07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

22002A1126(01)

L 321/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

СПОГОДБА

за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси

(Интербус)

ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ:

като взеха предвид желанието да се насърчи развитието на международния транспорт в Европа и по-специално да се улеснят неговата организация и функциониране,

като взеха предвид желанието да се улеснят туристическият и културният обмен между договарящите се страни,

като имат предвид, че:

Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (АСОР), подписана в Дъблин на 26 май 1982 г., не предвижда възможност за присъединяване на нови страни.

Трябва да се съхранят опитът и либерализацията, постигнати в рамките на споменатата по-горе спогодба.

Желателно е да се хармонизира либерализацията на някои международни случайни превози с автобуси и на свързаните с тях транзитни преминавания.

Желателно е да се хармонизират процедурните правила за нелиберализираните случайни превози, които подлежат на разрешително.

Необходимо е да се повиши степента на хармонизиране на техническите изисквания към автобусите, които извършват международни случайни превози между договарящите се страни с оглед повишаване безопасността на движение и опазването на околната среда.

Необходимо договарящите се страни да прилагат еднакви критерии за работата на екипажите на автобуси, които извършват международен автомобилен транспорт.

Желателно е да се хармонизират изискванията за достъп до професията превозвач, извършващ автомобилен превоз на пътници.

Принципът за недопустимост на всяка форма на дискриминация, основана на националност или място на установяване на превозвача, както и на отправен пункт или местоназначение на автобуса, е основополагащ за предоставянето на международни транспортни услуги.

Необходимо да се уеднаквят образците на транспортните документи, като например на контролния документ за либерализираните случайни превози, както и на разрешителното и на заявлението за нелиберализираните превози, с оглед да се улеснят и опростят контролните процедури.

Необходимо да се хармонизират мерките за прилагане на спогодбата, по-специално контролните процедури, санкциите и взаимната помощ.

Подходящо е да се установят определени процедури за прилагане на спогодбата с оглед нейното точно изпълнение и възможността за технически промени на приложенията.

Спогодбата трябва да е открита за присъединяване на бъдещи държави—членки на Европейската конференция на министрите на транспорта, както и за други европейски страни,

РЕШИХА да приемат еднообразни правила за международните случайни превози на пътници, извършвани с автобуси,

СЕ СПОРАЗУМЯХА, КАКТО СЛЕДВА:

РАЗДЕЛ I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле

1. Тази спогодба се прилага по отношение на:

а)

международните превози на пътници независимо от тяхната националност, извършвани с автобуси под формата на услугата „случаен превоз“:

—

между териториите на две договарящи се страни или с отправен пункт и с краен пункт на територията на една и съща договаряща се страна и в случай на необходимост при транзитното преминаване през територията на друга договаряща се страна или през територията на държава, която не е страна по спогодбата,

—	извършвани за чужда сметка (срещу наемане или срещу заплащане) от превозвачи, които са установени на територията на договаряща се страна в съответствие с нейното законодателство и които притежават лиценз за извършване на международни случайни превози на пътници с автобуси,

—	като се използват автобуси, регистрирани на територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът;

б)	празните курсове на автобусите при извършването на такива превози.

2. Никоя от разпоредбите на спогодбата не може да се тълкува в смисъл, че дава възможност на превозвачите, установени на територията на една договаряща се страна, да извършват вътрешни случайни превози на територията на друга договаряща се страна.

3. Превозите на стоки с търговска цел от автобуси, конструирани за превоз на пътници, са извън приложното поле на спогодбата.

4. Тази спогодба не се прилага по отношение на случайните превози за собствена сметка.

Член 2

Недопустимост на дискриминация

Договарящите се страни следят за прилагането на принципа за недопустимост на всяка форма на дискриминация, основана на националност или място на установяване на превозвача, както и на отправен пункт или местоназначение на автобуса, особено по отношение на фискалните разпоредби, предвидени в раздел VI, и на контрола и санкциите по раздел IX.

Член 3

Определения

По смисъла на тази спогодба:

1.	„Автобуси“ са превозни средства, които по своята конструкция и оборудване са подходящи за превоз на повече от девет души, включително водача, и са предназначени за тази цел.

„Международни случайни превози“ са превозите, които се извършват между териториите на поне две договарящи се страни и които не са обхванати нито от определението за редовни превози или за специални редовни превози, нито от определението за совалкови превози. Тези превози може да се извършват с определена честота, без да губят качеството си на случайни превози.

„Редовни превози“ са превозите на пътници, извършвани с определена честота и по определени маршрути, като вземането или оставянето на пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните превози може да се подчиняват на изискването за задължително спазване на предварително установени разписания и тарифи.

„Специални редовни превози“ са превозите, независимо от организатора им, извършвани само по отношение на определени категории пътници, с изключение на всички останали пътници, при условие че се спазват изискванията, посочени в точка 3. Специалните редовни превози включват:

—	превоз на работници от и до дома и работното място,

—	превоз на ученици и студенти от и до учебното заведение.

Обстоятелството, че специалният редовен превоз се променя в зависимост от нуждите на потребителите, не се отразява върху определянето му като редовен превоз.

„Совалкови превози“ са превозите, при които чрез повтарящи се прави и обратни пътувания се извършва превоз на предварително съставени групи от пътници от определен отправен пункт до определен краен пункт. Всяка група от пътници, извършила пътуването в права посока, се превозва обратно до отправния пункт от същия превозвач.

Отправният пункт и крайният пункт означават мястото, откъдето пътуването започва, и мястото, където пътуването завършва, включително околността в радиус от 50 км във всеки от двата случая.

2.	По време на совалковия превоз не могат да се вземат или да се оставят пътници.

3.	При серия от совалкови превози първото пътуване в обратна посока и последното пътуване в права посока са празни курсове.

Дадена транспортна дейност се определя като совалков превоз и в случаите, когато със съгласието на компетентните власти на договарящата се страна или страни:

—	пътници пътуват в обратна посока с друга група или с друг превозвач за разлика от посоченото в точка 1,

—	по време на пътуването се вземат или оставят пътници, за разлика от посоченото в точка 2,

—	при серия от совалкови превози първото пътуване в права посока и последното пътуване в обратна посока са празни курсове за разлика от посоченото в точка 3.

„Договарящи се страни“ са подписалите страни, които са изразили съгласие да се обвържат с тази спогодба и за които тази спогодба е в сила.

Тази спогодба се прилага по отношение на териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и при условията, залегнали в този договор, както и по отношение на БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, БЪЛГАРИЯ, ХЪРВАТСКА, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, ЕСТОНИЯ, УНГАРИЯ, ЛАТВИЯ, ЛИТВА, МОЛДОВА, ПОЛША, РУМЪНИЯ, СЛОВАКИЯ, СЛОВЕНИЯ и ТУРЦИЯ при условие, че са подписали тази спогодба.

7.	„Компетентни власти“ са властите, определени от държавите — членки на Общността, и от другите договарящи се страни да изпълняват задачите, посочени в раздели V, VI, VII, VIII и IX от тази спогодба.

8.	„Транзит“ е тази част от превоза през територията на договаряща се страна, по време на която не се вземат или не се оставят пътници.

РАЗДЕЛ II

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗВАЧИТЕ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Член 4

1. Договарящите се страни, които все още не са извършили това, включват в националното си законодателство разпоредби, които са еднакви с разпоредбите, установени от Директивата на Европейската общност, посочена в приложение № 1.

2. По отношение на изискването за финансова стабилност, предвидено в член 3, точка 3 от посочената директива, договарящите се страни могат да прилагат минимален наличен капитал или резерви, по-ниски от размера, определен в буква „в“ от цитираната точка 3, до 1.I.2003 г. или дори до 1.I.2005 г. при условие, че в последния случай се направи декларация в този смисъл по време на ратифицирането на спогодбата и не се нарушават разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки и някои договарящи се страни по тази спогодба.

РАЗДЕЛ III

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Член 5

Автобусите, които се използват за международните случайни превози, предмет на тази спогодба, трябва да отговарят на техническите изисквания, посочени в приложение № 2.

РАЗДЕЛ IV

ДОСТЪП ДО ПАЗАРА

Член 6

Либерализирани случайни превози

Следните случайни превози се освобождават от разрешително на територията на всяка договаряща се страна, различна от тази, в която е установен превозвачът:

1.	Обиколки при затворени врати, което означава превози, при които един и същи автобус се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт. Отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът.

2.	Превозите, при които пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока — без пътници. Отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът.

Превозите, при които празният курс е в права посока, като всички пътници се вземат от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

а)

пътниците съставляват групи било на територията на държава, която не е договаряща се страна по тази спогодба, било на територията на договаряща се страна, различна от тази, в която е установен превозвачът или където става вземането на пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на последната посочена договаряща се страна, и се превозват до територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът;

б)	пътниците са предварително превозени от същия превозвач при условията, предвидени в точка 2, до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и се превозват до територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът;

в)

пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед на конкретното пътуване, и се превозват до територията на договарящата се страна, в която е установен превозвачът.

Освобождават се от разрешителни също така:

4.	Транзитните преминавания през територията на договарящите се страни при извършването на случайни превози, освободени от разрешително.

5.	Празните автобуси, предназначени единствено за подмяна на автобус, претърпял повреда или авария по време на международен превоз, предмет на тази спогодба.

Отправните и/или крайните пунктове на превозните услуги, извършвани от превозвачи, установени в Европейската общност, могат да са разположени във всяка държава—членка на Европейската общност, независимо от това в коя държава членка е регистриран автобусът или в коя държава-членка е установен превозвачът.

Член 7

Нелиберализирани случайни превози

1. Случайните превози, които са различни от посочените в член 6, подлежат на разрешително в съответствие с член 15.

2. Отправните и/или крайните пунктове на превозните услуги, извършвани от превозвачи, установени в Европейската общност, могат да са разположени във всяка държава — членка на Европейската общност, независимо от това в коя държава членка е регистриран автобусът или в коя държава членка е установен превозвачът.

РАЗДЕЛ V

СОЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8

Договарящите се страни по тази спогодба, които все още не са направили това, трябва да се присъединят към Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) от 1 юли 1970 г., с последващите изменения, или да прилагат регламентите (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Общността в редакцията им, която е в сила към момента на влизане в сила на тази спогодба.

РАЗДЕЛ VI

МИТНИЧЕСКИ И ФИСКАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

1. Атобусите, които извършват превози в съответствие с тази спогодба, се освобождават от всички данъци и такси за движение или за притежаване на превозни средства, както и от всички специални данъци или такси за транспортни дейности на територията на останалите договарящи се страни.

Автобусите не се освобождават от данъци и такси за закупено гориво, данък добавена стойност за транспортни услуги, такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура.

2. Договарящите се страни следят за избягване на едновременното облагане на един и същи пътен участък с такси за изминат участък и за ползването на инфраструктура. Въпреки това, договарящите се страни могат да налагат такси за изминат участък по пътна мрежа, за която вече са наложени такси за използването на мостове, тунели и планински проходи.

3. Горивото за превозните средства, съдържащо се в резервоарите, които са монтирани от производителя за тази цел, и което не е в количество, по-голямо от 600 л, както и смазочните материали, с които са заредени превозните средства и са необходими единствено за експлоатацията им, се освобождават от вносни мита, налози и плащания, налагани в другите договарящи се страни.

4. Смесеният комитет, създаден по силата на член 23, съставя проектосписък на данъците и таксите за превоз на пътници с автобуси, налагани във всяка договаряща се страна. В списъка се посочват данъците и таксите по параграф 1, точка 1 от този член, които се налагат само в договарящата се страна, в която е регистрирано превозното средство. В списъка се посочват и данъците и таксите по параграф 2, точка 1от този член, които се налагат в договарящи се страни извън договарящата се страна, в която е регистрирано превозното средство. Договарящите се страни уведомяват Смесения комитет, когато заменят данък или такса от списъка с други от същия или от различен вид, за да се направят необходимите поправки.

5. Резервните части и инструментите, внесени за ремонт на автобус, претърпял повреда по време на международна транспортна дейност, се освобождават от мита и от всички данъци и такси за внос на територията на друга договаряща се страна съгласно определените в националното ѝ законодателство условия за временен внос на такива стоки. Сменените резервни части се реекспортират или се унищожават под контрола на компетентните митнически власти на тази договаряща се страна.

РАЗДЕЛ VII

КОНТРОЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА СЛУЧАЙНИТЕ ПРЕВОЗИ, ОСВОБОДЕНИ ОТ РАЗРЕШИТЕЛНИ

Член 10

Предоставянето на услугите, посочени в член 6, се извършва въз основа на контролен документ, издаден от компетентните власти или от надлежно упълномощена агенция на договарящата се страна, в която е установен превозвачът.

Член 11

1. Контролният документ представлява пътна книжка, която съдържа 25 броя пътни листа, всеки в два отделни екземпляра. Контролният документ трябва да съответства на образеца, посочен в приложение № 3 към тази спогодба.

2. Всяка пътна книжка и съставящите я пътни листа се номерират. Пътните листа се номерират последователно от 1 до 25.

3. Текстът на корицата на пътната книжка, както и този на пътните листа, се отпечатва на официалния език или на официалните езици на договарящата се страна, в която е установен превозвачът.

Член 12

1. Посочената в член 11 пътна книжка се издава на името на превозвача и не може да се преотстъпва.

2. Оригиналът на пътния лист трябва да се съхранява на борда на автобуса, докато продължава пътуването, за което се отнася.

3. Превозвачът отговаря за надлежното и правилното попълване на пътния лист.

Член 13

1. Превозвачът попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване.

2. При съставянето на списъка на пътниците превозвачът може да използва предварително попълнен списък на отделен лист, който прилага към пътния лист. Печатът на превозвача или при необходимост неговият подпис или този на водача на автобуса се поставя върху списъка и върху пътния лист.

3. За празните курсове в права посока, посочени в член 6, точка 3, списъкът на пътниците може да се съставя в момента на вземането на пътниците, както е посочено в точка 2.

Член 14

Компетентните власти на две или повече договарящи се страни могат да се споразумеят да не се съставя списък на пътниците. В този случай броят на пътниците трябва да се посочи в контролния документ.

За тези договорености се уведомява Смесеният комитет, създаден по силата на член 23.

РАЗДЕЛ VIII

РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА НЕЛИБЕРАЛИЗИРАНИТЕ СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ

Член 15

1. За всеки случаен превоз, който не е либерализиран съгласно разпоредбите на член 6, се издава разрешително по взаимно съгласие на компетентните власти на договарящите се страни, където се вземат или се оставят пътниците, както и от компетентните власти на договарящите се страни, през чиято територия се извършва транзитно преминаване. Когато отправният пункт или крайният пункт се намират в държава—членка на Европейската общност, транзитът през други държави—членки на тази общност, не подлежи на разрешително.

2. Разрешителното трябва да съответства на образеца, посочен в приложение № 5.

Член 16

Заявление за разрешително

1. Превозвачът подава заявление за издаване на разрешително до компетентните власти на договарящата се страна, на чиято територия е разположен отправният пункт.

Заявлението трябва да съответства на образеца, посочен в приложение № 4.

2. Превозвачът попълва формуляра на заявлението и прилага документи, от които е видно, че заявителят притежава лиценз зa извършване на международни случайни превози с автобус, посочени в член 1, точка 1, буква а), второ тире.

3. Компетентните власти на договарящата се страна, на чиято територия е отправният пункт, разглеждат заявлението за издаване на разрешително за съответния превоз и в случай на одобрение го препращат на компетентните власти на договарящата се страна или страни, на чиято територия е крайният пункт, както и на компетентните власти на договарящите се страни, през чиято територия се преминава транзитно.

4. Като изключение от член 15, точка 1 договарящите се страни, през чиято територия се преминава транзитно, могат да решат, че вече не е необходимо да дават съгласие за превозите, предвидени в този раздел. В този случай те уведомяват за своето решение Смесения комитет, създаден по силата на член 23.

5. Компетентните власти на договарящата се страна или страни, чието съгласие е поискано, в срок от един месец издават разрешително, като е недопустима дискриминация, основана на националността или на мястото на установяване на превозвача. Ако тези власти не постигнат съгласие относно изискванията за разрешително, те съобщават мотивите си на компетентните власти на заинтересованата договаряща се страна или страни.

Член 17

Компетентните власти на две или повече договарящи се страни могат да се споразумеят за опростяване на процедурата за издаване на разрешителни, на образеца на заявление за разрешително и на образеца на разрешителното за осъществяване на превози между тях. Те уведомяват за тези договорености Смесения комитет, създаден по силата на член 23.

РАЗДЕЛ IX

КОНТРОЛ, САНКЦИИ И ВЗАИМОПОМОЩ

Член 18

Контролните документи, посочени в член 10, и разрешителните, посочени в член 15, се съхраняват на борда на автобуса и се представят при поискване на служителя, упълномощен да извършва проверки.

Член 19

Компетентните власти на договарящите се страни следят за спазването на разпоредбите на тази спогодба от страна на превозвачите.

Член 20

Заверено копие на лиценза за извършване на международни случайни превози на пътници с автобус, посочени в член 1, точка 1, буква а), второ тире, се съхранява на борда на превозното средство и се представя при поискване на служителя, упълномощен да извършва проверки.

Договарящите се страни уведомяват Смесения комитет, създаден по силата на член 23, за образците на документите, издавани от техните компетентни власти.

Член 21

Компетентните власти на договарящите се страни създават система за налагане на санкции за нарушаване на разпоредбите на тази спогодба. Така предвидените санкции трябва да са ефективни, съразмерни и предотвратяващи.

Член 22

1. Когато чуждестранен превозвач извърши сериозни или повторни нарушения на разпоредбите за автомобилния транспорт и по-специално на разпоредбите за пътната безопасност, времето за управление на превозното средство и времето за почивка, които могат да доведат до отнемане на лиценза за упражняване на професията превозвач, извършващ превоз на пътници, компетентните власти на заинтересованата договаряща се страна предоставят на компетентните власти на договарящата се страна, в която е установен превозвачът, наличната информация за извършените нарушения и за наложените от тях санкции.

2. Компетентните власти на договарящата се страна, на чиято територия са извършени сериозни или повторни нарушения на разпоредбите за автомобилния транспорт и по-специално на разпоредбите за пътната безопасност, времето за управление на превозното средство и времето за почивка, могат временно да откажат на съответния превозвач достъп до територията на тази договаряща се страна.

Доколкото е заинтересована Европейската общност, компетентните власти на държава-членка могат да откажат само временен достъп единствено до територията на тази държава членка. Компетентните власти на договарящата се страна, в която е установен превозвачът, и Смесеният комитет, създаден по силата на член 23, трябва да бъдат уведомени за тези мерки.

3. Когато превозвач извърши сериозни или повторни нарушения на разпоредбите за автомобилния транспорт и по-специално на разпоредбите за пътната безопасност, времето за управление на превозното средство и времето за почивка, компетентните власти на договарящата се страна, в която е установен превозвачът, предприемат необходимите мерки за предотвратяване повторното извършване на тези нарушения. Мерките могат да включват прекратяване или отнемане на лиценза за упражняване на професията превозвач, извършващ превоз на пътници. Смесеният комитет, създаден по силата на член 23, трябва да бъде уведомен за тези мерки.

4. Договарящите се страни гарантират правото на превозвача да обжалва наложените санкции.

РАЗДЕЛ X

СМЕСЕН КОМИТЕТ

Член 23

1. С оглед да се улесни прилагането на тази спогодба се създава Смесен комитет. Този Смесен комитет се състои от представители на договарящите се страни.

2. Първото заседание на Смесения комитет се насрочва в срок шест месеца от влизането в сила на спогодбата.

3. Смесеният комитет приема вътрешен правилник за работа.

4. Смесеният комитет заседава по искане на най-малко една договаряща се страна.

5. Смесеният комитет взема решения само ако на заседанията на комитета са представени две трети от договарящите се страни, включително Европейската общност.

6. Смесеният комитет взема решения с единодушие на гласовете на представените договарящи се страни. В случай че не се постигне единодушие, съответните компетентни власти, по искане на една или повече заинтересовани договарящи се страни, провеждат консултации в срок шест седмици.

Член 24

1. Смесеният комитет следи за точното прилагане на тази спогодба. Комитетът следва да бъде уведомяван за всяка мярка, която е приета или трябва да бъде приета във връзка с прилагането на разпоредбите на тази спогодба.

2. Смесеният комитет има следните задачи:

а)	въз основа на информацията, предоставена от договарящите се страни, да съставя списък на компетентните власти на договарящите се страни, които отговарят за изпълнението на задачите, посочени в раздели V, VI, VII, VIII и IX от спогодбата;

б)	да изменя или да привежда в съответствие контролните документи и другите образци на документи, утвърдени в приложенията към спогодбата;

в)	да изменя или да привежда в съответствие приложенията за техническите предписания към автобусите, както и приложение № 1 за изискванията към превозвачите, извършващи превоз на пътници, посочени в член 4, с оглед въвеждането на новите мерки, приети в Европейската общност;

г)	въз основа на информацията, предоставяна от договарящите се страни, да съставя за сведение списък на всички митнически налози, данъци и такси, които са посочени в член 9, точки 4 и 5;

д)	да променя или да привежда в съответствие изискванията на социалните разпоредби, посочени в член 8, с оглед въвеждането на новите мерки, приети в Европейската общност;

e)	да разрешава всички спорове, които могат да възникнат във връзка с прилагането и тълкуването на спогодбата;

ж)	да дава препоръки за по-нататъшни мерки за либерализация на онези случайни превози, които все още подлежат на разрешителни.

3. Договарящите се страни предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията, приети от Смесения комитет, в съответствие с вътрешните си процедури, ако това се налага.

4. В случай че не се постигне договореност при уреждането на възникнал спор по точка 2, буква е) от този член, заинтересованите договарящи се страни могат да отнесат спора към арбитражна комисия. Всяка от заинтересованите договарящи се страни посочва един арбитър. Смесеният комитет също посочва един арбитър.

Арбитрите вземат решение с мнозинство.

Договарящите се страни, участнички в спора, предприемат необходимите мерки за изпълнение решенията на арбитрите.

РАЗДЕЛ XI

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Двустранни спогодби

1. Разпоредбите на тази спогодба заменят съответните разпоредби в спогодбите, сключени между договарящите се страни. Що се отнася до Европейската общност, тази разпоредба се прилага по отношение на спогодбите, сключени между всяка държава—членка на Европейската общност, и една договаряща се страна.

2. Договарящите се страни извън Европейската общност могат да се споразумеят да не прилагат член 5 и Приложение № 2 от тази спогодба и да прилагат други технически предписания към автобусите, извършващи случайни превози между тези договарящи се страни, включително транзитни преминавания през тяхна територия.

3. Без да се отменят разпоредбите на Приложение № 2, член 6, разпоредбите на тази спогодба заменят съответните разпоредби на спогодбите, сключени между държавите—членки на Европейската общност, и другите договарящи се страни.

Разпоредбите в действащите двустранни спогодби между държавите—членки на Европейската общност, и другите договарящи се страни, които предвиждат освобождаване от разрешителни за случайните превози, посочени в член 7, могат да останат в сила и да се променят. В този случай съответните договарящи се страни незабавно уведомяват Смесения комитет, създаден по силата на член 23.

Член 26

Подписване

Тази спогодба е открита за подписване в Брюксел от 14.4.2000 г. до 30.6.2001 г. в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който е депозитар на тази спогодба.

Член 27

Ратификация или одобряване и депозиране на спогодбата

Тази спогодба се одобрява или ратифицира от подписалите я договарящи се страни в съответствие с националните им процедури. Договарящите се страни депозират документите за одобрение или за ратификация в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който уведомява останалите подписали.

Член 28

Влизане в сила

1. Тази спогодба влиза в сила за договарящите се страни, които са я одобрили или ратифицирали, след като я одобрят или ратифицират четири договарящи се страни, включително Европейската общност, на първия ден от третия месец след датата на депозиране на четвъртия документ за одобрение или за ратификация или дори на първия ден от шестия месец при условие, че се направи декларация в този смисъл по време на ратифицирането на спогодбата.

2. Тази спогодба влиза в сила за всяка договаряща се страна, която я одобри или ратифицира след влизането ѝ в сила съгласно точка 1, на първия ден от третия месец след датата, на която съответната договаряща се страна депозира документа за одобрение или за ратификация.

Член 29

Срок на спогодбата — оценка на действието на спогодбата

1. Тази спогодба се сключва за срок пет години, считано от датата на влизането ѝ в сила.

2. Срокът на тази спогодба се продължава автоматично за последователни периоди от пет години между онези договарящи се страни, които не са изразили желание да не се продължава спогодбата. В този случай съответната договаряща се страна уведомява депозитаря за своето намерение в съответствие с член 31.

3. Преди изтичането на всеки петгодишен период Смесеният комитет прави оценка на действието на тази спогодба.

Член 30

Присъединяване

1. След влизането ѝ в сила тази спогодба е открита за присъединяване за страни, които са пълноправни членове на Европейската конференция на министрите на транспорта (ECMT). В случай на присъединяване към тази спогодба на страни, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство, тази спогодба няма да се прилага между договарящите се страни, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство.

2. Тази спогодба е открита за присъединяване и за Република Сан Марино, Княжество Андора и Княжество Монако.

3. За всяка държава, която се присъедини към тази спогодба след влизането ѝ в сила при условията на член 28, спогодбата влиза в сила на първия ден от третия месец, след като тази държава депозира документа за присъединяване.

4. На всяка държава, присъединила се към тази спогодба след влизането ѝ в сила при условията на член 28, може да се даде максимален период от три години за приемането на разпоредби, които да съответстват на директивата (или на директивите), посочена/и в Приложение № 1. Смесеният комитет трябва да бъде уведомен за приетите мерки.

Член 31

Денонсиране

Всяка договаряща се страна може едностранно да денонсира тази спогодба с едногодишно предизвестие, изпратено едновременно до останалите договарящи се страни чрез депозитаря на спогодбата. Смесеният комитет трябва да бъде уведомен и за причините за денонсиране. Спогодбата не може да бъде денонсирана през първите четири години след влизането й в сила при условията на член 28.

Ако една или повече договарящи се страни денонсират спогодбата и броят на договарящите се страни спадне под броя, съгласуван при първоначалното ѝ влизане в сила, както е предвидено в член 28, спогодбата остава в сила, освен ако Смесеният комитет, съставен от останалите договарящи се страни, не реши противното.

Член 32

Прекратяване

Договаряща се страна, която се присъедини към Европейския съюз, престава да бъде третирана като договаряща се страна от датата на присъединяването.

Член 33

Приложения

Приложенията към тази спогодба представляват неразделна част от нея.

Член 34

Езици

Тази спогодба е съставена на английски, френски и немски език, като тези текстове са достоверни, и се депозира в архивите на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който изпраща надлежно заверено копие на всяка договаряща се страна.

Всяка договаряща се страна осигурява точен превод на тази спогодба на своя официален език или на своите официални езици. Копие от превода се депозира в архивите на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Депозитарят изпраща на всички договарящи се страни копие от всички преводи на спогодбата и на приложенията към нея.

В УВЕРЕНИЕ НА ТОВА подписаните пълномощници положиха своя подпис под тази спогодба.

Open for signature in Brussels between 14 April 2000 and 30 June 2001

Ouvert à la signature à Bruxelles entre le 14 avril 2000 et le 30 juin 2001

Liegt zwischen dem 14. April 2000 und 30. Juni 2001 in Brüssel zur Unterzeichnung auf

For the European Community

Pour la Communauté européenne

Für die Europäische Gemeinschaft

For Bosnia-Herzegovina

Pour la Bosnie-Herzégovine

Für Bosnien-Herzegowina

For the Republic of Bulgaria

Pour la République de Bulgarie

Für die Republik Bulgarien

For the Republic of Croatia

Pour la République de Croatie

Für die Republik Kroatien

For the Czech Republic

Pour la République tchèque

Für die Tschechische Republik

For the Republic of Estonia

Pour la République d'Estonie

Für die Republik Estland

For the Republic of Hungary

Pour la République de Hongrie

Für die Republik Ungarn

For the Republic of Latvia

Pour la République de Lettonie

Für die Republik Lettland

For the Republic of Lithuania

Pour la République de Lituanie

Für die Republik Litauen

For the Republic of Moldova

Pour la République de Moldova

Für die Republik Moldau

For the Republic of Poland

Pour la République de Pologne

Für die Republik Polen

For Romania

Pour la Roumanie

Für Rumänien

For the Slovak Republic

Pour la République slovaque

Für die Slowakische Republik

For the Republic of Slovenia

Pour la République de Slovénie

Für die Republik Slowenien

For the Republic of Turkey

Pour la République de Turquie

Für die Republik Türkei

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Изисквания към автомобилните превозвачи, извършващи превоз на пътници

Директивата на Европейската общност, посочена в член 4, е:

Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. за достъп до професията автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и за взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официално призната квалификация, които гарантират ефективното упражняване на свободата на установяване на превозвачи, извършващи вътрешни и международни превози ( Официален вестник на Европейските общности L 124, 23.5.1996 г., стр. 1), последно допълнен от Директива 98/76/ЕО на Съвета от 1.10.1998 г., ( Официален вестник на Европейските общности L 277, 14.10.1998 г., стр. 17).

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Технически изисквания към автобусите

Член 1

От датата на влизане в сила за всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус автобусите, извършващи международни случайни превози, спазват правилата, установени в следните нормативни документи:

а)	Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно прегледите за техническа изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета ( Официален вестник на Европейските общности L 46, 17.2.1997 г., стр. 1);

б)	Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. за инсталирането и използването на ограничители на скоростта на територията на Общността за определени категории моторни превозни средства ( Официален вестник на Европейските общности L 57, 23.2.1992 г., стр. 27);

в)

Директива 96/53/ЕИО на Съвета от 25 юли 1996 г. за определяне на максимално допустимите размери на някои пътни превозни средства, извършващи вътрешни и международни превози, както и на максимално допустимите маси на същите превозни средства, движещи се на територията на Общността ( Официален вестник на Европейските общности L 235, 17.9.1996 г., стр. 59);

г)

Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за записващото оборудване в автомобилния транспорт ( Официален вестник на Европейските общности L 370, 31.12.1985 г., стр. 8), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2135/98 на Комисията от 24.9.1998 г. ( Официален вестник на Европейските общности L 274, 9.10.1998 г., стр. 1) или еквивалентните правила, установени със Спогодбата AETR, включително и протоколите към нея.

Член 2

От датата на влизане в сила на Спогодбата Интербус за всяка договаряща се страна договарящите се страни извън Европейската общност спазват техническите изисквания към автобусите, извършващи международни случайни превози на пътници, посочени в следните директиви на Общността или еквивалентни на Правилата на ИКЕ на ООН за еднакви условия за одобряване на типа на новите превозни средства и тяхното оборудване.

Наименование	Правила на ИКЕ на ООН (последно изменение)	Директива на ЕС (пър воначална редакция — последно изменение)	Дата на влизане в сила в ЕС
Емисии от отработили газове	49/01	88/77	1.10.1993
	49/02, одобрение А	91/542 етап 1	1.10.1996
	49/02, одобрение В	91/542 етап 2
	49/02, одобрение В	96/1
Димност	24/03	72/306	2.8.1972
Шум	51/02	70/157	1.10.1989
		84/424	1.10.1996
		92/97
Спирачна система	13/09	71/320	1.10.1991
		88/194	1.10.1994
		91/422
		98/12
Гуми	54	92/23	1.01.1993
Светлинна уредба	48/01	76/756	1.01.1994
		91/663
		97/28

Член 3

Автобусите, които извършват следните превози:

а)	превози с отправен пункт държава—членка на Общността (с изключение на Гърция), и с краен пункт всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус;

б)	превози с отправен пункт всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус и с краен пункт всяка държава—членка на Общността (с изключение на Гърция);

в)	превози с отправен пункт всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус и с краен пункт Гърция и транзитно преминаване през територията на всяка друга държава—членка на Общността, извършвани от превозвачи, установени на територията на всяка договаряща се страна по Спогодбата Интербус,

трябва да отговарят на следните изисквания:

1.	Автобуси с първоначална регистрация преди 1.1.1980 г. не могат да се използват за случайните превози, предмет на Спогодбата Интербус.

2.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1980 г. и 31.12.1981 г. могат да се използват само до 31.12.2000 г.

3.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1982 г. и 31.12.1983 г. могат да се използват само до 31.12.2001 г.

4.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1984 г. и 31.12.1985 г. могат да се използват само до 31.12.2002 г.

5.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1986 г. и 31.12.1987 г. могат да се използват само до 31.12.2003 г.

6.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1988 г. и 31.12.1989 г. могат да се използват само до 31.12.2004 г.

7.	Само автобуси с първоначална регистрация след 1.1.1990 г. (EURO 0) могат да се използват от 1.1.2005 г.

8.	Само автобуси с първоначална регистрация след 1.10.1993 г. (EURO 1) могат да се използват от 1.1.2007 г.

Член 4

Автобусите, които извършват следните превози:

а)	превози с отправен пункт Гърция и с краен пункт договаряща се страна по Спогодбата Интербус;

б)	превози с отправен пункт договаряща се страна по Спогодбата Интербус и с краен пункт Гърция,

трябва да отговарят на следните изисквания:

1.	Автобуси с първоначална регистрация преди 1.1.1980 г. не могат да се използват за случайните превози, предмет на Спогодбата Интербус.

2.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1980 г. и 31.12.1981 г. могат да се използват само до 31.12.2000 г.

3.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1982 г. и 31.12.1983 г. могат да се използват само до 31.12.2001 г.

4.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1984 г. и 31.12.1985 г. могат да се използват само до 31.12.2003 г.

5.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1986 г. и 31.12.1987 г. могат да се използват само до 31.12.2005 г.

6.	Автобуси с първоначална регистрация между 1.1.1988 г. и 31.12.1989 г. могат да се използват само до 31.12.2007 г.

7.	Само автобуси с първоначална регистрация след 1.1.1990 г. (EURO 0) могат да се използват от 1.1.2008 г.

8.	Само автобуси с първоначална регистрация след 1.10.1993 г. (EURO 1) могат да се използват от 1.1.2010 г.

Член 5

Автобусите от Общността, които се използват за двустранни превози между Гърция и други държави—членки на Общността, с транзитно преминаване през територията на договарящи се страни по Спогодбата Интербус, не са предмет на настоящите технически изисквания, но спазват правилата на Европейската общност.

Член 6

1. Техническите изисквания към автобусите, включени в двустранните спогодби или в споразуменията между държави — членки на Общността, и договарящи се страни по Спогодбата Интербус за двустранни и транзитни превози, които са по-строги от изискванията, установени в тази спогодба, могат да се прилагат до 31 декември 2006 г.

2. Държавите—членки на Общността, и заинтересованите договарящи се страни по Спогодбата Интербус уведомяват Смесения комитет, създаден по силата на член 23 от спогодбата, за съдържанието на тези двустранни спогодби или договорености.

Член 7

1. Документът, който удостоверява датата на първоначалната регистрация, трябва да се съхранява на борда на превозното средство и да се представя при поискване на служителя, упълномощен да извършва проверки. По смисъла на това приложение изразът „дата на първоначалната регистрация на превозното средство“ означава първоначалната регистрация на превозното средство след неговото производство. Когато не е известна датата на регистрация, за такава се приема датата на производство.

2. В случай, че оригиналният двигател на автобуса е сменен с нов двигател, документът, посочен в точка 1 на този член, трябва да се смени с документ, който удостоверява, че новият двигател отговаря на съответните правила за одобряване на типа, посочени в член 3.

Член 8

1. Въпреки разпоредбата на член 1, буква а) от това приложение договарящите се страни могат да извършват внезапни проверки, за да установят дали автобусите отговарят на изискванията на Директива 96/96/ЕО. По смисъла на това приложение „внезапни проверки“ са непланираните и поради това неочаквани крайпътни проверки на превозно средство, движещо се на територията на дадена договаряща се страна, които се извършват от съответните власти.

2. За извършената крайпътна проверка, предвидена в това приложение, компетентните власти на договарящите се страни съставят протокол съгласно образеца, посочен в приложения II „а“ и II „б“. Копие от протокола, съставен от служителя, извършил проверката, се дава на водача на превозното средство, който трябва да го представя при поискване, за да се улеснят или да се избегнат, доколкото е възможно, последващи проверки в кратък и неуместен срок.

3. Ако служителят, проверил превозното средство, прецени, че недостатъците в поддръжката на превозното средство налагат допълнителен преглед, превозното средство може да бъде подложено на преглед за техническа изправност в одобрен контролен център в съответствие с член 2 от Директива 96/96/EО.

4. Ако внезапната проверка покаже, че превозното средство не отговаря на условията по Директива 96/96/ЕО и поради това то представлява сериозен риск за пътниците или за други участници в движението, превозното средство незабавно се спира от движение по пътищата, отворени за обществено ползване, без това да отменя други санкции, които могат да бъдат налагани.

5. Крайпътните проверки се извършват, без да се допуска дискриминация, основана на националност и местоживеене на водача или на регистрация на превозното средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIа

ПРИЛОЖЕНИЕ II б

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КРАЙПЪТНА ПРОВЕРКА

Автобусите, посочени в член 3 от тази спогодба, се поддържат в такова състояние, което да дава основание на контролните органи да ги оценят като технически изправни.

Подлежат на проверка системите, които са от особена важност за безопасното и безаварийно движение на автобусите. Освен обикновени проверки на функционирането на отделните системи (осветление, сигнализация, състояние на гумите и т.н.), се извършват и специални прегледи и/или проверки на спирачките и емисиите от превозното средство при условия и по начин, както следва:

1. Спирачки:

Всяка част от спирачната система и средствата за привеждането ѝ в действие трябва да се поддържат в добро и ефикасно работно състояние и да са правилно настроени.

Спирачките на автобусите трябва да са годни да изпълняват следните три спирачни функции:

а)	за автобусите и техните ремаркета и полуремаркета: работна спирачна функция за безопасно, бързо и сигурно намаляване на скоростта на движение и спиране на превозното средство, независимо от натоварването му и наклона на пътя, по който се движи;

б)

за автобусите и техните ремаркета и полуремаркета: спирачна функция за паркиране, при което превозното средство остава неподвижно на рампа или по силно наклонен път, независимо от натоварването му, като работните повърхности на спирачката се задържат в спирачно положение от устройство с чисто механично действие;

в)	за автобусите: втора (аварийна) спирачка за намаляване на скоростта и спиране на превозното средство на разумно разстояние, независимо от натоварването, дори в случай на неизправност на работната спирачка.

При съмнения в поддръжката на превозното средство контролните органи проверяват функционирането на спирачната система на превозното средство в съответствие с някои или всички разпоредби на Директива 96/96/EO, Приложение II, точка I.

2. Емисии на отработили газове

2.1. Емисия на отработили газове

2.1.1. Автобуси със запалителни свещи (бензинови двигатели)

а)

когато емисиите отработили газове не се следят със съвременна система за регулиране, като например трипътен каталитичен конвертор, който се контролира с ламбда-проба, се извършва:

1.	Външен оглед на изпускателната система, за да се установи дали има изпускане на газове.

2.	В случай на нужда, външен оглед на системата за регулиране на газовите емисии, за да се провери дали е монтирано необходимото оборудване.

След разумен период на загряване на двигателя (като се имат предвид препоръките на производителя) се измерва съдържанието на въглеродния оксид (CO) в отделяните газове, когато двигателят е на празен ход (няма натоварване).

Максимално допустимото съдържание на СО в отделените газове е това, което е определено от производителя на превозното средство. Когато липсва такава информация или когато компетентните власти на държави-членки решат да не я използват като сравнителна ориентировъчна стойност, съдържанието на СО не трябва да превишава следните стойности:

—	за превозните средства, които за първи път са регистрирани или са пуснати в експлоатация в периода между датата, от която държавите-членки изискват превозните средства да отговарят на изискванията на Директива 70/220/ЕИО (1) и 1.10.1986 г.: СО — 4,5 % обемни,

—	за превозните средства, които за първи път са регистрирани или са пуснати в експлоатация след 1.10.1986 г.: СО — 3,5 % обемни;

б)

когато емисиите отработили газове се следят със съвременна система за контролиране, като трипътен каталитичен конвертор, който се контролира с ламбда-проба, се извършва:

1.	Външен оглед на изпускателната система, за да се установи дали има изтичане на газове и дали всички части са комплектовани.

2.	Външен оглед на системата за контролиране на емисиите, за да се установи дали превозното средство е снабдено с необходимото оборудване.

Проверка на ефективността на системата за контролиране на емисиите чрез измерване на стойността ламбда и на съдържанието на СО в отработените газове в съответствие с разпоредбите на точка 4 или с процедурите, които са предложени от производителя и са типово изправени. При всяка проверка двигателят се проверява съгласно предписанията на производителя.

Емисии от ауспух — гранични стойности.

Измерване при висока скорост на двигателя на празен ход:

Максимално допустимото съдържание на СО в отработилите газове е това, което е определено от производителя. Когато липсва такава информация, максималното съдържание на СО не трябва да превишава 0,5 % обемни.

Измерване при висока скорост на празен ход, като скоростта на двигателя трябва да бъде най-малко 2 000 об/мин:

Съдържание на СО: максимум 0,3 % обемни.

Ламбда: 1 ± 0,03 в съответствие със спецификациите на производителя.

2.1.2. Моторни превозни средства с дизелови двигатели

Измерване на димността на отработения газ със свободно ускоряване (без натоварване, от празен ход до изключване). Нивото на концентрация не трябва да превишава нивото, посочено на табелката в съответствие с Директива 72/306/ЕИО (2). Когато липсват такива данни или когато компетентните власти на договарящите се страни решат да не ги използват за ориентир, граничните стойности на коефициента на абсорбция са следните:

максимален коефициент на абсорбция за:

—	дизелови двигатели с естествено засмукване = 2,5 м-1,

—	дизелови двигатели с турбо зареждане = 3,0 м-1

или еквивалентни стойности, когато типът на използваното оборудване е различен от този, който се използва в ЕО за одобряване на типа.

2.1.3. Оборудване за извършване на проверка

Проверката на емисиите от превозните средства се осъществява с помощта на оборудване, което е така конструирано, че да се установи точното спазване на граничните стойности, които са предписани или означени от производителя.

2.2. При необходимост се проверява правилното функциониране на бордовата диагностична система за контрол на емисиите.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

(1) (Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки в областта на мерките срещу замърсяването на въздуха в резултат от емисиите от моторни превозни средства (ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1), поправка (ОВ L 81, 11.4.1970 г., стр. 15), последно изменена с, Директива 94/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 42).

(2) Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 2.8.1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки в областта на мерките срещу вредните емисии от дизеловите мотори на превозните средства (ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1), последно изменена с Директива 89/491/ЕИО на Комисията (ОВ L 238, 15.8.1989 г., стр. 43).

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32002R2099

L 324/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2099/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 ноември 2002 година

за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на регламентите относно безопасността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяването от кораби

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 на Договора (4),

като имат предвид, че

(1)

Мерките за изпълнение на регламентите и директивите в сила в областта на морската безопасност бяха приети чрез регулаторна процедура, в която участва и Комитетът, създаден с Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за корабите, които плават към или отплават от пристанища на Общността и превозващи опасни или замърсяващи товари (5), и в определени случаи, ad hoc комитет. Тези комитети действаха според правилата, установени с Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987 г. относно определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(2)	С Резолюция от 8 юни 1993 г. относно общата политика за безопасност (7) Съветът одобри по принцип създаването на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и прикани Комисията да представи предложение за учредяването на такъв комитет.

(3)

Ролята на КМБПЗК е да централизира задачите на комитетите, създадени по силата на законодателството на Общността относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и защитата на условията на живот и работа на борда на кораби и да подпомага и съветва Комисията по всички въпроси, свързани с морската безопасност и предотвратяването или намаляването на замърсяването на околната среда от дейности, свързани с морския транспорт.

(4)

С оглед на спазването на изискванията на Резолюцията от 8 юни 1993 г. следва да се учреди Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби и да му се възложат задачите, преди това възлагани на комитетите, създадени в съответствие с гореспоменатото законодателство. Уместно е също така цялото ново законодателство в областта на морската безопасност да предвижда участието на така създадения комитет.

(5)

Решение 87/373/ЕИО беше заменено с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно определянето на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8), разпоредбите на което следователно трябва да бъдат приложени към КМБПЗК. Целта на Решение 1999/468/ЕО на Съвета е да определи приложимите процедури, по които работи Комитета, и да осигури по-обширна информация на Европейския парламент и на обществеността относно работата на комитетите.

(6)	Мерките, необходими за прилагането на гореспоменатото законодателство, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО.

(7)

Гореспоменатото законодателство също така следва да бъде изменено, за да може КМБПЗК да замени комитета, създаден в съответствие с Директива 93/75/ЕИО или, в зависимост от случая, ad hoc комитета, създаден съгласно кой да е конкретен акт. Настоящият регламент следва по-специално да измени съответните разпоредби на Регламенти (ЕИО) № 613/91 на Съвета от 4 март 1991 г.г. относно прехвърлянето на кораби от едни регистър в друг в рамките на Общността, (ЕО) № 2978/94 на Съвета (9) от 21 ноември 1994 г. относно прилагането на Резолюция А.747(18) на ММО относно прилагането на мерки за измерване на тонажа на цистерни за баласт в нефтени танкери с разделен баласт (10), (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. относно управлението на безопасната експлоатация на пътнически ро-ро фериботи (11) и Регламент (ЕО) № 417/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни нефтени танкери, който отменя Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета (12), за да се включи позоваване на КМБПЗК и за да се установи регулаторната процедура, предвидена в член 5 на Решение 1999/468/ЕО.

(8)

Освен това, гореспоменатото законодателство се основава на прилагането на правилата, които са резултат от международните актове, които са в сила към датата на приемането на въпросния акт на Общността или на посочена в него дата. В резултат на това държавите-членки не могат да приложат последващите изменения към тези международни актове, докато директивите или регламентите на Общността не бъдат съответно изменени. Това представлява съществен недостатък, който произтича от трудността да се осигури съвпадение на датата за влизането в сила на измененията на международно равнище с тази на влизането в сила на Регламента, който включва тези изменения в правото на Общността, като не на последно място по значение е и фактът, че се забавя прилагането в рамките на Общността на най-новите и стриктни международни стандарти за безопасност.

(9)

Въпреки това, необходимо е да се направи разграничение между разпоредбите на акт на Общността, който, за целите на тяхното прилагане, се позовава на международен акт и на разпоредби на Общността, които възпроизвеждат цялостно или частично международен акт. В последния случай най-новите изменения към международните актове не могат в никакъв случай да бъдат приложими, докато съответните разпоредби на Общността не бъдат изменени.

(10)

Следователно, следва да се позволи на държавите-членки да прилагат най-новите разпоредби на международните актове, с изключение на тези, които са изрично включени в акт на Общността. Това може да стане чрез изричен текст, който да указва, че международната конвенция, приложима за целите на съответната директива или регламент, се прилагат в „актуализирана версия“, без да се споменава датата.

(11)	С оглед на прозрачността, подходящите изменения на международните актове, които са включени в законодателството на Общността в областта на морския транспорт, следва да бъдат направени публично достояние в рамките на Общността чрез тяхното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

(12)

Въпреки това, следва да се създаде специална процедура за установяване на съответствието, която да позволява на Комисията, след консултации с КМБПЗК, да взима всички необходими мерки, които могат да са необходими, за да се изключи рискът измененията на международните актове да се окажат несъвместими с гореспоменатото законодателство или политиката на Общността относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и защитата на условията на живот и работа на борда на кораби, които са в сила, или с целите на това законодателство. Такава процедура също така не би позволила измененията, приети на международно равнище, да влошат стандартите за морска безопасност, постигнати в Общността.

(13)

Процедурите за установяване на съответствието са изцяло ефективни само ако планираните мерки се приемат колкото е възможно по-бързо, но във всички случаи преди изтичането на крайния срок за влизането в сила на изменението и допълнението на международно равнище. Следователно времето, с което разполага Съветът да действа по предложените мерки в съответствие с параграф 6 от член 5 на Решение 1999/468/ЕО, следва да бъде един месец,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Целта на настоящия регламент е да подобри прилагането на законодателството на Общността, посочено в член 2, параграф 2 относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и условията на живот и работа на борда на кораби:

а)	чрез централизиране на задачите на комитетите, създадени съгласно законодателството на Общността относно морския транспорт и заменени съгласно настоящия регламент със създаването на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби, наричан по-нататък КМБПЗК;

б)	чрез ускоряване на актуализирането и улесняване на последващите изменения на законодателството на Общността в областта на морския транспорт с оглед на измененията в международните актове, посочени в член 2, параграф 1.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

„международни актове“ означава конвенции, протоколи, резолюции, кодекси, сборници правила, циркулярни писма, стандарти и разпоредби, приети от международна конференция, Международната морска организация (ММО), Международната организация на труда (МОТ) или страните по меморандум за разбирателство, посочени в разпоредбите на действащото законодателство на Общността в областта на морския транспорт;

„законодателство на Общността в областта на морския транспорт“ означава актовете на Общността в сила, изброени по-долу:

а)	Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета;

б)	Директива 93/75/ЕИО на Съвета;

в)	Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета;

г)	Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общите правила и стандарти за инспектиране на кораби и контролни органи и за съответните дейности на морските администрации (13);

д)	Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно държавния пристанищен контрол (14);

е)	Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета;

ж)	Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (15);

з)	Директива 97/70/ЕО на Съвета от 11 декември 1997 г. относно установяване на хармонизиран режим за безопасност за риболовните кораби с дължина, равна на или по-малка от 24 метра (16);

и)	Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност на пътнически кораби (17);

й)	Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които пътуват на борда на пътнически кораби, плаващи към или отплаващи от пристанища на държавите-членки на Общността (18);

к)	Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни проверки на безопасното експлоатиране на редовни ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически кораби (19);

л)	Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (20);

м)	Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно минималната степен на обучение на морските лица (21);

н)	Директива 2001/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 г. относно установяване на хармонизирани изисквания и процедури за безопасното товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (22);

о)	Регламент (ЕО) № 417/2002 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 3

Учредяване на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК).

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е един месец.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 4

Интегриране на измененията на международните актове в законодателството на Общността

За целите на законодателството на Общността в областта на морския транспорт приложимите международни актове са тези, които са влезли в сила, включително най-новите изменения към тях, с изключение на измененията, изключени от обхвата на законодателството на Общността в областта на морския транспорт, в резултат на прилагане на процедурата за проверка на съответствието в член 5.

Член 5

Процедура за установяване на съответствие

1. За целите на настоящия регламент и с оглед намаляване на рисковете от конфликт между законодателството на Общността в областта на морския транспорт и международните актове, държавите-членки и Комисията си сътрудничат чрез събрания за координиране и/или чрез други подходящи средства, за да определят, при необходимост, обща позиция или подход в компетентния международен форум.

2. Създава се процедура за проверка на съответствието, за да се изключат от обхвата на законодателството на Общността в областта на морския транспорт измененията на международен акт, ако въз основа на оценка на Комисията съществува явен риск това изменение в рамките на обхвата на регламентите и директивите, посочени в член 2, параграф 2, да понижи стандартите за морска безопасност за замърсяване от кораби или за защита на условията на живот и работа на кораби, установени от законодателството на Общността в областта на морския транспорт, или са несъвместими с него.

Процедурата за проверка на съответствието може да бъде използвана единствено за въвеждане на изменения на законодателството на Общността в областта на морския транспорт в областите, които са изрично обхванати от регулаторната процедура и задължително са част от рамката на упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.

3. При обстоятелствата, посочени в параграф 2, процедурата за проверка на съответствието се започва от Комисията, която, при необходимост, може да действа по искане на държава-членка.

След приемането на изменение на международен акт, Комисията незабавно изпраща на КМБПЗК предложение за въвеждане на мерки, целящи изключването на въпросното изменение от съответния текст на Общността.

Процедурата за проверка на съответствието, включваща, ако са приложими, процедурите, предвидени в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, приключва най-малко един месец преди изтичането на международно установения период за мълчаливо приемане на съответното изменение или преди датата, на която се предвижда влизането в сила на това изменение.

4. При риск, посочен в параграф 2, държавите-членки се въздържат през периода на процедурата за проверка на съответствието от всяка инициатива, чиято цел е интегрирането на изменението в националното законодателство или прилагането на изменението на съответния международен акт.

Член 6

Информация

Всички подходящи изменения на международните актове, включени в законодателството на Общността в областта на морския транспорт в съответствие с членове 4 и 5, се публикуват за информационни цели в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Правомощия на КМБПЗК

КМБПЗК упражнява правомощията, които са му предоставени по силата на действащото законодателство на Общността. Член 2, параграф 2 може да бъде изменен по процедурата, предвидена в член 3, параграф 2, с цел включване на позоваване на актове на Общността, възлагащи изпълнителни правомощия на КМБПЗК, които са влезли в сила след приемането на настоящия регламент.

Член 8

Изменение на Регламент (ЕИО) № 613/91

Регламент (ЕИО) № 613/91 се изменя, както следва:

В член 1, буква а) се замества със следния текст:

„а)

„конвенции“ означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенцията SOLAS от 1974 г.), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (LL66) и Международната конвенция за предотвратяването на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78) в техните актуализирани версии и резолюциите, свързани със задължителния статут на Международната морска организация (ММО).“

Членове 6 и 7 се заместват със следния текст:

„Член 6

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (23).

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г. за определяне процедурите за упражняване на изпълнителни правомощия, възложени на Комисията (24), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 7

Измененията на международните актове, посочени в член 1, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 9

Изменение на Регламент (ЕО) № 2978/94

Регламент (ЕО) № 2978/94 се изменя с настоящото, както следва:

Член 3, буква ж) се замества със следния текст:

„ж)	„MARPOL 73/78“ означава Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола към нея от 1978 г., в техните актуализирани версии.“

Към член 6 се добавя следният текст:

„Измененията на международните актове, посочени в член 3, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (25).

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (26), се прилагат, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, предвиден член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 10

Изменение на Регламент (ЕО) № 3051/95

Регламент (ЕО) № 3051/95 се изменя, както следва:

Към член 9 се добавя следната алинея:

„Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаването на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (27).

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (28), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 11

Изменение на Регламент (ЕО) № 417/2002

Регламент (ЕО) № 417/2002 се изменя, както следва:

1.	Член 3, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. „MARPOL 73/78“ означава Международната конвенция за предотвратяването на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола към нея от 1978 г., в техните актуализирани версии.“

Член 10, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (29).

3.	Към член 11 се добавя следната алинея: „Измененията на международните актове, посочени в член 3, параграф 1, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 12

Влизане в сила

Настоящият Регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 ноември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

T. PEDERSEN

(1) ОВ С 365 Е, 19.12.2000 г., стр. 276.

(2) ОВ С 139, 11.5.2001 г., стр. 21.

(3) ОВ С 253, 12.9.2001 г., стр. 1.

(4) Становище на Европейския парламент от 13 февруари 2001 г. (ОВ С 276, 1.10.2001 г., стр. 42), Обща позиция на Съвета от 27 май 2002 г. (ОВ С 170 Е, 16.7.2002 г., стр. 37) и Решение на Европейския парламент от 24 септември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(5) ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19. Директива, изменена с Директива 98/74/ЕО (ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 7).

(6) ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

(7) ОВ С 271, 7.10.1993 г., стр. 1.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 68, 15.3.1991 г., стр. 1.

(10) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 1.

(11) ОВ L 320, 30.12.1995 г., стр. 14. Регламент, изменен с Регламент № 179/98 (ЕО) на Комисията (ОВ L 19, 24.1.1998 г., стр. 35).

(12) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 1.

(13) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 2001/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002 г., стр. 9).

(14) ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002, стр. 17).

(15) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2002/75/ЕО на Комисията (ОВ L 254, 23.9.2002, стр. 1).

(16) ОВ L 34, 9.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/35/ЕО на Комисията (ОВ L 112, 27.4.2002, стр. 21).

(17) ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/25/ЕО на Комисията (ОВ L 98, 15.4.2002 г., стр. 1).

(18) ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35.

(19) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1.

(20) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.

(21) ОВ L 136, 18.5.2001 г., стр. 17.

(22) ОВ L 13, 16.1.2002 г., стр. 9.

(23) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

(24) ОВ L 184, 17.7.1999, стр. 23.“

(25) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“

(26) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“

(27) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“

(28) ОВ L 184, 17.7.1999, стр. 23.“

(29) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32002L0084

L 324/53

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/84/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 ноември 2002 година

за изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Директивите в сила в областта на морската безопасност се позовават на комитета, създаден съгласно Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания към корабите, плаващи към или отплаващи от пристанища на Общността и превозващи опасни или замърсяващи околната среда товари (5), и в определени случаи, на ad hoc комитет, създаден съгласно съответната директива. Тези комитети бяха ръководени по правилата, установени с Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(2)

Решение 87/373/ЕИО е заменено с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7). Мерките, необходими за изпълнение на действащите директиви в областта на морската безопасност, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета.

(3)

Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (8), централизира задачите на комитетите, създадени по силата на съответното законодателство на Общността относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и защитата на условията на живот и работа на борда на кораби.

(4)

Следователно Директиви 93/75/ЕИО, 94/57/ЕО (9), 95/21/ЕО (10), 96/98/ЕО (11), 97/70/ЕО (12), 98/18/ЕО (13), 98/41/ЕО (14), 1999/35/ЕО (15) на Съвета и Директиви 2000/59/ЕО (16), 2001/25/ЕО (17) и 2001/96/ЕО (18) на Европейския парламент и на Съвета следва да бъдат изменени с оглед на замяната на съществуващите комитети с КМБПЗК.

(5)

Споменатите по-горе директиви следва, освен това, да бъдат изменени с оглед към тях да се приложат процедурите за изменение, определени в Регламент (ЕО) № 2099/2002 и съответните разпоредби на този регламент, предназначени да улеснят тяхното адаптиране с оглед промените на международните актове, на които се позовава законодателството на Общността в областта на морската безопасност,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да подобри прилагането на законодателството на Общността относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и условията на живот и работа на борда на кораби чрез:

а)	позоваване на КМБПЗК;

б)

чрез ускоряване на актуализирането и улесняване на измененията на това законодателство от гледна точка на развитието на международните актове, приложими в областта на морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и условията на живот и работа на борда на кораби съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 2

Изменение на Директива 93/75/ЕИО

Директива 93/75/ЕИО се изменя, както следва:

в член 2, букви д), е), ж), з) и и) се заменят със следния текст:

„д)	„Мarpol 73/78“ означава Международна конвенция за предотвратяването на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 към нея, в техните актуализирани версии;

е)	„IMDG кодекс“ означава Международен кодекс за превоз на опасни товари по море в неговата актуализирана версия;

ж)	„IBC кодекс“ означава Международен кодекс за конструкция и оборудване на кораби за превоз на опасни химикали в наливно състояние на Международната морска организация (ММО) в неговата актуализирана версия;

з)	„IGC кодекс“ означава Международен кодекс за конструкция и оборудване на кораби за превоз на втечнен газ в наливно състояние на МMO в неговата актуализирана версия;

и)	„INF кодекс“ означава Международен кодекс за безопасен превоз на отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци в контейнери на борда на кораби на ММО в неговата актуализирана версия“;

към член 11 се добавя следната алинея:

„Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (19).

Член 12 се заменя от следния текст:

„Член 12

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), учреден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (20), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 3

Изменения на Директива 94/57/ЕО

Директива 94/57/ЕО се изменя, както следва:

1.	в член 2, буква г), думите „в сила към 19 декември 2001 г.“ се заменят с „в неговата актуализирана версия“;

член 7, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (21).

3.	към член 8, параграф 2 се добавя следната алинея: „Измененията на международните актове, посочени в член 2, буква г), могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 4

Изменения на Директива 95/21/ЕО

Директива 95/21/ЕО се изменя, както следва:

член 2 се изменя, както следва:

а)	в точка 1 изразът „в сила към 19 декември 2001 г.“ се заменя с „в неговата актуализирана версия“;

б)	в точка 2 изразът „както гласи към 19 декември 2001 г.“ се заменя с „в неговата актуализирана версия“;

в член 18, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (22).

член 19 се изменя, както следва:

а)

буква в) се заменя със следния текст:

„в)	актуализация в член 2, параграф 1, на списъка с международните конвенции, които имат отношение към предмета на настоящата директива.“;

б)	добавя се следната алинея: „Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 5

Изменения на Директива 96/98/ЕО

Директива 96/98/ЕО се изменя с настоящото, както следва:

1.	в член 2, букви в), г) и н), думите „в сила към 1 януари 2001 г.“ се заменят с „в неговата актуализирана версия“;

член 17 се заменя със следния текст:

„Член 17

Настоящата директива може да бъде изменяна в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, с цел:

—	да се приложат последващи изменения на международните актове, които имат отношение към предмета на настоящата директива,

—	да се актуализира приложение А както чрез въвеждане на ново оборудване, така и чрез прехвърляне на оборудване от приложение А.2 към приложение А.1 и обратно,

—	да се добави възможността да се използват модули Б и В и модул З за оборудването, изброено в приложение А.1, и чрез изменението на колоните за модулите за оценка на съответствието,

—	да се включат други стандартизиращи организации в определянето на „стандарти за изпитване“ в член 2.

Конвенциите и стандартите за изпитване, посочени в член 2, букви в), г) и н), следва да се разбират без да се нарушават мерките, предприети за прилагането на член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (23).

Член 18 се заменя със следния текст:

„Член 18

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (24), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 6

Изменения на Директива 97/70/ЕО

Директива 97/70/ЕО се изменя както следва:

към член 8 се добавя следната алинея:

„Измененията на международните актове, посочени в член 2, параграф 4, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (25).

член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (26), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 7

Изменения на Директива 98/18/ЕО

Директива 98/18/ЕО се изменя, както следва:

в член 2 букви а), б), в), г) и е) се заменят със следния текст:

„а)	„международни конвенции“ означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS от 1974 г.) и Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., заедно с протоколите и измененията към тях, в техните актуализирани версии;

б)	„Кодекс за устойчивостта на корабите“ означава „Кодекс на устойчивостта на всички видове кораби, предмет на актовете на МMO“, съдържащ се в Резолюция А.749(18) на Асамблеята на МMO от 4 ноември 1993 г., в неговата актуализирана версия;

в)	„High Speed Craft Code“ означава „Международен кодекс за безопасност на бързоходни плавателни съдове“, съдържащ се в Резолюция MSC 36 (63) на Комитета по безопасност на морския транспорт на ММО от 20 май 1994 г., в неговата актуализирана версия;

г)	„GMDSS“ означава Глобална морска система за бедствия и безопасност, както е предвидена в глава IV на Конвенция SOLAS от 1974 г., в нейната актуализирана версия;

(…)

е)

„бързоходен пътнически плавателен съд“ означава бързоходен плавателен съд, както е дефиниран в правило Х/1 на Конвенция SOLAS от 1974 г., в нейната актуализирана версия, който превозва повече от 12 пътници; пътнически кораби, извършващи каботажни пътувания в териториални води в морски области класове B, C или D, не се считат за бързоходни пътнически плавателни съдове, когато:

—	тяхната водоизместимост, съответстваща на водолинията, е по-малка от 500 m3, и

—	тяхната максимална скорост, дефинирана в точка 1.4.30 на High Speed Craft Code, е по-малка от 20 възела;“

2.	в член 6, параграф 1, букви б) и в), член 6, параграф 2, буква а), i) и член 6, параграф 3, буква а) думите „както е изменена към датата на приемането на настоящата директива“ се заменят с думите „в нейната актуализирана версия“;

член 8 се заменя със следния текст:

„Член 8

Адаптации

В съответствие с процедурата, предвидена в член 9, параграф 2:

а)

i)	дефинициите в член 2, букви а), б), в), г) и у); и

ii)	разпоредбите, отнасящи се до процедури и насоки за проверки, посочени в член 10;

iii)	разпоредбите, отнасящи се до Конвенцията SOLAS и Международната конвенция за безопасност на бързоходните плавателни съдове, включително нейните последващи изменения, предвидени в членове 4.3, 6.4, 10.3 и 11.3; и

iv)	специфичните позовавания на Международните конвенции и резолюции на МMO, посочени в член 2, букви е), к) и о), член 3.2, буква а), член 6.1, букви б) и в), член 6.2, буква б), и член 11.3,

могат да бъдат адаптирани, за да се вземат предвид промените на международно равнище, и по-специално в рамките на МMO;

б)

приложенията могат да бъдат изменяни, за да:

i)	се приложат, за целите на настоящата директива, измененията на международните конвенции;

ii)	се подобрят намиращите се в тях технически спецификации в светлината на натрупания опит.

Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (27).

член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002.

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (28), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 8

Изменения на Директива 98/41/ЕО

Директива 98/41/ЕО се изменя, както следва:

1.	в член 2, трето тире, изразът „както е в сила по време на приемането на настоящата директива“ се заменя с израза „в неговата актуализирана версия“;

към член 12 се добавя следната алинея:

„Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (29).

член 13 се заменя със следния текст:

„Член 13

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (30), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Изменения на Директива 1999/35/ЕО

Директива 1999/35/ЕО се изменя, както следва:

в член 2 букви б), г), д) и о) се заменят със следния текст:

„б)	„Бързоходен пътнически плавателен съд“ означава бързоходен плавателен съд, както е дефиниран в правило Х/1 на Конвенцията SOLAS от 1974 г. в нейната актуализирана версия, който превозва повече от 12 пътници;

(…)

г)	„Конвенция SOLAS от 1974 г.“ означава Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 заедно с протоколите и измененията към нея, в нейната актуализирана версия;

д)	„High Speed Craft Code“ означава „Международна конвенция за безопасността на бързоходните плавателни съдове“, съдържаща се в Резолюция MSC 36 (63) на Комитета по морската безопасност на МMO от 20 май 1994 г., в нейната актуализирана версия;

(…)

о)

„компания“ означава дружество, което експлоатира един или повече ро-ро фериботи, които са получили документ за съответствие съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. относно безопасната експлоатация и управление на ро-ро пътнически фериботи или дружество, което експлоатира бързоходен пътнически плавателен съд, който е получил документ за съответствие съгласно правило IХ/4 на Конвенция SOLAS от 1974 г. в нейната актуализирана версия“;

член 16 се заменя със следния текст:

„Член 16

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (31).

2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (32), като се имат предвид разпоредбите на член 8 от това решение.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

3.	към член 17 се добавя следната алинея: „Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002“;

приложение I се изменя, както следва:

в точка 7 изразът „Резолюция MSC… (70)“ се заменя с израза „Резолюция А.893(21) на Асамблеята на ММО“.

Член 10

Изменения на Директива 2000/59/ЕО

Директива 2000/59/ЕО се изменя, както следва:

1.	в член 2, буква б) изразът „който е в сила към датата на приемане на настоящата директива“ се заменя с израза „в неговата актуализирана версия“;

член 14, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (33).

3.	към член 15 се добавя следната алинея: „Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 11

Изменения на Директива 2001/25/ЕО

Директива 2001/25/ЕО се изменя с настоящото, както следва:

В член 1, точки 16, 17, 18, 21, 22, 23 и 24 се заменят със следния текст:

„16.	„химикаловоз“ означава товарен кораб, конструиран или приспособен за превозване на втечнен газ или други вещества, изброени в глава 17 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние, в неговата актуализирана версия;

17.	„газовоз“ означава товарен кораб, конструиран или приспособен за превозване на втечнени газове или други вещества, изброени в глава 19 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, пренасящи наливно втечнен газ;

18.	„нормативна уредба на радиокомуникациите“ означава преразгледана нормативна уредба на радиокомуникациите, приета от Световната административна радиокомуникационна конференция, в нейната актуализирана версия;

(…)

21.

„Конвенция STCW“ означава Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, когато се отнася до засегнатите въпроси, като се имат предвид преходните разпоредби на член VII и правило I/15 на Конвенцията и включително, когато е уместно, приложимите разпоредби на STCW кодекса, като всички тези документи се прилагат в техните актуализирани версии;

22.

„задачи, отнасящи се до телекомуникациите“ включват, в зависимост от случая, наблюдение, техническа поддръжка и ремонти, извършвани в съответствие с нормативната уредба на радиокомуникациите, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS), и по усмотрение на всяка държава-членка, съответните препоръки на Международната морска организация (МMO), в техните актуализирани версии;

23.	„ро-ро пътнически кораб“ означава пътнически кораб с пространства за ро-ро товари или помещения от специална категория, както са дефинирани в Конвенцията SOLAS в нейната актуализирана версия;

24.	„Кодекс STCW“ означава Кодекс за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW code), както е приет с Резолюция 2 от 1995 г. на Конференцията STCW на страните по Конвенцията, в неговата актуализирана версия“;

към член 22 се добавя следният параграф:

„4. Измененията на международните актове, посочени в член 1, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (34).

3.	в член 23, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 12

Изменения на Директива 2001/96/ЕО

Директива 2001/96/ЕО се изменя, както следва:

1.	в член 3, параграф 2 изразът „в сила към 4 декември 2001 г.“ се заменя с израза „в неговата актуализирана версия“;

в член 14, параграф 1 се заменя със следния текст:

3.	към член 15 се добавя следният параграф: „3. Измененията на международните актове, посочени в член 3, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.“

Член 13

Изпълнение

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 23 ноември 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 ноември 2002 година.

За Парламента

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

T. PEDERSEN

(1) ОВ С 365 Е, 19.12.2000 г., стр. 280.

(2) ОВ С 139, 11.5.2001 г., стр. 21.

(3) ОВ С 253, 12.9.2001 г., стр. 1.

(4) Становище на Европейския парламент от 13 февруари 2001 г. (ОВ С 276, 1.10.2001, стр. 44), Обща позиция на Съвета от 27 май 2002 г. (ОВ С 170 Е, 16.7.2002, стр. 98) и Решение на Европейския парламент от 24 септември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(5) ОВ L 247, 5.10.1993, стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 98/74/ЕО на Комисията (ОВ L 276, 13.10.1998, стр. 7).

(6) ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

(9) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 2001/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002 г., стр. 9).

(10) ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002 г., стр. 17).

(11) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2002/75/ЕО на Комисията (ОВ L 254, 23.9.2002, стр. 1).

(12) ОВ L 34, 9.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/35/ЕО на Комисията (ОВ L 112, 27.4.2002 г., стр. 21).

(13) ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/25/ЕО на Комисията (ОВ L 98, 15.4.2002, стр. 1).

(14) ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35.

(15) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1.

(16) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.

(17) ОВ L 136, 18.5.2001 г., стр. 17.

(18) ОВ L 13, 16.1.2002 г., стр. 9.

(19) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“

(20) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“

(21) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

(22) ОВ L 324, 29.11.2002, стр. 1.“;

(23) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1“.

(24) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“

(25) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

(26) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“

(27) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

(28) ОВ L 184, 17.7.1999, стр. 23.“

(29) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

(30) ОВ L 184, 17.7.1999, стр. 23.“

(31) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

(32) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“;

(33) ОВ L 324, 29.11.2002, стр. 1.“;

(34) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

(35) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.“;

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32002R2320

L 355/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2320/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 2002 година

относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид заключенията на Съвета по транспорт от 16 октомври 2001 г., и по-специално параграф 9 от тях,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид мнението на Икономическия и социален комитет (2),

след консултиране с Комитета на регионите,

съгласно процедурата, установена в член 251 на Договора (3), в светлината на общия текст, одобрен от Помирителния комитет на 15 ноември 2002 г.,

като имат предвид, че:

(1)	Криминалните деяния, извършени в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. показват, че тероризмът е една от най-големите заплахи за идеалите на демокрацията, свободата и ценността на мира, които са самата същност на Европейския съюз.

(2)	Защитата на гражданите в Европейската общност по всяко време трябва да е осигурена в гражданското въздухоплаване чрез предотвратяване на неправомерни действия.

(3)

Без да засягат правилата на държавите-членки в сферата на националната сигурност и на мерките, които се вземат на основание дял VI от Договора за Европейския съюз, такава цел следва да се постигне чрез приемане на подходящи разпоредби в сферата на политиката за въздушен транспорт, изграждайки общи основни стандарти, основани на настоящите препоръки на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА), Документ 30. На Комисията би следвало да се делегират изпълнителни правомощия да приеме съответни конкретни изпълнителни мерки. С цел предотвратяване на неправомерни деяния част от тези изпълнителни мерки би следвало да са секретни и да не се публикуват.

(4)	Настоящият регламент зачита основните права и спазва признатите принципи, по-специално на Хартата за основните права на Европейския съюз.

(5)	Различните видове дейности на гражданското въздухоплаване не са задължително предмет на еднакъв тип заплаха. Следователно е необходимо конкретни изпълнителни мерки да са надлежно пригодени към специалните обстоятелства на всяка дейност и към чувствителността на определени мерки.

(6)

В малки летища прилагането на общи стандарти може да бъде несъразмерно или тяхното изпълнение може да е невъзможно по обективни практически причини. В такъв случай съответните органи на държавата-членка трябва да имат възможност да прилагат алтернативни мерки, предоставящи адекватно равнище на защита. Комисията трябва да проучи дали тези мерки са оправдани поради обективни практически причини и дали те предоставят адекватно равнище на защита.

(7)	Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. (Чикагската конвенция) предвижда минимални стандарти за осигуряване сигурността на гражданското въздухоплаване.

(8)	За да постигне целите на настоящия регламент, всяка държава-членка би следвало да приеме национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както и съответна програма за контрол на качеството и програма за обучение.

(9)	С оглед на различните страни, които участват в изпълнението на мерки за сигурност на национално равнище, е необходимо всяка държава-членка да определи един подходящ орган, отговорен за координирането и наблюдението на изпълнение на програмите за авиационна сигурност.

(10)	Държавите-членки следва да имат възможност да прилагат по-строги мерки.

(11)	Наблюдението на мерките за сигурност изисква създаване на национално равнище на подходящи системи за управление на качеството и организация на проверки под надзор на Комисията, така че да потвърди ефективност на всяка национална система.

(12)	Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(13)	Договорености за по-голямо сътрудничество при използване на летището Гибралтар бяха постигнати в Лондон на 2 декември 1987 г. от Кралство Испания и Обединеното кралство в Обща декларация на министрите на външните работи на двете страни, като тези договорености тепърва предстои да влязат в действие.

(14)

След като целите на предлаганите действия, а именно изграждане и прилагане на подходящи разпоредби в сферата на политиката за въздушен транспорт, не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държави-членки и следователно могат, поради общоевропейския обхват на настоящия регламент, да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да вземе мерки съгласно принципа на субсидиарност, както е прогласен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, прогласен в същия член, настоящият регламент се самоограничава до общите основни стандарти, изисквани с цел постигане на целите на авиационна сигурност и не надхвърля необходимото за това,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели

1. Главната цел на настоящия регламент е създаването и изпълнението на подходящи мерки на Общността с цел предотвратяване на неправомерни актове на посегателство срещу гражданското въздухоплаване.

2. Допълнителната цел е да се даде основа за общо тълкуване на съответните разпоредби на Чикагската конвенция, по-специално нейното приложение 17.

3. Средствата за постигане на целите, установени в параграфи 1 и 2, са:

а)	установяване на общи стандарти за мерките за авиационна сигурност;

б)	установяване на подходящ гъвкав механизъм за наблюдение.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.	„летище“ означава всяка зона в държава-членка, която е открита за търговски въздушнотранспортни операции;

2.	„Чикагска конвенция“ означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните приложения, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.;

3.	„авиационна сигурност“ означава комбинация от мерки и човешки и естествени ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконно въздействие.

Член 3

Приложно поле

1. Мерките, установени от настоящия регламент, се прилагат във всяко летище, разположено на територията на държавите-членки, за които се прилага Договорът.

2. Прилагането на настоящия регламент за летището на Гибралтар се разбира, без да се засягат съответните правни позиции на Кралство Испания и на Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитет на територията, на която е разположено летището.

3. Разпоредбите на настоящия регламент към летището на Гибралтар не се прилагат, преди договореностите в общата декларация на външните министри на Кралство Испания и Обединеното кралство от 2 декември 1987 г. да влязат в действие. Правителствата на Испания и на Обединеното кралство ще информират Съвета за датата на това влизане в действие.

Член 4

Общи стандарти

1. Общите основни стандарти за мерките по авиационна сигурност се основават на настоящите препоръки на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА), Документ 30, установени в приложението.

2. Необходимите мерки за изпълнение и техническа адаптация на тези общи основни стандарти се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2, подложени на надлежно обсъждане за различните видове действия и чувствителност на мерките по отношение на:

а)	изпълнение на критерии и приемане на проверки за оборудване;

б)	детайлни процедури, съдържащи чувствителна информация;

в)	детайлни критерии за изключения от мерките за сигурност.

3. Съответният орган на държава-членка може на основание оценка на местния риск и когато прилагането на мерките за сигурност, посочени в приложението към настоящия регламент, може да бъде несъразмерно, или когато те не могат да бъдат изпълнени по обективни практически причини, да приеме национални мерки за сигурност за осигуряване на адекватно равнище на защита за летища:

а)	с два търговски полета на ден средно за годината; или

б)	само с полети на общата авиация; или

в)	с търговска дейност, ограничена до самолет с по-малко от 10 тона максимално излетно тегло (МИТ) или по-малко от 20 места,

отчитайки особеностите на такова малко летище.

Съответните държави-членки информират Комисията за такива мерки.

4. Комисията проверява дали мерките, приети от държави-членки съгласно параграф 3, са оправдани с оглед обективните практически причини и осигуряват адекватно равнище на защита. Ако мерките не отговарят на тези критерии, Комисията взема решение съгласно процедурата, посочена в член 9, параграф 3; в този случай държавата-членка ги отменя или адаптира.

Член 5

Национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване

1. До 3 месеца от влизането в сила на настоящия регламент всяка държава-членка приема национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване с цел да осигури прилагането на общи стандарти, посочени в член 4, параграф 1, и мерки, приети съгласно член 4, параграф 2, към дата, определена в тези мерки.

2. Независимо от това, че в рамките на държава-членка един или повече органи или субекти могат да бъдат включени в осигуряване на авиационната сигурност, всяка държава-членка определя подходящ орган, отговорен за координацията и наблюдението по изпълнението на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

3. До 6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, всяка държава-членка изисква от своя подходящия орган осигуряване на развитието и изпълнението на национална програма за контрол на качество за сигурност на гражданското въздухоплаване, която да осигури ефективността на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

4. Всяка държава-членка гарантира, че нейните летища и въздушни превозвачи, предоставящи услуги от тази държава, създават, изпълняват и поддържат програми за сигурност на летището и на въздушния превозвач, отговарящи на изискванията на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. Тези програми се предоставят за одобрение и се наблюдават от подходящ орган.

5. Всяка държава-членка изисква подходящият орган да осигури развитие и изпълнение на национална програма за обучение за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Член 6

По-строги мерки

Държавите-членки могат да прилагат, в съответствие с правото на Общността, по-строги мерки, отколкото тези, посочени в настоящия регламент. Колкото може по-скоро след тяхното прилагане държавите-членки информират Комисията за характера на тези мерки.

Член 7

Мониторинг за съответствие

1. Спецификациите за националната програма за контрол на качество за сигурност на гражданското въздухоплаване, което трябва да се изпълнява от държавите-членки, се приемат в съответствие с процедура, посочена в член 9, параграф 2. Такава програма се базира върху най-добрите практики и позволява лесно откриване и отстраняване на дефекти. Всяка програма осигурява това, че всички летища, разположени в засегнатата държава-членка, редовно се подлагат на одит под отговорността на подходящия орган, посочен в член 5, параграф 2. Такива одити използват обща методология и се извършват от одитори, които са квалифицирани съгласно общите критерии.

2. Шест месеца след влизането в сила на разпоредбите на настоящия регламент съгласно член 12, Комисията извършва, в сътрудничество с подходящия орган, посочен в член 5, параграф 2, инспекции, включително инспекции за подходящ пример от летища, за наблюдение на прилагането на настоящия регламент от държавите-членки. Такива инспекции отчитат информацията, получена от национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване, по-специално одиторски доклади. Процедурите за извършване на такива инспекции се приемат съгласно процедурата, посочена в член 9, параграф 2.

3. Длъжностните лица, упълномощени от Комисията да провеждат инспекции съгласно параграф 2, упражняват техните правомощия при издаване на писмено упълномощаване, посочващо характера, целта на инспекцията и датата, на която тя започва. Инспекциите на летища не се обявяват. Комисията информира държавите-членки, засегнати от инспекциите, достатъчно време преди насрочените инспекции.

Съответните държави-членки са подчинени на такива инспекции и осигуряват съответните органи или лица също така да са подчинени на такива инспекции.

4. Докладите за инспекциите се изпращат от Комисията до съответните държави-членки, които в срок до три месеца от уведомяването посочват мерките, взети за поправяне на всеки възможен недостатък. Докладът и отговорът на подходящия орган, посочен в член 5, параграф 2, се съобщават на Комитета, създаден по силата на член 9, параграф 1.

Член 8

Разпространение на информацията

1. Без да засяга правото на обществеността на достъп до документи, установено от Регламент (ЕО) 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (5),

а)

мерките, отнасящи се до:

i)	работни критерии и приемни проверки на оборудване;

ii)	детайлни процедури, съдържащи чувствителна информация;

iii)	детайлни критерии за освобождаване от мерките за сигурност,

посочени в член 4, параграф 2;

б)	спецификациите, посочени в член 7, параграф 1; и

в)

докладите от инспекциите и отговорите на държавите-членки, посочени в член 7, параграф 4,

са секретни и не се публикуват. Те са достъпни само за органите, посочени в член 5, параграф 2, които ги съобщават само на заинтересованите страни на основание необходимостта да са информирани, съгласно приложимите национални правила за разпространение на чувствителна информация.

2. Държавите-членки, колкото може по-скоро и в съответствие с приложимото национално право, третират като поверителна информацията, произтичаща от докладите на инспекциите и отговорите на държавите-членки, когато тя се отнася до други държави-членки.

3. Освен ако е ясно, че докладите от инспекциите и отговорите трябва или не трябва да бъдат разкрити, държавите-членки или Комисията се консултират със съответната държава-членка.

Член 9

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, се установява на един месец.

3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 6 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него.

4. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 10

Трети страни

Без да накърнява отговорностите на държавите-членки по отношение оценка на риска и клаузата за сигурност на споразумения за гражданско въздухоплаване, Комисията, подпомагана от Комитета за сигурност, обсъжда заедно с Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и ЕКГА възможността да развие механизма на оценка на полети от летища на трета страна да отговарят на основните изисквания за сигурност.

Член 11

Публикуване на информация

Съгласно Регламент (ЕО) 1049/2001 Комисията публикува всяка година доклад за изпълнение на настоящия регламент и ситуацията в Общността, доколкото е засегната авиационната сигурност, като очертава заключенията от докладите за инспекции.

Член 12

Санкции

Наказания за нарушаване разпоредбите на настоящия регламент са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности, с изключение на следните разпоредби от приложението:

—	тези, които са свързани с прегледа на багажно помещение (точка 5.2.),

—	тези, които са свързан с товари, куриерски и експресни пратки (част 6), и

—	тези, които са свързани с пощата (част 7),

които разпоредби влизат в сила на 31 декември 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL

(1) ОВ C 51 E, 26.2.2002 г., стр. 221.

(2) ОВ C 48, 21.2.2002 г., стр. 70.

(3) Становище на Европейския парламент от 29 ноември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 28 януари 2002 г. (ОВ C 113 E, 14.5.2002, стр. 17) и Решение на Европейския парламент от 14 май 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 5 декември 2002 г. и Решение на Съвета от 9 декември 2002 г.

(4) ОВ L 184, 17.1.1999 г., стр. 23.

(5) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

„Придружен багаж в багажното помещение“: багаж, разрешен за превоз в багажното помещение на въздухоплавателното средство на борда, на който се намира регистрираният пътник.

„Съоръжение за излитане и кацане“: зона за придвижване на летището, прилежащи терени или сгради или части от тях.

„Проверка на въздухоплавателното средство за сигурност“: проверка на вътрешността на въздухоплавателното средство, към който пътниците биха имали достъп, и проверка на багажното помещение с цел откриване на забранени предмети.

„Претърсване на въздухоплавателното средство за сигурност“: щателна проверка на вътрешността и на външната част на въздухоплавателното средство с цел откриване на забранени предмети.

„Проверка на лицето“: проверка на самоличността на лицето и на миналото му, включително съдебното му досие, с цел да се гарантира, че лицето може да получи достъп без охрана до обезопасени зони с ограничен достъп.

„Ръчен багаж“: багаж, предназначен за пренос в салона за пътници на въздухоплавателното средство.

„Търговски полет“: полет по или без разписание или полетна дейност, предоставена за наемане от широката публика или частни групи срещу възнаграждение.

„Co-mat“: абревиатура за оборудването на въздушния превозвач, който той изпраща в рамките на мрежата му от пунктове.

„Co-mail“: абревиатура за пощата на въздушния превозвач, която той изпраща в рамките на мрежата му от пунктове.

10.

„Продължаващи случайни проверки“: проверки, осъществявани през цялото време на дейността, като тези проверки трябва да се осъществяват на случайна основа.

11.

„Авиация с общо предназначение“: всяка полетна дейност по или без разписание, която не се предлага или не е достъпна за широката публика.

12.

„ЕDS“ — Система за откриване на експлозиви. Система или комбинация от различни технологии, имащи възможност да откриват и да индикират чрез тревога експлозивни материали, съдържащи се в багажа, независимо от материала, от който е направена опаковката.

13.

„ЕDDS“ — Система за откриване на експлозивни уреди. Система или комбинация от различни технологии, имащи възможност да откриват и да индикират чрез тревога експлозивни уреди чрез откриване на един или повече компоненти на такъв уред, съдържащ се в багажа, независимо от материала, от който е направена опаковката.

14.

„Багаж в багажното помещение“: багаж, предназначен за превоз в багажното помещение на въздухоплавателното средство.

15.

„Известен товародател“:

а)	за товари: лицето, което транспортира своя собственост по въздуха за своя собствена сметка, което е изградило дейност с регулиран агент или въздушен превозвач на основание критерии, посочени в настоящото приложение.

б)	за поща: лицето, което транспортира пощенски пратки по въздуха за своя собствена сметка, което е изградило бизнеса си с пощенски регламентиран орган/администрация.

16.

„Охраняеми граници“: зона на летището, която не е част от съоръженията за излитане и кацане и включва всички зони за обществено ползване.

17.

„Поща“: изпращане на кореспонденция и други предмети, предлагани от и предназначени за доставка от пощенските администрации. Пощенският орган/администрация се определя от държавите-членки.

18.

„Забранен предмет“: предмет, който може да бъде използван за извършване на акт на неправомерно въздействие и който не е надлежно обявен и подчинен на приложимите законови и подзаконови разпоредби. Примерен списък на такива забранени предмети се намира в допълнението.

19.

„PEDS“:първична система за откриване на експлозиви. Система или комбинация от различни технологии, имащи възможност да откриват и да индикират чрез аларма експлозивни материали, съдържащи се в багаж, независимо от това, от какво е направена опаковката.

20.

„Регулиран посредник“: посредник, спедитор или друг субект, който е в търговски отношения с оператор и осигурява контрол на сигурността, който е одобрен или се изисква от подходящия орган по отношение на товар, куриерски или експресни пратки или поща.

21.

„Зона с ограничен регламентиран достъп“: зони на летището, достъпът до които се контролира за осигуряване сигурността на гражданското въздухоплаване. Такива зони обикновено включват, inter alia, всички зони за заминаване на пътници между места за проверка и въздухоплавателното средство, рампата, зони за подготовка на багаж, складове за товари, пощенски центрове и помещения за почистване и кетъринг.

22.

„Контролиране на сигурността“: средства, с които може да бъде предотвратено проникването на забранени предмети.

23.

„Проверка“: прилагане на технически или други средства, които са предназначени да идентифицират и/или откриват забранени предмети.

24.

„Непридружен багаж в багажното помещение“: багаж, разрешен за превоз в багажното помещение на въздухоплавателното средство, на борда на който не се намира регистрираният пътник.

25.

„Терминал“: основната сграда или група сгради, където става обработка на пътници и товари с търговска цел и тяхното качване на въздухоплавателното средство.

26.

„TIP“ Прожектиране на заплашителни образи: софтуерна програма, която може да бъде инсталирана на определени рентгенови апарати. Програмата прожектира виртуални образи на заплашителни предмети (например пушка, нож, импровизирано взривно устройство) заедно с рентгеновия образ на реална проверявана опаковка и е предназначена за незабавна реакция от оператора на рентгеновия апарат за доказване на неговата способност да открива такива образи.

27.

„Оборудване за откриване на следи“: технологична система или комбинация от различни технологии, която има възможност да открива много малки количества (1 милиардна от грама) и да индикира чрез аларма за експлозивни материали в багажа или други подлежащи на анализ предмети.

2. СИГУРНОСТ НА ЛЕТИЩЕТО

2.1. Изисквания за планиране на летище

Проект или скица на летища, пътнически или товарни терминали и други сгради, имащи директен достъп до съоръженията за излитане и кацане, отчитат съществени изисквания по отношение на:

а)	контрол за сигурност, прилаган към пътници, багаж, товар, куриерски и експресни пратки, поща и доставки и продукти на въздушния превозвач;

б)	защита и контрол на достъпа до съоръженията за излитане и кацане, зони с ограничен достъп и други чувствителни зони и помещения на летището;

в)	ефективно използване на оборудване за сигурност.

2.1.1. Прегради между охраняемите зони и съоръженията за излитане и кацане

Прегради се изграждат между охраняемите зони и съоръженията за излитане и кацане.

2.1.2. Зони с ограничен достъп

Във всяко летище се изграждат зони с ограничен достъп.

2.2. Контрол на достъпа

2.2.1. Зони с ограничен достъп и други зони на съоръженията за излитане и кацане

Достъпът до зоните с ограничен достъп и други зони за съоръженията за излитане и кацане се контролира по всяко време, за да се осигури недопускане до тези зони на неразрешен достъп на лица, както и на забранени предмети, които не могат да бъдат внесени в зоните с ограничен достъп или въздухоплавателното средство.

ii)	целият персонал, за който се изисква достъп до зоните с ограничен регламентиран достъп, се подлага на проверка на лицето най-малко за петгодишен предшестващ период. Проверката се повтаря на регулярни интервали, ненадвишаващи 5 години.

iii)

целият персонал, за който се изисква достъп до зоните с ограничен регламентиран достъп, също така получава редовно обучение по авиационна сигурност (виж точка 12.3.), включително рисковете за въздушна сигурност, и се инструктира да докладва на съответния орган за всеки инцидент, който може да представлява заплаха за въздушната сигурност.

iv)

Летищни идентификационни карти се издават на целия персонал, работещ на летището или който често го посещава (включително служители на летището и на въздушния превозвач и служители на други организации). Летищната идентификационна карта носи името и снимката на притежателя. Тя е валидна само за ограничен период. Съответният орган определя кога постоянна летищна идентификационна карта се издава на чести посетители.

v)	Летищната идентификационна карта се носи на видно място по всяко време, когато нейният притежател е на служба.

vi)	Превозните средства, които се използват на съоръженията за излитане и кацане, се ползват само за тези цели, доколкото е възможно.

vii)

Превозните средства, които се предвижват между охраняемите зони и съоръженията за излитане и кацане, се снабдяват с пропуск за конкретно превозно средство, закрепен на лесно забележимо място. Други превозни средства, изискващи достъп до съоръженията за излитане и кацане, се допускат само след като се проверят и получат временен пропуск. Превозни средства за аварийни ситуации могат да бъдат освободени от тези изисквания.

viii)

Летищните идентификационни карти и пропуските за превозни средства се проверяват на всички контролни пунктове за достъп до съоръженията за излитане и кацане и зоната с ограничен регламентиран достъп.

2.2.2. Терминали

Надзор се поддържа на всички терминали с обществен достъп. На терминалите има патрули, а пътниците и други лица са под наблюдение от персонала по сигурност.

2.2.3. Други зони за обществено ползване

Осигуряват се средства за контролиране на достъпа до зоните за обществено ползване, които са близо до летателните площадки (панорамни тераси, хотели на летището и паркинги). Други зони за обществено ползване, изискващи наблюдение, без това изброяване да е изчерпателно, са: помещения, които винаги са разположени в охраняемите граници, включително стоянки на ползвателите и други зони за обществено паркиране, обществени пътища до терминала, помещения за наем на коли, стоянки на таксита и зони за спиране на наземен транспорт, както и всякакви хотелски помещения в самото летище.

Предвиждат се разпоредби за осигуряване на бързо затваряне на такива зони за обществено ползване в случай на увеличена заплаха. Персоналът по сигурност патрулира тези зони, когато са отворени за обществено ползване.

2.3. Проверка на персонал, вещи и превозни средства

а)

Целият персонал, включително екипажът, с носените от тях предмети, се проверяват, преди да влязат в зоната с ограничен достъп. Когато това не може да се осъществи, лицата и вещите подлежат на постоянен подходящ контрол на случайна основа с честота, определена от оценката на риска, извършена от компетентния орган на всяка държава-членка; случайните проверки се разпространяват до всички предмети, внасяни на борда на въздухоплавателното средство за всякакви услуги, включително почистване, безмитна търговия и други, имащи достъп до въздухоплавателното средство.

Една година след влизане в сила на настоящия регламент целият персонал, включително екипажът, заедно с носените от тях предмети, се проверява, преди да получи достъп до критичните точки на зоните с ограничен достъп, както са определени от компетентния орган на всяка държава-членка.

До 1 юли 2004 г. Комисията приема подходящи приложими мерки за общо дефиниране на критичните точки на зони с ограничен достъп съгласно член 4, параграф 2 от настоящия регламент. Такива мерки са напълно приложими най-късно пет години след приемането им от Комисията, без да накърняват член 6 от настоящия регламент.

Процедурата по проверката гарантира, че никакъв забранен предмет не се пренася и използваните методи са същите като за проверка на пътници и ръчен багаж.

б)	Превозни средства и доставки, пренасяни към съоръженията за излитане и кацане или други зони с ограничен регламентиран достъп, се проверяват на случайна основа.

2.4. Сигурност на съоръженията и патрули

а)	Летателната площадка и други зони за паркиране са адекватно осветени, като по-специално светлините осветяват уязвими места на летището.

б)

Техническите и зоните по поддръжка се защитават от ограждения, охранители, патрули и достъпът до тези зони се контролира чрез летищни идентификационни карти и пропуски за превозни средства. Подобни мерки се предприемат за защита на периметъра и на такива разположени на летището инсталации като електрическо захранване, електрически подстанции, навигационни съоръжения, контролни кули и други сгради, използвани от контролните служби на въздушното движение, както и съоръжения за зареждане и телекомуникации. Специални предпазни мерки се вземат срещу опити да се саботират съоръжения за зареждане и комуникации.

в)

Оградата по периметъра и зони, прилежащи към зоните с ограничен достъп, други съоръжения за излитане и кацане извън тази ограда, включително тези в непосредствена близост до ограничението на съоръжението и пътеки за рулиране, са предмет на наблюдение от патрули, скрити телевизионни камери или други наблюдателни мерки. Прилагат се строги процедури за проверка на лица без показана летищна идентификация и на лица, навлизащи в зони, до които те нямат право на достъп.

г)	Достъпът до съоръженията за излитане и кацане и зони с ограничен достъп през наетите на летището офиси, хангари за поддръжка, товарни приспособления, други услуги и сгради, се ограничава до необходимия минимум.

3. СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНОТО СРЕДСТВО

3.1. Претърсване и проверка на въздухоплавателното средство

Всички въздухоплавателни средства се претърсват, както следва:

а)

въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация, е предмет на „претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство“ непосредствено преди или веднага след като влезе в зоната с ограничен достъп за предстоящ полет; въздухоплавателното средство може да бъде претърсено и не непосредствено преди навлизането в зона с ограничен достъп, но трябва да е подсигурено или охранявано от началото на претърсването до излитането; ако претърсването се осъществява след навлизане в зона с ограничен достъп, то трябва да е подсигурено или охранявано от началото на претърсването до излитането;

б)	въздухоплавателно средство в експлоатация по време на рулиране или междинно кацане е предмет на „преглед за сигурност на въздухоплавателното средство“ веднага след слизането на пътниците или, при необходимост, колкото може по-късно преди качването на пътниците и натоварването на багажа/товара.

Всички прегледи и претърсвания за сигурност на въздухоплавателни средства се извършват, веднага щом доставчиците на услуги (кетъринг, почистване, безмитна търговия и други), освен отговорниците за гарантиране на сигурността, са напуснали въздухоплавателното средство. Достъпът до въздухоплавателното средство се ограничава до и по време на процеса на качване и подготовка за излитане.

3.2. Защита на въздухоплавателното средство

Определят се отговорни лица за контролиране на достъпа до паркираното въздухоплавателно средство, които изпълняват задълженията си, както следва:

а)	за въздухоплавателно средство в експлоатация достъпът се контролира от започването на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство до излитането, с цел да се поддържа целостта на проверката;

б)	за въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация и което е било претърсено и насочено към зона с ограничен достъп, достъпът се контролира от започването на проверка за сигурност на въздухоплавателното средство до излитането с цел да се подържа целостта на проверката.

2.	Всяко въздухоплавателно средство в експлоатация се поставя под наблюдение, достатъчно за откриване на евентуален неоторизиран достъп.

Достъп до въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация, се контролира, както следва:

а)	вратите на салона са затворени;

б)	въздушните мостове и/или подкорпусни стълби са обезопасени, отдалечени или прибрани, според случая; или

в)	вратите на въздухоплавателното средство са запечатани.

4.	Допълнително, ако персоналът не се проверява при влизане в зона с ограничен достъп, всяко въздухоплавателно средство се посещава най-малко на всеки 30 минути от пешеходен или мобилен патрул или се поставя под наблюдение, достатъчно, за да се открие неоторизиран достъп.

5.	Въздухоплавателното средство, когато е възможно, се паркира далеч от периметъра на оградата или други лесно преодолими бариери и в добре осветени зони.

4. ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

4.1. Проверка на пътници

Освен както е посочено в точка 3 по-долу, всички заминаващи пътници (т.е. първоначални и прекачващи се пътници, освен ако са предварително проверени при стандарти, посочени в това приложение) се проверяват, за да се предотврати проникването на забранени предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на въздухоплавателното средство. Пътниците се проверяват по следните начини:

а)	ръчно претърсване; или

б)

контрол с метал-детектор. Когато се използва детекторно оборудване, трябва да има и постоянно ръчно претърсване на случайна основа на проверени пътници. Такова ръчно претърсване се извършва спрямо всички пътници, които предизвикват сигнал на оборудването, както и постоянно претърсване на случайна основа, се прилага към онези пътници, които не предизвикват сигнал за тревога на оборудването, и ако:

i)	се задейства аларма, лицето се подлага на нова проверка с метал-детектора; или

ii)	се претърсва ръчно, ако може да бъде използван ръчен метал-детектор.

2.	Когато се използва стационарен метал-детектор, той трябва да бъде нагласен на такова равнище, че обосновано да осигурява откриване на малки метални предмети.

3.	Подходящите органи могат да установят категории лица, които трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка.

4.	Разработват се процедури за пътници, които биха предизвикали смут.

4.2. Разделяне на пътници

Проверени заминаващи пътници не се смесват с пристигащи пътници, които могат да не са проверени съгласно стандартите, посочени в настоящото приложение. Когато такива пътници не могат да бъдат физически разделени, тогава целите на сигурността се постигат чрез прилагане на компенсационни мерки съгласно оценката на риска от компетентния орган.

4.3. Проверка на ръчния багаж

Ръчният багаж на всички заминаващи пътници (т.е. първоначални и прекачващи се пътници, освен ако са предварително проверени при стандарти, посочени в това приложение) се проверяват, преди да им бъде позволено влизането в зоните с ограничен регламентиран достъп и на борда на въздухоплавателното средство. Всички забранени предмети се отстраняват от пътника или на пътника се отказва влизането в зона с ограничен достъп или на въздухоплавателното средство. Ръчният багаж може да се преглежда чрез един от следните методи:

а)	пълно ръчно претърсване на съдържанието на всяка опаковка, като всяка опаковка се проверява за подозрителни признаци като непропорционално тегло и т.н.; или

б)	проверка с обикновено рентгеново оборудване с ръчно претърсване на проверени опаковки, което също така продължава да се извършва на случайна основа, като процентът на така претърсвани лица не е по-малък от 10 %, включително тези, които изглеждат подозрителни на контролиращото лице; или

в)	проверка с рентгеново оборудване с висока разрешителна способност с инсталирано и задействано TIP. Само онези опаковки, които изглеждат съмнителни за контролиращото лице, се претърсват на ръка, но ръчното претърсване може да бъде подкрепено чрез използване на оборудване за откриване на следи.

2.	Ръчен багаж на изброените в точка 4.1., параграф 3, лица може да бъде предмет на специални процедури или освободен от проверка.

4.4. Проверка на дипломати

Съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, дипломати и други привилегировани лица и техния личен багаж, с изключение на „дипломатически багаж“, се подлагат на преглед за целите на сигурността. Персоналът на въздушния превозвач, отговорен за приемане на дипломатически багаж, подсигурява, че те наистина са изпратени от надлежно определени служители на въпросните дипломатически мисии. Дипломатическите куриери и техният личен багаж не са изключени от проверката.

5. БАГАЖ В БАГАЖНОТО ПОМЕЩЕНИЕ

5.1. Обработка на багажа в багажното помещение

Багажът не се качва на борда на въздухоплавателното средство, освен ако са взети следните мерки:

а)	багажът е надлежно маркиран от външната му страна, позволяваща неговата идентификация със съответния пътник; и

б)	пътникът, на който принадлежи този багаж, е регистриран за полет, с който той ще бъде превозван; и

в)	преди натоварването багажът се намира в зона на летището, до която имат достъп само оторизирани лица; и

г)	всички предмети на багажа, постъпили в багажното помещение на въздухоплавателното средство, се идентифицират като придружени или непридружени. Процесът на идентификация се постига с ръчни и с автоматични средства.

2.	Предприемат се мерки в случай, когато пътник, регистриран за полета и предал багажа на въздушния превозвач, не е на борда на въздухоплавателното средство, такъв багаж трябва да бъде отстранен от въздухоплавателното средство и да не бъде превозван с този полет.

3.	Издава се багажен манифест или друг алтернативен начин за осигуряване на свидетелство, което потвърждава идентификацията и проверката на непридружен багаж.

5.2. Проверка на багажа

Придружен багаж. Всички предмети на придружен багаж (както на първоначален и трансферен багаж, освен проверен преди това багаж съгласно стандартите, посочени в настоящото приложение), се проверява чрез един от следните методи преди натоварването на въздухоплавателно средство:

а)	ръчно претърсване; или

б)

чрез обикновено рентгеново оборудване, като най-малко 10 % от проверения багаж е също така предмет на:

i)	ръчно претърсване; или

ii)	ЕDS, или ЕDDS, или PEDS; или

iii)	чрез обикновено рентгеново оборудване, като всяка опаковка се гледа от два различни ъгъла от един и същ оператор на един пункт за проверка; или

в)	през обикновено рентгеново оборудване с инсталиран и задействан TIP; или

г)	ЕDS или ЕDDS; или

д)

PEDS; или

е)	чрез оборудване за откриване на следи по откритите части на багажа.

Непридружен багаж. Всички предмети на непридружен багаж (както на първоначален и трансферен багаж, се проверяват чрез един от следните методи преди натоварването на въздухоплавателно средство:

а)

EDS; или

б)	многостъпален PEDS, като на ниво 2 образите от всички опаковки се преглеждат от операторите; или

в)	конвенционално рентгеново оборудване, като всяка опаковка се гледа от два различни ъгъла от един и същ оператор на един пункт за проверка; или

г)	ръчно претърсване, подкрепено с прилагане на оборудване за откриване на следи по откритите части на багажа,

освен ако непридруженият багаж, който е бил преди това проверен по стандартите, посочени в настоящото приложение, е бил отделен поради фактори извън контрола на пътника и непридруженият багаж е бил поверен на въздушния превозвач.

5.3. Защита на багажа

Багажът, пренасян от въздухоплавателно средство, се защитава срещу незаконно въздействие от точката, в която е бил поверен на превозвача, до излитането на въздухоплавателното средство, с което той се пренася. Следните мерки се вземат за защита на багажа:

а)	Преди да бъде натоварен, багажът се държи в зона за подготовка на багажа или друга складова зона на летището, до която могат да имат достъп само оторизирани лица.

б)	Всяко лице, влизащо в зона за подготовка на багажа или складовата зона, трябва да бъде задържано и изведено извън зоната.

в)	Първоначален и трансферен багаж не се оставят без наблюдение на рампата или на съоръженията за излитане и кацане, преди да бъде натоварен на въздухоплавателното средство.

г)	Багаж, пренасян от едно въздухоплавателно средство на друго, не се оставя без наблюдение на площадката за паркиране на съоръженията за излитане и кацане, преди да бъде натоварен.

д)	Достъп до бюрата за загубени вещи в терминалите трябва да бъде ограничен за предотвратяване на неправомерен достъп до багажа и предметите в него.

6. ТОВАРИ, КУРИЕРСКИ И ЕКСПРЕСНИ ПРАТКИ

6.1. Прилагане

Преди поставяне на борда на въздухоплавателно средство всички товари, куриерски и експресни пратки, предназначени за превоз с пътнически или само с товарни въздухоплавателни средства, са предмет на контрола за сигурност, конкретизиран по-долу.

6.2. Квалификация на регулиран посредник

Регулираните посредници са:

а)	определени, одобрени или изброени от подходящ орган;

б)	предмет на специфични задължения, определени от подходящ орган.

6.3. Контрол на сигурността

Товари, куриерски и експресни пратки се пренасят по въздуха, само когато са били приложени следните проверки за сигурност:

а)	приемането, обработката и пренасянето на товара се изпълняват от надлежно набран и обучен персонал;

б)

товарът е:

i)	претърсен ръчно или е подложен на физическа проверка; или

ii)	проверен с рентгеново оборудване; или

iii)	минал през симулационна зала; или

iv)	подложен на проверка с други средства, технически или биочувствителни (например „подушване“, детектор за следи, кучета за откриване на взрив и др.),

така че обосновано да се гарантира, че не съдържа каквито и да е забранени предмети, изброени в iv) и v) от допълнението, освен ако са декларирани и надлежно подложени на приложими мерки за сигурност.

Когато нито едно от тези средства и методи за контрол не може да бъде приложено поради характера на товара, подходящият орган може да определи период на съхранение.

След като е бил изпълнен контрола за сигурност, включително контрол на товари от известен товародател, на или извън територията на летището, до пратките не е позволен достъпът до момента им на натоварване на борда на въздухоплавателното средство и това продължава до излитането на въздухоплавателно средство.

Проверките за сигурност, посочени в параграф 1, може да не се прилагат за:

а)	товар, получен от известен товародател;

б)	товар, който се претоварва;

в)	товар, чиито произход и условия за обработка доказват, че той не представлява заплаха за сигурността;

г)	товар, който е предмет на регулаторни изисквания, предвидени за съответното равнище на защита на сигурността.

6.4. Критерии за известен товародател

Регулираният посредник или въздушният превозвач могат да признаят само един товародател като известен товародател само чрез:

а)	създаване и регистриране на идентичността и адреса на товародателя и на служителя, упълномощен да извършва доставки за негова сметка; и

б)

изискване от товародателя да декларира, че:

i)	подготвяне на пратките в обезопасени помещения; и

ii)	наемане на надежден персонал при подготовка на пратките; и

iii)	защитаване на пратките срещу неправомерно посегателство по време на подготовка, складиране и транспортиране; и

в)

изискване от товародателя да:

i)	удостовери писмено, че пратката не съдържа никакви забранени предмети, изброени в iv) и v) на допълнението; и

ii)	приема, че опаковката и съдържанието на пратката могат да бъдат проверени по причина, свързана с сигурността.

6.5. Превоз с товарни въздухоплавателни средства

Когато пратките могат да бъдат положително идентифицирани за превоз с товарно въздухоплавателно средство, критериите, посочени в точка 6.4., може да не се прилагат, при положение че известен товародател:

а)	е потвърдил добросъвестно адрес на управление; и

б)	по-рано е товарил чрез регулирания посредник или въздушния превозвач; и

в)	има изградени бизнесвръзки с регулирания посредник или въздушния превозвач; и

г)	осигурява всички пратки да са защитени от неправомерно посегателство до приемането им от въздушния превозвач.

6.6. Товар, който се претоварва

За товар, който се претоварва, пристигащ по въздуха, не е необходимо да се прилагат проверки за сигурност, посочени в точка 6.3., параграф 1, ако е доказано, че той е защитен от неправомерно посегателство на транзитния пункт. Друг товар, който се претоварва, който пристига по шосе или железница и който не е бил подложен на проверка за сигурност в точката на изпращането или по пътя, се проверява съгласно точка 6.3., параграф 1, буква б), и се защитава от акт на неправомерно посегателство.

7. ПОЩА

7.1. Прилагане

Пощата, пренасяна в пътнически, товарни и само пощенски въздухоплавателни средства, се подлага на проверки за сигурност, преди да бъде натоварена на борда на въздухоплавателно средство.

7.2. Квалификация на регулиран пощенски орган/администрация

7.2.1. Всеки редовен регулиран пощенски орган/администрация, предоставящ поща на въздушен превозвач, трябва да отговаря на следните минимални критерии:

а)	той е определен, одобрен или включен в списък от съответния орган;

б)	изпълнява задължения спрямо въздушния превозвач да прилага изискваните проверки за сигурност;

в)	използва надлежно нает и обучен персонал; и

г)	защитава поверената му поща от акт на неправомерно посегателство.

7.3. Проверки за сигурност

Спешна поща. Спешната поща (например, доставка до 48 часа) се пренася по въздуха, само когато са били приложени следните проверки за сигурност:

а)	приемането, обработката и пренасянето на пощата се изпълняват от надлежно набран и обучен персонал;

б)

пощата е:

i)	претърсена ръчно или с физическа проверка; или

ii)	проверена с рентгеново оборудване; или

iii)	зала за симулиране; или

iv)	подложена на проверка с други средства, технически или биочувствителни (например „подушване“, детектор на следи, кучета за откриване на взрив и др.),

така че основателно да гарантира, че тя не съдържа каквито и да е забранени предмети; и

в)	подробностите за полета и маршрута на въздухоплавателното средство, с което се пренася пощата, остават конфиденциални.

2.	Друга поща. Поща, която не е спешна, може да се пренася по въздуха, при положение че мерките, посочени в параграф 1, букви а) и б), са били приложени. Проверките за сигурност, посочени в точка 1, буква б), трябва да се прилагат към пощата в случайна пропорция.

Проверките за сигурност, посочени в параграф 1, буква б), не трябва да се прилагат по отношение на:

а)	поща, получена от известен товародател;

б)	писма под определени тегло или дебелина;

в)	автентични пратки с животоспасяващи материали;

г)	скъпи товари, които са били проверени при стандарти, най-малко еднакви с тези, посочени в параграф 1, буква б);

д)	поща за пренос с пощенски самолети между летища на Общността;

е)	поща, която се претоварва.

7.4. Критерии за известен товародател

Регулиран пощенски орган/администрация могат да признават като известен товародател чрез:

а)	установяване и регистриране на самоличността и адреса на товародателя или на служителя, упълномощен да извършва доставки за негова сметка; и

б)	изискване от товародателя да декларира, че защитава пратките срещу акт на неправомерно посегателство по време на подготовка, складиране и транспортиране; и

в)

изискване от товародателя:

i)	да удостовери писмено, че пощенската пратка не съдържа никакви забранени предмети, изброени в iv) и v) на допълнението; и

ii)	да приеме, че опаковката и съдържанието на пощенската пратката могат да бъдат подложени на проверки, посочени в точка 7.3.

7.5. Поща, която се претоварва

За поща, пристигаща по въздуха, която се претоварва, не е необходимо да се прилагат проверки за сигурност, посочени в точка 7.3., ако тя е доказано защитена от акт на незаконна намеса на транзитния пункт. Друга поща, която пристига по шосе или по железопътна линия, която не е била подложена на проверка за сигурност в точката на излитане или по пътя, се проверява съгласно точка 7.3., параграф 1, и се защитава от акт на неправомерно посегателство.

8. ПОЩА И ОБОРУДВАНЕ НА ВЪЗДУШНИЯ ПРЕВОЗВАЧ

8.1. Прилагане

Пощата и оборудването на въздушния превозвач, извършван със собственото му въздухоплавателно средство, се подлагат на проверки за сигурност, преди да бъде натоварена на борда на въздухоплавателното средство.

8.2. Определения

Поща и оборудване означават вътрешни пратки на кореспонденция и оборудване, като: документация, доставки, части за поддръжка, доставки за кетъринг и почистване и други предмети, предназначени за доставка на подразделение или подизпълнител на предприятието за използване в рамките на въздушнопревозни операции.

8.3. Проверки за сигурност

Всяка доставка на фирмена поща на въздушния превозвач („co-mail“) или на фирмено оборудване („co-mat“) е предмет на следните мерки:

а)	тя се контролира и проверява за сигурност, за да се осигури, че никакъв забранен предмет не присъства в доставката на компанията; и

б)	тя не се оставя без надзор, преди да бъде натоварена на борда на въздухоплавателно средство.

Въздушните превозвачи следят всяка друга доставка на „co-mail“ или „co-mat“, извършвана от името на превозвач или подизпълнител, без да се ограничава само до кетъринг оборудване и запаси, доставки за почистване и друго оборудване, използвано от доставчици на услуги по договор, се проверяват преди да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателно средство.

9. КЕТЪРИНГ ЗАПАСИ И ДОСТАВКИ НА ВЪЗДУШНИЯ ПРЕВОЗВАЧ

9.1. Прилагане

Кетъринг запасите и доставките на борда на въздухоплавателно средство се подлагат на проверки за сигурност с цел предотвратяване приемане на борда на въздухоплавателно средство на забранени предмети.

9.2. Проверки за сигурност

Доставчици на кетъринг запаси и на доставки прилагат проверки за сигурност с цел предотвратяване проникването на забранени предмети в такива запаси и доставки, предназначени да се пренасят на борда на въздухоплавателно средство. Тези мерки включват следното:

а)	назначаване на служител по сигурността, отговорен за прилагане и надзор на сигурността в компанията;

б)	високи стандарти на надеждност при наемане на персонал;

в)	целият персонал, който има достъп до зони с ограничен достъп, преминава основни проверки и инструкции за сигурност, издадени от ръководството на летището;

г)	компанията не допуска неоторизиран достъп до своите съоръжения и доставки;

д)	ако компанията е разположена извън летището, всички доставки се транспортират до въздухоплавателното средство в заключени или запечатани превозни средства; и

е)	обработка и пренос на запаси и доставки се извършва от надлежно нает и обучен персонал.

2.	След доставянето им запасите и доставките се проверяват на случаен принцип.

3.	Запаси и доставки от компания, която не е била предмет на мерките, изброени в параграф 1, не се допускат на борда на въздухоплавателното средство.

10. ПОЧИСТВАНЕ, ЗАПАСИ И ДОСТАВКИ НА ВЪЗДУШНИЯ ПРЕВОЗВАЧ

10.1. Прилагане и цел

Въздушните превозвачи и компаниите за чистота вземат мерки за обезпечаване на почистването на въздухоплавателното средство, като почистването, запасите и доставките, приемани на борда, не съдържат никакви забранени предмети, които биха могли да застрашат сигурността на въздухоплавателното средство.

10.2. Проверки за сигурност

Доставчици на услуги по почистване на въздушния превозвач, запаси и доставки, въвеждат мерки за сигурност, необходими с цел предотвратяване на внасянето на забранени предмети в доставки за почистване, които се приемат на борда.

Вземат се следните мерки за сигурност:

а)	назначаване на служител по сигурността, отговорен за прилагане и надзор на сигурността в компанията;

б)	високи стандарти на надеждност при наемане на персонал;

в)	целият персонал, който има достъп до зони с ограничен регламентиран достъп, преминава основни проверки и инструкции за сигурност, издадени от ръководството на летището;

г)	компанията не допуска неоторизиран достъп до своите съоръжения;

д)	ако компанията е разположена извън летището, всички доставки по почистване се транспортират до въздухоплавателното средство в заключени или запечатани превозни средства;

е)	обработката и преносът на запаси и доставки се извършва от надлежно нает и обучен персонал;

ж)	проверката на доставките по почистване се извършва преди изпращане на вътрешните доставки по други дестинации.

2.	След доставянето им доставките по почистване се проверяват на случаен принцип.

3.	Запаси и доставки от компания, която не отговаря на мерките, изброени в параграф 1, не се допускат на борда на въздухоплавателното средство.

11. АВИАЦИЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ

11.1. Проверки за сигурност

1.	Общите въздухоплавателни средства на авиацията на летищата не се паркират в близост до въздухоплавателни средства, които се използват за търговски полети, с цел избягване нарушаването на мерките за сигурност, прилагани към тези въздухоплавателни средства, багаж, товар и поща, пренасяни на борда им.

Разпоредбите за отделяне на проверени пътници по търговски полети от пътниците на общите въздухоплавателни средства се изпълняват въз основа на следните критерии:

а)	при по-големи летища се прилагат физически способи и/или проверки за сигурност за предотвратяване смесването на заминаващи и пристигащи пътници на общи въздухоплавателни средства с пътниците, които вече са били проверени за сигурност;

б)

ако е възможно, заминаващите и пристигащите пътници на въздухоплавателни средства от общите въздухоплавателни средства преминават през отделен терминал за общата авиация и, ако качването или слизането става на площадката за обслужване на самолетите, те също така да бъдат отделени от пътници, проверени за сигурност, или се превозват със специален автобус или кола, или са под постоянно наблюдение;

в)

ако не е достъпен отделен терминал, пътниците на общите въздухоплавателни средства:

i)	преминават през отделна част от сградата на терминала и се придружават или превозват с автобус или кола до и от тяхното въздухоплавателно средство;

ii)	са предмет на проверка за сигурност, преди да влязат в зона с ограничен достъп, ако преминаването през зоните с ограничен достъп в сградата на терминала е неизбежно; или

iii)	са предмет на други проверки за сигурност, постигащи същия резултат в зависимост от местните обстоятелства.

12. НАЕМАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

12.1. Национална програма за обучение по авиационна сигурност

Всеки подходящ орган развива и изпълнява национална програма за обучение по авиационна сигурност, за да позволи на въздушния екипаж и на наземния персонал да изпълняват изискванията за авиационна сигурност и да отговарят на актове за незаконна намеса срещу авиацията.

12.2. Персонал по сигурността

Националната програма за обучение по авиационна сигурност следва да включва подбор, квалификация, обучение, сертифициране и мотивиране на персонала по сигурността. Хората, които са назначени да изпълняват задължения по сигурността като цяло или част от тяхната работа, отговарят на следните изисквания, специфицирани от подходящия орган:

а)

мениджърите, развиващи и провеждащи обучение по сигурност на персонала, както и въздушните превозвачи и наземният персонал на летищата, притежават необходимата сертификация, знания и опит, който като минимум включва:

i)	голям опит в операции по авиационната сигурност;

ii)	сертификация, одобрена от националния подходящ орган или друго еквивалентно одобрение, издадено от национален подходящ орган; или

iii)

знания в следните области:

1.	системи за сигурност и контрол на достъп;

2.	сигурност на земята и по време на полет;

3.	проверка преди качване на борда;

4.	сигурност на багажа и товари;

5.	сигурност и прегледи на въздухоплавателни средства;

6.	оръжия и забранени предмети;

7.	познаване на тероризма; и

8.	други сфери и мерки по отношение на сигурността, които се считат подходящи за подобряване на информираността относно сигурността.

б)	мениджърите и инструкторите, включени в и отговорни за обучение на персонала по сигурност, както и наземният персонал на летища, се подлагат на годишно опреснително обучение по авиационна сигурност и последните новости в областта на сигурността.

Обучение на персонала по сигурността

Персоналът по сигурността се обучава да изпълнява задължения, за които той е назначен; такова обучение включва, без да се ограничава с това, следните сфери на сигурност:

1.	технологии и техники на проверка;

2.	работа на пунктове за проверка;

3.	техники на претърсване на салона и на товарното отделение;

4.	системи за сигурност и контрол на достъпа;

5.	проверка преди качване на борда;

6.	сигурност на багажи и товари;

7.	сигурност и прегледи на въздухоплавателни средства;

8.	оръжия и забранени предмети;

9.	познаване на тероризма; и

10.	други сфери и мерки по отношение на сигурността, които се считат подходящи за подобряване на информираност относно сигурността.

Обхватът на обучението може да се разшири съответно с нуждите на авиационната сигурност и развитието на технологиите. Началният период на обучение за персонала по контрола не може да е по-малък от препоръчвания от Международната организация за гражданска авиация (ИКАО).

Сертифициране на персонала по сигурност

Персоналът по сигурност и проверка се одобрява или сертифицира от подходящ национален орган.

Мотивиране на персонала по сигурността

Подходящи поощрителни мерки осигуряват висока мотивация на персонала по сигурността, така че той да е ефективен при изпълнение на своите задължения.

12.3. Друг персонал

Програма за обучение по сигурност и информираност на екипажите и наземния персонал на летища се извършва първоначално и опреснително за полетния и наземния персонал на всички летища и въздушни превозвачи. Обучението допринася за повишена информираност по сигурност, както и подобряване на съществуващите системи за сигурност. То включва следните компоненти:

1.	системи за сигурност и контрол на достъпа;

2.	сигурност на земята и в полет;

3.	проверка преди качване на борда;

4.	сигурност на багажи и товари;

5.	сигурност и прегледи на въздухоплавателни средства;

6.	оръжия и забранени предмети;

7.	познаване на тероризма; и

8.	други сфери и мерки по отношение на сигурността, които се считат подходящи за подобряване на информираност относно сигурността.

Курсове за обучение по сигурност за наземния персонал на всички летища и въздушни превозвачи, който има достъп до зоните с ограничен достъп, се определя с продължителност най-малко 3 часа в клас и 1 час практика.

13. НАСОКИ ЗА ОБОРУДВАНЕ

Оборудването, използвано при осигуряване на авиационната сигурност, се одобрява от подходящия орган в съответствие с насоките, очертани в този раздел.

13.1. Оборудване за откриване на метал

1. Стационарни метал-детектори

Стационарните метал-детектори, използвани за проверка на пътници в летищата, трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

Сигурност

i)	оборудването трябва да може да открива малки парчета различни метали, с висока чувствителност за черни метали при всички предвидими ситуации;

ii)	оборудването трябва да открива метални обекти, независимо от тяхната ориентация и разположение в рамката;

iii)	чувствителност на оборудването трябва да е колкото може по-уеднаквена в цялата рамка, трябва да бъде стабилна и да се проверява периодично.

б)	Експлоатационни изисквания Функциониране на оборудването не трябва да зависи от заобикалящата го среда.

в)	Сигнал за тревога Откриването на метал трябва да се сигнализира автоматично, като не оставя нищо на усмотрението на оператора (индикатор за действаща/недействаща система).

г)

Проверки

i)	оборудването трябва да е пригодено да отговаря на всички изисквания за откриване, както и за силата на сигналния звук;

ii)	команди за нагласяване на равнища за откриване се проектира, така че да не допуска неоторизиран достъп. Настройките са ясно посочени.

д)	Калибриране Процедурите за калибриране не са достъпни за неоторизирани лица.

2. Ръчно преносими метал-детектори

Ръчно преносимите метал-детектори, използвани за проверка на пътници, отговарят на следните изисквания:

а)	Оборудването открива малки количества метал без непосредствен контакт с предмета при всички предвидими условия.

б)	Оборудването открива черни и цветни метали.

в)	Спиралата на детектора се проектира за лесно определяне на мястото на открития метал.

г)	Оборудването е снабдено със звуков и/или видим индикатор за тревога.

13.2. Стандарти и изпитателни процедури за рентгеново оборудване

1. Приложимост

а)

Оборудване

Настоящите изисквания и насоки за рентгеново оборудване, предназначено за целите на сигурността, се прилагат за всяко оборудване за контрол на база на рентгенови лъчи, които представят на оператора образ за тълкуване. Това включва обикновени рентгенови лъчи, както и EDS/EDDS, използвани в указателен режим.

б)

Предмети

По същия начин, настоящите изисквания и насоки за рентгеново оборудване за сигурност се прилагат за всеки преглеждан предмет, независимо от неговия вид и размер. Всеки предмет, натоварен на борда на въздухоплавателно средство, ако той трябва да бъде проверен, трябва да бъде проверен при стандартите, съдържащи се в настоящото приложение.

2. Изисквания за работа

а)	Сигурност Рентгеновото оборудване предоставя необходимото откриване, измервано чрез резолюция, проникване и разделяне, за да осигури забранените предмети да не се пренасят на борда на въздухоплавателното средство.

б)	Тестове Работата се оценява чрез използване на подходящи изпитателни процедури.

в)

Експлоатационни изисквания

Рентгеновото оборудване да показва образа на целия предмет, който преминава през тунела. Не трябва да има отрязване на ъгли.

Деформирането на предмета трябва да е сведено до минимум.

Лентата на машината е маркирана да показва къде трябва да се поставят чантите върху лентата за получаване на оптимален образ.

Контраст: рентгеновото оборудване има възможност да показва групи с нива на сивото (сканиране на по-малка площ).

Образът от всяка част на преглеждания предмет се показва на екрана за най-малко 5 секунди. Допълнително, операторът има възможност да спира лентата и при необходимост да я връща, когато се изисква допълнителна проверка.

Размер на екрана: екран на монитора с достатъчен размер за удобство на оператора (нормално 14 и повече инча)

Характеристики на екрана: екранът не премигва и има най-малко разрешителна способност от 800 реда (нормално 1024 × 1024 пиксела, т.е. монитор с висока резолюция).

Когато се използват два монитора, единият е само монохромен.

Рентгеновото оборудване показва визуално материалите, през които не може да проникне.

Рентгеновото оборудване осигурява органично и неорганично разкриване.

Системите осигуряват автоматична индикация на заплаха за улесняване търсенето от оператора.

3. Поддръжка

Не се правят никакви неоторизирани промени, включително поддръжка или ремонт. Не се правят промени в хардуера или софтуера на машина, без да се докаже, че то не влияе забележимо на показването на образи.

Съставът на материала на лентата не се променя, без да се докаже, че това не причинява промяна в качеството на образа.

Ако поддръжката или надграждане са достъпни чрез модем, достъпът се контролира и наблюдава.

Допълнение

Насоки за класификация на забранени предмети

По-долу са дадени насоки за възможните форми на оръжия и забранени предмети, но при оценката на възможността предметът да се използва като оръжие водещ критерий трябва да бъде здравият разум.

i) Огнестрелно оръжие: всяко оръжие, от което може да се изстреля куршум чрез силата на взрив или въздух или газ под налягане, включително стартови и сигнални пистолети.

ii) Ножове и режещи инструменти: включително саби, мечове, резачки за картон, ловджийски ножове, сувенирни ножове, предмети за бойни изкуства, професионални инструменти и други ножове с острие с дължина 6 см или повече и/или ножове, считани за незаконни съгласно местното право.

iii) Тъпи предмети: бухалки, тояги, бейзболни бухалки или подобни инструменти.

iv) Експлозиви/муниции/запалими течности/корозивни вещества: всеки експлозив или запалително вещество, които сами или в съединение с други предмети могат да произведат експлозия или огън. Това включва взривни вещества, детонатори, фойерверки, газьол, други запалими течности, муниции и други или всяка комбинация от такива предмети. Всякакви корозивни или отровни субстанции, включително газ, независимо дали е или не е под налягане.

v) Увреждащи или парализиращи предмети: всякакъв сълзотворен газ, мейс-сълзотворен газ и подобни химикали и газове в пистолет, туба или друга опаковка и други увреждащи предмети, като електронни уреди с парализиращ или обездвижващ ефект.

vi) Други предмети: Предмети като ледокопи, алпийски пикели, остри бръсначи и удължени ножици, които по принцип не се смятат за смъртоносно или опасно оръжие, могат да се използват като оръжие, включително играчки или фалшиви оръжия или гранати.

vii) Предмети от всякакъв вид, създаващи основателно подозрение, че предметът може да се използва за симулация на смъртоносно оръжие; такива предмети включват, без да се ограничават само до тях, предмети: които приличат на взривни уреди или други предмети, които могат да имат вид на оръжие или опасен предмет.

viii) Химични и биологични предмети и вещества, които могат да се използват за нападение: възможности за химични/биологични нападения включва използване на химични или биологични средства за извършване на неправомерни действия. Тези регламентирани химични/биологични вещества са именно: серен иприт, Ви-Екс, хлор, зарин, водороден цианид, антракс, ботулизъм, вариола, туларемия, вирусна хеморагична треска.

Предмети, показващи характер на химични/биологични вещества или предизвикващи подозрения за такъв характер, незабавно се докладват на летищните власти, полиция, военни или съответни други власти и се изолират от зоните на летището за обществено ползване.

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32003R0006

L 001/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 6/2003 НА КОМИСИЯТА

от 30 декември 2002 година

относно разпространението на статистика за автомобилен превоз на товари

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1172/98 на Съвета от 25 май 1998 г. относно статистическите данни при автомобилен превоз на товари (1), и по-специално членове 6 и 9 от него,

като има предвид, че:

(1)	Подходящо е да се използват статистическите данни относно автомобилния превоз на товари, посочени в Регламент (ЕО) № 1172/98, възможно най-изчерпателно, като се съблюдава поверителността на индивидуалните данни.

(2)	Необходимо е да се осигури разумно равнище на качество на разпространяваната информация и поддържане на съществуващите статистически серии.

(3)	Необходимо е да се предоставят някои данни на държавите-членки, за да включат изцяло автомобилния транспорт в статистиките на национално равнище.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището, представено от Статистическия програмен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Индивидуалните данни, предавани на Комисията (Евростат) от държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1172/98, се използват за съставяне на статистически таблици, съдържащи сумарни стойности, получени чрез сумиране на съответните данни. Комисията (Евростат) разпространява получените статистически таблици в съответствие с разпоредбите, постановени в членове 2 и 3.

Член 2

За разпространението на статистическите данни от списъка в приложението е необходимо разрешение.

Член 3

1. Разпространението на таблици до ползватели, различни от националните органи на държавите-членки, се осъществява съгласно условието, че всяка клетка се базира на най-малко 10 записа за превозни средства, в зависимост от променливата. Когато клетка се базира на по-малко от 10 записа на превозни средства, тя е сумирана с други клетки или се заменя с подходящ идентификатор. Таблиците, посочени в точка А от приложението, се изключват от това правило.

2. Таблиците, включващи сумарни стойности на базата на по-малко от 10 записа за превозни средства, могат да се предоставят на национални органи, отговарящи за транспортната статистика на Общността в държави-членки при условие, че националните органи прилагат условието, постановено в параграф 1 за всички таблици, разпространявани за други ползватели.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 декември 2002 година.

За Комисията

Pedro SOLBES MIRA

Член на Комисията

(1) ОВ № L 163, 6.6.1998 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

А. Непрекъсваемост на съществуващите таблици

За да се поддържа непрекъсваемостта, съществуващите таблици могат да се разпространяват от Комисията (Евростат).

Б. Основни таблици

Могат да се разпространяват следните таблици и подмножества.

Таблица

Описание

Забележка 1

Референтен период

Единици

Забележка 2

Забележки

В1

Обобщение на дейност по вид операция и вид транспорт

Година, тримесечие

1 000 т

Милиони т/км

МПС/км

Забележка 3

Забележка 4

В2

Транспорт по вид операция

Година, тримесечие

1 000 т

Милиони т/км

Забележка 3

В3

Транспорт по вид товари

Година

1 000 т

Милиони т/км

В4.1

Международен транспорт по страна на натоварване и разтоварване (общо за всички страни, представящи отчети)

Година

1 000 т

Милиони т/км

В4.2

Както при таблица В4.1, но с допълнителна разбивка по видове товари

Година

1 000 т

Милиони т/км

В4.3

Международен транспорт по страна на натоварване и разтоварване (с разбивка по страни, представящи отчети)

Година

1 000 т

Милиони т/км

В4.4

Както при таблица В4.3, но с допълнителна разбивка по видове товари

Година

1 000 т

Милиони т/км

В5.1

Транспорт по регион на натоварване

Година

1 000 т

Милиони т/км

Курсове

В5.2

Транспорт по регион на разтоварване

Година

1 000 т

Милиони т/км

Курсове

В6.1

Транспорт по клас разстояние

Година

1 000 т

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В6.2

Както при таблица В6.1, но с допълнителна разбивка по видове товари

Година

1 000 т

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В7

Транспорт по конфигурация на осите

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В8

Транспорт по възраст на превозното средство

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В9

Транспорт по максимално допустимо тегло на превозно средство

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В10

Транспорт по товарен капацитет на превозно средство

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В11

Транспорт, по NACE клон

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В12

Курсове на превозни средства, натоварени и празни

Година

Милиони МПС/км

Курсове

В13.1

Транзитни курсове на превозни средства, по транзитна страна, по натоварени/празни и по максимално разрешено тегло на превозното средство (общо за всички страни, предаващи отчети)

Година, тримесечие

1 000 т

Курсове

В13.2

Транзитни курсове на превозни средства, по транзитна страна (с разбивка за страната, предаваща отчет)

Година

1 000 т

Курсове

В14

Транспорт на опасни товари, по видове опасни товари

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

В15

Транспорт, по вид на карго

Година

Милиони т/км

Милиони МПС/км

Курсове

Забележка 1

Освен ако не е заявено друго, таблиците включват разбивки по страните, представящи отчети.

Забележка 2

Следните мерки са изчислени вътрешно за всички таблици:

1 000 т

милиони т/км

милиони МПС/км (натоварени, празни)

курсове (натоварени, празни)

брой на записи за превозни средства, използвани за изчисляване на клетката на таблицата

Тази колона показва мерките, които нормално се предлагат на ползватели. Други мерки и единици могат да се разпространяват, ако бъдат поискани от ползватели.

Съгласно нуждите на ползвателите, таблиците могат да се базират на променливи, свързани с маршрута (информация от множества данни А2), или на операции, свързани с товари (информация от множества данни А3) (вж. Регламент (ЕО) 1172/98). Поради това курсовете се етикетират или като брой маршрути, или като брой основни транспортни операции. Транзитните курсове се етикетират като такива.

Забележка 3

Видовете операции се разбиват, както следва:

— национален маршрут

местата на натоварване и разтоварване са в страната, представяща отчет

— международни маршрути

местата на натоварване или разтоварване или и двете в страни, различни от страната, представяща отчет (= сума от четири различни категории)

(от които)

—	превоз за износ (товари, натоварени в страната, представяща отчет): маршрутът започва в страната, представяща отчет, завършва другаде

—	превоз за внос (товари, разтоварени в страната, представяща отчет): маршрутът започва другаде, завършва в страната, представяща отчет

—	превоз на трети страни: пътуване между две страни, различни от страната, представяща отчет

—	каботаж: маршрут между две места в рамките на страна, различна от страната, представяща отчет.

Забележка 4

Схемата на тази таблица е показана в раздел Д от настоящото приложение.

В. Таблици за каботаж

За да се предостави информация за каботаж, еквивалентна на наличната по Регламент (ЕО) 3118/93 на Съвета (1), може да се разпространява следният комплект таблици и подмножества на тези таблици:

	Описание	Период	Единица
С1	Каботаж, извършен от извозвачи от всяка страна, представяща отчет, по страни	Година	Т/км
С2	Каботаж, извършен от извозвачи от всички страни, представящи отчет, по страни, в които се извършва каботажът	Година	Т/км
С3	Каботаж по страни, представящи отчети, по страни, в които се извършва каботажът.	Година	Т/км

Г. Таблици за националните органи на държавите-членки

За да могат националните органи на държави-членки, различни от страната, представяща отчет, да съставят пълна статистика на автомобилни транспортни операции на тяхната територия, следните файлове със сумарни данни могат да се предоставят на националните органи:

Описание

Период

Сумарно по дименсии

Единици (2)

Транспортни операции на национално равнище (маршрути с товар)

Година

—	Отчитаща страна

—	Страна на натоварване

—	Страна на разтоварване

—	Вид товари

Тонове

Т/км

МПС/тон

Курсове

Брой записи за превозни средства

Транспортни операции на национално равнище (маршрути без товар)

Година

—	Отчитаща страна

—	Страна на произход

—	Страна на местоназначение

МПС/км

Курсове

Брой записи за превозни средства

Транспортни операции на регионално равнище (маршрути с товар)

Година

—	Отчитаща страна

—	Страна на произход

—	Страна на местоназначение

Тонове

Т/км

МПС/тон

Курсове

Брой записи за превозни средства

Транспортни операции на регионално равнище (маршрути без товар)

Година

—	Отчитаща страна

—	Страна на произход

—	Страна на местоназначение

МПС/км

Курсове

Брой записи за превозни средства

Транзитен транспорт (маршрути с товар и без товар)

Година

—	Транзитна страна

—	Отчитаща страна

—	Натоварен/празен

Тонове

Курсове

Брой записи за превозни средства

Съгласно нуждите на ползвателите измеренията и единиците, посочени в таблиците за националните органи на държави-членки, могат да включват допълнителни променливи, покрити от събирането на данни в съответствие с Регламент (ЕО) 1172/98, със съгласието на държавите-членки.

Д. Обобщение на дейност по тип операция и тип транспорт

(1) ОВ L 279, 12.11.1993 г., стр. 1.

(2) Курсовете могат да се отнасят до броя на маршрутите или до броя на основните транспортни операции.

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32003R0091

L 014/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 91/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 2002 година

относно статистиката за железопътния транспорт

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 285 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (3)

като имат предвид, че:

(1)	Железниците са важна част от транспортната мрежа на Общността.

(2)	Комисията се нуждае от статистика относно превоза на товари и пътници по железопътните линии, за да извършва мониторинг и разработва обща транспортна политика, както и транспортните елементи на политиката на регионите и относно трансевропейските мрежи.

(3)	Статистически данни за железопътната безопасност се изискват от Комисията, за да подготви и извършва мониторинг на действията на Общността в областта на транспортната безопасност.

(4)	Статистически данни на Общността за железопътния транспорт се изискват също, за да се изпълнят задачите на мониторинга, предвиден в член 10б на Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците на Общността (4).

(5)	Статистическите данни на Общността за всички видове транспорт би следвало да се събират съгласно общи концепции и стандарти с цел постигането на най-пълна практически възможна съвместимост между видовете транспорт.

(6)

С преструктурирането на железопътния сектор съгласно Директива 91/440/ЕИО, както и с промените в естеството на информацията, изисквана от Комисията и от други ползватели на статистически данни на Общността за железопътния транспорт, разпоредбите във връзка със събирането на статистически данни от специфицирани администрации на основните железопътни мрежи на Директива 80/1177/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 г. относно статистическите данни по отношение на превоза на товари по железопътни линии, като част от регионалните статистики (5), вече са остарели.

(7)	Съвместното съществуване на държавни и частни железопътни предприятия на търговския железопътен пазар изисква изрична спецификация на статистическата информация, която трябва да се предоставя от всички железопътни предприятия и се разпространява от Евростат.

(8)

В съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от Договора, създаването на общи статистически стандарти, чрез които се получават хармонизирани данни, е действие, което може да се предприеме ефикасно само на общностно равнище. Тези стандарти би следвало се прилагат във всяка държава-членка под ръководството на органите и институциите, натоварени с изготвянето на официални статистически данни.

(9)	Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистическите данни на Общността (6) осигурява референтна рамка за разпоредбите, постановени в настоящия регламент.

(10)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕИО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(11)	Статистическият програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета от 19 юни 1989 г. относно създаването на комитет по статистическите програми на Европейските общности (8), беше консултиран в съответствие с член 3 от това решение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Целта на настоящия регламент е създаването на общи правила за изготвянето на статистика за железопътния транспорт на Общността.

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент обхваща всички железници в Общността. Всяка държава-членка докладва статистическите данни, които са свързани с железопътния транспорт на нейната територия. Когато железопътно предприятие оперира в повече от една държава-членка, съответните национални органи изискват предприятието да предоставя данни отделно за всяка страна, в която оперира, така че да осъществи съставянето на национална статистика.

Държавите-членки могат да изключат от приложното поле на настоящия регламент:

а)	железопътни предприятия, които оперират изцяло или основно в рамките на промишлени и подобни инсталации, включително пристанища;

б)	железопътни предприятия, които основно предоставят местни туристически услуги, като запазени исторически парни железници.

Член 3

Дефиниции

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

а)	„отчитаща се страна“ означава държава-членка, която предава данни на Евростат;

б)	„национални органи“ означава националните статистически институти и други органи, които отговарят във всяка държава-членка за изготвянето на статистически данни за Общността;

в)	„железопътно предприятие“ означава всяко държавно или частно предприятие, което предоставя услуги за превоз на товари и/или пътници по железопътна линия.

2. Определенията, посочени в параграф 1, могат да бъдат адаптирани, и могат да се приемат и допълнителни определения, необходими, за да се осигури хармонизиране на статистическите данни, в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2.

Член 4

Събиране на данни

1. Статистическите данни, които трябва да се събират, са определени в приложенията към настоящия регламент. Те обхващат следните видове данни:

а)	годишни статистически данни за превоз на товари — подробен доклад (приложение А);

б)	годишни статистически данни за превоз на товари — опростен доклад (приложение Б);

в)	годишни статистически данни за превоз на пътници — подробен доклад (приложение В);

г)	годишни статистически данни за превоз на пътници — опростен доклад (приложение Г);

д)	тримесечни статистически данни за превоз на товари и пътници (приложение Д);

е)	регионални статистически данни за превоз на товари и пътници (приложение Е);

ж)	статистически данни за потоците трафик по железопътната мрежа (приложение Ж);

з)	статистически данни за произшествия (приложение З).

2. Приложения Б и Г определят изискванията за опростен доклад, което може да се използва от държави-членки като алтернатива на обичайното подробно отчитане, постановено в приложения А и В, за предприятия, за които общият обем на превоз на товари или пътници е по-малко от 500 милиона тон/км или 200 милиона пътник/км съответно. Тези прагове могат да бъдат адаптирани в съответствие с процедурата, постановена в член 11, параграф 2.

3. Държавите-членки предоставят също така списък на железопътните предприятия, за които се предоставят статистически данни, както е специфицирано в приложение И.

4. За целите на настоящия регламент, товарите се класифицират в съответствие с приложение Й. Опасните товари допълнително се класифицират в съответствие с приложение К.

5. Съдържанието на приложенията може да бъде адаптирано в съответствие с процедурата, постановена в член 11, параграф 2.

Член 5

Източници на данни

1. Държавите-членки определят публична или частна организация, която да участва в събирането на данните, изисквани по този регламент.

2. Необходимите данни могат да се получават, като се използва всякаква комбинация от следните източници:

а)	задължителни проучвания;

б)	административни данни, включително данни, събрани от регулаторните органи;

в)	процедури за статистически прогнози;

г)	данни, предоставени от професионални организации в железопътния сектор;

д)	ad hoc изследвания.

3. Националните органи вземат мерки за координиране на използваните източници на данни и осигуряват качеството на статистическите данни, предавани на Евростат.

Член 6

Предаване на статистически данни на Евростат

1. Държавите-членки предават на Евростат статистическите данни, посочени в член 4.

2. Механизмът за предаване на статистическите данни, посочени в член 4, се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2.

Член 7

Разпространение

1. Статистическите данни на Общността на база на данните, специфицирани в приложения А до З към настоящия регламент, се разпространяват от Евростат. В този контекст и с оглед на характеристиките на европейския железопътен пазар данни, които се считат за поверителни по член 13, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета, могат да се разкриват само ако:

а)	данните вече са достъпни за обществеността в държавите-членки; или

б)	предварително е получено изрично одобрение на такова разкриване от заинтересованите предприятия.

Националните органи отправят искане до тези предприятия за разрешение за разкриване на изискваните данни и информират Евростат за резултата от искането, когато данните се предават на Евростат.

2. Информацията, докладвана по приложение И, не се разпространява.

Член 8

Качество на статистическите данни

1. За да подпомогне държавите-членки при поддържане на качеството на статистиките в областта на железопътния транспорт, Евростат разработва и публикува методологически препоръки. Тези препоръки отчитат най-добрите практики на националните органи, на железопътните предприятия и на професионалните организации в железопътния сектор.

2. Качеството на статистическите данни се оценява от Евростат. За тази цел, по искане на Евростат, държавите-членки предоставят информация за методите, използвани при изготвянето на статистиките.

Член 9

Отчет

След като данните са били събрани за три години, Комисията изпраща отчет на Европейския парламент и на Съвета за придобития опит от извършената работа по настоящия регламент, придружен, при необходимост, от подходящи предложения. Този отчет може да включва резултатите от оценката на качеството, посочено в член 8. Той оценява въздействието върху качеството на статистиката за железопътния транспорт на прилагането към настоящия регламент на разпоредбите за поверителността на статистиките, постановени в Регламент (ЕО) № 322/97. Той оценява също така ползата от наличието на статистики в тази област, разходите за получаване на тези статистики и тежестта върху предприятията.

Член 10

Процедури за изпълнение

Следните изпълнителни мерки се вземат в съответствие с процедурата, специфицирана в член 11, параграф 2:

а)	адаптиране на праговете за опростен доклад (член 4);

б)	адаптиране на определенията и приемане на допълнителни определения (член 3);

в)	адаптиране на съдържанието на приложенията (член 4);

г)	механизми за предаване на данни на Евростат (член 6);

д)	дефиниране на насоки за отчетите за качеството и съвместимостта на резултатите (членове 8 и 9).

Член 11

Процедура

1. Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, създаден с член 1 на Решение 89/382/ЕИО, Евратом.

2. Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се зачитат разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, постановен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е определен на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 12

Директива 80/1177/ЕИО

1. Държавите-членки предоставят резултатите за 2002 година в съответствие с Директива 80/1177/ЕИО.

2. Директива 80/1177/ЕИО се отменя , считано от 1 януари 2003 г.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL

(1) ОВ C 180 Е, 26.6.2001 г., стр. 94.

(2) ОВ С 221, 30.5.2001 г., стр. 63.

(3) Становище на Европейския парламент от 4 септември 2001 г. (ОВ С 72 Е, 21.3.2002 г., стр. 58), Обща позиция на Съвета от 27 юни 2002 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 24 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1).

(5) ОВ L 350, 23.12.1980 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(6) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ГОДИШНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ — ПОДРОБЕН ДОКЛАД

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани товари в:

—

тонове

—

тон/км

Движения на товарните влакове

—	влакове/км

Брой на превозени интермодални транспортни единици в:

—

брой

—	ЕЕДФ (единица, еквивалентна на 20 фута) (за контейнери и мобилни платформи)

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица А1: превозвани товари по вид транспорт

Таблица А2: превозвани товари по вид на товара (приложение Й)

Таблица А3: превозвани товари (за международен и транзитен трафик) по страна на натоварване и страна на разтоварване

Таблица А4: превозвани товари по категория на опасните товари (приложение К)

Таблица А5: превозвани товари по вид пратка (по избор)

Таблица А6: превозвани товари в интермодални транспортни единици по вид транспорт и по вид транспортна единица

Таблица А7: брой превозени натоварени интермодални транспортни единици по вид транспорт и по вид транспортна единица

Таблица А8: брой превозени празни интермодални транспортни единици по вид транспорт и по вид транспортна единица

Таблица А9: движения на товарните влакове

Краен срок за предаване на данните

Пет месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици А1, А2 и А3

2003 година

Първи референтен период за таблици А4, А5, А6, А7, А8 и А9

2004 година

Забележки

Видът транспорт се разбиват, както следва:

—	национален

—	международен-входящ

—	международен-изходящ

—

транзитен

Видовете пратки се разбиват, както следва:

—	пълни влакови товари

—	пълни вагонни товари

—

други

Видовете транспортни единици се разбиват, както следва:

—	контейнери и мобилни платформи

—	ремарке (непридружавано)

—	пътни превозни средства (придружавани)

4.	За таблица А3, Евростат и държавите-членки могат да изготвят механизъм за улесняване на консолидирането на данни, произхождащи от предприятия в други държави-членки, за да се осигури съгласуваността на тези данни.

5.	За таблица А4, държавите-членки посочват кои категории превоз, ако има такива, не са обхванати от тези данни.

6.	За таблици от А2 до А8, когато няма на разположение пълна информация за транзитен превоз, държавите-членки докладват наличните данни.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ — ОПРОСТЕН ДОКЛАД

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани товари в:

—

тонове

—

тон/км

Движения на товарните влакове

—

влак/км

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица Б1: превозвани товари по вид транспорт

Таблица Б2: движения на товарни влакове

Краен срок за предаване на данните

Пет месеца след края на референтния период

Първи референтен период А9

2004 година

Забележки

Видът транспорт се разбива, както следва:

—	национален

—	международен-входящ

—	международен-изходящ

—

транзит

ПРИЛОЖЕНИЕ В

ГОДИШНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ — ПОДРОБЕН ДОКЛАД

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани пътници в:

—	брой пътници

—

пътник/км

Движения на товарни влакове

—

влак/км

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица В1: превозвани пътници, по вид транспорт (временни данни, само брой на пътници)

Таблица В2: превозвани международни пътници, по страна на качване и страна на слизане (временни данни, само брой на пътници)

Таблица В3: превозвани пътници, по вид транспорт (окончателни консолидирани данни)

Таблица В4: превозвани международни пътници, по страна на качване и страна на слизане (окончателни консолидирани данни)

Таблица В5: движение на пътническите влакове

Краен срок за предаване на данните

Осем месеца след края на референтния период (таблици В1, В2, В5)

14 месеца след края на референтния период (таблици В3, В4)

Първи референтен период за таблици

2004 година

Забележки

Видът транспорт се разбива, както следва:

—	национален

—	международен

За таблици В1 и В2 държавите-членки могат да докладват временни данни на базата на продажба на билети в отчитащата се страна или друг наличен източник. За таблици В3 и В4 държавите-членки докладват окончателните консолидирани данни, включително от продажби на билети извън отчитащата се страна. Тази информация може да се получи директно от националните органи на други страни и чрез международните механизми на компенсация за билети.

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

ГОДИШНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ — ОПРОСТЕН ДОКЛАД

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани пътници в:

—	брой пътници

—

пътник/км

Движения на пътническите влакове в

—

влак/км

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица Г1: превозвани пътници

Таблица Г2: движение на пътническите влакове

Краен срок за предаване на данните

Осем месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

2004 година

Забележки

1.	За таблици Г1, държавите-членки могат да докладват данни на базата на продажба на билети в отчитащата се страна или друг наличен източник.

ПРИЛОЖЕНИЕ Д

ТРИМЕСЕЧНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ И ПЪТНИЦИ

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани товари в:

—

тонове

—

тон/км

Превозвани пътници в:

—	брой на пътници

—

пътник/км

Референтен период

Тримесечие

Честота

Всяко тримесечие

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица Д1: превозвани товари

Таблица Д2: превозвани пътници

Краен срок за предаване на данните

Три месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

Първо тримесечие на 2004 година

Забележки

1.	Таблици Д1 и Д2 могат да се докладват на базата на временни данни, включително прогнози. За Таблица Д2 държавите-членки могат да докладват данни на базата на продажба на билети в отчитащата се страна или друг наличен източник.

2.	Тези статистически данни се предоставят за предприятията, обхванати от приложения А и В.

ПРИЛОЖЕНИЕ Е

РЕГИОНАЛНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ И ПЪТНИЦИ

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани товари в:

—

тонове

Превозвани пътници в:

—	брой пътници

Референтен период

Една година

Честота

Всеки пет години

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица Е1: превоз на национални товари по регион на натоварване и регион на разтоварване (NUTS 2)

Таблица Е2: превоз на международни товари по регион на натоварване и регион на разтоварване (NUTS 2)

Таблица Е3: превоз на национални пътници по регион на качване и регион на слизане (NUTS 2)

Таблица Е4: превоз на международни пътници по регион на качване и регион на слизане (NUTS 2)

Краен срок за предаване на данните

Дванадесет месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

2005 година

Забележки

1.	Когато мястото на натоварване или разтоварване (таблици Е1, Е2) или качване или слизане (таблици Е3, Е4) е извън Европейското икономическо пространство, държавите-членки декларират само страната.

2.	За да подпомогне държавите-членки при подготвянето на тези таблици, Евростат предоставя на държавите-членки списък с UIC кодовете на гарите и съответстващите NUTS кодове.

3.	За таблици Е3 и Е4 държавите-членки могат да докладват временни данни на базата на продажба на билети в отчитащата се страна или друг наличен източник.

4.	Тези статистически данни се предоставят за предприятията, обхванати от приложения А и В.

ПРИЛОЖЕНИЕ Ж

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПОТОЦИТЕ НА ТРАФИК ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА

Списък на променливи и измервателни единици

Превозвани товари:

—	брой влакове

Превозвани пътници:

—	брой влакове

Други (обслужващи влакове и т.н.) (опционално)

—	брой влакове

Референтен период

Една година

Честота

Всеки пет години

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица Ж1: превоз на товари по сегмент на мрежата

Таблица Ж2: превоз на пътници по сегмент на мрежата

Таблица Ж3: други (сервизни влакове и т.н.) по сегмент на мрежата (по избор)

Краен срок за предаване на данните

Осемнадесет месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

2005 година

Забележки

Държавите-членки определят набор от сегменти на мрежата, които трябва да включват най-малкото железопътната трансевропейска мрежа (ТЕN) на нейната територия. Те съобщават на Евростат:

—	географските координати и други данни, необходими за идентифициране и отбелязване на карта на всеки сегмент на мрежата, както и връзките между сегментите,

—	информация за характеристиките (включително капацитета) на влаковете, които използват всеки сегмент на мрежата.

2.	Всеки сегмент на мрежата, който е част от железопътната трансевропейска мрежа (TEN), се идентифицира с помощта на допълнителен атрибут в записа на данните, за да позволи количественото отчитане на трафика по железопътната ТЕN.

ПРИЛОЖЕНИЕ З

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРОИЗШЕСТВИЯТА

Списък на променливи и измервателни единици

—	Брой на произшествията (таблици З1, З2)

—	Брой на жертвите (таблица З2)

—	Брой лица със сериозни наранявания (таблица З4)

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Таблица З1: брой на произшествията, по видове произшествия

Таблица З2: брой на произшествията, включващи превоз на опасни товари

Таблица З3: брой жертви по видове произшествия и по категория лица

Таблица З4: брой лица със сериозни наранявания, по видове произшествия и по категория лица

Краен срок за предаване на данните

Пет месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

2004 година

Забележки

1. Видовете произшествия се разбиват, както следва:

—	сблъскване (с изключение на произшествия на прелези)

—	дерайлиране

—	произшествия, включващи прелези

—	произшествия с лица, причинени от подвижен железопътен състав

—	пожари на железопътен състав

—

други

—

общо.

Видът произшествие се отнася за първичното произшествие.

2. Таблица З2 има следната разбивка:

—	общ брой на произшествията, в които участва поне едно железопътно превозно средство, превозващо опасни товари, както са определени от списъка на товари, обхванати от приложение К

—	брой на такива произшествия, при които опасни товари са освободени.

3. Категорията лица се разбива, както следва:

—

пътници

—	служители (включително изпълнители)

—

други

—

общо

4. Данните в таблици З1-З4 се предоставят за всички железопътни линии, обхванати от настоящия регламент.

5. През първите пет години на прилагане на настоящия регламент, държавите-членки могат да докладват тези статистически данни съгласно националните определения, ако няма на разположение данни в съответствие с хармонизираните определения (приети съгласно процедурата на член 11, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ И

Списък на променливи и измервателни единици

Виж по-долу

Референтен период

Година

Честота

Всяка година

Списък на таблици с разбивка за всяка таблица

Виж по-долу

Краен срок за предаване на данните

Пет месеца след края на референтния период

Първи референтен период за таблици

2003 година

Забележки

Информацията от списъка по-долу (таблица И1) се предоставя за всяко железопътно предприятие, за което се предоставят данни съгласно приложения А до З.

Тази информация се използва,

—	за да се провери кои предприятия са обхванати от таблиците в приложения А до З

—	за да се валидира покритието на приложения А и В във връзка с общата железопътна транспортна активност.

Таблица И1

Идентификация на източника на данни
И1.1.1	Отчитаща се страна
И1.1.2	Референтна година
И1.1.3	Наименование на предприятието (по избор)
И1.1.4	Страна, в която е базирано предприятието
Вид дейности
И1.2.1	Товарен превоз: международен	да/не
И1.2.2	Товарен превоз: национален	да/не
И1.2.3	Пътнически превоз: международен	да/не
И1.2.4	Пътнически превоз: национален	да/не
Данни включени в приложения А до З
	Приложение А	да/не
	Приложение Б	да/не
	Приложение В	да/не
	Приложение Г	да/не
	Приложение Д	да/не
	Приложение Е	да/не
	Приложение Ж	да/не
	Приложение З	да/не
Ниво но транспортна активност (по избор)
И1.3.1	Общ товарен превоз (тонове)
И1.3.2	Общ товарен превоз (тон/километри)
И1.3.3	Общ пътнически превоз (пътници)
И1.3.4	Общо пътнически транспорт (пътници/км)

ПРИЛОЖЕНИЕ Й

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТОВАРИ

До постановяването на нова класификация съгласно процедурата, специфицирана в член 11, параграф 2, се използват следните групи товари.

Група товари	Глава NST/R	Групи NST/R	Описание
1	0	01	Зърнени растения
2		02, 03	Картофи, други пресни или замразени плодове и зеленчуци
3		00, 06	Живи животни, захарно цвекло
4		05	Дърво и корк
5		04, 09	Текстил, текстилни предмети и изкуствени влакна, други сурови животински и растителни материали
6	1	11, 12, 13, 14, 16, 17	Храни и фураж за животни
7	1	18	Маслодайни семена, плодове и мазнини
8	2	21, 22, 23	Твърди минерални горива
9	3	31	Суров петрол
10	3	32, 33, 34	Петролни продукти
11	4	41, 46	Желязна руда, железни и стоманени отпадъци и пепел от доменни пещи
12	4	45	Цветни метали и отпадъци
13	5	51, 52, 53, 54, 55, 56	Металургични продукти
14	6	64, 69	Цимент, варовик, произведени строителни материали
15	6	61, 62, 63, 65	Сурови и преработени минерали
16	7	71, 72	Естествени и химически торове
17	8	83	Химикали от въглища и катран
18		81, 82, 89	Химикали, различни от химикали от въглища и катран
19		84	Целулоза и отпадъчна хартия
20	9	91, 92, 93	Транспортно оборудване, машини, апарати, двигатели, сглобени или не и части от тях
21		94	Метални предмети
22		95	Стъкло, стъклария, керамични продукти
23		96, 97	Кожа, текстил, облекло, други произведени товари
24		99	Различни предмети

ПРИЛОЖЕНИЕ К

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПАСНИ ТОВАРИ

1.	Експлозиви

2.	Газове под налягане, втечнени газове или газове, разтворени под налягане

3.	Запалими течности

4.1.	Запалими твърди вещества

4.2.	Вещества, предразположени към самозапалване

4.3.	Вещества, които, при контакт с вода, отделят запалими газове

5.1.	Оксидиращи вещества

5.2.	Органични пероксиди

6.1.	Токсични вещества

6.2.	Вещества, предразположени да причиняват инфекции

7.	Радиоактивни вещества

8.	Корозивнодействащи вещества

9.	Различни опасни вещества

Забележка: Тези категории са дефинираните в регламентите относно международен железопътен превоз на опасни товари, познат като RID, както са приети по Директива на Съвета 96/49/ЕО от 23 юли 1996 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари и последващите изменения (1).

(1) ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2001/6/ЕО на Комисията (ОВ L 30, 1.2.2001 г., стр. 42)

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

32003R0437

L 066/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 437/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 февруари 2003 година

относно статистическите данни по отношение на превоза на пътници, товари и поща по въздуха

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с процедура, установена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

За да изпълняват възложените им задачи в контекста на политиката за въздушен транспорт на Общността и на бъдещото развитие на Общата транспортна политика, институциите на Общността следва да имат на разположение сравнима, пълна, синхронизирана и редовна статистическа информация относно обема и развитието на превоза на пътници, товари и поща по въздуха вътре в Общността или към и от Общността.

(2)	Понастоящем няма такава изчерпателна, обхващаща Общността, статистика.

(3)	Решение 1999/126/ЕО на Съвета от 22 декември 1998 г. относно статистическата програма на Общността за 1998 — 2002 г. (4) посочи нуждата да се създаде такава статистика.

(4)	Общото събиране на данни при сравнима или хармонизирана основа прави възможно предоставянето на интегрирана система с надеждна, пълна и навременна информация.

(5)

Данните за превоз на пътници, товари и поща по въздуха трябва, когато е възможно, да бъде съвместима с международните данни, предоставяни от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), и да бъде сравнима, когато е приложимо, както между държавите-членки, така и за други видове транспорт.

(6)	След определен период Комисията представя доклад с оглед да може да се направи оценка на прилагането на настоящия регламент.

(7)

В съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора, създаването на общи статистически стандарти, които позволяват формиране на хармонизирани данни, е действие, което може да бъде ефективно само ако е предприето на общностно равнище. Такива стандарти трябва да се прилагат във всички държави-членки под ръководството на органи и институции, натоварени да формират официалната статистика.

(8)	Регламент на Съвета (ЕО) № 322/97 от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (5) предписва съответната рамка за разпоредбите, постановени с настоящия регламент.

(9)	Необходимите за прилагане на настоящия Регламент мерки следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(10)	Били са проведени консултации със Статистическия програмен комитет, създаден по силата на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (7).

(11)

Договорености за по-голямо сътрудничество при използване на летището в Гибралтар са били постигнати в Лондон на 2 декември 1987 г. между Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в съвместната декларация на министрите на външните работи на двете страни, и тези договорености все още трябва да влязат в действие,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Държавите-членки изготвят статистически данни за превоз на пътници, товари и поща от търговски въздушни превози, както и от движения на граждански въздухоплавателни средства към и от Общността, с изключение на полетите на държавните въздухоплавателни средства.

Член 2

Гибралтар

1. Прилагането на настоящия регламент за летището на Гибралтар не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по отношение на спора за суверенитета над територията, на която е разположено летището.

2. Прилагането на настоящия регламент за Гибралтар е преустановено до влизането в сила на договореностите в съвместната декларация на външните министри на Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 2 декември 1987 г. Правителствата на Кралство Испания и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия уведомяват Съвета за датата на влизането в действие.

Член 3

Характеристики на събираните данни

1. Всяка държава-членка събира статистически данни по отношение на следните променливи:

а)

пътници;

б)	товари и поща;

в)	организация на полети;

г)	налични пътнически места;

д)	движение на въздухоплавателното средство.

Статистическите променливи във всяка зона, номенклатурите за тяхната класификация, техните периоди за преглед и определения са дадени в приложения I и II.

2. Всяка държава-членка събира всички данни, посочени в приложение I за всички летища на Общността на нейна територия, чийто трафик надвишава 150 000 пътници годишно.

Списък на летищата на Общността, попадащи под първата алинея, се изготвя от Комисията и, ако е необходимо, се осъвременява в съответствие с процедурата, установена в член 11, параграф 2.

3. За летища, освен тези, имащи само случаен търговски трафик, които не са обхванати от параграф 2, държавите-членки представят само годишна справка за данни, уточнени в таблица В1 от приложение I.

4. Независимо от параграфи 2 и 3, за летищата:

а)	с по-малко от 1 500 000 пътници годишно, за които към датата на влизане в сила на настоящия регламент не се събира информация, отговаряща на тази, посочена в приложение I;

б)	и за които въвеждането на нова система за събиране на данни е доказано много трудно,

държавата-членка може, за ограничен период, не надвишаващ три години, считано от 1 януари 2003 г., в съответствие с процедура, установена в член 11, параграф 2, да предоставя данни не толкова пълни, колкото посочените в приложение I.

5. Независимо от параграф 2, за летищата:

а)	за които към датата на влизане в сила на настоящия регламент не съществува информация, отговаряща на тази в таблица Б1 от приложение I;

б)	и за които въвеждането на нова система за събиране на данни е доказано много трудно,

държавата-членка може, до 31 декември 2003 г., в съответствие с процедурата, определена в член 11, параграф 2, да предоставя само съществуващи данни.

Член 4

Събиране на данни

1. Събирането на данни се базира, когато е възможно, на налични източници, като намаляват тежестите за респондентите.

2. Респондентите, от които държавите-членки изискват предоставяне на информация, са задължени да дават правдива и пълна информация в рамките на предписаните срокове.

Член 5

Точност на статистиката

Събирането на данни се базира върху пълни данни, освен ако са създадени други стандарти за точност, в съответствие с процедурата, определена в член 11, параграф 2.

Член 6

Обработване на данните

За обработка на данните държавите-членки използват методи, които гарантират, че данните, събрани съгласно член 3, отговарят на стандартите за точност, установени в член 5.

Член 7

Предаване на резултатите

1. Държавите-членки предават резултатите от обработването на данните, посочено в член 6, на Статистическата служба на Европейските общности, включително и данни, обявени за поверителни от държавите-членки съгласно местното законодателство или практика за конфиденциалност на статистиката, в съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97.

2. Резултатите се предават съгласно файловете на данни, показани в Приложение 1. Файловете и използваните за предаване носители се определят от Комисията съгласно процедурата, установена в член 11, параграф 2.

3. Първият период за преглед започва на 1 януари 2003 г. Предаването се осъществява колкото е възможно по-рано и не по-късно от шест месеца след края на периода за преглед.

Член 8

Разпространение

1. Условията и редът, които Комисията спазва при публикуване или разпространяване на статистическите резултати, се определят съгласно процедурата, установена в член 11, параграф 2.

2. Комисията разпространява сред държавите-членки подходящите статистически резултати с честота, подобна на тази, установена за предаването на резултатите.

Член 9

Доклади

1. По искане на Комисията държавите-членки предоставят цялата информация за методите, използвани при събирането на данни. Държавите-членки също така, когато е необходимо, предоставят на Комисията всички съществени промени в методите, използвани за събирането.

2. След като данните са събрани за период от три години, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за придобития от прилагането на настоящия регламент опит, по-специално за членове 7 и 8.

Член 10

Договорености за изпълнение

Договореностите за изпълнение на настоящия регламент, включително мерките за адаптиране към икономическото и техническо развитие, по-специално:

—	адаптация на спецификациите от приложенията към настоящия регламент,

—	адаптиране на характеристиките на събирането на данни (член 3),

—	списък на летищата на Общността, обхванати от член 3, параграф 2,

—	точност на статистиката (член 5),

—	описание на файлове с данни, кодове и носители, които да бъдат ползвани за предаване на резултатите на Комисията (член 7),

—	разпространение на статистическите резултати (член 8),

се определят от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 11, параграф 2.

Член 11

Комитология

1. Комисията се подпомага от Статистически програмен комитет, създаден с член 1 от Решение 89/382/ЕИО, Евратом.

2. Когато в последния се прави позоваване на настоящия параграф, прилагат се членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид и разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 февруари 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. CHRISOCHOÏDIS

(1) ОВ C 325, 6.12.1995 г., стр.11.

(2) ОВ C 39, 12.2.1996 г., стр. 25.

(3) Становище на Европейския парламент от 29 февруари 1996 г. (ОВ C 78, 18.3.1996 г., стр. 28), потвърдено на 16 септември 1999 г. (ОВ C 54, 25.2.2000 г., стр. 79.), Обща позиция на Съвета от 30 септември 2002 г. (ОВ C 275 E, 12.11.2002 г., стр. 33) и Решение на Европейския парламент от 18 декември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник)

(4) ОВ L 42, 16.2.1999 г., стр. 1.

(5) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТРУКТУРА НА ЗАПИСИТЕ ПРИ ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ КЪМ ЕВРОСТАТ

А. БАЗА ДАННИ ЗА ПОЛЕТНА СИТУАЦИЯ (ДАННИ НАЙ-МАЛКО ЗА ТРИМЕСЕЧИЕ)

Данните за „етап на полета“ се отнасят само до търговски въздушни услуги.

Формуляр за файла данни

Елемент

Кодиращ детайл

Номенклатура

Мерна единица

Таблица

2- буквено

А1

Отчитаща се страна

2-буквено

(1)	букви по националност по ИКАО

Отправна година

2-цифрено

уу

Отправен период

2-цифрено

(2)	Статра 291, рев. април 1991 г.

Отчитащо се летище

4-буквено

(3)

ИКАО

Предишно/следващо летище

4-буквено

(3)

ИКАО

Пристигане/заминаване

1-цифрено

1 = пристигане, 2 = излитане

Редовна услуга /нередовна услуга

1-цифрено

1 = редовна, 2 = нередовна

Пътнически услуги/превоз на товар и поща

1-цифрено

1 = пътнически услуги, 2 = товарни и пощенски услуги

Полетна информация

(4)	да се дефинира

Вид въздухоплавателно средство

4-буквено

(5)	ИКАО + код на таксиметрови полети

Пътници на борда

12-цифрено

Пътник

Товар и поща на борда

12-цифрено

Тон

Полети

12-цифрено

Полет

Налични пътнически места

12-цифрено

Пътнически седалки

Б. БАЗА ДАННИ ЗА ПРОИЗХОДА/ДЕСТИНАЦИЯТА НА ПОЛЕТА (ДАННИ НАЙ-МАЛКО ЗА ТРИМЕСЕЧИЕ)

Данните за „произход и дестинация на полета“ се отнасят само до търговски въздушни превози.

Формуляр за файла данни

Елемент

Кодиращ детайл

Номенклатура

Мерна единица

Таблица

2-буквено

Б1

Отчитаща се страна

2-буквено

(1)	Национални букви по ИКАО

Отправна година

2-цифрено

уу

Отправен период

2-цифрено

(2)	Статра 291, април 1991 г.

Отчитащо се летище

4-буквено

(3)

ИКАО

Летище на произход/дестинация

4-буквено

(3)

ИКАО

Пристигане/заминаване

1-цифрено

1 = пристигане, 2 = излитане

Редовна услуга/нередовна услуга

1-цифрено

1 = редовна, 2 = нередовна

Пътнически услуги/превоз на товар и поща

1-цифрено

1 = пътнически услуги, 2 = товарни и пощенски услуги

Полетна информация

(4)	да се дефинира

Пътници на борда

12-цифрено

Пътник

Товар и поща натоварени/разтоварени

12-цифрено

Тон

В. БАЗА ДАННИ ЗА ЛЕТИЩЕТО (НАЙ-МАЛКО ЕЖЕГОДНО)

„Данни за летището“ се отнася само до търговски въздушни превози с изключение на „общо придвижвания на въздухоплавателното средство“, което се отнася до движението на всички въздухоплавателни средства.

Формуляр за файла данни

Елемент

Кодиращ детайл

Номенклатура

Мерна единица

Таблица

2-буквено

С1

Отчитаща се страна

2-буквено

(1)	Букви по националност по ИКАО

Посочвана година

2-цифрено

уу

Посочван период

2-цифрено

(2)	Статра 291, април 1991 г.

Отчитащо се летище

4-буквено

(3)

ИКАО

Превозени пътници общо

12-цифрено

Пътник

Директни транзитни пътници общо

12-цифрено

Пътник

Товар и поща натоварен/разтоварен

12-цифрено

Тон

Общо придвижвания на търговски въздушни услуги

12-цифрено

Придвижване

Общо придвижвания на въздухоплавателното средство

12-цифрено

Придвижване

КОДОВЕ

1. Отчитаща се страна

Използваната система на кодове е взета от индекса на ИКАО за букви по националност за посочване на мястото.

Белгия	EB
Дания	EK
Франция	LF
Германия	ED
Гърция	LG
Ирландия	EI
Италия	LI
Люксембург	EL
Нидерландия	EH
Португалия	LP
Испания	LE
Обединено кралство	EG
Австрия	LO
Финландия	EF
Швеция	ES

2. Референтен период

45	година
21	от януари до март (първо тримесечие)
22	от април до юни (второ тримесечие)
23	от юли до септември (трето тримесечие)
24	от октомври до декември (четвърто тримесечие)
1 до 12	от януари до декември (месец)

3. Летища

Летищата се кодират съгласно четирибуквените кодове на ИКАО, както са изброени в документ 7910 на ИКАО.

4. Информация за авиолинията

Информация, отнасяща се до авиолинията. Кодирането на тази променлива трябва да е в съответствие с процедурата, установена в член 11, параграф 2.

5. Тип въздухоплавателно средство

Типовете въздухоплавателни средства се кодират съгласно указателя на ИКАО за типове въздухоплавателни средства, изброени в документ 8643 на ИКАО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Летище на Общността

Всяка зона в държавата-членка, която е предмет на разпоредбите на Договора и е открита за търговски въздушно-транспортни операции.

Въздушни търговски услуги

Въздушен транспортен полет или серия от полети, изпълнени от гражданско въздухоплавателно средство срещу възнаграждение към или от летище на Общността. Услугите могат да са редовни или нередовни.

Редовни услуги

Услуги, притежаващи следните характеристики:

1.	изпълняват се от въздухоплавателно средство за превоз на пътници, товар и/или поща срещу възнаграждение по такъв начин, че при всеки полет има места, достъпни за индивидуално закупуване от обществеността (било директно от авиолинията, или от нейни оторизирани агенти);

използват се за обслужване на трафика между две или повече летища, било:

а)	съгласно публикувано разписание; или

б)	с полети толкова редовни и чести, че да представляват разпознаваема систематична поредица.

Нередовни услуги

Услуги срещу възнаграждение, различни от тези, докладвани като редовни. Включват таксиметрови полети.

Пътнически услуги

Всички полети, превозващи един или повече пътници срещу възнаграждение, и всеки полет, включен в разписанието на предоставяните пътнически услуги.

Товарни и пощенски услуги

Услуги, свързани с редовни или нередовни услуги, изпълнявани от въздухоплавателно средство, превозващо товари, различни от пътници, тоест товари или поща.

Полети на държавни въздухоплавателни средства

Всеки полет във връзка с военни, митнически, полицейски, протоколни или противопожарни действия.

Пътнически единици

С цел изготвяне на списък от летища на Общността, посочен в член 3, параграф 2, и за преходен период, посочен в член 3, параграф 4, една пътническа единица се равнява на един пътник или 90 килограма товар или поща.

Въздушен превозвач

Всяко предприятие за въздушен транспорт с валиден експлоатационен лиценз. Когато превозвачите имат съвместно предприятие или други договорни споразумения, изискващи две или повече от тях да поемат самостоятелна отговорност при предлагане и продажба на въздушно-транспортни продукти за полет или комбинация от полети, трябва да се докладва авиолинията, която реално изпълнява полета.

Етап на полета

Етап на полета е експлоатация на въздухоплавателно средство от неговото излитане до неговото следващо кацане. Техническо спиране не се отразява като различно класифициран етап на полета. Класифициране на трафика, независимо от неговия характер (пътници, товари или поща) са идентични с класификацията на етапа на полета на въздухоплавателното средство.

Полети

Броят полети, изпълнени между всяка двойка летища при етапа на полета.

Пътници на борда

Всички пътници, чието пътуване започва или завършва в отчитащото се летище, включително и пътници с прекачване и директно преминаващи пътници.

Директно преминаващи пътници

Пътници, които продължават своето пътуване с полет, имащ същия полетен номер, както и полетът, с който са пристигнали.

Товар и поща на борда

Всяка собственост, пренасяна с въздухоплавателното средство и различна от запаси и багаж; включва експресни услуги и дипломатическа поща, но не и пътнически багаж.

Налични пътнически места

Общият брой на пътнически места, налични за продажба между всяка двойка летища по етап на полета (изключвайки места, които не са реално налични за превоз на пътници поради ограничението за максимален товар). Когато информацията за точната конфигурация на седалките във въздухоплавателното средство не е достъпна, трябва да се представят очакваните данни.

Произход/предназначение на полета

Трафик на даден полет с един и същ полетен номер, поделен от двойка летища в съответствие с точката на качването и точката на слизането от този полет. (За пътници или товар, когато летището на качване е неизвестно, произходът на въздухоплавателното средство трябва да е точката на качването; подобно, ако летището на слизане не е известно, местоназначението на въздухоплавателното средство трябва да бъде точката на слизане).

Превозвани пътници

Включва всички пътници, чието пътуване започва или завършва в докладваното летище. Включва директни транзитни пътници.

Натоварен/разтоварен товар и поща

Всяка собственост, натоварена или разтоварена на или от въздухоплавателно средство, различна от запаси и багаж. Включва експресни услуги и дипломатическа поща, но не и пътнически багаж.

Общ брой на движенията на въздухоплавателното средство

Всички излитания и кацания от невоенни въздухоплавателни средства. Включва въздушни работни полети, тоест специализирани търговски въздушни операции, които се изпълняват от въздухоплавателни средства, заети главно в селското стопанство, строителството, фотографирането и проучването, както и подготовка на пилоти, бизнес/изпълнителни полети и всички други нетърговски полети.

Общ брой на движенията на въздухоплавателното средство по търговски въздушни услуги

Всички излитания и кацания, изпълнявани от гражданско въздухоплавателно средство срещу възнаграждение.

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

106

32003L0026

L 090/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/26/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 3 април 2003 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2000/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничителите на скоростта и отработените емисии на товарните автомобили

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2000 г. за пътния контрол на техническата безопасност на товарните автомобили, които се движат в Общността (1), и по-специално член 8 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2000/30/ЕО се отнася до правната рамка на пътния контрол на товарни автомобили, независимо дали са предназначени за превоз на пътници или на товари. Тя налага на държавите-членки да допълват годишния преглед за проверка на техническата изправност с внезапни проверки, извършвани по техните пътища и отнасящи се всяка година до представителна част от парка товарни автомобили.

(2)

Областта на проверката на техническата изправност е обхваната от Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно проверката на техническата изправност на моторните превозни средства и на техните ремаркета (2), последно изменена с Директива 2001/11/ЕО на Комисията (3), която включва редовна проверка на техническата изправност, и с Директива 2000/30/ЕО, която се отнася до пътните прегледи за проверка на техническата изправност на тежкотоварните автомобили. И в двете директиви се използват един и същи комитет и една и съща процедура за привеждане в съответствие с техническия прогрес.

(3)

Директива 96/96/ЕО е изменена с определянето на по-строги пределни стойности на емисиите за някои категории моторни превозни средства и с контрола на функционирането на ограничителя на скоростта, който се монтира на тежкотоварните автомобили. С оглед съгласуваността с Директива 96/96/ЕО, е необходимо да се приведе в съответствие и Директива 2000/30/ЕО, за да се включат в нея новите технически разпоредби, тоест да се включат системите за наблюдение — бордови диагностични системи (БДС) и ограничителите на скоростта в приложното поле на пътните проверки. Следва да се осъвремени също Директива 2000/30/ЕО (едновременно с Директива 96/96/ЕО), за да се включат преразгледаните пределни стойности на емисиите за някои категории моторни превозни средства.

(4)	Разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес, създаден на основание член 8 от Директива 96/96/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения I и II към Директива 2000/30/ЕО се изменят съгласно приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 април 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател

(1) ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1.

(3) ОВ L 48, 17.2.2001 г., стр. 20.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения I и II към Директива 2000/30/ЕО се изменят, както следва:

В точка 10 от приложение I, буква „к“ се заменя със следния текст:

„к)	ограничител на скоростта (монтиране и функциониране)“;

Приложение II се изменя, както следва:

—

Точка 2 се заменя със следния текст:

„2. Специални условия за отработените емисии

2.1. Превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване (бензин)

а)

Когато отработените емисии не са контролирани от усъвършенствана система за регулиране, като например трипътен каталитичен конвертор, управляван от ламбда-сонда:

1.	визуално инспектиране на изпускателната система с оглед да се провери дали е комплектована и в задоволително състояние, и дали няма течове;

2.	визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние, и дали няма течове.

След достатъчен период на привеждане на двигателя до работен режим (като се вземат предвид препоръките на производителя) концентрацията на емисиите от въглероден окис (CO) се измерва при работа на празен ход на двигателя (двигателят е с отцепен съединител).

Максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове е указаната от производителя на превозното средство. Когато няма такава информация или когато компетентните органи на държавите-членки решат да не я приемат като референтна стойност, концентрацията на CO не трябва да надвишава следните стойности:

i)	за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация между датата, определена от държавите-членки, от която дата тези превозни средства трябва да удовлетворяват изискванията на Директива 70/220/ЕИО на Съвета (1), и 1 октомври 1986 г.: CO — 4,5 об. %;

ii)	за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 октомври 1986 г.: CO — 3,5 об. %.

б)

Когато отработените емисии се контролират от усъвършенствана система за регулиране, като например трипътен каталитичен конвертор, управляван от ламбда-сонда:

1.	визуално инспектиране на изпускателната уредба с оглед да се провери дали е комплектована и дали е в задоволително състояние, и дали няма течове;

2.	визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние, и дали няма течове;

определяне на ефикасността на системата за регулиране на емисиите чрез измерване на стойността ламбда и на концентрацията на въглероден окис (CO) в отработените газове в съответствие с разпоредбите на точка 4 или на процедурите, предложени от производителя и одобрени по време на типовото одобрение. За всяко от изпитванията двигателят се привежда до съответната работна температура в съответствие с препоръките на производителя на превозното средство;

4.	емисии при изхода на изпускателната тръба — пределни стойности.

Максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове е указаната от производителя на превозното средство. Когато тази стойност не е налице, концентрацията на CO не трябва да надвишава следните стойности:

измервания, които се извършват при работа на празен ход на двигателя:

—

максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове не трябва да надвишава 0,5 об. %; тя не трябва да надвишава 0,3 об. % за превозните средства, типово одобрени в съответствие с пределните стойности, указани на ред А или Б от таблицата в точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, така, както е изменена с Директива 98/69/ЕО (2) или впоследствие. Когато няма възможно съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, споменатите по-горе разпоредби се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2002 г.

ii)

измервания, които се извършват при работа на празен ход на двигателя с високи обороти, скорост на двигателя (при отцепен съединител) най-малко равна на 2000 мин-1:

—

максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове не трябва да надвишава 0,3 об. %; тя не трябва да надвишава 0,2 об. % за превозните средства, типово одобрени в съответствие с пределните стойности, указани на ред А или Б от таблицата в точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, така, както е изменена с Директива 98/69/ЕО или впоследствие. Когато няма възможно съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, разпоредбите по-горе се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2002 г.

—	Ламбда: 1 ± 0,03 или според спецификациите на производителя.

iii)

за моторните превозни средства, оборудвани с бордова диагностична система (БДС) в съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО и с последващите ѝ изменения, държавите-членки могат, вместо да използват указаното в подточка i) изпитване, да контролират функционирането на системата за регулиране на емисиите, като извършват подходящо отчитане на данните на устройството БДС, като едновременно с това проверяват правилното функциониране на системата БДС.

2.2. Превозни средства, оборудвани с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване (дизелов двигател)

а)	Измерване на непрозрачността на димните емисии при свободно ускорение (двигател с отцепен съединител, от скоростта при празен ход до скоростта на прекъсване на захранването), като скоростният лост е в неутрално положение и педалът на съединителя е натиснат.

б)

Привеждане на превозното средство до работно положение:

1.	Превозните средства могат да бъдат контролирани без предварително привеждане до работно положение, но не и без да се установи, поради изискванията за безопасност, че двигателят е загрят и е в задоволително състояние от механична гледна точка;

с изключение на предвиденото в буква г, точка 5, нито едно превозно средство не може да бъде отказано, без да е било приведено в следното състояние:

двигателят трябва да е напълно загрят: тоест температурата на маслото на двигателя, измерена с помощта на сонда в тръбата за контролиране на нивото му, трябва да е най-малко равна на 80 °C или да съответства на нормалната температура на работа, ако тя е по-ниска, или пък температурата на блока на двигателя, измерена според нивото на инфрачервеното излъчване, трябва да достигне еквивалентна стойност. Ако поради конфигурацията на превозното средство не е възможно да се извършат тези измервания, нормалната температура на работа на двигателя може да се установи по друг начин, например, въз основа на работата на вентилатора за охлаждане на двигателя;

ii)	изпускателната система трябва да се прочисти с три резки натискания на педала на газта при празен ход на двигателя или чрез еквивалентен начин.

в)

Процедура на изпитване:

1.	Визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние и дали няма течове;

2.	двигателят или турбокомпресорът трябва да работят с оборотите на празен ход преди началото на всеки цикъл на свободно ускорение. За двигателите на тежкотоварните автомобили това означава, че трябва да се изчака най-малко 10 секунди след отпускането на педала на газта;

3.	в началото на всеки цикъл на свободно ускорение педалът на газта трябва да се натисне бързо и плавно (за по-малко от една секунда), но не и прекалено рязко, така че да се постигне максимален дебит на помпата за впръскване на гориво;

при всеки цикъл на свободно ускорение двигателят трябва да достигне до скоростта на прекъсване на захранването или за колите с автоматична трансмисия, скоростта, указана от производителя или ако тя не е известна, две трети от скоростта на прекъсване на захранването, преди да се отпусне педалът на газта. Това може да се разбере, например, като се наблюдава режимът на работа на двигателя или като се остави да изтече достатъчен интервал от време между момента, в който се натиска педалът на газта и момента, в който той се отпуска, тоест най-малко две секунди за превозните средства от категория 1 и 2 от приложение I.

г)

Пределни стойности:

1.	Нивото на концентрация не трябва да надвишава нивото, записано на табелката в съответствие с Директива 72/306/ЕИО на Съвета (3);

когато няма такава информация или когато компетентните органи на държавите-членки решат да не я приемат като референтна стойност, концентрацията не трябва да надвишава обявеното от производителя ниво или следните пределни стойности на коефициента на поглъщане:

—

Максимален коефициент на поглъщане за:

—	дизелови двигатели с обикновено всмукване: 2,5 м-1;

—	дизелови двигатели с турбокомпресор: 3,0 м-1,

—

прилага се ограничение от 1,5 м-1 за следните превозни средства, типово одобрени в съответствие с указаните пределни стойности:

а)	на ред Б от таблицата в точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО (лекотоварни автомобили с дизелови двигатели - Евро 4);

б)	на ред Б1 от таблиците в точка 6.2.1 от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (лекотоварни автомобили с дизелов двигател - Евро 4);

в)	на ред Б2 от таблиците в точка 6.2.1 от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (тежкотоварни автомобили с дизелов двигател - Евро 5);

г)	на ред В от таблиците в точка 6.2.1 от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (тежкотоварни автомобили - EEV),

или в съответствие с пределните стойности, дадени в последващите изменения на Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, или в съответствие с пределните стойности, дадени в последващите изменения на Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО, или в съответствие с еквивалентни пределни стойности, ако се използва друг тип апарат, различен от използвания при типовото одобрение на ЕО.

Когато няма възможно съответствие с точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, или с точка 6.2.1 от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО, разпоредбите по-горе се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2008 г.;

3.	тези разпоредби не се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация преди 1 януари 1980 г.;

превозните средства се отхвърлят, само ако средноаритметичната от наблюдаваните стойности при най-малко трите последни цикъла на свободно ускорение надвишава пределната стойност. Тази средна стойност може да се изчисли, като не се вземат предвид наблюдаваните стойности, които се отклоняват значително от измерената средна стойност, или да се получи с друг метод на статистическо изчисление, който взема предвид наличието на разлики в измерените стойности. Държавите-членки могат да ограничават броя на изпитвателните цикли за провеждане;

за да се избегнат ненужните изпитвания, държавите-членки могат, по изключение от разпоредбите на точка 2.2, буква г, 4, да отказват превозни средства, за които стойностите, наблюдавани през най-малко три цикъла на свободно ускорение или след циклите на прочистване, посочени в точка 2.2, буква б), 2, ii) (или при прилагане на еквивалентна процедура), надвишават значително пределните стойности. Също така, за да се избегнат ненужните изпитвания, държавите-членки могат, по изключение от разпоредбите на точка 2.2, буква г), 4, да одобряват превозни средства, за които стойностите, наблюдавани през най-малко три цикъла на свободно ускорение или след циклите на прочистване, посочени в точка 2.2, буква б), 2, ii) (или при прилагане на еквивалентна процедура), са значително по-ниски от пределните стойности.

2.3. Апаратура за контрол

Емисиите на превозните средства се контролират с помощта на апаратура, създадена да определя с точност степента на спазване на пределните стойности, предписани или указани от производителя.

—

Добавя се следната точка 3:

„3. Специални условия за ограничителите на скоростта:

—	ако е възможно, се проверява дали ограничителят на скоростта е монтиран в съответствие с Директива 92/6/ЕИО на Съвета (4),

—	контролира се валидността на табелката на ограничителя на скоростта,

—	ако е възможно, се проверява дали печатите на ограничителя на скоростта и, според случая, всяко друго устройство за защита срещу неправомерно използване, са непокътнати,

—	проверява се, доколкото е възможното, дали ограничителят на скоростта възпрепятства превозните средства, посочени в членове 2 и 3 от Директива 92/6/ЕИО, да превишават предписаните стойности.

(1) ОВ L 76, 9.3.1970 г., стр. 1.

(2) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 1.

(3) ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.“

(4) ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27.“

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

110

32003L0027

L 090/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/27/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 3 април 2003 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета относно контрола на отработените емисии на моторните превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно техническия контрол на моторните превозни средства и на техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 2001/11/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 7, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Програмите „Автомобил-петрол“ („Auto-oil“), които бяха предприети през 1992 г. с цел да се представят анализите, които да послужат като основа за определянето на нормите за газовите емисии на превозните средства и за качеството на горивата през 2000 и следващите години, с оглед да се постигнат целевите показатели за качество на въздуха, наблягайки в частност на намаляването на емисиите от автомобилния транспорт, позволиха да се констатира, че равнището на поддръжка на моторните превозни средства е основен фактор за влиянието на пътното движение върху качеството на въздуха.

(2)	Директива 96/96/ЕО уточнява изпитванията, които трябва да се провеждат по време на периодичния технически преглед с цел да се провери дали емисиите на бензиновите и на дизеловите моторни превозни средства остават в приемливи граници.

(3)

Комисията създаде работна група от експерти от Международния комитет за автомобилна техническа инспекция (СIТА) и от други заинтересовани организации, която заседава през 2000 г. Групата разгледа възможностите за промяна на пределните стойности за изпитванията на емисии, предписани от Директива 96/96/ЕО и от Директива 2000/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2000 г. относно пътния контрол на техническата безопасност на товарните автомобили, които се движат в Общността (3), с оглед да се определи дали това може да е полезно за околната среда. Групата стигна до заключение, че предписваните понастоящем пределни стойности са във всички случаи доста над стойностите, които превозните средства могат да достигнат на практика, при условие че са добре поддържани: тези пределни стойности нямат обаче очакваната от тях ефикасност, за да се улесни откриването на превозните средства — най-големи замърсители, тоест тези, чиито отработени емисии са най-малко над 50 % от равнището, което би се очаквало да достигнат добре поддържаните превозни средства.

(4)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивата относно техническия контрол на моторните превозни средства и на техните ремаркета, учреден с член 8 от Директива 96/96/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 96/96/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се приемат от държавите-членки

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 април 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател

(1) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1.

(2) ОВ L 48, 17.2.2001 г., стр. 20.

(3) ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Точка 7.10., четвърто тире от приложение II към Директива 96/96/ЕО се заменя със следния текст:

„—	проверява се, доколкото е възможно, дали ограничителят на скоростта възпрепятства превозните средства, споменати в членове 2 и 3 от Директива 92/6/ЕИО, да превишават предписаните стойности.“

Точка 8.2. от приложение II към Директива 96/96/ЕО се заменя със следния текст:

„8.2. Емисии от отработили газове

8.2.1. Превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване (бензин)

а)

Когато отработените емисии не са ограничени от усъвършенствана система за регулиране, като например трипътен каталитичен конвертор, управляван от ламбда-сонда:

1.	Визуално инспектиране на изпускателната система с оглед да се провери дали е комплектована и в задоволително състояние и дали няма течове.

Визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние и дали няма течове.

Максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове е указаната от производителя на превозното средство. Когато тази стойност не е налице или когато компетентните органи на държавите-членки решат да не я приемат като референтна стойност, концентрацията на CO не трябва да надвишава следните стойности:

i)	за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация между датата, определена от държавите-членки, от която тези превозни средства трябва да удовлетворяват Директива 70/220/ЕИО (1), и 1 октомври 1986 г.: CO: — 4,5 об. %;

ii)	за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 октомври 1986 г.: CO: — 3,5 об. %.

б)

Когато емисиите се контролират от усъвършенствана система за регулиране, като например трипътен каталитичен конвертор, управляван от ламбда-сонда:

1.	Визуално инспектиране на изпускателната система с оглед да се провери дали е комплектована и в задоволително състояние и дали няма течове.

2.	Визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние и дали няма течове.

Определяне на ефикасността на системата за регулиране на емисиите чрез измерване на стойността ламбда и на концентрацията на въглероден окис (CO) в отработените газове в съответствие с разпоредбите на точка 4 или на процедурите, предложени от производителя и одобрени по време на типовото одобрение. За всяко от изпитванията двигателят се привежда до съответната работна температура в съответствие с препоръките на производителя на превозното средство.

Емисии при изхода на изпускателната тръба — пределни стойности

измервания, които се извършват при работа на празен ход на двигателя:

максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове не трябва да надвишава 0,5 об. %; тя не трябва да надвишава 0,3 об. % за превозните средства, които са типово одобрени в съответствие с пределните стойности, указани на ред А или Б на таблицата в точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО (2) или впоследствие. Когато няма възможно съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, разпоредбите по-горе се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2002 г.;

ii)

измервания, които се извършват при работа на празен ход на двигателя с високи обороти, скорост на двигателя (при отцепен съединител) най-малко равна на 2 000 min-1:

максимално допустимата концентрация на CO в отработените газове не трябва да надвишава 0,3 об. %; тя не трябва да надвишава 0,2 об. % за превозните средства, типово одобрени в съответствие с пределните стойности, указани на ред А или Б на таблицата в точка 5.3.1.4 от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО или впоследствие. Когато няма възможно съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена и допълнена с Директива 98/69/ЕО, разпоредбите по-горе се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2002 г.

Ламбда: 1 ± 0,03 или според спецификациите на производителя;

iii)

за моторните превозни средства, оборудвани с бордова диагностична система (БДС) в съответствие с Директива 70/220/ЕИО (изменена с Директива 98/69/ЕО и впоследствие), държавите-членки могат, вместо да използват указаното в i) изпитване, да контролират функционирането на системата за регулиране на емисиите, като извършват подходящо отчитане на данните на устройството БДС, като едновременно с това проверяват правилното функциониране на системата БДС.

8.2.2. Превозни средства, оборудвани с двигател със запалване на горивно-въздушната смес от сгъстяване (дизелов двигател)

а)	Измерване на непрозрачността на димните емисии при свободно ускорение (двигател с отцепен съединител, от скоростта при празен ход до скоростта на прекъсване на захранването), като скоростният лост е в неутрално положение и педалът на съединителя е натиснат.

б)

Привеждане на превозното средство до работно положение:

1.	Превозните средства могат да се контролират без предварително привеждане до работно положение, но не и без да се установи, поради изискванията за безопасност, че двигателят е загрят и е в задоволително състояние от механична гледна точка.

С изключение на предвиденото в буква г), точка 5, нито едно превозно средство не може да бъде отказано, без то да е било приведено в следното състояние:

двигателят трябва да е напълно загрят: с други думи, температурата на маслото на двигателя, измерена с помощта на сонда в тръбата за контролиране на равнището му, трябва да е най-малко равна на 80 °C или да съответства на нормалната температура на работа, ако тя е по-ниска, или пък температурата на блока на двигателя, измерена според равнището на инфрачервеното излъчване, трябва да достигне еквивалентна стойност. Ако поради конфигурацията на превозното средство не е възможно да се извършат тези измервания, нормалната температура на работа на двигателя може да се установени по друг начин, например, въз основа на работата на вентилатора за охлаждане на двигателя;

ii)	изпускателната системата трябва да се прочисти с три резки натискания на педала на газта при празен ход на двигателя или чрез еквивалентен начин.

в)

Процедура на изпитване:

1.	Визуално инспектиране на всяко монтирано от производителя оборудване за регулиране на емисиите с оглед да се провери дали е комплектовано и в задоволително състояние и дали няма течове от него.

2.	Двигателят и, според случая, турбокомпресорът трябва да работят с оборотите на празен ход преди началото на всеки цикъл на свободно ускорение. За двигателите на тежкотоварните автомобили това означава, че трябва да се изчака най-малко 10 секунди след отпускането на педала на газта.

3.	В началото на всеки цикъл на свободно ускорение педалът на газта трябва да се натисне бързо и плавно (за по-малко от една секунда), но не и прекалено рязко, така че да се постигне максимален дебит на помпата за впръскване на гориво.

При всеки цикъл на свободно ускорение двигателят трябва да достигне до скоростта на прекъсване на захранването или, за колите с автоматична трансмисия, скоростта, указана от производителя или, ако тя не е известна, две трети от скоростта на прекъсване на захранването, преди да се отпусне педалът на газта. Това може да се разбере, например, като се наблюдава режимът на работа на двигателя или като се остави да изтече достатъчен промеждутък от време между момента, в който се натиска педалът на газта, и момента, в който той се отпуска, тоест най-малко две секунди за превозните средства от категории 1 и 2 от приложение I.

г)

Пределни стойности:

1.	Равнището на концентрация не трябва да надвишава равнището, записано на табелката в съответствие с Директива 72/306/ЕИО (3).

Когато тази стойност не е налична или когато компетентните органи на държавите-членки решат да не я приемат като референтна стойност, концентрацията не трябва да надвишава обявеното от производителя равнище или следните пределни стойности на коефициента на поглъщане.

Максимален коефициент на поглъщане за:

—	дизелови двигатели с обикновено всмукване: 2,5 m-1,

—	дизелови двигатели с турбокомпресор: 3,0 m-1,

—

прилага се ограничение от 1,5 m-1 за следните превозни средства, одобрени в съответствие с указаните пределни стойности:

а)	на ред Б на таблицата в точка 5.3.1.4. от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО (лекотоварни автомобили с дизелов двигател — Euro 4);

б)	на ред Б1 на таблиците в точка 6.2.1. от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (4) (лекотоварни автомобили с дизелов двигател — Euro 4);

в)	на ред Б2 на таблиците в точка 6.2.1. от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (тежкотоварни автомобили с дизелов двигател — Euro 5);

г)

на ред В на таблиците в точка 6.2.1. от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО (тежкотоварни автомобили — EEV);

или в съответствие с пределните стойности, дадени в последващо изменение на Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, или в съответствие с пределните стойности, дадени в последващо изменение на Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО, или в съответствие с еквивалентни пределни стойности, ако се използва друг тип апарат от този, използван за одобряването на ЕО.

Когато няма възможно съответствие с точка 5.3.1.4. от приложение I към Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, или с точка 6.2.1. от приложение I към Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 1999/96/ЕО, разпоредбите по-горе се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация след 1 юли 2008 г.

3.	Тези разпоредби не се прилагат за превозните средства, регистрирани или въведени в първоначална експлоатация преди 1 януари 1980 г.

Превозните средства се отказват само ако средно аритметичната от наблюдаваните стойности при най-малко трите последни цикъла на свободно ускорение надвишава пределната стойност. Тази средна стойност може да се изчисли, като не се вземат предвид наблюдаваните стойности, които се отклоняват значително от измерената средна стойност, или да се получи с друг метод на статистическо изчисление, който взема предвид наличието на разлики в измерените стойности. Държавите-членки могат да ограничават броя на изпитвателните цикли за провеждане.

За да се избегнат ненужните изпитвания, държавите-членки могат, по изключение от разпоредбите на точка 8.2.2., буква г) 4, да отказват превозни средства, за които стойностите, наблюдавани през най-малко три цикъла на свободно ускорение или след циклите на прочистване, посочени в точка 8.2.2., буква б), 2 ii), (или при прилагане на еквивалентна процедура), надвишават значително пределните стойности. Също така, за да се избегнат ненужните изпитвания, държавите-членки могат, по изключение от разпоредбите на точка 8.2.2., буква г) 4, да одобряват превозни средства, за които стойностите, наблюдавани през най-малко три цикъла на свободно ускорение или след циклите на прочистване, посочени в точка 8.2.2., буква б), 2, ii) (или при прилагане на еквивалентна процедура), са значително по-ниски от пределните стойности.

8.2.3. Апаратура за контрол

8.2.4. В случая, когато по време на одобряването на ЕО тип превозно средство не е успяло да спази пределните стойности, определени в настоящата директива, държавите-членки могат да определят по-високи пределни стойности за този тип превозно средство въз основа на предоставени от производителя доказателства. Те незабавно информират Комисията за това, която на свой ред информира останалите държави-членки.

(1) ОВ L 76, 9.3.1970 г., стр. 1.

(2) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 1.

(3) ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

(4) ОВ L 44, 16.2.2000 г., стр. 1.“

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

116

32003R0782

L 115/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 782/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 април 2003 година

относно забраната за използване на органотични съединения на корабите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след като се консултираха с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Общността е сериозно загрижена от вредното влияние, което имат органотичните съединения, използвани при противообрастващите системи при корабите, върху околната среда и, по-специално, употребата на трибултин противообрастващи корабни покрития, синтезирани на основата на органотичните съединения (TBT).

(2)

Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи корабни системи (Конвенцията AFS) беше приета на 5 октомври 2001 година на Дипломатическата конференция (Конференцията AFS), която се проведе под егидата на Международната морска организация (МMO) и с участието на държавите-членки на Общността.

(3)

Конвенцията AFS е рамкова конвенция, която допуска забраната на вредни противообрастващи системи, използвани при корабите, в съответствие с добре дефинирани процедури и след като се вземат предвид предохранителните принципи, изразени в Декларацията по въпросите на околната среда и развитието от Рио.

(4)	На този етап Конвенцията AFS забранява единствено използването на органотичните съединения на корабите.

(5)	В Конвенцията AFS са фиксирани точни дати за прилагането на нейните разпоредби по отношение на тези вещества: 1 януари 2003 г. за забраната на използването на органотичните съединения на корабите и 1 януари 2008 г. за премахването на всички органотични съединения на корабите.

(6)	Конвенцията AFS влиза в сила 12 месеца, след като поне 25 държави, съставляващи най-малко 25 % от световния тонаж, са я ратифицирали.

(7)	Държавите-членки би следвало да ратифицират Конвенцията AFS възможно най-скоро.

(8)	Държавите-членки би следвало да бъдат поставени във възможно най-благоприятно положение с оглед бърза ратификация на Конвенцията AFS. Всички пречки, които могат да възпрепятстват такава ратификация, трябва да бъдат премахнати.

(9)

Конференцията AFS, като съзнава, че времето, което остава до 1 януари 2003 г., може да се окаже недостатъчно, за да може Конвенцията AFS да влезе в сила преди тази дата и като биха желали употребата на органотичните съединения на корабите да бъде действително прекратена, считано от 1 януари 2003 г., държавите, участващи в Конвенцията AFS, отправиха призив с резолюция № 1 на Конференцията AFS към държавите-членки на ММО да направят всичко възможно, за да се подготвят спешно за прилагането на Конвенцията AFS, и настояха засегнатите промишлени производства да се въздържат от пускането на пазара, продажбата и използването на органотичните съединения до тази дата.

(10)

Като непосредствено продължение на Конференцията AFS, Комисията прие Директива 2002/62/ЕО на Комисията от 9 юли 2002 г. относно адаптиране за девети път към техническия прогрес на приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до налагането и ограничаването на пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати (органотични съединения) (4), за да наложат забрана, в сила от 1 януари 2003 г., за пускането на пазара и употребата на органотичните съединения при противообрастващи системи за всички кораби, независимо от тяхната дължина.

(11)

В светлината на Резолюция № 1 на Конференцията AFS са необходими допълнителни стъпки за прилагането на мерките, отнасящи се до органотичните съединения, с цел да се осигури обща забрана за използването на TBT покритията при корабите в Общността и прилежащите ѝ морета към датите, предвидени в Конвенцията.

(12)

Регламентът е подходящият правен инструмент, тъй като той директно и в кратки срокове налага на собствениците на кораби и държавите-членки точни изисквания, които трябва да бъдат приложени едновременно и по един и същи начин във всички държави на Общността. Настоящият регламент, който би следвало да цели единствено да забрани органотичните съединения, не би следвало да дублира Конвенцията.

(13)	Настоящият регламент не би следвало да засяга ограниченията за пускане на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати (органотични съединения), постановени в директива 76/769/ЕИО (5).

(14)

На общностно равнище не би следвало да съществуват съмнения относно пълната забрана на активните TBT покрития; корабната индустрия в световен мащаб трябва да бъде уведомена по недвусмислен начин и навреме, за да може да програмира поддръжката на корабите си така, че, считано от 1 януари 2008 г., корабите, които имат активни TBT покрития върху своите корпуси, няма да се допускат в пристанищата на Общността.

(15)

Трети страни могат да понесат трудности от техническо и правно естество при налагането чрез тяхното национално законодателство на забраната за употребата на TBT покрития от датата, на която забраната влиза в сила съгласно настоящия регламент, особено ако не могат да се възползват от добавената стойност, която се осигурява от наднационална уредба. Следователно прилагането на забраната в настоящия регламент за използването на TBT покрития трябва да бъде временно спряно по отношение на кораби, плаващи под флага на трета страна, за преходен период, считано от 1 юли 2003 г. до датата на влизането в сила на Конвенцията AFS.

(16)

Държавите на флага, които са забранили използването на TBT покрития върху техните кораби, имат икономически интерес Конвенцията AFS да влезе в сила възможно най-скоро с цел да си осигурят поле за действие в световен мащаб. Настоящият регламент, който забранява възможно най-скоро на всички кораби, плаващи под флага на държава-членка, да използват TBT покрития, би следвало да представлява стимул за държавите на флага да ратифицират Конвенцията AFS.

(17)	Използваните определения и наложените изисквания в настоящия регламент би следвало, доколкото е възможно, да се основават на тези в Конвенцията AFS.

(18)

За да осигури прилагането на настоящия регламент към офшорните платформи, той би следвало да се прилага също и по отношение на корабите, които се експлоатират от държавите-членки. Настоящият регламент няма да се прилага по отношение на бойните кораби или на други правителствени кораби, тъй като третирането на тези кораби е уредено по подходящ начин в Конвенцията AFS.

(19)

Забраната, считано от 1 юли 2003 г., за използването на TBT покрития върху всички кораби, които имат право да плават под флага на държава-членка и чиято противообрастваща система е била поставена, променена или заменена след тази дата, би следвало да създава стимул за корабната промишленост да изпълнява препоръките на Резолюция № 1 на Конференцията AFS.

(20)

Уместно е да се установи същият режим на проверка и сертифициране, както посоченият в Конвенцията AFS. В изпълнение на настоящия регламент всички кораби с 400 бруто тона и повече, независимо от плаванията, които извършват, би следвало да бъдат проверени, докато корабите с минимална дължина 24 метра, но с бруто тонаж под 400, би следвало да разполагат единствено с декларация за съответствие с съответствие с настоящия регламент или с Конвенцията AFS. Общността следва да има правото да въвежда хармонизиран режим за проверяване на тези кораби, ако това се окаже необходимо на по-късен етап.

(21)	При кораби с дължина по-малко от 24 метра не е необходимо да се поставя изискването за специфична проверка или декларация, тъй като тези кораби, предимно кораби за развлечение и риболовни кораби, ще бъдат изпълняват по подходящ начин от разпоредбите на Директива 76/769/ЕИО.

(22)	Удостоверенията и документите, издадени в съответствие с настоящия регламент, както и удостоверенията AFS и декларациите AFS, издадени от страните по Конвенцията AFS, следва да се признаят.

(23)

Ако Конвенцията AFS все още не е влязла в сила до 1 януари 2007 година, Комисията би следвало има правото да приеме подходящи мерки, позволяващи на корабите, плаващи под флага на трета страна, да демонстрират , че са съобразили с настоящия регламент, както и мерки за осъществяване на контрол за прилагането на тези разпоредби.

(24)

Най-подходящият режим за осъществяване на контрол по прилагането на забраната на покрития TBT върху кораби и на изискванията на Конвенцията AFS е установеният в Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г. относно прилагането по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността или плават във водите под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяване и за условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (6), по отношение на корабите, които правят междинен престой на пристанищата на Общността или плават във води, които са под юрисдикцията на държавите-членки. В подходящ момент тази директива трябва да бъде изменена. Като имат предвид специфичния обхват на тази директива, равнозначни разпоредби трябва да се приложат и спрямо корабите, плаващи под флага на държава-членка, през преходния период.

(25)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, би следвало да бъдат приети в съответствие с Директива на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г., относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(26)	За да оценят доколко целите на настоящия регламент са били постигнати, Комисията би следвало да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета и, ако е необходимо, да предложи подходящи изменения в регламента.

(27)	Влизането в сила на настоящия регламент би следвало да позволи да бъде приложена на практика забраната на органотичните съединения на корабите колкото е възможно по-скоро,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Целта на настоящия регламент е да намали или премахне неблагоприятните последици за морската фауна и човешкото здраве, причинени от органотични съединения, които действат като активни биоциди в противообрастващите системи на корабите, плаващи под флага на или експлоатирани от държава-членка, както и на корабите, независимо от флага, под който плават те, които плават към или отплават от пристанища на държавите-членки.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

1.	„противообрастваща система“ означава покритие, боя, обработка на повърхността, повърхност или устройство, които се използват върху кораб, за да се контролира или предотврати полепването на нежелани организми;

2.	„бруто тонаж“ означава брутният тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които се съдържат в приложение I към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. или в съответствие с всяка последваща конвенция;

3.	„дължина“ означава дължината, както е дефинирана в Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., изменена с Протокол от 1988 г., в частта от него, която се отнася до това, или съгласно някоя последваща конвенция;

„кораб“ означава плавателен съд от всякакъв тип, който се експлоатира в морска среда и включва кораби на подводни крила, кораби на въздушна възглавница, подводни морски съдове, плаващи по повърхността кораби, закрепени или плаващи платформи, плаващи складови съоръжения (FSU) и плаващи съоръжения за производство, складиране и разтоварване на товари (FPSO);

5.	„Конвенция AFS“ означава Международната конвенция за контрола на вредните противообрастващи корабни системи, приета на 5 октомври 2001 г., независимо от датата на нейното влизане в сила;

6.	„одобрена организация“ означава орган, който е одобрен в съответствие с разпоредбите на Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации (8);

„Сертификат AFS“ означава сертификат, който се издава на кораби в съответствие с разпоредбите на приложение 4 към Конвенцията AFS, или през преходния период, сертификат, издаден в съответствие с формата, посочена в приложение II към настоящия регламент, когато е издадено от администрацията на която и да е държава-членка или от одобрена организация, действаща от нейно име;

„Декларация AFS“ означава декларация, съставена съгласно разпоредбите на приложение 4 към Конвенцията AFS, или по време на преходния период, декларация, подписана от собственика или упълномощен негов представител и съставена в съответствие с формата, постановена в приложение III към настоящия регламент;

9.	„Заявление за съответствие AFS“ означава документ, който отчита съответствието с приложение I към Конвенцията AFS, издаден от призната организация от името на администрацията на държава-членка;

10.	„междинен период“ означава периодът между 1 юли 2003 г. и датата на влизането в сила на Конвенцията AFS.

Член 3

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага за:

а)	корабите, плаващи под флага на държава-членка;

б)	корабите, които не плават под флага на държава-членка, но които се експлоатират под ръководството на държава-членка; и

в)	корабите, които влизат в офшорно пристанище или в терминал на държава-членка, но не попадат в категориите, посочени в буква а) или б).

2. Настоящият регламент не се прилага за военни кораби, помощна флота или други кораби, които се притежават или се експлоатират от държава и се използват по това време от правителството с нетърговска цел.

Член 4

Забрана за използването на органотични съединения, които действат като биоциди

Считано от 1 юли 2003 г., органотични съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи, не се използват или нанасят отново върху корабите.

Все пак, през преходния период, настоящата разпоредба няма да се прилага спрямо корабите, посочени в член 3, параграф 1, буква а) или б).

Член 5

Забрана на органотичните съединения, които действат като биоциди

1. Считано от 1 юли 2003 г., корабите, имащи право да плават под флага на държава-членка, чиито противообрастващи системи са били поставени, променени или заменени след тази дата, не трябва да съдържат органотични съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи върху техните корпуси или външни части и повърхности, освен ако те имат покритие, което представлява бариера за тези съединения и им пречи да проникнат във вътрешната противообрастваща система.

2. Считано от 1 януари 2008 г., корабите, посочени в член 3, параграф 1, или не следва да съдържат органотични съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи върху техните корпуси или външни части и повърхности, или да имат покритие, което представлява бариера за тези съединения и им пречи да се процедят от вътрешната неприемлива противообрастваща система.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат спрямо закрепени или плаващи платформи, FSU и FPSO, построени преди 1 юли 2003 г., които не се намират на сух док на тази дата или след нея.

Член 6

Проверка и сертифициране

1. Следните разпоредби се прилагат за проверка и сертифициране на кораби, плаващи под флага на държава-членка:

а)

считано от 1 юли 2003 г., корабите с бруто тонаж 400 и повече, с изключение на закрепените или плаващите платформи, FSU и FPSO, се проверяват и сертифицират в съответствие с изискванията, установени в приложение I, преди да бъдат пуснати в движение за първи път. Такава проверка и сертифициране се провежда и когато противообрастващите системи са били променени или заменени;

б)

корабите с дължина 24 метра или повече, но с бруто тонаж по-малък от 400, с изключение на закрепените или плаващите платформи, FSU и FPSO, разполагат с Декларация AFS, за да докажат съответствие с членове 4 и 5.

Ако е необходимо, Комисията може да установи хармонизиран режим на проверка и сертифициране за тези кораби в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2.

в)	За да осигурят съответствието с настоящия регламент държавите-членки могат да установят подходящи мерки спрямо корабите, които не попадат в категориите, посочени в букви а) и б) по-горе.

2. Следните разпоредби се прилагат по отношение на признаването на удостоверенията, декларациите и заявленията за съответствие:

а)	считано от 1 юли 2003 г., държавите-членки признават всички удостоверения AFS;

б)	до една година след датата, посочена в буква а), държавите-членки признават всички декларации за съответствие AFS;

в)	считано от 1 юли 2003 г., държавите-членки признават всички декларации AFS.

Тези декларации се придружават от подходящата документация (като квитанция за боята или фактура на изпълнителя) или съдържат подходящо потвърждение.

3. Ако до 1 януари 2007 г. Конвенцията AFS още не е влязла в сила, Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2, одобрява подходящи мерки, за да позволи на корабите, плаващи под флага на трета страна, да потвърдят съответствието си с член 5.

Член 7

Държавен пристанищен контрол

През преходния период държавите-членки прилагат контролните разпоредби, еквивалентни на посочените в Директива 95/21/ЕО, спрямо корабите с бруто тонаж 400 и повече, плаващи под флага на държава-членка. По отношение на проверките и откриването на нарушения, държавите-членки се ръководят от разпоредбите на член 11 от Конвенцията AFS.

Ако до 1 януари 2007 г. Конвенцията AFS още не е влязла в сила, Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2, установява подходящи процедури за извършването на този контрол.

Член 8

Адаптиране

С оглед да се вземат под внимание промените на международно ниво и по-специално тези в Международната морска организация (ММО) или с оглед да се подобри ефективността на настоящия регламент от гледна точка на практиката, позоваванията на Конвенцията AFS, на сертификата AFS, на декларацията-AFS и на декларацията за съответствие AFS и/или приложенията към настоящия регламент, включително съответните насоки на ММО по отношение на член 11 от Конвенцията AFS, могат да бъдат изменени в съответствие с процедурата, посочена в член 9, параграф 2.

Член 9

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет за морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от корабите, създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Комитета за морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на регламентите относно безопасността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяването от кораби (9), наричан по-нататък „КМБПЗК“.

Периодът, дефиниран в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, ще бъде три месеца.

3. КМБПЗК приема свой процедурен правилник.

Член 10

Оценяване

До 10 май 2004 г. Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за етапа, на който се намира процедурата по ратифицирането на Конвенцията AFS, и да предостави информация относно степента, до която органотичните съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи на корабите, все още се използват върху кораби, които не плават под флага на държава-членка, но които влизат или излизат от пристанища на Общността. В светлината на този доклад Комисията може да предложи, ако е необходимо, да бъдат направени изменения, които да ускорят намаляването на дела на корабите, които не плават под флага на държава-членка, при отчитане на наличието на вредни противообрастващи съединения във водите, намиращи се под юрисдикцията на държавите-членки.

Член 11

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 14 април 2003 година

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. GIANNITSIS

(1) ОВ С 262 Е, 29.10.2002 г., стр. 492.

(2) Становище от 11 декември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) Становище на Европейския парламент от 20 ноември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 17 март 2003 г.

(4) ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 58.

(5) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 201. Директива, последно изменена с Директива 2003/3/ЕО на Комисията (ОВ L 4, 9.1.2003 г., стр. 12).

(6) ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(9) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания по отношение на проверките и сертифицирането на противообрастващите системи на корабите, плаващи под флага на държава-членка

1. Проверки

1.1. Считано от 1 юли 2003 г., корабите с бруто тонаж 400 и повече, с изключение на закрепените или плаващите платформи, FSU и FPSO, подлежат на:

а)	първоначална проверка, преди корабът да бъде пуснат в движение или когато се намира за първи път на сух док, за нанасянето на противообрастващи системи; и

б)	проверка, когато противообрастващите системи са променени или сменени. Тези проверки трябва да бъдат отбелязани върху сертификата, който се изисква съгласно точка 2.1.

1.2. Проверките трябва да удостоверят, че корабната противообрастваща система напълно отговаря на изискванията на членове 4 и 5 от настоящия регламент.

1.3. Проверките се извършват от длъжностни лица, надлежно упълномощени от администрацията на държавата-членка или от друга държава-членка, или от страна по Конвенцията AFS, или от контролен орган, определен да извърши това от една от тези администрации, или от призната организация, действаща от името на администрацията.

1.4. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, държавите-членки при осъществяването на проверките, посочени в точка 1.1, следват изискванията, постановени в приложение 4 към Конвенцията AFS, а така също и насоките за извършването на проверки и сертифициране на противообрастващите системи на корабите, приложени към Резолюция MEPC 101 (48), приета на 11 октомври 2002 г. от Комитета за защита на морската среда (КЗМС) на ММО.

2. Сертифициране

2.1. След приключването на проверката, посочена в точка 1.1, буква а) или б), държавите-членки, които все още не са страни по Конвенцията AFS, издават сертификат в съответствие с формата, посочена в приложение II. Държавите-членки, които са страни по Конвенцията AFS, издават сертификат AFS.

2.2. Държавите-членки могат да използват декларацията за съответствие AFS за потвърждаване на съответствието с изискванията на членове 4 и 5 от настоящия регламент. Сертификатът, посочен в точка 2.1, заменя тази декларация AFS, най-късно година след датата, посочена в точка 1.1.

2.3. Държавите-членки изискват всеки кораб, посочен в точка 1.1, да има сертификат, издаден в съответствие с точка 2.1.

2.4. За целите на сертифицирането, посочено в точка 2.1, държавите-членки следват изискванията, установени в приложение 4 към Конвенция AFS.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

127

32003L0020

L 115/63

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/20/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 8 април 2003 година

за изменение на Директива 91/671/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателството на държавите-членки относно задължителното използване на предпазни колани в превозни средства под 3,5 тона

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Член 153 от Договора предвижда в частност, че с оглед да се осигури високо равнище на защита на потребителите, Общността допринася за опазването на тяхното здраве, безопасност и икономически интереси.

(2)

В своята резолюция от 13 март 1984 г. (4) Европейският парламент превърна задължителното използване на предпазни колани при движение по всички пътища, както градски, така и селски, в приоритетна мярка. В своята резолюция от 18 февруари 1986 г. (5) той подчерта необходимостта да превърне в задължително носенето на предпазни колани от всички пътници, включително децата, освен в превозните средства за обществен транспорт.

(3)

Директива 91/671/ЕИО (6) предвижда задължителното използване на ограничаващи системи за деца на седалките, оборудвани с предпазни колани. Споменатата директива не уточнява типа ограничаващо устройство, което би било подходящо, и разрешава на децата да пътуват, без да бъдат задържани от приспособена ограничаваща система, ако такава система не е на разположение.

(4)	Необходима е по-голяма строгост при използването на тези устройства и оттук по-стриктно спазване на принципа на задължително използване, споменат в член 2, втора алинея от спомената директива.

(5)

С Решение 97/836/ЕО на Съвета (7) Общността се присъедини към споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно приемането на еднообразни технически предписания, които да се прилагат за колесните превозни средства, за оборудването и за частите, предвидени за монтаж или използване на колесно превозно средство, и условията за взаимно признаване на одобренията, издадени в съответствие с тези предписания.

(6)	Чрез присъединяването към споменатото споразумение Комисията се присъедини към точен списък от правила, установени в съответствие със същото споразумение, в частност това за одобряване на ограничаващите устройства за деца, пътуващи в моторните превозни средства.

(7)

Въпреки че броят на смъртно ранените деца в автомобилни произшествия е относително малък спрямо броя на децата, движещи се пеша или с колела, жертви на смъртоносни произшествия, следва да се засилят общите правила за защита на децата. В частност, изследванията показаха, че използването на ограничаващи устройства за деца може да допринесе значително за намаляване на тежките наранявания при пътни произшествия и че дете, което пътува без ограничително устройство, рискува да получи по-тежко и по-голямо нараняване, отколкото ако го е използвало.

(8)	Въпреки това, държавите-членки следва със съгласието на Комисията да могат, отчитайки някои особени случаи, да разрешават някои освобождавания за превоза на тяхна територия. Същевременно е необходимо държавите-членки да приемат необходимите разпоредби за предотвратяване на злоупотребите.

(9)

Като се има предвид, че превозните средства от категориите М2 и М3 все по-често са оборудвани с предпазни колани в съответствие с Директиви 96/36/ЕО (8), 96/37/ЕО (9) и 96/38/ЕО (10) на Комисията, логично е да се изисква седящите пътници да ги носят. Пътниците в превозни средства от тези категории трябва да са уведомени за задължението да поставят предпазните си колани, когато превозното средство е в движение.

(10)

Понастоящем няма проучвания, признати на общностно равнище, относно използването на устройства за безопасност за децата под тригодишна възраст в превозните средства от категориите М2 и М3. Като се има предвид важността на предпазването на децата от всякакъв вид произшествие, е необходимо Комисията да извърши такива проучвания с оглед да определи най-подходящият общностен режим, който да се прилага за децата, пътуващи в тези превозни средства. Въпреки това, до завършването на тези проучвания е необходимо да се разреши на държавите-членки да избират режима, който да прилагат.

(11)	Техническият прогрес в областта на системите за безопасност е непрекъснат. Поради това, следва да се предвиди съответен механизъм за техническо привеждане в съответствие.

(12)	Следва да се приемат мерките, необходими за прилагане на настоящата директива в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняването на изпълнителните компетенции, предоставени на Комисията (11),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 91/671/ЕИО се изменя, както следва:

1.	заглавието се заменя със следния текст: „Директива на Съвета от 16 декември 1991 г. относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства“;

член 1 се заменя, както следва:

„Член 1

1. Настоящата директива се прилага за всички моторни превозни средства от категориите M1, M2, M3 и N1, N2 и N3 така, както са определени в приложение II към Директива 70/156/ЕИО (12), които са предназначени за движение по пътищата, имат най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час.

2. За целите на настоящата директива:

—	определенията на устройствата за безопасност, част от които са предпазните колани и ограничаващите устройства за деца, що се отнася до превозните средства от категориите М1 и N1, и техните съставни елементи, са дадени в приложение I към Директива 77/541/ЕИО (13),

—	„с гръб към пътя“ означава, че седалката е обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство.

3. Ограничаващите системи за деца се класифицират в пет „тегловни групи“:

а)	група 0 за деца с тегло под 10 кг;

б)	група 0+ за деца с тегло под 13 кг;

в)	група I за деца с тегло между 9 и 18 кг;

г)	група II за деца с тегло между 15 и 25 кг;

д)	група III за деца с тегло между 22 и 36 кг.

4. Ограничаващите системи за деца се подразделят на два класа:

а)	пълен клас, който включва комбинация от ремъци или гъвкави елементи със закопчалка, устройства за регулиране, закрепващи елементи и, в някои случаи, допълнителна седалка и/или щит срещу удар и която може да бъде фиксирана посредством собствения си ремък или ремъци;

б)	непълен клас, който може да включва частично устройство за задържане, което когато се използва в комбинация с колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което е поставен, представлява цялостно ограничаващо устройство за деца.

член 2 се заменя, както следва:

„Член 2

1. Превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3:

а)

Държавите-членки изискват всички пътници в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, които са в движение, да използват устройствата за безопасност, с които превозните средства са оборудвани.

Децата с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани с устройства за безопасност, трябва да бъдат задържани от ограничаваща система за деца от пълния или непълния клас по смисъла на член 1, параграф 4, букви а) и б), съобразен с теглото на детето в съответствие с член 1, параграф 3.

В превозните средства от категориите M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани с устройства за безопасност:

—	децата под тригодишна възраст не могат да пътуват,

—	децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра трябва, без да се засяга ii), да заемат седалка, която не е предна;

ii)	държавите-членки могат да разрешат на тяхна територия децата, чийто ръст е под 150 сантиметра и е най-малко 135 сантиметра, да бъдат задържани от предпазен колан за възрастни. Тези ограничения за ръст се преразглеждат съгласно процедурата, предвидена в член 7б, параграф 2;

iii)

държавите-членки могат обаче да разрешат на тяхна територия децата, посочени в i) и ii), да не бъдат задържани от ограничаващи системи за деца, когато пътуват в таксиметрови автомобили. Въпреки това, когато споменатите деца пътуват в таксиметрови автомобили без ограничаващи системи за деца, те трябва да заемат седалка, която не е предна;

б)	децата не могат да бъдат превозвани в ограничаващи системи тип „с гръб към пътя“ на пътническа седалка, която е обезопасена от фронтално разположена въздушна възглавница, освен ако тази възглавница не е деактивирана, включително когато тази възглавница е достатъчно деактивирана автоматично;

в)	всяко използвано на ограничаваща система за деца трябва да отговаря на нормите на Регламент 44/03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на Директива 77/541/ЕИО, или на всяко друго последващо приспособяване на споменатия регламент или на споменатата директива;

г)

до 9 май 2008 г. държавите-членки могат да разрешават използването на ограничаващи устройства за деца, одобрени съгласно националните норми в сила в държавата-членка към датата на влизане в употреба на устройството или съгласно национални норми, равностойни на Регламент 44/03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на Директива 77/541/ЕИО с всяко последващо изменение.

2. Превозни средства от категории M2 и М3:

а)

държавите-членки изискват всички пътници на възраст три и повече години в превозните средства в движение от категории М2 и М3 да използват, когато са седнали, устройствата за безопасност, с които превозните средства са оборудвани.

Ограничаващите устройства за деца се одобряват в съответствие с параграф 1, букви в) и г).

б)

Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 трябва да са уведомени за задължението да поставят предпазен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те трябва да са уведомени за това най-малко по един от следните начини:

—	от водача,

—	от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата,

—	с аудиовизуални средства (например видео),

—	с табели и/или пиктограмата, установена от държавите-членки в съответствие с общностния модел, даден в приложението, поставени на видно място на всяко седящо място.“;

4.	член 4 се заличава;

член 6 се заменя, както следва:

„Член 6

Държавите-членки могат за превоза на тяхна територия, със съгласието на Комисията, да разрешат други освобождавания, освен предвидените в член 5, с оглед:

—	да вземат предвид особени физически условия или особени обстоятелства с ограничена продължителност,

—	да разрешават ефективното упражняване на някои видове професионална дейност,

—	да осигурят доброто нормално изпълнение на дейностите, свързани със службите за обществения ред, за сигурността или за спешно реагиране,

—

да разрешават, когато монтирането на две ограничаващи системи за деца в задната част на превозните средства от категориите М1 и N1 затруднява поради липсата на място монтирането на трето устройство, трето дете на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра да се задържа от предпазен колан за възрастни,

—

да разрешават на другите места, освен посочените по-горе, на превозно средство от категориите М1 и N1, когато се отнася до случаен превоз на късо разстояние и когато никаква ограничаваща система за деца не е налична в това превозно средство или в недостатъчен брой, децата на възраст три и повече години да се задържат от предпазен колан за възрастни,

—	да вземат предвид специалните условия на движение на превозните средства от категориите М2 и М3, използвани за нуждите на местния транспорт и движещи се в градска зона или в агломерация, или в които правостоящите места са разрешени.“;

добавят се следните членове:

„Член 6а

Държавите-членки могат, със съгласието на Комисията, да разрешават други временни освобождавания, освен предвидените в членове 5 и 6, с оглед да разрешават, при спазване правната уредба на съответната държава-членка за дейности на местния транспорт, и в частност за училищен превоз, в превозните средства от категории М2 и М3, да се превозват седнали деца, чийто брой надвишава броя на наличните седящи места, оборудвани с предпазни колани.

Срокът на валидност на тези освобождавания, определян от държавата-членка, не може да надвишава пет години, считано от 9 май 2003 г.

Член 6б

Държавите-членки могат да разрешават за превоза на тяхна територия други временни освобождавания, освен предвидените в член 5 и 6, с оглед да разрешат при спазване на правната уредба на съответната държава-членка превоза на други места, освен предните места в превозните средства от категориите М1 и N1, на лица, чийто брой надвишава броя на наличните седящи места, оборудвани с предпазни колани или с устройства за задържане.

Срокът на валидност на тези освобождавания, определян от държавата-членка, не може да надвишава шест години, считано от 9 май 2003 г.“;

добавят се следните членове:

„Член 7а

1. С оглед да се вземе предвид техническия прогрес, членове 2 и 6 могат да се приспособяват в съответствие с процедурата, предвидена в член 7б, параграф 2.

2. Комисията продължава да извършва проучвания за най-адекватните видове устройства, насочени към подобряване защитата на всички пътници от всеки вид произшествие. Тя представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за резултатите от тези проучвания, както и за прилагането на настоящата директива, в частност за освобождаванията, разрешени от държавите-членки на основание член 6, с оглед да се прецени необходимостта от засилване на мерките за безопасност и ускорена хармонизация. Въз основа на този доклад Комисията представя, според случая, съответни предложения.

Член 7б

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. В случая, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО (14) при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

8.	добавя се приложението, дадено в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 9 май 2006 година. Те незабавно информират за това Комисията.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се приемат от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 8 април 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. DRYS

(1) ОВ С 96 Е, 27.3.2001 г., стр. 330.

(2) ОВ C 260, 17.9.2001 г., стр. 30.

(3) Становище на Европейския парламент от 31 май 2001 г. (ОВ C 47 Е, 21.2.2002 г., стр. 156), Обща позиция на Съвета от 14 ноември 2002 г. (ОВ C 299 Е, 3.12.2002 г, стр. 38) и Решение на Европейския парламент от 11 март 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ C 104, 16.4.1984 г., стр. 38.

(5) ОВ C 68, 24.3.1986 г., стр. 35.

(6) ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 26.

(7) ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78.

(8) Директива 96/36/ЕО на Комисията от 17 юни 1996 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 77/541/ЕИО на Съвета относно предпазните колани и ограничаващите системи на моторните превозни средства (ОВ L 178, 17.7.1996 г., стр. 15).

(9) Директива 96/37/ЕО на Комисията от 17 юни 1996 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/408/ЕИО на Съвета относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (здравина на седалките и тяхното закрепване) (ОВ L 186, 25.7.1996 г., стр. 28).

(10) Директива 96/38/ЕО на Комисията от 17 юни 1996 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/115/ЕИО на Съвета относно анкерните закрепвания на предпазните колани на моторните превозни средства (ОВ L 187, 26.7.1996 г., стр. 95).

(11) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(12) Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2001/116/ЕО на Комисията (ОВ L 18, 21.1.2002 г., стр. 1).

(13) Директива 77/541/ЕИО на Съвета от 28 юни 1977 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки по отношение на предпазните колани и ограничаващите системи на моторните превозни средства (ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 95). Директива, последно изменена с Директива 2000/3/ЕО на Комисията (ОВ L 53, 25.2.2000 г., стр. 1).“;

(14) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.“;

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩНОСТЕН МОДЕЛ НА ПИКТОГРАМА, ПОСТАВЕНА НА ВИДНО МЯСТО НА ВСЯКО СЕДЯЩО МЯСТО, ОБОРУДВАНО С ПРЕДПАЗЕН КОЛАН, В ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ М2 И М3, ОБХВАНАТИ ОТ ДИРЕКТИВА 91/671/ЕИО

(Цвят: бяла фигура на човек на син фон)

“

07/ 11

Официален вестник на Европейския съюз

136

32003L0025

L 123/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2003/25/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 април 2003 година

относно специфични изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението от Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	В рамките на общата транспортна политика следва да се вземат допълнителни мерки за подобряване на безопасността при превоз на пътници по море.

(2)	Общността желае да избегне с всички подходящи средства транспортни произшествия с участието на ро-ро пътнически кораби, водещи до смъртни случаи.

(3)

Способността за оцеляване след повреда от сблъскване на ро-ро пътнически кораби, определена от техните стандарти за стабилност при повреди, е извънредно важен фактор за безопасността на пътниците и екипажа и е основен фактор при издирвателно-спасителните операции. Най-опасният проблем за стабилността на ро-ро пътнически кораб със затворена ро-ро палуба след повреда при сблъскване е този, който се дължи на ефекта на акумулирането на значителни количества вода на тази палуба.

(4)	Лицата, които ползват ро-ро пътнически кораби, и екипажът, нает на борда на тези плавателни средства, в цялата Общност следва да имат право да изискват същото високо равнище на безопасност, независимо от зоната, в която корабите оперират.

(5)	С оглед на значимостта на морския пътнически транспорт на вътрешния пазар, действие на общностно равнище е най-ефективният начин за създаване на общо минимално равнище на безопасност за кораби в цялата Общност.

(6)	Действие на общностно равнище е най-добрият начин за хармонизирано прилагане на принципи, съгласувани в рамките на Международната морска организация (ММО), като по този начин се избегне нарушаване на конкуренцията между операторите на ро-ро пътнически кораби, работещи в Общността.

(7)

Общите изисквания за стабилност за ро-ро пътнически кораби в повредено състояние бяха установени на международно равнище от Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море 1990 (SOLAS 90) и бяха включени в правило II-I/Б/8 на Конвенцията SOLAS (стандарт SOLAS 90). Тези изисквания са приложими в цялата Общност поради прякото прилагане за международните пътувания на Конвенцията SOLAS и прилагането за вътрешните пътувания на Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правила и стандарти за безопасност за пътнически кораби (4).

(8)	Стандартът за стабилност на повреди SOLAS 90 изрично включва ефекта от влизане на вода на ро-ро палубата в открито море от порядъка на 1,5 м на значителна височина на вълната.

(9)	Резолюция на ММО № 14 на Конференцията на SOLAS от 1995 г. позволи на членовете на ММО да сключват регионални споразумения, ако считат, че преобладаващите условия в морето и други местни условия изискват специфични изисквания за стабилност в определена зона.

(10)

Осем северноевропейски страни, включително седем държави-членки, се договориха в Стокхолм на 28 февруари 1996 г. да въведат по-висок стандарт за стабилност за ро-ро пътнически кораби в повредено състояние, за да отчетат ефекта от събирането на вода на ро-ро палубата и да дадат възможност на кораба да оцелее в по-тежки положения от стандарта SOLAS 90, до 4 м значителни височини на вълната.

(11)

По това споразумение, известно като Споразумението от Стокхолм, стандартът за специфична стабилност е пряко свързан с морската зона, в която оперира плавателният съд, и по-специално със значителната височина на вълната, регистрирана в зоната на опериране. Значителната височина на вълната на зоната, където оперира корабът, определя височината на водата на автомобилната палуба, която би се получила след случайна повреда.

(12)

При завършването на конференцията, на която беше прието Споразумението от Стокхолм, Комисията отбеляза, че споразумението не е приложимо в други части на Общността и обяви своето намерение да извърши преглед на преобладаващите местни условия, при които плават ро-ро пътнически кораби във всички европейски води, и да предприеме подходящи мерки.

(13)	Съветът вписа заявление в протокола на 2 074-ото заседание на Съвета от 17 март 1998 г., което подчертава нуждата да се осигури същото равнище на безопасност за всички ро-ро пътнически фериботи, които оперират в подобни условия, независимо дали при международни или вътрешни пътувания.

(14)	В своята резолюция от 5 октомври 2000 г. по повод потъването на гръцкия ферибот „Самина“ (5), Европейският парламент изрично заяви, че изчаква оценката на Комисията за ефективността на Споразумението от Стокхолм и другите мерки за подобряване на стабилността и безопасността на пътническите кораби;

(15)

След експертното проучване на Комисията беше установено, че условията на височината на вълната в южноевропейските води са подобни на тези на север. Докато метеорологичните условия може по принцип да са по-благоприятни на юг, стандартът за стабилност, определен в контекста на Споразумението от Стокхолм, се основава единствено на параметъра значителна височина на вълната и начина, по който това влияе върху акумулирането на вода върху ро-ро палубата;

(16)	Прилагането на стандартите за безопасност на Общността относно изискванията за стабилност за ро-ро пътнически кораби е извънредно важно за безопасността на тези плавателни съдове и трябва да бъде част от общата рамка на морската безопасност.

(17)

В интерес на подобряване на безопасността и избягване нарушаването на конкуренцията, общите стандарти за безопасност относно стабилността трябва да се прилагат за всички ро-ро пътнически кораби, независимо от флага, под който плават, предоставящи редовно обслужване до или от пристанище в държави-членки по международни маршрути.

(18)	Безопасността на корабите е отговорност на първо място на държавата на флага и поради това всяка държава-членка трябва да осигури спазване на изискванията за безопасност, приложими за ро-ро пътнически кораби, плаващи под флага на тази държава-членка.

(19)	Държавите-членки следва да бъдат считани и като държави-домакини. Отговорностите, възложени в това им качество, се основават на специфичните отговорности на пристанището по държава, които са напълно в съответствие с Конвенцията по морско право на ООН (КМПООН) от 1982 г.

(20)

Специфичните изисквания за стабилност, въведени с настоящата директива, би следвало да се основават на метод, както е постановено в приложенията към Споразумението от Стокхолм, който изчислява височината на водата на ро-ро палубата след повреда от сблъскване във връзка с два основни параметъра: остатъчната запасна височина на кораба и значителната височина на вълната в морската зона, където корабът оперира.

(21)

Държавите-членки следва да определят и публикуват значителните височини на вълните в морските зони, пресичани от ро-ро пътнически кораби при редовно обслужване до и от техни пристанища. За международни маршрути значителните височини на вълните трябва да се определят, когато е приложимо и възможно, в споразумение между държавите на двата края на техния маршрут. Могат също да бъдат определени значителните височини на вълните за сезонна работа в същите морски зони.

(22)

Всеки ро-ро пътнически кораб, ангажиран в пътувания в рамките на обхвата на настоящата директива, трябва да отговаря на изискванията за стабилност във връзка със значителните височини на вълната, определени за неговата зона на опериране. Той трябва да носи сертификат за съответствие, издаден от администрацията на държавата на флага, който трябва да се приема от всички други държави-членки.

(23)	Стандарт SOLAS 90 осигурява равнище на безопасност, еквивалентно на изискванията за специфична стабилност, установени с настоящата директива, за кораби, опериращи в морски зони, където значителната височина на вълната е равна или по малка от 1,5 м.

(24)

С оглед на конструктивните модификации, които съществуващи ро-ро пътнически кораби може да е необходимо да претърпят, за да отговорят на специфичните изисквания за стабилност, тези изисквания трябва да се въведат за период от няколко години, за да се позволи на съответната част от промишлеността достатъчно време, за да спази изискванията. В тази връзка трябва да се осигури график за пускане в действие на съществуващи кораби. Този график за пускане в действие не трябва да засяга налагането на специфичните изисквания за стабилност в морските пространства, обхванати от приложенията на Споразумението от Стокхолм.

(25)

Член 4, параграф 1, буква д) на Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни инспекции за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове (6) предвижда държавите-домакини да проверяват дали ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове отговарят на специфичните изисквания за стабилност, приети на регионално равнище и въведени в техните национални законодателства, когато тези кораби извършват плаване, обхванато от съответното национално законодателство във въпросния регион.

(26)

От бързоходните пътнически малки кораби, както са дефинирани в глава Х, правило 1 на изменената Конвенция SOLAS, не следва да се изисква да спазват разпоредбите на настоящата директива, при условие че те са напълно в съответствие с разпоредбите на изменения Международен кодекс за безопасност на бързоходни плавателни съдове на ММО.

(27)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/486/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(28)

Тъй като целта на предложеното действие да опазва човешкия живот в открито море чрез подобряване на способността за оцеляване на ро-ро пътнически кораби в случай на повреда не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може, поради това, заради мащаба и ефектите на действието, да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, както е постановено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е постановено в този член, настоящата директива не превишава необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да постанови уеднаквено равнище на специфичните изисквания за стабилност за ро-ро пътнически кораби, което ще подобри способността за оцеляване на този тип плавателни съдове при повреда от сблъсък и ще осигури високо равнище на безопасност за пътниците и екипажа.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

а)	„ро-ро пътнически кораб“ означава кораб, който превозва повече от 12 пътници, има карго пространство или пространство специална категория, както е дефинирано в правило II-2/3 на изменената Конвенция SOLAS;

б)

„нов кораб“ означава кораб, чийто кил е поставен или който е на сходен етап на строителство на или след 1 октомври 2004 г. Подобен етап на строителство означава етап, при който:

i)	започва строителство, което може да се идентифицира със специфичен кораб; и

ii)	e започнал монтажът на такъв кораб, състоящ се от поне 50 тона или 1 % от очакваната маса на материала на конструкцията, която от двете стойности е по-малка;

в)	„съществуващ кораб“ означава кораб, който не е нов;

г)	„пътник“ означава всяко лице, различно от капитана и членовете на екипажа, или други лица, наети или ангажирани независимо за каква работа на борда на кораб и не е дете на възраст под една година;

д)	„международни конвенции“ Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море от 1974 г. (Конвенцията SOLAS) и Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., заедно с протоколите и влезлите в сила изменения на тези конвенции;

е)

„редовно обслужване“ означава серия преминавания на ро-ро пътнически кораб, който обслужва трафика между същите две или повече пристанища, което се извършва:

i)	съгласно публикувано разписание; или

ii)	с преминавания, толкова редовни или чести, че представляват познаваеми систематични серии;

ж)	„Споразумението от Стокхолм“ означава споразумението, сключено в Стокхолм на 28 февруари 1996 г. в съответствие с Резолюция 14 „Регионални споразумения относно специфични изисквания за стабилност за ро-ро пътнически кораби“ на Конференцията SOLAS 95, приета на 29 ноември 1995 г.;

з)	„администрация на държавата на флага“ означава компетентните органи на държавата, под чийто флаг корабът или плавателния съд има право да плава;

и)	„страна-домакин“ означава държава-членка до или от чиито пристанища ро-ро пътнически кораб осигурява редовно обслужване;

й)	„международно пътуване“ означава пътуване по море от пристанище на държава-членка до пристанище извън тази държава-членка или обратно;

к)	„специфични изисквания за стабилност“ означава изискванията за стабилност, постановени в приложение I;

л)	„значителна височина на вълната“ („hs“) означава средната височина на най-високата трета от височини на вълни, наблюдавани за даден период;

м)	„остатъчна запасна височина“ („fr“) е минималното разстояние между повредената ро-ро палуба и крайната товарна водолиния на местоположението на повредата, без да се отчита допълнителният ефект на морската вода, акумулирана на повредената ро-ро палуба.

Член 3

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за всички ро-ро пътнически кораби, които оперират до и от пристанище на държава-членка за редовно обслужване, независимо от техния флаг, когато са ангажирани в международни пътувания.

2. Всяка държава-членка, в качеството си на страна-домакин, осигурява ро-ро пътнически кораби, които плават под флага на държава, която не е държава-членка, да спазват напълно изискванията на настоящата директива преди да могат да се ангажират с пътувания от или до пристанища на тази държава-членка в съответствие с член 4 на Директива 1999/35/ЕО.

Член 4

Значителни височини на вълната

Значителните височини на вълната („hs“) се използват за определяне на височината на водата на автомобилната палуба, когато се прилагат специфичните изисквания за стабилност, съдържащи се в приложение I. Стойностите на значителните височини на вълната са тези, които не се превишават с вероятност, по-голяма от 10 % на годишна база.

Член 5

Морски зони

1. Държавите-домакини установяват, не по-късно от 17 май 2004 г., списък на морските зони, пресичани от ро-ро пътнически кораби, опериращи редовно обслужване до или от техни пристанища, както и съответните стойности на значителните височини на вълната в тези зони.

2. Морските зони и приложимите стойности на значителната височина на вълната се определят по споразумение между държавите-членки или, когато е приложимо и възможно, между държавите-членки и трети страни от двата края на маршрута. Когато маршрутът на кораба пресича повече от една морска зона, корабът трябва да удовлетворява специфичните изисквания за стабилност за най-високата стойност на вълната, идентифицирана за тези зони.

3. Комисията се уведомява за списъка и той се публикува в публична база данни на разположение в интернет сайта на компетентния морски орган. Комисията се уведомява също така за местоположението на тази информация, както и за всички актуализации на списъка и причините за тях.

Член 6

Специфични изисквания за стабилност

1. Без да се засягат изискванията на правило II.I/Б/8 от Конвенцията SOLAS (стандарт SOLAS 90), свързани с водонепропускливо подразделение и стабилност в повредено състояние, всички ро-ро пътнически кораби, посочени в член 3, параграф 1, трябва да отговарят на специфичните изисквания за стабилност, постановени в приложение I на настоящата директива.

2. За ро-ро пътнически кораби, опериращи изключително в морски зони, където значителната височина на вълната е равна или по-малка от 1,5 м, спазването на изискванията на правилото, посочено в параграф 1, се счита за еквивалентно на спазването на специфичните изисквания за стабилност, постановени в приложение I.

3. При прилагане на изискванията, постановени в приложение I, държавите-членки използват насоките, изложени в приложение II, доколкото това е практически възможно и съвместимо с проектирането на въпросния кораб.

Член 7

Въвеждане на специфичните изисквания за стабилност

1. Новите ро-ро пътнически кораби трябва да отговарят на специфичните изисквания за стабилност, както са постановени в приложение I.

2. Съществуващите ро-ро пътнически кораби, с изключение на корабите, за които се прилага член 6, параграф 2, трябва да отговарят на специфичните изисквания за стабилност, както са постановени в приложение I, не по-късно от 1 октомври 2010 г.

Съществуващи ро-ро пътнически кораби, които на 17 май 2003 г. отговарят на изискванията на правилото, посочено в член 6, параграф 1, спазват специфичните изисквания за стабилност, определени в приложение I не по-късно от 1 октомври 2015 г.

3. Настоящият член не засяга разпоредбите на член 4, параграф 1, буква д) от Директива 1999/35/ЕО.

Член 8

Сертификати

1. Всички нови и съществуващи ро-ро пътнически кораби, които плават под флага на държава-членка, трябва да носят сертификат, който потвърждава спазването на специфичните изисквания за стабилност, установени в член 6 и приложение I.

Този сертификат, който се издава от администрацията на държавата на флага и може да бъде комбиниран с други свързани с това сертификати, посочва значителната височина на вълната, до която корабът може да удовлетворява специфичните изисквания за стабилност.

Сертификатът остава валиден, докато корабът оперира в зона със същата или по-ниска стойност на значителната височина на вълната.

2. Всяка държава-членка, действаща в своето качество на страна-домакин, ще признава сертификати, издадени от друга държава-членка в съответствие с настоящата директива.

3. Всяка държава-членка, действаща в своето качество на страна-домакин, ще признава сертификати, издадени от трета страна, удостоверяващи, че корабът отговаря на установените специфични изисквания за стабилност.

Член 9

Сезонно и краткосрочно опериране

1. Ако корабна компания, извършваща редовно обслужване на целогодишна база, желае да въведе допълнителни ро-ро пътнически кораби, които да оперират за по-къс срок на това обслужване, тя уведомява компетентния орган на държавата-домакин или държавите-домакини не по-късно от един месец, преди тези кораби да започнат да извършват тази услуга. Независимо от това, в случаи, при които поради непредвидени обстоятелства ро-ро пътнически кораб трябва да се замени бързо, за да се осигури непрекъснатост на обслужването, се прилага Директива 1999/35/ЕО.

2. Ако корабна компания желае да извършва сезонно редовно обслужване за по-къс период, който не превишава шест месеца годишно, тя уведомява компетентния орган на държавата-домакин или държавите-домакини не по-късно от три месеца, преди тази дейност да започне.

3. Когато тази дейност се извършва при условия на по-ниска значителна височина на вълната от установената за същата морска зона за целогодишно опериране, стойността на значителната височина на вълната, приложима за този по-къс период, може да се използва от компетентния орган за определяне на височината на водата на палубата при прилагането на специфичните изисквания за стабилност, съдържащи се в приложение I. Стойността на значителната височина на вълната, приложима за този по-къс период, се съгласува между държавите-членки, и когато е приложимо и възможно, между държавите-членки и трети страни на двата края на маршрута.

4. След съгласие на компетентния орган на държавата-домакин или държавите-домакини за опериране по смисъла на параграфи 1 и 2, от ро-ро пътнически кораб, който извършва това опериране, се изисква да носи сертификат, който потвърждава спазването на разпоредбите на настоящата директива, както е предвидено в член 8, параграф 1.

Член 10

Адаптиране

За да се отчита развитието на международно равнище, по-специално в Международната морска организация (ММО), и за да се подобри ефективността на настоящата директива в светлината на опита и техническия прогрес, приложенията могат да се изменят в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2.

Член 11

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет по морска безопасност и предотвратяване на замърсяване на от кораби, създаден съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 (8).

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, постановен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е осем седмици.

3. Комисията приема свой процедурен правилник.

Член 12

Санкции

Държавите-членки определят правилата за наказанията, приложими за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 13

Изпълнение

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 17 ноември 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 14 април 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

A. GIANNITSIS

(1) ОВ C 20 Е, 28.1.2003 г., стр. 21.

(2) Становище от 11 декември 2002 г.. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) Становище на Европейския парламент от 7 ноември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 17 март 2003 г.

(4) ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1; Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53.

(5) ОВ С 178, 22.6.2001 г., стр. 288.

(6) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ

по член 6

В допълнение към изискванията на правило II-1/Б/8 на Конвенцията SOLAS (стандарт SOLAS 90), свързани с водонепропускливо подразделение и стабилност в повредено състояние, всички ро-ро пътнически кораби, посочени в член 3, параграф 1, трябва да отговарят на специфичните изисквания за стабилност, постановени в настоящото приложение.

1.1. Разпоредбите на правило II-1/Б/8.2.3. трябва да се съблюдават, когато се отчита ефектът на хипотетично количество морска вода, което се приема, че се е акумулирало на първата палуба над проектната товарна водолиния на ро-ро карго пространството или специалното карго пространство, както са дефинирани в правило II-2/3, която се приема, че е повредена (наричана по-долу „повредената ро-ро палуба“). Другите изисквания на правило II-1/Б/8 не е необходимо да се съблюдават при прилагането на стандарта за стабилност, съдържащ се в настоящото приложение. Количеството на предполагаемото количество акумулирана морска вода се изчислява на базата на водна повърхност с фиксирана височина над:

а)	най-ниската точка на бордовата линия на палубата на повреденото отделение на ро-ро палубата; или

б)	когато бордовата линия на повреденото отделение е под водата, изчислението се основава на фиксирана височина над неподвижната водна повърхност на всички ъгли на крена и надлъжния наклон;

както следва:

0,5 м, ако остатъчната запасна височина (fr) е 0,3 м или по-малка,

0,0 м, ако остатъчната запасна височина (fr) е 2,0 м или по-голяма, и

междинни стойности, които се определят чрез линейна интерполация, ако остатъчната запасна височина (fr) е 0,3 м или по-голяма, но по-малка от 2 м,

където остатъчната запасна височина (fr) е минималното разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната товарна водолиния на местоположението на повредата, като случая на повреда се разглежда, без да се отчита ефектът на обема на акумулираната вода на повредената ро-ро палуба.

1.2. Когато е инсталирана високоефективна дренажна система, администрацията на държавата на флага може да позволи намаляване на височината на водната повърхност.

1.3. За кораби в географски дефинирани ограничени зони на опериране, администрацията на държавата на флага може да намали височината на водната повърхност, предписана в съответствие с точка 1.1., като замени тази височина на водната повърхност със следното:

1.3.1.

0,0 м, ако значителната височина на вълната (hs), която дефинира съответната зона, е 1,5 м или по-малка;

1.3.2.

стойността, определена в съответствие с параграф 1.1., ако значителната височина на вълната (hs), дефинираща съответната зона, е 4,0 м или по-голяма;

1.3.3.

междинни стойности, които се определят чрез линейна интерполация, ако значителната височина на вълната (hs), дефинираща съответната зона, е 1,5 м или по-голяма, но по-малка от 4,0 м;

при условие че са изпълнени следните условия:

1.3.4.

администрацията на държавата на флага е удовлетворена, че дефинираната зона е представена със значителна височина на вълната (hs), която не се превишава с вероятност, по-голяма от 10 %; и

1.3.5.

зоната на опериране и, при необходимост, частта от годината, за която дадена стойност на значителната височина на вълната (hs) е установена, са вписани в сертификатите.

1.4. Като алтернатива на изискванията на параграф 1.1. или 1.3., администрацията на държавата на флага може да освободи от прилагане на изискванията на параграф 1.1. или 1.3. и да приеме доказателство, установено чрез изпитвания на модел, извършени за индивидуален кораб в съответствие с метода за изпитване на модел, показан в притурката, което доказва, че корабът няма да се преобърне при приетия размер на повредата, както е предвидено в правило II-1/Б/8.4, в най-лошото местоположение, разглеждано в параграф 1.1., при ненормално бурно море, и

1.5. позоваване на приемането на резултатите от изпитването на модела като еквивалент на спазване на параграфи 1.1. или 1.3. и стойността на значителната височина на вълната (hs), използвана в изпитването на модела, се вписва в сертификатите на кораба.

1.6. информацията, предоставена на капитана на кораба в съответствие с правило II-1/Б/8.7.1. и II-1/Б/8.7.2., разработена в съответствие с правила от II-1/Б/8.2.3. до II-1/Б/8.2.3.4., се прилага непроменена за ро-ро пътнически кораби, одобрени в съответствие с тези изисквания.

При оценяването на ефекта на обема на приетото количество акумулирана морска вода върху повредената ро-ро палуба в параграф 1, следните разпоредби имат по-голяма тежест:

2.1. напречна греда или надлъжна преграда се считат неповредени, ако всички техни части лежат на борда на вертикални повърхности от двете страни на кораба, които са разположени на разстояние от външната обвивка равно на една пета от широчината на кораба, както е дефинирано в правило II-1/2, и измерено на прави ъгли от централната линия на равнището на товарната линия на най-дълбокия участък;

2.2. когато корпусът на кораба е конструктивно частично разширен за спазване на разпоредбите на настоящото приложение, резултатното увеличение на стойността с една пета от неговата широчина трябва да се използва във всяко отношение, но няма да определя местоположението на съществуващите прониквания на преградата, тръбопроводните системи и т.н., които са били приемливи преди разширяването;

2.3. плътността на напречните или надлъжните прегради, които се отчитат като ефективни да ограничат приетото количество акумулирана морска вода в съответния отсек в повредената ро-ро палуба, е съизмерима с дренажната система и трябва да издържи хидростатично налягане в съответствие с резултатите на изчислението на повредата. Тези прегради трябва да бъдат високи най-малко 2,2 м. Независимо от това, при кораб с висящи автомобилни палуби, минималната височина на преградата трябва да бъде не по-малка от височината до долната страна на висящата палуба, когато тя е в по-ниското си положение;

2.4. при специални подреждания, като например висящи палуби пълна широчина и широки странични крепежи, могат да се приемат други височини на преградата на базата на подробни изпитания на модела;

2.5. ефектът на обема на приетата акумулирана морска вода не трябва да се взема предвид за всеки отсек на повредената ро-ро палуба, при условие че този отсек има от всяка страна на палубата освобождаващи отвори, равномерно разположени по страните на отсека, като се спазва следното:

2.5.1. А ≥ 0,3 l

където А е общата площ на освобождаващите отвори от всяка страна на палубата в м2; и l е дължината на отсека в м;

2.5.2. корабът поддържа остатъчна запасна височина от най-малко 1,0 м при най-лоши условия на повреда, без да се отчита ефектът на приетото количество акумулирана вода на повредената ро-ро палуба; и

2.5.3. тези освобождаващи отвори са разположени в рамките на височина 0,6 м над повредената ро-ро палуба и долния ръб на отворите е в рамките на 2 см над повредената ро-ро палуба; и

2.5.4. тези освобождаващи отвори са снабдени със затварящи устройства или клапи, които предотвратяват влизането на вода в ро-ро палубата, като в същото време позволяват на водата, която може да се е акумулирала на ро-ро палубата, да изтече.

2.6. Когато преграда над ро-ро палубата се приеме за повредена, двата отсека, които граничат с преградата, трябва да се приемат за наводнени до същата височина на водната повърхност, както е изчислено в параграф 1.1 или 1.3.

При определяне на значителната височина на вълната трябва да се използват височините на вълната, дадени на картите или в списъка на морските зони, установени от държавите-членки в съответствие с член 5 от настоящата директива.

3.1. За кораби, които оперират само през по-къс сезон, администрацията на страната-домакин определя съгласувано с другата страна, чието пристанище е включено в маршрута на корабите, значителната височина на вълната, която трябва да се използва.

4. Изпитванията на модела се извършва в съответствие с допълнението.

Допълнение

Метод за изпитване на модела

1. Цели

В изпитванията, предвидени в параграф 1.4 на изискванията за стабилност, включени в приложение I, корабът трябва да бъде в състояние да издържи в бурно море, както е дефинирано в параграф 3 на настоящото допълнение, в случай на най-лоша повреда.

2. Модел на кораба

2.1. Моделът трябва да копира действителния кораб по външна конфигурация и вътрешно подреждане, по-специално всички повредени пространства, които имат ефект върху процеса на наводняване и натоварване с вода. Повредата трябва да представя най-лошия дефиниран случай за спазване на правило II-1/Б/8.2.3.2. от Конвенцията SOLAS. Допълнително изпитване се изисква за повреда на ниво кил в средата на кораба, ако най-лошото местоположение на повредата съгласно стандарт SOLAS 90 е извън диапазона ± 10 % Lpp от средата на кораба. Това допълнително изпитване се изисква, само когато се приема, че ро-ро пространствата са повредени.

Моделът трябва да отговаря следните изисквания:

2.2.1. дължината между перпендикулярите (Lpp) да бъде най-малко 3 м;

2.2.2. корпусът да бъде достатъчно тънък в областите, където тази характеристика влияе върху резултатите;

2.2.3. характеристиките на движението трябва да се моделират правилно спрямо действителния кораб, като се обръща особено внимание на представянето в мащаб на радиусите на кръговото движение при търкаляне и надлъжно люлеене (тангаж). Водоизместването, надлъжният наклон, кренът и центърът на тежестта на кораба трябва да представляват най-лошия случай на повреда;

2.2.4. основните конструкционни характеристики, като водонепропускливи прегради, отвори за изпускане на въздух и т.н., над и под преградената палуба, които могат да доведат до асиметрично наводняване, трябва да бъдат правилно моделирани, доколкото това е практично, за да представят реалното положение;

размерът на отвора на повредата трябва да бъде, както следва:

2.2.5.1. правоъгълен страничен профил с широчина съгласно правило II-1/Б/8.4.1 от Конвенцията SOLAS и неограничен вертикален размер;

2.2.5.2. равнобедрен триъгълен профил в хоризонтална равнина с височина, равна на В/5 съгласно правило II-1/Б/8.4.2. от Конвенцията SOLAS.

3. Процедура за провеждане на опитите

Моделът трябва да бъде подложен на ненормално бурно море с дълги гребени на вълните, дефинирано със спектъра на Jonswap със значителна височина на вълната (hs), дефинирана в параграф 1.3. на изискванията за стабилност и имаща максимален коефициент на усилване γ за максимален период Тр, както следва:

3.1.1. Тр = 4√hs при γ = 3,3; и

3.1.2. Тр равен на резонансния период на вълните за повредения кораб без вода на палубата при специфицираните товарни условия, но не по-висок от 6√hs при γ = 1.

3.2. Моделът трябва да бъде без дрейф и поставен в напречни вълни (посока на движение 90o) с отвор на повредата с лице към идващите вълни. Моделът не трябва да бъде възпиран по някакъв начин да се съпротивлява на преобръщане. Ако корабът е изправен надясно в наводнено положение, трябва да се даде 1o на крена в посока на повредата.

3.3. Трябва да се извършат най-малко пет опита за всеки пиков период. Периодът на изпитване за всеки цикъл трябва да бъде с такава продължителност, че да се достига до стационарно състояние, но продължава не по-малко от 30 минути в реално време. При всяко изпитване трябва да се използва различна последователност на реализация на вълните.

3.4. Ако никой от опитите не доведе до окончателно накланяне към повредата, опитите трябва да бъдат повторени с пет цикъла при всяко от специфицираните условия на вълната, или, алтернативно, на модела трябва да бъде даден допълнително един ъгъл на крена към повредата и опитът да се повтори с два цикъла при всяко от специфицираните условия на вълната. Целта на тези допълнителни опити е да се покаже по най-добрия възможен начин способността за оцеляване срещу обръщане в двете посоки.

Изпитванията трябва да се извършат за следните случаи на повреди:

3.5.1. най-лошият случай на повреда по отношение на площта под GZ кривата съгласно Конвенцията SOLAS; и

3.5.2. най-лошият случай на повреда в средата на кораба по отношение на остатъчната запасна височина в областта на средната част на кораба, ако се изисква от параграф 2.1.

4. Критерии за оцеляване

Корабът трябва се счита за оцеляващ, ако е достигнал стационарно положение при последователните изпитателни цикли, както се изисква в параграф 3.3., при условие че ъгли на въртене, по-големи от 30o спрямо вертикалната ос, които се случват в по-често от 20 % на циклите на търкаляне, или стабилен крен по-голям от 20o трябва да се приемат за случаи на преобръщане, дори ако се достигне стационарно положение.

5. Одобряване на изпитване

5.1. Предложенията за програми за изпитване на модел трябва да се представят на администрацията на страната-домакин за предварително одобрение. Трябва също така да се отчита фактът, че най-лошият сценарий може доведе до малки аварии.

5.2. Изпитването трябва да бъде протоколирано и записано на видео или на друг визуален носител, съдържащи цялата съответна информация за кораба и резултатите от изпитването.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИМЕРНИ НАСОКИ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ

както е посочено в член 6, параграф 3

ЧАСТ I

ПРИЛАГАНЕ

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 3 от настоящата директива, тези насоки се използват от националните администрации на държавите-членки при прилагането на специфичните изисквания за стабилност, постановени в приложение I, доколкото това е практично и съвместимо с проекта на въпросния кораб. Номерата на параграфите, посочени по-долу, съответстват на тези в приложение I.

Параграф 1

Като първа стъпка, всички ро-ро пътнически кораби, посочени в член 3, параграф 1 на настоящата директива, трябва да съответстват на стандарта на SOLAS 90 за остатъчна стабилност, както той се прилага за всички пътнически кораби, построени на и след 29 април 1990 г. Прилагането на това изискване е, което дефинира остатъчната запасна височина fr, необходими за изчисленията, изисквани в параграф 1.1.

Параграф 1.1

Настоящият параграф се занимава с прилагането на хипотетично количество вода, акумулирано на преградената (ро-ро) палуба. Приема се, че водата е влязла на палубата през отвора на повредата. Настоящият параграф изисква корабът, в допълнение на пълното спазване на изискванията на стандарт SOLAS 90, да отговаря и на тази част от критериите на SOLAS 90, които се съдържат в точки от 2.3. до 2.3.4. на правило II-1/Б/8 с дефинирано количество вода на палубата. За това изчисление не е необходимо да се отчитат други изисквания на правило II-1/Б/8. Например, за това изчисление не е необходимо корабът да отговаря на изискванията за ъглите на равновесие или непотапяне на пределната линия.

Акумулираната вода се добавя като течен товар с една обща повърхност вътре във всички отсеци, за които е прието, че са наводнени на ро-ро палуба. Височината (hw) на водата на палубата зависи от остатъчната резервна височина (fr) след повредата, измерена спрямо повредата (виж фигура 1). Остатъчната запасна височина е минималното разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната товарна водолиния (след като са взети мерки за стабилизиране) спрямо приетата повреда след разглеждане на всички възможни сценарии за повредата при определяне на спазването на стандарт SOLAS 90, както се изисква в параграф 1 от приложение I. При изчисляването на fr не трябва да се отчита ефектът на хипотетичното количество вода, което е прието за акумулирано на повредената палуба.

3.	Ако fr е 2,0 м или повече, се приема, че няма акумулирана вода на ро-ро палубата. Ако fr е 0,3 м или по-малко, тогава височината hw се приема да бъде 0,5 м. Междинните височини на водата се получават чрез линейна интерполация (виж фигура 2).

Параграф 1.2

Средствата за отводняване могат да се считат за ефективни само ако тези средства имат капацитет да предотвратят акумулирането на големи количества вода на палубата, т.е. много хиляди тонове за час, което е далеч над капацитетите, пригодени при приемането на настоящите изисквания. Такива високоефективни отводнителни системи могат да се разработят и одобрят в бъдеще (на базата на насоки, които трябва да се разработят от Международната морска организация).

Параграф 1.3

Количеството на акумулирана на палубата вода може, в допълнение на всички намаления в съответствие с параграф 1.1., да бъде намалено за опериране в географски дефинирани ограничени зони. Тези зони са определени в съответствие със значителната височина на вълната (hs), която дефинира зоната в съответствие с член 5 от настоящата директива.

Ако значителната височина на вълната (hs) в съответната зона е 1,5 м или по-малко, се приема, че няма допълнително акумулирана вода на повредената ро-ро палуба. Ако значителната височина на вълната в съответната зона е 4 м или повече, височината на приетото количество акумулирана вода се изчислява в съответствие с параграф 1.1. Междинните стойности се определят чрез линейна интерполация (виж фигура 3).

Височината hw се поддържа постоянна, поради това количеството на добавена вода е променливо, тъй като зависи от ъгъла на крена и от това, дали при някакъв даден ъгъл на крена ръбът на палубата е потопен или не (виж фигура 4). Трябва да се отбележи, че приетата пропускливост на пространствата на автомобилната палуба трябва да бъде взета като 90 % (позоваване на MSC/циркулярно писмо 649), докато другите приети наводнени пространства са предписаните в Конвенцията SOLAS.

4.	Ако изчисленията, за да се покаже спазване на настоящата директива, са свързани със значителна височина на вълната, по-малка от 4,0 м, тази ограничаваща значителна височина на вълната трябва да бъде записана в сертификата за безопасност на пътническия кораб.

Параграфи 1.4 и 1.5

Като алтернатива на спазването на новите изисквания за стабилност в параграф 1.1 или 1.3 администрация може да приеме доказателство посредством изпитвания на модел. Изискванията за изпитването на модел са описани подробно в допълнението към приложение I. Насоки за изпитванията на модел се съдържат в част II на настоящото приложение.

Параграф 1.6

Конвенционално извлеченият стандарт SOLAS 90, който ограничава операционната/ите крива/и (KG или GM), не може да остане приложим в случаите, когато „водата на борда“ се приема съгласно условията на настоящата директива и може да е необходимо да се определи ревизирана ограничаваща/и крива/и, която отчита ефекта на тази добавена вода. В тази връзка трябва да се извършат достатъчно изчисления, съответстващи на адекватен брой операционни водоизмествания и надлъжни наклони на кораба.

Забележка: Ревизираните ограничаващи операционни криви KG/GM могат да се извлекат чрез итерация, като минималният излишък на GM в резултат на изчисленията на стабилността след повредата с вода на борда се добавя към входната KG (или се изважда от GM, използвани за определяне на повредената запасна височина (fr), върху които се базират количествата на водата на палубата, като този процес се повтаря, докато излишъкът на GM стане незначителен.

Очаква се операторите да започнат тази итерация с максимум KG/минимум MG, които обосновано биха могли да бъдат поддържани по време на експлоатация и да търсят начин да манипулират резултатното подреждане на преградите на палубата, за да минимизират излишъка на GM, извлечен от изчисленията на стабилността след повреда с вода на палубата.

Параграф 2.1

При конвенционалните SOLAS изисквания за повреда преградите вътре в кораба на линията В/5 се считат незасегнати в случай на повреда от странично сблъскване.

Параграф 2.2

Ако са монтирани странични издадени платформи, за да стане възможно спазването на правило II-1/Б/8, и като последствие от това се увеличава широчината (Б) на кораба и от това разстоянието Б/5 на плавателния съд от страната на кораба, тази модификация няма да причинява преместване на съществуващи конструктивни части или съществуващи прониквания на основните надлъжни водонепропускливи прегради под преградната палуба (виж фигура 5).

Параграф 2.3

Напречните и надлъжни прегради/бариери, които са поставени и взети предвид, за да ограничат движението на акумулираната вода на повредената ро-ро палуба, не е необходимо да бъдат строго „водонепропускливи“. Малки количества пропускане могат да бъдат разрешени в зависимост от това дали средствата за отводняване могат да предотвратят акумулирането на вода на „другата страна“ на преградата/бариерата. При случаи, когато дренажните тръби спрат да работят в резултат на загуба на положителна разлика на водните равнища, трябва да се осигурят други средства за пасивно отводняване.

Височината (Bh) на напречните и надлъжни прегради/бариери не трябва да бъде по-малка от (8 × hw) метра, където hw е височината на акумулираната вода, изчислена с прилагане на остатъчната запасна височина и значителната височина на вълната, както са посочени в параграфи 1.1 и 1.3). Независимо от това, в никакъв случай височината на преградата/бариерата не трябва да бъде по-малка от по-голямото от:

а)	2,2 метра; или

б)

височината между палубата на преградата и долната точка на долната конструкция на междинните или висящи автомобилни палуби, когато те са в спуснато положение. Трябва да се отбележи, че всички празни пространства между горния ръб на преградата и долната страна на ламаринената обшивка трябва да бъдат „обшити с ламарина“ в напречна и надлъжна посока, както е подходящо (виж фигура 6).

Прегради/бариери с височина, по-малка от специфицираната по-горе, могат да бъдат приети, ако изпитванията на модел, извършени в съответствие с част II от настоящото приложение, за да се потвърди, че алтернативният проект осигурява подходящ стандарт на способност за оцеляване. Необходимо е да се внимава при фиксиране на височината на преградата/бариерата да бъде достатъчна също така да предотврати прогресивно наводняване в рамките на изисквания диапазон на стабилност. Този диапазон не трябва да се влияе от изпитанията на модела.

Забележка: Обхватът може да се намали до 10 градуса, при условие че съответната зона под кривата се увеличи (както е посочено в MSC 64/22).

Параграф 2.5.1

Зоната А е свързана с постоянните отвори. Трябва да се отбележи, че опцията „освобождаващи отвори“ не е подходяща за кораби, които изискват изтласкваща сила на водата на цялата или част от надстройката, за да отговорят на критериите. Изискването е освобождаващите отвори да бъдат снабдени със затварящи се клапи, които да предотвратяват влизането на вода, но да позволяват нейното изтичане.

Тези клапи не трябва да разчитат на активни средства. Те трябва да оперират сами и трябва да се покаже, че не ограничават потока навън в значителна степен. Всяко значително намаление на ефикасността трябва да бъде компенсирано с монтирането на допълнителни отвори, така че да се поддържа изискваната зона.

Параграф 2.5.2

За да считат освобождаващите отвори ефективни, минималното разстояние от долния ръб на освобождаващия отвор до повредената товарна водолиния трябва да бъде най-малко 1,0 м. Изчисляването на минималното разстояние не трябва да отчита ефекта на допълнителната вода на палубата (виж фигура 7).

Параграф 2.5.3

Освобождаващите отвори трябва да бъдат разположени, колкото е възможно по-ниско в страничната преграда или обшивката на корпуса. Долният ръб на освобождаващия отвор не трябва да бъде по-високо от 2 см над палубата на преградата, а горният ръб на отвора — не по-високо от 0,6 м (виж фигура 8).

Забележка: Пространствата, за които се прилага параграф 2.5, т.е., тези пространства, които са снабдени с освобождаващи или подобни отвори, не трябва да се включват като незасегнати пространства при изчисляването на кривите на незасегната и засегната стабилност.

Параграф 2.6

1.	Трябва да се прилага законоустановен размер на повреда по цялата дължина на кораба. В зависимост от стандарта на подразделяне повредата не може да засегне преграда или може да засегне само преграда под палубата на преградата, или само преграда над палубата на преградата или различни комбинации.

2.	Всички напречни и надлъжни прегради/бариери, които ограничават приетото количество акумулирана вода, трябва да бъдат на място и прикрепени по всяко време, когато корабът е в морето.

3.	В случаите, когато напречна преграда/бариера е повредена, акумулираната вода на палубата ще има общо равнище на водата от двете страни на повредената преграда/бариера на височина hw (виж фигура 9).

ЧАСТ II

ИЗПИТВАНЕ НА МОДЕЛ

Целта на настоящите насоки е да осигурят уеднаквяване на прилаганите методи при строителството и верификацията на модела, както и при извършването и анализите на изпитванията на моделите, като в същото време се оценява, че наличните съоръжения и разходи ще повлияят по някакъв начин на тази уеднаквеност.

Счита се, че съдържанието на параграф 1 на допълнение към приложение I е очевидно.

Параграф 2 — Модел на кораб

2.1. Материалът, от който се прави моделът, сам по себе си не е важен, при условие че моделът в незасегнато или повредено състояние е достатъчно твърд, за да осигури неговите хидростатични свойства да са същите като тези на действителния кораб, и също така огъващата реакция на корпуса във вълни да е незначителна.

Важно е също така да се осигури повредените отсеци да са моделирани възможно най-точно, за са се осигури да се представи правилният обем на наводняващата вода.

Тъй като влизането на вода (дори в малки количества) в незасегнатите части на модела ще окажат влияние върху неговото поведение, трябва да се вземат мерки за недопускане на това влизане.

2.2 Особености на модела

2.2.1. Признавайки, че ефектите на мащаба играят важна роля в поведението на модела при изпитвания, е важно да се осигури тези ефекти да са минимизирани, доколкото това е практически възможно. Моделът трябва бъде голям, колкото е възможно, тъй като подробностите на повредените отсеци се строят по-лесно в по-голям модел и се намалява ефектът на мащаба. Поради това се препоръчва дължината на модела да бъде не по-малка от съответстваща на мащаб 1:40. Независимо от това, се изисква моделът да е поне 3 м дълъг при разделителната товарна водолиния.

2.2.2. а) Моделът по отношение на приетите повреди трябва да бъде тънък, колкото е практически възможно, за да се осигури количеството на наводняващата вода и нейния център на тежестта да бъдат адекватно представени. Признава се, че може да не е възможно корпусът на модела и елементите на първичното и вторичното подразделяне по отношение на повредата да бъдат построени с достатъчни подробности и поради тези конструктивни ограничения може да не е възможно да се изчисли точно приетата пропускливост на пространството.

2.2.2. б) При изпитванията беше установено, че вертикалният размер на модела може да засегне резултатите при динамично изпитване. Поради това се изисква корабът да се моделира до най-малко три стандартни височини на надстройките над палубата на преградата (запасната височина), така че големите вълни на последователността на вълните да не се разбива върху модела.

2.2.2. в) Важно е да се проверят не само водоизместванията в незасегнато състояние, но също така водоизместването на повредения модел да бъде измерено точно за корелация с извлеченото при изчислението на стабилността след повреда. След измерването на повреденото водоизместване може да се установи, че е необходимо да се коригира пропускливостта на повредения отсек чрез въвеждане на незасегнати обеми или чрез добавяне на тежести. Независимо от това, важно е също така да се осигури центърът на тежестта на наводняващата вода да бъде точно представен. В този случай всички направени корекции трябва да са грешки в полза на безопасността.

2.2.2. г) Ако от модела се изисква да бъде снабден с бариери на палубата и бариерите са по-ниски от височината, изисквана съгласно параграф 2.3 от приложение I, моделът трябва да бъде снабден със затворена телевизионна система, така че на всяко „плисване над него“ и на всяко акумулиране на вода на неповредена зона на палубата да може да се извършва мониторинг. В този случай видеозапис на събитието трябва да формира част от документацията на изпитването.

2.2.3. За да се осигури характеристиките на движението на модела да представляват тези на действителния кораб, е важно моделът да се накланя и търкаля в неповредено състояние, така че да се верифицират незасегната GM и разпределението на масата.

Напречният радиус на кръговото движение на действителния кораб не трябва да се приема по-голям от 0,4 В, а надлъжният радиус на кръговото движение не трябва да се приема по-голям от 0,25 L.

Периодът на напречно търкаляне на модела се определя с формулата:

Formula

където:

GM	:	метацентрична височина на действителния (незасегнат) кораб
g	:	ускорение, дължащо се на тежестта
λ	:	мащаб на модела
В	:	широчина на действителния кораб.

Забележка:

Въпреки че накланянето и клатенето на модела в повредено състояние може да се приеме за проверка за целите на верифициране на кривата на остатъчната стабилност, тези изпитвания не могат да заместят вместо незасегнатите изпитвания.

Независимо от това, повреденият модел трябва да се клати, за да се получи периодът на клатене, изискван за извършване на изпитванията, съгласно параграф 3.1.2.

2.2.4. Счита се, че съдържанието на този параграф е очевидно. Приема се, че вентилаторите на повредения отсек на действителния кораб са адекватни за безпрепятствено наводняване и движението на наводняващата вода. Независимо от това, при опита да се представят в мащаб вентилационните схеми на действителния кораб, могат да се въведат нежелателни ефекти на мащаба. За да се осигури това да не случи, се препоръчва да се построят вентилационните схеми в по-голям мащаб от този на модела, като се осигури това да не оказва въздействие върху потока на вода на автомобилната палуба.

2.2.5. Формата на равнобедрен триъгълен на призматичната форма на повредата е тази, която съответства на товарната водолиния.

Допълнително в случаи, когато странични облицовки с широчина, по-малка от В/5, са монтирани, за да се избегнат възможни ефекти на мащаба, дължината на повредата по отношение на страничните облицовки не трябва да бъде по-малка от 2 метра.

Параграф 3 — Процедура за провеждане на опитите

3.1. Спектри на вълните

Трябва да се използва спектърът на Jonswap, тъй като той описва приливните вълни и ограничената им продължителност, които съответстват на повечето от наблюдаваните условия по света. В това отношение е важно да на се верифицира само един пиков период на последователността на вълните, а също така периодът на пресичане на нулата да е точен.

3.1.1. Съответстващо на пиков период от 4√hs и като е дадено, че коефициентът на усилване γ е 3,3, периодът на пресичане на нулата не трябва да бъде по голям от:

{Tp/(1,2 до 1,28)} +/- 5 %

3.1.2. Периодът на пресичане на нулата, съответстващ на пиков период, равен на периода на клатене на повредения модел и като е дадено, че коефициентът γ е 1, не трябва да бъде по-голям от:

{Tp/(1,3 до 1,4)} +/- 5 %,

като отбележите, че ако периодът на клатене на повредения модел е по-голям от 6√hs, пиковият период трябва да се ограничи до 6√hs.

Забележка:

Беше установено, че не е практично да се поставят лимити за периодите на пресичане на нулата на спектрите на вълни на модела съгласно номиналните стойности на математическите формули. Поради това е позволен допуск на грешката от 5 %.

Изисква се за всяка серия изпитания да се записва и документира спектърът на вълните. Измерванията за това отчитане трябва да се извършват в непосредствена близост до модела (но не на подветрената страна) — виж фигура а) по-долу, и също до машината за правене на вълни. Изисква се също така моделът да е снабден с измервателни уреди, така че да се извършва мониторинг и да се записват неговите движения (търкаляне, повдигане и надлъжно люлеене), както и неговото положение (крен, потъване и надлъжно накланяне) през цялото време на изпитването.

Сондата за измерването на вълната „близо до модела“ трябва да бъде разположена върху дъга А или дъга В (фигура а).

Параграфи 3.2, 3.3, 3.4

Счита се, че съдържанието на тези параграфи е очевидно.

Параграф 3.5 Симулирани повреди

Обширните изследвания, извършени за целите на разработване на подходящи критерии за нови плавателни средства, показаха ясно, че в допълнение на GM и запасната височина, които са важни параметри за способността за оцеляване на пътнически кораби, зоната под кривата на остатъчната стабилност до ъгъла на максимум GZ е също друг важен фактор. Като следствие на това, при избиране на най-лошата SOLAS повреда за спазване на изискванията на параграф 3.5.1, най-лошата повреда трябва да се приеме такава, че дава най-малката площ под кривата на остатъчната стабилност до ъгъла на максимум GZ.

Параграф 4 — Критерии за оцеляване

Счита се, че съдържанието на този параграф е очевидно.

Параграф 5 — Одобряване на изпитването

Следните документи трябва да бъдат част от отчета пред администрацията:

а)	изчисления за стабилността на повреда за най-лоша повреда и повреда по средата на кораба (ако са различни);

б)	общ чертеж на схемата на модела заедно с подробна информация за конструкцията и контролно-измервателните уреди;

в)	отчети за опита за накланяне и изпитването на клатене;

г)	изчисления периодите на въртене на действителния кораб и модела; и

д)	номинални измерени спектри на вълните (съответно близо до машината за правене на вълни и близо до модела);

е)	представителен запис на движенията, положението и дрейфа на модела;

ж)	съответни видеозаписи.

Забележка:

Администрацията трябва да присъства на всички изпитвания.

Фигури

(Примерни насоки за национални администрации)

Фигура 1

Фигура 2

1.	Ако fr ≥ 2,0 метра, височина на водата на палубата (hw) = 0,0 метра.

2.	Ако fr < 0,3 метра, височина на водата на палубата (hw) = 0,5 метра.

Фигура 3

1.	Ако hs ≥ 4,0 метра, височината на водата на палубата (hw) е изчислена, както на фигура 3.

2.	Ако hs ≤ 1,5 метра, височината на водата на палубата (hw) = 0,0 метра.

Например:

Ако fr = 1,15 метра и hs = 2,75 метра, височина на водата (hw) = 0,125 метра.

Фигура 4

Фигура 5

Фигура 6

Кораб без висящи автомобилни палуби

Пример 1:

Височина на водата на палубата = 0,25 метра

Минимална изисквана височина на бариерата = 2,2 метра

Кораб с висяща палуба (спрямо бариерата)

Пример 2:

Височина на водата на палубата (hw) = 0,25 метра

Минимална изисквана височина на бариерата = х

Фигура 7

Минимална изисквана запасна височина до освобождаващ отвор = 1,0 м

Фигура 8

Фигура 9

Pъб на палyбата нeпoтoпeн

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
2002	L 289	30		32002D0844
			Решение на Комисията от 23 октомври 2002 година за изменение на Директива 2001/14/ЕО по отношение на датата за промяна на работното разписание в железопътния транспорт (нотифицирано под номер C(2002) 3997) (текст от значение за ЕИП)		3
2002	L 308	44		32002D0885
			Решение на Комисията от 7 ноември 2002 година за изменение на Директива 96/49/ЕО на Съвета по отношение на крайните срокове, които трябва да се спазват за съдове под налягане, стелажи за бутилки и резервоари за железопътен превоз на опасни товари (нотифицирано под номер C(2002) 4343) (текст от значение за ЕИП)		4
2002	L 308	45		32002D0886
			Решение на Комисията от 7 ноември 2002 година за изменение на Директива 94/55/ЕО на Съвета по отношение на крайните срокове, които трябва да се спазват за съдове под налягане, стелажи за бутилки и резервоари за автомобилен превоз на опасни товари (нотифицирано под номер C(2002) 4344) (текст от значение за ЕИП)		5
2002	L 321	11		32002D0917
			Решение на Съвета от 3 октомври 2002 година относно сключването на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси Интербус		6
2002	L 321	13		22002A1126(01)
			Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус)		8
2002	L 324	1		32002R2099
			Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на регламентите относно безопасността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяването от кораби		38
2002	L 324	53		32002L0084
			Директива 2002/84/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (текст от значение за ЕИП)		43
2002	L 327	8		32002L0085
			Директива 2002/85/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на Директива 92/6/ЕИО на Съвета относно монтирането и използването в рамките на Общността на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства		49
2002	L 355	1		32002R2320
			Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (текст от значение за ЕИП)		51
2003	L 001	45		32003R0006
			Регламент (ЕО) № 6/2003 на Комисията от 30 декември 2002 година относно разпространението на статистика за автомобилен превоз на товари (текст от значение за ЕИП)		72
2003	L 014	1		32003R0091
			Регламент (ЕО) № 91/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно статистиката за железопътния транспорт		77
2003	L 062	18		32003R0411
			Регламент (ЕО) № 411/2003 на Комисията от 5 март 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 805/1999 относно установяване на някои мерки по прилагането на Регламент (ЕО) № 718/1999 на Съвета относно политиката на Общността за капацитета на флота за насърчаване на вътрешноводния транспорт		93
2003	L 066	1		32003R0437
			Регламент (ЕО) № 437/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2003 година относно статистическите данни по отношение на превоза на пътници, товари и поща по въздуха		94
2003	L 075	33		32003D0197
			Решение на Съвета от 21 октомври 2002 година относно подписване от името на Общността и временно прилагане на споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Бившата югославска република Македония относно прилагане на системата за екоточки към транзитния трафик на Бившата югославска република Македония през Австрия		102
2003	L 089	9		32003R0622
			Регламент (ЕО) № 622/2003 на Комисията от 4 април 2003 година за определяне мерки за прилагане на общи основни стандарти относно сигурността на въздухоплаването (текст от значение за ЕИП)		103
2003	L 090	37		32003L0026
			Директива 2003/26/ЕО на Комисията от 3 април 2003 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2000/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничителите на скоростта и отработените емисии на товарните автомобили (текст от значение за ЕИП)		106
2003	L 090	41		32003L0027
			Директива 2003/27/ЕО на Комисията от 3 април 2003 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 96/96/ЕО на Съвета относно контрола на отработените емисии на моторните превозни средства (текст от значение за ЕИП)		110
2003	L 090	45		32003L0028
			Директива 2003/28/ЕО на Комисията от 7 април 2003 година за привеждане за четвърти път в съответствие с техническия прогрес на Директива 94/55/ЕО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилен превоз на опасни товари (текст от значение за ЕИП)		114
2003	L 115	1		32003R0782
			Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно забраната за използване на органотични съединения на корабите		116
2003	L 115	63		32003L0020
			Директива 2003/20/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 8 април 2003 година за изменение на Директива 91/671/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателството на държавите-членки относно задължителното използване на предпазни колани в превозни средства под 3,5 тона		127
2003	L 123	18		32003L0024
			Директива 2003/24/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 14 април 2003 година за изменение на Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност за пътнически кораби		132
2003	L 123	22		32003L0025
			Директива 2003/25/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно специфични изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби (текст от значение за ЕИП)		136
2003	L 150	32		32003D0440
			Решение на Съвета от 8 май 2003 година за подписване от името на Общността и временно прилагане на споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Република Хърватска относно прилагане на системата за екоточки към хърватския транзитен трафик през Австрия от 1 януари 2003 година		156