11/ 015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31997D0389

---

L 164/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 21 май 1997 година

относно сключването на Споразумение между Европейската общност и Съединените американски щати за прекурсори и химически вещества, използвани често за незаконно производство на наркотици или психотропни вещества

(97/389/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113, заедно с първото изречение на член 228, параграф 2 и член 228, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че на 25 септември 1995 г. Съветът упълномощи Комисията да води преговори от името на Общността за споразумения за контрол на прекурсори за наркотици и химически вещества с държавите-членки на Организацията на американските държави (ОАД);

като има предвид, че в Трансатлантическия дневен ред в отношенията между ЕО и САЩ се посочва като приоритетен въпросът за сключването на споразумение за прекурсори за наркотици, което да съдържа конкретен механизъм за консултации преди експедиция;

като има предвид, че Комисията въз основа на тези пълномощия и разпоредбите на Трансатлантическия дневен ред приключи преговорите със Съединените американски щати на 11 април 1997 г.;

като има предвид, че е подходящо Съветът да упълномощи Комисията, след консултации със специален комитет, назначен от Съвета, да одобрява от името на Общността изменения на споразумението, когато в него се предвижда те да бъдат приети от Съвместна група за последващи действия; като има предвид обаче, че тези правомощия са ограничени до измененията на приложенията към споразумението, доколкото то засяга вече обхванатите вещества от законодателството на Общността за прекурсорите за наркотици и химически вещества;

като има предвид, че споразумението следва да бъде одобрено,

РЕШИ:

Член 1

Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати за прекурсори и химически вещества, използвани често за незаконно производство на наркотици или психотропни вещества се одобрява от името на Общността.

Текстът на споразумението се прилага към настоящето решение.

Член 2

1.   В Съвместната група за последващи действия съгласно член 11 от споразумението, Общността се представлява от Комисията, подпомагана от представители на държавите-членки.

2.   Комисията е упълномощена да одобрява от името на Общността измененията на приложенията към споразумението, одобрени от Съвместната група за последващи действия, съгласно изложената процедура в член 12 от въпросното споразумение.

Комисията се подпомага в тази задача от специален комитет, определен от Съвета.

3.   Правомощията, споменати в параграф 2, се ограничават до онези вещества, които вече са обхванати от съответното законодателство на Общността относно прекурсорите за наркотици и химически вещества.

Член 3

Председателят на Съвета се упълномощава с настоящия документ да посочи лицето, овластено да подпише споразумението с цел обвързване на Общността (1).

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 164, 21.6.1997 г., стр. 35.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

5

---

21997A0621(01)

---

L 164/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Съединените американски щати относно прекурсори и химически вещества, често използвани при незаконно производство на наркотични или психотропни вещества

Европейската общност, оттук нататък наричана „Общността“,

от една страна, и

Съединените американски щати, оттук нататък наричани „Съединени щати“,

от друга,

РЕШЕНИ да предотвратят и да се борят с нелегалното производство на наркотични и психотропни вещества, като контролират снабдяването с прекурсори и химически вещества, често използвани за такива цели;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД член 12 от Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества;

В СЪОТВЕТСТВИЕ със заключителния доклад на Специалната група за действие по химическите съединения (CATF), одобрен на Икономическата среща на върха на Г-7 в Лондон на 15 юли 1991 г., в който се препоръчва укрепването на международното сътрудничество посредством сключване на двустранни споразумения, по-специално между райони и страни, участващи с износ, внос и транзитно преминаване на тези химически вещества;

С УБЕЖДЕНИЕТО, че международната търговия представлява специален рисков фактор и че само споразуменията за сътрудничество между съответните райони могат да предотвратят тази опасност, по-специално чрез свързване на контрола на износа и вноса;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ общия си ангажимент за създаване на механизми за подпомагане и сътрудничество между Съединените щати и Общността за борба с отклоняването на контролираните вещества за незаконни цели, в съзвучие с насоките и действията, приети на международно ниво;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ общото си желание да подобрят текущия обмен на информация между съответните агенции, без да нарушават съществуващите работни отношения помежду им;

КАТО ОТЧИТАТ че тези химически вещества също така предимно и нашироко се използват за законни цели и че международната търговия не трябва да бъде възпрепятствана от прекомерни контролиращи процедури;

КАТО РЕШАВАТ да сключат споразумение за контрол на прекурсорите и химическите вещества, често използвани за незаконно производство на наркотични и психотропни вещества,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Приложно поле на споразумението

1.   Настоящото споразумение определя мерки за укрепване на административното сътрудничество и за подобряване на работните отношения между договарящите се страни за предотвратяване отклоняването на вещества, често използвани за незаконно производство на наркотични и психотропни вещества, без това да накърнява надлежното зачитане на законните интереси на търговията и индустрията.

Нищо в настоящото споразумение:

—	не може да се тълкува по начин, който да е в разрез с международните договори на ООН за контрол на наркотичните вещества, или

—	не смущава съществуващите работни отношения по налагане на закона при свързани с наркотиците въпроси между Съединените щати и държавите — членки на Общността.

2.   За целта договарящите се страни се подпомагат взаимно, както се посочва в настоящото споразумение, особено в:

—	контролирането на търговията помежду им с класифицираните вещества с цел предотвратяване на отклоняването им за незаконни цели,

—	взаимното предоставяне на средства за консултация относно легитимността на предлаганите сделки с класифицираните вещества, предназначени за трети страни, и

—	предоставянето на взаимна административна помощ, за да се осигури правилното прилагане на законодателните разпоредби за контрол на търговията със съответните вещества.

3.   Без това да бъде в ущърб на възможните изменения, които могат да бъдат приети в рамките на компетенциите на Съвместната група за по-нататъшни действия, настоящото споразумение важи за химическите вещества, описани в приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. със съответните изменения, оттук нататък наричани „контролирани химически вещества“.

ДЯЛ I

ТЪРГОВИЯ С КОНТРОЛИРАНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА МЕЖДУ ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

Член 2

Търговски надзор

1.   Договарящите се страни се консултират и информират взаимно по собствена инициатива при всяко подозрение, че контролираните химически вещества могат да бъдат отклонени от законната търговия помежду им за незаконно производство на наркотици и психотропни вещества, особено когато има необичайна по количество пратка или когато тя се осъществява при необичайни обстоятелства.

2.   По отношение на контролираните химически вещества, описани в приложение А към настоящото споразумение, компетентните органи на договарящата се страна износител едновременно с издаването на разрешително за износ или получаване на съобщение за износ възможно най-бързо изпращат копия от тази информация на компетентните органи на договаряща се страна вносител. конкретна информация се предоставя и в случаите, когато операторът се облагодетелства в страната износител от открито индивидуално разрешение за многократни износни операции.

3.   По отношение на контролираните химически вещества, описани в приложение Б към настоящото споразумение, износът се разрешава само когато внасящата договаряща се страна вносител е дала съгласието си.

4.   Договарящите се страни се задължават да осигурят взаимно и своевременно надлежна обратна връзка за всяка предоставена информация или поискана мярка съгласно настоящия член.

5.   При изпълнение на гореспоменатите мерки за контрол на търговията се зачитат надлежно легитимните интереси на търговията. По-специално в случаите, обхванати от параграф 3, отговорът на договаряща се страна вносител се предоставя в рамките на 15 работни дни след получаване на съобщение от договаряща се страна износител. Липсата на отговор в този срок се приема като предоставяне на разрешение за внос. Отказът за даване на разрешение за внос се изпраща писмено, включително и по електронен път, на договаряща се страна износител в същия срок и причините за това трябва да се документират.

Член 3

Спиране на пратка

1.   Без да се накърнява възможното осъществяване на технически мерки за изпълнение, пратките се спират, ако по становище на някоя от договарящите се страни съществуват основателни причини да се смята, че контролирани химически вещества могат да бъдат отклонени за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества.

2.   Договарящите се страни си сътрудничат във взаимното предоставяне на информация относно предполагаеми операции за отклоняване.

ДЯЛ II

ТЪРГОВИЯ С КОНТРОЛИРАНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА С ДРУГИ СТРАНИ

Член 4

Консултации преди превоза

1.   Без да се накърняват членове 6, 7 и 8, когато при обработване на заявка за разрешително за износ в трета страна компетентните органи заподозрат, че пренасяните контролирани химически вещества могат да бъдат отклонени за незаконно производство на наркотици, съответната информация обикновено следва да се изпрати на другата договаряща се страна по настоящото споразумение, със запитване към компетентните органи на тази договаряща се страна за предоставяне на наличната необходима информация, която може да потвърди или опровергае предполагаемото отклонение.

2.   За изпълнение на запитването, споменато в параграф 1, при положение че необходимата информация е на разположение, замолената договаряща се страна преглежда своята база данни или други налични източници за свързана със случая информация и съобщава констатациите си на молещата договаряща се страна. По възможност отговорът трябва да се даде в рамките на пет работни дни след получаване на запитването.

3.   Органът, който е отправил молбата на собствена отговорност и след надлежна преценка на елементите на конкретния случай решава дали да разреши, опровергае или предприеме други действия по отношение на съответния износ. След това уведомява молещия орган за взетото решение.

4.   Договарящите се страни незабавно се уведомяват взаимно за всяко решение за спиране на пратка контролирани химически вещества за трети страни, което смятат, че може да бъде от интерес за другата договаряща се страна, и при необходимост предоставят съответната информация по отношение на пратката.

Член 5

Друга информация

Без да се накърняват членове 6, 7 и 8, договарящите се страни периодично обменят други данни и информация относно тенденциите и обстоятелствата с желание за постигане на целите на настоящото споразумение.

ДЯЛ III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 6

Административна взаимопомощ

1.   Договарящите се страни си предоставят взаимно, било по собствена инициатива или при запитване, информация за предотвратяване на отклонението на контролирани химически вещества за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества и разследват случаите на предполагаемо отклонение. При необходимост те вземат предпазни мерки за предотвратяване на такива отклонения.

2.   На всяко запитване за информация или предпазни мерки страните откликват възможно най-бързо.

3.   Запитванията за административна помощ се изпълняват в съответствие със законите, правилниците и други законови инструменти на замолената договаряща се страна.

4.   Служители на едната договаряща се страна, със съгласието на другата договаряща се страна, могат да присъстват на разследванията, провеждани на територията на последната.

5.   Договарящите се страни се подпомагат взаимно за улесняване на събирането на доказателства.

6.   Административната помощ, оказана съгласно настоящия член, не накърнява правилата, обуславящи правната взаимопомощ по криминалните въпроси, нито пък е валидна за информация, получена с упражнени по молба на съдебен орган правомощия, освен ако съответния орган не даде съгласие за това.

7.   Може да бъде поискана информация и по отношение на химически вещества, които често се използват за незаконно производство на наркотични или психотропни вещества, но не са включени в сферата на приложение на настоящото споразумение.

Член 7

Обмен на информация и поверителност

1.   Данни, отнасящи се за физически лица, могат да се обменят само когато получаващата ги договаряща се страна се задължи реално да осигури най-малкото същото ниво на закрила на тези данни, като приложимото за конкретния случай в договарящата се страна, задължена да ги предостави. За целта договарящите се страни си предоставят информация за стандартите, приложими в договарящите се страни, включително при необходимост и за правните стандарти на страните —членки на Общността.

2.   Цялата информация, съобщена в каквато и да било форма съгласно настоящото споразумение, е от конфиденциално и поверително естество, в зависимост от правилата, прилагани във всяка от договарящите се страни, и се използва единствено за целите на настоящото споразумение. Такава информация в получаващата я договаряща се страна получава същата закрила по отношение на поверителността и официалната тайна, каквато се прилага за подобна информация в другата договарящата се страна, по съответните закони на получилата я договаряща се страна.

3.   Помощта може да се отсрочи или да се предостави при определени условия въз основа на това, че би могла да повлияе на провеждано разследване, съдебно преследване или дело, или да застраши сигурността на деликатни източници и методи на събиране на информация. В такъв случай органът, който може да предостави помощ, се консултира с компетентните органи на другата договаряща се страна, за да определи може ли да се предостави помощ при поисканите от предоставящия орган срокове и условия.

4.   Получената информация се използва единствено за целите на настоящото споразумение. Когато едната от договарящите се страни поиска да използва такава информация за други цели, тя предварително иска писменото съгласие на органа, предоставил информацията. Освен това използването ѝ е предмет на всякакви ограничения, посочени от този орган.

5.   Параграф 4 не възпрепятства използването на информация при съдебни или административни дела, заведени впоследствие за нарушаване на законите за контрол на веществата. Компетентният орган, предоставил информацията, се уведомява за това нейно използване.

Член 8

Изключения от задълженията за предоставяне на помощ

1.   Договарящите се страни полагат всички разумни усилия за рутинно предоставяне на поисканата информация и помощ.

2.   В случаите, когато запитаната договаряща се страна сметне, че изпълнението на запитването ще:

—	наруши суверенитета на Съединените щати или на някоя държава — членка на Общността, или

—

представлява сериозен проблем в областта на обществената политика, сигурност или други основни интереси, по-специално в случаите, споменати в член 7, параграф 1, относно физическите лица, и в член 7, параграф 3, относно провежданото разследване, съдебно преследване или дела и сигурността на деликатни източници и методи за събиране на информация, или

—	противоречи на законодателната система на замолената договаряща се страна, включително според случая и на законодателната система на държавите-членки на Общността, задължени да предоставят такава помощ,

помощта може да бъде отказана или пък предоставянето ѝ може да бъде подчинено на изпълнението на определени условия или изисквания.

3.   Ако едната договаряща се страна поиска помощ, която тя самата не може да предостави изцяло или частично в отговор на сходно запитване, тя отбелязва това в молбата. Тогава другата договаряща се страна решава в каква форма може да изпълни молбата.

4.   Ако съгласно настоящия член бъде отказана помощ, решението и обяснителните причини се съобщават незабавно на другата договаряща се страна.

Член 9

Техническо и научно сътрудничество

Договарящите се страни си сътрудничат при идентифицирането на нови методи за отклоняване, както и на подходящи контрамерки, включително и в техническото сътрудничество за укрепване на административните и изпълнителните структури в тази област и за насърчаване на сътрудничеството с търговията и индустрията. Такова техническо сътрудничество може да касае по-специално програми за обучение и обмен на съответните служители.

Член 10

Мерки за изпълнение

1.   Всяка договаряща се страна посочва компетентен орган или компетентни органи за координация на изпълнението на настоящото споразумение. Тези органи поддържат директни връзки помежду си за целите на настоящото споразумение.

2.   Договарящите се страни се информират за приеманите от тях разпоредби за изпълнение на настоящото споразумение.

Член 11

Съвместна група за по-нататъшни действия

1.   Създава Съвместна група за по-нататъшни действия, оттук нататък наричана „Съвместна група за по-нататъшни действия,“ в която е представена всяка от договарящите се страни по настоящото споразумение.

2.   Съвместна група за по-нататъшни действия действа по взаимно споразумение. Обикновено се среща веднъж годишно, като датата, мястото и програмата се определят по взаимно споразумение. Извънредни срещи на Съвместната група за по-нататъшни действия могат да се провеждат със съгласието на договарящите се страни.

3.   Съвместната група за по-нататъшни действия приема свои собствени процедурни правила.

Член 12

Роля на Съвместната група за последващ контрол

1.   Съвместната група за последващ контрол следи администрирането на настоящото споразумение и осигурява приложението му. За целта:

—	проучва и разработва необходимите мерки за осигуряване на правилно функциониране на настоящото споразумение,

—	получава редовно информация от договарящите се страни относно опита им в прилагането на настоящото споразумение;

—	в случаите, предвидени в параграф 2, взема решения,

—	в случаите, предвидени в параграф 4, прави препоръки,

—	проучва и разработва мерки за сътрудничество, споменати в член 9, и

—	проучва и разработва други възможни форми на сътрудничество по въпроси относно прекурсорите и химическите вещества.

2.   Съвместната група за по-нататъшни действия приема по взаимно съгласие решения за изменения в приложения А и Б.

Тези решения се изпълняват от договарящите се страни съгласно тяхното законодателство.

Ако в Съвместната група за последващ контрол представител на някоя договаряща се страна вземе решение, което е предмет на изпълнение на процедури, необходими за целта, ако в документа не е посочена дата, решението влиза в сила на първия ден от втория месец след уведомяването за изпълнението на тези процедури.

3.   Съвместната група за последващ контрол приема с взаимно съгласие процедурите за консултациите преди превоз, посочени в член 4.

4.   Съвместната група за по-нататъшни действия препоръчва на договарящите се страни:

—	изменения на настоящото споразумение, и

—	всякакви други мерки, необходими за изпълнение на настоящото споразумение.

Член 13

Други споразумения

1.   По отношение на контролираните химически вещества и като предмет на член 7, параграф 3, нищо в настоящото споразумение или в други споразумения, сключени между Общността и Съединените щати, не накърнява разпоредбите на Общността, управляващи комуникацията между компетентните административни органи в рамките на Общността по отношения на информация, получена по въпросите, които са предмет на настоящото споразумение и които могат да представляват интерес за Общността.

2.   Нищо в настоящото споразумение не накърнява разпоредбите на Договора за взаимна правна помощ между Съединените щати и която и да било държава — членка на Общността.

3.   Договарящите се страни също така обменят помежду си информация за мерките по въпросите за контрола на веществата, предприети в други страни.

Член 14

Влизане в сила

Настоящото споразумение влиза в сила от първия ден на втория месец след датата на подписването му.

Член 15

Валидност и денонсиране

1.   Настоящото споразумение се сключва за пет години и ако не бъде прекратено по друг начин, автоматично се подновява за следващите петгодишни периоди.

2.   Настоящото споразумение може да бъде изменено по взаимно съгласие от договарящите се страни.

3.   Настоящото споразумение влиза в сила от първия ден на втория месец след датата на подписването му.

Член 16

Автентичност на текстовете

Настоящото споразумение е съставено в два еднакви екземпляра на датски, нидерландски, английски, фински, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански и шведски език, като текстовете на всички тези езици са еднакво автентични.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Вещества, предмет на мерките, посочени в член 2, параграф 2

Ефедрин

Ергометрин

Лизергинова киселина

1-фенил-2-пропанон (фенилацетон)

Псевдоефедрин

Ацетилантранилова киселина (2-ацетамидобензоена киселина)

3,4 метилендиоксифенилпропан-2-едно

Изосафрол

Пиперонал

Сафрол

Фенилоцетна киселина

Пиперидин

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Вещества, предмет на мерки, посочени в член 2, параграф 3

 

---

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ ОТНОСНО ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 1

Договарящите се страни се споразумяха да проведат среща на Съвместната група за последващ контрол възможно най-скоро след влизане в сила на настоящото споразумение, за да се постигне общо тълкуване на необходимите критерии, които трябва да се спазят по отношение на необходимите нива на защита, приложими съгласно член 7, параграф 1.

Те подчертават, че такова общо тълкуване е належащо за зачитането на правната система, спомената в член 8, параграф 2.

Договарящите се страни подчертават също така общата си основа за доверие и сътрудничество и че е желателно да се осигури общо и взаимно допълващо се приложение на разпоредбите на настоящото споразумение.

---

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ИНСТРУМЕНТ КЪМ ЧЛЕН 13

Хага, 28 май 1997 г.

По отношение на Споразумението за химически контрол между Европейската общност и Съединените американски щати договарящите се страни са съгласни, че в рамките на колективната си осведоменост не могат да посочат двустранни изпълнителни споразумения, меморандуми за споразумение или други подобни инструменти между Съединените щати и отделните държави — членки на Общността, които конкретно да адресират въпроса за контрол на химическите вещества. Така настоящото споразумение се явява единственото споразумение, адресиращо конкретно въпроса за контролираните химически вещества в областта на административното сътрудничество.

Европейската общност заявява, че съгласно разпоредбите на Договора за Европейския съюз, и по-специално на член 228, параграф 7 от него, когато разпоредбите на двустранните изпълнителни споразумения, меморандумите за споразумение или други подобни инструменти, евентуално сключени преди това между някоя държава — членка на Общността, и Съединените щати, са несъвместими с тези от настоящото споразумение, тежест има последното, доколкото несъвместимостта се отнася за изключителните компетенции на Общността, упражнявана чрез законодателството на Общността по отношение на контролираните химически вещества.

Разпоредбите на другите споразумения между държави — членки на Общността, и Съединените щати обаче няма да бъдат засегнати, когато адресират въпроси, които се включват в приложното поле на дял VI от Договора за Европейския съюз. При несигурност относно приложимостта на настоящото споразумение или относно разпоредбите на някое допълващо споразумение, договарящите се страни се консултират незабавно и предприемат необходимите мерки за разрешаване на въпроса.

Хага, 28 май 1997 г.

Имам честта да потвърдя получаването на Вашето писмо с днешна дата относно приложимостта на Споразумението между САЩ и ЕС за прекурсори и химически вещества, често използвани при незаконно производство на наркотични или психотропни вещества, в което пише следното:

Съединените щати са съгласни с общите схващания, отразени в това писмо, и си вземат бележка за съдържащото се в него изявление на ЕС. Съединените щати потвърждават, че в случай на въпрос относно възможната съвместимост на разпоредбите от настоящото споразумение и други двустранни изпълнителни споразумения, меморандуми за споразумение или други подобни инструменти, са готови за незабавни консултации с Общността с оглед задоволителното разрешаване на въпроса.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

17

---

31997D0430

---

L 187/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 2 юни 1997 година

относно сключването на Евро-средиземноморско временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в полза на палестинската администрация на Западния бряг на р. Йордан и Ивицата Газа

(97/430/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 и член 130ш, във връзка с първото изречение на член 228, параграф 2 и втора алинея от член 228, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид съгласието на Европейския парламент (2),

като има предвид, че съгласно член 130ф от Договора, политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие подпомага устойчивото икономическо и социално развитие на развиващите се страни, тяхната гладка и постепенна интеграция в световната икономика и кампанията срещу бедността в тези страни;

като има предвид, че това Евро-средиземноморско временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в полза на Палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга, подписано в Брюксел на 24 февруари 1997 г., ще послужи за укрепване на връзките между палестинците и Европейския съюз в рамките на Евро-средиземноморското партньорство и ще проправи път за започването на преговори с оглед сключване на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране,

РЕШИ:

Член 1

Евро-средиземноморско временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в полза на Палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга, заедно с всичките си приложения, протоколи, размяна на писма и декларации, се одобряват от страна на Общността с настоящия документ.

Текстовете на актовете, упоменати в първия параграф се прилагат към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета връчва от името на Общността нотификациите, предвидени в член 75 от Временното споразумение.

Член 3

Комисията, подпомагана от представители на държавите-членки, представлява Общността в Съвместния комитет, създаден с член 63, параграф 1 от Временното споразумение.

За целите на втора алинея от член 63, параграф 1 от посоченото споразумение, позицията на Общността в Съвместния комитет се приема от Съвета по предложение на Комисията за всеки отделен случай, в съответствие с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  ОВ C 128, 24.4.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 132, 28.4.1997 г.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

19

---

21997A0716(01)

---

L 187/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ЕВРО-СРЕДИЗЕМНОМОРСКО ВРЕМЕННО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ

в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

наричана по-долу „Общността“,

от една страна,

и ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ПАЛЕСТИНА (ООП), ДЕЙСТВАЩА В ПОЛЗА НА ПАЛЕСТИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ И ИВИЦАТА ГАЗА,

наричана по-долу „Палестинската администрация“,

от друга,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД значението на съществуващите връзки между Общността и палестинския народ на Западния бряг и Ивицата Газа, и общите ценности, които споделят,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Общността и ООП желаят да заздравят тези връзки и да установят трайни отношения, основаващи се на партньорство и взаимност,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД значението, придавано от договарящите се страни на принципите от Хартата на Обединените нации, и по-специално зачитането на правата на човека, демократичните принципи и политическите и икономически свободи, които формират самата основа на техните отношения,

С ЖЕЛАНИЕ да укрепят рамката на отношенията между Европейската общност и Близкия изток и регионалната икономическа интеграция на страните от Близкия изток, като цел, която да бъде постигната веднага щом условията позволят това,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД съществуващите разлики в икономическото и социалното развитие между договарящите се страни и необходимостта да се засилят прилаганите усилия за осъществяване на напредък в икономическото и социално развитие на Западния бряг и Ивицата Газа,

С ЖЕЛАНИЕ да развият сътрудничество, подкрепено от редовен диалог по икономическите, културните, научните и образователните въпроси с оглед на по-доброто взаимно опознаване и разбирателство,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД ангажиментите на договарящите се страни по отношение на свободната търговия, и по-специално спазването на разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.

С ЖЕЛАНИЕ да градят върху съществуващите договорености за автономна търговия между договарящите се страни, като ги поставят на договорна и реципрочна основа,

УБЕДЕНИ в необходимостта да насърчават създаването на нов климат за икономическите си отношения за подобряване на средата за приток на инвестиции,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД правата и задълженията на договарящите се страни по подписаните от тях международни споразумения,

УБЕДЕНИ, че пълноправното участие на палестинската администрация в Евро-средиземноморското партньорство, лансирано на Конференцията в Барселона, е важна стъпка за нормализирането на отношенията между договарящите се страни, която следва да се отрази в споразумение на временна основа на настоящия етап,

КАТО СЪЗНАВАТ голямото политическо значение на провеждането на избори в Палестина на 20 януари 1996 г. за процеса, водещ към трайно решение въз основа на Резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че настоящото споразумение следва да се замени с Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране веднага щом условията позволят това,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

1.   С настоящия документ се създава Временно споразумение за присъединяване в областта на търговията и сътрудничеството между Общността и Палестинската администрация.

2.   Целите на настоящото споразумение са:

—	да създаде подходяща рамка за изчерпателен диалог, който да позволи развитието на тесни връзки между страните,

—	да създаде условия за прогресивна либерализация на търговията,

—	да насърчава развитието на балансирани икономически и социални отношения между страните посредством диалог и сътрудничество,

—	да допринесе за социалното и икономическото развитие на Западния бряг и Ивицата Газа,

—	да насърчи регионалното сътрудничество с оглед укрепването на мирното сътрудничество и икономическата и политическа стабилност,

—	да насърчи сътрудничеството в други области от взаимен интерес.

Член 2

Отношенията между страните, както и разпоредбите на самото споразумение се основават върху зачитане на демократичните принципи и основните права на човека, както са изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, която фръководи вътрешната и международната им политика и съставлява основен елемент на настоящото споразумение.

ДЯЛ I

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Член 3

Общността и Палестинската администрация постепенно създават зона за свободна търговия, в преходен период до 31 декември 2001 г., в съответствие с условията, посочени в настоящия дял и в съответствие с разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. и на другите многостранни споразумения за търговия със стоки, приложени към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), наричано по-долу ГАТТ.

ГЛАВА 1

ПРОМИШЛЕНИ ПРОДУКТИ

Член 4

Разпоредбите на настоящата глава са валидни за продукти с произход от Общността и Западния бряг и Ивицата Газа, различни от описаните в приложение II към Договора за създаване на Европейската общност.

Член 5

Не се въвеждат нови мита за внос или каквито и да било други такси с равностоен ефект в търговията между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 6

Вносът в Общността на продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа е освободени от мита и всякакви други такси с равностоен ефект, както и от количествени ограничения и от всякакви други мерки с равностоен ефект.

Член 7

1.   Разпоредбите на настоящата глава не изключват задържането от страна на Общността на селскостопански компонент по отношение на стоките с произход от Западния бряг и Ивицата Газа, както са описани в приложение 1.

Разпоредбите на глава 2, валидни за селскостопанските продукти, се прилагат mutatis mutandis за селскостопанския компонент.

2.   За продуктите, изброени в приложение 2, с произход от Общността, Палестинската администрация може да запази за периода на времетраене на споразумението митата за внос и таксите с равностоен ефект, не по-високи от влезлите в сила на 1 юли 1996 г.

3.   Съвместният комитет, създадена съгласно член 63, може да вземе решение за други отстъпки, които страните да си предоставят на взаимна основа.

Член 8

1.   Митата и таксите с равностоен ефект, приложими към вноса в Западния бряг и Ивицата Газа на продукти с произход от Общността, различни от изброените в приложения 2 и 3, се премахват след влизане на споразумението в сила.

2.

една година след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всички такси се намаляват до 90 % от основните такси;   две години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всички такси се намаляват до 80 % от основните такси;   три години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всички такси се намаляват до 70 % от основните такси;   четири години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всички такси се намаляват до 60 % от основните такси;   пет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всички останали такси се премахват.

3.   В случаите на сериозни затруднения за даден продукт, графикът посочен в параграф 2 може да се преразгледа от Съвместния комитет по общо съгласие и при условие че не може да се отсрочва извън максималния преходен период от пет години. Ако Съвместния комитет не вземе решение в рамките на 30 дни от молбата за преразглеждане на графика, Палестинската администрация може временно да отсрочи графика за период не повече от една година.

4.   Ако таксата е намалена за всички продукти (erga omnes), то намалената такса заменя основната такса, описана в параграф 2 от датата на валидност на намалението.

5.   Палестинската администрация уведомява Общността за основните си мита и такси.

Член 9

Разпоредбите относно премахването на митата за внос се прилагат също и за мита от фискално естество.

Член 10

1.   Чрез дерогация от членове 5 и 8, Палестинската администрация може да предприеме извънредни мерки за ограничен период от време за въвеждане, увеличаване или повторно въвеждане на мита.

2.   Такива мерки могат да се прилагат само за току-що установени индустрии и за сектори в процес на преструктуриране или претърпяващи сериозни затруднения, особено когато тези затруднения водят след себе си остри социални проблеми.

3.   Митата за внос в Западния бряг и Ивицата Газа на продукти с произход от Общността, въведени с такива извънредни мерки, не могат да надхвърлят 25 % от стойността и трябва да запазят преференциален марж за продуктите с произход от Общността. Общата стойност на вноса на продукти, предмет на такива мерки, не може да надхвърля 15 % от целия внос на индустриални продукти с произход от Общността през последната година, за която има статистически данни.

4.   Такива мерки са валидни не повече от пет години, освен когато Съвместния комитет е разрешил по-дълъг период.

5.   Палестинската администрация информира Съвместния комитет за всички извънредни мерки, които възнамерява да предприеме и по искане на Общността се провеждат консултации за въпросните мерки и сектори, преди да бъдат изпълнени. При приемане на такива мерки Палестинската администрация представя на Съвместния комитет график за премахване на митата, въведени съгласно настоящия член. Тези графици предвиждат постепенното премахване на въпросните мита на равни годишни части, започвайки не по-късно от края на втората година след въвеждането им. Съвместния комитет може да вземе решение за някакъв друг график.

ГЛАВА 2

СЕЛСКОСТОПАНСКИ И РИБНИ ПРОДУКТИ

Член 11

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за продукти с произход от Общността и от Западния бряг и Ивицата Газа, изброени в приложение II към Договора за създаване на Европейската общност.

Член 12

Общността и Палестинската администрация следва постепенно все повече да либерализират търговията си със селскостопански и рибни продукти, представляващи интерес и за двете страни.

Член 13

1.   Селскостопанските продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа, описани в протокол 1 за внос в Общността, са предмет на условията, посочени в този протокол.

2.   Селскостопанските продукти с произход от Общността, описани в протокол 2 за внос в Западния бряг и Ивицата Газа, са предмет на условията, посочени в този протокол.

Член 14

1.   От 1 януари 1999 г. Общността и Палестинската администрация ще разгледат положението, за да определят какви мерки ще се прилагат от Общността и Палестинската администрация от 1 януари 2000 г. в съответствие с целта, предвидена в член 12.

2.   Без да се нарушава параграф 1 и като се вземе предвид обема на търговията със селскостопански продукти между договарящите се страни и особената чувствителност на тези продукти, Общността и Палестинската администрация ще разгледат в Съвместния комитет, продукт по продукт, систематично и на взаимна основа възможността да си предоставят взаимно още отстъпки.

ГЛАВА 3

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

1.   Не се въвеждат нови количествени ограничения върху вноса или мерки с равностоен ефект в търговията между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа.

2.   Количествените ограничения върху вноса и мерките с равностоен ефект в търговията между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа се премахват след влизане на в сила споразумението.

3.   Общността и Палестинската администрация не прилагат в износа помежду си нито мита, нито такси с равностоен ефект, нито пък количествени ограничения и мерки с равностоен ефект.

Член 16

1.   Продуктите с произход от Западния бряг и Ивицата Газа при внос в Общността не се получава от по-благоприятен режим от този, прилаган от държавите-членки помежду им.

2.   Прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не нарушава разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1911/91 на Съвета от 26 юни 1991 г. относно прилагането на разпоредбите на правото на Общността за Канарските острови.

Член 17

1.   В случай на въвеждане на специфични правила в резултат на изпълнение на селскостопанската политика или на изменения в сегашните правила, или в случай на изменение или разширяване на разпоредбите, касаещи изпълнението на селскостопанската политика, заинтересуваната страна може да промени договореностите, постигнати в резултат на настоящото споразумение по отношение на въпросните продукти.

2.   В такива случаи заинтересуваната страна информира Съвместния комитет. По искане на другата страна Съвместния комитет се събира на заседание за да вземе надлежно под внимание интересите на другата страна.

3.   Ако при прилагане на параграф 1 Общността или Палестинската администрация променят договореностите в настоящото споразумение за селскостопанските продукти, те предоставят на вноса с произход от другата договаряща се страна предимство, сравнимо с предоставеното съгласно настоящото споразумение.

4.   Прилагането на настоящия член може да бъде предмет на консултации в Съвместния комитет.

Член 18

1.   Страните се въздържат от мерки или практики от вътрешно фискално естество, пораждащи пряко или косвено дискриминация между продуктите на едната договаряща се страна и сходните продукти с произход от територията на другата договаряща се страна.

2.   Продуктите, изнасяни на територията на една от договарящите се страни, не могат да се ползват от възстановяването на косвени вътрешни данъци, надхвърлящи сумата на косвените данъци, с които те са обложени пряко или косвено.

Член 19

1.   Споразумението не препятства поддържането или създаването на митнически съюзи, зони за свободна търговия или договорености за гранична търговия, освен ако те променят търговските договорености от настоящото споразумение.

2.   В Съвместния комитет се провеждат консултации между договарящите се страни по споразумения за създаване на митнически съюзи и зони на свободна търговия и, по желание, по други важни въпроси, свързани с респективната им търговска политика с трети страни. По-специално, когато към Европейския съюз се присъединява трета страна, трябва да се проведат такива консултации, за да се вземат предвид взаимните интересите на договарящите се страни.

Член 20

Ако една от договарящите се страни констатира дъмпинг в търговията с другата страна по смисъла на член VI от ГАТТ, тя може да предприеме необходимите мерки срещу тази практика в съответствие със Споразумението за изпълнение на член VI от ГАТТ и съгласно съответното си вътрешно законодателство, при условия и в съответствие с процедурите, посочени в член 23 от настоящото споразумение.

Член 21

Когато някой продукт се внася в такива големи количества и при такива условия, че да причини или да заплаши, че ще причини:

—	сериозни щети на националните производители на подобни или директно конкурентни продукти на територията на една от договарящите се страни, или

—	сериозни смущения в някой от секторите на икономиката, или

—	затруднения, които могат да доведат до сериозно влошаване на икономическото положение в някой регион,

заинтересуваната договаряща се страна може да предприеме подходящи мерки при условия и в съответствие с процедурите, посочени в член 23.

Член 22

Когато спазването на разпоредбите на член 15, параграф 3 води до:

i)	реекспорт в трета страна, срещу която изнасящата договаряща се страна поддържа количествени ограничения на износа, мита за износ за въпросния продукт или мерки с равностоен ефект, или

ii)	сериозен недостиг или заплаха от недостиг на продукт от основна важност за изнасящата договаряща се страна;

и когато споменатите по-горе ситуации предизвикват или има вероятност да предизвикат сериозни затруднения за изнасящата договаряща се страна, тази страна може да предприеме подходящи мерки при условия и в съответствие с процедурите, посочени в член 23. Мерките не трябва да са дискриминиращи и се премахват, когато условията не оправдават вече поддържането им.

Член 23

1.   Когато Общността или палестинската администрация подлагат вноса на продукти, способни да предизвикат затрудненията, посочени в член 21, на административни процедури, чиято цел е да предоставят бързо информация за тенденциите в търговските потоци, те уведомяват другата договаряща се страна.

2.   В случаите, посочени в членове 20, 21 и 22, преди предприемане на посочените в тях мерки или възможно най-бързо в случаите, за които важи параграф 3, буква г) от настоящия член, въпросната договаряща се страна предоставя на Съвместния комитет цялата съответна информация, необходима за обстоен преглед на положението с оглед намиране на приемливо за страните решение.

При подбора на подходящи мерки се дава приоритет на онези, които най-малко ще смутят функционирането на споразумението.

За предпазните мерки незабавно се съобщава в Съвместния комитет и те стават предмет на периодични консултации в него, особено с оглед на премахването им, веднага щом обстоятелствата позволят това.

3.   За прилагането на параграф 2 имат действие следните разпоредби:

а)

По отношение на член 20, изнасящата договаряща се страна следва да бъде информирана за случая на дъмпинг, веднага щом властите на внасящата договаряща се страна започнат разследване. Когато дъмпингът не е прекратен по смисъла на член VI от ГАТТ и не е намерено друго задоволително решение в рамките на 30 дни от нотификацията, внасящата договаряща се страна може да приеме подходящи мерки.

б)

По отношение на член 21, произтичащите трудности от ситуацията, посочена в този член, се представят за разглеждане в Съвместния комитет, който може да вземе всяко решение, необходимо за премахване на тези затруднения. Ако Съвместния комитет или изнасящата договаряща се страна не вземат решение, което да сложи край на затрудненията, или не се стигне до задоволително решение в рамките на 30 дни от повдигане на въпроса, внасящата договаряща се страна може да предприеме подходящи мерки за разрешаване на проблема. Тези мерки не трябва да надхвърлят необходимия обхват за премахване на възникналите трудности.

в)

По отношение на член 22, произтичащите трудности от ситуацията, упомената в този член, се представят за разглеждане от Съвместния комитет. Съвместния комитет може да вземе всяко необходимо решение, за да сложи край на трудностите. Ако той не вземе такова решение в рамките на 30 дни от повдигане на въпроса, изнасящата договаряща се страна може да приложи подходящи мерки за износа на въпросния продукт.

г)

Когато при извънредни обстоятелства, изискващи незабавни действия, предварителната информация или, според случая, разглеждането на въпроса са невъзможни, заинтересуваната договаряща се страна, в ситуациите, посочени в членове 20, 21 и 22, може да приложи незабавно такива предпазни мерки, каквито са строго необходими за оправяне на положението, и незабавно да информира за това другата страна.

Член 24

Нищо в настоящото споразумение не препятства забрани или ограничения на вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, оправдани от съображения за обществения морал, държавната политика или националната сигурност, опазването на здравето и живота на хората, животните или растенията, закрилата на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност, закрилата на интелектуалната, индустриалната и търговската собственост, или от подзаконовите актове относно златото и среброто. Подобни забрани и ограничения обаче не могат да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между страните.

Член 25

Понятието „продукти с произход“ за прилагане на разпоредбите на настоящия дял и свързаните с тях методи за административно сътрудничество са дадени в протокол 3. Съвместния комитет може да реши да извърши необходимите адаптации на този протокол с оглед прилагането на кумулативен произход, съгласно Декларацията, приета на Конференцията в Барселона.

Член 26

За класификация на стоките в търговията между договарящите се страни се използва комбинираната номенклатура.

ДЯЛ II

ПЛАЩАНИЯ, КАПИТАЛ, КОНКУРЕНЦИЯ, ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

ГЛАВА 1

ТЕКУЩИ ПЛАЩАНИЯ И ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛА

Член 27

Съгласно разпоредбите на член 29 договарящите се страни се задължават да не налагат ограничения на никакви текущи плащания по текущите сделки.

Член 28

1.   По отношение на сделките за капиталовата сметка на платежния баланс, договарящите се страни се задължават да не налагат ограничения върху движението на капитала, касаещо преките инвестиции на Западния бряг и Ивицата Газа в дружествата, образувани в съответствие с действащото законодателство, нито пък върху ликвидацията или репатрирането на печалбите от такива инвестиции или на други печалби, произтичащи от това.

2.   Страните се консултират взаимно с оглед движението на капитала между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 29

Когато една или повече държави-членки на Общността или Палестинската администрация изпитват сериозни затруднения по баланса на плащанията или за застрашени от такива, Общността или палестинската администрация, според случая, могат в съответствие с условията, определени в ГАТТ и в членове VIII и ХIV от Устава на Международния валутен фонд да приемат ограничения по текущите сделки, за ограничен срок и без данадхвърлят необходимото за разрешаване на проблема с платежния баланс. Общността или Палестинската администрация, според случая, информират незабавно другата договаряща се страна и ѝ представят възможно най-бързо график за премахване на въпросните мерки.

ГЛАВА 2

КОНКУРЕНЦИЯ, ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Член 30

1.   Следното е несъвместимо с правилното функциониране на споразумението, доколкото може да засегне търговията между Общността и Палестинската администрация:

i)	всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики между предприятия, имащи за цел или краен резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;

ii)	злоупотреба от едно или повече предприятия с господстващо положение на територията на Общността или Западния бряг и Ивицата Газа, като цяло или на значителна част от него;

iii)	държавни помощи, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като облагодетелстват определени предприятия или производството на определени стоки.

2.   Договарящите се страни оценяват както следва всички практики, противоречащи на този член, въз основа на критериите, определени в резултат на прилагането на правилата за конкуренция на Общността.

3.   Преди 31 декември 2001 г. Съвместния комитет приема с решение необходимите правила за прилагане на параграфи 1 и 2.

До приемането на тези правила, като правила за изпълнение на параграф 1, iii) и съответните части на параграф 2, са валидни разпоредбите на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки.

4.   Що се отнася до изпълнението на параграф 1, iii), договарящите се страни приемат, че Палестинската администрация може да пожелае да използва до 31 декември 2001 г. държавни помощи за предприятията, като инструмент за справяне със специфичните си проблеми на развитие.

5.   Всяка договаряща се страна осигурява прозрачност в областта на държавните помощи, като между другото отчита ежегодно пред другата страна общата сума и разпределението на получената помощ и като предоставя при поискване информация за схемите от помощи. При поискване от едната договаряща се страна, другата страна предоставя информация за конкретни индивидуални случаи на държавна помощ.

6.   По отношение на продуктите, упоменати в дял I, глава 2:

—	параграф 1, iii) не се прилага,

—	всякакви практики, противоречащи на параграф 1, i), се оценяват по критерии, установени от Общността въз основа на членове 42 и 43 от Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално на установените в Регламент № 26/62 на Съвета.

7.   Ако Общността или Палестинската администрация сметнат, че определена практика е несъвместима с условията на параграф 1 от настоящи член и че:

—	е неадекватно уредена съгласно правилата за прилагане, упоменати в параграф 3, или

—	в отсъствие на такива правила и ако въпросната практика причини или заплашва да причини сериозен ущърб на интересите на другата договаряща се страна или материални щети на националната ѝ индустрия, включително на индустрията ѝ на услугите,

могат да предприемат подходящи мерки след консултации в Съвместния комитет или 30 работни дни след като са потърсили такива консултации.

По отношение на практиките, несъвместими с параграф 1, iii) от настоящия член, подобни подходящи мерки — когато за тях е приложим ГАТТ — могат да се приемат само в съответствие с процедурите и при условията, посочени в ГАТТ или в някой друг съответстващ инструмент, договорен под егидата му и приложим между договарящите се страни.

8.   Независимо от противоположните разпоредби, приети съгласно параграф 3, договарящите се страни обменят информация, като вземат предвид ограниченията, наложени от изискванията за професионална и търговска тайна.

Член 31

Държавите-членки и Палестинската администрация, без ущърб за ангажиментите си по ГАТТ, при необходимост регулират постепенно държавните монополи с търговски характер, така че до 31 декември 2001 г. да осигурят да няма дискриминация по отношение на условията, при които се доставят и търгуват стоките между гражданите на държавите-членки и палестинците от Западния бряг и Ивицата Газа. Съвместния комитет се информира за приетите марки за постигането на тази цел.

Член 32

По отношение на публичните предприятия и предприятията, на които са предоставени специални или изключителни права, Съвместния комитет осигурява до 31 декември 2001 г. да не влизат в сила и да не се прилагат никакви мерки, нарушаващи търговията между Общността и Палестинската администрация, противни на интересите на страните. Тази разпоредба не трябва да пречи правно или фактически на изпълнението на конкретните задачи, възложени на тези предприятия.

Член 33

1.   Договарящите се страни предоставят и осигуряват адекватна и ефективна закрила на правата върху интелектуалната, индустриалната и търговската собственост, в съответствие с най-високите международни стандарти, включително ефективни средства за осъществяване на тези права.

2.   Прилагането на настоящия член се преглежда редовно от договарящите се страни. Ако възникнат проблеми в областта на интелектуалната, индустриалната и търговската собственост, касаещи условията за търговия, следва да се предприемат спешни консултации в рамките на Съвместния комитет по искане на някоя от договарящите се страни и с оглед за постигане на взаимно задоволителни решения.

Член 34

1.   Договарящите се страни си поставят за цел взаимната и постепенна либерализация на договорите за държавни поръчки.

2.   Съвместния комитет взема необходимите мерки за прилагане на параграф 1.

ДЯЛ III

ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Член 35

Цели

1.   Договарящите се страни се задължават да засилят икономическото сътрудничество във взаимен интерес и в съответствие с общите цели на настоящото споразумение.

2.   Целта на сътрудничеството е да се подкрепят усилията на Палестинската администрация за постигане на устойчиво икономическо и социално развитие.

Член 36

Сфера на приложение

1.   Сътрудничеството ще се съсредоточи предимно в секторите, страдащи от вътрешни затруднения или засегнати от общия процес на либерализация на икономиката на Западния бряг и Ивицата Газа, и по-специално от либерализацията на търговията между Западния бряг и Ивицата Газа и Общността.

2.   Също така сътрудничеството ще се съсредоточи върху области, които има вероятност да сближат икономиките на Общността и Западния бряг и Ивицата Газа, особено онези, които ще генерират устойчив растеж и заетост.

3.   Сътрудничеството ще насърчи изпълнението на мерките, предназначени да развият вътрешнорегионално сътрудничество.

4.   Опазването на околната среда и екологичния баланс се вземат предвид при изпълнението на сътрудничеството в различни икономически сектори, за които са от практическо значение.

5.   Договарящите се страни могат да се споразумеят за разширяване на икономическото сътрудничество и в други сектори, необхванати от разпоредбите на настоящия дял.

Член 37

Методи и модалитети

Икономическото сътрудничество ще се осъществява, по-специално посредством:

а)	редовен икономически диалог между договарящите се страни, обхващащ всички сфери на макроикономическата политика, и по-специално бюджетната политика, платежния баланс и паричната политика;

б)	редовен обмен на информация и идеи във всички сектори на сътрудничество, включително срещи на служители и експерти;

в)	мерки за консултации, експертизи и обучение;

г)	осъществяване на съвместни дейности, като например семинари и симпозиуми;

д)	техническа, административна и регулираща помощ;

е)	насърчаване на съвместните предприятия;

ж)	разпространение на информация за сътрудничеството.

Член 38

Индустриално сътрудничество

Основната цел е:

—	да се подкрепи Палестинската администрация в усилията ѝ да модернизира и разнообрази индустрията, и по-специално да създаде благоприятна среда за частния сектор и индустриалното сътрудничество,

—	да се подпомогне сътрудничеството между икономическите оператори на двете страни,

—	да се подпомогне сътрудничеството по отношение на индустриалната политика, конкурентоспособността в една отворена икономика и модернизацията и развитието на индустрията,

—	да се подкрепи политиката за разнообразяване на производството и износа и външните търговски обекти,

—	да се развият научните изследвания и развойната дейност, новаторството и внедряването на технологии, доколкото те облагодетелстват индустрията,

—	да се развият и разширят човешките ресурси, необходими за индустрията,

—	да се облекчи достъпа до системи за финансиране на риска в полза на палестинската индустрия.

Член 39

Насърчаване на инвестициите и инвестиране

Целта на сътрудничеството е да се създаде благоприятна и стабилна среда за инвестиции на Западния бряг и Ивицата Газа.

Ще се осъществява сътрудничество под формата на насърчаване на инвестициите. Това ще доведе до развитието на:

—	хармонизирани и опростени административни процедури,

—	съвместно инвестиране в машини, особено за малките и средни предприятия (МСП) на двете страни,

—	информационни канали и средства за посочване на възможностите за инвестиране,

—	благоприятна за инвестиции среда на Западния бряг и Ивицата Газа;

Сътрудничеството може да обхване също така планирането и осъществяването на проекти, демонстриращи ефективно придобиване и използване на основни технологии, използване на стандарти, развитие на човешки ресурси (например в технологиите и управлението), и създаване на работни места.

Член 40

Стандартизация и оценка на съответствието

Целта на сътрудничеството е да намали пропуските в стандартизацията и сертификацията.

Практически сътрудничеството ще бъде във формата на:

—	поощряване използването на техническите разпоредби на Общността и европейските стандарти и процедури за оценка на съответствието,

—	повишаване нивото на оценката на съответствието посредством палестински органи за сертификация и акредитиране,

—	обсъждане при необходимост на споразумения за взаимно признаване,

—	сътрудничество в сферата на управление на качеството,

—	развиване на структури за закрила на интелектуалната, индивидуалната и търговската собственост, за стандартизация и за създаване на стандарти за качество.

Член 41

Сближаване на законодателствата

Целта на сътрудничеството е да се сближи законодателството на Съвета на Палестина с това на Общността в областите, обхванати от споразумението.

Член 42

Малки и средни предприятия

Целта на сътрудничеството е да се създаде благоприятна среда за развитието на МСП на местните и износните пазари, inter alia, посредством:

—	развитие на контактите между предприятията, и по-специално посредством прибягване до мрежите и инструментите на Общността за насърчаване на индустриалното сътрудничество и партньорство,

—	облекчен достъп до инвестиционни финанси,

—	информационни и поддържащи услуги,

—	увеличаване на човешките ресурси с цел стимулиране на новаторството и създаване на проекти и бизнес предприятия.

Член 43

Финансови услуги

Целта на сътрудничеството е подобряването и развитието на финансовите услуги.

То ще се осъществи под формата на:

—	насърчаване укрепването и преструктурирането на финансовия сектор на Палестина,

—	усъвършенстване на палестинските счетоводни, надзорни и регулиращи системи в банковото дело, застраховането и в други части на финансовия сектор.

Член 44

Селско стопанство и рибовъдство

Целта на сътрудничеството в тази област е предимно модернизацията и преструктурирането на селското стопанство и рибовъдството там, където е необходимо.

Това включва модернизация на инфраструктурите и оборудването; развитие на техники за опаковане, складиране и маркетинг; и усъвършенстване на каналите за дистрибуция.

То ще бъде насочено, по-специално към:

—	развитие на стабилни пазари,

—	подкрепа на политиката за разнообразяване на продукцията и износа и на външнотърговските обекти,

—	намаляване на зависимостта от храната;

—	насърчаване на екологично селско стопанство и рибовъдство, като специално се вземат под внимание нуждите от опазване и рационално управление на рибните ресурси,

—	тесни отношения на доброволна основа между бизнес групите и организациите, представляващи занаятите и професиите,

—	техническа помощ и обучение,

—	хармонизиране на фитосанитарните и ветеринарни стандарти,

—	интегрирано развитие на селските райони, включително подобряване на основните услуги и развитие на свързаните икономически дейности, и

—	сътрудничество между селските райони и обмен на експертни познания и опит за развитието на селските райони.

Член 45

Социално развитие

Договарящите се страни признават важността на социалното развитие, което трябва да върви ръка за ръка с икономическото развитие. Те дават специален приоритет на зачитането на основните социални права.

Страните дават приоритет на мерките, целящи:

—	насърчаване равноправието на жените и балансираното им участие в процеса на вземане на решения в икономическата и социалната сфера, особено чрез обучение и чрез медиите,

—	развитие на семейното планиране и закрила на майките и децата,

—	усъвършенстване на системата за социална закрила,

—	усъвършенстване на здравното осигуряване,

—	усъвършенстване на жилищните условия в гъсто населените и по-необлагодетелстваните райони,

—	насърчаване зачитането на правата на човека и демокрацията, inter alia, и чрез социално-професионален диалог.

Член 46

Транспорт

Целите на сътрудничеството са:

—	помощ за преструктуриране и модернизиране на пътищата, пристанищата и летищата,

—	по-добри пътнически и товарно-транспортни услуги на двустранно и регионално ниво, и

—	утвърждаване и налагане на оперативни стандарти, сравними с преобладаващите стандарти в Общността.

Приоритетните области в това сътрудничество са:

—	автомобилен транспорт, включително постепенно облекчаване на изискванията за транзитно преминаване,

—	стопанисване на железопътните линии, пристанищата и аерогарите, включително навигационни системи и сътрудничество между съответните национални органи,

—	модернизация на автомобилната, железопътната, пристанищната и летищната инфраструктура по важни маршрути от общ интерес,

—	трансевропейски връзки и маршрути от регионален интерес, и

—	осъвременяване на техническото оборудване за привеждането му към европейските стандарти за автомобилен/железопътен транспорт, превоз на контейнери и товарно-разтоварни операции от едно превозно средство на друго.

Член 47

Информационна инфраструктура и телекомуникации

Целта на сътрудничеството е да стимулира икономическото и социалното развитие, както и развитието на информационно общество.

Приоритетните сфери на сътрудничество са:

—	улесняване на сътрудничеството в областта на политиката за телекомуникации, развитието на мрежи и инфраструктури за информационно общество,

—	развитие на диалог по въпросите, свързани с информационното общество и насърчаването на обмена на информация и организиране на семинари и конференции в тази сфера,

—	разработване и изпълнение на съвместни проекти с цел въвеждане на нови телекомуникационни услуги и приложения, свързани с информационното общество,

—	разрешаване на обмена на информация по въпросите на стандартизацията, проверката на съответствието и издаването на удостоверения в информационните и комуникационните технологии,

—	взаимосвързване и взаимооперативност на мрежите и телематичните услуги.

Член 48

Енергетика

Целта на сътрудничеството в енергетиката е да се помогне на Западния бряг и Ивицата Газа да се сдобият с технологии и инфраструктури от основна важност за развитието им, особено с оглед улесняването на връзките между тяхната икономика и икономиката на Общността.

Приоритетните сфери на сътрудничество са:

—	насърчаване на възобновими енергоресурси,

—	насърчаване на енергоспестяването и енергоефективността,

—	подпомагане на операциите, предназначени да улеснят преноса на газ, петрол и електроенергия и приложни изследвания на мрежите на базите данни в икономическия и социален сектор, свързващи по-специално операторите на Общността и палестинските оператори, и

—	подпомагане на модернизацията и развитието на енергийните мрежи и свързването им с мрежите на Общността.

Член 49

Научно и техническо сътрудничество

Страните полагат усилия да развият сътрудничество в областта на научното и техническо развитие.

Целта на сътрудничеството е:

а)

да насърчават създаването на постоянни връзки между научните общности на страните, особено посредством: — осигуряване достъп на палестинските институции до програмите на Общността за научното и техническо развитие в съответствие с правилата на Общността, регулиращи участието на страни извън Общността в такива програми, — палестинско участие в мрежите за децентрализирано сътрудничество, — насърчаване на синергията между обучението и изследванията;

б)	подобряване на палестинския изследователски капацитет;

в)	стимулиране на новаторството в техниката и внедряването на нови технологии и опит;

г)	насърчаване на всички дейности, целящи синергия на регионално ниво.

Член 50

Околна среда

Целите на сътрудничеството са предотвратяване на влошаването на околната среда, контрол на замърсяването, опазване на човешкото здраве и осигуряване на рационално използване на природните ресурси с оглед насърчаване на устойчивото развитие.

Приоритет ще се даде на въпросите, свързани с: опустиняването, управление на водните ресурси, засоляването, въздействието на селското стопанство върху почвите и качеството на водите, правилно използване на енергията, въздействието на индустриалното развитие изобщо и безопасността на индустриалните заводи в частност, управление на отпадъците, интегрално управление на чувствителните сфери, качеството на морската вода и контрола и превенцията на замърсяването на моретата и образование и информираност в областта на околната среда.

Сътрудничеството ще се развива посредством използване на съвременни инструменти за управление на околната среда, методи за мониторинг и наблюдение на околната среда, включително използване на екологични информационни системи (ЕИС) и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Член 51

Туризъм

Приоритетите на сътрудничеството са:

—	насърчаване на инвестициите в туризма,

—	разширяване на познанията за туристическата индустрия и осигуряване на по-голяма последователност в политиката, касаеща туризма,

—	насърчаване на добри туристически сезони,

—	насърчаване на сътрудничеството между регионите и градовете със съседните страни,

—	акцентиране върху значението на културното наследство за туризма,

—	засилване конкурентоспособността на туризма посредством подпомагане повишаването на професионализма, който да осигури балансирано и устойчиво развитие на туризма.

Член 52

Митническо сътрудничество

Митническото сътрудничество е предназначено да осигури спазването на търговските разпоредби и да гарантира честна търговия.

То може да породи следните видове сътрудничество:

—	различни форми на обмен на информация и схеми за обучение,

—	опростяване на контролните механизми и процедури, отнасящи се до преминаването на стоките през митниците,

—	въвеждане на единен административен документ и система за свързване на условията за транзитен превоз на Общността и на Палестинската администрация, и

—	техническа помощ, предоставена от експерти от Общността.

Без да се накърняват другите форми на сътрудничество, посочени в настоящото споразумение, административните органи на договарящите се страни ще си предоставят взаимно съдействие по митническите въпроси.

Член 53

Сътрудничество в статистиката

Основната цел на сътрудничеството в тази област трябва да е насочено към осигуряване на сравнимост и полезност на статистическите данни за външната търговия, финансите и платежния баланс, населението, миграцията, транспорта и комуникациите и в общи линии за всички области, обхванати от настоящото споразумение, които се поддават на статистическа обработка.

Член 54

Сътрудничество в икономическата политика

Целта на сътрудничеството е:

—	обмен на информация за макроикономическата ситуация и перспективите и стратегиите за развитие,

—	съвместен анализ на икономическите въпроси от взаимен интерес, и

—	насърчаване на сътрудничеството между икономистите и определящите политиката лица на Западния бряг и Ивицата Газа и в Общността.

Член 55

Регионално сътрудничество

Като част от осъществяването на икономическото сътрудничество в различните сфери, страните насърчават операциите, предназначени да развият сътрудничеството между Палестинската администрация и другите средиземноморски партньори посредством техническо подпомагане.

Това сътрудничество ще бъде важен елемент в подпомагането от страна на Общността на развитието на региона като цяло.

Ще се даде приоритет на операциите, насочени към:

—	развитие на вътрешнорегионална търговия,

—	развитие на регионално сътрудничество в областта на околната среда,

—	насърчаване на развитието на комуникационна инфраструктура, необходима за икономическото развитие на региона,

—	засилване развитието на младежкото сътрудничество със съседните страни.

Освен това, страните ще засилват сътрудничеството помежду си в областта на регионалното развитие и планираното използване на земята.

За целта могат да бъдат взети следните мерки:

—	съвмести действия на регионалните и местните власти в областта на икономическото развитие, и

—	създаване на механизми за обмен на информация и опит.

ДЯЛ IV

СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА АУДИОВИЗУАЛНИТЕ И КУЛТУРНИ ВЪПРОСИ, ИНФОРМАЦИЯТА И КОМУНИКАЦИЯТА

Член 56

Договарящите се страни насърчават сътрудничеството в аудиовизуалния сектор от взаимна полза. Те търсят начини да приобщят Палестинската администрация към инициативите на Общността в този сектор, като по този начин предоставят възможности за сътрудничество в такива сфери като копродукциите, обучението, развитието и разпространението.

Член 57

Договарящите се страни насърчават културното сътрудничество. Сферата на сътрудничество може да включва дейности на Общността, отнасящи се по-конкретно до превода, обмен на произведения на изкуството и художници, консервация и реставрация на исторически и културни паметници и обекти, обучение на лица за работа в областта на културата, организиране на ориентирани към Европа културни събития, повишаване на взаимната осведоменост и допринасяне за разпространението на информация за изтъкнати културни събития.

Член 58

Договарящите се страни се задължават да определят как да се подобри значително положението в образованието и професионалното обучение. За целта ще се обърне специално внимание на достъпа на жените до образованието, включително до техническите курсове, висшето образование и професионалното обучение.

За да се развие нивото на експертните познания на старшите служители в публичния и частния сектор, договарящите се страни ще засилят сътрудничеството си в областта на образованието и професионалното обучение и сътрудничеството между университетите и фирмите.

Трябва активно да се насърчава подготовката на младите хора да станат активни граждани в едно демократично гражданско общество. Следователно биха могли да се подпомогнат и развиват младежкото сътрудничество, включително обучението на млади работници и лидери, обмена на млади хора и доброволните дейности.

Обръща се специално внимание на операциите и програмите, позволяващи установяването на постоянни връзки (например МЕД—КАМПУС) между специализирани органи на Общността и на Западния бряг и Ивицата Газа, които ще насърчат съсредоточаването и обмена на опит и технически ресурси.

Член 59

Договарящите се страни ще развиват дейности от взаимен интерес в сферата на информация и комуникацията.

Член 60

Сътрудничеството ще се осъществява, по-специално чрез:

а)	редовен диалог между договарящите се страни;

б)	редовен обмен на информация и идеи във всички сектори на сътрудничество, включително срещи на служители и експерти;

в)	предоставяне на съвети, обмен на опит и обучение на млади дипломирани палестинци;

г)	осъществяване на съвместни дейности, като семинари и симпозиуми;

д)	техническа, административна и регулаторна помощ;

е)	разпространение на информация за дейности в областта на сътрудничеството.

ДЯЛ V

ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 61

За да се постигнат целите на настоящото споразумение, на Палестинската администрация се предоставя пакет за финансово сътрудничество в съответствие със съответните процедури и необходимите финансови ресурси.

Процедурите се определят със съгласието на двете страни, като ще се използват най-подходящите инструменти след влизане в сила на настоящото споразумение.

Финансовото сътрудничество ще се съсредоточи върху:

—	реагирането на икономическите последици за Западния бряг и Ивицата Газа след постепенното въвеждане на зона за свободна търговия, особено чрез осъвременяване и преструктуриране на индустрията,

—	търговските институции, които насърчават търговските връзки с чуждестранните пазари,

—	мерките, съпътстващи осъществяваната в социалния сектор политика,

—	осъвременяване на икономическата и социална инфраструктура,

—	насърчаване на частните инвестиции и дейности, създаващи работни места в производствените сектори,

—	насърчаване на реформите, предназначени да модернизират икономиката,

—

услугите,

—	развитието на градските и селските райони,

—	околната среда,

—	създаването и усъвършенстването на институции, необходими за правилната работа на палестинската публична администрация и развитието на демокрацията и правата на човека.

Член 62

За да се осигури приемането на координиран подход за всички изключителни макроикономически и финансови проблеми, които могат да възникнат в резултат на изпълнението на настоящото споразумение, договарящите се страни използват редовен икономически диалог, упоменат в дял III, за да обърнат специално внимание на контрола на търговските и финансови потоци в отношенията помежду им.

ДЯЛ VI

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ, ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 63

1.   С настоящото се учредява Съвместен комитет за търговия и сътрудничеството между Общността и Палестинската администрация, наричан в настоящото споразумение „Съвместен комитет“. Той е овластен да взема решения в случаите, посочени в настоящото споразумение, както и в други случаи, необходими за постигане на целите, определени в настоящото споразумение.

Взетите решения са обвързващи за двете страни, които ще предприемат необходимите мерки, за да ги изпълнят.

2.   Съвместният комитет може също да формулира резолюции, препоръки или мнения, ако реши, че са желателни за осъществяването на общите цели и за гладкото функциониране на споразумението.

3.   Съвместният комитет приема свой собствен процедурен правилник.

Член 64

1.   Съвместният комитет е съставен от представители на Общността и на Палестинската администрация.

2.   Съвместният комитет действа по взаимно съгласие между Общността и Палестинската администрация.

Член 65

1.   Постът председател на Съвместния комитет се заема алтернативно от представител на Общността и на Палестинската администрация в съответствие с условията, посочени в процедурния правилник.

2.   Съвместният комитет заседава веднъж годишно, а когато обстоятелствата го налагат, и по инициатива на председателя си.

Член 66

1.   Съвместния комитет може да реши да учреди друг комитет, който да му помага при изпълнение на задълженията му.

2.   Съвместният комитет определя състава и задълженията на такива комитети и как ще функционират те.

Член 67

1.   Всяка договаряща се страна може да отнесе до Съвместния комитет спор относно приложението или тълкуването на настоящото споразумение.

2.   Съвместният комитет може да разреши спора чрез вземане на решение.

3.   Всяка договаряща се страна е задължена да предприеме мерки за изпълнение на решението, споменато в параграф 2.

4.   Ако е невъзможно да се разреши спора в съответствие с параграф 2, всяка от договарящите се страни може да нотифицира другата за назначаване на арбитър; другата страна тогава трябва да назначи втори арбитър в рамките на два месеца.

Съвместният комитет назначава трети арбитър.

Арбитрите вземат решения с мнозинство.

Всяка от страните по спора трябва да предприеме мерки, необходими за изпълнение на арбитражното решение.

Член 68

Нищо в споразумението не възпрепятства една от договарящите страни да предприеме мерки:

а)	които тя счита за необходими, за да се предотврати разкриването на информация, противоречаща на съществени интереси на нейната сигурност;

б)

които се отнасят до производството или търговията с оръжие, муниции или военни материали, или до научноизследователската и развойната дейност или производство, необходими за целите на отбраната, при положение че такива мерки не вредят на условията на конкуренция по отношение на продуктите, непредназначени конкретно за военни цели;

в)

които тя счита за съществено важни за собствената си сигурност в случай на сериозни вътрешни вълнения, засягащи поддържането на законността и реда, по време на война или при сериозно международно напрежение, съдържащо заплаха с война, или за да изпълни задължения, поети от нея с цел поддържане на мира и международната сигурност.

Член 69

В областите, обхванати от настоящото споразумение, и без нарушаване на специалните разпоредби, които се съдържат в него:

—	договореностите, прилагани от Палестинската администрация по отношение на Общността не трябва да предизвикват никаква дискриминация между държавите-членки, техните граждани или дружества и фирми,

—	договореностите, прилагани от Общността по отношение на Палестинската администрация не трябва да предизвикват никаква дискриминация между членовете на палестинското население, компаниите и фирмите на Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 70

1.   Договарящите се страни предприемат необходимите общи или конкретни мерки за изпълнение на задълженията си по настоящото споразумение. Те се грижат заложените цели в споразумението да бъдат постигнати.

2.   Ако някоя от договарящите се страни реши, че другата страна не е изпълнила някое задължение по споразумението, тя може да предприеме съответните мерки. Преди да направи това, освен в особено спешните случаи, тя предоставя на Съвместния комитет необходимата информация за подробен анализ на ситуацията с оглед намиране на приемливо за страните решение.

При подбора на мерки се дава приоритет на онези от тях, които най-малко ще смутят функционирането на споразумението. Тези мерки се съобщават незабавно на Съвместния комитет и те стават предмет на консултации в рамките на този комитет, ако другата договаряща се страна пожелае това.

Член 71

Приложения 1—3 и протоколи 1—3 представляват неразделна част от настоящото споразумение.

Декларациите се съдържат в Заключителния акт, който е неразделна част от настоящото споразумение.

Член 72

За целта на настоящото споразумение терминът „договарящи се страни“ означава ООП, действаща в полза на Палестинската администрация и Общността, всяка една от тях действаща в рамките на респективните си пълномощия.

Член 73

Настоящото споразумението има действие, от една страна, за териториите, в които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, при условия, посочени в този Договор и, от друга, за територията на Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 74

Настоящото споразумение, съставено в два екземпляра на датски, нидерландски, английски, финландски, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански, шведски и арабски език, като всички текстове са еднакво автентични, се депозира в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Член 75

1.   Настоящото споразумение ще бъде одобрено от страните в съответствие с техните собствени процедури.

Настоящото споразумение влиза в сила в първия ден от месеца, следващ датата, на която страните са се нотифицирали взаимно, че процедурите, упоменати в първия параграф, са изпълнени.

2.   Не по-късно от 4 май 1999 г. започват преговори с оглед сключване на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране. До сключването на такова споразумение остава в сила настоящото споразумение, подлежащо на всякакви изменения, договорени между страните.

3.   Всяка от договарящите се страни може да денонсира настоящото споразумение като нотифицира другата страна. Споразумението престава да действа шест месеца след датата на такава нотификация.

---

Списък на приложенията

Приложение 1:	Продукти, посочени в член 7, параграф 1
Приложение 2:	Продукти, посочени в член 7, параграф 2
Приложение 3:	Продукти, посочени в член 8, параграф 2

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 1

Код по КН	Описание
0403	Суроватка, пресечено мляко и сметана, кисело мляко, кефир и други ферментирали или заквасени млека и сметани, концентрирани или съдържащи захар или друг подсладител, овкусени или с добавки от плодове, ядки или какао:
0403 10 51 до 0403 10 99	Кисело мляко, овкусено или съдържащо добавки от плодове, ядки или какао
0403 90 71 до 0403 90 99	Други, овкусени или съдържащи добавки от плодове, ядки или какао
0710 40 00	Сладка царевица (сурова или варена на пара или във вода), замразена
0711 90 30	Сладка царевица, временно консервирана (например със серен двуокис, в марината, в сярна вода или в друг консервационен разтвор), но неподходяща в този си вид за незабавна консумация
ex 1517	Маргарин; хранителни смеси или продукти от животински или растителни мазнини или пък от фракции на различни животински или растителни мазнини в тази глава, различни от хранителните животински или растителни мазнини или пък техни фракции под № 1516:
1517 10 10	Маргарин, с изключение на течен маргарин, съдържащ над 10 %, но не повече от 15 % млечни мазнини
1517 90 10	Други, съдържащи над 10 %, но не повече от 15 % млечни мазнини
ex 1704	Захарни изделия (включително бял шоколад), несъдържащи какао, с изключение на екстракта от лакрица, съдържащ над 10 % захароза, но не съдържащ други добавени вещества, с код по КН 1704 90 10
1806	Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао
ex 1901	Малцов екстракт; хранителни продукти от пресято и непресято брашно, скорбяла или малцов екстракт, несъдържащ или съдържащ какао на прах в съотношение под 50 % от теглото, неуточнени и невключени никъде другаде; хранителни продукти от стоки под № 0401—0404, несъдържащи или съдържащи какао на прах в съотношение под 10 % от теглото, неуточнени и невключени никъде другаде, с код по КН 1901 90 91
ex 1902	Макаронени изделия, с изключение на макаронени изделия с пълнеж, с кодове по КН 1902 20 10 и 1902 20 30; кускус, приготвен или не
1903	Тапиока и съответните ѝ заместители от скорбяла, екструдирани във вид на люспи, зърна, перлички, трици или подобни форми
1904	Готови храни, получени от набъбване или изпичане на зърнени култури или зърнени продукти (например корнфлейкс); зърнени култури, различни от царевица, във формата на зърна, сварени предварително или приготвени по някакъв друг начин
1905	Хляб, сладкарски изделия, кейкове, бисквити и други печива, със или без съдържание на какао; нафора, празни капсули, подходящи за фармацевтични цели, лепенки за документи, оризова хартия и сходни продукти
2001 90 30	Сладка царевица (Zea mays var. saccharata), приготвена или консервирана с оцет или оцетна киселина
2001 90 40	Ямс, сладки картофи или подобни ядивни части от растения, съдържащи 5 % и повече скорбяла, приготвени или консервирани с оцет или оцетна киселина
2004 10 91	Картофи под формата на ситно и едро смляно брашно или екструдирани люспи, приготвени или консервирани по друг начин, освен с оцет или оцетна киселина, замразени
2004 90 10	Сладка царевица (Zea mays var. saccharata), приготвена или консервирана по друг начин, освен с оцет или оцетна киселина, замразена
2005 20 10	Картофи под формата на ситно и едро смляно брашно или екструдирани люспи, приготвени или консервирани по друг начин, освен с оцет или оцетна киселина, незамразени
2005 80 00	Сладка царевица (Zea mays var. saccharata), приготвена или консервирана по друг начин, освен с оцет или оцетна киселина, незамразена
2008 92 45	Продукти тип мюсли на основата на неизпечени зърнени екструдирани люспи
2008 99 85	Царевица, различна от сладката царевица (Zea mays var. saccharata), приготвена или консервирана по друг начин, несъдържаща добавки от спирт или захар
2008 99 91	Ямс, сладки картофи или подобни ядивни части от растения, съдържащи 5 % и повече скорбяла, приготвени или консервирани по друг начин, несъдържащи добавки от спирт или захар
2101 10 98	Продукти на основата на кафе
2101 20 98	Продукти на основата на чай или мате
2101 30 19	Заместители на печено кафе, с изключение на печена цикория
2101 30 99	Екстракти, есенции и концентрати на заместители на печено кафе, с изключение на печена цикория
2102 10 31 до 2102 10 39	Видове мая за печене
ex 2103	Сосове и продукти от тях: — Майонеза
2105	Сладолед и друг ядивен лед, със или без съдържание на какао
ex 2106	Хранителни продукти, неуточнени и невключени другаде, освен сред тези с кодове по КН 2106 10 20 и 2106 90 92, и различни от овкусените и оцветени захарни сиропи
2202 90 91 2202 90 95 2202 90 99	Безалкохолни напитки, несъдържащи плодови или зеленчукови сокове с код по КН 2009, съдържащи продукти с кодове по КН 0401—0404, или мазнини, получени от продукти с кодове по КН 0401—0404
2905 43 00	Манитол
2905 44	D-глуситол (сорбитол)
ex 3505 10	Декстрини и други модифицирани скорбяли, с изключение на естерифицираните и етерифицирани скорбяли с код по КН 3505 10 50
3505 20	Лепила на основата на скорбяли или декстрини или други модифицирани скорбяли
3809 10	Реактиви за крайна обработка, багрилни носители за ускоряване или фиксиране на багрилата и други продукти и продукти (например, апретиращи вещества и байцове) от типа, използван в текстилната, хартиената, кожарската или сродни индустрии, неуточнени и невключени другаде
3823 60	Сорбитол, различен от сорбитола с код по КН 2905 44

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 2

Код по КН		Описание
1902		Макаронени изделия и кускус:
	A	— от твърда пшеница
	B	— други
1905 10		Изпечен хляб
1905 20 90		Медени и подобни сладкиши, непредназначени специално за диабетици:
	A	— съдържащи над 15 % от теглото си брашно от зърнени култури, различни от пшеницата, по отношение на цялото съдържание на брашно
	B	— други
ex 3000	A	Вафли и вафлени изделия
	A1	— без пълнеж, със или без заливка
	A1a	— съдържащи над 15 % от теглото си брашно от зърнени култури, различни от пшеницата, по отношение на цялото съдържание на брашно
	A1b	— други
	A2	— други
	A2a	— съдържащи не по-малко от 1,5 % млечни мазнини или не по-малко от 2,5 % млечни протеини
	A2b	— други
1905 40 10		Сухар, с добавки от захар, мед, други подсладители, яйца, мазнина, сирене, плодове, какао или сходни продукти:
	A	— съдържащ над 15 % от теглото си брашно от зърнени култури, различни от пшеницата, по отношение на цялото съдържание на брашно
	B	— други
1905
ex 3000) + 9019)	B	Други печива, съдържащи добавки от захар, мед, други подсладители, яйца, мазнина, сирене, плодове, какао или сходни продукти:
	B1	— съдържащи добавка от яйца не по-малко от 2,5 % от теглото си
	B2	— съдържащи добавка от сухи плодове или ядки:
	B2a	— съдържащи не по-малко от 1,5 % млечни мазнини и не по-малко от 2,5 % млечни протеини; виж приложение V
	B2b	— други
	B3	— съдържащи по-малко от 10 % от теглото си добавена захар и несъдържащи добавка от яйца, сухи плодове или ядки

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2

Код по КН	Описание
1704 90 39/05	Бонбони и близалки
1806 32 00/2	Шоколад
1905 90 90/7	Бисквити и вафли
2005 20 90/6	Чипс и снакс
6208 51 00/2	Хавлиени халати за баня
6302 60 00	Кърпи за баня

---

Списък на протоколите

Протокол 1:	Режим, приложим за внос в Общността на селскостопански продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа.
Протокол 2:	Режим, приложим за внос на Западния бряг и Ивицата Газа на селскостопански продукти с произход от Общността.
Протокол 3:	Дефиниция на понятието „продукти с произход от“ и методи за административно сътрудничество.

ПРОТОКОЛ 1

относно режима, приложим за внос в Общността на селскостопански продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа

Член 1

1.	Продуктите, изброени в приложението, с произход от Западния бряг и Ивицата Газа се приемат за внос в Общността в съответствие с условията, посочени по-долу в приложението.

2.

Митата за внос или се премахват, или се намаляват с процент, посочен в колона А по отношение на всеки продукт. Когато Общата митническа тарифа предвижда прилагане на адвалорни и специфични мита по отношение на някои продукти, процентът за намаление, посочен в колона А и колона В, както е упоменато в параграф 3, важи само за адвалорните мита.

3.	Митата за някои продукти се премахват в рамките на тарифните квоти, посочени срещу тях в колона Б. Митата съгласно Общата митническа тарифа по отношение на надвнесените количества над квотите се намаляват с процента, посочен в колона В.

4.

Референтните количества, определени за някои други продукти, освободени от мито, са посочени в колона Г. Когато вносът на даден продукт надхвърля контролните количества, Общността — като вземе предвид годишния преглед на търговските потоци, който трябва да извърши — може да приведе въпросния продукт към тарифните квоти на Общността, чийто обем се равнява на контролното количество. В такъв случай за надвнесените над квотите количества от въпросния продукт е валидно митото на Общата митническа тарифа, изцяло или в намален вид, както е посочено в колона В.

5.

За някои продукти, различни от споменатите в параграфи 3 и 4, Общността може да определи контролно количество съгласно параграф 4 в светлината на годишния преглед на търговията, който тя трябва да извърши, ако установи, че обема на вноса може да причини затруднения на пазара на Общността. Ако впоследствие продуктът стане предмет на тарифна квота при условията, определени в параграф 4, то за него се прилага митото на Общата митническа тарифа, изцяло или в намален вид — в зависимост от продукта, с процент, посочен в колона В по отношение на надвнесените над квотата количества.

ПРОТОКОЛ 2

относно условията, валидни за внос на Западния бряг и Ивицата Газа на селскостопански продукти с произход от Общността

1.	Продуктите, изброени в приложението, с произход от Общността се приемат за внос на Западния бряг и Ивицата Газа в съответствие с условията, посочени по-долу в приложението.

2.	Митата за внос или се премахват, или се намаляват до нивото, посочено в колона А, в границите на тарифната квота, посочена в колона Б и са предмет на специалните разпоредби, посочени в колона В.

3.	За надвнесените количествата над тарифните квоти важат общите мита за трети страни, предмет на специалните разпоредби, посочени в колона В.

4.	За сиренето и изварата тарифните квоти се повишават от 1 януари 1997 г. до 1 януари 2000 г. на основата на четири еднакви вноски, всяка съответстваща на 10 % от тази сума.

ПРОТОКОЛ 3

относно дефиницията на понятието „продукти с произход от“ и методи за административно сътрудничество

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

ДЯЛ II

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД ОТ“

Член 2

Общи изисквания

Член 3

Двустранно кумулиране на произхода

Член 4

Изцяло произведени продукти

Член 5

Продукти с достатъчна степен на доработка или обработка

Член 6

Недостатъчни операции по доработка или обработка

Член 7

Единица за квалификация

Член 8

Аксесоари, резервни части и инструменти

Член 9

Комплекти

Член 10

Неутрални елементи

ДЯЛ III

ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 11

Териториален принцип

Член 12

Директен транспорт

Член 13

Изложби

ДЯЛ IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ

Член 14

Забрана за възстановяване на мита или освобождаване от мита

ДЯЛ V

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Член 15

Общи изисквания

Член 16

Процедура за издаване на удостоверение за движение EUR.1

Член 17

Ретроспективно издадени удостоверения за движение EUR.1

Член 18

Издаване на дубликат на удостоверение за движение EUR.1

Член 19

Издаване на удостоверения за движение EUR.1 въз основа на предварително издадено или съставено доказателство за произход

Член 20

Условия за съставяне на фактурна декларация

Член 21

Одобрен износител

Член 22

Валидност на доказателството за произход

Член 23

Представяне на доказателство за произход

Член 24

Внос на части

Член 25

Освобождаване от доказателство за произход

Член 26

Оправдателни документи

Член 27

Съхраняване на доказателството за произход и на оправдателните документи

Член 28

Несъответствия и формални грешки

Член 29

Суми в екю

ДЯЛ VI

УСЛОВИЯ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 30

Взаимопомощ

Член 31

Проверка на доказателствата за произход

Член 32

Уреждане на спорове

Член 33

Наказания

Член 34

Свободни зони

ДЯЛ VII

СЕУТА И МЕЛИЛА

Член 35

Прилагане на протокола

Член 36

Специални условия

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Изменения на протокола

Член 38

Изпълнение на протокола

Член 39

Транзитно преминаващи стоки или стоки на склад

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение I.

Встъпителни бележки към списъка в приложение II

Приложение II.

Списък на необходимите операции за доработка и обработка, на които трябва да са подложени материалите без посочен произход, за да може произведения продукт да получи статут за произход

Приложение III.

Удостоверение за движение EUR.1 и заявка за Удостоверение за движение EUR.1

Приложение IV.

Фактурна декларация

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

За целите на настоящия протокол:

а)	„производство“ означава всякакъв вид доработка или обработка, включително монтаж и специфични операции;

б)	„материал“ означава всяка съставка, суровина, компонент или част и т.н., използвани при производството на продукта;

в)	„продукт“ означава произвежданият продукт, дори когато е предназначен за по-късна употреба в други производствени операции;

г)	„стоки“ означават както материалите, така и продуктите;

д)	„митническа стойност“ означава стойността, определена в съответствие със Споразумението от 1994 г. за изпълнение на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумението на СТО за митническата оценка);

е)

„цена франко завод“ означава цената, заплатена за продукта франко завод на производител в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, в чието предприятие се извършва последната доработка или обработка, при положение че тази цена включва стойността на всички използвани материали, минус вътрешните данъци, които са или могат да бъдат възстановени, когато изцяло произведения продукт се изнесе;

ж)	„стойност на материалите“ означава митническата стойност по време на вноса на използваните материали без посочен произход или ако тя е неизвестна и не може да се установи — първата установима цена, заплатена за материалите в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа;

з)	„стойност на материалите с посочен произход“ означава стойността на такива материали, както е определена в буква ж), приложена mutatis mutandis;

и)	„добавена стойност“ означава цената франко завод, минус митническата стойност на всеки включен продукт, който не е с произход от страната, в която се завършват изцяло тези продукти;

й)	„глави“ и „позиции“ означават главите и позициите (четирицифрени кодове), използвани в номенклатурата, която съставлява Системата за хармонизирани описания и кодиране на Общността, наричана в този протокол „Хармонизираната система“ или „ХС“;

к)	„класифициран“ се отнася за класифицирането на даден продукт или материал под конкретна позиция;

л)	„партида“ означава продукти, които или са изпратени едновременно от един износител за един получател или се придружават от един транспортен документ за превозването им от износителя до получателя, или пък в отсъствието на такъв документ — от една фактура;

м)	„територии“ включва териториалните води.

ДЯЛ II

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“

Член 2

Общи изисквания

1.   С цел изпълнение на настоящото споразумение следните продукти се считат за продукти с произход от Общността:

а)	продукти, произведени изцяло в Общността по смисъла на член 4 от настоящия протокол;

б)	продукти, произведени в Общността, съдържащи материали, които не са били изцяло изработени там, при положение че тези материали са били подложени на достатъчна доработка или обработка в Общността по смисъла на член 5 от настоящия протокол;

2.   С цел изпълнение на настоящото споразумение следните продукти се считат за продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа:

а)	продукти, произведени изцяло на Западния бряг и Ивицата Газа по смисъла на член 4 от настоящия протокол;

б)	продукти, произведени на Западния бряг и Ивицата Газа, съдържащи материали, които не са били изцяло изработени там, при положение че тези материали са били подложени на достатъчна доработка или обработка на Западния бряг и Ивицата Газа по смисъла на член 5 от настоящия протокол.

Член 3

Двустранно кумулиране на произход

1.   Материали с произход от Общността се считат за материали с произход от Западния бряг и Ивицата Газа, когато са включени в продукт, произведен там. Не е необходимо тези материали да са преминали през достатъчна доработка или обработка, при положение че са преминали през доработка или обработка извън спо менатата в член 6, параграф 1 от настоящия протокол.

2.   Материали с произход от Западния бряг и Ивицата Газа се считат за материали с произход от Общността, когато са включени в продукт, произведен там. Не е необходимо такива материали да са преминали през достатъчна доработка или обработка, при положение че са преминали през доработка или обработка извън споменатата в член 6 параграф 1 от настоящия протокол.

Член 4

Изцяло произведени продукти

1.   Следните продукти се считат за изцяло произведени в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа:

а)	минерални продукти, извлечени от земята или от морското дъно;

б)	растителни продукти, чиито реколти са прибрани там;

в)	живи животни, родени и отгледани там;

г)	продукти от живи животни, отгледани там;

д)	продукти, получени от лов или риболов там;

е)	продукти от морски риболов и други продукти, получени от морето извън териториалните води на Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа с техни плавателни съдове;

ж)	продукти, произведени на борда на техните кораби майки изключително от продуктите, посочени в буква е);

з)	използвани предмети, подходящи само за рециклиране или като суровина, включително стари автомобилни гуми, подходящи само за регенериране или за използване като отпадъци;

и)	отпадъци и скрап от производствените операции, извършвани там;

й)	продукти, извлечени от морския почвен или подпочвен слой извън териториалните води, при положение че страните притежават пълни права да разработват този почвен или подпочвен слой;

к)	стоки, произведени там изключително от продукти, посочени в букви от а) до й).

2.   Термините „техни плавателни съдове“ и „техните кораби майки“ в параграф 1, букви е) и ж) се отнасят само за плавателни съдове и кораби майки:

а)	които са регистрирани или документирани в държава-членка на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа;

б)	които плават под флага на държава-членка на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа;

в)

които се притежават минимум до 50 % от граждани на държави-членки на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа, или пък от дружество със седалище в една от тези страни, чийто мениджър или мениджъри, председател на Съвета на директорите или на Надзорния съвет и повечето членове в тези съвети са граждани на държави-членки на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа, като освен това в случаите на сдружения или дружества с ограничена отговорност най-малкото половината от капитала принадлежи на тези държави или на държавни органи или граждани на въпросните държави;

г)	чийто капитан и офицери са граждани на държави-членки на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа; и

д)	на които минимум 70 % от екипажа са граждани на държави-членки на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 5

Продукти с достатъчна степен на доработка или обработка

1.   За целите на член 2 продукти, които не са изцяло произведени, се считат за преминали достатъчна степен на доработка или обработка, когато са изпълнени условията, посочени в списъка на приложение II.

Гореспоменатите условия показват на каква степен на доработка или обработка трябва да бъдат подложени материалите без посочен произход, използвани при производството на всички продукти, обхванати от настоящото споразумение, и важат само за тези материали. Оттук следва, че когато продукт с придобит статут за произход, поради това че отговаря на условията от списъка, се използва за производството на друг продукт, условията валидни за продукта, в който е включен първият продукт, не важат за него и материалите без посочен произход, използвани за производството му, не се вземат под внимание.

2.   Независимо от параграф 1, материалите без посочен произход, които съгласно условията от списъка не трябва да се използват при производството на даден продукт, въпреки това могат да се използват, при положение че:

а)	общата им стойност не надхвърля 10 % от цената франко завод на продукта;

б)	чрез прилагането на този параграф не се надхвърля някоя от процентите стойности, посочени в списъка за максимални стойности на материалите без посочен произход.

Настоящият параграф се прилага за продукти, спадащи към глави 50—63 на Хармонизираната система.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат, с изключение на разпоредбите на член 6.

Член 6

Недостатъчни операции по доработка или обработка

1.   Без да накърняват параграф 2, следните операции се считат за недостатъчни за доработката или обработката на даден продукт, за да получи статут за произход, независимо дали отговаря на изискванията на член 5:

а)	операции за съхраняване на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и предаване на склад (вентилация, разстилане, сушене, охлаждане, осоляване, обработка със серен двуокис или друг воден разтвор, премахване на повредените части и други подобни операции);

б)	прости операции като бърсане на прах, пресяване или отсяване, сортиране, класифициране, подбиране и съчетаване (включително комплектуване на артикули), миене, боядисване, рязане;

в)	i) промяна в опаковката и разопаковане и опаковане; ii) просто пълнене в бутилки, флакони, пликове, кашони, сандъци, поставяне на картички и табели, и т.н. и всички други прости операции по опаковане;

г)	поставяне на етикети, марки и други отличителни знаци на продуктите или на опаковките им;

д)	просто смесване на продуктите, независимо дали са от различен вид или не, когато един или повече компоненти на смесите не отговарят на условията, посочени в настоящия протокол, за да могат да бъдат смятани, че са с произход от Общността или Западния бряг и Ивицата Газа;

е)	просто сглобяване на части за произведен продукт;

ж)	съчетаване на две и повече операции, посочени в букви от а) до е);

з)	клане на животни;

2.   Всички операции, на които е бил подложен даден продукт в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, се разглеждат заедно, когато се определя недостатъчната доработка или обработка, на които е бил подложен той по смисъла на параграф 1.

Член 7

Единица за квалификация

1.   Съгласно разпоредбите на настоящия протокол, единицата за квалификация е конкретен продукт, приет за основна единица при класификация по номенклатурата на Хармонизираната система.

Оттук следва, че:

а)	когато даден продукт, съставен от група или набор от артикули, се класифицира съгласно условията на Хармонизираната система под дадена позиция, той като цяло представлява единица за квалификация;

б)	когато дадена партида се състои от определен брой идентични продукти, класифицирани под една и съща позиция на Хармонизираната система, всеки продукт се разглежда поотделно, когато се прилагат разпоредбите на настоящия протокол.

2.   Когато съгласно общо правило 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта с цел класификация, тя се включва и при определяне на произхода.

Член 8

Аксесоари, резервни части и инструменти

Аксесоарите, резервните части и инструментите, изпратени с дадено оборудване, машина, апарат или превозно средство, които са част от нормалното му съоръжаване и са включени в цената му, или които не са фактурирани отделно, се разглеждат като едно цяло с оборудването, машината, апарата или превозното средство.

Член 9

Комплекти

Съгласно дефиницията в общо правило 3 на Хармонизираната система, комплектите се разглеждат като „продукти с произход от“, когато съставящите ги продукти са с посочен произход. Независимо от това, когато даден комплект е съставен от продукти с произход от и продукти без посочен произход, приема се, че комплектът като цяло е с посочен произход, при положение че стойността на продуктите без посочен произход не надхвърля 15 % от цената франко завод на комплекта.

Член 10

Неутрални елементи

За да се определи произхода на продукта, не е необходимо да се определя произхода на следните неща, които биха могли да се използват при производството:

а)	тока и горивото;

б)	завода и оборудването;

в)	машините и инструментите;

г)	стоките, които не влизат и не са предназначени да влязат в окончателната композиция на продукта.

ДЯЛ III

ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 11

Териториален принцип

1.   Условията, посочени в дял II по отношение на придобиването на статут за произход трябва да се изпълняват без прекъсване в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа.

2.   Ако стоки с произход от Общността или Западния бряг и Ивицата Газа, изнесени в друга страна, бъдат върнати, те трябва да се считат за стоки без посочен произход, освен ако не може да се убедят митническите власти, че:

а)	върнатите стоки са същите стоки, като изнесените; и

б)	не са били подложени на никакви операции извън необходимите за запазването им в добро състояние, било в съответната страна, било по време на износ.

Член 12

Директно транспортиране

1.   Преференциалният статут, предоставян съгласно Споразумението, важи само за продукти, отговарящи на изискванията на настоящия протокол и транспортирани директно между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа. Продуктите обаче, които се състоят от една единствена партида, могат да се транспортират и през други територии, при необходимост с помощта на претоварване от едно на друго превозно средство или временно складиране на тази територии, при положение че останат под надзора на митническите власти в страната на транзитното им преминаване или складиране и не бъдат подложени на други операции освен разтоварване, претоварване или друга операция, предназначена да ги запази в добро състояние.

Продуктите с посочен произход могат да бъдат транспортирани по тръбопровод през друга територия освен тази на Общността или Западния бряг и Ивицата Газа.

2.   На митническите власти в страната вносител трябва да се представи доказателство, че посочените условия в параграф 1 са изпълнени, като се представи:

а)	единен документ за превоз, отразяващ преминаването им от страната износител през страната на транзитния превоз; или

б)

удостоверение, издадено от митническите власти на страната на транзитния превоз: i) с точно описание на продуктите; ii) с датите на разтоварване и претоварване на продуктите и по възможност с имената на корабите или на други използвани транспортни средства; и iii) удостоверяващо условията, при които продуктите са останали в страната на транзитния превоз; или

в)	ако няма такъв, всякакви потвърждаващи документи.

Член 13

Изложби

1.   Продуктите с посочен произход, изпратени на изложба в друга страна и продадени след изложбата за внос в Общността или Западния бряг и Ивицата Газа се облагодетелстват при вноса от разпоредбите на споразумението, при положение че успеят за убедят митническите власти, че:

а)	някой износител е изпратил тези продукти от Общността или Западния бряг и Ивицата Газа в страната, където се провежда изложбата, и ги е изложил там;

б)	продуктите са били продадени или другояче пласирани от въпросния износител на лице в Общността или Западния бряг и Ивицата Газа;

в)	продуктите са били изпратени по време на изложбата или непосредствено след нея в страната, където са били предназначени за изложба; и

г)	тъй като са били изпратени за изложба, продуктите не са били използвани за никаква друга цел, освен за да бъдат изложени.

2.   Издава се или се съставя доказателство за произход в съответствие с разпоредбите от дял V, което да се представи на митническите власти на страната вносител по обичайния начин. В него трябва да се посочи названието и адреса на изложбата. При необходимост могат да бъдат поискани допълнителни документални доказателства за условията, при които продуктите са били изложени.

3.   Параграф 1 се прилага за всички търговски, индустриални, селскостопански или изложби на занаяти, панаири или сходни обществени изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или в бизнес помещения с оглед продажбата на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под контрола на митническите власти.

ДЯЛ IV

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ

Член 14

Забрана за възстановяване на мита или освобождаване от мита

1.   Материалите без посочен произход, използвани при производството на продукти с произход от Общността или Западния бряг и Ивицата Газа, за които е издадено или съставено доказателство за произход в съответствие с разпоредбите от дял V, не могат да бъдат предмет на възстановяване на мита или освобождават от мита от никакъв вид в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа.

2.   Забраната от параграф 1 е валидна за всички разпоредби за възстановяване на средства, освобождаване или неплащане, частично или изцяло, на мита или такси с равностоен ефект, валидни за Общността или за Западния бряг и Ивицата Газа по отношение на използвани за производство материали, където подобно възстановяване, освобождаване или неплащане е валидно изрично или пък влиза в сила, когато получените от въпросните материали продукти се изнасят, а не когато се задържат за вътрешна употреба.

3.   Износителят на продукти с доказателство за произход е готов да представи по всяко време по искане на митническите власти всички съответни документи, доказващи, че не е имало възстановяване на мито по отношение на материалите без посочен произход, използвани за производство на въпросните продукти и че всички мита или такси с равностоен ефект, валидни за такива материали, са всъщност заплатени.

4.   Разпоредбите на параграфи 1—3 важат също така за опаковките по смисъла на член 7, параграф 2, аксесоарите, резервните части и инструментите по смисъла на член 8, както и за комплектите от продукти по смисъла на член 9, когато такива артикули са без посочен произход.

5.   Разпоредбите на параграфи1—4 важат само по отношение на такива материали, за които е валидно споразумението. Освен това, те не изключват прилагането на система за възстановяване на разходите за износ за селскостопански продукти, валидна за износа в съответствие с разпоредбите на споразумението.

6.   Разпоредбите от настоящия член са валидни от 1 януари 2000 г. и могат да се преразглеждат по взаимно съгласие.

ДЯЛ V

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД

Член 15

Общи изисквания

1.   Продукти с произход от Общността при внос на Западния бряг и Ивицата Газа и продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа при внос в Общността се облагодетелстват от настоящото споразумение при представяне на:

а)	удостоверение за движение EUR.1, чийто образец е даден в приложение III; или

б)

за случаите, посочени в член 20, параграф 1 — декларация, чийто текст е даден в приложение IV, представяна от износителя с фактурата, съобщението за доставка или някакъв друг търговски документ, който описва достатъчно подробно въпросните продукти, за да могат да бъдат идентифицирани (наричана по-долу „фактурна декларация“).

2.   Независимо от параграф 1, продуктите с посочен произход по смисъла на настоящия протокол в случаите, посочени в член 25 се облагодетелстват от настоящото споразумение, без да е необходимо да се подават някои от гореспоменатите документи.

Член 16

Процедура за издаване на удостоверение за движение EUR.1

1.   Удостоверение за движение EUR.1 се издава от митническите власти на страната износител по писмена молба на износителя или на упълномощен от него представител, за който носи отговорност износителят.

2.   За целта износителят или упълномощеният от него представител попълват формулярите за удостоверение за движение EUR.1 и молбата за него, чиито образци са дадени в приложение III. Тези формуляри се попълват на един от езиците, на които е съставено и настоящото споразумение и в съответствие с разпоредбите на вътрешното законодателство на страната износител. Ако формулярите се попълват на ръка, това става с мастило и с печатни букви. Описанието на продуктите трябва да се посочи в карето, определено за целта, без да се оставят празни редове. Когато карето не е запълнено изцяло, под последния ред на описанието се тегли хоризонтална черта и празното пространство се зачертава.

3.   Износителят, кандидатстващ за удостоверение за движение EUR.1 е готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната износител, където се издава удостоверението за движение EUR.1, всички необходими документи, доказващи статута за произход на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания от настоящия протокол.

4.   Удостоверение за движение EUR.1 се издава от митническите власти на държава-членка на ЕО или на Западния бряг и Ивицата Газа, ако въпросните продукти могат да се приемат за продукти с произход от Общността, Западния бряг и Ивицата Газа или някоя от другите страни, посочени в член 4 и отговарят на другите изисквания на настоящия протокол.

5.   Издаващите документа митнически власти предприемат всички необходими стъпки за проверка на статута за произход на продуктите и на изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол. За целта те са овластени да поискат всякакви доказателства и да инспектират по всякакъв начин сметките на износителя, или пък да извършват всякакви други проверки, които смятат за уместни. Издаващите документа митнически власти следва също така да се уверят, че формулярите, посочени в параграф 2, са надлежно попълнени. По-специално, те проверяват дали мястото, отделено за описание на продуктите е попълнено така, че да се изключи всяка възможност за подвеждащи добавки.

6.   Датата на издаване на удостоверението за движение EUR.1 се посочва в клетка 11 на удостоверението.

7.   Удостоверението за движение EUR.1 се издава от митническите власти и се предоставя на износителя веднага щом се осъществи или осигури действителният износ.

Член 17

Ретроспективно издадени удостоверения за движение EUR.1

1.   Независимо от член 16, параграф 7, удостоверение за движение EUR.1 може по изключение да се издаде и след износа на продуктите, за които се отнася, ако:

а)	такова не е издадено по време на износ поради грешки или неволни пропуски или някакви специални обстоятелства; или ако

б)	митническите власти се убедят, че удостоверение за движение EUR.1 е било издадено, но не е било прието при вноса по технически причини.

2.   За изпълнението на параграф 1 износителят трябва да посочи в молбата си мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася удостоверението за движение EUR.1, и да изложи причините за молбата си.

3.   Митническите власти могат да издадат ретроспективно удостоверение за движение EUR.1 само след като удостоверят, че подадената информация в молбата на износителя отговаря на съответното досие.

4.   В издадените ретроспективно удостоверения за движение EUR.1 трябва да бъде вписана следната фраза на някой от съответните езици:

„NACHTRÄGLICH AUSGESTELLT“, „DELIVRE A POSTERIORI“, „RILASCIATO A POSTERIORI“, „AFGEGEVEN A POSTERIORI“, „ISSUED RETROSPECTIVELY“, „UDSTEDT EFTERFØLGENDE“, „ΕΚΔΟΘΕΝ ΕΚ ΤΩΝ ΥΣΤΕΡΩΝ“, „EXPEDIDO A POSTERIORI“, „EMITIDO A POSTERIORI“, „ANNETTU JÄLKIKÄTEEN“, „UTFÄRDAT I EFTERHAND“, „.“

5.   Фразата, спомената в параграф 4, се вписва в клетка „Забележки“ на удостоверението за движение EUR.1.

Член 18

Издаване на дубликат на удостоверение за движение EUR.1

1.   В случай на кражба, загуба или унищожаване на удостоверението за движение EUR.1, износителят може да подаде молба до митническите власти, издали удостоверението, за дубликат, съставен въз основа на документите за износ, с които разполагат.

2.   В издадения по този начин дубликат трябва да бъде вписана следната дума на някой от съответните езици:

„DUPLIKAT“, „DUPLICATA“, „DUPLICATO“, „DUPLICAAT“, „DUPLICATE“, „ΑΝΤΙΓΡΑΦΟ“, „DUPLICADO“, „SEGUNDA VIA“, „KAKSOISKAPPALE“, „“.

3.   Думата, спомената в параграф 2, се вписва в клетка „Забележки“ на удостоверението за движение EUR.1.

4.   Дубликатът, който трябва да носи датата на издаване на оригиналното удостоверение за движение EUR.1, влиза в действие от тази дата.

Член 19

Издаване на удостоверения за движение EUR.1 въз основа на предварително издадено или съставено доказателство за произход

Когато продуктите с посочен произход се поставят под контрола на митническите власти в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, възможно е оригиналното доказателство за произход да се замени с едно или повече удостоверения за движение EUR.1 с цел изпращането на всички или на някои от тези продукти на друго място в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа. Заместващото удостоверение за движение EUR.1 се издава от митническите власти, под чийто контрол се намират продуктите.

Член 20

Условия да съставяне на фактурна декларация

1.   Фактурната декларация, както е посочено в член 15, параграф 1, буква б), може да се състави:

а)	от одобрен износител по смисъла на член 21; или

б)	от всеки износител за всяка партида, състояща се от един или повече пакета, съдържащи продукти с произход от, чиято обща стойност не надхвърля 6 000 ECU.

2.   Фактурната декларация може да се състави, ако въпросните продукти могат да се приемат като продукти с произход от Общността, Западния бряг и Ивицата Газа или една от другите страни, споменати в член 4, и ако те отговарят на другите изисквания на настоящия протокол.

3.   Износителят, съставящ фактурна декларация, е готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната износител всички необходими документи, доказващи статута за произход на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания от настоящия протокол.

4.   Фактурната декларация се подава от износителя чрез добавяне машинописно, с печат или по друг печатен начин върху фактурата, съобщението за доставка или върху друг търговски документ на текст, даден в приложение IV, като използва един от езиковите варианти, посочени в настоящото приложение, и в съответствие с разпоредбите на вътрешното законодателство на страната износител. Ако декларацията е написана на ръка, трябва да е с мастило и с печатни букви.

5.   Фактурните декларации носят в оригинал саморъчния подпис на износителя. От одобрените износители по смисъла на член 21 обаче не се изисква да подписват тези декларации, при положение че предоставят на митническите власти на страната износител писмено обещание, че поемат изцяло отговорността за всички цитиращи ги фактурни декларации, все едно че са подписани собственоръчно от тях.

6.   Фактурна декларация може да се състави от износителя по време на износ или след изнасянето на продуктите, за които се отнася, при условие че бъде представена в страната вносител не по-късно от две години след вноса на продуктите, за които се отнася.

Член 21

Одобрен износител

1.   Митническите власти на страната износител могат да разрешат на всеки износител, който често изпраща продукти съгласно настоящото споразумение, да съставя фактурни декларации, независимо от стойността на въпросните продукти. Износител, който иска да получи такова разрешение, трябва да предложи за убеждаване на митническите власти всички необходими гаранции за потвърждаване на статута за произход на продуктите, както и за изпълнение на другите изисквания на настоящия протокол.

2.   Митническите власти могат да предоставят статут на одобрен износител, който е предмет на всички условия, които сметнат за подходящи.

3.   Митническите власти дават на одобрения износител номер за митническо разрешение, който се вписва във фактурната декларация.

4.   Митническите власти следят как се използва разрешението от одобрения износител.

5.   Митническите власти могат да оттеглят разрешението по всяко време. Те постъпват така, когато одобреният износител вече не предлага гаранциите, посочени в параграф 1, не изпълнява условията, посочени в параграф 2, или по някакъв друг начин използва неправилно разрешението.

Член 22

Валидност на доказателството за произход

1.   Доказателството за произход е валидно четири месеца от датата на издаването му в страната износител и трябва да се представи в рамките на този период на митническите власти на страната вносител.

2.   Доказателства за произход, представени на митническите власти на страната вносител след крайната дата за представяне, посочена в параграф 1, могат да се приемат с цел прилагане на преференциален статут, когато непредставянето на документите до крайната дата се дължи на извънредни обстоятелства.

3.   В други случаи на закъсняло представяне митническите власти на страната вносител могат да приемат доказателствата за произход, когато продуктите са подадени преди въпросната крайна дата.

Член 23

Представяне на доказателство за произход

Доказателствата за произход се представят на митническите власти на страната вносител в съответствие с процедурите, валидни за тази страна. Въпросните власти могат да поискат превод на доказателството за произход, както и декларацията за внос да бъде придружена с декларация от вносителя, че продуктите отговарят на условията, необходими за изпълнението на настоящото споразумение.

Член 24

Внос на части

Когато по искане на вносителя и при условия, посочени от митническите власти на страната вносител, разкомплектовани или немонтирани продукти по смисъла на общо правило 2 а) от Хармонизираната система, спадащи към раздели ХVI и ХVII или под позиции № 7308 и 9406 от Хармонизираната система, се внасят на части, при внасяне на първата част се представя едно доказателство за произхода на тези продукти на митническите власти.

Член 25

Освобождаване от доказателство за произход

1.   Продукти, изпратени в малки пакети от частни лица до частни лица или съставляващи част от личния багаж на пътниците, се приемат като продукти с произход от, без да се изисква представяне на доказателство за произход, при положение че такива продукти не се внасят за търговия и са декларирани, че отговарят на изискванията на настоящия протокол и когато не съществува съмнение относно истинността на подобна декларация. В случаите, когато продуктите се изпращат по пощата, тази декларация може да бъде направена върху митническата декларация C2/C3 или на лист хартия, прикрепен към този документ.

2.   Случайният внос, който се състои изцяло от продукти за лично ползване на получателите или пътниците или на техните семейства, не се смята за внос с търговска цел, ако от естеството и количеството на продуктите става ясно, че не са предназначени за търговска цел.

3.   Освен това, общата стойност на тези продукти не трябва да надхвърля 500 ECU в случай на малки пакети или 1 200 ECU в случай на продукти, съставляващи част от личния багаж на пътниците.

Член 26

Оправдателни документи

Документите, посочени в член 16, параграф 3 и член 20, параграф 3, използвани с цел да се докаже, че продуктите с удостоверение за движение EUR.1 или фактурна декларация могат да се приемат като продукти с произход от Общността или от Западния бряг и Ивицата Газа и че отговарят на другите изисквания на настоящия протокол, могат inter alia да се състоят от следното:

а)	пряко доказателство за процесите, извършвани от износителя или доставчика за сдобиване с въпросните стоки, съдържащо се например в сметките или вътрешните му счетоводни ведомости;

б)	документи, доказващи статута за произход на използваните материали, издадени или съставени в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, където тези документи се използват в съответствие с вътрешното законодателство;

в)	документи, доказващи доработката или обработката на материалите в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, издадени или съставени в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, където тези документи се използват в съответствие с вътрешното законодателство;

г)	удостоверения за движение EUR.1 или фактурни декларации, доказващи произхода на използваните материали, издадени или съставени в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа в съответствие с настоящия протокол.

Член 27

Съхраняване на доказателството за произход и оправдателните документи

1.   Износителят, кандидатстващ за издаване на удостоверение за движение EUR.1, съхранява най-малкото три години документите, споменати в член 16, параграф 3.

2.   Износителят, подаващ фактурна декларация, съхранява копие от тази фактурна декларация минимум в продължение на три години, както и документите, упоменати в член 20, параграф 3.

3.   Митническите власти на страната износител, издаващи удостоверение за движение EUR.1, съхраняват минимум в продължение на три години формуляра на молбата, споменат в член 16, параграф 2.

4.   Митническите власти на страната вносител съхраняват минимум в продължение на три години представените им удостоверения за движение EUR.1 и фактурните декларации.

Член 28

Несъответствия и формални грешки

1.   Установяването на дребни несъответствия между декларираното в доказателството за произход и в документите, подадени пред митническите власти с цел изпълняване на формалностите по износа на продуктите, по силата на самия факт не анулират доказателството за произход, ако надлежно се установи, че този документ отговаря на представените продукти.

2.   Очевидните формални грешки, като например печатните грешки в доказателството за произход не могат да бъдат причина за отхвърлянето на този документ, освен ако грешките не пораждат съмнения относно верността на изявленията в документа.

Член 29

Суми в екю

1.   Сумите в националната валута на страната износител, еквивалентни на сумите в екю, се определят от страната износител и съобщават на страните вносители чрез Европейската комисия.

2.   Когато тези суми надхвърлят съответните суми, определени от страната вносител, последната ги приема, ако продуктите са фактурирани във валутата на страната износител. Когато продуктите са фактурирани във валута на друга държава-членка на ЕО, страната вносител признава сумата, посочена от въпросната страна.

3.   Сумите за ползване в някоя от националните валути трябва да са еквивалентни на сумите в екю към първия работен ден на месец октомври 1996 г.

4.   Сумите в екю и техните еквиваленти във валутите на държавите-членки на ЕО и на Западния бряг и Ивицата Газа се преглеждат от Съвместния комитет по искане на Общността или на Палестинската администрация. При провеждане на този преглед Съвместният комитет се уверява, че сумите в използваните национални валути не са били намалени и освен това разглежда въпроса желателно ли е да се запази ефекта от въпросните лимити в реални условия. За целта тази комисия може да реши да промени сумите в екю.

ДЯЛ VI

УСЛОВИЯ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПОМОЩ

Член 30

Взаимопомощ

1.   Митническите власти на държавите-членки на ЕО и на Западния бряг и Ивицата Газа си предоставят чрез Европейската комисия образци на отпечатъците от печатите, използвани от техните митнически служби за издаване на удостоверения за движение EUR.1, както и адресите на митническите власти, отговорни за потвърждаване на тези удостоверения и фактурни декларации.

2.   За да осигурят правилно прилагане на настоящия протокол, Общността и Палестинската администрация се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически администрации при проверка на автентичността на удостоверенията за движение EUR.1 или фактурните декларации и на верността на информацията, представена в тези документи.

Член 31

Проверка на доказателствата за произход

1.   Впоследствие се провеждат произволно проверки на доказателствата за произход или когато митническите власти на страната вносител имат основателни съмнения във връзка с автентичността на тези документи, статута за произход на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол.

2.   С цел изпълнение на разпоредбите на параграф 1 митническите власти на страната вносител връщат удостоверението за движение EUR.1 и фактурата, ако е била подадена, фактурната декларация или копия от тези документи на митническите власти на страната износител, като по целесъобразност съобщават причините за запитването. Всички документи и получена информация, загатващи че предоставената информация за доказателството за произход е невярна, се изпращат в подкрепа на искането за проверка.

3.   Проверката се извършва от митническите власти на страната износител. За целта те трябва да са овластени да поискат всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на сметките на износителя или каквито и да било други проверки, сметнати за подходящи.

4.   Ако митническите власти на страната вносител решат да прекратят временно предоставянето на преференциален статут на въпросните продукти в очакване на резултатите от проверката, на вносителя се предлага да освободи продуктите, които остават предмет на всякакви предпазни мерки, сметнати за необходими.

5.   Митническите власти, поискали проверката, се информират за резултатите от нея възможно най-скоро. Резултатите трябва да показват ясно автентични ли са документите и дали въпросните продукти са с произход от Общността или от Западния бряг и Ивицата Газа и отговарят ли на другите изисквания на настоящия протокол.

6.   Ако в случаи на резонно съмнение не се получи отговор в рамките на 10 месеца от датата на молбата за проверка, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне автентичността на въпросния документ или за реалния произход на продуктите, запитващите митнически органи, освен при извънредни обстоятелства, отказват правото на преференции.

Член 32

Уреждане на спорове

Когато възникнат спорове по отношение на процедурите за проверка в член 31, които не могат да бъдат разрешени от поискалите проверка митнически власти, нито от митническите власти, отговарящи за извършването на тази проверка, или когато се повдигне въпрос за тълкуването на настоящия протокол — те се отнасят до Съвместния комитет.

Във всички случаи уреждането на споровете между вносителя и митническите власти на страната вносител се извършва по законите на въпросната страна.

Член 33

Наказания

Наказания се налагат на всяко лице, съставило или предизвикало съставянето на документ, който съдържа невярна информация с цел получаване на преференциален статут за дадени продукти.

Член 34

Свободни зони

1.   Общността и Палестинската администрация предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят продуктите, търгувани с доказателство за произход, които в процес на транспортиране използват свободна зона на тяхна територия, да не бъдат подменени с някакви други стоки и да не бъдат обработвани по друг начин, освен чрез нормалните операции, предназначени да предотвратят повреждането им.

2.   Чрез изключване от разпоредбите, съдържащи се в параграф 1, когато продуктите с произход от Общността или от Западния бряг и Ивицата Газа се внасят в свободна зона с доказателство за произход и претърпяват някакво третиране или обработка, въпросните власти издават ново удостоверение за движение EUR.1 по молба на износителя, ако третирането или обработката са в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол.

ДЯЛ VII

СЕУТА И МЕЛИЛА

Член 35

Прилагане на протокола

1.   Терминът „Общност“, използван в член 2, не обхваща Сеута и Мелила.

2.   Когато се внасят в Сеута и Мелила, продуктите с произход от Западния бряг и Ивицата Газа се ползват във всички отношения от същия митнически статут, както и прилагания спрямо продуктите с произход от митническата територия на Общността съгласно протокол 2 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република към Европейските общности. Палестинската администрация предоставя за вноса на продукти с произход от Сеута и Мелила същия митнически статут, както и прилагания спрямо продуктите, внасяни и с произход от Общността.

3.   За целта на прилагане на параграф 2 за продукти с произход от Сеута и Мелила настоящият протокол се прилага mutatis mutandis, като е предмет на специални условия, посочени в член 36.

Член 36

Специални условия

1.   При положение, че са превозени директно в съответствие с разпоредбите на член 12, продуктите се приемат както следва:

1.

продукти с произход от Сеута и Мелила: а) изцяло готови продукти от Сеута и Мелила; б) продукти, произведени в Сеута и Мелила, в чието производство са използвани продукти, различни от посочените в буква а), при положение че: i) въпросните продукти са претърпели достатъчна степен на доработка или обработка по смисъла на член 5 от настоящия протокол; или ii) тези продукти са с произход от Западния бряг и Ивицата Газа или от Общността по смисъла на настоящия протокол, при положение че са били подложени на доработка или обработка, надхвърляща недостатъчната доработка или обработка, споменати в член 6, параграф 1.

2.

продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа: а) изцяло готови продукти от Западния бряг и Ивицата Газа; б) продукти, произведени на Западния бряг и Ивицата Газа, при чието производство са използвани продукти, различни от посочените в буква а), при положение че: i) въпросните продукти са претърпели достатъчна степен на доработка или обработка по смисъла на Член 5 от настоящия протокол; или ii) тези продукти са с произход от Сеута и Мелила или от Общността по смисъла на настоящия протокол, при положение че са били подложени на доработка или обработка, надхвърляща недостатъчната доработка или обработка, споменати в член 6,параграф 1.

2.   Сеута и Мелила се приемат като единна територия.

3.   Износителят или овластеният му представител вписват „Западния бряг и Ивицата Газа“ и „Сеута и Мелила“ в клетка 2 на удостоверенията за движение EUR.1 или фактурните декларации. Освен това, в случай че продуктите са с произход от Сеута и Мелила, това се посочва в клетка 4 на удостоверенията за движение EUR.1 или фактурните декларации.

4.   Испанските митнически власти носят отговорност за прилагането на настоящия протокол в Сеута и Мелила.

ДЯЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Изменения на протокола

Съвместния комитет може да вземе решение да измени разпоредбите на настоящия протокол.

Член 38

Изпълнение на протокола

Общността и палестинската администрация предприемат поотделно необходимите стъпки за изпълнение на настоящия протокол.

Член 39

Транзитно преминаващи стоки или стоки на склад

Разпоредбите на споразумението може да се прилагат за стоки, които отговарят на разпоредбите на настоящия протокол и които на датата на влизане в сила на споразумението или преминават транзитно, или са в Общността или на Западния бряг и Ивицата Газа, или пък са оставени за временно съхранение в складове на митницата или в свободни зони, и за които на митническите власти на страната износител, в рамките на четири месеца от тази дата, трябва да се представи удостоверение за движение EUR.1, парафирано ретроспективно от компетентните органи на страната износител, придружено с документи, удостоверяващи че стоките са транспортирани директно.

---

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ

Пълномощниците на

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

наричана по-долу „Общността“,

от една страна, и

пълномощниците на

ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ПАЛЕСТИНА (ООП) ОТ ИМЕТО НА ПАЛЕСТИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ И ИВИЦАТА ГАЗА,

наричана по-долу „Палестинската администрация“,

от друга,

на срещата си в Брюксел на 24 февруари 1997 г. за подписване на Евро-Средиземноморско временно споразумение за присъединяване в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от името на Палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга, наричано по-долу „Евро-Средиземноморско временно споразумение за присъединяване“, приеха следните текстове:

Евро-Средиземноморско временно споразумение за присъединяване, приложенията към него и следните протоколи: Протокол 1 за условията, валидни за внос в Общността на селскостопански продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа. Протокол 2 за условията, валидни за внос на Западния бряг и Ивицата Газа на селскостопански продукти с произход от Общността. Протокол 3 за дефиниция на понятието „продукти с произход от“ и методите за административно сътрудничество.

Пълномощниците на Общността и пълномощниците на Палестинската администрация приеха текстовете на изредените по-долу декларации, приложени към заключителния акт:

Съвместна декларация за интелектуалната, индустриалната и търговската собственост (член 33 от Споразумението),

Съвместна декларация за член 55 от Споразумението,

Съвместна декларация за член 58 от Споразумението,

Съвместна декларация за децентрализирано сътрудничество,

Съвместна декларация за член 67 от Споразумението,

Съвместна декларация за член 70 от Споразумението,

Съвместна декларация за закрила на данните,

Съвместна декларация за програма за подкрепа на палестинската индустрия,

а по отношение на протокол 3, касаещ дефиницията на понятието „продукти с произход от“ и методите за административно сътрудничество, следните съвместни декларации:

1.	Съвместна декларация относно Княжество Андора;

2.	Съвместна декларация относно Република Сан Марино.

Пълномощниците на Общността и пълномощниците на Палестинската администрация също така отбелязаха Споразумението под формата на размяна на писма, споменати по-долу и приложени към заключителния акт:

Споразумение под формата на размяна на писма между Общността и Палестинската администрация, касаещо член 1 от протокол 1, относно внос в Общността на прясно откъснати цветя и цветни пъпки, спадащи към подпозиция 0603 10 от Общата митническа тарифа.

Пълномощниците на Палестинската администрация отбелязаха Декларацията на Европейската общност, спомената по-долу и приложена към настоящия заключителен акт:

Декларация за кумулативен произход.

СЪВМЕСТНИ ДЕКЛАРАЦИИ

Съвместна декларация за интелектуалната, индустриалната и търговската собственост (член 33 от Споразумението)

За целта на настоящото споразумение интелектуалната, индустриалната и търговската собственост включват по-специално авторските права, включително авторски права за компютърни програми, и сходните с тях права, патенти, промишлен дизайн, географски означения, включително наименования за произход, търговски марки и марки за услуги, топография на интегрални схеми, както и защита срещу нелоялна конкуренция, както се посочва в член 10а на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (Стокхолмски акт, 1967 г.) и закрила на неразкрита информация за производствени тайни.

Съвместна декларация за член 55 от Споразумението

Договарящите се страни потвърждават своята ангажираност с мирния процес в Близкия изток и схващането си, че мирът трябва да се укрепва посредством регионално сътрудничество. Общността е готова да подкрепи съвместна разработка на проекти, представени от Палестинската администрация и други регионални участници, която да бъде предмет на съответните технически и бюджетни процедури на Общността.

Договарящите се страни потвърждават, че Споразумението се явява част от процеса, започнат на Конференцията в Барселона на 27 ноември 1995 г., както и това че двустранното сътрудничество между Европейската общност и Палестинската администрация допълва регионалното сътрудничество в контекста на Евро-Средиземноморското партньорство.

Съвместна декларация за член 58 от Споразумението

Договарящите се страни се споразумяха да не се включва достъпа до заетост в рамките на програмите за младежки обмен.

Съвместна декларация за децентрализирано сътрудничество

Договарящите се страни потвърждават придаваната от тях значимост на програмите за децентрализирано сътрудничество като средство за насърчаване на обмена на опит и внедряването на знания в средиземноморския регион и между Европейската общност и средиземноморските партньори.

Съвместна декларация за член 67 от Споразумението

При прилагане на арбитражни процедури договарящите се страни ще полагат усилия Съвместния комитет да назначи трети арбитър в рамките на два месеца от назначаване на втория арбитър.

Съвместна декларация за член 70 от Споразумението

1.

Договарящите се страни се споразумяха, че за целите на тълкуването и прилагането на Споразумението, особено неотложни случаи съгласно член 70 на Споразумението са случаите на сериозно нарушаване на Споразумението от едната от двете Договарящи се страни. Значително нарушаване на Споразумението се състои от: — отказ от Споразумението, когато подобен отказ не е разрешен съгласно общите правила на международното право, — нарушаване на основните елементи на Споразумението, изложени в член 2 на въпросния документ.

2.

Договарящите се страни се споразумяха, че подходящите мерки, споменати в член 70 са мерките, предприети в съответствие с международното право. Ако една от договарящите се страни предприеме мерки в случай на особена неотложност при прилагане на член 70, другата страна може да прибегне към процедура за уреждане на спорове.

Съвместна декларация за закрила на данните

Договарящите се страни се споразумяха, че закрилата на данните ще бъде гарантирана във всички области, където се предвижда обмен на лични данни.

Съвместна декларация за програма в подкрепа на палестинската индустрия

Договарящите се страни се споразумяха, че ще бъде предоставена програма за подкрепа на палестинската индустрия, предназначена да подкрепи и развие капацитета на палестинския индустриален сектор.

Общността разширява достъпа до начално финансиране и до капитал за палестинския бизнес на Западния бряг и Ивицата Газа. Това включва Инвестиционната програма на ЕО за партньорство (ECIP), която предоставя помощи за разходите при започване на бизнес, като проучване на приложимостта и техническа помощ, а в някои случаи — достъп до финансиране на съвместни предприятия. Достъпно е също така отпускане на заеми, особено за малки и средни предприятия, посредством възобновяем фонд, управляван от Палестинската фондация за развитие, въз основа на безвъзмездни помощи от Общността. Европейската инвестиционна банка предоставя заеми и рисков капитал на палестинския бизнес чрез местните банки.

Общността създаде Център за развитие на частния бизнес на Западния бряг и Ивицата Газа, за да осигури помощ, обучение и консултации за палестинската индустрия, при започване на бизнес и планиране, бизнес управление, стратегия и маркетинг.

Общността признава, че палестинската индустрия трябва да търси пазари зад граница. Затова настоящото споразумение позволява безмитен достъп на палестинските промишлени продукти до пазарите на Европейската общност. Центърът на палестинските предприятия и в неговите рамки Евроинфоцентъра следователно са на разположение за развитие и улесняване на контактите и за съвместните предприятия на европейската и палестинската индустрии, посредством партньорски мероприятия (схемите за Европейско партньорство, Средиземноморско партньорство и Средиземноморски предприятия) и различни други средства (като BC Net — Мрежа за бизнес сътрудничество и BRE — Мрежи от центрове за сближаване на предприятията), които са на разположение от време на време.

Общността признава също така, че палестинската индустрия страда от липса на основна икономическа инфраструктура. Отбелязвайки, че в контекста на предоставената от Общността помощ за развитие на Западния бряг и Ивицата Газа част от тази помощ може да бъде предоставена за подпомагане на палестинската индустрия, Общността ще разгледа исканията от страна на Палестинската администрация част от тези средства, като безвъзмездни помощи и заеми, да бъдат насочени за възстановяването на жизнено важни икономически инфраструктури.

В рамките на икономическото сътрудничество в съответствие с настоящото споразумение, двете договарящи се страни ще поддържат редовен обмен на идеи, за да установят как гамата от механизми за подкрепа, описани в настоящата декларация, както и всякакви други механизми, които биха могли да възникнат, могат да се съчетаят най-ефективно, за да се осигури най-подходящата подкрепа за палестинската индустрия.

Съвместна декларация за Княжество Андора

1.	Продуктите с произход от Княжество Андора, спадащи към глави 25—97 на Хармонизираната система, се приемат от Палестинската администрация като продукти с произход от Общността по смисъла на настоящото споразумение.

2.	Протокол 3 се прилага mutatis mutandis за целта на определяне на статута за произход на гореспоменатите продукти.

Съвместна декларация за Република Сан Марино

1.	Продуктите с произход от Република Сан Марино се приемат от Палестинската администрация като продукти с произход от Общността по смисъла на настоящото споразумение.

2.	Протокол 3 се прилага mutatis mutandis за целта на определяне на статута за произход на гореспоменатите продукти.

---

СПОРАЗУМЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА РАЗМЯНА НА ПИСМА

между Общността и Палестинската администрация във връзка с член 1 от протокол 1, относно вноса в Общността на прясно откъснати цветя и цветни пъпки, попадащи в подпозиция 0603 10 от Общата митническа тарифа

Уважаеми Господине…,

Общността и Палестинската администрация се споразумяха за следното:

Член 1 от протокол 1 разпорежда премахването на митата върху вноса в Общността на прясно откъснати цветя и цветни пъпки, попадащи в подпозиция 0603 10 от Общата митническа тарифа, с произход от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа, с лимит 1 500 тона.

Палестинската администрация се задължава да спазва поставените условия за внос в Общността на рози и карамфили, отговарящи на условията за премахване на тази тарифа:

—	ценовото ниво на вноса в Общността трябва да се равнява минимум на 85 % от ценовото ниво в Общността за същите продукти и за същия период;

—	палестинските ценови нива се определят чрез записване на цените на вносните продукти на представителни пазари за вносни стоки в Общността;

—	ценовото ниво на Общността се базира върху цени на производителите, записани на представителни пазари на основните държави-членки производители;

—	ценовите нива се записват веднъж на две седмици, като се претеглят за съответните количества. Тази разпоредба е валидна за цените на Общността и за палестинските цени;

—	както при цените на производителите от Общността, така и при цените на внесените от Палестина продукти, се прави разграничение за едри и дребни рози и за едноцветни и многоцветни карамфили;

—	ако нивото на палестинските цени за някой вид продукт е под 85 % от ценовото ниво на Общността, преференциалните тарифи се премахват. Общността възстановява преференциалните тарифи, когато палестинските ценови нива са равни на 85 % или са по-високи от записаните ценови нива на Общността.

Ще Ви бъда задължен, ако потвърдите, че Палестинската администрация е съгласна със съдържанието на това писмо.

Моля, Уважаеми Господине, приемете уверения за дълбокото ми уважение.

Уважаеми Господине…,

Имам честта да потвърдя получаването на Вашето писмо с днешна дата, което гласи следното:

„Общността и Палестинската администрация се споразумяха за следното:

Член 1 от Протокол 1 разпорежда премахването на митата върху вноса в Общността на прясно откъснати цветя и цветни пъпки, попадащи в подпозиция 0603 10 от Общата митническа тарифа, с произход от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа, с лимит 1 500 тона.

Палестинската администрация се задължава да спазва поставените условия за внос в Общността на рози и карамфили, отговарящи на условията за премахване на тази тарифа:

—	ценовото ниво на вноса в Общността трябва да се равнява минимум на 85 % от ценовото ниво в Общността за същите продукти и за същия период;

—	палестинските ценови нива се определят чрез записване на цените на вносните продукти на представителни пазари за вносни стоки в Общността;

—	ценовото ниво на Общността се базира върху цени на производителите, записани на представителни пазари на основните държави-членки производители;

—	ценовите нива се записват веднъж на две седмици, като се претеглят за съответните количества. Тази разпоредба е валидна за цените на Общността и за палестинските цени;

—	както при цените на производителите от Общността, така и при цените на внесените от Палестина продукти, се прави разграничение за едри и дребни рози и за едноцветни и многоцветни карамфили;

—	ако нивото на палестинските цени за някой вид продукт е под 85 % от ценовото ниво на Общността, преференциалните тарифи се премахват. Общността възстановява преференциалните тарифи, когато палестинските ценови нива са равни на 85 % или са по-високи от записаните ценови нива на Общността.

Ще Ви бъда задължен, ако потвърдите, че Палестинската администрация е съгласна със съдържанието на това писмо.“

Имам честта да потвърдя, че Палестинската администрация е съгласна със съдържанието на Вашето писмо.

Моля, Уважаеми Господине, приемете уверения за дълбокото ми уважение.

---

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Декларация за принципа на кумулативен произход

В съзвучие с развитието на политическите събития, ако и когато Палестинската администрация и една или повече средиземноморски държави сключат споразумения за свободна търговия помежду си, Европейската общност е готова да приложи в търговските си споразумения с тези държави принципа за кумулативния произход.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

160

---

31997D0474

---

L 202/72

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 24 февруари 1997 година

относно сключването на две споразумения между Европейската общност и Държавата Израел, съответно за възлагане на обществени поръчки на телекомуникационни оператори и за държавни поръчки

(97/474/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 113 и 66, член 57, параграф 2, във връзка с член 228, параграф 3, първо изречение, и член 228, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Споразуменията между Европейската общност и Държавата Израел за възлагане на обществени поръчки на телекомуникационни оператори и за държавни поръчки следва да бъдат одобрени;

като има предвид, че тези споразумения имат за предмет държавни поръчки за възлагане на договори за доставка на стоки, строителство и други услуги; като има предвид, че в решението си от 7 март 1996 г. Съдът на Европейските общности отбелязва, че при сегашното състояние на законодателството на Общността, член 113 от Договора за създаване на Европейската общност е недостатъчен да обоснове решение на Съвета за сключване на споразумение, отнасящо се единствено до предоставянето на услуги, чието естество не може да се разглежда само като трансгранично; като има предвид, че следователно е уместно настоящото решение да се основава също така и на член 66 от Договора, заедно с член 57, параграф 2, който осигурява процедурните изисквания, необходими за прилагането му;

като има предвид, че е уместно Съветът да упълномощи Комисията, след консултации със специален комитет, който да бъде назначен от Съвета, да одобри от името на Общността промените в приложения I и II към първото от гореспоменатите споразумения; тъй като обаче по отношение на приложение I подобно упълномощаване ще бъде ограничено до промените произтичащи от прилагането на процедурата от член 8 от Директива 93/38/ЕИО от 14 юни 1993 г. за съгласуване на процедурите за възлагане на поръчки на субекти, извършващи дейности във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите (3), а по отношение на приложение II до резултатите от бъдещите преговори в рамките на Споразумението за държавни поръчки от 1996 г.,

РЕШИ:

Член 1

Одобрява от името на Общността споразумението между Европейската общност и Държавата Израел за възлагане на обществени поръчки на телекомуникационни оператори и Споразумението между тези страни за държавни поръчки.

Текстовете на споразуменията са приложени към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета се упълномощава да посочи лице, което е овластено да подпише споразуменията за обвързване на Общността.

Член 3

С настоящото Комисията се упълномощава да одобри от името на Общността промените в приложения I и II към Споразумението възлагане на обществени поръчки на телекомуникационни оператори, което е посочено в член 1.

Комисията се подпомага от специален комитет, които се назначен от Съвета.

По отношение на приложение I, пълномощията по първа алинея се ограничават до промените, необходими за прилагане на процедурите, установени в член 8 от Директива 93/38/ЕИО, а по отношение на приложение II — до резултатите от бъдещите преговори, които се провеждат в рамките на Споразумението за държавни поръчки от 1996 г.

---

(1)  ОВ C 162, 6.6.1996 г., стр. 10.

(2)  ОВ C 33, 3.2.1997 г., стр. 117.

(3)  ОВ L 199, 9.8.1993 г., стр. 84.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

162

---

21997A0730(01)

---

L 202/74

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Държавата Израел за възлагане на обществени поръчки на телекомуникационни оператори

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (по-долу наричана „ЕО“)

от една страна и

ПРАВИТЕЛСТВОТО на ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ от името на Държавата Израел (оттук нататък наричано „Израел“)

от друга страна,

по-долу наричани „страните“,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД усилията и задълженията на страните да либерализират своите пазари за възлагане на обществени поръчки, конкретно посредством проекта на споразумение за асоцииране на ЕО и Израел от 20 ноември 1995 г. и Споразумението за възлагане на обществени поръчки (СОП от 1996 г.);

КАТО ЖЕЛАЯТ да продължат взаимно да прилагат усилия за либерализация, като предоставят реципрочен достъп до обществените поръчки на техните телекомуникации оператори съгласно условията на настоящото споразумение,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Цел, определения и обхват на действие

1.   Целта на настоящото споразумение е да се осигури взаимен, прозрачен и недискриминационен достъп на снабдителите и доставчиците на услуги от страните, до закупуване на продукти и услуги, включително на строителни услуги, от телекомуникационните оператори на двете страни.

2.   За целите на настоящото споразумение:

a)

„телекомуникационни оператори“ (оттук нататък наричани „ТО-и“) означава лицата, които предоставят или управляват обществени телекомуникационни мрежи или предоставят една или повече обществени телекомуникационни услуги, и които са или публични органи или предприятия, или оперират на база специални или изключителни права, предоставени от държавен орган;

б)	„обществена телекомуникационна мрежа“ означава телекомуникационната инфраструктура, достъпна за обществеността, която позволява предаването на сигнали между определени крайни мрежови точки посредством кабелни, микровълнови, оптически средства или други електромагнитни средства;

в)	„обществени телекомуникационни услуги“ означава услуги, предоставянето на които се състои напълно или частично от предаване и насочване на сигнали по обществената телекомуникационна мрежа посредством телекомуникационни процеси, с изключение на радиоизлъчвания и телевизия.

3.   Настоящото споразумение се отнася до всички закони, подзаконови актове или практики, които се отнасят до възлагане на обществени поръчки на ТО-и съгласно определенията на параграф 2, и до всички договори за възлагане на обществени поръчки на тези ТО-и. Приложение I съдържа списък на ТО-и, предмет на настоящото споразумение. При необходимост страните актуализират този списък.

4.   Член 3 от процедурата за възлагане на обществени поръчки и член 4 от процедурите за обжалването им се прилагат единствено за договори или серия от договори, възложени на ТО-и, които са изброени в буква А на приложение I, чиято изчислена стойност без ДДС или съпоставим данък върху оборота са не по-малки от:

за ЕО:

a)	600 000 ECU за доставки и услуги;

б)	5 000 000 ECU за строителни услуги.

за Израел:

a)	355 000 СПТ за доставки и услуги;

б)	8 500 000 СПТ за строителни услуги.

Стойността на СПТ за ОНД се фиксира съгласно процедурите, прилагани от Споразумението за възлагане на обществени поръчки (1996 г. СОП).

5.   Относно предоставянето на услуги, включително на строителни услуги, настоящото споразумение се отнася до онези от тях, които са изброени в приложение II към настоящото споразумение.

6.   Настоящото споразумение не се отнася до възлагането на поръчки на TO-и, което се осъществява в условията на пълна и ефективна конкуренция съгласно съответното законодателство. Това законодателство се прилага след нотифициране на и преглед от другата страна. Всяка страна незабавно уведомява другата страна за услугите, по отношение на които тези поръчки са изключени, по силата на настоящия параграф, от разпоредбите на споразумението.

7.   Настоящото споразумение не се прилага за възлагането на договори, сключени преди 1 януари 1997 г. от TO-и, установени в Испания, или за възлагането на договори, сключени преди 1 януари 1998 г. от TO-и, установени в Португалия или Гърция. Израел не предоставя правата по настоящото споразумение на снабдителите и доставчиците на услуги, установени в тези държави за съответните периоди.

Член 2

Недискриминационни мерки

1.   Страните гарантират, че при всички техни процедури и практики за възлагане на обществени поръчки и в договорите за възлагане на обществени поръчки, независимо от определения в член 1, параграф 4, ТО-и, които са надлежно установени на съответната им територия:

a)	не третират продуктите, услугите, снабдителите и доставчиците на услуги по начин, който е по-неблагоприятен от този, предоставян на: (i) собствените продукти, услуги, снабдители и доставчици на услуги, и (ii) продуктите, услуги, снабдители и доставчици на услуги на трети държави;

б)

не третират по по-неблагоприятен начин местно установен снабдител или доставчик на услуги от начина, по който се третира друг местно установен снабдител или доставчик на услуги, въз основа степента на принадлежност към, участие в него от страна на или контрол от физически или юридически лица на другата страна;

в)	не дискриминират местно установен снабдител или доставчик на услуги, при условие че продуктът или обслужването, които се предоставят, произхождат от другата страна.

2.   В резултат на принципите, определени в параграф 1, всички офсетни споразумения, препоръчвани при квалифицирането и подбора на продуктите, услугите, снабдителите и доставчиците на услуги, или при оценяване на процедурите и възлагането на споразумения, се забраняват. Също така всеки закон, процедура или практика, като например за ценовите преференции, изисквания за използване на ограничени количества местни продукти, изисквания за местни инвестиции или производството, сроковете на лицензиите, разрешителните, финансиранията или права за участие в тръжна процедура, които дискриминират или налагат ТО-и от една страна да дискриминира продуктите, услугите, снабдителите или доставчиците на услуги на другата страна при възлагане на обществени поръчки, се забраняват.

Чрез дерогация от първите две изречения от настоящия параграф и до 1 януари 2001 г. Израел може, по отношение на договорите за възлагане на поръчки на TO-и, изброени в буква А от приложение I, да прилага разпоредби, които налагат ограничаване използването на продукти от местен произход, офсетни споразумения за придобиване или предоставяне на технологии под формата на обективни, ясно определени и недискриминационни условия. Тези изисквания се използват единствено за класиране за участие в процедурата за възлагане на поръчка, а не като критерий за възлагане на договори. Те се съобщават на ЕО и се прилагат при следните условия:

a)	Израел гарантира, че TO-и, изброени в буква А от приложение I, указват наличието на тези изисквания в своите обявления за обществени поръчки и ги цитират на видно място в документацията за участие в процедурата;

б)	не се изисква доставчиците да закупуват стоки, които не се предлагат при конкурентни условия, включително цената и качеството, или да предприемат каквото и да е действие, което не е оправдано от търговска гледна точка;

в)	офсетните споразумения под всякаква форма могат да бъдат в размер до 30 % от стойността на договора.

След изтичане на две години страните преразглеждат изпълнението на настоящата разпоредба на базата на доклада, предоставен от Израел.

3.   Принципите на параграф 1 също така се прилагат по отношение на третирането, предоставено от страните и техните TO-и, изброени в точка А от приложение I, в контекста на процедурата за обжалване.

4.   Страните прилагат разпоредбите на споразумението по отношение на технически пречки пред търговията на СТО във връзка с възлагането на обществени поръчки от страна на техните съответни ТО-и.

Член 3

Процедура за възлагане на обществени поръчки

1.   Страните гарантират, че процедурите и практиките за възлагане на обществени поръчки, изпълнявани от техните TO-и, изброени в точка А от приложение I, отговарят на принципите за недискриминация, прозрачност и лоялност. Тези процедури съдържат най-малко един от следните елементи:

a)

обявяването на процедурата се осъществява посредством обявление за обществена поръчка, с която се поканва подаването на оферти, индикативно обявление или обявление за съществуването на квалификационна система. Тези обявления или резюме на важните елементи в тях се публикуват на най-малко един от официалните езици, съгласно СОП от 1996 г., на национално ниво, или по отношение на ЕО — на ниво Общност. Те съдържат цялата необходима информация за бъдещата процедура за обществената поръчка, включително — когато е необходимо — типа на процедурата, която се спазва;

б)	сроковете позволяват снабдителите или доставчиците на услуги да изготвят и представят своите оферти;

в)

документацията за участие съдържа цялата необходима информация, в частност техническите спецификации и критерии за подбор и възлагане, за да могат кандидатите да представят оферти, отговарящи на условията. Документацията за участие се предоставя при поискване на снабдителите или доставчиците на услуги;

г)	критериите за подбор са обективни. Когато даден ТО използва квалификационна система, тази система работи на база предварително определени и обективни критерии, а процедурата и условията за участие се предоставят при поискване;

д)

критериите за възлагане могат да са или най-благоприятните икономически, които включват конкретни критерии за оценяване, като доставки или срок на изпълнение, икономическа ефективност, качество, техническа приложимост, следпродажно обслужване, задължения, свързани с осигуряване на резервни части, цена и т.н., или да бъдат единствено най-ниската цена.

2.   Също така страните гарантират, че техните TO-и, изброени в буква А от приложение I, представят техническите спецификации, определени в документацията за участие, по отношение изпълнението, а не по отношение разработката или работните характеристики. Тези спецификации се базират на международните стандарти там, където са въведени, а в други случаи на националните технически разпоредби, признатите национални стандарти или на строителни кодекси. Всички технически спецификации, приети или прилагани с цел или с оглед да се създадат пречки за възлагането от ТО на дадена страна на поръчки за продукти или услуги от другата страна, и за търговията, свързана между страните, са забранени.

Член 4

Процедури по обжалване

1.   По отношение възлагането на обществени поръчки от страна на ТО-и, определени по буква А от приложение I, страните гарантират предоставянето на недискриминационни, навременни, прозрачни и ефективни процедури, които позволяват на снабдителите или доставчиците на услуги да обжалват предполагаемите нарушения на настоящото споразумение, произтичащи в областта на обществените поръчки, от което имат или са имали интерес. Прилагат се процедурите за обжалване, определени в приложение III.

2.   Страните гарантират, че техните съответни TO-и, изброени в буква А от приложение I, запазват съответната документация по отношение процедурите за обществени поръчки, които са предмет на настоящото споразумение, за най-малко три години.

3.   Страните гарантират, че решенията, приети от органите, отговорни за процедурата за обжалване, се прилагат ефективно.

Член 5

Размяна на информация

До степента, необходима за осигуряване ефективното прилагане на настоящото споразумение, страните при поискване от другата страна разменят информация за законодателството, всички други мерки или очаквани промени, които засягат или е вероятно да засегнат политиката или практиката за възлагане на обществени поръчки от страна на ТО-и.

Член 6

Уреждане на спорове

1.   Страните се стараят да разрешават всеки спор, отнасящ се до тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, посредством незабавни консултации.

2.   Когато спорът не може да се разреши по пътя на консултации в срок до три месеца от деня на първата покана за консултации, всяка една от страните може да отнесе спора пред Съвета за сътрудничество между ЕО и Израел в съответствие с член 32 от Временното споразумение за асоцииране, а от деня на влизането му в сила, пред Съвета за асоцииране на ЕО и Израел съгласно член 75 от Споразумението за асоцииране.

Член 7

Гаранции

1.   Когато една от страните счита, че другата страна не изпълнява дадено свое задължение по настоящото споразумение или когато една страна не предприема мерките, определени с решение на арбитража или съгласно законите, подзаконовите актове, или практиката на някоя от страните значително намалява или заплашва да намали значително ползите, произтичащи за другата страна по настоящото споразумение, и страните не могат бързо да постигнат съгласие за подходяща компенсация или друго средство за разрешаване на ситуацията, неблагоприятно засегнатата страна може, без да се засягат останалите й права и задължения по международното право, да преустанови частично или напълно, според случая, прилагането на настоящото споразумение, за което незабавно нотифицира другата страна за това.

2.   Обхватът и спокът на действие на тези мерки се ограничават в рамките на необходимото, за да се разреши тази ситуация и да се осигури — при необходимост — справедлив баланс между правата и задълженията по настоящото споразумение.

Член 8

Провеждане на консултации

При поискване на една от тях страните провеждат най-малко веднъж годишно консултации по отношение на действието на настоящото споразумение.

Член 9

Информационни технологии

1.   Страните си сътрудничат, за да гарантират, че типът информация за възлагане на обществени поръчки, специално тази в обявленията за откриване на процедури и документи, която се съдържа в съответните им база данни, е сравнима по отношение на качество и достъп. Също така те си сътрудничат, за да гарантират, че типът информация, разменяна чрез техните съответни електронни средства между заинтересованите страни за целите на обществените поръчки, е сравнима по отношение на качество и достъп.

2.   Като отдават дължимото внимание на въпросите на взаимодействие и взаимовръзка, и се съгласяват, че типът информация за възлагане на обществени поръчки, определена в параграф 1, е сравнима, страните осигуряват взаимен достъп на снабдителите и доставчици на услуги на другата страна до необходимата информация за възлагане на обществени поръчки, като например обявленията за участие, които се съдържат в съответните им бази данни. Те също така осигуряват взаимен достъп на снабдителите и доставчици на услуги на другата страна до своите съответни електронни системи за възлагане на обществени поръчки, като например тези за електронно подаване на оферти. Също така страните отчитат член XXIV, параграф 8 от СОП от 1996 г.

Член 10

Заключителни разпоредби

1.   Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски, шведски език и на иврит, като текстовете на всеки едни от тези езици са еднакво автентични. То се прилага на териториите, определени в член 38 от временното споразумение за търговия и предоставяне на услуги, свързани с търговията, а от деня на влизането му в сила — в член 83 от Споразумението за асоцииране.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първо число от месеца след датата, на която страните се нотифицират взаимно за приключването на процеса на ратифициране или сключване или приемане на решение съгласно правилата, приложими за всяка страна.

3.   Настоящото споразумение не накърнява правата и задълженията на страните по СТО или по други многостранни споразумения, сключени под егидата на СТО.

4.   Страните преразглеждат дейността по настоящото споразумение не по-късно от три години от датата на влизането му сила, с цел подобряване действието му, когато това е необходимо.

5.   Настоящото споразумение се сключва за неограничен срок. Когато една от страните желае да се оттегли от настоящото споразумение, тя уведомява другата страна писмено за това свое намерение. Оттеглянето влиза в сила шест месеца след датата, на която нотифицирането е получено.

6.   Приложенията към настоящото споразумение представляват неразделна част от него.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

(ТО, предмет на член 1, параграф 3)

СПИСЪК НА TO (1)

Европейска общност	Израел
А	А
— Belgacom (Белгия) — Tele Danmark A/S ja selle tütarettevõtted (Дания) — Deutsche Bundespost Telekom (Германия) — OTE/Hellenic Telecom Organization (Гърция) — Telefónica de España, S. A. (Испания) — France Telecom (Франция) — Telecom Eireann (Ирландия) — Telecom Italia (Италия) — Administration des postes et télécommunications (Люксембург) — Koninklijke PTT Nederland NV ja selle tütarettevõtted (Нидерландия) — Portugal Telecom S. A ja selle tütarettevõtted (Португалия) — British Telecommunications (BT) (Обединено Кралство) City of Kingston upon Hull (Обединено Кралство) — Österreichische Post und Telekommunikation (PTT) (Австрия) — Telecom Finland (Финландия) — Telia (Швеция)	— Bezeq
Б	Б
— мобилни телекомуникационни оператори — кабелни оператори, когато предоставят телекомуникационни услуги	— мобилни телекомуникационни оператори — кабелни оператори, когато предоставят телекомуникационни услуги — чуждестранни оператори (подлежащи на лицензиране)

---

(1)  и субектите, които са техни правоприемници.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СРС	Описание
6112, 6122, 633, 886	Услуги за поддръжка и ремонт
874, 82201-82206	Услуги за почистване на сгради и услуги за управление на собственост
88442	Издателски и печатни услуги на база хонорар или договор
8672-3	Архитектурни услуги
8671	Инженерни услуги
8674	Градоустройство
841-3	Компютърни и сходни услуги
871	Рекламни услуги
864	Маркетингово проучване и обществено мнение
865-6	Управленски консултации
94501-5	Екологични услуги

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

(определено в член 4 от процедурата за обжалване)

1.

Всички жалби се разглеждат от съд или от безпристрастен и независим контролиращ орган, незаинтересован от изхода на процедурата за възлагане на обществена процедура, членовете на който са защитени от външен натиск и чиито решения са правно обвързващи. Контролиращият орган, който не е съд, е обект или на съдебна проверка или на процедури, които гарантират, че: a) пределният срок, ако съществува такъв, в рамките на който може да се инициира процедура по обжалване, в никакъв случай не е по-малък от 10 дни и започва да тече от момента, когато основанието за обжалването стане известно или има основание да е станало известно; б) участниците се изслушват преди вземане на решение; те могат да се представляват и придружават по време на производството и имат достъп до всички производства; в) на контролиращия орган могат да бъдат представени свидетели и документи, отнасящи се до обжалваната обществена поръчка, които са необходими за производството; г) разглеждането на случая протича при открити врата, а решенията са в писмена форма и посочват причините, на които се основават.

2.

Страните гарантират, че мерките относно процедурите за обжалване включват най-малко следните две разпоредби, които дават право: a) да се взимат, при първа възможност и по силата на временна процедура, временни мерки с цел коригиране на твърдяни нарушения или предотвратяване на по-нататъшни вреди по отношение на засегнатите интереси, включително мерки за преустановяване или за гарантиране преустановяването на процедурата за възлагане на договор или изпълнение на всяко решение, взето от ТО, и б) да се отменят или да се гарантира отмяната на незаконно взетите решения, включително да се отстраняват дискриминационни технически, икономически или финансови спецификации в обявленията или във всеки друг документ, който се отнася до съответната процедура за възлагане на договор; или разпоредбите, които предоставят права за упражняване на ефективен косвен натиск върху TO-и, с цел да бъдат принудени да прекратят всички нарушения или да се предотврати извършването на нарушения и причиняването на вреди.

3.

Процедурите за обжалване също така осигуряват право за присъждане на обезщетения за вреди на лицата, увредени вследствие на нарушението. При предявяване на иск за обезщетяване на основание незаконно взето решение всяка страна има право да изисква взетото решение да бъде първо отменено или обявено за незаконосъобразно.

---

Член 1, параграф 6: Съпровождащи писма

Господин… от Израел,

Съгласно член 1, параграф 6 от Споразумението между Европейската общност и Израел за възлагане на обществени поръчки от страна на телекомуникации оператори, с настоящото писмо Ви уведомявам, че съответния релевантен правен акт е Директива 93/38/ЕИО на Съвета, и по-специално член 8 от нея.

Предадох екземпляр от този правен акт по дипломатически път.

Господин… от ЕО,

В отговор на Ваше писмо с днешна дата и след последните разисквания между нашите служби Ви уверявам, че Израел е осъществил прегледа на правния акт (Директива 93/38/ЕИО на Съвета, и по-специално член 8 от нея), за което ни нотифицирахте съгласно член 1, параграф 6 за Споразумението между Европейската общност и Израел за възлагане на обществени поръчки от страна на телекомуникационни оператори.

---

СЪГЛАСУВАНИ ПРОТОКОЛИ

Във връзка със споразумението за възлагане на обществени поръчки от страна на телекомуникационните оператори двете страни се съгласяват, че по отношение на Израел член 3 от споразумението изисква процедурата за възлагане на обществени поръчки да се прилага съгласно СОП от 1996 г. По отношение ЕО процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. за координиране процедурите за възлагане на обществени поръчки на дружества, които предоставят услуги в областта на водоснабдяването, електроенергията, транспорта и телекомуникациите (ОВ L 199, 9.8.1993 г. стр. 84), отговарят на изискванията на член 3 от настоящото споразумение.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

173

---

21997A0730(02)

---

L 202/85

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Държавата Израел относно държавните поръчки

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (наричана по-долу „ЕО“),

от една страна, и

ПРАВИТЕЛСТВОТО на ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ, действащо от името на Държавата Израел (наричана по-долу „Израел“),

от друга страна,

наричани по-долу „страните“,

КАТО ОТЧИТАТ усилията и поетите ангажименти на страните за либерализиране на техните пазари за възлагане на държавни поръчки, посредством Споразумението относно държавните поръчки (СДП от 1996 г.);

КАТО ЖЕЛАЯТ да подобряват достъпа до техните съответни пазари за възлагане на държавни поръчки и да разширяват обхвата на съответните си Допълнения I към СДП,

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Задължения на ЕО

1.   За допълване и разширяване обхвата на ангажиментите си по СДП спрямо Израел, EО се задължава да измени общите си забележки към допълнение I към СДП, както следва:

—	след обща забележка № 1, второ тире, буква д) се изменя, както следва: „(градски транспорт) за производителите и доставчиците на услуги от Канада, Япония, Корея и САЩ; за производителите и доставчиците на услуги от Израел, по отношение на автобусните услуги;“.

2.   EО нотифицира тези изменения пред Секретариата на СТО в срок до един месец от влизането в сила на настоящото споразумение.

Член 2

Задължения на Израел

1.   За допълване и разширяване обхвата на ангажиментите си по СДП спрямо ЕО, Израел се задължава да измени своите приложения и забележки към допълнение I към СДП, както следва:

а)	към списъка на юридическите лица в приложение 3 се добавя: „… всички юридически лица, осъществяващи дейности в областта на градския транспорт, освен тези, от областта на автобусните услуги…“;

б)

следният параграф се добавя към забележка 2 в приложение 3: „Що се отнася до възлагането на поръчки от юридически лица, осъществяващи дейности в областта на градския транспорт, с изключение на юридическите лица, осъществяващи дейности в областта на автобусните услуги, настоящото споразумение се прилага единствено за стоки и услуги, включително услуги за строителни работи, на Европейската общност.“ Израел е склонен да преговаря с други страни по споразумението относно откриването на процедура за възлагане на обществени поръчки на юридически лица, които осъществяват дейности в областта на градския транспорт, с изключение на онези, които осъществяват дейности в областта на автобусните услуги, при условията на реципрочност.

в)

следните услуги се включват в списъка по Приложение 4: „6112, 6122, 633, 886 Услуги по поддръжка и ремонт 874, 82201—82206 Услуги за почистване на сгради и услуги по управление на собственост 88442 Издателски и печатни услуги на база хонорар или договор“ Страните се съгласяват, че Израел ще положи всички усилия за разширяване на списъка с услугите по СДП по отношение на ЕО, в съответствие с условията, предвидени в член 4, параграф 4 от настоящото споразумение;

г)	забележка 1 към приложение 1 се изменя, както следва: „— Медицински превръзки (бинтовете, залепващи ленти, с изключение на превръзки и подложки от метална мрежа).“

2.   Израел нотифицира тези изменения пред Секретариата на СТО в срок до един месец от влизането в сила на настоящото споразумение.

3.   Въпреки разпоредбите на член 2, параграф 1, буква г) по-горе, ако Израел намали или не прилага изключенията си по забележките в приложение 3 към СДП от 1996 г. по отношение на друга страна по СДП, същите облаги ще бъдат предоставени и на ЕО при условията на реципрочност.

Израел не може със закон, процедура или практика, да налага на болници, които не са обхванати от СДП от 1996 г., да дискриминират продукти, услуги и доставчици на ЕО.

Без да се накърнява всяко друго споразумения между страните по настоящото споразумение, по отношение на изискванията си към компенсаторните споразумения, процедурите и праговете, Израел предоставя на производителите, доставчиците на услуги, стоките и услугите от ЕО статут, не по-малко благоприятен от статута, предоставен на производителите, доставчиците на услуги, стоките и услугите от други страни по СОП.

4.   По отношение обществени поръчки над праг от 550 000 СПТ от страна на общините, които не са обхванати от списъка на юридическите лица по приложение 2 към СДП от 1996 г., Израел предоставя статут на стоки, услугите и доставчиците на EО не по-малко благоприятен от този на местните стоки, услуги и доставчици.

Израел полага всички усилия, за да прилага, по отношение на държавните поръчки, процедурите, предвидени в СДП. За целта Израел своевременно представя на секретариата на СДП списък на юридическите лица, които да бъдат включени към действащото приложение 2 към СДП, при условията на реципрочност.

Член 3

Провеждане на консултации

Страните провеждат консултации поне веднъж годишно, по искане на всяка от тях, за разглеждане на функционирането и изпълнението на настоящото споразумение. Тази разпоредба не отменя процедурите за консултации, предвидени в СДП.

Член 4

Заключителни разпоредби

1.   Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, финландски, френски, шведски език и на иврит, като всеки един от тези текстове е еднакво автентичен. То се прилага на същите територии, съответно на ЕО и на Израел, където се прилага СДП.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от месеца след датата, на която страните се уведомяват взаимно за приключването на процеса по ратификация или сключване на договор или приемане на решение, съгласно правилата, приложими за всяка от тях.

3.   Настоящото споразумение не накърнява правата и задълженията на страните по СТО или по други многостранни споразумения, сключени под егидата на СТО.

4.   Страните правят преглед на функционирането на настоящото споразумение не по-късно от три години от датата на влизането му в сила, с цел подобряване на неговото действие и обхват, ако това е необходимо.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

177

---

31997D0640

---

L 272/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 септември 1997 година

за одобряване от страна на Общността на измененията на Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (Базелска конвенция), предвидени в Решение III/1 на Конференцията на страните

(97/640/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 130т, параграф 1 във връзка с член 228, параграф 2, първо изречение и член 228, параграф 3, първа алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че с Решение 93/98/ЕИО (3) Общността одобри Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, известна като Базелската конвенция, и стана пълноправна страна по конвенцията на 7 май 1994 г.;

като има предвид, че по силата на Решение на Съвета от 22 юни 1995 г. Комисията взе участие от името на Общността в консултации с представителите на държавите-членки, в преговорите в контекста на третата среща на Конференцията на страните по Базелската конвенция, с оглед да бъде изменена конвенцията съгласно Решение II/12 на Конференцията на страните; като има предвид, че съгласно посоченото решение износът на опасни отпадъци, предназначени за окончателно обезвреждане, от държави от ОИСР в държави, които не участват в ОИСР, трябваше незабавно да бъде забранен, а износът на опасни отпадъци, предназначени за операции за обезвреждане, трябваше да бъде преустановен до 31 декември 1997 г. и забранен след тази дата;

като има предвид, че в резултат на тези преговори на 22 септември 1995 г. Конференцията на страните прие Решение III/1 и включи в преамбюла нов параграф 7bis, нов член 4А и ново приложение VII; като има предвид, че Решение III/1 има за цел незабавното забраняване на износа на опасни отпадъци, предназначени за окончателно обезвреждане, от държавите, изброени в приложение VII, за държавите, които не са изброени там, както и преустановяването му до 31 декември 1997 г. и след тази дата забраняване на износа на опасни отпадъци, предназначени за операции за обезвреждане от държавите, изброени в приложение VII, за държавите, които не са изброени там;

като има предвид, че законодателството на Общността по отношение на транспортирането на отпадъци беше съответно изменено с Регламент (ЕО) № 120/97 на Съвета от 20 януари 1997 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 259/93 относно надзора и контрола върху транспортирането на отпадъци във, за и от Европейската общност (4);

като има предвид, че съгласно член 17 от конвенцията измененията на Базелската конвенция са открити за ратифициране, одобряване, формално потвърждаване или приемане; като има предвид, че измененията влизат в сила между страните, които ги приемат, на 90-ия ден след получаването от депозитаря на инструментите за ратификация, одобряване, формално потвърждаване или приемане от най-малко три четвърти от страните, приели измененията,

РЕШИ:

Член 1

Измененията на Конвенцията за контрол на трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, предвидени в Решение III/1, прието от Конференцията на страните на 22 септември 1995 г., се одобряват от името на Общността.

Текстът на измененията е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета е упълномощен да посочи лицето/ата, упълномощено/и да депозира/т от името на Общността инструмента за одобряване при Генералния секретар на Обединените нации съгласно член 17 от конвенцията.

Член 3

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ С 197, 27.6.1997 г., стр. 12.

(2)  Становище от 16 септември 1997 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 14.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА БАЗЕЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ И ТЯХНОТО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ

Нов параграф 7а на преамбюла

Признавайки, че съществува риск трансграничното движение на опасни отпадъци, особено към развиващите се страни, да не съответства на изискванията на настоящата конвенция за отговорно екологично управление на опасните отпадъци.

Нов член 4A

1.	Всяка страна, упомената в приложение VII, ще забрани всякакво трансгранично движение на опасни отпадъци, предназначени за операциите посочени в приложение IV А, към страните, неупоменати в приложение VII.

2.

Всяка страна, упомената в приложение VII, ще прекрати от 31 декември 1997 г. и ще забрани от тази дата всяко трансгранично движение на опасни отпадъци, съгласно член 1, точка 1а) на Конвенцията, предназначени за операциите, посочени в приложение IV В, към страни, неупоменати в приложение VII. Такова трансгранично движение няма да бъде забранено, освен ако въпросните отпадъци не са характеризирани като опасни съгласно Конвенцията.

Ново приложение VII

Страни по Конвенцията и държави, които са членове на ОИСР, ЕО и Лихтенщайн.

---

11/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

180

---

31997R2026

---

L 288/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2026/97 НА СЪВЕТА

от 6 октомври 1997 година

относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 от него,

като взе предвид регламентите за установяване на общата организация на пазарите на селскостопански продукти, както и регламентите, приети съгласно член 235 от Договора, приложими за стоки, произведени от селскостопански продукти, и по-специално разпоредбите на тези регламенти, които позволяват дерогация от общия принцип, че защитните мерки по границите могат да бъдат заменени единствено от мерките, предвидени в тези регламенти,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

(1)	като има предвид, че чрез Регламент (ЕИО) № 2423/88 (2) Съветът прие общи правила за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност;

(2)

като има предвид, че тези правила са били приети в съответствие със съществуващите международни задължения, по-специално тези, които произтичат от член VI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), от Споразумението относно прилагането на член VI от ГАТТ (Антидъмпинговия кодекс от 1979 г.) и от Споразумението относно тълкуването и прилагането на членове VI, XVI и XXIII от ГАТТ (Кодекс за субсидиите и изравнителните мита);

(3)	като има предвид, че приключването на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори доведе до създаването на Световната търговска организация (СТО);

(4)

като има предвид, че приложение 1А към Споразумението за създаване на СТО (Споразумението за СТО), одобрено с Решение 94/800/ЕО (3) съдържа, inter alia, Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994), Споразумение относно земеделието (Споразумението относно земеделието), Споразумение относно прилагането на член VI от ГАТТ 1994 (наричано по-долу Антидъмпинговото споразумение 1994) и едно ново споразумение относно субсидиите и изравнителните мерки (Споразумението за субсидиите);

(5)

като има предвид, че за да постигне по-голяма прозрачност и ефикасност при прилагането от Общността на правилата, определени в Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. и в Споразумението за субсидиите, се счита за необходимо да се приемат два отделни регламента, които да определят достатъчно подробно изискванията за прилагане на всеки от тези инструменти на търговска защита;

(6)

като има предвид, че следователно е желателно да се изменят правилата на Общността, регулиращи прилагането на изравнителните мерки в светлината на новите многостранни правила, имайки предвид, inter alia, процедурите за откриване на производство и провеждането на последващи разследвания, включително установяването и разглеждането на факти, налагането на временни мерки, налагането и събирането на изравнителни мита, продължителността и преразглеждането на изравнителните мерки, както и разгласяването на информация, отнасяща се до разследванията в областта на изравнителните мита;

(7)	като има предвид, че с оглед обхвата на промените, наложени от новите споразумения, и за да осигури адекватно и прозрачно прилагане на новите правила, е подходящо разпоредбите на новите споразумения да се транспонират, доколкото е възможно, в законодателството на Общността;

(8)

като има предвид, освен това, че е желателно да се обяснят достатъчно подробно условията, при които се счита, че е налице субсидия, принципите, определящи прилагането на изравнителните мита (по-специално ако субсидията е специфична дадено) и критериите, които се прилагат при изчисляването на сумата на изравнителната субсидия;

(9)

като има предвид, че при определяне наличието на субсидия е необходимо да се докаже, че е била направена финансова вноска от държавен или обществен орган в рамките на територията на дадена страна, или че е налице форма на защита на приходите или на цените по смисъла на член XVI от ГАТТ 1994, и че по този начин е било дадено предимство на получаващото предприятие;

(10)	като има предвид, че е необходимо да се обясни в достатъчно подробна форма, какви видове субсидии не подлежат на компенсаторни мерки, както и коя процедура да се следва, когато разследваното предприятие е получило субсидии от този вид;

(11)

като има предвид, че споразумението за субсидиите уточнява, че разпоредбите, отнасящи се до субсидиите, които не подлежат на компенсаторни мерки, изтичат пет години след влизането в сила на Договора за СТО, освен ако не са удължени чрез съвместно споразумение между членовете на СТО; като има предвид, че при това положение може да се окаже необходимо в случай на неудължаване на тези разпоредби, да се промени впоследствие и настоящият регламент;

(12)	като има предвид, че мерките, визирани в приложение 2 към Споразумението относно земеделието, не подлежат на компенсаторни мерки в степента, предвидена във въпросното споразумение;

(13)

като има предвид, че е желателно да се фиксират ясни и подробни насоки по отношение факторите, които могат да бъдат релевантни за определянето дали субсидираният внос е причинил или заплашва да причини сериозна вреда; като има предвид, че когато се полагат усилия да се покаже, че нивата на обема и цената на съответния внос са отговорни за вредата, понесена от индустрия на Общността, следва да се обърне внимание на въздействието на другите фактори, и по-специално на преобладаващите пазарни условия в Общността;

(14)

като има предвид, че е целесъобразно да се определи понятието „индустрия на Общността“ и да се предвиди, че страните, свързани с износителите, могат да бъдат изключени от тази индустрия, и да се определи понятието „връзка“; като има предвид, че е също необходимо да се предвиди, че може да бъде ангажирана процедура в областта на компенсаторните права от името на производителите от даден регион на Общността и да се фиксират направления за определянето на такъв регион;

(15)

като има предвид, че е необходимо да се определи кой може да депозира жалба в областта на компенсаторните права, както и размера на подкрепата, от която жалбата следва да се ползва от страна на индустрията на Общността, и да се уточнят информациите, отнасящи се до субсидията, подлежаща на компенсаторни мерки, до вредата и до причинна връзка, които такава жалба следва да съдържа; като има предвид, че е целесъобразно също да се уточнят процедурите, приложими за отхвърлянето на жалби или за инициирането на производства;

(16)

като има предвид, че е необходимо да се определи начинът, по който заинтересованите страни се уведомяват за информацията, която органите изискват, както и по който следва да им се даде достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да дефинират интересите си; като има предвид, че също така е желателно да се установят ясни правила и процедури, които да се изпълняват по време на разследването, и по-специално правилата, съгласно които заинтересованите страни следва да се явят, да представят вижданията си и информацията в рамките на определените срокове, ако тези виждания и информация следва да бъдат взети предвид; като има предвид, че също така е уместно да се определят условията, при които заинтересованата страна може да има достъп и да коментира представената от други заинтересовани страни информация; като има предвид, че при събирането на информация следва да е налице сътрудничество между държавите-членки и Комисията;

(17)

като има предвид, че е необходимо да се определят условията, при които могат да бъдат въвеждани временни мита, включително че могат да бъдат въвеждани не по-рано от 60 дни и не по-късно от девет месеца след въвеждането им; като има предвид, че във всички случаи тези мита могат да бъдат въвеждани от Комисията само за четиримесечен период;

(18)

като има предвид, че е необходимо да се определят процедурите за приемането на гаранции, с които се премахват или компенсират изравнителните субсидии и вредата, така че да не се яви необходимост от въвеждането на временни или окончателни мита; като има предвид, че също така е уместно да се определят последствията от неизпълнението или оттеглянето на гаранциите, както и че могат да бъдат въвеждани временни мита, в случай на съмнение за неизпълнение, или когато е необходимо по-нататъшно разследване, което да допълни наличните сведения; като има предвид, че при приемането на гаранциите следва да се следи за това, предложените гаранции и тяхното изпълнение да не водят до поведение, което нарушава конкуренцията;

(19)	като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че прекратяването на делата следва обичайно да се извършва в рамките на 12 месеца и не по-късно от 13 месеца от инициирането на разследването, независимо от приемането или не на окончателни мерки;

(20)

като има предвид, че дадено разследване или производство следва да се прекрати, ако се установи, че размерът на субсидията е минимален, или ако обемът на субсидирания внос или вредата са незначителни, особено при внос с произход от развиващи се страни, както и че е уместно да се дефинират тези критерии; като има предвид, че когато следва да бъдат наложени мерки, е необходимо да се гарантира прекратяването на разследванията и да се определи, че мерките следва да бъдат на по-малка стойност от размера на изравнителните субсидии, ако тази по-малка стойност би отстранила вредата, както и да се определи методът на изчисляване на нивото на мерките в случаите на селекция;

(21)

като има предвид, че е необходимо да се предвиди събирането на временните мита със задна дата, ако това се счита за уместно, както и да се дефинират обстоятелствата, които могат да инициират въвеждането на митата със задна дата, с цел да се избегне възпрепятстването на окончателните мерки, които следва да се прилагат; като има предвид, че също така е необходимо да се предвиди, че митата могат да бъдат прилагани със задна дата при неизпълнение или оттегляне на гаранциите;

(22)

като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че валидността на мерките ще изтече след пет години, освен ако при прегледа им се установи, че следва да бъдат поддържани; като има предвид, че също така е необходимо да се предвидят, при представени достатъчно доказателства за променени обстоятелства, междинни прегледи или разследвания, за да се определи дали възстановяването на изравнителните мита е оправдано;

(23)

като има предвид, че въпреки че Споразумението за субсидиите не съдържа разпоредби относно заобикалянето на изравнителните мерки, съществува вероятност за такова заобикаляне в подобна, ако не и същата, степен както при заобикалянето на антидъмпинговите мерки; като има предвид, че поради това се явява уместно в настоящия регламент да се предвиди разпоредба срещу заобикалянето;

(24)	като има предвид, че е уместно да се разреши суспендирането на изравнителните мерки, когато е налице временна промяна в пазарните условия, което прави по-нататъшното прилагане на тези мерки временно нецелесъобразно;

(25)	като има предвид, че е необходимо да се предвиди, че спрямо разследвания внос може да се изисква регистрация при внасянето, за да се позволи последващото прилагане на мерки срещу този внос;

(26)

като има предвид, че с оглед гарантиране надлежното прилагане на мерките, държавите-членки е необходимо да извършват мониторинг и да докладват на Комисията относно вноса на продукти, които са предмет на разследване или мерки, както и относно размера на митата, който се събира съгласно настоящия регламент;

(27)

като има предвид, че е необходимо да се предвидят консултации в рамките на консултативен комитет, които да се провеждат на редовни и определени етапи от разследването; като има предвид, че комитетът следва да се състои от представители на държавите-членки и представител на Комисията като председател;

(28)	като има предвид, че е уместно да се предвидят контролни посещения с цел проверка на информацията, която е предоставена за изравнителните субсидии и вредата, като тези посещения зависят, обаче, от получаването на надлежните отговори на въпросници;

(29)	като има предвид, че е съществено да се предвиди селекция в случаите, в които броят на страните или сделките е голям, за да се позволи завършването на разследванията в рамките на определените срокове;

(30)

като има предвид, че е необходимо, когато страните не си сътрудничат по удовлетворителен начин, да се предвиди възможност за използване на друга информация с цел доказването на сведения, както и че тази информация може да бъде по-малко благоприятна за страните, в сравнение с тази в случай на сътрудничество;

(31)	като има предвид, че следва да се предвиди разпоредба за третирането на поверителна информация, за да не се разгласява служебна или държавна тайна;

(32)

като има предвид, че е важно да се предвиди разпоредба за надлежното оповестяване пред страните, които се ползват от право на подобно третиране, на важни факти и съображения, както и че това оповестяване се извършва при надлежното съобразяване с процеса на вземане на решения в Общността, в рамките на период, който позволява на страните да защитят интересите си;

(33)

като има предвид, че е разумно да се предвиди административна система, в рамките на която могат да бъдат представяни аргументи за това, дали мерките са в интерес на Общността, включително в интерес на потребителите, както и да се определят сроковете, в рамките на които тази информация следва да бъде представена, и правата на съответните страни относно разкриването ѝ;

(34)

като има предвид, че с цел поддържане на баланса между правата и задълженията, който Споразумението за субсидиите се е стремяло да постигне, е важно, при прилагането на правилата на Споразумението, Общността да се съобрази с тяхното тълкуване от страна на основните си търговски партньори, както това е отразено в законодателството или е установено в практиката;

(35)

като има предвид, че с Регламент (ЕО) № 3284/94 от 22 декември 1994 г. относно защитата срещу субсидирания внос от страни, които не са членки на Европейската общност (4) Съветът замени Регламент (ЕИО) № 2423/88 и създаде нова обща система за защита срещу субсидирания внос от страни, които не са членки на Европейската общност;

(36)	като има предвид, че редакционните недостатъци станаха очевидни след публикуването на Регламент (ЕО) № 3284/94; като има предвид още повече, че регламентът вече е бил изменен;

(37)	като има предвид, че в интерес на яснота, прозрачност и правна сигурност, този регламент следва да бъде отменен и заменен, без да се накърняват вече образуваните производства по изравнителни мита съгласно този регламент или съгласно Регламент (ЕИО) № 2423/88,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Принципи

1.   Изравнително мито може да бъде налагано с цел компенсиране на всяка субсидия, която е била предоставена пряко или косвено за производството, износа или транспорта на продукт, чието освобождаване за свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.   За целите на настоящия регламент продуктът се счита за субсидиран, ако се ползва от изравнителна субсидия по смисъла на членове 2 и 3.

3.   Тази субсидия може да бъде предоставяна от правителството на страната на произход на внасяния продукт или от правителството на страна посредник, от която продуктът се изнася за Общността, обозначавана за целите на настоящия регламент като „страната на износ“.

За целите на настоящия регламент понятието „правителство“ се дефинира като всеки държавен или публичен орган на територията на страната на произход или износ.

4.   Независимо от параграфи 1, 2 и 3, когато продуктите не се внасят директно от страната на произход, но се изнасят за Общността от страна посредник, разпоредбите на настоящия регламент се прилагат изцяло, както и когато е уместно сделката или сделките се считат като състояли се между страната по произхода и Общността.

5.   За целите на настоящия регламент понятието „подобен продукт“ се тълкува като продукт, който е идентичен, тоест подобен във всички отношения на въпросния продукт, или при липсата на такъв продукт, на друг продукт, който въпреки че не е подобен във всички отношения, притежава характеристики, които наподобяват в много голяма степен тези на въпросния продукт.

Член 2

Определение за субсидия

Счита се, че е налице субсидия, ако:

1.

а) е налице финансово участие от страна на правителството в страната по произхода или износа, т.е. когато: i) правителствената практика включва директен трансфер на средства (например безвъзмездни помощи, заеми, вливане на капитал), потенциални директни трансфери на средства или пасиви (например гаранции по заеми); ii) правителството се е отказало или не е събрало приходи, които обичайно са дължими (например фискални стимули като данъчни кредити); по отношение на това, освобождаването на изнасяния продукт от мита или данъци, с които се облага подобния продукт, когато е предназначен за местно потребление, или опрощаването на тези мита или данъци до стойност, която не превишава фактически начислената стойност, не се счита за субсидия, ако освобождаването е предоставено в съответствие с разпоредбите на приложения I—III; iii) правителството предоставя стоки или услуги, които не принадлежат към общата инфраструктура, или купува стоки; iv) правителството: — извършва плащания към финансиращ механизъм, или — възлага или насочва частен орган да изпълнява една или повече от функциите, разяснени в i), ii) и iii), което обичайно би било отговорност на правителството, както и практиката по никакъв начин не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата; или б) е налице каквато и да е форма на доход или ценова подкрепа по смисъла на член XVI от ГАТТ 1994; и

2.	посредством нея е реализирана полза.

Член 3

Изравнителни субсидии

1.   Субсидиите са предмет на изравнителни мерки единствено ако са специфични по смисъла на параграфи 2, 3 и 4.

2.   С цел да се определи дали една субсидия е специфична за дадено предприятие, индустрия или група от предприятия или индустрии (наричани по-долу „определени предприятия“) в рамките на компетенциите на предоставящия орган, се прилагат следните принципи:

а)	субсидията е специфична, ако предоставящият орган или законодателството, съгласно което функционира предоставящият орган, изрично ограничат достъпа до субсидията до определени предприятия;

б)

субсидията не е специфична, ако предоставящият орган определи, или в законодателството, съгласно което функционира предоставящият орган, са определени обективни критерии или условия за правото на получаване на субсидията и за нейния размер, доколкото правото на получаване е автоматично и критериите и условията се съблюдават стриктно. За целите на настоящия член, обективни критерии или условия са критериите или условията, които са неутрални, не са в полза на определени предприятия за сметка на други, както и които имат икономически характер и се прилагат хоризонтално, като например брой работници или служители или мащаб на предприятията. За да могат да бъдат контролирани, критериите или условията трябва да бъдат ясно определени в законов, подзаконов или друг официален документ;

в)

ако, независимо от всяка проява на неспецифичност, което произлиза от прилагането на установените в букви а) и б) принципи, са налице причини да се счита, че субсидията може в действителност да е специфична, могат да бъдат взети предвид и други фактори. Тези фактори са: използването на програма за субсидиране от страна на ограничен брой предприятия; преобладаващото използване от страна на определени предприятия; предоставянето на непропорционално голяма по размер субсидия на определени предприятия; както и начинът, по който се извършва преценката от предоставящия орган при вземането на решение за предоставяне на субсидия. В тази връзка, се взема предвид информацията за честотата, с която се отказват или одобряват исканията за субсидии, както и мотивите за съответните решения. При прилагането на първата алинея се взема под внимание степента на диверсификацията на икономическите дейности в рамките на компетенциите на предоставящия орган, както и периода, в който функционира програмата за субсидиране.

3.   Субсидията, която е ограничена до определени предприятия, разположени в даден географски регион, е специфична в рамките на компетенциите на предоставящия орган. Определянето или промяната на общо приложимите данъчни ставки от всички нива на правителството, които имат правомощия за това, не се считат за специфична субсидия по смисъла на настоящия регламент.

4.   Независимо от параграфи 2 и 3, следните субсидии се считат за специфични:

а)

субсидии, които зависят, по закон или фактически, изключително или като едно от няколко други условия от извършването на износа, включително примерно изброените в приложение I. Субсидиите се считат за фактически зависими от извършването на износа, когато фактите показват, че предоставянето на субсидията, без да е обвързано юридически с осъществяването на износа, е фактически обвързано с действителното или очакваното изнасяне или постъпленията от износа. За наличието на експортна субсидия по смисъла на тази разпоредба не може да се съди единствено благодарение на факта, че субсидията е предоставена на предприятия, които изнасят;

б)	субсидии, които зависят изключително или като едно от няколко други условия от доминиращото използване на местни стоки пред вносни стоки.

5.   Всяко констатиране на специфичност съгласно разпоредбите на настоящия член се обосновава ясно с помощта на преки доказателства.

Член 4

Неизравнителни субсидии

1.   Следните субсидии не са предмет на изравнителни мерки:

а)	субсидии, които не са специфични по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3;

б)	субсидии, които са специфични по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3, но които изпълняват условията, предвидени в параграфи 2, 3 или 4 от този член;

в)	елементът на субсидия, който може да съществува в някоя от мерките, изброени в приложение IV.

2.   Субсидиите за изследователски дейности, които се провеждат от фирми, или от висши учебни или изследователски заведения на договорна основа с фирми, не са предмет на изравнителни мерки, ако субсидиите не покриват повече от 75 % от разходите на индустриално изследване или 50 % от разходите на дейност за пред-конкурентно развитие, както и ако тези субсидии са ограничени изключително до:

а)	разходи за персонал (изследователи, технически специалисти и друг обслужващ персонал, зает специално за изследователската дейност);

б)	разходи за инструменти, оборудване, земя и сгради, които се използват изключително и постоянно (с изключение, когато са предоставени на търговска основа) за изследователската дейност;

в)	разходи за консултантски и подобни услуги, които се използват изключително за изследователската дейност, включително чужди изследвания, технически знания, патенти, и други;

г)	допълнителни режийни разходи, които са възникнали като пряк резултат от изследователската дейност;

д)	други текущи разходи (като разходи за материали, консумативи и подобни), които са възникнали като пряк резултат от изследователската дейност.

Първата алинея не се прилага за граждански самолети (както са дефинирани в Споразумението от 1979 г. относно търговията със самолети, както е изменено, или във всяко по-късно споразумение, което изменя или заменя това споразумение).

За целите на първата алинея:

а)

допустимите нива на неизравнителна субсидия се определят чрез позоваване на общите приемливи разходи, които са възникнали по време на даден проект. В случай на програми, които са обхващали както „индустриално изследване“, така и „дейност за пред-конкурентно развитие“, допустимото ниво на неизравнителна субсидия не превишава средния размер на допустимите нива на неизравнителна субсидия, които са приложими за горните две категории, изчислени на базата на всички приемливи разходи, както са определени в букви а)—д) от първата алинея;

б)

понятието „индустриално изследване“ означава планирано проучване или сериозно изследване, което цели откриването на нови знания, с идеята че тези знания могат да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или при осъществяването на значително подобрение на съществуващите продукти, процеси или услуги;

в)

понятието „дейност за пред-конкурентно развитие“ означава трансформиране на откритията на индустриалното изследване в план, схема или дизайн за нови, модифицирани или подобрени продукти, процеси или услуги, независимо от това дали са предназначени за продажба или използване, включително създаването на първи прототип, който би могъл да не позволява използването им с търговска цел. Освен това, то може да обхваща концептуално формулиране и дизайн на алтернативни продукти, процеси или услуги, както и първоначална демонстрация или пилотни проекти, при условие че тези проекти не могат да бъдат трансформирани или използвани в индустрията или търговията. Понятието не включва рутинните или периодичните изменения на съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси и услуги, както и други текущи операции, дори и когато тези изменения се изразяват в подобрения.

3.   Субсидиите за изостанали региони на територията на страната по произход и/или износ, които се предоставят в рамките на обща програма за регионално развитие, и които не са специфични, ако установените в член 3, параграфи 2 и 3 критерии са приложени по отношение на всеки регион с право на получаване, не са предмет на изравнителни мерки, при условие че:

а)	всеки изостанал регион принадлежи към ясно обособена географска област с определяема икономическа и административна идентичност;

б)

регионът се определя като изостанал на основата на неутрални и обективни критерии, които показват, че затрудненията на региона произтичат от обстоятелства, които не са само временни; тези критерии трябва да бъдат ясно посочени в законов, подзаконов или друг официален документ; за да могат да бъдат контролирани;

в)

критериите, изложени в буква б), включват оценка на икономическото развитие, която се прави на основата на поне един от следните фактори: — доход на глава от населението, доход на домакинство или брутен вътрешен продукт на глава от населението, който не трябва да бъде по-висок от 85 % от средния за територията на страната по произхода или износа, — процент на безработицата, който трябва да бъде поне 110 % от средния за територията на страната по произхода или износа; измерени за тригодишен период; това измерване, обаче, може да включва и повече фактори.

По смисъла на първата алинея:

а)

„обща програма за регионално развитие“ означава, че регионалните програми за субсидиране са част от вътрешно последователна и общо приложима политика за регионално развитие, както и че субсидиите за регионално развитие не са предоставени в изолирани географски точки, които нямат, или фактически нямат влияние върху развитието на даден регион;

б)

„неутрални и обективни критерии“ означава критерии, които не облагодетелстват определени региони повече от необходимото за елиминирането или редуцирането на регионалните диспропорции в рамките на политиката за регионално развитие. В тази връзка, програмите за регионално субсидиране включват тавани за размера на субсидията, който може да бъде предоставян за всеки субсидиран проект. Тези тавани трябва да бъдат разграничавани съобразно различните нива на развитие на регионите с право на получаване и трябва да бъдат свързани с инвестиционните разходи или разходите за създаване на работни места. В рамките на тези тавани, разпределението на субсидията е в достатъчно голяма степен, такава че да предотврати предоставянето на непропорционални големи размери на субсидията на определени предприятия.

Тази разпоредба се прилага в светлината на критериите, установени в член 3, параграфи 2 и 3.

4.   Субсидиите за насърчаване приспособяването на съществуващите съоръжения към нови екологични изисквания, наложени със законов и/или подзаконов нормативен акт, които имат за резултат по-големи ограничения и финансови тежести за предприятията не са предмет на изравнителни мерки, при условие че субсидията:

а)	е еднократна, неповтаряща се мярка; и

б)	е ограничена до 20 % от стойността на приспособяването; и

в)	не покрива разходите за смяна и експлоатация на субсидираната инвестиция, които следва да са изцяло за сметка на предприятията; и

г)	е пряко пропорционално свързана с планираното от предприятието намаляване на вредното въздействие и замърсяването на околната среда, както и не покрива всички икономии на производствените разходи, които могат да бъдат постигнати; и

д)	е достъпна за всички фирми, които могат да внедрят новото оборудване и/или производствените процеси.

По смисъла на първата алинея понятието „съществуващи съоръжения“ означава съоръжения, които функционират повече от две години към момента, когато се налагат новите екологични изисквания.

Член 5

Изчисляване на размера на изравнителната субсидия

За целите на настоящия регламент размерът на изравнителните субсидии се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания период на субсидиране. Обичайно, този период е последната счетоводна година на получателя, но може да е и всеки друг период, който е не по-кратък от шест месеца преди образуването на разследването, за което има надеждни финансови и други данни.

Член 6

Изчисляване на ползата за получателя

По отношение на изчисляването на ползата за получателя се прилагат следните правила:

а)	предоставянето на капиталово участие от държавата се счита, че не води до полза, освен ако инвестицията може да се разглежда като несъвместима с обичайната инвестиционна практика (включително предоставянето на рисков капитал) на частни инвеститори на територията на страната по произход и/или износ;

б)

заем от правителството не се разглежда като водещ до полза, освен ако има разлика между стойността, която предприятието заемополучател заплаща за него, и стойността, която би платило в действителност за подобен търговски заем при пазарни условия. В този случай, ползата е равна на разликата между тези две стойности;

в)

държавна гаранция по заем няма да се разглежда като водеща до полза, освен ако има разлика между стойността, която предприятието, получаващо гаранцията, заплаща за гарантирания от правителството заем, и стойността, която би платило за подобен търговски заем без държавна гаранция. В този случай, ползата е равна на разликата между тези две стойности, при съобразяване на евентуалните разлики в таксите;

г)

предоставянето на стоки или услуги или закупуването на стоки от правителството не се счита, че води до полза, освен ако предоставянето е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение или покупката е извършена срещу по-високо от адекватното възнаграждение. Адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от обичайните пазарни условия за въпросния продукт или услуга в страната по предоставяне или покупка (включително цена, качество, наличности, пласмент, транспортиране и други условия на покупката или продажбата).

Член 7

Общи разпоредби за изчисляването

1.   Размерът на изравнителните субсидии се определя за единица субсидиран продукт, който се изнася за Общността.

При определянето на размера, следните елементи могат да бъдат извадени от общата субсидия:

а)	всяка такса за кандидатстване или други разходи, необходими за кандидатстване или получаване на субсидията;

б)	експортните такси, митата или другите налози, събирани при износа на продукта за Общността, които са специално предназначени за компенсиране на субсидията.

Когато заинтересованата страна поиска съответното изваждане тя трябва да докаже, че искането е мотивирано.

2.   Когато субсидията не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества, размерът на изравнителната субсидия се определя чрез отнасяне на общата стойност на субсидията, по подходящ начин, към равнището на производството, продажбите или износа на въпросните продукти през периода на разследването за субсидиране.

3.   Когато субсидията може да бъде свързана с настоящото или бъдещото придобиване на дълготрайни активи, размерът на изравнителната субсидия се изчислява чрез разпределянето ѝ за период, който съответства на нормалната амортизация на тези активи в съответната индустрия. Така изчисленият размер, който се отнася за периода на разследването, включително размерът, който се формира за дълготрайни активи, придобити преди този период, се разпределя съгласно параграф 2.

Когато активите не подлежат на амортизация, субсидията се изчислява като безлихвен заем и се третира в съответствие с член 6, буква б).

4.   Когато субсидията не може да бъде свързана с придобиването на дълготрайни активи, размерът на получената полза през периода на разследването се отнася по правило към този период и се разпределя, както е описано в параграф 2, освен ако не възникнат специфични обстоятелства, които оправдават отнасянето ѝ за друг период.

Член 8

Констатиране на вреда

1.   По смисъла на настоящия регламент, понятието „вреда“, освен ако не е определено друго, означава съществена вреда за индустрия на Общността, заплаха за съществена вреда на индустрия на Общността или материално възпрепятстване създаването на такава индустрия, и се тълкува в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   Констатирането на вреда се базира на неоспорими доказателства и включва обективна оценка на:

а)	обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Общността за подобни продукти; и

б)	последиците от този внос за индустрията на Общността.

3.   По отношение на обема на субсидирания внос се взема предвид обстоятелството дали е налице значително увеличение на субсидирания внос, в абсолютно или относително изражение спрямо производството или потреблението в Общността. По отношение на влиянието на субсидирания внос върху цените се взема предвид обстоятелството дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на подобен продукт на индустрия на Общността, или дали този внос оказва по друг начин значителен натиск върху цените или възпрепятства значителното увеличаване на цените, което би настъпило при други обстоятелства. Един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземането на решение.

4.   Когато вносът на продукт от повече от една страна е едновременно предмет на разследвания за изравнителни мита, влиянието на този внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

а)	размерът на изравнителните субсидии, определен по отношение на вноса от всяка страна, е по-висок от минималния, както е дефиниран в член 14, параграф 5, и обемът на вноса от всяка страна не е несъществен; и

б)	кумулативната оценка на влиянието на вноса е уместна в светлината на условията за конкуренция между внасяните продукти и условията за конкуренция между внасяните продукти и подобен продукт от Общността.

5.   Оценката на влиянието на субсидирания внос върху дадена индустрия на Общността включва оценка на всички релевантни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на индустрията, включително: факта, че индустрията е все още в процес на възстановяване от влиянието на предишно субсидиране или дъмпинг, значението на размера на изравнителните субсидии, действителния и потенциалния спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; факторите, които засягат цените в Общността; действителното и потенциалното отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции, както и по отношение на селското стопанство дали е налице увеличаване на тежестта за програмите за държавна подкрепа. Този списък не е изчерпателен, както и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение при вземането на решение.

6.   Въз основа на всички релевантни доказателства, представени във връзка с параграф 2, трябва да се докаже, че субсидираният внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-специално, следва да се установи, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3, имат пряко отношение към влиянието върху индустрия на Общността, както е предвидено в параграф 5, както и че това влияние съществува до степен, която позволява определянето му като съществено.

7.   Известните фактори, различни от субсидирания внос, които по същото време причиняват вреда на индустрия на Общността, също се оценяват, за да се гарантира, че причинената от тези други фактори вреда не се приписва на субсидирания внос съгласно параграф 6. Факторите, които могат да бъдат взети предвид в тази връзка, включват обема и цените на вноса, който не е субсидиран, свиването на търсенето или промените в тенденциите на потреблението, ограничителните търговски практики и конкуренцията между трета страна и производители в Общността, развитието на технологиите, експортния потенциал и производителността на индустрията на Общността.

8.   Влиянието на субсидирания внос се оценява по отношение на производството на подобен продукт на индустрия на Общността, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на такива критерии, като производственият процес, продажбите и печалбите на производителите. Ако това отделно идентифициране на производството не е възможно, влиянието на субсидирания внос се оценява чрез оценка на производството на най-близката група или категория продукти, включваща подобния продукт, за която може да се осигури необходимата информация.

9.   Констатирането на заплаха за съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или слаба вероятност. Промяната в обстоятелствата, която би довела до ситуация, при която субсидията би причинила вреда, трябва да е ясно предвидима и непосредствено предстояща.

При констатирането на заплаха за съществена вреда следва да бъдат взети предвид, inter alia, такива фактори, като:

а)	характерът на въпросната субсидия или субсидиите и влиянието върху търговията, което може да произтече от тях;

б)	значителният темп на нарастване на субсидирания внос на пазара на Общността, който показва вероятност за съществено увеличаване на вноса;

в)

достатъчно свободният капацитет на износителя или непосредствено предстоящото значително увеличаване на този капацитет, което показва вероятност за съществено увеличаване на субсидирания износ за Общността, като се отчита наличието на други експортни пазари, които могат да поемат всеки допълнителен износ;

г)	осъществяването на вноса по цени, които биха оказали значителен натиск върху цените или биха възпрепятствали увеличаването на цените, което иначе би настъпило, както и биха увеличили по всяка вероятност търсенето на допълнителен внос; и

д)	наличностите от продукта, който е предмет на разследване.

Нито един от гореизброените фактори няма сам по себе си решаващо значение при вземането на решение, но всички те, взети заедно, следва да водят до заключението, че по-нататъшният субсидиран износ е непосредствено предстоящ, както и че, освен ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда.

Член 9

Дефиниране на индустрия на Общността

1.   За целите на настоящия регламент понятието „индустрия на Общността“ се тълкува като съвкупност от производителите на подобните продукти в Общността или тези от тях, чието съвкупно производство на продуктите съставлява съществен дял, както е дефинирано в член 10, параграф 8, от общото производство на тези продукти в Общността, с изключение:

а)	когато производителите са свързани лица с износителите или вносителите, или самите те са вносители на продукта, за който се твърди, че е субсидиран, понятието „индустрия на Общността“ може да бъде тълкувано като останалата част от производителите;

б)

при извънредни обстоятелства, територията на Общността може да се раздели по отношение на въпросното производство на два или повече конкурентни пазара, като производителите в рамките на всеки пазар се считат като отделна индустрия, ако: i) производителите в рамките на такъв пазар реализират цялото или почти цялото си производство на въпросния продукт на този пазар, и ii) търсенето на този пазар не се покрива в значителна степен от производителите на въпросния продукт, които са установени в други региони на Общността. При тези обстоятелства може да бъде установено наличието на вреда, дори и когато съществен дял от общата индустрия на Общността не е засегнат, ако е налице концентрация на субсидиран внос на този изолиран пазар и ако субсидираният внос причинява вреда на производителите на цялото или почти цялото производство в рамките на този пазар.

2.   За целите на параграф 1 производителите се считат за свързани лица с износителите или вносителите само ако:

а)	един от тях пряко или косвено контролира другите; или

б)	двама от тях пряко или косвено се контролират от трето лице; или

в)	заедно контролират пряко или косвено трето лице, ако има основания да се счита или има основания за съмнение, че въз основа на тази свързаност въпросният производител има различно поведение в сравнение с производителите, които не са свързани лица.

За целите на настоящия параграф дадено лице се счита, че контролира друго лице, когато първото е в позиция да упражнява, на правна или оперативна основа, принуда или да дава нареждания на последното.

3.   Когато производителите от определен регион се тълкуват като индустрия на Общността, на износителите или правителството, което предоставя изравнителните субсидии, се дава възможност да предложат гаранции съгласно член 13 по отношение на въпросния регион. В тези случаи, при оценяване интереса на Общността от мерките, специално се отчита интересът на региона. Ако своевременно не бъде предложена адекватна гаранция или се стигне до ситуациите, изложени в член 13, параграфи 9 и 10, може да бъде наложено временно или окончателно изравнително мито по отношение на Общността като цяло. В тези случаи, митата могат да бъдат ограничени до определени производители или износители, ако това е възможно.

4.   Разпоредбите на член 8, параграф 8 се прилагат по отношение на настоящия член.

Член 10

Образуване на процедура

1.   С изключение на предвиденото в параграф 10, процедурата по разследване за констатиране съществуването, степента и влиянието на субсидия, за която се твърди, се образува въз основа на писмена жалба от което и да е физическо или юридическо лице или сдружение, което не е правен субект, действащо от името на индустрия на Общността.

Жалбата може да бъде представена на Комисията или на държава-членка, като последната я препраща на Комисията. Комисията изпраща на държавите-членки копие от всяка жалба, която получава. Жалбата се счита за подадена на първия работен ден след нейното изпращане на Комисията с препоръчана поща или издаването на разписка за получаване от Комисията.

Когато, при липсата на каквато и да е жалба, държавата-членка разполага с достатъчно доказателства за субсидиране и за вреда на индустрия на Общността в резултат на това субсидиране, тя незабавно предава тези доказателства на Комисията.

2.   Упоменатата в параграф 1 жалба съдържа достатъчно доказателства за съществуването на изравнителни субсидии (включително, ако е възможно, за техния размер), вреда и причинна връзка между субсидирания внос и вредата, за които се твърди. Жалбата съдържа такава информация, с която жалбоподателят обичайно разполага относно следното:

а)

самоличността на жалбоподателя и описание на обема и стойността на неговото производство на подобния продукт в Общността. Когато се подава писмена жалба от името на индустрия на Общността, в жалбата се посочва индустрията, от името на която тя се подава, посредством списък с всички познати производители на подобния продукт в Общността (или сдружения на производители на подобния продукт в Общността), както и до степента, до която е възможно, описание на обема и стойността на производството на подобния продукт в Общността, което се пада на тези производители;

б)	пълно описание на продукта, за който се твърди, че е субсидиран, страната или страните по произход и/или износ, идентичността на всеки известен износител или чуждестранен производител, както и списък на известните лица, които внасят въпросния продукт;

в)	доказателства по отношение на съществуването, размера, характера и дали въпросните субсидии са изравнителни или неизравнителни;

г)

информация за промени в обема на вноса, за който се твърди, че е субсидиран, за влиянието на този внос върху цените на подобния продукт на пазара на Общността и последиците от вноса за индустрията на Общността, както е доказано чрез съответните фактори и показатели по отношение на състоянието на индустрията на Общността, като изброените в член 8, параграфи 3 и 5.

3.   Комисията оценява, доколкото е възможно, точността и адекватността на представените в жалбата доказателства, за да констатира дали са налице достатъчно доказателства за мотивиране образуването на процедура по разследване.

4.   Процедурата по разследване може да се образува, за да се установи дали субсидиите са „специфични“, както се твърди, по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3.

5.   Процедурата по разследване може да се образува и по отношение на субсидии, които не са изравнителни съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4, за да се установи дали определените в тези параграфи условия са изпълнени.

6.   Ако субсидията е предоставена в рамките на програма за субсидиране, която преди прилагането ѝ е нотифицирана пред Комитета на СТО по субсидиите и изравнителните мерки в съответствие с член 8 от Споразумението за субсидиите, както и по отношение на която Комитетът не е установил нарушаване на съответните условия, определени в член 8 от Споразумението за субсидиите, процедура по разследване не се образува по отношение на предоставената в рамките на тази програма субсидия, доколкото от компетентния орган на СТО за разрешаване на спорове или чрез арбитражна процедура, както е предвидено в член 8, параграф 5 от Споразумението за субсидиите, не се установи нарушаване на член 8 от Споразумението за субсидиите.

7.   Процедурата по разследване може да се образува и по отношение на изброените в приложение IV мерки, до степента, до която те съдържат елемент на субсидия, както е дефинирано в член 2, за да се установи дали въпросните мерки съответстват изцяло на разпоредбите на това приложение.

8.   Процедурата по разследване съгласно параграф 1 се образува само когато е проверено в каква степен жалбата се поддържа или отхвърля от производителите на подобния продукт в Общността, както и въз основа на това е установено, че жалбата е подадена от индустрията на Общността или от нейно име. Жалбата се счита, че е подадена от индустрията на Общността или от нейно име, ако е подкрепена от тези производители в Общността, чието съвкупно производство съставлява над 50 % от общото производство на подобния продукт, произведен от този дял на индустрията на Общността, който подкрепя или отхвърля жалбата. Процедурата по разследване не се образува, обаче, когато на производителите в Общността, които изрично подкрепят жалбата, е под 25 % от общото производство на подобния продукт, произведен от индустрията на Общността.

9.   Освен ако не е взето решение за образуване на процедура по разследване, органите избягват всяко публично оповестяване на жалбата, с която се иска образуването на процедура по разследване. Възможно най-бързо след получаването на надлежно документираната жалба съгласно настоящия член и при всички случаи преди образуването на процедурата по разследване, Комисията нотифицира страната по произход и/или износ, която бива поканена за консултации с цел да се изясни ситуацията по отношение на упоменатите в параграф 2 въпроси, както и да се постигне взаимно приемливо решение.

10.   Ако, при наличието на специфични обстоятелства, Комисията реши да образува процедура по разследване без да е получила писмена жалба от индустрия на Общността или от нейно име за образуването на такава процедура, това се извършва на базата на достатъчно доказателства за съществуването на изравнителни субсидии, вреда и причинна връзка, както е описано в параграф 2, за да се мотивира образуването на процедурата.

11.   Доказателствата както за субсидиите, така и за вредата, се вземат предвид едновременно при решението за образуване на процедура по разследване. Ако няма достатъчно доказателства за изравнителните субсидии или вредата, които да мотивират по-нататъшното разглеждане на случая, жалбата се отхвърля. Срещу страните, чийто внос представлява пазарен дял под 1 %, не се образуват производства, освен ако на тези страни кумулативно се падат 3 % или повече от потреблението в Общността.

12.   Жалбата може да бъде оттеглена преди образуването на процедурата, в който случай се счита за неподадена.

13.   Когато, след провеждането на консултации, е очевидно, че са налице достатъчно доказателства за мотивиране образуването на производство, Комисията прави това в рамките на 45 дни от подаването на жалбата и публикува известие в Официален вестник на Европейските общности. Когато не са представени достатъчно доказателства, жалбоподателят бива информиран за това, след провеждането на консултации, в рамките на 45 дни от датата на подаване на жалбата в Комисията.

14.   В известието за образуване на производство Комисията съобщава за образуването на процедурата по разследване, посочва съответния продукт и съответните страни, дава резюме на получената информация, както и предвижда, че всяка релевантна информация следва да бъде предавана на Комисията; в известието се излагат сроковете, в рамките на които заинтересованите страни могат да се явят, да изложат вижданията си в писмена форма и да предоставят информация, ако тези виждания и информация следва да бъдат взети предвид по време на разследването; в известието се излага и срокът, в рамките на който заинтересованите страни могат да кандидатстват за изслушване пред Комисията в съответствие с член 11, параграф 5.

15.   Комисията уведомява износителите, вносителите и представителните сдружения на вносителите или износителите, за които ѝ е известно, че са заинтересовани, както и страната по произход и/или износ и жалбоподателите за образуването на производствата, предоставя, при надлежна защита на поверителната информация, пълния текст на упоменатата в параграф 1 писмена жалба на известните износители и на органите на страната по произход и/или износ, както и го предоставя, при поискване, на други заинтересовани страни. Когато броят на съответните износители е особено голям, пълният текст на писмената жалба може, вместо това, да бъде предоставен само на органите на страната по произход и/или износ или на съответното търговско сдружение.

16.   Разследването на изравнително мито не възпрепятства процедурите по митническото оформяне.

Член 11

Разследване

1.   След образуването на производството, Комисията, като действа в сътрудничество с държавите-членки, започва разследване на общностно ниво. Това разследване обхваща както субсидирането, така и вредата, които биват разследвани едновременно. За целите на представителната констатация, периодът на разследването се определя, по отношение на субсидирането, така че обичайно да обхваща предвидения в член 5 период на разследване. Информацията, която се отнася за период, който е след периода на разследването, обичайно не се взема предвид.

2.   На страните, които получават използваните в разследването на изравнително мито въпросници, се дават поне 30 дни за отговор. Срокът за износителите започва да тече от датата на получаване на въпросника, при което се изхожда от това, че въпросникът е получен една седмица след деня, на който е изпратен на отговарящия или е предаден на съответния дипломатически представител на страната по произход и/или износ. Срокът от 30 дни може да бъде удължен при надлежното съобразяване със сроковете на разследването, доколкото страната мотивира по подходящ начин това удължаване с наличието на особени обстоятелства.

3.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация и последните предприемат всички необходими стъпки, за да отговорят на тези искания. Те изпращат на Комисията исканата информация, заедно с резултатите от всички извършени прегледи, проверки или разследвания. Когато тази информация е от общ интерес или когато нейното предаване е поискано от държава-членка, Комисията препраща информацията на държавата-членка, при условие че не е поверителна; при поверителна информация, Комисията препраща резюме, което не е поверително.

4.   Комисията може да поиска от държавите-членки да извършат всички необходими проверки и прегледи, особено сред вносителите, търговците и производителите в Общността, както и да извършат разследвания в трети страни, при условие че заинтересованите предприятия дадат съгласието си и правителството на въпросната страна е било официално нотифицирано и не възразява срещу това. Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да отговорят на тези искания от Комисията. Служителите на Комисията имат правомощия, ако Комисията или държава-членка поиска това, да помагат на служителите на държавите-членки при изпълнението на техните задължения.

5.   Заинтересованите страни, които са се явили в съответствие с член 10, параграф 14, биват изслушвани, ако са подали, в рамките на срока, определен в публикуваното в Официален вестник на Европейските общности известие, писмено искане за изслушване, което показва, че те са заинтересована страна, която има вероятност да бъде засегната от резултата на производството, както и че са налице конкретни причини, поради които те би следвало да бъдат изслушани.

6.   При поискване, на вносителите, износителите и жалбоподателите, които са се явили в съответствие с член 10, параграф 14, както и на правителството на страната по произход и/или износ се дават възможности да се срещнат със страните, които имат противоположни интереси, така че да могат да бъдат представени противоположните мнения и контрааргументите. Предоставянето на тези възможности трябва да се съобразява с необходимостта от запазване на поверителността и със съгласието на страните. Която и да е страна не е задължена да присъства на такава среща, както и невъзможността да направи това не е в ущърб на страната по отношение на конкретния случай. Устната информация, която се предоставя съгласно настоящия параграф, се взема предвид от Комисията, доколкото бъде потвърдена впоследствие в писмена форма.

7.   При писмено искане, жалбоподателите, правителството на страната по произхода и/или износа, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, потребителите и потребителските организации, които са се явили в съответствие с член 10, параграф 14, могат да извършват преглед на цялата информация, предоставена на Комисията от която и да е страна по разследването, с изключение на подготвените от органите на Комисията или държавите-членки вътрешни документи, доколкото тази информация е релевантна за представянето на техните позиции, не е поверителна по смисъла на член 29 и се използва в разследването. Тези страни могат да дават отговор по информацията и техните коментари се вземат предвид, когато са достатъчно мотивирани.

8.   С изключение на предвидените в член 28 обстоятелства, информацията, която е предоставена от заинтересованите страни, и на която се базират констатациите, се проверява за точност, доколкото е възможно.

9.   За производствата, образувани съгласно член 10, параграф 13, разследването се приключва в рамките на една година, когато това е възможно. Във всеки случай, тези разследвания се приключват в рамките на 13 месеца от образуването им, в съответствие с констатациите, направени съгласно член 13 за гаранциите, или констатациите, направени съгласно член 15 за окончателните мерки.

10.   По време на разследването, Комисията предоставя на страната по произход и/или износ разумна възможност да продължи консултациите, за да изясни фактическата ситуация и да постигне взаимно приемливо решение.

Член 12

Временни мерки

1.   Временни мита могат да бъдат въвеждани, ако:

а)	производствата са образувани в съответствие с член 10;

б)	е публикувано известие за това, както и на заинтересованите страни са дадени адекватни възможности да предоставят информация и да дадат коментари в съответствие с член 10, параграф 14;

в)	предварително е констатирано, че внасяният продукт се възползва от изравнителни субсидии и посредством това е налице вреда за индустрия на Общността; и

г)	интересът на Общността изисква интервенция за предотвратяването на тази вреда.

Временните мита се налагат не по-рано от 60 дни и не по-късно от девет месеца след образуването на производствата.

Размерът на временното изравнително мито не надвишава общия размер на изравнителните субсидии, който е предварително констатиран, но би следвало да бъде по-малък от общия размер, ако по-малкото по размер мито би било адекватно, за да се отстрани вредата за индустрията на Общността.

2.   Временните мита се въвеждат под формата на гаранция и освобождаването на съответните продукти за свободно обращение в Общността се извършва в зависимост от предоставянето на такава гаранция.

3.   Комисията предприема временни мерки след провеждането на консултации, или в случаи на изключителна неотложност, след като информира държавите-членки. В последния случай, консултациите се провеждат най-късно 10 дни след нотифицирането на държавите-членки за предприетите от Комисията мерки.

4.   Когато държава-членка поиска незабавна интервенция от Комисията, и когато са изпълнени условията на първата и втората алинеи от параграф 1, Комисията, в рамките на максимум пет работни дни от получаването на искането, взема решение за това, дали да бъде наложено временно изравнително мито.

5.   Комисията незабавно уведомява Съвета и държавите-членки за всяко решение, което е взето съгласно параграфи 1—4. Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение.

6.   Временните изравнителни мита се налагат за максимален период от четири месеца.

Член 13

Гаранции

1.   Разследванията могат да бъдат прекратени без въвеждането на временни или окончателни мита при получаването на удовлетворителни доброволни гаранции, съгласно които:

а)	страната по произход и/или износ се съгласява да премахне или ограничи субсидията или да вземе други мерки срещу ефектите от нея; или

б)

всеки износител се ангажира да ревизира цените си или да прекрати износа за въпросната зона за времето, през което този износ се възползва от изравнителни субсидии, така че Комисията, след провеждането на консултации, да е убедена, че е отстранен увреждащият ефект на субсидиите. Увеличенията на цените съгласно тези гаранции няма да бъдат по-големи от необходимото за компенсиране размера на изравнителните субсидии, както и следва да бъдат по-малки от размера на изравнителните субсидии, ако тези увеличения биха били адекватни, за да се отстрани вредата за индустрията на Общността.

2.   Комисията може да предлага гаранции, но никоя страна или износител не са задължени да дават такива гаранции. Фактът, че страните или износителите не предлагат такива гаранции или не примат поканата да направят това, по никакъв начин не повлиява разглеждането на случая. Може, обаче, да бъде констатирано, че опасността от причиняването на вреда е по-вероятна, ако субсидираният внос продължи. Гаранциите се изискват или приемат от страните или износителите само, когато е налице предварителна констатация за субсидиране и вреда, причинена от това субсидиране. Освен при извънредни обстоятелства, гаранциите не могат да бъдат предлагани след края на периода, в който могат да бъдат направени бележките съгласно член 30, параграф 5.

3.   Предложените гаранции могат и да не се приемат, ако тяхното приемане се счита за неосъществимо, например когато броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям, или по други причини, включително свързани с общата политика. На съответният износител и/или страната по произход и/или износ могат да бъдат предоставени мотивите, с които се предлага да се отхвърли предложението за гаранция, както и може да се предостави възможност за коментари по тях. Мотивите за отхвърлянето се излагат в окончателното решение.

4.   От страните, които предлагат гаранция, се изисква да представят версия на тази гаранция, която не е поверителна, така че тя да може да бъде предоставена на заинтересованите страни по разследването.

5.   Когато гаранциите са приети след консултации, и когато няма повдигнато възражение в рамките на Консултативния комитет, разследването се прекратява. Във всички други случаи, Комисията незабавно предоставя на Съвета доклад за резултатите от консултациите, заедно с предложение за прекратяване на разследването. Разследването се счита за прекратено, ако в рамките на един месец Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, не е взел друго решение.

6.   Ако гаранциите са приети, разследването на субсидирането и вредата обичайно се приключва. В този случай, ако е налице констатация за липса на субсидиране или вреда, гаранцията автоматично губи сила, с изключение на случаите, в които тази констатация се дължи в голямата си част на съществуването на гаранция. В тези случаи може да бъде изисквано запазването на гаранцията за разумен период от време. В случай, че е налице констатация за наличието на субсидиране или вреда, гаранцията продължава да бъде в сила в съответствие с условията си и разпоредбите на настоящия регламент.

7.   Комисията изиска от всяка страна или износител, чиито гаранции са приети, да предоставя периодично информация относно изпълнението на тези гаранции, както и да разрешава проверка на съответните данни. Неспазването на тези изисквания съставлява неизпълнение на гаранцията.

8.   Когато гаранциите са приети от определени износители в хода на разследването, те се считат, за целите на членове 18, 19, 20 и 22, за влизащи в сила от датата, на която е приключило разследването за страната по произход и/или износ.

9.   При неизпълнение или оттегляне на гаранциите от която и да е страна се налага окончателно мито в съответствие с член 15, въз основа на фактите, установени в контекста на разследването, което е довело до гаранцията, доколкото това разследване е приключило с окончателно решение за субсидията и вредата, както и на съответния износител или страната на произход и/или износ е дадена възможност да представят коментари, освен в случай на оттегляне на гаранцията от износителя или от тази страна.

10.   След провеждането на консултации може да бъде наложено временно мито в съответствие с член 12, въз основа на наличната най-показателна информация, когато има основание да се счита, че гаранцията не се изпълнява, или в случай на неизпълнение или оттегляне на гаранцията, когато разследването, което е довело до гаранцията, не е приключило.

Член 14

Прекратяване без мерки

1.   Ако жалбата е оттеглена, производството може да бъде прекратено, освен ако това оттегляне не би било в интерес на Общността.

2.   Когато след провеждането на консултации се установи, че защитните мерки са излишни, и не е повдигнато възражение в рамките на Консултативния комитет, разследването или производството се прекратява. Във всички други случаи, Комисията незабавно предоставя на Съвета доклад за резултатите от консултациите, заедно с предложение за прекратяване на разследването. Разследването се счита за прекратено, ако Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, не е взел друго решение в рамките на един месец.

3.   Производството се прекратява незабавно, когато е констатирано, че размерът на изравнителните субсидии е de minimis по смисъла на параграф 5, или когато действителният или потенциалният обем на субсидирания внос или вредата са незначителни.

4.   По отношение на образуваното съгласно член 10, параграф 13 производство, вредата се счита обичайно за незначителна, когато пазарният дял на вноса е по-малък от размерите, изложени в член 10, параграф 11. По отношение на разследванията относно вноса от развиващи се страни, обемът на субсидирания внос също се счита за незначителен, ако представлява по-малко от 4 % от общия внос на подобния продукт в Общността, освен ако на вноса от развиващите се страни, чиито индивидуални дялове от общия внос представляват по-малко от 4 %, съвкупно се пада повече от 9 % от общия внос на подобния продукт в Общността.

5.   Размерът на изравнителните субсидии се счита за de minimis, ако е по-малък от 1 % ad valorem, с изключение:

а)	по отношение на разследвания относно внос от развиващи се страни, когато пределната стойност de minimis е 2 % ad valorem, и

б)

за тези развиващи се страни, които са членове на СТО и са упоменати в приложение VII към Споразумението за субсидиите, както и за развиващи се страни, членки на СТО, които изцяло са премахнали експортните субсидии, както е дефинирано в член 3, параграф 4, буква а) от настоящия регламент, когато пределната стойност de minimis на субсидията е 3 % ad valorem; когато прилагането на тази разпоредба зависи от премахването на експортните субсидии, тя се прилага от датата, на която премахването на експортните субсидии е нотифицирано пред Комитета на СТО по субсидиите и изравнителните мерки, и за такъв период, докато експортните субсидии не бъдат предоставяни от въпросните развиващи се страни; действието на тази разпоредба изтича след осем години от датата на влизане в сила на Споразумението за СТО,

при условие че, когато размерът на изравнителните субсидии е под съответното ниво de minimis за отделните износители, се прекратява само разследването и износителите остават предмет на производствата и могат да бъдат отново разследвани при всеки последващ преглед, извършван за съответната страна съгласно членове 18 и 19.

Член 15

Въвеждане на окончателни мита

1.   Когато окончателно констатираните фактически обстоятелства показват съществуването на изравнителни субсидии и вреда, причинена от тях, както и когато интересът на Общността изисква интервенция в съответствие с член 31, Съветът, като действа с просто мнозинство по предложение, представено от Комисията, и след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет, налага окончателно изравнително мито, освен ако субсидията или субсидиите не бъдат оттеглени или е доказано, че съответните износители не реализират повече полза от субсидиите. Когато са в сила временни мита, предложението за окончателни мерки се представя на Съвета не по-късно от един месец преди изтичането на валидността на тези мита. Размерът на изравнителното мито не надвишава размера на изравнителните субсидии, за които е установено съгласно настоящия регламент, че износителите реализират полза от тях, но би следвало да бъде по-малък от общия размер на изравнителните субсидии, ако това по-малко по размер мито би било адекватно, за да се отстрани вредата на индустрията на Общността.

2.   Изравнително мито се налага, в подходящи размери и на недискриминационна основа, върху вноса на продукт, независимо от произхода му, за който е констатирано, че реализира полза от изравнителни субсидии, които причиняват вреда, с изключение на внос от страни, от които са приети гаранции съгласно условията на настоящия регламент. В разпоредбата за въвеждане на митото се определя митото за всеки доставчик или, ако това е неуместно, за съответната страна-доставчик.

3.   Когато Комисията е ограничила разследването в съответствие с член 27, всяко изравнително мито, което се прилага за внос от износители или производители, които са се явили в съответствие с член 27, но не са били включени в разследването, не надвишава средно претегления размер на изравнителните субсидии, определен за включените в селекцията страни. За целите на настоящия параграф, Комисията не взема под внимание всички нулеви и de minimis размери на изравнителни субсидии, както и размерите на изравнителните субсидии, определени при обстоятелствата, упоменати в член 28. Индивидуални мита се прилагат за внос от всеки износител или производител, за когото е изчислен индивидуален размер на субсидиране, както е предвидено в член 27.

Член 16

Обратна сила

1.   Временните мерки и окончателните изравнителни мита се прилагат само за продукти, които влизат в свободно обращение след момента, към който взетата съгласно член 12, параграф 1 или съответно член 15, параграф 1 мярка влиза в сила, съгласно условията на изложените в настоящия регламент изключения.

2.   Когато се прилага временно мито и окончателно констатираните фактически обстоятелства показват съществуването на изравнителни субсидии и вреда, Съветът взема решение, независимо от това дали следва да бъде наложено окончателно изравнително мито, каква част от временното мито следва да бъде окончателно събрана. За тази цел, понятието „вреда“ не включва значителното възпрепятстване на създаването на индустрия на Общността, както и заплаха от значителна вреда, с изключение, когато е констатирано, че без временните мерки би възникнала значителна вреда. Във всички други случаи на такава заплаха или възпрепятстване, всички временни размери се опрощават и окон чателните мита могат да бъдат наложени единствено от датата, на която окончателно е констатирано съществуването на заплаха или значително възпрепятстване.

3.   Ако окончателното изравнително мито е по-голямо от временното мито, разликата не се събира. Ако окончателното мито е по-малко от временното мито, митото се преизчислява. Когато окончателната констатация е отрицателна, временното мито не се потвърждава.

4.   Окончателното изравнително мито може да бъде наложено за продукти, които са внесени за потребление не по-късно от 90 дни преди датата на прилагането на временни мерки, но не и преди датата на образуването на процедура по разследване, при условие че вносът е регистриран в съответствие с член 24, параграф 5, на заинтересованите вносители е дадена възможност от Комисията да представят коментари, и:

а)	са налице критични обстоятелства, при които по отношение на въпросния субсидиран продукт, трудно поправима вреда се причинява от масов внос в относително кратък период от време на продукт, който реализира полза от изравнителни субсидии при условията на настоящия регламент; и

б)	се счита за необходимо, за да се изключи повтарянето на вредата, изравнителните мита за този внос да се определят със задна дата.

5.   В случаите на неизпълнение или оттегляне на гаранциите могат да бъдат въвеждани окончателни мита за стоки, които са внесени за свободно обращение не по-късно от 90 дни преди прилагането на временните мерки, доколкото вносът е регистриран в съответствие с член 24, параграф 5 и всяко такова определяне със задна дата не се прилага за внос преди неизпълнението или оттеглянето на гаранцията.

Член 17

Срок на действие

Изравнителната мярка е в сила само в степента и за времето, които са необходими, за да се противодейства на изравнителните субсидии, които причиняват вреда.

Член 18

Прегледи при изтичането на срока на действие

1.   Срокът на действие на окончателна изравнителна мярка изтича пет години след въвеждането ѝ или пет години от датата на последния преглед, който обхваща както субсидирането, така и вредата, освен ако при прегледа се установи, че изтичането на срока по всяка вероятност би довело до продължаване или повтаряне на субсидирането и на вредата. Прегледът при изтичането на срока се инициира от Комисията или по искане, което е направено от производителите в Общността или от тяхно името, и мярката остава в сила в зависимост от резултата на този преглед.

2.   Прегледът при изтичането на срока се инициира, ако в искането се съдържат достатъчно доказателства за това, че изтичането на срока на мерките по всяка вероятност би имало за резултат продължаване или повтаряне на субсидирането и вредата. Тази вероятност може например да бъде показана чрез доказателства за продължаващото субсидиране и вредата или доказателства за това, че отстраняването на вредата се дължи отчасти или единствено на съществуването на мерките, или доказателства за това, че обстоятелствата при износителите или пазарните условия са такива, че биха показали вероятността за бъдещо ощетяващо субсидиране.

3.   При извършването на разследванията съгласно настоящия член, на износителите, вносителите, страната по произход и/или износ и производителите в Общността се предоставя възможност да разширят, отхвърлят или коментират по въпросите, изложени в искането за преглед, и заключенията се правят при надлежното съблюдаване на всички релевантни и документирани по подходящ начин доказателства, които са представени във връзка с въпроса дали изтичането на срока на действие на мерките би довело по всяка вероятност до продължаване или повтаряне на субсидирането и вредата.

4.   Известие за предстоящото изтичане на срока на действие се публикува в Официален вестник на Европейските общности в подходящ момент през последната година от прилагането на мерките, както е дефинирано в настоящия член. Поради това, производителите в Общността имат право да подадат не по-късно от три месеца преди края на петгодишния период искане за преглед в съответствие с параграф 2. Публикува се и известие, в което се съобщава за действителното изтичане на срока на действие на мерките съгласно настоящия член.

Член 19

Междинни прегледи

1.   Когато това е обосновано, преглед може да бъде извършван и по отношение на необходимостта от запазване на мерките, по инициатива на Комисията, по искане на държава-членка или, при условие че разумен период от поне една година е изтекъл от въвеждането на окончателната мярка, по искане на износителите, вносителите или производителите в Общността или на страната по произход и/или износ, което съдържа достатъчно доказателства, аргументиращи необходимостта от този междинен преглед.

2.   Междинният преглед се инициира, ако искането съдържа достатъчно доказателства за това, че запазването на мярката не е повече необходимо за компенсирането на изравнителната субсидия и/или че вредата по всяка вероятност не би продължила или не би се повторила, ако мярката бъде премахната или променена, или че съществуващата мярка не е или вече не е достатъчна, за да противодейства на изравнителната субсидия, която причинява вреда.

3.   Когато наложените изравнителни мита са по-малки от размера на констатираните изравнителни субсидии, се инициира междинен преглед, ако производителите в Общността представят достатъчно доказателства за това, че митата не са довели до никакво движение или са довели до недостатъчно движение на препродажбените цени на внасяния продукт в Общността. Ако при разследването се докаже, че твърденията са верни, изравнителните мита могат да бъдат увеличени, за да се достигне увеличението на цената, което е необходимо за отстраняване на вредата; увеличеното ниво на митото, обаче, не надвишава размера на изравнителните субсидии.

4.   При извършването на разследвания съгласно настоящия член, Комисията може, inter alia, да провери дали обстоятелствата по отношение на субсидирането и вредата са се променили значително или дали съществуващите мерки постигат планираните резултати за отстраняването на вредата, която е констатирана съгласно член 8. По отношение на това, при окончателната констатация се вземат предвид всички релевантни и напълно документирани доказателства.

Член 20

Ускорени прегледи

Всеки износител, чийто износ е предмет на окончателно изравнително мито, но който, по други причини, различни от отказ за сътрудничество с Комисията, не е бил индивидуално разследван по време на първоначалното разследване, има право при поискване на ускорен преглед, за да може Комисията незабавно да определи индивидуална ставка на изравнителното мито за този износител. Този преглед се инициира след провеждането на консултации с Консултативния комитет и след като на производителите в Общността е дадена възможност да представят коментари.

Член 21

Възстановяване

1.   Независимо от член 18, даден вносител може да поиска възстановяване на събраните мита, когато е видно, че изравнителните субсидии, на базата на които са платени митата, са премахнати или техният размер е намален до ниво, което е под нивото на действащото мито.

2.   Вносителят подава искане до Комисията за възстановяване на изравнителните мита. Искането се предоставя чрез държавата-членка, на територията на която продуктите са били освободени за свободно обращение, в рамките на шест месеца от датата, на която размерът на окончателните мита, които следва да бъдат наложени, е бил надлежно определен от компетентните органи, или от датата, на която е взето решение за окончателното получаване на гаранциите за временното мито. Държавите-членки препращат незабавно искането на Комисията.

3.   Искането за възстановяване се счита за надлежно подкрепено с доказателства, само ако съдържа прецизна информация за предявявания размер на възстановяване на изравнителните мита и за цялата митническа документация, която се отнася до изчисляването и плащането на този размер. То включва и доказателства, за индикативен период от време, относно размера на изравнителните субсидии за износителя или производителя, за когото се прилага митото. В случаите, в които вносителят не е свързано лице с въпросния износител или производител и тази информация не е непосредствено на разположение, или когато износителят или производителят не е склонен да я предостави на вносителя, в искането се съдържа декларация на износителя или производителя, че размерът на изравнителните субсидии е намален или изравнителните субсидии са премахнати съгласно настоящия член, както и че съответните доказателства в подкрепа на това ще бъдат представени на Комисията. Ако тези доказателства не бъдат предоставени от износителя или производителя в рамките на разумен период от време, то искането се отхвърля.

4.   Комисията, след провеждане на консултации в рамките на Консултативния комитет, взема решение дали и до каква степен да се удовлетвори искането, или може да вземе решение по всяко време да инициира междинен преглед, при което информацията и данните от този преглед, извършен в съответствие с приложимите за тези прегледи разпоредби, се използват за констатирането дали и до каква степен е оправдано възстановяването. Възстановяванията на митата обичайно се извършват в рамките на 12 месеца и при никакви обстоятелства не повече от 18 месеца след датата, на която е направено надлежно подкрепеното с доказателства искане за възстановяване от даден вносител на продукта, който е предмет на изравнителното мито. Изплащането на сумите по всяко разрешено възстановяване обичайно следва да бъде направено от държавите-членки в рамките на 90 дни от гореупоменатото решение.

Член 22

Общи разпоредби за прегледите и възстановяването

1.   За всеки преглед, който се извършва съгласно членове 18, 19 и 20, се прилагат съответните разпоредби на членове 10 и 11, с изключение на тези относно сроковете. Всеки такъв преглед се извършва експедитивно и обичайно приключва в рамките на 12 месеца от датата на инициирането му.

2.   Прегледите съгласно членове 18, 19 и 20 се инициират от Комисията след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет. Когато е обосновано въз основа на прегледите, мерките се отменят или запазват съгласно член 18, или се отменят, запазват или изменят съгласно членове 19 и 20 от органа на Общността, който отговаря за тяхното въвеждане. Когато мерките са отменени за отделни износители, но не и за страната като цяло, тези износители остават предмет на производството и могат да бъдат разследвани отново при всеки последващ преглед, който се извършва за страната съгласно настоящия член.

3.   Когато прегледът на мерките съгласно член 19 се извършва в края на срока им на действие, както е дефинирано в член 18, мерките също са предмет на разследване съгласно разпоредбите на член 18.

4.   Ако обстоятелствата не са се променили, при всички прегледи или разследвания на възстановяване съгласно членове 18—21, Комисията прилага същата методология, както в разследването, довело до митото, при надлежно съобразяване с членове 5, 6, 7 и 27.

Член 23

Заобикаляне

1.   Ако се извършва заобикаляне на действащите мерки, наложените съгласно настоящия регламент изравнителни мита могат да бъдат разширявани до внос от трети страни на подобни продукти или части от тях. Заобикалянето се дефинира като промяна в структурата на търговията между трети страни и Общността, която произтича от практика, процес или работа, за които освен въвеждането на митото няма достатъчен мотив или икономическа обосновка, доколкото са налице доказателства, че помощният ефект на митото е подценяван по отношение на цените и/или количествата на подобните продукти, и че внасяният подобен продукт и/или части от него продължават да реализират полза от субсидията.

2.   Ако искането съдържа достатъчно доказателства относно изложените в параграф 1 фактори, се инициират разследвания съгласно настоящия член. Инициирането се извършва, след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет, посредством регламент на Комисията, който също така инструктира митническите органи да регистрират вноса в съответствие с член 24, параграф 5 или да искат гаранции. Разследванията се извършват от Комисията, която може да бъде подпомагана от митническите органи, и се приключват в рамките на девет месеца. Ако окончателно констатираните фактически обстоятелства обосновават разширяването на мерките, това се извършва от Съвета, като действа с просто мнозинство и по предложение на Комисията, от датата на въвеждане на регистрацията съгласно член 24, параграф 5 или датата на поискване на гаранциите. Съответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на процедурите за инициирането и провеждането на разследванията се прилагат съгласно този член.

3.   Ако продуктите са придружавани от митнически сертификат, с който се декларира, че внасянето на стоките не представлява заобикаляне, то те не са предмет на регистрация съгласно член 24, параграф 5 или на мерки. Тези сертификати могат да бъдат издавани на вносителите при писмено искане след разрешение, получено с решение на Комисията след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет, или решение на Съвета за налагане на мерки, и остават в сила за периода и при условията, определени в съответните решения.

4.   Нищо в настоящия член няма да възпрепятства обичайното прилагане на действащите разпоредби относно митата.

Член 24

Общи разпоредби

1.   Временните или окончателните изравнителни мита се въвеждат чрез регламент и се събират от държавите-членки в определените форма и ставка и съгласно другите критерии, установени в регламента, с който се въвеждат. Също така, тези мита се събират независимо от митата, данъците и другите налози, които обичайно се налагат върху вноса. Никой продукт не е предмет едновременно на антидъмпингови и изравнителни мита за целите на справянето с една и съща ситуация, която произлиза от дъмпинг или от експортно субсидиране.

2.   Регламентите, с които се въвеждат временни или окончателни изравнителни мита, както и регламентите или решенията, с които се приемат гаранции или се прекратяват разследвания или производства, се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. В тези регламенти или решения се съдържат по-конкретно, при надлежната защита на поверителната информация, имената на износителите, ако е възможно, или заинтересованите страни, описанието на продукта и резюмето на фактите и съображенията, които са релевантни за констатирането на субсидията и вредата. Във всеки един от случаите, на известните заинтересовани страни се изпраща копие от регламента или решението. Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат, mutatis mutandis, за прегледите.

3.   Съгласно настоящия регламент могат да бъдат приемани специални разпоредби, по-конкретно по отношение на общата дефиниция на концепцията за произхода, която се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на митнически кодекс на Общността (5).

4.   В интерес на Общността, наложените съгласно настоящия регламент мерки могат, след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет, да бъдат суспендирани с решение на Комисията за период от девет месеца. Суспендирането може да бъде удължено за допълнителен период от време, който не надвишава една година, ако Съветът вземе решение за това, като действа с просто мнозинство по предложение на Комисията. Мерките могат да бъдат суспендирани, само ако пазарните условия временно са се променили до такава степен, че вредата по всяка вероятност не би се подновила в резултат на суспендирането, при условие че на индустрията на Общността е дадена възможност да представи коментари и тези коментари са взети предвид. Мерките могат да бъдат възстановени по всяко време и след провеждането на консултации, ако причината за суспендирането вече не е валидна.

5.   Комисията може, след провеждането на консултации в рамките на Консултативния комитет, да инструктира митническите органи да предприемат подходящи стъпки, за да регистрират вноса, така че мерките да могат впоследствие да бъдат прилагани срещу този внос от датата на регистрацията. Изискването за регистрация на вноса може да бъде въведено по искане на индустрията на Общността, в което се съдържат достатъчно доказателства за мотивирането на тази мярка. Регистрацията се въвежда с регламент, в който се определят целта на мярката и, ако е уместно, планираният размер на възможното бъдещо задължение. Изискването за регистрация на вноса не може да бъде въведено за период, който е по-дълъг от девет месеца.

6.   Държавите-членки докладват на Комисията ежемесечно за вноса на продукти, които са предмет на разследване и на мерки, както и за размера на събраните мита съгласно настоящия регламент.

Член 25

Консултации

1.   Всички консултации, които са предвидени в настоящия регламент, с изключение на назованите в членове 10, параграф 9 и член 11, параграф 10, се провеждат в рамките на Консултативния комитет, който се състои от представители на всяка държава-членка и представител на Комисията като председател. Консултациите се провеждат по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията незабавно и в рамките на период от време, който позволява спазването на сроковете, определени в настоящия регламент.

2.   Комитетът се свиква от неговия председател. Последният предоставя на държавите-членки възможно най-бързо всяка необходима информация.

3.   Когато е необходимо, консултациите могат да се провеждат само в писмена форма; в този случай, Комисията нотифицира държавите-членки и определя период, в рамките на който те имат право да изразят становищата си или да поискат устна консултация, която се организира от председателя, при условие че тази устна консултация може да се състои в рамките на период от време, който позволява спазването на сроковете, определени с настоящия регламент.

4.   Консултациите обхващат, по-специално:

а)	съществуването на изравнителни субсидии и методите за определяне на техния размер;

б)	съществуването и степента на вредата;

в)	причинната връзка между субсидирания внос и вредата;

г)	мерките, които са подходящи при наличните обстоятелства за предотвратяване или отстраняване на вредата, причинена от изравнителните субсидии, както и насоките и средствата за въвеждането на тези мерки.

Член 26

Контролни посещения

1.   Когато счита за уместно, Комисията осъществява посещения с цел проверка на архивите на вносителите, износителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации, за да провери информацията, предоставена за субсидирането и вредата. Контролно посещение може да не се осъществява, ако липсва надлежен и навременен отговор.

2.   Ако е необходимо, Комисията може да извършва разследвания в трети страни, при условие че получи съгласието на съответните предприятия да нотифицира въпросната страна, както и за това, последната да не се противопоставя на разследването. Веднага след като бъде получено съгласието на съответните предприятия, Комисията следва да нотифицира страната по произход и/или износ за имената и адресите на предприятията, които ще бъдат посетени, както и за договорените дати.

3.   Съответните предприятия биват уведомявани за естеството на информацията, която следва да се провери по време на контролните посещения, както и за всяка допълнителна информация, която е необходимо да бъде предоставена по време на тези посещения, въпреки че това не следва да попречи на направените по време на проверката искания за повече подробности, които да бъдат предоставени в светлината на получената информация.

4.   При извършваните съгласно параграфи 1, 2 и 3 разследвания, Комисията се подпомага от длъжностни лица на тези държави-членки, които поискат това.

Член 27

Селективна проверка

1.   В случаите, в които броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, типовете на продукта или сделките е голям, разследването може да бъде ограничено до:

а)	разумен брой страни, продукти или сделки чрез използването на селекции, които се извършват чрез обичайната статистическа процедура на базата на информацията, налична към момента на селекцията; или

б)	най-големия представителен обем на производството, продажбите или износа, който може да бъде разследван по приемлив начин в рамките на разполагаемото време.

2.   Изборът на страните, типовете продукти или сделките, който се извършва съгласно настоящия член, е отговорност на Комисията, въпреки че той се извършва приоритетно след консултация и със съгласието на заинтересованите страни, доколкото тези страни са се явили в рамките на три седмици от образуването на процедурата по разследване и предоставят на разположение достатъчно информация, с цел да се извърши представителна селекция.

3.   В случаите, в които разследването е ограничено съгласно настоящия член, за всеки износител или производител, който не е селектиран предварително, и който предоставя необходимата информация в рамките на сроковете, предвидени в настоящия регламент, се изчислява индивидуален размер на изравнителното субсидиране, с изключение когато броят на износителите или производителите е толкова голям, че индивидуалните проверки биха били прекалено трудни и биха възпрепятствали навременното приключване на разследването.

4.   Ако е взето решение за селекция, както и съществува известна степен на липса на сътрудничество от някоя от избраните или всички страни, която по всяка вероятност засяга съществено резултата от разследването, може да бъде направена нова селекция. Ако, обаче, съществува значителна степен на липса на сътрудничество или няма достатъчно време за нова селекция, се прилагат съответните разпоредби на член 28.

Член 28

Липса на сътрудничество

1.   Ако дадена заинтересована страна отказва достъп или по друг начин не предоставя необходимата информация в рамките на сроковете, предвидени в настоящия регламент, или значително възпрепятства разследването, то могат да бъдат направени временни или окончателни констатации, положителни или отрицателни, на базата на наличните факти.

Ако се установи, че дадена заинтересована страна е предоставила невярна или подвеждаща информация, то тази информация не се взема предвид и се използват наличните факти.

Заинтересованите страни следва да бъдат уведомявани за последиците от липсата на сътрудничество.

2.   Ако отговорът не бъде изпратен по електронен път, това не се счита за липса на сътрудничество, при условие че заинтересованата страна покаже, че представянето на изисквания отговор би имало за резултат необосновани допълнителни затруднения или необоснован допълнителен разход.

3.   Когато предоставената от заинтересованата страна информация не е идеална във всички аспекти, тя не следва, въпреки това, да не бъде вземана предвид, при условие че всички недостатъци не са такива, че излишно да обременяват съответните и надеждни констатации, информацията е предоставена по подходящ начин и навременно и е проверяема, както и страната е действала по най-добрия възможен за нея начин.

4.   Ако доказателствата или информацията не са приети, страната, която ги предоставя, бива незабавно информирана за съответните мотиви и ѝ се дава възможност да представи допълнителни разяснения в рамките на определения срок. Ако разясненията се считат за незадоволителни, мотивите за отхвърлянето на тези доказателства или информацията биват оповестявани и излагани в публикувани констатации.

5.   Ако констатациите, включително тези относно размера на изравнителните субсидии, се базират на разпоредбите на параграф 1, включително предоставената в жалбата информация, те се проверяват, когато е уместно и при надлежно съблюдаване на сроковете на разследването, при позоваване на информация от други независими източници, която може да е налична, като публикувани ценови листи, официална статистика за вноса и митнически данни, или информация, която е получена от други заинтересовани страни по време на разследването.

6.   Ако дадена заинтересована страна не сътрудничи или сътрудничи само отчасти, като по този начин се отказва съответната информация, резултатът може да е по-малко благоприятен за страната в сравнение с този, ако би сътрудничила.

Член 29

Поверителност

1.   Всяка информация, която по естеството си е поверителна (например, поради това, че нейното разкриване би било от значително конкурентно предимство за конкурент или би имало значителен неблагоприятен ефект върху лицето, което предоставя информацията, или върху лицето, от което той е придобил информацията), или която се предоставя на поверителна основа от страните по разследването, се третира, ако това е достатъчно мотивирано, като такава от съответните органи.

2.   От заинтересованите страни, които предоставят поверителна информация, се изисква да предоставят резюме на информацията, което не е поверително. Това резюме е достатъчно подробно, за да позволи съответното разбиране на същината на информацията, която е предоставена поверително. При изключителни обстоятелства, тези страни могат да посочат, че информацията не е податлива на резюмиране. При такива изключителни обстоятелства трябва да бъдат изложени причините, поради които резюмирането не е възможно.

3.   Ако се счита, че дадено искане за поверителност не е обосновано и ако лицето, което предоставя информацията, не е склонно да я предостави или да разреши разкриването ѝ в обобщена или съкратена форма, тази информация може да не бъде взета предвид, освен ако може да бъде доказано по удовлетворителен начин от подходящи източници, че информацията е вярна. Исканията за поверителност не се отхвърлят посредством арбитраж.

4.   Настоящия член не възпрепятства разкриването на обща информация от органите на Общността, и по-конкретно мотивите, с които са взети решенията съгласно настоящия регламент, нито разкриването на доказателствата, на които органите на Общността се осланят, доколкото това е необходимо за разясняването на тези мотиви в съдебните производства. Това разкриване трябва да се съобрази със законните интереси на заинтересованите страни да не бъдат разгласявани техните търговски или държавни тайни.

5.   Съветът, Комисията и държавите-членки или техните служители не разкриват която и да е получена съгласно настоящия регламент информация без специалното разрешение на нейния доставчик, ако последният е поискал поверително третиране. Обмените на информация между Комисията и държавите-членки или всяка информация относно консултациите, проведени съгласно член 25, или консултациите, описани в член 10, параграф 9 и член 11, параграф 10, или всички вътрешни документи, подготвени от органите на Общността или държаните-членки, няма да бъдат разгласявани, с изключение на предвиденото в настоящия регламент.

6.   Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва единствено за целите, за които е била поискана.

Член 30

Разкриване

1.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, както и страната по произход и/или износ, могат да поискат разкриване на съществените факти или съображения, на базата на които са наложени временни мерки. Исканията за това разкриване се правят в писмена форма, незабавно след налагането на временните мерки, както и разкриването се извършва в писмена форма, възможно най-бързо след това.

2.   Упоменатите в параграф 1 страни могат да поискат окончателно разкриване на съществените факти и съображения, на базата на които се възнамерява да бъде препоръчано налагането на окончателни мерки или прекратяването на разследване или производства без налагането на мерки, като се обръща специално внимание върху разкриването на всички факти или съображения, които са различни от използваните за които и да било временни мерки.

3.   Исканията за окончателно разкриване се адресират до Комисията в писмена форма и в случаите, в които е въведено временно мито, се получават не по-късно от един месец след публикуването за налагането на това мито. Когато не е наложено временно мито, на страните се дава възможност да поискат окончателно разкриване в рамките на сроковете, определени от Комисията.

4.   Окончателното разкриване се извършва в писмена форма. То се извършва, при надлежната защита на поверителната информация, възможно най-бързо и обичайно не по-късно от един месец преди окончателното решение или предоставянето от Комисията на каквото и да е предложение за окончателна мярка съгласно членове 14 и 15. Когато Комисията не може да разкрие определени факти или съображения към този момент, последните се разкриват възможно най-бързо след това. Разкриването не засяга каквото и да е последващо решение, което може да бъде взето от Комисията или Съвета, но ако това решение се базира на други факти и съображения, последните се разкриват възможно най-бързо.

5.   Бележките, които са направени след окончателното разкриване, се вземат предвид, само ако са получени в рамките на период, който се определя от Комисията за всеки отделен случай и е поне 10 дни, като се отдава подобаващо внимание на неотложността на въпроса.

Член 31

Общностен интерес

1.   Констатацията за това, дали интересът на Общността изисква интервенция, следва да се базира на оценката на различните интереси, взети като едно цяло, включително интересите на местната индустрия и потребителите; констатацията съгласно настоящия член се прави, само когато на всички страни е дадена възможност да представят вижданията си съгласно параграф 2. При това проучване, специално внимание се отдава на необходимостта от премахване на ефектите от субсидирането и причинената от него вреда, които се изразяват в нарушаване на търговията, както и на възстановяването на ефективната конкуренция. Мерките, които са определени въз основа на констатирането на субсидиране и вреда, могат да не бъдат прилагани, ако органите могат да достигнат чрез цялата предоставена информация до ясното заключение, че прилагането на тези мерки не е в интерес на Общността.

2.   За да могат органите по надлежен начин да се съобразят с всички виждания и информация при вземането на решение за това, дали въвеждането на мерките е в интерес на Общността, жалбоподателите, вносителите, техните представителни сдружения и представителни потребителски организации могат, в рамките на сроковете, определени в известието за инициирането на процедура по разследване на изравнителното мито, да се явят и да предоставят информация на Комисията. Информацията или подходящо резюме се предоставя на другите страни, определени в настоящия параграф, като последните имат право да дадат отговор по нея.

3.   Страните, които са действали в съответствие с параграф 2, могат да поискат изслушване. Тези искания се удовлетворяват, ако са представени в рамките на сроковете, определени в параграф 2, и ако в тях се излагат причините във връзка с интереса на Общността, поради които страните следва да бъдат изслушани.

4.   Страните, които са действали в съответствие с параграф 2, могат да представят коментари по прилагането на каквито и да било въведени временни мита. Тези коментари се получават в рамките на един месец от прилагането на мерките, ако следва да бъдат взети предвид, както и те самите или подходящо резюме от тях се предоставят на другите страни, които имат право да дадат отговор по коментарите.

5.   Комисията проверява надлежно предоставената информация, както и степента на нейната представителност; резултатите от този анализ, заедно със становище по тях, се предават на Консултативния комитет. Балансът на изразените в Комитета виждания се взема предвид от Комисията при всяко предложение, направено съгласно членове 14 и 15.

6.   Страните, които са действали в съответствие с параграф 2, могат да поискат да им бъдат представени фактите и съображенията, въз основа на които има вероятност да бъдат взети окончателни решения. Тази информация се предоставя до степента, до която е възможно, и без да се накърнява всяко последващо решение, взето от Комисията или от Съвета.

7.   Информацията се взема предвид, само ако е подкрепена с реални доказателства за нейната достоверност.

Член 32

Отношение между мерките по изравнителните мита и многостранните мерки

Ако по отношение на внасяния продукт се вземат мерки за противодействие, които се въвеждат в рамките на процедурите за разрешаване на спорове съгласно Споразумението за субсидиите, и тези мерки са подходящи за отстраняването на вредата, причинена от изравнителните субсидии, всяко изравнително мито, което е въведено по отношение на този продукт, незабавно се суспендира или отменя по подходящ начин.

Член 33

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на:

а)	всички специални правила, които са установени в споразумения, сключени между Общността и трети страни;

б)

регламентите на Общността в селскостопанския сектор и Регламент (ЕО) № 3448/93 от 6 декември 1993 г. относно определянето на търговски споразумения, приложими за определени стоки, произтичащи от обработката на селскостопански продукти (6), Регламент (ЕИО) № 2730/75 от 29 октомври 1975 г. относно глюкозата и лактозата (7) и Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно за общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин (8); настоящият регламент функционира като допълнение към тези регламенти, както и като изключение от всички разпоредби от тях, които засягат прилагането на изравнителни мита;

в)	специални мерки, при условие че тези мерки не са в противоречие на задълженията съгласно ГАТТ.

Член 34

Отменяне на съществуващото законодателство и преходните мерки

Регламент (ЕО) № 3284/94 се отменя.

Отменянето на Регламент (ЕО) № 3284/94 не засяга, обаче, валидността на образуваните съгласно него производства.

Позоваванията на Регламенти (ЕИО) № 2423/88 и (ЕО) № 3284/94 се тълкуват като позовавания на настоящия регламент, когато това е уместно.

Член 35

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ С 99, 26.3.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 209, 2.8.1988 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 522/94 (ОВ L 66, 10.3.1994 г., стр. 10).

(3)  ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 22. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1252/95 (ОВ L 122, 2.6.1995 г., стр. 2).

(5)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 17, 21.1.1997 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 318, 20.12.1993 г., стр. 18.

(7)  ОВ L 281, 1.11.1975 г., стр. 20. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 2931/95 (ОВ L 307, 20.12.1995 г., стр. 10).

(8)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 104. Регламент, последно изменен с Регламент на Комисията (ЕО) № 2916/95 (ОВ L 305, 19.12.1995 г., стр. 49).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА ЕКСПОРТНИ СУБСИДИИ

а)	Предоставянето от правителството на преки субсидии на предприятия или индустрия в зависимост от износа.

б)	Системи за задържане на валута или всички подобни практики, които включват експортна премия.

в)	Вътрешни транспортни и спедиторски налози върху пратки за износ, които се определят или предписват от правителствата, при по-благоприятни условия спрямо местните пратки.

г)

Прякото или косвено предоставяне от правителствата или техните служби, в рамките на държавни програми, на внесени или местни продукти или услуги за използване в производството на изнасяни стоки, при по-благоприятни условия спрямо предоставянето на подобни или пряко конкуриращи се продукти или услуги за използване в производството на стоки за местно потребление, ако (в случая на продуктите) тези условия са по-благоприятни спрямо съществуващите търговски условия (1) за техните износители на световните пазари.

д)	Пълното или частично освобождаване, опрощаване или отложено плащане, което се отнася специално за износ, на преки данъци (2) или социални осигуровки, платени или платими от индустриални или търговски предприятия (3).

е)	Разрешаването на специални намаления при изчисляването на данъчната основа за преките данъци, които намаления са пряко свързани с износа или извършването на износа, в допълнение към тези, които са предоставени по отношение на производството за местно потребление.

ж)	Освобождаването или опрощаването на косвени данъци (2) върху производството и дистрибуцията на изнасяните продукти, чийто размер превишава размера на косвените данъци, с които се облага производството и дистрибуцията на подобни продукти за местно потребление.

з)

Освобождаването, опрощаването или отлагане плащането на кумулативни косвени данъци (2), които са дължими на предварителен етап върху стоките или услугите, използвани в производството на изнасяните продукти, чийто размер превишава размера на освобождаването, опрощаването или отлагане плащането на подобни кумулативни косвени данъци, дължими на предварителен етап върху стоките или услугите, използвани в производството на подобни продукти за местно потребление; освобождаването, опрощаването или отлагане плащането на кумулативните косвени данъци на предварителния етап върху изнасяните продукти може да се извършва, обаче, само когато това не важи за подобни продукти за местно потребление, доколкото кумулативните косвени данъци на предварителния етап се налагат върху суровините, които се влагат в производството на изнасяния продукт (при което отпадъците се вземат предвид в обичайния им обхват) (4). Тази точка се тълкува в съответствие с указанията за влагане на суровини в производствения процес, които се съдържат в приложение II.

и)

Опрощаването или възстановяването на налозите при внос (2), чийто размер превишава размера на тези, с които се облагат внасяните суровини, влагани в производството на изнасяния продукт (при което отпадъците се вземат предвид в обичайния им обхват); дадено предприятие може, обаче, да използва в конкретни случаи определено количество суровини от местния пазар, което е равно и има същите качество и характеристики като на внасяните суровини, които да замени, за да реализира печалба от тази разпоредба, ако вносът и съответните операции по износа се извършат в рамките на разумен период от време, който не надвишава две години. Тази точка се тълкува в съответствие с насоките за влагане на суровини в производствения процес, които се съдържат в приложение II, както и насоките, които се съдържат в приложение III, за констатиране на системи с възстановяване за заместители, които представляват изравнителни субсидии.

й)

Предоставянето от правителствата (или специални институции, контролирани от правителствата) на гаранция по експортни кредити или застрахователни програми, на застрахователни или гаранционни програми срещу увеличения на разходите за изнасяните продукти или програми за покриване на валутен риск по високи ставки, които не могат да покрият дългосрочните оперативни разходи и загуби на програмите.

к)

Предоставянето от правителствата (или специални институции, контролирани и/или подчинени на тях) на експортни кредити по ставки, които са по-ниски от тези, които те в действителност следва да заплащат, за да си набавят тези средства (или следва да заплащат, ако ги заемат на международни капиталови пазари, за да си набавят средства със същите падеж и кредитни условия, както и деноминирани в същата валута като на експортния кредит), или заплащането от тях на всички или част от разходите, направени от износителите или финансовите институции за набавянето на кредити, доколкото се използват за получаването на съществено предимство по отношение на условията на експортния кредит. Ако, обаче, даден член на СТО е страна по международен ангажимент в областта на държавните експортни кредити, по която поне 12 от първите членове на СТО са били страна към 1 януари 1979 г. (или последващ ангажимент, който е бил приет от тези членове), или ако даден член на СТО прилага на практика разпоредбите на съответния ангажимент относно лихвените проценти, то практиката по експортното кредитиране, която съответства на тези разпоредби, не се счита за експортна субсидия.

л)	Всяко друго използване на публични средства, което представлява експортна субсидия по смисъла на член XVI от ГАТТ 1994.

---

(1)  Понятието „съществуващ на търговска основа“ означава, че изборът между местните и внасяните продукти не е ограничен и зависи само от търговските съображения.

(2)  По смисъла на настоящия регламент:

—	понятието „преки данъци“ означава данъци върху възнагражденията, печалбата, лихвите, наемите, лицензионните такси и всички други форми на доход, както и данъци върху собствеността върху недвижимо имущество,

—	понятието „налози при внос“ означава мита и други фискални налози, които не са изброени другаде в този списък, и с които се облага вносът,

—

понятието „косвени данъци“ означава данъци върху продажбите, акцизни данъци, данъци върху оборота, данъци върху добавената стойност, данъци върху концесиите, гербови данъци, данъци върху трансфери, стоково-материални наличности и оборудване, гранични налози, както и всички данъци, които са различни от преките данъци и налозите при внос,

—	„косвени данъци на предварителен етап“ са тези, с които се облагат стоките или услугите, използвани пряко или косвено при производството на продукта,

—	„кумулативни косвени данъци“ са многофазни данъци, които се налагат при отсъствието на механизъм за последващо преизчисляване на данъка, ако стоките или услугите, които се облагат на определен производствен етап, се използват в по-късен производствен етап,

—	„опрощаването“ на данъци включва възстановяването или намаляването на данъци,

—	„опрощаването или възстановяването“ включва пълното или частично освобождаване или отлагане плащането на налози при внос.

(3)  Отлагането на плащането не може да представлява експортна субсидия, когато например се събират подходящи лихви.

(4)  Буква з) не се прилага за системи за данък върху добавената стойност и съществуващото вместо това гранично данъчно изравняване; проблемът за прекомерното опрощаване на данъци върху добавената стойност е обхванат изключително в буква ж).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАСОКИ ЗА КОНСУМИРАНЕТО И ВЛАГАНЕТО НА СУРОВИНИ В ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРОЦЕС (1)

I

1.   Системите за намаляване на косвените данъци могат да допускат освобождаването, опрощаването или отлагане плащането на кумулативни косвени данъци, които са дължими на предварителен етап върху суровините, които се влагат в производството на изнасяния продукт (при което отпадъците се вземат предвид в обичайния им обхват). По подобен начин, системите за възстановяване могат да допускат опрощаването или възстановяването на налози при внос, с които се облагат суровините, влагани в производството на изнасяния продукт (при което отпадъците се вземат предвид в обичайния им обхват).

2.   Примерният списък от експортни субсидии в приложение I се позовава на понятието „суровини, които се влагат в производството на изнасяния продукт“ в букви з) и и). Съгласно буква з), системите за намаляване на косвените данъци могат да представляват експортна субсидия до степента, до която те са в резултират от освобождаването, опрощаването или отлагане плащането на кумулативни косвени данъци, които са дължими на предварителен етап, и чийто размер превишава размера на тези данъци, с които действително се облагат суровините, влагани в производството на изнасяния продукт. Съгласно буква и), системите за възстановяване могат да представляват експортна субсидия до степента, до която те са резултат от опрощаване или възстановяване на налози при внос, чийто размер превишава размера на тези данъци, с които действително се облагат суровините, влагани в производството на изнасяния продукт. В двете букви е определено, че при констатациите относно влагането на суровини в производството на изнасяния продукт, отпадъците се вземат предвид в обичайния им обхват. Буква и) предвижда и заместване, когато това е уместно.

II

3.   При проверката относно влагането на суровините в производството на изнасяния продукт, която се извършва като част от разследването по изравнително мито съгласно настоящия регламент, Комисията трябва да процедира на следната основа.

4.   Когато се твърди, че дадена система за намаляване на косвен данък или дадена система за възстановяване води до субсидия, поради прекомерното намаляване или възстановяване на косвените данъци или налозите при внос върху суровини, които са вложени в производството на изнасяния продукт, Комисията трябва обичайно първо да констатира, дали правителството на страната износител има на разположение и прилага система или процедура, посредством която да се потвърди, кои суровини са вложени в производството на изнасяния продукт, както и в какви размери. Когато се констатира, че такава система или процедура се прилага, Комисията трябва обичайно след това да провери системата или процедурата, за да констатира, дали последната е подходяща, ефективна за планираната цел, както и дали се основава на общоприетите търговски практики в страната на износ. Комисията може да счете за необходимо да извърши, в съответствие с член 26, параграф 2, определени практически тестове, с цел да провери информацията или да се увери, че системата или процедурата се прилагат ефективно.

5.   Когато не е налице такава система или процедура или тя не е подходяща, или когато е създадена и се счита за подходяща, но се констатира, че не се прилага или не се прилага ефективно, обичайно ще е необходимо извършването на допълнителна проверка от страната износител, която да се базира на действително включените суровини, за да се констатира, дали е направено прекомерно плащане. Ако Комисията счита за необходимо, може да бъде извършена допълнителна проверка в съответствие с параграф 4.

6.   Комисията обичайно трябва да третира суровините като физически включени, ако тези суровини се използват в производствения процес и са физически представени в изнасяния продукт. Дадена суровина не е необходимо да присъства в окончателния продукт в същата форма, с която е влязла в производствения процес.

7.   При констатирането на размера на дадена суровина, която е вложена в производството на изнасяния продукт, обичайно се вземат предвид „отпадъците в обичайния им обхват“, както и тези отпадъци обичайно се третират като вложени в производството на изнасяния продукт. Понятието „отпадъци“ се отнася до тази част на дадена суровина, която няма независима функция в производствения процес, не е вложена в производството на изнасяния продукт (по причини, като неефективност) и не е извлечена, използвана или продавана от същия производител.

8.   При констатацията за това дали обхватът на вземаните предвид отпадъци е „обичаен“, Комисията трябва по правило да се съобрази с производствения процес, общия опит на индустрията в страната на износ, както и други технически фактори, ако е уместно. Комисията трябва да обърне внимание на важния въпрос, дали органите в страната износител са изчислили по подходящ начин размера на отпадъците, когато този размер се планира да бъде включен в намалението или опрощаването на данъка или митото.

---

(1)  Суровините, вложени в производствения процес, са физически включени суровини, енергия, горива и петрол, които се използват в производствения процес, както и катализатори, които се влагат в процеса на използването им за добиване на изнасяния продукт.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

НАСОКИ ЗА КОНСТАТИРАНЕ НА СИСТЕМИ С ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗА ЗАМЕСТИТЕЛИ, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕКСПОРТНИ СУБСИДИИ

I

Системите с възстановяване могат да допускат възстановяването на налози при внос върху суровини, които са вложени в производствения процес на друг продукт, и когато износът на този продукт съдържа местни суровини, които имат същите качество и характеристики като тези на внасяните суровини. Съгласно буква и) от приложение I, системите с възстановяване за заместители могат да представляват експортна субсидия до степента, до която е резултат от възстановяване на налозите при вноса, чийто размер превишава размера на първоначалните налози, с които са обложени внасяните суровини, за които се иска възстановяване.

II

При проверката на всяка система с възстановяване за заместители, която се извършва като част от разследването по изравнително мито съгласно настоящия регламент, Комисията трябва обичайно да процедира на следната основа:

1.

в буква и) от приложение I е определено, че внасяните суровини могат да бъдат замествани със суровини от местния пазар в производството на продукт за износ, ако тези суровини са равни по количество и имат еднакви качество и характеристики като внасяните суровини, които се заместват. Съществуването на система или процедура за проверка е важно, поради това че прави възможно за правителството на страната износител да гарантира и докаже, че количеството на суровините, за които се иска възстановяване, не надвишава количеството на подобни изнасяни продукти, в каквато и да е форма, както и че не съществува възстановяване на налози при внос, чийто размер превишава размера на първоначалните налози, с които са обложени въпросните внасяни суровини;

2.

когато се твърди, че система с възстановяване за заместители води до субсидия, Комисията трябва обичайно първо да констатира, дали правителството на страната износител има на разположение и прилага система или процедура за проверка. Когато се констатира, че такава система или процедура се прилага, Комисията трябва обичайно след това да проучи процедурите за проверка, за да констатира, дали са подходящи, ефективни за планираната цел, както и дали се основават на общоприетите търговски практики в страната на износ. До степента, до която е констатирано, че процедурите изпълняват тези критерии и се прилагат ефективно, не се предполага съществуването на субсидия. Комисията може да счете за необходимо да извърши, в съответствие с член 26, параграф 2, определени практически тестове, с цел да провери информацията или да се увери, че процедурите за проверка се прилагат ефективно;

3.

когато не са налице процедури за проверка, когато не са подходящи, или когато тези процедури са създадени и се считат за подходящи, но е констатирано, че не се прилагат в действителност или не се прилагат ефективно, може да е налице субсидия. В тези случаи, би било необходимо извършването на допълнителна проверка от страната износител, която да се базира на съответните реални сделки, за да се констатира, дали е направено прекомерно плащане. Ако Комисията счита за необходимо, може да бъде извършена допълнителна проверка в съответствие с точка 2;

4.	съществуването на разпоредба относно възстановяване за заместители, съгласно която на износителите се разрешава да избират дадени пратки от вноса, за които да се иска възстановяване, ни би следвало само по себе си да се счита, че води до субсидия;

5.

приема се, че е налице прекалено възстановяване на налози при внос по смисъла на буква и) от приложение I, ако правителствата са платили лихва върху средствата, които са възстановени в рамките на системите им за възстановяване, доколкото лихвата е платена в действителност или предстои да бъде платена.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

(Настоящото приложение възпроизвежда приложение 2 към Споразумението относно земеделието. Всички понятия или изрази, които не са разяснени в настоящото или които не са ясни, следва да се тълкуват в контекста на това Споразумение)

ВЪТРЕШНА ПОДКРЕПА: ОСНОВА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ

1.   Мерките за вътрешна подкрепа, за които се иска освобождаване от задълженията за намаляване, изпълняват основното изискване да не предизвикват или да предизвикват най-много незначителни нарушения на търговията или въздействия върху производството. Съответно, всички мерки, за които се иска освобождаване, отговарят на следните основни критерии:

а)	въпросната подкрепа се предоставя чрез правителствена програма, финансирана с публични средства (включително приходи, от които правителството се е отказало), която не включва трансфери на средства от потребителите; и,

б)	въпросната подкрепа няма за резултат предоставяне на ценова подкрепа на производителите;

както и на специфични критерии и условия за отделните политики, изложени по-долу.

Правителствени програми за услуги

2.   Общи услуги

Политиките в тази категория включват разходи (или приходи, от които правителството се е отказало) във връзка с програми, в рамките на които се предоставят услуги или ползи на селското стопанство или селското население. Те не включват директни плащания към производители или преработватели. Тези програми, които включват, но не са ограничени до следния списък, изпълняват общите критерии в параграф 1 и специфичните условия за отделните политики, изложени по-долу:

а)	изследване, включително общо изследване, изследване във връзка с програми в областта на околната среда, както и програми за изследвания относно конкретни продукти;

б)	борба с вредителите и заболяванията, включително общи и специфични за продукта мерки за борба с вредителите и заболяванията, като системи за ранно предупреждение, карантина и унищожаване;

в)	услуги в областта на обучението, включително общи и специфични възможности за обучение;

г)	консултантски услуги, включително предоставяне на средства за улесняване на трансфера на информацията и резултатите от изследването към производителите и потребителите;

д)	услуги в областта на контрола, включително услуги в областта на общия контрол, както и контрола върху конкретни продукти за целите на здравеопазването, безопасността, окачествяването и стандартизацията;

е)

услуги в областта на маркетинга и рекламата, включително пазарна информация, консултиране и реклама на конкретни продукти, с изключение на разходи за неуточнени цели, които биха могли да бъдат използвани от продавачите за намаляване на продажбената им цена или да осигурят директно икономическо преимущество за купувачите; и

ж)

услуги в областта на инфраструктурата, включително: електропреносни мрежи, пътища и други транспортни системи, търговски и пристанищни съоръжения, съоръжения за водоснабдяване, диги и системи за дренаж, както и дейности в областта на инфраструктурата, които са свързани с програми в областта на околната среда. Във всички случаи, разходите се насочват само за предоставянето или строителството на големи съоръжения и изключват субсидираното предоставяне на съоръжения на отделни селскостопански предприятия, различни от тези за изграждането на мрежи на обичайно съществуващите обществени потребности. Те не включват субсидии за суровини или оперативни разходи, или преференциални налози за потребителите.

3.   Държавен резерв за целите на продоволственото осигуряване (1)

Разходите (или приходите, от които правителството се е отказало) във връзка с натрупването и поддържането на запаси от продукти, които са неразделна част от програма за продоволствено осигуряване, съгласно националното законодателство. Това може да включва безвъзмездна помощ от правителството за частно складиране на продукти, като част от тази програма.

Обемът и натрупването на тези запаси отговаря на предварително определените цели, които са свързани единствено с продоволственото осигуряване. Процесът на натрупването на запаси и разполагането с тях е прозрачен от финансова гледна точка. Покупките на хранителни продукти от правителството се извършват по текущите пазарни цени, както и продажбите от запасите за продоволствено осигуряване се извършват по цена, която не е по-ниска от текущата цена на местния пазар за въпросните продукт и качество.

4.   Вътрешна продоволствена помощ (2)

Разходи (или приходи, от които правителството се е отказало) във връзка с предоставянето на вътрешна продоволствена помощ на нуждаещи се части на населението.

Правото за получаване на продоволствената помощ е предмет на ясно определени критерии, които са свързани с целите на изхранването. Тази помощ е под формата на директно предоставяне на хранителни продукти на засегнатите или предоставяне на средства, които да позволяват на получателите да закупят хранителни продукти на пазарни или субсидирани цени. Покупките на хранителни продукти от правителството се извършват по текущи пазарни цени, както и финансирането и администрирането на безвъзмездната помощ е прозрачно.

5.   Директни плащания към производители

Подкрепата, предоставена чрез директни плащания (или приходи, от които правителството се е отказало, включително плащания в натура) към производители, за които исканото освобождаване от задълженията за намаляване изпълнява основните критерии, изложени в параграф 1, както и специфичните критерии, които се прилагат за отделните типове директни плащания, изложени в параграфи 6—13. Когато освобождаването от задълженията за намаляване се иска за който и да е съществуващ или нов тип директно плащане, различен от определените в параграфи 6—13, плащането съответства на критериите по букви б)—д) от параграф 6, в допълнение към общите критерии на параграф 1.

6.   Необвързана подкрепа за доходи

а)	Правото за получаване на тези плащания се определя от ясно установени критерии, като доход, статут на производител или собственик на земя, използване на факторите или производственото ниво в даден базов период от време.

б)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на типа или обема на производството (включително глави добитък) на даден производител през която и да е година след базовия период.

в)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на цените, местни или международни, които се прилагат за всяко производство, започнато през която и да е година след базовия период.

г)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на производствените фактори, които се използват през която и да е година след базовия период.

д)	За получаването на тези плащания не се изисква производство.

7.   Финансово участие на правителството в програми за застраховане и защита на доходите

а)

Правото на получаване на тези плащания се определя с помощта на загубата на доходи, като се взема предвид единствено доходът, получен от селско стопанство, който надвишава 30 % от средния брутен доход или еквивалентния размер нетен доход (с изключение на всички плащания от същите или подобни програми) през предходния тригодишен период или средния размер за трите години, който се базира на предходния петгодишен период, като от него се извадят най-високата и най-ниската стойност. Всеки производител, който отговаря на това условие, има право да получи плащанията.

б)	Размерът на тези плащания компенсира по-малко от 70 % от загубата на доход на производителя през годината, в която той може да получи помощта.

в)	Размерът на тези плащания зависи единствено от доходите; той не зависи от типа или обема на производството (включително глави добитък) на даден производител; или от цените, местни или международни, които се прилагат за това производство; или от производствените фактори, които се използват.

г)	Когато даден производител получи през същата година плащания съгласно настоящия параграф и съгласно параграф 8 (помощ при природни бедствия), общият размер на тези плащания е по-малък от 100 % от общата загуба за производителя.

8.   Плащания (извършени директно или чрез финансово участие на правителството в схеми за застраховане на селскостопански култури) за помощ при природни бедствия

а)

Правото за получаване на тези плащания възниква само след формалното признаване от страна на държавните органи, че е възникнало или възниква подобно природно бедствие (включително епидемии от болести, масово нашествие на вредители, ядрени аварии и война на територията на съответната държава-членка), ако производствената загуба надвишава 30 % от средната величина за производството през предходния тригодишен период или средния размер за трите години, който се базира на предходния петгодишен период, като от него се извадят най-високата и най-ниската стойност.

б)	Плащанията, които са извършени след бедствието, засягат единствено загубите на доходи, добитък (включително плащания във връзка с ветеринарното лечение на животни), земя или други производствени фактори, които се дължат на въпросното природно бедствие.

в)	Плащанията компенсират не повече от общия размер на разходите за отстраняването на тези загуби и не са свързани с определяне на типа или количеството на бъдещото производство.

г)	Плащанията, които са извършени по време на бедствие, не превишават необходимото ниво за предотвратяване или намаляване на по-нататъшна загуба, както е дефинирано в критерия по буква б).

д)	Когато даден производител получи през същата година плащания съгласно настоящия параграф и съгласно параграф 7 (програми за застраховане на доходите и създаване на осигурителна мрежа за доходите), общият размер на тези плащания е по-малък от 100 % от общата загуба за производителя.

9.   Помощ за преструктуриране, която се предоставя чрез програми за пенсиониране на производители

а)

Правото за получаване на тези плащания се определя чрез позоваване на ясно дефинирани критерии в програми, които са предназначени за улесняване пенсионирането на лица, ангажирани с пазарно ориентирано селскостопанско производство, или тяхното пренасочване към дейности, които не са в областта на селското стопанство.

б)	Плащанията зависят от пълното и окончателно оттегляне на получателите от пазарно ориентирано селскостопанско производство.

10.   Помощ за преструктуриране, която се предоставя чрез програми за извеждане на ресурси

а)	Правото за получаване на тези плащания се определя чрез позоваване на ясно дефинирани критерии в програми, които са предназначени за извеждането на земя или други ресурси, включително добитък, от пазарно ориентирано селскостопанско производство.

б)	Плащанията зависят от оттеглянето на земя от пазарно ориентирано селскостопанско производство за минимален срок от три години, а в случай на добитък, от тяхното клане или окончателно пласиране.

в)	Плащанията не изискват или определят каквото и да е алтернативно използване на земята или другите ресурси, които са включени в производството на пазарно ориентирани селскостопански продукти.

г)	Плащанията не са свързани с типа или количеството на производството, или с цените, местни или международни, които се прилагат за производството, започнато при използване на земята и другите ресурси, които остават в производството.

11.   Подпомагане за преструктуриране, което се осъществява чрез инвестиционна помощ

а)

Правото за получаване на тези плащания се определя чрез позоваване на ясно дефинирани критерии в програми на правителството, които са предназначени да подпомагат финансовото или физическото реконструиране на операциите на даден производител, в отговор на обективно доказани структурни недостатъци. Правото за получаване на тези плащания може да се основава и на ясно дефинирана програма на правителството за повторната приватизация на селскостопанска земя.

б)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на типа или обема на производството (включително глави добитък) на даден производител през която и да е година след базовия период, различен от предвидения съгласно критерия по буква д).

в)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на цените, местни или международни, които се прилагат за всяко производство, започнато през която и да е година след базовия период.

г)	Плащанията се извършват само за периода от време, който е необходим за реализиране на инвестицията, във връзка с която се предоставят.

д)	Плащанията не са свързани или по никакъв начин не определят селскостопанските продукти, които следва да бъдат произведени от получателите, с изключение че могат да изискват от тях да не произвеждат конкретен продукт.

е)	Плащанията са ограничени до размера, който е необходим за компенсиране на структурния недостатък.

12.   Плащания в рамките на програми в областта на околната среда

а)

Правото за получаване на тези плащания се определя като част от ясно дефинирана програма на правителството в областта на околната среда или консервацията и зависи от изпълнението на специфични условия съгласно програмата на правителството, включително условия, които са свързани с производствените методи или суровини.

б)	Размерът на плащането се ограничава до допълнителните разходи или загубите на доход в резултат на изпълнението на правителствената програма.

13.   Плащания в рамките на програми за регионална помощ

а)

Правото за получаване на тези плащания се ограничава до производители в изостанали региони. Всеки такъв регион трябва да представлява ясно обособена географска област с икономическа и административна идентичност, която може да се дефинира, считана за изостанала на базата на неутрални и обективни критерии, които са ясно установени в законов или подзаконов акт, и съгласно които може да се изходи от това, че затрудненията на регионите не възникват само поради временни обстоятелства.

б)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на типа или обема на производството (включително глави добитък) на определен производител през която и да е година след базовия период, с изключение на факторите, които редуцират това производство.

в)	Размерът на тези плащания през дадена година не е свързан или не се базира на цените, местни или международни, които се прилагат за всяко производство, започнато през която и да е година след базовия период.

г)	Плащанията са на разположение само на производители в съответните региони, които имат право на получаването им, но принципно са на разположение на всички производители в рамките на тези региони.

д)	Когато са свързани с производствените фактори, плащанията се извършват по прогресивно намаляваща ставка над пределното ниво на съответния фактор.

е)	Плащанията са ограничени до допълнителните разходи или загубите на доход в резултат на започването на селскостопанско производство в определената област.

---

(1)  За целите на параграф 3 от настоящото приложение правителствените програми за складиране за целите на гарантирането на прехраната в развиващите се страни, чието функциониране е прозрачно и се извършва в съответствие с официално публикувани обективни критерии или насоки, се считат за съответстващи на разпоредбите на настоящия параграф, включително програмите, в рамките на които се купуват и пласират по административно регулирани цени запаси от хранителни продукти за целите на гарантирането на прехраната, при условие че разликата между покупната цена и външната референтна цена се взема предвид в AMS.

(2)  За целите на параграфи 3 и 4 от настоящото приложение предоставянето на хранителни продукти по субсидирани цени, с цел да се отговори на потребността от хранителни продукти на бедното население в градски и селски региони на развиващите се страни, на регулярна основа и по приемливи цени, се счита за съответстващо на разпоредбите на настоящия параграф.

---