Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

13.   Индустриална политика и вътрешен пазар

TOM 005

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

1979

L 192

35

 

 

31979L0661

 

 

 

Директива на Съвета от 24 юли 1979 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти

3

1979

L 197

37

 

 

31979L0663

 

 

 

Директива на Съвета от 24 юли 1979 година за допълнение на приложението към Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати

4

1979

L 239

1

 

 

31979L0795

 

 

 

Директива на Комисията от 20 юли 1979 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 71/127/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

6

1979

L 239

24

 

 

31979L0796

 

 

 

Първа Директива на Комисията от 26 юли 1979 година за установяване на методи на Общността за анализ с цел контрол на някои захари, предназначени за консумация от човека

30

1979

L 259

10

 

 

31979L0831

 

 

 

Директива на Съвета от 18 септември 1979 година относно шесто изменение на Директива 67/548/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

59

1979

L 308

25

 

 

31979L1005

 

 

 

Директива на Съвета от 23 ноември 1979 година за изменение на Директива 75/106/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на обема на някои предварително опаковани течности

74

1979

L 331

20

 

 

31979L1073

 

 

 

Директива на Комисията от 22 ноември 1979 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/347/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори

79

1980

L 039

40

 

 

31980L0181

 

 

 

Директива на Съвета от 20 декември 1979 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и за отмяна на Директива 71/354/ЕИО

83

1980

L 051

1

 

 

31980L0232

 

 

 

Директива на Съвета от 15 януари 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно обхвата на номиналните количества и номиналните обеми, разрешени за някои опаковки продукти

94

1980

L 194

1

 

 

31980L0720

 

 

 

Директива на Съвета от 24 юни 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори

101

1980

L 213

42

 

 

31980L0766

 

 

 

Директива на Комисията от 8 юли 1980 година за определяне на общностен метод за анализ за официален контрол на съдържанието на винилхлориден мономер в материали и предмети, които са предназначени за контакт с храни

112

1980

L 229

1

 

 

31980L0777

 

 

 

Директива на Съвета от 15 юли 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води (80/777ЕИО)

117

1980

L 254

35

 

 

31980L0891

 

 

 

Директива на Комисията oт 25 юли 1980 година oтносно методa на Общността за анализ за определяне на съдържанието на ерукова киселина в маслата и мазнините, предназначени като такива за консумация от човека, както и в храни, които съдържат добавени масла или мазнини

127

1980

L 375

36

 

 

31980L1268

 

 

 

Директива на Съвета от 16 декември 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно разхода на гориво на моторните превозни средства

134

1980

L 375

46

 

 

31980L1269

 

 

 

Директива на Съвета от 16 декември 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства

144

1980

L 383

27

 

 

31980L1335

 

 

 

Първа директива на Комисията от 22 декември 1980 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти

166

1981

L 131

4

 

 

31981L0333

 

 

 

Директива на Комисията от 13 април 1981 година за изменение на Директива 79/490/ЕИО за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задно разположената защита срещу вклиняване на моторни превозни средства и техните ремаркета

186

1981

L 131

6

 

 

31981L0334

 

 

 

Директива на Комисията от 13 април 1981 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/157/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства

188

1981

L 167

6

 

 

31981L0432

 

 

 

Директива на Комисията от 29 април 1981 година за определяне на общностен метод за анализ за официален контрол на винилхлорид, отделян от материали и предмети в храните

194

1981

L 167

31

 

 

31981D0437

 

 

 

Решение на Комисията от 11 май 1981 година относно установяване на критериите, в съответствие с които държавите-членки подават до Комисията информация относно инвентарния списък на химичните вещества

200

1981

L 183

33

 

 

31981L0464

 

 

 

Директива на Съвета от 24 юни 1981 година за отмяна на Директива 78/25/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се за оцветителите, които могат да се добавят към лекарствени препарати

208

1981

L 209

30

 

 

31981L0575

 

 

 

Директива на Съвета от 20 юли 1981 година за изменение на Директива 76/115/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно анкерното закрепване на обезопасителните колани на моторните превозни средства

209

1981

L 209

32

 

 

31981L0576

 

 

 

Директива на Съвета от 20 юли 1981 година за изменение на Директива 77/541/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства

211

1981

L 209

34

 

 

31981L0577

 

 

 

Директива на Съвета от 20 юли 1981 година за изменение на Директива 74/408/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (здравина на седалките и тяхното анкерно закрепване)

213

1981

L 231

41

 

 

31981L0643

 

 

 

Директива на Комисията от 29 юли 1981 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 77/649/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства

214

1981

L 257

1

 

 

31981L0712

 

 

 

Първа Директива на Комисията от 28 юли 1981 година относно установяване на методите за анализ в Общността за контрол на критериите за чистота на някои хранителни добавки

216

1982

L 063

26

 

 

31982L0147

 

 

 

Директива на Комисията от 11 февруари 1982 година относно адаптиране към техническия прогрес на приложение II към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти

243

1982

L 139

9

 

 

31982L0318

 

 

 

Директива на Комисията от 2 април 1982 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/115/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно анкерните закрепвания на обезопасителните колани на моторни превозни средства

244


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1



Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31979L0661


L 192/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 юли 1979 година

за изменение на Директива 76/768/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти

(79/661/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че член 5 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти (1) постановява, че при изтичане на тригодишния срок от нотифицирането за директивата, веществата и оцветителите, изброени в приложение IV от нея, следва да бъдат окончателно разрешени или окончателно забранени, или запазени в приложение IV за срок от още три години, или заличени от всички приложения;

като има предвид, че с оглед сложността на проблемите за решаване, този срок не можер да бъде спазен и, следователно, трябва да бъде продължен,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/768/ЕИО се изменя както следва:

1.

В първата алинея на член 5 думите „За срок от три години от съобщаване за настоящата директива“ се заместват с „До 31 декември 1980 г“.

2.

Във втора алинея на член 5 думите „След изтичане на тригодишния период“ се заместват с „Считано от 1 януари 1981 г.“

Член 2

Държавите-членки прелприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 юли 1979 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 юли 1979 година.

За Съвета

Председател

M. O'KENNEDY


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

4


31979L0663


L 197/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 юли 1979 година

за допълнение на приложението към Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати

(79/663/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че някои типове лампи, пепелници и други декоративни предмети включват стъклени съдове, които съдържат високотоксични течности, вредни или леснозапалими (например тетрахлорметан, трихлоретилен или тетрахлоретилен);

като има предвид, че тези предмети не винаги са достатъчно устойчиви и, следователно, могат лесно да се преобръщат, особено от малките деца, което води до счупването на стъкления съд, изтичането на течността и изпускането на токсични или вредни газове, на които децата стават първите жертви; като има предвид, че са станали най-малко два смъртни случая от такъв тип злополуки;

като има предвид, че освен това, счупването на такива предмети може да предизвика пожари или експлозии;

като има предвид, че за предотвратяване на нови злополуки и по-специално злополуки със смъртен изход, е наложително да се забрани възможно най-бързо на общностно равнище пускането на пазара и употребата на такива предмети, които съдържат опасни течности;

като има предвид, че вече постановените от някои държави-членки забрани влияят върху функционирането на общия пазар; като има предвид, че, следователно, е необходимо сближаването на законовите разпоредби на държавите-членки в тази област и поради това да се измени приложението към Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (4);

като има предвид, че освен това задълбочените изследвания показаха, че веществото три-(2,3-дибромпропил) фосфат [CAS № 126-72-7], използвано в производството на огнеустойчиви текстилни изделия и облекла и в частност детски облекла, създава опасности за здравето; като има предвид, че неговата употреба следователно трябва да бъде ограничена;

като има предвид, че споменатото по-горе вещество е предмет на правно уреждане в някои държави-членки; като има предвид, че това правно уреждане се различава по отношение на условията за пускане на пазара и за употреба; като има предвид, че тези различия представляват преграда пред търговията и оказват неблагоприятно въздействие върху създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че в резултат следва да се измени приложението към Директива 76/769/ЕИО също с тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 76/769/ЕИО се допълва, както следва:

а)

добавят се следните точки:

3.   Течности, като такива или под формата на препарати, описани в приложение I към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директива 79/370/ЕИО (2), в следните категории:

силно токсични,

токсични,

вредни,

корозивни,

експлозивни,

изключително запалими,

лесно запалими,

запалими,

както и всички течности с температура на възпламеняване под 55 °C.

Не се разрешават в декоративни предмети, предназначени да произвеждат светлинни или цветни ефекти посредством различни фази, например при декоративни лампи и пепелници.

4.   Три-(2,3-дибромпропил) фосфат CAS № 126-72-7 (Chemical Abstract Service Number).

Не се разрешава в текстилните изделия, предназначени да влизат в контакт с кожата, например, горни облекла, долни облекла и бельо.“

б)

добавят се следните бележки под линия:

„(1)

ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 88, 7.4.1979 г., стр. 1.“

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок от дванадесет месеца от нейното нотифициране, и незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 юли 1979 година.

За Съвета

Председател

M. O'KENNEDY


(1)  ОВ C 96, 12.4.1979 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 127, 21.5.1979 г., стр. 69.

(3)  Становище от 27 юни 1979 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6


31979L0795


L 239/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 20 юли 1979 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 71/127/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства

(79/795/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 78/547/ЕИО (2), и по-специално членове 11, 12 и 13,

като взе предвид Директива 71/127/ЕИО на Съвета от 1 март 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на огледалата за обратно виждане на моторните превозни средства (3),

като има предвид, че благодарение на натрупания опит и с оглед съвременното състояние на техниката, понастоящем е възможно изискванията да се направят по-пълни, по-строги и по-добре пригодени към реалните условия на изпитване;

като има предвид в частност, че Директива 71/127/ЕИО на Съвета предвижда да се установят изисквания за външните огледала за обратно виждане, които се регулират от мястото на управление, веднага щом това стане възможно благодарение на техническия прогрес;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са съобразени със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за отстраняване на техническите прегради пред търговията в отрасъла на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 71/127/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В член 3, параграф 2, последната алинея се изменя, както следва:

„По смисъла на първата алинея налице е несъответствие с типово одобрения прототип, когато изискванията на точка 2 от приложение I не са спазени.“

2.

Член 7 се заменя, както следва:

„1.   Считано от 1 февруари 1980 г., държавите-членки не могат на основания, свързани с огледалата за обратно виждане:

а)

нито да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или документа, предвиден в член 10, параграф 1, последното тире, от Директива 70/156/ЕИО, или да издават национално типово одобрение за тип превозно средство,

нито да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозните средства,

ако огледалата за обратно виждане на този тип превозно средство или на тези превозни средства отговарят на изискванията на настоящата директива;

б)

нито да отказват да издават типово одобрение на ЕИО за компонент или национално типово одобрение за тип огледало за обратно виждане, ако тези огледала отговарят на изискванията на настоящата директива,

нито да отказват пускането на пазара на огледала за обратно виждане, ако тези огледала за обратно виждане носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, предвиден в настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1981 г., държавите-членки:

а)

преустановяват да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 70/156/ЕИО за тип превозно средство, огледалата за обратно виждане на което не отговарят на изискванията на настоящата директива,

могат да отказват да издават национално типово одобрение за тип превозносредство, огледалата за обратно виждане на което не отговарят на изискванията на настоящата директива;

б)

преустановяват да издават типово одобрение на ЕИО за компонент за тип огледало за обратно виждане, ако то не отговаря на изискванията на настоящата директива,

могат да отказват да издават национално типово одобрение за компонент за тип огледало за обратно виждане, ако то не отговаря на изискванията на настоящата директива.

3.   Считано от 1 октомври 1984 г., държавите-членки:

могат да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозните средства, огледалата за обратно виждане на които не отговарят на изискванията на настоящата директива,

могат да забраняват пускането на пазара на огледала за обратно виждане, които не носят знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, предвиден в настоящата директива.“

3.

Приложения I, II и III се заменят с приложения I, II, III и IV към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 февруари 1980 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юли 1979 година.

За Комисията

Étienne DAVIGNON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 168, 26.6.1978 г., стр. 39.

(3)  ОВ L 68, 22.3.1971 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Огледало за обратно виждане“ е устройство, имащо за цел да осигури ясна видимост назад в полето на видимост, определено в точка 3.4, с изключение на сложните оптични системи като перископите.

1.2.   „Вътрешно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1, предназначено за монтиране във вътрешността на купето на превозното средство.

1.3.   „Външно огледало за обратно виждане“ е устройство, определено в точка 1.1, предназначено за монтиране върху елемент от външната повърхност на превозното средство.

1.4.   „Допълнително огледало за обратно виждане“ е огледало за обратно виждане, различно от описаното в точка 1.1, което може да се монтира вътре или отвън на превозното средство, при условие че отговаря на изискванията на точка 2, с изключение на точки 2.1.1, 2.2 и 2.3.4.

„Тип огледало за обратно виждане“ са устройства, между които няма разлики по отношение на основните характеристики, изброени по-долу:

1.5.1.   размери и радиус на кривината на отражателната повърхност на огледалото за обратно виждане;

1.5.2.   конструкция, форма или използвани материали, включително свързването с каросерията.

1.6.   „Клас огледала за обратно виждане“ е съвкупността от устройства, които имат една или няколко общи характеристики или функции. Вътрешните огледала за обратно виждане са групирани в клас I. Допълнителните вътрешни огледала за обратно виждане са групирани в клас Is.

Външните огледала за обратно виждане са групирани в класове II и III.

Допълнителните външни огледала за обратно виждане са групирани в класове IIs и IIIs.

1.7.   „r“ е средната стойност на радиусите на кривина, измерени върху отражателната повърхност съгласно метода, описан в точка 2 от допълнение 1 към настоящото приложение.

1.8.   „Главни радиуси на кривина в една точка на отражателната повърхност (ri)“ са стойностите, получени с помощта на описаната в допълнение 1 апаратура, измерени върху дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на огледалото и успоредна на сегмента b, както е определен в точка 2.2.2.1, и върху дъгата, перпендикулярна на този сегмент.

1.9.   „Радиус на кривина в една точка на отражателната повърхност (rp)“ е средната аритметична стойност на главните радиуси на кривина ri и r′i, а именно:

Formula

1.10.   „Център на огледалото“ е центърът на тежестта на видимата зона на отражателната повърхност.

1.11.   „Радиус на кривина на съставните части на огледалото за обратно виждане“ е радиусът „c“ на дъгата на окръжността, който се доближава най-много до извитата форма на разглежданата част.

1.12.   „Зрителни точки на водача“ са две точки, отдалечени на 65 милиметра и разположени вертикално на 635 милиметра над точката R за мястото на водача, определено в приложение IV. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство. Центърът на сегмента с краища двете зрителни точки се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както то е уточнено от производителя.

1.13.   „Амбинокулярно поле на видимост“ е цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното око и на лявото око (виж фигурата по-долу).

Image

„Тип превозно средство по отношение на огледалата за обратно виждане“ са моторните превозни средства, между които няма разлики по отношение на основните елементи, изброени по-долу:

1.14.1.   характеристиките на каросерията, които намаляват полето на видимост;

1.14.2.   координатите на точката R;

1.14.3.   положенията и типовете на предписаните огледала за обратно виждане.

1.15.   „Превозни средства от категориите M1, M2, M3, N1, N2 и N3“ са превозните средства, определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО.

2.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ ЗА ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

2.1.   Общи спецификации

2.1.1.   Всяко огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира.

2.1.2.   Контурът на отражателната повърхност трябва да е заобиколен от предпазния кожух, който във всяка точка и във всички посоки на своя периметър трябва да има стойност на „c“ ≥ 2,5 милиметра. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривина „c“ върху периметъра, надминаващ предпазния кожух, трябва да е по-голям или равен на 2,5 милиметра и отражателната повърхност трябва да влиза в предпазния кожух със сила от 50 нютона, приложена върху най-изпъкналата точка спрямо предпазния кожух хоризонтална и приблизително успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство в посока.

След като огледалото за обратно виждане е монтирано върху равна повърхност, всички негови части във всички положения на регулировка на устройството, както и частите, които остават прикачени към опората след предвиденото в точка 2.4.2 изпитване, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера с диаметър 165 милиметра за вътрешните огледала или с диаметър 100 милиметра за външните огледала, трябва да имат радиус на кривина „c“ най-малко 2,5 милиметра.

2.1.3.1.   Ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, диаметърът или най-големият диагонал на които е по-малък от 12 милиметра, не трябва да отговарят на критериите за радиус, предвидени в точка 2.1.3, ако са заоблени.

2.1.4.   Устройството за захващане на огледалата за обратно виждане върху превозното средство трябва да е така конструирано, че цилиндър с радиус от 50 милиметра, който има за ос оста или едната от осите на люлеене или въртене, осигуряващи извиването на огледалото за обратно виждане в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, осигуряваща захващането на устройството.

2.1.5.   Частите на външните огледала за обратно виждане, посочени в точки 2.1.2 и 2.1.3, изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка или равна на 60, се освобождават от съответните изисквания.

2.1.6.   Частите на вътрешните огледала за обратно виждане, изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка от 50 и които са монтирани върху твърди опори, се подчиняват на разпоредбите на точки 2.1.2 и 2.1.3 само по отношение на тези опори.

2.2.   Размери

2.2.1.   Вътрешни огледала за обратно виждане (клас I)

Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 4 сантиметра, а другата да е равна на „a“:

Formula

2.2.2.   Външни огледала за обратно виждане (класове II и III)

2.2.2.1.   Отражателната повърхност трябва да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише:

правоъгълник с височина 4 сантиметра и чиято основа, измерена в сантиметри, да има за стойност „a“,

сегмент, успореден на височината на правоъгълника и чиято дължина, измерена в сантиметри, да има за стойност „b“.

2.2.2.2.   Минималните стойности на „a“ и „b“ са дадени в следната таблица:

Класове огледала за обратно виждане

Категории превозни средства, за които са предназначени огледалата за обратно виждане

a

b

II

M2, M3, N2 и N3

Formula

20

III

M1 и N1

Formula

7

2.3.   Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

2.3.1.   Отражателната повърхност на огледалото за обратно виждане трябва да е или плоска, или сферично изпъкнала.

2.3.2.   Разлики в стойностите на радиусите на кривина

2.3.2.1.   Разликата между ri или r′i и rp във всяка референтна точка не трябва да надвишава 0,15 r.

2.3.2.2.   Разликата между всеки от радиусите на кривина (rp1, rp2 и rp3) и „r“ не трябва да надвишава 0,15 r.

2.3.2.3.   Когато „r“ е по-голям или равен на 3 000 милиметра, стойността от 0,15 r, посочена в точки 2.3.2.1 и 2.3.2.2, се заменя с 0,25 r.

2.3.3.   Стойността на „r“ не трябва да е по-малка от:

1 800 милиметра за огледалата за обратно виждане от клас II,

1 200 милиметра за огледалата за обратно виждане от класове I и III.

2.3.4.   Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена съгласно метода, описан в допълнение 2 към настоящото приложение, не трябва да е по-малка от 40 %.

Ако огледалото има две положения („ден“ и „нощ“), в положение „ден“ то трябва да дава възможност да се разпознават цветовете на сигналите, използвани за пътното движение. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение „нощ“ не трябва да е по-малка от 4 %.

2.3.5.   Отражателната повърхност трябва да запазва характеристиките си, предписани в точка 2.3.4, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормални условия на употреба.

2.4.   Изпитвания

Огледалата за обратно виждане се подлагат на изпитванията за поведение при удар и за огъване на предпазния кожух, свързан с държача или с опората, описани в точки 2.4.2 и 2.4.3.

2.4.1.1.   Предвиденото в точка 2.4.2 изпитване не се изисква за нито едно външно огледало за обратно виждане от класове II и IIs, на което, независимо от положението му на регулиране, нито една част не е разположена на разстояние по-малко от 2 метра от земната повърхност при превозно средство в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване.

В този случай от производителя се изисква да представи описание, уточняващо, че огледалото за обратно виждане трябва да е монтирано така че нито една негова част, при всяко положение на регулиране, да не е разположена на височина под 2 метра от земната повърхност, когато превозното средство е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване.

Когато се прилага това изключение, на държача трябва да е отбелязан по неизтриваем начин символътImageи това трябва да се упомене в сертификата за типово одобрение.

2.4.2.   Изпитване за поведение при удар

Описание на изпитвателния стенд.

2.4.2.1.1.   Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на равнината, в която се намира траекторията на начално отклонение на махалото.

В края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър от 165 ± 1 милиметра и покрита с 5-милиметров слой от каучук с твърдост Shore A 50.

Предвидено е устройство, позволяващо измерването на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на начално отклонение.

Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на опитните образци при условията на удар, уточнени в точка 2.4.2.2.6.

На фигура 1 по-долу са изобразени размерите на изпитвателния стенд и специалните конструктивни спецификации.

Image

2.4.2.1.2.   Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието „l“ от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 метър ± 5 милиметра. Намалената маса на махалото е mo = 6,8 ± 0,05 килограма (отношението „mo“ към пълната маса „m“ на махалото и разстоянието „d“ между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е следното:

Formula

Описание на изпитването.

2.4.2.2.1.   Закрепването на огледалото за обратно виждане върху опората се извършва посредством начина, предвиден от производителя на устройството или, при необходимост, от производителя на превозното средство.

Разполагане на огледалото за обратно виждане за извършване на изпитването.

2.4.2.2.2.1.   Огледалата за обратно виждане се разполагат върху изпитвателния стенд с махалото така, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото е монтирано на превозно средство в съответствие с предвидените от заявителя монтажни изисквания, да бъдат в същото положение.

2.4.2.2.2.2.   Когато огледало за обратно виждане се регулира спрямо основата си, изпитването трябва да се проведе в най-неблагоприятното по отношение на завъртането му положение в рамките на предвидените от заявителя регулировки.

2.4.2.2.2.3.   Когато огледалото за обратно виждане има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство трябва да е поставено в положението, при което разстоянието между тялото и основата е най-късо.

2.4.2.2.2.4.   Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух, регулирането трябва да е такова, че най-отдалеченият ѝ от превозното средство горен ъгъл да е в най-издадено положение спрямо предпазния кожух.

2.4.2.2.3.   С изключение на изпитване 2 за вътрешните огледала за обратно виждане (виж точка 2.4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и вертикалната равнини, минаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на огледалото, както е определен в точка 1.10. Надлъжната посока на колебание на махалото трябва да е успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство.

2.4.2.2.4.   Когато при условията на регулиране, предвидени в точка 2.4.2.2.1 и 2.4.2.2.2, частите на огледалото за обратно виждане ограничават връщането на ударната глава, точката на удар трябва да е изместена в посока, перпендикулярна на съответната ос на въртене или колебание.

Това изместване трябва да е изместването, което е абсолютно необходимо за извършване на изпитването. То трябва да е ограничено по такъв начин, че:

или сферата, представляваща ударната глава, да остане най-малкото допирателна на цилиндъра, описан в точка 2.1.4,

или контактът на ударната глава да се извършва на разстояние най-малко 10 милиметра от периферията на отражателната повърхност.

2.4.2.2.5.   Изпитването се състои в пускане на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл на махалото от 60° спрямо вертикалата така, че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане в момента, в който махалото достигне вертикално положение.

Огледалата за обратно виждане се подлагат на удар при следните различни условия:

2.4.2.2.6.1.   Вътрешни огледала за обратно виждане

Изпитване 1: точката на удар е определената в точка 2.4.2.2.3, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: върху ръба на предпазния кожух така, че извършеният удар да образува ъгъл от 45o с равнината на отражателната повърхност и да е разположен в хоризонталната равнина, минаваща през центъра на огледалото. Ударът се извършва от страната на отражателната повърхност.

2.4.2.2.6.2.   Външни огледала за обратно виждане

Изпитване 1: точката на удар е определената в точка 2.4.2.2.3 или 2.4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: точката на удар е определената в точка 2.4.2.2.3 или 2.4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за обратно виждане от страната, противоположна на отражателната повърхност.

2.4.3.   Изпитване за огъване на предпазния кожух, захванат за държача

Описание на изпитването

Предпазният кожух се поставя хоризонтално в устройство по такъв начин, че да може да се обездвижат стабилно регулировъчните елементи на монтажната опора. По посоката на най-големия размер на предпазния кожух краят, който е най-близко до точката на захващане върху регулировъчния елемент на опората, се обездвижва чрез твърд накрайник с ширина от 15 милиметра, който покрива цялата ширина на предпазния кожух.

В другия край накрайник, идентичен на описания по-горе, се поставя върху предпазния кожух, за да се приложи предвиденото изпитвателно натоварване (фигура 2).

Разрешено е краят на предпазния кожух, противоположен на този, в който се извършва усилието, да е фиксиран неподвижно, вместо да се задържа в положение, както е показано на фигура 2.

Пример за устройство за изпитване за огъване на предпазните кожуси на огледалата за обратно виждане

Image

2.4.3.2.   Изпитвателният товар е 25 килограма. Той се прилага в продължение на една минута.

2.5.   Резултати от изпитванията

2.5.1.   По време на изпитванията, описани в точка 2.4.2, махалото трябва да продължи движението си по такъв начин, че проекцията на положението на държача върху равнината на начално отклонение да образува с вертикалата ъгъл най-малко 20°.

Точността на измерване на ъгъла е от ± 1°.

Това изискване не се прилага за огледалата за обратно виждане, закрепени чрез залепване към предното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в точка 2.5.2.

2.5.2.   По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2 за огледалата за обратно виждане, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на опората на огледалото за обратно виждане оставащата част не трябва да излиза спрямо основата с повече от 1 сантиметър и конфигурацията след изпитването трябва да удовлетворява условията по точка 2.1.3.

По време на изпитванията, предвидени в точка 2.4.2 и 2.4.3 огледалото не трябва да се счупва. Въпреки това е допустимо огледалото да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия:

2.5.3.1.   парчетата остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; въпреки това е допустимо частично отлепване на стъклото при положение, че то не надвишава 2,5 милиметра от всяка страна на пукнатините. Допустимо е малки стъклени люспи да се отделят от повърхността на стъклото в мястото на удара;

2.5.3.2.   огледалото е от безопасно стъкло.

2.6.   Условия за типово одобрение на ЕИО за компонент и маркировка

2.6.1.   Заявление за типово одобрение на ЕИО за компонент

2.6.1.1.   Заявлението за типово одобрение на компонент на ЕИО за тип огледало за обратно виждане се подава от притежателя на производствената или търговската марка или от упълномощен от него представител.

За всеки тип огледало за обратно виждане заявлението се придружава от:

2.6.1.2.1.   техническо описание, уточняващо по-специално типа или типовете превозни средства, за които огледалото за обратно виждане е предназначено;

2.6.1.2.2.   достатъчно подробни чертежи, които дават възможност за идентифициране на огледалото за обратно виждане и инструкции за монтиране: чертежите трябва да показват мястото, предвидено за знака за типово одобрение на ЕИО за компонент;

2.6.1.2.3.   четири огледала за обратно виждане: три огледала за обратно виждане за извършване на изпитванията и едно огледало за обратно виждане, което се запазва в лабораторията за всякакъв вид проверки, които впоследствие могат да се окажат необходими. По искане на лабораторията могат да се изискат допълнителни екземпляри.

2.6.2.   Знак за типово одобрение на компонент на ЕИО

2.6.2.1.   Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от правоъгълник, във вътрешността на който е поставена малка буква „e“, последвана от номер или опознавателна(и) буква(и) на страната, издала типовото одобрение за компонент:

1 за Германия,

2 за Франция,

3 за Италия,

4 за Нидерландия,

6 за Белгия,

11 за Обединеното кралство,

13 за Люксембург,

18 за Дания,

IRL за Ирландия,

и от номер на типово одобрение за компонент, поставен близо до правоъгълника.

Този номер се състои от номера на типовото одобрение за компонент, фигуриращ на сертификата, съставен за типа (виж приложение II), предшестван от две цифри, които посочват поредния номер на най-последното изменение на Директива 71/127/ЕИО на Съвета към датата на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Поредният номер и номерът на типовото одобрение на компонент, фигуриращи на сертификата, се разделят със звездичка. В настоящата директива поредният номер е 01.

2.6.2.2.   Знакът за типово одобрение на компонент (символ и номер), споменат по-горе, се полага върху някоя главна част на огледалото за обратно виждане по такъв начин, че да е незаличим и ясно видим, дори когато огледалото за обратно виждане е монтирано на превозното средство.

Примери за знаци за типово одобрение на ЕИО за компонент  (1)

Image

Image

3.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОНТИРАНЕ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

3.1.   Общи положения

Всяко огледало за обратно виждане трябва да е монтирано по такъв начин, че да не се измества така, че да променя значително измереното поле на видимост или да не вибрира така че водачът да тълкува погрешно естеството на полученото изображение.

3.1.1.1.   Условията на точка 3.1.1 трябва да се поддържат, когато превозното средство се движи със скорости, достигащи до 80 % от максимално предвидената скорост, но които не надвишават 150 км/час.

3.1.2.   Външните огледала за обратно виждане, монтирани на превозните средства от категории M2, M3, N2 и N3 трябва да са от клас II, а тези, които са монтирани на превозните средства от категории M1 и N1,трябва да са от клас II или от клас III.

3.2.   Брой и местоположение

3.2.1.   Огледалата за обратно виждане трябва да са поставени по начин, който да позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за кормуване, да наблюдава пътя зад превозното средство.

Всяко превозно средство от категории M1 и N1 трябва да е оборудвано с едно вътрешно и с едно външно огледало за обратно виждане. Последното трябва да е монтирано от лявата страна на превозното средство в държавите-членки с дясно пътно движение и от дясната страна на превозното средство в държавите-членки с ляво пътно движение.

3.2.2.1.   Когато огледалото за обратно виждане не отговаря на изискванията, определени в точка 3.4.2, на превозното средство трябва да се монтира допълнително външно огледало за обратно виждане. Това огледало за обратно виждане трябва да се монтира от дясната страна на превозното средство в държавите-членки с дясно пътно движение и от лявата страна на превозното средство в държавите-членки с ляво пътно движение.

3.2.2.2.   Ако вътрешното огледало за обратно виждане не осигурява никаква видимост назад, неговото наличие не се изисква.

3.2.3.   Всяко едно превозно средство от категории M2, М3, N2 и N3 трябва да има две външни огледала за обратно виждане, по едно от всяка страна на превозното средство.

3.2.4.   Външните огледала за обратно виждане трябва да бъдат видими през частта на предното стъкло, която се почиства от чистачката, или през страничните стъкла. Тази разпоредба не се прилага за външните огледала за обратно виждане, монтирани от дясната страна на превозните средства от категории M2 и M3 в държавите-членки с дясно пътно движение, или които са монтирани от лявата страна на превозните средства от същите категории в държавите-членки с ляво пътно движение.

3.2.5.   За всяко превозно средство, което по време на изпитванията за измерване на полето на видимост е шаси с кабина, минималните и максималните ширини на каросерията трябва да са уточнени от производителя и, ако е необходимо, възпроизведени от бутафорни плоскости. Всички конфигурации на превозни средства и на огледала за обратно виждане, взети под внимание по време на изпитванията, трябва да са посочени в сертификата за типово одобрение.

3.2.6.   Използването на огледало за обратно виждане с две равнини или на двойно огледало не е разрешено, ако двете равнини са необходими за удовлетворяване на изискванията относно полето на видимост. Въпреки това, ако главното огледало отговаря на всички условия за огледало за обратно виждане от клас II или III, то може да бъде допуснато. Взема се под внимание и допълнителното огледало при определянето на височината спрямо земната повърхност и наддаването по смисъла на точка 3.2.10. Контурът на допълнителното огледало също трябва да отговаря на изискванията, определени в точка 2.1.2.

3.2.7.   Предписаното външно огледало за обратно виждане от страната на водача трябва да е монтирано така че ъгълът между средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото за обратно виждане и през центъра на сегмента от 65 милиметра, свързващ зрителните точки на водача, да не надвишава 55 градуса.

3.2.8.   Наддаването на огледалата за обратно виждане по отношение на външните габарити на превозното средство не трябва да е много по-голямо от необходимото за спазване на полетата на видимост, предписани в точка 3.4.

3.2.9.   Когато долният ръб на външно огледало за обратно виждане се намира на по-малко от 2 метра от земната повърхностпри превозно средство в натоварено състояние, това огледало за обратно виждане не трябва да излиза с повече от 0,20 метра спрямо най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство, необорудвано с огледало за обратно виждане.

3.2.10.   При условията, посочени в точка 3.2.8 и 3.2.9, разрешените максимални ширини на превозните средства могат да бъдат надвишавани от огледалата за обратно виждане.

3.3.   Регулировка

3.3.1.   Вътрешното огледало за обратно виждане трябва да може да се регулира от водача от неговото място за управление.

3.3.2.   Външното огледало за обратно виждане, поставено от страната на водача, трябва да може да се регулира от вътрешността на превозното средство, при затворена врата, но при положение че стъклото може да е отворено. Заключването в определено положение обаче може да се извършва отвън.

3.3.3.   Изискванията на точка 3.3.2 не се отнасят до външните огледала за обратно виждане, които, след като при удар са били изместени от центровката, могат да се върнат в предишното си положение без регулиране.

3.4.   Поле на видимост

3.4.1.   Общи положения

Полетата на видимост, определени по-долу, трябва да се получат при амбинокулярно зрение, като очите съвпадат със „зрителните точки на водача“, определени в точка 1.12. Те се определят при превозно средство в движение, както е определено в точка 2.6 от приложение I към Директива 70/156/ЕИО, и с един пътник от 75 килограма ± 1 %, седнал на предната седалка. Те трябва да се получат през стъкла, чийто общ коефициент на светлинна пропускливост, измерен перпендикулярно на повърхността, е най-малко 70 %.

3.4.2.   Вътрешно огледало за обратно виждане

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен хоризонтален участък от пътя, центриран върху средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, на разстояние 60 метра зад зрителните точки на водача до линията на хоризонта и в ширина 20 метра (фигура 3).

3.4.2.1.   Намаляване на полето на видимост, дължащо се на наличието на подглавници и на устройства като сенници, задна чистачка, отоплителни елементи, е допустимо, доколкото съвкупността от тези устройства не закрива повече от 15 % от предписаното поле на видимост, когато се проектира върху вертикална равнина, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на превозното средство.

3.4.3.   Ляво външно огледало за обратно виждане за превозни средства с ляво управление и дясно външно огледало за обратно виждане за превозни средства с дясно управление

3.4.3.1.   Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен хоризонтален участък от пътя с ширина от 2,50 метра, ограничен отдясно (за превозни средства, предназначени за дясно пътно движение) или отляво (за превозни средства, предназначени за ляво пътно движение) от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство, преминаваща през най-крайната точка отляво (за превозни средства, предназначени за дясно пътно движение) или през най-крайната точка отдясно (за превозни средства, предназначени за ляво пътно движение) на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простираща се на разстояние 10 метра назад от зрителните точки на водача до линията на хоризонта (фигура 4).

3.4.4.   Дясно външно огледало за обратно виждане за превозни средства с ляво управление и ляво външно огледало за обратно виждане за превозни средства с дясно управление

3.4.4.1.   Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малкото равен хоризонтален участък от пътя с ширина 3,50 метра, ограничен отляво (за превозни средства, предназначени за дясно пътно движение) или отдясно (за превозни средства, предназначени за ляво пътно движение) от равнина, успоредна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство и преминаваща през най-крайната точка отдясно (за превозни средства, предназначени за дясно пътно движение) или през най-крайната точка отляво (за превозни средства, предназначени за ляво пътно движение) на най-голямата ширина на външните габарити на превозното средство и простираща се на разстояние 30 метра назад от зрителните точки на водача до линията на хоризонта.

3.4.4.2.   Освен това, водачът трябва да е в състояние да започва да вижда пътя на ширина 0,75 метра от точка, разположена на 4 м зад вертикална равнина, преминаваща през зрителните му точки (фигура 4).

3.4.5.   Възпрепятстване

В предписаните по-горе полета на видимост възпрепятстванията, причинени от дръжките на вратите, габаритните светлини, светлинните пътепоказатели, краищата на задните брони, както и ограничаванията, дължащи се на каросерията или подобни на тези, причинени от горепосочените елементи, не се вземат под внимание.

3.4.6.   Процедура на изпитване

Полето на видимост се определя чрез поставяне на мощни източници на светлина на мястото на зрителните точки и чрез изследване на отразената светлина върху вертикален контролен екран. Могат да се прилагат и други еквивалентни методи.

Image


(1)  Цифрите на фигурата са дадени само като пример.

Допълнение 1

ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАДИУСА НА КРИВИНА „r“ НА ОТРАЖАТЕЛНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ОГЛЕДАЛОТО

1.   ИЗМЕРВАНИЯ

1.1.   Оборудване

Използва се уред, наречен „сферометър“, описан във фигура 1.

1.2.   Точки на измерване

1.2.1.   Измерването на главните радиуси на кривина се извършва в три точки, разположени възможно най-близо на едната трета, на половината и на двете трети от дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на огледалото и успоредна на сегмента b или на дъгата, преминаваща през центъра на огледалото, което е перпендикулярна на него, ако тази дъга е най-дългата.

1.2.2.   Въпреки това, ако размерите на огледалото правят невъзможно вземането на мерките в посоките, определени в точка 1.8 от приложение I, техническите служби, натоварени с извършване на изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка в две перпендикулярни посоки, които са възможно най-близо до предписаните по-горе.

2.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАДИУСА НА КРИВИНА „r“

„r“, изразено в милиметри, се изчислява по следната формула:

Formula

където:

rp1= радиус на кривина в първата точка на измерване,

rp2= радиус на кривина във втората точка на измерване,

rp3= радиус на кривина в третата точка на измерване.

Image

Допълнение 2

МЕТОД НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА НА ОТРАЗЯВАЩА СПОСОБНОСТ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Стандартизиран светлинен еталон МКО A (1)“: колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68 = 2 855,6 К.

1.2.   „Стандартизиран светлинен източник МКО A (1)“: лампа с волфрамова жичка в газова среда, работеща при проксимална цветна температура от T68 = 2 855,6 К.

1.3.   „Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931“ (1): рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трицветните спектрални съставящиFormula(λ),Formula(λ),Formula(виж таблицата).

1.4.   „Трихроматични спектрални стойности МКО“ (1): трихроматични съставящи на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ).

1.5.   „Фотопично зрение“ (1): виждане на човешкото око, когато то се е адаптирало към нива на яркост от най-малко няколко кандела на квадратен метър.

2.   ОБОРУДВАНЕ

2.1.   Общи положения

Оборудването трябва да се състои от източник на светлина, опора за опитния образец, рецептор с фотоелектрична клетка и индикатор (виж фигура 1), както и необходимите средства за премахване на ефекта от чуждата светлина.

Рецепторът може да се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за обратно виждане (виж фигура 2).

2.2.   Спектрални характеристики на светлинния източник и на рецептора

Източникът на светлина трябва да е стандартизиран светлинен източник МКО A, свързан към оптична система, позволяваща получаването на сноп от почти успоредни светлинни лъчи. Препоръчва се да се предвиди стабилизатор на напрежението, за да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на оборудването.

Рецепторът трябва да включва фотоелектрическа клетка, спектралната реакция на която е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (виж таблицата). Може също да се използва всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата трябва да е покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална.

2.3.   Условия на геометрично разположение

Снопът от падащи лъчи трябва по възможност да образува ъгъл (θ) от 0,44 ± 0,09 радиана (25 ± 5 градуса) с перпендикуляра на изпитвателната повърхност; въпреки това този ъгъл не трябва да надвишава допустимата горна граница, тоест 0,53 rad или 30 градуса. Оста на рецептора трябва да образува ъгъл (θ), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с този перпендикуляр (виж фигура 1). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи трябва да е с диаметър най-малко 19 милиметра. Отразеният сноп не трябва да е по-широк от чувствителната повърхност на фотоелектричната клетка, не трябва да покрива по-малко от 50 % от тази повърхност и трябва по възможност да покрива същата част от повърхността като снопа, използван за калибриране на уреда.

Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър от 127 милиметра. Отворите, направени в стената на сферата за опитния образец, и падащият сноп лъчи трябва да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и на отразения светлинен снопов. Фотоелектрическата клетка трябва да е поставена така че в нея да не попада директно светлината от падащия или от отразения сноп лъчи.

2.4.   Електрически характеристики на системата клетка - индикатор

Мощността на фотоелектрическата клетка, отчетена на индикатора, трябва да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Трябва да се предвидят средства (електрически или оптични, или и двете), за да се улесни нулирането и регулирането при еталониране. Тези средства не трябва да засягат линейността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да е в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се има предвид най-малката от двете стойности.

2.5.   Опора за опитния образец

Механизмът трябва да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че оста на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Тази отражателна повърхност може да се намира във вътрешността на огледалото за обратно виждане, използвано като опитен образец, или от двете му страни според това дали става дума за огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или за призматично огледало от тип „с преобръщач“.

3.   МЕТОД НА ДЕЙСТВИЕ

3.1.   Метод на пряко калибриране

При метода на пряко калибриране въздухът се използва като еталонен стандарт. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (виж фигура 1).

Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В тези случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и да се регулира системата за калибриране, докато индикаторът отчете процента на пропускане, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър трябва да се отстрани преди да започнат измерванията на отразяваща способност.

3.2.   Метод на непряко калибриране

Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. За предпочитане е този еталон да е плоско огледало за обратно виждане, чийто коефициент на отражение е възможно най-близо до коефициента на изпитваните образци.

3.3.   Измерване върху плоско огледало за обратно виждане

Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоското огледало за обратно виждане може да се измери с помощта на уреди, работещи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда.

3.4.   Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало за обратно виждане

Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за обратно виждане изисква да се използват уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (виж фигура 2). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е % има ne деления, с огледало с непознат коефициент на отражение, nx деления ще отговарят на коефициент на отражение Х %, получен по следната формула:

Formula

Image

Image

Стойности на трихроматичните спектрални съставящи на обсерватора на колориметрично съответствие МКО 1931  (2)

(Тази таблица е взета от публикация МКО 50 (45) (1970)

λ

nm

Formula

(λ)

Formula

(λ)

Formula

(λ)

380

0·001 4

0·000 0

0·006 5

390

0·004 2

0·000 1

0·020 1

400

0·014 3

0·000 4

0·067 9

410

0·043 5

0·001 2

0·207 4

420

0·134 4

0·004 0

0·645 6

430

0·283 9

0·011 6

1·385 6

440

0·348 3

0·023 0

1·747 1

450

0·336 2

0·038 0

1·772 1

460

0·290 8

0·060 0

1·669 2

470

0·195 4

0·091 0

1·287 6

480

0·095 6

0·139 0

0·813 0

490

0·032 0

0·208 0

0·465 2

500

0·004 9

0·323 0

0·272 0

510

0·009 3

0·503 0

0·158 2

520

0·063 3

0·710 0

0·078 2

530

0·165 5

0·862 0

0·042 2

540

0·290 4

0·954 0

0·020 3

550

0·433 4

0·995 0

0·008 7

560

0·594 5

0·995 0

0·003 9

570

0·762 1

0·952 0

0·002 1

580

0·916 3

0·870 0

0·001 7

590

1·026 3

0·757 0

0·001 1

600

1·062 2

0·631 0

0·000 8

610

1·002 6

0·503 0

0·000 3

620

0·354 4

0·381 0

0·000 2

630

0·642 4

0·265 0

0·000 0

640

0·447 9

0·175 0

0·000 0

650

0·283 5

0·107 0

0·000 0

660

0·164 9

0·061 0

0·000 0

670

0·087 4

0·032 0

0·000 0

680

0·046 8

0·017 0

0·000 0

690

0·022 7

0·008 2

0·000 0

700

0·011 4

0·004 1

0·000 0

710

0·005 8

0·002 1

0·000 0

720

0·002 9

0·001 0

0·000 0

730

0·001 4

0·000 5

0·000 0

740

0·000 7

0·000 2 (3)

0·000 0

750

0·000 3

0·000 1

0·000 0

760

0·000 2

0·000 1

0·000 0

770

0·000 1

0·000 0

0·000 0

780

0·000 0

0·000 0

0·000 0


(1)  Определенията са взети от CIE publication 50 (45), International Electronical Vocabulary, Group 45: Lighting.

(2)  Съкратен вариант на таблицата. Стойностите наFormula(λ) = V (λ) са закръглени до четвъртата цифра след запетаята.

(3)  Променено през 1966 г. (от 3 на 2).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ОТНОСНО МОНТИРАНЕТО НА ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

(Член 4, параграф 2 и член 10 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближавне на законодателствата на държавите-уленки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОЧКА „Н“ И ЗА ПРОВЕРКА НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ТОЧКИ „R“ И „H“

Прилагат се съответните части от приложение III към Директива 77/649/ЕИО.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30


31979L0796


L 239/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 1979 година

за установяване на методи на Общността за анализ с цел контрол на някои захари, предназначени за консумация от човека

(79/786/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 73/437/ЕИО на Съвета от 11 декември 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на някои захари, предназначени за консумация от човека (1), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че член 11 от гореспоменатата директива постановява съставът на някои захари да се контролира чрез методи на Общността за анализ;

като има предвид, че е желателно да се приеме първоначална серия методи, по отношение на които проучванията са приключили;

като има предвид, че методът за определяне на вида цвят на захар или на бяла захар и на рафинирана бяла захар, методът за измерване на проводимата пепел в рафинираната бяла захар, в захарен разтвор, в разтвор от инвертирана захар и в сироп от инвертирана захар, както и методът за определяне цвета в разтвор от рафинирана бяла захар и захарен разтвор, се определят в приложението към Директива 73/437/ЕИО;

като има предвид, от друга страна, че поради очакваното определяне на по-нататъшните методи на Общността за определяне на редуциращите захари би било целесъобразно да се предостави на държавите-членки изборът да продължат да разрешават използването на методите „Лейн“ и „Ейнон (методи 7 и 8 в приложения II, III 3 и III 4), вместо метода „Лъф-Скурл“ (метод 6 в приложения II, III.3 и III.4);“

като има предвид, че определените в настоящата директива методи за анализ са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Държавите-членки изискват анализите, необходими за проверка на изложените в приложение I критерии, да се извършват съгласно методите, описани в приложение II към настоящата директива.

2.   Без да се нарушава втората алинея, методът „Лъф-Скурл“ (приложение II, метод 6) следва да се използва за определяне на редуциращите захари в следните захари:

захарен разтвор,

разтвор от бяла захар,

разтвор от инвертирана захар,

разтвор от бяла инвертирана захар,

сироп от инвертирана захар,

глюкозен сироп,

сироп от изсушена глюкоза,

декстрозен монохидрат,

анхидридна декстроза.

Държавите-членки могат обаче да изискват на териториите си използването на методите „Лейн“ и „Ейнон“ (приложение II, методи 7 и/или 8 в зависимост от случая) за определяне на редуциращите захари в една или повече от изброените по-горе захари.

3.   Ако дадена държава-членка се възползва от предоставената ѝ в параграф 2, втората алинея възможност, трябва незабавно да уведоми за това Комисията, както и останалите държави-членки.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 18 месеца от нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1979 година.

За Комисията

Étienne DAVIGNON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 356, 27.12.1973 г., стр. 71.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА АНАЛИЗ НА НЯКОИ ЗАХАРИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

I.   

Определяне загубата на маса при сушенето във:

полубяла захар

(Приложение II, метод 1)

захар или бяла захар

бяла рафинирана захар

II.   

Определяне на сухото вещество във:

II.1

глюкозен сироп

(Приложение II, метод 2)

сироп от изсушена глюкоза

декстрозен монохидрат

анхидридна декстроза

II.2

захарен разтвор или разтвор на бяла захар

( Приложение II, метод 3)

разтвор на инвертирана захар или разтвор на бяла инвертирана захар

сироп на инвертирана захар или сироп на бяла инвертирана захар

III.   

Измерване на редуциращите захари във:

III.1

полубяла захар

(Приложение II, метод 4)

III.2

захар или бяла захар

(приложение II, метод 5)

бяла рафинирана захар

III.3

захарен разтвор

(Приложение II, метод 6 или 7)

разтвор на бяла захар

разтвор на инвертирана захар

разтвор на бяла инвертирана захар

сироп на инвертирана захар

сироп на бяла инвертирана захар

III.4

глюкозен сироп

(Приложение II, метод 6 или 8)

сироп от изсушена глюкоза

декстрозен монохидрат

анхидридна декстроза

IV.   

Определяне на сулфатната пепел във:

глюкозен сироп

(Приложение II, метод 9)

сироп на изсушена глюкоза

декстрозен монохидрат

анхидридна декстроза

V.   

Определяне на поляризацията във:

полубяла захар

(Приложение II, метод 10)

захар или бяла захар

бяла рафинирана захар


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ НА АНАЛИЗ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪСТАВА НА НЯКОИ ЗАХАРИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

УВОД

1.   Подготовка на пробата за анализ

Разбърква се основно получената в лабораторията проба.

Отделя се от нея част, не по-малка от 200 г, и веднага се поставя в чист, сух и непропускащ влага съд с херметичен капак.

2.   Реактиви и апаратура

При описанието на апаратурата са споменати само специалните инструменти и уреди, или тези, изискващи специални стандарти.

Когато се споменава вода, се има предвид дестилирана или деминерализирана вода, или поне вода със същата чистота.

Всички реактиви трябва да бъдат с качество на аналитични реактиви, освен ако не е посочено друго.

Когато се споменава разтвор на реактива без допълнително определение, се има предвид воден разтвор.

3.   Изражение на резултатите

Резултатът, посочен в официалния отчет за анализа, представлява средната стойност на най-малко две определяния със задоволителна повторяемост.

Освен ако не е посочено друго, резултатите се изразяват в процент от масата на първоначалната проба така, както е получена в лабораторията.

Броят на значещите цифри в резултата, изразен по този начин, се определя от точността на метода.

МЕТОД 1

ОПРЕДЕЛЯНЕ ЗАГУБАТА НА МАСА ПРИ СУШЕНЕ

1.   Предмет и област на приложение

Методът определя загубата на маса при сушенето на:

полубяла захар,

захар или бяла захар,

бяла рафинирана захар.

2.   Определение

„Загуба на маса при сушене“: стойността на загубата на маса, определена чрез посочения по-долу метод.

3.   Принцип

Загубата на маса при сушене се определя чрез сушене при температура 103 ± 2 °С.

4.   Апаратура

4.1.   Аналитични везни, с точност до 0,1 мг.

4.2.   Подходящо вентилирана и термостатично контролирана пещ, поддържаща температура 103 ± 2 °С.

4.3.   Метална везна с плоско блюдо, устойчиво на влиянието на пробите и изпитателните условия, с диаметър от най-малко 100 мм и дълбочина не по-малка от 30 мм.

4.4.   Сушилня, съдържаща прясно активиран силикагел или еквивалентен изсушаващ реактив, с индикатор за водното съдържание.

5.   Процедура

Забележка: Действията, описани в точки 5.3 до 5.7, трябва да се извършват веднага след отваряне на контейнера с пробата.

5.1.   Подсушава се в пещта (т. 4.3) блюдото (т. 4.2) до постоянно тегло при температура 103 ± 2 °С.

5.2.   Блюдото в сушилнята се оставя да се охлади (т. 4.4) в продължение на най-малко 30 - 35 минути, след което се претегля по възможност с точност до 0,1 мг.

5.3.   Претеглят се точно, по възможност до 0,1 мг, около 20 - 30 г от пробата в блюдото.

5.4.   Блюдото се оставя за три часа в пещта (т. 4.2) при температура 103 ± 2 °С.

5.5.   Блюдото се охлажда в сушилнята (т. 4.4) и се претегля точно, по възможност до 0,1 мг.

5.6.   Блюдото се поставя отново в пещта (т. 4.2) при температура 103 ± 2 °С за 30 минути.

Охлажда се в сушилнята (т. 4.4) и се претегля точно, по възможност до 0,1 мг Действието се повтаря, ако разликата между двете претегляния е повече от 1 мг Ако има увеличаване на масата, за изчисленията да се използва най-ниската отчетена стойност.

5.7.   Общото време за изсушаване да не превишава четири часа.

6.   Изражение на резултатите

6.1.   Формула и метод на изчисление

Загубата на маса при изсушаване като процент от масата на пробата се определя от следната формула:

Formula

Където:

m0

е първоначалната маса на частта за анализ в грамове,

m1

е масата на частта за анализ в грамове след сушенето.

6.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 0,2 г на 100 г от пробата.

МЕТОД 2

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СУХОТО ВЕЩЕСТВО

(Метод с вакуумна пещ)

1.   Предмет и област на приложение

Методът определя съдържанието на сухо вещество във:

глюкозен сироп,

сироп от изсушена глюкоза,

декстрозен монохидрат,

анхидридна декстроза.

2.   Определение

„Съдържание на сухото вещество“: съдържанието на сухо вещество, определено чрез посочения метод.

3.   Принцип

Сухото вещество се определя при температура 70 ± 1 °С, като се използва вакуумна пещ с налягане не повече от 3,3 kPa (34 mbar). Частите за анализ от глюкозен сироп или сироп от изсушена глюкоза се подготвят чрез смесване с вода и кизелгур преди изсушаване.

4.   Реактиви

4.1.   Кизелгур: поставя се в Бюхнерова фуния и се пречиства няколко пъти чрез промиване с разредена солна киселина (1 мл концентрирана киселина, гъстота при 20 °С = 1,19 г./мл на литър вода). Обработката завършва, когато промивната вода остане определено киселинна. Продължава да се промива с вода, докато стойността на рH на филтрираната вода стане по-голяма от 4. Изсушава се в пещта при температура 103 ± 2 °С и се поставя в херметичен контейнер.

5.   Апаратура

5.1.   Вакуумна сушилна пещ, херметична, термостатично контролирана, оборудвана с термометър и вакуумен манометър. Пещта трябва да бъде проектирана така че топлината бързо да се отдава на везните, поставени върху рафтовете.

5.2.   Механизъм за изсушаване на циркулиращия въздух, състоящ се от колона, пълна с прясно активиран сух силикагел или еквивалентен изсушаващ реактив, съдържащ индикатор за съдържанието на водата. Колоната се инсталира последователно с газов скрубер, съдържащ концентрирана сярна киселина. Той се свързва с отвора за всмукване на въздух на пещта.

5.3.   Вакуумна помпа, която поддържа налягане в пещта от 3.3 kРa (34 mbar) или по-малко.

5.4.   Метална везна с плоско блюдо, устойчиво на влияние на пробите и изпитателните условия с диаметър най-малко 100 мм и дълбочина не по-малка от 30 мм.

5.5.   Стъклена бъркалка с дължина, която не позволява да падне изцяло в контейнера.

5.6.   Сушилня, съдържаща прясно активиран сух силикагел или еквивалентен изсушаващ реактив и снабдена с индикатор за водното съдържание.

5.7.   Аналитични везни с точност до 0,1 мг.

6.   Процедура

6.1.   Изсипват се около 30 г кизелгур (т. 4.1) в блюдото на везната (т. 5.4), снабдена със стъклена бъркалка (т. 5.5). Поставя се всичко това в пещта (т. 5.1) при температура 70 ± 1 °С и се намалява налягането до 3,3 kPa (34 mbar) или по-малко.

Изсушаването продължава най-малко 5 часа, като през механизма за изсушаване в пещта влиза бавен поток от въздух. Налягането се проверява периодично и ако се налага, се коригира.

6.2.   Възстановява се атмосферното налягане в пещта, като внимателно се увеличава потокът от сухия въздух. Веднага след това се поставя блюдото заедно със стъклената бъркалка в сушилнята (т. 5.6). Охлажда се, след което се премерва.

6.3.   Внимателно се претеглят по възможност с точност до 1 мг около 10 мг от пробата за анализ в 100-милилитрова бехерова чаша.

6.4.   Разрежда се частта за анализ с 10 мл топла вода и се прехвърля на части разтворът в блюдото с помощта на стъклената бъркалка (т. 5.5).

6.5.   Поставя се блюдото, съдържащо частта за анализ заедно със стъклената бъркалка в пещта и се намалява налягането до 3,3 kPa (34 mbar) или по-малко. Суши се при температура 70 ± 1 °С, като в същото време бавен поток от сух въздух преминава през пещта.

Сушенето трябва да продължи 20 часа. Голяма част от загубите трябва да настъпят към края на първия ден. Необходимо е вакуумната помпа да работи при предварително зададено налягане и да позволява нахлуването на бавен поток от сух въздух в пещта, който през нощта да поддържа налягане от около 3,3 kPa (34 mbar) или по-малко.

6.6.   Възстановява се атмосферното налягане в пещта, като внимателно се увеличава подаването на сух въздух. След това веднага се поставя блюдото на везната и съдържанието му в сушилнята. Охлажда се, след което се претегля с точност по възможност до 1 мг.

6.7.   Действието продължава (т. 6.5) още 4 часа. Възстановява се атмосферното налягане в пещта и веднага се поставя блюдото в сушилнята. Охлажда се, след което се претегля. Установява се дали е постигната постоянна маса. Постоянната маса се счита за задоволителна, ако разликата между двете претегления на едно и също блюдо не превишава 2 мг Ако разликата е по-голяма, се повтаря операция по т. 6.7.

6.8.   Не се изисква използването на кизелгур или вода при определяне съдържанието на сухо вещество в проби от анхидридна декстроза и декстрозен монохидрат.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и методи на изчисление

Съдържанието на сухо вещество като процент от масата на пробата се изразява чрез следната формула:

Formula

Където:

m0

=

първоначалната маса на частта за анализ в грамове,

m1

=

масата в грамове на блюдото, плюс кизелгура, стъклената бъркалка и остатъка от частта след сушенето,

m2

=

масата в грамове на блюдото, плюс кизелгура и стъклената бъркалка.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 0,2 г на 100 г от пробата.

МЕТОД 3

ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЯЛОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СУХО ВЕЩЕСТВО

(Рефрактометричен метод)

1.   Предмет и област на приложение

Методът определя съдържанието на сухо вещество във:

захарен разтвор,

разтвор на бяла захар,

разтвор на инвертирана захар,

разтвор на бяла инвертирана захар,

сироп на инвертирана захар,

сироп на бяла инвертирана захар.

2.   Определение

„Съдържание на сухо вещество“: съдържанието на сухо вещество, определено от посочения метод.

3.   Принцип

Индексът на пречупване на частта за анализ се определя при 20 °С и се конвертира в съдържание на сухо вещество посредством таблиците, посочващи концентрацията като функция от индекса на пречупване.

4.   Апаратура

4.1.   Рефрактометър с точност до 4 десетични пункта, снабден с термометър и водна циркулационна помпа, свързана с водна баня, термостатично контролирана при 20 ± 0,5 °С.

4.2.   Източник на светлина, състоящ се от натриева лампа.

5.   Процедура

5.1.   Ако в пробата има остатъчни кристали, те се разтварят отново, като пробата се разрежда в отношение 1: 1 (м/м).

5.2.   Измерва се индексът на пречупване на пробата в рефрактометъра (т. 4.1) при 20 °С.

6.   Изразяване и изчисление на резултатите

6.1.   Изчислява се съдържанието на сухо вещество от индексите на пречупване за разтвори на захароза при 20 °С в дадената таблица и се коригира наличието на инвертирани захари, като се прибавя към получените от таблицата резултати 0,022 за всеки 1 % от инвертираната захар, намираща се в анализираната проба.

6.2.   Ако пробата е била разредена с вода до 1:1 (м/м), изчисленото съдържание на сухо вещество трябва да бъде умножено по 2.

6.3.   Повторяемост

Разликата в резултатите от две определения, извършени едновременно или непосредствено едно след друго, върху една и съща проба, от същия специалист и при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,2 г сухо вещество на 100 г проба.

ТАБЛИЦИ ЗА СРАВНЕНИЕ

Индекси на пречупване (n) на разтвори от захароза при 20 °С (1)

n

(20 °C)

захароза

(%)

1,3330

0,009

1,3331

0,078

1,3332

0,149

1,3333

0,218

1,3334

0,288

1,3335

0,358

1,3336

0,428

1,3337

0,498

1,3338

0,567

1,3339

0,637

1,3340

0,707

1,3341

0,776

1,3342

0,846

1,3343

0,915

1,3344

0,985

1,3345

1,054

1,3346

1,124

1,3347

1,193

1,3348

1,263

1,3349

1,332

1,3350

1,401

1,3351

1,470

1,3352

1,540

1,3353

1,609

1,3354

1,678

1,3355

1,747

1,3356

1,816

1,3357

1,885

1,3358

1,954

1,3359

2,023

1,3360

2,092

1,3361

2,161

1,3362

2,230

1,3363

2,299

1,3364

2,367

1,3365

2,436

1,3366

2,505

1,3367

2,574

1,3368

2,642

1,3369

2,711

1,3370

2,779

1,3371

2,848

1,3372

2,917

1,3373

2,985

1,3374

3,053

1,3375

3,122

1,3376

3,190

1,3377

3,259

1,3378

3,327

1,3379

3,395

1,3380

3,463

1,3381

3,532

1,3382

3,600

1,3383

3,668

1,3384

3,736

1,3385

3,804

1,3386

3,872

1,3387

3,940

1,3388

4,008

1,3389

4,076

1,3390

4,144

1,3391

4,212

1,3392

4,279

1,3393

4,347

1,3394

4,415

1,3395

4,483

1,3396

4,550

1,3397

4,618

1,3398

4,686

1,3399

4,753

1,3400

4,821

1,3401

4,888

1,3402

4,956

1,3403

5,023

1,3404

5,091

1,3405

5,158

1,3406

5,225

1,3407

5,293

1,3408

5,360

1,3409

5,427

1,3410

5,494

1,3411

5,562

1,3412

5,629

1,3413

5,696

1,3414

5,763

1,3415

5,830

1,3416

5,897

1,3417

5,964

1,3418

6,031

1,3419

6,098

1,3420

6,165

1,3421

6,231

1,3422

6,298

1,3423

6,365

1,3424

6,432

1,3425

6,498

1,3426

6,565

1,3427

6,632

1,3428

6,698

1,3429

6,765

1,3430

6,831

1,3431

6,898

1,3432

6,964

1,3433

7,031

1,3434

7,097

1,3435

7,164

1,3436

7,230

1,3437

7,296

1,3438

7,362

1,3439

7,429

1,3440

7,495

1,3441

7,561

1,3442

7,627

1,3443

7,693

1,3444

7,759

1,3445

7,825

1,3446

7,891

1,3447

7,957

1,3448

8,023

1,3449

8,089

1,3450

8,155

1,3451

8,221

1,3452

8,287

1,3453

8,352

1,3454

8,418

1,3455

8,484

1,3456

8,550

1,3457

8,615

1 3458

8,681

1,3459

8,746

1,3460

8,812

1,3461

8,878

1,3462

8,943

1,3463

9,008

1,3464

9,074

1,3465

9,139

1,3466

9,205

1,3467

9,270

1,3468

9,335

1,3469

9,400

1,3470

9,466

1,3471

9,531

1,3472

9,596

1,3473

9,661

1,3474

9,726

1,3475

9,791

1,3476

9,856

1,3477

9,921

1,3478

9,986

1,3479

10,051

1,3480

10,116

1,3481

10,181

1,3482

10,246

1,3483

10,311

1,3484

10,375

1,3485

10,440

1,3486

10,505

1,3487

10,570

1,3488

10,634

1,3489

10,699

1,3490

10,763

1,3491

10,828

1,3492

10,892

1,3493

10,957

1,3494

11,021

1,3495

11,086

1,3496

11,150

1,3497

11,215

1,3498

11,279

1,3499

11,343

1,3500

11,407

1,3501

11,472

1,3502

11,536

1,3503

11,600

1,3504

11,664

1,3505

11,728

1,3506

11,792

1,3507

11,856

1,3508

11,920

1,3509

11,984

1,3510

12,048

1,3511

12,112

1,3512

12,176

1,3513

12,240

1,3514

12,304

1,3515

12,368

1,3516

12,431

1,3517

12,495

1,3518

12,559

1,3519

12,623

1,3520

12,686

1,3521

12,750

1,3522

12,813

1,3523

12,877

1,3524

12,940

1,3525

13,004

1,3526

13,067

1,3527

13,131

1,3528

13,194

1,3529

13,258

1,3530

13,321

1,3531

13,384

1,3532

13,448

1,3533

13,511

1,3534

13,574

1,3535

13,637

1,3536

13,700

1,3537

13,763

1,3538

13,826

1,3539

13,890

1,3540

13,953

1,3541

14,016

1,3542

14,079

1,3543

14,141

1,3544

14,204

1,3545

14,267

1,3546

14,330

1,3547

14,393

1,3548

14,456

1,3549

14,518

1,3550

14,581

1,3551

14,644

1,3552

14,707

1,3553

14,769

1,3554

14,832

1,3555

14,894

1,3556

14,957

1,3557

15,019

1,3558

15,082

1,3559

15,144

1,3560

15,207

1,3561

15,269

1,3562

15,332

1,3563

15,394

1,3564

15,456

1,3565

15,518

1,3566

15,581

1,3567

15,643

1,3568

15,705

1,3569

15,767

1,3570

15,829

1,3571

15,891

1,3572

15,953

1,3573

16,016

1,3574

16,078

1,3575

16,140

1,3576

16,201

1,3577

16,263

1,3578

16,325

1,3579

16,387

1,3580

16,449

1,3581

16,511

1,3582

16,573

1,3583

16,634

1,3584

16,696

1,3585

16,758

1,3586

16,819

1,3587

16,881

1,3588

16,943

1,3389

17,004

1,3590

17,066

1,3591

17,127

1,3592

17,189

1,3593

17,250

1,3594

17,311

1,3595

17,373

1,3596

17,434

1,3597

17,496

1,3598

17,557

1,3599

17,618

1,3600

17,679

1,3601

17,741

1,3602

17,802

1,3603

17,863

1,3604

17,924

1,3605

17,985

1,3606

18,046

1,3607

18,107

1,3608

18,168

1,3609

18,229

1,3610

18,290

1,3610

18,351

1,3611

18,412

1,3613

18,473

1,3614

18,534

1,3615

18,595

1,3616

18,655

1,3617

18,716

1,3618

18,777

1,3619

18,837

1,3620

18,898

1,3621

18,959

1,3622

19,019

1,3623

19,080

1,3624

19,141

1,3625

19,201

1,3626

19,262

1,3627

19,322

1,3628

19,382

1,3629

19,443

1,3630

19,503

1,3631

19,564

1,3632

19,624

1,3633

19,684

1,3634

19,745

1,3635

19,805

1,3636

19,865

1,3637

19,925

1,3638

19,985

1,3639

20,045

1,3640

20,106

1.3641

20,166

1,3642

20,226

1,3643

20,286

1,3644

20,346

1,3645

20,406

1,3646

20,466

1,3647

20,525

1,3648

20,585

1,3649

20,645

1,3650

20,705

1,3651

20,765

1,3652

20,825

1,3653

20,884

1,3654

20,944

1,3655

21,004

1,3656

21,063

1,3657

21,123

1,3658

21,183

1,3659

21,242

1,3660

21,302

1,3661

21,361

1,3662

21,421

1,3563

21,480

1,3664

21,540

1,3665

21,599

1,3666

21,658

1,3667

21,718

1,3668

21,777

1,3669

21,836

1,3670

21,896

1,3671

21,955

1,3672

22,014

1,1673

22,073

1,3674

22,132

1,3675

22,192

1,3676

22,251

1,1677

22,310

1,3678

22,369

1,3679

22,428

1,3680

22,487

1,3681

22,546

1,3682

22,605

1,3683

22,664

1,3684

22,723

1,3685

22,781

1,3686

22,840

1,3687

22,899

1,3688

22,958

1,3689

23,017

1,3690

23,075

1,3691

23,134

1,3692

23,193

1,3693

23,251

1,3694

23,310

1,3695

23,369

1,3696

23,427

1,3697

23,486

1,3698

23,544

1,3699

23,603

1,3700

23,661

1,3701

23,720

1,3702

23,778

1,3703

23,836

1,3704

23,895

1,3705

23,953

1,3706

24,011

1,3707

24,070

1,3708

24,128

1,3709

24,186

1,3710

24,244

1,3711

24,302

1,3712

24,361

1,3713

24,419

1,3714

24,477

1,3715

24,535

1,3716

24,593

1,3717

24,651

1,3718

24,709

1,3719

24,767

1,3720

24,825

1,3721

24,883

1,3722

24,941

1,3723

24,998

1,3724

25,056

1,3725

25,114

1,3726

25,172

1,3727

25,230

1,3728

25,287

1,3729

25,345

1,3730

25,403

1,3731

25,460

1,3732

25,518

1,3733

25,576

1,3734

25,633

1,3735

25,691

1,3736

25,748

1,3737

25,806

1,3738

25,863

1,3739

25,921

1,3740

25,978

1,3741

26,035

1,3742

26,093

1,3743

26,150

1,3744

26,207

1,3745

26,265

1,3746

26,322

1,3747

26,379

1,3748

26,436

1,3749

26,493

1,3750

26,551

1,3751

26,608

1,3752

26,665

1,3753

26,722

1,3754

26,779

1,3755

26,836

1,3756

26,893

1,3757

26,950

1,3758

27,007

1,3759

27,064

1,3760

27,121

1,3761

27,178

1,3762

27,234

1,3763

27,291

1,3764

27,348

1,3765

27,405

1,3765

27,462

1,3767

27,518

1,3768

27,575

1,3769

27,632

1,3770

27,688

1,3771

27,745

1,3772

27,802

1,3773

27,858

1,3774

27,915

1,3775

27,971

1,3776

28,028

1,3777

28,084

1,3778

28,141

1,3779

28,197

1,3780

28,253

1,3781

28,310

1,3782

28,366

1,3783

28,422

1,3784

28,479

1,3785

28,535

1,3786

28,591

1,3787

28,648

1,3788

28,704

1,3789

28,760

1,3790

28,816

1,3791

28,872

1,3792

28,928

1,3793

28,984

1,3794

29,040

1,3795

29,096

1,3796

29,152

1,3797

29,208

1,3798

29,264

1,3799

29,320

1,3800

29,376

1,3801

29,432

1,3802

29,488

1,3803

29,544

1,3804

29,600

1,3805

29,655

1,3806

29,711

1,3807

29,767

1,3808

29,823

1,3809

29,878

1,3810

29,934

1,3811

29,989

1,3812

30,045

1,3813

30,101

1,3814

30,156

1,3815

30,212

1,3816

30,267

1,3817

30,323

1,3818

30,378

1,3819

30,434

1,3820

30,489

1,3821

30,544

1,3822

30,600

1,3823

30,655

1,3824

30,711

1,3825

30,766

1,3826

30,821

1,3827

30,876

1,3828

30,932

1,3829

30,987

1,3830

31,042

1,3831

31,097

1,3832

31,152

1,3833

31,207

1,3834

31,262

1,3835

31,317

1,3836

31,372

1,3837

31,428

1,3838

31,482

1,3839

31,537

1,3840

31,592

1,3841

31,647

1,3842

31,702

1,3843

31,757

1,3844

31,812

1,3845

31,867

1,3846

31,922

1,3847

31,976

1,3848

32,031

1,3849

32,086

1,3850

32,140

1,3851

32,195

1,3852

32,250

1,3853

32,304

1,3854

32,359

1,3855

32,414

1,3856

32,468

1,3857

32,523

1,3858

32,577

1,3859

32,632

1,3860

32,686

1,3861

32,741

1,3862

32,795

1,3863

32,849

1,3864

32,904

1,3865

32,958

1,3866

33,013

1,3867

33,067

1,3868

33,121

1,3889

33,175

1,3870

33,230

1,3871

33,284

1,3872

33,338

1,3873

33,392

1,3874

33,446

1,3875

33,500

1,3876

33,555

1,3877

33,609

1,3878

33,663

1,3879

33,717

1,3880

33,771

1,3881

33,825

1,3882

33,879

1,3883

33,933

1,3884

33,987

1,3885

34,040

1,3886

34,094

1,3887

34,148

1,3888

34,202

1,3889

34,256

1,3890

34,310

1,3891

34,363

1,3892

34,417

1,3893

34,471

1,3894

34,524

1,3895

34,578

1,3896

34,632

1,3897

34,685

1,3898

34,739

1,3899

34,793

1,3900

34,846

1,3901

34,900

1,3902

34,953

1,3903

35,007

1,3904

35,060

1,3905

35,114

1,3906

35,167

1,3907

35,220

1,3908

35,274

1,3909

35,327

1,3910

35,380

1,3911

35,434

1,3912

35,487

1,3913

35,540

1,3914

35,593

1,3915

35,647

1,3916

35,700

1,3917

35,753

1,3918

35,806

1,3919

35,859

1,3920

35,912

1,3921

35,966

1,3922

36,019

1,3923

36,072

1,3924

36,125

1,3925

36,178

1,3926

36,231

1,3927

36,284

1,3928

36,337

1,3929

36,389

1,3930

36,442

1,3931

36,495

1,3932

36,548

1,3933

36,601

1,3934

36,654

1,3935

36,706

1,3936

36,759

1,3937

36,812

1,3938

36,865

1,3939

36,917

1,3940

36,970

1,3941

37,023

1,3942

37,075

1,3943

37,128

1,3944

37,180

1,3945

37,233

1,3946

37,286

1,3947

37,338

1,3948

37,391

1,3949

37,443

1,3950

37,495

1,3951

37,548

1,3952

37,600

1,3953

37,653

1,3954

37,705

1,3955

37,757

1,3956

37,810

1,3957

37,862

1,3958

37,914

1,3959

37,967

1,3960

38,019

1,3961

38,071

1,3962

38,123

1,3963

38,175

1,3964

38,228

1,3965

38,280

1,3966

38,332

1,3967

38,384

1,3968

38,436

1,3969

38,488

1,3970

38,540

1,3971

38,592

1,3972

38,644

1,3973

38,696

1,3974

38,748

1,3975

38,800

1,3976

38,852

1,3977

38,904

1,3978

38,955

1,3979

39,007

1,3980

39,059

1,3981

39,111

1,3982

39,163

1,3983

39,214

1,3984

39,266

1,3985

39,318

1,3986

39,370

1,3987

39,421

1,3988

39,473

1,3989

39,525

1,3990

39,576

1,3991

39,628

1,3992

39,679

1,3993

39,731

1,3994

39,782

1,3995

39,834

1,3996

39,885

1,3997

39,937

1,3998

39,988

1,3999

40,040

1,4000

40,091

1,4001

40,142

1,4002

40,194

1,4003

40,245

1,4004

40,296

1,4005

40,348

1,4006

40,399

1,4007

40,450

1,4008

40,501

1,4009

40,553

1,4010

40,604

1,4011

40,655

1,4012

40,706

1,4013

40,757

1,4014

40,808

1,4015

40,860

1,4016

40,911

1,4017

40,962

1,4018

41,013

1,4019

41,064

1,4020

41,115

1,4021

41,166

1,4022

41,217

1,4023

41,268

1,4024

41,318

1,4025

41,369

1,4026

41,420

1,4027

41,471

1,4028

41,522

1,4029

41,573

1,4030

41,623

1,4031

41,674

1,4032

41,725

1,4033

41,776

1,4034

41,826

1,4035

41,877

1,4036

41,928

1,4037

41,978

1,4038

42,029

1,4039

42,080

1,4040

42,130

1,4041

42,181

1,4042

42,231

1,4043

42,282

1,4044

42,332

1,4045

42,383

1,4046

42,433

1,4047

42,484

1,4048

42,534

1,4049

42,585

1,4050

42,635

1,4051

42,685

1,4052

42,736

1,4053

42,786

1,4054

42,836

1,4055

42,887

1,4056

42,937

1,4057

42,987

1,4058

43,037

1,4059

43,088

1,4060

43,138

1,4061

43,188

1,4062

43,238

1,4063

43,288

1,4064

43,338

1,4065

43,388

1,4066

43,439

1,4067

43,489

1,4068

43,539

1,4069

43,589

1,4070

43,639

1,4071

43,689

1,4072

43,739

1,4073

43,789

1,4074

43,838

1,4075

43,888

1,4076

43,938

1,4077

43,988

1,4078

44,038

1,4079

44,088

1,4080

44,138

1,4081

44,187

1,4082

44,237

1,4083

44,287

1,4084

44,337

1,4085

44,386

1,4086

44,436

1,4087

44,486

1,4088

44,535

1,4089

44,585

1,4090

44,635

1,4091

44,684

1,4092

44,734

1,4093

44,783

1,4094

44,833

1,4095

44,882

1,4096

44,932

1,4097

44,981

1,4098

45,031

1,4099

45,080

1,4100

45,130

1,4101

43,179

1,4102

45,228

1,4103

45,278

1,4104

45,327

1,4105

45,376

1,4106

45,426

1,4107

45,475

1,4108

45,524

1,4109

45,574

1,4110

45,623

1,4111

45,672

1,4112

45,721

1,4113

45,770

1,4114

45,820

1,4115

45,869

1,4116

45,918

1,4117

46,967

1,4118

46,016

1,4119

46,065

1,4120

46,114

1,4121

46,163

1,4122

46,212

1,4123

46,261

1,4124

46,310

1,4125

46,359

1,4126

46,408

1,4127

46,457

1,4128

46,506

1,4129

46,555

1,4130

46,604

1,4131

46,652

1,4132

46,701

1,4133

46,750

1,4134

46,799

1,4135

46,848

1,4136

46,896

1,4137

46,945

1,4138

46,994

1,4139

47,043

1,4140

47,091

1,4141

47,140

1,4141

47,188

1,4143

47,237

1,4144

47,286

1,4145

47,334

1,4146

47,383

1,4147

47,431

1,4148

47,480

1,4149

47,528

1,4150

47,577

1,4151

47,625

1,4152

47,674

1,4153

47,722

1,4154

47,771

1,4155

47,819

1,4156

47,868

1,4157

47,916

1,4158

47,964

1,4159

48,013

1,4160

48,061

1,4161

48,109

1,4162

48,158

1,4163

48,206

1,4164

48,254

1,4165

48,302

1,4166

48,350

1,4167

48,399

1,4168

48,447

1,4169

48,495

1,4170

48,543

1,4171

48,591

1,4172

48,639

1,4173

48,687

1,4174

48,735

1,4175

48,784

1,4176

48,832

1,4177

48,880

1,4178

48,928

1,4179

48,976

1,4180

49,023

1,4181

49,071

1,4182

49,119

1,4183

49,167

1,4184

49,215

1,4185

49,263

1,4186

49,311

1,4187

49,359

1,4188

49,407

1,4189

49,454

1,4190

49,502

1,4191

49,550

1,4192

49,598

1,4193

49,645

1,4194

49,693

1,4195

49,741

1,4196

49,788

1,4197

49,836

1,4198

49,884

1,4199

49,931

1,4200

49,979

1,4201

50,027

1,4202

50,074

1,4203

50,122

1,4204

50,169

1,4205

50,217

1,4206

50,264

1,4207

50,312

1,4208

50,359

1,4209

50,407

1,4210

50,454

1,4211

50,502

1,4212

50,549

1,4213

50,596

1,4214

50,644

1,4215

50,691

1,4216

50,738

1,4217

50,786

1,4218

50,833

1,4219

50,880

1,4220

50,928

1,4221

50,975

1,4222

51,022

1,4223

51,069

1,4224

51,116

1,4225

51,164

1,4226

51,211

1,4227

51,258

1,4228

51,305

1,4229

51,352

1,4230

51,399

1,4231

51,446

1,4232

51,493

1,4233

51,540

1,4234

51,587

1,4235

51,634

1,4236

51,681

1,4237

51,728

1,4238

51,775

1,4239

51,822

1,4240

51,869

1,4241

51,916

1,4242

51,963

1,4243

52,010

1,4244

52,057

1,4245

52,104

1,4246

52,150

1,4247

52,197

1,4248

52,244

1,4249

52,291

1,4250

52,338

1,4251

52,384

1,4252

52,431

1,4253

52,478

1,4254

52,524

1,4255

52,571

1,4256

52,618

1,4257

52,664

1,4258

52,711

1,4259

52,758

1,4260

52,804

1,4261

52,851

1,4261

52,897

1,4263

52,944

1,4264

52,990

1,4265

53,037

1,4266

53,083

1,4267

53,130

1,4268

53,176

1,4269

53,223

1,4270

53,269

1,4271

53,316

1,4272

53,362

1,4273

53,408

1,4274

53,455

1,4275

53,501

1,4276

53,548

1,4277

53,594

1,4278

53,640

1,4279

53,686

1,4280

53,733

1,4281

53,779

1,4282

53,825

1,4283

53,871

1,4284

53,918

1,4285

53,964

1,4286

54,010

1,4287

54,056

1,4288

54,102

1,4289

54,148

1,4290

54,194

1,4291

54,241

1,4292

54,287

1,4293

54,333

1,4294

54,379

1,4295

54,425

1,4296

54,471

1,4297

54,517

1,4298

54,563

1,4299

54,609

1,4300

54,655

1,4301

54,701

1,4302

54,746

1,4303

54,792

1,4304

54,838

1,4305

54,884

1,4306

54,930

1,4307

54,976

1,4308

55,022

1,4309

55,067

1,4310

55,113

1,4311

55,159

1,4312

55,205

1,4313

55,250

1,4314

55,296

1,4315

55,342

1,4316

55,388

1,4317

55,433

1,4318

55,479

1,4319

55,524

1,4320

55,570

1,4321

55,616

1,4322

55,661

1,4323

55,707

1,4324

55,752

1,4325

55,798

1,4326

55,844

1,4327

55,889

1,4328

55,935

1,4329

55,980

1,4330

56,026

1,4331

56,071

1,4332

56,116

1,4133

56,162

1,4334

56,207

1,4335

56,253

1,4336

56,298

1,4337

56,343

1,4338

56,389

1,4339

56,434

1,4340

56,479

1,4341

56,525

1,4342

56,570

1,4343

56,615

1,4344

56,660

1,4345

56,706

1,4346

56,751

1,4347

56,796

1,4348

56,841

1,4349

56,887

1,4350

56,932

1,4351

56,977

1,4352

57,022

1,4353

57,067

1,4354

57,112

1,4355

57,157

1,4356

57,202

1,4357

57,247

1,4358

57,292

1,4359

57,337

1,4360

57,382

1,4361

57,427

1,4362

57,472

1,4363

57,517

1,4364

57,562

1,4365

57,607

1,4366

57,652

1,4367

57,697

1,4368

57,742

1,4369

57,787

1,4370

57,832

1,4371

57,877

1,4372

57,921

1,4373

57,966

1,4374

58,011

1,4375

58,056

1,4376

58,101

1,4377

58,145

1,4378

58,190

1,4379

58,235

1,4380

58,279

1,4381

58,324

1,4382

58,369

1,4383

58,413

1,4384

53,458

1,4385

58,503

1,4386

58,547

1,4387

58,592

1,4388

58,637

1,4389

58,681

1,4390

58,726

1,4391

58,770

1,4392

58,815

1,4393

58,859

1,4394

58,904

1,4395

58,948

1,4396

58,993

1,4397

59,037

1,4398

59,082

1,4399

59,126

1,4400

59,170

1,4401

59,215

1,4402

59,259

1,4403

59,304

1,4404

59,348

1,4405

59,392

1,4406

59,437

1,4407

59,481

1,4408

59,525

1,4409

59,569

1,4410

59,614

1,4411

59,658

1,4412

59,702

1,4413

59,746

1,4414

59,791

1,4415

59,835

1,4416

59,879

1,4417

59,923

1,4418

59,967

1,4419

60,011

1,4420

60,056

1,4421

60,100

1,4422

60,144

1,4423

60,188

1,4424

60,232

1,4425

60,276

1,4426

60,320

1,4427

60,364

1,4428

60,408

1,4429

60,452

1,4430

60,496

1,4431

60,540

1,4432

60,584

1,4433

60,628

1,4434

60,672

1,4435

60,716

1,4436

60,759

1,4437

60,803

1,4438

60,847

1,4439

60,891

1,4440

60,935

1,4441

60,979

1,4442

61,023

1,4443

61,066

1,4444

61,110

1,4445

61,154

1,4446

61,198

1,4447

61,241

1,4448

61,285

1,4449

61,329

1,4450

61,372

1,4451

61,416

1,4452

61,460

1,4453

61,503

1,4454

61,547

1,4455

61,591

1,4456

61,634

1,4457

61,678

1,4458

61,721

1,4459

61,765

1,4460

61,809

1,4461

61,852

1,4462

61,896

1,4463

61,939

1,4464

62,983

1,4465

62,026

1,4466

62,070

1,4467

62,113

1,4468

62,156

1,4469

62,200

1,4470

62,243

1,4471

62,287

1,4472

62,330

1,4473

62,373

1,4474

62,417

1,4475

62,460

1,4476

62,503

1,4477

62,547

1,4478

62,590

1,4479

62,633

1,4480

62,677

1,4481

62,720

1,4482

62,763

1,4483

62,806

1,4184

62,849

1,4485

62,893

1,4486

62,936

1,4487

62,979

1,4488

63,022

1,4489

63,065

1,4490

63,108

1,4491

63,152

1,4492

63,195

1,4493

63,238

1,4494

63,281

1,4495

63,324

1,4496

63,367

1,4497

63,410

1,4498

63,453

1,4499

63,496

1,4500

63,539

1,4501

63,582

1,4502

63,625

1,4503

63,668

1,4304

63,711

1,4505

63,754

1,4506

63,797

1,4507

63,840

1,4508

63,882

1,4509

63,925

1,4510

63,968

1,4511

64,011

1,4512

64,054

1,4513

64,097

1,4514

64,139

1,4515

64,182

1,4516

64,225

1,4517

64,268

1,4518

64,311

1,4519

64,353

1,4520

64,396

1,4521

64,439

1,4522

64,481

1,4523

64,524

1,4524

64,567

1,4525

64,609

1,4526

64,652

1,4527

64,695

1,4528

64,737

1,4529

64,780

1,4530

64,823

1,4531

64,865

1,4532

64,908

1,4533

64,950

1,4534

64,993

1,4535

65,035

1,4536

65,078

1,4537

65,120

1,4538

65,163

1,4539

65,205

1,4540

65,248

1,4541

65,290

1,4542

65,333

1,4543

65,375

1,4544

65,417

1,4545

65,460

1,4546

65,502

1,4547

65,544

1,4548

65,587

1,4549

65,629

1,4550

65,672

1,4551

65,714

1,4552

65,756

1,4553

65,798

1,4554

65,841

1,4555

65,883

1,4556

65,925

1,4557

65,967

1,4558

66,010

1,4559

66,052

1,4560

66,094

1,4561

66,136

1,4562

66,178

1,4563

66,221

1,4564

66,263

1,4565

66,305

1,4566

66,347

1,4567

66,389

1,4568

66,431

1,4569

66,473

1,4570

66,515

1,4571

66,557

1,4572

66,599

1,4573

66,641

1,4574

66,683

1,4575

66,725

1,4576

66,767

1,4577

66,809

1,4578

66,851

1,4579

66,893

1,4580

66,935

1,4581

66,977

1,4582

67,019

1,4583

67,061

1,4584

67,103

1,4585

67,145

1,4586

67,186

1,4587

67,228

1,4588

67,270

1,4589

67,312

1,4590

67,354

1,4591

67,396

1,4592

67,437

1,4593

67,479

1,4594

67,521

1,4595

67,563

1,4596

67,604

1,4597

67,646

1,4598

67,688

1,4599

67,729

1,4600

67,771

1,4601

67,813

1,4602

67,854

1,4603

67,896

1,4604

67,938

1,4605

67,979

1,4606

68,021

1,4607

68,063

1,4608

68,104

1,4609

68,146

1,4610

68,187

1,4611

68,229

1,4611

68,270

1,4613

68,312

1,4614

68,353

1,4615

68,395

1,4616

68,436

1,4617

68,478

1,4618

68,519

1,4619

68,561

1,4620

68,602

1,4621

68,643

1,4622

68,685

1,4623

68,726

1,4624

68,768

1,4625

68,809

1,4626

68,850

1,4627

68,892

1,4628

68,933

1,4629

68,974

1,4630

69,016

1,4631

69,057

1,4632

69,098

1,4633

69,139

1,4634

69,181

1,4635

69,222

1,4636

69,263

1,4637

69,304

1,4638

69,346

1,4639

69,387

1,4640

69,428

1,4641

69,469

1,4642

69,510

1,4643

69,551

1,4644

69,593

1,4645

69,634

1,4646

69,675

1,4647

69,716

1,4648

69,757

1,4649

69,798

1,4650

69,839

1,4651

69,880

1,4652

69,921

1,4653

69,962

1,4654

70,003

1,4655

70,044

1,4656

70,085

1,4657

70,126

1,4658

70,167

1,4659

70,208

1,4660

70,249

1,4661

70,290

1,4662

70,331

1,4663

70,372

1,4664

70,413

1,4665

70,453

1,4666

70,494

1,4667

70,535

1,4668

70,576

1,4669

70,617

1,4670

70,658

1,4671

70,698

1,4672

70,739

1,4673

70,780

1,4674

70,821

1,4675

70,861

1,4676

70,902

1,4677

70,943

1,4678

70,984

1,4679

71,024

1,4680

71,065

1,4681

71,106

1,4681

71,146

1,4683

71,187

1,4684

71,228

1,4685

71,268

1,4686

71,309

1,4687

71,349

1,4688

71,390

1,4689

71,431

1,4690

71,471

1,4691

71,512

1,4692

71,552

1,4693

71,593

1,4694

71,633

1,4695

71,674

1,4696

71,714

1,4697

71,755

1,4698

71,795

1,4699

71,836

1,4700

71,876

1,4701

71,917

1,4702

71,957

1,4703

71,998

1,4704

72,038

1,4705

72,078

1,4706

72,119

1,4707

72,159

1,4708

72,199

1,4709

72,240

1,4710

72,280

1,4711

72,320

1,4712

72,361

1,4713

72,401

1,4714

72,441

1,4715

72,482

1,4716

72,522

1,4717

72,562

1,4718

72,602

1,4719

72,643

1,4720

72,683

1,4721

72,723

1,4722

72,763

1,4723

72,803

1,4724

72,843

1,4725

72,884

1,4726

72,924

1,4727

72,964

1,4728

73,004

1,4729

73,044

1,4730

73,084

1,4731

73,124

1,4732

73,164

1,4733

73,204

1,4734

73,244

1,4735

73,285

1,4736

73,325

1,4737

73,365

1,4738

73,405

1,4739

73,445

1,4740

73,485

1,4741

73,524

1,4742

73,564

1,4743

73,604

1,4744

73,644

1,4745

73,684

1,4746

73,724

1,4747

73,764

1,4748

73,804

1,4749

73,844

1,4750

73,884

1,4751

73,924

1,4752

73,963

1,4753

74,003

1,4754

74,043

1,4755

74,083

1,4756

74,123

1,4757

74,162

1,4758

74,202

1,4759

74,242

1,4760

74,282

1,4761

74,321

1,4762

74,361

1,4763

74,401

1,4764

74,441

1,4765

74,480

1,4766

74,520

1,4767

74,560

1,4768

74,599

1,4769

74,639

1,4770

74,678

1,4771

74,718

1,1772

74,758

1,4773

74,797

1,4774

74,837

1,4775

74,876

1,4776

74,916

1,4777

74,956

1,4778

74,995

1,4779

75,035

1,4780

75,074

1,1781

75,114

1,4782

75,153

1,4783

75,193

1,4784

75,232

1,4785

75,272

1,4786

75,311

1,4787

75,350

1,4788

75,390

1,4789

75,429

1,4790

75,469

1,4791

75,508

1,4792

75,547

1,4793

75,587

1,4794

75,626

1,4795

75,666

1,4796

75,705

1,4797

75,744

1,4798

75,784

1,4799

75,823

1,4800

75,862

1,4801

75,901

1,4802

75,941

1,4803

75,980

1,4804

76,019

1,4805

76,058

1,4806

76,098

1,4807

76,137

1,4808

76,176

1,4809

76,215

1,4810

76,254

1,4810

76,294

1,4812

76,333

1,4813

76,372

1,4814

76,411

1,4815

76,450

1,4816

76,489

1,4817

76,528

1,4818

76,567

1,4819

76,607

1,4820

76,646

1,4821

76,685

1,4822

76,724

1,4823

76,763

1,4824

76,802

1,4825

76,841

1,4826

76,880

1,4827

76,919

1,4828

76,958

1,4829

76,997

1,4830

77,036

1,4831

77,075

1,4832

77,113

1,4833

77,152

1,4834

77,191

1,4835

77,230

1,4336

77,269

1,4837

77,308

1,4838

77,347

1,4839

77,386

1,4840

77,425

1,4841

77,463

1,4842

77,502

1,4843

77,541

1,4844

77,580

1,4845

77,619

1,4846

77,657

1,4847

77,696

1,4848

77,735

1,4849

77,774

1,4850

77,812

1,4851

77,851

1,4852

77,890

1,4853

77,928

1,4854

77,967

1,4855

78,006

1,4856

78,045

1,4857

78,083

1,4858

78,122

1,4859

78,160

1,4860

78,199

1,4861

78,238

1,4862

78,276

1,4863

78,315

1,4864

78,353

1,4865

78,392

1,4866

78,431

1,4867

78,469

1,4868

78,508

1,4869

78,546

1,4870

78,585

1,4871

78,623

1,4872

78,662

1,4873

78,700

1,4874

78,739

1,4875

78,777

1,4876

78,816

1,4877

78,854

1,4878

78,892

1,4879

78,931

1,4880

78,969

1,4881

79,008

1,4882

79,046

1,4883

79,084

1,4884

79,123

1,4885

79,161

1,4886

79,199

1,4887

79,238

1,4888

79,276

1,4889

79,314

1,4890

79,353

1,4891

79,391

1,4892

79,429

1,4893

79,468

1,4894

79,506

1,4895

79,544

1,4896

79,582

1,4897

79,620

1,4898

79,659

1,4899

79,697

1,4900

79,735

1,4901

79,773

1,4902

79,811

1,4903

79,850

1,4904

79,888

1,4905

79,926

1,4906

79,964

1,4907

80,002

1,4908

80,040

1,4909

80,078

1,4910

80,116

1,4911

80,154

1,4912

80,192

1,4913

80,231

1,4914

80,269

1,4915

80,307

1,4916

80,345

1,4917

80,383

1,4918

80,421

1,4919

80,459

1,4920

80,497

1,4921

80,534

1,4922

80,572

1,4923

80,610

1,4924

80,648

1,4925

80,686

1,4926

80,724

1,4927

80,762

1,4928

80,800

1,4929

80,838

1,4930

80,876

1,4931

80,913

1,4932

80,951

1,4933

80,989

1,4934

81,027

1,4935

81,065

1,4936

81,103

1,4937

81,140

1,4938

81,178

1,4939

81,216

1,4940

81,254

1,4941

81,291

1,4942

81,329

1,4943

81,367

1,4944

81,405

1,4945

81,442

1,4946

81,480

1,4947

81,518

1,4948

81,555

1,4949

81,593

1,4950

81,631

1,4951

81,668

1,4952

81,706

1,4953

81,744

1,4954

81,781

1,4955

81,819

1,4956

81,856

1,4957

81,894

1,4958

81,932

1,4959

81,969

1,4960

82,007

1,4961

82,044

1,4962

82,082

1,4963

82,119

1,4964

82,157

1,4965

82,194

1,4966

82,232

1,4967

82,269

1,4968

82,307

1,4969

82,344

1,4970

82,381

1,4971

82,419

1,4972

82,456

1,4973

82,494

1,4974

87,531

1,4975

82,569

1,9976

82,606

1,4977

82,643

1,4978

82,681

1,4979

82,718

1,4980

82,755

1,4981

82,793

1,4982

82,830

1,4983

82,867

1,4984

82,905

1,4985

82,942

1,4986

82,979

1,4987

83,016

1,4988

83,054

1,4989

83,091

1,4990

83,128

1,4991

83,165

1,4992

83,202

1,4993

83,240

1,4994

83,277

1,4995

83,314

1,4996

83,351

1,4997

83,388

1,4998

83,425

1,4999

83,463

1,5000

83,500

1,5001

83,537

1,5002

83,574

1,5003

83,611

1,5004

83,648

1,5005

83,685

1,5006

83,722

1,5007

83,759

1,5008

83,796

1,5009

83,833

1,5010

83,870

1,5011

83,907

1,5012

83,944

1,5013

83,981

1,5014

84,018

1,5015

84,055

1,5016

84,092

1,5017

84,129

1,5018

84,166

1,5019

84,203

1,5020

84,240

1,5021

84,277

1,5022

84,314

1,5023

84,351

1,5024

84,388

1,5025

84,424

1,5026

84,461

1,5027

84,498

1,5028

84,535

1,5029

84,572

1,5030

84,609

1,5031

84,645

1 5032

84,682

1,5033

84,719

1,5034

84,756

1,5035

84,792

1,5036

84,829

1,5037

84,866

1,5038

84,903

1,5039

84,939

1,5040

84,976

1,5041

85,013

1,5042

85,049

1,5043

85,086

1,5044

85,123

1,5045

85,159

1,5046

85,196

1,5047

85,233

1,5048

85,269

1,5049

85,306

1,5050

85,343

1,5051

85,379

1,5052

85,416

1,5053

85,452

1,5054

85,489

1,5055

85,525

1,5056

85,562

1,5057

85,598

1,5058

85,635

1,5059

85,672

1,5060

85,708

1,5061

85,744

1,5062

85,781

1,5063

85,817

1,5064

85,854

1,5065

85,890

1,5066

85,927

1,5067

85,963

1,5068

86,000

1,5069

86,036

1,5070

86,072

1,5071

86,109

1,5072

86,145

1,5073

86,182

1,5074

86,218

1,5075

86,254

1,5076

86,291

1,5077

86,327

1,5078

86,363

1,5079

86,399

МЕТОД 4

ИЗМЕРВАНЕ НА РЕДУЦИРАЩИ ЗАХАРИ, ИЗРАЗЕНИ КАТО ИНВЕРТИРАНИ ЗАХАРИ

(Метод на Берлинския институт)

1.   Обхват и поле на приложение

По метода се определя съдържанието на редуцираща захар, изразено като инвертирана захар в полубяла захар.

2.   Определения

„Редуциращи захари, изразени като инвертирани захари“: съдържанието на редуциращи захари, определено по дадения метод.

3.   Принцип

Разтворът на пробата, който съдържа редуциращи захари, се използва за редуциране на разтвор на меден II разтвор. Полученият меден окис след това се окислява със стандартен йоден разтвор, като остатъкът се определя чрез обратно титруване със стандартизиран разтвор на натриев тиосулфат.

4.   Реактиви

4.1.   Меден II разтвор (разтвор на Мюлер)

4.1.1.   Разтварят се 35 г меден (II) сулфат, пентахидрат (CuSO4.5H2O) в 400 мл кипяща вода. Оставя се да се охлади.

4.1.2.   Разтварят се 173 г натриев калиев тетрахидрат (сол на Rochelle или сол на Seignette); (KNaC4H4O6.4H2O) и 68 г безводен натриев карбонат в 500 мл кипяща вода. Оставя се да се охлади.

4.1.3.   Прехвърлят се двата разтвора (4.1.1 и 4.1.2) в мерителна колба от 1 л и се долива с вода до един литър. Добавят се 2 г активен въглен, разтворът се разклаща, оставя се за няколко часа и се филтрира през плътна филтърна хартия или мембранен филтър.

Ако малки количества меден (I) оксид се появят по време на съхранението, разтворът трябва да се филтрира отново.

4.2.   Разтвор на оцетна киселина, 5 мол/л.

4.3.   Йоден разтвор, 0,01665 мол/л (т.е. 0,0333 N, 4,2258 г./литър).

4.4.   Разтвор на натриев тиосулфат, 0,0333 мол/л.

4.5.   Разтвор на нишесте: към един литър кипяща вода се добавя смес от 5 г разтворимо нишесте, направено на каша, в 30 мл вода. Вари се в продължение на три минути, оставя се да се охлади и евентуално се добавя 20 мг живачен (II) йодид като консервант.

5.   Апаратура

5.1.   Конусовидна колба от 300 мл; прецизни бюрети и пипети.

5.2.   Водна баня, кипяща.

6.   Процедура

6.1.   Претегля се част от пробата (10 г или по-малко), съдържаща не повече от 30 мг инвертирана захар в мерителна колба 300 мл и се разтваря в около 100 мл вода.

Пипетират се 10 мл двувалентен меден разтвор (т. 4.1) в колбата, в която се намира разтворът на пробата. Смесва се съдържанието на колбата чрез разклащане и се поставя в кипящата водна баня (т. 5.2) точно за 10 минути.

Нивото на разтвора в мерителната колба трябва да бъде най-малко 20 мм под нивото на водата във водната баня. Колбата се охлажда бързо в струя студена течаща вода. По време на тази операция разтворът не трябва да се разбърква, тъй като атмосферният кислород ще окисли отново известно количество от утаения меден (I) оксид.

Добавят се 5 мл от оцетната киселина 5 мол/л (т. 4.2) с пипета, без да се разклаща и веднага се добавя излишък (между 20 и 40 мл) йоден разтвор 0,01665 мол/л (т. 4.3) от бюрета.

Разбърква се, за да се разтвори медната утайка. Титрува се излишният йод спрямо разтвора на натриевия тиосулфат 0,033 мол/л (т. 4.4), като се използва разтворът на нишестето (т. 4.5) като индикатор. Индикаторът се добавя към края на титруването.

6.2.   Извършва се празен опит с вода. Той трябва да се проведе с всеки нов меден II разтвор (т. 4.4). Титруването не трябва да превишава 0,1 мл.

6.3.   Провежда се контролен опит със захарния разтвор при студени условия. Оставя се в покой при стайна температура в продължение на 10 минути, за да се позволи на редуциращите агенти като серен двуокис, които могат да присъстват, да реагират.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

Обем на използвания йод = мл йод 0,01665 мол/л добавен в излишък минус мл натриев тиосулфат 0,0333 мол/л, използван при титруването.

Обемът (в мл) използван йод 0,01665 мл/л се коригира чрез изваждане на:

7.1.1.   числото на мл, използвани при празния опит, извършен с вода (т. 6.2.),

7.1.2.   числото на мл, използвани при студения опит със захарен разтвор (т. 6.3),

7.1.3.   2,0 мл за всеки 10 г захароза, присъстващи в използваната аликвотна част или пропорционално количество, когато пробата съдържа по-малко от 10 г захароза (корекция за захароза).

След като се направят тези корекции, всеки мл йоден разтвор (4.3), който е реагирал, съответства на 1 мг инвертирана захар.

Съдържанието на инвертирана захар като процент от пробата се дава с формулата:

Formula

където:

V1

=

числото на мл йоден разтвор (т. 4.3) след корекцията,

m0

=

масата в грамове на използваната проба.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 0,2 г на 100 г от пробата.

МЕТОД 5

ИЗМЕРВАНЕ НА РЕДУЦИРАЩИ ЗАХАРИ, ИЗРАЗЕНИ КАТО ИНВЕРТИРАНИ ЗАХАРИ

(Метод на Найт и Алън)

1.   Обхват и област на приложение

По метода се определя съдържанието на редуцираща захар, изразено като инвертирана захар, във:

захар или бяла захар,

рафинирана бяла захар.

2.   Определение

„Редуциращи захари, изразени като инвертирани захари“: съдържанието на редуциращи захари, определено по посочения метод.

3.   Принцип

Добавя се двувалентен меден реагент в излишък към разтвора на пробата, редуцира се и нередуцираната част се титрува обратно с разтвор EDTA.

4.   Реактиви

4.1.   Разтвор на етилен диамин тетра-оцетна киселина (двунатриева сол) EDTA) 0,0025 мол/л: разтварят се 0,930 г EDTA във вода и се долива до един литър с вода.

4.2.   Разтвор на мурексид индикатор: добавят се 0,25 г мурексид към 50 мл вода и се смесва с 20 мл воден разтвор на метилен блу в съотношение 0,2 г/100 мл.

4.3.   Алкален меден ректив: разтварят се 25 г безводен натриев карбонат и 25 г калиев натриев тартарат тетрахидрат в около 600 мл вода, съдържаща 40 мл натриев хидроксид 1,0 мол/л. Разтварят се 6,0 г меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) в около 100 мл вода и се добавя към тартаратния разтвор. Разрежда се до един литър с вода.

N.B.: разтворът има ограничена трайност (една седмица).

4.4.   Стандартен разтвор на инвертирана захар: Разтварят се 23,750 г чиста захароза (т. 4.5) в около 120 мл вода в 250-милилитрова градуирана колба, добавят се 9 мл солна киселина (ζ = 1,16) и се оставя в покой осем дни при стайна температура. Долива се разтвора до 250 мл и се проверява дали е приключила хидролизата с поляриметър или измервател на захароза, отчитащи в тръба с дължина 200 мм. Показанието трябва да бъде 11,80° ± 0,05 °S (вижте забележка 8). Пипетират се 200 мл от този разтвор в градуирана колба от 2 000 мл. Разрежда се с вода и като се разклаща (за да се избегне прекомерна локална алкалност), се добавят 71,4 мл разтвор на натриев хидроксид (1 мол/л), в който е разтворена 4 г бензолна киселина. Долива се до 2 000 мл, за да се получи разтвор на инвертирана захар 1г/100мл. Този разтвор трябва има рН приблизително 3.

Този стабилен концентриран разтвор трябва да се разрежда само непосредствено преди употреба.

4.5.   Чиста захароза: проба от чиста захароза със съдържание на инвертирана захар не повече от 0,001 г/100 г.

5.   Апаратура

5.1.   Епруветки, 150 × 20 мм.

5.2.   Порцеланов изпарител (тигел).

5.3.   Аналитични везни с точност до 0,1 мг.

6.   Процедура

6.1.   Разтварят се 5 г от пробата от захарта в 5 мл студена вода в епруветка (т. 5.1). Добавят се 2,0 мл от медния реактив (т. 4.3) и се смесват. Потапя се епруветката в кипящата водна баня за 5 минути и след това се охлажда в студена вода.

6.2.   Прехвърля се количествено разтворът от епруветката в порцелановия изпарител (т. 5.2), като се използва колкото е възможно по-малко вода, добавят се три капки от индикатора (т. 4.2) и се титрува с разтвор на EDTA (т. 4.1). V0 е количеството на EDTA в мл, използвано за титруване.

Точно преди крайната точка цветът на разтвора се променя от зелен към сив, а в крайната точка — към пурпурен. Пурпурният цвят ще изчезне бавно, поради окисляването на медния оксид до меден двуокис със скорост, зависеща от концентрацията на наличната редуцирана мед. Поради това крайната точка на титруване се достига сравнително бързо.

6.3.   Построява се калибровъчна крива чрез добавяне на известни количества инвертирана захар (като се разрежда по подходящ начин разтвор по т. 4.4) до 5 г чиста захароза (т. 4.5) и се добавя достатъчно количество студена вода, така че се добавя общо 5 мл от разтвора. На графиката се отбелязват титруваните обеми (в мл) спрямо процента на инвертираната захар, добавена към 5-те грама захароза: получената графика е права линия в обхвата 0,001 до 0,019 г инвертирана захар/100 г проба.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Метод на изчисление

На калибровъчната крива се отчита процентът на инвертирана захар, съответстващ на стойността V0 мл EDTA, определена при анализиране на пробата.

7.2.   Когато се очаква концентрация по-голяма от 0,017 инвертирана захар/100 г проба в пробата, която ще се анализира, размерът на пробата, който се взема, съгласно процедурата (т. 6.1), трябва да се намали по подходящ начин, а пробата за анализ да се допълни до 5 г с чиста захароза (т. 4.5).

7.3.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 0,005 г на 100 г от пробата.

8.   Забележка

Разделя се на 2,889, за да се превърне °S в поляриметрични дъгови градуси (прецизни тръби от 200 мм; светлинен източник, състоящ се от натриева лампа; инструментът трябва да се инсталира в стая, където може да се поддържа температура около 20 °С).

МЕТОД 6

ИЗМЕРВАНЕ НА РЕДУЦИРАЩИ ЗАХАРИ, ИЗРАЗЕНИ КАТО ИНВЕРТИРАНИ ЗАХАРИ ИЛИ ДЕКСТРОЗЕН ЕКВИВАЛЕНТ

(Метод на Лъф-Скурл)

1.   Обхват и област на приложение

По метода се определя:

1.1.   Съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертирана захар, във:

разтвор на захар,

разтвор на бяла захар,

разтвор на инвертирана захар,

разтвор на бяла инвертирана захар,

инвертиран захарен сироп,

сироп от бяла инвертирана захар.

1.2.   Съдържанието на редуцираща захар, изразено или изчислено (на сухото вещество) като дектрозен еквивалент във:

глюкозен сироп,

сироп от изсушена глюкоза.

1.3.   Съдържанието на редуцираща захар, изразена като D-глюкоза, във:

декстрозен монохидрат,

декстроза безводна.

2.   Определение

„Редуциращи захари, изразени като инвертирани и захари, D-глюкоза или декстрозен еквивалент“: съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертирани захари, D-глюкоза или декстрозен еквивалент, определени по дадения метод.

3.   Принцип

Редуциращите захари в пробата (избистрени, ако е необходимо) се нагряват до точката на кипене при стандартизирани условия с меден II разтвор, който частично се редуцира до мед I. След това излишната мед II се определя йодометрично.

4.   Реактиви

4.1.   Разтвор на Карез I: разтварят се 21,95 г цинков ацетат дихидрат (Zn(CH3COO)2.2H2O) (или 24 г цинков ацетат трихидрат (Zn(CH3COO)2.3H2O)) и 3 мл ледена оцетна киселина във вода и се долива с вода до 100 мл.

4.2.   Разтвор на Карез II: разтварят се 10,6 г калиев хексацианоферат K4[Fe(CN)6].3H2O във вода и се долива с вода до 100 мл.

4.3.   Реактив на Лъф-Скурл: приготвят се следните разтвори:

4.3.1.   Меден II сулфатен разтвор: разтварят се 25 г несъдържащ желязо меден II сулфат пентахидрат (CuSO4·5H2O) в 100 мл вода.

4.3.2.   Разтвор на лимонена киселина: разтварят се 50 г монохидрат на лимонената киселина (C6H8O7·H2O в 50 мл вода.

4.3.3.   Разтвор на натриев карбонат: разтварят се 143,8 г безводен натриев карбонат в около 300 мл топла вода и се оставя да се охлади.

4.3.4.   Добавя се разтворът на лимонената киселина (т. 4.3.2) към разтвора на натриевия карбонат (т. 4.3.3) в мерителна колба от един литър, като се разклаща леко. Разклаща се, докато отделянето на газове спре и след това се добавя разтвора на меден II сулфат (4.3.1) и се долива до 1 000 мл с вода. Оставя се разтворът в покой за една нощ и след това се филтрира, ако е необходимо. Проверява се моларността на така получения реактив по метода, описан в т. 6.1 (Cu 0,1 мол/л; Na2CO3 1 мол/л).

4.4.   Разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 мол/л.

4.5.   Разтвор на нишесте: към един литър кипяща вода се добавя смес от 5 г разтворимо нишесте, направено на каша в 30 мл вода. Вари се в продължение на три минути, оставя се да се охлади и се добавя евентуално 10 мг живачен II йодид като консервант.

4.6.   Сярна киселина, 3 мол/л.

4.7.   Разтвор на калиев йодид, 30 % (м/о).

4.8.   Пемза на парченца, варени в солна киселина, измити напълно от киселината с вода и след това изсушени.

4.9.   Изопентанол.

4.10.   Натриев хидроксид, 0,1 мол/л.

4.11.   Солна киселина, 0,1 мол/л.

4.12.   Фенолфталинов разтвор, 1 % (м/о) в етанол.

5.   Апаратура

5.1.   Конусовидна колба с обратен хладник.

5.2.   Хронометър.

6.   Процедура

6.1.   Стандартизиране на реактива на Лъф-Скурл (т. 4.3).

6.1.1.   Към 25 мл от реактива на Лъф-Скурл (т. 4.3) се добаве 3 г калиев йодид и 25 мл сярна киселина 3 мол/л (т. 4.6).

Титрува се с натриев тиосулфат 0,1 мол/л (4.4), като се използва разтворът на нишестето (т. 4.5) като индикатор, добавен към края на титруването. Ако обемът на използвания натриев тиосулфат 0,1 мол/л не е 25 мл, реактивът трябва да се освежи.

6.1.2.   Пипетират се 10 мл от реактива в мерителна колба от 100 мл и се разрежда до отметката с вода.

Пипетират се 10 мл от разредения реактив в 25 мл солна киселина 0,1 мол/л (т. 4.11) в конусовидна колба и се загрява в продължение на един час в кипяща водна баня. Охлажда се, долива се до първоначалния обем с прясна вряла вода и се титрува с натриев хидроксид 0,1 мол/л (т. 4.10), като се използва фенолфталина (т. 4.12) за индикатор.

Обемът на използвания натриев хидроксид (т. 4.10) трябва да бъде между 5.5 и 6.5 мл.

6.1.3.   Титруват се 10 мл от разредения реактив (т. 6.1.2) със солна киселина 0,1 мол/л (т. 4.11), като се използва фенолфталинът (т. 4.12) за индикатор. Крайната точка се характеризира с изчезването на виолетовия цвят.

Обемът на използвания натриев хидроксид (т. 4.10) трябва да бъде между 6,0 и 75 мл.

6.1.4.   рН на реактива на Лъф-Скурл трябва да бъде между 9,3 и 9,4 при 20 °С.

6.2.   Приготвяне на разтвора

6.2.1.   5 г от пробата се претеглят с точност до 1 мг и се прехвърля количествено в мерителна колба от 250 мл. Добавят се 200 мл вода. Избистря се, ако е необходимо, като се добавя 5 мл разтвор на Карез I (т. 4.1), последван от 5 мл разтвор на Карез II (т. 4.2). Разклаща се след всяко добавяне. Долива се до 250 мл вода. Разклаща се добре. Ако е необходимо, се филтрира.

6.2.2.   Разрежда се разтворът (т. 6.2.1), така че 25 мл от разтвора да съдържа не по-малко от 60 мг редуциращи захари, изразени като глюкоза.

6.3.   Титруване по метода Лъф-Скурл

Пипетират се 25 мл от реактива на Лъф-Скурл (т. 4.3) в конусовидна колба 300 мл (т. 5.1). Пипетират се 25 мл от захарния разтвор (т. 6.2.2) в конусовидната колба и се слагат две пемзени парченца (т. 4.8). Поставя се обратният хладник на конусовидната колба (т. 5.1) и веднага се поставя апаратът върху азбестова мрежа над бунзенова горелка. Горелката трябва да има дупка в азбестовата част със същия диаметър като основата на колбата. Нагрява се течността до точката на кипене за около две минути и кипенето продължава бавно в продължение точно на 10 минути. Охлажда се незабавно в студена вода и след пет минути се титрува както следва:

Добавят се 10 мл от разтвора на калиевия йодид (т. 4.7), веднага след това се добавя внимателно (поради риск от образуване на обилна пяна) 25 мл сярна киселина 3 мол/л (т. 4.6). Титрува се с разтвор на натриев тиосулфат 0,1 мол/л (т. 4.4), докато разтворът стане почти безцветен, след това се добавят няколко милилитра от разтвора на нишестето (т. 4.5) като индикатор и се продължава титруването до изчезване на синия цвят.

Извършва се контролен тест, като се използва 25 мл вода на мястото на 25 мл захарен разтвор (т. 6.2.2).

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

От таблицата по-долу се намира (ако е необходимо, като се интерполира) теглото на глюкозата или на инвертираната захар в мг, която съответства на разликата между отчитанията на двете титрувания, изразени в мл натриев тиосулфат 0,1 мол/л.

Изразява се резултатът, превърнат в инвертирана захар или D-глюкоза като процент (м/м), сухо вещество.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две титрувания, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 0,2 мл.

8.   Забележка

Може да се добави около 1 мл изопентанол (т. 4.9) преди окисляването със сярна киселина, с цел да се избегне образуването на пяна.

Таблица на стойностите съгласно реактива на Лъф-Скурл

0,1 мол/л

Na2S2O3

Глюкоза, фруктоза, инвертирани захари C6H12O6

мл

мг

разлика

1

2,4

 

2

4,8

2,4

3

7,2

2,4

4

9,7

2,5

5

12,2

2,5

6

14,7

2,5

7

17,2

2,5

8

19,8

2,6

9

22,4

2,6

10

25,0

2,6

11

27,6

2,6

12

30,3

2,7

13

33,0

2,7

14

35,7

2,7

15

38,5

2,8

16

41,3

2,8

17

44,2

2,9

18

47,1

2,9

19

50,0

2,9

20

53,0

3,0

21

56,0

3,0

22

59,1

3,1

23

62,2

3,1

МЕТОД 7

ИЗМЕРВАНЕ НА РЕДУЦИРАЩИ ЗАХАРИ, ИЗРАЗЕНИ КАТО ИНВЕРТИРАНА ЗАХАР

(Обемна модификация на константа на Лейн и Ейнън)

1.   Обхват и област на приложение

По метода се определя съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертирана захар, в:

разтвор на захар,

разтвор на бяла захар,

разтвор на инвертирана захар,

разтвор на бяла инвертирана захар,

инвертиран захарен сироп,

сироп от бяла инвертирана захар.

2.   Определение

„Редуциращи захари, изразени като инвертирани захари“: съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертирани захари, определени по посочения метод.

3.   Принцип

Разтворът на пробата се титрува при точката на кипене спрямо определен обем на разтвор на Фелинг, като се използва син метилен като вътрешен индикатор.

4.   Реактиви

Разтвор на Фелинг:

4.1.1.   Разтвор А:

Разтварят се 69,3 г меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) във вода и се долива до 1 000 мл.

4.1.2.   Разтвор Б:

Разтварят се 346,0 г двоен натриев калиев тартарат тетрахидрат (KNaC4H4O6.4 H2O) със 100 г натриев хидроксид във вода и се долива до 1 000 мл. Бистрият разтвор трябва да се декантира от седименти, които понякога могат да се образуват.

Забележка: Тези два разтвора трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло.

4.2.   Разтвор на натриев хидроксид, 1 мол/л.

4.3.   Стандартен разтвор на инвертирана захар: Разтварят се 23,750 г чиста захароза в около 120 мл вода в градуирана колба, добавят се 9 мл солна киселина (ζ = 1,16) и се оставя в покой осем дни при стайна температура. Долива се разтвора до 250 мл и се проверява дали е завършила хидролизата с поляриметър или измервател на захароза, отчитащи в тръба от 200 мм. Показанието трябва да бъде 11,80° ± 0,05 °S (виж Забележка 8). Пипетират се 200 мл от този разтвор в градуирана колба от 2000 мл. Разрежда се с вода и докато се разклаща (за да се избегне излишна локална алкалност), се добавят 71,4 мл разтвор на натриев хидроксид (1 мол/л) (т. 4.2), в който е разтворена 4 г бензолна киселина. Долива се до 2000 мл, за да се получи разтвор на инвертирана захар 1г/100мл. Този разтвор трябва има рН приблизително 3.

Този стабилен концентриран разтвор трябва да се разрежда само непосредствено преди употреба.

За да се направи разтвор на инвертирана захар 0,25 г./100 мл, се напълва градуирана колба от 250 мл до отметката с изходния инвертиран разтвор 1 г/100 мл при 20 °С. Измива се съдържанието на тази колба в градуирана колба от 1000 мл и се разрежда до отметката с вода отново при 20 °С.

4.4.   Разтвор на син метилен, 1 г/100 мл.

5.   Апаратура

5.1   Лабораторни колби с тясно гърло за изваряване от 500 мл.

5.2.   Бюрета от 50 мл с кранче и накрайник, градуирана на 0,05 мл.

5.3.   Пипети, градуирани на 20, 25 и 50 мл.

5.4.   Обемни мерителни колби с една отметка от 250, 1000 и 2000 мл.

5.5.   Подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипене съгласно условията, описани в т. 6.1, които позволяват наблюдаването на промяната на цвета в крайната точка, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 5.1) от източника на топлина.

5.6.   Хронометър, показващ поне в рамките на една секунда.

6.   Процедура

6.1.   Стандартизиране на разтвора на Фелинг

6.1.1.   Пипетират се 50 мл от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 мл от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха бехерова чаша и се смесват добре.

6.1.2.   Изплаква се и се напълва бюретата с 0,25 % разтвор на инвертирана захар (0,25 г./100мл) (т. 4.3).

6.1.3.   Пипетират се 20 мл аликвотна част от смесените разтвори А и Б (т. 6.1.1) в колба за изваряване от 500 мл (т. 5.1). Добавят се в колбата 15 мл вода. От бюретата се изливат 39 мл разтвор на инвертирана захар, добавя се малко количество гранули против кипене с енергично отделяне на пара (с подскачане на съда) и се смесва съдържанието на колбата с леко разклащане.

6.1.4.   Нагряват се колбата и съдържанието до кипене и се оставя да ври точно две минути; колбата не трябва да се отстранява от източника на топлина по време на останалата част от процедурата, нито да спре кипенето.

Добавят се три или четири капки разтвор на син метилен (т. 4.4) в края на двуминутното кипене: разтворът трябва да има определен син цвят.

6.1.5.   Продължава се стандартизирането чрез добавяне от бюретата на стандартен разтвор на инвертирана захар на малки порции, първоначално 0,2 мл, след това 0,1 мл и накрая на единични капки до достигане до крайната точка. Тя се определя с изчезването на синия цвят, отделян от синия метилен. Тогава разтворът трябва да стане червеникав на цвят, дължащ се на суспензията на меден I окис.

6.1.6.   Крайната точка трябва да се достигне в края на трите минути от момента, когато разтворът започва да кипи. Крайният титър V0 трябва да е между 39,0 и 41,0 мл. Ако V0 е извън тези граници, се коригира концентрацията на мед в разтвора на Фелинг (т. 4.1.1) и се повтаря процесът на стандартизация.

6.2.   Приготвяне на разтвори на пробата

Концентрацията на разтвора за изпитване на пробата трябва да бъде такава, че да съдържа между 250 и 400 мг инвертирана захар на 100 мл.

6.3.   Предварителен опит

6.3.1.   Трябва да се извърши предварителен опит, за да може количеството вода, което следва да се добави към 20 мл на смесените разтвори А и Б, да бъде достатъчно, за да се гарантира получаването на краен обем от 75 мл след титруването.

Извършва се същата процедура, описана в т. 6.1.4, с тази разлика, че вместо стандартен разтвор на инвертирана захар се използва разтвор на пробата, т.е. 25 мл от разтвора на пробата се изливат в колбата от бюретата. Добавят се 15 мл вода и разтворът се оставя да кипи две минути и след това се титрува до достигане на крайната точка, както е описано в т. 6.1.5.

6.3.2.   Ако след добавянето на разтвора на син метилен, червеникавият цвят е устойчив, използваният разтвор на пробата е твърде концентриран. В този случай опитът не се зачита, а се повтаря, като се използва разтвор с по-малка концентрация.

Ако са необходими повече от 50 мл от разтвора на пробата, за да се получи червеникав цвят, трябва да се използва разтвор на пробата с по-голяма концентрация.

Изчислява се количеството вода, което трябва да се добави, като се извадят обемите на смесените разтвори на Фелинг (20 мл) и на разтвора на пробата от 75 мл.

6.4.   Последен анализ на разтвора на пробата

6.4.1.   Пипетират се в колба за изваряване 20 мл от смесения разтвор на Фелинг и количеството вода, определено в т. 6.3.

6.4.2.   Прибавя се от бюретата наблюдаваният титър на разтвора на пробата (както е определен т. 6.3), намален с 1 мл. Добавят се малко гранули пемза против кипене с енергично отделяне на пара, смесва се съдържанието на колбата чрез леко разклащане, кипва се съдържанието на колбата и се титрира, както преди това (т. 6.3). Крайната точка трябва да се достигне за една минута от времето на добавяне на разтвора на син метилен. Крайният титър = V1.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

Съдържанието на редуциращи захари на пробата, изчислени като инвертирана захар, се получава от:

% редуциращи захари (изразени като инвертирана захар) =Formula,

където:

С

=

концентрацията на разтвора на изпитваната проба в г на 100 мл,

V0

=

обемът в мл на стандартния инвертиран разтвор, използван при стандартизационното титруване,

V1

=

обемът в мл на разтвора на изпитваната проба, използван при точния анализ в т. 6.4.2,

f

=

корекционен коефициент, който отчита концентрацията на захароза в разтвора на изпитваната проба. Стойностите са показани в таблицата по-долу:

Захароза

(грама в кипяща смес)

Корекционен коефициент f

0

1,000

0,5

0,982

1,0

0,971

1,5

0,962

2,0

0,954

2,5

0,946

3,0

0,939

3,5

0,932

4,0

0,926

4,5

0,920

5,0

0,915

5,5

0,910

6,0

0,904

6,5

0,898

7,0

0,893

7,5

0,888

8,0

0,883

8,5

0,878

9,0

0,874

9,5

0,869

10,0

0,864

Корекциите за различните съдържания на захароза на разтвора на изпитваната проба могат да се изчислят от таблицата чрез интерполация.

Nota bene:

Приблизителната концентрация на захароза може да се намери чрез изваждане на концентрацията на разтворените твърди вещества, която се дължи на инвертирана захар (f е оценен за целите на това изчисление на 1,0), от общата концентрация на разтворени твърди вещества, изразени като захароза, получена от коефициента на пречупване, използвайки метод 3 от настоящия документ.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 1,0 % от тяхното средно аритметично.

8.   Забележка

Разделя се на 2,889, за да превърне °S в поляриметрични дъгови градуси (прецизни тръби от 200 мм); светлинен източник, състоящ се от натриева лампа; инструментът трябва да се инсталира в стая, където може да се поддържа температурата около до 20 °C).

МЕТОД 8

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЕКСТРОЗНИЯ ЕКВИВАЛЕНТ

(Константа на Лейн и Ейнън)

1.   Обхват и област на приложение

По този метод се определя декстрозен еквивалент на:

глюкозен сироп,

сироп от изсушена глюкоза,

декстрозен монохидрат,

декстроза безводна.

2.   Определения

2.1.   „Редуцираща способност“: съдържанието на редуцираща захар, определено по посочения метод, изразено по отношение на безводна декстроза (D-глюкоза) и изчислено като процент от масата на пробата.

2.2.   „Декстрозен еквивалент“: редуциращата способност, изчислена като процент от масата на сухото вещество в пробата.

3.   Принцип

Изпитваният разтвор се титрува при температурата на кипене спрямо специфициран обем на смесен разтвор на Фелинг при точно определени условия, като се използва син метилен за вътрешен индикатор.

4.   Реактиви

4.1.   Разтвор на Фелинг:

4.1.1.   Разтвор А:

Разтварят се 69,3 г меден II сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) във вода и се долива до обема в мерителна колба 1000 мл.

4.1.2.   Разтвор Б:

Разтварят се 346,0 г двоен натриев калиев тартарат тетрахидрат (KNaC4H4O6.4 H2O) и 100 г натриев хидроксид във вода. Долива се до отметката в мерителна колба 1000 мл. Бистрият разтвор се декантира от седименти, които могат да се образуват периодично.

Забележка:

Тези два разтвора (т. 4.1.1 и т. 4.1.2) трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло.

4.1.3.   Приготвяне на смесен разтвор на Фелинг

Пипетират се 50 мл от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 мл от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха бехерова чаша и се смесват добре.

Забележка:

Смесеният разтвор на Фелинг не трябва да се съхранява, а да се еталонира всеки ден преди използване и да се стандартизира (т. 6.1).

4.2.   Безводна декстроза (D-глюкоза) (C6H12O6)

Този материал трябва да се изсуши преди използване в продължение на четири часа във вакуумна пещ при 100 ± 1 °C или по-малко и вътрешно налягане от приблизително 10 кРа (103 mbar).

4.3.   Стандартен разтвор на декстроза, 0,600 г/100 мл

Претегля се с точност 0,1 мг 0,6 г безводна декстроза (т. 4.2), разтваря се във вода, прехвърля се разтвора количествено в мерителна колба от 100 мл (т. 5.4), разрежда се до отметката и се смесва.

Този разтвор трябва да се приготвя наново всеки ден, когато се използва.

4.4.   Разтвор на син метилен, 0,1 г/100 мл

Разтваря се 0,1 г син метилен в 100 мл вода.

5.   Апаратура

5.1   Лабораторни колби с тясно гърло за изваряване от 250 мл.

5.2.   Бюрета от 50 мл с кранче и накрайник, градуирана до 0,05 мл.

5.3.   Пипети с една отметка от 25 и 50 мл.

5.4.   Обемни мерителни колби с една отметка от 100 и 500 мл.

5.5.   Подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипенето съгласно условията, описани в т. 6.1, които позволяват наблюдаването на промяната на цвета в крайната точка, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 5.1) от източника на топлина (виж т. 6.1, Забележка 3).

5.6.   Хронометър, показващ поне до най-близката секунда.

6.   Процедура

6.1.   Стандартизиране на разтвора на Фелинг

6.1.1.   Пипетират се 25 мл от разтвора на Фелинг (т. 4.1.3) в чиста, суха колба за изваряване.

6.1.2.   Напълва се бюретата (т. 5.2) със стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) и се коригира менискусът на нулевата отметка.

6.1.3.   Прелива се в колбата за изваряване (т. 5.1) от бюретата 18 мл стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3). Разклаща се колбата, за да се смеси съдържанието.

6.1.4.   Поставя се колбата за изваряване на подгряващото устройство (т. 5.5), настроено преди това, така че кипенето да започне след 120 ± 15 секунди.

Подгряващото устройство не трябва повече да се настройва през целия процес на титруване (виж забележка 1).

6.1.5.   Когато започне кипенето, се пуска хронометърът от нула.

6.1.6.   Кипва се съдържанието на колбата за 120 секунди, измерени с хронометъра.

Добавя се 1 мл от разтвора на син метилен (т 4.4) към края на този период.

6.1.7.   След като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), се започва добавянето на стандартния декстрозен разтвор в кипящата колба (т. 5.1) от бюретата (т. 6.1.2) на малки количества от 0,5 мл, докато цветът на синия метилен изчезне (вижте забележки 2 и 3).

Записва се общото количество на добавения стандартен декстрозен разтвор, включително предпоследното добавено количество от 0,5 мл (Х мл).

6.1.8.   Повтарят се т. 6.1.1. и т. 6.1.2.

6.1.9.   Прелива се в кипящата колба (т. 5.1.) от бюретата обем стандартен декстрозен разтвор равен на (Х – 0,3) мл.

6.1.10.   Повтарят се т. 6.1.4, т. 6.1.5 и т. 6.1.6.

6.1.11.   След като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва да се добавя в кипящата колба (т. 5.1) стандартен декстрозен разтвор от бюретата, първоначално на малки количества от 0,2 мл и накрая на капки, докато цветът на синия метилен изчезне.

Към края на това действие времето между две последователни добавяния на стандартен декстрозен разтвор трябва бъде 10 до 15 секунди.

Тези добавяния трябва да завършат в рамките на 60 секунди, което прави общото време на кипене не-дълго от 180 секунди.

За да се постигне това, може да е необходимо трето титруване с малко по-голямо и подходящо коригирано първоначално добавяне на стандартен декстрозен разтвор (т. 6.1.9).

6.1.12.   Записва се обемът (V0 мл) на стандартен декстрозен разтвор, използван до крайната точка на финалното титруване (виж забележка 4).

6.1.13.   V0 трябва да е между 19,0 и 21,0 мл от стандартния декстрозен разтвор (т. 4.3.)

Ако V0 е извън тези граници, концентрацията на разтвора А на Фелинг (т. 4.1.1) се коригира по подходящ начин и се повтаря процесът на стандартизация.

6.1.14.   При всекидневна стандартизация на смесен разтвор на Фелинг, тъй като V0 е известна с точност, е необходимо само едно титруване, като се използва първоначално добавяне (V0 – 0,5) мл стандартен декстрозен разтвор.

Забележка 1:

Необходимо е, след като кипенето вече е започнало, отделянето на пара да е енергично и непрекъснато през целия процес на титруване, като по този начин се предотвратява в максимална възможна степен влизането на въздух в колбата за титруване с последващо повторно окисляване на нейното съдържание.

Забележка 2:

Изчезването на цвета на синия метилен най-добре се вижда чрез наблюдаване на горните слоеве и менискуса на съдържанията на колбата за титруване, тъй като те ще са относително освободени от твърда фаза червен меден I окис. Изчезването на цвета се вижда по-лесно, когато се използва непряка светлина. Полезно е да се постави бял екран зад колбата за титруване.

Забележка 3:

По време на определянето бюретата трябва да бъде изолирана колкото е възможно по-добре от източника на топлина.

Забележка 4:

Тъй като винаги трябва да се отчита субективният фактор, всеки оператор трябва да осъществява свое стандартизационно титруване и да използва своя стойност на V0 при изчисленията (т. 7.1).

6.2.   Предварително изследване на приготвената проба

6.2.1.   Освен ако редуциращата способност (т. 2.1) на приготвената проба не е известна приблизително, необходимо е да се извърши предварително изпитване, за да се получи приблизителна стойност за нея и да може да се изчисли масата на частта за изпитване (т. 6.3).

Изследването се провежда по следния начин:

6.2.2.   Приготвя се разтвор Z % м/о на пробата, като „Z“ има изчислена стойност.

6.2.3.   Както в т. 6.1.2, използвайки разтвора на пробата (т. 6.2.2) вместо стандартен декстрозен разтвор.

6.2.4.   Както в т. 6.1.1.

6.2.5.   Както в т. 6.1.3, използвайки 10,0 мл от разтвора на пробата вместо 18,0 мл стандартен декстрозен разтвор.

6.2.6.   Както в т. 6.1.4.

6.2.7.   Нагрява се съдържанието на колбата до кипене. Добавя се 1 мл разтвор на син метилен (т. 4.4).

6.2.8.   Веднага след започване на кипенето, се включва хронометър (т. 5.6) от нулата и се започва добавянето в колбата от бюретата на малки количества от 1,0 мл на интервали от приблизително 10 секунди до изчезването на синия цвят на синия метилен.

Записва се общият обем на добавения разтвор на пробата до и включително предпоследното добавяне (Y мл).

6.2.9.   „Y“ не трябва да превишава 50 мл. Ако превишава това количество, се увеличава концентрацията на разтвора на пробата и титруването се повтаря.

6.2.10.   Приблизителната редуцираща способност на приготвената проба в процент от масата се изчислява чрез формулата:

Formula

6.3.   Част за анализиране

Претегля се с точност до 0,1 мг част от приготвената проба (M г), която съдържа между 2,85 и 3,15 г редуциращи захари, изразени като безводна декстроза (D-глюкоза), като се използва в изчислението или приблизителното число, известно за редуциращата способност (т. 2.1.) или приблизителното число, получено в т. 6.2.10.

6.4.   Разтвор за анализ

Разтваря се частта за анализ във вода и се долива до 500 мл в мерителна колба.

6.5.   Определяне

6.5.1.   Както в т. 6.1.1.

6.5.2.   Напълва се бюретата (т. 5.2) с разтвора за анализ (т. 6.4) и се коригира менискусът до нулевата отметка.

6.5.3.   Излива се в кипящата колба от бюретата 18,6 мл разтвор за анализ. Разклаща се колбата, за да се смеси съдържанието.

6.5.4.   Както в т. 6.1.4.

6.5.5.   Както в т. 6.1.5.

6.5.6.   Както в т. 6.1.6.

6.5.7.   Както в т. 6.1.7, използвайки разтвор за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор.

6.5.8.   Както в т. 6.1.8.

6.5.9.   Както в т. 6.1.9, използвайки разтвор за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор.

6.5.10.   Както в т. 6.1.10.

6.5.11.   Както в т. 6.1.11, използвайки разтвор за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор.

6.5.12.   Записва се обемът (V1) на разтвора за анализ, използван до крайната точка на последното титруване.

6.5.13.   V1 трябва да е между 19,0 и 21,0 мл.

Ако V1 е извън тези граници, концентрацията в разтвора за изпитване се коригира по подходящ начин и се повтарят т. 6.5.1 до т. 6.5.12.

6.5.14.   Извършват се две определяния на същия разтвор за анализ.

6.6.   Съдържание на сухо вещество

Определя се съдържанието на сухо вещество на приготвената проба, използвайки метод 2.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

7.1.1.   Редуцираща способност

Редуциращата способност, изчислена като процент от масата на приготвената проба, се изчислява чрез формулата:

Formula

където:

V0

=

обемът в мл на стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3), използван при стандартизационното титруване (т. 6.1),

V1

=

обемът в мл на разтвора за анализ (т. 6.4), използван при определящото титруване (т. 6.5),

М

=

масата в грамове на частта за анализ (т. 6.3), използвана за приготвянето на 500 мл разтвор за анализ.

7.1.2.   Декстрозен еквивалент

Декстрозният еквивалент, изчислен като процент от масата на сухото вещество в приготвената проба, се получава с формулата:

Formula

Където:

RP

=

редуциращата способност, изчислена като процент от масата на приготвената проба (т. 7.1.1),

D

=

съдържание на сухо вещество на приготвената проба като процент от масата.

7.1.3.   Взима се за резултат средното аритметично на двете определяния, при условие че изискването относно повторяемост (т. 7.2) е удовлетворено.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 1,0 % от тяхното средно аритметично.

МЕТОД 9

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СУЛФАТНА ПЕПЕЛ

1.   Обхват и област на приложение

По този метод се определя съдържанието на сулфатна пепел във:

глюкозен сироп,

сироп от изсушена глюкоза,

декстрозен монохидрат,

декстроза безводна.

2.   Определение

„Съдържание на сулфатна пепел“: съдържанието на сулфатна пепел, определено по дадения метод.

3.   Принцип

Остатъчната маса на частта за анализиране се определя след изгаряне в окисляваща атмосфера при 525 °C в присъствието на сярна киселина и се изчислява като процент от масата на пробата.

4.   Реактиви

4.1.   Сярна киселина, разреден разтвор: бавно и внимателно се добавят 100 мл концентрирана сярна киселина (плътност при 20 °С = 1,84 г./мл; 96 % м/м) към 300 мл вода, като се разбърква и охлажда.

5.   Апаратура

5.1.   Електрическа муфелна пещ, оборудвана с пирометър и която може да работи при температура 525 ± 25 °С.

5.2.   Аналитична везна с точност до 0,1 мг.

5.3.   Тигел за изгаряне до пепел от платина или кварц с подходящ обем.

5.4.   Десикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен десикант с индикатор за водно съдържание.

6.   Процедура

Загрява се тигелът (т. 5.3) до температурата на изгаряне, охлажда се в десикатора и се претегля. С точност до 0,1 мг се претегля 5 г сироп от глюкоза или сироп от изсушена глюкоза, или 10 г декстрозен монохидрат или безводна декстроза в тигела.

Добавят се 5 мл от разтвора на сярната киселина (т. 4.1) (вижте забележка 8.1) и внимателно се загрява пробата в тигела над пламък или върху котлон до пълното ѝ карбонизиране. Този процес на карбонизиране, при който се възпламеняват парите от пробата (виж забележка 8.2), трябва да се извършва във вентилационен шкаф.

Поставя се тигелът (т. 5.3) в муфелната пещ (т. 5.1), нагрята до 525 ± 25 °С, докато се получи бяла пепел. Това обикновено отнема два часа (виж забележка 8.3).

Оставя се пробата да се охлади за около 30 минути в десикатор (т. 5.4) и след това се претегля.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

Съдържанието на сулфатна пепел, изразено като процент от масата на пробата, която се анализира, се изчислява с формулата:

Formula

където:

m1

=

масата на пепелта в грамове;

m0

=

масата на частта от пробата за анализиране в грамове.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, не трябва да превишава 2 % от тяхното средно аритметично.

8.   Забележки

8.1.   Сярната киселина се добавя на малки количества, за да се избегне твърде силното образуване на пяна.

8.2.   По време на първата карбонизация трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се предотвратят загуби на проба или пепел чрез излишно разклащане на пробата.

8.3.   Ако е трудно да се опепели пробата напълно (т.е. остават черни частици), тигелът трябва да се извади от муфелната пещ и остатъкът да се навлажни след охлаждане с няколко капки вода преди да се върне в пещта.

МЕТОД 10

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛЯРИЗАЦИЯ

1.   Обхват и област на приложение

По метода се определя поляризацията във:

полубяла захар,

захар или бяла захар,

рафинирана бяла захар.

2.   Определение

Поляризацията е ротацията на равнината на поляризираната светлина от захарен разтвор с 26 г захар на 100 мл, поставен в тръба с дължина 200 мм.

3.   Принцип

Поляризацията се определя чрез използване на захарометър или поляриметър съгласно условията, описани в следващия метод.

4.   Реактиви

4.1.   Избистрящ агент: разтвор на основен оловен ацетат.

Добавят се 560 г от сух основен оловен ацетат към около 1000 мл прясно кипнала вода. Кипва се сместа за около 30 минути и след това се оставя в покой през нощта.

Декантира се плаващата отгоре течност и се разрежда с прясно кипнала вода, за да се получи разтвор с плътност 1,25 г./мл при 20 °С.

Този разтвор трябва да се предпазва от контакт с въздух.

4.2.   Диетилов етер

5.   Апаратура

5.1.   Захарометър, градуиран за нормално тегло от 26 г захароза, или поляриметър

Този инструмент трябва да се инсталира в стая, където температурата може да се поддържа близка до 20 °С. Калибрира се инструментът с помощта на стандартни кварцови плочи.

5.2.   Източник на светлина, състоящ се от натриева лампа.

5.3.   Прецизни полярометрични тръби с дължина 200 мм и с възможна грешка, непревишаваща ± 0,02 мм.

5.4.   Аналитични везни с точност в границите на 0,1 мг.

5.5.   Индивидуално калибрирани мерителни колби от 100 мл, снабдени с пробка. Колби с действителен обем в обхвата 100,0 ± 0,01 мл могат да бъдат използвани без корекции. Колби с обем извън тези граници трябва да се използват с подходяща корекция, за да се коригира обемът до 100 мл.

5.6.   Водна баня, с постоянно поддържана температура 20 ± 0,1 °С.

6.   Процедура

6.1.   Приготвяне на разтвора

Претегля се колкото е възможно по-бързо 26 ± 0,002 г от пробата и се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 мл (т. 5.5) с приблизително 60 мл вода.

Разтваря се чрез разклащане, но без загряване.

Когато е необходимо избистряне, се добавя 0,5 мл оловен ацетатен реактив (т. 4.1).

Смесва се разтворът чрез въртене на колбата и се измиват стените на колбата, докато обемът стане такъв, че менискусът е около 10 мм под калибриращата отметка.

Поставя се колбата във водната баня с постоянно поддържана температура 20 ± 0,1 °С, (т. 5.6), докато температурата на захарния разтвор се стабилизира.

Премахват се мехурите, които се образуват на повърхността на течността с капка диетилов етер (т. 4.2).

Долива се до обема с вода.

Запушва се и се разбърква старателно чрез обръщане на колбата поне три пъти.

Оставя се в покой в продължение на пет минути.

6.2.   Поляризация

При всички следващи операции се поддържа температура 20 ± 1 °С.

6.2.1.   Нулира се апаратът.

6.2.2.   Филтрира се пробата през филтърна хартия. Изхвърлят се първите 10 мл от филтрата. Събират се следващите 50 мл от филтрата.

6.2.3.   Измива се поляриметричната тръба, като се промива два пъти с разтвора на пробата, която ще се изследва (т. 6.2.2).

6.2.4.   Напълва се внимателно тръбата при 20 ± 0,1 °С с разтвора, който ще се изследва.

Отстраняват се всички въздушни мехури при слагането на крайната плоча на място. Поставя се напълнената тръба в гнездото на инструмента.

6.2.5.   Отчита се ротацията в границите на 0,05 °S или 0,02 ъглови градуси. Повтаря се още четири пъти. Взема се средното аритметично на петте отчитания.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и метод на изчисление

Резултатите се изразяват в градуси S с точност до 0,1 °S. За превръщане на ъгловите градуси в градуси S се използва следната формула:

Formula

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба, от същия аналитик, при същите условия, и всяко представляващо средното аритметично на пет отчитания, не трябва да превишава 0,1° S.


(1)  Стойностите в тези таблици са изчислени от уравнението, съставено от К. Розенхауер за ICUMSA, програмирано и компютризирано от Франк Дж. Карпънтър от UDSA и публикувано в Sugar J. 33, 15-22 (юни 1970 г.). Индексът на пречупване е измерен при 20 °С с 0 линия на Na. Brix (% тегло на захарозата) е постигнат чрез измерване при 20 °С на въздуха при 760 Тorr (mm Hg) налягане и 50 % относителна влажност. То замества предишната таблица 47.012, 11-то издание, взета от Intern. Sugar J. 39, 22s (1979).


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

59


31979L0831


L 259/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 септември 1979 година

относно шесто изменение на Директива 67/548/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(79/831/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че за да защити човека и околната среда от потенциални рискове, които биха възникнали от пускането на пазара на нови вещества, е необходимо да се определят подходящи мерки и особено да се усилят препоръките предвидени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. (3) за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, последно изменена с Директива 75/409/ЕИО (4);

като има предвид, че е необходимо по тези причини да се измени Директива 67/548/ЕИО, която в момента чрез подходяща класификация, опаковане и етикетиране на опасни вещества защитава населението и особено работниците, които ги използват;

като има предвид, че за да се контролират ефектите върху човека и околната среда, е препоръчително всяко ново вещество, пуснато на пазара, да бъде обект на предварително проучване от производителя или вносителя и известие до компетентните власти, предаващо задължително определена информация; като има предвид, че освен това е важно да се проследят отблизо еволюцията и използването на новите вещества, пуснати на пазара, и че за да се направи това, е необходимо да се създаде система, която да позволява да бъдат описани всички нови вещества;

като има предвид, че за правилното прилагане на директивата освен това е необходимо да се изготви инвентарен списък на веществата, които са на пазара на Общността до 18 септември 1981 г.;

като има предвид, че е необходимо да се предвидят мерки, даващи възможност да се въведе процедура за нотифициране на една държава-членка, което след това да е валидно за Общността; като има предвид, че освен това е необходимо да се предвиди, че мерките, отнасящи се до класификацията и етикетирането на веществата, могат да бъдат определени на нивото на Общността;

като има предвид, че е необходимо да се въведат мерки за опаковане и временно етикетиране на опасни вещества, които липсват в приложение I към Директива 67/548/ЕИО;

като има предвид, че е необходимо предоставянето на съвет за безопасност да се направи задължително;

като има предвид, че член 2 от гореспоменатата директива класифицира веществата и препаратите като токсични, вредни, корозивни или дразнещи чрез използване на общи дефиниции; като има предвид, че опитът е показал, че е необходимо да се подобри тази класификация; като има предвид, че при липса към момента на спецификации, които са необходими за поставянето в тези категории, изглежда уместно да се осигурят прецизни критерии за класификация; като има предвид освен това, че член 3 от директивата предвижда оценка на опасността за околната среда и затова занапред е необходимо да се изброят някои характеристики и параметри за оценка и да се създаде постепенна програма за проучване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Членове 1—8 от Директива 67/548/ЕИО се заменят със следните членове:

„Член 1

1.   Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно:

а)

нотифициране за веществата, и

б)

класификация, опаковане и етикетиране на веществата, които са опасни за човека и околната среда,

когато същите се пускат на пазара в държавите-членки.

2.   Настоящата директива не засяга разпоредбите относно:

а)

лекарствени продукти, наркотици и радиоактивни вещества;

б)

превоза на опасни вещества чрез железопътен, автомобилен, вътрешен воден, морски или въздушен транспорт;

в)

храни или храни за животни;

г)

вещества под формата на отпадъци, които са обхванати от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (5) и Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 г. относно токсичните и опасни отпадъци (6);

д)

транзитирани вещества, които са под митнически контрол, при условие че те не преминават някакво третиране или обработка.

3.   Членове 15, 16 и 17 не се отнасят да разпоредбите относно:

а)

контейнери, които съдържат сгъстени, втечнени или разтворени под налягане газове, с изключение на аерозоли, които отговарят на изискванията на Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно аерозолни опаковки (7);

б)

муниции и експлозиви, пуснати на пазара с оглед на получаване на практически ефект чрез експлозия или пиротехнически ефект.

4.   Членове 5, 6 и 7, доколкото са свързани с нотифицирането, не се прилагат:

а)

до шест месеца след публикуването на инвентарния списък, посочен в член 13, параграф 1, за вещества, пуснати на пазара преди 18 септември 1981 г.;

шест месеца след публикуването на инвентарния списък, посочен в член 13, параграф 1, за вещества, които са посочени в този списък;

б)

за пестициди и изкуствени торове, доколкото те са предмет на процедури за одобрение, които са поне еквивалентни, или процедури за нотифициране в Общността или процедури, които все още не са хармонизирани;

в)

за вещества, които вече са предмет на аналогични предписания за изпитване и за нотифициране според съществуващи директиви.

Член 2

1.   За целите на настоящата директива:

а)

„вещества“ означава химични елементи и техните съединения в натурално състояние или произведени промишлено, включително добавки, необходими за пускането им на пазара;

б)

„препарати“ означава смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества;

в)

„околна среда“ означава вода, въздух и земя и тяхната взаимна връзка, както и връзката между тях и всички живи организми;

г)

„нотифициране“ означава документите, чрез които производителят или друго лице от общността, което пуска веществото самостоятелно или в препарат на пазара, представя необходимата информация на компетентните власти на държава-членка. Лицето, извършващо това, се нарича по-долу „нотификатор“;

д)

„пускане на пазара“ означава доставка или предоставяне на трети страни.

Вносът в митническата територия на Общността се смята като пускане на пазара за целите на настоящата директива.

2.   Следните вещества и препарати се считат за „опасни“ по смисъла на настоящата директива:

а)

експлозивни:

вещества и препарати, които могат да експлодират под въздействието на пламък или които са по-чувствителни към удар или триене от динитробензола;

б)

оксидиращи:

вещества и препарати, които предизвикват силно екзотермична реакция, когато влизат в контакт с други вещества, и по-специално със запалими вещества;

в)

изключително запалими:

течни вещества и препарати имащи точка на възпламеняване под 0 °С и точка на кипене по-ниска или равна на 35 °С;

г)

лесно запалими:

вещества и препарати, които могат да се нагорещят и накрая да се запалят, когато влязат в контакт с въздуха при температурата на околната среда без никакво прилагане на енергия, или

твърди вещества и препарати, които могат лесно да се запалят след кратък контакт с източник на огън и които продължават да горят или да тлеят след отстраняване на източника на огън, или

течни вещества и препарати с температура на запалване под 21 °C, или

газообразни вещества и препарати, които са запалими на въздух при нормално налягане, или

вещества и препарати, които в контакт с вода или влажен въздух отделят високо запалими газове в опасни количества;

д)

запалими:

течни вещества и препарати с температура на възпламеняване между 21 °C и 55 °C;

е)

силно токсични:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или поемат вътрешно или проникнат през кожата, могат да причинят сериозни, остри или хронични рискове за здравето и дори смърт;

ж)

токсични:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или погълнат или ако проникнат през кожата, могат да предизвикат сериозни, остри или хронични здравни рискове и дори смърт;

з)

вредни:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или поемат вътрешно или проникнат през кожата, могат да съдържат ограничени рискове за здравето;

и)

корозивни:

вещества и препарати, които могат при контакт с живи тъкани да ги унищожат;

й)

дразнещи

некорозивни вещества и препарати, които при непосредствен, продължителен или многократен контакт с кожата или лигавицата могат да причинят възпаление;

к)

опасни за околната среда:

вещества и препарати, използването на които представлява или може да представлява непосредствен или забавен риск за околната среда;

л)

канцерогенни:

вещества и препарати, които, ако се вдишат или поемат вътрешно или проникнат през кожата, могат да предизвикат рак при човека или да увеличат неговото разпространение;

м)

тератогенни;

н)

мутагенни.

Член 3

1.   Физико-химическите свойства на веществата и препаратите се определят според методите посочени в приложение V, буква А; тяхната токсичност се определя според методите, дадени в приложение V, буква Б, а тяхната екотоксичност — според тези, определени в приложение V, буква В.

2.   Истинската или потенциална опасност за околната среда се преценява според характеристиките, дадени в приложения VII и VIII въз основа на съществуващите международно признати параметри.

3.   Общите принципи на класификация и етикетиране на веществата и препаратите се прилагат според критериите в приложение VI, освен когато в отделни директиви не са определени противоположни изисквания за опасни препарати.

Член 4

1.   Класификацията на опасните вещества според степента на опасност и специфичното естество на рисковете се базира на категориите, определени в член 2, параграф 2. За категориите от а) до й) веществата се класифицират според най-високата степен на опасност съгласно член 16, параграф 4.

2.   На опасните вещества, изброени в приложение I, където е уместно, се дава класиране, позволяващо да се оцени здравната опасност на препаратите. Класиранията се определят според критериите, установени от съответната директива на Съвета.

Член 5

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че без да се накърнява член 8, веществата не могат да бъдат пуснати на пазара самостоятелно или в препарати, освен ако тези вещества не са били:

нотифицирани на компетентните власти на една от държавите-членки според настоящата директива,

опаковани и етикетирани според членове 15—18, според критериите в приложение VI, и според резултатите на тестовете, предвидени в член 6.

2.   Мерките посочени в параграф 1, второ тире се прилагат докато веществото е част от списъка в приложение I или докато се вземе решение то да не е част от списъка, според процедурата, определена в член 21.

Опасните вещества, които не са включени в приложение I, но са включени в списъка, посочен в член 13, параграф 1, или вече са на пазара отпреди 18 септември 1981 г., доколкото производителят, установен или не в Общността, може логично да се очаква, че знае за техните опасни свойства, трябва да се опаковат и временно етикетират от производителя или от неговия представител според правилата, предвидени в членове 15—18 и критериите в приложение VI.

Член 6

1.   Без да се засягат член 1, параграф 4 и член 8, параграф 1, всеки производител или вносител в Общността на вещество по смисъла на настоящата директива трябва да представи на посочените в член 7 компетентни власти на държавата-членка, в която веществото се произвежда или в която се внася в Общността, най-късно 45 дни преди веществото да се пусне на пазара, нотификация която включва:

техническо досие, предоставящо информацията, необходима за оценка на предвидимите непосредствени или забавени рискове, които веществото може да представлява за човека и околната среда, и съдържащо поне информацията и резултатите от проучванията, посочени в приложение VII, заедно с подробно и пълно описание на проведените проучвания и на използваните методи или библиографска справка за тях;

декларация относно неблагоприятните ефекти на веществото в зависимост от различните предвидени употреби,

предложената класификация и етикетиране на веществото според настоящата директива,

предложения за препоръчани предпазни мерки относно безопасната употреба на веществото.

2.   Въпреки това в случай на вещество, което вече е известено, компетентните власти могат да се съгласят, че нотификаторът за това вещество може, за целите на техническото досие, да се позове на резултати от проучвания, извършени от един или повече предишни нотификатори, при условие че последните са дали писмено съгласие за това.

3.   Ако веществото вече е вписано в приложение I, нотификаторът не трябва да представя декларация за неговите неблагоприятни ефекти, предложената класификация и предложения за препоръчани предпазни мерки относно безопасна употреба. Освен това нотификаторът не трябва да представя информацията, изисквана за техническото досие в приложение VII, с изключение на точки 1 и 2 на това приложение, ако веществото е било първоначално известено поне 10 години преди това.

4.   Всеки нотификатор за вече нотифицирано вещество трябва да информира компетентните власти за:

промените в годишните или общите количества, пуснати на пазара от него според тонажа, определен в приложение VII, точка 2.2.1,

нови познания за ефектите на веществото върху човека и/или околната среда, за които логично може да се очаква, че знае,

нови употреби, за които веществото се пуска на пазара (според значението на приложение VII, точка 2.1.2.), за които логично може да се очаква, че знае,

всяка промяна в свойствата, произтичаща от промяна на веществото, посочена в приложение VII, точка 1.3.

5.   Нотификаторът също така информира компетентните власти за резултатите от проучванията, извършени съгласно приложение VIII.

Член 7

1.   Държавите-членки определят компетентната власт или власти, отговорни за получаването на информацията, предвидена в член 6 и проучването на нейното съответствие с изискванията на директивата и в частност:

предложените заключения на нотификатора за предвидимите рискове, които веществото може да създаде,

класификацията и етикетирането,

предложенията за препоръчани предпазни мерки относно безопасната употреба, представени от нотификатора.

Освен това ако това е необходимо за оценката на опасността, която веществото може да предизвика , компетентните власти могат:

да поискат допълнителна информация и/или опити за проверка относно веществото, за което са нотифицирани; това може да включва също така поискване на информацията, посочена в приложение VIII, по-рано, отколкото е предвидено в това приложение,

да извършат такова вземане на проби, каквото е необходимо за контролните цели,

да предприемат подходящи мерки относно безопасната употреба на вещество в очакване на разпоредби на Общността.

2.   Процедурата, определена в член 21, се следва при потвърждаване или промяна на предложения за:

класификация,

етикетиране, и

препоръчаните предпазни мерки, предвидени в приложение VII, точки 2.3, 2.4 и 2.5

3.   Държавите-членки и Комисията гарантират, че всяка информация относно търговската експлоатация или производството се пази в тайна.

Член 8

1.   Веществата, изброени по-долу, се считат за нотифицирани по смисъла на настоящата директива, когато са изпълнени следните условия:

полимеризати, поликондензати и полидобавки, освен онези, съдържащи в комбинирана форма 2 % или повече от мономер който не е продаван преди 18 септември 1981 г.,

вещества за научни цели и за анализ, доколкото те са пуснати на пазара с цел определяне на техните свойства според настоящата директива,

вещества, пуснати на пазара за научни цели и анализ в количества по-малки от един тон годишно за производител или вносител и предназначени единствено за лаборатории,

вещества, пуснати на пазара в количества от по-малко от един тон годишно за производител, при условие че производителят обяви тяхната идентичност, данните за етикетирането и количество им пред компетентните власти на държавите-членки, където веществата се пускат на пазара и отговарят на условията, наложени от тези власти.

Веществата, пуснати на пазара във фаза изследване и разработване с ограничен брой регистрирани клиенти, в количества, които са ограничени за целите на изследването и разработката, но които възлизат на повече от един тон годишно за производител, се квалифицират за освобождаване за период от една година, при условие че производителят обяви тяхната идентичност, данните за етикетирането и количеството им пред компетентните власти на всяка държава-членка, където производството, изследването или разработката се извършват и че отговаря на условията, наложени от тези власти за такова изследване и разработка; след този период тези вещества подлежат на нотифициране. Производителят дава уверение също така че веществото или препаратът, в който то е включено, ще се манипулира само от персонала на клиентите при контролирани условия и няма да се предоставя на населението.

2.   Веществата, посочени в параграф 1, доколкото може логично да се очаква, че производителят знае за техните опасни свойства, трябва да се опаковат и временно етикетират от производителя или неговия представител според правилата, определени в членове 15—18 и според критериите, наложени в приложение VI.

Ако етикетирането според принципите, определени в член 16, все още не е възможно, етикетът трябва да носи предупреждението:

„Внимание -— вещество което още не е напълно изпитано“.

3.   Когато едно вещество, посочено в параграф 1 и етикетирано според принципите, изложени в член 16, е силно токсично или токсично, производителят или вносителят на това вещество трябва да предаде на компетентните власти всяка подходяща информация по отношение на приложение VII, точки 2.3, 2.4 и 2.5.

Член 9

Когато държава-членка е получила нотификационното досие или допълнителната информация, посочена в член 6, тя веднага изпраща на Комисията копие от досието или обобщение от него заедно със съответни коментари; що се отнася до допълнителната информация, спомената в член 7, параграф 1 и допълнителната информация или проучванията, предвидени в приложение VIII, компетентните власти нотифицират Комисията за избраните тестове, за причините за техния избор и за оценката на техните резултати.

Член 10

1.   При получаване на копие от нотификационното досие, обобщението му или допълнителната информация, изпратена от една държава-членка Комисията изпраща:

нотификационното досие или обобщението му на другите държави-членки,

всяка друга уместна информация, която е събрала според настоящата директива до всички държави-членки.

2.   Компетентните власти на държава-членка могат да консултират директно компетентните власти, които са получили оригиналната нотификация, или Комисията за специфичните подробности на данните, съдържащи се в досието, изисквани по настоящата директива; те могат също така да предложат да бъдат поискани допълнителни тестове или информация. Ако компетентните власти, които са получили оригиналната нотификация, не спазят предложенията на другите власти относно допълнителната информация или промените в програмите за изследване, предвидени в приложение VIII, те посочват причините за това на съответните други власти. Ако не е възможно на съответните власти да постигнат споразумение и ако една от властите счита, въз основа на подробни причини, че допълнителната информация или промените в програмите за изследване все пак са наистина необходими за защита на човека и околната среда, те могат да помолят Комисията да вземе решение според процедурата, определена в член 21.

Член 11

1.   Ако сметне, че има проблем с поверителността, нотификаторът може да посочи информацията, предвидена в член 6, която той сметне, че е търговски чувствителна и разкриването на която може да му причини вреда по промишлен или търговски начин и която той желае да бъде запазена в тайна от всички лица освен компетентните власти и Комисията. В такива случаи такова поведение трябва да бъде напълно оправдано.

Производствената и търговска тайна не се прилага за:

търговското наименование на веществото,

физико-химическите данни относно веществото във връзка с приложение VII, точка 3,

възможните начини да се направи веществото безвредно,

тълкуването на токсикологичните и екотоксикологични тестове и името на органа, отговорен за тестовете,

препоръчаните методи и предпазните мерки, посочени в приложение VII, точка 2.3 и спешните мерки, посочени в приложение VII, точки 2.4 и 2.5.

Ако нотификаторът впоследствие сам разкрие поверителната преди това информация, той трябва да информира съответно компетентните власти.

2.   Властите, получаващи нотификацията, решават на собствена отговорност коя информация е обхваната от промишлената и търговска тайна съгласно параграф 1.

3.   Името на вещество, посочено в списъка, предвиден в член 13, параграф 2, може да се включи в кодирана форма, когато компетентните власти, на които е представена нотификацията, поискат това поради проблемите от конфиденциален характер, които биха произтекли от публикуване на името на веществото, при условие че веществото не е класифицирано като опасно.

Едно вещество може да се включи в списъка в кодирана форма за не повече от три години.

4.   Поверителната информация, предложена на вниманието на Комисията или на държава-членка, се пази в тайна.

Във всички случаи информацията:

може да се предложи на вниманието само на властите, чиито отговорности са конкретизирани в член 7, параграф 1,

може все пак, когато се предприемат административни или съдебни производства, включващи санкции с цел контролиране на веществата, пуснати на пазара, да бъде разкрита на лицата, пряко заинтересовани от тези производства.

Настоящият член и член 12 не задължават държавата-членка, чиято законодателна или административна практика налага по-стриктни граници за защита на промишлената и търговска тайна, освен онази, определена в тези членове, да предостави информация, когато съответната държава не предприема стъпки да спази тези по-стриктни ограничения.

Член 12

Данните, предоставени съгласно член 9 и член 10, параграф 1, могат да се изпратят на Комисията и държавата-членка в обобщена форма.

В такива случаи и в контекста на член 10, параграф 2 компетентните власти на държава-членка и Комисията по всяко време имат достъп до нотификационното досие и допълнителната информация.

Член 13

1.   Комисията въз основа по-специално на информацията, предоставена от държавите-членки, може да изготви инвентарен списък на веществата, съществуващи на пазара на Общността до 18 септември 1981 г.

При извършване на това, тя има предвид член 1, параграф 4 и член 8.

Инвентарният списък дава химическото наименование по международно признатата химическа номенклатура (за предпочи тане IUPAC), CAS номера и общото име или ISO съкращението, ако има такова.

2.   Комисията поддържа списък на всички вещества, нотифицирани съгласно настоящата директива.

3.   Информацията и формата, с която тя се вписва в списъка и инвентарния лист, заедно с критериите, съгласно които информацията от държавите-членки относно инвентарния списък се предоставя на Комисията, се определят според процедурата, предвидена в член 21.

Член 14

Приложение I съдържа списък на веществата, класифицирани съгласно член 4 и всички препоръки относно безопасното използване.

Член 15

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки опасните вещества да не могат да бъдат пуснати на пазара, освен ако тяхната опаковка не удовлетворява следните изисквания:

а)

тя е така направена и затворена, че се изключва всякаква възможност за загуба на съдържанието; това изискване не се прилага, когато са предписани специални устройства за безопасност;

б)

материалите, от които са изработени опаковките и приспособленията за затваряне, не подлежат на увреждане от съдържанието, нито допускат образуване на вредни или опасни съединения със съдържанието;

в)

опаковките и приспособленията за затваряне трябва да бъдат изцяло здрави и твърди, за да не се допусне разхлабване и трябва безопасно да понасят нормалните натоварвания и напрежения при манипулирането с тях;

г)

контейнерите, снабдени с подменяеми устройства за затваряне, трябва да са така проектирани, че опаковката да не може да се притяга отново без съдържанието да изтече.

2.   Държавите-членки могат да предпишат също така:

опаковките първоначално да се затварят със запечатване по такъв начин, че когато опаковката се отвори за първи път, запечатването да се повреди непоправимо,

контейнерите с капацитет, не превишаващ три литра, които съдържат опасни вещества, предназначени за домашна употреба, да имат предпазни затварящи устройства за деца,

контейнери с капацитет, който не превишава един литър, които съдържат силно токсични, токсични или корозивни течности, предназначени за домашна употреба, да носят осезаемо на пипане предупреждение за опасност.

3.   Всички технически спецификации, които могат да са необходими по отношение на устройствата, посочени в параграф 2, се приемат по процедурата съгласно член 21 и се посочват в приложение IХ, по-специално:

в приложение IХ, буква А относно предпазни затварящи устройства за деца,

в приложение IХ, буква Б относно осезаемите на пипане предупреждения за опасност.

Член 16

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да не допуснат пускане опасни вещества на пазара, освен когато етикетирането върху тяхната опаковка удовлетворява следните изисквания.

2.   Всяка опаковка трябва ясно и неизличимо да показва следното:

наименованието на веществото,

произхода на веществото,

символа за опасност, когато е предвиден такъв, и индикация за опасността при употребата на веществото,

стандартни фрази, посочващи специалните рискове, произтичащи от такива опасности,

стандартни фрази, посочващи съвет за безопасност относно използването на веществото.

а)

наименованието на веществото трябва да бъде един от термините, изброени в приложение I; ако това не е така, наименованието трябва да се даде съгласно международно призната номенклатура;

б)

означението за произход трябва да включва името и адреса на производителя, дистрибутора или вносителя;

в)

трябва да се използват следните символи и индикации за опасност:

експлозивни:

експлодираща бомба (Е)

оксидиращи:

пламък над окръжност (О)

изключително запалими:

пламък (F)

лесно запалими:

пламък (F)

силно токсични:

череп с кръстосани кости (Т)

токсични:

череп с кръстосани кости (Т)

вредни:

кръста на Св.Андрей (Хn)

корозивни:

символа, обозначаващ вредния ефект на киселина (С)

дразнещи:

кръста на Св.Андрей (Xi)

Символите трябва да съответстват на посочените в приложение II към настоящата директива; те се печатат с черен цвят на оранжево-жълт фон.

г)

Специалните рискове при използването на веществата се обозначава с един или повече от стандартните текстове които в съответствие с указанията, съдържащи се в списъка на приложение I, са посочени в приложение III към настоящата директива. В случай на вещества които не са изброени в приложение I, референцията към специалните рискове, приписвани на опасните вещества отговарят на съответните индикации, дадени в приложение III.

Фразите „изключително запалим“ или „лесно запалим“ не трябва да се посочват, когато те повтарят индикация за опасност, използвана според буква в) по-горе.

д)

Съветът за безопасност относно използването на веществата се посочва със стандартни фрази, които съгласно препратките, съдържащи се в списъка на приложение I, са изложени в приложение IV.

Опаковката се придружава от съвет за безопасност, изискван от горния параграф, когато е материално невъзможно това да се направи върху самия етикет или опаковка.

В случай на вещество, което не е изброено в приложение I, съветът за безопасност относно опасните вещества отговаря на съответните индикации, дадени в приложение IV.

е)

Индикации като „нетоксичен“, „безвреден“ или други подобни индикации не трябва да присъстват на етикета или опаковката на веществата, предмет на настоящата директива.

3.   В случай на дразнещи, лесно запалими, запалими и оксидиращи вещества, индикацията за специалните рискове и съвета за безопасност не трябва да се дават, когато съдържанието на опаковката не превишава 125 мл. Това важи също така за вредни вещества със същия обем , които не се продават на дребно на населението.

4.   Когато повече от един символ за безопасност е назначен на едно вещество:

задължението да се посочи символът „Т“ прави поставянето на символите „Х“ и „С“ факултативно, освен ако приложение I не предвижда противното,

задължението да се посочи символът „С“ прави поставянето на символа „Х“ факултативно,

задължението да се посочи символът „Е“ прави поставянето на символите „F“ и „О“ факултативно.

Член 17

1.   Когато данните, изисквани по член 16, се вписват върху етикет, този етикет се поставя на една или повече повърхности от опаковката така че да може да се прочете хоризонтално, когато опаковката се поставя нормално. Размерите на етикета са следните:

Капацитет на опаковката

Размери

(в милиметри)

не превишава три литра:

ако е възможно, поне 52 × 74

повече от три литра, но не повече от 50 литра:

поне 74 × 105

повече от 50 л, но не повече от 500 литра:

поне 105 × 148

повече от 500 литра:

поне 148 × 210

Всеки символ покрива поне една десета от повърхността на етикета но не по-малко от 1 см2. Цялата повърхност на етикета трябва да бъде залепена към първичната опаковка на веществото.

Тези размери са предназначени единствено за вписване на информацията, изисквана по настоящата директива и, ако е необходимо, за допълнителни здравни индикации или индикации за безопасност.

2.   Не се изисква етикет, когато данните са ясно показани върху самата опаковка, както е посочено в параграф 1.

3.   Цветът и представянето на етикета, а в случая на параграф 2, на опаковката трябва бъдат такива, че символът за опасност и неговият фон да се открояват ясно.

4.   Държавите-членки могат да направят пускането на пазара на опасни вещества на техните територии при спазване на изискването за използване на официалния език или езици по отношение на етикетирането им.

5.   За целите на настоящата директива изискванията за етикетиране се смятат за спазени:

а)

в случай на външна опаковка, съдържаща една или повече вътрешни опаковки, ако външната опаковка е етикетирана според международните правила за транспорт на опасни вещества,а вътрешната опаковка или опаковки е или са етикетирани в съответствие с настоящата директива;

б)

в случай на единична опаковка, ако тази опаковка е етикетирана в съответствие с международните правила за транспорт на опасни вещества и с член 16, параграф 2, букви а), б), г) и д).

Когато опасните вещества не напускат територията на държава-членка, може да се разреши етикетиране, което отговаря на националните правила, вместо на международните правила за превоз на опасни вещества.

Член 18

1.   Държавите-членки могат:

а)

да разрешат етикетирането, изисквано по член 16, да се приложи по някакъв друг подходящ начин върху опаковките, които са твърде малки или по друг начин неподходящи за етикетиране според член 17, параграфи 1 и 2;

б)

чрез дерогация от членове 16 и 17 да разрешат опаковката на опасни вещества, които не са нито експлозивни, нито силно токсични или токсични, да се свали или да се етикетират по друг начин, ако те съдържат такива малки количества, че няма причина хората, които манипулират такива вещества или други лица, да се страхуват от опасност.

2.   Ако държава-членка използва възможностите, предвидени в параграф 1, тя незабавно информира Комисията за това.

Член 19

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на приложенията с техническия прогрес, с изключение на приложение VI, част I и приложения VII и VIII, , се приемат според процедурата, определена в член 21.

Член 20

1.   Създава се Комитет за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, наричан по-долу „Комитетът“. Той се състои от представители на държавите-членки и е председателстван от представител на Комисията.

2.   Комитетът приема своя процедурен правилник.

Член 21

1.   Когато се прави позоваване на процедурата, определена в настоящия член, въпросът се отнася до Комитета от неговия председател по негова собствена инициатива или по искане на представител на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя пред Комитета проект на мерките, които следва да се приемат. Комитетът дава мнението си по проекта в срока, който председателят може да определи, като взима предвид спешността на въпроса. Решенията се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят както е предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

3.

а)

Комисията приема предложените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета;

б)

Ако предложените мерки не са в съответствие със становището или не се посочва мнение, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се приемат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство;

в)

Ако Съветът не предприеме действие до три месеца след представяне на предложението до него, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 22

Държавите-членки не могат, въз основа на нотификацията, класификацията, опаковката или етикетирането по смисъла на настоящата директива, да забранят, ограничат или възпрепятстват пускането на пазара на вещества, които отговарят на изискванията на настоящата директива и приложенията към нея.

Член 23

1.   Когато държава-членка има детайлно доказателство, че едно вещество, въпреки че удовлетворява изискванията на настоящата директива, представлява опасност за човека или околната среда поради неговата класификация, опаковка или етикетиране, тя може временно да забрани продажбата на това вещество или да го подчини на специални условия на нейната територия. Тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки за това действие и уточнява причините за решението си.

2.   Комисията консултира съответните държави-членки до шест седмици, след това дава мнението си без закъснение и взема съответните мерки.

3.   Ако Комисията счита, че са необходими технически адаптации към настоящата директива, тези адаптации се приемат от Комисията или от Съвета според процедурата, предвидена в член 21; в такъв случай държавата-членка, която е приела защитните мерки, може да ги поддържа, докато адаптациите влязат в сила

Член 2

Членове 9, 10 и 11 от Директива 67/548/ЕИО стават членове 24, 25 и 26.

Член 3

Приложение V към Директива 67/548/ЕИО се заменя с приложения V—IХ към настоящата директива.

Член 4

Следните изменения са извършени в директивите, изброени по-долу:

а)

Директива 73/173/ЕИО:

в член 5, параграф 2, буква в) „член 6“ се заменя с „член 16“,

в член 9, параграф 2 и член 10 „член 8в“ се заменя с „член 21“;

б)

Директива 77/728/ЕИО

в член 6, параграф 2, буква в) „член 6“ се заменя с „член 16“,

в член 10, параграф 3 и член 11 „член 8в“ се заменя с „член 21“;

в)

Директива 78/631/ЕИО:

в член 6, параграф 2, буква ж) „член 6“ се заменя с „член 16“,

в член 10, параграф 3 и член 11 „член 8в“ се подменя с „член 21“.

Член 5

1.   Не по-късно от 18 септември 1981 г. държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—4, член 5, параграф 1 и членове 6—14 от Директива 67/548/ЕИО, както е изменена от настоящата директива и информират Комисията за това. Не по-късно от 18 септември 1983 г. те прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 5, параграф 2 от Директива 67/548/ЕИО, както е изменена от настоящата директива и информират Комисията за това.

2.   Не по-късно от 18 септември 1981 г. държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 15—23 от Директива 67/548/ЕИО, както е изменена от настоящата директива, която влиза в сила на 18 септември 1981 г.

3.   През преходния период, когато настоящата директива все още не е в сила в някои държави-членки, изпращането на нотификационното досие и всяка друга информация, събрана от Комисията, както е предвидено в член 10, параграф 1 от Директива 67/548/ЕИО, изменена с настоящата директива, е в сила в случая само за тези държави-членки, в които се прилагат разпоредбите относно нотификацията на членове 5—8 от Директива 67/548/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 1979 година.

За Съвета

Председател

M. O'KENNEDY


(1)  ОВ С 30, 7.2.1977 г., стр. 35.

(2)  ОВ С 114, 11.5.1977 г., стр. 20.

(3)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 183, 14.7.1975 г., стр. 22.

(5)  ОВ L 194, 15.7.1975 г., стр. 39.

(6)  ОВ L 84, 31.3.1978 г., стр. 43.

(7)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40.“.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Виж Директива 92/69/ЕИО на Комисията (ОВ L 383А, 29.12.1992 г., стр. 1) и Директива 88/302/ЕИО на Комисията (ОВ L 133, 30.5.1988 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Виж Директива 2001/59/ЕО на Комисията (ОВ L 225, 21.8.2001 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Виж Директива 92/32/ЕИО на Съвета (ОВ L 154, 5.6.1992 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Виж Директива 92/32/ЕИО на Съвета (ОВ L 154, 5.6.1992 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Виж Директива 2000/32/ЕО на Комисията (ОВ L 136, 8.6.2000 г., стр. 1).


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74


31979L1005


L 308/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 ноември 1979 година

за изменение на Директива 75/106/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на обема на някои предварително опаковани течности

(79/1005/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че областта на приложение на Директива 76/211/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на теглото и обема на някои продукти в готови опаковки (4) е различна от тази на Директива 75/106/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на обема на някои предварително опаковани течности (5);

като има предвид, че във връзка с това областите на приложение на двете директиви следва да бъдат уеднаквени относно обемите на готовите опаковки, което засяга всяка от тях;

като има предвид, че при приемането на Директива 75/106/ЕИО Съветът, с оглед на това да защити по-добре потребителя, помоли Комисията да представи до 31 декември 1980 г. ново предложение, стесняващо кръга на номиналните обеми в приложение III чрез елиминиране на стойности, които са твърде близки една до друга;

като има предвид, че Директива 71/354/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно единиците за измерване (6) е последно изменена с Директива 76/770/ЕИО (7);

като има предвид, че съгласно член 7, параграф 2 от Директива 75/106/ЕИО на Белгия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство се дават пет години за въвеждане на тази директива; като има предвид, че тази директива следва да се съобразява с така посочения срок;

като има предвид, че за някои държави-членки ще бъде трудно да намалят номиналните обеми, поради което трябва да се вземат мерки за преходен период за тези държави-членки, но това в никакъв случай не трябва да затруднява търговията на въпросните продукти вътре в Общността нито да застрашава прилагането на тази директива в другите държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Член 1 от Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„Член 1

Настоящата директива се отнася до опаковките, съдържащи течните продукти, изброени в приложение III, измерени по обем с цел продажба на единични количества от 5 мл до 10 литра включително.“

Член 2

Член 2, параграф 2 от Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„2.   Един продукт е в готова опаковка, когато е поставен в опаковка от каквото и да е естество без присъствието на купувача, а количеството на съдържащия се в пакета продукт има предварително определена стойност и не може да бъде променяно, без опаковката да бъде отворена или осезателно видоизменена.“

Член 3

Член 3, параграф 1 от Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„1.   Готовите опаковки, които могат да носят знака на ЕИО, предвиден в точка 3.3 от приложение I, са тези, които отговарят на изискванията на приложение I.“

Член 4

1.   Член 4 от Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„Член 4

1.   Всички прдеварителни опаковки, посочени в член 3, трябва да носят индикация за обема на течността, наречен „номинален обем на съдържанието“, който те трябва да съдържат съгласно приложение I.

2.   До изтичане на сроковете, определени в Директива 71/354/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно единиците за измерване (8), последно изменена от Директива 76/770/ЕИО (9), посочването на номиналния обем на съдържанието, изразено в единици-мерки от системата SI съгласно точка 3.1 от приложение I към настоящата директива, следва, ако Обединеното кралство или Ирландия пожелаят това да стане и на техните територии, да бъде съпроводено от посочване на номинален обем на съдържанието, изразено в еквивалентните имперски единици-мерки, ако те са дадени в приложение I към тази директива.

2.   Добавят се следните бележки под линия:

Член 5

Член 5 от Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„Член 5

1.   Държавите-членки нямат правото до отхвърлят, забраняват или ограничават пускането на пазара на готови опаковки, които удовлетворяват изискванията на тази директива по причини, свързани с определянето на техния обем, методите, чрез които са били проверени или номиналния обем, когато те са указани в приложение III.

2.   Считано от 1 януари 1984 г. готовите опаковки, съдържащи изброените в приложение III, точка 1, буква а) продукти, могат да се продават, само ако техният номинален обем е включен в приложение III.

До 31 декември 1983 г. държавите-членки могат да разрешават продажбата на своя пазар на опаковки от всички обеми, разрешени до тази дата.

3.   Следва да се има предвид,че:

а)

за предварителни опаковки с номинален обем, посочен в приложение III, колона II, до 31 декември 1988 г. параграф 1 се прилага само за тези страни, които са разрешили такива готови опаковки на 31 декември 1973 г., с изключение на готовите опаковки от категория 1, буква а) „Вина“ с номинален обем 0,73 л, за които срокът изтича на 31 декември 1985 г.;

б)

по отношение на течностите, посочени в точки 1, буква а), 1, буква б) и 4 от приложение III параграф 1 се прилага само когато такива течности са представени в опаковки с даден номинален обем от изброените в съответните колони на това приложение и съобразени с правилата или търговските практики на държавата-членка, от която те произхождат, независимо от това дали пълненето е станало в държавата-членка, където са произведени или в друга държава.

4.   Разпоредбите на тази директива не препятстват националното законодателство, регулиращо въз основа на екологични причини употребата на опаковките с оглед на тяхното рециклиране.“

Член 6

Точка 2.4 от приложение I към Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

2.4.   Допустимата отрицателна грешка се уточнява съгласно таблицата по-долу:

Номинално количество Vn в милилитри

Допустима отрицателна грешка

Като % от количеството

в мл

от 5 до 50

9

от 50 до 100

4,5

от 100 до 200

4,5

от 200 до 300

9

от 300 до 500

3

от 500 до 1 000

1,5

от 1 000 до 10 000

1,5

Когато се ползва таблицата, стойностите на допустимите отрицателни грешки, показани като проценти в таблицата, изчислени в единици обем, следва да се закръглят до най-близката една десета от милилитъра.“

Член 7

Вторият параграф на точка 3.1 от приложение I към Директива 75/106/ЕИО се заменя със следното:

„До изтичането на сроковете, посочени в Директива 71/354/ЕИО, както е изменена от Директива 76/770/ЕИО, обозначаването на номиналния обем на съдържанието, изразено в мерни единици от системата SI съгласно първия параграф, може да бъде съпроводено от посочване на еквивалентната стойност в имперски единици мерки (Обединено кралство), изчислена на базата на следните коефициенти за преобразуване:

 

— един милилитър = 0,0352 течни унции,

 

— един литър = 1,760 пинта или 0,220 галона.“

Член 8

Приложение III към Директива 75/106/ЕИО се замества от приложението към тази директива.

Член 9

1.   Държавите-членки приемат преди 1 януари 1981 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, които влизат в сила на 1 януари 1981 г.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 ноември 1979 година.

За Съвета

Председател

R. Mac SHARRY


(1)  ОВ C 250, 19.10.1977 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 163, 10.7.1978 г., стр. 72.

(3)  ОВ C 283, 27.11.1978 г., стр. 40.

(4)  ОВ L 46, 21.2.1976 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 42, 15.2.1975 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 243, 29.10.1971, стр. 29.

(7)  ОВ L 262, 27.9.1976, стр. 204.

(8)  ОВ L 243, 29.10.1971 г., стр. 29.

(9)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 204.“


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

Течности

Номинален обем на съдържанието в литри

I

Дефинитивно разрешен

II

Временно разрешен

а)   Вино от прясно грозде; шира от ново грозде със спряна ферментация поради добавяне на алкохол, в това число вино от неферментирал гроздов сок, смесен с алкохол, освен вината, включени в Интегрираната митническа тарифа на Европейските общности (ИМТТ) наименования 22.05 A и B и ликьорни вина (ССТ подзаглавие без 22.05 C); гроздова мъст в процес на ферментация или със спряна ферментация по друг начин, а не чрез прибавяне на алкохол (ССТ наименование 22.04)

0,10 — 0,25 —0,375

0,50 — 0,75 — 1

1.5 — 2 —3

5

0,35 — 0,70 — 0,73

1,25

б)   „Жълти“ вина с право да носят следните обозначения за произход:

„Côtes du Jura“, „Arbois“, „L'Étoile“„Château-Chalon“

0,62

 

в)   Други негазирани ферментирали напитки, като сайдер, пери, медовина (ССТ подпозиция 22.07 В II);

0,10 — 0,25 — 0,375

0,50 — 0,75 — 1

1,5 — 2 — 5

0,35 — 0,70

г)   Вермути и други вина от прясно грозде, обогатени с ароматни екстракти (ССТ подпозиция 22.06); десертни вина (ССТ подпозиция без 22.05 C)

0,05 до 0,10

0,10 — 0,20 — 0,375

0,50 — 0,75 — 1

1,5

 

Газирани вина (ССТ подпозиция 22.05 А)

Вина в бутилки със запушалки тип „гъба“, закрепени с връзки или закопчалки, и вино, затворено по друг начин с допълнително налягане между 1 и 3 бара, измерено при температура 20 °С (ССТ наименование 22.05 В)

0,125 — 0,20 — 0,375

0,75 — 1,5 — 3

0,10 — 0,25 — 0,70

б)   Други газирани ферментирали напитки, като ябълково вино, пери, медовина (ССТ подпозиция 22.07 В II);

0,10 — 0,20 — 0,375

0,75. — 1 — 1,5

3

0,125

a)   Бира, направена от малц (ССТ подпозиция 22.03) с изключение на кисели бири

0,25 — 0,33 — 0,50

0,75 — 1 — 2

3 — 4 — 5

0,35

б)   Кисели бири, белгийска бира „Gueuze“

0,25 — 0, 375 — 0,75

 

4.   Алкохолни напитки (извън тези по ССТ заглавие 22.08); ликьори и други спиртни напитки; съставни алкохолни препарати (познати като „концентрирани екстракти“) за производството на напитки (ССТ позиция № 22.09)

0,02 — 0,03 — 0,04

0,05 — 0,10 (1)

0,20 — 0,50 — 1

1,5 — 2 — 2,5

3

0,35 — 0,375 — 0,700,75

5.   Оцет и заместители на оцета (CCT позиция № 22.10)

0,25 — 0,50 — 0,75

1 — 2 — 5

 

6.   Зехтини (CCT подпозиция 15.07 А), други хранителни масла (подпозиция 15.07 D II)

0,25 — 0,50 — 0,75

1 — 2 — 3

5 — 10

 

Мляко, прясно, неконцентрирано и неподсладено (CCT позиция ex 04.01), без кисело мляко, кефир, пресечено мляко, мая и други ферментирали или вкиснали млека

Напитки на млечна основа (CCT подпозиция 22.02 В)

0,20 — 0,25 — 0,50

0,75 — 1 — 2

0,10

а)   Води, включително от минерални извори и газирани води (ССТ позиция 22.01)

0,125 — 0,20 — 0,25

0,33 — 0,50 — 0,75

1 — 1,5 — 2

всички обеми по-малки от

0,20 — 0,35 — 0,45

0,46 — 0,70 — 0,90

0,92 — 1,25

б)   Лимонада, обработени минерални води и обработени газирани води и други безалкохолни напитки, които не съдържат мляко и млечни продукти, (CCT подпозиция 22.02 А) без плодови и зеленчукови сокове, спадащи към ССТ позиция № 22.07 и концентрати

0,125 — 0,20 — 0,25

0,33 — 0,50 — 0,75

1 — 1,5 — 2

всички обеми по-малки от

0,20 — 0,70

в)   Напитки, етикетирани като безалкохолни аперитиви

0,10

 

9.   Плодови сокове (в т. ч. гроздова шира) или зеленчукови сокове, съдържащи или не добавена захар, но неферментирали и несъдържащи алкохол, които спадат към ССТ подпозиция № 22.07, плодов нектар (Директива 75/726/ЕИО от 17 ноември 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно плодовите сокове и някои сходни продукти (2)

0,125 — 0,20 — 0,25

0,33 — 0,50 — 0,75

1 — 1,5 — 2

Всички обеми по-долу:

0,125 — 0,700,18 — 0,35

(само в кутии)


(1)  В случаи на алкохолни питиета, към които е била добавена газирана вода или сода, всички обеми, по-малки от 0,10 литра са дефинитивно разрешени.

(2)  ОВ L 311, 1.12.1975 г., стр. 40.“


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

79


31979L1073


L 331/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 22 ноември 1979 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/347/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори

(79/1073/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 74/150/EИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (1), последно изменена с Директива 79/694/ЕИО (2), и по-специално членове 11, 12 и 13 от нея,

като взе предвид Директива 74/347/ЕИО на Съвета от 25 юни 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно полето на видимост и чистачките на предното стъкло на колесните селскостопански или горски трактори (3),

като взе предвид Директива 77/536/ЕИО на Съвета от 28 юни 1977 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно защитните конструкции при преобръщане на колесни селскостопански или горски трактори (4),

като има предвид, че с оглед на натрупания опит и разпоредбите, приети относно защитните структури при преобръщане, които влияят на конфигурацията на тези части на надстройката на трактора, които са от голямо значение за полето на видимост, е възможно разпоредбите свързани с полето на видимост да се приведат в съответствие с техническия прогрес;

като има предвид, че изискванията за безопасно движение на колесните селскостопански или горски трактори стават по-строги;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки в търговията със селскостопански и горски трактори,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 74/347/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Думите „поле на видимост или“ се заличават в членове 2 и 3.

2.

След член 3 се вмъква следният нов член 3а:

„Член 3а

1.   Държавите-членки на основанията, свързани с полето на видимост на тракторите, считано от 1 май 1980 г., не могат:

да отказват да предоставят по отношение на даден тип трактор типово одобрение на ЕИО, да издават документа, предвиден в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 74/150/ЕИО или да предоставят национално типово одобрение,

или да забраняват пускането в действие на трактори,

ако полето на видимост на този тип трактор или на тези трактори, съответства на изискванията на настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1980 г., държавите-членки:

прекратяват да издават документа, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 74/150/ЕИО относно типа трактор, при който полето на видимост не е в съответствие с разпоредбите на тази директива,

могат да отказват предоставянето на национално типово одобрение относно типа трактор, при който полето на видимост не е в съответствие с тази директива.

3.   Считано от 1 януари 1983 г., държавите-членки могат да забранят пускането в употреба на трактор, чието поле на видимост не е в съответствие с разпоредбите на тази директива.“

3.

Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 април 1980 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 ноември 1979 година.

За Комисията

Étienne DAVIGNON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 205, 13.8.1979 г., стр. 17.

(3)  ОВ L 191, 15.7.1974 г., стр. 5.

(4)  ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

1.4 да се чете, както следва:

„Ненаблюдаем участък

„Ненаблюдаем участък“ означава хордите от секторите от полукръга на видимост, които не се виждат вследствие на конструктивни елементи като колоните на тавана, всмукателните или изпусквателните тръби и рамката на предното стъкло.“

2.2.1.1 да се чете, както следва:

„Тракторът трябва да е поставен на хоризонтална плоскост, както е показано на фигура 2. На хоризонтално поддържащо ниво с контролната точка трябва да се поставят два светлинни източника, като например две крушки по 150W, 12V, на разстояние 65 mm един от друг и симетрично разположени около контролната точка. Платформата трябва да се върти в централната си точка около вертикалната ос, минаваща през контролната точка. За целта на измерването на ненаблюдаемите участъци, платформата трябва да е така насочена, че линията съединяваща двата светлинни източника да е перпендикулярна на линията, свързваща закриващия компонент и контролната точка.

Припокриването на силуета, прожектиран върху полукръга на видимост от закриващия компонент, когато светлинните източници са включени едновременно или алтернативно, трябва да бъде измерен в съответствие с условията на точка 1.4 (фигура 3).“

2.2.1.2 да се чете, както следва:

„Ненаблюдаемите участъци не трябва да превишават 700 mm.“

2.2.1.3 да се чете, както следва:

„Ненаблюдаеми участъци, дължащи се на съседни конструктивни компоненти с ширина над 80 mm, трябва да бъдат разположени по такъв начин, че линията, свързваща центровете на невидимите хорди от секторите на полуокръжността на видимост да е не по-къса от 2 200 mm.“

2.2.1.5 да се чете, както следва:

„Ненаблюдаеми участъци, превишаващи 700 mm и по-малки от 1 500 mm, обаче са позволени, ако компонентите, които ги пораждат не могат да се проектират или конструират отново: на всяка страна там може да има всичко (сборно) не повече от два ненаблюдаеми участъка, единият — непревишаващ 700 mm, а другият — непревишаващ 1 500 mm или два такива ненаблюдаеми участъка, всеки от които не превишава 1 200 mm.“

2.2.2.1 да се чете, както следва:

„Като алтернативна възможност на процедурата, изложена в точка 2.2.1, допустимостта на индивидуалните ненаблюдаеми участъци може да се определи математически. Изискванията от точки 2.2.1.2, 2.2.1.3, 2.2.1.4, 2.2.1.5 и 2.2.1.6 се прилагат по отношение на големината, разпределението и броя на ненаблюдаемите участъци.“

2.5 да се чете, както следва:

„За да бъдат определени ненаблюдаемите участъци в сектора на видимост, ненаблюдаемите участъци, породени от рамката на предното стъкло и от всякакви други пречки, може, в съответствие с разпоредбата на точка 2.2.1.4, да се възприемат като единичен ефект, при условие че разстоянието между най-външните точки от този ненаблюдаем участък не превишава 700 mm.“

За фигура 2 чертежът се заменя със следния чертеж:

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

83


31980L0181


L 039/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 декември 1979 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и за отмяна на Директива 71/354/ЕИО

(80/181/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид Директива 71/354/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (1), последно изменена с Директива 76/770/ЕИО на Съвета (2),

като взе предвид предложението на Комисията (3),

като взе предвид становището на Асамблеята (4),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (5),

като има предвид, че мерните единици са от основно значение в употребата на измервателните уреди за изразяването на всяко направено измерване и за изразяването на обозначенията на величините; като има предвид, че мерните единици се използват в повечето области на човешката дейност; като има предвид, че е необходимо да се осигури максимална яснота в тяхната употреба; като има предвид, че следователно е необходимо да се създадат правила за тяхната употреба в рамките на Общността за целите на икономиката, общественото здраве, обществената безопасност или за административни цели;

като има предвид, че в областта на международния транспорт съществуват международни конвенции и договори, които обвързват Общността и държавите-членки; като има предвид, че тези конвенции и договори трябва да се спазват;

като има предвид, че законодателствата на държавите-членки, които регулират употребата на мерните единици в държавите-членки, са различни, което пречи на търговията; като има предвид, че при тези обстоятелства се налага да бъдат хармонизирани законовите, подзаконовите и административните разпоредби, за да се преодолеят тези пречки;

като има предвид, че мерните единици са обект на международни решения, приети от Общата конференция по мерките и теглилките (CGPM), създадена с Конвенцията за метъра, подписана в Париж на 20 май 1875 г., към която са се присъединили всички държави-членки; като има предвид, че в резултат от тези решения беше създадена „Международна система на единиците“ (SI);

като има предвид, че на 18 октомври 1971 г. Съветът прие Директива 71/354/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки, с цел да се премахнат пречките в търговията чрез приемане на международна система на единиците на общностно равнище; като има предвид, че Директива 71/354/ЕИО беше изменена с Акта за присъединяване и с Директива 76/770/ЕИО;

като има предвид, че тези разпоредби на Общността не премахват всички пречки в тази област; като има предвид, че Директива 76/770/ЕИО предвижда преди 31 декември 1979 г. да се преразгледа положението с мерните единици, наименованията и обозначенията, изброени в глава Г от приложението към нея; като има предвид, че освен това е необходимо да се преразгледа положението по отношение на някои други мерни единици;

като има предвид, че с цел да бъдат избегнати сериозните трудности, е необходимо да се предвиди преходен период за премахване на мерните единици, които не са съвместими с международната система; като има предвид, че независимо от това, е много важно да се даде възможност на държавите-членки, желаещи да направят това, да приемат колкото се може по-скоро на своята територия разпоредбите на глава I от приложението; като има предвид, че следователно е необходимо да се ограничи продължителността на този преходен период на общностно равнище, като в същото време се даде свобода на държавите-членки да съкратят този период;

като има предвид, че през преходния период е необходимо да се поддържа ясна ситуация по отношение на употребата на мерните единици в търговията между държавите-членки; като има предвид, че задължението на държавите-членки да приемат употребата на допълнителни указания върху продуктите и техниката, внасяни от други държави-членки по време на този преходен период, изглежда добре пригодено за тази цел;

като има предвид, че системното приемане на решения от този род за всички измервателни уреди, включително медицинските уреди, не е абсолютно необходимо; като има предвид, че следователно държавите-членки трябва да могат да изискват на тяхна територия измервателните уреди да носят обозначенията на величините в една законова мерна единица;

като има предвид, че настоящата директива не засяга непрекъснатото производство на продукти, които вече са пуснати на пазара; като има предвид, че все пак тя се отнася до пускането на пазара и използването на продукти и техника с обозначенията на величините в мерни единици, които вече не са законови мерни единици и които са необходими за допълване или подмяна на компоненти и части от продукти, машини и уреди, които вече са пуснати на пазара; като има предвид, че следователно е необходимо държавите-членки да разрешат пускането на пазара и използването на такива продукти и машини за допълване и подмяна на компонентите, дори когато носят обозначения за величините в мерни единици, които вече не са законови мерни единици, така че продуктите, машините и уредите, които вече са пуснати на пазара, да продължат да се използват;

като има предвид, че на 1 март 1974 г. Международната организация по стандартизация (ISO) прие международен стандарт за представяне на системата SI и на други единици за ползване в системи с ограничени множества от символи; като има предвид, че е желателно Общността да приеме решенията, които вече са утвърдени на по-широко международно ниво от стандарт 2955 на ISO от 1 март 1974 г.;

като има предвид, че разпоредбите на Общността относно мерните единици са разпръснати в няколко текста на Общността; като има предвид, че въпросът за мерните единици е толкова важен, че е съществено позоваванията да се правят на един текст на Общността; като има предвид че настоящата директива обединява всички разпоредби на Общността по въпроса и че следва да се отмени Директива 71/354/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Законовите мерни единици по смисъла на настоящата директива, които трябва да се използват за изразяване на величините, са:

а)

изброените в глава I от приложението;

б)

изброените в глава II от приложението, преди датата, която ще бъде определена от държавите-членки, като тази дата трябва да бъде не по-късно от 31 декември 1985 г.;

в)

изброените в глава III от приложението само в държавите-членки, в които те са били разрешени на 21 април 1973 г., и до дата, определена от тези държави-членки; тази дата трябва да бъде по-ранна от крайния срок, който ще бъде определен от Съвета съгласно член 100 от Договора, преди 31 декември 1989 г.

Член 2

а)

Задълженията, произтичащи от член 1, се отнасят за използваните измервателни уреди, извършените измервания и обозначенията на величините, изразени в мерни единици, за целите на икономиката, общественото здраве, обществената безопасност и за административни цели.

б)

Настоящата директива не засяга употребата в областта на въздушния, морския и железопътния транспорт на мерни единици, различни от задължителните единици, въведени с настоящата директива, които са установени в международни конвенции и договори, обвързващи Общността или държавите-членки.

Член 3

1.   По смисъла на настоящата директива „допълнително обозначение“ означава едно или повече обозначения, изразени в мерни единици, които не са включени в глава I от приложението, придружено от обозначение за количество, изразено в мерни единици, които не са включени в глава I.

2.   Използването на допълнителни обозначения се разрешава до 31 декември 1989 г.

3.   Въпреки това, държавите-членки могат да изискват измервателните уреди да носят обозначенията на величината в една законова мерна единица.

4.   Обозначението, изразено в мерна единица, включена в глава I, е приоритетно. По-специално, обозначението, изразено в мерни единици, които не са включени в глава I, се изразява със символи, не по-големи от символите на съответното обозначение в мерните единици, изброени в глава I.

5.   Използването на допълнителни обозначения може да се удължи след 31 декември 1989 г.

Член 4

Използването на мерни единици, които не са или са престанали да бъдат законови, се разрешава за:

продукти и оборудване, които вече са на пазара и/или са в употреба към датата на приемане на настоящата директива;

елементи и части на продукти и машини, които са необходими за допълване и подмяна на елементи и части на горепосочените продукти и оборудване.

Въпреки това, за индикаторите на измервателните уреди може да се изисква използването на законови мерни единици.

Член 5

Международният стандарт ISO 2955 от 1 март 1974 г.„Обработка на информацията – представяне на единици в системата SI и на други единици, използвани в системи с ограничен брой на символите“ се прилага в областта, регулирана от параграф 1 от него.

Член 6

Директива 71/354/ЕИО се отменя от 1 октомври 1981 г.

Въпреки това, чрез дерогация от Директива 71/354/ЕИО, държавите-членки разрешават или продължават да допускат, при условията, уточнени в член 1 от настоящата директива, използването на следните мерни единици след 31 декември 1979 г.:

милиметър живачен стълб

(глава II)

поаз

(глава II)

стокс

(глава II)

ярд

(глава III)

квадратен ярд

(глава III)

терм

(глава III)

Член 7

а)

Държавите-членки приемат преди 1 юли 1981 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива и незабавно уведомяват Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 октомври 1981 г.

б)

След нотифицирането на настоящата директива държавите-членки следят Комисията да бъде уведомявана своевременно за всеки проект за законови, подзаконови или административни разпоредби, които те възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива, за да може Комисията да представи своите забележки.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 1979 година.

За Съвета

Председател

J. TUNNEY


(1)  ОВ L 243, 29.10.1971 г., стр. 29.

(2)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 204.

(3)  ОВ С 81, 28.3.1979 г., стр. 6.

(4)  ОВ С 127, 21.5.1979 г., стр. 80.

(5)  Становище от 24–25 октомври 1979 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА I

ЗАКОНОВИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, БУКВА А)

1.   ЕДИНИЦИ В СИСТЕМАТА SI И ТЕХНИТЕ КРАТНИ И ДРОБНИ ЕДИНИЦИ

1.1.   Основни единици в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Дължина

метър

m

Маса

килограм

kg

Време

секунда

s

Електрически ток

ампер

A

Термодинамична температура

келвин

K

Количество вещество

мол

mol

Светлинен интензитет

кандела

cd

Определения на основните единици в системата SI:

Единица за дължина

Метърът е дължина, равна на 1 650 763,73 дължини на вълната, определена във вакуум, на излъчването при преход между нивата 2р10 и 5d5 на атома на криптон 86.

(Единадесета CGPM (1960), резолюция 6).

Единица за маса

– Килограмът е единица за маса; той е равен на масата на международния прототип на килограма.

(Трета CGPM (1901), страница 70 от доклада на конференцията).

Единица за време

Секундата е равна на продължителността на 9 192 631 770 периода на излъчването при преход между две свръхфини нива на атома на цезий 133.

(Тринадесета CGPM (1967), резолюция 1).

Единица за електрически ток

Амперът е постоянен електрически ток, който при протичане през два безкрайно дълги праволинейни и успоредни проводника с нищожно кръгово сечение, поставени на разстояние един метър един от друг във вакуум, предизвиква между тези два проводника взаимодействие със сила, равна на 2 х 10-7 нютона на всеки метър дължина на проводниците.

(CIPM (1946), резолюция 2, одобрена от деветата CGPM (1948)).

Единица за термодинамична температура

Градус на Келвин е единица за измерване на температура по термодинамичната скала, равна на 1/273,16 от термодинамичната температура на тройната точка на водата.

(Тринадесета CGPM (1967), резолюция 4).

Единица за количество вещество

(1) Молът е количеството вещество на система, съдържаща толкова на брой елементарни частици, колкото са атомите в 0,012 кг въглерод 12.

(2) При използването на мола трябва да се укажат елементарните частици, които могат да бъдат: атоми, молекули, йони, електрони, други частици или указани групи от такива частици.

(Четиринадесета CGPM (1971), резолюция 3).

Единица за светлинен интензитет

Канделата е светлинният интензитет в дадена посока от източник на монохромни лъчи с честота 540 × 1012 херца, с интензитет на енергията в тази посока, равен на 1/683 вата за стерадиан.

(Шестнадесета CGPM (1979), резолюция 3).

1.1.1.   Специално наименование и означение на единицата за температура градус на Целзий в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Температура

градус на Целзий

°C

Температурата в градуси на Целзий t се определя като разликата t = T – T0 между двете термодинамични температури T и T0, където T0 = 273,15 градуси на Келвин. Интервалът на или разликата в температурата може да се изрази в градуси на Келвин или в градуси на Целзий. Единицата „градус на Целзий“ е равна на единицата „градус на Келвин“.

1.2.   Други единици в системата SI

1.2.1.   Допълнителни единици в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Равнинен ъгъл

радиан

rad

Пространствен ъгъл

стерадиан

sr

(Единадесета CGPM, 1960, резолюция 12).

Определения на допълнителните единици в системата SI:

Единица за равнинен ъгъл

Радианът е равнинният ъгъл между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността дъга с дължина, равна на радиуса.

(Международен стандарт ISO 31-I, декември 1965 г.).

Единица за пространствен ъгъл

Стерадианът е пространствен ъгъл, който от повърхността на сфера с център във върха на ъгъла отрязва лице, равно на лицето на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата.

(Международен стандарт ISO 31-I, декември 1965 г.).

1.2.2.   Производни единици в системата SI

Единиците, изведени на базата на основните единици в системата SI и допълнителните единици в системата SI, се представят като алгебрични изрази чрез произведение на степените на основните единици в системата SI и/или допълнителните единици в системата SI с числов множител, равен на 1.

1.2.3.   Производни единици в системата SI, имащи наименования и обозначения

Величина

Мерна единица

Обозначение

Израз

Наименование

В други единици от системата SI

Чрез основните или допълнителните единици от системата SI

Честота

херц

Hz

 

s-1

Сила

нютон

N

 

m.kg.s-2

Налягане, натиск

паскал

Pa

N.m-2

m-1.kg.s-2

Енергия; работа; количество топлина

джаул

J

N.m

m2.kg.s-2

Мощност (1), поток на излъчване

ват

W

J.s-1

m2.kg.s-3

Количество електричество, електрически заряд

кулон

C

 

s.A

Електрически потенциал, потенциална разлика, електродвижеща сила

волт

V

W.A-1

m2.kg.s-3.A-1

Електрическо съпротивление

ом

Ω

V.A-1

m2.kg.s-3.A-2

Проводимост

сименс

S

A.V-1

m-2.kg-1.s3.A2

Капацитет

фарад

F

C.V-1

m-2.kg-1.s4.A2

Магнитен поток

вебер

Wb

V.s

m2.kg.s-2.A-1

Плътност на магнитния поток

тесла

T

Wb.m-2

kg.s-2.A-1

Взаимна индуктивност

хенри

H

Wb.A-1

m2.kg.s-2.A-2

Светлинен поток

лумен

lm

 

cd.sr

Осветеност

лукс

lx

lm.m-2

m-2.cd.sr

Активност (на радионуклеид)

бекерел

Bq

 

s-1

Погълната доза, специфична внесена енергия, керма, индекс на погълнатата доза

грей

Gy

J.kg-1

m2.s-2

Еквивалентна доза

сиверт

Sv

J.kg-1

m2.s-2

Производните единици от основните единици в системата SI и допълнителните единици могат да се изразят чрез единиците, изброени в глава I.

По-конкретно, производните единици в системата SI могат да се изразят чрез специалните наименования и обозначения, дадени в таблицата по-горе; например, единицата за динамичен вискозитет в системата SI може да се изрази като m-1.kg.s-1.A2 или като N.s.m-2, или като Pa.s.

1.3.   Представки и техните обозначения, използвани за означаване на някои кратни и дробни единици

Степен

Представка

Обозначение

Степен

Представка

Обозначение

1018

екса

E

10-1

деци

d

1015

пета

P

10-2

санти

c

1012

тера

T

10-3

мили

m

109

гига

G

10-6

микро

μ

106

мега

M

10-9

нано

n

103

кило

k

10-12

пико

p

102

хекто

h

10-15

фемто

f

101

дека

da

10-18

ато

a

Наименованията и обозначенията на кратните и дробните единици за маса се образуват, като се прибавят съответните представки към думата „грам“ и тяхното обозначение към обозначението „g“.

Когато производна единица се изразява като дроб, нейните кратни и дробни единици могат да се означат, като се прибави представка към единиците в числителя или знаменателя, или и на двете места.

Не могат да се използват сложни представки, тоест представки, образувани чрез изброяване на няколко от горните представки.

1.4.   Специални разрешени наименования и обозначения на кратните и дробните единици в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Обем

литър

l или L (2)

1 l = 1 dm3=10-3 m3

Маса

тон

t

1 t = 1 Mg = 103 kg

Налягане, натиск

бар

bar (3)

1 bar = 105 Pa

Забележка: Представките и техните обозначения, посочени в точка 1.3, могат да се използват с единиците и символите от таблица 1.4.

2.   ЕДИНИЦИ, ОПРЕДЕЛЕНИ НА БАЗАТА НА ЕДИНИЦИ ОТ СИСТЕМАТА SI, КОИТО НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕХНИ ДЕСЕТИЧНИ КРАТНИ ИЛИ ДРОБНИ ЕДИНИЦИ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Равнинен ъгъл

обороти* (4)  (5)

 

1 оборот = 2 π rad

градус* или гон*

gon*

Formula

градус

o

Formula

минута от ъгъла

Formula

секунда от ъгъла

Formula

Време

минута

min

1 min = 60 s

час

h

1 h = 3 600 s

ден

d

1 d = 86 400 s

Забележка: Представките, посочени в точка 1.3, могат да се използват само с наименованията „градус“ и „гон“ и с обозначението „gon“.

3.   ЕДИНИЦИ, ОПРЕДЕЛЕНИ НЕЗАВИСИМО ОТ СЕДЕМТЕ ОСНОВНИ ЕДИНИЦИ В СИСТЕМАТА SI

Единната атомна единица за маса е равна на една дванадесета от масата на атома на нуклеида 12С.

Електронволтът представлява кинетичната енергия на електрона при преминаването му във вакуум между две точки с потенциална най-голяма разлика един волт.

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Маса

атомна единица за маса

u

1 u ≈ 1,660 565 5 × 10-27 kg

Енергия

електронволт

eV

1 eV ≈ 1,602 189 2 × 10-19 J

Стойността на тези единици, изразена в системата SI, не е точно установена.

Горните стойности са взети от Бюлетин № 11 на CODATA от декември 1973 г. на Международния съвет на научните съюзи.

Забележка: Представките и техните обозначения, посочени в точка 1.3, могат да се използват с тези две единици и техните обозначения.

4.   ЕДИНИЦИ И НАИМЕНОВАНИЯ НА ЕДИНИЦИ, РАЗРЕШЕНИ САМО В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОБЛАСТИ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Пречупваща способност на оптичните системи

диоптър*

 

1 диоптър = 1 m-1

Маса на скъпоценните камъни

метричен карат

 

1 метричен карат = 2 × 10-4 kg

Площ на земеделска и на застроена земя

ар

а

1 а = 102 m2

Маса за единица дължина на текстил, вълна и конци

текс*

tex*

1 tex = 10-6 kg.m-1

Забележка: Представките, изброени в точка 1.3, могат да се използват с горните единици. Произведението 102 а, обаче, се нарича „хектар“.

5.   СЪСТАВНИ ЕДИНИЦИ

Комбинациите от изброените в глава I единици образуват съставни единици.

ГЛАВА II

ЗАКОНОВИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, БУКВА Б)

ВЕЛИЧИНИ, НАИМЕНОВАНИЯ НА ЕДИНИЦИТЕ, ОБОЗНАЧЕНИЯ И СТОЙНОСТИ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Кръвно налягане

милиметър живачен стълб *

mm Hg *

1 mm Hg = 133,322 Pa

Равнинен ъгъл

 

g*  (6)

Formula

Активност

(на радионуклеид)

кюри

Ci

1 Ci = 3,7 × 1010 Bq

Погълната доза

рад

rad (7)

1 rad = 10-2 Gy

Еквивалентна доза

рем*

rem*

1 rem = 10-2 Sv

Облъчване (Х- и γ-лъчи)

рентген

R

1 R = 2,58.10-4 C.kg-1

Динамичен вискозитет

поаз

P

1 P = 10-1 Pa.s

Кинематичен вискозитет

стокс

St

1 St = 10-4 m2.s-1

Забележка: Представките и техните обозначения, изброени в точка 1.3 от глава I, могат да се използват с единиците и обозначенията в настоящия раздел, с изключение на милиметър живачен стълб и неговото обозначение и обозначението „g“.

До датата, посочена в член 1, буква б), изброените в глава II единици могат да се комбинират взаимно, както и с единиците от глава I, с цел образуване на съставни единици.

ГЛАВА III

ЗАКОНОВИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, БУКВА В)

ВЕЛИЧИНИ, НАИМЕНОВАНИЯ НА ЕДИНИЦИТЕ, ОБОЗНАЧЕНИЯ И ПРИБЛИЗИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ

Дължина

инч

1 in = 2,54 × 10-2 m

фут

1 ft = 0,3048 m

клафтер (8)

1 fm = 1,829 m

миля

1 mile = 1 609 m

ярд

1 yard = 0,9144 m

Площ

квадратен фут

1 sq ft = 0,929 × 10-1 m2

акър

1 ac = 4 047 m2

квадратен ярд

1 sq yd = 0,8361 m2

Обем

течна унция

1 fl oz = 28,41 × 10-6 m3

джил

1 gill = 0,1421 × 10-3 m3

пинта

1 pt = 0,5683 × 10-3 m3

кварта

1 qt = 1,137 × 10-3 m3

галон

1 gal = 4,546 × 10-3 m3

Маса

унция (avoirdupois)

1 oz = 28,35 × 10-3 kg

тройунция

1 oz tr = 31,10 × 10-3 kg

паунд

1 lb = 0,4536 kg

Енергия

терм

1 therm = 105,506 × 106 J

До определяне на датата по член 1, буква в), единиците, изброени в глава III, могат да се комбинират с единиците от глава I с цел образуване на съставни единици.


(1)  Специални наименования за единиците за мощност: наименованието волтампер „VA“, когато се използва за изразяване на активната мощност на променлив електрически ток, и „вар“ (обозначение „var“), когато се използва за изразяване на реактивна електрическа мощност. „Var“ не е включен в решенията на CGPM.

(2)  За единицата литър могат да се използват и двете обозначения: „l“ и „L“.

(Шестнадесета CGPM (1979), резолюция 5).

(3)  Единици, посочени в брошурата на Международното бюро за мерки и теглилки като единици, които могат да се използват временно.

(4)  Символът (*) след наименованието или обозначението на единицата показва, че тя не е включена в списъците на CGPM, CIPM или BIPM. Това се отнася за цялото приложение.

(5)  Няма международно обозначение.

(6)  Символ за „градус“.

(7)  Когато съществува вероятност от объркване с радиана, за обозначение на „rad“ може да се използва „rd“.

(8)  Само за морска навигация.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

94


31980L0232


L 051/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 15 януари 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно обхвата на номиналните количества и номиналните обеми, разрешени за някои опаковки продукти

(80/232/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 76/211/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определянето на теглото и обема на някои продукти в готови опаковки (4) уточнява допустимите отрицателни грешки в съдържанието на такива опаковки, наред с обозначенията и методите на контрол, които следва да се прилагат на такива опаковки, за да могат да се разпространяват навсякъде в Общността;

като има предвид обаче, че посочената директива не премахва всички пречки пред търговията с предварително опаковани продукти, които произтичат от различията в законодателствата за метрологичните качества на такива продукти; като има предвид, че държавите-членки имат различни разпоредби относно обема или теглото на такива продукти; като има предвид, че вследствие на това се налага да се извърши сближаване на тези разпоредби;

като има предвид, че броят качества за даден продукт, които са така сходни помежду си, че има риск да объркат потребителя, трябва да се намалят максимално в интерес на по-голяма прозрачност на пазара;

като има предвид, че това намаляване следва да засегне както съдовете на опаковките, така и продуктите, продавани на тегло или на обем;

Като има предвид, че член 16 от Директива 71/316/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателнитете уреди и за методите за метрологичен контрол (5), изменена с Акта за присъединяване (6), според който хармонизирането на изискванията за продажба на определени продукти, по-специално определянето на допустими количества за някои предварително пакетирани продукти, може да се разглежда от отделни директиви,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Тази директива се прилага за продукти, продавани в готови опаковки съгласно членове 1 и 2 от Директива 76/211/ЕИО, които са посочени в приложенията към настоящата директива; тя не се прилага за продукти в готови опаковки, предназначени единствено за професионална употреба.

Член 2

Посочените в член 1 продукти се разделят на три групи:

а)

продукти, продавани на тегло или на обем, без продуктите от букви б) и в).

Приложение I определя обхвата на номиналните количества на съдържанието на опаковките за всеки от тези продукти;

б)

продукти, продавани на тегло или на обем, поставяни в твърдите съдове, изброени в приложение II, с изключение на продуктите от списъка на приложение I.

Приложение II определя обхвата на вместимостта за такива съдове;

в)

продукти, продавани в аерозолно състояние.

Приложение III определя обемите за течната фаза на такива продукти, а по отношение на металните съдове — вместимостта на съда.

Член 3

Във всички случаи опаковките следва да показват номиналното тегло или обем на съдържанието на продукта съгласно изискванията на Директива 76/211/ЕИО.

В случаи като тези от член 2, букви б) и в) съдовете също трябва да имат индикация за своята номинална вместимост и то по начин, който не може да доведе до никакво объркване с дадената по-горе индикацияв съответствие с предвиденото в приложение II и приложение III, точка 1 или, когато е необходимо, позоваване на стандартите Европейския комитет за стандартизация, посочени в приложенията.

Член 4

Когато дадена опаковка се състои от две или повече отделни опаковки, обхватът на стойностите, изброени в приложения I, II и III, се прилага за отделните опаковки.

Когато дадена опаковка се състои от две или повече отделни опаковки, които не са предназначени за продажба поотделно, обхватът на стойностите, изброени в приложения I, II и III, се прилага за тази опаковка.

Член 5

Държавите-членки нямат право да отказват, да забраняват или да ограничават пускането на пазара на опаковки, които удовлетворяват изискванията на тази директива по причини, свързани с номиналното количество за опаковки, изброени в приложение I и в приложение III, точка 2 или с номиналната вместимост на техните съдове за опаковки, изброени в приложение II, или по която и да е от тези две причини за опаковки, изброени в приложение III, точка 1.

Член 6

Преди 1 януари 1982 г. държавите-членки нямат право да отказват, да забраняват или да ограничават пускането на пазара на опаковки, удовлетворяващи изискванията на Директива 76/211/ЕИО, за които номиналното количество или вместимостта на съда има стойност, която не е показана в тази директива и които са били пуснати на пазара на засегнатите държави-членки в деня на нотификацията на директивата.

Първият параграф не се прилага за мерките, които предстоят за приемане от Обединеното кралство и Ирландия за определяне на обхватите в единици на Международната система единици (SI).

Член 7

Държавите-членки въвеждат в сила мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок от 24 месеца от нейната нотификация. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 януари 1980 година.

За Съвета

Председател

G. ZAMBERLETTI


(1)  ОВ С 193, 18.8.1976 г., стр. 3.

(2)  ОВ С 30, 7.2.1977 г., стр. 34.

(3)  ОВ С 114, 11.5.1977 г., стр. 30.

(4)  ОВ L 46, 21.2.1976 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 202, 6.9.1971 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 73, 27.3.1972 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБХВАТ НА НОМИНАЛНИТЕ КОЛИЧЕСТВА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГОТОВИ ОПАКОВКИ

1.   ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ НА ТЕГЛО (количество в грамове)

1.1.   Масло (позиция № 04.03 по Общата митническа тарифа), маргарин, емулсифирани мазнини или мазнини от неживотински и растителен произход, продукти за намазване с ниско съдържание на мазнини

125 — 250 — 500 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 2 500 — 5 000

1.2.   Пресни сирена, с изключение на „petits suisses“ и други видове сирене, продавано по същия начин (подпозиция без 04.04 Е I с по Общата митническа тарифа)

62,5 — 125 — 250 — 500 — 1 000 — 2 000 — 5 000

1.3.   Трапезна сол и сол за готвене (подпозиция 25.01 А по Общата митническа тарифа)

125 — 250 — 500 — 750 — 1 000 — 1 500 — 5 000

1.4   Много ситна захар, червена или кафява захар, небет шекер

125 — 250 — 500 — 750 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 2 500 — 3 000 — 4 000 — 5 000

1.5   Зърнени продукти (изключващи храни за кърмачета)

1.5.1.   Зърнени брашна, булгур, флейкс, овесено брашно и овесена каша, овесен флейкс (с изключение на продуктите, посочени в 1.5.4)

125 — 250 — 500 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 2 500 (1) — 5 000 — 10 000

1.5.2.   Макаронени изделия ( позиция № 19.03 по Общата митническа тарифа)

125 — 250 — 500 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 3 000 — 4 000 — 5 000 — 10 000

1.5.3.   Ориз (позиция № 10.06 по Общата митническа тарифа)

125 — 250 — 500 — 1 000 — 2 000 — 2 500 — 5 000

1.5.4.   Готови за консумация зърнени храни и зърнен флейкс

250 — 375 — 500 —750 — 1 000 — 1 500 — 2 000

1.6.   Сушени зеленчуци (позиция № 07.05 по Общата митническа тарифа) (2), сушени плодове (позиция № 08.01, подпозиции ex, 08.03 В, 08.04 В, 08.12 по Общата митническа тарифа)

125 — 250 — 500 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 5 000 —7 500 — 10 000

1.7.   Мляно или немляно печено кафе, цикория и заместители на кафе

125 — 250 — 500 — 1 000 — 2 000 — 3 000 — 4 000 —5 000 — 10 000

1.8.   Дълбоко замразени продукти

1.8.1.   Плодове и зеленчуци и полуготови картофи за чипс

150 — 300 — 450 — 600 — 750 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 2 500

1.8.2.   Рибни филета и разфасовки, с галета или без галета

100 — 200 — 300 — 400 — 500 — 600 — 800 — 1 000 — 2 000

1.8.3   Рибни резенчета

150 — 300 — 450 — 600 — 900 —1 200 — 1 500 — 1 800

2.   ХРАНИ, ПРОДАВАНИ НА ОБЕМ (количество в ml)

2.1.   Сладолед в количества по-големи от 250 ml

(с изключение на сладоледите, чиито обем не се определя от формата на съда)

300 — 500 — 750 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 2 500 — 3 000 — 4 000 — 5 000

3.   СУХИ ХРАНИ ЗА КУЧЕТА И КОТКИ (3) (количество в g)

200 - 300 — 400 — 500 — 600 — 800 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 3 000 — 5 000 — 7 500 — 10 000

4.   ГОТОВИ ЗА УПОТРЕБА БОИ И ЛАКОВЕ (С ДОБАВЕНИ РАЗТВОРИТЕЛИ ИЛИ БЕЗ ТАКИВА) (количество в ml)

25 — 50 — 125 — 250 — 375 — 500 — 750 — 1 000 — 2 000 — 2 500 — 4 000 — 5 000 — 10 000

5.   ТВЪРДИ ИЛИ ПРАХООБРАЗНИ ЛЕПИЛА И СВЪРЗВАЩИ МАТЕРИАЛИ (количество в g)

25 — 50 — 125 — 250 — 500 — 1 000 — 2 500 — 5 000 — 8 000 — 10 000

6.   ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ

(твърди и прахообразни в g, течни и кремообразни в ml)

Inter alia продукти за кожени изделия и обувки, ламперии и подови покрития, фурни и метални предмети, включително за коли, прозорци и огледала, включително за коли (позиция № 34.05 по Общата митническа тарифа); препарати за отстраняване на петна, кола и бои за домакинството (позиция 38.12 А и 32.09 С по Общата митническа тарифа), инсектициди за домакинството (позиция № без 38.11 по Общата митническа тарифа), препарати за отстраняване на нагар (позиция № 34.02 по Общата митническа тарифа), ароматизатори за домакинството (подпозиция 33.06 В по Общата митническа тарифа), нефармацевтични дезинфектанти

25 — 50 — 75 — 100 — 150 — 200 — 250 — 375 — 500 — 750 — 1 000 — 1 500 — 2 000 — 5 000 — 10 000

7.   КОЗМЕТИКА: СРЕДСТВА ЗА РАЗКРАСЯВАНЕ И ТОАЛЕТНИ СРЕДСТВА (подпозиции 33.06 А и В по Общата митническа тарифа)

(твърди и прахообразни в g, течни и кремообразни в ml)

7.1.   Продукти за кожата и за хигиена на устата

кремове за бръснене, всякакви кремове и лосиони, кремове и лосиони за ръце, слънцезащитни средства, препарати за устна хигиена (с изключение на паста за зъби)

15 — 30 — 40 — 50 — 75 — 100 — 125 — 150 — 200 — 250 — 300 — 400 — 500 — 1 000

7.2.   Паста за зъби

25 — 50 — 75 — 100 — 125 — 150 — 200 — 250 — 300

7.3.   Продукти за коса (с изключение на бои) и продукти за баня

лак, шампоани, продукти за плакнене, укрепващи средства, брилянтини, балсам (без лосионите от 7.4), пяни и други пенообразуващи продукти за вана и душ

25 — 50 — 75 — 100 — 125 — 150 — 200 — 250 — 300 — 400 — 500 — 750 — 1 000 — 2 000

7.4.   Продукти на спиртна основа

Съдържащи по-малко от 3 % обемни единици естествено или синтетично парфюмено масло и по-малко от 70 % обемни единици чист етилов спирт: ароматни/тоалетни води, лосиони за коса, лосиони за употреба преди и след бръснене

15 —— 25 – 30 – 40 – 50 – 75 – 100 – 125 – 150 – 200 – 250 – 300 – 400 – 500 – 750 – 1 000

7.5.   Дезодоранти и средства за лична хигиена

20 – 25 — 30 — 40 — 50 — 75 — 100 — 150 — 200

7.6.   Талк пудри

50 — 75 — 100 — 150 — 200 — 250 — 500 — 1 000

8.   ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ

8.1.   Твърди тоалетни и домакински сапуни (количество в g) (позиция № 34.01 по Общата митническа тарифа)

25 — 50 — 75 — 100 — 150 — 200 — 250 — 300 — 400 — 500 — 1 000

8.2.   Меки сапуни (количество в g) (позиция № 34.01 по Общата митническа тарифа)

125 — 250 — 500 — 750 — 1 000 — 5 000 — 10 000

8.3.   Сапуни на люспи, гранули и др. (количество в g) (позиция № 34.01 по Общата митническа тарифа)

250 — 500 — 750 — 1 000 — 3 000 — 5 000 — 10 000

8.4.   Течни препарати за миене, чистене и лъскане и помощни продукти (позиция № 34.02 по Общата митническа тарифа) и хипохлоритни препарати (с изключение на продуктите, посочени в точка 6) (количество в ml)

125 — 250 — 500 — 750 — 1 000 — 1 250 (4) — 1 500 — 2 000 — 3 000 — 4 000 — 5 000 — 6 000 — 7 000 — 10 000

8.5.   Прах за лъскане (количество в g)

250 — 500 — 750 — 1 000 — 10 000

8.6.   Препарати за предпране и накисване в праховидна форма (количество в g)

250 — 500 — 1 000 — 2 000 — 5 000 — 10 000

9.   РАЗТВОРИТЕЛИ (количество в ml)

По смисъла на Директива 73/173/ЕИО на Съвета от 4 юни 1973 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до класификацията, пакетирането и етикетирането на опасни препарати (разтворители) (5)

25 — 50 — 75 — 125 — 250 — 500 — 1 000 — 1 500 — 2 500 — 5 000 — 10 000

10.   СМАЗОЧНИ МАСЛА (количество в ml)

125 —250 — 500 — 1 000 — 2 000 — 2 500 — 3 000 — 4 000 — 5 000 — 10 000


(1)  Не важи за овесена каша и овесен флейкс.

(2)  С изключение на картофи и дехидратирани зеленчуци.

(3)  Продукти със съдържание на влага по-малко от 14 %.

(4)  Само за хипохлорити.

(5)  ОВ L 189, 11.7.1973 г., стр. 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБХВАТ НА ДОПУСТИМАТА ВМЕСТИМОСТ НА СЪДОВЕТЕ

Прилагат се стандартите EN 23, 1, издание 2 (май 1978 г.) и EN 76, издание 1 (декември 1978 г.), освен когато продуктите и обхватът на вместимост, залегнали в тези стандарти, се различават от изброените в настоящото приложение.

1.   КОНСЕРВИРАНИ И ПОЛУКОНСЕРВИРАНИ ПРОДУКТИ В СЪДОВЕ И СТЪКЛЕНИ СЪДОВЕ: РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ (ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, ДОМАТИ, КАРТОФИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА АСПЕРЖИ, СУПИ, ПЛОДОВИ ИЛИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ СОКОВЕ И ПЛОДОВИ НЕКТАРИ) ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

1.1   Метални и стъклени съдове (вместимост в ml)

106 — 156 — 212 (1) — 228 (1) — 314 — 370 — 425 (1) — 446 (1) — 580 — 720 — 850 — 1 062 — 1 700 — 2 650 — 3 100 — 4 250 — 10 200

1.1.1.   Допълнителен списък за чаши

53 (2) — 125 (2) — 250 (2)

1.2.   Списък на специални продукти и разрешената вместимост за тях (вместимост в ml)

Трюфели: 26 — 53 — 71 — 106 — 212 — 425 — 720 — 850

Домати:

концентрат: 71— 142 — 212 — 370 — 425 — 720 — 850 — 3 100 — 4 250

белени или небелени: 236 — 370 — 425 — 720 — 850 — 2 650 — 3 100

Плодови коктейли, компоти: 106 — 156 — 212 (1) — 228 (1) — 236 — 314 — 370 — 425 (1) — 446 (1) — 580 — 720 — 850 — 1 062 — 1 700 — 2 650 — 3 100 — 4 250 — 10 200

2.   КОНСЕРВИ ЗА КУЧЕТА И КОТКИ: (вместимост в ml)

212 (1) — 228 (1) — 314 — 425 (1) — 446 (1) — 850 — 1 062 — 1 700 — 2 650

3.   ПЕРИЛНИ И ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ НА ПРАХ

Вместимостта на готовите опаковки е следната:

Пакет №

Обем в ml

E 0.5

375

E 1

750

E 2

1 500

E 3

2 250

E 5

3 750

E 10

7 700

E 15

11 450

E 20

15 200

E 25

18 950

E 30

22 700

Drum No

 

E 5

3 950

E 10

7 700

E 15

11 450

E 20

15 200

E 25

18 950

E 30

22 700


(1)  Посочената вместимост ще бъде преразгледана най-късно след пет години от деня на приемане на директивата.

(2)  Обем, разрешен за срок от 10 години след деня на приемането на директивата.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБХВАТ НА ВМЕСТИМОСТТА ЗА ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ В АЕРОЗОЛНА ФОРМА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ I, ТОЧКА 7.4 И ЛЕКАРСТВА

Чрез дерогация от член 8, параграф 1, буква е) от Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолните опаковки (1), върху продаваните в аерозолна форма продукти, които отговарят на изискванията на тази директива, не е необходимо да бъдат задължително да бъде посочено номиналното тегло на съдържанието им.

1.   ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ В МЕТАЛНИ СЪДОВЕ

Обем на течната фаза в ml

Вместимост на съдовете в ml

Продукти, привеждани в действие с втечен газ

а)

Продукти, привеждани в действие от сгъстени газове

б)

Продукти, привеждани в действие само от азотен оксид или въглероден диоксид поотделно или само от смес от двете, когато продуктът има коефициент на Bunsen 1,2 или по-малко

25

40

47

50

75

89

75

110

140

100

140

175

125

175

210

150

210

270

200

270

335

250

335

405

300

405

520

400

520

650

500

650

800

600

800

1 000

750

1 000

2.   ПРОДУКТИ, ПРОДАВАНИ В ПРОЗРАЧНИ ИЛИ НЕПРОЗРАЧНИ СТЪКЛЕНИ ИЛИ ПЛАСТМАСОВИ СЪДОВЕ (обем на течната фаза в ml):

25 — 50 — 75 — 100 — 125 — 150


(1)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

101


31980L0720


L 194/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 юни 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори

(80/720/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че техническите изисквания, на които тракторите трябва да отговарят съгласно националните законодателства, са свързани също с работното пространство, достъпа до мястото на водача (устройствата за качване и слизане) и до вратите и прозорците;

като има предвид, че тези изисквания сe различават в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение към, или на мястото на съществуващи в тях правила, и по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО (4) на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на селскостопански или горски колесни трактори, изменена и допълнена от Директива 79/694/ЕИО (5), да се въведе за всеки тип трактор,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   „Трактор (селскостопански или горски)“ е моторно превозно средство, с колела или гъсенични вериги, което има поне два моста, главната функция на което се състои в теглителната му сила и което е специално проектирано да тегли, да бута, да превозва или да привежда в движение определени инструменти, машини или ремаркета, предназначени за използване в селското или горското стопанство. То може да е оборудвано за превоз на товари и пътници.

2.   Настоящата директива се прилага само за тракторите, определени в параграф 1, които са оборудвани с пневматични гуми, имат два моста, максимална проектна скорост между 6 и 25 км/час и минимална фиксирана или променлива вертикална база при задвижващия мост от 1 150 мм или повече.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на трактор нито да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, пускането в движение или употребата на трактор на основания, свързани със:

работното пространство,

достъпа до мястото на водача (устройствата за качване и слизане),

вратите и прозорците,

ако същите са в съответствие с изискванията на приложение I.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложение I, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок до осемнадесет месеца, считано от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 24 юни 1980 година.

За Съвета

Председател

S. FORMICA


(1)  ОВ C 25, 29.1.1979 г., стр. 30.

(2)  ОВ C 127, 21.5.1979 г., стр. 80.

(3)  ОВ C 227, 10.9.1979 г., стр. 34.

(4)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(5)  ОВ L 205, 13.8.1979 г., стр. 17.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

I.   Работно пространство

I.1.   „Работно пространство“ е минималното пространство, между които и да са неподвижни части от конструкцията, на разположение на водача на трактора, за да може да той извършва всяка една маневра за управление на трактора при пълна безопасност от своята седалка.

„Референтна точка на седалката“ означава референтната точка, определена по описания в допълнение I метод.

„Референтна равнина“ означава равнината, която минава през референтната точка на седалката, успоредна на средната надлъжна равнина на трактора.

I.2.   Ширината на работното пространство трябва да бъде най-малко 900 мм, при височина от 400 до 900 мм над референтната точка на седалката и дължина — над 450 мм пред тази точка (виж фигури 2 и 3).

I.3.   Частите и принадлежностите на превозното средство не трябва да пречат на водача при управлението на трактора.

I.4.   Във всяко едно положение на кормилната колона и кормилното колело хлабината между основата на кормилното колело и неподвижните части на трактора трябва да бъде най-малко 50 мм; във всички останали посоки тази хлабина, измерена извън заемана от колелото област, трябва да бъде най-малко 80 мм от ръба на кормилното колело (виж фигура 2).

I.5.   Задната стена на кабината, на височина от 300 до 900 мм над референтната точка на седалката, трябва да бъде най-малко на 150 мм разстояние зад вертикална равнина, като минава през референтната точка на седалката и перпендикулярна на референтната равнина (виж фигура 2 и 3).

Тази стена трябва да е с ширина най-малко 300 мм във всяка от двете страни на референтната равнина на седалката (виж фигура 3).

I.6.   Ръчните лостове за управление трябва да са разположени един спрямо друг и спрямо останалите части на трактора така, че оперирането с тях да не представлява опасност от нараняване за ръцете на водача.

Когато необходимото усилие за управление надвишава 150 N, за достатъчна се счита хлабина от 50 мм, а когато необходимото усилие варира между 80 и 150 N, тази хлабина се свежда до 25 мм. Всяка една хлабина ще бъде приета за лостове, необходимото работно усилие за които е по-малко от 80 N (виж фигура 3).

Допустими са и алтернативни разположения на лостовете, които постигат същите задоволителни нива на безопасност.

I.7.   Никоя точка от покрива не може да се намира на по-малко от 1 050 мм от референтната точка на седалката в частта, разположена пред вертикална равнина, минаваща през референтната точка на седалката и перпендикулярна на референтната равнина, (виж фигура 2).

II.   Достъп до мястото на водача (устройствата за качване и слизане)

II.1.   Използването на устройствата за качване и слизане трябва да е безопасно. Главините на колелата, капачките на главините или джантите са недопустими като стъпала или стъпенки.

II.2.   Местата за достъп до мястото на водача и пасажерското място не трябва да имат каквито и да било части, в състояние да причинят наранявания. Когато съществува препятствие, като например педалът на съединителя, трябва да бъде предвидено стъпало или опора за крака, за да се осигури безопасен достъп до мястото на водача.

II.3.   Стъпалата, вградените стъпала и стъпенките трябва да са със следните размери:

хлабина в дълбочина:

минимум 150 мм,

хлабина в ширина:

минимум 250 мм,

(Стойности, ненадвишаващи тази минимална ширина, се разрешават само тогава, когато те са оправдани от техническа необходимост. В тези случаи целта трябва да бъде постигането на най-голямата възможна хлабина в ширина. Тя обаче не трябва да бъде под 150 мм).

хлабина във височина:

минимум 120 мм,

разстояние между опорните повърхности на две стъпала:

максимум 300 мм (виж фигура 4).

II.4.   При слизане, най-горното стъпало или стъпенка трябва да са лесно разпознаваеми и достъпни. Вертикалните разстояния между две последователни стъпала или стъпенки по възможност трябва да бъдат равни помежду си.

II.5.   За всички устройства за качване и слизане трябва да бъдат осигурени подходящи ръкохватки или перила.

II.6.   В случаите, когато тракторът е оборудван с най-големия размер препоръчани от производителя гуми, разстоянието от крайната долна опора на стъпалото до земята не трябва да превишава 550 мм (виж фигура 4). Стъпалата или стъпенките трябва да са проектирани и конструирани по начин, който не позволява плъзгане на стъпалата на краката по тях.

III.   Врати, прозорци и аварийни изходи

III.1.   Механизмите, които задействат вратите и прозорците, трябва да са проектирани и монтирани така, че нито да представляват опасност за водача, нито да му пречат при управлението на превозното средство.

III.2.   Ъгълът на отваряне на вратата трябва да позволява безопасен достъп и слизане.

III.3.   Вентилационните прозорци трябва да са лесно регулируеми.

III.4.   Кабините по принцип имат по една врата от всяка страна.

III.5.   Кабините с две врати трябва да имат един допълнителен изход, представляващ авариен изход.

Кабините с една врата трябва да имат два допълнителни изхода, представляващи аварийни изходи.

Всеки един от трите изхода трябва да е разположен на различна стена на кабината (понятието „стена“ може да включва и покрива). Предните и страничните стъкла, задните и вентилационните прозорци могат да се считат за аварийни изходи, ако се обезпечи бързото им отваряне от вътрешността на кабината.

Ръбовете на аварийните изходи не трябва да представляват опасност при излизане от превозното средство.

Аварийните изходи трябва да са с достатъчни размери, за да може в тях да се впише елипса с дължина на малката ос 400 мм и на голямата ос — 640 мм.

Image

Image

Image

Image

Допълнение I

МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕФЕРЕНТНАТА ТОЧКА НА СЕДАЛКАТА (S)

1.   Определение на референтната точка на седалката (S)

„Референтна точка на седалката“ (S) е пресечната точка, разположена в средната надлъжна равнина на седалката, между допирателната равнина в основата на тапицираната облегалка и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича основата на седалката на разстояние 150 мм пред референтната точка на седалката (S).

2.   Местоположение на седалката

Седалката трябва да бъде разположена в крайното задно надлъжно положение и в средата на диапазона на регулиране на височината. Седалките, притежаващи регулируема или нерегулируема съобразно теглото на водача система за окачване, трябва да бъдат разположени в средата на преместването на окачването.

3.   Уред за определяне на референтната точка на седалката (S)

Уредът, показан на фигура 1, се състои от панел на основата на седалката и панели на облегалката. Долният панел на облегалката трябва да бъде закрепен с шарнири в областта на седалището (А) и поясната област (В), като шарнирът (В) се регулира по височина.

4.   Метод за определяне на референтната точка на седалката (S)

Референтната точка на седалката (S) трябва да бъде получена посредством показаното на фигури 1 и 2 по-долу устройство, което симулира натоварване при заета от водача седалка. Уредът трябва да бъде поставен на седалката. Впоследствие той трябва да бъде натоварен със сила от 550 N в точка, която е на разстояние 50 мм пред шарнир (А), а двата панела на облегалката да бъдат притиснати леко и тангенциално към тапицираната облегалка.

Ако определянето на точни допирателни във всяка област на тапицираната облегалка (под и над лумбалната област) е невъзможно, трябва да бъде възприета следната процедура:

а)

когато не е възможно да се определи допирателната към възможно най-долната област, долната част на панела на облегалката във вертикално положение трябва да бъде притисната леко към тапицираната облегалка;

б)

когато не е възможно да се определи допирателната към най-горната област, ако долната част на панела на облегалката е във вертикално положение, шарнир (В) трябва да бъде установен на височина 230 мм над референтната точка на седалката. Двата панела на облегалката във вертикално положение трябва да бъдат леко притиснати тангенциално към тапицираната облегалка.

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБРАЗЕЦ

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

112


31980L0766


L 213/42

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 8 юли 1980 година

за определяне на общностен метод за анализ за официален контрол на съдържанието на винилхлориден мономер в материали и предмети, които са предназначени за контакт с храни

(80/766/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 78/142/ЕИО на Съвета от 30 януари 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно материалите и предметите, които съдържат винилхлориден мономер и са предназначени за контакт с храни (1), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че член 2 от Директива 78/142/ЕИО предвижда, че материалите и предметите не трябва да съдържат винилхлориден мономер в количество над 1 милиграм за килограм в крайния продукт, а член 3 предвижда, че тази граница трябва да бъде контролирана посредством общностния метод за анализ;

като има предвид, че въз основа на серия съвместни междулабораторни изследвания, е доказано, че описаният в приложението метод е достатъчно точен и възпроизводим, за да бъде приет като общностен метод;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки изискват анализът, необходим за официалния контрол на съдържанието на винилхлориден мономер в материали и продукти, предназначени за контакт с храните, обозначени в приложението като „материали и предмети“, да бъде извършван съгласно метода, описан в приложението.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от осемнадесет месеца след нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 юли 1980 година.

За Комисията

Etienne DAVIGNON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 44, 15.2.1978 г., стр. 15.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВИНИЛХЛОРИДЕН МОНОМЕР В МАТЕРИАЛИ И ПРЕДМЕТИ

1.   ОБХВАТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът позволява да се определи нивото на винлхлориден мономер в материали и предмети.

2.   ПРИНЦИП

Нивото на винилхлоридния мономер (ВХ) в материали и предмети се определя посредством газова хроматография, като се използва метода на парофазен анализ („headspace“) след разтваряне или суспензия на пробата в N,N-диметилацетамид.

3.   РЕАКТИВИ

3.1.   Винилхлорид (ВХ) с чистота, по-голяма от 99,5 % (обем/обем).

3.2.   N,N-диметилацетамид (ДМА), без никакви примеси, които биха могли да имат същото време на задържане като това на ВХ или като на вътрешния стандарт (3.3) при условията на изпитването.

3.3.   Диетилов етер или 2цис-бутен, в ДМА (3.2) като разтвора за вътрешен стандарт. Тези вътрешни стандарти не трябва да съдържат никакви примеси със същото време на задържане като това на ВХ при условията на изпитването.

4.   АПАРАТУРА

NB: Дадено оборудване или отделен апарат са упоменати само когато са специални или са направени по конкретни спецификации. Приема се, че е налице обичайното лабораторно оборудване и апаратура.

4.1.   Гaзов хроматограф, оборудван с автоматично устройство за вземане на проби за парофазен анализ или с устройство за ръчно инжектиране на пробите.

4.2.   Пламъчно-йонизационен детектор или други детектори, упоменати в точка 7.

4.3.   Газ-хроматографска колона.

Колоната трябва да позволява разделяне на пиковете на въздуха, ВХ и вътрешния стандарт, ако се използва такъв.

Освен това комбинираната от 4.2 и 4.3 система трябва да позволява сигналът, получен с разтвор, съдържащ 0,02 мг ВХ/л ДМА или 0,02 мг ВХ/кг ДМА, да бъде равен на най-малко пет пъти фоновия шум.

4.4.   Флакони или епруветки за проби, оборудвани с прегради от силиконов или бутилов каучук.

Когато се използват ръчни техники за вземане на проби, вземането на проби за парофазен анализ със спринцовка може да предизвика образуването на частичен вакуум вътре във флакона или епруветката. Следователно при ръчно вземане на проби, когато флаконите не са херметизирани преди вземане на пробата, се препоръчва употребата на големи флакони.

4.5.   Микроспринцовки.

4.6.   Непропускащи газ спринцовки за ръчно вземане на проби за парофазен анализ.

4.7.   Аналитична везна с точност до 0,1 мг.

5.   ПРОЦЕДУРА

ВНИМАНИЕ: ВХ е опасна газова субстанция при температура на околната среда, следователно приготвянето на разтворите трябва да става в добре вентилирана камина.

NB:

Вземат се всички необходими предпазни мерки, за да се предотврати всякаква загуба на ВХ или ДМА,

Когато се използват ръчни техники за вземане на проби, може да се използва вътрешен стандарт (3.3),

Когато се използва вътрешен стандарт, трябва да се използва един и същ разтвор по време на цялата процедура.

5.1.   Приготвяне на концентриран стандартен разтвор на ВХ, приблизително 2 000 мг/кг

Претегля се с точност до 0,1 мг подходящ стъклен съд и в него се поставя определено количество (например 50 мл) ДМА (3.2). Претегля се отново. Към ДМА се добавя известно количество (например 0,1 г) ВХ (3.1) в течна или газообразна форма, като се инжектира бавно върху ДМА. ВХ може да бъде добавен и посредством продухване в ДМА, при условие че се използва устройство, предотвратяващо загубата на ДМА. Отново се претегля с точност до 0,1 мг. Изчаква се два часа, за да се постигне равновесие. Стандартният разтвор се съхранява в хладилник.

5.2.   Приготвяне на разреден стандартен разтвор на ВХ

Взема се претеглено количество концентриран стандартен разтвор на ВХ (5.1) и се разрежда до известен обем или известно тегло с ДМА (3.2) или с вътрешен стандартен разтвор (3.3). Концентрацията на получения по този начин разреден стандартен разтвор се изразява съответно в мг/л или мг/кг.

5.3.   Построяване на калибровъчна крива

NB:

Кривата трябва да включва най-малко седем двойки от точки,

Повторяемостта на отговорите (1) трябва да бъде под 0,02 мг ВХ/л или кг ДМА,

Кривата трябва да бъде изчислена от тези точки по метода на най-малките квадрати, т.е. регресионната линия трябва да бъде изчислена като се използва следното уравнение

Formula

в което:

Formula

и:

Formula

където:

y

=

височината или площта на пиковете при всяко отделно определяне,

x

=

съответната концентрация по регресионната линия,

n

=

броя извършени определяния (n ≥ 14).

кривата трябва да бъде линейна, т.е. стандартното отклонение (s) на разликите между измерените отговори (yi) и съответната стойност на отговорите, изчислена от регресионната линия (zi), разделена на средната стойност

Formula

на всички измерени отговори не трябва да превишава 0,07.

— Това се изчислява по следния начин:Formula

където:

Formula

 

Formula

където:

yi

=

всеки отделен измерен отговор,

zi

=

съответната стойност на отговора (yi) по изчислената регресионна линия,

n ≥

=

14.

Приготвят се две серии от най-малко седем флакона (4.4). Към всеки флакон се добавят обеми разреден стандартен разтвор на ВХ (5.2) и ДМА (3.2) или вътрешен стандартен разтвор в ДМА (3.3) така, че крайната концентрация на ВХ в двойките разтвори ще бъде приблизително равна на 0; 0,050; 0,075; 0,100; 0,125; 0,150; 0,200 и т.н. мг/л или мг/кг ДМА и така, че всички флакони да съдържат едно и също количество ДМА, което да се използва в точка 5.5. Флаконите се запечатват и се продължава, както е описано в точка 5.6. Построява се графика, в която стойностите по ординатата показват площите (или височините) на пиковете на ВХ на двойките разтвори или съотношението на тези площи (или височини) към тези на съответните пикове на вътрешния стандарт, а по абцисата стойностите показват концентрациите на ВХ на двойките разтвори.

5.4.   Валидиране на приготвянето на стандартни разтвори, получени в точки 5.1 и 5.2

Повтаря се процедурата, описана в точки 5.1 и 5.2, за да се получи втори разреден стандартен разтвор с концентрация, равна на 0,1 mg ВХ/l или 0,1 mg/kg ДМА или вътрешен стандартен разтвор. Средната стойност на двете газ-хроматографски определяния на този разтвор не трябва да се различават с повече от 5 % от съответната точка по калибровъчната крива. Ако разликата е по-голяма от 5 %, всички разтвори, получени в точки 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4, се отхвърлят и процедурата се повторя отначало.

5.5.   Приготвяне на проби от материали или предмети

Приготвят се два флакона (4.4). Във всеки флакон се претеглят не по-малко от 200 мг с точност до 0,1 мг от пробата, получена само от един изследван материал или предмети, който е надробен на малки парченца. Прави се опит във всеки флакон да бъде претеглено еднакво количество. Флаконът незабавно се затваря. Към всеки флакон, за всеки грам проба се добавят по 10 мл или 10 г. ДМА (3.2) или 10 мл или 10 г. вътрешен стандартен разтвор (3.3). Флаконите се запечатват и се продължава, както е описано в точка 5.6.

5.6.   Газ-хроматографски определяния

5.6.1.   Флаконите се разклащат, като се избягва контакт между съдържащата се течност и преградата (4.4), за да се получи колкото е възможно по-хомогенен разтвор или суспензия на пробите материал или предмет (5.5).

5.6.2.   Всички запечатани флакони (5.3, 5.4 и 5.5) се поставят на водна баня за два часа при 60° ± 1 °С, за да се позволи постигане на равновесие. Ако е необходимо, се разклаща наново.

5.6.3.   От флакона се изтегля проба за парофазен анализ. Когато се прилагат ръчни техники за вземане на пробите, за да се получи възпроизводима проба (виж точка 4.4), трябва да се внимава, и по-специално със спринцовката, която трябва да бъде предварително затоплена до температурата на пробата. Измерва се площта (или височината) на пиковете, свързани с ВХ и вътрешния стандарт, ако е използван такъв.

5.6.4.   Веднага след като на хроматограмата се появят пиковете на ДМА, от колоната (4.3) се отстранява излишния ДМА, като се използва подходящ метод.

6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1.   Чрез интерполация по кривата се определя неизвестната концентрация на всеки от двата разтвора в пробата, като се взема предвид вътрешния стандартен разтвор, ако е използван такъв. Изчислява се количеството ВХ във всяка от двете проби от изследвания материал или предмет, като се прилага следната формула:

Formula

където:

Х= концентрация на ВХ в пробата материал или предмет, изразена в мг/кг;

С= концентрация на ВХ във флакон, съдържащ проба от материала или предмета (виж точка 5.5), изразена в мг/л или мг/кг;

V= обем или маса ДМА във флакона, съдържащ проба от материала или предмета (виж точка 5.5), изразена в л или кг;

М= количество на пробата от материала или артикула, изразено в г.

6.2.   Концентрацията на ВХ в изследвания материал или артикул, изразена в мг/кг е средната стойност от двете концентрации на ВХ (мг/кг), определени в точка 6.1, при условие че отговарят на критерия за повторяемост от точка 8.

7.   ПОТВЪРЖДАВАНЕ НИВОТО НА ВХ

В случаите, когато съдържанието на ВХ в материали или предмети, изчислено по точка 6.2, превишава максималното допустимо количество, резултатите, получени при анализа на всяка от двете проби (5.6 и 6.1), трябва да бъдат потвърдени по един от трите начина:

чрез използване на най-малко една друга колона (4.3), която има стационарна фаза с различна полярност. Процедурата трябва да продължи докато бъде получена хроматограма без данни за наслагване на пиковете на ВХ и/или вътрешния стандарт със съставките на пробата материал или предмет,

чрез използване на други детектори, например микроелектролитен детектор на проводимост (2),

чрез използване на масспектрометрия. В този случай, ако молекулярни йони с маси на изходните продукти (маса/заряд) 62 и 64 бъдат открити в съотношение 3:1, може да се счита с голяма вероятност, че е потвърдено наличието на ВХ. В случай на съмнение, трябва да бъде проверен целият мас-спектър.

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ

Разликата между резултатите от две определяния (6.1), извършени едновременно или в бърза последователност върху една и съща проба, от един и същ лаборант, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,2 мг ВХ/кг материал или предмет.


(1)  Виж препоръка ISO DIS 5725:1977 г.

(2)  Виж Списание за хроматография, том 12, март 1974 г., стр. 152.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

117


31980L0777


L 229/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 15 юли 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води

(80/777ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че законодателствата на държавите-членки определят натуралните минерални води; като има предвид, че в тази връзка са приети различни определения в Общността; като има предвид, че тези законодателства определят условията, при които натуралните минерални води се признават за такива и регламентират условията за експлоатация на изворите; като има предвид че, освен това те уреждат специфични правила за продажбата на въпросните води;

като има предвид, че различията между тези законодателства възпрепятстват свободното движение на натуралните минерални води, създавайки неравни условия за конкуренция и по този начин директно влияят върху създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че в този конкретен случай премахването на тези бариери може да се постигне както чрез задължението на всяка държава-членка да допусне продажбата на своя територия на натурални минерални води, признати за такива от всяка от останалите държави-членки, така и чрез определянето на общи правила, отнасящи се по-специално до микробиологичните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени и условията, при които трябва да се използват конкретни наименования за някои минерални води;

като има предвид, че във връзка с предстоящото сключване на споразумението за взаимно признаване на натуралните минерални води между Общността и трети страни трябва да се формулират условията, при които до прилагане на споменатите споразумения, подобни продукти, внесени от трети страни, могат да се допускат в Общността като натурални минерални води;

като има предвид, че следва да се гарантира, че натуралните минерални води запазват на етапа на продажбата онези характеристики, които са позволили да бъдат признати за такива; като има предвид, че поради това контейнерите, използвани за бутилиране, трябва да имат подходящо приспособление за затваряне;

като има предвид, че във връзка с етикетирането натуралните минерални води са обект на общите правила, формулирани в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за крайния потребител (4); като има предвид, съответно, че настоящата директива може да се ограничи до определянето на допълнения и изключения, които следва да бъдат направени от тези общи правила;

като има предвид, че за да се опрости и ускори процедурата, Комисията трябва да бъде натоварена със задачата за приемане на приложими мерки от технически характер, по-специално за определянето на процедура за взимане на проби и използване на методи за анализ, необходими за проверката на състава на натуралните минерални води;

като има предвид, че винаги, когато Съветът натоварва Комисията с отговорността за прилагане на установени правила, отнасящи се до храни, предназначени за консумация от човека, трябва да се предвиди процедура, която предвижда тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Настоящата директива се отнася до водите, извлечени от земята на държава-членка и признати от отговорните власти на държавата-членка за натурални минерални води, които удовлетворяват разпоредбите на приложение I, раздел I.

2.   Настоящата директива се отнася също до води, извлечени от земята на трета страна, внесени в Общността и признати за натурални минерални води от отговорния орган на някоя държава-членка.

Водите, посочени в първата точка, могат да бъдат признати така, само ако отговорният орган в страната на извличането е удостоверил, че те съответстват на изискванията на приложение I, раздел I и са извършени периодични проверки за прилагането на разпоредбите на приложение II, параграф 2.

Срокът на сертификата, посочен във втората алинея, не може да бъде по-дълъг от 2 години. Не е необходимо да се повтаря процедурата по признаване, предвидена в първата алинея, ако сертификатът е подновен преди края на посочения период.

3.   Настоящата директива не се отнася до:

води, които са лекарствени продукти по смисъла на Директива 65/65/ЕИО (6),

натурални минерални води, използвани при източника за лечебни цели в термални или хидроминерални заведения.

4.   Признаването, посочено в параграфи 1 и 2, се обосновава надлежно от отговорния орган на държавата-членка и официално се публикува.

5.   Всяка държава-членка информира Комисията за случаите, при които посоченото в параграфи 1 и 2 признаване, е било дадено или оттеглено. Списъкът с така признатите натурални минерални води се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 2

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да може само водите, посочени в член 1, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива, да бъдат продавани като натурални минерални води.

Член 3

Изворите с натурални минерални води могат да бъдат експлоатирани и техните води бутилирани в съответствие с приложение II.

Член 4

1.   Натурална минерална вода в състоянието си при източника не може да бъде обект на никаква обработка или добавяне освен на:

а)

отделяне на нестабилни елементи като железни и серни съединения чрез филтриране или преливане, евентуално предхождано от обогатяване с кислород, доколкото тази обработка не променя състава на водата по отношение на основните ѝ съставни елементи, които придават свойствата ѝ;

б)

пълно или частично премахване на свободен въглероден двуокис преди всичко чрез физически методи;

в)

въвеждане или повторно въвеждане на въглероден двуокис при условията, определени в приложение I, раздел III.

2.   По-специално се забранява дезинфекционна обработка чрез каквито и да е средства и при условията на параграф 1, буква в) — добавянето на бактериостатични елементи или всякаква друга обработка, която има вероятност да промени броя на жизнеспособните колонии на натуралната минерална вода.

3.   Параграф 1 не трябва да представлява пречка за използване на натурална минерална вода за производството на безалкохолни напитки.

Член 5

1.   Възстановяемият общ брой на колониите на натурална минерална вода при извора съответства на нейния нормален брой жизнеспособни колонии и дава удовлетворително доказателство за защитата на източника срещу всякакво замърсяване. Този общ брой на колониите се определя съгласно условия, формулирани в приложение I, раздел II, точка 1.3.3.

След бутилиране общият брой на колониите при източника не може да надвишава 100 на милиметър при 20—22 °С за 72 часа върху „агар-агар“ или смес „агар-желатин“ и 20 на милиметър при 37 °С за 24 часа върху „агар-агар“. Общият брой на колониите се измерва в рамките на 12 часа след бутилирането, като водата се поддържа при 4 °С ± 1 °С по време на 12-часовия период.

При източника тези стойности нормално не следва да надвишават 20 на милиметър при 20— 22 °С за 72 часа и съответно 5 на милиметър при 37 °С за 24 часа с уговорката, че тези стойности трябва да се считат за насочващи, а не за максимално допустими концентрации.

2.   При източника и по време на продажбата натуралната минерална вода не трябва да съдържа:

а)

паразити и патогенни микроорганизми;

б)

Escherichia coli и други коли форми и фекални стрептококи във всяка изследвана проба от 250 мл;

в)

Спорести анаеробни сулфатно-редуциращи бактерии, във всяка изследвана проба от 50 мл;

г)

Pseudomonas aerginosa във всяка изследвана проба от 250 мл.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2 и условията за експлоатация, формулирани в приложение II, по време на продажбата:

възстановяемият общ брой на колониите на натурална минерална вода може да е само този, който е резултат от нормалното увеличаване на бактериалното съдържание, което тя е имала при източника,

натуралната минерална вода не може да съдържа никакви органолептични отклонения.

Член 6

Всички контейнери, използвани за бутилиране на натурална минерална вода, трябва да бъдат снабдени с приспособление за затваряне, което е проектирано така, че да се предотвратява всякаква възможност за фалшификация или замърсяване.

Член 7

1.   Търговското описание на натуралните минерални води е „натурална минерална вода“ или в случай на газирана натурална минерална вода, съгласно определението в приложение I, раздел III, според случая — „естествено газирана натурална минерална вода“, „натурална вода с прибавен газ от извора“ или „газирана натурална минерална вода“.

Търговското описание на натуралните минерални води, които са претърпели някоя от посочените в член 4, параграф 1, буква б) обработки, се допълва според случая като „напълно дегазирана“ или „частично дегазирана“.

2.   Етикетите на натуралните минерални води трябва също да съдържат следната задължителна информация:

а)

или думите: „съдържание в съответствие с резултатите от официално признатия анализ на … (дата на анализа)“,

или информация за аналитичния състав, като се изброяват характерните ѝ съставки;

б)

мястото, където се експлоатира изворът и неговото име.

3.   Държавите-членки могат също да:

а)

запазят разпоредбите, които изискват да се посочи страната, от която произхожда натуралната минерална вода, макар че тази информация не може да се изисква в случай на натурални минерални води от извор, намиращ се на територията на Общността;

б)

въведат разпоредби, които изискват информация за всякаква обработка, посочена в член 4, параграф 1, буква а).

Член 8

1.   Наименованието на населено място, махала или местност може да се включи в текста на търговското описание, при условие че се отнася до натурална минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието и че то не е подвеждащо по отношение на мястото на експлоатация на извора.

2.   Забранява се продажбата на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско наименование.

3.   Когато етикетите или надписите върху контейнерите, в които натуралните минерални води се предлагат за продажба, включват търговско наименование, различно от наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, това място или наименованието на извора се посочват с букви, чиито височина и широчина са поне един и половина пъти по-големи от най-големите букви, използвани за търговското наименование.

Първата алинея се прилага mutatis mutandis и със същото намерение по отношение на важността, придавана на наименованието на извора или на мястото за неговата експлоатация, по отношение на търговското наименование, използвано за реклама под каквато и да е форма, на натурални минерални води.

Член 9

1.   Забранява се върху опаковката или етикетите и при реклама под каквато и да е форма да се използват обозначения, патентовани имена, търговски и фабрични марки, образи или други знаци, независимо дали са емблематични или не, които:

а)

в случай на натурална минерална вода предполагат характеристика, която водата не притежава, по-специално по отношение на нейния произход, дата на разрешителното за експлоатация, резултати от анализите или всякакви позовавания, аналогични на гаранции за автентичност;

б)

в случай на питейна вода, бутилирана в контейнери, която не отговаря на разпоредбите на приложение I, раздел I, могат да предизвикат объркване с натурална минерална вода и по-конкретно с описанието „минерална вода“.

2.

а)

Забраняват се всички обозначения, приписващи на натуралната минерална вода свойства, свързани с предотвратяване, лечение или излекуване на човешко заболяване;

б)

Разрешават се обаче показанията, изброени в приложение III на настоящата директива, ако те отговарят на съответните критерии, посочени в приложението или при липса на такива – критериите, установени от националните разпоредби, и при условие че те са определени на базата на физико-химични анализи и ако е необходимо — на фармакологични, физиологични и клинични изследвания, извършени в съответствие с признати научни методи в съответствие с приложение I, раздел I, параграф 2;

в)

Държавите-членки могат да разрешат обозначенията „стимулира храносмилането“, „може да улесни функциите на черния дроб и жлъчката“ или подобни обозначения. Те могат освен това да разрешат включването на други обозначения, при условие че последните не противоречат на принципите, изложени в буква а) и са съвместими с тези, посочени в буква б).

3.   Държавите-членки могат да приемат специални разпоредби за информацията както върху опаковките или етикетите, така и в рекламата, която се отнася до подходящия характер на натуралната минерална вода за хранене на кърмачета. Такива разпоредби могат също да се отнасят до свойствата на водата, които определят използването на посочената информация.

Държавите-членки, които възнамеряват да предприемат тези мерки, предварително уведомяват за тях другите държави-членки и Комисията.

4.   Не по-късно от три години след нотификацията на настоящата директива, Комисията представя на Съвета доклад и при необходимост подходящи предложения за прилагане на разпоредбите, посочени в приложение I, раздел II., точка 1.2.12.

Член 10

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки с цел търговията с натурални минерални води, които съответстват на определенията и правилата, формулирани в настоящата директива, да не може да се затруднява от прилагането на нехармонизирани национални разпоредби, уреждащи свойствата, състава, условията на експлоатация, пакетирането или етикетирането на натуралните минерални води или на храните най-общо.

2.   Параграф 1 не се прилага за нехармонизирани национални разпоредби, мотивирани с оглед на:

защита на общественото здраве,

предотвратяване на измама, освен ако е вероятно такива разпоредби да затрудняват прилагането на определенията и правилата, предвидени в настоящата директива.

защита на промишлената и търговска собственост, посочване на източника, обозначаване на произхода и предотвратяване на нелоялна конкуренция.

Член 11

Процедурите за вземане на проби и методите за анализ, необходими за проверка на микробиологичните характеристики, посочени в член 5 и съставните характеристики, посочени в приложение I, раздел II, точка 1.2, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 12.

Член 12

1.   Когато трябва да се следва предвидената в този член процедура, въпросът се отнася до Постоянния комитет по храните, наричан по-нататък „Комитетът“, от неговия председател или по негова инициатива, или по молба на представителя на държавата-членка.

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерки, които следва да се приемат. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от председателя според спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят в съответствие с член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

3.

а)

Когато предвидените мерки са в съответствие със становището на Комитета, те се приемат от Комисията;

б)

Когато предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или ако не е представено такова, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат приети. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство;

в)

Ако в рамките на три месеца след отнасяне на въпроса до Съвета, същият не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 13

Член 12 се прилага за период от 18 месеца, считано от датата, на която въпросът е бил отнесен за първи път до Комитета съгласно член 12, параграф 1.

Член 14

Настоящата директива не се прилага за натурални минерални води, предназначени за износ в трети страни.

Член 15

Държавите-членки променят своето законодателство, ако е необходимо, за да се съобразят с настоящата директива и незабавно информират за това Комисията; така промененото законодателство се прилагат по такъв начин, че:

да позволи търговията с продукти, които са в съответствие с настоящата директива, не по-късно от две години след нейната нотификация,

да забрани търговията с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, четири години след нейното нотификация.

Член 16

Настоящата директива се отнася също така до всички френски отвъдморски департаменти.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 1980 година.

За Съвета

Председател

J. SANTER


(1)  ОВ С 69, 11.6.1970, стр. 14.

(2)  ОВ С 45, 10.5.1971 г., стр. 5.

(3)  ОВ С 36, 19.4.1971 г., стр. 14.

(4)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 291, 19.11.1969, стр. 9.

(6)  ОВ L 22, 9.2.1965, стр. 369/65.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

I.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.   „Натурална минерална вода“ означава здравословна вода от микробиологична гледна точка по смисъла на член 5, която възниква от подземен воден хоризонт или находище, и се появява на повърхността от извор, експлоатиран от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността.

Натуралната минерална вода може ясно да бъде разграничена от обикновената питейна вода:

а)

по нейната същност, която се характеризира с съдържание на минералиследи от елементи или други съставки, а при необходимост — чрез някои ефекти;

б)

по първоначалната ѝ чистота,

като двете характеристики са напълно запазени поради подземния произход на такава вода, която е защитена срещу всички рискове от замърсяване

2.   Трябва да се оценят тези характеристики, които могат да придадат на натуралната минерална вода благоприятни за здравето качества:

а)

от следните гледни точки:

1.

геологична и хидрологична,

2.

физична, химична и физико-химична,

3.

микробиологична,

4.

ако е необходимо, фармакологична, физиологична и клинична;

б)

в зависимост от критериите, изброени в раздел II;

в)

в зависимост от научните методи, одобрени от отговорните власти.

Анализите, посочени в буква а), т.4 могат да бъдат факултативни, когато водата притежава характеристики на състава, по силата на които е счетена за натурална минерална вода в държавата-членка, от която произхожда, преди влизане на директивата в сила. Такъв е по-специално случаят, при който въпросната вода, както при източника, така и след бутилиране, на 1 кг съдържа минимум 1 000 мг общо твърди съставки в разтвора или минимум 250 мг свободен въглероден двуокис.

3.   Съставът, температурата и други основни характеристики на натуралната минерална вода трябва да останат постоянни в рамките на естествената флуктуация, и по-специално не трябва да се влияят от възможни колебания в дебита на потока.

По смисъла на член 5, параграф 1 нормалният брой жизнеспособни колонии на натуралната минерална вода означава приемливо постоянен общ брой на колониите при източника преди каквато и да е обработка, чийто качествен и количествен състав, взет предвид при признаването на водата, се проверява чрез периодичен анализ.

II.   ИЗИСКВАНИЯ И КРИТЕРИИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

1.1.   Изисквания за геологични и хидрологични проучвания

Трябва да има изисквания за предоставяне на следната конкретна информация:

1.1.1.   точното място на каптиране с неговата надморска височина върху карта с мащаб не по-голям от 1: 1 000;

1.1.2.   подробен геологически доклад за произхода и характера на терена;

1.1.3.   стратиграфията на хидрогеологическия слой;

1.1.4.   описание на операциите по каптирането;

1.1.5.   определянето на зоната или на други мерки за защита на извора от замърсяване.

1.2.   Изисквания за физическите, химическите и физико-химическите проучвания

Тези проучвания установяват:

1.2.1.   дебита на извора;

1.2.2.   температурата на водата при източника и температурата на околната среда;

1.2.3.   връзката между характера на терена и характера и вида на минералите във водата;

1.2.4.   сухите остатъци при 180 °С и 260 °С;

1.2.5.   електропроводимостта или електрическото съпротивление, като е необходимо да се посочи температурата при измерването;

1.2.6.   концентрацията на водородни йони (pH);

1.2.7.   анийоните и катийоните;

1.2.8.   нейонизираните елементи;

1.2.9.   следи от елементи;

1.2.10.   радиоактинологичните свойства при източника;

1.2.11.   при необходимост, относителните изотопни нива на съставните елементи на водата, кислород (160—180) и водород (протий, деутерий, тритий);

1.2.12.   токсичността на някои съставни елементи на водата, като се отчитат определените за всеки един от тях максимално допустими стойности.

1.3.   Критерии за микробиологични анализи при източника

Тези анализи трябва да включват:

1.3.1.   доказателство за отсъствието на паразити и патогенни микроорганизми;

1.3.2.   количествено определяне на възстановяемия брой на колониите, който е показателен за фекално замърсяване:

а)

отсъствие на Еscherichia coli и други колиформи в 250 мл при 37 °С и 44,5 °С;

б)

отсъствие на фекални стрептококи в 250 мл;

в)

отсъствие на спорести сулфитно-редуциращи анаеробни бактерии в 50 мл;

г)

отсъствие на Pseudomonas aeruginosa в 250 мл.

1.3.3.   определяне на общия брой на колониите на милилитър вода:

i)

при 20—22 °С за 72 часа върху „агар-агар“ и смес „агар-желатин“,

ii)

при 37 °С за 24 часа върху „агар-агар“.

1.4.   Изисквания за клинични и фармакологични анализи

1.4.1.   анализите, които трябва да се извършат в съответствие с научно признати методи, следва да са подходящи за особените характеристики на натуралната минерална вода и нейното въздействие върху човешкия организъм като диуреза, стомашни и чревни функции, компенсиране на недостиг на минерали.

1.4.2.   Установяването на последователност и съгласуваност на съществен брой клинични наблюдения може евентуално да замени анализите, цитирани в 1.4.1. Клиничните анализи могат в подходящи случаи да заместят анализите, посочени в 1.4.1, ако последователността и съгласуваността на значителен брой наблюдения осигурява получаването на същите резултати.

III.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГАЗИРАНИ НАТУРАЛНИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ

При източника или след бутилиране газираните натурални минерални води освобождават въглероден двуокис спонтанно и по определено осезаем начин при нормална температура и налягане. Те попадат в три категории, към които се отнасят съответно следните описания:

а)

„естествено газирана натурална минерална вода“ означава вода, чието съдържание на въглероден двуокис от извора след преливане, ако има такова, и след бутилиране е същото както при източника, като при необходимост се отчита повторното въвеждане на количество въглероден двуокис от същия воден хоризонт или находище, което е равно на освободеното по време на тези операции количество и подлежи на обичайните технически допустими отклонения;

б)

„натурална минерална вода с прибавен газ от извора“ означава вода, чието съдържание на въглероден двуокис от водния хоризонт или находище след преливане и бутилиране е по-голямо от това, установено при източника;

в)

„газирана натурална минерална вода“ означава вода, към която е добавен въглероден двуокис с произход различен от водния хоризонт или находището, от които водата води своето начало.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА НАТУРАЛНА МИНЕРАЛНА ВОДА

1.   Експлоатацията на извор на натурална минерална вода подлежи на разрешение от отговорния орган в страната, където е била извлечена водата, след като е установено, че въпросната вода отговаря на разпоредбите, посочени в приложение I , т. 1.

2.   Оборудването за експлоатация на водата трябва да бъде инсталирано по такъв начин, че да се избегне всякаква възможност от замърсяване и да се запазят свойствата, съответстващи на тези, които ѝ се приписват и които водата притежава при източника.

За тази цел по-специално:

а)

изворът или излазът трябва да е защитен срещу замърсяване;

б)

каптажът, тръбите и резервоарите трябва да са от материали, подходящи за вода и изградени така, че да предотвратяват всякакви химични или микробиологични промени на водата;

в)

условията за експлоатация, особено инсталациите за миене и бутилиране, трябва да отговарят на хигиенните изисквания. По-специално контейнерите трябва да бъдат обработени или произведени по такъв начин, че да се избегне неблагоприятно въздействие върху микробиологичните и химически характеристики на натуралната минерална вода;

г)

забранява се транспортирането на натурална минерална вода в контейнери, различни от тези, одобрени за дистрибуция до крайния потребител.

Буква г) обаче може да не се прилага за минерални води, експлоатирани и продавани на територията на държава-членка, ако в тази държава-членка към момента на нотификация на настоящата директива, е било разрешено транспортирането на натурална минерална вода в цистерни от източника до завода за бутилиране.

3.   Когато по време на експлоатацията се установи, че натуралната минерална вода е замърсена и не отговаря на микробиологичните характеристики, посочени в член 5, лицето, експлоатиращо извора, трябва незабавно да прекрати всички операции, по-специално процеса на бутилиране до отстраняване на причината за замърсяването и постигане на съответствие на водата с условията по член 5.

4.   Отговорните власти в страната на произхода извършват периодични проверки, за да видят дали:

а)

натуралната минерална вода, по отношение на която е разрешена експлоатацията на извора, съответства на приложение I, раздел I,

б)

се прилагат разпоредбите на параграфи 2 и 3 от лицето, което експлоатира извора.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОКАЗАНИЯ И КРИТЕРИИ, ФОРМУЛИРАНИ В ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 2

Показания

Критерии

Ниско минерално съдържание

Съдържание на минерални соли, изчислено като фиксиран остатък, не по-голямо от 500 мг/л

Много ниско минерално съдържание

Съдържание на минерални соли, изразено като фиксиран остатък, не по-голямо от 50 мг/л

Богата на минерални соли

Съдържание на минерални соли, изразено като фиксиран остатък, по-голямо от 1 500 мг/л

Съдържа бикарбонат

Съдържание на бикарбонат по-голямо от 600 мг/л

Съдържа сулфат

Съдържание на сулфат по-голямо от 200 мг/л

Съдържа хлорид

Съдържание на хлорид по-голямо от 200 мг/л

Съдържа калций

Съдържание на калций по-голямо от 150 мг/л

Съдържа магнезий

Съдържание на магнезий по-голямо от 50 мг/л

Съдържа флуорид

Съдържание на флуорид по-голямо от 1 мг/л

Съдържа желязо

Съдържание на двувалентно желязо по-голямо от 1 мг/л

Кисела

Съдържа свободен въглероден двуокис по-голямо от 250 мг/л

Съдържа натрий

Съдържание на натрий по-голямо от 200 мг/л

Подходяща за приготвяне на храни за кърмачета

Подходяща за диета с ниско съдържание на натрий

Съдържание на натрий по-малко от 20 мг/л

Може да има разслабително действие

Може да има диуретично действие


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

127


31980L0891


L 254/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

oт 25 юли 1980 година

oтносно методa на Общността за анализ за определяне на съдържанието на ерукова киселина в маслата и мазнините, предназначени като такива за консумация от човека, както и в храни, които съдържат добавени масла или мазнини

(80/891/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/621/ЕИО на Съвета от 20 юли 1976 г. относно определянето на максималното съдържание на ерукова киселина в масла и мазнини, предназначени като такива за консумация от човека, както и в храните, съдържащи добавени масла или мазнини (1), и по-специално член 3 от него,

като има предвид, че член 2 от Директива 76/621/ЕИО постановява, че съдържанието на ерукова киселина в продуктите, посочени в член 1 от тази директива, изчислени върху общото съдържание на мастни киселини в мастния компонент, не може да бъде по-голямо от 5 %, считано от 1 юли 1979 г.;

като има предвид, че член 3 от Директива 76/621/ЕИО постановява, че съдържанието на ерукова киселина се определя посредством метода за анализ на Общността;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1470/68 на Комисията от 23 септември 1968 г. за вземането и раздробяването на проби, както и за определянето на съдържанието на масла, примеси и влага в маслодайни семена (2), формулира в приложение VI, както е въведено от Регламент (ЕИО) 72/77 (3), метод за анализ за определяне на съдържанието на ерукова киселина в репични и рапични семена; като има предвид, че този метод се използва като метод за предварителна селекция;

като има предвид, че е невъзможно, когато съставните мастни киселини на маслата и мазнините се анализират посредством газово-течна хроматография при нормални условия, еруковата киселина да бъде разграничена от другите изомери на докозеноиновата киселина, като цетолеиновата киселина;

като има предвид, че е необходимо да се определя нивото на еруковата киселина в масла и мазнини, а също и в хранителни продукти, към които са добавени масла и мазнини, които могат да съдържат цетолеинова киселина и други изомери на докозеноиновата киселина.

като има предвид, че съдържанието на ерукова киселина не е необходимо да се определя в масла и мазнини и в хранителни продукти, към които са били добавени масла или мазнини когато е установено, че те не съдържат повече от 5 % общи докозеноинови киселини или цис-докозеноинови киселини след използването на скринингови методи за анализ;

като има предвид, че до въвеждането на подобрен метод за анализ за определяне на ерукова киселина, настоящият метод за анализ се смята за най-подходящ;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки изискват анализите, необходими за определяне на съдържанието на ерукова киселина в продуктите, посочени в член 1 от Директива 76/621/ЕИО, да се провеждат съгласно член 2.

Член 2

1.   За целите на скрининга, се определя един от изброените показатели:

а)

общото съдържание на докозенова киселина в продуктите, посочени в член 1, като се използва методът, посочен в приложение VI към Регламент (ЕИО) № 1470/68 или

б)

общото съдържание на цис- докозеновата киселина в продуктите, посочени в член 1, посредством метода, описан в приложение VI към Регламент (ЕИО) № 1470/68, като се използва газово-течна хроматография, в условия, при които цис- и транс-изомерите на докозеновата киселина са разделени; подходящи за тази цел стационарни фази са например цианопропилполисилоксани или течни кристали.

2.   Ако общото съдържание на всяко от веществата:

а)

докозенови киселини, съгласно параграф 1, буква а) или

б)

цис- докозенови киселини съгласно параграф 1, буква б), в продуктите, посочени в член 1, изчислено върху тяхното общо съдържание на мастни киселини в мастния компонент, не превишава 5 %, не се изисква по-нататъшно определяне. В противен случай съдържанието на ерукова киселина се определя посредством метода, описан в приложението към настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 февруари 1982 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 юли 1980 година.

За Комисията

Étienne DAVIGNON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 202, 28. 7. 1976 г., стр. 35.

(2)  ОВ L 239, 28. 9. 1968 г., стр. 2.

(3)  ОВ L 12, 15. 1. 1977 г., стр. 11.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕРУКОВА КИСЕЛИНА В МАСЛА И МАЗНИНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ КАТО ТАКИВА ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА, ИЛИ КАТО МАСТЕН ИЛИ МАСЛЕН КОМПОНЕНТ НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КЪМ КОИТО СА ДОБАВЕНИ МАСЛА ИЛИ МАЗНИНИ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.   ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБИТЕ

1.1.   Общи данни

Масата на пробата, представена в лабораторията за анализ, обикновено е 50 г, освен ако не се изисква по-голямо количество.

1.2.   Приготвяне на пробата за анализ в лабораторията

Преди да бъде анализирана, пробата трябва да бъде хомогенизирана.

1.3.   Контейнери

Така приготвената проба се съхранява в непропускащ въздух и влага контейнер.

2.   РЕАКТИВИ

2.1.   Вода

2.1.1.   Когато се изисква вода като разтворител, разредител или за измиване, се използва дестилирана вода или деминерализирана вода с поне еквивалентна чистота.

2.1.2.   Където се упоменава „разтвор“ или „разреждане“, без да се посочва някакъв друг реактив, се имат предвид воден разтвор или разреждане с вода.

2.2.   Химикали

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота, освен ако не е посочено нещо друго.

3.   АПАРАТУРА

3.1.   Списък на апаратурата

Този списък съдържа само специализирано оборудване и такова по спецификация.

3.2.   Аналитична везна

„Аналитична везна“ означава везна с чувствителност 0,1 мг или по-висока.

4.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

4.1.   Резултати

Резултатът, посочен в официалния доклад за анализа, представлява средната стойност, получена от най-малко две определяния със задоволителна повторяемост.

4.2.   Изчисляване на процента

Освен ако не е посочено друго, резултатите се изразяват като проценти (маса/маса) от общите мастни киселини в пробата такава, каквато е получена в лабораторията.

4.3.   Брой на значещите цифри

Резултатът не трябва да съдържа повече значещи цифри отколкото позволява точността на метода.

II.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕРУКОВАТА КИСЕЛИНА

1.   ОБХВАТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът определя съдържанието на ерукова киселина във:

i)

масла и мазнини, съдържащи цетолеинова киселина (определен цис-изомер на докозеновата киселина, който се среща в рибните масла), и

ii)

хидрогенирани масла и мазнини, съдържащи trans- и cis-изомери на докозенова киселина.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

„Съдържание на ерукова киселина“: съдържанието на ерукова киселина, както е определено посредством описания метод.

3.   ПРИНЦИП

Разделяне на метиловите естери на мастните киселини на маслото или мазнината посредством нискотемпературна тънкослойна хроматография с обработен със сребърен нитрат абсорбент и количествено разделяне на така разделените от течната газ-хроматография естери.

4.   РЕАКТИВИ

4.1.   Прясно дестилиран диетилов етер без пероксид.

4.2.   n-хексан.

4.3.   Силикагел G за тънкослойна хроматография.

4.4.   Силикагел за колонна хроматография.

4.5.   Разтвор на сребърен нитрат 200 г/л. Разтварят се 24 г сребърен нитрат във вода и се долива вода до 120 мл.

4.6.   Разтвор на метилов ерукат 5 мг/мл. Разтварят се 50 мг метилов ерукат в няколко мл n-хексан и се разрежда до 10 мл с n-хексан.

4.7.   Метилов тетракозаноат, вътрешен стандартен разтвор, 0,25 мг/мл. Разтварят се 25 мг метилов тетракозаноат в няколко мл n-хексан (например 4—6) и се разрежда до 100 мл с n-хексан.

4.8.   Разтворител за проявяване: толуен и n-хексан в съотношение 90:10 (об/об).

4.9.   2,7-дихлорофлуоресцеинов разтвор 0,5 г/л. Рaзтварят се чрез затопляне и разбъркване 50 мг 2,7-дихлорофлуоресцеин в 100 мл 50 % воден разтвор на метанол.

5.   АПАРАТУРА

Апаратурата за тънкослойна хроматография, която да включва по-специално:

5.1.1.   Устройство за дълбоко замразяване, способнo да поддържа температура на съда за проявяване и на съдържанието му от минус 20 °С до минус 25 °С.

5.1.2.   Стъклени плочки 200 × 200.

5.1.3.   Ултравиолетова лампа.

5.1.4.   Стъклени колони, с дължина около 200 мм, вътрешен диаметър около 10 мм, с филтър от стъклена вата или синтеровано стъкло. Алтернативно, малки фунии с филтри от синтеровано стъкло.

5.1.5.   Апликатор за поставяне на разтворите под формата на тясна лента или линия.

5.2.   Газово-течен хроматограф заедно с електронен интегратор, както е описано в приложение VI, раздел III към Регламент (ЕИО) № 72/77 на Комисията.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Приготвяне на метилови естери на мастни киселини

Вземат се около 400 мг от масления или мастния компонент на пробата за анализ и се приготвя разтвор, съдържащ около 20 до 50 мг/мл метилови естери на мастните киселини в n-хексан посредством метода, описан в приложение VI, раздел II., точка 3 към Регламент (ЕИО) № 72/77 на Комисията.

6.2.   Тънкослойна хроматография

6.2.1.   Приготвяне на плаките

Поставят се 60 г силикагел (4.3) в 500 мл колба с обло дъно, добавят се 120 мл разтвор на сребърен нитрат (4.5) и се разклаща в продължение на една минута, за да се получи напълно хомогенна рядка каша. Кашата се разстила върху плаките по обичайния начин; дебелината на слоя трябва да бъде приблизително 0,5 мм. Това количество каша е достатъчно за приготвяне на пет плаки 200 × 200 мм.

Плаките се оставят частично да изсъхнат на въздух (за предпочитане на тъмно за около 30 минути) и след това се изсушават напълно и се активират във фурна при 100 °С в продължение на 2 часа и 30 минути. Плаките трябва да се използват колкото се може по-бързо след активирането или да се съхраняват грижливо в тъмен шкаф и после да се активират отново преди употреба. (Забележка: активирането при 110 °С за един час може да се приеме за задоволително, при условие, че в резултат от него плаките не са потъмнели.) За да се намали ефектът на ръбовете по време на проявяването, се нанасят линии през субстрата на 10 мм от страните и горния ръб на всяка плака.

6.2.2.   Нанасяне на метиловите естери

Като се използва апликаторът (5.1.5), се нанасят 50 мкл разтвор на метилови естери (6.1), приготвен от пробата, под формата на тънка линия с дължина около 50 мм, на най-малко 40 мм от страничния ръб и на 10 мм от долния ръб на плочката. Нанася се по подобен начин 100 мкл разтвор, съдържащ равни обеми от приготвения разтвор на метилови естери (6.1) и разтвора на метилов ерукат (4.6). Особено се внимава при нанасянето на разтворите, поради крехкостта на обвивката. (забележка: ако желаете, 50 мкл от разтвора на метилов ерукат (4.6) могат да бъдат нанесени върху плочката, за да се подпомогне идентифицирането на лентата на метиловия ерукат след проявяването (виж фигурата)). След нанасянето на метиловите естери, долната част на плаката може да се постави в диетилов етер докато етерът се изкачи до около 5 мм над участъка, където е нанесена пробата. По този начин метиловите естери се концентрират в тясна лента.

6.2.3.   Проявяване на плочките

В съда се излива достатъчно количество разтвор за проявяване (4.8) до постигане на дълбочина от около 5 мм и комплектованият с капак съд се поставя в шкаф за дълбоко замразяване (5.1.1) при температура минус 25 °С или при възможно най-близка до тази температура. (В някои случаи може да е полезно съдът да бъде изолиран). След два часа плаката се поставя внимателно в съда и разтворителят се оставя да се изкачи до около половината до две трети от височината на плаката. Плаката се изважда и разтворителят внимателно се изпарява от нея с помощта на азотна пара. Плаката се връща в съда и разтворителят се оставя да се изкачи до горния ръб на плаката. Плаката се изважда,отново се изсушава на азотна пара и после внимателно се напръсква с разтвор на 2,7-дихлорофлуоресцеин (4.9).

Плаката се разглежда под ултравиолетова светлина и се определя мястото на съдържащата метилов ерукат лента в пробата, като се използва наситената лента, към която е бил добавен метилов ерукат (виж фигурата).

6.2.4.   Разделяне на фракциите на метиловите естери

Получената от пробата лента на метиловия естер се изстъргва в 50 мл мензура, като се внимава, за да се избегнат загубите. По същия начин силикагелът, намиращ се над и под лентата метилов ерукат, се прехвърля в друга 50 мл мензура. Тази лента ще съдържа всички други фракции на метилови естери на мастни киселини. Добавят се по 1,0 мл от стандартния разтвор на метилов тетракозаноат (4.7) и по 10 мл диетилов етер (4.1) към всяка мензура. Съдържанието се разбърква и се прехвърля от мензурите в отделни колони или фунии (5.1.4), всяка от които съдържа около 1г силикагел (4.4); отмийте метиловите естери като използвате три до четири 10 мл порции диетилов етер. Филтратите се събират в малки колби. Всеки филтрат се изпарява до малък обем, като се използва лека азотна пара и метиловите естери се прехвърлят в малки стъклени епруветки с остро дъно. Целият разтворител се отстранява чрез изпаряване с азотна пара по такъв начин, че метиловите естери да се концентрират на дъното на епруветките. Метиловите естери се разтварят в около 25 до 50 мкл n-хексан (4.2).

6.3.   Газово-течна хроматография

6.3.1.   Извършва се процедурата, описана в приложение VI, раздел III към Регламент на 72/77/ЕИО на Комисията и се анализират 1 до 2 мкл от разтворите на метилови естери, получени от i) фракцията, съдържаща метилов ерукат, и ii) фракциите, съдържащи остатъка от метилираните мастни киселини.

6.3.2.   Получените от електронния интегратор площи на пиковете са следните:

i)

от хроматограмата на фракцията, съдържаща метиловия ерукат:

а)

метилов ерукат [Е]

б)

вътрешен стандарт [L1]

в)

сумата от площите на пиковете на метиловите естери, като се изключи вътрешният стандарт [EF]

ii)

от хроматогамата на фрaкциите, съдържащи остатъка от метиловите естери на мастни киселини:

а)

сумата от площите на пиковете на метиловите естери, като се изключи вътрешният стандарт [RF]

б)

вътрешният стандарт [L2]

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Метод за изчисляване и формула

7.1.1.   Съдържанието на ерукова киселина в пробата, изразено като метилов естер, като процент от общите метилови естери на мастни киселини, приготвени от пробата, се получава от формулата:

Formula

където

E, EF, RF, L1 и L2 са площите на пиковете, посочени в 6.3.2, коригирани, ако е необходимо, като се използват калибровъчни коефициенти.

За практически цели стойността на метиловия ерукат, получена от горната формула, е еквивалентна на нивото на еруковата киселина, изразено като процент от общото ниво на мастните киселини в пробата.

7.1.2.   Ако площите на пиковете са получени в проценти, стойностите на EF и RF могат да бъдат изчислени, както следва:

EF = 100 – L1

RF = 100 – L2

7.1.3.   Методът за изчисляване (7.1.1) приема, че нивото на тетракозеноевата киселина в пробата е незначително. Ако се окаже наличие на значителни количества от тази киселина, стойността на тетракозеноевата киселина (L2), получена от хроматограмата на фракциите, съдържащи остатъка от метиловите естери на мастни киселини, трябва да бъде сведена до:

L2 – T2,

където

Formula

и

Т2

=

площта на пика на метиловия тетракозеноат, получен от пробата, който образува част от площта на пика, дължаща се на вътрешния стандарт в хроматограмата на оставащата фракция на метилови естери на мастни киселини,

Р2

=

площта на пика на метил палмитата, получен от хроматограмата на оставащата фракция,

Т0

=

площта на пика на метил тетракозеноата, получен от хроматограмата на метиловите естери на общите мастни киселини, както е определен посредством анализа, посочен в член 2 от настоящата директива,

Р0

=

площта на пика на метил палмитата, получен от хроматограмата на метиловите естери на общите мастни киселини, както е определен посредством анализа, посочен в член 2 от настоящата директива.

7.1.4.   Извеждане на формулата

Пропорцията на мастни киселини във фракцията, съдържаща метиловия ерукат, изразена като процент от общите мастни киселини в пробата, се получава от:


Formula

или

Formula

Пропорцията на ерукова киселина във фракцията, съдържаща метиловия ерукат, се получава от:

Formula

Следователно, съдържането на ерукова киселина в пробата, изразено като процент от общите мастни киселини, се получава от:


Formula

или

Formula

7.1.5.   Повторяемост

Разликата между стойностите на две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност, върху една и съща проба, от един и същи лаборант, при едни и същи условия, не трябва да превишава 10 % от резултата или 0,5 г на 100 г проба, като се взема по-голямата стойност.

ФИГУРА

Типична тънкослойна хроматограма, показваща разделянето на метиловите естери от еруковата киселина, цетолеиновата киселина и транс-изомерите на докозеновата киселина

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

134


31980L1268


L 375/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 декември 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно разхода на гориво на моторните превозни средства

(80/1268/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че техническите предписания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на някои национални законодателства, се отнасят inter alia и за начина на измерване на разхода на гориво, който трябва да се използва за указване на консумацията на гориво на определен тип превозно средство;

като има предвид, че тези предписания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до технически пречки пред търговията, за чието премахване трябва да се приемат едни и същи предписания от всички държави-членки или като допълнение към тяхното законодателство, или вместо досега съществуващата нормативна уредба, в частност с оглед да се позволи за всеки тип превозно средство да се въведе процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (5);

като има предвид, че преди всичко е необходимо в общностните предписания да се изработи метод за измерване на разхода на гориво на моторните превозни средства;

като има предвид, че е необходимо също да се установи общностен метод за измерване на разхода на гориво, в частност с оглед да се осигури предоставянето на обективна и точна информация на купувачите и потребителите;

като има предвид, че предписанията на настоящата директива се прилагат само за моторните превозни средства от категория M1 според Международната класификация на моторните превозни средства, посочена в Директива 70/156/ЕИО; като има предвид, че за останалите категории моторни превозни средства ще бъде изработен метод за измерване на разхода на гориво, веднага след като бъдат разрешени някои технически трудности;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено да се движи по пътищата, със или без каросерия, което има поне четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, с изключение на движещите се по релси превозни средства, тракторите и селскостопанските машини.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издадат типово одобрение на ЕИО или национално одобрение на превозно средство, нито да отказват или да забраняват продажбата, регистрирането, въвеждането в експлоатация или използването на превозно средство на основания, свързани с разхода на гориво, ако стойностите на разхода са определени съобразно приложения I и II и са записани в документ, връчен на купувача на превозното средство в момента на покупката съгласно евентуалните условия, определени от всяка държава-членка.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата, посочена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в срок от осемнадесет месеца от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1980 година.

За Съвета

Председател

Colette FLESCH


(1)  ОВ C 104, 28.4.1980 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 265, 13.10.1980 г., стр. 76.

(3)  ОВ C 182, 21.7.1980 г., стр. 3.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДА НА ГОРИВО

1.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1.1.   Заявление за типово одобрение на ЕИО

1.1.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО на тип превозно средство относно разхода на гориво се представя от производителя на превозното средство или от упълномощено от него лице.

1.1.2.   То се придружава от три копия на посочените по-долу документи и от следната информация:

1.1.2.1.

надлежно попълнен информационен лист;

1.1.2.2.

сведения, необходими за издаването на предвидения в приложение II документ.

1.1.3.   Ако техническата служба, отговаряща за изпитванията, провежда изпитванията, трябва да ѝ се предостави представителен екземпляр от типа превозно средство, за който се иска типово одобрение.

1.2.   Документация

Ако е прието заявлението по смисъла на подточка 1.1, компетентният орган издава документа, чийто образец се намира в приложение II. За издаването на този документ компетентният орган на държавата-членка, която извършва типовото одобрение на ЕИО, може да използва протокола, изготвен от лаборатория, която е получила сертификат или одобрение съгласно разпоредбите на настоящата директива.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящият метод се прилага за моторните превозни средства от категория М1, оборудвани с двигател с вътрешно горене.

3.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

3.1.   Разходът на гориво се определя чрез следните изпитания:

3.1.1.

Цикъл, симулиращ градско кормуване, описан в приложение III към Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките срещу замърсяването на въздуха от газовите емисии на двигателите с принудително запалване на моторните превозни средства (1), последно изменена с Директива 78/665/ЕИО (2) (виж точка 5);

3.1.2.

постоянна скорост 90 км/ч (виж точка 6);

3.1.3.

постоянна скорост 120 км/ч (виж точка 6). Това изпитване не се провежда, ако максималната проектна скорост на превозното средство е под 130 км/ч.

3.2.   Резултатите от изпитванията трябва да се отбелязват в литри на 100 километра, закръглени към най-близката десета.

3.3.   Разстоянията трябва да се измерват с точност от 5 ‰, а времето — с точност от две десети от секундата.

3.4.   Гориво, използвано за изпитванията

В зависимост от случая използваното гориво трябва да бъде еталонното гориво, определено в приложение VI към Директива 70/220/ЕИО, или горивото, определено в приложение V към Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 2 август 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките срещу замърсяването на въздуха от газовите емисии на дизеловите двигатели, предназначени за задвижване на превозните средства (3).

4.   УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Общо състояние на превозното средство

4.1.1.   Превозното средство трябва да е чисто, със затворени прозорци и отвори за влизане на въздух, като функционира единствено оборудването, необходимо за работата на превозното средство за провеждане на изпитването. Ако на входа на карбуратора съществува устройство за затопляне на въздуха с ръчно управление, то се поставя в положение „лято“. По принцип спомагателните устройства, необходими за нормалното движение на превозното средство, трябва да са пуснати в действие.

4.1.2.   Ако вентилаторът функционира в зависимост от температурата, той трябва да работи при нормалните си условия на функциониране в превозното средство. Системата за отопление на кабината не трябва да функционира, същото важи за климатика, но компресорът му трябва да функционира нормално.

4.1.3.   Ако е предвидено захранващо устройство, то трябва да функционира както би функционирало при нормалните си условия на функциониране за скоростта на изпитването.

4.1.4.   Превозното средство трябва да е разработено и да е изминало най-малко 3 000 километра преди изпитването.

4.2.   Смазочни материали

Всички смазочни материали следва да бъдат тези, които са препоръчани от производителя на превозното средство. Те следва да бъдат отбелязани в протокола за изпитването.

4.3.   Гуми

Гумите трябва да са от един от типовете, които производителят на превозното средство указва като част от оригиналното оборудване, и трябва да са напомпани за налягането, препоръчано за товара и за скоростите по време на изпитването (при необходимост те се регулират за работата на изпитателния стенд при условията на изпитването). Тези налягания трябва да се отразят в протокола за изпитването.

4.4.   Измерване на разхода на гориво

4.4.1.   Горивото се подава към двигателя посредством устройство, позволяващо да се измерва изразходваното количество с точност ± 2 %; това устройство не трябва да влошава нормалните условия на захранване на двигателя. Ако измервателната система е за обемно измерване, температурата на горивото трябва да се измерва в точката на измерване на обема.

4.4.2.   Клапанната система трябва да позволява бърз преход от системата за захранване на двигателя с гориво към измервателната система. Времето за преход трябва да е най-много 0,2 секунди.

4.5.   Референтни условия

Налягане: Ho = 1 000 mbar

Температура: To = 293 °K (20 °C)

4.5.1.   Плътност на въздуха

4.5.1.1.   Плътността на въздуха в момента на изпитването, изчислена както е посочено в подточка 4.5.1.2, не трябва да се отклонява с повече от 7,5 % от плътността на въздуха при референтните условия.

4.5.1.2.   Плътността на въздуха се изчислява по следната формула:

Formulaкъдето

dT= плътност на въздуха при условията на изпитването,

do= плътност на въздуха при референтните условия,

HT= налягане по време на изпитването,

TT= абсолютна температура по време на изпитването (°K).

5.   ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗХОДА НА ГОРИВО ПРИ ЦИКЪЛ, СИМУЛИРАЩ ГРАДСКО КОРМУВАНЕ

Изпитателният цикъл е описаният в приложение III към Директива 70/220/ЕИО.

5.1.1.   При превозно средство, оборудвано с дизелов двигател, регулирането на спирачките се определя за съответната версия гориво или чрез алтернативен метод, който е признат за еквивалентен.

5.1.2.   Референтна маса на превозното средство

Масата на превозното средство е референтната маса, както е определена в подточка 1.2 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО.

5.2.   Динамометричният стенд се регулира според еквивалентната инерция, както е предвидено в подточка 4.2 от приложение III към Директива 70/220/ЕИО.

5.3.   Измерване на разхода

5.3.1.   Разходът се изчислява според количеството гориво, изразходвано по време на два последователни цикъла.

5.3.2.   Преди да се извършат измерванията, двигателят трябва да се затопли до работна температура чрез извършването на пет пълни изпитателни цикъла, като преди тяхното започване той е студен. Измерванията може да се извършат също непосредствено след изпитванията от тип I и тип II, описани в Директива 70/220/ЕИО. Температурата се поддържа в нормалните за двигателя работни граници, като при нужда се използва спомагателното устройство за охлаждане.

5.3.3.   Периодът на работа на празен ход между два последователни цикъла може да се продължава най-много с 60 секунди, за да се улесни измерването на разхода на гориво.

5.4.   Изчисляване на разхода на гориво

5.4.1.   Ако разходът на гориво се определя чрез гравиметрично измерване, разходът се изразява в литри на 100 километра чрез конвертиране на стойността M (изразходвано гориво, изразено в килограми) с помощта на следната формула:

Formula

където:

Sg= специфичната маса на горивото при референтни условия (кг/дм3),

D= изминатия път по време на изпитването (км).

5.4.2.   Ако разходът на гориво се определя чрез обемно измерване, разходът се изразява в литри на 100 километра с помощта на следната формула:

Formula

където:

V= измереният в литри обем на изразходваното гориво,

α= коефициент на обемно разширяване на горивото. За бензина и дизеловото гориво този коефициент е 0,001 на градус по Целзий,

To= референтната температура, изразена в градуси по Целзий,

TF= температура на горивото, измерена в точката на измерване на обема, изразена в градуси по Целзий.

5.5.   Представяне на резултатите

5.5.1.   Приетият разход по време на градско кормуване е средноаритметичната стойност от стойностите от три последователни измервания, извършени съгласно описаната по-горе процедура.

5.5.2.   Ако крайните стойности се различават с повече от 5 % от средната стойност, трябва да се проведат други изпитания съгласно тази процедура, така че получената точност на измерване да е най-малкото равна на 5 %.

5.5.3.   Точността на измерването се пресмята по следната формула:

Formula

където:

 

Formulaе производна от формулата от подточка 5.4,

 

Formulaе средноаритметичната стойност за n стойности на C,

 

n е броят на взетите измервания,

 

Formula

 

k се взема от следната таблица:

Брой измервания

4

5

6

7

8

9

10

k

3,2

2,8

2,6

2,5

2,4

2,3

2,3

5.5.4.   Ако след 10 измервания получената точност не е най-малко 5 %, разходът се определя с помощта на друго превозно средство от същия тип.

6.   ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗХОДА НА ГОРИВО ПРИ ПОСТОЯННА СКОРОСТ

Тези изпитания могат да се провеждат или на динамометричен стенд, или по път.

6.1.1.   Маса на превозното средство

6.1.1.1.   Масата на превозното средство е масата му в движение, определена в подточка 6.1.1.2, увеличена със 180 килограма или с половината от товара, ако е над 180 килограма, включително измервателното оборудване и пътниците. Превозното средство се намира в равновесно положение, когато центърът на тежестта на товара е поставен в средата на отсечката, свързваща точките R на двете странични предни места.

6.1.1.2.   По смисъла на настоящата директива маса на превозното средство в движение е общата маса на празното превозно средство, като то е напълно заредено, с изключение на резервоара за гориво, който е напълнен до 90 % от определения от производителя капацитет, и инструментите и резервната гума се намират в превозното средство.

6.2.   Скоростна кутия

Ако за превозното средство е предвидена ръчна смяна на скоростите, се използва най-високата предавка, препоръчана от производителя при шофиране за всяка от скоростите, използвани по време на изпитванията.

6.3.   Процедура на изпитване

6.3.1.   Изпитване по път

6.3.1.1.   Метеорологични условия

6.3.1.1.1.   Относителната влажност трябва да е под 95 %; пътят трябва да е сух; въпреки това, по повърхността на пътя може да има следи от влага, при условие че няма места, където да се образува воден слой.

6.3.1.1.2.   Средната скорост на вятъра трябва да е под 3 м/сек, а скоростта на краткотрайните пориви трябва да е под 8 м/сек.

6.3.1.2.   Преди да се извършат измерванията, превозното средство трябва да измине по избраното трасе, при скорост близка до скоростта на изпитване, достатъчно разстояние, за да достигне работната си температура, като това разстояние не трябва в никакъв случай да е под 10 км.

6.3.1.3.   Изпитателен пробег

Изпитателният пробег трябва да позволява да се шофира при стабилизирана скорост. Пробегът трябва да е най-малко 2 км. Той трябва да образува затворена крива, а повърхността на пътя трябва да е в добро състояние. Възможно е да се използва трасе с правоъгълна форма, при условие че пробегът от 2 км се извършва в двете посоки. Наклонът не трябва да е над 2 % между две произволни точки.

6.3.1.4.   По време на всеки изпитателен пробег се поддържа стабилизирана скорост в границите от ± 2 км/ч. Средната скорост за всяко изпитване не трябва да се отклонява от референтната скорост с повече от 2 км/ч.

6.3.1.5.   За определяне на разхода при всяка от референтните скорости (виж графиката по-долу) се извършват четири изпитания: две със средна скорост, която е по-ниска от референтната скорост, и две със средна скорост, която е по-висока от референтната скорост.

6.3.1.6.   Разходът на гориво за всеки изпитателен пробег се изчислява според формулите, дадени в подточка 5.4.

Разликата между двете изчислени ниски стойности не трябва да надвишава с 5 % изчислената им средна стойност, като същото условие се прилага за двете изчислени високи стойности. Стойността на разхода на гориво при съответната референтна скорост се изчислява чрез линейна интерполация, както е показано на графиката по-долу.

6.3.1.7.1.   Ако не са изпълнени условията на точка 6.3.1.7 за някоя от двойките изчислени стойности, четирите изпитвания трябва да се повторят. Ако след 10 опита не е получена желаната константа, трябва да се избере друго превозно средство и да се подложи на всички изпитания по тази процедура.

Пример: Изчисление при средна скорост 90 км/ч.

Image

Четирите хикса съответстват на стойностите, изчислени за всеки изпитателен пробег. Co e стойността на разхода, изчислена при референтната скорост Vo за изминатото разстояние по време на изпитателния пробег.

6.3.2.   Изпитване на динамометричен стенд

6.3.2.1.   Регулиране на динамометричния стенд

Стендът трябва да е регулиран по начина, описан в точка 4.1 от приложение III към Директива 70/220/ЕИО, със следните промени:

стендът трябва да е регулиран за съответната скорост на изпитване,

състоянието на превозното средство по време на изпитателните цикли трябва да е като уточненото в подточки 4.1, 4.2 и 4.3, а метеорологичните условия по време на изпитването по път трябва да са като уточнените в точка 6.3.1.1, така че да позволяват да се извърши правилно регулиране на разреждането във всмукателните колектори.

За превозно средство с дизелов двигател стендът трябва да е регулиран съгласно предписанията на точка 5.1.1.

6.3.2.2.   Охлаждане

Спомагателните устройства за охлаждане на въздуха, използвани за поддържане на работните условия, както и температурите на смазочните продукти и на охладителната течност, трябва да са такива, че да осигуряват функциониране в работните граници, които съществуват нормално при движение по пътя със същата скорост.

6.3.2.3.   Преди да се извършат измерванията, превозното средство трябва да измине по стенда, при скорост близка до скоростта на изпитване, достатъчно разстояние, за да достигне работната си температура, като това разстояние не трябва в никакъв случай да е под 10 км.

6.3.2.4.   Изпитателният пробег не трябва да е под 2 км, като това разстояние се измерва с помощта на оборотомер на стенда.

6.4.   Видът на използвания изпитателен стенд трябва да се отбележи в протокола за изпитването.

6.5.   Представяне на резултатите

Независимо от използвания метод, резултатите трябва да се представят в литри на 100 километра при референтните условия, уточнени в точка 4.5.


(1)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 223, 14.8.1978 г., стр. 48.

(3)  ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

144


31980L1269


L 375/46

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 декември 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства

(80/1269/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на някои национални законодателства са свързани, наред с другото, с метода на измерване на мощността на двигателя, който трябва да се използва, за да се посочи мощността на двигателя на тип превозно средство;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до технически бариери пред търговията, за отстраняването на които всички държави-членки трябва да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с оглед, в частност, да се създаде възможност за въвеждането, за всеки вид превозно средство, на процедурата на ЕИО за типово одобрение, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, както и на селскостопанските трактори и машини.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типовото одобрение на ЕИО или националното типово одобрение на тип превозно средство или да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с мощността на двигателя, ако тя е определена в съответствие с приложения I и II.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1980 година.

За Съвета

Председател

Colette FLESCH


(1)  ОВ С 104, 28.4.1980 г., стр. 9.

(2)  ОВ C 265, 13.10.1980 г., стр. 76.

(3)  ОВ C 182, 21.7.1980 г., стр. 3.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛИТЕ

1.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1.1.   Заявление за типово одобрение

Заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип превозно средство по отношение на мощността на двигателя се подава от производителя на превозното средство или от упълномощен от него представител.

То се придружава от упоменатите по-долу документи и следната информация, в три екземпляра:

1.1.1.1.

надлежно попълнен информационен документ,

1.1.1.2.

информацията съгласно допълнение 1 или 2.

1.1.2.   Ако техническата служба, която отговаря за изпитванията, провежда сама изпитванията, трябва да ѝ се представи превозно средство, представително за типа превозно средство, който трябва да се одобри.

1.2.   Документи

Ако е прието заявление по смисъла на 1.1, компетентният орган изготвя документа, образец на който е даден в приложение II. За изготвянето на този документ компетентният орган на държавата-членка, който провежда изпитвания за типово одобрение на ЕИО, може да използва протокола, изготвен от лаборатория, одобрена или призната съгласно разпоредбите на настоящата директива.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящият метод се отнася за двигатели с вътрешно горене, използвани за задвижване на превозни средства от категории М и N както са определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО и принадлежащи към един от следните типове:

2.1.1.

бутални двигатели с вътрешно горене (с принудително запалване или дизелови), с изключение на двигатели със свободно бутало;

2.1.2.

ротационни бутални двигатели.

2.2.   Настоящият метод се отнася за двигатели с естествено или принудително пълнене на цилиндрите.

3.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива,

3.1.

„нетна мощност“ означава мощността, получена на изпитвателния стенд на края на коляновия вал или на неговия еквивалент при съответстващата скорост на двигателя със спомагателните устройства, изброени в Таблица 1. Ако измерването на мощността може да се извърши само с монтирана предавателна кутия, се взема предвид коефициентът на полезно действие на предавателната кутия.

3.2.

„максимална нетна мощност“ означава максималната стойност на нетната мощност, измерена при пълно натоварване на двигателя.

3.3.

„серийно фабрично оборудване“ означава всяко оборудване, предвидено от производителя за дадено приложение.

4.   ТОЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНЕ НА МОЩНОСТТА ПРИ ПЪЛНО НАТОВАРВАНЕ

Въртящ момент

4.1.1.

Без да се засяга точка 4.1.2, обхватът на измерване на динамометъра трябва да бъде такъв, че първата четвърт от неговата скала да не се използва. Измервателната апаратура трябва да бъде с точност от ± 0,5 % от максималната стойност на скалата (с изключение на първата четвърт).

4.1.2.

Все пак диапазонът на скалата между една шеста и една четвърт от максимума на скалата може да се използва, ако точността на системата при една шеста от скалата е ± 0,25 % от максималния обхват на скалата.

4.2.   Скорост на въртене

Измерването трябва да бъде с точност от ± 0,5 %. Скоростта на двигателя трябва да се измерва, за предпочитане, с автоматично синхронизиран оборотомер и хронометър (или скоростомер).

4.3.   Разход на гориво:

±1 % от общия разход за използваната апаратура.

4.4.   Температура на въздуха на входа на двигателя: ±2 °С.

4.5.   Барометрично налягане: ±2 мбара.

4.6.   Налягане в изпускателния извличащ тръбопровод на стенда за изпитване (виж бележка 1 към Таблица 1).

4.7.   Налягане във входния колектор: ± 0,5 мбара.

4.8.   Налягане в изпускателната тръба на превозното средство: ±2 мбара.

5.   НЕТНА МОЩНОСТ НА ДВИГАТЕЛЯ

5.1.   Изпитвания

5.1.1.   Спомагателно оборудване

По време на изпитването спомагателното оборудване, уточнено по-долу, трябва да бъде инсталирано на двигателя, доколкото е възможно, в същото положение като това в което би било за въпросното специфично използване.

5.1.1.1.   Спомагателно оборудване, което трябва да бъде монтирано

Спомагателното оборудване, което трябва да бъде монтирано по време на изпитването за определяне на нетната мощност на двигателя, е посочено в Таблица 1.

5.1.1.2.   Спомагателно оборудване, което трябва да се отстрани

Спомагателното оборудване, което е необходимо само при експлоатацията на превозното средство и което може да бъде монтирано върху двигателя, трябва да се отстрани за изпитването. По-долу е даден като пример неизчерпателен списък:

въздушни компресори за спирачки,

компресор на кормилното управление с усилвател (сервомеханизъм),

компресорно окачване,

климатичната система,

охлаждащата система за хидравличната трансмисия и/или маслото на предавателната кутия.

Когато спомагателните устройства не могат да се отстранят, мощността, поета от тях в ненатоварено положение, може да се определи и добави към измерената мощност на двигателя.

ТАБЛИЦА 1

Спомагателно оборудване, което трябва да се включи при изпитването за определянето на нетната мощност на двигател

Спомагателно оборудване

Ако е монтирано за изпитване на нетната мощност

1.

Всмукателна система

 

Всмукателен колектор

Серийно оборудване — да (1)

Въздушен филтър

Шумозаглушител във всмукателния тръбопровод

Система за контрол на емисията на картерните газове

Устройство за ограничаване на скоростта

2.

Устройство за индукционно загряване

 

(ако това е възможно, то трябва да бъде настроено на най-благоприятното положение)

Серийно оборудване — да

3.

Изпускателна система

 

Устройство за пречистване на отработените газове

Серийно оборудване — да (1)

Колектор

Свързващи тръби

Шумозаглушител

Изпускателна тръба

Изпускателна спирачка (2)

4.

Горивна помпа (3)

Серийно оборудване — да

5.

Карбуратор

Серийно оборудване — да

6.

Оборудване за впръскване на горивото(бензин и дизел)

 

Предварителен филтър

Серийно оборудване — да

Филтър

Помпа

Тръбопровод с високо налягане

Инжектор

Въздушен всмукателен вентил, ако е монтиран (4)

Регулатор/контрол на скоростта

Автоматично спиране при пълно натоварване на стойката с уреди за управление в зависимост от атмосферните условия

7.

Течна охладителна система

 

Капак над двигателя

Не

Капак на въздушния изпускател

Радиатор

Серийно оборудване — да (5)

Вентилатор (6)

Направляващ кожух на вентилатора

Водна помпа

Термостат (7)

8.

Въздушно охлаждане

 

Обтекател

Серийно оборудване — да

Нагнетателен вентилатор (5)  (6)

Устройство за регулиране на температурата

Серийно оборудване — да

9.

Електрическо оборудване

Серийно оборудване — да (8)

10.

Оборудване за принудително пълнене

 

Компресор, задвижван пряко или непряко от двигателя и/или от отработените газове

Серийно оборудване — да

Междинен охладител (9)

Охладителна помпа или вентилатор (задвижван от двигателя)

Устройство за контролиране на охлаждащия поток

11.

Устройство против замърсяване на околната среда

Серийно оборудване — да

Спомагателно оборудване за пускане в ход на дизелови двигатели

За спомагателното оборудване, използвано за пускане в ход на дизелови двигатели, трябва да се разгледат следните два случая:

5.1.1.3.1.

електрическо пускане в ход: генераторът се монтира и захранва, ако е необходимо, спомагателното оборудване, което е от съществено значение за работата на двигателя.

5.1.1.3.2.

пускане в ход, различно от електрическо: ако има електрически задвижвани спомагателни устройства от съществено значение за работата на двигателя, генераторът се монтира и захранва тези спомагателни устройства. В противен случай той се отстранява. В двата случая системата за производство и акумулиране на енергията, необходима за стартиране, се монтира и работи в ненатоварено положение.

5.1.2.   Условия за настройка

Условията за настройка за определяне на нетната мощност са посочени в Таблица 2.

ТАБЛИЦА 2

Условия за настройка

1.

Настройка на карбуратора (-ите)

Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба

2.

Настройка на инжекционната помпена система

Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба

3.

Регулиране на времето на впръскване

Стандартно фабрично, кривата на времето е специфицирана от производителя и се използва без допълнителни промени за съответната употреба

4.

Настройка на регулатора на скоростта

Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба

5.1.3.   Изпитвания на нетната мощност

5.1.3.1.   Изпитването за определяне на нетната мощност се състои от пускане в ход при напълно отворен вентил за двигатели с принудително запалване и при фиксирано пълно натоварване на инжекционната помпа за дизелови двигатели, като двигателите са оборудвани, както е указано в Таблица 1.

5.1.3.2.   Данните за работата трябва да се получат при стабилизирани работни условия, с достатъчно подаване на въздух на двигателя. Двигателят трябва да се пуска в съответствие с препоръките на производителя. Горивните камери могат да съдържат налепи, но в ограничено количество.

Условията на изпитване, като температура на входящия въздух, трябва да бъдат подбрани, колкото е възможно по-близки до еталонните условия (виж точка 5.2), за да се намали големината на коригиращия коефициент.

5.1.3.3.   Температурата на въздуха, който влиза в двигателя, трябва да се измерва при 0,15 м нагоре по течението от точката на влизане във въздушния филтър или, ако не се използва въздушен филтър, в границите на 0,15 м от рупора на входящия въздух. Термометърът или термодвойката трябва да бъдат защитени от излъчваната топлина и да бъдат разположени пряко във въздушния поток. Те трябва да бъдат защитени също от обратното впръскване на гориво. Трябва да се използват достатъчен брой местоположения, за да се получи представителна средна стойност на входната температура. Въздушният поток не трябва да бъде смущаван от измервателния уред.

5.1.3.4.   Не трябва да се отчитат данни преди въртящият момент, скоростта и температурата да се задържат достатъчно постоянни най-малко за една минута.

5.1.3.5.   Скоростта на двигателя по време на измерването, при отчитане на показанията, не трябва да се отклонява от избраната скорост с повече от ± 1 % или ± 10 об./мин., в зависимост от това кое допустимо отклонение е по-голямо.

5.1.3.6.   Измерените стойности на натоварването на спирачката, разходът на гориво и температурата на входящия въздух трябва да се отчитат едновременно; показанията, приети за измерването, трябва да бъдат средната стойност на две стабилизирани стойности, които се различават с по-малко от 2 % за натоварването на спирачката и разходът на гориво.

5.1.3.7.   За измерването на скоростта или на разхода на гориво с ръчен уред, трябва да се използва време на измерване най-малко 60 секунди.

Гориво

5.1.3.8.1.

При дизелови двигатели използваното гориво трябва да бъде съгласно описаното в приложение V към Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 21 август 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на мерките, които трябва да се вземат срещу емисията на замърсители от дизелови двигатели, за използване в двигатели (10), с добавяне, ако е необходимо, на течно или газообразно гориво от търговската мрежа, препоръчвани от производителя. Горивото не трябва да съдържа антидимни добавки.

5.1.3.8.2.

При двигателите с принудително запазване горивото трябва да бъде от търговската мрежа без никакви допълнителни добавки. Може също така да бъде използвано горивото, описано в приложение VI към Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се вземат срещу замърсяването на въздуха от газовете от двигатели с принудително запалване на моторните превозни средства (11), последно изменена с Директива 78/665/ЕИО (12).

Охлаждане на двигателя

5.1.3.9.1.   Двигатели с течно охлаждане

Температурата на охладителната течност, измерена при изхода на двигателя, трябва да се поддържа при ± 5 °С от горната температура за регулиране на термостата, специфицирана от производителя. Ако няма температура, уточнена от производителя, температурата трябва да бъде 80 ± 5 °С.

5.1.3.9.2.   Двигатели с въздушно охлаждане

При двигателите с въздушно охлаждане температурата, измерена в точката, посочена от производителя, трябва да се поддържа между максималната стойност Тм, уточнена от производителя, и Тм–20 °С.

5.1.3.10.   Температурата на горивото на входа на инжекционната помпа или на карбуратора трябва да се поддържа в определените от производителя граници.

5.1.3.11.   Температурата на смазочното масло, измерена в картера или на изхода на масления охладител, ако има монтиран такъв, трябва да бъде в определените от производителя граници.

5.1.3.12.   Температурата на отработените газове трябва да се измерва в изпускателния тръбопровод, прилежащ на изходния фланец(и) на изпускателния колектор(и). Тя не трябва да превишава указаната от производителя стойност.

5.1.3.13.   Спомагателна охлаждаща система

Може да се използва спомагателна охладителна система, ако това е необходимо, за да се поддържат температурите в границите, уточнени в точка 5.1.3.9 до 5.1.3.12.

5.1.4.   Протичане на изпитванията

Измерванията трябва да се направят при достатъчен брой скорости на двигателя, за да се определи изцяло кривата на мощността при пълно натоварване между най-ниската и най-високата скорост на двигателя, заявени от производителя. Този диапазон на скоростта трябва да включва скоростта на въртене, при която двигателят произвежда своята максимална мощност. За всяка скорост се взема средната стойност на две стабилизирани измервания.

5.1.5.   Измерване на димен индекс

При дизеловите двигатели по време на изпитването трябва да се контролира дали отработените газове удовлетворяват за спазване на изискванията, предвидени в приложение VI към Директива 72/306/ЕИО.

5.2.   Коригиращи коефициенти

5.2.1.   Определение

Коригиращият коефициент е коефициентът К, с който наблюдаваната мощност трябва да се умножи, за да се определи мощността на двигателя при еталонните атмосферни условия, уточнени в точка 5.2.2.

5.2.2.   Еталонни атмосферни условия

5.2.2.1.

Температура: 25 °С.

5.2.2.2.

Сухо налягане (ps): 990 мбара.

5.2.3.   Условия, които трябва да се спазват в лабораторията

За признаването на едно изпитване като валидно коригиращият коефициент трябва да бъде такъв, че 0,96 ≤ К ≤ 1,06.

5.2.4.   Определяне на коригиращите коефициенти

5.2.4.1.   Двигатели с принудително запалване (карбураторни или инжекционни) — коефициент Ка.

Коефициентът на корекция се получава, като си прилага следната формула:

Formula

където:

Т

=

абсолютната температура в К на входящия в двигателя въздух;

ps

=

сухото атмосферно налягане в мбари, с други думи общото атмосферно налягане минус налягането на водните пари.

Дизелови двигатели – коефициент Кd

5.2.4.2.1.   Четиритактови дизелови двигатели без принудително пълнене на цилиндрите и двутактови дизелови двигатели:

коригиращият коефициент се получава по следната формула:

Formula

където

Т

=

абсолютната температура в К на входящия в двигателя въздух;

ps

=

сухото атмосферно налягане в мбари.

Четиритактови дизелови двигатели с принудително пълнене на цилиндрите

5.2.4.2.2.1.   Турбокомпресор, задвижван с отработени газове

Не се прави корекция на мощността. Независимо от това, когато плътността на околния въздух се различава с повече от 5 % от плътността на въздуха при еталонните условия (25 °С и 1 000 мбара), условията на изпитване трябва да се отбележат в протокола за изпитването.

Компресор с механично задвижване

5.2.4.2.2.2.1.   Отношението r се определя по следната формула:

Formula

където

D

=

количеството гориво в мм3, подавано за всеки такт на двигателя,

V

=

обема на цилиндрите на двигателя в литри,

P1

=

околно налягане,

P2

=

налягане при входния колектор на двигателя,

T1

=

температура на околната среда в К (съгласно определението в 5.1.3.3),

T2

=

температура при входния колектор на двигателя в К.

5.2.4.2.2.2.2.   Коефициентът на корекция за двигатели с механично задвижван компресор е същият като този, използван за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите, ако r е по-голямо или равно на 50 кубически милиметра на литър, и е равен на 1, ако r е по-малко от 50 кубически милиметра на литър.

5.3.   Протокол за изпитването

Протоколът на изпитването трябва да съдържа резултатите и всички изчисления, изисквани, за да се получи нетната мощност, посочени в приложение II, заедно с характеристиките на двигателя, изброени в Допълнение 1 или 2 от настоящото приложение.

5.4.   Модификация на типа на двигателя

Всяка модификация на двигателя по отношение на характеристиките, посочени в Допълнение 1 или 2 от настоящото приложение, трябва да бъде съобщавана на компетентния административен орган. Този административен орган може тогава:

5.4.1.

или да приеме, че направените модификации няма да имат значителен ефект върху мощността на двигателя,

5.4.2.

или да поиска ново определяне на мощността на двигателя чрез извършване на изпитванията, които той прецени за необходими.

6.   ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИЗМЕРВАНЕТО НА НЕТНАТА МОЩНОСТ

6.1.

Нетната мощност на двигателя, както е определена от техническата служба, може да се различава с ± 2 % от указаната от производителя нетна мощност с допустимо отклонение за скоростта на двигателя от ± 1,5 %.

6.2.

Нетната мощност на двигател по време на изпитване на съответствието на производството може да се различава с ± 5 % от нетната мощност, определена по време на изпитването за типово одобрение на типа.


(1)  Комплектните стандартни изпускателни и всмукателни системи, предвидени за превозното средство трябва да бъдат използвани при случаи, когато те могат да имат оценимо влияние върху мощността на двигателя (двутактови двигатели, двигатели с принудително запалване и т.н.) или когато това поиска производителя. При други случаи трябва да се направи проверка по време на изпитването, за да се удостовери, че обратното налягане на изхода на изпускателния колектор не се различава с повече от 10 мбара от максималното обратно налягане, специфицирано от производителя, и че налягането във всмукателния колектор не се различава с повече от 1 мбар от пределно допустимата стойност, специфицирана от производителя за чист въздушен филтър. Тези условия могат да бъдат създадени също така с оборудването на стенда за изпитване.

Когато комплектната изпускателна система се използва в изпитвателната лаборатория, системата за извеждане на отработените газове не трябва, при двигател в движение, да създава в изпускателната тръба, доколкото тя е свързана с изпускателната система на превозното средство, налягане, което е различно от атмосферното с повече от 10 мбар, освен ако производителят приеме, преди изпитването, по-високо противо-налягане.

(2)  Ако изпускателната спирачка е вградена в двигателя, дроселният вентил трябва да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(3)  Налягането на подаване на гориво може да се настрои, ако това е необходимо, за да възпроизвежда налягането, което съществува при специфичното приложение на двигателя (по-специално, когато се използва система за „връщане на гориво“).

(4)  Всмукателният вентил е регулиращ вентил за пневматичната система за автоматично регулиране на скоростта на инжекционната помпа. Регулаторът или оборудването за впръскване на горивото могат да съдържат други устройства, които да оказват въздействие на количеството на впръсканото гориво.

(5)  Радиаторът, вентилаторът, направляващият кожух на вентилатора, водната помпа и термостатът трябва да бъдат разположени относително по същия начин, както на превозното средство. Циркулацията на охлаждащата течност трябва да се осъществява само с водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се извършва или от радиатора на двигателя, или от външен кръг при условие че загубата на налягане и налягането на входа на помпата остават съществено същите, като тези на охладителната система на двигателя. Жалузите на радиатора, ако са вградени, трябва да бъдат в отворено положение.

В случая когато за удобство вентилаторът, радиаторът и направляващият кожух на вентилатора не могат да бъдат монтирани на двигателя, погълнатата от вентилатора мощност, когато е монтиран отделно на своето правилно положение по отношение на радиатора и обтекателя (ако има такъв), трябва да се определи при скорости на въртене, които съответстват на скоростите на двигателя, използвани за измерване на мощността на двигателя, или чрез изчисляване от стандартните характеристики, или чрез практически изпитвания. Тази мощност, съотнесена към стандартните атмосферни условия, определени в точка 5.2.2, трябва да се извади от коригираната мощност.

(6)  Когато са вградени вентилатор или нагнетател, които могат да бъдат изключени, изпитването трябва да се извърши с включен вентилатор (или нагнетател).

(7)  Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(8)  Минимална мощност на генератора: Мощността на генератора трябва да бъде ограничена до точно необходимата за опериране на спомагателните устройства, които са нужни за работата на двигателя (включително задвижваният с електричество охлаждащ вентилатор). Ако е необходимо свързването на акумулатор, трябва да се използва напълно зареден акумулатор в добро състояние.

(9)  Температурата на въздуха при входния колектор не трябва да превишава препоръчваната от производителя на двигателя, ако тази температура е уточнена.

Въздушен охладител на компресора за принудително пълнене:

Охлаждането на подавания въздух може да се извършва или от въздушния охладител на двигателя, или от външна охладителна система, при условие че налягането и температурата на изхода на охладителя са същите, както когато се използва оригиналната система, специфицирана от производителя на двигателя.

(10)  ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 223, 14.8.1978 г., стр. 48.

Допълнение 1

Image

Image

Image

Image

Допълнение 2

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image

Image

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

166


31980L1335


L 383/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 22 декември 1980 година

за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти

(80/1335/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно козметичните продукти (1), изменена с Директива 79/661/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 1 от него,

като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО предвижда официални проверки на козметичните продукти с цел да се установи спазването на условията, предвидени в общностните разпоредби относно състава на козметичните продукти;

като има предвид, че следва да се установят възможно най-бързо всички необходими за анализите методи; като има предвид, че определянето на методи за вземане на проби, за лабораторна обработка на пробите, за идентификация и дозировка на несвързания натриев и калиев хидроокис, за идентификация и дозировка на оксаловата киселина и нейните алкални соли в продуктите за коса, за дозировка на хлороформа в пастите за зъби, на цинка и за идентификация и дозировка на фенолсулфоновата киселина представлява първия етап;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/768/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки приемат всички необходими мерки с оглед официалните проверки на козметичните продукти:

вземането на проби,

лабораторната обработка на пробите,

идентификацията и дозировката на несвързания натриев и калиев хидроокис,

идентификацията и дозировката на оксаловата киселина и нейните алкални соли в продуктите за коса,

дозировката на хлороформа в пастите за зъби,

дозировката на цинка,

идентификацията и дозировката на фенолсулфоновата киселина,

да се провеждат съгласно методите, описани в настоящото приложение.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 1982 г.

Те незабавно уведомяват за това Комисията.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 декември 1980 година.

За Комисията

Richard BURKE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2)  ОВ L 192, 31.7.1979 г., стр. 35.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящият документ описва условията и реда за вземане на проби от козметичните продукти с оглед техния анализ в различните лаборатории.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   Изходна проба:

единица, взета от предназначената за продажба партида.

2.2.   Обща проба:

съвкупността от всички изходни проби, обозначени с един и същ номер на партида.

2.3.   Лабораторна проба:

представителна част от общата проба, предназначена за анализ в лаборатория.

2.4.   Тест-проба:

представителна част от лабораторната проба, необходима за един анализ.

2.5.   Съд:

предмет, който може да съдържа продукта и е в непрекъснат пряк контакт с този продукт.

3.   ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

3.1.   Пробите от козметичните продукти се вземат в техните оригинални опаковки и неотворени се изпращат на аналитичната лаборатория.

3.2.   За козметичните продукти, които се продават на пазара в насипно състояние и на дребно в опаковки, които се различават от оригиналната опаковка на производителя, трябва да се издават подходящи инструкции за вземането на проби в мястото на употреба или на продажба.

3.3.   Аналитичният метод и броят на анализите, които всяка лаборатория трябва да извърши, определят броя на изходните проби, необходими за приготвянето на лабораторната проба.

4.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОБИТЕ

4.1.   Взетите проби трябва да се запечатат на мястото на вземане на пробите и да се идентифицират съгласно действащите предписания в държавата-членка, където е извършено вземането на проби.

4.2.   Всяка взета изходна проба трябва да съдържа следните обозначения:

наименование на козметичния продукт,

дата, час и място на вземане на пробата,

име на лицето, което отговаря за вземането на пробата,

наименование на органа, който осъществява контрола.

4.3.   Трябва да се състави протокол за вземането на проби съгласно предписанията, действащи в съответната държава-членка.

5.   СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОБИТЕ

5.1.   Изходните проби трябва да се съхраняват при предписаните от производителя условия върху етикета.

5.2.   При липсата на специални предписания всички проби трябва да се съхраняват на тъмно при температура между 10 и 25 °С.

5.3.   Изходните проби трябва да се отварят само при започване на анализа.

II.   ОБРАБОТКА НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ПРОБИ

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Всяка от изходните проби се анализира и ако количеството е недостатъчно, се анализира минимален брой изходни проби, предварително добре смесени.

1.2.   Съдът се отваря в атмосфера от инертен газ, ако е посочен в аналитичния метод, и възможно най-бързо се взема необходимият брой тест-проби. Анализът трябва да се извърши в най-кратки срокове. Ако пробата трябва да се съхранява, съдът се затваря внимателно в атмосфера от инертен газ.

1.3.   Козметичните продукти могат да се предлагат в три състояния: течно, полутвърдо, твърдо. Възможно е козметичните продукти, първоначално опаковани в хомогенна форма, впоследствие да преминат в повече фази, отговарящи на посочените по-горе състояния. В този случай те следва да се хомогенизират.

1.4.   Ако козметичен продукт е опакован във форма, поради която неговата обработка съгласно настоящите разпоредби става невъзможна и която не е предвидена в методите за анализ, може да се следва специална процедура, при условие че тя бъде описана в аналитичния доклад.

2.   ТЕЧНО СЪСТОЯНИЕ

2.1.   В това състояние се срещат продукти във вид на маслени, спиртни или водни разтвори, такива като тоалетна вода, лосиони или млека, които могат да бъдат опаковани във флакони, бутилки, ампули или тубички.

2.2.   Тест-проба:

съдът се разклаща енергично преди отваряне,

съдът се отваря,

изливат се няколко милилитра от течността в изпитвателна епруветка, за да се изследват визуално нейните характеристики с оглед вземането на проба,

съдът се затваря, или

вземат се необходимите за анализа тест-проби,

съдът се затваря.

3.   ПОЛУТВЪРДО СЪСТОЯНИЕ

3.1.   В това състояние се срещат, в частност, такива продукти като крем, емулсия, гел, които могат да бъдат опаковани в туби, пластмасови флакони, бурканчета.

3.2.   Тест-проба. Възможни са два случая:

3.2.1.   Съд с тесни отвори (туба, пластмасов флакон). Отстранява се най-малко първият сантиметър от продукта за анализ. Взема се тест-пробата и веднага след това съдът се затваря.

3.2.2.   Съд с широко гърло (бурканче). Повърхностният слой се отстранява с леко остъргване. Взема се тест-пробата и веднага след това съдът се затваря.

4.   ТВЪРДО СЪСТОЯНИЕ

4.1.   В това състояние се срещат, в частност, такива продукти като пудри, компактни пудри, щифтове, калъпи, които могат да бъдат опаковани в кутии или в капсули.

Тест-проба: Възможни са два случая:

4.2.1.   Пудра. Преди отпечатване или отваряне пудрата се разклаща внимателно, ако е възможно. Отваря се и се взема тест-пробата.

4.2.2.   Компактна пудра или щифт. Повърхностният слой се отстранява с леко остъргване и се взема тест-пробата.

5.   ПРОДУКТИ В ОПАКОВКИ ПОД НАЛЯГАНЕ

5.1.   Тези продукти са определени в член 2 от Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. (1).

5.2.   Тест-проба

След енергично разклащане представителна част от съдържимото на съда се прехвърля с помощта на съединителен елемент в прозрачен стъклен флакон с пластмасово покритие, снабден с вентил. Флаконът не съдържа сифонна тръбичка. В специални случаи методът на анализ може да предвижда други преливници. Тогава са възможни четири случая:

5.2.1.   Съдържимото е хомогенен разтвор: то е готово за анализ.

5.2.2.   Съдържимото се състои от две течни фази: анализът на всяка от фазите може да се извърши след преливането на долната фаза във втори флакон. Тази фаза често е водна и не съдържа пропелант (случай бутан/вода). В този случай при прехвърлянето гърлото на флакона трябва да е насочено надолу.

5.2.3.   Съдържимото се състои от пудра в суспензия: след отстраняване на пудрата може да се анализира течната фаза.

5.2.4.   Пяна: в преливния флакон предварително се прехвърля дадено количество (чрез претегляне) от 2-метоксиетанол (приблизително 5 до 10 грама). По време на дегазирането 2-метоксиетанолът предотвратява образуването на пяна; тогава е възможно да се отделят пропелантите без загуба на течност.

5.3.   Апаратура

Съединителният елемент Р1 (фиг. 1) е изработен от дуралуминий или от месинг. Конструкцията му е пригодена за различни типове вентили с помощта на полиетиленов адаптор. Той е даден като пример; могат да се използват други свързващи устройства (фиг. 2 и 3).

Преливният флакон е от бяло стъкло (фиг. 4), отвън покрито със защитен слой от прозрачен пластмасов материал. Неговата вместимост е от 50 до 100 милилитра. Снабден е с вентил, но няма сифонна тръбичка.

5.4.   Начин на работа

За прехвърлянето на достатъчно количество продукт е необходимо преливният флакон да се освободи от съдържащия се в него въздух. За целта с помощта на съединителния елемент се вкарват приблизително 10 мл дихлородифлуорметан или бутан (според естеството на изследвания продукт), след което напълно се дегазира до изчезването на течната фаза, като флаконът се държи с вентила нагоре. Сваля се съединителният елемент и се претегля преливният флакон („а“ грама). Разклаща се енергично съдът, от който трябва да се вземе проба. Съединителният елемент се монтира на вентила на съда (поставен с вентила нагоре), преливният флакон (надолу с гърлото) се наглася върху съединителния елемент и се натиска. Преливният флакон се напълва до около две трети. Ако прехвърлянето спре преждевременно поради изравняване на наляганията, то може да се възстанови чрез охлаждане на преливния флакон. Отстранява се свързващият елемент и се претегля напълненият флакон (b грама), за да се определи масата на прехвърления продукт m1 (m1 = b – a).

Така получената проба може да се използва:

1.

за обичайния химически анализ;

2.

за анализ на летливите вещества чрез газова хроматография.

5.4.1.   Химически анализ

Извършват се следните манипулации, като преливният флакон се държи нагоре с гърлото:

дегазиране; ако дегазирането предизвика образуването на пяна, да се използва преливен флакон, съдържащ точно претеглено количество (от 5 до 10 грама) 2-метоксиетанол, въведено с помощта на спринцовка през свързващото устройство,

количественото отстраняване на летливите вещества се завършва чрез разклащане във водна баня с поддържана температура 40 °C; свързващият елемент се откачва,

претегляне (с грама), за да се определи масата на остатъка m2 (m2 = c – a)

(NB: за изчисляването на теглото на остатъка да се отчита, според случая, количеството на въведения 2-метоксиетанол),

преливният флакон се отваря чрез снемане на вентила,

остатъкът се разтваря напълно в известно количество подходящ разтворител,

извършва се предвидената дозировка върху аликвотна част.

Формулите за изчисляване:

FormulaиFormula,

където:

m1

=

е масата на продукта, прехвърлен в преливния флакон;

m2

=

масата на остатъка след загряване до 40 °C;

r

=

процента на веществото, дозирано в m2 (определен с подходящ метод);

R

=

процента на веществото, дозирано в целия продукт;

Q

=

общата абсолютна маса на веществото, дозирано в целия продукт;

P

=

нетната маса на целия опакован продукт преди началото на манипулациите.

5.4.2.   Анализ на летливите вещества чрез газова хроматография

5.4.2.1.   Принцип

От преливния флакон се изтегля подходящо количество течност с помощта на газхроматографска спринцовка. Съдържанието на спринцовката се инжектира в хроматографа.

5.4.2.2.   Апаратура

Газхроматографска спринцовка 25 или 50 мл (фиг. 5). Точност на вземане на проба серия А2 или равностойна спринцовка. Спринцовката е снабдена с плъзгащ вентил откъм страната на иглата. Спринцовката се свързва с преливния флакон посредством свързващия елемент откъм страната на флакона и полиетиленова тръбичка (дължина 8 мм, вътрешен диаметър 2,5 мм) откъм страната на спринцовката.

5.4.2.3.   Начин на работа

След като е прехвърлено подходящо количество от продукта в преливния флакон, спринцовката се свързва с преливния флакон, както е посочено в точка 5.4.2.2. При отворен вентил се засмуква подходящо количество течност. Газовите мехурчета се отстраняват чрез неколкократно задвижване на буталото (ако е необходимо, спринцовката се охлажда). Когато спринцовката съдържа течност без мехурчета, вентилът се затваря и спринцовката се отделя от преливния флакон. В него се поставя игла и след вкарване в инжектора на газовия хроматограф вентилът се отваря и се инжектира.

5.4.2.4.   Вътрешен еталон

Ако е необходимо да се използва вътрешен еталон, същият може да се въведе в преливния флакон с помощта на спринцовка през свързващия елемент.

Image

Image

Image

Image

Image

III.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА НЕСВЪРЗАНИ НАТРИЕВИ И КАЛИЕВИ ХИДРООКИСИ

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Методът описва процеса, който дава възможност да се идентифицират козметичните продукти, съдържащи значителни количества несвързани натриеви и/или калиеви хидроокиси, и да се дозират тези несвързани натриеви и/или калиеви хидроокиси в препаратите за изправяне на косъма и разтворителите за живеца на ноктите.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Несвързаният натриев и калиев хидроокис се определя като обема стандартна киселина, необходим за неутрализирането на продукта при определени условия, като полученото количество се изразява под формата на несвързан натриев хидроокис.

3.   ПРИНЦИП

Пробата се разтваря или диспергира във вода и се титрува със стандартна киселина. Измененията в стойността на pH се записват едновременно с добавянето на киселината: за елементарен разтвор на натриев или калиев хидроокис краят на титруването отговаря на нетното изменение на pH.

Кривата на нормално титруване може да се променя от наличието на:

a)

амоняк и други слаби органични основи, които сами по себе си представляват по-скоро равна крива на титруване; в този случай амонякът се отстранява чрез изпаряване при понижено налягане, но при стайна температура;

б)

соли на слаби киселини, което може да породи крива на титруване с множество точки на инфлексия; в този случай само първата част на кривата до първата от тези точки на инфлексия отговаря на неутрализацията на хидроксилните йони, произлизащи от несвързания натриев или калиев хидроокис.

Препоръчва се друг процес на титруване в алкохол, когато е посочено, че съществува прекомерна интерференция на солите на слаби неорганични киселини.

Въпреки че теоретично е възможно да се открият други разтворими силни основи, такива като литиев хидроокис или четвъртичен амониев хидроокис, които дават повишен pH, тяхното наличие в този тип козметичен продукт е твърде невероятно.

4.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ

4.1.   Реактиви

4.1.1.   Стандартен алкално-буферен pH 9,18 при 25 °C: 0,05 M разтвор на натриев тетраборат.

4.2.   Апаратура

4.2.1.   Стандартно лабораторно оборудване.

4.2.2.   pH метър.

4.2.3.   Стъклен електрод.

4.2.4.   Стандартен каломелов референтен електрод.

4.3.   Начин на работа

Измервателният уред се проверява с помощта на еталонния буферен разтвор (4.1.1). Приготвя се разтвор или дисперсия от 10 % на анализирания продукт във вода и се филтрира. Измерва се pH. Ако pH е равно или по-голямо от 12, необходимо е да се извърши дозировка.

5.   ДОЗИРОВКА

5.1.   Титруване във водна среда

5.1.1.   Реактиви

5.1.1.1.   Разтвор 0,l N на титрувана солна киселина.

5.1.2.   Апаратура

5.1.2.1.   Стандартно лабораторно оборудване.

5.1.2.2.   Измервател на pH, за предпочитане със самописец.

5.1.2.3.   Стъклен мембранен електрод.

5.1.2.4.   Стандартен каломелов референтен електрод.

5.1.3.   Начин на работа

В Бехерова чаша от 150 мл се претегля прецизно тест-проба между 0,5 и 1 грам. При наличието на амоняк се добавят няколко стъклени гранули, Бехеровата чаша се поставя във вакуум-ексикатор и амонякът се извежда с помощта на водна помпа, докато престане да се долавя мирисът на амоняк (около три часа).

Добавят се 100 милилитра вода, остатъкът се разтваря или диспергира и се титрува с 0,1 N разтвор на солна киселина (точка 5.1.1.1), като се записват измененията на pH (точка 5.1.2.2).

5.1.4.   Изчисляване

Върху кривите на титруване се идентифицират точките на инфлексия. Където първата точка на инфлексия е със стойности на pH под 7, там пробата не съдържа натриев или калиев хидроксид.

При наличие върху кривата на две или повече точки на инфлексия, под внимание се взема само първата от тях.

Отбелязва се обемът на изходния разтвор за титруването при тази първа точка на инфлексия.

Нека

V

да представлява въпросния обем на изходния разтвор за титруването в милилитри, а

М

да представлява теглото на аналитичната проба в грамове.

Съдържанието на натриев и/или калиев хидроокис в пробата, изразено като % m/m натриев хидроокис, се изчислява с помощта на формулата:

Formula

Може да стане така, че независимо от признаците за наличие на значително количество натриев и/или калиев хидроокис кривата на титруване да не открои ясно изразена точка на инфлексия. В този случай следва наново да се направи дозировка в изопропанол.

5.2.   Титруване в изопропанол

5.2.1.   Реактиви

5.2.1.1.   Изопропанол.

5.2.1.2.   1,0 N стандартен воден разтвор на солна киселина.

5.2.1.3.   0,1 N разтвор на солна киселина в изопропанол, приготвен непосредствено преди неговата употреба чрез разреждане на 1,0 N воден разтвор на солна киселина с изопропанол.

5.2.2.   Апаратура

5.2.2.1.   Стандартно лабораторно оборудване.

5.2.2.2.   pH метър, за предпочитане със самописец.

5.2.2.3.   Стъклен мембранен електрод.

5.2.2.4.   Стандартен каломелов сравнителен електрод.

5.2.3.   Начин на работа

В 150-милилитрова Бехерова чаша се претегля прецизно тест-проба между 0,5 и 1,0 грам. При наличие на амоняк се добавят няколко гранули за успокояване на кипенето, Бехеровата чаша се поставя във вакуум-ексикатор и амонякът се извежда с помощта на водна помпа, докато престане да се долавя мирисът на амоняк (около три часа).

Добавят се 100 мл изопропанол, остатъкът се разтваря или диспергира и се титрува с 0,1 N разтвор на солна киселина в изопропанол (точка 5.2.1.3), като се записват измененията на привидната стойност на pH (точка 5.2.2.2).

5.2.4.   Изчисляване

Както в точка 5.1.4, първата точка на инфлексия е при привидна стойност на pH около 9.

5.3.   Повторяемост (2)

За съдържание на натриев или калиев хидроокис до 5 % m/m като натриев хидроокис разликата между резултатите от две паралелни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,25 %.

IV.   ДОЗИРОВКА И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОКСАЛОВАТА КИСЕЛИНА И НЕЙНИТЕ АЛКАЛНИ СОЛИ В ПРОДУКТИТЕ ЗА КОСА

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Описаният по-долу метод е подходящ за дозировка и идентификация на оксаловата киселина и нейните алкални соли в продуктите за коса. Той може да се използва за получаване на безцветни водни/алкохолни разтвори и лосиони, които съдържат около 5 % оксалова киселина или еквивалентно количество алкален оксалат.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържимото на пробата от оксалова киселина и/или алкални соли на тази киселина, определено съгласно този метод, се изразява в масови проценти оксалова киселина.

3.   ПРИНЦИП

След отстраняването на всички присъстващи анионни повърхностноактивни вещества с p-толуидин хидрохлорид оксаловата киселина и/или оксалатите се утаяват като калциев оксалат, след което разтворът се филтрира. След това утайката се разтваря в сярна киселина и се титрува с калиев перманганат.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   Разтвор на амониев ацетат от 5 % (m/m).

4.2.   Разтвор на калциев хлорид от 10 % (m/m).

4.3.   Етанол от 95 % (v/v).

4.4.   Тетрахлорметан.

4.5.   Диетилов етер.

4.6.   Разтвор на p-толуидин хидрохлорид от 6,8 % (m/m).

4.7.   Разтвор на калиев перманганат 0,1 N.

4.8.   Сярна киселина от 20 % (m/m).

4.9.   Солна киселина от 10 % (m/m).

4.10.   Натриев ацетат 3Н2О (трихидрат).

4.11.   Ледена оцетна киселина.

4.12.   Сярна киселина (1:1).

4.13.   Наситен разтвор на бариев хидроокис.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Делителни фунии, 500 мл.

5.2.   Бехерови чаши, 50 мл и 600 мл.

5.3.   Стъклени филтрувални тигели, G-4.

5.4.   Мерителни цилиндри, 25 мл и 100 мл.

5.5.   Пипети, 10 мл.

5.6.   Смукателни колби, 500 мл.

5.7.   Водоструйна помпа.

5.8.   Термометър, градуиран от 0 до 100 °C.

5.9.   Магнитна бъркалка с нагревател.

5.10.   Пръчки за магнитната бъркалка с тефлоново покритие.

5.11.   Бюрета, 25 мл.

5.12.   Конични колби, 250 мл.

6.   НАЧИН НА РАБОТА

6.1.   В 50-милилитрова Бехерова чаша се претеглят между 6 и 7 грама от пробата, стойността на pH се довежда до 3 с помощта на разредена солна киселина (точка 4.9) и в делителна фуния се промива със 100 милилитра дестилирана вода. Добавят се последователно: 25 милилитра етанол (точка 4.3), 25 милилитра разтвор на p-толуидин хидрохлорид (точка 4.6) и 25 до 30 милилитра тетрахлорметан (точка 4.4), след което сместа се разклаща енергично.

6.2.   След разделяне на фазите се отстранява долната (органичната) фаза и екстракцията се повтаря с помощта на упоменатите в точка 6.1 реактиви, след което отново се отстранява органичната фаза.

6.3.   Водният разтвор се излива в 600-милилитрова Бехерова чаша и се отстраняват всички възможни остатъци от тетрахлорметан чрез кипене на разтвора.

6.4.   Добавят се 50 милилитра разтвор на амониевия ацетат (точка 4.1), разтворът се довежда до кипене (точка 5.9) и с разбъркване в кипящия разтвор се добавят 10 милилитра горещ разтвор на калциев хлорид (точка 4.2); оставя се да се отдели утайката.

6.5.   Проверява се дали утаяването е приключило чрез добавяне на няколко капки разтвор на калциев хлорид (точка 4.2), оставя се да изстине на стайна температура, след което се разбърква в 200 милилитра етанол (точка 4.3); (точка 5.10) оставя се да престои в продължение на 30 минути.

6.6.   Течността се филтрира през стъклен филтрувален тигел (точка 5.3), утайката се прехвърля с малко количество гореща вода (от 50 до 60 °C) във филтрувалния тигел и се промива със студена вода.

6.7.   Утайката се промива пет пъти с малко етанол (точка 4.3) и още пет пъти с малко диетилов етер (точка 4.5), след което утайката се разтваря в 50 милилитра гореща сярна киселина (точка 4.8) чрез изтегляне на последната през филтрувалния тигел при понижено налягане.

6.8.   Разтворът се прехвърля без загуби в конична колба (точка 5.11) и се титрува с разтвор на калиев перманганат (точка 4.7) до появата на светлорозово оцветяване.

7.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ

Изразеното в масови проценти съдържание на оксалова киселина в пробата се изчислява по формулата:

Formula

където:

A

е изразходваното количество 0,1 N разтвор на калиев перманганат, измерен съгласно точка 6.8;

E

взетото за анализ количество от пробата в грамове (точка 6.l);

4,50179

коефициентът на превръщане за оксаловата киселина.

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (2)

За съдържание на оксалова киселина около 5 % (m/m) разликата между резултатите от две паралелни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,15 %.

9.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ

9.1.   Принцип

Оксаловата киселина и/или оксалатите се утаяват като калциев оксалат и се разтварят в сярна киселина. Към разтвора се прибавя известно количество разтвор на калиев перманганат, който се обезцветява и предизвиква образуване на въглероден двуокис. При прекарване на образувалия се въглероден двуокис през разтвор на бариев хидроокис се предизвиква образуването на млечнобяла утайка от бариев карбонат.

9.2.   Начин на работа

9.2.1.   Част от предназначената за анализ проба се обработва по описания в точки от 6.1 до 6.3 начин; така ще се отстранят всички налични детергенти.

9.2.2.   Добавя се натриев ацетат на върха на шпатулата (точка 4.10) до около 10 милилитра от получения разтвор в съответствие с точка 9.2.1 и разтворът се подкиселява с няколко капки ледена оцетна киселина (точка 4.11).

9.2.3.   Добавя се 10 % разтвор на калциев хлорид (точка 4.2) и се извършва филтриране. Утайката от калциевия оксалат се разтваря в 2 милилитра сярна киселина (1:1) (точка 4.12).

9.2.4.   Разтворът се прехвърля в епруветка и на капки се добавят около 0,5 милилитра 0,1 N разтвор на калиев перманганат (точка 4.7). Ако има наличие на оксалат, разтворът се обезцветява, отначало постепенно, а след това бързо.

9.2.5.   Веднага след добавянето на калиевия перманганат над епруветката се поставя подходяща стъклена тръбичка със запушалка, съдържанието слабо се нагрява и образувалият се въглероден двуокис се събира в наситен разтвор на бариев хидроокис (точка 4.13). Образуването, след три до пет минути, на млечнобял облак бариев карбонат свидетелства за наличието на оксалова киселина.

V.   ДОЗИРОВКА НА ХЛОРОФОРМ В ПАСТИТЕ ЗА ЗЪБИ

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод описва дозировката на хлороформ в пастите за зъби чрез газова хроматография. Методът е подходящ за дозировка на хлороформ до 5 %.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на хлороформ, определено съгласно този метод, се изразява в масови проценти от продукта.

3.   ПРИНЦИП

Пастата за зъби се суспендира в смес от диметилформамид и от метанол, към която в качеството на вътрешен стандарт се добавя известно количество ацетонитрил. След центрофугиране част от течната фаза се подлага на газхроматографско изследване и се изчислява съдържанието на хлороформа.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   Порапак Q или хромосорб 101, или еквивалентен (80 до 100 меша).

4.2.   Ацетонитрил.

4.3.   Хлороформ.

4.4.   Диметилформамид.

4.5.   Метанол.

4.6.   Разтвор на вътрешен стандарт.

В 50-милилитров пикнометър с пипета се накапват 5 мл диметилформамид (точка 4.4) и след точно претегляне се добавят около 300 мг (М милиграма) ацетонитрил. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.

4.7.   Разтвор за определяне на относителния коефициент на реакция. В 10-милилитров пикнометър с пипета се накапват точно 5 мл от разтвора на вътрешния стандарт (точка 4.6) и след точно претегляне се добавят около 300 мг (М1 милиграма) хлороформ. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Газов хроматограф с пламъчно йонизационен детектор.

5.3.   Микроспринцовка от 5 или 10 микролитра, с деления от 0,1 мкл.

5.4.   Градуирани пипети от 1, 4 и 5 мл.

5.5.   Мерителни колби от 10 и 50 мл.

5.6.   Епруветки от около 20 мл с капачки на винт. Вътрешността на капачката е снабдена с пластична плака, с тефлоново покритие от едната страна.

5.7.   Центрофуга.

6.   НАЧИН НА РАБОТА

6.1.   Условия за газхроматографското изследване

6.1.1.   Материал на колоната: стъкло, спирално.

Дължина: 150 см.

Вътрешен диаметър: 4 мм.

Външен диаметър: 6 мм.

6.1.2.   Пълнеж: порапак Q, хромосорб 101 или еквивалентен, 80 до 100 меша (точка 4.1).

6.1.3.   Детектор: пламъчно йонизационен.

Неговата чувствителност се настройва така, че след инжектиране на 3 микролитра на разтвор 4.7 височината на пика на ацетонитрила да покрива около три четвърти от цялата скала.

6.1.4.   Газове:

Вектор: азот, дебит 65 мл/мин.

Допълнителен: водород. Дебитът на влизащите в пламъчно-йонизационния детектор газове се регулира така, че дебитът на въздуха или на кислорода да бъде от пет до десет пъти по-голям от дебита на водорода.

6.1.5.   Температури

Инжектор

210 °C

Детектор

210 °C

Колона

175 °C

6.1.6.   Самописец

Скорост: 100 сантиметра на час.

6.2.   Приготвяне на пробата

Тест-пробата се взема от неотваряна тубичка. Отстранява се една трета от съдържимото, затваря се отново тубичката, смесва се внимателно в тубичката и тогава се взема тест-пробата.

6.3.   Дозировка

6.3.1.   В снабдена с резбова капачка тубичка (точка 5.6) с точност до 10 мг се претеглят между 6 и 7 грама (Мо грама) от приготвената в съответствие с точка 6.2 паста за зъби и се добавят три малки стъклени перли.

6.3.2.   С пипета в тубичката се прехвърлят точно 5 милилитра от разтвора на вътрешния стандарт (точка 4.6), 4 милилитра диметилформамид (точка 4.4) и 1 милилитър метанол (точка 4.5), тубичката се затваря и съдържанието се хомогенизира.

6.3.3.   Разклаща се в продължение на половин час с помощта на механичен вибратор и центрофугиране на затворената тубичка в продължение на 15 минути при такава скорост, която дава възможност за ясно разделяне на фазите.

Забележка. Понякога е възможно течната фаза да остане мътна след центрофугирането. Това донякъде може да се коригира, като се добавят между 1 и 2 грама натриев хлорид към течната фаза, после се утаи и повторно се центрофугира.

6.3.4.   От този разтвор (точка 6.3.3) се впръскват 3 мкл при описаните в точка 6.1 условия. Операцията се повтаря. За гореописаните условия като ориентировъчни стойности могат да се посочат следните времена на задържане:

метанол

приблизително една минута,

ацетонитрил

приблизително 2,5 минути,

хлороформ

приблизително 6 минути,

Диметилформамид > 15 минути.

6.3.5.   Определяне на относителния коефициент на реакция

За определянето на този коефициент се впръскват 3 мкл от разтвор 4.7. Операцията се повтаря. Относителният коефициент на реакция се определя ежедневно.

7.   ИЗЧИСЛЕНИЕ

7.1.   Изчисляване на относителната реакция

7.1.1.   Измерват се височината и широчината при полувисочината на пиковете на ацетонитрила и хлороформа и се изчислява площта на двата пика чрез формулата: височина × широчина при полувисочината.

7.1.2.   Определя се площта на пиковете на ацетонитрила и хлороформа върху хроматограмите, получени в съответствие с точка 6.3.5, и се изчислява относителната реакция fs с помощта на следната формула:

Formula

където:

fs

=

е относителният коефициент на реакция за хлороформа;

As

=

площта на пика на хлороформа (6.3.5);

Ai

=

площта на пика на ацетонитрила (6.3.5);

Ms

=

количеството хлороформ в мг за 10 мл от посочения в точка 6.3.5 разтвор (= M1);

Mi

=

количеството ацетонитрил в мг за 10 мл от посочения в точка 6.3.5 разтвор (= 1/10 M).

Изчислява се средноаритметичната стойност на получените показания.

7.2.   Изчисляване на съдържанието на хлороформ

7.2.1.   В съответствие с точка 7.1.1 се изчислява площта на пиковете на хлороформа и на ацетонитрила върху хроматограмите, получени с помощта на описаните в точка 6.3.4 процедури.

7.2.2.   Съдържанието на хлороформ в зъбната паста се изчислява с помощта на следната формула:

Formula

където:

% X

=

е изразеното в масови проценти съдържание на хлороформ в пастата за зъби;

As

=

площта на пика на хлороформа (6.3.4);

Ai

=

площта на пика на ацетонитрила (6.3.4);

Msx

=

масата в мг на пробата, посочена в точка 6.3.1 (= 1 000 • Mо);

Mi

=

количеството ацетонитрил в мг за 10 мл от разтвора, получен в съответствие с точка 6.3.2 (1/10 M).

Изчислява се средноаритметичната на получените стойности и резултатът се изразява с точност до 0,1 %.

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (2)

За съдържание на хлороформ от 3 % (m/m) разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,3 %.

VI.   ДОЗИРОВКА НА ЦИНК

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод е подходящ за дозировка на цинк, присъстващ под формата на хлорид, сулфат или 4-хидроксибензолсулфонат, или комбинация от няколко от тези цинкови соли в козметичните продукти.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на цинк в пробата се определя гравиметрично като бис(2-метил-8-хинолилов окис) и се изразява в масови проценти цинк в пробата.

3.   ПРИНЦИП

Съдържащият се в разтвора цинк се утаява в киселинна среда като цинков бис(2-метил-8-хинолилов окис). След филтриране утайката се суши и претегля.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   25 % (m/m) концентриран амоняк:Formula

4.2.   Ледена оцетна киселина.

4.3.   Амониев ацетат.

4.4.   2-метилхинолин-8-ол.

4.5.   6 % (m/v) амонячен разтвор.

В 1 000-милилитров пикнометър се прехвърлят 240 г концентриран амоняк (точка 4.1), долива се до марката с дестилирана вода и се разбърква.

4.6.   0,2 M разтвор на амониев ацетат.

15,4 г амониев ацетат (точка 4.3) се разтварят в дестилирана вода, долива се до марката в 1 000-милилитров пикнометър и се разбърква.

4.7.   Разтвор на 2-метилхинолин-8-ол.

5 г 2-метилхинолин-8-ол се разтварят в 12 милилитра ледена оцетна киселина и съдържанието се прехвърля с дестилирана вода в 100-милилитров пикнометър. Долива се до марката с дестилирана вода и се разбърква.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Мерителни колби, 100 и 1 000 мл.

5.2.   Бехерови чаши, 400 мл.

5.3.   Мерителни цилиндри, 50 и 150 мл.

5.4.   Градуирани пипети, 10 мл.

5.5.   Стъклени филтрувални тигели G-4.

5.6.   Дюарови съдове, 500 мл.

5.7.   Водоструйна помпа.

5.8.   Термометър, градуиран от 0 до 100 °C.

5.9.   Ексикатор с подходящ сушилен агент и индикатор за влажност, например силикагел или негов еквивалент.

5.10.   Сушилня, регулирана за температура 150 ± 2 °C.

5.11.   pH метър.

5.12.   Нагревателна плоча.

6.   НАЧИН НА РАБОТА

6.1.   В 400-милилитрова Бехерова чаша се прехвърлят между 5 и 10 г (М грама) от предназначената за анализ проба, съдържащи около 50 до 100 мг цинк и 50 мл дестилирана вода, и сместа се разбърква.

6.2.   На всеки 10 мг, съдържащ се в разтвора (точка 6.1) цинк, се добавят по 2 мл разтвор на 2-метилхинолин-8-ол (точка 4.7) и сместа се разбърква.

6.3.   Сместа се разрежда със 150 милилитра дестилирана вода, температурата на сместа се довежда до 60 °C (точка 5.12) и се добавят 45 мл 0,2 M разтвор на амониев ацетат (точка 4.6) при непрекъснато разбъркване.

6.4.   pH на разтвора се довежда до 5,7 — 5,9 с 6 % амонячен разтвор (4.5) при непрекъснато разбъркване; за измерване на pH на разтвора се използва pH метър.

6.5.   Разтворът се оставя да престои 30 минути. Филтрира се с помощта на водоструйна помпа през филтрувален тигел G-4, който предварително е бил подсушен (150 °C) и претеглен след охлаждане (Мо грама), и утайката се промива със 150 мл дестилирана вода при 95 °C.

6.6.   Тигелът се поставя в сушилня, регулирана на 150 °C, и се суши един час.

6.7.   Тигелът се изважда от сушилната пещ, поставя се в ексикатор (5.9) и, след охлаждане до стайна температура, се определя масата (М1 грама).

7.   ИЗЧИСЛЕНИЕ

Съдържанието на цинк в пробата се изчислява в масови проценти (% m/m) по формулата:

Formula

където:

M

=

е масата (в грамове) на пробата, взета в съответствие с 6.1;

M0

=

масата (в грамове) на празния и сух филтрувален тигел (6.5);

M1

=

масата (в грамове) на филтрувалния тигел с утайка (6.7).

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (2)

За съдържание на цинк от порядъка на 1 % (m/m) разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,1 %.

VII.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА 4-ХИДРОКСИБЕНЗОЛСУЛФОНОВА КИСЕЛИНА

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод е подходящ за идентификация и дозировка на 4-хидроксибензолсулфонова киселина в козметични продукти, като аерозоли и лосиони за лице.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на 4-хидроксибензолсулфонова киселина, определено в съответствие с този метод, се изразява в масови проценти безводен цинков 4-хидроксибензолсулфонат в продукта.

3.   ПРИНЦИП

Предназначената за анализ проба се концентрира при понижено налягане, разтваря се във вода и се пречиства чрез екстракция с хлороформ. Определянето на 4-хидроксибензолсулфоновата киселина се извършва йодометрично върху аликвотна част от филтрирания воден разтвор.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   36 % (m/m) концентрирана солна киселинаFormula.

4.2.   Хлороформ.

4.3.   Бутан-1-ол.

4.4.   Ледена оцетна киселина.

4.5.   Калиев йодид.

4.6.   Калиев бромид.

4.7.   Натриев карбонат.

4.8.   Сулфанилова киселина.

4.9.   Натриев нитрит.

4.10.   0,l N калиев бромат.

4.11.   0,1 N разтвор на натриев тиосулфат.

4.12.   l% (m/v) воден разтвор на скорбяла.

4.13.   2 % (m/v) воден разтвор на натриев карбонат.

4.14.   4,5 % (m/v) воден разтвор на натриев нитрит.

4.15.   0,05 % (m/v) разтвор на дитизон в хлороформ.

4.16.   Проявяващ разтворител: бутан-1-ол/ледена оцетна киселина/вода (4:1:5 обемни части); след смесване в делителната фуния се отстранява долната фаза.

4.17.   Реактив на Pauly.

4,5 грама сулфанилова киселина (точка 4.8) се разтваря в 45 мл концентрирана солна киселина (точка 4.1) при подгряване и разтворът се разрежда с вода до 500 мл. Охлаждат се 10 мл от разтвора в кювета с леденостудена вода и при разбъркване се добавят 10 мл студен разтвор на натриев нитрит (точка 4.14). Разтворът се оставя да престои 15 минути при 0 °С (при тази температура разтворът остава стабилен от един до три дни) и непосредствено преди напръскването (точка 7.5) се добавят 20 мл разтвор на натриеви карбонат (точка 4.13).

4.18.   Готови целулозни плаки за тънкослойна хроматография; формат 20 × 20 см, дебелина на слоя на адсорбента 0,25 мм.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Облодънни колби със запушалки от шлифовано стъкло, 100 мл.

5.2.   Делителна фуния, 100 мл.

5.3.   Конична колба с шлифована стъклена запушалка, 250 мл.

5.4.   Бюрета, 25 мл.

5.5.   Газови пипети, 1, 2 и 10 мл.

5.6.   Градуирана пипета, 5 мл.

5.7.   Микроспринцовка, 10 мкл, с деления от по 0,l мкл.

5.8.   Термометър, градуиран от 0 до 100 °C.

5.9.   Водна баня, снабдена с подгряващ елемент.

5.10.   Сушилня с добра вентилация и регулирана на 80 °C.

5.11.   Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

6.   ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБАТА

Описаният по-долу метод за идентификация и дозировка на хидроксибензолсулфонова киселина в аерозоли предвижда използване на остатъка, получен при изпускането от аерозолната опаковка на разтворителите и горивните вещества, които се изпаряват при нормално налягане.

7.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ

7.1.   С помощта на микроспринцовка (точка 5.7) по 5 мкл от остатъка (6) или пробата се нанасят във всяка от шестте точки върху стартовата линия на разстояние 1 см от долния ръб на плаката за тънкослойна хроматография (точка 4.18).

7.2.   Плаката се поставя в хроматографска вана, която вече съдържа проявяващия разтворител (точка 4.16), и се проявява, докато фронтът на разтворителя достигне 15 см от стартовата линия.

7.3.   Плаката се изважда от ваната и се суши при 80 °C до пълното изпаряване на оцетната киселина. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (точка 4.13) и се суши на въздух.

7.4.   Половината от плаката се покрива със стъклена плоча и непокритата част се напръсква с 0,05 % разтвор на дитизон (точка 4.15). Появата на червеноморави петна върху хроматограмата свидетелства за наличието на цинкови йони.

7.5.   Напръсканата половина от плаката се покрива със стъклена плоча и другата половина се напръсква с реактива на Pauly (точка 4.17). Наличието на 4-хидроксибензолсулфонова киселина се доказва чрез появата на жълтокафяво петно с Rf стойност около 0,26, а наличието на жълто петно с Rf стойност около 0,45 върху хроматограмата свидетелства за наличието на 3-хидроксибензолсулфонова киселина.

8.   ДОЗИРОВКА

8.1.   В 100-милилитрова облодънна колба се претеглят 10 г от пробата или остатъка (6) и съдържанието се изпарява до почти сухо състояние на вакуумротационен изпарител на водна баня, поддържана при 40 °C.

8.2.   С пипета в колбата се прехвърлят 10,0 мл (V1 ml) вода и остатъкът от изпаряването (точка 8.1) се разтваря чрез нагряване.

8.3.   Разтворът се прехвърля количествено в делителна фуния (точка 5.2) и водният разтвор се екстрахира два пъти с 20-милилитрови части хлороформ (точка 4.2). След всяко екстрахиране фазата на хлороформа се изхвърля.

8.4.   Водният разтвор се филтрира през нагънат филтър. В зависимост от очакваното съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина с пипета в 250-милилитрова конична колба (точка 5.3) се прехвърлят от 1,0 до 2,0 милилитра (V2) от филтрата и се разреждат с вода до 75 мл.

8.5.   Добавя се 2,5 мл 36 % солна киселина (точка 4.1) и 2,5 г бромид (точка 4.6), разбърква се и разтворът се загрява до 50 °C на водна баня.

8.6.   С бюрета се добавя 0,1 N калиев бромат (точка 4.10), докато разтворът, който е все още при 50 °C, стане жълт.

8.7.   Добавят се нови 3,0 мл от разтвора на калиевия бромат (точка 4.10), колбата се затваря и се оставя да престои 10 минути на водна баня при 50 °C.

Ако след 10 минути разтворът се обезцвети, се добавят още 2,0 мл от разтвора на калиевия бромат (точка 4.10), колбата се затваря и се загрява 10 минути на водна баня при 50 °C. Записва се общото количество на добавения разтвор на калиев бромат (а).

8.8.   Разтворът се охлажда до стайна температура, добавят се 2 г калиев йодид (точка 4.5) и се разбърква.

8.9.   Отделеният йод се титрува с 0,1 N разтвор на натриев тиосулфат (точка 4.11). В края на титруването се добавят няколко капки разтвор на скорбяла (точка 4.12) като индикатор. Записва се количеството на употребения натриев тиосулфат (b).

9.   ИЗЧИСЛЕНИЕ

Съдържанието на цинков хидроксибензолсулфонат в пробата или в остатъка (6) се изчислява в масови проценти (% m/m) по следната формула:

Formula

където:

a

=

е общото количество (в милилитри) на добавения 0,1 N разтвор на калиев бромат (точка 8.7);

b

=

количеството (в милилитри) на употребения за обратното титруване 0,1 N разтвор на натриев тиосулфат (точка 8.9);

m

=

количеството от анализирания продукт или остатък, в милиграми (точка 8.1);

V1

=

обемът на получения в съответствие с точка 8.2 разтвор, изразен в милилитри;

V2

=

обемът на разтворения остатък от изпаряването, употребен за анализа (точка 8.4), изразен в милилитри.

Забележка: По отношение на аерозолите резултатът от измерването в % (m/m) на остатъка (6) трябва да се превърне в проценти от оригиналния продукт. За това превръщане се прави справка за правилата за вземане на проби от аерозоли.

10.   ПОВТОРЯЕМОСТ (2)

За съдържание на цинков хидроксибензолсулфонат около 5 %, разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,5 %.

11.   ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

По смисъла на разпоредбите на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно козметичните продукти максимално разрешената концентрация на цинковия 4-хидроксибензолсулфонат в лосионите за лице и в дезодорантите е 6 % (m/m). Тази формулировка означава, че наред със съдържанието на хидроксибензолсулфоновата киселина трябва да се определя и съдържанието на цинк. Умножаването на изчисленото съдържание на цинковия хидроксибензолсулфонат (точка 9) с коефициент 0,1588 дава минималното съдържание на цинк в % (m/m), което трябва да присъства теоретично в продукта с оглед на измереното съдържание на хидроксибензолсулфоновата киселина. Действително измереното по гравиметричен път съдържание на цинк (виж съответните разпоредби) обаче може да бъде по-високо, тъй като козметичните продукти могат да съдържат и цинков хлорид, и цинков сулфат.


(1)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40.

(2)  Съгласно стандарт ISO/DIS 5725.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

186


31981L0333


L 131/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 13 април 1981 година

за изменение на Директива 79/490/ЕИО за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задно разположената защита срещу вклиняване на моторни превозни средства и техните ремаркета

(81/333/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (2), и по-специално член 13 от нея,

като взе предвид Директива 70/221/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задно разположената защита срещу вклиняване на моторни превозни средства и техните ремаркета (3), последно изменена с Директива 79/490/ЕИО (4), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че опитът е показал, че сегашната формулировка на точка II.5.2 от приложението към Директива 79/490/ЕИО, отнасяща се за задно разположената защита срещу вклиняване на превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, O1 и O2 е доста неясна по отношение на ширината във връзка, с която трябва да бъде удовлетворено изискването; като има предвид, че това може да доведе до различни изисквания от страна на различните стандартизационни служби, при което има опасност от противоречия с Директива 74/483/ЕИО на Съвета (5) относно издадените навън части на превозни средства от категория М1, а също и от създаване на технически бариери пред търговията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 79/490/ЕИО се изменя, както следва:

Текстът на точка II.5.2 от приложението се заменя със следния текст:

II.5.2.   Всяко превозно средство от една от категориите M1, M2, M3, N1, O1 или O2 (категории по международната класификация, посочена в бележка б) на приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета) ще се счита, че удовлетворява определеното в точка II.5.1 условие:

ако отговаря на определените в точка II.5.3. условия, или

ако разстоянието между задната част на ненатовареното превозно средство и земята не надвишава 55 см по протежение на ширина, която е с не повече от 10 см по-къса от тази на задния мост от която и да е страна на превозното средство (с изключение на издатината на гумите близо до земята).

При наличие на повече от един заден мост се взема предвид ширината на най-широкия от тях.

Това изискване трябва да бъде удовлетворено най-малко по протежение на линия, коята се намира на разстояние от не повече от 45 см от най-крайната задна част на превозното средство.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 октомври 1981 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 април 1981 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.

(3)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 23 и ОВ L 65, 15.3.1979 г., стр. 42.

(4)  ОВ L 128, 26.5.1979 г., стр. 22.

(5)  ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

188


31981L0334


L 131/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 13 април 1981 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/157/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства

(81/334/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (2), и по-специално член 13 от нея,

като взе предвид Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (3), последно изменена с Директива 77/212/ЕИО (4), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че в резултат на придобития в тази област опит и с оглед на сегашното състояние на постиженията в областта на техниката, сега е възможно да се изменят и допълнят изискванията, които се отнасят до метода за измерване на шума на движещи се и неподвижни превозни средства, за да може тези изисквания още повече да се приведат в съответствие с действителните експлоатационни условия;

като има предвид, че разпоредбите на член 3 от Директива 70/157/ЕИО изключват изменението на пределно допустимите стойности от процедурата за привеждане в съответствие с техническия прогрес; като има предвид, че е целесъобразно да се включат в настоящата директива, с информационна цел, пределно допустимите стойности, фигуриращи в Директива 77/212/ЕИО; като има предвид, че, въпреки това, се предвижда тези стойности да бъдат своевременно понижени в съответствие с предвидена за тази цел процедура;

като има предвид, че както изпускателните уредби, така и някои техни компоненти се предлагат на пазара поотделно като резервни части; като има предвид, доколкото те също могат да се проверяват преди да се монтират на дадено превозно средство, че тяхното свободно движение би могло да се улесни чрез установяването на процедура за типово одобрение на ЕИО по отношение на тези отделни системи, разглеждани като обособени технически възли по смисъла на член 9а, който с Директива 78/315/ЕИО (5) е добавен в Директива 70/156/ЕИО;

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, целящи премахването на техническите бариери пред търговията в автомобилния отрасъл,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 70/157/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

Никоя държава-членка не може, на основания, свързани с допустимото ниво на шума и изпускателната уредба, да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение по отношение на даден тип моторно превозно средство или тип изпускателна уредба, или компонент от такава уредба, разглеждани като обособен технически възел,

ако превозното средство удоволетворява изискванията от приложение I по отношение на нивото на шума и изпускателната уредба,

ако изпускателната уредба или който и да е от нейните компоненти, разглеждани като обособен технически възел по смисъла на член 9а от Директива 70/156/ЕИО, удоволетворява изискванията от приложение II.“

2.

Член 2а се заменя със следния текст:

„Член 2а

1.   Никоя държава-членка не може, на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба, да отказва или забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или експлоатацията на превозно средство, чиито нива на шума и изпускателната уредба удоволетворяват изискванията от приложение I.

2.   Никоя държава-членка не може, на основания, свързани с допустимото ниво на шума и изпускателната уредба, да забранява пускането на пазара на изпускателна уредба или нейн компонент, разглеждани като обособен технически възел по смисъла на член 9а от Директива 70/156/ЕИО, ако по смисъла на член 2, тя (той) са от тип, за който е издадено типово одобрение.“

3.

В член 3 „точки I.1 и I.4.1.4“ се заменят с „точки 5.2.2.1 и 5.2.2.5 от приложение I“.

4.

Приложението се заменя с приложения I, II, III и IV към настоящата директива.

Член 2

1.   Считано от 1 януари 1982 г., никоя държава-членка не може, на основания свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба:

да отказва да издава типово одобрение на ЕИО, посочено в последното тире от член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО документ или национално типово одобрение за даден тип моторно превозно средство, или

да забранява въвеждането в експлоатация на превозни средства,

ако нивото на шума и изпускателната уредба на съответния тип превозно средство или превозни средства, са в съответствие с разпоредбите на Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1984 г., държавите-членки:

прекратяват издаването на документа, който е посочен в последното тире от член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО за даден тип моторно превозно средство, нивото на шума и изпускателната уредба на който не съответстват на разпоредбите на Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива,

могат да отказват да издават национално типово одобрение за даден тип моторно превозно средство нивото на шума и изпускателната уредба, на който не съответстват на разпоредбите на Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива.

3.   Считано от 1 октомври 1985 г., държавите-членки могат да забраняват въвеждането в експлоатация на превозни средства нивото на шума и изпускателната уредба, на които не съответстват на разпоредбите на Директива 70/157/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки прилагат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 1982 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 април 1981 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16.

(4)  ОВ L 66, 12.3.1977 г., стр. 33.

(5)  ОВ L 81, 28.3.1978 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Виж Директива 92/97/EИО на Съвета (ОВ L 371, 19.12.1992 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Виж Директива 92/97/EИО на Съвета (ОВ L 371, 19.12.1992 г., стр 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Отменено с Директива 96/20/EО на Комисията (ОВ L 92, 13.4.1996 г., стр. 23).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Отменено с Директива 96/20/EО на Комисията (ОВ L 92, 13.4.1996 г., стр. 23).


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

194


31981L0432


L 167/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 29 април 1981 година

за определяне на общностен метод за анализ за официален контрол на винилхлорид, отделян от материали и предмети в храните

(81/432/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 78/142/ЕИО на Съвета от 30 януари 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на материалите и предметите, които съдържат винилхлориден мономер и са предназначени за контакт с храни (1), и по-специално член 3 от нея,

като взе предвид, че член 2 от Директива 78/142/ЕИО определя, че такива материали и предмети не трябва да прехвърлят върху храните, които се намират или са били в контакт с такива материали и предмети, никакъв винилхлорид, който може да бъде определен посредством метод с граници на определяне 0,01 мг/кг и че член 3 постановява, че тази граница трябва да бъде контролирана посредством общностен метод за анализ;

като има предвид, че въз основа на серия от съвместни междулабораторни изследвания е доказано, че описаният в приложението метод е достатъчно точен и възпроизводим, за да бъде приет като общностен метод;

като има предвид, че мярката, предвидена в настоящата директива, е в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Анализът, необходим за официален контрол на винилхлорид, отделян от материали и предмети в храните, се извършва в съответствие с метода, описан в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 октомври 1982 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 април 1981 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 44, 15.2.1978 г., стр. 15.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИНИЛХЛОРИД, ОТДЕЛЯН ОТ МАТЕРИАЛИ И ПРЕДМЕТИ В ХРАНИТЕ

1.   ОБХВАТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът позволява да се определи съдържанието на винилхлорид в храните.

2.   ПРИНЦИП

Нивото на винилхлорид (ВХ) в храните се определя посредством газова хроматография, като се използва метода на парофазен анализ („headspace“).

3.   РЕАКТИВИ

3.1.   Винилхлорид (ВХ) с чистота по-голяма от 99,5 % (обем/обем).

3.2.   N,N-диметилацетамид (ДМА), без никакви примеси, които могат да са със същото време на задържане като това на ВХ или като на вътрешния стандарт (3.3) при условията на изпитването.

3.3.   Диетилов етер или 2-цис-бутен, в ДМА (3.2) като разтвор за вътрешен стандарт. Тези вътрешни стандарти не трябва да съдържат никакви примеси със същото време на задържане като това на ВХ при условията на изпитването.

3.4.   Дестилирана вода или деминерализирана вода с еквивалентна чистота.

4.   АПАРАТУРА

NВ:

Посочват се единствено инструментите или компонентите на апарати със специално предназначение и с особени спецификации. Приема се, че са налице обичайната лабораторна апаратура и оборудване.

4.1.   Газов хроматограф, оборудван с автоматично устройство за вземане на проби за парофазен анализ или с устройство за ръчно инжектиране на пробите.

4.2.   Пламъчно-йонизационен детектор или други детектори, упоменати в точка 7.

4.3.   Газхроматографска колона.

Колоната трябва да позволява разделяне на пиковете на въздуха, ВХ и вътрешния стандарт, ако се използва такъв.

Освен това комбинираната от точки 4.2 и 4.3 система трябва да позволява сигналът, получен с разтвор, който съдържа 0,005 мг ВХ/литър ДМА или 0,005 мг ВХ/кг ДМА, да бъде равен най-малко на пет пъти фоновия шум.

4.4.   Флакони или епруветки за проби, оборудвани с прегради от силиконов или бутилов каучук.

Когато се използват ръчни техники за изследване на проби, вземането на проби за парофазен анализ със спринцовка може да предизвика образуването на частичен вакуум вътре във флакона или епруветката. Следователно при ръчно вземане на проби, когато флаконите не са херметизирани преди вземане на пробата, се препоръчва употребата на големи флакони.

4.5.   Микроспринцовки.

4.6.   Непропускащи газ спринцовки за ръчно вземане на проби за парофазен анализ.

4.7.   Аналитична везна с точност до 0,1 мг.

5.   ПРОЦЕДУРА

ВНИМАНИЕ:

ВХ е опасна газова субстанция при температура на околната среда, следователно приготвянето на разтвор трябва да става в добре вентилирана камина.

NВ:

Вземат се всички необходими предпазни мерки, за да се предотврати всякаква загуба на ВХ или ДМА.

Когато се използват ръчни техники за вземане на проби, трябва да се използва вътрешен стандарт (3.3).

Когато се използва вътрешен стандарт, по време на цялата процедура трябва да се използва един и същ разтвор.

5.1.   Приготвяне на стандартен разтвор на ВХ (разтвор А)

5.1.1.   Концентриран стандартен разтвор на ВХ, приблизително 2 000 мг/кг

Претегля се с точност до 0,1 мг подходящ стъклен съд; в този съд се поставя определено количество (например 50 мл) ДМА (3.2). Претегля се отново. Към ДМА се добавя определено количество (например 0,1 г) ВХ (3.1) в течна или газообразна форма, като се инжектира бавно върху ДМА. ВХ може да бъде добавен и посредством продухване в ДМА, при условие че се използва устройство, предотвратяващо загубата на ДМА. Претегля се отново с точност до 0,1 мг. Изчаква се 2 часа, за да се постигне равновесие. Ако трябва да се използва вътрешен стандарт, вътрешният стандарт се добавя така, че концентрацията му в концентрирания стандартен разтвор на ВХ да е същата както в разтвора на вътрешен стандарт, приготвен в точка 3.3. Стандартният разтвор се съхранява в хладилник.

5.1.2.   Приготвяне на разреден стандартен разтвор на ВХ

Взема се претеглено количество концентриран стандартен разтвор на ВХ (5.1.1) и се разрежда до известен обем или тегло с ДМА (3.2) или с вътрешен стандартен разтвор (3.3). Концентрацията на получения разреден стандартен разтвор (разтвор А) се изразява съответно в мг/л или мг/кг.

5.1.3.   Подготвяне на калибровъчна крива с помощта на разтвор А

NВ:

Кривата трябва да включва най-малко седем двойки от точки.

Повторяемостта на отговорите (1) трябва да бъде по-ниска от 0,002 мг ВХ/л или кг ДМА.

Кривата трябва да бъде изчислена от тези точки по метода на най-малките квадрати, т.е. регресионната линия трябва да бъде изчислена, като се използва следното уравнение:

Formula

в което:

Formula

и:

Formula

където:

y

=

височината или площта на пиковете при всяко отделно определяне,

x

=

съответната концентрация по регресионната линия,

n

=

броя извършени определяния (n ≥ 14).

Кривата трябва да бъде линейна, т.е. стандартното отклонение (s) на разликите между измерените отговори (yi) и съответната стойност на отговорите, изчислена от регресионната линия (zi), разделена на средната стойностFormulaна всички измерени отговори, не трябва да превишава 0,07.

Това се изчислява по следния начин:

Formula

където:

Formula

и:

Formula

където:

yi

=

всеки отделен измерен отговор,

zi

=

съответната стойност на отговора (yi) по изчислената регресионна. Линия,

n

=

≥ 14.

Приготвят се две серии от най-малко седем флакона (4.4). Към всеки флакон се добавят обеми разреден стандартен разтвор на ВХ (5.1.2) и ДМА (3.2) или вътрешен стандартен разтвор в ДМА (3.3) така, че крайната концентрация на ВХ в двойките разтвори да бъде приблизително равна на 0; 0,005; 0,010; 0,020; 0,030; 0,040; 0,050 и т.н. мг/л или мг/кг ДМА и всеки флакон да съдържа един и същ обем разтвор. Количеството разреден стандартен разтвор на ВХ (5.1.2) трябва да бъде такова, че съотношението между общия обем (мкл) на добавения разтвор на ВХ и количеството (г или мл) ДМА или вътрешен стандартен разтвор (3.3) да не превишава 5. Флаконите се запечатват и се процедира съгласно точки 5.4.2, 5.4.3 и 5.4.5. Построява се графика, в която стойностите по ординатата показват площите (или височините) на пиковете на ВХ на двойките разтвори или съотношението на тези площи (или височини) към тези на съответните пикове на вътрешния стандарт, а по абсцисата стойностите показват концентрациите на ВХ на двойките разтвори.

5.2.   Валидиране на приготвянето на стандартни разтвори, получени в точка 5.1

5.2.1.   Приготвяне на втори стандартен разтвор на ВХ (разтвор Б)

Повтаря се процедурата, описана в точки 5.1.1 и 5.1.2, за да се получи втори разреден стандартен разтвор с концентрация в този случай, приблизително равна на 0,02 мг ВХ/л или 0,02 мг ВХ/кг ДМА или вътрешен стандартен разтвор. Този разтвор се добавя в два флакона (4.4). Флаконите се запечатват и се продължава съгласно указанията в точки 5.4.2, 5.4.3 и 5.4.5.

5.2.2.   Валидиране на разтвор А

Ако средната стойност от две газхроматографски определяния, отнасящи се до разтвор Б (5.2.1), не се различава с повече от 5 % от съответната точка по кривата на реакция, получена в точка 5.1.3, разтвор А е валидиран. Ако разликата е по-голяма от 5 %, се отхвърлят всички разтвори, получени в точки 5.1 и 5.2, и процедурата се започва отначало.

5.3.   Построяване крива на „добавяне“

NB:

Кривата трябва да включва най-малко седем двойки точки.

Кривата трябва да бъде изчислена от тези точки по метода на най-малките квадрати (точка 5.1.3, третото тире).

Кривата трябва да бъде линейна, т.е. стандартното(ите) отклонение(я) на разликите между измерените отговори (yi) и съответната стойност на отговорите, изчислена по регресионната линия (zi), разделена на средната стойностFormulaна всички измерени отговори не трябва да превишава 0,07 (виж точка 5.1.3, четвъртото тире).

5.3.1.   Приготвяне на пробата

Пробата хранителен продукт за анализ трябва да бъде представителна за съответния представен за анализиране хранителен продукт. Следователно хранителният продукт трябва да бъде размесен или разделен на малки парчета и да бъде разбъркан преди вземане на пробата.

5.3.2.   Процедура

Пригответе две серии от най-малко седем флакона (4.4). Към всеки флакон се добавя проба от изследвания хранителен продукт в количество, което е не по-малко от 5 г (5.3.1). Следи се към всеки флакон да е добавено еднакво количество. Флаконът се затваря незабавно. Към всеки флакон, за всеки грам проба се добавя по 1 мл вода, за предпочитане дестилирана или деминерализирана с най-малко еквивалентна чистота или, ако е необходимо, подходящ разтворител. (Забележка: за хомогенни храни добавянето на дестилирана или деминерализирана вода не е необходимо.) Към всеки флакон се добавят обеми разреден стандартен разтвор на ВХ (5.1.2), съдържащ вътрешен стандарт (3.3), ако това се счита за целесъобразно така, че концентрацията на добавения към флаконите ВХ да е равна на 0; 0,005; 0,010; 0,020; 0,030; 0,040 и 0,050 и т.н. мг/кг от храните. Следи се общият обем ДМА или съдържащият ДМА вътрешен стандарт (3.3) да е еднакъв във всеки флакон. Количеството на разредения стандартен разтвор на ВХ (5.1.2) и на допълнителния ДМА, където е използван, трябва да бъде такова, че съотношението между общия обем (мкл) на тези разтвори и количеството (г) хранителен продукт, съдържащи се във флакона, да бъде колкото е възможно по-малко, но не по-голямо от пет и да бъде едно и също във всички флакони. Флаконите се запечатват и се продължава съгласно указанията в точка 5.4.

5.4.   Газхроматографски определяния

5.4.1.   Флаконите се разклащат, като се избягва контакт между съдържащата се течност и преградата (4.4), за да се получи колкото е възможно по-хомогенен разтвор или суспензия на пробите материал или предмет (5.5).

5.4.2.   Всички запечатани флакони (5.2 и 5.3) се поставят на водна баня за два часа при 60° ± 1 °С, за да се постигне равновесие. Ако е необходимо, се разклаща отново.

5.4.3.   Взема се проба за парофазен анализ от флакона. Когато се използва ръчна техника за вземане на пробите, трябва да се следи за получаването на възпроизводима проба (виж точка 4.4); спринцовката по-специално трябва да бъде предварително затоплена до температурата на пробата. Измерва се площта (или височината) на пиковете, свързани с ВХ и вътрешния стандарт, ако е използван такъв

5.4.4.   Построява се графика, в която стойностите по ординатата показват площите (или височините) на пиковете на ВХ или съотношението на площите (или височините) на пиковете на ВХ към пиковете на вътрешния стандарт, а стойностите по абсцисата показват количествата добавен ВХ (мг) по отношение на количествата на пробите хранителен продукт, претеглени във всеки флакон (кг). Измерва се отсечката по абсцисата на графиката. Получената по този начин стойност представлява концентрацията на ВХ в пробата изследван хранителен продукт.

5.4.5.   Веднага след като на хроматограмата се появят пиковете на ДМА, от колоната (4.3) се отстранява излишния ДМА посредством използване на подходящ метод.

6.   РЕЗУЛТАТИ

Освободеният от материалите и и предметите в изследвания хранителен продукт ВХ, изразен в мг/кг се определя като средната стойност от двете определяния (виж точка 5.4), при условие че отговарят на критерия за повторяемост (виж точка 8).

7.   ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ВХ

В случаите, когато освободеният от материали и предмети в хранителни продукти ВХ, изчислен по точка 6, превишава критерия в член 2, параграф 2 от Директива 78/142/ЕИО на Съвета от 30 януари 1978 г., стойностите, получени при всяко от двете определяния (5.4), трябва да бъдат потвърдени по един от трите начина:

i)

чрез използване на най-малко една друга колона (4.3), която има стационарна фаза с различна полярност. Процедурата трябва да продължи, докато бъде получена хроматограма без данни за наслагване на пиковете на ВХ и/или вътрешния стандарт със съставките на пробата хранителен продукт;

ii)

чрез използване на други детектори, например микроелектролитен детектор на проводимост (2);

iii)

чрез използване на масспектрометрия; в този случай ако молекулни йони с маси на изходните продукти (маса/заряд) 62 и 64 бъдат открити в съотношение 3:1, може да се счита с голяма вероятност, че е потвърдено наличието на ВХ. В случай на съмнение трябва да бъде проверен целият масспектър.

8.   ПОВТАРЯЕМОСТ

Разликата между резултатите от две определяния (5.4), извършени едновременно или в бърза последователност върху една и съща проба, от един и същ лаборант, при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,003 мг ВХ/кг хранителен продукт.


(1)  Виж препоръка ISO DIS 5725:1977 г.

(2)  Виж Списание за хроматография,том 12, март 1974 г., стр. 152.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

200


31981D0437


L 167/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 11 май 1981 година

относно установяване на критериите, в съответствие с които държавите-членки подават до Комисията информация относно инвентарния списък на химичните вещества

(81/437/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директива 79/831/ЕИО (2), и в частност член 13, параграф 3 от нея,

като има предвид, че член 13, параграф 1 от Директива 67/548/ЕИО предвижда съставяне на инвентарен списък на веществата, съществуващи на пазара на Общността към 18 септември 1981 г.; като има предвид, че при съставянето на този инвентарен списък Комисията следва да вземе предвид член 1, параграф 4 и член 8 на посочената директива;

като има предвид, че от съображения за икономия на време и средства за съставянето на инвентарен списък е необходимо да се използва комплексна методика, опираща се на един основен инвентарен списък, допълнен от декларациите на производителите или вносителите, доказващи съществуването на пазара на Общността на вещества, невключени в основния инвентарен списък;

като има предвид, че основният инвентарен списък, съставен от Комисията при отчитане на становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, трябва да бъде изготвен в съответствие с данни, въз основа на които може логично и обективно да се приеме, че посочените вещества съществуват на пазара на Общността;

като има предвид, че е необходимо да се предвидят разпоредби, които да дават възможност за въвеждането на процедура за деклариране пред компетентните власти на държавите-членки на вещества с оглед на включването им в инвентарния списък, като тези декларации бъдат валидни за пазара на Общността;

като има предвид, че освен това е препоръчително да се постанови разпоредбите, отнасящи се до процедурата за деклариране и до графика, който трябва да се спазва, да бъдат въведени на ниво Общност;

като има предвид, че залегналите в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за отстраняване на техническите бариери пред търговията в областта на опасните вещества и препарати,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да се даде възможност на Комисията да състави инвентарния списък, предвиден в член 13 от Директива 67/548/ЕИО, държавите-членки предприемат всички необходими мерки за гарантиране правилното съблюдаване на фазите и процедурите, уредени в членове 2 и 3 и в приложението към настоящото решение.

Член 2

1.   Инвентарният списък на химичните вещества, съществуващи на пазара на Общността към 18 септември 1981 г., обозначаван по-долу като Einecs (Инвентарен списък на Европейската общност на съществуващите търговски химични вещества), следва да бъде съставен в съответствие с разпоредбите, залегнали в раздел I на приложението.

2.   Инвентарният списък Einecs следва да се състои от основен инвентарен списък, обозначаван по-долу като Ecoin (Основен инвентарен списък на Европейската общност), съставен от Комисията въз основа на данните, с които тя разполага, и от списък на вещества, които се декларират допълнително пред Комисията от държавите-членки в съответствие с разпоредбите, уредени в раздел II на приложението.

Член 3

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за изпълнението и координирането на работата, свързана със съставянето на инвентарния списък Einecs.

За целта Комисията посочва контактен пункт. За същата цел държавите-членки могат да посочат национални контактни пунктове. Държавите-членки изпращат на Комисията до 30 юни 1981 г. адресите, на които трябва да се изпратят формулярите за декларации.

Комисията публикува адресите в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

За целите на настоящото решение, дефинициите на „вещества“, „препарат“, „пускане на пазара“ са посочените в член 2 от Директива 67/548/ЕИО.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 май 1981 година.

За Комисията:

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 259, 15.10.1979 г., стр. 10.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ИНВЕНТАРЕН СПИСЪК EINECS

Процедурата следва да обхване следните фази:

Първа фаза

Основният инвентарен списък Ecoin следва да бъде изготвен от Комисията въз основа на съществуващите списъци на химични вещества.

За да се улесни постигането на пълнота на основния инвентарен списък Ecoin, Комисията изготвя обяснителен документ, включващ:

индекс, съдържащ номенклатурата на веществата, идентифицирани по номерата им в международния регистър на химичните вещества CAS,

азбучен индекс на номенклатурата на веществата, идентифицирани по номерата им в международния регистър на химичните вещества CAS,

индекс на молекулните формули на веществата, вписани в основния инвентарен списък Ecoin.

В помощ на деклараторите, през втората фаза на процедурата, Комисията се задължава да изготви работен документ, озаглавен „Компендиум на известните вещества“.

За да се улесни ползването му, той съдържа три индекса:

индекс, съдържащ номенклатурата на веществата, идентифицирани по номерата им в международния регистър на химичните вещества CAS — код по Einecs,

азбучен индекс на номенклатурата на веществата, идентифицирани по номерата им в международния регистър на химичните вещества CAS — код по Einecs,

индекс на молекулните формули на веществата, вписани в работния документ. Веществата, посочени в работния документ, но невключени в основния инвентарен списък Ecoin, могат да бъдат включени в инвентарния списък Einecs само ако са декларирани.

Комисията също така изготвя, съвместно с всички държави-членки и на всички официални езици на Общността, обяснителен документ, озаглавен „Отчет за инвентарния списък Einecs“.

След предаване на всички горепосочени документи на държавите-членки Комисията публикува основния инвентарен списък Ecoin в Официален вестник на Европейските общности под формата на списък на номерата по Ecoin/CAS.

Втора фаза

Декларирането на веществата, съществуващи на пазара на Общността като такива или като съставки на препарат към 18 септември 1981 г., но невключени в основния инвентарен списък Ecoin, може да бъде извършено от производителя или от всяко друго лице, пребиваващо в Общността, което пласира на пазара това/тези вещество/вещества и което по-долу се обозначава като „Декларатор“.

Тези декларации трябва да бъдат подадени на съответните национални адреси , споменати в член 3.

Декларирането на вещества може да се извърши само с попълване на съответните формуляри, които се получават от същите тези адреси.

Тези декларации трябва да бъдат предадени от деклараторите на същите адреси най-късно девет месеца след публикуването на основния инвентарен списък Ecoin в Официален вестник на Европейските общности.

Правилата, които следва да се съблюдават при изготвянето на декларациите и факсимилетата на формулярите са дадени в раздел II на настоящото приложение.

Държавите-членки предават на контактния пункт на Комисията съответната част от формулярите-декларации, попълнени от декларатора, във възможно най-кратък срок и не по-късно от 30 дни от получаването им.

Контактният пункт на Комисията не може да приема декларации след изтичането на 12 месеца от публикуването на основния инвентарен списък Ecoin в Официален вестник на Европейските общности.

Трета фаза

Комисията се задължава да състави инвентарния списък Einecs въз основа на основния инвентарен списък Ecoin, като добави към него веществата, декларирани от държавите-членки, които трябва да са осигурили предаването на предвидената за целта част от съответните декларации.

При разглеждането и обработката от страна на Комисията на формулярите за деклариране на различите вещества може да се окаже необходимо изясняването на някои моменти (например грешка в номерацията по CAS, грешка в номенклатурата и прочее). В такъв случай Комисията изпраща до държавата-членка писмено искане за информация, като последната предава искането на декларатора в срок до 15 дни.

Лицето, което изготвя декларацията трябва да отговори в писмена форма в рамките на период от 45 дни от искането, изпратено от държавата-членка. Този отговор се препраща към лицето за контакт на Комисията в рамките на 15 дни.

Ако не получи отговор в срок до 90 дни от датата на поискване на информация, Комисията е упълномощена да вземе решение въз основа на информацията, с която разполага, след като се консултира с държавата-членка. Ако са посочени един или повече контактни пунктове, той/те изпълнява/т горепосочените задачи от името на държавата-членка.

Четвърта фаза

Инвентарният списък Einecs се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

II.   ПРАВИЛА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИТЕ

1.   Всяко вещество по определението, залегнало в член 4 от настоящото решение, което отговаря на изброените по-долу критерии, може да бъде декларирано:

а)

веществото трябва да е било пуснато на пазара за чисто търговски цели в периода от 1 януари 1971 г. до 19 септември 1981 г. включително;

б)

веществото е мономер, от който са произведени полимери, поликондензати и полиадукти, съществували на пазара през периода от 1 януари 1971 г. до 19 септември 1981 г. включително.

2.   Веществата, които отговарят на изброените по-долу критерии, не трябва да бъдат декларирани:

а)

всяко вещество, пуснато на пазара изключително за целите на научно-развойната дейност и/или за аналитични цели в периода от 1 януари 1971 г. до 18 септември 1981 г. включително;

б)

всяка целенасочено получена смес;

в)

всеки примес без търговска стойност като такъв;

г)

всеки полимер, поликондензат или полиадукт.

3.   Начин на деклариране:

а)

За да декларира вещество, невключено в основния инвентарен списък Ecoin, но вписано в работния документ „Компендиум на известните вещества“, деклараторът трябва да използва формуляр А (факсимиле, от който е дадено по-долу) и да го предаде, надлежно попълнен и подписан, на националния адрес (адреси);

б)

За да декларира вещество, което не е включено нито в основния инвентарен списък Ecoin, нито в работния документ „Компендиум на известните вещества“, но чийто регистрационен номер по Международния регистър на химичните вещества (CAS) е известен, деклараторът трябва да използва формуляр Б (факсимиле, от който е дадено по-долу) и да го предаде, надлежно попълнен и подписан, на националния адрес (адреси);

в)

За да декларира вещество, което не е включено нито в основния инвентарен списък Ecoin, нито в работния документ „Компендиум на известните вещества“, но чийто регистрационен номер по Международния регистър на химичните вещества (CAS) е неизвестен, деклараторът трябва да използва формуляр В (факсимиле от който е дадено по-долу) и да го предаде, надлежно попълнен и подписан, на националния адрес (адреси). При попълването на формуляр В деклараторът трябва да опише химичното вещество възможно най-подробно, като следва указанията, съдържащи се в документа „Отчет за инвентарния списък Einecs“.

Допълнителни указания относно декларирането са дадени в документа „Отчет за инвентарния списък Einecs“.

Image

Image

Image


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

208


31981L0464


L 183/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 24 юни 1981 година

за отмяна на Директива 78/25/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се за оцветителите, които могат да се добавят към лекарствени препарати

(81/464/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че член 1 от Директива 78/25/ЕИО (3) поставя условие държавите-членки да не дават разрешение за оцветяване на лекарствени препарати за хуманитарна и ветеринарна употреба, никакви оцветители, освен тези разгледани в приложение I, раздели I и II на Директива на Съвета от 23 октомври 1962 г. за сближаване правилниците на държавите-членки, отнасящи се до оцветителите разрешени за употреба в хранителни продукти, предназначени за консумация от човека (4);

като има предвид, че раздел I на горепосоченото приложение разглежда оцветители за обемно и повърхностно оцветяване, и че раздел II разглежда оцветители само за повърхностно оцветяване;

като има предвид, че няма основание от позиция на общественото здраве, в случай за лекарствени препарати, за запазване на разграничаването, което се прави в случаите на хранителни продукти, предназначени за консумация от човека, между оцветител за обемно и повърхностно оцветяване и оцветител само за повърхностно оцветяване;

като има предвид, че Директива 78/25/ЕИО следва да бъде отменена,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Следният параграф се добавя към член 1 от Директива 78/25/ЕИО:

„В случай на лекарствени препарати не се прави разлика между оцветител за обемно и повърхностно оцветяване и оцветител само за повърхностно оцветяване.“

Член 2

Държавите-членки да предприемат необходимите мерки, да спазят настоящата директива преди 1 октомври 1981 г. и информират незабавно Комисията за това.

Член 3

Настоящата директива е адресирана до държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 24 юни 1981 година.

За Съвета

Председател

G.M.V. van AARDENNE


(1)  ОВ C 4, 7.1.1980 г., стр. 46.

(2)  ОВ C 113, 7.5.1980 г., стр. 36.

(3)  ОВ L 11, 14.1.1978 г., стр. 18.

(4)  ОВ 115, 11.11.1962 г., стр. 2645/62.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

209


31981L0575


L 209/30

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юли 1981 година

за изменение на Директива 76/115/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно анкерното закрепване на обезопасителните колани на моторните превозни средства

(81/575/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1);

като взе предвид становището на Европейския парламент (2);

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3);

като има предвид, че Директива 76/115/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно анкерното закрепване на обезопасителните колани на моторни превозни средства (4), установява, inter alia, в приложение I изискванията, отнасящи се до минималния брой анкерни закрепвания на колани, който трябва да бъде предвиден за превозните средства от категория М1, дефинирана в приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (5), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (6);

като има предвид, че в полза на безопасността по пътя монтирането на обезопасителни колани и системи за задържане в съответствие с Директива 77/541/ЕИО на Съвета от 28 юни 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно обезопасителните колани и системите за задържане на моторните превозни средства (7), трябва от сега нататък да се изисква за превозни средства от определени категории M и N и да е позволено и препоръчително за превозните средства от другите категории M и N; като има предвид, че следователно е необходимо в рамките на типовото одобрение на ЕИО на моторно превозно средство да се предвидят анкерните закрепвания за различните категории превозни средства; като има предвид, че за целта приложното поле на Директива 76/115/ЕИО трябва да се разшири, така че производителите да могат да оборудват такива превозни средства с анкерни закрепвания, които отговарят на изискванията на спомената директива; като има предвид, че такова разширение е възможно поради техническия прогрес в конструирането на моторни превозни средства;

като има предвид, че за тази цел Директива 76/115/ЕИО трябва да бъде изменена;

като има предвид, че изменението на споменатата директива означава привеждане в съответствие с техническия прогрес на определени изисквания от приложенията към Директива 76/115/ЕИО; като има предвид, че влизането в сила на разпоредбите на настоящата директива трябва да съвпада с влизането в сила на онези от разпоредбите, които, следвайки приемането на настоящата директива, ще бъдат приети с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложенията към Директива 76/115/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 76/115/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство от категориите М и N, дефинирани в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, предназначено за използване по пътя, имащо поне четири колела и максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/ч.“

2.

В приложение I:

а)

Точка 4.3.1 се заменя със следния текст:

„4.3.1.

За предните седалки на превозни средства от категория М1, категория М2 (с изключение на превозни средства с максимално допустимо тегло, надвишаващо 3 500 кг и онези, които включват места, специално проектирани за правостоящи пътници) и категории N1, N2 и N3 трябва да бъдат предвидени две долни анкерни закрепвания на колана и едно горно анкерно закрепване на колана. За предните централни седалки, обаче, се смятат за достатъчни две долни анкерни закрепвания на колана, когато предното стъкло се намира извън еталонната зона, дефинирана в приложение II към Директива 74/60/ЕИО. Що се отнася до анкерните закрепвания на колана, предното стъкло се смята за част от еталонната зона, когато то е в състояние да влезе в статичен контакт с изпитвателната апаратура съгласно метода, описан в приложение II.“

б)

Точки 4.3.1.1 и 4.3.1.2 се заличават;

в)

Точка 4.3.2 се заменя със следния текст:

„4.3.2

За другите странични седалки на превозно средство от категория М1 трябва да има две долни анкерни закрепвания на колана и едно горно анкерно закрепване на колана.“

г)

Точка 4.3.3 се заменя със следния текст:

4.3.3.   За всички останали седалки в превозно средство от категория М1 и за всички други необезопасени седалки от категории, различни от М1, както е посочено в точка 4.3.1, трябва да има минимум две долни анкерни закрепвания на колана.

С цел дефиниране на „обезопасена седалка“, „предпазна област“ означава областта пред седалката и намираща се:

между две хоризонтални равнини, едната през точка Н, а другата – на 400 мм над нея;

между две вертикални надлъжни равнини, които са симетрични по отношение на точката Н и са на 400 мм една от друга;

зад напречна вертикална равнина, на 1,30 м от точката Н.

В рамките на която и да е напречна вертикална равнина „екранираща зона“ означава непрекъсната повърхност, такава, че ако в надлъжна хоризонтална посока се проектира сфера с диаметър 165 мм, през която и да е точка от зоната и през центъра на сферата никъде в предпазната зона няма отверстие, през което да може да премине сферата.

Дадена седалка се счита за защитена, ако екраниращите зони в рамките на предпазната област имат обща повърхност от поне 800 см2.“

д)

Точка 4.3.4 се заменя със следния текст:

„4.3.4.

За всички сгъваеми седалки, както и за всички седалки на всяко превозно средство, които не са обхванати от точки 4.3.1, 4.3.2 или 4.3.3, не се изискват анкерни закрепвания на колана. Ако, обаче, превозното средство е оборудвано с анкерни закрепвания за такива седалки, тези анкерни закрепвания трябва да съответстват на разпоредбите от настоящата директива.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива на същата дата, като тази, предвидена за влизането в сила на разпоредбите, необходими за да се съобразят с директивата, която трябва да бъде приета след настоящата директива, съгласно член 6 от Директива 76/115/ЕИО, така че изискванията от приложенията към последната директива да могат да се приведат в съответствие с техническия прогрес. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юли 1981 година.

За Съвета

Председател

P. WALKER


(1)  ОВ С 87, 9.4.1980 г., стр. 5.

(2)  ОВ С 265, 13.10.1980 г., стр. 77.

(3)  ОВ С 230, 8.9.1980 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 6.

(5)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.

(7)  ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 95.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

211


31981L0576


L 209/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юли 1981 година

за изменение на Директива 77/541/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства

(81/576/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 77/541/ЕИО на Съвета от 28 юни 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства (4) в приложение I установява, наред с другото, изисквания за монтажа на обезопасителните колани и на системите за задържане в моторните превозни средства от категория М1, определена в приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (5), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (6);

като има предвид, че още от сега и в интерес на пътната безопасност следва да се предпише монтирането на обезопасителни колани и на системи за задържане в съответствие с Директива 77/541/ЕИО в превозните средства от някои категории M и N, и да се разреши и насърчи тяхното монтиране в превозните средства от останалите категории M и N чрез разширяване на приложното поле на посочената директива; като има предвид, че това разширяване на приложното поле е възможно благодарение на техническия прогрес в автомобилостроенето;

като има предвид, че за тази цел следва да се измени Директива 77/541/ЕИО;

като има предвид, че това изменение води до привеждане в съответствие с техническия прогрес на някои изисквания на приложенията към Директива 77/541/ЕИО; като има предвид, че въвеждането в сила на разпоредбите на настоящата директива следва да съвпадне с въвеждането в сила на разпоредбите, които ще бъдат приети след приемането на настоящата директива, с оглед привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложенията към Директива 77/541/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 77/541/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Член 9 се заменя, както следва:

„Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство от категории M и N, определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, предназначено за движение по пътищата, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час.“

2.

В приложение I:

a)

точка 3.1 се заменя, както следва:

„3.1.   Оборудване на превозните средства

Всяко превозно средство, визирано в член 9 и принадлежащо към категория M1 и N1, както и към категория М2 (с изключение на превозните средства, чието максимално тегло надвишава 3 500 кг, и на тези, които имат места, специално предназначени за правостоящи пътници, доколкото неговото допустимо максимално тегло не надвишава 3 500 кг), трябва да е оборудвано с обезопасителни колани или със системи за задържане, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива. Тези колани или системи трябва да имат следните конфигурации (за които прибиращите устройства без заключване (точка 1.8.1), както и прибиращите устройства с ръчно отключване (точка 1.8.2), обаче не могат да се използват).

В случаите, когато останалите превозни средства, визирани в член 9, са оборудвани с обезопасителни колани или със системи за задържане, последните трябва да отговарят на всички изисквания на настоящата директива, освен на посочените в точка 3.1.1 до 3.1.3.“

б)

точка 3.1.1 се заменя, както следва:

за предните странични места, триточкови обезопасителни колани, съоръжени с прибиращи устройства с аварийно заключване (точка 1.8.4) с множествена чувствителност; въпреки това:

3.1.1.1.   на мястото на пътника прибиращите устройства с автоматично блокиране (точка 1.8.3) са разрешени;

3.1.1.2.   на мястото на пътника на превозни средства от категория М2 за достатъчни се считат обезопасителни надбедрени колани, съоръжени или не с прибиращи устройства, когато предното стъкло е разположено извън референтната зона, определена в приложение II към Директива 74/60/ЕИО.

Що се отнася до обезопасителните колани, предното стъкло се счита за част от референтната зона, когато то може да влезе в статичен контакт с апаратурата за изпитване съгласно метода, описан в приложение II към Директива 74/60/ЕИО.“

в)

точка 3.1.3 се заменя, както следва:

3.1.3.   на задните места на превозни средства от категория М1, надбедрени колани или триточкови колани, съоръжени или не с прибиращи устройства;“

г)

добавя се следната нова точка:

3.1.5.   по изключение от предходните разпоредби, на превозните средства от категории N1 и M2 се допуска използването на прибиращо устройство с аварийно заключване от типа 4N (точка 1.8.5) вместо прибиращо устройство от типа 4 (точка 1.8.4) в случаите, когато пред службите, които отговарят за провеждане на изпитванията, е доказано, че монтирането на прибиращо устройство от тип 4 би затруднявало водача.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, на същата дата като датата, предвидена за влизането в сила на разпоредбите, необходими за да се съобразят с директивата, която трябва да бъде приета след настоящата директива съгласно член 10 от Директива 77/541/ЕИО, така че изискванията на приложенията на последната директива да се приведат в съответствие с техническия прогрес. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юли 1981 година.

За Съвета

Председател

P. WALKER


(1)  ОВ С 87, 9.4.1980 г., стр. 4.

(2)  ОВ С 265, 13.10.1980 г., стр. 77.

(3)  ОВ С 230, 8.9.1980 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 95.

(5)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

213


31981L0577


L 209/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 юли 1981 година

за изменение на Директива 74/408/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (здравина на седалките и тяхното анкерно закрепване)

(81/557/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 74/408/ЕИО на Съвета от 22 юли 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (здравина на седалките и тяхното анкерно закрепване) (4) не позволява типово одобрение на ЕИО за превозно средство относно здравината на седалките и тяхното анкерно закрепване, ако тези седалки имат вградено анкерно закрепване на обезопасителни колани;

като има предвид, че в интерес на пътната безопасност, Директива 74/408/ЕИО трябва да се измени и допълни незабавно за превозни средства със седалки, оборудвани с едно или повече от едно анкерно закрепване на обезопасителни колани, с цел да станат по-удобни за употреба от възможно по-голям брой ползватели и така да се увеличи употребата на обезопасителни колани; че това изменение е станало възможно с техническия прогрес в проектирането на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 74/408/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В член 1, параграф 2 се заменя, както следва:

„2.   Настоящата директива не се прилага нито за сгъваеми седалки, нито за странично разположени или обърнати към задната част на превозните средства седалки“

2.

Точка 2.7 на приложение I се заменя със следното:

2.7.   „Сгъваема седалка“ означава спомагателна седалка, предназначена за допълнителна употреба, която обикновено се може да се прибира настрани“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходимите за да се съобразят с настоящата директива в рамките на шест месеца от нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юли 1981 година.

За Съвета

Председател

P. WALKER


(1)  ОВ C 87, 9.4.1980 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 265, 13.10.1980 г., стр. 77.

(3)  ОВ C 230, 8.9.1980 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 221, 12.8.1974 г., стр. 1.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

214


31981L0643


L 231/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 29 юли 1981 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 77/649/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства

(81/643/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1),последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като взе предвид Директива 77/649/ЕИО на Съвета от 27 септември 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства (3), и по-специално член 5 от нея,

като има предвид, че благодарение на придобития опит е установено, че настоящата редакция на точка 5.1.3 на приложение I към Директива 77/649/ЕИО относно зрителното поле на водачите на превозни средства от категория М1; определена в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, налага ограничения върху проектирането на превозни средства; като има предвид, че това води до задържане издаването на типово одобрение на превозни средства, съдържащи препятствия, които по никакъв начин не ограничават зрителното поле на водача;

като има предвид, че предвидените в настоящата директива мерки, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите, които имат за цел премахване на техническите бариери пред търговията в сектора на моторните превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Текстът на точка 5.1.3 на приложение I към Директива 77/649/ЕИО се заменя със следния:

5.1.3.   Не трябва да съществуват никакви препятствия, освен тези, създадени от „А“ колоните, неподвижните или подвижни разделителни рамки на вентилационните отвори или страничните стъкла, външните радиоантени, огледалата за обратно виждане и чистачките на предното стъкло за 180° от предното зрително поле на водача, под хоризонтална равнина, преминаваща през V1 и над три равнини през V2, като едната е перпендикулярна на равнината Х-Z с наклон напред от 4° под хоризонталата, а останалите две са перпендикулярни на плоскостта У-Z с наклон от 4° под хоризонталата (виж приложение IV, фигура 3).

Не се считат за препятствия на зрителното поле:

вградени или печатни проводници за „радиоантени“, които не превишават следната ширина:

при вградени проводници:

0.5 милиметра,

печатни проводници:

1.0 милиметра.

Тези проводници на „радиоантени“ не трябва да пресичат зоната А, определена в Директива 78/318/ЕИО, относно системите на моторните превозни средства за чистачките и миещите устройства (4). Въпреки това, два проводника на „радиоантени“, могат да преминават през зона А, ако ширината им не надвишава 0.3 мм, като тази стойност се увеличава до 0.5 мм, когато само един единичен проводник минава през зона А.

проводници за „размразяване/отдухване“, които обикновено са във формата на „зигзаг“ или в синусоидална форма и са със следните размери:

максимална видима ширина:

0,030 мм,

минимално разстояние между проводниците (интервал):

2.0 мм.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1982 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 юли 1981 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.

(3)  ОВ L 267, 19.10.1977 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 81, 28.3.1978 г., стр. 49.“


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

216


31981L0712


L 257/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 28 юли 1981 година

относно установяване на методите за анализ в Общността за контрол на критериите за чистота на някои хранителни добавки

(81/712/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива на Съвета от 23 октомври 1962 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно оцветителите, разрешени за използване в храните, предназначени за консумация от човека (1), последно изменена с Директива 78/144/ЕИО (2), и по-специално член 11, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 64/54/ЕИО на Съвета от 5 ноември 1963 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно консервантите, разрешени за използване в храните, предназначени за консумация от човека (3), последно изменена с Директива 79/40/ЕИО (4), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 70/357/ЕИО на Съвета от 13 юли 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно антиоксидантите, разрешени за използване в храните, предназначени за консумация от човека (5), последно изменена с Директива 78/143/ЕИО (6), и по-специално член 5, параграф 2 от нея,

като има предвид, че тези разпоредби предвиждат общите и специфични критерии за чистота на тези добавки да бъдат контролирани според методите за анализ в Общността;

като има предвид, че е подходящо да се приеме първоначална серия методи, изследванията за които са приключили в срок;

като има предвид, че методите за анализ по настоящата директива съответстват на становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки постановяват, че анализите, необходими за контрола на общите или специфичните критерии за чистота на някои хранителни добавки, се извършват в съответствие с методите, описани в приложение II, като тяхното приложно поле е определено в приложение I.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 20 февруари 1983 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 юли 1981 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ 115, 11.11.1962 г., стр. 2645/62.

(2)  ОВ L 44, 15.2.1978 г., стр. 20.

(3)  ОВ 12, 27.1.1964 г., стр. 161/64.

(4)  ОВ L 13, 19.1.1979 г., стр. 50.

(5)  ОВ L 157, 18.7.1970 г., стр. 31.

(6)  ОВ L 44, 15.2.1978 г., стр. 18.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА АНАЛИЗ В ОБЩНОСТТА ЗА КОНТРОЛ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ЧИСТОТА НА НЯКОИ ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ

I.   УВОД

II.   ОЦВЕТИТЕЛИ

II.1.   Определяне на веществата, които се извличат с помощта на диетилов етер от сулфонирани органични оцветители, разтворими във вода, предназначени за консумация от човека. Приложение II, метод 1.

III.   КОНСЕРВАНТИ

III.1.   Определяне на мравчената киселина, формиатите и други окисляващи се примеси в оцетната киселина (Е 260), в калиевия ацетат (Е 261), в натриевия диацетат (Е 262) и в калциевия ацетат (Е 263). Приложение II, метод 2.

III.2.   Определяне на нелетливите вещества в акриловата киселина (Е 280). Приложение II, метод 3.

III.3.   Определяне на загубата на маса при изсушаване на натриевия нитрат (Е 250). Приложение II, метод 4.

III.4.   Граничен тест за салицилова киселина в етил р-хидроксибензоат (Е 214), етил р-хидроксибензоат, натриев нитрат (Е 215), n-пропил р-хидроксибензоат (Е 216), n-пропил р-хидроксибензоат, натриев нитрат (Е 217), метил р-хидроксибензоат (Е 218) и метил р-хидроксибензоат, натриев нитрат(Е 219). Приложение II, метод 5.

III.5.   Определяне на свободната оцетна киселина в натривия диацетат (Е 262). Приложение II, метод 6.

III.6.   Определяне на натриев ацетат в натриевия диацетат (Е 262). Приложение II, метод 7.

III.7.   Граничен тест за алдехиди в сорбиновата киселина (Е 200), в натриевите, калиеви и калциеви сорбати (Е 201, Е 202, Е 203) и в акриловата киселина (Е 280). Приложение II, метод 8.

IV.   АНТИОКСИДАНТИ

IV.1.   Определяне на прекисното число в лецитините (Е 322). Приложение II, метод 9.

IV.2.   Определяне в лецитините (Е 322) на веществата, неразтворими в толуола. Приложение II, метод 10.

IV. 3.   Граничен тест за определяне на редукторите в натриевите, калиевите и калциевите лактати (Е 325, Е 326, и Е 327). Приложение II, метод 11.

IV.4.   Определяне на летливите киселини в ортофосфорната киселина (Е 338). Приложение II, метод 12.

IV.5.   Граничен тест за определяне на нитрати в ортофосфорната киселина (Е 338). Приложение II, метод 13.

IV.6.   Определяне на неразтворимите във вода вещества в моно- би- и три- натриеви ортофосфати и моно-, би- и три- калиеви ортофосфати (Е 339 i), Е 339 ii), 339 iii), Е 340i), Е 340 ii), Е 340iii)). Приложение II, метод 14.

V.   ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

V.1.   Определяне на рН в хранителните добавки. Приложение II, метод 15.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО КРИТЕРИИТЕ ЗА ЧИСТОТА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ

УВОД

1.   Подготовка на аналитичната проба

1.1.   Общи характеристики

Масата на лабораторната проба за анализ обикновено е 50 г, освен ако не е необходимо по-голямо количество за специфично определяне.

1.2.   Подготовка на пробата

Пробата се хомогенизира преди анализа.

1.3.   Съхраняване

Подготвената проба се съхранява във въздухонепроницаем и влагоустойчив контейнер по начин, предотвратяващ увреждане.

2.   Реактиви

2.1.   Вода

2.1.1.   Ако е посочена вода за разтворите, за разрежданията или за измиванията, винаги става дума за дестилирана или за деминерализирана вода с поне еквивалентна чистота.

2.1.2.   Ако са посочени „разтвор“ или „разреждане“, без да се уточнява реактивът, става дума за воден разтвор.

2.2.   Химикали

Всички химикали са качествено аналитични реактиви, ако няма други уточнения.

3.   Апаратура

3.1.   Списък на апаратурата

В списъка на апаратурата са включени само апаратите със специално предназначение и с особени спецификации.

3.2.   Аналитична везна

„Аналитична везна“ означава везна с чувствителност равна или превишаваща 0,1 мг

4.   Израз на резултатите.

4.1.   Резултати

Резултатът, записан в официалния доклад на анализа, представлява средната стойност, получена от поне две определения със задоволителна повтаряемост.

4.2.   Изчисляване на процента

Ако не е постановено друго, резултатът се изразява като процент (m/m) от оригиналната проба, получена в лабораторията.

4.3.   Брой на изразителните числа

Резултатът не трябва да съдържа повече изразителни числа, отколкото допуска уточняването на метода.

МЕТОД 1

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО СЕ ИЗВЛИЧАТ С ПОМОЩТА НА ДИЕТИЛОВ ЕТЕР ОТ СУЛФОНИРАНИ ОРГАНИЧНИ ОЦВЕТИТЕЛИ В ХРАНИТЕ, РАЗТВОРИМИ ВЪВ ВОДА

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят веществата, които се извличат с помощта на диетилов етер от сулфонирани органични оцветители, разтворими във вода, които не са били смесвани с основа.

2.   Дефиниция

Съдържанието на вещества, които се извличат с помощта на диетилов етер, се определя чрез долуописания метод.

3.   Принцип

Извлича се оцветителят с помощта на диетилов етер и се претегля сухият остатък след изпаряване на етера.

4.   Реактиви

4.1.   Диетилов етер, сух, без перокис (изсушен с помощта на прясно калциниран калциев двухлорид).

5.   Апаратура.

5.1.   Апарат на Сокслет с колба.

5.2.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен дехидратант с индикатор за влага.

5.3.   Аналитична везна.

5.4.   Пещ с термостатно контролирана температура 85 ± 2 °С.

6.   Процедура

Претегля се с точност до 10 мг около 10 г проба от оцветител върху парче хартиен филтър. Хартията се сгъва, слага се в хартиена тръба, която се запушва със сух суров памук. В продължение на шест част се извлича с диетилов етър (4.1) в Сокслетова колба (5.1). Етерът се изпарява при най-ниската възможна температура. Предварително премерената Сокслетова колба се поставя с остатъка в пещта (5.4). Изсушава се при 85 ± 2 °С в продължение на 20 минути. Остатъкът се оставя да изстине в ексикатора (5.2), покрит със стъкло на часовник и после се претеглят колбата и остатъкът.

Да се повтори сушенето и меренето, докато се получи разлика, по-малка от 0,5 мг от две последователни измервания. Ако се получи увеличение на масата, в изчисленията се отчита най-ниската измерена стойност.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на веществата извличани с етер като процент от пробата е представено със следната формула:

Formula

където:

m1= масата в грамове на остатъка след изпаряването,

m0= първоначалната маса на взетата проба, изразена в грамове.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определения, извършвани симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 20 мг на 100 г проба.

МЕТОД 2

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МРАВЧЕНАТА КИСЕЛИНА, ФОРМИАТИТЕ И ДРУГИ ОКИСЛЯВАЩИ СЕ ПРИМЕСИ В ОЦЕТНАТА КИСЕЛИНА (Е 260), КАЛИЕВИЯ АЦЕТАТ (Е 261), НАТРИЕВИЯ ДИАЦЕТАТ (Е 262) И КАЛЦИЕВИЯ АЦЕТАТ (Е 263)

1.   Предмет и приложно поле

Настоящият метод позволява да се определи мравчената киселина, формиатите и другите окисляващи се примеси, изразени като мравчена киселина в:

оцетната киселина (Е 260),

калиевия ацетат (Е 261),

натриевия ацетат (Е 262),

калциевия ацетат (Е 263).

2.   Дефиниция

Съдържанието на мравчена киселина, формиати и други окисляващи се примеси се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Пробата за анализ се третира с излишък от стандартен калиев перманганат в основа, за да се получи манганов двуокис. Мангановият двуокис и излишъкът от калиевия перманганат се определят йодометрично в основа, а концентрацията на окисляващи се примеси се измерва и изразява в мравчена киселина.

4.   Реактиви

4.1.   Калиев йодид.

4.2.   Калиев перманганат 0,02 мол/л.

4.3.   Натриев карбонат (анхидрид).

4.4.   Натриев тиосулфат 0,1 мол/л.

4.5.   Разтвор от скорбяла (1 % м/v).

4.6.   Разредена сярна киселина: 90 мл сярна киселина (ρ20 °C = 1,84 г/мл) се прибавя към вода и се разрежда 1:1.

5.   Апаратура

5.1.   Вряща водна баня.

5.2.   Аналитична везна.

6.   Процедура

Ако пробата за анализ представлява свободна киселина, около 10 г от нея се претеглят с точност до 10 мг, разрежда се със 70 мл вода и се прибавя разтвор, съдържащ 10 г анхидритен натриев карбонат (4.3) в 30 мл вода. Ако пробата е съставена от соли, внимателно се претеглят около 10 г от нея с точност до 10 мг,разтваря се в 100 мл вода и се прибавя 1 г анхидритен натриев карбонат (4.3), като се разклаща до пълно разтваряне. Прибавят се 20 мл калиев перманганат 0,02 мол/л (4.2) и се загрява във вряща водна баня за около 15 минути. След охлаждане се прибавят 50 мл разредена сярна киселина (4.6) и 0,5 г калиев йодид (4.1). Сместа се разклаща докато утайката от мангановия двуокис се разтвори изцяло. Титрува се с 0,1 мол/л разтвор от натриев тиосулфат (4.4), докато сместа придобие бледожълт цвят. Прибавят се няколко капки разтвор от скорбяла (4.5) и се титрува докато разтворът се обезцвети напълно.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Процентът мравчена киселина на формиатите и на другите окисляващи се примеси, изразен в мравчена киселина, се изчислява чрез следната формула:

Formula

където:

а

=

моларността на калиевия перманганат,

b

=

моларността на натриевия тиосулфат,

m0

=

първоначалната маса на взетата проба, изразена в грамове,

V

=

обема в мл на натриевия тиосулфат 0,1 мол/л, използван за титруването.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определения, извършвани симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, не трябва да превишава 5 мг на 100 г проба.

8.   Забележки

8.1.   Обем от 11,3 мл от 0,1 мол/л натриев тиосулфат е еквивалентен на 0,2 % мравчена киселина в 10 г проба.

8.2.   При липса на формиат този обем е 20 мл, но при наличие на повече от 0,27 % (m/m) мравчена киселина, излишъкът на калиев перманганат ще е недостатъчен и ще се получи фиксирано количество от 8 мл. В такъв случай определянето се повтаря с по-малко количество проба.

МЕТОД 3

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕЛЕТЛИВИТЕ ВЕЩЕСТВА В АКРИЛОВАТА КИСЕЛИНА (Е 280)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят нелетливите вещества в акриловата киселина (Е 280).

2.   Дефиниция

Съдържанието на нелетливи вещества в акриловата киселина се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Пробата се изпарява и изсушава при 103 ± 2 °C и остатъкът се определя гравиметрично.

4.   Апаратура

4.1.   Изпарителен уред от платина или кварц с достатъчна вместимост, за да побере 100 г проба.

4.2.   Електрическа пещ с термостатно регулирана температура на 103 ± 2 °C.

4.3.   Аналитична везна.

4.4.   Вряща водна баня.

4.5.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен дехидратант с индикатор за влага.

5.   Процедура

Претегля се с точност до 0,1 г 100 г проба от акрилова киселина в предварително изсушен и премерен съд (4.1). Оставя се да се изпари във вряща водна баня в димящ котел (4.4). Когато цялата акрилова киселина се изпари, се поставя в пещ (4.2) при 103 ± 2 °C в продължение на един час. Поставя се в ексикатора и се оставя да изстине. Претегля се. Операцията се повтаря докато се получи разлика, по-малка от 0,5 мг от две последователни измервания. Ако се получи увеличение на масата, в изчисленията се отчита най-ниската измерена стойност.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на нелетливи вещества в проценти от пробата се изразява чрез следната формула:

Formula

където:

m1= масата в грамове на остатъка след изпаряването,

m0= първоначалната маса на взетата проба, изразена в грамове.

6.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от двете паралелни определения, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, не трябва да надвишава 5 мг за 100 г проба.

МЕТОД 4

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАГУБАТА НА МАСА ПРИ СЪХНЕНЕ НА НАТРИЕВ НИТРАТ (Е 250)

1.   Предмет и приложно поле

Настоящият метод позволява да се определи загубата на маса при съхнене на натриев нитрат (Е 250).

2.   Дефиниция

Съдържанието на влага в натриевия нитрат е загубата на маса при съхнене, получена с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Определянето на загубата на маса при съхнене се постига чрез затопляне в пещ при 103 ± 2 °C; измерване и изчисление на загубата на маса.

4.   Апаратура

4.1.   Електрическа пещ с термостатно регулирана температура на 103 ± 2 °C.

4.2.   Стъклен плоскодънен съд с диаметър 60 до 80 мм и с дълбочина поне 25 мм, с неприлепващ капак.

4.3.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен дехидратант с индикатор за влага.

4.4.   Аналитична везна.

5.   Процедура

Маха се капакът на стъкления съд (4.2) и съдът и капакът се поставят в продължение на един час в пещта (4.1), загрята до 103 ± 2 °C. Поставя се капакът върху съда (4.2) и се оставят в ексикатора (4.3), докато изстинат до стайна температура. Покритият съд се претегля (4.2) с точност до 10 мг. Претегля се с точност до 10 мг около 10 г от пробата в покрития съд. Маха се капакът и съдът и капакът се поставят за един час в пещта (4.1), загрята до 103 ± 2 °C. Отново се поставя капакът и съдът се оставя да изстине до стайна температура в ексикатора (4.3). Претегля се с точност до 10 мг. Повтарят се последните три операции (загряване, изстудяване и претегляне), докато се получи разлика, по-малка от 10 мг, от две последователни измервания. Ако се получи увеличение на масата, в изчисленията се отчита най-ниската измерена стойност.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Формула и начин на изчисление

Загубата на маса при сушене като процент маса от пробата се изразява чрез следната формула:

Formula

където:

m1= масата на съда, изразена в грамове,

m2= масата, изразена в грамове, на съда и пробата преди изсъхване,

m3= масата на съда и пробата след изсъхване, изразена в грамове.

6.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите на две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 100 мг на 100 г проба.

МЕТОД 5

ГРАНИЧЕН ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА САЛИЦИЛОВАТА КИСЕЛИНА В ЕТИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ (Е 214), ЕТИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ, НАТРИЕВ НИТРАТ (Е 215), n-ПРОПИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ (Е 216) n-ПРОПИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ, НАТРИЕВ НИТРАТ (Е 217), МЕТИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ (Е 218) И МЕТИЛ р-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ НАТРИЕВ НИТРАТ (Е 219)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определи наличието на салицилова киселина в етил р-хидроксибензоат (Е-214), n-пропил р-хидроксибензоат (Е-216), метил р-хидроксибензоат (Е -218) и техните соли (Е 215, Е217 и Е 219).

2.   Дефиниция

Граничният тест за салицилова киселина е определен с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Реакцията на разтвора, съдържащ салицилова киселина, произвежда при наличие на амониевожелезен (III) сулфат виолетово оцветяване, чиято интензивност се сравнява с тази на референтния разтвор.

4.   Реактиви

4.1.   Разтвор от амониевожелезен (III) сулфат 0, 2 % (m/v), който се приготвя от 0,2 г амониевожелезен (III) сулфат додеканов хидрат в 50 мл вода, прибавят се 10 мл азотна киселина, 10 % (v/v) и се разтваря в 100 мл вода.

4.2.   Етанол 95 % (v/v).

4.3.   Разтвор от салицилова киселина 0,1 г/л.

4.4.   Сярна киселина 1 мол/л.

5.   Апаратура

5.1.   Неслеров цилиндър, градуиран до 50 мл, с общ обем - около 60 мл.

6.   Процедура

6.1.   Проби от етил, n-пропил и метил р-хидроксибензоат

6.1.1.   Претегля се 0,1 г проба с точност до 1 мг и се разтваря в 10 мл етанол 95 % (v/v) (4.2). Сместа се изсипва в Неслеров цилиндър (5.1) и се допълва до 50 мл с вода. Разклаща се и се добавя 1мл разтвор от амониевожелезния (III) сулфат (4.1). Разклаща се отново и се оставя да почива 1 минута.

6.1.2.   Подготвя се сравнителен разтвор по начина, описан в 6.1.1., като се използва 1 мл разтвор от салицилова киселина (4.3) вместо пробата.

6.1.3.   Сравнява се оцветяването на пробата с оцветяването на сравнителната проба.

6.2.   Проби от натриеви соли от етил, n-пропил и метил р-хидроксибензоат

6.2.1.   Повтаря се операцията по 6.1.1., като се окислява до рН 5 с помощта на 1 мол/л азотна киселина (4.4) преди разтварянето до 50 мл.

6.2.2.   Повтаря се 6.1.2.

6.2.3.   Повтаря се 6.1.3.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Разчитане на граничния тест

Ако червеникаво-виолетовият цвят на пробния разтвор е по-наситен от цвета на разтвора в сравнителната епруветка, тестът е положителен и пробата съдържа повече от 0,1 % салицилова киселина.

7.2.   Чувствителност

Границата на доказване на теста е 30 мг салицилова киселина в 100 г проба.

7.3.   Наблюдения

Резултатите от двата гранични теста, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, трябва да са идентични.

МЕТОД 6

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДНАТА ОЦЕТНА КИСЕЛИНА В НАТРИЕВИЯ ДИАЦЕТАТ (Е 262)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определи оцетната киселина в натриевия диацетат (Е262).

2.   Дефиниция

Съдържанието на оцетната киселина се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Директно титруване на оцетната киселина в проба на разтвор от стандартен натриев хидроокис и фенолфталеинов индикатор.

4.   Реактиви

4.1.   Фенолфталеинов разтвор 1 % (м/v) в етанол.

4.2.   Натриев хидроокис 1 мол/л.

5.   Апаратура

5.1.   Аналитична везна.

6.   Процедура

Претеглят се 3 г проба с точност до 1 мг и се разтваря в около 50 мл вода. Добавят се 3 капки разтвор от фенолфталениеновия индикатор (4.1) и се титрува с 1 мол/л натриев хидроокис (4.2), докато червеното оцветяване се задържи в продължение на пет секунди.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на оцетна киселина, изразено като процент от пробата, се определя чрез следната формула:

Formula

където:

V

=

обема в милилитри на разтвора от натриев хидроокис (4.2), използван за титруване,

с

=

моларността на разтвора от натриев хидроокис в мол/л,

m0

=

първоначалната маса на взетата проба, изразена в грамове.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 500 мг за 100 г проба.

8.   Забележка

Получава се обем от 20 мл, когато 3 г проба, съдържаща 40 % оцетна киселина, се титруват с 1 мол/л натриев хидроокис.

МЕТОД 7

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАТРИЕВ АЦЕТАТ В НАТРИЕВИЯ ДИАЦЕТАТ (Е 262)

1.   Предмет и приложно поле

Методът определя натриевия ацетат и водата, изразена като ацетат, в натриевия диацетат (Е 262).

2.   Дефиниция

„Съдържание на натриевия ацетат“: съдържанието на натриевия ацетат и водата, изразена като натриев ацетат, с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Пробата се разтваря в кристална оцетна киселина преди титруване със стандартна перхлорна киселина, използвайки кристалвиолет като индикатор.

4.   Реактиви

4.1.   Кристална оцетна киселина ρ 20 °C = 1,049гр/мл (за неводно титруване).

4.2.   Кристалвиолет, СI № 42555 разтворен индикатор, 0,2 % (м/v) в кристалната оцетна киселина.

4.3.   Калиев хидрогенфталат С8 H5 КО4.

4.4.   Оцетен анхидрид (СН3 СО)2О.

4.5.   Перхлорна киселина, 0,1 мол/л в кристалната оцетна киселина: подготвена и стандартизирана както следва:

Претеглят се Р г разтвор от перхлорна киселина в 1 000 мл мерителна колба, запушена със запушалка от прешлифовано стъкло. Количеството Р се изчислява по формулата:

Formula

където: m е концентрацията в % (m/m) перхлорна киселина, определена чрез алкалиметрично титруване (70 до 72 % (m/m) киселина е най-подходящата). Прибавят се около 100 мл кристална оцетна киселина и след това Q г оцетен анхидрид на малки порции, като сместа се разбърква и охлажда по време на добавянето. Количеството може да се изчисли по следната формула:

Formula

където: Р = концентрацията от перхлорна киселина, а = концентрацията в % m/m от оцетния анхидрид. Колбата се запушва и остава да престои 24 часа на тъмно, после се прибавя достатъчно кристална оцетна киселина, за да се получи 1 000 мл разтвор. Така полученият разтвор е практически безводен. Разтворът се стандартизира с калиев хидрогенфталат както следва:

Внимателно се претегля с точност до 0,1 мг около 0,2 г калиев хидрогенфталат, изсушен предварително в продължение на 2 часа при 110 °С и се разтваря в 25 мл кристална оцетна киселина в колба за титруване, като внимателно се загрява. Охлажда се, прибавят се две капки 0,2 % (m/m) разтвор кристалвиолет (4.2) в кристална оцетна киселина и се титрува с разтвора от перхлорна киселина, докато цветът на индикатора стане бледозелен. Извършва се празно титруване със същото количество разтворител и стойността на празното титруване се изважда от действителното определение. Всеки 20,42 мг натриев хидрогенфталат е равен на 1 мл от 0,1 мол/л перхлорна киселина.

5.   Апаратура

5.1.   Аналитична везна.

6.   Процедура

Претеглят се с точност до 0, 5 мг около 0, 2 г от пробата и се разреждат в 50 мл кристална оцетна киселина (4.1). Добавят няколко капки разтвор от индикатор кристалвиолет (4.2) и се титрува до еквивалентен пункт в светлозелено, с помощта на 0,1 мол/л перхлорна киселина (4.5).

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на натриев ацетат, според дефиницията в точка 2 (дефиниция), изразено под формата на тегловен процент от пробата, е определено както следва:

Formula

където:

V

=

обема в мл на използваната стандартизирана перхлорна киселина (4.5),

с

=

моларността на разтвора от перхлорна киселина (4,5),

m0

=

първоначалната маса в грамове от взетата проба.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превиша 1,5 г за 100 г проба.

8.   Наблюдения

Реактивите, използвани при този метод, са токсични и експлозивни и с тях трябва да се борави предпазливо.

МЕТОД 8

ГРАНИЧЕН ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛДЕХИДИТЕ В СОРБИНОВАТА КИСЕЛИНА (Е 200), В НАТРИЕВИТЕ, КАЛИЕВИ И КАЛЦИЕВИ СОРБАТИ (Е 201, Е 202, Е 203) И В АКРИЛОВАТА КИСЕЛИНА (Е 280)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят алдехидите, изразени като формалалдехиди в:

сорбиновата киселина (Е 200),

натриевите, калиеви и калциеви сорбати (Е 201, Е 202, Е 203),

акриловата киселина (Е 280).

2.   Дефиниция

„Проявяване на концентрацията на граничния тест за алдехиди“: резултатите от граничния тест се определят с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Алдехидите в разтвора за проба и формалдехида в сравнителния разтвор реагират на Шифов реактив, за да произведат комплекси, оцветени в червено, чиято интензивност се сравнява.

4.   Реактиви

4.1.   Стандартен разтвор формалдехид (0,01 мг/мл), изготвен чрез разреждане на концентриран разтвор формалдехид (400 мг/мл).

4.2.   Шифов реактив.

5.   Процедура

5.1.   Претегля се с точност до 1 мг около 1 г проба, прибавят се 100 мл вода и се разклаща. При необходимост разтворът се филтрира, 1 мл от филтрата или от разтвора от пробата се третира с 1 мл Шифов реактив (4.2). Същевременно 1 мл сравнителен разтвор формалдехид се третира с 1 мл Шифов реактив (4.2).

5.2.   Сравнява се оцветяването на пробния разтвор с оцветяването на сравнителния разтвор.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Интерпретация на граничния тест

Ако червеният цвят в епруветката на пробния разтвор е по-силен от този на сравнителния разтвор, тестът е положителен и пробата съдържа повече от 0,1 % алдехиди, извлечени като формалдехиди.

6.2.   Чувствителност

Границата на доказване на теста е 30 мг формалдехид в 100 г проба.

6.3.   Наблюдения

Резултатите от двата паралелни гранични теста, провеждани симултанно, при същите условия, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, трябва да бъдат идентични.

МЕТОД 9

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕКИСНОТО ЧИСЛО В ЛЕЦИТИНИТЕ (Е 322)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определи прекисното число в лецитините (Е 322).

2.   Дефиниция

„Прекисно число в лецитините“: постигнатият резултат се определя чрез долуописания метод.

3.   Принцип

Окисляване на калиев йодид чрез лецитинов прекис и титруване на освободения йод с помощта на стандартен натриев тиосулфатен разтвор.

4.   Реактиви

4.1.   Кристална оцетна киселина.

4.2.   Хлороформ.

4.3.   Калиев йодид.

4.4.   Натриев тиосулфат 0,1 мол/л или 0,01 мол/л.

4.5.   Разтвор от скорбяла (около 1 % m/v).

5.   Апаратура

5.1.   Аналитична везна.

Апарат, съставен от (виж схемата).

5.2.1.   Облодънна 100 мл колба.

5.2.2.   Дефлегматор.

5.2.3.   Стъклена тръба с дължина 250 мм, с вътрешен диаметър 22мм, запушена със стъклени щифтове.

5.2.4.   Микрочаша (с външен диаметър 20 мм и височина от 35 до 50 мм).

6.   Процедура

6.1.   Поставят се 10 мл кристална оцетна киселина (4.1.) и 10 мл хлороформ (4.2) в 100 мл колба (5.2.1). Монтира се стъклената туба (5.2.3) и дефлегматора(5.2.2) и сместа се кипва бавно в продължение на две минути, за да се изтласка изцяло разреденият въздух. Разтваря се 1 г калиев йодид (4.3) в 1,3 мл вода и сместа се добавя в колбата (5.2.1), без да се спира кипенето.

Ако на този етап се появи жълто оцветяване, съединението се изхвърля и процедурата се повтаря с нови реактиви.

6.2.   Претегля се с точност до 1 мг около 1 г проба и след още две минути кипене претеглената проба се прибавя в колбата (5.2.1), без да се спира кипенето. За тази цел пробата се поставя в микро-чашата (5.2.4), която се спуска през тръбата (5.2.3) с помощта на стъклена пръчица, чийто край е оформен съгласно схемата. Дефлегматорът (5.2.2) може да бъде изключен по време на тази кратка операция. Кипенето продължава още три до четири минути. Спира се затоплянето и веднага се изключва дефлегматорът (5.2.2). Бързо се добавят 50 мл вода през стъклената тръба (5.2.3). Изважда се стъклената тръба (5.2.3) и колбата (5.2.1) се изстудява до стайна температура на чешмата. Титрува се с натриев тиосулфат (0,1 мол/л или 0,01 мол/л (4.4), докато водният слой се оцвети в бледо жълто. Добавя се 1 мл разтвор от скорбяла (4.5) и титруването продължава до изчезване на синия цвят. Колбата (5.2.1) се разклаща добре по време на титруването с цел цялостното извличане на йода от неводния слой.

6.3.   Празна титрувана стойност се постига чрез повтаряне на процедурите 6.1 и 6.2 без добавяне на проба.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Прекисното число в пробата, изразено в милиеквиваленти на килограм, се постига както следва:

Formula

където:

V1

=

обема в милилитри на тиосулфатния разтвор, необходим за титруването на пробата (6.2),

V2

=

обема в милилитри на тиосулфатния разтвор, необходим за празното титруване,

а

=

концерацията от натриев тиосулфатен разтвор в мол/л,

m0

=

първоначалната маса в грамове от взетата проба.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 0,5, изразено като прекисно число в милиеквиваленти за килограм проба.

8.   Наблюдения

8.1.   Изборът на използваната концентрация от натриев тиосулфат зависи от антиципираната титрувана стойност. Ако е необходимо по-малко от 0,5 мл от 0,1 мол/л натриев тиосулфат, определянето се повтаря с 0,01 мол/л натриев тиосулфат.

8.2.   Определянето не се извършва на силна светлина.

Image

МЕТОД 10

ОПРЕДЕЛЯНЕ В ЛЕЦИТИНИТЕ (Е 322) НА ВЕЩЕСТВА, НЕРАЗТВОРИМИ В ТОЛУОЛА

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят в лецитините (Е 322) веществата, неразтворими в толуола.

2.   Дефиниция

„Съдържанието на вещества, неразтворими в толуола“: съдържанието на вещества, неразтворими в толуола, се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Филтриране на примесите, неразтворими в толуол и изсушаване на остатъка.

4.   Реактиви

4.1.   Толуол.

5.   Апаратура

5.1.   Синтерован стъклен съд с 30 мл капацитет, с порозитет G 3 или сходен.

5.2.   Електрическа сушилня с термостатно регулирана температура на 103 ± 2 °С.

5.3.   Водна баня, чиято температура не надвишава 60 °С.

5.4.   Ексикатор с прясно активиран силикагел или еквивалентен дехидратант с индикатор за влага.

5.5.   Конусообразна колба от 500 мл.

5.6.   Вакуумна помпа.

5.7.   Аналитична везна.

6.   Процедура

6.1.   Синтерованият съд (5.1) се изсушава в сушилнята при 103 ± 2 °С (5.2). Премества се в ексикатора (5.4) и се оставя да изстине. Съдът и остатъкът се претеглят, когато изстинат.

6.2.   Пробата от лецитините се смесва напълно, като ако необходимо се загрява във водна баня (5.3). Претеглят се с точност до 1 мг, около 10 г проба и се поставят в конусообразната колба (5.5). Прибавят се 100 г толуол (4.1) и се разклаща, докато цялото количество лецитин се разтвори. Сместа се филтрира през синтерования стъклен съд (5.1). Конусообразната колба (5.5) се измива с 25 мл толуол (4.1), като водата от измиването се изтича през съда (5.1). Процедурата се повтаря с още 25 мл толуол (4.1). Излишният толуол се отстранява от съда (5.1) чрез всмукване.

6.3.   Съдът (5.1) се суши в в електрическа сушилня (5.2) при 103 ± 2 °С за около два часа. Поставя се в ексикатора (5.4) и се остава да изстине. Съдът и остатъкът се претеглят, когато изстинат.

6.4.   Повтаря се 6.3, докато разликата в теглото от две последователни измервания не надвишава 0, 5 мг

Ако се получи увеличение на масата, в изчисленията се отчита най-ниската измерена стойност.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на неразтворими вещества в толуол се изразява както следва:

Formula

където:

m1= масата в грамове на празния съд (6.1.),

m2= масата в грамове на съда и остатъка(6.4),

m0= първоначалната маса в грамове от взетата проба.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите между две паралелни определяния, когато се извършват симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 30 мг за 100 г проба.

МЕТОД 11

ГРАНИЧЕН ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕДУКТОРИТЕ В НАТРИЕВИТЕ, КАЛИЕВИ И КАЛЦИЕВИ ЛАКТАТИ (Е 325, Е 326, Е 327)

1.   Предмет и приложно поле

Тестът позволява качествено определяне на редукторите във:

натриевия лактат (Е 325),

калиевия лактат (Е 326),

калциевия лактат (Е 327).

2.   Дефиниция

„Определяне на концентрацията на редуктори при граничния тест“: резултатите от граничния тест се определят с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Фелинговият разтвор се редуцира от вещества с проявени редукторни свойства. Тези вещества са обикновено редукторни захари.

4.   Реактиви

4.1.   Фелингов разтвор А: 6,93 г петостепенен хидрат меден сулфат се разтварят във вода и се допълва до 100 мл с вода.

4.2.   Фелингов разтвор В: 34,6 г натриевокалиев тартарат и 10 г натриев хидроокис се разтварят във вода и допълват до 100 мл с вода.

5.   Процедура

Внимателно се претегля около 1 г проба с точност до 1 мг, и се разтваря в 10 мл топла вода. Добавят се 2 мл фелингов разтвор А (4.1) и 2 мл фелингов разтвор В (4.2); сместа се кипва за една минута и се отбелязва моментът на промяната на оцветяването. Утаяването на калциев сулфат, което понякога се наблюдава, не влияе на резултатите.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Интерпретация на граничния тест

Ако след кипежа настъпи промяна в оцветяването (5), тестът е положителен и доказва наличие на редуктори.

6.2.   Чувствителност

Границата на установяване на редуктори е 100 мг глюкоза за 100 г проба.

6.3.   Наблюдения

6.3.1.   Резултатите от двата гранични теста, провеждани симултанно, при същите условия, от един и същ анализатор, върху една и съща проба, трябва да бъдат идентични.

6.3.2.   Фелинговите разтвори реагират при наличие на 2 % глюкоза в пробата.

МЕТОД 12

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛЕТЛИВИТЕ КИСЕЛИНИ В ОРТОФОСФОРНАТА КИСЕЛИНА (Е 338)

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят летливите киселини, извлечени като оцетна киселина в ортофосфорната киселина (338).

2.   Дефиниция

„Съдържание на летливите киселини“: съдържанието на летливите киселини, изразени като оцетна киселина, се определят с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Добавя се вода към пробата и разтворът се дестилира. Дестилатът се титрува със стандартен разтвор от натриев хидроокис като киселинността се изчислява и изразява в оцетна киселина.

4.   Реактиви

4.1.   Фенолфталеинов разтвор 1 % (м/v) в етанол.

4.2.   Натриев хидроокис 0,01 мол/л.

5.   Апаратура

5.1.   Дестилационен апарат със спрей.

6.   Процедура

Претеглят се с точност до 50 мг около 60 г проба и така претеглената проба и 75 мл преварена изстудена вода се поставят в дестилационната колба, на която е монтиран спрей (5.1). Смесва се; около 50 мл се дестилира.

Дестилатът се титрува със стандартен 0,01 мол/л натриев хидроокис (4.2) и фенолфталеинов разтвор (4.1) като индикатор. Титруването продължава докато червеното оцветяване на разтвора се задържи 10 секунди.

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на летливи киселини, изразено в мг на килограм оцетна киселина, се представя както следва:

Formula

където:

V

=

обема в милилитри 0.01 мол/л разтвор натриев хидроокис за неутрализиране,

m0

=

маса в грамове от ортофосфорна киселинна проба.

7.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите между две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 1 мг за 100 г проба.

МЕТОД 13

ГРАНИЧЕН ТЕСТ ЗА НИТРАТИ В ОРТОФОСФОРНАТА КИСЕЛИНА (Е 338)

1.   Предмет и приложно поле

Този метод позволява да се определят нитратите в ортофосфорната киселина (Е 338).

2.   Дефиниция

„Съдържание на нитрати“: съдържанието на нитрати, изразено като натриев нитрат, се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Пробата се прибавя към разтвор от индигокармин в концентрирана сярно киселинна среда. Синьото оцветяване се отстранява от окислители включително и нитрати.

4.   Реактиви

4.1.   Индигокарминов разтвор 0,18 % (м/v): 0,18 г натриево индигова сол се разтваря във вода и се долива 100 мл вода.

4.2.   Разтвор от натриев хлорид 0,05 % (м/v).

4.3.   Концентрирана сярна киселина (ρ20 = 1,84 г/мл).

5.   Процедура

Премерват се 2 мл проба и се разтварят до 10 мл с разтвор от натриев хлорид (4.2). Добавя се 0,1 мл разтвор от индигрокармин (4.1), бавно се добавя 10 мл концентрирана сярна киселина (4.3), като същевременно се охлажда. Отбелязва се дали оцветяването на разтвора в синьо се задържа пет минути.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Интерпретация на граничния тест

Ако синьото оцветяване се изличи след пет минути, тестът е положителен и съдържанието на окислители, изразено като натриев нитрат, надвишава 5 мг/кг.

6.2.   Наблюдения

6.2.1.   Осъществява се контролен тест с празна проба.

6.2.2.   Резултатите от две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, трябва да бъдат идентични.

6.2.3.   Използва се разтвор от индигрокармин, произведен преди по-малко от 60 дни.

6.2.4.   Ако резултатът е положителен, пробата може да съдържа нитрати и други окислители и тестът трябва да се повтори с помощта на Метод 3709 ISO (1976 г.) „Фосфорна киселина за промишлени нужди (включително храни) — определяне на окиси с азотно съдържание — 3,4 ксиленол спектрометричен метод“.

МЕТОД 14

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕРАЗТВОРИМИТЕ ВЪВ ВОДА ВЕЩЕСТВА В МОНО- БИ- И ТРИ- НАТРИЕВИ ОРТОФОСФАТИ И МОНО-, БИ- И ТРИ- КАЛИЕВИ ОРТОФОСФАТИ (Е 339 i), Е 339 ii), 339 iii), Е 340i), Е 340 ii) И Е 340iii))

1.   Предмет и приложно поле

Методът позволява да се определят неразтворимите във вода вещества, намиращи се в:

моно-натриевия ортофосфат (Е 339 i)),

би-натриевия ортофосфат (Е 339 ii)),

три-натриевия ортофосфат (Е 339 iii)),

моно-калиевия ортофосфат (Е 340 i)),

би-натриевия ортофосфат (Е 340 ii)),

три-натриевия ортофосфат (Е 340 iii)).

2.   Дефиниция

Съдържанието на неразтворимите във вода вещества се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Пробата се разтваря във вода и се филтрира в подходящ порцеланов съд. След измиване и изсушаване, остатъкът се измерва и изчислява като неразтворими във вода вещества.

4.   Апаратура

4.1.   Синтерован порцеланов съд, с порозитет G 3 или еквивалентен.

4.2.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за влага или еквивалентен дехидратант.

4.3.   Пещ с термостатно регулирана температура на 103 ± 2 °С.

4.4.   Полипропиленова чаша, 400 мл.

4.5.   Вряща водна баня.

5.   Процедура

Претеглят се около 10 г проба фосфат с точност до 10 мг и се разрежда с 100 мл топла вода, като се достига кипеж в полипропиленовата чаша (4.4) и се оставя във водната баня (4.5) за около 15 минути. Разтворът се филтрира през предварително изчистен, изсушен и претеглен съд (4.1) Неразтворимият остатък се измива с топла вода. Съдът с остатъка се поставя в пещта (4.3) и се изсуша ва при 103 ± 2 °С в продължение на два часа.

Съдът се поставя в ексикатора, за да изстине и се претегля.

Сушенето, изстиването и претеглянето се повтарят докато разликата от две поредни измервания не надвишава 0,5 мг. Ако се получи увеличение на масата, в изчисленията се отчита най-ниската измерена стойност.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Формула и начин на изчисление

Съдържанието на неразтворимите във вода вещества в пробата се изразява както следва:

Formula

където:

m1= масата в грамове на остатъка след изсушаване,

m0= масата в грамове от взетата проба.

6.2.   Повтаряемост

Разликата в резултатите от две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 10 мг за 100 г проба.

МЕТОД 15

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА рН НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ

1.   Предмет и приложно поле

Методът дава общите насоки за това как да се определи рН на хранителните добавки.

2.   Дефиниция

рН на хранителните добавки: стойността на рН се определя с помощта на долуописания метод.

3.   Принцип

Стойността на рН на воден разтвор от разредена или суспендирана проба обикновено се определя с помощта на стъклен електрод, референтен електрод и рН-метър.

4.   Реактиви

Инструментът се калибрира с помощта на буферни разтвори:

4.1.1.   Буферен разтвор рН 6,88 при 20 °С, състоящ се от равни количества 0,05 мол/л натриев фосфатен дихидроводород (КН2Р04) и 0,05 мол/л бинатриев водороден ортофосфатен дихидрат (На2НР04 · 2Н20).

4.1.2.   Буферен разтвор рН 4 при 20 °С, състоящ се от калиев хидрогенфталат(С8Н5К04).

4.1.3.   Буферен разтвор рН 9,22 при 20 °С, състоящ се от натриев борат (На2 В4О7 · 10Н20).

4.2.   Сатуриран или 3 мол/л разтвор от натриев хлорид или подходящ разтвор, предписан от производителя, с който се запълва референтният електрод.

4.3.   Дестилирана вода, без въглероден двуокис, с рН между 5 и 6.

5.   Апаратура

5.1.   рН-метър с точност 0,01 рН единици.

5.2.   Електроди, или комбиниран стъклен електрод, или единичен стъклен и референтен електрод със съответните грайфери.

5.3.   Магнетичен смесител с нагревател.

5.4.   Термометър, разграфен от 0 до 100 °С.

6.   Процедура

6.1.   Стандартизация на рН-метъра

Стъклените електроди се употребяват съгласно указанията на производителя. Разчитането на рН-електродите се контролира редовно като се сравнява с буферните разтвори, чието рН е известно.

Електродите се измиват с вода и внимателно се избърсват в мек плат или се изплакват с вода и след това още два пъти със стандартен разтвор преди да се потопят в следващия стандартен разтвор, който ще се използва.

Ако разглежданата проба има киселинен рН, буферните разтвори, използвани за контрол на рН разчитането, трябва да са с рН 4 (4.1.2) и с рН 6,88 (4.1.1). Ако пробата, която се контролира има алкално рН, използваните буферни разтвори трябва да са с рН 9,22 (4.1.3) и рН 6,88 (4.1.1.).

6.2.   Измерване на пробния разтвор

Концентрацията на пробата, която ще се използва, или процедурата за заготовка на пробата трябва да съответстват на Директивата на Общността за хранителните добавки.

Пробният разтвор се подготвя според инструкциите, като се използва дестилирана вода (4.3) и се разбърква докато се постигне температура 20 °С. Бъркането се прекратява и в разтвора се поставят стъклените електроди (5.2.); след две минути рН се отчита с помощта на рН-метъра.(5.1).

7.   Изразяване на резултатите

7.1.   Повторяемост

Разликата в резултатите от две паралелни определяния, извършени симултанно, при едни и същи условия, от един и същ анализатор, върху същата проба, не трябва да превишава 0,05 рН единици.

8.   Забележка

Методът се прилага само за рН изискванията, залегнали в директивите на Общността за хранителните добавки, ако хранителните добавки се разтварят или суспендират във вода.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

243


31982L0147


L 063/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 11 февруари 1982 година

относно адаптиране към техническия прогрес на приложение II към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти

(82/147/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), последно изменена с Директива 79/661/EИО (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

като има предвид, че според най-новите научно-технически постижения, трябва да се забрани използването на ацетил етил тетраметил тетралин, като се отчитат неговите вредни за здравето невротоксични ефекти;

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите бариери пред търговията в областта на козметичните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложение II към Директива 76/768/EИО на Съвета се прибавя следната точка:

„362

3′-етил-5′,6′,7,8′-тетрахидро-5′,6′,8′,8′-тетраметил-2′-aцетонафтон;

Синоними: 1,1,4,4-тетраметил-6-етил-7-ацетил-1,2,3,4-тетрахидронафт (ацетил етил тетраметил тетралин, AETT)“.

Член 2

Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 декември 1982 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 февруари 1982 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2)  ОВ L 192, 31.7.1979 г., стр. 35.


13/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244


31982L0318


L 139/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 2 април 1982 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/115/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно анкерните закрепвания на обезопасителните колани на моторни превозни средства

(82/318/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО (2), и по-специално член 11 от нея,

като взе предвид Директива 76/115/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно анкерните закрепвания на обезопасителните колани на моторни превозни средства (3), последно изменена с Директива 81/575/ЕИО (4), и по-специално член 6 от нея,

като има предвид, че в полза на безопасността по пътищата Съветът с Директива 81/575/ЕИО разширява приложното поле на Директива 76/115/ЕИО, която дотогава е била ограничена до превозни средства от категория М1, както е дефинирано в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, за да обхваща всички класове моторни превозни средства; като има предвид, че това разширяване на приложното поле е станало възможно благодарение на техническия прогрес, който междувременно е бил постигнат; като има предвид, че изпълнението на тези мерки обаче ще наложи привеждането в съответствие на изискванията и изпитванията, предвидени в директивата, с разширеното приложно поле; като има предвид, че придобитият опит при прилагането на директивата, е доказал нуждата определени разпоредби да бъдат приведени в по-голямо съответствие с действителните условия за изпитване;

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директиви относно премахването на техническите препятствия пред търговията с моторни превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения I, II и III към Директива 76/115/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Считано от 1 октомври 1982 г. никоя държава-членка не може, за моторни превозни средства от категория М1, на основания, отнасящи се до анкерните закрепвания на обезопасителните колани да:

откаже да предостави типово одобрение на ЕИО, да издаде сертификата, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 70/156/ЕИО, или да предостави национално типово одобрение по отношение на даден тип моторно превозно средство, или

забрани пускането в движение на превозни средства,

ако анкерните закрепвания на обезопасителните колани на този тип превозно средство или на тези превозни средства отговарят на изискванията от Директива 76/115/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1983 г. по отношение на моторни превозни средства от категория М1 държавите-членки:

не издават повече сертификата, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 70/156/ЕИО по отношение на даден тип моторно превозно средство, при което анкерните закрепвания на обезопасителните колани не отговарят на изискванията съгласно Директива 76/115/ЕИО, изменена с настоящата директива,

могат да откажат да предоставят национално типово одобрение по отношение на типове моторни превозни средства, при които анкерните закрепвания на обезопасителните колани не отговарят на изискванията на Директива 76/115/ЕИО, изменена с настоящата директива.

В случая на кабриолети или автомобили с подвижен покрив, одобрени в съответствие с точка 4.3.2 от приложение I към Директива 76/115/ЕИО в нейната първоначална версия, горепосочената дата се заменя с 1 октомври 1986 г.

3.   Считано от 1 октомври 1984 г. държавите-членки могат за забранят пускането в движение на превозни средства от категория М1, при които анкерните закрепвания на обезопасителните колани не отговаря на изискванията на Директива 76/115/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Тази разпоредба не се прилага за определени кабриолети или автомобили с подвижен покрив, одобрени в съответствие с точка 4.3.2 от приложение I към Директива 75/115/ЕИО в нейната първоначална версия.

Член 3

1.   Считано от 1 октомври 1982 г. никоя държава-членка не може, на основания, отнасящи се до анкерните закрепвания на обезопасителните колани на превозни средства от категории, различни от М1, да:

откаже да предостави типово одобрение на ЕИО, да издаде сертификата, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 70/156/ЕИО, или да предостави национално типово одобрение по отношение на даден тип моторно превозно средство, или

забрани пускането в движение на превозни средства,

ако анкерните закрепвания на обезопасителните колани на този тип превозно средство или на тези превозни средства отговарят на изискванията от Директива 76/115/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2.   Независимо от параграф 1 по-горе никоя държава-членка не може на основания, отнасящи се до анкерните закрепвания на обезопасителните колани, да:

откаже, до 30 септември 1986 г., да предостави типово одобрение на ЕИО, да издаде сертификата, посочен в член 10, параграф 1, последното тире от Директива 70/156/ЕИО или да предостави национално типово одобрение по отношение на даден тип моторно превозно средство от категории N2 и N3,

забрани, до 30 септември 1987 г., пускането в движение на превозни средства от тези категории,

ако този тип превозно средство или тези превозни средства не са оборудвани с анкерни закрепвания на обезопасителните колани.

Член 4

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 септември 1982 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 април 1982 година.

За Комисията

Karl-Heinz NARJES

Член на Комисията


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34

(3)  ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 209, 29.7.1981 г., стр. 30.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения на приложенията към Директива 76/115/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ I —   ДЕФИНИЦИИ, ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, СПЕЦИФИКАЦИИ, ИЗПИТВАНИЯ, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА, ИНСТРУКЦИИ

Точка 1.9. Изразът „(tip-up)“ се заличава от английската версия.

Точка 2.2.1 се изменя както следва:

„2.2.1.

общи чертежи на структурата на превозното средство в подходящ мащаб, показващи местоположението на анкерните закрепвания на колана, ефективните анкерни закрепвания на колана (когато е приложимо) и подробни чертежи на анкерните закрепвания на колана и на структурата, към която са прикрепени.“

Точка 4.1.1 се изменя както следва:

Н е еталонната точка, както е дефинирана в точка 1.1 от приложение III към Директива 77/649/ЕИО, която трябва да бъде определена в съответствие с процедурата, посочена в упоменатата директива.

4.1.1.1.

Точка Н′ е еталонната точка, съответстваща на Н, както е дефинирана в точка 4.1.1, и следва да бъде определена за всички нормални позиции, в които се използва седалката.

4.1.1.2.

Точка R е еталонната точка на седалката, дефинирана в точка 1.2 от приложение III към Директива 77/649/ЕИО.“

Точка 4.1.2 се изменя, както следва:

„4.1.2.

Еталонната линия е права линия, както е дефинирана в точка 3.4 от приложение III към Директива 77/649/ЕИО.“

Точка 4.1.4 се изменя както следва:

„4.1.4.

Точка С е точката, намираща се на 450 mm вертикално над точка R. Ако разстоянието S, обаче, дефинирано в точка 4.1.6, е не по-малко от 280 mm и ако алтернативната формула BR = 280 mm + 0,8 S, уточнена в точка 4.4.4.3, е избрана от производителя, вертикалното разстояние между C и R е 500 mm.“

Точка 4.1.5. Изразът „точка Н“ се заменя с изразd „точка Н′“.

Точка 4.1.6.2.1 се изменя, както следва:

„4.1.6.2.1.

равнината Р на седалката на водача е вертикална равнина, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство, която минава през центъра на кормилното колело в равнината на венеца на кормилното колело, когато кормилното колело, ако е регулиращо се, е в средната си позиция.“

Точка 4.1.6.2.3. Последният ред се изменя:

„А ≥ 300 mm, ако седалката тип пейка е била проектирана за настаняване на повече от двама пътници.“

Точка 4.3.4. Добавя се следното:

„В този случай две долни анкерни закрепвания са достатъчни.“

Точка 4.4.2.3 се заличава.

Точка 4.4.3. В датската версия се добавя думата „ефективен“.

Точка 4.4.3.1 се изменя, както следва:

„4.4.3.1.

Ъглите α1 и α2 трябва да бъдат между 30° и 80° за всички нормални позиции на използване на седалката. Когато, в случая на предни седалки на моторни превозни средства от категория М1, поне единият от ъглите α1 и α2 е константен във всички нормални позиции на използване, неговата стойност е 60° ± 10°.“

Точка 4.4.3.2 се изменя, както следва:

„4.4.3.2.

В случая на седалки тип пейка в превозни средства от категории, различни от М1, задните седалки и регулиращите се седалки с регулиращо устройство, както е описано в точка 1.12, с ъгъл на облегалката по-малък от 20° (виж приложение III, фигура 1), ъглите α1 и α2 могат да бъдат под минималната стойност, предвидена в точка 4.4.3.1, при условие че не са по-малки от 20° във всяка нормална позиция на използване.“

Точка 4.4.4.1 се изменя, както следва:

4.4.4.1.   Ако е използван водач на ремъка или сходно устройство, които засягат местоположението на ефективното горно анкерно закрепване на колана, това местоположение се определя по общоприет начин, като се вземе предвид местоположението на анкерното закрепване, когато надлъжната централна линия на ремъка минава през точка J1, определена последователно от точка R чрез следните три сегмента:

RZ

който е сегмент от еталонната линия, измерена от точката R нагоре, на дължина 530 mm;

ZX

който е сегмент, перпендикулярен на средната надлъжна равнина на превозното средство, измерен от точка Z по посока на анкерното закрепване, на дължина 120 mm;

XJ1

който е сегмент, перпендикулярен на равнината, определена от сегменти RZ и ZX, измерен от точката Х напред, на дължина 60 mm.

Точка J2 е определена чрез симетрия с точка J1 на надлъжната вертикална равнина, минаваща през еталонната линия, описана в точка 4.1.2 на манекена, позициониран на разглежданата седалка.“

Точка 4.4.4.2 се изменя, както следва:

„4.4.4.2.

Ефективното горно анкерно закрепване трябва да лежи под равнината FN, която е перпендикулярна на средната надлъжна равнина на седалката, и да формира ъгъл от 65° с еталонната линия. Ъгълът може да бъде намален до 60° в случая на задни седалки. Равнината FN трябва да бъде така разположена, че да пресича еталонната линия в точка D, така че DR = 315 mm + 1,8 S. Когато S ≤ 200 mm, обаче, DR става 675 mm.“

Точка 4.4.4.3 се изменя, както следва:

„4.4.4.3.

Ефективното горно анкерно закрепване на колана трябва да лежи зад равнина FK, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на седалката, и да пресича еталонната линия в точка В под ъгъл от 120°, така че ВR = 260 mm + 1,2 S. Когато S ≥ 280 mm, производителят може да използва ВR = 260 mm + 0,8 S, по негово усмотрение.“

Точка 4.4.4.5. „H“ се заменя с „R“.

Точка 4.4.4.6 се изменя, както следва:

„4.4.4.6.

Ефективното горно анкерно закрепване на колана трябва да бъде разположено над хоризонтална равнина, минаваща през точка С, дефинирана в точка 4.1.4.“

Точка 4.4.4.7 се изменя, както следва:

В допълнение към горното анкерно закрепване, уточнено в точка 4.3.1, други ефективни горни анкерни закрепвания могат да бъдат предвидени, ако едно от следните условия е удовлетворено:

4.4.4.7.1.   Допълнителните анкерни закрепвания отговарят на изискванията, определени в точки от 4.4.4.1 до 4.4.4.6.

4.4.4.7.2.   Допълнителните анкерни закрепвания могат да бъдат използвани без помощта на инструменти, да отговарят на изискванията, определени в точки 4.4.4.5 и 4.4.4.6, и да бъдат разположени в една от областите, определени чрез изместване на областта, описана в приложение III, фигура 1, на 80 mm вертикално нагоре или надолу.

Анкерното/ните закрепване/ия е/са предназначено/и за колан тип хамут, отговаря/т на изискванията, определени в точка 4.4.4.6, лежи/ат зад напречната равнина, минаваща през еталонната линията и е/са разположени:

4.4.4.7.3.1.

в случая на единично анкерно закрепване, вътре в областта, обща за два двустена, дефинирани от вертикалите, минаващи през точки J1 и J2, както е определено в точка 4.4.4.1, и чиито хоризонтални секции са дефинирани от фигура 2 в приложение III;

4.4.4.7.3.2.

в случая на две анкерни закрепвания вътре, в който и да е от горе дефинираните двустени, който е подходящ, при условие че всяко анкерно закрепване е отдалечено на не повече от 50 mm от симетричното положение, огледалното изображение на позицията на другото анкерно закрепване към равнината Р, дефинирана в точка 4.1.6, на разглежданата седалка.“

4.5.1.В датската версия „(7,16 дюйма)“ се заменя със „(7/16)“.

След точка 4.5.1 се добавят следните нови точки 4.5.2 и 4.5.3:

„4.5.2.

Ако превозното средство е оборудвано от производителя с обезопасителни колани, които са прикрепени към всички анкерни закрепвания, предписани за въпросната седалка, тези анкерни закрепвания не е нужно да отговарят на изискванията, определени в точка 4.5.1, при условие че те съответстват на другите разпоредби на настоящата директива. Също така изискванията, определени в точка 4.5.1, не се прилагат за допълнителни анкерни закрепвания, които отговарят на условията, уточнени в точка 4.4.4.7.3.

4.5.3.

Трябва да бъде възможно да се раздели обезопасителният колан от анкерното закрепване, без това да доведе до повреда на последното.“

Точка 5.1.2 се изменя, както следва:

„5.1.2.

Седалките се монтират и се поставят в позиция за шофиране или използване, избрана от техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, като най-неблагоприятната от гледна точка на здравината на системата. Позицията на седалките се посочва в протокола. Облегалката, ако наклоняването ѝ е регулируемо, трябва да бъде застопорена, както е уточнено от производителя или, при липсата на каквото и да е уточнение, в позиция, съответстваща на ефективния ъгъл на облегалката, колкото е възможно по-близо до 25° за превозни средства от категории M1 и N1 и до 15° за превозни средства от всички останали категории.“

Точка 5.3.2. „10° + 5°“ се заменя с „10° ± 5°“.

Точка 5.3.3. В датската версия „kort“ се заменя със „snel“.

Точка 5.3.5.1. Добавя се следното:

„В допълнение, когато съществуват повече анкерни закрепвания освен онези, предписани в точка 4.3, тези анкерни закрепвания подлежат на изпитването, уточнено в точка 5.4.5, при което натоварванията се предават на анкерните закрепвания посредством устройство, възпроизвеждащо геометрията на типа обезопасителен колан, предназначен да бъде прикрепен към тези анкерни закрепвания.“

Точки 5.4.1.2, 5.4.1.3, 5.4.2.1 и 5.4.2.2. Добавя се следното:

„В случая на превозни средства от категории, различни от М1 и N1, натоварването за изпитването е 675 ± 20 daN.“

Точка 5.4.3. Добавя се следното:

„В случая на превозни средства от категории, различни от М1 и N1, натоварването за изпитването е 1 110 ± 20 daN.“

Точка 5.4.4.2. Добавя се следното:

„В случая на превозни средства от категории, различни от М1 и N1, това натоварване трябва да бъде равно на 10 пъти теглото на цялата седалка.“

След точка 5.4.4.2 се добавя следната нова точка 5.4.5.

„5.4.5.   Тестова конфигурация на специален тип колани

5.4.5.1.

Натоварване за изпитването от 1 350 ± 20 daN се прилага към устройството за придръпване на колана (виж приложение IV, фигура 2), прикрепено към анкерните закрепвания на такъв обезопасителен колан, посредством устройство, възпроизвеждащо геометрията на ремъка или ремъците, разположени в горната част на тялото.

5.4.5.2.

Едновременно с това придърпваща сила от 1 350 ± 20 daN се прилага към устройство за придърпване на колана (виж приложение IV, фигура 3), прикрепено към двете долни анкерни закрепвания на колана.

5.4.5.3.

В случая на превозни средства от категории, различни от М1 и N1, това натоварване за изпитването е 675 ± 20 daN.“

Точка 5.5.2 се изменя, както следва:

„5.5.2.

За превозни средства, при които се използват такива устройства, устройствата за преместване и заключване, които дават възможност на лицата, заемащи всички седалки, да излязат от превозното средство, трябва да могат да бъдат ръчно задействани, дори и след прекратяване на придърпващата сила.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II —   ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО: АНКЕРНИ ЗАКРЕПВАНИЯ НА ОБЕЗОПАСИТЕЛНИТЕ КОЛАНИ

Бележка под линия (1): Обяснителните бележки се заменят със следното:

 

„„А“ за триточков колан,

 

„В“ за надбедрен колан,

 

„S“ за специален тип колани; в този случай естеството на типовете се уточнява в „Забележки“,

 

„Ar“, „Br“ или „Sr“ за колани с устройства за прибиране на колана,

 

„Arе“, „Brе“ или „Srе“ за колани с устройства за прибиране на колана и с устройство за поглъщане на енергията на поне едно от анкерните закрепвания.“

Приложение III се изменя, както следва:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Фигура 1

Области за разполагане на ефективното анкерно закрепване на обезопасителните колани

Image

Фигура 2

Ефективни горни анкерни закрепвания в съответствие с точка 4.4.4.7.3 от приложение I

Image

Приложение IV: Добавя се следната фигура:

Фигура 3

Image