11/ 035

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

32004D0278

---

L 087/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 февруари 2004 година

относно позицията на Общността за изменение на допълненията към приложение 4 към Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация за търговията със земеделски продукти

(2004/278/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. относно Споразумението за научно и технологично сътрудничество, за сключването на седем споразумения с Конфедерация Швейцария (1), и по-специално, член 5, параграф 2, втора алинея от него.

като има предвид, че:

(1)	Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация за търговия със земеделски продукти, наричано по-долу „Споразумението за земеделие“, влезе в сила на 1 юни 2002 г.

(2)	С член 6 от Споразумението за земеделие се създава Съвместен комитет за земеделие, отговорен за управлението на Споразумението за земеделие и за осигуряване на неговото добро функциониране.

(3)	Член 11 от Споразумението за земеделие предвижда, че Съвместният комитет за земеделие може да реши да измени приложения 1 и 2 и допълненията към другите приложения към Споразумението.

(4)	Трябва да се определи позицията на Общността, която ще заеме Комисията в Съвместния комитет за земеделие във връзка с измененията на допълненията.

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

РЕШИ:

Член 1

Позицията на Общността, която се приема от Комисията в Съвместния комитет за земеделие, учреден с член 6 от Споразумението между Европейската общност и Швейцарска конфедерация за търговия със земеделски продукти, се основава на проекторешението на Съвместния комитет за земеделие, приложено към настоящото решение.

Член 2

Решението на Съвместния комитет за земеделие, след приемането му, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

РЕШЕНИЕ № 1/2004 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ, УЧРЕДЕН В РАМКИТЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И ШВЕЙЦАРСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ ЗА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ

от 17 февруари 2004 година

относно измененията на допълненията към приложение 4

(2004/…/ЕО)

СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ,

като взе предвид Споразумението между Европейската общност и Швейцарска конфедерация за търговия със земеделски продукти, и по-специално член 11 от него,

като има предвид, че:

(1)	Споразумението влезе в сила на 1 юни 2002 г.

(2)

Приложение 4 има за цел да улесни търговията между страните с растения, растителни и други продукти, подлежащи на фитосанитарен контрол. Към споменатото приложение 4 следва да се добавят редица допълнения, както е описано в Съвместната декларация за изпълнението на приложение 4, приложена към Споразумението (с изключение на допълнение 5, което беше прието по време на сключване на Споразумението).

(3)	Приложеният към настоящото решение текст разделя темите, предмет на допълненията, както следва.

(4)

Допълнение 1.А към настоящото решение определя растенията, растителните и други продукти с произход от едната или другата страна по Споразумението, за които и двете страни имат сходно законодателство, водещо до равностойни резултати, и които могат да бъдат търгувани помежду им с фитосанитарен паспорт.

(5)

Допълнение 1.Б към настоящото решение определя растенията, растителните и други продукти, с произход извън териториите на страните по Споразумението, за които фитосанитарните разпоредби и на двете страни по отношение на вноса водят до равностойни резултати и които могат да бъдат търгувани помежду им с фитосанитарен паспорт, ако са включени в допълнение 1.А, или свободно, ако не са включени в него.

(6)	Допълнение 1.В към настоящото решение определя растенията, растителните и други продукти с произход от едната или другата страна по Споразумението, за които страните нямат сходно законодателство и не признават фитосанитарните паспорти.

(7)	Растенията, растителните и други продукти, които не са изрично включени в допълнение 1 и не подлежат на фитосанитарен контрол в нито една от страните, могат да бъдат търгувани между страните без документални, идентификационни или фитосанитарни проверки във връзка с фитосанитарния контрол.

(8)	Допълнение 2 определя законодателството на двете страни, което има сходни резултати.

(9)	Допълнение 3 изброява органите, отговорни за издаване на фитосанитарни паспорти.

(10)	Допълнение 4 определя зоните, посочени в член 4 от приложение 4 и специфичните изисквания във връзка с тях, които двете страни трябва да спазват.

(11)	Препращанията към законодателството в допълнение 5 трябва да бъдат променени, за да се отчетат промените в законодателството от приключването на преговорите,

РЕШИ:

Член 1

Допълненията към приложение 4 към Споразумението се заменят с текста, приложен към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на 1 април 2004 г.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

24

---

32004D0282

---

L 089/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 март 1999 година

за сключване на Споразумение за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и Република Казахстан в областта на ядрената безопасност

(2004/282/Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално втори параграф от член 101 от него,

като взе предвид одобрението на Съвета,

като има предвид, че Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и Република Казахстан в областта на ядрената безопасност следва да бъде одобрено,

РЕШИ:

Член единствен

Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и Република Казахстан в областта на ядрената безопасност се одобрява от името на Европейската общност за атомна енергия.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25

---

22004A0326(01)

---

L 089/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и Република Казахстан в областта на ядрената безопасност

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ,

наричана по-долу „Общността“,

от една страна, и

РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН,

наричана по-долу „Казахстан“,

от друга страна,

също така наричани общо „страната“ или „страните“, както е уместно,

КАТО ПРИПОМНЯТ, че на 23 януари 1995 г. беше подписано Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че Казахстан и държавите-членки са страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и членки на Международната агенция за атомна енергия;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че Комисията на Европейските общности, наричана по-долу „Комисията“, има отговорности, inter alia, за установяване на основни стандарти за защита от радиация, за осигуряване на тяхното изпълнение и за събиране и наблюдение на данни за радиация на общностно равнище;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че опазването на околната среда и сътрудничеството в тази връзка с трети страни на общностно равнище са от голямо значение;

КАТО ОТЧИТАТ, че Комисията изпълнява изследователска програма за ядрена безопасност на Общността, включително безопасност на реакторите, защита от радиация, управление на отпадъците и изваждане от експлоатация и демонтиране на атомни мощности, както и за предпазни мерки по отношение на ядрените материали, и възнамерява да развие научно и технологично сътрудничество по тези въпроси с трети страни с цел да допринесе към международно приетите принципи и насоки за ядрена безопасност;

КАТО ОТЧИТАТ, че в Казахстан работят една атомна електрическа централа и три реактора за изследователски цели, които могат да се използват като част от програма за изследователска и развойна дейност, за да се увеличи безопасността на атомните електроцентрали;

КАТО ПРИПОМНЯТ, че регулирането на ядрения сектор, осъществявано от Казахстан, има за цел да осигури опазване на околната среда и населението като цяло, както и защита на работниците от радиация на базата на международно приети принципи и насоки;

КАТО ПРИЗНАВАТ, че делът на атомната енергия в бъдеще за посрещане на енергийните нужди на Казахстан и на Общността, при съответното отчитане на диверсификацията, икономиката, околната среда и населението като цяло, зависи също и от намирането на задоволителни отговори на упоменатите по-горе въпроси, свързани с безопасността;

КАТО ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ различните форми на координирано действие по ядрената безопасност, предвидени от Общността и Казахстан,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Сътрудничеството по настоящото споразумение е само за мирни цели, като на базата на взаимна изгода, то допринася за подобряване на ядрената безопасност, включително за определяне и приложение на научно доказани и международно приети ръководни принципи на ядрена безопасност.

Член 2

Страните полагат усилия за насърчаване на сътрудничеството в следните области:

а)   Изследвания за безопасността на реакторите

Преглед и анализ на въпросите за безопасността; идентификация на подходящи техники за подобряване безопасността на реакторите, между другото, на базата на изследователска и развойна дейност и проучвания за оценяване на ядрени реактори, които са в процес на експлоатация или проектиране.

б)   Защита от радиация

Изследователска дейност, регулаторни аспекти, разработка на стандарти за безопасност, информиране на обществеността, обучение и образование. Специално внимание се обръща на изследване въздействията на ниските дози радиация и обеззаразяване на замърсени зони, както и на промишленото и медицинско излагане на радиация и следаварийно управление.

в)   Управление на ядрените отпадъци

Оценка и оптимизация на погребването в геоложки хранилища, научни аспекти на управлението на дългоживущите отпадъци и стратегии за възстановяване на местността.

г)   Извеждане от експлоатация, обеззаразяване и демонтиране на ядрени инсталации

Стратегии за извеждане от експлоатация, обеззаразяване и демонтиране на ядрени инсталации, и по-специално радиологичните аспекти.

д)   Изследователска и развойна дейност по обезвреждането на ядрен материал

Разработване и оценка на техники за измерване на ядрени материали и характеризиране на справочни материали за техниките на обезопасяване и разработване на системи на отчетност и контрол върху ядрените материали.

е)   Предотвратяване на незаконния трафик на ядрени материали

Сътрудничеството е свързано с популяризиране на методи и техники за контрол на ядрените материали.

Член 3

1.   Сътрудничеството се осъществява по-специално чрез:

—	обмен на техническа информация с помощта на доклади, посещения, семинари, технически срещи и др.,

—	обмен на персонал, включително за обучение, между лаборатории и/или заинтересовани власти от двете страни; това сътрудничество може също така да се извършва между лица и предприятия, създадени на съответните територии на страните,

—	обмен на проби, материали, прибори и апаратура за експериментални цели,

—	балансирано участие в съвместни проучвания и дейности.

2.   Доколкото това е необходимо, могат да се сключват договорености по прилагане за определяне на обхвата и условията за осъществяване на конкретни дейности по сътрудничеството между страните и/или между власти, на които някоя от страните може евентуално да възложи дейностите, упоменати по-горе.

Такива договорености по прилагане, наред с другите условия, могат да включват условия за финансиране, възлагане на задължения по управлението и подробни разпоредби за разпространението на информация и правата върху интелектуална собственост.

3.   С цел да се сведе до минимум дублирането на усилията, страните координират дейностите си по настоящото споразумение с други международни дейности, свързани с ядрената безопасност, в които те участват.

Член 4

1.   Задълженията на всяка от страните по настоящото споразумение зависят от наличието на необходимите средства.

2.   Всички разходи, които произтичат от сътрудничеството, са за сметка на страната, която ги е направила.

3.   Финансирането на промишлени дейности се изключва от обхвата на настоящото споразумение.

Член 5

1.   Доколкото това засяга Общността, настоящото споразумение се прилага спрямо териториите, за които е в сила Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

2.   Сътрудничеството по настоящото споразумение е в съответствие с действащите законови и подзаконови нормативни актове, както и с международните споразумения, сключени от страните.

3.   Всяка от страните, в рамките на приложимите законови и подзаконови нормативни актове, полага максимални усилия да улесни изпълнението на формалностите, свързани с движението на лица, преноса на материали и оборудване и трансфера на валута, необходими за провеждане на сътрудничеството.

4.   Компенсацията за причинени по време на изпълнение на настоящото споразумение щети е в съответствие с приложимите законови и подзаконови нормативни актове.

Член 6

Използването и разпространението на информацията и правата върху интелектуалната собственост, включително правата върху индустриалната собственост и авторските права, свързани със сътрудничеството по настоящото споразумение, са в съответствие с приложенията, които представляват неразделна част от настоящото споразумение.

Член 7

Предмет на действащите законови и подзаконови нормативни актове, страните полагат усилия за уреждането на всички въпроси, свързани с настоящото споразумение, чрез провеждане на консултации помежду си.

Член 8

1.   Създава се координационен комитет, състоящ се от равен брой членове, избрани от двете страни, който да следи изпълнението на настоящото споразумение.

2.   Координационният комитет провежда при необходимост редовни заседания, поред в Общността и в Казахстан, с цел да:

—	направи преглед и оценка на сътрудничеството по настоящото споразумение, както и да подготви годишните доклади по него,

—	определи, с взаимно съгласие, конкретните задачи, които да се предприемат по настоящото споразумение, без да се накърнява вземането на автономни решения от страните по съответните им програми.

3.   По взаимно съгласие, могат да се провеждат извънредни заседания за разглеждане на специфични въпроси или при специални обстоятелства.

Член 9

1.   Настоящото споразумение влиза в сила на датата, определена от страните чрез размяна на дипломатически ноти, и остава в сила за първоначален период от 10 години (1).

2.   След изтичане на първоначалния период споразумението автоматично се подновява за периоди от пет години, освен ако някоя от страните не поиска неговото прекратяване или предоговаряне чрез писмено известие не по-късно от шест месеца преди датата на изтичане на срока.

3.   В случай на прекратяване или предоговаряне, настоящото споразумение остава в сила в предишната си форма по отношение на дейностите, които са започнати ефективно преди искането за прекратяване или предоговаряне, до приключването на тези дейности и свързаните изпълнителни договорености, или за период от една календарна година след изтичане на настоящото споразумение в предишната му форма, което настъпи по-рано.

4.   Прекратяването на настоящото споразумение не засяга правата и задълженията по член 6.

Член 10

Настоящото споразумение се изготвя в два екземпляра на датски, нидерландски, английски, фински, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански, шведски, руски и казахски език, като всички текстове са еднакво автентични.

---

(1)  Настоящото споразумение влезе в сила на 1 юни 2003 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ (1), КОИТО СА РЕЗУЛТАТ ОТ СЪВМЕСТНАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

I.   СОБСТВЕНОСТ, ПРЕДОСТАВЯНЕ И УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА

1.

Цялата изследователска дейност, която се осъществява съгласно настоящото споразумение, е „съвместна изследователска дейност“. Участниците заедно разработват съвместни планове за технологично управление (ПТУ) (2) във връзка със собствеността и ползването, включително публикуването, на информация и интелектуална собственост (ИС), създадени в процеса на съвместната изследователска дейност. Тези планове се одобряват от страните преди сключването на конкретните договори за сътрудничество в областта на изследователска и развойна дейност, за които се отнасят. ПТУ се разработват, като се вземат предвид целите на съвместната изследователска дейност, съответния принос на участниците, предимствата и недостатъците на лицензирането за определена територия или сфери на приложение, изискванията на действащите закони, и други фактори, които участниците счетат за уместни. Правата и задълженията по отношение на изследователската дейност, които са възникнали при посещения на гостуващи изследователи във връзка с ИС, също се уреждат в съвместните планове за технологично управление.

2.

Информация или ИС, създадени в процеса на съвместната изследователска дейност, които не са уредени в плана за технологично управление, се разпределят с одобрението на страните и при спазване на принципите, определени в плана за технологично управление. В случай на несъгласие, такава информация или ИС стават съсобственост на всички участници в съвместната изследователска дейност, чийто резултат е тази информация или ИС. Всеки участник, спрямо който се прилага тази разпоредба, има право да използва тази информация или ИС за своя търговска цел без географски ограничения.

3.	Всяка страна гарантира, че другата страна и нейните участници могат да получат предоставените им права върху ИС в съответствие с тези принципи.

4.

Като поддържа конкурентни условия в областите, засегнати от споразумението, всяка страна в същото време се стреми да гарантира, че придобитите съгласно настоящото споразумение права се упражняват по начин, който насърчава по-специално: i) разпространението и използването на информация, която е създадена, оповестена или направена достъпна по друг начин в съответствие с настоящото споразумение; ii) приемането и изпълнението на международни стандарти.

II.   ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПРЕДМЕТ НА АВТОРСКО ПРАВО

Авторското право, което принадлежи на страните или на техните участници, се тълкува в съответствие с Бернската конвенция (Парижкия акт, 1971 г.).

III.   ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА

Без да се засяга раздел IV и ако не е договорено друго в ПТУ, публикуването на резултатите от изследователска дейност се извършва съвместно от страните или участниците в тази изследователска дейност. При изпълнение на гореупоменатото общо правило се прилагат следните процедури:

1.

При публикуване от една от страните или от нейни държавни органи на научни и технологични списания, статии, доклади, книги, включително видео и софтуер, създадени в резултат на съвместната изследователска дейност по настоящото споразумение, другата страна има право на неизключителна, неотменяема, освободна от авторско възнаграждение лицензия за цял свят за превод, възпроизвеждане, преработване, предаване и публично разпространение на такива произведения.

2.	Страните осигуряват колкото е възможно по-широко разпространение на литературните произведения с научен характер, произтичащи от съвместни изследвания съгласно настоящото споразумение и публикувани от независими издатели.

3.

Всички копия на произведение, предмет на авторско право, които са публично разпространени и подготвени съгласно тези условия, трябва да посочват имената на автора/ите на произведението, освен когато авторът или авторите изрично откаже или откажат да бъде или бъдат посочени поименно. Те трябва да съдържат също ясно видимо потвърждение на съвместната подкрепа от страните.

IV.   НЕРАЗКРИТА ИНФОРМАЦИЯ

A.   Неразкрита документирана информация

1.   Всяка страна или нейните участници, според случая, идентифицира възможно най-рано и за предпочитане в ПТУ информацията, която желае да остане неразкрита по отношение на настоящото споразумение, като отчита, inter alia, следните критерии:

—	поверителността на информацията в смисъл, че информацията като цяло или в точна конфигурация или съвкупност от нейни компоненти, не е общоизвестна сред експерти в областта или свободно достъпна за тях със законни средства,

—	действителната или потенциалната търговска стойност на информацията, произтичаща от нейната поверителност,

—	предишна защита на информацията ако лицето, под чийто законен контрол се намира тя е предприело стъпки, които са били оправдани предвид обстоятелствата, за поддържане на нейната поверителност.

Страните и участниците могат в определени случаи, освен когато е указано друго, да се договорят, че част или цялата информация, предоставена, разменена или създадена в процеса на съвместното изследване съгласно споразумението, не може да бъде разкривана.

2.   Всяка страна се задължава да осигури неразкритата информация по настоящото споразумение и нейният съответно привилегирован характер да подлежи на незабавно признаване като такава от другата страна, например чрез подходящо маркиране или ограничителна легенда. Това се отнася и за всяко възпроизвеждане на посочената информация, цялостно или частично.

Страна, получаваща неразкрита информация съгласно споразумението, зачита нейния привилегирован характер. Тези ограничения се прекратяват автоматично, когато тази информация бъде разкрита от собственика без ограничение пред експерти в областта.

3.   Неразкрита информация, съобщена по силата на настоящото споразумение, може да бъде разпространена от получаващата страна пред лица от или назначени в получаващата страна и други заинтересовани служби или агенции на получаващата страна, упълномощени за конкретните цели на провежданото съвместно изследване, при условие че всяка така разпространена неразкрита информация е предмет на споразумение за поверителност и подлежи на незабавно признаване като такава, както е посочено по-горе.

4.   С предварителното писмено съгласие на страната, предоставяща неразкрита информация по силата на настоящото споразумение, получаващата страна може да разпространява такава неразкрита информация по-широко, отколкото иначе е позволено съгласно параграф 3 по-горе. Страните си сътрудничат по разработването на процедури за поискване и получаване на предварително писмено съгласие за такова по-широко разпространение, и всяка страна дава такова одобрение до степента, позволена от нейните вътрешни политики, законови и подзаконови нормативни актове.

Б.   Недокументирана неразкрита информация

Недокументирана неразкрита или друга поверителна или привилегирована информация, предоставена на семинари и други събрания, организирани по силата на настоящото споразумение, или информация, произтичаща от назначаването на персонал, използване на съоръжения, или съвместни проекти, се третира от страните или от техните участници съгласно принципа за документирана информация, посочен в споразумението, обаче при условие че получателят на такава неразкрита или друга поверителна или привилегирована информация е бил информиран за поверителния характер на информацията, съобщена по време на извършването на такова уведомяване.

В.   Контрол

Всяка страна осигурява неразкритата информация, получена от нея по силата на настоящото споразумение, да бъде контролирана както е предвидено тук. Ако една от страните разбере, че ще бъде, или може разумно да се очаква, че ще стане, неспособна да изпълни условията за неразпространение съгласно горните параграфи А и Б, тя незабавно информира другата страна. След това страните се консултират за да определят съответния курс на действие.

---

(1)  Определенията на понятията, посочени в настоящите ръководни принципи са дадени в приложение II.

(2)  Примерно съдържание на тези ПТУ е посочено в приложение III.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЕФИНИЦИИ

1.	ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ: има значението, посочено в член 2 от Конвенцията за създаване на Световната организация за интелектуална собственост, съставена в Стокхолм на 14 юли 1967 г.

2.	УЧАСТНИК: всяко физическо или юридическо лице, включително самите страни, участващо в проект в рамките на настоящото споразумение.

3.	СЪВМЕСТНА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ: изследователска дейност, извършвана и/или финансирана чрез съвместен принос на страните и със сътрудничеството на участници и от двете страни, при необходимост.

4.

ИНФОРМАЦИЯ: научни или технически данни, резултати или методи на изследователска и развойна дейност, произтичаща от СЪВМЕСТНАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ и всяка друга информация, която страните и/или участниците в СЪВМЕСТНАТА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ считат за необходимо да бъде предоставена или обменена по силата на настоящото споразумение или на изследване съгласно споразумението.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОКАЗАТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЛАН ЗА ТЕХНОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ (ПТУ)

ПТУ е специфично споразумение, което участниците сключват за реализирането на съвместно изследване и на съответните права и задължения на участниците. По отношение на правата върху интелектуална собственост, ПТУ нормално обхваща, inter alia: собственост, защита, права на ползване за изследователски и развойни цели, експлоатация и разпространение, включително споразумения за съвместно публикуване, правата и задълженията на гостуващи изследователи и процедури за разрешаване на спорове. ПТУ може да бъде насочен и към основна и предварителна информация, лицензиране и доставки.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33

---

32004D0289

---

L 094/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 март 2004 година

относно частично освобождаване на условната сума от 1 милиард EUR по деветия Европейски фонд за развитие за сътрудничество със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн за изграждане на водно съоръжение

(2004/289/EО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 310 във връзка с член 300, параграф 2, втора алинея от него,

като взе предвид член 1 от Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки, участващи в Съвета, относно мерките, които трябва да се вземат и процедурите, които трябва да се спазват за изпълнение на Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО (1),

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.,

като взе предвид Вътрешното споразумение за финансиране и администриране на помощта, отпусната от Общността съгласно Финансовия протокол към Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО, подписан на 18 септември 2000 г. (Вътрешно споразумение), и по-специално член 2, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно параграф 1 от Финансовия протокол към Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО (наричан по-долу „Финансов протокол“) периодът, обхванат от Финансовия протокол, е пет години, считано от 1 март 2000 г. Параграф 5 от Финансовия протокол все пак уточнява, че общата му сума, допълнена с прехвърлените остатъчни суми от предишни Европейски фондове за развитие (ЕФР), обхваща периода от 2000 г. до 2007 г.

(2)

Съгласно член 2, параграф 2 от Вътрешното споразумение и декларацията на ЕС относно Финансовия протокол, приложена като декларация XVIII към Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО, от общата сума от 13,5 милиарда EUR по деветия ЕФР за страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (страните от АКТБ), при влизането в сила на Финансовия протокол на 1 април 2003 г. са били освободени само 12,5 милиарда EUR, като тази сума е разпределена в три направления: 9 259 милиарда EUR за дългосрочно развитие, 1 204 милиарда EUR за регионално сътрудничество и интеграция и 2 037 милиарда EUR за инвестиции.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Вътрешното споразумение сумата от 1 милиард EUR може да бъде отпусната само след проверка на изпълнението, извършена от Съвета по предложение на Комисията до края на 2004 г. В параграф 7 от Финансовия протокол и в декларация XVIII се уточнява, че тази проверка на изпълнението представлява оценка за степента на изпълнение на поетите задължения и плащанията.

(4)

Нивото на поети задължения и на плащания в края на 2003 г. във връзка с представените от Комисията предвиждания за периода 2004 г. — 2007 г. показват, че ресурсите, предвидени от деветия ЕФР за страните от АКТБ, могат да бъдат напълно обвързани със задължения, и че въз основа на изпълнението до момента може да бъде освободен първи транш от условната сума от един милиард.

(5)	На 19 май 2003 г. Съветът призна необходимостта да се мобилизира значително количество ресурси за водоснабдяването и хигиенните условия и призова Комисията да изготви практически предложения за обсъждане в ЕС и в Съвета на министрите на АКТБ — ЕО.

(6)	Важно е да се разгледат финансовите потребности за постигане на целите на хилядолетието за развитие по отношение на достъпа до вода и хигиенните условия, както и необходимостта от новаторски механизми за разпределяне на допълнителните ресурси за тази цел,

РЕШИ:

Член 1

Съветът е съгласен с изграждането на водно съоръжение за страните от АКТБ.

Член 2

Съветът е съгласен да предвиди разрешаването на сума от 500 милиона EUR от условните 1 милиард EUR по член 2, параграф 2 от Вътрешното споразумение за това водно съоръжение.

Освобождава се първа сума от 250 милиона EUR, която се разпределя както следва:

1.	185 милиона EUR по направление „поддръжка на дългосрочното развитие“, предвидено по член 2, параграф 1, буква а) от Вътрешното споразумение, и параграф 3, буква a) от Финансовия протокол, с което общата отпусната сума по това направление възлиза на 9 444 милиарда EUR.

2.	24 милиона EUR по направление „регионално сътрудничество и интеграция“, предвидено в член 2, параграф 1, буква б) от Вътрешното споразумение, и параграф 3, буква б) от Финансовия протокол, с което общата отпусната сума по това направление възлиза на 1 228 милиарда EUR.

3.	41 милиона EUR за инвестиции, предвидени в член 2, параграф 1, буква в) от Вътрешното споразумение, и параграф 3, буква в) от Финансовия протокол, с което общата отпусната сума по това направление възлиза на 2 078 милиарда EUR.

Член 3

В светлината на резултатите от средносрочния преглед на стратегиите на страните и на проверката на изпълнението на ЕФР, която ще бъде извършена от Съвета до края на 2004 г., Съветът ще вземе решение до март 2005 г:

1.	относно мобилизирането на втора отпусната сума от 250 милиона EUR;

2.	относно използването на оставащите 500 милиона EUR от условните 1 милиард EUR, предвидени по член 2, параграф 2 от Вътрешното споразумение, за цели, които ще бъдат договорени допълнително.

Член 4

Настоящото решение се съобщава на Съвета на министрите на страните от АКТБ.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 376.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35

---

32004R0601

---

L 097/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 601/2004 НА СЪВЕТА

от 22 март 2004 година

за определяне на някои контролни мерки за риболовната дейност в зоната, обхваната от Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, и изменящ Регламент (ЕИО) № 3943/90, Регламенти (ЕО) № 66/98 и (ЕО) № 1721/1999

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (по-долу наричана „Конвенцията“) бе одобрена от Европейската общност с Решение 81/691/ЕИО (2) и влезе в сила на 21 май 1982 г.

(2)

С конвенцията се въвежда рамка за регионално сътрудничество в областта на опазването и управлението на живите морски ресурси на Антарктика чрез Комисия за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (по-долу „АНТКОМ“) със задачата АНТКОМ да разработи мерки по опазването, които стават задължителни за страните по конвенцията.

(3)	Европейската общност като страна по конвенцията е длъжна да следи мерките за опазване, приети от АНТКОМ, да се прилагат към риболовните кораби на Общността.

(4)

Сред тези мерки има редица правила и разпоредби за контрола на риболовната дейност в зоната на конвенцията, които трябва да бъдат включени в правото на Общността като специални разпоредби, допълващи Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г., въвеждащ контролен режим за общата европейска политика в областта на риболова (3), по смисъла на член 1, параграф 3 от същия регламент.

(5)

Някои специални мерки бяха транспонирани в правото на Общността с Регламент (ЕИО) № 3943/90 на Съвета от 19 декември 1990 г. за прилагане на системата за наблюдение и контрол, въведена съгласно член XXIV от Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (4), както и с Регламент (ЕО) № 66/98 на Съвета от 18 декември 1997 г., определящ някои мерки за опазване и контрол, приложими към риболовната дейност в Антарктика (5), и Регламент (ЕО) № 1721/1999 на Съвета от 29 юли 1999 г., определящ някои контролни мерки за корабите, плаващи под флага на държави, които не са страни по Конвенцията за опазване на морската флора и фауна в Антарктика (6).

(6)	Предвид приемането на нови мерки от АНТКОМ гореупоменатите регламенти следва да се отменят и да бъдат заменени с единен регламент, обединяващ всички специални разпоредби, уреждащи контрола на риболовната дейност, произтичащ от задълженията на Европейската общност като страна по конвенцията.

(7)	Необходимо е да се вземат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., определящо условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия на Комисията (7).

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1.   Настоящият регламент определя общите принципи и условия за прилагане от Общността:

a)	на контролните мерки, приложими към риболовните кораби, плаващи под флага на една от страните по Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, наричана по-долу „конвенцията“, действащи в зоната по конвенцията във водите извън национална юрисдикция;

б)	на системата, целяща да гарантира спазването от страна на корабите на държави, които не са страни по конвенцията, на мерките за опазване, приети от АНТКОМ.

2.   Настоящият регламент се прилага при спазване на разпоредбите на конвенцията и с цел да се осъществят нейните цели и принципи, както и на разпоредбите на заключителния акт от конвенцията.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)	„зона по конвенцията“ е зоната на приложение на конвенцията, определена в член I от нея;

б)	„антарктическа конвергенция“ е линията, свързваща следните точки по паралелите и меридианите: 50 °Ю, 0° — 50 °Ю, 30 °И — 45 °Ю, 30 °И — 45 °Ю, 80 °И — 55 °Ю, 80 °И — 55 °Ю, 150 °И — 60 °Ю, 150 °И — 60 °Ю, 50 °З — 50 °Ю, 50 °З — 50 °Ю, 0°;

в)	„риболовен кораб на Общността“ е риболовен кораб, плаващ под флага на една от държавите-членки и регистриран в Общността, който лови и съхранява на борда си морски организми, произлизащи от живите морски ресурси в зоната по конвенцията;

г)	„система VMS“ е системата за сателитно наблюдение, монтирана на борда на риболовните кораби съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2847/93.

д)

„нов улов“ е уловът на екземпляри от даден вид по специфичен метод в статистическа подзона FAO Антарктика, за който АНТКОМ дотогава не е получавала: i) информация за разпределението, броя, демографските данни, потенциалното възпроизводство и естеството на запасите, предоставена след задълбочени изследвания и анкети или събрана по време на кампаниите изследователски риболов; ii) данни за улова и съответната дейност; iii) данни за уловите и риболовната дейност през последните две риболовни кампании;

е)

„изследователски риболов“ е риболов, при които няма нов улов и който запазва изследователския си характер, докато АНТКОМ получи достатъчно информация, за да може: i) да прецени разпределението, наличностите и демографските данни за съответния вид и да прецени евентуалния рандеман на риболова; ii) да прецени евентуалните последици от риболова върху зависимите от него и сходни с тях видове; iii) да позволи на научния комитет на АНТКОМ да изчисли препоръчителните равнища на улова и риболовната дейност, както и подходящите риболовни съоръжения.

ж)	„инспектор на АНТКОМ“ е инспекторът, назначен от страна по конвенцията, на когото е възложено прилагането на системата за контрол съгласно член 1, параграф 1;

з)	„система за инспекции на АНТКОМ“ е така озаглавеният документ, приет от АНТКОМ и уреждащ контрола и инспекциите по море на корабите, плаващи под флага на страна от конвенцията;

и)	„кораб на държава, която не е страна по конвенцията“ е риболовен кораб под флага на страна, неподписала конвенцията, локализиран да оперира в зона по конвенцията;

й)	„договаряща страна“ е страна, подписала конвенцията;

к)	„кораб на договаряща страна“ е кораб, плаващ под флага на страна по конвенцията;

л)	„локализиране“: забелязването на кораб на държава, която не е страна по конвенцията, от кораб под флага на една от страните по конвенцията, опериращ в зоната по конвенцията, от самолет, регистриран в една от страните по конвенцията, прелитащ над зоната по конвенцията или от инспектор на АНТКОМ;

м)	„дейности INN“ — незаконни, нерегламентирани и недекларирани риболовни дейности в зоната по конвенцията;

н)	„кораб INN“ — всеки кораб, извършващ незаконни, нерегламентирани и недекларирани риболовни дейности в зоната по конвенцията.

ГЛАВА II

ДОСТЪП ДО РИБОЛОВНА ДЕЙНОСТ В ЗОНАТА ПО КОНВЕНЦИЯТА

Член 3

Специално разрешение за риболов

1.   Само риболовните кораби на Общността, притежаващи специално разрешение за риболов, издадено от държавата-членка, под чието знаме плават, съгласно Регламент (ЕО) № 1627/94 (8), имат право при условията, уточнени в разрешението, да ловят, да съхраняват на борда, да прехвърлят и да разтоварват рибни ресурси от зоната по конвенцията.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията по компютърен път в тридневен срок от издаването на разрешението за риболов по параграф 1 следните данни за кораба, получил разрешение:

a)	име на кораба;

б)	периодът, за който се разрешава риболов в зоната по конвенцията;

в)	риболовна зона (зони);

г)	ловуван вид или видове;

д)	използвани риболовни съоръжения.

Комисията незабавно предава тези данни в секретариата на АНТКОМ.

3.   В информацията, предавана от държавите-членки на Комисията, се упоменава и вътрешният регистрационен номер от регистъра на флота съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 2090/98 на Комисията от 30 септември 1998 г. за европейския регистър на риболовните кораби в ЕС (9), както и името на пристанището, към което е зачислен корабът и името на собственика или ползвателя, както и удостоверение, че капитанът на кораба е уведомен за мерките, прилагани в частта от зоната по конвенцията, в която корабът ще действа.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат съобразно специалните разпоредби от членове 5—8.

5.   Държавите-членки не издават специално разрешение за риболов на корабите, възнамеряващи да ловят с парагади в зоната по конвенцията, ако те не отговарят на условията от член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 600/2004 на Съвета от 22 март 2004 г., определящ някои технически мерки за риболовната дейност в зоната, обхваната от Конвенцията за опазване на морската флора и фауна в Антарктика (10).

6.   Редът и условията за приложение на настоящия член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 4

Общи правила на поведение

1.   Специалното разрешение за риболов, упоменато в член 3, или заверено копие от него се съхранява на борда на риболовния кораб и може по всяко време да бъде проверено от инспектор на АНТКОМ.

2.   Всяка държава-членка следи всеки риболовен кораб под неин флаг да я уведомява за излизането и влизането си в пристанището, навлизането и излизането от зоната по конвенцията и придвижването му между различните статистически подзони и сегменти FAO.

3.   Държавите-членки проверяват информацията по параграф 2, като я сравняват с данните, получени от системите VMS на борда на корабите. Те предават въпросните данни на Комисията по компютърен път в двудневен срок от получаването им. Комисията незабавно предава тези данни в секретариата на АНТКОМ.

4.   В случай на техническа повреда на системата VMS на борда на кораб на Общността, държавата-членка, под чийто флаг плава този кораб, съобщава при първа възможност на АНТКОМ с копие до Комисията името на кораба, часа, датата и местоположението на кораба в момента, в който системата VMS е излязла от строя. Тази държава-членка незабавно информира АНТКОМ с копие до Комисията за влизането в действие на системата VMS след отстраняване на повредата.

Член 5

Достъп до улов на раци

1.   Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, съобщава на Комисията намерението на риболовен кораб да лови раци в статистическа подзона FAO 48.3. Съобщението се предава четири месеца преди предвидената дата на начало на улова, като в него се упоменава вътрешният регистрационен номер в регистъра на флота, както и планът за риболовните и изследователските операции на съответния кораб.

2.   Комисията преглежда съобщението, проверява дали отговоря на действащите правила и информира държавата-членка за своите заключения. Държавата-членка може да издаде специалното разрешение за риболов веднага след получаване на заключенията на Комисията или в срок от десет работни дни от тяхното получаване. Комисията съответно информира АНТКОМ най-късно до три месеца преди предвидената дата за начало на улова.

3.   Редът и условията за приложение на настоящия член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 6

Достъп до нов улов

1.   Извършването на нов улов в зоната по конвенцията се забранява освен при изричните условия от параграфи 2—5.

2.   Да извършват нов улов се разрешава единствено на корабите, екипирани и подготвени да изпълняват специалните мерки, приети от АНТКОМ. Корабите от списъка IUU на АНТКОМ от член 29 не могат да извършват нов улов.

3.   Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, съобщава на Комисията най-късно четири месеца преди годишното заседание на АНТКОМ за намерението на риболовен кораб на Общността да извърши нов улов в зоната по конвенцията.

Към съобщението се добавя пълна информация по следните пунктове, с която държавата-членка разполага:

a)	видът на предвиждания риболов включително визираните видове, риболовните методи, регионът и необходимото минимално равнище на улов за постигане целите на риболова;

б)	биологична информация, получена от задълбочени изследвания и оценки, например за разпределението и изобилието на видовете, популациите и видовете в запасите и пр.;

в)	подробности за зависимите и сходни с тях видове и за риска тези видове по някакъв начин да бъдат засегнати от съответния риболов;

г)	информация от друг риболов в региона или в други региони, способстваща за по-лесно определяне на евентуалния рандеман;

4.   Комисията предава на АНТКОМ за сведение получената информация съгласно параграф 3, към която добавя и всяка друга полезна информация, с която разполага.

5.   Когато АНТКОМ одобри нов улов, последният се разрешава:

a)	от Комисията, ако АНТКОМ не е приела мерки за опазване по отношение на новия улов, или;

б)	от Съвета, който във всички останали случаи взема решение с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

6.   Редът и условията за приложение на настоящия член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 7

Достъп до изследователски риболов

1.   Извършването на изследователски риболов в зоната по конвенцията се забранява освен при изричните условия от параграфи 2—5.

2.   Да извършват изследователски риболов се разрешава единствено на корабите, екипирани и подготвени да изпълняват всички специални мерки за опазване, приети от АНТКОМ.

Корабите от списъка IUU на АНТКОМ от член 29 не могат да извършват нов улов.

3.   Всяка държава-членка, която участва в изследователски риболов или възнамерява да разреши на кораб да участва, подготвя план за риболовните и изследователските дейности и го съобщава директно на АНТКОМ до определената от нея дата с копие до Комисията.

Планът съдържа пълна информация по следните пунктове, с която държавата-членка разполага:

a)	информация за съобразността на дейностите на държавата-членка с плана за събиране на данни, приет от научния комитет на АНТКОМ;

б)	вида на изследователския риболов включително визираните видове, риболовните методи, региона и таваните на улов, предвидени за съответната кампания;

в)	биологична информация, получена от задълбочени изследвания и оценки, например за разпределението и изобилието на видовете, популациите и видовете в запасите и пр.;

г)	подробности за зависимите и сходните с тях видове и за риска тези видове по някакъв начин да бъдат засегнати от съответния риболов;

д)	информация от друг риболов в региона или в други региони, способстваща за по-лесно определяне на евентуалния рандеман.

4.   Всяка държава-членка, която участва в изследователски риболов, съобщава всяка година на АНТКОМ с копие до Комисията и в приетия от АНТКОМ срок информацията, посочена в плана за събиране на данни, приет от научния комитет на АНТКОМ за съответния риболов.

На държава-членка, която не е съобщила информацията, посочена в плана за събиране на данни за предишната риболовна кампания, не се разрешава да продължи изследователския риболов, докато не предаде съответната информация на АНТКОМ с копие до Комисията и докато научният комитет на АНТКОМ не се е запознал с тази информация.

5.   Преди да разреши на корабите да участват във вече започнал изследователски риболов, държавата-членка съобщава това си намерение на АНТКОМ най-късно три месеца преди годишното заседание на АНТКОМ. Държавата-членка, изпратила съобщението, изчаква закриването на заседанието, преди да разреши на корабите си да участват в изследователския риболов.

6.   Името, типът, размерите, регистрационният номер и позивната на корабите, участващи в изследователски риболов, се съобщават от държавата-членка директно на секретариата на АНТКОМ с копие до Комисията най-късно три месеца преди датата на началото на всяка риболовна кампания.

7.   За капацитета и обхвата на риболовната дейност е предвиден предпазен максимум, който не надвишава равнището, необходимо за получаване на информацията, посочена в плана за набиране на данни и за оценките по член 2, буква е).

8.   Редът и условията за приложение на настоящия член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 8

Достъп до научноизследователска дейност

1.   Държавата-членка, чиито кораби възнамеряват да предприемат научноизследователска дейност, когато очакванията за улов са под 50 тона риби с перки, сред които максимум 10 тона Dissostichus spp. и под 0,1 % от определена граница улов на крил, калмари и раци, съобщава директно на АНТКОМ с копие до Комисията следната информация:

a)	име на съответния кораб;

б)	външна маркировка;

в)	сегмент и подзона, в която ще се извършват изследванията;

г)	вероятна дата на пристигане в зоната по конвенцията и на излизане от нея;

д)	цел на научните изследвания;

е)	използваното риболовно съоръжение;

2.   Корабите на Общността, визирани в параграф 1, се освобождават от мерките по опазване, свързани с регламентирания калибър на риболовните мрежи, забраната на някои категории риболовни съоръжения, затворените за риболов зони и забранени риболовни кампании, ограниченията на размера, както и от изискванията за декларация, различни от тези по член 9, параграф 6 и член 16, параграф 1.

3.   Държавата-членка, чиито кораби възнамеряват да предприемат научноизследователска дейност, когато очакванията за улов са над 50 тона, от които над 10 тона Dissostichus spp. или над 0,1 % от определена граница улов на крил, калмари и раци, съобщава за разглеждане от АНТКОМ с копие до Комисията програма за научни изследвания, съобразена с насоките и стандартизираните формуляри, приети от научния комитет на АНТКОМ най-малко шест месеца преди предвидената дата на започване на научноизследователската дейност. Предвиденият за целите на тези научни изследвания риболов не може да се започне, докато АНТКОМ не е разгледала информацията и съобщила решението си.

4.   Държавата-членка съобщава на АНТКОМ данните за риболовната дейност и улова за всяко хвърляне поотделно, както и за всяка научноизследователска дейност, подчинена на разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 и изпраща копие до Комисията. В срок от 180 дни от края на операцията тя изпраща сбит отчет на АНТКОМ с копие до Комисията. Тя разполага с дванадесетмесечен срок, считано от края на операцията, да изпрати окончателния отчет от изследванията на АНТКОМ с копие до Комисията.

5.   Редът и условията за приложение на настоящия член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

ГЛАВА III

СИСТЕМА ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАННИТЕ

РАЗДЕЛ I

ДЕКЛАРИРАНЕ НА УЛОВА И ОБХВАТА НА РИБОЛОВНАТА ДЕЙНОСТ

Член 9

Деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност

1.   Риболовните кораби на Общността са подчинени на три системи за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност, съответстващи на периодите за деклариране по членове 10, 11 и 12 в зависимост от съответните видове и статистически зони, подзони и сегменти FAO.

2.   В декларацията за улов и обхват на риболовната дейност се вписва следната информация:

a)	име на съответния кораб;

б)	външна идентификационна маркировка на кораба;

в)	общ улов от визирания вид;

г)	общ брой дни и часове действителен риболов;

д)	уловът от всички видове и допълнителният улов, съхранявани на борда през декларирания период;

е)	броят на куките при риболов с парагади.

3.   Капитаните на риболовните кораби на Общността предават декларацията за улов и обхват на риболовната дейност на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, в еднодневен срок, считано от края на декларирания период съгласно членове 10, 11 и 12.

4.   Държавите-членки изпращат на Комисията по компютърен път в тридневен срок от края на декларирания период декларацията за улов и обхват на риболовната дейност, предадена от всеки риболовен кораб под техен флаг и регистриран в Общността. Във всяка декларация за улов и обхват на риболовната дейност се уточнява съответният период, за който се отнася. Най-късно до пет дни от края на декларирания период Комисията предава на АНТКОМ декларациите за улов и обхват на риболовната дейност съгласно разпоредбите на параграф 3.

5.   Системите за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност се прилагат към видовете, уловени с научна цел, ако уловът надвишава 5 тона за дадения период, освен ако към съответните видове не се прилагат специални разпоредби.

6.   Условията за приложението на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

7.   Подробни правила за прилагaнето на нacтоящия член се приeмат в съотвeтcтвие с процедурата, опредeлена в член 37, парaграф 2.

Член 10

Система за месечно деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност

1.   За целите на системата за месечно деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност декларираният период се определя като календарния месец.

2.   Системата се прилага към:

a)	улова на Electrona carlsbergi в статистическа подзона FAO 48.3;

б)	улова на Euphausia superba в статистическа подзона FAO 48 и в статистически сегменти FAO 58.4.2 и 58.4.1.

3.   Условията за приложение на този член се определят съгласно процедурата от член 37, параграф 2

Член 11

Система за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност на десетдневни периоди

1.   За целите на системата за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност за десетдневни периоди календарният месец се разделя на три десетдневни периода за деклариране, обозначени с буквите А, B и C и продължаващи съответно от 1-ия до 10-ия ден, от 11-ия до 20-ия и от 21-ия до последния ден на месеца.

2.   Системата за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност на десетдневни периоди се прилага към:

a)	улова на Champsocephalus gunnari и Dissostichus eleginoides и другите дълбоководни видове в статистическа подзона FAO 58.5.2;

б)	улова с научна цел на калмари от вида Martialia hyadesi в статистическа подзона FAO 48.3.

в)	улова на раци от вида Paralomis spp. (разред Decapoda, подразред Reptantia) в статистическа подзона FAO 48.3, различен от този през първата фаза на режима на АНТКОМ за изследователски риболов на този вид в тази подзона.

3.   Условията за приложение на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 12

Система за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност за петдневни периоди

1.   За целите на системата за деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност на десетдневни периоди всеки календарен месец се разделя на шест периода за деклариране, обозначени с буквите А, В, С, D, E и F и продължаващи съответно от 1-ия до 5-ия, от 6-ия до 10-ия, от 11-ия до 15-ия, от 16-ия до 20-ия, от 21-ия до 25-ия и от 26-ия до последния ден на месеца.

2.   Системата за се прилага за риболовен сезон към:

a)	улова на Champsocephalus gunnari в статистическа подзона FAO 48.3;

б)	улова на Dissostichus eleginoides в статистически подзони FAO 48.3 и 48.4;

в)	улова с научна цел на Dissostichus eleginoides в цялата зона по конвенцията в правоъгълници с точни координати по определението от член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 600/2004.

3.   Когато АНТКОМ нотифицира закриването на риболовния сезон поради липса на декларацията за улов и обхват на риболова, визирана в настоящия член, съответният кораб/кораби прекратяват незабавно въпросната риболовна дейност. Тези кораби могат да подновят дейността си само, след като предадат на АНТКОМ липсващата декларация или обяснение за техническите затруднения, обясняващи липсата ѝ.

4.   Условията за приложение на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

РАЗДЕЛ II

СИСТЕМА ЗА МЕСЕЧНО ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАННИТЕ С ТОЧНИ КООРДИНАТИ ПРИ РИБОЛОВ С ТРАЛОВЕ, ПАРАГАДИ И ВИНТЕРИ

Член 13

Система за месечно деклариране на улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати

1.   За всеки риболовен сезон риболовните кораби на Общността съобщават на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават, най-късно до петнадесетия ден от месеца след месеца, в който е извършен риболовът, данните за улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати за съответния месец и съответно за риболова с тралове, парагади или винтери за следните видове и зони:

a)	Champsocephalus gunnari в статистически сегмент FAO 58.5.2 и в статистическа подзона FAO 48.3;

б)	Dissostichus eleginoides в статистически подзони FAO 48.3 и 48.4;

в)	Dissostichus eleginoides в статистически сегмент FAO 58.5.2;

г)	Electrona carlsbergi в статистическа подзона FAO 48.3;

д)	Martialia hyadesi в статистическа подзона FAO 48.3;

е)	Paralomis spp. (разред Decapoda, подразред Reptantia) в статистическа подзона FAO 48.3, различен от улова през първата фаза на режима на АНТКОМ за изследователски риболов на този вид и в тази подзона.

2.   Данните се декларират за всяко залагане за видовете риболов по параграф 1, точки б) и е) и на хвърляне в останалите случаи.

3.   Всички улови от визираните видове и от допълнителния улов се декларират по видове. В данните се включва и броят морски птици и бозайници от всеки вид, уловени и пуснати на свобода или убити.

4.   В края на всеки календарен месец държавите-членки предават данните по параграфи 1, 2 и 3 на Комисията, която незабавно ги съобщава на АНТКОМ.

5.   Условията за приложение на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 14

Система за месечно деклариране на биологични данни с точни координати

1.   Риболовните кораби на Общността предават на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават, при същите условия и за същите видове риболов като визираните в член 13, представителна извадка от размерите на дължината на видовете, предмет на риболова и на видовете от допълнителния улов.

2.   Измерването на дължината на рибата включва цялата дължина, закръглена в сантиметри към по-ниското число, като представителната извадка трябва да произлиза от правоъгълник с точни координати (0,5° ширина на 1° дължина). Ако корабът се придвижи от един правоъгълник с точни координати в друг в рамките на един месец, необходимо е да се измери дължината на рибите във всеки един от тези правоъгълници.

3.   По отношение на данните за риболова, визиран в член 13, параграф 1, буква г), представителната извадка включва най-малко 500 риби.

4.   На края на всеки месец държавите-членки предават получената информация на Комисията, която незабавно я предава на АНТКОМ.

5.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 15

Закриване на риболов поради липса на декларация

1. Когато АНТКОМ нотифицира една държава-членка за закриването на даден риболов поради липса на една от декларациите по членове 13 и 14, въпросната държава-членка незабавно прекратява участието на своите кораби в съответния риболов.

РАЗДЕЛ III

ГОДИШНО ДЕКЛАРИРАНЕ НА УЛОВА

Член 16

Данни за общия улов

1.   При спазване на член 15 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 държавите-членки съобщават на Комисията до 31 юли всяка година данните за общия улов за предишната година на риболовните кораби, плаващи под техен флаг, за всеки кораб поотделно.

2.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 17

Общи данни за улова на крил

1.   Риболовните кораби на Общността, участвали в улов на крил в зоната по конвенцията, съобщават на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават, до 1 януари всяка година данните за улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати за предишния сезон.

2.   Държавите-членки групират тези данни по правоъгълници с размер 10 х 10 морски мили и по десетдневни периоди и ги предават на Комисията най-късно до 1 март следващата година.

3.   За обработването на данните за улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати календарният месец се разделя на три десетдневни периода за деклариране, обозначени с буквите А, В и С и продължаващи съответно от 1-ви до 10-и, от 11-и до 20-и и от 21-ви до последния ден на месеца.

4.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 18

Данни за улова на раци в статистическа подзона FAO 48.3

1.   Риболовните кораби на Общността, които ловят раци в статистическа подзона FAO 48.3, съобщават на Комисията до 25 септември всяка година данните за протичането на риболовната дейност и улова на раци до 31 август същата година. Комисията предава тези данни на АНТКОМ най-късно до 30 септември всяка година.

2.   Данните за улова, извършен след 31 август всяка година, се съобщават на Комисията в двумесечен срок от закриването на съответния риболов. Комисията предава тези данни на АНТКОМ в тримесечен срок от закриването на съответния риболов.

3.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 19

Данни за улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати при изследователски лов на калмари в статистическа подзона FAO 48.3

1.   Риболовните кораби на Общността, които ловят калмари (Martialia hyadesi) в статистическа подзона FAO 48.3, съобщават на Комисията до 25 септември всяка година данните за улова и обхвата на риболовната дейност с точни координати за този вид риболов. Данните включват и броя морски птици и морски бозайници, уловени и пуснати на свобода или убити. Комисията предава тези данни на АНТКОМ най-късно до 30 септември всяка година.

2.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2

ГЛАВА IV

КОНТРОЛ И ИНСПЕКЦИИ

РАЗДЕЛ I

КОНТРОЛ И ИНСПЕКЦИИ ПО МОРЕ

Член 20

Приложение

Разпоредбите на тази глава се прилагат към риболовните кораби на Общността и корабите, плаващи под флага на друга страна по конвенцията.

Член 21

Инспектори на АНТКОМ, назначени от държавите-членки, за инспекциите по море

1.   Държавите-членки могат да посочат инспектори към АНТКОМ, оторизирани да се качват на борда на всеки риболовен кораб на Общността или, със съгласието на друга страна по конвенцията, на борда на кораб под неин флаг, който извършва или възнамерява да извърши улов на живи морски ресурси или научноизследователска дейност върху рибните ресурси в зоната по конвенцията.

2.   Инспекторите на АНТКОМ контролират в зоната на конвенцията корабите под флага на договарящи страни, различни от членовете на Общността, и корабите под флага на държавите-членки на Общността за спазването на мерките за съхранение, приети от АНТКОМ, а по отношение на корабите на Общността и на мерките от европейското законодателство в областта на опазването и контрола на рибните ресурси, приложими към тези кораби.

3.   Инспекторите на АНТКОМ трябва да бъдат добре запознати с риболовната и научноизследователската дейност, която контролират, както и с разпоредбите на конвенцията и приетите в нейно приложение мерки. Държавите-членки удостоверяват квалификацията на всеки посочен от тях инспектор.

4.   Инспекторите трябва да бъдат граждани на държавата-членка, която ги назначава, и да са под юрисдикцията само на тази държава. Те имат статута на бордови офицер и трябва да могат да общуват на езика на страната, под чийто флаг плава корабът или корабите, на които упражняват дейността си.

5.   Всеки инспектор на АНТКОМ притежава документ за самоличност, одобрен или предоставен от АНТКОМ и издаден от държавата-членка, която го е назначила. В документа е посочено, че инспекторът има правомощия да упражнява контрол съгласно системата за наблюдение и контрол на АНТКОМ.

6.   Държавите-членки съобщават имената на назначените от тях инспектори в секретариата на АНТКОМ с копие до Комисията в четиринадесетдневен срок от тяхното назначаване.

7.   Държавите-членки сътрудничат помежду си и с Комисията за целите на прилагане на системата.

8.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 22

Определяне на дейностите, подлежащи на инспекция

Дейностите по изследване и използване на живите морски ресурси в зоната по конвенцията подлежат на инспекция. По презумпция такава дейност е налице, когато инспектор на АНТКОМ установи, че дейността на даден риболовен кораб отговаря поне на един от следните четири критерия и нито един елемент не сочи обратното:

a)

риболовното съоръжение се използва в момента, току-що е използвано или е подготвено за използване въз основа на следните констатации: i) мрежите, парагадите и винтерите са във водата; ii) мрежите и траловете са заредени; iii) на куките е сложена стръв, в капаните или винтерите има стръв или стръвта е размразена и готова за използване; iv) в бордовия дневник се споменава за скорошен риболов или за начало на риболов;

б)	рибите в зоната по конвенцията се третирани или току-що са били третирани въз основа на следните констатации: i) на борда са складирани пресни риби или рибни отпадъци; ii) размразяват се риби; iii) има информация за операции или продукти в това отношение;

в)	риболовното съоръжение на кораба е във водата въз основа на следните констатации: i) на риболовното съоръжение са отбелязани знаците на кораба; ii) риболовното съоръжение съответства на това, с което разполага корабът; iii) в бордовия дневник е указано, че риболовното съоръжение е във водата;

г)	на борда на кораба се съхраняват риби (или продукти от тях) от видовете, намиращи се в зоната по конвенцията.

Член 23

Сигнализация на корабите, на чийто борд има инспектори

1.   Корабите, на чийто борд има инспектори на АНТКОМ, издигат специално знаме или флаг, одобрени от АНТКОМ и сигнализиращи, че на борда има инспектори, които извършват контролна дейност съгласно системата за контрол на АНТКОМ.

2.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2

Член 24

Процедури за инспекция по море

1.   Всеки кораб на Общността, който се намира в зоната по конвенцията с цел да осъществява риболовни операции или научноизследователска дейност върху живи морски ресурси, съгласно член 23 е длъжен при получаване на сигнал по международната сигнализация от кораб, на чийто борд има инспектор на АНТКОМ, да спре и да вземе всички необходими мерки за сигурното и бързо прехвърляне на инспектора на него, освен когато извършва активна риболовна дейност, като в този случай изпълнява нареждането при първа възможност.

2.   Капитанът на кораба позволява на инспектора и евентуално на неговите помощници да се качат на борда на кораба. Инспекторът на АНТКОМ представя документа, посочен в член 21, параграф 5, щом се качи на борда. Капитанът улеснява инспекторите в изпълнението на задачите им включително и достъпа до комуникационната апаратура при необходимост.

3.   Контролът се осъществява така, че минимално да пречи или затруднява кораба. Исканите сведения се свеждат до установяването на фактите, позволяващи да се установи спазват ли се мерките по опазване, приети от АНТКОМ и приложими към страната, под чийто флаг плава корабът.

4.   Инспекторите на АНТКОМ имат право да контролират улова, мрежите и всички останали риболовни съоръжения, както и риболовната и научноизследователската дейност. Те имат достъп до данните и отчетите за улова и местоположението на кораба, доколкото това е необходимо за изпълняване на задачите им. При необходимост инспекторите могат да правят снимки и/или видеозаписи като доказателство за допуснато нарушение на мерките за опазване, приети от АНТКОМ.

5.   Инспекторите на АНТКОМ прикрепят одобрен от АНТКОМ идентификационен знак на всяка мрежа или друго риболовно съоръжение, използвано в нарушение на мерките за опазване, приети от АНТКОМ. Те отбелязват този факт в отчета по член 25, параграфи 3 и 4.

6.   Ако корабът откаже да спре или да улесни по какъвто и да било начин прехвърлянето на инспектор или ако капитанът или екипажът се месят в дейността, която е в правомощията на инспектора, съответният инспектор подготвя подробен доклад с пълно описание на всички обстоятелства и го изпраща на назначилата го държава, за да бъде предаден съгласно разпоредбите на член 25.

Намесата в дейността на инспектор и неизпълнението на разумните искания на инспектор по време на изпълнението на неговите задачи се отнасят до държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, както ако тази държава беше назначила инспектора.

Тази държава-членка изготвя доклад за мерките, взети съгласно този параграф и съгласно член 26.

7.   Преди да напусне инспектирания кораб, инспекторът на АНТКОМ предава на капитана на кораба надлежно попълнен екземпляр от контролния отчет, визиран в член 25.

8.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 25

Контролен отчет

1.   За всяка инспекция по море, осъществена съгласно член 24, се изготвя контролен отчет по указанията на АНТКОМ и съгласно следните разпоредби:

a)	инспекторът на АНТКОМ декларира всяко предполагаемо нарушение на действащите мерки за опазване. По време на контрола инспекторът позволява на капитана на кораба да прави коментари на същия формуляр по всякакви аспекти на контрола;

б)	инспекторът подписва контролния отчет и приканва и капитанът да го подпише срещу получаване.

2.   В петнадесетдневен срок от пристигането си в пристанището инспекторът на АНТКОМ предава на назначилата го държава-членка копие от контролния отчет, придружено евентуално от снимките и видеозаписите.

3.   В петнадесетдневен срок от получаването назначилата инспектора държава-членка изпраща в АНТКОМ копие от контролния отчет, придружено евентуално с два екземпляра от снимките и видеозаписите.

В седемдневен срок от получаването държавата-членка изпраща в Комисията копие от контролния отчет, придружено евентуално от копия на снимките и видеозаписите, както и всички допълнителни доклади и информации, предадени впоследствие на АНТКОМ и свързани с контролния отчет.

4.   Всяка държава-членка, получила контролен отчет и допълнителни доклади и информация включително докладите по член 24, параграф 6, свързани с кораб под неин флаг, незабавно изпраща копия на АНТКОМ и на Комисията, като прилага и копие от всички коментари и/или наблюдения, които е изпратила на АНТКОМ след получаването на тези доклади и информация.

5.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

Член 26

Процедура при нарушение

1.   Ако при инспекция, извършена съгласно системата за контрол на АНТКОМ, се установи, че приетите по силата на конвенцията мерки са нарушени, държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, следи срещу физическите или юридическите лица, отговорни за нарушението на конвенцията, да бъдат взети съответните мерки съгласно член 25 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивото използване на рибните ресурси в рамките на общата европейска политика в областта на риболова (11).

2.   В срок от четиринадесет дни от получаване на съдебната призовка или началото на процеса държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, предупреждава АНТКОМ и Комисията и ги информира за хода на производството и изхода от процеса.

3.   Поне веднъж годишно държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, информира писмено АНТКОМ за съдебното преследване по параграф 1 и за наложените наказания. Когато съдебното производство не е приключило, се изпраща отчет за неговия ход. Когато не е образувано производство или започнатото не е дало резултат, към отчета се добавя обяснение. Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, изпраща копие от този отчет на Комисията.

4.   Санкциите, предвидени от държавите-членки за нарушения на конвенцията от кораби под техен флаг, трябва да са достатъчно строги, за да гарантират спазването на мерките, да предотвратяват нарушенията и да лишават нарушителите от икономически облаги от незаконната им дейност.

5.   Държавата-членка се уверява, че всеки кораб под неин флаг, заловен в нарушение на мерките по конвенцията на АНТКОМ, е прекратил всякаква риболовна дейност в зоната по конвенцията до изтичане на наложените му наказания и санкции.

6.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

РАЗДЕЛ II

КОНТРОЛ И ИНСПЕКЦИИ В ПРИСТАНИЩАТА

Член 27

Контрол и инспекции в пристанищата

1.   Държавите-членки инспектират всички кораби, транспортиращи Dissostichus spp., които влизат в техните пристанища.

Инспекцията има за цел да установи, че:

a)	уловът, който ще се разтоварва или прехвърля: i) е придружен от сертификат за улов на Dissostichus съгласно Регламент (ЕО) № 1035/2001 на Съвета от 22 май 2001 г., въвеждащ документационна схема за улова на Dissostichus spp. (12), и ii) отговаря на информацията от този документ;

б)	ако корабът е направил улов в зоната по конвенцията, че са спазени мерките за опазване на АНТКОМ.

2.   За улесняване на инспекциите държавите-членки изискват от съответните кораби предварително да обявят влизането си в пристанището и да заявят писмено, че не са вършили никаква незаконна, нерегламентирана и недекларирана риболовна дейност в зоната на конвенцията, нито са подпомагали такава дейност. На корабите, които не декларират, че не са участвали в незаконна, нерегламентирана и недекларирана риболовна дейност или които въобще не подават декларация, се отказва влизането в пристанището освен при аварийна ситуация.

Корабите, на които се разрешава влизането в пристанището, се инспектират възможно най-бързо от компетентните органи на държавата-членка най-късно до четиридесет и осем часа от влизането им.

Инспекциите не трябва да налагат ненужни тежести на кораба или на екипажа и трябва да спазват условията от системата за контрол на АНТКОМ.

3.   При наличие на доказателства, че риболовният кораб е в нарушение на мерките за опазване на АНТКОМ, компетентните органи на държавата-членка, в която е пристанището, не разрешават разтоварването или прехвърлянето на улова.

Държавата-членка, в която е пристанището, информира държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, за своите заключения и сътрудничи с нея за извършването на анкета за въпросното нарушение и при необходимост за налагането на санкции съгласно националното законодателство.

4.   Държавите-членки при първа възможност сигнализират на АНТКОМ всеки кораб, съгласно параграф 1, на който е отказан достъп до пристанището или разрешение за разтоварване на Dissostichus spp. Едновременно с това държавите-членки изпращат копие на Комисията.

5.   Условията за прилагане на този член се определят съгласно процедурата по член 37, параграф 2.

ГЛАВА V

КОРАБИ, ИЗВЪРШВАЩИ НЕЗАКОННА, НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА И НЕДЕКЛАРИРАНА РИБОЛОВНА ДЕЙНОСТ (IUU) В ЗОНАТА НА КОНВЕНЦИЯТА

РАЗДЕЛ I

КОРАБИ НА СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА

Член 28

Дейности IUU, извършвани от кораби на страните по конвенцията

1.   За целите на настоящия раздел може да се допусне, че кораб на страна по конвенцията е извършвал дейности IUU, компрометиращи ефикасността на мерките за опазване, приети от АНТКОМ, ако:

a)	е извършвал риболовна дейност в зоната на конвенцията, без да притежава специалното разрешение за риболов по член 3 или, когато не става въпрос за кораб на Общността, без лиценз, издаден съгласно мерките за опазване на АНТКОМ, или в нарушение на условията в съответното разрешение;

б)	не е регистрирал или декларирал извършения улов в зоната на конвенцията по системата за деклариране, приложима към извършената от него риболовна дейност, или е направил фалшива декларация;

в)	извършвал е риболов по време на закрити за риболов периоди или в забранени зони в нарушение на мерките за опазване на АНТКОМ;

г)	използвал е забранено риболовно съоръжение в нарушение на мерките за опазване на АНТКОМ;

д)	прехвърлил е улов на борда на кораби от списъка IUU на АНТКОМ или е участвал в съвместна риболовна дейност с тях;

е)	извършвал е риболовна дейност, противоречаща на всяка друга мярка за опазване на АНТКОМ в ущърб на реализацията на целите на конвенцията, формулирани в член XXII от нея; или

ж)	извършвал е риболовна дейност в ущърб на реализацията на целите, преследвани с мерки по опазване, приети от АНТКОМ, в прилежащите води на островите, разположени в зоната по конвенцията, чиято принадлежност към суверенни държави е призната от всички страни по конвенцията.

2.   По отношение на риболовните кораби на Общността, позоваването на мерките за опазване, приети от АНТКОМ, се разбира като позоваване на съответните разпоредби за прилагане на тези мерки от Регламенти (ЕО) № 600/2004, (ЕО) № 1035/2001 и разпоредбите на ежегодните регламенти, определящи условията и възможностите за риболов за някои рибни запаси или групи от запаси в териториалните води на Общността и за корабите на Общността във водите, където има ограничения на улова.

Член 29

Идентификация на корабите, извършващи IUU

1.   Държавите-членки, получили сериозно подкрепена с доказателства информация за кораби, отговарящи, inter alia, на едно от условията от член 28 въз основа на разпоредбите от членове 19—26, съобщават тази информация на Комисията най-късно до 20 април на годината, следваща годината, през която е извършена съответната дейност.

Комисията предава незабавно на АНТКОМ и най-късно до 30 април получената от държавите-членки информация.

2.   Щом получи от АНТКОМ предварителния списък на корабите, за които се подозира извършването на дейности IUU, Комисията незабавно го съобщава на държавите-членки.

Държавата-членка или държавите-членки, чиито кораби фигурират в този предварителен списък, предават своите наблюдения на Комисията най-късно до 1 юни и евентуално проверяемите данни от системата VMS и всяко друго доказателство, че споменатите кораби не са извършвали риболовна дейност в нарушение на мерките за опазване на АНТКОМ или не са имали възможност да извършват риболовна дейност в зоната по конвенцията. Комисията предава тези наблюдения и доказателства на АНТКОМ най-късно до 30 юни.

3.   Щом получат проекта за списък по параграф 2, държавите-членки наблюдават отблизо споменатите кораби, за да проследят дейността им и да установят всяка евентуална смяна на името, флага или собственика.

4.   Комисията съобщава на държавите-членки още с получаването му от АНТКОМ списъка на корабите на страните по конвенцията, фигуриращи във временния списък на корабите IUU. Държавите-членки съобщават на Комисията всякакви допълнителни наблюдения или информации за корабите, упоменати в списъка, най-малко два месеца преди годишното заседание на АНТКОМ. Комисията незабавно предава тези допълнителни наблюдения и информации на АНТКОМ.

5.   Всяка година Комисията съобщава на държавите-членки списъка на корабите IUU, приет от АНТКОМ.

Член 30

Мерки спрямо корабите на страните по конвенцията

1.   Държавите-членки вземат всички необходими мерки съгласно националното и европейското законодателство с цел:

a)	да не се издава никакво специално разрешение за риболов в зоната по конвенцията съгласно член 3 на риболовни кораби на Общността, фигуриращи в списъка IUU;

б)	да не се издава никакъв лиценз или разрешение за риболов на кораби от списъка IUU за риболов в тяхната акватория или водите под тяхна юрисдикция;

в)	кораби от списъка IUU да не плават под техен флаг;

г)	корабите от списъка IUU, влизащи доброволно в техни пристанища, да се инспектират съгласно член 27.

2.   Забранява се:

a)	на риболовните, помощните и товарните кораби на Общността чрез дерогация на член 11 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 да участват в съвместни разтоварителни или риболовни операции с кораби от списъка IUU;

б)	на корабите от списъка IUU, влизащи доброволно в пристанището, да разтоварват в него;

в)	отдаването под наем на кораби от списъка IUU;

г)	внос на Dissostichus spp. от кораби, фигуриращи в списъка IUU.

3.   Държавите-членки не заверяват документите за износ и реекспорт на пратка Dissostichus spp. съгласно съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1035/2001, когато съответната пратка е декларирана като улов на кораб, фигуриращ в списъка IUU.

4.   Комисията събира и обменя с останалите страни по конвенцията, както и със сътрудничещите държави и зони, които не са страни по конвенцията, всяка доказана информация с цел откриването, наказването и предотвратяването на използването на фалшиви сертификати за внос/износ на риба от кораби, фигуриращи в списъка INN.

РАЗДЕЛ II

КОРАБИ НА ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА

Член 31

Мерки спрямо гражданите на страните по конвенцията

Държавите-членки сътрудничат и вземат всички необходими мерки съгласно националното и европейското законодателство с цел:

a)	да се уверят, че гражданите под тяхна юрисдикция не извършват, нито благоприятстват незаконна, нерегламентирана и недекларирана дейност (IUU), включително не приемат работа на борда на кораби от списъка IUU по член 29;

б)	да идентифицират своите граждани, които действително притежават или ползват кораби, извършващи риболовни дейности IUU.

Държавите-членки се уверяват, че санкциите за риболовна дейност IUU, наложени на техни граждани, са достатъчно строги, за да възпрепятстват, предотвратяват и спират всякаква риболовна дейност IUU и да лишат нарушителите от облаги от тази незаконна практика.

Член 32

Дейности IUU на кораби на държави, които не са страна по конвенцията

1.   Всеки кораб на държава, която не е страна по конвенцията, забелязан да действа в зоната по конвенцията или на който е отказан достъп до пристанището и разтоварване и прехвърляне съгласно член 27, се смята за извършил дейности IUU в нарушение на мерките по опазване на АНТКОМ.

2.   В случай на прехвърляне на товар вътре или извън зоната по конвенцията, в което участва уличен кораб на държава, която не е страна по конвенцията, презумпцията за нарушаване на мерките за опазване на АНТКОМ се отнася и до всеки друг кораб на държави, които не са страни по конвенцията, участвал в съвместни операции с уличения кораб.

Член 33

Инспекции на корабите на държави, които не са страна по конвенцията

1.   Държавите-членки следят всеки кораб на държава, която не е страна по конвенцията, визиран в член 32, който влиза в техни пристанища, да се инспектира съгласно член 27.

2.   На корабите, инспектирани съгласно параграф 1, не се разрешава разтоварването или прехвърлянето на риба от видовете, защитени с мерките за опазване на АНТКОМ, която съхраняват на борда, освен ако корабът докаже, че всички риби са уловени при спазване на тези мерки и на предписанията на конвенцията.

Член 34

Информацията за корабите на държавите, които не са страна по конвенцията

1.   Всяка държава-членка, уличила кораб на държава, която не е страна по конвенцията или отказала достъп до пристанището, разтоварване или прехвърляне на такъв кораб съгласно член 32 и 33, се опитва да информира въпросния кораб, че той е заподозрян в нарушение на целите на конвенцията и разпраща тази информация до страните по конвенцията, АНТКОМ и страната, под чийто флаг плава корабът.

2.   Държавите-членки незабавно предават на Комисията сведенията за уличаване, отказ на достъп до пристанището, на разтоварване или прехвърляне, както и резултатите от всички инспекции в техните пристанища и всички следващи действия, предприети спрямо съответния кораб. Комисията незабавно предава тази информация на АНТКОМ.

3.   Във всеки момент държавите-членки могат да изпратят на Комисията за незабавно препращане в АНТКОМ всяка допълнителна информация, релевантна за идентификацията на кораб на държава, която не е страна по конвенцията, заподозрян за извършването на дейност IUU в зоната по конвенцията.

4.   Всяка година Комисията съобщава на държавите-членки корабите от държави, които не са страна по конвенцията, фигуриращи в списъка IUU, приет от АНТКОМ.

Член 35

Мерки спрямо корабите на държави, които не са страна по конвенцията

Член 30, параграфи 1, 2 и 3 се прилага mutatis mutandis към корабите на държави, които не са страна по конвенцията, фигуриращи в списъка IUU от член 34, параграф 4.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

Прилагане

Необходимите мерки за прилагане на членове 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 21, 23, 24, 25, 26 и 27 се определят по процедурата от член 37, параграф 2.

Член 37

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, създаден съгласно член 30 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

2.   При всяко позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

3.   Комитетът приема процедурен правилник.

Член 39

Отмяна

1.   Регламенти (ЕИО) № 3943/1990, (ЕО) № 66/98 и (ЕО) № 1721/1999 се отменят.

2.   Всяко позоваване на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 39

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от 16 декември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 252, 5.9.1981 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1954/2003 (ОВ L 289, 7.11.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 379, 31.12.1990 г., стр. 45.

(5)  ОВ L 6, 10.1.1998 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2742/1999 (ОВ L 341, 31.12.1999 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 14.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(9)  ОВ L 266, 1.10.1998 г., стр. 27. Регламент, отменен с Регламент (ЕО) № 26/2004 (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25).

(10)  ОВ L 97, 1.4.2004 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(12)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 669/2003 (ОВ L 97, 15.4.2003 г., стр. 1).

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

49

---

32004D0294

---

L 097/53

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 март 2004 година

за упълномощаване на държавите-членки, които са договарящи се страни по Парижката конвенция от 29 юли 1960 година относно гражданската отговорност в областта на атомната енергия, да ратифицират в интерес на Европейската общност Протокола за изменение на конвенцията или да се присъединят към него

(2004/294/EО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в), член 67, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея и член 300, параграф 3, втора алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид съгласието на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Протоколът за изменение на Конвенцията от 29 юли 1960 г. относно гражданската отговорност в областта на атомната енергия, изменен с допълнителен протокол от 28 януари 1964 г. и с протокол от 16 ноември 1982 г. (наричана по-долу Парижката конвенция), бе договорен с оглед увеличаване на компенсациите за жертвите на вреди, причинени от ядрени аварии. Той предвижда увеличаване на размера на обезщетенията и разширяване на системата за гражданска отговорност в областта на ядрената енергетика по отношение на вредите, нанесени на околната среда.

(2)

В съответствие с преговорните директиви на Съвета от 13 септември 2002 г. Комисията договори Протокол за изменение на Парижката конвенция по въпросите, попадащи под юрисдикцията на Европейската общност. Преговорните директиви на Съвета обаче не предвиждат договарянето на клауза, която да позволява присъединяването на Общността към протокола.

(3)	Протоколът бе окончателно приет от договарящите се страни по Парижката конвенция. Текстът на протокола е в съответствие с преговорните директиви на Съвета.

(4)

Общността има изключителна юрисдикция по отношение измененията на член 13 от Парижката конвенция, когато подобни изменения биха засегнали правилата, установени в Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно юрисдикцията, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски въпроси (2). Държавите-членки запазват своята юрисдикция по въпросите, уредени с протокола, които не засягат правото на Общността. Предвид предмета и целта на протокола за изменение приемането на разпоредбите от протокола, които попадат под юрисдикцията на Комисията, не може да бъде изолирано от разпоредбите, които са под юрисдикцията на държавите-членки.

(5)	Протоколът за изменение на Парижката конвенция е особено важен предвид интересите на Общността и нейните държави-членки, тъй като той внася подобрения при регламентирането на обезщетенията за вреди, причинени от ядрени аварии.

(6)	Протоколът бе подписан от държавите-членки, които са договарящи се страни по Парижката конвенция, от името на Европейската общност на 12 февруари 2004 г. под условие за неговото сключване на по-късна дата в съответствие с Решение 2003/882/EО на Съвета от 27 ноември 2003 (3).

(7)

Парижката конвенция и протоколът за изменение не са отворени за участие от страна на регионални организации. В резултат Общността не е в позиция да подписва или ратифицира протокола, нито да се присъедини към него. При тези условия ратификацията или присъединяването към протокола в интерес на Общността от страна на държавите-членки е обосновано на базата на изключение.

(8)

Три от държавите-членки обаче, а именно Австрия, Ирландия и Люксембург не са страни по Парижката конвенция. Предвид факта, че протоколът внася изменения в Парижката конвенция, че Регламент (EО) № 44/2001 упълномощава държавите-членки, обвързани от посочената конвенция, да продължат да прилагат предвидените в нея правила относно юрисдикцията и че протоколът не внася значителни промени в правилата относно юрисдикцията, предвидени в конвенцията, има обективно основание това решение да бъде адресирано единствено към държавите-членки, които са страни по Парижката конвенция. В съответствие с това Австрия, Ирландия и Люксембург ще продължат да спазват правилата на Общността, предвидени в Регламент (EО) № 44/2001 и да ги прилагат в областта, която е обхваната от Парижката конвенция и Протокола за нейното изменение.

(9)

Държавите-членки, които са договарящи се страни по Парижката конвенция, следва да ратифицират Протокола за изменение на Парижката конвенция или да се присъединят към него в интерес на Европейската общност в съответствие с условията, очертани в настоящото решение. Това ратифициране или присъединяване не засягат позицията на Австрия, Ирландия и Люксембург.

(10)	В резултат на това разпоредбите на протокола по отношение на Европейската общност ще се прилагат единствено от тези държави-членки, които понастоящем са договарящи се страни по Парижката конвенция и не се отнасят за позицията на Австрия, Ирландия и Люксембург.

(11)	Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета и следователно участват в приемането на настоящото решение.

(12)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, който е приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, както и не участва при неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Без да се засягат правомощията на Общността, държавите-членки, които понастоящем са договарящи се страни по Парижката конвенция ратифицират Протокола за нейното изменение или се присъединяват към него в интерес на Европейската общност. Това ратифициране или присъединяване не засягат позицията на Австрия, Ирландия и Люксембург.

2.   Текстът на Протокола за изменение на Парижката конвенция е прикрепен към настоящото решение.

3.   По смисъла на настоящото решение терминът „държава-членка“ означава всички държави-членки с изключение на Австрия, Дания, Ирландия и Люксембург.

Член 2

1.   Държавите-членки, които са договарящи се страни по Парижката конвенция, взимат необходимите мерки за едновременното депозиране на своите документи за ратифициране на Протокола или за присъединяването към него при главния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в рамките на разумен период и по възможност преди 31 декември 2006 г.

2.   Държавите-членки, които са договарящи се страни по Парижката конвенция, обменят информация с Комисията в рамките на Съвета преди 1 юли 2006 г. относно датата, на която се очаква да приключат парламентарните им процедури по ратификация или присъединяване към протокола. Датата и договореностите за едновременно депозиране се определят въз основа на това.

Член 3

Когато ратифицират или се присъединяват към Протокола за изменение на Парижката конвенция, държавите-членки информират писмено Генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно извършването на ратифицирането или присъединяването в съответствие с настоящото решение.

Член 4

Настоящото решение е адресирано към държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  Съгласие от 26.2.2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник)

(2)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 32.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51

---

22004A0401(01)

---

L 097/55

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ПРОТОКОЛ

за изменение на Конвенцията от 29 юли 1960 година за гражданска отговорност в областта на ядрената енергия, изменена с Допълнителния протокол от 28 януари 1964 година и с Протокола от 16 ноември 1982 година

ПРАВИТЕЛСТВАТА на Федерална република Германия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Испания, Република Финландия, Френската република, Гръцката република, Италианската република, Кралство Норвегия, Кралство Нидерландия, Португалската република, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Словения, Кралство Швеция, Швейцарската конфедерация и Република Турция;

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че е желателно да се измени Конвенцията за гражданска отговорност в областта на ядрената енергия, сключена в Париж на 29 юли 1960 г. в рамките на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, понастоящем Организация за икономическо сътрудничество и развитие, изменена с допълнителния протокол, подписан в Париж на 28 януари 1964 г. и с протокола, подписан в Париж на 16 ноември 1982 г.;

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

I.

Конвенцията за гражданска отговорност в областта на ядрената енергия от 28 юли 1960 г., изменена с Допълнителния протокол от 28 януари 1964 г. и с Протокола от 16 ноември 1982 г., се изменя, както следва:

А.

Буква а), i) и ii) от член 1 се заменят със следния текст: „i) „ядрена авария“ означава всеки факт или поредица от факти с един и същи произход, които причиняват ядрени вреди; ii) „ядрена инсталация“ означава всеки ядрен реактор, с изключение на тези, които са част от транспортно средство, всеки завод за производство или преработка на ядрен материал, завод за отделяне на изотопи на ядреното гориво, завод за преработка на отработило ядрено гориво, всяка инсталация за съхранение на ядрен материал, с изключение на тези за складиране на такива материали с цел превоз, всяка инсталация, предназначена за крайно съхранение на ядрен материал, включително реактори, заводи и инсталации, които са в процес на извеждане от експлоатация, както и всяка друга инсталация, в която се съдържа ядрено гориво или радиоактивни продукти или отпадъци, посочени от управителния комитет по атомна енергетика на организацията (наричан по-долу „Управителният комитет“); всяка договаряща се страна има право да вземе решение една или няколко ядрени инсталации да бъдат считани като една единна ядрена инсталация, които са с единна експлоатация, намират се на една и съща площадка, както и всяка друга инсталация, разположена на тази площадка и в която се съдържа ядрено гориво или радиоактивни продукти или отпадъци.“

Б.

Към член 1, буква а) се добавят четири нови точки vii), viii), ix) и x), както следва: „vii) „ядрена вреда“ означава: 1. смърт или телесна повреда; 2. загуба или повреждане на имущество; и за всяка от следните категории, доколкото са предвидени от правото на компетентния съд: 3. икономическа загуба, която произтича от загуба или вреда, посочени в точки 1 или 2, доколкото не са включени в тези точки, ако е понесена от лице, което има право да предяви иск с оглед на тази загуба или вреда; 4. стойността на мерките по възстановяването на увредена околна среда, освен в случаите, когато това увреждане е незначително, ако такива мерки действително са предприети или трябва да бъдат предприети, и доколкото това не е включено в точка 2; 5. загуба на печалба, която произтича от пряк икономически интерес от използването или възползването от околната среда, и която се дължи на значително увреждане на тази околна среда, и доколкото не е включена в точка 2; 6. стойността на предпазните мерки и всяка друга допълнителна загуба или всяка друга вреда, причинена от такива мерки, в случая на точки 1—5 до степента, до която загубата или вредата произтича или е резултат от йонизиращи лъчения, излъчвани от всеки източник на радиация, който се намира в ядрена инсталация, или излъчвани от ядреното гориво, или от радиоактивните продукти или отпадъци, които се намират в ядрената инсталация, или от ядрен материал с произход от, изпратен от или към ядрена инсталация, доколкото загубата или вредата са резултат от радиоактивните свойства на тези материали, или от комбинация от радиоактивни свойства с токсични, експлозивни или други опасни свойства на тези материали; viii) „възстановителни мерки“ означава всяка разумна мярка, която е утвърдена от компетентните власти на държавата, в която са предприети мерките, и които целят да възстановят или възобновят увредените или разрушени компоненти на околната среда или да въведат, когато е уместно, равновесие между тези компоненти на околната среда. Законодателството на държавата, която е претърпяла ядрена вреда определя кой има право да предприеме такива мерки; ix) „превантивни мерки“ означава всяка разумна мярка, предприета от което и да е лице, след като е настъпила ядрена авария или събитие, създаващо тежка и непосредствена заплаха от ядрена вреда, за предотвратяването или ограничаването до минимум на ядрените вреди, изброени в буква а), vii), точки 1—5, предмет на одобрение от компетентните власти, ако това се изисква от законодателството на държавата, в която се предприемат превантивните мерки; x) „разумни мерки“ означава всяка мярка, счетена от правото на компетентния съд като адекватна и пропорционална по отношение на всички обстоятелства, например: 1. естеството и обхвата на претърпяната ядрена вреда или, в случая с превантивните мерки, естеството и обхвата на риска от такава вреда; 2. вероятността, към момента на тяхното предприемане, че тези мерки ще бъдат ефективни; 3. приложимите научно-технически познания.“

В.

Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 а) Настоящата конвенция се прилага за ядрени вреди, понесени на територията на или в която и да е морска зона, установена съгласно международното право от или, като се изключи територията на недоговаряща се страна, която не е посочена в ii)—iv) от настоящия параграф, на борда на кораб или плавателно средство, с регистрация от: i) договаряща се страна; ii) недоговаряща се страна, която към момента на ядрената авария е договаряща се страна по Виенската конвенция относно гражданската отговорност за ядрена вреда, от 21 май 1963 г. и всяко изменение на тази конвенция, което е в сила за тази страна, както и по Съвместния протокол относно прилагането на Виенската конвенция и на Парижката конвенция от 21 септември 1988 г., при условие все пак, че договарящата се страна по Парижката конвенция, на територията на която е разположена ядрена инсталация на оператора, който носи отговорност, е и договаряща се страна по този Съвместен протокол; iii) недоговаряща се страна, която към момента на ядрената авария няма ядрена инсталация на своя територия, или в която и да е морска зона, установена от нея по силата на международното право; iv) всяка друга договаряща се страна, в която към момента на ядрената авария е в сила законодателство, отнасящо се до ядрената отговорност, и което предоставя еквивалентна полза на базата на реципрочността и се основава на същите принципи, като тези на настоящата конвенция, включително, inter alia, обективната отговорност на отговорния оператор, изключителната отговорност на оператора или разпоредба със същото действие, изключителната юрисдикция, равнопоставеното третиране на всички жертви от ядрена авария, признаването и изпълнението на присъдите, свободното прехвърляне на обезщетенията, лихвите и разходите. б) Нищо в настоящия член не препятства определена договаряща се страна, на чиято територия е разположена ядрената инсталация на отговорния оператор, да предвиди в своето законодателство по-широк обхват на прилагане по отношение на настоящата конвенция.“

Г.

Член 3 се заменя със следния текст: „Член 3 а) Операторът на ядрена инсталация е отговорен съгласно настоящата конвенция за всяка ядрена вреда, с изключение на: i) вреди, причинени на самата ядрена инсталация и на другите ядрени инсталации, дори и такива, които са в процес на изграждане, които се намират на площадката, на която се намира тази инсталация; и ii) вреди върху имущество, намиращо се на същата тази площадка, и което е или трябва да бъде използвано във връзка с едната или другата от тези инсталации, при положение, че тази вреда е причинена от ядрена авария, възникнала в тази инсталация или са намесени ядрени материали, произхождащи от тази инсталация, освен ако не е предвидено друго в член 4. б) В случаите, когато ядрени вреди са причинени съвместно от ядрена авария и от авария, различна от ядрената, вредата, причинена от втората авария, доколкото тя не може да бъде обосновано отделена от ядрената вреда, причинена от ядрената авария, се счита за вреда, причинена от ядрена авария. Когато ядрената вреда е причинена съвместно от ядрена авария, но и от излъчване на йонизиращо лъчение, непосочено в настоящата конвенция, то никоя разпоредба от настоящата конвенция не ограничава и не засяга по друг начин отговорността на всяко лице по отношение на това излъчване на йонизиращо лъчение.“

Д.

Член 4, букви в) и г) са съответно преномерирани в букви г) и д) и е добавена нова буква в), който гласи следното: „в) Прехвърлянето на отговорност върху оператора на друга ядрена инсталация, съгласно буква а), i) и буква б), i) и ii) от настоящия член може да се осъществи единствено ако този оператор има пряк икономически интерес по отношение на транспортирания ядрен материал.“

Е.

Член 5, букви б) и г) се заменят със следните текстове: „б) Въпреки това, когато ядрената вреда е причинена от ядрена авария, възникнала в ядрена инсталация и невключваща друго освен ядрените материали, които са на съхранение с цел транспорт, операторът на ядрената инсталация не носи отговорност, ако друг оператор или друго лице са отговорни по силата на член 4. в) Ако ядрената вреда предполага отговорността на повече от един оператор съгласно настоящата конвенция, то тяхната отговорност е съвместна; ако обаче такава отговорност е в резултат на ядрена вреда, причинена от ядрена авария, която включва ядрени материали в процес на превоз, било то в едно единствено превозно средство или, в случай на складиране, в процес на превоз в една и съща ядрена инсталация, максималната обща сума на отговорност на упоменатите оператори е равна на най-високата определена сума за оператора съгласно член 7. В нито един случай отговорността на оператора, в резултат на ядрена авария, не може да надхвърля определената в член 7 сума, приложима за него.“

Ж.

Член 6, букви в) и д) се заменят със следните текстове: „в), i) Никоя от разпоредбите на настоящата конвенция не засяга отговорността: 1. на всяко едно лице за причинена ядрена вреда при ядрена авария, за която по смисъла на член 3, буква а) или на член 9 операторът не носи отговорност по силата на настоящата конвенция, и когато тя е резултат от действие или бездействие на това лице, допуснати от него с намерение да причини вредата; 2. на надлежно упълномощено лице за оператор на реактор, който е част от транспортно средство, за причинена ядрена вреда при ядрена авария, за която операторът не носи отговорност съгласно член 4, буква а), iii) или буква б), iii); ii) На оператора не може да бъде вменена отговорност за ядрена вреда, причинена от ядрена авария, извън рамките на настоящата конвенция.“ „д) Ако операторът докаже, че ядрената вреда е причинена изцяло или отчасти в резултат на груба небрежност от страна на лицето, което я е претърпяло, или че това лице е действало или бездействало с намерение да причини вредата, то компетентния съд има право, когато националното законодателство го предвижда, да освободи изцяло или отчасти оператора от задължението да заплати обезщетение за вредата, претърпяна от това лице.“

З.

Член 7 се заменя със следния текст: „Член 7 а) Всяка договаряща се страна предвижда в своето законодателство отговорността на оператора за причинена ядрена вреда от всяка ядрена авария, да бъде в размер не по-малък от 700 милиона EUR. б) Независимо от буква а) от настоящия член и от член 21, буква а), всяка договаряща се страна може: i) като се има предвид естеството на въпросната ядрена инсталация и предвидимите последствия от ядрена авария, в която е включена, да определи по-нисък размер за отговорността, свързана с тази инсталация, като така определената сума не може да бъде по-малък от 70 милиона EUR; и ii) като се има предвид естеството на въпросния ядрен материал и предвидимите последствия от ядрена авария, в която е включен, да определи по-нисък размер за отговорността за превоз на ядрения материал, като така определената сума не може да бъде по-малък от 80 милиона EUR. в) Изплащането на обезщетение за ядрени вреди, причинени на превозното средство, на което се намират в момента на ядрената авария въпросните ядрени материали, не може да има за последствие намаляване на отговорността на оператора за другите ядрени вреди до размер под 80 милиона EUR или друг по-висок размер, определен в законодателството на договарящата се страна. г) Определените по силата на букви а) или б) от настоящия член или на буква в) от член 21 суми, покриващи отговорността на оператора на ядрени инсталации, разположени на територията на определена договаряща се страна, както и разпоредбите на законодателството на дадена договаряща се страна, предвидени съгласно буква в) от настоящия член, се прилагат спрямо отговорността на упоменатите оператори, независимо къде е настъпила ядрената авария. д) Всяка договаряща се страна може да подчини пренасянето на ядрени материали през нейна територия на условието максималният размер на отговорността на чуждият оператор да бъде увеличен, ако тя счете, че упоменатият размер не покрива достатъчно адекватно рисковете от ядрена авария при пренасянето. Така увеличеният максимален размер обаче не може да надхвърля максималния размер на отговорността на оператора на ядрени инсталации, разположени на територията на тази договаряща се страна. е) Разпоредбите на буква д) от настоящия член не са приложими за: i) превозване по море в случаите, когато по силата на международното право, е използвано право на убежище в пристанището на упоменатата договаряща се страна поради непосредствен риск или право на незастрашаващо преминаване през нейна територия; или ii) превозване по въздух, когато по силата на споразумение или на международното право, е използвано право на прелитане над територията или кацане на територията на упоменатата договаряща се страна. ж) Когато настоящата конвенция се прилага спрямо недоговаряща се страна съгласно член 2, буква а), iv), всяка договаряща се страна може да определи размер на отговорност, който да е по-малък по отношение на ядрени вреди от минималните размери, определени съгласно настоящия член или член 21, буква в), доколкото тази държава не предоставя реципрочни на еквивалентната сума ползи. з) Лихвите и съдебните разходи, определени от съда, сезиран по дело за обезщетение съгласно настоящата конвенция, не се считат за обезщетение за целите на тази конвенция и не са дължими от оператора над размера на обезщетенията, дължими в съответствие с настоящия член. и) Размерите, предвидени с настоящия член могат да бъдат конвертирани в национална валута, като сумите се закръглят. й) Всяка договаряща се страна приема необходимите разпоредби с цел лицата, претърпели ядрена вреда, да могат да предявят иск за обезщетение, без да инициират отделни процедури, в зависимост от същността на основанията за искане на такова обезщетение.“

И.

Член 8 се заменя със следния текст: „Член 8 а) Право за обезщетение по смисъла на настоящата конвенция се погасява или се прекратява по давност, по причина: i) настъпила смърт или понесена телесна повреда, когато не е предявен в срок тридесет години от датата на ядрената авария; ii) всяка друга понесена ядрена вреда, когато не е предявен иск в срок десет години от датата на ядрената авария. б) Националното законодателство може обаче да определи и по-голям срок от посочените в буква а), i) или ii), ако договарящата се страна, на територията на която е разположена ядрената инсталация, за която операторът е отговорен, предвижда мерки за покриване на отговорността на оператора по отношение на искове за обезщетение, предявени след изтичането на сроковете, посочени в буква а), i) или ii) и за периода на удължаването на този срок. в) Ако обаче е предвиден по-дълъг срок, съгласно буква б), исковете за обезщетение, предявени в рамките на този срок не могат по никакъв начин да засегнат правото на обезщетение по силата на настоящата конвенция за лица, предявили иск към оператора преди изтичането на срока: i) тридесет години при настъпила смърт или понесена телесна повреда; ii) десет години при всяка друга ядрена вреда. г) Националното законодателство може да определи срок на погасяване или давност от най-малко три години, който тече или считано от датата, към която засегнатият е узнал за ядрената вреда и за отговорния оператор, или от датата, към която има разумни основания той да е узнал за това, без да могат да се надхвърлят сроковете, установени по силата на букви а) и б) от настоящия член; д) В случаите, предвидени в член 13, буква е), ii), няма срок за погасяване или давност, при условие че в предвидените в букви а), б) и г) от настоящия член срокове: i) преди посоченият в член 17 трибунал да е взел решение, е предявен иск пред едно от съдилищата, измежду които упоменатия трибунал може да избира; ако трибуналът посочи като компетентен съд друг съд, различен от този, пред който вече е предявен искът, то той може да определи срок, в рамките на който искът трябва да бъде предявен пред компетентния съд, посочен от него; ii) било е отправено искане пред заинтересованата договаряща се страна, предвид определянето на компетентния съд от трибунала съгласно член 13, буква е), ii), при условие че искът се предяви след това определение, в срок, който ще бъде определен от трибунала. е) Ако липсват други изрични разпоредби на националното право, то лицето, претърпяло ядрената вреда, причинена от ядрена авария, което е предявило иск за обезщетение в срока, предвиден по настоящия член, може да измени иска си по отношение на всякакво утежняване на ядрената вреда след датата на изтичане на този срок, при условие че окончателната присъда не е била произнесена от компетентния съд.“

Й.	Член 9 се заменя със следния текст: „Член 9 Операторът не носи отговорност за ядрени вреди, причинени от ядрена авария, ако тази авария е пряк резултат на военен конфликт, военни действия, гражданска война или бунт.“

К.

Член 10 се заменя със следния текст: „Член 10 а) Всеки оператор е длъжен, с цел да покрие отговорността, предвидена с настоящата конвенция, да разполага с и да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, отговаряща на типа и условията, определени от компетентната публична власт, в размера, определен съгласно член 7, буква а) или член 7, буква б) или член 21, буква в). б) Когато отговорността на оператора не е ограничена по размер, договарящата се страна, на територията на която е разположена ядрената инсталация, за която операторът носи отговорност, установява ограничение на финансовата гаранция на отговорния оператор, доколкото така определеното ограничение не е под размера, посочен в член 7, буква а) или член 7, буква б). в) Договарящата се страна, на територията на която е разположена ядрената инсталация, чийто оператор носи отговорността, гарантира изплащането на искове за обезщетения за ядрени вреди, които са били установени срещу оператора, като предоставя необходимите средства, доколкото не е на разположение застраховка или друга финансова гаранция или те не са достатъчни за покриване на обезщетенията, в размер, който не може да бъде по-малък от размера, посочен в член 7, буква а) или член 21, буква в). г) Никой застраховател или друго лице, предоставило финансова гаранция, няма право да спре застраховката или финансовата гаранция, предвидени в букви а) или б) от настоящия член, нито да ги прекрати без предизвестие в писмена форма от най-малко два месеца, предоставено на компетентната публична власт или, доколкото упоменатата застраховка или друга финансова гаранция се отнасят до превозването на ядрени материали, за срока на въпросното превозване. д) Сумите от застраховка, презастраховка или друга финансова гаранция не могат да се използват освен за изплащане на обезщетения на ядрени вреди, причинени от ядрени аварии.“

Л.

Член 12 се заменя със следния текст: „Член 12 Обезщетенията, платими съгласно настоящата конвенция, застрахователните и презастрахователни премии, както и сумите от застраховки, презастраховки и други видове финансови гаранции по смисъла на член 10, лихвите и съдебните разходи, посочени в член 7, буква з), могат свободно да се прехвърлят между паричните зони на договарящите се страни.“

М.

Член 13 се заменя със следния текст: „Член 13 а) С изключение на случаите, за които настоящият член постановява друго, съдилищата на договарящата се страна, на територията на която е възникнала ядрена авария, са единствено компетентни да се произнесат по исковете, предявени по смисъла на членове 3 и 4 и на член 6, буква а). б) Когато ядрена авария възникне в рамките на изключителната икономическа зона на дадена договаряща се страна, или когато не е установена такава зона, то в рамки, които не надхвърлят границите на изключителната икономическа зона, ако такава зона е трябвало да бъде установена, съдилищата на тази държава са единствено компетентни по смисъла на настоящата конвенция да разглеждат искове относно ядрени вреди в резултат от тази ядрена авария, при условие все пак, че засегнатата договаряща се страна е нотифицирала за тази зона генералния секретар на Организацията преди настъпването на ядрената авария. Нищо в настоящия параграф не се интерпретира като разрешение за упражняване на юрисдикция или ограничаване на морска зона по начин, противоречащ на международното морско право. в) Когато ядрена авария се случва извън териториите на договарящите се страни или в пространство, което не е било предмет на нотифициране по смисъла на буква б) от настоящия член, или мястото на ядрената авария не може със сигурност да бъде определено, то съдилищата на договарящата се страна, на територията на която се намира ядрената инсталация, чийто оператор е отговорен, са единствено компетентните съдилища. г) Когато ядрена авария се случва в пространство, по отношение на което се прилагат разпоредбите на член 17, буква б), то тогава са компетентни съдилищата, определени по искане на заинтересованата договаряща се страна до съда, съгласно член 17, в качеството им на съдилища на договарящата се страна, която е най-пряко свързана с аварията и засегната от нейните последствия. д) Нито упражняването на юрисдикцията по силата на настоящия член, нито нотифицирането за дадена зона, направено съгласно буква б) от настоящия член не пораждат никакви права де юре или де факто, и не представляват прецедент по отношение разграничаването на морските зони между прилежащите или срещулежащи брегове на държавите. е) Когато по смисъла на букви а), б) и в) от настоящия член съдилищата на повече от една договаряща се страна са компетентни, то юрисдикция се предоставя: i) за случаите, когато ядрената авария е възникнала отчасти извън територията на всяка от договарящите се страни и отчасти на територията на една единствена договаряща се страна, на съдилищата на последната; и ii) във всички останали случаи, на съдилищата, определени по искане на заинтересованата договаряща се страна до трибунала, упоменат в член 17, в качеството им на съдилища на договарящата се страна, която е най-пряко свързана с аварията и засегната от нейните последствия. ж) Договарящата се страна, чиито съдилища имат съответната юрисдикция, приема по отношение на искове за обезщетяване за ядрена вреда, необходимите разпоредби с цел: i) всяка държава да може да предяви иск от името на лицата, претърпели ядрени вреди, които са граждани на тази държава, или които са с местонахождение или местопребиваване на нейна територия и са дали своето съгласие за това; ii) всяко лице да може да предяви иск за ползване, по смисъла на настоящата конвенция, на правата, придобити по заместване или преотстъпване. з) Договарящата се страна, чиито съдилища имат юрисдикция по силата на настоящата конвенция, гарантира че, едно единствено от нейните съдилища има юрисдикцията да се произнесе за дадена ядрена авария; критериите за избора на този съд се определят в националното законодателство на тази договаряща се страна. и) Решенията, постановени от компетентния съд в съответствие с настоящия член, след проведен процес или в хипотезата на неприсъствено решение, когато са станали изпълняеми според правото, приложено от посочения съд, те стават изпълняеми на територията на всяка от договарящите се страни, веднага след като се изпълнят формалностите, определени от заинтересованата договаряща се страна. Делото не може да бъде преразглеждано по същество в последващи производства. По-горните разпоредби не се прилагат за привременни актове на съда. й) Ако иск за обезщетение се предяви срещу договаряща се страна по силата на настоящата конвенция, то упоменатата договаряща се страна не може да се позове пред компетентния съд по смисъла на настоящия член, на имунитет във връзка с юрисдикцията, освен в случаите на действия по изпълнението.“

Н.

Член 14, буква б) се заменя със следния текст: „б) Под „национално право“ и „национално законодателство“ се разбира националното право и националното законодателство на компетентния съд по смисъла на настоящата конвенция, който има юрисдикцията да се произнесе по искове, произтичащи от ядрена авария, с изключение на правилата при стълкновение на закони, уреждащи такива претенции. Това право или законодателство се прилагат за всички материално- и процесуално-правни въпроси, които не са изрично уредени от настоящата конвенция.“

О.

Член 15, буква б) се заменя със следния текст: „б) Доколкото обезщетението за ядрени вреди надхвърля размера от 700 милиона EUR, предвиден в член 7, буква а), всяка такава мярка, под каквато и да е форма, може да се прилага при условия, които могат да се отклоняват от разпоредбите на настоящата конвенция.“

П.	Нов член 16а се добавя след член 16, както следва: „Член 16а Настоящата конвенция не засяга правата и задълженията на договарящата се страна по силата на общите правила на международното публично право.“

Р.

Член 17 се заменя със следния текст: „Член 17 а) В случай на спор между две или повече договарящи се страни относно тълкуването или прилагането на настоящата конвенция, заинтересованите страни провеждат консултации за уреждане на спора чрез преговори или друг начин на уреждане по взаимно съгласие на спора. б) Когато спорът, посочен в буква а), не бъде уреден в срок от шест месеца от датата на констатирането на такъв спор от една от заинтересованите страни, договарящите се страни провеждат заседание, за да помогнат на заинтересованите страни да уредят спора по взаимно съгласие. в) Когато спорът не бъде уреден в срок от три месеца от датата на заседанието на договарящите се страни съгласно буква б), този спор, по искане на едната или другата от заинтересованите договарящи се страни, се отнася до Европейския трибунал за ядрена енергия, създаден с Конвенцията от 20 декември 1957 г. за установяване на контрол върху безопасността в областта на ядрената енергия. г) Споровете, отнасящи се до определяне на морски зони, са извън приложното поле на настоящата конвенция.“

С.

Член 18 се заменя със следния текст: „Член 18 а) Резерви относно една или повече разпоредби на настоящата конвенция могат да бъдат заявявани по всяко време преди ратифицирането, приемането или одобрението, и преди присъединяването към настоящата конвенция, или преди нотифицирането съгласно член 23 по отношение на посочената или посочените територии, визирани в тази нотификация, и са допустими само ако тези резерви са изрично приети от подписалите страни. б) Приемането обаче не се изисква от подписала страна, която не е ратифицирала, приела или одобрила настоящата конвенция в срок от дванадесет месеца от датата на нотифицирането й за такава резерва от генералния секретар на Организацията съгласно член 24. в) Всяка резерва, допусната съгласно настоящия член, може да бъде оттеглена по всяко време чрез нотификация, адресирана до генералния секретар на Организацията.“

Т.

Член 19 се заменя със следния текст: „Член 19 а) Настоящата конвенция подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Документите за ратифициране, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Организацията. б) Настоящата конвенция влиза в сила, след като най-малко пет подписали страни депозират своите инструменти за ратифициране, приемане или одобрение. За всяка подписала страна, която я ратифицира, приема или одобрява по-късно, настоящата конвенция влиза в сила от момента на депозирането на нейните инструменти за ратифициране, приемане или одобрение.“

У.

Член 20 се заменя със следния текст: „Член 20 Изменения на настоящата конвенция се приемат с взаимното съгласие на всички договарящи се страни. Те влизат в сила, след като бъдат ратифицирани, приети или одобрени от най-малко две трети от договарящите се страни. За всяка от договарящите се страни, която ратифицира, приема или одобрява впоследствие измененията, те влизат в сила от датата на това ратифициране, приемане или одобрение.“

Ф.

Към член 21 се прибавя нова буква в), която гласи следното: „в) Независимо от член 7, буква а), когато правителството на една от неподписалите настоящата конвенция страни се присъедини към нея след 1 януари 1999 г., то може да предвиди в своето законодателство, отговорността на оператора за ядрени вреди, причинени от всяка ядрена авария, да бъде ограничена за максимален срок от пет години, считано от датата на приемане на Протокола от 12 февруари 2004 г. за изменение на настоящата конвенция, като преходният размер не може да бъде по-малък от 350 милиона EUR по отношение на ядрена авария, възникнала в рамките на този период.“

Х.

Буква в) от член 22 се преномерира в буква г) и към член 22 се прибавя нова буква в), която гласи: „в) Договарящите се страни провеждат консултации на всеки пет години от датата на влизането в сила на настоящата конвенция, предвид всички въпроси от съвместен интерес, поставени при прилагането на настоящата конвенция и по-специално относно целесъобразността от увеличаване размера на отговорността и на финансовата гаранция.“

Ц.

Буква б) от член 23 се заменя със следния текст: „б) Всяка подписала страна или договаряща се страна има право, в момента на подписването или ратифицирането, приемането или одобрението на настоящата конвенция, или на своето присъединяване към настоящата конвенция, или впоследствие, във всеки един момент да посочи, чрез нотификация до генералния секретар на Организацията, че настоящата конвенция се прилага спрямо тези нейни територии, включително територии, за които договарящата се страна носи отговорност съгласно международни споразумения, спрямо които тя не е приложима по смисъла на буква а) от настоящия член, и които са посочени в нотификацията. Такава нотификация може, по отношение на посочената територия, да бъде оттеглена с предизвестие от една година, адресирано до генералния секретар на Организацията.“

Ч.

Член 24 се заменя със следния текст: „Член 24 Генералният секретар на Организацията нотифицира всички подписали страни и правителствата, присъединили се към конвенцията, за получаването на документите за ратифициране, приемане, одобрение, присъединяване или оттегляне, както и за направените по смисъла на член 13, буква б) и член 23 нотификации и за решенията, взети от Управителния съвет по силата на член 1, буква а), i) и буква а), ii) и член 1, буква б). Той ги нотифицира също така и за датата на влизане в сила на настоящата конвенция, за текста на приетите изменения и за датата на влизането в сила на упоменатите изменения, както и за резервите съгласно член 18.“

Ш.	Терминът „вреда“ се заменя от термина „ядрена вреда“ в следните членове:   член 4, букви а) и б),   член 5, букви а) и в),   член 6, букви а), б), г), е) и з).

Щ.	В първото изречение от член 4 думите „съхранение“ се заменят със „складиране“ и в буква а) от същия член, думата „превозвани“ се заменя с „в процес на превозване“ (само за текста на френски език). В буква з) от член 6 думата „workmen's“ се заменя с „worker“ (само за текста на английски език).

АА.	Приложение II към Конвенцията се заличава.

II.

а)

Разпоредбите на настоящия протокол, както и между страните по него, са неразделна част от Конвенцията от 29 юли 1960 г. за гражданската отговорност в областта на ядрената енергия, изменена с Допълнителния протокол от 28 януари 1964 г. и с Протокола от 16 ноември 1982 г. (наричана по-долу „Конвенцията“), която се нарича „Конвенцията от 29 юли 1960 г. за гражданската отговорност в областта на ядрената енергия, изменена с Допълнителния протокол от 28 януари 1964 г., с Протокола от 16 ноември 1982 г. и с Протокола от 12 февруари 2004 г.“

б)	Настоящият протокол се представя за ратифициране, приемане или одобрение документите по ратифицирането, приемането или одобрението на настоящия протокол се депозират при генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

в)

Подписалите настоящия протокол страни, които вече са ратифицирали или са се присъединили към Конвенцията, изразяват своето намерение за ратифициране, приемане или одобрение на настоящия протокол във възможно най-кратки срокове. Останалите подписали настоящия протокол страни се ангажират да ратифицират, приемат или одобрят протокола едновременно с Конвенцията.

г)	Настоящият протокол е отворен за присъединяване съгласно разпоредбите на член 21 от Конвенцията. Не се приема никакво присъединяване към Конвенцията, ако не бъде придружено с присъединяване към настоящия протокол.

д)	Настоящият протокол влиза в сила съгласно разпоредбите на член 20 от Конвенцията.

е)	Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие нотифицира всички подписали, както и присъединилите се правителства, за получаването на всеки инструмент за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване към настоящия протокол.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

59

---

32004R0614

---

L 098/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 614/2004 НА КОМИСИЯТА

от 30 март 2004 година

относно класифицирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и относно Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)	За да осигури еднаквото прилагане на Комбинираната номенклатура, която е приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат разпоредби относно класифицирането на стоките, изброени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или отчасти на нея или включва допълнителни подраздели към нея, и която е установена чрез специални разпоредби на Общността, с цел прилагането на тарифни или други мерки относно търговията със стоки.

(3)	При прилагане на горепосочените общи правила, стоките, указани в колона 1 на посочената в приложението към настоящия регламент таблица, следва да бъдат класифицирани съгласно указаните в колона 2 кодове по КН, в съответствие с основанията, посочени в колона 3.

(4)

Необходимо е тарифната информация със задължителен характер, която се предоставя от митническите власти на държавите-членки по отношение на класифицирането на стоките в Комбинираната номенклатура, и която не отговаря на правните изисквания, установени от настоящия регламент, да може да продължи да се използва от титуляра за срок от 3 месеца, съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г., с който се установява Митнически кодекс на Общността (2).

(5)	Комитетът по митническия кодекс не е представил становище в срока, определен от неговия председател, относно продукт № 2 от приложената таблица.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Комитета по митническия кодекс относно продукти № 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от приложената таблица,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стоките, указани в колона 1 на постановената като приложението таблица, следва да бъдат класифицирани в Комбинираната номенклатура със съответните кодове от КН, указани в колона 2 на същата таблица.

Член 2

Тарифната информация със задължителен характер, която се предоставя от митническите власти на държавите-членки, и която не отговаря на правните изисквания, установени от настоящия регламент, може да продължи да се използва за срок от 3 месеца съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2344/2003 на Комисията (ОВ L 346, 31.12.2003 г., стр. 38).

(2)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание	Класифициране (Код по Комбинираната номенклатура)	Основания
(1)	(2)	(3)
1.   Мрежов контролер (network controller) в кутия (355 × 285 × 115 mm) с екран с течни кристали (4 реда × 20 символа) и клавиатура с 4 командни бутонa. Апаратът се състои от микропроцесори и съдържа памет за параметрите, програмна памет и четец на дискети. Има възможност за свързване към приемо-предавателно устройство. Апаратът има до 8 мултифункционални интерфейса за конфигурация и за връзка към мрежата. Апаратът обработва сигналите и реформатира данните с цел предаването им по кабелна мрежа между автоматична машина за обработка на информация и приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване.	8471 80 00	Класирането се определя от разпоредбите на Общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8471 и 8471 80 00. Функцията му на свързваща единица по отношение на запаметяващата функция се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
2.   Мрежов контролер (network controller) с приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване, в кутия (355 × 285 × 115 mm) с екран с течни кристали (4 реда × 20 символа) и клавиатура с 4 командни бутони. Апаратът се състои от микропроцесори и съдържа също памет за параметрите, програмна памет и четец на дискети. Приемо-предавателното устройство за радиоразпръскване е съставено от високочестотен компонент (HF компонента) съдържащ антена, филтър, усилвател, осцилатор и честотен синтезатор. Устройството излъчва в честотен диапазон от 403 до 512 MHz по 20 програмируеми канала максимум и в обхват от 400 m. Апаратът има до 8 мултифункционални интерфейса за конфигурация и за връзка към мрежата. Апаратът обработва сигналите и реформатира данните с цел предаването им по кабелна мрежа между автоматична машина за обработка на информация и приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване.	8471 80 00	Класирането се определя от разпоредбите на Общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8471 и 8471 80 00. Функцията му на свързваща единица по отношение на запаметяващата функция се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
3.   Контролер за радио връзка (radio link controller) в кутия (279 × 224 × 89 mm), снабден с 8 бутона за избор и антена. Апаратът е съставен от микропроцесор, програмна памет и приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване. Приемо-предавателното устройство излъчва и предава данни по 8 канала максимум в честотен диапазон от 403 до 512 MHz и с обхват от 400 m. Апаратът разполага с интерфейс, който му позволява да получава данни от безжични терминали и да ги предава към мрежата чрез мрежов контролер. Той е също така свързан към автоматична машина за обработка на информация.	8525 20 99	Класирането се определя от разпоредбите на oбщи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8525, 8525 20 и 8525 20 99. Функцията за предаване) приемане на радиовълни се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
4.   Безжичен гейтуей (wireless gateway) в кутия (292 × 292 × 70 mm) с антена. Апаратът е съставен от микропроцесор, програмна памет и приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване. Приемо-предавателното устройство излъчва и предава данни по 8 канала максимум в честотен диапазон от 403 до 512 MHz и с обхват от 400 m. Апаратът разполага с интерфейс, който му позволява да получава данни от безжични терминали и да ги предава към мрежата чрез мрежов контролер. Той е също така свързан към автоматична машина за обработка на информация.	8525 20 99	Класирането се определя от разпоредбите на oбщи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8525, 8525 20 и 8525 20 99. Функцията за предаване/приемане на радиовълни се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
5.   Преносим терминал (hand-held) съставен от микропроцесор, екран с течни кристали, клавиатура с бутони за въвеждане на данни и бутони за управление, приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване и интерфейс за четец на бар кодове. Данните се въвеждат ръчно в апарата. Неговата функция е обмяна на данни с автоматична машина за обработка на информация чрез безжичен гейтуей (wireless gateway) или мрежов контролер.	8525 20 99	Класирането се определя от разпоредбите на oбщи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8525, 8525 20 и 8525 20 99. Функцията за предаване/приемане на радиовълни се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
6.   Преносим терминал (hand-held) съставен от микропроцесор, екран с течни кристали, клавиатура с бутони за въвеждане на данни и бутони за управление, приемо-предавателно устройство за радиоразпръскване и интерфейс за четец на бар кодове. Данните се въвеждат в апарата или ръчно, или чрез четец на бар кодове. Функция на апарата е обмяна на данни с автоматична машина за обработка на информация чрез безжичен гейтуей (wireless gateway) или мрежов контролер.	8525 20 99	Класирането се определя от разпоредбите на oбщи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура от разпоредбите на забележка 3 към раздел XVI, както и от текста на позиции № 8525, 8525 20 и 8525 20 99. Функцията за предаване/приемане на радиовълни се счита за основна, характеризираща цялото изделие.
7.   Система за управление на стоки за разпределяне на инструкциите към персонала, например при складове, и за препредаване на данните по прехвърлянето на стоките към автоматични машини за обработка на информация както по радио връзка с обхват от 400 метра, така и по кабел. Системата включва следните елементи:		Класирането се определя от разпоредбите на oбщи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура и от текста на съответните позиции. Отделните елементи от системата, свързани помежду си не осигуряват функция, точно определена по смисъла на забележка 4 към раздел XVI.
— мрежов контролер (network controller)	8471 80 00
— контролер за радио връзка (radio link controller)	8525 20 99
— безжичен гейтуей (wireless gateway)	8525 20 99
— преносим терминал (hand-held terminal)	8525 20 99
— преносим терминал (hand-held terminal) с четец на бар кодове	8525 20 99
Данните се изпращат по радио връзка от преносимите терминали или към контролера за радио връзка, или към безжичния гейтуей, от където те се изпращат по кабел, чрез мрежовия контролер към автоматичните машини за обработка на информация (които не са част от системата). Елементите от системата са представени заедно в различни комбинации. (Виж илюстрацията) (1)

---

(1)  Илюстрацията е само за информация.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

63

---

32004D0305

---

L 099/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 март 2004 година

за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма за временното прилагане на Протокола, определящ риболовните квоти и финансовите компенсации, предвидени в Споразумението между Европейската икономическа общност и правителството на Република Гвинея относно риболова в гвинейското крайбрежие за периода от 1 януари 2004 година до 31 декември 2008 г.

(2004/305/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 във връзка с член 300, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 15, втори параграф от Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Гвинея относно риболова в гвинейското крайбрежие (1), двете страни проведоха преговори за уточняване на измененията или допълненията към споразумението в края на периода на прилагане на протокола, приложен към него.

(2)	След приключване на преговорите на 27 юни 2003 г. бе подписан нов протокол.

(3)	Протоколът предоставя на рибарите от Европейската общност риболовни квоти в териториалните води на Република Гвинея и риболовните зони под нейна юрисдикция за периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2008 г.

(4)

За да се гарантира непрекъснатостта на риболовната дейност на корабите на Европейската общност, новият протокол трябва да бъде ратифициран в най-кратки срокове. За тази цел двете страни парафираха споразумение под формата на размяна на писма, предвиждащо временното прилагане на парафирания протокол от 1 януари 2004 г.

(5)	Следва да се определи методът на разпределение на риболовните квоти между държавите-членки въз основа на традиционната схема на разпределение в рамките на Споразумението за риболов.

(6)	Необходимо е да се одобри Споразумението под формата на размяна на писма до сключването на окончателно споразумение от Съвета,

РЕШИ:

Член 1

Споразумението под формата на размяна на писма относно временното прилагане на протокола, определящ риболовните квоти и финансовите компенсации, предвидени в Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Гвинея относно риболова в гвинейското крайбрежие за периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2008 г., се одобрява от името на Европейската общност.

Текстът на Споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящото решение.

Член 2

1.   Риболовните квоти, определени в Протокола за 2004 г., се разпределят между държавите-членки, както следва:

a)	улов на риба/главоноги: — Испания: 844 бруто регистър тона (БРТ), — Италия: 750 бруто регистър тона (БРТ), — Гърция: 906 бруто регистър тона (БРТ);

б)	улов на скариди: — Испания: 1 050 бруто регистър тона (БРТ), — Португалия: 300 бруто регистър тона (БРТ), — Гърция: 150 бруто регистър тона (БРТ);

в)	кораби за улов на риба тон с риболовни мрежи: — Франция: 17 кораба, — Испания: 17 кораба;

г)	кораби за улов на тон с индустриални въдици: — Франция: 7 кораба, — Испания: 7 кораба;

д)	кораби с индустриални въдици за риболов на малки дълбочини: — Испания: 8 кораба, — Португалия: 1 кораб.

2.   Ако молбите за издаване на лицензии от тези държави-членки не изчерпват риболовните квоти, определени в протокола, Комисията ще разглежда молби за издаване на лицензия от всяка друга държава-членка.

Член 3

Председателят на Съвета се оправомощава да посочи лицето/лицата, упълномощени да подпишат Споразумението под формата на размяна на писма за да задължи Европейката общност по него.

---

(1)  ОВ L 111, 27.4.1983 г., стр. 1.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

65

---

22004A0403(01)

---

L 099/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА РАЗМЯНА НА ПИСМА

относно временното прилагане на протокола, определящ квотите за риболов и финансовото участие, предвидено в Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Гвинея във връзка с риболова по гвинейското крайбрежие за периода от 1 януари 2004 година до 31 декември 2008 година

Уважаеми господине,

Като се позовавам на протокола, парафиран на 27 юни 2003 г. в Брюксел, за определяне на квотите за риболов и финансовото участие за периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2008 г., имам честта да Ви информирам, че правителството на Република Гвинея е готово да прилага този протокол с временен статут от 1 януари 2004 г., като очаква неговото влизане в сила, съгласно член 9, при условие че Европейската общност е готова да стори същото.

В този случай е ясно, че първата вноска от финансовото участие, определено в член 2 на протокола, трябва да бъде направена преди 30 септември 2004 г.

Ще Ви бъда задължен, ако бъдете така любезен да потвърдите съгласието на Европейската общност за такова временно прилагане.

Моля да приемете, уважаеми господине, моите най-дълбоки почитания.

Уважаеми господине,

Имам честта да потвърдя получаването на Вашето писмо с днешна дата, в което пише следното

Имам честта да Ви потвърдя съгласието на Европейската общност за такова временно прилагане.

Моля приемете, уважаеми господине, моите най-дълбоки почитания.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

66

---

22004A0403(02)

---

L 099/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ПРОТОКОЛ

за определяне на квотите за риболов и финансовото участие, предвидени в Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Гвинея за риболова по гвинейското крайбрежие за периода от 1 януари 2004 година до 31 декември 2008 година

Член 1

За период от пет години, считано от 1 януари 2004 г., квотите за риболов, предоставени в съответствие с член 2 от споразумението, се определят, както следва:

1.

риболовни траулери и траулери за лов на главоноги: — 2 500 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно за 2004 г., — 3 000 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно за 2005 г., — 3 500 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно за 2006 г., — 3 500 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно за 2007 г., — 3 500 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно за 2008 г. Допълнителните квоти за риболов, които се прилагат от 2005 г. за риболовни траулери и за траулери за лов на главоноги са подчинени на следните условия: — налична научна информация, която да доказва доброто състояние на запасите, — еквивалентно намаляване на извъндоговорната лицензна квота, — задоволителна степен на оползотворяване на квотите за риболов;

2.	траулери за лов на ракообразни: 1 500 бруто регистър тона (брт) на месец средногодишно;

3.	сейнери за риба тон с дълбоко замразяване: 34 плавателни съда;

4.	кораби за риба тон, съоръжени с въдици: 14 плавателни съда;

5.	кораби, съоръжени с парагади: 9 плавателни съда

Смесената комисия, съгласно член 10 от споразумението, извършва анализ и при необходимост, доколкото положението на запасите го позволява, решава да отпусне допълнителни квоти за риболов, да въведе нови категории риболов и да определи техническите и финансови условия за тяхното използване от корабите на Общността.

Член 2

1.   Финансовото участие, посочено в член 8 на споразумението, за квотите за риболов, предвидени в член 1, се определя така:

за 2004 година — 3 400 000 EUR (от които 2 000 000 EUR финансова компенсация и 1 400 000 EUR за дейностите, посочени в член 3 на настоящия протокол);

за 2005 година — 3 825 000 EUR (от които 2 200 000 EUR финансова компенсация и 1 625 000 EUR за дейностите, посочени в член 3 на настоящия протокол);

за 2006 година — 4 250 000 EUR (от които 2 300 000 EUR финансова компенсация и 1 950 000 EUR за дейностите, посочени в член 3 на настоящия протокол);

за 2007 година — 4 250 000 EUR (от които 2 300 000 EUR финансова компенсация и 1 950 000 EUR за дейностите, посочени в член 3 на настоящия протокол);

за 2008 година — 4 250 000 EUR (от които 2 300 000 EUR финансова компенсация и 1 950 000 EUR за дейностите, посочени в член 3 на настоящия протокол).

Финансовата компенсация е дължима най-късно до 30 септември за първата година (2004 г.) и ежегодно към първи февруари за следващите години (2005, 2006, 2007, 2008).

Ако увеличаването на квотите за риболов, предвидени в член 1, параграф 1, не бъдат разрешени, то финансовото участие, което Европейската общност дължи на Република Гвинея, се регулира пропорционално на планираната по-горе стойност.

2.   Предназначението на финансовата компенсация е в изключителните правомощия на правителството на Република Гвинея.

3.   Тази компенсация се внася в сметката, посочена от правителството на Република Гвинея в полза на държавната хазна.

Член 3

Двете страни се споразумяват за целите, които трябва да бъдат реализирани в областта на трайното управление на гвинейските риболовни запаси. Частта от сумата на общото финансово участие, определена в съответствие с член 2, параграф 1, е предназначена за финансиране на дейности, визиращи изпълнението на целите, предвидени с отрасловата програма на правителството и в съответствие с следното разпределение:

(в EUR)
	2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.
Усъвършенстване на познанията за риболовните и биологичните характеристики на риболовната зона на Република Гвинея	250 000	350 000	419 835	419 835	419 835
Подкрепа за контрола върху риболова и управлението на риболовната дейност и съоръженията	400 000	425 000	557 115	557 115	557 115
Организация на нестопански риболов	175 000	223 000	277 680	277 680	277 680
Институционално укрепване на структурите на министерството, отговарящо за риболова	250 000	250 000	277 680	277 680	277 680
Насърчаване на обучението в отделните научни, технически и икономически дисциплини, свързани с риболова	150 000	152 000	167 115	167 115	167 115
Принос и участие на Република Гвинея в международните риболовни организации	175 000	225 000	250 575	250 575	250 575

Двете страни се задължават да определят валидните показатели, които дават възможност за определяне на степента на изпълнение на горепосочените цели.

Дейностите, както и годишните суми, които са разпределени за тях, се определят от министерството, отговарящо за риболова, което от своя страна информира за това Европейската комисия.

Тези годишни суми се предоставят на заинтересованите структури най-късно към 30 септември 2004 г. за първата година и най-късно към 2 май за следващите години, като вноските се правят съобразно графика за тяхното усвояване в банкови сметки, съобщени от министерството, отговарящо за риболова. Министерството, което отговаря за риболова, обявява банковите сметки, които да бъдат използвани за тези плащания.

Министерството, отговарящо за риболова, предава на делегацията на Европейската комисия, най-късно три месеца след навършването на една година от въвеждането в действие на настоящия протокол, изчерпателен доклад за първата година и подробен доклад за следващите години, който да отразява степента на изпълнение на горепосочените цели на базата на възприетите показатели. Европейската комисия си запазва правото да поиска от министерството, отговарящо за риболова всякакъв вид допълнителни данни за тези резултати и да преразгледа съответните плащания в зависимост от ефективното приложение на дейностите.

Член 4

Република Гвинея се задължава да развива своя политика за контрол върху риболова. За целта ЕО предоставя финансова вноска, предназначена за укрепване на дейността по контрола върху риболова в Република Гвинея, като предоставя 500 000 EUR през 2004 г. и 300 000 EUR през 2005 г. за закупуването на най-малко два стражеви катера. Правителството на Република Гвинея пристъпва към закупуването на тези катери по процедурата, която е в сила за гвинейската администрация и се консултира със структурите на Европейската комисия по време на целия процес на подбор и преди да пристъпи към закупуване на това оборудване.

Член 5

В случай, че Общността не извърши плащанията, предвидени в членове 2 и 3, приложението на този протокол може да се суспендира.

Член 6

Ако сериозни обстоятелства, с изключение на природни бедствия, попречат на упражняването на риболовните дейности в изключителната икономическа зона на Република Гвинея, изплащането на финансовото участие за периода на сериозните обстоятелства се суспендира от Европейската комисия след провеждането на предварителни консултации между двете страни.

Изплащането на финансовото участие се подновява незабавно след връщането към нормалния режим и след консултации между двете страни, които потвърждават, че обстановката позволява възстановяването на риболовните дейности.

Член 7

Двете страни се задължават да насърчават създаването на смесени дружества между операторите на общността и гвинейските оператори, с цел съвместно експлоатиране на риболовните запаси в изключителната икономическа зона на Република Гвинея.

В този случай, корабопритежателите от Общността, които са партньори в такива смесени дружества имат приоритет при получаването на лицензии за риболов и се ползват от поощрителни намаления на таксите. Правителството на Република Гвинея се задължава да предостави предвидените в закона за инвестициите облекчения.

В допълнение, същите тези корабопритежатели са длъжни да разтоварят в Гвинея целия рибен улов, който не е предназначен за пазара на Общността.

Член 8

Приложението към споразумението на Европейската общност и правителството на Република Гвинея за риболова по гвинейското крайбрежие се замества с приложението към настоящия протокол.

Член 9

Настоящият протокол влиза в сила от датата на неговото подписване.

Той се прилага от 1 януари 2004 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

УСЛОВИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РИБОЛОВНА ДЕЙНОСТ В РИБОЛОВНАТА ЗОНА НА РЕПУБЛИКА ГВИНЕЯ ЗА КОРАБИ НА ОБЩНОСТТА

1.   Формалности по отношение на заявленията за лицензии и издаването на лицензии

Компетентните власти на Общността представят пред министерството, отговарящо за риболова, с посредничеството на делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея, заявление за всеки кораб, който желае да осъществява риболов по силата на споразумението, най-малко тридесет дни преди да почне да тече срока, за който се кандидатства.

Заявленията се представят съобразно предоставения за целта формуляр от министерството, отговарящо за риболова, като образец от този формуляр е приложен по-долу (допълнение 1).

Всяко заявление за лицензия се придружава от доказателство за извършено плащане на таксите за периода на неговата валидност и от копие на тонажното свидетелство. Това плащане се извършва по сметка, открита към държавната хазна на Република Гвинея.

Всеки кораб трябва да се представлява от агент с гвинейско гражданство, установен в Република Гвинея. Името и адресът на агента е необходимо да бъдат посочени в заявлението за лицензия.

Лицензионните такси включват всички държавни и местни такси, с изключение на пристанищните такси и разходите за предоставени услуги.

След получаване на доказателство за плащане на таксите, лицензията бива подписана. Тя се издава за период от тридесет дни, считано от датата на получаването на доказателството за плащане, цитирано по-горе, от министерството, което отговаря за риболова, на корабопритежатели или техните представители, с посредничеството на делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея. В случай че към момента на подписването на лицензията офисите на делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея са затворени, тя бива предаден директно на агента на кораба с копие до делегацията.

При определяне на срока на лицензиите се вземат предвид определените по-долу годишни периоди:

—	първи период: от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г.,

—	втори период: от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г.,

—	трети период: от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г.,

—	четвърти период: от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2007 г.,

—	пети период: от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2008 г.

Не може срокът на лицензията да започва да тече в рамките на един годишен период и да приключва в рамките на друг годишен период.

В приложение на член 4, параграф 1 от споразумението корабите, плаващи под флага на държава-членка на Европейската общност могат да упражняват риболовна дейност в риболовната зона на Гвинея, само ако притежават лицензия за риболов, издадена в рамките на настоящия протокол и съгласно описаните по-горе условия.

Лицензията се издава на името на съответния кораб и не може да се прехвърля. В случай обаче на очевидни форсмажорни обстоятелства и по молба на Общността, лицензията на кораба се замества с нова лицензия, издадена на името на друг кораб с характеристики, подобни на този, който бива заместен. Корабособственикът на кораба, който бива заместен, предоставя анулираната лицензия на министерството, отговарящо за риболова с посредничеството на делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея.

В новата лицензия се посочват:

—	датата на издаване,

—	срокът на новата лицензия, която покрива периода от датата на пристигане на кораба, който замества отпадналия кораб, до датата на изтичане на лицензията на заместения кораб.

В такъв случай не се дължи нищо от предвидената такса по член 5, втори параграф от споразумението за периода на оставащия срок. Заместващият кораб е длъжен да се яви на технически преглед в пристанище Конакри, в съответствие с разпоредбите на точка 1.1., параграф 1, ако такъв още не е извършен.

Лицензията трябва във всеки един момент да се съхранява на борда на кораба.

1.1.   Приложими разпоредби за траулерите

1.   Всеки кораб е длъжен да се яви един път годишно, преди издаване на лицензията, в пристанище Конакри с цел да се извършат контролните прегледи, предвидени в действащата нормативна уредба. Тези контролни прегледи се извършват предимно от надлежно обучени лица и трябва да станат в рамките на работните 24 часа, следващи пристигането на кораба в пристанището, ако това пристигане бъда обявено минимум 48 работни часа предварително. В случай на подновяване на лицензията за същата календарна година, корабът се освобождава от контролна проверка.

Разноските по техническите прегледи са за сметка на корабопритежателите и максималният им размер възлиза на 250 EUR за кораб годишно.

а)

Лицензиите се издават за периоди от три, шест и дванадесет месеца. Те са с право на подновяване. Изчислението на оползотворяването на квотите за риболов, посочени в член 1 на протокола, отчита размера на срока на лиценза. Тримесечните лицензии започват от 1 януари, 1 април, 1 юли и 1 октомври. Шестмесечните лицензии започват от 1 януари и от 1 юли. Едногодишните лицензии започват от 1 януари.

б)

Таксите за сметка на корабопритежателите се определят в евро за бруто регистър тона (€/брт), както следва: — за едногодишните лицензии: — риболовни траулери: 197 €/брт — траулери за лов на главоноги: 219 €/брт — траулери за лов на ракообразни: 279 €/брт — за шесмтесечни лицензии: — риболовни траулери: 102 €/брт — траулери за лов на главоноги: 113 €/брт — траулери за лов на ракообразни: 144 €/брт — за тримесечни лицензии: — риболовни траулери: 52 €/брт — траулери за лов на главоноги: 58 €/брт — траулери за лов на ракообразни: 73 €/брт Тези такси се увеличават с 2,5 % от 2006 г.

1.2.   Приложими разпоредби за корабите за лов на риба тон и корабите, съоръжени с парагади

Лицензията трябва да се съхранява постоянно на борда; риболовната дейност обаче се счита за разрешена от получаване на известието за плащане на аванс, адресирано от Европейската комисия до министерството, което отговаря за риболова в Република Гвинея. Корабът се вписва в списък на корабите с разрешение за риболов, което се съобщава на гвинейските власти, отговарящи за контрола върху риболова. Копие от споменатата лицензия може да бъде получено по факс, в очакване на получаването на същинската лицензия този факс се съхранява на борда на кораба.

Годишните такси се определят на 25 EUR за тон улов в риболовната зона на Република Гвинея.

Лицензиите се издават след внасянето в държавната хазна на годишен аванс от 2 500 EUR за сейнери с дълбоко замразяване за лов на риба тон, 400 EUR за кораби, съоръжени с въдици за лов на риба тон, 1 000 EUR за кораби, съоръжени с парагади, което съответства на такса за:

—	100 тона улов годишно за сейнери с дълбоко замразяване за риба тон,

—	16 тона улов годишно за кораби, съоръжени с въдици за риба тон,

—	40 тона годишно за кораби, съоръжени с парагади.

Окончателният отчет на дължимите такси за съответната кампания се прави съвместно от Европейската комисия и гвинейското министерство, което отговаря за риболова, към края на всяка календарна година, като се отчитат посочените по-горе аванси и такси. Това отчитане се прави въз основа на отчет на уловите, извършени на база декларациите за улов, изготвяни от всеки от корабопритежателите. Отчетът на уловите трябва да бъде потвърден от компетентния научен институт, който отговаря за проверка на данните за уловите, като Научния развоен институт (НРИ), Испанския океанографски институт (ИОИ), l'Instituto Português de Investigação Maritima (IPIMAR) и Националния център по риболовни науки на Бусура (CNSHB dg@cnshb.org.gn). Този отчет се предава едновременно на министерството, което отговаря за риболова и на корабособствениците. Всяко евентуално допълнително плащане се извършва от корабособственика най-късно тридесет дни след уведомлението за окончателния отчет, по сметка, открита в полза на държавната хазна на Република Гвинея.

Ако обаче, според окончателния отчет размерът е по-малък от авансовата сума, посочена по горе, то сумата, съответстваща на остатъка, не може да бъде възстановена на корабопритежатели.

2.   Декларация за улов

Всички кораби на Общността, които имат разрешение за риболов в риболовната зона на Гвинея по силата на споразумението, са задължени да предоставят съобщение до министерството, което отговаря за риболова, за своите улови, с копие до делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея, като се подчиняват на следните условия:

—	траулерите декларират своите улови на база на приложения формуляр (допълнение 2). Тези декларации за уловите са месечни и трябва да се предоставят най-малко един път на тримесечие,

—

сейнерите за лов на риба тон, корабите за лов на риба тон, съоръжени с въдици, и корабите, съоръжени с парагади, водят риболовен дневник в съответствие с допълнение 3 за всеки риболовен период в риболовната зона на Република Гвинея. Този формуляр трябва да се изпрати в срок от четиридесет и пет дни след приключване на риболовната кампания, на министерството, което отговаря за риболова, с посредничеството на делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея.

Формулярите на декларацията за улови трябва да бъде попълнена четливо и подписани от капитана на кораба. Те трябва да се попълват от всички кораби, получили лицензия, дори и когато не са извършвали риболов.

В случай на неспазване на тази разпоредба, министерството, което отговаря за риболова си запазва правото да прекрати лицензията на провинения кораб и в случай на рецидив, да откаже издаването на нови лицензии в полза на този кораб до изпълнението на тази формалност. Делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея бива информирана за наличието на такъв случай.

Когато това се налага, смесената комисия, съгласно разпоредбите на член 10 от споразумението, анализира условията за оборудването на риболовните кораби на Общността с електронни средства за комуникация на данни, свързани с риболовните операции.

3.   Разтоварване на улов

За да допринесе за задоволяване на потребностите от риба на гвинейското население, траулерите, които имат разрешение за риболов в риболовната зона на Република Гвинея, са длъжни да разтоварят безвъзмездно 200 килограма уловена риба на бруто регистър тон годишно.

Разтоварването може да се реализира индивидуално или колективно, като се отбелязват съответните кораби, разтоварили стоката.

4.   Страничен улов

4.1.   Плавателните съдове за улов на риба не могат да имат на борда си повече от 9 % ракообразни и от 9 % главоноги върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея.

Плавателните съдове за улов на главоноги не могат да имат на си борда повече от 9 % ракообразни и от 35 % риба върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея.

Плавателните съдове за улов на ракообразни не могат да имат на борда си повече от 15 % риба и от 10 % главоноги върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея.

4.2.   Въпреки това, временно тези ограничения могат да се превишават до нивата, посочени в точки 5 а), 5 б) и 5 в), при условие че това превишение се съобщи на съответните органи, определени от министерството, което отговаря за риболова, което от своя страна може, било да организира събирането на свръхулова в открито море, било да разпореди временното запазване на улова, предвид по-нататъшен улов, било да разпореди неговото изхвърляне. В първия случай министерството определя максималния разумен срок, в рамките на който уловите се събират съгласно условията, предвидени в допълнение 4. След този срок, страничните свръхулови не могат да се задържат на борда на плавателното средство.

4.3.   Всяко надхвърляне на посочените в точка 4.1. граници незабавно се съобщава на органите, посочени в точка 4.2. В случай че властите решат да разпоредят временното запазване на страничния свръхулов с цел по-късното му събиране, второ съобщение трябва да бъде направено, когато посочените в точки 5 а), 5 б) и 5 в)нива биват достигнати. В никакъв случай тези нива не могат да бъдат надхвърляни, като страничните улови незабавно биват изхвърляни обратно. На базата на това второ съобщение органите, посочени в точка 4.2., могат или да организират тяхното прибиране в открито море, или да разпоредят тяхното изхвърляне обратно. Капитанът обаче има право да избира и вариант за безвъзмездното разтоварване на улова на пристанището.

4.4.   Съобщенията, посочени в точки 4.2. и 4.3., са задължение на капитана, като се отчитат информациите, събрани от наблюдателя, назначен от министерството, което отговаря за риболова, който е на борда на плавателния съд. Евентуалното отсъствие на наблюдател на борда не освобождава капитана от задължението за извършване на тези съобщения.

4.5.   Уловите, събиране в открито море или разтоварени съгласно точки 4.2. и 4.3., биват безвъзмездно отстъпвани с цел да се допринесе за снабдяването на местното население. Тези улови се отчитат за изпълнение на условието за безвъзмездно разтоварване на 200 килограма риба на бруто регистър тон годишно, както е предвидено в точка 3.

5.   Изхвърляне (освобождаване в морето)

Изхвърлянето на търгувани видове риба, ракообразни и главоноги се забранява, освен ако за това не е получено изричното съгласие на гвинейските власти, отговарящи за риболова и в случай че страничните улови на тези видове достигнат следните нива:

а)	за риболовните плавателни съдове — 13,5 % ракообразни и 13,5 % главоноги върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея;

б)	за плавателните съдове за улов на главоноги — 13,5 % ракообразни и 52,5 % риба върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея;

в)	за плавателните съдове за улов на ракообразни — 22,5 % риба и 15 % главоноги върху общия реализиран улов в риболовната зона на Република Гвинея.

6.   Наемане на моряци

Корабопритежателите с лицензия за извършване на риболов съгласно споразумението дават своя принос за професионалното практическо обучение на граждани на Република Гвинея при следните условия и ограничения:

6.1.   Всеки корабопритежател на траулер се задължава да наеме:

—	двама гвинейски моряка за всеки кораб до 200 брт,

—	трима гвинейски моряка за всеки кораб между 200 брт и 350 брт,

—	четирима гвинейски моряка за всеки кораб с тонаж над 350 брт.

6.2.   За флота на сейнерите за улов на риба тон — шест гвинейски моряка се наемат на постоянна служба.

6.3.   За флота на корабите за улов на риба тон, съоръжени с въдици — петима гвинейски моряка се наемат за целия период на действително присъствие на тези плавателни съдове в гвинейски води, без броят, определен от един моряк на кораб, да бъде превишен.

6.4.   За корабите, съоръжени с парагади, корабопритежателите се задължават да наемат двама гвинейски моряка за кораб за срока на тяхното действително присъствие в гвинейски води.

6.5.   Заплатата на тези гвинейски моряци се определя преди издаването на лицензиите, по взаимно съгласие между корабопритежателите или техните представители и министерството, което отговаря за риболова; тя е за сметка на корабопритежател те и трябва да включва осигурителния режим, на който е подчинен съответният моряк (включително: застраховка „Живот“, застраховка „Злополука“, здравна застраховка).

В случай на ненаемане корабопритежателите на сейнерите за улов на риба тон, на корабите за улов на риба тон, съоръжени с въдици и на корабите, съоръжени с парагади, са длъжни да внесат в министерството, отговарящо за риболова, една обща сума, еквивалентна на заплатите на ненаетите моряци съгласно разпоредбите от точки 6.2., 6.3. и 6.4.

Тази сума се използва за обучението на моряци/рибари от Република Гвинея и ще се внася в сметка, посочена от министерството, което отговаря за риболова.

6.6.   Декларацията на МОТ за основните принципи и права на труд се прилагат с пълна сила и за наетите моряци на корабите на Общността. Става въпрос по-специално за свободата на обединяване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне на работещите и отхвърляне на дискриминацията по отношение на наемния труд и професията.

6.7.   Трудовите договори на местните моряци, копие от които се предоставя на подписалите, се изготвят между представителя/лите на корабопритежателя и моряците и/или техните синдикати или техни представители, които са във връзка с местните компетентни органи. Тези договори гарантират на моряците ползването на прилагания режим за социално осигуряване и включващ застраховка живот, здравна застраховка и застраховка злополука. Условията по заплащането на труда на местните моряци риболовци не могат да са под приложимите за екипажите на държавата, подписала споразумението за риболов и във всички случаи не могат да бъдат под нормите, установени от МОТ.

6.8.   В случай че работодател е местна фирма, договорът за наемане трябва да съдържа името на корабопритежателя и на държавата, под чийто флаг плава корабът.

6.9.   Освен това, корабопритежателят гарантира на местния нает моряк условия на живот и труд на борда на кораба, които са подобни на тези, от които се ползват моряците от Общността.

7.   Наблюдатели

7.1   Всеки траулер взема на борда си наблюдател, назначен от министерството, което отговаря за риболова.

Присъствието на наблюдателя на борда на кораба обикновено не може да надхвърля два последователни рейса.

7.2.   По искане на гвинейските власти сейнерите и корабите, съоръжени с парагади, вземат на борда си един наблюдател. Времето на присъствие на наблюдателя на борда се определя от гвинейските власти, без все пак да надхвърля по принцип необходимият срок за изпълнение на неговите задължения.

7.3.   Наблюдателят се третира като офицер на борда. Той:

—	наблюдава риболовните дейности на корабите,

—	проверява положението на корабите, участващи в риболовната кампания,

—	пристъпва към вземане на биологични проби в рамките на научни програми,

—	прави опис за използваните риболовни уреди,

—	проверява данните за извършените улови в гвинейската зона, които се отразяват в бордовия дневник,

—	проверява процента на страничните улови и прави оценка на обема на изхвърлянията на търгуваните видове риба, ракообразни и коремоноги,

—	докладва данните за риболова веднъж седмично по радиото, включително количеството на улова и на страничния улов на борда.

За времето на своя престой на борда наблюдателят:

—	предприема всички необходими мерки с цел условията на неговото качване, както и присъствието му на борда, да не прекъсват или възпрепятстват операциите по риболова,

—	пази имуществото и съоръженията, които се намират на борда, както и спазва поверителността на всички документи, които са собственост на съответния кораб,

—	изготвя отчет за дейността си, който предоставя на гвинейските власти с копие до делегацията на Европейската комисия.

Условията на неговото вземане на борда се определят по взаимно съгласие между корабопритежателя или неговия агент и гвинейските власти. Заплатата и социалните разходи за наблюдателя са за сметка на министерството, което отговаря за риболова. Чрез своя агент корабопритежателят заплаща в Националния център за наблюдение и защита на риболова 15 EUR дневни за наблюдател, който е на борда на траулер, и 10 EUR дневни за наблюдател, който е на борда на сейнер за улов на риба тон или на кораб, съоръжен с парагади. Разходите по качването на борда и свалянето на пристанището на наблюдателя са за сметка на корабопритежателя, ако той не е в състояние да качи на борда и да свали наблюдателя от и в съответното гвинейско пристанище, определено за целта по взаимно съгласие с органите на тази държава.

В случай на отсъствие на наблюдателя на мястото и във времето, което е договорено и в следващите 12 часа, корабопритежателят автоматически се освобождава от своята отговорност за качването на борда на този наблюдател.

8.   Инспекция и контрол

Всеки кораб на Общността, който извършва риболов в риболовната зона на Република Гвинея, разрешава и улеснява качването на борда и изпълнението на функциите му на всеки държавен служител на Република Гвинея, отговарящ за инспекцията и контрола. Присъствието на този служител на борда не трябва да надхвърля необходимото време за изпълнение на проверките на улова чрез избирателна проверка, както и на всяка инспекция, отнасяща се до риболовната дейност.

9.   Риболовни зони

9.1.   Всички кораби, посочени в член 1 на протокола, имат разрешение да извършват своите риболовни дейности във водите отвъд зоната на десет морски мили от брега, включително корабите за улов на риба тон, съоръжени с въдици, при набавянето на жива стръв.

9.2.   Република Гвинея се задължава да включи в своя план за риболов за 2004 г. и за следващите години, за срока на действие на този протокол, разпоредба, която да запази за гвинейския флот за нестопански риболов зоната за риболов между брега и 20-метровата изобата, а когато тази изобата преминава отсам зоната в рамките на 12 мили от брега, в зоната между брега и 12 морски мили от брега.

С цел да се избегне дискриминация в ущърб на Общността, тази разпоредба се прилага спрямо флота на Общността, само ако се прилага без изключение за целия търговски флот.

Република Гвинея съобщава на Комисията датата на приложение на тази мярка един месец предварително. До тази дата зоната за риболов за флотата на Общността е тази, определена в точка 9.1.

10.   Минимален разрешен размер на окото на мрежата

Минималният разрешен размер на окото на мрежата на трала (опъната мрежа) е:

—	40 мм за миди,

—	70 мм за главоноги,

—	70 мм за риба,

—	16 мм за улов на жива стръв, използвана с ограждаща мрежа с гъргър.

Това око на мрежата се прилага и за тралове, използвани за риболов със странични поплавъци.

11.   Влизане и излизане от зоната

Всички кораби на Общността, които имат намерение да влизат или да излизат от ИИЗ на Република Гвинея, са длъжни поне 8 часа предварително да уведомят по радиостанцията Националния център за наблюдение на риболова (НЦНР). Те съобщават датата и часа, както и разположението при влизане и излизане от риболовната зона на Република Гвинея.

Позивната, както и работните честоти, се съобщават на корабособствениците от НЦНР при издаване на лицензията.

В случай на невъзможност за използване на тази радиовръзка, корабите могат да използват алтернативни средства за комуникация, като факс (НЦНР: 224-41 36 60 или на министерството, отговарящо за риболова: 224-41 43 10) или електронна поща (cnsp94_gn@yahoo.fr).

12.   Процедура по акостиране за проверка на нередности

12.1   Делегацията на Европейската комисия в Република Гвинея бива информирана в рамките на 48 часа за всяко акостиране за проверка на нередности на риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка на Общността и действащ в рамките на това споразумение или на споразумение, сключено между Общността и трета страна, който е в зоната на риболов на Република Гвинея и получава едновременно с това кратък доклад за обстоятелствата и причините, довели до това акостиране.

12.2.   За корабите с разрешение за риболов в гвинейски води и преди предприемането на евентуални мерки спрямо капитана или екипажа на кораба или друго действие срещу товара или оборудването на кораба, освен тези които са свързани със съхраняването на доказателствата за предполагаемото нарушение, в рамките на 48-те часа от получаването на горецитираните информации се провежда съвместно съвещание на делегацията на Европейската комисия, министерството, отговарящо за риболова и контролните органи, с евентуалното участие на представител на засегнатата държава-членка.

При това съвещание, страните си разменят полезни документи или информация, а именно автоматични записи, доказващи разположенията на кораба по време на рейса и до момента на акостирането, които биха могли да разяснят обстоятелствата около констатираните факти.

Корабопритежателят или неговият представител се информират за резултата от съвещанието, както и за всички мерки, произтичащи от това акостиране.

12.3.   Преди започване на каквато и да е съдебна процедура, се търси уреждане чрез помирителна процедура. Помирителната процедура приключва най-късно три работни дни след акостирането.

12.4.   В случай че казусът не е могъл да бъде уреден чрез помирителна процедура и е отнесен до компетентна съдебна инстанция, компетентният орган определя в срок от 48 часа от приключване на помирителната процедура, в очакване решението на съда, банковата гаранция за сметка на корабопритежателя. Размерът на тази гаранция не трябва да надхвърля максимум сумата на предвидената в националното законодателство глоба за въпросното предполагаемо нарушение. Банковата гаранция се възстановява от компетентния орган на корабопритежателя веднага след като казусът бъде приключен без присъда за капитана на съответния кораб.

12.5.   Корабът и неговият екипаж се освобождават:

—	било след приключване на съвещанието, ако констатираното позволява това, или

—	било след изпълнение на задълженията, произтичащи от помирителната процедура, или

—	било след депозиране от страна на корабопритежателя на банковата гаранция (при съдебна процедура).

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

ДОПЪЛНЕНИЕ 4

УСЛОВИЯ ПРИ СЪБИРАНЕТО НА УЛОВА

1.	Гвинейските власти осигуряват кораб (наричан по-долу „кораб събирач“) за събиране на уловите, реализирани от риболовните кораби, действащи в ИИЗ на Гвинея и предназначени за разтоварване в Гвинея.

2.	Корабът събирач поема събирането на страничния свръхулов, както и улова, непредназначен за пазара на Общността, от риболовните кораби, плаващи под флага на държави-членки на ЕО, съгласно точка 4 на приложението.

3.	Корабът събирач е оборудван и финансиран от правителството на Република Гвинея.

4.	Когато гвинейските власти решат да съберат уловите, посочени в точка 2, които са обявени от кораб на Общността, в съответствие с точка 4.2 или 4.3 на приложението, те съобщават на капитана максималния срок, в рамките на който ще се извърши събирането.

5.	Капитанът на кораба на Общността предлага на гвинейските власти мястото за предаване на улова, както и датата и часовия обхват за предаването. Тази дата и този часови обхват трябва да дават възможност на кораба-събирач да се яви навреме на посоченото място и се уточнява между двете страни.

6.	При предаването отговорникът на кораба събирач издава квитанция, в която се посочват предадените количества, както и часа и мястото на предаването им.

7.	Разходите за събирането са за сметка на Гвинея. Разходите за съхраняването на борда на рибата, която се предава, са за сметка на корабопритежателя.

8.	Предадената риба е предназначена за снабдяване на пазара в стремеж за подкрепа на осигуряването на изхранване.

9.	По предложение на правителството на Република Гвинея, двете страни определят техническите условия, за които корабопритежателите биват информирани в най-кратки срокове.

---

11/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

82

---

32004R0658

---

L 104/67

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 658/2004 НА КОМИСИЯТА

от 7 април 2004 година

за въвеждане на окончателни защитни мерки срещу вноса на определен вид приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-конкретно мандарини и др.)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно общите правила за внос и за отмяна на Регламент (ЕО) № 518/94 (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2474/2000 (2), и по-специално членове 7 и 16 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 519/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос от определени трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1765/82, Регламент (ЕИО) № 1766/82 и Регламент (ЕИО) № 3420/83 (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 427/2003 (4), и по-специално членове 6 и 15 от него,

след консултации с консултативния комитет, създаден по член 4 от Регламент (ЕО) № 3285/94 и респективно от Регламент (ЕО) № 519/94,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

На 20 юни 2003 г. испанското правителство информира Комисията, че тенденцията при вноса на приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-конкретно мандарини и др.) показва, че се налага въвеждането на защитни мерки съгласно Регламент (ЕО) № 3285/94 и Регламент (ЕО) № 519/94, представи информация, която съдържа наличните доказателства, както е определено на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 3285/94 и член 8 от Регламент (ЕО) № 519/94, и поиска Комисията да вземе защитни мерки в съответствие с посочените инструменти.

(2)

По твърдение на Испания в последно време вносът на съответния продукт е отбелязал значително и рязко нарастване както в абсолютна стойност, така и в относителна стойност спрямо производството и потреблението в Общността. Освен това, Испания заяви, че прирастът на обема на вноса в Европейската общност е оказал отрицателно въздействие върху равнището на цените в Общността, както и върху пазарния дял и обема на реализираната продукция от производителите в Общността, причинявайки им по този начин сериозна вреда и загуби. Испания също така настойчиво поиска да се приемат защитни мерки на Общността като въпрос, който не търпи отлагане.

(3)

Комисията информира всички държави-членки за създалата се обстановка и проведе консултации с тях относно правилата и условията за внос, тенденциите при вноса и сериозната вреда или заплаха, произтичаща от тях, а също така и за различните аспекти на икономическата и търговската ситуация по отношение на въпросните продукти, произвеждани в Общността.

(4)	На 11 юли 2003 г. Комисията започна разследване относно сериозните вреди или заплахата, произтичаща от тях за производителите в Общността, които произвеждат продукти, сходни или пряко конкурентни на вносния продукт.

(5)	След провеждане на предварителното разследване, Комисията наложи временни защитни мерки срещу вноса на определени видове приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-конкретно мандарини и др.) съгласно Регламент (ЕО) № 1964/2003 на Комисията (5) от 7 ноември 2003 г.

(6)

Комисията премина към цялостно разследване във връзка със съответния продукт и проведе официални консултации с производителите износители и вносителите, както и с техните представителни асоциации, за които е известно, че са засегнати, с представителите на страните износителки и с производителите в Общността.

(7)

Някои производители износители, производители в Общността и вносители представиха писмените си коментари. Всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани в рамките на поставения срок и които отбелязаха, че е възможно да бъдат засегнати от резултата от проучването, както и че има конкретни причини, поради които се налага да бъдат изслушани, бяха изслушани. Устните и писмените забележки, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и взети под внимание при достигане до окончателните констатации. Комисията потърси и провери достоверността на цялата информация, която тя считаше за необходима, с цел вземане на окончателно решение.

2.   РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО

2.1.   СЪОТВЕТЕН ПРОДУКТ И СХОДЕН ИЛИ ПРЯКО КОНКУРЕНТЕН ПРОДУКТ

2.1.1.   Съответен продукт

(8)

Продуктът, по отношение на който Комисията бе информирана, че очерталите се тенденции при вноса показват, че се налага въвеждането на защитни мерки, представлява определен вид приготвени или консервирани мандарини (включително танжерини и сатсуми (satsumas), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, но с прибавка на захар (наричан по-нататък „съответния продукт“).

(9)	Понастоящем съответният продукт се класира под кодове по КН 2008 30 55 и 2008 30 75. Тези кодове по КН се отнасят до съответния продукт, намиращ се в директна опаковка, респективно с нетно съдържание, превишаващо 1 kg и с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg.

(10)

Разследването показа, че съответният продукт се получава чрез обелване или разделяне на части (сегменти) на плода от определени сортове дребни цитрусови плодове (предимно сатсуми (satsumas), които впоследствие се поставят в опаковки в среда от захарен сироп, с процентно съдържание на захар от 14 до 16 %. Обелването и разделянето на плода на сегменти може да се извършва както на ръка, така и машинно.

(11)

Съответният продукт се произвежда с различни тегла, за да отговори както на изискванията на потребителите като цяло, така и на изискванията на фирмите, предлагащи кетъринг услуги и на хранително-вкусовата промишленост. Основния дял от потребителския пазар е зает от опаковките от 312 g нето тегло/(175 g отцедено тегло на плода), въпреки че се увеличава дела на продажбите, който се пада на по-голямата опаковка, съответно от 850 g/(480 g). Опаковките с по-големи размери, по-специално тези от 2,65 kg/(1 500 g) и 3,1 kg/(1 700 g), се използват от фирмите, предлагащи кетъринг услуги и от хранително-вкусовата промишленост, като най-разпространен се явява размера от 2,65 kg.

(12)

Сатсумите (satsumas), клементините и другите дребни цитрусови плодове най-често са известни под общото наименование „мандарини“. Повечето от тези различни културни сортове плодове са подходящи за консумация в прясно състояние, или за производството на сокове и за консервиране. Сортовете са сходни и в действителност пресните мандарини (включително танжерини и сатсуми (satsumas), клементините, wilkings и подобните цитрусови хибриди всички се включват в един шестцифрен код по КН (0805 20).

(13)	Някои от производителите износители твърдяха, че не само консервираните мандарини, но и всички консервирани плодове, следва да бъдат разглеждани като един общ продукт от съответния вносен продукт.

(14)

Комисията отхвърли този аргумент и потвърди, че между консервирани мандарини и други видове консервирани плодове съществува разлика. Пресните плодове, от които се произвеждат други видове консервирани плодове имат различни шестцифрени кодове по Комбинираната номенклатура. Вярно е, че консервираните мандарини и другите консервирани плодове се включват в код 2008 по Хармонизираната система (ХС), но в същото време обаче в него се включват и други различни продукти. Поради това, самото включване в код 2008 по ХС не се счита за важен фактор. Докато различни видове консервирани плодове, от един сорт или от смесени сортове, притежават някои сходни характеристики (например продължителен срок на съхранение, консервиране в захарен сироп или в естествен плодов сок), то в същото време вкуса, текстурата, размера, формата и оцветяването на продуктите се различават при консервираните плодове, а и те не могат да се използват като готов заместител на консервираните мандарини. Въпреки, че всички тези консервирани плодове са храни, основните им крайни потребители също са различни. Освен това, производственият процес, свързан с всеки продукт е различен (в зависимост от това дали се налага плода да бъде изсушен, обелен, нарязан на малки парченца или напречно на резенки, или разделен на части — сегменти).

(15)

Друг аргумент бе този, че приготвените и консервираните плодове и пресните плодове представляват един вносен продукт – обект на разглеждане. Този аргумент също бе отхвърлен. Приготвените и консервираните плодове се класират в кодове, които са различни от четирицифрените кодове за пресните плодове. Пресните плодове не се преработват и имат ограничен срок на съхранение. По принцип, пресните плодове се измиват, обелват, изчистват от костилките, нарязват на резени или на малки парченца или се преработват по някакъв друг начин от крайния потребител. Като правило се смята, че пресните плодове притежават различни характеристики, като вкус, текстура и др. от тези на приготвените и консервираните плодове, както и че имат различни крайни употреби.

(16)

Независимо от факта, че разглежданият продукт може да бъде произвеждан от редица различаващи се един от друг видове дребни цитрусови плодове, че може да е с различно качество и че е поставен в директна опаковка с най-различни размери, проучването на Комисията сочи, че всички тези плодове притежават еднакви или сходни физически характеристики, употреби и начини на приложение. Съобразно това, решението на Комисията е, че съответния продукт съставлява само един продукт, който се включва в съответните кодове по КН, изброени по-горе.

2.1.2.   Сходни или пряко конкурентни продукти

(17)	Комисията е проучила дали продуктът, който се произвежда от производители в Общността (оттук нататък наричан „сходен продукт“), наподобява съответния продукт.

(18)

Съответният продукт се произвежда в различни класове качество, които по принцип са приблизително с 10 % или по-малко наранени сегменти от плода (наричани „желано“ качество). Всички останали класове се наричат „стандартно“ качество. Някои износители и вносители, работещи в сътрудничество помежду си, заявиха че консервираните мандарини, произхождащи от Китайската народна република (КНР) са с по-добро качество в сравнение с мандарините с произход от ЕС, защото са белят на ръка, като излязоха с твърдението, че внасяните от КНР мандарини обикновено съдържат по-нисък процент наранени сегменти от плода. Независимо обаче, че голяма част от вносните продукти са с произход от КНР, е налице противоречиво доказателство по отношение на качеството/очакваното качество на съответния продукт и на сходния продукт, като този спорен въпрос, свързан с качеството не може да бъде подкрепен с необходимите доказателства: — даден вносител е търгувал както с по-скъпи първокачествени сортове от съответния продукт, така и с по-евтини нискокачествени сортове. Проверката показа, че през 2002 г. съответният вносител е закупил малко по-голямо количество първокачествени сортове от продукта от Испания в сравнение с количеството закупено от КНР, но пък цялото количество по-евтини нискокачествени сортове от продукта е внесъл от КНР; — с цел осигуряване на качеството на продукцията им и на най-високите стандарти за хигиена, производителите в Общността направиха крупни инвестиции в екстензивни програми за модернизация на производството, като техните производствени процеси са изключително автоматизирани. Производителите в Общността отбелязаха, че в резултат на тревогите относно строгите мерки за контрол на санитарно-хигиенните условия по отношение на продуктите от внос, прилагани по време на процеса на консервиране, в някои страни е налице известно предпочитание на потребителите към консервирани мандарини, които са произведени от производители в Общността.

(19)

При тези обстоятелства решението на Комисията по този въпрос е, че няма съществена разлика по отношение на действителното качество или очакваното качество на съответния продукт и на качеството на продукта, който е произведен от производители в Общността, въпреки че съществуват и много малки различия както при действителното качество, така и при очакваното качество.

(20)

При достигане до решението си, Комисията взе под внимание по-специално следните констатации от разследването: а) за целите на тарифната политика се използва еднаква международна класификация за продукта от внос и продукта от Общността, които се класират в едни и същи (шестцифрени) кодове по ХС. Освен това, те притежават еднакви или сходни физични свойства, като например вкус, размер, форма и текстура. По отношение на качеството е имало известни различия, но като цяло те не са били очаквани от потребителите. Освен това, липсата на изписване на произхода на стоката върху етикета на определени продукти от внос, продавани на европейския пазар, затруднява потребителите при разграничаването на продукт, произведен в ЕС и продукт от внос; б) продуктът от внос и продуктът, произведен в Общността са били продавани чрез използването на сходни или едни и същи канали на реализация, ценовата информация е била лесно достъпна за купувачите, а съответният продукт и продуктът, произвеждан от производители в Общността са се конкурирали главно по отношение на цената си; в) продуктът от внос и продуктът, произведен в Общността се използват за една и съща или сходна крайна употреба и, следователно, те са били алтернативни продукти или продукти заместители и са били лесно взаимозаменяеми; г) продуктът от внос и продуктът, произведен в Общността са били възприемани от потребителите като алтернативни продукти за задоволяване на конкретна потребност или търсене, като по отношение на това установените от определени износители и вносители разлики са варирали в съвсем незначителни граници.

(21)	В светлината на гореспоменатото, Комисията е стигнала до заключението, че въпреки различията, за които се твърди по отношение на характеристиките и качеството на продукта, определени в представените по-горе тези, продуктът от внос и продуктът, произведен в Общността са „сходни“.

2.2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ В ОБЩНОСТТА

(22)	През сезона за консервиране 2002—2003 г. общото производство на съответния продукт в Общността е било приблизително 40 000 тона. Цялата продукция от съответния продукт в Общността е произведена в Испания.

(23)

Всичките осем производители на консерви в Общността, които оказаха пълно съдействие при провеждане на разследването, са членове на асоциации, обединени с Испанската национална федерация на асоциациите на производители на преработени плодове и зеленчуци (FNACV). През 2002—2003 г. общото произведено количество от съответния продукт в Общността бе 39 600 тона, като от тях 34 150 тона са произведени от споменатите по-горе производители, или това се равнява на над 85 % от общото производство на Общността. Следователно, тези производители имат основен дял в общото производство на Общността по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 3285/94 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 519/94. Съответно, за целите на настоящото проучване, те се считат за производители в Общността.

3.   УВЕЛИЧЕН ВНОС

3.1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(24)

Комисията е проучила дали съответният продукт се внася в Общността действително в значително увеличени количества както в абсолютна стойност, така и в относителна стойност спрямо общото произведено количество в Общността, и/или при такива условия, които причиняват или заплашват да причинят сериозни вреди за производителите в Общността. Във връзка с това, Комисията се е насочила към вноса на съответния продукт през най-близкия изтекъл период, за който има събрани данни. В дадената по-долу таблица е представено развитието на вноса по години през периода от 1998—1999 г. до 2002—2003 г.   1998—1999 г. 1999—2000 г. 2000—2001 г. 2001—2002 г. 2002—2003 г. Внос в ЕС 16 347 17 573 20 335 44 804 44 813 Производство на Общността 81 869 75 767 60 462 60 329 39 600 Внос/Производство 20 % 23 % 34 % 74 % 113 %

3.2.   ОБЕМ НА ВНОСА

(25)

В периода между 1998—1999 г. и 1999—2000 г. вносът се е увеличил приблизително със 7 %. През следващата година, темпът на прираст се е увеличил до около 16 %, при което вносът се е увеличил до 20 335 тона през 2000—2001 г. В рамките на периода 2000—2001 г. и 2001—2002 г. последва съществено нарастване на вноса. За една година вносът се е увеличил със 120 %, достигайки до 44 804 тона, което е 2,5 пъти повече от равнището на вноса за 1998—1999 г. През сезона за консервиране 2002—2003 г. вносът се е задържал, приблизително на същото равнище. Тези тенденции се потвърждават от последно излезлите налични данни. Наскоро проведено разследване показва, че вносът в ЕС през 2003 г. (последният период, за който има събрани данни) възлиза приблизително на 54 000 тона, достигайки своя максимум през последното тримесечие с количество на вноса над 17 000 тона независимо, че на 9 ноември 2003 г. бяха въведени временни защитни мерки.

(26)	Отнесено към общото производство на Общността вносът е нараснал от 20 % през 1998—1999 г. на 34 % през 2000—2001 г., съответно на 74 % през 2001—2002 г. и на 113 % през 2002—2003 г. Тези тенденции се потвърждават от най-новата информация.

3.3.   ПАЗАРЕН ДЯЛ НА ВНОСНИТЕ ПРОДУКТИ

(27)

В периода 1998—1999 г. и 2000—2001 г. пазарният дял на вноса се е увеличил от 20 % до 31 %, преди да нарасне почти двойно до 56 % през 2001—2002 г. Пазарният дял, който заемат вносните продукти се е увеличи още достигайки 62 % от потреблението през 2002—2003 г. Заключението на Комисията е, че нарастването на дела на вноса в близкото минало може да се счита за неочаквано, рязко и съществено в сравнение с развитието му през предходни сезони за консервиране.

4.   ИМПОРТНИ ЦЕНИ

(28)

В периода 1998—1999 и 1999—2000 г. средната цена (CIF, граница на ЕС) на продукта от внос се е увеличила с 6 % и с още 18 % в периода между 1999—2000 г. и 2000—2001, преди да се понижи с 13 % през 2001—2002 г. до 691 EUR/тон. Средните цени са продължили да падат през 2002—2003, достигайки до 605 EUR. Комисията отбелязва, че въпреки увеличението на цените през 2000—2001 г., основният прираст на вноса е през 2001—2002 г. на фона на понижаващи се цени, като тези цени са продължили да падат през 2002—2003 (с 12 %).

(29)

Тенденцията на спад в цените се потвърждава още и от последните налични данни. Актуализираната информация, предоставена от вносителите за развитието на импортните и продажните цени и за количествата през периода от април 2003 г. до декември 2003 г. показва, че през този период цените са се понижили с още 13,5 %. Тъй като стойността на износа на консервирани мандарини обикновено се обявява в щатски долари, спадът на щатския долар спрямо еурото допринесе за по-нататъшното понижаване на цените. През периода от април 2003 г. до декември 2003 г. валутният курс достигна средно 1,15 щатски долара за едно еуро спрямо 1,08 щатски долара за еуро през периода 2002—2003 г., което представлява спад с 6,6 %. Поради факта, че общото понижаване на цените възлиза на 13,5 %, е ясно, че този спад не може да се отдаде изцяло на флуктуациите на валутния курс, а също така и на понижението в реалните цени през месеците преди въвеждането на временни мерки и непосредствено след въвеждането им.

(30)

При оценяването на евентуални бъдещи тенденции на цените, Комисията отбелязва също, че водещият на пазара търговец на дребно на сатсуми (satsumas) в Германия е понижил цената за стандартна консервна кутия от 314 ml от 0,35 EUR до 0,29 EUR, считано от 5 януари 2004 г. (т.е. след въвеждането на временни мерки).

5.   НЕПРЕДВИДЕНИ СЪБИТИЯ

(31)

През последните пет години редица възникнали събития доведоха до рязко нарастване на вноса на съответния продукт, по-специално на вноса от КНР. Тази поредица от събития не можеше да бъде предвидена по време на приключването на Уругвайския кръг от преговори. Следва да се отбележи, че анализът се фокусира върху КНР, тъй като над 98 % от вноса на съответния продукт за ЕС е с произход от Китай.

(32)

До средата на 90-те години капацитетът на КНР за производство на съответния продукт бе достатъчно голям, за да задоволява търсенето на вътрешния пазар и износа за основните и най-печеливши за Китай пазари за износ, а именно Япония и Съединените американски щати (западното крайбрежие). Износът от Китай за Общността бе на ниско и сравнително постоянно ниво.

(33)

Дадената по-долу таблица представя приблизителни оценки за световното потребление и за производствения капацитет (производствените мощности), производството, износа и вътрешното потребление на КНР за сезоните от 1998—1999 г. до 2002—2003 г., които са изчислени на база индекс, като приблизителното световно потребление през 1998—1999 г. се приема за равно на 100.   1998—1999 г. 1999—2000 г. 2000—2001 г. 2001—2002 г. 2002—2003 г. Световно потребление 100 115 113 137 141 Производствен капацитет на Китай 70 96 113 139 148 Производство на Китай 57 82 86 109 124 Вътрешно потребление на Китай 5 9 12 16 20 Общ износ на Китай (очаквано количество) 48 65 70 96 104 Източник: Евростат и друга обществено достъпна информация, както и информация подадена в процеса на разследването. Данните са включени в индекс, тъй като съответната страна източник, предоставила данните за Китай помоли данните да се считат за поверителни.

(34)

През 1998—1999 г. вътрешното потребление на Китай бе равно на 5, като в същото време производственият капацитет на страната се равняваше на 70, а индексът на действителното производство на продукта бе 57, което е далеч повече от необходимото за задоволяване на потребностите на вътрешния пазар. До 2002—2003 г. вътрешното потребление на Китай се увеличи до 20, но производствения капацитет на Китай се увеличи до 148, с индекс на действителното производство на продукта 124 (което представлява 88 % от очакваното световно потребление). Макар че потреблението на Китай се увеличава с бързи темпове, в реално изражение то се запазва на ниско равнище. В същото време световното потребление се увеличава, но постепенно, приблизително със 7 % за година. При тези обстоятелства не можеше да се предвиди, че производственият капацитет на Китай рязко ще се повиши с 16 % за година и че до 2002—2003 г. ще изпревари световното потребление, като по този начин не остава никакви възможности за други производители. Тъй като вътрешното потребление на Китай се увеличи едва до 20, нарастването на производствения капацитет и на производството на страната ясно засили натиска върху КНР да изнася особено големи количества (като в действителност, износът се увеличи почти двойно от 48 до 104 през разглеждания период). Тези цифри могат да се осмислят, като се отчита че през 2002—2003 г. износът от Китай бе три пъти по-голям от общото очаквано потребление в Европейската общност през същата година.

(35)

Изглежда, че търговският спор между ЕС и САЩ по въпроса за хормоните, съдържащи се в месото, също се е явил като фактор за нарастване на китайския износ за ЕС. Съответният продукт — обект на разглеждане бе включен в списъка на продуктите, които във връзка с този спор Съединените американски щати предложиха да подлежат на ответни мерки. Явно, че това е било възприето от китайските производители като предоставяне на възможност да увеличат съществено износа си за Съединените американски щати като изместят европейския продукт, което насърчи значителното разрастване на китайския капацитет по отношение на консервната промишленост. Въпреки това, тази възможност така и не бе материализирана и КНР бе изправена пред значителен свръхпроизводствен капацитет, за който трябваше да намери алтернативни пазари за реализация. ЕС се явяваше най-привлекателният пазар и КНР внушително увеличи износа си за пазара на ЕС.

(36)

Провежданата от Китай монетарна политика, при която китайският юан е фиксиран към щатския долар при валутен курс приблизително 8,28 юана за един щатски долар, въпреки забелязващите се различия в относителните стойности на двете валути, също насърчи износа. Това направи много по-вероятно съответният продукт — обект на разглеждане да се изнася, отколкото да се продава на вътрешния пазар на Китай. Освен това, в резултат на неочаквания спад в стойността на щатския долар спрямо еурото, започнал от месец октомври 2000 г., юанът се обезцени в сравнение с еурото, като така направи европейския пазар най-атрактивен от всички за китайските износители.

(37)

В заключение, анализът на Комисията е, че непредвидените събития довели до увеличаване на вноса за Общността, включват редица едновременно действащи във времето фактори: безпрецедентното увеличаване на производствения капацитет на Китай, водещ до силен натиск за осъществяване на износ; възможността ответни мерки от страна на САЩ при търговския спор по въпроса с хормоните да изключат вноса на продукт, произвеждан в ЕС за САЩ, като по този начин насърчават увеличаването на производствения капацитет на КНР и впоследствие на производството; промяна в предпочитанията на потребителите, наблюдавана от 2001 г. насам и политиката на китайското правителство по отношение на валутния курс, съчетано с неочаквания спад на щатския долар от месец октомври 2000 г. Това съчетание от фактори, което в края на Уругвайския кръг от преговори очевидно не можеше да се предвиди, създаде условията за безпрецедентно нарастване на вноса за Общността.

6.   ПРИЧИНЯВАНЕ НА СЕРИОЗНА ВРЕДА

6.1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(38)

С цел да вземе окончателно решение дали съществува опасност от причиняване на сериозна вреда за производителите на сходния продукт в Общността, т.е. съществено влошаване на позицията на производителите в Общността като цяло, Комисията приключи оценката си на всички съответни фактори от обективен и количествен характер, които по някакъв начин имат отношение към обстановката с производителите в Общността. Що се касае за съответния продукт, Комисията оцени по-специално развитието на производствения капацитет (производствените мощности), производството, коефициента на използване на производствените мощности, заетостта в отрасъла, производителността, паричния поток, възвръщаемостта на използвания капитал, ограничената употреба, запасите, потреблението, продажбите, пазарния дял, цената, продажбата на по-ниски конкурентни цени и рентабилността (доходността) за сезоните в периода от 1998—1999 г. до 2002—2003 г.

(39)	Представен е също и анализ на потреблението на Общността макар и не като показател за причинени вреди.

6.1.1.   Потребление

(40)	Потреблението на съответния продукт в Общността бе установено на базата на общите продажби, реализирани от производители в Общността и други производители от ЕС, и общия внос на съответния продукт за Общността по данни на Евростат.

(41)

В периода между 1998—1999 г. и 2000—2001 г. потреблението в Общността намаля с 18 %, от 80 065 тона на 65 676 тона. Между 2000—2001 г. и 2001—2002 г. то нарасна с 23 %, за да достигне най-високото си равнище за разглеждания период (80 960 тона). В най-близкия сезон (2002—2003 г.) потреблението отбеляза спад от 10 % в сравнение с 2001—2002 г., при който потреблението се доближи до средните си стойности за разглеждания период (74 720 тона за година).

6.1.2.   Производствен капацитет (производствени мощности) и коефициент на използване на производствените мощности

(42)

Комисията направи анализ на производствения капацитет на производителите в Общността въз основа на производствените им възможности за цял един сезон, обхващащ периода от 1 октомври до 30 септември следващата година. Сходният продукт се произвежда от ноември до февруари при използване на производствена база и оборудване, някои от които могат да се използват през останалата част от годината за преработка на други плодове и зеленчуци. Въпреки това, от ноември до февруари в засегнатите региони на Испания (Валенсия и Мурсия) няма други плодове и зеленчуци, които да са готови за преработка.

(43)	Проведеното разследване потвърди, че общият теоретично очакван производствен капацитет като цяло се е запазил на непроменено равнище през целия изследван период, само с едно незначително покачване от 2 %, регистрирано между 1998—1999 г. и 1999—2000 г.

(44)

Коефициентът на използване на производствените мощности се понижи в периода между 1998—1999 г. и 1999—2000 г. от 65 % до 59 %. Това намаляване донякъде се обяснява с увеличаването на производствените възможности с 2 % през същата година, но по-голямата част се обяснява със 7,5 % спад в производството — от 81 869 тона до 75 767 тона. През 2000—2001 г. коефициентът на използване на производствените мощности намаля с още 12 процентни пункта на 47 %. През следващата година той се запази непроменен, след което се понижи до 31 % през 2002—2003 г. (което представлява спад с 16 процентни пункта). Намаленият коефициент на използване на производствените мощности от 1999—2000 г. насам отразява спада в производството през същите периоди.

6.1.3.   Общо производство на Общността

(45)	Общото производство на Общността намаля през периода между 1998—1999 г. и 2001—2002 г. от 81 869 тона на 60 329 тона. В резултат на това, производството намаля с още 35 % през сезона 2002—2003 г., достигайки най-ниското си равнище през разглеждания период.

(46)

Тенденцията в производството се потвърждава от най-новите излезли данни за 2003—2004 г., които сочат нов спад в производството до 26 165 тона (частични данни). Производителите в Общността не могат да правят инвестиции, а също и да се ангажират да произвеждат, освен ако нямат предварителни поръчки от по-големите си клиенти. Обаче те не са в състояние да получат такива поръчки, тъй като не могат да се конкурират по цени.

6.1.4.   Заетост

(47)

Заетостта във връзка с съответния продукт намаля през 1999—2000 г. След това през 2000—2001 г. тя леко възстанови позициите си преди да падне още през 2001—2002 г. и 2002—2003 г. Освен спадът в заетостта, регистриран от производителите в Общността, в течение на петгодишния период намаля и заетостта в производството в Общността на консерви от мандарини, тъй като някои производители, които участват при консервирането на съответния продукт в Общността прекратиха тази дейност преди започването на разследването във връзка със защитната клауза. Трябва да се отбележи, че болшинството от работната сила е представена от сезонни работници. Поради тази причина горната таблица трябва да се разглежда заедно със следната таблица за броя на изработените часове.

6.1.5.   Брой изработени часове и производителност

(48)

По-точна представа за въздействието върху заетостта от страна на производителите в Общността дава измерването на броя на изработените часове, които включват и труда на наетите сезонни работници. Броят на изработените часове дава също по-точна база за измерване на производителността отколкото броя на заетите лица.

(49)

Като цяло може да се отбележи постоянен спад в броя на изработените часове, спад от 861 000 на 625 000, или спад с 27 % през най-близкия период. Производителността намаля слабо между 1998—1999 г. и 2001—2002 г. от 15,9 изработени часа за тон произведена продукция до 16,8 изработени часа, като след това спадна до 17,7 часа през последния сезон (2002—2003 г.). Необходимо е да се отбележи, че варирането на производителността се дължи основно на реколтата на пресни плодове.

6.1.6.   Паричен поток и възвръщаемост на вложения капитал (ROCE)

(50)

Паричният поток и възвръщаемостта на вложения капитал (ROCE) биха могли да се разглеждат единствено на ниво коопериращи си компании, които са произвели съответния продукт (отколкото по отношение на съответния продукт), като те са показани по календарни години. Следователно, значението на тези показатели е по-малко в сравнение с другите показатели. Въпреки това, може да се види, че паричният поток и ROCE са намалели значително през последния период.

6.1.7.   Обем на продажбите

(51)

Продажбите на сходния продукт в Общността, реализирани от производителите в Общността, намаляха от 63 718 тона на 45 341 тона между 1998—1999 г. и 2000—2001 г., отразявайки намаляването на потреблението и нарастването на вноса през същия период. Обаче, въпреки нарасналото потребление през следващата година, продажбите продължиха да спадат в периода между 2000—2001 г. и 2001—2002 г. (приблизително с 20 %) и по този начин достигнаха 36 156 тона, докато вносът се увеличи почти два пъти до 44 804 тона. Тази ситуация отразява нарастващата доминираща позиция, която има вносът на пазара. През най-близкия период продажбите продължиха да намаляват до 28 030 тона през 2002—2003 г., достигайки най-ниското ниво на продажбите през миналите години, което представлява спад с 56 % за четири години.

6.1.8.   Пазарен дял

(52)

Пазарният дял на производителите в Общността намаля от 79 на 69 % в периода между 1998—1999 г. и 2000—2001 г., на 44 % през 2001—2002 г. и съответно на 38 % през 2002—2003 г. Значителният спад през последните два сезона показва нарастващото навлизане на вносни продукти на пазара през тези периоди, което стана въпреки факта, че производителите в Общността намалиха цените си със 17 % между 2000—2001 г. и 2001—2002 г. и с още 6 % през 2002—2003 г.

(53)	Комбинацията от спада в цените и загуба на пазарния дял спрямо вноса се прояви едновременно под формата на значителен спад в рентабилността на производителите в Общността (която се дискутира по-долу).

6.1.9.   Цена на сходния продукт и продажба на по-ниски конкурентни цени

(54)	Средната цена на сходния продукт се понижи между 1998—1999 г. и 1999—2000 г., но през 2000—2001 г. възстанови равнището си, като се покачи със 17 %, до 925 EUR за тон. През 2001—2002 г. средната цена отново намаля до 827 EUR за тон и отбеляза по-нататъшен спад до 781 EUR за тон през 2002—2003 г.

(55)

С цел определяне равнището на продажбата на по-ниски конкурентни цени, бе проучена ценовата информация за сравнимите периоди от време, при същото ниво на търговия и спрямо реализираните продажби за подобни клиенти. Въз основа на направено сравнение между средните заводски цени (ex-works), обявявани от производителите в Общността и от производителите износители на съответните вносители в Общността като импортни цени (CIF граница на ЕС с включено мито), през разглеждания петгодишен период цените на вътрешния пазар бяха подбивани от конкурентните приблизително с 2 до 12 %.

6.1.10.   Рентабилност

(56)

Рентабилността на производителите в Общността от продажбите, реализирани в рамките на Общността, варира значително през разглеждания петгодишен период. Най-ниското равнище на рентабилност е отчетено през 2001—2002 г. и 2002—2003 г., докато най-високото — през 2000—2001 г. През 2002—2003 г. вносът се увеличи до най-високото си равнище за разглеждания период, а в същото време средната цена по вноса се понижи до 605 EUR за тон, а средната продажна цена на продукта от Общността падна до 781 EUR за тон. Този спад на цените, отчетен заедно с намаляването на обема на продажбите, се прояви по същото време когато рентабилността на производителите в Общността намаля от 6,8 % до – 1,7 % през 2001—2002 г., а тенденцията на влошаване на ситуацията продължи, като се стигна до загуба от – 4,3 % през 2002—2003 г.

(57)

Продажбата на по-ниски цени отразява степента, в която цената на вносния продукт е по-ниска от цената, която производителите в Общността биха очаквали да постигнат при ситуация, при която няма да понасят вреди. Равнището на продажбите на по-ниски цени бе изчислено на база средно претеглената цена за тон от продукта, произведен в Общността, при която производителите не претърпяват вреди. Тази цена бе изчислена като към съответните разходи за производството на продукта от Общността (изчислени така че да отчитат транспортните разходи с оглед да се осигури подходящо сравнение с вноса, доставен за основната географска област на потребление) е добавена норма на печалба в размер на 6,8 %. Нормата на печалбата се считаше за умерена, тъй като се отнася до печалбата на производителите в Общността, реализирана в условията на нормална търговска ситуация, която не се влияе от внезапно рязко нарастване на вноса. Цената, при която производителите не са потърпевши бе съпоставена със среднопретеглената цена за тон от съответния вносен продукт през периода от април до декември 2003 г., при същите нива на търговия, изчислена на база CIF, граница на Общността, с включено мито, разходи след вноса и с добавена норма на печалба за вносителите. Разликата между двете цени бе изразена като процент от цената CIF, граница на Общността на вносния продукт и доведе до продажба на цени по-ниски с 57,9 %.

6.1.11.   Запаси

(58)

Равнището на запасите се понижи между 1998—1999 г. и 2000—2001 г., след което през 2001—2002 г. чувствително се увеличи преди отново да се понижи до нивото им от 2000—2001 г., тъй като производителите в Общността намалиха високите нива на запасите си чрез съкращаване на производството. Увеличаването на запасите между 2000—2001 г. и 2001—2002 г. съвпадна с намаления с 20 % обем на продажбите на производителите в Общността, реализирани в рамките на Общността, като се установи, че това е допринесло основно за спада в обема на продажбите.

6.1.12.   Заключение

(59)

Данните показват, че в същото време когато производственият капацитет слабо се увеличи в началото на разглеждания период, коефициентът на използване на производствените мощности, производството, заетостта, производителността, паричният поток и възвращаемостта на вложения капитал (ROCE) се характеризират с отрицателно развитие. Като цяло, на фона на потреблението, което се понижи в продължение на две години и се възстанови, за да се доближи до предишното си ниво преди отново да спадне през 2002—2003 г., данните сочат отрицателно развитие по отношение на продажбите, пазарния дял, цените и рентабилността през 2001—2002 г. и през 2002—2003 г. Запасите се увеличиха през 2001—2002 г., но след това те отново се върнаха на нивото си от 2002—2003 г.

(60)

По-специално, Комисията отбелязва, че поради почти двойно увеличеното количество на вноса (44 804 тона), през 2001—2002 г. обемът на продажбите на производителите в Общността, реализирани вътре в Общността, достига ниско ниво от 36 156 тона, а рентабилността за тези производители намалява до – 1,7 %. Това се случи в противовес на нарастването на потреблението през същата година. На така очертания фон можеше да се очаква вносът да следва равнището на потреблението, а цените можеше да се очаква да се стабилизират, но в същото време вносът се увеличи почти двойно, а цената на вносния продукт и на продуктът, произведен от производителите в Общността намаля.

(61)

Освен това, макар че през 2002—2003 г. потреблението намаля с 10 %, при равнището на вноса не бе отбелязан спад и основното въздействие от спада в потреблението понесоха производителите в Общността, чиито продажби намаляха с 22 %, като в същото време цените им се понижиха с 6 %. Това, наред с натрупалите се запаси от предходната година, наложи чувствително съкращаване на произвежданата от производителите в Общността продукция.

(62)

Това съчетание от фактори се отразява в икономическите показатели, които се отнасят за производителите в Общността. Производителите в Общността загубиха пазарен дял, който достигна най-ниското си ниво през 2002—2003 г. Те пострадаха също и от намаляването на продажбите в абсолютна стойност през 2001—2002 г., а също и през 2002—2003 г. Впоследствие производителите бяха принудени да съкратят производството си през всяка от въпросните години. В резултат на това, коефициентът им на използване на производствените мощности намаля през 2001—2002 г. и през 2002—2003 г. Производителността и заетостта също намаляха както през 2001—2002 г., така и през 2002—2003 г. Общият ефект от спада в обема на реализираните в Общността продажби и понижаването на цените е намаляване на приходите от продажбите на производителите в Общността с 29 % от 41,9 млн. EUR през 2000—2001 г. на 29,9 млн. EUR през 2001—2002 г. и 21,9 млн. EUR през 2002—2003 г. В същото време, рентабилността за производителите в Общността намаля от 6,8 % на – 1,7 % през 2001—2002 г. и съответно на – 4,3 % през 2002—2003 г.

(63)	Като взе под внимание всички тези фактори, Комисията стигна до заключението, че производителите в Общността са понесли сериозни вреди.

7.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(64)

С цел да изследва съществуването на причинна връзка между нарасналия внос и сериозните вреди и с цел да се увери, че вредите са причинени от други фактори, които не се причисляват към увеличения внос, Комисията процедира, както следва: — разграничи едно от друго неблагоприятните (вредни) влияния на факторите, за които се счита, че са причинили вреди, — причисли неблагоприятните (вредни) влияния към факторите, които ги причиняват, и — след като вредите бяха причислени към всички съществуващи причинни фактори, Комисията реши дали увеличеният внос представлява „истинска и съществена“ причина за сериозни вреди.

7.1.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

7.1.1.   Ефект от увеличения внос

(65)	Пазарът на консервирани мандарини е прозрачен що се отнася до източниците на доставка на суровини и клиентите. Тъй като по същество консервираните мандарини представляват потребителска стока, съответният продукт и сходният продукт се конкурират основно по цени.

(66)

В периода между 2000—2001 г. до 2002—2003 г. пазарният дял на вноса нарасна от 31 % на 56 % и впоследствие на 62 %, като в същото време пазарният дял на производителите в Общността намаля от 69 % на 44 % и още до 38 %. В течение на същия период вносът се увеличи от 34 % на 74 % и още до 113 % от произвежданата в Общността продукция, като се отбелязва, че вносът също се е увеличил спрямо производството, за сметка на производителите в Общността.

(67)

Що се отнася до цените, между 2000—2001 г. и 2002—2003 г., средната цена за единица продукция на внасяния в пазара на Общността продукт (по данни на Евростат) намаля от 792 EUR за тон до 691 EUR за тон и още до 605 EUR за тон. В течение на същия период средната цена за единица продукция на продукта от Общността се понижи от 925 EUR за тон на 827 EUR за тон и впоследствие стигна 781 EUR за тон. Резултатът от спада в средната цена за единица продукция на сходния продукт само върху приходите на производителите в Общността, реализирани от продажбите в Общността би бил намаляване с 11 % (4,4 млн. EUR) през 2001—2002 г., и последващо намаляване с 6 % (1,7 млн. EUR) през 2002—2003 г. Като се взема под внимание едновременният спад в обема на продажбите, действителният спад в приходите от продажбите в Общността бе 12 млн. EUR през 2001—2002 г. и 8 млн. EUR през 2002—2003 г. Намаляването на приходите от продажбите, наред с увеличените разходи, създаде чувствително намаляване на рентабилността и производителите в Общността отбелязаха загуба от 1,7 % през 2001—2002 г. и от 4,3 % през 2002—2003 г.

(68)

Поради споменатите по-горе причини, Комисията стигна до заключението, че между увеличаването на вноса по ниски цени и сериозните вреди, причинени на производителите в Общността, съществува взаимна зависимост, както и че нарастването на вноса е оказало вредно влияние, по-специално по отношение на оказване на натиск в посока на снижаване на цените и намаляване на обема на реализираната на пазара на Общността продукция от производителите в Общността.

7.1.2.   Ефект от промените в потреблението

(69)

Комисията проведе пълно проучване за вредното влияние от спада в потреблението между 1998—1999 г. и 2000—2001 г. Този спад трябва да се разглежда в контекста на очерталата се обща тенденция през разглеждания петгодишен период. Потреблението намаля от 80 065 тона през 1998—1999 г. на 74 056 тона през 1999—2000 г. и до 65 676 тона през 2000—2001 г., след което нарасна с 15 284 тона, достигайки 80 960 тона през 2001—2002 г., преди отново да спадне до 72 843 тона през 2002—2003 г.

(70)

Комисията отбелязва, че когато през 2000—2001 г. потреблението спадна до най-ниското си равнище за разглеждания период, в същото време това бе и годината, в която производителите в Общността постигнаха най-високото за тях равнище на рентабилност от 6,8 %. От друга страна, през 2001—2002 г. потреблението нарасна до 80 960 тона (най-високото му равнище за периода), но същевременно рентабилността на производителите в Общността намаля до – 1,7 %. Следователно, не съществува ясна взаимозависимост между самото потребление и рентабилността, и общата икономическа ситуация за производителите в Общността.

(71)

При разследване на влиянието на потреблението върху рентабилността на производителите в Общността, трябва да се вземе под внимание реакцията на всички участници на пазара към промените в потреблението. В тази връзка бе установено, че когато производителите в Общността бяха принудени да намалят продажбите си в Общността през 2001—2002 г. приблизително с 9 185 тона в сравнение с 2000—2001 г., в същото време вносът пое рязко в противоположната посока (+24 469 тона). Аналогично през 2002—2003 г. в същото време, когато вносът задържа нивото си от предходната година, продажбите на производителите в Общността намаляха с повече от 8 000 тона.

(72)

Що се отнася до влиянието на цените, варирането на консумацията на консервирани продукти с продължителен срок на съхранение като правило би довело до значително влияние върху цените, ако производството се нагажда към потребностите на пазара. В това отношение е явно, че производителите в Общността са реагирали чрез намаляване както на производството, така и на продажбите в по-голяма степен отколкото е необходимо, за да се придържат към спада в потреблението. Това се отрази чрез аналогично намаляване на запасите.

(73)

Подобно на това, ако се намали натискът върху цените, тогава вредните влияния, които произтичат от ниските цени, също биха били сведени до минимум. Най-важният фактор е печалбата, при която всяко намаляване щеше да бъде сведено до минимум, ако цените и обема на продажбите не бяха спаднали така значително. Следователно, логично е да се направи изводът, че при липса на рязко покачване на вноса пoри ниски цени, спадът в потреблението не би довел до чувствително намаляване на печалбата.

(74)

Ако всички участници на пазара бяха приспособили своето производство, производителите в Общността пак щяха да са реализирали по-малко продукция през 1999—2000 г., 2000—2001 г. и 2002—2003 г. Но през 2001—2002 г. потреблението се намираше на най-високото си равнище от 1998—1999 г., и приблизително на същото ниво като потреблението през тази година. Обаче, продажбите на производителите в Общността намаляха през 2001—2002 г. в сравнение с 1998—1999 г. с 29 438 тона, което представлява спад с 43 %. В същото време вносът се увеличи през 2001—2002 г. с 28 457 тона в сравнение с 1998—1999 г. Следователно вносът нарасна значително между 1999—2000 г. и 2001—2002 г., въпреки че потреблението бе само незначително по-високо.   1998—1999 г. 1999—2000 г. 2000—2001 г. 2001—2002 г. 2002—2003 г. Потребление (t) — реално развитие 80 065 74 056 65 676 80 960 72 843 Пазарен дял — реален 80 % 76 % 69 % 45 % 38 % Пазарен дял — симулативен (7) 80 % 71 % 57 % 45 % 35 %

(75)

Представената по-горе таблица илюстрира, че дори потреблението да е запазено непроменено през целия разглеждан период, пазарният дял на консервната индустрия на Общността не би се развил по друг, съществено по-различен начин. Това показва, че развитието на потреблението е оказало само ограничено въздействие върху пазарния дял на консервната индустрия на Общността.

(76)	Поради изложените по-горе причини се стига до заключението, че между спада в потреблението и наблюдаваните вредни влияния съществува връзка, но тази връзка не е съществена.

7.1.3.   Ефект от промени в състоянието на износа

	1998—1999 г.	1999—2000 г.	2000—2001 г.	2001—2002 г.	2002—2003 г.
Износ (в тонове)	21 316	21 672	14 544	18 099	17 780

(77)

Комисията изследва също и последиците от намаляването на износа. Между 1998—1999 г. и 2000—2001 г. обемът на износа на производителите в Общността на консервирани мандарини намаля от 21 316 тона на 14 544 тона, тъй като производителите в Общността изгубиха пазарен дял заради конкуренцията от ниски цени от страна на КНР (по-специално в резултат на спора по въпроса за хормоните, който бе разгледан в съображение 35). В периода между 2000—2001 г. и 2001—2002 г., износът възвърна позициите си до ниво от 18 099 тона и до 17 780 тона през сезон 2002—2003 г. През петгодишния период износът намаля приблизително с 3 500 тона, макар че основното му намаляване стана между 1999—2000 г. и 2000—2001 г. (годината, която бе най-рентабилна за производителите в Общността). През 2001—2002 г. износът в действителност се увеличи, в полза на производителите в Общността. През най-близкия период, между 2001—2002 г. и 2002—2003 г., износът намаля с 319 тона или 1,7 %, което представлява само 0,8 % от производството на Общността за същата година.

(78)

Трябва също да се отбележи, че при изчисляването на рентабилността в точка 6.1.10 бяха взети под внимание само продажбите в рамките на Общността. Следователно, регистрираният спад в рентабилността на производителите в Общността през последните периоди до голяма степен не зависи от влиянието на износа.

(79)

Поради изложените по-горе причини се стига до заключението, че съществува определена зависимост между намаляването на износа и наблюдаваните неблагоприятни влияния, доколкото например намаленият обем на износа допринася за по-малкото количество произведена продукция и по-ниския коефициент на използване на производствените мощности. Все пак се счита, че основно това влияние се е проявило между 1999—2000 г. и 2000—2001 г. (когато за производителите в Общността производството все още е било рентабилно), както и че изключително малкото намаляване на обема на износа през 2002—2003 г., равняващо се на по-малко от 1 % от производството на Общността, няма никакъв осезаем ефект.

7.1.4.   Ефект от свръхпроизводствен капацитет

(80)

Комисията е изследвала дали неблагоприятните влияния може да са в резултат на свръхпроизводствен капацитет сред производителите в Общността. През изследвания период е имало само еднократна малка промяна в очакваното теоретично равнище на производствения капацитет, когато през 1999—2000 г. производственият капацитет е нараснал с 2 % до 129 260 тона.

(81)

Това увеличаване на производствения капацитет допринесе за намаляване на коефициента на използване на производствените мощности през сезон 1999—2000 г. и последвалите години, тъй като очакваната нужда от допълнителни производствени мощности не се материализира. Следователно се стига до заключението, че съществува зависимост между нарастването на производствения капацитет и наблюдаваните неблагоприятни влияния през по-ранния етап на петгодишния период, макар че влиянието от допълнителни производствени мощности върху общата рентабилност на производителите в Общността е било съвсем незначително.

7.1.5.   Ефект от недостига на предлагането на суровини

(82)

Някои производители приведоха аргумента, че причината, която се крие зад спада в произведената продукция от производителите в Общността е била недостигът на предлагането на суровини (а именно пресни дребни цитрусови плодове) на пазара на ЕС. Обаче, въз основа на своето изследване на пазара на ЕС на пресни дребни цитрусови плодове, Комисията определи, че предлагането на суровини е било адекватно на търсенето от страна на преработвателната промишленост.

(83)	Таблица А показва действителното производство на пресни дребни цитрусови плодове (клементини, мандарини и сатсуми) през годините от 1998 до 2002. Таблица А Година 1998 г. 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. Производство 2 329 341 2 823 106 2 511 550 2 379 634 2 650 000 Източник: CLAM

7.1.6.   Търсене на пресни дребни цитрусови плодове от страна на преработвателната промишленост

(84)

Количеството клементини и сатсуми, използвано от преработвателната промишленост за производството на консервирани мандарини в периода от 1998—1999 г. до 2002—2003 г. е показано на таблица Б. Таблица Б Сезон 1998—1999 г. 1999—2000 г. 2000—2001 г. 2001—2002 г. 2002—2003 г. Сатсуми и клементини 120 000 110 000 95 000 95 000 60 000

(85)	Както се вижда от таблици А и Б, предлагането на пресни дребни цитрусови плодове на пазара на ЕС е било далеч по-голямо в сравнение с търсенето от страна на преработвателната промишленост.

(86)

Независимо от това, преработвателната промишленост е в конкуренция с други купувачи на пресни сатсуми и клементини, като явно способността ѝ да се конкурира се възпрепятства от спада в цените, търгувани за сходния продукт. Цената на пресните мандарини, предназначени за преработка се определя от годишните договори между производителите на консерви и фермерите, по които е постигнато съгласие в началото на сезона. Таблица В показва реализираната от производителите цена за мандарините, продавани като продукти в прясно състояние и за консервиране. Таблица В Сезон 1998—1999 г. 1999—2000 г. 2000—2001 г. 2001—2002 г. 2002—2003 г. В прясно състояние (EUR/тон) 547 498 571 557 527 За консервиране (EUR/тон) 256 255 313 245 172

(87)

Ценовият диференциал отразява два фактора. На първо място, производителите в Общността все по-малко са в състояние да си позволят да изкупуват суровините (пресни сатсуми и клементини) на цена, която им дава възможност да постигнат умерено равнище на рентабилност (печалба). На второ място, поради ниските цени оферирани от производителите на консерви в Общността на производителите, отглеждащи сатсуми, използвани по принцип като суровина в консервната промишленост, въпросните производители, отглеждащи плодове за суровина преориентират производството си от сатсуми към клементини в стремежа си да увеличат рентабилността на производството си. Досега обаче този процес явно не е в достатъчно напреднал стадий, за да се е почувствал осезаемият ефект от наличието на предлагане за производителите от консервната промишленост в Общността.

(88)	Затова Комисията реши, че липсата на предлагане не е допринесла за вредите, причинени на производителите в Общността:

7.1.7.   Други фактори

(89)	По време на крайното разследване не са идентифицирани от службите на Комисията или повдигнати като въпрос от заинтересованите страни други причинно-следствени фактори, различни от тези, коментирани в съответните части от 7.1.1. до 7.1.6.

7.2.   ПРИЧИСЛЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЛИЯНИЯ

(90)

Сериозните вреди, причинени на производителите в Общността се проявиха главно под формата на намален обем на продажбите, намалени цени за единица продукция, влошаване на рентабилността и финансови загуби. Комисията определи, че три са факторите, които са допринесли за тези вреди, освен ръста на вноса, спада в потребление, намаляването на износа и увеличения производствен капацитет.

(91)

Преди всичко, между 1998—1999 г. и 2000—2001 г. се наблюдаваше спад в потреблението, след което през 2001—2002 г. потреблението нарасна, но бе последвано от друг спад през последния период. Все пак, развитието на вноса въобще не следваше тенденцията на потреблението и затова Комисията счита, че намаляването на потреблението между 1998—1999 г. и 2000—2001 г. не е изиграло съществена роля нито по отношение на обема, нито по отношение на цените. Спадът в потреблението през сезона 2002—2003 г. съвпадна с намаляване на обема на продажбите, цените и рентабилността на производителите в Общността и Комисията стигна до заключението, че спадът в потреблението е фактор, който е допринесъл за сериозните вреди, причинени на производителите в Общността.

(92)

Освен това Комисията изследва спада в количеството на износа, осъществяван от производителите в Общността по време на петгодишния период. През първата половина на петгодишния период се наблюдава спад. Обаче през втората половина на периода, когато са претърпени сериозни вреди, износът се увеличава преди слабо да намалее. Следователно, тенденцията на износа е имала значително по-малко въздействие върху производителите в Общността през периодите 2001—2002 г. и 2002—2003 г. в сравнение с бурния ръст на вноса.

(93)	Комисията изследва също и увеличаването на производствения капацитет през 1999—2000 г., който впоследствие се задържа на същото равнище. Цената за този допълнителен производствен капацитет на годишна основа нямаше съществено значение.

(94)

След като се увери, че последиците от други фактори не се дължат на увеличения внос, Комисията отбеляза, че съществува истинска и съществена причинна взаимовръзка между спада в обема на продажбите на производителите, продажните цени и рентабилността, и ръста на вноса, който не само се увеличи с много по-бързи темпове отколкото нарастването на потреблението между 2000—2001 г. и 2001—2002 г., но също така се увеличи едновременно с намаляването на потреблението в периода от 1998—1999 г. до 2000—2001 г. и впоследствие през 2002—2003 г.

7.2.1.   Заключение

(95)

След като бяха изследвани неблагоприятните влияния на другите известни фактори и бяха отделени и разграничени един от друг и от неблагоприятното влияние на увеличения внос, и след като се увери, че вредите, причинени от други фактори не се дължат на вноса, Комисията стигна до заключението, че съществува истинска и съществена причинна взаимовръзка между увеличения внос и сериозните вреди за производителите в Общността.

8.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

8.1.   ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(96)

Защитните мерки имат за цел да поправят нанесените сериозни вреди и да предотвратят по-нататъшно влошаване на обстановката за производителите на съответния продукт в Общността. Освен настъпилите непредвидени събития, увеличения внос, сериозните вреди и причинната връзка, Комисията е изследвала дали съществуват икономически причини, поради които би се стигнало до заключението, че не е в интерес на Общността да налага окончателни мерки. За тази цел, въз основа на наличните доказателства бяха разгледани и отчетени влиянието на мерките върху всички заинтересовани страни, участващи в проучването, както и евентуалните последици от предприемането или от непредприемането на мерките.

8.2.   ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ В ОБЩНОСТТА

(97)

Производителите в Общността направиха солидни инвестиции, в резултат на което разполагат с най-механизираните и автоматизирани производствени системи в света. При нормални пазарни условия те са жизнеспособни и конкурентноспособни. През изследвания период производителите в Общността пострадаха от значителен спад на производството и продажбите, в резултат на което понастоящем те не са в състояние да работят рентабилно. Влошаването на положението, в което са поставени производителите в Общността би продължило, ако се запазят сегашните високи равнища на внос при ниски цени.

(98)

Въвеждането на окончателни защитни мерки би дало възможност за преструктуриране на производителите в Общността, като по този начин се осигури дългосрочната жизнеспособност на производството им на съответния продукт и на бизнеса им като цяло. Това би им осигурило необходимото време да си поемат дъх, за да се преструктурират и по този начин да печелят от направените по-големи разходи за изследователска и развойна дейност, насочена към по-нататъшно съкращаване на производствените разходи. Плановете за консолидиране в сектора вече са в доста напреднал стадий, но неизбежно ще трябва време, за да се осъществи това консолидиране и за неговото гладко протичане. Освен това са определени редица инициативи, целящи намаляване на разходите, включително засилено сътрудничество между производителите в Общността при изкупуването на суровини, с изключение на самите пресни плодове (което вече зависи от договореностите за съвместно изкупуване).

8.3.   ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ПРЕСНИ ДРЕБНИ ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ В ОБЩНОСТТА

(99)

В интерес на производителите на пресни плодове, които снабдяват производителите на консерви в Общността, е да разчитат на засилено и предвидимо търсене на техния продукт на цена, при която могат да имат умерена печалба. Изглежда, че един от ефектите на високото равнище на вноса на съответния продукт на ниски цени е да се снижи цената на суровините (дребни пресни цитрусови плодове, особено сатсуми) на пазара на ЕС. Следователно, в интерес на производителите на пресни плодове е да се вземат мерки за намаляване на обема на внасяните за ЕС количества от съответния продукт на ниски цени.

8.4.   ИНТЕРЕС НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА СУРОВИНИ И ВНОСИТЕЛИТЕ В ОБЩНОСТТА

(100)

С цел да се оцени влиянието на мерките върху вносителите и ползвателите на суровини, Комисията изпрати въпросници до известните вносители и ползватели на съответния продукт на пазара на Общността. Бяха получени отговори от девет вносители, но не бе получен нито отговор от ползвател на суровини, с изключение на тези, отнасящи се за вносителите.

(101)

Някои вносители твърдяха, че въвеждането на мерките не е било необходимо, тъй като проблемите, които изпитват производителите в Общността са причинени по-скоро от високите цени и недостига в предлагането на пресни мандарини, предназначени за използване в консервната промишленост в Общността отколкото от увеличения внос. Все пак се отбелязва, че до края на 2001—2002 г. — годината, в която вносът се увеличи до 44 804 тона и продажбите на производителите в Общността, реализирани на пазара на ЕС намаляха до 36 156 тона, запасите на производителите в Общността се бяха увеличили с 6 047 тона, достигайки до 17 279 тона. Това очевидно показва, че спадът в продажбите, от който пострадаха производителите в Общността, не бе причинен от невъзможността им да предлагат от тяхна страна, а от друг фактор, и най-вероятното обяснение се явява нарастващото доминиращо влияние на вноса при ниски цени.

(102)

Вносителите изразиха също така аргумента, че е по-добре да се поддържат различни източници на предлагане и че ако бъдат взети мерки, изразиха тези мерки не трябва да бъдат под формата на система на минимални цени и разпределение на квотата въз основа на принципа „пръв пристигнал-пръв обслужен“, тъй като това още повече би нарушило функционирането на пазара. В частност, принципът „пръв пристигнал-пръв обслужен“ би насърчил вноса през първата половина на годината докато квотата се оползотвори, като тогава търсенето би се насочило към предлагането на вътрешния пазар. Освен това, те подчертаха необходимостта търговците на основните европейски пазари и потребителите да продължат да имат достъп до продукт с добро качество и на ниски цени.

(103)

Окончателните мерки се състоят в определянето на тарифна квота, която отразява традиционните нива на вноса. Затова недостатъците, от които евентуално биха пострадали ползвателите на суровини и вносителите, ако въобще са налице такива недостатъци, не се разглеждат като надделяващи над изгодите, които се очаква да се увеличат за производителите в Общността вследствие на мерките, считани като необходимия минимум за предотвратяване на последващо влошаване на положението на производителите в Общността.

8.5.   ИНТЕРЕС НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В ОБЩНОСТТА

(104)

Тъй като съответният продукт спада към потребителските стоки, Комисията информира различни организации на потребителите за започването на разследването. От организациите на потребителите няма получени отговори и следователно влиянието върху потребителите се счита за минимално.

9.   РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС

9.1.   ВНОС ЗА СТРАНИТЕ КАНДИДАТКИ

(105)

Предвид факта, че мерките ще влязат в сила след разширяването на ЕС, което трябва да стане факт на 1 май 2004 г., Комисията разгледа също и увеличаването на вноса (в абсолютна и относителна стойност), тъй като то се отнася до разширения ЕС от 25 държави-членки.   2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. Внос на страните кандидатки от страни извън границите на ЕС от 25 държави-членки 2 562 4 268 5 350 6 528 Внос на страните кандидатки от ЕС от 15 държави-членки 1 964 1 014 1 472 1 500 (8) Общо 4 527 5 283 6 821 8 028

(106)

Вносът за страните кандидатки от страни извън ЕС, състоящ се от 25 държави-членки нарасна с 67 % от 2 562 тона през 2000 г. на 4 268 тона през 2001 г. и продължи да нараства до 5 350 тона през 2002 г., което е прираст от 25 %. През 2003 г. този внос се увеличи с още 22 % до 6 528 тона.

(107)

За да се отчете какво би било евентуалното увеличаване на вноса за ЕС от 25 държави-членки през последните години, е необходимо вносът на ЕС да се прибави към вноса на страните кандидатки от държави, които не влизат в състава на ЕС от 25 държави-членки.   2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. Внос на ЕС (9) 17 573 20 335 44 804 44 813 Внос на страните кандидатки от страни извън ЕС от 25 държави-членки 2 562 4 268 5 350 6 528 Общо 20 135 24 603 50 154 51 341

(108)

На тази база общият внос за ЕС от 25 държави-членки щеше да се е увеличил с 22 %, съответно от 20 135 тона на 24 603 тона между 2000 г. и 2001 г. и още със 104 % до 50 154 тона между 2001 г. и 2002 г. При това положение вносът щеше да продължи при високото си ниво от 2003 г. и в действителност увеличението щеше да е от 2 %, до 51 341 тона.

(109)

В страните кандидатки няма производство на съответния продукт и както бе отбелязано по-горе, развитието на вноса за ЕС от 25 държави-членки бе аналогично на вноса за ЕС от 15 държави-членки. Поради това се счита, че анализът на причинената сериозна вреда и причинно-следствената връзка за ЕС от 15 държави-членки е валиден и за ЕС от 25 държави-членки.

(110)

Комисията разгледа също и въпроса за интереса на Общността, тъй като той се отнася за ЕС, състоящ се от 25 държави-членки. В страните кандидатки няма производство на суровината или на съответния продукт. Въпреки това обаче, има внос на съответния продукт за страните кандидатки, който съставлява приблизително 12 % от общото количество на вноса за ЕС от 25 държави-членки. Интересите на вносителите, ползвателите на суровини и потребителите в страните кандидатки са интереси на вносители/ползватели на суровини и потребители и не се различават от интересите на вносители/ползватели на суровини и потребители в ЕС от 15 държави-членки, които са доста повече на брой. Интересите на вносителите/ползвателите на суровини и потребителите в ЕС от 15 държави-членки са еднакви и напълно представляват интересите на тези в ЕС от 25 държави-членки. Поради това се счита, че анализът на причинената сериозна вреда и причинно-следствената връзка за ЕС от 15 държави-членки е валиден и за ЕС от 25 държави-членки.

(111)

Всяка заинтересована страна, която счита, че след разширяването на ЕС продължаването на мерките в настоящия им вид е неоправдано във връзка с ЕС, в чийто състав влизат 25 държави-членки се приканва да направи постъпки пред Комисията не по-късно от 15 май 2004 г., посочвайки подробни мотиви за това защо Комисията следва да започне преглед на мерките.

10.   ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(112)

Поради увеличения внос на съответния продукт (както е описано във фактите, изложени в съображения от 24 до 27), пазарът на Общността на съответния продукт, който се явява един от продуктите, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. oтносно общата организация на пазарите на преработени плодове и зеленчуци (10), последно изменен с Регламент (ЕО) № 386/2004 на Комисията (11), е засегнат от сериозно смущение, което е вероятно да застраши постигането на целите, определени в член 33 от Договора. Следователно са изпълнени условията, посочени в член 22 от Регламент (ЕО) № 2201/96, когато този член се прилага.

11.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(113)

Анализът на Комисията по отношение на констатациите от разследването показва, че условията за въвеждане на защитни мерки са изпълнени.

11.1.   ФОРМА И РАВНИЩЕ НА МЕРКИТЕ

(114)

С цел пазарът на Общността да се запази отворен и да се осигури наличието на адекватно предлагане, което да отговаря на търсенето, е целесъобразно да се установи система на тарифни квоти, над които се изисква заплащане на допълнително мито; по такъв начин дори вносът в количества, надхвърлящи количеството по тарифните квоти ще може да влиза в Общността, макар и за него да се плаща допълнително мито. Това допълнително мито следва да се определи на ниво, което съответства на целта да бъде предотвратено причиняването на сериозна вреда за производителите в Общността. В тази връзка се отбелязва, че допълнителното мито, определено съгласно временните защитни мерки (в Регламент (ЕО) № 1964/2003 на Комисията), се оказа недостатъчно за намаляване на равнището на вноса в краткосрочен период. В действителност за периода, в който са били прилагани временните мерки, от 9 ноември 2003 г. до 10 април 2004 г., вносът на съответния продукт продължи да нараства, а цените продължиха да падат. Съгласно временните мерки ставката на допълнителното мито бе фиксирана на 155 EUR за тон. Отчасти в резултат на засилената позиция на еурото е ясно, че тази ставка бе погълната от понижаванията на средната цена, обявявана от производителите износители в КНР. Поради това, с цел да се постигне желания ефект, ставката на допълнителното мито би трябвало да е по-висока от 155 EUR за тон.

(115)

Равнището на допълнителното мито е било изчислено на базата на целева цена, при която производителите в Общността биха постигнали 6,8 % норма на печалбата от оборота, като цената е изчислена така че са отчетени и транспортните разходи, за да се осигури подходящо сравнение с вноса, доставян за основната географска област за потребление. След това този размер на цената бе съпоставен със средната цена по вноса за периода от април 2003 г. до декември 2003 г. при същото ниво на търговия, приспособена към цена CIF граница на Общността, с включено мито, разходи след вноса и към която е прибавена печалба за вносителите. Размерът на спомената печалба се базираше на оценка на действителните печалби, реализирани от производителите в Общността през периода от 1998—1999 г. до 2001—2002 г. Равнището на продажбите на по-ниски цени е изчислено на 57,9 % от импортната цена CIF. Изразено като мито с фиксиран размер, дължимото мито следователно би трябвало да е 301 EUR за тон. Предвид познатия ефект от големите промени в позицията на еурото по отношение на китайския юан върху цената на внасяните стоки, в случай, че по-нататък еурото падне спрямо юана, така че да окаже значително влияние върху цените, размерът на митото може да се преразгледа.

(116)

За да се поддържа достъпът до пазара на Общността, тарифните квоти би трябвало да се основават на обема на вноса през най-близкия период. Периодът от най-близките три последователни години, за които има статистически данни за вноса, обхваща от 1999—2000 г. до 2001—2002 г. (2002—2003 г. не се счита за представителна, тъй като през този период започна процедурата за проучване на защитните мерки). Поради това тарифните квоти би трябвало да се базират на средния обем на вноса през тези години (27 570 тона за ЕС, състоящ се от 15 държави-членки). Предвид значителното увеличаване на запасите от страна на някои вносители и продължаващото високо равнище на вноса през последните най-близки години, се счита че това е максималният обем на вноса, който трябва да се внася без да се заплаща допълнително мито. Счита се че това е обемът, който позволява на производителите в Общността да продължат да се приспособяват, като в същото време се избягва последващо влошаване на положението им.

(117)

Комисията отбелязва, че ще се наложи преразглеждане на количествата по тарифните квоти в светлината на разширяването, кoето следва да се осъществи на 1 май 2004 г. Размерът на тарифните квоти за първия период (27 570 тона за ЕС от 15 държави-членки) следователно трябва да се увеличи със средното количество за година внасяно от страни, които не са членки на ЕС за страните кандидатки през годините от 2000 до 2002. Това средно внасяно количество възлиза на 4 060 тона. Затова тарифната квота на ЕС от 25 държави-членки за първия период следва да бъде 31 630 тона. Тъй като крайният период е само 212 дни, действителното количество на квотата за вноса за крайния период трябва да бъде намалено пропорционално.

(118)

С оглед да се запазят традиционните търговски потоци, като в същото време се гарантира, че пазарът на Общността остава отворен за нови страни доставчици, количеството по тарифните квоти трябва да се разпредели между тези страни, които имат съществен интерес да доставят съответния продукт на пазара на Общността, а една част трябва да се остави за страните, които понастоящем не проявяват съществен интерес. След консултиране с КНР, единствената страна, за която се счита, че има такъв съществен интерес, Комисията счита за целесъобразно да определи специфична тарифна квота за КНР на базата на частите от общото количество на продукта, доставено от тази страна през тригодишния период от 1999—2000 г. до 2001—2002 г. По-голямата част от внасяните през този период стоки са били с произход от КНР и поради това по отношение на КНР трябва да се прилага специфична за страната тарифна квота, а за всички останали страни - една квота.

(119)

Въз основа на посоченото дотук се счита, че количеството на първоначалната квота, определена по отношение на Китай за ЕС, състоящ се от 25 държави-членки щеше да е 30 843 тона за период от една година, като в същото време обемът, определен за всички останали държави за този период щеше да е 787 тона. Смята се, че ако това бе направено, квотата определена за всички останали страни би била твърде малка, за да се даде възможност за конкуренция или да се позволи навлизането на нови играчи на пазара. Желателно е други страни, освен КНР, също да имат възможност да осъществяват износ на съответния продукт за Общността. Квотата, определена за всички останали страни следователно трябва да бъде увеличена на 3 % от средното потребление в Общността през разглеждания период (или 2 314 тона за една година), като се дава обща база за тарифните квоти от 33 157 тона.

(120)

С оглед на задължението за либерализиране на мерките, общото годишно количество на тарифните квоти трябва да се увеличава с 5 % през всеки един от следващите периоди, т.е. на 34 815 тона за периода до 10 април 2006 г. на 36 556 тона за периода до 10 април 2007 г. и на 22 294 тона за периода от 8 ноември 2007 г. (212 дни). Комисията ще извърши преглед на мерките в средносрочен план в съответствие с член 21 от Регламент (ЕО) № 3285/94, за да изследва резултатите от въвеждането на мярката, да определи дали и по какъв начин е подходящо да се ускори ходът на либерализацията, както и да установи дали все още е необходимо прилагането на мярката. В контекста на краткосрочния преглед, Комисията ще вземе предвид също така и стъпките, предприети от производителите в Общността като начин да се преструктурират.

(121)

В съответствие със законодателството на Общността и поетите международни задължения на Общността, защитните мерки не трябва да се прилагат по отношение на продукт, който е с произход от развиваща се страна, освен ако делът на тази страна при вноса на продукта в Общността не надвишава 3 %. Единствената развиваща се страна, която не отговаря на изискванията да се ползва от това изключение е КНР. Поради тази причина, развиващите се страни, за които не се отнасят окончателните мерки, трябва да бъдат изрично посочени и това е направено в приложение 2.

11.2.   УПРАВЛЕНИЕ НА ТАРИФНАТА КВОТА

(122)

Преди въвеждането на мерките определени вносители и техни асоциации поискаха да бъде въведена система, която би позволила на вносителите, които традиционно осъществяват внос на съответния продукт от КНР, да имат гарантирани количества на основата на традиционното им ниво на внос от КНР. Други вносители пък твърдяха, че всяка система на квоти би трябвало да действа на базата на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“, с цел да се избегне ненужното административно бреме и поддържане на конкуренцията.

(123)

С цел да се получи необходимата информация, за да се установи подходящият метод на управление на квотите, на 2 октомври 2003 г. Комисията публикува известие (12). Въз основа на предоставената информация през всеки от сезоните за консервиране 1999—2000 г., 2000—2001 г. и 2001—2002 г., болшинството от внесеното количество от съответния продукт (над 90 %) е било внесено от малко на брой вносители, които са осъществили внос средно от 500 тона или повече за един сезон (наричани оттук нататък „традиционни вносители“). Останалото количество е било внесено от вносители, които са различни от традиционните вносители (наричани оттук нататък „други вносители“).

(124)

Докато някои вносители твърдяха, че прагът за традиционните вносители трябва да е по-нисък (например 300 тона или по-малко), в същото време при прилагането на временните мерки бе установено, че е имало голям брой вносители, които са искали да внасят по-малки количества от продукта. Затова, като цяло увеличаването на дела на наличното количество на тарифната квота за нетрадиционните вносители служи по-добре на интересите на вносителите на по-малки количества от продукта, отколкото ако се намали прагът за тях, така че да отговарят на изискванията за традиционен вносител.

(125)

След като е разгледала искането в светлината на натрупания опит по време на прилагането на временните мерки, Комисията отбелязва следното: — ако няма система за гарантирани лицензии, цената на внасяния от КНР продукт вероятно ще се покачи драстично през ранния етап от периода на прилагане на тарифната квота и впоследствие би могла рязко да падне, когато вносителите достигнат или надвишат нивото на вноса необходимо им, за да изпълняват поръчките си (т.нар. „неочакван“ ефект). „Неочакваният“ ефект от разпределението на тарифните квоти на базата на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“ излага производителите в Общността на опасност от причиняване на вреди, тъй като през началния етап от сезона за консервиране търсенето ще е насочено към вносните продукти от КНР, а едва след като тарифната квота е изчерпана ще се насочи към продукта, произведен от производителите в Общността. Това застрашава производителите в Общността от намаляване на продажбите през началния етап от сезона за консервиране, като те биха пострадали и от несигурността, която се създава от резките флуктуации на цената. Ако това се случи, то би застрашило постигането на целта, която се преследва с определяне на окончателните мерки, — в интерес на съществуващите вносители, които обичайно внасят значителни количества от съответния продукт от КНР, ще бъде включването на разпоредба, с която да се осигури, че се запазват традиционните търговски потоци, както и че тези вносители ще продължат да имат възможността да внасят от КНР определено количество от съответния продукт без заплащането на допълнително мито. Предимство за новите вносители е също и това, че те имат възможността да внасят съответния продукт от КНР без да заплащат допълнително мито, — в интерес на търговците на дребно и на потребителите е да продължи да има адекватно предлагане на съответния продукт на пазара на Общността и пазарната цена да бъде стабилизирана, — окончателните мерки трябва да са такива, че да постигнат целта си, като в същото време се сведе до минимум ненужното нарушаване на функционирането на пазара, проявяващо се под формата на остри флуктуации на цените и негативни последици за производителите в Общността, и също така се осигури най-малкото административно бреме за вносителите. В тази връзка се отбелязва, че през периода на прилагането на временните мерки, вносът на съответния продукт в действителност е нараснал, докато в същото време цената на дребно поне на един основен учаcтник, се е понижила със 17 %, — мерките трябва да се въведат под такава форма, че да насърчават конкуренцията сред вносителите до нарастваща степен и да гaрантират, че нови нетрадиционни вносители имат възможността да се включат на пазара.

(126)

След като взе под внимание тези съображения, Комисията смята, че няма да е целесъобразно количеството на тарифната квота да се управлява на базата на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“. По-скоро икономическите оператори, които традиционно са внасяли значителни количества от съответния продукт за Общността или за страните кандидатки (определяни като „традиционни вносители“) би трябвало да имат възможността да кандидатстват за лицензия за внос на съответно количество от съответния продукт без да заплащат допълнително мито, въз основа на традиционното равнище на вноса им от КНР. В същото време, други вносители, които биха искали да осъществяват внос на съответния продукт от КНР за Общността, но които не отговарят на критериите (и се определят като „други вносители“), трябва да имат възможност да кандидатстват за лицензия за внос на съответния продукт без да заплащат допълнително мито.

(127)

Затова може да се установи система на лицензии, посредством която правото да се внася съответният продукт, освободен от мито, зависи от представянето на лицензия за внос. Подробните правила за прилагането на тази система трябва да допълват или да включват изключения от тези, които са определени в Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (13), последно изменен с Регламент (ЕО) № 322/2004 (14).

(128)

За да може системата да действа ефективно, правото да се кандидатства за лицензия трябва да бъде ограничено до оператори, физически или юридически лица, индивиди или групи, които в последните години са имали опит в осъществяването на внос за Общността или за страните кандидатки. Необходими са също и мерки, с които да се сведе до минимум броят на заявленията за лицензии за внос със спекулативна цел, което може да доведе до непълно оползотворяване на тарифните квоти. Затова, с цел да отговорят на изискванията за кандидатстване за лицензия, вносителите трябва през последните години да са осъществявали внос за Общността на умерено минимално количество от подобни продукти. Предвид естеството и стойността на съответния продукт се смята за разумно, че за да отговарят на изискванията за кандидатстване за лицензия, вносителите трябва да са осъществили внос поне на 50 тона продукти от преработени плодове и зеленчуци, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96 през един или повече от последните три последователни сезона за консервиране (2000—2001 г., 2001—2002 г. и 2002—2003 г. за първия период на окончателните мерки (от 11 април 2004 г. до 10 април 2005 г.). Освен това, трябва да се включи разпоредба, с която да се изисква заплащането на гаранция по отношение на всеки тон от съответния продукт, за който е подадено заявление за лицензия за внос. Гаранцията трябва да е достатъчно висока, за да не подтиква към спекулативни заявления, но и не дотам висока, че да възпре тези, които се занимават с осъществяването на реална търговска дейност, свързана с преработването на плодове и зеленчуци. В този контекст за умерена се смята гаранция, която се равнява приблизително на 20 % от стойността на съответния продукт от внос.

(129)

При временните мерки традиционните вносители получиха 85 % от количеството на тарифната квота (23 435 тона на годишна основа), а в същото време другите вносители получиха 15 % (или 4 135 тона на годишна основа). Мерките трябва да са такива, че позицията на традиционните вносители да бъде запазена, като в същото време се поддържа конкуренцията и се осигурява достъп до пазара за другите вносители. Значителен брой са вносителите, които са с история при вноса на консервирани сатсуми от КНР, но които не отговарят на изискването за прага от 500 тона, за да бъдат третирани като традиционни вносители. Предвид разнообразието на внасяните от тези вносители количества е установено, че за тях е по-справедливо да се увеличи количеството на тарифната квота, отколкото да се намали размерът на прага за количеството на внасяните стоки.

(130)

Смята се, че независимо от високия процент на вноса на съответния продукт, осъществяван от традиционните вносители през последните сезони за консервиране, с цел пазарът да остане отворен, да се поддържа конкуренцията и да се осигури възможност за вносителите на по-малки количества да участват на пазара, 25 % от количеството на тарифната квота за стоки с произход от КНР, трябва да се предостави на „другите вносители“. Чрез разпределяне на 75 % от квотата за традиционните вносители по време на окончателните мерки, първоначалното налично количество на тарифната квота за тях би било поддържано на ниво от 23 132 тона. Това би запазило позицията на традиционните вносители, като в същото време позволява нетрадиционните вносители да получат един по-висок процент в сравнение с този, който е бил разпределен при временните мерки. Следователно количеството, разпределено на другите вносители, трябва да бъде увеличено до 7 711 тона (което е 25 % от количеството на тарифната квота).

(131)

Лицензии за съответния процент от тарифната квота, определен за традиционните вносители за съответния период за внос на съответния продукт с произход от КНР, се предоставят на традиционните вносители при подаване на заявление и при условие че отговарят на определени обективни критерии. Лицензии за останалата част от тарифната квота за съответния период се предоставят на „другите вносители“, при подаване на заявление и при условие че отговарят на определени обективни критерии. Тези критерии са необходими, за да се гарантира, че всеки традиционен вносител има възможността да запази позицията си спрямо другите традиционни вносители, че нито един вносител не е в състояние самостоятелно да осъществява контрол върху пазара и че конкуренцията между вносителите ще се запази. В тази връзка, най-подходящият обективен критерий за традиционни вносители е максималното количество (нето тегло) от съответния продукт, внесено за един сезон за консервиране от традиционния вносител през трите най-близки последователни сезона 2000—2001 г., 2001—2002 г. и 2002—2003 г. за първия период на окончателните мерки (от 11 април 2004 г. до 10 април 2005 г.). Най-подходящият обективен критерий за други вносители е лимит в размер на 20 % от наличната тарифна квота за други вносители за стоки с китайски произход (т.е. 3 % от количеството на тарифната квота за стоки с китайски произход).

(132)

Що се отнася до вноса на съответния продукт с произход от страни, които са различни от КНР, тъй като традиционните вносители не внасят значителни количества от съответния продукт от други страни, които са различни от КНР, и тъй като тарифната квота, която ще бъде определена е значително по-висока в сравнение с вноса през предишните сезони за консервиране, се смята, че цялата тарифна квота следва да се ползва от всички вносители на еднакви начала и, че (поради споменатите по-горе причини) най-подходящият обективен критерий за ограничаване броя на заявленията за лицензии за внос е определянето на лимит от 20 % от количеството на тарифната квота, която се предоставя за стоки от такъв произход.

(133)

Изискванията за допустимост на внасяните от развиващите се страни стоки с цел да бъдат изключени от тарифните квоти, зависи от произхода на стоките. Изискванията за допустимост на вносни стоки по отношение на тарифната квота, определена за внасяните количества продукти с произход от КНР, и за тарифната квота за внасяните количества продукти с произход от всички други страни, зависи също и от произхода на стоките. Действащите в Общността критерии за определяне на произхода следователно трябва да се приложат, като с цел да се осигури ефективното управление на тарифните квоти при вноса на съответния продукт се изисква на границата на Общността да се представи сертификат за произход, с изключение на случаите, когато за внасяните количества от съответния продукт има издаден документ, доказващ произхода на стоките или документ, съставен съгласно съответните правила, определени с цел да се отговори на изискванията за ползване на преференциални тарифни мерки.

11.3.   СРОК НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА МЕРКИТЕ

(134)

Прилагането на окончателните мерки не трябва да продължи повече от четири години, като това включва и периода на прилагане на временните мерки, които влязоха в сила на 9 ноември 2003 г. Следователно, срокът на прилагане на мерките изтича не по-късно от 8 ноември 2007 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Система на тарифни квоти

1.   Открива се система на тарифни квоти във връзка с вноса в Общността на определени приготвени или консервирани мандарини (включително танжерини и сатсуми (satsumas), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, но с прибавка на захар, които понастоящем се включват в кодове по КН 2008 30 55 и 2008 30 75 (наричани оттук нататък „консервирани мандарини“). Обемът на всяка от тарифните квоти и периодът, през който те се прилагат са посочени в приложение 1.

2.   Конвенционалната ставка на мито, предвидена в Регламент (ЕО) № 2658/87 на Съвета (15) или всяка преференциална ставка на мито, продължава да се прилага за консервирани мандарини, които се внасят съгласно квотите, посочени в параграф 1.

3.   При спазване на член 9, вносът на консервирани мандарини, при който не се изисква представяне на лицензията, упомената в член 3, параграф 1, отнасяща се до страната, от която произхождат консервираните мандарини, подлежи на обмитяване с допълнително мито в размер на 101 EUR за тон.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)	„сезон за консервиране“ е период от 12 месеца, който започва от 1 октомври предходната година и завършва на 30 септември следващата година;

б)	„страни кандидатки“ са Латвия, Литва, Естония, Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, Малта и Кипър;

в)

„вносител“ е оператор, физическо или юридическо лице, индивид или група, който през някой от последните три най-близки последователни сезона за консервиране е осъществявал внос за Общността или за страните кандидатки в обем не по-малко от 50 тона за сезон на преработените плодове и зеленчуци, упоменати в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96, независимо от произхода на внасяните продукти;

г)	„традиционен вносител“ е вносител, който през последните три най-близки последователни сезона за консервиране е осъществявал внос на консервирани мандарини за Общността или за страните кандидатки в обем средно от 500 тона или повече за сезон, независимо от произхода на внасяните продукти;

д)	„референтно количество“ е максималното количество консервирани мандарини внасяни за един сезон от традиционен вносител през последните три най-близки последователни сезона за консервиране;

е)	„други вносители“ са тези, които не са традиционни вносители на продукта;

ж)	„произход“ се отнася до страната на произход на вноса, независимо дали КНР от една страна или държава, различна от КНР, от друга страна.

Член 3

Система на лицензии за внос

1.   Всички внасяни продукти съгласно квотите, посочени в член 1, параграф 1 подлежат на представяне на лицензия за внос (наричана оттук нататък „лицензия“), издадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1291/2000, при спазване на разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 не се прилага за лицензиите. В клетка 19 на лицензиите се отбелязва знакът „0“.

3.   Чрез дерогация от член 9 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 правата, произтичащи от лицензиите, са непрехвърляеми.

4.   Размерът на гаранцията, упомената в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 е 10 EUR/тон нето тегло.

Член 4

Валидност на лицензиите

1.   В клетка 8 на заявленията за лицензии и на самите лицензии се посочва страната на произход на продукта. До думата „да“ в клетка 8 се отбелязва кръстче. Лицензиите са валидни единствено за продуктите с произход от страната, посочена в тази клетка.

2.   Валидността на лицензиите е само в рамките на срока, за който те са издадени. В клетка 24 от лицензиите се съдържа точка, в която се посочва срокът на валидност на лицензията (например „лицензията е валидна само от 11 април 2004 г. до 10 април 2005 г.“).

Член 5

Заявления за лицензии

1.   Заявления за лицензии могат да се подават само от вносителите.

Заявленията се подават до компетентните национални органи. В подкрепа на своите заявления, вносителите предоставят информация, с която се потвърждава съответствието с член 2, букви в) и г) пред съответните компетентни национални органи.

2.   Заявленията за лицензии за периода до 10 април 2005 г. могат да се подават през периода от 1 до 7 май 2004 г. Във всички останали случаи заявленията за лицензии за всеки следващ период, могат да се подават от 1 до 8 февруари, непосредствено преди началото на съответния период.

3.   Заявленията за лицензии, които се подават от традиционни вносители, включват количество не по-голямо от референтното количество за съответния традиционен вносител във връзка с вноса на консервирани мандарини с произход от КНР и не по-голямо от 20 % от количеството на тарифната квота, определено по отношение на вноса на консервирани мандарини с произход от всички останали страни.

4.   Заявленията за лицензии, които се подават от други вносители, включват количество не по-голямо от 3 % от количеството на тарифната квота, определено в приложение I по отношение на вноса на консервирани мандарини с произход от КНР и не по-голямо от 20 % от количеството на тарифната квота, определено по отношение на вноса на консервирани мандарини с произход от всички останали страни.

5.   В клетка 20 на заявленията за лицензии се посочва „традиционен вносител“ или „друг вносител“, в зависимост от случая, и „искане съгласно Регламент (ЕО) № 658/2004“.

Член 6

Разпределение на тарифните квоти

1.   При вноса на продукти с произход от Китай тарифната квота определена в член 1, параграф 1 за всеки период се разпределя, както следва:

а)	75 % за традиционните вносители;

б)	25 % за други вносители.

Ако през някой от периодите разпределеното количество не бъде напълно изчерпано от едната категория вносители, останалото количество може да бъде преразпределено към другата категория.

2.   При вноса на продукти, които не са с произход от Китай, определената в член 1, параграф 1 квота се осигурява на традиционните вносители и другите вносители.

Член 7

Информация, съобщавана от държавите-членки на Комисията

1.   Държавите-членки уведоmяват комисията дали са подадени заявления за лицензии за внос и за количествата, които се включват в обхвата на заявленията за лицензии.

2.   За периода от 11 април 2004 г. до 10 април 2005 г. информацията, посочена в параграф 1, се съобщава не по-късно от 12.00 часа (брюкселско време) на 11 май 2004 г.

3.   За всеки следващ период, информацията, посочена в параграф 1, се съобщава не по-късно от 12.00 часа (брюкселско време) на 10 февруари, непосредствено преди началото на съответния период.

4.   Информацията, посочена в параграф 1 се подава по електронен път, като се използва формуляра, разпратен за целта от Комисията до държавите-членки. Информацията, включена в този формуляр се разбива по вид вносител и по произход по смисъла на член 2.

Член 8

Издаване на лицензии

1.   Въз основа на информацията, съобщена от държавите-членки съгласно член 7, Комисията взема решение с регламент за всеки произход и всеки вид вносител по смисъла на член 2, и като взема под внимание параграф 2, за съотношението, в което да се издават лицензиите. Решението се взема не по-късно от 2 юни 2004 г., когато се отнася за периода от 11 април 2004 г. до 10 април 2005 г., а при всички останали случаи — не по-късно от 15 март, непосредствено преди началото на съответния период.

2.   Когато въз основа на информацията, подадена от държавите-членки съгласно член 7, Комисията установи, че заявленията за лицензии превишават количествата, определени в съответствие с членове 1 и 6, тя определя единно процентно намаляване, което да се прилага при въпросните заявления за лицензии.

3.   Лицензиите се издават от компетентните национални органи на четвъртия работен ден след влизането в сила на предвидения в параграф 1 регламент.

4.   Когато съгласно параграф 1 количеството, за което е издадена лицензията, е по-малко от заявеното количество, заявлението за лицензия може да бъде оттеглено в срок до три работни дни от влизането в сила на мерките, приети съгласно посочения параграф. В случай на такова оттегляне, гаранцията незабавно се освобождава.

Член 9

Развиващи се страни

Вносът на консервирани мандарини с произход от някоя от развиващите се страни, посочени в приложение 2, не е обект и не се разпределя на тарифни квоти.

Член 10

Общи разпоредби

1.   Произходът на консервираните мандарини, за които се прилага настоящият регламент, се определя в съответствие с действащите разпоредби на Общността.

2.   При спазване на параграф 3, при всяко пускане на консервирани мандарини с произход от трета страна за свободно движение в рамките на Общността се изисква представяне на сертификат за произход, издаден от компетентните национални органи на въпросната страна, който отговаря на условията, определени в член 47 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (16).

3.   Сертификатът за произход, упоменат в параграф 2, не се изисква при внос на консервирани мандарини, за които има издаден документ, удостоверяващ произхода им или документ, съставен съгласно определените съответни условия, с цел да се изпълнят изискванията за преференциални тарифни мерки.

4.   Документ, удостоверяващ произхода на продуктите, се приема само ако консервираните мандарини отговарят на критериите за определяне на произхода, които са установени в действащите разпоредби на Общността.

Член 11

Държавите-членки и Комисията осъществяват тясно сътрудничество помежду си с цел да осигурят спазването на настоящия регламент.

Член 12

Настоящият регламент влиза в сила на 11 април 2004 г. и се прилага до 8 ноември 2007 г.

---

(1)  ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 53.

(2)  ОВ L 286, 11.11.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 89.

(4)  ОВ L 65, 8.3.2003 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 290, 8.11.2003 г., стр. 3.

(6)  

Източник: Евростат.

(7)  Симулация, при положение че през целия период потреблението бе останало непроменено на нивото си от 1998—1999 г.

(8)  Приблизителна оценка.

(9)  Данните се отнасят за сезоните за консервиране — от 1 октомври предходната година до 30 септември следващата година.

(10)  ОВ L 297, 21.11.1996 г., стр. 29.

(11)  ОВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 25.

(12)  ОВ С 236, 2.10.2003 г., стр. 30.

(13)  ОВ L 152, 24.6.2000 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 58, 26.2.2004 г., стр. 3.

(15)  ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2344/2003 на Комисията (ОВ L 346, 31.12.2003 г., стр. 38).

(16)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2286/2003 (ОВ L 343, 31.12.2003 г., стр. 1).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Период	Квота за КНР (в тонове)	Квота за всички останали страни (в тонове)
от 11.4.2004 г. до 10.4.2005 г.	30 843	2 314
от 11.4.2005 г. до 10.4.2006 г.	32 385	2 430
от 11.4.2006 г. до 10.4.2007 г.	34 004	2 551
от 11.4.2007 г. до 8.11.2007 г.	20 738	1 556

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на развиващите се страни, освободени от прилагане на мерките, тъй като те изнасят по-малко от 3 % от вноса, предназначен за Общността.

Обединени арабски емирства, Афганистан, острови Антигуа и Барбуда, Ангола, Аржентина, Барбадос, Бангладеш, Буркина Фасо, Бахрейн, Бурунди, Бенин, Бруней Даруссалам, Боливия, Бразилия, Бахамски острови, Бутан, Ботсуана, Белиз, Демократична република Конго, Централноафриканска република, Конго, Кот д'Ивоар, Чили, Камерун, Колумбия, Коста Рика, Куба, Кабо Верде, Джибути, Доминика, Доминиканска република, Алжир, Еквадор, Египет, Еритрея, Етиопия, Фиджи, Федерални щати Микронезия, Габон, Гренада, Гана, Гамбия, Гвинея, Екваториална Гвинея, Гватемала, Гвинея Бисау, Гвиана, Хондурас, Хаити, Хонконг, Индонезия, Индия, Ирак, Ислямска република Иран, Ямайка, Йордания, Кения, Камбоджа, Кирибати, Комори, Сейнт Кристофър и Нейвис, Кувейт, Народна демократична република Лаос, Ливан, остров Сейнт Лусия, Шри Ланка, Либерия, Лесото, Либийска арабска джамахирия, Мароко, Мадагаскар, Маршалски острови, Мали, Мианмар, Монголия, Мавритания, Мавриций, Малдиви, Малави, Мексико, Малайзия, Мозамбик, Намибия, Нигер, Нигерия, Никарагуа, Непал, Науру, Оман, Панама, Перу, Папуа-Нова Гвинея, Филипини, Пакистан, Палау, Парагвай, Катар, Руанда, Саудитска Арабия, Соломонови острови, Сейшели, Судан, Сиера Леоне, Сенегал, Сомалия, Суринам, Сао Томе и Принсипи, Ел Салвадор, Сирийска арабска република, Свазиленд, Чад, Того, Тайланд, Тунис, остров Тонга, Източен Тимор, Тринидад и Тобаго, Тувалу, Обединена република Танзания, Тайван, Уганда, Уругвай, острови Сейнт Винсент и Северни Гренадини, Венесуела, Виетнам, Вануату, острови Самоа, Йемен, Южна Африка, Замбия и Зимбабве.

---