05/ 001

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31962L0302

P 057/1650

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА

за свободния достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и по-специално член 96 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

след консултации с Асамблеята,

като има предвид, че гарантирането на свободен достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика е съществено важно условие за постигането на целите на Европейската общност за атомна енергия;

като има предвид, че упражняването на тези професии изисква специфични познания, свързани с ядрената енергетика; като има предвид, че специалното обучение за такива професии е все още в организационен стадий; като има предвид, че познанията, които са специфични за ядрената област, много често се натрупват единствено чрез практиката;

като има предвид, че правилата, приложими по отношение на правото за достъп до квалифицирана професия в областта на ядрената енергетика следва да се съгласуват с тези, регулиращи свободата на движение на работници в рамките на Европейската икономическа общност;

като има предвид, че мерките, взети в изпълнение на членове 48 и 49 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, предвиждат автоматичното отпускане на необходимите разрешителни на работниците, на които са отправени поименни предложения за определени категории работа,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки, в съответствие с настоящата директива, приемат всички необходими мерки за премахването на всички ограничения, основаващи се на националността, които въздействат върху правото на гражданите на някоя държава-членка за достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика.

Член 2

За целите на настоящата директива „квалифицирана професия“ означава професия в областта на ядрената енергетика, за която се изискват специфични ядрени познания, за придобиването на които се изисква специално обучение или поне пет месеца практика и които се отнасят до:

а)	изследвания, отнасящи се до ядрената енергетика, извършени в областите, изброени в приложение I от договора;

б)

наблюдението, поддръжката, поправката или техническата експлоатация на съоръжения и екипировка за:

—	производството, отделянето или всяка друга употреба на руди, суровини или изкопаеми суровини, или за преработката на облъчените ядрени горива,

—	отделянето на изотопи,

—	производството на специални суровини, необходими в областта на ядрената енергетика, каквито са регулаторните или структурните, облицоващите или защитни суровини, специално разработени за нуждите на ядрената енергетика,

—	производството на ядрена енергия,

—	унищожаването на ядрените отпадъци и радиоактивните примеси,

—	транспортирането и складирането на радиоактивните суровини,

—	производството, подготовката и употребата на радиоактивни изотопи;

в)	планиране, разработка или изграждане на съоръжения и екипировка, или на съставните части на съоръженията и екипировката, използвани в областите, изброени в алинеи а) и б);

г)	защита срещу радиация.

Член 3

Професиите, изброени в приложението към настоящата директива във всички случаи трябва да бъдат признати като отговарящи на определението за квалифицирана професия, дадено в член 2.

Член 4

Държавите-членки приемат всички необходими мерки за автоматичното отпускане на изискваните разрешителни за упражняването на всяка от професиите, цитирани в член 2 и 3. Условията за отпускане на тези разрешителни в никакъв случай не трябва да бъдат по-либерални от условията по отношение на офертите за посочените лица, заложени в разпоредбите на членове 48 и 49 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност.

Член 5

По отношение на всяка материя, която не е обхваната от настоящата директива, държавите–членки прилагат мерките, приети в изпълнение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, който се отнася до свободното движение на работници.

Настоящата директива не засяга мерките, приети в приложение на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, които се отнасят до работниците, които имат призната квалификация за длъжностите в областта на въгледобива или стоманопроизводството.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 март 1962 година.

За Съвета

Председател

M. COUVE de MURVILLE

ПРИЛОЖЕНИЕ

Първи списък на видовете квалифицирани професии по смисъла на член 2 от настоящата директива.

Длъжност, изискваща познания, равни на тези, които се изискват за ядрен инженер или за ядрен техник

Длъжност, изискваща познания в една от следните области:

—	условия на работа, присъщи за областта на ядрената енергетика и разработката на ядрена екипировка (ядрен инженер и ядрен техник),

—	специални механични проблеми в областта на ядрената енергетика и разработката на помощна екипировка (инженер-механик и техник),

—

действие на лъчеизпускане на материята и ядрени свойства на различните вещества, използвани като горива, регулатори или структурни материали за ядрена екипировка; приготвяне на ядрени вещества, за преработка на облъчени горива, за унищожаване на радиоактивните отпадъци или за обеззаразяване (инженер-химик и техник),

—	свойства на керамиките, използвани в областта на ядрената енергетика (уранов и ториев окис, уранов карбид и т.н.) (инженер по керамиките и техник),

—	свойства на структурните материали за ядрени реактори, на облицовъчните материали за горива и за метални горива; реакция на тези материали по време на облъчването и в присъствието на веществата, използвани в реакторите или в преработвателните приспособления (инженер-металург и техник),

—	контрол на ядрените реактори; измерване на радиоактивността (електронен инженер и техник),

—	неутронна физика на ядрените реактори и съществени изисквания, произтичащи от нея (инженер и техник по термодинамиката),

—	характерни особености и наблюдение на функционирането на реактора и необходими мерки в случай на значителна повреда (инженер и техник по функционирането),

—	оценка и проверка на техническата изправност на реактора и на експерименталната ядрена инсталация (инженер и техник по изправността).

Проспектор (лице, занимаващо се с изследване на земните залежи)

Длъжност, която се състои в локализиране с помощта на специални инструменти (Гайгер-мюлеров брояч и т.н.) на следи от радиоактивност, дори и минимални, на местата, посочени от геолозите; интерпретация на получената информация с цел да се насочват бъдещи изследвания.

Сондьор на уранови мини

Длъжност, която изисква умения да се управляват операции, свързани със тестовете за сондиране, с цел да се определи естеството на почвата и да се локализира присъствието на радиоактивни материали и интерпретация на получената информация, с цел да се насочват последващите операции.

Управител на мина в уранови рудници

Длъжност, включваща управлението, надзора и/или контрола на една или повече или на всички подземни секции или дейности в уранова мина, или в извършването на технически изследвания или на сложни измервания и надзор на спазването на мерките за безопасност, наложени от специфичния характер на тези мини.

Лабораторен техник

Длъжност, включваща изучаването на радиоактивните руди и извършването в сътрудничество с анализатори на химически и физични анализи на взетите проби, за да се определи интензитетът на радиацията на пробите, техният химически състав и други характеристики.

Индустриален работник/надзирател, натоварен с подготовката на горивни елементи

Длъжност, включваща извършването на операции, които са част от производството, чрез коване на горивни елементи, на тяхното инспектиране и изпитване; подготовката и приемането на метални бидони за горивата.

Водач на реактор

Длъжност, включваща управлението на реактор и изискваща познания на основите на електроника и динамика на реакторите, и също така и способност за интерпретация на диаграми, и умения за локализиране и овладяване на малки аварии.

Началник на водачите на реактори

Длъжност, включваща управлението на реактор и изискваща добри общи познания, както и перфектно познаване на всички характерни особености на реактора; способност за издаване на заповеди и за взимане на решения.

Индустриален работник/оператор, натоварен със зареждането, разтоварването и дезактивирането на ядрените горива

Длъжност, изискваща способност за маневриране, в съответствие с инструкциите, приспособленията за зареждане, разтоварване и дезактивиране на ядрените горива.

Лабораторен техник (топла лаборатория)

Длъжност, изискваща способности за интерпретиране на диаграми и за извършване на необходимия монтаж и реглаж, за предприемане на самостоятелен тест, в съответствие с детайлирани инструкции и за изразяване на резултатите в количествени знаци; познание за опасностите, произтичащи от радиацията, и умения да се използват апаратури за контрол от разстояние.

Чертожник инженер със специалност в ядрената област

Длъжност, изискваща способността да се подготви схематично разработка, представена писмено и да се илюстрира с помощта на бързо оформени чертежи или скици, които дават визуална представа за предмета на проекта, така както е бил определен и да се прилагат действащите правила за защита от радиация.

Индустриален работник/оператор (практически ускорител)

Длъжност, включваща управлението и поддръжката на апаратурите с високо напрежение за електростатичните ускорители; изработването, употребата и поддръжката на йонни източници; поддръжката и управлението на апаратурите за отчитане и измерване на радиоактивността и т.н.

Служител по радиоактивната защита

Длъжност, включваща надзор над сигурността на персонала, управляващ реакторите или на персонала в урановите мини и в другите ядрени инсталации, и изискваща солидни познания за опасностите, произтичащи от радиация и от защитата от радиация.

Служител по обеззаразяването

Длъжност, изискваща способност да се предприемат, в случай на заразяване,необходимите мерки и определени специални операции по обеззаразяване и, ако е необходимо, да се предприемат практични мерки.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31963D0266

P 063/1338

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 2 април 1963 година

за определяне на общи принципи за въвеждане на обща политика в областта на професионалното обучение

(63/266/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 128 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като има предвид, че за да изпълнят наложеното им от Договора задължение да осигурят поддържане на високо ниво на заетост чрез икономическата си политика, държавите-членки следва да предприемат подходящи действия за адаптиране на професионалната квалификация на работната си сила към промените в общата икономическа ситуация, както и към промените в производствените технологии;

като има предвид, че на фона на бързото изграждане на общия пазар и във връзка с координацията на регионалните политики и постепенното постигане на обща селскостопанска политика, структурните промени, които се извършват понастоящем в някои икономически сектори, предизвикват неотложни проблеми, свързани с професионалното обучение и преквалификация;

като има предвид, че общата политика за професионално обучение, която, в съответствие с член 128 от Договора, може да допринесе за хармоничното развитие както на националните икономики, така и на общия пазар, трябва да бъде определена в светлината на общите цели на Договора и по-специално на преамбюла и на член 2 от него;

като има предвид, че прилагането на обща ефективна политика за професионално обучение ще спомогне за свободното движение на работници;

като има предвид, че свободата при избор на професия, място на обучение и място на работа, която представлява основно право на всяко лице, трябва да бъде зачитана;

като има предвид, че всяко лице по време на отделните етапи на трудовия си живот трябва да може да получава адекватно основно обучение за по-нататъшно усъвършенстване, както и за необходимата професионална преквалификация;

като има предвид, че общите принципи за прилагане на общата политика в областта на професионалното обучение трябва да се прилагат за цялостната професионална подготовка на младите и възрастни хора, които могат да бъдат или вече са назначени на длъжности до ръководно ниво; и като има предвид, че трябва да бъде обърнато специално внимание на основното и по-нататъшното обучение на учителите и преподавателите;

като има предвид, че постигането на целите, изложени в по-долу изброените общи принципи, изисква не само предприемане на действие на национално ниво, но и че Комисията да има възможност да предлага на Съвета или на държавите-членки съгласно Договора подходящи мерки; и като има предвид, че това ще доведе до по-тясно сътрудничество както между отделните държави-членки, така и между държавите-членки и компетентните институции на Общността;

като има предвид, че е желателно да бъде осигурено, най-вече чрез създаване на консултативен комитет към Комисията, сътрудничество между онези публичноправни и частноправни органи в държавите-членки, които са особено загрижени за проблемите на професионалното обучение;

като има предвид, че по-долу изброените принципи съответстват на сегашните икономически и социални условия в Общността; и като има предвид, че това може впоследствие да бъде постепенно засилено в светлината на променящите се изисквания в рамките на Общността,

РЕШИ:

С настоящото се установяват следните общи принципи за провеждане на обща политика в областта на професионалното обучение:

Първи принцип

Общата политика в областта на професионалното обучение означава съгласувано и постепенно общо действие, в резултат на което всяка държава-членка изготвя програми и осигурява реализирането на тези програми в съответствие с изложените в настоящото решение общи принципи, както и с произтичащите от тях мерки за реализацията им.

Общите принципи трябва да дадат възможност на всяко лице да получи адекватно обучение, като се отчита свободата на избор на професия, мястото на обучение и мястото на работа.

Тези общи принципи трябва да се отнасят до обучението на млади и възрастни хора, които могат да бъдат или вече са назначени на длъжности, включително на ръководни.

Прилагането на тези общи принципи в рамките на Договора се възлага на държавите-членки, както и на компетентните институции на Общността.

Втори принцип

Общата политика в областта на професионалното обучение има следните основни цели:

a)	Да създаде условия, които да гарантират на всеки адекватно професионално обучение;

б)	Да организира своевременно подходящи средства за обучение, които да осигурят работната сила, необходима за различните сектори на икономическа дейност;

в)	Да разшири професионалното обучение въз основа на общото образование до степен, достатъчна да насърчи хармоничното развитие на личността, както и да отговори на изискванията, произтичащи от техническия напредък, от новите методи на производство и от социалното и икономическо развитие;

г)

Да даде възможност на всяко лице да придобие техническите знания и умения, необходими за упражняване на конкретна професия и достигане на най-високото възможно ниво на обучение, като в същото време насърчава, особено по отношение на младите хора, интелектуалния и физически прогрес, гражданското образование и физическото развитие;

д)	Да предотвратява всяко нежелано прекъсване на обучението, както между завършване на общото образование и започване на професионалното обучение, така и по време на самото обучение;

е)	Да насърчава основното и по-нататъшно професионално обучение, а където е необходимо, и преквалификацията, подходяща за различните етапи на трудовия живот;

ж)	Да предложи на всяко лице, според неговите наклонности и способности, работни знания и опит, а чрез постоянните условия за професионално израстване, и възможности за повишение в службата или за допълнително обучение с цел ново и по-високо ниво на дейност;

з)

Да обвърже тясно разнообразните форми на професионално обучение с различните сектори на икономиката така, че от една страна професионалното обучение да задоволява в най-голяма степен потребностите както на икономиката, така и на обучаваните, а от друга — повдиганите от професионалното обучение проблеми да получават вниманието, което заслужават, навсякъде в бизнеса и в професионалните среди.

Трети принцип

След въвеждане на общата политика в областта на професионалното обучение се обръща специално внимание на:

—	прогнозите и разчетите на национално равнище и на общностно равнище, свързани с количествените и качествени изисквания на работниците в различните области на производствена дейност,

—

на една постоянна система за информация и ориентация или професионални консултации, насочена към младите и възрастните хора и основана на данните за индивидуалните им способности, на средствата за обучение и на възможностите за заетост, която да действа в тясно сътрудничество с производствения и разпределителен сектор на икономиката, със службите за професионално обучение и с общообразователните училища,

—	на възможностите, които трябва да има всяко лице да се обръща към горепосочената система по всяко време преди да избере своята професия, по време на професионалното си обучение и през целия си трудов живот.

Четвърти принцип

В съответствие с тези общи принципи, както и за постигане на техните цели, Комисията може да предлага на Съвета или на държавите-членки, в рамките на Договора, такива подходящи мерки, които изглеждат необходими.

Освен това, в тясно сътрудничество с държавите-членки, Комисията извършва всякакви проучвания и изследвания в областта на професионалното обучение, които ще гарантират постигане на общата политика и ще спомогнат по-конкретно за създаване на възможности за заетост, както и за географската и професионална мобилност на работниците в рамките на Общността.

Освен това, Комисията изготвя списък със средствата за професионално обучение в отделните държави-членки и сравнява тези средства със съществуващите изисквания, за да може да определи какви действия да препоръча на държавите-членки, като посочи при необходимост и приоритетите; ако се наложи, тя насърчава сключването на двустранни или многостранни споразумения.

Комисията следи осъществяването на тези действия, сравнява постигнатите резултати и представя резултатите на вниманието на държавите-членки.

В изпълнение на задачите, възложени ѝ в областта на професионалното обучение, Комисията се подпомага от тристранен консултативен комитет, чийто състав и правила се определят от Съвета след получаване на становището на Комисията.

Пети принцип

За да разпространи по-широко всички факти и публикации за състоянието и развитието на професионалното обучение в рамките на Общността, както и за да спомогне за постоянната актуализация на използваните методи на обучение, Комисията предприема подходящите стъпки за събиране, разпространяване и обмен на всяка полезна информация, литература или учебни материали между държавите-членки. Тя осигурява по-специално системното разпространение на литература, свързана с вече внедрените или предстоящи за внедряване иновации. От своя страна, държавите-членки оказват на Комисията необходимата помощ и подкрепа при изпълнение на различните задачи и осигуряват всяка полезна информация за сегашното състояние и развитие на националните системи за професионално обучение.

Шести принцип

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, насърчава този директен обмен на опит в областта на професионалното обучение, който би дал възможност на службите, отговарящи за професионалното обучение, както и на специалистите в тази област да се запознаят и проучат постиженията и нововъведенията в други страни на Общността, свързани с професионалното обучение.

Този обмен се извършва най-вече въз основа на работни семинари и програми за посещения и престой в институции за професионално обучение.

Седми принцип

Подходящото обучение на учителите и преподавателите, чийто брой трябва да нарасне и чиито технически и преподавателски умения трябва да бъдат допълнително развити, е един от основните фактори за всяка ефективна политика в областта на професионалното обучение.

Когато е необходимо, държавите-членки с помощта на Комисията насърчават всички мерки, които могат да допринесат за подобряване и по-нататъшно развитие на това обучение, по-специално мерките, които могат да осигурят непрекъснато привеждане в съответствие към напредъка в икономическата и техническата област.

Насърчава се обучението на преподаватели, които са били подбрани сред работниците със специална квалификация. Стремежът е обучението на тези преподаватели да бъде хармонизирано; за целта може да бъде използвана всяка обмяна на опит, както и други подходящи средства, но най-вече средствата, предвидени в шести принцип.

В страните от Общността се предприемат специални мерки, които да насърчат основното и по-нататъшното обучение на учителите и преподавателите за работа в по-малко облагодетелстваните региони на Общността и развиващите се държави и територии, но най-вече в онези, които са свързани с Общността.

Осми принцип

Общата политика в областта на професионалното обучение трябва да се структурира така, че да даде възможност за постепенно хармонизиране на нивата на обучение.

Въз основа на изискванията и в сътрудничество с държавите-членки, Комисията изготвя стандартизирано описание на основните квалификации, необходими за различните нива на обучение, по отношение на различните професии, които изискват специално обучение.

На тази основа се търси хармонизиране на стандартите, които трябва да бъдат постигнати като условие за успех на заключителните изпити, като целта е взаимно признаване на удостоверенията и на други документи, които потвърждават завършването на професионално обучение.

Държавите-членки и Комисията насърчават провеждането на европейски конкурси и изпити.

Девети принцип

За да спомогнат за постигането на цялостен баланс между търсенето и предлагането на работна сила в рамките на Общността и като отчитат направените за целта прогнози, държавите-членки могат да си сътрудничат с Комисията, когато предприемат адекватни мерки и най-вече когато изготвят подходящи учебни програми.

Тези мерки и програми трябва да имат за цел бързото обучение и професионална преквалификация на възрастните лица, като отчитат в същото време ситуациите, предизвикани от икономическата експанзия или рецесия, технологичните и структурните промени, както и специалните изисквания, свързани с конкретни професии, професионални категории или региони.

Десети принцип

При прилагане на общите принципи на общата политика в областта на професионалното обучение, се обръща особено внимание на специалните проблеми, свързани с конкретни области на дейност или с конкретни категории лица; в тази област могат да се предприемат специални мерки.

Предприеманите мерки за постигане на целите на общата политика в областта на професионалното обучение могат да бъдат съвместно финансирани.

Съставено в Брюксел на 2 април 1963 година.

За Съвета

Председател

Eugène SCHAUS

(1) ОВ 31, 26.4.1962 г., стр. 1034/62.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31968R1612

L 257/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1612/68 НА СЪВЕТА

от 15 октомври 1968 година

относно свободното движение на работници в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 49 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че свободното движение на работниците в Общността трябва да бъде гарантирано най-късно до края на преходния период; като има предвид, че постигането на тази цел включва премахване на всяка дискриминация между работниците от държавите-членки, основана на гражданство, по отношение на заетостта, трудовото възнаграждение и други условия на труд, както и правото на тези работници да се движат свободно в Общността, за да извършват дейности като наети лица при спазване на ограниченията, оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве;

като има предвид по-конкретно, че поради факта на по-ранното създаване на Митническия съюз и за да се осигури едновременното изграждане на главните основи на Общността, трябва да се приемат разпоредби, които дават възможност да се постигнат целите в областта на свободното движение, посочени в членове 48 и 49 от Договора, и да се усъвършенстват последващите мерки, приети съгласно Регламент № 15 относно първите стъпки за постигане на свободно движение (3) и съгласно Регламент № 38/54/ЕИО на Съвета от 25 март 1964 г. относно свободното движение на работници в Общността (4);

като има предвид, че свободното движение представлява основно право на работниците и техните семейства; като има предвид, че мобилността на работна сила в Общността трябва да бъде едно от средствата, чрез които на работника се гарантира възможност за подобряване на неговите условия на живот и труд и за стимулиране на социалния му напредък, като същевременно се допринася за задоволяване изискванията на икономиките на държавите-членки; като има предвид, че трябва да бъде утвърдено правото на всички работници в държавите-членки да осъществяват дейност по свой избор в Общността;

като има предвид, че това право трябва да се упражнява без дискриминация от постоянни и сезонни работници, както и от пограничните работници и от такива, които осъществяват дейност за извършване на услуги;

като има предвид, че за да може правото на свободно движение да бъде упражнявано по обективни стандарти, свободно и достойно, е необходимо да бъде осигурено фактически и юридически равно третиране по отношение на всички въпроси, свързани с действителното осъществяване на дейности като наети лица и до правото на жилище, а също така, че трябва да бъдат премахнати пречките за мобилността на работниците, в частност правото на работника да бъде заедно със своето семейство и условията за интегриране на това семейство в приемащата страна;

като има предвид, че принципът за недискриминация на работниците в Общността включва признаване на същите предимства при наемане на работа на всички граждани на държавите-членки, каквито имат местните работници;

като има предвид, че е необходимо да се укрепи механизмът за попълване на свободни работни места, по-конкретно чрез развитие на пряко сътрудничество между централните служби по заетостта и между регионалните служби, както и чрез увеличаване и координиране на обмена на информация, за да се осигури в общи линии по-ясна картина на пазара на труда; като има предвид, че работниците, желаещи да се преместват, трябва също да бъдат информирани редовно за условията на живот и труд; като има предвид, освен това, че трябва да се предвидят мерки за случая, когато държава-членка търпи или предвижда сътресения на своя пазар на труда, които могат сериозно да застрашат жизнения стандарт и равнището на заетост в определен район или промишленост; като има предвид, че за тази цел обменът на информация, насочена към разубеждаване на работниците от преместване в такъв район или промишленост е средство, което трябва да се прилага на първо място, но когато е необходимо, трябва да бъде възможно да се подобряват резултатите от такъв обмен на информация чрез временно спиране прилагането на гореспоменатия механизъм, като такова решение се приема от Общността;

като има предвид, че между свободното движение на работниците, заетостта и професионалното обучение съществуват тесни връзки, особено когато последното цели да позволи на работниците да приемат предложения за работа от други региони на Общността; като има предвид, че такива връзки създават необходимост възникващите в тази връзка проблеми повече да не се изследват изолирано, а да се разглеждат като взаимозависими, като се взимат предвид и проблемите на заетостта на регионално равнище; и като има предвид, че поради това е необходимо усилията на държавите-членки да бъдат насочени към координиране на техните политики по заетостта на общностно равнище;

като има предвид, че Съветът със свое решение от 15 октомври 1968 г. (5) разшири приложението на членове 48 и 49 от Договора и на мерките, предприети за прилагането им и за френските отвъдморски департаменти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ЗАЕТОСТ И СЕМЕЙСТВА НА РАБОТНИЦИТЕ

ДЯЛ I

Достъп до заетост

Член 1

1. Всеки гражданин на държава-членка, независимо от мястото му на пребиваване, има право на достъп до дейност като наето лице и да извършва тази дейност на територията на друга държава-членка в съответствие със законовите, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи заетостта на гражданите на тази държава.

2. Той има право, в частност, да получава достъп до свободни работни места на територията на друга държава-членка със същото предимство като гражданите на тази държава.

Член 2

Всеки гражданин на държава-членка и всеки работодател, осъществяващ дейност на територията на държава-членка, могат да разменят своите заявления и предложения за работа и могат да сключват и изпълняват трудови договори в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби без каквато и да е дискриминация в резултат на това.

Член 3

1. По силата на настоящия регламент законовите, подзаконови и административни разпоредби или административна практика на държава-членка не се прилагат:

—	когато ограничават заявленията и предложенията за работа или правото на чуждите граждани да бъдат наемани и да осъществяват работа, или да им поставят условия, които не прилагат към своите граждани, или

—	когато, макар и да се прилагат независимо от гражданството, тяхната изключителна или основна цел или резултат е да не допускат граждани на друга държава-членка до предложената работа.

Тази разпоредба не се прилага към условия, свързани с езикови знания, изисквани поради характера на длъжността, която трябва да бъде заета.

2. Към разпоредбите или практиките на държавата-членка, посочени в параграф 1, първа алинея, се отнасят в частност тези, които:

a)	предписват специална процедура за набиране на чужди граждани;

б)	ограничават или не допускат обявяването на свободни работни места в пресата или друго средство за масово осведомяване или го поставят при условия, различни от тези, приложими към работодателите, осъществяващи своите дейности на територията на тази държава-членка;

в)	включват в изискванията за постъпване на работа условия за регистрация в службите по заетостта или възпрепятстват набирането на отделни работници, когато се засягат лица, които не пребивават в тази държава.

Член 4

1. Законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които ограничават по брой или процент наемането на чужди граждани в което и да е предприятие, отрасъл на дейност или регион, или на национално равнище, не се прилагат по отношение на гражданите на други държави-членки.

2. Когато в държава-членка предоставянето на каквито и да са предимства за предприятия се обуславя от наемането на работа на минимален процент работници — местни граждани, гражданите на друга държава-членка се смятат за работници — местни граждани съгласно разпоредбите на Директивата на Съвета от 15 октомври 1963 г. (6).

Член 5

Гражданин на държава-членка, който търси работа на територията на друга държава-членка, получава същата помощ от службите по заетостта в тази държава, както местните граждани, търсещи работа.

Член 6

1. Ангажирането и набирането на гражданин на една държава-членка на длъжност в друга държава-членка не зависи от медицински, квалификационни или други критерии, които са дискриминационни по причини на гражданство в сравнение с тези, прилагани към граждани на друга държава-членка, желаещи да осъществяват същата дейност.

2. Независимо от това, гражданин, който има лично предложение от работодател в държава-членка, различна от тази, чийто гражданин е, може да бъде подложен на квалификационен тест, ако работодателят изрично изисква това, когато прави своето предложение за работа.

ДЯЛ II

Заетост и равно третиране

Член 7

1. Работник, който е гражданин на държава-членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава-членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане на работа, и в частност, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2. Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

3. На него му се предоставя и достъп до обучение в професионални училища и центрове за преквалификация по силата на същото право и при същите условия, както работниците местни граждани.

4. Клауза на колективно или индивидуално споразумение или друг колективен регламент относно достъпа до работа, наемането на работа, трудовото възнаграждение и други условия на труда или уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия относно работниците граждани на други държави-членки.

Член 8

1. Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, има право на равно третиране по отношение на членуване в професионални съюзи и упражняване на свързаните с това права, включително правото да гласува; той може да бъде изключен от участие в управлението на органи на публичното право и от заемането на пост според публичното право. Освен това, той има право да бъде избиран в представителните органи на работниците в предприятието. Разпоредбите на този член не засягат законите или подзаконовите актове в някои държави-членки, които предоставят по-широки права на работниците, идващи от други държави-членки.

2. Този член ще се преразгледа от Съвета въз основа на предложение от Комисията, което се внася след не повече от две години.

Член 9

1. Работник, който е гражданин на държава-членка и е нает на работа на територията на друга държава-членка, може да ползва правата и облагите, предоставяни на местните граждани по отношение на жилище, включително собственост върху необходимото му жилище.

2. Такъв работник може наравно с местните граждани да се записва в списъците на чакащи жилище в региона, в който е нает на работа, ако съществуват такива списъци; той се ползва с произтичащите от това облаги и предимства.

Ако членовете на семейството му са останали в страната, от която е дошъл, за тази цел те се смятат за пребиваващи в посочения регион, в който за работниците местни граждани важи същата презумпция.

ДЯЛ III

Семейства на работниците

Член 10

1. Независимо от тяхното гражданство, имат право да се настаняват заедно с работник гражданин на държава-членка, нает на работа на територията на друга държава-членка следните лица:

a)	съпруг/а и техни низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях;

б)	издържани роднини по възходяща линия на работника и на съпруг/а.

2. Държавите-членки улесняват приемането на всеки член на семейството извън разпоредбите на параграф 1, ако е издържан от посочения по-горе работник или живее в неговото домакинство в страната, от която идва.

3. За целите на параграфи 1 и 2 работникът трябва да разполага с такова жилище за своето семейство, което се смята нормално за работниците местни граждани в региона, където е нает на работа; тази разпоредба обаче не трябва да поражда дискриминация между работниците местни граждани и работниците от други държави-членки.

Член 11

Когато гражданин на държава-членка извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, неговият съпруг и децата му на възраст под 21 години или издържани от него имат право да започват дейност като наети лица на цялата територия на същата държава, дори ако не са граждани на никоя държава-членка.

Член 12

Децата на гражданин на държава-членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава-членка, се допускат до общото образование в тази държава, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.

Държавите-членки трябва да насърчават всички усилия, насочени към предоставяне възможност на тези деца да посещават такива курсове при най-добрите възможни условия.

ЧАСТ II

ПОСРЕДНИЧЕСТВО И КОМПЕНСИРАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И ЗАЯВЛЕНИЯТА ЗА РАБОТА

ДЯЛ I

Сътрудничество между държавите-членки и с Комисията

Член 13

1. Държавите-членки или Комисията предизвикват или съвместно предприемат проучване на заетостта или безработицата, каквото те смятат за необходимо за осигуряване на свободното движение на работниците в Общността.

Централните служби по заетостта на държавите-членки си сътрудничат тясно помежду си и с Комисията с цел да действат съвместно при компенсирането на предложенията и заявленията за работа в Общността и свързаното с това настаняване на работниците на работа.

2. За тази цел държавите-членки създават специализирани служби, на които се възлага да организират работата в горепосочените области и да сътрудничат помежду си и с отделите на Комисията.

Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка промяна в осъществяването на такива услуги; Комисията публикува подробности за информация в Официален вестник на Европейските общности.

Член 14

1. Държавите-членки изпращат на Комисията информация за проблемите, които възникват във връзка със свободното движение и наемане на работници, а също така и подробности за състоянието и развитието на заетостта по региони и по отрасли на дейност.

2. В сътрудничество с Техническия комитет Комисията определя начина, по който се съставя информацията съгласно параграф 1, и периодите, в които тя се предоставя. За оценка на състоянието на своите пазари на труда държавите-членки използват еднакви критерии, установени от Комисията в съответствие с резултатите от работата на Техническия комитет, извършена съгласно член 33, буква г), след получаване на Становището на Консултативния комитет.

3. В съответствие с процедурата, установена от Комисията съгласувано с Техническия комитет, специализираната служба на всяка държава-членка изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското бюро за координация, информацията за условията на живот и труд и за състоянието на пазара на труда, която би могла да ориентира работници от другите държави-членки. Тази информация редовно се актуализира.

Специализираните служби на другите държави-членки осигуряват широка публичност на тази информация, в частност чрез разпространяването ѝ сред съответните служби по заетостта и чрез всички подходящи средства за комуникация, за да се информират съответните работници.

ДЯЛ II

Механизъм за компенсиране

Член 15

1. Най-малко веднъж месечно специализираната служба на всяка държава-членка изпраща на специализираните служби на другите държави-членки и на Европейското бюро за координация, справка, показваща по професии и региони:

a)	незаетите работни места или тези, които е малко вероятно да бъдат заети от работната сила от националния пазар на труда;

б)	кандидатите за работа, които са заявили, че са действително готови и в състояние да приемат работа в друга страна.

Специализираната служба на всяка държава-членка препраща тази информация до съответните служби и агенции по заетостта.

2. Справките по параграф 1 се разпространяват по унифицирана система, създадена от Европейското бюро за координация съгласувано с Техническия комитет в срок от осемнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

Член 16

1. Всяко свободно работно място, обявено на службите по заетостта на държава-членка, което не може да бъде заето от националния пазар на труда и което може да бъде предмет на компенсиране в рамките на Общността, въз основа на справките по член 15, се обявява на компетентните служби по заетостта на тази държава-членка, която е заявила, че има на разположение работна сила със същата професия.

2. Тези служби препращат на службите на първата държава-членка данните за подходящи кандидатури. В срок от 18 дни от получаване на съобщението за свободното работно място от службите на втората държава-членка тези кандидатури се предоставят на работодателите със същия приоритет, какъвто е предоставен на работниците местни граждани спрямо гражданите на държави, които не са членки на Общността. По време на посочения по-горе период свободни работни места се съобщават на държавите, които не са членки, само ако държавата-членка, която има такива свободни работни места, смята, че за професиите, съответстващи на тези свободни работни места, няма на разположение достатъчно работници, които са граждани на държавите-членки.

3. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за свободни работни места, предлагани на работници граждани на държави, които не са членки, когато:

такова предложение е направено за конкретен работник и е от специално естество поради:

i)	изискването за специална квалификация или поверителен характер на предложената длъжност, или предишни професионални връзки;

ii)	съществуването на семейни връзки или между работодателя и търсения работник, или между последния и работник, който е бил нает на редовна работа за най-малко една година в предприятието.

В съответствие с разпоредбите, установени в приложението, се прилагат i) и ii);

б)	тези свободни работни места са за набиране на еднородни групи от сезонни работници, от които на поне един конкретен член е било предложено свободно работно място;

в)	тези свободни работни места се предлагат от работодателите на работници, пребиваващи в региони от която и да е страна на границата между една държава-членка и държава, която не е членка;

г)

свободни работни места се предлагат изрично на работници от държави, които не са членки по причини, свързани с нормалното функциониране на предприятието, ако службите по заетостта, след като са се намесили с цел осигуряване наемането на работа на работници местни граждани или работници от други държави-членки на Общността, смятат, че тези причини са основателни.

Член 17

1. Разпоредбите на член 16 се прилагат от специализираните служби. Въпреки това, доколкото те са оторизирани от централните служби и доколкото организацията на службите по заетостта на държава-членка и използваните способи за настаняване на работа позволяват това:

регионалните служби по заетостта на държавите-членки:

i)	въз основа на справките от член 15, според които се предприемат съответните действия, направо посредничат и компенсират предложенията и заявленията за работа;

ii)

създават преки връзки за компенсиране при:

—	свободни работни места, предложени на конкретен работник,

—	индивидуални заявления за наемане на работа, изпратени или до конкретна служба по заетостта или до работодател, извършващ своята дейност в района на такава служба,

—	когато посредническите дейности се отнасят до сезонни работници, които трябва да бъдат набрани възможно най-бързо;

б)

службите, които териториално отговарят за граничните райони на две или повече държави-членки, редовно обменят данни за предложенията и заявленията за работа от своя район и действайки в съответствие с договореностите си с другите служби по заетостта в своите страни, пряко посредничат при настаняването на работа;

в)	официалните служби по заетостта, специализирани по определени професии или особени категории лица, си сътрудничат пряко една с друга.

2. Заинтересуваните държави-членки препращат до Комисията съвместно подготвен списък на службите съгласно параграф 1. Комисията публикува този списък и всяко изменение в него в Официален вестник на Европейските общности.

Член 18

Приемане на процедури по набиране на работници, които да се прилагат от изпълнителните органи и да са формулирани в споразумения, сключени между две или повече държави-членки, не е задължително.

ДЯЛ III

Мерки за регулиране равновесието на пазара на труда

Член 19

1. Два пъти годишно, въз основа на доклад от Комисията, съставен по предоставена от държавите-членки информация, последните и Комисията анализират съвместно:

—	резултатите от дейностите на Общността, свързани с посредничество и компенсиране на предложения и заявления за работа,

—	броя на настанените на работа граждани на държави, които не са членки,

—	предвидимото развитие на състоянието на пазара на труда и доколкото е възможно — на движението на работна сила в Общността.

2. Държавите-членки разглеждат съвместно с Комисията всички възможности за даване на предимство на граждани на държавите-членки при заемането на свободни работни места, за да се постигне равновесие между предложенията и заявленията за работа в Общността. Те предприемат всички необходими за тази цел мерки.

Член 20

1. Когато държава-членка търпи или предвижда сътресения на своя пазар на труда, които могат сериозно да застрашат жизнения стандарт или равнището на заетост в даден регион или професия, тази държава уведомява Комисията и другите държави-членки за това и им съобщава всички подробности.

2. Държавите-членки и Комисията предприемат всички подходящи мерки, за да информират работниците от Общността да не кандидатстват за работа в този регион или професия.

3. Без да се накърнява прилагането на Договора и приложените към него Протоколи, държавата-членка съгласно параграф 1 може да поиска от Комисията да заяви, че за да се нормализира положението в този регион или професия, действието на механизма за компенсиране, предвиден в членове 15, 16 и 17, ще бъде частично или напълно спряно.

Комисията приема решение за спирането и за неговата продължителност не по-късно от две седмици от получаване на такова искане. Всяка държава-членка в срок от две седмици може да поиска от Съвета да отмени или измени такова решение. Съветът предприема действия по такива молби в срок от две седмици.

4. Когато се постанови такова спиране, службите по заетостта в другите държави-членки, които са заявили, че имат на разположение работници, не предприемат действия за заемане на работни места, съобщени им пряко от работодателите в държавите-членки съгласно параграф 1.

ДЯЛ IV

Европейско бюро за координация

Член 21

Европейското бюро за координация на компенсирането на предложенията и заявленията за работа, създадено в рамките на Комисията (наричано в настоящия регламент „Европейско бюро за координация“), има общата задача да насърчава посредничеството и компенсирането на предложенията и заявленията за работа в Общността. То отговаря по-конкретно за всички технически задължения в тази област, които според разпоредбите на настоящия регламент, са възложени на Комисията, и по-специално за подпомагане на националните служби по заетостта.

То обобщава информацията от членове 14 и 15 и данните, получени от изследванията и проучванията, извършени съгласно член 13, за да се изясняват всички полезни факти за предвидими развития на пазара на труда на Общността; тези факти се предоставят на специализираните служби на държавите-членки и на Консултативния и Техническия комитети.

Член 22

1. Европейското бюро за координация отговаря в частност за:

a)	координиране на практическите мерки, необходими за посредничеството и компенсирането на предложенията и заявленията за работа в Общността и анализиране на предизвиканото от това движение на работниците;

б)	съдействие, в сътрудничество с Техническия комитет, за прилагане на съвместни методи на действие на административно и техническо равнища;

в)	осъществяване, в случаите на специална необходимост и в съгласие със специализираните служби, на посредничеството между предложенията и заявленията за работа за компенсирането им от тези специализирани служби.

2. То съобщава на специализираните служби предложенията и заявленията за работа, изпратени пряко до Комисията, и следва да бъде информирано за предприетите последващи действия.

Член 23

Комисията може, със съгласие на компетентните власти на всяка държава-членка и в съответствие с условията и процедурите, които определя въз основа на становището на Техническия комитет, да организира посещения и указания на служители на други държави-членки, а също и програми за повишаване на квалификацията на специализирания персонал.

ЧАСТ III

КОМИТЕТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ТЯСНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И ТЯХНАТА ЗАЕТОСТ

ДЯЛ I

Консултативен комитет

Член 24

На Консултативния комитет е възложено да подпомага Комисията при разглеждането на въпроси, възникващи от прилагането на Договора, и предприетите за неговото изпълнение мерки по въпроси относно свободното движение на работниците и тяхната заетост.

Член 25

На Консултативния комитет е възложено по-конкретно:

изследване на проблемите относно свободното движение и заетостта в рамките на националните политики за работната сила с оглед да се координират политиките по заетостта на държавите-членки на общностно равнище, като се допринася по този начин за развитието на икономиките и за подобрено равновесие на пазара на труда;

б)	провеждане на общо проучване на резултатите от прилагането на настоящия регламент и на всякакви други допълнителни мерки;

в)	внасяне в Комисията на всички обосновани предложения за преразглеждане на настоящия регламент;

г)

предоставяне — или по искане на Комисията, или по своя инициатива — на обосновани становища по общи или принципни въпроси, и в частност за обмена на информация относно развитията на пазара на труда, за движението на работниците между държавите-членки, за програмите или мерките за развитие на професионално ориентиране и професионална квалификация, които биха могли да увеличат възможностите за свободното движение и заетостта, и за всички форми на подпомагане на работниците и техните семейства, включително социално подпомагане и жилищно настаняване на работниците.

Член 26

1. Консултативният комитет се състои от по шест членове от всяка държава-членка, двама от които представляват правителството, двама — професионалните съюзи, и двама — организациите на работодателите.

2. За всяка от категориите по параграф 1 всяка държава-членка назначава по един заместник.

3. Мандатът на членовете и техните заместници е две години. Той може да бъде подновяван.

При изтичане на мандата, членовете и техните заместници продължават да изпълняват задълженията си, докато бъдат сменени или докато мандатът им бъде подновен.

Член 27

Членовете на Консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета, който се стреми да постигне равно представителство в Комитета на различните заинтересувани икономически сектори при подбора на представители на професионалните съюзи и на организациите на работодателите.

Списъкът на членовете и техните заместници се публикува от Съвета за информация в Официален вестник на Европейските общности.

Член 28

Консултативният комитет се председателства от член на Комисията или негов заместник. Председателят не гласува. Комитетът заседава най-малко два пъти годишно. Той се свиква от председателя или по негова инициатива, или по искане на най-малко една трета от членовете. Секретарското обслужване на Консултативния комитет се осигурява от Комисията.

Член 29

Председателят може да кани отделни лица или представители на органи с широк опит в областта на трудовата заетост или движението на работниците да участват в заседания като наблюдатели или като експерти. Председателят може да бъде подпомаган от съветници експерти.

Член 30

1. Становището, изразено от Консултативния комитет, е валидно, ако присъстват най-малко две трети от членовете.

2. Становищата трябва да бъдат мотивирани; те се приемат с абсолютно мнозинство от действителните гласове; придружават се от писмени становища, изразени от малцинството, ако последното поиска това.

Член 31

Консултативният комитет установява реда си на работа с правилник за дейността си, който влиза в сила след одобрение от Съвета, след като е получено становището на Комисията. Влизането в сила на изменение, което Комитетът решава да внесе, става по същата процедура.

ДЯЛ II

Технически комитет

Член 32

Техническият комитет подпомага Комисията в подготовката, насърчаването и проследяването на цялата техническа работа и мерките за привеждане в действие на настоящия регламент и всякакви други допълнителни мерки.

Член 33

На Техническия комитет е възложено по-специално:

a)	насърчаване и развиване на сътрудничество между съответните публични власти в държавите-членки по всички технически въпроси във връзка със свободното движение на работниците и тяхната заетост;

б)	формулиране на процедури за организиране на съвместните действия на съответните публични власти;

в)	улесняване събирането на информация, която може да бъде полезна на Комисията и за проучванията и изследването, предвидени в настоящия регламент, и насърчаване на размяната на информация и опит между съответните административни органи;

г)	проучване на техническо равнище хармонизирането на критериите, по които държавите-членки оценяват състоянието на своите пазари на труда.

Член 34

1. Техническият комитет се състои от представители на правителствата на държавите-членки. Всяко правителство назначава за член на Техническия комитет един от членовете, които го представляват в Консултативния комитет.

2. Всяко правителство назначава заместник измежду другите си представители в Консултативния комитет — членове или техни заместници.

Член 35

Техническият комитет се председателства от член на Комисията или негов представител. Председателят не гласува. Председателят и членовете на Комитета могат да бъдат подпомагани от съветници-експерти.

Секретарското обслужване на Техническия комитет се осигурява от Комисията.

Член 36

Предложенията и становищата, формулирани от Техническия комитет, се внасят в Комисията и за тях се информира Консултативният комитет. Всички такива предложения и мнения се придружават с писмено становище, изразено от различните членове на Техническия комитет, когато последният изисква това.

Член 37

Техническият комитет установява реда на работа с правилник за дейността, който влиза в сила след като Съветът, като е получил становище на Комисията, го одобри. Всяко изменение, което Консултативният комитет реши да направи към тях, влиза в сила съгласно същата процедура.

ЧАСТ IV

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ I

Преходни разпоредби

Член 38

До приемането от Комисията на унифицираната система съгласно член 15, параграф 2, Европейското бюро за координация предлага всякакви мерки, които могат да бъдат полезни при съставянето и разпространението на сведенията съгласно член 15, параграф 1.

Член 39

Правилникът за дейността на Консултативния комитет и на Техническия комитет, в сила към деня на влизане в сила на настоящия регламент, продължават своето действие.

Член 40

До влизане в сила на мерките, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки за прилагане на Директивата на Съвета от 15 октомври 1968 г. (7) и когато, съгласно мерките, предприети от държавите-членки за прилагане на Директивата на Съвета от 25 март 1964 г. (8), разрешението за работа съгласно член 22 от Регламент № 38/64/ЕИО е необходимо за определяне на срока на валидност и удължаването на срока на разрешението за пребиваване, писмено потвърждение за ангажимент от работодателя или удостоверение за наемане на работа, посочващо периода на заетостта, могат да заместят такова разрешение за работа. Всяко писмено потвърждение от работодателя или удостоверение за наемане на работа, удостоверяващо, че работникът е бил нает за неопределен период, има същото действие, както и разрешението за постоянна работа.

Член 41

Ако поради премахване на изискването за разрешение за работа държава-членка повече не може да събира определени статистически данни за заетостта на чужди граждани, такава държава-членка може, за статистически цели, да запази изискването на разрешение за работа по отношение на граждани на други държави до въвеждането на нови статистически методи, но не по-късно от 31 декември 1969 г. Разрешението за работа трябва да бъде автоматично издавано и да бъде валидно до фактическото премахване на изискването на разрешението за работа в тази държава-членка.

ДЯЛ II

Заключителни разпоредби

Член 42

1. Настоящият регламент не засяга разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, отнасящи се до работници с призната квалификация във въгледобива или стоманопроизводството, нито тези от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, отнасящи се до достъпа до квалифицирана работа в областта на ядрената енергия, нито каквито и да е мерки, предприемани в изпълнение на тези Договори.

Въпреки това, настоящият регламент се прилага спрямо категориите работници по предходното изречение на този параграф и спрямо членовете на техните семейства, доколкото тяхното правно положение не се регламентира от горепосочените Договори или мерки.

2. Настоящият регламент не засяга мерките, взети съгласно член 51 от Договора.

3. Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, произтичащи от:

—	специални отношения или бъдещи споразумения с определени неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки, съществуващи в момента на влизането в сила на настоящия регламент, или

—	споразумения, съществуващи в момента на влизането в сила на настоящия регламент с някои неевропейски страни или територии, основани на институционални връзки между тях.

Работници от тези страни или територии, които съгласно тази разпоредба извършват дейности като заети лица на територията на една от тези държави-членки, не могат да се възползуват от разпоредбите на настоящия регламент на територията на други държави-членки.

Член 43

Държавите-членки предоставят на Комисията за информационни цели текстовете на споразумения, конвенции или договорености, сключени между тях в областта на работната сила от датата на тяхното подписване до датата на влизането им в сила.

Член 44

Комисията взема мерки в съответствие с настоящия регламент за неговото прилагане. За тази цел тя действа в тясно сътрудничество с централните публични власти на държавите-членки.

Член 45

Комисията внася в Съвета предложения, насочени към премахване, при условията по Договора, на ограниченията в достъпа до заетост на работници граждани на държави-членки, ако липсата на взаимно признаване на дипломи, удостоверения или друго доказателство за официално призната квалификация може да попречи на свободното движение на работниците.

Член 46

Административните разходи на комитетите по част III се включват в бюджета на Европейските общности в раздела относно Комисията.

Член 47

Настоящият регламент се прилага на териториите на държавите-членки и към техните граждани, без да се засягат разпоредбите на членове 2, 3, 10 и 11.

Член 48

Регламент № 38/64/ЕИО се отменя с влизането в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 15 октомври 1968 година.

За Съвета

Председател

G. SEDATI

(1) ОВ 268, 6.11.1967 г., стр. 9.

(2) ОВ 298, 7.12.1967 г., стр. 10.

(3) ОВ 57, 26.8.1961 г., стр. 1073/61.

(4) ОВ 62, 17.4.1964 г., стр. 965/64.

(5) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 1.

(6) ОВ 159, 2.11.1963 г., стр. 2661/63.

(7) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 13.

(8) ОВ 62, 17.4.1964 г., стр. 981/64.

ПРИЛОЖЕНИЕ

За прилагане на член 16, параграф 3, буква а):

1.	Терминът „специалист“ показва висока или необичайна квалификация, отнасяща се до вид работа или занаят, изискващи специфични технически познания; той се отнася, в частност, за ръководител в случаите на сезонни работници, набирани по групи.

2.	Изразът „поверителен характер на длъжността“ се отнася до работа по трудово правоотношение, която в страната домакин обичайно включва специални отношения на доверие между работодателя и работника.

3.	Изразът „предишни професионални връзки“ се прилага, когато работодател кандидатства на територията на държава-членка за наемане на работник, когото вече е наемал на същата територия за най-малко дванадесет месеца през последните четири години.

4.	Изразът „семейни връзки“ означава брачни връзки или родство до втора степен между работодател и работник и родство до първа степен между двама работници.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31970R1251

L 142/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1251/70 НА КОМИСИЯТА

от 29 юни 1970 година

относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били наети в същата държава

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 48, параграф 3, буква г) от него и член 2 от Протокола относно Великото херцогство Люксембург,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г (2) и Директива № 68/360/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 г (3) позволиха, след серия от мерки, реализирането на свободното движение на работници; че придобитото от страна на активно заети работници право на пребиваване, води след себе си правото, признато от Договора на такива работници да останат на територията на дадена държава-членка след като са били наети на работа на нейна територия; като има предвид че е важно да се създадат условия за упражняването на това право;

като има предвид, че споменатите регламент и директива на Съвета съдържат съответните разпоредби относно правото на работниците на пребиваване на територията на държава-членка с цел да работят там; че право на пребиваване, по смисъла на член 48, параграф 3, буква г) на Договора се тълкува впоследствие като право на работника да продължи пребиваването си на територията на държавата-членка, на чиято територия се намира, когато престане да бъде нает;

като има предвид, че мобилността на работната ръка в рамките на Общността налага работниците да могат последователно да заемат работни места в различни държави-членки, без да пострадат от това;

като има предвид, че е необходимо на първо място да се гарантира на работника, пребиваващ на територията на дадена държава-членка, да продължи да пребивава на въпросната територия когато престане да бъде зает поради причина, че е достигнал пенсионна възраст или поради трайна неработоспособност; като има предвид че е важно също така да се осигури правото на работника, който след определен период на заетост и пребиваване на територията на държава-членка, е зает на територията на друга държава-членка, като същевременно запазва правото си на пребиваване на територията на първата държава-членка;

като има предвид, че трябва да се отчетат, с цел да се определят условията за упражняване на правото на пребиваване, причините, довели до прекратяване на трудова дейност на територията на въпросната държава-членка и по-точно различията между пенсионирането — нормален и предвидим край на професионалния живот, и от друга страна неработоспособността, която води до преждевременно и непредвидимо прекратяване на професионалния живот; че трябва да се предприемат специални мерки, в случаите в които спирането на дейността е в резултат на трудова злополука или професионална болест, или в случай, че съпругът на работника е или е била гражданин на въпросната държава-членка;

като има предвид, че в края на професионалния си живот, работникът трябва да разполага с достатъчно време, за да реши къде ще установи окончателното си пребиваване;

като има предвид, че упражняване от страна на работника на правото да остане налага това право да се полага и на членовете на семейството му; като има предвид че, в случай на смърт на работника по време на професионалния му живот, запазването на правото на пребиваване от страна на членовете на семейството му, трябва също да бъде признато и да бъде обект на специални условия;

като има предвид, че лицата по отношение на които се прилага правото да останат трябва да се ползват с равно третиране, като това по отношение на местните работници, които са преустановили професионалната си дейност;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат по отношение на гражданите на дадена държава-членка, които са били заети на платена длъжност на територията на друга държава-членка, както и по отношение на членовете на семействата им, така както са определени в член 10 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността.

Член 2

1. Право да остане постоянно на територията на една държава-членка има:

а)

работникът, който към момента на преустановяване на дейността си, е достигнал определената от закона на държавата-членка възраст, за да може да се ползва от правото на пенсия за старост и който е работил поне за последните 12 месеца на нейна територия и който непрекъснато е пребивавал там повече от три години.

б)

работникът който, пребивавайки непрекъснато на територията на въпросната държава в продължение на повече от две години, е престанал да заема платена длъжност вследствие на настъпване на трайна неработоспособност. Ако тази неработоспособност е в резултат на трудова злополука или професионална болест, даващи право на пенсия, изцяло или частично поета от държавна институция, не се изискват никакви условия за продължителност на пребиваването.

в)

работникът, който след три години непрекъсната работа и пребиваване на територията на въпросната държава-членка, бъде зает на платена длъжност на територията на друга държава-членка, като същевременно запазва правото си на пребиваване на територията на първата държава-членка, където той се връща всяка вечер или поне веднъж в седмицата.

Периодите на заетост завършени на територията на другата държава-членка се считат, за целите на придобиването на правата, предвидени в букви а) и б) по-горе, като завършени на територията на държавата на пребиваване.

2. Изискванията за продължителност на пребиваването и на работа, предвидени в параграф 1 буква а) и условието за продължителност на пребиваването в параграф 1 буква б) не се прилагат, ако съпругът на работника е гражданин на въпросната държава-членка, или е загубил гражданството си вследствие на брак с въпросния работник.

Член 3

1. Членовете на семейството на работник, посочени в член 1 на настоящия регламент, които пребивават заедно с него на територията на държава-членка, имат право да останат там постоянно, ако работникът е придобил правото да остане на територията на въпросната държава, съгласно разпоредбите на член 2, дори и след смъртта му.

2. Ако работникът почине по време на професионалния му живот и преди да е придобил правото да остане на територията на въпросната държава, членовете на семейството му имат право да останат там постоянно, при условие че,

—	до смъртта си работникът е пребивавал непрекъснато на територията на тази държава в продължение на поне 2 години,

—	или ако смъртта му е причинена от трудова злополука или професионална болест,

—	или ако преживелият съпруг е гражданин на държавата по пребиваване или е загубил гражданството си на тази страна след сключване на брак с въпросния работник.

Член 4

1. Продължителността на пребиваването, предвидено в член 2, параграф 1 и член 3, параграф 2, може да се докаже чрез всякакъв документ, използван в страната на пребиваване. То не се нарушава от временните отсъствия, които не надвишават три месеца в рамките на една година, нито от по-дълги отсъствия, дължащи се на отбиване на военна служба.

2. Периодите на принудителна безработица, надлежно установени от съответните компетентни бюра по труда, или отсъствията поради болест или злополука се считат за периоди на заетост по смисъла на член 2, параграф 1.

Член 5

1. За упражняването на правото на оставане, бенефициерът разполага със срок от две години от момента на възникване на правото в приложение на член 2, параграф 1, букви а) и б) и на член 3. През този период той може да напуска територията на държавата-членка, без това да накърнява правото му.

2. Не се предвиждат никакви формалности за сметка на бенефициера относно упражняването на правото на оставане.

Член 6

1. Бенефициерите по настоящия регламент имат право на документ за пребиваване, който:

а)	се издава и подновява безплатно или срещу заплащането на сума, която не надвишава тарифите и таксите, които се изискват от местните граждани за издаването на карти за самоличност;

б)	трябва да е валиден за цялата територия на държава-членка, която го издава;

в)	трябва да е валиден за поне 5 години и да бъде автоматично подновяван.

2. Прекъсванията на пребиваване, които не надвишават 6 месеца, не накърняват валидността на документа за пребиваване.

Член 7

Правото на равно третиране, признато с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета, се запазва по отношение на бенефициерите на настоящия регламент.

Член 8

1. Настоящият регламент не трябва да накърнява законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавата-членка, които ще се окажат по-изгодни по отношение на гражданите на другите държави-членки.

2. Всяка държава-членка трябва да насърчава повторното приемане на своя територия на работниците, които са я напуснали, след като постоянно са пребивавали там в продължение на дълго време и са работили там и, които искат да се върнат в тази държава след като са достигнали възраст за пенсиониране или в случай на трайна неработоспособност.

Член 9

1. Комисията може, като отчете демографското развитие във Великото херцогство Люксембург, и по искане на самата държава, да изготви различни условия от тези, предвидени в настоящия регламент, за упражняването на правото на оставане на люксембургска територия.

2. След като бъде сезирана с молба, съдържаща всички необходими детайли, Комисията взима мотивирано решение до два месеца.

Тя информира Великото херцогство Люксембург за това решение, както и всички останали държави-членки.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в брюксел на 29 юни 1970 година.

За Комисията

Председател

Jean REY

(1) ОВ С 65, 5.6.1970 г., стр. 16.

(2) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

(3) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 13.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31971R1408

L 149/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1408/71 НА СЪВЕТА

от 14 юни 1971 година

за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността

Съдържание

ДЯЛ I:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ (членове 1—12)

ДЯЛ II:

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (членове 13—17)

ДЯЛ III:

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Глава 1:

Раздел 1:

Общи разпоредби (член 18)

Раздел 2:

Работници и членове на техните семейства (членове 19—24)

Раздел 3:

Безработни лица и членове на техните семейства (член 25)

Раздел 4:

Лица, претендиращи за пенсия и членове на техните семейства (член 26)

Раздел 5:

Пенсионери и членове на техните семейства (член 27—34)

Раздел 6:

Разни разпоредби (член 35)

Раздел 7:

Възстановяване на разходи между институциите (член 36)

Глава 2:

Раздел 1:

Работници, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди (членове 37—39)

Раздел 2:

Работници, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетението за инвалидност зависи от продължителността на осигурителните периоди, или са субекти на законодателства от този тип и от типа, посочен в раздел 1 (член 40)

Раздел 3:

Увеличаване на степента на инвалидност (член 41)

Раздел 4:

Възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране или прекратяване — Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост (членове 42 и 43)

Глава 3:

Старост и смърт (пенсии) (членове 44—51)

Глава 4:

Раздел 1:

Право на обезщетения (членове 52—59)

Раздел 2:

Усложняване на професионална болест, за която е отпуснато обезщетение (член 60)

Раздел 3:

Разни разпоредби (членове 61 и 62)

Раздел 4:

Възстановяване на разходи между институциите (член 63)

Глава 5:

Помощи при смърт (членове 64—66)

Глава 6:

Раздел 1:

Общи разпоредби (членове 67 и 68)

Раздел 2:

Безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава (членове 69 и 70)

Раздел 3:

Безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава (член 71)

Глава 7:

Раздел 1:

Общи разпоредби (член 72)

Раздел 2:

Работници и безработни лица, чиито семейства пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава (членове 73—76)

Глава 8:

Обезщетения за деца на издръжка на пенсионери и обезщетения за сираци (членове 77—79)

ДЯЛ IV:

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ (членове 80 и 81)

ДЯЛ V:

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ (членове 82 и 83)

ДЯЛ VI:

РАЗЛИЧНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 84—93)

ДЯЛ VII:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 94—99)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 2, 7 и 51 от него,

като взе предвид предложенията на Комисията, изготвени след консултации с Административната комисия за социално осигуряване на работници мигранти (1),

като взе предвид становищата на Асамблеята (2),

като взе предвид становищата на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид все по-очевидната необходимост от общо преразглеждане на Регламент № 3 на Съвета (4) за социалното осигуряване на работници мигранти, както в светлината на практическия опит в прилагането му от 1959 г. насам, така и в резултат на извършените изменения в националните законодателства;

като има предвид, че съществуващите разпоредби за координация като цяло могат да бъдат едновременно развивани, усъвършенствани и в известна степен опростени, като се вземат под внимание съществуващите значителни различия между националните законодателства за социално осигуряване;

като има предвид, че в интерес на работниците, включително пограничните работници, сезонните работници и моряците, в момента е целесъобразно всички основни разпоредби за прилагане на член 51 от Договора да се обединят в единен законодателен акт;

като има предвид, че поради съществуващите значителни различия между националните законодателства по отношение на лицата, за които те се прилагат, е препоръчително да се установи принципът, че регламентът се прилага за всички граждани на държавите-членки, които са осигурени по схеми за социално осигуряване на заети лица;

като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване спадат към свободното движение на работници граждани на държавите-членки и за целта следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за заетост чрез гарантиране в рамките на Общността, на първо място, на равно третиране на всички граждани на държавите-членки съгласно различните национални законодателства, и на второ място, социално-осигурителни обезщетения за работниците и лицата на тяхна издръжка, независимо от мястото им на заетост или пребиваване;

като има предвид, че тези цели трябва да се постигнат по-конкретно чрез сумиране на всички периоди, които се вземат под внимание съгласно различните национални законодателства с оглед придобиване и запазване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, и чрез предоставянето на обезщетения за различните категории лица, включени в приложното поле на регламента, независимо от мястото им на пребиваване в рамките на Общността;

като има предвид, че приетите разпоредби за координация при прилагането на разпоредбите на член 51 от Договора трябва да гарантират придобитите права и предимства на работниците, които се движат в рамките на Общността, без това да поражда неоснователно натрупване на обезщетения;

като има предвид, че за целта лицата, които имат право на обезщетения за инвалидност, старост и смърт (пенсии), трябва да могат да ползват всички полагащи им се обезщетения в различните държави-членки; като има предвид, че въпреки това, за да се избегне неоснователно натрупване на обезщетения, което би могло да настъпи по-конкретно от дублирането на осигурителни периоди и други приравнени към тях периоди, е необходимо обезщетенията да се ограничават до най-голямата сума, която би била дължима на работник от една от тези държави, ако цялата му трудова дейност е преминала в тази държава;

като има предвид, че за да се осигури мобилност на работната сила при подобрени условия, е необходимо да се гарантира по-тясна координация между осигурителните схеми за безработица и схемите за подпомагане при безработица на всички държави-членки; като има предвид, че поради това е особено подходящо, с оглед улесняване на търсенето на работа в различните държави-членки, на даден безработен да се отпускат за ограничен период от време обезщетенията за безработица, предвидени от законодателството на държавата-членка, чийто субект е бил последно;

като има предвид, че е желателно да се усъвършенства системата, предвидена в Регламент № 3, уреждащ семейните обезщетения в случай на разделени семейства, както по отношение на категориите лица, които следва да имат право на такива обезщетения, така и по отношение на механизма за отпускането им;

като има предвид, че с оглед на проблемите, свързани с безработицата, е целесъобразно правото на семейни обезщетения да се разшири и да включва членовете на семействата на безработни лица, които пребивават в държава-членка, различна от държавата, която е отговорна за изплащането на обезщетенията за безработица;

като има предвид, че освен това следва да се премахнат съществуващите ограничения за отпускането на семейни обезщетения, и че за да се гарантира изплащане на обезщетения за издръжката на членовете на разделени семейства, отделно от факта, че целта на тези обезщетения е да се насърчава прираста на населението, би било препоръчително да се определят общи правила за всички държави-членки и усилията в тази насока следва да продължават; но предвид големите различия между националните законодателства, следва да се приеме решение, което да отчита това положение: изплащане на семейни обезщетения в страната на упражняване на заетост по отношение на пет страни и изплащане на семейни помощи в страната по пребиваване на членовете на семейството, когато страната на упражняване на заетост е Франция;

като има предвид, че по аналогия на решенията, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета (5) от 15 октомври 1968 г. за свободно движение на работници в рамките на Общността, е желателно да се създаде консултативен комитет, състоящ се от представители на работниците и работодателите, който да разглежда проблемите, с които се занимава Административната комисия;

като има предвид, че настоящият регламент може да замени разпоредбите, предвидени в член 69, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„работник“ означава:

i)	съобразно ограниченията, посочени в приложение V, всяко лице, което задължително или доброволно за продължително време е осигурено за един или повече от социалните рискове, обхванати от клоновете на схема за социално осигуряване на заети лица;

ii)

всяко лице, което е задължително осигурено за един или повече от осигурителните случаи, обхванати от разглежданите в настоящия регламент клонове на социално осигуряване, съгласно схема за социално осигуряване на всички пребиваващи лица или на цялото работещо население, ако лицето:

—	може да се определи като заето лице, в зависимост от начина на управление или финансиране на такава схема, или

—	ако не отговаря на тези критерии, задължително или доброволно за продължително време е осигурено за друг, посочен в приложение V осигурен социален риск, съгласно схема за заети лица;

iii)

всяко лице, което е доброволно осигурено за един или повече от осигурените социални рискове, обхванати от клоновете, разглеждани в настоящия регламент, съгласно схема за социално осигуряване на държава-членка за заети лица или за всички пребиваващи лица, или за определени категории пребиваващи лица, ако лицето е било задължително осигурено за същия осигурен социален риск съгласно схема за заети лица на същата държава-членка;

б)

„пограничен работник“ означава всяко заето лице, което е заето на територията на дадена държава-членка, но пребивава на територията на друга държава-членка, в която по правило се връща ежедневно или поне веднъж седмично; въпреки това, пограничен работник, който е командирован другаде на територията на същата или друга държава-членка от предприятието, в което обичайно работи, и поради това командироване е възпрепятстван да се връща ежедневно или поне веднъж седмично на мястото на пребиваването си, запазва статута си на пограничен работник за срок от не повече от четири месеца;

в)

„сезонен работник“ означава всеки работещ, който отива на територията на държава-членка, различна от тази, в която пребивава, за да извършва там работа от сезонен характер за предприятие или работодател от тази държава за срок, който в никакъв случай не може да надвишава осем месеца, и който пребивава на територията на споменатата държава през целия срок на работата си; приема се, че работа от сезонен характер е работа, която, поради своята зависимост от смяната на годишните времена, автоматично се повтаря всяка година;

г)	„бежанец“ има значението, определено в член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г.;

д)	„лице без гражданство“ има значението, определено в член 1 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;

е)

ж)

„преживяло лице“ означава всяко лице, което е определено или признато за такова от законодателството, съгласно което се отпускат обезщетенията; въпреки това, когато съгласно въпросното законодателство за преживяло лице се счита само лице, което е живяло под един и същи покрив с починалия работник, това условие се счита за изпълнено, ако лицето е било главно на издръжка на починалия работник;

з)	„пребиваване“ означава обичайното пребиваване;

и)	„престой“ означава временно пребиваване;

й)

„законодателство“ означава законите, наредбите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане на всяка държава-членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социално осигуряване, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2;

Терминът изключва разпоредби на съществуващи или бъдещи колективни споразумения, независимо дали те са били, или не са били предмет на решение на органите, което ги прави задължителни или разширява техния обхват. Въпреки това, когато такива колективни споразумения служат за изпълнение на изискване за осигуряване, съгласно посочените в предходната алинея закони и наредби, това ограничение може по всяко време да се премахне с декларация на съответната държава-членка, в която се посочват схемите от такъв род, за които се прилага настоящият регламент. За тази декларация се извършва нотифициране и тя се публикува в съответствие с разпоредбите на член 96. Разпоредбите на предходната алинея нямат ефект на освобождаване от задължението за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент за схемите, за които са се прилагали разпоредбите на Регламент № 3.

к)

„конвенция за социално осигуряване“ означава всеки двустранен или многостранен акт, който специално обвързва или ще обвързва две или повече държави-членки, както и всеки друг многостранен акт, който обвързва или ще обвързва най-малко две държави-членки и една или повече други държави в областта на социалното осигуряване за всички или за част от клоновете и схемите, определени в член 4, параграф 1 и 2, заедно със сключените, съгласно посочените актове, споразумения от всякакво естество;

л)	„компетентен орган“ означава, за всяка държава-членка, министърът, министрите или друг равностоен орган, който отговаря за схемите на социално осигуряване на цялата или на част от територията на въпросната държава;

м)	„административна комисия“ означава комисията, посочена в член 80;

н)	„институция“ означава, за всяка държава-членка, органът или институцията, които отговарят за прилагане на цялото или на част от законодателството;

о)

„компетентна институция“ означава:

i)	институцията, при която заинтересованото лице е осигурено в момента на подаване на заявлението за обезщетение; или

ii)	институцията, от която заинтересованото лице има право или би имало право да получи обезщетение, ако то или член, или членове на семейството му пребивават на територията на държавата-членка, в която се намира институцията; или

iii)	институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава-членка; или

iv)	при схема, свързана с отговорност на работодателя, за обезщетенията, посочени в член 4, параграф 1 — съответният работодател или осигурител, или, при неизправност от тяхна страна, орган, определен от компетентния орган на съответната държава-членка;

п)

„институция по мястото на пребиваване“ и „институция по мястото на престой“ означава съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на пребиваване на заинтересованото лице, и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на престой на заинтересованото лице, съгласно прилаганото от тази институция законодателство или, когато не съществува такава институция, институцията, определена от компетентния орган на въпросната държава-членка;

р)	„компетентна държава“ означава държавата-членка, на чиято територия се намира компетентната институция;

с)

„осигурителни периоди“ означава периодите, през които са внасяни вноски или периодите на заетост, които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството, съгласно което са завършени или се считат за завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно упоменатото законодателство се считат за равностойни на осигурителни периоди;

т)	„периоди на заетост“ означава периодите, които са определени или признати като такива от законодателството, съгласно което са завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се считат за равностойни на периоди на заетост;

у)

„обезщетения“ и „пенсии“ означава всички обезщетения и пенсии, включително всички техни елементи, които съобразно разпоредбите на дял III се изплащат от обществени фондове, увеличения от осъвременяване и допълнителни начисления, както и еднократни обезщетения, които могат да се изплащат вместо пенсии, и плащания под формата на възстановяване на вноски;

ф)

i)	„семейни обезщетения“ означава всички парични обезщетения и обезщетенията в натура, които са предназначени за посрещане на семейни разходи съгласно законодателството, предвидено в член 4, параграф 1, буква з), без посочените в приложение I специални помощи за раждане на дете;

ii)	„семейни помощи“ означава периодични парични обезщетения, които се отпускат изключително според броя и, когато е целесъобразно, възрастта на членовете на семейството;

х)	„помощи при смърт“ означава всяко еднократно плащане в случай на смърт, без еднократните обезщетения, посочени в буква у).

Член 2

Лица, включени в приложното поле

1. Настоящият регламент се прилага за работници, които са или са били субекти на законодателството на една или повече държави-членки, и които са граждани на една от държавите-членки, или които са лица без гражданство, или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите-членки, както и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

2. В допълнение, настоящият регламент се прилага за преживелите лица на работници, които са били субекти на законодателството на една или повече държави-членки, независимо от националността им, когато преживелите ги са граждани на една от държавите-членки или са лица без гражданство, или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите-членки.

3. Настоящият регламент се прилага за държавни служители и за приравнени на тях лица съгласно приложимото законодателство, когато те са или са били субекти на законодателството на държава-членка, за която се прилага настоящият регламент.

Член 3

Еднакво третиране

1. Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, които пребивават на територията на една от държавите-членки, за които се прилага настоящият регламент, подлежат на същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството, на която и да е държава-членка, както гражданите на съответната държава.

2. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат за правото на избор на членове на органите на социално-осигурителни институции или на участие в тяхното номиниране, но не засягат законодателните разпоредби, на която и да е държава-членка за избираемост или методите за номиниране.

3. Ако в приложение II не е предвидено друго, разпоредбите на конвенциите за социално осигуряване, които остават в сила съгласно член 7, параграф 2, буква в) и разпоредбите на сключените конвенции съгласно член 8, параграф 1 се прилагат за всички лица, за които се прилага настоящият регламент.

Член 4

Уредени въпроси

1. Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

а)	обезщетения за болест и майчинство;

б)	обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за придобиване на доходи;

в)	обезщетения за старост;

г)	обезщетения за преживелите лица;

д)	обезщетения при трудова злополука и професионална болест;

е)	помощи при смърт;

ж)	обезщетения при безработица;

з)	семейни обезщетения.

2. Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми на социално осигуряване, независимо дали с, или без плащане на лични вноски, и за схеми, които касаят отговорността на работодател или собственик на кораб за обезщетенията, посочени в параграф 1.

3. Въпреки това, разпоредбите на дял III от настоящия регламент не засягат законодателните разпоредби на никоя държава-членка относно отговорността на собствениците на кораби.

4. Настоящият регламент не се прилага за социално и медицинското подпомагане, за схеми на обезщетения за пострадали от войни или последици от тях, или за специални схеми за държавни служители и приравнени на тях лица.

Член 5

Декларации от държавите-членки за приложното поле на настоящия регламент

Държавите-членки посочват законодателството и схемите по член 4, параграфи 1 и 2, минималните обезщетения по член 50 и обезщетенията по членове 77 и 78 в декларации, които подлежат на нотифициране и публикуване в съответствие с член 96.

Член 6

Конвенции за социално осигуряване, които се заменят с настоящия регламент

Съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и член 46, параграф 4, настоящият регламент заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка конвенция за социално осигуряване, която обвързва:

а)	изключително две или повече държави-членки, или

б)	най-малко две държави-членки и една или повече други държави, когато в уреждането на съответните случаи не участва институция на една от последно споменатите държави.

Член 7

Международни разпоредби, които не се засягат от разпоредбите на настоящия регламент

1. Настоящият регламент не засяга задълженията, произтичащи от:

а)	влязла в сила конвенция, след ратификация от една или повече държави-членки, която е приета от Международната конференция по труда;

б)	Европейските временни споразумения за социално осигуряване от 11 декември 1953 г., сключени между държавите-членки и Съвета на Европа.

2. Независимо от разпоредбите на член 6, продължават да се прилагат:

а)	Споразумението от 27 юли 1950 г. за социално осигуряване на лицата, осигуряващи превоз по река Рейн, преразгледано на 13 февруари 1961 г.;

б)	Европейската конвенция от 9 юли 1956 г. за социално осигуряване за работниците в международния транспорт;

в)	изброените в приложение II конвенции за социално осигуряване.

Член 8

Сключване на конвенции между държави-членки

1. При възникване на необходимост, две или повече държави-членки могат да сключват помежду си конвенции въз основа на принципите и в духа на настоящия регламент.

2. Всяка държава-членка нотифицира, в съответствие с разпоредбите на член 96, параграф 1, всяка сключена конвенция с друга държава-членка съгласно разпоредбите на параграф 1.

Член 9

Допускане до доброволно или незадължително продължено осигуряване

1. Разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка, съгласно които придобиването на правото на доброволно или незадължително продължено осигуряване зависи от пребиваването на територията на тази държава, не се прилагат за пребиваващи лица на територията на друга държава-членка, при условие че в определен период от предишната им трудова дейност са били субекти на законодателството на първата държава.

2. Когато, съгласно законодателството на дадена държава-членка, придобиването на право на доброволно или незадължително продължено осигуряване зависи от завършването на осигурителни периоди, всички завършени такива периоди съгласно законодателството на друга държава-членка се вземат предвид, доколкото е необходимо, като завършени съгласно законодателството на първата държава.

Член 10

Отмяна на клаузите за пребиваване — Ефект на задължителното осигуряване върху възстановяването на вноски

1. Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави-членки парични обезщетения за инвалидност, старост или на преживели лица, пенсия за трудова злополука или професионална болест и помощи при смърт не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, прекратяване или конфискация, заради факта, че получателят пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията.

Разпоредбите на предходната алинея важат и за отпусканите еднократни обезщетения при повторна женитба на преживял съпруг, който е имал право на наследствена пенсия.

2. Когато съгласно законодателството на държава-членка възстановяването на вноски зависи от това заинтересованото лице да е престанало да подлежи на задължително осигуряване, това условие не се счита за изпълнено, ако заинтересованото лице подлежи на задължително осигуряване като работещ съгласно законодателството на друга държава-членка.

Член 11

Осъвременяване на обезщетения

За дължимите обезщетения съгласно законодателството на дадена държава-членка се прилагат предвидените от това законодателство правила за осъвременяване, съгласно разпоредбите на настоящия регламент.

Член 12

Предотвратяване на натрупване на обезщетения

1. Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Въпреки това, тази разпоредба не важи за обезщетения при инвалидност, старост, смърт (пенсии) или професионална болест, които се отпускат от институциите на две или повече държави-членки в съответствие с разпоредбите на член 41, член 43, параграфи 2 и 3, членове 46, 50 и 51 или член 60, параграф 1, буква б).

2. Позоваване на законодателните разпоредби на държава-членка за намаляване, спиране или прекратяване на обезщетения в случаи на натрупване на други социално-осигурителни обезщетения или други доходи може да се извършва, дори и когато такива обезщетения са придобити съгласно законодателството на друга държава-членка, или когато такъв доход възниква на територията на друга държава-членка. Въпреки това, тази разпоредба не се прилага, когато заинтересованото лице получава обезщетения от един и същи вид за инвалидност, старост, смърт (пенсии) или професионална болест, които са отпуснати от институциите на две или повече държави-членки в съответствие с разпоредбите на членове 46, 50, 51 или член 60, параграф 1, буква б).

3. В случай на лице, което получава обезщетения за инвалидност или предварителни обезщетения за старост, и което упражнява професионална или търговска дейност, срещу това лице може да се извършва позоваване на законодателните разпоредби на дадена държава-членка за намаляване, спиране или прекратяване на обезщетения, дори и когато лицето упражнява дейността си на територията на друга държава-членка.

4. Платима съгласно нидерландското законодателство пенсия за инвалидност, когато съгласно член 57, параграф 3, буква в) или член 60, параграф 2, буква а) нидерландската институция е длъжна да участва и в разноските за отпуснати съгласно законодателството на друга държава-членка обезщетения за професионална болест, може да се намалява с дължимата сума спрямо институцията на другата държава-членка, която отговаря за отпускането на обезщетенията за професионална болест.

ДЯЛ II

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Член 13

Общи правила

1. Работник, за когото се прилага настоящият регламент, е субект на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.

2. Съобразно разпоредбите на членове 14—17:

а)

работник, който е нает на работа на територията на една държава-членка, е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава-членка;

б)	работник, който е нает на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, е субект на законодателството на тази държава;

в)	държавните служители и приравнените на тях лица са субекти на законодателството на държавата-членка, на което се подчинява администрацията, в която работят;

г)

работник, който е мобилизиран или повторно мобилизиран на служба в армията или на цивилна служба от дадена държава-членка, е субект на законодателството на тази държава; ако съгласно това законодателство правото на обезщетение зависи от завършването на осигурителни периоди преди постъпване или след освобождаване от такава военна или цивилна служба, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се вземат предвид, доколкото е необходимо, като че те са били завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на първата държава.

Член 14

Особени правила

1. Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

а)

работник, който е нает на работа на територията на държава-членка от предприятие, в което обичайно работи, който е командирован от това предприятие на територията на друга държава-членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка, при условие че очакваната продължителност на въпросната работа не надвишава дванадесет месеца, и че лицето не е изпратено да замести друг работник, чийто срок на командироване е изтекъл;

ii)

ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши, превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава-членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа, при условие че е налице съгласие от страна на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е командировано заинтересованото лице или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния дванадесетмесечен срок. Въпреки това, такова съгласие не може да се дава за срок, по-голям от дванадесет месеца;

б)

работник, който е нает на работа в областта на международния транспорт в територията на две или повече държави-членки като член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки, и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава-членка, е субект на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения:

когато посоченото предприятие има клон или представителство на територията на друга държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището или мястото му на стопанска дейност, работещ, който е нает на работа в такъв клон или представителство, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира съответният клон или представителство;

ii)	когато работник е нает на работа предимно на територията на държавата-членка, в която пребивава, той е субект на законодателството на тази държава, дори и ако предприятието, за което работи, няма седалище, място на стопанска дейност, клон или представителство на тази територия;

в)

работник, различен от този, който е нает на работа в сферата на международния транспорт, който обичайно упражнява дейността си на територията на две или повече държави-членки, е субект:

i)	на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави-членки;

ii)	на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие или физическо лице, ако работникът не пребивава на територията на нито една от държавите-членки, в които упражнява дейността си;

г)

работник, който е нает на работа на територията на една държава-членка от предприятие, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава-членка, и който прекосява общата граница между тези държави, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието.

2. Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква б) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

а)

работник, който е нает на работа от предприятие, в което обичайно работи, или на територията на държава-членка, или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, който е командирован от това предприятие на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава-членка, за да извършва работа там за това предприятие, съобразно условията, предвидени в параграф 1, буква а), продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка;

б)	работник, който, без да е обичайно нает на работа по море, извършва работа в териториалните води или в пристанище на държава-членка на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава-членка, но не е член на екипажа на плавателния съд, е субект на законодателството на първата държава;

в)

работник, който е нает на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, и който получава възнаграждение за тази работа от предприятие или лице, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава-членка, е субект на законодателството на последно споменатата държава, ако въпросният работещ пребивава на територията на тази държава; предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател по смисъла на споменатото законодателство.

3. Законодателните разпоредби на държава-членка, съгласно които пенсионер, който упражнява професионална или търговска дейност, не подлежи на задължително осигуряване за тази дейност, се прилагат и за пенсионер, чиято пенсия е придобита съгласно законодателството на друга държава-членка.

Член 15

Правила за доброволно осигуряване или незадължително продължено осигуряване

1. Разпоредбите на членове 13 и 14 не се прилагат за доброволно осигуряване или незадължително продължено осигуряване.

2. Когато прилагането на законодателството на две или повече държави-членки води до припокриване на осигуряване:

—	съгласно схема за задължително осигуряване и една или повече схеми за доброволно или незадължително продължено осигуряване, заинтересованото лице подлежи само на схемата за задължително осигуряване,

—	съгласно две или повече схеми за доброволно или незадължително продължено осигуряване, заинтересованото лице може да се включи само в избраната от него схема за доброволно или незадължително продължено осигуряване.

3. Въпреки това, по отношение на инвалидност, старост и смърт (пенсии), заинтересованото лице може да се включи в схемата за доброволно или незадължително продължено осигуряване на дадена държава-членка, дори и ако лицето задължително подлежи на законодателството на друга държава-членка дотолкова, доколкото такова припокриване е изрично или косвено допустимо от първата държава-членка

Заинтересованото лице, което подава заявление за включване в схема за доброволно или незадължително продължено осигуряване в държава-членка, чието законодателство в допълнение към такова осигуряване предвижда и допълнително осигуряване по избор, може да се включи само в последно посочената осигурителна схема.

Член 16

Особени правила за лица, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, и за служители от помощния персонал на Европейските общности

1. Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат за лицата, които са наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, както и за личния домакински персонал на представителите на такива мисии и служби.

2. Въпреки това, работниците по параграф 1, които са граждани на акредитиращата или на изпращащата държава-членка, могат да изберат да бъдат субекти на законодателството на тази държава. Това право на избор може да се подновява в края на всяка календарна година и няма обратна сила.

3. По отношение на други разпоредби, освен тези, които се отнасят за семейни издръжки, чието отпускане се урежда от приложимите условия за наемане на работа на служители от помощния персонал на Европейските общности, тези служители могат да избират да бъдат субекти на законодателството на държавата-членка, на чиято територия са наети на работа, на законодателството на държавата-членка, чийто субект последно са били или на законодателството на държавата-членка, чиито граждани са. Това право на избор, което може да се упражнява само веднъж, влиза в сила от деня на постъпване на работа.

Член 17

Изключения от разпоредбите на членове 13—16

Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат, по общо споразумение, да предвиждат изключения от разпоредбите на членове 13—16 в интерес на определени работници или категории работници лица.

ДЯЛ III

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

ГЛАВА 1

БОЛЕСТ И МАЙЧИНСТВО

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 18

Сумиране на осигурителни периоди

1. Компетентната институция на държава-членка, според чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, отчита, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на друга държава-членка като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

2. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат за сезонни работници, дори и за периоди преди евентуално прекъсване на осигуряването, които превишават допустимия период съгласно законодателството на компетентната държава, но при условие че няма прекъсване на осигуряването на съответния работник за срок повече от четири месеца.

Раздел 2

Работници и членове на техните семейства

Член 19

Пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава — Общи правила

1. Работник, който пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава и който отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на обезщетения, като при необходимост се вземат предвид разпоредбите на член 18, получава в държавата, в която пребивава:

а)	предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията по пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като осигурено при нея лице;

б)

предоставяните от компетентната институция парични обезщетения в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по пребиваване, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция за сметка на първата посочена институция, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2. Разпоредбите на параграф 1, буква а) се прилагат по аналогия за членове на семейството, които пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, когато същите нямат право на такива обезщетения съгласно законодателството на държавата, на чиято територия пребивават.

Член 20

Погранични работници и членове на техните семейства — Особени правила

Пограничен работник също може да получава обезщетения на територията на компетентната държава. Такива обезщетения се предоставят от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, все едно, че работникът пребивава в тази държава. Членовете на неговото семейство могат да получават обезщетения в натура при същите условия; въпреки това, освен в спешни случаи, получаването на такива обезщетения зависи от наличието на споразумение между съответните държави или между компетентните органи на тези държави, или, при отсъствие на такова споразумение, от предварително разрешение от компетентната институция.

Член 21

Престой или смяна на пребиваването в компетентната държава

1. Посочените в член 19 работник и членовете на неговото семейство, които имат престой на територията на компетентната държава, получават обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, така, както ако са пребиваващи на нейна територия, дори и ако преди престоя си вече са получавали обезщетения за същия случай на болест или майчинство. Въпреки това, тази разпоредба не се прилага по отношение на погранични работници и членове на техните семейства.

2. Посочените в член 19 работник и членовете на неговото семейство, които преместват пребиваването си на територията на компетентната държава, получават обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако преди смяната на пребиваването си вече са получавали обезщетения за същия случай на болест или майчинство.

Член 22

Престой извън територията на компетентната държава — Завръщане или смяна на пребиваването в друга държава-членка по време на болест или майчинство — Необходимост от заминаване в друга държава-членка за получаване на подходящо лечение

1. Работник, който отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на обезщетения, като при необходимост се вземат предвид разпоредбите на член 18, и:

а)	чието състояние налага необходимост от незабавни обезщетения по време на пребиваване на територията на друга държава-членка; или

б)	който, след като е придобил право на обезщетения за сметка на компетентната институция, е получил разрешение от тази институция да се завърне на територията на държавата-членка, в която пребивава или да смени пребиваването си на територията на друга държава-членка; или

в)

който е получил разрешение от компетентната институция да отиде на територията на друга държава-членка, за да получи подходящо за състоянието си лечение, има право:

на предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията по мястото на престой или пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като осигурено при нея лице; въпреки това, продължителността на периода, през който се предоставят обезщетенията, се урежда от законодателството на компетентната държава;

ii)

на предоставяните от компетентната институция парични обезщетения, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по място на престой или пребиваване, такива обезщетения могат да се предоставят от последно споменатата институция от името на първата посочена институция, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава.

2. Отказ за даване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква б), може да се дава, само ако се установи, че движението на заинтересованото лице би могло да навреди на здравословното му състояние или на получаването на медицинско лечение.

Не може да се прави отказ за даване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), когато заинтересованото лице не може да получи въпросното лечение на територията на държавата-членка, в която пребивава.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат за членовете на семейството на работник по отношение на обезщетения в натура.

4. Фактът, че разпоредбите на параграф 1 се прилагат за работник, не засяга правото на обезщетение на членовете на неговото семейство.

Член 23

Изчисляване на парични обезщетения

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на средна надница или заплата, определя тази средна надница или заплата изключително въз основа на надниците или заплатите, за които е потвърдено, че са изплатени през завършените периоди, съгласно споменатото законодателство.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на стандартна надница или заплата, взема предвид изключително само стандартната надница или заплата или, по целесъобразност, средноаритметичната стойност на стандартните надници или заплати за завършените периоди съгласно споменатото законодателство.

3. Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство размерът на паричните обезщетения се променя според броя на членовете на семейството, взема под внимание като пребиваващи на територията на компетентната държава и членовете на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка.

Член 24

Значителни обезщетения в натура

1. Когато правото на работник или на член на семейството му на протеза, скъпо струващо устройство или други значителни обезщетения в натура е било признато от институцията на държава-членка преди лицето да е започнало да се осигурява при институцията на друга държава-членка, въпросният работещ получава такива обезщетения за сметка на първата институция, дори и ако същите се отпускат, след като лицето започне да се осигурява при втората институция.

2. Административната комисия съставя списъка на обезщетенията, за които се прилагат разпоредбите на параграф 1.

Раздел 3

Безработни лица и членове на техните семейства

Член 25

1. Безработно лице, за което важат разпоредбите на член 69, параграф 1 или разпоредбите на второто изречение на член 71, параграф 1, буква б), ii), и което отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на парични обезщетения и обезщетения в натура, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 18, получава за срока, предвиден в член 69, параграф 1, буква в):

а)	предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията на държавата-членка, в която лицето търси работа, съобразно разпоредбите на прилаганото законодателство от последно споменатата институция като осигурено при нея лице;

б)

предоставяните от компетентната институция парични обезщетения, съобразно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията на държавата-членка, в която безработното лице търси работа, обезщетенията могат да се предоставят от последно споменатата институция от името на първата институция, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава. Обезщетения за безработица по член 69, параграф 1 не се отпускат за периода, през който се получават парични обезщетения.

2. Напълно безработно лице, за което се прилагат разпоредбите на член 71, параграф 1, буква а), ii) или разпоредбите на първото изречение на член 71, параграф 1, буква б), ii), получава парични обезщетения и обезщетения в натура в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава като лице, което е било субект на това законодателство по време на последната си заетост, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18; разноските за такива обезщетения се поемат от институцията на страната по пребиваване.

3. Когато безработно лице отговаря на условията, предвидени от законодателството на държавата-членка, която отговаря за разноските за обезщетения за безработица, за придобиване на право на обезщетения за болест и майчинство, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18, членовете на неговото семейство получават такива обезщетения, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивават или имат престой. Такива обезщетения се предоставят от институцията по място на пребиваване или престой, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, от името на компетентната институция на държавата-членка, която отговаря за разноските за обезщетения за безработица.

4. Без да се нарушава никоя от законодателните разпоредби на държава-членка, която допуска удължаване на периода, през който могат да се отпускат обезщетения за болест, при форсмажорни обстоятелства компетентната институция може да удължава предвидения в параграф 1 срок в рамките на определения от прилаганото от нея законодателство срок.

Раздел 4

Лица, претендиращи пенсия и членове на техните семейства

Член 26

Право на обезщетения в натура при прекратяване на правото на обезщетения от последната компетентна институция

1. Работник, членовете на неговото семейство или преживелите го лица, които по време на проучването на искане за пенсия престанат да имат право на обезщетения в натура съгласно законодателството на последната компетентна държава-членка, независимо от това получават такива обезщетения при следните условия: обезщетенията в натура се предоставят в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава заинтересованото лице или лица, при условие че същите имат право на такива обезщетения съгласно това законодателство или биха имало право на такива обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, ако са пребивавали на територията на тази държава, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18.

2. Лице, претендиращо за пенсия, което има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държава-членка, което задължава заинтересованото лице лично да плаща осигурителни вноски за болест през периода на проучване на искането му за пенсия, престава да има право на обезщетения в натура в края на втория месец, за който не са внесени дължимите вноски.

3. Обезщетенията в натура, които се предоставят в съответствие с разпоредбите на параграф 1, са за сметка на институцията, която е събирала вноските съгласно разпоредбите на параграф 2; когато съгласно разпоредбите на параграф 2 не се дължат вноски, след отпускане на пенсията съобразно разпоредбите на член 28, институцията, която отговаря за разходите за обезщетенията в натура, възстановява сумата на предоставените обезщетения на институцията по мястото на пребиваване.

Раздел 5

Пенсионери и членове на техните семейства

Член 27

Платими пенсии съгласно законодателството на няколко държави, когато се ползва право на обезщетения в натура в страната на пребиваване

Пенсионер, който има право да получава пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки, и който има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18 и приложение V, получава, заедно с членовете на семейството си, такива обезщетения от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване като пенсионер, чиято пенсия е платима единствено съгласно законодателството на последно посочената държава.

Член 28

Платими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави, когато не се ползва право на обезщетения в натура в страната на пребиваване

1. Пенсионер, който има право на пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, и който няма право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, въпреки всичко получава такива обезщетения за себе си и за членовете на своето семейство, ако би имал право на това, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18 и приложение V, съгласно законодателството на държавата-членка или поне на една от държавите-членки, които са компетентни по отношение на пенсиите, ако той е пребивавал на територията на тази държава. Обезщетенията се предоставят от името на институцията, посочена в параграф 2, от институцията по пребиваване все едно, че заинтересованото лице е пенсионер съгласно законодателството на държавата, на чиято територия пребивава и има право на обезщетения в натура.

2. В уредените в параграф 1 случаи, разходите за обезщетения в натура са за сметка на институцията, която се определя съгласно следните правила:

а)	когато пенсионерът има право на посочените обезщетения съгласно законодателството на една единствена държава-членка, разходите са за сметка на компетентната институция на тази държава;

б)

когато пенсионерът има право на посочените обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки, разходите за тези обезщетения са за сметка на компетентната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство пенсионерът е завършил най-дълъг осигурителен период; ако в резултат на прилагането на това правило се окаже, че няколко институции отговарят за разходите за обезщетенията, разходите са за сметка на институцията, при която пенсионерът последно е бил осигурен.

Член 29

Пребиваване на членовете на семейството в държава, различна от тази, в която пребивава пенсионерът — Смяна на пребиваването в държавата, в която пребивава пенсионерът

1. Членовете на семейството на пенсионер, който има право да получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която пребивава пенсионерът, когато последният има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държава-членка, получават такива обезщетения, все едно че пенсионерът пребивава на територията на тяхното пребиваване. Такива обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване на членовете на семейството в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, а разходите за това са за сметка на институцията по пребиваване на пенсионера.

2. Посочените в параграф 1 членове на семейството, които сменят пребиваването си на територията на държавата-членка, в която пребивава пенсионерът, получават обезщетения съгласно законодателството на тази държава, дори и ако преди да сменят пребиваването си вече са получавали обезщетения за същия случай на болест или майчинство.

Член 30

Значителни обезщетения в натура

Разпоредбите на член 24 се прилагат по аналогия за пенсионери.

Член 31

Пребиваване на пенсионер и/или член на неговото семейство в държава, различна от държавата на пребиваване

Пенсионер, който има право на пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, и който има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на една от тези държави, заедно с членовете на семейството му, получават такива обезщетения, докато пребивават на територията на държава-членка, различна от държавата, в която пребивават. Тези обезщетения се предоставят от институцията по място на престой, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, а разходите за това са за сметка на институцията по пребиваване на пенсионера.

Член 32

Особени разпоредби относно отговорността за разходите за обезщетенията, които се предоставят на бивши погранични работници, членове на техните семейства или техни преживели лица

Разходите за обезщетенията, които съгласно разпоредбите на член 27 се предоставят на пенсионер, който е бивш пограничен работник или негово преживяло лице, както и разходите за обезщетенията, които съгласно разпоредбите на член 27 или 31 се предоставят на членовете на неговото семейство, когато пограничният работник е работил като такъв през трите месеца, които непосредствено предшестват датата, на която пенсията е станала платима в деня на смъртта му, се поделят поравно между институцията по пребиваване на пенсионера и институцията, при която същият е бил последно осигурен.

Член 33

Дължими вноски от пенсионери

Отговорната за изплащането на пенсия институция, която принадлежи на държава-членка, чието законодателство предвижда приспадане от пенсиите на дължими от пенсионер вноски за покриване на обезщетения в натура, има право да извършва такова приспадане, което се изчислява съобразно съответното законодателство, от платимата от въпросната институция пенсия, доколкото разходите за обезщетенията в натура по членове 27, 28, 31 и 32 са за сметка на институция на споменатата държава-членка.

Член 34

Обща разпоредба

Разпоредбите на членове 27—33 не се прилагат за пенсионер или за членове на неговото семейство, които имат право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държава-членка вследствие на упражняването на професионална или търговска дейност. В такъв случай, по смисъла на настоящата глава, заинтересованото лице се счита за работник или за член на семейството на работник.

Раздел 6

Различни разпоредби

Член 35

Приложима схема при наличие на няколко схеми в страната на пребиваване или престой — Предишно заболяване — Максимален период, през който се отпускат обезщетения

1. Когато законодателството на страната по престой или пребиваване съдържа няколко осигурителни схеми за болест или майчинство, приложимите разпоредби съгласно член 19, член 21, параграф 1, членове 22, 25, 26, член 28, параграф 1, член 29, параграф 1 или член 31 са разпоредбите на схемата, която се отнася за работниците в стоманодобивната промишленост. Въпреки това, когато посоченото законодателство включва специална схема за работниците в мини и подобни предприятия, разпоредбите на тази схема се прилагат за тази категория работници и за членовете на техните семейства, при условие че институцията по място на престой или пребиваване е компетентна да прилага такава схема.

2. Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения зависи от произхода на болестта, това условие не важи нито за работници, нито за членовете на техните семейства, за които се прилага настоящият регламент, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивават.

3. Когато законодателството на държава-членка определя максимален срок, през който могат да се отпускат обезщетения, институцията, която прилага това законодателство, може, по целесъобразност, да взема предвид периода, през който вече са били предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка за същия случай на болест или майчинство.

Раздел 7

Възстановяване на разходи между институциите

Член 36

1. Без да се засягат разпоредбите на член 32, обезщетенията в натура, които се предоставят в съответствие с разпоредбите на настоящата глава от институцията на една държава-членка от името на институцията на друга държава-членка, се възстановяват в пълен размер.

2. Възстановяването на разходи по параграф 1 се определя и извършва по предвидения за това ред в посочения в член 97 регламент за прилагане, или при представяне на доказателство за действително извършените разходи, или на основата на еднократни плащания.

В последния случай размерът на еднократните плащания трябва да гарантира максимална близост на възстановената сума до действително извършените разходи.

3. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да предвидят други методи за възстановяване на разходи или да направят отказ от възстановяването на разходи между институциите под тяхна юрисдикция.

ГЛАВА 2

ИНВАЛИДНОСТ

Раздел 1

Работници, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди

Член 37

Общи разпоредби

1. Работещ, който последователно или с прекъсване е бил субект на законодателството на две или повече държави-членки и който има завършени осигурителни периоди изключително съгласно законодателство, според което размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 39. Разпоредбите на настоящия член не засягат пенсионните увеличения или добавки за деца, които се отпускат в съответствие с разпоредбите на глава 8.

2. В приложение III са изброени действащите на територията на всяка от заинтересованите държави-членки законодателства от споменатия в параграф 1 вид.

Член 38

Сумиране на осигурителни периоди

1. Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателството придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетение зависи от завършването на осигурителни периоди, взема под внимание, до необходимата степен, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка като завършени съгласно нейното собствено законодателство.

2. Когато, съгласно законодателството на държава-членка, отпускането на определени обезщетения зависи от завършените осигурителни периоди при упражняването на специфична заетост, по целесъобразност, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки се вземат предвид за отпускането на тези обезщетения, само ако са завършени съгласно съответстваща схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия или, по целесъобразност, при упражняване на същата заетост. Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая.

Член 39

Отпускане на обезщетения

1. Институцията на държавата-членка, чието законодателство е било приложимо в момента на настъпване на неработоспособност, последвана от инвалидност, определя, съобразно разпоредбите на това законодателство, дали заинтересованото лице отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения, като, когато е приложимо, се вземат под внимание разпоредбите на член 38.

2. Лице, което отговаря на условията по параграф 1, получава обезщетенията само от споменатата институция, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.

3. Лице, което не отговаря на условията по параграф 1, получава обезщетенията, на които продължава да има право съгласно законодателството на друга държава-членка, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38.

4. Ако приложимото законодателство по параграф 2 или 3 предвижда, че размерът на обезщетенията се определя, като се отчита съществуването на други членове на семейството, освен деца, компетентната институция взема под внимание и тези членове на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като лица, които пребивават на територията на компетентната държава.

Раздел 2

Работници, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетението за инвалидност зависи от продължителността на осигурителните периоди или които са субекти на законодателства от този тип и от типа, посочен в раздел 1

Член 40

Общи разпоредби

1. Работещ, който последователно или с прекъсване е бил субект на законодателството на две или повече държави-членки, поне едно от които е от типа, посочен в член 37, параграф 1, получава обезщетения съгласно разпоредбите на глава 3, които се прилагат по аналогия при съобразяване с разпоредбите на параграф 3.

2. Въпреки това, работещ, който страда от неработоспособност, последвана от инвалидност, и който същевременно е субект на законодателство, изброено в приложение III, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1 при две условия:

—

да отговаря на условията, предвидени от това законодателство или други законодателства от същия тип, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38, но да няма право да се позовава на завършени осигурителни периоди съгласно законодателства, които не са изброени в приложение III, и

—	да не отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения съгласно законодателство, което не е изброено в приложение III.

3. Решение на институция на държава-членка относно степента на инвалидност на лице, което претендира за обезщетение, е задължително за институцията на всяка друга заинтересована държава-членка, при условие че в приложение IV е признато съответствие между законодателствата на тези държави относно условията за степента на инвалидност.

Раздел 3

Увеличаване на степента на инвалидност

Член 41

1. При увеличаване на степента на инвалидност, за която работещ получава обезщетения съгласно законодателството на една единствена държава-членка, се прилагат следните разпоредби:

а)

ако, откакто получава обезщетения, заинтересованото лице не е било субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да отпуска обезщетенията, като отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство;

б)

ако, откакто получава обезщетения, заинтересованото лице е било субект на законодателството на една или повече други държави-членки, обезщетенията му се отпускат, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1 или член 40, параграфи 1 или 2, в зависимост от случая;

в)

ако общата сума на дължимото съгласно буква б) обезщетение или обезщетения е по-нисък от размера на обезщетението, което заинтересованото лице е получавало за сметка на преди това отговорната за изплащане на обезщетението институция, тази институция е длъжна да изплаща на лицето добавка, равна на разликата между двете суми;

г)

ако в посочения в буква б) случай институцията, която отговаря за първоначалната неработоспособност, е нидерландска институция, и ако:

i)	болестта, която е станала причина за увеличаване на степента на инвалидност, е същата, която е довела до отпускането на обезщетения съгласно нидерландското законодателство;

ii)	тази болест е професионална болест по смисъла на законодателството на държавата-членка, чийто субект заинтересованото лице е било последно, и му дава право на изплащане на добавката по член 60, параграф 1, буква б); и

iii)	законодателството или законодателствата, чийто субект е било заинтересованото лице, откакто получава обезщетения, е или са изброени в приложение III,

нидерландската институция продължава да предоставя първоначалното обезщетение след настъпване на увеличаването на степента на инвалидност, а дължимото обезщетение съгласно законодателството на последната държава-членка, чийто субект е било заинтересованото лице, се намалява със сумата на нидерландското обезщетение;

д)

ако в посочения в буква б) случай заинтересованото лице няма право на обезщетения за сметка на институция на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава е длъжна да отпуска обезщетенията в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност и, по целесъобразност, разпоредбите на член 38.

2. При увеличаване на степента на инвалидност, за която работещ получава обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки, обезщетенията се отпускат на лицето, като се отчита увеличената степен на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на член 40, параграф 1.

Раздел 4

Възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране или прекратяване — Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост

Член 42

Определяне на институцията, която отговаря за предоставянето на обезщетения при възобновяване на предоставянето на обезщетения за инвалидност

1. При възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране, без да се нарушават разпоредбите на член 43, това предоставяне е отговорност на институцията или институциите, които са отговаряли за предоставяне на обезщетенията в момента на тяхното спиране.

2. Ако след прекратяване на обезщетения, състоянието на заинтересованото лице дава основание за отпускането на допълнителни обезщетения, те се отпускат в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1 или член 40, параграфи 1 или 2, по целесъобразност.

Член 43

Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост

1. По целесъобразност, обезщетенията за инвалидност се преобразуват в обезщетения за старост при условията, предвидени от законодателството или законодателствата, съгласно които са отпуснати, и в съответствие с разпоредбите на глава 3.

2. Всяка институция на държава-членка, която отговаря за предоставянето на обезщетения за инвалидност, в случай, че лице, което получава обезщетения за инвалидност, може, по силата на член 49, да предяви иск за обезщетения за старост съгласно законодателството на други държави-членки, продължава да предоставя на лицето обезщетенията за инвалидност, на които то има право съгласно прилаганото от институцията законодателство, докато разпоредбите на параграф 1 станат приложими по отношение на тази институция.

3. Въпреки това, ако в случая по параграф 2, обезщетенията за инвалидност са били отпускани съгласно разпоредбите на член 39, институцията, която остава отговорна за предоставянето на тези обезщетения, може да прилага разпоредбите на член 49, параграф 1, буква а), все едно че получателят на посочените обезщетения е отговарял на условията, предвидени от законодателството на съответната държава-членка за придобиване на право на обезщетения за старост, чрез заместване на размера на дължимото от посочената институция обезщетение за инвалидност с теоретичния размер, посочен в член 46, параграф 2, буква а).

ГЛАВА 3

СТАРОСТ И СМЪРТ (ПЕНСИИ)

Член 44

Общи разпоредби за отпускането на обезщетения, когато работещ е бил субект на законодателството на две или повече държави-членки

1. Правото на обезщетения на работещ, който е бил субект на законодателството на две или повече държави-членки или на преживелите го лица се определя съобразно разпоредбите на настоящата глава.

2. Съобразно разпоредбите на член 49, при подаване на иск за отпускане на обезщетение, това обезщетение трябва да се отпуска като се вземат предвид всички законодателства, на които работникът е бил субект. Изключение от това правило се допуска, ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускането на обезщетенията за старост, на които то би имало право съгласно законодателството на една или повече държави-членки, при условие че завършените периоди съгласно това законодателство или законодателства не се вземат под внимание за придобиването на право на обезщетение в друга държава-членка.

3. Разпоредбите на настоящата глава не се отнасят за пенсионните увеличения или пенсионните добавки за деца, или за пенсиите за сираци, които се отпускат в съответствие с разпоредбите на глава 8.

Член 45

Зачитане на завършени осигурителни периоди съгласно законодателствата, чийто субект е бил работникът с оглед придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения

1. Институцията на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, взема под внимание, до необходимата степен, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като завършени съгласно нейното собствено законодателство.

2. Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на определени обезщетения зависи от завършените осигурителни периоди при упражняването на професия, която подлежи на специална схема или, по целесъобразност, при упражняване на специфична заетост, завършените осигурителни периоди, съгласно законодателството на други държави-членки, се вземат предвид за отпускането на тези обезщетения, само ако са завършени съгласно такава схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия или, по целесъобразност, при упражняване на същата заетост. Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая.

3. Когато законодателството на държава-членка, при което отпускането на обезщетения зависи от това работникът да е субект на нейното законодателство в момента на осъществяване на риска, не поставя изисквания относно продължителността на осигурителните периоди нито по отношение на придобиването на право, нито по отношение на изчисляването на обезщетения, по смисъла на настоящата глава, всеки работещ, който вече не е субект на това законодателство, се счита, че продължава да бъде негов субект при осъществяване на риска, ако в този момент той е субект на законодателството на друга държава-членка или, ако не е изпълнено това условие, може да предяви иск за обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка. Въпреки това, последното условие се счита за изпълнено в случая, посочен в член 48, параграф 1.

Член 46

Отпускане на обезщетения

1. Когато работещ е бил субект на законодателството на дадена държава-членка и когато той отговаря на предвидените от това законодателство условия за придобиване на право на обезщетения, без да е необходимо да се прилагат разпоредбите на член 45, компетентната институция на тази държава-членка, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, определя размера на обезщетението, съответстващо на общата продължителност на осигурителните периоди, които следва да се вземат под внимание в изпълнение на разпоредбите на това законодателство.

Тази институция изчислява и размера на обезщетението, което би се получило при прилагане на правилата, определени в параграф 2, букви а) и б). Под внимание се взема само по-голямата от тези две суми.

2. Когато работещ е бил субект на законодателството на дадена държава-членка и не отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения, освен ако не се вземат предвид разпоредбите на член 45, компетентната институция на тази държава-членка прилага следните правила:

а)

институцията изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което заинтересованото лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди, които са завършени съгласно законодателството на държавите-членки, чийто субект е било лицето, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. Ако, съгласно това законодателство, размерът на обезщетението не зависи от продължителността на осигурителните периоди, сумата се приема за посочения в настоящата буква теоретичен размер;

б)

институцията впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходната точка теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди преди осъществяването на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди преди осъществяване на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави-членки;

в)

ако общата продължителност на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на всички заинтересовани държави-членки преди осъществяване на риска е по-голяма от максималния период, който се изисква от законодателството на една от тези държави за получаването на обезщетение в пълен размер, компетентната институция на тази държава, при прилагане на разпоредбите на настоящия параграф, взема под внимание този максимален период, вместо общата продължителност на завършените периоди; този метод на изчисление не трябва да води до налагане на тази институция на разходи за обезщетение, което е по-голямо от предвидения от прилаганото от нея законодателство пълен размер на обезщетението;

г)	редът, по който се вземат под внимание дублиращи се периоди при прилагане на определените в настоящия параграф правила за изчисление, се определя в посочения в член 97 регламент за прилагане.

3. Заинтересованото лице има право на общата сума на обезщетенията, изчислена в съответствие с разпоредбите на параграф 1 и 2, в рамките на най-високия теоретичен размер на обезщетенията, изчислен съобразно разпоредбите на параграф 2, буква а).

При превишаване на посочения в предходния параграф размер, всяка институция, която прилага разпоредбите на параграф 1, коригира отпусканото от нея обезщетение със сума, съответстваща на съотношението между размера на съответното обезщетение и общия размер на обезщетенията, определен в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

4. Когато, в случай на пенсии за инвалидност, старост или наследствени пенсии, общият размер на дължимите обезщетения от две или повече държави-членки съгласно разпоредбите на многостранна конвенция за социално осигуряване, посочена в член 6, буква б), е по-малък от общия дължим размер от тези държави-членки съгласно разпоредбите на параграфи 1 и 3, заинтересованото лице се ползва от разпоредбите на настоящата глава.

Член 47

Допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетения

1. За изчисляване на теоретичния размер, посочен в член 46, параграф 2, буква а), се прилагат следните правила:

а)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на средна надница или заплата, среден размер на вноските, средно увеличение или въз основа на съществувалото съотношение по време на осигурителните периоди между брутната надница или заплата на лицето, което претендира за обезщетение и средната брутна надница или заплата на всички осигурени лица, освен чираци, тези средни цифри или съотношения се определят само от компетентната институция на тази държава въз основа на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на същата държава, или въз основа на получената от заинтересованото лице брутна надница или заплата само по време на тези осигурителни периоди;

б)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на размера на надниците или заплатите, вноските или увеличенията, компетентната институция определя надниците или заплатите, вноските и увеличенията, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки въз основа на регистрираните средни надници или заплати, вноски или увеличения за завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

в)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на стандартна надница или заплата или фиксирана сума, компетентната институция разглежда надницата, заплатата или фиксираната сума, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди съгласно законодателствата на други държави-членки, като равни на размера на стандартната надница, заплата или фиксирана сума, или по целесъобразност, на средната стойност на стандартните надници, заплати или фиксирани суми, съответстващи на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

г)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията за едни периоди се изчисляват въз основа на размера на надниците или заплатите, а за други периоди въз основа на стандартна надница, заплата или фиксирана сума по отношение на завършените осигурителни периоди съгласно законодателствата на други държави-членки, компетентната институция взема предвид размера на надниците, заплатите или фиксираните суми, определен в съответствие с разпоредбите на букви б) или в), или по целесъобразност, средната стойност на тези надници, заплати или суми; когато обезщетенията се изчисляват въз основа на размера на стандартна надница, заплата или фиксирана сума за всички завършени периоди съгласно прилаганото от нея законодателство, компетентната институция приема размера на надницата или заплатата, която трябва да вземе предвид по отношение на завършените осигурителни периоди съгласно законодателствата на други държави-членки, за равен на размера на фиктивната надница или заплата, съответстваща на стандартната надница или заплата, или фиксирана сума.

2. Законодателните разпоредби на държава-членка относно преоценката на вземаните под внимание фактори при изчисляването на обезщетения, по целесъобразност се прилагат за факторите, които следва да бъдат взети под внимание от компетентната институция на тази държава, в съответствие с разпоредбите на параграф 1, по отношение на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки.

3. Ако съгласно законодателството на държава-членка размерът на обезщетенията се определя, като се отчита съществуването на други членове на семейството, освен деца, компетентната институция на тази държава взема под внимание и тези членове на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на компетентната държава.

Член 48

Осигурителни периоди по-малки от една година

1. Независимо от разпоредбите на член 46, параграф 2, ако общата продължителност на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на дадена държава-членка е по-малка от една година, и ако съгласно това законодателство не се придобива право на обезщетения въз основа само на тези периоди, институцията на въпросната държава-членка не е длъжна да отпуска обезщетения за такива периоди.

2. Компетентната институция на всяка от останалите заинтересовани държави-членки взема под внимание периодите, посочени в параграф 1, с оглед прилагане на разпоредбите на член 46, параграф 2, с изключение на буква б).

3. Ако ефектът от прилагането на разпоредбите на параграф 1 би се изразил в облекчаване на задълженията на всички институции на заинтересованите държави-членки, обезщетенията се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави, чиито условия са изпълнени, все едно че всички завършени и взети под внимание осигурителни периоди в съответствие с разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 2 са завършени съгласно законодателството на тази държава.

Член 49

Изчисляване на обезщетения, когато заинтересованото лице не отговаря едновременно на условията, предвидени от всички законодателства, съгласно които има завършени осигурителни периоди

1. Ако в определен момент заинтересованото лице не отговаря на условията за предоставяне на обезщетения, предвидени от всички законодателства на държавите-членки, чийто субект е било лицето, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 45, но отговаря на условията на само едно или няколко от тях, се прилагат следните разпоредби:

а)	всяка от компетентните институции, които прилагат законодателство, чиито условия са изпълнени, изчислява размера на дължимото обезщетение в съответствие с разпоредбите на член 46;

б)

въпреки това:

i)	ако заинтересованото лице отговаря на условията на поне две законодателства, без да е необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди съгласно законодателствата, чиито условия не са изпълнени, тези периоди не се вземат предвид с оглед прилагането на член 46, параграф 2;

ii)

ако заинтересованото лице отговаря на условията на само едно законодателство, без да е необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди съгласно законодателствата, чиито условия не са изпълнени, размерът на дължимото обезщетение се изчислява само в съответствие с разпоредбите на законодателството, чиито условия са изпълнени, като се вземат предвид само периодите, които са завършени съгласно това законодателство.

2. В посочения в параграф 1 случай отпуснатото обезщетение или обезщетения съгласно едно или повече от въпросните законодателства автоматично се преизчислява в съответствие с разпоредбите на член 46, ако и когато бъдат изпълнени условията, които се изискват от едно или повече от другите законодателства, чийто субект е било заинтересованото лице, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 45.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 40, параграф 2, се извършва автоматично преизчисляване в съответствие с разпоредбите на параграф 1, когато престанат да бъдат удовлетворени условията, които се изискват от едно или повече от съответните законодателства.

Член 50

Отпускане на добавка, когато общият размер на дължимите обезщетения съгласно законодателствата на различните държави-членки не достига минималния размер, определен от законодателството на държавата, на чиято територия пребивава получателят

На получател на обезщетения, за когото важат разпоредбите на настоящата глава, в държавата, на чиято територия той пребивава и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение, не може да се отпуска обезщетение, което е по-малко от определеното от това законодателство минимално обезщетение за осигурителен период, който е равен на всички осигурителни периоди, които се вземат предвид за изплащането в съответствие с разпоредбите на предходните членове. При необходимост, компетентната институция на тази държава му изплаща, през целия период на неговото пребиваване на нейна територия, добавка, равна на разликата между общия размер на дължимите обезщетения съгласно настоящата глава и размера на минималното обезщетение.

Член 51

Преоценка и преизчисляване на обезщетения

1. Ако поради нарастване на стойността на живота или промени в равнището на надниците или заплатите, или други основания за корекция, обезщетенията в съответните държави се променят с определен процент или сума, този процент или сума трябва пряко да се прилагат за определените в съответствие с разпоредбите на член 46 обезщетения, без да е необходимо да се извършва преизчисляване в съответствие с разпоредбите на същия член.

2. От друга страна, ако трябва да се промени методът за определяне на обезщетенията или правилата за изчисляване на обезщетенията, се извършва преизчисление в съответствие с разпоредбите на член 46.

ГЛАВА 4

ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

Раздел 1

Право на обезщетения

Член 52

Пребиваване в държава, различна от компетентната държава — Общи правила

Работник, който претърпи трудова злополука или заболее от професионална болест и който пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, получава в държавата, в която пребивава:

а)	обезщетения в натура, които се предоставят от името на компетентната институция от институцията по неговото пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като осигурено при тази институция лице;

б)

парични обезщетения, които се предоставят от компетентната институция, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по пребиваване, тези обезщетения могат да се предоставят от последно споменатата институция от името на първата, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава.

Член 53

Погранични работници — Особено правило

Член 54

Пребиваване или смяна на пребиваването в компетентната държава

1. Работник, включен в приложното поле на член 52, което има престой на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако вече е получавал обезщетения преди престоя си. Въпреки това, тази разпоредба не се прилага за пограничните работници.

2. Работник, включен в приложното поле на член 52, който сменя мястото си на пребиваване на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако вече е получавал обезщетения преди смяната на пребиваването.

Член 55

Пребиваване извън компетентната държава — Завръщане или смяна на пребиваването в друга държава-членка след претърпяване на трудова злополука или заболяване от професионална болест — Необходимост от заминаване в друга държава-членка за получаване на подходящо лечение

1. Работник, който претърпи трудова злополука или заболее от професионална болест, и:

а)	който пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава; или

б)	който, след като е придобил право на обезщетения за сметка на компетентната институция, е получил разрешение от тази институция да се завърне на територията на държавата-членка, в която пребивава или да смени пребиваването си на територията на друга държава-членка; или

в)	който е получил разрешение от компетентната институция да отиде на територията на друга държава-членка, за да получи там подходящо за състоянието си лечение,

има право на:

обезщетения в натура, които се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по място на престой или пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство като осигурено при нея лице, но въпреки това периодът, през който се предоставят обезщетенията, се определя от законодателството на компетентната държава;

ii)

парични обезщетения, които се предоставят от компетентната институция, в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по място на престой или пребиваване, тези обезщетения могат да се предоставят от последно спомената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2. Исканото разрешение съгласно параграф 1, буква б), може да се отказва само ако се установи, че движението на заинтересованото лице би могло да навреди на здравословното му състояние или на предоставяното медицинско лечение.

Не може да се отказва даване на разрешението, което се иска съгласно параграф 1, буква в), когато заинтересованото лице не може да получи въпросното лечение на територията на държавата-членка, в която пребивава.

Член 56

Злополуки по време на пътуване

Злополука по време на пътуване, настъпила на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, се счита за настъпила на територията на компетентната държава.

Член 57

Обезщетения за професионална болест, когато заинтересованото лице е било изложено на един и същи риск в няколко държави-членки

1. Когато лице, заболяло от професионална болест, съгласно законодателството на две или повече държави-членки, е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява тази болест, обезщетенията, за които може да претендира лицето или неговите преживели лица, се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави, чиито условия са изпълнени, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на параграфи 2 и 3.

2. Ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието въпросната болест да е била диагностицирана за първи път на нейна територия, това условие се счита за изпълнено, ако болестта е диагностицирана за първи път на територията на друга държава-членка.

3. В случаи на склерогенна пневмокониоза се прилагат следните правила:

а)

ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието въпросната болест да е била диагностицирана в рамките на определен срок след преустановяване на последната дейност, която има вероятност да е причинила тази болест, при проверка на времето, през което е упражнявана тази дейност, компетентната институция на тази държава взема под внимание, доколкото е необходимо, сходните дейности, упражнявани съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като упражнявани съгласно законодателството на първата държава;

б)

ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието за упражняване в продължение на определен период от време на дейност, която има вероятност да причинява въпросната болест, компетентната институция на държавата взема под внимание, доколкото е необходимо, периодите, през които тази дейност е упражнявана съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като упражнявана съгласно законодателството на първата държава;

в)

разходите за парични обезщетения, в това число и пенсии, се разделят между компетентните институции на държавите-членки, на чиято територия заинтересованото лице е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява болестта. Делението се извършва в зависимост на това кой от периодите измежду продължителността на завършените съгласно законодателството на всяка от държавите осигурителни периоди за старост се приближава до общата продължителност на завършените съгласно законодателството на всички тези държави осигурителни периоди за старост към датата, на която е започнало изплащането на обезщетенията.

4. Съветът определя с единодушие, по предложение на Комисията, професионалните болести, за които се отнасят разпоредбите на параграф 3.

Член 58

Изчисляване на парични обезщетения

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на средна надница или заплата, определя тази средна надница или заплата изключително въз основа на регистрираните надници или заплати през завършените периоди съгласно въпросното законодателство.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на стандартна надница или заплата, по целесъобразност определя тази средна надница или заплата изключително въз основа на средната стойност на стандартните надници или заплати, съответстващи на завършените периоди съгласно въпросното законодателство.

3. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда различен размер на паричните обезщетения, в зависимост от броя на членовете на семейството, взема предвид и членовете на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като пребиваващи на територията на компетентната държава.

Член 59

Разноски за транспортиране на лице, което е претърпяло трудова злополука или страда от професионална болест

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда поемане на разноските за транспортиране на лице, което е претърпяло трудова злополука или страда от професионална болест, до неговото пребиваване или до болница, поема тези разноски до съответното място на територията на друга държава-членка, в която лицето пребивава, при условие че тази институция предварително даде разрешение за такова транспортиране при надлежно отчитане на причините, които го обосновават. Такова разрешение не се изисква за пограничен работник.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда проемане на разноските за транспортиране на тялото на починало при трудова злополука лице до мястото на погребване, съобразно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, поема тези разноски до съответното място на територията на друга държава-членка, в която лицето е пребивавало в момента на злополуката.

Раздел 2

Усложняване на професионална болест, за която е отпуснато обезщетение

Член 60

1. В случай на усложняване на професионална болест, за която работник е получавал или получава обезщетение съгласно законодателството на държава-членка, се прилагат следните правила:

а)

ако, докато е получавал обезщетения, работникът не е упражнявал заетост съгласно законодателството на друга държава-членка, която има вероятност да причинява или усложнява въпросната болест, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите за обезщетенията съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването;

б)

ако, докато е получавал обезщетения, работникът е упражнявал такава заетост съгласно законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите за обезщетенията съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, без да отчита усложняването. Компетентната институция на втората държава-членка отпуска на работника добавка, чийто размер се определя съгласно прилаганото от нея законодателство и е равен на разликата между сумата на дължимите обезщетения след усложняването и сумата, която би била дължима преди усложняването съгласно прилаганото от тази институция законодателство, ако въпросната болест е настъпила съгласно законодателството на тази държава-членка;

в)

ако, в случаите по буква б), работник, страдащ от склерогенна пневмокониоза или от болест, определена в съответствие с член 57, параграф 4, няма право на обезщетения съгласно законодателството на втората държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да предоставя обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването. Въпреки това, компетентната институция на втората държава поема разходите за разликата между сумата на дължимите парични обезщетения, в това число и пенсии, от компетентната институция на първата държава при отчитане на усложняването и сумата на съответните обезщетения, които са били дължими преди усложняването.

2. В случай на усложняване на професионална болест, което дава основание за прилагане на разпоредбите на член 57, параграф 3, буква в), се прилагат следните разпоредби:

а)	компетентната институция, която е отпуснала обезщетенията в съответствие с разпоредбите на член 57, параграф 1, е длъжна да предоставя обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването;

б)

разходите за парични обезщетения, в това число и пенсии, продължават да се поделят между институциите, които са си поделяли разходите за предишните обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 57, параграф 3, буква в). Въпреки това, когато лицето отново е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява или усложнява въпросната професионална болест, съгласно законодателството на една от държавите-членки, в които вече е упражнявало дейност от същото естество или съгласно законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на тази държава поема разходите за разликата между сумата на дължимите обезщетения при отчитане на усложняването и сумата на дължимите обезщетения преди усложняването.

Раздел 3

Разни разпоредби

Член 61

Правила за отчитане на особеностите на някои законодателства

1. Ако на територията на държавата-членка, в която се намира работникът, няма осигуряване за трудова злополука или професионална болест, или ако съществува такова осигуряване, но няма отговорна институция за предоставянето на обезщетения в натура, тези обезщетения се предоставят от институцията по място на престой или пребиваване, която отговаря за предоставянето на обезщетения в натура в случай на болест.

2. Когато съгласно законодателството на компетентната държава напълно безплатните обезщетения в натура зависят от използването на медицинската служба, организирана от работодателя, предоставените обезщетения в посочените в член 52 и член 55, параграф 1 случаи се считат за предоставени от въпросната медицинска служба.

3. Когато законодателството на компетентната държава включва схема във връзка със задълженията на работодателя, предоставените обезщетения в посочените в член 52 и член 55, параграф 1 случаи се считат за предоставени по искане на компетентната институция.

4. Когато естеството на схемата на компетентната държава във връзка с компенсациите за трудови злополуки не съответства на схема за задължително осигуряване, обезщетенията в натура се предоставят пряко от работодателя или от съответния осигурител.

5. Когато законодателството на държава-членка изрично или косвено предвижда да се вземат под внимание настъпилите или преди това потвърдени трудови злополуки или професионална болест, с оглед оценяване на степента на неработоспособност, компетентната институция на тази държава също взема под внимание настъпилите или преди това потвърдени трудови злополуки или професионални болести съгласно законодателството на друга държава-членка като настъпили или потвърдени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Член 62

Приложима схема при наличие на няколко схеми в страната на престой или пребиваване — Максимална продължителност на обезщетенията

1. Ако законодателството на страната по престой или пребиваване предвижда няколко осигурителни схеми, приложимите разпоредби за работниците, посочени в член 52 или член 55, параграф 1, са разпоредбите на схемата, която се отнася за работниците в стоманодобивната промишленост. Въпреки това, ако посоченото законодателство включва специална схема за работниците в мини и подобни предприятия, разпоредбите на тази схема се прилагат за тази категория работници и за членовете на техните семейства, когато институцията по място на престой или пребиваване, в която те подават своите искове, е компетентна да прилага такава схема.

2. Ако законодателството на държава-членка определя максимален период, през който могат да се отпускат обезщетения, институцията, която прилага това законодателство, може да взема предвид всеки период, през който вече са предоставени обезщетения от институцията на друга държава-членка.

Раздел 4

Възстановяване на разходи между институциите

Член 63

1. Компетентните институции са длъжни да възстановяват сумата на предоставените от тяхно име обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 52 и член 55, параграф 1.

2. Възстановяването на разходи по параграф 1 се определя и извършва по предвидения за това ред в посочения в член 97 регламент за прилагане, при представяне на доказателства за действително извършените разходи.

3. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави, могат да предвидят други методи за възстановяване на разходи или да направят отказ от възстановяването на разходи между институциите под тяхна юрисдикция.

ГЛАВА 5

ПОМОЩИ ПРИ СМЪРТ

Член 64

Сумиране на осигурителни периоди

Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на помощи при смърт зависи от завършването на осигурителни периоди, доколкото е необходимо взема под внимание завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Член 65

Право на помощи, когато смъртта настъпи, или когато лицето, което има право на помощи, пребивава в държава-членка, различна от компетентната държава

1. Когато работник, пенсионер или лице, претендиращо за пенсия, или член на неговото семейство, почине на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, смъртта се счита за настъпила на територията на компетентната държава.

2. Компетентната институция е длъжна да отпуска дължимите съгласно прилаганото от нея законодателство помощи при смърт, дори и ако лицето, което има право на тях, пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат и когато смъртта е настъпила вследствие на трудова злополука или професионална болест.

Член 66

Предоставяне на обезщетения в случай на смърт на пенсионер, който е пребивавал в държава-членка, различна от държавата, чиято институция е отговаряла за предоставянето на обезщетения в натура

В случай на смърт на пенсионер, който е имал право да получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, когато въпросният пенсионер е пребивавал на територията на държава-членка, различна от държавата, чиято институция е отговаряла за предоставянето на обезщетения в натура по член 28, платимите помощи при смърт, съгласно прилаганото от тази институция законодателство, се предоставят от и за сметка на същата тази институция, все едно че в момента на смъртта си пенсионерът е пребивавал на територията на държавата-членка, в която се намира тази институция.

Разпоредбите на предходния параграф се прилагат по аналогия за членовете на семейството на пенсионер.

ГЛАВА 6

БЕЗРАБОТИЦА

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 67

Сумиране на осигурителни периоди или периоди на заетост

1. Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди или периоди на заетост съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като завършени периоди съгласно прилаганото от нея законодателство, но, при условие че ако са били завършени съгласно това законодателство, периодите на заетост биха се брояли за осигурителни периоди.

2. Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на заетост, взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди или периоди на заетост съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като периоди на заетост, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

3. Освен в случаите, посочени в член 71, параграф 1, буква а), ii) и буква б), ii), прилагането на разпоредбите на параграф 1 и 2 зависи от условието заинтересованото лице да има последно завършени:

—	в случая по параграф 1, осигурителни периоди,

—	в случая по параграф 2, периоди на заетост,

в съответствие с разпоредбите на законодателството, съгласно което се претендира за обезщетенията.

4. Когато продължителността на периода, през който могат да се отпускат обезщетения, зависи от продължителността на осигурителните периоди или периодите на заетост, в зависимост от случая, се прилагат по целесъобразност разпоредбите на параграф 1 или 2.

Член 68

Изчисляване на обезщетенията

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се извършва въз основа на размера на предишната надница или заплата, взема под внимание изключително само получената от заинтересованото лице надница или заплата за последната му заетост на територията на тази държава. Въпреки това, ако заинтересованото лице е било наето на работа на последното си работно място на тази територия за по-малко от четири седмици, обезщетенията се изчисляват въз основа на нормалната надница или заплата на мястото на престой или пребиваване на безработното лице, съответстваща на равностойна или сходна заетост на последното му работно място на територията на друга държава-членка.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда различен размер на обезщетенията в зависимост от броя на членовете на семейството, взема под внимание и членовете на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като пребиваващи на територията на компетентната държава. Тази разпоредба не се прилага, ако в страната на пребиваване на членовете на семейството друго лице има право на обезщетения за безработица, за чието изчисляване се вземат под внимание членовете на семейството.

Раздел 2

Безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава

Член 69

Условия и ограничения за запазване на правото на обезщетения

1. Работник, който е напълно безработен, и който отговаря на предвидените от законодателството на държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения, и който отива в една или повече други държави-членки, за да търси там работа, запазва правото си на такива обезщетения при следните условия и в рамките на следните ограничения:

а)

преди заминаването си лицето трябва да е било регистрирано като лице, което търси работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на най-малко четири седмици, след като е станало безработно. Въпреки това, компетентните служби или институции могат да му дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок;

б)

лицето трябва да се регистрира като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отива и трябва да подлежи на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако заинтересованото лице се е регистрирало в седемдневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции;

в)

правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която заинтересованото лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало, при условие че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който лицето е имало право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Освен това, в случай на сезонен работник, тази продължителност се ограничава до оставащия период до края на сезона, за който работникът е нает на работа.

2. Ако заинтересованото лице се завърне в компетентната държава преди изтичането на срока, през който има право на обезщетения съгласно разпоредбите на параграф 1, буква в), то продължава да има право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава; лицето губи всички права на обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава, ако не се завърне в нея преди изтичането на този срок. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции.

3. Позоваване на разпоредбите на параграф 1 може да се извършва само веднъж между два периода на заетост.

4. Когато компетентната държава е Белгия, безработно лице, което се завръща там след изтичането на предвидения в параграф 1, буква в) тримесечен срок, няма право на обезщетения в тази страна, докато не навърши най-малко три месеца трудов стаж там.

Член 70

Предоставяне на обезщетения и възстановяване на разходи

1. В случаите по член 69, параграф 1, обезщетенията се предоставят от институцията на всяка от държавите, в които безработно лице отива да търси работа.

Компетентната институция на държава-членка, чийто субект е бил работник по време на последната си заетост, е длъжна да възстанови сумата за такива обезщетения.

Раздел 3

Безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава

Член 71

1. Безработно лице, което по време на последната си заетост е пребивавало на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, получава обезщетения в съответствие със следните разпоредби:

а)

пограничен работник, който е частично или непрекъснато безработен в предприятието, в което е нает на работа, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава като пребиваващ на територията на тази държава; тези обезщетения се предоставят от компетентната институция;

ii)

пограничен работник, който е напълно безработен, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава като лице, което по време на последната си заетост е било субект на това законодателство; тези обезщетения се предоставят от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване;

б)

работник, различен от пограничен работник, който е частично, непрекъснато или напълно безработен, и който остава на разположение на работодателя си или на службите по заетостта на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава като пребиваващо на нейна територия лице; тези обезщетения се предоставят от компетентната институция;

ii)

работник, различен от пограничен работник, който е напълно безработен, и който се поставя на разположение за работа на службите по заетостта на територията на държавата-членка, в която пребивава, или който се завръща на тази територия, получава обезщетения в съответствие със законодателството на тази държава като лице, което за последен път е било наето на работа там; тези обезщетения се предоставят от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване. Въпреки това, ако такъв работещ е получил право на обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, чийто субект е бил последно, той получава обезщетения съобразно разпоредбите на член 69. Получаването на обезщетения съгласно законодателството на държавата, в която пребивава, се спира за всеки период, през който безработното лице може съгласно разпоредбите на член 69 да предяви иск за обезщетения съгласно законодателството, чийто субект е било последно.

2. Безработно лице не може да претендира за обезщетения съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, докато има право на обезщетения съгласно разпоредбите на параграф 1, буква а), i) или буква б), i).

ГЛАВА 7

СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ЗАЕТИ И БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 72

Сумиране на периоди на заетост

Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването на право на обезщетения зависи от завършването на периоди на заетост, компетентната институция на тази държава взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените периоди на заетост на територията на всяка друга държава-членка като завършени съгласно нейното собствено законодателство.

Раздел 2

Работници и безработни лица, чиито семейства пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

Член 73

Работници

1. Работник, който е субект на законодателството на държава-членка, различна от Франция, има право на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата държава-членка, за членовете на неговото семейство, които пребивават на територията на друга държава-членка, все едно че пребивават на територията на първата държава.

2. Работник, който е субект на френското законодателство, има право, по отношение на членовете на неговото семейството, които пребивават на територията на държава-членка, различна от Франция, на семейните помощи, които са предвидени от законодателството на тази държава-членка; работникът трябва да отговаря на условията за заетост, на които съгласно френското законодателство се основава правото на такива обезщетения.

3. Въпреки това, работник, който по силата на член 14, параграф 1, буква а) е субект на френското законодателство, има право на предвидените от френското законодателство и посочени в приложение V семейни обезщетения за членовете на неговото семейство, които го придружават на територията на държавата-членка, в която работникът е командирован.

Член 74

Безработни лица

1. Безработно лице, което получава обезщетения за безработица съгласно законодателството на държава-членка, различна от Франция, има право на предвидените от законодателството на първата държава-членка семейни обезщетения за членовете на неговото семейство, които пребивават на територията на друга държава-членка, все едно че пребивават на територията на първата държава.

2. Безработно лице, което получава обезщетения за безработица съгласно френското законодателство, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават на територията на държава-членка, различна от Франция, на семейните помощи, които са предвидени от законодателството на държавата, на чиято територия пребивават въпросните членове на семейството.

Член 75

Предоставяне на обезщетения и възстановяване на суми

а)	В случаите по член 73, параграфи 1 и 3 семейните обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата, на чието законодателство е субект работникът, а в случаите по член 74, параграф 1 — от компетентната институция на държавата, съгласно чието законодателство безработното лице получава обезщетения за безработица. Те се предоставят съобразно прилаганите от тези институции разпоредби, независимо дали физическото или юридическото лице, на което се дължат тези обезщетения, пребивава или има престой или се намира на територията на компетентната държава или на територията на друга държава-членка;
б)	въпреки това, ако семейните обезщетения не се използват от лицето, на което следва да се предоставят за издръжка на членовете на семейството, компетентната институция се освобождава от юридическите си задължения, като предоставя въпросните обезщетения на физическото или юридическото лице, което действително издържа членовете на семейството, по искане на и с посредничеството на институцията по тяхното пребиваване или на определената институция, или на назначения за целта орган от компетентните власти на страната на тяхното пребиваване;
в)	две или повече държави-членки могат да се договорят, съобразно разпоредбите на член 8, компетентната институция да предоставя дължимите семейни обезщетения съгласно законодателството на тези държави или на една от тези държави на физическото или юридическото лице, което действително издържа членовете на семейството, пряко или с посредничеството на институцията по тяхното пребиваване.

а)	В случаите по член 73, параграф 2 и член 74, параграф 2 семейните помощи се предоставят от институцията по пребиваване на членовете на семейството, в съответствие с прилаганото от тази институция законодателство;
б)	въпреки това, ако съгласно това законодателство помощите трябва да се предоставят на работника, посочената в предходната буква институция изплаща тези помощи на физическото или юридическото лице, което действително издържа членовете на семейството на мястото им на пребиваване или, по целесъобразност, пряко на членовете на семейството;
в)	компетентната институция възстановява пълния размер на предоставените помощи в съответствие с предходните букви. Възстановяването на суми се определя и извършва по реда, определен в посочения в член 97 регламент за прилагане.

Член 76

Правила за преимущество в случаи на натрупване на право на семейни обезщетения или семейни помощи в изпълнение на разпоредбите на член 73 и 74, поради упражняването на професионална или търговска дейност в страната по пребиваване на членовете на семейството

Правото на семейни обезщетения или семейни помощи съгласно член 73 и 74 се спира, ако поради упражняването на професионална или търговска дейност се дължат семейни обезщетения или семейни помощи и съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството.

ГЛАВА 8

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЕЦА НА ИЗДРЪЖКА НА ПЕНСИОНЕРИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА СИРАЦИ

Член 77

Деца на издръжка на пенсионери

1. По смисъла на настоящия член, терминът „обезщетения“ означава семейни помощи за лица, които получават пенсии за старост, инвалидност, трудова злополука или професионална болест и увеличения или добавки към такива пенсии за децата на такива пенсионери, с изключение на добавките, които се отпускат съгласно осигурителни схеми за трудови злополуки и професионална болест.

2. Обезщетенията се отпускат в съответствие със следните правила, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивават пенсионерът или децата:

а)	на пенсионер, който получава пенсия съгласно законодателството на само една държава-членка, в съответствие със законодателството на държавата-членка, която отговаря за пенсията;

б)

на пенсионер, който получава пенсии съгласно законодателството на повече от една държава-членка:

i)	в съответствие със законодателството на тази от държавите, в която пребивава, при условие че съгласно законодателството на тази държава се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а), или

ii)

в други случаи, в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект лицето е било най-дълго, при условие че съгласно въпросното законодателство се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); ако съгласно това законодателство не се придобива право на обезщетение, условията за придобиване на такова право съгласно законодателствата на другите заинтересовани държави се разглеждат в низходящ ред според продължителността на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на тези държави-членки.

Член 78

Сираци

1. По смисъла на настоящия член, терминът „обезщетения“ означава семейни помощи и, по целесъобразност, допълнителни или специални обезщетения за сираци и пенсии за сираци, освен такива, които се отпускат съгласно осигурителни схеми за трудови злополуки и професионална болест.

2. Обезщетенията за сираци се отпускат в съответствие със следните правила, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивава сиракът или физическото или юридическото лице, което действително го издържа:

а)	за сирака на починал работник, който е бил субект на законодателството на само една държава-членка, в съответствие със законодателството на тази държава;

б)

за сирака на починал работник, който е бил субект на законодателството на няколко държави-членки:

в съответствие със законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава сиракът, при условие че съгласно законодателството на тази държава се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а);

ii)

в други случаи, в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект починалият работник е бил най-дълго, при условие че съгласно въпросното законодателство се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); ако съгласно това законодателство не се придобива право на обезщетение, условията за придобиване на такова право съгласно законодателствата на другите заинтересовани държави-членки се разглеждат в низходящ ред според продължителността на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на тези държави-членки.

Въпреки това, приложимото законодателство на държавата-членка за предоставяне на обезщетенията по член 77 за деца на пенсионер остава приложимо след смъртта на въпросния пенсионер по отношение на предоставянето на обезщетения на неговите сираци.

Член 79

Общи разпоредби за обезщетенията за деца на издръжка на пенсионери и за обезщетенията за сираци

1. Обезщетенията по смисъла на членове 77 и 78 се предоставят в съответствие с определеното чрез прилагане на разпоредбите на тези членове законодателство, от и за сметка на институцията, която отговаря за прилагането на това законодателство, все едно че пенсионерът или починалият работник е бил субект само на законодателството на компетентната държава-членка.

Въпреки това:

а)

ако това законодателство предвижда, че придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от продължителността на осигурителните периоди или периодите на заетост, тази продължителност се определя, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 45 или член 72, в зависимост от случая;

б)

ако това законодателство предвижда размерът на обезщетенията да се изчислява въз основа на размера на пенсията или да зависи от продължителността на осигурителните периоди, размерът на тези обезщетения се изчислява въз основа на теоретичния размер, определен в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2.

2. В случай, когато ефектът от прилагане на правилото, определено в член 77, параграф 2, буква б) ii) и член 78, параграф 2, буква б) ii), би се изразявал в това няколко държави-членки да бъдат компетентни, при еднаква продължителност на периодите, обезщетенията по смисъла на член 77 или член 78, в зависимост от случая, се отпускат в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект последно е бил работникът.

3. Правото на дължими обезщетения съгласно разпоредбите на параграф 2 и съгласно разпоредбите на член 77 и 78 се прекратява, ако децата придобият право на семейни обезщетения или семейни помощи съгласно законодателството на държава-членка по силата на това, че упражняват професионална или търговска дейност. В такъв случай заинтересованите лица се считат за членове на семейството на работник.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ

Член 80

Състав и метод на работа

1. Към Комисията на Европейските общности се създава Административна комисия за социално осигуряване на работници мигранти (оттук нататък наричана „Административна комисия“), състояща се от по един представител на всяка държава-членка, която при необходимост се подпомага от експертни съветници. На заседанията на Административната комисия присъства представител на Комисията със съвещателни функции.

2. Административната комисия се подпомага по технически въпроси от Международната служба по труда съгласно условията на сключените за целта споразумения между Европейската икономическа общност и Международната организация на труда.

3. Правилникът за работа на Административната комисия се изготвя по взаимно споразумение между нейните членове.

Решенията по посочените в член 81, буква а) въпроси на тълкуване се вземат с единодушие и им се дава необходимата гласност.

4. Секретариатът на Административната комисия се осигурява от Комисията на Европейските общности.

Член 81

Задачи на Административната комисия

Административната комисия има следните задачи:

а)

да разглежда всички административни въпроси и въпроси на тълкуване, произтичащи от разпоредбите на настоящия и последващите регламенти или от всяко сключено въз основа на тях споразумение или спогодба, без да се накърнява правото на заинтересованите органи, институции и лица да прибягват до процедурите и съдилищата, предвидени от законодателството на държавите-членки, на настоящия регламент или на Договора;

б)

да извършва всички преводи на документи във връзка с прилагането на настоящия регламент по искане на компетентните органи, институции и съдилища на държавите-членки и по-специално преводи на подадените искове от лица, които могат да имат право на обезщетение съгласно разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да насърчава и развива сътрудничеството между държавите-членки по въпроси от областта на социалното осигуряване, по-специално във връзка със здравните и социални мерки от общ интерес;

г)

да насърчава и развива сътрудничеството между държавите-членки с оглед ускоряване, като се отчитат постиженията в областта на техниките за административно управление, на отпускането на обезщетения, по-специално дължимите съгласно настоящия регламент обезщетения за инвалидност, старост и смърт (пенсии);

д)	да обобщава факторите, които следва да се вземат под внимание за съставянето на отчети за разходите, които ще бъдат за сметка на институциите на държавите-членки съгласно разпоредбите на настоящия регламент и да приема годишните отчети между споменатите институции;

е)	да изпълнява всякакви други функции от нейната компетентност съгласно разпоредбите на настоящия и последващите регламенти или всяко сключено въз основа на тях споразумение или спогодба;

ж)	да представя на Комисията на Европейските икономически общности предложения за изработване на последващи регламенти и за преразглеждане на настоящия и последващите регламенти.

ДЯЛ V

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ

Член 82

Създаване, състав и метод на работа

1. Създава се Консултативен комитет по социално осигуряване на работници мигранти (оттук нататък наричан „Консултативният комитет“), който се състои от общо тридесет и шест членове от всяка държава-членка:

а)	двама представители на правителството, от които поне един трябва да е член на Административната комисия;

б)	двама представители на синдикати;

в)	двама представители на организации на работодателите.

За всяка от посочените по-горе категории се назначава по един заместник за всяка държава-членка.

2. Членовете на Консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета, който при подбора на представители на синдикати и на организации на работодателите се стреми да постигне равностойно представителство в комитета на различните заинтересовани отрасли.

Съветът публикува списъка на членовете и техните заместници в Официален вестник на Европейските общности.

3. Мандатът за членове и заместници е две години. Назначението им може да се подновява. При изтичане на мандата им, членовете и заместниците остават на длъжност, докато бъдат сменени или до подновяване на назначението им.

4. Консултативният комитет се председателства от представител на Комисията. Председателят няма право на глас.

5. Консултативният комитет заседава най-малко веднъж годишно. Той се свиква на заседание от председателя, по негов почин или въз основа на отправена до него писмена молба от най-малко една трета от членовете. Молбата трябва да съдържа конкретни предложения относно дневния ред.

6. При извънредни обстоятелства, по предложение на председателя, Консултативният комитет може да вземе решение да се консултира с всяко лице или представители на организации с богат опит по въпроси от областта на социалното осигуряване. Освен това, комитетът получава техническа помощ от Международната служба по труда при същите условия, както Административната комисия, съгласно условията на сключеното споразумение между Европейската икономическа общност и Международната организация на труда.

7. В становищата и предложенията на Консултативния комитет трябва да са посочени мотивите, на които те се основават. Те се произнасят с абсолютно мнозинство при редовно проведено гласуване.

Правилникът за работа на комитета се изготвя с мнозинство на неговите членове и се одобрява от Съвета, след получаване на становището на Комисията.

8. Секретариатът на Консултативния комитет се осигурява от Комисията на Европейските общности.

Член 83

Задачи на Консултативния комитет

Консултативният комитет е оправомощен, по искане на Комисията на Европейските общности, на Административната комисия или по свой почин:

а)	да разглежда общи или принципни въпроси и проблеми, произтичащи от прилагането на приетите регламенти съгласно разпоредбите на член 51 от Договора;

б)	да формулира становища по даден въпрос за Административната комисия и предложения за евентуално преразглеждане на регламентите.

ДЯЛ VI

РАЗЛИЧНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 84

Сътрудничество между компетентните органи

1. Компетентните органи на държавите-членки взаимно си съобщават цялата информация във връзка с:

а)	предприетите мерки за прилагане на настоящия регламент;

б)	промените в законодателството им, които има вероятност да засягат прилагането на настоящия регламент.

2. С оглед прилагане на настоящия регламент, органите и институциите на държавите-членки оказват съдействие и действат така, сякаш прилагат собственото си законодателство. По правило, предоставяното от споменатите органи и институции административно съдействие е безвъзмездно. Въпреки това, компетентните органи на държавите-членки могат да дават съгласие за възстановяване на някои разходи.

3. С оглед прилагане на настоящия регламент, органите и институциите на държавите-членки могат да комуникират пряко помежду си и със заинтересованите лица или техни представители.

4. Органите, институциите и съдилищата на дадена държава-членка не могат да отхвърлят представени им искове или други документи на основание, че същите са написани на официалния език на друга държава-членка. По целесъобразност, те прилагат разпоредбите на член 81, буква б).

Член 85

Освобождаване от или намаляване на данъци — Освобождаване от изискване за заверка

1. Всяко предвидено в законодателството на дадена държава-членка освобождаване от или намаляване на данъци, държавни, нотариални или регистрационни такси по отношение на удостоверения или документи, за които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството на тази държава, важат за сходни документи, които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството на друга държава-членка или настоящия регламент.

2. Всички декларации, документи или удостоверения от всякакво естество, за които се изисква да бъдат представени съгласно настоящия регламент, са освободени от изискване за заверка от дипломатически или консулски органи.

Член 86

Искове, декларации или жалби, представени пред орган, институция или съд на държава-членка, различна от компетентната държава

Всеки иск, декларация или жалба, които с оглед спазване на законодателството на дадена държава-членка е трябвало да бъдат подадени в определен срок пред орган, институция или съд на тази държава, са допустими, ако са подадени в същия срок пред съответстващ орган, институция или съд на друга държава-членка. В такъв случай органът, институцията или съдът, които получават иска, декларацията или жалбата, незабавно ги изпращат на компетентния орган, институция или съд на първата държава, пряко или чрез компетентните органи на съответната държава-членка. Датата, на която въпросните искове, декларации или жалби са подадени пред органа, институцията или съда на втората държава, се счита за дата на подаването им пред компетентния орган, институция или съд.

Член 87

Медицински прегледи

1. По искане на компетентната институция медицинските прегледи, предвидени от законодателството на една държава-членка, могат да се извършват на територията на друга държава-членка от институцията по място на престой или пребиваване на лицето, което има право на обезщетения, при условията, предвидени в посочения в член 97 регламент за прилагане, или, ако това условие не бъде изпълнено, съгласно договорените условия между компетентните органи на заинтересованите държави-членки.

2. Медицинските прегледи, извършени съгласно условията по параграф 1, се считат за извършени на територията на компетентната държава.

Член 88

Преводи от една държава-членка в друга на дължими парични суми съгласно настоящия регламент

Съобразно разпоредбите на член 106 от Договора, паричните преводи в съответствие с настоящия регламент се извършват съгласно разпоредбите на съответните действащи споразумения между заинтересованите държави-членки към момента на превода. При отсъствие на такива действащи споразумения между две държави-членки, компетентните органи на тези държави или органите, които отговарят за международните разплащания, по взаимно споразумение определят необходимите мерки за извършване на такива преводи.

Член 89

Особен ред за прилагане на разпоредбите на някои законодателства

Особеният ред за прилагане на разпоредбите на законодателствата на някои държави-членки е посочен в приложение V.

Член 90

Помощи за жилищно настаняване и семейни обезщетения, въведени след влизането в сила на настоящия регламент

Помощи за жилищно настаняване и, когато се отнася до Люксембург, семейни обезщетения, въведени по демографски съображения след влизането в сила на настоящия регламент, не се отпускат на лица, които пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава.

Член 91

Вноски за сметка на работодатели или предприятия, които не са установени в компетентната държава

Работодател не е длъжен да плаща по-високи вноски поради факта, че мястото му на стопанска дейност или седалището му, или мястото на стопанска дейност на неговото предприятие се намира на територията на държава-членка, различна от компетентната държава.

Член 92

Събиране на вноски

1. Дължимите вноски към институцията на една държава-членка могат да се събират на територията на друга държава-членка в съответствие с приложимия административен ред, гаранции и привилегии за събирането на дължими вноски към съответната институция на последно споменатата държава.

2. Редът за прилагане на разпоредбите на параграф 1 се урежда, доколкото е необходимо, чрез посочения в член 97 регламент за прилагане или чрез споразумения между държавите-членки. Такъв ред за прилагане може да включва процедура за принудително плащане.

Член 93

Права на институциите, които отговарят за обезщетенията спрямо задължени трети страни

1. Ако дадено лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка за вреда, настъпила на територията на друга държава-членка, всички права на институцията, която отговаря за обезщетенията спрямо трети страни, които са длъжни да компенсират вредата, се уреждат от следните правила:

а)	когато съгласно прилаганото от нея законодателство институцията, която отговаря за обезщетенията, встъпва в правата на получателя спрямо трета страна, това встъпване в права се признава от всяка държава-членка;

б)	когато посочената институция има преки права спрямо третата страна, тези права се признават от всяка държава-членка.

2. Ако дадено лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка за вреда, настъпила на територията на друга държава-членка, по отношение на въпросното лице или компетентната институция се прилагат разпоредбите на посоченото законодателство, които определят случаите, в които се изключва гражданската отговорност на работодателите или на наетите от тях лица.

Разпоредбите на параграф 1 се прилагат и за всички права на институцията, която отговаря за обезщетенията спрямо работодател или наетите от него лица в случаите, когато не се изключва тяхната отговорност.

ДЯЛ VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 94

Различни разпоредби

1. Не се придобиват никакви права съгласно настоящия регламент за период преди датата на неговото влизане в сила.

2. За определяне на правата на обезщетения съгласно разпоредбите на настоящия регламент се вземат предвид всички осигурителни периоди и, по целесъобразност, всички периоди на заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава-членка преди датата на влизане в сила на рег ламента.

3. Съобразно разпоредбите на параграф 1 право съгласно настоящия регламент се придобива, дори и ако се отнася до осигурен социален риск, който се е осъществил преди датата на влизане в сила на настоящия регламент.

4. Всяко обезщетение, което не е било отпуснато или е било спряно на основание националност или пребиваване на заинтересованото лице, се отпуска или възобновява по молба на заинтересованото лице, считано от влизането в сила на настоящия регламент, при условие че преди това определените права не са били основание за изплащане на еднократно обезщетение.

5. Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди влизането в сила на настоящия регламент, могат да се преразгледат по молба на заинтересованото лице, като се отчитат разпоредбите на настоящия регламент. Тази разпоредба се прилага и за другите обезщетения, посочени в член 78.

6. Ако посочената в параграф 4 или 5 молба се подаде в срок от две години от датата на влизане в сила на настоящия регламент, придобитите съгласно настоящия регламент права влизат в сила от тази дата и срещу съответните лица не може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно загубата или погасяването на права по давност.

7. Ако посочената в параграф 4 или 5 молба е подадена след изтичането на двугодишния срок след влизането в сила на настоящия регламент, правата, които не са изгубени или погасени по давност, влизат в сила от датата на подаване на молбата, освен ако не се прилагат по-благоприятни разпоредби на законодателството на която и да е държава-членка.

8. В случай на склерогенна пневмокониоза, разпоредбата на член 57, параграф 3, буква в) се прилага за парични обезщетения за професионална болест, разноските за които, при отсъствие на споразумение между заинтересованите институции, не е можело да бъдат поделени между тези институции преди датата на влизане в сила на настоящия регламент.

9. Прилагането на разпоредбите на член 73, параграф 2 не води до намаляване на съществуващи права в деня на влизане в сила на настоящия регламент. По отношение на лицата, които към тази дата получават по-благоприятни обезщетения по силата на сключени двустранни споразумения с Франция, разпоредбите на тези споразумения продължават да се прилагат за такива лица, докато същите са субекти на френското законодателство. Не се вземат под внимание прекъсвания с продължителност по-малко от един месец, нито периоди, през които се получават обезщетения за безработица или болест. Редът за прилагане на тези разпоредби се определя в посочения в член 97 регламент за прилагане.

Член 95

Приложения към настоящия регламент

Приложенията към настоящия регламент могат да се изменят и допълват с регламент, приет от Съвета по предложение на Комисията, по искане на една или повече заинтересовани държави-членки и след получаване на становището на Административната комисия.

Член 96

Нотифициране съгласно някои разпоредби

1. Нотифицирането по член 1, буква й), член 5 и член 8, параграф 2 се адресира до председателя на Съвета на Европейските общности. В тях се посочва датата на влизане в сила на въпросните закони и схеми или, в случай на нотифицирането по член 1, буква й), датата, от която настоящият регламент се прилага за схемите, посочени в декларациите на държавите-членки.

2. Получените нотификации в съответствие с разпоредбите на параграф 1 се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

Член 97

Регламент за прилагане

Редът за прилагане на настоящия регламент се определя в допълнителен регламент.

Член 98

Преразглеждане на проблема с изплащането на семейни обезщетения

По предложение на Комисията, Съветът преразглежда преди 1 януари 1973 г. цялостния проблем с изплащането на семейни обезщетения на членове на семейството, които не пребивават на територията на компетентната държава, с оглед намиране на единно решение за всички държави-членки.

Член 99

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на първо число от седмия месец след публикуване на посочения в член 97 регламент за прилагане в Официален вестник на Европейските общности.

Тези два регламента отменят следните регламенти:

—	Регламент № 3 на Съвета относно социалното осигуряване на работници мигранти,

—	Регламент № 4 на Съвета за определяне на реда за прилагане и допълнителни разпоредби във връзка с Регламент № 3 (6), и

—	Регламент № 36/63/ЕИО на Съвета от 2 април 1963 г. относно социалното осигуряване на пограничните работници (7).

Въпреки това, разпоредбите на членове 82 и 83 относно създаването на Консултативния комитет влизат в сила в деня на публикуване на посочения в член 97 регламент за прилагане.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 14 юни 1971 година.

За Съвета

Председател

M. COINTAT

(1) ОВ 194, 28.10.1966 г., стр. 3333/66 и ОВ С 95, 21.9.1968 г., стр. 18.

(2) ОВ С 10, 14.2.1968 г., стр. 30 и ОВ С 135, 14.12.1968 г., стр. 4.

(3) ОВ 64, 5.4.1967 г., стр. 1009/67 и ОВ С 21, 20.2.1969 г., стр. 18.

(4) ОВ 30, 16.12.1958 г., стр. 561/58.

(5) ОВ 259, 19.10.1968 г., стр. 2.

(6) ОВ 30, 16.12.1958 г., стр. 597/58.

(7) ОВ 62, 20.4.1963 г., стр. 1314/63.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

(член 1, буква ф) от регламента)

Специални помощи за раждане на дете, които съгласно член 1, буква ф) са изключени от приложното поле на регламента

А. БЕЛГИЯ

Помощи за раждане на дете

Б. ГЕРМАНИЯ

Няма

В. ФРАНЦИЯ

а)	помощи за отглеждане на малко дете

б)	помощи за майчинство съгласно кодекса за социално осигуряване (code de la sécurité sociale)

Г. ИТАЛИЯ

Няма

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

Помощи за раждане на дете

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

Няма

ПРИЛОЖЕНИЕ II

(член 7, параграф 2, буква в) и член 3, параграф 3 от регламента)

Разпоредби на конвенции за социално осигуряване, които остават приложими, независимо от разпоредбите на член 6 от регламента — Разпоредби на конвенции за социално осигуряване, които не се прилагат за всички лица, за които се прилага регламентът

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Доколкото разпоредбите, съдържащи се в настоящото приложение, предвиждат препратки към разпоредбите на други конвенции, тези препратки се заменят с препратки към съответните разпоредби на настоящия регламент, освен ако самите разпоредби на въпросните конвенции не се съдържат в настоящото приложение.

2.	Клаузата за прекратяване, предвидена в конвенция в областта на социалното осигуряване, някои от чиито разпоредби се съдържат в настоящото приложение, продължава да се прилага по отношение на тези разпоредби.

А Разпоредби на конвенции за социално осигуряване, които остават приложими, независимо от разпоредбите на член 6 от регламента

(член 7, параграф 2, буква в) от регламента)

1. БЕЛГИЯ — ГЕРМАНИЯ

а)	членове 3 и 4 от заключителния протокол от 7 декември 1957 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в допълнителния протокол от 10 ноември 1960 г.;

б)	Допълнително споразумение № 3 от 7 декември 1957 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в допълнителния протокол от 10 ноември 1960 г. (изплащане на пенсии за периода преди влизането в сила на общата конвенция).

2. БЕЛГИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	членове 13, 16 и 23 от допълнителното споразумение от 17 януари 1948 г. към общата конвенция от същата дата (работници в мини и сходни предприятия);

б)	размяната на писма от 27 февруари 1953 г. (прилагане на член 4, параграф 2 от общата конвенция от 17 януари 1948 г.);

в)	размяната на писма от 29 юли 1953 г. относно помощите за възрастни заети лица.

3. БЕЛГИЯ — ИТАЛИЯ

Член 29 от конвенцията от 30 април 1948 г.

4. БЕЛГИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Членове 3, 4, 5, 6 и 7 от конвенцията от 16 ноември 1959 г., в редакцията на текста, която фигурира в конвенцията от 12 февруари 1964 г. (погранични работници).

5. БЕЛГИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

6. ГЕРМАНИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	член 11, параграф 1, член 16, алинея втора и член 19 от общата конвенция от 10 юли 1950 г.;

б)	член 9 от Допълнително споразумение № 1 от 10 юли 1950 г. към общата конвенция от същата дата (работници в мини и сходни предприятия);

в)	Допълнително споразумение № 4 от 10 юли 1950 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в добавения раздел № 2 от 18 юни 1955 г.;

г)	дялове I и III от добавения раздел № 2 от 18 юни 1955 г.;

д)	точки 6, 7 и 8 от общия протокол от 10 юли 1950 г. към общата конвенция от същата дата;

е)	дялове II, III и IV от споразумението от 20 декември 1963 г. (социално осигуряване в областта Саар).

7. ГЕРМАНИЯ — ИТАЛИЯ

а)	член 3, параграф 2, член 23, параграф 2, член 26 и член 36, параграф 3 от конвенцията от 5 май 1953 г. (социална осигуровка);

б)	Допълнителното споразумение от 12 май 1953 г. към конвенцията от 5 май 1953 г. (изплащане на пенсии за периода преди влизането в сила на конвенцията).

8. ГЕРМАНИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Членове 4, 5, 6 и 7 от договора от 11 юли 1959 г. (уреждане на спора между Германия и Люксембург) и член 11, параграф 2, буква б) от конвенцията от 14 юли 1960 г. (социално осигуряване на пограничните работници).

9. ГЕРМАНИЯ —НИДЕРЛАНДИЯ

а)	член 3, параграф 2 от конвенцията от 29 март 1951 г.;

б)	членове 2 и 3 от Допълнително споразумение № 4 от 21 декември 1956 г. към конвенцията от 29 март 1951 г. (уреждане на придобити права от нидерландски работници съгласно германската схема за социално осигуряване в периода между 13 май 1940 г. и 1 септември 1945 г.).

10. ФРАНЦИЯ — ИТАЛИЯ

а)	членове 20 и 24 от общата конвенция от 31 март 1948 г.;

б)	размяната на писма от 3 март 1956 г. (обезщетения за болест за сезонни работници в селското стопанство).

11. ФРАНЦИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Членове 11 и 14 от допълнителното споразумение от 12 ноември 1949 г. към общата конвенция от същата дата (работници в мини и сходни предприятия).

12. ФРАНЦИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Член 11 от допълнителното споразумение от 1 юни 1954 г. към общата конвенция от 7 януари 1950 г. (работници в мини и сходни предприятия).

13. ИТАЛИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Член 18, параграф 2 и член 24 от общата конвенция от 29 май 1951 г.

14. ИТАЛИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Член 21, параграф 2 от общата конвенция от 28 октомври 1952 г.

15. ЛЮКСЕМБУРГ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

В Разпоредби на конвенции, които не се прилагат за всички лица, за които се прилага регламентът

(член 3, параграф 3 от регламента)

1. БЕЛГИЯ — ГЕРМАНИЯ

а)	член 3 и 4 от заключителния протокол от 7 декември 1957 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в допълнителния протокол от 10 ноември 1960 г.;

б)	Допълнително споразумение № 3 от 7 декември 1957 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в допълнителния протокол от 10 ноември 1960 г. (изплащане на пенсии за периода преди влизането в сила на конвенцията).

2. БЕЛГИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	размяната на писма от 29 юли 1953 г. относно помощите за възрастни заети лица;

б)	член 23 от допълнителното споразумение от 17 януари 1948 г. към общата конвенция от същата дата (работници в мини и сходни предприятия);

в)	размяната на писма от 27 февруари 1953 г. (прилагане на член 4, параграф 2 от общата конвенция от 17 януари 1948 г.).

3. БЕЛГИЯ — ИТАЛИЯ

Няма.

4. БЕЛГИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Няма.

5. БЕЛГИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

6. ГЕРМАНИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	член 16, параграф 2 и член 19 от общата конвенция от 10 юли 1950 г.;

б)	Допълнително споразумение № 4 от 10 юли 1950 г. към общата конвенция от същата дата, в редакцията на текста, която фигурира в добавения раздел № 2 от 18 юни 1955 г.;

в)	дялове I и III от добавения раздел № 2 от 18 юни 1955 г.;

г)	точки 6, 7 и 8 от общия протокол от 10 юли 1950 г. към общата конвенция от същата дата;

д)	дялове II, III и IV от споразумението от 20 декември 1963 г. (социално осигуряване в областта Саар).

7. ГЕРМАНИЯ — ИТАЛИЯ

а)	член 3, параграф 2 и член 26 от конвенцията от 5 май 1953 г. (социална осигуровка);

б)	допълнителното споразумение от 12 май 1953 г. към конвенцията от 5 май 1953 г. (изплащане на дължими пенсии за периода преди влизането в сила на конвенцията).

8. ГЕРМАНИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Член 4, 5, 6 и 7 от договора от 11 юли 1959 г. (уреждане на спора между Германия и Люксембург).

9. ГЕРМАНИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

а)	член 3, параграф 2 от конвенцията от 29 март 1951 г.;

б)	членове 2 и 3 от Допълнително споразумение № 4 от 21 декември 1956 г. към конвенцията от 29 март 1951 г. (уреждане на придобити права от нидерландски работници съгласно германската схема за социално осигуряване в периода между 13 май 1940 г. и 1 септември 1945 г.).

10. ФРАНЦИЯ — ИТАЛИЯ

а)	членове 20 и 24 от общата конвенция от 31 март 1948 г.;

б)	размяната на писма от 3 март 1956 г. (обезщетения за болест за сезонни работници в селското стопанство).

11. ФРАНЦИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Няма.

12. ФРАНЦИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

13. ИТАЛИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Няма.

14. ИТАЛИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

15. ЛЮКСЕМБУРГ — НИДЕРЛАНДИЯ

Няма.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

(член 37, параграф 2 от регламента)

Законодателства, посочени в член 37, параграф 1 от регламента, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди

А. БЕЛГИЯ

Законодателството относно общата схема за инвалидност, специалната схема за инвалидност за миньори и специалната схема за моряци в търговския флот.

Б. ГЕРМАНИЯ

Няма.

В. ФРАНЦИЯ

Всички законодателства относно осигуровката за инвалидност, с изключение на законодателството относно осигуровката за инвалидност по схемата за социално осигуряване на миньори.

Г. ИТАЛИЯ

Няма.

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

Няма.

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

Законът от 18 февруари 1966 г. за осигуровката за неработоспособност.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

(член 40, параграф 3 от регламента)

Съответствие между законодателствата на държавите-членки относно условията във връзка със степента на инвалидност

БЕЛГИЯ

Държави-членки

Схеми, прилагани от институции на държави-членки, които са взели решение за признаване на степента на инвалидност

Схеми, прилагани от белгийски институции, по които решенията са задължителни в случай на съответствие

Обща схема

Схема за миньори

Схема за моряци

Обща инвалидност

Професионална инвалидност

ФРАНЦИЯ

1.	Обща схема:

— Група III (постоянен придружител)

Съответствие

— Група II

— Група I

2.	Схема за селското стопанство:

— Пълна обща инвалидност

Съответствие

— Две трети обща инвалидност

— Постоянен придружител

3.	Схема за миньори:

— Частична обща инвалидност

Съответствие

— Постоянен придружител

— Професионална инвалидност

Няма съответствие

4.	Схема за моряци:

— Обща инвалидност

Съответствие

— Постоянен придружител

— Професионална инвалидност

Няма съответствие

ИТАЛИЯ

1.	Обща схема:

— Инвалидност – работници

Съответствие

— Инвалидност - служители

2.	Схема за моряци:

— Негодност за мореплаване

Няма съответствие

ЛЮКСЕМБУРГ

Работещи

Съответствие

— Инвалидност – работници

— Инвалидност - служители

ФРАНЦИЯ

Държави - членки

Схеми, прилагани от френски институции, по които решенията са задължителни в случай на съответствие

Обща схема

Схема за селското стопанство

Схема за миньори

Схема за моряци

Група I

Група II

Група III Постоянен придружител

2/3 инвалидност

Пълна инвалидност

Постоянен придружител

2/3 обща инвалидност

Постоянен придружител

Професионална инвалидност

2/3 обща инвалидност

Пълна професионална инвалидност

Постоянен придружител

БЕЛГИЯ

1.	Обща схема:

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

2.	Схема за миньори:

—	частична обща инвалидност

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

—	професионална инвалидност

Няма съответствие

Няма съответствие (1)

3.	Схема за моряци

Съответствие (2)

Няма съответствие

Съответствие (2)

Няма съответствие

Съответствие (2)

Няма съответствие

ИТАЛИЯ

1.	Обща схема:

— инвалидност

— работници

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

— инвалидност

— служители

Няма съответствие

2.	Схема за моряци:

— негодност за мореплаване

Няма съответствие

ЛЮКСЕМБУРГ

Инвалидност

— работници

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Инвалидност

— служители

Няма съответствие

ИТАЛИЯ

Държави-членки

Схеми, прилагани от италиански институции, по които решенията са задължителни в случай на съответствие

Обща схема

Моряци

Негодност за мореплаване

Работници

Служители

БЕЛГИЯ

1.	Обща схема:

Съответствие

Няма съответствие

2.	Схема за миньори:

— частична обща инвалидност

Съответствие

Няма съответствие

— професионална инвалидност

Няма съответствие

3.	Схема за моряци:

— негодност за мореплаване

Няма съответствие

ФРАНЦИЯ

1.	Обща схема:

— Група III (постоянен придружител)

Съответствие

Няма съответствие

— Група II

— Група I

2.	Схема за селското стопанство:

— пълна обща инвалидност

Съответствие

Няма съответствие

— частична обща инвалидност

— постоянен придружител

3.	Схема за миньори:

— частична обща инвалидност

Съответствие

Няма съответствие

— постоянен придружител

— професионална инвалидност

Няма съответствие

4.	Схема за моряци:

— частична обща инвалидност

Няма съответствие

— постоянен придружител

— професионална инвалидност

ЛЮКСЕМБУРГ

— Инвалидност — работници

Съответствие

Няма съответствие

— Инвалидност — служители

Няма съответствие

ЛЮКСЕМБУРГ

Държави-членки

Схеми, прилагани от люксембургски институции, по които решенията са задължителни в случай на съответствие

Инвалидност — работници

Инвалидност — служители

БЕЛГИЯ

1.	Обща схема

Съответствие

2.	Схема за миньори:

— частична обща инвалидност

Съответствие

— професионална инвалидност

Няма съответствие

3.	Схема за моряци

Съответствие (3)

ФРАНЦИЯ

1.	Обща схема:

— Група III (постоянен придружител)

Съответствие

— Група II

— Група I

2.	Схема за селското стопанство:

— пълна обща инвалидност

Съответствие

— две трети обща инвалидност

— постоянен придружител

3.	Схема за миньори:

— две трети обща инвалидност

Съответствие

— постоянен придружител

— професионална инвалидност

Няма съответствие

4.	Схема за моряци:

— частична обща инвалидност

Съответствие

— постоянен придружител

— професионална инвалидност

Няма съответствие

ИТАЛИЯ

1.	Обща схема:

— Инвалидност — работници

Съответствие

— Инвалидност — служители

Няма съответствие

2.	Схема за моряци:

— Негодност за мореплаване

(1) Само ако белгийската институция е признала, че работникът е негоден за работа под или над земята.

(2) Доколкото признатата от белгийските институции инвалидност е обща инвалидност.

(3) Доколкото признатата от белгийската институция инвалидност е обща инвалидност.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

(член 89 от регламента)

Особен ред за прилагане на законодателството на някои държави-членки

А. БЕЛГИЯ

Разпоредбите на член 1, буква а), i) от регламента не се прилагат за самостоятелно заети лица или други лица, които получават медицинско обслужване съгласно закона от 9 август 1963 г. за създаването и организацията на схема за задължително осигуряване за болест и инвалидност, освен ако по отношение на това обслужване не получават същата закрила като заети лица.

2.	За прилагането на разпоредбите на глави 7 и 8 от дял III на регламента от компетентната белгийска институция, детето се счита за отгледано в държавата-членка, на чиято територия пребивава.

3.	По смисъла на член 46, параграф 2 от регламента, завършените осигурителни периоди за старост съгласно белгийското законодателство преди 1 януари 1945 г. се считат и за завършени осигурителни периоди съгласно белгийското законодателство по общата схема за инвалидност и схемата за моряци.

Б. ГЕРМАНИЯ

а)

При отсъствие на съществуваща разпоредба съгласно германското законодателство за осигуровка за злополука, германските институции предоставят в съответствие с това законодателство и компенсация за трудови злополуки (и професионални болести), които са настъпили в Елзас-Лотарингия преди 1 януари 1919 г., отговорността за чиито разходи не е поета от френски институции в изпълнение на решението на Съвета на Лигата на нациите от 21 юни 1921 г. (Reichsgesetzblatt, стр. 1289), когато заинтересованото лице или неговите преживели лица пребивават в държава-членка;

б)

разпоредбите на член 10 от регламента не засягат разпоредбите, съгласно които злополуките (и професионалните болести), които настъпват извън територията на Федерална република Германия, и завършените периоди извън тази територия не дават основание за обезщетения или дават такова основание само при определени условия, когато лицата, които имат право на такива обезщетения, пребивават извън територията на Федерална република Германия.

а)

За да се определи дали периодите, които съгласно германското законодателство се считат за периоди на прекъсване (Ausfallzeiten) или за допълнителни периоди (Zurechnungszeiten), следва да се считат за такива, плащаните задължителни вноски съгласно законодателството на друга държава-членка и осигуровката на друга държава-членка се считат за платени задължителни вноски съгласно германското законодателство и за осигуровка по германската схема за пенсионно осигуряване.

При изчисляване на броя на изтеклите календарни месеци от датата на включване в осигурителната схема и материализирането на риска не се вземат под внимание попадащите между тези две дати периоди, които се зачитат съгласно законодателството на друга държава-членка, както и периодите, през които заинтересованото лице е получавало пенсия.

б)	разпоредбите на буква а) не се прилагат за стандартния период на прекъсване (pauschale Ausfallzeit). Той се определя изключително въз основа на завършените осигурителни периоди в Германия;

в)	зачитането на допълнителен период (Zurechnungszeit) съгласно германското законодателство за пенсионното осигуряване на миньори допълнително подлежи на условието последната платена вноска съгласно германското законодателство да е внесена в пенсионно-осигурителен фонд за миньори;

г)	за отчитане на германските заместващи периоди (Ersatzzeiten) се прилага само германското законодателство;

д)

чрез дерогация от разпоредбата на буква г), за осигурените лица по германската схема за пенсионно осигуряване, които са пребивавали в германските територии под нидерландско управление в периода от 1 януари 1948 г. до 31 юли 1963 г., се прилага следната разпоредба: с оглед отчитане на германските заместващи периоди (Ersatzzeiten) по смисъла на член 1251, параграф 2 от германския закон за социалното осигуряване (RVO) или съответстващи разпоредби, плащането на вноски по нидерландски осигурителни схеми през този период се приравнява на период на заетост или упражняване на дейност, която подлежи на задължително осигуряване по смисъла на германското законодателство.

3.	Когато се касае за плащания в германски осигурителни фондове за болест, задължителното плащане на вноските, посочени в член 26, параграф 2 от регламента, се спира до вземане на решение по исковете за пенсии.

За да се определи дали дадено дете получава пенсия за сираци, получаването на едно от обезщетенията, посочени в член 78, или на друго семейно обезщетение, отпускано съгласно френското законодателство за малолетни лица, които пребивават във Франция, се счита за получаване на пенсия за сираци съгласно германското законодателство.

Ако прилагането на регламента или на последващи регламенти за социално осигуряване предполага извънредни разходи за някои институции, които се занимават с осигуровки за болест, тези разходи могат изцяло или частично да се възстановяват. Федералното сдружение на регионалните фондове за болест, като орган за връзка (осигуровки за болест), взема решенията за такова възстановяване на разходи чрез общо споразумение с другите централни сдружения на фондовете за болест. Необходимите средства за извършване на такова възстановяване на разходи се осигуряват чрез данъци, които се налагат на всички институции, занимаващи се с осигуровки за болест, съразмерно на броя на осигурените при тях лица през предходните години, включително пенсионираните лица.

Ако компетентната институция за отпускането на семейни обезщетения в съответствие с глава 7 от дял III на регламента е германска институция, задължително осигурено лице за риска безработица или лице, което в резултат на такава осигуровка получава парични обезщетения по осигуровка за болест или съпоставими обезщетения, се счита за работник (член 1, буква а) от регламента).

В. ФРАНЦИЯ

а)	Помощите за възрастни заети лица се отпускат, съгласно предвидените от френското законодателство условия за френски работници, на всички работници, които са граждани на други държави-членки, и които в момента на предявяване на иска пребивават на френска територия;

б)	същото важи за бежанци и за лица без гражданство;

в)

разпоредбите на регламента не засягат разпоредбите на френското законодателство, съгласно които за придобиване на правото на помощи за възрастни заети лица под внимание се вземат само периодите на работа като заети лица или приравнените на тях периоди, които са завършени на територията на европейските и отвъдморските департаменти (Гваделупа, Гвиана, Мартиника и Реюнион) на Република Франция.

2.	Специалните помощи и кумулативното обезщетение, които са предвидени от специалното законодателство за социалното осигуряване на работниците в мини, се предоставят само на работниците, които са наети на работа във френски мини.

Закон № 65-555 от 10 юли 1965 г., който предоставя на френските граждани, които упражняват или са упражнявали професионална или търговска дейност в чужбина, правото да се включат в схема за доброволно осигуряване за старост, се прилага за граждани на други държави-членки при следните условия:

—	професионалната или търговската дейност, която поражда право на доброволно осигуряване съгласно френската система, не трябва да се упражнява или да е била упражнявана нито на френска територия, нито на територията на държавата-членка, чийто гражданин е работникът,

—	при предявяване на иска си работникът трябва да представи доказателства, че е пребивавал във Франция в продължение на най-малко десет последователни години, или че задължително или по избор непрекъснато е бил субект на френското законодателство в продължение на същия период от време.

По смисъла на член 73, параграф 3 от регламента, изразът „семейни обезщетения“ включва:

а)	помощите за отглеждане на малко дете, предвидени в член L 516 от Кодекса за социално осигуряване;

б)	семейните помощи, предвидени в член L 524 и L 531 от Кодекса за социално осигуряване;

в)	компенсационните помощи за насрочени данъци, предвидени в член L 532 от Кодекса за социално осигуряване; Въпреки това, това обезщетение може да се изплаща, само ако получената надница или заплата през срока на командироването подлежи на подоходно облагане във Франция;

г)	еднократната добавка към надницата или заплатата, предвидена в член L 533 от Кодекса за социално осигуряване.

Г. ИТАЛИЯ

Няма.

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

Чрез дерогация от разпоредбите на член 94, параграф 2 от регламента, осигурителните периоди или приравнените на тях периоди, които са завършени съгласно люксембургското законодателство за осигуровките за пенсия за инвалидност, старост или смърт преди 1 януари 1946 г., се вземат под внимание с оглед прилагането на това законодателство, само ако правата, които са в процес на придобиване, следва да бъдат запазени до 1 януари 1959 г. или впоследствие да бъдат възстановени само в съответствие с това законодателство или в съответствие с действащи или подлежащи на сключване двустранни конвенции. Когато се прилагат няколко двустранни конвенции, осигурителните периоди или приравнените на тях периоди се вземат под внимание, считано от най-ранната от тези дати.

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. Осигуровка за болест за пенсионери, получаващи пенсия за старост

а)

По смисъла на член 27 и/или 28, лице, което получава пенсия за старост съгласно нидерландското законодателство и пенсия съгласно законодателството на друга държава-членка, се счита, че има право на обезщетения в натура, ако, по целесъобразност при отчитане на разпоредбите на член 9, лицето отговаря на необходимите условия за придобиване на право на доброволно осигуряване за болест за възрастни лица;

б)

размерът на вноската за доброволно осигуряване за болест за възрастни лица, по отношение на съответните лица, които пребивават в една от другите държави-членки, възлиза на половината от направените в Нидерландия средни разходи за медицинско лечение на възрастно лице или на членове на неговото семейство.

2. Прилагане на нидерландското законодателство за общото осигуряване за старост

а)

Осигурителните периоди преди 1 януари 1957 г., през които получател, който не отговаря на условията за признаване на тези години за осигурителни периоди, е пребивавал на територията на Нидерландия след 15-годишна възраст, или през които, докато пребивава на територията на друга държава-членка, е упражнявал дейност като заето лице в Нидерландия за установен в тази страна работодател, също се считат за завършени осигурителни периоди съгласно нидерландското законодателство за общото осигуряване за старост;

б)

периодите, които следва да се вземат под внимание съгласно разпоредбите на буква а) по-горе, не се вземат под внимание, ако съвпадат с периоди, които са взети под внимание за изчисляването на дължимата пенсия съгласно законодателството на друга държава-членка по отношение на осигуряването за старост;

в)

по отношение на омъжена жена, чийто съпруг има право на пенсия съгласно нидерландското законодателство за общото осигуряване за старост, периодите на брак преди датата, на която тя е навършила шестдесет и петгодишна възраст, и през които е пребивавала на територията на една или повече държави-членки, също се вземат под внимание като осигурителни периоди, доколкото тези периоди съвпадат със завършените от нейния съпруг осигурителни периоди съгласно това законодателство и с периодите, които следва да бъдат взети предвид съгласно разпоредбите на буква а);

г)

периодите, които следва да бъдат взети под внимание съгласно разпоредбите на буква в), не се вземат под внимание, когато съвпадат с периоди, които са взети предвид за изчисляването на дължима пенсия на въпросната омъжена жена съгласно законодателството за осигуряване за старост на друга държава-членка или с периоди, през които тя е получавала пенсия за старост съгласно това законодателство;

д)	разпоредбите на двете предходни букви се прилагат по аналогия за жена, която е била омъжена и чийто съпруг е бил субект на нидерландското законодателство за осигуряване за старост, или за когото се счита, че има завършени осигурителни периоди съгласно разпоредбите на буква а).

е)

посочените в букви а) и в) периоди се вземат под внимание за изчисляването на пенсията за старост, само ако заинтересованото лице е пребивавало в продължение на шест години на територията на една или повече държави-членки след петдесет и деветгодишна възраст и дотогава, докато лицето пребивава на територията на една от тези държави-членки.

3. Прилагане на нидерландското законодателство за общото осигуряване за овдовели съпрузи и сираци

а)

По смисъла на член 46, параграф 2 от регламента, периодите преди 1 октомври 1959 г., през които работникът е пребивавал на територията на Нидерландия след петнадесетгодишна възраст, или периодите, през които, докато пребивава на територията на друга държава-членка, е упражнявал дейност като заето лице в Нидерландия за установен в тази страна работодател, също се считат за завършени осигурителни периоди съгласно нидерландското законодателство за общото осигуряване за овдовели съпрузи и сираци;

б)	периодите, които следва да бъдат взети под внимание съгласно разпоредбите на буква а), не се вземат под внимание, когато съвпадат със завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на друга държава за наследствените пенсии.

4. Прилагане на нидерландското законодателство за осигуряването за неработоспособност

а)

По смисъла на член 46, параграф 2 от регламента, периодите на платена заетост и приравнените към тях периоди, които са завършени съгласно нидерландското законодателство преди 1 юли 1967 г., се считат и за завършени осигурителни периоди съгласно нидерландското законодателство за осигуряването за неработоспособност;

б)	периодите, които следва да бъдат взети под внимание съгласно разпоредбите на буква а), се считат за завършени осигурителни периоди съгласно законодателство от типа, посочен в член 37, параграф 1 от регламента.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31972R0574

L 074/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 574/72 НА СЪВЕТА

от 21 март 1972 година

относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и по-специално на член 97 от него,

като взе предвид предложението на Комисията, прието след консултации с Административната комисия за социално осигуряване на работници мигранти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че Регламент № 3 (2) за социалното осигуряване на работници мигранти, заменен от Регламент (ЕИО) № 1408/71, член 99 от който също отмени Регламент № 4 (3), който определи процедурите за прилагане и допълни разпоредбите на Регламент № 3 за социалното осигуряване на работниците мигранти, е необходимо да се осигурят процедури за прилагане, приведени в съответствие с новите основни правила и с опита, натрупан при прилагането на тези текстове за период от дванадесет години;

като има предвид, че е необходимо в частност да се определят компетентните институции на всяка държава-членка, документите, които трябва да се представят, и формалностите, които трябва да извършат съответните лица, за да получат обезщетения, процедурите за административни проверки и условията за изплащане на социалните обезщетения, предоставени от институцията на една държава-членка за сметка на институцията на друга държава-членка и задълженията на Ревизионната комисия,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

а)	„регламент“ означава Регламент (ЕИО) № 1408/71;

б)	„регламент за прилагане“ означава настоящия регламент;

в)	определенията в член 1 от настоящия регламент имат значението, което им е определено в посочения член.

Член 2

Печатни типови образци — Информация за законодателствата — Ръководства

1. Административната комисия изготвя образци на удостоверенията, заверените заявления, декларациите, молбите и други документи, които са необходими за прилагането на регламента и на регламента за прилагане. Две държави-членки или техните компетентни органи могат, по взаимно съгласие и след като са получили становището на Административната комисия, да приемат опростени образци за употреба помежду им.

2. За да подпомогне компетентните органи на всяка държава-членка, Административната комисия може да събира информация за разпоредбите от националните законодателства, които попадат в приложното поле на настоящия регламент.

3. Административната комисия изготвя ръководства с цел информиране на заинтересованите лица за техните права и за административните формалности, които следва да се извършат за упражняването на тези права.

Преди да се изготвят такива ръководства, се провеждат консултации с Консултативния комитет.

Член 3

Органи за връзка — Обмяна на информация между институциите и между бенефициентите и институциите

1. Компетентните органи могат да определят органи за връзка, които да могат пряко да обменят информация помежду си.

2. Всяка институция на държава-членка и всяко лице, което пребивава или има престой на територията на държава-членка, могат пряко или чрез органите за връзка да подават молба до институцията на друга държава-членка.

Член 4

Приложения

1. Компетентният орган или органи на всяка държава-членка са изброени в приложение 1.

2. Компетентните институции на всяка държава-членка са изброени в приложение 2.

3. Институциите по място на пребиваване и институциите по място на престой на всяка държава-членка са изброени в приложение 3.

4. Органите за връзка, които са назначени в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 4.

5. Разпоредбите, посочени в член 5, член 53, параграф 3, член 104, член 105, параграф 2, член 116 и 121 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 5.

6. Избраната процедура за изплащане на обезщетения от институциите, които отговарят за изплащането във всяка държава-членка, в съответствие с разпоредбите на член 53, параграф 1 от регламента за прилагане, е посочена в приложение 6.

7. Наименованията и седалищата на банките, посочени в член 55, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 7.

8. Държавите-членки, за които се прилагат разпоредбите на член 10, параграф 2, алинея г) от регламента за прилагане по отношение на взаимоотношенията помежду им, са изброени в приложение 8.

9. Схемите, които следва да бъдат взети предвид при изчисляване на средните годишни разходи за обезщетения в натура в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 3, алинея а) и член 95, параграф 3, алинея а) от регламента за прилагане, са изброени в приложение 9.

10. В приложение 10 са изброени институциите или органите, които са назначени от компетентните органи, по-специално съгласно следните членове на регламента за прилагане: член 6, параграф 1, член 11, параграф 1, член 13, параграфи 2 и 3, член 14, параграфи 1, 2 и 3, член 38, параграф 1, член 70, параграф 1, член 80, параграф 2, член 81, член 82, параграф 2, член 85, параграф 2, член 89, параграф 1, член 91, параграф 2, член 102, параграф 2, член 110, член 113, параграф 2.

ДЯЛ II

ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА РЕГЛАМЕНТА

Прилагане на разпоредбите на членове 6 и 7 от регламента

Член 5

Замяна на споразуменията за прилагане на конвенции с регламента за прилагане

Разпоредбите на регламента за прилагане заменят разпоредбите на споразуменията за прилагане на конвенциите, посочени в член 6 от регламента; те заменят и разпоредбите за прилагане на разпоредбите на конвенциите, посочени в член 7, параграф 2, алинея в) от регламента, доколкото същите не са изброени в приложение 5 от регламента.

Прилагане на член 9 от регламента

Член 6

Придобиване на право на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето

1. Ако по силата на член 9 и член 15, параграф 3 от регламента, дадено лице отговаря на условията за придобиване на право на доброволно или продължено осигуряване по избор за инвалидност, старост и смърт (пенсии) в няколко схеми съгласно законодателството на една държава-членка, и ако не е подлежало на задължително осигуряване съгласно една от тези схеми по силата на последната си заетост, съгласно разпоредбите на посочените членове лицето може да се включи в определената от законодателството на тази държава-членка схема за доброволно или продължено осигуряване по избор или, ако това условие не бъде изпълнено, в схема по свой избор.

2. За да се позове на разпоредбите на член 9, параграф 2 от регламента, лицето представя на институцията на въпросната държава-членка заверено заявление за завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Такова заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице от институцията или институциите, които прилагат законодателството, съгласно което лицето е завършило тези осигурителни периоди.

Прилагане на разпоредбите на член 12 от регламента

Член 7

Общи правила за прилагане на разпоредбите за избягване на припокриване на обезщетения — Прилагане на тези разпоредби във връзка с инвалидност, старост или смърт (пенсии)

1. Когато лице, което има право на обезщетение, дължимо съгласно законодателството на една държава-членка, има право също на обезщетение съгласно законодателствата на една или повече други държави-членки, се прилагат следните правила:

а)

ако прилагането на член 12, параграфи 2 или 3 от регламента води до намаляване или едновременно спиране на изплащането на тези обезщетения, нито едно от тях не може да бъде намалено или спряно със сума, по-голяма от сумата, получена при разделянето на сумата, която подлежи на намаление или спиране съгласно законодателството, според което обезщетението е дължимо, броя на обезщетенията, подлежащи на намаление или спиране, на които заинтересованото лице има право;

б)

по отношение на обезщетенията, свързани с инвалидност, старост или смърт (пенсии), отпускани по член 46, параграф 2 от регламента от институцията на държавата-членка, тази институция трябва да вземе предвид всички обезщетения от различен вид и всеки доход или възнаграждение, които биха могли да доведат до намаление или спиране изплащането на обезщетението, дължимо от тази институция, не за изчислението на теоретичната сума, посочена в член 46, параграф 2, алинея а) от регламента, а изключително за намалението или суспендирането на сумата, посочена в член 46, параграф 2, алинея б) от регламента. Независимо от това, само част от общата сума на такива обезщетения, доход или възнаграждение, трябва да се вземат предвид, и тази част се определя пропорционално на продължителността на завършените осигурителни периоди в съответствие с член 46, параграф 2, алинея б) от регламента;

в)

що се отнася до обезщетенията за инвалидност, старост или смърт (пенсии), отпускани съгласно първа алинея на член 46, параграф 1 от регламента от институцията на държава-членка, тази институция трябва, когато се прилагат разпоредбите на член 46, параграф 3 от регламента, да отчита всички обезщетения от различен вид и всеки приход или възнаграждение, които биха могли да доведат до намаляване или суспендиране на обезщетението, дължимо от институцията, не за изчислението на теоретичната сума, посочена в член 46, параграф 1 от регламента, а изключително за намаление или спиране изплащането на сумата, посочена в член 46, параграф 3 от регламента. Независимо от това, само част от общата сума на такива обезщетения, доход или възнаграждение трябва да се вземат предвид; тази част се получава, като се умножи сумата с коефициент, равен на съотношението между сумата на обезщетенията в резултат на прилагането на член 46, параграф 3 от регламента и сумата в резултат на прилагането на първа алинея от член 46, параграф 1 от регламента.

2. За целите на член 12, параграфи 2, 3 и 4 от регламента, компетентните заинтересовани институции, при поискване, обменят цялата необходима информация.

Член 8

Приложими правила в случай на припокриване на права на обезщетения за майчинство съгласно законодателството на няколко държави-членки

Ако работник или член на неговото семейство има право на обезщетение за майчинство съгласно законодателствата на две или повече държави-членки, тези обезщетения ще се отпускат изключително съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия е станало раждането, или, ако раждането не е станало на територията на една от тези държави, изключително съгласно законодателството на държавата-членка, на която работникът е бил последно субект.

Член 9

Приложими правила в случай на припокриване на права на помощи при смърт съгласно законодателствата на няколко държави-членки

1. При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка, се запазва само придобитото право на помощи при смърт съгласно законодателството на тази държава-членка, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява.

2. При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка, когато правото на помощи при смърт е било придобито съгласно законодателството на две или повече други държави-членки, или когато смъртта настъпи извън територията на държавите-членки и споменатото право е било придобито съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се запазва само придобитото право съгласно законодателството на държавата-членка, по силата на което е завършил последния осигурителен период на починалото лице, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява.

Член 10

Приложими правила в случай на припокриване на права на семейни обезщетения или семейни помощи или когато, през същия период или през част от периода, работникът последователно е субект на законодателството на няколко държави-членки

1. Ако по време на същия период семейни помощи или семейни обезщетения се дължат на две лица по отношение на същия член на семейството по силата на член 73, параграфи 1 или 2 или член 74, параграфи 1 или 2 от регламента и съгласно законодателството на страната по пребиваване на този член на семейството, разпоредбите, приложими по отношение на припокриване на права на семейни обезщетения или семейни помощи, са тези, предвидени от законодателството на страната по пребиваване на члена на семейството. За тази цел, правото на семейни помощи или семейни обезщетения по член 73, параграфи 1 или 2 или член 74, параграфи 1 или 2 от регламента се вземат предвид, както ако бяха право, придобито съгласно законодателството на страната по пребиваване на въпросния член на семейството.

2. Ако работник е бил субект последователно на законодателството на две държави-членки през период, разделящ две дати за изплащане на семейни помощи или семейни обезщетения, както е предвидено от законодателството на едната или двете заинтересовани държави-членки, се прилагат следните правила:

а)

семейните помощи или семейните обезщетения, за които може да претендира такъв работник съгласно законодателството на всяка от тези държави, съответстват на броя на дневните помощи или обезщетения, дължими съгласно съответните законодателства. Когато тези законодателства не предвиждат дневни помощи или обезщетения, семейните помощи или семейните обезщетения се отпускат пропорционално на срока, през който такъв работник е бил субект на законодателството на всяка една от държавите-членки по отношение на срока, определен от съответното законодателство;

б)	когато семейните помощи или семейните обезщетения са били предоставени от институция през период, когато те е трябвало да бъдат предоставени от друга институция, между двете споменати институции се извършва корекция на сметките;

в)

за целите на алинеи а) и б), когато периодите на заетост, завършени съгласно законодателството на една държава-членка, са изразени в единици, различни от тези, използвани за изчисляване на семейните помощи или семейните обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, на която работникът също е бил субект през същия период, преобразуването се осъществява в съответствие с член 15, параграф 3 от регламента за прилагане;

г)

независимо от разпоредбите на алинея а) по отношение на взаимоотношенията между държавите-членки, определени в приложение 8 към регламента за прилагане, институцията, която поема разходите за семейни помощи или семейни обезщетения въз основа на първата заетост през съответния период, поема техните разходи през целия текущ период.

3. Ако членовете на семейството на работник, субект на френското законодателство, или на безработен, който получава обезщетения за безработица съгласно френското законодателство, прехвърлят тяхното пребиваване от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка през същия календарен месец, институцията, отговаряща за предоставяне на семейни помощи в началото на този месец, продължава да ги предоставя през целия текущ месец.

ДЯЛ III

ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Прилагане на разпоредбите на членове 13 до 16 от регламента

Член 11

Формалности в случай на командироване

1. В случаите, посочени в член 14, параграф 1, алинея а), i) и параграф 2, алинея а) от регламента, институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо, издава на работника, по негово искане или по искане на неговия работодател, ако са изпълнени изискваните условия, удостоверение за командироване, което потвърждава, че работникът остава субект на законодателството до определената дата.

2. Съгласието, предвидено в член 14, параграф 1, алинея а), ii) от регламента, се иска от работодателя.

Член 12

Особени разпоредби за осигуряване по германската схема за социално осигуряване

1. Когато, съгласно условията на член 14, параграф 1, алинеи б) и в) или параграф 2, алинея а) от регламента, германското законодателство се прилага за работник, нает от предприятие или работодател, чието седалище или място на дейност не се намират на германска територия, това законодателство се прилага все едно работникът е нает в неговото място на пребиваване на германска територия.

2. Когато се плащат вноски за определен период съгласно законодателството на държава-членка, различна от Германия, съгласно задължителна схема за инвалидност, старост или смърт (пенсии), за същия период могат също така да бъдат плащани допълващи вноски за допълнително осигуряване съгласно германското законодателство (Höherversicherung).

Член 13

Упражняване на правото на избор от лица, наети в дипломатически мисии и консулски служби

1. Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 2 от регламента, трябва да се упражни за първи път в срок от три месеца след датата на наемане на работника от съответната дипломатическа мисия или консулска служба или след датата, на която лицето е встъпило в отношения на заетост с представители на такава мисия или служба. Изборът влиза в сила в деня на встъпване в горните отношения.

Когато работникът подновява правото си на избор в края на календарната година, изборът влиза в сила на първия ден от следващата календарна година.

2. Лицето, което упражнява правото си на избор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство то е избрало, като същевременно уведомява за това работодателя си. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка, съобразно издадените указания от компетентния орган на въпросната държава-членка.

3. Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал съответния работник, издава на лицето удостоверение, че за периода, през който лицето е наето във въпросната дипломатическа мисия или консулска служба, или от представители на такава мисия или служба, то е субект на законодателството на тази държава-членка.

4. Когато съответният работник е избрал за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат все едно, че работникът е нает на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната осигурителна институция за болест.

Член 14

Упражняване на право на избор от служители от помощния персонал на Европейските общности

1. Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 3 от регламента, трябва да се упражни в момента на сключване на договора за наемане. Органът, който е оправомощен да сключва такъв договор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка.

2. Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал, му издава удостоверение, че за периода, през който е нает като служител от помощния персонал на Европейските общности, той е субект на законодателството на тази държава-членка.

3. При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентните институции по отношение на служителите от помощния персонал на Европейските общности.

4. Когато служител от помощния персонал, който е нает на територията на държава-членка, различна от Германия, е избрал за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат все едно, че служителят от помощния персонал е нает на работа на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната осигурителна институция за болест.

ДЯЛ IV

ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

ГЛАВА 1

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА СУМИРАНЕТО НА ПЕРИОДИ

Член 15

1. В случаите, посочени в член 18, параграф 1, член 38, член 45, параграфи 1 и 2, член 64 и член 67, параграфи 1 и 2 от регламента, сумирането на периоди се извършва съобразно следните правила:

а)

към осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се прибавят осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо, за да се добавят осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на първата държава-членка, за целите на придобиване, запазване или възстановяване на правата на обезщетения, при условие, че тези осигурителни периоди не се припокриват. Когато обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) трябва да се отпускат от институции на две или повече държави-членки в съответствие с член 46, параграф 2 от регламента, всяка заинтересована институция извършва отделно сумиране, като взема предвид осигурителните периоди, завършени от работника съгласно законодателствата на всички държави-членки, на чиито законодателства той е бил субект, без да се накърняват, когато е необходимо, разпоредбите на член 45, параграф 2 и член 46, параграф 2, алинея в) от регламента;

б)	когато период на задължително осигуряване, завършен съгласно законодателството на една държава-членка, съвпада с период на доброволно или продължено осигуряване по избор съгласно законодателството на друга държава-членка, се взема предвид само първото;

в)	когато осигурителен период, различен от период, считан за такъв, завършен съгласно законодателството на една държава-членка, съвпадне с период, считан като осигурителен период съгласно законодателството на друга държава-членка, само първия период се взема предвид;

г)

всеки период, който се счита за осигурителен съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се взема под внимание само от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство осигуреното лице последно е било задължително осигурено преди споменатия период; когато осигуреното лице не е било задължително осигурено съгласно законодателството на държава-членка преди споменатия период, последният се взема под внимание от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство лицето е било за първи път задължително осигурено след споменатия период;

д)

когато е невъзможно да се определи точно периода от време, през който определени осигурителни периоди са завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се приема, че тези периоди не се припокриват със завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на друга държава-членка, и когато това е благоприятно, се вземат под внимание;

е)

когато, съгласно законодателството на една държава-членка определени осигурителни периоди се вземат предвид само ако са завършени в рамките на определен срок, институцията, която прилага това законодателство:

i)	взема предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, ако те са завършени в рамките на посочения срок, или

ii)

удължава този срок за продължителността на осигурителните периоди, които изцяло или отчасти са завършени в рамките на посочения срок съгласно законодателството на друга държава-членка, когато съответните осигурителни периоди съгласно законодателството на втората държава-членка дават основание единствено за спиране на срока, през който трябва да бъдат завършени осигурителните периоди.

2. Завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на държава-членка, за която не се прилага регламентът, но които се вземат под внимание съгласно законодателството на тази държава-членка, за която се прилага настоящият регламент, се считат за осигурителни периоди, които следва да бъдат взети предвид за целите на сумирането.

3. Когато завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на една държава-членка се изразяват в различни единици спрямо тези, които се използват от законодателството на друга държава-членка, необходимото превръщане за целите на сумирането се извършва съобразно следните правила:

а)

когато работникът е работил при условията на шестдневна работна седмица:

i)	един ден е равен на осем часа, и обратно;

ii)	шест дни са равни на една седмица, и обратно;

iii)	26 дни са равни на един месец, и обратно;

iv)	три месеца или 13 седмици, или 78 дни са равни на едно тримесечие, и обратно;

v)	за превръщането на седмици в месеци и обратно, седмиците и месеците се превръщат в дни;

vi)	прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на осигурителните периоди, завършени през една календарна година, по-голяма от 312 дни или 52 седмици, или 12 месеца, или четири тримесечия;

б)

когато работникът е работил при условията на петдневна работна седмица:

i)	един ден е равен на девет часа, и обратно;

ii)	пет дни са равни на една седмица, и обратно;

iii)	22 дни са равни на един месец, и обратно;

iv)	три месеца или 13 седмици, или 66 дни, са равни на едно тримесечие, и обратно;

v)	за превръщането на седмици в месеци и обратно, седмиците и месеците се превръщат в дни;

vi)	прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на завършените осигурителни периоди през една календарна година по-голяма от 264 дни или 52 седмици, или 12 месеца, или четири тримесечия.

ГЛАВА 2

БОЛЕСТ И МАЙЧИНСТВО

Прилагане на разпоредбите на член 18 от регламента

Член 16

Удостоверяване на осигурителни периоди

1. За да се позове на разпоредбите на член 18 от регламента, работникът представя на компетентната институция заявление, в което са посочени завършените осигурителни периоди съгласно законодателството, чийто субект е било лицето.

2. Това заявление се издава по искане на работника от институцията или институциите на държавата-членка, на чието законодателство той последно е бил субект. Ако той не представи посоченото заявление, компетентната институция го получава директно от съответната институция или институции.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят изискванията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 19 от регламента

Член 17

Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 19 от регламента, работникът трябва да регистрира себе си и членовете на семейството си в институцията по мястото на своето пребиваване, като представи заявление, че той и членовете на семейството му имат право на посочените обезщетения. Това заявление, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Ако работникът или членовете на неговото семейство не представят посоченото заявление, институцията по място на пребиваване го получава директно от компетентната институция.

2. Това заявление важи, докато институцията по място на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от три месеца след датата на издаването му и трябва да се подновява на всеки три месеца.

3. Ако работникът е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заявление важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране.

4. Институцията по място на пребиваване информира компетентната институция за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

5. При всяка молба за обезщетения в натура съответното лице представя необходимите документи с доказателствена стойност за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава.

6. В случай на болнично лечение, институцията по място на пребиваване, в срок от три дни от узнаването на горния факт, уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болницата. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по място на пребиваване под формата на еднократна сума.

7. Институцията по място на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, включени в списъка, посочен в член 24, параграф 2 от регламента. Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на такава информация, в които да направи мотивирано възражение; ако до изтичането на този срок не бъде направено такова възражение, институцията по място на пребиваване отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения трябва да се отпуснат в изключително спешни случаи, институцията по място на пребиваване незабавно информира за това компетентната институция. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление за мотивираното възражение на компетентната институция, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по място на пребиваване под формата на еднократна сума.

8. Работникът или членовете на неговото семейство информират институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която има вероятност да промени правото им на обезщетения в натура, по-специално за прекратяване или смяна на заетостта на работника или смяна на пребиваването или престоя на този работник или на член на неговото семейство. По същия начин, ако работникът престане да бъде осигурен или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по място на пребиваване. Институцията по място на пребиваване може по всяко време да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуряването на работника или за правото му на обезщетения в натура.

9. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат,след получаване на становището на Административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Член 18

Парични обезщетения в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1. За да получава парични обезщетения съгласно член 19, параграф 1, алинея б) от регламента, работник, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава молба до институцията по място на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановил работа или удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар на съответния работник, ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по мястото на пребиваване.

2. Когато лекуващите лекари в страната по място на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, съответният работник директно подава молба до институцията по място на пребиваване в определения срок от законодателството, прилагано от тази институция.

Тази институция незабавно изисква медицинско потвърждение на неработоспособността и съставяне на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция.

3. В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по място на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която работникът е подал молба до нея, подлага лицето на медицински преглед, както ако въпросното лице бе осигурено в тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността и в срок от три дни след датата на прегледа, институцията по място на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция.

4. Институцията по място на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицински прегледи на съответния работник, както ако той е бил осигурен в тази институция. Веднага щом установи, че работникът отново е годен за работа, тя съответно незабавно уведомява лицето и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до съответния работник се счита за решение, взето от компетентната институция.

5. Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага съответния работник на преглед от лекар по неин избор.

6. Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения поради това, че работникът не е изпълнил формалностите, определени от законодателството на страната по място на пребиваване, или ако установи, че работникът отново е годен за работа, тя уведомява работника за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по място на пребиваване.

7. Когато работникът започне отново работа, той съответно уведомява компетентната институция, ако такова уведомление се изисква съгласно прилаганото от тази институция законодателството.

8. Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен превод и съответно информира институцията по място на пребиваване и работника. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по място на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира работника за правата му и уведомява институцията по място на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да бъдат отпускани в съответствие със законодателството на компетентната държава.

9. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 20 от регламента

Член 19

Особени разпоредби за погранични работници и членове на техните семейства

В случай на погранични работници или на членове на техните семейства, могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която те са предписани или препоръчани, в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 22 от регламента

Член 20

Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава — Специална хипотеза на работници, командировани другаде, и на работници, заети в международния транспорт, и членове на техните семейства

1. За да получава обезщетения в натура за себе си или за членовете на неговото семейство, които го придружават по време на командировка, работник, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 1, алинея а), i) или параграф 2, алинея а) от регламента, представя в институцията по място на престой удостоверението, посочено в член 11 от регламента за прилагане. Работник, който е представил такова удостоверение, се приема, че отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура.

2. За да получава обезщетения в натура за себе си или за придружаващите го членове на неговото семейство, работник в международния транспорт, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 2, алинея б) от регламента, и който в хода на своята заетост отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, възможно най-бързо представя на институцията по място на престой специално заявление, издадено от неговия работодател или негов представител през текущия календарен месец или през двата календарни месеца, предхождащи датата на подаване. В това заявление по-специално се посочва датата, от която работникът е нает от въпросния работодател, и името и адреса на компетентната институция; все пак, ако съгласно законодателството на компетентната държава от работодателя не се изисква да знае коя е компетентната институция, работникът писмено съобщава името и адреса на тази институция при подаване на завереното си заявление до институцията по място на престой. Работник, който е представил такова заявление, се приема, че отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Ако работник не е в състояние да се свърже с институцията по място на престой преди да получи медицинско лечение, независимо от това той получава такова лечение при представяне на посоченото заявление все едно, че е осигурен в тази институция.

3. Институцията по място на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали съответното лице отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения в натура. Институцията по място на престой предоставя обезщетенията в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни.

4. Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по място на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост, компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетенията в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по място на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения.

5. Вместо удостоверението или завереното заявление, предвидени съответно в параграфи 1 и 2, работниците, включени в приложното поле на посочените параграфи, може да представят на институцията по място на престой заявление, в което се посочва, че са изпълнени условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. При необходимост, в това заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура, съгласно законодателството на компетентната държава. В такъв случай не се прилагат разпоредбите на параграфи 1, 2, 3 и 4.

6. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

7. Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграфи 1 или 2, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента.

Член 21

Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава — Работници, освен включените в приложното поле на член 20 от регламента за прилагане

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, алинея а), i) от регламента, освен в случай, посочен в член 20 от регламента за прилагане, работник представя на институцията по място на престой заявление, в което се посочва, че лицето има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заявление, което се издава от компетентната институция по искане на заинтересованото лице, по възможност преди да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно, по целесъобразност, се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако работникът не представи посоченото заверено заявление, институцията по място на престой го получава директно от компетентната институция.

2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Член 22

Обезщетения в натура за работници, които сменят пребиваването си или се завръщат в страната си на пребиваване, и за работници, които са получили разрешение да отидат в друга държава-членка с цел медицинско лечение

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, алинея б), i) от регламента, работникът представя на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите от законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното заявление може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради форсмажорни обстоятелства същото не може да се изготви преди това.

2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетения в натура в случая, посочен в член 22, параграф 1, алинея в), i) от регламента.

Член 23

Обезщетения в натура за членове на семейството

Разпоредбите на членове 21 или 22 от регламента за прилагане, в зависимост от случая, се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членове на семейството, в съответствие с предвиденото в член 23, параграф 3 от регламента.

Член 24

Парични обезщетения за работници в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 18 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения съгласно член 22, параграф 1, алинея а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава изискването за представяне на удостоверение за неработоспособност, работникът, който има престой на територията на държава-членка, без да упражнява там никаква професионална или търговска дейност, не е длъжен да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 18, параграф 1 от регламента за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента

Член 25

Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения

1. За да получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента, работникът представя на компетентната институция заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2. Това заверено заявление се издава от институцията по място на пребиваване на членовете на семейството.

То важи 12 месеца от датата на издаването му. То може да бъде подновявано, като в такъв случай същото ще бъде валидно от датата на подновяването му.

Работникът незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено заявление. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството.

3. Вместо завереното заявление, предвидено в параграф 1, компетентната институция може да изисква от работника да представи актуални документи за гражданско състояние във връзка с членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 1 от регламента

Член 26

Обезщетения за безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава, за да търсят заетост там

1. За да получава парични обезщетения и обезщетения в натура съгласно член 25, параграф 1 от регламента, за себе си и за членовете на своето семейство, безработното лице представя на институцията за осигуряване за болест на мястото, където е отишло, заверено заявление, което преди отпътуването си същото е изискало от компетентната институция за осигуряване за болест. Ако безработното лице не представи въпросното заверено заявление, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция.

Това заверено заявление трябва да удостоверява наличието на право на посочените обезщетения при условията, определени в член 69, параграф 1, алинея а) от регламента; в него трябва да се посочва срока на действие на това право, като се отчитат разпоредбите на член 69, параграф 1, алинея в) от регламента; и да се посочва размера на паричните обезщетения, които следва да се предоставят, по целесъобразност, под формата на осигуровка за болест през гореспоменатия период в случай на неработоспособност или постъпване в болница.

2. Институцията за осигуряване за безработица на мястото, където е отишло безработното лице, удостоверява върху екземпляр от завереното заявление, посочено в член 83 от регламента за прилагане, който се изпраща на институцията за осигуряване за болест на същото място, че са изпълнени условията, определени в член 69, параграф 1, алинея б) от регламента, и посочва датата, от която безработното лице получава обезщетения за осигуряване за безработица за сметка на компетентната институция.

Това заверено заявление важи за срока, определен в член 69, параграф 1, алинея в) от регламента, докато се изпълняват условията. Институцията за осигуряване за безработица на мястото, където е отишло безработното лице, в тридневен срок информира посочената институция за осигуряване за болест, ако условията престанат да бъдат удовлетворени.

3. Разпоредбите на член 17, параграфи 6 и 7 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 3 от регламента

Член 27

Обезщетения в натура за членове на семейството на безработни лица в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 17 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството на безработни лица, когато въпросните членове на семейството пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава. При регистрирането на членовете на семейството на безработни лица, които получават обезщетения съгласно член 69, параграф 1 от регламента, трябва да се представи завереното заявление, посочено в член 26, параграф 1 от регламента за прилагане. Това заверено заявление важи за периода от време, през който могат да се отпускат обезщетенията съгласно член 69, параграф 1 от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 26 от регламента

Член 28

Обезщетения в натура за лица, претендиращи пенсия и за членове на техните семейства

1. Съгласно разпоредбите на член 26, параграф 1 от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, лице, което претендира пенсия и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по място на пребиваване, като представят заверено заявление, че съгласно законодателството на друга държава-членка лицето има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено заявление се издава от институцията на въпросната друга държава-членка, която отговаря за обезщетенията в натура.

2. Институцията по място на пребиваване информира институцията, която е издала завереното заявление, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

Прилагане на разпоредбите на член 28 от регламента

Член 29

Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които не пребивават в държава-членка, съгласно чието законодателство те имат право на обезщетения

1. Съгласно член 28, параграф 1 от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, пенсионер и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по място на пребиваване, като представят заверено заявление, удостоверяващо, че пенсионерът има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство съгласно законодателството или едно от законодателствата, според които се дължи пенсия.

2. Това заверено заявление се издава по искане на пенсионера от институцията или една от институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да определя правото на обезщетения в натура, веднага щом пенсионерът отговаря на условията за придобиване на право на такива обезщетения. Ако пенсионерът не представи завереното заявление, институцията по място на пребиваване го получава директно от институцията или институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да издава такова заверено заявление. Докато чака да получи това заверено заявление, институцията по място на пребиваване може, въз основа на приетите от нея документи с доказателствена стойност, временно да регистрира пенсионера и членовете на неговото семейство. Тази регистрация не се прилага от институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения в натура, докато институцията по място на пребиваване е издала предвиденото в параграф 1 заверено заявление.

3. Институцията по място на пребиваване информира институцията, която е издала предвиденото в параграф 2 заверено заявление, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на посочения параграф.

4. При подаване на молба за обезщетения в натура пенсионерът трябва да докаже на институцията по място на пребиваване, чрез разписката или извлечение от паричен превод за последното извършено плащане, че той продължава да има право на пенсия.

5. Пенсионерът или членовете на неговото семейство информират институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която би повлияла на правото им на обезщетения в натура, по-специално за всяко спиране или отнемане на пенсията и за всяка промяна на пребиваването им. Институциите, които отговарят за пенсията, също информират институцията по място на пребиваване на пенсионера за всяка такава промяна.

6. Административната комисия определя, доколкото е необходимо, процедурата за определяне на институцията, за чиято сметка са разходите за изплащането на обезщетения в натура в случая, посочен в член 28, параграф 2, алинея б) от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 29 от регламента

Член 30

Обезщетения в натура за членове на семейството, които пребивават в държава-членка, различна от държавата, в която пребивава пенсионерът

1. Съгласно разпоредбите на член 29, параграф 1 от регламента, за да получават обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивават, членовете на семейството се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като подават документите с доказателствена стойност, които се изискват от прилаганото от тази институция законодателство за отпускането на такива обезщетения на членове на семейството на пенсионер, заедно със заверено заявление, че пенсионерът има право на обезщетения в натура за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено заявление, което се издава от институцията по място на пребиваване на пенсионера, важи докато институцията по място на пребиваване на членовете на неговото семейство не бъде уведомена за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от една година след датата на издаването му и трябва да се подновява ежегодно.

2. При подаване на молба за обезщетения в натура членовете на семейството представят на институцията по мястото на пребиваването им завереното заявление, посочено в параграф 1, ако прилаганото от тази институция законодателство предвижда такава молба да се придружава от доказателства за наличие на право на пенсия.

3. Институцията по място на пребиваване на пенсионера информира институцията по място на пребиваване на членовете на семейството за спирането или отнемането на пенсията, както и за всяка промяна на пребиваването на пенсионера. Институцията по място на пребиваване на членовете на семейството може по всяко време да изисква от институцията по място на пребиваване на пенсионера да ѝ предоставя всякаква информация относно правото на обезщетения в натура.

4. Членовете на семейството информират институцията по мястото на тяхното пребиваване за всяка промяна в положението им, която има вероятност да промени правото им на обезщетения в натура, по-специално за всяка промяна на пребиваването.

Прилагане на разпоредбите на член 31 от регламента

Член 31

Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които имат престой в държава-членка, различна от държавата на тяхното пребиваване

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 31 от регламента, пенсионер представя пред институцията по място на престой заверено заявление, че има право на такива обезщетения. По целесъобразност, в това заверено заявление, което се издава от институцията по място на пребиваване на пенсионера, по възможност преди той да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на тази държава-членка. Ако пенсионерът не представи въпросното заверено заявление, институцията по място на престой го получава директно от институцията по място на пребиваване.

2. Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия. В такъв случай, институцията по място на пребиваване на пенсионера се счита за компетентна институция.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството, включени в приложното поле на член 31 от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 1 от регламента

Член 32

Институции, в които работниците в мини и сходни предприятия и членовете на техните семейства могат да подават молби, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

1. В случаите, посочени в член 35, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за здравно осигуряване или осигуряване за майчинство за работници, извършващи физически труд в стоманодобивната промишленост, са еднакви с предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория, и членовете на техните семейства могат да подават молби в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, намираща се на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници, извършващи труд в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения.

2. Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работници или членовете на техните семейства имат право да избират да подават молби или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която те имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на съответното лице на факта, че при подаване на молба до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, то ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за името и адреса на тази институция.

Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 3 от регламента

Член 33

Отчитане на периода, през който вече са предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка

С цел прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 3 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на болест или майчинство.

Възстановяване от компетентната институция на една държава-членка на извършените разходи по време на престой в друга държава-членка

Член 34

1. Ако по време на престоя на работника в държава-членка, различна от компетентната държава, е невъзможно да се изпълнят формалностите, предвидени в член 20, параграфи 1, 2 и 5 и членове 21, 23 и 31 от регламента за прилагане, при подаване на молба от съответното лице, разходите му се възстановяват от компетентната институция по място на престой.

2. По искане на компетентната институция, институцията по място на престой ѝ предоставя цялата необходима информация за тези ставки.

ГЛАВА 3

ИНВАЛИДНОСТ, СТАРОСТ И СМЪРТ (ПЕНСИИ)

Подаване и проучване на заявления за обезщетения

Член 35

Заявления за обезщетения за инвалидност, когато работникът е бил осигурен само съгласно законодателството, посочено в приложение III към регламента, и в случая, посочен в член 40, параграф 2 от регламента

1. За да получава обезщетения съгласно членове 37, 38 и 39 от регламента, включително в случаите, посочени в член 40, параграф 2, член 42, параграфи 1 и 2 от регламента, работник подава заявление или до институцията на държавата-членка, на чието законодателство е бил субект при настъпване на неработоспособността, последвана от инвалидност, или на увеличаването на степента на инвалидност, или до институцията по място на пребиваване, която след това изпраща заявлението на първата институция, като посочва датата, на която същото е подадено; тази дата се счита за дата на подаване на заявлението пред първата институция. Въпреки това, ако са били отпускани парични обезщетения за здравно осигуряване, по целесъобразност, датата, на която е прекратено отпускането на тези обезщетения, трябва да се счита за дата на подаване на заявлението за пенсия.

2. В случая, посочен в член 41, параграф 1, алинея б) от регламента, институцията, в която последно е било осигурено лицето, претендиращо обезщетение, уведомява институцията, която първоначално е отговаряла за изплащането на обезщетенията, за размера и датата, от която следва да се отпускат дължимите обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Считано от тази дата, дължимите обезщетения преди увеличаването на степента на инвалидност се анулират или намаляват до размер, който не надвишава добавката, посочена в член 41, параграф 1, алинея в) от регламента.

3. Разпоредбите на параграф 2 не се прилагат в случая, посочен в член 41, параграф 1, алинея г) от регламента. В този случай институцията, в която последно е било осигурено лицето, претендиращо обезщетение, се обръща към холандската институция за установяване на дължимия от тази институция размер.

Член 36

Заявления за обезщетения за старост и обезщетения на преживял съпруг (без обезщетения за сираци) и обезщетения за инвалидност в случаи, които не са посочени в член 35 от регламента за прилагане

1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове 40 до 51 от регламента, освен в случаите, посочени в член 35 от регламента за прилагане, съответното лице подава заявление до институцията по място на пребиваване съобразно предвидения за това ред от прилаганото от тази институция законодателство. Ако работникът не е завършил осигурителни периоди съгласно това законодателство, институцията по място на пребиваване препраща заявлението до институцията на държавата-членка, на чието законодателство лицето, претендиращо обезщетение, е било последно субект, като посочва датата на подаване на заявлението. Тази дата се счита за дата на подаване на заявлението до последно посочената институция.

2. Когато лице, претендиращо обезщетение, пребивава на територията на държава-членка, според законодателството на която работникът не е завършил осигурителни периоди, той може да изпрати заявлението си до институцията на държавата-членка, на чието законодателство той последно е бил субект.

3. Когато лице, претендиращо обезщетение, пребивава на територията на държава, която не е държава-членка, той подава заявлението си до компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство работникът последно е бил субект.

Ако лицето, претендиращо обезщетени, подаде заявлението си до институцията на държавата-членка, чийто гражданин е, последната препраща заявлението на компетентната институция.

4. Заявление за обезщетения, което е изпратено до институцията на една държава-членка, автоматично предполага едновременното отпускане на обезщетения съгласно законодателството на всички въпросни държави-членки, на чиито условия отговаря лицето, претендиращо обезщетение, освен когато съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента лицето, претендиращо обезщетение, иска отлагане на всички обезщетения за старост, на които би имал право съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

Член 37

Документи и информация, които следва да съпътстват заявленията за обезщетения, посочени в член 36 от регламента за прилагане

Подаването на заявленията, посочени в член 36 от регламента за прилагане, се подчинява на следните правила:

а)

към заявлението се прилагат необходимите оправдателни документи, а самото заявление трябва да се подаде по образеца, предвиден от законодателството:

i)	на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят, в случая, посочен в член 36, параграф 1;

ii)	на държавата-членка, чийто субект последно е бил работникът, в случаите, предвидени в член 36, параграфи 2 и 3;

б)	точността на предоставената от лицето, претендиращо обезщетение, информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо обезщетение;

в)

лицето, претендиращо обезщетение, трябва да посочи, доколкото е възможно, институцията или институциите, които отговарят за осигуряването за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, в която работникът е бил осигурен, или работодателя или работодателите, за които той е работил на територията на която и да е държава-членка, чрез представяне на всички евентуално притежавани от него удостоверения за заетост;

г)

ако, съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, иска да се отложи отпускането на всякакви обезщетения за старост, на които евентуално има право съгласно законодателството на една или повече държави-членки, той трябва да посочи законодателството, съгласно което претендира обезщетения.

Член 38

Заверени заявления за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при установяване на размера на обезщетението

1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 39, параграф 4 или член 47, параграф 3 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, трябва да представи заверено заявление за членовете на семейството си, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения.

Това заверено заявление се издава от институцията за здравно осигуряване по място на пребиваване на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на втора и трета алинея на член 25, параграф 2 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Вместо завереното заявление, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения, може да изисква от лицето, претендиращо обезщетение да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2. В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с пенсионера, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на лицето, претендиращо обезщетение, се установява чрез документи, доказващи, че горното лице им изпраща редовно част от своите доходи.

Член 39

Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, когато работникът е бил осигурен само съгласно законодателствата, посочени в приложение III към регламента

1. Ако работникът е подал заявление за обезщетения за инвалидност и институцията установи, че се прилагат разпоредбите на член 37, параграф 1 от регламента, при необходимост тази институция получава от институцията, при която последно е било осигурено заинтересованото лице, заверено заявление за завършените от него осигурителни периоди съгласно прилаганото от последнопосочената институция законодателство.

2. Когато, с оглед удовлетворяване на условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка, разпоредбите на параграф 1 се прилагат по аналогия.

3. В случая, посочен в член 39, параграф 3 от регламента, институцията, която е проучила случая на лицето, претендиращо обезщетение, изпраща преписката му на институцията, при която съответното лице последно е било осигурено.

4. Разпоредбите на членове 41—50 от регламента за прилагане не се прилагат за проучването на заявленията, посочени в параграфи 1, 2 и 3.

Член 40

Определяне на степента на инвалидност

За да определи степента на инвалидност, институцията на държавата-членка взема под внимание получените от институцията на всяка друга държава-членка документи и медицински доклади, както и информация от административно естество. Въпреки това, всяка институция си запазва правото да изисква лицето, претендиращо обезщетение, да бъде прегледано от лекар по неин избор, освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на член 40, параграф 3 от регламента.

Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, старост и за преживели наследници в случаите, посочени в член 36 от регламента за прилагане

Член 41

Определяне на проучващата институция

1. Заявленията за обезщетения се проучват от институцията, наричана по-нататък „проучващата институция“, до която са изпратени или препратени в съответствие с разпоредбите на член 36 от регламента за прилагане.

2. Проучващата институция незабавно уведомява чрез специален формуляр всички заинтересовани институции за подадените заявления за обезщетения така, че заявленията да могат едновременно и незабавно да се проучват от всички тези институции.

Член 42

Формуляри, които следва да се използват за проучването на заявления за обезщетения

1. При проучването на заявления за обезщетения проучващата институция използва формуляр, който по-специално ще включва заявление и обобщена справка за завършените от работника осигурителни периоди съгласно законодателството на съответната държава-членка.

2. Когато се препращат до институцията на всяка друга държава-членка, тези формуляри играят ролята на оправдателни документи.

Член 43

Процедура, която заинтересована институция трябва да следва при проучването на заявление

1. Проучващата институция вписва във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство и изпраща екземпляр от този формуляр до институцията, която отговаря за осигуряването за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, в която работникът е бил осигурен, като по целесъобразност, прилага всички евентуално представени от лицето, претендиращо обезщетение, удостоверения за заетост.

2. Когато участва само една друга институция, тази институция попълва въпросния формуляр, в който посочва:

а)	завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

б)	размера на обезщетението, за което заявителят може да претендира само по отношение на тези осигурителни периоди;

в)	теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента.

Така попълненият формуляр се връща на проучващата институция.

Ако, при отчитане само на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото законодателство от институцията на втората държава-членка, се придобива право на обезщетения, и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, като се има предвид, че процедурата по изчисляване, предвидена в алинея в), изисква значително по-дълъг период от време, формулярът се връща на проучващата институция, заедно с информацията, посочена в алинеи а) и б); информацията, посочена в алинея в), се изпраща възможно най-бързо на проучващата институция.

3. Ако в процеса участват две или повече други институции, всяка от тези институции попълва въпросния формуляр, като посочва завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство и връща формуляра на проучващата институция.

Ако, при отчитане само на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото законодателство от една или повече от тези институции, се придобива право на обезщетения, и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, проучващата институция едновременно се уведомява за този размер и за осигурителните периоди; ако определянето на посочения размер предполага известно забавяне, проучващата институция се уведомява за този размер веднага, след като той бъде определен.

При получаване на всички формуляри, предоставящи информация за осигурителните периоди, и по целесъобразност, за дължимата сума или суми съгласно законодателството на една или повече от заинтересованите държави-членки, проучващата институция изпраща екземпляр от така попълнените формуляри до всяка от заинтересованите институции; всяка такава институция посочва върху тях теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, след което връща формуляра на проучващата институция.

4. Веднага, щом проучващата институция, след като е получила информацията, посочена в параграфи 2 или 3, установи, че следва да се приложат разпоредбите на член 40, параграф 2 или член 48, параграфи 2 или 3 от регламента, тя съответно информира за това останалите заинтересовани институции.

5. В случая, предвиден в член 37, алинея г) от регламента за прилагане, институциите на държавите-членки, на чието законодателство лицето, претендиращо обезщетение, е било субект, но пред които е подало молба за отлагане на отпускането на обезщетенията, вписват във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, само завършените от лицето, претендиращо обезщетение, осигурителни периоди съгласно прилаганото от тях законодателство.

Член 44

Институция, която е оправомощена да взема решение за степента на инвалидност

1. Съобразно разпоредбите на параграфи 2 и 3, проучващата институция е единствено оправомощена да взема решението по член 40, параграф 3 от регламента относно степента на инвалидност на лицето, претендиращо обезщетение. Тя взема такова решение веднага, щом е в състояние да определи, дали, след като по целесъобразност бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения. Тя незабавно уведомява за такова решение другите заинтересовани институции.

2. Ако, след като бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, не са изпълнени другите условия за придобиване на право на обезщетения, освен тези, които са свързани със степента на инвалидност, определени от прилаганото от проучващата институция законодателство, тази институция незабавно уведомява компетентната институция за инвалидност на другата държава-членка, на чието законодателство работникът последно е бил субект.

Тази институция, ако са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения, е оправомощена да взема решения относно степента на инвалидност на лицето, претендиращо обезщетение; тя незабавно уведомява за решението си другите заинтересовани институции.

3. При необходимост, въпросът може при същите условия да се отнесе обратно до компетентната институция за инвалидност на държавата-членка, на чието законодателство работникът е бил субект първо.

Член 45

Условно изплащане на обезщетения и авансово изплащане на обезщетения

1. Ако проучващата институция установи, че лицето, претендиращо обезщетение, има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, без да e необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки, тя незабавно изплаща тези обезщетения условно.

2. Ако заявителят няма право на обезщетения съгласно параграф 1, но от предоставената информация на проучващата институция съгласно разпоредбите на член 43, параграфи 2 или 3 от регламента за прилагане личи, че се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди съгласно това законодателство, институцията, която прилага въпросното законодателство, условно изплаща обезщетенията веднага, след като проучващата институция я информира за това нейно задължение.

3. Ако в случая, посочен в параграф 2, се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди съгласно всяко едно от тези законодателства, отговорна за условното изплащане на обезщетенията е институцията, която първа е информирала проучващата институция за наличието на такова право; проучващата институция е длъжна да информира останалите заинтересовани институции.

4. Институцията, която трябва да изплаща обезщетенията съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, незабавно информира лицето, претендиращо обезщетение, като изрично му обръща внимание, че предприетата мярка има условен характер и не подлежи на обжалване.

5. Ако на лицето, претендиращо обезщетение, не се дължи никакво условно обезщетение съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, но от получената информация личи, че се придобива право съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, проучващата институция му изплаща подходящ, подлежащ на възстановяване, аванс, чийто размер е възможно най-близък до сумата, която вероятно ще му бъде отпусната съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента.

6. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се споразумеят да прилагат други методи за условно изплащане на обезщетения в случаите, когато са заинтересовани само институциите на тези държави.

Административната комисия се уведомява за всички такива споразумения, сключени по този въпрос.

Член 46

Изчисляване на обезщетения в случай на натрупване на осигурителни периоди

1. За изчисляването на теоретичния и действителния размер на обезщетенията в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2, алинеи а) и б) от регламента, се прилагат правилата, предвидени в член 15, параграф 1, алинеи б), в) и г) от регламента за прилагане.

Така изчислената действителна сума се увеличава със сумата, която съответства на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор и се определя в съответствие със законодателството, съгласно което тези осигурителните периоди са завършени.

2. За целите на член 46, параграф 3 от регламента сумите на обезщетението, съответстващи на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор, не се вземат предвид.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия в случай на допълващо осигуряване по избор, посочено във втора алинея на член 15, параграф 3 от регламента.

За целите на германското законодателство, вноските, които не се вземат предвид по член 15, параграф 1, алинея б) от регламента за прилагане, се вземат предвид при изчисляването на допълнителните суми на допълващото осигуряване по избор. Параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия.

Член 47

Окончателно изчисляване на сумата на дължимите обезщетения от институциите, прилагащи член 46, параграф 3 от регламента

В случая, посочен във втора алинея на член 46, параграф 3 от регламента, проучващата институция изчислява и информира всички заинтересовани институции за окончателния размер на обезщетенията, които всяка институция трябва да отпусне.

Член 48

Уведомяване на лицето, претендиращо обезщетение за решенията на институциите

1. Окончателните решения, взети от всяка от заинтересованите институции, вземайки предвид, когато е необходимо, уведомяването, посочено в член 47 от регламента за прилагане, се изпращат на проучващата институция. Всяко решение трябва да определи правните средства за защита и разрешените срокове за обжалване, предвидени в съответното законодателство.

След като бъдат получени всички тези решения, проучващата институция ги съобщава на лицето, претендиращо обезщетение, на неговия собствен език посредством обобщено заявление, към което се прилагат горепосочените решения. Допустимите срокове за обжалване започват да текат едва от датата на получаване на обобщеното заявление от лицето, претендиращо обезщетение.

2. При изпращане на лицето, претендиращо обезщетение, на обобщеното заявление, предвидено в параграф 1, проучващата институция същевременно изпраща екземпляр до всяка от заинтересованите институции, към който прилага екземпляр от решенията на другите институции.

Член 49

Преизчисляване на обезщетения

1. Разпоредбите на членове 45 и 47 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия за прилагането на член 49, параграфи 2 и 3 и член 51, параграф 2 от регламента.

2. В случай на преизчисляване, отнемане или спиране на обезщетение, институцията, която е взела това решение, трябва незабавно да уведоми за това заинтересованото лице и всяка институция, в която заинтересованото лице има установено право на обезщетение, ако е необходимо, чрез посредничеството на проучващата институция. Решението трябва да определи правните средства за защита и разрешените срокове за обжалване, предвидени от съответното законодателство. Сроковете за обжалване започват да текат единствено от датата на получаване на решението от заинтересованото лице.

Член 50

Мерки за ускоряване на отпускането на обезщетения

а)

Когато работник, който е гражданин на една държава-членка, стане субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция за пенсиите на последната държава-членка с помощта на всички средства, с които разполага в момента на регистрирането на съответния работник, изпраща на органа, определен от компетентния орган на същата държава-членка (страна на заетост), цялата информация за установяване на самоличността на работника, датата на встъпване в отношения на заетост и името на споменатата компетентна институция и определения от тази институция осигурителен номер;

ii)	освен това, компетентната институция, посочена в подточка i), доколкото е възможно, изпраща също на органа, определен в съответствие с разпоредбите на подточка i), всякаква друга информация, която може да улесни и ускори финалното отпускане на пенсиите;

iii)	такава информация се изпраща, при определените от Административната комисия условия, на органа, който е определен от компетентния орган на съответната държава-членка;

iv)	за прилагането на разпоредбите на подточки i), ii) и iii), лицата без гражданство и бежанците се считат за граждани на държавата-членка, на чието законодателство първо са били субекти;

б)

по искане на работника или на институцията, в която той понастоящем е осигурен, съответните институции изготвят осигурителна справка за него най-късно една година преди датата, на която лицето ще достигне пенсионна възраст.

2. Административната комисия определя начините за прилагане на разпоредбите на параграф 1.

Административни проверки и медицински прегледи

Член 51

1. Когато лице, което получава обезщетения, и по-конкретно:

а)	обезщетения за инвалидност;

б)	обезщетения за старост, които се отпускат в случай на неработоспособност;

в)	обезщетения за старост, които се отпускат на възрастни безработни лица;

г)	обезщетения за старост, които се отпускат в случай на преустановяване на професионална или търговска дейност;

д)	обезщетения за преживели лица, които се отпускат в случай на инвалидност или неработоспособност;

е)	обезщетения, които се отпускат при условие, че средствата за издръжка на получателя не надвишават определен таван,

има престой или пребивава на територията на държава-членка, различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането, по искане на тази институция се извършват административни проверки и медицински прегледи от институцията по място на престой или място на пребиваване на получателя съобразно реда, определен от прилаганото от последно посочената институция законодателство. Въпреки това, институцията, която отговаря за изплащането, си запазва правото да подлага получателя на преглед от лекар по неин избор.

2. Ако се установи, че посоченият в параграф 1 получател е заето лице или има средства за издръжка, които надвишават определения таван, институцията по място на престой или място на пребиваване изпраща доклад на институцията, която отговаря за изплащането, и която е поискала извършването на проверката или прегледа. По-специално, в този доклад се посочва естеството на заетостта, размера на доходите или средствата, с които лицето е разполагало през последното завършено тримесечие, обичайно изплащаното възнаграждение в същата област на работник на същото ниво като заинтересованото лице в упражняваната от него професия преди да стане инвалид през референтен период, който се определя от институцията, която отговаря за изплащане на обезщетенията, и по целесъобразност, становището на медицински специалист относно здравословното състояние на съответното лице.

Член 52

Когато, след спиране на обезщетенията, които е получавало, заинтересованото лице възстанови правото си на обезщетения, докато пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, заинтересованите институции взаимно си обменят цялата съответна информация с оглед възобновяване на предоставянето на въпросните обезщетения.

Изплащане на обезщетения

Член 53

Начин за изплащане на обезщетения

1. Ако институцията, която отговаря за плащанията в дадена държава-членка, не изплаща директно дължимите обезщетения на лицата, които имат право на обезщетения, и които пребивават на територията на друга държава-членка, по искане на институцията, която отговаря за плащанията, тези обезщетения се изплащат от органа за връзка на последната държава-членка или от институцията по място на пребиваване на въпросните лица, които имат право на обезщетения съобразно реда, предвиден в членове 54—58 от регламента за прилагане; ако институцията, която отговаря за плащанията, директно изплаща обезщетенията на лицата, които имат право на тях, тя уведомява за това институцията по място на пребиваване. Процедурата за изплащане, която трябва да се прилага от институциите на държавите-членки, е посочена в приложение 6.

2. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да договарят други процедури за изплащането на обезщетения в случаите, когато компетентните институции на тези държави-членки са единствените заинтересовани институции. Административната комисия бива уведомена за всички сключени по този въпрос споразумения.

3. Разпоредбите на споразумения за изплащането на обезщетения, които се прилагат в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат при условие, че са изброени в приложение 5.

Член 54

Уведомяване на разплащателния орган за подробния график на подлежащите на извършване плащания

Институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения, изпраща на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, което има право на обезщетения, или на институцията по място на пребиваване (двете наричани по-нататък „разплащателен орган“) подробен график за плащанията на подлежащите на извършване плащания, който следва да бъде получен от разплащателния орган не по-късно от 20 дни преди датата, на която стават дължими тези обезщетения.

Член 55

Плащане на дължими суми по сметката на разплащателния орган

1. Десет дни преди датата, на която обезщетенията стават дължими, институцията, която отговаря за изплащането, плаща необходимата сума за плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията. Плащането се извършва чрез националната банка или чрез друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, по открита сметка на името на националната банка или друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира разплащателният орган, в полза на този орган. Институцията, която отговаря за плащането, същевременно изпраща уведомление за плащането до разплащателния орган.

2. Банката, по чиято сметка е извършено плащането, кредитира разплащателния орган с обменната стойност на плащането във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира въпросният орган.

3. Наименованията и седалищата на банките, посочени в параграф 1, са изброени в приложение 7.

Член 56

Изплащане на дължими суми от разплащателния орган на лицата, които имат право на обезщетения

1. Плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, се изплащат на лицата, които имат право на обезщетения, от разплащателния орган от името на институцията, която отговоря за плащането. Такива плащания се извършват съобразно реда, определен от прилаганото от разплащателния орган законодателство.

2. Веднага, щом разплащателният орган или всеки друг определен орган узнае за обстоятелство, което дава основание за спиране или отнемане на обезщетения, той преустановява всички плащания. Същото важи и за случая, когато лицето, което има право на обезщетения, смени пребиваването си на територията на друга държава.

3. Разплащателният орган уведомява институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения, за мотивите за всяко неизвършено плащане. При смърт на лицето, което има право на обезщетения или на неговия съпруг, или в случай на повторна женитба на овдовял съпруг/а, разплащателният орган уведомява посочената институция за датата, на която е настъпило такова събитие.

Член 57

Уреждане на сметки по отношение на плащането, посочено в член 56 от регламента за прилагане

1. Сметките по отношение на плащанията, посочени в член 56 от регламента за прилагане, се уреждат в края на всеки платежен период, за да се определят действително изплатените суми на лицата, които имат право на обезщетения или на техните законни или упълномощени представители, както и неизплатените суми.

2. Общата сума, изразена с цифри и думи във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, се заверява по отношение на съответствието ѝ с извършените от разплащателния орган плащания и се подписва от представител на този орган.

3. Разплащателният орган гарантира правилното извършване на така определените плащания.

4. Разликата между изплатените суми от институцията, която отговаря за изплащането, изразена във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира тази институция, и стойността, изразена в същата валута, на осчетоводените от разплащателния орган плащания се вписва срещу подлежащите впоследствие на изплащане суми по същата позиция от институцията, която отговаря за изплащането.

Член 58

Разходи, извършени при изплащането на обезщетения

Разплащателният орган може да си възстановява от получателите извършените разходи при изплащането на обезщетения, по-специално пощенски и банкови такси, при условията, които са предвидени от прилаганото от този орган законодателство.

Член 59

Уведомление за смяна на пребиваването на лицето, което има право на обезщетения

Когато лице, което има право на дължими обезщетения съгласно законодателството на една или повече държави-членки, сменя пребиваването си от територията на една държава на територията на друга държава, то уведомява за това институцията или институциите, които отговарят за изплащането на такива обезщетения, както и разплащателния орган.

ГЛАВА 4

ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

Прилагане на разпоредбите на членове 52 и 53 от регламента

Член 60

Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 52, алинея а) от регламента, работник трябва да представи на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право на такива обезщетения в натура. Това заверено заявление, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Освен това, ако това се предвижда от законодателството на компетентната държава, работникът представя на институцията по място на пребиваване разписка от компетентната институция за уведомление за трудова злополука или професионална болест. Ако работникът не представи посочените документи, институцията по място на пребиваване ги получава директно от компетентната институция, а до пристигането им, тя отпуска на лицето обезщетенията в натура по осигуряването за болест при условие, че работникът отговаря на условията за придобиване на право на такива обезщетения.

2. Въпросното заверено заявление важи, докато институцията по място на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено заявление е издадено от френска институция, то важи само за срок от три месеца след датата на издаването му и трябва да се подновява на всеки три месеца.

3. Ако работникът е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заверено заявление важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране.

4. При всяко заявление за обезщетения в натура работникът представя оправдателните документи, изискуеми за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия той пребивава.

5. В случай на болнично лечение, институцията по място на пребиваване, в срок от три дни от узнаването на факта, уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болница.

6. Институцията по място на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, включени в списъка, посочен в член 24, параграф 2 от регламента, като се прилагат необходимите оправдателни документи. Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на тази информация, в които да повдигне мотивирано възражение; ако в края на този срок не бъде повдигнато такова възражение, институцията по място на пребиваване отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения в натура трябва да се отпуснат в изключително спешни случаи, институцията по място на пребиваване незабавно информира компетентната институция за това.

7. Работникът информира институцията по място на пребиваване за всяка промяна в положението му, която има вероятност да променя правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на заетостта, или смяна на пребиваването или престоя. По същия начин, ако работникът престане да бъде осигурен или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по място на пребиваване . Институцията по място на пребиваване може, по всяко време, да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуряването на работника или за правото му на обезщетения в натура.

8. При погранични работници могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която са предписани или препоръчани и в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка.

Член 61

Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1. За да получава парични обезщетения, различни от пенсиите съгласно член 52, алинея б) от регламента, работникът, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава молба до институцията по място на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановил работа или ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по място на пребиваване, заинтересованият работник представя удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия го лекар.

2. Ако лекуващите лекари на съответния работник в страната по място на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, работникът директно подава молба до институцията по място на пребиваване в определения от прилаганото от тази институция законодателство срок.

Институцията незабавно изисква потвърждаването на неработоспособността и съставянето на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция.

3. В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по място на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която работникът е подал молба до нея, подлага работника на медицински преглед, както ако въпросният работник би бил осигурен в тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността и в срок от три дни след датата на прегледа институцията по място на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция.

4. Институцията по място на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицински прегледи на работника, както ако той е осигурен в тази институция. Веднага щом установи, че работникът отново е годен за работа, тя съответно незабавно уведомява заинтересования работник и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до работника се счита за решение, взето от компетентната институция.

5. Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага работника на преглед от лекар по неин избор.

6. Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения, поради това, че работникът не е извършил формалностите, определени от законодателството на страната по пребиваване, или ако установи, че работникът е годен за работа, тя уведомява работника за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по място на пребиваване.

7. Когато работникът поднови работа, той съответно уведомява компетентната институция, ако съгласно прилаганото от тази институция законодателство се изисква такова уведомление.

8. Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен запис и съответно информира институцията по място на пребиваване и работника. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по място на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира работника за правата му и уведомява институцията по място на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да се отпускат в съответствие със законодателството на компетентната държава.

9. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят въвеждането на други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 55 от регламента

Член 62

Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава

1. За да получава обезщетения в натура, работник, който е включен в приложното поле на член 14, параграф 1, алинея а), i) или параграф 2, алинея а) от регламента, представя на институцията по място на престой удостоверението, предвидено в член 11 от регламента за прилагане. Работник, който е представил такова удостоверение, ще се счита, че е удовлетворил условията за придобиване на право на обезщетения в натура.

2. За да получи обезщетения в натура, работник, нает в международен транспорт, както е посочено в член 14, параграф 1, алинея б) от регламента, който, в хода на неговата заетост, отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва, колкото е възможно по-скоро, да представи на институцията по място на престой специално заверено заявление, издадено през текущия календарен месец или през двата предходни календарни месеца от работодателя или негов представител. Това заверено заявление трябва да удостоверява, в частност, датата, от която работникът е в отношения на заетост със споменатия работодател, и наименованието и адреса на компетентната институция. Работникът, който е представил такова заверено заявление, се счита, че е удовлетворил условията за придобиване на право на обезщетения в натура.

Ако работник не е в състояние да се свърже с институцията по място на престой преди получаване на медицинско лечение, той трябва, независимо от това, да получи такова лечение при представяне на споменатото заверено заявление, както ако той е осигурен в тази институция.

3. Институцията по място на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали работник, който е включен в приложното поле на параграфи 1 или 2, отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения в натура. Институцията по място на престой предоставя обезщетенията в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни.

4. Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по място на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетенията в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по място на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения.

5. Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграфи 1 или 2, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента.

6. Вместо удостоверение или заверено заявление, предвидено в параграфи 1 или 2, работниците, посочени в същите параграфи, може да представят на институцията по място на престой заверено заявление, в съответствие с предвиденото в параграф 7.

7. За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, алинея а), i) от регламента, освен по презумпция съгласно параграфи 1 и 2, работникът представя на институцията по място на престой заверено заявление, в което се посочва, че той има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по възможност преди работникът да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно, по целесъобразност се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако работникът не представи посоченото заверено заявление, институцията по място на престой го получава от компетентната институция.

8. Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Член 63

1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, алинея б), i) от регламента, работник представя на институцията по място на пребиваване заверено заявление, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено заявление, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималният период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите на законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното заявление може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради форсмажорни обстоятелства същото не може да се изготви преди това.

2. Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетенията в натура в случая, посочен в член 55, параграф 1, алинея в), i) от регламента.

Член 64

Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 61 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения, различни от пенсии, съгласно член 55, параграф 1, алинея а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава задължението за представяне на удостоверение за неработоспособност, работник, който има престой на територията на държава-членка, без да упражнява там никаква професионална или търговска дейност, не е длъжен да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 61, параграф 1 от регламента за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на членове 52—56 от регламента

Член 65

Декларации, разследване и обмяна на информация между институциите за претърпяна трудова злополука или заболяване от професионална болест в държава-членка, различна от компетентната държава

1. При претърпяване на трудова злополука или диагностициране за първи път на професионална болест на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва да се изготви декларация за трудовата злополука или професионалната болест в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава, без да се нарушават никакви действащи законови разпоредби на територията на държавата-членка, в която е настъпила трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, които остават приложими в такъв случай. Тази декларация се изпраща до компетентната институция с копие до институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой.

2. Институцията на държавата-членка, на чиято територия е претърпяна трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, изпраща в два екземпляра на компетентната институция изготвените на тази територия медицински свидетелства и всякаква евентуално изискана от последната институция информация по случая.

3. Ако в случай на претърпяна злополука по време на пътуване на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, има основания за провеждане на разследване на територията на първата държава-членка, за целта компетентната институция може да назначи следовател, за което информира органите на въпросната държава-членка. Тези органи оказват съдействие на следователя, по-специално чрез назначаване на лице, което да му оказва съдействие при извършването на справки с официалните доклади и всякакви други документи във връзка със злополуката.

4. В края на лечението, на компетентната институция се изпраща подробен доклад заедно с медицинските свидетелства за трайните последици от злополуката или болестта, и по-специално, за състоянието на потърпевшото лице към съответния момент и за възстановяването му след уврежданията или стабилизирането на състоянието му. Съответните такси се заплащат от институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, в зависимост от случая, в съответствие с прилагания от институцията размер, но те са за сметка на компетентната институция.

5. При поискване, компетентната институция уведомява институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, в зависимост от случая, за решението, с което се определя датата на възстановяване след уврежданията или стабилизиране на състоянието на лицето, и по целесъобразност, за решението за отпускане на пенсия.

Член 66

Спорове относно професионалния характер на злополуката или болестта

1. Когато в случаите, посочени в член 52 или 55, параграф 1 от регламента, компетентната институция оспорва прилагането на законодателството за трудови злополуки или професионални болести, тя незабавно уведомява за това институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, която е предоставила обезщетенията в натура; след това тези обезщетения се счита, че произтичат от осигуряването за болест и продължават да се предоставят на това основание при представяне на удостоверенията или заверените заявления, посочени в членове 20 и 21 от регламента за прилагане.

2. След вземането на окончателно решение по този въпрос, компетентната институция незабавно уведомява за това институцията по място на пребиваване или институцията по място на престой, която е предоставила обезщетенията в натура. В случай, че не се касае за трудова злополука или професионална болест, тази институция продължава да предоставя посочените обезщетения в натура, произтичащи от осигуряването за болест, ако работникът има право на това. В останалите случаи, получените от работника обезщетения в натура, произтичащи от осигуряването за болест се считат за обезщетения за трудова злополука или професионална болест.

Прилагане на разпоредбите на член 57 от регламента

Член 67

Процедура в случай на излагане на риск от професионална болест в няколко държави-членки

1. В случая, посочен в член 57, параграф 1 от регламента, уведомлението за професионалната болест се изпраща или на компетентната институция за професионални болести на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява въпросната болест, или на институцията по място на пребиваване, която препраща уведомлението на посочената компетентна институция.

2. Ако компетентната институция, посочена в параграф 1, установи, че дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, последно е упражнявана съгласно законодателството на друга държава-членка, тя изпраща уведомлението и съпътстващите документи до съответната институция на тази държава-членка.

3. Когато институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, установи, че лицето или неговите преживели наследници не отговарят на условията на това законодателство, като отчита разпоредбите на член 57, параграф 2 и член 57, параграф 3, алинеи а) и б) от регламента, посочената институция:

а)

незабавно изпраща на институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице преди това е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната болест, уведомлението и всички съпътстващи документи, включително констатациите и докладите от организираните от първата институция медицински прегледи, както и екземпляр от решението по алинея б);

б)	същевременно уведомява заинтересованото лице за решението си, като по-конкретно посочва мотивите за отказа за обезщетения, основанията и сроковете за обжалване и датата, на която преписката е изпратена на институцията по алинея а).

4. При необходимост, в съответствие със същата процедура, случаят се връща на съответната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице за първи път е упражнявало дейността, която би могла да причинява въпросната професионална болест.

Член 68

Обмяна на информация между институциите в случай на обжалване на решение за отхвърляне на иск — Авансови плащания в случай на такова обжалване

1. При подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на иск, взето от институцията на една от държавите-членки, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест, тази институция информира за това институцията, до която е изпратено уведомлението в съответствие с процедурата, определена в член 67, параграф 3 от регламента за прилагане, след което я уведомява за окончателно взетото решение.

2. Ако правото на обезщетения е придобито съгласно прилаганото законодателство от последната институция, като отчита разпоредбите на член 57, параграфи 2 и 3, алинеи а) и б) от регламента, тази институция извършва авансови плащания до размер, който при необходимост се определя след провеждане на консултации с институцията, срещу чието решение е подадена жалбата. Последната институция възстановява сумата на изплатения аванс, ако в резултат на обжалването, тя е длъжна да предоставя обезщетенията. След това тази сума се приспада от общата сума на дължимите обезщетения на съответното лице.

Член 69

Разпределение на разходите за парични обезщетения в случаи на склерогенна пневмокониоза

За прилагането на разпоредбите на член 57, параграф 3, алинея в) от регламента се прилагат следните правила:

а)

компетентната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство се отпускат парични обезщетения съгласно разпоредбите на член 57, параграф 1 от регламента (наричана по-нататък „институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения“) използва формуляр, който по-конкретно съдържа заявление и обобщена справка за всички осигурителни периоди (осигуровка за старост), които са завършени от страдащото от болестта лице съгласно законодателството на всяка от заинтересованите държави-членки;

б)

институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща този формуляр до институциите за осигуряване за старост в държавите-членки, при които страдащото от болестта лице е било осигурено; всяка от посочените институции вписва във формуляра осигурителните периоди (осигуровка за старост), завършени съгласно прилаганото от нея законодателство и връща формуляра на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения;

в)

след това институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения разпределя разходите между нея и другите заинтересовани компетентни институции; тя уведомява последно посочените институции за това разпределение, с оглед получаване на тяхното одобрение, заедно с подходящи подкрепящи доказателства, по-специално по отношение на общата сума на отпуснатите парични обезщетения и изчисляването на процентите на разпределението;

г)

в края на всяка календарна година институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща на всяка от другите заинтересовани компетентни институции заявление за изплатените парични обезщетения през съответната финансова година, в която се посочва дължимата сума от всяка от тези институции съгласно предвиденото в алинея в) разпределение; всяка от тези институции възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, възстановява дължимата сума на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения.

Прилагане на разпоредбите на член 58, параграф 3 от регламента

Член 70

Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения, включително пенсии

1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 58 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение представя заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения.

Това заверено заявление се издава от институцията за здравно осигуряване по мястото на пребиваване на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на втора и трета алинея от член 25, параграф 2 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Вместо завереното заявление, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения, може да изисква от заявителя да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2. В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с лицето, претендиращо обезщетение, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на лицето, претендиращо обезщетение, се установява чрез документи, доказващи редовното предаване на част от доходите на лицето, претендиращо обезщетение.

Прилагане на разпоредбите на член 60 от регламента

Член 71

Усложняване на професионална болест

1. В случаите по член 60, параграф 1 от регламента, работникът предоставя на институцията на държавата-членка, пред която претендира права на обезщетения, цялата информация за отпуснатите преди това обезщетения за въпросната професионална болест. Тази институция може да подаде запитване до всяка друга институция, която преди това е била компетентна, с оглед получаване на всякаква информация, която счита за необходима.

2. В случая по член 60, параграф 1, алинея в) от регламента, компетентната институция, която е длъжна да изплаща паричните обезщетения, уведомява другата заинтересована институция, с оглед получаване на нейното одобрение, за сумата на разходите, които ще са за сметка на последно споменатата институция в резултат на усложняването, заедно с подходящи подкрепящи доказателства. В края на всяка календарна година първата институция изпраща на втората институция заявление за изплатените парични обезщетения през въпросната финансова година, в която се посочва дължимата сума от последната институция, която възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, я възстановява на първата институция.

3. В случая, посочен в първото изречение на член 60, параграф 2, алинея б) от регламента, институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, уведомява заинтересованите компетентни институции, с оглед получаване на тяхното одобрение, за извършените промени в предишното разпределение на разходите, заедно с подходящи подкрепящи доказателства.

4. В случая, посочен във второто изречение на член 60, параграф 2, алинея б) от регламента, разпоредбите на параграф 2 се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 61, параграф 5 от регламента

Член 72

Оценка на степента на неработоспособност в случай на претърпяна преди това трудова злополука или на диагностицирана преди това професионална болест

1. За да се оцени степента на неработоспособност в хипотезата на член 61, параграф 5 от регламента, работник трябва да предостави на компетентната институция на държава-членка, на чието законодателство е бил субект при претърпяването на трудовата злополука или при първото диагностициране на професионалната болест, цялата информация за претърпени от него преди това трудови злополуки или професионални болести, към момента, когато е бил субект на законодателството на която и да е друга държава-членка, независимо от степента на причинената неработоспособност вследствие на тези предишни случаи.

2. В съответствие с прилаганото от нея законодателство по отношение на придобиването на право на обезщетения и определянето на размера на обезщетението, компетентната институция отчита степента на причинената неработоспособност вследствие на тези предишни случаи.

3. Компетентната институция може да отправя запитване до всяка друга институция, която преди това е била компетентна, с оглед получаването на всякаква информация, която тя счита за необходима.

При предишна неработоспособност, причинена от претърпяна злополука, докато работникът е бил субект на законодателството на държава-членка, съгласно което не се прави разграничение по отношение на причината за неработоспособността, институцията, компетентна относно предишна неработоспособност или органът, определен от компетентния орган на съответната държава-членка, по искане на компетентната институция на друга държава-членка, предоставя информация относно степента на предишната неработоспособност и доколкото е възможно, всякаква информация, която би позволила да се определи, дали неработоспособността е била резултат от трудова злополука по смисъла на прилаганото законодателство от институцията на втората държава-членка. В такъв случай се прилагат по аналогия разпоредбите на параграф 2.

Прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 1 от регламента

Член 73

Институции, в които могат да подават молби работниците в мини и сходни предприятия, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

1. В случаите, посочени в член 62, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест за работници, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост са еднакви с предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория могат да подават молби в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения.

2. Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работници имат право да подадат молба или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците, полагащи физически труд в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на работника за факта, че при подаване на молба до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, той ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за наименованието и адреса на тази институция.

Прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 2 от регламента

Член 74

Отчитане на периода, през който вече са предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка

С цел прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 2 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на трудова злополука или професионална болест.

Подаване и проучване на молби за пенсии, без пенсиите за професионални болести, посочени в член 57 от регламента

Член 75

1. За да получават пенсия или допълнителни помощи съгласно законодателството на дадена държава-членка, работникът или неговите преживели наследници, които пребивават на територията на друга държава-членка, подават молба или пред компетентната институция, или пред институцията по място на пребиваване, която препраща молбата до компетентната институция. Подаването на молбата се подчинява на следните правила:

а)	към молбата се прилагат необходимите подкрепящи документи, а самата молба трябва да се подаде по образеца, предвиден от прилаганото от компетентната институция законодателство;

б)	точността на предоставената от лицето, претендиращо пенсия, информация трябва да се установи чрез приложени към молбата официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо пенсия.

2. Компетентната институция уведомява лицето, претендиращо пенсия за решението си, пряко или чрез органа за връзка на компетентната държава; тя изпраща екземпляр от това решение на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо пенсия.

Административни проверки и медицински прегледи

Член 76

1. Предвидените административни проверки и медицинските прегледи в случай на преразглеждане на пенсии се извършват по искане на компетентната институция от институцията на държавата-членка, на чиято територия се намира лицето, което има право на обезщетения, в съответствие с предвидения за това ред от прилаганото от последно посочената институция законодателство. Въпреки това, компетентната институция си запазва правото да подлага лицето, което има право на обезщетения, на преглед от лекар по неин избор.

2. Всяко лице, което получава пенсия за себе си или за сирак, информира институцията, която отговаря за изплащането, за всяка промяна в положението му или в положението на сирака, която има вероятност да измени пенсионните права.

Изплащане на пенсии

Член 77

Изплащането на дължимите пенсии от институцията на една държава-членка на лица, претендиращи пенсия, които пребивават на територията на друга държава-членка, се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53 до 58 от регламента за прилагане.

ГЛАВА 5

ПОМОЩИ ПРИ СМЪРТ

Прилагане на разпоредбите на членове 64, 65 и 66 от регламента

Член 78

Подаване на заявление за помощи

За да получава помощи при смърт съгласно законодателството на държава-членка, различна от държавата, на чиято територия пребивава, лицето, претендиращо помощи, подава молбата си или до компетентната институция, или до институцията по място на пребиваване.

Молбата трябва да се съпътства от оправдателните документи, които се изискват от прилаганото от компетентната институция законодателство.

Точността на предоставената от лицето, претендиращо помощи, информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, претендиращо помощи.

Член 79

Заверено заявление за периоди

1. За да се позове на разпоредбите на член 64 от регламента, лицето, претендиращо помощи, представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени осигурителните периоди, завършени от работника, съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето.

2. Това заверено заявление се издава по искане на лицето, претендиращо помощи от институцията за здравно осигуряване или институцията за осигуряване за старост, в зависимост от случая, в която работникът последно е бил осигурен. Ако лицето, претендиращо помощ не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид осигурителните периоди, завършени преди това, съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

ГЛАВА 6

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Прилагане на разпоредбите на член 67 от регламента

Член 80

Заверено заявление за осигурителни периоди или периоди на заетост

1. За да се позове на разпоредбите на член 67, параграфи 1, 2 или 4 от регламента, съответното лице, претендиращо обезщетение, представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени осигурителни периоди или периодите на заетост, завършени преди това съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето, заедно с всякаква допълнителна информация, която се изисква от прилаганото от тази институция законодателство.

2. Това заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната институция за безработица на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект лицето, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени преди това съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 68 от регламента

Член 81

Заверено заявление за изчисляване на обезщетения

Когато за изчисляването на обезщетения отговаря институция, посочена в член 68, параграф 1 от регламента, и когато лицето е упражнявало последната си заетост в продължение на по-малко от четири седмици на територията на държавата-членка, в която се намира тази институция, то подава пред посочената институция заверено заявление, в което се посочва естеството на последната заетост, която е упражнявана в продължение на най-малко четири седмици на територията на друга държава-членка, както и икономическия отрасъл, в който е упражнявана тази заетост. Ако заинтересованото лице не представи това заверено заявление, споменатата институция го получава или от компетентната институция за безработица на последно посочената държава-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка.

Член 82

Заверено заявление за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на обезщетения

1. За да се позове на разпоредбите на член 68, параграф 2 от регламента, заинтересованото лице представя на компетентната институция заверено заявление за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2. Това заверено заявление се издава от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството. То трябва да удостоверява, че членовете на семейството не се вземат предвид за изчисляването на дължими обезщетения за безработица на друго лице съгласно законодателството на посочената държава-членка. Завереното заявление важи 12 месеца от датата на издаването му и може да се подновява; в такъв случай то важи от датата на подновяването му. Заинтересованото лице незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено заявление. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството.

Прилагане на разпоредбите на член 69 от регламента

Член 83

Условия и срокове за запазване на правото на обезщетения, когато безработно лице отива в друга държава-членка

1. За да запази правото си на обезщетения, безработно лице, посочено в член 69, параграф 1 от регламента, подава пред институцията по мястото, където е отишло, заверено заявление, в което компетентната институция удостоверява, че то продължава да има право на обезщетения при условията, определени в параграф 1, алинея б) на същия член. По-специално, в това заверено заявление компетентната институция посочва:

а)	размера на обезщетението, което следва да се изплаща на безработното лице съгласно законодателството на компетентната държава;

б)	датата, на която безработното лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на компетентната държава;

в)	срока по член 69, параграф 1, алинея б) от регламента за регистрация като лице, търсещо работа в държавата-членка, в която е отишло безработното лице;

г)	максималният период в съответствие с разпоредбите на член 69, параграф 1, алинея в) от регламента, през който може да се запазва правото на обезщетение;

д)	факти, които биха могли да променят правото на обезщетение.

2. Безработно лице, което възнамерява да отиде в друга държава-членка, за да търси там заетост, преди отпътуването си подава молба за издаване на посоченото в параграф 1 заверено заявление. Ако безработното лице не представи въпросното заверено заявление, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция. Службите по заетостта на компетентната държава трябва да гарантират, че безработното лице е било информирано за задълженията си съгласно член 69 от регламента и съгласно настоящия член.

3. Институцията на мястото, където е отишло безработното лице, уведомява компетентната институция за датата, на която безработното лице се е регистрирало и за датата, на която е започнало изплащането на обезщетения, както и изплаща обезщетенията на компетентната държава в съответствие с предвидения за това ред от законодателството на държавата-членка, в която е отишло безработното лице.

Институцията по мястото, където е отишло безработното лице, извършва или възлага извършването на проверка все едно, че се касае за безработно лице, което има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Тя информира компетентната институция за всяко обстоятелство по параграф 1, алинея д) по-горе веднага след узнаването му, а в случаите, когато обезщетението трябва да бъде спряно или отнето, незабавно преустановява плащането на обезщетението. Компетентната институция незабавно я информира до каква степен и от коя дата този факт засяга правото на обезщетение на безработното лице. По целесъобразност, изплащането на обезщетения може да се възобновява само след получаването на такава информация. Когато обезщетението трябва да бъде намалено, институцията по мястото, където е отишло безработното лице, продължава да му изплаща обезщетение в намален размер, който подлежи на коригиране след получаване на отговора от компетентната институция.

4. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на Административната комисия, да договарят въвеждането на други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 71 от регламента

Член 84

1. С оглед прилагане на разпоредбите на член 80 от регламента за прилагане, в случаите, посочени в член 71, параграф 1, алинея а), ii) и в първото изречение на член 71, параграф 1, алинея б), ii) от регламента, институцията по място на пребиваване се счита за компетентна институция.

2. За да претендира за обезщетения съгласно разпоредбите на член 71, параграф 1, алинея б), ii) от регламента, освен завереното заявление, предвидено в член 80 от регламента за прилагане, безработното лице представя пред институцията по мястото си на пребиваване заверено заявление от институцията на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект, в което се посочва, че лицето няма право на обезщетения по член 69 от регламента.

3. С оглед прилагането на член 71, параграф 2 от регламента, институцията по място на пребиваване изисква от компетентната институция всякаква информация във връзка с правата на обезщетения на безработното лице от последната институция.

ГЛАВА 7

СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ

Прилагане на разпоредбите на член 72 от регламента

Член 85

Заверено заявление за периоди на заетост

1. За да се позове на разпоредбите на член 72 от регламента, лицето представя на компетентната институция заверено заявление, в което са посочени периодите на заетост, завършени съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето.

2. Това заверено заявление се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната институция за семейни обезщетения на държавата-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено заявление, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции, освен ако осигурителната институция за болест може да му изпрати екземпляр от завереното заявление, предвидено в член 16, параграф 1 от регламента за прилагане.

3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се изпълнят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид периоди на заетост, завършени преди това съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 73, параграф 1 и член 75, параграф 1, алинеи а) и б)

Член 86

Работници, които са субекти на законодателството на държава-членка, различна от Франция

1. За да получава семейни обезщетения съгласно разпоредбите на член 73, параграф 1 от регламента, работникът подава молба до компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си.

2. В подкрепа на молбата си, работникът представя декларация за гражданско състояние, издадена от компетентните органи по гражданско състояние в страната на пребиваване на въпросните членове на семейството. Тази декларация трябва да се подновява ежегодно.

3. Когато законодателството на компетентната държава предвижда, че семейните обезщетения могат или трябва да се изплащат на друго лице, а не на работника, в подкрепа на своята молба работникът представя и информация за физическото лице, на което следва да се изплащат семейните обезщетения в страната на пребиваване (име, фамилия, пълен адрес).

4. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да договарят специален ред за изплащането на семейни обезщетения, по-специално с оглед улесняване на прилагането на разпоредбите на член 75, параграф 1, алинеи а) и б) от регламента. Такива споразумения се съобщават на Административната комисия.

5. Работникът уведомява компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си:

—	за всяка промяна в положението на членовете на неговото семейство, която би могла да промени правото на семейни обезщетения,

—	за всяка промяна в броя на членовете на неговото семейство, за които се дължат семейни обезщетения,

—	за всяка промяна на пребиваването или престоя на въпросните членове на семейството,

—	за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, по силата на което се дължат семейни обезщетения и съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството.

Прилагане на разпоредбите на член 73, параграф 2 от регламента

Член 87

Работници, които са субекти на френското законодателство

1. За да получи семейни помощи по член 73, параграф 2 от регламента, работникът трябва да подаде молба до компетентната институция, която му издава заверено заявление, че той изпълнява условията за отношения по заетост, които регулират придобиването на право на семейни помощи съгласно френското законодателство. В същото време работникът трябва да подпише декларация, че той няма право на семейни помощи съгласно законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството по силата на професионална или търговска дейност.

Когато френското законодателство предвижда правото на получаване на семейни помощи да продължава за период, съответстващ на продължителността на периодите на заетост, завереното заявление следва да определя продължителността на заетостта, завършена през съответния период.

Членовете на семейството трябва да се регистрират в институцията по тяхното място на пребиваване при представяне на това заверено заявление и на оправдателните документи, изисквани от законодателството, прилагано от тази институция за предоставяне на семейни помощи.

Ако членовете на семейството не представят споменатото заверено уверение, институцията по място на пребиваване трябва да го получи от компетентната институция.

2. Завереното заявление, предвидено в параграф 1, остава валидно за срок от три месеца от датата на неговото издаване и трябва да се подновява автоматично на всеки три месеца от компетентната институция.

3. В случай на сезонен работник, завереното заявление, предвидено в параграф 1, е валидно за очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по място на пребиваване за неговото анулиране.

4. Ако законодателството на държава-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, предвижда ежемесечно или тримесечно предоставяне на семейни помощи, докато френското законодателство предвижда правото на семейни помощи да продължава през период, съответстващ на продължителността на заетостта, семейните помощи следва да се предоставят в съотношение между тази продължителност и продължителността, определена от законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството.

5. Ако законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, предвижда предоставяне на помощи за брой на дните, съответстващ на броя на дните на заетост, докато френското законодателство предвижда правото на семейни помощи да продължава един месец, тогава семейните помощи се предоставят за един месец.

6. В случаите, посочени в параграфи 4 и 5, когато периодите на заетост, завършени съгласно френското законодателство, се изразяват в единици, различни от тези, които се използват за изчисляване на семейни помощи съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, преобразуването се извършва в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 3 от регламента за прилагане.

7. Компетентната институция трябва незабавно да информира институцията по място на пребиваване на членовете на семейството за датата, на която работникът спира да има право на семейни помощи или на която променя своето място на пребиваване от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка.

Институцията по място на пребиваване на членовете на семейството може по всяко време да поиска от компетентната институция да ѝ предостави всякаква информация, свързана с правото на работника на семейни помощи.

Ако компетентната институция го счита за необходимо, институцията по място на пребиваване следва, по нейно искане, да провери декларацията, посочена в първа алинея от параграф 1.

8. От членовете на семейството се изисква да информират институцията по тяхното място на пребиваване за всяка промяна в положението им, която би могла да промени правото им на семейни помощи, в частност всяка промяна на пребиваването.

Прилагане на разпоредбите на член 74, параграф 1 от регламента

Член 88

Безработни лица, които са субекти на законодателството на друга държава-членка, различна от Франция

Разпоредбите на член 86 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия за безработни лица, които са включени в приложното поле на член 74, параграф 1 от регламента.

Прилагане на член 74, параграф 2 от регламента

Член 89

Безработни лица, които са субекти на френското законодателство

1. За да получават семейни помощи на територията на държавата-членка, където те пребивават, членовете на семейството по член 74, параграф 2 от регламента, следва да представят на институцията по тяхното място на пребиваване заверено заявление, потвърждаващо, че безработното лице получава обезщетения за безработица съгласно френското законодателство.

Това заверено заявление се издава от френската институция, компетентна по въпросите на безработицата, или от институцията, определена от компетентния френски орган, при поискване от безработното лице, което трябва да подпише декларация, удостоверяваща, че той няма право на семейни помощи съгласно законодателството на страната по място на пребиваване на членовете на семейството по силата на професионална или търговска дейност.

Ако членовете на семейството не представят споменатото заверено заявление, институцията по място на пребиваване следва да го получи от компетентната институция.

2. Член 87, параграфи 2—8 от регламента за прилагане се прилага по аналогия.

ГЛАВА 8

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЕЦА НА ИЗДРЪЖКА НА ПЕНСИОНЕРИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА СИРАЦИ

Прилагане на разпоредбите на членове 77, 78 и 79 от регламента

Член 90

1. За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента, лицето, претендиращо обезщетение, подава молба до институцията по своето място на пребиваване съобразно реда, определен от прилаганото от тази институция законодателство.

2. Въпреки това, ако лицето, претендиращо обезщетение, не пребивава на територията на държавата-членка, в която се намира компетентната институция, то може да подаде своята молба или пред компетентната институция, или пред институцията по своето място на пребиваване, която след това препраща молбата до компетентната институция, като посочва датата на подаване на въпросната молба. Тази дата се счита за дата на подаване на молбата пред компетентната институция.

3. Ако компетентната институция, посочена в параграф 2, установи, че не е налице право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, тя незабавно изпраща молбата, заедно с всички необходими документи и информация, до институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство работникът има най-дългия си завършен осигурителен период.

При необходимост, въпросът може при същите условия да бъде върнат обратно за разглеждане от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство съответното лице има най-краткия си завършен осигурителен период.

4. При необходимост, Административната комисия определя всички евентуално необходими допълнителни процедури за подаването на молби за обезщетения.

Член 91

1. Изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53—58 от регламента за прилагане.

2. При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентната институция за изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента.

Член 92

Всяко лице, на което се изплащат обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента за деца на пенсионери или за сираци, информира институцията, която отговаря за изплащането на такива обезщетения:

—	за всяка промяна в положението на децата или сираците, която има вероятност да промени правото на обезщетения,

—	за всяка промяна в броя на децата или сираците, за които се дължат обезщетения,

—	за всяка промяна на пребиваването на децата или сираците,

—	за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, което дава право на семейни обезщетения или семейни помощи за въпросните деца или сираци.

ДЯЛ V

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 93

Възстановяване на осигурителни обезщетения за болест и майчинство, различни от предвидените в членове 94 и 95 от регламента за прилагане

1. Действителният размер на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграфи 1 и 2 от регламента на работници и на членовете на техните семейства, които пребивават на територията на една и съща държава-членка, и на обезщетенията в натура, предвидени в разпоредбите на член 21, параграф 2, член 22, член 25, параграфи 1, 3 и 4, член 26, член 29, параграф 1 или член 31 от регламента, се възстановява от компетентната институция на институцията, която е предоставила посочените обезщетения съгласно данните в счетоводните сметки на тази институция.

2. В случаите, посочени в член 29, параграф 1 и член 31 от регламента, и за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1, институцията по място на пребиваване на пенсионера се счита за компетентна институция.

3. Ако в счетоводните сметки на институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1, не е посочен действителният размер на тези обезщетения и няма сключено споразумение съгласно разпоредбите на параграф 6, подлежащата на възстановяване сума се определя на основата на еднократно плащане, което се изчислява въз основа на цялата подходяща справочна информация, получена от наличните данни. Административната комисия оценява основите, които следва да се използват за изчисляването на еднократните плащания и взема решение за техния размер.

4. За целите на възстановяването на суми, не могат да се вземат под внимание стойности, които са по-високи от приложимите стойности за обезщетенията в натура, предоставяни на работници, които са субекти на прилаганото законодателство от институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1.

5. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия за възстановяването на парични обезщетения, изплатени в съответствие с разпоредбите на второто изречение на член 18, параграф 8 от регламента за прилагане.

6. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми, по-специално на основата на еднократни плащания.

Член 94

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставяни при здравно осигуряване и майчинство на членовете на семейството на работник, които не пребивават в същата държава-членка, в която пребивава въпросния работник

1. Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграф 2 от регламента, на членовете на семейството на работник, които не пребивават на територията на същата държава-членка, в която пребивава съответния работник, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане за всяка календарна година, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи.

2. Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за семейство по средния годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид, и чрез намаляване на получения резултат с 20 %.

3. Необходимите фактори за изчисляване на посоченото еднократно плащане се определят, както следва:

а)

за всяка държава-членка, средните годишни разходи за семейство се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени обезщетения в натура от институциите на съответната държава-членка на всички членове на семействата на работници, които са субекти на законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид, на средния годишен брой на тези работници, заедно с членовете на техните семейства; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9 към регламента за прилагане;

б)

при взаимоотношения между институциите на две държави-членки, средният годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на работниците, които са субекти на законодателството на една от тези държави-членки, и чиито членове на семейства имат право на обезщетения в натура, които следва да се предоставят от институция на другата държава-членка.

4. Броят на семействата, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на параграф 3, алинея б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по място на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документни доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Контролната комисия, предвидена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане.

5. Административната комисия определя начините и реда за определяне на посочените в параграфи 3 и 4 фактори за изчисляване.

6. Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други начини за оценка на подлежащите на възстановяване суми.

Член 95

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставяни при здравно осигуряване и осигуряване за майчинство на пенсионери и членове на техните семейства, които нямат право на обезщетения съгласно законодателството на държавата-членка, където пребивават

1. Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 28, параграф 1 от регламента, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи.

2. Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за пенсионер по средния годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, и чрез намаляване на получения резултат с 20 %.

3. Необходимите коефициенти за изчисляване на посочената еднократна сума се определят, както следва:

а)

за всяка държава-членка, средните годишни разходи за пенсионер се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени обезщетения в натура от институциите на съответната държава-членка на всички пенсионери, чиито пенсии са дължими съгласно законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид и на членовете на техните семейства, на средния годишен брой на пенсионерите; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9;

б)

при взаимоотношения между институциите на две държави-членки, средният годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на пенсионерите, посочени в член 28, параграф 2 от регламента, които, докато пребивават на територията на една от държавите-членки, имат право на обезщетения в натура за сметка на институцията на другата държава-членка.

4. Броят на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с параграф 3, алинея б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по място на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документални доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Контролната комисия, предвидена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента

Член 96

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставени по осигурителни схеми за трудови злополуки и професионални болести от институцията на една държава-членка за сметка на институцията на друга държава-членка

С оглед прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента, разпоредбите на член 93 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 70, параграф 2 от регламента

Член 97

Възстановяване на изплатени обезщетения за безработица на безработни лица, които отиват в друга държава, за да търсят там заетост

1. Сумата на изплатените обезщетения съгласно разпоредбите на член 69 от регламента се възстановяват от компетентната институция на институцията, която е изплатила въпросните обезщетения, в съответствие с данните в счетоводните сметки на последната институция.

2. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави, могат:

—	след като са получили становището на Административната комисия, да договарят други методи за определяне на подлежащите на възстановяване суми, по-специално еднократни плащания, или други методи за плащане, или

—	да премахнат възстановяването на разходи между институциите.

Възстановяване на семейни помощи, изплатени по член 73, параграф 2 и член 74, параграф 2 от регламента

Член 98

Членове на семейства на работници, субекти на френското законодателство, или на безработни лица, получаващи обезщетения за безработица съгласно френското законодателство

1. Действителната сума на семейните помощи, изплатени по силата на член 73, параграф 2 и член 74, параграф 2 от регламента, се възстановяват от компетентната френска институция на институцията, която е изплатила тези семейни помощи, както е показано в счетоводните сметки на последната институция.

2. Франция и всяка от другите държави-членки или компетентните органи на Франция и тези на другите държави-членки могат, по взаимна договореност, да предвидят възстановяване на еднократната сума на тези семейни помощи. В случай на възстановяване на еднократна сума, тази еднократна сума се определя чрез умножаване на средната годишна стойност на семейство по средния брой семейства, които трябва да бъдат взети предвид всяка година.

3. Факторите, необходими за изчисляването на споменатата еднократна сума, се определят съгласно следните правила:

а)

средната годишна стойност на семейство се получава за всяка държава-членка, като се раздели годишният разход за всички семейни помощи, изплатени от институциите на държавата-членка, на чиято територия членовете на семействата пребивават, спрямо общия брой членове на семействата на работници или безработни лица, които пребивават на територията на тази държава-членка на средния годишен брой на семействата, които имат право да получават обезщетения;

б)

средният годишен брой на семейства, който трябва да се вземе предвид, е равен на средния годишен брой на работниците, които са субекти на законодателството на компетентната държава, и когато е необходимо, на безработните лица, получаващи обезщетения за безработица за сметка на институция на тази компетентна държава, членовете на чиито семейства имат правото да получават семейни помощи, изплащани от институция на другата държава-членка, на чиято територия те пребивават.

4. Административната комисия, въз основа на доклад на Ревизионната комисия, предвиден в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане, постановява начините и процедурите за определяне на факторите за изчисление, посочени в параграф 3.

5. Франция и всяка от другите държави-членки или компетентните органи на Франция и всяка от другите държави-членки, могат да договорят въвеждането на други начини за определяне на еднократната сума, след като са получили становището на Административната комисия.

Общи разпоредби за възстановяването на разходи

Член 99

Административни разходи

Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, в съответствие с разпоредбите на член 84, параграф 2, третото изречение от регламента, да се договорят за увеличаване на размера на обезщетенията, посочени в членове 93 до 98 от регламента за прилагане, с конкретен процент с оглед отчитане на административните разходи. Този процент може да е различен, в зависимост от съответните обезщетения.

Член 100

Забавени претенции

1. При уреждането на сметки между институциите на държавите-членки, институцията, която отговаря за плащанията, може да оставя без уважение претенциите за възстановяване на разходи за предоставени обезщетения през календарна година, която предшества с три години или повече датата на предявяване на тези претенции, независимо дали същите са предявени от орган за връзка или от институцията, която отговаря за плащанията в компетентната държава.

2. За претенциите във връзка с възстановяването на разходи под формата на еднократни плащания, тригодишният срок тече от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на средните годишни разходи за обезщетения в натура, определени в съответствие с разпоредбите на членове 94 и 95 от регламента за прилагане.

Член 101

Справка за претенции

1. Съгласно разпоредбите на членове 36, 63, 70 и 75, параграф 2 от регламента, Административната комисия изготвя справка за претенциите за всяка календарна година.

2. Административната комисия може да предвиди подходящи проверки за проучването на необходимите статистически и счетоводни данни за изготвянето на предвидената в параграф 1 справка за претенции, по-специално, за да гарантира съответствието им с правилата, определени в дял 2.

3. Административната комисия взема решенията по настоящия член относно доклада на Ревизионната комисия, която го представя заедно със становище, като посочва мотивите, на които се основава това становище. Административната комисия определя методите на работа и състава на Ревизионната комисия.

Член 102

Функции на Ревизионната комисия — Процедура за възстановяване на парични средства

1. Ревизионната комисия:

а)	събира необходимите данни и организира необходимите изчисления за прилагането на разпоредбите на настоящия дял;

б)	представя на Административната комисия периодични счетоводни отчети за резултатите от прилагането на регламентите, по-конкретно от гледна точка на финансовия аспект;

в)	отправя всякакви полезни предложения до Административната комисия във връзка с разпоредбите на алинеи а) и б);

г)	представя на Административната комисия предложения по изпратените до нея съображения в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 4 и член 95, параграф 4 от регламента за прилагане;

д)	представя пред Административната комисия предложения във връзка с прилагането на разпоредбите на член 101 от регламента за прилагане;

е)	извършва цялата работа, проучвания или задачи по въпроси, за които е сезирана от Административната комисия.

2. Възстановяването на суми, предвидено в членове 36, 63, 70 и член 75, параграф 2 от регламента, се извършва от всички компетентни институции на дадена държава-членка в полза на институциите кредитори на друга държава-членка с посредничеството на органите, които са определени от компетентните органи на държавите-членки. Органите, чрез които е извършено възстановяване на парични средства, уведомяват Административната комисия за възстановените суми в сроковете и съобразно реда, определен от посочената комисия.

3. Когато подлежащите на възстановяване суми се определят въз основа на действителния размер на предоставените обезщетения според данните в счетоводните сметки на институциите, възстановяването за всяко календарно полугодие се извършва през следващото календарно полугодие.

4. Когато подлежащите на възстановяване суми се определят на основата на еднократно плащане, възстановяването се извършва за всяка календарна година; в такъв случай институциите извършват авансови плащания към институциите кредитори на първо число от всяко календарно полугодие в съответствие с процедурата, определена от Административната комисия.

5. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да се договарят за други срокове за възстановяването на суми или за други процедури за извършване на авансовите плащания.

Член 103

Съставяне на статистически и счетоводни данни

Компетентните органи на държавите-членки предприемат всички необходими мерки за прилагането на разпоредбите на настоящия дял, по-специално на онези от тях, които изискват съставянето на статистически или счетоводни данни.

Член 104

Вписване в приложение 5 на споразумения за възстановяване на парични средства между държави-членки или между компетентните органи на държавите-членки

1. Разпоредбите, които са сходни с разпоредбите на член 36, параграф 3, член 63, параграф 3 и член 70, параграф 3 от регламента, и член 93, параграф 6, член 94, параграф 6 и член 95, параграф 6 от регламента за прилагане, и които са действащи в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат при условие, че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

2. Разпоредбите, които са сходни с разпоредбите, посочени в параграф 1 и които, с оглед на взаимоотношенията между две или повече държави-членки, ще се прилагат след влизането в сила на регламента, се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Същото важи за договорените разпоредби съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 2 от регламента за прилагане.

Разходи за административни проверки и медицински прегледи

Член 105

1. Извършените разходи за административни проверки и медицински прегледи, наблюдения, лекарски прегледи и проверки от всякакво естество, необходими за отпускането, предоставянето или преразглеждането на обезщетения, се възстановяват от институцията, за сметка на която са извършени, на институцията, която е отговаряла за тях, въз основа на прилаганите такси от последно споменатата институция.

2. Въпреки това, две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се договарят за други начини за възстановяване на парични средства, по-специално под формата на еднократни плащания, или могат да премахват изискването за възстановяване на разходи между институциите.

Такива споразумения се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Действащите споразумения в деня преди влизането в сила на регламента продължават да се прилагат при условие, че са включени в споменатото приложение.

Общи разпоредби за изплащането на парични обезщетения

Член 106

Компетентните органи на всяка държава-членка уведомяват Административната комисия, в допустимите срокове и съобразно реда, определен от Комисията, за размера на изплатените парични обезщетения от институциите, попадащи под тяхна юрисдикция, на получатели, които пребивават или имат престой на територията на която и да е друга държава-членка.

Член 107

Конвертиране на валути

1. По смисъла на разпоредбите, изброени по-долу, превръщането на сумите, посочени в различни национални валути, се извършва по официалните номинални стойности, декларирани от националните валутни органи и признати от Международния валутен фонд:

а)

разпоредби на регламент: член 12, параграфи 2, 3 и 4, последно изречение от член 19, параграф 1, алинея б), член 22, параграф 1, ii), последно изречение, член 25, параграф 1, алинея б), предпоследно изречение, член 41, параграф 1, алинеи в) и г), член 46, параграфи 3 и 4, член 50, член 52, алинея б), последно изречение, член 55, параграф 1, ii), последно изречение, член 57, параграф 3, алинея в), член 60, параграф 1, алинея в), член 60, параграф 2, алинея б), член 70, параграфи 1 и 2 и член 71, параграф 1, алинея б), ii), предпоследното изречение;

б)	разпоредбите на регламент за прилагане: член 34, член 101, параграф 1, член 102, параграф 1, алинея б), член 119, параграф 2.

2. В случаите, които не попадат в приложното поле на параграф 1, превръщането се извършва по обменен курс, който действително се прилага по време на извършване на плащането.

ДЯЛ VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 108

Доказване на статут на сезонен работник

За да докаже, че е сезонен работник, работникът, включен в приложното поле на член 1, алинея в) от регламента, следва да представи договора си за заетост, подпечатан от службите по заетостта на държавата-членка, на чиято територия е отишъл да работи или е работил, или друг документ, подпечатан от тези служби, удостоверяващ сезонния характер на работата му.

Член 109

Споразумение за плащане на вноски

Работодателят, който няма място на дейност в държавата-членка, на чиято територия работникът е нает на работа, може да се споразумее с работника той да поеме задълженията на работодателя по отношение на плащането на вноски.

Работодателят уведомява компетентната институция или, при необходимост, институцията, която е определена от компетентния орган на въпросната държава-членка, за всяко такова споразумение.

Член 110

Взаимна административна помощ във връзка с възстановяването на обезщетения, които не са били дължими

Ако институцията на държава-членка, която е предоставила обезщетения, възнамерява да заведе дело срещу лице, което е получило обезщетения, които не са му били дължими, институцията по място на пребиваване на въпросното лице или институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава това лице, оказва съдействие на първата институция.

Член 111

Възстановяване на недължими плащания от институции за социално осигуряване и искания от спомагателни органи

1. Ако при отпускането или преразглеждането на обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) съгласно разпоредбите на глава 3 на дял III от регламента, институцията на държава-членка е изплатила на получателя на обезщетения сума над тази, на която той има право, тази институция може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на съответните обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от просрочените суми, които изплаща на същия получател. Последната институция превежда приспадната сума на институцията кредитор. Когато надплатената сума не може да бъде приспадната от просрочени плащания, се прилагат разпоредбите на параграф 2.

2. Когато институцията на дадена държава-членка е изплатила на получател на обезщетение сума над тази, на която той има право, тази институция може, при условията и в сроковете, определени от прилаганото от нея законодателство, да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от сумите, които изплаща на същия получател. Последната институция извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, все едно, че сумите са надплатени от нея и превежда приспадната сума на институцията кредитор.

3. Когато лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получило помощи на територията на държава-членка през период, през който е имало право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е оказал съдействие, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумата, изплатена за подпомагане, от сумите, които последната институция изплаща на същото лице.

Когато член на семейството на лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получил подпомагане на територията на държава-членка през период, през който въпросното лице е имало право на обезщетения за съответния член на семейството съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е оказал подпомагането, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице за съответния член на семейството, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на такива обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумите, изплатени за подпомагане, от сумите, които последната институция изплаща на същото лице за съответния член на семейството.

Институцията, която отговаря за плащанията, извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, и превежда приспадната сума на органа кредитор.

Член 112

Когато дадена институция, пряко или чрез друга институция, е извършила недължими плащания, чието възстановяване е станало невъзможно, в крайна сметка въпросните суми остават за сметка на първата институция, освен когато недължимото плащане е било в резултат от измама.

Член 113

Възстановяване на предоставени, но недължими обезщетения в натура на работници в сферата на международния транспорт

1. Ако правото на обезщетения в натура не бъде признато от компетентната институция, предоставените обезщетения в натура на работник в сферата на международния транспорт от институцията по място на престой по силата на презумпцията по член 20, параграф 2 или член 62, параграф 2 от регламента за прилагане, се възстановява от компетентната институция.

2. Извършените разходи от институцията по място на престой по отношение на всеки работник в сферата на международния транспорт, който преди това не е подавал молба до институцията по място на престой и няма право на обезщетения в натура, но въпреки това е получил обезщетения в натура при представяне на завереното заявление, посочено в член 20, параграф 2 или член 62, параграф 2 от регламента за прилагане, се възстановяват от институцията, която е посочена като компетентна във въпросното заверено заявление, или от всяка друга институция, определена за целта от компетентния орган на съответната държава-членка.

3. Компетентната институция или посочената като компетентна институция, в случая, предвиден в параграф 2, или определената за целта институция дебитира сметката на получателя на обезщетение със стойността на предоставените му, но недължими обезщетения в натура. Въпросната институция уведомява за тези дебитни операции Ревизионната комисия, посочена в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане, който изготвя справка за тях.

Член 114

Условни плащания на обезщетения в случаи на спорове относно приложимото законодателство или институцията, която следва да предоставя обезщетенията

В случай на спор между институциите или компетентните органи на две или повече държави-членки относно приложимото законодателство съгласно разпоредбите на дял II от регламента или коя институция следва да предоставя обезщетенията на съответното лице, което при отсъствие на спор би могло да претендира за обезщетения, лицето условно получава обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията по място на пребиваване или, ако съответното лице не пребивава на територията на една от заинтересованите държави-членки, обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията, до която първо е подадена неговата молба.

Член 115

Процедури за извършване на медицински прегледи в държава-членка, различна от компетентната държава

Институцията по място на престой или място на пребиваване, която съгласно разпоредбите на член 87 от регламента е длъжна да извърши медицински преглед, извършва това в съответствие с процедурите, определени от прилаганото от нея законодателство.

При отсъствие на такива процедури, тя отправя запитване до компетентната институция за информация относно процедурите, които следва да се приложат.

Член 116

Споразумения за възстановяването на вноски

1. Сключените споразумения съгласно разпоредбите на член 92, параграф 2 от регламента се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане.

2. Сключените споразумения за прилагането на разпоредбите на член 51 от Регламент № 3 продължават да се прилагат при условие, че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

Член 117

Обработка на данни

1. Една или повече държави-членки, или техните компетентни органи, могат, след като са получили становището на Административната комисия, да адаптират за обработка на данни образците на удостоверения, заверените заявления, декларациите, молбите и други документи, заедно с операциите и начините за предаване на данните, предвидени за прилагането на регламента и регламента за прилагане.

2. Когато постигнатото развитие в обработката на данни в държавите-членки позволява това, Административната комисия предприема необходимите проучвания за стандартизация и въвеждане в обща употреба на методите за корекция съгласно разпоредбите на параграф 1.

ДЯЛ VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 118

Преходни разпоредби относно пенсиите

1. Молбите за пенсии, които не са били още отпуснати преди влизането в сила на регламента, подлежат на двойно изплащане:

—	за периода преди тази дата, в съответствие с разпоредбите на регламент № 3,

—	за периода, започващ от тази дата, в съответствие с разпоредбите на регламента.

2. Молба за обезщетение за инвалидност, старост или за преживели наследници, представени на институция към датата на влизане в сила на регламента, автоматично налагат преоценка на обезщетенията, които са били отпуснати за същия случай преди тази дата от институцията или институциите на една или повече от другите държави-членки, в съответствие с разпоредбите на регламента.

Член 119

Преходни разпоредби, свързани със семейните обезщетения

1. Правата, посочени в член 94, параграф 9 от регламента, са тези, от които се ползват работниците по отношение на членовете на техните семейства, даващи право на семейни обезщетения, при ставка и в границите, приложими в деня, предхождащ деня на влизане в сила на регламента, по член 41 или на Регламент № 3 приложение Г, на член 20 или на приложение 1 към Регламент 36/63/ЕИО на Съвета от 2 април 1963 г. за социалното осигуряване на пограничните работници (4).

2. При условие, че сумата на семейните обезщетения, посочени в параграф 1, е по-висока от сумата на семейните помощи, които биха били дължими по член 73, параграф 2 от регламента, компетентната френска институция е отговорна да осигури тяхното изплащане на работника или пряко на членовете на неговото семейство по мястото им на пребиваване или по отношение на децата, даващи право на тези обезщетения.

3. Когато семейни обезщетения трябва да се изплащат по член 73, параграф 2 от регламента, институцията по място на пребиваване на членовете на семейството трябва да осигури изплащането на тези помощи в съответствие с разпоредбите на законодателството, което прилага, при условие, че те се възстановяват от компетентната френска институция.

4. В двустранните отношения между заинтересованите държави-членки, процедурата за прилагането на настоящия член се определя от тези държави-членки или компетентните органи на тези държави.

Член 120

Допълващи споразумения за прилагане

1. Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, когато е необходимо, да сключват споразумения, които имат за цел да допълнят административната процедура за прилагане на регламента. Тези споразумения се изброяват в приложение 5 към регламента за прилагане.

2. Споразумения, подобни на посочените в параграф 1, които са в сила в деня, предхождащ деня на влизане в сила на регламента за прилагане, продължават да се прилагат при условие, че те са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

Член 121

Характер и изменение на приложенията

1. Приложенията към регламента за прилагане представляват неразделна част от него.

2. Тези приложения могат да бъдат изменяни с регламент на Съвета, приет по предложение на Комисията, по искане на държава-членка или съответни държави-членки или техните компетентни органи след получаване на становището на Административната комисия.

3. Приложение V към регламента, част „Б Германия“, се допълва със следния текст:

„7.	За целите на регламента, еднократната сума на вноските към разходите за раждане, предоставяни съгласно германското законодателство на членовете на семействата на работниците, безработните лица, пенсионерите и претендиращите пенсия, се считат за обезщетения в натура.“

Член 122

Влизане в сила на регламента за прилагане

Регламентът за прилагане влиза в сила на първия ден от седмия месец след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 март 1972 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.

(2) ОВ L 30, 16.12.1958 г., стр. 561/58.

(3) ОВ L 30, 16.12.1958 г., стр. 597/58.

(4) ОВ 62, 20.4.1963 г., стр. 1314/63.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ

(Член 1, параграф 1 от регламента и член 4, параграф 1 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ:

Ministre de la prévoyance sociale, Bruxelles /

Minister van sociale voorzorg, Brussel

(Министърът на социалните грижи, Брюксел)

Б. ГЕРМАНИЯ:

Bundesminister für Arbeit und Sozialordnung,

Bonn (Федералният министър на труда и социалните грижи, Бон)

В. ФРАНЦИЯ:

1.	Ministre de la santé publique et de la sécurité sociale, Paris (Министърът на здравеопазването и социалното осигуряване, Париж)

2.	Ministre du travail, de l'emploi et de la population, Paris (Министърът на труда, заетостта и населението, Париж)

3.	Ministre de l'agriculture, Paris (Министърът на селското стопанство, Париж)

4.	Ministre de la marine marchande, Paris (Министърът на търговския флот, Париж)

Г. ИТАЛИЯ:

Ministro del Lavoro e della Previdenza Sociale

(Министърът на труда и социалните грижи), Рим

Д. ЛЮКСЕМБУРГ:

1.	Ministre du travail et de la sécurité sociale, Luxembourg (Министърът на труда и социалното осигуряване, Люксембург)

2.	Ministre de la famille, Luxembourg (Министърът по семейните въпроси, Люксембург)

Е. НИДЕРЛАНДИЯ:

1.	Minister van Sociale Zaken, Den Haag (Министърът на социалните грижи, Хага)

2.	Minister van Volksgezondheid en Milieuhygiëne, Leidschendam (Министърът на общественото здраве и околната среда, Лайдшендам)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

КОМПЕТЕНТНИ ИНСТИТУЦИИ

(Член 1, Бчква о) от регламента и член 4, параграф 2 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ

1. Болест, майчинство:
а) с цел прилагане на членове 16—29 от регламент за прилагане:
i) като общо правило:	Осигурителния орган, при който работникът е осигурен
ii) за моряци:	Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag — (Фонд за моряци, плаващи под белгийско знаме), Антверпен
б) с цел прилагане на дял V от регламента за прилагане:	Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за здравно осигуряване и осигуряване за инвалидност, Брюксел), който действа за сметка на осигурителните органи или за фонда за моряци, плаващи под белгийско знаме
2. Инвалидност:
а) обща инвалидност (работници, извършващи физически труд, чиновници и миньори):	Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за осигуряване на болни и инвалиди, Брюксел), който действа от името на осигурителните органи или за фонда за моряци, плаващи под белгийско знаме, заедно с осигурителния орган, при който работникът е или е бил осигурен
б) специална схема за инвалиди миньори:	Fonds national de retraite des ouvriers-mineurs, Bruxelles — Nationaal pensioenfonds voor mijnwerkers, Brusse — (Национален пенсионен фонд за миньори, Брюксел)
в) схема за инвалиди моряци:	Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag — (Фонд за моряци, плаващи под белгийско знаме), Антверпен
3. Възраст, смърт (пенсии):	Office national des pensions pour travailleurs salariés, Bruxelles — Rijksdienst voor werknemerspensioenen, Brussel — (Национална пенсионна служба за заети лица, Брюксел)
4. Трудови злополуки:
а) за прилагане на допълнителни помощи към пенсии:	Fonds des accidents du travail, Bruxelles — Fonds voor arbeidsongevallen, Brussel — (Фонд за трудови злополуки, Брюксел)
б) други случаи:
i) общо:	Осигурителят
ii) за моряци:	Fonds des accidents du travail, Bruxelles — Fonds voor arbeidsongevallen, Brussel — (Фонд за трудови злополуки, Брюксел)
5. Професионални заболявания:	Fonds des maladies professionnelles, Bruxelles — Fonds voor beroepsziekten, Brussel — (Фонд за професионални заболявания, Брюксел)
6. Помощи при смърт
а) болест — осигуряване за инвалидност:
i) общо:	Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален осигурителен институт за болест и инвалидност, Брюксел), заедно със осигурителен орган, при който работникът е осигурен
ii) за моряци:	Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag — (Фонд за моряци, плаващи под белгийско знаме), Антверпен
б) трудови злополуки:
i) общо	Осигурителят
ii) за моряци:	Fonds des accidents du travail, Bruxelles — Fonds voor arbeidsongevallen, Brussel — (Фонд за трудови злополуки, Брюксел)
в) професионални болести:	Fonds des maladies professionnelles, Bruxelles — Fonds voor beroepsziekten, Brussel — (Фонд за професионални заболявания, Брюксел)
7. Безработица:
i) общо:	Office national de l'emploi, Bruxelles — Rijksdienst voor arbeidsvoorziening, Brussel — (Национална служба за заетост, Брюксел)
ii) за моряци:	Pool des marins de la marine marchande — Pool van de zeelieden ter koopvaardij — (Търговски флотски фонд), Антверпен
8. Семейни обезщетения:	Caisse de compensation pour allocations familiales pour travailleurs salariés — Compensatiekas der gezinsvergoedingen voor werknemers — (Фонд за семейни компенсации за заети лица, в който служителят е осигурен)

Б. ГЕРМАНИЯ

Юрисдикцията на германските институции се урежда от разпоредбите на германското законодателство, освен ако не е предвидено друго в следния текст

1. Здравно осигуряване:

С цел прилагане на член 25, параграф 1 от регламента:

Институцията за здравно осигуряване, при която безработното лице е било осигурено на датата, когато е напуснало територията на Федерална република Германия

За осигуряване за болест на претендиращите пенсия и пенсионерите, и членовете на техните семейства, съгласно разпоредбите на дял III, глава 1, раздели 4 и 5 от регламента:

а)	когато съответното лице е осигурено в местния фонд за общи заболявания или окръжния фонд за заболявания, или когато не е осигурено в никаква институция за осигуряване за болест:

Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Godesberg, Bonn-Bad Godesberg — (Местен фонд за общи болести, Бад Годесберг, Бон-Бад Годесберг)

б) при всички останали случаи:

Институция за здравно осигуряване, при която претендиращият пенсия или пенсионерът е осигурен

2. Пенсионно осигуряване за работници, полагащи физически труд, чиновници и миньори:

За допускане до доброволно осигуряване и за определяне на молби за обезщетения и отпускане на обезщетения съгласно разпоредбите на регламента:

а)

за лица, които са били осигурени или са считани за осигурени изключително съгласно германското законодателство или за техни преживели наследници, когато тези лица или тези преживели наследници пребивават на територията на друга държава-членка или са граждани на друга държава-членка, пребивават на територията на страна, която не е членка:

i)	когато последната вноска е изплатена в пенсионната осигурителна схема за работници, извършващи физически труд:

—	ако съответното лице пребивава в Нидерландия или е гражданин на Нидерландия, пребиваващ на територията на страна, която не е членка:

Landesversicherungsanstalt Westfalen, Münster — (Регионална осигурителна служба на Вестфалия, Мюнстер)

—	ако съответното лице пребивава в Белгия или е гражданин на Белгия, пребиваващ на територията на страна, която не е членка:

Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Düsseldorf — (Регионална осигурителна служба на провинция Рейн, Дюселдорф)

—	ако съответното лице пребивава в Италия или е гражданин на Италия, пребиваващ в страна, която не е членка:

Landesversicherungsanstalt Schwaben, Augsburg — (Регионална осигурителна служба на Швабия, Аугсбург)

—	ако съответното лице пребивава във Франция или Люксембург или е гражданин на Франция или Люксембург, пребиваващ в държава, която не е членка:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer — (Регионална осигурителна служба на Райнланд-Пфалц)

Обаче, ако последната вноска е била платена на Регионалната осигурителна служба на Саарланд, Саарбрюкен, или на Федералната железопътна осигурителна служба, Франкфурт на Майн, или на Осигурителния фонд за моряци, Хамбург:

Институцията, на която е платена последната вноска

ii) когато последната вноска е била платена:

— в схемата за пенсионно осигуряване за чиновници:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Berlin — (Федерална осигурителна служба за чиновници, Берлин)

— в схемата за пенсионно осигуряване за моряци:

Seekasse, Hamburg — (Осигурителен фонд за моряци, Хамбург)

iii)	когато последната вноска е била платена в схемата за пенсионно осигуряване на миньори или когато периодът, необходим за получаване на миньорска пенсия, изплащана поради намалена способност за изпълняване на дейността на миньор (Bergmannsrente) е, или се счита за изминал:

Bundesknappschaft, Bochum — (Федерален осигурителен фонд за миньори, Бохум)

б)	за лица, които са осигурени, или се разглеждат като осигурени съгласно германското законодателство или законодателството на една или повече други държави-членки, или за техните преживели наследници:

i)	когато последната вноска съгласно германското законодателство е била платена съгласно пенсионното осигуряване на работниците, полагащи физически труд:

—	когато съответното лице пребивава на територията на Федерална република Германия, с изключение на Саарланд,

или

—	когато съответното лице пребивава извън Федерална република Германия и последната вноска съгласно германското законодателство е платена на институция извън Саарланд:

—	ако последната вноска съгласно законодателството на друга държава- членка е платена в нидерландска пенсионноосигурителна институция:

Landesversicherungsanstalt Westfalen, Münster — (Регионална осигурителна служба на Вестфалия, Мюнстер)

—	ако последната вноска съгласно законодателството на друга държава- членка е платена в белгийска пенсионно осигурителна институция:

Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Düsseldorf — (Регионална осигурителна служба на провинция Рейн, Дюселдорф)

—	ако последната вноска съгласно законодателството на друга държава- членка е платена в италианска пенсионноосигурителна институция:

Landesversicherungsanstalt Schwaben, Augsburg — (Регионална осигурителна служба на Швабия, Аугсбург)

—	ако последната вноска съгласно законодателството на друга държава- членка е платена във френска или люксембургска пенсионноосигурителна институция:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer — (Регионална осигурителна служба на Райнланд-Пфалц)

—	когато съответното лице пребивава на територията на Федерална република Германия в Саарланд

или

—	когато съответното лице пребивава извън Федерална република Германия и последната вноска съгласно германското законодателство е платена на институция в Саарланд:

Landesversicherungsanstalt Saarland, Saarbrücken — (Регионална осигурителна служба на Саарланд, Саарбрюкен)

—	когато последната вноска съгласно германското законодателство е платена в Осигурителния фонд за моряци, Хамбург или във Федералния железопътен осигурителен фонд, Франкфурт на Майн:

Институцията, на която тази вноска е платена

ii)	когато последната вноска съгласно германското законодателство е платена в:

— пенсионната осигурителна схема за чиновници:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Berlin — (Федерална осигурителна служба за чиновници, Берлин)

— пенсионната осигурителна схема за моряци:

Seekasse, Hamburg — (Осигурителен фонд за моряци, Хамбург)

iii)

когато последната вноска съгласно германското законодателство е платена в схемата за пенсионно осигуряване на миньори или когато периодът, необходим за получаване на миньорска пенсия, изплащана поради намалена възможност за изпълняване на дейността на миньор (Bergmannsrente) е, или се счита за завършен, взимайки под внимание или само периодите на осигуряване в германска институция, или периодите на чуждестранно осигуряване:

Bundesknappschaft, Bochum — (Федерален осигурителен фонд за миньори, Бохум)

3. Допълнително осигуряване за работници в металургията:

Landesversicherungsanstalt Saarland, Saarbrücken — (Регионална осигурителна служба на Саарланд, Саарбрюкен)

4. Осигуряване за злополука (трудови злополуки и професионални болести):

Институцията, отговорна за осигуряване за злополука за съответния случай

5. Обезщетения за безработица и семейни обезщетения:

Bundesanstalt für Arbeit, Nürnberg — (Федерална служба по труда, Нюрнберг)

В. ФРАНЦИЯ

1. За целите на прилагането на член 93, параграф 1 от регламента за прилагане:

а) обща схема:

Caisse nationale de l'assurance-maladie — (Национален фонд за здравно осигуряване), Париж

б) селскостопанска схема:

Caisse centrale de secours mutuels agricoles — (Централен селскостопански взаимоспомагателен фонд), Париж

в) схема за миньори:

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines — (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

г) схема за моряци:

Établissement national des invalides de la marine — (Национален институт за моряци с увреждания), Париж

2. За целите на прилагане на член 96 от регламента за прилагане:

а) обща схема:

Caisse nationale de l'assurance-maladie — (Национален фонд за здравно осигуряване), Париж

б) схема за миньори:

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines — (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

в) схема за моряци:

Établissement national des invalides de la marine — (Национален институт за моряци с увреждания), Париж

3. За целите на прилагане на член 98 от регламента за прилагане

а) обща схема:

Caisse nationale d'allocations familiales — (Национален фонд за семейни помощи), Париж

б) селскостопанска схема:

Caisse centrale d'allocations familiales mutuelles agricoles — (Централен селскостопански взаимоспомагателен фонд за семейни помощи), Париж

в) схема за миньори:

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines — (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

г) схема за моряци:

Caisse nationale d'allocations familiales des marins du commerce — (Национален фонд за семейно подпомагане за моряци), или Caisse nationale d'allocations familiales de la pêche maritime — (Национален фонд за семейно подпомагане на морската риболовна индустрия), когато е подходящо

4. Другите компетентни институции са онези, определени съгласно френското законодателство, а именно:

I. ФРАНЦИЯ (без отвъдморските департаменти)

а)

обща схема

i) болест, майчинство, смърт (еднократна помощ):

Caisse primaire d'assurance-maladie — (Местен фонд за здравно осигуряване)

ii)

инвалидност:

аа)	общо, освен за Париж и парижкия регион:

Caisse primaire d'assurance-maladie — (Местен фонд за здравно осигуряване)

за Париж и парижкия регион:

Caisse régionale d'assurance-maladie — (Регионален фонд за здравно осигуряване), Париж

бб)	специална схема съгласно членове Л 365 до Л 382 от Кодекс за социално осигуряване:

Caisse régionale d'assurance-maladie — (Регионален фонд за здравно осигуряване), Страсбург

iii)

за старост:

аа)	както за общото правило, освен за Париж и парижкия регион:

Caisse régionale d'assurance-maladie (branche vieillesse) — (Регионален фонд за здравно осигуряване (отдел старост)

за Париж и парижкия регион:

Caisse nationale d'assurance-vieillesse des travailleurs salariés — (Национален фонд за осигуряване за старост за заети лица), Париж

бб)	специална схема съгласно членове Л 365 до Л382 от Кодекс за социално осигуряване:

Caisse régionale d'assurance-vieillesse — (Регионален фонд за осигуряване за старост), Страсбург

или

Caisse régionale d'assurance-maladie — (Регионален фонд за здравно осигуряване), Страсбург

iv)

трудови злополуки:

аа) временна неработоспособност:

Caisse primaire d'assurance-maladie — (Местен фонд за здравно осигуряване)

бб) постоянна неработоспособност:

— пенсии:

— злополуки, станали след 31.12.1946 г.:

Caisse primaire d'assurance-maladie — (Местен фонд за здравно осигуряване)

— злополуки, станали преди 1.1.1947 г.:

Работодателят, или осигурителят, действащ вместо него

— увеличение на пенсии:

— злополуки, станали след 31.12.1946 г.:

Caisse primaire d'assurance-maladie — (Местен фонд за осигуряване на хронично болни)

— злополуки, станали преди 1.1.1947 г.:

Caisse des dépôts et consignations — (Служба за депозити и консигнации)

v) семейни обезщетения:

Caisse d'allocations familiales — (Фонд за семейни помощи)

vi) безработица:

Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre — (Департаментален директорат за труд и работна сила)

б)

селскостопанска схема:

i)	болест, майчинство, смърт (еднократна помощ), семейни обезщетения:

Caisse de mutualité sociale agricole — (Селскостопански социален съвместен фонд)

ii)	осигуряване и обезщетения за инвалидност и старост за преживял съпруг:

Caisse centrale de secours mutuels agricoles — (Централен селскостопански взаимоспомагателен фонд), Париж

iii)

трудови злополуки:

аа) като общо правило:

Работодателят или осигурителят, действащ от негово име

бб) за пенсионно увеличение:

Caisse des dépôts et consignations, Arcueil (94) — (Служба за депозити и консигнации, Аркьой (94)

iv) безработица:

Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre — (Департаментален директорат за труд и работна сила)

в)

схема за миньори:

i) болест, майчинство, смърт (еднократна помощ):

Société de secours minière — (Организация за подпомагане на миньорите)

ii) инвалидност, старост, смърт (пенсии):

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines — (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

iii)

трудови злополуки:

аа) временна неработоспособност:

Société de secours minière — (Организация за подпомагане на миньорите)

бб)

постоянна неработоспособност:

— пенсии:

— злополуки, станали след 31.12.1946 г.:

Union régionale des sociétés de secours minières — (Регионален съюз на асоциациите за подпомагане на миньори)

— злополуки, станали преди 1.1.1947 г.:

Работодателят или осигурителят, действащ вместо него

— пенсионно увеличение:

— злополуки, станали след 31.12.1946 г.:

Union régionale des sociétés de secours minières — (Регионален съюз на асоциациите за подпомагане на миньори)

— злополуки, станали преди 1.1.1947 г.:

Caisse des dépôts et consignations — (Служба за депозити и консигнации)

iv) семейни обезщетения:

Union régionale des sociétés de secours minières — (Регионален съюз на асоциациите за подпомагане на миньори)

v) безработица:

Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre — (Департаментален директорат за труд и работна сила)

г)

схема за моряци:

i)	болест, майчинство, инвалидност, трудови злополуки, смърт (еднократна помощ) и пенсии за наследници на лица с увреждания или лица, които са претърпели трудова злополука:

Section Caisse générale de prévoyance des marins du Quartier des affaires maritimes — (Сектор „Общ фонд за моряци“ към Управлението по морски въпроси)

ii) старост, смърт (пенсии):

Section Caisse de retraite des marins du Quartier des affaires maritimes — (Сектор „Пенсионен фонд за моряци“ към Управлението по морски въпроси)

iii) семейни обезщетения:

Caisse nationale d'allocations familiales des marins du commerce — (Национален семеен фонд за моряци), или Caisse nationale d'allocations familiales de la pêche maritime — (Национален фонд за семейно подпомагане за морската риболовна индустрия), когато е подходящо

iv) безработица:

Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre — (Департаментален директорат за труд и работна сила)

II. ОТВЪДМОРСКИ ДЕПАРТАМЕНТИ

а)

Всички схеми (с изключение на схемата за моряци) и всички рискове с изключение на семейните обезщетения:

i) общо:

Caisse générale de sécurité sociale — (Общ фонд за социално осигуряване)

ii)	за пенсионни увеличения относно трудови злополуки, настъпили в департаментите извън страната преди 1.1.1952 г.:

Direction départementale de l'enregistrement — (Департаментален директорат за регистрация)

б) семейни обезщетения:

Caisse d'allocations familiales — (Фонд за семейни помощи)

в)

схема за моряци:

i) всички рискове, освен старост и семейни обезщетения:

ii) старост:

iii) семейни обезщетения:

Caisse d'allocations familiales — (Фонд за семейни помощи)

Г. ИТАЛИЯ

1. Болест (освен туберкулоза), майчинство:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо le malattie — (Национален здравноосигурителен институт), провинциални служби Cassa mutua provinciale di malattia di Bolzano, Bolzano — (Провинциален фонд за здравно осигуряване, Болцано) Cassa mutua provinciale di malattia di Trente, Trente — (Провинциален фонд за здравно осигуряване, Тренто), или институцията, към която съответното лице е регистрирано
2. Туберкулоза:	Istituto nazionale della previdenza sociale — (Национална институция за социално подпомагане), провинциални служби
3. Трудови злополуки и професионални болести:
а) общо:	Istituto nazionale per l'assicurazione contro gli infortuni sul lavoro — (Национална институция за осигуряване при трудови злополуки, провинциални служби)
б) също за селскостопански и горски работници при поискване:	Ente nazionale di previdenza e assistenza per gli impiegati agricoli — (Национална служба за подпомагане на селскостопански работници)
в) за моряци:	Морският фонд, при който съответното лице е регистрирано
4. Инвалидност, старост и преживели наследници (пенсии):
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale — (Национална институция за социално подпомагане), провинциални служби
б) за работници в сферата на развлекателния бизнес:	Ente nazionale di previdenza e assistenza per i lavoratori dello spettacolo — (Национална служба за подпомагане на работници в сферата на развлекателния бизнес), Рим
в) за контролен персонал:	Istituto nazionale di previdenza per i dirigenti di aziende industriali — (Национална институция за подпомагане на ръководен персонал в индустрията), Рим
г) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola — (Национална институция за подпомагане на италианските журналисти „Г. Амендола“), Рим
5. Помощи при смърт:	Институциите, изброени под номера 1, 2 или 3 съответно
6. Безработица
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale — (Национална институция за социално подпомагане), провинциални служби
б) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola — (Национална институция за подпомагане на италианските журналисти „Г. Амендола“), Рим
7. Семейни помощи:
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale — (Национална институция за социално подпомагане), провинциални служби
б) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola — (Национална институция за подпомагане на италианските журналисти „Г. Амендола“), Рим

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

1. Болест, майчинство:

а) с цел прилагането на член 28, параграф 2 от регламента:

Институцията или институциите, отговарящи за плащането на пенсии, зависещи от осигурителни вноски

б) други случаи:

Фондът за здравно осигуряване, в който работникът е осигурен поради неговата заетост или с който последно е бил осигурен

2. Инвалидност, старост, смърт (пенсии):

а)	за чиновници, включително техници, работещи в мините (под земята):

Caisse de pension des employés privés — (Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор)

б) други случаи:

Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité — (Осигурително учреждение за старост и инвалидност), Люксембург

3. Трудови злополуки и професионални болести:

а) за селскостопански и горски работници:

Association d'assurance contre les accidents, section agricole et forestière — (Осигурителна асоциация за злополуки, селскостопански и горски департамент), Люксембург

б) други случаи:

Association d'assurance contre les accidents, section industrielle — (Осигурителна асоциация за злополуки, индустриален департамент), Люксембург

4. Безработица:

Office national du travail — (Национална служба по труда), Люксембург

5. Семейни обезщетения:

а) за лица, осигурени в институцията съгласно точка 2, буква б):

Caisse d'allocations familiales des ouvriers près l'Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité — (Фонд за семейства на работници, полагащи физически труд, при осигурителната институция за старост и инвалидност), Люксембург

б) други случаи:

Caisse d'allocations familiales des employés près la Caisse de pension des employés privés — (Фонд за семейни помощи за чиновници към пенсионен фонд за чиновници), Люксембург

6. Помощи при смърт:

за целите на прилагането на член 66 от регламента:

Институцията, отговаряща за изплащане на пенсиите, което се дължи при този вид помощи

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. Болест, майчинство

а) помощи в натура:

Ziekenfonds — (Здравен фонд), в който съответното лице е осигурено

б) парични помощи:

Bedrijfsvereniging — (Професионалната асоциация), в която работодателят на осигуреното лице е осигурен

2. Инвалидност:

а)	когато правото на помощи е извън приложното поле на този регламент само съгласно законодателството на Нидерландия:

Bedrijfsvereniging — (Професионалната асоциация), в която работодателят на осигуреното лице е осигурен

б) други случаи:

Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging — (Нова обща професионална асоциация)

3. Старост, смърт (пенсии):

Sociale Verzekeringsbank — (Социална осигурителна банка)

4. Безработица:

а) осигурителни обезщетения за безработица:

Bedrijfsvereniging — (Професионалната асоциация), в която работодателят на осигуреното лице е осигурен

б) обезщетения от органите на публичната власт:

Местни власти по мястото на пребиваване

5. Семейни обезщетения:

а)	когато лицето, което има право на обезщетения, пребивава в Нидерландия:

Raad van Arbeid — (Трудов съвет), в района на който лицето пребивава

б)	когато лицето, което има право на обезщетения, пребивава извън Нидерландия, но неговият работодател пребивава или е установен в Нидерландия:

Raad van Arbeid — (Трудов съвет), в района на който работодателят пребивава или е установен

в) други случаи:

Sociale Verzekeringsbank — (Социална осигурителна банка)

6. Професионални болести, за които се прилагат разпоредбите на член 57, параграф 3 от регламента:

За прилагането на член 57, параграф 3, Бчква в) от регламента:

—	когато помощите се отпускат, считано от дата преди 1.7.1967 г.:

Sociale Verzekeringsbank — (Социална осигурителна банка)

—	когато помощите се отпускат, считано от дата след 30.6.1967 г.:

Bedrijfsvereniging voor de Mijnindustrie, Heerlen — (Професионална асоциация за миньорската индустрия, Хеерлен)

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ИНСТИТУЦИИ ПО МЯСТО НА ПРЕБИВАВАНЕ И ИНСТИТУЦИИ ПО МЯСТО НА ПРЕСТОЙ

(Член 1, Бчква п) от регламента и член 4, параграф 3 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ

ИНСТИТУЦИИ ПО МЯСТО НА ПРЕБИВАВАНЕ

1. Болест, майчинство:

а)	с цел прилагане на членове 17, 18, 22, 25, 28, 29, 30 и 32от регламента за прилагане:

Осигурителните органи

б) с цел прилагане на член 31 от регламента за прилагане:

i) общо:

Осигурителните органи

ii) за моряци

Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag (Взаимоосигурителен фонд за социални грижи за моряци, плаващи под белгийско знаме), Антверпен,

или

осигурителните органи

2. Инвалидност:

а)	обща инвалидност (работници, полагащи физически труд, чиновници, миньори):

Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за осигуряване на инвалиди и за здравно осигуряване, Брюксел), заедно със осигурителните институти

с цел прилагане на член 105 от регламента за прилагане:

Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за здравно осигуряване, Брюксел)

б) специална схема за инвалидностза миньори:

Fonds national de retraite des ouvriers-mineurs, Bruxelles — Nationaal pensioenfonds voor mijnwerkers, Brussel — (Национален пенсионен фонд за миньори, Брюксел)

в) схема за инвалидност на моряци:

Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag — (Осигурителен фонд за моряци, плаващи под белгийско знаме), Антверпен

3. Старост и смърт (пенсии):

Office national des pensions pour travailleurs salariés Bruxelles — Rijksdienst voor werknemerspensioenen, Bruxelles — (Национален пенсионен фонд за заети лица, Брюксел)

4. Трудови злополуки (обезщетения в натура):

Осигурителните институции

5. Професионални болести:

Fonds des maladies professionnelles, Bruxelles — Fonds voor beroepsziekten, Brussel — (Фонд за професионални болести, Брюксел)

6. Помощи при смърт:

Осигурителните институции, заедно с Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за здравно осигуряване и инвалидност, Брюксел)

7. Безработица:

а) общо:

Office national de l'emploi, Bruxelles — Rijksdienst voor arbeidsvoorziening, Brussel — (Национална служба по заетостта), Брюксел

б) за моряци:

Pool des marins de la marine marchande — Pool van de zeelieden ter koopvaardij — (Търговски флотски фонд), Антверпен

8. Семейни обезщетения:

Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés; Bruxelles — Rijksdienst voor kinderbijslag voor werknemers, Brussel — (Национална служба за семейни помощи за заети лица, Брюксел)

II.

ИНСТИТУЦИИ ПО МЯСТО НА ПРЕСТОЙ

1. Заболявания, майчинство:

2. Трудови злополуки:

3. Професионални болести:

Fonds des maladies professionnelles, Bruxelles — Fonds voor beroepsziekten, Brussel — (Фонд за професионални болести, Брюксел)

Б. ГЕРМАНИЯ

1. Здравно осигуряване:

а)	при всички случаи, освен при прилагане на член 19, параграф 2 от регламента и член 17 от регламента за прилагане:

Allgemeine Ortskrankenkasse (Местен фонд за общи заболявания) по място на пребиваване или място на престой на съответното лице

или, при отсъствие на такъв фонд,

Landkrankenkasse (Окръжен федерален фонд за заболявания) по място на пребиваване или място на престой на съответното лице

за лица, осигурени по схемата за миньори и членовете на техните семейства:

Bundesknappschaft, Bochum (Миньорски федерален фонд за осигуряване, Бохум)

б)	за целите на прилагане на член 19, параграф 2 от регламента и член 17 от регламента за прилагане:

Последната институция, където работникът е бил осигурен последно,

ако няма такава институция, или ако осигуреното лице е било осигурено последно в Allgemeine Ortskrankenkasse, или Landkrankenkasse, или Bundesknappschaft:

Компетентната институция по място на пребиваване или място на престой на съответното лице, съгласно алинея а)

в) за лекуване на туберкулоза в лечебен център:

Компетентната пенсионна осигурителна институция за работници, полагащи физически труд, по място на пребиваване или място на престой на съответното лице

2. Осигуряване при злополука:

а)	обезщетения в натура, с изключение на терапевтично лечение, провеждано по осигуряване при злополука; протези и др.;парични помощи, с изключение на пенсии, увеличения за гледане и постоянни грижи за болни и помощи при смърт:

Allgemeine Ortskrankenkasse (Компетентният фонд за общо заболяване) по мястото на пребиваване или на престой на съответното лице

или, при липса на такъв фонд,

Landkrankenkasse — (Компетентният окръжен фонд за заболявания) по мястото на пребиваване или на престой на съответното лице

за лица, осигурени по схемата за миньори и членове на техните семейства:

Bundesknappschaft, Bochum (Миньорски федерален осигурителен фонд, Бохум)

б)	помощи по видове и в брой, с изключение съгласно алинея а) и за прилагане на член 76 от регламента за прилагане:

Hauptverband der gewerblichen Berufsgenossenschaften, Bonn (Федерация на професионалните търговски асоциации в индустрията, Бон)

3. Пенсионно осигуряване:

а)	пенсионно осигуряване за работници, полагащи физически труд:

i) взаимоотношения с Белгия:

Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Düsseldorf (Регионална осигурителна служба за провинция Рейн, Дюселдорф)

ii) взаимоотношения с Франция:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer (Регионална осигурителна служба за провинция Райнланд-Пфалц, Шпайер), или в качеството си на компетентна институция съгласно приложение 2 , Landesversicherungsanstalt Saarland, Saarbrücken — (Регионална осигурителна служба за Саарланд, Саарбрюкен)

iii) взаимоотношения с Италия:

Landesversicherungsanstalt Schwaben, Augsburg (Регионална осигурителна служба за Швабия, Аугсбург)

iv) взаимоотношения с Люксембург:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer (Регионална осигурителна служба за провинция Райнланд-Пфалц, Шпайер)

v) взаимоотношения с Нидерландия:

Landesversicherungsanstalt Westfalen, Münster (Регионална осигурителна служба за Вестфалия, Мюнстер)

б) пенсионно осигуряване за чиновници:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Berlin (Федерална осигурителна служба за чиновници Берлин)

в) пенсионно осигуряване за миньори:

Bundesknappschaft, Bochum (Федерален осигурителен фонд за миньори, Бохум)

4. Обезщетения за безработица и семейни обезщетения:

Компетентната служба за заетостта по място на пребиваване или място на престой на съответното лице

В. ФРАНЦИЯ

I. ФРАНЦИЯ (без отвъдморските департаменти):

1. Рискове, различни от безработица и семейни обезщетения:

а) общо:

Caisse primaire d'assurance-maladie (Фонд за здравно осигуряване по място на пребиваване или място на престой)

б)	за целите на прилагане на член 27 от регламента относно схемата за моряци:

Section Caisse générale de prévoyance des marins du Quartier des affaires maritimes (Сектор „Общ фонд за моряци“ към управлението по морски въпроси)

в)	за целите на прилагане на член 35 от регламента за прилагане:

i) обща схема:

аа)	като общо правило, с изключение на Париж и парижки регион:

Caisse primaire d'assurance-maladie (Фонд за здравно осигуряване по места)

за Париж и парижки регион:

Caisse régionale d'assurance maladie (Регионален фонд за здравно осигуряване), Париж

бб)	специална схема, съгласно членове Л 365—Л 382 от Социалния кодекс:

Caisse régionale d'assurance-maladie (Регионален фонд за здравно осигуряване), Страсбург

ii) селскостопанска схема:

Caisse de mutualité sociale agricole (Селскостопански социален съвместен фонд)

iii) схема за миньори:

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

iv) схема за моряци:

г)	за целите на прилагането на член 36 от регламента за прилагане за инвалидни пенсии:

i) общо, освен за Париж и парижки регион:

Caisse primaire d'assurance-maladie (Местен фонд за здравно осигуряване)

за Париж и парижки регион:

Caisse régionale d'assurance-maladie (Регионален фонд за здравно осигуряване), Париж

ii)	специална схема, съгласно членове Л 365—Л 382 от Кодекс за социално осигуряване:

Caisse régionale d'assurance-maladie (Регионален фонд за здравно осигуряване), Страсбург

д)	за целите на прилагането на член 35 от регламента за прилагане по отношение на пенсии за старост:

i) обща схема:

аа) общо освен за Париж и за парижки регион:

Caisse régionale d'assurance-maladie (Регионален фонд за здравно осигуряване сектор старост)

за Париж и парижки регион:

Caisse nationale d'assurance-vieillesse des travailleurs salariés (Национален фонд за осигуряване за старост за заети лица), Париж

бб)	специална схема, съгласно членове Л 365—Л 382 от Кодекс за социално осигуряване:

Caisse régionale d'assurance-vieillesse (Регионален фонд за осигуряване за старост), Страсбург

ii) селскостопанска схема:

Caisse centrale de secours mutuels agricoles (Централен селскостопански спомагателен фонд), Париж

iii) схема за миньори:

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines (Национален независим фонд за социално осигуряване за миньори), Париж

iv) схема за моряци:

Section Caisse de retraite des marins du Quartier des affaires maritimes (Сектор „Пенсионен фонд за моряци“ към Управлението по морски въпроси)

е)	за целите на прилагане на член 75 от регламента за прилагане:

Caisse primaire d'assurance-maladie (Местен фонд за застраховане на хронично болни)

2. Безработица:

а)	за целите на прилагане на членове 80, 81 и 82, параграф 2 от регламента за прилагане:

Дирекция на департамента за труд и работна сила по мястото на заетост, за което се изисква заверено заявление

местният департамент на Националната служба по заетостта,

общината по място на пребиваване на членовете на семейството

б)	за целите на прилагане на член 83, параграфи 1 и 2 и член 97 от регламента за прилагане:

Association pour l'emploi dans l'industrie et le commerce (ASSEDIC) — (Асоциация за заетост в индустрията и търговията ) по място на пребиваване на съответното лице

в)	за целите на прилагане на член 84 от регламента за прилагане:

i) пълна безработица:

Association pour l'emploi dans l'industrie et le commerce (ASSEDIC) — (Асоциация за заетост в индустрията и търговията) по място на пребиваване на съответното лице

ii) частична безработица:

Дирекция на департамента за труд и работна сила по мястото на заетост на съответното лице

г)	за целите на прилагане на член 89 от регламента за прилагане:

Дирекция на департамента за труд и работна сила

3. Семейни обезщетения:

Caisse d'allocations familiales (Фонд за семейни помощи) по място на пребиваване на съответното лице

II ОТВЪДМОРСКИ ДЕПАРТАМЕНТИ:

1. Рискови и други семейни обезщетения:

а) общо:

Caisse générale de sécurité sociale (Общ социалноосигурителен фонд)

б) моряци:

i) пенсии за инвалидни:

ii) пенсии за старост:

2. Семейни обезщетения:

Фонд за семейни помощи по място на пребиваване на съответното лице

Г. ИТАЛИЯ

1. Болест (освен туберкулоза),майчинство:	Istituto nazionale per l'assicurazione contro le malattie (Национален здравноосигурителен институт)
	Cassa mutua provinciale di malattia di Bolzano (Провинциален фонд за здравно осигуряване Болцано)
	Cassa mutua provinciale di malattia di Trento (Провинциален фонд за здравно осигуряване, Тренто)
2. Туберкулоза:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), провинциални служби
3. Трудови злополуки и професионални болести:	Istituto nazionale per l'assicurazione contro gli infortuni sul lavoro (Национален институт за осигуряване за трудови злополуки), провинциални служби
4. Инвалидност, старост,преживели наследници (пенсии):
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), провинциални служби
б) за работници в развлекателния бизнес:	Ente nazionale di previdenza e assistenza per i lavoratori dello spettacolo, (Национална служба за социални грижи и помощ за работници в развлекателния бизнес), Рим
в) за ръководни служители:	Istituto nazionale di previdenza per i dirigenti di aziende industriali (Национален институт за социални грижи за контролния персонал в индустрията), Рим
г) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola (Национален институт за социални грижи за италианските журналисти, „Г. Амендола“), Рим
5. Помощи при смърт:	Институциите, изброени съответно под номера 1, 2, 3
6. Безработица:
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи, провинциални служби)
б) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola (Национален институт за социални грижи на италианските журналисти „Г. Амендола“), Рим
7. Семейни помощи:
а) общо:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи, провинциални служби)
б) за журналисти:	Istituto nazionale di previdenza per i giornalisti italiani - G. Amendola (Национален институт за социални грижи на италианските журналисти „Г. Амендола“), Рим.

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

1. Болест, майчинство:

а)	за целите на прилагане на членове 19, 22, 28, параграф 1, член 29, параграф 1 и член 31 от регламента, и членове 17, 18, 20, 21, 22, 24, 29, 30 и 31 от регламента за прилагане:

Caisse nationale d'assurance-maladie des ouvriers (Национален фонд за здравно осигуряване за работници, полагащи физически труд), Люксембург

б) за целите на прилагане на член 27 от регламента:

Фондът за здравно осигуряване, който съгласно законодателството на Люксембург е компетентен за частичната пенсия за Люксембург

2. Инвалидност, старост, смърт:

а) чиновници, включително техници в мините (под земята):

Caisse de pension des employés privés (Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор), Люксембург

б) други случаи:

Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Осигурително учреждение за старост и инвалидност), Люксембург

3. Трудови злополуки и професионални болести:

а) за селскостопански и горски работници:

Association d'assurance contre les accidents, section agricole et forestière (Осигурителна асоциация за злополуки, селскостопански и горски департамент), Люксембург

б) други случаи:

Association d'assurance contre les accidents, section industrielle (Осигурителна асоциация за злополуки, индустриален департамент), Люксембург

4. Безработица:

Office national du travail (Национална служба по труда), Люксембург

5. Семейни помощи:

а)	за лица, осигурени при институцията съгласно точка 2, буква б)

Caisse d'allocations familiales des ouvriers près l'Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Фонд за семейни помощи за работници, полагащи физически труд, към Осигурителния институт за старост и инвалидност), Люксембург

б) други случаи:

Caisse d'allocations familiales des employés près la Caisse de pension des employés privés (Фонд за семейни помощи за чиновници в частния сектор), Люксембург

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. Болест, майчинство, трудови злополуки, професионални болести

а) обезщетения в натура:

i) институции по място на пребиваване:

Един от компетентните фондове за здравна застраховка по място на пребиваване, по избор на съответното лице

ii) институции по място на престой:

Algemeen Nederlands Onderling Ziekenfonds, Utrecht (Общ здравноосигурителен фонд на Нидерландия, Утрехт)

б) парични обезщетения:

Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging — (Нова обща професионална и търговска асоциация), Амстердам

2. Инвалидност:

а)	когато съответното лице също има право на обезщетения съгласно нидерландското законодателство само, извън обхвата на регламента:

Компетентната Bedrijfsvereniging (професионална и търговска асоциация)

б) във всички други случаи:

Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging (Нова обща професионална и търговска асоциация), Амстердам

3. Старост и смърт (пенсии):

за целите на прилагането на член 36 от регламента за прилагане:

а) общо:

Sociale Verzekeringsbank (Социална застрахователна банка), Амстердам

б) взаимоотношения с Белгия:

Bureau voor Belgische Zaken de sociale verzekering betreffende, Breda (Департамент за белгийски социално осигурителни въпроси, Бреда)

в) взаимоотношения с Германия:

Bureau voor Duitse Zaken van Vereeniging van de Raden van Arbeid, Nijmegen (Департамент за германски въпроси на Федерацията на трудовите съвети, Ниймеген)

4. Безработица:

а) осигурителни обезщетения за безработица:

Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Amsterdam (Нова обща професионална и търговска асоциация, Амстердам)

б) обезщетения от държавни власти:

Местните власти по място на пребиваване или престой

5. Семейни помощи:

за целите на прилагане на членове 73, параграф 2 и 74, параграф 2, от регламента:

Raad van Arbeid (Съвета по труда), в чийто район членовете на семейството пребивават

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ОРГАНИ ЗА ВРЪЗКА

(член 3, параграф 1 и член 4, параграф 4 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ

Ministre de la prévoyance sociale, Bruxelles —
Minister van Sociale Voorzorg, Brussel —
(Министерство на социалните грижи, Брюксел)

Б. ГЕРМАНИЯ

1. Здравно осигуряване:

Bundesverband der Ortskrankenkassen, Bonn-Bad Godesberg (Национална федерация на местните здравни фондове, Бон-Бад Годесберг)

2. Осигуряване за злополуки:

Hauptverband der gewerblichen Berufsgenossenschaften, Bonn (Федерация на професионалните и търговски асоциации, Бон)

3.	Пенсионно осигуряване на работници, полагащи физически труд:

а)	за целите на прилагането на член 3, параграф 2 от регламента за прилагане:

Verband Deutscher Rentenversicherungsträger, Frankfurt am Main (Федерация на германските пенсионни застрахователни институции, Франкфурт на Майн)

б)	за целите на прилагането на член 51 и член 53, параграф 1 от регламента за прилагане и съгласно заглавие „Разплащателни органи“ съгласно член 55 от регламента за прилагане:

i) взаимоотношения с Белгия:

Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Düsseldorf (Регионална осигурителна служба в провинция Рейн, Дюселдорф)

ii) взаимоотношения с Франция:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer (Регионална осигурителна служба на Рейнланд-Пфалц, Шпайер) или компетентната институция съгласно приложение 2 Landesversicherungsanstalt Saarland, Saarbrücken (Регионална осигурителна служба на Саарланд, Саарбрюкен)

iii) взаимоотношения с Италия:

Landesversicherungsanstalt Schwaben, Augsburg (Регионална застрахователна служба на Швабия, Аугсбург)

iv) взаимоотношения с Люксембург:

Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Speyer (Регионална застрахователна служба на Райнланд-Пфалц, Шпайер)

v) взаимоотношения с Нидерландия:

Landesversicherungsanstalt Westfalen, Münster (Регионална застрахователна служба на Вестфалия, Мюнстер)

4. Пенсионно осигуряване на чиновници:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Berlin (Федерална осигурителна служба за чиновници, Берлин)

5. Пенсионно осигуряване на миньори:

Bundesknappschaft, Bochum (Федерален осигурителен фонд за миньори, Бохум)

6. Допълнително осигуряване на работници в металургията:

Landesversicherungsanstalt Saarland, Abteilung Hüttenknappschaftliche Pensionsversicherung, Saarbrücken (Регионална осигурителна служба на Саарланд, Пенсионноосигурителен департамент за работници в металургията, Саарбрюкен)

7. Безработица и семейни помощи:

Hauptstelle der Bundesanstalt für Arbeit, Nürnberg (Централен офис на федералния институт по труда, Нюрнберг)

В. ФРАНЦИЯ

1. Общо:

Centre de sécurité sociale des travailleurs migrants (Център за социално осигуряване на работници мигранти), Париж

2.	За миньорски схеми (инвалидност, старост и смърт (пенсии):

Caisse autonome nationale de sécurité sociale dans les mines (Национален независим социалноосигурителен фонд за миньори), Париж

Г. ИТАЛИЯ

1. Болест (различна от туберкулоза), майчинство:

Istituto nazionale per l'assicurazione contro le malattie, Direzione generale (Генерална дирекция на Националния здравноосигурителен институт), Рим

2. Трудови злополуки и професионални болести:

Istituto nazionale per l'assicurazione contro gli infortuni sul lavoro, Direzione generale (Генерална дирекция на Националния осигурителен институт за трудови злополуки), Рим

3.	Инвалидност, възраст, преживели наследници, туберкулоза, безработица, семейни помощи:

Istituto nazionale della previdenza sociale, Direzione generale (Генерална дирекция на Националния институт за социални грижи), Рим

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

I. ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 53 ОТ РЕГЛАМЕНТА ЗА ПРИЛАГАНЕ:

1. Болест, майчинство:

а)	за целите на прилагане на член 28, параграф 2 от регламента:

Институцията или институциите, отговорни за изплащане на пенсионните вноски

б) други случаи:

Фондът за здравно осигуряване, при който работникът е осигурен във връзка със своята работа или при който е бил последно осигурен

2. Инвалидност, старост, смърт (пенсии):

а)	за чиновници, включително техници, работещи в мини (под земята)

Caisse de pension des employés privés (Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор), Люксембург

б) други случаи:

Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Осигурително учреждение за старост и инвалидност), Люксембург

3. Трудови злополуки и професионални болести:

а) за селскостопански и горски работници:

Association d'assurance contre les accidents, section agricole et forestière (Осигурителна асоциация за злополуки, Селскостопански и горски департамент), Люксембург

б) други случаи:

Association d'assurance contre les accidents, section industrielle (Осигурителна асоциация за злополуки, Индустриален департамент), Люксембург

4. Безработица:

Office national du travail (Национална служба по труда), Люксембург

5. Семейни помощи:

а)	за лица, осигурени при институцията съгласно точка 2, буква б):

Caisse d'allocations familiales des ouvriers près l'Établissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Фонд за семейни помощи за физически работници към Осигурителния институт за старост и инвалидност), Люксембург

б) други случаи:

6. Помощи при смърт:

а) за целите на прилагане на член 66 от регламента:

Институциите, отговарящи за плащане на пенсиите, които са задължени за помощите в натура

б) други случаи:

Институциите съгласно точка 1, буква б), точки 2 и 3, в зависимост от това кой осигурителен бранш отговаря за изплащането на обезщетенията

II. ДРУГИ СЛУЧАИ:

Ministère du travail et de la sécurité sociale (Министерство на труда и социалното осигуряване), Люксембург

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. Болест, майчинство, инвалидност, трудови злополуки, професионални болести и безработица:
а) обезщетения в натура:	Ziekenfondsraad — (Съвет на здравноосигурителните фондове), Амстердам
б) парични обезщетения:	Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging (Нова обща професионална и търговска асоциация), Амстердам
2. Старост, смърт (пенсии), семейни обезщетения:
а) общо:	Sociale verzekeringsbank (Социална застрахователна банка), Амстердам
б) взаимоотношения с Белгия:	Bureau voor Belgische Zaken de sociale verzekering betreffende, Breda (Департамент за белгийски социалноосигурителни въпроси, Бреда)
в) взаимоотношения с Германия:	Bureau voor Duitse Zaken van de Vereeniging van Raden van Arbeid, Nijmegen (Департамент за германски въпроси на Федерацията на трудовите съвети, Ниймеген)

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДВУСТРАННИ КОНВЕНЦИИ, КОИТО ОСТАВАТ В СИЛА

(член 4, параграф 5, член 5, член 53, параграф 3, член 104, член 105, параграф 2, членове 116 и 120 от регламента за прилагане)

Общи забележки

Когато разпоредбите, постановени в настоящото приложение се позовават на разпоредбите на конвенции или на Регламенти № 3, 4 или 36/63/ЕИО, тези позовавания се заменят с позовавания на съответстващите разпоредби на регламент или на регламент за прилагане, освен разпоредбите на тези конвенции, които остават в сила в съответствие с тяхното включване в приложение II от регламента.

II.	Денонсиращата клауза, съдържаща се в конвенция, някои разпоредби, от която са включени в настоящото приложение, остават в сила по отношение на споменатите разпоредби.

1. БЕЛГИЯ — ГЕРМАНИЯ

а)	Административна договореност № 2 от 20 юли 1965 г. по прилагането на третото Допълващо споразумение към Общата конвенция от 7 декември 1957 г. (изплащане на пенсии за периода преди влизането в сила на конвенцията).

б)	Част III от Договореността от 20 юли 1965 г. за прилагане на Регламенти 3 и 4 на Съвета на Европейската икономическа общност относно социалното осигуряване на работници мигранти.

в)	Споразумение от 6 октомври 1964 г. за възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на пенсионери, които са били погранични работници, в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 36/63/ЕИО и член 73, параграф 4 от Регламент 4 на Съвета на Европейската икономическа общност.

г)	Споразумение от 29 януари 1969 г. по възстановяване на социалноосигурителни вноски.

2. БЕЛГИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	Договореност от 22 декември 1951 г. за прилагането на член 23 от Допълнителното споразумение от 17 януари 1948 г. (Работници в мини и подобни предприятия).

б)	Административна договореност от 21 декември 1959 г., допълваща Административна договореност от 22 декември 1951 г., изготвени съгласно член 23 от Допълнителното споразумение от 17 януари 1948 г. (Работници в мини и подобни предприятия).

в)	Споразумение от 8 юли 1964 г. относно възстановяване на парични обезщетения, предоставени на пенсионери, които са били погранични работници, в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 36/63/ЕИО и член 73, параграф 4 от Регламент 4 на Съвета на Европейската икономическа общност.

г)	Раздели I, II и III от Споразумението от 5 юли 1967 г. относно медицинските прегледи и административните проверки на пограничните работници, пребиваващи в Белгия и работещи във Франция.

3. БЕЛГИЯ — ИТАЛИЯ

а)	Членове 7, 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, член 24, втори и трети параграф, и член 28, параграф 4 от Административна договореност от 20 октомври 1950 г., изменени със Списък на грешки 1 от 10 април 1952 г., Списък на грешки 2 от 9 декември 1957 г. и Списък на грешки 3 от 21 февруари 1963 г.

б)	Членове 6, 7, 8 и 9 от Споразумение от 21 февруари 1963 г. доколкото те се отнасят до прилагането на Регламенти 3 и 4 на Съвета на Европейската икономическа общност относно социалното осигуряване на работници мигранти.

4. БЕЛГИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

а)	Административна договореност от 16 ноември 1959 г. относно прилагането на Конвенцията от 16 ноември 1959 г., изменена на 12 февруари 1964 г. и 10 февруари 1966 г., с изключение на членове 5 до 9 (включително).

б)	Споразумение от 24 юли 1964 г. относно възстановяването на обезщетения в натура, предоставени на пенсионери, които са били погранични работници, в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 36/63/ЕИО и член 73, параграф 4 от Регламент 4 на Съвета на Европейската икономическа общност.

в)	Споразумение от 28 януари 1961 г. относно възстановяването на социалноосигурителни вноски.

5. БЕЛГИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

а)	Членове 2, 3, 13, 15, член 25, параграф 2, член 26, параграфи 1 и 2, членове 27, 46 и 48 от Споразумение от 4 ноември 1957 г. относно осигуряване за общо заболяване, майчинство, смърт (помощ), медицинско лечение и инвалидност.

б)	Членове 6, 9 до 15 и член 17, четвърти параграф от Споразумение от 7 февруари 1964 г. относно семейните помощи и помощите за раждане на дете.

в)	Член 9, член 15, параграф 2, членове 17, 18, 29 и 37 от Споразумение от 10 април 1965 г. относно осигуряването срещу общо заболяване, инвалидност и безработица на моряци от търговския флот.

г)	Споразумение от 21 март 1968 г. относно събирането и възстановяването на социалноосигурителни вноски и Административна договореност от 25 ноември 1970 г., изготвени съгласно споменатото споразумение.

д)	Член 1 на Споразумение от 22 януари 1964 г. относно прилагането на член 8, параграф 7 и член 15 от Регламент № 36/63/ЕИО относно социалното осигуряване на погранични работници и член 82 на Регламент 4.

е)	Споразумение от 10 септември 1964 г. относно възстановяването на обезщетения в натура, предоставени на пенсионери, които са били погранични работници, в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 36/63/ЕИО и член 73, параграф 4 от Регламент 4 на Съвета на Европейската икономическа общност.

ж)	Споразумение от 27 октомври 1971 г., в приложение на член 82 от Регламент № 4.

6. ГЕРМАНИЯ — ФРАНЦИЯ

а)	Членове 2 - 4 и 22 - 28 на Административна договореност № 2 от 31 януари 1952 г. относно прилагането на Общата конвенция от 10 юли 1950 г.

б)	Член 1 от Споразумение от 27 юли 1963 г. относно прилагането на член 74, параграф 5 от Регламент № 4 (възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семействата на осигурени лица).

7. ГЕРМАНИЯ — ИТАЛИЯ

а)	Член 14, член 17, параграф 1, членове 18, 35, член 38, параграф 1, членове 39, 42, член 45, параграф 1 и член 46 от Административна договореност от 6 декември 1953 г. относно прилагането на Конвенцията от 5 май 1953 г. (изплащане на пенсии).

б)	Членове 1 и 2 от Споразумение от 27 юни 1963 г. относно прилагането на член 73, параграф 4 и член 74, параграф 5 от Регламент № 4 (възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семейства на осигурени лица).

в)

Споразумение от 5 ноември 1968 г. относно възстановяване от компетентните германски органи на разходите, направени при предоставяне на обезщетения в натура в Италия от италианските институции за здравно осигуряване на членовете на семействата на италиански работници, осигурени във Федерална република Германия.

8. ГЕРМАНИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

а)	Членове 1 и 2 от Споразумение от 27 юни 1963 г. относно прилагането на член 73, параграф 4 и член 74, параграф 5 от Регламент № 4 (възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семейства на осигурени лица).

б)

Споразумение от 9 декември 1969 г. относно отказ от право на възстановяване на парични суми, предвидено в член 14, параграф 2 на Регламент 36/63/ЕИО, на разходи, направени при предоставяне на обезщетения в натура за здравно осигуряване на пенсионер, който е или предишен пограничен работник, или преживял наследник на пограничен работник и на членовете на неговото семейство.

9. ГЕРМАНИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

а)	Член 9, член 10, параграфи 2 до 5, членове 17, 18, 19 и 21 от Административна договореност № 1 от 18 юни 1954 г. относно Конвенцията от 29 март 1951 г. (здравно осигуряване и изплащане на пенсии).

б)	Споразумение от 27 май 1964 г. относно отказ от право на възстановяване на разходи, направени за медицински прегледи и административни проверки относно осигуряване за инвалидност, старост и на преживели наследници (пенсионно осигуряване).

в)	Членове 1 до 4 от Споразумение от 27 юни 1963 г. относно прилагането на член 73, параграф 4, член 74, параграф 5 и член 75, параграф 3 от Регламент № 4 (възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семейства на осигурени лица).

г)	Споразумение от 21 януари 1969 г. относно възстановяване на вноски за социално осигуряване.

д)

Споразумение от 3 декември 1969 г. относно отказ от право на възстановяване, предвидено в член 14, параграф 2 от Регламент 36/63/ЕИО, на разходи, направени при предоставяне на обезщетения в натура за здравно осигуряване на пенсионер, който е предишен пограничен работник, или преживял наследник на пограничен работник и на членовете на неговото семейство.

10. ФРАНЦИЯ — ИТАЛИЯ

Членове от 2 до 4 от Административното споразумение от 12 април 1950 г. относно прилагането на Общата конвенция от 31 март 1948 г. (увеличаване на френските пенсии за трудови злополуки).

11. ФРАНЦИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

а)	Споразумение от 24 февруари 1969 г., сключено за прилагането на член 51 от Регламент № 3 и Адмиинстративна договореност от същата дата, изготвени в съответствие със споменатия регламент.

б)	Споразумение от 18 юни 1964 г. относно възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на пенсионери, които са били погранични работници, в приложение на член 14, параграф 3 на Регламент № 36/63/ЕИО.

12. ФРАНЦИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

Размяна на писма от 5 май и 21 юни 1960 г. относно член 23, параграф 5 от Регламент № 3 за отказ от право на възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семействата на осигурени лица и на пенсионери и членове на техните семейства.

13. ИТАЛИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ

Член 4, параграфи 5 и 6 от Административното споразумение от 19 януари 1955 г. относно прилагането на разпоредби на Общата конвенция по социално осигуряване (здравно осигуряване за селскостопански работници).

14. ИТАЛИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ

а)	Член 9, трети параграф и член 11, трети параграф от Административно споразумение от 11 февруари 1955 г. относно прилагането на Общата конвенция от 28 октомври 1952 г. (здравно осигуряване).

б)	Споразумение от 27 юни 1963 г. относно прилагането на член 75, параграф 3 на Регламент № 4 (възстановяване на обезщетения в натура, присъдени на пенсионери и на членове на техните семейства).

15. ЛЮКСЕМБУРГ — НИДЕРЛАНДИЯ

Размяна на писма от 10 октомври и 7 ноември 1960 г. относно член 23, параграф 5 от Регламент № 3 за отказ от право на възстановяване на обезщетения в натура, предоставени на членове на семействата на осигурени лица и на пенсионери и членове на техните семейства.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПОМОЩИ

(Член 4, параграф 6 и член 53, параграф 1 от регламента за прилагане)

Общи бележки

Изплащанията на просрочени задължения и други еднократни плащания се извършва чрез органите за връзка, докато текущите и други плащания се извършват в съответствие с процедурата, постановена в настоящото приложение.

А. БЕЛГИЯ

Пряко изплащане

Б. ГЕРМАНИЯ

1. Пенсионно осигуряване на работници на физическия труд и чиновници (инвалидност, старост, смърт):
а) отношения с Белгия, Франция и Люксембург:	Пряко изплащане
б) отношения с Италия и Нидерландия:	Плащане чрез органите за връзка (съвместно прилагане на членове 53 до 58 от регламента за прилагане и на разпоредбите, постановени в приложение 5)
2. Пенсионно осигуряване за миньори (инвалидност, старост, смърт):
а) отношения с Белгия и Люксембург:	Пряко изплащане
б) отношения с Франция, Италия и Нидерландия:	Плащане чрез органите за връзка (съвместно прилагане на членове 53 до 58 от регламента за прилагане и на разпоредбите, постановени в приложение 5)
3. Осигуряване за злополука:
Отношения с всички държави-членки:	Плащане чрез органите за връзка (съвместно прилагане на членове 53 до 58 от Регламента за прилагане и на разпоредбите, постановени в приложение 5)

В. ФРАНЦИЯ

1. Всички схеми освен за моряци:	Пряко изплащане
2. Моряшка схема:	Плащане от изплащащата власт на държавата-членка, където пребивава лицето имащо право на обезщетения

Г. ИТАЛИЯ

1. Пенсия за инвалидност, старост и преживели наследници:

а)	отношения с Белгия и Франция, с изключение на френски моряшки фондове:

Пряко изплащане

б) отношения с Германия и френски фондове за моряци:

Плащане чрез органите за връзка

в) отношения с Люксембург и Нидерландия:

Пряко изплащане

2. Пенсии за трудови злополуки и професионални болести:

Пряко изплащане

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

Пряко изплащане

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. Отношения с Белгия:	Пряко изплащане
2. Отношения с Германия:	Плащане чрез органите за връзка (прилагане на разпоредбите, постановени в приложение 5)
3. Отношения с Франция, Италия и Люксембург:	Пряко изплащане

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

БАНКИ

(Член 4, параграф 7 и член 55, параграф 3 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ:	Няма
Б. ГЕРМАНИЯ:	Deutsche Bundesbank (Федерална банка на Германия), Франкфурт на Майн
В. ФРАНЦИЯ:	Banque de France (Банка на Франция), Париж
Г. ИТАЛИЯ	Banca Nazionale del Lavoro (Национална трудова банка), Рим
Д. ЛЮКСЕМБУРГ:	Banque internationale (Международна банка), Люксембург
Е. НИДЕРЛАНДИЯ:	Няма

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

(Член 4, член 8 и член 10, параграф 2, Бчква г) от регламента за прилагане)

Член 10, параграф 2, Бчква г) от регламента за прилагане се прилага по отношение на отношенията:	— между Германия и Франция
	— между Германия и Люксембург
	— между Франция и Люксембург

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СРЕДНАТА ГОДИШНА СТОЙНОСТ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА В НАТУРА

(Член 4, параграф 9, член 94, параграф 3, Бчква а) и член 95, параграф 3, Бчква а) от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ

Общата социалноосигурителна схема се взема предвид при изчисляването на средната годишна стойност на парични обезщетенията.

Б. ГЕРМАНИЯ

Следните институции се вземат предвид при изчисляване на средната годишна стойност на обезщетенията в натура.

1.	За целите на прилагане на член 94, параграф 3, Бчква а) от регламента за прилагане:

а) Ortskrankenkassen (Местни здравноосигурителни фондове)

б) Landkrankenkassen (Селски здравноосигурителни фондове)

в) Betriebskrankenkassen (Здравноосигурителни фондове на предприятия)

г)	Innungskrankenkassen (Здравноосигурителни фондове на професионалните гилдии)

д) Bundesknappschaft (Федерален осигурителен фонд за миньори)

е) Seekasse (Осигурителен фонд за моряци)

ж) Ersatzkassen für Arbeiter (Компенсаторни фондове за работници)

з) Ersatzkassen für Angestellte (Компенсаторни фондове за чиновници)

в зависимост от фонда, който присъжда обезщетенията

2.	За целите на прилагане на член 95, параграф 3, Бчква а) от регламента за прилагане:

а) Ortskrankenkassen (Местни здравноосигурителни фондове)

б) Landkrankenkassen (Селски здравноосигурителни фондове)

в) Bundesknappschaft (Осигурителен фонд за моряци)

в зависимост от фонда, който присъжда обезщетенията

В. ФРАНЦИЯ

Общата социалноосигурителна схема се взема предвид при изчисляването на средната годишна стойност на обезщетенията в натура.

Г. ИТАЛИЯ

Следните схеми се вземат предвид при изчисляване на средната годишна стойност на обезщетенията в натура:

1.	Общата схема за работници в промишлеността и за пенсионери, администрирана от l'Istituto nazionale per l'assicurazzione contrо le malattie (Националния здравноосигурителен институт)

2.	Схемата, прилагана от Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи) за туберкулозни обезщетения, с изключение на селскостопанските работници

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

Здравноосигурителните фондове от Кодекса за социално осигуряване се вземат предвид при изчисляване на средната годишна стойност на обезщетенията в натура.

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

Общата социалноосигурителна схема се вземат предвид при изчисляване на средната годишна стойност на обезщетенията в натура.

Прави се обаче намаление, за да се позволи действието на:

1.	Осигуряване за инвалидност (arbeidsongeschiktheidsverzekering, W.A.O.)

2.	Осигуряване срещу разходи за специални заболявания (verzekering tegen bijzondere ziektekosten, A.W.B.Z.)

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИ ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ВЛАСТИ

(Член 4, параграф 1 от регламента за прилагане)

А. БЕЛГИЯ

1. За целите на прилагане на член 14, параграф 1 от регламента и членове 11, 13 и 14 от регламента за прилагане:	Office national de sécurité sociale, Bruxelles — Rijksdienst voor maatschappelijke zekerheid, Brussel — (Национална социалноосигурителна служба, Брюксел)
2. За целите на прилагане на член 14, параграф 2 от регламента и член 11 от регламента за прилагане:	Caisse de secours et de prévoyance en faveur des marins naviguant sous pavillon belge — Hulp- en voorzorgskas voor zeevarenden onder Belgische vlag — (Фонд за подпомагане и социални грижи за моряци, служещи под белгийски флаг, Антверпен)
3. За целите на прилагане на член 80, параграф 2, член 81, член 82, параграф 2, член 85, параграф 2 и 88 от регламента за прилагане:
а) по принцип:	Office national de l'emploi, Bruxelles — Rijksdienst voor arbeidsvoorziening, Brussel — (Национална служба по заетостта, Брюксел)
б) за моряци:	Pool des marins de la marine marchande — Pool van de zeelieden ter koopvaardij — (Пул на моряците от търговския флот), Антверпен
4. За целите на прилагане на член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:
а) общо заболяване, майчинство и трудови злополуки:	Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering , Brussel — (Национален институт за здравно осигуряване и осигуряване за инвалидност, Брюксел)
б) професионални болести:	Fonds des maladies professionnelles, Bruxelles — Fonds voor beroepsziekten, Brussel — (Фонд за професионални болести, Брюксел)
в) безработица:
i) по принцип:	Office national de l'emploi, Bruxelles — Rijksdienst voor arbeidsvoorziening, Brussel — (Национална служба по заетостта, Брюксел)
ii) за моряци:	Pool des marins de la marine marchande — Pool van de zeelieden ter koopvaardij — (Пул на моряците от търговския флот), Антверпен
г) семейни обезщетения:	Office national des allocations familiales pour travailleurs salariés, Bruxelles — Rijksdienst voor kinderbijslag voor werknemers, Brussel — (Национален институт за семейни добавки за заети лица, Брюксел)
5. За целите на прилагане на член 113, параграф 2 от регламента за прилагане:	Institut national d'assurance maladie-invalidité, Bruxelles — Rijksinstituut voor ziekte - en invaliditeitsverzekering, Brussel — (Национален институт за здравно осигуряване и осигуряване за инвалидност)

Б. ГЕРМАНИЯ

1. За целите на прилагане на член 6, параграф 1 от регламента за прилагане:

а) в зависимост от характера на последната извършвана дейност:

Пенсионните осигурителни институти за работници и чиновници, специфицирани в приложение 2 за различните държави-членки

б) когато не е възможно да се определи характера на последната дейност:

Пенсионните осигурителни институти за работници, специфицирани в приложение 2 за различните държави-членки

в)	лица, които съгласно нидерландското законодателство са били осигурени по общата осигурителна схема за старост, когато са извършвали дейност, която не подлежи на задължително осигуряване по германското законодателство:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte — (Федерална осигурителна служба за чиновници), Берлин

2. За целите на прилагане на член 11, параграф 1 от регламента за прилагане:

а) работник, който има здравно осигуряване:

Институцията, в която е осигурен

б) работник, който няма здравно осигуряване:

Bundesversicherungsanstalt für Angestellte — (Федерална осигурителна служба за чиновници), Берлин

3. За целите на прилагане на:

а)	член 13, параграфи 2 и 3 и член 14, параграфи 1, 2 и 3 от регламента за прилагане:

Allgemeine Ortskrankenkasse Bonn, Bonn — (Местен общ фонд за здравно осигуряване в Бон), Бон

б)	член 13, параграф 4 и член 14, параграф 4 от регламента за прилагане:

Allgemeine Ortskrankenkasse Bonn, Bonn — (Местен общ фонд за здравно осигуряване в Бон), Бон, освен когато е осигурен в допълнителен фонд

4. За целите на прилагане на член 80, параграф 2, член 81 и член 82, параграф 2 от регламента за прилагане:

Arbeitsamt (Службата по заетостта) на областта в Германия, в която работникът последно е пребивавал или имал престой, или когато работникът не е пребивавал или имал престой в Германия, когато е работил там, Arbeitsamt на областта в Германия, в която е бил последно нает на работа

5. За целите на прилагане на член 85, параграф 2 от регламента за прилагане:

Arbeitsamt на областта, в която работникът е бил последно нает на работа

6. За целите на прилагане на член 91, параграф 2 от регламента за прилагане:

Пенсионните осигурителни институции за работници на ръчния труд, за чиновници и за миньори, определени за компетентни институции в приложение 2, раздел Б, точка 2

7. За целите на прилагане на:

а)	членове 36 и 63 от регламента и на член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:

Bundesverband der Ortskrankenkassen, Bonn-Bad Godesberg (Национална федерация на местните здравноосигурителни фондове, Бон, Бад Годесберг); за случаите, предвидени в приложение 3, раздел Б, точка 2, алинея б): Hauptverband der gewerblichen Berufsgenossenschaften, Bonn (Федерация на професионалните и занаятчийски асоциации, Бон)

б)	член 75 от регламента и член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:

Bundesanstalt für Arbeit, Nürnberg (Федерална служба по труда, Нюрнберг)

8. За целите на прилагане на член 113, параграф 2 от регламента за прилагане:

а)	обратно изплащане на обезщетения в натура, предоставени, но дължими на работници при представяне на завереното уверение, предвидено в член 20, параграф 2 от регламента за прилагане:

Bundesverband der Ortskrankenkassen, Bonn-Bad Godesberg, Bonn (Национална федерация на местните здравноосигурителни фондове, Бон, Бад Годесберг), чрез компенсационния фонд, предвиден в приложение 5, раздел Б, точка 5 от регламента

б)	обратно изплащане на обезщетения в натура, предоставени, но дължими на работници при представяне на завереното уверение, предвидено в член 62, параграф 2 от регламента за прилагане:

i)	в случая, при който компетентната институция би била здравноосигурителна институция, ако заинтересованото лице би имало право на обезщетения:

Bundesverband der Ortskrankenkassen, Bonn-Bad Godesberg (Национална федерация на местните здравноосигурителни фондове, Бон, Бад Годесберг), чрез компенсационния фонд, предвиден в приложение 5, раздел Б, точка 5 от регламента

ii) в други случаи:

Hauptverband der gewerblichen Berufsgenossenschaften (Федерация на професионалните и търговски асоциации), Бон

В. ФРАНЦИЯ

1. Регламента за прилагане член 6, параграф 1 от регламента за прилагане:	Direction régionale de la sécurité sociale (Регионална дирекция за социално осигуряване)
2. За целите на прилагане на член 11, параграф 1 от регламента за прилагане:
а) Франция (без отвъдморските департаменти)
i) по принцип:	Caisse primaire d'assurance-maladie (Местен здравноосигурителен фонд)
ii) селскостопанска схема:	Caisse de mutualité sociale agricole (Селскостопански социален съвместен фонд)
iii) миньорска схема:	Société de secours minière (Организация за подпомагане на миньорите)
iv) схема за моряци:	Section Caisse de retraite des marins du Quartier des affaires maritimes (Сектор „Пенсионен фонд за моряци“ към Управлението по морски въпроси)
б) отвъдморски департаменти
i) по принцип:	Caisse générale de sécurité sociale (Общ социалноосигурителен фонд)
ii) схема за моряци:	Section Caisse de retraite des marins du Quartier des affaires maritimes (Сектор „Пенсионен фонд за моряци“ към Управлението по морски въпроси)
3. За целите на прилагане на член 13, параграфи 2 и 3 и член 14, параграф 3 от регламента за прилагане:	Caisse primaire d'assurance-maladie de la région parisienne (Местен фонд за здравно осигуряване, регион Париж)
4. За целите на прилагане на член 17 от регламента по въпросите, свързани с разпоредбите на член 14, параграф 1, Бчква а):	Direction régionale de la sécurité sociale (Регионална дирекция за социално осигуряване)
5. За целите на прилагане на членове 80 и 81, член 82, параграф 2 и член 85, параграф 2 от регламента за прилагане:	Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre (Дирекция по труда и работната сила) по мястото на заетост, за която се иска заверено уверение.
	Местният клон на Националната служба по заетостта.
	Градският съвет на мястото на пребиваване на членовете на семейството
6. За целите на прилагане на член 84 от регламента за прилагане:
а) пълна безработица:	Association pour l'emploi dans l'industrie et le Commerce (ASSEDIC) (Асоциация за заетост в промишлеността и търговията) на мястото на пребиваване на заинтересованото лице
б) частична безработица:	Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre (Дирекция по труда и работната сила) по мястото на заетост на заинтересованото лице
7. За целите на прилагане на член 89 от регламента за прилагане	Direction départementale du travail et de la main-d'œuvre (Център по труда и работната сила)
8. За целите на прилагане на членове 36, 63 и 75 от регламента във връзка с член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:	Centre de sécurité sociale des travailleurs migrants (Център за социално осигуряване на работници мигранти), Париж
	Association pour l'emploi dans l'industrie et le commerce (ASSEDIC) (Асоциация за заетост в промишлеността и търговията)
9. За целите на прилагане на член 113, параграф 2 от регламента за прилагане:	Centre de sécurité sociale des travailleurs migrants (Център за социално осигуряване на работници мигранти), Париж

Г. ИТАЛИЯ

1. За целите на прилагане на член 6, параграф 1 от регламента за прилагане:	Ministero del lavoro e della previdenza sociale (Министерство на труда и социалните грижи), Рим
2. За целите на прилагане на член 11, параграф 1, член 13, параграфи 2 и 3, и член 14, параграфи 1, 2 и 3 от регламента за прилагане:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо le malattie (Национален здравноосигурителен институт), провинциални служби
3. За целите на прилагане на член 38, параграф 1 от регламента за прилагане	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), провинциални служби
4. За целите на прилагане на член 75, параграф 2 от регламента за прилагане:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо gli infortuni sul lavoro (Национален институт за осигуряване срещу трудови злополуки), провинциални служби
5. За целите на прилагане на член 80, параграф 2, член 81, член 82, параграф 2, член 85, параграф 2, членове 88 и 91, параграф 2 от регламента за прилагане:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), провинциални служби
6. За целите на прилагане на член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:
а) обратни плащания по член 36 от регламента:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо le malattie (Национален здравноосигурителен институт), Рим
б) обратни плащания по член 63 от регламента:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо gli infortuni sul lavoro (Национален институт за осигуряване срещу трудови злополуки), Рим
в) обратни плащания по членове 70 и 75 от регламента:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), Рим
7. За целите на прилагане на член 113, параграф 2 от регламента за прилагане:
а) общо заболяване (с изключение на туберкулоза):	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо le malattie (Национален здравноосигурителен институт), Рим
б) туберкулоза:	Istituto nazionale della previdenza sociale (Национален институт за социални грижи), Рим
в) трудови злополуки и професионални болести:	Istituto nazionale per l'assicurazione contrо gli infortuni sul lavoro (Национален институт за осигуряване срещу трудови злополуки), Рим

Д. ЛЮКСЕМБУРГ

1. За целите на прилагане на член 6, параграф 1 от регламента за прилагане:

Caisse de pension des employés privés (Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор)

или

Ētablissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Осигурително учреждение за старост и инвалидност), Люксембург

2. За целите на прилагане на член 11, параграф 1, член 13, параграфи 2 и 3 и член 14, параграфи 1, 2 и 3 от регламента за прилагане:

Ministère du travail et de la sécurité sociale (Министерство на труда и социалната сигурност), Люксембург

3. За целите на прилагане на член 22, параграф 1 от регламента за прилагане:

Caisse nationale d'assurance maladie des ouvriers (Национален здравноосигурителен фонд), Люксембург

4. За целите на прилагане на член 80, параграф 2, членове 81, 82, параграф 2, и член 89 от регламента за прилагане:

Office national du travail (Национална служба по труда), Люксембург

5. За целите на прилагане на член 85, параграф 2

Caisse de maladie (Фондът за здравно осигуряване), в който заинтересованото лице е било последно осигурено

6. За целите на прилагане на член 91, параграф 2 от регламента за прилагане:

а) инвалидност, старост, смърт (пенсии):

i)	за чиновнически персонал, включително техници в мини (под земята):

Caisse de pension des employés privés (Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор), Люксембург

ii) за други случаи:

Ētablissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Осигурително учреждение за старост и инвалидност), Люксембург

б) семейни обезщетения:

i) за лица, осигурени в институцията, посочена в буква а), ii):

Caisse d'allocations familiales des ouvriers près l'Ētablissement d'assurance contre la vieillesse et l'invalidité (Фонд за семейни добавки на работници към Осигурителна институция за старост и инвалидност), Люксембург

ii) за други случаи:

Caisse d'allocations familiales des employés près la Caisse de pension des employés privés (Фонд за семейни добавки на чиновници към Пенсионен фонд за чиновници в частния сектор), Люксембург

7. За целите на прилагане на член 102, параграф 2 от регламента за прилагане:

а) общо заболяване, майчинство:

Caisse nationale d'assurance-maladie des ouvriers (Национален здравноосигурителен фонд на работниците), Люксембург

б) трудови злополуки:

Association d'assurance contre les accidents, section industrielle (Осигурителна асоциация за трудови злополуки, Промишлена секция), Люксембург

в) безработица:

Office national du travail (Национална служба по труда), Люксембург

г) семейни обезщетения:

8. За целите на прилагане на член 113, параграф 2 от регламента за прилагане:

а) общо заболяване, майчинство

Caisse nationale d'assurance-maladie des ouvriers (Национален здравноосигурителен фонд на работниците), Люксембург

б) трудови злополуки:

Е. НИДЕРЛАНДИЯ

1. За целите на прилагане на член 6, параграф 1, член 11, параграф 1, член 13, параграфи 2 и 3, и член 14, параграфи 1 и 2 от регламента за прилагане:	Sociale verzekeringsraad (Национален осигурителен съвет, Хага)
2. За целите на прилагане на член 14, параграф 3 от регламента за прилагане, по отношение на спомагателен персонал на Европейските общности, които не са жители на Нидерландия (само за обезщетения в натура):	Algemeen Nederlands Onderling Ziekenfond (Общ фонд за здравно осигуряване на Нидерландия), Утрехт
3. За целите на прилагане на член 82, параграф 2 от регламента за прилагане:	Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging (Нова обща професионална и търговска асоциация), Амстердам
а) възстановяване на плащания по членове 36 и 63 от регламента:	Ziekenfondsraad (Съвет на здравноосигурителните фондовете), Амстердам
б) възстановяване на плащания по член 70 от регламента:	Algemeen Werkloosheidsfond (Общ фонд за безработица, Хага)
в) възстановяване на плащания по член 75 от регламента:	Sociale Verzekeringsbank (С оциална осигурителна банка), Амстердам

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

152

31975R0337

L 039/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 337/75 НА СЪВЕТА

от 10 февруари 1975 година

за създаване на Европейски център за развитие на професионално обучение

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че въз основа на член 128 от Договора, Съветът с Решението си от 2 април 1963 г. (3), определи основните принципи за осъществяването на обща политика в областта на професионалното обучение;

като има предвид, че в съответствие с член 118 от Договора, Комисията има за задача да насърчава тясното сътрудничество между държавите-членки в социалната област, по-специално по въпроси, свързани с основно и по-нататъшно професионално обучение;

като има предвид, че в своята резолюция от 21 януари 1974 г. относно социална програма за действие (4) Съветът включи сред целите си прилагането на обща политика в областта на професионалното обучение с оглед постепенното постигане на основните си цели, и по-специално сближаването на стандартите на обучение чрез създаване на Европейски център за професионално обучение; като има предвид, освен това, че Съветът реши на тази цел да даде приоритет;

като има предвид, че прилагането на обща политика в областта на професионалното обучение поставя все по-сложни проблеми, и че тяхното разрешаване изисква широко приобщаване на заинтересованите кръгове, по-специално на социалните партньори;

като има предвид, че създаването на Европейски център за развитие на професионалното обучение – самостоятелен орган, извън службите на Комисията, с които обаче ще трябва да сътрудничи в максимална степен, е необходимо, за да се приложи ефикасно тази обща политика и, че Логоворът не предвижда нужните специфични правомощия за създаване на подобен Център;

като има предвид, че Центърът се учредява в рамките на Европейските общности и действа при съблюдаване на правото на Общността; като има предвид, че следва да бъдат изяснени условията, при които се прилагат някои общи разпоредби,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Създава се Европейски център за развитие на професионалното обучение, наричан по-долу „Центърът“.

Във всички държави-членки Центърът притежава най-широката правосубектност, предоставяна на юридическите лица.

Центърът е с идеална цел. Седалището му се намира в Западен Берлин.

Член 2

1. Задачата на Центъра е да подпомага Комисията, за да създава благоприятни условия, в рамките на Общността, за издигане на равнището и развитието на професионалното обучение и на обучението на работното място.

С оглед на това, в рамките на насоките, определени от Общността, със своята научна и техническа дейност той допринася за изработването на обща политика за професионално обучение.

Центърът подпомага най-вече обмена на информация и опит.

2. Основните задачи на Центъра са:

—	да направи подбор на документация, свързана най-вече с последните данни, с развитието и научните изследвания в съответните области, както и с проблемите, отнасящи се до професионалното обучение,

—	да допринесе за развитието и координацията на научните изследвания в горепосочените области,

—	да осигури разпространението на всички полезни документи и данни,

—

да разпространява и подкрепя онези инициативи, които могат да улеснят съгласувания подход към проблемите на професионалното обучение. В този контекст, дейността на Центъра ще бъде преди всичко съсредоточена върху проблема за сближаване на стандартите на професионално обучение, с оглед постигане на взаимно признаване на удостоверенията и на други документи, удостоверяващи завършването на професионално обучение,

—	да бъде място за срещи на заинтересованите страни.

3. В своята дейност Центърът взема под внимание съществуващите връзки между професионалното обучение и другите области на образование.

Член 3

1. Центърът взема необходимите мерки за изпълнение на целите си. Той може:

—	да организира курсове и семинари,

—	да сключва договори за обучение и да осъществява, при нужда, пилотни проекти или специфични проекти, спомагащи за осъществяването на работната програма на Центъра,

—	да издава и разпространява цялата необходима документация и, по-специално, бюлетин на Общността по въпросите на професионалното обучение.

2. При изпълнението на задачите си, Центърът установява подходящи контакти, най-вече със специализираните публични или частни, национални или международни ведомства, с органите на публичната власт и с различните учебни заведения, както и с организациите на работодателите и работниците.

Член 4

1. Центърът се управлява от Управителен съвет, който се състои от тридесет членове, както следва:

а)	девет членове, представляващи правителствата на държавите-членки;

б)	девет членове, представляващи професионалните организации на работодателите;

в)	девет членове, представляващи профсъюзните организации на работниците;

г)	трима членове, представляващи Комисията.

Членовете, посочени в букви а), б) и в) се назначават от Съвета на принципа по един представител на държава-членка за всяка от посочените категории.

Членовете, представляващи Комисията, се назначават от нея.

2. Мандатът на членовете на Управителния съвет е тригодишен. Той може да бъде подновен. След изтичането на мандата им или в случай на подаване на оставка, членовете изпълняват задълженията си, докато бъде подновен техният мандат или бъдат заменени.

3. Управителният съвет избира председателя от своите членове, както и трима заместник-председатели за срок от една година.

4. Председателят свиква Управителния съвет най-малко два пъти годишно или по искане на поне една трета от неговите членове.

5. Решенията на Управителния съвет се вземат с абсолютно мнозинство.

Член 5

Управителният съвет приема свой процедурен правилник, който влиза в сила след одобрението на Съвета съгласно Становището на Комисията.

Той решава създаването на работни групи ad hoc, съобразно нуждите на годишната работна програма. Той редовно информира Комисията за осъществяваните от Центъра дейности.

Член 6

1. Директорът на Центъра се назначава от Комисията, въз основа на списък с кандидати, представен от Управителния съвет.

2. Мандатът на директора е петгодишен; той може да бъде подновен.

Член 7

1. Директорът изпълнява решенията на Управителния съвет и отговаря за ежедневното управление на Центъра. Той представлява юридически Центъра.

2. Директорът подготвя и организира работата на Управителния съвет и е секретар на неговите заседания.

3. Той координира дейностите на работните групи.

4. Той отговаря за персонала, който назначава и освобождава.

5. Директорът отчита работата си пред Управителния съвет.

Член 8

1. Управителният съвет приема годишната работна програма, съгласувано с Комисията, въз основа на проект, предложен от директора. Програмата отчита приоритетните нужди, посочени от институциите на Общността.

2. Центърът отчита дейностите на други органи, работещи в областта на професионалното обучение при планиране на собствената си работа.

Член 9

Най-късно до 31 март Управителният съвет приема общия годишен отчет за дейността и финансовото състояние на Центъра и го предава на Комисията.

Член 10

За всяка бюджетна година, която съвпада с календарната година, Управителният съвет изготвя балансиран отчет за приходите и разходите.

Член 11

1. Управителният съвет изпраща на Комисията най-късно до 31 март всяка година разчет за приходите и разходите. Този разчет, който включва и щатното разписание, се изпраща от Комисията на Съвета заедно с предварителния проектобюджет на Европейските общности.

2. Всяка година в бюджета на Европейските общности като отделна бюджетна линия се включва субсидия за Центъра.

Процедурата, която е в сила за прехвърлянето на кредити от една глава в друга, се прилага и към кредита по тази субсидия.

Бюджетният орган изготвя щатното разписание на Центъра.

3. Управителният съвет приема разчета за приходите и разходите преди началото на финансовата година, като го съобразява с размера на отпуснатата от бюджетния орган субсидия. Така одобреният разчет се изпраща от Комисията на бюджетния орган.

Член 12

1. Финансовите разпоредби, приложими за Центъра, се приемат по реда на член 209 от Договора.

2. Най-късно до 31 март всяка година, Управителният съвет изпраща отчетите за приходите и разходите на Центъра за предходната финансова година на Комисията и на Контролната комисия. Контролната комисия ги проверява, съобразно условията, предвидени в член 206, втори параграф от Договора.

3. Финансовите отчети и докладът на Контролната комисия, както и бележките на Комисията се представят на Съвета и на Асамблеята от Комисията най-късно до 31 октомври. Съветът и Асамблеята освобождават от отговорност Управителния съвет на Центъра, съобразно предвидената в член 206, четвърти параграф на Договора, процедура.

4. Контролът върху поемането на финансови задължения и изразходването на средствата, както и контролът на регистрирането и събирането на всички приходи на Центъра, се упражнява от финансовия контрольор на Комисията.

Член 13

Разпоредбите относно персонала на Центъра се приемат от Съвета по предложение на Комисията.

Член 14

Членовете на Управителния съвет, директорът и членовете на персонала, както и всички други лица, които участват в дейностите на Центъра, са задължени, дори след прекратяването на служебните им задължения, да не разкриват информация, която по своя характер представлява професионална тайна.

Член 15

Правилата относно езиците на Европейските общности се прилагат за Центъра.

Член 16

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага за Центъра.

Член 17

1. Договорната отговорност на Центъра се урежда от приложимото право към съответния договор.

Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Центъра.

2. В случаите на извъндоговорна отговорност, Центърът, в съответствие с общите принципи, залегнали в законодателствата на държавите-членки, възстановява щетите, нанесени от Центъра или неговите служители при изпълнение на техните задължения.

Съдът е компетентен да разглежда спорове относно обезщетенията за такива щети.

3. Личната отговорност на служителите към Центъра се урежда от разпоредбите, приложими към персонала на Центъра.

Член 18

Всеки акт на Центъра, изричен или имплицитен, може да бъде отнесен до Комисията от всяка държава-членка, всеки член на управителния съвет или трети лица, заинтересовани пряко и лично, за проверка на неговата законосъобразност.

Комисията трябва да бъде сезирана в срок от петнадесет дни, считано от деня, в който заинтересованият е бил уведомен за оспорвания акт.

Комисията взема решение в едномесечен срок. Липсата на решение в указания срок е равносилно на отхвърляне на иска.

Член 19

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 1975 година.

За Съвета

Председател

G. FITZGERALD

(1) ОВ С 127, 18.10.1974 г., стр. 20.

(2) ОВ С 125, 16.10.1974 г., стр. 41.

(3) ОВ С 63, 20.4.1963 г., стр. 1338/63,

(4) ОВ С 13, 12.2.1974 г. стр. 1.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

156

31975L0117

L 045/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 10 февруари 1975 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените

(75/117/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, който фигурира в член 119 от Договора, е неразделна част от създаването и функционирането на общия пазар;

като има предвид, че задължението за осигуряване на прилагането на този принцип, чрез подходящи законови, подзаконови и административни разпоредби е преди всичко на държавите-членки;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 21 януари 1974 г. относно програмата за социално действие (3), с цел да се постигне, едновременно с подобряването на условията на живот и труд, и балансирано икономическо и социално развитие на Общността, е признала приоритетния характер на действията, които се предприемат в полза на жените по отношение на достъпа до трудовата заетост и до професионалната квалификация и развитие, както и по отношение на условията на труд, включително и заплащането;

като има предвид, че е желателно основните закони да бъдат засилени с въвеждането на стандарти, които да имат за цел да улеснят прилагането на практика на принципа за равенството по такъв начин, че всички работници или служители в Общността да могат да бъдат закриляни в тази област;

като има предвид, че продължават да съществуват различия между отделните държави-членки, независимо от положените усилия за прилагане на Резолюцията, приета от конференцията на държавите-членки на 30 декември 1961 г. за равното заплащане на мъжете и жените; и като има предвид, че поради това трябва да се сближат националните разпоредби по отношение на прилагането на принципа за равностойно заплащане,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Принципът на равно заплащане на мъжете и жените, който фигурира в член 119 от Договора, и който е наричан по-нататък „принцип на равно заплащане“, означава премахването на всякаква дискриминация, основана на пола по отношение на всички аспекти и условия, свързани със заплащането за еднакъв труд или за труд с еднаква стойност.

В частност, когато за определянето на възнаграждението се използва система за класификация на професиите, то тази система трябва да се основава на едни и същи критерии както за мъжете, така и за жените и да бъде изградена така, че да изключва всякаква дискриминация, основана на пола.

Член 2

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи необходимите мерки, за да дадат възможност на всички работници или служители, които смятат че са ощетени, поради неприлагането на принципа на равно заплащане, да предявяват своите претенции по съдебен ред, след евентуалното сезиране на други компетентни органи.

Член 3

Държавите-членки премахват всякаква дискриминация между мъжете и жените, която произтича от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, противоречащи на принципа на равно заплащане.

Член 4

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да може разпоредбите, които фигурират в колективните трудови договори, в скалите на работните заплати или в споразуменията за възнагражденията, или в индивидуалните трудови договори и които противоречат на принципа за равно заплащане, да бъдат или да могат да бъдат обявявани за нищожни, или да могат да бъдат изменяни.

Член 5

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за закрила на работниците или служителите срещу всяко уволнение, което представлява реакция от страна на работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или на предприета съдебна процедура, насочени към спазването на принципа на равно заплащане.

Член 6

Държавите-членки предприемат, в съответствие с националните условия и с правните си системи, необходимите мерки за гарантиране прилагането на принципа на равно заплащане. Те осигуряват наличността на ефикасни средства, които позволяват да бъде съблюдаван този принцип.

Член 7

Държавите-членки следят за това мерките, предприети в изпълнение на настоящата директива, както и вече действащите разпоредби в тази област, да бъдат доведени до знанието на работниците или служителите, посредством всички подходящи средства; като например информацията по работните места.

Член 8

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до една година от уведомяването и незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 9

В срок от две години след изтичането на едногодишния период, предвиден в член 8, държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, с цел да ѝ дадат възможност да изготви доклад относно прилагането на настоящата директива, който да внесе в Съвета.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 1975 година.

За Съвета

Председател

G. FITZGERALD

(1) ОВ C 55, 13.5.1974 г., стр. 43.

(2) ОВ C 88, 26.7.1974 г., стр. 7.

(3) ОВ C 13, 12.2.1974 г., стр. 1.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

158

31975R1365

L 139/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1365/75 НА СЪВЕТА

от 26 май 1975 година

относно създаването на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че проблемите, свързани с подобряването на условията на живот и труд в съвременното общество стават все по-многобройни и сложни; като има предвид, че е важно подходящите мерки на Общността да се изградят на интер дисциплинарна научна основа и същевременно работодателите и работниците да се приобщят към предприеманите мерки;

като има предвид, че Общността все още не е в състояние систематично да извършва научни анализи, проучвания и изследвания;

като има предвид, че Програмата за действие на Европейските общности за околната среда (3) предвижда институциите на Общността да създадат орган, който може да следи елементите, които чрез комбинираното си въздействие влияят върху условията на живот и труд, и да извършва дългосрочно перспективно проучване на факторите, които могат да застрашат условията за съществуване, както и факторите, които могат да ги подобрят;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 21 януари 1974 г. (4) относно социалната програма за действие предвижда, inter alia и програма за действие за работниците, чиято цел е да създаде хуманни условия на живот и труд;

като има предвид, че е необходимо да се създаде фондация с оглед постигането на целите на Общността за подобряване на условията на живот и труд;

като има предвид, че правомощията за създаване на такава фондация не са предвидени в Договора;

като има предвид, че фондацията ще се създаде в рамките на Европейските общности и ще работи в съответствие с правото на Общността; като има предвид, че следва да се определят условията за прилагане на някои общи разпоредби,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Създава се Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, наричана по-долу „Фондацията“.

Член 2

1. Целта на Фондацията е да допринася за планирането и създаването на по-добри условия на живот и труд чрез мерки, насочени към разширяването и разпространяването на познанията, които могат да подпомогнат това развитие.

2. С оглед на поставената цел, задачите на Фондацията са да разработва и изпълнява идеи за средносрочно и дългосрочно подобряване на условията на живот и труд в светлината на практическия опит, както и да идентифицира факторите, които водят до промяна. Фондацията взема предвид съответните политики на Общността при изпълнението на своите задачи. Тя информира институциите на Общността за обозримите цели и насоки за действие, като предоставя по-конкретно научна информация и технически данни.

3. По отношение на подобряването на условията на живот и труд Фондацията работи по-специално по следните въпроси, като определя приоритетите, които следва да се спазват:

—	човека в работата;

—	организация на работата и по-конкретно разпределение на работата;

—	специфични проблеми на определени категории работници;

—	дългосрочни аспекти на подобряването на околната среда;

—	разпределение на човешките дейности в пространството и времето.

Член 3

1. С оглед на постигането на своята цел, Фондацията допринася за обмена на информация и опит в тези области и при необходимост създава информационна и документационна система. Тя може, например:

а)	да улеснява контактите между университети, научни и изследователски институти, стопански и социални администрации и организации и да насърчава общите им действия;

б)	да създава работни групи;

в)	да сключва договори за проучвания, да участва в проучвания, да насърчава и подпомага пилотни проекти и при необходимост самостоятелно да извършва проучвания;

г)	да организира курсове, конференции и семинари.

2. Фондацията работи във възможно най-тясно сътрудничество със специализираните институти, фондации и органи в държавите-членки или на международно равнище.

Член 4

1. Фондацията е организация с нестопанска цел. Във всички държави-членки тя се ползва от най-широката правосубектност, предоставяна на юридическите лица.

2. Седалището на Фондацията е в Ирландия.

Член 5

Фондацията се състои от:

—	Административен съвет,

—	директор и заместник-директор,

—	експертен комитет.

Член 6

1. Административният съвет се състои от 30 членове, от които:

а)	девет членове представляват правителствата на държавите-членки;

б)	девет членове представляват организациите на работодателите;

в)	девет членове представляват работническите организации;

г)	трима членове представляват Комисията.

2. Членовете, посочени в букви а), б) и в) се назначават от Съвета, като за всяка държава-членка и за всяка от горепосочените категории има по един член. Същевременно Съветът назначава при същите условия заместници, които присъстват на заседанията на Административния съвет единствено при отсъствие на титуляра. Комисията назначава членовете и техните заместници, които я представляват.

3. Мандатът на членовете на Административния съвет е три години. Той се подновява. След изтичане на мандата им или при подаване на оставка членовете продължават да изпълняват длъжността си до подновяване на назначението им или до заместването им.

4. Административният съвет избира председател и трима заместник-председатели от своите членове за срок от една година.

5. Председателят свиква Административния съвет на заседания най-малко два пъти годишно и по искане на най-малко една трета от членовете му.

6. Административният съвет взема решения с абсолютно мнозинство от своите членове.

Член 7

1. Административният съвет ръководи административно Фондацията, като определя насоките за нейната работа след консултации с експертния комитет. Административният съвет със съгласието на Комисията приема работната програма въз основа на проект, представен от директора.

2. Административният съвет приема процедурен правилник, който влиза в сила след утвърждаването му от Съвета, след консултации с Комисията.

3. Административният съвет взема решения за приемането на завещания, дарения или субсидии от източници, различни от Общността.

Член 8

1. Директорът и заместник-директорът на Фондацията се назначават от Комисията на основата на списък от кандидатури, представен от Административния съвет.

2. Директорът и заместник-директорът се избират въз основа на тяхната компетентност, като независимостта им трябва да бъде безспорна.

3. Директорът и заместник-директорът се назначават за максимален период от пет години. Мандатът им може да се подновява.

Член 9

1. Директорът ръководи оперативно Фондацията и изпълнява решенията на Административния съвет. Той е законен представител на Фондацията.

2. Съгласно разпоредбите, отнасящи се до персонала, директорът има правомощия по отношение на персонала на Фондацията. Той отговаря за неговото назначаване и освобождаване, както и за определянето на изискванията към неговата квалификация.

3. Директорът подготвя дейността на Административния съвет. Директорът или заместник-директорът, или и двамата, присъстват на заседанията на съвета.

4. Директорът се отчита за дейността на Фондацията пред Административния съвет.

Член 10

1. Експертният комитет се състои от 12 членове, назначени от Съвета по предложение на Комисията и подбрани измежду научните и други среди, имащи отношение към дейността на Фондацията.

2. При изготвяне на своето предложение комитетът взема предвид:

—	необходимостта от поддържане на равновесие между двете взаимно допълващи се насоки на работа на Фондацията — т.е. условията на живот и условията на труд,

—	необходимостта от възможно най-добрата научно-техническа експертиза,

—	необходимостта от назначаване на най-малко един гражданин от всяка държава-членка.

3. Мандатът на членовете на експертния комитет е три години и може да се подновява.

Член 11

1. Задачата на експертния комитет е да представя становища пред останалите органи на Фондацията във всички области на нейната компетентност по искане на директора или по собствена инициатива. Всички становища на комитета, включително становището до директора относно изготвянето на работната програма (посочена в член 12), се изпращат едновременно до директора и до Административния съвет.

2. Комитетът избира председател измежду своите членове и разработва процедурен правилник.

3. Комитетът се свиква на заседание от неговия председател със съгласието на директора. Заседанията се провеждат най-малко два пъти годишно и по искане на най-малко седем от неговите членове.

Член 12

1. Директорът разработва годишна работна програма не по-късно от 1 юли всяка година на основата на насоките, посочени в член 7. Годишната програма е част от четиригодишна непрекъсната програма. Към залегналите в годишната програма проекти се прилагат разчети за необходимите разходи.

При разработването на програмата директорът отчита становищата на експертния комитет, на институциите на Общността и на Икономическия и социален комитет.

За тази цел и с оглед на избягването на дублиране в работата, институциите на Общността и Икономическият и социален комитет информират Фондацията за своите изисквания и доколкото е възможно, за всяка дейност и проучвания в съответната област осъществявани от тях.

2. Директорът представя работната програма на Административния съвет за одобрение.

Член 13

1. Не по-късно от 31 март всяка година, директорът изготвя общ доклад за дейността, финансовото състояние и насоките за бъдещата работа на Фондацията и го представя на Административния съвет.

2. След приемането на общия доклад от Административния съвет директорът го изпраща на институциите на Общността и на Икономическия и социален комитет.

Член 14

Административният съвет изготвя баланс на приходите и разходите за всяка финансова година, която съвпада с календарната.

Член 15

1. Административният съвет изпраща на Комисията разчет за приходите и разходите най-късно до 31 март всяка година. Този разчет, който включва и щатното разписание, се изпраща от Комисията на Съвета заедно с предварителния проектобюджет на Европейските общности.

2. Всяка година в бюджета на Европейските общности като отделна бюджетна линия се включва субсидия за Фондацията.

Процедурата, която е в сила за прехвърлянето на кредити от една глава в друга се прилага и към кредита по тази субсидия.

Бюджетният орган изготвя щатното разписание на Фондацията.

3. Административният съвет приема разчета за приходите и разходите преди началото на финансовата година, като го съобразява с отпуснатата от бюджетния орган субсидия. Така одобреният разчет се изпраща от Комисията на бюджетния орган.

Член 16

1. Финансовите разпоредби, приложими за Фондацията, се приемат по реда на член 209 от Договора.

2. Най-късно до 31 март Административният съвет изпраща отчетите за приходите и разходите на Фондацията за предходната финансова година на Комисията и на Контролната комисия. Контролната комисия ги проверява, съобразно условията, предвидени в член 206, втори параграф от Договора.

3. Комисията представя отчетите и доклада на Контролната комисия заедно със своите бележки на Съвета и на Европейския парламент не по-късно от 31 октомври. Съветът и Европейският парламент освобождават от отговорност Административния съвет на Фондацията, съобразно предвидената в член 206, четвърти параграф от Договора процедура.

4. Финансовият контрольор на Комисията отговаря за проверката на поемането на финансови задължения и изразходването на средствата, както и на регистрирането и събирането на всички приходи на Фондацията.

Член 17

Разпоредбите относно персонала на Фондацията се приемат от Съвета по предложение на Комисията.

Член 18

Членовете на Административния съвет, директорът, заместник-директорът, персоналът и всички други лица, които участват в дейностите на Фондацията, са задължени, дори след прекратяване на служебните им задължения, да не разкриват информация, която по своя характер представлява професионална тайна.

Член 19

Правилата относно езиците на Европейските общности се прилагат за Фондацията.

Член 20

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага за Фондацията.

Член 21

1. Договорната отговорност на Фондацията се урежда от приложимото право към съответния договор.

Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Фондацията.

2. В случаите на извъндоговорна отговорност, Фондацията, в съответствие с общите принципи, залегнали в законодателствата на държавите-членки, възстановява щетите, нанесени от Фондацията или нейни служители при изпълнение на техните задължения.

Съдът на Европейските общности е компетентен да разглежда спорове относно обезщетенията за такива щети.

3. Личната отговорност на служителите към Фондацията се урежда от разпоредбите, приложими към персонала на Фондацията.

Член 22

Държавите-членки, членовете на Административния съвет и третите страни, които са пряко и лично заинтересовани, могат да отнесат до Комисията всеки изричен или имплицитен акт на Фондацията за проверка на неговата законосъобразност.

Отнасянето до Комисията се извършва в срок от 15 дни след датата на узнаване за съответния акт от заинтересованата страна.

Комисията взема решение в едномесечен срок. Ако в посочения срок не бъде взето решение, случаят се смята за прекратен.

Член 23

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 26 май 1975 година.

За Съвета

Председател

M. A. CLINTON

(1) ОВ С 76, 3.7.1974 г., стр. 33.

(2) ОВ С 109, 19.9.1974 г., стр. 37.

(3) ОВ C 112, 20.12.1973 г., стр. 3.

(4) ОВ C 13, 12.2.1974 г., стр. 1.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

162

31976R0311

L 039/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 311/76 НА СЪВЕТА

от 9 февруари 1976 година

относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 213 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че трябва да бъде осигурена статистика за броя на чуждестранните работници, както и за тяхната първа заетост в държавите-членки на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. По отношение на работници, които са граждани на друга държава-членка или на трета страна, държавите-членки създават статистика за следното:

—	броя на работниците,

—	първата заетост на съответния работник на територията на държавата-членка в рамките на дадена година.

Статистиката включва следната информация:

—	националност,

—

пол,

—

възраст,

—	област на дейност или професионална група,

—

регион.

2. Държавите-членки изготвят статистиката веднъж годишно въз основа на различните източници, с които обикновено разполагат, и по-специално въз основа на данните за социалното осигуряване, от преброяването на населението, от предоставяната от работодателите статистика или от разрешителните за пребиваване или за работа.

Член 2

1. След влизане в сила на настоящия регламент, държавите-членки предоставят на Комисията всички налични данни, свързани с изложената в член 1, параграф 1 информация.

В рамките на период не по-дълъг от пет години от влизане в сила на настоящия регламент, държавите-членки предоставят на Комисията всички данни, свързани с изложената в член 1, параграф 1 информация.

2. Когато предоставят данните на Комисията, държавите-членки посочват използваните източници.

Член 3

1. При прилагането на настоящия регламент държавите-членки си сътрудничат тясно с Комисията.

2. Не по-късно от 31 март всяка година, държавите-членки уведомяват Комисията за напредъка, който са постигнали при прилагането на втора алинея от член 2, параграф 1.

Комисията докладва на Съвета въз основа на получената информация.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца, следващ месеца на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 1976 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ С 129, 11.12.1972 г., стр. 13.

(2) ОВ С 60, 26.7.1973 г., стр. 7.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

163

31976R0312

L 039/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 312/76 НА СЪВЕТА

от 9 февруари 1976 година

за изменение на разпоредбите, отнасящи се до правата на работниците във връзка с професионалните съюзи, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 49 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че трябва да бъде постановено в член 8 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (3), че на работници, които са граждани на една държава-членка и са наети на работа на територията на друга държава-членка, също се предоставя равно третиране при упражняване на правата, свързани с професионалните съюзи по отношение на избираемостта за административни или управленски длъжности в професионален съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 8 на Регламент (EИО) № 1612/68 се изменя, както следва:

1.	В първото изречение на параграф 1 след „включително правото да гласува“ се добавя следният текст: „и да бъде избиран на административни или управленски длъжности на професионален съюз“.

2.	Параграф 2 се заличава.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 1976 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ C 280, 08.12.1975 г., стр. 43.

(2) ОВ C 12, 17.1.1976 г., стр. 2.

(3) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

164

31976L0207

L 039/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 9 февруари 1976 година

относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд

(76/207/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че Съветът, в своята Резолюция от 21 януари 1974 г., отнасяща се до социалната програма за действие (3), е включил между приоритетите и действия за постигане на равенството между мъжете и жените по отношение на заетостта, на професионалната квалификация и развитие, както и на условията на труд, включително и възнаграждението;

като има предвид, че по отношение на възнаграждението, Съветът е приел, на 10 февруари 1975 г., Директива 75/117/ЕИО, за сближаване законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените (4);

като има предвид, че се очертава необходимост от предприемане на действия също и от страна на Общността за осъществяването на принципа на равното третиране на мъжете и жените, както по отношение на заетостта, професионалната квалификация и развитие, така и по отношение на другите условия на труд; като има предвид, че равното третиране на работещите мъже и жени представлява една от целите на Общността в контекста на хармонизирането на условията на живот и труд и същевременно тяхното подобряване, като има предвид, че Договорът не е предвидил необходимите специфични правомощия за тази цел;

като има предвид, че следва да се определи и да се осъществи постепенното прилагане на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване, посредством допълнителни мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива има за цел прилагането в държавите-членки на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация, както и по отношение на условията на труд и, в съответствие с условията, предвидени в параграф 2, на социалното осигуряване. Този принцип е наричан по-долу „принцип на равното третиране“.

2. С оглед да осигури постепенното прилагане на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване и по предложение на Комисията, Съветът следва да приеме разпоредби, които определят същността и значението на този принцип, както и обстоятелствата, при които се прилага.

Член 2

1. По смисъла на последващите разпоредби, принципът на равното третиране означава липсата на всякаква дискриминация, основана на пола, пряко или непряко, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение.

2. Настоящата директива не накърнява правото на държавите-членки да изключат от нейното приложно поле професионалните дейности и, евентуално, обучението за тяхното извършване, за които полът представлява определящ фактор, поради тяхната същност или условията, при които се извършват.

3. Настоящата директива не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените, по-специално по време на бременност и майчинство.

4. Настоящата директива не накърнява мерките за насърчаване на равенството във възможностите за мъжете и жените, в частност, чрез премахване на съществуващото неравенство, което се отразява на възможностите за жените в областите, цитирани в член 1, параграф 1.

Член 3

1. Прилагането на принципа на равното третиране означава липсата на всякаква дискриминация, основана на пола, при условията за достъп, включително и критериите за подбор, до всяка една работа или длъжност, независимо от сектора или отрасъла на действие, и до всички нива на професионалната йерархия.

2. За целта, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да:

а)	бъдат отменени законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране;

б)

бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни, или да могат да бъдат изменени разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране, и които са включени в колективните трудови договори или в индивидуалните трудови договори, в правилниците за вътрешния ред на предприятията, както и в правилата, уреждащи статута на свободните професии.

в)

бъдат преразгледани онези законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране и за които потребността от закрила, наложила създаването им, вече не е основателна; по отношение на сходни разпоредби в колективните трудови договори социалните партньори се приканват да пристъпят към желаното им преразглеждане.

Член 4

Прилагането на принципа на равното третиране по отношение на достъпа до всички видове и до всички нива на професионалното ориентиране, на професионалното обучение, повишаването на професионалната квалификация и преквалификацията означава предприемането, от страна на държавите-членки, на необходимите мерки, за да:

а)	бъдат отменени законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране;

б)

бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни, или да могат да бъдат изменени разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране и които са включени в колективните трудови договори или в индивидуалните трудови договори, в правилниците за вътрешния ред на предприятията, както и в правилата, уреждащи статута на свободните професии;

в)

може достъпът до професионалното ориентиране, професионалното обучение, повишаването на професионалната квалификация и преквалификацията да се извършва в съответствие с едни и същи критерии и на едни и същи нива, без каквато и да е дискриминация, основана на пола, без това да накърнява предоставената, в някои държави-членки, независимост на частните обучителни институции.

Член 5

1. Прилагането на принципа на равното третиране по отношение на условията на труд, включително и условията за уволнение означава, че ще бъдат гарантирани еднакви условия за мъжете и жените, без каквато и да е дискриминация, основана на пола.

2. За целта държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да:

а)	бъдат отменени законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране;

б)

в)

бъдат преразгледани онези законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране и за които потребността от закрила, наложила създаването им, вече е отпаднала; по отношение на сходни разпоредби в колективните трудови договори социалните партньори се приканват да пристъпят към желателното им преразглеждане.

Член 6

Държавите-членки въвеждат в националните си законодателства необходимите мерки, за да дадат възможност на всички лица, които смятат, че са ощетени поради неприлагането на принципа на равното третиране, по смисъла на членове 3, 4 и 5, да предявят своите претенции по съдебен ред, след евентуалното сезиране на други компетентни органи.

Член 7

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за закрила на работниците или служителите срещу всяко уволнение, което представлява реакция от страна на работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или на предприета съдебна процедура, насочена към спазването на принципа на равното третиране.

Член 8

Държавите-членки осигуряват довеждането до знанието на работниците или служителите на мерките, предприети в изпълнение на настоящата директива, както и вече действащите разпоредби в тази област, чрез всички подходящи средства, например на техните работните места.

Член 9

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от тридесет месеца от нотифицирането ѝ и незабавно информират Комисията за това.

По отношение на първата част на член 3, параграф 2, в) и първата част на член 5, параграф 2, в), обаче, държавите-членки ще пристъпят към първоначален преглед и към едно евентуално първоначално преразглеждане на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, цитирани в тези членове, в срок до четири години след нотифицирането на настоящата директива.

2. Държавите-членки правят периодично преглед на професионалните дейности, цитирани в член 2, параграф 2, за да се уверят дали е основателно запазването на посочените изключения, от гледна точка на социалното развитие. Те уведомяват Комисията за резултатите от това преразглеждане.

3. Държавите-членки предоставят на Комисията текстове на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

В срок от две години след изтичането на тридесетмесечния период, предвиден в член 9, параграф 1, първа алинея, държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, с цел да ѝ дадат възможност да изготви доклад относно прилагането на настоящата директива, който да внесе в Съвета.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 февруари 1976 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ C 111, 20.5.1975 г., стр. 14.

(2) ОВ C 286, 15.12.1975 г., стр. 8.

(3) ОВ C 13, 12.2.1974 г., стр. 1.

(4) ОВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

167

31976R1860

L 214/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1860/76 НА СЪВЕТА

от 29 юни 1976 година

за определяне на условията на заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1365/75 на Съвета от 26 май 1975 г. за създаване на Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд (1) и по-специално член 17 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че Съветът по предложение на Комисията, трябва да приеме разпоредби относно персонала на тази Фондация,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

1. Настоящите условия на заетост се прилагат за:

—	директора и заместник-директора на Фондацията,

—	персонала на Фондацията,

—	местния персонал на Фондацията.

2. За целите на настоящите условия за заетост, персонал, назначен на длъжност, включена в бюджета на Фондацията, се счита за персонал на Фондацията.

3. За целите на настоящите условия за заетост „местен персонал“ означава персоналът, назначен според местната практика за извършване на физически труд или услуги, определени за длъжност, която не е включена в списъка на длъжностите, приложени към бюджета на Фондацията и заплащани от общите средства за целта, предвидени в бюджета.

4. Директорът, който се предлага от Комисията на Европейските общности, се назначава на длъжност, която е включена в списъка на длъжностите, приложен към бюджета на Фондацията за целите на изпълнение на задълженията, предвидени в член 9 на Регламент (ЕИО) № 1365/75.

Заместник-директорът, който се предлага от Комисията на Европейските общности, се назначава на длъжност, която е включена в списъка на длъжностите, приложени към бюджета на Фондацията с цел да подпомага директора в дейността му и да го замества в случай, че последният отсъства или поради други причини е възпрепятстван да изпълнява своите задължения.

5. Директорът има правомощието да сключва договори за назначаване на персонала във връзка с параграфи 2 и 3.

Председателят на Административния съвет на Фондацията има правомощието да подписва договорите за назначаване съвместно с директора и заместник-директора.

ДЯЛ II

ПЕРСОНАЛ НА ФОНДАЦИЯТА

ГЛАВА 1

Член 2

Персоналът може да бъде назначен за определен срок или безсрочно.

Срочните договори не могат да бъдат сключвани за повече от пет години и следва да подлежат на подновяване.

Член 3

Персоналът не може да бъде назначаван за цел различна от заемане, в съответствие с този дял, на свободни длъжности от списъка на длъжностите, приложени към бюджета на Фондацията. Всяка свободна длъжност, която следва да се заеме, трябва да бъде обявена по съответен начин. Процедурата на обявяване се установява от Административния съвет.

Член 4

Персоналът се разделя в четири категории, подразделени на степени, съответстващи на задълженията, които подлежат на изпълнение.

Персоналът трябва да се подраздели съобразно квалификацията и опита.

Приложената по-долу таблица указва съответните степени за всяка основна длъжност.

Категория	Степен	Основна длъжност
А	А 5	Главен администратор
	А 6	Администратор
	А 7	Администратор
	А 8	Помощник администратор
B	B 1	Главен помощник администратор
	B 3	Старши помощник администратор
	B 5	Помощник администратор
C	C 1	Главен секретар
	C 1	Главен технически асистент
	C 2	Секретар/стенограф-машинописец Технически асистент
	C 3	Секретар/стенограф-машинописец Технически асистент
	C 5	Машинописец
	C 5	Технически помощник
D	D 2	Квалифициран работник
D	D 4	Неквалифициран работник

Съгласно тази таблица Административният съвет, със съгласието на Комисията на Европейските общности, определя правата и задълженията на всяка основна длъжност.

Член 5

Степента и стъпката на персонала се посочват в неговия договор.

Всеки член от персонала се назначава на първата стъпка в своята степен, но директорът може, като отчита квалификацията и специалния опит, който се изисква за длъжността, да позволи допълнително повишение в степен. То не може да превишава 48 месеца.

Назначаването на член от персонала на длъжност, изискваща по-висока степен от тази, на която е бил назначен, се записва в допълнително споразумение към договора за назначаване на персонала.

Член 6

1. Учредява се Комитет на персонала, който изпълнява задълженията, възложени му по силата на настоящите условия на заетост.

2. Съставът и процедурата за работа на този Комитет се определят от Административния съвет на Фондацията в съответствие с приложение I.

3. Комитетът на персонала следва да представлява интересите на персонала пред Фондацията и да поддържа постоянна връзка между Фондацията и персонала. Той следва да допринася за гладкото протичане на работата на Фондацията, като предоставя възможност за изразяване мнението на персонала.

Той следва да запознава директора с всяка трудност, която има общи последици, засягащи тълкуването и прилагането на настоящите условия за заетост. Той може да бъде консултиран във връзка с всякаква трудност от този род.

Комитетът внася пред директора предложения, засягащи организацията и работата на службите и предложения за подобряване на условията на труд на персонала или на общите условия на живот.

4. Всеки член на персонала, чийто договор е за повече от една година или е безсрочен, има право да гласува на изборите и да се кандидатира за член на Комитета на персонала.

Член на персонала, чийто договор е за период не повече от една година също има право да гласува, ако е бил нает от Фондацията поне от шест месеца.

ГЛАВА 2

Права и задължения

Член 7

Персоналът изпълнява задълженията си и определя поведението си единствено в съответствие с интересите на Фондацията; служителите не могат да търсят или да получават указания от правителство, орган, организация или лице извън рамките на Фондацията.

Служителите не могат без разрешение на директора да приемат от правителствени или от каквито и да е други източници извън Фондацията почетни отличия, медали, услуги, подаръци или суми, освен за услуги, оказани преди встъпването в длъжност или по време на отпуск за отбиване на военна служба или друга повинност от национален интерес и при изпълнение на други подобни.

Член 8

Персоналът се въздържа от действия и особено от публично изразяване на мнение, което може да се отрази на заеманата длъжност.

Той не може да упражнява странични дейности, независимо дали те са доходоносни или не.

Член 9

Ако съпругът/съпругата на член на персонала упражнява доходоносна дейност, членът на персонала уведомява за това директора.

Ако се окаже, че тази дейност не е съвместима с извършваната от члена на персонала дейност и ако той не е в състояние да даде гаранции, че ще я прекрати в определен период от време, директорът решава дали да го остави на длъжността му.

Член 10

Член от персонала, който при изпълнение на задълженията си е призован да вземе решение по въпрос, от разглеждането или от изхода на който той има личен интерес, който би накърнил неговата независимост, уведомява директора за това.

Член 11

Член на персонала, който се кандидатира за мандат в парламента, подава заявление за неплатен отпуск за период, който не може да превиши три месеца.

Директорът разглежда случая за всеки така избран член на персонала. Предвид важността на длъжността, на която е бил избран членът на персонала и произтичащите задължения, директорът решава дали съответният член на персонала да остане на активна служба или да подаде молба за неплатен отпуск. В последния случай продължителността на отпуската е равна на срока, за който е избран членът на персонала.

Член 12

След прекратяване изпълнението на задълженията си, членът на персонала продължава да е обвързан със задължението да следва поведение на честност и благоразумие по отношение приемането на определени постове или облаги.

Член 13

Членовете на персонала са длъжни да спазват най-голяма дискретност по отношение на всички факти и цялата информация, която им е станала известна в процеса или във връзка с изпълнението на своите задължения; те по никакъв начин не могат да разкриват пред неоторизирано лице документ или информация, които все още не са оповестени публично. Те са длъжни да спазват това задължение и след прекратяване изпълнението на задълженията си.

Членовете на персонала не могат, самостоятелно или съвместно с други лица, да публикуват или да станат причина за публикация, без разрешението на директора, по какъвто и да е въпрос, свързан с дейността на Фондацията. Разрешение се отказва само в случай, че предложената публикация може да накърни интересите на Фондацията.

Член 14

Всички права, свързани с всякакъв вид труд или други дейности, извършвани от персонала при изпълнение на неговите задължения се считат за собственост на Фондацията.

Член 15

Членовете на персонала не могат, без разрешение на директора, под какъвто и да е предлог да разкриват по време на правни процедури информация, която са получили в изпълнение на своите задължения. Разрешението се отказва, само когато интересите на Фондацията го налагат и такъв отказ не може да има за резултат последици от наказателен характер за съответния член на персонала. Членовете на персонала продължават да са обвързани с това задължение и след прекратяване изпълнението на функциите им.

Предходният параграф не се прилага за член на персонал или за бивш член на персонал при даване на показания пред Съда на Европейските общности по въпрос, засягащ член на персонала или бивш член на персонал на Фондацията.

Член 16

Персоналът пребивава или на мястото, където изпълнява служебните си задължения или на неголямо разстояние оттам, което е подходящо за надлежното изпълняване на задълженията му.

Член 17

Какъвто и да е постът му, членът на персонала оказва съдействие и предлага съвети на висшестоящите служители; той е отговорен за изпълнението на възложените му задължения.

Член на персонала, който е на служба в някое от поделенията, е отговорен пред висшестоящите служители за опазване на гласуваното му доверие и за съблюдаване на дадените му указания. Отговорността на подчинените не го освобождава по никакъв начин от собствената му отговорност.

Член на персонала, който получава указания, които той счита за нередни или които могат да породят сериозни затруднения, уведомява за това прекия си началник, ако е необходимо и в писмен вид. Ако тогава получи писмено потвърждение на указанията на своя началник, той е длъжен да го изпълни, освен ако същото не представлява нарушение по наказателния закон.

Член 18

От член на персонала може да се изиска да възстанови напълно или частично щетите, понесени от Фондацията в резултат на сериозна простъпка от негова страна в процеса или във връзка с изпълнението на задълженията му.

Директорът дава обосновано решение в съответствие с установената процедура по въпросите на дисциплината.

Съдът на Европейските общности има неограничена юрисдикция по спорове, възникващи от тази разпоредба.

Член 19

Привилегиите и имунитетите, от които се ползва персоналът, са в съответствие единствено с интересите на Фондацията. При спазване на разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, персоналът не е освободен от изпълнение на личните си задължения или от спазване на действащите закони и полицейски разпоредби.

Член 20

Фондацията подпомага всеки член на персонала, в частност в случай на преследване срещу лице, което отправя заплахи, обиди или клевети или изявления, или каквито и да е посегателства срещу лица или имущество, чийто обект е той или член на неговото семейство поради длъжността му или служебните му задължения.

Тя възстановява понесените щети в такива случаи, доколкото членът на персонала не е причинил щетата умишлено или чрез груба небрежност и не е бил в състояние да получи обезщетение от лицето, което действително я е причинило.

Тя улеснява последващо такова обучение и инструктаж на персонала, което е съвместимо с правилното функциониране на службата и е в съответствие със собствените му интереси.

Член 21

Членовете на персонала имат право на сдружаване; в частност, те могат да бъдат членове на профсъюзи или на сдружения на персонала.

Член 22

Персоналът може да подава молби до директора.

Всяко решение, отнасящо се до отделно лице, което е прието съгласно настоящите условия за заетост, се съобщава незабавно в писмен вид на съответния член на персонала. Всяко решение, което не е в полза на член на персонала, трябва да посочва причините, на които се основава.

Конкретните решения, отнасящи се до административния статут на член на персонала, се обявяват незабавно на публично място в помещенията на Фондацията.

ГЛАВА 3

Условия за наемане

Член 23

1. Наемането на персонала трябва да има за цел да предостави на Фондацията услугите на лица, които притежават най-големи възможности, ефективност и почтеност, и са набирани на възможно най-широка географска основа измежду граждани на държавите-членки на Европейските общности.

Персоналът се подбира без оглед на расова принадлежност, вероизповедание или пол.

Не се запазват длъжности за граждани на определени държави-членки.

2. Член на персонала може да бъде нает само при условие че е:

а)	гражданин на една от държавите-членки на Европейските общности, освен ако не е такъв по изключение, допуснато от Административния съвет, и се ползва от пълноправно гражданство;

б)	изпълнил задълженията си, наложени му от законите за отбиване на военна служба;

в)	представи подходящи препоръки за пригодност за изпълнение на задълженията си;

г)	физически е в състояние да изпълнява задълженията си; и

д)	представи доказателства за задълбочени познания по един от езиците на Европейските общности и за задоволителни познания по друг от езиците на Общностите в степен, достатъчна за изпълнение на задълженията му.

Член 24

Преди наемането му, членът на персонала преминава медицински преглед при лекар, определен от Фондацията, за да се спази изискването на Фондацията, той да отговаря на изискванията на член 23, параграф 2, буква г).

Член 25

От член на персонала може да се изисква да работи на изпитателен срок, който не следва да надвишава шест месеца.

При изтичане на изпитателния срок, наемането на члена на персонала, който не е доказал достатъчни професионални качества, се прекратява. В този случай членът на персонала получава обезщетение, равно на една трета от основната си заплата за всеки пълен отработен месец от пробния период.

ГЛАВА 4

Условия на труд

Член 26

Членовете на персонала, които са действащи служители, са на разположение на Фондацията по всяко време.

Въпреки това, нормалната работна седмица не може да надвишава 42 часа, като продължителността на работния ден се определя от директора.

Член 27

Персоналът не може да бъде задължаван да полага извънреден труд, освен в спешни случаи или при изключително натоварване в работата; нощен труд и работа в неделя или празнични дни се разрешава само в съответствие с процедурите, определени от директора. Общото време извънреден труд, което член на персонала може да бъде помолен да отработи, не може да превишава 150 часа за всеки шест месеца.

Извънредният труд, положен в категории А и B не дава право на компенсация или възнаграждение.

Както предвижда приложение II, извънредният труд, положен от персонала в категории C и D, дава право на компенсация във вид на отпуск или на възнаграждение, когато изискванията за службата не допускат компенсация във вид на отпуск през месеца, който следва месеца, в който е бил положен извънредният труд.

Член 28

През календарната година персоналът има право на не по-малко от 24 работни дни и не повече от 30 работни дни годишен отпуск съгласно правилника, установен от Административния съвет, със съгласието на Комисията на Европейските общности, след консултиране с Комитета на персонала.

Освен този годишен отпуск, по изключение, при подаване на молба, на персонала може да се отпуска специален отпуск. Правилата за предоставяне на такъв отпуск се определят в приложение III.

Член 29

В допълнение към предвидения в член 28 отпуск, бременните жени при представяне на медицинско свидетелство имат право на отпуск по болест, считано шест седмици преди вероятната дата на раждане, посочена в медицинското свидетелство, и до осем седмици след датата на раждането; отпускът не може да бъде по-кратък от четиринадесет седмици.

Член 30

1. Член на персонала, който представи доказателства за невъзможността да изпълнява задълженията си поради болест или злополука автоматично получава право на платен отпуск по болест.

Той уведомява Фондацията колкото е възможно по-скоро за невъзможността да изпълнява задълженията си, като в същото време посочва и настоящия си адрес. В случай на отсъствие повече от три дни, той следва да представи медицинско свидетелство. Той може да бъде подложен на медицински преглед, организиран от Фондацията.

Ако за период от 12 месеца член на персонала е отсъствал по болест до три дни, общо повече от 12 дни, директорът взема решение според съвета на лекаря, определен от Фондацията, след консултация с лекаря, посочен от члена на персонала.

Платеният годишен отпуск не може, обаче, да превишава продължителността на периода, отработен от члена на персонала, който във всеки случай не може да е по-кратък от един месец. Отпускът не може да превишава срока на договора му.

След изтичането на тези срокове, член на персонала, чийто договор не е прекратен, независимо от неспособността си да поднови изпълнението на задълженията си, преминава в неплатен отпуск.

Въпреки това, когато член на персонала заболее от професионална болест или претърпи злополука при изпълнение на задълженията си, същият продължава да получава в пълен размер възнаграждението си през периода, в който той не е в състояние да работи до момента, когато му се отпуснат предвидените за целта обезщетения според националното законодателство, приложимо съгласно член 38.

2. Персоналът преминава медицински преглед всяка година при посочен от Фондацията лекар или при лекар по техен избор.

В последния случай хонорарът на лекаря се изплаща от Фондацията до максимален размер, определен от Административния съвет.

Член 31

С изключение на случаите на болест или злополука, член на персонала не може да отсъства без предварително разрешение от прекия си ръководител. Без да се засягат дисциплинарните мерки, които могат да се приложат, всяко неразрешено отсъствие, установено по надлежен ред, се приспада от годишния отпуск на съответното лице. Ако то е използвало вече годишния си отпуск, това го лишава от право на възнаграждение за еквивалентен период.

Ако член на персонала желае да прекара отпуска си по болест на място, различно от мястото си на заетост, той трябва да получи предварително разрешение от директора.

Член 32

Административният съвет, със съгласието на Комисията на Европейските общности, след консултиране с Комитета на персонала изготвя списък на официалните празници.

Член 33

При изключителни обстоятелства член на персонала може по негова молба да получи неплатен отпуск, по наложителни лични причини. Директорът определя продължителността на този отпуск, който не може да превишава една четвърт от отработеното вече време от съответния член на персонала или три месеца — което от двете е по-кратко.

Периоди на отпуск, предоставени в съответствие с параграф първи, не се зачитат за целите на приложението на параграф втори на член 35.

Член 34

Член на персонала, който е призован на служба във въоръжените сили, преминава в платен отпуск с възнаграждение в пълен размер за период, равен на продължителността на отработеното от него време, което не може да превишава три месеца. След изтичане на този период, той получава за остатъка от службата във войската и в размер, който може да е максимално половината от продължителността на отработеното от него време, обезщетение в размер на една трета от основната му заплата. След изтичането на този допълнителен период, той преминава в неплатен отпуск.

Въпреки това, плащанията, предвидени в предходния параграф, се намаляват с размера на полученото за службата възнаграждение от съответното лице през съответния период.

ГЛАВА 5

Възнаграждения и разходи

Член 35

В съответствие с приложение IV член на персонала има право на възнаграждение, съответстващо на неговата степен и стъпка.

Член на персонала, който е бил на една и съща стъпка от неговата степен в продължение на две години, автоматично преминава в следващата стъпка на същата степен.

Член 36

В случай на смърт на член на персонала, преживелият съпруг/съпруга или деца на негова издръжка получават в пълен размер възнаграждението на починалия до края на третия месец след месеца, в който е настъпила смъртта.

Член 37

Както е предвидено в приложение IV, член на персонала има право на възстановяване на направените от него разходи при приемане на назначението или при напускане на работа, както и на възстановяване на разходите, направени по време на или във връзка с изпълнение на задълженията.

ГЛАВА 6

Обезщетения от социалното осигуряване

Член 38

1. За да бъдат осигурени за болест, злополука, инвалидност и смърт и да могат да изпълнят изискването за пенсия за осигурителен стаж и възраст, членовете на персонала трябва да бъдат субекти на действащото законодателство в държавите-членки, където са заети.

Въпреки това, по отношение на разпоредби, различни от тези, отнасящи се до семейните помощи (разпоредбите за предоставянето им са уредени в приложение IV), членовете на персонала могат да избират между законодателството на гореспоменатата държава-членка, тази държава-членка, на чието законодателство последно са били субект или на държавата-членка, чиито граждани са. Този избор, който може да се упражни само веднъж на шест месеца от датата, на която е сключен трудовият договор или от влизането в сила на този регламент, има действие от датата на започване на работа.

Фондацията изплаща вноските на работодателя, съгласно приложимото законодателство, когато членът на персонала се осигурява по задължителна схема за социално осигуряване, или две трети от вноските на члена, когато той продължава доброволно да се осигурява по националната схема за социално осигуряване, чийто член е бил преди постъпването на работа във Фондацията или доброволно се осигурява по друга национална схема за социално осигуряване.

2. Когато не е възможно да се приложи параграф 1, членовете на персонала се осигуряват за сметка на Фондацията за случаи на болест, злополука, инвалидност и смърт и за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на равностойността на две трети от размера, определен в параграф 1. Подробни правила за прилагането на гореспоменатите разпоредби се определят от Административния съвет след консултиране с Комитета на персонала.

Член 39

1. При раждане на дете на член на персонала, последният получава помощ от 7 000 белгийски франка.

2. Предвидената в параграф 1 помощ се изплаща също и в случай на прекратяване на бременността след не по-малко от седем месеца.

3. Член на персонала, получил помощ за раждане на дете декларира всички помощи от това естество, получени от него или от съпруга/съпругата ѝ/му от други източници за същото дете; тези помощи се приспадат от предвидената по-горе помощ. Ако бащата и майката са членове на персонала на Фондацията, помощта се изплаща само на майката.

Член 40

В случай на смърт на член на персонала, Фондацията поема разходите, направени за транспортиране на тялото до мястото на произход на лицето.

Член 41

Подаръци, заеми и авансово изплащани суми могат да се отпускат на членове на персонала, които са в особено затруднено положение в резултат, inter alia, на сериозно или продължително заболяване или по семейни причини.

Предходният параграф се прилага по аналогия и за бивш член на персонала, след изтичане на договора му, когато в резултат на сериозно или продължително заболяване или на злополука, претърпяна по време на трудовото му правоотношение, той не е в състояние да работи и се установи, че тази болест или злополука не се покрива от друга социално-осигурителна схема.

ГЛАВА 7

Възстановяване на надплатени суми

Член 42

Надплатените суми се възстановяват, ако получателят е съзнавал, че няма основателна причина за изплащането им или ако фактът за надплащането явно е бил такъв, че той не би могъл да не го осъзнае.

ГЛАВА 8

Обжалване

Член 43

1. Всяко лице, за което се прилагат условията за заетост може да подаде до директора молба, с която го приканва да вземе решение, отнасящо се до него. Директорът уведомява съответното лице за аргументираното си решение в четиримесечен срок от датата, на която е подадена молбата. Ако в края на този период не е получен отговор на молбата, се счита, че е взето решение за мълчалив отказ, срещу което може да се подаде жалба в съответствие с разпоредбите на параграф 2.

2. Всяко лице, за което се прилагат условията за заетост, може да внесе в Административния съвет жалба срещу акт, който не е в негова полза, когато директорът е взел решение или когато не е успял да предприеме предвидената от условията за заетост мярка. Жалбата се подава в срок от три месеца. Срокът започва да тече от:

—

датата на уведомяване на съответното лице за решението, но в никакъв случай не по-късно от датата, на която той е узнал за решението, ако мярката засяга определено лице; ако, въпреки това, актът, който се отнася до определено лице, не е в полза на друго лице, периодът започва да тече по отношение на това друго лице от датата, на която то е получило уведомлението за това, но в никакъв случай по-късно от датата на публикуването му,

—	датата, на която изтича определеният за отговор срок, когато жалбата е относно решение за мълчалив отказ, както предвижда параграф 1.

Административният съвет уведомява съответното лице за мотивираното си решение в срок до четири месеца от датата, на която жалбата е била подадена. Счита се, че ако в края на този период не е получен отговор на жалбата, това представлява решение с мълчалив отказ, срещу което може да бъде подадена апелативна жалба съгласно член 44.

3. Молба или жалба на член на персонала се подава чрез прекия ръководител, освен в случаите, когато тя засяга самия него, като в такива случаи тя може да се връчи директно на по-висшестоящия ръководител.

Член 44

1. Съдът на Европейските общности има юрисдикция при спорове между Фондацията и всяко лице, за което се прилагат настоящите условия за заетост, свързани със законността на акт, който не е в полза на лицето по смисъла на разпоредбите на член 43, параграф 2. При спорове от финансов характер Съдът на Европейските общности има неограничена юрисдикция.

2. Жалба пред Съда на Европейските общности се внася само ако:

—	преди това е имало подадена жалба в Административния съвет в съответствие с разпоредбите на член 43, параграф 2 в предвидения за целта срок, и ако

—	жалбата е била отхвърлена с решение за изричен или мълчалив отказ.

3. Жалбите съгласно параграф 2 се подават в срок от три месеца. Срокът започва да тече от:

—	датата на обявяване на взетото решение в отговор на оплакването,

—

датата на изтичане на срока, предвиден за отговор, когато жалбата е срещу решение за мълчалив отказ на жалба, подадена съгласно член 43, параграф 2; независимо от това, ако жалбата е отхвърлена с изрично решение за отказ, след като е била отхвърлена с решение за мълчалив отказ, но преди изтичане на срока за подаване на жалбата, срокът за подаване на жалбата започва да тече отново.

4. Като се дерогира разпоредбата на параграф 2, съответното лице може, след подаването на жалба до Административния съвет съгласно член 43, параграф 2, незабавно да подаде жалба до Съда, в случай че такава жалба се придружава от молба за отлагане изпълнението на оспорвания акт, или за приемането на временни мерки. Тогава процесуалните действия по основното производство пред Съда се спират до постановяването на решение от Съда за изричен или мълчалив отказ на жалбата.

5. Жалбите съгласно този член се проучват и разглеждат, както е предвидено в процедурния правилник на Съда на Европейските общности.

ГЛАВА 9

Прекратяване на трудовото правоотношение

Член 45

Освен прекратяване в случай на смърт, трудовото правоотношение се прекратява:

когато договорът е за определен срок:

а)	на посочената в договора дата;

б)	в края на срока на предизвестието, посочено в договора, когато последният съдържа клауза, даваща на члена на персонала или на Фондацията възможност да го прекрати преждевременно. Срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от три месеца;

в)	в края на месеца, в който членът на персонала навърши 65 години.

Когато Фондацията прекрати договора, членът на персонала има право на обезщетение, равно на една трета от основната му заплата за периода между датата, на която приключват неговите задължения и датата, на която изтича договорът му;

когато договорът е за неопределен срок:

а)

в края на срока на предизвестието, посочен в договора; продължителността на срока на предизвестието не може да е по-малка от два дни за всеки завършен месец служба, като следва да е в границите на минимум 15 дни и максимум три месеца. Въпреки това, срокът на предизвестието не може да започне да тече по време на отпуск по майчинство или отпуск по болест, при положение, че отпускът по болест не превишава три месеца. Освен това, той се прекратява по време на отпуска по майчинство или на отпуск по болест в горепосочените граници;

б)	в края на месеца, през който членът на персонала навършва 65 години.

Член 46

Трудовото правоотношение независимо дали е срочно или безсрочно:

1.	се прекратява от Фондацията без предизвестие, ако членът на персонала е призован на служба във въоръжените сили;

може да се прекрати от Фондацията без предизвестие:

а)	в края на пробния период в съответствие с параграф втори на член 25;

б)	без да се накърнява член 11, ако членът на персонала е избран на обществен пост и директорът счете, че този обществен пост е несъвместим с изпълнението на обичайните му задължения към Фондацията;

в)	ако членът на персонала престане да отговаря на изискванията на член 23, параграф 2, букви а) и г);

г)

ако членът на персонала не е в състояние да възобнови изпълнението на задълженията си след изтичане срока на платения отпуск по болест, както е предвидено в член 30. В такъв случай, членът на персонала получава помощ равна на основната му заплата плюс семейните добавки в размер на два дни за всеки завършен месец от трудовото му правоотношение.

Член 47

1. Трудовото правоотношение може да се прекрати дисциплинарно без предизвестие при сериозни случаи на неизпълнение на задълженията от страна на член на персонала, независимо дали съзнателно или поради проявена небрежност от негова страна. След като на заинтересованото лице е дадена възможност да представи своя защита, директорът взема обосновано решение.

2. В такива случаи директорът може да реши да удържи напълно или частично помощта за преместване в съответствие с разпоредбите на приложение IV.

Член 48

1. Трудовото правоотношение на член на персонала се прекратява от Фондацията без предизвестие, ако директорът установи:

а)	че по време на назначението си той умишлено е предоставял информация с невярно съдържание, както по отношение на професионалните си възможности, така и съгласно изискванията на член 23, параграф 2; и

б)	че предоставената информация с невярно съдържание е била от решаващо значение при вземането на решение за назначаването му.

2. В такива случаи директорът, след като изслуша съответния член на персонала, съобщава, че се прекратява трудовото му правоотношение. Членът на персонала преустановява незабавно изпълнението на задълженията си. Прилага се член 47, параграф 2.

ДЯЛ III

МЕСТЕН ПЕРСОНАЛ

Член 49

При спазване на разпоредбите на настоящия дял, условията за заетост на местен персонал, в частност:

а)	редът на назначаване и прекратяване на договорите им,

б)	техните отпуски, и

в)	техните възнаграждения,

се определят от Административния съвет в съответствие с Комисията на Европейските общности и съгласно действащите правила и практики на мястото, където те следва да изпълняват задълженията си.

Член 50

По отношение на социалното осигуряване, Фондацията е отговорна за дела на внасяните от работодателя социално осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби на мястото, където местният персонал следва да изпълнява задълженията си.

Член 51

Споровете между Фондацията и член на местния персонал се отнасят за разглеждане от компетентния съд в съответствие с действащите закони в мястото, където членът на съответния местен персонал изпълнява своите задължения.

Член 52

Член на местния персонал, чийто договор е за срок по-дълъг от една година или за неопределен срок има право да избира и да бъде избиран в Комитета на персонала. Член на местния персонал, чийто договор е за по-малко от една година също има право на избор, ако е бил назначен най-малко преди шест месеца.

ДЯЛ IV

ДИРЕКТОР И ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР

Член 53

1. Без да се засяга член 54, разпоредбите, приложими за директора и заместник-директора, се определят от Административния съвет.

2. Заместник-директорът подпомага директора и го замества, когато той отсъства или по други причини е възпрепятстван от изпълнение на задълженията си.

Член 54

Членове 3, 7, 8, 10, 12, 13, 15, 16, 18, 19, 20 и 21 относно правата и задълженията и членове 43 и 44 относно обжалването от страна на персонала на Фондацията се прилагат по аналогия за директора и заместник-директора.

ДЯЛ V

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ

Член 55

Членове 12—16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилагат и за персонала на Фондацията, както и за директора и заместник-директора.

Разпоредбите на член 12, буква а) от този протокол се прилагат за местния персонал.

ДЯЛ VI

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Член 56

Регламент (EИО, Евратом, EОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за определяне на условията и реда за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (2) се прилага по аналогия и за персонала на Фондацията, както и за директора и заместник-директора.

Данъкът се събира от Фондацията чрез удръжка на данъка при източника. Средствата от данъците се внасят като приход в бюджета на Европейските общности.

ДЯЛ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Член 57

Общите разпоредби за привеждане в действие на настоящите условия за заетост се приемат от Административния съвет, със съгласието на Комисията на Европейските общности, по предложение на директора и след консултации с Комитета на персонала.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 29 юни 1976 година.

За Съвета

Председател

G. THORN

(1) ОВ L 139, 30.5.1975 г., стр. 1.

(2) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪСТАВ И УСЛОВИЯ ЗА РАБОТАТА НА КОМИТЕТА НА ПЕРСОНАЛА

Член единствен

Комитетът на персонала се състои от членовете и техните заместници, ако има такива, чиито мандат е двугодишен. Въпреки това, Фондацията може да реши да определи по-кратък мандат, който не може да е по-кратък от една година.

Условията за избор в Комитета на персонала се определят от общото събрание на действащия персонал на съответното място на заетост. Изборът се произвежда с тайно гласуване.

Членството в Комитета на персонала следва да бъде такова, че да гарантира представителството на всички категории от персонала.

Изборът на Комитета на персонала е валиден само, ако участват две трети от състава, имащ право на глас. Въпреки това, ако този кворум не се постигне, второто гласуване се счита за валидно, само ако участва мнозинство от имащите право на това.

Задълженията, поети от членовете на Комитета на персонала и от персонала, назначен в органи, създадени от Фондацията, се считат за част от обичайните им служебни задължения. Фактът на осъществяването на такива задължения не може да бъде в ущърб на самото лице.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОТПУСК КАТО КОМПЕНСАЦИЯ И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

Член 1

В рамките на член 27 от условията за заетост, извънреден труд, положен от член на персонала от категория C до D, му дава право на отпуск като компенсация или на възнаграждение както следва:

а)

за всеки час извънреден труд се получава право на един час отпуск като компенсация; ако отработеният час е бил между 22:00 ч. и 07:00 ч. или в неделя или на официален празник, правото на отпуск като компенсация е час и половина; при предоставяне на отпуск като компенсации се отчитат изискванията за службата и предпочитанията на съответния член на персонала;

б)

когато изискванията на службата не допускат ползването на отпуск като компенсация през месеца, следващ този, през който е бил положен извънредният труд, директорът разрешава възнаграждения за некомпенсираните часове на извънреден труд в размер на 0,72 % от основната месечна заплата за всеки час извънреден труд на базата на разпоредбите на алинея а);

в)	за да отговори на условията за отпуск като компенсация или възнаграждение за един час извънреден труд, допълнително отработеното време трябва да възлиза на повече от 30 минути.

Член 2

Ако член на персонала пътува в командировка, времето за път не се счита като извънреден труд за целите на това приложение. По отношение на часовете, отработени на мястото на изпълнение на задачата като извънредни спрямо нормалното работно време, директорът със свое решение допуска ползването на отпуски като компенсации или възнаграждения, съобразно конкретния случай.

Член 3

Независимо от членове 1 и 2, възнаграждението за извънреден труд, положен от определени групи хора на персонала от категории C и D, при специални условия може да се изплати под формата на определена помощ, чийто размер и условия се определят от Административния съвет след консултации с Комитета на персонала.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОТПУСК

Раздел 1

ГОДИШЕН ОТПУСК

Член 1

В годината, в която член на персонала постъпва или напуска работа, той има право на отпуск от два работни дни за всеки завършен месец работа, на два работни дни за незавършен месец, състоящ се от повече от 15 дни и на един работен ден за незавършен месец от 15 дни или по-малко.

Член 2

Годишният отпуск може да се ползва наведнъж или на няколко пъти по желание на члена на персонала и съгласно изискванията на работата. Той трябва, обаче, да включва поне период от две последователни седмици. Персоналът, встъпващ в длъжност, получава право на годишен отпуск само след три месеца от постъпването на работа; одобрение за отпуск може да се даде и по-рано от посочения срок, в изключителни случаи при надлежно доказани причини.

Член 3

Ако по време на годишен отпуск член на персонал се разболее от болест, която би го възпрепятствала да изпълнява служебните си задължения, ако той не би бил в отпуск, неговият годишен отпуск се удължава с продължителността на времето на неговата неработоспособност, което се удостоверява с предоставяне на медицинско свидетелство.

Член 4

Когато член на персонала, поради причини, различаващи се от изискванията на службата, не е използвал годишния си отпуск преди края на текущата календарна година, броят на дните отпуск, които могат да се прехвърлят в следващата година, не трябва да превишава 12 дни.

Когато член на персонала при напускане на службата си не е използвал целия си годишен отпуск, му се изплаща компенсация, равна на една тридесета част от месечното му възнаграждение по времето на напускане на службата за всеки ден от полагащия му се отпуск.

Сумата, изчислена по начина, предвиден в предходния параграф, се приспада от дължимото заплащане на член на персонала, който при напускане на работа е ползвал по-дълъг годишен отпуск от полагаемия му се до тази дата.

Член 5

Когато член на персонала е повикан да изпълнява служебните си задължения, докато е в годишен отпуск или отпускът му е бил прекратен, понесените от него разходи му се възстановяват, при представяне на съответно доказателство, като му се предвижда отново и време за път.

Раздел 2

СПЕЦИАЛЕН ОТПУСК

Член 6

В допълнение към годишния отпуск, член на персонала, може да получи специален отпуск, като подаде молба за това. В частност, специален отпуск се полага в случаите, както е указано:

—	за брак на член на персонала: четири дни,

—	смяна на пребиваването на член на персонала: до два дни,

—	сериозно заболяване на съпруг/съпруга: до три дни,

—	смърт на съпруг/съпруга: четири дни,

—	сериозно заболяване на роднина по възходяща линия: до два дни,

—	смърт на роднина по възходяща линия: два дни,

—	раждане или сватба на дете: два дни,

—	сериозно заболяване на дете: до два дни,

—	смърт на дете: четири дни.

Раздел 3

ВРЕМЕ ЗА ПЪТ

Член 7

Към срока за отпуск, предвиден по-горе в раздел 1, се добавя и времето за път, на база на разстоянието, изминато с железопътен транспорт, между мястото на отпуск и мястото на заетост, изчислявано както следва:

—	50 до 250 км.: един ден за пътуване отиване и връщане,

—	251 до 600 км.: два дни за пътуване отиване и връщане,

—	601 до 900 км: три дни за пътуване отиване и връщане,

—	901 до 1 400 км.: четири дни за пътуване отиване и връщане,

—	1 401 до 2 000 км.: пет дни за пътуване отиване и връщане,

—	повече от 2 000 км.: шест дни за отиване и връщане.

Специални изключения може да се предоставят по молба на заинтересованото лице при представяне на доказателства, че маршрутът за пътуване отиване и връщане на може да бъде изминат за определеното време.

За целите на този член, мястото на отпуск по отношение на годишния отпуск е мястото на произход на члена на персонала.

Предходните разпоредби се прилагат за персонал, чието място на заетост и място на произход са в Европа. При положение, че мястото на заетост и/или на произход е извън Европа, времето за път се определя със специално решение, отчитайки специфичните потребности.

Когато се отпуска специален отпуск съгласно раздел 2 по-горе, времето за път се определя със специално решение, като се вземат предвид конкретните потребности.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И РАЗХОДИ

Раздел 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Възнаграждението включва основната заплата, семейните помощи и други помощи.

Член 2

Възнаграждението на член на персонала се изразява в белгийски франкове.

Изплаща се във валутата на страната, в която членът на персонала изпълнява своите задължения.

Възнаграждение, изплатено във валута, различна от белгийски франкове, се изчислява въз основа на паритетите, приети от Международния валутен фонд, в сила от 1 януари 1965 г.

Член 3

Когато възнаграждението на член на персонала се изразява в белгийски франкове, след задължителните отчисления, предвидени в настоящите условия за заетост или в регламентите за прилагането им, то се изчислява по горепосочения курс, по-нисък или равен на 100 %, в зависимост от условията на живот в различните места на заетост.

Тези изчисления са определените от Съвета на Европейските общности, уредени в член 64 и член 65, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Член 4

Основните месечни заплати за всяка степен и стъпка се определят съгласно следната таблица:

Степен	Стъпка
Степен	1	2	3	4	5	6	7	8
A5	52 068	55 348	58 628	61 908	65 188	68 468	71 748	75 028
A6	44 538	47 120	49 702	52 284	54 866	57 448	60 030	62 612
A7	37 926	39 969	42 012	44 055	46 098	48 141	50 184	52 227
A8	33 193	34 644	36 095	37 546	38 997	40 448	41 899	43 350
B1	44 538	47 120	49 702	52 284	54 866	57 448	60 030	62 612
B3	31 528	33 141	34 754	36 367	37 980	39 593	41 206	42 819
B5	23 675	24 805	25 935	27 065	28 195	29 325	30 455	31 585
C1	27 443	28 679	29 915	31 151	32 387	33 623	34 859	36 095
C2	23 460	24 590	25 720	26 850	27 980	29 110	30 240	31 370
C3	21 687	22 655	23 623	24 591	25 559	26 527	27 495	28 463
C5	17 492	18 353	19 214	20 075	20 936	21 797	22 658	23 519
D2	18 140	19 054	19 968	20 882	21 796	22 710	23 624	24 538
D4	15 558	16 310	17 062	17 814	18 566	19 318	20 070	20 822

Член 5

Възнаграждението подлежи на същите промени, както е решено от Съвета на Европейските общности за възнагражденията на длъжностните лица на Общностите. Комисията на Европейските общности има правомощия да прави такива промени в таблицата с основните заплати и сумите на семейните и другите помощи.

Раздел 2

СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ

Член 6

1. Помощите за домакинството се определят в размер на 5 % от основната заплата или на 1 276 белгийски франка, което от двете е по-голямо.

2. Помощите за домакинството се отпускат на:

а)	женен член на персонала;

б)	член на персонала, който е вдовец, разведен, законно разделен или несемеен, и има едно или повече деца на своя издръжка по смисъла на член 7, параграфи 2 и 3;

в)	със специално обосновано решение на директора, основаващо се на оправдателни документи, член на персонала, който макар и не изпълняващ условията, предвидени в букви а) и б) в действителност поема семейни отговорности.

3. Ако съпругът/съпругата на член на персонала упражнява професионална доходоносна дейност, при годишен доход повече от 250 000 белгийски франка преди облагането с данъци, членът на персонала, който има право на помощ за домакинството, не следва да я получава, освен при специално решение на директора. Членът на персонала обаче има право на помощ, при положение, че семейната двойка има едно или повече деца на своя издръжка.

4. В случаите, в които съпруг, както и съпругата му, заети съгласно параграфи 1 до 3 от Фондацията, имат право да получават помощи за домакинството, те се изплащат само на лицето с по-висока основна заплата.

Член 7

1. Член на персонала, на чиято издръжка са едно или повече деца съгласно параграфи 2 и 3 по-долу получава помощ от 1 983 белгийски франка на месец за всяко дете на негова издръжка.

2. „Дете, което е на издръжка“ означава всяко законнородено, извънбрачно или осиновено дете от член на персонала, или от неговия съпруг/съпруга, което в действителност е на издръжка на члена на персонала.

Същото се отнася и за дете, за което е отправена молба за осиновяване и процедурата по осиновяването е започнала.

3. Помощта се отпуска:

а)	автоматично за деца под 18 годишна възраст;

б)	по молба, подкрепена с доказателства, от члена на персонала за деца между 18 и 26 години, които учат или преминават професионално обучение.

4. Всяко лице, за което членът на персонала има отговорност по закон да го издържа и чиято издръжка изисква значителни разходи, може по изключение да се разглежда като дете, което е на негова издръжка със специално обосновано решение на директора, въз основа на оправдателни документи.

5. Изплащането на помощи по отношение на дете, възпрепятствано поради сериозно заболяване или инвалидност от възможността да изкарва прехраната си, продължава през целия период на това заболяване или на инвалидността, независимо от възрастта.

6. По смисъла на този член за всяко дете, което е на издръжка, се изплаща не повече от една помощ за дете на издръжка на родителите си, дори ако съпругът/съпругата на члена на персонала е на работа в институция на Европейските общности.

Член 8

Член на персонала получава помощ за образование, равна на действително понесените разходи за обучение, максимум до 1 772 белгийски франка на месец за всяко дете на издръжка на родителите си по смисъла на посочения по-горе член 7, параграф 2, което посещава редовни занятия в учебно заведение.

Правото на тези помощи започва от първия ден на месеца, в който детето започва да посещава начално училище и се прекратява в края на месеца, в който детето навърши 26 годишна възраст.

Максималната сума, предвидена в първия параграф, се удвоява за:

—	член на персонала, чието място на заетост е най-малко на 50 километра от европейско училище или учебно заведение, където се преподава на собствения му език, при положение, че детето действително посещава учебно заведение, намиращо се най-малко на 50 километра от мястото на заетост; и

—

член на персонала, чието място на заетост е най-малко на 50 километра от висше учебно заведение в страната, чийто гражданин е той или учебно заведение, в което се преподава на неговия език, при положение, че детето действително посещава висше учебно заведение на най-малко 50 километра от мястото на заетост и че членът на персонала има право на помощ за експатриране; последното условие не се прилага, ако не съществува такова заведение в страната, на която е гражданин членът на персонала.

Член 9

1. Членове на персонала, които получават семейни помощи, посочени в настоящия раздел, декларират помощи от подобен вид, които са изплатени от други източници; такива помощи се приспадат от тези, платени по членове 6, 7 и 8.

2. Помощите за дете, което е на издръжка, може да се удвоят със специално обосновано решение на директора въз основа на медицински документ, в който се установява, че съответното дете страда от психично или физическо увреждане, което изисква значителни разходи от страна на члена на персонала.

Раздел 3

ПОМОЩ ЗА ЕКСПАТРИРАНЕ

Член 10

Изплаща се помощ за експатриране в размер на 16 % от общата сума на основната заплата плюс полагаемите се на члена на персонала помощ за домакинството и помощите за дете, което е на издръжка;

а)

на член на персонал:

—	който не е и никога не е бил гражданин на държавата, на чиято европейска територия се намира мястото му на заетост, и

—

който през последните шест месеца на петгодишния период, предхождащ встъпването му в длъжност не е пребивавал обичайно или не е извършвал основната си професионална дейност в европейската територия на тази страна. За целите на тази разпоредба обстоятелствата, възникващи от извършването на работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид;

б)

член на персонала, който е или е бил гражданин на държава, на чиято територия се намира мястото му на заетост, но който през 10-те последни години, изтичащи на датата на встъпването му в длъжност е пребивавал обичайно извън европейската територия на страната по причини, различни от изпълнението на задълженията му за държавата или за международна организация.

Помощта за експатриране не следва да е по-малко от 3 543 белгийски франка на месец.

Раздел 4

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ

А. Помощ за настаняване и помощ за преместване

Член 11

1. Член на персонала, назначен за определен период от време, не по-кратък от една година или считан от директора за назначен за същия период, в случай, че неговият договор е за неопределен срок, получава помощ за настаняване както предвижда параграф 2, в размер според очаквания период на работа:

—	не по-малко от една година, но по-малко от две години:

на една трета

от размера, определен в параграф 2, буква а) по-долу

—	не по-малко от две години, но по-малко от три години:

на две трети

—	три години или повече:

на три трети

а)	Член на персонала, който отговаря на изискването за получаване на помощ за експатриране или представи доказателства, че е бил заставен да промени пребиваването си, за да спази член 16 от условията за заетост получава право на помощ за настаняване, в размера на две основни месечни работни заплати, ако има право на помощ за домакинството или в размер на едномесечна основна работна заплата, ако няма такова. В случаите, когато съпругът и съпругата, са наети на работа от Фондацията и придобият право на помощ за настаняване, същото се изплаща само на лицето с по-високата основна заплата. Помощта за настаняване се изчислява по фиксирана ставка за мястото, където е нает членът на персонала.
б)	Помощта за настаняване в същия размер се изплаща на всеки от членовете на персонала, който се премества на ново място на заетост и следователно трябва да смени своето място на пребиваване, за да отговори на изискванията на член 16 от условията за заетост.
в)	Помощта за настаняване се изчислява съобразно семейното положение и заплатата на члена на персонала или по време на назначаването му или в края на изпитателния му срок, ако има такъв, или към датата на преместването му на новото място на заетост. Помощта за настаняване се изплаща при представяне на документи, установяващи факта, че членът на персонала заедно със семейството си, ако има право на помощи за домакинството, се е установил на мястото му на заетост.
г)	Член на персонала, който има право на помощ за домакинството, и не се е установил със семейството си на мястото му на заетост, получава само половината от помощта, на която в противен случай би имал право; втората част се изплаща, когато семейството му се установи на мястото му на заетост, при положение, че го направи в сроковете, определени в член 16, параграф 4. Когато член на персонала е преместен на мястото, където пребивава семейството му преди семейството да се е установило на мястото му на заетост, той няма право на помощ за настаняване.
д)	Член на персонала, който е получил помощ за настаняване и който доброволно напусне службата си във Фондацията до две години от датата на постъпването си, при напускане възстановява част от помощта, пропорционално на частта от двугодишния период, който не е изтекъл.
е)	Член на персонала, получил помощ за настаняване декларира всички помощи от подобно естество, получени от други източници; този вид помощи се отчисляват от помощите, предвидени съгласно този член.

Член 12

1. Член на персонала, който отговаря на изискванията на член 11, параграф 1 има право при прекратяване на трудовото му правоотношение на помощ за преместване равна на две основни месечни работни заплати в случай, че членът на персонала има право на помощи за домакинството или на едномесечна основна работна заплата в останалите случаи, при положение че има навършени четири години стаж и не получава подобна помощ на новата си длъжност.

В случай, когато съпруг и съпруга, наети на работа от Фондацията, имат право на помощ за преместване, същата се изплаща само на лицето с по-високата основна работна заплата.

Член на персонала, навършил повече от една година, но по-малко от четири години служба, има право на помощ за преместване, която е пропорционална на трудовия му стаж, като не се вземат предвид непълните години.

Неплатеният отпуск не се отчита при изчисляване на тези периоди.

Помощта за преместване се изчислява по фиксираната ставка за мястото, където е била последната заетост на члена на персонала.

2. В случай на смърт на член на персонала, помощта за преместване се изплаща на преживелия съпруг/съпруга или в отсъствието на такъв, на децата на негова издръжка по смисъла на член 7 по-горе, дори ако не е спазено изискването за трудовия стаж, посочено в параграф 1.

3. Помощта за преместване се изчислява съобразно семейното положение и заплатата на члена на персонала към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.

4. Помощта за преместване се изплаща срещу доказателства, че членът на персонала и семейството му, или при смърт на члена на персонала, само семейството му се е преместило на място, разположено на не по-малко от 70 километра от мястото, където е бил зает членът на персонала.

Преместването на член на персонала или на семейството на починал член на персонала се извършва до три години от датата на прекратяване на трудовите му правоотношения.

Този срок не се прилага за лицата, имащи право да се ползват от него, ако могат да докажат, че горните разпоредби не са им били известни.

Член 13

Помощите за настаняване съгласно член 11 и помощите за преместване съгласно член 12, обаче, не могат да бъдат в размер по-малък от:

—	5 000 белгийски франка за член на персонала, който има право на помощи за домакинството, и

—	3 000 белгийски франка за член на персонала, който няма право на помощи за домакинството.

Б. Пътни разходи

Член 14

1. Член на персонала има право на възстановяване на пътните разходи, направени за него, съпруга/съпругата и лицата на негова издръжка, които живеят в неговото домакинство:

а)	при встъпване в длъжност — от мястото, откъдето е бил нает, до мястото на заетост;

б)	при прекратяване на трудовите му правоотношения — от мястото на заетост до мястото на произход, според определението в параграф 3 по-долу.

В случай на смърт на член на персонала, вдовицата и лицата на негова издръжка имат право на възстановяване на пътните разходи при същите условия.

Пътните разходи включват също и стойността на резервациите на местата, превозването на багаж, възникналите при необходимост разходи за хотел.

2. Базата за изчисляване на сумите за възстановяване е:

—	най-късият и най-икономичен стандартен железопътен маршрут между мястото на заетост и мястото, откъдето е бил нает или мястото на произход,

—	билет първа класа за персонала от категории А и B; билет втора класа за останалата част от персонала,

—	когато пътуването включва не по-малко от шест часа нощно пътуване между 22:00 и 07:00 ч. — спални места до цената за туристическа класа или кушет, при представяне на съответните билети.

Когато се използват транспортни средства, различни от посочените по-горе, изчисляването на сумите за възстановяване се извършва въз основа на цената на железопътен билет за съответната класа, с изключение на спалните места. Когато не е възможно да се направи изчисление на тази база, начините на възстановяване на сумите се определят със специално решение на директора.

3. Мястото на произход на член на персонала се определя към момента на встъпването му в длъжност, като се вземе предвид мястото, откъдето той е бил нает или центърът на неговите интереси. Така определеното място на произход може със специално решение на директора да се промени, докато членът на персонала е на служба или при напускане. Въпреки това, докато той изпълнява трудовите си задължения, такова решение се взема само по изключение и при представянето от члена на персонала на съответни подкрепящи доказателства.

Ефектът от такава промяна, обаче, не може да бъде такъв, че да се приеме като център на интересите на члена на персонала място, намиращо се извън територията на държавата-членка на Европейската общност или на страните и териториите, изброени в приложение IV към Договора за създаване на Европейската икономическа общност.

Член 15

1. Член на персонала има право на равностойността на транспортните разходи от мястото му на заетост до неговото място на произход, съгласно определението в член 14, за него и ако има право на помощи за домакинството, за неговата/нейния съпруга/съпруг и за издържаните от него лица по смисъла на член 7:

—	еднократно за всяка календарна година, ако разстоянието с железопътен транспорт между мястото на заетост и мястото на произход е повече от 50 км., но не повече от 725 км.,

—	двукратно за всяка календарна година, ако разстоянието с железопътен транспорт между мястото на заетост и мястото на произход е 725 км. или повече,

тези разстояния следва да бъдат изчислени според начините, указани в член 14, параграф 2.

В случай, че съпруг и съпруга са назначени от Фондацията, всеки от тях има право за себе си или за него нея, също за лицата на негова/нейна издръжка на пътните разходи в предварително определен размер, в съответствие с гореуказаните разпоредби; всяко лице на издръжка има право само на едно плащане. Плащането по отношение на децата на издръжка се определя в молбата на съпруга или съпругата съобразно мястото на произход на един от тях.

В случай, че член на персонала сключи брак и по тази причина му се дължи помощ за домакинството, пътните разходи, платими за съпруга/съпругата следва да се изчислят пропорционално на периода от датата на сключване на брака до края на годината.

Всяка промяна в основата на изчислението, която може да възникне в резултат на промени в семейното положение след датата на изплащане на въпросните суми не задължава члена на персонала да възстанови суми съобразно с новите обстоятелства.

Пътните разходи за деца на възраст от 4 до 10 години следва да се изчисляват въз основа на половината такса, като за целите на изчисляването децата се считат за навършили 4-та си или 10-та си година на 1 януари от текущата година.

2. Изплащането на определена сума се базира на стойността на двупосочен железопътен билет за първа класа, в случай на персонал от категория А и B и на стойността на двупосочен железопътен билет за втора класа в случай на друг персонал. Когато не е възможно да се направи изчисление на тази основа, сроковете за изплащането следва да се определят със специално решение на директора.

3. Член на персонала, чието трудово правоотношение е прекратено през календарната година по причина различна от смърт, или който е в неплатен отпуск през част от годината, следва, в случай че той е активно зает на служба във Фондацията в продължение на по-малко от девет месеца на съответната година, да получи право само на част от заплащането, посочено в параграф 1, изчислено пропорционално на времето, прекарано в активна заетост.

4. Предходните разпоредби се прилагат за персонал, чиито място на заетост и място на произход са в Европа. Член на персонала, чието място на заетост и/или произход са извън Европа, има право веднъж за всяка календарна година, при прилагане на съответни оправдателни документи на изплащане на пътните разходи до неговото място на произход или на изплащане на пътните разходи до друго място, непревишаващи разходите за пътуване до неговото място на произход.

5. Само такъв персонал, който е упражнявал дейност във Фондацията за последните девет месеца се ползва с правата по силата на този член.

В. Разходи за преместване

Член 16

1. Член на персонала, назначен за определен срок, не по-малък от една година или считан за назначен от директора за същия период, ако неговият договор е за неопределен срок, има право на възстановяване на разходите за преместване, както е указано по-долу.

2. Разходите, възникнали в резултат на преместването на мебели и лични вещи, включително цената на застраховката за обикновен риск (грабеж, кражба, пожар) следва да бъдат възстановени на член на персонала, който е задължен да смени своето място на пребиваване според изискването на член 16 от условията за заетост и който не е бил обезщетяван за подобни разходи от друг източник. Такова възстановяване на разходите следва да не превишава размера на предварително одобрената цена. Не по-малко от две прогнозни цени следва да бъдат представени в съответния отдел на Фондацията, който може, ако прецени, че цените са прекалено високи, да избере друга фирма за преместването. В последния случай правото на възстановяване може да бъде ограничено до размера на цената на тази фирма.

3. При прекратяване на трудовото правоотношение или в случай на смърт на член на персонала, разходите, възникнали в резултат на преместването от мястото на заетост до мястото на произхода му, следва да бъдат възстановени.

Когато починал член на персонала не е бил женен/омъжена, разходите се възстановяват като помощ на правоприемниците му.

4. Преместването се осъществява в рамките на една година от края на изпитателния срок на члена на персонала.

При прекратяване на трудовото му правоотношение преместването следва да се осъществи в рамките на три години, както е предвидено в алинея втора на член 12, параграф 4.

Разходите по преместването, възникнали след изтичане на сроковете, посочени по-горе следва да се възстановят като помощ само в изключителни случаи и със специалното решение на директора.

Г. Дневни

Член 17

1. Когато член на персонала представи доказателство, че трябва да смени своето място на пребиваване в съответствие с изискванията на член 16 от условията за заетост, той получава право на дневни за периода, посочен в параграф 2 както следва:

	За член на персонала, имащ право на помощ за домакинството		За член на персонала, нямащ право на помощ за домакинството
	От 1-я до 15-я ден	От 16-я ден	От 1-я до 15-я ден	От 16-я ден
	Белгийски франка на календарен ден
Категории A и B	775	350	525	275
Категории C и D	700	325	450	225

В случай, че съпруг и съпруга, наети на работа от Фондацията, имат право на дневни, стойностите, посочени в първите две колони, следва да се приложат само към лицето, чиято основна заплата е по-висока. Стойностите, посочени в другите две колони се прилагат за другото лице.

Горната схема трябва да съответства на тази, установена от Съвета на Европейските общности, всеки път, когато възнаграждението се променя според член 65 от Правилника за длъжностните лица на Общността.

2. Периодът, в зависимост от който се отпускат дневните, се определя, както следва:

а)	в случай, че член на персонала няма право на помощ за домакинството: 120 дни;

б)	в случай, че член на персонала има право на помощ за домакинството: 180 дни, или, ако член на персонала трябва да работи на 6-месечен изпитателен срок: този срок плюс един месец.

В случай, че съпруг и съпруга, наети от Фондацията имат право на дневни, периодът, в зависимост от който те се отпускат, както е посочено в буква б), се прилага за лицето, чиято основна заплата е по-висока. Периодът, посочен в буква а) се прилага за другото лице.

В никакъв случай дневните не се отпускат след датата, на която членът на персонала се премества според изискванията на член 16 от условията за заетост.

3. Дневните, посочени в параграф 1, следва да се намалят наполовина по време на всеки период, през който членът на персонала получава дневни, полагаеми се за командировка, както е посочено в член 18.

Д. Командировъчни

Член 18

1. Член на персонала, заминаващ в командировка и притежаващ надлежна заповед за командировка, получава право на възстановяване на пътните разходи и на дневните в съответствие със следващите разпоредби.

2. Заповедта за командировка указва необходимата продължителност на командировката, въз основа на която следва да се изчисли авансът, който членът на персонала може да получи вместо дневните. Освен при взето специално решение, аванс не се изплаща, когато командировката не предвижда отсъствие в рамките на повече от 24 часа и следва да се проведе в държава със същата валута като тази, използвана на мястото на заетост на члена на персонала.

Член 19

1. Пътните разходи за командировка на персонала следва да покриват разхода за железопътен транспорт по най-краткия маршрут за първа класа за персонал от категориите А и B и за втора класа — за друг вид персонал.

Когато командировката включва пътуване в посока отиване—връщане на разстояние от 800 км. или повече, персоналът от категориите C и D има право на възстановяване на разходите за железопътен транспорт от първа класа съобразно извършените разходи.

С решение на директора, персонал от категориите C и D, заминал в командировка, включваща пътуване в посока отиване—връщане на разстояние по-малко от 800 км., има право на възстановяване на разходите за железопътен транспорт от първа класа, когато се придружава член на Административния съвет, директорът или член на персонала, който пътува в първа класа.

Пътните разходи включват също:

—	стойността на запазените места и транспорта на необходимия багаж,

—	допълнителни плащания за специални бързи влакове (възстановяеми срещу представянето на специални билети, когато такива са издадени),

—

допълнителни плащания за спални места (възстановяеми срещу представянето на билет за спални места), когато пътят включва не по-малко от шест часа нощно пътуване между 22:00 и 07:00 ч.,

—	двойка легло спален вагон,

—	когато влакът няма спални места от тази категория, със съгласието на директора, се изплаща помощ, съответстваща на следващата категория или на единично легло, ако това е единствената налична категория за спално място.

2. На персонала може да бъде възложен въздушен полет. В такъв случай възстановяването се прави срещу представяне на билети за класата, непосредствено под първа класа.

С решение на директора на персонал, придружаващ член на Административния съвет или директора в определена командировка, може срещу представяне на билети да му бъде възстановена стойността на пътуването в същата класа като тази, използвана от члена на Административния съвет или от директора.

Според условията, изложени в правилата в член 12, параграф 2, алинея втора на приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, на персонал, който пътува в командировка при особено изморителни условия, може с решение на директора да му бъде възстановена стойността на пътуването в използваната класа при показване на съответните билети.

Със специално решение на директора, на персонала може да се разреши да вземе свръхбагаж.

3. За пътуване по море, класата на пътуване се определя за всеки отделен случай от директора. Персонал, пътуващ по море следва да получи вместо дневните, предвидени в член 20, помощ от 225 белгийски франка за 24-часов период от пътуването.

4. На член от персонала може да бъде разрешено да използва собствена кола за определена командировка, в случай че продължителността на командировката по този начин не се удължава.

Възстановяването на пътните разходи в този случай се изчислява на стандартна база, определена в параграф 1.

В случай, че член на персонала пътува редовно в командировка при особени обстоятелства, директорът може да реши да му отпусне съответна сума за километър, платима вместо възстановяването на железопътни такси, ако използването на обществения транспорт и възстановяването на пътни разходи при обичайната база налагат определени загуби.

Член на персонала, на когото е разрешено да използва собствената си кола, отговаря напълно за всички вреди, нанесени на неговата кола или на трети лица; той трябва да притежава застрахователна полица, покриваща гражданската отговорност до утвърдения от директора размер.

Член 20

а)

Дневните за персонал в командировка се изплащат по следната схема:

Категории

А и B

Категории

C и D

1 320 белгийски франка

1 220 белгийски франка

б)

В случай на командировка извън европейската територия на държава-членка на Европейските общности директорът може да реши да се приложи друга ставка.

2. Дневните, посочени в колони I и II, се намаляват с 330 и съответно с 315 белгийски франка за всеки ден отсъствие в командировка, разчетени в съответствие с параграф 4, когато член на персонала е направил разходи за нощувки, подлежащи на възстановяване от Фондацията.

3. Същите отчисления се правят, когато член на персонала не е трябвало да прекара нощта далече от мястото, където работи.

4. При условията на параграфи 2 и 3, дневните за персонал в командировка, се изчисляват в съответствие със следните правила:

а)

командировка от 24 часа или по-малко от:

—	шест часа или по-малко: възстановяване на действителните разходи до една четвърт от размера на дневните на ден,

—	12 часа или по-малко, но над шест часа: половината от дневните,

—	24 часа или по-малко, но повече от 12 часа: целодневния размер на дневните.

б)

командировка, превишаваща 24 часа:

—	за всеки период от 24 часа: целодневния размер на дневните,

—	за всеки следващ период от шест часа или по-малко: без дневни,

—	за всеки следващ период от 12 часа или по-малко, но повече от шест часа: половината от дневните,

—	за всеки следващ период от повече от 12 часа: пълен размер дневни за един ден.

5. Дневните на персонал в командировка са разчетени да покрият всички възникнали разходи, включително пътуване до мястото на изпълнение на задачата по време на командировката, с изключение на споменатите по-долу разходи, които подлежат на възстановяване срещу представяне на съответни оправдателни документи:

а)	стойността на телеграми и вътрешни или международни телефонни разговори, възникнали за официални цели;

б)	средства за протоколни цели, посочени в член 21;

в)	разходи в изключителни случаи, възникнали по необходимост за член на персонала за целите на командировката или при получаване на спешни нареждания, или поради непреодолима сила, които са в интерес на Фондацията, имащи за резултат изразходването на разумен дял от отпуснатите помощи.

6. Когато се очаква командировката да продължи най-малко четири седмици на едно и също място, за което членът на персонала е бил предварително уведомен, стойността на дневните за храна може да се намали с една четвърт.

Решение за това намаление може да се вземе по време на командировката; в такъв случай това става не по-малко от осем дни след като съответният член на персонала е бил уведомен за това, при положение, че остават не по-малко от четири седмици до приключване на командировката, считани от датата на уведомяването.

7. Когато член на персонала в командировка има храна или нощувка, осигурени или възстановени от някоя институция на Европейските общности или от национална или международна администрация или организация, той следва да ги обяви.

Дневните му се намаляват с 200 белгийски франка за всяко осигурено хранене, като дневните, предвидени в колони I и II, се намаляват с: 450 и съответно 420 белгийски франка за всеки ден с осигурена нощувка. Когато на член на персонала в командировка са осигурени или възстановени разходите за храна и нощувки от някоя от институциите на Европейските общности или от национална или международна администрация или организация, той получава добавка от 225 белгийски франка за всеки период от 24 часа вместо дневните, предвидени по-горе.

8. Ставките, посочени в параграфи 1, 2 и 7, се увеличават с 10 %, когато командировката е в Париж, с 5 %, когато командировката е в Брюксел, Люксембург или Страсбург и с 10 % за персонала от категории C и D, когато командировката е в Страсбург.

Е. Възстановяване на разходи в определен размер

Член 21

В случая на персонал, който в резултат на специални нареждания случайно изразходва средства за протоколни цели, размерът на помощта за протоколни цели се определя за всеки отделен случай въз основа на съответни оправдателни документи и в определени от директора срокове.

Член 22

Член на персонала, зает на място, където квартирните условия се признават за особено тежки, може да получи помощ за жилищни нужди.

Списъкът на местата, за които се предвижда помощ, максималният размер на помощта и правилата за предоставянето му се определят от Съвета на Европейските общности в съответствие с реда, предвиден в член 65, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Член 23

На член на персонала, зает на място, за което е установено, че е със затруднени и особено скъпоструващи транспортни връзки поради отдалеченост на жилището от мястото на работа, може да се изплащат помощи за транспорт.

Списъкът на местата, за които се предвижда помощ, максималният размер на помощта и правилата за предоставянето ѝ се определят от Съвета на Европейските общности в съответствие с реда, предвиден в член 65, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Раздел 5

Член 24

Ставките, посочени в раздели 2—4, се привеждат в съответствие автоматично, когато се изменят съответстващите ставки, съдържащи се в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Раздел 6

ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИ СУМИ

Член 25

1. Изплащането на възнаграждение на персонала се прави на 15-ия ден на всеки текущ месец. Размерът на възнаграждението се закръгля към по-високата цифра в белгийски франкове.

2. Когато не се дължи възнаграждение за пълен месец, сумата се разделя на тридесетини, и

а)	когато действителният брой на дните, за които се дължи заплащане е 15 или по-малко, броят на дължимите тридесетини се равнява на действително подлежащите на плащане дни.

б)	когато действителният брой на дните, за които се дължи заплащане превишава 15, броят на дължимите тридесетини се равнява на разликата между действително неподлежащите на плащане дни и 30.

3. Когато правото на семейни помощи и помощи за експатриране започва да се зачита след датата на встъпване в длъжност, членът на персонала ги получава от първия ден на месеца, в който придобива това право. При преустановяване на това право, членът на персонала получава сумата, дължима до последния ден на месеца, в който се преустановява това право.

Член 26

Изплащането се прави на всеки член на персонала на мястото и във валутата на страната, в която той изпълнява задълженията си.

По аналогия се прилагат и разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 4 от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

190

31977L0486

L 199/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 25 юли 1977 година

относно образованието на децата на мигриращи работници

(77/486/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност и по-специално член 49 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в резолюцията си от 21 януари 1974 г. относно социалната програма за действие (3) Съветът включи сред своите приоритети мерките за подобряване на условията за свободно движение на работници, по-конкретно във връзка с приемането и образованието на техните деца;

като има предвид, че за да се допусне интегрирането на тези деца в учебната среда и училищната система на държавата приемник, те следва да имат възможност да получат подходящо образование, включително преподаване езика на държавата-приемник;

като има предвид, че държавите-членки приемници следва да предприемат подходящи мерки съвместно с държавите-членки на произход за насърчаване на преподаването на майчиния език и културата на страната на произход на горепосочените деца главно с оглед на по-лесното им евентуално реинтегриране в държавата-членка на произход,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася до децата, за които посещаването на училище е задължително съгласно законите на държавата приемник и които са членове на семейството на работник – гражданин на друга държава-членка, когато тези деца пребивават на територията на държавата-членка, в която съответният гражданин извършва или е извършвал трудова дейност.

Член 2

В съответствие с националните си особености и правни системи, държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да осигурят безплатно обучение за улесняване на първоначалния прием на тяхната територия на децата по член 1, включително, по-конкретно преподаване на официалния език или на един от официалните езици на държавата-приемник, съобразено със специфичните потребности на децата.

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за подготовка и повишаване на квалификацията на учителите, които извършват това обучение.

Член 3

В съответствие с националните си особености и правни системи и в сътрудничество с държавите на произход, държавите-членки предприемат подходящи мерки за насърчаване успоредно с редовното обучение на преподаването на майчиния език и културата на страната на произход за децата по член 1.

Член 4

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в четиригодишен срок от нейното нотифициране и незабавно информират за това Комисията.

Държавите-членки информират също така Комисията за всички законови, подзаконови, административни и други разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Държавите-членки предоставят на Комисията в петгодишен срок от нотифицирането на настоящата директива и впоследствие редовно, по искане на Комисията, цялата информация, от която тя се нуждае, за да докладва на Съвета относно прцпагането на настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 юли 1977 година.

За Съвета

Председател

H. SIMONET

(1) ОВ С 280, 8.12.1975 г., стр. 48.

(2) ОВ С 45, 27.2.1976 г., стр. 6.

(3) ОВ С 13, 12.2.1974 г., стр. 1.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

192

31979L0007

L 006/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 декември 1978 година

относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване

(79/7/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 1, параграф 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионална квалификация и развитие и условия на труд (4) предвижда с оглед постепенното прилагане на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване Съветът да приеме по предложение на Комисията разпоредби, които определят неговия обхват, значение и обстоятелствата, при които се прилага; като има предвид, че Договорът не предоставя специфични правомощия за тази цел;

като има предвид, че принципът на равното третиране в сферата на социалното осигуряване следва да бъде приложен първо в законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу рисковете болест, инвалидност, старост, трудова злополука, професионални заболявания и безработица, както и в разпоредбите, отнасящи се до социалното подпомагане дотолкова, доколкото те са предназначени да допълнят гореспоменатите схеми или да ги заменят;

като има предвид, че прилагането на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване не засяга разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство; като има предвид, че в това отношение държавите-членки могат да приемат специфични разпоредби, предназначени за премахването на случаите на неравно третиране на жените,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива има за цел постепенното прилагане в сферата на социалното осигуряване и на другите елементи на социалната закрила, предвидени в член 3, на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, наричан по-долу „принцип на равното третиране“.

Член 2

Настоящата директива се прилага по отношение на трудоспособното население, включително на самостоятелно заетите лица, на работниците и на самостоятелно заетите лица, които са прекъснали дейността си поради заболяване, злополука или принудителна безработица и на лицата, търсещи работа, както и по отношение на пенсионираните или инвалидизирани работници и самостоятелно заети лица.

Член 3

1. Настоящата директива се прилага:

а)

в законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу следните рискове:

—

болест,

—	инвалидност,

—

старост,

—	трудови злополуки и професионални болести,

—	безработица;

б)	за разпоредбите, отнасящи се до социалното подпомагане дотолкова, доколкото те са предназначени да допълнят посочените в буква а) системи или да ги заменят.

2. Настоящата директива не се прилага по отношение на разпоредбите, отнасящи се до пенсиите на преживял съпруг/а, нито по отношение на тези, отнасящи се до семейните добавки, с изключение на семейните обезщетения, отпуснати като увеличаване на обезщетенията поради наличието на посочените в параграф 1, буква а) рискове.

3. С цел да осигури прилагането на принципа на равното третиране в професионалните схеми, Съветът, по предложение на Комисията, следва да приеме разпоредби, които определят обхвата на този принцип, значението му и обстоятелствата, при които се прилага.

Член 4

1. Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:

—	обхвата на схемите и условията за достъп до тях;

—	задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;

—	изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.

2. Принципът на равното третиране не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство.

Член 5

Държавите-членки предприемат необходимите мерки за отмяна на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране.

Член 6

Държавите-членки въвеждат в националните си законодателства необходимите мерки, които да дадат възможност на всички лица, които смятат, че са ощетени поради неприлагането на принципа на равното третиране, да предявят своите претенции по съдебен ред след евентуалното сезиране на други компетентни органи.

Член 7

1. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да изключват от приложното ѝ поле:

а)	определянето на пенсионната възраст за старост и прослужено време и евентуалните възможности за други обезщетения;

б)	привилегиите, свързани с правото на пенсия за старост, предоставяни на лица, които са отгледали деца; придобиването на право на обезщетение след прекъсване на работа поради отглеждането на деца;

в)	придобиването на право на обезщетение поради старост или инвалидност на основание прехвърлени права на съпругата;

г)	предоставяне на добавки към дългосрочни обезщетения за инвалидност, старост, трудова злополука и професионална болест за съпруга, която се издържа от титуляра;

д)	последиците от упражняването, преди приемането на настоящата директива, на правото на избор да не се придобиват права или да не се поемат задължения в рамките на дадена законно установена схема.

2. Държавите-членки периодично правят преглед на изключенията по параграф 1, за да се уверят доколко е оправдано съществуването на тези изключения от гледна точка на социалното развитие в тази област.

Член 8

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до шест години от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива, включително и мерките, които приемат съгласно член 7, параграф 2.

Те уведомяват Комисията за основанията, поради които са запазили съществуващи разпоредби в областите, цитирани в член 7, параграф 1, и за възможностите за тяхното последващо преразглеждане.

Член 9

В срок до седем години от нотифицирането на настоящата директива държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, с цел да ѝ дадат възможност да изготви доклад относно прилагането на настоящата директива, който да внесе в Съвета, и да предложи всички необходими мерки за прилагането на принципа на равното третиране.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 1978 година.

За Съвета

Председател

H.-D. GENSCHER

(1) ОВ C 34, 11.2.1977 г., стр. 3.

(2) ОВ C 299, 12.12.1977 г., стр. 13.

(3) ОВ C 180, 28.7.1977 г., стр. 36.

(4) ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

194

31980R1238

L 127/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО, ЕВРАТОМ, ЕОВС) № 1238/80 НА СЪВЕТА

от 13 май 1980 година

за изменение на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 относно определяне на условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1365/75 на Съвета от 26 май 1975 г. за създаване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (1), и по-специално член 13 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че е в правомощията на Съвета, като взема решения с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, да изменя условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, определени с Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) №1860/76 (2);

като има предвид, че някои разпоредби на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76, следва да се изменят в светлината на регламентите (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 912/78 (3) и (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 3085/78 (4), относно изменение на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители от Европейските общности;

като има предвид, че следва да се даде приоритет на разпоредбите, отнасящи се до обменния курс и надбавките с оглед да бъдат избегнати последващи несъответствия;

като има предвид, че също е желателно да се изменят някои разпоредби на условията на заетост, по-специално тези по отношение на възнаграждението, дисциплината, продължителността на изпитателния срок, отпуска по майчинство, времето и разноските за пътуване, с оглед да бъдат съобразени с тези, приложими за служителите от Европейските общности,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Условията за заетост, приложими за персонала на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, се изменят съобразно следващите членове.

Член 2

Към член 17, последен параграф, се добавя следното:

„или на приложимите стандарти за сигурност“.

Член 3

Към член 20 се добавя следният параграф:

„Член на персонала, на когото е възложено от директора на Фондацията да осигури обучение съгласно схемата за допълнително обучение и инструктаж, предвидено в трети параграф, може да получи помощ при условията, определени в член 9а на приложение IV“.

Член 4

Към член 25 се добавя следният параграф:

„Когато по време на своя изпитателен срок членът на персонала е възпрепятстван да изпълнява своите функции поради заболяване или злополука за един месец или повече, органът, имащ право да сключват договор за работа, може да удължи изпитателния срок със съответния период от време“.

Член 5

В член 29 изразите „осем седмици“ и „четиринадесет седмици“ се заменят съответно с изразите „десет седмици“ и „шестнадесет седмици“.

Член 6

1. Член 39, параграф 1 се заменя със следното:

„1. При раждане на дете на член на персонала на лицето, което действително поема грижите за това дете, се отпуска сума в размер на 8 000 белгийски франка.

Същата сума се отпуска на член на персонала, който осиновява дете, което е на не повече от 5 години и е на негова издръжка по смисъла на член 7, параграф 2 от приложение IV.

Тази сума е равна на сумата, определена в член 74, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и се приспособява автоматично в случай на промяна в сумата.“

2. Член 39, параграф 3 се заменя със следното:

„3. Получателят на отпуснатата помощ за раждане на дете декларира всички помощи от същия характер, получени от други източници за същото дете; тези помощи се приспадат от предвидената по-горе помощ. Когато и двамата родители са служители на Фондацията, помощта се изплаща еднократно.“

Член 7

1. В член 1, буква а) от приложение II изразът „един час отпуск“ се заменя с израза „един час и половина отпуск“ и изразът „един час и половина отпуск“ се заменя с израза „два часа отпуск“.

2. В член 1, буква б) от приложение II „0,72 %“ се заменя с „0,56 %“.

Член 8

В член 7 на приложение III се добавя следният параграф:

„Когато служителят се възползва от предвиденото в член 15, параграф 2, трета алинея на приложение IV, времето за пътуване, изчислено на базата на железопътното разстояние между мястото на произхода и мястото на заетост, се определя, както следва:

—	до 900 километра: един ден за отиване и връщане,

—	над 900 километра: два дена за отиване и връщане.“

Член 9

1. Член 2 от Приложение IV, се заменя със следното:

„Член 2

Възнаграждението на членовете на персонала се изразява в белгийски франкове. Изплаща се във валутата на страната, където членът на персонала изпълнява своите задължения.

Възнаграждението, изплащано във валута, различна от белгийски франк, се изчислява на база обменните курсове, приложими към възнаграждението по силата на член 63 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.“

2. В член 5 от приложение IV се заличава следното изречение: „Комисията на Европейските общности има правомощия да прави такива промени в таблицата с основните заплати и сумите на семейните и другите помощи“.

3. В член 24 от Приложение IV текстът „Ставките, посочени в раздели 2–4“ се заменя с текста „Ставките, посочени в раздел 4“.

4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат, считано от 1 април 1979 г.

Член 10

В член 6, параграф 3 на приложение IV текстът „250 000 белгийски франка“ се заменя с „основната годишна заплата на член на персонала в трета стъпка от степен C 3, изчислена по ставката, фиксирана за страната, където съпругът упражнява своята професионална дейност“.

Член 11

Член 8, трети параграф, първо тире от приложение IV се заменя със следното:

„—

член на персонала, чието място на заетост е най-малко на 50 километра:

—	от европейско училище, или

—	от учебно заведение с преподаване на собствения му език, което детето посещава поради наложителни педагогически причини, надлежно доказани.“

Член 12

Към приложение IV се добавя следният раздел:

„Раздел 2а

ПОМОЩ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ

Член 9а

Член на персонала, на когото е възложено от директора на Фондацията да осигури инструктаж съгласно схемата за допълнително обучение и инструктаж, предвидена в член 20, трети параграф от условията на заетост, може да получи помощ, равна на 0,45 % от основната месечна заплата за всеки преподавателски час, проведен извън нормалното работно време.

Тази помощ се изплаща заедно с възнаграждението за един от следващите месеци след този, през който е проведен инструктажът.“

Член 13

1. Думата „европейска“ се заличава от член 10, буква а), първо тире от приложение IV.

2. Към член 10 от приложение IV се добавят следните параграфи:

„2. Член на персонала, който не е и никога не е бил гражданин на държавата, на чиято територия се намира мястото му на заетост и който не отговаря на условията, предвидени в параграф 1, има право на помощ за пребиваване на чужда територия, равна на една четвърт от помощта за експатриране.

3. За целите на параграфи 1 и 2 член на персонала, който чрез брак автоматично е придобил и не може да се откаже от гражданството на държавата, на чиято територия е зает, се третира по същия начин, както член на персонала, посочен в първи параграф, буква а), първо тире.“

3. Съществуващият текст на член 10 от приложение IV става параграф 1.

Член 14

Към член 15, параграф 2 от приложение IV, между първото и второто изречение се добавя следният текст:

„Все пак, ако разстоянието на пътуването на отиване и връщане е равно или е повече от 800 километра, плащането на членовете на персонала от категориите C и D се извършва на базата на цените на билет за първа класа.

Когато железопътното разстояние между мястото на заетост и мястото на произход е повече от 500 километра и в случаите, когато обичайният маршрут включва пътуване по море, заинтересованият член на персонала има право при представяне на билети на възстановяване на разходи за пътуване със самолет в класата непосредствено под бизнес класа или първа класа.“

Член 15

В приложение IV, член 19, параграф 2, първа алинея думите „бизнес класа или“ се добавят след „под“ .

Член 16

Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 май 1980 година.

За Съвета

Председател

A. BISAGLIA

(1) ОВ L 139, 30.5.1975, стр. 1.

(2) ОВ L 214, 6.8.1976, стр. 24.

(3) ОВ L 119, 3.5.1978, стр. 1.

(4) ОВ L 369, 29.12.1978, стр.6.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

197

31980L0987

L 283/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРEКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 октомври 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател

(80/987/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-спечиално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че са необходими разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността;

като има предвид, че продължават да съществуват различия между държавите-членки по отношение степента на закрила на работниците и служителите в тези случаи; като има предвид, че усилията следва да бъдат насочени към намаляване на тези различия, тъй като те могат да имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар;

като има предвид, че за тази цел сближаването на законодателствата в тази област трябва да се насърчава, като в същото време се запазва постигнатият напредък по смисъла на член 117 от Договора;

като има предвид, че пазарът на труда в Гренландия се различава съществено от този в другите райони на Общността поради географското положение и настоящата структура на работните места там;

като има предвид, че доколкото се очаква Република Гърция да стане член на Европейската икономическа общност на 1 януари 1981 г., е целесъобразно, в съответствие с Акта за условията за присъединяване на Република Гърция и измененията на договорите, да се определят в приложението към директивата, под заглавието „Гърция“, онези категории работници или служители, чиито вземания могат да бъдат изключени в съответствие с член 1, параграф 2 от директивата,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ 1

Приложно поле и определения

Член 1

1. Настоящата директива се прилага за вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения, и съществуващи срещу работодатели, които се намират в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1.

2. Държавите-членки по изключение могат да изключат от приложното поле на настоящата директива вземанията на някои категории работници или служители поради специалния характер на трудовия договор или на трудовото правоотношение, или поради наличието на други форми на гаранция, осигуряващи на работниците или служителите закрила, равностойна на тази, която произтича от настоящата директива.

Категориите работници или служители, посочени в първата алинея, са изброени в приложението.

3. Настоящата директива не се прилага по отношение на Гренландия. Това изключение се преразглежда при настъпването на промяна в структурата на работните места в този район.

Член 2

1. По смисъла на настоящата директива се приема, че работодател е в състояние на неплатежоспособност:

а)

когато е поискано откриването на процедура, предвидена от законовите, подзаконовите и административните разпоредби на съответната държава-членка, която засяга имуществото на работодателя и цели колективното удовлетворяване на кредиторите, и която позволява да се разгледат вземанията по член 1, параграф 1, и

б)

когато органът, който е компетентен съгласно споменатите законови, подзаконови и административни разпоредби:

—	е решил да открие процедурата или

—	е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратена и че наличното имущество е недостатъчно за основателното откриване на процедурата.

2. Настоящата директива не засяга националното право по отношение на определянето на понятията „работник или служител“, „работодател“, „заплащане“, „придобито право“ и „евентуално право“.

РАЗДЕЛ II

Разпоредби относно гарантиращите институции

Член 3

1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, така че гарантиращи институции, ако не е уговорено друго в член 4, да осигурят изплащането на дължимите вземания на работници или служители, които произтичат от трудови договори или от трудови правоотношения и се отнасят до заплащане за периода, предшестващ определена дата.

2. По избор на държавите-членки, посочената в параграф 1 дата е:

—	датата на изпадане в неплатежоспособност на работодателя или

—	датата на предизвестието за уволнение, отправено към съответния работник или служител поради неплатежоспособност на работодателя, или

—	датата на изпадане в неплатежоспособност на работодателя или датата на прекратяване на трудовия договор или на трудовото правоотношение на съответния работник или служител поради неплатежоспособност на работодателя.

Член 4

1. Държавите-членки имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в член 3.

2. В случай че държавите-членки упражнят предоставената им в параграф 1 възможност, посочена в параграф 1, те трябва:

—	в случая по член 3, параграф 2, първото тире, да осигурят изплащането на дължимите вземания за възнаграждения за последните три месеца на трудовия договор или на трудовото правоотношение, възникнали през шестте месеца, предшестващи датата на изпадане в неплатежоспособност на работодателя;

—

в случая по член 3, параграф 2, второто тире, да осигурят изплащането на дължимите вземания за възнаграждения за последните три месеца на трудовия договор или на трудовото правоотношение, предхождащи датата на предизвестието за уволнение, отправено до работника или служителя поради неплатежоспособност на работодателя;

—

в случая по член 3, параграф 2, третото тире, да осигурят изплащането на дължимите вземания за възнаграждения за последните осемнадесет месеца на трудовия договор или на трудовото правоотношение, предхождащи датата на изпадане в неплатежоспособност на работодателя или датата на прекратяване на трудовия договор или на трудовото правоотношение с работника или служителя поради неплатежоспособност на работодателя. В този случай държавите-членки могат да ограничат задължението за плащане на дължимото възнаграждение до период от осем седмици или на няколко по-кратки периода с обща продължителност от осем седмици.

3. Независимо от това, за да избегне изплащането на суми, които надхвърлят социалната цел на настоящата директива, държавите-членки могат да установят таван на отговорността за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите.

Когато държавите-членки се възползват от тази възможност, те уведомяват Комисията за методите, използвани при определянето на тавана.

Член 5

Държавите-членки определят условията и реда за организацията, финансирането и работата на гарантиращите институции, като в частност спазват следните принципи:

а)	имуществото на институциите трябва да е независимо от оборотния капитал на работодателя и да е несеквестируемо при процедурите за неплатежоспособност;

б)	работодателите трябва да участват във финансирането, освен ако то не е напълно осигурено от държавните органи;

в)	задължението на гарантиращите институции за плащане съществува независимо от изпълнението на задължението за участие във финансирането.

РАЗДЕЛ III

Разпоредби относно социалното осигуряване

Член 6

Държавите-членки могат да постановят, че членове 3, 4 и 5 не се прилагат по отношение на вноски, дължими по силата на националните законно установени социално-осигурителни схеми или по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени социално-осигурителни схеми.

Член 7

Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че невнасянето в осигурителните институции на задължителните вноски, дължими от работодателя по силата на националните законно установени социално-осигурителни схеми, преди изпадането му в неплатежоспособност, не засяга правото на вземане на работниците или служителите срещу тези осигурителни институции, доколкото вноските за сметка на работника или служителя са били предварително начислени върху изплатените възнаграждения.

Член 8

Държавите-членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с обезщетения за старост, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени социално-осигурителни схеми.

РАЗДЕЛ IV

Общи и заключителни разпоредби

Член 9

Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите-членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите.

Член 10

Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите-членки:

а)	да вземат мерки за предотвратяване на злоупотреби;

б)

да изключват или да ограничават задължението, посочено в член 3, или задължението за гаранции, посочено в член 7, ако се окаже, че изпълнението на задължението е неоправдано поради наличието на специални връзки между работодателя и работника или служителя и на общи интереси, произтичащи от прикрито споразумение между тях.

Член 11

1. Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от тридесет и шест месеца от нотифицирането. Те незабавно информират за това Комисията.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

В срок от осемнадесет месеца, следващ изтичането на периода от тридесет и шест месеца, предвиден в член 11, параграф 1, държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, за да може тя да внесе в Съвета доклад за прилагането на настоящата директива.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 20 октомври 1980 година.

За Съвета

Председател

J. SANTER

(1) ОВ С 135, 9.6.1978 г., стр. 2.

(2) ОВ С 39, 12.2.1979 г., стр. 26.

(3) ОВ С 105, 26.4.1979 г., стр. 15.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Категории работници и служители, чиито вземания могат да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива в съответствие с член 1, параграф 2

I. Работници и служители по трудов договор или по трудово правоотношение от специален характер

А. ГЪРЦИЯ

Капитанът и членовете на екипажа на риболовен кораб, ако и доколкото заплащането им е под формата на дял от печалбите или от брутните приходи на риболовния съд.

Б. ИРЛАНДИЯ

1. Надомните работници (т.е. лица, извършващи работа на парче в дома си), освен ако нямат писмен трудов договор.

2. Близките роднини на работодателя, които нямат писмен трудов договор и чиято работа е свързана с частно жилище или ферма, в която живеят работодателят и близките роднини на работодателя.

3. Лицата, които обикновено работят по-малко от осемнадесет часа седмично при един или повече работодатели, и които не черпят основните си средства за съществуване от заплащането, получавано за тази работа.

4. Лицата, наети в риболова за сезонна, временна или при непълно работно време работа и получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова.

5. Съпругът или съпругата на работодателя.

В. НИДЕРЛАНДИЯ

Домашни помощници, наети от физическо лице и работещи по-малко от три дни седмично за това физическо лице.

Г. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

1. Капитанът и членовете на екипажа на риболовен кораб, ако заплащането им е под формата на дял от печалбите или от брутните приходи на кораба.

2. Съпругът или съпругата на работодателя.

II. Работници и служители, обхванати от други форми на гаранция

А. ГЪРЦИЯ

Екипажите на морските плавателни съдове.

Б. ИРЛАНДИЯ

1. Работниците и служителите, които имат право на пенсия и са наети на постоянна работа от местни или други публични органи или от предприятия за обществен транспорт.

2. Учителите, които имат право на пенсия и са наети на работа от следните предприятия: national schools, secondary schools, comprehensive schools, teachers' training colleges.

3. Работниците и служителите, които имат право на пенсия и са наети на постоянна работа от една от частните благотворителни болници, финансирани от Министерството на финансите.

В. ИТАЛИЯ

1. Работниците и служителите, които имат право на обезщетения, предвидени в закона за гарантиране на доходите, в случай че предприятието е засегнато от икономическа криза.

2. Екипажите на морските плавателни съдове.

Г. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

1. Регистрираните докери, с изключение на тези, които изцяло или предимно са заети с работа, която не е докерска работа.

2. Екипажите на морските плавателни съдове.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

202

31981R1390

L 143/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1390/81 НА СЪВЕТА

от 12 май 1981 година

за включване на самостоятелно заети лица и на членове на техните семейства в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и на членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 2, 7, 51 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията, изготвено след консултации с Административната комисия за социалното осигуряване на работниците мигранти (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че с оглед установяването на свободно движение на заети лица и премахването на пречките, които биха възникнали в областта на социалното осигуряване в резултат на прилагането единствено на националните законодателства, Съветът прие, съгласно член 51 от Договора, Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми на социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (4), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 196/81 (5) за определяне на правилата за координиране на схемите за социално осигуряване, които се прилагат за заети лица;

като има предвид, че свободното движение на хора, което е една от основите на Общността, не се ограничава до заети лица, а се отнася също и за самостоятелно заети лица в рамките на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги;

като има предвид, че е необходимо координирането на схемите за социално осигуряване, които се прилагат за самостоятелно заети лица, за да се осъществи една от целите на Общността; като има предвид, че Договорът не е предвидил специални правомощия за действие за тази цел;

като има предвид, че в изпълнение на Договора, след края на преходния период се забранява всякаква дискриминация на основата на гражданство по отношение на установяването и предоставянето на услуги;

като има предвид, че в областта на социалното осигуряване прилагането единствено на националните законодателства не позволява да се гарантира достатъчна закрила на самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността; като има предвид, че за да се направи напълно ефективна свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, трябва да се координират схемите за социално осигуряване на самостоятелно заетите лица;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1408/71, макар и да се прилага за заети лица, вече се прилага и за някои категории самостоятелно заети лица; като има предвид, че от съображения за равнопоставеност, би било целесъобразно да се прилагат във възможно най-голяма степен същите правила за самостоятелно заети лица, като тези, предвидени за заетите лица;

като има предвид, че съществуват основания да се внесат необходимите изменения в Регламент (ЕИО) № 1408/71, за да може да се прилагат разпоредбите на споменатия регламент по отношение на самостоятелно заетите лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в най-голяма степен, които да са съвместими с естеството на тяхната трудова дейност и характерните особености на специалните схеми за социално осигуряване, които попадат в приложното поле на тези разпоредби;

като има предвид, че измененията, които следва да бъдат направени в Регламент (ЕИО) № 1408/71 налагат изменения на някои от неговите приложения;

като има предвид, по-специално, че е необходимо да се посочи в приложение, какво означава „заето лице“, и „самостоятелно заето лице“, въведени в Регламент (ЕИО) № 1408/71, когато заинтересованото лице се осигурява по схема за социално осигуряване, приложима по отношение на всички пребиваващи или на някои категории пребиваващи или на цялото активно население на дадена държава-членка; като има предвид, че е за предпочитане да се определят тези изрази, както и израза „член на семейството“ в отделно приложение; като има предвид, че следва да се предвидят също две нови приложения, от една страна, за да се посочат специалните режими за самостоятелно заетите лица, които се изключват от приложното поле на регламента, от друга страна, за да се посочат случаите, при които едно лице е субект едновременно на законодателството на две държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1408/71 се изменя както следва:

1)	Заглавието се заменя със следното:

В член 1:

а)

букви а) и б) се заменят със следния текст:

„а)

термините „заето лице“ и „самостоятелно заето лице“ означават съответно, всяко лице:

i)	което е осигурено, задължително или продължено по избор за един или няколко риска, обхванати от клоновете на схема за социално осигуряване на заети или самостоятелно заети лица;

ii)

което е задължително осигурено за един или няколко риска, обхванати от клоновете на социалното осигуряване, по отношение на които се прилага настоящият регламент, в рамките на схема за социално осигуряване, която се прилага за всички пребиваващи или за цялото активно население, ако такова лице:

—	може да бъде определено като заето или самостоятелно заето, в зависимост от или начините на управление или на финансиране на тази схема, или

—

при липса на такива критерии, когато то се осигурява въз основа на задължителна или продължителна осигуровка по избор за друг риск, посочен в приложение I, по схема за заети или самостоятелно заети лица, или по схема, посочена в iii), или при липса на такава схема в съответната държава-членка, когато то отговаря на определението дадено в приложение I;

iii)	което е задължително осигурено за един или няколко риска, обхванати от клоновете, за които се прилага настоящият регламент в рамките на стандартна схема на социално осигуряване организирана за цялото селско население според критериите, определени в приложение I;

iv)

което е доброволно осигурено за един или няколко риска, обхванати от клоновете, за които се прилага настоящият регламент, в рамките на схема за социално осигуряване на държава-членка за заети или самостоятелно заети лица или за всички пребиваващи или за някои категории от пребиваващи:

—	ако то упражнява дейност като заето или самостоятелно заето, или

—	ако по-рано е било задължително осигурено за същия риск по схема за заети или самостоятелно заети лица от същата държава-членка;

б)

„пограничен работник“ означава всяко заето или самостоятелно заето лице, което упражнява трудова дейност на територията на дадена държава-членка и пребивава на територията на друга държава-членка, в която по правило се връща ежедневно или поне веднъж седмично; въпреки това, пограничен работник, който е командирован другаде на територията на същата или друга държава-членка от предприятието, в което обичайно работи, или който предоставя услуги другаде на територията на същата или друга държава-членка, запазва статута си на пограничен работник за срок от не повече от четири месеца, дори ако е възпрепятстван по време на този период да се връща ежедневно или поне веднъж седмично на мястото си на пребиваване;“

б)	в буква в), първи и втори ред, изразът „всеки работник“ се заменя с израза „всяко заето лице“;

в)

буква е) се заменя със следния текст:

„е)

„член на семейството“ означава всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията, или в случаите, посочени в член 22, параграф 1, буква а) и член 31, от законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава; въпреки това, когато съгласно посочените законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един покрив със заетото или самостоятелно заето лице, това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на това лице; когато законодателството на дадена държава-членка относно обезщетенията в натура за болест и майчинство не позволява да се разграничат членовете на семейството измежду другите лица за които то се прилага, изразът „член на семейството“ има значението, което му е дадено в приложение I;“

г)	в буква ж), шести, осми и девети ред, „на починалия работник“ се заменя с „на починалия“;

д)

в буква й), след последната алинея, се добавя следната алинея:

„Изразът „законодателство“ изключва също и разпоредбите, които уреждат специалните схеми за самостоятелно заетите лица, чието създаване е оставено на инициативата на заинтересованите лица чието прилагане е ограничено до част от територията на съответната държава-членка, независимо дали органите на публичната власт са решили да направят тези схеми задължителни или да разширят тяхното приложно поле. Тези специални схеми са посочени в приложение II;“

е)	в първи и втори ред на буква с) думите „периоди на правене на вноски или периоди на заетост“ се заменят с израза „периоди на вноски, или периоди на заетост или на самостоятелна заетост“;

ж)

буква т) се заменя със следния текст:

„т)	„периоди на заетост“ и „периоди на самостоятелна заетост“ означават периодите, определени или признати от законодателството съгласно което те са завършени, всички приравнени периоди, когато те са признати от това законодателство като равностойни на периодите на заетост или самостоятелна заетост;“

з)	в буква ф), i) последния ред, „приложение I“ се заменя с „приложение II“.

В член 2:

а)	параграф 1, първи ред, изразът „на работниците“ се заменя с израза „на заети или самостоятелно заети лица“;

б)

параграф 2:

—	втори ред, изразът „на работниците“ се заменя с израза „на заети или самостоятелно заети лица“,

—	четвърти и пети ред, изразът „на тези работници“ се заменя с израза „на тези заети или самостоятелно заети лица“.

4)	В член 3, параграф 3, последния ред, „приложение II“ се заменя с „приложение III“.

5)	В член 7, параграф 2, буква в), последния ред „приложение II“ се заменя с „приложение III“.

В член 9, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Разпоредбите на законодателството на дадена държава-членка, които поставят като условие за допускането до доброволно или продължително осигуряване по избор, пребиваване на територията на тази държава, не се прилагат за лицата, които пребивават на територията на друга държава-членка, при условие че те са били субект в по-ранен момент от тяхната минала трудова дейност, на законодателството на първата държава като заети или самостоятелно заети лица.“

7)	В член 10, параграф 2, пети и шести ред, „като работник“ се заменя с „като заето или самостоятелно заето“.

Членове 13 и 14 се заменят от следния текст:

„Член 13

Общи правила

1. При спазване на разпоредбата на член 14в, лицата по отношение на които се прилага настоящият регламент, не са субект на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.

2. При спазване на разпоредбите на членове 14 — 17:

а)

лице, което е заето на територията на една държава-членка, е субект на законодателството на тази държава, дори ако пребивава на територията на друга държава-членка или ако седалището или мястото на дейност на предприятието или на физическото лице работодател се намира на територията на друга държава-членка;

б)	лице което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка;

в)	лице, което работи на борда на кораб плаващ под флага на една държава-членка е субект на законодателството на тази държава;

г)	държавните служители и приравненият на тях персонал са субект на законодателството на държавата-членка, на която се подчинява администрацията, която ги е наела;

д)

лицето, което отбива редовна военна служба или е мобилизирано запас, или изпълнява алтернативна военна служба в една държава-членка е субект на законодателството на тази държава. Ако получаването на право по това законодателство зависи от завършването на периоди на осигуряване преди постъпването на военна или алтернативна служба или след уволняването от военна или алтернативна служба, периодите на осигуряване, завършени по законодателството на всяка друга държава-членка се взимат предвид доколкото е необходимо, все едно че са периоди на осигуряване, завършени съгласно законодателството на първата държава. Заетото или самостоятелно заетото лице на редовна служба или запас или изпълняващо алтернативна служба запазва качеството на заето или самостоятелно заето лице.

Член 14

Особени правила приложими за лица, извършващи платена трудова дейност, които не са моряци

Правилото посочено в член 13, параграф 2, буква а) се прилага при следните изключения и обстоятелства:

а)

Лице, което е заето на територията на една държава-членка в предприятие, което поначало се числи към това предприятие и което е командировано временно от това предприятие на територията на друга държава-членка, за да извършва работа за негова сметка, остава подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че очакваното времетраене на тази работа не надвишава дванадесет месеца и че то не е изпратено да замести друго лице, което е приключило командировката си;

б)

Ако времетраенето на работата, която трябва да се извърши продължи поради непредвидими обстоятелства повече от първоначално предвиденото времетраене и надвиши дванадесет месеца, законодателството на първата държава-членка остава приложимо до завършването на тази работа, при условие че компетентният орган на държавата-членка на чиято територия заинтересованото лице е командировано или организацията посочена от този орган, е дала своето съгласие; това съгласие трябва да бъде поискано преди края на първоначалния период от дванадесет месеца. Независимо от това, това съгласие не може да бъде дадено за период по-дълъг от дванадесет месеца.

Лице, което обикновено е заето на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството, определено както следва:

а)

лице, което е част от пътуващия или плаващ персонал на предприятие, осъществяващо за чужда или за своя сметка международен превоз на пътници или на стоки с железопътен, шосеен, въздушен или воден транспорт и чието седалище е на територията на държава-членка, е субект на законодателството на тази държава, при следните ограничения:

когато лице, заето във филиал или постоянно представителство, което посоченото предприятие притежава на територията на една държава-членка, различна от тази където е нейното седалище, е субект на законодателството на държавата-членка, на територията на която се намира този филиал или постоянно представителство;

ii)	когато лице, заето главно на територията на държавата-членка, където пребивава е субект на законодателството на тази държава, дори ако предприятието, което го наема няма нито седалище, нито филиал, нито постоянно представителство на тази територия;

б)

лице, различно от посоченото в буква а), е субект:

i)	на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на тази територия, или ако е наето от няколко предприятия или от няколко работодатели, които имат седалище или място на дейност на територията на различни държави-членки;

ii)	на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или на работодателя физическо лице, който го наема, ако то не пребивава на територията на една от държавите-членки, където упражнява дейността си.

3.	Лице, което е заето на територията на държава-членка в предприятие, чието седалище е на територията на друга държава-членка и която се пресича от общата граница на тези държави, е субект на законодателството на държавата-членка на чиято територия е седалището на това предприятие.

Член 14а

Специални правила, приложими за лица, които не са моряци и са самостоятелно заети лица

Правилото, посочено в член 13 параграф 2, буква б) се прилага, като се отчитат следните изключения и обстоятелства:

а)

лицето, което обикновено е самостоятелно заето на територията на държава-членка и което извършва някаква работа на територията на друга държава–членка, продължава да е субект на законодателството на първата държава-членка, при условие че очакваната продължителност на тази работа не надвишава дванадесет месеца;

б)

ако времетраенето на работата, която трябва да бъде извършена, продължи поради непредвидими обстоятелства повече от първоначално предвиденото времетраене и превиши дванадесет месеца, законодателството на първата държава остава приложимо до приключването на тази работа, при условие че компетентният орган на държавата-членка на чиято територия заинтересованото лице е отишло за осъществяване на тази работа, или институцията, посочена от този орган, е дала съгласие; това съгласие трябва да бъде поискано преди края на първоначалния период от дванадесет месеца. Това съгласие, обаче не може да бъде дадено за период по дълъг от дванадесет месеца.

Лице, което обикновено е самостоятелно заето на територията на две или няколко държави-членки, е субект на законодателството на държавата–членка, на чиято територия пребивава, ако то упражнява една част от дейността си на територията на тази държава-членка. Ако не извършва дейност на територията на държавата–членка, където пребивава, то е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия то упражнява своята основна дейност. Критериите, които служат за определяне на основната дейност, се определят в регламента, посочен в член 97.

3.	Лице, което е самостоятелно заето в предприятие, чието седалище се намира на територията на една държава-членка и което е пресечено от общата граница на две държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата–членка, на чиято територия е седалището на това предприятие.

Ако законодателството, на което едно лице би трябвало да е субект, в съответствие с параграфи 2 или 3, не допуска това лице да бъде приобщено, дори и доброволно към схема на пенсионно осигуряване, заинтересованото лице е подчинено на законодателството на другата държава-членка, което ще се прилага по отношение на него независимо от тези разпоредби, или, в случай че законодателствата на две или повече държави-членки биха били приложими за него, на законодателството определено по взаимно съгласие от тези държави-членки или от техните компетентни органи.

Член 14б

Специални правила, приложими за моряците

Правилото, посочено в член 13, параграф 2, буква в) се прилага, като се държи сметка за следните изключения и обстоятелства:

Лице, което е заето в предприятие, към което се числи поначало, или на територията на държава-членка, или на борда на кораб, плаващ под флага на една държава-членка, и което е командировано от това предприятие с цел да извърши определена работа, за сметка на това предприятие на борда на кораб, плаващ под флага на друга държава-членка, остава субект на законодателството на първата държава-членка при условията, предвидени в член 14, параграф 1.

Лице, което обикновено е самостоятелно заето или на територията на една държава-членка, или на борда на кораб, плаващ под флага на една държава-членка, и което осъществява, за своя сметка, работа на борда на кораб, плаващ под флага на друга държава-членка, остава субект на законодателството на първата държава-членка, при условията, предвидени в член 14а, параграф 1.

Лице, което обичайно не извършва своята трудова дейност в морето, осъществява дейност в териториалните води или в пристанище на една държава-членка, на борда на кораб плаващ под флага на друга държава-членка, намиращ се в тези териториални води или в това пристанище, без да принадлежи към екипажа на този кораб, е субект на законодателството на първата държава–членка.

Лицето, което е заето на борда на кораб, плаващ под флага на една държава-членка и което получава възнаграждение за тази заетост от предприятие или от лице, чието седалище или място на дейност е на територията на друга държава-членка, е субект на законодателството на тази втора държава-членка, ако то пребивава на нейна територия; предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението, се счита работодател с оглед прилагането на това законодателство.

Член 14в

Особени правила, приложими по отношение на лица, едновременно заети на територията на една държава-членка и самостоятелно заети на територията на друга държава-членка

1. Лице, което е наето едновременно на територията на една държава-членка и е самостоятелно заето на територията на друга държава–членка, е субект:

а)	при спазване на буква б) на законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражнява дейност по трудов договор;

б)	в случаите, посочени в приложение VII, на законодателството на всяка от тези държави-членки, по отношение на дейността, осъществявана на тяхна територия.

2. Особените правила за прилагането на параграф 1, буква б) ще бъдат определени в регламент, който трябва да бъде приет от Съвета по предложение на Комисията.

Член 14г

Други разпоредби

1. Лицето, посочено в член 14, параграфи 2 и 3, в член 14а, параграфи 2, 3 и 4 и в член 14в параграф 1, буква а) се разглежда, за нуждите на прилагането на законодателството, определено в съответствие с тези разпоредби, все едно че упражнява трудова дейност или дейности на територията на съответната държава-членка.

2. Разпоредбите на законодателството на държава-членка, съгласно които пенсионер, упражняващ трудова или търговска дейност не подлежи на задължително осигуряване за осъществяването на тази дейност, се прилагат също и за пенсионер, чиято пенсия е придобита съгласно законодателството на друга държава-членка, освен ако заинтересованото лице не пожелае изрично да бъде подчинено на задължителното осигуряване, като се обърне към институцията, посочена от компетентния орган на първата държава-членка и посочена в приложение 10 към регламента, посочен в член 97.“

9)	В член 15, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Членове 13 — 14г не се прилагат при доброволно осигуряване или продължителното осигуряване по избор, освен ако за един от случаите, посочени в член 4, в една държава-членка не съществува само схема на доброволно осигуряване.“

10)

Член 17 се заменя със следния текст:

„Член 17

Изключения от членове 13 — 16

Две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или институциите, определени от тези органи, могат да предвидят по взаимно съгласие, в интерес на някои категории заети или самостоятелно заети лица, или на някои от тези лица, изключения от разпоредбите на членове 13 — 16.“

11)	В член 18, параграф 2, шести ред, „заинтересованият работник“ се заменя с думата „заинтересованото лице“.

12)	В заглавието на раздел 2, „работници“ се заменя със „заети или самостоятелно заети лица“.

13)	В член 19 параграф,1 първи ред и параграф 2, алинея втора, седми ред, „работникът“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

14)	В член 20, пети ред, „работникът“ се заменя със „заинтересованото лице“.

15)	В член 21, параграф 1, първи ред, параграф 2, алинея втора и параграф 4, първи ред, „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“.

16)

В член 22:

а)	параграф 1, първи ред, „работникът“ се заменя с „заетото или самостоятелно заетото лице“;

б)	параграф 3, алинея първа, трети ред, изразът „на един работник“ се заменя с „на заето или самостоятелно заето лице“;

в)	параграф 3, алинея втора, трети ред и втора алинея, буква а), четвърти ред, „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“;

г)	параграф 4, първи ред, „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“.

17)

В член 23, параграфи 1 и 2 се заменят със следния текст:

„1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на паричните обезщетения се основава на среден доход, определя този среден доход единствено спрямо дохода, установен през периодите, завършени съгласно това законодателство.

2. Компетентната институция на една държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на паричните обезщетения се основава на твърдо определен доход, държи сметка само за твърдо определения доход, или, когато е целесъобразно, средната стойност на твърдо определения доход, отговарящи на периодите, завършени съгласно това законодателство.“

18)

В член 24, параграф 1:

—	първи ред, „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“,

—	девети ред, „споменатият работник“ се заменя със „споменатото заето или самостоятелно заето лице“.

19)

В член 25:

а)	параграф 1 първи ред, „безработен“ се заменя с „безработен, който преди е бил заето лице или самостоятелно заето лице“;

б)	параграф 2, първи ред, „който преди е бил безработен и“ се добавя след „напълно безработен“.

20)	В член 26, параграф 1, първи ред „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“.

21)

Член 34 се заменя със следния текст:

„Член 34

Общи разпоредби

1. За прилагането на членове 28, 28а, 29 и 31, пенсионер, които има право на една или повече пенсии, дължими съгласно законодателството само на една държава–членка, се разглежда като пенсионер, който има право да получава една пенсия съгласно законодателството на една държава-членка, по смисъла на тези разпоредби.

2. Членове 27 — 33 не се прилагат за пенсионер или членове на неговото семейство, които имат право на обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка в резултат на упражняването на трудова дейност. В този случай заинтересованото лице се разглежда като заето или самостоятелно заето или като член на семейството на заето или самостоятелно заето за целите на прилагането на тази глава.“

22)

В член 35:

а)

параграфи 1 и 2 се заменят със следния текст:

„1. При спазване на разпоредбите на параграф 2, когато в законодателството на една страна на престой или пребиваване се съдържат няколко схеми на осигуряване за болест или майчинство, разпоредбите, приложими съгласно член 19, член 21, параграф 1, членове 22, 25, 26, член 28, параграф 1, член 29, параграф 1 или член 31, са разпоредбите на схемата, която обхваща работниците, полагащи физически труд в стоманодобивната индустрия. Въпреки това, ако в това законодателство се предвижда специална схема за работниците в мините и сходни предприятия, разпоредбите на тази схема се прилагат за тази категория работници и членове на техните семейства при условие че институцията по мястото на престой или пребиваване, в която е подадено заявлението, е компетентна да прилага тази схема.

2. Когато законодателството на страната по мястото на престой или пребиваване предвижда една или няколко специални схеми, които обхващат всички или повечето професионални категории самостоятелно заети лица и предоставят обезщетения в натура, по-неизгодни от тези, от които се предоставят заети лица, разпоредбите, които се прилагат по отношение на заинтересованото лице и членовете на неговото семейство съгласно член 19 параграф 1, буква а), и параграф 2, член 22, параграф 1, i) и параграф 3, член 28, параграф 1, буква а) или член 31, буква а), са тези на схемата или схемите, определени с регламента за прилагане, посочен в член 97:

а)	когато, в компетентната държава, заинтересованото лице се осигурява по специална схема за самостоятелно заети лица, която също предоставя обезщетения в натура, по-неизгодни от тези, от които се ползват заети лица, или

б)

когато лице, което получава една или повече пенсии, има право, по силата на пенсионното законодателство на компетентната държава-членка или държави-членки, само на обезщетенията в натура, предвидени от специална схема за самостоятелно заетите лица, която също предоставя обезщетения в натура, по-неизгодни от тези от които се предоставят на заети лица.“;

б)	параграфи 2 и 3 стават съответно параграфи 3 и 4;

в)	в новия параграф 3, четвърти ред „на работниците“ се заменя с „на заетите или самостоятелно заетите лица“.

23)	В дял III, глава 2, раздел 1, в заглавието, „работници“ са заменя с израза „заети или самостоятелно заети лица“.

24)

В член 37:

а)	параграф 1, първи ред, изразът „работник“ се заменя с „заето или самостоятелно заето лице“.

б)	параграф 2, първи ред. „приложение III“ се заменяс „приложение IV“.

25)

а)

Член 38, параграф 2 се чете както следва:

„2. Когато законодателството на една държава-членка подчинява предоставянето на някои обезщетения на условието периодите на осигуряването да са завършени единствено при упражняването на професия, обект на специална схема за заети лица, или, при необходимост, при специална заетост, периодите завършени съгласно законодателствата на други държави-членки се вземат предвид за предоставянето на тези обезщетения, само ако те са завършени при съответна схема, или при липса на такава, при същата заетост. Ако, като се вземат предвид така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускането на обезщетения по общата схема или, при липса на такава, по схемата, приложима за работници или служители, по целесъобразност.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3. Когато законодателството на една държава-членка подчинява предоставянето на някои обезщетения на условието периодите на осигуряването да са завършени единствено при упражняването на професия, обект на специална схема за самостоятелно заети лица, периодите завършени съгласно законодателствата на други държави-членки се вземат предвид за предоставянето на тези обезщетения, само ако те са завършени при съответната схема, или при липса на такава, в същата професия.

Ако, като се вземат предвид така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се взимат предвид за отпускането на обезщетения по обща схема или, при липса на такава, по схема приложима за работниците или служителите, според случая, доколкото те са били завършени при друга схема, различна от посочената по-горе съответстваща схема и при условие че заинтересованото лице е било също осигурено по тази обща схема или, при липса на такава, по схема приложима за работниците и служителите, според случая.“

26)	В член 39, параграф 3 се заменя със следния текст: „3. Лице, което няма право на обезщетения съгласно параграф 1, получава обезщетения, на които все още има право по силата на законодателството на друга държава-членка, като се отчитат, по целесъобразност, разпоредбите на член 38“.

27)	В заглавието на дял III, глава 2, раздел 2 „работници“ се заменя със „заети или самостоятелно заети лица.“

28)

В член 40:

а)	параграф 1, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

б)

параграф 2, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“; „приложение III“ се заменя с „приложение IV“ във:

—	третия ред,

—	последния ред на първото тире,

—	последния ред на второто тире;

в)

параграф 3, буква а):

—	втори ред, „приложение III“ се заменя с „приложение IV“,

—	пети ред, „когато работник“ се заменя с израза „когато заето или самостоятелно заето лице“;

г)	параграф 4, последен ред, „приложение IV“ са заменя с „приложение V“.

29)

В член 41:

а)	параграф 1, втори ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

б)	параграф 1, буква г), подточка iii), последен ред, „приложение III“ се заменя с „приложение IV“;

в)	параграф 2, втори ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

30)

В член 44:

а)	в заглавието, „работникът“ се заменя със „заетото или самостоятелно заетото лице“;

б)	параграф 1, първи ред, „на работник“ се заменя с „на заето или самостоятелно заето лице“;

в)	параграф 2, четвърти ред, „работникът“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

31)

В член 45:

а)	в заглавието, изразът „работник“ са заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

б)

параграф 2:

—	трети ред, след „завършени“, се добавя изразът „единствено“,

—	четвърти ред, след „специална схема“ се добавя „за заети лица“

в)

добавя се следният параграф:

„3. Когато законодателството на държава-членка поставя като условие за отпускането на някои обезщетения периодите на осигуряване да са завършени само в една професия обект на специална схема за самостоятелно заети лица, периодите завършени съгласно други законодателства, на други държави-членки се взимат предвид при отпускането на тези обезщетения само ако те са завършени по съответстваща схема, или при липса на такава, при упражняване на същата професия.

Ако, като се вземат предвид така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията, които се изискват за да може да получава тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускането на обезщетения по обща схема, или, при липса на такава, при условията на схема приложима за работниците или на служителите, според случая, дотолкова доколкото те са завършени при схема различна от цитираната по-горе съответна схема, и при условие че заинтересованото лице е било осигурявано по тази обща схема, или, при липса на такава — по схема приложима за работници или служители, в зависимост от случая.“

г)

параграф 3 става параграф 4 и гласи следното:

„4. Когато законодателството на държава-членка, което поставя като условие за отпускането на някои обезщетения заетото лице да е субект на нейното законодателство в момента, когато се реализира риска, няма изисквания относно продължителността на периодите на осигуряване за придобиване на право или изчисляване на обезщетения, всяко заето лице, което е престанало да бъде субект на законодателството, се счита, за целите на тази глава, че е все още субект при реализирането на риска, ако в този момент то е субект на законодателството на друга държава-членка или, ако не е такъв случая, може да представи иск за обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка. Въпреки това, последното условие се счита, че е изпълнено в случая, посочен в член 48, параграф 1.“;

д)

добавят се следните параграфи:

„5. Параграф 4 се прилага за самостоятелно заетите лица, за да се прецени дали условията, които се изискват за получаване на право на обезщетения за наследници са изпълнени.

6. Ако законодателството на държава-членка, което поставя като условие за отпускането на обезщетения за инвалидност, заинтересованото лице да е субект на това законодателство към момента на настъпване на осигурения риск, няма изисквания по отношение на продължителността на осигурителните периоди за придобиване на правото или за изчисляването на обезщетенията, за целите на прилагането на тази глава, всяко самостоятелно заето лице, което е престанало да бъде субект на това законодателство, се счита че все още е негов субект в момента на настъпване на риска, ако, в този момент, е субект на законодателството на друга държава-членка.“

32)

В член 46:

а)	параграф 1, първа алинея, втори ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

б)	параграф 2, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“;

в)	параграф 2, буква а), пети и шести ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

33)

В член 47, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. За изчисляването на теоретичния размер, посочен в член 46, параграф 2, буква а) се прилагат следните правила:

а)

компетентната институция на една държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на среден доход, на средни осигурителни вноски, на средно увеличение или на съотношението съществувало през осигурителните периоди между брутния доход на заинтересованото лице и средната стойност на брутните доходи на всички осигурени, с изключение на чираците, определя тези средни или пропорционални стойности въз основа единствено на периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на тази държава или на брутния доход, получен от заинтересованото лице единствено през тези периоди;

б)

компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на размера на доходите, на осигурителните вноски или на увеличенията, определя доходите, осигурителните вноски или увеличенията, които трябва да бъдат взети предвид за периодите на осигуряване или на пребиваване, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, въз основа на средната стойност на доходите, на осигурителните вноски или на увеличенията, установени за периодите на осигуряване завършени съгласно законодателството което тя прилага;

в)

компетентната институция на една държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на твърдо определен доход или размер, приема, че доходът или размерът, който трябва да се вземе предвид за периодите на осигуряване или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на други държави-членки, е равен на предварително твърдо определения доход или размер, или когато са налице условия за това, на средната стойност на твърдо определените доходи или размери, които отговарят на периодите на осигуряване завършени съгласно законодателството, което тя прилага;

г)

компетентната институция на една държава-членка, чието законодателство предвижда че изчисляването на обезщетенията се основава, за някои периоди, на размера на доходите, а за други периоди, на твърдо определен доход или размер, взима предвид, за периодите на осигуряване или на пребиваване, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, доходите или размерите, определени в съответствие с разпоредбите, посочени в букви б) или в) или средната стойност на тези доходи или размери, в зависимост от случая; ако за всички периоди завършени съгласно законодателството, което тази институция прилага, изчисляването на обезщетенията се основава на твърдо определен доход или размер, тя приема, че доходът, който следва да се вземе предвид за периодите на осигуряване или на пребиваване, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки е равен на фиктивния доход, отговарящ на този твърд определен доход или размер.“

34)	В член 52, първи ред „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

35)	В член 53, последния ред, „работник“ се заменя с израза „заинтересовано лице“.

36)	В член 54, параграф 1, първи ред и параграф 2, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

37)	В член 55, параграф 1, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

38)

В член 58, параграфи 1 и 2 се заменят със следния текст:

„1. Компетентната институция на една държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на паричните обезщетения се основава на среден доход, определя този среден доход единствено въз основа на установените доходи през периодите, завършени съгласно това законодателство.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда, че изчисляването на паричните обезщетения се основава на твърдо определен среден доход взима предвид единствено твърдо определен среден доход, или когато са налице условия за това, средната стойност на твърдо определените доходи, отговарящи на периодите завършени съгласно това законодателство.“

39)

В член 60, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. В случай на влошаване на състоянието при професионална болест, за което едно заето или самостоятелно заето лице е получило обезщетение съгласно законодателството на една държава-членка, се прилагат следните разпоредби:

а)

ако заинтересованото лице, откакто се ползва от обезщетението, не е упражнявало при действието на законодателството на друга държава-членка трудова дейност, която може да предизвика или да доведе до влошаване на състоянието предизвикано от съответната болест, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите за обезщетенията, съобразени с влошаването на състоянието, в съответствие с разпоредбите на законодателството, което тя прилага;

б)

ако заинтересованото лице, докато е получавало обезщетенията, е упражнявало такава дейност съгласно законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите, свързани с обезщетенията, без да взема предвид влошаването на състоянието, в съответствие с разпоредбите на законодателството, което тя прилага. Компетентната институция на втората държава-членка отпуска на заинтересованото лице добавка, чийто размер се равнява на разликата между размера на обезщетенията, дължими след влошаване на състоянието и този на обезщетенията, които биха били дължими преди влошаването, в съответствие с разпоредбите на законодателството което тя прилага, ако съответната болест е настъпила при действие на законодателството на тази държава-членка;

в)

ако, в случая посочен в буква б), заето или самостоятелно заето лице, което е болно от склерогенна пневмокониоза или от болест, определена съгласно разпоредбите на член 57, параграф 4, няма право на обезщетения съгласно законодателството на втората държава-членка, компетентната институция на първата държава е длъжна да предостави обезщетенията, като се отчита влошаването на състоянието, според разпоредбите на законодателството, което тя прилага. Независимо от това компетентната институция на втората държава-членка поема разликата между размера на паричните обезщетения, включително пенсиите, дължими от компетентната институция на първата държава-членка, като се отчита влошаването на състоянието и размера на съответните обезщетения, които са били дължими преди влошаването.“

40)	В член 61, параграф 1, трети ред, „работник“ се заменя със „заинтересованото лице“.

41)	В член 62, параграф 1, трети ред, „работници“ се заменя със „заети или самостоятелно заети лица“.

42)	В член 65 параграф 1 първи ред, „когато работник“ се заменя с „когато заето или самостоятелно заето лице“.

43)	В член 67, параграфи 1 и 2, думите „завършени съгласно законодателството на друга държава-членка“ се заменят с думите „завършени като заето лице съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.“

44)	В член 69, параграф 1, първи ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

45)	В член 70, параграф 1, втори ред, „работник“ се заменя със „заето или самостоятелно заето лице“.

46)

В член 71, параграф 1:

а)	първи ред, „безработен, който“ се заменя с „безработен, който преди е бил заето лице и който“;

б)	буква б), i) първи ред и буква б), ii) първи ред, „работник“ се заменят със „заето лице“;

в)	в единадесетия ред на буква б), ii), „този работник“ се заменя с израза „това заето лице.“

47)

В дял III, глава 7:

а)	заглавието се заменя със следния текст: „СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ“;

б)	Раздел 1, заглавието се заменя със следния текст: „Общи разпоредби за обезщетенията за заети лица, самостоятелно заети лица, и безработни лица“;

в)	Раздел 2, в заглавието, „работник“ се заменя със „заето лице“.

48)	В член 72, изразът „периоди на осигуряване или заетост“ се заменя с „периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост“.

49)

В член 73:

а)	заглавието се заменя със следния текст: „Заети лица“;

б)	параграф 1, първи ред и параграф 2, първи ред, изразът „работник“ се заменя със „заето лице“;

в)

параграф 3 се заменя със следния текст:

„3. Независимо от това, заето лице, който е субект на френското законодателство по силата на разпоредбите на член 14, параграф 1, има право на семейните обезщетения, посочени в приложение VI по отношение на членовете на неговото семейство, които го придружават на територията на държавата-членка, в която той работи.“

50)	В член 74, параграф 1, първи ред и параграф 2, първи ред, изразът „безработно лице, което получава“ се заменя с „безработно лице, което по-рано е работило по трудов договор и което получава“.

51)

В член 75:

а)	параграф 1, буква а), четвърти ред, „работникът“ се заменя със „заетото лице“ и в седмия ред изразът „безработният работник“ се заменя с „безработното лице“;

б)	параграф 2, буква б), втори ред, „на работника“ се заменя с „на заетото лице“.

52)

В член 78:

а)	параграф 2, буква а), първи ред и буква б), първи ред, изразът „починал работник“ се заменя с „починало заето или самостоятелно заето лице“;

б)	параграф 2, буква б), трети ред, изразът „починалия работник“ се заменя с „починалия“.

53)

В член 79:

а)

параграф 1:

—	първа алинея, шести ред, изразът „починалия работник“ се заменя с „починалия“;

—	втора алинея, буква а), четвърти ред, изразът „самостоятелна заетост“ се добавя между „заетост“ и „или пребиваване“;

б)	параграф 2, осми ред, изразът „работникът“ се заменя с израза „пенсионерът или починалият“;

в)	параграф 3, последния ред, изразът „на работник“ се заменя с „на заето или самостоятелно заето лице“.

54)	В член 89, „приложение V“ се заменя с „приложение VI“.

55)	В член 93, параграф 2, първа алинея, седми ред и втора алинея, петнадесети ред, „работници“ се заменя със „заети лица“.

56)

Приложения I—V стават приложения II—VI и се добавя следното приложение:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЛИЦА, КОИТО ПОПАДАТ В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА РЕГЛАМЕНТА

I. Заети и/или самостоятелно заети лица

(член 1, буква а), ii) и iii) от регламента)

А. БЕЛГИЯ

Не се прилага.

Б. ДАНИЯ

1.	Всяко лице, което поради факта, че упражнява дейност като заето лице, е субект на законодателството за трудови злополуки и професионални болести, се счита за заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента.

2.	Всяко лице, което съгласно закона за паричните дневни обезщетения в случай на болест или майчинство, има право на такива обезщетения въз основа на спечелен доход, различен от дохода от трудово възнаграждение, се счита за самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента.

В. ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Ако германска институция е компетентната институция за отпускане на семейни обезщетения, в съответствие с раздел III, глава 7 от регламента, по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента:

а)	„заето лице“ означава всяко лице, задължително осигурено за безработица или всяко лице, което получава в резултат на тази осигуровка парични обезщетения от здравни осигуровки и други аналогични обезщетения;

б)

„самостоятелно заето лице“ означава всяко лице, което упражнява дейност като самостоятелно заето и което е задължено:

—	да се осигурява или да прави вноски за осигурителния риск старост по схема за самостоятелно заети лица, или

—	да се осигурява в рамките на задължително пенсионно осигуряване.

Г. ФРАНЦИЯ

Не се прилага.

Д. ГЪРЦИЯ

Лица, осигурени по схемата OGA, които упражняват само дейност като заети лица или които са или са били субект на законодателството на друга държава-членка и които впоследствие са или са били „работници“, по смисъла на член 1, буква а) от регламента, се считат за работници по смисъла на член 1, буква а), iii) от регламента.

2.	За целите на отпускането на семейни помощи по национална схема се считат за работници по смисъла на член 1, буква а), i) и iii) от регламента лицата, посочени в член 1, буква а), ii) от регламента.

Е. ИРЛАНДИЯ

Всяко лице, което е задължително или доброволно осигурено в съответствие с разпоредбите на раздел 5 и 37 от кодифицирания през 1981 г. Закон за социалното осигуряване и социалните служби [Social Welfare (Consolidation) Акт (1981)] се счита за заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента

Всяко лице, което упражнява трудова или търговска дейност без какъвто и да е трудов договор или което се е пенсионирало след като е преустановило такава дейност се счита за самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента. По отношение на обезщетенията в натура за болест, заинтересованото лице трябва, освен всичко останало, да има право на тези обезщетения, съгласно раздел 45 или раздел 46 от Закона за здравето от 1970 г. [Health Act (1970)].

Ж. ИТАЛИЯ

Не се прилага.

З. ЛЮКСЕМБУРГ

Не се прилага.

И. НИДЕРЛАНДИЯ

Всяко лице, което упражнява дейност или професия без трудов договор се счита за самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента.

Й. ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Всяко лице, което е „заето лице“ или „самостоятелно заето лице“ по смисъла на законодателството на Великобритания или на законодателството на Северна Ирландия се счита съответно за заето или самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента. Всяко лице, за което се плащат вноски като за „заето лице“ или „самостоятелно заето лице“ по смисъла на законодателството на Гибралтар се счита съответно за заето или самостоятелно заето лице по смисъла на член 1, буква а), ii) от регламента.

II. Членове на семейството

(Член 1, буква е), изречение второ от регламента)

А. БЕЛГИЯ

Не се прилага.

Б. ДАНИЯ

За да се определи правото на обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква а) и член 31 от регламента, „член на семейството“ означава всяко лице считано за член на семейството според закона за общественото здравеопазване.

В. ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Не се прилага.

Г. ФРАНЦИЯ

Не се прилага.

Д. ГЪРЦИЯ

Не се прилага.

Е. ИРЛАНДИЯ

За да се определи правото на обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква а) и член 31 от регламента, „член на семейството“ означава всяко лице, за което се смята че е издържано от заето или самостоятелно заето лице с оглед прилагането на законите за здравето от 1947 до 1970 г. (Health Acts 1947 — 1970).

Ж. ИТАЛИЯ

Не се прилага.

З. ЛЮКСЕМБУРГ

Не се прилага.

И. НИДЕРЛАНДИЯ

Не се прилага.

Й. ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

За да се определи правото на обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква а) и член 31 от регламента, „член на семейството“ означава:

а)

по отношение на законодателството на Великобритания или на Северна Ирландия, всяко лице, което се счита, че е на издръжка по смисъла на Закона за социалното осигуряване от 1975 г. (Social Security Act 1975) или, когато такъв е случаят, по смисъла на Закона за социалното осигуряване в Северна Ирландия от 1975 г. [Social Secutity (Northern Ireland) Act 1975], и

б)	по отношение на законодателството на Гибралтар, всяко лице, считано за лице, което е на издръжка, по смисъла на Наредбата за медицинската схема на груповите практики от 1973 г. (Group Practice Medical Schеme Ordinаnce 1973).

“

57)

В приложение II:

а)	заглавието се заменя със следния текст: „ ПРИЛОЖЕНИЕ II (Член 1, буква ф) от регламента) I. Специални помощи при раждане, изключени от приложното поле на регламента по силата на член 1, буква ф) “;

б)

добавя се следният текст:

„II. Специални схеми за самостоятелно заети лица, изключени от приложното поле на регламента съгласно член 1, буква й), четвърта алинея

А. БЕЛГИЯ

Не се прилага.

Б. ДАНИЯ

Не се прилага.

В. ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Осигурителните и застрахователни институции (Versicherungs – und Versorgungswerke) за лекари, зъболекари, ветеринарни лекари, аптекари, адвокати, патентни специалисти (Patentanwаlte), нотариуси, одитори (Wirtschaftsprufer) данъчни консултанти, данъчни съветници (Steuerbevollmachtigte), морски пилоти (Seelotsen) и архитекти, създадени съгласно законодателството на провинциите и други осигурителни и застрахователни институции, като например социалните фондове (Fursorgeeinrichtungen) и системата на разширяване на разпределянето на хонорарите (erweiterte Honorarverteilung).

Г. ФРАНЦИЯ

Самостоятелно заети лица, които не са селскостопански работници:

а)	допълнителните схеми на осигуряване за старост и схемите за осигуряване за инвалидност и смърт на самостоятелно заетите лица, посочени в членове L 658, L 659, L 663-11, L 663-12, L 682 и L 683-1 от Кодекса за обществено осигуряване;

б)	допълнителните обезщетения, посочени в член 9 от закона № 66.509 от 12 юли 1966 г.

2.	Самостоятелно заети лица в селското стопанство: Осигуровките, предвидени в членове 1049 и 1234.19 от Селския кодекс, съответно за болест, майчинството, старост и за трудова злополука и професионални болести за самостоятелно заети лица в селското стопанство.

Д. ГЪРЦИЯ

Не се прилага.

Е. ИРЛАНДИЯ

Не се прилага.

Ж. ИТАЛИЯ

Не се прилага.

З. ЛЮКСЕМБУРГ

Не се прилага.

И. НИДЕРЛАНДИЯ

Не се прилага.

Й. ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Не се прилага.“

58)

В част А, точка 7 „БЕЛГИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ“ на приложение III, сегашният текст става буква а) и се добавя следният текст:

„б)	Размяна на писма от 10 и 12 юли 1968 г. относно самостоятелно заети лица.“

59)

В приложение IV:

а)

буква а) се заменя със следния текст:

„А. БЕЛГИЯ

Законодателствата, отнасящи се до общата схема за инвалидност, специалната схема за инвалидност за работниците миньори, специалната схема за моряците от търговския флот и законодателството за осигуряването срещу неработоспособност на самостоятелно заети лица.“

б)

Буква Г се заменя със следния текст:

„Г. ФРАНЦИЯ

1.	Заети лица Цялото законодателство за осигуряването за инвалидност с изключение на законодателството за осигуряването за инвалидност от схема за социално осигуряване на миньорите.

2.	Самостоятелно заети лица Законодателството за осигуряването за инвалидност на самостоятелно заети лица в селското стопанство.“

60)

Приложение VI се заменя със следния текст:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

(член 89 от регламента)

Особени процедури за прилагане на законодателствата на някои държави-членки

А. БЕЛГИЯ

Лицата, чието право на обезщетение в натура по здравна осигуровка произтича от разпоредби на белгийската схема за задължително осигуряване за болест и инвалидност, приложими за самостоятелно заети лица отговарят на изискванията съгласно разпоредбите на дял III, глава 1 от регламента, включително и член 35, параграф 1, при следните условия:

а)

в случай на временно пребиваване на територията на една държава-членка, различна от Белгия, заинтересованите лица имат право на:

i)	обезщетенията в натура, предвидени от законодателството на държавата-членка по мястото на временно пребиваване по отношение на болнична помощ;

ii)	на възстановяване на направени разходи по отношение на други обезщетения в натура, предвидени от белгийската схема в размера, предвиден от законодателството на държавата по мястото на временно пребиваване.

б)

в случай на постоянно пребиваване на територията на държава-членка, различна от Белгия, заинтересованите лица имат право на обезщетенията в натура, предвидени от законодателството на държавата-членка по постоянно пребиваване, при условие че внасят на компетентната белгийска институция допълнителната вноска, предвидена за тази цел от белгийската законова уредба.

2.	За прилагането от компетентната белгийска институция на глави 7 и 8 от дял III на регламента, детето се счита като дете отглеждано в държавата-членка, на чиято територия то пребивава.

За прилагането на член 46, параграф 2 от регламента, периодите на осигуряване за старост, завършени съгласно белгийското законодателство преди 1 януари 1945 г., също се считат за периоди на осигуряване, завършени съгласно белгийското законодателство за обща схема на инвалидност и за схемата на моряците.

4.	При прилагането на член 40, параграф 3, буква а), ii), се вземат предвид само периодите, през които заетото или самостоятелно заетото лице е било неработоспособно по смисъла на белгийското законодателство.

Периодите на осигуряване за старост, завършени от самостоятелно заетите лица съгласно белгийското законодателство преди влизане в сила на законодателството за неработоспособността на самостоятелно заетите лица, за целите на член 46, параграф 2 от регламента се считат за периоди, завършени съгласно това именно законодателство.

За да се установи дали изискванията, наложени белгийското законодателство за придобиване на право на обезщетение при безработица са изпълнени, дните определени като приравнени дни по смисъла на това законодателство се взимат предвид само доколкото дните, които са ги предхождали, са били дни на заетост.

Б. ДАНИЯ

1.	Завършените периоди на осигуряване, на заетост или на самостоятелна заетост в държава-членка, различна от Дания, се взимат предвид при приемането за член на одобрен фонд за осигуряване за безработица, както ако това са периоди на заетост или на самостоятелна заетост, завършени в Дания.

В случай на престой или пребиваване в Дания заетите лица, самостоятелно заетите лица, заявителите за пенсия или пенсионерите, както и членовете на техните семейства, посочени в член 19, член 22, параграфи 1 и 3, член 25, параграфи 1 и 3, членове 28а, 29 и 31 от регламента, имат право на обезщетения в натура при същите условия, като тези предвидени в датското законодателство за лицата, чийто доход не превишава равнището, посочено в член 3 от закон № 311 от 9 юни 1971 г. за общественото здравеопазване, когато тези обезщетения са в тежест на институцията на друга държава-членка, различна от Дания.

Разпоредбите на член 1, параграф 1 № 2 от Закона за пенсиите за старост, на член 1, параграф 1 № 2 от Закона за пенсиите за инвалидност и на член 2, параграф 1 № 2 от Закона за пенсиите и помощите за вдовици не се прилагат по отношение на заети и самостоятелно заети лица или по отношение на преживелите ги лица, които пребивават на територията на държава-членка, различна от Дания.

4.	Разпоредбите на датското законодателство, уреждащи пенсиите за вдовици и старост, се прилагат за вдовица на заето или самостоятелно заето лике, което е било субект на датското законодателство, даже ако вдовицата не е пребивавала в Дания.

Разпоредбите на Регламента не засягат преходните разпоредби на датските закони от 7 юни 1972 г. относно правото на пенсия на датските граждани, които реално са пребивавали в Дания през определен период, непосредствено преди датата на молбата. Независимо от това, пенсията се отпуска, при условията, предвидени за датските граждани, на гражданите на другите държави-членки, които реално са пребивавали в Дания през годината, предхождаща непосредствено датата на молбата.

а)

Периодите, през които един пограничен работник, който пребивава на територията на държава-членка, различна от Дания, е упражнявал трудова или търговска дейност на територията на Дания, трябва да се разглеждат като периоди на пребиваване от гледна точка на датското законодателство. Същото се отнася и за периодите, през които един пограничен работник е командирован или осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава-членка, различна от Дания.

б)

Периодите, през които сезонен работник, който пребивава на територията на друга държава-членка, различна от Дания, е осъществявал дейност на територията на Дания, трябва да се разглеждат като периоди на пребиваване от гледна точка на датското законодателство. Същото се отнася и за периодите, през които сезонен работник е командирован на територията на държава-членка, различна от Дания.

За да се определи дали условията, които дават право на обезщетения за майчинство, предвидени в глава 12 на Закона за дневните парични обезщетения за болест или майчинство са изпълнени, когато заинтересованото лице не е било субект на датското законодателство през целия период, посочен в член 34, параграф 1 или 2 на цитирания по-горе закон, който следва да се вземе предвид:

а)

вземат се предвид, ако са налице условията за това, периодите на осигуряване, завършени съгласно законите на друга държава-членка, различна от Дания през цитирания по-горе период, който трябва да бъде взет предвид, през който заинтересованото лице не е било субект на датското законодателство, все едно че става въпрос за периоди, завършени съгласно датското законодателство, и

б)	приема се, че заинтересованото лице е получило, през тези така взети предвид периоди, средна заплата в размер равен на този на средната стойност на заплатите, установени през периодите, завършени съгласно датското законодателство през цитирания период, който се взима предвид.

8.	За целите на прилагането на член 12, параграф 2 от регламента към датското законодателство, пенсиите за инвалидност, за старост и за вдовици се считат като обезщетения от едно и също естество.

9.	При прилагането на член 67 от Регламента, обезщетенията за безработица на самостоятелно заетите лица, осигурени в Дания, се изчисляват според датското законодателство.

В. ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

а)

Доколкото това не е вече уредено от германското законодателство в областта на осигуровките за злополука, германските институции предоставят обезщетение също така, в съответствие с това законодателство, за трудови злополуки (и професионални болести) настъпили в Елзас и Лотарингия преди 1 януари 1919 г., за отговорността, разходите, произтичащи от която не са били поети от френските институции по силата на решението на Съвета на Обществото на народите от 21 юни 1921 г. (Reichsgesetzblatt, стр. 1289), когато заинтересованото лице или преживелите го лица пребивават на територията на една държава-членка.

б)

Разпоредбите на член 10 от регламента не засягат прилагането на разпоредбите по силата на които злополуките (и професионалните болести) настъпили извън територията на Федерална република Германия, както и периодите завършени извън тази територия не дават право, или дават право само при определени условия, на изплащане на обезщетения когато правоимащите пребивават извън територията на Федерална република Германия.

а)

За да се определи дали периоди, разглеждани от немското законодателство като периоди на прекъсване (Ausfallzeiten) или като допълнителни периоди (Zurechnungszeiten) трябва да бъдат взети предвид като такива, задължителните вноски, внасяни съгласно законодателството на друга държава-членка и осигуряването в друга държава-членка са приравнени на задължителните вноски, правени по силата на немското законодателство и на осигуряване по немската пенсионноосигурителна схема. Тази разпоредба не се прилага по отношение на осигуряването за старост на земеделските стопани на Федерална република Германия, нито по отношение на съответните специални схеми на другите държави-членки.

При изчисляване на броя календарни месеци, изтекли между началото на осигуряването и настъпването на осигурения риск, периодите, приравнени съгласно законодателството на друга държава-членка, които попадат между тези две дати, не се вземат предвид, както и периодите, през които заинтересованото лице е получавало пенсия;

б)	разпоредбите на буква а) не се прилагат по отношение на фиксиран период на прекъсването (pauschale Ausfallzeit). То се определя единствено въз основа на периодите на осигуряване, завършени във Федерална република Германия;

в)

взимането предвид на един допълнителен период (Zurechnungszeit) съгласно немското законодателство за пенсионното осигуряване на работниците в мините е, между другото, поставено в зависимост от условието последната вноска, направена съгласно германското законодателство, да е била внесена за пенсионното осигуряване на работниците в мините;

г)	при вземане предвид на германските периоди на заместване (Ersatzzeiten) е приложимо единствено германското национално законодателство;

д)

чрез дерогация от разпоредбата, съдържаща се в буква г), следната разпоредба е приложима по отношение на осигурените по германска пенсионноосигурителна схема, които, по време на периода от 1 януари 1948 г. до 31 юли 1963 г. са пребивавали в германските територии под нидерландско управление: за вземането предвид на германските периоди на заместване (Ersatzzeiten) по смисъла на член 1251, параграф 2 от германския Закон за социално осигуряване (RVO) или на съответни разпоредби, плащането на осигурителни вноски по нидерландски осигурителни схеми през този период е приравнено на заетост или на упражняване на дейност, подлежаща на задължително осигуряване по смисъла на германското законодателство.

3.	По отношение на плащанията, които следва да бъдат направени в полза на германските каси за здравно осигуряване, задължението за плащане на осигурителните вноски, посочени в член 26, параграф 2 от регламента, се суспендира до взимането на решение по молбата за пенсия.

За да бъде определено дали дете има право на пенсия за сирак, съществуването на право на получаване на едно от обезщетенията, цитирани в член 78 или на друго семейно обезщетение, предоставено по силата на френското законодателство за малолетно дете, пребиваващо във Франция, се приравнява на съществуването на право на пенсия за сирак по силата на германското законодателство.

Ако прилагането на регламента или на последващи регламенти в областта на социалното осигуряване води до изключителни разходи за някои здравноосигурителни институции, тези разходи могат да бъдат изцяло или частично възстановени. Националната федерация на регионалните здравноосигурителни каси като орган за връзка (здравно осигуряване) взема решение за тази компенсация по взаимно съгласие с другите централни федерации на здравноосигурителните каси. Средствата, необходими за осъществяването на възстановяването, се предоставят от таксите, наложени на всички здравноосигурителни институции, пропорционално на средния брой на членовете през предходната година, включително и пенсионерите.

6.	При прилагането на регламента, определената еднократна сума за предоставяне на медицински грижи, отпусната по силата на германското законодателство за раждане на осигурените жени и на членовете на техните семействата, се разглежда като обезщетение в натура.

Член 1233 от Закона за социалното осигуряване (RVO) и член 10 от Закона за осигуряването на служителите (AVG), изменени със Закона от 16 октомври 1972 г. за реформа на пенсионните схеми, които уреждат доброволното осигуряване в рамките на германските схеми на пенсионно осигуряване, са приложими към гражданите на другите държави-членки, както и за апатридите и бежанците, пребиваващи на територията на другите държави-членки, при спазване на следните условия.

Ако общите условия са изпълнени, могат да бъдат правени доброволни осигурителни вноски за германското пенсионно осигуряване:

а)	когато местоживеенето или пребиваването на заинтересованото лице е на територията на Федерална република Германия;

б)	когато местоживеенето или пребиваването на заинтересованото лице е на територията на друга държава-членка и когато то по-рано в някакъв предходен момент е било задължително или доброволно осигурено по германското пенсионно осигуряване;

в)

когато местоживеенето или пребиваването на заинтересованото лице, гражданин на друга държава-членка е на територията на трета държава, правило е вноски в продължение на шестдесет месеца за германското пенсионно осигуряване или е могло да му бъде разрешено да се осигурява доброволно по силата на преходните разпоредби, които по-рано са били в сила и когато той не е задължително или доброволно осигурен по силата на законодателството на друга държава-членка.

Регламентът не засяга член 51а, параграф 2 на Закона за реформа на пенсионните схеми на работниците (ArVNG), нито член 49а, параграф 2 от Закона за реформа на пенсионните схеми на служителите (AnVNG), изменени със Закона от 16 октомври 1972 г. за промяна на пенсионните схеми. Лицата, на които параграф 8, букви б) и в) дава възможност за достъп до доброволното осигуряване, могат да правят вноски само за периодите за които те все още не са правили вноски съгласно законодателството на друга държава-членка.

Ако обезщетенията в натура, които се предоставят от германски институции по място на пребиваване на пенсионерите или на членове на техните семейства, осигурени в компетентни институции на други държави-членки, трябва да бъдат възстановявани на базата на еднократни месечни суми, тези обезщетения се считат, за нуждите на финансовото разпределение между германските институции за здравно осигуряване на пенсионерите, като разходи на германската схема на здравно осигуряване за пенсионерите. Възстановените еднократни суми от компетентните институции на другите държави-членки на германските институции по мястото на пребиваване се считат като приходи, които трябва да бъдат взети предвид при цитираното по-горе финансово разпределение.

10.

Що се отнася до самостоятелно заетите лица, ползването на помощ за безработица (Arbeitslosenhilfe) е подчинено на условието преди да декларира че е безработен, заинтересованото лице да е упражнявало, като основно занятие, дейност без трудов договор, в продължение минимум на една година, на територията на Федерална република Германия и да не я е изоставил само временно.

11.

Осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава - членка, по силата на специална схема за старост за земеделските стопани, или при липса на такава, земеделските стопани, по обща схема, се взимат предвид, за да бъде спазено условието за продължителност на осигуряването, изисквано за внасянето на осигурителни вноски по смисъла на член 27 от Закона за осигуряване за старост на земеделските стопани (Gesetz Über die Altershilfe der Landwirte — GAL) при условие че:

а)	декларацията с мотивите за внасянето на вноски се подава в определените срокове; и

б)	преди подаването на тази декларация заинтересованото лице е плащало осигуровки за последен път на територията на Федерална република Германия въз основа на схема за осигуряване за старост на земеделските стопани.

12.

Периодите на задължително осигуряване завършени съгласно законодателството на друга държава-членка съгласно специална схема за занаятчии, или при липса на такава, съгласно специална схема за самостоятелно заети лица или съгласно обща схема, се вземат предвид, за да се докаже изтичането на 216 месеца на задължително осигуряване което се изисква, за да може да се предяви правото на доброволно оттегляне от схема на пенсионното осигуряване на занаятчиите.

Г. ФРАНЦИЯ

а)

Помощта за възрастни заети лица, както и помощта за възрастни заети лица и земеделската помощ за старост се предоставят, при условията предвидени за френските работници от френското законодателство, на всички заети или самостоятелно заети лица, граждани на другите държави-членки, които в момента, в който подадат тяхната молба, пребивават на френска територия.

б)	Същото се отнася за бежанците и за апатридите.

в)

Разпоредбите на регламента не засягат разпоредбите на френското законодателство, съгласно които за придобиване на право на обезщетения за възрастни заети лица, както и на обезщетения за възрастни самостоятелно заети лица се вземат предвид само периодите на заетост или приравнена на такава работа, или според случая, периодите на самостоятелна заетост, завършени на територията на европейските департаменти и на отвъдморските департаменти (Гваделупа, Гвиана, Мартиника и Реюнион) на Френската република.

2.	Специалната помощ и обезщетението, което може да се натрупва, предвидени от специалното законодателство за социално осигуряване в мините се изплащат само на работниците, заети във френските мини.

Закон № 65-555 от 10 юли 1965 г., който предоставя на французите, упражняващи или упражнявали трудова дейност в чужбина, възможност за достъп до схема на доброволното осигуряване за старост, се прилага за гражданите на другите държави-членки при следните условия:

—	трудовата или търговска дейност, даваща право на доброволно осигуряване от гледна точка на френска схема, не трябва да бъде упражнявана нито на френска територия, нито на територията на държавата-членка, чийто гражданин е заетото или самостоятелно заетото лице,

—

заетото или самостоятелно заетото лице трябва да докаже, или че към датата на молбата за предоставяне на възможност да се ползва от закона, е пребивавало във Франция в продължение на 10 последователни или непоследователни години, или че е било субект на френското законодателство, задължително или доброволно, в продължение на същия период.

По смисъла на член 73, параграф 3 от регламента, „семейни обезщетения“ включва:

а)	помощите преди раждане, предвидени в член L 516 от Кодекса за общественото осигуряване;

б)	семейните помощи, предвидени в членове L 524 и L 531 от Кодекса за общественото осигуряване;

в)	компенсаторната помощ за данък върху категория доходи, предвидена в член L 532 от Кодекса за общественото осигуряване. Въпреки това, това обезщетение може да бъде изплатено само ако възнаграждението, получено по повод на командировката, подлежи във Франция на облагане с данък общ доход;

г)	помощта за единствена заплата, предвидена в член L 533 от Кодекса за общественото осигуряване.

За изчисляването на теоретичния размер, посочен в член 46, параграф 2, буква а) на регламента при схемите, при които пенсиите за старост се изчисляват на базата на пенсионни точки, компетентната институция взема предвид, за всяка година на осигуряване, изтекла при действието на законодателството на всяка друга държава-членка, брой точки равен на частното от броя на пенсионните точки, придобити по силата на законодателството, което тя прилага, разделен на броя на годините, съответстващи на тези точки.

Д. ГЪРЦИЯ

Независимо от разпоредбите на приложение II, част Д, точка 1, член 22, параграф 1, буква а) от регламента се прилага по отношение на осигурения от OGA, чието здравословно състояние изисква незабавни грижи преди той да е започнал да работи на длъжността, която е дошъл да заеме в друга държава-членка, различна от Гърция.

Член 10, параграф 1 от регламента не засяга разпоредбата на член 2, параграф 4 на Наредбата закон № 4577/66, съгласно която плащането на пенсиите, предоставени от IKA на лицата с гръцко гражданство или от гръцки произход, идващи от Египет или от Турция се спира, когато пенсионерът пребивава в чужбина без уважителни причини в продължение на повече от 6 месеца.

Е. ИРЛАНДИЯ

В случай на престой или пребиваване в Ирландия заети или самостоятелно заети лица, безработни, претендиращи пенсия или пенсионери, както и членовете на техните семейства, посочени в член 19, параграф 1, в член 22, параграфи 1 и 3, в член 25, параграфи 1 и 3, в член 26, параграф 1 и в членове 28а, 29 и 31 от регламента, имат право на безплатни медицински грижи, предвидени от ирландското законодателство, когато институцията на държава-членка, различна от Ирландия, има задължението за осигуряването на тези грижи.

Членовете на семейството на заето или самостоятелно заето лице, което е субект на законодателството на друга държава-членка, различна от Ирландия и което отговаря на изискванията за обезщетения, от гледна точка, когато това е необходимо, на член 18 от Регламента, имат право да ползват, когато пребивават в Ирландия, безплатно всички медицински грижи, предвидени от ирландското законодателство.

Разходите за тези обезщетения се заплащат от институцията, в която заетото или самостоятелно заетото лице е осигурено.

Независимо от това, когато съпругът на заето или самостоятелно заето лице, на което е предоставено упражняването на родителските права, упражнява трудова или търговска дейност в Ирландия, разходите за обезщетенията за членовете на семейството се поемат от ирландската институция доколкото правото на тези обезщетения се предоставя единствено съгласно ирландското законодателство.

Ако заето лице е субект на ирландското законодателство стане жертва на злополука след като е напуснал територията на една държава-членка, за да отиде, по време на своята заетост, на територията на друга държава-членка, но преди да е пристигнал там, неговото право на обезщетения за тази злополука се установява:

а)	все едно че злополуката е станала на ирландска територия; и

б)	без да се държи сметка за неговото отсъствие от ирландската територия, за да се определи дали, по силата на своята заетост, той е бил осигурен по това законодателство.

4.	За прилагането по отношение на ирландското законодателство на член 12, параграф 2 от Регламента, пенсиите за инвалидност, старост и за вдовици се смятат като обезщетения от едно и също естество.

За изчисляването на дохода с оглед отпускането на обезщетение, вариращо в зависимост от дохода, предвидено от ирландското законодателство в случай на отпускане на обезщетения за болест, майчинство и безработица, независимо от член 23, параграф 1 и от член 68, параграф 1 от Регламента, по сметката на заетото лице, за всяка работна седмица, изработена като заето лице съгласно законодателството на друга държава-членка през референтната данъчна година предвид (данък общ доход), се внася сума равна на средната седмична заплата на заети лица, съответно мъже или жени, през тази финансова година.

6.	При прилагането на член 40, параграф 3, буква а), ii) се вземат предвид само периодите, през които заетото или самостоятелно заетото лице не е било работоспособно по смисъла на ирландското законодателство.

При прилагането на член 44, параграф 2, се смята че заетото лице е поискало изрично да бъде отложено отпускането на пенсията за старост, на която той би имал право по силата на ирландското законодателство, ако не е излязъл ефективно в пенсия, когато това условие е необходимо за получаването на пенсия за старост.

8.	До 31 декември 1983 г. за прилагането на ирландското законодателство по отношение на обезщетенията, с изключение на семейните добавки и обезщетенията в натура за болест и майчинство се вземат предвид само периодите, завършени като заето лице.

Ж. ИТАЛИЯ

Не се прилага.

З. ЛЮКСЕМБУРГ

Чрез дерогация от разпоредбите на член 94, параграф 2 на Регламента, периодите на осигуряване или приравнените на тях, завършени преди 1 януари 1946 г. съгласно люксембургското законодателство за пенсионно осигуряване, за осигуряване за инвалидност, старост или смърт, ще бъдат взети предвид при прилагането на това законодателство само доколкото правата, които са били в процес на придобиване, са били запазени към 1 януари 1959 г. или придобити по-късно в съответствие само с това законодателство или с действащи двустранни споразумения, или с такива, които ще бъдат сключени. В случай, че няколко двустранни споразумения имат приложение, ще бъдат взети предвид периодите на осигуряване или приравнените на тях, изчислени от най-отдалечената дата.

За предоставянето на твърдо определената част в люксембургските пенсии, периодите на осигуряване завършени съгласно люксембургското законодателство за заети лица или самостоятелно заети лица, които не пребивават на люксембургска територия се приравняват на периоди на пребиваване, считано от 1 октомври 1972 г.

I. НИДЕРЛАНДИЯ

Осигуровка за медицински разходи

а)

По отношение на правото на обезщетения в натура, глава 1, дял III на регламента се прилага само за лицата, които имат право на обезщетения в натура по силата на задължителното осигуряване, доброволното осигуряване или осигуряването на възрастните лица, чиито осигурителни схеми са обхванати от Закона за здравните каси (Ziekenfondswet).

б)

Смята се, че лице, което получава пенсия за старост съгласно нидерландското законодателство и пенсия съгласно законодателството на друга държава-членка, с оглед прилагането на членове 27 и/или 28, има право на обезщетения в натура, ако отговаря, като се вземе предвид, при необходимост, член 9, на условията необходими за приемане в осигурителни схеми за здравно осигуряване на възрастните хора или в схеми за доброволно осигуряване, посочени в Закона за осигуровката за здравна каса (Ziekenfondswet).

Тази разпоредба е приложима също и по отношение на омъжена жена, чийто съпруг получава пенсия за старост за хора, сключили брак по силата на нидерландското законодателство и отговаря на условията, необходими за приемане в осигурителните схеми за здравно осигуряване на възрастните хора или схеми за доброволно осигуряване, посочени в Закона за осигуровката за здравна каса.

в)

Лице, което получава пенсия за старост по силата на нидерландското законодателство и пребивава в друга държава-членка, е длъжно, ако е осигурено по схема за здравно осигуряване на възрастни хора или по схема за доброволно осигуряване, посочени в Закона за осигуровката за здравна каса, да плаща за себе си, и при необходимост, за членовете на своето семейство, осигурителни вноски, изчислени на основата на половината от средната стойност на разходите направени от Нидерландия за медицински грижи за един възрастен човек и за членовете на неговото семейство. Върху тази осигурителна вноска се прави намаление, като разходите за това се поемат от схемата за задължителното осигуряване, регламентирано от Закона за осигуровката за здравна каса, съответстващо на частта на намалението, разходите за което се поемат от цитираната по-горе схема за задължително осигуряване, предоставяно на лицата, които пребивават в Нидерландия и които са осигурени по схема за здравно осигуряване на възрастни хора, за които осигурителните вноски се определят на същата основа.

г)

Лице, което не получава пенсия за старост съгласно нидерландското законодателство и, ако е сключило брак и другият съпруг не получава пенсия за старост за хора, сключили брак съгласно същото това законодателство, е длъжно, ако пребивава в друга държава-членка и е осигурено по схема на доброволното осигуряване, посочено в Закона за осигуровката за здравна каса, да плаща за себе си, и при необходимост, за всеки от членовете на семейството му, навършил шестнадесет години, осигурителна вноска, равняваща се на средната стойност на осигурителните вноски, определени от нидерландските здравни каси за доброволно осигурените, които пребивават в Нидерландия. Тази осигурителна вноска се закръглява към по-високата стойност в нидерландски гулдени.

Прилагане на нидерландското законодателство относно общото пенсионно осигуряване за старост

а)

Периоди на осигуряване, завършени преди 1 януари 1957 г., по време на които бенефициент, който не отговаря на условията, позволяващи приравняване на тези периоди на периодите на осигуряване, е пребивавал на територията на Нидерландия след навършване на петнадесет години или през които, макар и да пребивава на територията на друга държава-членка, е упражнявал дейност по трудов договор в Нидерландия за работодател, установен в тази страна, се считат също за периоди на осигуряване, завършени съгласно нидерландското законодателство относно общото пенсионно осигуряване за старост.

б)	Не се отчитат периодите, които следва да се вземат предвид по силата на буква а), ако те съвпадат с периоди, взети предвид за изчисляването на пенсията, дължима съгласно законодателството на друга държава-членка относно пенсионното осигуряване за старост.

в)

По отношение на омъжената жена, чийто съпруг има право на пенсия съгласно нидерландското законодателство за общото пенсионно осигуряване за старост, се взимат предвид също така като периоди на осигуряване периодите на този брак, предхождащи датата на която тя е навършила шестдесет и пет години и през които тя е пребивавала на територията на една или няколко държави-членки, доколкото тези периоди съвпадат с периодите на осигуряване, завършени от нейния съпруг съгласно това законодателство и периодите, които следва да бъдат взети предвид по силата на буква а).

г)

Не се отчитат периодите, които трябва да бъдат взети предвид съгласно буква в), които съвпадат с периодите, взети предвид за изчисляването на пенсията дължима на въпросната омъжена жена съгласно законодателството на друга държава-членка относно осигуряването за старост или с периодите, през които тя е получавала пенсия за старост съгласно такова законодателство.

д)	По отношение на жената, която е била омъжена и чийто съпруг е бил субект на нидерландското законодателство за пенсионното осигуряване за старост или се счита, че е завършила периоди на осигуряване съгласно буква а), разпоредбите на двете предходни алинеи се прилагат mutatis mutandis.

е)

Периодите, посочени в букви а) и в) се вземат предвид за изчисляването на пенсията за старост, само ако заинтересованото лице е пребивавало в продължение на шест години на територията на една или няколко държави-членки след навършване на петдесет и девет годишна възраст и докато пребивава на територията на една от тези държави-членки.

Прилагане на нидерландското законодателство относно общото осигуряване на вдовиците и сираците

а)

При прилагане на разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента се считат също за периоди на осигуряване, завършени съгласно нидерландското законодателство за общото осигуряване на вдовиците и сираците, периодите преди 1 октомври 1959 г., през които заетото или самостоятелно заетото лице е пребивавало на територията на Нидерландия след навършване на петнадесетгодишна възраст или през които, докато е пребивавало на територията на друга държава-членка, е упражнявало дейност като заето лице в Нидерландия за работодател установен в тази страна.

б)	Не се отчитат периодите, които трябва да бъдат взети предвид съгласно разпоредбата на буква а), когато съвпадат с периоди на осигуряване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка относно пенсиите на наследниците.

Прилагане на нидерландското законодателство относно осигуряването за неработоспособност

При прилагане на разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента нидерландските институции ще спазват следните разпоредби:

а)

ако заинтересованият, в момента в който е настъпила неработоспособността, която води до инвалидност, е бил заето лице по смисъла на член 1, буква а) от регламента, компетентната институция определя размера на паричните обезщетения в съответствие с разпоредбите на Закона от 18 февруари 1966 г. относно осигуряването за неработоспособност (WAO), като държи сметка:

—	за периодите на осигуряване, завършени съгласно цитирания по-горе закон от 18 февруари 1966 г. относно осигуряването за неработоспособност (WAO),

—

за периодите на осигуряване, завършени след навършване на петнайсетгодишна възраст съгласно закона от 11 декември 1975 г. относно неработоспособността (AAW), доколкото те не съвпадат с периодите на осигуряване, завършени от заинтересованото лице при действието на цитирания по-горе закон от 18 февруари 1966 г. относно осигуряването за неработоспособност (WAO), и

—	за периодите на заетост и приравнените на тях периоди завършени в Нидерландия преди 1 юли 1967 г.;

б)

ако заинтересованият, в момента когато е настъпила неработоспособността, водеща до инвалидност, не е бил заето лице по смисъла на член 1, буква а) от регламента, компетентната институция определя размера на паричните обезщетения в съответствие с разпоредбите на закона от 11 декември 1975 г. относно неработоспособност (AAW), като държи сметка:

—	за периодите на осигуряване, завършени от заинтересованото лице след навършване на петнайсетгодишна възраст съгласно цитирания по-горе закон от 11 декември 1975 г. (AAW),

—	за периодите на осигуряване завършени съгласно закона от 18 февруари 1966 г. относно осигуряването за неработоспособност (WAO), доколкото тези периоди не съвпадат с периоди на осигуряване завършени съгласно цитирания по-горе закон от 11 декември 1975 г. (AAW), и

—	за периодите на заетост и периодите, приравнени на тях, завършени в Нидерландия преди 1 юли 1967 г.

Прилагане на някои преходни разпоредби

Член 45, параграф 1 не се прилага при определянето на правото на обезщетение по силата на преходните разпоредби на законодателствата относно общото пенсионно осигуряване за старост (член 46), за всеобщото подпомагане на вдовиците и на сираците и за всеобщото осигуряване за неработоспособност.

Й. ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Когато лице, което пребивава обичайно на територията на Гибралтар или е било, длъжно след своето последно пристигане на тази територия, да прави осигурителни вноски съгласно законодателството на Гибралтар в качеството на заето лице и подава заявление поради неработоспособност, майчинство или безработица, да бъде освободено от плащане на осигурителни вноски за определен период и вноските за този период да бъдат преведени по негова сметка, всеки период през който то е работило на територията на държава-членка с изключение на Обединеното кралство се счита, за нуждите на това заявление, като период през който то е било заето на територията на Гибралтар и през който то е правило осигурителни вноски като заето лице съгласно законодателството на Гибралтар.

При прилагането на разпоредбата на дял III, глава 3 от регламента, когато, съгласно законодателството на Обединеното кралство, една жена иска пенсия за старост:

а)	въз основа на осигуровката на съпруга си; или

б)	въз основа на своята лична осигуровка и когато нейният брак е прекратен със смъртта на съпруга ѝ или по друг начин, осигурителните му вноски се взимат предвид за определяне на нейното право на пенсия,

всяко позоваване на периоди на осигуряване завършени от нея, се смята, за да се определи средната годишна стойност на осигурителните вноски, плащани от нейния съпруг или отнесени по неговата сметка, като съдържащо позоваване на период на осигуряване завършен от съпруга.

а)

Ако на лице са изплатени обезщетения за безработица, предвидени по законодателството на Обединеното кралство, по силата на член 71, параграф 1, буква а), ii) или буква б), ii) от регламента, периодите на осигуряване, на заетост или на самостоятелна заетост, завършени от това лице съгласно законодателството на друга държава-членка се считат, от гледна точка на възникване на правото на детски добавки, което законодателството на Обединеното кралство поставя в зависимост от период на присъствие във Великобритания или, според случая, в Северна Ирландия, като периоди на присъствие във Великобритания, или когато такъв е случаят, в Северна Ирландия.

б)

Ако съгласно дял II от регламента, законодателството на Обединеното кралство е приложимо по отношение на заето или самостоятелно заето лице, което не отговаря на изискуемото от правото на Обединеното кралство условие за възникване на право на детски добавки:

i)	когато това условие се състои в присъствието във Великобритания или, според случая, в Северна Ирландия, счита се, че лицето присъства там, за да може да се приеме, че това условие е спазено;

ii)

когато това условие се състои в присъствие във Великобритания или, когато такъв е случаят, в Северна Ирландия, периодите на осигуряване, на заетост или самостоятелна заетост, завършени от това лице съгласно законодателството на друга държава-членка, се считат като периоди на присъствие във Великобритания или, според случая, в Северна Ирландия, за да може да се приеме, че това условие е спазено.

в)	по отношение на исканията за семейни помощи съгласно законодателството на Гибралтар, буквите а) и б) се прилагат по аналогия.

Ако в съответствие с разпоредбите на дял II от регламента, законодателството на Обединеното кралство е приложимо по отношение на заето или самостоятелно заето лице, то се приравнява, за целите на правото на помощи за придружител:

а)	на лице чието месторождение се намира на територията на Обединеното кралство, ако неговото месторождение се намира на територията на друга държава–членка; и

б)	на лице, пребивавало обичайно на територията на Обединеното кралство и присъствало там през целия период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, която е осъществявало на територията или съгласно законодателството на друга държава-членка.

Ако заето лице, което е субект на законодателството на Обединеното кралство, стане жертва на злополука след като е напуснало територията на една държава-членка, за да се отиде по време на наемането му на работа, на територията на една друга държава-членка, но преди да е пристигнало там, неговото право на обезщетение за тази злополука се установява:

а)	все едно, че тази злополука е станала на територията на Обединеното кралство; и

б)	без да се държи сметка, за да се определи дали то е било заето лице съгласно законодателството на Великобритания, или на законодателството на Северна Ирландия, или заето лице съгласно на Гибралтар, за неговото отсъствие от тези територии.

6.	Регламентът не се прилага по отношение на разпоредбите на законодателството на Обединеното кралство, които имат за цел да въведат в действие споразумение за социално осигуряване, сключено между Обединеното кралство и трета държава.

7.	Всеки път, когато законодателството на Обединеното кралство го изисква, за целите на възникването на право на обезщетения, гражданите на една държава-членка, родени в трета държава, са приравнени на гражданите на Обединеното кралство, родени в трети държави.

При прилагането на дял III, глава 3 от регламента не се държи сметка нито за пропорционалните осигурителни вноски, внасяни от осигуреното лице съгласно законодателството на Обединеното кралство, нито за пропорционалните обезщетения за старост, платими съгласно това законодателство. Размерът на пропорционалните обезщетения се добавя към размера на обезщетенията, дължими съгласно законодателството на Обединеното кралство, определен в съответствие с цитираната глава. Сборът от двете общи стойности представлява ефективно дължимото на заинтересованото лице обезщетение.

9.	При прилагане по отношение на законодателството на Обединеното кралство на член 12, параграф 2 от регламента, пенсиите за инвалидност, старост и за вдовици се считат като обезщетения от еднакво естество.

10.

За прилагането на наредбата относно плащанията от социалното осигуряване, за които не са правени вноски и относно осигуряването за безработица (Гибралтар), се счита, че всяко лице, по отношение на което се прилага настоящият регламент, има местожителство в Гибралтар, ако то пребивава в държава-членка.

11.	При прилагането на членове 10, 27, 28, 28а, 29, 30 и 31 от регламента, паричната помощ за придружител, отпусната на заето или самостоятелно заето лице съгласно законодателството на Обединеното кралство, се счита за обезщетение за инвалидност.

12.	При прилагането на член 10, параграф 1 от регламента, бенефициентът на обезщетение дължимо съгласно законодателството на Обединеното кралство, който има престой на територията на друга държава-членка, се счита, през времето на този престой, за пребиваващ на територията на тази друга държава-членка.

13.

За изчисляването на фактора доход с оглед определянето на правото на обезщетения, предвидени от законодателството на Обединеното кралство, при спазване на разпоредбите на член 15, всяка седмица през която заето или самостоятелно заето лице е било субект на законодателството на друга държава-членка и която е започнала през годината на облагането на дохода, взет за основа, по смисъла на законодателството на Обединеното кралство, ще бъде взета предвид при спазване на следните правила:

а)

i)	за всяка седмица на осигуряване, заетост или пребиваване като заето лице, заинтересованото лице се счита, че е правило осигурителни вноски като заето лице на базата на заплата, съответстваща на две трети от горната граница на заплатата за тази година на облагане;

ii)	за всяка седмица на осигуряване, на самостоятелна заетост или на пребиваване като самостоятелно заето, заинтересованото лице се счита че е плащало осигурителни вноски от клас 2 като самостоятелно заето лице;

б)

за всяка пълна седмица, по време на която то е завършило период, приравнен на период на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, се счита че заинтересованото лице се е ползвало от кредит от осигурителни вноски, но само в рамките необходими, за да достигне неговия цялостен фактор „доход“ за тази година на облагане нивото необходимо, за да може тази година да бъде взета предвид по смисъла на законодателството на Обединеното кралство за отпускане на кредити от осигурителни вноски.

За преобразуването на фактора „доход“ в периоди на осигуряване, факторът „доход“, получен през съответната година на облагане на дохода, взет за основа, по смисъла на законодателството на Обединеното кралство, се разделя на стойността на долната граница на фиксираната заплата за тази година на облагане. Полученото частно се изразява като цяло число без десетичните знаци. Смята се, че така полученото число представлява броя на седмиците на осигуряване, завършени съгласно законодателството на Обединеното кралство през тази година на облагане, при условие че този брой не може да надвишава броя на седмиците през които, през време на същата година, заинтересованото лице е било субект на това законодателство.

14.	При прилагането на член 40, параграф 3 буква а), ii) от регламента се държи сметка единствено за периодите, през които заетото или самостоятелно заетото лице е било неработоспособно по смисъла на законодателството на Обединеното кралство.

15.

За изчисляването съгласно член 46, параграф 2, буква а) от регламента, на теоретичната стойност на частта от пенсията, която представлява допълнителен елемент по смисъла на законодателството на Обединеното кралство:

а)

термините „доход“,„вноски“ и „увеличения“ посочени в член 47, параграф 1, буква б) от регламента означават излишъците на фактора „доход“ по смисъла на Закона за пенсиите на социалното осигуряване 1975 г. (Social Security Pensions Act 1975) или, в зависимост от случая, на Регламента за пенсиите на социалното осигуряване в Северна Ирландия [Social Security Pensions (Northern Ireland) Order1975];

б)

средната стойност на излишъците на факторите „доход“ се изчислява в съответствие с член 47, параграф 1, буква б) от регламента, тълкуван както е посочено в буква а) по-горе, като се раздели общата сума на излишъците, отчетени съгласно законодателството на Обединеното кралство на броя на годините на облагане на доходите по смисъла на законодателството на Обединеното кралство (включително частите от години на облагане на доходите), завършени съгласно това законодателство, считано от 6 април 1978 г. през разглеждания период на осигуряване.

За изчисляването на частта от пенсията която представлява допълнителен елемент по смисъла на законодателството на Обединеното кралство, изразът „периоди на осигуряване или на пребиваване“ съдържащ се в член 46, параграф 2 от регламента означава периодите на осигуряване и на пребиваване, завършени след 6 април 1978 г.

“

61)

Добавя се следното приложение:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

(Прилагане на член 14в, параграф 1, буква б))

Случаи, при които едно лице е едновременно субект на законодателството на две държави-членки

1.	Когато лицето е самостоятелно заето в Белгия и е заето в друга държава-членка, освен Люксембург. Що се отнася до Люксембург размяната на писма от 10 и 12 юли 1968 г. между Белгия и Люксембург е приложима.

2.	Когато пребиваващ в Дания е самостоятелно заето лице в Дания и е заето лице в друга държава-членка.

3.	Когато лицето е самостоятелно заето в селското стопанство във Федерална република Германия и е заето в друга държава-членка.

4.	Когато лицето е самостоятелно заето във Франция и е заето в друга държава членка, с изключение на Люксембург.

5.	Когато лицето е самостоятелно заето в селското стопанство във Франция и е заето в Люксембург.

6.	Когато лицето е самостоятелно заето в Гърция и е заето в друга държава-членка.

7.	Когато лицето е самостоятелно заето в Италия и е заето в друга държава-членка.

“

Член 2

1. Настоящият регламент не поражда никакви права за периоди, предхождащи датата на неговото влизане в сила.

2. Всеки период на осигуряване, както и при необходимост, всеки период на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършен съгласно законодателството на една държава-членка преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, се взима предвид за определянето на правата, възникнали в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

3. При спазване на разпоредбите на параграф 1, едно право се придобива, съгласно настоящия регламент дори и да се отнася до риск, който е материализиран преди датата на влизане в сила на настоящия регламент.

4. Всяко обезщетение, което не е било предоставено или което е било спряно поради гражданството или мястото на пребиваване на заинтересованото лице, по негово искане се предоставя или възстановява считано от влизане в сила на настоящия регламент, при условие че по-рано определени права не са породили плащане на еднократна сума.

5. Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди влизане в сила на настоящия регламент, могат да бъдат преразгледани по негово искане, като се държи сметка за разпоредбите на настоящия регламент. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на другите обезщетения, посочени в член 78 на Регламент (ЕИО) № 1408/71 г.

6. Ако искането, посочено в параграф 4 или в параграф 5 е направено в срок от две години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, правата придобити съгласно настоящия регламент влизат в сила считано от тази дата, и разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно отнемането или давността на права не могат да се противопоставят на заинтересованите лица.

7. Ако искането, посочено в параграф 4 или в параграф 5 е подадено след изтичането на двугодишния срок след датата на влизане в сила на настоящия регламент, правата които не са отнети и не са погасени по давност се придобиват от датата на искането, освен когато са приложими по-благоприятни разпоредби на законодателствата на всяка една държава-членка.

Член 3

Споразуменията, сключени съгласно член 36, параграф 3, член 63, параграф 3 и член 70, параграф 3 на Регламент (ЕИО) № 1408/71 преди влизане в сила на настоящия регламент не се прилагат за лицата, които се включват в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 по силата на настоящия регламент, освен ако заинтересованите държави-членки решат друго.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в първия ден на седмия месец, следващ публикуването в Официален вестник на Европейските общности на регламента, който има за цел да приведе в съответствие Регламент (ЕИО) № 574/72 (6) с оглед прилагането му по отношение на самостоятелно заетите лица и на членовете на техните семейства.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 май 1981 година.

За Съвета

Председател

G. BRAKS

(1) ОВ С 14, 18.1.1978 г., стр. 15.

(2) ОВ С 131, 5.6.1978 г., стр. 45.

(3) ОВ С 269, 13.11.1978 г., стр. 40.

(4) ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.

(5) ОВ L 24, 28.1.1981 г., стр. 3.

(6) ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

234

31982D0043

L 020/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 1982 година

относно създаването на Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете

(82/43/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че практическото прилагане на принципа за равното третиране на жените и мъжете трябва да бъде насърчавано чрез подобряване на сътрудничеството и обмен на гледни точки и опит между органите, които в държавите-членки имат специални правомощия за насърчаване на равенството във възможностите, и Комисията;

като има предвид, че цялостното прилагане на Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (1), на Директива 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и условия на труд (2) и на Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (3), ще бъде значително ускорено благодарение на съдействието на националните инстанции, които разполагат със специфична информационна мрежа;

като има предвид Директива 72/161/ЕИО от 17 април 1972 г. относно информираността и професионалната квалификация на лицата, които работят в сектора на земеделието (4);

като има предвид също така, че подготовката и прилагането на действия от страна на Общността, отнасящи се до заетостта на жените, до подобряване положението на самостоятелно заетите жени и на тези, занимаващи се със земеделие, както и до насърчаването на равните възможности, изискват тясно сътрудничество със специализираните органи в държавите-членки;

като има предвид, че следва да бъде изградена институционална рамка с оглед провеждането на редовни консултации с тези органи,

РЕШИ, КАКТО СЛЕДВА:

Член 1

С настоящото решение Комисията създава Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете, наричан по-долу „Комитета“.

Член 2

1. Комитетът консултира Комисията при формулирането и прилагането на нейната политика за насърчаване на заетостта на жените и равното третиране, и осигурява постоянен обмен на информация за натрупания опит и предприетите мерки в рамките на Общността във въпросните области.

2. За постигане на целите по параграф 1, Комитетът:

—	обменя информация с Комисията за предприетите действия на общностно и национално ниво и когато това е уместно за последващи мерки на тези действия,

—	дава становища или предоставя доклади на Комисията, особено по отношение на политиката на равни възможности, по искане на самата Комисия или по своя собствена инициатива, като за целта насърчава обмена на информация за опита на държавите-членки в областите на неговата компетенция.

3. Условията и редът за придвижване на становищата и докладите на Комитета ще бъдат определени със споразумение с Комисията.

Член 3

1. Комитетът се състои от двадесет членове.

2. Той е съставен от двама представители от всяка една държава-членка, назначени измежду членовете на националните комитети или органи, създадени с официално решение и имащи специални правомощия в областта на заетостта на жените и/или равните възможности за жените и мъжете, които представляват заинтересованите среди. Когато в дадена държава-членка има няколко комитета или органа, които се занимават с тези въпроси, Комисията определя органа, който поради своите цели, структура, представителност и степен на независимост, е най-добре квалифициран да бъде представен в Комитета. Страна, в която няма такива комитети, ще бъде представена от лица, представляващи органи, за които Комисията смята, че извършват сходна дейност.

3. Членовете на Комитета се назначават персонално от Комисията по предложение на посочените в параграф 2 органи измежду членовете на тези органи или на техния секретариат.

4. Представителите на социалните партньори на общностно равнище могат да присъстват като наблюдатели в заседанията на Комитета съобразно реда и условията, определени съвместно от техните организации и Комисията.

Член 4

За всеки един от членовете на Комитета се назначава заместник при същите условия и ред, като определените в член 3. Без да се засягат изискванията на член 7, заместникът присъства на заседанията на Комитета и участва в неговата работа само в случаите, когато титулярът е възпрепятстван.

Член 5

Мандатът на членовете на Комитета е три години и може да бъде подновяван.

След изтичането на тригодишния период, членовете на Комитета продължават да изпълняват функциите си до назначаването на нов член или до подновяването на мандата им.

Мандатът на даден член се прекратява преди изтичането на тригодишния период поради подаването на оставка, поради прекратяване членството му/ѝ в организацията, която представлява, или поради смърт. Мандатът на даден член може да бъде прекратен и ако организацията, която го/я е номинирала, поиска неговата/нейната замяна.

Той/тя се замества за остатъка от текущия мандат според процедурата, предвидена в член 4.

Членовете на Комитета не получават възнаграждение за дейността си; разходите по пътуванията и престоя във връзка със заседанията на Комитета и на работните групи, създадени по силата на член 8, се поемат от Комисията, в съответствие с действащите административни разпоредби.

Член 6

Комитетът избира председател измежду своите членове за срок от една година. Изборът се осъществява с мнозинство от две трети от присъстващите членове, но не по-малко от десет гласа „за“.

Комитетът избира двама заместник-председатели, със същото мнозинство и при същите условия. Когато председателят отсъства, председателството се поема от един от заместник-председателите. Председателят и заместник-председателите трябва да са от различни държави-членки.

Комисията организира работата на Комитета в тясно сътрудничество с председателя, а функциите на секретариат се поемат от Бюрото по проблемите, отнасящи се до заетостта и равното третиране на жените към Комисията.

Член 7

Председателят може да покани всяко лице, което има специални знания по една от темите, записани в дневния ред, за участие в работата на Комитета в качеството на експерт.

Експертите участват само в работата по проблема, за който е поискано участието им.

Член 8

1. Комитетът може да създава работни групи.

2. Комитетът може да възложи изготвянето на становищата си на докладчик или външен експерт, чието задължение е да изготвя докладите в съответствие с правилата, които следва да бъдат определени.

Член 9

Мерките, предприети в приложение на членове 7 и 8, които имат финансови последствия върху бюджета на Европейските общности, предварително се внасят за одобрение от Комисията и се изпълняват в съответствие с действащите административни разпоредби.

Член 10

1. Комитетът се свиква от Комисията и заседава в нейно помещение. Той заседава минимум три пъти годишно.

2. Представителите на Комисията имат право да вземат участие в заседанията на Комитета и на работните групи.

Член 11

В случаите на обсъждания, които подлежат на гласуване, решенията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите членове, но не по-малко от десет гласа „за“. В случай, че е изразено становище на малцинството, то се записва в протокола, който представлява приложение към становището.

Член 12

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета се задължават да не разпространяват информацията, която са получили по време на работата на Комитета или на работните групи, когато Комисията ги е информирала, че поисканото становище или поставеният въпрос се отнасят до тема, която има поверителен характер.

В този случай, на заседанията присъстват само членовете на Комитета и представителите на службите на Комисията.

Член 13

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 1982 година.

Съставено в Брюксел на 9 декември 1981 година.

Председател

За Комисията

G. THORN

(1) ОВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19.

(2) ОВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40.

(3) ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24.

(4) ОВ L 96, 23.4.1972 г., стр. 15.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

237

31982R0510

L 064/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 510/82 НА СЪВЕТА

от 22 февруари 1982 година

за изменение на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 относно определяне условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1365/75 на Съвета от 26 май 1975 относно създаване Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (1), и по-специално член 17 от него,

като взе предвид Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 на Съвета от 29 юни 1976, относно определяне на условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (2), изменен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 1238/80 (3),

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че именно Съветът е този, който, като взема решения с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може да измени тези условия за заетост;

като има предвид, че следва на персонала на Фондацията и на членовете на техните семейства да бъдат предоставени същите преимущества в областта на осигуряването при заболяване, злополука и професионални болести и по отношение на пенсионната схема, така както те са предоставяни на някои временни служители на Европейските общности и на членовете на техните семейства, с изключение на увеличението на пенсията, предвидена в член 5, приложение VIII от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламентът (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 се изменя, както следва:

В член 30, параграф 1 последната алинея се заменя със следния текст:

„Все пак членът на персонала, страдащ от професионална болест или претърпял злополука при изпълнение на служебните си задължения, продължава да получава пълния размер на възнаграждението си в продължение на целия период на неработоспособността си, докато не получи пенсията за инвалидност, предвидена в член 41б.“

2.	В член 36 се добавя следният втори параграф: „В случай на смърт на титуляра на пенсия първият параграф се прилага относно пенсията на починалия.“

3.	В член 47, параграф 2 се добавя следния израз: „Както и да ограничи отпусканите добавки, предвидени в приложение VI, член 11, до изплащането на вноската, предвидена в член 41з, заедно със сложна лихва от 3,5 % годишно.“

4.	Заглавието на дял II, глава 6 се заменя със следния текст: „Социално-осигурителни обезщетения и пенсии“;

В дял II глава 6 се разделя на:

—	Раздел А, озаглавен: „Осигуряване в случай на неработоспособност поради болест или злополука, социално-осигурителни обезщетения“, включващ членовете 38—41,

—	Раздел Б, озаглавен: „Пенсионна схема и обезщетение при прекратяване на трудов договор“ и включващ членовете от 41а—41з;

Член 38 се заменя със следния текст:

„Член 38

1. При условията, определени в правилника, към който препраща първият член от приложение V, членът на персонала, неговите съпруг/съпруга, деца и другите лица на негова издръжка по смисъла на приложение IV, член 7 се осигуряват за болест в рамките на 80 % от направените разноски по време на изпълнение на служебните задължения и отпуските по болест. Все пак нормата от 80 % се увеличава на 100 % в случаите на туберкулоза, полиомиелит, рак, умствени заболявания, както и други заболявания, признати от Комисията на Европейските общности.

Една трета от вноската, необходима за покриване на тези рискове, се поема от члена на персонала, без обаче същата да надхвърля 2 % от основната му заплата, а другите две трети се поемат от Фондацията.

Ако все пак вследствие медицинския преглед, на който трябва да бъде подложен членът на персонала съгласно член 24, се окаже че същият страда от заболяване или недъг, директорът може да реши, че разходите, направени по време на и вследствие подобно заболяване, следва да бъдат изключени от възстановяването на разходите, предвидени в първата алинея.

2. Ако членът на персонала докаже, че е в невъзможност да се ползва от друга социално-осигурителна схема, то той продължава да се ползва от правото на обезщетение за неработоспособност по схемата, предвидена в първия параграф, без от него да се изискват вноски, за период от максимум 60 дни след изтичането на трудовия му договор или за периода, по време на който той страда от тежко и продължително заболяване, получено по време на изпълняване на трудовите му задължения.

3. Член на персонала, останал на служба във Фондацията до 60-годишна възраст или титуляр на пенсия за инвалидност, има право на обезщетението, предвидено в параграф 1, след напускане на работа. Размера на вноската се изчислява въз основа на пенсията.

Тези обезщетения са в сила и по отношение на лицето, което има право на пенсия за преживяло лице, получавана вследствие смъртта на член на персонала, активно зает или останал на служба, или вследствие смъртта на член на персонала, имащ право на пенсия за инвалидност. Размерът на вноската се изчислява на базата на пенсията.

4. Следните лица се ползват с право на обезщетенията, предвидени в параграф 1, при условие че същите не могат да получат покритие по силата на друга схема на осигуряване при неработоспособност поради болест:

—	бивш член на персонала, получаващ пенсия за прослужено време и старост, напуснал Фондацията, преди да навърши 60 години;

—	получаващият пенсия за преживяло лице в резултат от смъртта на бивш член на персонала, напуснал Фондацията преди навършване на 60 години.

Вноските се изчисляват въз основа на пенсията на бившия член на персонала, като половината от тази вноска се заплаща от правоимащото лице.

Все пак лице, получаващо наследствена пенсия, няма право на обезщетенията, предвидени в параграф 1, освен по негова молба. Вноската се изчислява въз основа на наследствената пенсия.

5. Ако размерът на неизплатените направени разходи за период от 12 месеца надхвърля половината от основната месечна заплата на члена на персонала или половината от изплащаната пенсия, то в тези случаи се дава право на специално възстановяване на същите от страна на директора на Фондацията след вземане предвид становището на службата, уреждаща тези въпроси, като се държи сметка за семейното положение на заинтересования, и на правилника, посочен в приложение V, член 1.

6. Лицата, имащи право на гореспоменатите обезщетения, декларират сумата за възстановяване, която могат да претендират съгласно друга задължителна осигуровка за болест за тях самите или за лицата, покрити от тяхната осигуровка.

В случай, когато възстановените разходи, които те биха получили, надхвърлят сумата за възстановяване, предвидена в параграф 1, разликата се приспада от сумата, подлежаща на възстановяване по параграф 1, освен в случаите на възстановявания на суми, получени от схема за допълнителна лична осигуровка за болест, предназначена да покрие частта от разходите, които не се възстановяват по силата на параграф 1.“

Добавят се следните членове:

„Член 38а

1. При условията, определени в правилника, посочен в приложение V, член 2, членът на персонала се осигурява през периода на трудова заетост и отпуск по болест срещу риска от професионална болест и трудова злополука. Той участва с вноски в разходите по осигуряване срещу рискове, непроизтичащи от професионалните му задължения до 0,1 % от основната му заплата.

Непокритите рискове са уточнени в горепосоченият правилник.

2. Изплащат се следните обезщетения:

а)

В случай на смърт:

Изплащане на лицата, изброени по-долу, на еднократна сума, равна на петкратното увеличение на основната годишна заплата на починалия, изчислено въз основа на месечните заплати, изплатени за дванадесетте месеца, предхождащи събитието:

—	на съпруг/съпруга и на децата на починалия член на персонала, съгласно разпоредбите на наследственото право, приложимо за имуществото на члена на персонала; размерът на сумата за изплащане на съпруг/съпруга не може обаче да бъде по-нисък от 25 % от еднократната сума;

—	при липса на лица от споменатата по-горе категория, на другите низходящи, съгласно разпоредбите на наследственото право, приложимо за имуществото на члена на персонала;

—	при липса на лица от споменатите по-горе категории, на роднините по възходяща линия, съгласно разпоредбите на наследственото право, приложимо за имуществото на члена на персонала;

—	при липса на лица от споменатите по-горе три категории, на Фондацията.

б)	В случай на пълна постоянна инвалидност: Изплащане на члена на персонала на сума, равна на осемкратната му основна годишна заплата, изчислена въз основа на изплащаните месечни заплати за дванадесетте месеца, предхождащи събитието.

в)	В случай на частична постоянна инвалидност: Изплащане на члена на персонала на част от обезщетението, предвидено в буква б), изчислена въз основа на тарифната таблица, определена от правилника, към който препраща приложение V, член 2.

Предвидените по-горе плащания могат да бъдат заменени с годишна рента, предвидена в правилника.

Изброените по-горе обезщетения могат да бъдат изплатени в добавка към обезщетенията, предвидени в пенсионната схема.

3. Следните разходи, също се покриват при условията, предвидени в правилника, посочен в приложение V, член 2: медицинските, фармацевтичните, болничните, хирургическите разходи, разходите за протези, рентген, масаж, ортопедични, клинични и транспортни такива, както и всички подобни, възникнали в резултат на злополуката или професиона лна болест.

При все това възстановявания се изплащат, само когато сумата, изплатена на члена на персонала съгласно член 38, не покрива изцяло възникналите разходи.“

„Член 40а

1. Фондацията, в границите на задълженията, произтичащи за нея съгласно член 40, може да се суброгира напълно в правата за обезщетение на члена на персонала или на лицата, ползващи се от неговите права, срещу трети лица, отговорни за злополуката, довела до смъртта на члена на персонала.

2. Общностите, в границите на задълженията, произтичащи за тях, съгласно членове 38 и 38а, може да се суброгират напълно в правата за обезщетение на члена на персонала или на лицата, ползващи се от неговите права, срещу трети лица, отговорни за злополуката, довела до смъртта или нараняването на члена на персонала или осигурените от него лица.“

„Член 41а

Член на персонала, навършил минимум 10 години трудов стаж, има право на пенсия за прослужено време. Той обаче има същото право, независимо от трудовия стаж, ако е на възраст над 60 години.

Максималният размер на пенсията за прослужено време е фиксиран на 70 % от последната основна заплата, отговаряща на последната степен, в която членът на персонала е бил класифициран за период, не по-малък от една година. Тя се изплаща на членове на персонала, навършили 35 години стаж, изчислени съобразно приложение VI, член 3. Ако броят на годините е по-малък от 35, горепосоченият максимален размер се намалява пропорционално.

Когато член на персонала придобива право на пенсия за прослужено време, правото му на пенсия се намалява пропорционално на размера на направените вноски по силата на приложение VI, член 37.

Размерът на пенсията за прослужено време не може да бъде по-малък от 4 % от жизнения минимум по смисъла на приложение VI, член 5, за прослужена година съобразно член 3 от споменатото приложение.

Правото на пенсия за прослужено време се придобива на 60-годишна възраст.

Прослужените години, посочени в първия параграф, са годините, прослужени в качеството на член на персонала по смисъла на член 1, параграф 2, включително годините, прослужени преди 9 март 1982 г., при условие че членът на персонала продължава да работи в това си качество във Фондацията към тази дата.

Член 41б

Членът на персонала има право на пенсия за инвалидност при условията, предвидени в приложение VI, глава III, в случай че страда от пълна постоянна инвалидност, която му пречи да изпълнява служебните си задължения във Фондацията.

Когато увреждането произтича от злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните му задължения, от професионална болест или от действие, извършено в обществен интерес, както и когато, рискувайки живота си, спасява друг човешки живот, размерът на пенсията за инвалидност е фиксиран на 70 % от последната основна заплата на члена на персонала.

Когато увреждането е в резултат от друга причина, размерът на пенсията за инвалидност, изчислена върху последната основна заплата на члена на персонала, е равна на размера на пенсията за прослужено време, на която членът на персонала би имал право при навършване на 65-годишна възраст, ако е бил останал на служба до тази възраст.

Пенсията за инвалидност не може да бъде по-ниска от 120 % от жизнения минимум, така както е определен в приложение VI, член 5.

Ако увреждането е предизвикано умишлено от члена на персонала, директорът може да вземе решение, по силата на което заинтересованият ще получи само обезщетение за прекратяване на трудов договор, предвидена в приложение VI, член 11.

Член 41в

Вдовицата на член на персонала или на бивш член на персонала има право на пенсия за преживяло лице при условията, предвидени в приложение VI, глава IV.

Месечният размер на пенсията за преживяло лице, платима на вдовицата на член на персонала, починал по време на изпълнение на служебния си дълг или по време на военна служба, е равен на 35 % от последната основна месечна заплата, получена от члена на персонала и не може да бъде по-нисък от жизнения минимум, така както е определен в приложение VI, член 5.

Член 41г

1. Когато членът на персонала или титулярът на пенсия за прослужено време или такава за инвалидност почине, без да остави съпруг/съпруга, имащ/имаща право на пенсия за преживяло лице, децата на негова издръжка имат право, по смисъла на приложение IV, член 7, на наследствена пенсия при условията, предвидени в приложение VI, член 20.

2. Същото право на пенсия е признато и на децата, отговарящи на същите условия, в случай на смърт или повторен брак на съпруга/съпругата, получаващ/а пенсия за преживяло лице, предвидена в член 41в.

3. Когато членът на персонала или титулярът на пенсия за прослужено време или за инвалидност почине, без да бъдат изпълнени условията, предвидени в параграф 1, децата на негова издръжка имат право, по смисъла на приложение IV, член 7, на наследствена пенсия при условията, посочени в приложение VI, член 20. Тази пенсия обаче е фиксирана като половината от размера, изчислен съгласно този член.

4. Когато почине съпругът/съпругата, който/която не е член на персонала на Фондацията, всяко дете на издръжка на живия член на персонала има право, по смисъла на приложение IV, член 7, на наследствена пенсия в двоен размер на добавките за дете.

Член 41д

Титуляр на пенсия за прослужено време, придобита на 60-годишна възраст или по-късно, на пенсия за инвалидност или на вдовишка пенсия, има право на семейните помощи, уточнени в приложение IV, членове 6, 7 и 8. Помощите за домакинството се изчисляват съобразно пенсията на получателя.

Размерът на помощите за всяко дете на издръжка, дължими на титуляра на вдовишка пенсия, е два пъти по-голям от размера на добавките, предвидени в приложение IV, член 7.

Титулярът на наследствена пенсия има право на помощи за образование при условията, предвидени в приложение IV, член 8.

Член 41е

Паричните помощи и обезщетенията, предвидени в членове 41б—41д, се преустановяват, в случай че финансовата страна на трудовия договор е временно прекратена съгласно условията на заетост на персонала на Фондацията.

Член 41ж

Пенсиите се изчисляват съобразно скалата на основните заплати в сила в първия ден от месеца, в който възниква правото на пенсия.

Те се изчисляват по по-висок коефициент, равен на или по-нисък от 100 %, според условията на живот в страната, в която пребивава титулярът на пенсия. Тези коефициенти са равни на коефициентите, определени от Съвета на Европейските общности съгласно член 64 и член 65, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Предоставените пенсии са предмет на същите корекции, както и тези, постановени от Съвета на Европейските общности на длъжностните лица на тези Общности.

Пенсиите се изплащат в една от валутите, изброени в приложение VI, член 38, на основата на обменния курс, посочен в член 63 от Правилника на длъжностните лица на Европейските общности.

Член 41з

Членовете на персонала поемат една трета от финансирането на пенсионната схема. Вноската на всеки член на персонала е на 6,75 % от основната му заплата, като надбавките, посочени в приложение IV, член 3, не се вземат предвид. Тя се приспада месечно от заплатата на члена на персонала и се вписва като постъпление в общия бюджет на Европейските общности, раздел „Комисия“.

За изплащане на обезщетение съгласно тази пенсионна схема директорът на Фондацията делегира правата си на административната власт, която отговаря за определянето и изплащането на пенсиите на бившите длъжностни лица на Комисията на Европейските общности. Тези обезщетения са за сметка на общия бюджет на Европейските общности.“

Приложение I се заменя със следния текст:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪСТАВ И ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТА ПО ПЕРСОНАЛА И НА КОМИСИЯТА ПО ИНВАЛИДНОСТ

ГЛАВА 1

Комитет по персонала

Член 1

Комитетът по персонала се състои от членовете си и евентуално от техните заместници, чийто мандат е две години. Фондацията може все пак да реши да определи по-кратък мандат, но не по-кратък от една година.

Условията за избор на Комитет по персонала са определени от общото събрание на работещия персонал на съответстветното място на заетост. Изборите се провеждат при тайно гласуване.

Съставът на Комитета по персонала трябва да е такъв, че да осигурява представителност на всички категории от персонала.

Изборите за Комитет по персонала са валидни, само ако са участвали две трети от имащите право на глас. Ако обаче липсва кворум, вторият тур на изборите е валиден при участие на мнозинството от избирателите.

Задълженията, поети от членовете на Комитета по персонала и от органите, назначени от персонала, създадени от Фондацията, се считат като част от служебните задължения, които те изпълняват. При изпълнение на тези си функции те по никакъв начин не действат в ущърб на заинтересованото лице.

ГЛАВА 2

Комитет по инвалидизиране

Член 2

Комитетът по инвалидизиране се състои от трима лекари, като първият е посочен от Фондацията, вторият от члена на персонала, а третият — по взаимно съгласие на двамата горепосочени лекари.

Ако заинтересованият член на персонала не посочи лекар, председателят на Съда на Европейските общности назначава служебно такъв.

В случай че не бъде постигнато съгласие за назначаването на третия лекар в срок от два месеца след назначаването на втория лекар, председателят на Съда на Европейските общности назначава служебно такъв по молба на една от заинтересованите страни.

Член 3

Разноските, възникнали във връзка с дейността на Комитета по инвалидизиране, са за сметка на Фондацията.

В случай че лекарят, посочен от заинтересования член на персонала, пребивава на място, различно от мястото, в което членът на персонала е зает, то членът на персонала поема произтичащите допълнителни такси, с изключение на пътните разноски за първа класа, които се възстановяват от Фондацията.

Член 4

Членът на персонала може да представя на Комитета по инвалидизиране всякакви доклади и удостоверения от своя личен лекар или общопрактикуващ лекар, с когото той се е консултирал.

Заключенията на Комисията се съобщават на Фондацията и на заинтересования член на персонала.

Заседанията на Комисията са тайни.

“

9.	Добавят се следните приложения: Приложение V: „Осигуряване при заболяване, злополука и професионална болест“ и Приложение VI: „Пенсионна схема“. Тези приложения фигурират в приложения 1 и 2 към настоящия регламент.

Член 2

Членове на персонала, работещи във Фондацията към датата на влизане в сила на настоящия регламент, могат да изберат между схемата на обществено осигуряване, предвидена първоначално в член 38 от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76, ако тези разпоредби са приложими за тях, или да се присъединят към новата схема, предвидена в настоящия регламент, в зависимост от това кое е по-благоприятно за тях. Този избор трябва да бъде направен в рамките на три месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент и става неотменим. Схемата, предвидена първоначално в член 38 на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76, остава валидна по време на периода, предхождащ този избор, както и в отсъствие на какъвто и да е избор, направен в горепосочения срок, но неоправдан по силата на обстоятелства, независещи от волята на члена на персонала.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 1982 година.

За Съвета

Председател

L. TINDEMANS

(1) ОВ L 139, 30.5.1975 г., стр. 1

(2) ОВ L 214, 6.8.1976 г., стр. 24

(3) ОВ L 127, 22.5.1980 г., стр. 4

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

„

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ ЗАБОЛЯВАНЕ, ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Член 1

1. Персоналът на Фондацията и лицата, отговарящи на условията по член 38, параграфи 2, 3 и 4 от условията за заетост на персонала на Фондацията, се присъединяват към схемата на колективно осигуряване при болест на институциите на Европейските общности.

2. Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейските общности, се прилага за осигурените, визирани в параграф 1, както и за лицата, ползващи се от техните права.

Член 2

Правилата, отнасящи се до осигуряване при рисковете злополука и професионална болест на длъжностните лица на Европейските общности, се прилага и за персонала на Фондацията.

Що се отнася до уреждането на претенции, произтичащи от тези правила, в полза на член на персонала, пострадал при злополука или страдащ от професионална болест, директорът на Фондацията делегира правата си на административната власт, отговорна за уреждане на претенции във връзка със претърпени злополуки или професионални болести.

Европейските общности осигуряват на персонала на Фондацията и на лицата, ползващи се от техните права, изплащане на обезщетенията, предвидени от този правилник.

“

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

„

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПЕНСИОННА СХЕМА

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Ако медицинският преглед, извършен преди членът на персонала да встъпи в длъжност, показва че същият страда от заболяване или има недъг, директорът може да вземе решение, с оглед последиците от подобно заболяване или недъг, да допусне този член на персонала до гарантирани обезщетения в случай на инвалидност или смърт едва след петгодишен период, считано от датата на встъпването му в длъжност във Фондацията.

ГЛАВА II

ПЕНСИЯ ЗА ПРОСЛУЖЕНО ВРЕМЕ И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Раздел 1

Пенсия за прослужено време

Член 2

Пенсията за прослужено време се изплаща въз основа на общия брой на годините осигурителен стаж, прослужени от члена на персонала. Всяка година, изчислена при условията, определени в член 3, дава право на члена на персонала на една година осигурителен стаж, а всеки пълен месец — на една дванадесета от година осигурителен стаж.

Максималният брой години осигурителен стаж, които се вземат предвид при изчисляването на пенсията за прослужено време, се определя на 35.

Член 3

При изчисляването на годишните вноски по смисъла на член 2, първия параграф, се вземат под внимание:

а)	Продължителността на трудовия стаж на члена на персонала, считано от 9 март 1982 г., както и времето за военна служба след тази дата, при условие че по време на горепосочените периоди членът на персонала е правил редовно предвидените вноски;

б)	Периодът, който се взема предвид при пенсиониране съгласно член 10, параграф 2, при условие че са изплатени актюерният еквивалент или вече изплатените му суми от пенсионния фонд, постановени в този член.

Член 4

На член на персонала, който след като е напуснал, отново е активно зает във Фондацията, се възстановява правото на пенсия.

Той може да поиска да запази, с оглед изчисляването на правото му за получаване на пенсия за прослужено време, привилегията, произтичаща от всичкото прослужено време във Фондацията, при условие че възстанови сумите, които евентуално са му били изплатени съгласно член 11 или които е получил като пенсия за прослужено време, като общата сума е завишена със сложна лихва от 3,5 % годишно.

Ако членът на персонала, имащ право на пенсия за прослужено време, не възстанови сумите, посочени в предходния параграф, основна сума, представляваща актюерния еквивалент на неговата пенсия за прослужено време, към датата, когато дължимите вноски за тази пенсия са престанали да му бъдат изплащани, и завишена със сложна лихва от 3,5 % годишно, му се изплаща под формата на пенсия за прослужено време, отложена до момента, когато прекратява трудовия си стаж.

Член 5

Жизненият минимум, взет под внимание с оглед изчисляването на вноските, съответствува на основната заплата на член на персонала в първа стъпка от степен D 4.

Член 6

Актюерният еквивалент на пенсията за прослужено време не може да бъде по-нисък от сумата, която членът на персонала би получил, ако по отношение на него е бил приложен член 11.

В случай че актюерният еквивалент на пенсията за прослужено време, определена съобразно предходните разпоредби, се окаже по-нисък от тази сума, членът на персонала получава пенсия за прослужено време, чийто актюерен еквивалент е равен на сумата, предвидена в първия параграф.

Член 7

Актюерният еквивалент на пенсията за прослужено време означава капиталовата стойност на обезщетенията, полагаща се на члена на персонала, изчислена въз основа на последните данни за смъртността, представени от бюджетните власти на Европейските общности, визирани в член 32 и на базата на 3,5 % годишна лихва.

Член 8

Членът на персонала, който прекратява трудовата си дейност, преди да навърши 60 години, може да поиска пенсията му за прослужено време да бъде:

—	отложена до първия ден на календарния месец, следващ този, по време на който той навършва 60 години;

—

изплатена незабавно, при условие че има навършени най-малко 50 години. В този случай пенсията за прослужено време се намалява в зависимост от възрастта на заинтересованото лице в момента на започването на получаването на пенсията въз основа на таблицата по-долу:

Съотношение между пенсията, изплащана при ранно пенсиониране, и пенсията, изплащана след навършване на 60 годишна възраст

Възраст ранно пенсиониране	Коефициент
50	0,50678
51	0,53834
52	0,57266
53	0,61009
54	0,65099
55	0,69582
56	0,74508
57	0,79936
58	0,85937
59	0,92593

Член 9

Правото на пенсия за прослужено време се поражда в първия ден от календарния месец, следващ този, през който членът на персонала има право получава тази пенсия автоматично или по негова молба.

Член 10

1. Членът на персонала, който прекратява трудовата си дейност, за да постъпи на работа в национална или международна администрация или организация, сключили договор с Фондацията, има правото да прехвърли в пенсионната каса на тази администрация или организация актюерния еквивалент на правата си за получаване на пенсия за прослужено време.

2. Членът на персонала, който започва работа във Фондацията след прекратяване на трудовата си дейност в национална или международна администрация или организация или в предприятие, има право след изтичането на изпитателния срок, предвиден в член 25 от условията за заетост, да внесе във Фондацията:

—	или актюерния еквивалент на правата за получаване на пенсия за прослужено време, придобити в националната или международната администрация или организацията или предприятието, в които е работил;

—	или вече изплатените му суми от пенсионния фонд на тези администрация, организация или предприятие в момента на напускането му.

В такъв случай компетентната власт при изплащането взема предвид степента и стъпката при първоначалното класифициране на заинтересованото лице, броят на годините осигурителен стаж, които се вземат под внимание съгласно настоящата пенсионна схема въз основа на сумата на актюерния еквивалент или на вече изплатените му суми от пенсионния фонд.

Възможността, визирана в първата алинея, е валидна и за члена на персонала встъпил в длъжност преди 9 март 1982 г., по отношение на правата му за получаване на пенсия, съответствуващи на периода, в който е работил във Фондацията, преди тази дата. Броят на годините осигурителен стаж се определят въз основа на степента и стъпката на заинтересованото лице към 9 март 1982 г.

Раздел 2

Обезщетение при прекратяване на трудов договор

Член 11

1. Член на персонала на възраст, по-ниска от 60 години, който окончателно прекратява трудовата си дейност по причина, различна от смърт или инвалидност и който не може да се ползва от пенсия за прослужено време или от разпоредбите на член 10, параграф 1, има право при прекратяване на трудовия си договор да получи:

а)	общата сума, приспадната от основната му заплата, по отношение на вноските за пенсия, завишена със сложна лихва от 3,5 % годишно;

б)

на обезщетение при прекратяване на трудовия договор, пропорционално на действителния му трудов стаж, изчислено въз основа на месец и половина за всяка прослужена година от последната основна заплата преди удръжките, при условие че трудовият договор не е прекратен съгласно член 47 от условията за заетост. В случаите по член 10, параграф 2, периодът на предишния трудов стаж трябва също да бъде счетен за действително прослужено време по отношение на годините осигурителен стаж, взети под внимание съгласно член 10, параграф 2;

в)	на цялата сума, изплатена на Фондацията, съгласно член 10, параграф 2, като тази сума съответствува на периодите, предхождащи 9 март 1982 г., и на една трета от тази сума за периодите след тази дата, завишени със сложна лихва от 3,5 % годишно.

2. Сумите, изплатени съгласно член 37, се приспадат от обезщетението, посочено в параграф 1, букви а), б) и в).

ГЛАВА III

ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Член 12

При спазване на разпоредбите на член 1, член на персонала на възраст под 65 години, който във всеки момент от периода, когато придобива право на пенсия е освидетелстван от Комитета по инвалидизиране, предвиден в приложение I, като постоянен и пълен инвалид и, поради тази причина, е принуден да преустанови трудовата си дейност във Фондацията, има право през цялото времетраене на неработоспособността му, на пенсия за инвалидност, предвидена в член 41б от условията за заетост.

Пенсията за инвалидност не може да се кумулира с пенсията за прослужено време.

Член 13

Правото на пенсия за инвалидност възниква от деня, следващ този, в който е прекратен трудовият договор на заинтересования член на персонала, съгласно членове 45 и 46 от условията за заетост.

Член 14

Директорът може да изисква по всяко време доказателства, удостоверяващи че титулярът на пенсия за инвалидност продължава да отговаря на необходимите условия за получаване на такава пенсия. Ако комитетът по инвалидизиране констатира, че тези условия вече не съществуват, то тогава правото на пенсия се прекратява.

Ако заинтересованото лице не е възстановено на работа във Фондацията, то получава паричните суми, предвидени в член 11, изчислени въз основа на действително прослуженото време.

Член 15

Когато член на персонала, получаващ пенсия за инвалидност, е възстановен на работа във Фондацията, времето през което е получавал пенсия за инвалидност се включва при изчисляването на пенсията му за прослужено време, без да плаща вноски за минал период.

ГЛАВА IV

ПЕНСИЯ ЗА ПРЕЖИВЯЛ СЪПРУГ

Член 16

Вдовицата на член на персонала, починал при изпълнение на трудовите си задължения или по време на отпуск за отбиване на военна служба, има право да получава вдовишка пенсия в размер на 35 % от последната основна месечна заплата, получавана от члена на персонала, която не може да бъде по-ниска от жизнения минимум, определен в член 5, при условие че е била негова съпруга най-малко една година и че са спазени разпоредбите на членове 1 и 21.

Условието за продължителност, уточнено в първия параграф, не се взема предвид, ако вследствие на брака са родени едно или няколко деца, или има такива от предишен брак на члена на персонала, при условие че вдовицата се грижи или се е грижила за тези деца, или ако смъртта на члена на персонала е настъпила в резултат на недъг или заболяване, получени при изпълнение на трудовите му задължения, както и вследствие злополука.

Член 17

Вдовицата на бивш член на персонала, който получава пенсия за прослужено време, има право на вдовишка пенсия, равна на 60 % от пенсията за прослужено време, получавана от съпруга в момента на смъртта му, при условие че е била негова съпруга минимум една година към момента, в който заинтересованото лице е преустановило трудовата си дейност във Фондацията и че са спазени разпоредбите на член 21. Най-малкият размер на тази вдовишка пенсия е равен на 35 % от последната основна месечна заплата, получавана от члена на персонала, и не може да бъде по-нисък от жизнения минимум, така както е определен в член 5; размерът на вдовишката пенсия обаче не може да надвишава размера на пенсията за прослужено време, която е получавана от съпруга в момента на смъртта му.

Условието за продължителност, предвидено в първия параграф, не е задължително, ако има едно или няколко деца, родени от брак на члена на персонала, сключен преди преустановяването на трудовата дейност на съпруга, при условие че съпругата се грижи или се е грижила за тези деца.

Член 18

Вдовицата на бивш член на персонала, преустановил трудовата си дейност, преди да е навършил 60 години и който е поискал изплащането на пенсията за прослужено време да бъде отложено до първия ден на календарния месец, следващ този по време на който той навършва шестдесет години, има право на вдовишка пенсия, равна на 60 % от пенсията за прослужено време, която би получавал съпругът ѝ при навършване на 60 години, стига да е била негова съпруга минимум една година към момента, в който заинтересованият е преустановил трудовата си дейност във Фондацията и са спазени разпоредбите на член 21. Минималната вдовишка пенсия представлява 35 % от последната основна месечна заплата, получавана от члена на персонала; размерът на вдовишката пенсия обаче не може в никакъв случай да надхвърля размера на пенсията за прослужено време, която бившият член на персонала би имал право да получава при навършване на 60-годишна възраст.

Условието за продължителност на брака, предвидено в първия параграф, не е задължително, ако има едно или повече деца от брак на члена на персонала, сключен преди преустановяване на трудовата му дейност и когато съпругата се грижи или се е грижила за тези деца.

Член 19

Условието за продължителност на брака, предвидено в членове 17 и 18, не е задължително, при условие че бракът, сключен дори след преустановяването на трудовата дейност на члена на персонала, е просъществувал най-малко пет години.

Член 20

1. Наследствената пенсия, предвидена в член 41г, параграф 1 от условията за заетост, е определена за първия сирак на осем десети от пенсията за преживял съпруг, на която би имала право вдовицата на члена на персонала, без да се взема предвид намаляването, предвидено в член 25 от настоящото приложение.

Тя не може да бъде по-ниска от жизнения минимум, определен в член 5, при условие че са спазени разпоредбите на член 21.

2. Така определената пенсия се увеличава за всяко едно от децата на родителска издръжка от второто нататък със сума, два пъти по-голяма от помощта за дете на издръжка.

3. Общата сума на пенсията и помощта, изчислена по този начин, се разпределя по равно между правоимащите сираци.

Член 21

В случай на съжителство на вдовица и сираци, произхождащи от предишен брак или други правоимащи, цялата пенсия, изчислена като тази на вдовица, издържаща такива лица, е разпределена между групите заинтересовани, пропорционално на пенсиите, които биха получавали различните групи, взети поотделно.

В случай на съжителство на сираци от различни бракове цялата пенсия, изчислена като за деца от един и същи брак, се разпределя между групите заинтересовани пропорционално на пенсиите, които биха получавали, взети поотделно.

Децата на издръжка по смисъла на приложение IV, член 7, от предишен брак на единия от съпрузите, се включват в групата на децата от брака на члена на персонала с оглед изчисляването на разпределението, визирано по-горе.

В случая, визиран във втория параграф, наследниците по възходяща линия, които са на издръжка по смисъла на приложение IV, член 7, параграф 4, се третират като деца на издръжка и с оглед изчисляване на разпределението се включват в групата на наследниците по низходяща линия.

Член 22

Пенсия, изчислена въз основа на член 16, може да бъде отпусната със специално решение на властите, посочени в член 41з от условията за заетост, на вдовец на члена на персонала, починал по време на трудовата си дейност, ако този вдовец удостовери след смъртта на съпругата си, че не разполага със собствени средства за издръжка и страда от недъг или тежко заболяване, което го прави неспособен да упражнява трудова дейност, която да му носи доходи.

Член 41д от условията за заетост се прилага по аналогия.

Изплащането на пенсия се прекратява, ако преживелият съпруг се ожени повторно.

Член 23

Лицата, ползващи се от правата на починал член на персонала, така както са определени в настоящата глава, получават и обезщетенията, предвидени в член 11.

В случай на смърт на член на персонала, който не оставя преживели лица, които да отговарят на условията за пенсия за преживял съпруг, наследниците имат право да получат обезщетението, предвидено в член 11.

Все пак сумите, изплатени съгласно член 37, се приспадат от това обезщетение.

Член 24

Правото на получаване на пенсия за преживял съпруг възниква в първия ден на календарния месец, следващ този, през който членът на персонала е починал. Но когато смъртта на члена на персонала или на титуляра на пенсия позволява изплащане, предвидено в член 36 от условията за заетост, това право възниква в първия ден на четвъртия месец, следващ този, през който е настъпила смъртта.

Правото на пенсия за преживял съпруг изтича в края на календарния месец, през който е настъпила смъртта на получателя или по време на който той престане да отговаря на необходимите условия за получаване на подобна пенсия.

Член 25

Когато разликата във възрастта на починалия член на персонала и неговата съпруга, намалена с годините на брака, е по-голяма от десет години, пенсията за преживял съпруг, изчислена съобразно предходните разпоредби, е обект на намаляване за всяка пълна година разлика, възлизащо на:

—	1 % за годините между 10-ата и 20-ата;

—	2 % за годините от 20-ата до 25-ата, без да се включва последната;

—	3 % за годините от 25-ата до 30-ата, без да се включва последната;

—	4 % за годините от 30-ата до 35-ата, без да се включва последната;

—	5 % за годините от 35-ата нататък.

Член 26

Вдовица, омъжила се повторно, престава да има право на пенсия за преживял съпруг. Тя има правото на незабавно изплащане на сума, два пъти по-голяма от годишния размер на пенсията ѝ за преживял съпруг, в случай че не се прилага член 41д, параграф 2 от условията за заетост.

Член 27

Разведената съпруга на член на персонала има право след смъртта на същия на пенсия за преживял съпруг, определена в настоящата глава, при условие че разводът не е изключително по нейна вина. Разведената губи това право, ако се омъжи повторно преди смъртта на бившия си съпруг. Тя се ползва от разпоредбите на член 26, ако се омъжи повторно след смъртта на бившия си съпруг.

Член 28

Ако разведен и отново оженил се член на персонала остави вдовица, имаща право на пенсия за преживял съпруг, тази пенсия се разпределя пропорционално, респективно на времетраенето на браковете между разведената и неомъжена съпруга и вдовицата, при условие че разводът не е изключително по вина на разведената съпруга. Частта, полагаща се на разведената и неомъжена съпруга обаче не може да надхвърля размера на сумата за издръжка, която ѝ е била отсъдена с това решение.

Когато някое от лицата, имащи право на пенсия, почине или се откаже от своя дял, полагащата ѝ се част се прехвърля на другите лица, освен в случаите когато правото на пенсия е прехвърлено на сираци, съгласно член 41г, параграф 2 от условията за заетост.

Намаленията във връзка с разликата във възрастта, предвидени в член 25, се прилагат поотделно за пенсиите, разпределени съгласно настоящия член.

Член 29

Ако разведената съпруга е лишена от правото си на пенсия съгласно член 35, цялата пенсия се изплаща на вдовицата, при условие че член 41г, параграф 2 от условията за заетост не се прилага.

ГЛАВА V

ФИНАНСИРАНЕ НА ПЕНСИОННАТА СХЕМА

Член 30

При всяко изплащане на заплата се отчисляват задължително вноски за пенсионната схема, предвидени в членове 41а—41з от условията за заетост и от настоящото приложение VI.

Член 31

Правилно отчислените вноски не могат да бъдат възстановявани. Неправилно отчислените не дават никакво право за получаване на пенсия; те се възстановяват без лихва по молба на заинтересования член на персонала или на лицата, ползващи се от неговите права.

Член 32

Данните за смъртност и инвалидност и приетите увеличения на заплатите, използвани за изчисляване на актюерните стойности, предвидени в настоящото приложение, са тези, приети от бюджетните власти на Европейските общности съгласно приложение VIII, член 39 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

ГЛАВА VI

УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПЕРСОНАЛА

Член 33

Директорът на Фондацията, като делегира правата си на административните власти, посочени в член 41з от условията за заетост, е отговорен за уреждане на претенциите за пенсиите за прослужено време, инвалидност, преживял съпруг или временна пенсия. Подробно изложение на споразумението се съобщава на члена на персонала или лицата, ползващи се с неговите права, и на Фондацията, заедно с решението за предоставяне на пенсията.

Пенсията за прослужено време или пенсията за инвалидност не се изплащат едновременно със заплатата, изплащана от Фондацията или от институциите на Европейските общности.

Предоставянето на пенсия за прослужено време, за инвалидност или за преживял съпруг не дава право на обезщетение за експатриране.

Член 34

Размерът на пенсиите може да се преизчислява по всяко време в случай на грешка или пропуск от каквото и да е естество.

Те могат да бъдат променяни или отнемани, в случай че предоставянето им противоречи на условията за заетост или на настоящото приложение.

Член 35

Когато член на персонала почине и лицата, ползващи се от неговите права, не подадат молба за пенсия в срок от една година от смъртта му, те губят правото си, освен при надлежно установена непреодолима сила.

Член 36

Член на персонала или лицата, ползващи се от неговите права, в чиято полза произтичат облаги от пенсионната схема, предоставят писмени доказателства при поискване от страна на административните власти, посочени в член 41з от условията за заетост, относно всички факти, които могат да се отразят на правото им на пенсия.

Член 37

При условията, определени от Комисията на Европейските общности, членът на персонала има възможност да поиска от Фондацията да прави вноските, необходими за учредяването и запазването на пенсионните му права в неговата страна по произход.

Тези вноски не могат да надхвърлят 13,5 % от основната му заплата и са за сметка на бюджета на Фондацията.

ГЛАВА VII

ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Член 38

Обезщетенията съгласно пенсионната схема се изплащат ежемесечно и за минал период.

Обезщетенията се изплащат от Комисията на Европейските общности за сметка на общия бюджет на Европейските общности.

Обезщетенията могат да бъдат изплащани по избор на заинтересованите лица или във валутата на страната по произход, или във валутата на страната по пребиваване, или във валутата на страната, в която се намира седалището на Фондацията, като този избор остава в сила най-малко за две години.

В случай че нито страната по произход, нито страната по пребиваване е страна от Европейските общности, обезщетенията се изплащат във валутата на страната, в която се намира седалището на Фондацията.

Член 39

Всички суми, дължими на Фондацията от член на персонала към датата, на която се изплаща обезщетение съгласно пенсионната схема, се приспадат от размера на тези обезщетения или от обезщетенията, които се изплащат на лицата, ползващи се от правата на члена на персонала. Приспаднатата сума може да се разпредели в няколко месеца.

Член 40

Когато причината за инвалидизиране или настъпване на смърт на член на персонала се дължи на трето лице, Европейските общности могат да встъпят в правото на иск на члена на персонала или на лицата, ползващи се с неговите права, срещу виновното трето лице по силата на задълженията, които произтичат за същата от пенсионния схема.

“

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

251

31982R0620

L 075/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 620/82 НА СЪВЕТА

от 16 март 1982 година

за установяване, в рамките на отношенията между италианските институции и институциите на останалите държави-членки, на специални мерки за възстановяване на помощи в натура при болест и майчинство

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност и по-специално член 51 от него,

като взе предвид предложението на Комисията, разработено след съгласуване с Административната комисия за общественото осигуряване на мигриращите работници,

като има предвид, че член 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на програми за обществено осигуряване на работници и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2793/81 (2), предвижда стойността на помощите в натура, предоставени от институция на дадена държава-членка от името на институция на друга държава-членка, да се възстановява изцяло при представяне на доказателства за реално извършени разходи или на основата на еднократни плащания;

като има предвид, че членове 93, 94, 95 и 100 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2793/81 за определяне на конкретните правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 посочват метода за определяне на сумите за възстановяване и за изплащане на възстановените суми;

като има предвид, че създаването на национална здравна служба в Италия доведе до премахване на всички органи за управление на плащанията по болест и майчинство и по-конкретно на Istituto nazionale per l'assicurazione contro le malattie (Национален институт за здравно осигуряване), наричан по-нататък в текста за краткост НИЗО, който представляваше орган за връзка и компетентна институция по смисъла на Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72;

като има предвид, че неговото премахване доведе до значителни затруднения при проверката на вземанията на институциите на останалите държави-членки от една страна и подготовката на исканията за вземания на НИЗО спрямо посочените институции от друга страна за възстановяване на суми съгласно член 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71;

като има предвид, че изглежда препоръчително конкретният въпрос да се реши чрез единен метод на Общността, който да се прилага едновременно към всички искания към и от НИЗО с цел да се ускори пълната и окончателна обработка на исканията;

като има предвид, че този метод следва да се отклонява, колкото е възможно по-малко от горепосочените разпоредби на Регламент (ЕИО) № 574/72 като използването на други критерии за оценка на исканията и задълженията или прилагането на специални правила следва да се ограничат само до случаите на абсолютна необходимост,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Чрез дерогация от разпоредбите на дял V от Регламент (ЕИО) № 574/72 възстановяването на суми съгласно член 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно помощите в натура по болест и майчинство, предоставяни до 31 декември 1980 г. от институциите на държавите-членки от името на НИЗО и от НИЗО от името на посочените институции, които не са извършени след премахването на НИЗО, се определят и извършват в съответствие с посочената в настоящия регламент процедура.

В отношенията между Германия и Италия, вземанията и задълженията на Областната здравно-осигурителна каса на Болцано не се включват в приложното поле на настоящия регламент.

Член 2

Сумите за възстановяване по член 93 от Регламент (ЕИО) № 574/72 се определят както следва:

1.	Вземанията на институциите на държавите-членки от НИЗО към 30 септември 1981 г. по отношение на предоставените до 31 декември 1980 г. помощи в натура на основата на документни доказателства се сумират като такива, като се вземат предвид одобрените възражения;

2.	За вземанията, които институциите продължават да имат съгласно член 100 от Регламент (ЕИО) № 574/72, за които няма документни доказателства и по-специално за предоставените през 1980 г. придобивки, се прави оценка; те се добавят към посочените в точка 1 вземания;

Посочените оценки представляват таван за всяка държава-членка; ако представените документни доказателства за НИЗО пред Министерството на здравеопазването на Италия до 30 април 1982 г. – датата на пощенското клеймо да се смята за дата на изпращане, - съответстват на суми, които не надхвърлят определения таван, сумите се възстановяват; ако обаче таванът бъде надхвърлен, сумите за възстановяване се равняват на тавана;

4.	Вземанията на НИЗО, представени в искания за финансовата 1976 г. и по-ранни периоди, се сумират като такива, като се вземат предвид одобрените възражения;

Вземанията на НИЗО за периода от финансовата 1977 г. до 1980 г. се определят чрез екстраполация на възстановените на НИЗО суми за периода от 1973 г. до 1976 г.; по отношение на Германия обаче определената за 1977 г. сума съответства на сумата, установена по документни доказателства, които италианското министерство е предоставило на германския орган за връзка.

Член 3

Сумите за възстановяване по член 94 и 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 се определят както следва:

1.	Еднократните плащания до 1979 г. се сумират като такива като се вземат предвид одобрените възражения;

За еднократните плащания през 1980 г. се правят оценки във връзка със средногодишния брой на семействата и средногодишния брой на пенсионерите, обхванати съответно от разпоредбите на член 94 и член 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72; тези данни се получават чрез екстраполация от данните за 1977, 1978 и 1979 г.;

3.	В рамките на отношенията между Германия и Италия, вземанията и задълженията, както и крайните срокове за издължаване, се изчисляват съгласно приложение II.

Член 4

1. Размерът на вземанията, определени съгласно членове 1 – 3, се сумира за всяка държава-членка в нейната национална валута към 31 декември 1981 г.

2. За целите на прихващането, посочените в параграф 1 суми се превръщат в италиански лири, така че компетентните италиански органи да установят дължимата от тях разлика.

3. Превръщането се извършва на основата на официалния обменен курс към 31 декември 1981 г., определен от Комисията в рамките на европейската валутна система.

Член 5

1. Като се вземат предвид разпоредбите на член 2, точка 3, сумата за прихващане по член 4 се представя в националната валута на държавата-кредитор и се възстановява в същата валута.

2. За превръщането на валутите с цел извършване на плащанията по параграф 3 се прилага обменният курс към датата на плащането.

3. Дължимите плащания се извършват от органите за връзка както следва:

—	на 31 март 1982 г. – 15 до 20 % от дължимата сума,

—	на 30 юни 1982 г. – 50 % от дължимия остатък,

—	на 31 декември 1982 г. – дължимия остатък в пълен размер.

Член 6

1. Прилагането на членове 1 – 5 се смята за изчистване на сметките. Изчистването на сметките включва също сумите по споразуменията за отказ от права или други подписани споразумения или споразумения, които подлежат на подписване.

2. Чрез дерогация от член 100 от Регламент (ЕИО) № 574/72 не могат да се представят искания за възстановяване на суми по настоящия регламент след 30 април 1982 г.

3. Компетентните органи на всяка държава-членка предприемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент по-конкретно чрез използване на националния остатък, определен на равнището на Общността, за изчистване на сметките между заинтересованите институции.

Член 7

1. Размерът на вземанията на всяка държава-членка съгласно разпоредбите на членове 2 — 5 е определен в приложение I.

2. Процедурата, която се прилага от германските институции за определяне на сумите за възстановяване и разпределението на плащанията, е посочена в приложение II.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага, считано от 1 март 1982 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 март 1982 година.

За Съвета

Председател

P. de KEERSMAEKER

(1) ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.

(2) ОВ L 275, 29.9.1981 г., стр. 1.

(3) ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Вземания на и от НИЗО (Италия) във връзка с помощи в натура, предоставяни до 31 декември 1980 г. включително

Изчистване на сметки към 31 декември 1981 г.

Суми, определени съгласно членове 2, 3 и 4

I. ИТАЛИЯ като длъжник	II. ИТАЛИЯ като кредитор
А. БЕЛГИЯ като кредитор	Б. БЕЛГИЯ като длъжник

Член	Суми (белгийски франкове)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5	747 427 908	2 381 011 627
2, точка 2	66 190 047	—
3, точка 1	483 815	1 011 732 004
3, точка 2	249 407 807	12 123 931 379
4, параграф 1 (ОБЩО)	1 063 509 577	15 516 675 010
4, параграф 2	Италиански лири
	33 208 831 000
	–15 516 675 010	15 516 675 010
	17 692 155 990	—
5, параграф 1	566 589 570 (белгийски франкове)	—

В. ДАНИЯ като кредитор

Г. ДАНИЯ като длъжник

ОТКАЗ ОТ ПРАВА

(Предстои подписване на споразумение за отказ от права)

Д. ГЕРМАНИЯ като кредитор

Е. ГЕРМАНИЯ като длъжник

Член		Суми (германски марки)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5		43 976 412	27 831 565 224
2, точка 2		6 023 588	—
3, точка 1	(1)	•	•
3, точка 2	(1)	•	•
4, параграф 1 (ОБЩО)		(50 000 000)	(27 831 565 224)
4, параграф 2		Италиански лири
			(27 831 565 224)
		26 664 850 000	– (26 664 850 000)
		—	(1 166 715 224)
5, параграф 1		•	•

Ж. ФРАНЦИЯ като кредитор

З. ФРАНЦИЯ като длъжник

Член	Суми (френски франкове)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5	523 004 819	1 299 250 076
2, точка 2	81 593 356	2 754 450 000
3, точка 1	50 330 885	14 988 420 084
3, точка 2	50 330 885	14 988 420 084
4, параграф 1 (ОБЩО)	654 929 060	19 042 120 160
		– 808 895 630 (2)
4, параграф 2	Италиански лири
	137 661 503 910	18 233 224 530
	–18 233 224 530	18 233 224 530
	119 428 279 380	—
5, параграф 1	568 183 900 (френски франкове)	—

И. ИРЛАНДИЯ като кредитор

Й. ИРЛАНДИЯ като длъжник

ОТКАЗ ОТ ПРАВА

(Предстои подписване на споразумение за отказ от права)

К. ЛЮКСЕМБУРГ като кредитор

Л. ЛЮКСЕМБУРГ като длъжник

Член	Суми (люксембургски франкове)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5	9 057 823	171 081 660
2, точка 2	—
3, точка 1	7 707 530	188 287 740
3, точка 2		431 319 035
4, параграф 1 (ОБЩО)	16 765 353	790 688 435
4, параграф 2	Италиански лири
	523 509 885	790 688 435
		– 523 509 885
	—	267 178 550
5, параграф 1	—	26 778 550

М. НИДЕРЛАНДИЯ като кредитор

Н. НИДЕРЛАНДИЯ като длъжник

Член	Суми (нидерландски гулдени)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5	5 150 315	372 447 205
2, точка 2	—	372 447 205
3, точка 1	28 862	238 347 410
3, точка 2	104 909	261 020 350
4, параграф 1 (ОБЩО)	5 284 086	871 814 965
4, параграф 2	Италиански лири
	2 567 257 330	871 815 965
	– 871 815 965
	1 695 441 365	—
5, параграф 1	3 489 660 (нидерландски гулдени)	—

О. ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО като кредитор

П. ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО като длъжник

Член	Суми (лири стерлинги)	Суми (италиански лири)
2, точки 1, 4 и 5	522 197,66	801 967 351
2, точка 2	—	—
3, точка 1	810 878,64	2 222 176 221
3, точка 2	274 467,41	804 568 514
4, параграф 1 (ОБЩО)	1 607 543,71	3 828 712 086
4, параграф 2	Италиански лири
		3 828 712 086
	3 698 958 077	–3 698 958 077
	—	129 754 000
5, параграф 1	—	129 754 000

ОБОБЩЕНА СПРАВКА ЗА ПРИХВАЩАНЕТО В ИТАЛИАНСКИ ЛИРИ

I. ИТАЛИЯ като длъжник

II. ИТАЛИЯ като кредитор

Кредитор	Сума (итал. лири)	Длъжник	Сума (итал. лири)
БЕЛГИЯ	17 692 155 990	ГЕРМАНИЯ	(1 166 715 224)
ФРАНЦИЯ	119 428 279 380	ЛЮКСЕМБУРГ	267 178 550
НИДЕРЛАНДИЯ	1 695 441 365	ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО	129 754 000
Общо	138 815 876 735	Общо	(1 563 647 774)
Общо I – Общо II

(1) Суми, които подлежат на уточняване от германските компетентни органи към 30 септември 1982 г.

(2) Предишни прихващания

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Процедурни правила за прилагане на член 3, точка 3 и член 7, параграф 2

За определянето и възстановяването на плащанията по членове 94 и 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 в рамките на взаимоотношенията между Германия и Италия се прилагат следните разпоредби:

а)	Еднократните плащания по член 94 от Регламент (ЕИО) № 574/72 до 1980 г. се определят съгласно дял V от регламента и споразумението между Германия и Италия от 5 ноември 1968 г.;

б)	Еднократните плащания по член 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 се определят по отношение на италианските вземания до 1979 г. и германските вземания до 1980 г. съгласно дял V от регламента;

в)

Еднократните плащания, дължими на Италия по член 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 за 1980 г. се определят чрез екстраполация на прихващанията на еднократни плащания между Германия и Италия за периода 1977, 1978 и 1979 г., като се взема предвид регистърБт на пенсионерите на Allgemeine Ortskrankenkasse Bonn (Обща здравно-осигурителна каса на Бон) за периода от 1977 до 1980 г.;

г)	Вземанията се изчисляват от германския орган за връзка към 30 септември 1982 г. и се изплащат до 31 декември 1982 г.

Сумите, посочени в приложение I към настоящия регламент като задължения на германските институции по член 93 от Регламент (ЕИО) № 574/72 за периода 1977—1980 г., се разпределят от Bundesverband der Ortskrankenkassen (Националната федерация на здравно-осигурителните каси) в качеството ѝ на орган за връзка между различните видове здравно-осигурителни институции в Германия в съотношение, получено в резултат на извършените плащания през периода 1973—1976 г. В рамките на различните видове каси разпределението се извършва според брой на членовете през 1980 г. без пенсионерите.

Сумите, посочени като задължения на германските институции по член 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 за 1980 г., се изплащат от Allgemeine Ortskrankenkasse Bonn (Обща здравно-осигурителна каса на Бон) от името на всички германски здравно-осигурителни институции с изключение на Bundesknappschaft (Федералния миньорски осигурителен фонд) и земеделските фондове за осигуряване срещу заболяване. Сумите, дължими от Bundesknappschaft и земеделските фондове за осигуряване срещу заболяване, се определят от Bundesverband der Ortskrankenkassen (Националната федерация на здравно-осигурителните каси) в качеството ѝ на орган за връзка чрез екстраполация на данните за 1977, 1978 и 1979 г.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

258

31983L0477

L 263/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 септември 1983 година

относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 8 от Директива 80/1107/ЕИО)

(83/477/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1);

като взе предвид становището на Асамблеята (2);

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3);

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 29 юни 1978 г. относно програма за действие на Европейските общности за безопасност и здраве на работното място (4) предвижда създаването на специални хармонизирани процедури за защита на работниците по отношение на азбеста;

като има предвид, че Директива 80/1107/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1980 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на химически, физически и биологични агенти по време на работа (5) формулира някои разпоредби, които трябва да бъдат отчитани при тази защита; като има предвид, че споменатата директива предвижда в специални директиви да бъдат определени гранични стойности и конкретни изисквания за агентите, изброени в приложение I, които включват и азбест;

като има предвид, че азбестът е вреден агент, който присъства при много и различни обстоятелства по време на работа; като има предвид, че по тази причина много работници са изложени на потенциален риск за здравето им; като има предвид, че крокидолитът се счита за особено опасен вид азбест;

като има предвид, че макар съвременните постижения на науката да не са такива, че да може да бъде определено ниво, под което рисковете за здравето да престанат да съществуват, намаляването на експозицията на азбест все пак ще намали риска от развитие на свързани с азбеста болести; като има предвид, че настоящата директива включва минимални изисквания, които ще бъдат преразглеждани въз основа на натрупания опит и развитието на технологиите в тази област;

като има предвид, че оптичната микроскопия не позволява преброяване на най-малките вредни за здравето влакна и въпреки това, тя е най-често използваният метод за редовно измерване на азбеста;

като има предвид, че по тази причина са важни превантивните мерки за защита на здравето на експонираните на азбест работници, както и предвидените за държавите-членки ангажименти, свързани с наблюдението на здравето на тези работници,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива, която е Втора специална директива по смисъла на член 8 от Директива 80/1107/ЕИО, има за цел да защити работниците от рискове за тяхното здраве, включително и предотвратяване на рискове, които произтичат или е вероятно да произтекат от експозиция на азбест по време на работа. Тя определя гранични стойности, както и други конкретни изисквания.

2. Настоящата директива не се отнася до:

—	морския транспорт,

—	въздушния транспорт.

3. Настоящата директива не накърнява правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които осигуряват на работниците по-голяма защита, най-вече по отношение на подмяната на азбеста с по-безопасни заместители.

Член 2

За целите на настоящата директива „азбест“ означава следните влакнести силикати:

—	актинолит, № 77536-66-4 (*) от CAS (6)

—	азбест грунерит (амозит), № 12172-73-5 (*) от CAS (6)

—	антофилит, № 77536-67-5 (*) от CAS (6),

—	хризотил, № 12001-29-5 от CAS (6),

—	крокидолит, № 12001-28-4 от CAS (6),

—	тремолит, № 77536-68-6 (*) от CAS (6).

Член 3

1. Настоящата директива се прилага по отношение на дейности, при които работниците са или могат да бъдат експонирани по време на работа на прах от азбест или съдържащи азбест материали.

2. В случай на всяка дейност, при която е вероятно да съществува риск от експозиция на прах от азбест или съдържащи азбест материали, рискът трябва да бъде оценен така, че да бъдат определени естеството и степента на експозиция на работниците на прах от азбест или съдържащи азбест материали.

3. Ако споменатата в параграф 2 оценка показва, че концентрацията на азбестови влакна във въздуха на работното място, при липса на каквито и да е лични предпазни средства, е по мнение на държавите-членки на нивото, измерено или изчислено във връзка с осемчасовия период за сравнение,

—	по-ниска от 0,25 влакна на см3 и/или

—	по-ниска от кумулативната доза от 15,00 влакнодни на см3 в продължение на период от 3 месеца,

не се прилагат членове 4, 7 и 13, член 14, параграф 2 и членове 15 и 16.

4. Предвидената в параграф 2 оценка е обект на консултации с работниците и/или техните представители в рамките на предприятието или подразделението и се ревизира, ако има причина да се смята, че е неправилна или че в работата е настъпила значителна промяна.

Член 4

Съгласно член 3, параграф 3 се предприемат следните мерки:

1.	Изброените в член 3, параграф 1 дейности се обхващат от система за уведомление, администрирана от съответния отговорен орган на държавата-членка.

Уведомлението се изпраща от работодателя на отговорния орган на държавата-членка в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби. Уведомлението включва като минимум кратко описание на:

—	видовете и количества използван азбест,

—	съответните дейности и процеси,

—	произвежданите продукти.

3.	Работниците и/или техните представители в съответното предприятие или подразделение имат достъп до документите, които са обект на уведомление относно собственото им предприятие или подразделение съгласно националното законодателство.

4.	При всяка важна промяна в използването на азбест или съдържащи азбест материали се изпраща ново уведомление.

Член 5

Забранява се използването на азбест чрез процес на впръскване (пулверизиране).

Член 6

При всички изброени в член 3, параграф 1 дейности експозицията на работниците на прах от азбест или съдържащи азбест материали на работното място се намалява до възможното практически приемливо ниво, във всеки случай по-ниско от граничните стойности, определени в член 8, най-вече чрез следните мерки, ако е уместно:

1.	Използваното във всеки отделен случай количество азбест се ограничава до възможното практически приемливо минимално количество.

2.	Броят на работниците, които са или е вероятно да бъдат експонирани на прах от азбест или съдържащи азбест материали, се ограничава до възможно най-малък брой.

3.	По принцип, работните процеси се проектират така, че да бъде избегнато изпускането на азбестов прах във въздуха. Ако това не е практически приемливо, прахът се елиминира възможно най-близо до мястото, където се изпуска във въздуха.

4.	Всички сгради и/или машини и съоръжения, включени в преработката или третирането на азбеста, трябва да дават възможност за редовно и ефективно почистване и поддръжка.

5.	Азбестът във вид на суровина се съхранява и транспортира в подходящи запечатани опаковки.

Отпадъците се събират и извозват от работното място възможно най-бързо в подходящи запечатани опаковки с етикети, указващи, че съдържат азбест. Тази мярка не се прилага при дейности в мините.

Споменатите в предходния параграф отпадъци след това се третират в съответствие с Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 г. относно токсичните и вредните отпадъци (7).

Член 7

Съгласно член 3, параграф 3 се предприемат следните мерки:

За постигане на съответствие с граничните стойности, посочени в член 8, измерванията на азбеста във въздуха на работното място се извършват в съответствие с метода за сравнение, описан в приложение I, или с всеки друг метод, който дава същите резултати. Измерванията се планират и извършват редовно, като пробите са представителни за личната експозиция на работника на прах от азбест или съдържащи азбест материали.

За измерването на азбеста във въздуха, както е предвидено в предходния параграф, под внимание се вземат само влакна с дължина по-голяма от 5 микрометра, ширина по-малка от 3 микрометра и съотношение дължина/ширина по-голямо от 3:1.

Съветът, по предложение на Комисията и отчитайки по-специално постиженията на науката и техниката, както и натрупания от прилагането на настоящата директива опит, ревизира текста на първото изречение от параграф 1 в срок от 5 години от приемането на настоящата директива, с цел установяване на единен метод за измерване на концентрациите на азбеста във въздуха на общностно равнище.

2.	Пробите се вземат след консултации с работниците и/или техните представители в предприятията или подразделенията.

3.	Пробите се вземат от подходящо обучен за целта персонал. След това взетите проби се анализират в лаборатории, оборудвани за такъв вид анализ и квалифицирани за прилагане на необходимите методи за идентификация.

4.	Количеството азбест във въздуха се измерва по принцип най-малко веднъж на три месеца и във всеки отделен случай, когато се въвежда някаква техническа промяна. Честотата на измерванията може да бъде намалена при посочените в параграф 5 обстоятелства.

Честотата на измерванията може да бъде намалена до веднъж годишно в случаите, в които:

—	няма значителни промени в условията на работното място, и

—	резултатите от двете предходни измервания не са превишили половината от граничните стойности, посочени в член 8.

Там, където групи работници изпълняват едновременно еднакви или подобни задачи и поради това са изложени на един и същ риск за здравето, пробите може да се вземат на групова основа.

Времетраенето на вземането на проби може да бъде такова, че да дава възможност да се установи представителна експозиция на азбест за осемчасов период за сравнение (една работна смяна) чрез измервания или времево претеглени изчисления. Времетраенето на различните процеси на вземане на проби се определя и въз основа на точка 6 от приложение I.

Член 8

Прилагат се следните гранични стойности:

а)	концентрация на азбестови влакна, различни от крокидолит, във въздуха на работното място: 1,00 влакна на см3, измерени или изчислени по отношение на осемчасов период за сравнение;

б)	концентрация на крокидолитни влакна във въздуха на работното място: 0,50 влакна на см3, измерени или изчислени по отношение на осемчасов период за сравнение;

в)

концентрация на азбестови влакна във въздуха на работното място в случай на смеси от крокидолит и други азбестови влакна:

граничната стойност представлява ниво, изчислено въз основа на граничните стойности, изложени в букви а) и б), като се отчита съотношението на крокидолита и другите азбестови видове в сместа.

Член 9

Съветът, по предложение на Комисията и отчитайки по-специално постиженията на науката и техниката, и в светлината на натрупания от прилагането на настоящата директива опит, прави преглед на разпоредбите, изложени в член 3, параграф 3 и член 8, преди 1 януари 1990 г.

Член 10

1. В случай на превишаване на граничните стойности, изложени в член 8, се определят причините за това превишаване и се вземат възможно най-бързо подходящите мерки за подобряване на ситуацията.

Работата в засегнатите места може да бъде прекъсната до вземане на адекватни мерки за защита на работниците.

2. За да бъде проверена ефективността на мерките, изложени в първата алинея на параграф 1, незабавно се извършва ново определяне на концентрациите на азбест във въздуха.

3. Там, където експозицията не може да бъде подходящо намалена с други средства и където се налага да се носят лични предпазни средства за дишане, ситуацията не може да остане постоянна и се свежда до стриктния минимум, необходим за всеки работник.

Член 11

1. При определени дейности, при които е предвидимо, че изложените в член 8 гранични стойности ще бъдат превишени и по отношение на които техническите превантивни мерки за ограничаване на концентрациите на азбест във въздуха не са оправдани и осъществими, работодателят определя мерките, които имат за цел да осигурят защита на работниците, докато са ангажирани с подобни дейности, и по-точно следните мерки:

а)	работниците се снабдяват с подходящи предпазни средства за дишане, както и с други лични предпазни средства, които е задължително да носят; и

б)	се поставят предупредителни знаци, които показват, че се очаква превишаване на граничните стойности, изложени в член 8.

2. Преди да бъдат извършени въпросните дейности, с работниците и/или техните представители в предприятието или подразделението се провеждат консултации по отношение на тези мерки.

Член 12

1. Преди започването на всяка работа, свързана с унищожаване или изнасяне на азбест и/или съдържащи азбест продукти от сгради, постройки, машини, съоръжения или кораби, се изготвя план за работа.

2. Посоченият в параграф 1 план предписва мерките, необходими за осигуряване на безопасността и здравето на работниците на работното място.

По-точно планът трябва да предвижда, че:

—	доколкото е оправдано и осъществимо, азбестът и съдържащите азбест продукти се изнасят, преди да бъде използвана техника за събаряне,

—	при необходимост се осигуряват личните предпазни средства, посочени в член 11, параграф 1, буква а).

Член 13

1. При всички дейности, посочени в член 3, параграф 1, и съгласно член 3, параграф 3 се вземат подходящи мерки, които да гарантират, че:

а)

местата, в които ще бъдат извършени горепосочените дейности, ще бъдат:

i)	ясно разграничени и посочени с предупредителни знаци;

ii)	недостъпни за работниците, освен за онези от тях, които поради своята работа или задължения трябва да влязат вътре;

iii)	представляват райони, в които пушенето е забранено;

б)	ще съществуват места, където работниците могат да ядат и пият без риск от замърсяване с азбестов прах;

в)

i)	работниците ще бъдат снабдени с подходящо работно или защитно облекло;

ii)	работното или защитно облекло ще остане в рамките на предприятието. То обаче може да бъде изпрано на места извън предприятието, специално оборудвани за този вид дейност, ако предприятието само не извърши тяхното почистване. В такива случаи облеклото се транспортира в затворени контейнери;

iii)	за работното/защитното облекло, от една страна, и личните дрехи, от друга, са осигурени отделни помещения за съхранение;

iv)	на работниците са предоставени подходящи и достатъчни възможности за измиване и личен тоалет, включително душове, в случай на свързана с прах работа;

v)	защитното облекло се съхранява на предварително определено за целта място и се проверява и почиства след всяка употреба; за поправката или подмяната на дефектно облекло или лични предпазни средства се вземат подходящи мерки преди по-нататъшната им употреба.

2. Работниците не могат да бъдат заставяни да заплащат стойността на мерките, предприети съгласно параграф 1.

Член 14

1. При всички дейности, посочени в член 3, параграф 1, се вземат подходящи мерки за адекватно уведомяване на работниците и техните представители в предприятието или подразделението за:

—	потенциалния риск за здравето от експозиция на прах от азбест или съдържащи азбест материали,

—	наличието на законово определени гранични стойности, както и необходимостта да се следи и контролира атмосферата,

—	хигиенните изисквания, включително и необходимостта от въздържане от пушене,

—	необходимите предпазни мерки, свързани с носенето и използването на защитно облекло и защитни предпазни средства,

—	специалните предпазни мерки, целящи да бъде сведена експозицията на азбест до възможния минимум.

2. В допълнение към изложените в параграф 1 мерки и съгласно член 3, параграф 3 се вземат подходящи мерки, които да гарантират, че:

а)	работниците и/или техните представители в предприятието или подразделението имат достъп до резултатите от измерването на концентрацията на азбест във въздуха и могат да получат обяснение за смисъла и значението на тези резултати;

б)

ако резултатите превишат граничните стойности, посочени в член 8, съответните работници и техните представители в предприятието или подразделението се информират възможно най-бързо за самия факт и причините за него, както и за това, че с работниците и/или техните представители в предприятието или подразделението ще бъдат проведени консултации за мерките, които трябва да бъдат предприети, или – при спешен случай – се информират за вече предприетите мерки.

Член 15

Съгласно член 3, параграф 3 се вземат следните мерки:

Преди да започне експозицията на прах от азбест или съдържащи азбест материали на работното място, се прави оценка на здравето на всеки един от работниците.

Тази оценка включва специален преглед на гърдите. В приложение II са дадени практически препоръки, на които държавите-членки могат да се позоват, за клинично наблюдение на работниците; тези препоръки се адаптират към техническия прогрес в съответствие с процедурата, изложена в член 10 от Директива 80/1107/ЕИО.

Нова оценка се прави най-малко веднъж на 3 години, докато продължава експозицията.

За всеки работник, посочен в първата алинея, се създава индивидуална здравна карта в съответствие с националното законодателство и практика.

Следейки клиничното наблюдение, посочено в точка 1, лекарят или органът, отговарящи за медицинското наблюдение на работника, дават съвет или определят според националното законодателство индивидуалните защитни или превантивни мерки, които трябва да бъдат предприети; там, където е уместно, те могат да включват изтегляне на въпросния работник от работа, свързана с експозиция на азбест.

3.	На работниците се дават информация и съвети, свързани с всяка оценка на тяхното здраве, в които те могат да се вслушат след приключване на експозицията.

4.	Всеки работник или работодател може да поиска преразглеждане на оценките, посочени в точка 2, съгласно националното законодателство.

Член 16

Съгласно член 3, параграф 3 се вземат следните мерки:

Работодателят е задължен да впише в регистър всички работници, които отговарят за извършване на изброените в член 3, параграф 1 дейности, като посочи естеството и продължителността на всяка дейност, както и произтичащата от нея експозиция. Лекарят и/или отговорният за медицинското наблюдение орган имат достъп до този регистър. Всеки работник има достъп до свързаните с него резултати в регистъра. Работниците и/или техните представители имат достъп до анонимната колективна информация в регистъра.

2.	Регистърът, посочен в точка 1, както и медицинските картони, посочени в член 15, точка 1, се съхраняват за срок от минимум 30 години от края на експозицията, в съответствие с националното законодателство.

Член 17

Държавите-членки водят регистър на доказаните случаи на азбестоза и мезотелиома.

Член 18

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1987 г. Те незабавно информират Комисията за това. В случая със свързаната с азбест миньорска дейност, обаче, датата 1 януари 1987 г. се отлага до 1 януари 1990 г.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 септември 1983 година.

За Съвета

Председател

G. VARFIS

(1) ОВ C 262, 9.10.1980 г., стр. 7 и ОВ C 301, 18.11.1982 г., стр. 6.

(2) ОВ C 310, 30.11.1981 г., стр. 43.

(3) ОВ C 125, 17.5.1982 г., стр. 155.

(4) ОВ C 165, 11.7.1978 г., стр. 1.

(5) ОВ L 327, 3.12.1980 г., стр. 8.

(6) Номер от регистъра на Chemical Abstract Service (CAS).

(7) ОВ L 84, 31.3.1978 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Референтен метод, посочен в член 7, параграф 1, за измерване на азбеста във въздуха на работното място

1. Пробите се вземат в дихателната зона на работника: тоест в рамките на полусфера с радиус 300 мм пред лицето, измерен в средната точка на линията, съединяваща ушите.

2. Използват се мембранни филтри (целулозно-естерни или целулозно-нитратни) с размер на порите между 0,8 и 1,2 микрометра, разграфени на квадратчета, и диаметър на диска 25 мм.

3. Използват се открит филтродържател и цилиндричен удължител от 33 и 44 мм пред филтъра, ограничаващ ефективната повърхност на филтъра с диаметър минимум 20 мм. При употреба удължителят се насочва надолу.

4. Използва се портативна батерийна помпа, която работникът носи на колана или в джоба, със стабилизиран дебит с начална стойност 1,0 л/мин ± 5 %, който трябва да се поддържа през периода на вземане на проба в границите ± 10 % от първоначалната стойност.

5. Времето на вземане на пробата се измерва с точност до 2 %.

6. Оптималният брой на влакната върху филтъра е в границите от 100 до 400 влакна на мм2.

7. Целият филтър или част от него се поставя върху предметно микроскопско стъкло, обезцветява се чрез ацетоно-триацетиновия метод и се покрива с покривно стъкло.

8. Преброяването на влакната се извършва чрез бинокулярен микроскоп със следните принадлежности:

—	Кохлерово осветление,

—	Аббе или ахроматичен фазовоконтрастен кондензатор. Фазовоконтрастното центриране трябва да е независимо от кондензноцентриращия механизъм.

—	Фазовоконтрастен позитивен ахроматичен обектив с числена апертура от 0,65 до 0,70, увеличение 40 пъти и фазово-рингова абсорбция в границите от 60 до 85 %.

—	Окуляри с увеличение 12,5 пъти (поне единият да позволява вмъкване на окуляр микрометър и да е фокусиращ тип).

—	Уолтън-Бекет окулярен микрометър – кръг с диаметър 100 микрометра ± 2 микрометра при специфицирания обектив и окуляри, проверени с обект микрометър.

9. Микроскопът се настройва според инструкциите на производителя и границата на детекция се определя чрез фазовоконтрастен тестов препарат, при което трябва да бъдат видими линиите до код 5 на AIA тестовия препарат или до пети блок HSE/NPL марка 2. Тази процедура се извършва в началото на деня на употреба.

10. Влакната в пробите се броят съгласно следните правила:

—	броимо влакно е всяко влакно, посочено в член 7, точка 1, втората алинея, което не докосва частица с максимален диаметър по-голям от 3 микрометра.

—	всяко броимо влакно, чиито два края се намират в едно зрително поле, се брои като едно влакно; всяко влакно, на което само единият край се намира в полето, се брои като половин влакно.

—	зрителните полета се избират на принципа на случайния подбор от експонираната повърхност на филтъра,

—

в агломерат от влакна, в който отделните влакна се докосват или пресичат, влакната се броят поотделно, ако са разграничени достатъчно, за да се определи отговарят ли на описанието в член 7, точка 1, втората алинея и първото тире от настоящия параграф, като диаметърът се мери в неразделимата част, а не в разделената,

—

при всеки друг агломерат от влакна, в който отделните влакна се докосват или пресичат, влакната се броят поотделно, в случай че могат да бъдат разграничени достатъчно, за да се определи, че отговарят на описанието в член 7, точка 1, втората алинея и първото тире от настоящия параграф. Ако не могат да бъдат разграничени отделни влакна, които да отговарят на тази дефиниция, агломератът се счита за броимо влакно, ако взет като цяло отговаря на дефиницията на член 7, точка 1, втората алинея и на първото тире от настоящия параграф,

—	ако повече от 1/8 от повърхността на зрителното поле е покрита от влакна и/или частици, зрителното поле се анулира и се брои друго.

—	броят се 100 влакна в минимум 20 зрителни полета или се изследват 100 зрителни полета.

11. Средният брой на влакната в едно зрително поле се изчислява, като се раздели броят на преброените влакна на броя на изследваните зрителни полета. Влакната, преброени върху маркировката на филтъра (филтърът е разграфен с линии) и от замърсяванията му, трябва да са под 3 влакна/100 зрителни полета, което се проверява при изследване на празна проба.

Концентрацията на влакна във въздуха = (броя влакна в зрителното поле х експонираната площ на филтъра) / (площта на зрителното поле х обема на аспирирания въздух).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Практически препоръки за клиничната оценка на работниците, посочена в член 15, параграф 1

1. Постиженията на науката до момента показват, че експозицията на свободни азбестови влакна може да предизвика следните болести:

—	азбестоза,

—	мезотелиом,

—	карцином на белия дроб,

—	гастроинтестициален карцином.

2. Лекарят и/или органът, отговарящ за медицинското наблюдение на експонираните на азбест работници, трябва да е запознат с условията на експозиция или с конкретния случай на всеки отделен работник.

3. Клиничното наблюдение на работниците се извършва в съответствие с принципите и медицинската практика в областта на професионалните болести; то трябва да включва най-малко следните мерки:

—	водене на документация за медицинската и професионална история на работника,

—	лични интервюта,

—	клинични изследвания на гръдния кош,

—	изследване на дихателната функция.

Желателно е да бъдат направени допълнителни изследвания, които да включват стандартна радиография на гърдите, както и лабораторни изследвания от рода на цитологичен тест на храчки. За такива изследвания се взема отделно решение за всеки работник, който е обект на медицинско наблюдение, в светлината на последните открития на медицината в областта на професионалните болести.

05/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

267

31983D0516

L 289/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 17 октомври 1983 година

относно задачите на Европейския социален фонд

(83/516/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 126 от него,

като взе предвид проекта, представен от Комисията (1),

като взе предвид становището на Асамблеята (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Решение 71/66/ЕИО на Съвета от 1 февруари 1971 г. относно реформата на Европейския социален фонд (4), изменено с Решение 77/801/ЕИО (5), беше преразгледано съгласно становището на Комисията, основаващо се на член 126 от Договора, както предвижда член 11 от посоченото решение; като има предвид, че би било целесъобразно то да бъде заменено с ново решение на Съвета за създаване на правилник на Фонда;

като има предвид, че задачата на Фонда е да участва по-специално във финансирането на професионалната квалификация, насърчаването на заетостта и географската мобилност;

като има предвид, че Фондът трябва да стане по-активен инструмент за насърчаване на политиката на заетост; като има предвид, че за постигането на тази цел следва да се разшири обхватът на лицата, които имат право на подпомагане, така че по-конкретно да се разшири възможността за подпомагане на лицата, които работят като преподаватели, консултанти или експерти в областта на професионалното ориентиране или намиране на работа и като агенти по професионалното развитие;

като има предвид, че Фондът трябва да положи специални усилия за развитие на заетостта, особено в малките и средните предприятия с оглед на модернизацията на управлението или производството или на внедряването на нови технологии;

като има предвид, че Фондът като инструмент на политиката по заетостта трябва да допринася колкото е възможно по-ефикасно и последователно, като отчита принципа на солидарност в Общността, за решаването на най-сериозните проблеми и по-специално борбата срещу безработицата, включително структурната безработица, и насърчаването на заетостта сред най-засегнатите групи;

като има предвид, че в тази връзка и без да се засяга помощта, която категориите хора, особено уязвими на пазара на труда (по-специално жени, хора с увреждания и мигранти) трябва да продължат да получават, значителна част от средствата на Фонда трябва да се отделят за мерки за насърчаване на заетостта на младежите и по-специално на младите хора с ограничени възможности за намиране на работа или на трайно безработните младежи;

като има предвид, че е желателно в светлината на практическия опит процедурите за предоставяне на помощи от Фонда да бъдат по-гъвкави и опростени, по-специално чрез определяне на суми с еднакъв за всички размер;

като има предвид, че Комисията отговаря за разработването на насоки за управлението на Фонда, така че да се гарантира по-ефективно съсредоточаване върху дейности в съответствие с приоритетите на Общността и свързаните с тях програми за действие в областта на заетостта или професионалната квалификация;

като има предвид, че настоящото решение следва да се преразгледа в предварително определен срок,

РЕШИ:

Член 1

1. Фондът подпомага прилагането на политиката, която е предназначена да осигури на работната сила необходимите умения за стабилна заетост и да създаде възможности за заетост. По-конкретно, той допринася за обществено-професионалното приобщаване и интегриране на младите хора и работниците в неравностойно положение, за приспособяването на работната сила към промените на пазара на труда и технологичните промени и за намаляването на регионалните дисбаланси на пазара на труда.

2. Фондът участва във финансирането на дейности, които се отнасят до:

а)	професионалната квалификация и професионалната ориентация;

б)	набирането на работна ръка и субсидирането на работната заплата;

в)	пренасочването и обществено-професионалното приобщаване във връзка с географската мобилност;

г)	услугите и техническите консултации, свързани със създаването на работни места.

Член 2

1. Фондът подпомага дейности както на публично-правни, така и на частно-правни субекти.

2. Успешната реализация на дейностите се гарантира от съответните държави-членки. Въпреки това, тази разпоредба не се прилага за дейностите, при които помощта от Фонда покрива всички допустими разходи.

Член 3

1. Помощта на Фонда може да се предоставя за дейности, които се извършват в рамките на политиката на държавите-членки на пазара на труда. Тези дейности включват, по-специално, дейностите за подобряване на възможностите за заетост на младежите, особено чрез мерки за професионална квалификация след завършване на пълния редовен курс на образование в училище.

2. Помощта на Фонда може да се предоставя също за специфични дейности, които се извършват с цел:

—	да се насърчи изпълнението на новаторски проекти, като общо правило в рамките на приета от Съвета програма за действие; или

—	да се провери ефективността на проекти, които се подпомагат от Фонда, и да се улесни обменът на опит.

Член 4

1. Помощта на Фонда може да се предоставя преди всичко с оглед на насърчаването на заетостта на младите хора под 25-годишна възраст и по-специално на лицата с особено ограничени перспективи за работа главно поради липса на професионална квалификация, недостатъчна подготовка или на тези, които са трайно безработни.

2. Помощта на Фонда може да се предоставя за насърчаването на заетостта за следните лица над 25-годишна възраст:

а)	безработни, заплашени от безработица или частично заети и по-специално трайно безработни;

б)	жени, които желаят да се върнат на работа;

в)	хора с увреждания, които са способни да работят на отворения пазар на труда;

г)	работници-мигранти, които се придвижват или са се установили в рамките на Общността или са станали постоянно пребиваващи в Общността, за да работят, както и членове на техните семейства;

д)	лица, които работят по-специално в малки и средни предприятия и които се нуждаят от преквалификация с оглед на внедряването на нови технологии или усъвършенстването на управленските методи в съответните предприятия.

3. Помощта на Фонда може да се предоставя също така за лица, които ще работят като преподаватели, консултанти или експерти в областта на професионалното ориентиране или намиране на работа или като агенти по професионалното развитие.

Член 5

1. Без да се засягат следващите параграфи, Фондът отпуска помощ в размер на 50 % от признатите разходи, без обаче да надхвърля размера на финансовия принос на органите на публичната власт на съответната държава-членка.

2. Помощта от Фонда се увеличава с 10 % за дейности, които имат за цел увеличаване на заетостта в региони с особено сериозен и продължителен дисбаланс в заетостта, като Съветът определя тези региони с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

3. В случай на дейности по член 3, параграф 2, чиято цел е да се разгледа ефективността на подпомагани от Фонда проекти, които се изпълняват по инициатива на Комисията, помощта покрива всички признати разходи.

4. За категориите разходи, определени от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, помощта от Фонда се предоставя в суми с еднакъв за всички размер.

5. Помощта от Фонда не следва да води до свръхфинансиране на признатите разходи.

Член 6

1. Комисията приема до 1 май всяка година и за следващите три финансови години, в съответствие с настоящото решение и като отчита необходимостта от насърчаване на хармоничното развитие на Общността, насоките за управлението на Фонда, където се определят дейностите, които отразяват определените от Съвета приоритети на Общността и по-специално програмите за действие в областта на заетостта и професионалната квалификация.

2. Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета насоките, разработени в тясно сътрудничество с държавите-членки, като отчита евентуалните становища, изразени от Европейския парламент, и ги публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

1. Кредитите, предназначени за подпомагане от Фонда на всички видове проекти, насочени към младите хора, съгласно член 4, параграф 1, не могат да бъдат по-малко от 75 % от всички налични кредити за всяка година поотделно.

2. Кредитите, предназначени за подпомагане от Фонда на специфични проекти по член 3, параграф 2 не могат да надвишават 5 % от всички налични кредити за всяка година поотделно.

3. Четиридесет процента от всички налични кредити за дейностите по член 3, параграф 1 се предоставят за дейности, които отговарят на изискванията, съответстват на насоките за управление на Фонда и целят насърчаване на заетостта в Гренландия, Гърция, френските отвъдморски департаменти, Ирландия, Мецоджорно и Северна Ирландия. Останалата част от кредитите се насочва към дейности за насърчаване на заетостта в други райони с висока и трайна безработица и/или промишлено и отраслово преструктуриране.

Член 8

Прекратява се предоставянето на помощта по член 125 от Договора.

Член 9

1. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

2. Решение 71/66/ЕИО се отменя. Въпреки това, посоченото решение и решенията, приети съгласно член 4 от него, продължават да се прилагат към дейностите, за които са подадени заявления преди 1 октомври 1983 г.

3. Комисията приема първоначалните насоки за управление на Фонда до 1 декември 1983 г.

Член 10

Съветът преразглежда настоящото решение най-късно до 31 декември 1988 г. При необходимост настоящото решение се изменя в светлината на ново становище на Комисията.

Съставено в Люксембург на 17 октомври 1983 година.

За Съвета

Председател

G. VARFIS

(1) ОВ С 308, 25.11.1982 г., стр. 4.

(2) ОВ С 161, 20.6.1983 г., стр. 51.

(3) ОВ С 124, 9.5.1983 г., стр. 4.

(4) ОВ L 28, 4.2.1971 г., стр. 15.

(5) ОВ L 337, 27.12.1977 г., стр. 8.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРАЦИИ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ В ПРОТОКОЛА

Декларация към член 3, параграф 2

„Комисията заявява, че ще продължи както досега да насърчава мерките за реорганизация и намаляване на работното време, които също могат да се включват в дейностите по член 3, параграф 2.

Комисията ще проучи възможностите за използване на член 3, параграф 2 за поддържане на равнището на доходите на работниците, засегнати от дейности за преструктуриране или конверсия, и ще ги докладва на бъдещо заседание на Съвета.“

Декларация на Съвета към член 3, параграф 2, първо тире

„Проектите, произтичащи от резолюциите на Съвета по въпроси във връзка с работата на Фонда, могат да ползват помощ от Фонда, само доколкото отговарят на критериите съгласно правилника за задачите и дейността на Фонда.“

Декларация към член 4

„Отчитайки, че броят на гражданите на трети страни, които ползват помощ от Фонда, е сравнително малък, Комисията изтъква, че страните с приток на работници-мигранти следва да положат съществени усилия за тяхното интегриране.“

Декларация към член 4, параграф 3

„Комисията заявява, че помощта от Фонда, ограничена до обучението на експерти по намирането на работа, без участие в заплащането на служители от държавните служби, ще се предоставя, когато функционирането на управлението на пазара на труда се нуждае от усъвършенстване.“

Декларация към член 5, параграф 1

„Съветът заявява, че органите, учредени като стопански организации, трябва да поемат най-малко 10 % от признатите разходи за дейностите, за които получават помощ от Фонда. Спазването на този принцип трябва да се провери при извършването на окончателното плащане.“

Декларация към член 6

„Съветът и Комисията декларират, че следва да се обърне особено внимание на проектите за насърчаване на заетостта в райони, където безработицата е изключително висока в сравнение със средната за страната.“

Декларации към член 7

„Съветът се обръща с молба към Комисията да продължи проучванията с цел да се изгради надежден статистически механизъм, като отчита, inter alia, критерия за БВП на глава от населението, и да представи подходящи предложения по въпроса до 1 юли 1984 г., така че Съветът да може да предприеме действия до 31 декември 1984 г.“

„Комисията заявява, че възприема средствата, посочени в този член, като средства, отпуснати за посрещане на бюджетни ангажименти.“

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1962	P 057	1650		31962L0302
			Директива за свободния достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика		3
1963	P 063	1338		31963D0266
			Решение на Съвета от 2 април 1963 година за определяне на общи принципи за въвеждане на обща политика в областта на професионалното обучение		7
1968	L 257	2		31968R1612
			Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността		11
1970	L 142	24		31970R1251
			Регламент (ЕИО) № 1251/70 на Комисията от 29 юни 1970 година относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били наети в същата държава		23
1971	L 149	2		31971R1408
			Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността		26
1972	L 074	1		31972R0574
			Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността		74
1975	L 039	1		31975R0337
			Регламент (ЕИО) № 337/75 на Съвета от 10 февруари 1975 година за създаване на Европейски център за развитие на професионално обучение		152
1975	L 045	19		31975L0117
			Директива на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените		156
1975	L 139	1		31975R1365
			Регламент (ЕИО) № 1365/75 на Съвета от 26 май 1975 година относно създаването на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд		158
1976	L 039	1		31976R0311
			Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета от 9 февруари 1976 година относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници		162
1976	L 039	2		31976R0312
			Регламент (ЕИО) № 312/76 на Съвета от 9 февруари 1976 година за изменение на разпоредбите, отнасящи се до правата на работниците във връзка с професионалните съюзи, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността		163
1976	L 039	40		31976L0207
			Директива на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд		164
1976	L 214	24		31976R1860
			Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 на Съвета от 29 юни 1976 година за определяне на условията на заетост на персонала на Европейската Фондация за подобряване на условията на живот и труд		167
1977	L 199	32		31977L0486
			Директива на Съвета от 25 юли 1977 година относно образованието на децата на мигриращи работници		190
1979	L 006	24		31979L0007
			Директива на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване		192
1980	L 127	4		31980R1238
			Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ, ЕОВС) № 1238/80 на Съвета от 13 май 1980 година за изменение на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 относно определяне на условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд		194
1980	L 283	23		31980L0987
			Дирeктива на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател		197
1981	L 143	1		31981R1390
			Регламент (ЕИО) № 1390/81 на Съвета от 12 май 1981 година за включване на самостоятелно заети лица и на членове на техните семейства в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и на членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността		202
1982	L 020	35		31982D0043
			Решение на Комисията от 9 декември 1982 година относно създаването на Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете		234
1982	L 064	15		31982R0510
			Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 510/82 на Съвета от 22 февруари 1982 година за изменение на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1860/76 относно определяне условията за заетост на персонала на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд		237
1982	L 075	1		31982R0620
			Регламент (ЕИО) № 620/82 на Съвета от 16 март 1982 година за установяване, в рамките на отношенията между италианските институции и институциите на останалите държави-членки, на специални мерки за възстановяване на помощи в натура при болест и майчинство		251
1983	L 263	25		31983L0477
			Директива на Съвета от 19 септември 1983 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 8 от Директива 80/1107/ЕИО)		258
1983	L 289	38		31983D0516
			Решение на Съвета от 17 октомври 1983 година относно задачите на Европейския социален фонд		267