Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

07.   Транспортна политика

TOM 009

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2002

L 087

57

 

 

32002D0256

 

 

 

Решение на Комисията от 25 март 2002 година за поправка на Решение 2000/275/ЕО относно съответствията между някои категории свидетелства за управление на моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП)

3

2002

L 098

1

 

 

32002L0025

 

 

 

Директива 2002/25/ЕО на Комисията от 5 март 2002 година относно изменение на Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби

7

2002

L 112

21

 

 

32002L0035

 

 

 

Директива 2002/35/ЕО на Комисията от 25 април 2002 година за изменение на Директива 97/70/ЕО на Съвета за установяване на хармонизиран режим за безопасност на риболовните кораби с дължина, равна или по-голяма от 24 метра (текст от значение за ЕИП)

133

2002

L 140

2

 

 

32002R0889

 

 

 

Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (текст от значение за ЕИП)

146

2002

L 142

3

 

 

32002R0894

 

 

 

Регламент (ЕО) № 894/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 май 2002 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотове на летищата в Общността

150

2002

L 149

28

 

 

32002L0050

 

 

 

Директива 2002/50/EО на Комисията от 6 юни 2002 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 1999/36/EО на Съвета относно транспортируеми съоръжения под налягане (текст от значение за ЕИП)

151

2002

L 208

1

 

 

32002R1406

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (текст от значение за ЕИП)

152

2002

L 208

10

 

 

32002L0059

 

 

 

Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета

161

2002

L 240

1

 

 

32002R1592

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 година относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (текст от значение за ЕИП)

179

2002

L 252

20

 

 

32002L0051

 

 

 

Директива 2002/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за намаляване замърсяването на въздуха с вредни емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за изменение на Директива 97/24/ЕО (текст от значение за ЕИП)

200

2002

L 254

1

 

 

32002L0075

 

 

 

Директива 2002/75/EО на Комисията от 2 септември 2002 година за изменение на Директива 96/98/ЕО на Съвета относно морското оборудване (текст от значение за ЕИП)

211


07/ 009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32002D0256


L 087/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 март 2002 година

за поправка на Решение 2000/275/ЕО относно съответствията между някои категории свидетелства за управление на моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

(2002/256/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. за свидетелствата за управление на МПС (1), последно изменена с Директива 2000/56/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 1, параграф 2 и член 10, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

Допуснати са грешки в приложението към Решение 2000/275/ЕО на Комисията (3). Следователно горепосоченото решение следва да бъде изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се коригира приложението към Решение 2000/275/ЕО на страниците, посочени в скоби, както следва:

1.

в частта, наименувана „описание“ на Образец Белгия 1 (стр. 3) думата „по принцип“ се заменя с думата „винаги“;

2.

в таблицата на съответствията за Образец Германия 2 (стр. 8) в колоната „съответстващи категории“, трети ред, думите „по-малко от 25 пътнически места“ се заменят с думите „25 пътнически места или по-малко“;

3.

в таблицата на съответствията за Образец Гърция 1 (стр. 14), в колоната „съответстващи категории“, трети ред „В*“ се заменя с „В за професионални цели“;

4.

в таблицата на съответствията за Образец Испания 1 (стр. 15), в колоната „съответстващи категории“, шести и седми ред, „С1“ и „С1Е“ се заменят съответно с „С1 (виж 1)“ и „С1Е (виж 1)“; в осми ред „C, СЕ (виж 1)“ се заменя с „C, СЕ (виж 2)“;

5.

Раздел „Допълнителна информация“ за Образец Испания 1 (стр. 15) се заменя със следното:

„Допълнителна информация:

1.

в случай че на стр. 6 на свидетелството не фигурира ограничение за допустимата максимална маса до 7 500 кг, категория С1 включва правото да се управляват МПС категория С. В случай че не е посочено такова ограничение и притежателят има право да управлява МПС от категория С1Е или С2Е, тези категории включват правото да се управляват и МПС от категория СЕ;

2.

притежателят на свидетелство за категория С2 в допълнение на това има право да управлява МПС категория DЕ, в случай че той притежава и свидетелство за категория D;“

6.

отнася се само за френския вариант;

7.

в таблицата на съответствията за Образец Австрия 3 (стр. 29), в колоната „съответстващи категории“, пети ред, „(виж 1)“ се заменя с „(виж 2)“;

8.

в таблицата на съответствията за Образец Австрия 4 (стр. 30), в колоната „съответстващи категории“, втори ред, „А1, В“ се заменя с „В“;

9.

разделът със заглавие „Образци, издавани в Норвегия“ (стр. 47—50) се заменя с текста, посочен в приложението към настоящото решение;

10.

фигура 1 се вмъква след „Допълнителна информация“ за всеки от следните образци:

 

Франция 1 (ОВ L 91, 12.4.2000 г., стр. 16), Франция 2 (стр. 17), Франция 4 (стр. 18), Франция 5 (стр. 19), Португалия 1 (стр. 31), Швеция 2 (стр. 37), Обединено кралство 3 (стр. 39), Исландия 1 (стр. 44), Исландия 2 (стр. 44), Исландия 3 (стр. 45), Исландия 4 (стр. 45) и Лихтенщайн 2 (стр. 47).

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 март 2002 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 45.

(3)  ОВ L 91, 12.4.2000 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБРАЗЦИ, ИЗДАВАНИ В НОРВЕГИЯ

Обща забележка за всички образци: всички норвежки свидетелства за управление на МПС съдържат печатен текст на „bokmål“ или „nynorsk“. Двете езикови форми имат еднакъв статут. Думите „førerkort“ и „Norge“ показват, че текстът е на „bokmål“; „førarkort“ и „Noreg“ указват езиковата форма „nynorsk“.

Образец Норвегия 1 (N1)

Издаван в Норвегия от 23.4.1967 г. до 31.3.1979 г.

Описание: Тъмнозелени корици, образец формат А7, шест страници. На предната корица е отпечатана думата „Førerkort“ или „Førarkort“.

Таблица на съответствията

Категории по образец N1

Съответстващи категории

Клас 1

А1, ВЕ

Клас 2

А1, ВЕ

Клас 3

А

(Клас 4)

Допълнителна информация:

 

Този образец е валиден до навършване на 100-годишнината на притежателя, при условие че свидетелството е имало период на валидност десет години и е било валидно на 2 април 1982 г. Националното законодателство изисква от притежателите, които управляват МПС в чужбина с този образец, в допълнение на него да носят със себе си нотариално заверен превод или международно разрешително в съответствие с Виенската конвенция за движението по пътищата.

Образец Норвегия 2 (N2)

Издаван в Норвегия от 1.4.1979 г. до 1.3.1989 г.

Описание: Книжен образец в яркорозов цвят, поставен в прозрачна пластмасова обвивка, две страници. Свидетелствата, издадени след месец юли 1985 г., носят датата на първо издаване на всички свидетелства за правоуправлeние на притежателя („Første førerkort“).

Таблица на съответствията

Категории по образец N2

Съответстващи категории

A

A

A+ „Klasse A gjelder bare lett motorsykkel“

A1 (виж 1)

B

B

BE

BE (виж 2)

C

C

CE

CE

D

C1, D (виж 3)

DE

C1E, DE (виж 3)

(A+ „Klasse A gjelder bare lett motorsykkel“)

(T)

Допълнителна информация:

1.

печатът е на обратната страна на свидетелството за управление;

2.

притежателите на свидетелства за управление на МПС категория ВЕ, издадени преди 1 април 1979 г. и впоследствие подменени с образец N2, в допълнение имат право да управляват МПС категория А1;

3.

за да запази правото си на управление на категория С1 и С1Е, притежателят следва да подмени свидетелството си с образец N4, когато подновява правата си за категория D или DE.

Образец Норвегия 3 (N3)

Издаван в Норвегия от 1.3.1989 г. до 31.12.1997 г.

Описание: Книжен образец в яркорозов и сив цвят, поставен в прозрачна пластмасова обвивка, две страници.

Таблица на съответствията

Категории по образец N3

Съответстващи категории

A

A

A+ „Klasse A gielder bare lett motorsykkel“

A1 (виж 1)

A1

A1

B

B

BE

BE (виж 2)

B1

B1

C

C

CE

CE

C1

C1 (виж 3)

C1E

C1E (виж 3)

D

D

DE

C1E, DE (виж 4)

D1

D1 (виж 5)

D1E

D1E(виж 5)

D2

C1, D1(виж 4)

D2E

C1E, D1E(виж 4)

(A+ „Gjelder beltemotorsykkel“)

(S)

(T)

Допълнителна информация:

1.

печатът е на обратната страна на свидетелството;

2.

свидетелства за управление на МПС категория ВЕ, първоначално издадени преди 1 април 1979 г. и впоследствие подменени с образец N3, в допълнение дават право на притежателя да управлява МПС категория А1;

3.

категории С1 и С1Е са въведени за първи път на 1 януари 1997 г.;

4.

правото на управление на категория С1 и С1Е може да се запази само ако притежателят подмени свидетелството си с образец N4, когато подновява правата си за категория DE, D2 или D2E;

5.

Категории D1 и D1Е са въведени на 1 януари 1997 г. и заменят категории D2 и D2Е.

Образец Норвегия 4 (N4)

Издаван в Норвегия от 1.1.1998 г.

Описание: Образец във вид на пластмасова карта в съответствие с приложение Ia на Директива 91/439/ЕИО.

Таблица на съответствията

Категории по образец N4

Съответстващи категории

A1

A1

A

A

B1

B1

B

B

BE

BE

C1

C1

C1E

C1E

C

C

CE

CE

D1

D1

D1E

D1E

D

D

DE

DE

(S, T)


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7


32002L0025


L 098/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/25/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 5 март 2002 година

относно изменение на Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност на пътнически кораби (1), и по-специално член 8, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

За целите на Директива 98/18/ЕО международните конвенции, включително Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море от 1974 г. (SOLAS), и другите международни кодекси и резолюции за правилата и стандартите за безопасност на пътнически кораби са били в сила към датата на приемане настоящата директива.

(2)

Измененията към конвенцията SOLAS и към други международни кодекси и резолюции са влезли в сила от датата на приемане на Директива 98/18/ЕО или предстои да влязат в сила в най-скоро време.

(3)

Целесъобразно е да се вземат предвид новите международни разпоредби на приложение I към Директива 98/18/ЕО.

(4)

Директива 98/18/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 12, параграф 1 на Директива 93/75/ЕИО (2) на Съвета, последно изменена с Директива 98/74/ЕО (3) на Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 98/18/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 15 октомври 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Тя се прилага от 1 януари 2003 г., освен ако в приложението не е предвидено друго.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 март 2002 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19.

(3)  ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НОВИТЕ И СЪЩЕСТВУВАЩИ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ВЪТРЕШНИ ПЪТУВАНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА I — ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА II-1 — КОНСТРУКЦИЯ — ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ И УСТОЙЧИВОСТ, ДВИГАТЕЛИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

ЧАСТ А — ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.

Определения, отнасящи се до част Б (Правило 2)

2.

Определения, отнасящи се до части В, Г и Д (Правило 3)

ЧАСТ Б — ЦЯЛОСТНА УСТОЙЧИВОСТ, УСТОЙЧИВОСТ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПОВРЕДИ

1.

Резолюция А.749 (18) за цялостна устойчивост

2.

Водонепроницаемо подразделение

3.

Дължина на наводняване (Правило 4)

4.

Допустима дължина на отделенията (Правило 6)

5.

Пропускливост (Правило 5)

6.

Фактор на подразделяне

7.

Специални изисквания относно подразделенията на корабите (Правило 7)

8.

Устойчивост при повреда (Правило 8)

8-1.

Устойчивост при повреда на ро-ро пътнически кораби (Правило 8-1)

8-2.

Специални изисквания за ро-ро пътнически кораби, превозващи 400 и повече пътници (Правило 8-2)

8-3.

Специални изисквания за пътнически кораби, различни от ро-ро пътническите кораби, превозващи 400 и повече пътници

9.

Вертикални прегради на носа и машинното отделение (Правило 10)

10.

Двойни дъна (Правило 12)

11.

Определяне, маркиране и записване на подразделителните товарни водолинии (Правило 13)

12.

Изграждане и първоначални изпитвания за водонепроницаеми вертикални прегради и др. (Правило 14)

13.

Отвори във водонепроницаеми вертикални прегради (Правило 15)

14.

Кораби, пренасящи товарни транспортни средства и придружаващ персонал (Правило 16)

15.

Отвори във външната обшивка на корпуса под разделната линия (Правило 17)

16.

Непроницаемост на пътническите кораби над разделната линия (Правило 20)

17.

Затваряне на вратите на товарното помещение (Правило 20-1)

17-1.

Водонепроницаемост от ро-ро палубата (горна палуба) към помещенията под нея (Правило 20-2)

17-2.

Достъп до ро-ро палубите (Правило 20-3)

17-3.

Затваряне на вертикалните прегради на ро-ро палубата (Правило 20-4)

18.

Информация за устойчивостта (Правило 22)

19.

Планове за контрол на повредите (Правило 23)

20.

Непромокаемост на корпуса и надстройката, защита от повреди и контрол върху тях (Правило 23-2)

21.

Маркиране, периодична работа и проверка на непроницаемите врати и др. (Правило 24)

22.

Вписвания в корабния дневник (Правило 25)

23.

Платформи за повдигане на автомобили и рампи

24.

Перила

ЧАСТ В — ДВИГАТЕЛИ

1.

Общи изисквания (Правило 26)

2.

Двигатели с вътрешно горене (Правило 27)

3.

Приспособления за изпомпване на вода от трюма (Правило 21)

4.

Брой и видове помпи за изпомпване вода от трюма (Правило 21)

5.

Средства за движение назад (Правило 28)

6.

Рулево устройство (Правило 29)

7.

Допълнителни изисквания за електрическото и електрохидравличното рулево устройство (Правило 30)

8.

Вентилационна система в машинните отделения (Правило 35)

9.

Връзка между щурманския мостик и машинното отделение (Правило 37)

10.

Инженерна сигнализация (Правило 38)

11.

Местоположение на аварийните инсталации (Правило 39)

12.

Органи за управление на двигателите (Правило 31)

13.

Парни тръбопроводни инсталации (Правило 33)

14.

Системи за въздушно налягане (Правило 34)

15.

Защита срещу шума (Правило 36)

16.

Асансьори

ЧАСТ Г — ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

1.

Общи изисквания (Правило 40)

2.

Основен източник на електрическа енергия и осветление (Правило 41)

3.

Авариен източник на електрическа енергия (Правило 42)

4.

Спомагателно аварийно осветление за ро-ро кораби (Правило 42-1)

5.

Предпазни мерки срещу токов удар, пожар и други рискове от електрически характер (Правило 45)

ЧАСТ Д — ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЕРИОДИЧНО ОБСЛУЖВАНИТЕ МАШИННИ ОТДЕЛЕНИЯ

Особена проверка (Правило 54)

1.

Общи изисквания (Правило 46)

2.

Противопожарни мерки (Правило 47)

3.

Защита срещу наводняване (Правило 48)

4.

Управление на задвижващия механизъм от щурманския мостик (Правило 49)

5.

Комуникации (Правило 50)

6.

Система за аварийна сигнализация (Правило 51)

7.

Системи за безопасност (Правило 52)

8.

Специални изисквания за двигателя, котлите и електрическите инсталации (Правило 53)

9.

Система за автоматично управление и аварийна сигнализация (Правило 53.4)

ГЛАВА II-2 — ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ОТКРИВАНЕ И ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАР

ЧАСТ А — ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.

Основни принципи (Правило 2)

2.

Определения (Правило 3)

3.

Противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове и накрайници (Правило 4)

4.

Стационарни пожарогасителни системи (Правило 5 + 8 + 9 + 10)

5.

Преносими пожарогасители (Правило 6)

6.

Пожарогасителни съоръжения в машинните отделения (Правило 7)

7.

Специални изисквания за машинните отделения (Правило 11)

8.

Автоматични системи за пръскачки, детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация (Правило 12)

9.

Стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация (Правило 13)

10.

Организация за употребата на течно гориво, смазочно масло и други запалителни масла (Правило 15)

11.

Пожарникарска екипировка (Правило 17)

12.

Разни (Правило 18)

13.

Планове за борба с огъня (Правило 20)

14.

Оперативна готовност и поддръжка

15.

Инструкции, бордова подготовка и противопожарни тренировки

16.

Операции

ЧАСТ Б — ПРОТИВОПОЖАРНИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ

1.

Конструкция (Правило 23)

2.

Главни вертикални и хоризонтални зони (Правило 24)

3.

Вертикални прегради в основната вертикална зона (Правило 25)

4.

Противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите в новите кораби, превозващи повече от 36 пътници (Правило 26)

5.

Противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите в новите кораби, превозващи не повече от 36 пътници и в съществуващите кораби клас Б, превозващи повече от 36 пътници (Правило 27)

6.

Аварийни изходи (Правило 28)

6-1.

Аварийни изходи на ро-ро пътническите кораби (Правило 28-1)

7.

Достъпи и отвори в отделенията на клас А и Б (Правило 30 и 31)

8.

Защита на стълбищата и асансьорите в жилищните и сервизните помещения (Правило 29)

9.

Вентилационни системи (Правило 32)

10.

Прозорци и странични люкове (Правило 33)

11.

Ограничения за използване на запалителни материали (Правило 34)

12.

Конструктивни детайли (Правило 35)

13.

Стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация и автоматична система за пръскачките, детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация (Правило 14) (Правило 36)

14.

Защита на специална категория помещения (Правило 37)

15.

Системи за противопожарни патрули, детектори, аварийна сигнализация и общокорабна високоговорителна уредба (Правило 40)

16.

Модернизиране на съществуващите кораби клас Б, превозващи повече от 36 пътници (Правило 41-1)

17.

Специални изисквания към кораби, пренасящи опасни товари (Правило 41)

18.

Специални изисквания за съоръженията за кацане на хеликоптери

ГЛАВА III — СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

1.

Определения (Правило 3)

2.

Комуникации, спасителни съдове и спасителни лодки, лични животоспасяващи средства (Правило 6 + 7 + 18 + 21 + 22)

3.

Аварийна сигнализация, оперативни инструкции, наръчник за обучение, поименни списъци за сбор и инструкции за аварийни ситуации (Правило 6 + 8 + 9 + 19 + 20)

4.

Обслужване на спасителните съдове и контрол (Правило 10)

5.

Сборни пунктове и организиране качването в спасителните съдове (Правило 11 + 23 + 25)

5-1.

Изисквания за ро-ро пътническите кораби (Правило 26)

5-2.

Площадки за приземяване и качване в хеликоптери (Правило 28)

5-3.

Система за подпомагане вземането на решения от капитаните (Правило 29)

6.

Станции за спускане на лодки (Правило 12)

7.

Съхраняване на спасителните съдове (Правило 13 + 24)

8.

Съхраняване на спасителните лодки (Правило 14)

8а.

Съхраняване на системите за морска евакуация (Правило 15)

9.

Съоръжения за спускане на спасителни съдове и за спасяване (Правило 16)

10.

Качване в спасителната лодка, съоръжения за спускане и спасяване (Правило 17)

11.

Инструкции за аварийни ситуации (Правило 19)

12.

Оперативна готовност, поддръжка и проверки (Правило 20)

13.

Обучение и тренировки за напускане на кораб (Правило 19 + Правило 30)

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Изискванията на настоящото приложение се прилагат по отношение на новите и съществуващите пътнически кораби от класове А, B, C и D, извършващи крайбрежни плавания пътувания, само когато това е изрично предвидено.

Нови кораби от клас B, C И D с дължина по-малка от 24 метра следва да отговарят на изискванията на правила II-1/Б/2 до II-1/Б/8 и II-1/Б/10 от настоящото приложение, освен когато администрацията на държавата на флага, под чийто флаг тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговарят на националните правила на държавата на флага и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопасност.

Когато наредбите на настоящото приложение не се прилагат по отношение на новите кораби с дължина по-малка от 24 метра, администрацията на държавата на флага гарантира същото равнище на безопасност по отношение на тези кораби, като се спазват националните правила.

Не се изисква съществуващите кораби от клас C И D да отговарят на наредбите на глави II-1 и II-2 от настоящото приложение, при условие че администрацията на държавата на флага, под чийто флаг тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговарят на националните правила на държавата на флага и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопасност.

В случаите, когато настоящото приложение изисква да се прилага някоя резолюция на ММО по отношение на съществуващите кораби, корабите, построени до две години след датата на приемане на такава резолюция от ММО, не следва да отговарят на изискванията на тази резолюция, при условие че те отговарят на предишната/ите приложима/и резолюция/и, ако има такава/ива.

Под „съществени“ поправки, промени и модификации се разбира, например:

всяка промяна, която съществено променя измеренията на кораба,

например: удължаването му чрез добавяне на ново средно тяло,

всяка промяна, която съществено променя капацитета на кораба за превоз на пътници,

например: когато палубата за превозни средства се преустройва в пътническа жилищна площ,

всяка промяна, която съществено увеличава живота на кораба,

например: подновяване на жилищните помещения на пътниците на една цяла палуба.

Обозначението „(Правило …)“, което е поставено след редица правила в настоящото приложение, се отнася до правилата на изменената Конвенция SOLAS от 1974 г., на които са базирани правилата на настоящото приложение.

ГЛАВА II-1

КОНСТРУКЦИЯ — ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ И УСТОЙЧИВОСТ, ДВИГАТЕЛИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

ЧАСТ А

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1   Определения, отнасящи се до част Б (Правило 2)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.1

.1

Разделителна товарна водолиния е водолинията, използвана за определяне подразделението на кораба.

.2

Най-дълбока разделителна товарна водолиния е водолинията, която съответства на най-дълбоката водоизместимост, която позволяват приложимите изисквания за подразделение.

.2

Дължина на кораба е дължината, измерена между перпендикулярите при краищата на най-дълбоката подразделителна товарна водолиния.

.3

Широчина на кораба е най-голямата широчина от външните краища на едната рамка до другата при или под най-дълбоката подразделителна товарна водолиния.

.4

Водоизместимост е вертикалното отстояние от профила на основната линия в средната част на кораба до съответната подразделителна товарна водолиния.

.5

Пълна товароподемност е разликата в тонажа между водоизместимостта на кораба във вода с относително тегло от 1,025 при товарната водолиния, съответстваща на определения нетен свободен борд и минималното тегло на кораба.

.6

Минимално тегло е водоизместимостта на кораба в тонове без товар, гориво, смазочно масло, баластна вода, прясна и питейна вода в резервоарите, припаси за консумация, и пътници и екипаж и техните вещи.

.7

Горна палуба е най-горната палуба, до която се простират напречните непромокаеми вертикални прегради.

.8

Разделна линия е линията, очертана най-малко 76 мм под горната повърхност на горната палуба.

.9

Промокаемост на дадено помещение е процентът от обема на това пространство, който може да се наводни. Обемът на пространството, което се простира над разделната линия, се измерва само до височината на тази линия.

.10

Машинно отделение е отделението между профила на основната линия до разделената линия и между крайните основни напречни непромокаеми вертикални прегради, затварящи пространствата, в които са разположени основните и спомагателните двигатели и нагревателите, които служат за задвижването.

.11

Пътнически помещения са помещенията, предвидени за настаняване и използване от пътниците, без предвидените за багажно, складовото, запасно и пощенско помещения.

.12

Непромокаемост по отношение на структурата означава възможност за предотвратяване преминаването на вода през структурата в която и да е посока под най-високата точка на водата, което е вероятно да възникне при нормални условия или при нанесени повреди.

.13

Непромокаемост означава, че вода не може да преминава в кораба при каквито и да било морски атмосферни условия.

.14

Пътнически ро-ро кораб означава пътнически кораб с ро-ро товарни отделения или специална категория помещения, така както са определени в правило II-2/А/2.

2   Определения относно част В, Г, и Д (Правило 3)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

.1

Система за управление на рулевото устройство е оборудването, посредством което се изпращат заповеди от щурманския мостик към рулевите машинните отделения. Системите за управление на рулевото устройство се състоят от предаватели, приемници, хидравлични контролни помпи и свързаните с тях мотори, моторни регулатори, тръби и кабели.

.2

Основното рулево устройство включва машините, рулевите задвижващи механизми, рулевите машинни отделения, ако има такива, и спомагателното оборудване и средствата за предаване на въртящия момент на балера на руля (румпел или квадрант), необходим за осъществяване задвижването на руля с цел направляване кораба в нормални условия на експлоатация.

.2

Рулево машинно отделение е:

.1

при електрическо рулево устройство — един електрически мотор и съответното му електрическо оборудване;

.2

при електрохидравлично рулево устройство — един електрически мотор и съответното му електрическо оборудване и свързаната към тях помпа;

.3

при друг вид хидравлично рулево устройство — един задвижващ двигател и свързана помпа.

.3

Спомагателно рулево устройство е оборудването, различно от която и да е част на основно рулево устройство, необходимо за направляване на кораба в случай на отказ на основното рулево устройство, но невключващо румпела, квадранта или компонентите, които изпълняват същата функция.

.4

Нормални условия на експлоатация и обитаване са условията, при които корабът като цяло, механизмите, сервизните средства и помагала, осигуряващи задвижването и възможност за направляване, безопасната навигация, противопожарна безопасност и безопасност при наводнения, вътрешни и външни комуникации и сигнализация, аварийните средства, лебедките на аварийните лодки, както и проектните условия за удобство, са в изправност и функционират нормално.

.5

Извънредно състояние е състоянието, при което едно от обслужващите средства, необходимо за осигуряване нормални условия на работа и живот, не е в режим на работа поради повреда в основния източник на електрическа енергия.

.6

Основен източник на електрическа енергия е източникът, предвиден за снабдяване основното разпределително табло с електрическа енергия за разпределяне между всички сервизни средства, необходими за поддържане нормални условия на експлоатация и обитаване на кораба.

.7

Мъртво състояние на кораба е състоянието, при което основният задвижващ механизъм, нагревателите и спомагателните съоръжения не функционират поради липса на електроенергия.

.8

Основна електрическа станция е помещението, в което е разположен основният източник на електрическа енергия.

.9

Основно разпределително табло е разпределителното табло, което директно се захранва от основния източник на електрическа енергия и е предназначено да разпределя електрическата енергия между обслужващите средства на кораба.

.10

Аварийно разпределително табло е разпределително табло, което в случай на прекъсване на основния източник на електрическа енергия се снабдява директно от аварийния източник на електрическа енергия или от временния източник на електрическа енергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за аварийната поддръжка на кораба.

.11

Авариен източник на електрическа енергия е източник на електрическа енергия, предназначен да захранва аварийното разпределително табло в случай на невъзможност за захранване от основния източник на електрическа енергия.

.12

Максимална скорост на движение напред е максималната скорост, която е предвидена да бъде поддържана при движение в море при най-дълбоко газене в море.

.13

Максимална скорост назад е скоростта, която е изчислена, че корабът може да развива назад при максимална проектна мощ за скорост при най-дълбоко газене в море.

.14 а)

Машинни отделения са всички машинни помещения от категория А и всички други помещения, съдържащи двигателен механизъм, нагреватели, отделения за течно гориво, парни двигатели и двигатели с вътрешно горене, генератори и главни електрически съоръжения, станции за зареждане с гориво, хладилни, стабилизиращи, вентилационни и климатични инсталации и подобни помещения, както и шахтите към тях.

.14 б)

Машинни отделения категория А са тези помещения и шахтите към тях, които съдържат:

.1

механизъм с вътрешно горене, използван за основното задвижване; или

.2

механизъм с вътрешно горене, използван за цели, различни от основното задвижване, когато такъв механизъм има в агрегата си обща производствена мощност не по-малка от 375 kW; или

.3

всеки нагревател с гориво или отделение за течно гориво.

.15

Система с енергийно задвижване е хидравличното оборудване, предназначено за осигуряване енергия за завъртане на балера, състоящ се от рулево устройство или механизми, заедно със свързаните тръби и принадлежности и рулеви задвижващи механизми. Енергийните задвижващи системи могат да имат общи механични компоненти, като румпела, квадранта и балера на руля, или други компоненти, изпълняващи същата функция.

.16

Пунктове за сигурност са тези помещения, в които се намират радиоелектрическото оборудване на кораба или основното навигационно оборудване или аварийният източник на енергия или съоръженията за откриване или потушаване на пожари.

ЧАСТ Б

ЦЯЛОСТНА УСТОЙЧИВОСТ, УСТОЙЧИВОСТ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПОВРЕДИ

1   Резолюция А.749 (18) за цялостна устойчивост

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, B, C, И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

Всички класове нови кораби с дължина 24 метра и повече следва да отговарят на съответните изисквания за пътнически кораби на Кодекса за цялостна устойчивост, приети с Резолюция А.749 (18) на 4 ноември 1993 г. от ММО на 18-ата сесия на нейната Асамблея.

Когато, според държавите-членки, приложението на критерия за силен вятър и клатене на Резолюция А.749 (18) на ММО е неподходящо, може да се прилага алтернативен подход, който гарантира нужната безопасност. Той се представя пред Комисията в доказателство, че може да се поддържа еквивалентно равнище на безопасност.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А И B С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

Всички съществуващи кораби класове А и B при всички условия на натоварване следва да отговарят на следните критерии за устойчивост след надлежна корекция за ефекта от свободното движение на повърхността на течностите в резервоарите, в съответствие с изискванията на параграф 3.3. на Резолюция А.749 (18) на ММО или на друга съответстваща такава.

а)

пространството под кривата на лоста за изправяне (кривата GZ) не следва да е по-малко от:

i)

0,055 метър-радиана до ъгъл на наклон от 30°;

ii)

0,09 метър-радиана до ъгъл на наклон или 40°, или ъгълът на наводняване, т.е. ъгълът на наклоняване, при който долните краища на всеки отвор в корпуса, надстройките или покритите палуби, които не могат да бъдат херметически затворени, се потопяват, ако този ъгъл е по-малък от 40°;

iii)

0,03 метър-радиана между ъглите на наклон от 30° и 40° или между 30° и ъгъла на наводняване, ако този ъгъл е по-малък от 40°;

б)

кривата на лоста за изправяне GZ следва да е най-малко 0,20 м при ъгъл на наклон, равен на или по-голям от 30°;

в)

максималната крива на лоста за изправяне GZ следва да е при ъгъл на наклона, който е препоръчителен да бъде повече от 30°, но не по-малко от 25°;

г)

Първоначалната напречна метацентрична височина не следва да е по-малка от 0,15 м.

Условията за натоварване, които следва да се вземат под внимание с оглед удостоверяване съответствието с горните критерии за устойчивост, следва да включват минимум тези, изброени в параграф 3.5.1.1. от Резолюция А.749 (18) на ММО.

Всички съществуващи кораби от класове А и В с дължина 24 м и повече също така следва да отговарят на допълнителните критерии, така както те са формулирани в параграф 3.1.2.6. (допълнителни критерии за пътнически кораби) и параграф 3.2. (критерий за силен вятър и клатене) на Резолюция А.749 (18).

Когато според държавите-членки приложението на критерия за силен вятър и клатене на Резолюция А.749 (18) е неподходящо, може да се приложи алтернативен подход, който гарантира задоволителна устойчивост. Това следва да се подкрепи с доказателство пред Комисията, което потвърждава, че може да се постигне еквивалентно равнище на безопасност.

2   Водонепроницаемо подразделение

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Всеки кораб се подразделя с водонепроницаеми стени до горната палуба, като максималната дължина на водонепроницаемите отделения се изчислява в съответствие със специфичните изисквания, посочени по-долу.

Вместо тези изисквания могат да се прилагат правилата за подразделенията и устойчивостта на пътническите кораби като равностойни на част Б от глава II от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1960 г., както е формулирана в Резолюция А.265 (VIII) на ММО, но само ако се прилагат в своята цялост.

Всяка друга част от вътрешната структура, която засяга ефикасността на подразделенията на кораба, следва да бъде непроницаема.

3   Дължина на наводняване (Правило 4)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Дължината на наводняване в определена точка е максималната част от дължината на кораба, чийто център е въпросната точка, която може да бъде наводнена при наличие на пропускливостта, посочена по-долу, без корабът да бъде потопен под разделната линия.

.2

При кораб, който няма непрекъсната горна палуба, дължината на наводняване във всяка точка може се определи спрямо една предполагаема непрекъсната разделна линия, която при никоя точка не е по-малко от 76 мм под върха на палубата, отстрани към която въпросните вертикални прегради и корпусът са продължени и следва да са непроницаеми.

.3

Когато част от предполагаемата разделна линия е значително под равнището на палубата, към която има продължени вертикални прегради, администрацията на държавата на флага може да разреши ограничено отслабване на непромокаемостта в онези части от вертикалните прегради, които са над разделната линия и непосредствено под горната палуба.

4   Допустима дължина на отделенията (Правило 6)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Максимално допустимата дължина на дадено отделение, чийто център се намира в която и да е точка от дължината на кораба, се получава, като дължината на наводняване се умножи по съответния фактор, наречен фактор на подразделяне.

5   Пропускливост (Правило 5)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Конкретните предположения, посочени в правило 3, се отнасят до пропускливостта в помещенията под разделната линия.

При определяне дължината на наводняването, предполагаемата средна пропускливост на помещенията, разположени под разделната линия, е определена в таблицата в правило 8.3.

6   Фактор на подразделяне

Факторът на подразделяне e:

ЗА НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В:

1,0, когато броят на пътниците, които корабът може да превозва, е по-малък от 400, и

0,5, когато броят на пътниците, които корабът може да превозва, е 400 или по-голям.

Съществуващите ро-ро кораби от клас В следва да бъдат приведени в съответствие с това условие не по-късно от датата, определена за привеждане в съответствие с това изискване, посочена в правило II-1/Б/8-2, параграф 2.

ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В: 1,0

7   Специални изисквания относно подразделенията на корабите (Правило 7)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Когато в дадена част или части от кораба непроницаемите вертикални прегради са продължени до палуба, която е разположена по-високо от останалите части на кораба и е желателно да се извлече полза от по-високото продължение на вертикалните прегради при изчисляване дължината на наводняването, като за всяка такава част от кораба могат да се използват отделни разделни линии, при условие че:

.1

страните на кораба са продължени изцяло по дължината на кораба до палубата, съответстваща на горната разделна линия, и всички отвори в корпуса, обшити под тази палуба изцяло по дължината на кораба, се приемат, че са под разделната линия по смисъла на Правило 15, и

.2

и двете отделения, прилежащи към „прага“ на горната палуба, са в допустимата дължина, отговаряща на техните съответни разделни линии, и в допълнение, тяхната обща дължина не превишава два пъти допустимата дължина, определена в съответствие с по-ниската разделна линия.

.2   Дадено отделение може да надвишава допустимата дължина, определена от изискванията на правило 4, при условие че общата дължина на всяка двойка прилежащи отделения, които са общи за въпросното отделение, не превишава по-малката от двете стойности или на дължината на наводняването или на два пъти допустимата дължина.

.3   Дадена основна напречна вертикална преграда може да бъде прекъсната, при условие че всички дължини на прекъсването се намират от вътрешната страна на борда на вертикалните повърхности от двете страни на кораба, разположени на разстояние от корпуса, обкован равномерно до една пета от широчината на кораба, и измерени под прав ъгъл към централната линия при равнището на най-дълбоката линия на натоварване на подразделението. Всяка част от прекъсването, която е извън тези граници, се счита за праг по смисъла на параграф 6.

.4   За определяне подразделението се използва еквивалентна вертикална преграда, когато дадена основна напречна вертикална преграда е прекъсната или прагова.

.5   Когато дадено основно напречно непроницаемо отделение се състои от локални подразделения и администрацията на държавата на флага е убедена, че при дадена предполагаема странична повреда, надвишаваща дължина от 3 метра плюс 3 % от дължината на кораба, или 11 метра, или 10 % от дължината на кораба, която от стойностите е по-малка, целият обем от основното отделение няма да се наводни, може да се допусне пропорционален толеранс за допустимата дължина, която се изисква поначало за такова отделение. В такъв случай обемът на ефективната плавателност, определен за неповредената страна, няма да бъде по-голям от този, допуснат за повредената страна.

Изключение от настоящия параграф се допуска единствено, ако то не пречи да се спазват изискванията на правило 8.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.6

Дадена основна напречна вертикална преграда може да бъде прагова, ако отговаря на едно от следните условия:

.1

общата дължина на две отделения, разделени със съответната вертикална преграда, не превишава 90 % от дължината на наводняването или два пъти допустимата дължина, с изключение на случаи, когато в корабите с фактор на подразделяне, равен на 1, общата дължина от двете въпросни отделения не превишава допустимата дължина;

.2

осигурява се допълнително подразделяне посредством прага, който поддържа същото равнище на безопасност, като при равнинна преграда;

.3

отделението, върху което се разпростира прагът, не превишава допустимата дължина, съответстваща на разделната линия, измерена на 76 мм под прага.

.7

При корабите с дължина 100 метра и повече, една от основните напречни вертикални прегради зад форпика се поставя на разстояние от предния перпендикуляр, което не превишава допустимата дължина.

.8

Когато разстоянието между две прилежащи основни напречни вертикални прегради, или еквивалентните равнинни прегради, или разстоянието между напречните плоскости, преминаващи през най-близките прагови части на вертикалните прегради, е по-малко от 3 метра плюс 3 % от дължината на кораба, или 11,0 метра, или 10 % от дължината на кораба, която от величините е по-малка, само една от тези вертикални прегради може да се счита, че съставлява част от подразделение на кораба.

.9

Когато необходимият фактор за подразделенията е 0,50, общата дължина на които и да е две прилежащи отделения не следва да надвишава дължината на наводняването.

8   Устойчивост при повреда (Правило 8)

НОВИ КОРАБИ КЛАС В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1.1

При всички експлоатационни условия се гарантира необходимата цялостност на устойчивост, която осигурява възможността корабът да устои на крайната фаза на наводняване на всяко едно от основните отделения, по отношение на което следва да остане в границите на дължината на наводняване.

.1.2

Когато две прилежащи основни отделения са разделени от вертикална преграда, която е прагова, в съответствие с условията на правило 7.6.1, цялостната устойчивост следва да устои на наводняването при тези две прилежащи отделения.

.1.3

Когато необходимият фактор за подразделенията е 0,50, цялостната устойчивост може да устои на наводняването на всяко от двете прилежащи отделения.

.2.1

Изискванията на алинея .1 се определят от изчисленията, които отговарят на точки .3, .4 и .6, и които отчитат частите и конструктивните особености на кораба и схемата и конфигурацията на повредените отделения. При извършване на тези изчисления се предполага, че корабът е във възможно най-лошо експлоатационно състояние по отношение на неговата устойчивост.

.2.2

Когато се предлагат да се монтират палуби, вътрешни обшивки или надлъжни вертикални прегради, които, макар и водопроницаеми, са такива, че да ограничават наводнението, следва да се обърне съответното внимание на изискванията за изчисленията им.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В, И СЪЩЕСТВУВАЩИ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В, РАЗЛИЧНИ ОТ ТИПА „РО-РО“, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 29 АПРИЛ 1990 Г.:

.2.3

Необходимата устойчивост за окончателното състояние на кораба след повреда и след балансиране, когато това се изисква, се определя, както следва:

.2.3.1

Положителната остатъчна крива на лоста за изправяне има минимален обхват от 15° извън ъгъла на равновесие. Този обхват може да бъде намален до 10° в случай, когато пространството под кривата на лоста за изправяне е това, което е посочено в точка .2.3.2, умножено по коефициент 15/обхват, където обхватът е изразен в градуси.

.2.3.2

Пространството под кривата на лоста за изправяне е най-малко 0,015 метър-радиана, измерено от ъгъла на равновесие до по-малката от следните величини:

.1

ъгълът, под който възниква прогресивно наводняване;

.2

22° (измерени от отвеса), в случай на наводняване само в едно отделение, или 27° (измерени от отвеса) в случай на едновременно наводняване в две прилежащи отделения.

.2.3.3

В обхвата на положителната устойчивост следва да се получи остатъчна крива на лоста за изправяне, като се отчита най-големият от следните моменти на наклоняване:

.1

струпване на всички пътници на едната страна;

.2

спускане от една страна на всички напълно натоварени спасителни плавателни съдове от балките;

.3

в резултат на налягането на вятъра;

изчислена по формулата:

 

Formula

В никой случай обаче кривата на лоста за изправяне не следва да е по-малка от 0,10 м.

.2.3.4

За целите на изчисляване на моментите на наклоняване в точка .2.3.3 се правят следните предположения:

.1

Моментът в резултат от струпване на пътници се изчислява при:

.1.1.

четири пътника на квадратен метър;

.1.2.

тегло от 75 кг на всеки пътник;

.1.3.

пътниците се разпределят по свободните палубни пространства към едната страна на кораба, където се намират сборните пунктове, по начин, по който те предизвикват най-остър момент на наклоняване.

.2

Моментът в резултат от спускане от едната страна на всички напълно натоварени спасителни плавателни съдове от балките се изчислява, при условие че:

.2.1

всички спасителни лодки, разположени откъм страната, към която корабът е наклонен след претърпяване на повреда, се считат, че са изцяло провесени и натоварени и готови за спускане;

.2.2

за спасителните лодки, които са подготвени за спускане, напълно натоварени от прибрана позиция, се взима максималният момент на наклона по време на спускане;

.2.3

напълно натоварен спасителен сал, окачен на балката от страната, откъм която корабът е наклонен след претърпяна повреда, се счита, че е провесен навън и готов за спускане;

.2.4

лица без спасителни средства, които са провесени навън не оказват допълнително влияние нито за момента на наклоняване, нито за изправяне;

.2.5

спасителните средства, разположени странично на кораба срещуположно на страната, към която корабът е наклонен, се считат, че са в прибрано положение.

.3

Моменти в резултат от налягането на вятъра:

.3.1

при клас В: прилага се налягане на вятъра от 120 N/m2;

при класове С И D: прилага се налягане на вятъра от 80 N/m2;

.3.2

приложимото пространство е издаденото странично пространство на кораба над водолинията, съответстващо на цялостното състояние;

.3.3

моментно рамо е вертикалното разстояние от точката на половина от основното газене, съответстваща на цялостното състояние, към центъра на тежестта на страничното пространство.

.2.4

При възникване на голямо прогресиращо наводняване, т.е., което причинява рязко намаляване на кривата на лоста за изправяне с 0,04 м или повече, кривата на лоста за изправяне се счита за прекъсната при ъгъла, под който прогресиращото наводняване се появява, а обхватът и пространството, определени в .2.3.1 и .2.3.2, се измерват до този ъгъл.

.2.5

В случаи, при които прогресиращото наводняване е ограничено и не продължава неудържимо и причинява допустимо бавно намаляване на кривата на лоста за изправяне с по-малко от 0,04 м, остатъкът от кривата частично се скъсява, като се предполага, че прогресиращо наводненото пространство е било наводнено по този начин от самото начало.

.2.6

При междинните стадии на наводняване максималната крива на лоста за изправяне следва да е най-малко 0,05 м, а обхватът на положителните криви на лоста за изправяне следва да е най-малко 7. Във всички случаи се предполага наличие само на едно пропукване в корпуса и ефект от само една свободна повърхност на течност.

НОВИ КОРАБИ КЛАС В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.3   За изчисляване устойчивостта на повреди обемът и повърхностната пропускливост са, както следва:

Пространства

Пропускливост

(в %)

Предназначени за съхранение на товари

60

Предназначени за настаняване

95

Предназначени за двигателите

85

Предназначени за течности

0 или 95 (1)

Следва да се предвиди по-висока повърхностна пропускливост по отношение на пространствата, които в близост до водната повърхност не съдържат значителен брой жилищни помещения или двигателни отделения, както и пространства, които по принцип не са заети от съществени количества товар или провизии.

.4   Предполагаемият размер на повредите е, както следва:

.1

надлъжно, най-малката от следните стойности: 3 метра плюс 3 % от дължината на кораба, или 11 метра, или 10 % от дължината на кораба;

.2

напречно (измерени навътре от страната на кораба, под прави ъгли към централната линия на равнището на най-дълбокото подразделение на товарната линия): разстояние от една пета от ширината на кораба; и

.3

вертикално: от основната линия нагоре без ограничения;

.4

в случай че повреда, по-незначителна от посочените по-горе в .4.1, .4.2, .4.3, доведе до по-сериозно състояние на наклона или до загуба на метацентрична височина, такава повреда следва да се отчете при изчисленията.

.5   Несиметричното наводняване следва да се поддържа до минимума, съвместим с оперативната конструкция на кораба. Когато е необходимо да се коригират големи ъгли на наклон, приетите мерки следва, при възможност, да бъдат самостоятелни, но във всеки случай, където има осигурени контролни средства за принадлежностите срещу напречно наводняване, те следва да могат да се управляват от място над горната палуба. За новите кораби класове В, С и D, максималният ъгъл на наклон след наводняване, но преди уравновесяване, не следва да надвишава 15°. Когато се изискват принадлежности срещу напречно наводняване, времето за уравновесяване не следва да превишава 15 минути. На капитана на кораба се предоставя необходимата информация относно използването на принадлежностите срещу напречно наводняване.

.6   Окончателното състояние на кораба след повреда и в случай на несиметрично наводняване, след като са били взети мерки за уравновесяване, е следното:

.1

в случай на симетрично наводняване следва да е налице положителна остатъчна метацентрична височина от най-малко 50 мм, изчислена по метода на постоянното изместване;

.2а

освен ако не е указано друго в параграф 6.2б, в случай на несиметрично наводняване ъгълът на наклона на наводняване само в едно отделение не следва да надвишава 7° за кораби клас В (нови и съществуващи) и 12° за кораби класове С и D (нови).

При едновременно наводняване на две прилежащи отделения може да се допусне наклон от 12° за съществуващите и нови кораби клас В, при условие че факторът на подразделяне е не по-голям от 0,50 в тази част на кораба, която е наводнена;

.2б

за съществуващите кораби от клас В, различни от ро-ро пътнически кораби, построени преди 29 април 1990 г., в случай на несиметрично наводняване ъгълът не следва да надвишава 7°, освен в изключителни случаи, когато администрацията на държавата на флага може да разреши допълнителен наклон, предизвикан от несиметричното движение, но в никакъв случай крайният наклон не може да надвишава 15°;

.3

при никакви обстоятелства разделната линия не може да бъде потапяна в крайната фаза на наводняването. Ако се приеме, че разделната линия може да бъде потопена по време на междинната фаза на наводняването, администрацията на държавата на флага може да изиска съответните проверки и нареждания, каквито счита необходими за безопасността на кораба.

.7   Капитанът на кораба осигурява с нужната информация, за да поддържа необходимата цялостна устойчивост при работни условия, която гарантира издръжливостта на кораба срещу критични повреди. При кораби с напречно наводняване на капитана на кораба се предоставя информация за условията на устойчивост, въз основа на които се базират направените изчисления за наклона и се предупреждава дали сериозните повреди на кораба при по-неблагоприятно условия биха довели до прекаленото му наклоняване.

.8   Данните, посочени в точка .7, даващи възможност капитана да поддържа необходимата цялостна устойчивост, включват информацията, която определя максимално допустимата височина на центъра на тежестта над кила (KG) на кораба, или алтернативно минималната допустима метацентрична височина (GM) при обхват на газене или водоизместимост достатъчен, за да включва всички работни системи. Информацията съдържа влиянието на различни надлъжни наклони, като се отчитат работните ограничения.

.9   Всеки кораб следва да има скали за водоизместимост, които са ясно отбелязани на носа и на кърмата. В случай, че маркировките за водоизместимостта не са посочени на място, където да са ясно четливи, или по оперативни съображения за конкретната дейност създават трудности за разчитането им, корабът следва да се оборудва с надеждна система, която показва водоизместимостта, чрез която водоизместимостта на носа и кърмата могат да се определят.

.10   При приключване товаренето на кораба и преди неговото отплаване капитанът на кораба определя правилното разпределение на товара и устойчивостта на кораба и също така удостоверява и вписва, че корабът отговаря на критериите за устойчивост по съответните правила. Определянето на устойчивостта на кораба се извършва винаги чрез изчисления. За целта могат да бъдат използвани електронни изчислителни системи за товарене и определяне устойчивостта или друго подобно средство.

.11   Администрацията на държавата на флага не може да освобождава от изискването за устойчивост на повреди, освен ако не бъде удостоверено, че цялостната метацентрична височина при всички експлоатационни условия, необходима за изпълнението на тези изисквания, е по-голяма за предвидената експлоатация.

.12   Отстъпки от изискванията за устойчивост на повреда се разрешават единствено в изключителни случаи и при условие, че администрацията на държавата на флага е убедена, че частите, организацията и другите характеристики на кораба са най-благоприятните за неговата устойчивост при повреда, което може да бъде практически и логично прието при определени обстоятелства.

8-1   Устойчивост при повреда на ро-ро пътнически кораби (Правило 8-1)

СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Съществуващите ро-ро пътнически кораби клас В следва да се приведат в съответствие с правило 8 не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата на проверката за съответствие, определена по-долу, в съответствие със стойността на А/Amax, както е определена в приложението към процедурата за изчисляване на оценката на характеристиките на оцеляване на съществуващите пътнически ро-ро кораби, при използване на опростен метод, основаващ се на Резолюция А.265 (VIII), разработен от Комитета по морска безопасност на 59-ото му заседание през юни 1991 г. (MSС/Circ. 574):


Стойност на А/Amax:

Дата на определяне съответствието

Под 85 %

1 октомври 1998 г.

85 % или повече, но по-малко от 90 %

1 октомври 2000 г.

90 % или повече, но по-малко от 95 %

1 октомври 2002 г.

95 % или повече, но по-малко от 97,5 %

1 октомври 2004 г.

97,5 % или повече

1 октомври 2005 г.

8-2   Специални изисквания за ро-ро пътническите кораби, превозващи 400 и повече пътници (Правило 8-2)

НОВИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В:

Независимо от изискванията на правила II-1/Б/8 и II-1/Б/8-1:

.1

новите ро-ро пътнически кораби, лицензирани да превозват 400 и повече пътници, следва да отговарят на изискванията на точка .2.3 от правило II-1/Б/8 при предположението, че повредата се намира където и да е по дължината на кораба L; и

.2

съществуващите ро-ро пътнически кораби, разрешени да се превозват 400 и повече пътници, следва да отговарят на изискванията на параграф 1 не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата за определяне на съответствие, определена в точки .2.1, .2.2 или .2.3, която се явява последна:

2.1.

Стойност на А/Amax

Дата на определяне на съответствието

под 85 %

1 октомври 1998 г.

85 % или повече, но по-малко от 90 %

1 октомври 2000 г.

90 % или повече, но по-малко от 95 %

1 октомври 2002 г.

95 % или повече, но по-малко от 97,5 %

1 октомври 2004 г.

97,5 % или повече

1 октомври 2010 г.

.2.2

Брой на лицата, разрешени да се превозват:

1 500 или повече

1 октомври 2002 г.

1 000 или повече, но по-малко от 1 500

1 октомври 2006 г.

600 или повече, но по-малко от 1 000

1 октомври 2008 г.

400 или повече, но по-малко от 600

1 октомври 2010 г.

.2.3

Възраст на кораба, равна на 20 или повече години:

където възрастта на кораба е времето, отчетено от датата, на която килът е бил положен, или датата, на която е бил в подобна фаза на построяване, или датата, на която корабът е бил реконструиран в ро-ро пътнически кораб.

8-3   Специални изисквания за пътнически кораби, различни от ро-ро пътническите кораби, превозващи 400 и повече пътници

КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., РАЗЛИЧНИ ОТ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ:

Независимо от изискванията на правило II-I/Б/8, пътнически кораби, различни от ро-ро пътнически кораби, лицензирани да превозват 400 и повече пътници, следва да отговарят на изискванията на точки 2.3 и 2.6 от правило II-1/Б/8 при предположението, че повредата се намира където и да е по дължината на кораба L.

9   Вертикални прегради на носа и машинното отделение (Правило 10)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Инсталира се носова или първа носова непроницаема преграда, която е непромокаема по вертикала до горната палуба. Тази вертикална преграда се разполага на разстояние от предния перпендикуляр, не по-малко от 5 % от дължината на кораба и не повече от 3 метра плюс 5 % от дължината на кораба.

.2   Когато част от кораба под водолинията се простира напред от предния перпендикуляр, например вълнорез с носови булб, разстоянията, посочени в параграф 1, се измерват от една от следните точки:

.1

от средната дължина на такова удължение; или

.2

от разстояние 1,5 % от дължината на кораба напред от предния перпендикуляр; или

.3

от разстояние 3 м напред от предния перпендикуляр, в зависимост от това кое от тях дава най-малката стойност.

.3   При наличие на дълга предна надстройка, носът или първата носова непроницаема преграда са непромокаеми до следващата цяла палуба над горната палуба. Удължението се извършва по начин, по който се предотвратява възможността вратата на носа да причини повреди, в случай че носовата врата се повреди или откачи.

.4   Не е необходимо удължението по параграф 3 да бъде изградено директно над долната вертикална преграда, при условие че не всички части на удължението са разположени по-напред от предното ограничение, определено в параграф 1 или 2.

Независимо от това, в съществуващите кораби клас В:

.1

когато удължението на първата носова непроницаема преграда се състои от наклонена товарна рампа над горната палуба, частта от рампата, която е по-дълга от 2,3 м над горната палуба, може да бъде удължена не повече от 1 м напред пред предните ограничения, определени в точки .1 и .2;

.2

когато съществуващата рампа не отговаря на изискванията за удължението на първата носова непроницаема преграда и местоположението на рампата не позволява поставянето на такова удължение в рамките на ограниченията, посочени в параграф.1 или параграф.2, удължението може да се постави в рамките на определено разстояние зад кърмата при съобразяване с ограниченията за кърмата, посочени в параграф .1 или параграф .2. Ограниченото разстояние при кърмата не следва да е повече от необходимото, за да се осигури несъприкосновение с рампата. Удължението към първата носова непроницаема преграда се разгръща напред и отговаря на изискванията на точка .3, като предотвратява възможността рампата да ѝ нанесе повреди, ако тя се повреди или отдели.

.5   Рампите, които не отговарят на горните изисквания, не се считат за удължение на първата носова непроницаема преграда.

.6   В съществуващите кораби клас В изискванията на точки .3 и .4 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата, посочена в член 14, параграф 1 от настоящата директива.

.7   Следва да се инсталира кърмова преграда, както и вертикални прегради, които отделят машинното помещение от багажното и от пътническото помещения съответно напред и към кърмата, които следва да са непромокаеми по вертикала до горната палуба. Кърмовата преграда обаче, може да има праг под горната палуба, при условие че това не понижава равнището на безопасност на кораба по отношение на подразделенията.

.8   Във всички случаи тръбопроводите на кърмата следва да се разположат в непромокаеми пространства. Уплътнението на кърмата се разполага в непромокаем тунел на шахтата или в друго непромокаемо пространство, отделено от отделението с тръбопровода на кърмата. То следва да има такъв обем, че в случай, че е наводнено от течове през уплътнението на кърмата, разделната линия да не бъде потопена.

10   Двойни дъна (Правило 12)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В, И НОВИ КОРАБИ, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ.

.1

Двойно дъно се инсталира при новите кораби класове В, С и D и съществуващите кораби клас В и новите кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., с дължина 24 м и повече, от подпорната стена на носа до подпорната стена на кърмата, доколкото това е практически оправдано и съвместимо с дизайна и нормалното функциониране на кораба.

.1

При кораби с дължина 50 м и повече, но по-малка от 61 м дължина, двойно дъно се поставя най-малко от машинното отделение до вертикалната преграда на носа или възможно най-близо;

.2

При кораби с дължина 61 м и повече, но по-малко от 76 м, двойно дъно се поставя най-малко около машинното отделение и се простира до вертикалните прегради на носа и кърмата или възможно най-близо;

.3

При кораби с дължина 76 м и повече двойно дъно се поставя при средната част на кораба и се простира до вертикалните прегради на носа и кърмата или възможно най-близо.

.2

Когато е налице изискване да бъде изградено двойно дъно, неговата дълбочина отговаря на стандартите на призната организация и вътрешното дъно следва да е продължено навън до страните на кораба по такъв начин, че да защитава дъното до завивката на трюма. Такава защита се приема, че е задоволителна, ако линията на пресичане на външния ръб на разделителната плоча с плочата на трюма не е по-ниска в нито една част от хоризонталната равнина, минаваща през точката на пресичане с правата на рамката на средата на кораба на напречна диагонална линия, наклонена под 25° към базовата линия и пресичаща я в точка, наполовина от модулираната ширина на кораба от средната линия.

.3

Малки шахти, конструирани в двойното дъно за дренажите на трюмовете и др., не следва да превишават дълбочината повече от необходимото. Дълбочината на шахтата в никакъв случай не може да бъде по-голяма от дълбочината минус 460 мм от двойното дъно при централната линия, нито може шахтата да се простира под хоризонталната равнина, посочена в точка .2. Допуска се обаче, шахтата, която се простира до външното дъно, да достига до задния край на шахтата на тунела. Администрацията на държавата на флага може да разреши и други шахти (напр. за смазочно масло под основните двигатели), ако е убедена, че осигуряваната защита е равностойна на тази, предоставяна от двойното дъно, отговарящо на изискванията на настоящото правило.

.4

Не е необходимо поставянето на двойно дъно в непромокаеми отделения с по-малки размери, използвани изключително за пренасяне на течности при условие че безопасността на кораба по мнението на администрацията на държавата на флага, не се нарушава в случай на странична повреда или на повреда на дъното.

.5

Независимо от изискванията на точка .1 на настоящото правило 10, администрацията на държавата на флага може да разреши премахването на двойно дъно в която и да е част на кораба, която е подразделена с фактор, непревишаващ 0,5, ако счита, че поставянето на двойно дъно в тази част не би било съвместимо с конструкцията и нормалното функциониране на кораба.

11   Определяне, маркиране и записване на подразделителните товарни водолинии (Правило 13)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   С оглед поддържане на необходимата степен на подразделяне товарната водолиния, съответстваща на одобреното подразделяне на водоизместимост, се определя и маркира по средата от двете страни на кораба. Кораб, който има отделения, които са специално пригодени за алтернативно настаняване на пътници и за пренасяне на товар, по желание на собствениците може да има една или повече допълнителни товарни водолинии, определени и маркирани като съответстващи на подразделенията на водоизместимостта, които администрацията на държавата на флага може да одобри като алтернативни експлоатационни условия.

.2   Определените и маркирани подразделителни товарни водолинии се записват в сертификата за безопасност на пътнически корабни и се обозначават с С.1, ако е налице само една подразделителна товарна водолиния.

Ако са налице повече от една подразделителна товарна водолиния, алтернативните условия се маркират с С.2, С.3, С.4 т.н. (2).

.3   Запасната височина, съответстваща на всяка от тези товарни водолинии, се измерва от същата позиция и от същата палубна линия, както запасните височини, които са определени в съответствие с действащата Международна конвенция за товарните водолинии.

.4   Запасната височина, съответстваща на всяка одобрена подразделителна товарна водолиния, и експлоатационните условия, за които е одобрена, следва ясно да се посочат в сертификата за безопасност на пътнически кораби.

.5   В никакъв случай маркировките на подразделителната товарна водолиния не може да се поставя над най-дълбоката товарна водолиния в солена вода, както е определена според здравината на кораба или от действащата Международна конвенция за товарните водолинии.

.6   Независимо от местоположението на маркировката на подразделителната товарна водолиния, при никакви обстоятелства корабът не може да бъде товарен по начин, при който маркировката на товарната водолиния, определена за сезона и района от действащата Международна конвенция за товарните водолинии, се потопява.

.7   При никакви обстоятелства един кораб не може да бъде товарен по начин, при който подразделителната товарна водолиния, маркирана по надлежния начин за определеното пътуване и условия на работа, да бъде потапяна.

12   Изграждане и първоначални изпитвания за водонепроницаемост на вертикалните прегради и др. (Правило 14)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всяка непромокаема подразделителна вертикална преграда, напречна или надлъжна, се изгражда така, че да издържа, в подходящите граници на устойчивостта, максималното водно налягане, на което тя следва да устои в случай на повреда на кораба, и най-малко да устои на водното налягане до разделната линия. Конструкцията на тези непромокаеми вертикални прегради следва да отговаря на стандартите на одобрена организация.

.2.1

Праговете и прекъсванията на вертикалните прегради са непромокаеми и толкова устойчиви, колкото самата вертикална преграда, към която принадлежат.

.2.2

Когато рамките или напречните корабни греди минават през непромокаема палуба или вертикална преграда, тази палуба или вертикална преграда следва да е структурно непромокаема, без да се използва дървен материал или цимент.

.3

Не е задължително да се изпитват основните отделения, като се запълват с вода. Когато не се извършва изпитване посредством запълване с вода, където е практически възможно, се извършва изпитване с шланг. Това изпитване се извършва в най-напредналата фаза на монтиране на инсталациите на кораба. Когато изпитването с шланг е неприложимо поради опасност от причиняване на повреди на двигателните механизми, изолацията на електрическото оборудване или на инсталираните отвън съоръжения, той може да се замени с подробен визуален преглед на споените връзки, и където се счита за необходимо, с помощта на средства, като изпитване за проникване на оцветител или изпитване с ултразвук или с друго еквивалентно изпитване. При всички случаи се извършва задълбочена проверка на непромокаемите вертикални прегради.

.4

Носът, двойните дъна (включително каналните килове) и вътрешните обшивки се изпитват при напор на водата, който съответства на изискванията на точка .1.

.5

Резервоарите, предназначени да съдържат течности и които съставляват част от подразделенията на кораба, се изпитват за непромокаемост при напор на вода до височина, отговаряща на най-дълбоката подразделителна товарна водолиния или до напора, съответстващ на две трети от дълбочината от върха на кила до пределната линия за резервоарите, която е по-голяма при условие че в никакъв случай напора на изпитването не е по-малък от 0,9 м над най-високата част на резервоара; ако изпитването с вода е неприложимо, се прилага изпитване за изтичане на въздух, като резервоарите се изпитват под въздушно налягане от не повече от 0,14 bar.

.6

Описаните в точки .4 и .5 изпитвания служат, за да гарантират, че подразделителните структури са непромокаеми и не следва да се използват за изпробване на годността на което и да е отделение за съхраняване на течно гориво или за други специални цели, за които може да се изискват изпитвания от по-висш клас, в зависимост от височината, до която достига течността в резервоара или неговите връзки.

13   Отвори в водонепроницаемите вертикални прегради (Правило 15)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Броят на отворите в непромокаемите вертикални прегради се свежда до минимума, който е съвместим с конструкцията и правилното функциониране на кораба; за затварянето на тези отвори се осигуряват надеждни средства.

.2.1

Когато тръбите, шпигатите, електрическите кабели и т.н., преминават през подразделителните непромокаеми вертикални прегради, се предвиждат средства, които гарантират цялостната непромокаемост на вертикалните прегради.

.2.2

Вентилите, които не съставляват част от тръбопроводната система, не могат да се използват в подразделителните непромокаеми вертикални прегради.

.2.3

Олово или други материали, чувствителни на нагряване, не се използват в системите, които преминават през подразделителните непромокаеми вертикални прегради, където повреждането на тези системи, в случай на пожар, би нарушило непромокаемата цялост на подразделителните вертикални прегради.

.3.1

Не се разрешават врати, люкове или отвори за достъп:

.1

в първата носова непроницаема преграда под разделната линия;

.2

в напречните непромокаеми вертикални прегради, разделящи товарното помещение от съседното товарно помещение, с изключение на случаите, предвидени в точка .10.1 и в правило 14.

.3.2

Освен в случаите, определени в тоука .3.3, първата носова непроницаема преграда може да бъдат пробита под разделната линия за провеждане на не повече от една тръба за течност в резервоара на носа, при условие че тази тръба е осигурена с винтов вентил, който може да бъде управляван от горната страна на горната палуба, като клапанната кутия е обезопасена от вътрешната страна на носа към първата носова непроницаема преграда. Независимо от това, може да се допусне този клапан да бъде монтиран откъм задната страна на първата носова непроницаема преграда, при условие че клапанът е достъпен при всички работни условия, а местоположението му не е в товарно отделение.

.3.3

В случай, че носът е разделен, за да съдържа два различни вида течности, първата носова непроницаема преграда може да бъде пробита под разделителната линия за преминаването на две тръби, всяка от която е инсталирана в съответствие с изискванията на точка .3.1, при условие че няма практическа алтернатива за инсталиране на втора такава тръба и че безопасността на кораба е гарантирана, като се има предвид допълнителното подразделяне на носа.

.4

В отделенията на основния и допълнителния задвижващ механизъм, включително котлите, използвани за задвижване, при всяка основна отвесна вертикална преграда може да се инсталира не повече от една врата в допълнение към вратите на шахтите на тунела. Когато са инсталирани две или повече шахти, тунелите се свързват посредством вътрешен пасаж. Между машинното отделение и тунелните пространства има само една врата при наличие на две шахти и само две врати при наличие на повече от две шахти. Всички тези врати са плъзгащи и са разположени по начин, при който праговете им са практически възможно най-високо разположени. Работният ръчен механизъм на тези врати от горната горна палуба е разположен извън двигателните помещения.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 МЕТРА:

Непромокаемите врати са плъзгащи или с панти или от подобен вид. Не се допускат таблени врати, захванати само с болтове и падащи врати и такива, които се затварят посредством падаща тежест.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

Непромокаемите врати, с изключение на определените в точка .10.1 или правило 14, са електрически плъзгащи се врати, които отговарят на изискванията на параграф 7 и могат едновременно да се затварят от централния работен пулт за управление на щурманския мостик за не повече от 60 секунди в изправено положение на кораба.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 МЕТРА:

Плъзгащите се врати са или:

ръчно задвижвани, или

електрозадвижвани чрез ръчна команда.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

При кораби, където общият брой на непромокаемите врати е не повече от две и тези врати са разположени в машинното отделение или във вертикалните прегради, ограждащи това отделение, администрацията на държавата на флага може да разреши тези две врати да бъдат задвижвани само ръчно. Когато са монтирани ръчно задвижвани врати, те се затварят преди корабът да отплава, за да извърши превоз на пътници, и остават затворени по време на плаването.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.5.3

Средствата за задвижване, независимо дали електрически или ръчни, на всяка непромокаема плъзгаща се врата, независимо дали се задвижва механично или не, са в състояние да затварят вратата на кораба под наклон от 15° към всяка от двете страни. Също така се отчитат силите, които въздействат върху двете страни на вратите, когато водата преминава през отворите и упражнява статичен напор, равен на височина на водата от най-малко 1 метър върху прага на медианата на вратата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА ОТ 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.5.4

Органите за управление на непромокаемите врати, включително хидравличните тръбопроводи и електрическите инсталации, са колкото е възможно по-близо до вертикалната преграда, в която са инсталирани вратите, с оглед да се намали рискът те да пострадат при повреда на кораба. Разположението на непромокаемите врати и органите за тяхното управление е такова, че ако корабът претърпи повреда в една пета от широчината си, като това разстояние се измерва перпендикулярно до медианата на равнището на най-дълбоката подразделителна товарна водолиния, да не се нарушава функционирането на непромокаемите врати, които са извън обсега на повредената част на кораба.

.5.5

На всички електрически и ръчно задвижвани плъзгащи се непромокаеми врати се инсталират индикатори, които показват на всички отдалечени работни станции дали вратите са отворени или затворени. Отдалечени работни станции са разположени единствено на щурманския мостик според изискванията на точка .7.1.5 и на местоположението за ръчно задвижване над горната палуба, съгласно точка .7.1.4.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА ПО-МАЛКО ОТ 24 МЕТРА:

.5.6

Непромокаемите врати, които не отговарят на изискванията на точки от .5.1 до .5.5, се затварят преди началото на пътуването и остават затворени по време на плаването; часът на отваряне на тези врати в пристанището и на затварянето им преди отплаването на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 МЕТРА, И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.6.1

Ръчно задвижваните плъзгащи се врати могат да имат хоризонтален или вертикален ход. Механизмът на самата врата може да се задвижва от двете страни, както и от достъпно място над горната палуба, с едно напълно завъртащо се движение на колянов механизъм или друг одобрен тип механизъм, който предоставя същата гаранция за безопасност. При използване на ръчен механизъм времето, необходимо за окончателното затваряне на вратата в изправено положение на плавателния съд, не следва да превишава 90 секунди.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.6.2

Електрическите плъзгащи се врати могат да имат вертикален или хоризонтален ход. Когато дадена врата е електрически задвижвана от централен контролен пункт за управление, механизмът следва да е поставен по начин, при който вратата да може да се отваря механично при самата врата от двете ѝ страни. Локалните ръкохватки за управление във връзка със задвижващия механизъм се осигуряват от всяка страна на вертикалната преграда и са разположени по начин, при който дават възможност на преминаващите през вратите лица да държат и двете ръкохватки в отворено положение, без неволно да приведат механизма в действие на затваряне. Електрическите плъзгащи се врати се оборудват с ръкохватен механизъм, който може да бъде приведен в действие на самата врата от двете ѝ страни, както и от достъпно място над горната палуба, с едно напълно завъртащо се движение на колянов механизъм или друг одобрен тип механизъм, който предоставя същата гаранция за безопасност. Осигурява се предупредителна система чрез звукова сигнализация за затварянето на вратата, която действа до пълното затваряне. В допълнение, в пространствата с високо равнище на шума на околната среда се изисква звуковата сигнализация да се допълва от мигащ визуален сигнал при вратата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.7.1   Всяка електрическа плъзгаща се непромокаема врата:

.1

има вертикален или хоризонтален ход;

.2

в съответствие с точка .11, обикновено е ограничена най-много до 1,2 м свободно пространство в ширина. Администрацията на държавата на флага може да разреши да се използват по-големи врати само до размера, приет за нуждите на по-ефективната работа на кораба, при условие че се отчитат останалите мерки за безопасност, а именно:

.2.1

да се обръща специално внимание на устойчивостта на вратата и затварящите механизми, за да се предотвратят течове;

.2.2

вратата се разполага извън зоната на повреди B/5;

.2.3

вратата остава затворена, когато корабът е в морето, с изключение на кратките периоди, определени като абсолютно наложителни от администрацията на държавата на флага те да бъдат отворени;

.3

е оборудвана с необходимите електрически механизми за отваряне и затваряне, хидравлична сила или всякаква друга форма на енергия, която е одобрена от администрацията на държавата на флага;

.4

е оборудвана с отделен механизъм за ръчно отваряне. Вратата следва да може да се отваря и затваря с ръка от двете страни на самата врата и в допълнение да може да се затваря от достъпно място над горната палуба с едно напълно завъртащо се движение на колянов механизъм или друг тип механизъм, който предоставя същата гаранция за безопасност, одобрен от администрацията на държавата на флага. Посоката на въртене или други движения се отбелязват ясно за всички работни положения. Времето, необходимо за пълното затваряне на вратата при използване на ръчния механизъм не следва да превишава 90 секунди при изправено положение на кораба;

.5

е оборудвана с контролни устройства за електрическо отваряне и затваряне на вратата от двете страни на вратата и също така и за електрическо затваряне на вратата от централния работен пулт за управление на щурманския мостик;

.6

е оборудвана със звукова сигнализация, която се отличава от всяка друга сигнализация в зоната, която се задейства при механично затваряне на вратата от разстояние и която следва да звучи най-малко 5 секунди, но не повече от 10 секунди, преди вратата да започне да се движи и ще продължава да звучи до окончателното затваряне на вратата. В случай на ръчно дистанционно задвижване е достатъчно звуковата сигнализация да звучи само когато вратата е в движение. В допълнение, в пътническите помещения и в помещенията с високо равнище на шума на околната среда, администрацията на държавата на флага може да изиска звуковата сигнализация да се допълва от мигаща визуална сигнализация при вратата; и

.7

има приблизително постоянна скорост на механично затваряне. Времето за затваряне от момента, в който вратата започне да се движи, до момента, в който достигне напълно затворено положение, в никакъв случай не следва да е по-малко от 20 секунди и не повече от 40 секунди при изправено положение на кораба.

.7.2   Електрическата енергия, необходима за механично задвижваните плъзгащи непромокаеми врати, се осигурява от аварийното разпределително табло директно или от специално разпределително табло, разположено над горната палуба; съответните вериги за управление, индикация и сигнализация се захранват от аварийното разпределително табло директно или от специално разпределително табло, разположено над горната палуба, и също така могат, в случай на отказ на основния или на аварийния източник на електрическа енергия, автоматично да се зареждат от временния източник на аварийна електрическа енергия.

.7.3   Електрическите плъзгащи се непромокаеми врати следва да имат или:

.1

централизирана хидравлична система с два независими източника на енергия, всеки състоящ се от мотор и помпа, в състояние да затворят всички врати едновременно. В допълнение, за цялата инсталация следва да има хидравлични акумулатори с достатъчна мощност да се задвижват всички врати най-малко три пъти, т.е. затваряне-отваряне-затваряне, срещу напречен наклон от 15°. Този експлоатационен цикъл се извършва, когато налягането на акумулатора към помпата се включи. Течността, която се използва, се избира като се съобразява с температурата, която може да се развие в инсталацията по време на експлоатацията ѝ. Електрически задвижваната система се проектира така, че да се намалява възможността от възникване на отделна повреда в хидравличната тръбопроводна система, която неблагоприятно да засяга работата на повече от една врата. Хидравличната система следва да се подсигури със сигнализация за ниско равнище за резервоарите за хидравлична течност, обслужващи електрическата система, и сигнализация за ниско налягане на газ или други ефикасни средства за следене на загуби на запасна енергия в хидравличните акумулатори. Тези сигнализации са звукови и визуални и се разполагат при централния работен пулт за управление на щурманския мостик; или

.2

независима хидравлична система за всяка врата, като всеки енергиен източник се състои от мотор и помпа, които имат капацитет да отварят и затварят вратата. В допълнение, следва да има хидравличен акумулатор с достатъчна мощност да се задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затваряне-отваряне-затваряне, срещу напречен наклон от 15°. Този експлоатационен цикъл следва да може да се извършва, когато се включи налягането на акумулатора към помпата. Течността, която се използва, се избира, като се съобразява с температурата, която може да се развие в инсталацията по време на работата ѝ. Групова сигнализация за ниско налягане на газ или други ефикасни средства за следене на загуби на запасна енергия в хидравличните акумулатори се осигуряват при централния работен пулт за управление на щурманския мостик. Също така следва да се осигури индикатор за загуба на запасна енергия към всяка локална работна станция; или

.3

независима електрическа система и мотор за всяка врата, като всеки енергиен източник се състои от мотор, който има капацитет да отваря и затваря вратата. Енергийният източник може автоматично да се зарежда от временния източник на аварийна електрическа енергия в случай на авария в основния или аварийния източник на електрическа енергия и да притежава достатъчна мощност да задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затваряне-отваряне-затваряне при напречен наклон от 15°.

За системите, определени в .7.3.1, .7.3.2 и .7.3.3, следва да се осигури следното:

Енергийните системи за електрическите плъзгащи непромокаеми врати следва да са отделени от всички други енергийни системи. Всяка отделна авария в електрическата или хидравлична механични системи, с изключение на хидравличния задвижващ механизъм, не следва да пречи на ръчното задвижване на която и да е от вратите.

От всяка страна на вертикалната преграда се осигуряват ръкохватки на минимална височина от 1,6 м над пода и са разположени така, че да се дава възможност на преминаващите през вратите лица да държат и двете ръкохватки в отворено положение, без неволно да приведат механизма в действие на затваряне. Посоката на движение на ръкохватките при отваряне и затваряне на вратата е в посока на движение на вратата и е ясно обозначена. Когато е необходимо само едно движение, за да започне вратата да се затваря, ръкохватките за хидравлично управление на непромокаемите врати в жилищните помещения са разположени така, че да не могат да бъдат задействани от деца, т.е. зад панелни врати с болтове, разположени най-малко 170 см над равнището на палубата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

От двете страни на вратите следва да има табела с инструкции за начина на използване на механизма на вратата. От двете страни на всяка врата следва също да има табела с текст или илюстрации, предупреждаващи за опасността от останалия отвор във вратата, когато е започнало движението по затваряне на вратата. Тези табели са изработени от устойчив материал и са постоянно закрепени. Текстът на таблото с инструкции или с предупреждение включва информация за продължителността на затваряне на съответната врата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.7.5

Доколкото е приложимо, електрическото оборудване и съоръженията на непромокаемите врати се разполагат над горната палуба и извън рисковите зони и пространства.

.7.6

Загражденията на електрическите компоненти, които е необходимо да бъдат разположени под горната палуба, следва да осигурят подходяща защита срещу нахлуване на вода.

.7.7

Веригите за енергоснабдяване, управление, индикация и сигнализация са защитени срещу авария по начин, при който отказът на една от схемите на вратите няма да предизвика отказ в схемата на някоя друга врата. Къси съединения или други повреди в сигнализацията или индикаторните схеми на дадена врата не следва да предизвикват загуба на оперативна мощност на тази врата. Предвиждат се разпоредби, чрез които да се предотврати изтичането на вода в електрическото оборудване, разположено под горната палуба, за да не се предизвика отваряне на вратата.

.7.8

Една отделна повреда в електроснабдяването на електрическата система и системата за управление на електрическата плъзгаща непромокаема врата не води до отваряне на затворената врата. Непрекъснато следва да се наблюдава наличието на електроснабдяване при точката в електрическата схема, която е практически най-близо до всеки един от моторите, според изискванията на точка .7.3. При електрическа повреда в тази точка следва да се активира звукова и визуална сигнализация при централния работен пулт за управление към щурманския мостик.

.8.1

Централният работен пулт за управление към щурманския мостик разполага с основен превключвател с два режима на управление: режим „локално управление“, който дава възможност всяка врата да се отваря и затваря на място след използване без автоматично затваряне, и режим „затворени врати“, който автоматично затваря всички отворени врати. Режимът „затворени врати“ позволява вратите да се отварят на място и автоматично затваря вратата отново след освобождаване на механизма за управление от място. Основният превключвател обикновено е в на режим „локално управление“. Режимът „затворена врата“ следва да се използва само по спешност или при изпитвания.

.8.2

Централният работен пулт за управление към щурманския мостик е снабден със схема на разположението на всяка врата с визуални индикатори, които показват дали всяка една врата е отворена или затворена. Червената светлина показва, че дадена врата е напълно отворена, а зелената, че дадена врата е напълно затворена. Когато дадена врата се затваря дистанционно, червената светлина обозначава междинното положение на вратата с премигване. Индикаторната верига е независима от веригата за управление на всяка отделна врата.

.8.3

Никоя врата не следва да може да се отваря дистанционно от главния пулт за управление.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.9.1

Всички непромокаеми врати се държат затворени по време на плаване с изключение, когато според изискванията на точки .9.2 и .9.3 могат да се отварят по време на плаване. Непромокаемите врати с широчина повече от 1,2 м, които отговарят на изискванията на точка 11, могат да се отварят само при обстоятелствата, посочени в същия параграф. Всяка врата, която е отворена в съответствие с тази параграф, е в състояние незабавно да бъде затворена.

.9.2

Дадена непромокаема врата може да бъде отворена по време на плаване, за да се позволи преминаването на пътници или членове на екипажа, или когато извършването на работа в зоната, непосредствено разположена до вратата, налага тя да бъде отворена. Вратата следва да бъде затворена незабавно, когато преминаването през вратата е приключено или когато работата, налагаща отварянето ѝ, е приключила.

.9.3

Определени непромокаеми врати могат да останат отворени по време на плаване само ако това се счита за абсолютно необходимо; т.е., когато безопасната и ефективна работа на двигателя на кораба или разрешаването достъпа на пътниците до обикновено неограничените пътнически части се считат, че зависят от отворената врата. Това се определя от администрацията на държавата на флага единствено след внимателно обсъждане на последиците по отношение работата на кораба и възможностите за спасяване. Една непромокаема врата, на която е разрешено да остане отворена, следва да бъде ясно посочена в информацията за устойчивостта на кораба и следва винаги да бъде готова за незабавно затваряне.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.10.1

Непромокаеми врати със задоволителна конструкция могат да се поставят в непромокаемите вертикални прегради, разделящи товарните палубни пространства, ако администрацията на държавата на флага счита, че такива врати са необходими. Тези врати могат да бъдат на панти, въртящи или плъзгащи, но не могат да се управляват с дистанционно. Те се поставят на най-високото равнище и колкото е възможно по-далече от външната обшивка на корпуса, но в никакъв случай вертикалните краища извън борда не следва да са разположени на разстояние от края на борда, което е по-малко от една пета от ширината на кораба, като това разстояние се измерва перпендикулярно към медианата при равнището на най-дълбоката подразделителна товарна водолиния.

.10.2

Такива врати се затварят преди началото на пътуването и се държат затворени по време на плаването; часът на отваряне на тези врати в пристанището и на затварянето им преди отплаването на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник. В случай че по време на пътуването до тези врати има лесен достъп, те следва да се оборудват с приспособление, което предотвратява неразрешеното им отваряне. Когато се предлага да се поставят такива врати, администрацията на държавата на флага дава специално разрешение за техния брой и разположение.

.11

Не се допуска използването на демонтируеми плоскости като част от вертикалните прегради, с изключение на машинните отделения. Тези плоскости следва винаги да се поставят по местата им, преди корабът да напусне пристанището, и не следва да се местят по време на плаване, освен в случай на спешна нужда по нареждане на капитана. Администрацията на държавата на флага може да разреши във всяка основна напречна вертикална преграда не повече от една електрическа плъзгаща се непромокаема врата с по-големи размери от посочените в точка .7.1.2 да замени тези подвижни плоскости при условие, че тези врати се затворят, преди корабът да напусне пристанището, и останат затворени по време на плаването, освен в случай на спешна нужда по нареждане на капитана. Не е необходимо тези врати да отговарят на изискванията на точка .7.1.4 за пълно затваряне с ръчен механизъм за 90 секунди. Часът на отваряне и затваряне на тези врати, независимо дали корабът е в открито море или на пристанището, се вписва в корабния дневник.

14   Кораби, превозващи товарни транспортни средства и придружаващ персонал (Правило 16)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Настоящото правило се прилага по отношение на пътническите кораби, предназначени или приспособени за пренасяне на товарни превозни средства и придружаващ персонал.

.2

Когато на борда на такъв кораб общият брой на пътниците, включително пътниците, придружаващи превозните средства, не следва да превишава N = 12 + A/25, където А = общата палубна площ (в м2) на наличните пространства за складиране на товарни превозни средства и където безопасната височина на складовото помещение и на входа на тези помещения е не по-малка от 4 м, се прилагат изискванията на правило 13, точка .10 по отношение на непромокаемите врати с изключението, че вратите може да бъдат разположени на всяко равнище в непромокаемите опорни стени, които разделят багажните пространства. В допълнение се изисква да има автоматични индикатори на щурманския мостик, за да показват дали всяка врата е затворена и всички заключалки на вратата са обезопасени.

.3

Когато се прилагат изискванията на настоящата глава по отношение на такъв тип кораб, N се приема за максималния брой пътници, за който корабът може да бъде лицензиран в съответствие с настоящото правило.

15   Отвори във външната обшивка на корпуса под разделната линия (Правило 17)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Броят на отворите в обшивката на корпуса следва да се сведе до минимума, съвместим с конструкцията и надеждната работа на кораба.

.2.1   Подредбата и ефикасността на средствата за затваряне на всеки отвор в обшивката на корпуса отговаря на предназначението и местоположението, където отворът се намира.

.2.2   Съгласно изискванията на действащата Международна конвенция за товарните водолинии, не могат да се поставят странични люкове на места, при които прагът е под линията, очертана успоредно на горната палуба отстрани и чиято най-ниска точка е 2,5 % от ширината на кораба над най-дълбокото подразделение на товарната водолиния, или 500 мм, в зависимост от това коя от тези две стойности е по-голяма.

.2.3   Всички странични люкове, чиито прагове са под разделната линия, са конструирани по начин, при който не могат да бъдат ефективно отворени без разрешението на капитана на кораба.

.2.4   Когато в междупалубното пространство праговете на страничните люкове, определени в точка .2.3, са под линията, очертана успоредно на горната палуба отстрани и чиято най-ниска точка е 1,4 м плюс 2,5 % от ширината на кораба над водата при отплаването на кораба от което и да е пристанище, всички странични люкове в това междупалубно пространство са водонепроницаемо затворени и заключени, преди корабът да напусне пристанището, и не се отварят, преди корабът да пристигне на следващото пристанище. При прилагането на настоящото правило , следва да се предвиди подходящото количество питейна вода, ако това е необходимо.

.2.5   Страничните люкове и филистрините им, до които няма достъп по време на плаване, се затварят и обезопасяват, преди корабът да напусне пристанището.

.3   Броят на шпигатите, преливниците и други подобни отвори в обшивката на корпуса се свежда до минимум, като или всеки отвор се приспособява да обслужва колкото се може повече преливници и други тръби, или по друг задоволителен начин.

Всички всмукателни и отводни отвори в обшивката на корпуса се оборудват с ефикасни и достъпни уредби, които предотвратяват случайния достъп на вода в кораба.

.4.1   Съгласно изискванията на действащата Международна конвенция за товарните линии и с изключение на изискванията на точка .5, всеки отделен отвод, преминаващ през обшивката на кораба, от помещенията под разделната водолиния, се оборудва или с един автоматичен възвратен клапан за принудително затваряне от точка над горната палуба, или с два автоматични възвратни клапана без средство за принудително затваряне, при условие че бордовият клапан е разположен над най-дълбокото подразделение на товарната водолиния и е достъпен по всяко време за проверка в работни условия.

Когато е монтиран клапан за принудително затваряне, работното положение над горната палуба е винаги леснодостъпно и се осигуряват средства, които показват дали клапанът е отворен или затворен.

.4.2   Изискванията на действащата Международна конвенция за товарните линии се прилагат по отношение на отводите, водещи към обшивката на корпуса от помещения над разделната линия.

На основните и спомагателни морски всмукателни и отводни отвори в машинното отделение, свързани с работата на механизма, се монтират леснодостъпни клапани между тръбите и обшивката на кораба или между тръбите и фабричните кутии, закрепени за обшивката на кораба. Клапаните могат да се контролират локално и се оборудват с индикатори, показващи дали клапаните са отворени или затворени.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

Ръчните колела или ръкохватките на морските кранове са леснодостъпни за работа. Всички клапани, които се използват за кранове, се затварят чрез въртене на ръчните колела по посока на часовниковата стрелка.

.2

Изпускателните кранове или клапаните за отстраняване на водата от нагревателите отстрани на кораба са разположени на леснодостъпни места, но не се разполагат под обшивката на палубата. Крановете и клапаните са конструирани по начин, по който лесно може да се вижда дали те са отворени или затворени. Крановете се подсигуряват със защити, проектирани така, че клинът да не може да бъде повдигнат, когато кранът е отворен.

.3

Всички клапани и кранове в различните тръбопроводни системи, като системата в трюма и баластната система, системите за гориво и смазочни масла, противопожарните системи и шлюзовите системи, системите за охлаждане на водата и за санитарни нужди и т.н., се обозначават ясно за предназначението им.

.4

Всички други изпускателни тръби, които се подават под най-дълбокото подразделение на товарната водолиния, се осигуряват с подобни средства за затваряне отстрани на кораба; ако се подават над най-дълбокото подразделение на товарната водолиния, те се осигуряват с обикновен предпазен клапан. И в двата случая, клапаните могат да бъдат изпуснати, ако използваните тръби имат същата дебелина, като обшивката на индиректните отводи на тоалетните и мивките и подовите отвори на баните и т.н., които са снабдени с капаци или по друг начин, са защитени срещу воден удар. Дебелината на стените на такива тръби обаче не е необходимо да е по-голяма от 14 мм.

.5

В случай, че е поставен клапан с механизъм за принудително затваряне, мястото, от което той може да се контролира, винаги е леснодостъпно и има обозначение, показващо дали клапанът е отворен или затворен.

.6

Достатъчно е, когато клапани с механизми за принудително затваряне са поставени в машинните отделения, те да могат да се контролират от мястото, където са разположени, при условие че това място е леснодостъпно при всякакви условия.

.6   Всички външни принадлежности и клапани по настоящото правило са изработени от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал. Клапаните от обикновен чугун или друг подобен материал са неприемливи. Всички тръби, до които се отнася настоящото правило, са изработени от стомана или от друг подобен материал, одобрен от администрацията на държавата на флага.

.7   Отворите за подвижните мостове и товарните входове, разположени под разделната водолиния, са достатъчно здрави. Те се затварят ефективно и са херметически обезопасени, преди корабът да напусне пристанището, и остават затворени по време на плаването.

.8   В никакъв случай тези отвори не се разполагат така, че най-ниската им точка да бъде под равнището на най-дълбокото подразделение на товарната водолиния.

16   Непроницаемост на пътническите кораби над разделната линия (Правило 20)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всички основателни и практически мерки се предприемат, за да се ограничи притокът или разпространението на вода над горната палуба. Тези мерки може да включват частични вертикални прегради или мрежи. Когато са поставени частични непроницаеми вертикални прегради или мрежи на горната палуба над или в непосредствена близост до основните подразделителни вертикални прегради, те имат водонепроницаема обшивка и връзки с горната палуба, за да се ограничи притокът на вода по палубата, когато корабът е повреден в килнато състояние. Когато частичната водонепроницаема вертикална преграда не е изравнена с подпорната стена под нея, междинната вертикална преграда е ефективно водонепроницаема.

.2

Горната палуба или друга палуба над нея са защитени от атмосферни влияния. Всички отвори в изложената на атмосферни влияния палуба имат защитни прегради с достатъчна височина и здравина и са снабдени с ефикасни средства за експедитивното им и херметическо затваряне. Според нуждите, за бързото оттичане на водата от откритата палуба при всички метеорологични условия се поставят отвори за изтичане, отворени перила и шпигати.

.3

В съществуващите кораби клас В отвореният край на въздухопроводите, завършващи в надстройка, са най-малко 1 м над водолинията, когато корабът се наклони под ъгъл от 15° или максималния ъгъл на наклон по време на междинните стадии на наводняване, определен с директно изчисляване, която от двете стойности е по-голяма. Алтернативно, всички въздушни тръби от резервоарите, различни от резервоарите за гориво, може да се изпразват от страните на надстройката. Разпоредбите на настоящата точка не засягат разпоредбите на действащата Международна конвенция за товарните водолинии.

.4

Средствата за затваряне на отворите за страничните люкове, подвижните мостове, багажните входове, както и другите средства за затваряне на отвори във външната обшивка, разположени над разделната линия, имат ефикасен дизайн и конструкция и са с достатъчна здравина по отношение пространствата, в които се монтират и местоположенията им спрямо най-ниското подразделение на товарната водолиния.

.5

За всички странични люкове, разположени в пространствата под първата палуба над горната палуба, се осигуряват ефикасни вътрешни капаци, разположени по такъв начин, при който могат лесно и ефективно да бъдат затворени и херметически обезопасени.

17   Затваряне вратите на товарното помещение (Правило 20-1)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Следните врати, разположени над разделната линия, се затварят и заключват преди корабът да отпътува, и остават затворени и заключени до следващото закотвяне на кораба:

.1

врати на товарното отделение в корпуса или на границите с допълнителни надстройки;

.2

предни козирки, разположени в съответствие с точка .1.1;

.3

врати на товарното помещение към първата носова непроницаема преграда;

.4

херметическите рампи, съставляващи алтернативен начин за затваряне на тези, посочени в точки от .1.1 до .1.3 включително. При условие че дадена врата не може да бъде отворена или затворена, докато корабът е на котва, такава врата може да бъде отворена или оставена отворена, когато корабът се приближава или вдига котва, но само доколкото това е необходимо, за да се даде възможност вратата да се отвори незабавно. При всички случаи вътрешната носова врата се държи затворена.

.2

Независимо от изискванията на точки .1.1 и .1.4, администрацията на държавата на флага може да разреши определени врати да бъдат отваряни по решение на капитана на кораба, ако това е необходимо за работата на кораба или за качването или слизането на пътници, когато корабът е безопасно закотвен и при условие, че не се застрашава безопасността на кораба.

.3

Капитанът на кораба гарантира прилагането на ефективната система за контрол и отчет на затварянето и отварянето на вратите, посочена в точка .1.

.4

Преди отпътуване на кораба капитанът гарантира, че в корабния дневник, според изискванията на правило 22, се вписват часът на последното затваряне на вратите, посочени в тоука .1, и часът на всяко отваряне на определени врати в съответствие с точка .2.

17-1   Водонепроницаемост от ро-ро палубата (горна палуба) към помещенията под нея (Правило 20-2)

НОВИ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D ТИП РО-РО:

.1.1

при спазване изискванията на точки .1.2 и .1.3 всички достъпи до помещенията под горната палуба имат най-ниска точка, която не е по-малко от 2,5 м над горната палуба;

.1.2

когато монтираните рампи за превозните средства дават достъп до помещенията под горната палуба, техните отвори могат да се затварят херметически, за да се предотврати проникване на вода надолу, което се сигнализира и индикира на щурманския мостик;

.1.3

администрацията на държавата на флага може да разреши инсталирането на определен достъп до помещенията под горната палуба, при условие че такъв е необходим за основната работа на кораба, т.е. преместване на машини и запаси, когато този проход е обезопасен за водонепроницаемост и е подсигурен със сигнализация и индикация на щурманския мостик;

.1.4

достъпите, определени в точки .1.2 и .1.3, се затварят, преди корабът да вдигне котва за отплаване, и остават затворени до следващото пускане на котва; и

.1.5

капитанът на кораба гарантира прилагането на ефективната система за контрол и отчет на затварянето и отварянето на вратите, посочена в точки .1.2 и .1.3, и

.1.6

преди отпътуване на кораба капитанът гарантира, че в корабния дневник, според изискванията на правило II-1/Б/22, се вписва часът на последното затваряне на проходите, посочени в точки .1.2 и .1.3;

.1.7

новите ро-ро пътнически кораби клас С, които са по-къси от 40 м, и новите ро-ро пътнически кораби клас D, вместо да отговарят на изискванията на точки .1.1 до .1.6, могат да отговарят на тоуки .2.1 до .2.4, при условие че височината на защитните прегради и праговете са най-малко 600 мм при откритите багажни ро-ро палуби и най-малко 380 мм при вътрешните багажни ро-ро палуби.

СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В:

.2.1

Всички достъпи от ро-ро палубата, които водят до пространствата под горната палуба са защитени от атмосферни влияния и се подсигурят средства на щурманския мостик, които показват дали този достъп е отворен или затворен;

.2.2

всички такива достъпи се затварят преди вдигането на котва на кораба и оставят затворени до следващото пускане на котва;

.2.3

независимо от изискванията на точка .2.2, администрацията на държавата на флага може да разреши някои от достъпите да останат отворени по време на пътуването, но само за периода, необходим да се премине през тях и при нужда за основното функциониране на кораба; и

.2.4

изискванията на точка .2.1 се прилагат не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата, посочена в параграф 1 на член 14 от настоящата директива.

17-2   Достъп до ро-ро палубите (Правило 20-3)

ВСИЧКИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ:

Капитанът на кораба или определен офицер гарантират, че без изричното разрешение на капитана на кораба или на определения офицер не се допускат пътници до вътрешната ро-ро палуба, когато корабът е на път.

17-3   Затваряне на вертикалните прегради на ро-ро палубата (Правило 20-4)

НОВИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всички напречни и надлъжни вертикални прегради, които са предвидени като ефективно средство за ограничаване на морската вода, стичаща се в ро-ро палубата, се поставят и монтират на мястото им преди отпътуване на кораба и остават монтирани на място до следващото пускане на котва на кораба.

.2

Независимо от изискванията по точка .1, администрацията на държавата на флага може да разреши достъпите до вертикалните прегради по време на пътуването да се отворят, но само за период, достатъчен, за да позволи преминаването през тях и, ако това е необходимо, за основното функциониране на кораба.

18   Информация за устойчивостта (Правило 22)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

След построяването му всеки пътнически кораб се накланя и се изпитва за устойчивост. На капитана на кораба се предоставя такава информация, каквато администрацията на държавата на флага преценява за необходима, за да му даде възможност чрез бързи и опростени действия да придобие точна представа за устойчивостта на кораба при различни условия на работа.

.2

Когато са извършени каквито и да са промени в кораба, които практически променят информацията за устойчивостта му, която се предоставя на капитана, се предоставя информация и за извършените промени относно устойчивостта. При необходимост, корабът се наклонява още веднъж.

.3

В периодични интервали, непревишаващи пет години, се извършват проверки за лекотата за установяване на промени във водоизместимостта на кораба без товар и надлъжния център на тежестта. Корабът се наклонява всеки път, когато спрямо одобрената информация за устойчивостта се установи или предполага отклонение във водоизместимостта без товар, превишаващо 2 %, или отклонение от надлъжния център на тежестта, превишаващо 1 % от дължината на кораба.

.4

Администрацията на държавата на флага може да разреши на определен кораб да бъде освободен от изпитването за наклоняване, ако са на разположение основните данни за устойчивост при изпитването за наклоняване на идентичен кораб и се докаже пред администрацията на държавата на флага, че такива основни данни предоставят надеждна информация за устойчивост на кораба, който е освободен от изпитването.

19   Планове за контрол на повредите (Правило 23)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Планове, които ясно показват границите на непромокаемите отделения, отворите в тях, заедно със средствата за затварянето им и местоположението на средствата за тяхното управление и организацията за коригиране на наклоняване, причинено от наводняване, са на постоянно разположение на дежурния корабен офицер. В допълнение се оставят листовки с горепосочената информация на разположение на офицерите на кораба.

20   Непроницаемост на корпуса и надстройката, защита от повреди и контрола върху тях (Правило 23-2)

Настоящото правило се прилага по отношение на всички ро-ро пътнически кораби с изключение, че точка .2 по отношение на съществуващите кораби се прилага не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата, посочена в член 14, параграф 1 от настоящата директива.

.1

На щурманския мостик се поставят предупредителни индикатори за вратите на корпуса, за вратите на товарните помещения и за други съоръжения за затваряне, които, ако се оставят отворени или не добре обезопасени, биха могли да причинят наводняване в дадена специална категория пространство или ро-ро товарно пространство. Системата за предупреждение се проектира на принципа за надеждност (специализирана система за осигуряване срещу преустановяване на действието поради повреда на отделни елементи) и посредством визуални сигнализации показва дали вратата е изцяло затворена или дали някои от частите на системите за безопасност не са на място и изцяло заключени, а посредством звукови сигнализации — дали вратата или затварящите съоръжения са се отворили или дали системите за безопасност са несигурни. Индикаторният панел на щурманския мостик е оборудван с функция за избор на режим „плаване пристанище/море“, който е така проектиран, че звуковата сигнализация се задейства от щурманския мостик, ако корабът напусне пристанището с незатворени носови врати, вътрешни врати, неприбрана рампа на кърмата или други врати в корпуса на кораба, или ако някои други механизми за затваряне не са в правилно положение. Енергийният източник на предупредителната система е независим от енергийния източника за задвижване и обезопасяване на вратите. Предупредителните системи, които са одобрени от администрацията на държавата на флага, инсталирани на борда на съществуващите кораби, не е необходимо да се подменят.

.2

Следва да се осигури наблюдение с камери и система за откриване на водни течове за предупреждаване на щурманския мостик и пункта за управление на машинното отделение за всеки теч през вътрешните и външни носови врати, вратите на кърмата и през които и да е други врати на корпуса, който би могъл да причини наводняване на специалните категории пространства и на товарните ро-ро пространства.

.3

Специалните категории пространства и товарните ро-ро пространства се обхождат постоянно или се следят с ефикасни средства, като телевизионно наблюдение, така че да се установи всяко движение на превозни средства при неблагоприятни метеорологични условия и всеки неразрешен достъп от страна на пътниците още по време на движение на кораба.

.4

Документираните работни процедури по затваряне и обезопасяване на всички врати на корпуса, вратите на товарните помещение и на останалите съоръжения за затваряне, които, ако са оставени отворени или ненадеждно обезопасени, биха причинили наводняване на специалната категория помещения или на ро-ро помещението, се пазят на борда и се изпращат по предназначение.

21   Маркиране, периодична работа и проверка на непроницаемите врати и др. (Правило 24)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Тренировки за работа с непромокаемите врати, страничните люкове и затварящите механизми на шпигатите се провеждат ежеседмично.

.2

Всички защитени от атмосферни влияния врати в основните напречни вертикални прегради, използване в открито море, се задействат ежедневно.

.3

Непроницаемите врати и всички механизми и индикатори, свързани с тях, всички клапани, чието затваряне е необходимо, за да стане дадено отделение водонепропускливо, и всички клапани, чиято работа е необходима за контролиране на взаимовръзките при повреда, се проверяват периодично в открито море най-малко веднъж седмично.

.4

Такива клапани, врати и механизми се маркират подходящо, за да се гарантиратправилното им използване за осигуряване на максимална безопасност.

22   Вписвания в корабния дневник (Правило 25)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Окачените врати, подвижните платформи, страничните люкове, подвижните мостове и товарните входове, както и останалите отвори, които са обект на настоящите наредби, се държат затворени по време на плаване и се затварят, преди корабът да напусне пристанището. Часът на затваряне и часът на отваряне (когато се разрешава от настоящите правила) се записва в корабния дневник.

.2

Всички тренировки и упражнения съгласно правило 21 се вписват в корабния дневник с изрична забележка за всички дефекти, които може да бъдат открити.

23   Платформи за повдигане на автомобили и рампи

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

На кораби, оборудвани с окачени палуби за пренос на пътнически превозни средства, конструирането, монтирането и работата се осъществяват в съответствие с мерките, определени от администрацията на държавата на флага. По отношение на конструкцията се прилагат съответните правила на призната организация.

24   Перила

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА И СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.

.1

При откритите палуби, до които на пътниците е разрешен достъп и където липсва фалшборд с необходимата височина, перилата са с височина минимум 1 100 мм над палубата и с дизайн и конструкция, които не позволяват пътниците да ги изкачват и да паднат от палубата по невнимание.

.2

Стълбите и площадките на тези външни палуби се подсигуряват с перила, които имат равностойна конструкция.

ЧАСТ В

ДВИГАТЕЛИ

1   Общи изисквания (Правило 26)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Двигателите, котлите и другите съдове под налягане, съответните тръбопроводни системи и принадлежности се инсталират и предпазват по начин, при който се намалява до минимум всякаква опасност за пътниците на борда, като се вземат предвид и движещите се части, горещите повърхности и всякакви други опасности.

.2

Осигуряват се средства за поддържане или възстановяване на нормалното функциониране на двигателния механизъм дори в случай, че единият от основните спомагателни механизми откаже.

.3

Осигуряват се механизми за включване на двигателя без външна намеса или помощ.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В И С:

.4

Основният задвижващ механизъм и спомагателните механизми, необходими за задвижването и безопасността на кораба, при инсталирането им на кораба са конструирани по начин така, че да работят, когато корабът е в изправено състояние или когато е наклонен под ъгъл включително 15° към всяка от страните при статични условия и 22,5° при динамични условия (клатене) към всяка от страните и едновременно динамично наклоняване (надлъжно клатене) 7,5° към носа или кърмата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.5

В случай на авария се осигуряват механизми за спиране на двигателния механизъм и витлото от съответните места извън машинното отделение (пункта за управление на машинното отделение, напр. от откритата палуба или от кабината на щурвала.

КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА И СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.6

Местоположението и схемата на вентилационните тръби на работните резервоари за горивото, утаителя и резервоарите за смазочно масло в случай на повреда във вентилационната тръба, няма да причинят опасност от директно навлизане на морска или дъждовна вода. На всеки кораб се осигуряват два работни резервоара за гориво за всеки тип гориво, които се използват на борда, необходими за задвижващите и животоподдържащите системи на кораба, или други еквивалентни системи с капацитет за най-малко 8 часа за кораби клас В и най-малко 4 часа за кораби клас С и D при максимална норма на задвижващия механизъм и нормално работно натоварване на генератора за открито море.

2   Двигатели с вътрешно горене (Правило 27)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Двигателите с вътрешно горене с диаметър на цилиндъра от 200 мм или картер с обем от 0,6 м3 и повече, се осигуряват с предпазен клапан за освобождаване на картера от подходящ вид за съответния обем за освобождаване. Предпазните клапани се поставят по начин или се оборудват със средства, които гарантират освобождаването да се извършва по начин, при който да се сведе до минимум вероятността от нараняване на персонала.

3   Приспособления за изпомпване вода от трюма (Правило 21)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1.1

Осигурява се ефективна система за изпомпване на водата от трюма, която да изпомпва и отводнява всяко непромокаемо отделение, различно от пространството, използвано за постоянно съхранение на питейна вода, воден баласт, гориво или горивен товар и течности, за които са предвидени други ефективни средства за изпомпване, съобразени с всички условия. Осигуряват се ефективни средства за отводняване на изолационните трюмове.

.1.2

Санитарните, баластните и помпите с общо предназначение могат да се считат за самостоятелни приспособления за изпомпване на вода, ако на тях са монтирани необходимите инсталации за свързване към системата за изпомпване на водата.

.1.3

Всички тръби за изпомпване на вода от трюма, използвани в или под резервоарите за съхраняване на гориво или в помещенията с котлите или машинните отделения, включително помещенията, в които са горивните утаители или отделенията за изпомпване на гориво, са изработени от стомана или от друг подходящ материал.

.1.4

Системата за изпомпване на вода от трюма и на системата за изпомпване на баластната вода е разположена така, че да предотвратява възможността вода от морето и от баластните помещения да преминава към товарното и машинното помещения или от едно помещение към друго. Предвиждат се мерки, които предотвратяват наводнения по невнимание от морето в дълбоките резервоари, които имат помпени и баластни връзки, когато са пълни с товар или когато се отводняват посредством приспособлението за изпомпване на вода и в същото време съдържат баластна вода.

.1.5

Всички разпределителни кутии и ръчно управляеми клапани, отнасящи се до изпомпващите се системи, са леснодостъпни при нормални работни условия.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

Осигурява се отводняването на затворените товарни отделения, разположени на горната палуба.

.1.6.1

Когато запасната височина до горната палуба е такава, че краят на палубата се наводнява, когато корабът се наклони повече от 5°, отводняването се извършва с необходимия брой шпигати с подходящ размер, разположени в съответствие с изискванията на правило 15, които директно отводняват отвъд борда.

.1.6.2

Когато запасната височина е такава, че краят на горната палуба се наводнява, когато корабът се наклони 5° или по-малко, отводняването на затворените товарни отделения на горната палуба се отвежда до подходящо помещение или помещения със съответния капацитет, които имат сигнализация за високо равнище на водата и са осигурени с подходящи механизми за отводняване зад борда. В допълнение следва да се подсигури, че:

.1

броят, размерът и разположението на шпигатите предотвратяват ненужното събиране на свободна вода;

.2

помпените съоръжения по настоящото правило са съобразени с изискванията за противопожарната стационарна система за пръскане на вода под налягане;

.3

водата, замърсена с петрол или с други опасни вещества, не се оттича към машинните отделения или другите пространства, където може да има източници на запалване; и

.4

когато затвореното товарно помещение е защитено чрез система за потушаване на пожар, използваща въглероден двуокис, палубните шпигати се оборудват със средства, които предотвратяват изпускането на инертен газ.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D:

.1.6.3

Дренажът от ро-ро палубите и палубите с автомобили има капацитета, необходим за шпигатите, дренажните отвори и т.н., на десния и левия борд да се справят с количеството вода, идваща от дренчера и противопожарните помпи, като се отчитат наклонът и разпределението на товара на кораба.

.1.6.4

Когато има инсталирани пръскащи инсталации и хидранти, общите помещения за пътниците и екипажа са оборудвани с необходимия брой шпигати, които имат нужния капацитет за количеството вода, идваща от пожарогасителните пръскачки, разположени в помещенията, и от два противопожарни шланга с дюзи. Шпигатите са разположени на най-ефикасните места, т.е. във всеки ъгъл.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.2.1   Системата за изпомпване вода от трюма по точка .1.2 може да работи при всички практически условия след повреда, независимо от това дали корабът е изправен или наклонен. За тази цел, навсякъде се поставят странични смукателни помпи, с изключение в тесните помещения в края на кораба, където само една лопатка е достатъчна. Може да се налага поставянето на допълнителни лопатки в помещенията с особена форма. Осигурява се система, посредством която водата в помещенията сама да може да се източва към смукателните тръби на лопатките.

.2.2   Когато е възможно, електрическите помпи за вода в трюма се поставят в отделни защитени от атмосферни влияния отделения и се разпределят или разполагат по начин, при който помещенията няма да бъдат наводнени при една и съща повреда. Ако основният задвижващ механизъм, спомагателният механизъм и котлите са разположени в две или повече защитени от атмосферни влияния помещения, помпите на разположение за изпомпване вода от трюма се разпределят възможно най-отдалечени една от друга в тези помещения.

.2.3   С изключение на допълнителните помпи, които могат да се осигуряват единствено за помещенията на носа, всяка помпа, необходима за трюма, се разполага по начин, по който може да изсмуква вода от всяко помещение, което бъде отводнено, съгласно точка .1.1.

.2.4   Всяка електрическа помпа за вода в трюма изпомпва водата през указаната основна тръба в трюма при дебит, не по-малък от 2 м/сек. Самостоятелните електрически помпи се разполагат в машинните отделения, откъдето директно изпомпват вода, но не могат да се поставят повече от две такива помпи в едно помещение. Където са поставени две или повече такива смукателни помпи, има най-малко по една от всяка страна на кораба. Директните смукателни помпи се разполагат според нуждите, а тези в машинното отделение са с диаметър, не по-малък от този, който се изисква за основното помпено съоръжение на трюма.

.2.5   В допълнение на помпата или помпите за директно изпомпване от трюма по точка .2.4, най-мощната налична самостоятелна електрическа помпа за директно изпомпване се свързва директно с дренажното равнище на машинното отделение посредством аварийна смукателна помпа в трюма; смукателната помпа има същия диаметър като основния смукателния отвор на използваните помпи.

.2.6   Шпинделите на смукателните отвори и клапаните за директно всмукване са удължени над площадката на машинното отделение.

.2.7   Всички тръбопроводни системи за изпомпване от трюма към помпите са независими от другите тръби.

.2.8   Диаметърът D на основната тръбопроводна система на смукателна помпа, както и на разклоненията, се изчислява по формулата, представена по-долу. Действителният вътрешен диаметър обаче, може да се закръгли до най-близката стандартна големина, приемлива за администрацията на държавата на флага: за основната тръба за изсмукване от трюма:

Formula;

за разклоненията на тръбите за изсмукване от трюма между колекторните кутии и помпите:

Formula

където:


d

е вътрешният диаметър на основната помпа (в мм)

L и B

са дължината и ширината на кораба (в м)

L1

е височината на отделението, и

D

е профилната дълбочина на кораба до горната палуба (в м), при условие че на кораб със затворено товарно помещение на горната палуба с вътрешен дренаж, съгласно изискванията на точка .1.6.2, и което се простира по пълната дължина на кораба, D се измерва до следващата палуба над горната палуба. Когато затворените товарни помещения покриват по-малка дължина, D се приема за профилната дълбочина до горната палуба плюс l h/L, където l и h са общата дължина и височина на съответните затворени товарни помещения.

.2.9   Помещението, което се обслужва от смукателната тръба на помпата за обезводняване на трюма, не може да се наводни в случай на прекъсване или повреждане от удар или триене в друго помещение. За тази цел, когато тръбата е разположена някъде отстрани на кораба на разстояние, по-малко от една пета от ширината на кораба (измерено под прави ъгли към централната линия на равнището на най-дълбокото подразделение на товарната водолиния), или се намира в канал на кила, се поставя възвратен клапан на тръбата в отделението, където е отвореният ѝ край.

.2.10   Разпределителните кутии, крановете и клапаните, свързани със системата за изпомпване на трюма, се разполагат по начин, така че в случай на наводняване една от помпите да може да е действаща във всяко отделение; в допълнение, повреда в помпата или на тръбата ѝ, която я свързва към основното помпено съоръжение на трюма отвъд борда на линия, очертана на една пета от широчината на кораба, не може да извади помпената система на трюма извън строя. В случай, че е налице само една система от тръби, която е обща за всички помпи, клапаните, необходими за управляване на помпите на трюмовете, се управляват от горната палуба. Когато в допълнение на основната помпена система в трюма има аварийна помпена система, то тя е независима от основната помпена система и е инсталирана така, че да може помпата да работи във всяко отделение при условия на наводняване, така както е посочено в точка .2.1.; в такъв случай единствено клапаните, необходими за работата на аварийната система, е необходимо да бъдат в състояние да се управляват от пространството от горната палуба.

.2.11   Органите на всички кранове и клапани, посочени в точка .2.10, които могат да се управляват над горната палуба, са ясно отбелязани на работното им място дали са отворени или затворени.

4   Брой и видове помпи за изпомпване вода от трюма (Правило 21)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

до 250 пътници:

една основна помпа за двигателя и самостоятелна електрическа помпа, разположена и захранвана извън помещението, където се намират двигателите,

над 250 пътници:

една помпа за основния двигател и две самостоятелни електрически помпи, една от които е разположена и захранвана извън помещението, където се намират двигателите.

Помпата на основния двигател може да бъде заменена от една самостоятелна електрическа помпа.

Много малки отделения могат да се оттичат с преносими ръчни помпи.

5   Средства за движение назад (Правило 28)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Осигурява се достатъчна енергия за движение назад, която обезпечава надлежното управление на кораба при всички нормални условия.

.2

Доказва се възможността на двигателя да обърне посоката на теглителната сила на витлото в необходимото време и по този начин да спре кораба в рамките на разумно разстояние при максимална скорост напред.

.3

Времената за спиране, тръгване и за пропътуваните разстояния, които се отбелязват по време на изпитванията, заедно с резултатите от изпитванията за определяне възможността на корабите с няколко витла да плават и маневрират с едно или повече неработещи витла, остават на разположение на борда в разпореждане на капитана на кораба или определените членове на екипажа.

6   Рулево устройство (Правило 29)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всеки кораб се оборудва с едно ефективно главно и едно спомагателно рулево устройство. Главното рулево устройство и спомагателното рулево устройство се проектират по начин, при който отказът на единия от тях не води до отказ на другия.

.2

Главното рулево устройство и балерът на руля, ако има такъв:

.2.1

са изработени с необходимата здравина и могат да водят кораба с максимална скорост напред и са разположени по начин, при който не могат да бъдат повредени при максимална скорост назад;

.2.2

могат да извъртат руля от 35° в едната посока до 35° в другата посока при най-дълбокото газене на кораба и движение напред, при максимална работна скорост напред и, при същите условия, от 35° в която и да е посока до 30° в другата посока за не повече от 28 секунди;

.2.3

се задвижват, когато е необходимо, за да се спазват изискванията на точка .2.2.2, и при всички случаи, когато балерът на руля се изисква да е с диаметър над 120 мм от страната на румпела, в съответствие с изискванията на точка .2.2.1, с изключение, когато се усилва здравината му за плаване в лед.

.3

Ако е монтирано, спомагателното рулево устройство отговаря на следните условия:

.1

да бъде с необходимата здравина и да може да направлява кораба при скоростта на плаване, а в случай на авария да може бързо да се включва;

.2

да може да извърта руля от 15° в едната посока до 15° в другата посока за не повече от 60 секунди при най-дълбокото газене на кораба и движение напред при половината от максималната му работна скорост напред или 7 възела, която от двете стойности е по-голяма; и

.3

да се задвижва, когато това е необходимо, за да се спазват изискванията на точка .3.2, и, при всички случаи, когато балерът на руля е с диаметър над 230 мм от страната на румпела, с изключение, когато се усилва здравината му за плаване в лед.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.4

Захранващият блок на рулевото устройство:

.1

се рестартира автоматично, когато електрическото захранване се възстановява след авария в захранването; и

.2

може да се пусне в действие от щурманския мостик. В случай на прекъсване на електрозахранването към която и да е част от захранващия блок на рулевото устройство, на щурманския мостик се задейства визуална и звукова сигнализация.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.5

Когато основното рулево устройство се състои от два или повече идентични захранващи блока, не е необходимо да се инсталира спомагателно рулево устройство, при условие че:

.1

основното рулево устройство е в състояние да управлява руля според изискванията на точка .2.2 по времето, през което която и да е от захранваните части не работи;

.2

основното рулево устройство е конструирано така, че след отделна авария в тръбопроводната му система или в някой от захранващите блокове дефектът да може да се изолира по начин, при който се запазва управляването на кораба или то веднага се компенсира.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.6

Управлението на рулевото устройство е предназначено:

.1

за основното рулево устройство както на щурманския мостик, така и в рулевото отделение;

.2

когато основното рулево устройство е конструирано според изискванията на точка .4 с две отделни контролни системи, които се управляват от щурманския мостик. Това не изисква дублиране на кормилния рул или лост. Не е необходимо да се инсталира втора независима система, когато системата за контрол се състои от един хидравличен телемотор;

3.

за спомагателното рулево устройство в кормилното отделение и, ако е електрически задвижвано, може да се контролира от щурманския мостик и е независимо от системата за управление на основното рулево устройство.

.7

Всяка система за контрол на основно и спомагателно рулево устройство, която може да се управлява от щурманския мостик, отговаря на следните изисквания:

.1

ако е електрическа, има своя отделна верига, захранвана от електрическата верига на рулевото устройство от пункт в отделението на рулевото устройство или директно от събирателните шини на разпределителното табло, захранващи електрическата верига на рулевото устройство в точката, където разпределителното табло е най-близо до електрическата верига за захранване на рулевото устройство;

.2

в отделението на рулевото устройство се предвиждат средства за отделяне на всяка система за управление от рулевото устройство, който тя обслужва, от щурманския мостик;

.3

системата следва да е в състояние да може да се привежда в действие от щурманския мостик;

.4

в случай на авария в електрическото захранване на системата за управление, от щурманския мостик се задейства визуална и звукова сигнализация; и

.5

защита против късо съединение се осигурява за захранващите вериги за управление на рулевото устройство.

.8

Електрическите вериги и контролните системи на рулевото устройство, заедно със свързаните с тях компоненти, кабели и тръби, които се изискват по настоящото правило и по правило 7, са разделени, когато това е практически възможно, по тяхната дължина.

.9

Осигуряват се средства за комуникация между щурманския мостик и отделението с рулевото устройство, или друго алтернативно място за навигация.

.10

Разположението на балера/ите, разположен/и под съответен ъгъл, осигурява/т:

.1

когато основното рулево устройство се задейства с електроенергия, обозначение на щурманския мостик. Обозначението за ъгъла на наклона на балера е независимо от контролната система на рулевото устройство;

.2

да се забелязва в отделението на рулевото устройство.

.11

За хидравличното рулево устройство се предвижда следното:

.1

схеми за поддържане чистотата на хидравличната течност, отчитайки вида и конструкцията на хидравличната система;

.2

сигнализация за ниско равнище на опасност за всеки резервоар с хидравлична течност, която дава възможност за възможно най-нова индикация за изтичане на хидравлична течност. Подават се визуални и звукови сигнализации до щурманския мостик и до машинното отделение, където могат да бъдат възприети веднага; и

.3

стационарен резервоар с достатъчен капацитет за презареждане най-малко на една система за задвижване, включително резервоара, където основното рулево устройство е задължително да се задвижва с електрическа енергия. Резервоарът е постоянно свързан посредством тръбопроводи по начин, при който хидравличните системи лесно се презареждат от местоположението им в отделението на рулевото устройство, и е оборудван с обемен датчик.

.12

Отделенията на рулевото устройство са:

.1

леснодостъпни и, доколкото е възможно, отделени от машинните отделения; и

.2

оборудвани с подходящи средства за гарантиране работния достъп до рулевото устройство и контролните пунктове. Тези средства включват перила и решетки или други неплъзгащи се повърхности, които осигуряват подходящи работни условия в случай на изтичане на хидравлична течност.

7   Допълнителни изисквания за електрическото и електрохидравлично рулево устройство (Правило 30)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Средствата за обозначаване, че двигателите на електрическите и електрохидравличните рулеви устройства функционират, се инсталират на щурманския мостик и на подходящо място за управление на главното машинно отделение.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.2

Всяка електрическо или електрохидравлично рулево устройство, състоящо се от един или повече захранващи блока, се осигурява най-малко от две допълнителни вериги, захранвани директно от основното разпределително табло. Спомагателно електрическо или електрохидравлично рулево устройство към основното електрическо или електрохидравлично рулево устройство може да бъде свързано с една от веригите, захранваща това основно рулево устройство. Веригите, захранващи електрическото или електрохидравличното рулево устройство, притежават необходимия капацитет да захранват всички мотори, към които биха могли да бъдат едновременно свързвани и които може да се наложи да работят едновременно.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.3

Веригите и моторите на електрическите и електрохидравличните рулеви устройства се подсигуряват със защита против късо съединение, както и със сигнализация за токово претоварване. Защитата от електрически удар, включително срещу пусков ток, ако е предвидена такава, е за не по-малко от два пъти пълния ток на натоварване на защитения мотор или верига, и се регулира, за да позволява преминаването на необходимия пусков ток.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

Сигнализациите съгласно настоящата точка са едновременно звукови и визуални и се разполагат на видни места в основното машинно отделение или в контролната зала, откъдето основният механизъм обикновено се контролира, или както се изисква по правило 6 от част Д на настоящата глава.

.4

Когато спомагателното рулево устройство, което съгласно правило 6.3.3 следва да се захранва с енергия, не се захранва с електрическа енергия или се захранва от електрически източник, който е предназначен предимно за друга цел, основното рулево устройство може да се захранва само от една верига от основното разпределително табло. Когато такъв електрически двигател, предназначен предимно за други цели, е приспособен да захранва спомагателното рулево устройство, администрацията на държавата на флага може да отмени изискванията на точка .3, ако е удовлетворена от съществуващата защита, както и ако изискванията на правила 6.4.1 и .4.2, приложими по отношение на спомагателното рулево устройство, се спазват.

8   Вентилационна система в машинните отделения (Правило 35)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Машинните отделения от категория А се вентилират по начин, по който, при работа на двигателя или котлите в тях при пълна мощност при всякакви метеорологични условия, включително при лошо време, въздухът, който се подава в тези помещения, обезпечава сигурността и удобството на екипажа и работата на двигателя.

9   Връзка между щурманския мостик и машинното отделение (Правило 37)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

За предаване на нарежданията от щурманския мостик до машинното отделение или до контролната зала, откъдето скоростта и посоката на теглителната сила на витлото обикновено се контролират, се осигуряват най-малко две независими средства за комуникация: едното е машинен предавател, който осигурява визуална индикация за нарежданията и реакциите както в машинното отделение, така и на щурманския мостик. Подходящи средства за комуникация се осигуряват и на всяко друго място, от което може да бъде контролирана скоростта или посоката на теглителната сила на витлата.

10   Инженерна сигнализация (Правило 38)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

В контролното машинно отделение или на площадката за маневриране се осигурява инженерна сигнализация в зависимост от това, къде е по-подходящо, която следва ясно да се чува в инженерното помещение и/или на щурманския мостик, според нуждите.

11   Местоположение на аварийните инсталации (Правило 39)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Пред първата носова непроницаема преграда не се инсталират аварийните източници на електрическа енергия, противопожарните помпи, помпите за трюма, с изключение на тези, които специално обслужват пространствата пред първата носова непроницаема преграда и стационарната противопожарна система, предмет на глава II-2, както и другите аварийни инсталации, които са необходими за безопасността на кораба, с изключение на първата носова непроницаема преграда.

12   Органи за управление на двигателите (Правило 31)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

Главният и спомагателните двигатели, необходими за задвижване и за безопасността на кораба, са оборудвани с ефективни средства за управление и контрол.

.2

При дистанционно управление на задвижващия механизъм от щурманския мостик и когато машинните отделения са предназначени да бъдат обслужвани, се прилага следното:

.1

от щурманския мостик се контролират изцяло корабоплаването, включително и при маневриране, върху скоростта, посоката на теглителната сила и, ако е необходимо, върху тангажа на витлото;

.2

дистанционното управление за всяко независимо витло се упражнява от контролно устройство, което е проектирано и изградено да работи без необходимост от специално внимание към оперативните данни на механизма. От едно контролно устройство могат да се управляват няколко витла, които работят едновременно;

.3

основният задвижващ механизъм е оборудван с устройство за аварийно спиране от щурманския мостик, което е независимо от системата за управление на щурманския мостик;

.4

нарежданията от щурманския мостик към основния задвижващ механизъм се сигнализират съответно в главната зала за управление на машинното отделение или на площадката за извършване на маневри;

.5

дистанционно управление на машинното отделение е възможно само от едно място едновременно; от такива места, от които се разрешават взаимосвързани пунктове за управление. На всяко такова място има един индикатор, който сигнализира от къде се управлява задвижващият механизъм. Прехвърлянето на контрола между щурманския мостик и машинните отделения е възможно единствено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение. Тази система включва средствата за предотвратяване на значителни изменения в теглителната сила на витлото, когато се прехвърля управлението от едно място на друго;

.6

задвижващият механизъм може да се управлява от място, дори и в случай на отказ на която и да е част от системата за дистанционно управление;

.7

системата за дистанционно управление е проектирана да задейства аварийната сигнализация в случай на авария. Когато се упражнява локален контрол, се поддържа предварително зададената скорост и посока на теглителната сила на витлата;

.8

на щурманския мостик се поставят индикатори за:

.1

скоростта на витлото и посоката на ротация на витлата в случай на постоянно надлъжно люлеене на витлата;

.2

скоростта на витлото и положението на тангажа в случай на контролирано надлъжно люлеене на витлата;

.9

осигурява се сигнализация на щурманския мостик и в машинното отделение, която показва ниско пусково въздушно налягане, което се задава на такова равнище, което позволява по-нататъшния пуск на главния двигател. В случай че системата за дистанционно управление на двигателят е предназначена за автоматичен пуск, броят на неуспешните последователни автоматични пускови опити се намалява, за да се съхрани достатъчно пусково въздушно налягане за локално стартиране.

.3

Когато главният задвижващ механизъм и свързаните с него други механизми, включително източниците на основно електрическо захранване, са оборудвани с различни равнища на автоматичен и дистанционен контрол и са под постоянно ръчно управление от контролната зала, схемата и органите за управление са проектирани, оборудвани и инсталирани така, че функционирането на двигателя да бъде толкова безопасно и ефективно, както би било в случай на директен контрол; за целта се прилагат правила от II-1/Д/1 до II-1/Д/5, според случая. Специално внимание се обръща на защитата на такива помещения срещу пожар и наводняване.

.4

Като цяло, системите за автоматичен пуск, работа и контрол включват възможност за ръчна отмяна на автоматичното управление. Отказът на която и да е част от тези системи не може да попречи на използването на ръчен контрол.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5

Корабите отговарят на изискванията на точки от .1 до .4 със следните изменения:

.1

точка 1 се заменя със следното:

„1.

Главният и спомагателните двигатели, необходими за задвижване, контролиране и безопасност на кораба, са оборудвани с ефективни средства за управлението и контрола му. Всички системи за управление, необходими за задвижване, контрол и безопасност на кораба, са независими или проектирани по начин, при който отказ на една от системите не нарушава работата на друга система“.

.2

В първия и втория ред на точка 2 думите „и когато машинните отделения са предназначени да бъдат обслужвани“ се заличават.

.3

Първото изречение на точка .2.2 се заменя със следното:

„.2

контрол се упражнява от единично контролно устройство за всяко отделно витло, което работи автоматично с всички свързани механизми, включително, при необходимост, със средствата за предпазване от пренатоварване на задвижващия механизъм“.

.4

Точка 2.4 се заменя със следното:

„.4

маневрите на задвижващия механизъм, подавани от щурманския мостик, се обозначават съответно в главното машинно контролно отделение и на площадката за извършване на маневри“.

.5

В края на точка 2.6 се добавя ново изречение, както следва:

„Възможно е да се контролира спомагателният механизъм, необходим за задвижването и безопасността на кораба, при или близо до въпросния двигателен механизъм“; и

.6

точки .2.8, .2.8.1 и .2.8.2 се заменят със следното:

„.8

на щурманския мостик в главното машинно контролно отделение и на площадката за извършване на маневри се поставят индикатори за:

.8.1

скоростта на витлата и посоката на ротация на витлата в случай на постоянно надлъжно люлеене на витлата, и

.8.2

скоростта на витлата и стъпката на винта в случай на контролирано надлъжно люлеене на витлата.“

13   Парни тръбопроводни инсталации (Правило 33)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

Всеки парен тръбопровод и всички принадлежности, свързани към него, по които може да преминава пара, се проектират, изграждат и инсталират така, че да устоят на максималното работно натоварване, на което може да са подложени.

.2

Осигуряват се средства за оттичането на всеки парен тръбопровод, в който може да се предизвика действие на опасно водно налягане.

.3

В случай че през паропровода или принадлежността преминава пара от източник с по-високо налягане от това, за което е предназначена, се инсталира съответният редукционен вентил, предпазен вентил и манометър.

14   Системи за въздушно налягане (Правило 34)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

Осигуряват се средства за предотвратяване на свръхналягане във всички части на системите под въздушно налягане и там, където водните кожуси или обшивките на въздушните компресори и охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради теч в тях от частите, подложени на въздушно налягане. За всички системи се осигуряват подходящи средства за освобождаване на парата.

.2

Основните пускови въздушни средства на главните двигатели с вътрешно горене са подходящо защитени срещу ефекта на обратната дъга и вътрешна експлозия в пусковите въздухопроводи.

.3

Всички изпускателни тръби от пусковите въздушни компресори водят директно до пусковите въздухосъбирателни резервоари, а всички пускови тръби от въздухосъбирателните резервоари до главния и спомагателните двигатели са изцяло отделени от системата на изпускателните тръби.

.4

Следва максимално да се ограничи навлизането на масло в системите под въздушно налягане, както и да се осигурява оптималното оттичане от тях.

15   Защита срещу шума (Правило 36)  (3)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

Предприемат се мерки да се намали шумът от двигателите в машинните отделения до допустимите норми. В случай, че този шум не може да се намали в допустимите мерки, източникът на наднормения шум се изолира или отделя по подходящ начин или се осигурява способ за избягването му, когато помещението е обитаемо. Персоналът, който влиза в такива помещения, се екипира с шлемофони.

16   Асансьори

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D:

.1

Пътническите и товарни асансьори по отношение на размерите, конструкцията, капацитета за превоз на пътници и/или стоки, съответстват на изискванията, посочени от администрацията на държавата на флага за всеки отделен случай или за всяко едно съоръжение.

.2

Инсталационните схеми и инструкциите за поддръжка, включително разпоредбите за периодични прегледи, се одобряват от администрацията на държавата на флага, която проверява и одобрява съоръжението, преди то да бъде пуснато в експлоатация.

.3

Администрацията на държавата на флага, след като одобри съоръжението, издава удостоверение, което се съхранява на борда.

.4

Администрацията на държавата на флага може да разреши периодичните проверки да се извършват от експерт, одобрен от администрацията или от призната организация.

ЧАСТ Г

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

1   Общи изисквания (Правило 40)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Електрическите инсталации подсигуряват:

.1

всички спомагателни електрически дейности, необходими за поддържане кораба в нормални работни и жилищни условия без прибягване до аварийния източник на електрическа енергия;

.2

подаването на електрическата енергия, необходима за безопасността на кораба при различни аварийни ситуации; и

.3

безопасността на пътниците, екипажа и кораба срещу токови удари.

.2

Администрацията на държавата на флага предприема всички необходими мерки, за да осигури еднообразното въвеждане и прилагане на разпоредбата на настоящата част по отношение на електрическите инсталации (4).

2   Основен източник на електрическа енергия и осветление (Правило 41)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Новите кораби класове С и D, в които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните дейности, които са от основно значение за безопасността на кораба, както и новите и съществуващи кораби клас B, в които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните дейности, които са от основно значение за безопасността и задвижването на кораба, се подсигуряват с два или повече агрегати за такава енергия, за да могат да се извършват горепосочените дейности, когато един от агрегатите не функционира.

При новите кораби класове С и D с дължина по-малка от 24 м един от главните агрегати може да се пуска от главния задвижващ двигател при условие, че осигуряваната енергия е такава, която може да захранва гореспоменатите дейности, когато някой от другите агрегати не функционира.

.2.1   Основната електроосветителна система е конструирана така, че тези части от кораба, които обикновено са достъпни и се използват от пътниците или екипажа, се захранват от основния източник на електроенергия.

.2.2   Основната електроосветителна система е конструирана така, че при възникване на пожар или друга повреда в помещенията, съдържащи основния източник на електроенергия, съответното трансформаторно оборудване, ако има такова, главното разпределително табло и главният превключвател на осветлението, аварийната система за осветление по правило 3 да продължава да функционира.

.2.3   Аварийната електроосветителна система е така конструирана, че при възникване на пожар или друга повреда в помещенията, съдържащи авариен източник на електроенергия, съответното трансформаторно оборудване, ако има такова, аварийното разпределително табло и аварийният превключвател за осветлението, основната електрическа система за осветление по настоящото правило да продължава да функционира.

.3   Основното разпределително табло се разполага по такъв начин по отношение на основния генераторен агрегат, при който, доколкото е практически възможно, целостта на обикновеното електрическо захранване да бъде повлияно единствено от пожар или от друга повреда в помещението, където са инсталирани генераторният агрегат и разпределителното табло.

3   Авариен източник на електрическа енергия (Правило 42)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всеки кораб се оборудва със самозареждащ се авариен източник на електроенергия с аварийно разпределително табло, разположено над горната палуба, на леснодостъпно място, без допир с границите на машинните отделения от категория А или с отделенията, където е разположен основният източник на електрическа енергия или основното разпределително табло.

.2

Аварийният източник на електроенергия може да съставлява или акумулаторна батерия, която отговаря на изискванията на точка.5, без да се презарежда или да претърпява прекомерен спад в напрежението, или генератор, който отговаря на изискванията на точка .5, задвижван от механизъм с вътрешно горене със самостоятелно зареждане на гориво с точка на възпламеняване, не по-ниска от 43 °С, с автоматични пускови устройства за новите кораби и одобрени пускови устройства за съществуващите кораби и с временен източник за аварийна електрическа енергия в съответствие с точка .6, с изключение, когато на новите кораби от клас С и D с дължина, по-малка от 24 метра се инсталира, за конкретния консуматор и за срока, определен от тези правила, независим акумулаторен механизъм на подходящото място.

.3

Аварийният източник на електроенергия се разполага по начин, при който да може да работи ефективно при наклон на кораба от 22,5° и при надлъжен наклон на кораба от 10° от равен кил. Аварийният/те генераторен/ни агрегат/и е/са в състояние на готовност при всякакви вероятни студени условия, а при новите кораби — в състояние за автоматичен пуск.

.4

Аварийното разпределително табло е разположено практически възможно най-близо до аварийния източник на електроенергия.

.5

Аварийният източник на енергия съгласно точка .1:

.1

е в състояние да работи по принцип за срок от:

 

12 часа в кораби клас В (нови и съществуващи)

 

6 часа в кораби клас С (нови)

 

3 часа в кораби клас D (нови);

.2

в частност, да може едновременно да захранва консуматорите, както са определени в рамките на дейностите, посочени по-долу, според нуждите за класа на корабите за сроковете, определени по-горе:

а)

аварийната помпа в трюма и една от противопожарните помпи;

б)

аварийното осветление:

.1

на всеки сборен пункт или станция за качване на кораба, както и отстрани;

.2

по всички коридори, стълбища и изходи, водещи до сборния пункт или станциите за качване на кораба;

.3

в машинните отделения и на мястото, където е разположен аварийният генератор;

.4

в контролните станции, където се намира радио- и навигационното оборудване;

.5

според изискванията на правила II-2/Б/16.1.3.7 и II-2/Б/6.1.7;

.6

във всички складови помещения за противопожарна екипировка;

.7

при аварийната помпа в трюма и при една от противопожарните помпи, посочени в буква а) и при пусковия пункт на техните двигатели;

в)

навигационните светлини на кораба;

г)

1.

цялото оборудване за комуникация,

2.

общата сигнална система,

3.

противопожарна детекторна система,

4.

всички сигнали, необходими в случай на авария, ако се захранват с електричество от основните генератори на кораба;

д)

помпата за пожарогасителните пръскачки на кораба, ако има такава и ако работи с електричество; и

е)

дневната сигнална лампа на кораба, ако се захранва от основния източник на електроенергия на кораба;

.3

да бъде в състояние да захранва за период от половин час електрическите защитени от атмосферни влияния врати заедно със съответните вериги за контрол, обозначение и сигнализация.

.6

Временният източник на аварийна електроенергия, в съответствие с точка .2, се състои от акумулаторна батерия, разположена на подходящо място за използване в аварийна ситуация, която може да захранва, без да е необходимо да се презарежда или без да претърпява прекомерен спад в напрежението за половин час:

а)

осветлението по точка .2, буква б), 1 от настоящото правило,

б)

непроницаемите врати по точки .7.2 и .7.3 на правило II-1/Б/13, но не е необходимо по всички от тях едновременно, освен ако е предвиден независим временен източник на запасна енергия, и

в)

веригите за контрол, обозначение и сигнализация по точка .7.2 на правило II-1/Б/13.

.7   НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Когато е необходима електрическа енергия, за да се възстанови задвижването на кораба, мощността е достатъчна, за да се възстанови задвижването на кораба във връзка с другите механизми, според случая, от мъртво състояние на кораба до 30 минути след прекъсване на електрозахранването.

4   Спомагателно аварийно осветление за ро-ро кораби (Правило 42-1)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

В допълнение към аварийното осветление по правило II-1/Г/3.5.2., буква б), за всеки кораб с ро-ро товарни помещения или специална категория помещения:

.1

всички общи пътнически помещения и коридори се подсигуряват със спомагателно електрическо осветление, което може да работи най-малко три часа, когато всички други източници на електроенергия са отказали и при всяко наклонено състояние. Осветлението се инсталира, така че достъпът до аварийните средствата да се вижда лесно. Източникът на енергия за аварийното осветление се състои от акумулаторни батерии, разположени в осветените отделения, и се зарежда постоянно, когато това е възможно, от аварийното разпределително табло. Алтернативно, администрацията на държавата на флага може да разреши всякакво друго средство за осветление, което притежава най-малко същите възможности. При аварийното осветление всеки отказ на лампата следва веднага да стане виден. Всяка инсталирана акумулаторна батерия се сменя периодично в зависимост от конкретната продължителност на действието ѝ в условията на заобикалящата я околна среда; и

.2

освен в случаите, когато е осигурено спомагателно аварийно осветление, в съответствие с изискванията на точка .1, във всеки коридор в помещенията на екипажа, във всяко помещение за отдих и във всяко работно помещение, в което обикновено има хора, се поставя преносима лампа с презареждаща се батерия.

5   Предпазни мерки срещу токов удар, пожар и други рискове от електрически характер (Правило 45)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Незащитените метални части на електрическото оборудване или съоръженията, които не се захранват с електрическа енергия, но които при авария биха могли да бъдат захранвани, се заземяват, освен ако оборудването или съоръженията са:

.1

захранвани с напрежение, което не надвишава 50 V прав ток или 50 V средна квадратна стойност на корен между проводниците; за получаването на това напрежение не могат да се използват автотрансформатори; или

.2

захранвани с напрежение, което не надвишава 250 V от обезопасени изолиращи трансформатори, захранващи само едно консумиращо устройство; или

.3

произведени в съответствие с принципа за двойната изолация.

.2

Всички електрически апаратури се произвеждат и инсталират така, че да не причиняват повреди, когато се транспортират или допират при нормални условия на експлоатация.

.3

Обезопасяват се страните, задната част и, при необходимост, предната част на разпределителните табла. Откритите заземени части със заземяващо напрежение над това, определено в .1.1, не се инсталират в предната част на тези разпределителни табла. При необходимост се използват пластири или решетки в предната и в задната част на разпределителното табло.

.4

Незаземените разпределителни системи се оборудват с устройство, контролиращо равнището на заземяващата изолация, което издава звукова или визуална сигнализация при недопустими ниски стойности на изолация.

.5.1

Всички метални обшивки и предпазни обвивки на кабелите са прави и заземени.

.5.2

Всички електрически кабели и инсталации, външни за оборудването, са най-малко от противопожарен тип и се инсталират по начин, при който да не се нарушават техните противопожарни свойства. При необходимост, за дадена инсталация администрацията на държавата на флага може да разреши използването на специален вид кабели, като радиочестотни кабели, които не съответстват на горепосоченото.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.5.3

Кабелите и електрическата мрежа, осигуряващи основната или аварийна електроенергия, осветлението, вътрешните комуникации или сигнали следва, доколкото е възможно, да не преминават през камбузите, пералните, машинните отделения от категория А и обшивки и другите огнеопасни помещения. В новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби кабелите за аварийната сигнализация и високоговорителната уредба, инсталирани на или след датата, определена в член 14, параграф 1 от настоящата директива, се одобряват от администрацията на държавата на флага, като се взимат предвид препоръките на ММО. Кабелите, свързващи пожарните помпи с аварийното разпределително табло, са огнеупорни, ако преминават през високо пожароопасни помещения. Когато това е практически възможно, такива кабели се разполагат така, че да предотвратят възможността да бъдат повредени вследствие висока температура на вертикалните прегради, която може да се предизвика от пожар в съседно помещение.

.6

Кабелите и електрическата мрежа се инсталират и поддържат по начин, при който се избягва прегряването им или други повреди. Връзките и съединенията на всички проводници са изработени така, че да запазват първоначалната си електрическа и механична противопожарна защита и, когато е необходимо, огнеупорност.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.7.1

Всяка отделна верига е защитена срещу късо съединение и срещу претоварване, с изключение на случаите, разрешени в правила II-1/В/6 и II-1/В/7.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.7.2

Разположението на осветителните тела е такова, че да не предизвиква повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и електрическата мрежа, или прекалено нагорещяване на заобикалящия материал.

.8.1

Акумулаторните батерии се поставят в подходящи корпуси, а помещенията, в които предимно се ползват, са правилно конструирани и добре вентилирани.

.8.2

В тези помещения не се разрешава електрическо или друго оборудване, което би могло да бъде източник на възпламеняване на горими изпарения.

.9

Системите за разпределение се разполагат по начин, при който всяка главна вертикална зона, определена в правило II-2/А/2.9, да не може да пречи на работата за осигуряване безопасността на всяка друга такава зона. Това изискване се счита, че е спазено, ако основната и аварийната захранващи линии, преминаващи през всяка такава зона, са отделени както вертикално, така и хоризонтално, колкото е възможно повече.

ЧАСТ Д

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЕРИОДИЧНО ОБСЛУЖВАНИТЕ МАШИННИ ОТДЕЛЕНИЯ

Особена проверка (Правило 54)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Всички нови кораби класове В, С и D и съществуващите кораби клас В се взимат под специално внимание от страна на администрацията на държавата на флага с оглед дали техните машинни отделения могат периодически да се оставят необслужвани и ако е така, дали към настоящите изисквания са необходими допълнителни изисквания за гарантиране на същото равнище на сигурност, каквото обикновено се оказва на обслужваните машинни отделения.

1   Общи изисквания (Правило 46)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Предвидените мерки гарантират, че безопасността на кораба при всякакви условия на корабоплаване, включително при маневриране, е като тази на кораб, на който машинните отделения са обслужвани.

.2

Предприемат се мерки за гарантиране на надеждното функциониране на оборудването и за задоволителната организация на редовните инспекции и рутинни проверки, които гарантират постоянното правилно функциониране.

.3

Всеки кораб се снабдява с документи, доказващи неговата годност за работата на периодично необслужваните машинни отделения.

2   Противопожарни мерки (Правило 47)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

Осигуряват се средства за установяване и сигнализиране във възможно най-ранен стадий на пожар:

.1

в обсадните тръби на нагревателя за въздух и за изпускане на пара (вентилационни тръби); и

.2

в изпускателните въздушни джобове на цилиндъра на задвижващия механизъм, освен когато се счита, че за конкретния случай това не е необходимо.

.2

Двигателите с вътрешно горене с 2 250 kW и повече или тези с цилиндри с диаметър от повече от 300 мм се оборудват с детектори за горивно оросяване на картера или с датчици за температурата на лагерите на двигателите или с други подобни приспособления.

3   Защита срещу наводняване (Правило 48)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Помпите в трюма на кораба в периодично необслужваните машинни отделения се разполагат и контролират по начин, по който акумулирането на течности се установява под нормален ъгъл на уравновесяване и наклон, и имат достатъчен капацитет лесно да побират обичайния дренаж по време на периода на необслужване.

.2

Когато помпите в трюма на кораба са с автоматичен пуск, се предвиждат средства за сигнализиране кога притокът на течност е по-голям от капацитета на помпата или дали помпата се включва по-често, отколкото е нормално да се очаква. В тези случаи в трюмовете могат да се допускат помпи с по-малък капацитет, за да покрият определен разумен период от време. Когато са инсталирани автоматично контролирани помпи в трюма на кораба, специално внимание се обръща на изискванията за предотвратяване на замърсяване с гориво.

.3

Контролните команди на всеки всмукателен клапан, изпускателен клапан под водолинията или на впръскваща инжекционна система на трюма се разполагат по начин, при който да позволяват необходимото време за работа в случай на наводняване на помещението, като се предвиди времето, необходимо за достигане и осъществяване на тези команди. Предвиждат се устройства активиране на командите, разположени над равнището, до което помещението може да бъде наводнено, когато корабът е с пълен товарен капацитет.

4   Управление на задвижващия механизъм от щурманския мостик (Правило 49)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1

От щурманския мостик се осигурява пълен контрол при всички условия на корабоплаване, включително и при маневриране, върху скоростта, посоката на теглителната сила и, ако е необходимо, върху тангажа на витлото.

.1

Дистанционното управление се осъществява от отделно устройство за управление за всяко отделно витло с автоматично задвижване на всички свързани дейности, включително, когато това е необходимо, средства за предотвратяване претоварването на двигателния механизъм.

.2

Основният задвижващ механизъм е оборудван с устройство за аварийно спиране от щурманския мостик, което е независимо от системата за управление на щурманския мостик.

.2

Маневрирането от щурманския мостик към задвижващия механизъм се сигнализира съответно в главната зала за управление на двигателя или в станцията за управление на задвижващия механизъм, според случая.

.3

Дистанционното управление на машинното отделение е възможно само от едно място едновременно; от такива места, от които се разрешават взаимосвързани контролни устройства. На всяко такова място се разполага индикатор, който сигнализира от къде се управлява задвижващия механизъм. Прехвърлянето на контрола между щурманския мостик и машинните отделения е възможно единствено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение. Системата включва средства за предотвратяване на значителни изменения в теглителната сила на витлото, когато се прехвърля управлението от едно място на друго.

.4

Всички механизми, необходими за безопасната експлоатация на кораба, могат да се управляват от място дори и в случай на отказ на която и да е част от системите за автоматичен или дистанционен контрол.

.5

Системата за дистанционно автоматично управление е проектирана да задейства аварийната сигнализация в случай на авария. Ако е практически подходящо, когато се упражнява локален контрол, се поддържа предварително зададената скорост и посока на теглителната сила на витлата.

.6

На щурманския мост се монтират индикатори за:

.1

скоростта на витлото и посоката на ротация на витлата в случай на постоянно надлъжно люлеене на витлата; или

.2

скоростта на витлото и положението на тангажа в случай на контролирано надлъжно люлеене на витлата.

.7

Броят на неуспешните последователни автоматични пускови опити се намалява, за да се съхрани достатъчно пусково въздушно налягане. Осигурява се сигнализация, която показва ниско пусково въздушно налягане на равнище, което все още позволява стартиране на работата на задвижващия механизъм.

5   Комуникации (Правило 50)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАС С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

Осигуряват се надеждни средства за устна комуникация между главната зала за управление на двигателя или станцията за управление на задвижващия механизъм, според случая, щурманския мостик и помещенията на инженерите.

6   Система за аварийна сигнализация (Правило 51)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Осигурява се система за сигнализация, показваща всяка повреда, изискваща внимание, и която:

.1

може да издава звуков сигнал в главната зала за управление на двигателя или в станцията за управление на задвижващия механизъм и визуално да показва всяко отделно значение на сигнализацията на подходящо място;

.2

има връзка с общите помещения на инженерите и с каютите на всеки инженер посредством ключ за селективно превключване, който гарантира връзка с най-малко една от каютите. Допускат се и алтернативи, но само когато те са равностойни;

.3

активира визуална и звукова сигнализация при щурманския мостик при всяка ситуация, която изисква действие или внимание от страна на вахтения офицер;

4.

при необходимост е проектирана на принципа на надеждност, и

.5

активира инженерната сигнализация, която се изисква по правило II-1/В/10, в случай че някоя от сигнализациите не бъде забелязана на място в определения срок от време.

.2.1

Алармената система се захранва постоянно и има автоматичен превключвател за аварийно енергийно захранване в случай на повреда на нормално енергийно захранване.

.2.2

Всяка повреда в нормалното енергийно захранване на сигналната система се отбелязва със сигнал.

.3.1

Алармената система е в състояние да сигнализира едновременно повече от една повреда и приемането на всяка сигнализация не възпрепятства друга сигнализация.

.3.2

Приемане от мястото, определено в тоука .1, на всяко алармено събитие се отбелязва на местата, където то е било показано. Сигнализациите продължават да действат, докато бъдат приети, а визуалните индикатори на индивидуалните сигнализации — до отстраняване на дефекта, след което сигналната система автоматично се задава отново в нормално работно състояние.

7   Система за безопасност (Правило 52)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Осигурява се система за безопасност, която гарантира, че всяка сериозна повреда в двигателите или в котлите, която представлява непосредствена опасност, води до автоматично спиране на тази част от механизма, след което се подава сигнал. Спирането на задвижващия механизъм не се активира автоматично, освен в случаите, когато това би довело до сериозна повреда, цялостна повреда или експлозия. Когато е инсталирана система за отмяна на спирането на главния задвижващ механизъм, тя е конструирана така, че да не може да се активира по невнимание. Чрез индикатор се обозначава, че системата е активирана. Автоматичното управление за безопасно спиране и забавяне на двигателите е отделено от алармената система.

8   Специални изисквания за двигателите, котлите и електрическите инсталации (Правило 53)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Главният източник на електроенергия отговаря на следните изисквания:

.1

когато електроенергията се осигурява обикновено от един генератор, се предвиждат подходящи средства за защита срещу токов удар, които да обезпечат непрекъснато захранване на задвижващия и навигационен механизми, както и на системите за безопасност на кораба. В случай на повреда на генератора, се предвижда адекватно автоматично задействане и свързване към главното разпределително табло на авариен генератор с капацитет, който осигурява задвижващия и навигационен механизми, както и системата за безопасност на кораба, посредством автоматично рестартиране на най-важните спомагателни механизми, включително, при необходимост, и на последващите операции;

.2

когато електроенергията се осигурява обикновено от повече от един генератор едновременно, които работят паралелно, се предвиждат мерки, примерно за защита срещу токов удар, които гарантират, в случай на отказ на единия от генераторните агрегати, че работата на останалите се поддържа без свръхнатоварване и осигурява функционирането на задвижващия и навигационен механизъм, както и на системата за безопасност на кораба.

.2

Когато са необходими аварийни двигатели за пускане на други спомагателни задвижващи механизми, се осигуряват автоматични превключватели.

9   Система за автоматично управление и аварийна сигнализация (Правило 53.4)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Системата за контрол обезпечава дейностите, необходими за функционирането на главния задвижващ механизъм и на спомагателните му механизми, посредством съответните автоматични системи.

.2

При автоматично превключване се задейства сигнализацията.

.3

За всички показатели за налягане, температури и равнище на течностите, както и за всичките други важни индикации, се осигурява система за сигнализация, която отговаря на правило 6.

.4

Създава се централизиран пункт за управление с всички необходими сигнални панели и средства, които предупреждават за алармено събитие.

.5

Осигуряват се средства за поддържане на въздушното налягане на нужното равнище, когато двигателите с вътрешно горене, необходими за основното задвижване на кораба, се пускат с въздух под налягане.

ГЛАВА II — 2

ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ОТКРИВАНЕ И ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАР

ЧАСТ А

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1   Основни принципи (Правило 2)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Настоящата глава относно противопожарната безопасност цели:

.1

да се предотвратят пожари и експлозии;

.2

да се намалят рисковете, които представлява пожарът за човешки живот;

.3

да се намалят рисковете от нанасяне на щети на кораба, товара и околната среда, вследствие на пожар;

.4

пожарът и експлозията да се задържат, да се овладеят и да се потушат при източника; и

.5

да се осигурят надеждни и леснодостъпни средства за евакуирането на пътниците и екипажа.

.2   За постигане на целите относно противопожарната безопасност, определени в точка .1, следните основни принципи, базирани на правилата в настоящата глава, се инкорпорират в тези правила в съответствие с нуждите, типа на кораба и евентуалните рискове от пожар:

.1

разделяне на кораба по основни вертикални термични и структурни прегради;

.2

отделяне на жилищните помещения от останалите на кораба посредством термични и структурни прегради;

.3

ограничено използване на запалителни материали;

.4

откриване на пожар в зоната на възникването му;

.5

ограничаване и потушаване на пожара в мястото на възникване;

.6

защита на изходите и средствата за достъп с цел борба с огъня;

.7

бърз достъп до средства за потушаване на пожар;

.8

минимизиране риска от възпламеняване на запалителни изпарения от товара.

3.   Целите на противопожарната безопасност, определени в точка 1 по-горе, се постигат чрез изпълнение на изискванията, изложени в настоящата глава, или чрез алтернативна концепция и договорености, които съответстват на част Е от изменената глава II-2 на SOLAS от 1974 г. за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г. Един кораб отговаря на функционалните изисквания, определени в точка .2 и е постигнал целите на противопожарна безопасност, определени в точка .1, когато:

.1

конструкцията и схемите на кораба като цяло отговарят на съответните препоръчителни изисквания на настоящата глава;

.2.

конструкцията и схемите на кораба като цяло са прегледани и одобрени в съответствие с част Е от изменената глава II-2 на SOLAS от 1974 г., за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.

.3

част/и на конструкцията и схемите са прегледани и одобрени в съответствие с гореспоменатата част Е от изменената глава II-2 на SOLAS и останалите части на кораба отговарят на съответните препоръчителни изисквания на настоящата глава.

.4   Всички кораби, които подлежат на ремонт, промяна и модификации и свързаното с тях оборудване продължават да отговарят поне на по-горните изисквания към тези кораби.

Ремонтите, промените и модификациите, които съществено изменят параметрите на кораба или на пътническите жилищни помещения или значително увеличават експлоатационната годност на кораба и на свързаното с него оборудване, отговарят на най-новите изисквания за нови кораби, доколкото администрацията на държавата на флага счита това за необходимо и практично.

СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.5

Независимо от изискванията на точка .4, съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, в случаите, когато подлежат на ремонт, промяна или модификации и свързаното с това оборудване, отговарят на следните изисквания:

.1

всички материали, използвани за тези кораби, отговарят на изискванията по отношение на материала, използван в новите кораби клас В; и

.2

всички ремонти, модификации, изменения и свързаното с това оборудване, включващи подмяна на материал от 50 тона или повече от изисквания в правило II-2/Б/16, отговарят на изискванията за новите кораби клас В.

2   Определения (Правило 3)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

Незапалим материал е материал, който не може да гори и не може да произвежда запалителни изпарения в количества, достатъчни да се самозапалят, когато бъдат загрети приблизително до 750 °С, като това се определя с изпитване за определяне температурата на възпламеняване в съответствие с Резолюция А.799 (19) на ММО „Ревизирани препоръки за методите на изпитване за определяне като незапалими на строителни материали за кораби“. Всеки друг материал се счита за запалим материал.

.1.а   ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Незапалим материал е материал, който не гори и не произвежда запалителни изпарения в количества, достатъчни да се самозапалят, когато бъде загрети до приблизителна температура от 750 °С, като това се определя в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване. Всеки друг материал се счита за запалим материал.

Стандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване е това, при което образци на съответните вертикални прегради или палуби се излагат в изпитателна пещ на температури, съответстващи приблизително на стандартната времева и температурна крива. Образците имат открита повърхност не по-малко от 4,65 м2 и височина (или дължина на палубата) от 2,44 метра, като наподобяват възможно най-близко предвидената конструкция и включват, при необходимост, най-малко една връзка. Стандартната времева и температурна крива се определя от плавна крива, преминаваща през следните точки на вътрешна температура на пещта:


Първоначална вътрешна температура на пещта:

20 °С

След първите 5 минути:

576 °С

След 10 минути:

679 °С

След 15 минути:

738 °С

След 30 минути:

841 °С

След 60 минути:

945 °С

.2.а.   ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Стандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване е това, при което образци на съответните вертикални прегради и палуби се излагат в изпитателна пещ при температури, съответстващи приблизително на стандартната температурна крива. Методите за изпитване отговарят на изискванията на Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.

.3   Отделения от клас А са отделенията, които са изградени от вертикалните прегради и палубите и отговарят на следните условия, когато те:

.1

са изградени от стомана или от друг еквивалентен материал;

.2

са подходящо подсилени;

.3

са изградени по начин, при който могат да предотвратят преминаването на дим и пламъци до края на едночасовото стандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване;

.4

са изолирани с одобрени незапалими материали, така че средната температура на неоткритата страна да не превиши повече от 140 °С над първоначалната температура, нито да превишава в никоя точка или съединение 180 °С над първоначалната температура в рамките на времето, определена по-долу:


клас „А-60“:

60 минути

клас „А-30“:

30 минути

клас „А-15“:

15 минути

клас „А-0“:

0 минути

.5

Администрацията на държавата на флага изисква изпитване на прототип на подпорната стена или палубата, за да се увери, че отговарят на горните изисквания за цялост и увеличаване на температурата в съответствие с изискванията на Резолюция А.754 (18) на ММО.

За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.754 (18) на ММО“ се чете като „Кодекс за методите за изпитване за температурата на възпламеняване“.

.4   Отделения от клас В са отделенията, които са изградени от вертикални прегради, палуби, тавани или вътрешнобордови обшивки и отговарят на следните изисквания:

.1

изградени са по начин, при който могат да предотвратят преминаването на пламъци до края на първия половин час от стандартно изпитване на температурата на възпламеняване;

.2

имат капацитет за изолация, при който средната температура на неоткритата страна да не превиши повече от 140 °С над първоначалната температура, нито да превишава в никоя точка или съединение 225 °С над първоначалната температура в рамките на времето, определена по-долу:


клас „Б-15“:

15 минути

клас „Б-0“:

0 минути

.3

са изградени от одобрени незапалими материали, както и всички останали материали, използвани за построяване и изграждане на отделения от клас В са незапалими, с изключение на възпламенителните покрития, които могат да бъдат разрешени при условие, че те отговарят на други изисквания на тази глава;

.4

администрацията на държавата на флага изисква изпитване на прототип на отделението, за да се увери, че то отговаря на горепосочените изисквания за цялост и увеличаване на температурата в съответствие с Резолюция А.754 (18) на ММО.

За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.754 (18) на ММО“ се чете като „Кодекс за методите за изпитване на температурата на възпламеняване“.

.5   Отделения клас С са отделения, построени от одобрени незапалими материали. За тях не е необходимо да отговарят нито на изискванията, отнасящи се до преминаването на дим и пламък, нито на ограниченията за увеличаването на температурата. Допускат се възпламенителни покрития при условие, че те отговарят на останалите изисквания на настоящата глава.

.6   Непрекъснати тавани и вътрешнобордови обшивки в отделения клас В са тези тавани и вътрешнобордови обшивки в отделения клас В, които свършват до отделението на клас А.

.7   Стомана или друг еквивалентен материал. Думите „еквивалентен материал“ в израза „стомана или друг еквивалентен материал“ означават всеки незапалим материал, който сам по себе си или в изолация притежава структурни цялостни свойства, които са еквивалентни на стоманата след подлагане на действително изпитване на температурата на възпламеняване (например алуминиева сплав с подходяща изолация).

Ниска скорост на разпространение на пламъка означава, че описаната по този начин повърхност има адекватно съпротивление на разпространяването на пламъка, което се определя от изпитването за определяне температурата на възпламеняване в съответствие с изискванията на Резолюция А.653 (16) на ММО за довършителните материали за подпорната стена, тавана и палубата.

.8а   ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Ниска скорост на разпространение на пламъка означава, че описаната по този начин повърхност има адекватно съпротивление на разпространяването на пламъка, което се определя в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.

.9   Основни вертикални зони са тези сектори, където корпусът, надстройката и покритите палуби са разделени от отделения от клас А, на които средната дължина и широчина на всяка палуба като цяло не превишава 40 м.

.10   Жилищни помещения са тези помещения, които се използват като общи: коридори, тоалетни, кабини, канцеларии, лазарети, кина, стаи за игри и развлечения, бръснарници, килери за провизии, без уреди за готвене, и други подобни помещения.

.11   Общи помещения са тази част от жилищните помещения, които се използват като зали, трапезарии, всекидневни и други подобни постоянно самостоятелни помещения.

.12   Обслужващи помещения са тези помещения, които се използват като кухня, трапезария с готварски принадлежности, лични шкафчета, багажни отделения за писма и ценности, складове, помещения за пазене на лични вещи, работилници, различни от тези, които са част от машинните отделения и други подобни помещения и складове към тях.

Багажни отделения са всички помещения, които се използват за съхраняване на товар (включително танкерите с гориво) и складовете към тях.

.13-1.

Помещения за превозни средства представляват багажните отделения, предназначени за превоза на моторни превозни средства заедно с горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им.

.14   Товарни помещения тип ро-ро са помещенията, които обикновено не се подразделят и се простират или по основната дължина, или по цялата дължина на кораба, в които моторните превозни средства, заедно с горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им, и/или стоките [опаковани или в насипно състояние, във или върху вагони или коли, превозни средства (включително сухопътни или железопътни танкери)], ремаркета, контейнери, палети, разглобяеми резервоари или в подобни отделения за съхранение или други контейнери могат обикновено да бъдат натоварвани и разтоварвани в хоризонтално положение.

Открити товарни помещения тип ро-ро са товарни помещения тип ро-ро, които са или отворени в двата края, или само в единия край, и са оборудвани с необходимата естествена вентилация за ефективно действие по цялата дължина чрез постоянно открити отвори отстрани на корпуса или палубата или отгоре, а за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., те са с обща площ от най-малко 10 % от общата площ на страните на помещенията.

.15-1

Открити помещения за превозни средства са помещенията за превозни средства, които са или отворени в двата края, или с отвор само в единия край, и са оборудвани с необходимата естествена вентилация за ефективно действие по цялата дължина чрез постоянно открити отвори, разпределени отстрани на корпуса или палубата или отгоре, а за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., те са с обща площ от най-малко 10 % от общата площ на страните на помещенията.

Закрити товарни помещения тип ро-ро са товарните ро-ро помещения, които не са нито открити товарни помещения тип ро-ро, нито открити палуби.

.16-1

Закрити помещения за превозни средства са помещенията за превозни средства, които не са нито открити помещения за превозни средства, нито открити палуби.

.17   Открита палуба е палуба, която е изцяло изложена на атмосферните влияния отгоре и най-малко от две страни.

.18   Специална категория помещения са тези закрити помещения за превозни средства над или под горната палуба, в които могат да се закарват и откарват такива превозни средства, и до които пътниците имат достъп. Специалните категории помещения могат да бъдат разположени на повече от една палуба при условие, че общата безопасна височина за превозните средства не надвишава 10 м.

.19.1

Машинни отделения категория А са тези отделения и помещения към тях, които съдържат:

.1

двигатели с вътрешно горене, използвани за основното задвижване; или

.2

двигатели с вътрешно горене, използвани за други цели, освен за основното задвижване, при които тези механизми имат капацитет за обща агрегатна мощност, не по-малък от 375 kW; или

.3

котли, ползващи гориво, или отделение за съхраняване на течно гориво;

.19.2

Машинни отделения са всички машинни отделения категория А и всички други отделения, в които се намират двигателният механизъм, котлите, отделенията за течно гориво, парните двигатели и двигателите с вътрешно горене, генераторите и основните електрически механизми, станциите за подаване на горива, механизмите за замразяване, стабилизиране, вентилиране и климатичните инсталации и други подобни отделения, заедно с помещенията към тях.

.20   Отделение за мазут е оборудването, използвано за подготовката на мазут, който се доставя на котела, или оборудването, използвано за подготовка за доставяне на загретия мазут на двигател с вътрешно горене, и включва всички горивни помпи под налягане, филтри и нагреватели за гориво под налягане, по-високо от 0,18 N/mm2.

Пунктовете за управление са тези помещения, в които са разположени радиото на кораба или основното навигационно оборудване или аварийния източник на енергия или където е съсредоточено оборудването за откриване и борба с пожари.

.21.1

Главен пункт за управление е пунктът за управление, където са съсредоточени следните контролни и сигнални функции:

.1

стационарни противопожарни и сигнални системи;

.2

автоматични пръскачки и системи за откриване и известяване на пожар;

.3

индикаторни панели за огнеупорни врати;

.4

заграждения за огнеупорни врати;

.5

индикаторни панели за водонепроницаеми врати;

.6

заграждения за водонепроницаеми врати;

.7

вентилационни витла;

.8

общи/противопожарни предупредителни сигнализации;

.9

система за комуникации, включително и телефонни; и

.10

микрофон за общокорабната високоговорителна уредба.

.21.2

Постоянно обслужван главен пункт за управление е главеният пункт за управление, който е постоянно обслужван от дежурен член на екипажа.

.22   Помещения, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничен пожарен риск за целите на правило II-2/Б/2 са помещенията, в които има мебели и обзавеждане с ограничен риск от пожар (каюти, общи помещения, канцеларии и други видове жилищни помещения), в които:

.1

цялото корпусно обзавеждане, като бюра, гардероби, тоалетки, скринове, е изцяло направено от одобрени незапалими материали, с изключение на възпламенимата облицовка, непревишаваща 2 мм, която може да бъде използвана за работната повърхност на това обзавеждане;

.2

всички лесноподвижни мебели, като столове, дивани, маси с рамки от незапалими материали;

.3

всички завеси, пердета и друг вид окачени текстилни материали с устойчивост на разпространение на пламъци, не по-малка от тази на вълна с тегло 0,8 кг/м2, в съответствие с Резолюция А.471 (ХII) на ММО и приетите с Резолюция А.563 (14) изменения към нея.

За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.471 (ХII) на ММО“ и приетите с Резолюция А.563 (14) изменения към нея се чете като „Кодекс за методите за изпитване на температурата на възпламеняване“;

.4

всички подови настилки с устойчивост на разпространение на пламъка, не по-малка от тази на еквивалентен вълнен материал, използван за същата цел;

За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., настоящата алинея се чете, както следва:

всички подови настилки имат ниски свойства за разпространение на пламък;

.5

за всички открити повърхности на вертикалните прегради, вътрешнобордовата обшивка и таваните е характерно бавно разпространение на пламъка; и

.6

цялата тапицирана мебелировка притежава свойства на устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламъците в съответствие с методите за изпитване на температурата на възпламеняване на тапицирана мебелировка, приети с Резолюция А.652 (16) на ММО.

За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.652 (16) на ММО“ се чете като „Кодекс за методите за на температурата на възпламеняване“.

ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.7

всички постелки и завивки притежават свойства на устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламъци, които се определят в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.

.23   Ро-ро пътнически кораб означава пътнически кораб с товарни отделения ро-ро или специална категория помещения в съответствие с настоящото правило.

.24   Кодекс за методите за изпитване на температурата на възпламеняване означава „Международен кодекс за прилагане на методите за изпитване на температурата на възпламеняване“, както е приет от Комитета за морска безопасност на ММО с Резолюция № 61 (67), както е изменена от ММО.

.25   Кодекс за системите за противопожарна безопасност означава „Международен кодекс за системите за противопожарна безопасност“, приет от Комитета за морска безопасност към ММО с Резолюция № 98 (73), според измененията и на ММО, при условие че тези изменения се приемат, одобряват и влизат в сила в съответствие с изискванията на член VIII на действащата Конвенция на SOLAS относно процедурите за изменение, приложими към приложението, с изключение на глава I.

.26   Точка на възпламеняване е температурата по Целзий (изпитване при затворен тигел), при която даден продукт изпуска възпламенителни изпарения, които, според одобрен апарат за установяване точката на възпламеняване, са достатъчни да предизвикат възпламеняване.

.27   Нормативни изисквания са конструктивните свойства, граничните размери или системите за противопожарна безопасност, определени в настоящата глава.

3   Противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове и накрайници (Правило 4)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1.1

Всеки кораб се оборудва с противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове и накрайници в съответствие с изискванията на настоящото правило.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И ПОСТРОЕНИ КОРАБИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.1.2

Когато се изискват повече от една отделна противопожарна помпа, се поставят изолиращи клапани на леснодостъпно и защитено място извън машинното отделение, които да отделят противопожарните тръбопроводи в самото машинно отделение, съдържащо главната противопожарна помпа или помпи, от останалата част противопожарните тръбопроводи. Противопожарните тръбопроводи са разположени така, че когато изолиращите клапани са затворени, всички хидранти на кораба, с изключение на тези в машинното отделение, посочени по-горе, да могат да бъдат захранвани с вода от противопожарната помпа, която не се намира в същото машинно отделение, през тръби, които не преминават през това помещение. По изключение, къси дължини от всмукателния и изпускателен тръбопровод на аварийната противопожарна помпата могат да имат достъп до машинното отделение, ако не е възможно да го заобикалят отвън, при условие че целостта на противопожарните тръбопроводи се поддържа, като тръбите са защитени в солидна стоманена обшивка.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА И СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.1.3

Изолиращите клапани, които отделят противопожарните тръбопроводи в самото машинно отделение, съдържащо главната противопожарна помпа или помпи, от останалата част на противопожарните тръбопроводи, са разположени на леснодостъпно и защитено място извън машинното отделение. Противопожарният тръбопровод се инсталира така, че когато изолиращите клапани са затворени, всички хидранти на кораба, с изключение на тези в машинното отделение, посочени по-горе, да могат да бъдат захранвани с вода от друга помпа или аварийна противопожарна помпа. Аварийната помпа, смукателният, изпускателен и захранващ тръбопровод, както и съответните предпазни клапани, се разполагат извън машинното отделение. При невъзможност това да се осигури, солената връзка се осъществява в машинното отделение, при положение че клапанът може да се управлява дистанционно от място в същото отделение, като това на отделението на аварийната помпа или на смукателната помпа, според това кое се намира най-близо. Къс всмукателен или изпускателен тръбопровод може да има достъп до машинното отделение при условие, че противопожарните тръбопроводи са цялостно затворени в стоманена обшивка или са изолирани по стандарт А-60. Тръбите са с необходимата дебелина, но не по-малка от 11 мм, и са заварени, с изключение на тези, които са свързани към клапана за вход от морето.

ВСИЧКИ НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.2   Капацитет на противопожарните помпи

.1

За потушаването на пожар при налягането, посочено в точка .4.2, противопожарните помпи осигуряват дебит на вода, който е не по-малък от две трети от количеството, което помпите на трюма могат да изтласкат, когато те се използват за изпомпване на вода от трюма.

.2

На всеки кораб, за който се изисква от настоящото правило да бъде снабден с повече от една електрическа противопожарна помпа, всяка от необходимите противопожарни помпи е с капацитет, не по-малък от 80 % от общия необходим капацитет, разделен на минималния брой необходими противопожарни помпи, но при всички случаи не по-малко от 25 м3/час, и всяка такава помпа е винаги в състояние да осигурява най-малко двете изискващи се струи вода. Тези противопожарни помпи са в състояние да зареждат противопожарните тръбопроводи при определените условия.

.3

На корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., когато са поставени повече помпи от минималния брой помпи, който се изисква, допълнителните помпи имат капацитет от не по-малко от 25 м3/час и са в състояние да осигуряват най-малко две струи вода в съответствие с точка .5 на настоящото правило.

.3   Разположение на противопожарните помпи, противопожарните тръбопроводи и налична готовност за снабдяване с вода

.1   Корабите се оборудват с електрически противопожарни помпи, както следва:

.1

за корабите, лицензирани да превозват повече от 500 пътници: най-малко три, едната от които може да бъде електрическа главна помпа;

.2

за корабите, лицензирани да превозват до 500 пътници или по-малко: най-малко две, едната от които може да бъде електрическа главна помпа.

.2   Санитарните, баластните и осушителните помпи или помпите за обща употреба могат да се считат за противопожарни помпи при условие че не се използват обикновено за изпомпване на гориво, но ако случайно се използват за прехвърляне или изпомпване на течно гориво, те са оборудвани със съответните превключватели.

.3   Разположението на тръбопроводите към морето, противопожарните помпи и енергийните им източници на корабите, лицензирани да превозват повече от 250 пътници, гарантират, че в случай на пожар в което и да е отделение не всички противопожарни помпи ще бъдат извадени от строя.

В новите кораби клас С, лицензирани да превозват до 250 пътници или по-малко, в случай на пожар в което и да е отделение, който може да извади от строя всички противопожарни помпи, алтернативните средства за осигуряване с вода за борба с огъня представляват самостоятелно задвижвана електрическа аварийна противопожарна помпа с енергийния източник и тръбопроводите към морето, разположени извън машинното отделение. Такава самостоятелно задвижвана електрическа аварийна противопожарна помпа отговаря на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.

.4   В новите кораби клас B, лицензирани да превозват повече от 250 пътници, системата за снабдяване с вода е такава, че най-малко една ефективна струя вода е на разположение от който и да е хидрант, разположен вътре в кораба, така че да осигури постоянно водоподаване след автоматичен пуск на съответната противопожарна помпа.

.5   В кораби с периодично необслужвано машинно отделение или когато за обслужването му е необходимо само едно дежурно лице, се осигурява незабавно водоснабдяване от системата на противопожарния тръбопровод при подходящо налягане или чрез дистанционен пуск на една от главните противопожарни помпи от щурманския мостик и пункта за управление на пожара, ако има такъв, или чрез осигуряване на постоянно налягане в системата на противопожарния тръбопровод от една от главните противопожарни помпи.

.6   Подаващият клапан на всяка противопожарна помпа е снабден с възвратен клапан.

.4   Диаметър и налягане на противопожарните тръбопроводи

.1

Диаметърът на противопожарния тръбопровод и на обслужващия водопровод осигурява ефективното разпределение на необходимото максимално отводняване от две противопожарни помпи, когато работят едновременно.

.2

С помощта на две помпи, които едновременно осигуряват посредством накрайниците, определени в точка .8, и посредством съответния брой хидранти, необходими за осигуряване количествата вода, определени в точка .4.1, се поддържат следните минимални налягания за всички хидранти:


Кораби клас В, лицензирани за превоз на:

Нови

съществуващи

повече от 500 пътници

0,4 N/mm2

0,3 N/mm2

до 500 пътници

0,3 N/mm2

0,2 N/mm2

.3

Максималното налягане при всеки хидрант не надвишава налягането, при което може да се осъществява ефективен контрол върху противопожарния шланг.

.5   Брой и разположение на хидрантите

.1

Броят и разположението на хидрантите са такива, че най-малко две струи вода, осигурявани от отделни хидранти, едната от които се осигурява с една дължина на шланга, могат да достигат до всяка част на кораба, която е винаги достъпна за пътниците или екипажа, когато корабът плава, и до всяка част от всяко товарно помещение, когато то е празно, и до всяко товарно ро-ро помещение или която и да е друга специална категория помещение, като в последния случай двете водни струи винаги достигат всяка част на такова помещение с една дължина на шланга. Също така, такива хидранти се разполагат близо до достъпите към защитените помещения.

.2

В жилищните помещения, обслужващите помещения и машинните отделения, броят и разположението на хидрантите съответства на изискванията на точка .5.1, когато всички водонепроницаеми врати и всички врати в основната вертикална подпорна зона са затворени.

.3

Когато е предвиден достъп до долната част на машинно отделение от съседен тунел на шахта, от външната страна, но в близост до входа на машинното отделение, се осигуряват два хидранта. Ако до това отделение има достъп от други помещения, в едно от тези помещения се предвиждат два хидранта в близост до входа на машинното отделение. Това не е необходимо, когато тунелът или съседните помещения не са част от аварийния изход.

.6   Тръби и хидранти

.1

Материали, които са неефективни срещу топлина, не се използват в противопожарните тръбопроводи, освен ако не са адекватно защитени. Тръбите и хидрантите са разположени така, че противопожарните шлангове да могат лесно да се свържат с тях. Тръбите и хидрантите са така разположени, че да се избегне рискът от замръзване. При корабите с палубен товар разположението на хидрантите е такова, че винаги има лесен достъп до тях, а тръбите са разположени възможно най-отдалечено, за да се избягнат повредите от такъв товар.

.2

На всеки противопожарен шланг се инсталира вентил, с който всеки шланг може да бъде отделен, когато противопожарните помпи са включени.

.3

На корабите, построени на 1 януари 2003 г. или след тази дата, се инсталират изолиращи клапани на всички разклонения на основния противопожарен тръбопровод, които се използват за други цели, а не за борба с огъня.

.7   Противопожарни шлангове

.1

Противопожарните шлангове са изработени от негниещ материал, който е одобрен от администрацията на държавата на флага, с необходимата дължина да осигурява водна струя за всяко от помещенията, в които може да се наложи да бъдат използвани. Всеки шланг е оборудван с накрайник и нужните съединителни елементи. Съединителните елементи и накрайниците са напълно взаимозаменими. Шланговете, определени по настоящата глава като „противопожарни шлангове“, заедно с всички необходими принадлежности и инструменти, се съхраняват в готовност за използване на видно място в близост до водните хидранти или връзки. В допълнение, във вътрешността на корабите, лицензирани да превозват повече от 36 пътници, противопожарните шлангове остават постоянно свързани към хидрантите.

.2

При всеки хидрант, според изискванията на точка .5, се осигурява най-малко един противопожарен шланг. Дължината на противопожарния шланг е не повече от 20 м за палубата и надстройките и не повече от 15 м в машинните отделения, а при по-малки кораби — съответно 15 и 10 м.

.8   Накрайници

.1.1

За целите на настоящата глава стандартните размери накрайници са 12, 16 и 19 мм или колкото се може по-близки до тези размери. В случаите, когато се използват други системи — като „системи за мъгла“ — се допуска друг диаметър за накрайниците.

.1.2

Всички накрайници са от одобрен комбиниран тип (т.е. от типа спрей/струя) и имат клапан за спиране.

.2

Не е необходимо в жилищните и сервизните помещения да се използват накрайници с размер, по-голям от 12 мм.

.3

За машинните отделения и откритите места диаметърът на накрайниците осигурява максималния възможен капацитет за отводняване с две струи вода при налягането, определено в точка .4, на най-малката помпа, като не е необходимо да се използват накрайници с по-голям размер от 19 мм.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 МЕТРА:

.9   Противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове, накрайници и готовност за доставяне на вода

.1

За противопожарните цели е необходима една самостоятелна помпа да осигурява минимум една струя вода от всеки противопожарен хидрант при посоченото по-долу налягане. Количеството на доставяната по този начин вода не е по-малко от две трети от количеството, необходимо за работата на помпите в трюма, когато се използват за изпомпване на водата от трюма. Такава противопожарна помпа може при отводняване на максималния обем, посочен по-горе, през хидранти с накрайници от 12, 16 или 19 мм да поддържа при всеки хидрант минималното налягане според изискванията за корабите клас В.

.2

Всеки кораб, превозващ повече от 250 пътници, разполага с допълнителна противопожарна помпа, постоянно свързана с противопожарния тръбопровод. Тази помпа е електрическа. Тя и енергийният ѝ източник не се разполагат в едно и също отделение с помпата в съответствие с точка .9.1 и разполагат с постоянна връзка с морето, разположена извън машинното отделение. Такава помпа може да осигурява най-малко една струя вода от който и да е от корабните хидранти, като поддържа най-малко 0,3 N/mm2.

.3

Санитарните, баластните, осушителните помпи или помпите за обща употреба могат да се считат за противопожарни помпи.

.4

Всеки кораб е снабден с противопожарен тръбопровод с диаметър с достатъчен капацитет за ефективно разпределение на максималното отводняване, определено по-горе. Броят и разположението на хидрантите е такова, че най-малко една струя вода да може да достигне всяка част от кораба, като се използва една максимална дължина на шланга, каквато е определена за корабите клас В в точка .7.2.

.5

Всеки кораб се оборудва с най-малко един шланг за всеки монтиран хидрант.

.6

В кораби с периодично необслужвано машинно отделение или когато за обслужването му е необходимо само едно дежурно лице, се осигурява незабавно водоснабдяване от системата на противопожарния тръбопровод при подходящо налягане, или чрез дистанционен пуск на една от главните противопожарни помпи от щурманския мостик и пункта за управление на пожара, ако има такъв, или чрез осигуряване на постоянно налягане в системата на противопожарния тръбопровод от една от главните противопожарни помпи.

.7

Подаващият клапан на всяка противопожарна помпа е снабден с възвратен клапан.

4   Стационарни пожарогасителни системи (Правило 5 + 8 + 9 + 10)

.1   Стационарни пожарогасителни системи: Общи положения (Правило 5.1)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Тръбите, необходими за пренос на пожарогасителни вещества към защитените помещения, се оборудват с регулиращи клапани, отбелязани, за да показват ясно помещенията, към които водят тръбите. Монтират се подходящи средства за предпазване от теч на тези вещества в някое помещение по невнимание.

.2   Местоположението на тръбите и на накрайниците за пренос на пожарогасителния вещества осигурява равномерно разпределение на пожарогасителния агент.

.3   За всички отвори на защитените помещения, които могат да пропускат въздух или да позволят да изтече газта от защитеното помещение, се осигуряват средства за затваряне от външната страна.

.4   Във всяко помещение, в което обикновено персоналът работи или до което има достъп, се осигурява автоматична звукова сигнализация за предупреждение за освобождаването на пожарогасително вещество в помещението. Сигнализацията е активна за определен период преди освобождаването на веществото.

.5   Средствата за контрол на всяка стационарна газова пожарогасителна система са леснодостъпни и лесно се задействат и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат изолирани от пожар в защитеното помещение. На всяко място са разположени ясни инструкции за експлоатацията на системата по отношение безопасността на персонала.

.6   Не се допуска автоматично освобождаване на пожарогасителния агент, освен когато това се разрешава по отношение на инсталираните локални автоматични отделения, поставени в допълнение и независими от всички необходими стационарни противопожарни системи, в машинното отделение, над оборудване с висок риск от запалване или в затворени пространства към машинното отделение с висок риск от запалване.

.7   Когато противопожарното вещество предпазва повече от едно помещение, количеството на наличното вещество не е повече от най-голямото количество, необходимо за защитата на всяко така защитено помещение.

.8   Освен ако не е указано друго, контейнерите под налягане за съхраняване на пожарогасителния агент се разполагат извън защитените помещения в съответствие с точка .1.11 по-долу.

.9   Осигуряват се средства на екипажа или наземния персонал за безопасно проверяване на количествата вещества в контейнерите.

.10   Контейнерите за съхраняване на пожарогасителните агенти и свързаните с тях компоненти под налягане се изграждат в съответствие с необходимата практика, като се отчита местонахождението им и максималните температури на околната среда, които могат да се очакват по време на работата им.

.11   Когато пожарогасителният агент се съхранява извън защитено помещение, той се съхранява в помещение, което е разположено на безопасно и леснодостъпно добре проветрявано място. Всеки достъп до такова помещение за съхранение е желателно да става от открита палуба и при всички случаи да е отделен от защитеното помещение.

Вратите за достъп се отварят навън, като вертикалните прегради и палубите с врати и други средства за затваряне на отворите в тях, които съставляват разделенията между тези помещения и прилежащите към тях затворени помещения, са херметично отделени. С цел прилагане на таблиците за противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите на правила II-2/Б/4 или II-2/Б/5, според случая, тези помещения за съхранение се считат за пунктове за управление.

.12   Не се допуска използването на пожарогасителен агент, което само по себе си или при предполагаеми работни условия изпуска токсични газове в такива количества, които да застрашат хората или да изпуска газове, които са вредни за околната среда, в пожарогасителните системи на борда на нови кораби и в такива нови инсталации на борда на съществуващи кораби.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.13   Стационарните газови системи за потушаване на пожар отговарят на изискванията на Кодекса за системата за противопожарна безопасност.

.14   За всички отвори на защитените помещения, които могат да пропускат въздух или да позволят да изтече газът от защитеното помещение, се осигуряват средства за затваряне от външната страна.

.15   Когато пожарогасителният агент се съхранява извън защитеното помещение, той се складира в помещение, което е разположено зад предната първа носова непроницаема преграда и не се използва за никакви други цели. Всеки достъп до такова помещение за съхранение е желателно да става от открита палуба и при всички случаи да е отделен от защитеното помещение. Когато мястото за съхранение се намира под палубата, то е разположено една палуба под откритата палуба и има директен достъп по стълба или подвижна стълба от откритата палуба.

Помещенията, които са разположени под палубата или помещенията, до които няма достъп откъм откритата палуба, се оборудват с електрическа вентилационна система, пригодена да изсмуква замърсения въздух от дъното на помещението с капацитет, който осигурява най-малко 6 въздухообмена на час. Вратите за достъп се отварят навън, като вертикалните прегради и палубите с врати и други средства за затваряне на отворите в тях, които съставляват разделенията между тези помещения и прилежащите към тях затворени помещения, са херметично отделени. С цел прилагане на таблици 4.1., 4.2., 5.1. и 5.2., тези помещения за съхранение се считат за пунктове за управление на пожара.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.16

Когато обемът на свободния въздух, съдържащ се във въздушните приемници на всяко помещение, е такъв, че ако бъде освободен в такова помещение в случай на пожар, такова освобождаване на въздух в това пространство би засегнало сериозно ефикасността на стационарната противопожарна система, се осигурява допълнително количество пожарогасителен агент.

.17

Доставчиците на стационарни противопожарни инсталации предоставят описание на инсталацията, включващо контролен списък за поддръжка, на английски език и на официалния/ите език/ци на държавата на флага.

.18

Количеството пожарогасителен агент се проверява най-малко веднъж годишно или от експерт, упълномощен от администрацията на държавата на флага, от доставчика на инсталацията или от призната организация.

.19

Периодичната инспекция, извършвана от главния механик на кораба или която се организира от ръководството на кораба, се вписва в корабния дневник, като се посочва обхватът и времето на инспекцията.

.20

Инсталираното противопожарно оборудване, което не е описано, но ако е разположено примерно в помещенията за съхранение, конструкцията и размерите на това оборудване съответстват на изискванията на настоящото правило по отношение типа на въпросната инсталация.

.21

Всички врати към помещенията, снабдени с инсталация за защита с CO2/халон, се обозначават със следното: „Това помещение е снабдено с инсталация за защита с CO2/халон и се евакуира, ако алармената сигнализацията се задейства“.

.2   Системи с въглероден двуокис (Правило 5.2)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1.1   Количеството CO2 в товарните помещения, освен ако не е предвидено друго, е достатъчно, за да осигури минимален обем от свободен газ, равен на 30 % от общия обем на най-голямото товарно помещение на кораба, което е така защитено.

Когато връзката между две или повече товарни помещения се осигурява посредством вентилационни тръби, тези помещения се считат за едно помещение. В корабите, използвани за превоз на превозни средства, необходимото количество CO2 представлява 45 % от общия обем на най-голямото товарно помещение на кораба.

.1.2   Количеството въглероден двуокис за машинните отделения е достатъчно, за да осигури минимален обем свободен газ, равен на най-големия от следните обеми:

.1

40 % от общия обем на най-голямото машинно помещение, което е така защитено, обемът на който, изключващ тази част от корпуса над равнището, при което хоризонталната площ на обшивката е 40 % или по-малко от хоризонталната площ на съответното пространство, измерено по средата между върха на резервоара и най-ниската част на обвивката; или

.2

35 % от общия обем на най-голямото защитено машинно помещение, включително и обвивката, при условие че ако две или повече машинни отделения не са изцяло разделени, те се считат за едно помещение.

.2   За целите на настоящата точка обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява на 0,56 м3/кг.

.3   Стационарната тръбопроводна система осигурява освобождаването на 85 % от газта в помещението в рамките на 2 минути.

.4   Механизъм за освобождаване на въглеродния двуокис:

.1

За освобождаването на въглероден двуокис в защитено помещение и за гарантиране на работата на предупредителната сигнализацията се осигуряват два органа за управление. Единият се използва за освобождаване на газ от неговите контейнери за съхранение. Вторият се използва за отваряне клапана на тръбопровода, който отвежда газа в защитеното помещение.

.2

Двете командни устройства се разполагат в кутията, която е ясно обозначена за конкретното помещение, от която се освобождава газът. Ако кутията, съдържаща командните устройства, се заключва, ключът се пази в друга кутия със стъкло, което се чупи, за да се вземе ключът, и е разположена на видно място непосредствено до кутията на командните устройства.

.5   Администрацията на държавата на флага осигурява правилната организация по отношение на достъпа, вентилацията и комуникационното оборудване в помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии с CO2. Тя предприема необходимите мерки за сигурност по отношение на конструкцията, инсталирането, маркирането, запълването и изпитването на цилиндрите, тръбопроводите и принадлежностите за CO2 и на съоръженията за управление и предупреждение на тези инсталации.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.6

Системите за освобождаване на въглеродния двуокис отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.7

Администрацията на държавата на флага осигурява правилната организация по отношение на достъпа, вентилацията и комуникационното оборудване в помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии с CO2. Тя предприема необходимите мерки за сигурност по отношение конструкцията, инсталирането, маркирането, запълването и изпитването на цилиндрите, тръбопроводите и принадлежностите за CO2 и на съоръженията за управление и предупреждение на тези инсталации.

.3   Стационарни системи за потушаване на пожар с пяна с малък коефициент на разширение в машинните отделения (Правило 8)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Когато в допълнение на изискванията на правило 6 някое машинно отделение е оборудвано със стационарна система за пяна с малък коефициент на разширение, тази система е в състояние да отвежда през постоянно поставени изпускателни отвори за не повече от пет минути количество пяна, достатъчно да покрие с дълбочина от 150 мм най-голямото ограничено пространство, в което може да се разпространи течно гориво. Системата е в състояние да осигури пяна за потушаване на пожар на течно гориво. Осигуряват се средства за ефективно разпространяване на пяната чрез непрекъсната тръбопроводна система и контролни вентили или кранове към подходящи изпускателни отвори, както и за ефективно направляване на пяната чрез постоянни пръскачки към останалите основни пожароопасни зони в защитеното помещение. Коефициентът на разширение на пяната не надвишава 12 към 1.

.2

Командните устройства на тези системи са леснодостъпни и лесни за боравене и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат отрязани от пожар в защитеното помещение.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.3

Стационарните пожарогасителни системи със пяна с малък коефициент на разширение съответстват на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.4   Стационарни пожарогасителни системи с пяна с висок коефициент на разширение в машинните отделения (Правило 9)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всяка задължителна стационарна пожарогасителна система с пяна с висок коефициент на разширение в машинните отделения може, през постоянните си изпускателни отвори, бързо да освобождава количеството пяна, което е необходимо, за да се запълни най-голямото защитено пространство при най-малка норма от 1 м в дълбочина в минута. Количеството налична пенообразуваща течност е достатъчно за образуване на пяна, обемът на която е равен на пет пъти обема на най-голямото помещение. Съотношението на нарастване на пяната не надвишава 1 000 към 1.

.2

Тръбопроводите за пяна, въздухопроводите към генератора за пяната и броят на пенообразуващите агрегати осигуряват ефективно производство и разпределение на пяната.

.3

Каналите за пяната, подавана от генератора, са така разположени, че пожар в защитеното помещение да не може да засегне оборудването за генериране на пяна.

.4

Генераторът на пяна, енергийните му източници, пенообразуващата течност и командните устройства на системата са леснодостъпни и лесни за боравене и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат изолирани от пожар в защитеното помещение.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5

Стационарните пожарогасителни системи с пяна за висок коефициент на разширение съответстват на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.5   Стационарни пожарогасителни системи за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения (Правило 10)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Всяка задължителна стационарна пожарогасителна система за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения е оборудвана с накрайници за разпръскване на вода от одобрен вид.

.2

Броят и разпределението на накрайниците осигуряват ефективно средно разпределение на вода от най-малко 5 л/м2 за една минута в защитените помещения. В случай на необходимост в особено рискови пространства тази норма може да се увеличи. Накрайници се поставят над трюмовете, върху резервоарите и в други пространства, където е възможно да се разлее гориво, и също така над други специфични пожароопасни места в машинните отделения.

.3

Системата може да бъде разделена на сектори, като разпределителните вентили на всеки могат да се управляват от леснодостъпни места извън защитените помещения, които не могат да бъдат изолирани от огъня в тези помещения.

.4

Системата се поддържа при необходимото налягане, а помпата за доставяне на вода се задейства автоматично при спадане на налягането в системата.

.5

Помпата може да захранва едновременно всички сектори на системата във всяко едно отделение, което е защитено с необходимото налягане. Помпата и командните устройства се инсталират извън защитеното помещение или помещения. Пожар в помещението или помещенията, защитени със системата за пръскане на вода, не може да наруши функционирането на системата.

.6

Предприемат се мерки да не се запушват накрайниците с нечистотии във водата или от корозия в тръбопровода, накрайниците, клапаните и помпата.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.7

Помпата може да се задвижва от самостоятелен двигателен механизъм с вътрешно горене, но ако е зависима от енергозахранването от аварийния генератор, инсталиран в съответствие с изискванията на част Г от глава II-1, този генератор може да се задвижва автоматично в случай на отказ на главното енергийно захранване, така че енергията, необходима за помпата по точка .5, да се предостави веднага. Когато помпата се задвижва от самостоятелен двигателен механизъм с вътрешно горене, той се разполага така, че пожар в защитеното помещение да не може да засегне подаването на въздух за механизма.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

8.

Стационарната пожарогасителна система за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения съответства на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

5   Преносими пожарогасители (Правило 6)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Видът и конструкцията на всички пожарогасители се одобряват.

.2

Капацитетът на задължителните преносими пожарогасители с течност не е по-голям от 13,5 литра и не по-малък от 9 литра. Капацитетите на другите пожарогасители са най-малко като на преносимите пожарогасители с вместимост 13,5 литра и на пожарогасителите с капацитет най-малко равен на този 9-литровите пожарогасители с течност.

.3

Осигурява се резервно зареждане за 50 % от общото за всеки вид пожарогасител на борда. Всеки друг пожарогасител от същия тип се счита за резервен пожарогасител, който не може веднага да се презареди на борда.

.4

По принцип, в жилищните помещения не се допускат пожарогасители с СО2. Когато такива пожарогасители се поставят в радиосвързочни зали, при разпределителни табла или в други подобни помещения, обемът на всяко помещение, съдържащо един или повече пожарогасители, е такова, че да ограничава концентрацията на изпаренията, които могат да се причинят при освобождаване на не повече от 5 % от нетния обем на помещението в съответствие с изискванията на настоящото правило . Обемът СО2 се изчислява при 0,56 м3/кг.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5

Преносимите пожарогасители отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.6

В жилищните помещения не се поставят пожарогасители с въглероден двуокис. В пунктовете за управление и в другите помещения, в които има електрическо или електронно оборудване или съоръжения, необходими за безопасността на кораба, се осигуряват пожарогасители, чиито пожарогасителни агенти не са нито проводници на ток, нито са вредни за оборудването или съоръженията.

.7

Пожарогасителите се разполагат на леснодостъпни и видими места, където могат по всяко време да се пуснат в действие в случай на пожар и по начин, при който обслужването им не може да се предотврати от атмосферното влияние, вибрациите или други външни фактори. Преносимите пожарогасители се осигуряват заедно с устройства, които показват дали са били използвани досега.

.8

Осигурява се резервно зареждане за 100 % на първите 10 пожарогасителя и 50 % от останалите пожарогасителя, които могат да се презареждат на борда.

.9

За пожарогасителите, които не могат да се презареждат на борда, се осигуряват допълнителни пожарогасители със същите вместимост, вид, капацитет и брой, според изискванията на точка .1.3 по-долу, вместо резервното зареждане.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.10   Не се допускат пожарогасители, които съдържат пожарогасителен агент, които само по себе си или при неблагоприятни условия изпускат токсични газове в количества, които застрашават човешкия живот, или изпуска газове, които са вредни за околната среда.

.11   Пожарогасителите са подходящи за потушаване на пожари, които са в близост до пожарогасителите.

.12   Най-малко един от преносимите пожарогасители, предназначен за употреба във всяко едно помещение, се поставя в близост до входа на това помещение.

.13   Минималният брой на пожарогасителите е, както следва:

.1

в жилищни и сервизни помещения:

един пожарогасител е разположен така, че разстоянието от всяка една точка до него не е повече от 10 метра пеш;

.2

един пожарогасител, подходящ за пространствата с високо напрежение, в близост до електрическо табло или до монтажно табло с мощност 20 kW или повече;

.3

пожарогасителите в камбузите са на разстояние от всяка една точка до него не повече от 10 метра пеша;

.4

един пожарогасител в близост до помещенията с бои, които съдържат запалителни материали;

.5

най-малко един пожарогасител на щурманския мостик и във всеки пункт за управление.

.14   Преносимите пожарогасители, предназначени за ползване в жилищните или в сервизните помещения, доколкото е възможно, имат еднакъв метод на работа.

.15   Периодична инспекция на пожарогасителите:

Администрацията на държавата на флага гарантира провеждането на периодична проверка, изпитване за функционалност и проверка на налягането.

6   Пожарогасителни съоръжения в машинните отделения (Правило 7)

Машинните отделения категория А се оборудват с:

ПРИ НОВИТЕ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.1

всяка от следните пожарогасителни системи:

.1

газова система, отговаряща на изискванията на точки .1 и .2 от правило 4, или друга равностойна водна система като алтернативна на халонната система, отговаряща на изискванията на MSC/Circ. 668 от 30 декември 1994 г. и MSC/Circ. 728 от юни 1996 г., като се отчита датата на построяване на кораба;

.2

система с пяна с висок коефициент на разширение, отговаряща на изискванията на правило 4, точка .4, като се отчита датата на построяване на кораба;

.3

система за пръскане на вода под налягане, отговаряща на съответните изисквания на правило 4, точка .5, като се отчита датата на построяване на кораба;

.2

най-малко един комплект преносимо оборудване с въздух и пяна с накрайник за въздух и за пяна от индукторен тип, който може да се свързва с противопожарния тръбопровод чрез пожарогасителен шланг, заедно с преносим резервоар, съдържащ най-малко 20 литра течност за пяна и един резервен резервоар. Накрайникът е в състояние да произвежда ефективна пяна, подходяща за потушаване на пожар от гориво, при норма най-малко 1.5 м3 в минута;

.3

във всяко едно такова помещение, одобрени пожарогасители за потушаване с пяна, всеки с капацитет най-малко 45 литра или равностойността му, достатъчни на брой, за да може пяната или нейният еквивалент да се насочва към която и да е част от системите по налягане за горивото и смазочното масло, трансмисиите и другите пожароопасни части. В допълнение, има достатъчен брой одобрени преносими пожарогасители с пяна или неин еквивалент, които да бъдат разположени така, че разстоянието от всяка една точка до него не е повече от 10 метра пеша, и да има най-малко два такива пожарогасителя във всяко такова помещение.

ПРИ НОВИТЕ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 МЕТРА, И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.4   една от стационарните пожарогасителни системи, посочени в точка .1 по-горе, и в допълнение във всяко помещение, в което има двигатели с вътрешно горене или утаители за течно гориво или отделения с гориво, с един пожарогасител с пяна с капацитет най-малко 45 литра или един пожарогасител с въглероден двуокис с капацитет най-малко 16 кг; и

.5   един преносим пожарогасител, подходящ за потушаване на пожар на гориво за всеки 736 kW или част от него в такъв механизъм, при условие че не по-малко от две, нито повече от шест такива пожарогасителя се изискват за такова помещение.

Допустимо е използването на стационарна система за пожарогасене с пяна с малък коефициент на разширение в зоната на някои от шестте подвижни пожарогасителя в съответствие с изискванията на настоящите правила.

ПРИ НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.6

Всяко машинно отделение се оборудва с два подходящи пожарогасителя с воден прах, състоящи се от метална L-образна тръба, като дългата страна е с дължина около два метра, която може да се свърже към пожарникарски шланг, а късата страна, около 250 мм, има постоянен шланг с воден прах или на който може да се постави накрайник за воден спрей.

ПРИ НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.7

Когато се използва нагрято гориво за загряване, допълнително може да се изисква помещенията с котлите да се оборудват с постоянно инсталирано или преносимо оборудване за локалните системи за пръскане с водни струи под налягане или за разпространяване на пяна над и под пода с пожарогасителна цел.

ПРИ НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.8

.8.1

Машинните отделения от категория А с обем над 500 м3 в допълнение на стационарните пожарогасителни системи, определени в настоящото правило , се защитава от одобрен тип стационарна противопожарна система за локално приложение на водна основа или друга равностойна система на базата на насоките, разработени от ММО, виж MSC/Circ. 913 „Насоки за одобряване на стационарни противопожарни системи на водна основа за локално приложение за употреба в машинни отделения от категория А“.

При периодично необслужвани машинни отделения, противопожарните системи имат възможности за автоматично и ръчно освобождаване. В случай на постоянно обслужвани машинни отделения, противопожарната система има единствено възможност за ръчно освобождаване.

.2

Стационарните противопожарни системи за локално приложение служат да защитават райони като следните, без необходимост от спиране на двигателя, евакуация на персонала или отцепване на помещения:

.1

пожароопасните участъци на двигателя с вътрешно горене, използвани за основното задвижване на кораба и захранване с енергия,

.2

предните страни на котлите,

.3

пожароопасните участъци на пещите за изгаряне на отпадъци, и

.4

пречиствател за нагрято течно гориво.

.3

Активирането на някоя локална пожарогасителна система предизвиква визуална и отчетлива звукова сигнализация в защитеното помещение и в постоянно обслужваните пунктове. Сигнализацията показва, че конкретните системи са активирани. Изискванията към сигнализацията на системата, описани в настоящата точка, са в допълнение към, а не заместител на системите за откриване и предупреждаване за пожар, които се изискват от другите разпоредби на настоящата глава.

ПРИ НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И ВСИЧКИ КОРАБИ, СЕРТИФИЦИРАНИ ДА ПРЕВОЗВАТ ПОВЕЧЕ ОТ 400 ПЪТНИЦИ:

9.

Стационарните локални противопожарни системи се инсталират в съответствие с точка .8 от настоящото правило не по-късно от 1 октомври 2005 г.

7   Специални изисквания за машинните отделения (Правило 11)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Броят на остъклените покриви, вратите, вентилаторите, отворите на комините за вентилация и други отвори на машинните отделения се свеждат до минимум в съответствие с нуждите за вентилация и надеждната и безопасна работа на кораба.

.2

Остъклените покриви са от стомана и не съдържат стъклени плотове. Предвижда се подходяща организация за освобождаване на дима от защитените помещения в случай на пожар.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.3

Врати, различни от електрическите водонепроницаеми врати, се разполагат по начин, при който се осигурява плътното им затваряне в случай на пожар в помещението посредством система за механично затваряне или посредством монтиране на самозатварящи се врати, които могат да се затварят при противоположен на затварянето наклон от 3,5°, и които имат надеждно задържащо устройство, снабдено с дистанционно управление за освобождаване.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.4

Не се поставят прозорци на границите на машинното отделение. Това не забранява използването на прозорци в контролните пунктове в самите машинни отделения.

.5

Осигуряват се командните устройства за:

.1

отваряне и затваряне на стъклени покриви, затваряне на отворите на комините, които обикновено вентилират отработените газове и затваряне на вентилаторните регулатори;

.2

димоотводите;

.3

затваряне на електрическите врати или задействане на механизма за затваряне на вратите, различни от електрическите водонепроницаеми врати;

.4

спиране на вентилационните витла; и

.5

спиране нагнетателните и смукателните вентилатори, помпите за прехвърляне на гориво, помпите за горивните отделения и други подобни горивни помпи. Други подобни горивни помпи означава за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., смазочни спомагателни помпи, циркулационни термопомпи и маслоотделители. Не е необходимо обаче изискванията на точка .6 на настоящото правило да се прилагат за маслените водоотделители.

.6

Командните устройства съгласно тоука .5 и правило II-2/А/10.2.5 се разполагат извън съответното помещение, където те не могат да бъдат изолирани в случай на пожар в помещението, което те обслужват. Тези командни устройства, както и командните устройства за всяка задължителна пожарогасителна система се разполагат в един контролен пункт или се групират в колкото е възможно по-малко пунктове. Осигурява се безопасен достъп до тези пунктове от откритата палуба.

.7

Когато е осигурен достъп до някое машинно отделение от категория А в долната част от прилежаща шахта на тунел в близост до водонепроницаемата врата, в този тунел се осигурява огнеупорна врата от лека стомана, която може да се задейства от двете страни.

8   Автоматични системи за пръскачки, детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация (Правило 12)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Всяка задължителна автоматична система за пръскачката, детектора за пожар и противопожарната аварийна сигнализация е в изправно състояние и се задейства по всяко време, без за това да е необходимо действие от страна на екипажа. Тя е изградена от мокър тип връзки, но някои отделни открити къси сектори могат да бъдат изградени от сух тип връзки, когато това е наложителна предпазна мярка. Всички части на системата, които по време на експлоатация могат да бъдат изложени на температури на замръзване, са подходящо защитени срещу замръзване. Системата се поддържа да функционира при необходимото налягане и се взимат всички необходими мерки, за да се подсигури постоянно доставяне с количествата вода в съответствие с настоящото правило.

.2   Всеки сектор, в който има пръскачки, съдържа механизми за автоматично задействане на визуален и звуков предупредителен сигнал в едно или повече сигнални отделения, винаги когато някоя пръскачка е задействана. Тези индикатори показват в кой сектор, обслужван от системата, е възникнал пожар и следва да бъде централизиран на щурманския мостик. В допълнение се поставят визуални и звукови сигнализации на места, различни от щурманския мостик, така че те да бъдат незабавно забелязани от екипажа. Системата за сигнализация е така проектирана, че да показва всяка повреда в системата.

.3   Пръскачките се групират в отделни сектори, всеки от които се състои от не повече от 200 пръскачки. Всеки сектор с пръскачки обслужва не повече от две палуби и не се разполага в повече от една главна вертикална зона, освен ако може да се докаже, че организацията на сектора с пръскачки, която обслужва повече от две палуби или който е разположен на повече от една главна вертикална зона, няма да намали противопожарната защита на кораба.

.4   Всеки сектор, в който има пръскачки, следва да може да бъде изолиран само с един спирателен клапан. Спирателният клапан във всеки сектор е леснодостъпен, а местоположението му винаги е ясно и постоянно обозначено. Предприемат се мерки срещу неправомерно боравене със спирателния клапан.

.5   Към спирателния клапан на всеки сектор и при всеки контролен пункт се осигурява манометър за измерване на налягането в системата.

.6   Пръскачките са устойчиви на корозията на морския климат. В жилищните и сервизни помещения пръскачките се задействат при температурен обхват от 68 °С до 79 °С с изключения като сушилните помещения, в които могат да се очакват високи температури на околната среда, работната температура може да бъде повишена с не повече от 30 °С над максималната температура на горната палуба.

.7   При всеки пункт за обозначение се показва списък или план на обхванатите места и местоположението на зоната по отношение на всеки сектор. Осигуряват се нужните инструкции за изпитване и поддръжка.

.8   Пръскачките се разполагат отгоре и се разпределят по начин, при който се запазва средна норма на работа, не по-малка от 5 литра/м2 на минута за номиналното пространство, което те обслужват.

Пръскачките се разполагат колкото е възможно по-далеч от гредите или другите обекти, които могат да попречат на впръскването на вода, и на места, където леснозапалимият материал в помещението ще бъде добре обливан с вода.

.9   Осигурява се резервоар под налягане с обем, равен на най-малко два пъти този, необходим за зареждането с вода, определен в настоящия параграф. Резервоарът следва постоянно да се зарежда с необходимото количество прясна вода, равно на количеството вода, което може да се осигурява за една минута от помпата, определена в точка .12, и се осигурява система за поддържане въздушното налягане в резервоара, което независимо от необходимото количество използвана прясна вода от резервоара, налягането няма да е по-малко от работното налягане на пръскачите плюс налягането, упражнявано от напора на водата, измерен от дъното на резервоара до пръскачката, разположена най-високо в системата. Осигуряват се подходящи средства за подсигуряване с въздух под налягане и прясна вода на резервоара. Осигурява се стъклен манометър за измерване на точното равнище на водата в резервоара.

.10   Осигуряват се средства за предотвратяване преминаването на морска вода към резервоара. Резервоарът под налягане се оборудва с ефикасен предпазен вентил и с манометър. При всички съединения на манометъра се инсталират спирателни вентили и кранове.

.11   Инсталира се една електрическа помпа единствено за осигуряване на постоянно автоматично изпомпване на водата от пръскачките. Помпата се задейства автоматично при спад в налягането в системата, преди количеството прясна вода в резервоара по налягане да е напълно изчерпано.

.12   Помпата и тръбопроводната системата са в състояние да поддържат необходимото налягане на равнището на най-високата пръскачка, за да се осигури постоянно подаване на вода, достатъчно едновременно да покрие пространство от 280 м2 при условията, предвидени в точка .8. За новите кораби класове С и D с дължина, по-малка от 40 м, и с обща защитена площ, по-малка от 280 м2, администрацията на държавата на флага може да определи съответната площ, която да отговаря на капацитета на помпите и на алтернативните захранващи съоръжения.

.13   Върху помпата откъм страната на зареждането се поставя пробен кран с къс отворен край на изпускателната тръба. Ефективната част на вентила и тръбата е достатъчна, за да позволи отводняването, което се изисква от помпата, като същевременно се поддържа налягането в системата, определено в точка .9.

.14   Всмукателният отвор на помпата откъм морето, доколкото е възможно, се монтира в помещението, където е помпата, и се разполага по начин, при който, когато корабът плава, да не е необходимо да се спира зареждането с морска вода към помпата с друга цел, освен проверка или ремонт на помпата.

.15   Помпата и резервоарът за пръскачките се поставят на място, което е достатъчно отдалечено от всяко машинно отделение, и не се поставят в помещение, за което се изисква да е защитено от системата на пръскачките.

.16   Осигуряват се не по-малко от два енергийни източника за помпата за морска вода, автоматичната сигнализация и детекторната система. Когато помпата се захранва с електрическа енергия, се предвиждат основен генератор и един авариен енергиен източник. Помпата се включва към главното разпределително табло и към аварийното разпределително табло през отделни фидери, предвидени единствено за тази цел. Фидерите се инсталират така, че да не минават през камбузите, машинните отделения и другите затворени помещения, които са пожароопасни, освен доколкото е необходимо, когато се осигурява достъп до съответните разпределителни табла, и се свързват към автоматичен превключвател, разположен в близост до помпата на пръскачките. Този превключвател осигурява енергийното захранване от разпределителното табло, доколкото захранването е възможно да се осигурява оттам, и е така проектиран, че при авария в захранването автоматично да превключва на захранване от аварийното разпределително табло. Превключвателите на главното и на аварийното разпределително табло се обозначават ясно и обикновено се държат затворени. Не се допуска друг превключвател при въпросните фидери. Единият от източниците на енергийно захранване на системата за сигнализация и откриване на пожар е авариен енергиен източник. Когато единият от енергийните източници на помпата е двигател с вътрешно горене, той съответства на изискванията на точка .15 и се инсталира така, че пожар в някое защитено помещение да не повлияе върху подаването на въздух в машинното отделение.

.17   Системата за пръскачките е свързана с противопожарния тръбопровод на кораба посредством заключващ се надолу винт на възвратен клапан, поставен при съединението, за да се предотврати изтласкване на вода от системата на пръскачките към противопожарния тръбопровод.

.18   За изпитване на автоматичната сигнализация на всеки сектор с пръскачки се поставя пробен кран и се разпръсква количество вода, равно на работния обем на пръскачката. Пробният кран за всеки сектор се разполага в близост до спирателния клапан в този сектор.

.19   Осигуряват се средства за изпитване на автоматичното функциониране на помпата за намаляване на налягането в системата.

.20   В сигналните отделения, посочени в точка .2, се осигуряват превключватели, които позволяват сигнализацията и индикаторите на всеки сектор с пръскачки да се изпитват.

.21   Във всеки сектор се монтират най-малко шест отделни разпръскващи глави.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.22

Автоматичните системи за пръскачките, детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация се одобряват и отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.23

За новите кораби класове С и D с дължина, по-малка от 40 м, и с обща защитена площ, по-малка от 280 м2, администрацията на държавата на флага може да определи съответната площ, която отговаря на капацитета на помпите и на алтернативните съоръжения.

9   Стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация (Правило 13)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Общи положения

.1   Всяка задължителна стационарна система за откриване на пожар и за противопожарна аварийна сигнализация с пунктове за ръчни противопожарни кранове може да се включва незабавно по всяко време.

.2   Енергийните източници и електрическите вериги, необходими за функционирането на системата, се следят съответно за загуба на енергия или за аварии. Наличието на авария предизвиква визуална и звукова аварийна сигнализация за авария в пулта за управление, която се отличава от тази за пожар.

.3   Осигуряват се не по-малко от два енергийни източника за електрическото оборудване, използвано за функционирането на системата за детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация, като единият е авариен източник. Захранването се осигурява от самостоятелни фидери, предвидени единствено за тази цел. Тези фидери се свързват към автоматичен превключвател, разположен в или непосредствено до пункта за управление на системата за детекторите за пожар.

.4   Детекторите и пунктовете за ръчни противопожарни кранове се групират в сектори. Активирането на всеки детектор или пункт за ръчни противопожарни кранове предизвиква визуална и звукова противопожарна аварийна сигнализация в пулта за управление и в индикаторните отделения. Ако на сигналите не се обърне внимание в рамките на 2 минути, в жилищните и сервизните помещения на екипажа, в пунктовете за управление и в машинните отделения автоматично се включва звукова сигнализация. Тази алармена звукова система не е необходимо да съставлява интегрална част от детекторната система.

.5   Контролният пулт е разположен на щурманския мостик или в главния команден противопожарен пункт.

.6   Индикаторите обозначават поне сектора, в който детектор или пункт за ръчни противопожарни кранове се е задействал. Поне един индикатор се разполага така, че да е леснодостъпен за отговорните членове на екипажа по всяко време в открито море или в пристанище, с изключение, когато корабът не работи. Един индикатор се разполага на щурманския мостик, ако контролният пулт е в главния пожарогасителен пункт.

.7   Върху или до всеки индикатор се предоставя ясна информация за пространствата, които се обхващат, и местонахождението на секторите.

.8   Когато системата за детектор за пожар не включва средства за дистанционно разпознаване на всеки отделен детектор, обикновено не се разрешава нито един сектор, който обхваща повече от една палуба в жилищните и сервизните станции и пунктовете за управление, с изключение на сектора, който обхваща някое обградено стълбище. За да се избегне забавяне при идентифициране на източника на пожара, броят на обградените помещения, включени във всеки сектор, се ограничават от администрацията на държавата на флага. При никакви обстоятелства не могат да бъдат разрешени повече от 50 обградени пространства в който и да е сектор. Ако детекторната система е снабдена с дистанционни детектори за пожар, които могат да индивидуално да го разпознаят, секторите могат да обхващат няколко палуби и да обслужват всякакъв брой обградени помещения.

.9   В случай, че няма детекторна система за дистанционно определяне на всеки отделен детектор за пожар, даден сектор с детектори не може да обслужва пространствата от двете страни на кораба, нито на повече от една палуба, и не може да се разполага в повече от една вертикална зона, освен ако администрацията на държавата на флага е убедена, че противопожарната защита на кораба няма така да се намали, може да допусне такъв сектор с детектори да обслужва и двете страни на кораба, както и повече от една палуба.

.10   Сектор с детектори за пожар, който обхваща контролен пункт, сервизно помещение или жилищно помещение не включва никое машинно отделение.

.11   Детекторите се задействат от топлина, дим или други продукти на горенето, пламък или всяка комбинация от тези фактори. Администрацията на държавата на флага може да разреши детектори, които се активират от други признаци за пожар, при условие че те не са по-малко чувствителни от горепосочените детектори. Детекторите за пламък се използват единствено в допълнение на детекторите за дим и топлина.

.12   Осигуряват се необходимите инструкции и резервни части за изпитване и поддръжка.

.13   Надеждността на детекторната система се проверява периодично от администрацията на държавата на флага със средства за произвеждане на горещ въздух при подходящата температура, или дим или аерозолни частици, които имат подходящото равнище на плътност или размер на частиците, или други характеристики, свързани с възникването на пожар, по отношение на които детекторът е предвиден да реагира.

Всички детектори са от такъв вид, че да могат да бъдат изпитвани за надеждна работа и да могат да се възстановят за обичайно наблюдение без подновяване на някой от компонентите.

.14   Системата за детектори за пожар не се използва за никаква друга цел, освен за затваряне на противопожарните врати и други подобни функции, които са разрешени от контролния пулт.

.15   Системите за детектори за пожар с възможност за определяне на адреса на съответната зона се разполагат така, че:

затворената верига да не може да се прекъсва на повече от едно място от пожар,

да се предвидят средства, които гарантират, че всяка повреда (например прекъсване на енергоснабдяването, късо съединение, заземяване) по веригата няма да предизвикат повреда в цялата затворена верига,

всички мерки се предприемат, за да може да се възстанови първоначалната конфигурация на системата в случай на повреда (електрическа, електронна, компютърна),

първата противопожарна сигнализация, която се активира, да не възпрепятства никой друг детектор да активира други противопожарни сигнализации.

.2   Изисквания за инсталиране

.1   Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се инсталират в жилищните помещения, сервизните помещения и контролните пунктове. По един пункт за ръчен противопожарен кран се разполага на всеки изход. Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се разполагат на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че никоя част от коридора да не бъде на повече от 20 метра от пункта за ръчен противопожарен кран.

.2   Детекторите за дим се инсталират на всички стълбища, коридори и аварийни изходи на жилищните помещения.

.3   При стационарни детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация за защита на помещения, различни от тези, определени в точка .2.2 по-горе, във всяко такова помещение се поставя най-малко един детектор, отговарящ на изискванията на точка .1.11.

.4   Разположението на детекторите осигурява оптималното им функциониране. Местоположенията в близост до носещи греди или вентилационни тръбопроводи или до други места, където характеристиките на въздушния поток биха имали неблагоприятно въздействие върху експлоатацията на детекторите, и местата, където е вероятно да се получи удар или механично увреждане, се избягват. Като цяло детекторите, които са разположени отгоре, са на разстояние най-малко 0,5 м от вертикалните прегради.

Максималното разстояние между детекторите е посочено в таблицата по-долу:


Вид детектор

Максимална разгъната площ, обслужвана от всеки детектор

(в м2)

Максимално разстояние между центровете

(в м)

Максимално отстояване от вертикалните прегради

(в м)

Топлина

37

9

4,5

Дим

74

11

5,5

Администрацията на държавата на флага може да изиска или да разреши друго разпределение въз основа на данните от изпитванията, които показват характеристиките на детекторите.

.6   Електрическата инсталация, която е част от системата, се разполага по начин, при който се избягват камбузът, машинните отделения и другите затворени помещения с висока опасност от запалване, освен когато в тези помещения е необходимо да се осигуряват детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация или да се осигурява връзка към най-подходящия енергиен източник.

.3   Технически изисквания

.1   Системата и оборудването са предназначени да издържат на съответните колебания в захранването, промените в температурата на околната среда, вибрации, влага, електрически удар, сблъсък и корозия, които са характерни за корабите.

.2   Детекторите за дим, които се инсталират на стълбищата, коридорите и аварийните изходи на жилищните помещенията, според изискванията на точка .2.2, се сертифицират да работят при плътност на дима между 2 % и 12,5 % тъмнина на метър.

Детекторите за дим, които се инсталират на други места, се експлоатират в граници на чувствителност, определени от администрацията на държавата на флага, като се отчита, че нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите се избягва.

.3   Детекторите за топлина са сертифицирани за експлоатация при температури между 54 °С и 78 °С, но само когато температурата се повишава до тези стойности с норма, по-малка от 1 °С в минута. При по-високи норми на температурно покачване, детекторът за топлина работи в температурните граници, определени от администрацията на държавата на флага, като се отчита, че нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите се избягва.

.4   Допустимата експлоатационна температура за детекторите за топлина може да бъде увеличена до достигане на 30 °С над максималната температура, предвидена за горната част на помещението в случая на сушилните и други подобни помещения с обичайно висока околна температура.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.4.1

Стационарните системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация се одобряват и отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.4.2

Пунктовете за ръчни противопожарни кранове, които отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност, се инсталират в жилищните помещения, сервизните помещения и контролните пунктове. По един пункт за ръчен противопожарен кран се разполага на всеки изход. Пунктовете за ръчни противопожарни кранове се разполагат на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че никоя част от коридора да не бъде на повече от 20 метра от пункта за ръчен противопожарен кран.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D:

.5

В допълнение към горните разпоредби, администрацията на държавата на флага гарантира спазването на изискванията за безопасност на инсталациите по отношение на тяхната независимост от други инсталации или системи, устойчивостта на корозиране на компонентите им, захранването на системите им за управление с електрическа енергия, както и наличността на инструкции за тяхната експлоатация и поддръжка.

10   Изисквания за употребата на течно гориво, смазочно масло и други запалителни масла (Правило 15)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Ограничения за използването на масло за гориво

Следните ограничения се прилагат по отношение на използването на масло като гориво:

.1

Освен ако в настоящата точка е предвидено друго, течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, не може да се използва.

.2

В аварийните генераторни агрегати може да се използва течно гориво с температура на възпламеняване, не по-ниска от 43 °С.

.3

При условията на допълнителните предпазни мерки, които може да счита за необходими и при условие, че околната температура в помещението, в което такова течно гориво се съхранява или използва, не се допуска да надвишава до 10 °С под температурата на възпламеняване на течното гориво, администрацията на държавата на флага може да разреши общото използване на течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, но не по-ниска от 43 °С.

За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., може да се допусне използването на течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С, но не по-ниска от 43 °С, при следните условия:

.3.1

местоположението на резервоарите за течно гориво с изключение на тези, които са разположени в отделения с двойно дъно, е извън машинните отделения от категория А;

.3.2

при смукателната тръба на горивната помпа се осигуряват средства за измерване на температурата на горивото;

.3.3

при входните и изходните отвори на масления филтър се осигуряват спирателни клапани и/или кранове;

.3.4

използват се възможно повече заварени тръбни съединения или такива с кръгъл конусовиден вид или сферичен вид със съединения с муфи.

Температурата на възпламеняване на маслата се определя по одобрен метод на затворен тигел.

.2   Системи за течните горива

В корабите, в които се използва течно гориво, системите за съхраняване, разпределение и използване на течното гориво гарантират безопасността на кораба и на лицата на борда и отговарят най-малко на следните изисквания:

.1.1   Доколкото е възможно, части от системата за горивата, съдържащи нагорещено гориво под налягане, превишаващо 0,18 N/mm2, не се поставят в затворени помещения, където не могат лесно да се забележат дефекти или течове. Такива части на системата за течни горива в машинните отделения са подходящо осветени.

.1.2   Нагорещено течно гориво означава гориво, чиято температура след загряване е по-висока от 60 °С или по-висока от действителната температура на възпламеняване на маслото, ако тя е по-ниска от 60 °С.

.2   Вентилацията на машинните отделения следва при нормални условия да предотврати акумулирането на маслени пари.

.3   Доколкото е възможно, резервоарите за гориво съставляват част от конструкцията на кораба и се разполагат извън машинните отделения. Когато резервоарите за течно гориво, различни от резервоарите с двойно дъно, задължително са разположени непосредствено до или в машинните отделения, най-малко една от вертикалните им страни приляга към границите на машинното отделение и е желателно да има обща граница с резервоарите с двойно дъно, като граничното пространство на резервоара, което е общо с това на машинното отделение, се свежда до минимум. Когато такива резервоари са разположени в границите на машинните отделения, те не съдържат течно гориво с температура на възпламеняване, по-ниска от 60 °С. Използването на свободностоящи резервоари за течно гориво се избягва и се забранява в машинните отделения.

.4   Резервоарите с течно гориво не се разполагат на места, където разливи или течове от тях могат да създадат опасност, като попаднат върху нагорещени повърхности. Вземат се мерки, за да се предотврати изтичане на гориво под налягане от помпите, филтрите или котлите, за да не влезе в допир със загрети повърхности.

.5   Всяка тръба за течно гориво, която, ако е повредена, може да причини течове на гориво от мястото за съхранение, утаител или резервоар за ежедневно обслужване с капацитет 500 литра или повече, разположен над двойното дъно, е снабдена с кран или клапан директно върху резервоара, който да може да се затваря от безопасно място извън въпросното помещение в случай на пожар в помещението, където са разположени тези резервоари. При специални случаи, в които дълбоки резервоари са разположени в някоя шахта или тръбопроводен канал или в друго подобно място, се поставят клапани на резервоара, но в случай на пожар контролът се осъществява посредством допълнителен клапан върху тръбата или тръбите извън тунела или в другото подобно място. Ако такъв допълнителен клапан се постави в машинното отделение, той може да се отваря от място извън това помещение.

В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., местоположението на командните лостове за дистанционно управление на клапана за аварийния генератор на горивния резервоар е отделно от местоположението на командните лостове за дистанционно управление на останалите клапани, които са в машинното отделение.

Предвиждат се безопасни и ефективни средства за определяне количеството течно гориво, съдържащо се в който и да е резервоар за течно гориво.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

Смукателните тръби не следва да се прекъсват в помещения, където има опасност от възпламеняване на теч от тези тръби. По-специално, смукателните тръби не свършват в помещенията на пътниците и екипажа. По правило те не се разполагат в машинните отделения. Независимо от това обаче, ако администрацията на държавата на флага счита, че тези изисквания са неприложими, тя може да разреши смукателните тръби да преминават през машинните помещения при условие, че се изпълнят следните изисквания:

.1.1

в допълнение се предвижда измервателен уред за равнището на маслото, който отговаря на изискванията на точка .2.6.2;

.1.2

краищата на смукателните тръби се намират в места, отдалечени от източници на възпламеняване, освен ако не са взети предпазни мерки, като поставянето на ефективни екрани, които в случай на разлив в краищата на смукателните тръби да предотвратят допира на течното гориво с източник на възпламеняване;

.1.3

на краищата на смукателните тръби се поставят самозатварящи се изолиращи устройства и контролен самозатварящ се кран с малък диаметър, разположен под изолиращото устройство, с цел да се установи преди отваряне на изолиращото устройство, че няма течно гориво. Предприемат се мерки, за да се гарантира, че всеки разлив на течно гориво през контролния кран няма да причини опасност от възпламеняване.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.2

Други устройства за проверка количеството на течно гориво, съдържащо се във всеки горивен резервоар, могат да бъдат разрешени, ако тези устройства, както и устройствата, предвидени по точка .2.6.1.1, не пресичат стената под върха на резервоара и при условие, че ако се повредят или резервоарите бъдат препълнени, няма да позволяват разливане на гориво.

.3

Предвидените в точка .2.6.2 устройства се поддържат в добро състояние, за да се гарантира постоянното им правилно функциониране при експлоатацията.

.7   Предприемат се мерки за предотвратяване на свръхналягането в горивните резервоари или във всяка част от горивната система, включително и в захранващите тръби, които се обслужват от бордовите помпи. Всички предпазни клапани и въздушни и преливни тръби се изпускат до състояние, при което не съществува опасност от пожар или експлозия при изтичане на масло или пари към помещенията на екипажа, помещенията на пътниците, специалната категория пространства, затворените ро-ро помещения или други подобни пространства на корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.

.8   Тръбите за течно гориво и техните клапани и принадлежности са изработени от стомана или друг одобрен материал, като може да се допусне ограничено използване на гъвкави тръби. Такива гъвкави тръби и накрайници са изработени от одобрени огнеупорни материали с подходяща здравина.

За клапаните, които се монтират на горивните резервоари и които се подлагат на статично налягане, се допуска да са изработени от стомана или сферографитен чугун. Клапани от обикновен чугун обаче, могат да се използват в тръбопроводната система, когато проектното налягане е под 7 bar и проектната температура е по-ниска от 60 °С.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.9

Всички външни захранващи проводи под високо налягане между горивните помпи под високо налягане и горивните инжектори са защитени с изолирана с кожух тръбна система, която може да задържа горивото в случай на повреда в проводите под високо налягане. Тръбната система в кожух се състои от външна тръба, в която се поставя горивната тръба под високо налягане, като тези две тръби формират едно постоянно съединение. Изолираната с кожух тръбна система включва устройства за събиране на течове, като се осигурява сигнализация, която се задейства при повреда в горивната връзка.

.10

Всички повърхности с температури над 220 °С, които може да се повредят в резултат на авария в горивната система, следва подходящо да се изолират.

.11

Горивните проводи се ограждат или се предпазват по друг подходящ начин, за да се избегне, доколкото е възможно, разпръскване или теч на течно гориво върху горещи повърхности, в смукателното устройство на двигателя или при други запалителни източници. Броят на съединенията по тези тръбопроводни системи се свежда до минимум.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.12

Горивните проводи не се разполагат непосредствено над или в близост до възли с висока температура, включително котли, паропроводи, изпускателни колектори, шумозаглушители или други съоръжения, които са изолирани. Доколкото е възможно, горивните проводи се разполагат далеч от горещи повърхности, електрически инсталации или други възпламеняващи се източници, и те се обезопасяват със заграждения или други подходящи устройства за защита, за да се предотврати изтичане или разпръскване на течно гориво върху източниците на запалване. Броят на съединенията по тези тръбопроводни системи се свежда до минимум.

.13

Компонентите на горивната система на дизеловия двигател се конструират в съответствие с максималното върхово налягане, което се достига в експлоатационни условия, включително и при всяко върхово налягане, което се генерира и връща обратно в горивните захранващи и преливни проводи посредством помпите за впръскване на горивото. Съединенията на горивните захранващи и преливни проводи се изграждат, като се отчита възможността им да не допускат течове на течно гориво под налягане по време на експлоатация и след поддръжката им.

.14

При системите, които работят с няколко двигателя и се захранват от един и същ горивен източник, се осигуряват технически средства, които изолират горивните захранващи проводи от преливните проводи. Тези изолатори не оказват влияние върху експлоатацията на другите двигатели и могат да се задействат от място, което не е недостъпно при пожар в някой от двигателите.

.15

Когато администрацията на държавата на флага разрешава тръбопроводи и течно гориво да преминават през жилищни и сервизни помещения, тези тръбопроводи са изработени от материал, който е одобрен от администрацията, като се има предвид опасността от пожар.

.16

Съществуващите кораби от клас В се привеждат в съответствие с изискванията на точки от .2.9 до .2.11 не по-късно от 1 юли 2003 г., освен когато, като алтернатива на изолиращата тръбопроводна система, определена съгласно точка .2.9, се използва подходящо заграждение за двигателите с мощност от 375 kW или по-малко, с помпи за горивно впръскване, които обслужват повече от един инжектор.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.3   Разпоредби за смазочните масла

Мерките, които се взимат за съхраняване, разпределение и използване на смазочното масло, предназначено за смазочните уредби под налягане, са такива, че да осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда. Съответните предпазни мерки за машинните отделения отговарят на изискванията на точки .2.1, .2.4, .2.5, .2.6, .2.7, .2.8, .2.10 и.2.11, освен когато:

.1

това не преустановява използването на наблюдателните стъкла в смазочните системи при условие, че те са били изпробвани и са се доказали, че имат приемливо равнище на противопожарна устойчивост. При използването на наблюдателни стъкла, тръбите се осигуряват с клапани от двете страни. Клапанът от долния трай на тръбата е от самозатварящ се вид.

.2

в машинните отделения се допускат смукателни тръби; не е нужно да се прилагат изискванията на точки .2.6.1.1 и .2.6.1.3, когато смукателните тръби са снабдени с подходящи устройства за затваряне.

Спрямо резервоарите за смазочно масло се прилагат също и разпоредбите на точка 10.2.5 за построените на или след 1 януари 2003 г. кораби, с изключение на тези с резервоари, които са с капацитет, по-малък от 500 л., клапаните на резервоарите на които се затварят по време на нормалната работа на кораба, или когато се установи, че в резултат на непредумишлено действие за бързо затваряне на някой клапан на резервоара със смазочно масло би могло да се застраши безопасната работа на основната задвижваща и на главната спомагателна машинна част.

.4   Разпоредби за други запалими масла

Мерките, които се вземат за съхранение, разпределение и използване на други запалими масла, използвани под налягане в енергийните захранващи предавателни системи и управляващите и активиращи системи и системите за отопление, осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда. В местата, където са налице запалителни средства, тези системи съответстват най-малко на изискванията на точки .2.4, .2.6, .2.10 и .2.11 и на изискванията на точки .2.7 и .2.8 по отношение на здравината и конструкцията.

.5   Периодично необслужвани машинни помещения:

В допълнение към изискванията на разпоредби от 1 до 4, системите за горивни и смазочни масла отговарят на следните изисквания:

.1

осигуряват се средства против разливи при препълване, когато ежедневно обслужваните с течно гориво резервоари се зареждат автоматично или с дистанционно управление. Други автоматични средства за потушаване на запалими течности, например пречистватели на отработено течно гориво, които, когато е възможно, се инсталират на специално място, предназначено за почистващите средства и котлите им, предпазват от разливи при препълване;

.2

осигурява се сигнализация за висока температура, ако температурата на възпламеняване на течното гориво се надвишава при ежедневното обслужване на горивните резервоари или утаители, които са снабдени с нагревателни устройства.

.6   Забрана за пренасяне на запалими масла на форпика на резервоарите

Течно гориво, смазочно масло и други запалими масла не се съхраняват в резервоари, разположени на форпика.

11   Пожарникарска екипировка (Правило 17)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Пожарникарската екипировка се състои от:

.1.1

Лично оборудване, което включва:

.1

защитно облекло, изработено от материал, който предпазва кожата от топлината, която се отделя от огъня, и от изгаряния от горещи изпарения. Външната обвивка е водоустойчива;

.2

ботуши и ръкавици от гума или друг материал, който не е проводник на електричество;

.3

твърда каска, осигуряваща ефективна защита срещу удар;

.4

електрически фенер (ръчен фенер) от одобрен тип, който може да работи минимум в продължителност на три часа;

.5

пожарникарска брадва.

.1.2

Кислороден апарат от одобрен тип, състоящ се от самостоятелен кислороден апарат със сгъстен въздух (СКАСВ), обемът на въздуха в бутилките на който е най-малко 1 200 литра, или друг вид самостоятелен кислороден апарат, който може да работи най-малко 30 минути. Всеки СКАСВ е оборудван с пълни резервни бутилки с минимална вместимост 2 400 литра атмосферен въздух, освен:

i)

когато корабът разполага с пет или повече СКАСВ, общото резервно количество на атмосферен въздух не следва да превишава 9 600 литра; или

ii)

ако корабът е оборудван с устройства за презареждане на бутилките с незамърсен въздух под налягане, резервната вместимост на всеки СКАСВ е най-малко 1 200 литра атмосферен въздух, а общият капацитет на вместимост за резервен атмосферен въздух на кораба не следва надхвърля 4 800 литра атмосферен въздух.

Всички бутилки за въздух на СКАСВ са взаимозаменяеми.

.2

За всеки кислороден апарат се осигурява огнеупорно спасително въже с достатъчна дължина и здравина, който се прикачва със заключалка към ремъка на апарата или към друг отделен колан, за да се предотврати отделянето на кислородния апарат при използването на спасителното въже.

.3

Всички нови кораби клас В и съществуващите кораби от клас В с дължина 24 м и повече и всички нови кораби от класове С и D с дължина 40 м и повече разполагат на борда най-малко с две пожарогасителни екипировки.

.1

В корабите с дължина 60 м и повече, когато общата дължина на всички пътнически помещения и всички сервизни помещения на палубата, на която се намират тези помещения, е повече от 80 м, или ако има повече от една такива палуби, на палубата, която има най-голяма такава обща дължина, се осигуряват допълнително две пожарникарски екипировки и два комплекта лично оборудване за всеки 80 м, или част от същата обща дължина.

В кораби, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват две допълнителни пожарникарски екипировки за всяка основна вертикална зона, с изключение на затворените помещения на стълбищата, които съставляват обособени основни вертикални зони, и на основните вертикални зони с ограничена дължина при носа и кърмата, които не включват машинни отделения или главни камбузи.

.2

В кораби с дължина 40 м, но по-малка от 60 м, се осигуряват две пожарникарски екипировки.

.3

В новите кораби от клас В и съществуващите кораби от клас В с дължина 24 м и повече, но по-малка от 40 м, също се осигуряват две пожарникарски екипировки, но само с един агрегат за презареждане самостоятелния кислороден апарат със сгъстен въздух.

.4

В новите и съществуващите кораби клас В с дължина, по-малка от 24 м, и в новите кораби от класове В и D с дължина, по-малка от 40 м, не се осигурява пожарникарска екипировка.

.5

Пожарникарските екипировки или комплектите за персонално оборудване се съхраняват така, че да бъдат леснодостъпни и готови за използване, а когато са налице повече от една пожарникарска екипировка или комплект за персонално оборудване, те се съхраняват на отдалечени места едни от други. Най-малко една пожарникарска екипировка и един комплект персонално оборудване е налице на всяко такова място.

12   Разни (Правило 18)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Когато през отделения клас А се пробиват отвори за електрически кабели, тръби, шахти, канали и т.н. или за трегери, подпорни греди или други конструкционни елементи, се вземат мерки за гарантиране на противопожарната устойчивост, доколкото това е възможно и необходимо.

За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., където в отделенията клас А се пробиват отвори, те се изпитват в съответствие с Кодекса за системите за противопожарна безопасност, за да се гарантира, че противопожарната устойчивост на отделенията не е нарушена.

В случай на вентилационни канали се прилагат правила II-2/Б/9.2.2б и II-2/Б/9.3.

Когато обаче отворът за тръбата е изграден от стомана или друг еквивалентен материал с минимална дебелина 3 мм и минимална дължина от 900 мм (препоръчително 450 мм от всяка страна на отделението) и липсват отвори, не е необходимо да се провеждат изпитвания.

Такива отвори се изолират според нуждите, като изолацията се продължава до равнището на отделението.

.2   Когато през отделения клас В се пробиват отвори за електрически кабели, тръби, шахти, канали и т.н. или за инсталиране на вентилационни терминали, осветление и други подобни устройства, се вземат мерки за гарантиране противопожарната устойчивост, доколкото това е възможно и необходимо. За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., се пробиват отвори в отделенията, за да се гарантира противопожарната им устойчивост.

Тръбите, които преминават през отделенията клас В и които не са изработени от стомана или мед, се предпазват с:

.1

огнеупорно устройство за пробиване на отделението, степента на устойчивост на което е съвместима с устойчивостта на пробитото отделение, както и на вида на използваната тръба; или

.2

стоманен ръкав с минимална дебелина от 1,8 мм и минимална дължина от 900 мм за тръби с диаметър 150 мм или повече, и минимална дължина от 600 мм за тръби с диаметър, по-малък от 150 мм (препоръчително разпределена по равно от всяка страна на отделението).

Тръбата се свързва към краищата на ръкава посредством фланци или съединители, като просветът между ръкава и тръбата не надвишава 2,5 мм., или просветът между тръбата и ръкава се уплътнява посредством незапалим или друг подходящ материал.

.3   Материалите за изработване на тръбите, преминаващи през отделенията клас А или В, са одобрени, като се взима предвид температурата, на която тези помещения следва да устояват.

В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., неизолираните метални тръби, преминаващи през отделенията клас А или В, са изработени от материали с точка на топене, по-висока от 950 °С за отделенията клас А-О и 850 °С за отделенията клас В-О.

.4   Тръбите, предназначени за пренос на гориво или други запалителни течности през жилищни помещения, сервизни помещения или контролни пунктове, се изработват от подходящ материал и конструкция, които отчитат опасността от пожар.

.5   Материали, които са неефективни при висока температура, не се използват в конструкцията на шпигатите извън борда, санитарни отделителни системи и други изпускателни отвори в близост до водолинията и когато при повреда на материала в резултат на пожар може да възникне опасност от наводняване.

.6   Електрическите радиатори, ако има такива на борда, се инсталират на място и са така сглобени, че да се намали до минимум опасността от пожари. Не се инсталират радиатори, чиято нагряваща част да може да предизвика нагряване или пожар при допир с дрехи, пердета или други подобни материали.

.7   Всички контейнери за отпадни вещества са изработени от незапалими материали и на страните и по дъната им не следва да има отвори.

.8   В помещенията, където е възможно проникване на маслени продукти, изолационната повърхност е защитена срещу горива и горивни пари.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D: В помещенията, в които съществува риск от разливи и изпарения на гориво, например в машинни помещения от категория А, повърхността на изолационния материал е непромокаема за гориво или горивни изпарения. Когото обшивката от неперфорирана стоманена повърхност или други незапалими материали (без алуминий), която е най-крайната физическа повърхност, това покритие може да е свързано посредством спойки, нитове и т.н.

.9   Шкафовете за съхраняване на бои и шкафовете за съхраняване на запалителни течности са защитени с одобрени противопожарни средства, даващи възможност на екипажа да гаси пожара, без да влиза в тези помещения.

В новите кораби, построени на и след 1 януари 2003 г.:

.1

Шкафовете за съхраняване на бои се защитават със:

.1.1

система с въглероден двуокис, предназначена да осигурява максимален обем атмосферен въздух, равен на 40 % от брутния обем на защитаваното пространство;

.1.2

система със сух прах, проектирана за осигуряване най-малко 0,5 кг прах/м3;

.1.3

дъждовална система, проектирана за 5 л/м2 в минута. Водопръскащите системи могат да са свързани към противопожарните тръбопроводи на кораба; или

.1.4

система, осигуряваща еквивалентна защита според изискванията на администрацията на държавата на флага.

Във всички случаи системата може винаги да се управлява от място извън защитеното пространство.

.2

Шкафовете за съхраняване на запалителни течности се защитават с подходящи пожарогасителни средства, одобрени от администрацията на държавата на флага.

.3

За складовете, които заемат площ от 4 м2 на палубата, но не дават достъп до жилищните помещения, вместо стационарна система се допуска да се използва преносим пожарогасител с въглероден двуокис с минимален капацитет за свободен газ, равен на 40 % от общия обем на помещението.

В склада има изпускателен отвор за работата на пожарогасителя, без да следва той да се внася в защитената зона. Съответният преносим пожарогасител се съхранява непосредствено до отвора. Алтернативно може да се осигури връзка към отвора или шланга за водата от противопожарния тръбопровод.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.10   Фритюрници и уреди за варене и печене:

Когато фритюрниците и уредите за варене и печене са инсталирани и се използват в помещения, които са разположени извън основния камбуз, администрацията на държавата на флага определя допълнителни мерки за безопасност по отношение конкретната опасност от пожар при използването на такъв вид съоръжения.

В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., фритюрниците и уредите за варене и печене се инсталират заедно със следните уредби:

.1

автоматична или ръчно управлявана пожарогасителна система, изпитана спрямо международен стандарт в съответствие със стандарт ISO 15371:2000 за пожарогасителни системи, предназначен за защита на фритюрниците в камбузите;

.2

основен и авариен термостат с предупредителна сигнализация за уведомяване на дежурния оператор в случай на авария на някой от термостатите;

.3

система за автоматично изключване на електрозахранването при активиране на пожарогасителната система;

.4

сигнализация при активирането на пожарогасителната система в камбуза, където е инсталирано оборудването; и

.5

командни лостове за ръчно задействане на пожарогасителната система, които са ясно обозначени, така че екипажът да може лесно да ги използва.

Фритюрниците на корабите, построени преди 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на настоящата точка.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D:

.11   Топли връзки

При прилагане на противопожарните мерки се предприемат стъпки от администрацията на държавата на флага за предотвратяване на трансфера на топлина през топлите връзки, т.е. между палубите и вертикалните прегради.

При стоманени и алуминиеви конструкции на корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., изолацията на палубите или вертикалните прегради преминава зад прехода, точката на пресичане или крайната точка за разстояние най-малко 450 мм. Когато помещението е отделено посредством палуба или вертикална преграда от категория клас А, с изолации с различни качества, изолацията с по-високо качество продължава на палубата или подпорната стена с изолацията с по-ниско качество на разстояние най-малко 450 мм.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.12   Контейнери за газ под налягане:

Всички преносими контейнери за газове под налягане, втечнени газове или които са извлечени под налягане и които могат да предизвикат пожарq след използване незабавно се изнасят на подходящо място над горната палуба, от което има директен достъп до откритата палуба.

13   Планове за борба с огъня (Правило 20)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Във всички кораби има постоянно изложени общи организационни планове за офицерите на кораба, които го управляват, като ясно се показват пунктовете за управление за всяка палуба, различните противопожарни сектори, разположени в отделение клас А, за секторите, включени в клас В, заедно с информация за системите за детектори за пожар и противопожарната аварийна сигнализация, дъждовалната система, средствата за потушаване на огъня, средствата за достъп до различните отделения, палуби и т.н., и вентилационната система, включваща информация за пунктовете за управление на вентилаторите, местоположението на регулаторите и идентификационните номера на вентилационните витла, обслужващи всеки сектор. Алтернативно, горепосочените данни могат да се представят в брошура, екземпляр от която се предоставя на всеки офицер, а един екземпляр остава на разположение по всяко време на достъпно място на борда. Плановете и книжките се актуализират, като всички изменения се записват в тях възможно най-скоро. Описанието в тези планове и книжки е на официалния език на държавата на флага. Когато този език не е английски, нито френски, се включва превод на един от тези езици. В случай, че корабът извършва вътрешни пътувания в друга държава-членка, се включва превод на официалния език на държавата-домакин, ако той не е нито английски, нито френски.

На новите кораби класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., информацията, която се предоставя във връзка с плановете за борба с огъня, брошурите и графичните знаци, които се използват в плановете за борба с огъня, отговарят на изискванията на Резолюции № А.756 (18) и А.654 (16) на ММО.

.2   На борда на всички кораби с дължина 24 м и повече, постоянно се съхранява копие от екземпляр на плановете за борба с огъня или книжката, съдържаща такива планове, на ясно отбелязано водонепропускливо затворено място извън откритата палуба, в помощ на наземните пожарогасители.

14   Оперативна готовност и поддръжка

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1   Общи изисквания

По всяко време на експлоатация на кораба системите за противопожарна защита и огнеборните системи и устройства се поддържат в оперативна готовност.

Даден кораб се счита, че не е в експлоатация, когато:

.1

се ремонтира или е разглобен (или е на котва, или на пристан), или е въведен в сух док;

.2

собственикът или представител на собственика е обявил, че не е в експлоатация; и

.3

няма пътници на борда.

Следните системи за противопожарна защита се поддържат в добро състояние, което да гарантира необходимото им изпълнение в случай на пожар:

.1.1

Оперативна готовност

.1

за противопожарна защита на конструкцията, включително противопожарна устойчивост на отделенията и защита на отворите и достъпите в тези отделения;

.2

на системите за детектори за пожар и противопожарната аварийна сигнализация; и

.3

на средствата за аварийно-спасителните системи и устройства.

Огнеборните системи и устройства се поддържат в добро експлоатационно състояние и на разположение за незабавно ползване. Преносимите пожарогасители, които са били изпразнени, незабавно се презареждат или подменят с други еквивалентни съоръжения.

.1.2

Поддръжка, изпитване и инспектиране

Поддръжката, изпитването и инспектирането се извършват в съответствие с насоките, изработени от ММО, и по начин, който гарантира надеждността на пожарогасителните системи и устройства.

На борда на кораба винаги има план за поддръжка, когато се изисква от администрацията на държавата на флага.

Планът за поддръжка включва най-малко следните системи за противопожарна защита и огнеборни системи и устройства, ако има инсталирани такива:

.1

противопожарни тръбопроводи, противопожарни помпи и хидранти, заедно с шланговете и накрайниците;

.2

стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация;

.3

стационарни пожарогасителни системи и други пожарогасителни устройства;

.4

автоматични дъждовални системи, системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация;

.5

вентилационни системи, включително регулаторните системи при пожар и дим, вентилаторите и техните командни лостове;

.6

аварийно затваряне на горивното захранване;

.7

огнеупорни врати, включително командните им лостове;

.8

сигнални системи за обща тревога;

.9

кислородни апарати при спешни случаи за евакуация;

.10

преносими пожарогасители заедно с резервни заряди; и

.11

пожарникарски екипировки.

Програмата за поддръжката може да е компютризирана.

.2   Допълнителни изисквания

При новите кораби от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи повече от 36 пътници, в допълнение към плановете за поддръжка, описани в точка .1.2, се изготвя и план за техническо обслужване на ниско разположените системи за осветление и високоговорителната уредба.

15   Инструкции, бордова подготовка и противопожарни тренировки

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ:

.1   Инструкции, задължения и организация

.1

Членовете на екипажа се инструктират за противопожарната безопасност на борда на кораба.

.2

Членовете на екипажа се инструктират за задълженията си на борда на кораба.

.3

Организират се екипи за потушаване на пожари. Тези екипи са в състояние да изпълняват задълженията си по всяко време на експлоатация на кораба.

2.   Бордово обучение и противопожарни тренировки

.1

Членовете на екипажа се запознават с устройството на кораба и с разположението и експлоатацията на противопожарните системи и устройства, които може да се наложи да използват.

.2

Обучението за използването на спасителни кислородни апарати се счита за част от бордовата подготовка.

.3

Периодично се оценяват действията на определените членове на екипажа за оказване на противопожарна защита, като се провеждат бордово обучение и тренировки за определяне зоните, които се нуждаят от подобряване с цел поддържане противопожарните умения и гарантиране готовността на противопожарната организация.

.4

Бордовата подготовка за използване на пожарогасителните системи и устройства се планира и провежда в съответствие с разпоредбите на правило III/19.4.1 на SOLAS от 1974 г., както е изменено.

.5

Противопожарните тренировки се провеждат и отчитат в съответствие с разпоредбите на правила III/19.3.4, III/19.5 и III/30 на SOLAS от 1974 г., както са изменени.

.3   Наръчници за подготовка

По един наръчник за подготовка се осигурява във всяка столова на екипажа, общите помещения или във всяка каюта на екипажа. Наръчникът за подготовка се изготвя на работния език на кораба. Наръчникът за подготовка, който може да се състои от няколко тома, съдържа инструкциите и информацията, които се изискват по настоящия параграф, изразени с лесноразбираеми средства и, където е възможно, с илюстрации. Всяка част от тази информация може да се предостави с аудиовизуални средства вместо писмения наръчник. Наръчникът за подготовка дава подробни описания на:

.1

общата противопожарна практика за безопасност и предпазните мерки относно тютюнопушене, опасност от повреди в електрическата инсталация и други подобни бордови рискове;

.2

общи инструкции за противопожарни дейности и процедури, включително процедурите за пожароизвестяване и използването на пунктове за ръчни противопожарни кранове;

.3

значения на сигнализациите на кораба;

.4

експлоатация и употреба на противопожарните системи и устройства;

.5

задействане и употреба на огнеупорните врати;

.6

задействане и употреба на димоходни клапи за пожар и дим; и

.7

спасителни аварийни системи и устройства.

.4   Планове за борба с огъня

Плановете за борба с огъня отговарят на изискванията на правило II-2/А-13.

16   Операции

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

На борда се осигуряват работни наръчници с информация и инструкции за правилната експлоатация на кораба и багажа по отношение на противопожарната безопасност.

.2

Задължителният работен наръчник за противопожарна безопасност съдържа необходимата информация за експлоатацията на кораба и за обработката на товара по отношение на пожарната безопасност. Наръчникът съдържа информация за задълженията на екипажа за общата противопожарна безопасност на кораба при операции на товарене и разтоварване и по време на плаване. За корабите, които превозват опасни стоки, наръчникът за пожарна безопасност съдържа препратка към съответните противопожарни и аварийни инструкции за обработката на товари в Международния кодекс за превоз на опасни стоки по море.

.3

Работният наръчник за пожарна безопасност се изготвя на работния език на кораба.

.4

Работният наръчник за пожарна безопасност може да се съчетае с наръчника за подготовка, който се изисква по правило II-2/А/15.3.

ЧАСТ Б

ПРОТИВОПОЖАРНИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

1   Конструкция (Правило 23)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1

Корпусът на кораба, надстройките, структурните вертикални прегради, палубите и покритите палуби се изграждат от стомана или друг еквивалентен материал. За прилагането на определението за стомана или друг еквивалентен материал, дадено в правило II-2/А/2.7, „допустимо изпитване на огън“ отговаря на стандартите за цялост и изолация, съдържащи се в таблиците на правила 4 и 5. Например, когато отделения, като палубите или страните или краищата на покритите палуби имат разрешение за противопожарна цялост Б-О, допустимото изпитване на огън е половин час.

.2

Следното обаче се прилага, когато някоя част от конструкцията съдържа алуминиева смес:

.1

Изолацията на компонентите, изработени от алуминиева сплав за отделенията от клас А или В, с изключение на конструкциите, които не носят товар, не се допуска температурата във вътрешността на конструкцията да превишава 200 °С над температурата на околната среда по всяко време на допустимото излагане на огън по време на стандартното изпитване за противопожарна устойчивост.

.2

Специално внимание се обръща на изолацията на компонентите, изработени от алуминиева сплав при колоните, подпорите и други структурни елементи, които са необходими да поддържат местата за съхраняване, спускане и качване в спасителните лодки и спасителните салове, както и отделенията от клас А и В, с оглед гарантиране, че:

.1

за тези поддържащи елементи на пространствата със спасителни лодки и спасителни салове и на отделенията от клас А и В, изискването за температурното увеличение, определено в точка .2.1, се прилага в края на един час; и

.2

за елементите, необходими да поддържат отделенията от клас В, изискването за температурното увеличение, определено в точка .2.1, се прилага след половин час;

.3

Сводовете и рамките на машинните отделения са със стоманена конструкция с подходяща изолация, а отворите в тях, ако има такива, са така разположени и защитени, че да предотвратят разпространяването на пожар.

2   Главни вертикални и хоризонтални зони (Правило 24)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.1.1   В корабите, които превозват повече от 36 пътници, корпусът, надстройката и покритите палуби се подразделят на основни вертикални зони от отделения от клас А -60.

Стъпалата и нишите се свеждат до минимум, но когато са необходими, те също са отделения от клас А-60.

При открити палуби, санитарни или други подобни помещения или резервоари, включително горивни резервоари, празните пространства или спомагателните машинни отделения с малък или никакъв риск от пожар, които са разположени от едната страна на отделението, или когато горивните резервоари са разположени от двете страни на отделението, прилаганият стандарт може да се сведе до клас А-0.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.1.2

За новите кораби класове В, С и D, превозващи не повече от 36 пътници, и за съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, корпусът, надстройката и покритите палуби, по отношение на жилищните и сервизни помещения, се подразделят на главни вертикални зони на отделения от клас А. Тези отделения имат степен на изолация, която отговаря на посочените в таблицата на правило 5.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D:

.2

Доколкото е възможно, вертикалните прегради, които съставляват параметрите на главните вертикални зони над горната палуба, се изграждат в линия с непроницаемите отделения, непосредствено под горната палуба. Дължината и ширината на главните вертикални зони могат да бъдат продължени с общо до 48 м, за да може краищата на главните вертикални зони да съвпаднат към отделенията с защитени от атмосферни влияния вертикални прегради, или с цел да се подсигури голямо общо пространство, което да се простира по цялата дължина на главната вертикална зона, при условие че общата площ на главната вертикална зона е не повече от 1 600 м2 за всяка палуба. Дължината и широчината на главната вертикална зона е максималното разстояние между най-отдалечените точки на вертикалните прегради, които я обграждат.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.3

Тези вертикални прегради се простират от палуба до палуба и до корпуса или до други граници.

.4

Когато дадена главна вертикална зона е подразделена от хоризонтални отделения клас А на хоризонтални зони с цел създаване на подходяща бариера между зоните на кораба с и без дъждовални зони, отделенията се продължават от прилежащите главни вертикални вертикални прегради до границите на корпуса или външните граници на кораба и се изолират в съответствие с изискванията за противопожарна изолация и цялост на таблица .4.2 за нови кораби, превозващи повече от 36 пътници, и съответно с изискванията на таблица .5.2 за нови кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници.

.5

.1

На корабите за специални цели, като автомобилните и железопътни фериботи, където разполагането на главни вертикални подпорни зони не отговаря на предназначението на кораба, се осигурява еквивалентна защита, като се раздели пространството на хоризонтални зони.

.2

На кораби със специална категория помещения обаче, всяко такова помещение отговаря на приложимите изисквания на правило II-2/Б/14, а доколкото такова съответствие е несъвместимо със съблюдаването на другите разпоредби на настоящата част, преобладаващи са изискванията на правило II-2/Б/14.

3   Вертикални прегради в основната вертикална зона (Правило 25)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.1.1

В новите кораби, превозващи повече от 36 пътници, за всички вертикални прегради, за които не се изискват отделения от категория клас А, се осигуряват най-малко отделения от категория клас В или С в съответствие с изискванията на таблиците на правило 4. Облицовките на всички такива отделения могат да бъдат изработени от запалителен материал, който отговаря на изискванията на правило 11.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПРЕВОЗВАЩИ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ, И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.1.2   В новите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и в съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички вертикални прегради в жилищните и в сервизните помещения, за които не се изискват да се осигуряват отделения от категория клас А, се осигуряват най-малко отделения от клас В или С в съответствие с таблиците на правило 5.

Облицовките на всички такива отделения могат да бъдат изработени от запалителен материал, който отговаря на изискванията на правило 11.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:

.2

За новите кораби класове В, С и D, превозващи не повече от 36 пътници, и за съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички вертикални прегради на коридори и стени, за които не се изисква да бъдат отделение от категория клас А, са клас В и се разпростират от палуба до палуба, с изключение когато:

.1

продължаващите тавани или облицовки клас В са разположени от двете страни на подпорната стена, частта на подпорната стена отвъд продължаващия таван или облицовка е изградена от материал, който по плътност и състав е приемлив по отношение конструкцията на категория клас B, но за който се изисква да отговаря на изискванията на стандартите за цялост на клас B, само доколкото това е основателно и необходимо;

.2

при корабите, защитени с автоматична дъждовална система в съответствие с изискванията на правило II-2/А/8, вертикалните прегради на коридорите, изградени с материали клас B, могат да свършват в тавана на коридора при условие, че таванът е изграден от материал, който по плътност и състав е приемлив по отношение на конструкцията на отделенията от категория клас B.

Независимо от изискванията на правила 4 и 5, тези вертикални прегради и тавани отговарят на стандартите за цялост на клас B, единствено доколкото това е основателно и необходимо. Всички врати и каси в тези вертикални прегради са изработени от незапалими материали и са изградени по начин, при който осигуряват необходимата противопожарна устойчивост.

.3

Всички отделения, които отговарят на изискванията за клас B, с изключение на коридорните вертикални прегради по точка .2, продължават от палуба до палуба и до корпуса или до други граници, освен ако продължаващите тавани и облицовки клас B, разположени от двете страни на вертикалните прегради, имат най-малко същата противопожарна устойчивост, както тази на подпорната стена, в който случай подпорната стена може да свършва при продължаващия таван и облицовка.

4   Противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите в новите кораби, превозващи повече от 36 пътници (Правило 26)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

В допълнение на специфичните разпоредби за противопожарната цялост на вертикалните прегради и палуби, съдържащи се другаде в настоящата част, минималната противопожарна цялост на всички вертикални прегради и палуби се съдържа в таблици 4.1 и 4.2.

.2

Долупосочените изисквания уреждат прилагането на таблиците:

.1

Таблица 4.1 се прилага по отношение на вертикалните прегради, които не граничат нито с главните вертикални зони, нито с главните хоризонтални зони.

Таблица 4.2 се прилага по отношение на палубите, които не съставляват стъпала в главните вертикални зони и не граничат с хоризонталните зони.

.2

За определяне на съответните стандарти за противопожарна цялост, които се прилагат по отношение на границите между прилежащите помещения, тези помещения се класифицират в зависимост от тяхната противопожарна безопасност в категориите от 1) до 14) по-долу. Когато съдържанието и използването на дадено помещение са такива, че е налице съмнение относно неговата класификация за целите на настоящото правило, то следва да счита за помещение от категория с най-строги изисквания към граничещите страни. Названието на всяка една категория е по-скоро характерно, отколкото ограничаващо. Числото в скоби, предхождащо всяка категория, се отнася до приложимата колона или ред в таблицата.

1)

Контролни пунктове:

пространства, които съдържат аварийни източници на енергия и осветление,

кабина на щурвала и стая с морски карти,

помещения за радиооборудването на кораба,

пожарогасителни помещения, помещения за борба с огъня и станции за откриване на пожар,

помещения за управление на двигателния механизъм, когато са разположени извън машинното помещение,

помещения за централизирано противопожарно аварийно оборудване,

помещения за централизирана аварийна общокорабна високоговорителна уредба и оборудване.

2)

Стълбища:

вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, намиращи се изцяло в машинните отделения) за пътниците и екипажа, и приспособленията към тях,

в тази връзка стълбище, което е закрито само на едно ниво, се счита, че съставлява част от помещението, от което не е отделено посредством огнеупорна врата.

3)

Коридори:

коридори за пътниците и екипажа.

4)

Станции за евакуация и външни спасителни изходи:

пространство за съхраняване на спасителния сал,

открити палубни пространства и закрити фоайета, които съставляват част от пунктовете за качване в и спускане на спасителните лодки и салове,

сборни пунктове, вътрешни и външни,

външни стълбища и открити палуби, използвани за спасителни изходи,

страната на кораба откъм водолинията при най-лекото натоварено състояние на плаване, страните на надстройката и покритата палуба, разположени отдолу и в близост до зоните на спасителните салове и евакуационните пързалки.

5)

Открити палуби:

открити палубни пространства и закрити фоайета отстрани на пунктовете за качване в и за спускане на спасителните лодки и салове,

открити пространства (пространството извън надстройката и покритата палуба).

6)

Жилищни помещения с незначителна опасност от пожар:

каюти, в които има мебели и обзавеждане с ограничена опасност от пожар,

канцеларии и диспансери, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничена опасност от пожар,

обществени помещения, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничена опасност от пожар и с палубна площ, по-малка от 50 м2.

7)

Жилищни помещения със средна опасност от пожар:

помещенията от категория 6) по-горе, но с мебели и обзавеждане с опасност от пожар, различна от ограничената опасност от запалване,

обществени помещения с мебели и обзавеждане с ограничена опасност от пожар и с палубна площ от 50 м2 или повече,

изолирани шкафове и малки складови помещения в жилищните помещения с площ по-малка от 4 м2 (в които не се съхраняват запалителни течности),

магазини,

зали за прожектиране и съхраняване на филми,

диетични кухни (в които няма открит огън),

складове с почистващи препарати (в които не се съхраняват запалителни течности),

лаборатории (в които не се съхраняват запалителни течности),

аптеки,

малки сушилни помещения (които заемат 4 м2 палубна площ или по-малко),

багажни отделения за ценности,

сервизни помещения.

8)

Жилищни помещения с висока опасност от пожар:

обществени помещения с мебели и обзавеждане, различни от тези с ограничена опасност от запалване и с палубна площ от 50 м2 или повече,

фризьорски салони и салони за красота.

9)

Санитарни и други подобни помещения:

комунално-санитарни помещения, душове, бани, килери и т.н.,

малки перални помещения,

закрити плувни басейни,

обособени килери без кухненски прибори в жилищните помещения,

жилищните санитарни площи се считат за част от пространството, в което са разположени.

10)

Резервоари, празни помещения и спомагателни машинни отделения с малка или никаква опасност от пожар:

резервоари за вода, които съставляват част от конструкцията на кораба,

празни пространства и шлюзове,

спомагателни машинни отделения, които не съдържат механизми, които използват системи за смазване под налягане и където е забранено съхраняването на запалителни вещества, като:

вентилационни и помещения с климатични инсталации; помещения за брашпил, рулево устройство, стабилизиращо оборудване, електродвигател, електроразпределители и напълно електрическо оборудване, различно от маслени електрически трансформатори (над 10 kVA); шахти и тръбопроводи; помпени и хладилни помещения (без поддържане или използване на запалителни течности),

закрити канали, обслужващи горепосочените помещения,

други закрити канали като каналите за тръби и кабели.

11)

Спомагателни машинни отделения, товарни помещения и други горивни резервоари и подобни помещения с ниска опасност от пожар:

нефтени резервоари на танкер,

багажни помещения, вентилационни тръбопроводи и люкове,

хладилни камери,

горивни резервоари (когато са инсталирани в отделно помещение без двигател),

шахти и тръбопроводи за съхраняване на запалими материали,

спомагателни машинни отделения, както тези в категория 10), които съдържат механизъм със смазочна система под налягане или в които е разрешено съхранението на запалими материали,

станции за зареждане с гориво,

помещения, съдържащи електрически трансформатори, зареждани с гориво (над 10 kVA),

помещения, съдържащи малки двигатели с вътрешно горене с производствена мощност до 110 kW за задвижване на генератори, пръскачки, дренчери или пожарогасителни помпи, помпи за трюма и т.н.,

закрити канали, обслужващи горепосочените помещения.

12)

Машинни отделения и главни камбузи:

главни двигателни машинни отделения (различни от помещенията с електрически двигател) и нагревателни помещения,

спомагателни машинни отделения, различни от тези в категории 10) и 11), които съдържат двигател с вътрешно горене или други горивни, нагревателни или помпени отделения,

главни камбузи и помощни помещения,

канали и каси на посочените по-горе помещения.

13)

Складови помещения, работилници, килери и т.н.:

главни килери, които не са допълнение към камбузите,

основни перални помещения,

големи сушилни помещения (с площ от повече от 4 м2),

смесени хранилища,

пощенски и багажни помещения,

помещения за отпадъци,

работилници (които не са част от машинните отделения, камбузите и т.н.),

хранилища и складове с площ по-голяма от 4 м2, различни от помещенията, които са предназначени за съхранение на запалими течности.

14)

Други помещения, в които се съхраняват запалими течности:

помещения с бои,

складови помещения за запалими течности (включително оцветители, медикаменти и др.),

лаборатории (в които се съхраняват запалими течности).

.3

Когато е посочена една стойност за противопожарната цялост на границата между две помещения, тази стойност е приложима във всички случаи.

.4

Няма специални изисквания към материала или целостта на границите, където в таблицата има само тире.

.5

Администрацията на държавата на флага определя по отношение на категория 5) помещенията, където стойности на изолацията в таблица 4.1 са приложими за краищата на покритите палуби и надстройките и дали стойности на изолацията в таблица 4.2 се прилагат по отношение на откритите палуби. В никакъв случай изискванията от категория 5) на таблица 4.1 или 4.2 не изискват затваряне на помещенията, които по мнението на администрацията на държавата на флага не е необходимо да бъдат затворени.

.3

Продължаващите тавани или облицовки клас B заедно със съответните палуби или вертикални прегради могат да се приемат, че допринасят, изцяло или частично, за необходимата изолация и целостта на дадено отделение.

.4

При одобряване на подробностите на структурната противопожарна защита, администрацията на държавата на флага отчита опасността от пренасяне на топлината при връзките и крайните точки на необходимите термални ограничители.

Таблица 4.1

Вертикални прегради, които не преграждат нито основни вертикални зони, нито хоризонтални зони

Помещения

1)

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

12)

13)

14)

Пунктове за управление

1)

B-0 (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-60

A-60

A-60

A-0

A-0

A-60

A-60

A-60

A-60

Стълбища

2)

 

A-0 (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0 (7)

A-0

A-15

A-30

A-15

A-30

Коридори

3)

 

 

B-15

A-60

A-0

B-15

B-15

B-15

B-15

A-0

A-15

A-30

A-0

A-30

Евакуационни станции и външни аварийни изходи

4)

 

 

 

 

A-0

A (8)-60 (6)

A (8)-60 (6)

A (8)-60 (6)

A-0 (8)

A-0

A-60 (6)

A-60 (6)

A-60 (6)

A-60 (6)

Open deck spacesОткрити палубни пространства

5)

 

 

 

 

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с ниска опасност от пожар

6)

 

 

 

 

 

B-0

B-0

B-0

C

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Жилищни помещения със средна опасност от пожар

7)

 

 

 

 

 

 

B-0

B-0

C

A-0

A-15

A-60

A-15

A-60

Жилищни помещения с висока опасност от пожар

8)

 

 

 

 

 

 

 

B-0

C

A-0

A-30

A-60

A-15

A-60

Санитарни и други подобни помещения

9)

 

 

 

 

 

 

 

 

C

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Резервоари, празни помещения и отделения за допълнителни двигатели с минимална или никаква опасност от пожар

10)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

Спомагателни машинни отделения, багажни отделения, товари и др. горивни резервоари и др. подобни помещения със средна опасност от пожар

11)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (5)

A-0

A-0

A-15

Машинни отделения и главни камбузи

12)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (5)

A-0

A-60

Складови помещения, работилници, килери и т.н.

13)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (5)

A-0

Други помещения, в които се съхраняват запалителни течности

14)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-30


Таблица 4.2

Палуби, които не съставляват стъпала в основни вертикални зони, нито заграждат хоризонтални зони

Помещения

1)

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

12)

13)

14)

Пунктове за управление

1)

A-30

A-30

A-15

A-0

A-0

A-0

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0

A-60

A-0

A-60

Пунктове за управление

2)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Коридори

3)

A-15

A-0

A-0 (5)

A-60

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Евакуационни станции и външни аварийни изходи

4)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Открити палубни пространства

5)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с ниска опасност от пожар

6)

A-60

A-15

A-0

A-60

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения със средна опасност от пожар

7)

A-60

A-15

A-15

A-60

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с висока опасност от пожар

8)

A-60

A-15

A-15

A-60

A-0

A-15

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Санитарни и други подобни помещения

9)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Резервоари, празни помещения и отделения за допълнителни двигатели с минимална или никаква опасност от пожар

10)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0 (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

Спомагателни машинни отделения, багажни отделения, товари и др. горивни резервоари и др. подобни помещения със средна опасност от пожар

11)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-0

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0 (5)

A-0

A-0

A-30

Машинни отделения и главни камбузи

12)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-60

A-60

A-60

A-0

A-0

A-30

A-30 (5)

A-0

A-60

Складови помещения, работилници, килери и т.н.

13)

A-60

A-30

A-15

A-60

A-0

A-15

A-30

A-30

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Други помещения, в които се съхраняват запалителни течности

14)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-30

A-60

A-60

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

5   Противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите в новите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и в съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници (Правило 27)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПРЕВОЗВАЩИ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ, И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.1   В допълнение към изискванията на специфични разпоредби, отнасящи се до противопожарната безопасност на преградните стени и палубите, съдържащи се на друго място в настоящата част, минималната противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите е описана в таблици 5.1 и 5.2.

При одобряване структурната противопожарна защита в новите кораби се отчита опасността от пренос на топлина между топлинните мостове при пресечните точки и местата, където преградните термални съоръжения прекъсват.

.2   Следните изисквания регулират прилагането на таблиците:

.1

Таблици 5.1 и 5.2 се прилагат съответно по отношение на вертикални прегради и палуби, които разделят прилежащите помещения.

.2

При определяне на стандартите на съответната противопожарна цялост, които се прилагат по отношение на разделителните стени между прилежащите помещения, тези помещения се класифицират в съответствие с техния риск от пожар, както категории 1) до 11) по-долу показват. Наименованието на всяка категория е предназначено да бъде по-скоро характеризиращо, отколкото ограничително. Числото в скоби, предхождащо всяка категория, обозначава приложимата колона или ред в таблиците.

1)

Пунктове за управление:

помещения, които съдържат аварийни източници на енергия и за осветление,

кабина на щурвала и стая с морски карти,

помещения за радиооборудването на кораба,

пожарогасителни помещения, помещения за управляване на пожар и станции за откриване на пожар,

помещения за управление на двигателния механизъм, когато са разположени извън машинното помещение,

помещения за централизирано противопожарно аварийно оборудване.

2)

Коридори:

коридори и фоайето за пътниците и екипажа.

3)

Жилищни помещения:

помещенията, определени в правило II-2/А/2.10, с изключение на коридорите.

4)

Стълбища:

вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, намиращи се изцяло в машинните отделения) за пътниците и екипажа и приспособленията към тях,

във връзка с това, стълбище, което е закрито само на едно равнище, се счита, че съставлява част от помещението, от което не е отделено посредством огнеупорна врата.

5)

Обслужващи помещения (ниска степен на опасност от пожар):

складове или помещения за съхранение, които не съхраняват запалителни течности и имат площ по-малка от 4 м2, а също и сушилни и перални.

6)

Машинни отделения от категория А:

помещенията, определени в правило II-2/А/19.-1.

7)

Други машинни отделения:

помещенията, определени в правило II-2/А/2.19.2, с изключение на помещенията от категория А.

8)

Товарни помещения:

всички пространства, използвани за превоз на багаж (включително нефтените резервоари на танкерите) и вентилационните тръбопроводи и люкове към тези помещения, различни от специалната категория помещения.

9)

Обслужващи помещения (висока степен на опасност от пожар):

камбузи, килери, съдържащи уреди за готвене, помещения за бои и лампи, хранилища и складове с площ от 4 м2 или повече, помещения за съхранение на запалителни течности и работилници, различни от тези, които съставляват част от машинните помещения.

10)

Открити палуби:

открити палубни пространства и закрити фоайета без никаква опасност от пожар. Отворени пространства (пространствата извън надстройката и покритите палуби).

11)

Специална категория пространства:

пространствата, определени в правило II-2/А/2.18.

.3

При определяне на приложимите стандарти за противопожарна безопасност по отношение на границата между две помещения в главна вертикална зона или хоризонтална зона, незащитена от автоматична дъждовална система, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/8, или между такива зони, нито една от които не е така защитена, се използва по-високата от двете стойности, посочени в таблицата.

.4

При определяне приложимите стандарти за противопожарна безопасност по отношение на границата между две помещения в главна вертикална зона или хоризонтална зона, защитена от автоматична дъждовална система, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/8, или между такива зони, и двете от които са така защитена, се използва по-малката от двете стойности, посочени в таблицата. Когато зона, оборудвана с дъждовална система, и зона без дъждовална система граничат в жилищно и обслужващо помещения, по отношение на отделението между двете зони се прилага по-високата от двете стойности, посочени в таблицата.

.3   Продължаващите тавани или облицовки клас B, заедно със съответните палуби или вертикални прегради могат да се считат, че допринасят изцяло или частично за задължителната изолация и интегритет на дадено отделение.

.4   Външните разделителни повърхности по правило 1.1 са изработени от стомана или друг равностоен материал, който може да се пробива, за да се монтират прозорци и странични люкове, при условие че не се изисква тези разделителни повърхности, разположени някъде другаде в същата част, да са от клас А. По същия начин, при такива разделителни повърхности, за които не се изисква да имат клас А, вратите могат са изработени от материали, одобрени от администрацията на държавата на флага.

В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г. обаче, когато в палубата, с изключение на пространството по категория 10), има достъп за прокарване на електрически кабели, тръби и вентилационни канали, достъпите са изолирани, за да не се допусне преминаване на пламък и дим. Разделителните повърхности между пунктовете за управление (аварийните генератори) на откритите палуби могат да имат въздушни вентилационни отвори, които нямат устройства за затваряне, освен когато има инсталирана стационарна противопожарна система с газ.

За целите на прилагането на правило 2.1.2, звездичката в таблица 5.2, с изключение на категории 8) и 10), следва да бъде разбирана като А-0.

Таблица 5.1

Противопожарна цялост на вертикалните прегради, отделящи прилежащи помещения

Помещения

1)

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

Пунктове за управление

1)

A-0 (11)

A-0

A-60

A-0

A-15

A-60

A-15

A-60

A-60

A-60

Коридори

2)

C (13)

B-0 (13)

A-0 (9)

B-0 (13)

B-0 (13)

A-60

A-0

A-0

A-15

 (15)

A-15

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (12)

 

 

Жилищни помещения

3)

 

 

C (13)

A-0 (9)

B-0 (13)

A-60

A-0

A-0

A-15

 (15)

A-30

 

 

 

B-0 (13)

 

 

 

 

A-0 (12)

 

A-0 (12)

Стълбища

4)

 

 

 

A-0 (9)

A-0 (9)

A-60

A-0

A-0

A-15

 (15)

A-15

 

 

 

B-0 (13)

B-0 (13)

 

 

 

A-0 (12)

 (15)

 

Сервизни помещения (ниска опасност)

5)

 

 

 

 

C (13)

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

Машинни отделения категория А

6)

 

 

 

 

 

 (15)

A-0

A-0

A-60

 (15)

A-60

Други машинни отделения

7)

 

 

 

 

 

 

A-0 (10)

A-0

A-0

 (15)

A-0

Багажни отделения

8)

 

 

 

 

 

 

 

 (15)

A-0

 (15)

A-0

Сервизни помещения (висока опасност)

9)

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (10)

 (15)

A-30

Открити палуби

10)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0

Специална категория помещения

11)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0


Таблица 5.2

Противопожарна цялост на палуби, отделящи прилежащи помещения

Помещения под

Помещения над

1)

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

Пунктове за управление

1)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-30

Коридори

2)

A-0

 (15)

 (15)

A-0

 (15)

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

Жилищни помещения

3)

A-60

A-0

 (15)

A-0

 (15)

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-30

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A-0 (12)

Стълбища

4)

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

Сервизни помещения (ниска опасност)

5)

A-15

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

Машинни отделения категория А

6)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-60

 (15)

A-60 (14)

A-30

A-60

 (15)

A-60

Други машинни отделения

7)

A-15

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

A-0

 (15)

A-0

Багажни отделения

8)

A-60

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-0

 (15)

A-0

Сервизни помещения (висока опасност)

9)

A-60

A-30

A-30

A-30

A-0

A-60

A-0

A-0

A-0

 (15)

A-30

 

A-0 (12)

A-0 (12)

A-0 (12)

 

 

 

 

 

 

 

Открити палуби

10)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

 (15)

A-0

Специална категория помещения

11)

A-60

A-15

A-30

A-15

A-0

A-30

A-0

A-0

A-30

A-0

A-0

 

 

A-0 (12)

 

 

 

 

 

 

 

 

6   Аварийни изходи (Правило 28)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

Стълбищата и подвижните стълби, коридорите и вратите осигуряват лесен достъп до палубите за качване в спасителните лодки и салове откъм всички жилищни помещения и помещенията на екипажа и от обичайните работни помещения на екипажа, различни от машинните отделния. По-специално, се спазват следните изисквания:

.1   От всяко непромокаемо отделение или друго подобно защитено помещение или група помещения се осигуряват под горната палуба два аварийни изхода, от които най-малко единият е независим от непроницаемите врати. По изключение, с оглед естеството и местоположението на помещенията и броя на хората, които нормално ги обитават, един от аварийните изходи може и да не се предвиди.

В такъв случай, безопасен преход се осигурява единствено от един авариен изход.

За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., гореспоменатото изключение може да се спази единствено за помещенията на екипажа, в които се влиза само от време на време, като тогава аварийните изходи са независими от водонепроницаемите врати.

.2   От всяка главна вертикална зона или друго подобно защитено помещение или група помещения се осигуряват над горната палуба най-малко два аварийни изхода, от които най-малко единият осигурява достъп до стълбището, което представлява вертикален авариен изход.

.3   В случай, че дадена радиотелеграфна станция няма директен достъп до откритата палуба, се подсигуряват два аварийни изхода или достъпа с нея, единият от които може да бъде отвор или прозорец с достатъчна големина, или чрез някое друго средство.

.4   В съществуващите кораби клас B коридорът или част от коридора, от който има само един авариен изход, не превишава пет метра на дължина.

В новите кораби класове А, B, C и D с дължина 24 метра и повече не се допускат коридори, отсечки или части от коридори, от които има само един-единствен авариен изход.

Задънените коридори в сервизните помещения, обслужващи комуналните нужди на кораба, като горивните пунктове и коридорите, които се използват за директно запасяване, се допускат, при условие че тези задънени коридори са отделени от жилищните помещения на екипажа и са недостъпни от жилищните помещения на пътниците. Когато част от коридора има дълбочина, не по-голяма от ширината ѝ, тя се счита за вдлъбнатина или за локално продължение и такава част се разрешава.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5   Най-малко един от аварийните изходи съгласно точки .1.1 и .1.2 се състои от леснодостъпно затворено стълбище, което осигурява продължаващо противопожарно убежище от равнището, на което се намира, до съответните палуби за качване в спасителните лодки и салове или до най-горната палуба, ако палубата за качване в спасителните лодки и салове не достига до съответната главна вертикална зона.

Във втория случай се осигурява директен достъп до палубата за качване в спасителните лодки и салове през външни открити стълбища и коридори, които са осигурени с аварийно осветление, в съответствие с правило III/5.3, и с подови повърхности с покритие против хлъзгане. Разделителните повърхности, разположени срещу откритите външни стълбища и коридори, които съставляват част от аварийния изход, са защитени по начин, при който пожар в такова затворено помещение от другата страна на разделителната преграда, да не възпрепятства евакуацията в посока към станциите за качване.

Широчината, броят и дължината на аварийните изходи е, както следва:

.1

Чистата широчина на стълбищата е не по-малка от 900 мм, когато държавата-членка счита за уместно и възможно, но в никакъв случай по-малка от 600 мм. От всяка страна на стълбищата има перила. Минималната чиста широчина на стълбищата се увеличава с 10 мм за всяко лице в повече от 90 лица. Максималната чиста широчина между перилата, където стълбищата са по-широки от 900 мм, е 1 800 мм. Общият брой хора, които се евакуират по тези стълбища, се приема, че е две трети от екипажа и всички пътници в помещенията, които се обслужват от тези стълбища. Широчината на стълбищата отговаря най-малко на стандарта, определен в Резолюция А.757 (18) на ММО.

.2

Всички стълбища, широчината на които е предвидена за повече от 90 души, се намират в посока дължината на кораба.

.3

Входовете и коридорите и междинните площадки, съставляващи част от аварийните изходи, се оразмеряват като стълбищата.

.4

Стълбищата не превишават 3,5 м по вертикала, без да е предвидена площадка, и ъгълът на наклона не е по-голям от 45°.

.5

Лицето на площадките на всяко палубно равнище не е по-малко от 2 м2 и се увеличава с 1 м2 за всеки 10 лица над 20 лица, но не е необходимо да бъде по-голямо от 16 м2, освен за площадките, които обслужват обществените помещения с директен достъп до стълбищните заграждения.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D С ДЪЛЖИНА 24 МЕТРА И ПОВЕЧЕ, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5а   Най-малко един от аварийните изходи по точки .1.1 и .1.2 се състои от леснодостъпно затворено стълбище, което осигурява продължаващо противопожарно убежище от равнището, на което се намира, до съответните палуби за качване в спасителните лодки и салове или до най-горната палуба, ако палубата за качване не достига до съответната главна вертикална зона.

Във втория случай се осигурява директен достъп до палубата за качване през външни открити стълбища и коридори, които са осигурени с аварийно осветление в съответствие с правило III/5.3, и с подови повърхности с покритие против хлъзгане. Разделителните повърхности, разположени срещу откритите външни стълбища и коридори, които съставляват част от аварийния изход и от разделителните повърхности, разположени по начин, при който в случай на пожар тяхната неизправност би възпрепятствала изхода към палубата за качване, притежават качествата за противопожарна безопасност, включително и свойства за изолацията, които съответства на таблици 4.1 до 5.2, според случая.

Широчината, броят и дължината на аварийните изходи отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност:

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.6

Осигурява се необходимата защита на достъпа от затворените стълбища до местата за качване в спасителните лодки и салове.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.6а

Защитата на достъпа от затворените стълбища до местата за качване в спасителните лодки и салове се осигурява директно или посредством защитени вътрешни достъпи, които притежават качества за противопожарна безопасност и изолационни свойства за затворени стълбища, определени по таблици 4.1 до 5.2, според случая.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.7   В допълнение към аварийното осветление, което се изисква от правила II-1/Г/3 и III/5.3, аварийните изходи, включително стълбищата и коридорите, разполагат с осветлителна маркировка или фотолуминисцентни индикаторни ленти, разположени на не повече от 0,3 м над палубата по целия авариен изход, включително при ъглите и пресечките. Маркировката предоставя възможност пътниците да разпознават всички аварийни коридори и лесно да идентифицират аварийните изходи. При използване на електрическо осветление, тя се подсигурява с авариен източник на електрическа енергия, който при повреда в някоя от светлините или прекъсване светещите ленти, обезпечава ефективната работа на маркировката. В допълнение, всички указатели за аварийните пътеки и маркировки за местоположението на противопожарното оборудване са от фотолуминисцентен материал или са светлинно указани. Администрацията на държавата на флага гарантира, че оценяването, изпробването и монтирането на такова осветление или фотолуминисцентно оборудване, е в съответствие с основните насоки на Резолюция А.752 (18) на ММО.

Въпреки това, относно новите кораби от класове B, C и D, построени на 1 януари 2003 г. или след тази дата, администрацията на държавата-домакин трябва да се увери, че това осветление или тези фотолуминисцентни материали са били подложени на оценка и изпитване и са монтирани в съответствие със „Сборник правила относно системите за противопожарна безопасност“.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.8

За корабите, превозващи повече от 36 пътници, изискванията на точка .1.7 също се прилагат и относно жилищните помещения на екипажа.

.9

Обикновено заключени врати, които съставляват част от аварийния изход.

.1

Вратите към каютите и залите не се нуждаят от ключ, за да се отключат от вътрешната страна на стаята.

Също така, по определения авариен маршрут не се поставят врати, за които е необходим ключ, за да се отключат при движение по посока аварийния изход.

.2

Аварийните врати на общите помещения, които обикновено се затварят с резе, се подсигуряват със средство за бързо освобождаване. Тези средства се състоят от механизъм за залостване на вратата, който съдържа устройство, което освобождава резето при упражняване на сила в посоката на аварийния изход. Механизмите за бързо освобождаване се конструират и инсталират в съответствие с изискванията на администрацията на държавата на флага, и по-конкретно:

.2.1

се състоят от лостове или табла, задвижващият механизъм на които се простира най-малко през половината ширина на крилото на вратата, най-малко на 760 мм и не повече от 1 120 мм над палубата;

.2.2

отварят резето на вратата, когато се упражни сила, не по-голяма от 67 N; и

.2.3

не са снабдени с никакво заключващо устройство, застопоряващ винт или друг механизъм, който забранява освобождаването на резето при оказване на натиск върху освобождаващия механизъм.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.1

Броят и разположението на аварийните средства в специална категория помещения, както под, така и над горната палуба, отговарят на изискванията на администрацията на държавата на флага, а като цяло безопасният достъп до палубата за качване отговаря най-малко на изискванията на точки .1.1, .1.2, .1.5 и.1.6.

Такива помещения на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигуряват със специални за целта пътеки към аварийните средства, широки най-малко 600 мм, а където е възможно и необходимо, тези специални надлъжни пътеки се издигат най-малко 150 мм на повърхността на палубата. Пътеките при местата за паркиране на превозни средства остават свободни по всяко време.

.2

Една от аварийните пътеки от машинните отделения, където екипажът обикновено работи, не минава директно до което и да помещение от специална категория.

.3

Движещите се нагоре-надолу рампи към платформите на палубите не могат да блокират одобрените аварийни маршрути, когато са в спуснато положение.

За всяко машинно помещение се осигуряват два аварийни изхода. По-специално, се спазват следните изисквания:

.1   Когато помещението се намира под горната палуба, двата аварийни изхода се състоят от:

.1

два комплекта стоманени подвижни стълби, възможно най-отдалечени една от друга, водещи до врати, също така отдалечени, в горната част помещението, откъдето има достъп до съответното място на палубите за качване в спасителна лодка и спасителен сал. На новите кораби една от тези стълби осигурява постоянно противопожарно убежище от долната част на пространството до безопасно място извън него. На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., тази стълба се разполага в защитено заграждение, което отговаря на изискванията на правило II-2/Б/4, категория 2), или № II-2/Б/5, категория (4), според случая, от долната част на помещението, което обслужва, до безопасно място извън него. На заграждението се монтират самозатварящи се огнеупорни врати със същите стандарти на противопожарна цялост. Стълбата се прикрепва така, че да няма пренос на топлина в заграждението през неизолираните точки на закрепване. Защитеното заграждение е с минимални вътрешни размери от най-малко 800 мм × 800 мм и са осигурени с аварийно осветление; или

.2

една подвижна стълба от стомана, водеща до врата, от която се осигурява достъп до палубата за качване и в допълнение, в долната част на пространството, на място, което е отделено от горепосочената стълба, стоманена врата, която може да се отваря от двете страни и която осигурява достъп до безопасен авариен маршрут от долната част на помещението към палубата за качване.

.2   Два аварийни изхода се осигуряват, когато помещението се намира над горната палуба, възможно най-отдалечени един от друг, а вратите, водещи към тях, са разположени на място, от което има достъп до съответните палуби за качване в спасителните лодки и салове. Когато такива аварийни изходи изискват да се използват подвижни стълби, те са изработени от стомана.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, B, C И D:

.3

От помещенията, в които се следи работата на двигателите и от работните места, има най-малко два аварийни изхода, единият от които е отделен от машинното отделение и има достъп до палубата за качване.

.4

Долната страна на стълбите в машинните помещения е защитена.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.3.2   В корабите с дължина по-малка от 24 метра администрацията на държавата на флага може да определи само един авариен изход за машинните отделения, като се отчита широчината и разположението на горната част на помещението.

В корабите с дължина от 24 метра и повече, администрацията на държавата на флага може да определи само един авариен изход за всяко такова място само ако има врата или стоманена стълба, които осигуряват безопасен авариен маршрут до палубата за качване, като се отчитат естеството и местоположението на помещението, както и дали обикновено там работят хора. На новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., в помещението на рулевото устройство се осигурява втори авариен изход, когато аварийният кормилен пункт е разположен в това помещение, освен когато има директен достъп до откритата палуба.

.3.3   От залата за управление на двигателя, разположена в машинното отделение, се осигуряват два аварийни изхода, като най-малко единият от тях осигурява постоянна противопожарна защита до безопасно място извън машинното отделение.

.4   Асансьорите в никакъв случай не се счита, че съставляват задължителен авариен изход.

.5   НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B С ДЪЛЖИНА 40 МЕТРА И ПОВЕЧЕ:

.1

На кораба има противогазови маски за аварийните изходи, които отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.

.2

Във всяка главна вертикална зона има най-малко две противогазови маски за аварийните изходи.

.3

В корабите, превозващи повече от 36 пътници, в допълнение на изискванията на точка .5.2, има още две противогазови маски за аварийните изходи в главната вертикална зона.

.4

Изискванията на точки .5.2 и .5.3 обаче не се прилагат по отношение на стълбищните заграждения, които съставляват отделни главни вертикални зони, и по отношение на главните вертикални зони на носа и кърмата, които не съдържат помещения от категориите 6), 7), 8) или 12), както са определени в правило II-2/Б/4.

.5

Противогазовите маски за аварийните изходи в машинните отделения се съхраняват, готови за ползване, на лесно забележими места, до които има лесен и бърз достъп по всяко време в случай на пожар. Местоположението на противогазовите маски за аварийните изходи се определя, като се отчита архитектурата на машинното отделение и броят на хората, които обикновено работят в помещението.

.6

Прави се позоваване на основните насоки на ММО относно работата, местоположението, експлоатацията и обслужването на противогазовите маски при авария (MSC/Circ. 849).

.7

Броят и местоположенията на тези прибори са отбелязани в плана за борба с огъня в съответствие с правило II-2/А/13.

6-1   Аварийни изходи на ро-ро пътническите кораби (Правило 28-1)

.1   ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС B:

.1.1   Настоящата точка се прилага по отношение на новите кораби класове B, C и D и съществуващите ро-ро пътнически кораби клас B. По отношение на съществуващите кораби изискванията на правилото се прилагат не по-късно от деня на първата периодична проверка след датата, посочена в точка .1 на правило II-2/Б/16.

.1.2   Във всички коридори по протежение на аварийните изходи има перила или други ръкохватки, които осигуряват, когато това е възможно, надеждно средство за захващане при всяко стъпало по пътя към сборните пунктове и пунктовете за качване. Тези перила са от двете страни на надлъжните коридори, широки повече от 1,8 м, и напречни коридори, които са широки повече от 1 м. Особено внимание се обръща на необходимостта от възможността да се прекосяват фоайетата, преддверията и другите големи отворени пространства, които се намират по протежение на аварийния маршрут. Якостта на перилата и другите ръкохватки е такава, че да издържат на натоварване от 750 N/m, разпределено хоризонтално в посока към центъра на коридора или помещението, и на натоварване от 750 N/m, разпределено вертикално надолу. Не е необходимо тези два товара да бъдат прилагани едновременно.

.1.3   Аварийните изходи не се заграждат с мебели или други препятствия. С изключение на масите и столовете, които могат да бъдат размествани, за да се освободи място, шкафовете и останалите тежки мебели в обществените помещения и по протежение на аварийните маршрути се обезопасяват на място, така че да се предотврати тяхното движение в случай, че корабът се клатушка или наклонява. Подовите настилки също се захващат. Когато корабът е в движение, пред аварийните изходи не следва да има препятствия, като колички за почистване, постелки, багаж и кутии със стоки.

.1.4   Аварийни маршрути се осигуряват от всяко помещение на кораба, което обикновено се обитава, до някой сборен пункт. Тези аварийни маршрути са така разположени, че да осигурят най-прекия възможен път към сборните пунктове и се обозначават със символите за спасителни средства и устройства, приети с Резолюция А.760 (18) на ММО.

.1.5   Когато затворено помещение граничи с открита палуба, отвори между тези помещения следва, ако е възможно, да могат да се използват като авариен изход.

.1.6   Палубите се номерират последователно, като се започне с „1“ от върха на резервоара или от най-долната палуба. Тези номера се поставят на видно място на площадките на стълбищата и пред асансьорите. На палубите могат също така да се дават названия, но номерата на палубите следва винаги да се изписват заедно с името.

.1.7   Прости „имитационни“ схеми, които указват „Намирате се тук“, и аварийни маршрути, обозначени със стрелки, се поставят на видно място от вътрешната страна на всяка врата на каютите и в обществените помещения. Схемата указва посоката за евакуация и е правилно ориентирана по отношение на местоположението ѝ на кораба.

.1.8   За вратите на каютите и залите не се използва ключ за отключването им от вътрешната страна на стаята. Също така всички врати по протежение на предназначения авариен изход се отварят без ключ в посоката на движение към изхода.

.2   ПРИЛОЖИМИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НОВИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.2.1   На 0,5 м от долната им страна, подпорните и други вътрешни стени, съставляващи вертикалните разделения по протежение на аварийните маршрути, са в състояние да издържат на натоварване от 750 N/m2, за да могат да се използват за пешеходни повърхности от страната на аварийния маршрут, когато корабът е под голям ъгъл на наклон.

.2.2   Аварийният маршрут от каютите към стълбищните заграждения е възможно най-пряк с възможно най-малко промени на посоката. Не се налага да се преминава от едната страна на кораба до другата, за да се достигне до авариен изход. Не се налага да се преминават повече от две палуби нагоре или надолу, за да се достигне сборен пункт или открита палуба от което и да е пътническо помещение.

.2.3   От откритите палуби съгласно точка 2.2 има външни аварийни маршрути до пунктовете за качване в спасителните съдове.

.3   ПРИЛОЖИМИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НОВИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЮЛИ 1999 Г.:

За новите ро-ро пътнически кораби, класове B, C и D, конструирани на или след 1 юли 1999 г., аварийните изходи се анализират от гледна точка на възможността за евакуация още от началото на проектирането. Анализът се използва, за да се установи и предотврати, доколкото е възможно, вероятното струпване на хора, по време на напускане на кораба, в резултат от нормалното движение на пътници и екипаж в аварийните маршрути, като се отчита и вероятността екипажът да се придвижва по тези маршрути в посока, противоположна на движението на пътниците. В допълнение, анализът се използва, за да се докаже, че аварийните средствата са достатъчно гъвкави, за да осигурят възможността определени аварийни маршрути, сборни пунктове, пунктове за качване или спасителни съдове не са на разположение, защото са повредени.

7   Достъпи и отвори в отделенията клас А и B (Правило 30 и 31)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.1   Всички отвори в отделения клас А се осигуряват с постоянно монтирани средства за затваряне, които са също толкова устойчиви на пожар, колкото и отделенията, в които те са разположени.

.2   Конструкцията на всички врати и каси в отделенията от клас А, както и средствата за обезопасяването им, когато са затворени, осигурява в максимално възможна степен устойчивост на пожар, както и срещу преминаване на дим и пламъци, равна на тази на вертикалните прегради, в които вратите са монтирани. Тези врати и каси са изработени от стомана или от друг еквивалентен материал. Не е необходимо водонепроницаемите врати да се изолират.

.3   Всяка врата може да се отваря и затваря от всяка страна на подпорната стена само от един човек.

Огнеупорните врати във вертикалните прегради на основните вертикални зони и стълбищните заграждения, различни от електрическите плъзгащи водонепроницаеми врати и вратите, които обикновено са заключени, отговарят на следните условия:

.1   Вратите са самозатварящи се и могат да се затварят на противоположен на затварянето наклон от 3,5°. Скоростта на затваряне при необходимост може да се контролира, за да се предотврати всякаква опасност за пътниците. В новите кораби уеднаквената скорост на затваряне не е по-голяма от 0,2 м/сек. и по-малка от 0,1 м/сек. при изправено положение на кораба.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.2

Плъзгащите се или механични врати с дистанционно управление са оборудвани със звукова сигнализация, която е задействана най-малко 5 секунди, но не повече от 10 секунди, преди вратата да започне да се движи, и продължава да звучи до окончателното затваряне на вратата. Вратите, предназначени да се отварят отново след доближаване на предмет, препятстващ траекторията им, се отварят отново, за да се осигури безпрепятствен достъп от най-малко 0,75 м, но не повече от един метър.

.3

Всички врати, с изключение на огнеупорните врати, които обикновено се държат затворени, могат да се освобождават дистанционно и автоматично от постоянно обслужван главен контролен пункт, едновременно или по групи, както и поотделно, от място от двете страни на вратата. На контролния панел в постоянно обслужвания главен контролен пункт се отбелязва дали всяка от дистанционно контролираните врати е затворена. Механизмът за освобождаване автоматично затваря вратата в случай на повреда в контролната система или в централното енергийно захранване. Освобождаващите превключватели имат функция за „включване-изключване“, за да се предотврати автоматичното задействане на системата. Забраняват се задържащите скоби, които не могат да се освобождават от главния контролен пункт.

.4

В непосредствена близост до електрическите врати се осигуряват локални енергийни акумулатори, които осигуряват задвижването на вратите най-малко десет пъти (изцяло отваряне и затваряне), като се използват контролните механизми от място.

.5

Резето на двукрилите врати, което е предназначено да запази противопожарната им цялост, се активира автоматично от действието на вратите, когато системата ги освободи.

.6

Вратите, осигуряващи пряк достъп до специална категория места, които са енергийно зависими и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани със сигнализациите и с механизмите за дистанционно освобождаване съгласно .4.2 и .4.3.

КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .4 се замества със следната точка .4а:

.4а

Огнеупорните врати в вертикалните прегради, преградите на камбузите и стълбищните заграждения на главната вертикална зона, различни от електрическите водонепроницаеми врати, и тези които обикновено се заключват, отговарят на следните изисквания:

.1

вратите са самозатварящи се и могат да се затварят при противоположен на затварянето наклон от 3,5°;

.2

приблизителното време за затваряне на шарнирните врати е не повече от 40 секунди и не по-малко от 10 секунди от момента на задвижването им при изправено положение на кораба. Приблизителната уеднаквена скорост на затваряне на плъзгащите огнеупорни врати не е по-голяма от 0,2 м/сек. и по-малка от 0,1 м/сек. при изправено положение на кораба;

.3

вратите могат да се освобождават дистанционно от постоянно обслужван главен контролен пункт, едновременно или по групи, както и поотделно от място от двете страни на вратата. Освобождаващите превключватели имат функция за „включване-изключване“, за да се предотврати автоматичното задействане на системата;

.4

забранява се инсталирането на задържащи скоби, които не могат да се освобождават от главния пункт за управление;

.5

врата, която се затваря дистанционно от главен пункт за управление, може отново да се отвори от двете страни на вратата посредством команден лост, разположен от всяка страна на вратата. След като вратата се отвори с този лост, тя може да бъде отново затворена автоматично;

.6

индикаторният панел при огнеупорната врата в постоянно обслужвания главен пункт за управление показва дали всяка от дистанционно контролираните врати е затворена;

.7

механизмът за освобождаване на вратите автоматично затваря вратата в случай на повреда в контролната система или в централното енергийно захранване;

.8

в непосредствена близост до електрическите врати се осигуряват локални енергийни акумулатори, които осигуряват задвижването на вратите при смущение в контролната система или в централното енергийно захранване най-малко десет пъти (напълно отваряне и затваряне), като се използват контролните механизми от място;

.9

смущение в контролната система или в централното енергийно захранване на някоя врата не възпрепятства безопасността на работата на останалите врати;

.10

плъзгащите се врати с дистанционно управление или вратите, които се освобождават с механично енергийно задвижване, са снабдени със звукова сигнализация, която трябва да е задействана най-малко 5 секунди, но не повече от 10 секунди, след като главният пункт за управление освободи вратата и преди вратата да започне да се движи, и да продължава да звучи, докато вратата се затвори напълно;

.11

вратите, предназначени да се отварят отново след съприкосновения с предмет, препятстващ траекторията им, се отварят отново не повече от един метър от точката на съприкосновение;

.12

резето на двукрилите врати, което е предназначено да запази противопожарната им цялост, се активира автоматично от действието на вратите, когато системата ги освободи;

.13

електрическите врати, които осигуряват пряк достъп до специална категория места и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани със сигнализациите и с механизмите за дистанционно освобождаване съгласно точки .3 и .10;

.14

механизмите на локалния пункт за управление са достъпни за обслужване и регулиране; и

.15

електрическите врати се осигуряват със система за управление от одобрен тип, която се задейства в случай на пожар и отговаря на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност. Тази система отговаря на следните изисквания:

.15.1

системата за управление може да контролира вратата при температура най-малко от 200 °С за най-малко 60 минути, ако се захранва с електрическа енергия;

.15.2

енергийното захранване към всички други врати, които не са огнеупорни, не се прекъсва, и

.15.3

при температури над 200 °С системата за управление автоматично се изолира от електрозахранването и остава в състояние да държи вратата затворена при температура до най-малко 945 °С.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.5

Изискванията за клас А за интегритет на външните страни на кораба не се прилагат по отношение на стените от стъкло, прозорците и люковете, при условие че няма специални изисквания тези стени да отговарят на изискванията за клас А за интегритет по правило 10. Също така изискванията за клас А за интегритет не се прилагат по отношение на външните врати в надстройките и горните палуби.

КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .5 се замества със следната точка .5а:

.5а

Изискванията за клас А за интегритет на външните страни на кораба не се прилагат по отношение на стените от стъкло, прозорците и люковете, при условие че няма специални изисквания по отношение на тези стени да отговарят на изискванията за клас А за интегритет съгласно правило 10.

Изискванията за клас А за интегритет на външните страни на кораба не се прилагат по отношение на външните врати, с изключение на тези в надстройките и горните палуби, които са с лице към спасителните прибори, районите за качване и на откритите сборни пунктове, външните стълбища и откритите палуби, които се използват за аварийни изходи. Вратите на стълбищните заграждения не е необходимо да отговарят на това условие.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.6

С изключение на водонепроницаемите врати, херметическите врати (полуводонепроницаеми врати), вратите, които водят до откритата палуба и на вратите, които са уплътнени срещу теч на газ, всички врати клас А, разположени на стълбищата, обществените помещения и вертикалните прегради на главните вертикални зони в аварийния маршрут се оборудват със самозатварящ се отвор за шланг, чийто материал, конструкция и противопожарна устойчивост са равностойни с тези на вратата, в която е поставен, и има 150 мм2 отвор при затворена врата и е разположен в долния край на вратата, противоположно на пантите на вратата, а при плъзгащи се врати — в близост до отвора.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

Вратите и рамките на вратите за отделенията клас B, както и средствата за тяхното обезопасяване, имат начин на затваряне, при който противопожарната устойчивост е еквивалентна на тази на отделенията, освен когато се допускат вентилационни отвори в долната част на тези врати. Когато един такъв отвор е разположен в или под врата, общата нетна площ на всеки такъв отвор или отвори не надвишава 0,05 м2. Алтернативно, допуска се огнеупорен провод за стабилизиране на въздуха между каютата и коридора, разположен под санитарния възел, когато напречната площ на провода не надвишава 0,05 м2. Всички въздушни отвори са снабдени с решетка, направена от огнеупорен материал. Вратите са огнеупорни.

.7.1

С оглед намаляването на шума, администрацията на държавата на флага може да одобри като еквивалент врати с вградени вентилационни шумови заключалки с отвори в долната част на едната страна на вратата и на върха на другата страна, при условие че се спазват следните изисквания:

.1

горният отвор е винаги обърнат към коридора и има решетка от огнеупорен материал и автоматичен противопожарен регулатор, който се активира при температура около 70 °С;

.2

долният отвор има решетка от огнеупорен материал;

.3

вратите се изпитват в съответствие с Резолюция А.754 (18).

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.8

Вратите на каютите в отделенията клас B са самозатварящи се. Не се разрешават задържащи устройства.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.9

Изискванията за клас B за интегритет на външните страни на кораба не се прилагат по отношение на стените от стъкло, прозорците и люковете. Също така изискванията за клас B за интегритет не се прилагат по отношение на външните врати на надстройките и горните палуби. При корабите, които превозват до 36 пътници, администрацията на държавата на флага може да разреши използването на огнеупорни материал във вратите, които разделят каютите от отделните вътрешни санитарни възли, като например душовете.

8   Защита на стълбищата и асансьорите в жилищните и сервизните помещения (Правило 29)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

Рамката на конструкцията на всички стълбища е от стомана и се намира в заграждение с клас А отделения със средства за принудително затваряне на всички отвори, с изключение на:

.1

стълбището, свързващо само две палуби, следва да е затворено, при условие че се запазва целостта на палубата с надеждни вертикални прегради или врати на едно междупалубно помещение. Когато едно стълбище е затворено в пространството между палубите, заграждението на стълбището се предпазва в съответствие с изискванията за палубите на правила 4 и 5;

.2

стълбища могат да се разполагат на открити обществени пространства, при условие че те се намират изцяло в рамките на това пространство, предназначено за обществен достъп.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.2   Стълбищните заграждения имат директен достъп до коридорите и достатъчна площ, за да се предотврати струпване, с оглед броя на хората, които е вероятно да ги използват при авария.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D: В периметъра на всяко стълбищно заграждение се разрешават само обществени тоалетни, килери от огнеупорен материал, в които се съхраняват противопожарно оборудване, и гишета за свободно предоставяне на информация.

Единствено обществените помещения, коридорите, обществените тоалетни, специалната категория помещения, и другите аварийни стълбища по правило 6-1.5, както и външните пространства, могат да имат директен достъп до тези стълбищни заграждения.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.3

Асансьорните шахти са разположени така, че да предотвратят преминаването на дим и пламъци от едно междупалубно пространството към друго, и се осигуряват със средства за затваряне, които позволяват контрол върху течението и дима.

9   Вентилационни системи (Правило 32)

Кораби, превозващи повече от 36 пътници

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D

.1

В допълнение към точка .1 на настоящото правило, вентилационната система също така отговаря на изискванията на точки .2.2 до .2.6, .2.8 и .2.9 от настоящото правило.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.2

По принцип вентилаторите са разположени по начин, при който каналите, които достигат различни места, остават в рамката на главната вертикална зона.

.3

Когато вентилационните системи преминават през палубите, се предприемат предпазни мерки в допълнение на тези, свързани с противопожарната цялост на палубата по правило II-2/А/12.1 за намаляване вероятността от преминаване на дим и горещи газове от едно междупалубно пространство към друго през системата. В допълнение към изискванията за изолацията на настоящото правило, при необходимост се изолират вертикални канали, според изискванията на съответните таблици на правило 4.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.4

Вентилационните тръби са изработени от следните материали:

.1

тръби с напречен разрез, не по-малък от 0,075 м2, и всички вертикални тръби, обслужващи повече от едно междупалубно пространство, се изграждат от стомана или друг равностоен материал;

.2

тръби с напречен разрез, по-малък от 0,075 м2, които не съставляват вертикални тръби по изискванията на точка .1.4.1, са изградени от огнеупорни материали. Осигурява се противопожарната безопасност на отделенията от клас А и B, когато такива тръби преминават през тези отделения;

.3

късите тръби, които по принцип не превишават напречен разрез от 0,02 м2 или два метра в дължина, не е необходимо да бъдат изработени от огнеупорни материали, при условие че са изпълнени всички от следните условия:

.1

тръбата е изработена от материал с ниска степен на противопожарна опасност, според изискванията на администрацията на държавата на флага;

.2

тръбата се използва само в края на терминал на вентилационната система, и

.3

тръбата не е разположена по-близо от 600 мм, измерени по нейната дължина, от прохода ѝ в отделение от клас А или B, включително при продължаващи тавани клас B.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .1 се замества със следната точка .1а:

.1а

каналът се изгражда от материал с ниска степен на разпространение на пожар.

.5

Загражденията на стълбищата се вентилират и обслужват единствено от отделен вентилатор и от тръбопроводна система, която не обслужва никое друго помещение във вентилационната система.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.6

Всички енергийно захранвани вентилатори, с изключение на вентилаторите в машинното и товарното отделение, както и всяка алтернативна система, според изискванията на точка .9.2.6, се оборудват с командни лостове, разпределени по начин, при който всички вентилатори могат да бъдат спрени от една от двете отделени места, отдалечени колкото е възможно по-далеч един от друг. Командните лостове на електрическите вентилатори, обслужващи машинните отделения, също се разпределят така, че да са в състояние да се управляват от два пулта, единият от които се намира извън тези помещения. Вентилаторите, обслужващи енергийно захранваните вентилационни системи на багажните отделения, могат да бъдат спирани от безопасно място извън тези помещения.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.7

Когато площите за обществено ползване обхващат две или повече открити палуби, които се състоят от леснозапалими предмети, като мебели, както и затворени помещения, като магазини, канцеларии и ресторанти, тези помещения са оборудвани с димоотвод. Димоотводната система се активира от димната детекторна система и може да се управлява ръчно. Капацитетът на вентилаторите отговаря на обема на цялото помещението, така че помещението да може да се проветри за 10 минути или по-малко.

.8

Вентилационните системи са снабдени с подходящо разположени отвори за проверка и почистване, когато това е необходимо и възможно.

.9

Изпускателните тръби в кухните, в които е вероятно да се натрупват мазнини, отговарят на изискванията на точки .9.2.3.2.1 и .9.2.3.2.2 и са оборудвани със следното:

.1

утаител за мазнини, който може лесно да се отстранява за почистване, освен ако не е инсталирана друга одобрена алтернативна система за отстраняване на мазнини;

.2

регулатор за огъня, разположен в долния край на тръбата, който се регулира автоматично и дистанционно, а в допълнение и дистанционно управляем регулатор за огъня, разположен в горни край на тръбата;

.3

стационарно средство за потушаване на пожар в тръбата;

.4

механизми за дистанционно управление за спиране на смукателните и захранващи вентилатори за работа с регулаторите на огъня съгласно .2 и за регулиране на системата за потушаване на пожар, които се разполагат близо до входа на камбузите. При система с много разклонения се осигуряват средства за затваряне на всички разклонения, които потушават огън през една и съща главна тръба, преди в системата да е освободен пожарогасителен агент; и

.5

подходящо разположени отвори за проверка и почистване.

Кораби, превозващи не повече от 36 пътници

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

Вентилационните тръби са изработени от незапалими материали. Късите тръби обаче, дължината на които по принцип не превишава 2 метра и напречният разрез не превишава 0,02 м2, не е необходимо да бъдат изработени от огнеупорни материали при следните условия:

.1

тези тръби са изработени от материал с ниска степен на противопожарна опасност, според изискванията на администрацията на държавата на флага;

.2

тръбите се използват само в края на терминал на вентилационната система;

.3

тръбите не се разполагат по-близо от 600 мм, измерени по нейната дължина, от прохода ѝ в отделение от клас А или B, включително при продължаващи тавани клас B.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .1 се замества със следната точка .1а:

.1а

каналът се изгражда от материал с ниска степен на разпространение на пожар.

.2а

Когато вентилационните тръби със свободен напречен разрез, по-голям от 0,02 м2, преминават през вертикални прегради или палуби клас А, отворите се облицоват със стоманен ръкав, освен когато тръбите, преминаващи през вертикалните прегради или палубите, са от стомана в частта, преминаваща през палубата или подпорната стена, а тръбите и ръкавите в тази част отговарят на следните условия:

.1

Ръкавите са с дебелина най-малко 3 мм и дължина поне 900 мм. За отворите през вертикалните прегради тази минимална дължина препоръчително се разделя на 450 мм от всяка страна на подпорната стена. Тези тръби или ръкавите, които облицоват тръбите, са противопожарно изолирани. Изолацията има най-малко същата противопожарна безопасност като тази на подпорната стена или палубата, през която преминава тръбата.

.2

В допълнение към изискванията на точка .9.2.2.1 по-горе, тръбите със свободен напречен разрез над 0,075 м2 се осигуряват с регулатори на огъня. Този регулатор е автоматичен, но също така може да бъде затварян ръчно от двете страни на подпорната стена или палубата. Той е снабден с индикатор, който показва дали е отворен или затворен. Не се изискват регулатори за огъня, когато тръбите преминават през помещения, заобиколени от отделения клас А, без да обслужват тези помещения, при условие че тези тръби имат същата противопожарна безопасност, както и отделенията, през които те преминават. Регулаторите за огън са леснодостъпни. В новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., когато регулаторите на огъня са разположени зад тавана или облицовката, тези тавани и облицовки се оборудват с врата, която се използва за извършване на инспекции, и където има табела с идентификационния номер на регулатора. Идентификационният номер на регулатора също се поставя и върху всички задължителни командни лостове.

.2б

В новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., когато тръбите с тънка изолация и със свободен напречен разрез, равен на или по-малък от 0,02 м2, преминават през вертикални прегради или палуби клас А, отворите се облицоват със стоманен ръкав с дебелина най-малко 3 мм и дължина 200 мм, като тази дължина препоръчително се разделя на 100 мм от всяка страна на подпорната стена, а при палубите се полагат изцяло върху долната ѝ страна, през която минават.

.3

Вентилационните тръби на машинните отделения, камбузите, палубните пространства за автомобили, товарните помещения тип ро-ро или специалната категория помещения не преминават през жилищните помещения, сервизните помещения или пунктовете за управление, освен когато отговарят на условията, посочени в точки .9.2.3.1.1 до .9.2.3.1.4 или .9.2.3.2.1 и .9.2.3.2.2:

.1.1

тръбите са изработени от стомана с дебелина най-малко 3 мм за тръбите с ширина или диаметър до и включително 300 мм, и 5 мм за тези с ширина или диаметър от 760 мм и повече, а за тези, на които ширината или диаметърът са между 300 мм и 760 мм, дебелината се определя посредством интерполация;

.1.2

в съответствие с предназначението тръбите се поддържат и подсилват;

.1.3

тръбите са оборудвани с автоматични регулатори на огъня в близост до местата, през които преминават; и

.1.4

тръбите са изолирани по стандарт „А-60“ от машинните отделения, камбузите, палубните помещения за автомобили, товарните помещения тип ро-ро или специалните категория помещения до най-малко 5 метра от всеки регулатор на огън;

или

.2.1

тръбите са изработени от стомана в съответствие с точки .9.2.3.1.1 и .9.2.3.1.2; и

.2.2

тръбите, които преминават през жилищните помещения, сервизните помещения или пунктовете за управление, са изолирани по стандарт „А-60“;

освен когато такъв достъп в отделенията на главната зона също е съобразен с изискванията на точка .9.2.8.

В новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вентилационните системи за машинните отделения клас А, пространствата за автомобили, товарните помещения тип ро-ро, камбузите, специалните категория помещения и багажните отделения по принцип са отделени едни от други и от вентилационните системи, които обслужват другите пространства. Като изключение, вентилационните системи на камбузите на пътническите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, са напълно отделени, но могат да се обслужват от отделни канали за вентилацията, които обслужват и други помещения. Във всички случаи се инсталира автоматичен регулатор за огъня във вентилационната тръба на камбуза в близост до вентилационния агрегат.

.4

Вентилационните тръби на жилищните помещения, сервизните помещения или пунктовете за управление не преминават през машинните отделения, камбузите, палубите с пространства за автомобили, товарните помещения тип ро-ро, или специална категория помещения, освен когато отговарят на условията, посочени в тоуки .9.2.4.1.1 до .9.2.4.1.3 или .9.2.4.2.1 и .9.2.4.2.2:

.1.1

тръбите, които преминават през машинни отделения, камбузи, палубни помещения за автомобили, товарни помещения тип ро-ро или специална категория помещения, се изграждат от стомана в съответствие с точки .9.2.3.1.1 и .9.2.3.1.2;

.1.2

автоматични регулатори на огъня се поставят в близост до преградите, през които се преминава; и

.1.3

целостта на машинните отделения, камбузите, палубните помещения за автомобили, товарните помещения тип ро-ро или специалните категории помещения се поддържа в изправност при мястото на прохода;

или

.2.1

тръбите, които преминават през машинни отделения, камбузи, палубни помещения за автомобили, товарни помещения тип ро-ро или специалните категория помещения, са изградени от стомана в съответствие с точки .9.2.3.1.1 и .9.2.3.1.2; и

.2.2

тръбите са изцяло изолирани по стандарт „А-60“ в машинните отделения, камбузите, палубните помещения за автомобили, товарните помещения тип ро-ро или специална категория помещения;

освен когато такъв достъп в отделенията на главната зона също е съобразен с изискванията на алинея .9.2.8.

.5

Вентилационните тръби с отворен напречен разрез, по-голям от 0,02 м2, преминаващи през вертикални прегради клас B, са облицовани със стоманени ръкави с дължина 900 мм, за предпочитане разделени на 450 мм от всяка отстраните на вертикалните прегради, освен ако тази дължина на тръбата не е от стомана.

.6

Предприемат се необходимите мерки по отношение на пунктовете за управление извън машинните отделения, за да се осигури поддържането на вентилацията, видимостта и липсата на дим, така че в случай на пожар, машинното отделение и оборудването в него да продължат да се управляват и да работят ефективно. Осигуряват се независими и алтернативни средства за подаване на въздух; отворите на двата източника за подаване на въздух се разполагат, така че вероятността и двата отвора едновременно да се потопят в дима да бъде сведен до минимум. Такива изисквания не е необходимо да се прилагат по отношение на пунктовете за управление, разположени на и с достъп до открита палуба, или когато локалните средства за затваряне биха били също толкова ефективни.

.7

Когато преминават през жилищни помещения или помещенията за съхраняване на запалителни материали, изпускателните тръби от камбузите отговарят на изискванията, определени за отделенията от клас А, всяка изпускателна тръба е оборудвана със следното:

.1

утаител за мазнини, който може лесно да се отстранява за почистване;

.2

регулатор за огъня, разположен в долния край на тръбата;

.3

механизъм за спиране на смукателния вентилатор, който може да се регулира от камбуза; и

.4

стационарно средство за потушаване на пожар в самата тръба.

.8

Когато е необходимо вентилационна тръба да преминава през отделение на главна вертикална зона, непосредствено до отделението се инсталира обезопасяващ автоматичен затварящ се регулатор на огъня. Също така, той може да бъде затварян ръчно от всяка страна на отделението. Местоположението, от което регулаторът се управлява, е леснодостъпно и отбелязано с червена светлоотражателна боя. Тръбата между отделението и регулатора е изработена от стомана или друг равностоен материал и, при необходимост, се изолира в съответствие с изискванията на правило II-2/А/12.1. Регулаторът се монтира най-малко от едната страна на отделението с видим индикатор, показващ дали е в отворено положение.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.9

Главните смукателни и изпускателни отвори на всички вентилационни системи могат да се затварят от външната страна на помещенията, които те вентилират.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.10

Електрическата вентилация на жилищните помещения, сервизните помещения, багажните отделения, пунктовете за управление и машинните отделения, може да се изключи от леснодостъпно място извън помещението, което тя обслужва. Това местоположение не се възпрепятства в случай на пожар в обслужваните помещения. Осигурените средства за спиране на електрическата вентилация на машинните отделения са напълно отделени от средствата, предназначени за спиране на вентилацията на други помещения.

.3   ВСИЧКИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА И СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

В съответствие с Кодекса за процедурата за изпитване противопожарната безопасност на ММО се изпитват следните механизми:

.1

регулатори на огъня, включително съответните органи за управление; и

.2

отвори за тръби през отделенията клас А. Не се изисква да се провежда изпитване, когато към вентилационните тръби директно са свързани стоманени ръкави посредством нитовани, завинтени или запоени фланци.

10   Прозорци и странични люкове (Правило 33)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.1   Всички прозорци и люкове във вертикалните прегради на жилищните и сервизни помещения и в пунктовете за управление, различни от тези, към които се отнасят изискванията на правило 7.5, отговарят на изискванията за безопасност на вертикалните прегради, в които са вградени.

В новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., това се определя в съответствие с Кодекса за процедурата за изпитване противопожарната безопасност.

.2   Без да се засягат изискванията в таблиците на правила 4 и 5, всички прозорци и странични люкове във вертикалните прегради, които отделят жилищните и сервизни помещения и пунктовете за управление от атмосферните влияния, се изграждат с рамки от стомана или друг подходящ материал.. Стъклото се поставя в метална рамка или винкел.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.3   Прозорците, разположени срещу аварийните съоръжения, пунктовете за качване и сбор, външните стълби и откритите палуби, използвани за аварийни изходи, както и прозорците, разположени под пространствата за качване в спасителни салове или аварийните подпори, притежават противопожарната цялост, която отговаря на изискванията, определени в таблиците на правило 4. Когато са предвидени автоматични пръскачки за прозорци, прозорците от категория „А-0“ могат да се приемат, че са еквивалентни.

В новите кораби клас B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., автоматичните дъждовални дюзи със специално предназначение са или:

.1

специално предназначени дюзи, разположени над прозорците и инсталирани в допълнение на конвенционалните таванни пръскачки; или

.2

конвенционални таванни пръскачки, разположени така, че прозорецът се предпазва със средна норма от най-малко 5 л/м2 в минута, а допълнителната площ на прозореца е включена при изчисляване покритието на лицето на прозореца.

Прозорците, разположени от страната на кораба под пространствата за качване в спасителните лодки, притежават противопожарна цялост, равна най-малко на тази, която се изисква за клас „А-0“.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПРЕВОЗВАЩИ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ, И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.4

Независимо от изискванията на таблиците в правило II-2/Б/5, специално внимание се обръща на целостта на прозорците, които са обърнати към откритите или закрити пространства за качване в спасителни лодки или салове, и на противопожарната цялост на прозорците, разположени под такива пространства по такъв начин, че тяхната повреда при пожар би възпрепятствала спускането или качването в спасителни лодки или салове.

11   Ограничения за използване на запалителни материали (Правило 34)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   С изключение на товарните помещения, пощенските помещения, багажните отделения или хладилните камери на сервизните помещения, всички облицовки, подове, устройства за спиране на течението, тавани и изолации са от незапалими материали. Частичните вертикални прегради или палуби, използвани за подразделяне на помещения, предназначени за битови или развлекателни цели, също са изградени от незапалими материали.

Ограничителите за изпарения и лепилата, които се използвани в съчетание с изолация, както и изолацията на тръбните принадлежности, използвани за студените сервизни системи, не са огнеупорни, но са в минималното необходимо количество, а техните открити повърхности имат свойства на устойчивост срещу разпространяването на пламъка в съответствие с процедурата за изпитване на Резолюция А.653 (16) на ММО.

КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .2 се замества със следния точка .2а:

.2а

Ограничителите за изпарения и лепилата, които се използвани в съчетание с изолация, както и изолацията на тръбните принадлежности, използвани за студените сервизни системи, не са огнеупорни, но са в минималното необходимо количество, а техните открити повърхности имат свойства на устойчивост срещу разпространяването на пламък.

.3   Следните повърхности имат свойства за слабо разпространяване на пламък:

.1

откритите повърхности в коридорите и заградените стълбища и на вертикалните прегради, облицовки на стените и таваните във всички жилищни и сервизни помещения и пунктове за управление;

.2

скрити или недостъпни места в жилищните и сервизни помещения и пунктове за управление.

.4   Общият обем запалими облицовки, корнизи, декоративни детайли и фурнири във всяко жилищно и сервизно помещение не надхвърля обем, равен на 2,5 мм фурнир от общата площ на стените и тавана. Мебелите, които са прикрепени към облицовката, вертикалните прегради или палубите, не се включват в общия обем на запалимите материали.

При кораби, оборудвани с автоматична дъждовална система, отговаряща на изискванията на правило II 2/А/8, горепосоченият обем може да включва някакъв запалим материал, използван за изграждане на отделения клас C.

.5   Фурнирите, използвани в повърхностите и облицовки, предмет на изискванията на точка .3, имат калорична стойност, непревишаваща 45 MJ/м2 от площта за използваната плътност.

.6   Обзавеждането в стълбищните заграждения се свежда до наличния брой места за сядане. То е фиксирано и ограничено до шест места на всяка палуба във всяко стълбищно заграждение с ограничена опасност от пожар и не възпрепятства аварийните изходи на пътниците. Администрацията на държавата на флага може да разреши допълнителни места за сядане в пространството около основната рецепция в стълбищното заграждение, когато те са закрепени, огнеупорни и не възпрепятстват аварийните изходи на пътниците. Не се допуска мебелировка в пътническите коридори и коридорите на екипажа, които са част от аварийните изходи в зоните около каютите. В допълнение към гореспоменатото, се разрешават шкафове, изработени от огнеупорни материали, където се съхранява задължителното оборудване за безопасност. В коридорите се разрешават машини за питейна вода и лед, при условие че са фиксирани и не ограничават ширината на аварийните изходи. Това се отнася и до декоративните цветя и растения, статуи или други предмети на изкуството, като картини и гоблени в коридорите и стълбищата.

.7   Бои, лакове и други завършващи обработката материали, използвани върху открити вътрешни повърхности, не причиняват излишни количества дим и токсични продукти.

КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .7 се замества със следната точка .7а:

.7а

Бои, лакове и други завършващи обработката материали, използвани върху открити вътрешни повърхности, не причиняват излишни количества дим и токсични продукти, в съответствие с Кодекса за процедурата за изпитване противопожарната безопасност на ММО.

.8

Основните покрития на палубите, когато се използват в жилищните и сервизни помещения и пунктове за управление, са изработени от одобрен материал, който не се запалва лесно, в съответствие с процедурите за изпитване на противопожарната безопасност на Резолюция А.687 (17) на ММО, или не причинява опасност от токсични вещества или експлозия при повишаване на температурите.

КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Точка .8 се замества със следната точка .8а:

.8а

Основните покрития на палубите, когато се използват в жилищните и сервизни помещения и пунктове за управление, са изработени от одобрен материал, който не се запалва лесно и не причинява опасност от токсични вещества или експлозия при повишаване на температурите, в съответствие с Кодекса за процедурата за изпитване противопожарната безопасност на ММО.

12   Конструктивни детайли (Правило 35)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

В жилищните и сервизни помещения, пунктовете за управление, коридорите и стълбищата:

.1

въздушните пространства, намиращи се зад таваните, ламперията или облицовката, се разделят според нуждите от плътно затворени принадлежности за спиране на течението на не повече от 14 метра една от друга;

.2

тези въздушни пространства във вертикална посока, включително тези под облицовката на стълбите, шахтите и т.н., са затворени на всяка палуба.

13   Стационарни системи за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация и автоматична система за пръскачките, детекторите за пожар и противопожарната аварийна сигнализация (Правило 14) (Правило 36)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   През всяка отделна зона, независимо дали вертикална или хоризонтална, на корабите, превозващи не повече от 36 пътници, и корабите с дължина, по-малка от 24 метра, във всички жилищни и сервизни помещения, както и в пунктовете за управление с изключение на помещенията, които не създават значителна опасност от пожар, като празните пространства, санитарните помещения и т.н., се инсталира или:

.1

стационарна система за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/9, инсталирана и свързана по начин, при който се установява наличието на пожар в тези помещения, а в новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., и детектори за дим в коридорите, стълбищата и аварийните изходи в жилищните помещения, или

.2

автоматична система за пръскане, детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/8 или на ръководните насоки на ММО за одобрена еквивалентна дъждовална система по Резолюция А.800 (19) на ММО, инсталирана и свързана по начин, при който предпазва тези помещения, и в допълнение, стационарна система за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/9, инсталирана и свързана по начин, при който се установява наличието на дим в коридорите, стълбищата и аварийните изходи в жилищните помещения.

.2   Корабите, превозващи повече от 36 пътници, с изключение на корабите с дължина, по-малка от 24 метра, се оборудват с:

Автоматична система за пръскане, детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/8 или на ръководните насоки на ММО за одобрена еквивалентна дъждовална система по Резолюция А.800 (19) на ММО, инсталирана във всички сервизни помещения, пунктове за управление и жилищни помещения, включително в коридорите и стълбищата.

Алтернативно, пунктовете за управление, в които вода би могла да причини повреда на основното оборудване, могат да се оборудват с одобрена стационарна пожарогасителна система от друг вид.

Стационарна система за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, отговаряща на изискванията на правило II-2/А/9 се инсталира и свързва по начин, при който се установява наличието на дим в сервизните помещения, пунктовете за управление и жилищните помещения, включително и в коридорите и стълбищата. Не е необходимо монтирането на детектори за дим в индивидуалните бани и камбузи.

Помещенията с малка или никаква опасност за пожар, като празните помещения, обществените тоалетни, помещенията за съхраняване на въглероден двуокис и други подобни помещения, не се оборудват със автоматична система за пръскане, детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация.

.3   В периодично необслужваните машинни отделения се инсталира стационарна система за детектори за пожар и противопожарна аварийна сигнализация от одобрен вид, в съответствие с приложимите изисквания на правило II-2/А/9.

Тази пожароизвестителна система се проектира, като детекторите за пожар се разполагат по начин, при който бързо установяват огнището на пожара във всяка една част от тези помещения и при всякакви нормални условия на работа на двигателя и вариации в работата на вентилационната система, съобразно температурата на околната среда. Не се позволяват детекторни системи само с температурен датчик, с изключение помещенията с ограничена височина, където употребата им е определено препоръчителна. Детекторната система предизвиква звукови и визуални сигнализации, като и двете ясно се различават от същите сигнализации на всяка друга система, която не предупреждава за пожар, разположени на подходящи места, откъдето могат да бъдат чути и видени на щурманския мостик и от отговорния инженер.

Когато на щурманския мостик няма членове на екипажа, звукът на сигнализацията се чува на място, където има отговорен член на екипажа.

След инсталиране системата се изпитва при различни условия на работа на двигателя и на вентилацията.

14   Защита на специална категория помещения (Правило 37)

.1   Разпоредби, приложими по отношение на специална категория помещения над или под горната палуба

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.1   Общи разпоредби

.1

Основният принцип, залегнал в настоящото правило е, че тъй като обикновеното главно вертикално зониране може да не е подходящо за специалната категория помещения, за тези помещения се осигурява друга еквивалентна защита на базата на концепцията за хоризонталното зониране и посредством ефикасна стационарна пожарогасителна система. При тази концепция хоризонталната зона за целите на настоящото правило може да включва специална категория помещения в повече от една палуба, при условие че общата височина на просвета за превозни средства не превишава 10 м.

.2

Изискванията на правила II-2/А/12, II-2/Б/7 и II-2/Б/9 относно запазване целостта на вертикалните зони се прилагат по един и същ начин за палубите и вертикалните прегради, които формират границите, отделящи хоризонталните зони една от друга, както и от останалата част на кораба.

.2   Конструктивна защита

.1   В нови кораби, превозващи повече от 36 пътници, граничните вертикални прегради и палуби на специалната категория помещения се изолират в съответствие със стандарт клас „А-60“. Този стандарт обаче може да бъден сведен до стандарт „А-0“, когато пространствата на откритите палуби (така, както са определени в правило 4.2.2 5)), санитарните или други подобни пространства (така, както са определени в правило 4.2.2 9)), или резервоарите, празните или спомагателни машинни отделения с ниска или никаква опасност от пожар (така, както са определени в правило 4.2.2 10)), са разположени само от едната страна на отделението.

Когато резервоарите за течно гориво са разположени под специалната категория пространства, целостта на палубата между тези пространства може да се сведе до стандарт „А-0“.

.2   В новите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и в съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, граничните вертикални прегради на специалната категория помещения се изолират според изискванията за помещенията от категория 11), определени в таблица 5.1 на правило 5, а хоризонталните граници според изискванията за помещенията от категория 11), определени в таблица 5.2 на правило 5.

.3   На щурманския мостик има индикатори за затварянето на вратите към специалната категория помещения.

Конструкцията на вратите към специалната категория помещения не позволява те да са постоянно отворени, а по време на плаване са затворени.

.3   Стационарна пожарогасителна система

Всяко специална категория помещение се оборудва с одобрена стационарна система за пръскане на вода под налягане, която се задейства ръчно, така че всички части на всяка палуба или платформата с превозни средства да бъдат защитени.

На новите кораби от клас B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., такива системи за пръскане на вода се оборудват с:

.1

манометър върху клапана на колектора;

.2

обозначение върху всеки клапан на колектора за обслужваните помещения;

.3

инструкции за поддръжка и работа, намиращи се в отделение за клапаните; и

.4

достатъчен брой изпускателни клапани.

Администрацията на държавата на флага може да разреши използването на която и да е друга стационарна пожарогасителна система, която е доказала, че е не по-малко ефективна за контролиране на пожари, които е вероятно да възникнат в такива помещения след изпитване в естествена среда при условия, симулиращи пожар в резултат изтичане на петрол в специална категория помещения. Такава стационарна система за пръскане с вода или друга еквивалентна пожарогасителна система отговаря на изискванията на Резолюция А.123 (V) на ММО, като се отчита и „Ръководство за одобрение на алтернативни противопожарни системи на водна основа за специална категория помещения“ на MCS/Circ. 914 на ММО.

.4   Контрол и откриване на пожар

.1   В специалната категория помещения се поддържа ефективна система за наблюдение. Във всяко помещение, в което не се осъществява контрол посредством постоянно наблюдение за пожар по всяко време на пътуването, има стационарна противопожарна детекторна и противопожарна сигнализационна системи от одобрен вид, отговарящи на изискванията на правило II-2/А/9. Стационарната противопожарна детекторна система следва до може бързо да локализира избухването на пожар. Видът, отстояването и местоположението на детекторите се определят, като се отчитат работата на вентилацията и други значими фактори.

При новите кораби от клас B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., системите след инсталирането им се изпитват при обичайни условия на вентилация дали отговарят на общите изисквания за инерционност, определени от администрацията на държавата на флага.

.2   Пунктовете за ръчните противопожарни кранове се разполагат във всички помещения специална категория, според нуждите, като в близост до всеки изход от такова помещение се поставя по един.

При новите кораби от клас B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., пунктовете за ръчни противопожарни кранове имат отстояние един от друг, така че никоя част от пространството да е отдалечена на повече от 20 метра от някой пункт за ръчни противопожарни кранове.

.5   Преносимо пожарогасително оборудване

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.5а

За всяка специална категория помещение се осигуряват:

.1

най-малко три пожарогасителя с воден прах;

.2

един преносим пожарогасител с пяна, отговарящ на изискванията на правило II-2/А/6.2, при условие че корабът разполага с най-малко два такива агрегата на кораба за тези помещения; и

.3

най-малко по един преносим пожарогасител, разположен при всеки достъп към такива помещения.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.5б   Във всеки трюм или отделение, където се превозват превозни средства на всяко палубно равнище, се осигуряват преносими пожарогасители, разположени на 20 м един от друг от двете страни на помещението. Най-малко по един преносим пожарогасител се разполага при всеки достъп към такова помещение.

В допълнение, в специалната категория помещения се осигурява следното противопожарно оборудване:

.1

най-малко три пожарогасителя с воден прах;

.2

един преносим пожарогасител с пяна, отговарящ на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност, при условие че корабът разполага с най-малко два такива агрегата на кораба за ро-ро помещенията.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

.6   Вентилационна система

.1   За специалната категория помещения се осигурява ефективна електрическа вентилационна система, достатъчна за най-малко 10 смени на въздуха в помещенията за един час. Системата за тези помещения е напълно отделена от други вентилационни системи и работи постоянно, когато там има превозни средства. Броят на смените на въздуха се увеличава до най-малко 20 пъти по време на качването и разтоварването на превозните средства.

Вентилационните тръби, които обслужват специалната категория помещения и могат да се затварят херметически, са отделни за всяко такова помещение. Системата може да се управлява от място извън тези помещения.

.2   Вентилацията не допуска наслояване на въздуха и въздушни ями.

.3   На щурманския мостик се осигуряват средства за сигнализиране всяка загуба или намаляване на необходимия вентилационен капацитет.

.4   Осигуряват се средства за бързото спиране и затваряне на вентилационната система в случай на пожар, като се отчитат атмосферните и морските условия.

.5   Вентилационните тръби, включително регулаторите на огъня, са изработени от стомана и разположени по начин, одобрен от администрацията на държавата на флага.

На новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вентилационните тръби, които преминават през хоризонталните зони или машинните отделения, представляват стоманени тръби от клас „А-60“, изработени в съответствие с правила II-2/Б/9.2.3.1.1 и II-2/Б/9.2.3.1.2.

.2   Допълнителни разпоредби, приложими само по отношение на специалната категория помещения над горната палуба

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1.1   Шпигати

Поради опасност от сериозно нарушаване на стабилността на кораба в резултат от натрупване на големи количества вода на палубата или на палубите вследствие от работата на стационарната система за пръскане на вода под налягане, шпигатите се разполагат по начин, при който осигуряват бързото изпускане на тази вода зад борда.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B, ПРЕВОЗВАЩИ ПОВЕЧЕ ОТ 36 ПЪТНИЦИ:

.1.2   Изпускане на вода.

.1.2.1

Изпускателните клапани на шпигатите, снабдени със средство за затваряне, което може да се управлява от място над горната палуба в съответствие с изискванията на действащата Международна конвенция за товарните водолинии, се държат отворени, когато корабите са в морето.

.1.2.2

Всяко действие на вентилите, посочени в точка .1.2.1, се записва в корабния дневник.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.2   Предпазни мерки срещу възпламеняване на запалителни пари:

.1

На всяка палуба или платформа, ако има такава, на която се пренасят превозни средства и на която може да се очаква да се акумулират взривоопасни пари, с изключение на платформите с размери на отворите, позволяващи пропускането на петролни пари надолу, оборудването, което може да представлява източник на възпламеняване на запалителни пари, и по-специално електрическото оборудване и инсталация, се монтира най-малко 450 мм над палубата или платформата. Електрическото оборудване, монтирано на повече от 450 мм над палубата или платформата, е закрито и обезопасено, така че да предотврати изхвърчането на искри. Когато обаче за безопасната работа на кораба е необходимо електрическото оборудване и инсталация да са разположени на по-малко от 450 мм над палубата или платформата, това оборудване и инсталация са от тип, който е одобрен за безопасното използване в условията на запалителна смес от петрол и въздух.

.2

Електрическото оборудване и инсталация, които са разположени в смукателна вентилационна тръба, са от тип, който е одобрен за безопасното използване в условията на запалителна смес от петрол и въздух, а изпускателният отвор от всяка смукателна тръба трябва да бъде разположен на безопасно място, като се имат предвид други възможни източници на запалване.

.3   Допълнителни разпоредби, приложими само по отношение на специалните категории помещения под горната палуба

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Изпомпване на трюма и дренаж

Поради опасност от сериозно нарушаване стабилността на кораба в резултат от натрупване на големи количества вода на палубата или на върха на резервоара вследствие от работата на стационарната система за пръскане на вода под налягане, администрацията на държавата на флага може да изиска да се осигуряват съоръжения за изпомпване и дренаж в допълнение на изискванията на правило II-1/В/3.

На новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., дренажната система е конструирана така, че да изпомпва не по-малко от 125 % от комбинирания капацитет на помпите на системата за пръскане на вода и капацитета на необходимия брой накрайници на противопожарни шлангове. Дренажната система може да се управлява от място извън защитеното помещение, в близост до органите за управление на пожарогасителните системи. Помпите в трюма са със задоволителен капацитет и се разполагат при страничната обшивка на кораба на разстояние не повече от 40 м една от друга във всяко непромокаемо отделение.

.2   Предпазни мерки срещу възпламеняване на запалителни изпарения:

.1

Когато има електрическо оборудване и инсталация, те са от тип, който е подходящ за употреба в условията на запалителна смес от петрол и въздух. Не се разрешава друго оборудване, което може да представлява възможен източник на запалване на възпламеними пари.

.2

Електрическото оборудване и инсталация, които са разположени в смукателна вентилационна тръба, са от тип, който е одобрен за безопасното използване в условията на запалителна смес от петрол и въздух, а изпускателният отвор от всяка смукателна тръба е разположен на безопасно място, като се имат предвид други възможни източници на запалване.

4.   Постоянни отвори

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Постоянните отвори в страничните обшивки, краищата или покритите палуби на специалната категория помещения се разполагат, така че пожар в специалната категория помещение да не застрашава районите за съхранение и пунктовете за качване на спасителните съдове и жилищните помещения, сервизните помещения и пунктовете за управление в надстройката и покритите палуби над специалната категория помещения.

15   Системи за противопожарни патрули, детектори, аварийна сигнализация и корабна високоговорителна уредба (Правило 40)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Инсталират се ръчни противопожарни кранове, отговарящи на изискванията на правило II-2/А/9.

.2   Всички кораби по всяко време, когато са в морето или на пристанище (с изключение, когато не са в експлоатация), са обслужвани или оборудвани, така че да се осигури незабавното приемане на всяка първоначална противопожарна сигнализация от отговорния член на екипажа.

.3   Инсталира се специална сигнализация, управлявана от щурманския мостик или от пункта за борба с огъня, която служи за повикване на екипажа. Тази сигнализация може да съставлява част от общата алармена система на кораба, но е в състояние да бъде задействана отделно от сигнализацията в пътническите помещения.

.4   Има корабна високоговорителна уредба или друго ефективно средство за комуникация на разположение във всички жилищни и сервизни помещения и пунктове за управление и откритите палуби.

На новите кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., такава корабна високоговорителна уредба отговаря на изискванията на правило III/6.5.

.5   НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

За корабите, превозващи повече от 36 пътници, се поддържа ефикасна патрулна система, така че избухването на пожар да бъде своевременно открито. Всеки член на противопожарния патрул е обучен и запознат със съоръженията на кораба, както и с местоположението и функционирането на оборудването, което той или тя може да се наложи да използва. Всеки член на противопожарния патрул е осигурен с подвижна радиостанция за двустранна връзка.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.6

Корабите, превозващи повече от 36 пътници, имат детекторни сигнализации за системите по правило 13.2, централизирани в постоянно обслужван главен пункт за управление. В допълнение, органите за дистанционно затваряне на огнеупорните врати и спиране вентилационните витла, също се концентрират на това място. Вентилаторите могат да бъдат реактивирани от екипажа в постоянно обслужваните пунктове за управление. Контролният панел в главния пункт за управление показва отворени и затворени позиции на противопожарните врати, затворени или спрени детектори, сигнализации и вентилатори. Контролният панел следва постоянно да се захранва и има автоматичен превключвател за аварийно захранване, в случай на прекъсване на нормалното електрозахранване. Контролният панел се захранва от основния и от аварийния източник на електрическа енергия, определени в правило II-1/Г/3, освен ако в правилата не се предвижда друго.

.7

Контролният панел е изграден на принципа на надеждността, напр. отворена детекторна верига предизвиква състояние на авария.

16   Модернизиране на съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници (Правило 41-1)

В допълнение към изискванията за съществуващите кораби от клас B в настоящата глава II-2, съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, отговарят на следните изисквания:

.1

Не по-късно от 1 октомври 2000 г.:

.1

Всички жилищни и сервизни помещения, стълбищни заграждения и коридори са оборудвани с детектори за дим и със сигнализационна система от одобрен вид, които отговарят на изискванията на правило II-2/А/9. Тази система не е необходимо да бъде монтирана в самостоятелни бани и в помещенията, където има малка или никаква опасност от пожар като празните помещения и други такива. В камбузите се инсталират детектори, които се активират от топлина, а не от дим.

.2

Детекторите за дим, свързани към системата на противопожарните детектори и сигнализация, следва също да бъдат разположени над таваните на стълбищата и коридорите в помещенията, където конструкцията на таваните е изработена от запалителни материали.

.3.1

Окачените огнеупорни врати, които са закрепени на панти в стълбищните заграждения, във вертикалните прегради на главните вертикални зони и в разделителните стени на камбузите, които обикновено се държат отворени, са самозатварящи се и могат да се освобождават от главния пункт на управление и от място при самата врата.

.3.2

В постоянно обслужван главен пункт за управление се поставя панел, който показва дали огнеупорните врати в стълбищните заграждения, вертикалните прегради на главните вертикални зони и в разделителните стени на камбузите са затворени.

.3.3

Изпускателните тръби от камбузите, в които е вероятно да се наслоят мазнини и които преминават през жилищни помещения или помещенията, съдържащи запалителни материали, се изграждат като отделения от клас А. Всяка изпускателна тръба от камбузите е снабдена с:

.1

утаител за мазнина, който може лесно да се отстранява за почистване, освен ако не е инсталирана друга алтернативна система за отстраняване на мазнина;

.2

с регулатор за огъня, разположен в долния край на тръбата;

.3

със системи за затваряне на смукателните вентилатори, които да могат да се управляват от самия камбуз;

.4

стационарни средства за потушаване на пожар в тръбата; и

.5

подходящо разположени отвори за проверка и почистване.

.3.4

В рамките на стълбищните заграждения могат да се разполагат единствено обществени тоалетни, асансьори, хранилища от незапалителни материали, осигуряващи съхранението на противопожарното оборудване, и открити информационни щандове. Други съществуващи помещения в зоната на заградените стълбищни пространства:

.1

се изпразват, затварят се постоянно и се изключват от електрическата система; или

.2

се отделят от стълбищните заграждения посредством отделения клас А в съответствие с правило 5. Тези пространства могат да имат директен достъп до стълбищните заграждения посредством врати клас А в съответствие с правило 5 и при условие, че в тези пространства е инсталирана противопожарна дъждовална система. Независимо от това обаче, каютите не се отварят директно към стълбищните заграждения.

.3.5

От други помещения, които не са общи площи, коридори, обществени тоалетни, специална категория помещения, други стълбища, определени в правило 6.1.5, откритите палубни пространства и помещения, обхванати от точка .3.4.2, не се разрешава директен достъп до стълбищните заграждения.

.3.6

Наличните машинни отделения от категория 10), описани в правило II-2/Б/4, и съществуващите офиси на информационните гишета с директен достъп към стълбищните заграждения могат да се запазят, при условие че са защитени с детектори за дим и че съществуващите офиси на информационните гишета са обзаведени единствено с мебелировка с ограничен риск от пожар.

.3.7

В допълнение към аварийното осветление по правила II-1/Г/3 и III/5.3, аварийните изходи, включително стълбищата и изходите, са обозначени при всички аварийни изходи, включително ъглите и междинните сектори, със светлини или фотолуминисцентни лентови индикатори, разположени не повече от 0,3 м над палубата. Маркировките дават възможност пътниците да открият аварийните пътеки и изходи. В случай че се използва електрическо осветление, то се захранва от аварийния енергиен източник и е разположено, така че при повреда в някоя от лампа или при прекъсване на водеща ивица, да не предизвика прекъсване в осветлението на лентата. Освен това, всички обозначения по аварийните изходи и местата с противопожарно оборудване са от фотолуминисцентен материал или са осветени. Администрацията на държавата на флага гарантира, че такова осветление или фотолуминисцентно оборудване е оценено, изпитано и приложено в съответствие с указанията на Резолюция А.752 (18) на ММО или ISO 15370-2001 стандарт.

.3.8

Осигурява се обща аварийна сигнална система. Сигнализацията може да се приема звуково във всички жилищни помещения и в обичайните работни места на екипажа и на откритите палуби, а равнището на звуковото му налягане отговаря на стандартите на Кодекса за сигнализациите и индикациите, приети от ММО с Резолюция А.686 (17).

.3.9

Има общокорабна високоговорителна уредба или друго ефективно средство за комуникация на разположение във всички жилищни, общи и сервизни помещения и пунктове за управление и открити палуби.

.3.10

Обзавеждането в стълбищните заграждения се свежда до наличния брой места за сядане. То е фиксирано и ограничено до шест места на всяка палуба във всяко стълбищно заграждение с ограничена опасност от пожар и не възпрепятства аварийните изходи на пътниците. Администрацията на държавата на флага може да разреши допълнителни места за сядане в пространството около основната рецепция в стълбищното заграждение, когато те са закрепени, огнеупорни и не възпрепятстват аварийните изходи на пътниците. Не се допуска мебелировка в пътническите коридори и коридорите на екипажа, които са част от аварийните изходи в зоните около каютите. В допълнение към горното, могат да се допуснат шкафове, изработени от огнеупорни материали, където се съхранява задължителното оборудване за безопасност.

.2

Не по-късно от 1 октомври 2003 г.:

.1

Всички стълбища в жилищните и сервизни помещения имат стоманена рамкова конструкция, освен ако администрацията на държавата на флага не разреши използването на друг равностоен материал, и са в заграждения от отделения клас А с ефикасни средства за затваряне на всички отвори, с изключение на:

.1

стълбища, когато свързват само две палуби, не е необходимо да бъдат оградени, при условие че интегритетът на палубата се запазва с подходящи вертикални прегради или врати в междупалубното пространство. Когато едно стълбище е заградено в едно междупалубно пространство, стълбищното заграждение се защитава в съответствие с таблиците за палуби в правило 5;

.2

стълбища могат да бъдат разположени на открито в обществено помещение, при условие че те се намират изцяло в такова обществено помещение.

.2

Машинните отделения са снабдени със стационарни пожарогасителни системи, отговарящи на изискванията на правило II-2/А/6.

.3

Вентилационните тръби, преминаващи през отделенията между главни вертикални зони, се оборудват с надежден регулатор за огън с автоматично затваряне, който може да се затваря и ръчно от всяка страна на отделението. В допълнение, такива надеждни регулатори за огън с автоматично затваряне с ръчно управление от вътрешната страна на заграждението се монтират на всички вентилационни тръби, обслужващи жилищните и сервизните помещения и стълбищните заграждения на местата, където те преминават през загражденията. Вентилационните тръби, когато преминават през отделение на главна противопожарна зона, без сервизни помещения от двете страни, или когато преминават през стълбищно заграждение, без да го обслужват, не е необходимо да бъдат снабдени с регулатори, при условие че са направени и изолирани по стандарт „А-60“ и нямат отвори в стълбищното заграждение или в страничната шахта, която не е директно обслужвана.

.4

Специалната категория помещения отговарят на изискванията на правило II-2/Б/14.

.5

Всички огнеупорни врати в стълбищните заграждения, вертикалните прегради на главните вертикални зони и границите на камбузите, които обикновено се държат отворени, могат да се освобождават от централен пункт за управление и от самата врата.

.6

Изискванията на точка .1.3.7 от настоящото правило се прилагат и по отношение на жилищните помещения.

.3

Не по-късно от 1 октомври 2005 г. или 15 години след датата на построяване на кораба, която от двете дати е по-късна:

.1

Жилищните и сервизни помещения, стълбищните заграждения и коридорите се оборудват с автоматични пръскачки, пожародетекторни и противопожарни сигнални системи, отговарящи на изискванията на правило II-2/А/8 или на ръководните насоки на ММО за одобрена дъждовална система според Резолюция А.800 (19) на ММО.

17   Специални изисквания към кораби, пренасящи опасни товари (Правило 41)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:

Изискванията на правило SOLAS II-2/54 се прилагат към пътническите кораби, пренасящи опасни товари, когато това е необходимо.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Изискванията на правило 19 на част Ж от глава II-2 на ревизираната версия на Конвенцията SOLAS от 1 януари 2003 г. се прилагат към пътническите кораби, пренасящи опасни товари, когато това е необходимо.

18   Специални изисквания за съоръженията за кацане на хеликоптери

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Корабите, оборудвани с площадки за кацане на хеликоптери, отговарят на изискванията на правило 18 на част Ж от глава II-2 на ревизираната версия на Конвенцията SOLAS от 1 януари 2003 г.

ГЛАВА III

СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

1.   Определения (Правило 3)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

За целите на настоящата глава, освен ако изрично не е указано друго, се прилагат определенията на правило III/3 на SOLAS от 1974 г., както е изменена.

2   Комуникации, спасителни съдове и спасителни лодки, лични животоспасяващи приспособления (Правило 6 + 7 + 18 + 21 + 22)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

Всеки кораб пренася най-малко радио-спасителни средства, радарни импулсни приемо-предаватели, лични спасителни средства, спасителни салове и лодки, сигнални ракети, спасителни въжета и приспособления, определени в следната таблица и съответните бележки, отнасящи се до класа на кораба.

Всички горепосочени приспособления, включително съоръженията им за спускане, когато е необходимо, отговарят на изискванията на глава III от приложението към Конвенцията SOLAS от 1974 г., както е изменена, освен ако изрично не е указано друго в точките по-долу.

В допълнение, на всеки кораб има водолазни костюми и костюми за топлинна защита, които се използват от хората в спасителните салове и лодки, в съответствие с изискванията на глава III от приложението към Конвенцията SOLAS от 1974 г. както е изменена.

Корабите, на които няма спасителен сал или лодка, за спасителни цели се снабдяват с най-малко един водолазен костюм. Когато корабът постоянно плава при топли климатични условия обаче и администрацията на държавата на флага прецени, че няма нужда от топлинна защита, такова защитно облекло не е необходимо да се взима.

Клас на кораба

B

C

D

Брой хора (N)

> 250

≤ 250

> 250

≤ 250

> 250

≤ 250

Спасителен съд (16)  (17)  (18)  (19)

 

 

 

 

 

 

— съществуващи кораби

1,10 N

1,10 N

1,10 N

1,10 N

1,10 N

1,10 N

— нови кораби

1,25 N

1,25 N

1,25 N

1,25 N

1,25 N

1,25 N

Спасителни лодки (19)  (20)

1

1

1

1

1

1

Спасителни шамандури (21)

8

8

8

4

8

4

Спасителни жилетки (23)  (24)

1,05 N

1,05 N

1,05 N

1,05 N

1,05 N

1,05 N

Детски спасителни жилетки

0,10 N

0,10 N

0,10 N

0,10 N

0,10 N

0,10 N

Сигнални ракети (22)

12

12

12

12

6

6

Спасителни въжета и приспособления

1

1

1

1

Радарни предаватели

1

1

1

1

1

1

Двупосочни VHF радиотелефонни апарати

3

3

3

3

3

2

3   Аварийна сигнализация, оперативни инструкции, наръчник за обучение, поименни списъци и инструкции за аварийни ситуации (Правило 6 + 8 + 9 + 19 + 20)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

Всеки кораб е снабден с:

.1   Обща аварийна сигнална система (Правило 6.4.2)

Системата следва да отговаря на изискванията на параграф 7.2.1.1 на Кодекс LSA и е подходяща да призовава пътниците и екипажа на сборните пунктове и да инициира дейностите, включени в поименния списък.

Във всички кораби, превозващи повече от 36 пътници, аварийната сигнална система се допълва от корабна високоговорителна уредба, която се използва от мостика. Уредбата има такива качества и да бъде организирана и разположена по такъв начин, че съобщенията, оповестявани чрез нея, лесно да достигат до хората с нормален слух на всички места, където е вероятно те да се намират, когато главният двигател работи.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Общите аварийни сигнални системи се чуват на всички открити палуби, а минималните равнища на звуковото налягане за тона на аварийния сигнал отговаря параграфи 7.2.1.2 и 7.2.1.3 от Кодекс LSA.

.2   Корабна високоговорителна уредба (Правило 6.5)

.2.1   В допълнение към изискванията на правило II-2/Б/15.4 и на точка .1, всички пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници, се оборудват със система за обръщане към хората на кораба. По отношение на съществуващите кораби, изискванията на тоуки .2.2, .2.3 и .2.5 при спазване на разпоредбите на точка .2.6 се прилагат не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата, посочена в член 14, параграф 1 от настоящата директива.

.2.2   Корабната високоговорителна уредба съставлява високоговорителна инсталация, даваща възможност за едновременно разпространяване на съобщения до всички помещения, където се намира екипажът или пътниците или където и двете обикновено се намират, както и до сборните пунктове. Тя може да разпространява съобщения от щурманския мостик и от други такива места на борда на кораба, каквито администрацията на държавата на флага преценява, че са необходими.

Корабната високоговорителна уредба е защитена срещу неразрешено използване и следва ясно да се чува над шума на околната среда във всички помещения, посочени в точка .2.2, и е снабдена с приоритетна функция, която се упражнява от щурманския мостик и от други такива места на борда на кораба, каквито администрацията на държавата на флага преценява, че са необходими, така че спешните съобщения да се разпространяват, дори когато някой високоговорител в съответните помещения е бил изключен, силата на звука е бил намален или ако неговия тон е бил намален или корабната високоговорителна уредба е била използвана не по предназначение.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Минималните равнища на звуковото налягане за предаване на аварийни съобщения отговаря параграф 7.2.2.2 от Кодекс LSA.

.2.4   НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

корабната високоговорителна уредба се състои от най-малко две вериги, които са достатъчно разделени една от друга по тяхната дължина и имат два отделни и независими усилвателя; и

.2

администрацията на държавата на флага определя корабната високоговорителна уредба и стандартите ѝ за работа, като отчита препоръките, приети от ММО.

.2.5   Корабната високоговорителна уредба е свързана към авариен източник на електроенергия.

.2.6   Съществуващите кораби, които вече са оборудвани с одобрена от администрацията на държавата на флага корабна високоговорителна уредба и отговарят в основни линии на изискванията на точки .2.2, .2.3 и .2.5, не сменят уредбата си.

.3   Поименен списък и инструкции за аварийни ситуации (Правило 8)

Ясни инструкции, които да бъдат следвани в аварийна ситуация, се предоставят на всяко лице на борда в съответствие с Резолюция А.691 (17) на ММО.

Поименни списъци и инструкции за аварийни ситуации, отговарящи на изискванията на правило на SOLAS III/37, се излагат на видни места в целия кораб, включително на щурманския мостик, машинното отделение и жилищните помещения на екипажа.

В каютите на пътниците се окачват илюстрации и инструкции на съответните езици и се излагат на видно място при сборните пунктове и в другите пътнически помещения. Те информират пътниците за:

i)

техния сборен пункт;

ii)

най-важните действия, които те предприемат в случай на авария;

iii)

начина на обличане на спасителните жилетки.

Лицето, което в съответствие с правило IV/16 на SOLAS е определено за главен отговорник за радиокомуникациите по време на бедствените ситуации, не е натоварено с други задължения в такива ситуация, горното се отразява в поименния списък и в инструкциите за аварийни ситуации.

.4   Оперативни инструкции (Правило 9)

В или в близост до спасителните съдове и контролните органи за тяхното спускане има плакати или табели, които:

i)

илюстрират предназначението на контролните органи и процедурите за работата с тях и дават съответните инструкции или предупреждения;

ii)

се забелязват лесно при условия на аварийно осветление;

iii)

използват символи в съответствие с Резолюция А.760 (18) на ММО.

.5   Наръчник за обучение

Във всяка столова и зала за почивка на екипажа или във всяка каюта на екипажа се осигурява наръчник за обучение, който отговаря на изискванията на правило III/35 на SOLAS.

.6   Инструкции за поддръжка (Правило 20.3)

Инструкции за бордово поддържане на спасителните съоръжения или програми за планирано поддържане, които включват поддръжка на спасителни съоръжения, се осигуряват и се осъществява съответното поддържане. Инструкциите са съответствие с изискванията на правило III/36 на SOLAS.

4   Обслужване на спасителните съдове и контрол (Правило 10)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

На борда има достатъчен брой обучени лица, които да събират и да подпомагат лицата, които не са обучени.

.2

На борда има достатъчен брой членове на екипажа, за да управляват спасителните съдове и устройствата за спускането им, какъвто е необходим за прехвърляне на всички лица, намиращи се на борда.

.3

Офицер или упълномощено лице отговаря за използването на всеки един от тези спасителни съдове. Член на екипажа, обучен в управлението и работата със спасителния съд обаче, може да бъде назначен за отговорник за всеки един отделен сал или група от салове. Във всяка спасителна лодка и моторизиран спасителен съд има определено лице, което да е в състояние да управлява двигателя и да извършва незначителни ремонти.

.4

Капитанът на кораба следи за равномерното разпределение на хората, определени в точки .1, .2 и .3 в спасителните съдове на кораба.

5   Сборни пунктове и организиране на качването в спасителните съдове (Правило 11 + 23 + 25)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Спасителните съдове, за които се изискват одобрени съоръжения за спускане, се съхраняват възможно най-близо до жилищните и сервизни помещения.

.2   Сборните пунктове се предвиждат в близост до пунктовете за качване в спасителните съдове и са леснодостъпни откъм жилищните и работни зони и разполагат с голямо пространство за управление и инструктиране на пътниците. Откритото палубно пространство е най-малко 0,35 м2 на човек.

.3   Сборните пунктове и пунктовете за качване, пътеките, стълбищата и изходите, водещи до сборните пунктове и пунктовете за качване, са подходящо осветени.

Такова осветление се захранва от авариен източник на електрическа енергия съгласно правила II-1/Г/3 и II-1/Г/4.

В допълнение и като част от маркировките по изискванията на II-2/Б/6.1.7 за нови кораби класове B, C и D, маршрутите до сборните пунктове се отбелязват със символа за сборен пункт, предназначен за целта, в съответствие с Резолюция А.760 (18) на ММО. Настоящото изискване се прилага и към съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници.

.4   Пътниците могат да се качват в спасителните лодки или директно от мястото за съхранение на лодките, или от палубата за качване, но не и от двете.

.5   Пътниците могат да се качват в спасителните лодки на балките от място в непосредствена близост до мястото за съхраняването им или от мястото, където спасителният съд се пренася преди спускане.

.6   Когато е необходимо, се осигуряват средства за преместване на балките за спускане на спасителните лодки отстрани на кораба и придържането им до борда, за да могат хората да се качат.

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.7   Ако дадено средство за спускане на спасителен съд не позволява качване в спасителния съд, преди той да е спуснат на вода, и височината от пункта за качване до водата е повече от 4,5 метра над водолинията при най-леко морско натоварване, се инсталира одобрен тип морска евакуационна система (MES), която отговаря на раздел 6.2 на Кодекс LSA.

Корабите са оборудвани с комуникационна уредба на морската евакуационна система между пункта за качване в спасителните съдове и платформата за спасителните съдове.

.8   Има най-малко една подвижна стълба за качване в спасителен съд от всяка страна на кораба, която отговаря на изискванията на параграф 6.1.6 от Кодекс LSA; администрацията на държавата на флага може да освободи даден кораб от това изискване, при условие че при всякакви състояния на липса на повреда или при предвидена повреда в балансирано и наклонено състояние свободното пространство на борда между предвиденото място за качване и водолинията е не повече от 1,5 м.

5-1   Изисквания за ро-ро пътническите кораби (Правило 26)

НОВИ КОРАБИ ТИП „РО-РО“, КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Съществуващите ро-ро пътнически кораби се привеждат в съответствие с изискванията на точка .5 не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата, посочена в член 14, параграф 1 от настоящата директива, и на точки .2, .3 и .4 не по-късно от първата периодична проверка след 1 юли 2000 г.

.2   Спасителни салове

.1   Спасителните салове на ро-ро пътническите кораби се обслужват от морски евакуационни системи, които отговарят на изискванията на раздел 6.2 на Кодекс LSA или от съоръженията за спускане, отговарящи на параграф 6.1.5 на Кодекс LSA, които следва равномерно да са разпределени от всяка страна на кораба.

Осигурява се комуникация между пункта за качване и платформата.

.2   Всеки спасителен сал на пътнически кораб тип ро-ро се снабдява със системи за бързо освобождаване от мястото за съхраняване и спускане във вода, отговарящи на изискванията на правило III/13.4 на SOLAS.

.3   Всеки спасителен сал на пътнически кораб тип ро-ро се снабдява с бордова рампа, отговаряща на изискванията на параграфи 4.2.4.1 или 4.3.4.1 от Кодекс LSA.

.4   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораб следва или автоматично да се самоизправя, или да е закрит с възможност за преобръщане, да е устойчив в морето и да се управлява безопасно, независимо от посоката на плаване. Администрацията на държавата на флага може да разреши откритите спасителни салове с възможност за обръщане, ако счита това за необходимо, с оглед безопасността на плаването и благоприятните климатични условия в зоната и по време на пътуването и при условие, че такива спасителни съдове изцяло отговарят на изискванията на приложение 10 към Кодекса за високоскоростните съдове.

Алтернативно, корабът носи автоматично самоизправящи се салове или закрити преобръщащи се спасителни салове в допълнение към обичайното за него оборудване със спасителни салове с такъв общ капацитет, който да поеме най-малко 50 % от хората, които не са настанени в спасителни лодки. Този допълнителен капацитет на саловете се определя на база разликата между общия брой хора на борда и броя на хората, настанени в спасителните лодки. Всеки такъв спасителен сал се одобрява от администрацията на държавата на флага, като се отчитат препоръките, приети от ММО с MSC/Circ. 809.

.3   Бързоходни спасителни лодки

.1

Най-малко една от спасителните лодки на пътнически кораб тип ро-ро е бързоходна спасителна лодка, която е одобрена от администрацията на държавата на флага, като се отчитат изискванията, приети с Резолюция MSC/Circ. 809 на ММО.

.2

Всяка бързоходна спасителна лодка може да се спуска от подходящо съоръжение, одобрено от администрацията на държавата на флага. При одобряване на такива средства, администрацията на държавата на флага отчита, че бързоходната спасителна лодка е предназначена да може да бъде спусната и върната обратно дори при лоши атмосферни условия и също така се съобразява с препоръките, приети от ММО.

.3

За всяка бързоходна лодка редовно се обучават и тренират най-малко два екипажа, като се отчитат изискванията на раздел А-VI/2, таблица А-VI/2-2, „Спецификация на минималното равнище на компетентност за бързоходни спасителни лодки“ от „Кодекс за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците“ (STCW) и препоръките, приети от ММО с Резолюция А.771 (18) както е изменена. Обучението и тренировките обхващат всички области на спасяването, обработката на товарите, маневрирането и управлението на съдовете при различни условия и изправянето им след преобръщане.

.4

В случаи, когато разпределението или размера на един ро-ро пътнически кораб е такова, че възпрепятства инсталирането на бързоходната спасителна лодка съгласно точка .3.1, бързоходната спасителна лодка може да се инсталира на мястото на съществуваща спасителна лодка, която има статут на спасителна лодка или на лодка, която се използва за спешни случаи, при условие че всички следни условия са изпълнени:

.1

инсталираната бързоходна спасителна лодка се обслужва от съоръжение за спускане, отговарящо на изискванията на точка .3.2;

.2

капацитетът на спасителните съдове, намален с такава замяна, се компенсира с инсталирането на спасителни салове, годни да пренасят най-малко такъв брой лица, равен на този, който се обслужва от заменената спасителна лодка; и

.3

тези спасителни салове могат да се обслужват от съществуващите спускателни съоръжения или от морските евакуационни системи.

.4   Средства за спасяване

.1   Всеки ро-ро пътнически кораб се оборудва с ефикасни средства за бързо спасяване на оцелели във водата и за прехвърлянето на оцелелите от спасителните отряди или спасителните съдове на кораба.

.2   Средствата за прехвърляне на оцелелите в кораба могат да са част от морска евакуационна система или могат да са част от система, предназначена за спасителни цели.

Държавата на флага одобрява тези средства, като отчита препоръките, приети от ММО с MSC/Circ. 810.

.3   Когато пързалката на морската евакуационна система е предназначена да осигури прехвърлянето на оцелели към палубата на кораба, пързалката е оборудвана с дръжки или стъпала за подпомагане на изкачването на пързалката.

.5   Спасителни жилетки

.1

Независимо от изискванията на правила III/7.2 и III/22.2 на SOLAS, в близост до сборните пунктове се съхраняват достатъчен брой спасителни жилетки, за да не следва пътниците да се връщат до каютите си, да ги вземат оттам.

.2

В ро-ро пътническите кораби всяка спасителна жилетка има светлинно устройство съобразно изискванията на параграф 2.2.3 на Кодекс LSA.

5-2   Площадки за приземяване и качване в хеликоптери (Правило 28)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D ТИП РО-РО:

.1

Съществуващите ро-ро пътнически кораби се привеждат в съответствие с изискванията на точка .2 на настоящото правило не по-късно от датата на първата периодична проверка след датата, посочена в член 14, параграф 1 от настоящата директива.

.2

Ро-ро пътническите кораби следва да имат площадка за приемане на хеликоптер, одобрена от администрацията на държавата на флага, като отчита препоръките, приети от ММО с Резолюция А.229 (VII), както е изменена.

.3

На новите ро-ро пътнически кораби класове B, C и D с дължина 130 м и повече има площадка за приземяване на хеликоптер, одобрена от администрацията на държавата на флага, като се отчитат препоръките, приети от ММО.

5-3   Система за подпомагане вземането на решения от капитаните (Правило 29)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

Съществуващите кораби се привеждат в съответствие с изискванията на тази разпоредба не по-късно от датата на първата периодична проверка след 1 юли 1999 г.

.2

На всички кораби помощната система за подпомагане вземането на решения за управление в аварийни ситуации се осигурява на щурманския мостик.

.3

Системата се състои най-малко от разпечатан план или планове за аварийна ситуация. Всички предвидими аварийни ситуации се определят в този план или планове, включително, но не само, следните основни групи аварийни ситуации:

.1

пожар;

.2

повреда на кораба;

.3

замърсяване;

.4

неправомерни действия, заплашващи безопасността на кораба и сигурността на неговите пътници и екипажа;

.5

злополуки с персонала; и

.6

злополуки, свързани с товара;

.7

оказване на спешна помощ на други кораби.

.4

Аварийните процедури, установени в аварийния план или планове, подпомагат капитаните при вземане решения за овладяване на комбинация от аварийни ситуации.

.5

Аварийният план или планове имат еднаква структура и са лесни за прилагане. Когато е възможно, действителното натоварено състояние, така както е изчислено за устойчивото пътуване на кораба, се използва за целите на управление на повреди.

.6

В допълнение към отпечатания авариен план или планове администрацията на държавата на флага може също така да разреши да се използва компютърна система за подпомагане вземането на решения, разположена на щурманския мостик, която предоставя цялата информация, съдържаща се в аварийния план или планове, процедурите, контролните списъци и т.н., като е в състояние да предлага списък от препоръчителни действия, които да бъдат осъществени в случай на предвидими спешни ситуации.

6   Станции за спускане на лодки (Правило 12)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

Разположението на станциите за спускане на лодки осигурява безопасното им спускане, като се взима предвид отстоянието от винта и стръмните надвиснали части на корпуса, за да може спасителният съд да бъде спуснат точно отстрани на изправената страна на кораба. Ако те са разположени откъм носа, те са зад първата носова непроницаема преграда, в защитено място.

7   Съхраняване на спасителни съдове (Правило 13 + 24)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

Всеки спасителен съд се съхранява, така че:

а)

нито съдът, нито средствата, използвани за натоварването му, да възпрепятстват операциите по спускането на другите спасителни съдове;

б)

да бъде, доколкото е възможно и безопасно, в най-голяма близост до водната повърхност; за спасителните съдове, които се спускат с балка, височината на горната част на балката, заедно със спасителния съд, когато е в готовност за спускане, не е на повече от 15 м от водолинията, когато корабът е в най-леко морско състояние, а положението на спасителния съд, който се спуска с балка, когато е в готовност за спускане, е над водолинията при изцяло натоварено състояние на кораба при неблагоприятни условия на разпределение на товара и надлъжен наклон до 10° и страничен наклон до 20° в която и да е посока за новите кораби, и съответно до поне 15° в която и да е посока за съществуващите кораби, или под ъгъла, при който откритата палуба се потопи, която от двете величини е по-малка;

в)

да бъде в състояние на постоянна готовност, така че двама члена на екипажа да могат да го подготвят за натоварване и спускане в рамките на 5 минути;

г)

да бъде колкото е възможно по-далеч от винта; и

д)

да бъде изцяло оборудван според съответните изисквания на правилата на SOLAS с изключение на това, че допълнителните спасителни съдове, както са определени в забележка 3 към таблицата на правило III/2, могат да бъдат освободени от някои от изисквания на изискванията на SOLAS за оборудването, което е предвидено в тази забележка.

.2

Спасителните лодки се съхраняват прикрепени към съоръженията за спускане, а на пътническите кораби с дължина 80 м и повече всяка спасителна лодка е натоварена, така че разстоянието от задната част на спасителната лодка да не е по-малко от 1,5 пъти от дължината на спасителната лодка напред от витлото.

.3

Всеки спасителен сал се съхранява:

а)

с неговия фалин, закрепен към кораба;

б)

със съоръжение за свободно плаване, отговарящо на изискванията на параграф 4.1.6 на Кодекс LSA, осигуряващо възможност спасителният сал да плава свободно, а ако е надуваем, да се надува автоматично при потъване на кораба. Едно съоръжение за свободно плаване може да бъде използвано от два или повече спасителни сала ако само то е достатъчно, за да се изпълнят изискванията на параграф 4.1.6 на Кодекс LSA;

в)

така че да позволи ръчно освобождаване от неговите средства за закрепване.

.4

Спасителните салове, спускани от балка, се съхраняват на достъпно от скрипците място, освен ако не е осигурено друго средство за прехвърляне на саловете, което не престава да функционира в границите на надлъжен наклон до 10° и страничен наклон до 20° в която и да е посока за новите кораби, и съответно до поне 15° в която и да е посока за съществуващите кораби, или при движение на кораба или прекъсване на електрозахранването.

.5

Спасителните салове, предназначени за спускане чрез изхвърляне през борда, се съхраняват, така че са в положение за лесно преместване от едната страна към другата на равнището на единична открита палуба. В случай, че тези условия за съхраняване не могат да бъдат изпълнени, се осигуряват допълнителни спасителни салове, така че общият наличен капацитет от всяка страна на кораба е 75 % от общия брой на лицата на борда.

.6

Спасителните салове, които отговарят на изискванията на Морската система за евакуация (MES), следва:

а)

да се съхраняват в близост до контейнера с MES;

б)

да могат да се освобождават от рамката за съхранение заедно със съоръженията, които позволяват салът да се придържа и надува до платформата на борда;

в)

да могат да се освобождават като независими спасителни съдове; и

г)

да се осигуряват със спасителни въжета към платформата за качване.

8   Съхраняване на спасителните лодки (Правило 14)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

Спасителните лодки се съхраняват:

.1

в състояние на постоянна готовност за спускане за не повече от 5 минути;

.2

в положение, подходящо за спускане и прибиране;

.3

по такъв начин, че нито спасителната лодка, нито средствата, използвани за натоварването ѝ, да не възпрепятстват операциите по спускането на другите спасителни съдове на други станции за спускане на съдове;

.4

по начин, по който се съхраняват спасителните лодки, в съответствие с изискванията на правило 7.

   Съхраняване на системите за морска евакуация (Правило 15)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D ТИП РО-РО:

1.

По страната на кораба няма никакви отвори между пункта за качване на системата за морска евакуация и водолинията при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба и се осигуряват средства за защита на системата от стърчащи предмети.

2.

Разположението на системите за морска евакуация осигурява безопасното пускане на съдовете, като се взима предвид отстоянието от витлото и стръмните надвиснали части на корпуса, за да може, доколкото е възможно, системата да бъде спусната точно отстрани на изправената страна на кораба.

3.

Всяка система за морска евакуация се разполага, така че нито проходът, нито платформата или организацията за нейното съхраняване или работа не нарушават дейността на други спасителни съоръжения на всяка друга станция за спускане.

4.

Когато е възможно, положенията на системата за морска евакуация на кораба са защитени от повреди при бурно море.

9   Съоръжения за спускане на спасителни съдове и за спасяване (Правило 16)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   За всички спасителни съдове се осигуряват съоръжения за спускане, отговарящи на изискванията на раздел 6.1 на Кодекс LSA, с изключение на:

.1

ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

а)

спасителни съдове, в които може да се качва от място на палуба, което е на разстояние по-малко от 4,5 м над водолинията при най-леко морско състояние, и които:

са с маса не повече от 185 кг, или

се съхраняват за директно спускане от мястото на съхраняване при неблагоприятни условия при надлъжен наклон до 10° и страничен наклон до най-малко 15° във всяка посока; или

б)

спасителни съдове, които се превозват в допълнение към спасителните съдове, предвидени за 110 % от общия брой на лицата на борда; или спасителните съдове, предвидени за ползване заедно с Морската система за евакуация (MES), отговарящи на изискванията на раздел 6.2 на Кодекс LSA и съхранявани за директно спускане от мястото на съхраняване при неблагоприятни условия при надлъжен наклон до 10° и страничен наклон до 20° във всяка посока.

2.

ЗА НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

 

когато, при спазване условията за качване в спасителните съдове и спасителните лодки при атмосферните условия, при които корабът е вероятно да работи, и при всички условия на надлъжен или страничен наклон при всички състояния без повреда или при описаните повреди, свободното разстояние на борда между определената площ за качване и водолинията при най-леко морско състояние е не повече от 4,5 м, администрацията на държавата на флага може да одобри система, при която лицата се качват директно в спасителните съдове.

Всяка спасителна лодка се оборудва със съоръжение за спускане и за прибиране на спасителната лодка.

ЗА НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

В допълнение се осигурява възможност спасителната лодка да може да се отдели от балката.

.3   Съоръженията за спускане и прибиране бъдат такива, че работният механизъм на кораба е в състояние да следи спасителния съд по всяко време при спускане, а спасителните лодки по време на прибиране.

.4   Само един тип механизъм за освобождаване се използва за подобен вид спасителен съд, пренасян на борда на кораба.

.5   Когато се използват въжета на системата от скрипци, те са достатъчно дълги спасителният съд да достигне водата при най-ненатоварено морско състояние на кораба, при неблагоприятни условия на надлъжно наклоняване до 10° и страничен наклон от 20° в която и да е посока за новите кораби и съответно до 15° в която и да е посока за съществуващите кораби.

.6   Подготовката и боравенето със спасителните съдове в която и да е от станциите за спускане не възпрепятства бързото подготвяне и боравене с които и да е други спасителни съдове или спасителни лодки на всяка друга станция.

.7   Осигуряват се средства за предотвратяване на всяко разливане на вода в спасителния съд по време на напускането.

.8   При подготовката и спускането спасителният съд, неговите приспособления за спускане и водната площ, в която той се спуска, се осветяват с осветление от аварийния източник на електроенергия в съответствие с правила II-1/Г/3 и II-1/Г/4.

10   Качване в спасителната лодка, съоръжения за спускане и спасяване (Правило 17)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Съоръженията за качване в спасителни лодки и спускането им са такива, че качването и спускането на спасителната лодка да става възможно най-бързо.

.2   От мястото, където се съхранява, в спасителната лодка може директно да се качват броят пътници, определен на борда на кораба за неин екипаж, и да се спуска.

.3   В случай, че спасителната лодка е включена в капацитета на спасителните съдове и в останалите спасителни лодки и качването в тази спасителна лодка следва, в допълнение на гореспомената точка 2, също така да може да се извършва от палубата.

.4   Съоръженията за спускане отговарят на изискванията на правило 9. Всички спасителни лодки обаче могат да бъдат спускани, когато е необходимо, като се използват фалините при движение на кораба напред със скорост пет възела в спокойна вода.

.5   Времето за изтегляне на спасителна лодка е не повече от 5 минути при спокойно море, когато е натоварена на пълен капацитет с екипаж и оборудване. Ако спасителната лодка е включена в капацитета на спасителния съд, времето за изтегляне на съда е същото, както ако съдът е снабден с цялото си спасително оборудване и одобрения екипаж от минимум шест лица.

.6   ЗА НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

Съоръженията за качването и изтеглянето на спасителните лодки осигуряват безопасната и ефективна работа с носилките. Когато има сериозна опасност от пропадане на скрипеца, се осигуряват възстановителните стопери за лоши климатични условия.

11   Инструкции за аварийни ситуации (Правило 19)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

Винаги при качване на нови пътници се провежда инструктаж непосредствено преди или след отплаване. Този инструктаж съдържа най-малко инструкциите съгласно правило III/3.3. Той се извършва под формата на съобщение на един или повече от езиците, които е вероятно да бъдат разбрани от повечето пътници. Съобщението се оповестява по корабната високоговорителна уредба или посредством други подходящи средства, които пътниците все още не са чули преди отплаване.

12   Оперативна готовност, поддръжка и проверки (Правило 20)

НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1

Преди корабът да напусне пристанището и по време на пътуването всички спасителни съоръжения са в изрядно състояние и са в готовност за незабавно ползване.

.2

Поддръжката и проверките на спасителните съоръжения се осъществяват в съответствие с изискванията на правило III/20 на SOLAS.

13   Обучение и тренировки за напускане на кораба (Правило 19 + Правило 30)

НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:

.1   Всеки член на екипажа, определен за работа при бедствие, е запознат със задълженията си преди отпътуването.

.2   Всяка седмица се провеждат тренировки за напускане на кораба и за противопожарна подготовка.

Всеки член на екипажа участва най-малко в една подготовка за напускане на кораба и една противопожарна тренировка всеки месец. Тренировките на екипажа се провеждат преди отпътуване на кораба, ако повече от 25 % от екипажа не са участвали в подготовката за напускане на кораба и в противопожарната тренировка на борда на точно този кораб предишния месец. Когато даден кораб се приеме за първи път за ремонт и се осъществят съществени промени или на него се наеме нов екипаж, гореспоменатите тренировки се провеждат преди отплаване.

.3   Всяка тренировка за напускане на кораба включва действията съгласно правило III/19.3.3.1 на SOLAS.

.4   Спасителните лодки се спускат при последователни тренировки в съответствие с изискванията на правило III/19.3.3.2, 3.3.3, 3.3.6 и 3.3.7 на SOLAS.

Администрацията на държавата на флага може да позволи кораби да не спускат спасителни лодки от една страна, когато начинът им за закотвяне в пристана или схемата им на работа не позволяват спускането на спасителни лодки от същата страна на борда. Тези спасителни лодки обаче се снижават най-малко веднъж на всеки три месеца и се спускат във вода най-малко веднъж годишно.

.5   Когато даден кораб е оборудван с морска система за евакуация, обучението включва упражненията по правило III/19.3.3.8 на SOLAS.

.6   Аварийното осветление при сбор и при напускане на кораба се изпробва при всяко упражнение за напускане на кораба.

.7   Противопожарните тренировки се извършват в съответствие с изискванията на правило III/19.3.4 на SOLAS.

.8   Бордовото обучение и тренировки за членовете на екипажа се осъществяват в съответствие с правило III/19.4 на SOLAS.


(1)  Който e резултат от по-строги изисквания

(2)  Арабските цифри след буквата В в обозначенията на подразделителната товарна водолиния могат да бъдат заменени с римски цифри или букви, ако администрацията на държавата на флага счита това за необходимо с оглед разграничаване от маркировките на международните подразделителни товарни водолинии.

(3)  Виж Кодекса за равнищата на шума на борда на корабите, приет с Резолюция А-468 (ХII) от Асамблеята на МMO.

(4)  Прави се препратка към препоръките, публикувани от Международната електротехническа комисия, и по-специално Публикация 92 — Електрически инсталации на кораби.

(5)  Когато прилежащите помещения са в една и съща категория и има обозначение а), не е необходимо да се инсталира вертикална преграда или палуба между тези помещения, ако администрацията на държавата на флага счита, че това не е необходимо. Например, за категория 12) не се изисква вертикална преграда между камбуза и килерите към него, при условие че вертикалните прегради и палубите на килера поддържат целостта на границите на камбуза. Вертикална преграда обаче се изисква между камбуза и машинното отделение, независимо че двете отделения се намират в категория 12).

(6)  Обковката на кораба откъм водолинията при най-леко състояние на натоварване, страните на надстройката и горната палуба, разположени под и в близост до спасителните салове и евакуационните пързалки могат да бъдат намалени до А-30. Когато са инсталирани обществени тоалетни изцяло в стълбищната пристройка, подпорната стена на обществената тоалетна в стълбищната пристройка може да бъде с интегритет клас B.

(7)  Когато са инсталирани обществени тоалетни изцяло в стълбищната пристройка, подпорната стена на обществената тоалетна в стълбищната пристройка може да бъде с интегритет клас Б.

(8)  Когато помещения от категории 6, 7, 8 и 9 са разположени изцяло във външния параметър на сборен пункт, вертикалните прегради на тези помещения могат да имат степен на интегритет клас B. Местата за пунктовете за управление на аудио-, видео- и светлинните инсталации се считат за част от сборните пунктове.

(9)  Относно категорията, по отношение на която се прилага, виж правила 3 и 8.

(10)  Когато помещенията са в една и съща цифрова категория и има обозначение ь, подпорната стена или палубата от съдържащата се в таблицата класификация се изисква само когато прилежащите помещения са предназначени за различна цел, например в категория 9). Камбуз в близост до камбуз не изисква вертикална преграда, но камбуз в близост до помещение с бои изисква вертикална преграда категория А-0.

(11)  Вертикални прегради, отделящи кабината на щурвала и стаята с морски карти една от друга, могат да бъдат от категория В-0.

(12)  Виж точки .2.3 и..2.4 от настоящото правило.

(13)  С оглед прилагане на правило 2.1.2, В-0 и C в таблица 5.1 следва да бъдат разбирани като А-0.

(14)  Не е необходимо поставянето на противопожарна изолация, ако машинно помещение от категория 7) е с малък риск или изобщо няма риск от пожар.

(15)  Когато в таблицата е посочена звездичка, съответното отделение се изгражда от стомана или друг подобен материал, но не се изисква да има стандарт, отговарящ на категория А.

В корабите, построени на или след 1 януари 2003 г. обаче, когато в палубата, с изключение на пространството по категория 10), има достъп за прокарване на електрически кабели, тръби и вентилационни канали, достъпите са изолирани, за да не се допусне преминаване на пламък и дим. Разделителните повърхности между пунктовете за управление (аварийните генератори) на откритите палуби могат да имат въздушни вентилационни отвори, които нямат устройства за затваряне, освен когато има инсталирана стационарна противопожарна система с газ.

За целите на прилагането на правило 2.1.2, звездичката в таблица 5.2, с изключение на категории 8) и 10), следва да бъде разбирана като А-0.

(16)  Спасителните съдове могат да бъдат или спасителни лодки, отговарящи на изискванията на раздел 4.5, или 4.6, или 4.7 на Кодекс LSA, или спасителни салове, отговарящи на изискванията на раздел 4.1 на Кодекс LSA, на раздели 4.2 или 4.3 от Кодекс LSA. В допълнение, спасителните салове на ро-ро пътническите кораби също отговарят на изискванията на правило III/5-1.2.

Ако е доказано, че пътуването е безопасно и/или климатичните условия на региона са благоприятни, администрацията на държавата на флага може да приеме, ако това не се отхвърля от държавата-членка домакин, следното:

а)

открити обръщаеми надуваеми спасителни салове, които не отговарят на изискванията на раздел 4.2 или 4.3 на Кодекс LSA, при условие че тези спасителни салове отговарят изцяло на изискванията на приложение 10 към Кодекс LSA;

б)

спасителни салове, неотговарящи на изискванията на параграфи 4.2.2.2.1 и 4.2.2.2.2 на Кодекс LSA за изолация срещу студ на пода на спасителния сал.

Спасителните съдове за съществуващите кораби B, C и Dотговарят на съответните правила от SOLAS 74 за съществуващи кораби, според измененията ѝ към датата на приемане на настоящата директива.

Система или системи за евакуация в открито море, отговарящи на изискванията на раздел 6.2 на Кодекс LSA, могат да се заменят с равностоен капацитет спасителни салове и съоръжения за спускане във вода според таблицата.

(17)  Спасителните съдова следва по възможност да бъдат равномерно разпределени от всяка страна на кораба.

(18)  Общият брой спасителни съдове е в съответствие с процента, посочен в горната таблица, а общият капацитет на спасителните съдове и допълнителните спасителни салове представлява 110 % от общия брой на лицата (N), които корабът е предназначен да превозва. Достатъчен брой спасителни съдове се носят с цел да се осигури, че в случай, че някой от спасителните съдове се загуби или повреди, останалите спасителни съдове могат да поемат общия брой на пътниците, които корабът е предназначен да превозва.

(19)  Броят на спасителните лодки е достатъчен, за да се осигури, че при напускане на общия брой лица, които корабът има право да превозва, не повече от девет спасителни сала е необходимо да бъдат водени от всяка спасителна лодка.

(20)  Спасителните лодки се обслужват от собствени спускателни съоръжения, способни да осъществят спускане и издърпване.

Ако дадена спасителна лодка отговаря на изискванията на раздели 4.5 или 4.6 на Кодекс LSA, тя може да бъде включена в капацитета на спасителните съдове, посочен в горната таблица.

Най-малко една от спасителните лодки на ро-ро пътническите кораби е бързоходна спасителна лодка, отговаряща на изискванията на правило III/5-1.3.

Когато администрацията на държавата на флага счита, че инсталирането на спасителна лодка на борда на даден кораб е физически невъзможно, такъв кораб може да се освободи от задължението да носи спасителна лодка, при условие че корабът отговаря на всички долупосочени условия:

а)

корабът е пригоден за спасяване на човек в беда във водата;

б)

спасяването на човек в беда може да бъде наблюдавано от щурманския мостик; и

в)

корабът е достатъчно маневрен, за да се приближи и спаси хора при най-неблагоприятни условия.

(21)  От всяка страна на кораба поне една спасителна шамандура се снабдява със спасително въже, поне два пъти по-дълго от височината, на която спасителната лодка следва да се намира над най-ниската водолиния, или над 30 метра, която от двете величини е по-голяма.

Две спасителни лодки се снабдяват със самоактивиращи се димни сигнални ракети и самоактивиращо се осветление; те могат да бъдат лесно освобождавани от щурманския мостик. Останалата част от спасителните лодки се снабдяват със самоактивиращи се светлини в съответствие с изискванията на параграф 2.1.2 на Кодекс LSA.

(22)  Спасителните жилетки на борда на ро-ро пътническите кораби отговарят на изискванията на правило III/5-1.5.

(23)  За всеки човек, който работи на открито място на борда, се осигурява надуваема спасителна жилетка. Тези надуваеми спасителни жилетки могат да се включат в общия брой на спасителните жилетки, според изискванията на настоящата директива.

(24)  Сигнални ракети за помощ, отговарящи на изискванията на параграф 3.1 на Кодекс LSA се съхраняват на щурманския мостик или на пулта за управление.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

133


32002L0035


L 112/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/35/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 25 април 2002 година

за изменение на Директива 97/70/ЕО на Съвета за установяване на хармонизиран режим за безопасност на риболовните кораби с дължина, равна или по-голяма от 24 метра

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 97/70/ЕО на Съвета от 11 декември 1997 г. за установяване на хармонизиран режим на безопасност на риболовни кораби с дължина, равна на или по-голяма от 24 метра (1), изменена с Директива 1999/19/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Протоколът от Торемолинос към Международната конвенция от Торемолинос за безопасност на риболовните кораби от 1977 г., наричан по-нататък „Протокола от Торемолинос“, бе приет на 2 април 1993 г.

(2)

Директива 97/70/ЕО установява хармонизиран режим на безопасност на някои риболовни кораби, прилагайки Протокола от Торемолинос към тях.

(3)

За да се гарантира последователност в прилагането на разпоредбите на приложението към Протокола от Торемолинос, както е предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 97/70/ЕО, е необходимо да се уеднакви тълкуването на някои разпоредби от протокола, предоставени за преценка на администрациите на държавите-членки. Уеднаквеното тълкуване се прилага само по отношение на риболовни кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., тъй като те предвиждат важни промени в строежа на риболовни кораби.

(4)

Следователно Директива 97/70/ЕО следва да бъде изменена.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета, учреден в съответствие с член 12 от Директива 93/75/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 98/74/ЕО на Комисията (4).

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 97/70/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат и публикуват преди 1 януари 2003 г. разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2003 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 април 2002 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 34, 9.2.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 48.

(3)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19.

(4)  ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Привеждане в съответствие с разпоредбите на приложението към Протокола от Торемолинос за прилагане на член 3, параграф 1 от Директива 97/70/EО

За целите на настоящото приложение:

1.

„Нов риболовен кораб, построен на или след 1 януари 2003 г.“ означава нов риболовен кораб, за който:

a)

на или след 1 януари 2003 г. е сключен договор за строеж или преустройство; или

б)

договорът за строеж или преустройство е сключен преди 1 януари 2003 г. и корабът е доставен три или повече години след тази дата; или

в)

при липса на договор за строеж на или след 1 януари 2003 г.:

килът е поставен, или

започва строеж, отговарящ на определен вид кораб; или

е започнало сглобяване, за което са необходими по-малко от 50 тона или 1 % от изчислената маса на изграждащия материал.

ЧАСТ A

Приложими промени към всички риболовни кораби, за които се прилага директивата, освен за нови риболовни кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.

ГЛАВА I:   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Правило 2:   Определения

В параграф 1 „Нов кораб“ се заменя с определението на „нов риболовен кораб“ от член 2 от настоящата директива.

ГЛАВА V:   ЗАЩИТА ОТ ПОЖАР, ОТКРИВАНЕ НА ПОЖАР, БОРБА С ПОЖАРА И ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАРА

Правило 2:   Определения

Параграф 2 „Стандартен пожарен тест“ да се чете със следните изменения по отношение на температурната крива:

„…Стандартната крива време-температура се определя от гладка крива, начертана между следните температурни точки на вътрешната пещ:

— първоначална температура на пещ:

20 °С

— след първите 5 минути:

576 °С

— след първите 10 минути:

679 °С

— след първите 15 минути:

738 °С

— след първите 30 минути:

841 °С

— след първите 60 минути:

945 °С“

ГЛАВА VII:   ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ УРЕДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Правило1:   Прилагане

Параграф 2 да се чете, както следва: „Правила 13 и 14 се прилагат и по отношение на кораби с дължина, равна на или по-голяма от 45 метра, като се вземе предвид обстоятелството, че администрацията може да отложи въвеждането на изискванията на тези правила до 1 февруари 1999 г.“

Правило 13:   Животоспасяващи радиоелектрически апарати

Параграф 2 да се чете, както следва: „Двустранни VHF радиотелефонни апарати, които се намират на борда на кораб и не съответстват на стандартите за функциониране, приети от Организацията, могат да се приемат от администрацията до 1 февруари 1999 г., при условие че администрацията е удовлетворена от факта, че те са в съответствие с одобрени двустранни VHF радиотелефонни апарати.“

ГЛАВА IX:   РАДИОКОМУНИКАЦИИ

Правило 1:   Прилагане

Параграф 1, второ изречение да се чете, както следва:

„За съществуващи кораби администрацията може да отложи прилагането на изискванията до 1 февруари 1999 г.“

Правило 3:   Освобождавания

Параграф 2, буква в) да се чете, както следва:

„когато корабът бъде изведен от експлоатация преди 1 февруари 2001 г.“

ЧАСТ Б

Привеждане в съответствие, приложимо към нови риболовни кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.

Правилата да се четат, както следва:

 

ГЛАВА I:   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Правило 2:   Определения

Алинея 22, буква a), ii)

Херметическата преграда се разполага на разстояние от предния перпендикуляр: не по-малко от 0,05 L и не повече от 0,05 L плюс 1,35 метра за кораб с дължина, по-малка от 45 метра.

Правило 6:   Проверки

Алинея 1, буква в)

В допълнение към периодичните проверки, изисквани съгласно буква б), i), междинни наблюдения по отношение на конструкцията и машините на кораба на интервали от две години плюс/минус три месеца за кораби, построени от материал, който не е дърво, и на интервали, определени от администрацията за кораби, построени от дърво. Проверките се правят и за да се гарантира, че няма да се правят изменения, които засягат неблагоприятно безопасността на кораба или екипажа.

 

ГЛАВА II:   КОНСТРУКЦИЯ, ВОДОНЕПРОНИЦАЕМОСТ И ОБОРУДВАНЕ

Правило 1:   Конструкция

Параграф 1

Здравината и конструкцията на корпуса, надпалубните съоръжения, палубите, машинните отделения, перила на стълби и други конструкции и корабно оборудване трябва да са достатъчни, за да издържат на всички предвидими обстоятелства за желаната услуга и да са в съответствие с правилата на призната организация.

Правило 2:   Водонепроницаеми врати

Параграф 1

Броят на отворите в херметическите прегради съгласно правило 1, 3) трябва да бъде намален до минимума, съвместим с общите уредби и оперативните нужди на кораба; отворите трябва да бъдат снабдени с водонепропускливи затварящи съоръжения, съответстващи на правилата на призната организация. Водонепропускливите врати трябва да са с еквивалентна устойчивост на тази на съседната непробиваема структура.

Правило 2:   Водонепроницаеми врати

Алинея 3, буква a)

В кораби с дължина, равна и по-голяма от 45 метра, плъзгащи се водонепроницаеми врати:

 

помещения, предвидени за отваряне при плаване и ако праговете им са разположени под най-издигнатата водолиния, освен ако администрацията счита това за непрактично и ненужно, като се вземат предвид видът и експлоатацията на кораба.

Освобождаване от настоящото правило, разрешено от държава-членка, е предмет на процедурата, предвидена в член 4 от настоящата директива.

Правило 5:   Люкове

Параграф 3

Механизми за осигуряване на водонепропускливост на люковете срещу климатични влияния се предвиждат в съответствие със стандартите, посочени в правила 14 и 15 от приложение I към Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (1).

Правило 9:   Вентилатори

Параграф 1

При кораби с дължина, равна на 45 метра и по-голяма, защитните прегради на вентилаторите, с изключение на тези от машинното отделение, трябва да са на височина най-малко 900 мм над работната палуба и най-малко на 760 мм над палубата с надпалубни съоръжения. При кораби с дължина, по-малка от 45 метра, височината на тези прегради трябва да бъде съответно 760 мм и 450 мм. Височината на вентилаторните отвори на машинните отделения, необходими за постоянно снабдяване на машинните отделения, а при нужда и на генераторното отделение, трябва да бъде в съответствие с правило II/9(3). Въпреки това, ако поради размера и подредбата на кораба това не е практично, по-малки височини, но във всеки случай не по-малки от 900 мм над работната палуба и палубата с надпалубни съоръжения, се приемат, ако са снабдени с устойчиви на климатичните условия затварящи съоръжения в съответствие с правило II/9(2), в комбинация с други подходящи уредби, осигуряващи непрекъсната адекватна вентилация на помещенията.

Правило 12:   Странични люкове

Параграф 6

Администрацията може да допусне странични люкове, прозорци на помещения без осветление и херметични прегради около кърмата на палубата, разположени на или над работната палуба, ако безопасността на кораба няма да бъде засегната, като се отчитат правилата на признати организации, основани на съответните ISO стандарти.

Правило 15:   Котвено оборудване

Трябва да бъде осигурено котвено оборудване за бързо и безопасно пускане в експлоатация, което се състои от съоръжение за закотвяне, вериги или стоманени въжета, стопери и ролково-верижна лебедка или други уредби за потопяване и вдигане на котвата и за задържане на кораба на котва при всички предвидими обстоятелства. Корабите трябва да бъдат снабдени с подходящо оборудване за акостиране и за безопасно заставане на котва при всички работни условия. Котвените съоръжения трябва да бъдат в съответствие с правилата на призната организация.

 

ГЛАВА III:   СТАБИЛНОСТ И СВЪРЗАНА С НЕЯ ГОДНОСТ ЗА ПЛАВАНЕ

Правило 1:   Общи разпоредби

Корабите се проектират и конструират, така че да са изпълнени изискванията на настоящата глава при работните състояния, посочени в правило 7. Изчисления на отклоненията от напречната ос се извършват в съответствие с Кодекса на Международната морска организация за устойчивост на всички видове кораби (2).

Правило 2:   Критерии за стабилност

Параграф 1

Следните минимални критерии за стабилност трябва да бъдат изпълнени, освен ако администрацията е удовлетворена от обстоятелството, че експлоатационният опит оправдава отклоняване от тях. Всяко отклонение от минималните критерии за стабилност, позволено от държава-членка, е предмет на процедурата на член 4 от настоящата директива (3).

Алинея 1, буква г)

Началната метацентрична височина GM трябва да е не по-малка от 350 мм за еднопалубни кораби. При кораби с пълни надпалубни съоръжения метацентричната височина може да бъде намалена, ако администрацията е удовлетворена, но не може да бъде по-малко от 150 мм. Намаление на изискваната метацентрична височина, позволено от държава-членка, преминава през процедурата на член 4 от настоящата директива.

Параграф 3

Когато е предвиден баласт в съответствие с параграф 1, естеството и уредбата му са в съответствие с изискванията на администрацията. При кораби с дължина, равна на или по-малка от 45 метра, наличието на баласт е постоянно. Когато наличието му е постоянно, той трябва да е солиден и безопасно закрепен в кораба. Администрацията може да приеме и течен баласт, съхраняван в пълни контейнери, които не са свързани с никоя помпена система на кораба. Ако се използва течен баласт за постоянно в съответствие с параграф 1, се добавят детайли в свидетелството за съответствие и в указанията за стабилност.

Постоянният баласт не може да се премахне от кораби или да се премести без одобрението на администрацията.

Правило 4:   Специални риболовни методи

Кораби, извършващи риболов със специални методи, при което са наложени допълнителни външни сили на кораба по време на риболовните операции, трябва да отговарят на критериите за стабилност, посочени в правило 2, параграф 1) и увеличени при необходимост от администрацията. Корабите, извършващи тралиране, трябва да съответстват на следните завишени критерии за стабилност:

a)

критериите за зоните под напречната ос и за напречните оси, така както са посочени в правило 2, параграф 1), букви a) и (б) се увеличават с 20 %;

б)

метацентричната височина трябва да бъде не повече от 500 мм;

в)

критериите, посочени в буква a), се прилагат само по отношение на кораби с двигателна сила, която не превишава стойността в киловати, както е посочено в следните формули:

N = 0,6 Ls 2 за кораби с дължина, равна на или по-малка от 35 метра, и

N = 0,7 Ls 2 за кораби с дължина, равна на и по-голяма от 37 метра,

при междинна дължина на кораба коефициентът за Ls се получава чрез интерполация между 0,6 и 0,7,

Ls е пълната дължина според мерителното свидетелство.

Ако двигателната сила превишава стойностите за стандартната двигателна сила, посочена в гореспоменатите формули, критериите по буква а) се увеличават правопропорционално на по-високата двигателна сила.

Администрацията трябва да бъде удовлетворена, че горепосочените повишени критерии за стабилност са изпълнени при работните условия, посочени в правило 7, параграф 1) от настоящата глава.

За изчисляване на стабилността траверсите трябва да бъдат издигнати под ъгъл 45°.

Правило 5:   Силен вятър и клатене

Корабите трябва да са в състояние да понасят силен вятър и клатене в съответните морски условия, отчитайки сезонните климатични условия, състоянията на морето, при които корабът ще оперира, вида на кораба и начина му на експлоатация. Съответните изчисления се извършват в съответствие с Кодекса за стабилност на всички видове кораби на Международната морска организация.

Правило 8:   Натрупване на лед

Настоящото правило се прилага, освен когато изменението на разрешението за заледяване, по усмотрение на администрацията с препоръка 2 (4) не е позволено.

Правило 9:   Тест за стабилност

Параграф 2

Когато са направени изменения на кораба, отразяващи си при ненатоварено състояние и/или засягащи центъра на тежестта, корабът трябва, ако администрацията счита за нужно, имайки предвид границите за безопасност на кораба, да бъде наклонен отново и информацията за стабилност — преразгледана. Ако промяната в ниското тегло превишава 2 % от първоначалното ниско тегло и не може да се демонстрира с изчисления, че корабът продължава да съответства на критериите за стабилност, корабът се накланя отново.

Правило 12:   Височина на носа

Височината на носа трябва да е достатъчна, за да се избегне заливането с вода.

За кораби, опериращи в ограничени зони не повече от 10 мили от брега, минималната височина на носа трябва да удовлетворява администрацията и да бъде определена, като се отчетат сезонните климатични условия, състоянието на морето, в което ще оперира корабът, вида на кораба и начина му на експлоатация.

За кораби, опериращи във всички други области:

1.

когато по време на риболовни операции уловът трябва да бъде поставен в отделенията за риба през люкове, които са разположени върху открита работна палуба пред палубата и надпалубните съоръжения, минималната височина на носа се изчислява в съответствие с метода за калкулиране, посочен в препоръка 4 от приложение 3 към Заключителния акт от Конференцията в Торемолинос;

2.

когато уловът трябва да бъде поставен в отделенията за риба през люкове, които са разположени върху открита работна палуба, защитена с кабина или надпалубни съоръжения, минималната височина на носа се изчислява в съответствие с правило 39 от приложение I към Международната конвенция за товарни водолинии от 1966 г., но не може да бъде по-малко от 2 000 мм. В този случай се отчита максимално разрешимата операционна водоизместимост вместо определеното лятно вертикално разстояние между водолинията и най-ниската част на палубата.

Правило 14:   Преграждане и устойчивост след авария

Кораби с дължина, равна или по-голяма от 100 метра, където общият брой на пътниците е 100 или повече, трябва да е в състояние да остане на повърхността с положителна стабилност след наводняване на което и да е повредено отделение, като се има предвид видът на кораба, планираната услуга и зона на опериране (5). Изчисленията се извършват в съответствие с указанията, както е посочено под линия.

 

ГЛАВА IV:   МАШИНИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ И МАШИННИ ОТДЕЛЕНИЯ БЕЗ ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ НА ПЕРСОНАЛ

Правило 3:   Общи разпоредби

Параграф 1

Основните двигателна, контролна, парна, горивна, компресорна, електрическа и охладителна системи; допълнителните механизми, котлите и другите съдове под налягане; приспособленията за всмукване и източване, кормилната уредба, оси и връзки за предаване на мощност се проектират, конструират, тестват, инсталират и обслужват в съответствие с правилата на призната организация. Тези машини и съоръжения, както и повдигащи механизми, лебедки, риболовни съоръжения трябва да бъдат защитени, за да се намали до минимум всяка опасност за хората на борда. Специално внимание трябва да се отдели на движещи се части, горещи повърхности и други опасности.

Параграф 7

Администрацията трябва да следи правила от 16 и 18 да се въвеждат и прилагат единно в съответствие с правилата на призната организация (6).

Параграф 9

Следва да се предприемат мерки, удовлетворяващи администрацията, за да се гарантира, че цялото оборудване функционира по надежден начин във всички оперативни условия, включително маневриране, както и да се предприемат мерки в съответствие с правилата на призната организация за редовни проверки и рутинни тестове за осигуряване на продължителни надеждни операции.

Параграф 10

На корабите се издават документни доказателства, съответстващи на правилата на призната организация, за тяхната годност да оперират без постоянно присъствие в машинните отделения.

Правило 6:   Парни котли, захранващи системи и маркучи

Параграф 1

Всеки парен котел и всеки нефункциониращ парен генератор се подсигуряват с не по-малко от две клапи за безопасност с подходящ капацитет. Администрацията може обаче, като вземе предвид мощността или която и да е друга характеристики на парния котел или нефункциониращия генератор, да позволи да бъде монтирана само една клапа за безопасност, ако се осигурява адекватна защита срещу свръхналягане, в съответствие с правилата на призната организация.

Правило 8:   Командна рубка

Алинея 1, буква б)

Когато се осъществява дистанционно управление на двигателните механизми от командната рубка, се прилага следното: дистанционното управление, посочено в буква a), се осъществява с помощта на устройство, съответстващо на правилата на призната организация, снабдено със средства за предотвратяване на свръхнатоварването на двигателните механизми.

Правило 10:   Съоръжения за гориво, масло и други запалими горивни течности

Параграф 4

Горивни тръбопроводи, които при повреда биха изпуснали гориво, и резервоарите, разположени над двойното дъно, се оборудват с клапа на резервоара, която може да бъде затворена от безопасно разстояние извън засегнатото помещение в случай на пожар там, където са разположени. В случай на дълбоки резервоари, разположени в тунели или подобни пространства, клапи на резервоара ще бъдат поставени, но в случай на пожар могат да бъдат задвижени с помощта на допълнителна клапа на маркуча извън тунела или подобно място. Ако такава допълнителна клапа е поставена в машинното отделение, тя трябва да може да се задейства извън това пространство.

Параграф 7, буква a)

Горивни тръбопроводи, техните клапи и крепежни елементи трябва да са от стомана или друг еквивалентен материал, като се осигури минимално използване на гъвкави тръбопроводи. Такива гъвкави тръбопроводи и накрайници трябва да са с адекватна сила и да бъдат конструирани от одобрени незапалими материали или да имат пожароустойчиво покритие в съответствие с правилата на призната организация. Крепежът за гъвкавите тръбопроводи трябва да е в съответствие с IMO MSC. Циркулярно писмо 647 „Указания за минимизиране на течовете от системи със запалими течности“.

Параграф 10

Приетите мерки за складиране, разпределение и употреба на масла, използвани в системата за смазване под налягане, са в съответствие с правилата на призната организация. Такива мерки за машинните отделения от категория А и, където е уместно, в други машинни отделения, трябва да съответстват най-малко на разпоредбите на параграфи 1, 3, 6 и 7 и, ако е необходимо, на параграфи 2 и 4. Това не изключва използването на мерки за отчитане на равнището в системите за смазване, при условие че с тест е доказано тяхното подходящо равнище на пожароустойчивост.

Параграф 11

Мерките за складиране, разпределение и употреба на запалими горива, използвани под налягане в системите за предаване на мощност, различни от маслата, посочени в параграф 10, в контролните и активиращите системи и отоплителните системи, трябва да съответстват на правилата на призната организация. На местата, където съществуват средства за запалване, такива уредби трябва да са в съответствие с разпоредбите на параграфи 2 и 6 и разпоредбите на параграфи 3 и 7 по отношение на здравината и конструкцията.

Правило 12:   Защита от шум

Предприемат се мерки за намаляване на ефектите от шума върху персонала в машинните отделения до равнища, посочени в Кодекса на ММО за равнищата на шум на корабите (7).

Правило 13:   Рулево устройство

Параграф 1

Корабите са оборудвани с основно рулево устройство и с допълнителни средства за задвижване на руля в съответствие с правилата на призната организация. Основното рулево устройство и допълнителните средства за задвижване на руля трябва да са уредени по такъв начин, че повреда в едното от тях да не води до извеждане от експлоатация на другото.

Правило 16:   Основни източници за електрическо захранване

Алинея 1, буква a)

Когато електроенергията е единственото средство за поддържане на допълнителните услуги, необходими за мощността и безопасността на кораба, се осигурява основен източник на електрическо захранване, който се състои от минимум два генератора, единият от които може да бъде задвижен от основния двигател. В съответствие с правилата на призната организация други механизми с еквивалентни електрически способности могат да бъдат приети.

 

ГЛАВА V:   ЗАЩИТА ОТ ПОЖАР, ОТКРИВАНЕ НА ПОЖАР, ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАРА, БОРБА С ПОЖАРА

Правило 1:   Общи разпоредби

Буква в)

Метод IIIF: Закрепването на автоматична пожарна аларма и на система за откриване на пожар във всички отделения, в които може да се очаква избухване на пожар, без ограничения за вида на вътрешноразделителните херметически прегради, освен че по никакъв начин площта на спалните помещения или на помещенията от клас А или Б не превишава 50 м2. Администрацията може да увеличи тази площ за помещения с обществен достъп до 75 м2.

Правило 2:   Определения

Параграф 1

„Незапалим материал“ означава материал, който нито гори, нито се запалва при достатъчно количество за самозапалване, когато се нагрява до приблизително 750 °С, съгласно Кодекса на ММО за методите за изпитване на температурите на възпламеняване (8). Всеки друг материал е запалим.

Параграф 2 относно „стандартен метод за изпитване на температурата на възпламеняване“ да се чете, както следва:

 

„Стандартен метод за изпитване на температурата на възпламеняване“ е този, при който образци от съответните херметически прегради или палуби са изложени на тестова повърхност на температура, съответстваща приблизително на стандартната температурна крива. Тестовите методи трябва да са в съответствие с Кодекса на ММО относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Параграф 3, последно изречение

Администрацията изисква тестване на прототипна херметическа преграда или палуба, за да се убеди, че отговаря на изискванията за цялост и температурно покачване, в съответствие с Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Параграф 4, последно изречение

Администрацията изисква тестване на прототипно разделение, за да се убеди, че отговаря на изискванията за цялост и температурно покачване, в съответствие с Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Параграф 6, последно изречение

Администрацията изисква тестване на прототипно разделение, за да се убеди че отговаря на изискванията за цялост и температурно покачване, в съответствие с Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Параграф 9

Ниско разпространение на пламъците означава, че описаната повърхност ще ограничи адекватно разпространението на пламъци, което е установено в съответствие с Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Правило 4:   Херметически прегради в спалните и обслужващите помещения

Параграф 4

Метод IIIF: Няма ограничения при конструирането на херметически прегради, нито изискване според настоящата или други регламенти от тази част да бъдат от А или Б клас. В никакъв случай площта на спално помещение или помещения, обвързани с непрекъснато разделение на А или Б клас, не трябва да превишава 50 м2, освен в индивидуални случаи, когато херметически прегради от клас В се изискват в съответствие с таблица 1 в правило 7. Администрацията обаче, може да увеличи тази площ за обществени помещения до 75 м2.

Правило 7:   Пожароустойчивост на херметическите прегради и на палубите

Последна бележка към таблиците

(*)   Където е поставена звездичка, необходимо е преградата да бъде от стомана или еквивалентен материал, но не се изисква да бъде от А клас.

Когато палубата е пробита за прокарване на електрически кабели, тръбопроводи и отдушници, тези отвори трябва да са плътни и да предотвратяват преминаването на пламъци и дим.

Правило 8:   Детайли на конструирането

Параграф 3, Методи IF, IIF и IIIF

a)

Освен в карго пространствата или хладилните отделения, изолационните материали трябва да са незапалими. Паровите бариери и лепилата, използвани във връзка с изолацията, както и изолацията на крепежите за тръбопроводи за системи, функциониращи при студени условия, трябва да бъдат от незапалими материали, но се съхраняват в минимални количества и външните им повърхности трябва да са с ниско разпространение на пламъка, както е определено в съответствие с Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване. В пространства, където е възможно проникването на петролни продукти, повърхността на изолацията трябва да е непромокаема за петрол или петролни изпарения.

Правило 9:   Вентилационни системи

Алинея 1, буква a)

Вентилационните отдушници трябва да са от незапалими материали. Къси отдушници, които не превишават 2 метра на дължина с напречно сечение, непревишаващо 0,02 м2, не е необходимо да са от незапалими материали при следните условия:

i)

тези отдушници трябва да са от материал, който има ниско разпространение на пламъка съгласно Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Правило 11:   Разни

Параграф 2

Бои, лакове и други покрития, използвани върху изложени вътрешни повърхности, трябва да не произвеждат големи количества дим, токсични газове или изпарения съгласно Кодекса на Международната морска организация относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Правило 12:   Складиране на газови цилиндри и опасни материали

Параграф 4

Електрически проводници и крепежи не се допускат в отделенията, използвани за складиране на силнозапалими течности и втечнени газове, освен ако е необходимо за работа в близост до тях. Когато са инсталирани такива електрически съоръжения, те трябва да имат сертификат за безопасност и да съответстват на релевантните разпоредби от международния стандарт IEC, Публикация 79 „Електрически уредби за среди с експлозивен газ“. Източници на топлина трябва да се пазят от такива помещения, както и съобщения, гласящи „Пушенето забранено“ и „Забранена е открита светлина“ се поставят на видно място.

Правило 13:   Начини за евакуация

Параграф 1

Стълби, водещи от и до всички жилищни помещения и помещения, в които обикновено работи екипажът, с изключение на машинните отделения се поставят по такъв начин, че да осигурят начин за евакуация на откритата палуба и оттам към спасителните лодки. По-специално по отношение на тези помещения:

д)

непрекъснатостта на средствата за евакуация трябва да удовлетворява администрацията. Стълби и коридори, използвани за напускане на кораба, трябва да са не по-малко от 700 мм широки и да имат парапет най-малко от едната страна. Вратите, които осигуряват достъп до стълби, трябва да са не по-малко от 700 мм широки.

Параграф 2

Осигуряват се два начина за напускане на всяко машинно отделение от категория А с едно от следните средства:

a)

два комплекта стоманени стълби, раздалечени възможно най-много една от друга, водещи към врати в горната част на отделението, раздалечени по същия начин и от които се осигурява достъп до откритата палуба. По принцип една от тези стълби трябва да осигури продължителен подслон от огъня в долната част на помещението до безопасно място извън него. Администрацията не може да изисква такъв подслон, ако поради специалните уредби или размери на машинното отделение е осигурен безопасен изход от долната част на помещението. Подслонът трябва да е от стомана, изолиран съгласно стандарта за клас „А-60“ и снабден със самостоятелно затварящи се врати в по-ниския край от клас „А-60“; или

Правило 14:   Автоматична пръскачка и системи за известяване и откриване на пожари (Метод IIF)

Параграф 11

Резервни глави за пръскачки се осигуряват за всяка секция с пръскачки.

Резервни глави за пръскачки трябва да са от всички видове, инсталирани на кораба и да са, както следва:

по-малко от 100 глави за пръскачки: 3 резервни глави,

по-малко от 300 глави за пръскачки: 6 резервни глави,

от 300 до 1 000 глави за пръскачки: 12 резервни глави.

Правило 15:   Автоматични системи за известяване и откриване на пожари (Метод IIIF)

Параграф 4

Системата се задейства от повишена температура на въздуха, повишена концентрация на дим или други фактори, които сигнализират за настъпването на пожар в някое от защитените помещения. Системи, чувствителни на температурата на въздуха, не трябва да се задействат при по-малко от 54 °С и да оперират при температура, не по-висока от 78 °С, когато температурното увеличение до тези равнища не е повече от 1 °С на минута. С разрешение на администрацията температурата за опериране може да бъде увеличена до 30 °С над максималната температура на палубата в сухи помещения и подобни места с обикновено висока околна температура. Системи, които са чувствителни към концентрация на дим, оперират при намаляване на плътността на предаден светлинен лъч. Детектори за дим се задействат, преди плътността на дима да превиши 12,5 % замъгляване на метър, но не преди да превиши 2 % затъмняване на метър. Други също толкова ефикасни методи за опериране могат да бъдат допуснати с разрешение на администрацията. Системата за откриване на пожари не трябва да се използва за други цели, освен за откриване на пожари.

Правило 17:   Пожарни помпи

Параграф 2

Ако пожар в някое от отделенията може да извади от строя всички пожарни помпи, трябва да има алтернативни начини за осигуряване на вода за борба с пожара. В кораби с дължина 75 метра и повече този алтернативен начин е фиксирана самостоятелно задействаща се пожарна помпа за спешни случаи. Тази пожарна помпа трябва да е в състояние да осигурява две изхвърляния на вода с минимално налягане от 0,25 N/мм2.

Правило 20:   Пожарогасители

Параграф 2

1.

За всеки вид пожарогасител, който може да бъде презареден на борда, се осигуряват 100 % резервни батерии за първите 10 пожарогасители и 50 % за останалите пожарогасители, но не по-малко от 60.

2.

За пожарогасители, които не могат да се презареждат на борда, се осигуряват най-малко 50 % допълнителни пожарогасители от същия вид и мощност вместо резервни батерии.

3.

На борда трябва да има инструкции за презареждане. Само батерии, одобрени за пожарогасителя, могат да бъдат използвани за презареждане.

Параграф 4

Пожарогасителите се проверяват годишно от компетентно лице, упълномощено от администрацията. На всеки пожарогасител се поставя знак, който показва, че уредът е бил проверен. Всички контейнери за пожарогасители под постоянно налягане и задвижващи бутилки на пожарогасители, които не са под налягане, се тестват на всеки 10 години за хидравлично налягане.

Правило 21:   Преносими пожарогасители в контролните станции, спалните и сервизните помещения

Параграф 2

1.

За пожарогасители, които могат да бъдат презаредени на борда, се осигуряват 100 % резервни батерии за първите 10 пожарогасители и 50 % за останалите пожарогасители, но не повече от 60.

2.

За пожарогасители, които не могат да се презареждат на борда, се осигуряват най-малко 50 % допълнителни пожарогасители от същия вид и мощност вместо резервни батерии.

3.

На борда трябва да има инструкции за презареждане. Само батерии, одобрени за пожарогасителя, могат да бъдат използвани за презареждане.

Правило 24:   Огнеборски костюми

Параграф 1

На борда трябва да има най-малко два огнеборски костюма. Огнеборските костюми трябва да са в съответствие с Кодекса на системите за пожарна безопасност на Международната морска организация, глава III, правила 2.1., 2.1.1. и 2.1.2. Две резервни зарядни устройства за всеки изискван апарат за дишане.

Правило 25:   План за борба с огъня

Планът за борба с огъня трябва да бъде постоянно на видно място. Съдържанието на такъв план е в съответствие с Решение A.654(16) на Международната морска организация „Графични изображения за плановете за борба с огъня“ и Решение A.756(18) „Указания за информацията, която трябва да бъде приложена към плановете за управление на огъня“ на Международната морска организация.

Правило 28:   Структурна защита от пожар

Алинея 2, буква a)

При кораби, корпусът на които е построен от незапалими материали, палубите и херметическите прегради, отделящи машинните отделения от категория А от жилищните помещения, сервизните помещения или контролните станции се конструират съгласно стандарта за клас „А-60“, когато машинното отделение от категория А не е снабдено с фиксирана пожарогасителна система, и съгласно стандарта за клас „А-30“, когато такава система е поставена. Палуби и херметически прегради, отделящи други машинни отделения от спални помещения, сервизни помещения и контролни станции, се конструират съгласно стандарта за клас „А-0“.

Палуби и херметически прегради, разделящи контролни станции от спални и сервизни помещения, се конструират съгласно стандарта за клас А в съответствие с таблици 1 и 2 от правило 7 от настоящата глава. Освен това, администрацията може да позволи поставянето на прегради от клас „Б-15“ за разделяне на такива помещения, като капитанската кабина от контролната рубка, където тези помещения се считат за част от контролната рубка.

Правило 31:   Разни

Параграф 1

Изложени повърхности в жилищни помещения, сервизни помещения, контролни станции, затворени коридорни или стълбищни площадки и повърхностите, скрити зад прегради, тавани, ламперии и облицовки в спални, сервизните помещения и контролни станции трябва да бъдат с ниски характеристики за разпространение на дим, определени съгласно Кодекса на ММО относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Параграф 3

Бои, лакове и други покрития, използвани за изложени вътрешни повърхности, не трябва да могат да произвеждат допълнителни количества дим, токсични газове или изпарения, определени съгласно Кодекса на ММО относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване.

Правило 32:   Съхранение на газови цилиндри и опасни материали

Параграф 4

С изключение на необходимото за обслужване на помещенията, не се позволяват електрически проводници и инсталации в отделенията, използвани за съхранение на силнозапалими течности или втечнени газове. Когато са инсталирани подобни електрически инсталации, те трябва да са от сертифициран обезопасен вид и да отговарят на съответните разпоредби на международния стандарт IEC, Публикация 79 „Електрически апарати за газоексплозивни атмосфери“. Източниците на топлина трябва да се поддържат чисти от подобни пространства и да се изложат табели „Пушенето забранено“ и „Забранено открито осветление“.

Правило 38:   Пожарогасители

Параграф 2

1.

С изключение на случаите, посочени в параграф 2 по-долу, за всички видове налични пожарогасители, които могат да се презареждат на борда, трябва да се осигурят 100 % резервни захранващи устройства за първите 10 пожарогасители и 50 % за останалите пожарогасители, но не повече от 60.

2.

За плавателни съдове с дължина най-малко 45 метра и за пожарогасители, които не могат да се презаредят на борда, вместо резервни захранващи устройства трябва да се доставят поне 50 % допълнителни пожарогасители от същия вид и със същия капацитет.

3.

Инструкциите за презареждане трябва да се носят на борда. Могат да се използват само одобрени устройства за презареждане на въпросните пожарогасители.

Параграф 4

Пожарогасителите трябва да се преглеждат всяка година от компетентно лице, упълномощено от администрацията. Всеки пожарогасител трябва да има знак, показващ, че е бил прегледан. Всички контейнери на пожарогасители с непрекъснато поддържане на постоянно атмосферно налягане и задвижващи бутилки на пожарогасители, които не са под налягане, трябва да се тестват за хидравлично налягане на всеки 10 години.

Правило 39:   Преносими пожарогасители в контролните станции, спалните помещения и сервизните помещения

Параграф 2

1.

С изключение на случаите, посочени в параграф 2 по-долу, за всички видове налични пожарогасители, които могат да се презареждат на борда, трябва да се набавят 100 % резервни захранващи устройства за първите 10 пожарогасители и 50 % за останалите пожарогасители, но не повече от 60.

2.

За плавателни съдове с дължина най-малко 45 метра и за пожарогасители, които не могат да се презаредят на борда, вместо резервни захранващи устройства трябва да се доставят поне 50 % допълнителни пожарогасители от същия вид и със същия капацитет.

3.

Инструкциите за презареждане следва да се носят на борда. Могат да се използват само одобрени устройства за презареждане на въпросните пожарогасители.

Правило 41:   Огнеборски костюми

Плавателни съдове с дължина 45 метра или повече трябва да разполагат поне с два огнеборски костюма, съхранявани на достъпни и отдалечени места, достъпът до които да не бъде препречен в случай на пожар. Огнеборските костюми трябва да съответстват на Кодекса относно системите противопожарна безопасност на ММО, глава III, правила 2.1., 2.1.1. и 2.1.2.

Трябва да се набавят поне две резервни захранващи устройства за всеки от изискваните дихателни апарати.

Правило 42:   План за борба с пожар

Планът за борба с пожар трябва да непрекъснато да е изложен на видно място.

Съдържанието на подобен план трябва да отговаря на Резолюция на МMO A.654(16) „Графични символи на план за борба с пожар“ и на Резолюция на МMO A.756(18) „Указания за необходимата информация за плановете за борба с пожар“.

При кораби с дължина, по-малка от 45 метра, администрацията може да не изисква спазването на това изискване.

 

ГЛАВА VI:   ЗАЩИТА НА ЕКИПАЖА

Правило 3:   Фалшбортове, релси и предпазни съоръжения

Параграф 2

Минималното вертикално разстояние между най-издигнатата водолиния и най-ниската точка на върха на фалшборта, или до ъгъла на работната палуба, ако са монтирани предпазни релси, трябва да осигурява адекватна защита на екипажа от попадането на вода на палубата, като се вземат предвид състоянията на морето и атмосферните условия, при които се движи плавателният съд, местата, където се движи, видът на плавателния съд и начинът му на ловене на риба. Вертикалното разстояние между ватерлинията и най-ниската част на палубата, измерено в средата на кораба от края на работната палуба, от която се предприема риболов, не може да бъде по-малко от 300 мм или по-малко от вертикалното разстояние между ватерлинията и най-ниската част на палубата, съответстващо на максимално разрешимата водоизместимост, което от двете е по-голямо. За кораби с покрити работни палуби, при които вода няма да попадне в работните помещения не се изисква друго минимално вертикално разстояние, освен това съответстващото на максимално допустимата водоизместимост.

Правило 4:   Стълбища и стълби

За сигурността на екипажа трябва да се осигурят стълбища и подвижни стълби с адекватен размер и сила с парапети и неплъзгащи се стъпала, конструирани съгласно съответните ISO стандарти.

 

ГЛАВА VII:   ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ УРЕДИ И МЕРКИ

Правило 3:   Оценка, тестване и одобряване на животоспасяващи уреди и мерки

Параграф 2

Преди одобрението на животоспасяващите уреди и мерки администрацията трябва да осигури тестването на подобни животоспасяващи уреди и мерки, за да потвърди, че те отговарят на изискванията на настоящата глава съгласно изискванията на Директива 96/98/EО на Съвета (9) относно морското оборудване, която включва препоръките на ММО за тестване на животоспасяващите уреди.

Параграф 6

Животоспасяващите уреди, изисквани в настоящата глава, за които не е включено подробно описание в част В, трябва да отговарят на изискванията на администрацията, като се вземат предвид подробните спецификации на тези уреди, посочени в глава III на Solas 1974, както е изменена, както и в Международния кодекс на ММО за животоспасяващи уреди.

Правило 6:   Наличност и складиране на помощни съдове за оцеляване и спасителни лодки

Алинея 4, буква a)

Всеки помощен съд за оцеляване трябва да се съхранява:

така че нито помощният съд за оцеляване, нито съоръженията за неговото съхраняване да пречат на ползването на всеки друг помощен съд за оцеляване или спасителна лодка на всяко друго положение за пускане,

толкова близо до равнището на водата, колкото е безопасно и практично, и в случай на помощен съд за оцеляване, различен от спасителен сал, предназначен за хвърляне зад борда, на такова място, че помощният съд за оцеляване в позицията си за пускане да не бъде на разстояние, по-малко от 2 метра над ватерлинията в напълно натоварено състояние при неблагоприятни условия с надлъжен наклон на кораба до 10o и страничен наклон до 20o в която и да е посока, или под ъгъла, при който краят на палубата на кораба се потопява, което от двете е по-малко,

в положение на постоянна готовност, така че членовете на екипажа могат да се подготвят за качване на помощния съд и напускане на кораба за по-малко от 5 минути,

изцяло оборудван съгласно изискванията на настоящата глава.

Правило 23:   Спасителни лодки

Алинея 1, буква б)

Спасителните лодки могат да са с твърда, надуваема или комбинирана конструкция и трябва да:

i)

бъдат не по-къси от 3,8 метра и не по-дълги от 8,5 метра, с изключение на плавателни съдове с дължина, по-малка от 45 метра, където, в зависимост от размера на плавателния съд или по други причини превозът на такива лодки се счита за неразумен или непрактичен, администрацията може да приеме спасителни лодки с по-малка дължина, но не по-къси от 3,3 метра;

ii)

могат да превозват най-малко пет души в седнало положение и един в легнало положение или, за плавателни съдове с дължина, по-малка от 45 метра, в случай на спасителни лодки, по-къси от 3,8 метра, могат да носят най-малко четирима души в седнало положение и един в легнало положение.

Алинея 1, буква в)

Броят на хората, които е позволено да се настанят на една лодка, се определя от администрацията чрез провеждане на тест за сядане. Минималната способност за носене следва да отговаря на посочената в правило 23, параграф 1, буква б), ii). Предвиждат се места за сядане, освен това на кормчията, на пода. Нито едно място за сядане не може да бъде на перилото, напречната греда или на надути балансьори от страните на лодката.


(1)  Международна конвенция за товарни водолинии от 1966 г., изработена от Международната конференция за товарни водолинии от 5 април 1966 г. и приета от Международната морска организация с Решение А.133(V) на 25 октомври 1967 г.

(2)  Кодекс на Международната морска организация за устойчивост на всички видове кораби, приет от ММО с Резолюция А.749(18) на 4 ноември 1993 г., изменена с Резолюция MSC.75(69).

(3)  Критериите за стабилност за офшорни кораби за доставка, посочени в параграфи от 4.5.6.2.1 до 4.5.6.2.4 в Кодекса на ММО за устойчивост на всички видове кораби могат да се считат за еквивалентни на критериите за стабилност, посочени в правило 2(1), от буква a) до буква в). Този еквивалент се прилага, при условие че администрацията е удовлетворена, за риболовни кораби с форма на корпуса, подобна на тази на офшорните кораби за доставка.

(4)  Относно морски зони, където е възможно натрупване на лед и е предложено изменение на разрешението за заледяване, виж Указания относно натрупването на лед, посочени в препоръка 2 от допълнение 3 към Заключителния акт от Конференцията в Торемолинос.

(5)  Виж Указания относно изчисляване на преграждане и устойчивост след авария, посочени в препоръка 5 от допълнение 3 към Заключителния акт от Конференцията в Торемолинос.

(6)  Виж също препоръката, публикувана от Международната електротехническа комисия, и по-специално публикация 92 „Електрически инсталации в корабите“.

(7)  Кодекс за равнищата на шум на корабите, приет от Международната морска организация с Решение А.468(XII) от 19 ноември 1981 г.

(8)  Международен кодекс относно методите за изпитване на температурите на възпламеняване, приет от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация с Резолюция MSC.61(67).

(9)  ОВ L 46, 17.2.1997, стр. 25.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

146


32002R0889


L 140/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 889/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 май 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

В рамките на общата транспортна политика е важно да се осигури адекватно равнище на обезщетение за пътниците, жертви на въздушни произшествия.

(2)

На 28 май 1999 г. в Монреал бе подписана нова Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, която установява нови международни правила за отговорността в случай на произшествие за международните въздушни превози, които заменят тези, предвидени във Варшавската конвенция от 1929 г. и нейните последващи изменения (4).

(3)

Варшавската конвенция ще продължи да действа редом с Конвенцията от Монреал за неопределен период от време.

(4)

Конвенцията от Монреал предвижда режим на неограничена отговорност в случай на смърт или на нараняване на пътници в самолети.

(5)

Общността подписа Конвенцията от Монреал, заявявайки намерението си да стане страна по споразумението, като го ратифицира.

(6)

Необходимо е да се измени Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (5), за да бъде приведен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Монреал, като по този начин се създаде уеднаквена система за отговорност за международните въздушни превози.

(7)

Настоящият регламент и Конвенцията от Монреал засилват защитата на пътниците и на зависимите от тях лица и не могат да бъдат тълкувани по начин, който да отслабва тяхната защита по отношение на действащото законодателство към датата на приемането на настоящия регламент.

(8)

На вътрешния авиационен пазар на Общността разграничението между национални и международни превози бе премахнато и е възможно да се постигне еднакво равнище и еднакъв характер на отговорност в международните и националните превози в рамките на Общността.

(9)

Съгласно принципа на субсидиарността е желателно да бъде предприето действие на равнище Общност, за да се създаде единен набор от правила за всички въздушни превозвачи на Общността.

(10)

Целесъобразно е да се въведе система за неограничена отговорност в случай на смърт или на нараняване на пътници в рамките на една сигурна и модерна система на въздушен превоз.

(11)

Въздушният превозвач на Общността не би следвало да може да се позовава на член 21, параграф 2 от Конвенцията от Монреал, освен ако докаже, че вредата не се дължи на небрежност или на друго неправомерно действие или бездействие на превозвача или на неговите служители, или лицата, на които е възложил определена работа.

(12)

Уеднаквените ограничения на отговорността в случай на погиване, увреждане или унищожаване на багаж и за вредите, причинени от закъснения, които се прилагат за всички действия, извършвани от превозвачи на Общността, ще гарантират прости и ясни правила както за пътниците, така и за въздушните компании и позволяват на пътниците да установят кога е необходима допълнителна застраховка.

(13)

За въздушните превозвачи на Общността би било непрактично, а за техните пътници – объркващо, ако се налага да прилагат в мрежите си различни режими за отговорност според различните обслужвани маршрути.

(14)

Желателно е да се помогне на жертвите на катастрофи и на зависимите от тях лица да посрещнат краткосрочните си финансови нужди в рамките на периода, който следва непосредствено дадена катастрофа.

(15)

Член 50 от Конвенцията от Монреал изисква страните по нея да гарантират, че въздушните превозвачи са адекватно застраховани и е необходимо да се има предвид член 7 на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за лицензиране на въздушните превозвачи (6) при съобразяване с настоящата разпоредба.

(16)

Желателно е да се предостави на всеки пътник основна информация за прилаганите правила на отговорност, за да може той да предприеме допълнителни действия по застраховане преди пътуването, ако е необходимо.

(17)

Необходимо е да се преразгледат сумите, установени в настоящия регламент, за да се отчете инфлацията и всякакво преразглеждане на границите на отговорността в Конвенцията от Монреал.

(18)

Държавите-членки следва да приемат допълнителни разпоредби, които са евентуално необходими, за да се приложи Конвенцията от Монреал в точките, които не са обхванати от Регламент (ЕО) № 2027/97,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2027/97 се изменя, както следва:

1.

Заглавието се заменя със следния текст:

2.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Настоящият регламент прилага съответните разпоредби на Конвенцията от Монреал относно въздушния превоз на пътници и на техния багаж и установява някои допълнителни разпоредби. Същевременно той разширява приложението на тези разпоредби за въздушните превози, осъществявани на територията на отделна държава-членка“;

3.

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент:

а)

„въздушен превозвач“ е предприятие за въздушен транспорт, притежател на валиден лиценз за експлоатация;

б)

„въздушен превозвач на Общността“ е въздушен превозвач, притежател на валиден лиценз за експлоатация, издаден от държава-членка съгласно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92;

в)

„лице с право на обезщетение“ е пътник или всяко лице, което може да предявява претенции за обезщетение от името на въпросния пътник в съответствие с приложимото право;

г)

„багаж“ е, при липса на друго определение, всеки багаж, регистриран или нерегистриран по смисъла на член 17, параграф 4 от Конвенцията от Монреал;

д)

„СПТ“ са специални права на тираж, както са определени от Международния валутен фонд;

е)

„Варшавска конвенция“ е Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., или Варшавската конвенция така, както е изменена в Хага на 28 септември 1955 г., или още Конвенцията, която допълва Варшавската конвенция, подписана в Гуадалахара на 18 септември 1961 г.;

ж)

„Конвенция от Монреал“ е Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г.

2.   Понятията, съдържащи се в настоящия регламент, които не са определени в параграф 1, са еквивалентни на тези, използвани в Конвенцията от Монреал.“

4.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

1.   Отговорността на даден въздушен превозвач на Общността по отношение на пътниците и техния багаж се урежда от всички разпоредби на Конвенцията от Монреал, отнасящи се до тази отговорност.

2.   Задължението за застраховка, установено в член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92, доколкото тя засяга отговорността по отношение на пътниците, се разбира като задължение за въздушния превозвач на Общността да бъде застрахован до равнище, гарантиращо, че всички лица, които имат право на обезщетение, ще получат цялата сума, за която могат да претендират по силата на настоящия регламент.“

5.

Добавя се следният член:

„Член 3а

Допълнителната сума, която съгласно член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал може да бъде поискана от въздушен превозвач на Общността, когато пътник прави специална декларация, чрез която заявява интерес относно доставката на неговия багаж по местоназначение, се базира на тарифа, зависеща от разходите за превоз и застраховка на съответния багаж, които са вповече от разходите, понесени за съответния багаж, оценени във или до размера на ограничението на отговорността. Тарифата се съобщава на пътниците при поискване.“

6.

Член 4 се заличава;

7.

Член 5 се заменя със следния текст:

„Член 5

1.   Незабавно и във всеки случай не по-късно от петнадесет дни след като е била установена самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, въздушният превозвач на Общността превежда на това лице аванс, позволяващ му да посрещне непосредствените си нужди пропорционално на понесената вреда.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, размерът на авансовото плащане не трябва да е по-малък от еквивалента в евро на 16 000 СПТ на пътник в случай на смърт.

3.   Авансовото плащане не представлява признание за отговорност и авансът може да бъде компенсиран срещу всяка сума, платена впоследствие в зависимост от отговорността на въздушния превозвач на Общността; тя не се възстановява, освен в случаите, предвидени в член 20 от Конвенцията от Монреал, или когато лицето, което е получило авансовото плащане, не е имало право на обезщетение.“

8.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1.   Всеки въздушен превозвач, когато продава услуги по въздушен превоз в Общността, гарантира, че във всички пунктове за продажба, включително при продажбата по телефона или по интернет, на разположение на пътниците има резюме на основните разпоредби, уреждащи отговорността по отношение на пътниците и техния багаж, включващи крайните срокове, предвидени за подаване на иск за обезщетение и възможността да се направи специална декларация за багажа. С оглед съгласуването с това изискване за информиране въздушните превозвачи на Общността използват информационната бележка, посочена в приложението. Такова резюме или такава бележка не трябва да служат като основание за иск за обезщетение, нито да бъдат използвани за тълкуване на разпоредбите на настоящия регламент или на Конвенцията от Монреал.

2.   Освен изискванията за информиране, установени в параграф 1, всички въздушни превозвачи, с оглед на услугите по въздушен превоз, продадени или закупени в Общността, предоставят на всеки пътник в писмена форма:

приложимото за съответния полет ограничение на отговорността на превозвача в случай на смърт или на нараняване, ако съществува такова ограничение,

приложимото за съответния полет ограничение на отговорността на превозвача в случай на унищожаване, погиване или повреда на багаж, както и предупреждението, че за всеки багаж, чиято стойност е по-висока от посочената, би трябвало да бъде сигнализирано на въздушната компания в момента на регистрирането или да бъде изцяло застрахован от пътника преди пътуването,

приложимото за съответния полет ограничение на отговорността на превозвача в случай на вреда, причинена от закъснение.

3.   За всички транспортни операции, осъществявани от въздушни превозвачи на Общността, посочените граници съгласно изискванията за информиране, предвидени в параграфи 1 и 2, са тези, установени от настоящия регламент, освен ако въздушният превозвач на Общността не установи по своя воля по-високи граници. За всички транспортни операции, осъществени от въздушни превозвачи, които не са от Общността, параграфи 1 и 2 се прилагат само по отношение на превозите, осъществени към, от или в рамките на Общността.“

9.

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Най-късно три години след датата, на която започне да се прилага Регламент (ЕО) № 889/2002 (7) Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящия регламент. Комисията проучва по-специално необходимостта от преразглеждане на посочените суми в съответните членове от Конвенцията от Монреал в светлината на развитието на икономическото положение и уведомленията от страна на депозитаря на ИКАО.

10.

Добавя се следното приложение:

ПРИЛОЖЕНИЕ

Отговорност на въздушния превозвач по отношение на пътниците и техния багаж

Настоящата информационна бележка резюмира правилата за отговорност, които се прилагат от въздушните превозвачи на Общността в съответствие с изискванията на законодателството на Общността и Конвенцията от Монреал.

Обезщетение в случай на смърт или на нараняване

Не са установени никакви финансови граници на отговорността в случай на нараняване или на смърт на пътник. За всяка щета в размер до 100 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута) въздушният превозвач не може да оспорва исканията за обезщетение. Над тази сума въздушният превозвач може да се защитава срещу иск, като представи доказателство, че не е проявил небрежност или виновно поведение.

Авансови плащания

В случай на смърт или на нараняване на пътник въздушният превозвач трябва да извърши авансово плащане за покриване на непосредствените икономически нужди в срок от петнадесет дни, считано от установяването на самоличността на лицето, имащо право на обезщетение. В случай на смърт размерът на това авансово плащане не може да бъде по-малък от 16 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Закъснение на пътниците

В случай на закъснение на пътниците въздушният превозвач е отговорен за вредите, освен ако е взел всички разумно предвидими мерки за тяхното избягване или ако е било невъзможно да се вземат такива мерки. Отговорността в случай на закъснение на пътниците е ограничена на 4 150 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Закъснение на багажа

В случай на закъснение на багажа въздушният превозвач е отговорен за щетите, освен ако е взел всички разумни мерки за избягването им или ако е било невъзможно да вземе такива мерки. Отговорността в случай на закъснение е ограничена на 1 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута).

Унищожаване, погиване или увреждане на багаж

Въздушният превозвач е отговорен в случай на унищожаване, погиване или увреждане на багаж до размер от 1 000 СПТ (приблизителна равностойност в местна валута). В случай на регистриран багаж той е отговорен, дори и ако няма вина от негова страна, освен ако багажът е бил предварително повреден. В случай на нерегистриран багаж превозвачът е отговорен, само ако има вина от негова страна.

По-високи граници на отговорност за багажа

Един пътник може да се ползва от по-висока граница на отговорността, като направи специална декларация най-късно в момента на регистрирането и като бъде натоварен с допълнителна такса.

Жалби за багаж

В случай на повреда, закъснение, погиване или унищожаване на багаж съответният пътник следва да подаде жалба в писмена форма пред въздушния превозвач възможно най-бързо. В случай на щети на регистриран багаж пътникът следва да подаде жалба в писмена форма в срок от седем дни, а в случай на закъснение при отправянето на багаж — в срок от двадесет и един дена и в двата случая считано от датата, на която багажът е бил предоставен на негово разположение.

Съответна отговорност на превозвача, с когото е бил сключен договор, и на действителния превозвач

Ако въздушният превозвач, осъществяващ полета, не е същият, с когото е бил сключен договор, пътникът има право да отправи жалба или рекламация до единия или до другия. Ако името или кодът на един въздушен превозвач е вписан в билета, този превозвач е превозвачът, с когото е бил сключен договор.

Срок за подаване на иск

Съдебните искове за обезщетение трябва да бъдат подадени в рамките на две години, считано от датата на пристигането на самолета или считано от датата, на която самолетът е следвало да се приземи.

Основание за горепосочените правила

Горепосочените правила се основават на Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., въведена в практиката на Общността с Регламент (ЕО) № 2027/97 (както е изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 г.) и националното законодателство на държавите-членки.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от датата на неговото влизане в сила или от датата на влизането в сила на Конвенцията от Монреал за Общността според това, коя е последна.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 май 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

J. PIQUÉ I CAMPS


(1)  ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 68 и

ОВ С 213 Е, 31.7.2001 г., стр. 298.

(2)  ОВ С 123, 25.4.2001 г., стр. 47.

(3)  Становище на Европейския парламент от 5 април 2001 г. (ОВ С 21, 24.1.2002 г., стр. 256), Обща позиция на Съвета от 19 декември 2001 г. (ОВ С 58 Е, 5.3.2002 г., стр. 8) и Решение на Европейския парламент от 12 март 2002 г.

(4)  ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 38.

(5)  ОВ L 285, 17.10.1997 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 2.“;


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

150


32002R0894


L 142/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 894/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 май 2002 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотове на летищата в Общността

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консчлтащии с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Съединените щати и политическото развитие след тези събития оказаха сериозно влияние върху операциите на въздушния транспорт на въздушните превозвачи и доведоха до значителен спад на търсенето в остатъка на летния сезон на 2001 г. и през редовния зимен сезон на 2001—2002 г.

(2)

За да се гарантира, че въздушните превозвачи, които не са използвали слотовете, определени за тези сезони, няма да загубят правата си за тези слотове, е необходимо ясно и недвусмислено да се заяви, че тези редовни сезони бяха неблагоприятно повлияни от терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

(3)

Следователно Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотове на летищата в Общността (4) трябва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета се добавя следният член:

„Член 10а

Събитията от 11 септември 2001 г.

За целите на член 10, параграф 3 координаторите приемат, че въздушните превозвачи имат право на същите серии слотове по време на редовния летен сезон на 2002 г. и редовния зимен сезон на 2002—2003 г., каквито са им били разпределени на 11 септември 2001 г. съответно за редовния летен сезон на 2001 г. и редовния зимен сезон на 2001—2002 г.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 май 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. ARIAS CAÑETE


(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 350.

(2)  Становище от 20 март 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Становище на Европейския парламент от 6 февруари 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 25 март 2002 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 15 май 2002 г.

(4)  ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

151


32002L0050


L 149/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/50/EО НА КОМИСИЯТА

от 6 юни 2002 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 1999/36/EО на Съвета относно транспортируеми съоръжения под налягане

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/36/EО на Съвета от 29 април 1999 г. относно транспортируеми съоръжения под налягане (1), и по-специално член 14 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2001/2/EО на Комисията (2) изменя процедурите за сертифициране, предвидени в Директива 1999/36/EО относно комбинацията от модули, които следва да се спазват при оценката за съответствие на нови резервоари и нови цистерни.

(2)

Тези модули следва да се изменят, за да се осигури по-добра съгласуваност между тях.

(3)

Следователно приложение IV към Директива 1999/36/EО трябва да бъде съответно изменено.

(4)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по превоза на опасни товари,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложение IV, част I, в „модул D“, точка 1, първо изречение, точка 3.1, втора алинея, трето тире и точка 3.2, първа алинея изразът „сертификат на ЕО за изпитване на типа“ се заменя с израза „сертификат на ЕО за изпитване на типа или сертификат на ЕО за изпитване на проекта“.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 2003 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 юни 2002 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 5, 10.1.2001 г., стр. 4.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

152


32002R1406


L 208/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1406/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 юни 2002 година

за създаване на Европейска агенция за морска безопасност

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Голям брой законодателни мерки бяха приети от Общността с цел подобряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването в морския транспорт. За да бъде ефективно, това законодателство трябва да бъде прилагано правилно и по един и същ начин навсякъде в Общността. Това ще гарантира равнището на приложение, ще намали нарушенията на конкуренцията, произтичащи от икономическите ползи за корабите, които не отговарят на условията, и ще възнагради сериозните участници в сектора на мореплаването.

(2)

Определени задачи, които понастоящем се осъществяват на общностно равнище или на национално равнище, биха могли да бъдат осъществявани от специализиран експертен орган. Наистина е необходима техническа и научна подкрепа, която да е високо специализирана, с оглед правилното прилагане на законодателството на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби, за наблюдение на неговото прилагане и за оценка на ефективността на вече предприетите мерки. Поради това е необходимо да се създаде в рамките на съществуващата институционална структура и с оглед баланса на правомощията вътре в Общността, Европейска агенция по морска безопасност („Агенцията“).

(3)

В общ план Агенцията следва да представлява технически орган, който да предоставя на Общността необходимите средства за ефективно подобряване на правилата за морска безопасност за предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби. Агенцията следва да подпомага Комисията в продължаващия процес на осъвременяване и разработване на законодателство в Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, и следва да предоставя необходимата подкрепа за гарантиране на съгласувано и ефективно прилагане на това законодателство на територията на цялата Общност посредством подпомагане на Комисията при изпълнение на задачите на последната, произтичащи от съществуващото и бъдещо законодателство в Общността относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби.

(4)

С цел правилно постигане на целите, за които е създадена, необходимо е Агенцията да осъществява редица други важни задачи с цел повишаване на морската безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби във водите на държавите-членки. В това отношение Агенцията би следвало да сътрудничи на държавите-членки да организират подходящи дейности за обучение, свързано с осъществяване на държавния пристанищен контрол и въпроси, свързани с флага на държавата, и да предоставя техническа помощ за прилагане на законодателството на Общността. Тя следва да подпомага сътрудничеството между държавите-членки и Комисията, така както е предвидено в Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система за информация и мониторинг на плавателните съдове в Общността, отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (5), чрез разработване и използване на информационна система, необходима за целите на настоящата директива и за дейностите, свързани с разследване на сериозни морски произшествия. Агенцията следва да предоставя на Комисията и на държавите-членки обективна, надеждна и сравнима информация и данни за морската безопасност и за предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, за да им даде възможност да предприемат необходимите инициативи за подобряване на съществуващите мерки и за оценка на тяхната ефективност. Агенцията следва да предоставя на разположение на страните кандидатки за членство в ЕС ноу-хау в областта на морската безопасност на Общността. Тя следва да даде възможност за участие на тези държави и на други трети страни, които са сключили споразумения с Общността, по силата на които те приемат и прилагат законодателството на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби.

(5)

Агенцията следва да поощрява подобряването на сътрудничеството между държавите-членки и следва да развива и разпространява най-добрите практики в Общността. Това от своя страна следва да допринесе за подобряване на цялостната морска безопасност в Общността, както и за намаляване на риска от морски произшествия, замърсяване на морето и загуба на човешки животи по море.

(6)

За да осъществява по правилен начин възложените ѝ задачи, необходимо е служителите на Агенцията да посещават държавите-членки с цел да наблюдават цялостното функциониране на системите за морска безопасност в Общността и за предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби. Посещенията би следвало да се осъществяват в съответствие с политиката, приета от Управителния съвет на Агенцията, и следва да бъдат подпомагани от органите на държавите-членки.

(7)

Агенцията следва да прилага съответното законодателство на Общността за достъп на обществеността до документи и защита на лицата относно обработката на лични данни. Тя следва да предоставя на обществото и на всички заинтересовани страни обективна, надеждна и лесно разбираема информация относно нейната дейност.

(8)

За договорната отговорност на Агенцията, която е определена в закона, приложим за договорите, сключвани от Агенцията, Съдът на ЕО е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договора. Съдът на ЕО следва да бъде компетентен също така да се произнася по спорове за обезщетение на вреди, произтичащи от недоговорна отговорност на Агенцията.

(9)

За да гарантират ефективното изпълнение на функциите на Агенцията, държавите-членки и Комисията следва да се представляват в Управителен съвет, притежаващ необходимите правомощия да определя бюджета, да проверява изпълнението му, да приема подходящите финансови правила, да установява прозрачни работни процедури за вземане на решения от страна на Агенцията, да одобрява нейната работна програма, да преценява исканията за техническа помощ от страна на държавите-членки, да определя политика за посещения на държавите-членки и да назначава изпълнителния директор. С оглед на високотехнологичните и научни задачи на Агенцията, Управителният съвет следва да се състои от по един представител от всяка държава-членка и четирима представители на Комисията със значителни експертни познания. За да се осигури високо равнище на компетентност и опит в Управителния съвет и с оглед включването на сектори, които са най-тясно свързани със задачите на Агенцията, Комисията би следвало да определи независими специалисти от тези области за членове на Управителния съвет без право на глас, според техните лични заслуги и опит в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, а не като представители на конкретни професионални организации.

(10)

За да функционира добре Агенцията, е необходимо изпълнителният директор да се назначи според заслугите и административните и управленските му умения, удостоверени с документи, както и според компетентността и опита му в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби. Необходимо е също така той да изпълнява задълженията си напълно самостоятелно и гъвкаво при организирането на вътрешното функциониране на Агенцията. За тази цел изпълнителният директор следва да подготвя и да предприема всички необходими стъпки за осигуряване на надлежното изпълнение на работната програма на Агенцията; да подготвя ежегодно общ проектодоклад, който да бъде представян на Управителния съвет, който следва да изготвя разчети за приходите и разходите на Агенцията и да изпълнява нейния бюджет.

(11)

За да се гарантира пълната автономия и независимост на Агенцията, се приема, че е необходимо да ѝ бъде предоставен отделен бюджет, чийто приходи произтичат основно от вноски от страна на Общността.

(12)

Тъй като за последните години бяха създадени повече децентрализирани агенции, бюджетният орган се стремеше да подобри прозрачността и контрола по отношение на управлението на средствата, които Общността им отпуска, и по-специално относно включването в бюджета на таксите, финансовия контрол, правомощията за освобождаване от отговорност, вноски за пенсионни схеми и вътрешна бюджетна процедура (кодекс за поведение). По подобен начин Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, извършвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (6) следва да се прилага без ограничение по отношение на Агенцията, като следва да се присъедини към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (7).

(13)

В рамките на пет години от започване на дейността на Агенцията Управителният съвет следва да извърши независима външна оценка, за да прецени резултата от настоящия регламент по отношение на Агенцията и нейната работна практика по установяването на висока степен на морска безопасност и предотвратяване на замърсяването, причинено от кораби,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Член 1

Цели

1.   С настоящия регламент се създава Европейска агенция по морска безопасност („Агенция“) с цел осигуряване на високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби в рамките на Общността.

2.   Агенцията предоставя на държавите-членки и на Комисията необходимата техническа и научна помощ и високо равнище на експертност с цел да ги подпомогне за правилното прилагане на законодателството на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, да наблюдава неговото изпълнение и да оценява ефективността на съществуващите мерки.

Член 2

Задачи

С цел да бъде гарантирано правилното изпълнение на посочените в член 1 цели, Агенцията изпълнява следните задачи:

а)

подпомага Комисията, когато това е необходимо, при подготвителната работа за осъвременяване и разработване на законодателството на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, по-специално в съответствие с развитието на международното законодателство в тази област. Тази задача включва анализ на изследователски проекти, които се извършват в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби;

б)

подпомага Комисията при ефективното прилагане на законодателството на Общността относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби на територията на Общността. По-специално, Агенцията следва да:

i)

наблюдава цялостното функциониране на режима на Общността за държавен контрол на пристанищата, което може да включва посещения в държавите-членки и предложения до Комисията за възможно подобряване в тази област;

ii)

предоставя на Комисията необходимата техническа помощ за участие в работата на техническите органи на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол;

iii)

да подпомага Комисията при изпълнението на задачи на Комисията, произтичащи от съществуващото и бъдещо законодателство на Общността относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, а именно законодателство, приложимо по отношение на дружества за класификация, безопасността на пътническите кораби, както и по отношение на безопасността, нормите за подготовка, освидетелстване и вахтената служба на екипажите на кораби;

в)

работи съвместно с държавите-членки за:

i)

организиране, когато е необходимо, на съответните дейности по обучение в области, в които се осъществява държавен пристанищен контрол и политика на държавата на флага;

ii)

разработване на технически решения и предоставяне на техническа помощ, свързана с изпълнението на законодателството на Общността;

г)

подпомага сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в области, обхванати от Директива 2002/59/ЕО. По-специално Агенцията:

i)

подпомага сътрудничеството между крайречните държави в съответните морски райони в областите, обхванати от тази директива;

ii)

развива и разработва информационни системи, необходими за постигането на целите на тази директива;

д)

подпомага сътрудничеството между държавите-членки и Комисията при разработването, като надлежно отчита различните правни системи в държавите-членки, на обща методология за разследване на морските произшествия съобразно договорените международни принципи при предоставянето на помощ на държавите-членки по отношение на дейности, свързани с разследвания, на сериозни морски произшествия и анализиране на изготвени вече доклади на разследвания;

е)

предоставя на Комисията и на държавите-членки обективни, надеждни и сравними информационни данни за морската безопасност и за предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби, за да им даде възможност да предприемат необходимите инициативи за подобряване на морската безопасност и за предотвратяване замърсяването, причинено от кораби, и да оцени ефективността на съществуващите мерки. Тези задачи включват събиране, записване и оценка на технически данни в областта на морската безопасност и на морското движение, както и в областта на случайното и умишлено замърсяване на морето, систематично използване на съществуващи бази данни, включително тяхното взаимно обогатяване и, когато е необходимо — разработване на допълнителни бази данни. Въз основа на събраните данни Агенцията подпомага Комисията да публикува на всеки шест месеца информация за корабите, на които е отказан достъп до пристанищата на Общността на основание на Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно корабите, които осъществяват престой на пристанищата на Общността или във води, които са под юрисдикцията на държавите-членки, на международни стандарти за морска безопасност, за предотвратяването на замърсявания и за условията на живот и труд на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (8). Агенцията ще подпомага също така Общността и държавите-членки в техните дейности за подобряване на идентифицирането и преследването на кораби, извършващи неправомерни изливания;

ж)

по време на преговорите със страните кандидатки за присъединяване, Агенцията може да предостави техническа помощ за прилагането на законодателството на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби. Тази задача се осъществява чрез координиране със съществуващите програми за регионално сътрудничество и включва, ако това е необходимо, организиране на съответните дейности за обучение.

Член 3

Посещения в държави-членки

1.   За да изпълнява поставените ѝ задачи, Агенцията може да осъществява посещения в държавите-членки в съответствие с политиката, определена от Управителния съвет. Националните органи на държавите-членки следва да подпомагат работата на служителите на Агенцията.

2.   Агенцията информира съответните държави-членки за планираните посещения, за имената на упълномощените служители и за датата, на която започва посещението. Служителите на Агенцията, упълномощени да осъществяват такива посещения, извършват това, като представят решение на изпълнителния директор на Агенцията, указващо целта и задачите на тяхната мисия.

3.   В края на посещението Агенцията изготвя доклад и го изпраща до Комисията и до съответната държава-членка.

Член 4

Прозрачност и защита на информацията

1.   Агенцията прилага принципите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (9) при подаване на молби за достъп до нейните документи.

2.   В рамките на своите правомощия Агенцията може да осъществява контакти по своя инициатива. По-специално тя следва да гарантира, че на обществото и на всяка заинтересована страна бързо е предоставена обективна, надеждна и лесно разбираема информация относно нейната работа.

3.   Управителният съвет изработва необходимите вътрешни правила за прилагането на параграфи 1 и 2.

4.   Информацията, събирана в съответствие с този Регламент от Комисията и Агенцията, е предмет на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10).

ГЛАВА II

ВЪТРЕШНА СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНИРАНЕ

Член 5

Правен статут, регионални центрове

1.   Агенцията е орган на Общността. Тя притежава юридическа правосубектност.

2.   Във всяка от държавите-членки Агенцията притежава най-широката възможна юридическа право- и дееспособност, предоставена на юридически лица съгласно вътрешното право. По-специално тя има право да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и може да бъде страна в съдебни производства.

3.   По искане на Комисията Управителният съвет може да реши със съгласието на съответните държави-членки да създаде регионални центрове, необходими за осъществяване на задачите, свързани с наблюдението на навигацията и морското движение, така както се предвижда в Директива 2002/59/ЕО.

4.   Агенцията се представлява от изпълнителния директор.

Член 6

Персонал

1.   Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности, условията за работа на други служители на Европейските общности и правилата, приети съвместно от институциите на Европейските общности за целите на прилагане на този правилник и условия за работа, се прилагат по отношение на персонала на Агенцията. Управителният съвет съвместно с Комисията приема необходимите подробни правила за прилагане.

2.   Без да се засяга член 16, правомощията, предоставени на органа, който е упълномощен да назначава от Правилника за длъжностните лица, и условията за работа на другите служители, се упражняват от Агенцията по отношение на нейния персонал.

3.   Персоналът на Агенцията се състои от служители, назначени или командировани от Комисията или от държавите-членки, за да изпълняват задачите си.

Член 7

Привилегии и имунитети

Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага по отношение на Агенцията и нейните служители.

Член 8

Отговорност

1.   Договорната отговорност на Агенцията се регулира от правото, приложимо по отношение на съответния договор.

2.   Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Агенцията.

3.   В случаите на недоговорна отговорност Агенцията, в съответствие с основните принципи, които са общи за правото на държавите-членки, възстановява вредите, причинени от нейните отдели или от нейните служители при изпълнение на техните задължения.

4.   Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по спорове, свързани с обезщетение за вреди по параграф 3.

5.   Личната отговорност на служителите към Агенцията се регулира от разпоредбите, определени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности или условията за работа, които са приложими по отношение на тях.

Член 9

Езиков режим

1.   Разпоредбите, установени в Регламент № 1 от 15 април 1958 г. относно определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (11), се прилагат по отношение на Агенцията.

2.   Преводаческите услуги, които се изискват за функционирането на Агенцията, се предлагат от Центъра за преводи на органите на Европейския съюз.

Член 10

Създаване и правомощия на Управителния съвет

1.   Съгласно този член се създава Управителен съвет.

2.   Управителният съвет:

а)

назначава изпълнителен директор на основание член 16;

б)

приема до 30 април всяка година общ доклад на Агенцията за предшестващата година и го изпраща на държавите-членки, на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

в)

преценява, в рамките на подготовката на работната програма, исканията от страна на държави-членки за техническа помощ, така както е предвидено в член 2, буква в), ii);

г)

приема до 31 октомври всяка година, като взема предвид становището на Комисията, работната програма на Агенцията за следващата година и я изпраща на държавите-членки, на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Тази работна програма се приема, без да се засяга годишната бюджетна процедура на Общността. В случай че Комисията изрази, в рамките на 15 дни от датата на приемане на работната програма, своето несъгласие с тази програма, Управителният съвет преразглежда програмата и я приема, в рамките на два месеца, евентуално изменена на второ четене, или с мнозинство от две трети, включващо представители на Комисията, или с единодушие на представителите на държавите-членки;

д)

приема окончателния бюджет на Агенцията преди началото на финансовата година, като го коригира, когато това е необходимо, съобразно приноса на Общността и други приходи на Агенцията;

е)

определя процедури за вземане на решения от изпълнителния директор;

ж)

определя политика на осъществяване на посещения, която да бъде следвана в съответствие с член 3;

з)

изпълнява задълженията си по членове 18, 19 и 21 във връзка с бюджета на Агенцията;

и)

упражнява дисциплинарна власт по отношение на изпълнителния директор и началниците на отделения по член 15, параграф 3;

й)

изготвя свой процедурен правилник.

Член 11

Състав на Управителния съвет

1.   Управителният съвет се състои от един представител на всяка държава-членка и четирима представители на Комисията, както и петима експерти от най-заинтересованите сектори, определени от Комисията, без право на глас.

Членовете на Управителния съвет се назначават въз основа на опита и съответните им познания в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби.

2.   Всяка държава-членка и Комисията назначават членове в Управителния съвет, които ги представляват, както и заместник, който да ги представлява при отсъствие на последния.

3.   Продължителността на мандата е пет години. Мандатът може да бъде продължаван само веднъж.

4.   Когато е необходимо, участието на представители от трети страни и условията за такова участие се уреждат със споразуменията по член 17, параграф 2.

Член 12

Председателство на Управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду членовете си. Заместник-председателят заема автоматично мястото на председателя, ако той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

2.   Мандатът на председателя и на заместник-председателя е три години и изтича, когато те престанат да бъдат членове на Управителния съвет. Мандатът може да бъде подновяван веднъж.

Член 13

Заседания

1.   Заседанията на Управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Изпълнителният директор на Агенцията участва в разискванията.

3.   Управителният съвет провежда редовни заседания два пъти в годината. В допълнение, той се свиква по инициатива на председателя или по искане на Комисията или на една трета от държавите-членки.

4.   Когато е налице конфиденциален въпрос или конфликт на интереси, Управителният съвет може да реши да прецени отделни точки от нейната програма без присъствието на членовете, назначени като експерти в най-заинтересованите сектори. В процедурния правилник се определят подробни правила за прилагане на тази разпоредба.

5.   Управителният съвет може да покани всяко лице, чието становище може да бъде важно, да присъства на неговите срещи като наблюдател.

6.   Членовете на Управителния съвет могат, при условията на разпоредбите на процедурния правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

7.   Агенцията създава секретариат към Управителния съвет.

Член 14

Гласуване

1.   Управителният съвет взема решенията си с мнозинство от две трети от всички членове с право на глас.

2.   Всеки член има право на един глас. Изпълнителният директор на Агенцията не гласува.

При отсъствието на даден член, заместникът му има право да упражни правото му на глас.

3.   Процедурният правилник определя по-подробни правила за гласуване, по-специално условията, при които един член може да действа от името на друг член.

Член 15

Функции и правомощия на изпълнителния директор

1.   Агенцията се управлява от изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнението на функциите си, независимо от правомощията съответно на Комисията и на Управителния съвет.

2.   Изпълнителният директор има следните функции и правомощия:

а)

да подготвя работната програма и да я представя на Управителния съвет след консултиране с Комисията. Той предприема необходимите стъпки за нейното изпълнение. Той отговаря на всички искания за помощ от страна на Комисията или от държава-членка в съответствие с член 10, параграф 2, буква в);

б)

той взема решения за извършване на посещенията, предвидени в член 3, след консултиране с Комисията и при спазване на политиката, определена от Управителния съвет в съответствие с член 10, параграф 3, буква ж);

в)

той предприема всички необходими стъпки, а именно, приема вътрешни административни инструкции и публикува становище, за да гарантира функционирането на Агенцията в съответствие с настоящия регламент;

г)

той организира ефективна система за мониторинг с цел да отчита резултатите, постигнати от Агенцията спрямо нейните оперативни цели. На тази основа изпълнителният директор подготвя ежегоден общ проектодоклад и го представя на Управителния съвет. Той установява редовни процедури за оценка, които съответстват на признати професионални стандарти;

д)

той упражнява по отношение на персонала правомощията, определени в член 6, параграф 2;

е)

той изготвя разчети на приходите и разходите на Агенцията съгласно член 18 и изпълнява бюджета в съответствие с член 19;

3.   Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече директори на отдели. В случай че изпълнителният директор отсъства или не е на разположение, един от директорите на отдели го замества.

Член 16

Назначаване на изпълнителния директор

1.   Изпълнителният директор на Агенцията се назначава от Управителния съвет въз основа на лични качества и документирани административни и управленски умения, както и въз основа на компетентността и опита му в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби. Управителният съвет взема това решение с мнозинство от четири пети от всички членове с право на глас. Комисията може да предлага кандидат или кандидати.

Управителният съвет има правомощие да отстранява изпълнителния директор при спазване на същата процедура.

2.   Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Този мандат може да бъде подновяван веднъж.

Член 17

Участие на трети страни

1.   Агенцията е отворена за участници от трети страни, които са сключили споразумения с Европейската общност, по силата на които те са приели и прилагат правото на Общността в областта на морската безопасност и предотвратяването на замърсяване, причинено от кораби.

2.   Съгласно съответните разпоредби на тези споразумения, следва да бъдат предвидени разпоредби, които, inter alia, определят характера и степента на участие на тези държави в работата на Агенцията, включително разпоредби за финансовите вноски и персонала.

ГЛАВА III

ФИНАНСОВИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 18

Бюджет

1.   Приходите на Агенцията се състоят от:

а)

вноски от Общността;

б)

евентуални вноски на всяка трета страна, която се включва в работата на Агенцията в съответствие с член 17;

в)

такси за публикации, обучение и/или всякакви други услуги, които се предлагат от Агенцията.

2.   Разходите на Агенцията обхващат персонала и административните, инфраструктурни и оперативни разходи.

3.   Изпълнителният директор изготвя разчет на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година и ги изпраща на Управителния съвет, заедно с изготвен план.

4.   Приходите и разходите са балансирани.

5.   Управителния съвет ежегодно, най-късно до 30 април, приема проектобюджет, съпроводен от предварителна работна програма, и ги препраща на Комисията и на третите страни, които участват в работата на Агенцията в съответствие с член 17.

Въз основа на този проектобюджет Комисията прави съответните разчети в предварителния общ проектобюджет на Европейския съюз, който представя пред Съвета на основание член 272 от Договора. Съблюдава се обхватът на одобрения бюджет на Общността за следващите години.

6.   След приемането на общия бюджет на Европейския съюз, Управителният съвет приема бюджета на Агенцията и окончателната работна програма, като ги приспособява, когато това е необходимо, към вноските, които идват от страна на Общността. Той ги изпраща своевременно на Комисията и на бюджетните органи на третите страни, които участват в работата на Агенцията.

Член 19

Изпълнение и бюджетен контрол

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Контролът по отношение на вноските, заплащането на разходите и контрола за наличието и възстановяването на всички приходи на Агенцията се осъществяват от финансовия контрольор на Комисията.

3.   Всяка година, най-късно до 31 март, изпълнителният директор представя на Комисията, на Управителния съвет и на Сметната палата подробни сметки за всички приходи и разходи за предходната година.

Сметната палата преглежда тези сметки в съответствие с член 248 от Договора. Те се публикуват ежегодно в доклад за дейностите на Агенцията.

4.   Европейският парламент, по препоръка на Управителния съвет, освобождава от отговорност изпълнителния директор на Агенцията по отношение на изпълнението на бюджета.

Член 20

Борба с измамите

1.   С оглед борбата с измамите, корупцията и други неправомерни дейности, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 г. се прилагат без ограничение по отношение на Агенцията.

2.   Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания на OLAF и изготвя своевременно подходящите разпоредби, които да се прилагат по отношение на целия ѝ персонал.

3.   Решенията, отнасящи се до финансирането и изпълнението на споразумения и актовете, произтичащи от тях, следва изрично да предвиждат, че Сметната палата и OLAF могат да извършват, ако това е необходимо, проверки на място на получателите на средства от Агенцията и на отговорниците за разпределянето им.

Член 21

Финансови разпоредби

Управителният съвет, след като е получил съгласието на Комисията и полученото становище на Сметната палата, приема финансов правилник на Агенцията. Този финансов правилник определя по-специално процедурата, която да бъде прилагана при изготвянето и изпълнението на бюджета на Агенцията. В съответствие с член 142 от финансовия регламент от 21 декември 1977 г., приложим по отношение на общия бюджет на Европейските общности (12).

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Оценка

1.   В рамките на пет години от датата на започване на дейността на Агенцията, Управителният съвет възлага да се извърши независима външна оценка за изпълнението на настоящия регламент. Комисията предоставя на разположение на Агенцията цялата информация, която последната счита за необходима по отношение на тази оценка.

2.   Оценката следва да прецени въздействието на настоящия регламент, Агенцията и нейните работни практики за установяване на висока степен на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби. Управителният съвет разработва специални условия, в съответствие с Комисията, след консултации с ангажираните страни.

3.   Управителният съвет получава оценката и разработва препоръки до Комисията относно промените в настоящия регламент, Агенцията и нейните работни практики. Както установеното в оценката, така и препоръките се препращат от Комисията на Европейския парламент и на Съвета и се публикуват.

Член 23

Започване на дейността на Агенцията

Агенцията започва дейността си в рамките на дванадесет месеца от влизане в сила на настоящия регламент.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 27 юни 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. ARIAS CAÑETE


(1)  ОВ C 120 Е, 24.4.2001 г., стр. 83, и

ОВ C 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 184.

(2)  ОВ C 221, 7.8.2001 г., стр. 64.

(3)  ОВ C 357, 14.12.2001 г., стр. 1.

(4)  Становище на Европейския парламент от 14 юни 2001 г. (ОВ C 53 Е, 28.2.2002 г., стр. 312), Обща позиция на Съвета от 7 март 2002 г. (ОВ C 119 Е, 22.5.2002 г., стр. 27), Решение на Европейския парламент от 12 юни 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 25 юни 2002 г.

(5)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.

(6)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

(8)  ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002, стр. 17).

(9)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(10)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(11)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385/58. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(12)  ОВ L 356, 31.12.1977 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом)) № 762/2001 (ОВ L 111, 20.4.2001 г., стр. 1).


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

161


32002L0059


L 208/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 27 юни 2002 година

за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

като действат в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Комисията в своето съобщение от 24 февруари 1993 г. относно обща политика за сигурността по море посочи сред целите, които трябва да се постигнат на общностно равнище, въвеждането на система за задължителна информация, чрез която държавите-членки биха получавали бързо достъп до всички важни информации, отнасящи се до движението на корабите, превозващи опасни или замърсяващи материали, и точната характеристика на техните товари.

(2)

Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за корабите, плаващи към или напускащи пристанища на Общността и превозващи опасни или замърсяващи товари (5), установи система за информация на компетентните органи за корабите, превозващи опасни или замърсяващи товари, плаващи към или напускащи пристанища на Общността, както и за морски произшествия. Тази директива предвижда Комисията да представя нови предложения, предвиждащи въвеждането на система за по-пълно уведомяване в Общността, която да визира и корабите, движещи се по протежение на бреговете на държавите-членки.

(3)

Резолюцията на Съвета от 8 юни 1993 г. относно обща политика за сигурност по море (6) установи основните цели на действията на Общността да съдържат по-специално изработването на по-цялостна система за информация.

(4)

Въвеждането на система на Общността за контрол на движението на корабите би следвало да допринесе за предпазването от произшествия и замърсявания в морето и да сведе до минимум последиците от тях за морската и бреговата среда, за икономиката и за здравето на местните общности. Ефикасността на морския трафик и в частност управлението на посещенията на корабите в пристанищата зависи също и от предупрежденията за пристигане, дадени достатъчно време предварително от корабите.

(5)

По протежение на европейските брегове бяха въведени редица системи за задължителен отчет на корабите в съответствие с основните правила, изработени от Международната морска организация (ММО). Следва да бъде налице увереността, че корабите са в съответствие с изискванията за сигнализация, които са в сила за тези системи.

(6)

Въведено беше също обслужване на морския трафик и системи за организация на трафика и те играят важна роля за предпазването от произшествия и от замърсявания на някои морски зони, които са претоварени или опасни за корабоплаване. Необходимо е също корабите да използват услугите за морски трафик и да съответстват на правилата, прилагащи се за системите за организация на трафика, одобрени от ММО.

(7)

Осъществен бе значителен технологичен прогрес в областта на бордовото оборудване, който позволява автоматична идентификация на корабите (системи AIS) с оглед засилен контрол на корабите, както и записване на данните от пътуването (системи VDR или „черни кутии“), за да се улесни разследването след произшествия. Като се има предвид тяхната важност в рамките на изработването на политика на предпазване от морски произшествия, следва също това оборудване да стане задължително на борда на корабите, осъществяващи национални или международни пътувания и имащи престой в пристанища на Общността. Данните, предоставени от системата VDR, могат да бъдат използвани едновременно след произшествие за разследване на неговите причини и, превантивно, за извличане на необходимите изводи за този тип ситуации. Държавите-членки следва да насърчават използването на такъв тип данни и за двете цели.

(8)

Държавите-членки би следвало да гарантират, че бреговите центрове на компетентните органи разполагат не само с подходящо техническо оборудване, но и с достатъчно и надлежно квалифициран персонал.

(9)

Точното познаване на опасните или замърсяващи товари, превозвани на борда на корабите, както и на други основни информации от гледна точка на сигурността, като тези, отнасящи се до навигационните инциденти, е съществен елемент за подготовката и ефикасността на операциите в случай на замърсяване или риск от замърсяване на морето. Корабите, напускащи или движещи се към пристанища на държавите-членки, трябва да предоставят тези информации на компетентните органи или на пристанищната администрация на тези държави-членки.

(10)

С оглед облекчаването и ускоряването на предаването и на ползването на понякога обемните информации, свързани с товарите, въпросните информации следва да бъдат изпращани при възможност по електронен път на компетентните органи или на съответната пристанищна власт. По същите причини обменът на информация между компетентните органи на държавите-членки трябва да се осъществява по електронен път.

(11)

Редовните услуги, извършвани между две или повече държави, от които поне едната е държава-членка, трябва да могат да бъдат освободени от изискванията за уведомяване при всяко пътуване, когато засегнатите компании са въвели в действие удовлетворяващи държавите-членки вътрешни процедури, които гарантират незабавното предаване на компетентните органи на информациите, предвидени в настоящата директива.

(12)

Някои кораби представляват със своето поведение или състояние потенциални рискове за сигурността на корабоплаване и на околната среда. Държавите-членки би следвало да обръщат особено внимание при контрола на тези кораби, да вземат подходящи мерки за избягване на всякакво увеличаване на рисковете, които те представляват, и да предават подходящите информации, с които те разполагат за тези кораби, на заинтересованите държави-членки. Подходящи мерки биха могли да бъдат тези, предвидени в рамките на дейностите по контрол на държавата на пристанището.

(13)

Държавите-членки трябва да вземат мерки срещу рискове за безопасността на море, безопасността на физическите лица и на морската и брегова среда, породени от инциденти, катастрофи и други ситуации в морето и от наличието на замърсяващо покритие или на багажни пратки, разпръснати в морето. За тази цел капитаните на корабите, плаващи в зона за издирване или на спасителни операции/изключителната икономическа зона или еквивалентна зона на държавите-членки, трябва да съобщават за такива събития на бреговите власти, като предоставят всички подходящи информации. Като имат предвид своите особености, държавите-членки би следвало да имат свободата да определят коя от горепосочените географски зони трябва да бъде обхваната от задължението за уведомление.

(14)

В случай на морски инцидент или катастрофа цялостното сътрудничество на участващите страни в процеса на превоз подпомага значително ефикасността на намесата на компетентните власти.

(15)

Когато посочен от държава-членка компетентен орган прецени, на базата на прогнозите за състоянието на морето или метеорологичните условия, предоставени от квалифицирана метеорологична информационна служба, че метеорологичните условия или състоянието на морето са неблагоприятни и създават висока степен на риск за безопасността на човешкия живот или риск от замърсяване, тя би следвало да уведоми капитана на кораба, който желае да влезе или да напусне въпросното пристанище, и може да вземе всякаква друга подходяща мярка. Без накърняване на задължението за оказване на съдействие на бедстващи кораби, тези мерки биха могли да включват забрана за влизане в пристанището или за неговото напускане до нормализиране на ситуацията. В случай на риск за безопасността или от замърсяване и като се отчита специфичната ситуация във въпросното пристанище, компетентният орган може да препоръча на корабите да не напускат пристанището. Ако капитанът реши да напусне пристанището, той може да го прави на своя отговорност, като уточни причините за своето решение.

(16)

Липсата на място за убежище може да има тежки последици в случай на произшествие в морето. С оглед това държавите-членки би следвало да създадат планове за позволяването, ако ситуацията го изисква, на приема на бедстващи кораби в своите пристанища или във всяко друго защитено място при най-добрите възможни условия. Когато това се окаже необходимо и осъществимо, тези планове би следвало да включват предоставянето на подходящи средства и инсталации за помощ, спасяване и борба със замърсяването. Пристанищата, приемащи бедстващ кораб, следва да могат да разчитат на бързо обезщетение за евентуалните разходи и щети, до които е довела тази операция. Комисията също би следвало да проучва възможностите за създаване на система за подходящо обезщетение за пристанищата на Общността, които приемат бедстващ кораб, и да изисква корабите, искащи да влязат в пристанище на Общността, да бъдат подходящо застраховани.

(17)

Необходимо е да се установи рамка на сътрудничество между държавите-членки и Комисията, за да се подобри практическото прилагане на системата за контрол и информация за морския трафик, като се установят подходящи комуникационни връзки между компетентните органи и пристанищата на държавите-членки. Освен това, покриването на системата за идентификация и на контрол на корабите трябва да бъде допълнено в морските зони на Общността, където то е недостатъчно. От друга страна, центровете за управление на информациите трябва да бъдат създадени в морските региони на Общността, за да се улесни обменът или обобщаването на полезните данни във връзка с контрола на трафика и с прилагането на настоящата директива. Държавите-членки и Комисията би следвало да положат усилия за сътрудничество с трети страни за постигане на тези цели.

(18)

Ефикасността на настоящата директива зависи в голяма степен от строг контрол от страна на държавите-членки върху нейното прилагане. За тази цел държавите-членки трябва да извършват редовно инспекции или всякакви други действия, за да се уверят, че комуникационните връзки, установени за нуждите на настоящата директива, функционират удовлетворително. Би следвало също да бъде въведен режим на санкции, за да спазват заинтересованите страни изискванията за уведомяване или за поставяне на оборудването, предвидено в настоящата директива.

(19)

Следва да се постановят необходимите мерки за прилагането на настоящата директива в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(20)

Някои разпоредби на настоящата директива могат да бъдат изменени според процедурата, предвидена във въпросното решение, за да се отчита развитието на общностните и на международните актове и натрупаният опит в прилагането на настоящата директива, доколкото тези промени не разширяват приложното поле на последната. Надлежно установените отношения от държавите-членки по прилагането на настоящата директива представляват полезен инструмент, за да позволят на Комисията да оцени натрупания опит в рамките на това прилагане.

(21)

Разпоредбите на Директива 93/75/ЕИО трябва да бъдат засилени, разширени и изменени в значителна степен от настоящата директива. Следователно Директива 93/75/ЕИО следва да бъде отменена.

(22)

Като се има предвид, че целите на определеното действие, а именно увеличаването на безопасността и ефикасността на морския трафик, не могат да бъдат осъществени удовлетворително от държавите-членки и могат, в резултат на обхвата или на ефектите от действието, да бъдат осъществени по-добре на общностно равнище, Комисията може да вземе мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, както е постановен във въпросния член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да установи в Общността система за контрол на корабния трафик и на информация с оглед повишаването на сигурността и ефикасността на морския трафик, да се подобрят действията на властите в случай на инциденти, на произшествия или на потенциално опасни ситуации в морето, по-специално издирвателни и спасителни операции, и да допринесе за по-доброто осигуряване на предпазване и откриване на замърсяване, причинено от корабите.

Държавите-членки контролират и взимат всички необходими и подходящи мерки, така че капитаните, операторите или корабните агенти, както и товародателите или собствениците на опасни или замърсяващи товари, превозвани на борда на тези кораби, да удовлетворяват изискванията, предвидени в настоящата директива.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за кораби с бруто тонаж, равен или по-голям от 300 тона, освен ако не е предвидено друго.

2.   Настоящата директива не се прилага:

а)

за военни кораби, за спомагателни военни кораби или други кораби, принадлежащи на държава-членка или експлоатирани от нея и използвани за обществени нетърговски услуги;

б)

за риболовни кораби, за традиционни кораби и за увеселителни кораби с дължина до 45 метра;

в)

за трюмове, по-малки от 5 000 тона, за танкери за зареждане на други кораби и за оборудване, което се ползва на борда.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящата директива:

а)

„съответни международни актове“ са следните актове:

„МАРПОЛ“ — Международна конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби и нейният протокол от 1978 г.,

„SOLAS“ — Международна конвенция за безопасността на човешкия живот по море, както и принадлежащите ѝ протоколи и изменения, Международна конвенция от 1969 г. за бруто тонажа на корабите,

международната конвенция от 1969 г. за тонажно измерване на корабите,

международната конвенция от 1969 г. за намеса в открито море в случаи на замърсяване с нефт и протокола от 1973 г. за намеса в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт,

„конвенция SAR“ — Международна конвенция от 1979 г. за търсене и спасяване по море,

„кодекс ISM“ — Международен кодекс за управление на безопасността,

„кодекс IMDG“ — Международен кодекс за опасни товари по море,

„кодекс IBС“ — Международен кодекс на ММО за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи опасни химикали в насипно състояние,

„кодекс IGC“ — Международен кодекс на ММО за конструкцията и оборудването на кораби, пренасящи наливно втечнен газ,

„кодекс BC“ — Кодекс на ММО за безопасната практика за превоз на твърди насипни товари,

„кодекс INF“ — Кодекс на ММО за безопасен превоз на отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци в контейнери на борда на кораби,

„резолюция А.851 (20) на ММО“ — резолюция А.851 (20) на Международната морска организация, озаглавена „Общи принципи на системите за корабни съобщения и изискванията към корабните съобщения, включително указания за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или морски замърсители“;

б)

„оператор“ е собственикът или управителят на кораба;

в)

„агент“ е всяко лице, натоварено или упълномощено да издава информация от името на оператора на кораба;

г)

„товародател“ е всяко лице, от което, от името на което или за сметка на което е сключен договор за превоз на товари с превозвач;

д)

„компания“ е компания по смисъла на правило 1, параграф 2 от глава IX на конвенция SOLAS;

е)

„кораб“ е всеки плавателен морски съд или морско превозно средство;

ж)

„опасни товари“ са:

товарите, посочени в кодекса IMDG,

опасните течни вещества, изброени в глава 17 на кодекса IBC,

втечнените газове, изброени в глава 19 на кодекса IGС,

твърдите товари, предвидени в допълнение Б на кодекса BC.

Към тях се включват също товарите, за превоза на които са били предписани предварителни подходящи условия в съответствие с параграф 1.1.3. на кодекса IBC или в параграф 1.1.6. на кодекса IGС;

з)

„замърсяващи товари“ са:

течните горива, както са определени в приложение I на конвенция МАРПОЛ,

вредните течни вещества, както са определени в приложение II на конвенция МАРПОЛ,

вредните вещества, както са определени в приложение III на конвенция МАРПОЛ;

и)

„единица за превоз на товари“ е превозно средство, предназначено за превоз на товари по шосе, вагон, предназначен за превоз на товари по релсови пътища, контейнер, шосейно превозно средство-цистерна, железопътен вагон или преносима цистерна;

й)

„адрес“ е наименованието и комуникационните връзки, позволяващи установяването на контакт в случай на нужда с оператора, агента, пристанищните власти, компетентните органи или всяко друго упълномощено лице или орган, притежаващ детайлни информации, отнасящи се до товара на кораба;

к)

„компетентни органи“ са органите и организациите, посочени от държавите-членки, които получават и предоставят информациите, за които са били уведомени по силата на настоящата директива;

л)

„пристанищна администрация“ са компетентната администрация или служби, посочени от държавите-членки за всяко пристанище, които получават и предоставят информациите, за които са били уведомени по силата на настоящата директива;

м)

„място за убежище“ означава пристанище, част от пристанище или друго защитено място за хвърляне на котва или друга защитена зона, посочена от държавата-членка за приемане на бедстващи кораби;

н)

„брегова станция“ е служба по морския трафик, инсталация на сушата, натоварена със система за задължителен отчет, одобрена от ММО или от органа, натоварен с координирането на операциите за издирване и спасяване или за борба със замърсяването на море, посочени от държавите-членки по силата на настоящата директива;

о)

„служба по морския трафик (СМТ)“ е служба, предназначена да подобри сигурността и ефикасността на морския трафик и да се опазва околната среда, която е в състояние да се намесва в трафика и да реагира в ситуации, засягащи трафика в зоната на СМТ;

п)

„система за организация на трафика“ е всяка система, покриваща един или повече маршрути или организационни мерки на трафика, предназначена да намали риска от катастрофа; тя съдържа система за разделяне на трафика, двупосочните маршрути, препоръчваните пътища, зоните, които да се избягват, зоните на бреговия трафик, райони с кръгово движение, зони за плаване с повишено внимание и маршрутите при прилив;

р)

„традиционни кораби“ е всеки тип исторически кораб, както и репродукциите на тези кораби, включително създадените за насърчаването и напредъка на традиционните занаяти и корабоплаване, които служат също за действащи културни паметници, експлоатирани според традиционните технически похвати и принципи на корабоплаване;

с)

„катастрофа“ е катастрофа по смисъла на кодекса за разследване на ММО на морски катастрофи и инциденти.

ДЯЛ I

СИГНАЛИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ НА КОРАБИ

Член 4

Уведомление преди влизане в пристанищата на държавите-членки

1.   Операторът, агентът или капитанът на кораб на път към пристанище в държава-членка предоставя информациите, предвидени в приложение I, точка 1, на пристанищните власти:

а)

най-малко двадесет и четири часа предварително; или

б)

най-късно в момента, когато корабът напуска предишното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от двадесет и четири часа; или

в)

ако пристанището на спиране не е известно или ако е променено по време на пътуването, в момента, когато тази информация стане налична.

2.   Корабите, идващи от пристанище, разположено извън Общността и пътуващи към пристанище на държава-членка, които превозват опасни или замърсяващи товари, изпълняват задълженията за уведомление, предвидени в член 13.

Член 5

Контрол на корабите, влизащи в зоната, обхваната от системите за задължителни отчети на корабите

1.   Заинтересованата държава-членка осигурява контрол и взима всички необходими и подходящи мерки за това всички кораби, влизащи в зоната, обхваната от система за задължителен отчет на корабите, изработена от ММО в съответствие с правило 11 от глава V на конвенция SOLAS и използвана от една или повече държави, от които поне една е държава-членка, в съответствие с основните насоки и критерии, въведени от ММО, да се съобразяват с тази система и да предоставят изискуемите информации без засягане на допълнителните информации, изисквани от държава-членка в съответствие с резолюция А.851 (20) на ММО.

2.   Когато на ММО се представя за приемане нова система за задължителен отчет на корабите или предложение, предвиждащо изменение на съществуваща система за задължителен отчет, дадена държава-членка включва в своето предложение най-малко информациите, предвидени в приложение I, точка 4.

Член 6

Използване на автоматични системи за идентификация

1.   Всеки кораб, влизащ в пристанище на държава-членка, трябва да бъде оборудван съобразно графика, представен в приложение II, точка I на AIS, отговарящи на стандартите за работа, въведени от ММО.

2.   Корабите, оборудвани с AIS, го поддържат в състояние за действие във всеки момент, освен когато международни споразумения, правила или стандарти предвиждат защита на информациите, отнасящи се до навигацията.

Член 7

Използване на системите за организация на трафика

1.   Държавите-членки осигуряват контрол и взимат всички необходими и подходящи мерки за това всички кораби, влизащи в зоната, обхваната от задължителна система за организация на трафика, изработена от ММО в съответствие с глава V, правило 10 на конвенция SOLAS и използвана от една или повече държави, от които поне една е държава-членка, да използват системата в съответствие с релевантните насоки и критерии, въведени от ММО.

2.   Когато прилагат на своя отговорност система за организация на трафика, която не е приета от ММО, държавите-членки взимат предвид, доколкото е възможно, насоките и критериите, развити от ММО, и разпространяват всички необходими информации за сигурното и ефикасно използване на системата за организиране на трафика.

Член 8

Контрол на спазването от страна на корабите на изискванията на службите по морския трафик

Държавите-членки осигуряват контрол и взимат всички необходими и подходящи мерки с цел:

а)

корабите, влизащи в зоната на действие на СМТ, осъществявана от една или повече държави, от които поне една е държава-членка, в техните териториални води и базирана на насоките, развити от ММО, да участват в тази СМТ и да спазват правилата ѝ;

б)

корабите, плаващи под флага на държава-членка или корабите на път към пристанище на държава-членка и влизащи в зона на действие на тази СМТ извън териториалните води на държава-членка и основана на насоките, развити от ММО, да спазват правилата на тази СМТ;

в)

корабите, плаващи под флага на трета държава и които не са на път към пристанище на държава-членка, които влизат в зона на СМТ извън териториалните води на държава-членка, да спазват, когато е възможно, правилата на тази СМТ. Държавите-членки следва да сигнализират на заинтересованата държава на флага всяко тежко явно нарушение на тези правила в зона на СМТ.

Член 9

Инфраструктура на системите за задължителен отчет на корабите, на системите за организиране на трафика и на службите по морския трафик

1.   Държавите-членки взимат всички необходими и подходящи мерки за прогресивното снабдяване в срокове, съвместими с графика, предвиден в приложение II, точка I, с оборудване и инсталации на сушата, подходящи да приемат и ползват информации, идващи от AIS и взимащи предвид необходимия обхват за предаване на отчетите.

2.   Процесът по въвеждане на цялото необходимо оборудване и инсталации на сушата, необходими за прилагането на настоящата директива, се завършва до 2007 г. Държавите-членки се грижат за това подходящото оборудване за предаване на информациите и за пристъпване към нейния обмен между националните системи на държавите-членки да бъде използваемо най-късно една година след това.

3.   Държавите-членки се грижат за това бреговите центрове, натоварени с контрола на спазването на изискванията на службите по морския трафик, и системите за организиране на трафика да разполагат с достатъчен и надлежно квалифициран персонал, както и с подходящи средства за комуникация и за контрол на корабите и за това те да функционират в съответствие със съответните насоки на ММО.

Член 10

Системи за записване на данните от пътуването

1.   Държавите-членки осигуряват контрол и взимат всички необходими и подходящи мерки корабите, акостиращи в пристанище на държава-членка, да бъдат снабдени със система за записване на данните от пътуването (VDR) в съответствие с условията и реда, описани в приложение II, точка II. Разрешените изключения, когато има такива, за ро-ро фериботи или за високоскоростни пътнически кораби по силата на член 4, параграф 1, буква г) от Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни инспекции за безопасна работа при редовни транспортни услуги от ро-ро фериботи и от пътнически високоскоростни плавателни съдове (8), приключват на 5 август 2002 г.

2.   Данните, събрани благодарение на система VDR, се предоставят на разположение на заинтересованата държава-членка в случай на разследване след произшествие във води под юрисдикцията на държава-членка. Държавите-членки следят тези данни да бъдат използвани в рамките на разследване и анализирани както подобава. Държавите-членки следят заключенията от разследването да бъдат публикувани възможно най-скоро след приключването му.

Член 3

Разследване на произшествия

Без да се накърнява член 12 от Директива 1999/35/ЕО, държавите-членки спазват разпоредбите от кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и инциденти, когато пристъпват към разследване на морско произшествие или инцидент с кораб, посочен в настоящата директива. Държавите-членки сътрудничат в разследванията на морски произшествия и инциденти с кораби, плаващи под техен флаг.

ДЯЛ II

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ОПАСНИ ИЛИ ЗАМЪРСЯВАЩИ ТОВАРИ НА БОРДА НА КОРАБИТЕ (HAZMAT)

Член 12

Задължения за товародателя

Опасните или замърсяващи товари могат да бъдат представени за превоз или натоварени на борда на кораб, независимо от размерите му, в пристанище на държава-членка само ако капитанът или операторът на кораба е получил декларация, съдържаща информациите, изброени в приложение I, точка 2.

Товародателят трябва да предостави на капитана или на оператора на кораба такава декларация и да гарантира, че предоставената за превоз пратка отговаря действително на декларираното в съответствие с първа алинея.

Член 13

Уведомление за опасните или замърсяващи товари, превозвани на борда

1.   Операторът, агентът или капитанът на кораб, независимо от размерите му, превозващ опасни или замърсяващи товари и напускащ пристанище на държава-членка, предоставя най-късно в момента на отплаване информациите, предвидени в приложение I, точка 3, на компетентната власт, определена от тази държава-членка.

2.   Операторът, агентът или капитанът на кораб, независимо от размерите му, превозващ опасни или замърсяващи товари, идващ от пристанище извън Общността и пътуващ към пристанище на държава-членка или който трябва да пусне котва в териториални води на държава-членка, предоставя информациите, предвидени в приложение I, точка 3 на компетентните органи на държавата-членка, в която се намира пристанището на местоназначение или на пускане на котва, най-късно при напускане на пристанището на натоварване или в момента, в който стане известно пристанището на местоназначение или на пускане на котва, ако тази информация не е в наличност в момента на отплаването.

3.   Държавите-членки могат да прилагат процедура, упълномощаваща оператора, агента или капитана на кораб, предвиден в параграфи 1 и 2, да предоставя информациите, изброени в приложение I, точка 3, на пристанищната власт на пристанището на отплаване или на местоназначение в Общността, според случая.

Прилаганата процедура трябва да гарантира достъпа на компетентните органи до информациите, предвидени в приложение I, точка 3 във всеки момент в случай на нужда. За тази цел заинтересованата пристанищна администрация съхранява информациите, изброени в приложение I, точка 3 за период, достатъчен за тяхното използване в случай на морски инцидент или катастрофа. Пристанищната администрация взима необходимите мерки за незабавното предоставяне на въпросните информации на компетентните органи при поискване от тяхна страна денонощно по електронен път.

4.   Операторът, агентът или капитанът на кораба трябва да съобщава информациите, отнасящи се до товара, предвидени в приложение I, точка 3, на пристанищната администрация или на компетентните органи.

Информациите трябва да бъдат предадени по електронен път, когато това е възможно. За обмена на електронните писма следва да се използва синтаксисът и процедурите, предвидени в приложение III.

Член 14

Компютризиран обмен на данни между държавите-членки

Държавите-членки сътрудничат за осигуряването връзката и съвместимостта на националните системи, използвани за управление на информациите, предвидени в приложение I.

Системите за комуникация, въведени за прилагането на първа алинея, трябва да съдържат следните характеристики:

а)

обменът на данни трябва да се осъществява по електронен път и трябва да позволява приемането и обработката на писма, предадени в съответствие с член 13;

б)

системата трябва да позволява предаването на информации денонощно;

в)

всяка държава-членка трябва да бъде в състояние да предава незабавно на компетентните органи на друга държава-членка, която е отправила искането, информациите относно кораба и опасните или замърсяващи товари на борда.

Член 15

Освобождаване

1.   Държавите-членки могат да освобождават редовните услуги, осъществявани между пристанища на тяхна територия, от изискването, предвидено в член 13, когато са налице следните условия:

а)

компания, ползваща редовни услуги, предвидени по-горе, установява и поддържа списък на съответните кораби и го предава на заинтересованата компетентна власт;

б)

за всяко извършено пътуване информациите, изброени в приложение I, точка 3, се държат на разположение на компетентните органи при поискване. Компанията трябва да въведе вътрешна система, гарантираща незабавното предаване след получаване на искане за това, на въпросните информации на компетентните органи денонощно по електронен път в съответствие с член 13, параграф 4.

2.   Когато редовна международна услуга се осъществява между две или повече държави, от които поне едната е държава-членка, всяка от заинтересованите държави-членки може да поиска от другите държави-членки да се допусне освобождаване на тази услуга. Всички заинтересовани държави-членки, включително и заинтересованите крайбрежни държави, сътрудничат за допускането на освобождаване за съответната услуга в съответствие с условията, предвидени в параграф 1.

3.   Държавите-членки проверяват периодично дали условията, предвидени в параграфи 1 и 2, се изпълняват. Когато поне едно от тези условия вече не се изпълнява, държавите-членки оттеглят незабавно привилегията за освобождаване на заинтересованата компания.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията списък с освободените компании и кораби в приложение на настоящия член, както и всяко обновяване на този списък.

ДЯЛ III

КОНТРОЛ НА РИСКОВИТЕ КОРАБИ И НАМЕСА В СЛУЧАЙ НА МОРСКИ ИНЦИДЕНТИ И КАТАСТРОФИ

Член 16

Предаване на информации за някои кораби

1.   Корабите, отговарящи на критериите, изброени по-долу, се оценяват като кораби, представляващи потенциален риск за корабоплаването или заплаха за морската безопасност, за безопасността на хората или за околната среда:

а)

корабите, които по време на своето пътуване:

са участвали в инциденти или морски катастрофи, посочени в член 17, или

не са спазили изискванията за уведомление и на предаване, предвидени в настоящата директива, или

не са спазили приложимите правила в системите за организиране на трафика и СМТ, намиращи се под отговорността на държава-членка;

б)

корабите, за които съществуват доказателства или съмнения за умишлено изхвърляне на течни горива или за други нарушения на конвенция МАРПОЛ във води под юрисдикцията на държава-членка;

в)

корабите, на които е бил отказан достъп в пристанищата на държавите-членки или са били предмет на доклад или уведомление от държава-членка в съответствие с приложение I, точка 1 от Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно контрола на държавата на пристанището върху корабите (9).

2.   Бреговите центрове, които съхраняват релевантни информации за корабите, предвидени в параграф 1, ги съобщават на съответните брегови центрове на другите държави-членки, намиращи се по предвидения път на кораба.

3.   Държавите-членки се грижат за това информациите, които са им съобщени по силата на параграф 2, да бъдат предадени на съответната пристанищна администрация и/или всякакви други служби, определени от държавата-членка. В границите на наличния личен състав държавите-членки пристъпват към всякаква подходяща инспекция или проверка в своите пристанища по своя собствена инициатива или по искане на друга държава-членка, без накърняване на каквото и да било задължение, зависещо от контрола от страна на държавата на пристанището. Те информират всички засегнати държави-членки за резултатите от предприетото действие.

Член 17

Докладване за морски инциденти и произшествия

1.   Без да се засяга международното право и с оглед да се да се позволи предпазването или смекчаването на всеки явен риск за морската безопасност, държавите-членки контролират и взимат всички подходящи мерки, за да гарантират, че капитанът на кораб, плаващ в техния район на издирване и спасяване/в тяхната изключителна икономическа зона или в еквивалентна зона, докладва незабавно на бреговия център, който отговаря за тази географска зона:

а)

за всеки инцидент или произшествие, който може да засегне безопасността на кораба, като абордаж, засядане, авария, неправилна работа или прекъсване на работа, нахлуване на вода или разместване на товара, всякакви дефекти в корпуса или повреди в структурата;

б)

за всеки инцидент или произшествие, която излага на риск безопасността на корабоплаването, като повреди, които са в състояние да засегнат възможността за маневриране или на плаване на кораба, или всеки дефект, засягащ двигателната система или рулевите устройства, системата за производство на електричество, навигационното или комуникационно оборудване;

в)

всяка ситуация, която е в състояние да доведе до замърсяване на водите или на крайбрежието на държава-членка, като изхвърляне или риск от изхвърляне на замърсяващи продукти в морето;

г)

всякакво покритие на морската повърхност от замърсяващи продукти и всеки контейнер или пакет, забелязани в морето.

2.   Съобщението, изпратено в приложение на параграф 1, съдържа най-малкото идентичността на кораба, неговото местоположение, пристанището на отплаване, пристанището на местоназначение, адреса, позволяващ получаването на информации за опасните или замърсяващи товари, превозвани на борда, броя лица на борда, подробности за инцидента, както и всяка релевантна информация, посочена в резолюция А.851 (20) на ММО.

Член 18

Мерки в случай на изключително неблагоприятни метеорологични условия

1.   Ако компетентните органи, посочени от държавите-членки, преценят, когато метеорологичните условия или условията в морето са изключително неблагоприятни, че съществува висока степен на риск от замърсяване на техните морски или брегови зони или на морските или брегови зони на други държави-членки или че безопасността на човешкия живот е в опасност:

а)

те би трябвало изчерпателно да информират, когато е възможно, капитана на кораб, който се намира в съответната пристанищна зона и възнамерява да влезе в това пристанище или да го напусне, прогнози за времето и състоянието на морето и, когато е уместно и възможно, за риска, който те могат да представляват за неговия кораб, както и за товара, екипажа и пътниците му;

б)

те могат да вземат, без да се засяга задължението за помощ на бедстващи кораби и в съответствие с член 20, всички други подходящи мерки, които могат да включват препоръка или забрана, предвиждаща или даден кораб, или корабите общо, да влизат в пристанището или да го напускат в засегнатите зони, докато не се установи, че не съществува повече риск за човешкия живот и/или околната среда;

в)

те взимат подходящи мерки за ограничаването, доколкото е възможно, или, при нужда, забраняват зареждането с гориво на корабите в своите териториални води.

2.   Капитанът информира компанията за подходящите мерки или препоръките, предвидени в параграф 1. Те, въпреки това, не препятстват решението, което капитанът взима на базата на своята професионална преценка в съответствие с конвенция SOLAS. Когато решението на капитана не е в съответствие с мерките, предвидени в параграф 1, той информира компетентните органи за мотивите за своето решение.

3.   Подходящите мерки или препоръките, предвидени в параграф 1, се основават на прогнозите за състоянието на морето и метеорологичните условия, предоставени от квалифицирана метеорологична служба, призната от държавата-членка.

Член 19

Мерки по отношение на морски инциденти и произшествия

1.   В случай на морски инциденти и произшествия, предвидени в член 17, държавите-членки взимат всички подходящи мерки в съответствие с международното право, за да осигурят при необходимост морската безопасност, безопасността на хората или морската и брегова среда.

Приложение IV съдържа неизчерпателен списък на мерките, които държавите-членки могат да вземат съгласно настоящия член.

2.   Операторът, капитанът на кораба и собственикът на опасните или замърсяващи товари на борда са задължени, в съответствие с националното и международното право, да сътрудничат в най-пълна степен с националните компетентни органи по тяхно искане с оглед свеждането до минимум на последиците от инцидент или морска катастрофа.

3.   Капитанът на кораб, за който се прилагат разпоредбите на кодекса ISM, информира компанията в съответствие с този кодекс за всеки настъпил в морето инцидент или катастрофа, предвидени в член 17, параграф 1. От момента, в който е информирана за такава ситуация, компанията трябва да влезе в контакт с компетентния брегови център и да бъде на разположение при нужда.

Член 20

Места за убежище

След консултации със заинтересованите страни и като имат предвид съответните насоки на ММО, държавите-членки изготвят планове за приемане на бедстващите кораби във водите под тяхна юрисдикция. Тези планове съдържат необходимите разпоредби и процедури, като взимат предвид оперативните и екологични ограничения, за да гарантират възможността бедстващите кораби да могат да достигнат до място за убежище, при условието за разрешение от компетентната власт. Когато държавите-членки сметнат за необходимо и осъществимо, плановете трябва да съдържат подробности по уреждането на предоставянето на подходящи средства и съоръжения за оказване на помощта, за спасяването и за борбата срещу замърсяването.

Плановете за приемане на бедстващите кораби се предоставят на разположение при поискване. Държавите-членки информират Комисията най-късно до 5 февруари 2004 г. за мерките, взети при прилагането на първи параграф.

Член 21

Информиране на заинтересованите страни

1.   При нужда компетентният брегови център на заинтересованата държава-членка сигнализира по радиото в съответните сектори за всеки инцидент или катастрофа, за който е имало уведомление в съответствие с член 17, параграф 1, и информира за наличието на всеки кораб, който представлява заплаха за морската безопасност, за безопасността на хората или за околната среда.

2.   Компетентните органи, притежаващи информации, получени в съответствие с членове 13 и 17, взимат необходимите мерки за предоставянето във всеки момент на въпросните информации при поискване по съображения за безопасност от компетентните органи на друга държава-членка.

3.   Всяка държава-членка, чиито компетентни органи са информирани по силата на настоящата директива или по друг начин за факти, включващи или увеличаващи риска за друга държава-членка да бъдат поставени в опасност някои морски и брегови зони, взима подходящи мерки, за да информира за това всяка заинтересована държава-членка колкото е възможно по-бързо и се консултира относно набелязаните действия. При необходимост държавите-членки сътрудничат за съвместното установяване на условията и реда за съвместно действие.

Всяка държава-членка взима необходимите мерки за това докладите, които корабите са задължени да ѝ предават съгласно член 17, да бъдат пълноценно използвани.

ДЯЛ IV

МЕРКИ ЗА ПРИДРУЖАВАНЕ

Член 22

Определяне и публикуване на списъка на компетентните органи

1.   Всяка държава-членка определя компетентните власти, пристанищната администрация и бреговите центрове, към които трябва да бъдат оправяни уведомленията, предвидени в настоящата директива.

2.   Всяка държава-членка осигурява подходяща информация от морския сектор, по-специално посредством публикации в областта на плаването, за властите и центровете, определени съгласно параграф 1, включително, при необходимост, на географската зона, за която те са компетентни, както и процедурите, установени за информациите, предвидени в настоящата директива, и редовно актуализира този списък.

3.   Държавите-членки изпращат на Комисията списъка с властите и центровете, определени съгласно параграф 1, както и всяка актуализация на този списък.

Член 23

Сътрудничество между държавите-членки и Комисията

Държавите-членки и Комисията сътрудничат за постигането на следните цели:

а)

оптимално използване на информациите, предоставени по силата на настоящата директива, по-специално като развиват подходящите телематични връзки между бреговите центрове и пристанищната администрация с оглед обмен на данните, отнасящи се до движението и предвижданията за пристигане на корабите в пристанищата, както и техните товари;

б)

развиване и повишаване на ефикасността на телематичните връзки между бреговите центрове на държавите-членки с оглед по-доброто познаване на трафика и контрола на транзитните кораби, хармонизирането и във възможната степен облекчаването на отчетите, изисквани от кораби на път;

в)

разширяване на покритието на системата на Общността за контрол и за информация за трафика на корабите и/или актуализирането му с оглед по-добро идентифициране и контрол на корабите. За тази цел държавите-членки и Комисията си сътрудничат, за да въведат, при необходимост, системи за задължителен отчет, служби по морския трафик и подходящи системи за организиране на трафика, за да ги предоставят на ММО за одобрение;

г)

изготвят, при необходимост, съгласувани планове за приемане на бедстващи кораби.

Член 24

Поверителност на информацията

Държавите-членки взимат необходимите мерки в съответствие със своето национално законодателство за гарантиране на поверителността на информациите, които са им предадени по силата на настоящата директива.

Член 25

Контрол на приложението на настоящата директива и санкции

1.   Държавите-членки извършват редовни инспекции и всякакви други действия, за да проверят функционирането на наземните телематични системи, въведени за нуждите на настоящата директива, и в частност на техния капацитет да удовлетворяват изискванията за незабавно денонощно приемане или предаване на информациите, предавани съгласно членове 13 и 15.

2.   Държавите-членки изготвят система от санкции, приложими в случай на нарушение на националните разпоредби, установени съгласно настоящата директива, и взимат всички необходими мерки за това тези санкции да бъдат прилагани. Така предвидените санкции са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

3.   Държавите-членки информират незабавно държавата на флага и всяка друга заинтересована държава за мерките, взети срещу кораби, които не плават под техен флаг, по силата на членове 16 и 19 и на параграф 2 на настоящия член.

4.   Когато държава-членка констатира по повод инцидент или морска катастрофа, посочени в член 19, че компанията не е била в състояние да установи и да поддържа връзка с кораба или със съответните брегови центрове, тя информира за това държавата, която е издала или от чието име са били издадени удостоверението за съответствие ISM и свързано удостоверение за управление на безопасността.

Когато тежестта на повредата показва наличието на сериозно несъответствие в действието на системата за управление на безопасността на компания, установена в държава-членка, държавата-членка, която е издала на кораба удостоверение за съответствие или удостоверение за управление на безопасността, взима незабавно необходимите мерки срещу въпросната компания с оглед отнемане удостоверението за съответствие или свидетелството за управление на безопасността.

Член 26

Оценяване

1.   Държавите-членки докладват на Комисията най-късно до 5 февруари 2007 г. за прогреса, осъществен в приложение на настоящата директива, и по-специално относно разпоредбите на членове 9, 10, 18, 20, 22, 23 и 25. Държавите-членки докладват на Комисията най-късно до 31 декември 2009 г. за пълното прилагане на настоящата директива.

2.   Въз основа на докладите, посочени в параграф 1, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета в шестмесечен срок относно прилагането на настоящата директива. В тези доклади Комисията проучва в каква степен разпоредбите на настоящата директива така, както са приложени от държавите-членки, допринасят за повишаването на безопасността и за ефикасността на морския транспорт, както и на предпазването от замърсяване от корабите.

3.   Комисията проучва необходимостта и осъществимостта на мерките на равнище Общност, предвидени да улеснят покриването или възстановяването на настъпилите разходи и щети при приемането на бедстващи кораби, включително съответните изисквания в областта на застраховането и други мерки за финансова сигурност.

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 5 февруари 2007 г. за резултатите от това проучване.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Процедура за изменение

1.   Определенията в член 3, позоваванията на актове на Общността и на ММО и на приложенията могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в член 28, параграф 2, за да бъдат приведени в съответствие с правото на Общността или международното право, което е било прието, изменено или въведено в сила, доколкото тези изменения не разширяват приложното поле на настоящата директива.

2.   Освен това, приложения I, III и IV могат да бъдат изменени в съответствие с процедурата, предвидена в член 28, параграф 2, в светлината на натрупания опит в рамките на настоящата директива, доколкото тези изменения не разширяват нейното приложно поле.

Член 28

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   В случай, че е направено позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е установен на три месеца.

3.   Комитетът изготвя свой процедурен правилник.

Член 29

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 5 февруари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 30

Директива 93/75/ЕИО на Съвета се отменя, считано от 5 февруари 2004 г.

Член 31

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 32

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 27 юни 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. ARIAS CAÑETE


(1)  ОВ С 120 Е, 24.4.2001 г., стр. 67, и

ОВ С 362 Е, 18.12.2001 г., стр. 255.

(2)  ОВ С 221, 7.8.2001 г., стр. 54.

(3)  ОВ С 357, 14.12.2001 г., стр. 1.

(4)  Становище на Европейския парламент от 14 юни 2001 г. (ОВ С 53 Е, 28.2.2002 г., стр. 304), Обща позиция на Съвета от 19 декември 2001 г. (ОВ С 58 Е, 5.3.2002 г.), и Решение на Европейския парламент от 10 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 юни 2002 г.

(5)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19. Директива, последно изменена от Директива 98/74/ЕО на Комисията (ОВ L 276, 13.10.1998 г., стр. 7).

(6)  ОВ С 271, 7.10.1993 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 19, 22.1.2002 г., стр. 17).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК ЗА ИНФОРМАЦИИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПРЕДАВАНЕ

1.   Информации, подлежащи на предаване по силата на член 4 — Обща информация

а)

идентификация на кораба (име, позивна, ММО идентификационен номер или номер MMSI);

б)

пристанище на местоназначение;

в)

вероятен час на пристигане в пристанището на местоназначение или пилотната станция, както изисква компетентната власт и вероятен час на отплаване от това пристанище;

г)

общ брой лица на борда;

2.   Информация, подлежаща на предаване по силата на член 12 — Информация за товара

а)

коректно техническо описание на опасните или замърсяващи товари, номера (ООН) от Организацията на обединените нации, когато има такива, класове на риск ММО, определени в съответствие с кодексите IMDG, IBC и IGC и, когато е необходимо, клас на кораба, изискуем за товарите по смисъла на кодекса INF, така както са определени в правило VII/14.2, количества от тези товари и, ако те се превозват в транспортни товарни единици, различни от цистерни, техните идентификационни номера;

б)

адрес, на който могат да бъдат получени детайлни сведения за товара.

3.   Информация, подлежаща на предаване в съответствие с член 13

А.    Обща информация

а)

идентификация на кораба (име, позивна, ММО идентификационен номер или номер MMSI);

б)

пристанище на местоназначение;

в)

за кораб, напускащ пристанище в държава-членка: вероятния час на отплаване от пристанището или пилотната станция, като се изисква от компетентната власт, и вероятен час на пристигане в пристанището на местоназначение;

г)

за кораб, идващ от пристанище извън Общността и пътуващ към пристанище на държава-членка: вероятен час на пристигане в пристанището на местоназначение или пилотна станция, както изисква компетентната власт;

д)

общ брой на лицата на борда;

Б.    Информация за товара

а)

коректно техническо описание на опасните или замърсяващи товари, номера (ООН) от Организацията на обединените нации, когато има такива, класове на риск ММО, определени в съответствие с кодексите IMDG, IBC и IGC и, когато е подходящо, клас на кораба по смисъла на кодекса INF, количества от тези товари и разположение на борда и, ако те се превозват в транспортни товарни единици, различни от цистерни, техните идентификационни номера;

б)

потвърждение на наличието на борда на подходящ списък, на манифест или на план за натоварване, уточняващ в детайли опасните или замърсяващи товари, натоварени на борда на кораба и тяхното разположение;

в)

адрес, на който могат да бъдат получени подробни сведения за товара.

4.   Информации по член 5:

А.

идентификация на кораба (име, позивна, ММО идентификационен номер или номер MMSI),

Б.

дата и час,

В или Г.

местонахождение по географска дължина и ширина или реално отстояние в морски мили от ясно установена реперна точка,

Д.

посока,

Е.

скорост,

Ж.

пристанище на местоназначение и вероятен час на пристигане,

П.

товар и, ако има наличие на опасни товари на борда, количество и клас ММО,

Т.

адрес за съобщаване на сведения за товара,

Ц.

общ брой лица на борда,

Ч.

разни информации:

характеристики и приблизително количество гориво в трюма за корабите, превозващи повече от 5 000 тона гориво в трюма,

условия на корабоплаване.

5.   Капитанът на кораба информира незабавно съответните компетентни органи или пристанищната администрация за всяка промяна, отнасяща се до информациите, подлежащи на съобщаване съгласно настоящото приложение.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДПИСАНИЯ ЗА БОРДОВОТО ОБОРУДВАНЕ

I.   Системи за автоматична идентификация (AIS)

1.    Кораби, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата

Пътническите кораби, независимо от техните размери, и всички кораби с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 300 тона, построени на 1 юли 2002 г.,или след тази дата, акостиращи в пристанище на държава-членка на Общността, са подчинени на изискването за товароносимост, предвидено в член 6.

2.    Кораби, построени преди 1 юли 2002 г.

Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с брутен тонаж, равен или надвишаващ 300 бруто регистър тона, построени преди 1 юли 2002 г., акостиращи в пристанище на държава-членка на Общността, са подчинени на изискването за товароносимост, предвидено в член 6, според следния график:

а)

пътнически кораби: не по-късно от 1 юли 2003 г.;

б)

танкери: не по-късно при първия преглед на средствата за безопасност, извършващ се след 1 юли 2003 г.;

в)

кораби, различни от пътническите кораби и танкери, с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 50 000 тона: не по-късно от 1 юли 2004 г.;

г)

кораби, различни от пътнически кораби и танкери, с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 10 000 тона, но по-малък от 50 000 тона: не по-късно от 1 юли 2005 г. или, относно корабите, извършващи международни пътувания, на всяка по-ранна дата, определена в рамките на ММО;

д)

кораби, различни от пътнически кораби и танкери, с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 3 000 тона, но по-малък от 10 000 тона: не по-късно от 1 юли 2006 г. или, относно корабите, извършващи международни пътувания, на всяка по-ранна дата, определена в рамките на ММО;

е)

кораби, различни от пътнически кораби и танкери, с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 300 тона, но по-малък от 3 000 тона: не по-късно от 1 юли 2007 г. или, относно корабите, извършващи международни пътувания, на всяка по-ранна дата, определена в рамките на ММО.

Държавите-членки могат да освободят пътническите кораби с брутен тонаж, по-малък от 300 тона, ангажирани във вътрешната търговия, от прилагането на изискванията в областта на AIS, предвидени в настоящото приложение.

II.   Системи за записване на данните от пътуването (VDR)

1.   Корабите, спадащи към следните класове, трябва да бъдат снабдени със система за записване на данните от пътуването в съответствие със стандартите за дейност на Резолюция А.861 (20) на ММО, както и на стандартите за изпитване, определени в Стандарт № 61996 на Международната електротехническа комисия (IEC), в момента на акостирането им в пристанище на държава-членка:

а)

пътническите кораби, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата: не по-късно от 5 август 2002 г.;

б)

ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г.: не по-късно от първия преглед, извършващ се на 1 юли 2002 г. или след тази дата;

в)

пътнически кораби, различни от ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г.: не по-късно от 1 януари 2004 г.;

г)

кораби, различни от пътнически кораби, с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 3 000 тона, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата: не по-късно от 5 август 2002 г.

2.   Корабите, спадащи към класовете, предвидени по-долу, и построени преди 1 юли 2002 г., трябва да бъдат снабдени със система за записване на данните от пътуването в съответствие със съответните стандарти на ММО към момента на акостирането им в пристанище на държава-членка:

а)

товарните кораби с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 20 000 тона: не по-късно от датата, установена от ММО, или, при липса на решение от страна на ММО, не по-късно от 1 януари 2007 г.;

б)

товарните кораби с брутен тонаж, равен на или надвишаващ 3 000 тона, но по-малък от 20 000 тона: не по-късно от датата, установена от ММО, или, при липса на решение от страна на ММО, не по-късно от 1 януари 2008 г.

3.   Държавите-членки могат да освободят пътническите кораби, извършващи единствено вътрешни пътувания в морски зони, различни от тези, обхванати от клас А, така както е посочено в член 4 от Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г., относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби (1), от изискванията за записваща система на данните от пътуването, предвидени в настоящата директива.


(1)  ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ

1.   Държавите-членки създават и поддържат необходимата инфраструктура, за да позволяват предаването, приемането и обменът на данните между системите, използващи синтаксис XML или EDIFACT, базирани на Интернет, или комуникационно оборудване Х 400.

2.   Комисията създава и поддържа, като се консултира с държавите-членки, „документ за контрол на интерфейса“, който описва средствата, предоставени от системата-модел за писмо, на функции на писмото и на връзки между писмата. Синхронизирането и възможностите на писмото са разработени подробно, както и протоколите и параметрите на обмен на данни. Документът за контрол на интерфейса уточнява също и съдържанието на изискуемите данни на функциите на писмото и описва тези писма.

3.   Тези процедури и инфраструктури следва да обхващат във възможната степен задълженията в областта на отчета и на обмена на информации, произтичащи от другите директиви, като директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (1).


(1)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Мерки, които държавите-членки могат да вземат в случай на риск за морската безопасност и за защитата на околната среда

(съгласно член 19, параграф 1)

Когато в резултат на инцидент или на обстоятелства от типа, описан в член 17, засягащи кораб, компетентната власт на заинтересованата държава-членка прецени в рамките на международното право, че е необходимо да отстрани, да смекчи или да отстрани сериозна и непосредствена опасност, заплашваща нейното крайбрежие или свързани с това интереси, безопасността на другите кораби, както и тази на екипажите, на пътниците или на хората на сушата, или за да предпази морската среда, тази власт може, inter alia:

а)

да ограничи движението на кораба или да го насочи по определен маршрут. Това изискване не засяга отговорността на капитана в областта на безопасността при воденето на неговия кораб;

б)

официално да уведоми капитана на кораба да преустанови риска за околната среда или за морската безопасност;

в)

да изпрати на борда на кораба екип, който да прецени степента на риска, да помогне на капитана да реши проблема и да държи в течение за това компетентния брегови център;

г)

да инструктира капитана да влезе в място за убежище в случай на непосредствена опасност или да наложат пилотирането или тегленето на кораба.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

179


32002R1592


L 240/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1592/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 юли 2002 година

относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидна в член 251 на Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Високо и уеднаквено равнище на защита на европейските граждани би следвало да е гарантирано постоянно в гражданското въздухоплаване чрез приемане на общи правила за безопасност и чрез мерки, гарантиращи, че продуктите, лицата и организациите в Общността спазват такива правила, както и тези, приети за защита на околната среда. Това ще допринесе за подпомагане на свободното движение на стоки, хора и организации във вътрешния пазар.

(2)

Вследствие на това, въздухоплавателните продукти би следвало да са предмет на сертифициране, удостоверяващо, че те отговарят на съществени изисквания за летателна годност и защита на околната среда в областта на гражданското въздухоплаване. Следва да бъдат разработени подходящи съществени изисквания в срок от една година от влизане в сила на настоящия регламент с цел да се обхванат дейностите по лицензиране на въздухоплавателните средства и съответния екипаж, както и прилагането на регламента по отношение на въздухоплавателни средства на трета страна и впоследствие по отношение на други области, свързани с безопасността на гражданското въздухоплаване.

(3)

С цел да се отговори на нарастващата загриженост за здравето и доброто състояние на пътниците по време на полети е необходимо да се разработят конструкции на въздухоплавателни средства, които по-добре защитават безопасността и здравето на пътниците.

(4)

Следва да се предприемат незабавно мерки на базата на резултатите от разследването на авиационни произшествия, по-специално когато те се отнасят до дефекти в конструкцията на въздухоплавателни средства и/или експлоатационни въпроси, с цел да се върне потребителското доверие във въздушния транспорт.

(5)

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), в която участват всички държави-членки, предвижда минимални стандарти за осигуряване безопасността на гражданското въздухоплаване и отнасящата се към нея защита на околната среда. Съществени изисквания на Общността и приетите за тяхното изпълнение правила би следвало да гарантират, че държавите-членки изпълняват задълженията, създадени от Чикагската конвенция, включително и по отношение на трети страни.

(6)

Въздухоплавателните продукти, части и оборудване трябва да бъдат сертифицирани, за да са в съответствие със съществените изисквания на Общността за летателна годност и защита на околната среда, установени от Общността съгласно стандартите, изградени от Чикагската конвенция. Комисията трябва да бъде оправомощена да създаде съответните правила за изпълнение.

(7)

С оглед да се постигнат целите на Общността по отношение на свободата на движение на стоки, хора и услуги, както и тези на общата транспортна политика, държавите-членки следва, без по-нататъшни изисквания или преценка, да приемат продукти, части и оборудване, организации или лица, сертифицирани съгласно настоящия регламент и неговите правила за изпълнение.

(8)

Следва да се предвиди достатъчна гъвкавост при специални обстоятелства, като спешни мерки за безопасност, непредвидени или ограничени експлоатационни нужди, както и оперативни разпоредби за постигане на еднакво равнище на безопасност с други средства. Държавите-членки следва да имат право да предоставят дерогации от изискванията на настоящия регламент и неговите правила за изпълнение, при условие че те са стриктно ограничени по обхват и предмет и са предмет на съответен контрол от страна на Общността.

(9)

Изпълнението на целите на настоящия регламент може да бъде ефективно постигнато чрез сътрудничество с трети страни. В такъв случай разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение трябва да бъдат адаптирани посредством споразумения между Общността и тези страни. При липса на такива споразумения, държавите-членки следва да могат, при осигурен съответен контрол на Общността, да признават одобрения, издадени от трета страна на чуждестранни продукти, части и оборудване, организации и персонал.

(10)

Необходимо е да се създадат подходящи мерки за осигуряване както на необходимата защита на чувствителна информация за безопасността, така и на публичното предоставяне на адекватна информация, отнасяща се до равнището на безопасност на гражданското въздухоплаване и съответната защита на околната среда, като се има предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичен достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията (4) и съответното национално законодателство.

(11)

Съществува нужда от подобрение в правния режим на всички области, обхванати от настоящия регламент, така че определени задачи, изпълнявани понастоящем на общностно равнище или национално равнище, да се изпълняват от единен специализиран експертен орган. Следователно съществува нужда в рамките на съществуващата институционална структура на Общността и на балансирането на правомощията да се създаде Европейска агенция за авиационна безопасност, която е независима по отношение на техническите проблеми и има правна, административна и финансова автономия. За тази цел е необходимо и подходящо това да е орган на Общността със статут на юридическо лице и упражняващ изпълнителни правомощия, предоставени му съгласно настоящия регламент.

(12)

С цел надлежно подпомагане на Общността, Агенцията трябва да има право да развива експертните си умения във всички аспекти на безопасността на гражданското въздухоплаване и защитата на околната среда, обхванати от настоящия регламент. Тя трябва да подпомага Комисията при подготовката на необходимото законодателство и да подпомага държавите-членки и индустрията при неговото изпълнение. Тя трябва да може да публикува сертификационни спецификации и инструкционни материали, както и да изготвя технически становища, да издава изисквани сертификати и да подпомага Комисията при наблюдаване изпълнението на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, както и да получи необходимата власт за изпълнение на тези задачи.

(13)

Комисията и държавите-членки следва да бъдат представени в Управителния съвет с цел ефективен контрол над функционирането на Агенцията. Този съвет следва да притежава необходимите правомощия да изготвя бюджета, да проверява неговото изпълнение, да приема подходящи финансови правила, да изгражда прозрачни работни процедури при вземане на решения от Агенцията и да назначава изпълнителния директор. Също така е подходящо Агенцията да може да изпълнява проучвания и да организира съответното сътрудничество с Комисията и с държавите-членки. Желателно е Агенцията да подпомага Общността и нейните държави-членки в областта на международните отношения, включително хармонизация на правила, признаване на одобрения и техническо сътрудничество, както и да има право да изгражда подходящи отношения с въздухоплавателните власти на трети страни и международни организации, компетентни в области, обхванати от настоящия регламент.

(14)

Публичният интерес изисква Агенцията да основава своята дейност относно безопасността единствено върху независима експертиза, стриктно прилагайки настоящия регламент и правилата, приети от Комисията за изпълнението му. За тази цел всички решения на Агенцията по отношение на безопасността следва да се вземат от нейния изпълнителен директор, който трябва да има високо равнище на гъвкавост при получаване на съвети и организиране на вътрешното функциониране на Агенцията. Когато Агенцията трябва да разработи проектоправила от общ характер, които да се прилагат от националните власти, държавите-членки би следвало да участват при подготовката.

(15)

Необходимо е засегнатите от решенията на Агенцията страни да притежават необходимите средства за правна защита, които отговарят на специалния характер на въздухоплаването. Подходящият механизъм на обжалване трябва да бъде така установен, че решенията на изпълнителния директор могат да бъдат предмет на обжалване пред специализиран апелативен съвет, чиито решения на свой ред подлежат на обжалване пред Съда на Европейските общности.

(16)

За да се гарантира пълната автономия и независимост на Агенцията, тя следва да получи самостоятелен бюджет, чиито приходи да идват основно от вноските на Общността и от таксите, плащани от ползвателите на системата. Бюджетната процедура на Общността следва да е приложима дотолкова, доколкото се засяга вноската на Общността и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Одитът на сметките трябва да се извършва от Сметната палата.

(17)

Необходимите за изпълнението на настоящия регламент мерки следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(18)

Тъй като целите на предлаганите действия, а именно изграждането и уеднаквеното прилагане на общи правила в сферата на безопасността на гражданското въздухоплаване и защита на околната среда, не могат да бъдат достатъчно добре осъществени от държавите-членки и могат следователно и поради общоевропейския характер на настоящия регламент да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, прогласен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, прогласен в този член, настоящият регламент не надхвърля това, което е необходимо за постигане на тези цели.

(19)

Преди създаването на местни служби на Агенцията следва да бъдат установени общи правила за изясняване на това, какви изисквания трябва да се изпълнят и какво съдействие трябва да предоставят заинтересованите държави-членки.

(20)

Признава се, че би следвало да се търси участието на европейски страни, които не са членки на Европейския съюз, така че да се гарантира паневропейско измерение с цел да се способства за подобряване на безопасността на гражданското въздухоплаване в цяла Европа. Европейските страни, които сключват споразумения с Общността за приемане и прилагане на достиженията на право на ЕС в обхванатата от настоящия регламент област, участват в нейната работа съгласно условията, договорени в рамката на тези споразумения.

(21)

Общата цел е прехвърлянето на функции и задачи от държавите-членки, включително и произтичащи от тяхното сътрудничество чрез JAA (Обединени авиационни власти на Европа) към Агенцията да бъде ефективно, без това да води до снижаване на високото равнище на безопасност, поддържано към момента, и без да се оказва негативен ефект върху сертификационните процедури. Трябва да бъдат приети подходящи мерки за преходния преход.

(22)

Настоящият регламент изгражда подходяща и цялостна рамка за екологично сертифициране на въздухоплавателните продукти, както и за дефиниране и изпълнение на общи технически изисквания и административни процедури в сферата на гражданското въздухоплаване. Директива 80/51/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. относно ограничаване на шумове от дозвукови самолети (6) и приложение II към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизацията на техническите изисквания и административни процедури в сферата на гражданското въздухоплаване (7) следва да бъдат отменени в подходящо време, без това да препятства сертифицирането на продукти, лица и организации, което вече е изпълнено в съответствие с тези законодателни актове.

(23)

Настоящият регламент ще се прилага по отношение на всяка друга сфера, свързана с безопасността на гражданското въздухоплаване на основание на бъдещи предложения съгласно Договора,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИНЦИПИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за:

а)

проектиране, производство, поддръжка и експлоатация на въздухоплавателни продукти, части и оборудване, както и персонал и организации, участващи в проектирането, производството и поддръжката на такива продукти, части и оборудване;

б)

персонал и организации, участващи в експлоатацията на въздухоплавателното средство.

2.   Настоящият регламент не се прилага, когато продукти, части, оборудване, персонал и организации, посочени в параграф 1, участват във военни, митнически, полицейски или други подобни действия. Държавите-членки се задължават да следят, в рамките на възможното, за изпълнението на целите на настоящия регламент.

Член 2

Цели

1.   Основната цел на настоящия регламент е да изгради и поддържа високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа.

2.   Допълнителните цели в областта, обхваната от настоящия регламент, са следните:

а)

да се осигури високо и уеднаквено равнище на защита на околната среда;

б)

да се подпомага свободното движения на стоки, хора и услуги;

в)

да се подобрява рентабилността в процесите на регулиране и сертифициране и да се избягва дублиране на национално и европейско равнище;

г)

да се подпомагат държавите-членки в изпълнение на техните задължения съгласно Чикагската конвенция, предоставяйки основа за общо тълкуване и уеднаквено прилагане на нейните разпоредби, както и чрез осигуряване на надлежно взимане предвид на разпоредбите ѝ в рамките на настоящия регламент и правилата, изготвени за неговото изпълнение;

д)

да се популяризират възгледите на Общността по отношение стандартите за безопасност в гражданското въздухоплаване навсякъде по света чрез създаване на подходящо сътрудничество с трети страни и международни организации.

3.   Средствата за постигане на целите, очертани в параграфи 1 и 2, са:

а)

подготовка, приемане и уеднаквено прилагане на всички необходими актове;

б)

признаване без допълнителни изисквания на сертификати, лицензи, одобрения или други документи, издадени на продукти, персонал и организации в съответствие с настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение;

в)

изграждане на независима Европейска агенция за авиационна безопасност;

г)

уеднаквено прилагане на всички необходими актове от националните въздухоплавателни администрации и от Агенцията в рамките на техните сфери на отговорност.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

а)

„продължаващ надзор“ означава задачи, които се изпълняват за удостоверяване, че условията, при които е бил издаден сертификатът, продължават да се изпълняват през цялото време на неговата валидност, както и предприемане на всякакви защитни мерки;

б)

„Чикагска конвенция“ означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните приложения, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.;

в)

„продукт“ означава въздухоплавателно средство, двигател или самолетна перка;

г)

„части и оборудване“ означава всеки инструмент, прибори, механизъм, част, апарат, допълнителни или спомагателни прибори, включително и комуникационни системи, който се използва или се предвижда да се използва в действията или контролирането на въздухоплавателното средство в полет и е инсталиран или добавен към въздухоплавателното средство. Това включва части от въздушния корпус, от двигателя или самолетните перки;

д)

„сертифициране“ означава всякаква форма на признаване на продукт, част или оборудване, организация или лице за съответстващи на приложимите изисквания, включително разпоредбите на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, както и издаването на съответен сертификат, удостоверяващ такова съответствие;

е)

„квалифициран орган“ означава орган, който може да осъществява задачи, свързани със сертифициране под контрола и отговорността на Агенцията;

ж)

„сертификат“ означава всяко одобрение, лиценз или друг документ, издаден в резултат на сертифициране.

ГЛАВА II

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 4

Основни принципи и приложимост

1.   Въздухоплавателното средство, включително всякакъв вграден продукт, част или оборудване, които са:

а)

конструирани или произведени от организация, за която Агенцията или държава-членка осигуряват надзор за безопасността; или

б)

регистрирани в държава-членка; или

в)

регистрирани в трета държава и се експлоатират от оператор, за който някоя от държавите-членки осигурява надзор на експлоатацията,

отговарят на изискванията на настоящия регламент, освен ако техният регламентиран надзор за безопасност е бил делегиран на трета страна и те не се използват от оператор на Общността.

2.   Параграф 1 не се прилага за въздухоплавателните средства, посочени в приложение II.

3.   Настоящият регламент не накърнява интересите на трети страни, посочени в международните конвенции, по-специално Чикагската конвенция.

Член 5

Летателна годност

1.   Посочените в член 4, параграф 1 въздухоплавателни средства отговарят на съществените изисквания за летателна годност, установени в приложение I.

2.   Съответствието на въздухоплавателното средство, регистрирано в държава-членка, както и продукти, части и оборудване по него, се установява съгласно следните условия:

а)

продуктите са получили типов сертификат. Типовият сертификат и сертифициране на промени в такъв типов сертификат, включително допълнителни типови сертификати, се издава, когато е доказано, че продуктът отговаря на основата за типовия сертификат, както е определена в член 15, създадена да осигури съответствието на съществените изисквания, посочени в параграф 1, и когато няма свойства или характеристики, които намаляват експлоатационната ѝ безопасност. Типовият сертификат се отнася до продукта, включително всички принадлежащи му части и оборудване;

б)

части и оборудване могат да получат специални сертификати, когато те демонстрират съответствие с подробни спецификации за летателна годност, създадени да осигурят съответствие със съществените изисквания, посочени в параграф 1;

в)

всяко въздухоплавателно средство притежава индивидуален сертификат за летателна годност, когато е доказано, че то отговаря на типов проект, одобрен в неговия типов сертификат и че съответната документация, проверки и тестове показват, че въздухоплавателното средство е в състояние да бъде безопасно експлоатирано. Този сертификат за летателна годност остава валиден, докато действието му не е временно спряно, отменено или прекратено и докато въздухоплавателното средство се подържа в съответствие със съществените изисквания по отношение на поддържането на летателната годност, установена в точка 1, буква г от приложение I и на правилата за изпълнение, посочени в параграф 4;

г)

организациите, отговорни за проектирането, производството и поддръжката на продукти, части и оборудване, доказват тяхната способност и средства за поемане на отговорности, свързани с техните привилегии. Освен ако не е прието друго, тези способности и средства се признават с издаването на одобрение на организацията. Привилегиите, предоставени на одобрените организации и обхвата на одобрението, се уточняват в условията на одобрението.

В допълнение:

д)

персоналът, отговорен за подновяването на експлоатацията на продукт, част или оборудване след поддръжката, може да бъде задължен да притежава съответен сертификат („сертификат на персонала“);

е)

способността на организации, обучаващи персонала по поддръжката, да поемат отговорности във връзка с техните привилегии, свързани с издаване на сертификати, посочени в буква д), може да се признае чрез издаване на одобрение.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2:

а)

разрешение за полети може да бъде издадено, когато е доказано, че въздухоплавателното средство е в състояние да изпълни безопасно базов полет. То се издава със съответните ограничения, по-специално за защита безопасността на трети лица;

б)

ограничен сертификат за летателна годност може да се издаде на въздухоплавателното средство, за което не е издаден типов сертификат съгласно параграф 2, буква а). В този случай въздухоплавателното средство трябва да докаже, че отговаря на конкретни спецификации за летателна годност и че отклоненията от съществените изисквания, посочени в параграф 1, трябва въпреки всичко да гарантират адекватна безопасност по отношение на неговото предназначение. Въздухоплавателни средства, които могат да ползват такива ограничени сертификати, както и ограниченията за експлоатация на такива въздухоплавателни средства, се определят съгласно правилата за изпълнение, посочени в параграф 4;

в)

когато броят на въздухоплавателните средства, подлежащи на ограничен сертификат за летателна годност, оправдава това, ограничен типов сертификат може да бъде издаден и се създава подходяща основа за типово сертифициране.

4.   Комисията приема, съгласно процедурата по член 54, параграф 3, правилата за изпълнение на настоящия член, определяйки по-специално:

а)

условия за създаване на основа за типово сертифициране, приложими към продукта и за информиране на заявителя;

б)

условия за създаване на подробни спецификации за летателна годност, приложими за части и оборудване и уведомяване на заявителя;

в)

условия за създаване и уведомяване на заявителя на подробни спецификации за летателна годност, приложими за въздухоплавателни средства, които могат да ползват ограничен сертификат за летателна годност;

г)

условия за публикуване и разпространение на задължителна информация с оглед да се осигури поддържане летателната годност на продуктите;

д)

условия за издаване, поддържане, изменяне, временно спиране или отмяна на типови сертификати, ограничени типови сертификати, одобрения на промени в типови сертификати, индивидуални сертификати за летателна годност, ограничени сертификати за летателна годност, разрешения за полети и сертификати за продукти, части и оборудване, включително:

i)

условия за срока на действие на тези сертификати и условия за подновяването им, когато е фиксиран ограничен срок на действие;

ii)

ограниченията, приложими към издаването на разрешения за полети. Тези ограничения по-специално засягат следното:

предназначението на полета,

въздушното пространство, използвано за полета,

квалификацията на екипажа,

превоза на лица, различни от екипажа;

iii)

въздухоплавателни средства, които могат да ползват ограничени сертификати за летателна годност, и свързаните ограничения;

е)

условия за издаване, поддържане, изменяне, временно спиране или отменяне на одобрения на организации, изисквани съгласно параграф 2, букви г) и е) и условията, при които такива разрешения не се изискват;

ж)

условия за издаване, поддържане, изменение, временно спиране или отменяне на сертификати на персонала, изисквани съгласно параграф 2, буква д);

з)

отговорност на притежателите на сертификати;

и)

ред и условия, при които посочените в параграф 1 въздухоплавателни средства, които не попадат в обхвата на параграфи 2 и 3, трябва да отговарят на съществените изисквания.

5.   При установяването на правилата за изпълнение, посочени в параграф 4, Комисията следи специално те да:

а)

отразяват съвременните технологии и най-добрите практики в областта на летателната годност;

б)

отчитат световния въздухоплавателен опит при услугите, както и научния и технически прогрес;

в)

позволяват да се реагира незабавно на причини за произшествия и сериозни инциденти.

Член 6

Съществени изисквания за защита на околната среда

1.   Продуктите, частите и оборудването отговарят на изискванията за защита на околната среда, съдържащи се в приложение 16 към Чикагската конвенция, публикувана през ноември 1999 г., с изключение на допълненията към нея.

2.   Съгласно процедурата, посочена в член 54, параграф 3, параграф 1 на настоящия член може да се променя с оглед да се приведе в съответствие с последващи изменения на Чикагската конвенция и нейните приложения, които влизат в сила след приемането на настоящия регламент и които стават приложими във всички държави-членки, доколкото такова приемане не разширява приложното поле на настоящия регламент.

3.   Комисията приема правила за изпълнение на параграф 1, като изполва при необходимост съдържанието на допълненията, посочени в параграф 1 и в съответствие с процедура, установена в член 54, параграф 3.

Член 7

Въздушни операции и издаване на лицензи на екипажа

По отношение на основните принципи, приложимостта и съществените изисквания за обхванатите от член 1, параграф 1, буква б) области, Комисията в най-кратък срок представя предложения за това на Европейския парламент и на Съвета.

Член 8

Признаване на сертификати

1.   Държавите-членки, без по-нататъшни технически изисквания или оценка, признават сертификати, издадени в съответствие с настоящия регламент. Когато първоначалното признаване е за конкретна цел или цели, всяко последващо признаване обхваща само същите цел/цели.

2.   До приемането на правилата за изпълнение, посочени в член 5, параграф 4, и без да се засяга член 57, параграф 2, сертификати, които могат да не бъдат издадени в съответствие с настоящия регламент, могат да бъдат издадени на основата на приложимите национални разпоредби.

Член 9

Приемане на одобрения, издадени от трети страни

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на настоящия регламент и правилата, приети за неговото изпълнение, Агенцията или въздухоплавателните администрации на държавите-членки могат да издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от въздухоплавателните администрации на трета страна, както е предвидено в споразуменията за признаване между Общността и тази трета страна.

2.

а)

при липса на споразумение, сключено от Общността, държава-членка или Агенцията могат да издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от компетентните органи на трета страна, за прилагане на споразумение, сключено от такава държава-членка с въпросната трета страна преди влизането в сила на съответните разпоредби на настоящия регламент, и информират Комисията и другите държави-членки за това. Агенцията също така може да издава такива сертификати от името на държава-членка при прилагане на споразумения, сключени от една от държавите-членки с въпросната трета страна;

б)

ако Комисията преценява, че:

разпоредбите на споразумение между държава-членка и трета страна не биха осигурили равнище на безопасност, еквивалентно на определеното в настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, и/или

такова споразумение би дискриминирало неоправдано някои държави-членки поради належащи причини по безопасността или противоречи на външната политика на Общността по отношение на трета страна,

тя може съгласно процедурата по член 54, параграф 2, да изиска съответната държава-членка да измени споразумението или да спре временно неговото изпълнение или да го денонсира съгласно член 307 от Договора;

в)

държавите-членки предприемат необходимите мерки за денонсиране на споразумения колкото може по-скоро след влизането в сила на споразумение между Общността и въпросната трета страна за областите, обхванати от последното.

Член 10

Разпоредби за гъвкавост

1.   Разпоредбите на настоящия регламент и правилата, одобрени за неговото изпълнение, не пречат на държавите-членки да реагират незабавно по проблем на безопасността, който включва продукт, лице или организация, предмет на настоящия регламент.

Ако проблемът с безопасността е резултат на:

а)

неадекватно равнище на безопасност, произтичащо от прилагането на настоящия регламент; или

б)

пропуски в настоящия регламент или правилата за изпълнението му;

държавата-членка незабавно информира Агенцията, Комисията и другите държави-членки за предприетите мерки и причините за това.

2.   Комисията решава в съответствие с процедурата, посочена в член 54, параграф 3, дали неадекватно равнище на безопасност или пропуски в настоящия регламент или в правилата за изпълнението му оправдават продължаващото прилагане на мерките, приети съгласно параграф 1. В този случай тя също така предприема необходимите стъпки за изменение на съответното правило. Ако мерките, предприети от държава-членка, бъдат счетени за неоснователни, държавата-членка отменя или изменя въпросните мерки.

3.   Държавите-членки могат да предоставят освобождавания с ограничена продължителност от съществените изисквания, установени в настоящия регламент и правила за неговото изпълнение, в случай на непредвидени спешни оперативни обстоятелства или експлоатационни нужди при положение, че равнището на безопасност не е негативно повлияно от това. Агенцията, Комисията и другите държави-членки биват информирани за всички такива изключения веднага щом те започват да се повтарят или ако периодът им на действие е повече от два месеца.

4.   Когато определените от държавата-членка мерки са по-малко ограничителни, отколкото приложимите разпоредби на Общността, Комисията проучва дали освобождаванията отговарят на главната цел на настоящия регламент — безопасност, или на всяко друго правило от правото на Общността. Ако предоставеното освобождаване не отговаря на главната цел на настоящия регламент — безопасност, или на всяко друго правило от правото на Общността, Комисията взема решение в съответствие с процедурата по член 54, параграф 4. В този случай държавата-членка отменя освобождаването.

5.   Когато равнището на защита, еднакво с постигнатото чрез изпълнението на правилата за изпълнение на членове 5 и 6, може да бъде постигнато с други средства, държавите-членки могат, без дискриминация на основание националност, да предоставят одобрение, дерогиращо тези правила за изпълнение. В такива случаи съответните държави-членки информират Комисията, че възнамеряват да издадат такова разрешение и посочват причини, доказващи нуждата да се отклонят от съответните правила, както и условията, установени да осигурят равнище на защита, еквивалентно на постигнатото.

6.   В рамките на три месеца, след като е информирана от държава-членка съгласно параграф 5, Комисията започва процедура по член 54, параграф 3, с цел да реши дали предложеното в съответствие с параграф 5 одобрение отговаря на условията, установени в този параграф и може да бъде издадено. В такъв случай тя информира за своето решение всички държави-членки, които също така получават право да прилагат тази мярка. Към въпросната мярка се прилагат разпоредбите на член 8. Подходящите правила за изпълнение могат също така да бъдат изменени, ползвайки прозрачни процедури в съответствие с член 43, за да се отчете такава мярка.

Член 11

Информационна мрежа

1.   Комисията, Агенцията и националните въздухоплавателни администрации обменят цялата налична за тях информация в контекста на прилагането на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение. Органи, упълномощени да разследват авиационни произшествия и инциденти в гражданската авиация, както и да анализират произшествията, имат право на достъп до тази информация.

2.   Без да се засяга правото на публичен достъп до документите на Комисията, установено в Регламент (ЕО) № 1049/2001, Комисията приема, съгласно процедурата по член 54, параграф 3, мерки за разпространение на информацията, посочена в параграф 1 на настоящия член, до заинтересованите страни по инициатива на Комисията. Тези мерки, които могат да са общи или индивидуални, се основават на необходимостта:

а)

да снабди лицата и организациите с информация, нужна им за подобряване на авиационната безопасност;

б)

да ограничи разпространението на информация до размера, който е стриктно изискуем за нуждите на ползвателите ѝ, с цел да се осигури необходимата поверителност на такава информация.

3.   Националните въздухоплавателни администрации, в съответствие с националното си законодателство, вземат необходимите мерки за осигуряване необходимата поверителност относно информацията, получена от тях при прилагането на параграф 1.

4.   С цел да се информира обществото за общото равнище на безопасност, всяка година се публикува доклад за безопасността от Агенцията.

ГЛАВА III

ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ЗА АВИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ

РАЗДЕЛ I

ЗАДАЧИ

Член 12

Създаване и функции на Агенцията

1.   С цел изпълнението на настоящия регламент се създава Европейска агенция за авиационна безопасност, оттук нататък наричана „Агенция“.

2.   С цел да се осигури правилно функциониране и развитие на авиационната безопасност, Агенцията:

а)

извършва всяка задача и изработва становища по всички въпроси, обхванати от член 1, параграф 1;

б)

подпомага Комисията чрез подготовка на мерки, които да се предприемат за изпълнение на настоящия регламент. Когато това включва технически правила и по-специално правила, отнасящи се до конструкцията и проектирането и аспекти на експлоатацията, Комисията не може да променя тяхното съдържание без предварително съгласуване с Агенцията. Агенцията предоставя на Комисията необходима техническа, научна и административна подкрепа за изпълняване на нейните задачи;

в)

предприема необходимите мерки в рамките на правомощията, предоставени ѝ от настоящия регламент или друго законодателство на Общността;

г)

провежда инспекции и разследвания, необходими за изпълнение на нейните задачи;

д)

в своята сфера на компетентност изпълнява от името на държавите-членки функции и задачи, предписани им от приложимите международни конвенции, по-специално от Чикагската конвенция.

Член 13

Мерки, приети от Агенцията

Когато е подходящо, Агенцията:

а)

излъчва становища, адресирани до Комисията;

б)

издава сертификационни спецификации, включително кодове за летателна годност и приемливи средства за съответствие, както и всякакви инструкционни материали за изпълнение на настоящия регламент и правила за неговото изпълнение;

в)

взема подходящи решения за изпълнение на членове 15, 45 и 46.

Член 14

Становища, сертификационни спецификации и инструкционни материали

1.   С цел подпомагане на Комисията в подготовка на предложенията за основни принципи, приложимост и съществени изисквания, които да бъдат представени пред Европейския парламент и Съвета, и приемането на правила за изпълнение, Агенцията подготвя проектите им. Тези проекти се предоставят от Агенцията на Комисията като становища.

2.   Агенцията, в съответствие с член 43 и правилата за изпълнение, приети от Комисията, разработва:

а)

сертификационни спецификации, включително кодове за летателна годност и подходящи мерки за съответствие; и

б)

инструкционни материали;

за ползване в процеса на сертифициране.

Тези документи отразяват съвременните технологии и най-добрите практики във въпросните сфери и се осъвременяват, отчитайки световния въздухоплавателен опит при услугите, както и научния и технически прогрес.

Член 15

Летателна годност и екологично сертифициране

1.   По отношение на продукти, части и оборудване, посочени в член 4, параграф 1, Агенцията, когато е приложимо и е определено в Чикагската конвенция или нейните приложения, изпълнява от името на държавите-членки функциите и задачите на държавата при проектирането, производството или регистрацията, когато се отнася до одобрение на проекта. За тази цел тя по-специално:

а)

за всеки продукт, за който се изисква типов сертификат или промяна на типов сертификат, установява и публикува основа за типов сертификат. Тази основа за сертифициране съдържа приложим код за летателна годност, разпоредбите, за които е било прието еквивалентно равнище на безопасност, и специални подробни технически спецификации, необходими, когато проектните характеристики на конкретен продукт или експлоатационният опит определят разпоредбите на някой код за летателна годност като незадоволителен или неподходящ да осигури съответствие със съществените изисквания;

б)

за всеки продукт, за който се изисква ограничен сертификат за летателна годност, създава и публикува конкретни спецификации за летателна годност;

в)

създава и публикува за всяка част или оборудване, за която се изисква сертификат, подробна спецификация за летателна годност;

г)

създава и публикува подходящи екологични изисквания за всеки продукт, за който се изисква екологично сертифициране съгласно член 6;

д)

извършва, сама или чрез национални авиационни власти или квалифицирани органи, техническа инспекция във връзка със сертифицирането на продукти, части и оборудване;

е)

издава подходящи типови сертификати или съответни промени;

ж)

издава сертификати за части и оборудване;

з)

издава подходящи екологични сертификати;

и)

изменя, спира или отменя съответни сертификати, когато условията, при които те са издадени, вече не се изпълняват или ако юридическото или физическо лице, притежател на сертификата, не изпълнява задълженията, наложени му от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение;

й)

осигурява постоянното функциониране на летателната годност на продукти, части или оборудване, които тя е сертифицирала, включително незабавно реагиране на проблеми с безопасността и публикуване и разпространение на приложимата задължителна информация.

2.   По отношение на организациите Агенцията:

а)

изпълнява, сама или чрез национални въздухоплавателни администрации или квалифицирани органи, инспекции и одит на организациите, които тя сертифицира;

б)

издава и подновява сертификатите на:

i)

проектантски организации; или

ii)

производствени организации, разположени на територията на държави-членки, ако това се изисква от съответната държава-членка; или

iii)

производствени или организации за поддръжка, разположени извън територията на държави-членки;

в)

изменя, временно спира или отменя сертификатите на съответните организации, когато условията, при които те са били издадени, вече не се изпълняват или ако съответната организация не изпълнява задълженията, наложени ѝ от настоящия регламент или правилата за неговото изпълнение.

Член 16

Наблюдение за прилагането на правила

1.   Агенцията провежда стандартизационни инспекции в области, обхванати от член 1, параграф 1 с цел да наблюдава прилагането на настоящия регламент и на правилата за неговото изпълнение от националните въздухоплавателни администрации и докладва на Комисията.

2.   Агенцията провежда технически разследвания за наблюдение относно ефективността на изпълнение на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение, като взема предвид целите, прогласени в член 2.

3.   Агенцията се консултира и представя своето мнение на Комисията при прилагането на член 10.

4.   Работните методи на Агенцията за осъществяване на задачите, посочени в параграфи 1, 2 и 3 ще бъдат предмет на изисквания, които ще се приемат в съответствие с процедурата по член 54, параграф 2, и като се вземат предвид принципите, установени в членове 43 и 44.

Член 17

Проучвания

1.   Агенцията може да развива и финансира проучвания, доколкото това стриктно се отнася до подобряването на дейности в нейната сфера на компетентност, без да се засяга правото на Общността.

2.   Агенцията координира своите дейности по проучване и развитие с тези на Комисията и на държавите-членки така че тези дейности да са взаимно допълващи се.

3.   Резултатите от финансираните от Агенцията проучвания се публикуват, ако тя не ги класифицира като поверителни.

Член 18

Международни отношения

1.   Агенцията подпомага Общността и нейните държави-членки в техните връзки с трети страни в съответствие с правото на Общността. Тя по-специално подпомага хармонизацията на правила и взаимно признаване на разрешения, удостоверяващи удовлетворителното изпълнение на правила.

2.   Агенцията може да сътрудничи с въздухоплавателни администрации на трети страни и с международни организации, компетентни по въпроси, обхванати от настоящия регламент, в рамките на работни споразумения, сключени с такива органи и в съответствие със съответните разпоредби на Договора.

3.   Агенцията подпомага държавите-членки да спазват техните международни задължения и по-специално тези според Чикагската конвенция.

РАЗДЕЛ II

ВЪТРЕШНА СТРУКТУРА

Член 19

Правен статут, седалище, местни служби

1.   Агенцията е орган на Общността. Тя притежава юридическа правосубектност.

2.   Във всяка държава-членка Агенцията се ползва с възможно най-широка правоспособност, предоставена на юридически лица съгласно националното законодателство. Тя може по-специално да придобива или да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна в съдебни производства.

3.   Агенцията може да изгражда собствени местни служби в държавите-членки при съгласие от тяхна страна.

4.   Агенцията се представлява от нейния изпълнителен директор.

Член 20

Служители

1.   Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности, условията за работа на други служители на Европейските общности и правилата, съвместно одобрени от институциите на Европейските общности с цел прилагането на този правилник за длъжностните лица и условия за работа, се прилагат към служителите в Агенцията, без да се засяга прилагането на член 33 от настоящия регламент по отношение на членовете на Апелативния съвет.

2.   Без да се засяга член 30, правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно правилника и условията за наемане на други служители, се упражняват от Агенцията по отношение на собствените ѝ служители.

3.   Служителите на Агенцията се състоят от строго ограничен брой служители, назначени или командировани от Комисията или държавите-членки да изпълняват управленски длъжности. Останалата част от персонала се състои от служители, наети според нуждите на Агенцията.

Член 21

Привилегии и имунитети

Към Агенцията се прилага Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 22

Отговорност

1.   Договорната отговорност на Агенцията се регулира от приложимото за въпросния договор право.

2.   Съдът на Европейските общности има правомощия да се произнася по силата на всяка арбитражна клауза, съдържаща се в сключен от Агенцията договор.

3.   В случай на недоговорна отговорност Агенцията, съгласно оснавните принципи, общи за правото на държавите-членки, възстановява всяка вреда, причинена от нейните отдели или нейните служители при изпълнение на техните задължения.

4.   Съдът на Европейските общности има правомощия да се произнася при спорове за обезщетение за вреди, посочени в параграф 3.

5.   Личната отговорност на служителите спрямо Агенцията се регламентира от разпоредбите на правилника или условията за работа, приложими за тях.

Член 23

Публикуване на документи

1.   Без да засягат решенията, взети на основание член 290 от Договора, следните документи се представят на всички официални езици на Общността:

а)

доклад за безопасността, посочен в член 11, параграф 4;

б)

становища, адресирани до Комисията въз основа на член 14, параграф 1;

в)

годишен общ доклад и работна програма, посочени съответно в член 24, параграф 2, букви б) и в).

2.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се извършват от Центъра за преводи към органите на Европейския съюз.

Член 24

Правомощия на Управителния съвет

1.   Агенцията има Управителен съвет.

2.   Управителният съвет:

а)

назначава изпълнителен директор и директорите по предложение на изпълнителния директор в съответствие с член 30;

б)

всяка година преди 31 март приема общия доклад на Агенцията за предишната година и го изпраща на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на държавите-членки;

в)

всяка година преди 30 септември и след получаване на становище от Комисията приема работната програма на Агенцията за следващата година и я препраща на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на държавите-членки; тази работна програма се приема, без да засяга годишната бюджетна процедура на Общността и законодателната програма на Общността в съответните сфери на авиационна безопасност;

г)

приема насоки за разпределение на задачи по сертифициране на националните власти или квалифицирани органи в съгласие с Комисията;

д)

установява процедура за вземане на решения от изпълнителния директор, както е посочено в членове 43 и 44;

е)

изпълнява своите функции в рамките на бюджета на Агенцията съгласно членове 48, 49 и 52;

ж)

назначава членове на Апелативния съвет съгласно член 32;

з)

упражнява дисциплинарна власт над изпълнителния директор и другите директори в съгласие с изпълнителния директор;

и)

представя становище относно регламентирането на вноските и таксите съгласно член 53, параграф 1;

й)

създава своя процедурен правилник;

к)

определя езиковия режим на Агенцията;

л)

допълва, когато е подходящо, списъка на документи, упоменат в член 23, параграф 1;

м)

създава организационната структура на Агенцията и приема политика на Агенцията по отношение на служителите.

3.   Управителният съвет може да съветва изпълнителния директор по всеки въпрос, стриктно отнасящ се до стратегическото развитие на авиационна безопасност, включително и проучвания, както е определено в член 17.

4.   Управителният съвет създава консултативен орган с участие на заинтересованите страни, с който той се консултира преди вземане на решенията в областите, посочени в параграф 2, букви в), д), е) и и). Управителният съвет може също да реши да се консултира с консултативния орган по други въпроси, посочени в параграфи 2 и 3. Управителният съвет не е обвързан със становището на консултативния орган.

Член 25

Състав на Управителния съвет

1.   Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава-членка и един представител на Комисията. За тази цел всяка държава-членка и Комисията назначават член на управителния съвет, както и негов заместник, който ще го представлява в негово/нейно отсъствие Продължителността на мандата е пет години. Мандатът може да бъде подновяван.

2.   Когато е подходящо, участието на представители на трети страни от Европа и условията за това се определят чрез споразуменията, посочени в член 55.

Член 26

Председателство на Управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове. Заместник-председателят замества служебно председателя в случай на невъзможност той да изпълнява функциите си.

2.   Мандатът на председателя и заместник-председателя изтича, когато се прекрати тяхното членство в управителния съвет. Съгласно настоящата разпоредба мандатът на председателя и на заместник-председателя е три години. Мандатът може да бъде подновяван.

Член 27

Заседания

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Изпълнителният директор на Агенцията взема участие в разискванията.

3.   Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Допълнително той може да заседава по инициатива на председателя или по искане на най-малко една трета от неговите членове.

4.   Управителният съвет може да кани всяко лице, чието становище може да бъде от интерес, да участва в заседанията му като наблюдател.

5.   Членовете на управителния съвет могат, съгласно разпоредбите на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

6.   Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Агенцията.

Член 28

Гласуване

1.   Без да се засяга член 30, параграф 1, Управителният съвет взема своите решения с мнозинство от две трети от своите членове. По искане на член от Управителния съвет решенията съгласно член 24, параграф 2, буква к), се вземат с единодушие.

2.   Всеки член има право на един глас. Изпълнителният директор на Агенцията не гласува. При отсъствие на член, неговият заместник има правото да упражни правото му на глас.

3.   В процедурния правилник се определят по-подробните условия на гласуване, по-специално условията, при които един член действа от името на друг член, както и изискванията за кворум, когато е необходимо.

Член 29

Функции и правомощия на изпълнителния директор

1.   Агенцията се управлява от изпълнителен директор, който е напълно независим при изпълнение на неговите задължения. Без да засяга съответните компетенции на Комисията и на Управителния съвет, изпълнителният директор нито търси, нито получава инструкции от което и да е правителство или друг орган.

2.   Европейският парламент или Съветът могат да поканят изпълнителния директор на Агенцията да докладва за изпълнението на неговите задачи.

3.   Изпълнителният директор има следните функции и правомощия:

а)

одобрява мерките на Агенцията, както е определено в членове 13 и 15, в рамките, определени от настоящия регламент, правилата за неговото изпълнение и приложимото право;

б)

решава относно проверките и разследванията, както е предвидено в членове 45 и 46;

в)

разпределя задачи по сертифициране на националните авиационни власти или квалифицирани органи съгласно насоките, дадени от Управителния съвет;

г)

осъществява всички международни функции и техническо сътрудничество с трети страни съгласно член 18;

д)

предприема всички необходими стъпки, включително и приемане на вътрешни административни инструкции и публикуване на съобщения, за да осигури функционирането на Агенцията в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

е)

подготвя всяка година проект на общия доклад и го представя на Управителния съвет;

ж)

упражнява правомощията, описани в член 20, параграф 2, по отношение на персонала;

з)

съставя разчети за приходите и разходите на Агенцията съгласно член 48, и изпълнява бюджета съгласно член 49;

и)

делегира своите правомощия на други членове от състава на Агенцията съгласно правилата, които ще бъдат одобрени в съответствие с процедурата, посочена в член 54, параграф 2;

й)

със съгласието на Управителния съвет взема решения за изграждане на местни служби в държави-членки в съответствие с член 19, параграф 3.

Член 30

Назначаване на длъжностни лица с ръководни функции

1.   Изпълнителният директор на Агенцията се назначава от Управителния съвет на основание на заслугите му и документираните му компетенции и опит в областта на гражданското въздухоплаване, или се уволнява от Управителния съвет по предложение на Комисията. Управителният съвет взема решение с мнозинство от три четвърти от членовете му.

2.   Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече директори. Когато изпълнителният директор отсъства или е неразположен, един от директорите го замества.

3.   Директорите на Агенцията се назначават от Управителния съвет на основание тяхната професионална компетентност в областта на гражданското въздухоплаване или се уволняват от Управителния съвет по предложение на изпълнителния директор.

4.   Мандатът на изпълнителния директор и на директорите е пет години. Този мандат може да бъде подновяван.

Член 31

Правомощия на апелативните съвети

1.   В рамките на Агенцията има един или повече апелативни съвети.

2.   Апелативният съвет или съвети са отговорни да се произнасят по жалби срещу решенията, посочени в член 35.

3.   Апелативният съвет или съвети се свикват при необходимост. Броят на апелативните съвети и разпределението на работата между тях се определя от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 54, параграф 3.

Член 32

Състав на апелативните съвети

1.   Апелативният съвет се състои от председател и двама други членове.

2.   Председателят и двамата членове имат заместници, които ги представляват в тяхно отсъствие.

3.   Председателят, другите членове и техните заместници се назначават от Управителния съвет измежду посочените в списъка на квалифицирани кандидати, приет от Комисията.

4.   Когато Апелативният съвет счете, че характерът на жалбата го изисква, в този случай той може да повика до двама други членове измежду посочените в горния списък.

5.   Квалификацията, изисквана за членовете на всеки апелативен съвет, правата на индивидуалните членове в подготвителната фаза на решението и условията за гласуване се определят от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 54, параграф 3.

Член 33

Членове на апелативните съвети

1.   Мандатът на членове на Апелативния съвет, включително на техния председател и на техните заместници, е пет години. Този мандат може да бъде подновяван.

2.   Членовете на Апелативния съвет са независими. При вземане на решение те не са обвързани с никакви инструкции.

3.   Членовете на Апелативните съвети не могат да изпълняват други задължения в Агенцията. Функциите на членовете на Апелативния съвет могат да се извършват при непълно работно време.

4.   Членовете на Апелативните съвети не могат да бъдат отстранени от техните служби, нито от списъка по време на съответния мандат, освен ако има сериозно основание за това отстраняване и Комисията след получаване на становището от Управителния съвет вземе решение за такова действие.

Член 34

Изключване и искане за отвод

1.   Членовете на апелативните съвети не могат да вземат участие в производство по обжалване, ако имат някакъв личен интерес или ако по-рано са участвали като представители на една от страните в производството, или ако са участвали в решението, което се обжалва.

2.   Ако по една от посочените в параграф 1 причини или каква да е друга причина, член на Апелативния съвет счита, че не следва да вземе участие в производството по обжалване, той информира за това Апелативния съвет.

3.   Срещу членовете на Апелативните съвети могат да се правят искания за отвод от всяка страна в производството по обжалване на всяко от основанията, посочени в параграф 1, или при съмнение за пристрастност. Искането за отвод не е допустимо, ако, след като на страната в производството по обжалване е било известно основание за искане на отвод, тя все пак е извършила процесуални действия. Гражданството на членовете не може да бъде основание на искане за отвод.

4.   Апелативните съвети решават какво действие да се предприеме в случаите, посочени в параграфи 2 и 3, без участието на въпросния член. За да се вземе такова решение, на въпросния член се определя заместник в Апелативния съвет.

Член 35

Решения, които подлежат на обжалване

1.   Жалба може да се подаде срещу решенията на Агенцията, които са били взети съгласно членове 15, 46 или 53.

2.   Подадената по силата на параграф 1 жалба няма суспензивен ефект. Агенцията все пак може, ако счита, че обстоятелствата позволяват това, да спре изпълнението на оспорваното решение.

3.   Жалба срещу решение, което не слага край на производството по отношение на една от страните, може да се подава само заедно с жалба срещу окончателното решение, освен ако решението подлежи на отделно обжалване.

Член 36

Лица, които имат право на обжалване

Всяко физическо или юридическо лице може да обжалва решение, на което то е адресат, или решение, което, макар и под формата на решение, адресирано към друго лице, го засяга пряко и лично. Страните в производството могат да бъдат страни в производството по обжалване.

Член 37

Срокове и форма на жалбата

Жалбата, заедно с излагане на основанията за нея, се подава писмено в Агенцията в рамките на два месеца от уведомяването на въпросното лице за взетата мярка или, при липса на такова уведомяване, от деня, в който то е узнало за нея.

Член 38

Предварително преразглеждане

1.   Ако изпълнителният директор прецени, че жалбата е допустима и обоснована, той коригира решението. Това не се прилага, когато жалбоподателят е противопоставен на друга страна в производството по обжалване.

2.   Ако решението не е коригирано до един месец от получаване на изложените основания за обжалване, Агенцията незабавно решава дали да спре или не изпълнението на решението съгласно член 35, параграф 2, второ изречение, и отнася жалбата до Апелативния съвет.

Член 39

Проверка на обжалванията

1.   Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали жалбата е обоснована.

2.   Когато проверява жалбата, Апелативният съвет действа експедитивно. Той поканва толкова често, колкото е необходимо, страните в производството по обжалване да представят в определен срок бележки по уведомления, издадени от самия него или от други страни по процедурата по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право на устни изказвания.

Член 40

Решения относно жалбите

Апелативният съвет може да упражнява всяко правомощие, което е от компетентността на Агенцията, или може да отнесе делото до компетентния орган на Агенцията. Последната е обвързана с решението на Апелативния съвет.

Член 41

Обжалване пред Съда на Европейските общности

1.   До Съда на Европейските общности може да бъде подадена жалба срещу решение на Апелативните съвети при реда и условията, установени в член 230 от Договора.

2.   Ако Агенцията не постанови решение, се подава жалба срещу неправомерно бездействие пред Съда на Европейските общности при реда и условия, установени в член 232 от Договора.

3.   Агенцията е задължена да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на Европейските общности.

Член 42

Пряко обжалване

Държавите-членки и институциите на Общността могат да обжалват решенията на Агенцията пряко пред Съда на Европейските общности.

РАЗДЕЛ III

МЕТОДИ НА РАБОТА

Член 43

Процедури по изготвяне на становища, спецификации за сертифициране и инструкционни материали

1.   В най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент, Управителният съвет създава прозрачни процедури за излъчване на становища, спецификации за сертифициране и инструкционни материали, посочени в член 13, букви а) и б).

Тези процедури:

а)

се основават на наличния опит на авиационните регулаторни власти на държавите-членки;

б)

когато е необходимо, се привличат подходящи експерти от съответните заинтересовани страни;

в)

гарантират, че Агенцията публикува документи и широко се консултира със заинтересованите страни съгласно графика и процедурата, която включва задължението на Агенцията да представи писмен отговор в процеса на консултиране.

2.   Когато Агенцията, съгласно член 14, изготвя становища, спецификации за сертифициране и инструкционни материали, които следва да се прилагат от държавите-членки, тя трябва да създаде процедура за консултиране с държавите-членки. За тази цел тя може да създаде работна група, в която всяка държава-членка има право да определи един експерт.

3.   Мерките, посочени в член 13, букви а) и б), както и процедурите, създадени съгласно параграф 1 на настоящия член, се публикуват в официална публикация на Агенцията.

4.   Създават се специални процедури по отношение на незабавни действия, които Агенцията следва да предприеме за разрешаване на проблем на безопасността и да информира съответните заинтересовани страни за действието, което те следва да предприемат.

Член 44

Процедури за вземане на решения

1.   Управителният съвет създава прозрачни процедури за вземане на индивидуални решения, както е постановено в член 13, буква в).

Тези процедури:

а)

гарантират изслушването на физическото или юридическото лице, което е адресат на решението, както и на всяко друго лице, което е пряко и лично засегнато;

б)

предвиждат съобщаване на решението на физическото или юридическо лице и публикуването му;

в)

предвиждат уведомяване на физическото или юридическо лице, което е адресат на решението, както и всяка друга страна в производството относно правните средства за защита, с които това лице разполага съгласно настоящия регламент;

г)

гарантират, че решението е мотивирано.

2.   Управителният съвет също така създава процедури, определящи условията, съгласно които решенията се оповестяват, като надлежно се отчита процедурата за обжалване.

3.   Създават се специални процедури по отношение на незабавни действия, които Агенцията следва да предприеме за разрешаване на проблем по безопасността и да информира съответните заинтересовани страни за действието, което те следва да предприемат.

Член 45

Проверки в държавите-членки

1.   Без да накърнява изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията по Договора, Агенцията подпомага Комисията при контрола за прилагане на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение чрез провеждане на проверки за стандартизиране в компетентните органи на държави-членки, както е конкретизирано в член 16, параграф 1. Оправомощените съгласно настоящия регламент длъжностни лица и националните органи следователно са овластени в съответствие с правните разпоредби на съответните държави-членки:

а)

да проверяват подходящите документи, данни, процедури и всякакви други материали, отнасящи се до постигането на равнище на безопасност на въздухоплаването в съответствие с настоящия регламент;

б)

да правят преписи или извлечения от такива документи на данни, процедури или други материали;

в)

да изискват устни обяснения на място;

г)

да влизат във всички застроени обекти, терени и средства за транспорт.

2.   Служителите на Агенцията, оправомощени за такива проверки, упражняват своите правомощия съгласно писмено разрешение, конкретизиращо предмета, целта на проверката и датата, на която тя трябва да започне. Достатъчно време преди проверката Агенцията информира съответната държава-членка за проверката и за самоличността на своите оправомощени служители.

3.   Съответните държави-членки са подчинени на такива проверки и гарантират, че въпросните органи или лица са подчинени на проверките.

4.   Когато проверка при условията на настоящия член налага проверка на предприятие или асоциация от предприятия, се прилагат разпоредбите на член 46. Когато едно предприятие се противопоставя на такава проверка, въпросната държава-членка предоставя необходимо съдействие на оправомощените служители на Агенцията, за да им позволи да извършат проверката.

5.   Изготвените при изпълнението на настоящия член доклади се предоставят на официалния език или езици на държавата-членка, в която се е провела инспекцията.

Член 46

Разследване на предприятия

1.   За целите на прилагане на член 15 Агенцията може сама да извършва или да разпределя на националните въздухоплавателни администрации или квалифицирани структури всички необходими разследвания на предприятия. Разследванията се извършват в съответствие с правните разпоредби на държавите-членки, в които те следва да се предприемат. За тази цел оправомощените по силата на настоящия регламент лица имат право:

а)

да проверяват съответните документи, данни, процедури и всякакви други материали, отнасящи се до изпълнение на задачите на Агенцията;

б)

да правят преписи или извлечения от такива документи, данни, процедури или други материали;

в)

да изискват устни обяснения на място;

г)

да влизат във всички застроени обекти, терени и средства на транспорт.

2.   Лицата, оправомощени за такива разследвания, упражняват своите правомощия при представяне на писмено разрешение, конкретизиращо въпросния предмет и целта на разследването.

3.   Достатъчно време преди проверката Агенцията информира въпросната държава-членка, на чиято територия трябва да се направи разследване, за разследването и за самоличността на оправомощените служители. Служителите на засегнатата държава-членка, при поискване от Агенцията, подпомагат оправомощените служители да изпълнят техните задължения.

Член 47

Прозрачност и комуникация

1.   Агенцията действа съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001, когато обработва заявления за достъп до притежаваните от нея документи.

2.   Агенцията може по своя собствена инициатива да комуникира в сферата на своята дейност. Тя следи по-специално за това, че в допълнение към конкретизираните в член 43, параграф 3 публикации, обществеността и всяка друга заинтересована страна бързо получават обективна, надеждна и лесноразбираема информация за нейната работа.

3.   Управителният съвет определя практическите условия за прилагане на параграфи 1 и 2.

4.   Всяко физическо или юридическо лице има право да се обръща писмено към Агенцията на всеки един от езиците, посочени в член 314 от Договора. То имат право да получи отговор на същия език.

РАЗДЕЛ IV

ФИНАНСОВИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 48

Бюджет

1.   Приходите на Агенцията се състоят от:

а)

вноска от Общността и от трети европейски страни, с които Общността има сключени споразумения, посочени в член 55;

б)

вноски, плащани от заявители за или от притежатели на сертификати и одобрения, издавани от Агенцията; и

в)

такси за публикации, обучение и всякакви други услуги, предоставяни от Агенцията.

2.   Разходите на Агенцията включват разноски за персонала, административни, инфраструктурни и оперативни разноски.

3.   Изпълнителният директор изготвя разчет на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година и ги изпраща на Управителния съвет заедно с щатно разписание.

4.   Приходите и разходите трябва да бъдат балансирани.

5.   Управителният съвет, не по-късно от 31 март, одобрява проекторазходите, включително временното щатно разписание, придружено от предварителна работна програма, и ги препраща до Комисията и до страните, с които Общността е сключила споразумения, посочени в член 55.

На основание проектобюджета Комисията създава подходящи разчети в предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз, който се представя на Съвета съгласно член 272 от Договора. Спазва се обхватът на одобрената бюджетна перспектива на Общността за предстоящите години.

След получаване на проектобюджета държавите, посочени в първа алинея, създават техен собствен предварителен проектобюджет.

6.   След одобряване на общия бюджет от бюджетния орган, Управителният съвет приема окончателния бюджет и работната програма на Агенцията, като ги приспособява при необходимост към вноските на Общността. Той ги препраща незабавно на Комисията и бюджетния орган.

7.   Всяко изменение на бюджета, включително на щатното разписание, следва процедурата, посочена в параграф 5.

Член 49

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Контролът върху ангажирането и плащанията на всички разходи и контролът над съществуването и събирането на всички приходи на Агенцията се извършват от финансовия контрольор на Комисията.

3.   Не по-късно от 31 март всяка година изпълнителният директор представя на Комисията, на Управителния съвет и на Сметната палата подробен отчет на всички приходи и разходи за предишната финансова година.

Сметната палата проверява този отчет съгласно член 248 от Договора. Тя публикува всяка година доклад за дейностите на Агенцията.

4.   Европейският парламент, по препоръка на Съвета, освобождава изпълнителния директор от отговорност относно изпълнението на бюджета.

Член 50

Борба с измамите

1.   За борба с измамите, корупцията и други неправомерни дейности се прилагат без ограничения разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, извършвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

2.   Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (9) и незабавно издава подходящи разпоредби, приложими към всички служители на Агенцията.

3.   Решенията относно финансирането и изпълнението на споразумения и произтичащи от тях актове изрично предвиждат, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място измежду получателите на финансиране от Агенцията и лицата, отговорни за разпределението му.

Член 51

Оценка

1.   В рамките на три години от датата, на която Агенцията поема своите отговорности, и всяка пета година след това, Управителният съвет възлага извършване на независима външна оценка на изпълнението на настоящия регламент.

2.   Оценката проверява ефективността на Агенцията при изпълнение на задачите ѝ. Тя също оценява въздействието на настоящия регламент, на Агенцията и нейните работни практики за изграждане на високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване. Оценката взема предвид гледните точки на участниците както на европейско, така и на национално равнище.

3.   Управителният съвет получава резултатите от оценката и издава препоръки по отношение на промени в настоящия регламент, Агенцията и нейните работни практики до Комисията, която може да ги препрати заедно със своето собствено становище, както и подходящи предложения, на Европейския парламент и Съвета. Ако е подходящо, се включва план за действие с график. Резултатите, както и препоръките от оценката, се публикуват.

Член 52

Финансови разпоредби

Управителният съвет, при получаване на съгласие от Комисията и на становището на Сметната палата, приема финансовия правилник на Агенцията, който по-специално определя процедура, която се използва при подготовка и изпълнение на бюджета на Агенцията в съответствие с член 142 от финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности.

Член 53

Регламентиране на хонорари и такси

1.   Комисията, съгласно процедурата, установена в член 54, параграф 3, и след консултации с Управителния съвет, приема регламент относно хонорарите и таксите.

2.   Регламентът относно хонорарите и таксите подробно определя случаите, в които се дължат хонорарите и таксите съгласно 48, параграф 1, размера на хонорарите и таксите и начина, по който те следва да се плащат.

3.   Вноските и таксите се начисляват за:

а)

публикуване и подновяване на сертификати, както и за свързаните функции по продължаващ надзор;

б)

предоставяне на услуги; те отразяват действителната стойност на всяка индивидуално предоставена услуга;

в)

обработване на жалби.

Всички хонорари и такси се изразяват и плащат в евро.

4.   Размерът на хонорарите и таксите се фиксира на такова равнище, което да осигури, че произлизащите от тях приходи са по принцип достатъчни да покрият пълната стойност на разходите за предоставяните услуги.

Хонорарът, посочен в член 48, параграф 1, може да покрива разходите по началната фаза от дейността на Агенцията за преходен период, завършващ на 31 декември от четвъртата година от влизането в сила на настоящия регламент. В съответствие с процедурата, установена в член 54, параграф 3, този период може да бъде удължен, ако е необходимо, с не повече от една година.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 54

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Установеният в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на един месец.

4.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 6 от Решение 1999/468/ЕО.

Преди да вземе своето решение, Комисията се консултира с комитета по параграф 1 от настоящия член.

Предвиденият в член 6, буква б) от Решение 1999/468/ЕО период се определя на три месеца.

Когато решение на Комисията се препраща към Съвета от държава-членка, Съветът може да вземе различно решение с квалифицирано мнозинство в рамките на тримесечен период.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 55

Участие на трети държави от Европа

Агенцията е отворена за участие на трети страни от Европа, които са страни по Чикагската конвенция и които са сключили споразумения с Европейската общност, с които те са приели и прилагат правото на Общността в сфера, обхваната от настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение.

Съгласно съответните разпоредби на такива споразумения се разработват договорености, които, inter alia, определят характера и обхвата и подробните правила за участието на тези страни в работата на Агенцията, включително разпоредбите относно финансовите вноски и персонала.

Член 56

Начало на дейността на Агенцията

1.   Агенцията извършва задачи по сертифициране, възложени ѝ по силата на член 15, от 28 септември 2003 г. До тази дата държавите-членки продължават да изпълняват приложимите законови и подзаконови разпоредби.

2.   По време на допълнителен преходен период от 42 месеца от датата, посочена в параграф 1, държавите-членки могат да продължат да издават сертификати и одобрения чрез дерогиране на разпоредбите на членове 5, 6, 9 и 15 при условията, определени от Комисията в правилата за изпълнение, приети за тяхното прилагане. Когато в този контекст държави-членки издават сертификати въз основа на сертификати, издадени от трети страни, правилата за изпълнение на Комисията надлежно отчитат принципите, определени в член 9, параграф 2, букви б) и в).

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 43, до приемането на съществени изисквания в съответствие с член 7, изпълнението на съответните задачи от Агенцията може да бъде предмет на работни процедури, договорени с Обединените авиационни власти на Европа.

Член 57

Отмяна

1.   Директива 80/51/ЕИО и приложение II към Регламент (ЕИО) № 3922/91 се отменят, считано от 28 септември 2003 г.

2.   Разпоредбите на член 8 се прилагат към продукти, части и оборудване, организации и лица, които са били сертифицирани съгласно разпоредбите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 58

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Членове 5 и 6 се прилагат, считано от датите, уточнени в правилата за изпълнение.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. FISCHER BOEL


(1)  ОВ C 154 E, 29.5.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 221, 7.8.2001 г., стр. 38.

(3)  Становище на Европейския парламент от 5 септември 2001 г. (ОВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 146), Обща позиция на Съвета от 19 декември 2001 г. (ОВ C 58 E, 5.3.2002 г., стр. 44) и Решение на Европейския парламент от 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 18 юни 2002 г.

(4)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6)  ОВ L 18, 24.1.1980 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 83/206/ЕИО (ОВ L 117, 4.5.1983 г., стр. 15).

(7)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2871/2000 на Комисията (ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 47).

(8)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществени изисквания за летателна годност, посочени в член 5

Цялост на продукта: целостта на продукта трябва да бъде осигурена за всички очаквани полетни условия от експлоатационния живот на въздухоплавателното средство. Съответствие с всички изисквания трябва да бъде показано чрез оценка или анализи, подкрепени при необходимост от изпитания.

Конструкции и материали: целостта на конструкциите трябва да бъде осигурена за цялата операционна обшивка на въздухоплавателното средство, включително задвижващата система и поддържана през експлоатационния живот на въздухоплавателното средство.

Всички части на въздухоплавателното средство, повреда в които може да наруши конструктивната цялост, трябва да отговарят на следните условия без вредни деформации или повреда. Това обхваща всички части със значителна маса и приспособленията им за закрепване.

1.а.1.а.

Всички комбинации на натоварване, които се предполага, че могат да възникнат в границите на теглото, центъра на гравитация, експлоатационната обшивка и живота на въздухоплавателното средство, трябва да се вземат под внимание. Това включва натоварвания при бури, маневриране, повишено налягане в кабината, подвижни повърхности, контролни и задвижващи системи както при полет, така и на земята.

1.а.1.б.

Трябва да се обмислят натоварвания и възможни повреди при аварийно кацане по суша и по вода.

1.а.1.в.

Динамичните ефекти трябва са отчетени при конструктивни решения за такива натоварвания.

1.а.2.   Въздухоплавателното средство трябва да е свободно от всякаква аероеластична нестабилност и вибрации извън нормата.

1.а.3.   Производственият процес и използваните в конструкцията на въздухоплавателното средство материали трябва да водят до познати и възпроизводими конструктивни елементи. Всяка промяна в материалната изработка, свързана с експлоатационната среда, трябва да се отчита.

1.а.4.   Ефектът на повтарящи се натоварвания, влошаване на околната среда, случайни или скрити източници на повреди не трябва да намаляват конструктивната цялост под приемливо равнище на остатъчна здравина. Всички необходими инструкции за осигуряване на продължаваща летателна годност в това отношение трябва да се разпространяват.

Задвижване: целостта на задвижващата система (например двигател и, когато е необходимо, самолетни перки) трябва да бъде доказана за цялата експлоатационна обшивка и извън нея, за задвижващата система и трябва да се подържа през експлоатационния живот на задвижващата система.

1.б.1.

Задвижващата система трябва да осигурява в своите технически възможности натоварването или мощността, изисквани от нея за всички условия на полет, отчитайки влиянието и условията на околната среда.

1.б.2.

Производственият процес и използваните в конструкцията на задвижващата система материали трябва да водят до познати и възпроизводими конструктивни елементи. Всяка промяна в летателните качества на оборудването, свързани с експлоатационната среда, трябва да се отчита.

1.б.3.

Ефектът на повтарящи се натоварвания, влошаване на околната среда, случайни или скрити източници на повреди не трябва да намаляват целостта на задвижващата система под приемливо равнище на остатъчна здравина. Всички необходими инструкции за осигуряване на продължаващата летателна годност в това отношение трябва да бъдат разпространени.

1.б.4.

Всички необходими инструкции, информация и изисквания за безопасно и правилно взаимодействие между задвижващата система и въздухоплавателното средство трябва да бъдат разпространени.

1.в.   Системи и оборудване

1.в.1.

Въздухоплавателното средство не трябва да има конструктивни качества или детайли, които практиката е показала като опасни.

1.в.2.

Въздухоплавателното средство, включително системи, оборудване и части, изисквани съгласно типовото сертифициране, или съгласно експлоатационните правила трябва да функционират според предвиденото при всички предвидими експлоатационни условия в цялата оперативна обшивка, като вземат предвид експлоатационната среда на системата, оборудването или приспособление. Други системи, оборудване или приспособления, които не се изискват съгласно типовото сертифициране, или съгласно експлоатационните правила, независимо дали функционират достатъчно добре или не, не трябва да намаляват безопасността или не трябва неблагоприятно да въздействат върху правилното функциониране на други системи, оборудване или приспособления. Системите, оборудването и приспособленията трябва да функционират без изключителни умения или сила.

1.в.3.

Системите на въздухоплавателното средство, оборудването и принадлежащите приспособления, разглеждани поотделно и във връзка едно с друго, трябва да са така проектирани, че една повреда да не доведе до катастрофална повреда, за която не е доказано, че е малко вероятна, като трябва да съществува обратна връзка между вероятността от повреда и силата на ефекта от нея върху въздухоплавателното средство и неговите пътници. По отношение на горния критерий за еднократна повреда се приема, че надлежно допускане трябва да се направи за размера и цялостната конфигурация на въздухоплавателното средство и че това може да предотврати този критерий за единична повреда да бъде срещнат при някои части и някои системи на хеликоптери и малки самолети.

1.в.4.

Информация, необходима за безопасно осъществяване на полета и информация за опасни условия, трябва да са предоставени на екипажа или на персонала по поддръжката, при необходимост, по ясен, пълен и недвусмислен начин. Системите, оборудването и контролните прибори, включително знаци и обяви, трябва да са проектирани и разположени с оглед минимизиране на грешки, които могат да допринесат за поява на опасност.

1.в.5.

При проектиране трябва да се вземат предпазни мерки за минимизиране на рисковете за въздухоплавателното средство и неговите пътници от вероятни заплахи както отвътре, така и отвън на въздухоплавателното средство, включвайки защита срещу възможност за значителна повреда в или откъсване на прибор.

1.г.   Продължаваща летателна годност

1.г.1.

Инструкции за продължаваща летателна годност трябва да бъдат създадени с цел осигуряване на това, че стандартът за летателната годност за типово сертифициране на въздухоплавателно средство се поддържа през целия експлоатационен живот на въздухоплавателното средство.

1.г.2.

Трябва да предвидят средства, позволяващи проверка, коригиране, смазване, отстраняване или подмяна на части и оборудване, необходими за продължаваща летателна годност.

1.г.3.

Инструкции за продължаваща летателна годност трябва да се представят в наръчник или наръчници, както е подходящо за предоставяния обем информация. Наръчниците трябва да обхващат инструкциите за поддържане и ремонт, сервизна информация, процедури по откриване на дефект и проверка във формат, който осигурява практична експлоатация.

1.г.4.

Инструкциите за продължаваща летателна годност трябва да съдържат ограничения на летателната годност, установяващи всеки период на задължителна подмяна, период за проверка и съответната процедура за проверка.

2.   Експлоатация на продукта като аспект на летателна годност

За времето на експлоатация на продукта трябва да бъде посочено и адресирано с оглед осигуряване задоволително равнище на безопасност на тези на борда и на земята, следното:

2.а.1.

Трябва да бъдат изградени видовете операции, позволени на въздухоплавателното средство, както и ограничения и информация за безопасна експлоатация, включително екологични ограничения и характеристики.

2.а.2.

Въздухоплавателното средство трябва да може да бъде безопасно контролирано и маневрено при всички очаквани експлоатационни условия, включително и отказ на една или, ако е възможно, повече задвижващи системи. Трябва надлежно да се отчитат силата на пилота, обстановката в кабината на екипажа, натоварването на пилота и другите човешки фактори, както и фазата на полета и неговата продължителност.

2.а.3.

Трябва да се осигури плавно преминаване от една фаза на полета към друга, без да се изискват изключителни пилотски умения, бдителност, сила или натоварване при всяко вероятно експлоатационно условие.

2.а.4.

Въздухоплавателното средство трябва да има такава стабилност, че със сигурност да не надвишава изискванията към пилота, отчитайки фазата на полета и неговата продължителност.

2.а.5.

Трябва да бъдат създадени процедури за нормална експлоатация, за повреди и извънредни условия.

2.а.6.

Трябва да се предвидят подходящи предупреждения или други форми на разубеждаване с цел да се предотврати нарушаване на нормалните условия на полет.

2.а.7.

Характеристиките на въздухоплавателното средство и неговите системи трябва да позволяват безопасно възстановяване на положението от евентуални екстремни условия на полет.

2.б.   Експлоатационните ограничения и друга необходима за безопасна експлоатация информация трябва да са достъпни за членовете на екипажа.

Експлоатацията на продукта трябва да е защитена от рискове, произхождащи от неблагоприятни външни и вътрешни условия, включително и климатични условия.

2.в.1.

По-специално, не трябва да трябва да се стига до опасни условия, произхождащи от такива явления като, и не само, лошо време, светкавици, сблъсък с птица, високочестотни радиационни полета, озон и др., които е вероятно да се случат по време на експлоатацията на продукта.

2.в.2.

В пътническите салони трябва да се осигурят на пътниците удобни условия за пътуване и адекватна защита от всякакъв очакван риск, настъпващ по време на полета или произхождащ от опасна ситуация, включително огън, дим, отровни газове и рискове от бърза декомпресия. Трябва да се предприемат мерки, които дават на пътниците всякаква разумна възможност да избегнат сериозни увреждания и бързо да напуснат въздухоплавателното средство и да ги защитят от ефекта на забавящите сили в случай на аварийно кацане по суша или по вода. Трябва да има ясни и недвусмислени знаци или обяви, които при необходимост да инструктират пътниците за подходящо безопасно поведение, местоположение и правилна експлоатация на спасително оборудване. Необходимото спасително оборудване трябва да е винаги достъпно.

2.в.3.

Кабините на екипажа трябва да са подредени с оглед улесняване на полетните операции, включително средства на информиране за ситуацията и управление на всяка очаквана ситуация или авария. Обстановката в кабината на екипажа не трябва да излага на риск възможността на екипажа да изпълнява своите задачи, като тя трябва да е така проектирана, че да се избягва препречване по време на експлоатация и неправилно използване на управленски уреди.

3.   Организации (включително предприятия на физически лица за проектиране, производство или поддръжка)

Одобрения на организации трябва да се издават, когато са удовлетворени следните условия:

3.а.1.

организацията трябва да разполага с всички средства за дейностите. Тези средства включват, без да се изчерпват с това, следното: средства, персонал, оборудване, инструменти и материали, документация за задачите, отговорностите и процедурите, достъп до съответната информация и съхранение на записите;

3.а.2.

организацията трябва да използва и поддържа система за управление на съответствието със съществени изисквания за летателна годност и да се стреми към постоянно подобряване на тази система;

3.а.3.

организацията трябва да има контакти с други подходящи организации, осигуряващи постоянно съответствие с тези съществени изисквания за летателна годност;

3.а.4.

организацията трябва да създаде система за докладване и/или обработка на произшествия, която да се използва от системата за управление съгласно точка 3.а.2. и контактите съгласно точка 3.а.3. с цел да допринася за постигане на постоянно подобряване на безопасността на продуктите.

3.б.   В случай на организации за поддържане на тренинга, условията на точки 3.а.3. и 3.а.4. не се прилагат.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Въздухоплавателно средство по член 4, параграф 2

Въздухоплавателни средства, за които не се прилага член 4, параграф 1, са въздухоплавателни средства, за които не е бил издаден типов сертификат или сертификат за летателна годност на основание на настоящия регламент и правилата за неговото изпълнение и които попадат в една от следните категории:

а)

въздухоплавателни средства с ясна историческа връзка по отношение на:

i)

участие в забележително историческо събитие; или

ii)

важна стъпка в развитието на въздухоплаването; или

iii)

важна роля, изиграна във въоръжените сили на държава-членка;

и отговарящи на едно или повече от следните критерии:

i)

първоначалният проект е бил създаден преди повече от 40 години;

ii)

производството е спряно преди най-малко 25 години;

iii)

в държавите-членки са регистрирани по-малко от 50 въздухоплавателни средства от същия основен проект;

б)

въздухоплавателно средство, специално проектирано или преработено с цел изследване, експериментални или научни цели, което е вероятно да се произведе в много ограничено количество;

в)

въздухоплавателно средство, от което най-малко 51 % са построени от любители или от организация с нестопанска цел на любители за техни собствени нужди и без търговско предназначение;

г)

въздухоплавателно средство, чийто първоначален проект е предвиден само за военни цели;

д)

въздухоплавателни средства с не повече от две места, скорост на заглъхване или минимална постоянна полетна скорост при конфигурация за приземяване, непревишаваща 35 възела калибрирана летателна скорост (КВС), и максимална маса при излитане (МИМ) от не повече от:

i)

300 кг за едноместен излитащ от земята самолет; или

ii)

450 кг за двуместен излитащ от земята самолет; или

iii)

330 кг за едноместен амфибиен или с поплавъци самолет; или

iv)

495 кг за двуместен самолет-амфибия или хидроплан, при условие че когато се използва като самолет с поплавъци и наземен самолет, той отговаря на двете ограничения за МИМ;

е)

планер с тегло на конструкцията, по-малко от 80 кг за едноместен и 100 кг за двуместен, включително и с крачно задвижване;

ж)

безпилотно въздухоплавателно средство с експлоатационна маса, по-малка от 150 кг;

з)

всяко друго въздухоплавателно средство с обща маса без пилот, по-малка от 70 кг.


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

200


32002L0051


L 252/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/51/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 19 юли 2002 година

за намаляване замърсяването на въздуха с вредни емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за изменение на Директива 97/24/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 1 май 2002 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Петата програма за действие на Европейската общност за защита на околната среда, която в общи линии бе одобрена от Съвета с Резолюцията на Съвета и от представителите на правителствата на държавите-членки, които се срещнаха в рамките на Съвета на 1 февруари 1993 г. (4), изисква да се положат допълнителни усилия за значително намаляване на съществуващото равнище на вредните емисии от моторните превозни средства.

(2)

Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти или характеристики на двуколесните или триколесните моторни превозни средства (5) е само една от всички директиви, регулиращи процедурата за типово одобрение, въведена с Директива 92/61/ЕИО от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни или триколесни моторни превозни средства (6).

(3)

В съответствие с член 5 от Директива 97/24/ЕО Комисията се задължава, в рамките на 24 месеца от деня на приемане на директивата, да предостави на Европейския парламент и на Съвета предложение, изготвено въз основа на проучване и на оценка за разходите и приходите, произтичащи от прилагането на по-строги пределни стойности, като определя последващия етап, през който ще бъдат приемани мерки за допълнително ограничаване на нормите за допустими емисии за замърсителите от въпросните превозни средства. Това действие се ограничава до мотоциклетите, защото един последващ етап, който налага по-строги норми за допустими емисии за мотопедите и ще се прилага от 17 юни 2002 г., е предвиден в Директива 97/24/ЕО.

(4)

Въз основа на оценката на техническата осъществимост и рентабилност, приложим от 2003 г., се определя нов унифициран набор от норми за допустими емисии за изпитване от тип I за всички мотоциклети, който съответства на 60 % намаление на въглеводороди и въглероден окис за четиритактовите мотоциклети и 70 % въглеводороди и 30 % въглероден окис за двутактовите мотоциклети. Предвидените технологии не предвиждат за уместни по-големи намаления на азотния окис при четиритактовите мотоциклети. При двутактовите мотоциклети приложението на напредналите технологии за директно впръскване, които притежават най-голям редукционен потенциал по отношение на въглероден окис и на въглеводороди, неизбежно се свързва с умереното увеличение в равнището на азотния окис по отношение на съвременната пределна стойност, като така изравнява пределната стойност с тази за четиритактовите мотоциклети. Въз основа на данните за емисиите, които потвърждават минималния дял на мотоциклетите в общите емисии на азотен окис при пътния транспорт, тези данни се считат за приемливи.

(5)

В светлината на специалните характеристики и употребата на определени категории превозни средства, известни като мотоциклети за изпитване на издръжливост и изпитателни мотоциклети и предвид много малкия им дял в общите емисии, поради малкия брой на такива превозни средства, които се продават в Европа, трябва да се предвиди временно дерогиране на пределните им стойности, които предстоят да бъдат приети за 2003 г., за да могат производителите да въведат подходящата технология.

(6)

Инспекциите и поддръжката са необходими, за да се осигури равнището на емисиите на новите превозни средства да не надвишава вътрешно приетите допустими равнища. В това отношение, както и в съответствие с разпоредбите за пътническите леки автомобили, изискванията за изпитвания от тип II, и по-специално ограничението за въглероден окис от 4,5 % по обем, следва да се подменят с изисквания да се измерват и отчитат съответните данни за изпитванията за пътна годност.

(7)

Триколесните и четириколесните превозни средства са оборудвани с двигатели с искрово запалване или с компресионно (дизелово) запалване; в съответствие с ограниченията за емисиите за пътническите леки автомобили всяка категория се нуждае от отделен набор пределни стойности. В това отношение в бъдеще трябва да се обърне внимание на проблема за емисиите на частици.

(8)

Спецификациите за нормативно определените горива, използвани за изпитване на емисиите, следва да отговарят на тези, които са използват за пътническите леки автомобили, като така отразяват промените в спецификациите на пазарните горива в съответствие със законодателството на Общността за качеството на петролните и дизелови горива.

(9)

На държавите-членки трябва да се разреши посредством данъчни стимули да улесняват пласирането на пазара на превозни средства, които отговарят на изискванията, приети на общностно равнище, и да насърчават по-новите екологични технологии, които се базират на задължителните стойности за емисиите; тези стимули трябва да отговарят на определени условия за предотвратяване нарушаването на вътрешния пазар; настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят вредните емисии и другите субстанции като част от базата за определяне на пътния данък за двуколесни и триколесни превозни средства.

(10)

В съответствие с Договора държавите-членки могат, между другото, да предлагат фискални или финансови стимули за ретро оборудване на по-старите двуколесни и триколесни моторни превозни средства, ако така те отговарят на пределните стойности, определени в настоящата директива, или в предходната версия на Директива 97/24/ЕО.

(11)

Следва да се въведе нов изпитателен цикъл за типово одобрение, който ще позволи по-представителна оценка за влиянието на емисиите при изпитателни условия, които повече наподобяват тези, срещани при употребяваните превозни средства и който отчита различията в механизма за управление между малки и големи мотоциклети. Извършва се допълнителна развойна дейност в подкрепа на въвеждане на нов изпитателен цикъл по научно издържан начин.

(12)

Необходимо е да се установи следващ етап на задължителните норми за допустими емисии, които да влязат в сила от 2006 г. и да съставляват допълнителни съществени намаления по отношение на пределните стойности за 2003 г.

(13)

За да се осигури съответствие с пределните стойности на емисиите, изпитвания за съвместимост на обслужваните двуколесни и триколесни моторни превозни средства (вътрешни изпитвания) следва се въведат от 1 януари 2006 г. Конкретните изисквания за правилното функциониране на устройствата за контролиране на емисиите по време на нормативно определения жизнен цикъл на двуколесни или триколесни моторни превозни средства следва да се въведат от 1 януари 2006 г. за километраж до 30 000 км.

(14)

Следва също да се осигури работните условия на използваните двуколесни и триколесни моторни превозни средства да отговарят на параметрите на изпитателния цикъл и че не се използват противоограничаващи устройства или други отклоняващи устройства.

(15)

Тъй като делът в общите емисии СО2, отделяни от превозни средства, на двуколесни и триколесни моторни превозни средства се увеличава, емисиите на СО2 и/или потреблението на гориво от двуколесни и триколесни моторни превозни средства следва да бъдат определени възможно най-бързо и да се установят като част от стратегията на Общността за намаляване на емисиите СО2, причинявани от пътния транспорт.

(16)

Предвид световния пазар на мотоциклети и произтичащите от това проблеми, свързани с качеството на въздуха, изпитателният цикъл трябва да се хармонизира. Комисията ще продължи своята работа и ще хармонизира този изпитателен цикъл с всички останали страни, които участват на други пазари, и ще я привърши възможно най-скоро. Приетият в световен мащаб изпитателен цикъл за емисиите от мотоциклети, понастоящем доразработван в Женева от 29-ата работна група на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа, съставлява добра основа. Уместно е да се въведе такъв изпитателен цикъл в целия свят, като алтернативна процедура за изпитване на тип за втория етап през 2006 г. След като бъде всеобщо приет за всички бъдещи етапи за намаляване на емисиите, новият изпитателен цикъл може да стане новата, постоянно действаща база за одобрение на тип.

(17)

Държавите-членки не могат да постигнат в задоволителна степен целта на предлаганата мярка, именно да намалят равнището на вредните емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства, и, следователно, поради мащаба или резултата от действието, би било по-добре тя да се осъществи на общностно равнище, като Общността може да приеме мерки, които отговарят на принципа за субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност според този член, настоящата директива не нарушава изискванията за постигане на тази цел.

(18)

Директива 97/24/ЕО следователно трябва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива има за цел да намали равнището на вредни емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства, като ограничава пределните им стойности.

Член 2

1.   Считано от 1 април 2003 г., държавите-членки не могат на основания, отнасящи се до предстоящите мерки против замърсяване на въздуха:

а)

да отказват да издават типово одобрение на ЕО в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/61/ЕИО; или

б)

да забраняват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на превозни средства,

когато предстоящите мерки против замърсяване на въздуха отговарят на изискванията на Директива 97/24/ЕО.

2.   Считано от 1 април 2003 г., държавите-членки отказват да издават типово одобрение на ЕО в съответствие с член 4, параграф 1 на Директива 92/61/ЕИО за всеки тип превозно средство по причини, отнасящи се до предстоящите мерки против замърсяване на въздуха, когато то не отговаря на изискванията на Директива 97/24/ЕО.

За изпитване тип I се използват пределните стойности, посочени в ред А на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО.

3.   Считано от 1 юли 2004 г., държавите-членки:

a)

считат сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства в съответствие с Директива 92/61/ЕИО, за вече невалидни; и

б)

отказват да регистрират, продават или въвеждат в експлоатация нови превозни средства, които не се придружават от сертификат за съответствие според Директива 92/61/ЕИО,

по причини, отнасящи се до предстоящите мерки против замърсяване на въздуха, когато превозните средства не отговарят на разпоредбите на Директива 97/24/ЕО.

За изпитване тип I на мотопеди се използват пределните стойности, посочени във втори ред на таблицата в глава 5, приложение I, раздел 2.2.1.1.3 към Директива 97/24/ЕО.

За изпитване тип I на мотоциклети и триколесни превозни средства се използват пределните стойности, посочени в ред А на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО.

4.   За мотоциклетите на две колела, предназначени за изпитвания и за издръжливост в съответствие с Директива 92/61/ЕИО, датата, определена в параграф 2, е 1 януари 2004 г., а датата, определена в параграф 3, е 1 юли 2005 г.

Мотоциклетите за изпитвания се определят, като превозни средства със следните характеристики:

а)

максимална височина на седалката: 700 мм;

б)

минимален просвет: 280 мм;

в)

максимална вместимост на горивния резервоар: 41 л;

г)

минимално общо предавателно число при най-високата предавка (начално число × предавателно число × крайно число на предаване) от 7,5.

Мотоциклети за издръжливост се определят като превозни средства със следните характеристики:

а)

максимална височина на седалката: 900 мм;

б)

минимален просвет: 310 мм;

в)

минимално общо предавателно число при най-високата предавка (начално число × предавателно число × крайно число на предаване) от 6,0.

Член 3

1.   Считано от 1 януари 2006 г., държавите-членки отказват да издават типово одобрение на ЕО в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/61/ЕИО за нов тип превозно средство, по причини, отнасящи се до предстоящите мерки против замърсяване на въздуха, когато то не отговаря на изискванията на Директива 97/24/ЕО.

За изпитване тип I се използват пределните стойности, посочени в редове Б на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО.

2.   Считано от 1 януари 2007 г., държавите-членки:

а)

считат сертификатите за съответствие, които придружават новите превозни средства в съответствие с Директива 92/61/ЕИО, за вече невалидни; и

б)

отказват да регистрират, продават или въвеждат в експлоатация нови превозни средства, които не се придружават от сертификат за съответствие според Директива 92/61/ЕИО,

по причини, отнасящи се до предстоящите мерки против замърсяване на въздуха, когато превозните средства не отговарят на разпоредбите на Директива 97/24/ЕО.

За изпитване тип I се използват пределните стойности, посочени в редове Б на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО.

За типовете превозни средства, от които в Европейския съюз се продават не повече от 5 000 бройки годишно, тази дата е 1 януари 2008 г.

Член 4

1.   Държавите-членки предвиждат данъчни стимули единствено по отношение на превозните средства, които отговарят на Директива 97/24/ЕО. Тези стимули отговарят на едно от следните условия:

а)

прилагат се към всички нови превозни средства, предлагани на пазара на държавата-членка, които са предварително приведени в съответствие със задължителните норми за допустими емисии, предвидени в ред А на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО; те се прекратяват с влизането в сила на задължителното прилагане на пределните стойности за емисиите, предвидени в член 2, параграф 3 за новите превозни средства; или

б)

прилагат се към всички нови превозни средства, предлагани на пазара на държавата-членка, които са предварително приведени в съответствие със задължителните норми за допустими емисии, предвидени в редове Б на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО. Те се прекратяват в деня на влизането в сила на задължителното прилагане на пределните стойности за емисиите към новите превозни средства, предвидени в член 3, параграф 2 от настоящата директива.

2.   За всеки тип превозно средство, предвидено в параграф 1, данъчните стимули са за стойност, по-ниска от допълнителния разход за придобиване и оборудване на превозното средство с техническото решение, което се въвежда, за да се осигури съответствие със стойностите, предвидени в ред А или ред Б на таблицата в глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО.

3.   Комисията бива уведомена в разумен срок преди плановете за установяване или изменение на данъчните стимули, предвидени в параграф 1, за да може да представи становището си.

Член 5

Типовите одобрения потвърждават изрядната работа на устройствата за контролиране на емисиите по време на жизнения цикъл на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, считано от 1 януари 2006 г. за новите типове превозни средства и от 1 януари 2007 г. за всички типове превозни средства с пробег до 30 000 км. За целта, в срок до 31 декември 2002 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за определението „жизнен цикъл“ и за въвеждането на допълнителни разпоредби. В анализа на разходите и ползите, Комисията обръща специално внимание на ефекта от предложенията ѝ върху малките и средните предприятия.

Член 6

1.   Типовите одобрения, издадени на превозни средства, също ще изискват да се потвърждава изрядната работа на устройствата за управление на емисиите по време на жизнения цикъл на превозното средство при нормални експлоатационни условия (съответствие на изпитателните превозни средства, които се поддържат и експлоатират правилно), считано от 1 януари 2006 г., за новите типове двуколесни и триколесни превозни средства, и от 1 януари 2007 г. за всички типове превозни средства.

2.   За целта Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за определяне на термина „жизнен цикъл“ и за въвеждането на допълнителни разпоредби. Те включват, inter alia, според случая, и:

критерии за извършване на проверки,

критерии за подбор на превозните средства за изпитване,

критерии за извършване на изпитванията,

правила за отстраняване на вероятни грешки,

критерий за отпадане таксата за собственика/държателя на превозното средство.

В анализа си за ползите от разходите, Комисията обръща специално внимание на ефекта от предложенията ѝ върху малките и средните предприятия.

Член 7

1.   Считано от 1 януари 2006 г., държавите-членки не могат вече да издават типово одобрение на ЕО и ще отказват да издават национално типово одобрение на двуколесни и триколесни превозни средства, ако техните СО2 емисии и разход на гориво не са приведени към изискванията на съответните разпоредби.

2.   Считано от 1 януари 2007 г., държавите-членки:

считат сертификатите за съответствие, които придружават новите двуколесни моторни превозни средства с капацитет на двигателя над 150 см3 от Директива 92/61/ЕИО, за невалидни, и

отказват да регистрират, продават или въвеждат в експлоатация нови превозни средства, които не се придружават от сертификата за съответствие според Директива 92/61/ЕИО,

ако техните СО2 емисии и разход на гориво не са установени към изискванията на съответните разпоредби.

Член 8

1.   Комисията разглежда по-строги стандарти за емисиите от превозните средства, които попадат в обхвата на настоящата директива, като взима предвид:

а)

техническите разработки в сферата на технологиите за контрол над емисиите и тяхната техническа и икономическа осъществимост по отношение на прилагането им към мотоциклетите, както и прилагането им на разнообразния пазар, който тези превозни средства задоволяват;

б)

постиженията в разработването на по-представителен изпитателен цикъл за мотоциклетите, който да коригира съществуващите ограничения на прилагания изпитателен цикъл, като студено запалване и висока динамичност на управление;

в)

възможността за хармонизиране на изпитателния цикъл в световен мащаб;

г)

връзката между пределните стойности на текущия и на новия изпитателен цикъл;

д)

допълнителната работа по емисията на частиците и въпроса за емисиите на частици от двигатели с дизелово и бензиново запалване;

е)

продължаващата работа по съответствие с изискванията за издръжливост и работоспособност;

ж)

допълнителната работа за усъвършенстване студеното запалване, бордовите диагностични системи (БДС) и отделянето на парни емисии;

з)

продължаващата работа по подмяна на катализаторите;

и)

икономическото значение за производителите на малки производствени серии и на единични бройки.

Комисията предстои да разработи методология за измерване на специфични СО2 емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства.

2.   Не по-късно от 31 декември 2002 г. Комисията представя на Комитета по привеждане в съответствие с техническия прогрес предложение за изпитателен метод за измерване на емисиите на частиците в съответствие с резултатите от изследванията, предвидени в параграф 1, буква д), които предстоят да се прилагат към новите типови одобрения от 1 януари 2004 г.

3.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от 31 декември 2002 г. предложение, което съдържа:

а)

задължителните стойности за допустими емисии на емисиите, които ще се прилагат за изпитване от тип I за триколесни и четириколесни превозни средства през втория задължителен етап от 2006 г. и задължителните норми за допустими емисии на емисиите на частици в съответствие с резултатите от изследванията, предвидени в параграф 1, буква д);

б)

задължението да се измерват специфичните емисии СО2 при типово одобрение в съответствие с член 7. Също така, Комисията представя предложения да се бъдат включени двуколесни и триколесни превозни средства в стратегията на Общността за намаляване на емисиите на автомобилните СО2 (споразумение за намаляване средните СО2 емисии, обозначения, данъчни стимули);

в)

разпоредбите за издръжливост, които ще се прилагат от 1 януари 2006 г. в съответствие с член 5;

г)

изискванията, които включват изпитвания за съответствие върху изпитателните превозни средства (вътрешни изпитвания) в процедурата за типово одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, считано от 1 януари 2006 г., в съответствие с член 6;

д)

нов набор от стойности за допустими емисии (етап III) за мотопеди, включително за емисиите на частици, в съответствие с резултатите от изследванията, предвидени в параграф 1, буква д), който ще се прилага от 2006 г. Също ще се прилагат разпоредбите на изискванията за издръжливост и задължението за измерване на определени СО2 емисии при типово одобряване към мотопеди.

4.   Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета предложения за инспекция и поддръжка, бордова диагностична система (БДС) и управление на парните емисии. Комисията също гарантира, че на пазара ще се предлагат само заместители или ретро части за отделителните системи, които отговарят на изискванията на Директива 97/24/ЕО и на настоящата директива. Издаването на типовото одобрение трябва да може да се провери лесно, а данните върху издадените типови одобрения трябва да могат бързо, ефикасно и прозрачно да се възстановят и проследят в европейската система за данни.

5.   Възможно най-скоро и не по-късно след внедряването на техническото разработване на изпитателния цикъл в световен мащаб, Комисията представя предложение за включването му, както и на нов набор от пределни стойности, които включват емисиите на частиците от двигатели със запалване чрез сгъстяване и от двутактови двигатели с искрово запалване. Тези норми за допустими емисии трябва да отговарят на втория задължителен етап за 2006 г. на настоящата директива (ред Б в таблицата на глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 (към Директива 97/24/ЕО), за да може да се осигури такова ниво на емисиите. Изпитателният цикъл се въвежда заедно с тези нови норми за допустими емисии (ред В се прилага в таблицата на глава 5, приложение II, раздел 2.2.1.1.5 към Директива 97/24/ЕО) като алтернативна процедура за типово одобрение, по избор на производителя, за втория задължителен етап през 2006 г. В съответствие с приемането и в други региони на новия глобален изпитателен цикъл, той ще се превърне в единствената редовна процедура за типово одобрение. При последващите етапи за намаляване на вредните емисии след 2006 г., новият изпитателен цикъл с пределни стойности, установени от този цикъл, ще е единствената валидна процедура за типово одобрение.

Член 9

Глава 5 на Директива 97/24/ЕО се изменя в съответствие с текста към приложението тук.

Член 10

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 април 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 11

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 юли 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Комисията

Председател

T. PEDERSEN


(1)  ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 140, и

ОВ С 240 Е, 28.8.2001 г., стр. 146.

(2)  ОВ С 123, 25.4.2001 г., стр. 22.

(3)  Становище на Европейския парламент от 14 февруари 2001 г. (ОВ С 276, 1.10.2001 г., стр. 135), Обща позиция на Съвета от 13 юли 2001 г. (ОВ С 301, 26.10.2001 г., стр. 43) и Решение на Европейския парламент от 12 декември 2001 г. Решение на Европейския парламент от 30 май 2002 г. и Решение на Съвета от 11 юни 2002 г.

(4)  ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72. Директива последно изменена с Директива 2000/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ ГЛАВА 5 ОТ ДИРЕКТИВА 97/24/ЕО

1.

Приложение II се изменя, както следва:

а)

раздел 1.4. се заменя със следното:

„1.4.

„Газообразни замърсители“ означава отработените газови емисии на въглероден окис, азотни окиси, изразени спрямо еквивалент на азотен двуокис (NO2), и въглеводороди, като се предполага съотношение:

С1Н1,85 за бензин,

С1Н1,86 за дизел.“;

б)

добавят се следните раздели:

„1.5.

„Противоограничаващо устройство“ означава устройство, което измерва, открива или реагира на работните променливи (напр. скорост на превозното средство, скорост на двигателя, използваната предавка, температура, входното налягане или друг параметър) с цел да активира, модулира, забави или деактивира действието на всеки компонент или работа на системата за управление на емисиите, така че ефективността на системата за управление на емисиите да се намали при условията, които се срещат по време на обичайната експлоатация на превозното средство, освен когато използването на такова устройство е основателно включено в приложената изпитателна процедура за одобряване на емисиите.

1.6.

„Стратегия за управление на ирационалните емисии“ означава стратегия или мярка, която при обичайната експлоатация на превозното средство намалява ефективността на системата за управление до равнище, по-ниско от очакваното за приложимата процедура за изпитване на емисиите.“;

в)

раздел 2.2.1.1 се заменя със следното:

Изпитване от тип I (контрол на средните стойности на отделените емисии).

2.2.1.1.1.   Изпитването се извършва в съответствие с процедурата, описана в приложение 1. Използват се посочените методи за събиране и анализиране на газовите замърсители.

2.2.1.1.2.   Фигура 1.2.2. показва маршрутите за провеждане изпитване тип I.

2.2.1.1.3.   Превозното средство се поставя върху динамометрично шаси, оборудвано със симулатор за товара и инерцията.

2.2.1.1.4.   Отработилите газове се разреждат по време на изпитването и се взима пропорционална проба в един или повече пликове. Отработилите газове от изпитваното превозно средство се разреждат, взима се проба и се анализира, като се следва описаната по-долу процедура, а общият обем на разредените отработили газове се измерва.

Image

В съответствие с изискванията за 2.2.1.1.6, изпитването се повтаря три пъти. Резултатните маси на газовите емисии, получени при всяко изпитване, трябва да са по-малки от пределните стойности, показани в таблицата по-долу (редове А за 2003 г. и редове Б за 2006 г.):

 

Клас

Маса на въглероден окис (СО)

Маса на въглеводороди (НС)

Маса на окисите на азота (NOх)

L1

(г/км)

L2

(г/км)

L3

(г/км)

Норми за допустими емисии за мотоциклети (двуколесни) за типово одобрение и за съответствие с производството

А (2003 г.)

I (< 150 см3)

5,5

1,2

0,3

II (≥ 150 см3)

5,5

1,0

0,3

Б (2006 г.)

I (< 150 см3)

(Студена горна мъртва точка) (1)

2,0

0,8

0,15

II (≥ 150 см3)

(Студена горна мъртва точка + EUD) (2)

2,0

0,3

0,15

Норми за допустими емисии за три- и четириколесни превозни средства за типово одобрение и за съответствие с производството (бензиново запалване)

А (2003 г.)

Всички

7,0

1,5

0,4

Норми за допустими емисии за три- и четириколесни превозни средства за одобрение на тип и за съответствие с производството (дизелово запалване)

А (2003 г.)

Всички

2,0

1,0

0,65

2.2.1.1.5.1.

Без да се засягат изискванията на 2.2.1.1.5., една от трите получени резултатни маси за всеки един замърсител или комбинация от замърсители може да надвишава с не повече от 10 % предписаната стойност, при условие че средно аритметичната стойност от трите резултата е под пределната стойност. Когато пределните стойности бъдат надвишени при повече един от замърсителите, няма значение дали това е настъпило по време на едно и също изпитване или при различни изпитвания.

2.2.1.1.5.2.

При изпитвания за съответствие с пределни стойности, посочени в редове Б за 2006 г. за мотоциклети с допустима максимална скорост от 110 км/ч, максималната скорост за извънградски пътен цикъл се ограничава до 90 км/ч.

Броят на предписаните в 2.2.1.1.5. изпитвания се намалява при определените по-долу условия, където V1 е резултатът от първото изпитване, а V2 е резултатът от второто изпитване за всеки замърсител.

2.2.1.1.6.1.

Извършва се само едно изпитване, когато стойността на получения резултат за всеки замърсител е по-ниска или равна на 0,70 L (т.е. V1 ≤ 0,70 L).

2.2.1.1.6.2.

При неспазване изискването на 2.2.1.1.6.1. се извършват само две изпитвания, когато за всеки замърсител са спазени следните изисквания:

 

V1 ≤ 0,85 L и V1 + V2 ≤ 1,70 L и V2≤ L“;

г)

таблица I и таблица II в раздел 2.2. се заличават;

д)

раздел 2.2.1.2 се заменя със следното:

Изпитване тип II (изпитване за въглероден окис при свободен ход) за данните за емисиите, необходими за изпитване пригодността за ползване на път.

2.2.1.2.1.

Настоящото изискване се отнася до всички превозни средства, които се задвижват с бензинови двигатели, за които е подадено заявление за типово одобряване на ЕО в съответствие с настоящата директива.

2.2.1.2.2.

При провеждане на изпитване в съответствие с допълнение 2 (изпитване тип II) при нормална скорост на свободен ход:

отчита се съдържанието на въглеродния окис по обем от отделяните отработили газове,

отчита се скоростта на двигателя по време на изпитването, включително допуските.

2.2.1.2.3.

При изпитване при „висока скорост на свободен ход“ (т.е. > 2000 мин-1):

отчита се съдържанието на въглеродния окис по обем от отделяните отработени газове,

отчита се нормата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително допуските.

2.2.1.2.4.

Температурата на маслото в двигателя в момента на изпитването се записва (прилага се единствено за четиритактовите двигатели).

2.2.1.2.5.

Регистрираните данни се попълват в съответните раздели на документа, посочени в приложение VII от Директива 92/61/ЕИО.“;

е)

добавя се следният раздел:

Употребата на противоограничаващо устройство и/или стратегия за контролиране на нерационалните емисии е забранена.

2.3.1.   На превозното средство може да се инсталира устройство, функция, система или мярка за управление на двигателя, при условие че:

се задейства единствено за цели като предпазване на двигателя, студено запалване или загряване, или

се задейства единствено за целите да се осигури сигурност или безопасност, както и работата при аварийни условия.

2.3.2.   Позволява се използването на устройство, функция, система или мярка за управление на двигателя, която води до използването на различна или модифицирана стратегия за управление на двигателя в сравнение с тази, която обикновено се използва по време на приложимия цикъл за изпитване на емисиите, ако в съответствие с изискванията на раздел 2.3.3. изцяло се демонстрира, че мярката не намалява ефективността на системата за контролиране на емисиите. При всички останали случаи такива устройства се считат за противоограничаващи устройства.

2.3.3.   Производителят предоставя пакет документи, който дава достъп до основния проект на системата и средствата, посредством които контролира изходните променливи, в зависимост дали този контрол е пряк или косвен.

а)

официалният пакет документи, предоставян на техническата служба при подаване на заявлението за типово одобрение, включва пълно описание на системата. Тази документация може да е кратка, при условие че представя доказателства, че са посочени всички изходи, позволени от матрицата, получени за обхвата на контролиране на входовете на отделните единици.

Документацията също така съдържа обосновка за използването на всяко устройство, функция, система или мярка за управление на двигателя и включва допълнителен материал и изпитателни данни за демонстриране ефекта върху отработените емисии от всички такива устройства, монтирани върху превозното средство. Тази информация се прилага към документацията, която се изисква по приложение V;

б)

допълнителни материали, които показват параметрите, които се модифицират от устройството, функцията, системата или мярката за управление на двигателя, и пределните норми, при които тези мерки функционират. Допълнителният материал съдържа описание на системата, времевата стратегия и точките на превключване при управление на горивната система при всички работни режими. Тази информация остава строго поверителна и се задържа от производителя, но може да се предяви за проверка при типово одобрение.“;

ж)

раздел 3.1.1. се заменя със следното:

„3.1.1.

Превозно средство се взема от серията и се подлага на изпитването, описано в 2.2.1.1. Пределните стойности за проверка на съответствие с производството са тези, посочени в таблицата на раздел 2.2.1.1.5.“;

з)

предишният раздел 3.1.1. се преномерира на 3.1.2. и се изменя, както следва:

формулировката „Таблици I и II“ се заменя с „таблицата в раздел 2.2.1.1.5“;

формулировката „таблиците, установени 2.2.1.1.2“ се заменя с „таблицата в раздел 2.2.1.1.5.“;

и)

раздел 3.1.3. на допълнение 1 се заменя със следното:

„3.1.3.

Херметизацията на всмукателната система се проверява, за да се осигури карбурацията да не бъде повлияна от случайно всмукан въздух.“;

й)

последното изречение на раздел 5.3.1 от допълнение 1 се чете, както следва:

„Извършват се два пълни подготвителни цикъла преди взимане на отработилите газове.“;

к)

раздел 6.1.3. от допълнение 1 се заменя със следното:

„6.1.3.

Преди започване на първия подготвителен цикъл, въздушната струя с променлива скорост се насочва към мотоциклета или моторното триколесно превозно средство. След това се извършват два пълни цикъла, през което време не се събират отработени газове. Вентилационната система трябва да включва механизъм, който се управлява от скоростта на ролковия стенд, така че в обхват от 10 до 50 км/ч линейната въздушна скорост при изпускателния вентилатор да е равна на относителната скорост на въртене на цилиндъра с приближение от 10 %. При скорост на цилиндър, по-ниска от 10 км/ч, скоростта на въздуха може да е нула. При крайната част на вентилационното устройство показателите трябва да са следните:

i)

лице на повърхнината най-малко 0,4 м2;

ii)

долен край между 0,15 и 0,20 м над равнището на земята;

iii)

разстояние от челния край на мотоциклета или триколесното моторно превозно средство между 0,3 и 0,45 м.“;

л)

раздел 6.2.2. от допълнение 1 се заменя със следното:

„6.2.2.

Първият цикъл започва, когато започне взимането на проби и измерването на оборотите на помпата.“;

м)

раздел 7.2.1. от допълнение 1 се заменя със следното:

„7.2.1.

След провеждането на два подготвителни цикъла (първи момент на първи цикъл), действията, посочени в 7.2.2. до 7.2.5., се извършват едновременно.“;

н)

Раздел 7.4. от допълнение 1 се заменя със следното:

„7.4.   Анализ

7.4.1.

Отработените газове, които се съдържат в плика, трябва да се анализират възможно най-бързо и в никакъв случай по-късно от 20 минути след края на изпитателния цикъл.

7.4.2.

Преди анализиране на всяка проба обхватът на анализатора, който ще се използва за всеки замърсител, трябва да се нулира със съответния нулиращ газ.

7.4.3.

След това анализаторите се настройват според калибровъчните криви посредством номиналните концентрации на газ от 70 % до 100 % от обхвата.

7.4.4.

След това повторно се сверява нулирането на анализатора. Когато отчитането се отклонява с повече от 2 % от зададената в 7.4.2. стойност, процедурата се повтаря.

7.4.5.

Пробите се анализират след това.

7.4.6.

След анализа се извършва повторна проверка на точката на нулирането и обхвата, като се ползват същите газове. Когато тези повторни проверки са в рамките на 2 % от тези в 7.4.3., анализът се приема.

7.4.7.

По всички точки по настоящия раздел дебитът и налягането на отделните газове трябва са такива, каквито се използват по време на калиброване на анализаторите.

7.4.8.

Цифрата, която се приема за концентрация за всеки замърсител, измерен в газовете, е тази, която се отчита след стабилизиране на измервателния прибор.“;

о)

раздел 2.2 от допълнение 2 се заменя със следното:

„2.2.

Изпитването тип II, посочено в раздел 2.2.1.2. от приложение II, се отчита веднага след изпитване тип I при работа на двигателя при обичайния свободен ход, както и при висока скорост на свободен ход.“

2.

Приложение IV се заменя със следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА РЕФЕРЕНТНОТО ГОРИВО (БЕНЗИН)

Използваното референтно гориво е това, което е определено в ПРИЛОЖЕНИЕ IХ, раздел 1 от Директива 70/220/ЕИО.

СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА РЕФЕРЕНТНОТО ГОРИВО (ДИЗЕЛ)

Използваното референтно гориво е това, което е определено в ПРИЛОЖЕНИЕ IХ, раздел 2 от Директива 70/220/ЕИО.


(1)  Изпитателен цикъл: ЕСЕ R40 (с измерване на емисиите за всичките 6 режима — вземането на проби започва при Т = 0)

(2)  Изпитателен цикъл: ЕСЕ R40 + EUDC (с измерване на емисиите за всичките режими — вземането на проби започва при Т = 0), при максимална скорост от 120 км/ч.

(3)  Необходимите технически изменения и допълнения, отнасящи се до приложение 1 и до поддопълнения 1 и 4 на приложение II от глава 5 на настоящата директива, се приемат не по-късно от 1 октомври 2002 г. в съответствие с процедурата на Комитета по приспособяване към техническия напредък на директиви за премахване на техническите пречки за търговията в сектора на моторните превозни средства, в съответствие с член 13 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1)


07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

211


32002L0075


L 254/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2002/75/EО НА КОМИСИЯТА

от 2 септември 2002 година

за изменение на Директива 96/98/ЕО на Съвета относно морското оборудване

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взе предвид Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (1), последно изменена с Директива 2001/53/EО на Комисията (2), и по-специално член 17, първо и второ тире от нея,

като има предвид, че:

(1)

За целите на Директива 96/98/ЕО международните конвенции, включително Конвенцията SOLAS от 1974 г., и стандартите за тестване заедно с техните изменения са тези, които са в сила към 1 януари 2001 г.

(2)

Изменения на Конвенцията SOLAS и други международни конвенции и нови стандарти за тестване са влезли в сила след 1 януари 2001 г. или скоро ще влязат в сила.

(3)

С тези актове се въвеждат нови правила относно оборудването, което трябва да се постави на бордовете на корабите.

(4)

Следователно Директива 96/98/ЕО трябва да се измени.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са съгласувани със становището на Комитета, учреден съгласно член 12 от Директива 93/75/ЕИО на Съвета (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 96/98/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се изменя, както следва:

 

В букви в), г) и н) датата „1 януари 2001 г.“ се заменя с датата „1 юли 2002 г.“;

2.

Приложение A се заменя с текста в приложението към настоящата директива.

Член 2

Оборудване, посочено като „нов елемент“ под заглавието „Наименование на елемента от оборудването“ в приложение A.1, което е било произведено преди датата, посочена в член 3, параграф 1 в съответствие с процедурите за типово одобрение в сила преди датата на приемане на настоящата директива на територията на държавата-членка, спомената по-долу, както и оборудването, посочено в приложение A.1, раздели 4 и 5, носещи марката и произведени преди датата, посочена в член 3, параграф 1, може да се пусне на пазара и да се постави на борда на кораб на Общността, сертификатите за който са издадени от държава-членка или от нейно име съгласно международните конвенции през двете години след датата, посочена в член 3, параграф 1.

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от шест месеца след датата на нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от вътрешното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 септември 2002 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25.

(2)  ОВ L 204, 28.7.2001 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ A

ПРИЛОЖЕНИЕ A.1:   Оборудване, за което вече съществуват подробни стандарти за тестване в международни актове

Бележки, приложими към цялото приложение A.1

Общи положения: в допълнение към специфично посочените стандарти за тестване, известен брой разпоредби, които трябва да бъдат проверени по време на проучване на типа (типово одобрение), както са посочени в модулите за оценка на съответствието в приложение Б, могат да отговорят на приложимите изисквания на международните конвенции и съответните решения и циркулярни писма на ММО.

Колона 5: Където се прави позоваване на ММО, са приложими само стандартите за тестване, съдържащи се в подходящите части на приложенията към резолюциите, като се изключват разпоредбите на самите резолюции.

Колона 5: За целите на коректното определяне на приложимите стандарти, докладите от тестовете и съответните сертификати за типово одобрение трябва да съдържат информация за приложените специфични стандарти за тестване и техните варианти, както са посочени в колона 5.

Колона 5: Когато са посочени два комплекта от стандарти за тестване (разделени с „;“ или с „или“), всеки комплект отговаря на всички изисквания за тестване съгласно стандартите за работа на ММО. По този начин тестването на единия комплект от стандарти е достатъчно, за да се покаже съответствие на изискванията на релевантните международни актове.

Колона 6: Под „модул H“ следва да се разбира „модул H и сертификат за преглед на дизайна“.

1.   Животоспасяващи уреди

Бележки към раздел 1: Животоспасяващи уреди

Колони 3 и 4: Когато тези колони са разделени на две равнища за дадено специфичен код на идентификация, горните равнища се отнасят за плавателни съдове, построени съгласно Международен кодекс за сигурност на бързоходните плавателни съдове преди 1 юли 2002 г., а долните квадрати се отнасят за плавателни съдове, където е подходящо, движещи се съгласно Международен кодекс за сигурност на бързоходните плавателни съдове на или след 1 юли 2002 г.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изисква „типово одобрение“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.1/1.1

Спасителни кръгове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1.3, 8.3(1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81 (70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.2

Светлини, обозначаващи местоположението на спасителни средства

(a)

За спасителни съдове и дежурни лодки

(b)

За спасителни кръгове

(c)

За спасителни жилетки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1.3, III/22.1.2, III/22.3.1, III/32.1, III/32.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.3 и 8.10 (1994 HSC Code), ММО MSC/Circ. 885

ММО Резолюция MSC.81 (70), освен изискванията към батериите, опре делени в EN 394 (1993), който се прилага за светлините на спасителните жилетки

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1.3, III/22.1.2, III/22.3.1, III/32.1, III/32.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73), 8.1, 8.3, 8.10 (2000 HSC Code), ММО MSC/Circ. 885

 

 

 

A.1/1.3

Спасителни кръгове, самозадействащи се димни сигнали

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63), 8.1, 8.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.1.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73)8.1, 8.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.4

Спасителни жилетки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1,8.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70), освен изискванията към батериите, опре лeделени в EN 394 (1993), който се прилага за светлините на спасителните жилетки

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC. 97 (73) 8.1, 8.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.5

Спасителни хидрокостюми и предпазни костюми

изолирани или неизолирани

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.3, III/22.4, III/32.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.3, III/22.4, III/32.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC 97 (73) 8.1, 8.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.6

Спасителни хидрокостюми и предпазни костюми, класифицирани като спасителни жилетки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.3, III/22.4, III/32.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/7.3, III/22.4, III/32.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.7

Средства за термична защита

Правило III/4

Правило III/7.3, III/22.4, III/32.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66),

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

A.1/1.8

Сигнални ракети тип „парашут“ (пиротехника)

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/6.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.2 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/6.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC 97 (73) 8.1, 8.2 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

A.1/1.9

Ръчни сигнални ракети (пиротехника)

Правило III/4

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

X

 

 

A.1/1.10

Димни сигнали с положителна плавателност (пиротехника)

Правило III/4

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

X

 

 

A.1/1.11

Линометателни устройства (пиротехника)

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/18 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1,8.8 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/18 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97(73) 8.1, 8.8 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

A.1/1.12

Надуваеми спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.1, III/31.1 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.1, III/31.1 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.13

Твърди спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.1, III/31.1.1.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.1, III/31.1.1.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.14

Автоматични самоизправящи се спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.2.4 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 809 (1), MSC/Circ. 809, ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.2.4 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ 809 (1), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.15

Покрити обратими спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.2.4 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 809 (1), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.2.4 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 809 (1), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.16

Устройства за свободно изплаване на спасителни плотове (хидростатични разединители)

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/13.4.2., III/26.2.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 и 8.6 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/13.4.2, III/26.2.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 811, ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1 и 8.6 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.17

Спасителни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.1, III/ 31.1.1.1, III/31.1.2.1, III/31.1.6, III/31.1.7 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

X

 

A.1/1.18

Твърди дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.2, III/31.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48(66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.2, III/31.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97(73) 8.1, 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

A.1/1.19

Надуваеми дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.2, III/31.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48(66), ММО Резолюция MSC.36(63) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/21.2, III/31.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48(66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

A.1/1.20

Бързоходни

Правило III/4,Правило X/3

Правило III/26.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 (1994 HSC Code), ММО MSC/Circ. 809 (1)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.3 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1 (2000 HSC Code), ММО MSC/Circ. 809 (1)

 

 

 

 

A.1/1.21

Устройства за спускане на вода с помощта на талии и лебедки (лодбалки)

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/23, III/33 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1,8.5, 8.6 и 8.7 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/23, III/33 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6 и 8.7 (2000 HSC Code)

 

 

A.1/1.22

Устройства за спускане на вода на спасителни съдове чрез свободно изплаване

Преместен в приложение A.2

A.1/1.23

Устройства за спускане на вода на свободно падащи спасителни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/33 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1,8.5 и 8.7 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

 

 

 

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/33 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5 и 8.7 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.24

Устройства за спускане на вода на спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.6 и 8.7 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6 и 8.7 (2000 HSC Code)

 

 

A.1/1.25

Устройства за спускане на вода на бързходни дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.3.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 (1994 HSC Code), ММО MSC/Circ. 809 (1)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.3.2 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1 (2000 HSC Code), ММО MSC/Circ. 809 (1)

 

 

 

A.1/1.26

Освобождаващ механизъм за:

(a)

Спасителни лодки и дежурни лодки;

(б)

Спасителни плотове,

спускани на вода посредством талия или талии

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 и 8.5 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1 и 8.5 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/1.27

Морски системи за евакуация

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/15, III/26.2.1, III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

 

 

X

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/15, III/26.2.1, III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

A.1/1.28

Средства за спасяване

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.4 и III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО MSC/Circ. 810 (2), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5 и 8.10 (1994 HSC Code)

MMO Резолюция MSC.81(70) MSC/Circ. 810

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/26.4 и III/34, MMO Резолюция MSC.48 (66), MMO MSC/Circ. 810 (2), MMO Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5 и 8.10 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.29

Парадни трапове

Елементът е преместен в A.2/1.4

A.1/1.30

Ретроотражателни

Правило III/4

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция A.658 (16) Приложение 2

 

X

X

X

 

 

A.1/1.31

Двупосочни УКВ радио-телефонни станции за спасителни съдове

Преместен в A.1/5.17 и A.1/5.18

A.1/1.32

Радиолокационен транспондер за търсене и спасяване, работещ на 9 GHz (SART)

Преместен в А.1/4.18

A.1/1.33

Радиолокационен отражател за спасителни и дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция A.384 (X), EN/ISO 8729 (1998)

ММО Резолюция A.384 (X), ISO 8729 (1997)

 

X

X

X

X

 

A.1/1.34

Компас за спасителни и дежурни лодки

Преместен в А.1/4.23

A.1/1.35

Преносимо противопо жарно оборудване за спасителни и дежурни лодки

Преместен в А.1/4/3.38

A.1/1.36

Двигатели за спасителни и дежурни лодки

Правило III/4

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

A.1/1.37

Двигател за дежурни лодки — извънборден двигател

Правило III/4

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

A.1/1.38

Прожектори, използвани в спасителни и дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66)

ММО Резолюция MSC.81(70)

 

X

X

X

 

 

A.1/1.39

Открити обратими спасителни плотове

Правило III/4, Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1, 8.5, 8.7 и 8.10 (1994 HSC Code)

MMO Резолюция MSC.36 (63) Приложение 10 (1994 HSC Code)

 

X

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1, 8.5, 8.6, 8.7 и 8.10 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97(73), Приложение 11 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

A.1/1.40 ex A.1/4.17

Механичен пилотски лифт

Правило V/17 (b)

Правило V/17 (f), ММО Резолюция A.889 (21), ММО MSC/Circ. 773

ISO 799 (1986)

 

X

X

X

 

 

Правило V/23

Правило V/23.6, ММО Резолюция A.889 (21), ММО MSC/Circ. 773

 

 

 

2.   Предотвратяване на замърсяване на морската среда

Наименование наелемента от оборудването

Правило на Marpol 73/78, както е изменена, по което се изисква „типово одобряване“

Приложими правила на Marpol 73/78 както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.1/2.1

Оборудване за филтриране на нефт (за достигане на нефтено съдържание в отпадъчните течности, не по голямо от 15 p.p.m.)

Приложение I, Правило 16(4) и (5)

Приложение I, Правило 16(1) и (2)

ММО Резолюция MEPC.60 (33)

 

X

X

X

 

 

A.1/2.2

Детектори за смесване на вода и нефт

Приложение I, Правило 15(3)(b)

Приложение I, Правило 15(3)(b)

ММО Резолюция MEPC.5 (XIII)

 

X

X

X

 

 

A.1/2.3

Уреди за измерване на съдържанието на нефт

Приложение I, Правило 16(4) и (5)

Приложение I, Правило 16(1) и (2)

ММО Резолюция MEPC.60 (33)

 

X

X

X

 

 

A.1/2.4

Обработващи устройства, предназначени за монтиране към съществуващи уредби за сепариране на нефтоводни смеси (за достигане на нефтено съдържание в отпадъчните течности, не по-голямо от 15 p.p.m.)

Елементът е заличен

A.1/2.5

Система за наблюдение и контрол на разтоварането на нефт на нефтен танкер

Приложение I, Правило 15(3)(a)

Приложение I, Правило 15(3)

ММО Резолюция A.586 (14)

 

X

X

X

 

 

A.1/2.6

Уредби за обработка на отпадъчни води

Приложение IV, Правило 8(1)(b)

Приложение IV, Правило 8(1)(b)

ММО Резолюция MEPC.2 (VI)

 

X

X

X

X

 

A.1/2.7

Корабни инсинератори

Приложение VI, Правило 16(2)(a)

Приложение VI, Правило 16(2)(a)

ММО Резолюция MEPC.76 (40)

 

X

X

X

X

 

3.   Противопожарна защита

Бележки, приложими към раздел 3: Противопожарна защита

Колони 3 и 4: Когато тези колони са разделени на две равнища за конкретно обозначение на елемент от оборудването, то горното равнище се отнася за правилата, приложими към кораби, построени преди 1 юли 2002 г., докато долното равнище се отнася за кораби, построени на или след 1 юли 2002 г. (но може да се прилага също така за кораби, построени преди 1 юли 2002 г.).

Колона 5: В колона 5 за много елементи е посочен повече от един стандарт за изпитване. Изпитващият орган гарантира използване на приложимия стандарт за изпитване за конкретния елемент от оборудването, така че той да отговаря на международните изисквания на конвенцията.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изисква „типово одобряване“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.1/3.1

Първични палубни покрития

Правило II-2/34.8, II-2/49.3

Правило II-2/34.8, II-2/49.3

ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Части 2 и 6, Приложение 2, ММО MSC/Circ. 1004

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/4.4.4, II-2/6.2

Правило II-2/4.4.4, II-2/6.3

 

 

 

 

 

A.1/3.2

Преносими пожарогасители

Правило II-2/6.1, Правило X/3

Правило II-2/6, ММО Резолюция A.602 (15), ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.7 и 7.8.4.1.3 (1994 HSC Code)

EN 3-1 (1996), 3-2 (1996), 3-3 (1994), 3-4 (1996), 3-5 (1996) + AC (1997), 3-6 (1995) + А1 (1999)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.3.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 4.1.2 (FSS Code)

Правило II-2/10.3, ММО Резолюция A.602(15), ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.4, 7.8.4.1.3. 7.17.3.7 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 4.1.2, 4.2.1 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.3

Снаряжение на пожарникаря: защитно облекло (облекло за непосредствена близост)

Правило II-2/17.1.1.1, Правило X/3

Правило II-2/17.1.1.1, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3. 1.1 (1994 HSC Code), ММО MSC/Circ. 847

EN 469 (1995), EN 531(1995) + A1 (1998), EN 1486 (1996), ISO 15538 (2001)

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.1 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, ММО Резолюция MSC. 97(73) 7.10.3.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC. 98(73) Глава 3.2.1.1.1 (FSS Code)

 

 

 

 

 

A.1/3.4

Снаряжение на пожарникаря: ботуши

Правило II-2/17.1.1.2, Правило X/3

Правило II-2/17.1.1.2, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.10.3.1.2 (1994 HSC Code)

EN 344 (1992) + AC (1993) + A1 (1997), EN 344-2 (1996), EN 345 (1992) + А1 (1997), EN 345-2-(1996) Class 2, CEI 60903 (1993)

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.2 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.2 (FSS Code)

 

 

 

 

 

A.1/3.5

Снаряжение на пожарникаря: ръкавици

Правило II-2/17.1.1.2, Правило X/3

Правило II-2/17.1.1.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3.1.2 (1994 HSC Code), ММО MSC/Circ. 847

EN 659 (1996)

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.1 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.1 (FSS Code)

 

 

 

 

 

A.1/3.6

Снаряжение на пожарникаря: шлем

Правило II-2/17.1.1.3, Правило X/3

Правило II-2/17.1.1.3, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3.1.3 (1994 HSC Code)

EN 443 (1997)

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.3 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.1.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.3 (FSS Code)

 

 

 

 

 

A.1/3.7

Автономен дихателен апарат със сгъстен въздух (3)

Правило II-2/17.1.2, Правило X/3

Правило II-2/17.1.2.2, II-2/17.2, II-2/54.2.6.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3.2.2, 7.10.3.2.3 (1994 HSC Code)

EN 137 (1993), EN 136 (1998)

 

X

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1, 3.2.1.2 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, II-2/19.3.6.2 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.2.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC 98(73) Глава 3.2.1.2 3.2.1.3 (FSS Code)

 

 

 

 

 

A.1/3.8

Дихателен апарат с въздух, предназначен за употреба с противодимен шлем или противодимна маска (3)

Правило II-2/17.1.2, Правило X/3

Правило II-2/17.1.2.1 ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.10.3.2.1 (1994 HSC Code)

EN 138 (1994)

 

X

 

 

 

 

бележка (4)

 

 

 

 

 

A.1/3.9

Елементи на спринклерни системи за жилищни помещения, служебни помещения и постове за управление, еквивалентни на тези, упоменати в Правило II-2/12 на SOLAS 74

Правило II-2/36.1.2, II-2/36.2, II-2/41-2.5, II-2/52.2

Правило II-2/12, II-2/36.1.2, II-2/36.2, II-2/41-2.5, II-2/42.5.2, II-2/52.2

ММО Резолюция A.800(19)

 

X

 

 

X

 

Правило II-2/7.5.3.2, II-2/7.5.5.2, II-2/10.6.1.1, II-2/10.6.1.2, II-2/10.6.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 8.1 (FSS Code)

Правило II-2/7.5.3.2, II-2/7.5.5.2, II-2/10.6.1.1, II -2/10.6.1.2, II-2/10.6.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 8.1 (FSS Code)

 

 

 

 

A.1/3.10

Дюзи за стационарни водоразпръскващи противопожарни системи под налягане, предназначени за машинни помещения

Преместен в A2/3.11

A.1/3.11

Огнеупорни прегради от клас „A“ и „B“

(a)

прегради от клас „А“

(б)

прегради от клас „В“

Правило II-2/3.3.5, II-2/3.4.4

Правило II-2/3.3.5, II-2/3.4.4, II-2/16.11

ММО Резолюция A.754 (18), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 3, и Приложение 2 (FTP Code). ММО MSC/Circ. 916, ММО MSC/ Circ. 1004, ММО MSC/ Circ. 1005

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/3.2.5, II-2/3.4.4

Правило II-2/3.2.5, II-2/3.4.4

 

 

 

A.1/3.12

Устройства за предотвратяване на преминаване на пламък в товарните танкове на нефтени танкери (само за бързотечни клапани)

Правило II-2/59.1.5, II-2/59.1.9.4, II-2/59.2

Правило II-2/59.1.5, II-2/59.1.9.4, II-2/59.2

ММО MSC/Circ.677, MSC/Circ. 1009

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/4.5.3.3, II 2/4.5.3.4.1.4, II-2/4.5.6.1, II-2/16.3.2.2.3

Правило II-2/4.5.3.3, II-2/4.5.3.4.1.4, II-2/4.5.6.1, II-2/16.3.2.2.3

 

 

 

A.1/3.13

Негорими материали

Правило II-2/3.1, Правило X/3

Правило II-2/3.1, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.2.4 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A.799(19), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 1, и Приложение 2

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/3.33, Правило X/3

Правило II-2/3.33, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.2.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.14

Материали, различни от стомана, използвани за тръби, преминаващи през прегради от клас „А“ или клас „В“

Правило II-2/18.2.1

Правило II-2/18.2.1

ММО Резолюция A.753(18), ММО Резолюция A.754(18), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 3

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.3.1, II-2/9.3.2

Правило II-2/9.3.1, II-2/9.3.2

 

 

 

A.1/3.15

Материали, различни от стомана, използвани за тръби, пренасящи нефт или гориво:

a)

тръби и фитинги

б)

клапани

в)

меки връзки

Правило II-2/15.2.8, II-2/18.2.2, Правило X/3

Правило II-2/15.2.8, II-2/18.2.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.5.4 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A.753(18), ISO 15540 (1999), ISO 15541 (1999)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/4.2.2.5.1, II-2/4.2.2.5.6, Правило X/3

Правило II-2/4.2.2.5.1, II-2/4.2.2.5.6. ММО Резолюция MSC.97(73) 7.5.4 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.16

Противопожарни врати

Правило II-2/30.2, II-2/31.1.1 и II-2/47

Правило II-2/30.2, II-2/31.1.1, II-2/47

ММО Резолюция A.754(18) ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 3, ММО MSC/Circ. 916, ММО MSC/Circ. 1004

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.4.1.1.2, II-2/9.4.1.2.1, II-2/9.4.2

Правило II-2/9.4.1.1.2, II-2/9.4.1.2.1, II-2/9.4.2

 

 

 

A.1/3.17

Компоненти на системи за управление на противопожарни врати (5)

Правило II-2/30.4.15, Правило X/3

Правило II-2/30.4.15, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.9.3.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 4

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.4.1.1.4.15, Правило X/3

Правило II-2/9.4.1.1.4.15, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.9.3.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.18

Материали за повърхности и подови настилки, характеризиращи се с ниска скорост на разпространение на пламъка (6):

(a)

декоративни облицовки

(б)

системи За боядисване

(в)

подови настилки

(г)

изолационни по-крития за тръби

Правило II-2/3.8, II-2/34.3, II-2/34.7, II-2/49.1, II-2/49.2, Правило X/3

Правило II-2/3.8, II-2/3.23.4, II-2/3.23.5, II-2/16.1.1, II-2/32.1.4.3.1, II 2/34.2, II 2/34.3, II-2/49.1, II-2/49.2, II-2/50.3.1, II 2/34.7, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.4.3.4, 7.4.3.5 и 7.4.3.6 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A.653(16), ММО MSC.61(67), Приложение 1, Части 2 и 5, и Приложение 2 ISO 1716 (1973) (7) ММО MSC/Circ 916 amended by ММО MSC/Circ 1008, ММО MSC/Circ 1004

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/3.29, II-2/5.3.2.4, II-2/6.2, Правило X/3

Правило II-2/3.29, II-2/3.40.4, 11-2/3.40.5, 11-2/9.7.1.1.1, II-2/9.7.4.4.3.1, II-2/5.3.1.1, II-2/5.3.2.4, II-2/6.2 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.4.3.4, 7.4.3.5 и 7.4.3.6 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.19

Драперии, завеси и други висящи текстилни материали и покрития

Правило II-2/3.23.3, Правило X/3

Правило II-2/3.23.3, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.4.3.3.3 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 7

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/3.40.3, II-2/9.2.2.3.2, Правило X/3

Правило II-2/3.40.3, II-2/9.2.2.3.2 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.4.3.3.3 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.20

Мека мебел

Правило II-2/3.23.6, Правило X/3

Правило II-2/3.23.6, II-2/34.6, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.4.3.3.4 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A.652(16), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 8

 

X

X

X

 

 

Правило II-/3.40.6, II-2/9.2.2.3.2, Правило X/3

Правило II-2/3.40.6, II-2/9.2.2.3.2, II-2/5.3.3 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.4.3.3.4 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.21

Постелъчни принадлежности

Правило II-2/3.23.7, II-2/26.2, Правило X/3

Правило II-2/3.23.7, II-2/26.2 ММО Резолюция MSC.36(63) 7.4.3.3.5 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A.688(17), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 9

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/3.40.7, II-2/9.2.2.3.2, Правило X3

Правило II-2/3.40.7, II-2/9.2.2.3.2 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.4.3.3.5 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.22

Автоматични противо пожарни предпазители

Правило II-2/16.11.1

Правило II-2/16, II-2/32, II-2/48

ММО Резолюция A.754(18), ММО Резолюция MSC.61(67), Приложение 1, Част 3

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.7.1.2

Правило II-2/9.7.1.1

 

 

 

A.1/3.23

Прорези на негорими тръбопроводи през прегради от клас „А“

Преместен в A. 1/3.26

A.1/3.24

Проходи на електрически кабели през прегради от клас „А“

Преместен в A. 1/3.26

A.1/3.25

Прозорци и бордови илюминатори

Правило II-2/33

Правило II-2/33, MSC/Circ. 847

ММО Резолюция A.754(18), ММО Резолюция MSC.61(67), Приложение 1, Част 3, ISO 614 (1989), ISO 1095 (1989), ISO 1751 (1993), ISO 3254 (1989), ISO 3903 (1993), ISO 3904 (1994), ММО MSC/Circ. 1004

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.4.1.3

Правило II-2/9.4.1.3, MSC/Circ.847

 

 

 

A.1/3.26

Прорези през прегради от клас „А“

(a)

проходи за електрически кабели

(б)

прорези за тръби, вентилационни канали, шахти и др.

Правило II-2/18.1.1

Правило II-2/18.1.1

ММО Резолюция A.754(18), ММО Резолюция MSC.61(67), Приложение 1, Част 3

 

X

X

X

 

 

Regulation II-2/9.3.1

Regulation II-12/9.3.1

 

 

 

A.1/3.27

Прорези през прегради от клас „В“

(a)

проходи за електрически кабели

(б)

прорези за тръби, вентилационни канали, шахти и др.

Правило II-2/18.1.2

Правило II-2/18.1.2

ММО Резолюция A.754(18), ММО Резолюция MSC.61(67) Приложение 1, Част 3

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/9.3.2

Правило II-2/9.3.2

 

 

 

A.1/3.28

Спринклерни системи (ограничени до спринклерни глави и до метода за автоматично оросяване и сигнализиране, напр. дебитни релета, сигнални табла)

Правило II-2/12.3, II-2/36.1.2, II-2/36.2, II-2/41-2.5 и II-2/52.2

Правило II-2/12, II-2/36.1.2, II 2/36.2, II 2/41-2.5 и II-2/52.2

EN 12259-1(1999), EN 12259-2 (1999), EN 12259-3 (2000), EN 12259-4 (2000) EN 12259-5,

ISO 6182-1 (1993), ISO 6182-2 (1993), ISO 6182-3 (1993), ISO 6182-4 (1993), ISO 6182-5 (1995)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.6.1.2, II-2/10.6.1.1, II-2/10.6.2 ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 8.1, Глава 8.2.5.2.3 (FSS Code)

Правило II-2/10.6.1.2, II-2/10.6.1.1, II-2/10.6.2, ММО Резолюция MSC.98 (73) Глава 8.1, Глава 8.2.5.2.3 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.29

Противопожарни шлангове

Правило II-2/4.7.1, Правило X/3

Правило II-2/4.7.1, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.8.5 (1994 HSC Code)

EN 671-2 (2001), EN ISO 15541 (2001), EN ISO 15540 (2001), ISO 15540 (1999), ISO 15541 (1999)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.2.3.1.1, Правило X/3

Правило II-2/10.2.3.1.1, ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.7.5.5 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.30

Оборудване за кислороден анализ и откриване на газ

Правило VI/3.1

Правило II-2/59.5, II-2/59.4.4.1, II-2/62.17, II-2/59.5, Правило VI/3.1, MSC/Circ.774 (Стационарни инсталации)

EN 50104 (1999) Кислород, EN 50054 (1991), EN 50057 (1999) Запалими газове

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/4.5.7.1, II-2/4.5.7.2.1, II-2/4.5.7.2.2, ММО Резолюция MSC.98 (73) Глава 15.2.4.2.4 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.31

Компоненти на стационарни спринклерни системи за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.13.1 (1994 HSC Code), MSC/Circ.912

ММО Резолюция MSC.44(65), ММО Резолюция A.800(19)

 

X

X

X

X

 

ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.13.1 (2000 HSC Code), ММО MSC/Circ. 912

 

 

A.1/3.32

Материали за ограничаване на пожара (освен мебели) за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.2.2 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.40(64), ММО Резолюция MSC.90(71)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.2.2 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.33

Материали за ограничаване на пожара (за мебели) за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.2.2 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.40(64), ММО Резолюция MSC.90(71)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.2.2 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.34

Огнеупорни прегради за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.2.1 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.45(65)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.2.1 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.35

Противопожарни врати на бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.2.1, 7.4.2.6 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.45(65)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97 (73) 7.2.1, 7.4.2.6 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.36

Автоматични противо пожарни предпазители на бързоходни плавателни съдове

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36(63) 7.6.4 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.45(65)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97(73) 7.6.4 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.37

Прорези през огнеупорни прегради на бързоходни плавателни съдове:

a)

проходи за електрически кабели

б)

прорези за тръби, вентилационни канали, шахти и др.

Правило X/3

ММО Резолюция MSC.36(63) 7.4.2.6 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.45(65)

 

X

X

X

 

 

ММО Резолюция MSC.97(73) 7.4.2.6 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.38

Ex A.1/1.35

Преносимо оборудване за гасене на пожари за спасителни и дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция A.602 (15) ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1.2 (1994 HSC Code)

EN 3-1 (1996), 3-2 (1996), 3-3 (1994), 3-4 (1996), 3-5 (1996) + AC (1997), 3-6 (1995) + А1 (1999)

 

X

X

X

 

 

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.97(73) 8.1.2 (2000 HSC Code)

 

 

 

A.1/3.39

Алтернативни съоръже- ния за системи за гасене на пожари с халон в машинни помещения и помпени отделения — компоненти на еквивалентна система за гасене на пожари с вода

Правило II-2/10.1, II-2/63.1.3

Правило II-2/10.1, II-2/63.1.3

ММО MSC/Circ. 668, ММО MSC/Circ. 728

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.4.1.1.3, II-2/10.9.1

Правило II-2/10.4.1.1.3, II-2/10.9.1, II-2/10.9.3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 7.2.2 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.40

Системи за осветление с ниско разположение (само компоненти)

(Нов елемент)

Правило II-2/28.1.10, II-2/28.1.11, II-2/41-2.4.7

Правило II-2/28.1.10, II-2/28.1.11, II-2/41-2.4.7

ММО Резолюция A.752 (18) или ISO 15370 (2001)

 

X

X

X

X

 

Правило II-2/13.3.2.5.1, II-2/13.3.2.5.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 11 (FSS Code)

Правило II-2/13.3.2.5.1, II-2/13.3.2.5.2 ММО Резолюция MSC.98 (73) Глава 11 (FSS Code)

 

 

A.1/3.41

Дихателни апарати за аварийни изходи

(ДААИ) (Нов елемент)

 (8)

EN 400 (1993), EN 401 (1993), EN 402 (1993) EN 1146 (1997) EN 1061 (1996)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/1.2.2.2, II-2/13.3.4, II-2/13.4.3

Правило II-2/1.2.2.2, II-2/13.3.4, II-2/13.4.3, ММО Резолюция MSC.98(73), Глава 3.2.2 (FSS Code), ММО MSC/Circ. 849

 

 

 

A.1/3.42

Компоненти на системи за инертен газ

(Нов елемент)

Правило II-2/62.1

Правило II-2/62, ММО MSC/Circ. 847

ММО MSC/Circs.1009, 677, 485, 450/Допълващи.l, 387, 353 и 282, ММО Резолюция A 567(14) и Corr.l

 

X

X

X

X

 

Правило II-2/4.5.5

Правило II-2/4.5.5, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 15 (FSS Code), ММО MSC/Circ. 847

 

 

A.1/3.43

Компоненти на системи за гасене на пожари за фритюрници (автоматичен или ръчен тип)

(Нов елемент)

 (9)

ISO 15371, (2000) ISO 6182-1 (1993)

 

X

X

X

X

 

Правило II-2/1.2.2.3, II-2/10.6.4, Правило X/3

Правило II-2/1.2.2.3, II-2/10.6.4.2-5, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.6 (2000 HSC Code)

 

 

A.1/3.44

Снаряжение на пожарникаря — осигурително въже

(Нов елемент)

Правило II-2/17.2, Правило X/3

Правило II-2/17.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3.3 (1994 HSC Code)

ММО MSC.98(73) Глава 3.2.1.3 (FSS Code) (10)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.1, Правило X/3

Правило II-2/10.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.3 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.45

Компоненти на еквивалентни стационарни системи за гасене на пожари с газ за машинни помещения и товарни помпени отделения

(Нов елемент)

Правило II -2/7.1.1, II-2/63, Правило X/3

Правило II-2/7.1.1, II-2/63, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.4 (1994 HSC Code)

ММО MSC/Circ. 848

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.4.1.1.1, 11-2/10.9.1 Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 5.2.5 (FSS Code)

Правило II-2/10.4.1.1.1, II-2/10.9.1 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.3.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 5.2.5 MSC.98(73) Глава 5.2.5 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.46

Компоненти на еквивалентни стационарни системи за гасене на пожари с газ за машинни помещения (аеорозолни системи)

(Нов елемент)

Правило II-2/7.1.1, Правило X/3

Правило II-2/7.1.1, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.4 (1994 HSC Code)

ММО MSC/Circ. 1007

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/10.4.1.1.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 5.2.5 (FSS Code)

Правило II-2/10.4.1. 1.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.3.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 5.2.5 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.47

Концентрат за стацио нарни системи за гасене на пожари с пяна с висок коефициент на разширение, за машинни помещения и товарни помпени отделения (11)

(Нов елемент)

Правило II-2/9

Правило II-2/9

ММО MSC/Circ. 670

 

X

X

X

X

 

Правило II-2/10.4.1.1.2

Правило II-2/10.4.1.1.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 6.2.2 (FSS Code)

 

 

A.1/.3.48

Компоненти на стацио нарни системи за гасене на пожари на водна основа с локално приложение, предназначени за машинни помещения от категория „А“

(Нов елемент)

 (12)

ММО MSC/Circ. 914

 

X

X

X

X

 

Правило II-2/1.2.2.4, II-2/10.5.6, Правило X/3

Правило II-2/1. 2.2.4, II-2/10.5.6, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.3.2.1 (2000 HSC Code)

 

 

A.1/3.49

Дюзи за стационарни водоразпръскващи системи за гасене на пожари под налягане, предназначени за помещения от специална категория, Ро-Ро товарни помещения, Ро-Ро помещения и помещения за транспортни средства

(Нов елемент)

Правило II-2/37.1.3, II-2/54.2.9 Правило X/3

Правило II-2/37.1.3, II-2/38.2.2, II-2/38-1.2, II-2/38-1/3, II-2/53.2.2.1.4, 11-2/53.2.2, II-2/54.2.9, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.8.2 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция A. 123 (V) (Изпълнение), ММО MSC/Circ. 914

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/19.3.1.3, II-2/19.3.9, II-2/20.6.1.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 7 (FSS Code)

Правило II-2/19.3.1.3, II-2/19.3.9, II-2/20.6.1.1.3, II-2/20.6.1.2, II-2/20.6.1.3, II-2/20.6.1.4, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.8.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция 98 (73) Глава 7 (FSS Code)

 

 

 

A.1/3.50

Защитно облекло, устойчиво на химически въздействия

(Нов елемент)

Правило II-2/54.2.6.1

Правило II-2/54.2.6.1

EN 368 (1992), EN 369 (1993), EN 463 (1994), EN 943-2 (2001)

 

X

X

X

 

 

Правило II-2/19.3.6.1

Правило II-2/19.3.6.1

 

 

 

4.   Навигационно оборудване

Бележки, приложими към раздел 4: Навигационно оборудване

Колони 3 и 4: При разделяне на две равнища на колоните за определен продукт по-горното равнище се отнася до правилата, приложими към кораби, построени преди 1 юли 2002 г., а по-долното равнище се отнася до кораби, построени на или след 1 юли 2002 г. (но могат също така да се прилагат към кораби, построени преди 1 юли 2002 г.).

Колона 4: Цитираните препоръки на ITU са тези, посочени в международните конвенции и съответните резолюции и циркуляри на ММО.

Колона 5: При цитиране на стандарта за изпитване EN/IEC 61162 се прилагат съответните негови части.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изисква „типово одобряване“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.1/4.1

Магнитен компас

Правило V/12.(r)

Правило V/12 (b), ММО Резолюция A.382 (X), ММО Резолюция A.694 (17)

EN ISO 449 (1999), EN ISO 694 (2001), ISO 1069 (1973), ISO 2269 (1992), EN 60945 (1997)

ISO 449 (1997), ISO 694 (2000), ISO 1069 (1973), ISO 2269 (1992), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2. 1.1, ММО Резолюция A.382 (X), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.2

Устройство, излъчващо магнитен курс (наричано преди електромагнитен компас)

Правило V/12(r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (b), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.2.5, (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.86 (70), Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17)

EN ISO 11606 (2001), EN 60945 (1997), EN 61162;

ISO 11606 (2000) IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.5, ММО Резолюция 97 (73) 13.2.5, (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.86 (70), Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.3

Жирокомпас

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (d), ММО Резолюция A.424 (XI), ММО Резолюция A.694 (17)

EN ISO 8728: (1998), EN 60945 (1997), EN 61162

ISO 8728 (1997), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.5.1, ММО Резолюция A.424 (XI), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.4

Радиолокационно оборудване

Преместен в A. 1/4.34, A. 1/4.35 и A. 1/4.36

A.1/4.5

Средство за автоматична радиолокационна прокладка (САРП)

Преместен в A. 1/4.34

A.1/4.6

Ехолоти

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (k), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.4 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.224 (VII), както е изменена с ММО Резолюция MSC74 (69), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17)

EN ISO 9875 (1997), EN 60945(1997), EN 61162;

ISO 9875 (2000), IEC 60945 (1996),IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.1, ММО Резолюция 97 (73) 13.4.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.224 (VII), както е изменена с ММО Резолюция MSC74 (69), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.7

Оборудване за измерване на скорост и разстояние (ОИСР)

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (l), ММО Резолюция A.824 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.96(72) ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.3 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 61023 (1999),EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61023 (1999), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.4, ММО Резолюция A.824 (19), както е изменена, с ММО Резолюция MSC.96 (72) ММО Резолюция 97 (73) 13.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.8

Индикатор на ъгъла на отклонение на перото на руля, оборотите на въртене и стъпката на винта

Елементът е разделен на три и е преместен в A.1/4.20-21-22

A.1/4.9

Индикатор на ъгловата скорост на поворота

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (n), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.7.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.526 (13), ММО Резолюция A. 694 (17)

ММО Резолюция A.526 (13), IEN 60945, EN 61162;

ММО Резолюция A.526 (13), IEC 60945 (1996), IEC 61 162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.9.1, ММО Резолюция 97 (73) 13.7.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.526 (13), ММО Резолюция A. 694 (17)

 

 

A.1/4.10

Пеленгатор

Елементът е заличен

A.1/4.11

Оборудване за системата „Loran-C“

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (p), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17), ММО Резолюция A.818 (19)

EN 61075 (1993), EN 60945 (1997) EN 61162;

IEC 61075 (1991), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13. 17.1 (2000HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция 97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.818 (19),. ММО Резолюция A.694 (17),

 

 

A.1/4.12

Оборудване за системата „Чайка“

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (p), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.818 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 61075 (1993), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61075 (1991), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция 97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.818 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.13

Оборудване за системата „Decca Navigator“

Елементът е заличен

A.1/4.14

Оборудване за системата „GPS“

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (p), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.819 (19), ММО Резолюция A.694 (17),

EN 61108-1 (1996), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61108-1 (1994), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция 97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.819 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.15

Оборудване за системата „GLONASS“

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (p), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.53 (66), ММО Резолюция A.694 (17),

EN 61108-2 (1998), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61108-2 (1998), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция 97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.53 (66), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.16

Система за управление на курса (СУК) (преди наричана автопилот)

Правило V/18.1

Правило V/19.2.8.2, ММО Резолюция A.342 (IX), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 3, ММО Резолюция A.694 (17)

EN/ISO 11674 (2000), EN 60945 (1997), EN 61162;

ISO 11674 (2000), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.17

Механичен пилотски лифт

Преместен в A. 1/1.40

A.1/4.18

Радиолокационен транспондер за търсене и спасяване, работещ на 9 GHz (SART)

Правило III/4, Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило III/6.2.2, Правило IV/7.1.3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.2.1.2 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.530 (13), ММО Резолюция A.802 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93)

EN 61097-1 (1993), EN 60945 (1997);

IEC 61097-1 (1992), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

Правило III/4, Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило III/6.2.2, Правило IV/7.1.3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.530 (13), ММО Резолюция A.802 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93)

 

 

A.1/4.19

Радиолокационно оборудване за бързоходни пла вателни съдове

Преместен в A. 1/4.37

A.1/4.20

Индикатор на ъгъла на отклонение на перото на руля

Правило V/12 (r), Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило V/12 (m), ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.7.2 (1994 HSC Code) ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.5.4, ММО Резолюция 97 (73) 13.7.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.21

Индикатор на оборотите на въртене на гребния винт

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (m), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.5.4, ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.22

Индикатор на стъпката на гребния винт

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (m), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.5.4, ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.23

Компас за спасителни и дежурни лодки

Правило III/4, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.48 (66) 4.4.8.5, 5.1.2.2.3

EN ISO 613 (2001), ISO 10316 (1990)

ISO 613 (2000), ISO 10316 (1990)

 

X

X

X

X

 

Правило III/4, Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 8.1.6 и 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило III/34, ММО Резолюция 97 (73) 8.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.48 (66) 4.4.8.5, 5.1.2.2.3

 

 

A.1/4.24

Средство за автоматична радиолокационна прокладка (САРП) за бързоходни плавателни съдове

Преместен в A. 1/4.37

A.1/4.25

Средство за автоматично следене на цели (САСЦ)

Преместен в A. 1/4.35

A.1/4.26

Средство за автоматично следене на цели (САСЦ) за бързоходни плавателни съдове

Преместен в A. 1/4.38

A.1/4.27

Средство за електронна прокладка (СЕП)

Преместен в A. 1/4.36

A.1/4.28

Система за интегриран мостик

(Нов елемент)

Правило V/18.7, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

Правило V/19.6, ММО Резолюция MSC.97 (73) 15.4.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17)

EN 61209 (1999), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61209 (1999), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.29

Устройство за регистриране на данни за движение на кораба(УРДДК)

(Нов елемент)

Правило V/18.1, V/20.2 Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/20, ММО Резолюция A.861 (20), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13. 16 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 61996 (2001), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61996 (2000), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.30

Информационна система за изобразяване на елек-тронни карти (ИСИЕК) с подсигуряване и система за изобразяване на растерни карти

(СИРК)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2. 1.4, Правило V/19.2.1.5, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.8 (2000 HSC Code) ММО Резолюция A.817 (19), както е изменена, с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 5, и с ММО Резолюция MSC.86 (70), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17)

EN 61174 (2002), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61174 (2002), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.31

Жирокомпас за бързоходн и плавателни съдове

(Нов елемент)

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.2.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.821 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

ISO 16328 (2001), EN 60945 (1997), EN 61162;

ISO 16328 (2001) IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2.6 (2000 HSC Code) ММО Резолюция A.821 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

A.1/4.32

Оборудване за универсална система за автоматична идентификация

(Нов елемент)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.4, ММО Резолюция MSC.74 (69), Приложение 3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.15 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17), ITU R. M. 1371-1 (10/00) (13)

EN 61993-2 (2002), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 61993-2 (2002), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.33

Система за управление на пътя на кораба

(Нов елемент)

Правило V/18.7, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.8.2, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.12 (2000 HSC Code) ММО Резолюция MSC.74 (69), Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17)

IEC 62065 (2002), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 62065 (2002), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/4.34

Радиолокационно оборудване със средство за автоматична радиолокационна прокладка (САРП)

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (g), Правило V/12 (h), Правило V/12 (j), ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена от ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.823 (19). ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

EN 60936-1 (2000), EN 60872-1 (1998), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60936-1 (1999), IEC 60872-1 (1998), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.3.2, Правило V/19.2.7.1, Правило V/19.2.8.1, ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.823 (19). ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

 

 

A.1/4.35

Радиолокационно обо-рудване със средство за автоматично следене на цели (САСЦ)

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (g), Правило V/12 (h), Правило V/12 (i), ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17) ITU -R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

EN 60936-1 (2000), EN 60872-2 (1998), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60936-1 (1999), IEC 60872-2 (1998), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.3.2, Правило V/19.2.7.1, Правило V/19.2.5.5, ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17) ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

 

 

A.1/4.36

Радиолокационно обо-рудване със средство за електронна прокладка (СЕП)

Правило V/12 (r)

Правило V/12 (g), Правило V/12 (h), Правило V/12 (i), ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

EN 60936-1 (2000), EN 60872-3 (1999), EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60936-1 (1999), IEC 60872-3 (1999), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

Правило V/18.1

Правило V/19.2.3.2, Правило V/19.2.3.3, Правило V/19.2.7.1, ММО Резолюция A.278 (VIII) ММО Резолюция A. 477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17) ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

 

 

A.1/4.37

Радиолокационно обо-рудване със средство за автоматична радиоло-кационна прокладка (САРП) за бързоходн и плавателни съдове

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.5 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.820 (19), ММО Резолюция A.823 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M. 1177-2 (05/00)

EN 60936-2 (1999), EN 60872-1 (1998), EN 61162, EN 60945 (1997);

IEC 60936-2 (1998), IEC 60872-1 (1998), IEC 61162, EN 60945 (1997)

 

X

X

X

X

 

Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.823 (19), ММО Резолюция A.820 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M.1177-2 (05/00)

 

 

A.1/4.38

Радиолокационно оборудване със средство за автоматично следене на цели (САСЦ) за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.13.1 (1994 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.5 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.820 (19), ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M.1177-2 (05/00)

EN 60936-2 (1999), EN 60872-2 (1998), EN 61162, EN 60945 (1997);

IEC 60936-2 (1998), IEC 60872-2 (1998), IEC 61162, EN 60945 (1997)

 

X

X

X

X

 

Правило X/3, ММО Резолюция 97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.820 (19), ММО Резолюция MSC.64 (67) Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.628-3 (11/93), ITU-R M.1177-2 (05/00)

 

 

A.1/4.39

Радиолокационен отра-жател

(Нов елемент)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97(73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.7, ММО Резолюция MSC.97(73) 13.13

ММО Резолюция A.384 (X), EN 60945 (1997), EN ISO 8729 (1998);

ММО Резолюция A.384 (X), IEC 60945 (1996), ISO 8729 (1997)

 

X

X

X

X

 

5.   Радиокомуникационно оборудване

Бележки към раздел 5: Радиокомуникационно оборудване

Колона 4: Цитираните препоръки на ITU са тези, посочени в съответните международни конвенции и резолюции и циркуляри на ММО.

Колона 5: В случай на противоречие между ММО MSC/Circ. 862, където има позоваване на него, и стандартите за изпитване на продукта, предимство ще имат изискванията на ММО MSC/Circ.

Колона 5: Където има позоваване на EN/IEC 61162, се прилагат съответните части от този стандарт за изпитване.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изисква „типово одобряване“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B+C

B+D

B+E

B+F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.1/5.1

УКВ радиостанция с възможност за предаване и приемане на DSC (цифрово избирателно повикване) и радиотелефония

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.385 (X), ММО Резолюция A. 524 (13), ММО Резолюция A.803 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17), ITU R. M.489-2 (10/95), ITU-R M.493-10 (05/00), ITU-R. M.541-8 (10/97), ITU-R M.689-2 (11/93), ММО MSC/Circ. 862

ETS 300 162-1 (2000-12), EN 301 925 (V1.1.1), EN 300 338 (V1.2.1 1999.04), EN 300 828 (V1.1.1 1998-03), MMO MSC/Circ. 862, EN 61162;

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-7 (1996), IEC 60945 (1996), MMO MSC/Circ. 862, IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/5.2

УКВ радиоприемник с възможност за поддържане на радиовахта чрез DSC (цифрово избирателно повикване)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13. 1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.2 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.803 (19), ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17), ITU R M 489-2 (10/95), ITU-R.M 493-10 (05/00), ITU-R M 541-8 (10/97)

EN 300 338 (V1.2.1 1999-04), EN 301 033 (V1.1.1 1998-08), EN 300 828 (V1.1.1 1998-03), EN 60945 (1997);

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-8 (1998), IEC 60945 (1996).

 

X

X

X

X

 

A.1/5.3

Приемник „NAVTEX“

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.4, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.4 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.4 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.525 (13), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M 540-2 (06/90), ITU-R M 625-3 (10/95)

EN 300 065 V 1.1.3 (2001-5), EN 301 011 V1.1.1 (1998-09);

IEC 61097-6 (1995), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.4

Приемник „EGC“ (Разширено групово повикване)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.5, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.5 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.570 (14), ММО Резолюция A.664 (16), ММО Резолюция A.694 (17)

ETS 300 460 Ed.1 (1997-11) +A1 (1997-11), EN 300 829 V1.1.1 (1998-03);

IEC 61097-4 (1994), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.5

Оборудване за получаване на информация за безопасност на море на къси вълни (Приемник „NBDP“ за теснолентово директно буквопечатане)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14. 13. 1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 3.17. 1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.5, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.5 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.699(17), ММО Резолюция A.700 (17), ММО Резолюция A.806 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.491-1 (07/86), ITU-R M.492-6 (10/95), ITU-R M.540-2 (06/90), ITU-R M.625-3 (10/95), ITU-R M.688 (06/90)

ETS 300 067 Ed.1 (1992-09) +A1 (1998-09), EN 60945 (1997), EN 61162;

ETS 300 067 Ed.1 (1992-09) +A1 (1998-09), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/5.6

Авариен радиобуй (EPIRB), работещ на 406 MHz от системата COSPASSARSAT

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.6, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.662 (16), ММО Резолюция A.696 (17), ММО Резолюция A.810 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.56 (66) и ММО Резолюция MSC.120 (74), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M633-2 (05/00), ITU-R M.690-1 (10/95), ММО MSC/Circ. 862

ETS 300 066 V 1.3.1 (2001-01), EN 60945 (1997), MSC/Circ. 862 (14);

IEC 61097-2 (1994), IEC 60945 (1996), MSC/Circ. 862

 

X

X

X

X

 

A.1/5.7

Авариен радиобуй (EPIRB) от „L“ диапазона, работещ в системата „IN- MARSAT“)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.1.6, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.6.1.6 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.7.1.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.662 (16), ММО Резолюция A.812 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.632-3 (02/97), ITU-R M.690-1 (10/95), ММО MSC/Circ. 862

ETS 300 372 Ed.1 (1996-05), EN 60945 (1997), MSC/Circ. 862 (14);

IEC 61097-5 (1997), MSC/Circ. 862

 

X

X

X

X

 

A.1/5.8

Приемник, поддържащ радиовахта на 2182 kHz

Елементът е заличен

A.1/5.9

Двутонен авариен сигнализатор

Елементът е заличен

A.1/5.10

Радиоапаратура на средни вълни с възможност за предаване и приемане на DSC (цифрово избирателно повикване) и радиотелефония (15)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/9.1.1, IV/10.1.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.8.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.9.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.804 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M 493-10 (05/00), ITU-R M 541-8 (10/97)

EN 300 338 V1.2.1 (1999-04), ETS 300 373 ed.1 (1995-08) + A1 (1997-08), EN 60945 (1997), MSC/Circ. 862, EN 61162;

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-9 (1997), IEC 60945 (1996), MSC/Circ. 862, IEC 61162

 

X

X

X

X

 

A.1/5.11

Радиоприемник на сред-ни вълни, поддържащ радиовахта на DSC (цифрово избирателно повикване)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/9.1.2, Правило IV/10.1.3, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.8.1.2 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.9.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.804 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68) Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17), ITU R M 493-10 (05/00), ITU R M. 541-8 (10/97), ITU R.M.1173 (10/95)

EN 301 033 V1.1.1 (1998-08), EN 300 338 V1.2.1 (1999-04), EN 60945 (1997)

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-8 (1998), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.12

Корабна земна станция „Inmarsat - B“

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/10.1.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.9.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.10.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A. 570 (14), ММО Резолюция A.808 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ММО MSC/Circ. 862

IEC 61097-10 (1999), MSC/Circ. 862,

IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.13

Корабна земна станция „Inmarsat - C“

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/10.1.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.9.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.10.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.570 (14), ММО Резолюция A.664 (16), ММО Резолюция A.807 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17), ММО MSC/Circ. 862

ETS 300 460 ed.1 (1996-05) +A1 (1997-11), EN 300 829 V1.1.1 (1998-03), EN 61162, MSC/Circ. 862;

IEC 61097-4 (1994), IEC 60945 (1996), IEC 61162, MSC/Circ. 862

 

X

X

X

X

 

A.1/5.14

Радиоапаратура на КВ/СВ с възможност за предаване и приемане на DSC (цифрово избирателно повикване), NBDP (теснолентово директно буквопечатане) и радиотелефония (17)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/ 10.2.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.9.2.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.10.2.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.806 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 3, ММО Резолюция A.694 (17), ITU -R M.476-5 (10/95), ITU-R M.491-1 (07/86), ITU -R M.492-6 (10/95), ITU-R M.493-10 (05/00), ITU-R M. 541-8 (10/97), ITU-R.M.625-3 (10/95), ITU-R. M.I 173 (10/95), ММО MSC/Circ. 862

ETS 300 373 ed.1 (1995-08) + A1 1997-08), EN 300 338 V1.2.1 (1999-04), ETS 300 067 Ed.1 (1990-11) +A1 (1993-10), EN 60945 (1997), EN 61162, MSC/Circ. 862;

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-9 (1997), IEC 61097-11 (2000), IEC 60945 (1996), IEC 61162, MSC/Circ. 862

 

X

X

X

X

 

A.1/5.15

Приемник на къси и средни вълни, поддържащ радиовахта на DSC (цифрово избирателно повикване)

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/10.2.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.9.2.2 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.10.2.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.806 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.68 (68), Приложение 3, ММО Резолюция A.694 (17), ITU-R M.493-10 (05/00), ITU-R.M 541-8 (10/97)

EN 301 033 V1.1.1 (1998-08), ETS 300 338 V1.2.1 (1999-04), EN 60945 (1997);

IEC 61097-3 (1994), IEC 61097-8 (1998), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.16

Авиационна двупосочна УКВ радиотелефонна апаратура

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило IV/7.5, ММО Резолюция 97 (73) 14.7.2 (2000 HSC Code) ММО Резолюция MSC.80 (70), Приложение 1 и 2; ММО Резолюция A.694 (17), Конвенция ИКАО, Приложение 10, Радио Правила

EN 301 688 V1.1.1 (2000-07), EN 60945 (1997);

EN 301 688 V1.1.1 (2000-07), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.17

Преносима двупосочна УКВ радиотелефонна апаратура за спасителни съдове

Правило III/4, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1.6 и 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило III/6.2.1, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.2.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция 97 (73) 8.2.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.809 (19) Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17), ITU R M.489-2 (10/95), ITU-R M.542.1(07/82)

ETS 300 225 Ed 3 (1998-01), EN 300 828 V1.1.1 (1998-03), EN 60945 (1997);

IEC 61097-12 (1996), IEC 60945 (1996)

 

X

X

X

X

 

A.1/5.18

Стационарна двупосочна УКВ радиотелефонна апаратура за спасителни съдове

Правило III/4, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.36 (63) 14.13.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC. 97 (73) 8.1.6 и 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило III/6.2.1, ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.2.1.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция 97 (73) 8.2.1.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.809 (19), Приложение 2, ММО Резолюция A.694 (17), ITU R M.489-2 (10/95)

EN 301 466 (2000-11), EN 60945 (1997);

EN 301 466 (2000-11), IEC 60945 (1997)

 

X

X

X

X

 

ПРИЛОЖЕНИЕ А 2:   ОБОРУДВАНЕ, ЗА КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПОДРОБНИ СТАНДАРТИ ЗА ИЗПИТВАНЕ В МЕЖДУНАРОДНИ АКТОВЕ

Бележки, приложими към цялото приложение

Колона 5: Стандартите за изпитване, на които може да има позоваване, са непълни.

1.   Спасителни средства

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изис- ква „типово одобрение“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/1.1

Радиолокационен от ражател за спасителни плотове

Правило III/4, III/34, Правило X/3

ММО Резолюция MSC 48 (66)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/1.2

Материали за спасителни хидрокостюми

Правило III/4, III/34

ММО Резолюция MSC 48 (66)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/1.3 ex A.1/1.22

Устройства за спускане на вода на спасителни съдове чрез свободно изплаване

Правило III/34

ММО Резолюция MSC 48 (66)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/1.3 (Нов елемент)

Високоговорителна система за съобщения и система за обща аварийна сигнализация

Правило III/6(5)

LSA Code 7.2, ММО Резолюция A.830 (18), MSC/Circ.808, ММО Резолюция MSC.97(73) 4.2.2 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/1.4 ex A.1/1.29

Парадни трапове

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.36 (63) 8.1 (1994 HSC Code)

ISO 799-1980

 

 

 

 

 

 

Правило III/4, Правило X/3

Правило III/34, ММО Резолюция MSC.48 (66), ММО Резолюция MSC.97 (73) 8.1 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

2.   Предотвратяване замърсяването на околната среда

Наименование на елемента от оборудването

Правило на Marpol 73/78, както е изменена, по което се изисква „типово одобрение“

Приложими правила на Marpol 73/78, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A. 2/2.1 (Нов елемент)

Бордови следящи и записващи устройства за нивото на NOX

Приложение VI Резолюция 2 Глава 1 Правило 1.3.9, Резолюция 2 Глава 2 Правило 2.1.2.5 и Резолюция 2 Глава 6.1

Приложение VI Резолюция 2 Глава 1 Правило 1.3.9, Резолюция 2 Глава 2 Правило 2.1.2.5 и Резолюция 2 Глава 6.1

Предстои да бъдат разработени от ММО

 

 

 

 

 

 

A.2/2.2 (Нов елемент)

Бордови системи за почистване на отработени газове

Приложение VI, Правило 13.3(b)(i), и Правило 14.4(b)

Приложение VI, Правило 13.3(b)(i), и Правило 14.4(b)

Предстои да бъдат разработени от ММО

 

 

 

 

 

 

A.2/2.3 (Нов елемент)

Еквивалентни методи за намаляване на емисиите от NOх на борда

Приложение VI, Правило 13.3(b|(ii)

Приложение VI, Правило 13.3(b)(ii)

Предстои да бъдат разработени от ММО

 

 

 

 

 

 

A. 2/2.4 (Нов елемент)

Други технологични методи за ограничаване на емисиите от SOх

Приложение VI, Правило 14.4(c)

Приложение VI, Правило 14.4(c)

Предстои да бъдат разработени от ММО

 

 

 

 

 

 

3.   Противопожарна защита

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изис-ква „типово одобрение“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/3.1

Непреносими и превозими пожарогасители

Правило II-2/6.1, II-2/7.1.3, II-2/7.2.3, II-2/7.3.1, Правило X/3

Правило II-2/6.1, II-2/7.1.3, II-2/7.2.3, II-2/7.3.1, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.5.6.11.2, 7.5.6.11.3 (1994 HSC Code)

EN 1866 (1998) ISO 11601 (1999)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.5.1.2.2, II-2/10.5.2.2.2, II-2/10.5.3.2.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC. 98 (73) Глава 4.1.2 (FSS Code)

Правило II-2/10.5.1.2.2, II-2/10.5.2.2.2, II-2/10.5.3.2.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.5.6.11.2, 7.5.6.11.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 4.1.2 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.2

Дюзи за стационарни водоразпръскващи системи за гасене на пожари под налягане, предназначени за помещения от специална категория

Преместен в A. 1/3.49

A.2/3.3

Пускане на генераторите в студено време (пускови устройства)

Правило II-1/44.2, Правило X/3

Правило II-1/44.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 12.4 (1994 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-1/44.2, ММО Резолюция MSC.97(73) 12.4 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.4

Дюзи с двойно предназначение (разпръскващ/струен тип)

Правило II-2/4.8.4, II-2/41-2.1.5, Правило X/3

Правило II-2/4.8.4, II-2/41-2.1.5 ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.8.6 (1994 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.2.3.3.4, Правило X/3

Правило II-2/10.2.3.3.4, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.5.6 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.5

Компоненти на стационарни системи за откриване и оповестяване на пожари, предназначени за постове за управление, служебни помещения, жилищни помещения, машинни помещения и машинни помещения с безвахтено обслужване

Правило II-2/13, II-2/14.1, Правило X/3

Правило II-2/13, II-2/14.1 ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

EN 54-2 (1997) + AC (1999)

EN 54-4 (1997) + AC (1999)

 

 

 

 

 

 

Правило II -2/7.2.2, II-2/7.4, II -2/7. Правило X/3 ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9 (FSS Code)

Правило II -2/7.2.2, II -2/7. II-2/7.4.1 ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 (2000 HSC Code) ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.6

Датчици за дим

Правило II-2/13.3.2, Правило X/3

Правило II-2/13.3.2, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

EN 54-7 (2000), pr EN 54-12, pr EN 54-15

 

 

 

 

 

 

Правило II -2/7.2.2, II-2/7.4 Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.3.1.2 (FSS Code)

Правило II -2/7.2.2, II -2/7. ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.3.1.2 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.7

Топлинни датчици

Правило II-2/13.3, Правило X/3

Правило II-2/13.3.3, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

EN 54-5 (2000), EN 54-6 (1982) + A1 (1998), pr EN 54-15

 

 

 

 

 

 

Правило II -2/7.2.2, II-2/7.4 Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.3.1.3 (FSS Code)

Правило II -2/7.2.2, II -2/7. ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.3.1.3 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.8

Електрическа предпазна лампа

Правило II-2/17.1.1.4, Правило X/3

Правило II-2/17.1.1.4, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.10.3.1.4 (1994 HSC Code)

IEC публикация 79

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.10, Правило X.3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.4 (FSS Code)

Правило II-2/10, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.1.4 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3.2.1.1.4 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.9

Защитно облекло, устойчиво на химическо въздействие

Преместен в A. 1/3.50

A.2/3.10

Системи за осветление с ниско разположение

Преместен в A. 1/3.40

A.2/3.11 ex A.1/3.10

Дюзи за стационарни водоразпръскващи системи за гасене на пожари под налягане, предназначени за машинни помещения

Правило II-2/10.1, Правило X/3

Правило II-2/10.1, ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.4 (1994 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.4, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 7 (FSS Code). NB: Не е включено в 2000 HSC Code

Правило II-2/10.4, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 7 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.12

Еквивалентни стационарни системи за гасене на пожари с газ за машинни помещения и товарни помпени отделения

Преместен в A. 1/3.45

A.2/3.13

Дихателни апарати със сгъстен въздух

Правило II-2/17.1.2, Правило X/3

Правило II-2/17.1.2, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.10.3.2. 1(1994 HSC Code)

EN 139 (1994) + AC (1995) + A1 (1999)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.10.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3 (FSS Code)

Правило II-2/10.10.1, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.10.3.2.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 3 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.14

Пожарни шлангове (от навит тип)

Правило II-2/4.7.1, Правило X/3

Правило II-2/4.7.1, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.8.5 (1994 HSC Code)

EN 671 – 1 (1994) + AC (1995)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.2.3.1.1, II-2/10.2.3.3.2, Правило X/3

Правило II-2/10.2.3.1.1, II-2/10.2.3.3.2, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.5.5 (2000 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.15

Компоненти на системи за откриване на дим чрез вземане на проби

Правило II-2/13-1

Правило II-2/13-1

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/7.6, II-2/19.3.3, II-2/20.4.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 10 (FSS Code)

Правило II-2/7.6, II-2/19.3.3, II-2/20.4.2, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 10 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.16

Датчици за пламък

Правило II-2/132, Правило X/3

Правило II-2/13, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

Pr EN 54-10

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/7.1, II-2/7.2.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.3.1.1 (FSS Code)

Правило II-2/7.1, II -2/7.2.2, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 7.7.1., 5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73), Глава 9.2.3.1.1 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.17

Ръчни пожароизвестители

Правило II-2/13, Правило X/3

Правило II-2/13, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

Pr EN 54-11

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/7.1, II-2/7.2.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73), Глава 9.2.1.1 (FSS Code)

Правило II-2/7.1, II -2/7.2.2, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73), Глава 9.2.1.1 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.18

Устройства за аварийна сигнализация

Правило II-2/13, Правило X/3

Правило II-2/13, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.1 (1994 HSC Code)

Pr EN 54-3 (2001)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/7.1, II-2/7.2.2, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.5 (FSS Code)

Правило II-2/7.1, II -2/7.2.2, ММО Резолюция MSC.97(73) 7.7.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 9.2.5 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.19

Компоненти на стационарни системи за гасене на пожари на водна основа с локално приложение, предназначени за използване в машинни по- мещения от категория „А“

Преместен в A.1/3.48

A.2/3.20

Мека мебел

Преместен в A.1/3.20

A.2/3.21 (Нов елемент)

Складове за боя и лесно запалими течности (компоненти на системите за гасене на пожари)

Правило II-2/18.7

Правило II-2/18.7

ММО MSC/Circ. 847

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.6.3

Правило II-2/10.6.3

 

 

 

 

 

 

A.2/3.22 (Нов елемент)

Компоненти на стационарните системи за гасене на пожари в аспирационните тръби на камбуза

Правило II-2/16.7.4, II-2/32.1.9.3

Правило II-2/16.7.4, II-2/32.1.9.3

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/9.7.5

Правило II-2/9.7.5

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.23 (Нов елемент)

Компоненти на системи за гасене на пожари на палуби за хеликоптери

Правило II-2/18.8.2.3

Правило II-2/18.8.2.3

ММО Резолюция A.855(20)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/18.1.2

Правило II-2/18.1.2

 

 

 

 

 

 

A.2/3.24 (Нов елемент)

Преносими апликатори за пяна

Правило II-2/6.4, Правило X/3

Правило II-2/6.4, ММО Резолюция MSC. 36(63) 7.8.4.1.2 (1994 HSC Code)

 

 

 

 

 

 

 

Правило X/3

ММО Резолюция MSC. 97(73) 7.8.4.1.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 4.1.2 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.25 (Нов елемент)

Прегради от клас „С“

Правило II-2/3.5

Правило II-2/3.5

IММО Резолюция A.799(19), ММО Резолюция A.653(16), ММО Резолюция MSC.61(67), Приложение 1, Части 1, 2 и 5, и Приложение 2, ISO 1716 (1973)

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/3.10

Правило II-2/3.5

 

 

 

 

 

 

A.2/3.26 (Нов елемент)

Горивни системи за газообразно гориво, предназначени за битови нужди (компоненти)

Правило II-2/51

Правило II-2/51

 

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/4.3

Правило II-2/4.3

 

 

 

 

 

 

 

A.2/3.27 (Нов елемент)

Компоненти на стационарни системи за гасене на пожари с газ (СО2)

Правило II-2/5.2, Правило X/3

Правило II-2/5.2, II-2/7.1.1.1, II-2/38.2.1, II-2/39.1, II-2/53.1, II-2/53.2.2.1, II -2/63.1.1 ММО Резолюция MSC.36(63) 7.7.6.2, 7.15 (1994 HSC Code)

Pr EN. 12094, Части 1–20

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.4.1.1.1, Правило X/3

Правило II-2/10.4.1.1.1, I -2/10.5.1.1, II-2/10.6.3.1.1, II-2/10.7.1.1.II-2/10.7.1.3, II-2/10.9.1.1 ММО Резолюция 97(73) 7.7.3.3, 7.15, 7.17.3.8.1-(2000 HSC Code) ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 5.2.2 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.28 (Нов елемент)

Компоненти на системи за гасене на пожари с пяна със среден коефициент на разширение — стационарна палубна пяна за танкери

Правило II-2/61.4

Правило II-2/61.4

ММО MSC/Circ. 798

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.8.1

Правило II-2/10.8.1, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 14 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.29 (Нов елемент)

Компоненти на стационарни системи за гасене на пожари с пяна с нисък коефициент на разширение, предназначени за машинни помещения и защита на палубата на танкери

Правило II-2/8, II-2/61.4

Правило II-2/8, II-2/61.4

ММО MSC/Circ. 582 и Corr. 1

 

 

 

 

 

 

Правило II-2/10.8.1

Правило II-2/10.8.1, ММО Резолюция MSC.98(73) Глава 6.2.3., Глава 14 (FSS Code)

 

 

 

 

 

 

A.2/3.30 (Нов елемент)

Разширяваща се пяна за стационарни системи за гасене на пожари на химикаловози

ММО Резолюция MSC.4(48) Глава 11, параграф 11.3 (IBC Code)

ММО Резолюция MSC.4(48) Глава 11, параграф 11.3 (IBC Code)

ММО MSC/Circs 799, 582, 553

 

 

 

 

 

 

4.   Навигационно оборудване

Бележки към приложение A.2 раздел 4 – Навигационно оборудване

Колони 3 и 4: Отнасянията към глава Глава V на SOLAS 1974, както е изменена с MSC 73 и влиза в сила на 1 юли 2002 г.

Колона 4: Цитираните препоръки на ITU са тези, посочени в международните конвенции и съответните резолюции и циркуляри на ММО.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74,както е изменена, по което се изисква „типово одобряване“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена,и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка насъответствието

В + С

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/4.1

Жирокомпас за бързоходни плавателни съдове

Елементът е преместен в A. 1/4.31

A.2/4.2

Система за управление на курса на бързоходни плавателни съдове (предишно наименование — автопилот)

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.12 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.822 (19), ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ ISO 16329, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ ISO 16329, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.3

Предаващо устройство за курсоуказване (ПУК) (по метод GNSS) (предишно наименование — електромагнитен компас)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.5.1, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2.5 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.382 (X), ММО Резолюция MSC.116 (73), ММО Резолюция A.694(17)

Бъдещ ISO 22090-X, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ ISO 22090-X, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.4

Лампа за дневна сигнализация

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.2.2, ММО Резолюция MSC.95 (72), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.9 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/4.5

Лампа за дневна сигнализация

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.9 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.6

Оборудване за нощно виждане за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.10 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.94 (72), ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ EN ISO 16273, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ ISO 16273, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.7

Система за управление на пътя на кораба

Преместен в A. 1/4.33

A.2/4.8

Информационна система за изобразяване на електронни карти (ИСИЕК)

Преместен в A. 1/4.30

A.2/4.9

Подсигуряване на информационната система за изобразяване на електронни карти (ИСИЕК)

Преместен в A. 1/4.30

A.2/4.10

Система за растерно изобразяване на карти (RCDS)

Преместен в A. 1/4.30

A.2/4.11

Комбинирано оборудване „GPS/ GLONASS“

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.74 (69), Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ EN 61108-3, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ IEC 61108-3, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.12

Оборудване „DGPS, DGLONASS“

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.6, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 2, ММО Резолюция MSC.36 (63) 7.7.1 (1994 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ EN 61108-4, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ IEC 61108-4, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.13

Жирокомпас за бързоходни плавателни съдове

Преместен в A. 1/4.31

A.2/4.14

Устройство за регистриране на данни за движение на кораба (УРДДК)

Преместен в A. 1/4.29

A.2/4.15

Интегрирана навигационна система

Правило V/18.7, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

Правило V/19.6, ММО Резолюция MSC.86 (70), Приложение 3, ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ EN 61924, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ IEC 61924, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.16

Система за интегриран мостик

Преместен в A.1/4.28

A.2/4.17

Устройство за повишаване на разделителната способност на цели, изобразявани на радар

Правило V/18.7, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

ITU-R M 1176-(10/95), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/4.18

Система за акустично приемане

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.1.8, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.14 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.86(70), Приложение 1, ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.19

Магнитен компас за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.382 (X), ММО Резолюция A.694 (17)

ISO 449 (1997), ISO 694 (2000), ISO 1069 (1973), ISO 2269 (1992), EN 60945 (1997)

ISO 449 (1997), ISO 694 (2000), ISO 1069 (1973), ISO 2269 (1992), IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/4.20

Система за управление на пътя за бързоходни плавателни съдове

Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.4 (2000 HSC Code)

ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.12 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

EN 60945 (1997), EN 61162;

IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.21

Приспособления за карти за корабни радари

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.17.1 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.2, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.817 (19), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 5, ММО Резолюция A.477 (XII), както е изменена с ММО Резолюция MSC.64 (67), Приложение 4, ММО Резолюция A.694 (17) EN 60936-3 (2001), EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ IEC 60936-3 (2001), IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

 

A.2/4.22

Предаващо устройство за курсоуказване (ПУК) (жироскопичен метод)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.5, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.116 (73), ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ ISO 22090-1, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ ISO 22090-1, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.23

Предаващо устройство за курсоуказване (ПУК) (магнитен метод)

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.3.5, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция MSC.86 (70), Приложение 2, ММО Резолюция MSC.116 (73), ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ ISO 22090-2, EN 60945 (1997), EN 61162;

Бъдещ ISO 22090-2, IEC 60945 (1996), IEC 61162

 

 

 

 

 

 

A.2/4.24

Индикатор на упора на гребния винт

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.5.4, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.7.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

 

 

 

 

 

A.2/4.25

Индикатори на страничния упор, стъпката и режима на гребния винт

Правило V/18.1, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило V/19.2.5.4, ММО Резолюция MSC.36 (63) 13.11.2 (1994 HSC Code), ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.11.2 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17)

 

 

 

 

 

 

 

5.   Радиокомуникационно оборудване

Бележки към приложение A.2 раздел 5 Радиокомуникационно оборудване.

Колона 4: Цитираните препоръки на ITU са тези, посочени в международните конвенции и съответните резолюции и циркуляри на ММО.

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изис-ква „типово одобрение“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

В + С

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/5.1

Авариен радиобуй (EPIRB), указващ местоположението, работещ на УКВ

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило IV/8.3 ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.8.3 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.662 (16), ММО Резолюция A.805 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ITU R M.489-2 (10/95), ITU-R M 693 (06/90)

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/5.2

Резервен източник на енергия за радиооборудване

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило IV/13.2, ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.13 (2000 HSC Code), COMSAR Circ. 16, ММО Резолюция A.694 (17)

Бъдещ EN 61097-14, EN 60945 (1997);

Бъдещ IEC 61097-14, IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/5.3

Корабна земна станция „Inmarsat F“

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило IV/10.1.1, ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.10.1 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.570 (14), ММО Резолюция A.808 (19), ММО Резолюция A.694 (17), ММО MSC/Circ. 862

Бъдещ IEC 61097-13, IEC 60945 (1996), ММО MSC/Circ. 862

 

 

 

 

 

 

A.2/5.4

Пулт за управление на бедствия

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13. 1.2 (2000 HSC Code)

Правило IV/6.4, ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.6.4 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17), ММО MSC/Circ. 862

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

A.2/5.5

Табло за сигнализация при бедствие

Правило IV/14, Правило X/3, ММО Резолюция MSC.97 (73) 13.1.2 (2000 HSC Code)

Правило IV/6.6, ММО Резолюция MSC.97 (73) 14.6.6 (2000 HSC Code), ММО Резолюция A.694 (17), ММО MSC/Circ. 862

EN 60945 (1997);

IEC 60945 (1996)

 

 

 

 

 

 

6.   Оборудване, което се изисква по Colreg 72 (Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море, 1972 г.)

Наименование на елемента от оборудването

Правило на Colreg 72, както е изменена, по което се изис- ква „типово одобрение“

Приложими правила на Colreg 72, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/6.1

Навигационни светлини

Приложение 1/14

Приложение 1/14, ММО Резолюция A.694(17)

EN 60945 (1997), Colreg 72, Приложение I(Изпълнение);

IEC 60945 (1996), Colreg 72, ПриложениеI (Изпълнение)

 

 

 

 

 

 

A.2/6.2

Средства за звукова сигнализация

Приложение III/3

Приложение III/3 ММО Резолюция A.694(17)

EN 60945, Сирени — Colreg 72, Приложение III/l (Изпълнение), Камбани и гонгове — Colreg 72, Приложение III/2 (Изпълнение)

IEC 60945 (1996), Свирки — Colreg 72, Приложение III/l (Изпълнение), Камбани и гонгове — Colreg 72 Приложение III/2 (Изпълнение)

 

 

 

 

 

 

7.   Оборудване за безопасност на кораби за насипни товари

Наименование на елемента от оборудването

Правило на SOLAS 74, както е изменена, по което се изис- ква „типово одобряване“

Приложими правила на SOLAS 74, както е изменена, и съответните резолюции и циркуляри на ММО

Стандарти за изпитване

Модули за оценка на съответствието

B + C

B + D

B + E

B + F

G

H

1

2

3

4

5

6

A.2/7.1

Инструмент за товарене на кораба

Правило XII/11, Конференция от 1997 г. по SOLAS, Резолюция 5

Правило XII/11, Конференция от 1997 г. по SOLAS, Резолюция 5

IACS Препоръка № 48 за уредите за натоварване (SOLAS/CONF.4/7)

 

 

 

 

 

 


(1)  Циркуляр MSC/Circ. 809 е приложим само ако оборудването ще се монтира на Ро-Ро пътнически кораби

(2)  Циркуляр SC/Circ. 810 е приложим само ако оборудването ще се монтира на Ро-Ро пътнически кораби

(3)  При инциденти, свързани с опасни товари, се изисква използване на тип маска с положително налягане.

(4)  Не е включен в правилата на новата Глава II-2 (МMO Резолюция MSC.99(73)) или FSS Code** (МMO Резолюция MSC.98(73)).

(5)  Където е използван терминът „компоненти на система“ в колона 2, това може да означава, че единичен компонент, група компоненти или цялата система трябва да бъде изпитана, за да се гарантира, че са спазени международните изисквания.

(6)  Повърхностите, упоменати в Правила II-2/34.3, 34.7, 49.1 и 49.2 в колони 3 и 4, са такива на прегради, палуби, подови настилки, облицовки на стени, в зависимост от случая. Изискванията, посочени в тези правила, нямат за цел да се прилагат за пластмасови тръби, електрически кабели и мебели. (Вж. циркуляр MSC/Circ. 965).

(7)  Когато повърхностният материал трябва да притежава определена максимална топлотворна способност, тя следва да бъде измерена в съответствие с ISO 1716.

(8)  Корабите, построени преди 1 юли 2002 г., трябва да отговарят на Правила II-2/1.2.2 и II-2/13.4.3 (MMO Резолюция MSC.99(73)) не по-късно от датата на първия преглед след 1 юли 2002 г.

(9)  Корабите, построени преди 1 юли 2002 г., трябва да отговарят на Правила II-2/1.2.2.3 и II-2/10.6.4 (MMO Резолюция MSC.99(73)) само по отношение на новоинсталирано оборудване.

(10)  Този стандарт се прилага само за кораби, построени на или след 1 юли 2002 г.

(11)  Стационарната противопожарна система за гасене с пяна с висок коефициент на разширение, предназначена за машинни помещения и товарни помпени отделения, трябва да бъде изпитана с одобрен концентрат, за да отговори на изискванията на администрацията.

(12)  Пътническите кораби с големина 2000 бруто тона и повече без бързоходните пътнически плавателни съдове, построени преди 1 юли 2002 г., трябва да отговарят на условията на Правила II-2/1.2.2.4 и II-2/10.5.6 (ММО Резолюция MSC.99(73)) не по-късно от 1 октомври 2005 г.

(13)  Приложение 3 на ITUR.M. 1371-1 е приложимо само в съответствие с изискванията на MMO Резолюция MSC.74 (69).

(14)  MMO MSC/Circ. 862 ce прилага cамо към устройството за дистанционно задeйстванe, а не към cамия EPIRB.

(15)  В съответствие с изискванията на МMO и ITU изискванията за двубандов генератор и излъчванията на честотата Н3Е не се прилагат към стандартите за изпитване.

(16)  Прилага се само ако наземната корабна станция Инмарсат „С“ поддържа функцията за разширено повикване EGC.

(17)  В съответствие с изискванията на МMO и ITU изискванията за двубандов генератор и излъчванията на честотата A3H не се прилагат към стандартите за изпитване.