °C до 220 °C (266 °F до 428 °F).	649-367-00-4	271-138-9	68516-20-1	П
Нафта (петролна), третирана с глина, пълен обхват от първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от обработката на пълен обхват нафта първа дестилация с природна или модифицирана глина, обикновено в перколационен процес за отстраняването на наличните следи от полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около –20 °C до 220 °C (–4 °F до 429 °F).	649-368-00-X	271-262-3	68527-21-9	П
Нафта (петролна), третирана с глина, лека от първа дестилация; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди от обработката на лека нафта първа дестилация с природна или модифицирана глина, обикновено в перколационен процес за отстраняването на наличните следи от полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C10 и кипи в обхвата от около 93 °C до 180 °C (200 °F до 356 °F).	649-369-00-5	271-263-9	68527-22-0	П
Нафта (петролна), лека, парен крекинг, ароматна; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C9 и кипи в обхвата от около 110 °C до 165 °C (230 °F до 329 °F).	649-370-00-0	271-264-4	68527-23-1	П
Нафта (петролна), лека, парен крекинг, обезбензолена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от парен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C12 и кипи в обхвата от около 80 °C до 218 °C (176 °F до 424 °F).	649-371-00-6	271-266-5	68527-26-4	П
Нафта (петролна), съдържаща ароматни; Нафта с ниска точка на кипене— неспецифицирана.	649-372-00-1	271-635-0	68603-08-7	П
Бензин, пиролизен, кубов остатък от дебутанизатор; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на кубовия остатък от депропанизатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C5).	649-373-00-7	271-726-5	68606-10-0	П
Нафта (петролна), лека, осветлена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролен дестилат на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се главно от наситени и ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C6 и кипи в обхвата от около –20 °C до 100 °C (–4 °F до 212 °F).	649-374-00-2	272-206-0	68783-66-4	П
Кондензати на природен газ; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, сепарирани и/или кондензирали от природен газ по време на транспорт и събрани в устието на сондажен отвор, от добивните, събирателни, преносни и разпределителни тръбопроводи в дълбоки места, скрубери и др. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C8).	649-375-00-8	272-896-3	68919-39-1	Й
Дестилати (петролни), нафта юнифайнинг стрипинг колона; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез стрипинг на продуктите от нафта юнифайнинг процес. Състои се от наситени алифатни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C2 до C6).	649-376-00-3	272-932-8	68921-09-5	П
Нафта (петролна), каталитична риформинг, лека, фракция без ароматни; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, оставащи след отстраняването на ароматни съединения от каталитична риформинг лека, нафта в селективен абсорбционен процес. Състои се главно от парафинови и циклични съединения с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C8.и кипи в обхвата от около 66 °C до 121 °C (151 °F до 250 °F).	649-377-00-9	285-510-3	85116-59-2	П
Бензин; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, състоящата се главно от парафини, циклопарафини, ароматни и олефинови въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C3 и кипи в обхвата от 30 °C до 260 °C (86 °F до 500 °F).	649-378-00-4	289-220-8	86290-81-5	П
Ароматни въглеводороди, C7—8, деалкилационни продукти, дестилационни остатъци; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана.	649-379-00-X	292-698-0	90989-42-7	П
Въглеводороди, C4—6, леки от депентанизатор, ароматни от хидрочистка; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като първи дестилати от депентанизаторната колона преди хидроочистването на ароматните шаржове. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C6, предимно пентани и пентени, и кипи в обхвата от около 25 °C до 40 °C (77 °F до 104 °F).	649-380-00-5	295-298-4	91995-38-9	П
Дестилати (петролни), нафта от термичен соукинг–парен крекинг, богати на C5; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на нафта от термичен соукинг–парен крекинг. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C6, предимно C5).	649-381-00-0	295-302-4	91995-41-4	П
Екстракти (петролни), каталитична риформинг лека солевентнафта; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като екстракт от екстракцията с разтворител на каталитична риформинг петролна фракция. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C8 и кипи в обхвата от около 100 °C до 200 °C (212 °F до 392 °F).	649-382-00-6	295-331-2	91995-68-5	П
Нафта (петролна), хидродесулфуризирана, лека, деароматизирана; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на хидродесулфуризирани и деароматизирани леки петролни фракции. Състои се предимно от C7 парафини и циклопарафини, кипящи в обхват от около 90 °C до 100 °C (194 °F до 212 °F).	649-383-00-1	295-434-2	92045-53-9	П
Нафта (петролна), лека, богата на C5 , осветлена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролна нафта на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или за отстраняване на киселинни примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C5, предимно C5, и кипи в обхвата от около –10 °C до 35 °C (14 °F до 95 °F).	649-384-00-7	295-442-6	92045-60-8	П
Въглеводороди, C8—11, крекинг нафта, толуенова фракция; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация от предварително хидрогенирана крекинг нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C11 и кипи в обхвата от около 130 °C до 205 °C (266 °F до 401 °F).	649-385-00-2	295-444-7	92045-62-0	П
Въглеводороди, C4—11, крекинг нафта; без ароматни; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от предварително хидрогенирана крекинг нафта след дестилационна сепарация на въглеводородни фракции, съдържащи бензол и толуол и фракция с по-висока точка на кипене. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C11 и кипи в обхвата от около 30 °C до 205 °C (86 °F до 401 °F).	649-386-00-8	295-445-2	92045-63-1	П
Нафта (петролна), лека, термичен соукинг, парен крекинг; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракционирането на парна крекинг нафта след регенерацията от термичен соукинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C4 до C6 и кипи в обхвата от около 0 °C до 80 °C (32 °F до 176 °F).	649-387-00-3	296-028-8	92201-97-3	П
Дестилати (петролни), богати на C6; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на петролна суровина. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C7, богати на C6 и кипи в обхвата от около 60 °C до 70 °C (140 °F до 158 °F).	649-388-00-9	296-903-4	93165-19-6	П
Бензин, пиролизен, хидрогениран; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Дестилационна фракция от хидрогенрането на пиролизен бензин, кипящ в обхвата от около 20 °C до 200 °C (68 °F до 392 °F).	649-389-00-4	302-639-3	94114-03-1	П
Дестилати (петролни), от парен крекинг, C8—12 фракция, полимеризирани, леки дестилационни фракции; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на фракция на полимеризирани C8 до C12 от парни крекинг дестилати. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C8 до C12).	649-390-00-X	305-750-5	95009-23-7	П
Екстракти (петролни); тежки, нафта разтворител, третирани с глина ; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на тежък нафтенов разтворителен петролен екстракт с белилна глина. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C18, и кипи в обхвата от около 80 °C до 180 °C (175 °F до 356 °F).	649-391-00-5	308-261-5	97926-43-7	П
Нафта (петролна), лека, парен крекинг, обезбензолена, термично обработена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката и дестилацията на обезбензолена, лека, парен крекинг петролна нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C12, и кипи в обхвата от около 95 °C до 200 °C (203 °F до 392 °F).	649-392-00-0	308-713-1	98219-46-6	П
Нафта (петролна), лека, парен крекинг, термично обработена; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката и дестилацията на лека, парен крекинг петролна нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C6, и кипи в обхвата от около 35 °C до 80 °C (95 °F до 176 °F).	649-393-00-6	308-714-7	98219-47-7	П
Дестилати (петролни), C7—9, богати на C8, хидродесулфуризирани, деароматизирани; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на петролни лека фракция, хидродесулфуризирани и деароматизирани. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C7 до C9, предимно C8, парафини и циклопарафини, кипи в обхвата от около 120 °C до 130 °C (248 °F до 266 °F).	649-394-00-1	309-862-5	101316-56-7	П
Въглеводороди, C6—8, хидрогенирани, деароматизирани чрез сорбция, рафиниране на толуол; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени по време на сорбцията на толуол от въглеводородна фракция от крекинг бензин, обработен с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C6 до C8 и кипи в обхвата от около 80 °C до 135 °C (176 °F до 275 °F).	649-395-00-7	309-870-9	101316-66-9	П
Нафта (петролна, хидродесулфуризирана, пълен обхват за коксуване; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракциониране от хидродесулфуризиран дестилат за коксуване. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C11 и кипи в обхвата от около 23 °C до 196 °C (73 °F до 385 °F).	649-396-00-2	309-879-8	101316-76-1	П
Нафта (петролна), осветлена, лека; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от подлагането на петролна нафта на процес на сероочистване за преобразуване на меркаптани или отстраняване на киселинни примеси. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C5 до C8 и кипи в обхвата от около 20 °C до 130 °C (68 °F до 266 °F).	649-397-00-8	309-976-5	101795-01-1	П
Въглеводороди, C3—6, богати на C5, парен крекинг нафта Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на парен крекинг нафта. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C3 до C6 ,( предимно C5).	649-398-00-3	310-012-0	102110-14-5	П
Въглеводороди, богати на C5, съдържащи дициклопентадиен; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продуктите от парен крекинг процес. Състои се предимно от въглеводороди с въглеродни номера C5 и дициклопентадиен и кипи в обхвата от около 30 °C до 170 °C (86 °F до 338 °F).	649-399-00-9	310-013-6	102110-15-6	П
Остатъци (петролни), парен крекинг, леки, ароматни; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилацията на продуктите от парен крекинг или подобни процеси, след отстраняването на много леките продукти, в резултат на което се получава остатък, чиито въглеводороди започват с въглеродни номера, по-големи от C5. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера, по-големи от C5 и кипи над около 40 °C (104 °F).	649-400-00-2	310-057-6	102110-55-4	П
Въглеводороди, C5, богати на C5—6; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана.	649-401-00-8	270-690-8	68476-50-6	П
Въглеводороди, богати на C5—6; Нафта с ниска точка на кипене — неспецифицирана.	649-402-00-3	270-695-5	68476-55-1	П
Ароматни въглеводороди, C8—10; Бензинов вторичен дестилат, с висока точка на кипене.	649-403-00-9	292-695-4	90989-39-2	П
Дестилати (петролни), леки, от каталитичен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C25 и кипи в обхвата от около 150 °C до 400 °C (302 °F до 752 °F). Съдържа относително голяма част бициклични ароматни въглеводороди).	649-435-00-3	265-060-4	64741-59-9
Дестилати (петролни), междинни от каталитичен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от каталитичен крекинг процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C30 и кипи в обхвата от около 205 °C до 450 °C (401 °F до 842 °F). Съдържа относително голяма част трициклични ароматни въглеводороди).	649-436-00-9	265-062-5	64741-60-2
Дестилати (петролни), леки от термичен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилацията на продукти от термичен крекинг процес. Състои се главно от ненаситени въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C10 до C22 и кипи в обхвата от около 160 °C до 370 °C (320 °F до 698 °F).	649-438-00-X	265-084-5	64741-82-8
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, леки, от каталитичен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на леки каталитични крекинг дестилати с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C9 до C25 и кипи в обхвата от около 150 °C до 400 °C (302 °F до 752 °F). Съдържа относително голяма част бициклични ароматни въглеводороди).	649-439-00-5	269-781-5	68333-25-5
Дестилати (петролни), леки, парна крекинг нафта; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от многократната дестилация на продукти от парен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C10 до C18).	649-440-00-0	270-662-5	68475-80-9
Дестилати (петролни), крекинг, парни крекинг петролни дестилати; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилиране на крекинг, парни крекинг дестилатни и/или фракционационни продукти. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C10 до полимери с ниско молекулно тегло).	649-441-00-6	270-727-8	68477-38-3
Газьоли (петролни), парен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продуктите от парен крекинг процес. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера, предимно по-големи от C9 и кипи в обхвата от около 205 °C до 400 °C (400 °F до 752 °F).	649-442-00-1	271-260-2	68527-18-4
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, от термичен крекинг, тежки; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от фракционирането на хидродесулфуризирани, термични крекинг дестилатни складови суровини. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C11 до C25 и кипи в обхвата от около 205 °C до 400 °C (401 °F до 752 °F).	649-443-00-7	285-505-6	85116-53-6
Газьоли (петролни), от термичен крекинг, хидродесулфуризирани; Крекинг газьол	649-444-00-2	295-411-7	92045-29-9
Остатъци (петролни), хидрогенирани, парна крекинг нафта; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатъчна фракция от дестилацията на хидроочистена парна крекинг нафта. Състои се предимно от въглеводороди, кипящи в обхвата от около 200 °C до 350 °C (32 °F до 662 °F).	649-445-00-8	295-514-7	92062-00-5
Остатъци (петролни), дестилация на парна крекинг нафта; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като колонен кубов остатък от сепарацията на отпадни потоци от парна крекинг нафта при висока температура. Кипи в обхвата от около 147 °C до 300 °C (297 °F до 572 °F) и от него се произвежда готово масло с вискозитет 18 cSt при 50 °C).	649-446-00-3	295-517-3	92062-04-9
Дестилати (петролни), леки от каталитичен крекинг, термично разградени; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез дестилация на продукти от каталитичен крекинг процес, използвани като топлопреносен флуид. Състои се предимно от въглеводороди, кипящи в обхвата от около 190 °C до 340 °C (374 °F до 644 °F). Този поток може да съдържа органични серни съединения).	649-447-00-9	295-991-1	92201-60-0
Остатъци (петролни), парна крекинг, термична соукинг нафта; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като остатък от дестилацията на парна крекинг, термична соукинг нафта и кипящи в обхвата от около 150 °C до 350 °C (302 °F до 662 °F).	649-448-00-4	297-905-8	93763-85-0
Газьоли (петролни), леки вакуумни, термичен крекинг, хидродесулфуризирани; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез каталитична хидродесулфуризация на термичен крекинг лек вакуум петрол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C14 до C20 и кипи в обхвата от около 270 °C до 370 °C (518 °F до 698 °F).	649-450-00-5	308-278-8	97926-59-5
Дестилати (петролни), хидродесулфуризирани, коксови; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез фракциониране от хидродесулфуризирани, коксови дестилатни суровини. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C12 до C21 и кипи в обхвата от около 200 °C до 360 °C (392 °F до 680 °F).	649-451-00-0	309-865-1	101316-59-0
Дестилати (петролни), тежки от парен крекинг; Крекинг газьол (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от дестилация на парни крекинг, тежки остатъци. Състои се предимно от високоалкилирани, тежки, ароматни въглеводороди, кипящи в обхвата от около 250 °C до 400 °C (482 °F до 752 °F).	649-452-00-6	309-939-3	101631-14-5
Дестилати (петролни), тежки хидрокрекинг; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди от дестилацията на продуктите от хидрокрекинг процес. Състои се предимно от наситени въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C15 до C39 и кипи в обхвата от около 260 °C до 600 °C (500 °F до 1112°F).	649-453-00-1	265-077-7	64741-76-0	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, тежки, парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процес на екстракция с разтворител. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C20 до C50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С).	649-454-00-7	265-090-8	64741-88-4	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, леки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процес на екстракция с разтворител. Състои се главно от наситени въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C15 до C30 и от нея се получава готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °С).	649-455-00-2	265-091-3	64741-89-5	Л
Остатъчни масла (петролни), деасфалтирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като разтворима в разтворител фракция от деасфалтирането на C3—С4 остатък с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25 и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-456-00-8	265-096-0	64741-95-3	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, тежки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процес на екстракция с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се получава готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-457-00-3	265-097-6	64741-96-4	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като рафинат от процес на екстракция с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се получава готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-458-00-9	265-098-1	64741-97-5	Л
Остатъчни масла (петролни), рафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като неразтворима в разтворител фракция от рафинирането с разтворител на остатък чрез използването на полярен органичен разтворител като фенол или фурфурал. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25 и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-459-00-4	265-101-6	64742-01-4	Л
Дестилати (петролни), третирани с глина, парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина или в контактен или перколационен процес за отстраняване на следи от налични полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-460-00-X	265-137-2	64742-36-5	Л
Дестилати (петролни), третирани с глина, леки, парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес за отстраняване на следи от налични полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-461-00-5	265-138-8	64742-37-6	Л
Остатъчни масла (петролни), третирани с глина; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на остатъчно масло с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес за отстраняване на следи от налични полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25 и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-462-00-0	265-143-5	64742-41-2	Л
Дестилати (петролни), третирани с глина, тежки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес за отстраняване на следи от налични полярни съединения и примеси. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-463-00-6	265-146-1	64742-44-5	Л
Дестилати (петролни), третирани с глина, леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес за отстраняване на следи от налични полярни съединения и примеси.. Състои се от въглеводороди Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-464-00-1	265-147-7	64742-45-6	Л
Дестилати (петролни), хидроочистени, тежки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-465-00-7	265-155-0	64742-52-5	Л
Дестилати (петролни), хидроочистени, леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-466-00-2	265-156-6	64742-53-6	Л
Дестилати (петролни), хидроочистени, тежки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-467-00-8	265-157-1	64742-54-7	Л
Дестилати (петролни), хидроочистени, леки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-468-00-3	265-158-7	64742-55-8	Л
Дестилати (петролни), депарафинизирани с разтворител, леки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от отстраняването на нормални парафини от петролна фракция чрез кристализация с разтворител. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C).	649-469-00-9	265-159-2	64742-56-9	Л
Остатъчни масла (петролни), хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25 и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-470-00-4	265-160-8	64742-57-0	Л
Остатъчни масла (петролни), депарафинизирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от отстраняването на въглеводороди с дълга, разклонена верига от остатъчно масло чрез кристализация с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно по-големи от C25 и кипи над около 400 °C (752 °F).	649-471-00-X	265-166-0	64742-62-7	Л
Дестилати (петролни), депарафинизирани с разтворител, тежки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от отстраняването на нормални парафини oт петролна фракция чрез кристализация с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет не по-малко от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-472-00-5	265-167-6	64742-63-8	Л
Дестилати (петролни), депарафинизирани с разтворител леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от отстраняването на нормални парафини oт петролна фракция чрез кристализация с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-473-00-0	265-168-1	64742-64-9	Л
Дестилати (петролни), депарафинизирани с разтворител, тежки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от отстраняването на нормални парафини oт петролна фракция чрез кристализация с разтворител. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет не по-малко от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C).	649-474-00-6	265-169-7	64742-65-0	Л
Нафтенови масла (петролни), каталитично депарафинизирани, тежки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на каталитично депарафинизиране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-475-00-1	265-172-3	64742-68-3	Л
Нафтенови масла (петролни каталитично депарафинизирани, леки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на каталитично депарафинизиране. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-476-00-7	265-173-9	64742-69-4	Л
Парафинови масла (петролни), каталитично депарафинизирани, тежки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на каталитично депарафинизиране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C).	649-477-00-2	265-174-4	64742-70-7	Л
Парафинови масла (петролни), каталитично депарафинизирани, леки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на каталитично депарафинизиране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C).	649-478-00-8	265-176-5	64742-71-8	Л
Нафтенови масла (петролни), сложни, депарафинизирани, тежки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез отстраняване на парафинови въглеводороди с права верига като твърдо вещество чрез обработка с реактив като напр. карбамид. Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-479-00-3	265-179-1	64742-75-2	Л
Нафтенови масла (петролни), сложни, депарафинизирани, леки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процес на каталитично депарафинизиране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-480-00-9	265-180-7	64742-76-3	Л
Смазочни масла (петролни), C20—50, хидроочистени, на базата на неутрално масло, високовискозни; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лек вакуум газьол, тежък вакуум газьол и деасфалтирано с разтворител остатъчно масло с водород в присъствието на катализатор в двуетапен процес, като обезпарафинирането се извършва между двата етапа. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет около 112 cSt при 40 °C. Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-481-00-4	276-736-3	72623-85-9	Л
Смазочни масла (петролни), C15—30, хидроочистени, на базата на неутрално масло; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лек вакуум газьол, тежък вакуум газьол с водород в присъствието на катализатор в двуетапен процес, като обезпарафинирането се извършва между двета етапа. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет 15 cSt при 40 °C. Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-482-00-X	276-737-9	72623-86-0	Л
Смазочни масла (петролни), C20—50, хидроочистени, на базата на неутрално масло; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на лек вакуум газьол, тежък вакуум газьол и деасфалтирано с разтворител остатъчно масло с водород в присъствието на катализатор в двуетапен процес, като обезпарафинирането се извършва между двета етапа. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет около 32 cSt при 40 °C. Съдържа относително голяма част наситени въглеводороди).	649-483-00-5	276-738-4	72623-87-1	Л
Смазочни масла; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от процесите на екстракция с разтворител и обезпарафиниране. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C50).	649-484-00-0	278-012-2	74869-22-0	Л
Дестилати (петролни), сложни, депарафинирани, тежки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обезпарафинирането на тежък парафинов дестилат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет, равен или по-глоям от 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C). Съдържа относително малко нормални парафини).	649-485-00-6	292-613-7	90640-91-8	Л
Дестилати (петролни), сложни, депарафинирани, леки парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обезпарафинирането на лек парафинов дестилат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C12 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет под 100 SUS при 100 °F (19 cSt при 40 °C. Съдържа относително малко нормални парафини).	649-486-00-1	292-614-2	90640-92-9	Л
Дестилати (петролни), депарафинирани с разтворител, тежки, парафинови, третирани с глина; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на тежък парафинов дестилат с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50).	649-487-00-7	292-616-3	90640-94-1	Л
Въглеводороди, C20—50, депарафинирани с разтворител, тежки парафинови, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на депарафиниран тежък парафинов дестилат с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50).	649-488-00-2	292-617-9	90640-95-2	Л
Дестилати (петролни), депарафинирани с разтворител, леки парафинови,, третирани с глина; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, резултат от обработката на депарафиниран лек парафинов дестилат с природна или модифицирана глина или в контактен, или в перколационен процес. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30).	649-489-00-8	292-618-4	90640-96-3	Л
Дестилати (петролни), депарафинирани с разтворител, леки парафинови, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получена от обработката на депарафиниран лек парафинов дестилат с водород в присъствието на катализатор Състои се от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30).	649-490-00-3	292-620-5	90640-97-4	Л
Остатъчни масла (петролни), депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано.	649-491-00-9	292-656-1	90669-74-2	Л
Остатъчни масла (петролни), каталитично депарафинирани; Базово масло — неспецифицирано.	649-492-00-4	294-843-3	91770-57-9	Л
Дестилати (петролни), депарафинирани, тежки парафинови, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от интензивната обработка на депарафиниран дестилат чрез хидрогенизиране в присъствието на катализатор. Състои се предимно от наситени въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C25 до C39 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет около 44 cSt при 50 °C).	649-493-00-X	295-300-3	91995-39-0	Л
Дестилати (петролни), депарафинирани, леки, парафинови, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от интензивната обработка на депарафиниран дестилат чрез хидрогенизиране в присъствието на катализатор Състои се предимно от наситени въглеводороди с въглеродни номера в обхвата от C21 до C29 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет около 13 cSt при 50 °C).	649-494-00-5	295-301-9	91995-40-3	Л
Дестилати (петролни), хидрокрекинг, рафинирани с разтворител, депарафинирани; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от течни въглеводороди, получени чрез повторна кристализация на депарафинирани, хидрокрекинг, петролни дестилати, рафинирани с разтворител).	649-495-00-0	295-306-6	91995-45-8	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, леки нафтенови, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна фракция с водород в присъствието на катализатор и отстраняването на ароматните въглеводороди чрез екстракция с разтворител. Състои се главно от нафтенови въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет между 13-15 cSt при 40 °C).	649-496-00-6	295-316-0	91995-54-9	Л
Смазочни масла (петролни) C17—35, екстрахирани с разтворител, депарафинирани, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано.	649-497-00-1	295-423-2	92045-42-6	Л
Смазочни масла (петролни), хидрокрекинг, неароматни депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано.	649-498-00-7	295-424-8	92045-43-7	Л
Остатъчни масла (петролни), хидрокрекинг, третирани с киселина, депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез отстраняване с разтворител на парафините от остатъка от дестилацията на третирани с киселина хидрокрекинг тежки парафини , която кипи над около 380 °C (716 °F).	649-499-00-2	295-499-7	92061-86-4	Л
Парафинови масла (петролни), рафинирани с разтворител депарафинирани, тежки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от съдържащ сяра, парафинов суров нефт. Състои се предимно от рафинирано с разтворител депарафинирано смазочно масло с вискозитет 65 cSt при 50 °C).	649-500-00-6	295-810-6	92129-09-4	Л
Смазочни масла (петролни), базови масла, парафинови; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от рафинирането на суров нефт. Състои се предимно от ароматни, нафтенови и парафинови въглеводороди и от нея се произвежда готово масло с вискозитет 120 SUS при 100 °F (23 cSt при 40 °C).	649-501-00-1	297-474-6	93572-43-1	Л
Въглеводороди, хидрокрекинг, парафинови, дестилационни остатъци, депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано.	649-502-00-7	297-857-8	93763-38-3	Л
Въглеводороди, C20—50, вакуум дестилат от хидрогенирането на остатъчно масло; Базово масло — неспецифицирано.	649-503-00-2	300-257-1	93924-61-9	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител хидроочистени, тежки, хидрогенирани; Базово масло — неспецифицирано.	649-504-00-8	305-588-5	94733-08-1	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител хидрокрекинг, леки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез деароматизиране с разтворител на остатъка от хидрокрекинг петрол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C18 до C27 и кипи в обхвата от около 370 °C до 450 °C (698 °F до 842 °F).	649-505-00-3	305-589-0	94733-09-2	Л
Смазочни масла (петролни), C18—40, депарафинирани с разтворител, на дестилатна база; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез депарафинирането с разтворител на дестилационния остатък от хидрокрекинг петрол. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C18 до C40 и кипи в обхвата от около 370 °C до 550 °C (698 °F до 1 022 °F).	649-506-00-9	305-594-8	94733-15-0	Л
Смазочни масла (петролни), C18-40, депарафинирани с разтворител, на база рафинат; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез депарафинирането с разтворител на хидрогенирания рафинат, получен чрез екстракция с разтворител на хидроочистен петролен дестилат. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C18 до C40 и кипи в обхвата от около 370 °C до 550 °C (698 °F до 1 022 °F).	649-507-00-4	305-595-3	94733-16-1	Л
Въглеводороди, C13—30, богати на ароматни, екстрахиран с разтворител нафтенов дестилат; Базово масло — неспецифицирано.	649-508-00-X	305-971-7	95371-04-3	Л
Въглеводороди, C16—32, богати на ароматни, екстрахиран с разтворител нафтенов дестилат; Базово масло — неспецифицирано.	649-509-00-5	305-972-2	95371-05-4	Л
Въглеводороди, C37—68, депарафинирани, деасфалтирани, хидроочистени, вакуум дестилационни остатъци; Базово масло — неспецифицирано.	649-510-00-0	305-974-3	95371-07-6	Л
Въглеводороди, C37—65, хидроочистени, деасфалтирани, вакуум дестилационни остатъци; Базово масло — неспецифицирано	649-511-00-6	305-975-9	95371-08-7	Л
Дестилати (петролни), хидрокрекинг, рафинирани с разтворител, леки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката с разтворител на дестилат от хидрокрекинг петролни дестилати. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C18 до C27 и кипи в обхвата от около 370 °C до 450 °C (698 °F до 842 °F).	649-512-00-1	307-010-7	97488-73-8	Л
Дестилати (петролни), рафинирани с разтворител, хидрогенирани, тежки; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на хидрогениран петролен дестилат с разтворител. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C19 до C40 и кипи в обхвата от около 390 °C до 550 °C (734 °F до 1 022 °F).	649-513-00-7	307-011-2	97488-74-9	Л
Смазочни масла (петролни) C18—27, хидрокрекинг, депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано.	649-514-00-2	307-034-8	97488-95-4	Л
Въглеводороди, C17—30, хидроочистени, деасфалтирани с разтворител, атмосферен дестилационен остатък, дестилационни леки фракции; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като първи дестилати от вакуум дестилацията на отпадни потоци от обработката на деасфалтирана с разтворител тясна остатъчна фракция с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C17 до C30 и кипи обхвата от около 300 °C до 400 °C (572 °F до 752 °F). От нея се произвежда готово масло с вискозитет 4 cSt при около 100 °C (212 °F).	649-515-00-8	307-661-7	97675-87-1	Л
Въглеводороди, C17—40, хидроочистени, деасфалтирани с разтворител, дестилационен остатък, вакуум дестилационни леки фракции; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като първи дестилати от вакуум дестилацията на отпадни потоци от каталитичната хидроочистка на деасфалтирана с разтворител тясна остатъчна фракция с вискозитет 8 cSt при около 100 °C (212 °F). Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C17 до C40 и кипи обхвата от около 300 °C до 500 °C (592 °F до 932 °F).	649-516-00-3	307-755-8	97722-06-0	Л
Въглеводороди, C13—27, екстрахирани с разтворител, леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано Сложна комбинация от въглеводороди, получени от екстракцията на ароматните от лек нафтенов дестилат с вискозитет 9.5 cSt при 40 °C (104 °F). Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C27 и кипи обхвата от около 240 °C до 400 °C (464 °F до 752 °F).	649-517-00-9	307-758-4	97722-09-3	Л
Въглеводороди, C14—29, екстрахирани с разтворител, леки нафтенови; Базово масло — неспецифицирано Сложна комбинация от въглеводороди, получени от екстракцията на ароматните от лек нафтенов дестилат с вискозитет 16 cSt при 40 °C (104 °F). Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C14 до C29 и кипи обхвата от около около 250 °C до 425 °C (482 °F до 797 °F).	649-518-00-4	307-760-5	97722-10-6	Л
Въглеводороди, C27—42, деароматизирани; Базово масло — неспецифицирано.	649-519-00-X	308-131-8	97862-81-2	Л
Въглеводороди, C17—30, хидроочистени дестилати, дестилационни леки фракции; Базово масло — неспецифицирано.	649-520-00-5	308-132-3	97862-82-3	Л
Въглеводороди, C27—45, нафтенови, ваккум дестилация; Базово масло — неспецифицирано.	649-521-00-0	308-133-9	97862-83-4	Л
Въглеводороди, C27—45, деароматизирани; Базово масло — неспецифицирано.	649-522-00-6	308-287-7	97926-68-6	Л
Въглеводороди, C20—58,, хидроочистени; Базово масло — неспецифицирано.	649-523-00-1	308-289-8	97926-70-0	Л
Въглеводороди, C27—42,, нафтенови; Базово масло — неспецифицирано.	649-524-00-7	308-290-3	97926-71-1	Л
Остатъчни масла (петролни), третирани с въглерод, депарафинизирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на депарафинирани с разтворител петролни остатъчни масла с активен въглен за отстраняване на следи от полярни съединения и примеси).	649-525-00-2	309-710-8	100684-37-5	Л
Остатъчни масла (петролни), третирани с глина депарафинирани с разтворител; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на депарафинирани с разтворител петролни остатъчни масла с белилна глина за отстраняване на следи от полярни съединения и примеси).	649-526-00-8	309-711-3	100684-38-6	Л
Смазочни масла (петролни) C25, екстрахирани с разтворител, деасфалтирани, депарафинирани, хидрогенирани; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител и хидрогениране на вакуум дестилационни остатъци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват, по-висок от C25 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет от порядъка на 32 cSt до 37 cSt при 100 °C (212 °F).	649-527-00-3	309-874-0	101316-69-2	Л
Смазочни масла (петролни) C17—32, екстрахирани с разтворител, депарафинирани, хидрогенирани; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител и хидрогениране на атмосферни дестилационни остатъци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват от C17 до C32 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет от порядъка на 17 cSt до 23 cSt при 40 °C (104 °F).	649-528-00-9	309-875-6	101316-70-5	Л
Смазочни масла (петролни) C20—35, екстрахирани с разтворител, депарафинирани, хидрогенирани; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител и хидрогениране на атмосферни дестилационни остатъци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват от C20 до C35 и от нея се поризвежда готово масло с вискозитет от порядъка на 37 cSt до 44 cSt при 40 °C (104 °F).	649-529-00-4	309-876-1	101316-71-6	Л
Смазочни масла (петролни), C24-50, екстрахирани с разтворител, депарафинирани, хидрогенирани; Базово масло — неспецифицирано (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител и хидрогениране на атмосферни дестилационни остатъци. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват от C24 до C50 и от нея се поризвежда готово масло с вискозитет от порядъка на 16 cSt до 75 cSt при 40 °C (104 °F).	649-530-00-X	309-877-7	101316-72-7	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък нафтенов дестилат, с висока концентрация на ароматни; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Концентрат на ароматни, получен чрез добавяне на вода към екстракт с разтворител на тежък нафтенов дестилат и екстракционен разтворител).	649-531-00-5	272-175-3	68783-00-6	Л
Екстракти (петролни), рафинирани с разтворител, разтворител на тежък парафинов дестилат; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като екстракт от повторната екстракция на рафиниран с разтворител тежък парафинов дестилат. Състои се от наситени и ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхват от C20 до C50).	649-532-00-0	272-180-0	68783-04-0	Л
Екстракти (петролни), тежки парафинови дестилати, деасфалтирани с разтворител; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като екстракт от екстракцията с разтворител на тежък парафинов дестилат).	649-533-00-6	272-342-0	68814-89-1	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък нафтенов дестилат, хидроочистени; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на екстракт на разтворител на тежък нафтенов дестилат с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет минимум 19 cSt при 40 °C (100 SUS при 100 °F).	649-534-00-1	292-631-5	90641-07-9	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък парафинов дестилат, хидроочистени; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на екстракт на разтворител на тежък парафинов дестилат с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C21 до C33 и кипи в обхвата от около 350 °C до 480 °C (662 °F до 896 °F).	649-535-00-7	292-632-0	90641-08-0	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек парафинов дестилат, хидроочистени; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез обработката на екстракт на разтворител на лек парафинов дестилат с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C17 до C26 и кипи в обхвата от около 280 °C до 400 °C (536 °F до 752 °F).	649-536-00-2	292-633-6	90641-09-1	Л
Екстракти (петролни), хидроочистени, разтворител на лек парафинов дестилат; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като екстракт от екстракцията с разтворител на междинен парафинов разтворителен дестилат, който се обработва с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C36).	649-537-00-8	295-335-4	91995-73-2	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек нафтенов дестилат, хидродесулфуризирани; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на екстракт от процеса на екстракция с разтворител при условия, главно насочени за отстраняване на серни съединения. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C30. Този поток може да съдържа 5 или повече тегловни процента ароматни въглеводороди с 4- до 6-членни конденизрани пръстени).	649-538-00-3	295-338-0	91995-75-4	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек прафинов дестилат, третирани с киселина; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като фракция от дестилацията на екстракт от процеса на екстракция с разтворител на леки парафинови, горни петролни дестилати, които се рафинират със сярна киселина. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C32).	649-539-00-9	295-339-6	91995-76-5	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек прафинов дестилат, хидродесулфуризирани; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител на лек парафинов дестилат и обработени с водород за преобразуване на органичната сяра до сероводород, който се отстранява. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C40 и от нея се произвежда готово масло с вскозитет, по висок от 10 cSt при 40 °C).	649-540-00-4	295-340-1	91995-77-6	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек ваккум газьол, хидроочистени; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител от леки вакуум петролни газьоли и обработени с водород в присъствието на катализатор. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C30).	649-541-00-X	295-342-2	91995-79-8	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък парафинов дестилат, третирани с глина; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от обработката на петролна фракция с природна или модифицирана глина или в контактен, или перколационен процес за отстраняване на налични следи от полярни съединения и примеси. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50. Този поток може да съдържа 5 или повече тегловни процента ароматни въглеводороди с 4-до 6-членни кондензирани пръстени.	649-542-00-5	296-437-1	92704-08-0	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък нафтенов дестилат, хидродесулфуризирани; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от петролна суровина чрез обработка с водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет, по-висок от 19 cSt при 40 °C).	649-543-00-0	297-827-4	93763-10-1	Л
Екстракти (петролни), разтворител на тежък парафинов дестилат, депарафиниран с разтворител, хидродесулфуризирани; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени от депарафинирана с разтворител петролна суровина чрез обработка на водород за преобразуване на органичната сяра в сероводород, който се отстранява. Състои се главно от въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C15 до C50 и от нея се произвежда готово масло с вискозитет, по-висок от 19 cSt при 40 °C).	649-544-00-6	297-829-5	93763-11-2	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек парафинов дестилат, третирани с въглерод; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като фракция от дестилацията на екстракт, регенириран чрез екстракция с разтворител на лек парафинов горен петролен дестилат, обработени с активен въглен за остраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C32).	649-545-00-1	309-672-2	100684-02-4	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек парафинов дестилат, третирани с глина; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като фракция от дестилацията на екстракт, регенириран чрез екстракция с разтворител на лек парафинов горен петролен дестилат, обработени с белилна глина за остраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C16 до C32).	649-546-00-7	309-673-8	100684-03-5	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек вакуум газьол, третирани с въглерод; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител на лек вакуум петролен газьол, обработени с активен въглен за остраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C30).	649-547-00-2	309-674-3	100684-04-6	Л
Екстракти (петролни), разтворител на лек вакуум газьол, третирани с глина; Дестилатен ароматен екстракт (обработен) (Сложна комбинация от въглеводороди, получени чрез екстракция с разтворител на лек вакуум петролен газьол, обработени с белилна глина за остраняване на следи от полярни компоненти и примеси. Състои се главно от ароматни въглеводороди с въглеродни номера предимно в обхвата от C13 до C30).	649-548-00-8	309-675-9	100684-05-7	Л
Масло от топенето на парафин (петролно); Масло от топенето на парафин (Сложна комбинация от въглеводороди, получени като маслената фракция от обезмасляване на разтворител или процес на изпотяване на парафин. Състои се главно от въглеводороди с разклонена верига с въглеродни номера предимно в обхвата от C20 до C50).	649-549-00-3	265-171-8	64742-67-2	Л
Масло от топенето на парафин (петролно), хидроочистено; Масло от топенето на парафин.	649-550-00-9	295-394-6	92045-12-0	Л

Точка 30 — Мутагени: категория 2

Вещества	Индекс номер	ЕО номер	CAS номер	Забележки
Хексаметилфосфорен триамид; Хексаметилфосфорамид	015-106-00-2	211-653-8	680-31-9
Диетил сулфат	016-027-00-6	200-589-6	64-67-5
Бензо[a]пирен; бензо [d,e,f]хризен	601-032-00-3	200-028-5	50-32-8
1,2-дибром-3-хлорпропан	602-021-00-6	202-479-3	96-12-8
Етилен оксид; оксиран	603-023-00-X	200-849-9	75-21-8
Метил акриламидометоксиацетат (съдържащ ≥ 0,1 % акриламид)	607-190-00-X	401-890-7	77402-03-0
Метил акриламидогликолат (съдържащ ≥ 0,1 % акриламид)	607-210-00-7	403-230-3	77402-05-2
Етиленимин; азиридин	613-001-00-1	205-793-9	151-56-4
Акриламид	616-003-00-0	201-173-7	79-06-1

Точка 31 — Токсични за репродукцията: категория 1

Вещества	Индекс номер	ЕО номер	CAS номер	Забележки
Въглероден оксид	006-001-00-2	211-128-3	630-08-0
Оловен хексафлуорсиликат	009-014-00-1	247-278-1	25808-74-6
Оловни съединения с изключение на специфицираните на друго място в настоящото приложение	082-001-00-6
Оловни алкили	082-002-00-1
Оловен азид	082-003-00-7	236-542-1	13424-46-9
Оловен хромат	082-004-00-2	231-846-0	7758-97-6
Оловен ди(ацетат)	082-005-00-8	206-104-4	301-04-2
Триоловен бис(ортофосфат)	082-006-00-3	231-205-5	7446-27-7
Оловен ацетат	082-007-00-9	215-630-3	1335-32-6
Оловен (II) метансулфонат	082-008-00-4	401-750-5	17570-76-2
C.I. пигмент, Жълто 34; (Това вещество се идентифицира в Цветовия индекс с Цветови индекс Constitution Number C.I. 77603).	082-009-00-X	215-693-7	1344-37-2
C.I. пигмент Червено 104; (Това вещество се идентифицира в Цветовия индекс с Цветови индекс Constitution Number C.I. 77605).	082-010-00-5	235-759-9	12656-85-8
Оловен арсеноводород	082-011-00-0	232-064-2	7784-40-9
Ворфарин; 4-хидрокси-3-(3-оксо-1-фенилбутил)кумарин	607-056-00-0	201-377-6	81-81-2
Оловен 2,4,6-тринитрорезорциноксид, оловен стифнат	609-019-00-4	239-290-0	15245-44-0

Точка 31 — Токсични за репродукцията: категория 2

Вещества	Индекс номер	ЕО номер	CAS номер	Забележки
Никелов тетракарбонил	028-001-00-1	236-669-2	13463-39-3
Бензо[a]пирен; бензо[d,e,f]хризен	601-032-00-3	200-028-5	50-32-8
2-метоксиетанол; етиленглокол монометил етер	603-011-00-4	203-713-7	109-86-4
2-етоксиетанол; етиленглокол моноетил етер	603-012-00-X	203-804-1	110-80-5
2-метоксиетил ацетат; метилгликол ацетат	607-036-00-1	203-772-9	110-49-6
2-етоксиетил ацетат; етилгликол ацетат	607-037-00-7	203-839-2	111-15-9
2-етилхексил 3,5-бис(1,1-диметилетил)-4-хидроксифенил метил тиоацетат	607-203-00-9	279-452-8	80387-97-9
бинапакрил (ISO); 2-сек-бутил-4,6-динитрофенил-3-метилкротонат	609-024-00-1	207-612-9	485-31-4
динозеб; 6-сек- бутил -2,4-динитрофенол	609-025-00-7	201-861-7	88-85-7
Соли и естери на динозеб с изключение на специфицираните на друго място в настоящото приложение	609-026-00-2
Динотерб; 2-терт-бутил-4,6- динитрофенол	609-030-00-4	215-813-8	1420-07-1
Соли и естери на динотерб	609-031-00-X
Нитрофен (ISO); 2,4 дихлорфенил 4-нитрофенил етер	609-040-00-9	217-406-0	1836-75-5
Метил -ONN-азоксиметил ацетат; метил азокси метил ацетат	611-004-00-2	209-765-7	592-62-1
Етилен тиокарбамид; имидазолидин-2-тион; 2-имидазолин-2-тиол	613-039-00-9	202-506-9	96-45-7
N,N-диметилформамид; диметил формамид	616-001-00-X	200-679-5	68-12-2“

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

164

31997L0063

L 335/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/63/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 1997 година

за изменение на Директиви 76/116/ЕИО, 80/876/ЕИО, 89/284/ЕИО и 89/530/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с торове

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100a от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като действат в съответствие с процедурата, установена в член 189б от Договора (3),

като имат предвид, че член Ж от Договора за Европейския съюз замени термина „Европейска икономическа общност“ с термина „Европейска общност“; като имат предвид, че вследствие на това инициалите „ЕИО“ трябва да се заменят с инициалите „ЕО“;

като имат предвид, че терминът „Тор от ЕИО“ се съдържа в някои разпоредби на Директива 76/116/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно торове (4), Директива 80/876/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с торове от прост амониев нитрат с високо азотно съдържание (5), Директива 89/284/ЕИО на Съвета от 13 април 1989 г., допълваща и изменяща Директива 76/116/ЕИО по отношение на съдържанието на калций, магнезий, натрий и сяра в торове (6), и Директива 89/530/ЕИО на Съвета от 18 септември 1989 г., допълваща и изменяща Директива 76/116/ЕИО по отношение на следи от елементите бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк, съдържащи се в торове (7); като имат предвид, че вследствие на това терминът „Тор от ЕИО“ следва да се замени с термина „Тор от ЕО“;

като имат предвид обаче, че производителите нормално държат на склад големи количества опаковки, етикети и придружаващи документи, като по този начин се излагат на риска да направят допълнителни разходи в случай на извършване на смяна с незабавна сила; като имат предвид, че по тази причина трябва да се определи период, през който опаковки, етикети и придружаващи документи, маркирани с „Тор от ЕИО“ могат да продължат да се използват;

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Директива 76/116/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

б)	в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

в)	в член 7 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

г)	в член 8, параграф 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

д)	в приложение II, точка 1, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

2. Директива 80/876/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

б)	в член 4 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

в)	в член 6 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

г)	в член 7, параграф 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

д)	в член 7, параграф 3 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

3. Директива 89/284/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 1 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

б)	в член 2 терминът „Тор от ЕИО“ се замества с термина „Тор от ЕО“;

в)	в член 4 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

г)	в член 6, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

д)	в член 9, параграфи 1 и 2 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

4. Директива 89/530/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 1, параграф 1 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

б)	в член 1, параграф 2 терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“.

в)	в член 2 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“;

г)	в уводния текст на член 3, параграф 1 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“;

д)	в член 3, параграф 1, буква б) терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“;

e)	в член 4, буква а) терминът „ТОР ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОР ОТ ЕО“;

ж)	в първата алинея на член 6 терминът „Торове от ЕИО“ се замества с термина „Торове от ЕО“;

з)	в глави В и Г от приложението терминът „ТОРОВЕ ОТ ЕИО“ се замества с термина „ТОРОВЕ ОТ ЕО“.

Член 2

Опаковки, етикети и придружаващи документи, маркирани с „ТОР ОТ ЕИО“, могат да продължат да се използват до 31 декември 1998 г.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията съответно информира другите държави-членки.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 ноември 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

J. POOS

(1) ОВ C 19, 18.1.1997 г., стр. 6.

(2) ОВ C 89, 19.3.1997 г., стр. 17.

(3) Становище на Европейския парламент от 11 март 1997 г. (ОВ C 115, 14.4.1997 г., стр. 24), Обща позиция на Съвета от 17 юни 1998 г. (ОВ C 237, 4.8.1997 г., стр. 14) и Решение на Европейския парламент от 17 септември 1997 г. (ОВ C 304, 6.10.1997, стр. 79). Решение на Съвета от 27 октомври 1997 г.

(4) ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Директива 96/28/EO на Комисията (ОВ L 140, 13.6.1996 г., стр. 30).

(5) ОВ L 250, 23.9.1980 г., стр. 7.

(6) ОВ L 111, 22.4.1989 г., стр. 34. Директива, последно изменена с Директива 93/69/EИO на Комисията (ОВ L 185, 28.7.1993 г., стр. 30).

(7) ОВ L 281, 30.9.1989 г., стр. 116.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

166

31997L0069

L 343/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/69/EO НА КОМИСИЯТА

от 5 декември 1997 година

относно двадесет и трето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директива 95/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 28 от нея,

като има предвид, че приложение I към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на опасни вещества, както и подробности на класификацията и етикирането по отношение на всяко вещество или група от вещества;

като има предвид, че лабораторни проучвания са показали, че някои стъкловлакна (силикатни) притежават канцерогенно действие; като има предвид, че епидемиологични изследвания са породили безпокойство относно въздействието на направени от човека стъкловлакна (силикатни) върху здравето му;

като има предвид, че списъкът на опасни вещества, съдържащ се в приложение I към посочената директива, трябва поради тази причина да се преработи и да се увеличи, за да включи някои направени от човека стъкловлакна (силикатни); като има предвид, че вследствие на това трябва да се измени увода към приложение I, за да се включат бележки и подробности, отнасящи се до идентификацията, класификацията и етикирането на направени от човека стъкловлакна (силикатни);

като има предвид, че при сегашното състояние на науката изглежда оправдано при дадени условия да се изключат от класификацията като канцерогенни някои направени от човека стъкловлакна (силикатни); като има предвид, че трябва да се преразгледа тази възможност в светлината на научно-техническото развитие и по-специално в областта на изпитването на канцерогенността;

като има предвид, че абревиатурата „ЕИО“ се среща в някои от разпоредбите на приложения I и VI към Директива 67/548/ЕИО;

като има предвид, че член Ж от Договора за Европейския съюз замени термина „Европейска икономическа общност“ с термина „Европейска общност“; като има предвид, че вследствие на това абревиатурата „ЕИО“ трябва да се замени с абревиатурата „ЕО“ в горепосочените разпоредби;

като има предвид, че Директива 96/56/ЕО съответно е изменила членове 21 и 23 от Директива 67/548/ЕИО и разрешава пускането на пазара на опасни вещества, на чиито етикети има „ЕИО номер“ и думите „ЕИО етикет“ до 31 декември 2000 г.;

като има предвид, че предвижданите в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 67/548/ЕИО се изменя, както следва:

Приложение I се изменя, както следва:

а)

петият параграф на главата на предговора, озаглавена „Номенклатура“ се заменя със следния текст:

„Член 23, параграф 2, буква а) изисква за веществата от приложение I името на веществото, което ще се използва на етикета, да бъде едно от наименованията, дадени в приложението. За някои вещества е добавена допълнителна информация в квадратни скоби, за да спомогне за идентифициране на веществото. Не е необходимо тази допълнителна информация да се включва върху етикета“;

б)

забележка А в предговора се заменя със следния текст:

„Забележка А:

Името на веществото задължително се поставя върху етикета във формата на едно от наименованията, дадени в приложение I (виж член 23, параграф 2, буква а).

В приложение I понякога се използва общо описание като „…съединения“ или „…соли“. В този случай от производителя или всяко друго лице, което търгува с подобно вещество, се изисква да посочи върху етикета правилното име, като се вземе под внимание глава „Номенклатура“ на предговора:

Пример: за BeCl2: берилиев хлорид.“;

в)

Към предговора се добавят следните забележки Р и С:

„Забележка Р:

Класификацията като канцероген не се прилага, ако може да се покаже, че веществото изпълнява едно от следните условия:

—	краткосрочен тест за биоустойчивост чрез вдишване е показал, че влакна по-дълги от 20 µm имат претеглен полуживот, по-кратък от 10 дни, или

—	краткосрочен тест за биоустойчивост чрез интратрахеално вливане е показал, че по-дълги от 20 µm имат претеглен полуживот, по-кратък от 40 дни, или

—	подходящ интраперитонеален тест не е показал признаци за превишена канцерогенност, или

—	отсъствието на съответна патогенност или неопластични промени при подходящ дългосрочен инхалационен тест.

Забележка С:

Класификацията като канцероген не се прилага за влакна, с претеглен по дължина среден диаметър, по-малък от две стандартни грешки, по-големи от 6 µm.“;

г)	добавят се записите в приложението към настоящата директива;

д)	всички позовавания към „ЕИО номер“ се заместват с „ЕО номер“.

Приложение II се изменя, както следва:

а)	всички позовавания към „ЕИО номер“ се заместват с „ЕО номер“;

б)	всички позовавания към „ЕИО етикет“ се заместват с „ЕО етикет“.

Член 2

За период от пет години след влизането в сила на настоящата директива, Комисията оценява научното развитие и приема мерки за заличаване или изменение на забележка Р.

Член 3

1. Държавите-членки въвеждат в сила не по-късно от 16 декември 1998 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Независимо от член 1, държавите-членки разрешават пускането на пазара на вещества, на чиито етикети има надпис „ЕИО номер“ или „ЕИО етикет“ до 31 декември 2000 г.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 декември 1997 година.

За Комисията

Ritt BJERREGAARD

Член на Комисията

(1) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2) ОВ L 236, 18.9.1996 г., стр. 35.

ПРИЛОЖЕНИЕ

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

172

31997D0837

L 346/95

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 1997година

за изменение на Решение 83/247/ЕИО относно създаването на Комитет по политиката на Общността по отношение на горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство

(97/837/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че в светлината на икономическата еволюция на горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство в Общността, както и необходимостта да се осигури представителството на техните различни браншове в комитета, е подходящо да се измени Решение 83/247/ЕИО на Комисията (1),

РЕШИ:

Член единствен

Решение 83/247/ЕИО се изменя, както следва:

Членове 1, 2 и 3 се заместват със следния текст:

„Член 1

С настоящото решение под егидата на Комисията се създава Консултативен комитет за политиката на Общността относно горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство, наричан по-долу „Комитетът“. Комитетът се състои от представители на европейските организации в областта на горското стопанство.

Член 2

Комитетът, по искане на Комисията или по своя инициатива, съветва Комисията по промишлените аспекти на политиките на Общността, засягащи горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство, а така също търговията и други икономически аспекти на дървените изделия в Общността или търсенето на такава продукция.

Член 3

Комитетът се състои от 23 членове:

—	5 членове, представляващи сектора на горското стопанство,

—	6 членове, представляващи механизирания дърводобив,

—	6 членове, представляващи производството на пулп, хартия и картон, както и свързаната с тях преработваща промишленост,

—	6 членове, представляващи печатарската и издателска промишленост;“

Членове 5 и 6 се заместват със следния текст:

„Член 5

Мандатът на членовете на Комитета е две години и може да бъде подновяван. При изтичане на двугодишния период, членовете на Комитета остават на служба до заменянето им или до подновяване на мандата им.

Мандатът на член от Комитета се прекратява преди изтичане на тригодишния период, в случай че той подаде оставка или почине.

Той се замества за остатъка от мандата си съгласно разпоредбите на член 4.

Членовете не получават заплата за тяхната служба.

Член 6

Списъкът с имената на членовете се публикува от Комисията за информация в Официален вестник на Европейските общности.“

3.	Член 10 се замества със следния текст: „Член 10 1. Комитетът и работни групи се свикват от председателя и се събират в централната сграда на Комисията. 2. Представители на Комисията от засегнатите отдели вземат участие в заседанията на Комисията и на работните групи.“

Съставено в Брюксел на 9 декември 1997 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 137, 26.5.1983 г., стр. 31.

ПРИЛОЖЕНИЕ

КОМИТЕТ ЗА ПОЛИТИКАТА НА ОБЩНОСТТА ОТНОСНО ГОРСКОТО СТОПАНСТВО И ПРОМИШЛЕНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ГОРСКОТО СТОПАНСТВО

1.	Горско стопанство	5 членове
	Гори - публична собственост	1
	CEPF — Confédération européenne des producteurs forestiers	1
	USSE — Union de Silvicultores del Sur de Europa	1
	UEF — Union of European Foresters	1
	FECOF — Fédération européenne des communes forestières	1
2.	Механизирана дърводобивна промишленост	6 членове
	CEI-Bois — Confédération européenne des industries du bois	1
	OES — Organisation européenne des scieries	1
	FESYP — Fédération européenne des syndicats de fabricants de panneaux de particules	1
	FEROPA — Fédération européenne des fabricants de panneux de fibres	1
	FEIC — Fédération européenne des industries du contreplaqué	1
	Euro MDF — European Association of Medium Density Fibreboard	1
3.	Производство на пулп, хартия, картон и преработката им	6 членове
	CEPI — Confederation of European Paper Industries	1
	EPIS — European Pulp Industry Sector	1
	CEPI — Cartonboard/Procarton	1
	ETS — European Tissue Symposium	1
	EDANA — European Disposables and Non-wovens Association	1
	CITPA — Confédération internationale des transformateurs de papier et carton en Europe	1
4.	Печатарска и издателска дейност	6 членове
	INTERGRAF — Confédération internationale de l'industrie graphique et des industries annexes	1
	FAEP — Fédération des associations d'éditeurs de périodiques de la CEE	1
	ENPA — European Newspaper Publishers Association	1
	EADP — European Association of Directory Publishers	1
	EPC — European Publishers Council	1
	FEP — Federation of European Publishers	1
	Общо	23

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

174

31998D0100

L 023/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 януари 1998 година

относно публикуване на препратката на стандарт EN 692 „Механични преси — безопасност“ в съответствие с Директива 89/392/ЕИО на Съвета

(текст от значение за ЕИО)

(98/100/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/392/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на машините (1), последно изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като взе предвид становището на комитета, създаден с Решение 83/189/ЕИО (3), последно изменено с Решение 96/139/ЕС на Комисията (4),

като има предвид, че член 2 от Директива 89/392/ЕИО постановява, че машини могат да се пускат на пазара или да се използват в сервизните пунктове само ако не създават опасност за здравето и безопасността на хората, и когато се налага — за безопасността на домашни животни и имущество, когато това имущество се инсталира, поддържа или използва по неговото предписано предназначение;

като има предвид, че машините и съоръженията по презумпция трябва да отговарят на основните здравни изисквания и изискванията за безопасност, посочени в член 3 на Директива 89/392/ЕИО, ако те са в съответствие с хармонизираните стандарти, препратките към които са били публикувани в Официален вестник на Европейските общности;

като има предвид, че държавите-членки са задължени да публикуват препратките към националните стандарти, транспониращи хармонизираните стандарти;

като има предвид, че Франция заявява, че стандарт EN 692 „Механични преси — безопасност“ не отговаря напълно на гореспоменатите основни изисквания;

като има предвид, че Комисията, след като е проучила предоставената от Франция информация, признава, че съществуват дефекти в този стандарт по отношение на пресите с директно включване на задвижването, които биха могли да изложат потребителите на сериозна опасност;

като има предвид, че изглежда, че части от стандарта, отнасящи се до охраната и контролната охрана, както и тези, отнасящи се до използването на затворени инструменти като защитна функция, следва да бъдат изяснени; като има предвид, че следователно на Европейския комитет по стандартизация (CEN) ще трябва да бъде предоставен мандат за стандартизация с цел промяна на стандарта възможно най-скоро;

като има предвид, че докато се изчаква изменението на стандарта и с оглед по-голяма ефективност, трябва да се отдава внимание на посочените дефекти, въпреки че те не засягат производителите на преси с фрикционно включване на задвижването, попадащи в същия стандарт;

като има предвид, че следователно стандарт EN 692 трябва да бъде публикуван заедно със съответно подходящо предупреждение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Публикацията в Официален вестник на Европейските общности, в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 89/392/ЕИО, хармонизиран стандарт EN 692 „Механични преси — безопасност“, одобрен от Европейския комитет по стандартизация (CEN) на 16 март 1996 г., следва да съдържа следното предупреждение:

„Настоящата публикация не се отнася до:

преси с директно включване на задвижването, попадащи в стандарт EN 692, в параграфи 5.2.3, 5.3.2, 5.4.6 и 5.5.2, таблици 2, 3, 4 и 5, както и приложения А и Б1,

по отношение на които той не предоставя никаква презумпция за съответствие с разпоредбите на Директива 89/392/ЕИО.“

Член 2

Когато въз основа на член 5, параграф 2 от Директива 89/392/ЕИО държавите-членки следва да публикуват препратката за национален стандарт, транспониращ хармонизиран стандарт EN 692, те трябва да приложат към публикацията предупреждение, идентично с предвиденото в член 1.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 януари 1998 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 9.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

(3) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(4) ОВ L 32, 10.2.1996 г., стр. 31.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

176

31998D0143

L 042/58

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 февруари 1998 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със системи механично свързани гъвкави хидроизолационни покривни мембрани

(текст от значение за ЕИП)

(98/143/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че процедурата, посочената в буква а) от член 13, параграф 3 отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата упомената в буква б) от член 13, параграф 3 отговаря на системите посочени в i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност с постоянен надзор от ii) от раздел 2, приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2

Процедурата за удостоверяване на съответствие съгласно приложение II се посочва в мандатите за насоки за хармонизирани стандарти.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 февруари 1998 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 31.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Системи, механично свързани гъвкави хидроизолационни покривни мембрани, в т.ч. система за закрепване, съединяване и оформяне на краища, и понякога термоизолации при непрекъснати херметични системи на основата на гъвкави листове, за хидроизолация на покриви.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Група продукти: Системи, механично свързани гъвкави хидроизолационни покривни мембрани (1/1)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответната насока за Европейско техническо одобрение:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Системи механично свързани гъвкави хидроизолационни покривни мембрани, в т.ч. система за закрепване, съединяване и оформяне на краища, и понякога термоизолации при непрекъснати херметични системи на основата на гъвкави листове	За хидроизолация на покриви		2 +
Система 2 +: виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган въз основа на начална инспекция на фабриката и на фабричния производствен контрол, както и на постоянен надзор, оценка и одобрение на фабричния производствен контрол.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2.1 от Директива за строителните продукти, при необходимост, клауза 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

179

31998R0410

L 052/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО, EВРАТОМ) № 410/98 НА СЪВЕТА

от 16 февруари 1998 година

за изменение на Регламент (EО, Евратом) № 58/97 относно структурна статистика за предприятията

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид предложението от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Регламент (EО, Евратом) № 58/97 (4) е утвърдена обща рамка за събиране, компилация, разпространение и оценка на статистическите данни в Общността по отношение структурата, дейността, конкурентоспособността и икономическите резултати на предприятията в Общността;

като има предвид, че развитието в Общността на паричната, икономическа и социална интеграция изисква разширяване на горепосочената рамка в застрахователния сектор;

като има предвид, че компилацията на националните и регионални сметки съгласно Регламент (EО) № 2223/96 (5) изисква наличието на сравними, пълни и надеждни статистически данни в областта на застрахователната дейност;

като има предвид, че следователно е необходимо да се измени Регламент (EО, Евратом) № 58/97 въз основа на Директиви 92/49/ЕИО (6) и 92/96/ЕИО на Съвета (7), обхващайки вътрешния пазар на прякото животозастраховане и застраховане, различно от животозастраховане, както и Директива 91/674/ЕИО на Съвета (8), отнасяща се до годишните сметки и консолидираните сметки на застрахователните предприятия;

като има предвид, че Статистическият програмен комитет, създаден с Директива 89/382/ЕИО, Евратом (9), и Застрахователният комитет, създаден с Директива 91/675/ЕИО (10), са били консултирани,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (EО, Евратом) № 58/97 се изменя, както следва:

Следното тире се добавя към член 5:

„—	подробен модул за структурна статистика в застраховането, формулиран в приложение 5“.

2.	Добавя се приложение 5, както е посочено в приложението на настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 февруари 1998 година.

За Съвета

Председател

J. CUNNINGHAM

(1) ОВ С 310, 10.10.1997 г., стр. 5.

(2) ОВ С 14, 19.1.1998 г.

(3) Становище от 28 януари 1998 г. (все още не е публикувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 14, 17.1.1997 г., стр. 1.

(5) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

(6) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(7) ОВ L 360, 9.12.1992 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7).

(8) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.

(9) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(10) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 32.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ПОДРОБЕН МОДУЛ ЗА СТРУКТУРНА СТАТИСТИКА В ЗАСТРАХОВАНЕТО

Раздел 1

Цели

Целта на настоящото приложение е да утвърди обща рамка за събиране, компилация, разпространение и оценка на статистически данни в Общността по отношение на структурата, дейността, конкурентоспособността и икономическите резултати в областта на застрахователните услуги. Настоящият модул включва подробен списък на характеристики, въз основа на които статистическите данни да се компилират с оглед разширяване на информацията за развитието на застрахователния сектор в национален, общностен и международен план.

Раздел 2

Обхват

Статистическите данни, които следва да се компилират, се отнасят до области, описани в член 2 i), ii) и iii), от настоящия регламент, и по-специално до:

1.	подробни анализи за структурата, дейността, конкурентоспособността и икономическите резултати на застрахователните предприятия;

2.	развитие и разпределение на глобалната дейност, а така също на дейност по продукт, навиците на потребителите, международна дейност, заетост, инвестиции, капитали, резерви и технически провизии.

Раздел 3

Приложно поле

1. Такива статистически данни се компилират за всички дейности в рамките на NACE Rev.1, подразделение 66, с изключение на клас 66.02.

2. Компилацията на статистически данни обхваща следните предприятия:

—	застрахователни предприятия, различни от животозастрахователни предприятия: всички, които са посочени в член 2, параграф 1, буква a) от Директива 91/674/ЕИО (1),

—	животозастрахователни предприятия: всички, които са посочени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 91/674/ЕИО,

—	специализирани предприятия за презастраховане: всички, които са посочени в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 91/674/ЕИО,

—	„застраховани от „Лойдс““ : всички, които са посочени в член 4 от Директива 91/674/ЕИО,

—	предприятия за смесено застраховане: всички, които осъществяват както застраховки „живот“, така и застраховане, различно от животозастраховане.

3. Освен това, клоновете на застрахователни предприятия, посочени в дял III от Директиви 73/239/ЕИО (2) и 79/267/ЕИО (3), чиято дейност попада под един от класовете на NACE Rev.1, посочени в параграф 1, се приравняват на съответстващите предприятия, както е определено в параграф 2.

4. За целите на хармонизираната статистика на Общността, държавите-членки могат свободно да изключват предприятията, посочени в член 3 от Директива 73/239/ЕИО, в член 2, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от Директива 79/267/ЕИО.

Раздел 4

Характеристики

1. Характеристиките и статистическите данни, описани в списък А, посочен в параграф 3, и списък Б, посочен в параграф 4, се компилират в съответствие с раздел 5. Когато характеристиките са извлечени директно от годишните сметки, то отчетните години, изтичащи в рамките на реферерентна година, се приравняват на посочената референтна година.

2. В списъците А и Б тези характеристики, които касаят животозастрахователните предприятия, се идентифицират под номер 1; тези, които се отнасят до предприятията, извършващи застраховане различно от животозастраховане, са под номер 2; тези, които са свързани с предприятия със смесено застраховане, са под номер 3; тези, които се отнасят до специализирани предприятия за презастраховане, са под номер 4; тези, които се отнасят до застраховки „живот“ в смесените застрахователни компании, са под номер 5; и тези, които касаят застрахователна дейност, различна от животозастраховане (в т.ч. приемане и на презастраховки) на предприятия със смесено застраховане, са под номер 6.

3. Списък А включва следната информация:

характеристики, изброени в член 6 от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до предприятия по животозастраховане, застраховане, различно от животозастраховане, смесено застраховане и специализирани в презастраховането — в активите на баланса: позиции В I (включващи отделно земята и сградите, където дадено застрахователно предприятие осъществява своята дейност самостоятелно), В II, В II 1 + В II 3 като съвкупна величина, В II 2 + В II 4 като съвкупна величина, В III, В III 1, В III 3, В III 4, В III 5, В III 6 + В III 7 като съвкупна величина, В IV, Г; в пасивите на баланса: позиции А, А I, A II + A III + A IV като съвкупна величина, Б, В 1а (поотделно за животозастрахователната дейност и дейност, различна от животозастраховане в смесените предприятия), В 2а (поотделно за животозастрахователната и общозастрахователната дейност в смесените предприятия), В 3 а (поотделно за животозастрахователната дейност и дейност, различна от животозастраховане в смесените предприятия), В 4 а, В 5, В 6, Г a, Ж III (без отделяне на конвертируемите заеми), Ж IV;

ii)

характеристики, изброени в член 34, част I от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до предприятия с дейност, различна от животозастраховане, и специализирани в презастраховането, както и дейност различна от животозастраховане на предприятия за смесено застраховане: позиции 1 а, 1 б, 1 в, 1 г, 2, 4 a aa, 4 a бб, 4 б aa, 4 б бб, 7 (брутна величина), 7 г, 9, 10 (поотделно за брутна и за нетна величина);

iii)

характеристики, изброени в член 34, част II, от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до животозастрахователни предприятия и до животозастрахователната дейност на предприятия за смесено застраховане: позиции 1 а, 1 б, 1 в (поотделно брутна величина и дела на презастрахователната дейност), 2, 3, 5 а аа, 5 а бб, 5 б бб, 6 a aa,, 6 a бб, 8 (брутна величина), 8 г, 9, 10, 12, 13 (поотделно за брутна и за нетна величина);

iv)

характеристики, изброени в член 34, част III, от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до дейността на животозастрахователните предприятия, предприятията, извършващи застраховане различно от животозастраховане и смесените предприятия, както и на специализирани предприятия за презастраховане: позиции 3, 4 (само за животозастрахователни и смесени предприятия), 5, 6 (само за застраховане, различно от животозастраховане) 7, 8, 9 + 14 + 15 като съвкупна величина, 10 (преди данъчно облагане), 13, 16;

характеристики, изброени в член 63 от Директива 91/674/ЕИО:

—

отнасящи се до животозастрахователни предприятия и предприятия, извършващи застраховане, различно от животозастраховане, както и до животозострахователната и застрахователната дейност, различна от животозастраховане на смесени застрахователни предприятия: брутни премии, записани по пряката дейност по (под)категории на СРА) (5-цифрено равнище и подкатегории 66.03.21, 66.03.22),

—

отнасящи се до предприятията, извършващи застраховане, различно от животозастраховане и дейността, различна от животозастраховане на смесените застрахователни предприятия: брутна величина на изплатените обезщетения от пряката дейност, брутна сума на оперативните разходи от пряката дейност и презастрахователен баланс от пряката дейност, всички променливи величини по (под)категории на СРА (5-цифрено равнище и подкатегории 66.03.21, 66.03.22),

—	отнасящи се до животозастрахователните предприятия и животозастрахователната дейност на смесени застрахователни предприятия: брутни преки премиите, записани с разбивка, както е посочено в номер II, позиция 1;

vi)

характеристики, посочени в член 64 от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до животозастрахователните предприятия, предприятията, извършващи застраховане, различно от животозастраховане, смесени застрахователни предприятия, както и специализираните презастрахователни предприятия по: комисионни в пряката застрахователна дейност (с изключение на специализираните презастрахователни предприятия) и общата застрахователна дейност;

vii)

допълнителни характеристики, изброени по-долу:

Код	Наименование	Вид на предприятието/ застрахователната дейност
Структурни данни
11 11 0	Брой на предприятията	(1, 2, 3, 4)
11 11 1	Брой на предприятията, разбити по правен статус	(1, 2, 3, 4)
11 11 2	Брой на предприятията, разбити по размер клас на отразените брутни премии	(1, 2, 3)
11 11 3	Брой на предприятията, разбити по размер клас на техническите провизии	(1)
11 11 5	Брой на предприятията, разбити по страна на пребиваване на предприятието майка	(1, 2, 3, 4)
11 41 0	Общ брой и местоположение на клоновете в други страни	(1, 2, 3)
Счетоводни данни/техническа част на отчета за приходите и разходите
32 11 4	Брутна сума на застрахователните премии, разбити по правен статус	(1, 2, 4, 5, 6)
32 11 5	Брутна сума на отразените премии, разбити по страна на пребиваване на предприятието майка	(1, 2, 5, 6)
32 11 6	Брутна сума на приетите премии за презастраховане, отразени премии, разбити по страна на пребиваване на предприятието-майка	(1, 2, 4, 6)
32 18 2	Дял на отразените брутни премии за презастраховане, разбити по страна на пребиваване на предприятието-майка	(1, 2, 4, 5, 6)
32 16 0	Други позиции в техническата сметка, брутна сума	(1, 2, 4, 5, 6)
32 18 0	Баланс на презастраховането	(1, 2, 4, 5, 6)
32 18 8	Дял на брутния размер за презастраховане на другите позиции в техническата сметка	(1, 2, 4, 5, 6)
Счетоводни данни/нетехническа част на отчета за приходите и разходите
32 19 0	Общо за група II (нетен баланс на техническата сметка)	(3)
Допълнителни даннив отчета за приходите и разходите
32 61 4	Външни разходи за стоки и услуги	(1, 2, 3, 4)
13 31 0	Разходи на персонала	(1, 2, 3, 4)
32 61 5	Външни и вътрешни разходи за управление на претенции	(1, 2, 4, 5, 6)
32 61 6	Разходи за придобиване	(1, 2, 4, 5, 6)
32 61 7	Административни разходи	(1, 2, 4, 5, 6)
32 61 8	Брутна сума на други технически разходи	(1, 2, 4, 5, 6)
32 61 9	Такси за управление на инвестиции	(1, 2, 4, 5, 6)
32 71 1	Приходи от съучастие (лихви и дивиденти)	(1, 2, 4, 5, 6)
32 71 3	Приходи от земя и сгради	(1, 2, 4, 5, 6)
32 71 4	Приходи от други инвестиции	(1, 2, 4, 5, 6)
32 71 5	Разходи за възстановяване баланса на инвестициите	(1, 2, 4, 5, 6)
32 71 6	Печалби от инвестиционна дейност	(1, 2, 4, 5, 6)
32 72 1	Разходи за управление на инвестиции, в т.ч. за лихви	(1, 2, 4, 5, 6)
32 72 2	Разходи за регулиране на инвестициите	(1, 2, 4, 5, 6)
32 72 3	Загуби от инвестиционна дейност	(1, 2, 4, 5, 6)
Данни по застрахователни операциипо (под)категории на СРА
33 12 1	Дял на получени презастраховки в брутната сума на отразените преки застрахователни премии (5-цифрено равнище, подкатeгории 66.03.21, 66.03.22)	(1, 2, 5, 6)
Международни данни (географска разбивка на дейностите според правото на установяване)
34 31 1	Брутна сума на отразените преки застрахователни премии на СРА категории (5-цифрено равнище) и по държава-членка	(1, 2, 5, 6)
Международни данни (географска разбивка на дейностите, отразени съгласно правото на свободно предоставяне на услуги)
34 32 1	Брутна сума на отразените преки застрахователни прeмии на СРА категории (5-цифрено равнище) и по държава-членка	(1, 2, 5, 6)
Данни за заетостта
16 11 0	Брой на заетите лица	(1, 2, 3, 4)
Основни данни за баланса (активи/пасиви)
36 30 0	Балансов отчет – общо	(1, 2, 3, 4,)
37 33 1	Брутни резерви за неизплатени обезщетения, свързани с прякото застраховане	(2, 6)
37 30 1	Обща нетна сума на техническите провизии (резерви)	(1, 2, 3, 4)

4. Списък Б включва следната информация:

i)	характеристики, изброени в член 34, част I от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се животозастрахователни предприятия и специализирани в презастрахователна дейност предприятия, както и до дейността, различна от животозастраховане на предприятия за смесено застраховане: позиции 3, 5, 6, 8;

ii)	характеристики, изброени в член 34, част II от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до животозастрахователни компании и животозастрахователната дейност на предприятия за смесено застраховане: позиции 4, 6 б, 7, 11;

iii)

характеристики, посочени в член 63 от Директива 91/674/ЕИО, отнасящи се до предприятия, извършващи животозастрахователна дейност и предприятия, извършващи дейност, различна от животозастраховане, както и до животозастрахователната и различната от животозастраховане дейност на предприятия за смесено застраховане: географска разбивка на брутните преки отразени застрахователни премии в държавата-членка, където е разположено главното управление на предприятието, в други държави-членки, в други страни от Европейската икономическа общност, Швейцария и САЩ, Япония или трети страни;

iv)

допълнителни характеристики, изброени по-долу:

Код	Наименование	Вид на компанията/ застрахователна дейност	Забележки
Счетоводни данни/техническа част на отчета за приходите и разходите
32 13 2	Брутна сума на изплатените обезщетения през текущата счетоводна година	(2, 4, 6)
Международна дейност (общо)
34 12 0	Географска разбивка на брутната сума презастрахователни премии, отразени премии	(1, 2, 4, 5, 6)
34 13 0	Географска разбивка на дела на презастрахователните премии в брутната сума на отразените премии	(1, 2, 4, 5, 6)
Данни по баланса (активи/пасиви)
36 11 2	Земя и сгради (по текущи цени)	(1, 2, 3, 4)
36 12 3	Инвестиции в свързани предприятия и лихви за съучастие (по текущи цени)	(1, 2, 3, 4)
36 13 8	Други финансови инвестиции (по текущи цени)	(1, 2, 3, 4)
36 21 0	Инвестиции в интерес на държателите на животозастрахователни полици, които носят инвестиционния риск — земя и сгради	(1, 3)
36 22 0	Инвестиции в интерес на държателите на животозастрахователни полици, които носят инвестиционния риск — други видове финансови инвестиции	(1, 3)
37 10 1	Обща сума на акционерния капитал и на резервите, разпределени по правен статут	(1, 2, 3, 4)
37 33 3	Брутни провизии за неизплатени обезщетения, свързани с прякото застраховане, по (под)категории на СРА (5-цифрено равнище) и подкатегории 66.03.21, 66.03.22	(2, 6)
Допълнителни данни
39 10 0	Брой на неизпълнените договори в края на счетоводната година, свързани с пряката дейност по всички индивидуални животозастрахователни договори, както и по следните подкатегории на СРА: 66.01.1, 66.03.1, 66.03.4 и 66.03.5	(1, 2, 5, 6)
39 20 0	Брой на застрахованите лица в края на счетоводната година, свързани с пряката дейност, по всички групови животозастрахователни договори и по следните подкатегории на СРА: 66.03.1	(1, 2, 5, 6)
39 30 0	Брой на застрахованите МПС в края на финансовата година, свързани с пряката дейност, по всички от следните подкатегории на СРА: 66.03.2	(2, 6)	Незадължително
39 40 0	Брутна сума на застраховките в края на счетоводната година, свързани с пряката дейност, по следните подкатегории на СРА: 66.01.1 и 66.01.4	(1, 5)	Незадължително
39 50 0	Брой на изплатените обезщетения в течение на финансовата година, свързани с пряката дейност, по следните подкатегории на СРА:66.03.2	(2, 6)	Незадължително

Раздел 5

Първа референтна година

Първата референтна година, за която следва да се натрупват годишни статистически данни, е календарната 1996 г. за характеристиките и статистиките от списък А, и календарната 2000 г. — за характеристиките и статистиките от списък Б.

Раздел 6

Обработка на резултатите

Резултатите следва да бъдат разбити в съответствие с класификацията по NACE Rev.1, 4-цифрено равнище (класове).

Раздел 7

Разпространение на резултатите

Резултатите се предават в рамките на 12-те месеца след края на референтната година за предприятията от раздел 3, с изключение на специализираните предприятия за презастраховане, за които резултатите ще се публикуват 18 месеца след края на референтния период.

Раздел 8

Застрахователен комитет

Комисията информира Застрахователния комитет, създаден съгласно Директива 91/675/ЕИО (4), относно въвеждането на настоящия модул и за всички подобни мерки за приспособяване към икономическото и техническо развитие, свързано със събиране и обработка на данни, както и с обработката и предаването на резултатите, които той приема в съответствие с член 13 от настоящия регламент.

Раздел 9

Преходен период

За целите на този подробен модул преходният период не следва да надвишава 3 години от началото на първата референтна година за събирането на статистическите данни, посочени в раздел 5.

(1) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.

(2) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(3) ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1.

(4) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 32.“

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

186

31997L0068

L 059/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 97/68/EO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 1997 година

за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, установена в член 189б от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 ноември 1997 г.,

(1)

като имат предвид, че програмата на Общността за политика и действие във връзка с околната среда и устойчивото развитие (4) признава като основен принципа, че всички лица трябва да бъдат ефективно защитени от признати рискове за здравето от замърсяването на въздуха и че това налага по-специално контрол над емисиите от азотен диоксид (NO2), прахови частици — черен дим и други замърсители като въглероден оксид (CO); като имат предвид, че за предотвратяване образуването на тропосферен озон (O3) и свързаното с това въздействие върху здравето и околната среда, трябва да бъдат ограничени емисиите на прекурсорите на азотни оксиди (NOx) и въглеводороди (HC); като имат предвид, че се налага ограничаване inter alia на емисиите от NOx и HC поради въздействието върху околната среда при подкисляване;

(2)

като имат предвид, че Общността подписа Протокол от април 1992 г. на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации за намаляване на летливите органични съединения и се присъедини към Протокола от декември 1993 г. за намаляване на азотните оксиди, и двата свързани с Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния от 1979 г., одобрена през юли 1982 г.;

(3)

като имат предвид, че целта за ограничаване нивото на емисии от замърсители от двигатели в извънпътна подвижна техника и за изграждане и функциониране на вътрешния пазар за двигатели и машини не може да бъде постигната в пълна степен от отделните държави-членки, и че тази цел може да се постигне чрез сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките срещу замърсяването на въздуха от двигатели, инсталирани в извънпътна подвижна техника;

(4)

като имат предвид, че последните проучвания, направени от Комисията, показват, че емисиите от двигатели на извънпътна подвижна техника представляват значителна част от общите антропогенни емисии на някои вредни за атмосферата замърсители; като имат предвид, че разреда двигатели със самозапалване, които ще се регулират от настоящата директива, причинява значително замърсяване на въздуха от азотни оксиди и прахови частици, по специално в сравнение с това от автомобилния сектор;

(5)

като имат предвид, че емисиите от извънпътна подвижна техника, функционираща на земя, оборудвана с двигатели със самозапалване и по- специално емисиите от азотни оксиди и прахови частици, представляват първостепенна причина за безпокойство в тази област; като имат предвид, че тези източници трябва да се регулират най-напред; като имат предвид, че впоследствие е подходящо да се разшири обхватът на настоящата директива, като се включи контролът, базиран на тестове над емисии от други двигатели на извънпътна подвижна техника, включително преносими генераторни агрегати, и по-специално бензинови двигатели; като имат предвид, че значително намаляване на емисиите от въглероден оксид и въглеводород може да се постигне чрез предвиденото разширяване на обхвата на настоящата директива чрез включване на бензиновите двигатели;

(6)

като имат предвид, че трябва да бъде въведено, колкото е възможно по-скоро, общностно законодателство за контрол над емисиите от двигатели на земеделски и горски трактори, което да осигурява ниво на защита на околната среда, еднакво с това, установено съгласно настоящата директива и със стандарти и изисквания, които са в пълно съответствие с нея;

(7)

като имат предвид, че по отношение процедурите за удостоверяване този подход на типово одобрение, взет като метод, използван в Европа, е издържал изпитванията на времето при одобрение на пътни превозни средства и техните съставни части; като имат предвид, че като нов елемент бе въведено одобрението на базов двигател за сметка на цяла фамилия двигатели, конструирани чрез използване на сходни елементи и въз основа на сходни конструктивни принципи;

(8)

като имат предвид, че двигателите, произведени в съответствие с изискванията на настоящата директива, трябва съответно да бъдат маркирани и обявени пред упълномощения орган; като има предвид, че, за да се ограничат административните тежести, не се предвижда уместния при по-високи изисквания пряк контрол от упълномощения орган за датите на производство на двигателите; като имат предвид, че тази свобода задължава производителите да улеснят упълномощения орган при подготовка на проверката и да направят достъпна, на равни интервали от време, информацията за производственото планиране; като имат предвид, че пълното съответствие със съобщението, направено съгласно тази процедура, не е задължително, но че високото ниво на съответствие би улеснило планирането на оценката от упълномощените органи за типово одобрение и би допринесло за повишаване доверието в отношенията между производителите и упълномощените органи;

(9)

като имат предвид, че издадените одобрения в съответствие с Директива 88/77/ЕИО (5) и с Правило 49, серия 02 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации, изброени в приложение IV, допълнение II към Директива 92/53/ЕИО (6), се признават като еднакви на тези, които се изискват от настоящата директива на първия ѝ етап;

(10)

като имат предвид, че за двигателите, които са в съответствие с изискванията на настоящата директива и попадат в нейния обхват, трябва да се издаде разрешение за пускане на пазара в държавите-членки; като имат предвид, че тези двигатели не трябва да бъдат обект на други национални емисионни изисквания; като имат предвид, че държавите-членки, издаващи одобрения, ще предприемат необходимите мерки за контрол;

(11)	като имат предвид, че при новите методики на изпитване и граничните стойности е нужно да се обърне внимание на специфичните модели на употреба на тези видове двигатели;

(12)	като имат предвид, че е подходящо да се въведат тези нови стандарти съгласно доказания принцип за двуетапния подход;

(13)

като имат предвид, че за двигателите с по-голяма мощност постигането на значително намаляване на емисиите изглежда по-лесно, тъй като могат да се използват съществуващите технологии, развити за двигателите на пътни превозни средства; като имат предвид, че, като се отчита предвиденото колебливо прилагане на тези изисквания, започвайки с най-високата от трите групи мощности за етап I; като има предвид, че този принцип се спазва и при етап II, с изключение за новата четвърта група мощности, които не се включват в етап I;

(14)

като имат предвид, че този сектор на извънпътна подвижна техника, който се урежда с настоящата директива, е най-важния освен селскостопанските трактори и че, сравнено с емисиите от автомобилни превозни средства, може да се очаква значително ограничаване на емисиите след прилагането на директивата; като имат предвид, че, главно поради добрата работна характеристика на дизеловите двигатели по отношение емисиите от въглеводород и въглероден оксид, границата за подобряване на цялото изхвърлено количество е много малка;

(15)	като имат предвид, че, за да се регулират случаите на извънредни технически или икономически обстоятелства, се въвежда процедура, която може да освободи производителите от задълженията, произтичащи от тази директива;

(16)

като имат предвид, че, за да се „осигури съответствие на продукцията“, след като е предоставено одобрение за двигател, производителят е задължен да изпълнява съответните разпореждания; като имат предвид, че, в случай на открито несъответствие, разпоредбите постановяват процедура за информиране на упълномощения орган, корективни действия и процедура за сътрудничество, която да позволи определянето на възможните разлики в становищата между държавите-членки по отношение съответствието на дадените одобрения за двигатели;

(17)	като имат предвид, че тази директива не засяга правата на държавите-членки при изпълняване изискванията, осигуряващи защита на работниците при използване на подвижни извънпътна техника;

(18)	като имат предвид, че техническите разпоредби в някои приложения от тази директива трябва да бъдат допълнени и, ако е необходимо, да бъдат адаптирани към техническия прогрес съгласно процедурата на Комитета;

(19)	като имат предвид, че разпоредбите следва да се съставят така, че да осигуряват тестване на двигателите в съответствие с правилата на добрата лабораторна практика;

(20)	като има предвид, че има нужда от насърчаване на световния пазар в този сектор чрез хармонизиране на нормите за емисии в Общността с тези, които се прилагат или планират в трети страни;

(21)	като имат предвид, че следователно е необходимо да се предвиди възможност за преразглеждане на ситуацията на базата на наличностите и икономическите възможности за нови технологии и да се вземе предвид постигнатия прогрес при прилагането на втория етап;

(22)	като имат предвид, че според споразумение modus vivendi между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно изпълнителните мерките за актовете, приети съгласно процедурата, залегнала в член 189б от Договора, на 20.12.1994 г. (7) беше постигнато съгласие,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Настоящата директива цели сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на нормите за допустими емисии и процедурите за типово одобрение на двигатели, предназначени за инсталиране в извънпътна подвижна техника. Тя ще допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, осигурявайки междувременно необходимата степен на защита на човешкото здраве и околната среда.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

—	извънпътна подвижна техника е всяка подвижна техника, преносимо производствено оборудване или превозно средство с или без каросерия, независимо от това дали е предназначено за превоз на стоки или хора по пътищата, с инсталиран двигател с вътрешно горене, както е посочено в приложение I, раздел 1,

—

типово одобрение е процедурата, при която държава-членка удостоверява, че тип двигател с вътрешно горене или фамилия двигатели отговарят на съответните технически изисквания на тази директива относно нивата на емисиите от газообразни замърсяващи вещества и прахообразни частици на двигателя (двигателите),

—	тип двигател са двигатели, които не се различават по съществените си характеристики, посочени в приложение II, допълнение 1,

—	фамилия двигатели е група от двигатели, установена от производителя, които на базата на конструкцията им се очаква да имат подобни характеристики на емисиите и които съответстват на изискванията на тази директива,

—	базов двигател е двигател от една фамилия двигатели, избран в съответствие с изискванията, посочени в раздели 6 и 7 от приложение I,

—	мощност на двигателя е полезната (ефективната) мощност, определена в раздел 2.4 от приложение I,

—	дата на производство на двигателя е тази дата, на която е извършен крайният контрол на двигателя след излизането му от производствената линия. На този етап двигателят е годен за доставяне или складиране,

—	пускане на пазара е предоставяне на пазара на Общността на продукт, обхванат от тази директива, безплатно или срещу заплащане, с оглед разпространение и/или използване в Общността,

—

производител е лице или орган, който е отговорен спрямо упълномощения орган по отношение на всички аспекти от процеса на типово одобрение и осигуряването на съответствието на продукцията с одобрения тип. Не е необходимо лицето или органът да бъде пряко свързан с всички етапи на производството на двигателя,

—

орган, издаващ одобрение, е компетентната власт(и) на държава-членка; същият е отговорен за всички аспекти за одобрението на типа на двигател или фамилия двигатели, за издаване и отнемане на сертификатите за одобрение, за службата като контактна точка с органите на другите държави-членки, които издават, както и за проверка на съответствието на условията на производство,

—	техническа служба e орган(и) или организация(и), определени като изпитателни лаборатории за провеждане на тестове и проверки от името на упълномощения орган на държавата-членка. Тази функция може да се изпълнява и от самия орган, издаващ одобрение,

—	информационен документ е документът, посочен в приложение II и предписващ информацията, която трябва да се представи от подателя на заявление за типово одобрение,

—	техническа документация е папката или досието с данни, чертежи, фотографии и други, чието прилагане се предписва от списъка с данни и които се предоставят от заявителя на техническата служба или упълномощения орган,

—	техническо досие е съвкупността от техническата документация и всякакви протоколи или други документи, които техническата служба или упълномощеният орган са приложили към техническата документация при изпълнение на функциите си,

—	списък на съдържанието на техническото досие е документ, в който е посочено съдържанието на техническото досие, подходящо номерирано или означено по друг начин, за да се идентифицират ясно всички страници.

Член 3

Заявление за типово одобрение

1. Заявлението за типово одобрение на даден двигател или фамилия двигатели се подава от производителя до органа на държавата-членка, който издава типово одобрение. Заявлението се придружава от техническа документация, чието съдържание е дадено в списъка данни в приложение II. Двигател, който отговаря на типовите характеристики описани в приложение II, допълнение 1, се предоставя на техническата служба, отговорна за воденето на тестовете за одобрение.

2. В случаите на заявление за типово одобрение на фамилия двигатели, ако органът, издаващ одобрението, определи, че относно избрания базов двигател предоставеното заявление не представя напълно групата двигатели, описани в приложение II, допълнение 2, се осигурява друг такъв и, ако е необходимо, допълнителен базов двигател по параграф 1, който се определя от органа, издаващ одобрението.

3. Не може да се подава заявление за тип или фамилия двигатели в повече от една държава-членка. За всеки тип или фамилия двигатели се подава отделно заявление за типово одобрение.

Член 4

Процедура за типово одобрение

1. Държавата-членка, получила заявление, предоставя типово одобрение на всички типове или фамилии двигатели, които са в съответствие с детайлните изисквания в техническата документация и отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Държавата-членка попълва всички приложими раздели на сертификата за типово одобрение по образеца, даден в приложение VI за всеки тип двигател или фамилия двигатели, които одобрява и съставя или проверява съдържанието на индекса към техническото досие. Сертификатите за типово одобрение се номерират в съответствие с метода, посочен в приложение VII. Попълненият сертификат за типово одобрение и приложенията към него се изпращат на заявителя.

3. Когато двигателят, който подлежи на одобрение, изпълнява своите функции или проявява специфичните си особености само в съчетание с други части от извънпътна подвижна техника и поради тази причина съответствието с едно или повече от изискванията по тази директива може да се провери, само когато двигателят оперира, действително или симулирано, във връзка с другите машинни части, обхватът на одобрението на типа двигател трябва да бъде съответно ограничен. Сертификатът за типово одобрение за тип или фамилия двигатели следователно включва всяко ограничаване на неговото използване и определя всички условия за монтаж.

4. Органът на всяка държава-членка, издаващ одобрение:

а)	месечно изпраща на издаващите типово одобрение органи на другите държави-членки списък (с подробностите от приложение VIII) на издадени от тях през месеца сертификати за типово одобрение на двигател или фамилия двигатели, отказите за издаване или отнемането на такъв сертификат;

б)

при искане от издаващ одобрение орган на друга държава-членка изпраща веднага:

—	копие от всеки издаден или отказан сертификат за типово одобрение на двигател или фамилия двигатели с или без техническо досие за всеки тип или фамилия двигатели или за оттеглено такова, и/или

—	списък на двигатели, произведени в съответствие с дадени типови одобрения, както е посочено в член 6, параграф 3, и съдържащ подробностите по приложение IX, и/или

—	копие от декларацията, описана в член 6, параграф 4.

5. Органът на всяка държава-членка, издаващ одобрението, веднъж в годината или като допълнение към полученото заявление изпраща на Комисията копие от таблицата по приложение X относно одобрените двигатели след последното уведомление.

Член 5

Изменения на одобрения

1. Държавата-членка, издала типово одобрение, взема необходимите мерки, които да гарантират, че ще бъде информирана за всяка промяна в детайлите, посочени в техническото досие.

2. Заявлението за изменение или продължаване на типово одобрение се подава единствено до издаващия одобрения орган на държавата-членка, издала първоначалното типово одобрение.

3. Ако подробностите във въпросното техническо досие са променени, органът на държавата-членка, който издава одобрението:

—

издава ревизираната(ите) страница(и) от техническото досие, отбелязвайки всяка от тях, за да се различат ясно направените промени, и датата на второто издаване. Когато се издават ревизирани страници към списъка на съдържанието на техническото досие (който е приложен към сертификата за типово одобрение) също се изменя, като се отбелязват последните дати на ревизираните страници, и

—

издава ревизиран сертификат за типово одобрение (означен с допълнителен номер), ако някаква информация от него (включително и приложенията към него) се е променила или ако стандартите по тази директива са се изменили към датата на издаване на одобрението на типа. В ревизираното типово одобрение се посочват причините за промяната и датата на преиздаване.

Ако органът на въпросната държава-членка, който издава одобрението, счита, че изменението на въпросното техническото досие оправдава нови тестове или проверки, се уведомява производителят и споменатите по-горе документи се издават само след провеждане на успешни тестове или проверки.

Член 6

Съответствие

1. Производителят поставя върху всяка произведена единица, която е в съответствие с одобрения тип, предвидените за целта означения в раздел 3 от приложение I, включително номера на типово одобрение.

2. Когато сертификатът за типово одобрение, в съответствие с член 4, параграф 3, включва ограничителни условия за употреба, производителят предоставя с всяка произведена единица и подробна информация за тях и отбелязва всички условия за монтаж. Когато една серия от типови двигатели е доставка за един производител, достатъчно е не по-късно от датата на доставка на първия двигател той да си осигури един списък с данни, който допълнително да изброява съответните идентификационни номера.

3. Производителят изпраща на издаващия одобрения орган списък със серията идентификационни номера за всеки тип двигатели, произведени в съответствие с изискванията на настоящата директива, от последния направен отчет или когато изискванията на тази директива са били приложими за първи път в срок от 45 дни след края на всяка календарна година; веднага, когато след датата на подаване на заявление се изменят изискванията на директивата и веднага, след като издаващ одобрения орган, определи допълнителна дата. Когато не е ясно от кодовата система на двигателя, този списък трябва да определи съотношенията на идентификационните номера със съответните типове или фамилии двигатели и номерата на издадените одобрения за типа. В допълнение, този списък трябва да съдържа подробна информация в случай на спиране на производството на одобрения тип или фамилия двигатели. Когато не се изисква периодично изпращане на информация до упълномощения орган, производителят трябва да поддържа тази информация за период от минимум 20 години.

4. Производителят в срок от 45 дни след края на всяка календарна година и на датата на подаване на заявлението, посочена в член 9, изпраща на издаващия одобрението орган декларация, която определя в детайли неговия бъдещ производствен план — типовете и групите двигатели заедно със съответните идентификационни кодове за тези двигатели, които той възнамерява да произведе.

Член 7

Приемане на еквивалентни одобрения

1. Европейският парламент и Съветът, по предложение на Комисията, могат да признаят еквивалентност между условията и разпоредбите за типово одобрение на двигатели, установени в тази директива и разпоредбите от международни актове или актове с трети страни, в рамките на двустранни или многостранни споразумения между Общността и трети страни.

2. Типовите одобрения съгласно Директива 88/77/ЕИО, които са в съответствие с етап А или Б от член 2 и раздел 6.2.1 от приложение I към Директива 91/542/ЕИО (8) и със съответните бележки по одобрението, се приемат за етап I по член 9, параграф 2 наcтоящата тази директива. Прекратяването на срока на валидност влиза в сила след задължителното прилагане на етап II, предвиден в член 9, параграф 3 от наcтоящата директива.

Член 8

Регистрация и пускане на пазара

1. Държавите-членки не могат да отказват регистрация или пускане на пазара на нови двигатели, отговарящи на изискванията на настоящата директива, независимо дали те вече са инсталирани или не в съответната извънпътна техника.

2. Държавите-членки разрешават регистрацията или пускането на пазара единствено на нови двигатели, отговарящи на изискванията на настоящата директива, независимо дали са вече инсталирани или не на извънпътна техника.

3. Органът, издаващ одобрение, взема необходимите мерки по отношение на това, с типовото одобрението да се регистрира и контролира идентификационния номер на двигателите, произведени в съответствие с изискванията на тази директива, ако е необходимо в сътрудничество с издаващи одобрение органи на други държави-членки.

4. Допълнителен контрол на идентификационните номера може да се извършва едновременно с контрола за съответствие на производството по член 11.

5. Относно контрола на идентификационните номера, производителят или неговите разпространители, установени в Общността, при поискване, веднага предоставят на издаващия одобрението орган цялата необходима информация за техните купувачи заедно с идентификационните номера на двигателите, отчетени като произведени в съответствие с член 6, параграф 3. Когато двигателите са продадени на производител на извънпътна техника, не се изисква по-нататъшна информация.

6. Ако по искане на издаващия одобрение орган, производителят не е в състояние да изпълнява посочените в член 6 изисквания във връзка с параграф 5 от настоящия член, даденото одобрение на съответния тип или фамилия двигатели от настоящата директива може да бъде отнето. В този случай процедурата по предоставяне на информацията може да се осъществи по член 12, параграф 4.

Член 9

График

Считано от 30 юни 1998 година държавите-членки, в случаите когато съответният двигател отговаря на изискванията на Директивата, не могат да отказват издаване типово одобрение или на документа по приложение VI, а така също не могат да налагат никакви други изисквания за типово одобрение по отношение емисиите във въздуха от замърсяване от извънпътната подвижна техника, в която е инсталиран двигателя по отношение нормирането на газообразните и прахообразните вещества.

Държавите-членки отказват издаване на типово одобрение за тип или фамилия двигатели или на документа по приложение VI и издаването на всякакви други одобрения на типа за извънпътна подвижна техника с инсталиран двигател:

След 30 юни 1998 г. за двигатели с мощност:

—

А:

130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—

75 kW ≤ P < 130 kW,

—

37 kW ≤ P < 75 kW,

ако двигателят не покрива изискванията на настоящата директива и когато емисиите от газообразни и прахообразни замърсители от двигателя не отговарят на изискванията за емисионни стойности, посочени в таблицата на раздел 4.2.1 от приложение I.

Държавата-членка отказва издаване на типово одобрение за тип или фамилия двигатели или на документа по приложение VI и отказва издаването на всякакви други одобрения на типа за извънпътна подвижна техника с инсталиран двигател:

—

след 31 декември 1999 г. за двигатели с мощност 18 kW ≤ P< 37 kW,

—

след 31 декември 2000 г. за двигатели с мощност 130 kW ≤ P ≤ 560 kW,

—

след 31 декември 2001 г. за двигатели с мощност 75 kW ≤ P < 130 kW,

—

след 31 декември 2002 г. за двигатели с мощност 37 kW ≤ P < 75 kW,

След долупосочените дати, с изключение за техниката и двигателите за износ за трети страни, държавите-членки разрешават регистрация и пускат на пазара нови двигатели, независимо дали са или не са вече инсталиране на извънпътната техника, само ако отговарят на изискванията на настоящата директива и ако двигателят е одобрен в съответствие с една от категориите, определени в параграфи 2 и 3.

Етап 1

—	категория А: 31 декември 1998 г.

—	категория В: 31 декември 1998 г.

—	категория С: 31 март 1999 г.

Етап 2

—	категория D: 31 декември 2000 г.

—	категория Е: 31 декември 2001 г.

—	категория F: 31 декември 2002 г.

—	категория G: 31 декември 2003 г.

Въпреки това, за всяка категория държавата-членка отлага датата, посочена в горните изисквания, за две години относно двигатели с дата на производство преди посочената.

Издаденото разрешение за етап 1 води до задължителното прилагане на етап 2.

Член 10

Освобождаване и алтернативни процедури

1. Изискванията на член 8, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 4 не се прилагат за:

—	двигатели, използвани за военни цели,

—	двигателите, посочени в параграф 2.

2. Всяка държава-членка може, по искане на производителя, в сроковете за пускане на пазара по член 9, параграф 4, да освобождава от издаване на типово одобрение последните от дадена серия двигатели, които са още на склад, или складирана извънпътна подвижна техника по отношение на техните двигатели и които са в съответствие със следните условия:

—	преди влизането в сила на сроковете, производителят да е подал заявление до упълномощения орган на тази държава-членка, която е одобрила съответните тип или фамилии двигатели,

—

заявлението на производителя трябва да включва списъка по в член 6, параграф 3 на тези нови двигатели, които не са пуснати на пазара в срок; в случай на двигатели, попадащи в обхвата на настоящата директива за първи път, производителят подава заявлението до органа за типово одобрение на тази държава-членка, където са складирани двигателите,

—	заявлението посочва техническите и/или икономически причини, на които се основава,

—	двигателите трябва да съответстват на типа или групата, за които типовото одобрение не е вече валидно или които преди са нямали типово одобрение, но които са били произведени според сроковете,

—	по време на сроковете за пускане на пазара, двигателите трябва да са физически складирани в Общността,

—	максимума нови двигатели от един или няколко типа, пуснати на пазара във всяка държава-членка от подалия заявлението за това освобождаване, не трябва да надвишава 10 % от новите двигатели от всички типове, пуснати на пазара на тази държава-членка през предходната година,

—	ако заявлението е прието от държавата-членка, последната трябва в едномесечен срок да изпрати на издаващия одобрения орган на другата държава-членка подробностите и причината за разрешеното освобождаване на производителя,

—	държавата-членка, разрешила изключение съгласно този член, отговаря за това, производителят да се съобразява с всички съответни задължения,

—	органът, издаващ одобрението, издава за всеки от въпросните двигатели сертификат за съответствие със специално вписване. Когато е приложимо, се използва утвърден документ за всички идентификационни номера на въпросните двигатели,

—	всяка година държавата-членка изпраща на Комисията списък с разрешените изключения, посочвайки причините.

Този избор се ограничава с 12-месечен период от датата, на която двигателят за първи път е бил обект на срок за пускане на пазара.

Член 11

Съответствие на производствените механизми

1. Държавата-членка, издаваща типово одобрение, в съответствие с разпоредбите от раздел 5 от приложение I, проверява и, ако е необходимо, сътрудничи с издаващ одобрение орган от друга държава-членка дали са предприети необходимите мерки да се осигури ефективен контрол за съответствие на продукцията преди издаване на сертификата за типово одобрение.

2. Държавата-членка, издала сертификатът за типово одобрение, в съответствие с разпоредбите от раздел 5 от приложение I, проверява и, ако е необходимо, сътрудничи с издаващ одобрение орган от друга държава-членка дали мерките от параграф 1 са ефикасни и дали всеки произведен двигател, означен със съответния номер, съответства на описанието в издадения сертификат за типово одобрение и на приложенията към настоящата директива.

Член 12

Несъответствие с одобрения тип или фамилия двигатели

1. Липсва съответствие с одобрения тип или фамилия двигатели, когато е констатирано съществуване на отклонение от задължителните елементи на издадените сертификати/или техническото досие и когато тези отклонения не са разрешени по член 5, параграф 3 от държавата-членка, издала типовото одобрение.

2. Ако държавата-членка, издала одобрението, констатира, че тези двигатели, съпроводени със сертификата за съответствие и носещи знак за одобрение, не съответстват на одобрения тип или фамилия, се вземат необходимите мерки, за да се осигури, че при ново производство двигателите ще отговарят на одобрения тип или фамилия. Издаващият одобрение орган на тази държава-членка съветва органите на другите държави-членки за мерките, които могат да стигнат до отнемане на одобрението на типа, когато е необходимо.

3. Ако държава-членка докаже, че двигателят, носещ съответния номер, не съответства на одобрения тип или група, тя може да иска от държавата-членка, която е издала такова одобрение, да провери дали двигателят в производство съответства на одобрения тип или фамилия. Това трябва да се осъществи в шестмесечен срок от датата на искането.

4. Издаващите одобрения органи се уведомяват взаимно в едномесечен срок за всяко отнемане на типово одобрение и причините за подобна мярка.

5. Ако държавата-членка, издала разрешението, оспори съобщената ѝ липса на съответствие, заинтересованата държава-членка полага усилия за уреждане на спора. Комисията се уведомява, и, когато е необходимо, провежда необходимите консултации, за да се постигне споразумение.

Член 13

Изисквания за защита на работника

Разпоредбите на настоящата директива не засягат залегналите в Договора права на държавите-членки да установяват такива изисквания, които се считат за необходими, за да гарантират, че работниците са защитени, когато използват извънпътната техника, при условие че не се засяга пускането на пазара на въпросните двигатели.

Член 14

Привеждане в съответствие с техническия прогрес

В сътрудничество с Комитета, създаден въз основа на член 13 от Директива 92/53/ЕИО и съгласно процедурата по член 15 от настоящата директива, Комисията приема всички необходими изменения, за да се приведат в съответствие с техническия прогрес приложенията към настоящата директива, с изключение на изискванията по раздели 1, от 2.1 до 2.8 и 4 от приложение I.

Член 15

Процедура на Комитета

1. Представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които да се предприемат. Комитетът предоставя своето становище по проекта в срок, който председателят може да утвърди съгласно спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството по член 148, параграф 2 от Договора в случаите, когато Съветът изисква приемане на решение по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по начина, посочен в този член. Председателят не гласува.

а)

Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно.

б)

Ако посочените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, те се съобщават своевременно от Комисията на Съвета. В този случай:

—	Комисията отлага прилагането на мерките за срок от не по-дълъг от три месеца от датата на съобщението,

—	Съветът с квалифицирано мнозинство може да вземе различно решение в срока, посочен в първото тире.

Член 16

Издаващи одобрения органи и технически служби

Държавите-членки съобщават на Комисията и другите държави-членки имената и адресите на издаващите одобрения органи и техническите служби, отговорни за целите на настоящата директива. Обявените служби трябва да отговарят на изискванията на член 14 от Директива 92/53/ЕИО.

Член 17

Транспониране в националното законодателство

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 юни 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 19

По-нататъшно ограничаване на нормите за допустими емисии

Европейският парламент и Съветът до края на 2000 г. решават по предложение на Комисията, което се представя преди края на 1999 г., по-нататъшно намаление на нормите за допустими емисии, като вземат предвид световното наличие на техники за контролиране на емисиите на замърсяване на въздуха от двигатели със самозапалване и състоянието на качеството на въздуха.

Член 20

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

J. LAHURE

(1) ОВ C 328, 7.12.1995 г., стр. 1.

(2) ОВ C 153, 28.3.1996 г., стр. 2.

(3) Становище на Европейския парламент от 25.10.1995 г. (ОВ C 308, 20.11.1995 г., стр. 29), Обща позиция на Съвета от 20.1.1997 г. (ОВ C 123, 21.4.1997 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 13 май 1997 г. (ОВ C 167, 2.7.1997 г., стр. 22). Решение на Съвета от 4 декември 1997 г. и Решение на Европейския парламент от 16.12.1997 г.

(4) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 1 февруари 1993 г. (ОВ C 138, 17.5.1993 г., стр. 1).

(5) Директива 88/77/EИО oт 3 декември 1987 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на газови замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозни средства (ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33). Директива, последно изменена с Директива 96/1/EО (ОВ L 40, 17.2.1996 г., стр. 1).

(6) Директива 92/53/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за изменение на Директива 70/156/EИО за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 1).

(7) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 1.

(8) ОВ L 295, 25.10.1991 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ, МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛИТЕ, ПРЕДПИСАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ, РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ПАРАМЕТРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ФАМИЛИЯТА ДВИГАТЕЛИ, ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ОБРАЗЕЦ НА ДВИГАТЕЛЯ

1. ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Настоящата директива се прилага към двигателите, предназначени да бъдат монтирани на мобилни устройства, непредназначени за движение по път.

Тя не се прилага към двигателите, предназначени за задвижването на:

—	превозните средства, предмет на Директива 70/156/ЕИО (1) и от Директива 92/61/ЕИО (2),

—	селскостопанските трактори, предмет на Директива 74/150/ЕИО (3).

Освен това, за да влязат в обсега на настоящата директива, двигателите трябва да бъдат монтирани на устройства, които отговарят на следните специфични изисквания:

да са предназначени или да могат да бъдат използвани за придвижване по земя, път или извън пътищата, и да са оборудвани с двигател с компресионно запалване, имащ нетна мощност, каквато е определена в точка 2.4, надвишаваща 18 kW, но която е по-ниска или равна на 560 kW (4), и който работи по-скоро с непостоянна скорост, отколкото с една постоянна скорост.

Устройствата, чиито двигатели се покриват от това определение, включват също така и следното оборудване:

—	сондажни кладенци за промишлено използване, компресори и т. н.,

—	строително оборудване, и по-специално колесни товарещи устройства, булдозери, гъсенични трактори, товарачни машини с гъсенични вериги, товарачно-транспортни машини, камиони с висока проходимост, хидравлични екскаватори и т. н.,

—	селскостопански машини, машини за разрохкване на почвата,

—	оборудване, използвано в лесовъдството,

—	самоходни селскостопански машини (с изключение на тракторите, така както са определени по-горе),

—	оборудване за товаро-разтоварни дейности,

—	вилкови подемни платформи,

—	оборудване за поддържане на пътищата (самоходни грейдери, валяци, асфалтополагащи машини),

—	снегорини,

—	летищно оборудване за наземно обслужване на въздухоплавателни средства,

—	автомобилни стълби,

—	самоходни кранове.

Настоящата директива не се прилага към:

Б.

корабите

В.	железопътните локомотиви

Г.	летателните апарати

Д.	електрогенераторните агрегати

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ, СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ

За целите на настоящата директива:

2.1. под „двигател с компресионно запалване“ се има предвид двигател, който работи на принципа на запалване чрез компресия (например дизелов двигател);

2.2. под „замърсяващи газове“ се имат предвид въглеродния окис, въглеводородите (изразени в еквивалент C1:H1.85) и азотните окиси, като последните се изразяват в еквивалент на азотен двуокис (NO2);

2.3. под „замърсяващи частици“ се има предвид всяка субстанция, уловена върху определена филтрираща материя, след разреждане с чист филтриран въздух на отработените газове на двигател с компресионно запалване, така че температурата да не надвишава 325 K (52 °С);

2.4. под „нетна мощност“ се има предвид мощността в „kW ЕИО“, измерена на изпитателния стенд, в края на коляновия вал или на орган, изпълняващ същата функция, в съответствие с метода на Икономическата комисия за Европа за измерване на мощността на двигателите с вътрешно горене, използвани в пътните превозни средства съгласно дефиницията на Директива 80/1269/ЕИО (5), като разликата е, че мощността на вентилатора на охладителната система на двигателя не се взема под внимание (6), и като се спазват изискванията на настоящата директива относно условията на провеждане на изпитването и използваното референтно гориво;

2.5. под „номинален режим“ се има предвид максималният режим на пълно натоварване, позволяван от регулатора и указан от производителя;

2.6. под „степен на натоварване“ се има предвид съотношението между максималния наличен въртящ момент, използван при определен режим на работа на двигателя;

2.7. под „режим на максимален въртящ момент“ се има предвид режимът на двигателя, при който двигателят развива максимален въртящ момент, така както е указано от производителя;

2.8. под „междинен режим“ се има предвид режимът на двигателя, който отговаря на едно от следните условия:

—	за двигателите, които са създадени да работят в диапазон от режими според крива на въртящ момент при пълно натоварване, междинният режим трябва да бъде обявявеният от производителя максимален въртящ момент, ако той е в границите от 60 % до 75 % от номиналния режим,

—	ако режимът на максимален въртящ момент е по-нисък от 60 % от номиналния режим, междинният режим трябва да бъде равен на 60 % от номиналния режим,

—	ако режимът на максимален въртящ момент е по-висок от 75 % от номиналния режим, междинният режим трябва да бъде равен на 75 % от номиналния режим.

2.9. Символи и съкращения

2.9.1. Символи, свързани с параметрите на изпитването

Символ

Мерна единица

Обяснение

Напречно сечение на изокинетичната сонда за вземане на проби

Напречно сечение на тръбата за отвеждане на отработените газове

aver

Изравнени средни стойности за:

m3/h

—	обемния дебит

kg/h

—	тегловния дебит

—

Въглеводород изразен във въглероден еквивалент 1

conc

Ppm

Vol %

Концентрация (със суфикса на елемента, който е в основата на наименованието)

conc c

Ppm

Vol %

Естествена коригирана концентрация

conc d

Ppm

Vol %

Концентрация на първичния въздух

—

Коефициент на разреждане

—

Лабораторен атмосферен коефициент

F FH

—

Специфичен коефициент на горивото, използван за изчисляване на концентрациите във влажна среда, въз основа на концентрациите в суха среда (съотношение водород/въглерод)

G AIRW

kg/h

Тегловен дебит на входящия въздух (при наличие на кондензируеми фракции)

G AIRD

kg/h

Тегловен дебит на входящия въздух (при отсъствие на кондензируеми фракции)

G DILW

kg/h

Тегловен дебит на първичния въздух (при наличие на кондензируеми фракции)

G EDFW

kg/h

Еквивалент на тегловния дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции)

G EXHW

kg/h

Тегловен дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции)

G FUEL

kg/h

Тегловен дебит на горивото

G TOTW

kg/h

Тегловен дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции)

H REF

g/kg

Референтна стойност на абсолютната влажност, равна на 10,71 g/kg, и използвана за изчисляване на коефициентите за корекция на влажността за NOx и частиците

H a

g/kg

Абсолютна влажност на входящия въздух

H d

g/kg

Абсолютна влажност на първичния въздух

—

Индекс, указващ един от начините на провеждане на изпитването

K H

—

Коефициент за корекция на влажността при емисиите от NOx

K p

—

Коефициент за корекция на влажността при частиците

K W,a

—

Коефициент за корекция на входящия въздух (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции)

K W,d

—

Коефициент за корекция на първичния въздух (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции)

K W,e

—

Коефициент за корекция на разредените отработени газове (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции)

K W,r

—

Коефициент за корекция на брутните отработени газове (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции)

Процент от максималния въртящ момент при скоростта на извършване на изпитването

mass

g/h

Индекс, указващ тегловния дебит на емисиите

M DIL

Маса на пробата от първичния въздух, преминала през филтъра за частици

M SAM

Маса на пробата от разредените отработени газове, преминала през филтъра за частици

M d

Маса на пробата от частици от събрания първичен въздух

M f

Маса на събраната проба от частици

P a

kPa

Налягане на насищане на парата на постъпващия в двигателя въздух (ISO 3046 Psy = изпитване PSY, налягане, равно на това на околната среда)

p B

kPa

Общо барометрично налягане (ISO 3046:

Px = местоположение PX, общо налягане на околната среда

Py = изпитване PY, общо налягане на околната среда)

p d

kPa

Налягане на насищане на парата на първичния въздух

p s

kPa

Атмосферно налягане (при отсъствие на кондензируеми фракции)

Спирачно усилие, некоригирано

P AE

Обща обявена мощност, която се абсорбира от аксесоарите, предвидени за изпитването, но които не се изискват от разпоредбите на точка 2.4 от настоящото приложение

P M

Максимална мощност, измерена по време на изпитателния режим при условията на изпитването (приложение VI, допълнение 1)

P m

Мощност, измерена при различните начини на провеждане на изпитването

—

Коефициент на разреждане

—

Съотношение между напречните сечения на изокинетичната сонда и тръбата за отвеждане на отработените газове

R a

Относителна влажност на входящия въздух

R d

Относителна влажност на първичния въздух

R f

—

Коефициент на реакция на FID

Регулировка на динамометъра

T a

Абсолютна температура на входящия въздух

T D

Абсолютна температура на точката на образуване на роса

T ref

Еталонна температура (на въздуха, използван за горенето - 298 K)

V AIRD

m3/h

Обемен дебит на входящия въздух (при отсъствие на кондензируеми фракции)

V AIRW

m3/h

Обемен дебит на входящия въздух (при наличие на кондензируеми фракции)

V DIL

Обем на пробата от първичния въздух, преминала през филтъра за частици

V DILW

m3/h

Обемен дебит на първичния въздух (при наличие на кондензируеми фракции)

V EDFW

m3/h

Еквивалент на обемния дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции)

V EXHD

m3/h

Обемен дебит на отработените газове (при отсъствие на кондензируеми фракции)

V EXHW

m3/h

Обемен дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции)

V SAM

Обем на пробата, преминала през филтъра за частици

V TOTW

m3/h

Обемен дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции)

—

Тегловен коефициент

WFE

—

Ефективен тегловен коефициент

2.9.2. Символи на химическите вещества

CO	Въглероден оксид (окис)
CO2	Въглероден диоксид (двуокис)
HC	Въглеводороди
NOx	Азотни окиси
NO	Азотeн оксид
NO2	Азотeн диоксид
O2	Кислород
C2H6	Етан
PT	Частици
DOP	Диоктилфталат
CH4	Метан
C3H8	Пропан
H2O	Вода
PTFE	Политетрафлуороетилен

2.9.3. Съкращения

FID	Детектор на йонизиране на пламък
HFID	Загрят детектор на йонизиране на пламък
NDIR	Анализатор от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър
CLD	Детектор с химическа луминесценция
HLCD	Загрят детектор с химическа луминесценция
PDP	Нагнетателна помпа
CFV	Тръба на Вентури с критичен поток

3. МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛИТЕ

3.1. На всеки двигател, одобрен в качеството му на техническо устройство, трябва да бъдат отбелязани:

3.1.1. марката или името на производителя на двигателя;

3.1.2. типа и при необходимост фамилията двигатели, както и индивидуален идентификационен номер на двигателя;

3.1.3. номерът на типово одобрение ЕО, така както е определен в приложение VII.

3.2. Маркировките трябва да съществуват в продължение на целия полезен живот на двигателя и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. В случай на използване на етикети или табелки, те трябва да са поставени по такъв начин, че прикрепването им да остава стабилно през целия срок на полезен живот на двигателя, и да не могат да се премахват, без това да предизвика тяхното повреждане или унищожаване.

3.3. Маркировките трябва да бъдат поставяни върху компонент от двигателя, който е необходим за нормалната му работа и който по принцип не се заменя по време на живота на двигателя.

3.3.1. Тези маркировки трябва да бъдат поставени така, че да бъдат лесно видими от всяко лице със среден ръст след пълното монтиране на двигателя с всички допълнителни части, необходими за неговото функциониране.

3.3.2. Всеки двигател трябва да бъде снабден с допълнителна демонтируема табелка от устойчив материал, на която са нанесени всички данни, посочени в точка 3.1, която при необходимост трябва да бъде поставена така, че маркировките, визирани в точка 3.1, да бъдат ясно видими за всяко лице със среден ръст и леснодостъпни след инсталирането на двигателя на устройството.

3.4. Класифицирането на двигателите според идентификационните номера трябва да бъде от вид, който да позволява еднозначното определяне на последователността на производството им.

3.5. Преди напускането на производствената линия на двигателите трябва да са поставени всички изисквани маркировки.

3.6. Точното местоположение на маркировките на двигателя се посочва в приложение VI, част 1.

4. ПРЕДПИСАНИЯ И ТЕСТОВИ ИЗПИТВАНИЯ

4.1. Общи положения

Компонентите, които могат за окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове и частици, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да продължава да отговаря на предписанията на настоящата директива, въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.

Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани, съгласно настоящата директива, по време на нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация Тези предписания се считат за изпълнени, ако са изпълнени разпоредбите на точки 4.2.1, 4.2.3 и 5.3.2.1.

В случай на използване на каталитичен конвертор и/или на филтър за частици, производителят трябва да докаже посредством тестове за издръжливост във времето, които той може да изпълни самостоятелно съгласно добрите инженерни практики, както и посредством съответните архиви, че въпросните устройства за вторична преработка могат да функционират правилно по време на целия живот на двигателя. Архивните данни трябва да бъдат получени съгласно разпоредбите на точка 5.2, и по-специално на точка 5.2.3. На клиента трябва да бъде дадена съответна гаранция. Разрешава се систематичното заменяне на устройството след определен период на функциониране на двигателя. Всяко регулиране, поправяне, демонтиране, почистване или замяна на компоненти или системи, които са част от двигателя, извършвано периодично, за да се предотврати нарушение на доброто функциониране на двигателя, породено от устройствата за вторична преработка, може да се извършва, единствено ако е технологично необходимо за осигуряване на доброто функциониране на системата за ограничаване на емисиите. Също така предписанията относно календарния график за поддръжка трябва да бъдат посочени вкнижката с упътването за употреба, да са предвидени в горепосочените разпоредби относно гаранцията и да бъдат одобрени преди издаване на одобрението. Извлечението от книжката с упътването за поддръжка или за замяна на устройствата за преработване на газовете и гаранционните условия трябва да бъде включено в информационния документ, фигуриращ в приложение II на настоящата директива.

4.2. Предписания относно замърсяващите емисии

Емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, трябва да се измерват по описаните методи в приложение V.

Други системи или анализатори могат да бъдат одобрени, ако те дават равностойни резултати на тези, които се получават с помощта на следните еталонни системи:

—	за брутните емисии от отработени газове, системата, която е изобразена на фигура 2 от приложение V,

—	за разредените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг, системата, изобразена на фигура 3 от приложение V,

—	за емисиите от частици, системата за разреждане към главния кръг, оборудвана или с отделен филтър за всеки режим, или с един общ филтър, изобразен на фигура 13 от приложение V.

Определянето на еквивалентността на системите трябва да се основава на изследване за корелация на цикъл от седем изпитвания между разглежданата система и една или няколко от еталонните системи, визирани по-долу.

Приема се, че съществува еквивалентност, когато усреднените стойности на резултатите от емисиите, изхвърлени по време на един изпитателен цикъл, се намират в диапазон от ± 5 %. Цикълът, който трябва да се използва, е посочен в точка 3.6.1 от приложение III.

За да може в директивата да бъде въведена нова система, определянето на еквивалентността трябва да се основава на изчислението на повторяемостта и възпроизводимостта, описано в стандарт ISO 5725.

4.2.1. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап I не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:

Нетна мощност (P) (kW)	Маса на въглеродния оксид (CO) (g/kWh)	Маса на въглеводородите (HC) (g/kWh)	Маса на азотните оксиди (NOx) (g/kWh)	Маса на частиците (PT) (g/kWh)
130 ≤ P ≤ 560	5,0	1,3	9,2	0,54
75 ≤ P < 130	5,0	1,3	9,2	0,70
37 ≤ P < 75	6,5	1,3	9,2	0,85

4.2.2. Стойностите на емисиите, указани в точка 4.2.1, са пределни стойности „на изхода на двигателя“; те се определят преди устройствата за вторична обработка на отработените газове.

4.2.3. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап II, не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:

Нетна мощност (P) (kW)	Маса на въглеродния оксид (CO) (g/kWh)	Маса на въглеводородите (HC) (g/kWh)	Маса на азотните оксиди (NOx) (g/kWh)	Маса на частиците (PT) (g/kWh)
130 ≤ P ≤ 560	3,5	1,0	6,0	0,2
75 ≤ P < 130	5,0	1,9	6,0	0,3
37 ≤ P < 75	5,0	1,3	7,0	0,4
18 ≤ P < 37	5,5	1,5	8,0	0,8

4.2.4. Когато определена фамилия двигатели, така както е определена в раздел 6 във връзка с приложение II, допълнение 2, покрива повече от един диапазон от мощност, стойностите, прилагани спрямо емисиите на представителния образец на двигателя (типово одобрение) и на всички типове двигатели, които са част от същата фамилия (COP — съответствие на производството), трябва да отговарят на най-строгите изисквания относно най-високия диапазон от мощност. Лицето, подало искане за одобрение, може свободно да избере да ограничи определението за фамилиите двигатели до единни диапазони от мощност и да поиска извършване на сертифициране съгласно този избор.

4.3. Инсталиране на мобилни устройства

Инсталирането на двигателя на мобилно устройство трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на типовото одобрение. Освен това то трябва да отговаря на следните характеристики относно одобрението на двигателя:

4.3.1. входящото разреждане не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение II, допълнение 1 или 3;

4.3.2. противоналягането в системата за отвеждане на отработените газове не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение II, допълнение 1 или 3.

5. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОНТРОЛА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТЕНИТЕ МЕХАНИЗМИ

5.1. За да се провери съществуването на разпоредби и процедури, които са в състояние да осигурят ефикасен контрол на съответствието на производството преди да бъде издадено одобрението, компетентният орган относно одобрението трябва също така да приеме придържането на производителя към хармонизирания стандарт EN 29002 (обсегът на който покрива въпросните двигатели) или към еквивалентен стандарт за одобрение, който отговаря на предвидените предписания. Производителят е длъжен да предостави подробна информация относно това придържане и да се ангажира да информира органа, който е компетентен относно одобрението, за всяко ревизиране на валидността или обсега му. За да се провери дали условията, посочени в точка 4.2 продължават да бъдат спазвани, се извършват съответни контролни проверки на производството.

5.2. Притежателят на одобрението е задължен:

5.2.1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията;

5.2.2. да има достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип;

5.2.3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя с компетентния орган;

5.2.4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване, с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство;

5.2.5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване. Трябва да се вземат всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството.

5.3. Компетентните власти, които са издали одобрението, могат да проверяват във всеки момент методите за контрол на съответствието, прилагани спрямо всяка една производствена единица.

5.3.1. По време на всяка инспекция регистрите относно изпитванията и контрола на производството трябва да бъдат предоставяни на инспектора.

5.3.2. Когато нивото на качество изглежда недостатъчно или има необходимост от проверка на валидността на данните, представени съгласно точка 4.2, се прилага следната процедура:

5.3.2.1. избира се един двигател от серията и се подлага на изпитването, описано в приложение III. Получените по този начин емисии от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, не трябва да надвишават стойностите, посочени в таблицата на точка 4.2.1, като се вземат предвид предписанията съответно от точка 4.2.2 или от таблицата в точка 4.2.3.

5.3.2.2. ако избраният от серията двигател не отговаря на предписанията на точка 5.3.2.1, производителят може да поиска да бъдат извършени измервания върху проба от няколко двигателя, притежаващи същите характеристики, които се вземат от същата серия и включват избрания първоначално двигател. Производителят определя размера n на пробата съгласувано с техническата служба. Двигателите, които са различни от първия избран двигател, се подлагат на изпитване. След това за всеки замърсител се изчислява средната аритметична стойност ( Formula ) на получените от пробата резултати. Производството на серията се приема за съответстващо, ако е спазено следното условие:

Formula

(7)

където:

L: е пределната стойност, определена в точки 4.2.1 или 4.2.3 за всеки от измерваните замърсители;

k: е статистически коефициент, който зависи от n и се дава в следната таблица:

n	2	3	4	5	6	7	8	9	10
k	0,973	0,613	0,489	0,421	0,376	0,342	0,317	0,296	0,279

n	11	12	13	14	15	16	17	18	19
k	0,265	0,253	0,242	0,233	0,224	0,216	0,210	0,203	0,198

ако n ≥ 20, Formula

5.3.3. Компетентният орган относно одобрението или техническата служба, натоварена с контрола на съответствието на производството, трябва да извършва изпитванията върху двигатели, които са частично или напълно разработени, съгласно указанията на производителя.

5.3.4. Нормалната честота на инспекциите, одобрени от компетентния орган, трябва да бъде веднъж годишно. Ако не се спазват предписанията на точка 5.3.2, компетентният орган трябва да следи да бъдат взети всички необходими мерки, за да може съответствието на производството да бъде възстановено във възможно най-кратък срок.

6. ПАРАМЕТРИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ФАМИЛИЯ ДВИГАТЕЛИ

Фамилията двигатели може да бъде определена от базовите конструктивни параметри, които трябва да бъдат общи за всички двигатели, принадлежащи на една и съща фамилия. В някои случаи е възможно взаимодействие на параметрите. Тези обстоятелства трябва също така да бъдат взети под внимание, за да се гарантира, че единствено двигателите, притежаващи подобни характеристики по отношение на емисиите от отработени газове, принадлежат към определена фамилия двигатели.

За да бъдат считани като принадлежащи към една и съща фамилия, двигателите трябва да притежават следните общи базови параметри, посочени в долния списък:

6.1. Горивен цикъл:

—

двутактов

—	четиритактов

6.2. Охладително работно тяло:

—

въздух

—

вода

—

масло

6.3. Работен обем:

—	работният обем на двигателите не се различава с повече от 15 %

—	брой на цилиндрите на двигателите, оборудвани с устройства за вторична обработка на отработените газове

6.4. Метод на всмукване на въздуха:

—	двигател с атмосферно пълнене (атмосферен двигател)

—	двигател с принудително пълнене

6.5. Тип горивна камера:

—	камера за предварително горене

—	турбулентна камера

—	отворена горивна камера

6.6. Конфигурация, размер и брой на клапаните и на всмукателните и изпускателните отвори в горивните камери:

—	глава на цилиндъра

—	стена на цилиндъра

—	картер на двигателя

6.7. Система за захранване с гориво:

—	инжектор-помпа

—	помпа, включена в контура

—	разпределителна помпа

—	общ компонент

—	инжектор на отделен компонент

6.8. Други:

—	повторна циркулация на отработените газове

—	впръскване на вода/водна емулсия

—	впръскване на въздух

—	системи за охлаждане при натоварване

6.9. Обработване на отработените газове:

—	окислителен катализатор

—	редуциращ катализатор

—	термичен реактор

—	филтър за частици

7. ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ОБРАЗЕЦ НА ДВИГАТЕЛЯ

7.1. Представителният образец на двигателя от фамилията трябва да бъде избран, като за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент. Когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по този метод, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа. В някои случаи компетентният орган, натоварен с одобрението, може да реши, че подлагането на изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи екземпляра с най-високо ниво на емисии. По този начин въпросният орган може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позовава на характеристики, които сочат, че той е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия.

7.2. Ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, е необходимо те също да бъдат определени и да се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя.

(1) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 93/81/EИО (ОВ L 264, 23.10.1993 г., стр. 49).

(2) ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(3) ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 88/297/EИО (ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52).

(4) Одобрение, издадено по силата на Регламент № 49 на Икономическата комисия за Европа, серия от изменения 02, серия от поправки 1/2, се приема за еквивалентна на одобрение, издадено съгласно Директива 88/77/ЕИО (приложение IV, раздел II от Директива 92/53/ЕИО).

(5) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46. Директива, последно изменена с Директива 89/491/EИО (ОВ L 238, 15.8.1989 г., стр. 43).

(6) Това означава, че противно на изискванията, определени в приложение I, точка 5.1.1.1 на Директива 80/1269/ЕИО, вентилаторът на охладителната система на двигателя не трябва да бъде инсталиран по време на изпитването за проверка на нетната мощност на двигателя; в случай че производителят извърши изпитването с монтиран вентилатор на двигателя, мощността, която е абсорбирана от вентилатора, трябва да бъде добавена към така измерената мощност.

(7) Formula , където x е един от резултатите, получени от пробата n.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ No…

относно типовото одобрение и мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателите с вътрешно горене, използвани в мобилните устройства, непредназначени за движение по път

(Директива 97/68/ЕО, последно изменена с Директива …/…/ЕО)

Допълнение 1

Допълнение 2

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Настоящото приложение описва метода, който се прилага за измерване на замърсяващите газовите емисии и емисии от частици на двигателите, които се подлагат на изпитване.

1.2. Изпитването се провежда с двигател, който е монтиран върху изпитвателен стенд и с свързан с динамометър.

2. УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

2.1. Общи предписания

Всички обеми и обемни дебити трябва да отговарят на температура от 273 K (0 °C) и на налягане от 101,3 kPa.

2.2. Условия за тестово изпитване на двигател

2.2.1. Измерват се абсолютната температура Ta на въздуха на входа на двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда ps, измерено в kPa, а параметърът fа се определя по следния метод:

Двигатели с естествено всмукване и двигатели с механично турбозахранване:

Formula

Двигатели с турбокомпресор със или без охлаждане на входящия въздух:

Formula

2.2.2. Валидност на изпитването

За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fa трябва да бъде в следните граници:

Formula

2.2.3. Двигатели с охлаждане на въздуха на турбозахранването

Температурата на работното тяло на охлаждането и на въздуха на турбозахранването трябва да бъдат записани.

2.3. Система за всмукване на въздух в двигателя

Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за всмукване на въздух, чиито параметри са ограничени в зависимост от горната граница, посочена от производителя, при наличие на нов въздушен филтър и работа на двигателя при нормални условия, както те са посочени от производителя, така че да се получи максимален дебит на въздух.

Може да се използва система за изпитване в работно помещение, при положение че тя пресъздава нормалните условия на работа на двигателя.

2.4. Система за отвеждане на отработените газове на двигателя

Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за отвеждане на отработените газове, при която противоналягането на газовете е регулирано на горната граница, посочена от производителя за двигател, работещ при нормални условия, така че да се постигне обявената максимална мощност.

2.5. Охладителна система

Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя.

2.6. Смазочно масло

Характеристиките на използваното смазочно масло за изпитването трябва да бъдат вписани и представени заедно с резултатите от тестовото изпитване.

2.7. Гориво, използвано за тестовото изпитване

Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение IV.

Цетановото число и съдържанието на сяра в еталонното гориво, използвано за изпитването, са посочени в приложение VI, допълнение 1, съответно в точки 1.1.1 и 1.1.2.

Температурата на горивото на входа на помпата за впръскване на гориво трябва да бъде в границите 306—316 K (33—43 °C).

2.8. Определяне на регулировките на динамометъра

Регулировките на входящия фланец и на противоналягането в тръбата за отвеждане на отработените газове се настройват в горните граници, посочени от производителя, в съответствие с точки 2.3 и 2.4.

Максималните стойности на въртящия момент при указаните изпитателни режими се определят експериментално, за да може да се изчислят стойностите на въртящия момент за различните режими на изпитването. За двигатели, които не са създадени да работят в един диапазон от режими според крива на въртящ момент на пълно натоварване, максималният въртящ момент в изпитателните режими се обявява от производителя.

Регулировката на двигателя за всеки от режимите на изпитване се изчислява с помощта на следната формула:

Formula

При съотношение Formula

стойността на РАЕ може да се провери от техническия орган, натоварен с типовото одобрение.

3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1. Подготовка на филтрите за вземане на проби

Не по-малко от един час преди изпитването всеки филтър (двойка филтри) се поставя в затворена чашка на Петри, без тя да се запечатва, и се поставя в теглителната камера, с цел стабилизиране на филтъра. В края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойка филтри) се претегля и теглото му в празно състояние се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворена чашка на Петри или филтъродържач до момента на провеждане на изпитването. Ако филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите осем часа след изваждането му от теглителната камера, той трябва да се претегли отново, преди да се използва.

3.2. Монтиране на измервателното оборудване

Апаратурата и сондите за вземане на проби трябва да се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.

3.3. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя

Системата за разреждане на газовете и двигателят трябва да бъдат задействани и подгряти, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим (точка 3.6.2).

3.4. Регулиране на коефициента на разреждане

Системата за вземане на проби от частиците трябва да бъде пусната в ход и да бъде оборудвана с дериватна система за прилагане на метода с общ филтър (опционална за метода с няколко филтъра). Фоновата концентрация на частиците в първичния въздух може да се измери, като първичния въздух се изпрати да премине през филтрите за частици. Ако се използва филтриран първичен въздух, може да се извърши само едно измерване преди или след изпитването. Ако първичният въздух не е филтриран, трябва да се извършат най-малко три измервания — в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни стойности.

Температурата на първичния въздух на входа на филтъра не трябва да надвишава 325 K (52 °C) при всеки от режимите. Общият коефициент на разреждане не трябва да е по-малък от четири.

При метода с използване на общ филтър тегловният дебит на пробата, преминаващ през филтъра, трябва да представлява постоянно съотношение от тегловния дебит на отработените газове за системите за разреждане към главния кръг при всички режими. Това тегловно съотношение трябва да бъде поддържано с отклонение от ± 5 %, освен през първите десет секунди на всеки режим за системите, които не са снабдени с дериватно устройство.При дериватните системи за разреждане тегловния дебит на пробата, преминаващ през филтъра, трябва да бъде поддържан с отклонение от ± 5 %, освен през първите десет секунди на всеки режим за системите, които не са снабдени с дериватно устройство.

При системите, които измерват концентрациите на CO2 или на NOx, съдържанието на CO2 или на NOx в първичния въздух трябва да бъде измерено в началото и в края на всяко изпитване. Отклонението между фоновите концентрации на CO2 или на NOx в първичния въздух преди и след изпитването, не трябва да надвишава съответно 100 милионни части (ppm) за първата или 5 милионни части (рpm) за втората.

Когато се използва система за анализ на разредените отработени газове, въпросните фонови концентрации се определят чрез прекарване на първичния въздух през филтър с торбички през цялото времетраене на изпитването.

Непрекъснатото измерване на фоновата концентрация (без филтър с торбички) може да се извърши най-малко три пъти — в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни стойности. Ако производителите поискат, може да не се проведе измерване на фоновата концентрация.

3.5. Контрол на анализаторите

Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.

3.6. Изпитателен цикъл

3.6.1. Спецификация A на оборудването, съгласно разпоредбите на приложение I, част 1

3.6.1.1. Цикълът от следващите осем режима (1) се проследява с динамометър, монтиран върху двигателя, който се изпитва:

Режим номер	Режим на двигателя	Степен на натоварване (%)	Тегловен коефициент
1	Номинален	100	0,15
2	Номинален	75	0,15
3	Номинален	50	0,15
4	Номинален	10	0,1
5	Междинен	100	0,1
6	Междинен	75	0,1
7	Междинен	50	0,1
8	Свободен ход	—	0,15

3.6.2. Привеждане на двигателя до работна температура

Двигателят и системата трябва да бъдат приведени до работна температура при максималните стойности на скоростта и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.

Забележка: Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Също така се предвижда и фаза на стабилизиране между моментите на извършане на изпитвания, с цел да се сведе до минимум влиянието, които те биха могли да окажат един на друг.

3.6.3. Провеждане на изпитването

Започва изпълнението на изпитването. То трябва да се проведе при спазване поредността на режимите, така както е посочено по-горе за изпитателния цикъл.

По време на всеки изпитателен режим след началната преходна фаза, параметрите на указания изпитателен режим се поддържат в границите от ± 1 % от номиналния режим или от ± 3 min-1, като се взема предвид най-голямото от тези отклонения, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай трябва да се спазват предписаните от производителя допустими стойности. Указаният въртящ момент трябва да бъде поддържан така, че средната стойност на извършените измервания през времето на периода да не надвишава границата от ± 2 % от максималния въртящ момент по време на изпитателния режим.

Най-малко 10 минути са необходими за всяка точка на измерване. Ако при изпитването на двигател е необходимо по-дълго времетраене за вземане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици на измервателния филтър, продължителността на този изпитателен режим може да бъде продължена според нуждите.

Времетраенето на режима трябва да бъде записанo и докладванo.

Концентрациите на емисиите от отработени газове трябва да се измерят и запишат през трите последни минути на режима.

Вземането на проби от частиците и измерването на газовите емисии не трябва да започват преди определеното от производителя стабилизиране на двигателя да завърши и те трябва да приключват едновременно.

Температурата на горивото трябва да бъде измерена на входа на помпата за впръскване на гориво или в зависимост от инструкциите на производителя, а мястото на извършване на това измерване трябва да бъде записано.

3.6.4. Данни, постъпващи от анализаторите

Данните, който постъпват от анализаторите, се записват с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните три минути на всеки изпитателен режим. Ако филтрите с торбички за вземане на проби са използвани за измерване на разредените CO и CO2 (виж допълнение 1, точка 1.4.4), е необходимо да се вземе проба през последните три минути на всеки изпитателен режим, след това тя да се анализира, а резултатите от анализа да се запишат.

3.6.5. Вземане на проби от частиците

Вземането на проби от частиците може да се извърши, като се използва метода с общ филтър или метода с няколко филтъра (допълнение 1, точка 1.5). Тъй като резултатите могат да показват малки различия в зависимост от методите, то заедно с резултатите трябва да се укаже кой от тях се използва.

При метода с общ филтър по време на пробовземането трябва да се държи сметка за тегловните коефициенти, които трябва да се използват по време на процедурата по извършване на изпитателния цикъл, като съответно се регулира дебита на пробата или времето за нейното вземане.

Вземането на проба трябва да се извърши възможно най-късно по време на всеки от изпитателните режими. Времетраенето на вземането на пробa при всеки режим трябва да бъде най-малко 20 секунди при прилагане на метода с общ филтър и най-малко 60 секунди при прилагане на метода с няколко филтъра. При системите, които не са снабдени с дериватно устройство, времетраенето на пробовземането при всеки режим трябва да бъде най-малко 60 секунди при прилагане на метода с общ филтър и метода с няколко филтъра.

3.6.6. Параметри на двигателя

Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух, разходът на гориво и дебитът на въздуха или отработените газове трябва да се измерват за всеки изпитателен режим след стабилизирането на двигателя.

Ако не е възможно да се измери дебитът на отработените газове или разхода на въздух, използван за горенето, и на гориво, тези параметри могат да бъдат изчислени чрез използване на метода на въглеродния и кислородния баланс (виж допълнение 1, точка 1.2.3).

Всички други данни, които са необходими за изчисляването, трябва да бъдат записани (виж допълнение 3, точки 1.1 и 1.2).

3.7. Повторна проверка на анализаторите

След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за еталониране. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2 %.

(1) Идентично на цикъл C1 от проект за стандарт ISO 8178-4.

Допълнение 1

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

Газовете и частиците, изпускани от изпитвания двигател, трябва да се измерват по описаните в приложение V методи. Тези методи определят системите за анализ, които се препоръчват за измерването на газовите емисии (точка 1.1), и методите, препоръчвани за разреждане и вземане на проби от частиците (точка 1.2).

1.1. Спецификация на динамометъра

Използва се динамометричен стенд за двигатели, чиито характеристики са достатъчни за изпълнение на предписания в приложение III, точка 3.6.1 изпитателен цикъл. Измервателните уреди на въртящия момент и на скоростта трябва да позволяват измерване на спирачната мощност в посочените граници. Възможно е да се наложи извършването на допълнителни изчисления.

Точността на тези измервателни инструменти трябва да бъде такава, че да не допуска надвишаване на максимално допустимите отклонения, посочени в точка 1.3.

1.2. Дебит на отработените газове

Дебитът на отработените газове се определя по един от методите, указани в точки от 1.2.1 до 1.2.4.

1.2.1. Метод на пряко измерване

Пряко измерване на дебита на отработените газове с помощта на разходомер с тръба на Вентури или на еквивалентна измервателна система (за повече подробности виж стандарт ISO 5167).

Забележка: Прякото измерване на дебита на отработените газове е деликатна задача. Необходимо е да се вземат мерки, за да се избегнат грешките при измерването, които биха довели до грешки при определяне на стойностите на емисията.

1.2.2. Метод за измерване на дебита на въздуха и на горивото

Измерване на дебита на въздуха и на дебита на горивото.

Използва се разходомер за въздух и за гориво с точност, съответстваща на определената в точка 1.3.

Дебитът на отработените газове се изчислява както следва:

Formula (при изпускана маса във влажно състояние)

или:

Formula (при изпускан обем в сухо състояние)

или:

Formula (при изпускан обем във влажно състояние)

1.2.3. Метод на въглеродния баланс

Изчисляване на изпусканата маса в зависимост от разхода на гориво и концентрациите на отработени газове, по метода на въглеродния баланс (виж приложение III, допълнение 3).

1.2.4. Общ дебит на разредените отработени газове

Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW, VTOTW) трябва да бъде измерен с помощта на система PDP или CFV — приложение V, точка 1.2.1.2, точността на която трябва да съответства на разпоредбите на приложение III, допълнение 2, точка 2.2.

1.3. Прецизност на измерване

Еталонирането на всички измервателни инструменти трябва да се извършва съгласно националните (международните) стандарти и да съответства на следните предписания:

Номер	Параметър	Допустимо отклонение (отклонения ± въз основа на максималните стойности на двигателите)	Допустимо отклонение (отклонения ± въз основа на стандарта ISO 3046)	Честота на еталониране (месеца)
1	Режим на работа на двигателя	2 %	2 %	3
2	Въртящ момент	2 %	2 %	3
3	Мощност	2 % (1)	3 %	не се прилага
4	Разход на гориво	2 % (1)	3 %	6
5	Специфичен разход на гориво	не се прилага	3 %	не се прилага
6	Разход на въздух	2 % (1)	5 %	6
7	Дебит на отработените газове	4 % (1)	не се прилага	6
8	Температура на охладителната течност	2 K	2 K	3
9	Температура на смазочния продукт	2 K	2 K	3
10	Налягане на отработените газове	5 % от максимума	5 %	3
11	Входящо разреждане	5 % от максимума	5 %	3
12	Температура на отработените газове	15 K	15 K	3
13	Температура на входящия въздух (въздух, използван за горенето)	2 K	2 K	3
14	Атмосферно налягане	0,5 % от констатираната стойност	0,5 %	3
15	Влажност (относителна) на входящия въздух	3 %	не се прилага	1
16	Температура на горивото	2 K	5 K	3
17	Температура на тунелите за разреждане	1,5 K	не се прилага	3
18	Влажност на първичния въздух	3 %	не се прилага	1
19	Дебит на разредените отработени газове	2 % от констатираната стойност	не се прилага	24 (частичен дебит) (пълен дебит) (2)

1.4. Определяне на газовите компоненти

1.4.1. Общи изисквания относно анализаторите

Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който да съответства на точността, изисквана за измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (точка 1.4.1.1). Препоръчително е анализаторите да се използват по такъв начин, че измерваната концентрация да бъде в рамките от 15 % до 100 % от пълната измервателна скала.

Концентрации, по-ниски от 15 % от пълната скала, също се приемат за допустими, ако стойността на пълната скала е 155 ppm (или ppm C) или по-ниска, или ако се използват системи за отчитане на показанията (компютри, устройства за записване на данни), които показват с достатъчна точност и разделителна способност стойности, по-ниски от 15 % от пълната скала. В този случай трябва да се извършат допълнителни еталонирания, за да се гарантира точността на кривите на еталониране (приложение III, допълнение 2, точка 1.5.5.2).

Оборудването също така трябва да има степен на електромагнитна съвместимост (CEM), която да е в състояние да намали до минимум допълнителните грешки.

1.4.1.1. Грешка при измерването

Общата грешка при измерване, включително кръстосаната чувствителност към други газове (виж приложение III, допълнение 2, точка 1.9), не трябва да надвишава ± 5 % от измерената стойност или 3,5 % от пълната скала, като се приема най-ниската от двете стойности. За концентрации, които са по-ниски от 100 милионни части (ppm), грешката при измерване не трябва да надвишава ± 4 милионни части (ppm).

1.4.1.2. Повторяемост

Резултатите при повторяемостта, която се определя като представляваща 2,5 пъти типовото отклонение при 10 последователни измервания на даден газ, използван за еталониране, не трябва да се отклоняват с повече от ± 1 % от концентрацията при пълната скала за всеки използван диапазон над 155 милионни части (ppm) (или ppm C) или ± 2 % от всеки използван диапазон под 155 милионни части (ppm) (или ppm C).

1.4.1.3. Фонов шум

Реакцията между два съседни пика на анализатора при газове, използвани за нулиране и еталониране, по време на който и да е 10-секунден период, не трябва да надвишава 2 % от пълната скала при всички използвани диапазони.

1.4.1.4. Отклонение от нулата

Отклонението от нулата по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при най-ниския използван диапазон. Нулевото показание се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за нулиране, по време на интервал от 30 секунди.

1.4.1.5. Отклонение при еталониране

Отклонението на стойността на еталониране по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при най-ниския използван диапазон. Еталонирането се определя като разликата между реакцията при еталониране и реакцията при положение нула. Реакцията при еталониране се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за еталониране, по време на интервал от 30 секунди.

1.4.2. Изсушаване на газовете

Опционалното устройство, използвано за изсушаване на газовете, трябва да има минимално влияние върху концентрацията на измерваните газове. Химическите изсушители не могат да бъдат използвани в качеството си на метод за елиминиране на водата от пробата.

1.4.3. Анализатори

Точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 от настоящото допълнение описват принципите на измерване, които трябва да се прилагат. В приложение V се дава детайлизирано описание на измервателните системи.

Газовете, които ще се измерват, трябва да бъдат анализирани с помощта на описаните по-долу устройства. Използването на линеаризационни контури се разрешава при нелинейни анализатори.

1.4.3.1. Анализ на въглеродния оксид (CO)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).

1.4.3.2. Анализ на въглеродния диоксид (CO2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).

1.4.3.3. Анализ на въглеводородите (HC)

Анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от вида загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFIГ) и да бъде оборудван със загряти детектор, клапани, тръбопроводи и т. н., така че газовете да се поддържат при температура от 463 К (190 °C) ±10 K.

1.4.3.4. Анализ на азотните оксиди (NOx)

Анализаторът на азотните оксиди трябва да бъде от вида детектор с химическа луминесценция (ChemiLuminescent Detector или CLГ) или загрят детектор с химическа луминесценция (Heated ChemiLuminescent Detector или HCLГ), оборудван с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва при условия на отсъствие на кондензируеми фракции. Ако измерването се извършва при условия на наличие на кондензируеми фракции, трябва да се използва устройство HCLD, оборудвано с конвертор, който се поддържа при температура, надвишаваща 333 K (60 °C), при положение че резултатът от проверката за редуциращото въздействие на водата е задоволителен (виж приложение III, допълнение 2, точка 1.9.2.2).

1.4.4. Вземане на проби от газовите емисии

Сондите за вземане на проби от газовите емисии трябва да бъдат поставени на разстояние не по-малко от 0,5 м или 3 пъти диаметъра на тръбопровода за отвеждане на отработените газове, като се приема по-голямата от двете стойности, доколкото е възможно преди изхода на системата за отвеждане на отработените газове и достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира минимална температура на отработените газове от 343 K (70 °C) в мястото на поставяне на сондата.

При двигател с няколко цилиндъра, оборудван с изпускателен колектор с разклонения, входът на сондата трябва да се намира достатъчно назад в колектора, за да се гарантира, че пробата ще бъде представителна за средните стойности на емисиите от отработени газове за всички цилиндри. При двигатели с няколко цилиндъра, които имат отделни групи от колектори като при двигател с V-образно разположение на цилиндрите, се позволява да се взема проба във всяка отделна група и да се изчислява една средна стойност за емисиите от отработени газове. Могат също така да се прилагат и други методи, чиято еквивалентност с горепосочените методи е доказана. Общият тегловен дебит на отработените газове на двигателя трябва да служи за измерване на емисиите от отработени газове.

Ако върху състава на отработените газове оказва влияние някаква система за вторично обработване на отработените газове, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство за изпитванията от етап I и след това устройство за изпитванията от етап II. Ако за определяне на частиците се използва система за разреждане към главния кръг, е възможно също така да се определят газовите емисии в разредените отработени газове. Сондите за вземане на проби трябва да бъдат в близост до сондата за вземане на проби от частиците (PSP) в тунела за разреждане (DT) (приложение V, точка 1.2.1.2 за DT и точка 1.2.2 за PSP). Съдържанието на CO и на CO2 може също така да се определи чрез вземане на проби чрез улавящи торбички, а след това се измерва концентрацията в торбичката за пробите.

1.5. Определяне на частиците

Определянето на количеството на частиците налага използването на система за разреждане. Разреждането може да бъде получено посредством дериватна система за разреждане или система за разреждане към главния кръг. Дебитът на системата за разреждане трябва да бъде достатъчно висок, за да елиминира напълно кондензирането на вода в системите за разреждане и за вземане на проби и да поддържа температурата на разредените отработени газове по-ниска или равна на 325 K (52 °C) непосредствено преди филтродържачите. Премахването на влагата на първичния въздух, преди той да проникне в системата, се разрешава, ако влажността на въздуха е висока. Ако околната температура е по-ниска от 293 K (20 °C), се препоръчва предварителното подгряване на първичния въздух над горната температурна граница от 303 K (30 °C). Въпреки това температурата на първичния въздух не трябва да надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане.

В дериватна система за разреждане сондата за вземане на проби от частиците трябва да бъде монтирана в близост до и преди сондата за вземане на проби от газовете, съгласно указанията в точка 4.4 и в приложение V, точка 1.2.1.1, фигури от 4 до 12 EP и SP.

Дериватната система за разреждане трябва да бъде разработена по такъв начин, че да може да разделя потока отработени газове на две фракции, като по-малката се разрежда с въздух и след това се използва са измерване на частиците. Следователно е важно съотношението на разреждане да бъде изчислено много прецизно. Могат да се прилагат различни методи на разделяне, като в този случай избраният тип на разделяне определя в голяма степен използвания материал и методите за вземане на проби (приложение V, точка 1.2.1.1).

За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби, филтри за улавянето им, микротеглилка и камера за измерване на теглото с контрол на температурата и влажността.

За извършване на вземане на проби от частиците могат да се прилагат два метода:

—

при метода с общ филтър се използва двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящото допълнение) за всички режими на изпитателния цикъл. Трябва да се внимава с времетраенето и дебитите при пробовземането по време на този етап от изпитването. Въпреки това за този изпитателен цикъл е необходима само една двойка филтри,

—	при метода с няколко филтъра се използва по една двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящото допълнение) за всеки от режимите на изпитателния цикъл. Този метод позволява използването на по-гъвкави методи на пробовземане, но налага използването на по-голям брой филтри.

1.5.1. Филтри за вземане на проби от частиците

1.5.1.1. Спецификация на филтрите

Изпитванията за типово одобрение налагат използването на филтри от фибростъкло, покрити с флуоровъглеводород, или филтри с флуоровъглеродни мембрани. За специални приложения могат да се използват различни материали. Всички типове филтри трябва да притежават коефициент на задържане на DOP (диоктилфталати) с размер 0,3 µm не по-нисък от 95 % при номинална скорост на газа между 35 и 80 cm/s. За извършване на изпитвания за съответствие между няколко лаборатории или между даден производител и компетентните власти, извършващи одобрението, трябва да се използват филтри с идентично качество.

1.5.1.2. Размери на филтрите

Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър от 47 mm (диаметър на полезната площ (петното): 37 mm). Могат също така да се използват и филтри с по-голям диаметър (точка 1.5.1.5).

1.5.1.3. Първичен и вторичен филтър

Пробите от разредените отработени газове се събират по време на изпитването от двойка инсталирани един след друг филтри (един първичен и един вторичен филтър). Вторичният филтър не трябва да се намира на повече от 100 mm след първичния филтър и не трябва да бъде в контакт с него. Филтрите могат да се теглят поотделно или заедно, като страните с полезната им площ (петната) се поставят една срещу друга.

1.5.1.4. Номинална скорост при преминаване през филтъра

Трябва да се достигне номинална скорост от 35 до 80 cm/s на газовете при преминаването им през филтъра. Загубата на налягане между началото и края на изпитването не може да нарасне с повече от 25 kPa.

1.5.1.5. Тегло на веществото във филтъра

Препоръчва се минимално количество във филтъра от 0,5 mg за повърхност на петното от 1 075 mm2 при метода с общ филтър. Стойностите относно най-разпространените размери филтри, фигурират в таблицата по-долу:

Диаметър на филтъра (mm)	Препоръчителен диаметър на петното (mm)	Препоръчително минимално количество във филтъра (mg)
47	37	0,5
70	60	1,3
90	80	2,3
110	100	3,6

При метода с няколко филтъра препоръчваното минимално количество за съвкупността от всички филтри е равно на произведението от указаната по-горе съответна стойност по квадратния корен на общия брой на изпитателните режими.

1.5.2. Спецификации на теглителната камера и аналитичната теглилка

1.5.2.1. Състояние на теглителната камера

В камерата (или помещението), в които филтрите за частици се привеждат до необходимата температура и се теглят, трябва да бъде поддържана температура от 295 K (22 °C) ±3 K по време на цялото времетраене на привеждането до необходимата температура и претеглянето на всички филтри. Влажността трябва да бъде поддържана на точката на образуване на роса от 282,5 K (9,5 °C) ±3 K и относителната влажност на 45 % ± 8 %.

1.5.2.2. Теглене на еталонните филтри

В камерата (или помещението) не трябва да има никакъв примес (например прах), който би могъл да се отложи по повърхността на филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Допускат се различия в спецификациите на теглителната камера, указани в точка 1.5.2.1, при положение че те не траят по-дълго от 30 минути. Теглителната камера трябва да отговаря на упоменатите изисквания преди влизането на персонала в нея. Не по-малко от 2 неизползвани еталонни филтъра или двойки от еталонни филтри трябва да бъдат претеглени до 4 часа след тегленето на филтрите (или двойките от филтри) за вземане на проби, като за предпочитане е тези операции да се извършат едновременно. Те трябва да имат еднакви размери и да бъдат изработени от същите материали като филтрите за вземане на проби.

Ако средното тегло на еталонните филтри (или двойките от еталонни филтри) варира между тегленията с повече от ± 5 % (или с повече от ± 7,5 % за двойката от филтри) спрямо препоръчаното за филтрите минимално тегло на уловеното вещество (точка 1.5.1.5), всички филтри за вземане на проби се изхвърлят и изпитването за измерване на емисиите се провежда отново.

Ако критериите за стабилизираност на теглителната камера, определени в точка 1.5.2.1 не са спазени, но ако тегленията на еталонния филтър (или на двойката от филтри) отговарят на горепосочените критерии, производителят на двигателя има възможност да приеме теглото на филтрите за вземане на проби или да анулира изпитванията, да извърши промени в системата за контрол на теглителната камера и да започне отново провеждането на изпитването.

1.5.2.3. Аналитична теглилка

Аналитичната теглилка, използвана за определяне на теглото на всички филтри, трябва да притежава точност (стандартно отклонение) от 20 µg и разделителна способност от 10 µg (една цифра = 10 µg). Когато филтрите имат диаметър по-малък от 70 mm, точността и разделителната способност трябва съответно да бъдат равни на 2 µg и 1 µg.

1.5.2.4. Елиминиране на влиянието на статичното електричество

За да се елиминира влиянието на статичното електричество, филтрите трябва да бъдат неутрализирани преди тегленето, например чрез неутрализатор с полоний или посредством устройство със същия ефект.

1.5.3. Допълнителни изисквания относно измерването на частиците

Всички елементи на системата за разреждане и на системата за вземане на проби от тръбата за отвеждане на отработените газове до филтродържача, които са в контакт с брутните и разредените отработени газове, трябва да бъдaт разработени по такъв начин, че да минимизират отлаганията или промяната на частиците. Всички те трябва да бъдат изработени от електропроводими материали, които не реагират с елементите, съставящи отработените газове, и да бъдат заземени, за да се избегнат електростатичните смущения.

(1) Изчисленията на емисиите от отработени газове, които са описани в настоящата директива, в някои случай се основават на различни методи на измерване и/или изчисление. Поради малкия допустим толеранс при изчисляване на емисиите на отработени газове, стойностите, които се приемат за някои параметри, използвани в съответните уравнения, трябва да бъдат по-ниски от допустимия толеранс, посочен в стандарт ISO 3046-3.

(2) Системите към главния кръг – нагнетателната помпа CVS или тръбата на Вентури с критичен поток се еталонират след първоначалното им монтиране, след извършване на значителни дейности по поддръжка или според необходимостта, когато това се налага за проверката на системата CVS, описана в приложение V.

Допълнение 2

1. ЕТАЛОНИРАНЕ НА ИНСТРУМЕНТИТЕ ЗА АНАЛИЗ

1.1. Въведение

Всеки анализатор трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, точка 1.4.3.

1.2. Газ за еталониране

Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.

Указаната от производителя крайна дата на използване на еталониращите газове трябва да бъде вписана в протокола.

1.2.1. Чисти газове

Изискваната чистота за газовете се определя от указаните по-долу гранични стойности на примесите. Трябва да се използват следните газове:

—	пречистен азот (примеси ≤ 1 ppm C, ≤ 1 ppm CO, ≤ 400 ppm CO2, ≤ 0,1 ppm NO)

—	пречистен кислород (чистота > 99,5 обемни % O2)

—	смес водород—хелий (40 ± 2 % водород, останалото хелий) (примеси ≤ 1 ppm C, ≤ 400 ppm CO),

—	Пречистен синтетичен въдух (примеси ≤ 1 ppm C, ≤ 1 ppm CO, ≤ 400 ppm CO2, ≤ 0,1 ppm NO), (съдържание на кислород между 18 и 21 обемни %)

1.2.2. Газ за еталониране

Използват се газови смеси със следния химически състав:

—	C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж точка 1.2.1)

—	СО и пречистен азот

—	NO и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO)

—	О2 и пречистен азот

—	СО2 и пречистен азот

—	CH4 и пречистен синтетичен въздух

—	C2H6 и пречистен синтетичен въздух

Забележка: Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.

Реалната концентрация на даден газ за еталониране трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс от ± 2 %. Всички концентрации на еталониращите газове трябва да бъдат указани в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).

Газовете, използвани за еталониране, могат също така да се получат с помощта на смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разредените еталониращи газове в рамките на ± 2 %.

1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби

Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в точки от 1.4 до 1.9, трябва също така да бъдат спазвани.

1.4. Изпитване за херметичност

Трябва да се извърши едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откача от системата за отвеждане на отработените газове и краят ѝ се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай трябва да се проверят тръбопроводите за вземане на проби и аномалията да бъде отстранена. Максимално допустимият процент на изпускане в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5 % от дебита по време на използване на проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебита по време на работа.

Друг метод се състои в добавянето на промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като се заменя газът за нулиране с газ за еталониране.

Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, която е по-ниска от въведената първоначално, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.

1.5. Процедура по еталониране

1.5.1. Цялото устройство

Цялото устройство трябва да се еталонира и кривите на еталониране се проверяват чрез сравнение с еталонни газове. Трябва да се използват същите дебити на газа, както по време на вземането на проби от отработените газове.

1.5.2. Време на подгряване

Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките на прозводителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време от два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.

1.5.3. Анализатори NDIR и HFID

При необходимост анализаторът NDIR трябва да бъде регулиран и горивният пламък на анализатора HFID трябва да бъде оптимизиран (точка 1.8.1).

1.5.4. Еталониране

Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.

С помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот) анализаторите на CO, на CO2, на NOx, на HC и на O2 трябва да бъдат нулирани.

В анализаторите се въвеждат съответните еталониращи газове, след това се записват стойностите и се начертава кривата на еталониране съгласно точка 1.5.6.

Проверява се отново регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.

1.5.5. Начертаване на кривата на еталониране

1.5.5.1. Основни принципи

Кривата на еталониране на анализатора се начертава като свързва поне 5 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено възможно най-равномерно. Максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90 % от пълната измервателна скала.

Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати. Ако степента на резултантния многочлен е по-висока от 3, броят на точките на еталониране (включително и нулата) трябва да бъде най-малко равен на тази степен на многочлена плюс 2.

Кривата на еталониране не трябва да се отклонява с повече от ± 2 % от номиналната стойност на всяка точка на еталониране, и с повече от ± 1 % от пълната скала при нулево положение.

Кривата и точките на еталониране позволяват да се провери точното извършване на еталонирането. Трябва да се отбележат различните характерни параметри на анализатора, а по-специално:

—	измервателният диапазон,

—	чувствителността,

—	датата на еталонирането.

1.5.5.2. Еталониране при под 15 % от пълната скала

Кривата на еталониране на анализатора се начертава, като свързва поне 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено така че 50 % от точките на еталониране да бъдат разположени по-ниско от 10 % от пълната скала.

Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.

Кривата на еталониране не трябва да се отклонява с повече от ± 4 % от номиналната стойност на всяка точка на еталониране, и с повече от ± 1 % от пълната скала при нулево положение.

1.5.5.3. Други методи

Ако може да се докаже, че друго оборудване (например компютър, електронен превключвател на диапазони и т. н.) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.

1.6. Проверка на еталонирането

Всички нормално използвани диапазони трябва да бъдат проверени преди всеки анализ съгласно описаната по-долу процедура.

Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за еталониране, чиято номинална стойност надвишава 80 % от пълната скала на измервателния диапазон.

Ако за разглежданите две точки отчетената стойност не се отклонява от обявената референтна стойност с повече от ± 4 % от пълната скала, регулировъчните параметри могат да бъдат променени. Ако случаят не е такъв, се начертава нова крива на еталониране съгласно точка 1.5.4.

1.7. Изпитване за ефективността на конвертора за NOx

Ефективността на конвертора, използван за превръщане на NO2 в NO се тества по начина, указан в точки от 1.7.1 до 1.7.8 (фигура 1).

1.7.1. Изпитвателна инсталация

С изпитвателната инсталация, показана на фигура 1 (виж също така допълнение 1, точка 1.4.3.5), и описаната по-долу процедура може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.

Фигура 1

Схема на конвертор за NO2

1.7.2. Еталониране

Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за еталониране (последният трябва да има съдържание на NO, което да отговаря на около 80 % от измервателния диапазон и концентрацията на NO2 в газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx трябва да бъде поставен в режим NO, така че газът за еталониране да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация трябва да се запише.

1.7.3. Изчисления

Ефективността на конвертора за NOx се изчислява както следва:

Formula

а= концентрация на NOx съгласно точка 1.7.6

b= концентрация на NOx съгласно точка 1.7.7

c= концентрация на NO съгласно точка 1.7.4

d= концентрация на NO съгласно точка 1.7.5

1.7.4. Добавяне на кислород

Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20 % от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2 (анализаторът е поставен в режим NO).

Отчетената концентрация „с“ трябва да бъде записана. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.

1.7.5. Активиране на озонатора

След това озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон, за да намали концентрацията на NO до около 20 % (минимум 10 %) от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2. Отчетената стойност на концентрацията „d“ се записва (анализаторът е в режим NO).

1.7.6. Режим NOx

След това анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, от NO2, от O2 и от N2) да преминава през конвертора. Отчетената концентрация „а“ трябва да бъде записана (анализаторът е в режим NOx).

1.7.7. Дезактивиране на озонатора

След това озонаторът се дезактивира. Газовата смес, указана в точка 1.7.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената концентрация „b“ трябва да бъде записана (анализаторът е в режим NOx).

1.7.8. Режим на анализиране на NO

След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира също така притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно точка 1.7.2 (анализаторът е в режим NO).

1.7.9. Интервал на провеждане на изпитванията

Ефективността на конвертора трябва да бъде тествана преди всяко еталониране на анализатора за NOx.

1.7.10. Изискван рандеман (коефициент на полезно действие)

Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90 %, но се препоръчва настоятелно тя да надвишава 95 %.

Забележка: Ако анализаторът е регулиран да работи на най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 % до 20 % съгласно точка 1.7.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.

1.8. Регулировка на FID

1.8.1. Оптимизиране на реагирането на детектора

Детекторът HFID трябва да се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, трябва да се използва газ за еталониране, съдържащ пропан и въздух.

Сред регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за еталониране 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията на газа за еталониране и на газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането на газа за еталониране и на газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се крива на двете реакции и дебитът на горивото се регулира в зависимост от най-високата част на кривата.

1.8.2. Коефициенти на реагиране на въглеводородите

Анализаторът се еталонира, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух, съгласно точка 1.5.

Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба. Коефициентът на реагиране (Rf) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността C1, отчетена от FID, и на газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm C1.

Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80 % от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност от ± 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва да бъде предварително поддържана в продължение на 24 часа при температура от 298 K (25 °C) ±5 К.

Изпитвателните газове, които трябва да се използват, и препоръчителните диапазони на коефициентите на реагиране са следните:

—	метан и пречистен синтетичен въздух:

1,00 ≤ Rf ≤ 1,15

—	пропилен и пречистен синтетичен въздух:

0,90 ≤ Rf ≤ 1,10

—	толуен и пречистен синтетичен въздух:

0,90 ≤ Rf ≤ 1,10

спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.

1.8.3. Контрол на интерференцията с кислорода

Контролът на интерференцията с кислорода трябва да се извършва при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.

Коефициентът на реагиране се определя и трябва да бъде определян съгласно разпоредбите на точка 1.8.2. Изпитвателният газ, който трябва да се използва, и препоръчителния диапазон на коефициентите на реагиране са следните:

—	пропан и азот: 0,95 ≤ Rf ≤ 1,05

спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.

Концентрацията на кислород във въздуха на горелката на FID не трябва да надвишава ± 1 mole % от концентрацията на кислород във въздуха на горелката, прилагана по време на последния контрол на интерференцията с кислорода. Ако разликата е по-голяма, интерференцията с кислорода трябва да бъде проконтролирана и, при необходимост, анализаторът трябва да бъде регулиран.

1.9. Ефекти от интерференция с анализаторите NDIR и CLD

Газове, присъстващи в отработените газове и които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR се наблюдава положителна интерференция, когато газът, който е причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава в инструментите NDIR, когато газът, който е причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ и в инструментите CLD, когато газът, който е причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролът на интерференцията, указан в точки 1.9.1 и 1.9.2, трябва да се извършва преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.

1.9.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO

Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газ за еталониране, съдържащ CO2 с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на максималния измервателен диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанието на анализатора се записва. Стойността на показанието не трябва да надвишава 1 % от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, или 3 ppm за диапазоните, по-ниски от 300 ppm.

1.9.2. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на NOx

Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLГ) са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект, причиняван от тези газове, са пропорционални на техните концентрации, и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.

1.9.2.1. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на CO2

През анализатора NDIR се пропуска газ за еталониране на CO2 с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50 % с газ за еталониране на NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и C). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за еталониране на NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).

Редуциращият ефект се изчислява както следва:

Formula

и той не трябва да надвишава 3 % от пълната скала

където:

А: концентрацията на неразреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR

B: концентрацията на разреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR

C: концентрацията на разреден NO, която е измерена в ppm с помощта на CLD

D: концентрацията на неразреден NO, която е измерена в ppm с помощта на CLD

1.9.2.2. Контрол на редуциращия ефект на водата

Това контролиране се прилага единствено при измерванията на концентрацията на газовете, в които има наличие на кондензируеми фракции. При изчисляването на редуциращия ефект на водата трябва да се взема предвид разреждането на газа за еталониране на NO във водната пара, както и съотоношението на концентрацията на водната пара в сместа по отношение на очакваната по време на изпитването. Газ за еталониране на NO с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на нормално използвания диапазон, се пропуска през (H)CLD и измерената стойност за NO се записва като D. След това NO трябва да се пречисти чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, и се пропуска през анализатора (H)CLD, като измерената стойност за NO се записва като C. Абсолютното работно налягане на анализатора и температурата на водата трябва да се определят и се записват съответно като стойности Е и F. Налягането на насищане на парата в сместа, което съответства на температурата (F) на водата от устройството за промиване на газа, се определя и записва като стойност G. Концентрацията на водната пара (в %) в сместа се изчислява както следва:

Formula

и се записва като стойност H. Очакваната концентрация на разредения (с водна пара) газ за еталониране на NO се изчислява както следва:

Formula

и се записва като стойност De. В отработените газове на дизелов двигател максималната концентрация на водната пара в тях (в %), която се очаква по време на изпитванията, се определя, както следва въз основа на концентрацията на неразредения газ за еталониране на СO2 (стойност A, измерена, както е указано в точка 1.9.2.1), като се предполага атомно съотношение H/C на горивото, равно на 1,8 към 1:

Formula

и се записва като стойност Hm.

Редуциращият ефект на водата се изчислява, както следва:

Formula

и той не трябва да надвишава 3 % от пълната скала

където:

De	=	предвидената концентрация на разредения NO (в ppm)
C	=	концентрацията на разредения NO (в ppm)
Hm	=	максимална концентрация на водната пара (в %)
H	=	реалната концентрация на водната пара (в %).

Забележка: Необходимо е газът за еталониране на NO да съдържа минимална концентрация на NO2 за целите на този контрол, тъй като при изчисляването на редуциращите ефекти не е взета под внимание абсорбцията на NO2 във водата.

1.10. Периодичност на еталонирането

Анализаторите трябва да се еталонират съгласно точка 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.

2. ЕТАЛОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЧАСТИЦИТЕ

2.1. Въведение

Всеки компонент трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който трябва да се прилага спрямо компонентите, указани в приложение III, допълнение 1, точка 1.5, и в приложение V.

2.2. Дебит

Газомерите или разходомерите се еталонират съгласно националните и/или международните стандарти.

Максималната грешка на измерваната стойност трябва да не е по-висока от ± 2 % от отчетеното показание.

Ако дебитът на газа е определен чрез диференциално измерване на потока, максималната грешка при разликата трябва да бъде такава, че точността на GEDF да бъде от порядъка на ± 4 % (виж също приложение V, точка 1.2.1.1 EGA). Той може да бъде изчислен чрез вземане на средната квадратична стойност на грешките на всеки инструмент.

2.3. Контрол на степента на разреждане

При използване на системи за вземане на проби от частици без анализатор на отработените газове EGA (приложение V, точка 1.2.1.1) се проверява степента на разреждане при всяко монтиране на нов двигател, докато двигателят работи, използвайки концентрациите на CO2 или NOx в брутните и разредените отработени газове.

Измерената степен на разреждане трябва да бъде ± 10 % от степента на разреждане, изчислена въз основа на измерването на концентрацията на CO2 или NOx.

2.4. Проверка на условията за отвеждане на газовете чрез дериватна система

Диапазонът от скорости на отработените газове и колебанията на налягането се проверяват и регулират при необходимост съгласно изискванията на приложение V, точка 1.2.1.1, EP.

2.5. Периодичност на еталонирането

Инструментите за измерване на дебита се еталонират не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или всеки път, когато е извършена промяна в системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.

Допълнение 3

1. ОЦЕНКА И ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ

1.1. Оценка на данните относно газовите емисии

За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности от диаграмата през последните 60 секунди на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, ако се използва метода на въглеродния баланс, постигнати по време на всеки режим, въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.

Средните фонови концентрации (concd) могат да се определят въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичките, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбички) и съответните данни от еталонирането.

1.2. Емисии на частици

За да се извърши оценка на емисиите от частици, общите маси (MSAM,i) или общите обеми (VSAM,i) на пробите, преминаващи през филтрите, трябва да бъдат записани за всеки от изпитателните режими.

Филтрите трябва да бъдат поставени в теглителната камера и да се приведат до съответната температура в продължение на не по-малко от два часа, но не повече от 80 часа, и след това да бъдат претеглени. Брутното тегло на филтрите трябва да бъде записано и теглото им при празно състояние да се приспадне (виж приложение III, точка 3.1). Масата на частиците (Mf при метода с общ филтър, Mf,i при метода с няколко филтъра) представлява сумата от масите на частиците, отложени върху първичния и вторичния филтри.

Ако трябва да се извърши корекция на фоновите стойности, масата (MDIL) или обемът (VDIL) на първичния въздух, преминаващ през филтрите, и масата на частиците (Md) трябва да бъдат записани. Ако се извърши повече от едно измерване, коефициентът Md/MDIL или Md/VDIL трябва за бъде изчислен за всяко отделно измерване, като приема средната стойност.

1.3. Изчисляване на газовите емисии

Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции.

1.3.1. Определяне на дебита на отработените газове

Тегловният дебит на отработените газове (GEXHW, VEXHW или VEXHD) се определя за всеки от режимите съгласно предписанията на приложение III, допълнение 1, точки от 1.2.1 до 1.2.3.

Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият тегловен дебит на разредените отработени газове (GTOTW, VTOTW) се определя за всеки от режимите съгласно предписанията на приложение III, допълнение 1, точка 1.2.4.

1.3.2. Коригиране за преминаване от сухо към влажно състояние

Ако се прилагат стойностите GEXHW, VEXHW, GTOTW или VTOTW, измерената концентрация се конвертира при условия на наличие на кондензируеми фракции по следната формула, ако тя вече не е измерена при условия на наличие на кондензируеми фракции:

Formula

За брутните отработени газове:

Formula

или:

Formula

За разредените отработени газове:

Formula

или:

Formula

Стойностите на FFH могат да бъдат изчислени по следната формула:

Formula

За първичния въздух:

Formula

За входящия въздух (ако е различен от първичния въздух):

Formula

където:

Ha: абсолютна влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух

Hd: абсолютна влажност на първичния въздух, измерена в g вода на kg сух въздух

Rd: относителна влажност на първичния въздух (%)

Ra: относителна влажност на входящия въздух (%)

Pd: налягане на насищане на парата на първичния въздух (kPa)

Ра: налягане на насищане на парата на входящия въздух (kPa)

Рb: общо барометрично налягане (kPa).

1.3.3. Корекция в зависимост от влажността при NOx

Тъй като емисиите от NОx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NОx трябва да бъде коригирана в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, като се прилагат коефициентите KH, получени чрез следната формула:

Formula

където:

A	:	0,309 GFUEL/GAIRD - 0,0266
В	:	– 0,209 GFUEL/GAIRD + 0,00954
T	:	температура на въздуха в K.
Ha	:	влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух:
Ra	:	относителна влажност на входящия въздух (%)
Ра	:	налягане на насищане на парата на входящия въздух (kPa)
РВ	:	общо барометрично налягане (kPa).

1.3.4. Изчисляване на тегловните дебити на емисиите

Тегловните дебити на емисиите за всеки режим се изчисляват както следва:

а)	За брутните отработени газове (1): или: или:

б)	За разредените отработени газове (1): или:

където:

concc = коригирана фонова концентрация

Formula

или:

Formula

Коефициентите u - влажен, v - сух, w – влажен трябва да се използват според следната таблица:

Газ	u	v	w	conc
NOx	0,001587	0,002053	0,002053	ppm
CO	0,000966	0,00125	0,00125	ppm
HC	0,000479	—	0,000619	ppm
CO2	15,19	19,64	19,64	%

Плътността на HC се изчислява въз основа на средна стойност на съотношението въглерод/водород от 1:1,85.

1.3.5. Изчисление на специфичните емисии

Специфичната емисия (g/kWh) се изчислява за всеки съставен компонент по следния начин:

Formula

където

Formula

Тегловните коефициенти и броят на режимите (n), използвани за горните изчисления, са посочени в приложение III, точка 3.6.1.

1.4. Изчисляване на емисията от частици

Емисията от частици се изчислява по следния начин:

1.4.1. Коефициент за корекция на влажността при частиците

Тъй като емисиите от частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, тегловният дебит на частиците се коригира, за да се вземе под внимание влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът Kp, получен чрез следната формула:

Formula

Ha	:	влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух
Ra	:	относителна влажност на входящия въздух (%)
ра	:	налягане на насищане на парата на входящия въздух (kPa)
рb	:	общо барометрично налягане (kPa).

1.4.2. Дериватна система за разреждане

Окончателните резултати от изпитванията, отнасящи се за емисиите от частици, се изчисляват посредством следните операции. Тъй като могат да се използват различни видове регулиране на дебитите на разреждане, се прилагат различни методи на изчисление на тегловния дебит на разредените отработени газове GEDF или на обемния дебит на разредените отработени газове VEDF. Всички изчисления трябва да се извършват със средните стойности за отделните режими (i) по време на вземането на пробите.

1.4.2.1. Изокинетични системи

Formula

или:

Formula

или:

Formula

където r отговаря на съотношението между напречните сечения на изокинетичната сонда Ap и тръбата за отвеждане на отработените газове AT:

Formula

1.4.2.2. Системи с измерване на концентрациите на CO2 или на NOx

Formula

или:

Formula

където:

ConcE= концентрация при наличие на кондензируеми фракции на трасиращия газ в брутните отработени газове

ConcD= концентрация при наличие на кондензируеми фракции на трасиращия газ разредените отработени газове

ConcА= концентрация при наличие на кондензируеми фракции на трасиращия газ в първичния въздух.

Измерените конценрации при неналичие на кондензируеми фракции, трябва да бъдат превърнати в стойности, съотнесени към условията на наличие на кондензируеми фракции, съгласно точка 1.3.2 от настоящото допълнение.

1.4.2.3. Системи с измерване на CO2 и метод на въглеродния баланс

Formula

където:

CO2D= концентрация на CO2 в разредените отработени газове

CO2А= концентрация на CO2 в първичния въздух

(обемни концентрации (%) при условия на наличие на кондензируеми фракции)

Това уравнение се основава на хипотезата за въглеродния баланс (въглеродните атоми, постъпващи в двигателя, се изпускат под формата на CO2) и е получено от долните уравнения:

Formula

и:

Formula

1.4.2.4. Системи с измерване на дебита

Formula

1.4.3. Система за разреждане към главния кръг

Окончателните резултати от изпитванията, отнасящи се за емисиите от частици, се изчисляват посредством следните операции.

Всички изчисления трябва да се извършват със средните стойности за отделните режими (i) по време на вземането на пробите.

Formula

или:

Formula

1.4.4. Изчисляване на тегловния дебит на частиците

Тегловният дебит на частиците се изчислява както следва.

За метода с използване на общ филтър:

Formula

или:

Formula

където:

(GEDFW)aver, (VEDFW)aver, (MSAM)aver, и (VSAM)aver, се изчисляват по време на изпитателния цикъл, като се прибавят средните стойности на отделните режими по време на вземането на пробите:

Formula

където i = 1,… n.

За метода с използване на няколко филтъра:

Formula

или:

Formula

където i = 1,… n.

Тегловният дебит на частиците може да бъде коригиран в зависимост от фоновата стойност както следва.

За метода с използване на общ филтър:

Formula

или: Formula

Ако е било извършено повече от едно измерване, (Md/MDIL) или (Md/VDIL) трябва за бъдат заместени съответно от (Md/MDIL)aver или (Md/VDIL)aver

Formula

или:

Formula

За метода с използване на няколко филтъра:

Formula

или:

Formula

Ако е било извършено повече от едно измерване, (Md/MDIL) или (Md/VDIL) трябва за бъдат заместени съответно от (Md/MDIL)aver или (Md/VDIL)aver Formula

или:

Formula

1.4.5. Изчисление на специфичните емисии

Емисията от частици PT (g/kWh) се изчислява по следния начин (2).

За метода с използване на общ филтър:

Formula

За метода с използване на няколко филтъра:

Formula

1.4.6. Ефективен тегловен коефициент

За метода с използване на общ филтър ефективният тегловен коефициент WFE,i за всеки режим се изчислява както следва:

Formula

или:

Formula

където i = 1,… n.

Стойността на ефективните тегловни коефициенти не трябва да се различава с повече от ± 0,005 (в абсолютна стойност) от тегловните коефициенти, посочени в приложение III, точка 3.6.1.

(1) При емисиите от NOx концентрацията на NOx (NOxconc или NOxconcc) трябва да бъде уможена по KHNOX (коефициент за корекция според влажността при NOx, упоменат в точка 1.3.3) както следва:

Formula

(2) Тегловният дебит на частиците PTmass трябва да бъде уможен по KP (коефициент за корекция на влажността при частиците, цитиран в точка 1.4.1).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ИЗПИТВАНИЯТА ПО ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ И ЗА КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА МОБИЛНИ УСТРОЙСТВА, НЕПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТ (1)

Забележка: Основните характеристики относно функционирането на двигателя и относно емисиите от отработени газове са в получер шрифт.

Пределни стойности и единици (2)

Метод на изпитване

Цетаново число (4)

минимум 45 (7)

максимум 50

ISO 5165

Плътност при 15 °C

минимум 835 kg/m3

максимум 845 kg/m3 (10)

ISO 3675, ASTM D 4052

Дестилация (3)

на 95 % от обема

максимум 370 °C

ISO 3405

Вискозитет при 40 °C

минимум 2,5 mm2/s

максимум 3,5 mm2/s

ISO 3104

Съдържание на сяра

минимум 0,1 тегловни % (9)

максимум 0,2 тегловни % (8)

ISO 8754, EN 24260

Пламна температура

минимум 55 °C

ISO 2719

Гранична температура на филтруемост през студен филтър

минимум —

максимум + 5 °C

EN 116

Корозия на медна пластина

максимум 1

ISO 2160

Коксов остатък Conradson (на 10 % остатък от дестилация)

максимум 0,3 тегловни %

ISO 10370

Съдържание на пепел

максимум 0,01 тегловни %

ASTM D 482 (12)

Съдържание на вода

максимум 0,05 тегловни %

ASTM D 95, D 1744

Индекс на неутрализиране (силна киселина)

минимум 0,20 mg KOH/g

Стабилност на окисление (5)

максимум 2,5 mg/100 ml

ASTM D 2274

Добавки (6)

Бележка 1: Ако е необходимо да се изчисли топлинният коефициент на полезно действие на двигател или превозно средство, топлопроизводителната способност на горивото може да бъде получена чрез следната формула.

Formula

където:

d	=	е плътността, измерена при 288 K (15 °C)
х	=	е тегловното съотношение на водата (%/100)
у	=	е тегловното съотношение на пепелта (%/100)
s	=	е тегловното съотношение на сярата (%/100).

Бележка 2: Посочените в спецификациите стойности са „реални стойности“. При установяването на пределните стойности се прилагаха изискванията на стандарта ASTM D 3244 „Defining a basis for petroleum produce quality disputes“, и при определянето на максимална стойност бе взета под внимание минимална разлика от 2R по отношение на нулевата стойност; при определянето на максимална и на минимална стойност минималната разлика между тези стойности е 4R (R = въпроизводимост).

Въпреки това измерване, което е необходимо за статистически нужди, производителят на определено гориво трябва да се стреми към нулева стойност, когато максималната изисквана стойност е 2R, и да се стреми към средната стойност, когато са посочени максимални и минимални граници. При необходимост от проверка на спазването на спецификациите, трябва да се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244.

Бележка 3: Указаните стойности съответстват на общите количества на изпаренията (% възстановени и % загуби).

Бележка 4: Указаният интервал за цетановото число не отговаря на минимума от 4 R. Въпреки това в случай на спор между доставчика и потребителя могат да се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244, при положение че бъде извършен достатъчен брой измервания, за да се получи необходимата точност, като за предпочитане е извършването на еднократно определяне.

Бележка 5: Въпреки че стабилността на окисление се контролира, е вероятно продължителността на живот на продукта да бъде ограничена. Препоръчва се да се поиска съвет от доставчика по отношение на условията за съхраняване и продължителността на живот на продукта.

Бележка 6: Това гориво може да бъде произвеждано само от преки или крекирани дестилати; позволява се извършването на десулфуризация. То не трябва да съдържа метални присадки или подобрители на цетановото число.

Бележка 7: Приемат се и по-ниски стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.

Бележка 8: Приемат се и по-високи стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.

Бележка 9: Тези стойности трябва да бъдат постоянно преразглеждани в зависимост от тенденциите на пазара. За целите на първоначалното одобение на двигател без вторична обработка на отработените газове по искане на заявителя се допуска минимално съдържание на сяра от 0,050 тегловни %, като в този случай измереното ниво на частиците трябва да бъде коригирано към по-високи стойности до указаната номинална средна стойност за съдържанието на сяра в горивото (0,150 тегловни %) по следната формула:

Formula

където:

PTadj	=	коригираната стойност PT (g/kWh)
PT	=	усреднената специфична емисионна стойност, измерена за емисията от частици (g/kWh)
SFC	=	усреднения специфичен разход на гориво (g/kWh), изчислен по долната формула
NSLF	=	средната стойност на номиналната спецификация за тегловното съдържание на сяра (тоест 0,15 %/100)
FSF	=	тегловно съдържание на сяра в горивото (%/100)

Уравнение за изчисляване на усреднения специфичен разход на гориво:

Formula

където:

Pi= Pm,i + Pae,i

За целите на съответствието на производството съгласно точка 5.3.2 на приложение I условията трябва да бъдат изпълнени с еталонно гориво със съдържание на сяра, съответстващо на минималното/максималното ниво от 0,1/0,2 тегловни %.

Бележка 10: Приемат се и по-високи стойности до 855 kg/m; в този случай трябва да бъде указана плътността на използваното референтно гориво. За целите на съответствието на производството съгласно точка 5.3.2 на приложение I условията трябва да бъдат изпълнени с еталонно гориво със съдържание на сяра, съответстващо на минималното/максималното ниво от 835/845 kg/m3 .

Бележка 11: Всички свойства на горивото и пределните стойности ще трябва да бъдат преразглеждани в зависимост от тенденциите на пазара.

Бележка 12: Ще се замени от стандарт EN/ISO 6245 след влизането му в сила.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

1. СИСТЕМИ ЗА АНАЛИЗ И ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

СИСТЕМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ГАЗОВЕТЕ И ЧАСТИЦИТЕ

Фигура	Описание
2	Система за анализ на брутните отработени газове
3	Система за анализ на разредените отработени газове
4	Дериватна система, изокинетичен дебит, регулиране чрез всмукателен вентилатор, фракционирано вземане на проба
5	Дериватна система, изокинетичен дебит, регулиране чрез нагнетателен вентилатор, фракционирано вземане на проба
6	Дериватна система, измерване на CO2 или на NOx, фракционирано вземане на проба
7	Дериватна система, измерване на CO2 и въглероден баланс, пълно вземане на проба
8	Дериватна система, обикновена тръба на Вентури и измерване на концентрациите, фракционирано вземане на проба
9	Дериватна система, двойна тръба на Вентури или двоен дифузор и измерване на концентрациите, фракционирано вземане на проба
10	Дериватна система, сепарация чрез многотръбен разделител и измерване на концентрациите, фракционирано вземане на проба
11	Дериватна система, регулиране на дебита, пълно вземане на проба
12	Дериватна система, регулиране на дебита, фракционирано вземане на проба
13	Система за разреждане към главния кръг, помпа за измерване на обем или тръба на Вентури с критичен поток, фракционирано вземане на проба
14	Система за вземане на проби от частиците
15	Система за разреждане към главния кръг

1.1. Определяне на газовите емисии

Точка 1.1.1 и фигури 2 и 3 съдържат подробни описания на препоръчителните системи за вземане на проби и анализ. Тъй като различните конфигурации могат да дадат едни и същи резултати, не е необходимо строго придържане към схемите. Могат да се използват допълнителни елементи, като например инструменти, кранове, соленоиди, помпи и комутатори за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на различните съставни системи. Други елементи, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, ако тази операция се основава на добра техническа преценка.

1.1.1. Състав на отработените газове - CO, CO2, HC и NOx

Системата за анализ, използвана за определяне на газовите компоненти на брутните или разредените отработени газове включва следните елементи:

—	анализатор HFID за измерване на въглеводородите,

—	анализатори NDIR за измерване на въглеродния оксид и въглеродния диоксид,

—	детектор HCLD или негов еквивалент за измерване на азотните оксиди.

При брутните отработени газове (фигура 2) пробата от всички компоненти може да бъде взета с помощта на една или две сонди, инсталирани в непосредствена близост една до друга, които имат вътрешни разклонения към различните анализатори. Необходимо е да се следи нито един от компонентите на отработените газове (включително водата и сярната киселина) да не кондензира в коя да е точка от системата за анализ.

При разредените отработени газове (фигура 3) пробата за измерване на въглеводородите не трябва да се взема със същата сонда като използваната за останалите компоненти. Необходимо е да се следи нито един от компонентите на отработените газове (включително водата и сярната киселина) да не кондензира в коя да е точка от системата за анализ.

Фигура 2

Схема на системата за анализ на отработените газове за измерване на CO, NOx и HC

Фигура 3

Схема на системата за анализ на разредените отработени газове за измерване на CO, CO2, NOx и HC

Описания - фигури 2 и 3

Обща информация:

Всички елементи, разположени на контура за вземане на проби от газовете, трябва да бъдат поддържани при температурата, която е указана за всяка от системите.

—

Сонда SP1 за брутните отработените газове (единствено фигура 2)

Препоръчва се използването на статична сонда от неръждаема стомана, която има няколко отвора и е запушена в края. Нейният вътрешен диаметър не трябва да е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за вземане на проби. Дебелината на стената на сондата трябва да бъде максимум 1 mm. Тя трябва да има минимум 3 отвора на три различни радиални сечения, които са оразмерени, за да вземат проби с приблизително същия дебит. Сондата трябва да заема не по-малко от 80 % от диаметъра на тръбата за отвеждане на отработените газове.

—

Сонда SP2 за анализ на HC в разредените отработени газове (единствено фигура 3)

Сондата трябва:

—	да бъде съставена от първата част от 254 mm до 762 mm от тръбопровода за вземане на проби от въглеводородите (HSL3),

—	да има вътрешен диаметър най-малко 5 mm,

—	да бъде монтирана в тунела за разреждане DT (точка 1.2.1.2) в точка, в която първичният въздух и отработените газове се смесват добре (тоест приблизително на разстояние, равно на 10 диаметъра на тунела след точката на навлизане на отработените газове в тунела за разреждане),

—	да бъде на достатъчно (радиално) разстояние от други сонди и от стената на тунела, за да не се повлияе от предизвиканите от тях течения или завихряния,

—	да бъде загрята, за да поддържа температурата на газовия поток от 463 K (190 °C) ±10 K при изхода на сондата.

—

Сонда SP3 за анализ на CO, CO2 и NOx в разредените отработени газове (единствено фигура 3)

Сондата трябва:

—	да бъде разположена в същата плоскост като сондата SP2,

—	да бъде на достатъчно (радиално) разстояние от други сонди и от стената на тунела, за да не се повлияе от предизвиканите от тях течения или завихряния,

—	да бъде загрята и изолирана по цялата си дължина до минимална температура от 328 K (55 °C), за да се избегне кондензирането на вода.

—

Загрят тръбопровод за вземане на проби HSL1

С помощта на само една сонда тръбопроводът изпраща газовите проби по посока на точките на разклоняване и на анализатора на HC.

Тръбопроводът трябва:

—	да притежава вътрешен диаметър минимум 5 mm и максимум 13,5 mm,

—	да бъде от неръждаема стомана или от политетрафлуоретилен (PTFE),

—	да поддържа стената при температура от 463 K (190 °C) ±10 K, ако температурата на отработените газове на нивото на сондата за вземане на проби е равна или по-ниска от 463 K (190 °C); температурата се измерва при всяка загрята секция, която може да бъде контролирана самостоятелно,

—	да поддържа стената при температура от 453 K (180 °C) ±10 K, ако температурата на отработените газове на нивото на сондата за вземане на проби е по-висока от 463 K (190 °C),

—	да поддържа газовете при температура от 463 K (190 °C) ±10 K непосредствено преди загрятия филтър (F2) и детектора HFID.

—

Загрят тръбопровод HSL2 за вземане на проби от NOx

Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

—	да поддържа стената при температура от 328 K до 473 K (55 °C до 200 °C) до конвертора, в случай че се използва охладителна баня, и до анализатора, при отсъствие на охладителна баня,

—	да бъде от неръждаема стомана или от политетрафлуоретилен (PTFE).

Тъй като тръбопроводът за вземане на проби се загрява единствено, за да се попречи на кондензирането на водата и на сярната киселина, неговата температура ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.

—	Тръбопровод SL за вземане на проби от CO (CO2) Тръбопроводът трябва да бъде от политетрафлуоретилен (PTFE) или от неръждаема стомана. Той може да бъде или да не бъде загрят.

—	Торбичка за вземане на проби от фоновите частици BK (опционално; единствено фигура 3) Тази торбичка служи за измерване на фоновите концентрации от частици.

—	Торбичка за вземане на проби BG (опционално; единствено фигура 3 за СО и СО2) За измерване на концентрациите на пробите.

—	Загрят предварителен филтър F1 (опционално) Температурата е същата като на тръбопровода HSL1.

—	Загрят филтър F2 Филтърът извлича всички твърди частици от газовите проби, преди те да достигнат анализатора. Температурата е същата като на тръбопровода HSL1. Филтърът се заменя според нуждите.

—	Загрята помпа за вземане на проби Р Температурата се подгрява до температурата на тръбопровода HSL1.

—	HC Загрят детектор на йонизиране на пламък (HFID), използван за измерване на въглеводородите. Температурата трябва да се поддържа в диапазона 453-473 K (180-200 °C).

—	CO, CO2 Анализатори NDIR за измерване на въглеродния оксид и въглеродния диоксид.

—	NO2 Анализатор (H)CLD за измерване на азотните оксиди. Ако се използва анализатор HCLD, той трябва да бъде поддържан при температура от 328 K до 473 K (55 °C до 200 °C).

—	Конвертор С Използва се конвертор за извършване на каталитичната редукция на NO2 в NO преди анализа в CLD или в HCLD.

—

Охладителна баня В

За охлаждане и кондензиране на водата, съдържаща се в пробата от отработени газове. Охладителната баня трябва да бъде поддържана при температура от 273 K до 277 K (0 °C до 4 °C) с помощта на лед или система за охлаждане. Използването ѝ не е задължително, ако работата на анализатора не се влияе от водните пари съгласно предписанията в приложение III, допълнение 3, точки 1.9.1 и 1.9.2.

За елиминиране на водата от пробата не могат да бъдат използвани химически изсушители.

—	Температурни датчици T1, T2, T3 Служат за измерване на температурата на газовете.

—	Температурен датчик Т4 Служи за измерване на температурата на конвертора за NO2-NO.

—	Температурен датчик Т5 Служи за измерване на температурата на охладителната баня.

—	Манометри G1, G2, G3 За измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби.

—	Регулатори на налягането R1 и R2 За регулиране съответно на налягането на въздуха и на горивото, постъпващо в HFID.

—	Регулатори на налягането R3, R4, R5 За регулиране на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на дебита към анализаторите.

—	Разходомери FL1, FL2, FL3 За измерване на деривационния дебит на отклонените газове.

—	Разходомери от FL4 до FL7 (опционално) За измерване на дебита в анализаторите.

—	Позиционни кранове от V1 до V6 Кранове, позволяващи към анализатора да се пропуска по избор пробата от отработените газове, газът за еталониране или газът за нулиране.

—	Соленоидни клапани V7, V8 За заобикаляне на конвертора за NO2-NO.

—	Кран с иглен клапан V9 За изравняване на дебита през конвертора за NO2-NO и дериватната система.

—	Кранове с иглен клапан V10, V11 За регулиране на дебитите към анализаторите.

—	Изпускателни кранове V12, V13 За изпускане на кондензата от охладителната баня В.

—	Позиционен кран V14 За избиране на пробата или на торбичката за вземане на проби от фоновите концентрации.

1.2. Определяне на частиците

Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фигури от 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчителните системи за разреждане и за вземане на проби. Тъй като различните конфигурации могат да дадат едни и същи резултати, не е необходимо строго придържане към схемите. Могат да се използват допълнителни елементи, като например инструменти, кранове, соленоиди, помпи и комутатори за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на различните съставни системи. Други елементи, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, ако тази операция се основава на добра техническа преценка.

1.2.1. Система за разреждане

1.2.1.1. Дериватна система за разреждане (фигури от 4 до 12)

Представената система за разреждане функционира на принципа на разреждането на част от потока отработени газове. Разделянето на този поток и последващата операция по разреждане могат да бъдат извършени посредством различни системи за разреждане. За последващото събиране на частиците през системата за улавяне на частиците (точка 1.2.2, фигура 14) може да се насочи или пълният обем от разредени отработени газове, или само част от него. Първият метод се нарича система за пълно вземане на проба, а вторият - система за фракционирано вземане на проба.

Изчисляването на коефициента на разреждане зависи от типа използвана система.

Препоръчват се следните системи:

—

изокинетични системи (фигури 4 и 5)

С тези системи пристигащите в трансферната тръба газови потоци трябва да имат скорост и/или налягане, равни на скоростта и налягането на общата маса на отработените газове, което налага потокът на нивото на сондата да бъде невъзпрепятстван и еднообразен. Това обикновено се постига, като се използва резонатор и отвеждаща тръба за праволинеен поток преди точката на вземане на пробите. Коефициентът на фракциониране след това се изчислява въз основа на лесно измервани стойности, като например диаметрите на тръбите. Трябва да се отбележи, че изокинетичният метод се използва само за изравняване на характеристиките на дебита, а не за изравняване на дистрибутивните характеристики на профилите на тръбите. Обикновено последното изравняване най-често не е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки, за да следват естественото течение на флуидния поток.

—

системи с регулиране на дебита и измерване на концентрациите (фигури от 6 до 10)

С тези системи се взема проба от общата маса на отработените газове, като се регулира дебитът на първичния въздух и общият дебит на разредените отработени газове. Коефициентът на разреждане се определя въз основа на концентрациите на трасиращите газове, като например CO2 и NОx, присъстващи естествено в отработените газове на двигателите. Измерват се концентрациите в разредените отработени газове и в първичния въздух, докато концентрацията в брутните отработени газове може или да бъде измерена директно, или определена въз основа на дебита на горивото и на уравнението за въглеродния баланс, ако съставът на горивото е известен. Системите могат да бъдат регулирани според изчисления коефициент на разреждане (фигури 6 и 7) или според дебита към трансферната тръба (фигури 8, 9 и 10).

—

системи с регулиране и измерване на дебита на концентрациите (фигури 11 и 12)

С тези системи се взема проба от общата маса на отработените газове, като се регулира дебитът на първичния въздух и общият дебит на разредените отработени газове. Степента на разреждане се изчислява въз основа на разликата между двата дебита. Този метод изисква прецизно еталониране на разходомерите едни спрямо други, тъй като относителната величина на двата дебита може да породи значителни грешки при високи степени на разреждане (фигури 9 и следващи). Регулирането на дебитите се извършва много лесно, като дебитът на разредените отработени газове се поддържа на постоянно ниво, и като се променя при необходимост дебитът на първичния въздух.

Когато се използват дериватни системи за разреждане, трябва да се избягват потенциалните проблеми, които могат да се предизвикат от загубата на частици в трансферната тръба, и трябва да се гарантира вземането на представителна проба от отработените газове на двигателя, и да се определя коефициента на фракциониране.

При представените тук системи се вземат предвид тези основни фактори.

Фигура 4

Дериватна система за разреждане с изокинетична сонда и фракционирано вземане на проба (регулиране чрез всмукателен вентилатор)

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през изокинетичната сонда за вземане на проби ISP. Разликата между налягането на отработените газове между тръбата за отвеждане на отработените газове и входа на сондата се измерва с датчика за налягане DPT. Този сигнал се предава на регулатора на дебита FC1, който управлява всмукателния вентилатор SB, за да поддържа нулево диференциално налягане в точката на наконечника на сондата. В тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са еднакви и дебитът, който преминава през ISP и TT, е константна част от общата маса на отработените газове. Съотношението на фракциониране след това се определя въз основа на повърхността на сеченията на EP и на ISP. Дебитът на първичния въздух се измерва с помощта на разходомера FM1. Степента на разреждане се изчислява въз основа на дебита на първичния въздух и на съотношението на фракциониране.

Фигура 5

Дериватна система за разреждане с изокинетична сонда и фракционирано вземане на проба (регулиране чрез нагнетателен вентилатор)

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през изокинетичната сонда за вземане на проби ISP. Разликата между налягането на отработените газове между тръбата за отвеждане на отработените газове и входа на сондата се измерва с датчика за налягане DPT. Този сигнал се предава на регулатора на дебита FC1, който управлява нагнетателния вентилатор PB, за да поддържа нулево диференциално налягане в точката на наконечника на сондата. За тази цел малка част от първичния въздух, чийто дебит вече е бил измерен с помощта на разходомера FM1, се улавя и се изпраща към ТТ чрез пневматичeн дифузор за създаване на вакуум. В тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са еднакви и дебитът, който преминава през ISP и TT, е константна част от общата маса на отработените газове. Съотношението на фракциониране след това се определя въз основа на повърхността на сеченията на EP и на ISP. Първичният въздух се всмуква през DT чрез всмукателния вентилатор SB и дебитът се измерва с помощта на разходомера FM1 при входа на DT. Степента на разреждане се изчислява въз основа на дебита на първичния въздух и на съотношението на фракциониране.

Фигура 6

Дериватна система за разреждане с измерване на концентрацията на СО2 или на NOx и фракционирано вземане на проби

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през сондата за вземане на проби SP. Измерват се концентрациите на трасиращия газ (CO2 или NOx) в брутните и разредените отработени газове, както и в първичния въздух, посредством един или няколко анализатора на отработените газове EGA. Тези сигнали се предават на регулатора на дебита FC2, който управлява нагнетателния вентилатор РB или всмукателния вентилатор SP, така че в DT да се поддържа желаното фракциониране на отработените газове и степен на разреждане. Степента на разреждане се изчислява въз основа на концентрациите на трасиращите газове в брутните отработени газове, разредените отработени газове, и в първичния въздух.

Фигура 7

Дериватна система за разреждане с измерване на концентрациите на СО2 и въглеродния баланс, и пълно вземане на проба

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през сондата за вземане на проби SP. Измерват се концентрациите на CO2 в разредените отработени газове и в първичния въздух посредством един или няколко анализатора на отработените газове EGA. Сигналите от CO2 и от тегловния дебит на горивото GFUEL се предават към регулатора на дебита FC2 или към регулатора на дебита FC3 от системата за вземане на проби от частиците (виж фигура 14). Регулаторът на дебита FC2 управлява нагнетателния вентилатор РB, а FC3 управлява системата за вземане на проби от частиците (виж фигура 14); по този начин те регулират входящите или изходящите дебити на системата, и поддържат желаното фракциониране на отработените газове и степента на разреждане в DT. Степента на разреждане се изчислява въз основа на концентрациите на CO2 и според GFUEL, въз основа на метода на въглеродния баланс.

Фигура 8

Дериватна система за разреждане с обикновена тръба на Вентури, измерване на концентрациите и фракционирано вземане на проби

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT посредством сондата за вземане на проби SP и трансферната тръба ТТ, под действие на отрицателното налягане, създадено от тръбата на Вентури VN в DT. Дебитът на газовете, които преминават през ТТ, зависи от обмена на кинетична енергия в зоната на тръбата на Вентури и вследствие на това от абсолютната температура на газовете при изхода от ТТ. Вследствие на това фракционирането в тунела на отработените газове при определен дебит не е постоянно и степента на разреждане при слабо натоварване е малко по-ниска от тази, получена при силно натоварване. Измерват се концентрациите на трасиращия газ (CO2 или NOx) в брутните и разредените отработени газове, както и в първичния въздух, посредством един или няколко анализатора на отработените газове EGA; степента на разреждане се изчислява според получените по този начин стойности.

Фигура 9

Дериватна система за разреждане с двойна тръба на Вентури, измерване на концентрациите и фракционирано вземане на проби

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през сондата за вземане на проби SP и през разделители на потока, съдържащи система от дифузори или тръби на Вентури. Първият разделител (FD1) е поставен в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Освен това са необходими два дроселни регулатора на налягането (PCV1 и PCV2), за да се поддържа постоянно фракциониране на отработените газове, като се регулира противоналягането в ЕР и налягането в DT. PCV1 се монтира след SP в EP, а PCV2 — между нагнетателния вентилатор PB и тунела DT. Измерват се концентрациите на трасиращите газове (CO2 или NOx) в брутните и разредените отработени газове, както и в първичния въздух, посредством един или няколко анализатора на отработените газове EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат да служат за регулиране на PCV1 и PCV2 за осигуряване на точен контрол на разделянето. Степента на разреждане се изчислява въз основа на концентрациите на трасиращите газове.

Фигура 10

Дериватна система за разреждане със сепарация чрез многотръбен разделител, измерване на концентрациите и фракционирано вземане на проби

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT посредством трансферната тръба ТТ и разделителя на потока FD3, съставен от няколко тръби с еднакви размери (еднакви диаметър, дължина и радиус на извивката), които са инсталирани в ЕР. Отработените газове, които преминават през една от тези тръби, се отвеждат в DT и отработените газове, които преминават през другите тръби, пристигат в буферния резервоар DC. Вследствие на това разделянето на отработените газове зависи от общия брой на тръбите. Постоянният контрол на разделянето налага да се поддържа нулево диференциално налягане между DC и изхода на ТТ, измервано с помощта на датчика за диференциално налягане DPT. Нулево диференциално налягане се получава, като се впръсква пресен въздух в DT на изхода на ТТ. Измерват се концентрациите на трасиращите газове (CO2 или NOx) в брутните и разредените отработени газове, както и в първичния въздух, посредством един или няколко анализатора на отработените газове EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове, но също така и за регулиране на дебита на впръсквания въздух за осигуряване на желаната степен на точно разделяне. Степента на разреждане се изчислява въз основа на концентрациите на трасиращите газове.

Фигура 11

Дериватна система за разреждане с регулиране на дебита и пълно вземане на проба

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през сондата за вземане на проби SP. Общият дебит в тунела се регулира с помощта на регулатора на дебита FC3 и с помпата за вземане на проби Р от системата за вземане на проби от частиците (виж фигура 16). Дебитът на първичния въздух се регулира от регулатора на дебита FC2, който може да използва GEXH, GAIR или GFUEL като командни сигнали за извършване на желаното разделяне на отработените газове. Обемът на пробата, който прониква в DT, представлява разликата между общия обем и обема на първичния въздух. Дебитът на първичния въздух се измерва с помощта на разходомера FM1, а общият дебит — с помощта на разходомера FM3 от системата за вземане на проби от частиците (виж фигура 14). Степента на разреждане се изчислява въз основа на тези два дебита.

Фигура 12

Дериватна система за разреждане с регулиране на дебита и фракционирано вземане на проба

Брутните отработени газове се изпращат от тръбата за отвеждане на отработените газове EP към тунела за разреждане DT през трансферната тръба ТТ, като минават през сондата за вземане на проби SP. Разделянето на отработените газове и обемът, който навлиза в DT, се регулират от регулатора на дебита FC2, който според случая регулира дебита (или режима на работа) на нагнетателния вентилатор PB и на всмукателния вентилатор SB, което става възможно поради факта, че уловената проба със системата за вземане на проба от частиците бива вкарана в DT. GEXH, GAIR или GFUEL могат да бъдат използвани като командни сигнали за FC2. Дебитът на първичния въздух се измерва с помощта на разходомера FM1, а общият дебит — с помощта на разходомера FM2. Степента на разреждане се изчислява въз основа на тези два дебита.

Описание на елементите от фигури от 4 до 12

—

Тръба за отвеждане на отработените газове EP

Тръбата за отвеждане на отработените газове може да бъде изолирана. За да се намали топлинната инерционност на тръбата за отвеждане на отработените газове, се препоръчва съотношението между дебелината и диаметъра ѝ да бъде най-много равно на 0,015. Използването на гъвкави части трябва да се ограничи до максимално съотношение между дължината и диаметъра, равно на 12. Извитите части на тръбата трябва да бъдет сведени до минимум, за да се избегнат инерционните отлагания. Ако системата е оборудвана с шумозаглушител, пригоден за използване по време на изпитването, той също може да бъде изолиран.

При изокинетична система тръбата за отвеждане на отработените газове трябва да бъде без извивки, колена и внезапни промени на диаметъра в разстояние, равно на най-малко 6 диаметъра на тръбата преди и 3 диаметъра на тръбата след наконечника на сондата. Скоростта на отработените газове в зоната за вземане на проби трябва да бъде по-висока от 10 m/s, освен в режим на свободен ход. Средната стойност на промените на налягането на отработените газове не трябва да надвишава ± 500 Ра. Всяка мярка за намаляване на промените на налягането извън използването на монтирана върху рамата система за отработените газове (включително шумозаглушител и устройство за вторична обработка на газовете), не трябва нито да променя параметрите на работа на двигателя, нито да предизвиква отлагането на частици.

При системите без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба, чиято дължина е равна на 6 диаметъра на тръбата преди и 3 диаметъра на тръбата след наконечника на сондата.

—

Сонда за вземане на проби SP (фигури от 6 до 12)

Минималният вътрешен диаметър трябва да бъде равен на 4 mm. Минималното съотношение на диаметъра на тръбата за отвеждане на отработените газове към диаметъра на сондата трябва да бъде равно на 4. Сондата трябва да представлява отворена тръба, насочена срещу потока от отработените газове по централната ос на тръбата за отвеждане на отработените газове или да съдържа няколко отвора като сондата, описана под съкращението SP1 в точка 1.1.1.

—

Изокинетична сонда за вземане на проби от отработените газове ISP (фигури 4 и 5)

Изокинетичната сонда за вземане на проби трябва да бъде инсталирана така, че да бъде насочена срещу потока от отработените газове, по централната ос на тръбата за отвеждане на отработените газове, в точка, в която се изпълняват условията относно дебита на тръбата за отвеждане на отработените газове ЕР; сондата трябва да е така разработена, че да позволява вземането на проба, която е пропорционална на брутните отработени газове. Минималният вътрешен диаметър трябва да бъде равен на 12 mm.

Необходимо е да се предвиди система за контрол на изокинетичното разделяне на отработените газове, което ще се извършва чрез поддържането на нулево диференциално налягане между ЕР и ISP. В тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са еднакви и тегловният дебит, който преминава през ISP и TT, е константна част от общата маса на отработените газове. ISP трябва да бъде свързана с датчик за диференциалното налягане. Нулевото диференциално налягане между ЕР и ISP се постига чрез промяна на скоростта на нагнетателния вентилатор или посредством регулатор на дебита.

—

Разделители на потока FD1 и FD2 (фигура 9)

Серия от тръби на Вентури или от дифузори се инсталират в тръбата за отвеждане на отработените газове EP или съответно в трансферната тръба ТТ за осигуряване получаването на пропорционална проба от брутните отработени газове. Използва се система за регулиране на налягането, включваща два дроселни регулатора на налягането PCV1 и PCV2, за пропорционалното разделяне на газовете, което се постига чрез регулиране на налягането в ЕР и в DT.

—

Разделител на потока FD3 (фигура 10)

Серия от тръби (многотръбен разделител) се инсталират в тръбата за отвеждане на отработените газове EP за осигуряване на вземане на проба, която да бъде пропорционална на брутните отработени газове. Една от тръбите отвежда отработените газове в тунела за разреждане DT, докато другите тръби ги отвеждат към буферния резервоар DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакви диаметър, дължина и радиус на извивката), така че разделянето на отработените газове да зависи от общия брой на тръбите. Необходимо е да се предвиди система за регулиране, за да се осъществи пропорционално разделяне на отработените газове, като се поддържа нулево диференциално налягане между изхода на многотръбния разделител към DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и FD3 са пропорционални и дебитът, който преминава през ТТ, е константна част от общия обем на отработените газове. Двете точки трябва да бъде свързани с датчик за диференциалното налягане DPT. Нулевото диференциално налягане се постига посредством регулатора на дебита FC1.

—

Анализатор на отработените газове EGA (фигури от 6 до 10)

Могат да се използват анализаторите на CO2 или на NOx (но анализаторът на CO2 може да се използва единствено с метода на въглеродния баланв). Анализаторите трябва да бъдат еталонирани по същия начин като анализаторите, предназначени за измерване на газовите емисии. Могат да се използват един или няколко анализатора за определяне на разликите в концентрациите.

Точността на системата за измерване трябва да бъде такава, че точността на GEDFW,i или на VEDFW,i да бъде в рамките на ± 4 %.

—

Трансферна тръба ТТ (фигури от 4 до 12)

Трансферната тръба за вземане на проби от частиците трябва:

—	да бъде възможно най-къса, но с максимална дължина от 5 m,

—	да бъде с диаметър, който е еднакъв или по-голям от диаметъра на сондата, без обаче да надвишава 25 mm,

—	изходът ѝ да е разположен на централната ос на тунела за разреждане и да бъде ориентиран към долната му част.

Ако дължината на тръбата е равна на 1 метър или е по-малка от 1 метър, тя трябва да бъде изолирана с материал, който притежава максимална топлопроводимост от 0,05 W/(m × K), и радиална дебелина на изолацията, която да отговаря на диаметъра на сондата. Ако дължината на тръбата е по-голяма от 1 метър, тя трябва да бъде изолирана и нагрята до температура на стените ѝ от най-малко 523 K (250 °C).

Съществува и друг метод, който се състои в определянето на изискваните температури на стените на тръбата чрез изчисления по класически начин на трансфера на топлина.

—	Датчик за диференциалното налягане DPT (фигури 4, 5 и 10) Датчикът за диференциално налягане трябва да има диапазон от ± 500 Pa или по-малък.

—

Регулатор на дебита FC1 (фигури 4, 5 и 10)

За изокинетичните системи (фигури 4 и 5) е необходим регулатор на дебита, за да се поддържа нулево диференциално налягане между ЕР и ISP. Това налягане се постига чрез:

а)	регулиране на скоростта или на дебита на всмукателния вентилатор (SБ) и поддържане на постоянна скорост на нагнетателния вентилатор (РВ) по време на всеки режим (фигура 4) или

б)	регулиране на всмукателния вентилатор (SБ), така че да се получи постоянен тегловен дебит на разредените отработени газове, и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор (РВ) и оттам на дебита на отработените газове, взети като проба в края на трансферната тръба (ТТ) (фигура 5).

При система с контролирано налягане остатъчната грешка в контролния контур не трябва да надвишава ± 3 Ра. Средната стойност на промените на налягането в тунела за разреждане не трябва да надвишава ± 250 Ра.

При система с многотръбния разделител (фигура 10) е необходим регулатор на налягането, за да се осъществи пропорционално разделяне на отработените газове, като се поддържа нулево диференциално налягане между изхода на многотръбния разделител и изхода на ТТ. Регулирането може да се извърши, като се управлява дебитът на впръсквания въздух в DT на изхода на ТТ.

—

Дроселни регулатори на налягането PCV1 и PCV2 (фигура 9)

Необходими са два дроселни крана за регулиране на налягането за системата с двойна тръба на Вентури/двоен дифузор, за да се осигури пропорционално разделяне на дебита чрез контролиране на противоналягането в ЕР и налягането в DT. Дроселните кранове трябва да се поставят в EP след SP и между нагнетателния вентилатор PB и DT.

—	Буферен резервоар DC (фигура 10) Инсталира се буферен резервоар на изхода на многотръбния разделител, за да се сведат до минимум промените в налягането в тръбата за отвеждане на отработените газове ЕР.

—

Тръба на Вентури VN (фигура 8)

Инсталира се тръба на Вентури в тунела за разреждане DT, за да се създаде отрицателно налягане в зоната на изхода на трансферната тръба ТТ. Дебитът на газовете, които преминават през ТТ, зависи от обмена на кинетична енергия в зоната на тръбата на Вентури; най-общо той е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, който осигурява постоянна степен на разреждане. Тъй като обменът на кинетична енергия се влияе от температурата на изхода на ТТ и диференциалното налягане между ЕР и DT, ефективната степен на разреждане при слабо натоварване е малко по-ниска от тази, получена при силно натоварване.

—

Регулатор на дебита FC2 (фигури 6, 7, 11 и 12; опционално)

Регулаторът на дебита може да се използва за контролиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ и/или на всмукателния вентилатор SB. Той може да бъде управляван от сигнала относно дебита на отработените газове или относно дебита на горивото и/или от диференциалния сигнал от CO2 или от NOx.

При система за захранване с въздух под налягане (фигура 11) FC2 регулира пряко дебита на въздуха.

—	Разходомер FM1 (фигури 6, 7, 11 и 12) Уред за измерване на газовете или дебита на първичния въздух. FM1 не е задължителен, ако нагнетателният вентилатор PB е еталониран за измерване на дебита.

—	Разходомер FM2 (фигура 12) Уред за измерване на газовете или дебита на разредените отработени газове. FM2 не е задължителен, ако всмукателният вентилатор SB е еталониран за измерване на дебита.

—

Нагнетателен вентилатор PB (фигури 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12)

За регулиране на дебита на първичния въздух нагнетателният вентилатор може да се свърже с регулатора на дебита FC1 или FC2. Нагнетателният вентилатор не е необходим при наличие на дроселен кран. Ако е еталониран, PB може да се използва за измерване на дебита на първичния въздух.

—	Всмукателен вентилатор SB (фигури 4, 5, 6, 9, 10 и 12) Използва се единствено със системите за фракционирано вземане на проби. Ако е еталониран, всмукателният вентилатор може да се използва за измерване на дебита на първичния въздух.

—

Филтър за първичен въздух DAF (фигури от 4 до 12)

По искане на производителя на двигателя първичният въздух трябва да бъде анализиран със стандартизираните процедури, за да се определят фоновите концентрации на частици в първичния въздух, които след това могат да се приспаднат от измерените стойности в разредените отработени газове.

—

Сонда за вземане на проби от частиците PSP (фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12)

Сондата е главният елемент на трансферната тръба за вземане на проби от частиците PTT и трябва:

—

да бъде насочена срещу газовия поток в точка, в която първичният въздух и отработените газове се смесват добре, тоест по централната ос на тунела за разреждане DT от системите за разреждане, приблизително на разстояние, равно на 10 диаметъра на тунела след точката на навлизане на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да притежава минимален вътрешен диаметър от 12 mm,

—	да може да бъде загрят при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолирана.

—

Тунел за разреждане DТ (фигури от 4 до 12)

Тунелът за разреждане трябва:

—	да притежава достатъчна дължина, за да осигурява пълно смесване на отработените газове и на първичния въздух при условия на турбулентен поток,

—

да бъде от неръждаема стомана:

—	която да има съотношение между дебелината и диаметъра от 0,025 или по-малко за тунелите за разреждане, имащи вътрешен диаметър над 75 mm,

—	която да има минимална номинална дебелина от 1,5 mm за тунелите за разреждане, имащи вътрешен диаметър по-малък или равен на 75 mm,

—	да притежава минимален диаметър от 75 mm за фракционираното вземане на проби,

—	да притежава по възможност минимален диаметър от 25 mm за пълното вземане на проби,

—	да може да бъде загрят при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолиран.

Отработените газове на двигателя трябва да бъдат напълно смесени с първичния въздух. При системи с фракционирано вземане на проби, качеството на сместа трябва да се провери след привеждане в работен режим, като се определя кривата на CO2 в тунела, когато двигателят работи (трябва да се използват най-малко четири равноотдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да се използва смесителен отвор.

Забележка: Ако околната температура в близост до тунела за разреждане DT е по-ниска от 293 K (20 °C), трябва да се вземат необходимите предпазни мерки, за да се избегне загубата на частици по относително студените стени на тунела за разреждане. Следователно в този случай се препоръчва да се загрее и/или изолира тунелът до предписаните по-горе пределни стойности.

При високо натоварване на двигателя тунелът може да бъде охладен посредством неагресивни средства, като например циркулационен вентилатор, при положение че температурата на охлаждащата течност не е по-ниска от 293 K (20 °C).

—	Топлообменник НЕ (фигури 9 и 10) Топлообменникът трябва да има достатъчен капацитет, за да поддържа температура на входа на всмукателния вентилатор SB, която не се различава с повече от ± 11 K от средната работна температура, наблюдавана по време на изпитването.

1.2.1.2. Система за разреждане към главния кръг (фигура 13)

Описаната система за разреждане функционира на принципа на разреждането на целия обем от отработени газове, по метода на вземане на проби при постоянен обем (CVS). Операцията се състои в измерване на общия обем на сместта от газовете и първичния въздух. Може да се използва или система PDP, или система CFV.

За последващото улавяне на частиците пробата от разредените отработени газове се насочва към системата за вземане на проби от частиците (точка 1.2.2, фигури 14 и 15). Ако тази операция се извършва пряко, тя се нарича единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във вторичен тунел за разреждане, тя се нарича двойно разреждане. Втората операция е полезна, ако предписаната температура на повърхността на филтъра не може да бъде достигната с единично разреждане. Въпреки че представлява по принцип система за разреждане, методът за двойно разреждане е описан в точка 1.2.2, фигура 15 като вариант на системата за вземане на проби от частиците, тъй като по-голямата част от компонентите ѝ са еднакви с компонентите на типичната система за вземане на проби от частиците.

Газовите емисии могат също така да бъдат измерени в тунела за разреждане с помощта на система за разреждане към главния кръг. Така че сондите за вземане на проби от газовите компоненти са представени на фигура 13, но не фигурират в описателния списък. Условията, които трябва да бъдат изпълнени, са указани в точка 1.1.1.

Описание: Фигура 13

—

Тръба за отвеждане на отработените газове EP

Дължината на тръбата за отвеждане на отработените газове не трябва да надвишава 10 m между изхода на изпускателния колектор на двигателя, изхода на турбокомпресора или устройството за вторична обработка на газовете и тунела за разреждане. Ако системата надвишава 4 метра всяка секция над тази дължина трябва да бъде изолирана, с изключение на монтирано като част от системата устройство за измерване на димните емисии, ако има такова. Радиалната дебелина на изолацията трябва да бъде минимум 25 mm. Топлинната проводимост на изолационния материал не трябва да надвишава 0,1 W/mK, измерена при 673 K (400 °C). За да се намали топлинната инерционност на тръбата за отвеждане на отработените газове, се препоръчва съотношение между дебелината и диаметъра от 0,015 или по-малко. Използването на гъвкави части трябва да се ограничи до съотношение между дължината и диаметъра, равно на 12, или по-малко.

Фигура 13

Система за разреждане към главния кръг

Общият обем на брутните отработени газове се смесва в тунела за разреждане DT с първичния въздух.

Дебитът на разредените отработени газове се измерва или посредством нагнетателна помпа PDP или посредством тръба на Вентури с критичен поток CFV. Топлообменникът HE или устройството за електронно компенсиране на дебита EFC може да се използва за пропорционално вземане на проби от частиците или за измерване на дебита. Тъй като измерването на масата на частиците се основава на общия обем на разредените отработени газове, степента на разреждане не трябва да се изчислява.

—

Помпа за измерване на обем PDP

Помпата за измерване на обем измерва общия дебит на разредените отработени газове въз основа на броя обороти на помпата и нейния дебит. Противоналягането в системата за отвеждане на отработените газове не трябва да бъде понижавано изкуствено чрез помпата за измерване на обем или системата за въвеждане на първичния въздух. Статичното налягане, измерено със системата CVF, не трябва да надвишава ± 1,5 kPa от статичното налягане, измерено без връзка със системата CVF при еднакви режим и натоварване на двигателя.

Температурата на газовата смес точно преди помпата за измерване на обем трябва да бъде равна на ± 6 K от средната работна температура, наблюдавана по време на изпитването, когато не се извършва никакво компенсиране на дебита.

Компенсирането на дебита може да се използва, само ако температурата на входа на PDP не надвишава 323 K (50 °C).

—

Тръба на Вентури с критичен поток CFV

CFV измерва общия дебит на разредените отработени газове, като поддържа дебита при условия на насищане (критичен поток). Статичното противоналягане, измерено с включена система CVF, трябва да бъде поддържано до ± 1,5 kPa от статичното налягане, измерено без връзка със системата CVF при еднакви режим и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес точно преди CVF трябва да бъде равна на ± 11 K от средната работна температура, наблюдавана по време на изпитването, когато не се извършва никакво компенсиране на дебита.

—	Топлообменник НЕ (опционален ако се използва система EFC) Топлообменникът трябва да има достатъчен капацитет, за да поддържа температурата в указаните по-горе граници.

—

Електронно компенсиране на дебита EFC (опционално, ако се използва НЕ)

Ако температурата на входа на PDP или на системата CFV не се поддържа в границите, указани по-горе, е необходимо използването на система за компенсиране на дебита, за неговото непрекъснато измерване и контролиране на пропорционалното вземане на проби в системата за вземане на проби от частиците.

За тази цел измерваните непрекъснато сигнали от дебита служат за пропорционално коригиране на дебита на пробата, преминаваща през филтрите за частици на системата за вземане на проби от частиците (виж фигури 14 и 15).

—

Тунел за разреждане DT

Тунелът за разреждане трябва:

—	да притежава достатъчно малък диаметър, за да осигурява наличие на турбулентен поток (число на Рейнолдс по-голямо от 4 000) и достатъчна дължина, за да осигурява пълно смесване на отработените газове и на първичния въздух. Възможно е да се използва и смесителен отвор,

—	да има диаметър от най-малко 75 mm,

—	да може да бъде изолиран.

Отработените газове на двигателя трябва да бъдат насочвани навън към точката, в която те се въвеждат в тунела за разреждане и се смесват напълно.

При използване на единично разреждане, проба, взета в тунела за разреждане, се насочва към системата за вземане на проби от частиците (точка 1.2.2, фигура 14). Капацитетът на дебита на PDP или на CFV трябва да бъде достатъчен, за да поддържа разредените отработени газове при температура, която е по-ниска или равна на 325 K (52 °C) точно преди първичния филтър за частици.

При използване на двойно разреждане, проба, взета в тунела за разреждане, се насочва към вторичния тунел за разреждане, където се подлага на ново разреждане, след това се пропуска през филтрите за вземане на проби (точка 1.2.2, фигура 15).

Капацитетът на дебита на PDP или на CFV трябва да бъде достатъчен, за да поддържа разредените отработени газове при температура, която е по-ниска или равна на 464 K (191 °C) в зоната на пробовземане. Системата за вторично разреждане трябва да осигурява достатъчно количество вторичен въздух, за да поддържа потока от двойно разредените отработени газове при температура, която е по-ниска или равна на 325 K (52 °C) точно преди първичния филтър за частици.

—

Филтър за първичен въздух DAF

Препоръчва се филтрирането на първичния въздух и преминаването му през активен въглен за премахване на фоновите концентрации на въглеводородите в него. Температурата на първичния въздух трябва да бъде равна на 298 K (25 °C) ±5 K. По искане на производителя на двигателя първичният въздух може да бъде анализиран със стандартизираните процедури, за да се определят фоновите концентрации на частици в него, които след това могат да се приспаднат от измерените стойности в разредените отработени газове.

—

Сонда за вземане на проби от частиците PSP

Сондата е главният елемент на трансферната тръба за вземане на проби от частиците PTT и трябва:

—

—	да притежава минимален вътрешен диаметър от 12 mm,

—	да може да бъде загрявана при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолирана.

1.2.2. Система за вземане на проби от частиците (фигури 14 и 15)

Системата за вземане на проби от частиците служи за улавяне на частиците посредством един или няколко филтъра за частици. При дериватна система за разреждане с пълно вземане на проби, което се състои в прекарването на целия обем на разредените отработени газове през филтрите, системата за разреждане (точка 1.2.1.1, фигури 7 и 11) и системата за вземане на проби представляват по принцип общ компонент. При дериватна система за разреждане или при система за разреждане към главния кръг с фракционирано вземане на проби, което се състои в прекарването само на част от разредените отработени газове през филтрите, системата за разреждане (точка 1.2.1.1, фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12 и точка 1.2.1.2, фигура 13) и системите за вземане на проби представляват по принцип отделни компоненти.

В настоящата директива системата с двойно разреждане DDS (фигура 15) от система за разреждане към главния кръг се разглежда като вариант на типичната система за вземане на проби от частиците, показана на фигура 14. Тя включва всички основни елементи на системата за вземане на проби от частиците, като например филтродържачите и помпата за вземане на проби, както и някои характерни елементи от системата за разреждане, като помпа за подаване на първичен въздух и вторичен тунел за разреждане.

За да се избегне всякакво влияние върху контролните контури на системата, се препоръчва помпата за вземане на проби да функционира по време на цялата процедура на изпитването. При метода с общ филтър се използва дериватна система за прекарването на пробата през филтрите за вземане на проба в желания момент. Интерференцията с контролните контури на системата при извършване на превключване трябва да бъде сведена до минимум.

Описание - фигури 14 и 15

—

Сонда за вземане на проби от частиците PSP (фигури 14 и 15)

Показаната на фигурите сонда за вземане на проби от частиците е главният елемент на трансферната тръба за частици PTT

и трябва:

—

да бъде насочена срещу газовия поток в точка, в която първичният въздух и отработените газове се смесват добре, тоест по централната ос на тунела за разреждане DT от системите за разреждане (точка 1.2.1), приблизително на разстояние, равно на 10 диаметъра на тунела след точката на навлизане на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да притежава минимален вътрешен диаметър от 12 mm,

—	да може да бъде загрявана при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолирана.

Фигура 14

Система за вземане на проби от частиците

Проба от разредените отработени газове се взима в тунела за разреждане DT на система за разреждане към главния кръг или на дериватна система за разреждане; след това посредством помпата за вземане на проби Р тя се прекарва през сондата за вземане на проби от частиците РSP и тръбата за трансфер на частици РТТ. Пробата след това се пропуска през филтродържача(ите) FH, в които се намират филтрите за вземане на проби от частиците. Дебитът на пробата се контролира чрез регулатора на дебита FC3. При използване на устройство за електронно компенсиране на дебита EFC (виж фигура 13) дебитът на разредените отработени газове служи като управляващ сигнал за FC3.

Фигура 15

Система за разреждане (единствено при система към главния кръг)

Посредством сондата за вземане на проби от частиците РSP и тръбата за трансфер на частици РТТ проба от разредените отработени газове се изпраща от тунела за разреждане DT на система за разреждане към главния кръг към вторичния тунел за разреждане SDT, където пробата се подлага на ново разреждане. Пробата след това се пропуска през филтродържача(ите) FH, в които се намират филтрите за вземане на проби от частиците. Дебитът на първичния въздух е по принцип постоянен, а дебитът на пробата се регулира чрез регулатора на дебита FC3. При използване на устройство за електронно компенсиране на дебита EFC (виж фигура 13) общият обем на разредените отработени газове служи като управляващ сигнал за FC3.

—

Тръба за трансфер на частиците PTT (фигури 14 и 15)

Дължината на тръбата за трансфер на частици не трябва да надвишава 1 020 mm и трябва да бъде възможно най-къса.

Тези размери се отнасят за:

—	дериватни системи за разреждане с фракционирано вземане на проби и системата за единично разреждане към главния кръг — от наконечника на сондата за вземане на проби до филтродържача,

—	при дериватни системи за разреждане с пълно вземане на проби — от края на тунела за разреждане до филтродържача,

—	при системи с двойно разреждане към главния кръг — от наконечника на сондата до вторичния тунел за разреждане.

Трансферната тръба трябва:

—	да може да бъде загрявана при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолирана.

—

Вторичен тунел за разреждане SDТ (фигура 15)

Вторичният тунел за разреждане трябва да има минимален диаметър от 75 mm и достатъчна дължина, за да позволява двойно разредената проба да престоява в него не по-малко от 0,25 секунди. Първичният филтродържач FH трябва да се намира на най-много 300 mm от изхода на вторичния тунел за разреждане.

Вторичният тунел за разреждане трябва:

—	да може да бъде загряван при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане,

—	да може да бъде изолиран.

—

Филтродържач(и) FH (фигури 14 и 15)

За първичния и вторичния филтър могат да се използват едно общо или отделни гнезда. Необходимо е да се спазват разпоредбите на приложение 3, допълнение 1, точка 1.5.1.3.

Филтродържачът(ите) трябва:

—	да могат да бъдат загрявани при максимална температура на стените от 325 K (52 °C) или чрез пряко подгряване, или чрез предварително затопляне на първичния въздух, при положение че температурата на въздуха не надвишава 325 K (52 °C),

—	да могат да бъдат изолирани.

—	Помпа за вземане на проби P (фигури 14 и 15) Помпата за вземане на проби от частиците трябва да бъде инсталирана на достатъчно разстояние от тунела, така че температурата на газовете при навлизането им в него да се поддържа на постоянно ниво (±3 K), ако дебитът не се коригира от FC3.

—	Помпа за първичния въздух DP (фигура 15) (само за системата за двойно разреждане към главния кръг) Помпата за първичния въздух трябва да бъде разположена така, че вторичният въздух да достига температура от 298 K (25 °C) ±5 K.

—

Регулатор на дебита FC3 (фигури 14 и 15)

Ако не се разполага с друга възможност, трябва да се използва регулатор на дебита за компенсиране на промените в температурата и в противоналягането на дебита на пробата от частици. Регулаторът на дебита е необходим ако се използва устройство за електронно компенсиране на дебита EFC (виж фигура 13).

—

Разходомер FM3 (фигури 14 и 15) (дебит на пробата от частици)

Устройството за измерване на газовете или дебита трябва да бъде инсталирано на достатъчно разстояние от помпата за вземане на проби, така че температурата на газовете при навлизането им в него да се поддържа на постоянно ниво (±3 K), ако дебитът не се коригира от FC3.

—

Разходомер FM4 (фигура 15) (за първичния въздух, само със системата за двойно разреждане към главния кръг)

Устройството за измерване на газовете или дебита трябва да бъде инсталирано по такъв начин, че температурата на газовете при навлизането им в него да се поддържа на постоянно ниво от 298 K (25 °C) ±5 K.

—

Сферичен кран BV (опционално)

Сферичният кран трябва да има минимален вътрешен диаметър, равен на вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, и време на превключване, което да бъде по-кратко от 0,5 секунда.

Забележка: Ако околната температура в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-ниска от 293 K (20 °C), трябва да се вземат необходимите предпазни мерки, за да се избегне загубата на частици по относително студените стени на тези компоненти. Следователно в този случай се препоръчва те да се подгреят и/или изолират до достигане на пределните стойности, указани в описанията. Също така се препоръчва да се направи така, че температурата на повърхността на филтъра по време на вземането на проби да не бъде по-ниска от 293 K (20 °C).

При високо натоварване на двигателя горните компоненти могат да бъдат охладени посредством неагресивни средства, като например циркулационен вентилатор, при положение че температурата на охлаждащата течност не е по-ниска от 293 K (20 °C).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Допълнение 1

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

СИСТЕМА ЗА НОМЕРИРАНЕ НА СЕРТИФИКАТИТЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

(виж член 4, параграф 2)

1. Номерът на одобрението трябва да се състои от пет части, разделени от символа „*“.

Част 1	:	от малка буква „е“, след която се изписва кодовата(ите) буква(и) или номерът на държавата-членка, която издава одобрението: 1 за Германия 2 за Франция 3 за Италия 4 за Холандия 5 за Швеция 6 за Белгия 9 за Испания 11 за Великобритания 12 за Австрия 13 за Люксембург 17 за Финландия 18 за Дания 21 за Португалия 23 за Гърция IRL за Ирландия
Част 2	:	от номера на настоящата директива. В случай, когато настоящата директива съдържа различни дати за влизане в сила и различни технически стандарти, е необходимо прибавяне на две букви от азбуката. Тези букви указват различните дати на влизане в сила на етапите и приложенията на двигателя на различни типове мобилни устройства, въз основа на които е издадено одобрението. Първата буква е определена в член 9. Втората е определена в първата част на приложение I и се отнася до режима на изпитване, определен в приложение III, точка 3.6.
Част 3	:	от номера на последната директива, внасяща изменения и допълнения в директивата относно одобрението. При необходимост се прибавят две допълнителни букви от азбуката, в зависимост от условията, описани в точка 2, дори ако поради новите параметри трябва да бъде променена само една от буквите. Ако не се налага никаква промяна на тези букви, те се изпускат.
Част 4	:	от четирицифрения пореден номер (който при необходимост започва с нули), който идентифицира номера на базовото одобрение. Последователността започва от 0001.
Част 5	:	от пореден номер от две цифри (който при необходимост започва с нули), който идентифицира разширението на одобрението. Последователността започва от 01 за всеки номер на базово одобрение.

2. Пример за трето одобрение (понастоящем без разширение), което съответства на дата на влизане в сила А (първи етап, най-висок диапазон от мощност) и на приложението на двигателя при мобилни устройства тип А, издадено от Великобритания:

e 11*98/…AA*00/000XX*0003*00

3. Пример за второ разширение на четвърто одобрение, което съответства на дата на влизане в сила Е (втори етап, среден диапазон от мощност) за същия тип устройства (А), издадено от Германия:

e 1*01/…EA*00/000XX*0004*02

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИЛОЖЕНИЕ X

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

271

31998L0011

L 071/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 98/11/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 27 януари 1998 година

за прилагане на Директива 92/75/ЕИО на Съвета относно енергийно етикетиране на домакински осветителни тела

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно обозначаване консумацията на енергия и на други ресурси на домакинските електроуреди, съобразно с нивото им на консумация на електричество и енергия от други източници (1), и по-специално членове 9 и 12 от нея,

като има предвид, че по смисъла на Директива 92/75/ЕИО, Комисията е задължена да приема директиви по прилагането по отношение на домакинските електроуреди, включително и осветителните тела (лампи);

като има предвид, че електроенергията, консумирана от осветителни тела представлява значителна част от потреблението на електроенергия в Общността, както и факта, че съществува възможност за значително редуциране на изразходваната от тези уреди електроенергия;

като има предвид, че Общността, потвърждавайки своя интерес от въвеждането на международна система за стандартизация, позволяваща налагането на стандарти, които да бъдат използвани от всички партньори при международни сделки и да отговарят на изискванията на наложената в Общността политика, приканва европейските организации по стандартизация да продължат да продължат сътрудничество си в рамките на международните организации по стандартизация;

като има предвид, че Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) са компетентните органи, които приемат хармонизирани стандарти в съответствие с общите указания за сътрудничество между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че по смисъла на настоящата директива за хармонизиран стандарт се счита техническата спецификация (европейски стандарт или документ за хармонизация), приета от Cenelec, на основание издадени от Комисията указания съобразно текстовете на Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., въвеждаща процедури за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и тяхното регулиране (2), изменен с Решение 96/139/ЕО на Комисията (3), и на основание на тези общи указания;

като има предвид, че очертаните в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на комитета съгласно член 10 от Директива 92/75/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива регламентира домакинските осветителни тела, захранвани от основната електрическа мрежа (лампи с нажежаеми жички и интегрирани компактни флуоресцентни лампи), както и флуоресцентни лампи за домакински нужди (включително линейни, както и некомпактни флуоресцентни лампи), дори и когато те се продават за недомакинска употреба.

В случаите, когато даден уред може да бъде купен на части от крайния потребител, за целите на настоящата директива се приема, че „осветително тяло“ е частта/частите, които излъчват светлина.

2. Следните осветителни тела са извън обхвата на настоящата директива:

a)	луминесцентни лампи с излъчване по-голямо от 6 500 лумена;

б)	тела с входна мощност по-малка от 4 W;

в)	рефлекторни лампи;

г)	пуснатите в продажба осветителни тела, черпещи енергия от алтернативни източници, например батерии;

д)	пуснатите в продажба такива, излъчващи светлина във видимата част на спектъра (400 до 800 nm);

е)	лампи, продавани като част от продукти, чиято основна функция не е осветителната. В случаите, когато лампите се продават, отдават под наем или продават на лизинг, или пък се предлагат отделно, например като резервни части, те се включват в набора от тела, регламентиран от настоящата директива.

3. За осветителните тела по параграф 2 се изготвят етикети и фишове в съответствие с настоящата директива, единствено в случаите, когато за тези видове осветителни тела са приети хармонизирани стандарти за измерване в съответствие с параграф 4.

4. Изискуемата по настоящата директива информация се предоставя в съответствие с хармонизираните стандарти, чиито номера са публикувани в Официален вестник на Европейските общности и на които съответните национални стандарти на държавите-членки се позовават.

5. Хармонизираните стандарти по параграф 4 се съставят по заповед на Комисията в съответствие с Директива 83/189/ЕИО.

6. Термините, използвани в настоящата директива имат идентично значение с използваните в Директива 92/75/ЕИО, с изключение на случаите, когато контекстът налага различно тълкуване.

Член 2

1. Техническата документация по член 2, параграф 3 от Директива 92/75/ЕИО включва:

a)	име, търговска марка и адрес на доставчика;

б)	общо описание на осветителното тяло, съдържащо достатъчна информация за неговата идентификация;

в)	информация, включително и схеми, когато това е необходимо, за други основни характеристики на модела и в частност тези елементи, които оказват значително влияние върху консумацията на електроенергия;

г)	отчети с резултати от проведени замервания на модела, съгласно с тестовите процедури по хармонизираните стандарти, на които се позовава член 1, параграф 4;

д)	инструкции за ползване, при необходимост.

2. Етикетът по член 2, параграф 1 на Директива 92/75/ЕИО се оформя в съответствие с приложение I към настоящата директива. Етикетът се поставя, отпечатва се или се прикрепя на всяка индивидуална опаковка на осветителните тела. Забранено е отпечатването или поставянето на друга маркировка върху опаковката на лампата, когато тя да закриват по някакъв начин етикета. В приложение I е показано как може да бъде поставен етикетът, ако размерът на опаковката е прекалено малък.

3. Фишът по член 2, параграф 1 на Директива 92/75/ЕИО е съобразен със спецификациите на приложение II към настоящата директива.

4. При условията посочени в член 5 от Директива 92/75/ЕИО и в случаите, когато офертите за продажба, отдаване под наем или закупуване на лизинг са под формата на печатни материали, например каталози, тези материали включват цялата информация по приложение III към настоящата директива.

5. Класът енергийна ефективност на осветителното тяло, посочен на етикета или фиша, се определя в приложение IV.

Член 3

Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да се убедят, че доставчиците и търговците, действащи на тяхната територия, изпълняват задълженията си по смисъла на настоящата директива.

Член 4

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 15 юни 1999 г. Те незабавно уведомяват Комисията за тези мерки. Те прилагат разпоредбите от 1 юли 1999 г.

Все пак, до 31 декември 2000 г. държавите-членки разрешават:

—	предлагането на пазара, търговията и/или излагането на продукти, и

—	разпространението на брошури за продукта по член 3, параграф 2 от Директива 92/75/ ЕИО, както и на печатни материали посочени в член 2, параграф 4 от настоящата директива,

които не са приведени в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в първа алинея, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 януари 1998 година.

За Комисията

Christos PAPOUTSIS

Член на Комисията

(1) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

(2) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(3) ОВ L 32, 10.2.1996 г., стр. 31.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕТИКЕТ

Представяне на етикета

1. Форматът на етикета се избира от долу поместените илюстрации. Когато етикетът не е отпечатан на опаковката, а на нея е поставена друг вид маркировка, се използва цветната форма на етикета. Когато се използва черно-белият етикет, фонът може да бъде в произволен цвят, при условие че етикетът остава достатъчно четлив.

2. Следните бележки определят включената информация:

Бележки

I.	Клас „енергийна ефективност“ на осветителното тяло, определен в съответствие с приложение IV. Буквата, с която се бележи се поставя на нивото на съответната стрелка.

II.	Степента на светлинно излъчване на луминесцентните лампи, определена в съответствие с тестовите процедури по хармонизираните стандарти, на които член 1, параграф 4 се позовава.

III.	Входната мощност (във ватове) на лампата, замерена в съответствие с тестовите процедури на хармонизираните стандарти посочени в член 1, параграф 4.

IV.	Средната продължителност на живота на лампата (в часове), изчислена в съответствие с тестовите процедури на хармонизираните стандарти по член 1, параграф 4. Когато на опаковката не е дадена друга информация за очакваната продължителност на живота на лампата, тези данни могат да бъдат пропуснати.

3. Когато информацията посочени в точка 2, бележки II, III и при необходимост IV са посочени вече върху опаковката на осветителното тяло, тя може да не се посочва върху етикета, както и квадратчето, определено за попълване на тези данни може да бъде пропуснато. Етикетът, в този случай, трябва да бъде избран измежду следните илюстрации:

Отпечатване

4. Посочените по-долу характеристики, определят някои аспекти на етикета:

Етикетът се огражда с черен контур с дебелина от поне 5 mm, както е показано на илюстрацията. В случаите, когато размерът на нито една от страните на опаковката не е достатъчно голям, че да позволи поставянето на етикета върху нея и когато етикетът би покрил повече от 50 % от наличното пространство върху най-голямата страна на опаковката, се позволява дължината на етикета и контурите му да се намалят с не повече от 40 %. Когато опаковката е с размер, недостатъчен за залепването дори и на умаления размер на етикета, той се прикрепва към лампата или се слага вътре в опаковката. Когато етикет в реален размер е изложен заедно с осветителното тяло (например на щанда, на който е изложена лампата), маркировката може да не бъде поставяна.

Използвани цветове:

Цветна версия:

CПЖЧ — синьозелен, пурпурен, жълт, черен

Например 07X0: 0 % синьозелен, 70 % тъмно пурпурен, 100 % жълт, 0 % черен.

Стрелки

A	:	X0X0
B	:	70X0
C	:	30X0
D	:	00X0
E	:	03X0
F	:	07X0
G	:	0XX0

Цвят на контура X070

Целият текст се отпечатва в черно върху бял фон.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Фиш

Фишът съдържа информацията, специфицирана в етикета (1).

(1) Когато не се предлагат брошури за продукта, етикетът доставен с продукта може да изпълнява ролята на фиш.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОРЪЧКА ПО ПОЩАТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ДИСТАНЦИОННА ПРОДАЖБА

Каталозите за поръчка по пощата и други печатни материали по смисъла на член 2, параграф 4 съдържат копие от етикета или следната информация в реда, в който е посочена тук:

1.	Клас енергийна ефективност	(приложение I, бележка I)
1.	Отбелязва се като „Клас енергийна ефективност… по скала от A (високо ефективен) до G (ниско ефективен)“. Когато тази информация е представена в табличен вид, тя може да бъде изразена и по друг начин, ако се запази смисълът на скалата от A (високоефективен) до G (нискоефективен).
2.	Светлинно излъчване на лампата	(приложение I, бележка II)
3.	Входна мощност	(приложение I, бележка III)
4.	Средно изчислена продължителност на живота на лампата	(приложение I, бележка IV)
4.	(Ако в каталога не е предоставена друга информация за продължителността на живот на лампата, горепосоченото изискване може да не бъде спазено.)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Класът на енергийна ефективност на осветителното тяло се определя, както следва:

Приема се, че осветителното тяло принадлежи към клас A, ако:

—	представлява флуоресцентна лампа без вътрешен токов регулатор (телата, изискващи токов регулатор и/или друг контролен механизъм за свързване с електрическата мрежа)

—	Други осветителни тела където Ф е нивото на светоотделяне на лампата където W е мощността на лампата във ватове.

Ако осветителното тяло не може да бъде причислено към клас А, се определя ниво на съответна мощност WR, което се изчислява, както следва:

	лумени
0,2 Φ,	лумени

където Ф е нивото на светоотделяне на лампата.

Определя се индекс на енергийна ефективност EI, както следва:

Formula

където W е мощността на лампата във ватове.

Класовете на енергийна ефективност се определят в съответствие със следната таблица:

Клас енергийна ефективност	EI – индекс за енергийна ефективност
B	EI < 60 %
C	60 % ≤ EI < 80 %
D	80 % ≤ EI < 95 %
E	95 % ≤ EI < 110 %
F	110 % ≤ EI < 130 %
G	EI ≥ 130 %

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

280

31998L0016

L 077/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ДИРЕКТИВА 98/16/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 5 март 1998 година

относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), последно изменена с Директива 97/45/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като има предвид, че Директива 97/1/ЕО на Комисията (3) въведе временна забрана, като предпазна мярка, върху използването на говежди, овчи и кози тъкани и течности, извлечени от мозъка, гръбначния мозък и очите, както и на съставки, получени от тях; тази директива бе преразгледана въз основа на елементите, на които се основава, както и бе цялостно преработена в светлината на развитието на научното познание;

като има предвид, че Директива 97/534/ЕО на Комисията от 30 юли 1997 г. относно забраната върху употребата на материали, съдържащи риск, свързан с трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (4), дефинира рисковите материали, въвежда забрана върху използването им като изходен материал и забранява вноса им в Общността;

като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО на Комисията изисква от държавите-членки да гарантират, че само козметични продукти, които отговарят на изискванията на тази директива, могат да бъдат пускани на пазара в Европейския съюз и като има предвид, по-конкретно, че държавите-членки трябва да забранят пускането на пазара на козметични продукти, съдържащи веществата, посочени в приложение II;

като има предвид, че тези разпоредби се отнасят за всички козметични продукти, пускани на пазара на Общността, независимо от произхода на продуктите на изходните суровини, съдържащи се в тях; като има предвид, че спазването на правото на Общността във връзка с козметичните продукти, изходните суровини и междинните продукти, които се внасят в Общността с цел употреба в производството на козметични продукти, се контролира и проверява;

като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО трябва да бъде изменена с оглед актуализиране на списъка на забранените материали от животински произход със списъка, съдържащ се в Решение 97/534/ЕО;

като има предвид становището на Научния комитет по козметология от 24 юни 1997 г., а именно, че производни на животинските мазнини, например мастни киселини, глицерин, естери на мастните киселини и сапуни, използвани в производството на козметични продукти, се считат за безопасни, ако са използвани и сертифицирани по съответния ред от производителя, и че други производни на животинските мазнини, например мастни алкохоли и мастни амиди, произведени от гореспоменатите производни и подложени на съответната обработка, са безопасни;

като има предвид, в съответствие с горното научно становище, че може да се направи дерогация за производните на животинските мазнини; тази дерогация се отнася също и за други производни на животинските мазнини, например мастни алкохоли, мастни амини и мастни амиди, и материали, произведени от гореспоменатите вещества чрез използване на методите, посочени в приложението, и подложени на съответната последваща обработка;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите бариери пред търговията с козметични продукти;

като има предвид, че държавите-членки имат право да запазят в сила до 1 април 1988 г. мерките, приети в съответствие с Директива 97/1/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/768/ЕИО се изменя, както е посочено в настоящото приложение.

Член 2

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че козметичните продукти, съдържащи веществата, посочени в приложението, не могат да бъдат пускани на пазара след 1 април 1998 г. Това не се отнася за продукти, произведени преди 1 април 1998 г. Държавите-членки имат право да запазят в сила до 1 април 1988 г. мерките, приети в съответствие с Директива 97/1/ЕО.

Член 3

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 1 април 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 март 1998 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2) ОВ L 196, 24.7.1997 г., стр. 77.

(3) ОВ L 16, 18.1.1997 г., стр. 85.

(4) ОВ L 216, 8.8.1997 г., стр. 95.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Пореден номер 419 в приложение II към Директива 76/768/ЕИО се изменя, както следва:

а)

черепът, включително мозъка, очите, сливиците и гръбначният мозък на:

—	говеда на възраст 12 и повече месеца,

—	овце и кози на възраст над 12 месеца или с постоянни резци, които са се показали от венеца;

б)

далак на овце и кози и съставки, извлечени от него.

От друга страна, разрешава се употребата на производни на животински мазнини, при условие че следните методи са използвани и сертифицирани по съответния ред от производителя:

—	трансестерификация или хидролиза при най-малко 200 °C, налягане 40 Ba (40,000 hPa) в продължение на 20 минути (глицерин, мастни киселини и техните естери),

—

осапунване с NaOH 12 М (глицерин и сапун),

—	обработване на партиди: при 95 °C, в продължение на три часа, или

—	непрекъснат процес при 140 °C, налягане 2 Ba (2000 hРа), в продължение на осем минути, или еквивалентни условия.“

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

283

31998D0213

L 080/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 март 1998 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с комплекти за вътрешни прегради

(текст от значение за ЕИП)

(98/213/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че Комисията трябва да избере измежду двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване съответствието на даден продукт, „най-малко обременителната процедура, съвместима с изискванията за безопасност“; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини, свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на одобрен орган за сертифициране;

като има предвид, че член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; като има предвид, че следователно понятието продукти или група продукти, е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите или в техническите спецификации;

като има предвид, че процедурата, посочената в буква а) от член 13, параграф 3, отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от точка ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата упомената в буква б) от член 13, параграф 3 отговаря на системите посочени в i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от ii) от раздел 2, приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 март 1998 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Комплекти за вътрешни прегради, произведени от материали с еврокласове на огнеустойчивост А (1), В (2), С (2), А (без изпитване), D, E и F, предназначени за приложения, обект на изисквания за пожаробезопасност.

Комплекти за вътрешни прегради, предназначени за ограничаване на пожар.

Комплекти за вътрешни прегради, предназначени за приложения, обект на разпоредби за опасни вещества.

Комплекти за вътрешни прегради, предназначени за приложения, обект на разпоредби за „безопасно приложение“.

Комплекти за вътрешни прегради, предназначени за други приложения.

(1) Материали, при които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството.

(2) Материали, при които огнеустойчивостта е чувствителна на изменения по време на производството.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Комплекти за вътрешни прегради, произведени от материали с еврокласове на огнеустойчивост А (1), В (2) и С (2), обект на изисквания за пожаробезопасност.

(1) Материали, при които огнеустойчивостта е чувствителна на изменения по време на производството.

(2) Материали, при които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Забележка: За комплекти с повече от едно предназначение, специфицирани в следните групи продукти, задълженията на упълномощения орган, произтичащи от съответните системи за удостоверяване на съответствие, са кумулативни.

ГРУПА ПРОДУКТИ

КОМПЛЕКТИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДИ (1/5)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответното указание за Европейско техническо одобрение:

Продукт(и)	Предназначение(ия)	Ниво(а) или клас(ове) (огнеустойчивост)	Система (и) за удостоверяване на съответствие
Комплекти за вътрешни прегради	За приложения, обект на изисквания за пожаробезопасност	А (1), В (1) и С (1)	1 (2)
		А (3), В (3) и С (3)	3 (4)
		А (без изпитване), D, E и F	4 (5)

2. Условия, поставяни от ЕОТО относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж. член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО, при необходимост, точка 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

КОМПЛЕКТИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДИ (2/5)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответното указание за Европейско техническо одобрение:

Продукт(и)

Предназначение(ия)

Ниво(а) или клас(ове)

(огнеустойчивост)

Система(и) за удостоверяване на съответствие

Комплекти за вътрешни прегради

За преграждане срещу пожар

Всякакви

3 (6)

2. Условия, поставяни от ЕОТО относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

КОМПЛЕКТИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДИ (3/5)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответното указание за Европейско техническо одобрение:

Продукт(и)	Предназначение(ия)	Ниво(а) или клас(ове)	Система(и) за удостоверяване на съответствие
Комплекти за вътрешни прегради	За приложения, обект на разпоредби за опасни вещества (7)	—	3 (8)

2. Условия, поставяни от ЕОТО относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

КОМПЛЕКТИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДИ (4/5)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответното указание за Европейско техническо одобрение:

Продукт(и)	Предназначение(ия)	Ниво(а) или клас(ове)	Система(и) за удостоверяване на съответствие
Комплекти за вътрешни прегради	За приложения, изложени на съществуващи рискове за „безопасно приложение“ и обект на такива разпоредби	—	3 (9)

2. Условия, поставяни от ЕОТО относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

КОМПЛЕКТИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДИ (5/5)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейската организация за техническо одобрение (ЕОТО) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответното указание за Европейско техническо одобрение:

Продукт(и)	Предназначение(ия)	Ниво(а) или клас(ове)	Система(и) за удостоверяване на съответствие
Комплекти за вътрешни прегради	За приложения, различни от упоменатите в 1/5, 2/5, 3/5, и 4/5	—	4 (10)

2. Условия, поставяни от ЕОТО относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

(1) Материали, при които огнеустойчивостта е чувствителна на изменения по време на производството.

(2) Система 1: виж приложение III, точка 2, i) към Директива 89/106/ЕИО без контролно изпитване на проби.

(3) Материали, при които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството.

(4) Система 3: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(5) Система 4: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

(6) Система 3: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(7) По-специално тези опасни вещества, които са дефинирани в Директива 76/769/ЕИО на Съвета, както е изменена.

(8) Система 3: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(9) Система 3: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(10) Система 4: виж приложение III, точка 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.

13/ 22

Официален вестник на Европейския съюз

289

31998D0214

L 080/46

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 март 1998 година

относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с продукти за метални конструкции и помощни продукти

(текст от значение за ЕИП)

(98/214/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че Комисията трябва да избере измежду двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване съответствието на даден продукт, „най-малко обременителната процедура, съвместима с изискванията за безопасност“; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини, свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на одобрен орган за сертифициране;

като има предвид, че процедурата, упомената в буква а) от член 13, параграф 3 отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от ii) от раздел 2, приложение III, а процедурата, упомената в буква б) от член 13, параграф 3 отговаря на системите, посочени в i) от раздел 2, приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от ii) от раздел 2, приложение III;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 2

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 март 1998 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията

(1) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Сечения/профили за метални конструкции

Горещо валцувани, студено формувани или по друг начин произведени сечения/профили с различни форми (T, L, H, U, Z, I, коритообразни, ъглови, кухи, тръбни), равнинни продукти (плочи, листове, шини), пръти, кофражни платна, изковки от различни метали, защитени или незащитени срещу корозия чрез покритие.

Строителни елементи за метални конструкции

Готови метални изделия, като метални рамки за окачени тавани (за тежки експлоатационни условия), ферми, греди, колони, стълби, пилоти, опорни пилоти и шпунтови стени, сечения с точни размери, проектирани за конкретни приложения, и релси и траверси.

Те могат да бъдат незащитени или защитени срещу корозия чрез покритие, заварени или незаварени.

Материали за заваряване

Съединителни средства

Метални нитове, болтове (гайки и шайби) и високоякостни болтове, щифтове, винтове, съединителни елементи за железопътни линии.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ И ПОМОЩНИ ПРОДУКТИ (1/4)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Z;tj;2Система за удостоверяване на съответствие
Сечения/профили за метални конструкции
Горещо валцувани, студено формувани или по друг начин произведени сечения/профили с различни форми (T, L, H, U, Z, I, коритообразни, ъглови, кухи, тръбни), равнинни продукти (плочи, листове, шини), пръти, кофражни платна, изковки от различни метали, защитени или незащитени срещу корозия чрез покритие.	За метални конструкции или за комбинирани конструкции от метал и бетон		2+ (1)

2. Условия, поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, клауза 1.2.3. от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ И ПОМОЩНИ ПРОДУКТИ (2/4)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение, от Европейския комитет по стандартизация (CEN) или Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec) се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас (огнеустойчивост)	Система за удостоверяване на съответствие
Строителни елементи за метални конструкции
Готови метални изделия като ферми, греди, колони, стълби, пилоти, опорни пилоти и шпунтови стени, сечения с точни размери, проектирани за конкретни приложения, релси и траверси.	за скелети (рамки) на съоръжения и фундаменти	—	2+ (2)
Те могат да бъдат незащитени или защитени срещу корозия чрез покритие, заварени или незаварени.
Строителни елементи за метални конструкции
Готови метални рамки за окачени тавани (за тежки експлоатационни условия)	за скелети (рамки) на съоръжения	(А,В,С) (3)	1 (4)
Те могат да бъдат незащитени или защитени срещу корозия чрез покритие, заварени или незаварени.		(А,В,С), (5)D,E,F,A (6)	2+ (2)

2. Условия, поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика [виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, клауза 1.2.3. от тълкувателните документи]. В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ И ПОМОЩНИ ПРОДУКТИ (3/4)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Материали за заваряване	За метални конструкции на сгради и съоръжения		2+ (7)

2. Условия, поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРОДУКТИ ЗА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ И ПОМОЩНИ ПРОДУКТИ (4/4)

1. Системи за удостоверяване на съответствие

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Съединителни средства
метални нитове, болтове (гайки и шайби) и високоякостни болтове, щифтове, винтове, съединителни елементи за железопътни линии.	За метални конструкции на сгради и съоръжения		2+ (8)

2. Условия, поставяни от CEN относно спецификациите на системата за удостоверяване на съответствие

(1)

Система 2+:

виж приложение III, параграф 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган въз основа на постоянен надзор, оценка и одобрение.

(2)

Система 2+:

виж приложение III, параграф 2, точка ii) към Директива 89/106/ЕИО, първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган въз основа на постоянен надзор, оценка и одобрение.

(3) Материали, при които огнеустойчивостта е чувствителна на изменения по време на производството (по принцип тези, подложени на химическа модификация, напр. забавители на пожара, или когато изменения в състава може да доведат до изменения в огнеустойчивостта.

(4)

Система 1:

виж приложение III, параграф 2, точка ii) към Директива 89/106/ЕИО без контролно изпитване на проби

(5) Материали, при които огнеустойчивостта не е чувствителна на изменения по време на производството.

(6) Материали от клас А, които съгласно Решение 96/603/ЕО не изискват изпитване за огнеустойчивост.

(7)

Система 2+:

(8)

Система 2+:

виж приложение III, параграф, 2, ii) към Директива 89/106/ЕИО, първа възможност, включително сертификация на фабричния производствен контрол от одобрен орган въз основа на постоянен надзор, оценка и одобрение.

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1997	L 233	1		31997L0027
			Директива 97/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 1997 година относно масите и размерите на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 70/156/ЕИО		3
1997	L 236	7		31997D0571
			Решение на Комисията от 22 юли 1997 година относно общия формат на Европейското техническо одобрение за строителни продукти (1)		34
1997	L 240	4		31997D0597
			Решение на Комисията от 14 юли 1997 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със стоманени изделия за армировка и предварително напрягане на стоманобетонни конструкции (1)		42
1997	L 268	36		31997D0638
			Решение на Комисията от 19 септември 1997 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със съединения за дървени конструкции (1)		48
1997	L 271	16		31997D0639
			Решение на Комисията от 19 септември 1997 година относно обща техническа регламентация за изискванията за свързване на терминални устройства към интерфейса на 34 Mbit/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии (1)		51
1997	L 277	24		31997L0054
			Директива 97/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 1997 година за изменение на Директиви 74/150/ЕИО, 74/151/ЕИО, 74/152/ЕИО, 74/346/ЕИО, 74/347/ЕИО, 75/321/ЕИО, 75/322/ЕИО, 76/432/ЕИО, 76/763/ЕИО, 77/311/ЕИО, 77/537/ЕИО, 78/764/ЕИО, 78/933/ЕИО, 79/532/ЕИО, 79/533/ЕИО, 80/720/ЕИО, 86/297/ЕИО, 86/415/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно максималната конструктивна скорост на колесни селскостопански или горски трактори		54
1997	L 299	42		31997D0740
			Решение на Комисията от 14 октомври 1997 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с продукти за зидани конструкции (1)		56
1997	L 305	66		31997D0751
			Решение на Комисията от 31 октомври 1997 година относно обща техническа регламентация за изискванията за свързване на терминални устройства към интерфейса на 140 Mbits/s цифрови неструктурирани и структурирани наети линии (1)		62
1997	L 310	28		31997D0761
			Решение на Комисията от 5 ноември 1997 година относно одобряване на механизъм в подкрепа на създаването на транснационални смесени МСП в Общността (1)		65
1997	L 315	13		31997L0064
			Директива 97/64/EO на Комисията от 10 ноември 1997 година относно четвърто адаптиране към техническия прогрес на Директива 76/769/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (лампови масла) (1)		70
1997	L 331	7		31997L0060
			Директива 97/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1997 година относно трето изменение на Директива 88/344/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и хранителни съставки		72
1997	L 331	18		31997D0808
			Решение на Комисията от 20 ноември 1997 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с настилки (1)		75
1997	L 333	1		31997L0056
			Директива 97/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 1997 година относно шестнадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати		80
1997	L 335	15		31997L0063
			Директива 97/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 1997 година за изменение на Директиви 76/116/ЕИО, 80/876/ЕИО, 89/284/ЕИО и 89/530/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с торове		164
1997	L 343	19		31997L0069
			Директива 97/69/EO на Комисията от 5 декември 1997 година относно двадесет и трето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1)		166
1997	L 346	95		31997D0837
			Решение на Комисията от 9 декември 1997година за изменение на Решение 83/247/ЕИО относно създаването на Комитет по политиката на Общността по отношение на горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство		172
1998	L 023	34		31998D0100
			Решение на Комисията от 22 януари 1998 година относно публикуване на препратката на стандарт EN 692 Механични преси — безопасност в съответствие с Директива 89/392/ЕИО на Съвета (текст от значение за ЕИО)		174
1998	L 042	58		31998D0143
			Решение на Комисията от 3 февруари 1998 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка със системи механично свързани гъвкави хидроизолационни покривни мембрани (1)		176
1998	L 052	1		31998R0410
			Регламент (EО, Eвратом) № 410/98 на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Регламент (EО, Евратом) № 58/97 относно структурна статистика за предприятията		179
1998	L 059	1		31997L0068
			Директива 97/68/EO на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 година за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника		186
1998	L 071	1		31998L0011
			Директива 98/11/ЕО на Комисията от 27 януари 1998 година за прилагане на Директива 92/75/ЕИО на Съвета относно енергийно етикетиране на домакински осветителни тела (1)		271
1998	L 077	44		31998L0016
			Двадесет и втора директива 98/16/ЕО на Комисията от 5 март 1998 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложения II, III, VI и VII към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1)		280
1998	L 080	41		31998D0213
			Решение на Комисията от 9 март 1998 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с комплекти за вътрешни прегради (1)		283
1998	L 080	46		31998D0214
			Решение на Комисията от 9 март 1998 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с продукти за метални конструкции и помощни продукти (1)		289

			(1) Текст от значение за ЕИП.