06/ 003

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 004/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като има предвид, че съгласно член 75, параграф 1, буква а) от Договора, установяването на обща транспортна политика включва, inter alia, и установяването на общи правила, приложими за международния автомобилен превоз на пътници;

(2)

като има предвид, че такива правила се съдържат в Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (4);

(3)

като има предвид, че член 20 от Регламент (ЕИО) № 684/92 предвижда до 1 юли 1995 г. Комисията да представи на Съвета доклад за прилагането на регламента, и до 1 януари 1997 г. Съветът да приеме, по предложение на Комисията, правила за опростяване на процедурите, включително и, въз основа на заключенията от доклада, премахването на разрешителните;

(4)

като има предвид, че следва да се опростят и подобрят дефинициите за различните видове международни превози с автобус; като има предвид, че тези превози могат да се класират като редовни превози, специализирани редовни превози и случайни превози; като има предвид, следователно, че може да се премахне понятието совалков превоз;

(5)

като има предвид, че следва да се въведе режим за достъп до пазара без разрешително за всички случайни превози, за редовните специализирани превози, както и за всички превози, извършвани за собствена сметка;

(6)

като има предвид, че следва да се запази режимът на разрешителните за редовните превози, като същевременно се въведе определена степен на гъвкавост по отношение на условията за експлоатация на тези превози;

(7)

като има предвид, че за да се запази конкуренцията между различните видове транспорт, следва да се премахне, след определен срок, приоритетната позиция на железопътния транспорт в контекста на установяването на автобусен превоз;

(8)

като има предвид, че за да се улесни контролът на транспортните операции, международният автомобилен превоз на пътници срещу заплащане, следва да бъде предмет на лиценз на Общността, изготвен съгласно хармонизиран образец и издаден по бърза и ефикасна административна процедура;

(9)

като има предвид, че е необходима по-голяма гъвкавост за някои от предвидените срокове по отношение на процедурата за издаване на разрешителни;

(10)

като има предвид, че държавите-членки са тези, които трябва да предприемат необходимите мерки за изпълнението на настоящия регламент, по-специално по отношение на налагането на санкции, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи;

(11)

като има предвид, че следва да се предвиди Комисията да бъде подпомагана от консултативен комитет при приемане на мерки за изпълнение на регламента, отнасящи се до транспортните документи;

(12)

като има предвид, че следва да се предвиди подходящ срок за въвеждане на лиценз на Общността;

(13)

като има предвид, че трябва да се следи прилагането на настоящия регламент на базата на доклад, който трябва да бъде представен от Комисията,

1)

В член 2:

2)

В член 3, параграф 1, първото тире се заменя със следния текст:

3)

Добавя се следният член 3а:

„Член 3а

Лиценз на Общността

1.   За осъществяването на международни превози на пътници с автобус, всеки превозвач, който отговаря на критериите, установени в член 3, параграф 1, трябва да притежава лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка по установяване, съгласно образеца, фигуриращ в приложението.

2.   Компетентните органи на държавата-членка по установяване издават на титуляра оригинала на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, както и толкова заверени копия, колкото е броят на превозните средства, използвани за международен превоз на пътници, с които титулярът на лиценза разполага, и които са или изцяло негова собственост, или по силата по-специално на договор за покупка на изплащане, на договор за наем или договор за лизинг.

3.   Лицензът на Общността се издава на името на превозвача. Той не може да се прехвърля на трети лица. В превозното средство трябва да има заверено копие от лиценза, което да бъде представяно при всяко поискване от оправомощените длъжностни лица с контролни функции.

4.   Лицензът на Общността се издава за срок от пет години, който подлежи на подновяване.

5.   Лицензът на Общността замества документа, издаван от компетентните органи на държавата-членка по установяване, с който се удостоверява, че превозвачът се допуска до пазара на международния автомобилен превоз на пътници.

6.   При подаване на заявление за лиценз, и след това най-малко веднъж на пет години, компетентните органи на държавата-членка по установяване, проверяват дали превозвачът отговаря или продължава да отговаря на условията по член 3, параграф 1.

7.   В случай, че условията, посочени в член 3, параграф 1 не са спазени, компетентните органи на държавата-членка по установяване отказват, чрез мотивирано решение, издаването или подновяването на лиценза на Общността.

8.   Държавите-членки гарантират, че заявителят или титулярът на лиценз на Общността може да обжалва решението за отказ или отнемане на този лиценз от компетентните органи на държавата-членка по установяване.

9.   Най-късно до 31 януари на всяка година, държавите-членки информират Комисията за броя на превозвачите, които към 31 декември на предходната година са били титуляри на лиценз на Общността, както и за броя заверени копия, съответстващи на броя на превозните средства в движение към тази дата.

10.   Държавите-членки могат да решат лицензът на Общността да бъде валиден също така и за извършването на национални транспортни операции.“

4)

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Достъп до пазара

1.   За случайните превози, дефинирани в член 2, точка 3.1, не се изисква разрешително.

2.   За специализираните редовни превози, дефинирани в член 2, точка 1.2, не се изисква разрешително, при условие че те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.   Не се изисква разрешително и за празните курсове на превозните средства, във връзка с транспортните операции, посочени в точки 1 и 2.

4.   За редовните превози, дефинирани в член 2, точка 1.1, първа алинея, както и за специализираните редовни превози, които не са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача, се изисква разрешително съгласно членове от 5 до 10.

5.   Режимът на транспортните операции за собствена сметка е определен в член 13.“

5)

Заглавието на раздел II се заменя със заглавието „РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО“.

6)

В член 5:

7)

Член 6 се изменя, както следва:

8)

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Процедура за издаване на разрешително

1.   Разрешителното се издава със съгласието на органите от всички държави-членки, на чиито територии се качват или слизат пътници. Оторизиращият орган предоставя на тези органи, както и на компетентните органи на държавите-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, едновременно със своята преценка и копие от заявлението, както и от всякакви други необходими документи.

2.   Компетентните органи на държавите-членки, чието съгласие е било поискано, уведомяват оторизиращия орган за своето решение в срок от два месеца. Този срок се изчислява от датата на получаване на искането за становище, което фигурира в уведомлението за получаване. Ако оторизиращият орган не получи отговор в този срок, се счита, че запитаните органи са дали своето съгласие и оторизиращият орган издава разрешителното.

Органите на държавите-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, могат да представят на оторизиращия орган своите забележки в посочения в първата алинея срок.

3.   При условията на параграфи 7 и 8, оторизиращият орган взима решение в срок от четири месеца, считано от датата на подаване на заявлението от превозвача.

4.   Разрешителното не се издава, ако:

Фактът, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи, не може сам по себе си да бъде оправдание за отказ на заявлението.

5.   Оторизиращият орган, както и компетентните органи на всички държави-членки, които следва да вземат участие в процедурата по постигане на съгласието, предвидено в параграф 1, могат да отхвърлят заявленията единствено поради причини, съвместими с настоящия регламент.

6.   Ако процедурата по постигане на съгласиета, упомената в параграф 1, не даде възможност на оторизиращия орган да вземе решение за заявлението, Комисията може да бъде сезирана в срок до пет месеца, считано от датата на подаване на заявлението от превозвача.

7.   Комисията, след консултации със съответните държави-членки, взима решение в срок до десет седмици, което влиза в сила тридесет дни след уведомяването на съответните държави-членки.

8.   Решението на Комисията е приложимо до момента на постигането на съгласие между съответните държави-членки.

9.   След като приключи процедурата, предвидена в настоящия член, оторизиращият орган информира всички органи, посочени в параграф 1, за своето решение и им изпраща копие от разрешителното; компетентните органи на транзитните държави-членки могат да се откажат от тази информация.“

9)

В член 8, параграф 3, втора алинея, след думата „адаптиране“ се добавят думите „на интервали“.

10)

В член 9 се заличава параграф 4.

11)

Заглавието на раздел III се заменя със заглавието „СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ И ДРУГИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО НЕ СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО“.

12)

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Пътен лист

1.   Превозите, визирани в член 4, параграф 1, се извършват с пътен лист.

2.   Превозвачите, осъществяващи случайни превози, следва да попълват пътния лист преди всяко пътуване.

3.   Пътният лист съдържа най-малко следната информация:

4.   Пътните книжки с пътни листове се издават от компетентните органи на държавата-членка, в която е установено транспортното предприятие или от оправомощени от тях органи.

5.   Комисията приема образеца за пътния лист, както и условията и реда за използването му, съгласно предвидената в член 16а процедура.“

13)

В член 12, първи параграф, думите „за международен совалков превоз с настаняване за нощувка и“ се заличават.

14)

В член 13:

15)

В член 14:

16)

Член 16 се заменя със следния текст:

„Член 16

Санкции и взаимопомощ

1.   Компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача отнемат лиценза на Общността, предвиден в член 3а, когато титулярът му:

2.   Оторизиращият орган отнема разрешителното, когато титулярът е престанал да отговаря на условията, въз основа на които е определено издаването, съгласно настоящия регламент, и по-специално при искане от страна на държавата-членка, в която е установен превозвачът. Той незабавно уведомява компетентните органи на съответната държава-членка.

3.   В случай на тежко нарушение или на по-леки многократни нарушения на разпоредбите в областта на транспорта и по отношение на безопасността по пътищата, по-специално що се отнася до нормите, приложими за превозните средства, времето за управление и почивка на водачите и извършването без разрешително на предвидените в член 2, точка 1.3 дублиращи или временни превози, компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача, който е извършил нарушението, могат, inter alia, да пристъпят към отнемането на лиценза на Общността или временното и/или частично отнемане на заверените копия от лиценза на Общността.

Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на извършеното от притежателя на лиценза на Общността нарушение и в зависимост от общия брой заверени копия, с които разполага по отношение на своя международен трафик.

4.   Компетентните органи на държавите-членки забраняват на техните територии да се извършват международни превози на пътници, обхванати от настоящия регламент, на превозвачите, които са извършили тежки и многократни нарушения на разпоредби в областта на безопасността по пътищата, по-специално що се отнася до правилата, приложими за превозните средства и времето за управление и почивка на водачите. Те незабавно уведомяват компетентните органи на съответната държава-членка.

5.   При поискване, държавите-членки си предоставят една на друга всички необходими сведения, с които разполагат относно:

17)

Добавя се следният член 16а:

„Член 16а

Когато има позоваване на процедурата, дефинирана в настоящия член, Комисията се подпомага от консултативния комитет, създаден с Регламент (ЕО) № 12/98 на Съвета от 11 декември 1997 г. за определяне на условията, съгласно които превозвачи, които не са пребиваващи, могат да извършват национален автомобилен превоз на пътници в рамките на дадена държава-членка (5), който се председателства от представител на Комисията.

Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът дава становището си по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса, а когато е необходимо се пристъпва към гласуване.

Становището се вписва в протокола; освен това, всяка държава-членка има право да поиска включването на нейната позиция в този протокол.

Комисията се съобразява максимално със становището на Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който се е съобразила с това становище.

18)

В член 19, вторият параграф се заменя със следния текст:

„Държавите-членки предприемат мерки, по-специално относно инструментите за контрол, както и относно режима на санкциите, налагани за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят прилагането на тези санкции. Така предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприетите мерки най-късно до дванадесет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и за всяка последваща промяна, във възможно най-кратки срокове. Те гарантират, че всички тези мерки се прилагат без дискриминация, основана на националността или мястото на установяване на превозвача.“

19)

Приложението се заменя с това, включено в приложението към настоящия регламент.

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12

L 015/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че трябва да се приемат мерки, целящи установяването на вътрешен пазар съгласно член 7а от Договора; като имат предвид, че този пазар съдържа пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;

(2)

като имат предвид, че установяването на вътрешен пазар в пощенския сектор е от голямо значение за икономическото и социалното единство на Общността, като пощенските услуги се явяват съществен инструмент за връзка и обмен;

(3)

като имат предвид, че на 11 юни 1992 г. Комисията представи Зелена книга за развитието на единния пазар на пощенските услуги, а на 2 юни 1993 г., Съобщение относно насоките за развитието на пощенските услуги в Общността;

(4)

като имат предвид, че Комисията осъществи широко обществено допитване по онези аспекти на пощенските услуги, които са от интерес за Общността и че заинтересованите страни от пощенския сектор са съобщили своите забележки на Комисията;

(5)

като имат предвид, че настоящият обхват на универсалната пощенска услуга, както и условията, регулиращи предоставянето ѝ, варират значително в различните държави-членки; като имат предвид, по-специално, че постиженията по отношение на качеството на услугите са твърде нееднакви сред държавите-членки;

(6)

като имат предвид, че трансграничните пощенски връзки не винаги отговарят на очакванията на потребителите и на европейските граждани, и че постиженията от гледна точка на качеството на услугата, що се отнася до трансграничните пощенски услуги на Общността, са понастоящем незадоволителни;

(7)

като имат предвид, че различията, констатирани в пощенския сектор, имат значителни отражения върху секторите на дейност, които зависят изключително от пощенските услуги и действително пречат на развитието на вътрешното единство на Общността, тъй като регионите, които не се ползват от пощенски услуги с достатъчно високо качество, се намират в неблагоприятно положение, както по отношение на доставката на пощата, така и по отношение на доставката на стоки;

(8)

като имат предвид, че мерките, които имат за цел прогресивната либерализация и контрол на пазара и точното равновесие при прилагането на тези мерки, са необходими, за да се гарантира, в цялата Общност, свободното предоставяне на услуги в самия пощенски сектор, при спазване на задълженията и правата на доставчиците на универсалната услуга;

(9)

като имат предвид, че при това положение е необходимо действие на общностно равнище, което има за цел да гарантира едно по-голямо съгласуване на условията, регулиращи пощенския сектор и че вследствие на това трябва да се установят последователно общи правила;

(10)

като имат предвид, че съгласно принципа на субсидиарността е необходимо да се приеме рамка на основните принципи на общностно равнище, докато определянето на точните процедури е задължение на държавите-членки, които следва да имат право да избират най-добре пригодената към техните условия система;

(11)

като имат предвид, че на общностно равнище е необходимо да се гарантира универсална пощенска услуга, предлагаща минимална съвкупност от услуги с определено качество, които да се предоставят във всички държави-членки, на достъпна цена за всички потребители, независимо от географското им местонахождение в Общността;

(12)

като имат предвид, че целта на универсалната услуга е на всички потребители да се разреши достъп до пощенската мрежа като се осигурят достатъчен брой места за достъп и задоволителни условия, що се отнася до честотата на събиране и доставяне; като имат предвид, че предоставянето на универсалната услуга трябва да отговаря на основната необходимост да се осигури непрекъснатото функциониране, като същевременно остава пригодима към нуждите на потребителите, както и да им гарантира справедливо и недискриминационно третиране;

(13)

като имат предвид, че универсалната услуга трябва да обхваща както националните, така и трансграничните услуги;

(14)

като имат предвид, че на потребителите на универсалната услуга трябва да бъде дадена задоволителна информация относно гамата на предлаганите услуги, условията, които регулират тяхното предоставяне и използване, качеството на предоставяните услуги, както и техните тарифи;

(15)

като имат предвид, че разпоредбите на настоящата директива относно предоставянето на универсална услуга не засягат правото на доставчиците на универсалната услуга индивидуално да договарят договори с клиентите;

(16)

като имат предвид, че поддържането на съвкупност от тези услуги, които могат да бъдат резервирани, съобразно правилата на Договора и без да се засяга прилагането на правилата за конкуренция, изглежда оправдано, за да се осигури функционирането на универсална услуга в условията на финансово равновесие; като имат предвид, че процесът на либерализация не следва да пречи на стремежа безплатно да се предоставят някои услуги, които са били въведени от държавите-членки за незрящите и слабовиждащите лица;

(17)

като имат предвид, че пратките с кореспонденция, тежащи 350 грама и повече, представляват по-малко от 2 % от обема писма на обществените оператори и 3 % от техните приходи; като имат предвид, че критерият за цената (5 пъти основната тарифа) ще позволи по-добре да се разграничи резервираната услуга от експресната услуга, която е либерализирана;

(18)

като имат предвид, с оглед на факта, че основната разлика между експресната поща и универсалната пощенска услуга се състои в добавената стойност (под каквато и да е форма), предоставена от експресните услуги на клиентите и събрана от тях, най-добрият начин за определяне на събраната добавена стойност е да се разгледа допълнителната цена, която клиентите са готови да платят, без да се засяга при това ценовата граница на резервирания сектор, която трябва да се спазва;

(19)

като имат предвид, че е основателно временно да се разреши пряката пощенска реклама и презграничната поща да могат да се резервират в рамките на предвидените ограничения за цена и тегло; като имат предвид, че като допълнителна стъпка към доизграждането на вътрешния пазар на пощенските услуги, Европейският парламент и Съветът, най-късно до 1 януари 2000 г., въз основа на предложение на Комисията, представено в резултат от проучването на сектора, следва да вземат решение относно продължаването на прогресивното и контролирано либерализиране на пазара на пощенските услуги, по-специално с цел либерализирането на презграничната поща и пряката пощенска реклама, както и относно новото преразглеждане на ограниченията за цена и тегло;

(20)

като имат предвид, че поради обществения ред и обществената сигурност, държавите-членки могат да имат законен интерес да поверят на едно или няколко от образуванията, посочени от тях, правото да поставят на обществено място пощенски кутии, предназначени за събиране на пощенски пратки; като имат предвид, че поради същите причини, на тях принадлежи правото да посочат субекта/ите, натоварен/и за издаването на пощенски марки, които идентифицират страната по произход, както и тези, натоварени с предоставянето на препоръчаната пощенска услуга, използвана по време на съдебни или административни производства съобразно тяхното национално законодателство; като имат предвид, че те също така могат да означат членството към Европейския съюз, включвайки символа на дванадесетте звезди;

(21)

като имат предвид, че новите услуги (услуги, които ясно се разграничават от традиционните услуги) и размяната на документи не са част от универсалната услуга, и че следователно няма основание те да се резервират за доставчиците на универсална услуга; като имат предвид, че това се прилага също така за „самопредоставяне“ (предоставяне на пощенски услуги от физическо или юридическо лице, което е в основата на пратките или събира и упътва тези пратки от трети лица, които действат единствено от името на това лице), което не влиза в категорията на услугите;

(22)

като имат предвид, че държавите-членки следва да имат правото да регламентират чрез подходящи процедури за разрешаване на тяхната територия, предоставянето на пощенски услуги, които не са резервирани за доставчиците на универсалната услуга; като имат предвид, че тези процедури трябва да бъдат прозрачни, недискриминационни, пропорционални и основани на обективни критерии;

(23)

като имат предвид, че държавите-членки следва да имат възможността да обвържат предоставянето на лицензи със задълженията по универсалната услуга, или финансовите вноски с компенсационен фонд, предназначен за обезщетяване на доставчика на универсалната услуга за предоставянето на услуги, представляващи несправедливи финансови тежести; като има предвид, че държавите-членки следва да имат правото да включат в разрешенията задължение, предвиждащо разрешените дейности да не нарушават изключителните или специални права, предоставени на доставчиците на универсалната услуга, за резервираните услуги; като имат предвид, че система за идентифициране на пряката пощенска реклама може да бъде въведена за целите на наблюдението, когато пряката пощенска реклама бъде либерализирана;

(24)

като имат предвид, че ще трябва да се приемат необходимите мерки за координирането на процедурите за разрешаване, установени от държавите-членки, които регулират търговско предлагане на обществеността на нерезервирани услуги;

(25)

като имат предвид, че ако се окаже необходимо, следва да се приемат мерки за осигуряване на прозрачното и недискриминационно естество на условията, регулиращи достъпа до обществената пощенска мрежа в държавите-членки;

(26)

като имат предвид, че за да се осигури правилното управление на универсалната услуга и за да се избегне нарушение на конкуренцията, тарифите, които се прилагат за универсалната услуга, следва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни и обвързани с разходите;

(27)

като имат предвид, че възнаграждението за предоставянето на презгранична пощенска услуга вътре в Общността, без да се засяга минималната съвкупност от задължения, произтичащи от актовете на Всемирния пощенски съюз, следва да бъде обвързано с покриването на разходите за доставка, понесени от доставчика на универсална услуга в страната по местоназначение; като имат предвид, че това възнаграждение следва също така да стимулира подобряването или поддържането на качеството на презграничната услуга чрез използването на целите за качество на услугата; като имат предвид, че това би оправдало съответните системи, които осигуряват подходящо покриване на разходите и са специфично свързани с постигнатото качество на услугата;

(28)

като имат предвид, че счетоводното отделяне на различните резервирани услуги и нерезервирани услуги е необходимо, за да се въведе прозрачност в действителните разходи по различните услуги, и за да гарантира, че кръстосаните субсидии от резервирания сектор към нерезервирания сектор няма да засегнат неблагоприятно условията за конкуренция в последния;

(29)

като имат предвид, че за осигуряване прилагането на принципите, посочени в предходните три съображения, доставчиците на универсалната услуга следва да въведат в разумен срок системи за аналитично счетоводство, които могат да бъдат проверявани по независим начин и които позволяват колкото е възможно по-точно разпределяне на разходите между услугите, на базата на прозрачни процедури; като имат предвид, че подобни изисквания могат да бъдат изпълнени например чрез прилагане на принципа на пълното разпределяне на разходите; като имат предвид, че подобни системи за аналитично счетоводство могат да не бъдат необходими, когато съществуват реални условия за свободна конкуренция;

(30)

като имат предвид, че следва да се отчете интересът на потребителите, които имат право на услуги с високо качество; като имат предвид следователно, че всички усилия трябва да се насочат към подобряване и засилване качеството на услугите, предоставяни на общностно равнище; като имат предвид, че това подобряване на качеството изисква определянето на стандарти от държавите-членки за услугите, съставящи универсалната услуга, стандарти, които доставчиците на универсалната услуга трябва да достигнат или надминат;

(31)

като имат предвид, че качеството на услугите, очаквано от потребителите, представлява важен аспект от предоставяните услуги; като имат предвид, че стандартите за оценяване на това качество на услугата и на достигнатите нива на качество трябва да се публикуват в интерес на потребителите; като имат предвид, че е необходимо да се разполага със съгласувани стандарти за качество на услугата и с единни методи за измерване, за да може да се оцени сходството на качеството на услугата в цялата Общност;

(32)

като имат предвид, че националните стандарти за качество трябва да бъдат определени от държавите-членки в съответствие със стандартите за качество на Общността; като имат предвид, че стандартите за качество на трансграничните услуги вътре в Общността, които изискват съвместните усилия на най-малко двама доставчици на универсална услуга в две различни държави-членки, трябва да бъдат определени на общностно равнище;

(33)

като имат предвид, че спазването на стандартите за качество трябва да бъде редовно проверявано по независим начин и на съгласувана основа; като имат предвид, че потребителите трябва да имат правото да бъдат информирани за резултатите от тези проверки и че държавите-членки трябва да следят за вземането на коригиращи действия, когато тези резултати показват, че стандартите за качество не са спазени;

(34)

като имат предвид, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно несправедливите клаузи в договорите, сключени с потребителите (7), се прилага и за пощенските оператори;

(35)

като имат предвид, че необходимото подобряване на качеството на услугата изисква евентуалните спорове да бъдат решавани бързо и ефикасно; като имат предвид, че освен възможностите за обжалване съгласно националното право и правото на Общността, следва да се предвиди процедура за обработка на жалбите, която следва да бъде прозрачна, опростена и не скъпо струваща, и следва да дава възможност за участие на всички заинтересувани страни;

(36)

като имат предвид, че за да се подобри взаимното свързване на пощенските мрежи и в интерес на потребителите, е необходимо да се насърчава техническото стандартизиране; като имат предвид, че техническото стандартизиране е необходимо, за да се поощри интероперативността между националните мрежи, и за да се постигне ефективна универсална услуга в Общността;

(37)

като имат предвид, че насоките по отношение на европейското съгласуване предвиждат специфични дейности от техническото стандартизиране да се поверят на Европейския комитет по стандартизация;

(38)

като имат предвид, че следва да бъде учреден комитет за подпомагане на Комисията при прилагането на настоящата директива, по-конкретно що се отнася до бъдещите дейности за развитие на мерките относно качеството на презграничната услуга в Общността и на техническата стандартизация;

(39)

като имат предвид, че за правилното функциониране на универсалната услуга, както и за гарантирането на ненарушена конкуренция в нерезервирания сектор, е целесъобразно да се отдели регламентиращият орган от една страна, и операторът от друга; като имат предвид, че никой пощенски оператор не може да бъде едновременно съдия и заинтересована страна; като имат предвид, че на държавата-членка принадлежи правото да определи статута на една или на няколко национални регламентиращи власти, които могат да бъдат публични власти или независими образувания, посочени за тази цел;

(40)

като имат предвид, че ще е необходимо последиците от координираните условия върху функционирането на вътрешния пазар на пощенските услуги да бъдат предмет на оценка; като имат предвид следователно, че три години след датата на влизането ѝ в сила, но във всеки случай не по-късно от 31 декември 2000 г., Комисията ще представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива, включително съответната информация за развитието в сектора, по-конкретно що се отнася до икономическите и социалните аспекти, до заетостта и технологичните аспекти, както и до качеството на услугата;

(41)

като имат предвид, че настоящата директива не засяга прилагането на правилата на Договора, и по-конкретно неговите правила относно конкуренцията и свободното предоставяне на услуги;

(42)

като имат предвид, че нищо не пречи на държавите-членки да поддържат или да въведат за пощенския сектор по-либерални мерки от тези, предвидени в настоящата директива, нито в случай, че настоящата директива бъде отменена, да поддържат мерките, които те са взели, за да я прилагат, доколкото във всеки отделен случай тези мерки са съвместими с Договора;

(43)

като имат предвид, че е уместно настоящата директива да се прилага до 31 декември 2004 г., освен ако Европейският парламент и Съветът не решат друго, въз основа на предложение на Комисията;

(44)

като имат предвид, че настоящата директива не се прилага за дейностите, които попадат извън приложното поле на законодателството на Общността, като тези, посочени в дялове V и VI от Договора за Европейския съюз, и във всеки случай, за дейностите, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурността (включително икономическия просперитет на държавата, когато тези дейности са свързани със сигурността на държавата), както и за действията на държавата в областта на наказателното право;

(45)

като имат предвид, че настоящата директива не представлява пречка, по отношение на предприятията, които не са установени в Общността, за приемането на мерки, съответстващи едновременно на правото на Общността и на съществуващите международни задължения, които целят да осигурят на гражданите на държавите-членки сходно третиране в трети страни; като имат предвид, че предприятията от Общността следва да се ползват в трети страни от третиране и ефективен достъп, равностойни на третирането и достъпа до пазара, които се предоставят на гражданите на съответните страни в рамките на контекста на Общността,

—

предоставянето на универсална пощенска услуга вътре в Общността,

—

критериите, определящи услугите, които могат да бъдат резервирани за доставчиците на универсалната услуга и условията, които регулират предоставянето на нерезервирани услуги,

—

тарифните принципи и прозрачността на сметките за предоставянето на универсалната услуга,

—

определянето на стандарти за качество за предоставянето на универсалната услуга и въвеждането на система, целяща да се осигури спазването на тези стандарти,

—

съгласуването на техническите стандарти,

—

създаването на независими национални регламентиращи органи.

1.

пощенски услуги: услуги които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки;

2.

обществена пощенска мрежа: системата на организация и средствата от всякакво естество, използвани от доставчика/доставчиците на универсална услуга, по-конкретно с цел:

3.

места за достъп: съоръжения, включително пощенски кутии за обществено ползване, поставени или на обществено място, или в помещенията на доставчика на универсалната услуга, където пощенските пратки могат да се подават от клиентите в обществената пощенска мрежа;

4.

събиране: операцията, която се състои в събиране на пощенските пратки, подадени в местата за достъп;

5.

доставка: процесът, който започва от сортирането в центъра за доставка и завършва с доставянето на пощенските пратки на получателите;

6.

пощенска пратка: адресирана пратка в окончателната форма, в която тя трябва да бъде пренесена от доставчика на универсална услуга. Освен кореспондентските пратки, тези пратки включват също например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност;

7.

кореспондентска пратка: писмено съобщение върху какъвто и да е носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху опаковката. Книгите, каталозите, вестниците и периодичните издания не се считат за кореспондентски пратки;

8.

пряка пощенска реклама: съобщение, което се състои единствено от материал за реклама или маркетинг и съдържа идентично съдържание, с изключение на името, адреса и идентификационния номер на получателя, както и на други променливи данни, неизменящи естеството на съобщението, което се изпраща до значителен брой лица, и което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху самата пратка или върху нейната опаковка. Във всяка държава-членка, националната регламентираща власт тълкува израза „значителен брой лица“ и публикува подходяща дефиниция. Сметки, фактури, финансови извлечения и други несходни съобщения не се считат за пряка пощенска реклама. Съобщение, което в една и съща опаковка комбинира пряка пощенска реклама и други пратки, не се смята за пряка пощенска реклама. Пряката пощенска реклама включва презграничната, както и националната пряка пощенска реклама;

9.

препоръчана пратка: услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба или повреда, и предоставяне на подателя, при необходимост по негово искане, доказателство за подаване на пощенската пратка и/или за нейната доставка на получателя;

10.

пратка с обявена стойност: услуга, представляваща отговорност за пощенската пратка до размера на обявената от подателя стойност, в случай на загуба, кражба или повреда;

11.

презгранична поща: поща, произхождаща от или с местоназначение за друга държава-членка, или от или за трета страна;

12.

размяна на документи: предоставяне на средства, включително даване на разположение от трета страна на ad hoc помещения, както и на транспортни средства, които дават възможност за доставката, от самите заинтересовани, посредством взаимна размяна на пощенски пратки между абонирани потребители на тази услуга;

13.

доставчик на универсална услуга: обществен или частeн субект, който предоставя напълно или частично универсална пощенска услуга в държава-членка, и чиято идентичност е била съобщена на Комисията съгласно член 4;

14.

разрешителни: всяко разрешително, определящо специфичните права и задължения на пощенския сектор и позволяващо на предприятия да предоставят пощенски услуги и, при необходимост, да създават и/или да експлоатират пощенски мрежи за предоставянето на тези услуги, под формата на „общо разрешително“ или на „индивидуален лиценз“, както са определени по-долу:

15.

крайни разходи: възнаграждението на доставчиците на универсална услуга за доставката на входящата презгранична поща, съдържаща пощенски пратки, произхождащи от друга държава-членка или от трета страна;

16.

подател: физическо или юридическо лице, което изпраща пощенски пратки;

17.

потребител: всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от предоставена универсална услуга като подател или получател;

18.

национален регулаторен орган: органът или органите във всяка държава-членка, на които държавата-членка поверява, inter alia, регулаторните функции, попадащи в рамките на приложното поле на настоящата директива;

19.

основни изисквания: главните причини, които не са от икономическо естество и които могат да принудят дадена държава-членка да наложи условия за предоставяне на пощенски услуги. Тези причини са поверителността на кореспонденцията, сигурността на мрежата по отношение на транспортирането на опасни стоки и, при основателни обстоятелства, защитата на данни, защитата на околната среда и устройството на територията.

Защитата на данни може да включва защитата на личните данни, поверителността на предаваната или съхранявана информация, както и защитата на личния живот.

—

едно събиране,

—

една доставка до дома или помещенията на всяко физическо или юридическо лице или, чрез дерогация, при определени от националния регулаторен орган условия, в подходящи съоръжения.

—

събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки до 2 кг,

—

събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски колети до 10 кг,

—

услуги относно препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност.

—

да се предлага услуга, гарантираща спазването на основните изисквания,

—

да се предлага идентична услуга на потребители, които се намират при сходни условия,

—

да е на разположение без дискриминация под каквато и да е форма, по-конкретно без дискриминация, произтичаща от политически, религиозни или идеологически съображения,

—

да не бъде прекъсвана или спирана, освен при форсмажорни обстоятелства,

—

да се развива в зависимост от техническата, икономическата и социалната среда, както и от нуждите на потребителите.

—

когато е уместно, да бъде подчинено на задълженията за универсална услуга,

—

ако е необходимо, да бъде допълнено с изисквания относно качеството, възможността да се доставят и осъществяването на съответните услуги,

—

да бъде подчинено на задължението да не нарушават изключителните и специални права, предоставени на доставчика/доставчиците на универсалната услуга за резервираните пощенски услуги съгласно член 7, параграфи 1 и 2.

—

цените трябва да бъдат достъпни и трябва да бъдат такива, че всички потребители да имат достъп до предлаганите услуги,

—

цените трябва да бъдат обвързани с разходите; държавите-членки могат да вземат решение за прилагане на единна тарифа на цялата национална територия,

—

прилагането на единна тарифа не изключва правото на доставчика/доставчиците на универсалната услуга да сключват индивидуални договори за цените с потребителите,

—

тарифите трябва да бъдат прозрачни и недискриминационни.

—

крайните разходи да се определят в зависимост от разходите за обработка и доставка на входящата презгранична поща,

—

размерите на възнаграждение да отчитат достигнатото качество на услугата,

—

крайните разходи да са прозрачни и недискриминационни.

а)

разходите, които могат да бъдат пряко начислени към конкретна услуга, се начисляват;

б)

общите разходи, т.е. разходите, които не могат да бъдат пряко начислени към конкретна услуга, се разпределят както следва:

—

държавите-членки в случая на национални услуги,

—

Европейския парламент и Съвета в случая на презгранични услуги вътре в Общността (виж приложението). Бъдещото привеждане в съответствие на тези стандарти с техническия напредък или с развитието на пазара се осъществява в съответствие с процедурата, предвидена в член 21.

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

24

L 077/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че съгласно член 7а от Договора вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници; като имат предвид, че съгласно член 3, буква в) от Договора премахването на пречките между държавите-членки за свободното движение на лица и услуги представлява една от целите на Общността; като имат предвид в частност, че за гражданите на държавите-членки това означава възможност да упражняват професия като самостоятелно заето лице или самостоятелно заето лице в държава-членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация;

(2)

като имат предвид, че съгласно Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно общата система за признаване на дипломите за висше образование, издавани след завършване на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (4), адвокат, който е придобил изцяло квалификацията си в една държава-членка, може да поиска да бъде призната неговата диплома, за да се установи в друга държава-членка с оглед да упражнява адвокатската професия под професионалното звание в съответната държава; като имат предвид, че целта на Директива 89/48/ЕИО е да гарантира на адвоката да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава-членка и че директивата не се стреми нито да измени правилата, уреждащи професията в тази държава, нито да освободи адвоката от спазването на тези правила;

(3)

като имат предвид, че някои адвокати могат бързо да се включат в професионалното съсловие в приемащата държава-членка, inter alia в частност като положат предвидения в Директива 89/48/ЕИО изпит за правоспособност, докато други напълно квалифицирани адвокати трябва да имат възможност да се включат след определен период на професионална практика в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход или да продължат да упражняват професията си под професионалното звание по произход;

(4)

като имат предвид, че след този период адвокатът следва да може да се включи в професионалното съсловие в приемащата държава-членка след като се направи проверка, че е придобил професионален опит в тази държава-членка;

(5)

като имат предвид, че на общностно равнище дейността в тази област е обусловена не само от обстоятелството, че в сравнение с общата система за признаване на дипломите тя осигурява на адвокатите по-удобен начин за включване в професионалното съсловие в приемащата държава-членка, но и от обстоятелството, че като дава на адвокатите възможност за постоянна практика в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, тя удовлетворява потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарасналите търговски потоци, в частност дължащи се на вътрешния пазар, търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, при които международното право, общностното право и националните законодателства често пъти се припокриват;

(6)

като имат предвид, че на общностно равнище дейността е обусловена и от обстоятелството, че само няколко държави-членки вече разрешават на тяхна територия упражняването на адвокатски дейности по друг начин, освен под формата на услуги, от адвокати от други държави-членки, които практикуват под професионалното звание по произход; като имат предвид обаче, че има съществени различия между условията и реда в държавите-членки, където съществува такава възможност, например по отношение на обхвата на дейността и задължението за вписване от компетентните органи; като имат предвид, че подобно разнообразие води до неравенство и нарушаване на конкуренцията между адвокатите от държавите-членки и представлява пречка за свободното движение; като имат предвид, че само директива, която определя условията за упражняване на професията по друг начин, освен под формата на предоставяне на услуги, от адвокати, които практикуват под професионалното звание по произход, е в състояние да разреши тези трудности и да предостави еднакви възможности на адвокатите и потребителите на правни услуги във всички държави-членки;

(7)

като имат предвид, че с оглед на крайната си цел настоящата директива не урежда чисто вътрешни положения и засяга националните правила на професията в рамките на необходимото с оглед ефективно постигане на своята цел; като имат предвид, че в частност тя не накърнява националното законодателство за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване под професионалното звание в приемащата държава-членка;

(8)

като имат предвид, че обхванатите от настоящата директива адвокати следва да спазват задължението за вписване от компетентния орган на приемащата държава-членка с оглед той да се увери, че те спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава; като имат предвид, че последиците от това вписване, що се отнася до съдебния район, степента и видовете съдилища, пред които адвокатите могат да упражняват професията си, са определени от приложимото към адвокатите право в приемащата държава-членка;

(9)

като имат предвид, че адвокатите, които не са включени в професионалното съсловие на приемащата държава-членка, са длъжни да практикуват в тази държава под професионалното звание по произход с оглед да се гарантира подходяща информация на потребителите и те да могат да разграничават тези адвокати от адвокатите на приемащата държава-членка, които практикуват под възприетото в нея професионално звание;

(10)

като имат предвид, че на обхванатите от настоящата директива адвокати следва да се разреши да дават правни съвети, в частност по правото на техните държави-членки по произход, по общностно право, по международно право и по правото на приемащата държава-членка; като имат предвид, че предоставянето на услуги вече е разрешено съгласно Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняването ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (5); като имат предвид обаче, че следва да се предвиди, както в Директива 77/249/ЕИО, възможността да се изключат от дейностите на адвокати, които практикуват във Великобритания и Ирландия под професионалното звание по произход, някои актове в областта на недвижимите имоти и наследството; като имат предвид, че настоящата директива по никакъв начин не засяга разпоредбите, съгласно които във всяка държава-членка определени дейности са запазени за професии извън адвокатската; като имат предвид, че разпоредбата на Директива 77/249/ЕИО относно възможността приемащата държава-членка да изисква от адвоката, който практикува под професионалното звание по произход, да работи съвместно с местен адвокат при представляване или защитаване на клиент пред съда, също трябва да бъде включена в настоящата директива; като имат предвид, че това изискване трябва да се тълкува в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности и в частност на решението му от 25 февруари 1988 година по дело № 427/85 Комисията срещу Германия (6);

(11)

като имат предвид, че за гарантиране нормалното функциониране на съдебната система следва да се предостави на държавите-членки възможността чрез специални разпоредби да запазят достъпа до висшите си съдилища за специализирани адвокати, без да създават прегради за включването на адвокати от държавите-членки, които отговарят на необходимите условия;

(12)

като имат предвид, че адвокат, вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, трябва да запази вписването си от компетентните органи в своята държава-членка по произход с оглед да запази адвокатския си статус и да попадне в приложното поле на настоящата директива; като имат предвид, че поради тази причина е абсолютно необходимо тясно сътрудничество между компетентните органи, в частност при евентуални дисциплинарни производства;

(13)

като имат предвид, че адвокатите, обхванати от приложното поле на настоящата директива, независимо от качеството им на адвокат на платена служба или като свободна професия в държавата-членка по произход, могат да практикуват като адвокати на платена служба в приемащата държава-членка, доколкото тази държава-членка предлага такава възможност на своите адвокати;

(14)

като имат предвид, че целта на настоящата директива е да осигури на адвокатите възможността да практикуват в друга държава-членка под професионалното звание в тяхната страна по произход, както и да ги улесни да носят професионалното звание в приемащата държава-членка; като имат предвид, че по силата на членове 48 и 52 от Договора съгласно тълкуването му, дадено от Съда на Европейските общности, приемащата държава-членка винаги трябва да отчита придобития на нейна територия професионален опит; като имат предвид, че след тригодишна действителна непрекъсната дейност в приемащата държава-членка съгласно правото на тази държава, включително съгласно общностното право, е разумно да се предполага, че адвокатът е придобил необходимите качества, за да се включи напълно в професионалното адвокатско съсловие в нея; като имат предвид, че след този период адвокат, който може, с уговорката за проверка, да представи доказателства за професионалната си правоспособност в приемащата държава-членка, трябва да има възможност да носи професионалното звание в тази държава-членка; като имат предвид, че ако периодът на действителна непрекъсната професионална дейност, в продължение на най-малко три години, включва по-кратък период на практика по правото на приемащата държава-членка, органът трябва да отчете всички други познания съгласно правото на тази държава, които може да провери чрез събеседване; като имат предвид, че ако не се докаже изпълнението на тези условия, решението на компетентния орган на приемащата държава да не разреши да се носи професионалното звание в тази държава съгласно клаузите за облекчения, свързани с тези условия, трябва да е мотивирано и да подлежи на обжалване пред съда в съответствие с вътрешното право;

(15)

като имат предвид, че поради икономически и професионални съображения, в Общността се налага тенденцията за съвместна практика на адвокати, включително под формата на сдружаване; като имат предвид, че обстоятелството на съвместна практика в държавата-членка по произход не следва да се използва като претекст за недопускане или затрудняване на адвокатите от такава група да се установят в приемащата държава-членка; като имат предвид, че въпреки това държавите-членки следва да имат възможност да приемат съответни мерки за постигане на законната цел да се гарантира независимостта на професията; като имат предвид, че е уместно да се предвидят определени гаранции във всички държави-членки, които допускат съвместна практика,

a)

„адвокат“ е всяко лице, което е гражданин на държава-членка и има правоспособност да упражнява професионалната си дейност под едно от посочените по-долу професионални звания:

б)

„държава-членка по произход“ е държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи едно от посочените в буква а) професионални звания, преди да упражнява адвокатската професия в друга държава-членка;

в)

„приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която адвокатът практикува съгласно настоящата директива;

г)

„професионално звание по произход“ е професионалното звание в държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи това звание, преди да упражнява адвокатската професия в приемащата държава-членка;

д)

„група“ е всяко образувание, което е или не е юридическо лице, учредено съгласно законите на държава-членка, в рамките на което адвокатите съвместно и под общо наименование упражняват професионалната си дейност;

е)

„съответно професионално звание“ или „съответна професия“ е всяко професионално звание или всяка професия, ръководена от компетентния орган, който е вписал адвоката съгласно член 3, а „компетентен орган“ е този орган;

—

във Великобритания и Ирландия адвокатите, които практикуват под друго професионално звание, различно от тези във Великобритания и Ирландия, се вписват от компетентния орган за професията на „barrister“ или „advocate“ или от компетентния орган за професията на „sollicitor“,

—

във Великобритания компетентният орган за „barrister“ от Ирландия, е този за професията на „barrister“ или „advocate“, а за „sollicitor“ от Ирландия е този, който е за професията на „sollicitor“,

—

в Ирландия компетентният орган за „barrister“ или „advocate“ от Великобритания е този за професията на „barrister“, а за „sollicitor“ от Великобритания, е този, който е за професията на „sollicitor“.

a)

адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички необходими данни и документи, в частност за броя и характера на делата, по които е работил;

б)

компетентният орган на приемащата държава-членка може да извърши проверка на действителния непрекъснат характер на упражняваната дейност и при необходимост може да поиска от адвоката да представи, в устна или писмена форма, пояснения или допълнителни уточнения във връзка с данните и документите, посочени в буква а).

a)

Компетентният орган на приемащата държава-членка взема предвид действителната непрекъсната практика през посочения по-горе период, както и подготовката и професионалния опит по правото на приемащата държава-членка, участието в лекции или в семинари по правото на приемащата държава-членка, включително по професионална практика и етика.

б)

Адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички релевантни данни и документи, в частност за делата, по които е работил. Оценката на действителната непрекъсната практика на адвоката, осъществявана в приемащата държава-членка, както и оценката на неговите способности да продължи практиката, се извършва чрез събеседване с компетентния орган на приемащата държава-членка, чийто предмет е проверка на действителния и непрекъснат характер на упражняваната дейност.

1)

Един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват под професионалното звание по произход в приемащата държава-членка, могат да упражняват професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата държава-членка. Въпреки това, когато основополагащите правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемащата държава-членка, последните имат предимство, доколкото спазването им е оправдано от гледна точка на обществения интерес с оглед защитата на клиента и на трети лица.

2)

Всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. Ако приемащата държава-членка разрешава на своите адвокати да избират измежду няколко форми на съвместна практика, същите тези форми трябва да са достъпни и за горепосочените адвокати. Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка.

3)

Приемащата държава-членка приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика и:

Условията и редът, по който тези адвокати упражняват съвместна практика в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка.

4)

Адвокат, който желае да практикува под професионалното звание по произход, уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за обстоятелството, че е член на група в своята държава-членка по произход, и предоставя всички необходими данни за тази група.

5)

Независимо от разпоредбите на точки 1—4, приемащата държава-членка, доколкото забранява на адвокати, които практикуват под съответното професионално звание, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица извън професията, може да откаже на адвокат, вписан под професионалното звание по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група. Приема се, че групата включва лица извън професията, ако:

се упражнява от лица, които нямат качеството на адвокат по смисъла на член 1, параграф 2.

Когато основополагащите правила, които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата-членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава-членка или с разпоредбите на алинея първа, приемащата държава-членка може да възрази срещу откриването на клон или представителство на групата на нейна територия, без оглед на предвидените в точка 1 ограничения.

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

L 119/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

a)

в точката „трудова медицина“ се добавя следното:

„Белгия: médecine du travail/arbeidsgeneeskunde,

Люксембург: médecine du travail“;

б)

в точката „трудова медицина“, наименованието „Arbeids-en bedrijfsgeneeskunde“, изписано срещу „Нидерландия“, се заменя с наименованието „arbeid en gezondheid“;

в)

в точката „Community medicine“ се добавя следното:

„Швеция: Socialmedicin“.

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33

L 166/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че докладът Lamfalussy от 1990 г. до Управителите на Централните банки от Г-10, който разкрива значителен системен риск, съдържащ се в разплащателните системи, действащи на базата на няколко законни начина за нетиране на плащанията, и по-специално многостранното нетиране; като имат предвид, че намаляването на правните рискове, свързани с участието в системи за сетълмент в реално време, е от първостепенно значение с оглед тяхното постоянно развитие;

(2)

като имат предвид, че е от изключителна важност намаляването на риска, свързан с участието в системи за сетълмент на ценни книжа, особено в случаите, когато е налице тясна връзка между тези системи и разплащателните системи;

(3)

като имат предвид, че тази директива има за цел да допринесе за ефективното и рентабилно действие на условията за презграничните плащания и за сетълмента на ценни книжа в Общността, което усилва свободното движение на капитали на вътрешния пазар. Като имат предвид, че тази директива отразява напредъка, постигнат по пътя към изграждане на вътрешния пазар, и по-специално към свободното предоставяне на услуги и движение на капитали с оглед осъществяването на Икономическия и паричен съюз.

(4)

като имат предвид, че е желателно законите на държавите-членки да бъдат насочени към намаляването на сривовете в системата, причинени от процедури по несъстоятелност срещу участник в нея;

(5)

като имат предвид, че предложение за директива относно преобразуването и прекратяването на кредитни институции, представено през 1985 г. и изменено на 8 февруари 1988 г., все още предстои да бъде разгледано от Съвета; като имат предвид, че Конвенцията за процедурите по несъстоятелност, чийто проект, изготвен на 23 ноември 1995 г. от държавите-членки на среща към Съвета, изрично изключва застрахователни дружества, кредитни институции и инвестиционни фирми;

(6)

като имат предвид, че тази директива има за цел да обхване системите за плащане и за сетълмент на ценни книжа както с вътрешен, така и с презграничен характер; като имат предвид, че директивата е приложима към системи на Общността и към обезпечение, учредено от техните участници (били те участници от Общността или от трети страни) във връзка с участието в тези системи;

(7)

като имат предвид, че държавите-членки могат да прилагат разпоредбите на тази директива към своите вътрешни институции, участващи пряко в системите на трети страни, както и към обезпечението, предоставено във връзка с участието в такива системи;

(8)

като имат предвид, че на държавите-членки трябва да бъде позволено да определят като система, регулирана от тази директива, система, чиято основна дейност е сетълмент на ценни книжа, дори ако системата в известна степен оперира с деривативни инструменти;

(9)

като имат предвид, че намаляването на системния риск изисква по-специално окончателност на сетълмента и приложимост на обезпечението; като имат предвид, че обезпечението има за цел да обхване всички средства, предоставени от един участник на другите участници в системите за плащане и/или за сетълмент на ценни книжа, за да се гарантират права и задължения във връзка с тази система, включително споразуменията за репо сделки, установените със закон права върху чуждо имущество и фидуциарните прехвърляния; като имат предвид, че уредбата в националното законодателство на вида обезпечение, който може да се използва, не бива да се засяга от дефиницията за обезпечение в настоящата директива;

(10)

като имат предвид, че настоящата директива, регулирайки обезпечението, предоставено във връзка с операциите на централните банки на държавите-членки, функциониращи като централни банки, включително операции по паричната политика, подпомага Европейския паричен институт в задачите му по насърчаване ефективността на презграничните плащания с оглед подготовката на третия стадий на Икономическия и паричен съюз и допринася за разработване на необходимата правна рамка, в която бъдещата Европейска централна банка може да провежда своята политика;

(11)

като имат предвид, че нарежданията за превод и тяхното нетиране трябва да произвеждат правно действие по юрисдикциите на всички държави-членки и задължителни за трети страни;

(12)

като имат предвид, че правилата за окончателност на нетирането не трябва да пречат на проверката на системите преди осъществяване на нетирането дали нарежданията, влезли в системата, съответстват на правилата на тази система и позволяват сетълмента на тази система да се осъществи;

(13)

като имат предвид, че нищо в тази директива не трябва да възпрепятства участник или трета страна да упражни право или претенция, произтичащи от дадена сделка, които те могат да имат по закон, за обезщетяване или реституция във връзка с нареждане за превод, влязло в системата, например в случай на измама или техническа грешка, доколкото това не води нито до анулиране на нетирането, нито до отменимост на нареждането за превод в системата;

(14)

като имат предвид, че е необходимо да се гарантира, че нарежданията за превод не могат да бъдат отменени след даден момент, определен от правилата на системата;

(15)

като имат предвид, че е необходимо държава-членка незабавно да уведомява другите държави-членки за откриването на процедура по несъстоятелност срещу участник в системата;

(16)

като имат предвид, че процедурите по несъстоятелност не трябва да имат обратно действие върху правата и задълженията на участниците в системата;

(17)

като имат предвид, че в случай на процедура по несъстоятелност срещу участник в системата настоящата директива има за цел да определи кой закон за несъстоятелността е приложим към правата и задълженията на този участник във връзка с участието му в системата;

(18)

като имат предвид, че обезпечението трябва да бъде изолирано от ефектите на закона за несъстоятелност, приложим спрямо несъстоятелния участник в системата;

(19)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 се прилагат единствено спрямо регистър, сметка или централизирана депозитарна система, което доказва съществуването на права на собственост върху или за предоставяне или прехвърляне на съответните ценни книжа;

(20)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 имат за цел да гарантират, че ако участник централна банка на държава-членка или бъдещата Европейска централна банка има валидно и ефективно обезпечение, определено по закона на държавата-членка, където се намират съответният регистър, сметка или централизирана депозитарна система, тогава валидността и приложимостта на това обезпечение по отношение на системата (както и на нейния оператор) и по отношение на всяко друго лице, претендиращо го пряко или косвено (чрез нея), трябва да се определят единствено според закона на тази държава-членка;

(21)

като имат предвид, че разпоредбите на член 9, параграф 2 нямат за цел да възпрепятстват действието на закона на държавата-членка, по който са издадени ценните книжа, или закона на държавата-членка, където ценните книжа могат да се намират (включително, без ограничения, закона за създаването, притежаването или прехвърлянето на такива ценни книжа или относно правата върху такива), и не бива да се тълкуват в смисъл, че обезпечението е пряко приложимо или може да бъде признато във всяка държава-членка по друг начин освен в съответствие със законодателството на тази държава-членка;

(22)

като имат предвид, че е желателно държавите-членки да се стремят да създадат достатъчно връзки между всички системи за сетълмент на ценни книжа, регулирани от тази директива с оглед насърчаване на максималната прозрачност и правната сигурност на сделките, свързани с ценни книжа;

(23)

като имат предвид, че приемането на настоящата директива представлява най-подходящият начин за осъществяване на горепосочените цели и не надхвърля рамките, необходими за постигането им,

а)

всяка система, както е дефинирана в член 2, буква а), регулирана от правото на всяка държава-членка, оперираща с всякаква валута, екю или с различни валути, които системата конвертира една в друга;

б)

всеки участник в тази система;

в)

обезпечение, предоставено във връзка с:

а)

„система“ означава официално споразумение:

Според условията в първата алинея, държава-членка може да определи като система такова официално споразумение, чиято дейност включва изпълнението на нареждания за превод съгласно второто тире на буква i) и която до ограничена степен изпълнява нареждания, отнасящи се до други финансови инструменти, когато тази държава-членка счита, че такова определяне е гарантирано срещу системен риск.

Държава-членка може също в зависимост от случая да определи за система такова официално споразумение между двама участници (без да се взема предвид евентуален посредник по сетълмента, евентуален основен контрагент, клирингова къща или непряк участник), когато тази държава-членка счита, че такова определяне е гарантирано срещу системен риск;

б)

„институция“ означава:

които участват в система, и които са отговорни за изпълнение на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата.

Ако върху системата се упражнява надзор в съответствие с националното законодателство и тя изпълнява само нареждания за превод, според дефиницията във второто тире на буква i), както и плащания, произтичащи от тези нареждания, държава-членка може да реши, че предприятията, които участват в такава система и са отговорни за изплащане на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата, могат да бъдат считани за институции, при условие че поне трима участници в тази система са обхванати от категориите по първата алинея и че такова решение е гарантирано на основата на системен риск;

в)

„основен контрагент“ означава лице, разположено между институциите в системата, действащо като изключителен контрагент на тези институции във връзка с нарежданията им за превод;

г)

„посредник в сетълмента“ означава лице, предоставящо на институциите и/или на основния контрагент, участващи в системите, сетълмент сметки, чрез които се уреждат нарежданията за превод в тези системи, и предоставящо в зависимост от случая кредит на тези институции и/или на основния контрагент за целите на сетълмента;

д)

„клирингова къща“ означава субект, който отговоря за изчисляването на нетните позиции на институциите, евентуален основен контрагент и/или евентуален посредник в сетълмента;

е)

„участник“ означава институция, основен контрагент, посредник в сетълмент или клирингова къща.

Според правилата на системата същият участник може да действа в качеството на основен контрагент, посредник в сетълмента или клирингова къща, или да изпълнява част от техните задачи;

Държава-членка може да реши, че за целите на тази директива непряк участник може да бъде смятан участник, ако това е напълно гарантирано срещу системен риск и при условие че непрекият участник е познат за системата;

ж)

„непряк участник“ означава кредитна институция според дефиницията на първото тире на буква б), която се намира в договорни отношения с институция, участваща в системата, изпълняваща на свой ред нареждания за превод според дефиницията на първото тире на буква i), която позволява на горепосочената кредитна институция да извършва нареждания за превод чрез системата;

з)

„ценни книжа“ означава всички инструменти съгласно раздел Б от приложението към Директива № 93/22/ЕИО;

и)

„нареждане за превод“ означава:

й)

„процедура по несъстоятелност“ означава колективна мярка, предвидена в законодателството на държава-членка или на трета страна, за прекратяване или за преобразуване на участника, когато такава мярка включва спиране или налагане на ограничения върху прехвърлянията или плащанията;

к)

„нетиране“ означава преобразуване на всички вземания и задължения, произтичащи от нареждания за превод, които участник или участници издават или получават от един или повече други участници, така че само едно нетно вземане може да се иска или едно нетно задължение се дължи;

л)

„сметка за сетълмент“ означава сметка в централна банка, посредник в сетълмента или основен контрагент, използвана за съхраняване на парични средства и ценни книжа и за разплащане по сделки между участници в системата;

м)

„гаранция“ означава всички реализуеми активи, предоставени като залог (включително пари, предоставени като залог), по репо или подобно споразумение или по друг начин, с цел гарантиране на права и задължения, евентуално произтичащи във връзка със система, или предоставени на централните банки на държавите-членки или на бъдещата Европейска централна банка.

—

участник върху обезпечение, предоставено му във връзка със системата, и

—

централните банки на държавите-членки или Европейската централна банка върху обезпечението,

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

39

L 204/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че рисковете, свързани със стоковата търговия и стоковите деривати понастоящем са предмет на Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. за коефициента на платежоспособност за кредитните институции (5); като имат предвид, че въпреки това пазарните рискове, свързани с тези позиции, не са точно обхванати от Директива 89/647/ЕИО; като имат предвид необходимостта от разширяване на понятието „търговски портфейл“ така че то да обхваща позициите в стоки или стокови деривати, които се държат за търговски цели и са обект главно на пазарни рискове; като имат предвид, че институциите трябва да спазват настоящата директива по отношение на покритието на стоковите рискове в цялостната си дейност; като имат предвид, че извършването на сериозни измами от някои търговци на стокови фючърси, пораждат все по-голяма загриженост в Общността и представляват заплаха за репутацията и почтеността на търговията с фючърси; като имат предвид, че е желателно Комисията да разгледа възможността за определяне на подходяща надзорна рамка с цел предотвратяване на тази практика на измами в бъдеще;

(2)

като имат предвид, че Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (6) определя стандартизиран метод за изчисляване на изисквания капитал за пазарните рискове, поемани от инвестиционните посредници и кредитните институции; като имат предвид, че институциите са разработили свои собствени системи за управление на риска (вътрешни модели), които са предназначени да измерват по-точно от стандартизирания метод пазарните рискове, поемани от инвестиционните посредници и кредитните институции; като имат предвид, че следва да се насърчава използването на по-точни методи за измерване на рисковете;

(3)

като имат предвид, че използването на такива вътрешни модели с цел изчисляване на изисквания капитал предполагат строги механизми за вътрешен контрол и следва да бъдат признати и наблюдавани от компетентните органи; като имат предвид, че надеждността на резултатите от изчисленията на вътрешния модел трябва да се проверяват чрез процедура на бек тестове;

(4)

като имат предвид, че е целесъобразно компетентните органи да имат право да признават изискваният марж за търгуваните на борсата фючърси и опции, и за преходен период за извънборсовите деривати със същия характер, по които е извършен клиринга, да се използват като заместители на капиталовите изисквания, изчислявани за тези инструменти съгласно настоящата директива, при условие че това не води до капиталови изисквания, които са по-ниски от капиталовите изисквания, изчислявани в съответствие с другите методи, предвидени в настоящата директива; като имат предвид, че прилагането на този принцип не изисква равностойността на тези изисквания към маржа и капиталовите изисквания, изчислявани съгласно другите предвидени в настоящата директива методи, да се проверява непрекъснато от прилагащите този принцип институции;

(5)

като имат предвид, че приетите на по-широко международно ниво правила може, с цел насърчаване на прилагането на по-съвършени методи за управление на риска, основани на вътрешни модели, да намаляват капиталовите изисквания за кредитните институции от трети страни; като имат предвид, че тези кредитни институции се конкурират с инвестиционни предприятия и кредитни институции, регистрирани в държавите-членки; като имат предвид, че за инвестиционните посредници и кредитни институции, които са учредени в държавите-членки, само едно изменение и допълнение на Директива 93/6/ЕИО може да осигури подобни стимули за създаването и използването на вътрешни модели;

(6)

като имат предвид, че с цел изчисляване на капиталовите изисквания за пазарните рискове, спрямо позициите в злато и дериватите на злато трябва да се прилага същият режим, както спрямо валутните позиции;

(7)

като имат предвид, че емитирането на подчинен дълг не трябва автоматично да изключва акциите на емитент от портфейл, който може да получи 2 % претегляне на специфичния риск, съгласно точка 33 от приложение I към Директива 93/6/ЕИО;

(8)

като имат предвид, че настоящата директива е в съответствие с работата на международен форум за банков надзор за надзорното третиране на пазарния риск и позициите в стоки и стокови деривати;

(9)

като имат предвид, че е необходимо да има преходен капиталов режим по избор за инвестиционните посредници и кредитните институции, извършващи значителна стокова търговия, които имат диверсифициран стоков портфейл и все още не са в състояние да използват модели с цел изчисляване на капиталовите изисквания за стоковия риск, за да се гарантира хармоничното прилагане на настоящата директива;

(10)

като имат предвид, че настоящата директива е най-подходящото средство за осъществяване на определените цели и не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели,

1.

Член 2 се изменя, както следва:

2.

В член 4, параграф 1, алинея първа, i) и ii) се заменят със следното:

3.

Член 5, параграф 2, се заменя със следното:

„2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, институциите, които изчисляват капиталовите изисквания за дейността в търговския им портфейл в съответствие с Приложения I и II, и по целесъобразност приложение VIII, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с Директива 92/121/ЕИО по силата на измененията, посочени в приложение VI към настоящата директива“

4.

Член 7, параграф 10 и встъпителната част на член 7, параграф 11, се заменят със следното:

„10.   Когато не се упражняват правата за освобождаване от изискванията, предвидени в параграфи 7 и 9, компетентните органи могат, с цел изчисляване на определените в Приложения I и VIII капиталови изисквания и определените в приложение VI експозиции към клиентите, на консолидирана основа да разрешават позиции в търговския портфейл на една институция да бъдат прихващани с позиции в търговския портфейл на друга институция в съответствие с определените в Приложения I, VI и VIII правила.

Освен това, те могат да разрешават валутни позиции на една институция да бъдат прихващани с валутни позиции на друга институция в съответствие с правилата, определени в приложение III и/или приложение VIII. Освен това, те могат да разрешават стокови позиции на една институция да бъдат прихващани със стокови позиции на друга институция в съответствие с правилата, определени в приложение VII и/или приложение VIII.

11.   Компетентните органи могат, също така, да разрешават съответни прихващания по търговския портфейл и съответно на валутни и стокови позиции на базовите активи, намиращи се в трети страни, при едновременното изпълнение на следните условия:“

5.

Член 8, параграф 5, се заменя със следното:

„5.   Компетентните органи задължават институциите незабавно да им докладват за всеки случай, в който техни контрагенти по репо споразумения и обратни репо споразумения или даване или вземане в заем на ценни книжа или стоки не изпълняват задълженията си. Комисията докладва на Съвета такива случаи и последствията им върху режима на тези споразумения и сделки в настоящата директива не по-късно от три години след датата, посочена в член 12. Този доклад описва и начина, по който институциите изпълняват приложимите за тях условия от i) до v) в член 2, параграф 6, буква б), по-конкретно условие v). Освен това, докладът подробно описва всички промени в относителния обем на предоставяното от институциите традиционно даване в заем и даването в заем чрез обратни репо споразумения и сделките по вземане в заем на ценни книжа или стоки. Ако въз основа на този доклад и друга информация Комисията направи заключението, че са необходими допълнителни защитни мерки с оглед предотвратяване на злоупотребите, тя прави съответни предложения“.

6.

Добавя се следният член:

„Член 11а

До 31 декември 2006 г. държавите-членки могат да оправомощават своите институции да използват минималните ставки за спред, пренос (carry) и нестандартност (outright), определени в следната таблица, вместо посочените в параграфи 13, 14, 17 и 18 от приложение VII при условие че по мнение на компетентните органи институциите:

Таблица

Държавите-членки информират Комисията за начина, по който прилагат разпоредбите на настоящия член.“

7.

Приложения I, II, III и V се изменят и се добавят Приложения VII и VIII в съответствие с приложението към настоящата директива.

1.

Приложение I се изменя, както следва:

2.

Приложение II се изменя, както следва:

3.

Приложение III се изменя, както следва:

4.

Приложение V се изменя, както следва:

5.

Добавят се следните приложения:

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

52

L 204/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като имат предвид, че Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до достъпа и упражняването на дейността на кредитните институции (4), разрешава обмена на информация между компетентните органи и определени други органи или органи в рамките на дадена държава-членка или между държави-членки; като имат предвид, че упоменатата директива също така разрешава сключването от държавите-членки на споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмена на информация, с компетентните органи на трети страни; като имат предвид, че с оглед на съгласуваността, това разрешение за сключване на споразумения относно обмена на информация с трети страни трябва да бъде разширено, така че да включва и обмена на информация с определени други органи или органи в тези страни, при условие че разкриваната информация е предмет на подходящи гаранции за професионална тайна;

(2)

като имат предвид, че Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции (5) претегля активите и задбалансовите записи в зависимост от степента им на кредитен риск;

(3)

като имат предвид, че църквите и религиозните общности, които, учредени под формата на юридически лица съгласно публичното право, събират данъци в съответствие със законодателството, предоставящо им такова право, носят кредитен риск, подобен на този на регионалните администрации и местните власти; като имат предвид, че следователно е уместно да се даде на компетентните органи възможността да третират вземанията от църквите и религиозните общности по същия начин като вземанията от регионалните администрации и местните власти, когато тези църкви и религиозни общности събират данъци; като имат предвид, обаче, че възможността да се приложи теглови коефициент от 0 % по отношение на вземанията от регионалните администрации и местните власти не се разпростира по отношение на вземанията от църквите и религиозните общности единствено на базата на правото да се събират данъци;

(4)

като имат предвид, че Директива 94/7/ЕО на Комисията от 15 март 1994 г. за привеждане в съответствие на Директива 89/647/ЕИО на Съвета относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции по отношение на техническата дефиниция за „многостранните банки за развитие“ (6), включва Европейския инвестиционен фонд в тази дефиниция; като имат предвид, че фондът представлява нова и единна структура за сътрудничество в Европа, чиято цел е да допринесе за укрепването на вътрешния пазар, за поддържането на икономическия подем в Европа и за засилването на икономическото и социалното сближаване;

(5)

като имат предвид, че по смисъла на член 6, параграф 1, буква г), точка 7 от Директива 89/647/ЕИО, теглови коефициент от 100 % трябва да бъде приложен по отношение на неосвободената част от капитала, заявен в Европейския инвестиционен фонд от кредитните институции;

(6)

като имат предвид, че капиталът на Европейския инвестиционен фонд, запазен за заявяване от финансовите институции е лимитиран до 30 %, от които 20 % трябва да бъдат освободени в началото на четири годишни вноски от 5 % всяка; като имат предвид, че следователно 80 % не трябва да бъдат освободени, за да останат като условно задължение на членовете на Фонда; като имат предвид, че с оглед целта, дефинирана от Европейския съвет при създаването на Фонда, да се насърчава участието на търговските банки, това участие не трябва да бъде санкционирано и като имат предвид, че следователно е по-уместно да се приложи теглови коефициент от 20 % по отношение на неосвободената част от заявения капитал;

(7)

като имат предвид, че приложение I към Директива 89/647/ЕИО, която се отнася до класификацията на задбалансовите записи, класифицира определени записи като такива с висок риск и, следователно, прилага теглови коефициент от 100 %; като имат предвид, че член 6, параграф 4 от упоменатата директива установява, че: „Ако задбалансовите записи са предмет на експлицитна гаранция, те следва да бъдат претеглени както ако те са били договорени за сметка на гаранта, а не на контрагента. Когато потенциалната експозиция, произтичаща от задбалансова сделка, е изцяло гарантирана, според изискванията на компетентните органи, с някой от активите, признати за обезпечение в параграф 1, буква а), точка 7 или буква б), 11, теглови коефициент от 0 % или от 20 % се прилага, в зависимост от въпросното обезпечение.“;

(8)

като имат предвид, че клирингът на извънборсови дериватни инструменти, извършен от клирингови къщи, действащи като централен контрагент, играе значителна роля в определени държави-членки; като имат предвид, че е уместно да се признаят предимствата от такъв клиринг, които се изразяват в намаляване на кредитния риск и на свързания системен риск при благоразумното третиране на кредитния риск; като имат предвид, че е необходимо настоящите и потенциални бъдещи експозиции, произтичащи от договорите за клиринг на извънборсови дериватни инструменти, да бъдат напълно обезпечени, а рискът от излагането на клиринговата къща на експозиция, надхвърлящ пазарната стойност на обезпечение, да бъде отстранен, с цел клиринговите извънборсови дериватни инструменти да бъдат също така благоразумно третирани за преходен период, както търгуваните на борсата деривати; като имат предвид, че компетентните органи трябва да бъдат задоволени от нивото на изискуемите първоначални маржове и променливи маржове, както и от качеството и степента на защита, предвидени от обезпечението;

(9)

като имат предвид, че трябва също така да се вземе под внимание случаят, при който гаранцията е обезпечена посредством реално обезпечение по смисъла на член 6, параграф 1, буква в), точка 1, по отношение на задбалансовите записи, които са гарантирани или посредством гаранции, имащи характера на кредитни заместители;

(10)

като имат предвид, че по смисъла на точки 2, 4 и 7 от член 6, параграф 1, буква a) на Директива 89/647/ЕИО, нулев теглови коефициент се прилага спрямо активи, представляващи вземания срещу централните админстрации и централните банки от зона A или безусловно гарантирани от тях, както и спрямо активи, гарантирани посредством обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от централните администрации или централните банки от зона А; като имат предвид, че по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива, държавите-членки могат, при определени условия, да прилагат нулев тегловен коефициент спрямо активи, представляващи вземания срещу собствените им регионални администрации или местни власти, както и спрямо вземанията срещу трети страни и спрямо задбалансовите записи, притежавани за сметка на трети страни и гарантирани от тези регионални администрации или местни власти;

(11)

като имат предвид, че член 8, параграф 1 от Директива 89/647/ЕИО постановява, че държавите-членки могат да прилагат теглови коефициент от 20 % спрямо елементите от актива, които са гарантирани, за задоволяването на компетентните органи, посредством обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти от зона А; като имат предвид, че обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти на държавите-членки, трябва да се считат за гарантирани от тези регионални администрации и местни власти по смисъла на член 7, параграф 1, с оглед да се позволи на компетентните органи да прилагат нулев теглови коефициент спрямо активи и задбалансови записи, гарантирани с такова обезпечение, винаги съгласно условията, установени в посочения параграф;

(12)

като имат предвид, че приложение II към Директива 89/647/ЕИО определя третирането на задбалансовите записи, наричани най-общо „извънборсови дериватни инструменти“, отнасящи се до лихвените проценти и обменните курсове на валута в контекста на изчисляването на капиталовите изисквания, наложени на кредитните институции;

(13)

като имат предвид, че член 2, параграф 1, буква a), член 2, параграф 2, член 2, параграф 3, буква б) и член 2, параграф 6, както и член 3, параграфи 1 и 2 от настоящата директива и приложението към нея са в съответствие с работата на международен форум от банкови надзорници относно подобрено, а в някои аспекти и по-строго надзорно третиране на кредитните рискове, присъщи на извънборсовите дериватни инструменти, по-специално увеличаването на задължителния капитал покрива извънборсовите дериватни инструменти, отнасящи се до базисни инструменти, различни от лихвените проценти и обменните курсове на валута и възможността да се вземе предвид ефектите по намаляването на риска от споразумения за договорено нетиране („contractual netting“), признати от компетентните органи при изчисляване на изискванията за капитала по отношение на потенциалните бъдещи кредитни рискове, присъщи на извънборсовите дериватни инструменти;

(14)

като имат предвид, че за международно действащите кредитни институции и групи от кредитни институции в широк диапазон от трети страни, които се конкурират с кредитните институции на Общността, правилата, приети на по-широко международно ниво, ще доведат до подобрено надзорно третиране на извънборсовите дериватни инструменти; като имат предвид, че това подобрение се изразява в по-подходящо задължително покриване на капитала, като се отчитат ефектите по намаляването на риска от признатите от надзорните органи споразумения за договорено нетиране относно потенциални бъдещи кредитни рискове;

(15)

като имат предвид, че за кредитните институции на Общността сходно подобряване на надзороното третиране на извънборсовите дериватни инструменти, включително възможността да се отчетат ефектите по намаляването на риска от признатите от надзорните органи споразумения за договорено нетиране относно потенциални бъдещи кредитни рискове, може да бъде постигнато само чрез изменение на Директива 89/647/ЕИО;

(16)

като имат предвид, че за осигуряване на равни условия за конкуренция между кредитните институции и инвестиционните дружества в Общността, съвместимо надзорно третиране на техните респективни дейности в областта на извънборсовите дериватни инструменти е необходимо и може да бъде постигнато само чрез изменения на Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните дружества и кредитните институции (7);

(17)

като имат предвид, че настоящата директива е най-подходящото средство за постигане на преследваните цели и не превишава необходимото за постигането на тези цели,

1.

Член 2 се изменя както следва.

2.

В член 5, параграф 3, първото изречение и се заменя със следното:

„3.   В случая на задбалансовите записи, посочени в член 6, параграф 3, потенциалните разходи за подмяна на договорите в случая на неизпълнение от страна на контрагента, се изчислява посредством единия от двата метода, описани в приложение II“.

3.

Член 6 се изменя както следва:

4.

член 7 се изменя както следва:

5.

Член 8, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Без това да засяга член 7, параграф 1, държавите-членки могат да приложат теглови коефициент от 20 % по отношение на елементите от актива, които са гарантирани, съгласно изискванията на съответните компетентни органи, чрез обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти от зона А, чрез депозити, направени в кредитни институции от зона А, различни от кредитиращата институция, или чрез сертификати за депозит или сходни инструменти, емитирани от тези кредитни институции.“

6.

Приложения II и III се изменят или се заменят, в съответствие с части A и Б от приложението към настоящата директива.

1.

Член 2, параграф 10 се заменя със следното:

„10.   „извънборсови дериватни инструменти“ означават задбалансовите записи, по отношение на които, съгласно първата алинея от член 6, параграф 3 на Директива 89/647/ЕИО, методите, определни в приложение II към упоменатата директива, се прилагат.“

2.

Приложение II, точка 5 се заменя със следното:

5.   За изчисляване на изисквания капитал, свързан с техните извънборсови дериватни инструменти, институциите прилагат приложение II към Директива 89/647/ЕИО. Претеглянията на риска, които трябва да се приложат за съответните контрагенти, се определят в съответствие с член 2, параграф 9 от настоящата директива.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да освободят от прилагането на методите, фиксирани в приложение II, извънборсовите договори уредени от клирингова къща, когато последната действа като юридическият контрагент и всички участници напълно и ежедневно обезпечават експозицията, която представят на клиринговата къща, предоставяйки по този начин защита, покриваща както настоящата експозиция, така и потенциална бъдеща експозиция. Компетентните органи трябва да бъдат убедени, че предоставеното като гаранция обезпечение осигурява същото ниво на защита, като обезпечение, което съответства с член 6, параграф 1, буква а), точка 7 от Директива 89/647/ЕИО, и че рискът от натрупването на експозиции от страна на клиринговата къща над пазарната стойност на предоставеното като гаранция обезпечение е отстранен. Държавите-членки уведомяват Комисията за начина, по който използват тази възможност.“

A.

Приложение II към Директива 89/647/ЕИО се изменя както следва:

Б.

Приложение III към Директива 89/647/ЕИО се заменя със следното:

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

60

L 253/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

a)

при „неврологична хирургия“ наименованието „неврологична хирургия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „неврохирургия“;

б)

при „обща медицина (вътрешни болести)“ наименованието „обща медицина“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „обща медицина (вътрешни болести)“;

в)

при „ортопедия“, наименованието „ортопедична хирургия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „травматевтична и ортопедична хирургия“;

г)

при „патологична анатомия“ наименованието „патологична анатомия и хистопатология“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „хистопатология“;

д)

при „психиатрия“ наименованието „психиатрия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „обща психиатрия“.

а)

при „клинична биология“ се прибавя следното:

„Люксембург: biologie clinique“;

б)

при „микробиология-бактериология“ наименованието „медицинска микробиология“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „медицинска микробиология и вирусология“;

в)

при „гръдна хирургия“ наименованието „гръдна хирургия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „сърдечно-гръдна хирургия“;

г)

при „съдова хирургия“ се прибавя следният текст:

„Гърция: Aγγειοχειρουργικής“

д)

при „кардиология“ наименованието „сърдечносъдови болести“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „кардиология“;

е)

при „венерология“ наименованието „венерология“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „генитална урологична медицина“;

ж)

при „диагностична радиология“ наименованието „диагностична радиология“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „клинична радиология“;

з)

при „радиотерапия“ наименованието „Ακτινοθεραπευτική“, което стои срещу „Гърция“, се заменя с наименованието „Ακτινοθεραπευτική - Оγκολογία“ и наименованието „радиотерапия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „клинична онкология“;

и)

при „гериатрия“ наименованието „гериатрия“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се замества с наименованието „гериатрична медицина“;

й)

при „бъбречни болести“ наименованието „бъбречни болести“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „бъбречна медицина“;

к)

при „заразни болести“ наименованието „заразни болести“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „инфекциозни болести“;

л)

при „обществено здравеопазване за социално слаби“ се прибавя „Гърция: Кοινωνική Iατρική“ и наименованието „обществено здравеопазване за социално слаби“, което стои срещу „Обединеното кралство“, се заменя с наименованието „обществено здравеопазване“;

м)

при „гастроентерологична хирургия“, се прибавя следното:

„Люксембург: chirurgie gastro-entérologique“;

н)

при „ядрена медицина“ се прибавя следният текст:

„Люксембург: médecine nucléaire“;

о)

при „челюстно-лицева хирургия (основно медицинско образование)“ се прибавя следният текст:

„Люксембург: chirurgie maxillo-faciale“;

п)

при „зъбна, устна и челюстно-лицева хирургия (основно медицинско и стоматологично образование)“ се добавя следният текст:

„Люксембург: chirurgie dentaire, orale maxillo-faciale“;

р)

прибавят се следните две точки:

a)

при „Първа група (пет години)“ се прибавя следният текст:

б)

при „Втора група (четири години)“ се прибавя следният текст:

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

63

L 277/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като има предвид, че различията между вътрешните разпоредби относно допускането до професията на автомобилен превозвач и взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация могат да доведат до нарушаване на конкуренцията;

(2)

като има предвид, че поради това е необходимо да продължи процесът на хармонизация в тази област в рамките на структурата на функциониране на вътрешния пазар чрез допълнително укрепване на общите правила, предвидени в Директива 96/26/ЕО (4);

(3)

като има предвид, че поради измененията в пазара на автомобилен превоз на стоки и оперативните изисквания на вътрешния пазар, е необходимо да се разшири обсегът на материята, уредена от Директива 96/26/ЕО, като в нея се включат някои категории автомобилни превозвачи на стоки, осъществяващи под наем или срещу възнаграждение, с лекотоварни превозни средства, като например куриерски служби, които подлежат на специфична дерогация за предприятия за превоз на стоки, осъществяващи местни превози на къси разстояния и използващи превозни средства с максимално допустима маса между 3,5 и 6 тона;

(4)

като има предвид, че е необходимо с оглед на изискването за добра репутация, да се вземат мерки за налагане на по-строги изисквания, включващи изисквания за опазване на околната среда и за професионална отговорност;

(5)

като има предвид, че е необходимо с оглед на изискването за финансова стабилност, за да не се наруши равновесието на пазара, да се фиксира подходящ наличен капитал и резерви на по-високо минимално ниво и да се фиксира стойността на еврото за тези национални валути, които не участват в третия етап на паричния съюз, на всеки пет години;

(6)

като има предвид, че с оглед на изискването за професионална компетентност е необходимо кандидатите за автомобилни превозвачи да предявят доказателство за хармонизирано минимално ниво на обучение по едни и същи предмети и да притежават удостоверения, изготвени в съответствие със сравним образец, удостоверяващи професионална компетентност, в търговската област в частност, на хармонизирано минимално ниво и на основата на единни методи за изпитване във всички държави-членки; като има предвид, че за целта е необходимо също да се хармонизират някои аспекти на организацията на изпитването;

(7)

като има предвид, че правото на държавите-членки да организират задължителни курсове за подготовка за изпити за професионална компетентност на кандидатите, явяващи се за първи път на изпит, които обичайно пребивават на тяхна територия, остава ненакърнено;

(8)

като има предвид, следователно, че нивото на знанията, което следва да се вземе предвид за издаването на сертификат за професионална компетентност, без да се засяга Директива 92/26/ЕО, е различно във всяка държава-членка; като има предвид, че поради тези различия, националните мерки могат следователно да се различават значително в рамките, определени в приложение I към споменатата директива, особено по отношение на квалификациите на автомобилните превозвачи, качеството на превозите и пътната безопасност;

(9)

като има предвид, че следва да се приеме, че за ограничен срок и след консултации с Комисията държавите-членки могат да изискват от лицата, които никога преди не са получавали сертификат за професионална компетентност в държава-членка, но които успешно са положили изпит за професионална компетентност в една държава-членка, когато обичайно са пребивавали в друга държава-членка, в която възнамеряват да започнат упражняването на професията на автомобилен превозвач за пръв път, да положат допълнителен изпит; като има предвид, че такъв допълнителен изпит трябва да обхваща области, в които националните аспекти на професията, и по-специално специфичните национални търговски, социални, фискални и технически аспекти или аспекти, свързани с организацията на пазара и с дружественото право, се различават от тези в държавата-членка, в която успешно са положили изпит;

(10)

като има предвид необходимостта от въвеждане на временни мерки за прилагането на Директива 96/26/ЕО в Австрия, Финландия и Швеция;

(11)

като има предвид необходимостта редовно да се проверява дали оторизираните автомобилни превозвачи все още отговарят на изискванията за добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност;

(12)

като има предвид необходимостта от налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции от държавите-членки в интерес на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар,

1)

в член 1, параграф 2,

2)

в член 2:

3)

в член 3:

4)

в Член 5: