04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R0494

L 077/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 494/97 НА КОМИСИЯТА

от 18 март 1997 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на схемата за съвместно международно инспектиране, приета от Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета от 9 юни 1988 г. относно приемане на разпоредби за прилагане на схемата за съвместно международно инспектиране, приета от риболовната комисия на Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 3067/95 на Съвета (2), и по - специално член 4 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията (3) установява определени правила за прилагането на схемата за съвместно международно инспектиране и на Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета;

като има предвид, че Съветът, в интерес на подобряването на контрола и прилагането на мерките в рамките на Регулаторната зона на NAFO, прие Регламент (ЕО) № 3067/95 на Съвета и измени Регламент (ЕИО) № 1956/88 по отношение на схемата за съвместно международно инспектиране;

като има предвид, че е подходящо да се установят подробни правила за прилагането на нови разпоредби на посочената схема, по-специално тези по отношение на инспектирането на риболовните кораби на Общността, опериращи в зоната на NAFO, за които се предполага, че са извършили значително явно нарушение;

като има предвид, че е подходящо в приложението към настоящия регламент да бъдат посочени данни за компетентните органи на съответните държави-членки;

като има предвид, че поради тази причина е подходящо да се измени Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията;

като има предвид, че мерките, приети с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2868/88 се изменя, както следва:

Добавят се следните членове 4a и 4б:

„Член 4а

1. Когато съответните органи на държавата-членка на флага са нотифицирани съгласно параграф 10 (iii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, от инспектор на NAFO за явно сериозно нарушение, както е изброено в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, извършено от риболовен кораб, плаващ под флага ѝ, или когато Комисията получава такава информация, тези съответни органи и Комисията незабавно се информират един друг за това.

2. В резултат от получаване на информацията съгласно параграф 1 и бидейки нотифицирани от друга договаряща се страна или от инспектори на Общността, назначени по схемата относно явно сериозно нарушение, както е изброено в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, извършено от кораб на Общността, Комисията, в сътрудничество с държавата-членка на флага, гарантира, че корабът е инспектиран от надлежно упълномощен инспектор в рамките на 72 часа.

3. Комисията и държавата-членка на флага си сътрудничат за определяне във възможно най-кратки срокове дали инспекцията, посочена в параграф 2, следва да се извърши от инспектор на Общността, назначен по схемата, или от инспектор, определен от съответните органи на държавата-членка на флага.

4. Надлежно упълномощеният инспектор се качва на борда на съответния риболовен кораб и проучва елементите, които съставляват явното сериозно нарушение, разкрито от инспектора на NAFO и във възможно най-кратки срокове предава резултатите от своето проучване на съответните органи на държавата-членка на флага и на Комисията.

5. След нотифицирането на неговите резултати и ако явното нарушение е сериозно, в съответствие с дефиницията на нарушенията в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, съответният орган на държавата-членка на флага, ако ситуацията го изисква, в рамките на 24 часа изисква от своя страна или упълномощава надлежно упълномощения инспектор да изисква корабът да се отправи към определено пристанище в съответствие с параграф 10, ii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88.

Срокът, посочен в първата алинея, може да бъде удължен от Комисията по молба на държава-членка, адресирана до Комисията, до максимум 72 часа.

В случай на отклоняване, надлежно упълномощеният инспектор предприема всички необходими мерки, за да гарантира безопасността и целостта на доказателството, включително, ако е подходящо, запечатване на трюма на кораба за евентуална проверка в дока.

6. При пристигането в пристанището на отклоняване, съмнителният кораб се подлага на цялостна инспекция, изпълнявана под властта на държавата –членка на флага, която може да бъде посетена от инспектор на NAFO от всяка друга договаряща се страна, желаеща да вземе участие. Държавата–членка на флага информира незабавно Комисията за резултатите от инспекцията, като използва формуляра в приложение I към настоящия регламент, и за мерките, които тя е предприела за справяне с нарушението.

7. Ако съответният орган на държавата на флага не изисква корабът да бъде отклонен към пристанище, в съответствие с параграф 10, ii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88, тя незабавно информира Комисията за мотивите, на които се основава нейното решение. Комисията своевременно информира Изпълнителния секретариат на NAFO за това решение и за причините за него.

Член 4б

1. Когато инспекторите на Общността изразят съмнение, че риболовен кораб, плаващ под флага на договаряща се страна, е извършил едно от сериозните нарушения, изброени в параграф 9 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1956/88 на Съвета, въпросните инспектори в рамките на 24 часа информират съответните органи на съответната държава на флага и Изпълнителния секретариат на NAFO за това, като им предоставя всички елементи, въз основа на които те са обявили този кораб в извършване на явно сериозно нарушение. Комисията изпраща копие от нотификацията на държавите-членки, адресирано до Изпълнителния секретариат на NAFO.

2. Комисията решава, със съгласието на отговорната за кораба договаряща се страна, дали инспектор на Общността остава на борда, когато корабът е отклонен. Комисията решава също дали инспектор на Общността трябва да присъства по време на цялостната инспекция на кораба – предмет на подозрение - в пристанището.“

Встъпителните думи на член 9 се заменят със следното:

„Всяка държава-членка нотифицира на Комисията до 25 януари всяка година за периода от 1 юли до 31 декември, и до 25 август всяка година за периода от 1 януари до 30 юни, информацията, изисквана в точки 1 и 2 от настоящия член, в съответствие с образеца в приложение II, както и информацията, изисквана в точка 3 от настоящия член, в съответствие с образеца в приложение III:“.

3.	Следната точка 3 се добавя към член 9: „3. Всяка значителна разлика между позиция на риболовен кораб на Общността, вписана в „доклада на NAFO“ и фактическата позиция, установена по време на инспекцията на кораба.“

4.	Добавя се следният член 9a: „Член 9а Предаването на информацията между компетентните органи на държавите-членки и Комисията се осъществява чрез съответните органи, данни за които са посочени в приложение IV.“

5.	Добавят се приложенията от I до IV към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 март 1997 година.

За Комисията

Emma BONINO

Член на Комисията

(1) ОВ L 175, 6.7.1988 г., стр. 1.

(2) ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 1.

(3) ОВ L 257, 17.9.1988 г., стр. 20.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОРГАНИЗАЦИЯ ПО РИБОЛОВА В СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

Информация за инспекцията

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОРГАНИЗАЦИЯ ПО РИБОЛОВА В СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

Информация относно разликите при регистрацията на улова и/или явни нарушения

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОРГАНИЗАЦИЯ ПО РИБОЛОВА В СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

Информация относно разликата между „Доклад на NAFO“ и инспекционния доклад

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДАННИ ЗА КОМЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

ГЕРМАНИЯ

Име	BUNDESANSTALT FÜR LANDWIRTSCHAFT UND ERNÄHRUNG
Адрес	Palmaille 9 D-22767 Hamburg
Телефон	(49 40) 389 05-173
Факс:	(49 40) 389 05-128
Телекс:	0214 763
Електронна поща	—
Работно време	От понеделник до четвъртък от 7.00 ч. до 16.00 ч. Петък от 7.00 ч. до 14.00 ч

ДАНИЯ

Име	FISKERIDIREKTORATET
Адрес	Stormgade 2 DK-1470 København K.
Телефон	(45) 33 96 36 09
Факс:	(45) 33 93 39 00
Телекс:	16144 fm dk
Електронна поща	—
Работно време	24 ч. в денонощието

ИСПАНИЯ

Име	DIRECCIÓN GENERAL DE RECURSOS PESQUEROS
Адрес	Calle Ortega y Gasset, 57 E-28006 Madrid
Телефон	(341)402 50 00
Факс:	(341) 402 02 12
Телекс:	—
Електронна поща	—
Работно време	Понеделник—петък от 8.00 до 15.00 ч.

ПОРТУГАЛИЯ

Име	INSPECÇÃO-GERAL DAS PESCAS
Адрес	Ed. Vasco da Gama Alcãntara-Mar P-1350 Lisboa
Телефон	(351 1) 391 35 81/52
Факс:	(351 1) 397 91 93
Телекс:	60339 SEPGC P
Електронна поща	—
Работно време	Понеделник—петък от 9.00 до 13.00 ч и от 14.00 до 18.30 ч.

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Име	MINISTRY OF AGRICULTURE, FISHERIES AND FOOD
Адрес	Nobel House 17 Smith Square UK-London SW1P 3JR
Телефон	(44171) 270 89 60
Факс:	(44171) 270 81 25
Телекс:	88 93 51 fish lw g
Електронна поща	—
Работно време	24 ч. в денонощието

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Име	DIRECTION GÉNÉRALE DE LA PÊCHE
Адрес	Rue Joseph II 99 B-1049 Bruxelles
Телефон	(32 2) 299 11 11
Факс:	(32 2) 296 23 38
Телекс:	24189 fiseu b
Електронна поща	telecom@dg14.cec.be
Х 400	S = TELECOM; O = DG14; P = CEC; A = RTT; C = BE
Работно време	От понеделник до петък, 24 ч. в денонощието

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R0686

L 102/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 686/97 НА СЪВЕТА

от 14 април 1997

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора създаване на Европейската Общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че през последните години рибните ресурси бяха подложени на прекомерно експлоатиране и следователно са необходими сериозни усилия за надзор и контрол с цел поправяне на това положение;

като има предвид, че е необходимо да се прилагат ефикасни мерки по отношение на разходите и подобряване на наличността и точността на данните за риболовното усилие, например чрез въвеждане на системи за надзор на корабите чрез сателит;

като има предвид, че в приложение на разпоредбите на член 3 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 (3), Съветът може да вземе решение за въвеждане на система за постоянно наблюдение на риболовните кораби на страните от Общността;

като има предвид, че беше натрупан опит в областта на пилотните проекти, осъществени от държавите-членки съобразно Регламент (ЕИО) № 897/94 на Комисията от 22 април 1994 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета по отношение на пилотните проекти за постоянно наблюдение на местоположението на риболовните кораби на Общността (4), който доказа че съществуват няколко системи за сателитно наблюдение на корабите за определяне на местоположението на риболовните кораби;

като има предвид, че постоянното наблюдение посредством сателит на някои категории риболовни кораби на Европейската общност ще подобри управлението на риболовната дейност, надзора на чувствителните зони, кръстосания контрол на бордовите дневници и надзора на разтоварването;

като има предвид, че системата за наблюдение на корабите посредством сателит ще се прилага за риболовните кораби на Общността, действащи в териториалните води на трети страни, в случай че тези страни са приели задължението да подчинят собствените си кораби, работещи в териториалните води на Европейската общност, на надзора посредством тези системи;

като има предвид, че е целесъобразно някои кораби на Общността, които извършват риболовната си дейност изключително в крайбрежните води или за кратки периоди, да бъдат освободени от задължението да прилагат системите за надзор на посредством сателит;

като има предвид, че системата за наблюдение на плавателните съдове посредством сателит трябва да гарантира, че съобщенията, излъчени от корабите на Общността, ще бъдат приемани едновременно от държавата, под чийто флаг плава кораба и от държавата-членка, в чиито териториални води действа кораба;

като има предвид, че е целесъобразно осигуряване на възможност системата за наблюдение на корабите посредством сателит да бъде заменена с друга система за наблюдение; като има предвид, че определена държава-членка, която пожелае да използва тази възможност трябва да докаже, че предложената заместваща система е също толкова ефикасна, колкото системата за наблюдение посредством сателит,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 3 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 се заменя от следния текст:

„Член 3

1. Всяка държава-членка установява система за наблюдение на плавателните съдове посредством сателит, наричана по-нататък „система VMS“ за наблюдение на местоположението на риболовните кораби на Европейската общност.

Системата VMS се прилага най-късно от 30 юни 1998 г. за всички риболовни кораби на Общността с дължина над 20 метра между вертикалите или 24 метра чиста дължина, принадлежащи към най-малко една от следните категории:

—	кораби, действащи в открито море, с изключение на Средиземно море;

—	кораби, действащи в териториални води на трети страни, освен когато са предвидени разпоредби в споразуменията с тази страна или страни за прилагането на системи VMS за корабите им, действащи във водите на Европейската общност;

—	кораби за улов на риба, предназначена за рибни брашна или масла.

2. Системата VMS се прилага най-късно от 1 януари 2000 г. за всички риболовни кораби на Общността с дължина над 20 метра между вертикалите или 24 метра чиста дължина, където и да действат. Независимо от това, корабите, работещи в териториалните води на трета страна или страни, се следят от системите VMS, само когато тези трети страна или страни са приели задължението да използват системите VMS за своите кораби, действащи във водите на Общността.

3. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, системите VMS не се прилагат за корабите:

а)	които извършват дейността си изключително до 12 морски мили от бреговете на държавата-членка на Общността или

б)	които не прекарват в морето никога повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

4. Когато дадена държава-членка наложи използването на системи VMS за корабите, плаващи под неин флаг и за които не се прилагат параграфи 1, 2 и 3, тези кораби могат да ползват финансовата помощ, валидна за корабите, наблюдавани чрез системи VMS съгласно параграфи 1 и 2.

5. Държавите-членки следят устройства за установяване на местоположението чрез сателит да бъдат монтирани и напълно оперативни на риболовни кораби, плаващи под техен флаг и за които се прилагат системите VMS. Устройството за установяване на местоположението чрез сателит позволява на риболовния кораб да установява връзка посредством сателита едновременно с държавата, под чийто флаг плава и с държавата-членка, в чиито води извършва своята дейност, като предава своето географско местоположение и, евентуално, отчетите за риболовното усилие, посочени в член 19б. В случай на непреодолима сила, подходяща информация се съобщава по радиото чрез лицензирана радиостанция съобразно правилата на Общността за приемането на подобна информация, или чрез средствата, посочени в член 19в.

6. Капитаните на риболовните кораби на Общността, подчинени на системи VMS, са длъжни да следят устройствата за установяване на местоположението чрез сателит, инсталирани на корабите им, да са оперативни във всеки момент и данните, посочени в параграф 5, да бъдат предавани. Предаването се извършва на определената дневна честота по такъв начин, че държавата членка, под чийто флаг плава кораба и държавата-членка, в чиито води извършва дейността си, да могат да наблюдават ефикасно риболовния кораб.

7. Държавите-членки създават и експлоатират центрове за наблюдение на риболовните зони, наречени по-долу „центрове FMC“, които осигуряват контрол на риболовните усилия и на самия риболов. Центровете FMC трябва да бъдат оперативни най-късно от 30 юни 1998 г.

Държавата-членка следи чрез своя център FMC корабите, плаващи под неин флаг, независимо в които води извършват дейността си или в кое пристанище се намират, както и риболовните кораби, плаващи под флага на други държави-членки, и риболовните кораби на трети страни, подчинени на системата VMS, които извършват дейности в нейните териториалните води или във водите от нейна юрисдикцията.

8. Всяка държава-членка на Общността посочва компетентните органи, отговорни за центъра FMC и взима необходимите мерки този център да разполага с необходимите ресурси и персонал, както и да е съоръжен с компютърната техника, необходима за автоматичната обработка и за електронното предаване на данните. Държавите-членки установяват процедури за запазване и възстановяване на данните в случай на повреда в системата.

Държавите-членки могат да експлоатират общ FMC център.

9. Държавата-членка на Общността взема необходимите мерки, за да гарантира, че данните, приети от нейните риболовни кораби, подчинени на система VMS, се записват под форма удобна за ползване, в компютър, и се съхраняват в продължение на три години.

Държавата-членка собственик на териториалните води взема необходимите мерки, за да гарантира, че данните приети от риболовен кораб, плаващ под флага на друга държава-членка или на трети страни, следен със система VMS, се записват под форма, удобна за ползване, в компютър, и се съхраняват в продължение на три години.

Комисията има достъп до компютърните файлове при представяне на специфично искане. В този случай се прилагат разпоредбите на член 37.

10. Подробните правиля за прилагането на настоящия член се приемат съобразно процедурата, предвидена в член 36.

По-специално, на основата на искане, представено от дадена държава-членка и съгласно разпоредбите на член 36, Комисията може да реши използването на система друга освен системата VMS, като държи сметка за вида на предложената система, вида на риболовния кораб или кораби, зоната или зоните за риболов, видовете риба и продължителността на престой на кораба в морето. Заместващата система трябва да бъде ефикасна най-малко колкото системата VMS и да се прилага по равноправен начин за всички кораби“.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 14 април 1997 година.

За Съвета

Председател

J. VAN AARTSEN

(1) ОВ С 209, 20.7.1996 г., стр. 7.

(2) ОВ С 20, 20.1.1997 г.

(3) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2489/96 (ОВ L 338, 28.12.1996 г., стр. 12).

(4) ОВ L 104, 23.4.1994 г., стр. 18. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 376/96 (ОВ L 51, 1.3.1996 г., стр. 31).

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R0779

L 113/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 779/97 НА СЪВЕТА

от 24 април 1997 година

за въвеждане на режими на управление на риболовното усилие в Балтийско море

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора да създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че съгласно условията на Акта за присъединяване от 1994 г., се прилагат временни режими, управляващи достъпа до водите, до въвеждането на общностна система на специални риболовни разрешителни; като има предвид, че тези режими са установени в Регламент (ЕО) № 3237/94 на Комисията (4);

като има предвид, че тези режими предполагат, че ще бъдат приети мерки на Общността, установяващи условията за достъп до водите и ресурсите и предназначени за изпълнението на риболовните дейности и за въвеждането на общностна система на специални риболовни разрешителни; като има предвид, че настоящият регламент създава такива мерки;

като има предвид, че е необходимо да бъдат събрани данни относно риболовното усилие, разгърнато от плавателни съдове на Общността в риболовните райони, за които режимите се прилагат, за да се получи по-ясно разбиране за експлоатацията на тези риболовни райони;

като има предвид, че е отговорност на държавите–членки на флага да въведат мерки за наблюдение на риболовно усилие; като има предвид, че поради това е необходимо да се осигури прозрачността и справедливостта на управленските и контролни процедури;

като има предвид, че наблюдението на риболовно усилие в Балтийско море няма да накърни установяването от Съвета на равнища за риболовно усилие в съответствие с процедурата, установена в член 8 от Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за установяване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (5), по-специално да вземе предвид състоянието на ресурсите в този район,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Настоящият регламент установява подробни правила за въвеждането на система за управление на риболовното усилие в зоните на IBSFC (подучастъци 22—32), които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държави-членки.

Тази система влиза в действие на 1 януари 1998 г.

Член 2

1. Държавите-членки съставят поименни списъци на риболовните кораби, плаващи под техните съответни флагове, на които е разрешено да извършват риболовни дейности в риболовните райони, определени в приложението.

2. Държави-членки могат на една по-късна дата да заменят риболовни кораби, вписани в техните списъци, или да включат други риболовни кораби, при условие че те имат разрешение за риболов и се подложат на съответните условия, произтичащи от прилагането на член 11 от Регламент (ЕО) № 3760/92.

Член 3

Всяка държава-членка издава специални риболовни разрешителни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. за установяване на общи разпоредби относно специалните разрешителни за риболов (6) за риболовни кораби, плаващи под нейния флаг, които се занимават с риболовни дейности в риболовните райони, посочени в приложението.

Член 4

1. Държавите-членки изпращат на Комисията най-късно до 30 септември 1997 г. информация по отношение на поименните списъци на риболовните кораби, предвидени в член 2.

2. Държавите-членки редовно съобщават на Комисията всяка промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3. Комисията изпраща информацията, предвидена в параграфи 1 и 2, на другите държави-членки.

Член 5

При необходимост Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 8, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3760/92, може да определи равнища за риболовно усилие, като по-специално вземе предвид състоянието на запасите в риболовните райони, посочени в настоящото приложение.

Член 6

1. Държавите-членки предприемат стъпки, за да осигурят едно последващо наблюдение на риболовното усилие, разгърнато от риболовни кораби, плаващи под техен флаг, в риболовните райони, предвидени в приложението.

2. До 31 декември 1997 г. Съветът приема решение по предложение на Комисията, предоставено най-късно до 30 юни 1997 г., за изменения на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (7) и по-специално по отношение на Дял IIa относно вписването на данни за риболовното усилие в дневника, процедурите за изпращане на поименните списъци на риболовните кораби на Комисията, събирането на данни за риболовно усилие от държавите-членки и изпращането на събраните данни за риболовното усилие на Комисията, за да се осигури съответствие с режимите за управление на риболовното усилие, предвидено в настоящия регламент.

Член 7

1. Настоящият регламент се прилага за риболовни кораби от повече от 15 метра между перпендикулярите или повече от 18 на външните габарити.

2. Риболовното усилие за кораби под тази граница се оценява общо за всеки риболовен район.

Член 8

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 24 април 1997 година.

За Съвета

Председател

G. J. WIJERS

(1) ОВ C 342, 14.11.1996 г., стр. 9.

(2) ОВ C 132, 28.4.1997 г.

(3) ОВ C 133, 28.4.1997 г.

(4) ОВ L 338, 28.12.1994 г., стр. 20.

(5) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта на присъединяване от 1994 г.

(6) ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(7) ОВ L 261, 20.10.1993, стр. 1. Регламент, както е последно изменен от Регламент (EО) № 2870/95 (ОВ L 301, 14.12.1995, стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Определение на риболовни райони

Риболовен район
Риболовен уред	Целеви видове	IBSFC зони
Буксирен риболовен уред	Дънни видове	Подучастъци 22-32
Статичен риболовен уред и дрейфащи мрежи	Дънни видове	Подучастъци 22-32
Всички риболовни уреди	Пелагични видове (херинга, цаца)	Подучастъци 22-32 от които: „Управленска единица 3 (1)“
Всички риболовни уреди	Сьомга, морска пъстърва и сладководна риба	Подучастъци 22-32

(1) обхващаща подучастъци 29, 30 и 31 северно от географска ширина 59°30′ N.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R0894

L 132/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 894/97 НА СЪВЕТА

от 29 април 1997 година

за установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

(1)	като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3094/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г. относно установяване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси (3) е често и значително изменян; като има предвид, че с цел яснота и рационалност, този регламент следва да се кодифицира;

(2)

като има предвид, че за да се осигури защитата на морските биологични ресурси и балансираното използване на рибните ресурси и в интерес както на рибарите, така и на потребителите, следва да бъдат установени някои технически мерки за опазването на рибните ресурси, които да посочват, inter alia, разрешените размери на окото на мрежата, процента на прилова и разрешените размери на рибите, както и ограниченията на риболова за определени зони или периоди, или с определени риболовни уреди;

(3)	като има предвид, че е необходимо да се постигне определено равновесие между приспособяването на техническите мерки към разнообразието на риболовните полета и необходимостта от установяване на еднородни правила, които да бъдат по-лесни за прилагане;

(4)

като има предвид, че в настоящия регламент следва да се включат правилата за регулиране на риболовните операции в Скагерак и Категат, договорени между Общността и Норвегия и Швеция; като има предвид, че следователно е необходимо, предвид научните препоръки, да се определят сезонни ограничения за определени риболовни дейности в Скагерак и Категат;

(5)	като има предвид, че мерките за управление по отношение на риболова в Балтийско море следва да бъдат приети в рамките на Международната комисия за риболова в Балтийско море;

(6)

като има предвид, че настоящият обем на отпадъчни количества риба представлява недопустимо голямо разхищение; като има предвид, че забраната за риболов посредством недостатъчно селективни техники или използвани в зони, където са съсредоточени млади риби, заедно с увеличаването на размерите на дупките на мрежата и забраната за използване на риболовни уреди, допринасящи за изхвърлянето на риби, представлява първа стъпка към окончателното преустановяване на практики, несъвместими със опазването и с доброто използване на ресурсите; като има предвид, че е необходимо да се въведе съгласувана система за управление и експлоатация, която свежда изхвърлянията до минимум;

(7)	като има предвид, че е подходящо да се дефинира целенасоченият риболов на някои видове риба, както и понятията за прилов и за защитени видове;

(8)	като има предвид, че многократно повтаряните опити са показали, че използването на платна от мрежа с квадратно око в горната част на трала може да допринесе чувствително за намаляване на улова на маломерна риба;

(9)	като има предвид, че промишленият риболов представлява една постоянна дейност и че следователно условията, които го регулират, следва също да бъдат стабилни;

(10)

като има предвид, че уловът на някои видове, предназначени да бъдат преработени в рибни брашна или в масла, може да бъде извършен с мрежени уреди с размер на окото на мрежата, по изключение различен от определения, при условие че тези риболовни дейности нямат отрицателно въздействие върху други дълбоководни запаси, по-специално запасите от атлантическа треска и пикша;

(11)

като има предвид, че съществува засилваща се тенденция към използване на мрежи с все по-малки размери на окото за хрилни дънни мрежи и за заплитащи мрежи, както и за тройни риболовни мрежи, което се изразява в повишаване на смъртността при младите екземпляри от целевите видове в съответните риболовни полета;

(12)

като има предвид, че тази тенденция следва да бъде проверена и мрежите, използвани за стационарни уреди, като например хрилните дънни мрежи, заплитащите и тройните мрежи, следва да бъдат изработени по такъв начин, че да осигурят по-голяма селективност на целевите видове или на групите целеви видове;

(13)	като има предвид, че биологичните параметри на съответните видове риба са различни в зависимост от географските региони; като има предвид, че тези разлики обуславят и приложението на различни мерки в различните региони;

(14)	като има предвид, че следва да бъде предвиден достатъчно дълъг преходен период, за да се осигури необходимото време на рибарите да приспособят съществуващите риболовни уреди към новите изисквания;

(15)	като има предвид, че следва да се определи метод за измерване на размера на ракообразните и на мекотелите;

(16)	като има предвид, че следва да се определят правила по отношение на риболова във вътрешността на крайбрежните води от 12 мили и че тези правила следва да бъдат изпълними;

(17)	като има предвид, че в това отношение е необходимо да се защитят някои зони за развъждане в крайбрежните води на държавите-членки, като се вземат под внимание специфичните биологични условия, съществуващи във въпросните зони;

(18)	като има предвид, че неселективното използване на мрежи гъргър в риболовните операции, извършвани в пасажите тонови и други видове риба, в присъствието или в близост до морски бозайници, може да доведе до безсмислен улов и убиване на тези бозайници;

(19)	като има предвид, че риболовът с мрежи гъргър представлява ефикасен метод, който позволява да бъдат улавяни единствено търсените целеви видове, ако този вид риболов се извършва правилно и по отговорен начин и че в тези случаи той не представлява опасност за опазването на морските бозайници;

(20)	като има предвид, че Общото събрание на Обединените нации прие на 22 декември 1989 г. Резолюция № 44/225 относно риболова, извършван с големи плаващи пелагични мрежи и неговите последствия върху биологичните ресурси на моретата и океаните;

(21)	като има предвид, че с Решение 82/72/ЕИО (4) Съветът одобри Конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция);

(22)	като има предвид, че Общността подписа Конвенцията на Обединените нации по морско право, която задължава всички членове на международната общност да сътрудничат за опазването и за управлението на биологичните ресурси в открито море;

(23)

като има предвид, че неконтролираното разпространение и разрастване на риболовните дейности с плаващи хрилни мрежи може да допринесе до поява на сериозни неудобства в смисъл на засилване на риболовната дейност и увеличаване на прилова на видове други освен целевите видове; като има предвид, че следователно е необходимо да се регламентират риболовните дейности с подобни мрежени уреди;

(24)	като има предвид, че за да не се възпрепятстват научните изследвания настоящият регламент не следва да се прилага за операциите, които могат да се наложат, дори и случайно, вследствие на провеждането на тези изследвания;

(25)	като има предвид, че в случай на сериозна заплаха за опазването на ресурсите следва да се разреши на държавите-членки да предприемат подходящи временни мерки;

(26)	като има предвид, че приемането на настоящия регламент не следва да обезсилва или възпрепятства допълнителните национални мерки със стриктно местен характер;

(27)	като има предвид, че следователно такива мерки могат да бъдат запазвани или приемани след като бъдат подложени на преглед от страна на Комисията по отношение на тяхното съответствие с разпоредбите на общностното право и тяхната съвместимост с общата политика в областта на рибарството;

(28)	като има предвид, че настоящият регламент следва да се прилага без да се засяга изпълнението на определени национални мерки, по-строги от минималните изисквания на настоящия регламент;

(29)

като има предвид, че може да бъде необходимо приемането на нови мерки за опазване, както и на подробни правила за прилагане на настоящия регламент; като има предвид, че тези мерки и правила следва да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за установяване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определяне на зоните

Регион 1

Всички води, разположени на север и на запад от линия, която започва от точка, разположена на 48° северна ширина и на 18° западна дължина, и която след това следва пълен север до 60° северна ширина; след това пълен изток до 5° западна дължина; след това пълен север до 60°30′ северна ширина; след това пълен изток до 4° западна дължина; след това пълен север до 64° северна ширина и накрая, пълен изток до бреговете на Норвегия.

Регион 2

Всички води, разположени на север от 48° северна ширина, но с изключение на водите от регион 1 и от участъците III б, III в и III г на Международния съвет за изследване на морето (ICES).

Регион 3

Всички води, отговарящи на подзони VIII и IX на ICES.

Регион 4

Всички води, отговарящи на подзона X на ICES.

Регион 5

Всички води, разположени в централната и източната част на Атлантически океан, обхващаши участъци 34.1.1, 34.1.2, 34.1.3 и подзона 34.2.0 от риболовната зона 34 от Региона на ФАО-Cecaf, с изключение на водите под суверенитета или юрисдикцията на Испания и тези, разположени около Канарските острови.

Регион 6

Всички води, разположени край бреговете на френския отвъдморски департамент Гвиана.

Регион 7

Всички води, разположени край бреговете на френските отвъдморски департаменти Мартиника и Гваделупа.

Регион 8

Всички води, разположени край бреговете на френския отвъдморски департамент Реюнион.

2. Географските зони, посочени в настоящия регламент със съкращенията „NAFO“, „ICES“ и „FAO“, са съответно тези, определени от Северозападната атлантическа организация по рибарство, от Международния съвет за изследване на морето и от Организацията на Обединените нации за прехрана и земеделие. Те са описани съгласно последващите изменения, в Регламент (ЕИО) № 3179/78 на Съвета от 28 декември 1978 г. относно сключването от Европейската икономическа общност на Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в риболовните зони в Северозападния атлантически океан (6), и в съобщенията на Комисията № 85/C 335/02 (7) и № 85/C 347/05 (8).

3. Регионите, посочени в параграф 1, могат да бъдат разделени на географски зони съобразно процедурата по член 18, по-специално на основата на дефинициите, представени в параграф 2.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 2, по смисъла на настоящия регламент, Категат се ограничава на север от линия, свързваща фара на Скаген с фара на Тистларна, която продължава след това до най-близката точка от брега на Швеция, а на юг, от линия, простираща се от Хазенор Хед до Гнибен Пойнт, от Коршаг до Сподсберг и до Гилберг Хед до Кулен.

Скагерат се ограничава от запад от линия, простираща се от фара на Ханстолм до фара на Линдеснес, и от юг, от линия, свързваща фара на Скаген с фара на Тистларна, и която продължава след това до най-близката точка от брега на Швеция.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 2, по смисъла на настоящия регламент, Северно море включва подзоната на ICES IV, както и частта в непосредствена близост до участък на ICES II a), разположена на юг на 64° северна ширина, и частта от участък на ICES III a), която не принадлежи към Скагерак така, както е определено в параграф 4.

ДЯЛ I

МРЕЖЕНИ УРЕДИ И УСЛОВИЯ ЗА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ

Член 2

Минимално допустими размери на окото на мрежата

1. За всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложение I и при необходимост, съобразно периода и двигателната мощност на кораба, се забранява използването на тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди, освен ако размерите на окото в частта на мрежата, която е с най-малки размери на окото, са равни или по-големи от минималните размери на окото на мрежата, определени във въпросното приложение, наречени минимално допустими размери и при условие че уловът, извършен посредством такива уреди и съхраняван на борда, съдържа:

—	процент разрешени целеви видове, равен или по-голям от посочения в приложение I,

—	процент риби от защитени видове, който не превишава посочения в приложение I,

за съответните минимално допустимите размери на окото на мрежата.

Въпреки разпоредбите на алинея първа, минималният процент целеви видове може да бъде получен, като се групират количествата на всички уловени целеви видове, при условие че:

—	те са целеви видове, за които максималният процент риби от защитените видове е 10 %,

—	те са целеви видове, за които минимално допустимият размер на окото е равен или по-малък от този на окото на използваната мрежа,

—	общият процент на съвкупността от риби от защитени видове, изразен в процент от общото тегло на всичките уловени целеви видове, не превишава 10 %.

По смисъла на настоящия регламент, защитени видове са видовете, за които е предвиден минимален размер в приложение II или които са отбелязани със звездичка във въпросното приложение за съответния регион.

Разпоредбите на настоящия параграф не засягат специфичните разпоредби, установени в параграфи 2—9.

2. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за драгите. Независимо от това, се забранява съхраняването на борда или разтоварване на брега на повече от 10 % защитени видове, уловени при риболов с драги.

3. Процентите, предвидени в приложение I, са изчислени пропорционално на теглото на всички риби, ракообразни и мекотели на борда след сортиране или по време на разтоварването на брега, като се взема предвид всяко трансбордирано количество.

Независимо от разпоредбите на алинея първа, в случай на риболов на риби пясъчници, извършван посредством мрежени уреди с око на мрежата, по-малко от 16 mm, процентът може да бъде изчислен преди сортиране на рибата. Тази разпоредба не се отнася за риболова в Скагерак и в Категат.

Процентите могат да бъдат изчислени на основата на една или на няколко представителни проби. Правилата за вземане на пробите могат да бъдат установени съобразно процедурата, предвидена в член 18.

4. Сортирането на рибата се извършва непосредствено след вдигането на уредите. Уловът на защитени видове, които превишават определените в приложение I проценти, се връщат незабавно в морето.

5. Ако уловът е извършен по време на същото излизане в морето с помощта на различни мрежени уреди с различни размери на окото на мрежата или в различни региони, или географски зони, или също в рамките на различни допълнителни условия (като например различни периоди на годината), и ако тези различни условия за риболов предполагат промяна в минимално допустимия размер на окото на мрежата (със съответните проценти), представен в приложение I, процентите се изчисляват за всяка част на улова, извършен при различни условия.

Целият улов се счита за извършен посредством риболовния уред с най-малките размери на окото на мрежата, който се намира на борда, освен ако не е посочено друго в бордовия риболовен дневник, който се поддържа в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. за установяване на система за контрол, приложима да общата политика в областта на рибарството (9) и в съответствие с правилата, определени в приложение на въпросния член.

6. Уловите се изчисляват в живо тегло.

По смисъла на настоящия член, съответствието в тегло между цял норвежки омар и опашките от норвежкия омар се получава, като се умножи по три теглото на последните.

7. Мрежените уреди, чиито размери на окото на мрежата са по-малки от тези на уредите, използвани в съответствие с параграф 1 не могат да бъдат съхранявани на борда, освен ако са правилно сгънати и завързани по такъв начин, че да не могат да бъдат използвани лесно. Специфичните правила, отнасящи се за подреждането на риболовните уреди, могат да бъдат установявани съобразно процедурата, предвидена в член 18.

8. Мощността на двигателя е равна на общата максимална непрекъсната мощност, която може да бъде достигната от всеки двигател и която може да служи за придвижването на кораба посредством механични, електрически, хидравлични или други средства. Независимо от това, ако към двигателя е монтиран редуктор, мощността се измерва по изходния елемент от мястото на свързване на редуктора.

За допълнителните машини, задвижвани от двигателя, не се извършва приспадане на мощност.

Мерната единица за мощността на двигателя е киловат (kW).

Непрекъснатата мощност на двигателя се определя в съответствие с изискванията, приети от Международната организация по стандартизация в нейния международен препоръчителен стандарт ISO 3046/1, второ издание, м. октомври 1981 г.

Промените, необходими за приспособяване на изискванията, предвидени в четвъртата алинея, към научнотехническия напредък, се приемат съобразно процедурата по член 18.

9. Забранява се съхраняването на борда или използването на всякакви тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди, чийто минимален размер на окото на мрежата е равен или по-голям от 90 mm и чийто брой на бримките в най-малко една обиколка на същинския наконечник на трала sensu stricto е по-голям от 100, като от това се изключват страничните укрепващи въжета и шевове.

Всеки трал, датски гриб или сходен теглен мрежен уред с размери на окото на мрежата, по-големи или равни на 100 mm може да бъде съоръжен, в горната половина на наконечника на трала, с платно мрежа (платно или прозорец) с квадратни бримки, свързани към страничните укрепващи въжета или шевове, с размери на окото равни или по-големи от 90 mm.

Под термина „мрежа с квадратно око“ се разбира мрежа, монтирана по такъв начин, че двете посоки AБ на бримките, съставляващи тази мрежа, са в едната посока, успоредни на надлъжната ос на наконечника, и в другата посока - перпендикулярни на надлъжната ос. Посоката AБ е посоката, успоредна на образуващата права линия поредица от страни на съседни бримки.

10.

Дънните хрилни мрежи, заплитащите мрежи и тройните мрежи, чиито размери на окото на мрежата не отговарят на нито една от категориите, описани в приложения V или VI, се забраняват и не може да бъдат държани на борда на риболовни кораби. В случай на тройни мрежи, размерите на окото на мрежата, посочени в настоящия регламент, са тези на частта от мрежата, която е с най-малко по размер око на мрежата.

б)

Когато уловът се извършва в региони 1 и/или 2 от риболовни кораби, използващи дънни хрилни мрежи, заплитащи мрежи и/или тройни мрежи, съответстващи на една от категориите в приложение V, процентът на количествата, съхранявани на борда и изразени в живо тегло, за една или няколко комбинации от видовете или групите видове, посочени в съответната категория размери на окото на мрежата, не може да бъде по-малък от 70 %.

в)

Когато уловът е извършен в Регион 3 от риболовни кораби, използващи дънни хрилни мрежи, заплитащи мрежи и/или тройни мрежи, съответстващи на една от категориите, посочени в приложение VI, процентът на количествата, съхранявани на борда, изразени в живо тегло, за една или няколко комбинации от видовете или групите видове, посочени в съответната категория размери на окото на мрежата, не може да бъде по-малък от 70 %.

г)

по смисъла на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

i)	„дънна хрилна мрежа и заплитаща мрежа“: е всеки мрежен уред, съставен от едно платно мрежа, прикрепена с каквито и да било средства към дъното на морето;

ii)	„тройна мрежа“ е всеки мрежен уред, съставен от две или повече платна мрежа, наложени едно върху друго, прикрепени заедно и успоредни на едно надлъжно укрепващо въже, прикрепен с каквито и да било средства към дъното на морето;

д)

Букви a), б), в) и г) не се прилагат за улова на пъстървови риби и безчелюстни.

Подробните правила за прилагане на настоящия параграф, включително размерите на окото на мрежата на уредите, се приемат съобразно процедурата, предвидена в член 18, не по-късно от 31 декември 1997 г.

Член 3

Определяне на размера на окото на мрежата

Техническите правила за определяне на размера на окото се изготвят съобразно процедурата, предвидена в член 18.

Член 4

Прикрепване на приспособленията към мрежите

Не се позволява прикрепването на съоръжения, които водят до запушване на окото на мрежата, на която и да било част от уреда или с цел намаляване на действителния размер на окото на мрежата.

Настоящата разпоредба не изключва използването на някои съоръжения, чиито списък и технически описания се изготвят по реда на процедурата, предвидена в член 18.

ДЯЛ II

МИНИМАЛНО ДОПУСТИМИ РАЗМЕРИ НА РИБАТА, РАКООБРАЗНИТЕ И МЕКОТЕЛИТЕ

Член 5

1. Риба, ракообразно или мекотело нямат необходимия размер, когато размерите им са по-малки от минимално допустимите размери, определени в приложения II или III за съответните видове, съответния регион или конкретната географска зона, ако последната е уточнена. Ако са разрешени няколко метода за измерване на допустимия размер, рибата, ракообразното или мекотелото имат необходимия размер, когато най-малко един от изискваните размери е по-голям от съответния определен минимално допустим размер.

Размерът на рибите се измерва от върха на муцуната до края на опашната перка.

б)

Размерът на норвежкия омар и на омарите се измерва, както е показано в приложение IV:

—	успоредно на средната линия от задната част на една от орбитите до периферния ръб на главогръда (главогръдна дължина),

—	от върха на хоботчето (стилета) до задния край на пигидия, с изключение на плавниците (обща дължина).

Отделените опашки от норвежки омар се измерват от предния ръб на първия сегмент на опашката до задния край на пигидия, с изключение на плавниците. Това измерване се извършва като опашката се постави на равно, без да се разтегля.

в)

Размерът на раците се измерва, както е показано в приложение IV:

—	като дължина на черупката, по дължината на средната линия в междуорбитното пространство до задния ръб на черупката,

—	като максимална широчина на черупката, перпендикулярно на средната линия на черупката,

—	като обща дължина, на двата последни сегмента на една от щипките.

г)

Размерът на морските паяци се измерва, както е показано в приложение IV. Измерва се на дължина по средната линия от ръба на черупката, между хоботчетата, до задния ръб на черупката.

д)

Размерът на двучерупчестите мекотели отговаря на най-големия размер на черупката, както е показано на илюстрацията в приложение IV.

е)

Размерът на главоногите се измерва по дължината на средната линия на гърба, от задната точка на мантията до предния ѝ край при калмарите и при сепиите, и до равнището на очите при октоподите.

3. Рибите, ракообразните и мекотелите, които не са с необходимия размер, не могат да бъдат съхранявани на борда, да бъдат трансбордирани, да бъдат разтоварвани на брега, складирани, продавани, излагани или пускани на пазара, а незабавно се изхвърлят в морето.

Независимо от това, тази разпоредба не се прилага за:

a)	улова на защитени видове, който се извършва в рамките на разпоредбите на член 2, параграф 1, и които не са отделени от разрешените целеви видове, които не са продавани, излагани или пускани на пазара за консумация от човека;

б)

видовете, изброени по-долу, в рамките на 10 % от теглото на общия улов на въпросните видове:

—	херинга, уловена в която и да е географска зона,

—	скумрия, уловена в Северно море,

—	видове, включени в приложения II или III и уловени в Скагерак или в Категат;

в)	сафрида (Trachurus spp.), скумрията (Scomber spp.) и хамсията (Engraulis encrasicholus), предназначени да бъдат използвани като жива стръв.

Процентът на маломерните риба, ракообразни и мекотели се изчислява в съответствие с член 2, параграфи 3—6.

4. Забранява се разтоварването на брега само на опашки или щипци, които са отделени от тялото на омарите, уловени в регионите или географските зони в приложение III, в който е посочен минимално допустимият размер за тези видове.

Разрешава се единствено разтоварването на брега на цели екземпляри от раковините пектен (Pecten spp.).

5. Минималните размери за видовете, отбелязани със звездички в приложения II или III, се приемат съобразно процедурата, предвидена в член 18.

ДЯЛ III

ЗАБРАНА НА РИБОЛОВ

Член 6

Сьомга и морска пъстърва

1. Сьомгата и морската пъстърва не могат да бъдат съхранявани на борда, трансбордирани, разтоварвани на брега, превозвани, складирани, продавани, излагани или предлагани за продажба, а се връщат в морето веднага, след като са уловени:

a)	във водите, разположени отвъд границата от 12 морски мили, измерени от основните брегови линии на държавите-членки, в региони 1, 2, 3 и 4;

б)	чрез дерогация от член 1, параграф 1, извън водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, в региони 1, 2, 3 и 4;

в)	с трал, с датски грибове или със сходни теглени мрежени уреди, с размери на окото на мрежата по-малки от 70 mm.

2. В Скагерак и в Категат риболовът на сьомга и морска пъстърва се забранява отвъд границата от 4 морски мили, измерени от основните брегови линии.

Член 7

Херинга

1. Риболовът на херинга се забранява всяка година от 15 август до 30 септември в географската зона, ограничена от линия, свързваща следните точки:

—	Butt of Lewis,

—	Cape Wrath,

—	58°55′ северна ширина и 5°00′ западна дължина,

—	58°55′ северна ширина и 7°10′ западна дължина,

—	58°20′ северна ширина и 8°20′ западна дължина,

—	57°40′ северна ширина и 8°20′ западна дължина,

—	западния бряг на остров North Uist на 57°40′ северна ширина, след това по продължението на северния бряг на островa до 57°40′36″, северна ширина и 07°20′39″ западна дължина,

—	57°50′03″ северна ширина и 7°08′06″ западна дължина,

—	в посока североизток покрай западния бряг на остров Lewis до началната точка (Butt of Lewis).

2. Забранява се съхраняването на борда на количество херинга, по-голямо от 5 % от общото тегло на рибата, ракообразните и мекотелите, които се намират на борда и които са уловени в тази зона през периода, посочен в параграф 1. Процентът се изчислява в съответствие с член 2, параграфи 3—6.

3. Риболовът на херинга се забранява през периода от 1 юли до 31 октомври в зоната, ограничена от следните координати:

—	западен бряг на Дания на 55°30′ северна ширина,

—	55°30′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	57°00′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	западния бряг на Дания на 57°00′ северна ширина.

4. Риболовът на херинга се забранява в зоната, разположена от 6 до 12 морски мили край бреговете на Обединеното кралство, измерени от основната брегова линия, между 54°10′ и 54°45′ северна ширина, за периода от 15 август до 30 септември и между 55°30′ и 55°45′ северна ширина, за периода от 15 август до 15 септември.

5. Риболовът на херинга се забранява през цялата година в Ирландско море (участък на ICES VII a)) в морската зона, разположена между западните брегове на Шотландия, Англия и Уелс, и линия, преминаваща на 12 морски мили от основните брегови линии на тези брегове, ограничена на юг от точка, разположена на 53°20′ северна ширина, и на северозапад от линия, преминаваща между Mull of Galloway (Шотландия) и Point of Ayre (остров Ман).

6. Риболовът на херинга се забранява през периода от 21 септември до 31 декември в частите от Ирландско море (участък на ICES VIIa)), ограничени от следните координати:

—	източен бряг на остров Ман на 54°20′ северна ширина,

—	54°20′ северна ширина, 3°40′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 3°50′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 4°50′ западна дължина,

—	югозападен бряг на остров Ман на 4°50′ западна дължина,

б)

—	източен бряг на Северна Ирландия на 54°15′ северна ширина,

—	54°15′ северна ширина, 5°15′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 5°50′ западна дължина,

—	източния бряг на Ирландия на 53°50′ северна ширина.

Риболовът на херинга се забранява през цялата година в Logan Bay, определени като водите на изток от линията, простираща се от Mull of Logan, разположена на 54°44′ северна ширина и 4°59′ западна дължина, до Laggantalluch Head, разположена на 54°41′ северна ширина и 4°58′ западна дължина.

7. Независимо от параграф 6, корабите с максимална дължина 12,2 метра, чиито основни пристанища са разположени на източния бряг на Ирландия и Северна Ирландия между 53°00′ и 55°00′ северна ширина, могат да ловуват херинга в забранената зона, описана в параграф 6, буква б). Единственият разрешен метод на риболов е плаващата мрежа с минимални размери на окото 54 mm.

8. Риболовът на херинга се забранява в морския регион, разположен на североизток от линия, прекарана между Mull of Kintyre и Corsewall Point, през периода от 1 януари до 30 април.

9. Зоните и периодите, описани в настоящия член, могат да бъдат променяни съобразно процедурата по член 18.

Член 8

Копърка

1. Риболовът на копърка с помощта на тралове с размери на окото на мрежата по-малки от 32 mm се забранява през цялата година в Скагерак и в Категат.

2. Риболовът на копърка се забранява:

от 1 юли до 31 октомври в зона, ограничена от следните координати:

—	западен бряг на Дания от 55°30′ северна ширина,

—	55°30′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	57°00′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	западен бряг на Дания от 57°00′ северна ширина;

б)

в статистическата зона на ICES 39E8, от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември. По смисъла на настоящия регламент, тази зона на ICES се ограничава от линия, простираща се изцяло на изток от източния бряг на Обединеното кралство, по продължението на 55°00′ северна ширина до точка, разположена на 1°00′ западна дължина, след това пълен север до точка, разположена на 55°30′ северна ширина и след това пълен запад до бреговете на Обединеното кралство;

в)	във вътрешните води на Moray Firth, разположени на запад от 3°30′ западна дължина, и във вътрешните води на Firth of Forth, разположени на запад от 3°00′ западна дължина, през периода от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември.

Член 9

Скумрия

1. Забранява се съхраняването на борда на скумрия, която е уловена в географската зона, ограничена от следните координати:

—	точка на южния бряг на Англия на 2°00′ западна дължина,

—	49°30′ северна ширина, 2°00′ западна дължина,

—	49°30′ северна ширина, 7°00′ западна дължина,

—	52°00′ северна ширина, 7°00′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Уелс на 52°00′ северна ширина,

освен ако теглото на скумрията не превишава 15 % от теглото на общите количества скумрия и други видове, които се намират на борда и които са уловени в тази зона.

2. Параграф 1 не се прилага по отношение на:

a)	риболовни кораби, използващи хрилни мрежи или ловуващи с въдици;

б)

риболовни кораби, използващи дънни тралове, датски грибове или сходни теглени мрежи, ако държат на борда си минимално количество, представляващо 75 % в тегло, изчислено в проценти от общото тегло на всички видове, намиращи се на борда,

—	норвежки омар, когато тези риболовни кораби използват мрежени уреди, чийто размер на окото на мрежата е определен за съответните региони или географски зони в приложение I,

—	норвежки омар и видовете, изброени в приложение II, когато тези риболовни кораби използват мрежени уреди, чийто размер на окото на мрежата е определен за тези видове и за съответните региони или географски приложение I;

в)	кораби, които преминават без престой през тази зона, при условие че всичките риболовни уреди са прибрани в съответствие с условията, определени в член 2, параграф 7;

г)	риболовни кораби, които не са съоръжени за риболов и на които е трансбордирана скумрията.

3. Цялото количество скумрия, което се намира на борда, се счита за уловено в зоната, предвидена в параграф 1, с изключение на тези риби, чието присъствие на борда е обявено в съответствие с процедурата, описана в долните алинеи, преди корабът да навлезе във въпросната зона.

Капитанът на риболовния кораб, който възнамерява да навлезе в тази зона, за да ловува, и който държи скумрия на борда, трябва да нотифицира контролния орган на държавата-членка, в чиято зона той възнамерява да извършва риболов, за приблизителното време и място, на което ще пристигне във въпросната зона. Нотификацията следва да бъде направено най-рано 36 часа и най-късно двадесет 24 часа преди корабът да навлезе във въпросната зона.

При навлизане в зоната, капитанът трябва да нотифицира компетентния контролен орган за количествата скумрия, които държи на борда и които са записани в бордовия риболовен дневник. От капитана може да бъде изискано да представи своя бордови риболовен дневник и улова, които се намира на борда, за проверка, в момент и на място, които се определят от компетентния контролен орган. Моментът на проверката не може да бъде по-късен от шест часа след получаване от компетентния контролен орган на съобщението, което нотифицира относно количествата скумрия, държани на борда, а мястото на проверката е разположено възможно най-близо до мястото на навлизане в зоната.

Капитанът на риболовния кораб, който възнамерява да навлезе в тази зона, за да извърши пренатоварването на скумрията на своя кораб, трябва да нотифицира компетентния контролен орган на държавата-членка в зоната, на която се извършва пренатоварването, за часа и мястото на предвиденото трансбордиране. Това съобщение следва да бъде изпратено не по-рано от 36 часа и не по-късно от 24 часа преди началото на операцията по трансбордиране. Капитанът трябва да информира компетентния контролен орган за количества скумрия, които са пренатоварени на неговия кораб веднага след приключване на операцията по пренатоварването.

Компетентните контролни органи са следните:

—

за Франция:

—	Mimer, телекс: Париж 250823,

—

за Ирландия:

—	Department of Marine, телекс: Dublin 91798 MRNE,

—

за Обединеното кралство:

—	Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, телекс: London 21274.

Нито една разпоредба от настоящия параграф не се тълкува в смисъла, че риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка или регистриран в тази държава-членка, който не разполага с определена квота за улов на скумрия от запас, намиращ се в тази зона или чиято квота е изчерпана, има разрешението да държи скумрия на борда, освен ако не става дума за прилов, смесен с улова на сафрид или на сардина и при условие че скумрията не превишава 10 % от общото тегло улов на скумрия, сафрид и сардина на борда, освен ако капитанът докаже, че тази скумрия произхожда от друг запас.

ДЯЛ IV

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ВИДОВЕ РИБОЛОВ

Член 10

Ограничения за използването на някои видове риболовни кораби и уреди за улов на някои видове през определени периоди и в определени географски зони

1. Забранява се използването на мрежи гъргър:

за риболов на херинга в участъци на ICES VII ж) до к) и в географската зона, ограничена, както следва:

—	на север с 52°30′ северна ширина,

—	на юг с 52° северна ширина,

—	на запад от брега на Ирландия,

—	на изток от брега на Обединеното кралство;

б)	за улова на видовете, изброени в приложение II за съответния регион или географска зона.

При риболов посредством мрежи гъргър се забранява съхраняване на борда:

—	на количество от видовете, изброени в приложение II, по-голямо от 5 % в тегло от общото тегло на рибата, ракообразните и мекотелите, които се намират на борда,

—	при риболов в зоната, описана в първото тире на алинея първа, количество херинга по-голямо от 5 % в тегло от общото тегло на рибата, ракообразните и мекотелите, които се намират на борда.

Процентите се изчисляват в съответствие с член 2, параграфи 3—6.

Забранява се на риболовните кораби да държат на борда си или да използват бийм тралове, чиято обща дължина на тралните мачти, представляваща сумата от дължините на различните трални мачти, превишава 24 метра или може да бъде увеличена до дължина, превишаваща 24 метра.

б)

Забранява се използването на бийм тралове в Категат.

В зона от 12 морски мили от бреговете на Франция, северно от 51°00′ северна ширина, на Белгия, на Нидерландия, на Германия и западно от Дания, до Hirtshals Lighthouse, като тази зона се измерва от основните брегови линии, които служат за ограничаване на териториалните води, се забранява на кораби, чиято чиста дължина превишава 8 метра, да ловуват с помощта на бийм тралове или с тралове с трални дъски.

През периода от 1 април до 30 септември горепосочената зона се разширява и включва географската зона, която е ограничена от линия, свързваща следните координати:

—	точка от западния бряг на Дания, разположена на 57°00′ северна ширина,

—	57°00′ северна ширина, 7°15′ източна дължина,

—	55°00′ северна ширина, 7°15′ източна дължина,

—	55°00′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	54°30′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	54°30′ северна ширина, 7°30′ източна дължина,

—	54°00′ северна ширина, 7°30′ източна дължина,

—	54°00′ северна ширина, 6°00′ източна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 6°00′ източна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 5°00′ източна дължина,

—	53°30′ северна ширина, 5°00′ източна дължина,

—	53°30′ северна ширина, 4°15′ източна дължина,

—	53°00′ северна ширина, 4°15′ източна дължина,

—	точка от бреговете на Нидерландия, разположена на 53°00′ северна ширина.

б)

чрез дерогация от параграф 3, буква a), корабите, чиито наименования и технически характеристики са включени в списък, изготвен в съответствие с процедурата, определена в член 18, имат разрешението да ловуват във въпросната зона, като използват бийм тралове през периодите, когато при други условия риболовът с бийм тралове е забранен.

Корабите, които могат да бъдат вписани в списъка, посочен в алинея първа на настоящия параграф, трябва да отговарят на следните критерии:

—	да бъдат пуснати в експлоатация преди 1 януари 1987 г.,

—	с изключение на корабите, чиято дейност е риболов на ракообразни, двигателната им мощност да не превишава 221 kW и, в случай на двигатели с намалена мощност, да не е превишавала 300 kW преди намаляването ѝ.

Кораб, вписан в списъка, може да бъде заменен с всеки друг кораб, чиято двигателна мощност не е била намалена и не превишава 221 kW, и чиято чиста дължина така, както е описана в параграф 13, не превишава 24 метра.

Двигателят на кораб от списъка може да бъде заменен, при условие че мощността на новия двигател не е била намалена и не превишава 221 kW.

в)

Въпреки това се забранява използването на бийм тралове, чиято обща дължина, представляваща сумата на дължината на различните трални мачти, превишава девет метра или може да бъде увеличена до дължина, по-голяма от девет метра, освен в за използване на уреди, създадени и използвани за лов на скариди (Crangon spp. или Pandalus montagui).

Независимо от това, корабите, чиято основна дейност е риболовът на скариди (Crangon spp.), имат разрешението да използват трални мачти, чиято обща дължина превишава девет метра, когато извършваната от кораба дейност е риболов на морски език, при условие че тези кораби са включени в списъка, който следва да се изготвя всяка година.

г)

без да се нарушават разпоредбите на алинея трета, буква a), траловете с трални дъски и двигателна мощност, по-малка или равна на 221 kW или двигатели, чиято мощност е била намалена и не е превишавала 300 kW преди намалението, имат разрешението да ловуват в зоната, посочена в този параграф.

д)

без да се нарушават разпоредбите на алинея трета, буква a), корабите, чиято двигателна мощност превишава 221 kW, могат да ловуват в зоната, посочена в този параграф, като използват трал с трални дъски, при условие че количествата писия и морски език, които са по-големи от 5 % от теглото на целия улов, намиращ се на борда, са връщат незабавно в морето.

Процентите се изчисляват в съответствие с член 2, параграфи 3-6.

4. В зоната, разположена отвъд 12 морски мили от бреговете на Обединеното кралство и Ирландия, като тази зона се измерва от основните брегови линии, които служат за ограничаване на териториалните води, се забранява на риболовните кораби да използват бийм тралове.

Независимо от това, корабите от една от следните категории могат да ловуват във въпросната зона с бийм тралове:

—	кораб, въведен в експлоатация преди 1 януари 1987 г. и, с изключение на корабите, чиято основна дейност е риболовът на ракообразни, чиято двигателна мощност не превишава 221 kW или ако тази мощност е била намалена, не е превишавала 300 kW преди намаляването,

—	кораб, въведен в експлоатация след 31 декември 1986 г., чиято двигателна мощност не е била намалявана и не превишава 221 kW и чиято чиста дължина така, както е определена в параграф 13, не е по-голяма от 24 метра,

—	кораб, чийто двигател е бил заменен след 31 декември 1986 г. с двигател, чиято мощност не е била намалявана е не превишава 221 kW.

Независимо от това, се забранява използването на бийм тралове, чиято обща дължина на тралните мачти, представляваща сумата от дължините на всички трални мачти, превишава девет метра, освен когато риболовът се извършва посредством уреди, изработени и използвани за лов на скариди Crangon spp. или на скариди Pandalus montagui.

5. Забранява се на риболовните кораби, които не отговарят на критериите за вписването им в списъците, изготвени в съответствие с разпоредбите на параграфи 3 и 4, да извършват риболовните дейности, посочени във въпросните параграфи.

6. Подробни правила за прилагане на параграфи 3 и 4, включително и тези, отнасящи се до изготвянето на списъците, посочени в параграф 3, се установяват съобразно процедурата, предвидена в член 18.

7. Двигателната мощност е определената в член 2, параграф 8.

8. Датата на въвеждане в експлоатация е датата на първото издаване на официалното удостоверение за безопасност.

В случай, че не е издадено официално удостоверение за безопасност, датата на въвеждане в експлоатация на кораба е датата на първото вписване в официалния регистър на риболовните кораби.

Независимо от това, за риболовните кораби, въведени в експлоатация преди 14 октомври 1986 г., датата на въвеждане в експлоатация е датата на първото вписване в официален регистър на риболовни кораби.

9. За периода от 1 юли до 15 септември се забранява използването на тралове с размери на окото на мрежата по-малки от 32 mm във водите, разположени пред граница от три мили от основните брегови линии на Скагерак и Категат.

Въпреки това, в тези води може да се извършва риболов с тралове по време на този период:

—	посредством мрежени уреди с минимален размер на окото на мрежата 30 mm - за лов на северни скариди (Pandalus borealis),

—	посредством мрежени уреди с всякакви размери на окото на мрежата - за риболов на белдюга (Zoarces viviparus), попчета (Gobiidae) или главочи (Cottus spp.), предназначени за стръв.

10. Забранява се риболова на хамсия с пелагични тралове в участък VII С на ICES.

11. В рамките на зоните, посочени в настоящия член, където не могат да бъдат използвани тралове, бийм тралове, датски грибове или всякакви сходни теглени мрежени уреди, въпросните уреди не могат да се намират и на борда, освен ако са правилно привързани и прибрани в съответствие с изискванията на член 2, параграф 7.

12. Забранява се използването за риболов на взривни вещества, отрова, приспивателни вещества или на огнестрелни оръжия. Независимо от това, тонът и гигантската акула могат да бъдат ловени посредством оръдие с харпун.

Забранява се използването на електрически ток в Скагерак и в Категат за улов на риба, с изключение на риба тон и гигантска акула.

13. Дължината на кораба отговаря на чистата дължина, определена като дължината, измерена в права линия от предния края на носа на кораба до задния край на кърмата.

За нуждите на настоящото определение носът на кораба включва водоплътната структура на корпуса, бака, форщевена и предния фалшборд, ако последният е неподвижен, с изключение на бушприта и леерните ограждания.

За нуждите на настоящото определение кърмата включва водоплътната структура на корпуса, транцовата кърма, юта, рампата на трала и фалшборда, с изключение на леерните ограждания, подпорката на фокмачтата, двигателните елементи, рула и устройствата за управление, както и стълбите и платформите.

Чистата дължина се измерва в метри, до два десетични знака.

14. Дължината на тралните мачти на бийм трала се измерва от единия до другия им край, включително всички свързани елементи.

15.

От 1 септември до 31 декември риболовът с тралове, датски грибове или със сходни теглени мрежени уреди се забранява в географските зони, ограничени от линия, свързващи следните координати:

—	точка на северния бряг на Испания, наречена Cabo Prior (43°34′ северна ширина, 8°19′ западна дължина),

—	43°50′ северна ширина, 8°19′ западна дължина,

—	43°25′ северна ширина, 9°12′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Испания наречена Cabo Villano (43°10′ северна ширина 9°12′ западна дължина).

б)

От 1 октомври 31 декември се забранява риболовът с тралове, с датски грибове или със сходни теглени мрежени уреди в географските зони, ограничени от линия, свързваща следните координати:

—	точка на западния бряг на Испания, наречена Cabo Corrubedo (42°35′ северна ширина, 9°05′ западна дължина),

—	42°35′ северна ширина, 9°25′ западна дължина,

—	43°00′ северна ширина, 9°30′ западна дължина,

—	точка от западните бреговете на Испания на 43°00′ северна ширина.

в)

От 1 декември до последния ден на февруари на следващата година се забранява риболовът с тралове, с датски грибове или със сходни теглени мрежени уреди в географските зони, ограничени от линия, свързваща следните координати:

—	точка от западните брегове на Португалия на 37°50′ северна ширина,

—	37°50′ северна ширина, 9°03′ западна дължина,

—	37°00′ северна ширина, 9°06′ западна дължина,

—	точка от западния бряг на Португалия на 37°00′ северна ширина.

16. Забранява се риболовните кораби, използващи мрежи гъргър или теглени мрежени риболовни уреди с размери на окото на мрежата, разрешени по изключение за риболов на скумрия, херинга и сафрид, да държат на борда си устройства за автоматично сортиране на риба.

Без да се нарушава предходната алинея, на хладилните кораби се разрешава да държат на борда си устройства за автоматично сортиране на рибата, при условие че тези устройства имат като функция единствено търговското класифициране на цялото количество риба, уловена и предназначена за замразяване. Инсталирането на борда на устройства за сортиране на риба трябва да бъде направено по такъв начин, че уловът след сортирането да бъде незабавно замразяван с цел пускането му на пазара и да не може да бъде изхвърлян лесно в морето.

17. Забранява на всички риболовни кораби да извършват операции по обкръжаване на групи морски бозайници с помощта на мрежи гъргър, когато целта е уловът на тонови риби или други видове риба.

Без да се нарушават разпоредбите на член 1, параграф 1, настоящият параграф се прилага за всички риболовни кораби, плаващи под флага държава-членка или регистрирани в държава-членка, общо във водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, както и извън тези води.

18. Риболовът с тралове и с мрежа гъргър на скумрия, копърка и херинга се забранява в Скакерак от полунощ в събота до полунощ в неделя, а в Категат – от полунощ в петък до полунощ в неделя.

19. Забранява се използването на мрежи гъргър за улов на тропически тонови риби (листао, дебел тон и бял тон) във водите от суверенитета или от юрисдикцията на Португалия в участък Х на ICES на север от паралел 36°30′ север, както и в зоните на Cecaf на север от паралел 31° север и на изток от меридиан 17°30′ запад.

Член 11

Ограничения за използването на хрилни мрежи

1. Забранява се на риболовните кораби да държат на борда си или да упражняват риболовни дейности с една или с няколко плаващи хрилни мрежи, чиято дължина поотделно или сумарно превишава 2,5 километра.

2. По време на цялата продължителност на риболовната дейност, посочена в параграф 1, ако дължината на мрежата е по-голяма от един километър, тя трябва да остане привързана към кораба. Независимо от това, в бреговата ивица от 12 морски мили, корабът може да не бъде привързан към мрежата, ако извършва постоянно наблюдение върху нея.

3. Без да се нарушават разпоредбите на член 1, параграф 1, настоящият член се прилага за всички води, с изключение на Балтийско море, Белтите и Оресунд, за всички води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки и, извън тези води, за всеки риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка или регистриран в държава-членка.

Член 12

Забранява на всички риболовни кораби да използват плаващи хрилни мрежи за улов на риба тон във водите под суверенитета или юрисдикцията на Испания или Португалия в подзоните на ICES VIII, IX или, без да нарушава член 1, във води под суверенитета или юрисдикцията на Испания в зоните на Cecaf край Канарските острови.

Член 13

Операции по преработка

Забранява се извършването на борда на риболовни кораби на всякакви операции по физическа или химическа преработка на риба за производството на брашна, масла или други сходни продукти. Тази забрана не се отнася за преработката на рибни отпадъци.

Член 14

Научни изследвания

Настоящият регламент не се прилага за риболовните операции, изпълнени единствено за целите на научни изследвания, които са проведени с разрешението и под контрола на заинтересованата държавата-членка или държави-членки и след предварителното информиране Комисията и на държавата-членка или държавите-членки, в чиито води се провеждат изследванията.

Рибата, ракообразните и мекотелите, уловени за целите, посочени в първата алинея, могат да бъдат продавани, складирани, излагани или пускани на пазара, при условие че:

—	отговарят на стандартите, определени в приложения II и III и на търговските стандарти, приети по силата на член 2 от Регламент (ЕИО) № 3759/92 на Съвета от 17 декември 1992 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (10). или

—	ако се продават директно за други цели, различни от консумация от човека.

Член 15

Изкуствено ръзвъждане и трансплантация

Настоящият регламент не се прилага за риболовните операции, извършвани с цел изкуственото развъждане и трансплантация на риба, ракообразни или мекотели.

Рибата, ракообразните и мекотелите, уловени за целите, определени в първата алинея, могат да бъдат продавани за консумация от човека, само ако са спазени останалите разпоредби от настоящия регламент.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

1. Когато опазването на запасите от риба, ракообразни и мекотели изисква незабавно действие, Комисията може, в допълнение или чрез дерогация от настоящия регламент, да приеме всички необходими мерки съобразно процедурата, предвидена в член 18.

2. Когато е налице сериозна заплаха за опазването на някои видове или риболовни райони и когато всяко закъснение би довело до трудно поправима щета, крайбрежната държава може да вземе подходящи недискриминационни предохранителни мерки по отношение на водите под нейна юрисдикция.

3. Мерките, посочени в параграф 2, заедно с тяхната обосновка се съобщават на Комисията и на другите държави-членки веднага след приемането им.

4. В срок до 10 работни дни от получаването на съответната нотификация, Комисията потвърждава мерките, посочени в параграф 2, или изисква те да бъдат отменени или изменени. Решението на Комисията се нотифицира незабавно на държавите-членки.

5. Държавите-членки могат да внесат в Съвета решението на Комисията в срок до 10 работни дни, считано от приемането на нотификацията, предвидена в параграф 4.

6. В срок до един месец Съветът може да приеме с квалифицирано мнозинство различно решение.

Член 17

1. Държавите-членки могат да вземат мерки по опазването и управлението на запасите, които се отнасят за:

a)	стриктно местните запаси, които представляват интерес единствено за рибарите от заинтересованата държава-членка или

б)

условията или реда за ограничаване на улова посредством технически мерки, които:

i)	допълват тези, определени в общностното законодателство в областта на рибарството или

ii)	са по-строги от минималните изисквания, посочени във въпросното законодателство,

при условие че тези мерки са приложими единствено за рибарите от заинтересованата държавата-членка и са съвместими с общностното законодателство и в съответствие с общата политика в областта на рибарството.

2. Комисията се информира навременно, за да представи своите забележки, за всеки план, чиято цел е да въведе или измени национални технически мерки,

Заинтересованата държава-членка прекратява влизането в сила на предвидените мерки, ако Комисията поиска това в рамките на един месец след нотификацията, до изтичането на срок от три месеца, считано от датата на въпросната нотификация, за да позволи на Комисията да се произнесе в този срок по съответствието на тези мерки с разпоредбите на параграф 1.

Когато Комисията установи с решение, което нотифицира до всички държави-членки, че дадена предвидена мярка не е в съответствие с разпоредбите на параграф 1, заинтересованата държава-членка не може да въведе в сила тази мярка, освен ако не внесе необходимите изменения.

Заинтересованата държава-членка информира незабавно другите държави-членки и Комисията за приетите мерки, след като внесе измененията, които могат да са необходими.

3. Държавите-членки предоставят на Комисията, при нейно искане, всички необходими сведения за оценката на съответствието на взетите от тях национални технически мерки с разпоредбите на параграф 1.

4. По инициатива на Комисията или по искане на някоя държава-членка, въпросът за съответствието на дадена национална техническа мярка, приложена от държава-членка, с разпоредбите на параграф 1 може да бъде предмет на решение, взето съобразно процедурата, предвидена в член 18. Когато е взето такова решение, разпоредбите на третата и четвъртата алинеи от параграф 2 се прилагат mutatis mutandis.

5. Мерките, свързани с риболова от брега, се съобщават от заинтересованата държава-членка на Комисията само за информация.

Член 18

Подробните правила за прилагане на настоящия регламент се приемат съобразно процедурата, предвидена в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3760/92.

Член 19

Регламент (ЕИО) № 3094/86 се отменя.

Позоваванията на въпросния регламент се разбират като позовавания на настоящия регламент и следва да се четат съобразно таблицата на съответствието, представена в приложение VII, част A.

Член 20

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Въпреки това, разпоредбите на член 2, параграф 10 и на приложения V и VI влизат в сила на 31 декември 1997 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 29 април 1997 година.

За Съвета

Председател

H. VAN MIERLO

(1) ОВ C 362, 2.12.1996 г., стр. 318.

(2) ОВ C 30, 30.1.1997 г., стр. 93.

(3) ОВ L 288, 11.10.1986 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3071/95 (ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 14).

(4) ОВ L 38, 10.2.1982 г., стр. 1.

(5) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(6) ОВ L 378, 30.12.1978 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 654/81 (ОВ L 69, 14.3.1981 г., стр. 1).

(7) ОВ C 335, 24.12.1985 г., стр. 2.

(8) ОВ C 347, 31.12.1985 г., стр. 14.

(9) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2870/95 (ОВ L 301, 14.12.1995 г., стр. 1).

(10) ОВ L 388, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3318/94 (ОВ L 350, 31.12.1994 г., стр. 15).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Регион	Географска зона	Допълнителни условия	Минимални размери на окото на мрежата (mm)	Разрешени целеви видове	Минимален процент на целевите видове		Максимален процент на защитените видове
1 и 2	Целия регион		100 ромбове (1)	Всички			100
	Северно море, южно от 55° северна ширина		80 (2)	Морски език (Solea vulgaris)	5		100, от които не повече от 10 % атлантическа треска, пикша и черна сайда
	Западно от Шотландия и Рокал (подзона VI ICES) (3)		80	Всички			100
	Подзона VII ICES		80	Всички			100
	Целия регион		70	Норвежки омар (Nephrops norvegicus)	30		60
	Подзони на ICES II, IV, V и VI северно от 56° северна ширина	(9)	90 (10)	Мерланг (Merlangius merlangus)	70 (11)		100, от които не повече от 10 % атлантическа треска, пикша и черна сайда и не повече от 10 % писия
	Целия регион, освен Скагерак и Категат		32	Скумрия (Scomber scombrus)	50	Или 80 общо	10
				Сафрид (Trachurus trachurus)	50
				Херинга (Clupea harengus)	50
				Пелагични главоноги	50
				Голяма сардина (Sardina pilchardus)	50
				Северен путас (4) (Micromesistius poutassou)	50
	Целия регион освен Скагерак и Категат		35	Скариди (Pandalus spp. Освен Pandalus montagui)	30		50
	Скагерак и Категат		32	Херинга (Clupea harengus)	50		10
	Скагерак и Категат		32	Копърка (Sprattus sprattus)	50		10
	Целия регион		30	Аргентина (Argentina)	50		10
	Целия регион, освен Скагерак и Категат		20	Скариди (Pandalus montagu и Crangon spp.)	30		50
	Целия регион, освен Скагерак и Категат		16	Копърка (Sprattus sprattus)	50		10
	Целия регион		16	Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)	20		10
	Скагерак и Категат отвъд зона на 4 мили от основните брегови линии		35	Скариди (Crangon spp. и Palaermon adispersus.)	20		50
	Скагерак и Категат в рамките на зоната от 4 мили от основните брегови линии		16	Скариди (Crangon spp. и Palaermon adispersus.)	20		50
			16	Морски дракон (Trachinus draco)	50		10
				Мекотери с изключение на сепията (Sepia oficinalis)
				Зарган (Belone belone)
				Морска лястовица (Eutrigla gumardus)
	Скагерак и Категат		16	Северен путас (Micromesistius poutassou)	50		10
	Скагерак	От 1 ноември до последния ден на февруари	16	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Категат	От 1 август до последния ден на февруари	16	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Категат	От 1 март до 31 юли	-	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Целия регион, освен риболовния сектор за норвежки паут (5)		16	Норвежки паут (Trisopterus esmarkii)	50		15, от които не повече от 5 % атлантическа треска и пикша
	Северно море	От 1 ноември до последния ден на февруари	16	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Северно море	От 1 март до 31 октомври	-	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Целия регион освен Северно море, Скагерак и Категат		-	Пясъчницови риби (Ammodytidae)	50		10
	Скагерак и Категат		90	Всички			100
			70	Мерланг (Merlangius merlangus)	50		30 освен мерланг
			35	Скариди (Pandalus borealis)	20		50
			32	Скумрия (Scomber Scombrus)	50		10
			32	Сафрид (Trachurus trachurus)	50		10
3	Целия регион		65	Всички			100
			40	Скумрия (Scomber spp.)	50	Или 80 общо	10
				Северен путас (Scomber spp.)	50
				Херинга (Clupea harengus)	50
				Пелагични главоноги	50
				Сафрид (Trachurus spp.)	50
		Селективен трал	65 (6) 50 (6)	Норвежки омар (Nephrops norvegicus)	30 (7)		60
		Неселективен трал	55	Норвежки омар (Nephrops norvegicus)	30 (7)		60
			55	Скарида (Parapenaeus longirostris)	30		50
	Голф Кадикс (8)		40	Всички видове, с изключение на тези, изброени в приложение II за регион 3	50		10
	Целия регион		20	Голяма сардина (Sardina pilchardus)	50		10
			20	Обикновена змиорка (Anguilla anguilla)	50		10
		В рамките на зона от 12 мили от основните брегови линии на държавите-членки	20	Скарида (Crangon spp. и Palaemon spp.)	30		50
			16	Копърка (Sprattus sprattus)	50		10
				Хамсия (Engraulis encrasicholus)
				Пясъчницови риби (Ammodytidae)
4	Целия регион
5	Целия регион		65	Всички			100
			40	Скумрия (Scomber spp.)	80		10
			40	Сафрид (Trachurus spp.)	80		10
			20	Бопс (Boops boops)	50		10
			20	Голяма сардина (Sardina pilchardus)	50		10
6	Целия регион		100	Всички			100
6	Целия регион		45	Скарида (Panaeus subrilis, Panaeus brasiliensis, Xiphopenaeus kroyeri)	30		50
7	Целия регион
8	Целия регион

(1) Тралът може да бъде съоръжен в горната част на наконечника, с едно платно (платно или прозорец) мрежа, прикрепена към страничните укрепващи въжета или към шевовете, с размери на окото на мрежата равни или по-големи от 90 mm.

(2) Забранява се държането на борда на всякакъв трал или платно мрежа, чиито размери на окото на мрежата са по-малки от тези на мрежения уред, с който се извършва риболовът.

(3) Южно от линия, започваща на запад от източния бряг на Sound of Jura на 56°30′ северна ширина.

(4) Северният путас не е целеви вид, разрешен в зоната, ограничена от север от паралел 52°30′ север и от изток от меридиан 7°00′ запад.

(5) Под термина „сектор за риболов на норвежки паут“ се разбира частта от Северно море от суверенитета или от юрисдикцията на държава-членка и която е ограничена от юг от линия, започваща от точка, разположена на 56° северна ширина на брега на Шотландия, до 2° източна дължина, след това последователно на север до 58° северна ширина, за запад до 0°30′ западна дължина, на север до 59°15′ северна ширина, на запад до 1° източна дължина, на север до 60°30′ северна ширина, на запад до бреговете на Шетландските острови, на запад от 60° северна ширина, от западния бряг на Шетландските острови до 3° западна дължина, на юг до 58°30′ северна ширина и накрая, на запад до шотландските брегове.

(6) Селективният трал трябва да бъде съоръжен с горен джоб с минимални размери на окото на мрежата 65 mm и долен джоб с минимални размери на окото на мрежата 50 mm, разделени с хоризонтално парче мрежа.

(7) 25 % от 1 януари до 31 март.

(8) „Голфът Кадикс“ е зоната в рамките на участък IX на ICES на изток от линия, вървяща пълен юг от точка разположена на 7°52′ западна дължина на португалския бряг.

(9) Целият улов се счита за извършен с мрежения уред на борда, който е с най-малък размер на окото на мрежата. Съставът на уловената риба, държана на борда, след като е сортирана или по време на трансбордирането ѝ, или по време на разтоварването ѝ на брега, трябва да бъде в съответствие с разпоредбите, отнасящи се до минимално допустимия размер на окото на мрежата на използвания мрежен уред. В случай на риболовни кораби, които работят съвместно, използвайки мрежен уред, опънат помежду си, съставът на улова на всеки един от корабите трябва да съответства на мрежения уред, намиращ се на борда и имащ най-малкия размер на окото на мрежата.

(10) Забранява се държането на борда на тралове или на платна с размер на окото на мрежата по-малки от 90 mm.

(11) Процентът мерланг се изчислява на основата на съвкупността от улова на мерланг, пикша, черна сайда и атлантическа треска.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Минимално допустим размер на защитените видове, както е посочено в член 2, параграф 1 и в член 5

(в cm)
Видове	Регион 1	Регион 2		Регион 3	Регион 4	Регион 5
Видове	Регион 1	с изключение на Скагерак и Категат	Скагерак и Категат	Регион 3	Регион 4	Регион 5
Есетра немска (Acipenser sturio)	—	—	—	145	(1)	—
Алоза (Alosa spp.)	—	30	—	30	(1)	(1)
Сьомга (Salmo salar)	—	(1)	(1)	50	(1)	—
Морска пъстърва (Salmo trutta)	—	(1)	(1)	25	(1)	—
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)	—	(1)	(1)	(1)	—	—
Змиорка морска (Conger conger)	—	58	—	58	(1)	(1)
Треска атлантическа (Gadus morhua)	35	35	30	35	—	—
Молва (Molva molva)	—	(1)	—	63	(1)	(1)
Молва синя (Molva molva)	—	70	—	70	—	—
Пикша (Меlanogrammus aeglefinus)	30	30	27	30	—	—
Черна сайда (Pollachius virens)	35	35	30	35	—	—
Сребриста сайда (Pollachius pollachius)	—	30	—	30	—	—
Мерланг (Merlangius merlangus)	27	23	23	23	(1)	—
Мерлуза (Merluccius merluccius)	30	30	30	27	(1)	(1)
Кефал (Mugil spp.)	—	20	—	20	(1)	— (1)
Лаврак (Dicentrarchus labrax)	—	36	—	36	(1)	(1)
Северен пагел (Pagellus bogaraveo)	—	25	—	25	(1)	(1)
Черноморска платика (Spondyliosoma cantharus)	—	23	—	23	—	—
Спара златиста (Sparus aurata)	—	—	—	19	—	—
Барбун (Mullus surmuletus)	—	15	—	15	(1)	(1)
Писия морска (Pleuronectes platessa))	25	25 (2)	27	25	(1)	(1)
Червена писия, камбала (Glyptocephalus cynoglossus)	28	28	28	28	—	—
Лиманда (Limanda limanda)	15	15 (3)	23	23	(1)	—
Малоуста писия (Microstomus kitt)	25	25	25	25	(1)	—
Писия (Platichtys flesus)	—	25	20	25	(1)	—
Морски език европейски (Solea vulgaris)	24	24	24	24	(1)	(1)
Дикологоглоса малка (Dicologoglossa cuneata)	—	—	—	15	—	—
Мегрим (Lepidorhombus spp.)	25	25	25	20	(1)	(1)
Калкан (Scophthalmus rhombus)	30	30	30	30	(1)	—
Калкан голям (Psetta maxima)	30	30	30	30	(1)	(1)
Морски дявол (Lophius piscatorius, Lophius budegassa)	—	(1)	—	(1)	(1)	(1)
Сепия (Sepia spp.)	(1)	(1)	—	(1)	(1)	(1)

(1) Размерът следва да се определи (виж член 2, параграф 1).

(2) Освен в Северно море, където минимално допустимият размер е 27 cm.

(3) Освен в Северно море, където минимално допустимият размер е 23 cm.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Минимално допустим размер, посочен в член 5

Видове	Регион	Географска зона	Минимално допустим размер
Херинга (Clupea harengus)	1	Участък на ICES V б (Зона ЕО)	20 cm
	2	С изключение на Скагерак и Категат	20 cm
	2	Скагерак и Категат	18 cm
	3		20 cm
Скумрия (Scomber spp.)	1, 2, 3 и 5	С изключение на Северно море	20 cm
Скумрия (Scomber spp.)	2	Северно море	30 cm
Скумрия (предназначена за преработка)	2	Само Скагерак и Категат	30 cm
Френски паут (Trisopterus lucius)	3		(1)
Хамсия (Engraulis encrasicholus)	3	Освен участък IХ а на ICES	12 cm
Хамсия (Engraulis encrasicholus)	3	Участък IХ а на ICES	10 cm
Голяма сардина (Sardina pilchardus)	3		(1)
Сафрид (Trachurus spp.)	1, 2, 3 и 5		15 cm
Цели норвежки омари (Nephrops norvegicus)	2	Само Скагерак и Категат	40 mm дължина на черупката 130 mm обща дължина
	2	Освен западно от Шотландия и Ирландско море (участъци VIа и VIIа на ICES и Скагерак и Категат	25 mm дължина на черупката 85 mm обща дължина
	2	Западно от Шотландия и Ирландско море (участъци VIа и VIIа на ICES)	20 mm дължина на черупката 70 mm обща дължина
	3		20 mm дължина на черупката 70 mm обща дължина
Опашки на норвежки омари	2	Само Скагерак и Категат	72 mm
	2	Освен западно от Шотландия и Ирландско море (участъци VIа и VIIа на ICES и Скагерак и Категат	46 mm
	2	Западно от Шотландия и Ирландско море (участъци VIа и VIIа на ICES)	37 mm
	3		37 mm
Омар (Homarus gammarus)	2	С изключение на Скагерак и Категат	85 mm дължина на черупката 24 mm обща дължина
Омар (Homarus gammarus)	2	Само Скагерак и Категат	78 mm дължина на черупката 22 mm обща дължина
Морски паяк (Maja quinado)	2		120 mm
Морски паяк (Maja quinado)	3		120 mm
Рак пустинник (Cancer pagurus)	2		Широчина (1)
			Дължина (1)
			Шипка (1)
	3		Широчина (1)
			Дължина (1)
			Шипка (1)
Раковини пектен (Pecten maximus)	2 и 3	С изключение на участък VII г на ICES	100 mm
Раковини пектен (Pecten maximus)	2	Участък VII г ICES	110 mm
Бели миди (Venus verrucosa	2	Само участъци VII г и VIIд на ICES	40 mm
Калмари (Loligo vulgaris)	3		(1)

(1) Размерът следва да се определи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Начин на определяне на размера на ракообразните и мекотелите

a)	Максимална широчина на черупката.

б)	Дължина на черупката.

в)	Дължина на щипката.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Региони 1 и 2

Видове/размер на окото на мрежата	10-30 mm	50-70 mm	90-99 mm	100-119 mm	120-219 mm	≥ 220 mm
Голяма сардина (Sardina pilchardus)	*	*	*	*	*	*
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)	*	*	*	*	*	*
Копърка (Sprattus sprattus)	*	*	*	*	*	*
Сафрид (Trachurus trachurus)		*	*	*	*	*
Херинга (Clupea harengus)		*	*	*	*	*
Скумрия (Scomber Scombrus)		*	*	*	*	*
Барбун (Mullidae)		*	*	*	*	*
Зарган (Belone spp.)		*	*	*	*	*
Лаврак (Dicentrarchus labrax)			*	*	*	*
Кефалови (Mugilidae)			*	*	*	*
Лиманда (Limanda limanda)				*	*	*
Пикша (Меlanogrammus aeglefinus)				*	*	*
Мерланг (Merlangius merlangus) (2)				*	*	*
Писия (Platichtys flesus)				*	*	*
Морски език европейски (Solea vulgaris)				*	*	*
Писия морска (Pleuronectes platessa))				*	*	*
Сепия (Sepia spp.)				*	*	*
Треска атлантическа (Gadus morhua)					*	*
Сребриста сайда (Pollachius pollachius) (3)					*	*
Молва (Molva molva)					*	*
Черна сайда (Pollachius virens)					*	*
Мерлуза (Merluccius merluccius) (3)					*	*
Черноморска акула (Squalus acantias)					*	*
Акула котешка (Scylorhinus spp.)					*	*
Мегрим (Lepidorhombus spp.)					*	*
Панагора (Cyclopterus lumpus)					*	*
Други						(1)

(1) Уловът на морски дявол (Lophius spp.), извършен в участъци на IСЕS VI и VII и съхраняван на борда на кораба при съотношение, превишаващо 30 % от общия извършен улов в тези зони, трябва да бъде извършен с мрежени уреди с минимални размери на окото на мрежата 250 mm или по-голям.

(2) В участъци на IСЕS VIIв и VIIг минималните размери на окото на мрежата ще бъдат 90 mm за период от две години след влизането в сила на настоящия регламент.

(3) В участъци на IСЕS VIIв и VIIг, минималните размери на окото на мрежата ще бъдат 110 mm за период от две години след влизането в сила на настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Регион 3

Видове/размер на окото на мрежата	< 40 mm	40-49 mm	50-59 mm	60-79 mm	80-99 mm	≥ 100 mm
Голяма сардина (Sardina pilchardus)	*	*	*	*	*	*
Скарида (Palaemon spp.)	*	*	*	*	*	*
Морски юнкер (Coris julis)	*	*	*	*	*	*
Бопс (Boops boops)	*	*	*	*	*	*
Скарида (Panaeus spp.)		*	*	*	*	*
(Squilla mantis)		*	*	*	*	*
Барбун (Mullidae)		*	*	*	*	*
Дикологоглоса малка (Dicologoglossa cuneata)		*	*	*	*	*
Лавраци (Labridae)		*	*	*	*	*
Сафрид (Trachurus trachurus)			*	*	*	*
Скумрия (Scomber Scombrus)			*	*	*	*
Френски паут (Trisopterus luscus)			*	*	*	*
Сепия (Sepia spp.)			*	*	*	*
Морски лястовици (Triglidae)			*	*	*	*
Спарид (Sparidae)				*	*	*
Морски скорпиони (Scorpaenidae)				*	*	*
Петниста солея (Microchirus acevia)				*	*	*
Калмари червени (Ommastrephidae)				*	*	*
Змиорка морска (Conger conger)				*	*	*
Налим (Phycis spp.)				*	*	*
Калкан (Scophtalmus rhombus)				*	*	*
Морски дракони (Trachinidae)				*	*	*
Смаридови (Centracanthidae)				*	*	*
Лаврак (Dicentrarchus labrax)					*	*
Мерланг (Merlangius merlangus)					*	*
Калкан (Psetta maxima)					*	*
Сребриста сайда (Pollachius pollachius)					*	*
Писии (Pleuronectidae)					*	*
Морски език европейски (Solea vulgaris) (1)						*
Мерлуза (Merluccius merluccius) (1)						*
Други (2)						*

(1) В участъци на IСЕS VIIв и IХ, минималните размери на окото на мрежата ще бъдат 80-99 mm. Независимо от това се допускат размери от 60 mm за период от две години след влизането в сила на настоящия регламент.

(2) Уловът на морски дявол (Lophius spp.), съхраняван на борда на кораба при съотношение превишаващо 30 % от общия извършен улов в тези зони, трябва да бъде извършен с мрежени уреди с минимални размери на окото на мрежата 220 mm или по-големи.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЧАСТ А

Таблица на съответствиeто

Регламент (ЕИО) № 3094/86	Настоящ регламент
Член 1	Член 1, параграф
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 2	Член 2, параграф 2
Член 2, параграф 3	Член 2, параграф 3
Член 2, параграф 4	Член 2, параграф 4
Член 2, параграф 5	Член 2, параграф 5
Член 2, параграф 6	Член 2, параграф 6
Член 2, параграф 7	Член 2, параграф 7
Член 2, параграф 10	Член 2, параграф 8
Член 2, параграф 11	Член 2, параграф 9
Член 2, параграф 12	Член 2, параграф 10
Член 3, параграф	Член 3, параграф
Член 4, параграф	Член 4, параграф
Член 5, параграф 1	Член 5, параграф 1
Член 5, параграф 2	Член 5, параграф 2
Член 5, параграф 3, буква а)	Член 5, параграф 3, буква а)
Член 5, параграф 3, буква б), първо тире	Член 5, параграф, 3 буква б), първо тире
Член 5, параграф 3, буква б), второ тире	Член 5, параграф 3, буква б), второ тире
Член 5, параграф 3, буква б), трето тире	Член 5, параграф 3, буква б), трето тире
Член 5, параграф 3, буква б), четвърто тире	—
Член 5, параграф 3, буква в)	Член 5, параграф 3, буква в)
Член 5, параграф 4	Член 5, параграф 4
Член 5, параграф 5	Член 5, параграф 5
Член 6	Член 6
Член 7	Член 7
Член 7а	Член 8
Член 8	Член 9
Член 9, параграф 1	Член 10, параграф 1
Член 9, параграф 2	Член 10, параграф 2
Член 9, параграф 3	Член 10, параграф 3
Член 9, параграф 4	Член 10, параграф 4
Член 9, параграф 4а	Член 10, параграф 5
Член 9, параграф 5	Член 10, параграф 6
Член 9, параграф 6	Член 10, параграф 7
Член 9, параграф 7	Член 10, параграф 8
Член 9, параграф 8	Член 10, параграф 9
Член 9, параграф 9	Член 10, параграф 10
Член 9, параграф 10	Член 10, параграф 11
Член 9, параграф 11	Член 10, параграф 12
Член 9, параграф 12	Член 10, параграф 13
Член 9, параграф 13	Член 10, параграф 14
Член 9, параграф 15	Член 10, параграф 15
Член 9, параграф 16	Член 10, параграф 16
Член 9, параграф 17	Член 10, параграф 17
Член 9, параграф 18	Член 10, параграф 18
Член 9, параграф 19	Член 10, параграф 19
Член 9а, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 9а, параграф 2	—
Член 9а, параграф 3	Член 11, параграф 2
Член 9а, параграф 4	Член 11, параграф 3
Член 9б	Член 12
Член 10	Член 13
Член 11	Член 14
Член 12	Член 15
Член 13	Член 16
Член 14, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 14, параграф 3	Член 17, параграф 3
Член 14, параграф 4	Член 17, параграф 4
Член 14, параграф 5	—
Член 14, параграф 6	—
Член 14, параграф 7	Член 17, параграф 5
Член 15	Член 18
—	Член 19
—	Член 20
ПРИЛОЖЕНИЕ I	ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (1)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (1)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (2)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (2)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (3)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (3)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (4)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (4)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (5)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (5)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (6)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (6)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (7)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (7)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (8)	—
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (9)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (8)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (10)	—
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (11)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (9)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (12)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (10)
ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (13)	ПРИЛОЖЕНИЕ I – бележка под линия (11)
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (2)	—
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (3)	—
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (4)	—
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (5)	ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (1)
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (6)	ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (2)
ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (*)	ПРИЛОЖЕНИЕ II – бележка под линия (*)
ПРИЛОЖЕНИЕ III	ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРИЛОЖЕНИЕ IV	ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРИЛОЖЕНИЕ VI	ПРИЛОЖЕНИЕ V
ПРИЛОЖЕНИЕ VII	ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ПРИЛОЖЕНИЕ V	ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЧАСТ Б

Регламенти за изменение на отменения Регламент (ЕИО) № 3094/86

	Официален вестник
	№	страница	дата
Регламент (ЕИО) № 4026/86	L 376	1	31.12.1986 г.
Регламент (ЕИО) № 2968/87	L 280	1	3.10.1987 г.
Регламент (ЕИО) № 3953/87	L 371	9	30.12.1987 г.
Регламент (ЕИО) № 1555/88	L 140	1	7.6.1988 г.
Регламент (ЕИО) № 2024/88	L 179	1	9.7.1988 г.
Регламент (ЕИО) № 3287/88	L 292	5	26.10.1988 г.
Регламент (ЕИО) № 4193/88	L 369	1	31.12.1988 г.
Регламент (ЕИО) № 2220/89	L 211	6	22.7.1989 г.
Регламент (ЕИО) № 4056/89	L 389	75	30.12.1989 г.
Регламент (ЕИО) № 3500/91	L 331	2	3.12.1991 г.
Регламент (ЕИО) № 345/92	L 42	15	18.2.1992 г.
Регламент (ЕИО) № 1465/92	L 155	1	6.6.1992 г.
Регламент (ЕИО) № 2120/92	L 213	3	29.7.1992 г.
Регламент (ЕИО) № 3034/92	L 307	1	23.10.1992 г.
Регламент (ЕИО) № 3919/92	L 397	1	31.12.1992 г.
Регламент (ЕО) № 1796/94	L 187	1	22.7.1994 г.
Регламент (ЕО) № 1173/95	L 118	15	25.5.1995 г.
Регламент (ЕО) № 1909/95	L 184	1	3.8.1995 г.
Регламент (ЕО) № 2251/95	L 230	11	27.9.1995 г.
Регламент (ЕО) № 3071/95	L 329	14	30.12.1995 г.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R1048

L 154/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1048/97 НА СЪВЕТА

от 9 юни 1997 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 189/92 за установяване на подробни правила за прилагане на някои мерки за контрол, приети от Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2)

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 189/92 (3) изисква риболовните кораби на Общността да съобщават на Комисията и едновременно на своите компетентни национални органи определена информация по отношение на техните дейности в регулаторната зона на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO);

като има предвид, че Комисията по риболов към NAFO е приела на 13 септември 1996 г. препоръка за изменение на сигналната система;

като има предвид, че съгласно член XI от Конвенцията на NAFO, препоръката става задължителна за Общността, считано от 13 ноември 1996 г.;

като има предвид, че поради това е необходимо да се измени Регламент (ЕИО) № 189/92, за да се задължат риболовните кораби на Общността да изпълняват препоръката,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Следното тире се добавя към точка 1.1 от приложението към Регламент (EИО) № 189/92:

„—	целеви видове“.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 9 юни 1997 година.

За Съвета

Председател

G. ZALM

(1) ОВ C 25, 25.1.1997 г., стр. 11.

(2) ОВ C 167, 2.6.1997 г.

(3) ОВ L 21, 30.1.1992 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 3068/95 (ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 3).

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R1049

L 154/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1049/97 НА СЪВЕТА

от 9 юни 1997 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 3069/95 за създаване на схема за наблюдение от Европейската общност, приложима към риболовните кораби на Общността, действащи в регулаторната зона на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 3069/95 (3) е приел разпоредби за назначаването и задължения на наблюдателите, както и за задълженията на капитаните на риболовни кораби на Общността, ангажирани или готови за ангажиране в риболовни дейности в регулаторната зона на Северозападната атлантическа организация по рибарство (NAFO);

като има предвид, че Комисията по рибарство към NAFO е приела на 13 септември 1996 г. препоръка за изменение на схемата за наблюдение;

като има предвид, че поради това е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 3069/95, за да се задължат капитаните на риболовни кораби на Общността и определените наблюдатели към схемата да изпълняват препоръката,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящото приложение I към Регламент (ЕО) № 3069/95 се изменя, както следва:

Следното се добавя към точка 2, буква д):

„по-специално, наблюдателите събират данните относно изхвърляния и задържана маломерна риба, като следват, когато обстоятелствата позволяват, следната схема за вземане на проби:

i)	за всяко изваждане на мрежата следва да бъдат записани оценки на общия улов по видове от гледна точка на тегло и в допълнителни оценки на изхвърляния по видове от гледна точка на тегло;

ii)	от всяко десето изваждане на мрежата следва да се вземат проби в подробности по видове, осигурявайки в допълнения на теглата на измерената проба, също подробни цифри, представляващи частта от улова, който се разтоварва на брега и изхвърлената част от улова;

iii)	когато мястото на риболова се сменя на разстояние по-голямо от 5 nm, описаният в точки i) и ii) цикъл започва отново.“

Последното изречение на точка 3, i) се заменя със следното:

„За да улесни изпълнението на задълженията от страна на наблюдателя, капитанът на кораба разрешава на наблюдателя да има достъп до документите на съда (дневник, капацитетен план, производствен дневник или план на натоварване) и до различните части на кораба, включително, както се изисква, до задържания улов и улова, който е предназначен да бъде изхвърлен.“

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 9 юни 1997 година.

За Съвета

Председател

G. ZALM

(1) ОВ C 25, 25.1.1997 г., стр. 12.

(2) ОВ C 167, 2.6.1997 г.

(3) ОВ L 329, 30.12.1995 г., стр. 5.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R1059

L 154/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1059/97 НА КОМИСИЯТА

от 11 юни 1997 година

за адаптиране на максималното годишно риболовно усилие за определени риболовни райони

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EО) № 2027/95 на Съвета от 15 юни 1995 г. за създаване на система за управление на риболовното усилие по отношение на определени риболовни райони и ресурси на Общността (1), и по-специално второто тире на член 4 от него,

като има предвид, че второто тире на член 4 от Регламент (EО) № 2027/95 предвижда, че Комисията, по искане на държава-членка, предприема съответните мерки, така че въпросната държава-членка може да извърши улов на риба по нейните квоти в съответствие с член 6, параграф 2, алинея трета от Регламент (EО) № 685/95 на Съвета от 27 март 1995 г. за управлението на риболовно усилие по отношение на някои риболовни райони и ресурси на Общността (2);

като има предвид, че Нидерландия е отправила искане до Комисията да коригира максималното годишно риболовно усилие, предоставено на нейните кораби по отношение на определени квоти, които са ѝ разпределени съгласно Регламент (ЕО) № 390/97 на Съвета от 20 декември 1996 г. за определяне на някои рибни запаси и групи на рибни запаси, общи допустими улови за 1997 г. и определени условия, при които могат да бъдат извършвани тези улови на риба (3), последно изменен с Регламент (EО) № 711/97 (4);

като има предвид, че настоящият регламент влиза в сила незабавно, за да позволи на Нидерландия да извърши риболова по своята квота;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Максималното годишно риболовно усилие за Кралство Нидерландия по отношение на дънните риби посредством използване на буксирен риболовен уред, както е предвидено в приложение I към Регламент (ЕО) № 2027/95, се изменя както е посочено в настоящото приложение.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 9 юни 1997 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 11 юни 1997 година.

За Комисията

Emma BONINO

Член на Комисията

(1) ОВ 199, 24.8.1995 г., стр. 1.

(2) ОВ L 71, 31.3.1995 г., стр. 5.

(3) ОВ L 66, 6.3.1997 г., стр. 1.

(4) ОВ L 106, 24.4.1997 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R1292

L 176/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1292/97 НА КОМИСИЯТА

от 3 юли 1997 година

за определяне, съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството, на крайни срокове за нотификация на риболовни кораби, плаващи под флага или регистрирани в определени трети страни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 686/97 (2), и по-специално член 10, параграф 2 от нeго,

като има предвид, че съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2847/93, капитанът на риболовен кораб, плаващ под флага на или регистрирани в трета страна, трябва да нотифицират компетентните органи на държавата-членка, чиито съоръжения за разтоварване на сушата той желае да използва, най-малко 72 часа предварително преди времето му на пристигане в пристанището на разтоварване;

като има предвид обаче, че съгласно член 5 от Протокол 9 към Споразумението за Европейското икономическо пространство (3), корабите, плаващи под флага на трета страна, която е договаряща се страна по Споразумението, се ползват от същия достъп до пристанища на Общността като риболовните кораби на Общността; като има предвид, че същите крайни срокове за нотифициране следва да бъдат съответно установени за риболовни кораби, плаващи под флага на или регистрирани в Норвегия и Исландия, като риболовните кораби на Общността;

като има предвид, че член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 позволява на Комисията да освободи определени категории риболовни кораби на трета страна от това задължение за ограничен и подновяем период или да предвиди друг период за нотификация, вземайки предвид, inter alia, разстоянието между риболовните области, местонахожденията за разтоварване на сушата и пристанищата, където въпросните съдове са регистрирани или изброени;

като има предвид, че разстоянието между риболовните области, разтоварните съоръжения и пристанищата, където въпросните кораби са регистрирани или изброени, дава основания за един по-кратък срок за нотифициране в случай на риболовен кораб, плаващ под флага или регистриран в трета страна, граничеща с Балтийско море, която желае да разтоварва улова си в пристанища на определени държави-членки;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Чрез дерогация от член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (EИО) № 2847/93:

—

капитанът на риболовен кораб, плаващ под флага или регистриран в Норвегия или Исландия, който желае да използва съоръженията за разтоварване в държава-членка, трябва да нотифицира компетентните органи на тази държава-членка най-малко два часа предварително от времето му на пристигане в пристанището на разтоварване,

—

капитанът на риболовен кораб, плаващ под флага или регистриран в трета страна, граничеща с Балтийско море, който желае да използва съоръженията за разтоварване в Дания, Германия, Швеция или Финландия трябва да нотифицира компетентните органи на съответната държава – членка най-малко шест часа предварително от времето му на пристигане в пристанището на разтоварване.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 3 юли 1997 година.

За Комисията

Emma BONINO

Член на Комисията

(1) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 102, 19.4.1997 г., стр. 1.

(3) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 1.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R2205

L 304/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2205/97 НА СЪВЕТА

от 30 октомври 1997 година

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че съгласно разпоредбите на член 19г от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета (4), Съветът е този, който трябва да вземе решение, между другото, за мерките за съобщаването на улова;

като има предвид член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 685/95 на Съвета от 27 март 1995 г. относно управлението на риболовното усилие по отношение на някои риболовни зони и ресурси на Общността (5), който предвижда че държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки корабите плаващи под техен флаг да предават сведения, при влизане и напускане на дадена зона, за улова, намиращ се на борда им считано от датата на прилагане, най-късно до 1 януари 1998 г., на общностната инфраструктура за управление на данните за улова във водите на Европейската общност;

като има предвид необходимостта от определяне на реда и условията за предаването на доклада озаглавен „Отчет за риболовното усилие“;

като има предвид, че общностната система за наблюдение на корабите чрез сателит дава възможността съобщенията, изпращани от риболовните кораби, да бъдат получавани от държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, както и, евентуално, от държавата-членка, в чиито териториални води извършва своята дейност, е целесъобразно да се предвиди възможността тази система да се използва за съобщаване на данни за улова;

като има предвид, че е целесъобразно да бъде променен в този смисъл Регламент (ЕИО) № 2847/93,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2847/93 се изменя, както следва:

В член 19б, параграф 1, се добавя следното тире:

„—	уловът, съхраняван на борда по видове и в килограми живо тегло.“;

2.	В член 19б се добавя следният параграф 4: „4. Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата по член 36.“;

3.	В член 19в, параграф 1, след думите „чрез телекс“ се добавят думите: „чрез VMS,“;

4.	Член 19г се заменя със следния текст: „Член 19г Държавите-членки вземат всички необходими мерки докладите, озаглавени „Отчети за риболовното усилие“, получени съгласно разпоредбите на член 19б и 19в, да бъдат записвани в подходящ за използване вид на електронен носител.“;

5.	Добавя се следният член 19й: „Член 19й За да гарантира спазването на задълженията, посочени в членове 19б, 19в и 19д, всяка държава-членка представя данни относно резултатите от изпълнението на тези задължения за кръстосан контрол и проверка.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1998 г.

Прилага се от 1 юли 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 30 октомври 1997 година.

За Съвета

Председател

F. BODEN

(1) ОВ С 188, 22.7.1995 г., стр. 8.

(2) ОВ С 269, 16.10.1995 г., стр. 221.

(3) ОВ С 18, 22.1.1996 г., стр. 102.

(4) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 102. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 686/97 (ОВ L 102, 19.4.1997 г., стр. 1).

(5) ОВ L 71, 31.3.1995 г., стр. 5.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R2268

L 313/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2268/97 НА КОМИСИЯТА

от 14 ноември 1997 година

за адаптиране на максималното годишно риболовно усилие за определени риболовни райони

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EО) № 2027/95 на Съвета от 15 юни 1995 г. относно създаване на система за управление на риболовното усилие по отношение на определени риболовни зони и ресурси на Общността (1), и по-специално второто тире на член 4 от него,

като има предвид, че второто тире на член 4 от Регламент (ЕО) № 2027/95 предвижда, че Комисията, по искане на държава-членка, предприема съответните мерки, така че въпросната държава-членка може да извърши риболов по нейните квоти в съответствие с член 6, параграф 2, алинея трета от Регламент (EО) № 685/95 на Съвета от 27 март 1995 г. относно управлението на риболовното усилие по отношение на определени риболовни зони и ресурси на Общността (2);

като има предвид, че Нидерландия е отправила искане до Комисията да коригира максималното годишно риболовно усилие, предоставено на нейните кораби по отношение на определени квоти, които са разпределени в изпълнение на Регламент (EО) № 390/97 на Съвета от 20 декември 1996 г. относно определяне на някои рибни запаси и групи на рибни запаси, общи допустими улови за 1997 г. и определени условия, при които може да се извършва риболов (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1974/97 (4);

като има предвид, че настоящият регламент влиза незабавно в сила, за да позволи на Нидерландия да извършва риболов според своята квота;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Максималното годишно риболовно усилие за Кралство Нидерландия по отношение на дънните риби посредством използване на буксирен риболовен уред, както е предвидено в приложение I към Регламент (ЕО) № 2027/95, се изменя съгласно установеното в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 14 ноември 1997 година.

За Комисията

Emma BONINO

Член на Комисията

(1) ОВ L 199, 24.8.1995 г., стр. 1.

(2) ОВ L 71, 31.3.1995 г., стр. 5.

(3) ОВ L 66, 6.3.1997 г., стр. 1.

(4) ОВ L 278, 11.10.1997 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Риболовен район					Риболовно усилие (1)
Риболовни уреди	Целеви видове	Зона по ICES или Cecaf			NL
„Буксирни риболовни уреди	Дънни риби	Vб (3), VI, VII, VIII, IX, Х и Cecaf 34.1.1, 34.1.2, 34.2.0			4 847
		от които:	Vб (3), VI		1 000
			от които	(2)	0
			VII		3 076
			от които:	(2)	0
				VII a	1 089
				VII е (4)	0
			VIII a, VIII б, VIII г		771
			VIII в, VIII д, IX, X и Cecaf 34.1.1, 34.1.2 и 34.2.0		0
			от които:	VIIIв, VIIIд, IX (5)	0
				IХ (6)	0
				Х (6)	0
				Cecaf 34.1.1 (5)	0
				Cecaf 34.1.2 (5)	0
				Cecaf 34.2.0 (5)	0
				Cecaf 34.1.1 (6)	0
				Cecaf 34.1.2 (6)	0
				Cecaf 34.2.0 (6)	0

(1) Изразени в хиляди kW по дни в зоната.

(2) Зона, определена в член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 685/95. Риболовното усилие за тази зона е едновременно за буксиран и статичен риболовен уред.

(3) С изключение на води под суверенитета/юрисдикцията на Фарьорските острови и Исландия.

(4) Северно от 50°30′ N.

(5) Единствено във води под суверенитета/юрисдикцията на Испания.

(6) Единствено във води под суверенитета/юрисдикцията на Португалия.“

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31997R2635

L 356/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2635/97 НА СЪВЕТА

от 18 декември 1997 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2847/93 за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (4) въвежда определени мерки за наблюдение на риболовните дейности, включително риболовното усилие;

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета от 24 април 1997 г. за въвеждане на режими на управление на риболовното усилие в Балтийско море (5) предвижда последващо наблюдение от страна на държавите-членки на риболовното усилие на риболовните кораби на Общността в Балтийско море;

като има предвид, че по силата на член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 779/97 трябва да се осигури спазването на режима на управление на риболовното усилие в Балтийско море, по-специално чрез прилагане на Дял IIа от Регламент (ЕО) № 2847/93 по отношение на записването в бордовия риболовен дневник на данни относно риболовното усилие, процедурите за предаване на Комисията на поименните списъци на коралите, събирането на данни за риболовното усилие от държавите-членки, както и предаването на Комисията на обобщените данни за риболовното усилие;

като има предвид, че поради това Регламент (ЕО) № 2847/93 следва да се измени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2847/93 се изменя, както следва:

След първия параграф от член 19а се добавя следният параграф:

„1а. Членове 19д, 19е, 19ж, 19з и 19и се прилагат за риболовните кораби на Общността, получили разрешение от държавите-членки съобразно член 2 от Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета от 24 април 1997 г. за въвеждане на режими на управление на риболовното усилие в Балтийско мор (6), да извършват риболовни дейности в риболовните зони, изброени в приложението към настоящия регламент.

(6) ОВ L 113, 30.4.1997 г., стр. 1.“"

Последното изречение на член 19а, параграф 2 се заменя със:

„Риболовните кораби с дължина, по-голяма от посочената, които не са получили разрешение от държавите-членки по силата на член 2, член 3, параграф 5 и член 9 от Регламент (ЕО) № 685/95, или на член 2 от Регламент (ЕО) № 779/97, не упражняват риболовна дейност в зоните, посочени в параграфи 1 и 1а.“

3.	Към член 19е, параграф 1 се добавя следният текст: „както и член 2 от Регламент (ЕО) № 779/97.“

След първото тире на член 19и се добавя следното тире:

„—

през последното тримесечие за всяка риболовна зона, посочена в член 19а, параграф 1а, за дълбоководните видове, сьомгата, морската пъстърва, сладководните риби, преди края на първия месец от всяко тримесечие на календарната година, както и преди 15 февруари на всяка календарна година, риболовното усилие, осъществено месечно през предишната календарна година.“

5.	В първото тире от член 19и след думите „член 19а“ се добавя следното позоваване на параграф 1: „параграф 1“.

Член 2

Прилага се от 1 юли 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1997 година.

За Съвета

Председател

F. BODEN

(1) ОВ 267, 3.9.1997 г., стр. 62.

(2) Становище, представено на 16 декември 1997 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ C 355, 21.11.1997 г.

(4) ОВ L 261, 20.10.1993, стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2205/97 (ОВ L 304, 7.11.1997, стр. 1).

(5) ОВ L 113, 30.4.1997 г., стр. 1.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31998D0021

L 008/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 декември 1997 година

за изменение на Решение 83/653/ЕИО за разпределение на възможностите за улов на херинга в Северно море от 1 януари 1984 година

(98/21/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за установяване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (1), и по-специално член 8, параграф 4, ii) от него,

като взе предвид предложението от Комисията,

като има предвид, че Решение 83/653/ЕИО (2) постановява метода на разпределение на възможностите за улов на херинга в Северно море с позоваване на дяла от ТАС (общ допустим улов), наличен за Общността, както е установен преди присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия;

като има предвид, че Акта за присъединяване от 1994 г. определя дела за херинга от Северно море, разпределен на Швеция като процент от ТАС за този запас, наличен за разширената Общност;

като има предвид, че е подходящо да се измени Решение 83/653/ЕИО, за да се предвиди по-специално разширената общност и да се включи Швеция в разпределението,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение № 83/653/ЕИО се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 1997 година.

За Съвета

Председател

F. BODEN

(1) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(2) ОВ L 371, 31.12.1983 г., стр. 39.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Метод за изчисляване на квотите, разпределени на държави-членки

(ДО означава Дял на Общността)

Държава-членка	За ДО по-малък от 100 000 тона	За ДО между 100 000 и 157 252 тона	За ДО между 157 253 и 254 648 тона	За ДО равен или по-голям от254 649 тона
Белгия	0,071000 * ДО	7 100	0,013862 * ДО + 4 920	0,009857 * (ДО – 254 649) + 8 450
Дания	0,193459 * ДО	0,208469 * ДО – 1 501	0,232238 * ДО – 5 239	0,344985 * (ДО – 254 649) + 53 900
Германия	0,121654 * ДО	0,131094 * ДО – 944	0,175356 * ДО – 7 904	0,172492 * (ДО – 254 649) + 36 750
Франция	0,126222 * ДО	0,136022 * ДО – 980	0,092304 * ДО + 5 894	0,083782 * (ДО – 254 649) + 29 400
Нидерландия	0,252446 * ДО	0,272045 * ДО – 1 960	0,260073 * ДО – 77	0,202062 * (ДО – 254 649) + 66 150
Швеция	0,014330 * ДО	0,014330 * ДО	0,014330 * ДО	0,014330 * (ДО – 254 649) + 3 649
Обединено кралство	0,220889 * ДО	0,238039 * ДО – 1 715	0,211837 * ДО + 2 406	0,172492 * (ДО – 254 649) + 56 350

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31998R0395

L 050/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 395/98 НА КОМИСИЯТА

от 19 февруари 1998 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2807/83 за установяване на подробни правила за вписване на информация за улова на риба от държавите-членки

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2635/97 (2), и по-специално член 19д, параграф 5 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета (3) въвежда режим за управление на риболовното усилие в Балтийско море, считано от 1 януари 1998 г.;

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2635/97 изменя Регламент (ЕИО) № 2847/93, за да гарантира спазването на режима за управление на риболовното усилие в Балтийско море;

като има предвид, че тези изменения се отнасят, inter alia, до разпоредбите относно вписването на данни за риболовното усилие в бордовия риболовен дневник;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2807/83 на Комисията (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2945/95 (5), постановява правила за вписване на информация относно улова на риба от държавите-членки;

като има предвид, че съгласно член 19д, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 следва да се установят подробни правила за вписване на информация за риболовното усилие в бордовия риболовен дневник, за да може да се приложи режимът за управление на риболовното усилие, предвиден в Регламент (ЕО) № 779/97;

като има предвид, че следователно е необходимо да се измени Регламент (ЕИО) № 2807/83;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2807/83 се изменя, както следва:

1.	В член 1а, параграф 1 след думите „Регламент (ЕО) № 685/95 на Съвета“ се добавя следното: „и в член 1 от Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета (6),

В приложение VIа:

—

В колоната „Група целеви видови“ се добавя следното:

„ПРОХОДНИ И СЛАДКОВОДНИ РИБИ

Сьомга, морска пъстърва и сладководни риби“

—	В колоната „Зони на риболовно усилие“ се добавя следното: „Т: Зони IBSFC (подучастъци 22—32). U: Звено на управление 3. (7)

Член 2

Той се прилага от 1 юли 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 февруари 1998 година.

За Комисията

Emma BONINO

Член на Комисията

(1) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 356, 31.12.1997 г., стр. 14.

(3) ОВ L 113, 30.4.1997 г., стр. 1.

(4) ОВ L 276, 10.10.1983 г., стр. 1.

(5) ОВ L 308, 21.12.1995 г., стр. 18.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31998R0782

L 113/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 782/98 НА СЪВЕТА

от 7 април 1998 година

за изменение на Регламент (EO) № 1626/94 за утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че съгласно член 2 от Регламент (EO) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за установяване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (4), основните цели на общата политика в областта на рибарството са да се защитават и съхраняват живите морски ресурси;

като има предвид, че Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) на своята Десета извънредна сесия, състояла се в Сан Себастиан, Испания, от 22 до 29 ноември 1996 г., прие две препоръки, отнасящи се до риболовната дейност по отношение на червен тон в Средиземно море; като има предвид, че ICCAT също е препоръчала някои специфични правила относно минималните размери при разтоварване на сушата на червен тон; като има предвид, че всички тези препоръки са съставени въз основа на научни становища,

като има предвид, че в рамките на международните задължения на Общността и, по-специално като се вземе под внимание присъединяването на Общността към ICCAT, целесъобразно е тези препоръки да се прилагат, за да се избегне прекомерен риболовен натиск върху запасите от червен тон;

като има предвид, че следователно Регламент (EO) № 1626/94 (5) следва да бъде изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящото Регламент (EO) № 1626/94 се изменя, както следва:

1.	Добавя се следният член: „Член 3а 1. Забранява се уловът на червен тон с мрежи гъргър в периода от 1 до 31 август. 2. Забранява се използването на самолети или хеликоптери в подкрепа на риболовните операции по отношение на червен тон в периода от 1 до 30 юни.“

В приложение IV:

—

следният текст заменя съответстващия ред:

Видове	Минимален размер
„Thunnus thynnus (червен тон)	70 cm или 6,4 kg (6)

—	предишната забележка под линия () се преномерира като (*).

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 7 април 1998 година.

За Съвета

Председател

D. BLUNKETT

(1) ОВ С 337, 7.11.1997 г., стр. 36.

(2) ОВ С 104, 6.4.1998 г.

(3) ОВ С 73, 9.3.1998 г.

(4) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1.

(5) ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1075/96 (ОВ L 142, 15.6.1996 г., стр. 1).

(6) Разрешава се обаче на сушата да се разтоварват до 15 % от броя на индивидите, тежащи между 1,8 kg и 6,4 kg, и уловени случайно.“

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31998R0850

L 125/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 850/98 НА СЪВЕТА

от 30 март 1998 година

относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

(1)	като има предвид, че Регламент (ЕО) № 894/97 (4) съставлява един консолидиран вариант на Регламент (ЕИО) № 3094/86 за определяне на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси, който е претърпял многократни и съществени изменения;

(2)

като има предвид, че опитът от прилагането на Регламент (ЕИО) № 3094/86 показва наличието на известни слабости, които водят до проблеми в прилагането и изпълнението и които следва да бъдат коригирани, по-специално посредством намаляване на броя различните спецификации, свързани с размерите на окото на риболовните мрежи, премахването на понятието защитени видове и ограничаването на броя мрежени уреди с различни размери на окото на мрежата, които могат да бъдат държани на борда; като има предвид, че следователно е удачно Регламент (ЕО) № 894/97 да се замени с нов текст, с изключение на членове 11, 18, 19 и 20 от него;

(3)	като има предвид, че е необходимо да се определят някои принципи и процедури за установяването на общностно равнище на технически мерки за опазване по такъв начин, че всяка държава-членка да може да управлява риболовните дейности в морските води под нейната юрисдикция или суверенитет;

(4)	като има предвид, че е целесъобразно да се установи баланс между приспособяването на техническите мерки за опазване към разнообразието на риболовните дейности и необходимостта от еднородни правила, лесни за прилагане;

(5)	като има предвид, че член 130с, параграф 2 от Договора постановява принципа, съобразно който всички общностни мерки трябва да включват изисквания за опазване на околната среда, по-специално в светлината на принципа за предпазливостта;

(6)	като има предвид, че практиката на връщане на морските организми в морето е удачно да се намали доколкото е възможно;

(7)	като има предвид, че следва да се предвиди да се защитят зоните за възпроизводство, като се отчитат специфичните биологични условия на различните въпросни зони;

(8)

като има предвид, че с Директива 92/43/ЕИО (5) Съветът установява мерки за опазване на естествените местообитания, както и на дивите флора и фауна; като има предвид, че списъкът на морските организми, които са предмет на настоящия регламент включва наименованията на видове, защитени от предписанията на тази директива;

(9)	като има предвид, че на 25 октомври 1996 г. Европейският парламент прие резолюция относно съобщението на Комисията за приложението на технически мерки в общата политика в областта на рибарството;

(10)

като има предвид, че за да се осигури защитата на морските биологични ресурси, както и балансираната експлоатация на рибните ресурси съобразно интересите както на рибарите, така и на потребителите, следва да се установят технически мерки за опазване, като, inter alia, се посочат минимално допустимите размери на окото на мрежата на риболовните уреди и подходящите комбинации от размери на окото на мрежите за улова на някои видове, както и другите характеристики на риболовните уреди, минимално допустимите размери на морските организми, както и ограниченията за риболов в някои зони и през определени периоди или с определен вид уреди и съоръжения;

(11)

като има предвид, че с оглед на научните становища следва да се предвидят разпоредби за увеличаване на минимално допустимия размер на окото на теглените рибарски мрежи за улов на някои видове морски организми, както и следва да се установят разпоредби, предвиждащи задължителното използване на мрежи с квадратно око, тъй като те могат значително да допринесат за намаляване на улова на млади екземпляри морски животни;

(12)

като има предвид, че за да се избегне възможността за използване на все по-малки размери на окото на мрежата на закотвените уреди, което води до завишаване на смъртността на млади екземпляри от целевите видове при съответния риболовен район, е необходимо да се установи минимално допустимия размер на окото на рибарските мрежи на закотвените уреди;

(13)	като има предвид, че видовият състав на улова и на свързаните с него риболовни практики се различава в различните географските зони; като има предвид, че тези разлики обуславят прилагането на различни мерки в тези зони;

(14)	като има предвид, че уловът на някои видове, предназначени за преработка в рибни брашна или масла, може да се извършва с мрежи с малко око, при условие че такива риболовни операции нямат отрицателно влияние върху останалите видове;

(15)

като има предвид, че е целесъобразно да се предвиди минимално допустимия размер на окото на мрежата на риболовните уреди по отношение на видовете, които съставляват по-големия дял от разтоварения на брега улов от риболовния флот на Общността и видовете, които оцеляват, след като са върнати в морето;

(16)	като има предвид, че минимално допустимият размер на даден вид следва да отговаря на селективността на минимално допустимия размер на окото на мрежата на риболовните уреди, приложим за въпросния вид;

(17)	като има предвид, че следва да се определи начинът, по който да се измерват размерите на морските организми;

(18)	като има предвид, че за опазването на младите екземпляри херинга следва да се приемат специфични разпоредби относно улова и съхраняването на борда на копърка;

(19)	като има предвид, че с оглед на традиционните риболовни практики в някои зони следва да се приемат специфични разпоредби за улова и за съхраняването на борда на аншоа и на риба тон;

(20)

като има предвид, че за да се контролират риболовните дейности в някои зони, извършвани от кораби, които отговарят на някои специфични условия, достъпът до такива зони е предмет на специални разрешителни за риболов, както са посочени в Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. за установяване на общи разпоредби относно специалните разрешителни за риболов (6);

(21)

като има предвид, че използването на мрежи гъргър за обкръжаването на пасажи риби в съчетания с морски бозайници може да доведе до улов и умъртвяването на такива бозайници; като има предвид, че независимо от това, в случаите, когато с мрежите гъргър се работи правилно, те представляват ефикасно средство за улов единствено на желаните целеви видове; като има предвид, че обкръжаването на морски бозайници посредством мрежи гъргър следователно трябва да бъде забранено;

(22)	като има предвид, че за да не се възпрепятства научноизследователската дейност, изкуственото развъждане или трансплантацията, настоящият регламент не следва да се прилага за операциите, които може да се извършат вследствие провеждането на такива дейности;

(23)

като има предвид, че някои мерки, необходими в рамките на опазването, се съдържат в Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета от 22 септември 1986 г. за определяне на характеристиките на риболовните кораби (7) и в Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. за установяване на система за контрол, приложима за общата политика в областта на рибарството (8), и че следователно не е необходимо те да се повтарят;

(24)	като има предвид, че в случаите, когато опазването е сериозно застрашено, следва да се разреши на Комисията и на държавите-членки да предприемат подходящи временни мерки;

(25)	като има предвид, че могат да бъдат поддържани и приемани допълнителни национални мерки със стриктно местен характер, които подлежат на преглед от страна на Комисията за тяхното съответствие с общностното законодателство и с общата политика в областта на рибарството;

(26)	като има предвид, че в случаите, когато са необходими подробни правила за прилагането на настоящия регламент, такива правила следва да се определят в съответствие с процедурата, установена в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3760/92 (9),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Настоящият регламент за определяне на някои технически мерки за опазване се отнася до улова и за разтоварването на брега на рибни ресурси от морските води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки и разположени в някой от регионите, посочени в член 2, освен ако не е предвидено друго в членове 26 и 33.

ДЯЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 2

А) Регион 1

Всички води, разположени на север и на запад от линия, започваща от точка на 48° северна ширина и на 18° западна дължина, продължаваща след това в посока пълен север до 60° северна ширина, след това пълен изток до 5° западна дължина, след това пълен север до 60°30′ северна ширина, след това пълен изток до 4° западна дължина, след това пълен север до 64° северна ширина и накрая пълен изток до бреговете на Норвегия.

Б) Регион 2

Всички води, разположени на север от 48° северна ширина, с изключение на водите от регион 1 и участъците III б, III в и IIIг на ICES.

В) Регион 3

Всички води, които отговарят на подзони VIII и IX на ICES.

Г) Регион 4

Всички води, които отговарят на подзона X на ICES.

Д) Регион 5

Всички води, разположени в централната и източна част на Атлантическия океан, включващи участъци 34.1.1, 34.1.2, 34.1.3 и подзона 34.2.0 от риболовната зона 34 на регион CECAF.

Е) Регион 6

Всички води, разположени край бреговете на френския отвъдморски департамент Гвиана, които са под суверенитета или юрисдикцията на Франция.

Ж) Регион 7

Всички води, разположени край бреговете на френските отвъдморски департаменти Мартиника и Гваделупа, които са под суверенитета или юрисдикцията на Франция.

З) Регион 8

Всички води, разположени пред бреговете на френския отвъдморски департамент Реюнион, които са под суверенитета или юрисдикцията на Франция.

2. Географските зони, определени в настоящия регламент със съкращенията „ICES“ и „CECAF“ са тези, които са определени съответно от Международния съвет за изследване на моретата и от Комитета за риболов в централната и източна част на Атлантическия океан. Те са описани в съобщения на Комисията 85/C 335/02 (10) и 85/C 347/05 (11), при условие на евентуални последващи изменения.

3. Регионите, посочени в параграф 1, могат да бъдат разделени в географски зони, на основата по-специално на дефинициите, посочени в параграф 2, съобразно процедурата по член 48.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 2, по смисъла на настоящия регламент:

—	Kattegat е ограничен от север от линия, свързваща фара на Skagen с фара на Tistlarna и продължаваща след това до точката, най-близка до бреговете на Швеция, на юг от линия от Hasenore Head до Gniven Point, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg до Kullen,

—	Skagerrak е ограничен от запад от линия, свързваща фара на Hanstholm с фара на Lindesnes и на юг от линия, свързваща фара на Skagen с фара на Tistlarna и продължаваща след това до най-близката точка до бреговете на Швеция,

—	Северно море включва подзона IV на ICES, частта, непосредствено граничеща със участък IIa на ICES, разположена на юг от 64° северна ширина и частта от участък IIIа на ICES, която не е обхваната от дефиницията за протока Skagerrak във второто тире.

Член 3

По смисъла на настоящия регламент:

морски организми са всички морски риби, включително рибите от анадромните и катадромните видове през техния морски живот, ракообразни и мекотели, както и частите от тях;

б)

размер на окото на мрежата на теглен мрежен уред е размерът на окото на мрежата на всеки наконечник на трал или на всеки удължител, който се намира на борда на риболовен кораб и който е прикачен или може да бъде прикачен към всеки теглен риболовен мрежен уред. Размерите на окото на мрежата се определят в съответствие с процедурите по Регламент (ЕИО) № 2108/84 (12). Настоящата дефиниция за размер на окото на мрежата не се прилага за мрежите с квадратно око;

в)

платно от многонишкови мрежи е платно мрежа, оплетено от най-малко две нишки, в които нишките могат да бъдат разделени между възлите без да се нарушава тяхната структура;

г)

мрежа с квадратно око е мрежена конструкция, изпълнена по такъв начин, че успоредните линии, образувани от страните на бримките са едните успоредни, а другите перпендикулярни на надлъжната ос на мрежата;

д)

размер на окото на платно или на прозореца от мрежа с квадратно око е максимално допустимият размер на окото за мрежата, който се определя на платно или прозорец от мрежа, поставени в теглен мрежен уред. Максимално допустимият размер на окото на мрежата се определя в съответствие с процедурите на Регламент (ЕИО) № 2108/84;

е)

платно от безвъзлова мрежа е платно от мрежа, съставено от четиристранни бримки с приблизително еднаква дължина, в която ъглите на бримките са образувани от сплитането на нишките от двете съседни страни на бримката;

ж)

дънна хрилна мрежа или заплитаща мрежа е всеки мрежен уред, съставен от едно платно мрежа, прикрепена или която може да бъде прикрепена посредством някакъв метод към дъното на морето;

з)

тройна мрежа е всеки закотвен мрежен уред, съставен от две или повече платна мрежа, свързани заедно и успоредно към едно единствено въже, прикрепена или която може да бъде прикрепена посредством някакъв метод към дъното на морето.

ДЯЛ II

МРЕЖЕНИ УРЕДИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ

ГЛАВА I

РАЗПОРЕДБИ ЗА ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ

Член 4

1. За всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложения I —V и в зависимост от периода, когато е приложимо, целевите видове за всеки диапазон размери на окото на мрежата са посочени в съответното приложение.

2. Във всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложения I—V, се забранява използването или държането на борда на теглени мрежени уреди с размери на окото на мрежата, различни от посочените в съответното приложение по време на една риболовна кампания.

Във всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложения VIII и IX и в зависимост от периода, когато е приложимо, се забранява по време на цялата риболовна кампания използването или държането на борда на всякакви тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди, освен ако размерите на окото на мрежата на уредите, държани на борда, отговарят на разпоредби на съответното приложение.

б)

Независимо от това, корабите на Общността могат да държат на борда си, в зоните за риболов на Общността и по време на цялата риболовна кампания, мрежени уреди с размер на окото на мрежата по-малък от 120 mm, които не съответстват на приложения VIII и IX, при условие че:

—	са в състояние да покажат разрешително за риболов извън водите на Общността по време на тази кампания,

—	всички мрежени уреди във водите на Общността с размери на окото, които не са в съответствие с разпоредбите на приложения VIII и IX са завързани и натоварени в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

4. Уловът, съхраняван на борда и извършен във всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложения I—V, X и XI може да бъдат разтоварван на брега единствено, ако неговият процентен състав отговаря на разпоредбите на съответното приложение.

5. Процентът целеви видове и други видове се получава, като се сумират всички количества целеви видове или други видове, посочени в приложения I—V, които се съхраняват на борда или са трансбордирани.

Член 5

1. Процентите, посочени в приложения I—V, X и XI се изчисляват пропорционално на живото тегло на всичките морски организми на борда след сортирането им или по време на разтоварването им на брега.

2. Въпреки това, когато процентите, посочени в параграф 1, се изчисляват за един риболовен кораб, чиито улов на морски организми е бил претоварен на борда на друг съд, се взимат предвид всичките количества.

3. Капитаните на риболовни кораби, които не поддържат бордови риболовен дневник в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93, нямат право да трансбордират морски организми на друг съд, нито да приемат морски организми, трансбордирани от друг кораб.

4. Процентите, посочени в параграф 1, могат да бъдат изчислявани на основата на една или няколко представителни проби.

5. Независимо от параграф 1, в случая на улов на пясъчницови риби, съхранявани на борда от риболов, извършени с мрежени уреди с размери на окото на мрежата по-малки от 16 mm, процентът може да бъде изчисляван преди сортиране.

6. За целите на настоящия член, съответствието в тегло между целите лангустини и опашките от лангустини се получава, като се умножи теглото на последните по три.

Член 6

Забранява се държането на борда или използването на всеки дънен трал, датски гриб или сходен теглен мрежен уред, който има повече от 100 бримки по цялата обиколка на наконечника, като се изключат надлъжните въжета и шевовете. Настоящата разпоредба се прилага за дънните тралове, за датските грибове или сходни теглени мрежени уреди с размер на окото на мрежата в границите на диапазон от 90 до 119 mm.

б)

Разпоредбите на първата алинея не се прилагат за бийм тралове.

2. Броят бримки по цялата обиколка на същинския наконечник на трала stricto sensu не трябва да се увеличава отпред назад. Настоящата разпоредба се прилага за всички теглени мрежени уреди, чиито размер на окото на мрежата е равен или по-голям от 55 mm.

3. Броят бримки, с изключение на този на шевовете, в която и да е точка от обиколката или на всяко удължение, не може да бъде по-малък от максималния брой бримки в предната част на обиколката на наконечника на трала stricto sensu, с изключение на бримките в шевовете. Настоящата разпоредба се прилага за всички теглени мрежени уреди, чиито размер на окото на мрежата е равен или по-голям от 55 mm.

Член 7

Платна от мрежа с квадратни бримки с размер на окото на мрежата най-малко 80 mm могат да бъдат поставяни във всеки теглен мрежен уред.

б)

Съответно, всеки дънен трал, датски гриб или сходен теглен мрежен уред с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 100 mm може да бъде съоръжен с платна, разрешени по силата на Регламент (ЕИО) № 1866/86 на Съвета от 12 юни 1986 г. за определяне на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси във водите на Балтийско море, Белтите и Оресунд (13).

2. Всяко платно мрежа с квадратни бримки:

a)	се поставя в горната половина или горно крило на мрежата пред всякакво удължение или във всяка точка разположена между предната част на удължението и задната част на наконечника на трала;

б)	не бива в никакъв случай да бъде запушвано от вътрешни или външни елементи;

в)	на най-малко три метра дължина, освен когато е поставено в мрежени уреди теглени от риболовни кораби с двигателна мощност до 112 kW, в който случай то трябва да е с дължина най-малко два метра;

г)	се състои от един пласт мрежа без възли или от платно мрежа с неподвижни възли и се поставя по такъв начин, че бримките да остават напълно отворени във всеки момент от риболовните операции;

д)	е изработено по такъв начин, че броят бримки от първия ред да бъде равен или по-голям от броя бримки на последния ред на мрежата на дънния трал.

3. Във всеки мрежен уред, в който платно мрежа с квадратни бримки е поставено в несвита част от мрежения уред, има повече от пет ромбовидни бримки, отворени от всяка страна на дънния трал и шевовете на мрежата.

Във всеки мрежен уред, в който изцяло или частично е поставено платно мрежа с квадратни бримки в по-тясна част на мрежения уред, следва да има повече от пет ромбоидни бримки, отворени между последния ред бримки на платното мрежа с квадратни бримки и съседните шевове на мрежата.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква a) и на параграф 2, буква a), всеки дънен трал, датски гриб или сходен теглен мрежен уред с размер на окото на мрежата между 70 и 79 mm е съоръжен с платно мрежа с квадратни бримки, поставено пред наконечника на трала, и с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 80 mm.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква a) се забранява съхраняване на борда на всякакво количество ракообразни от типа на скариди Pandalus, уловени с теглен дънен мрежен уред, чиито размер на окото на мрежата е между 32 и 54 mm, освен ако уредът е съоръжен с трални дъски или с прозорец от мрежа с квадратни бримки с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 70 mm.

6. Разпоредбите на параграфи 4 и 5 се прилагат единствено в региони 1 и 2.

7. Размерът на окото на мрежата на всяко платно мрежа с квадратни бримки, поставено на което и да е място на мрежения уред, не се взема предвид за оценката на размер на окото на мрежата на тегления мрежен уред.

Член 8

1. Забранява се наличието на борда или използване на всякакъв теглен мрежен уред, съставен изцяло или частично, в наконечника на уреда, от материали от мрежа от единично влакно с дебелина на влакното по-голяма от 8 mm.

2. Забранява се наличието на борда или използване на всякакъв теглен мрежен уред, съставен изцяло или частично, в наконечника на уреда, от материали от мрежа от многожилно влакно, освен ако различните нишки са приблизително с еднаква дебелина и сумата от дебелината на различните нишки на всяка страна на бримката не превишава 12 mm.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за пелагичните тралове.

Член 9

1. Забранява се наличието на борда или използване на всякакъв теглен мрежен уред, чиито наконечник се състои изцяло или частично от материали от мрежи с вид на бримките, различен от квадратните или ромбоидните бримки.

2. Параграф 1 не се прилага за теглените мрежени уреди, чиито наконечник е с размер на окото на мрежата равен или по-малък от 31 mm.

Член 10

Драгите се изключват от разпоредбите на член 4, при условие че количествата морски организми, съхранявани на борда и уловени с въпросните мрежени уреди, други освен двучерупчести мекотели, не превишават 5 % от общото тегло на морските организми на борда.

ГЛАВА II

РАЗПОРЕДБИ ЗА СТАЦИОНАРНИ РИБОЛОВНИ УРЕДИ

Член 11

1. За всеки един от регионите или географските зони, посочени в приложения VI и VII, и в зависимост от периода, когато е приложимо, се забранява използването или съхраняването на борда на всякакви дънни хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тройни мрежи, освен ако:

a)	уловът, извършен с тези мрежени уреди и съхраняван на борда, включва процент целеви видове, който не е по-малък от 70 %; и

б)

—	в случая на хрилни дънни мрежи и на заплитащи мрежи размерът на окото на мрежата отговаря на една от категориите, определени в съответното приложение,

—	в случая на тройни мрежи размерът на окото на мрежата на частта от мрежата с най-малкия размер на окото отговаря на една от категориите, определени в съответното приложение.

2. Минималният процент на целеви видове може да бъде получен, като се сумират количествата на всичките уловени целеви видове.

Член 12

1. Процентът, посочен в член 11, параграф 1, се изчислява пропорционално на живото тегло на всичките морски организми на борда след сортиране или по време на разтоварването на брега.

2. Процентът, посочен в параграф 1, може да бъде изчислен на основата на една или няколко представителни проби.

Член 13

Членове 11 и 12 не се прилагат за улов на пъстървови риби, миноги или техни подобни.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МРЕЖЕНИТЕ УРЕДИ И УСЛОВИЯ ЗА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ

Член 14

Сортирането се извършва непосредствено след като уловът се извади от мрежата или мрежите.

Член 15

1. Количествата уловени морски организми в съотношение, превишаващо разрешените проценти, определени в приложения I—VII, X и XI, се връщат в морето преди навлизане на кораба в пристанище.

2. Във всеки един момент преди завръщането на кораба в пристанището, процентът целеви видове, посочени в приложения I—VII, X и XI и които се съхраняват на борда, представляват най-малко половината от минимално допустимите проценти, посочени във въпросните приложения за тези целеви видове.

3. След изтичане на първите 24 часа от една риболовна кампания, минималният процент целеви видове, определен в приложения I—VII, X и XI, се достига по време на ежедневното вписване в бордовия риболовен дневник в съответствие с разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 16

Забранява се използването на съоръжения, които запушват мрежата в която и да е част от мрежения уред, или които намаляват действителните размери на окото на мрежата.

Независимо от това, тази разпоредба не изключва използването на някои съоръжения, чиито списък и технически описания се изготвят в съответствие с процедурата, предвидена в член 48.

ДЯЛ III

МИНИМАЛНО ДОПУСТИМИ РАЗМЕРИ НА МОРСКИТЕ ОРГАНИЗМИ

Член 17

Даден морски организъм не притежава необходимата големина, ако размерите му са по-малки от минималните размери, посочени в приложение XII за съответните видове и географски зони.

Член 18

1. Размерът на даден морски организъм се измерва в съответствие с разпоредбите на приложение XII.

2. В случаите, когато са предвидени няколко метода за измерване размера на даден морски организъм, въпросният организъм се счита за притежаващ минимални допустими размери, ако прилагането на един или няколко от въпросните методи води до размери равни или по-големи от съответните минимални размери.

3. Омарите, лангустите, двучерупчестите и коремоногите мекотели, принадлежащи към видове, за които в приложение XII са определени минимално допустими размери, могат да бъдат съхранявани на борда и разтоварвани на брега само цели.

a)	Раците пустинници могат да бъдат съхранявани на борда и разтоварвани на брега само цели.
б)	Въпреки това, максимум 5 % от теглото на общия улов раци пустинници или части от раци пустинници може да бъде съхранявано на борда и разтоварвано на брега под формата на отделени щипци.

Член 19

1. Маломерните морски организми не се съхраняват на борда или трансбордират, разтоварват на брега, превозват, складират, продават, излагат или пускат на пазара, а незабавно се връщат в морето.

2. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за:

сардината, аншоата, херингата, сафрида и скумрията в рамките на 10 % живо тегло от общия улов за всеки един от тези видове, съхранявани на борда. Процентът маломерна сардина, аншоа, херинга, сафрид или скумрия се изчислява пропорционално на живото тегло на всичките морски организми, налични на борда след сортиране или по време на разтоварването им на брега. Процентът може да бъде изчисляван на основата на една или няколко представителни проби. Границата от 10 % не се превишава по време на трансбордирането, разтоварването на брега, превоза, складирането, излагането или продажбата;

б)

морски организми, различни от определените в приложения I—V като целеви видове за категориите размери на окото на мрежата по-малки от 16 mm или между 16 и 31 mm, или уловени с теглени мрежени уреди с размер на окото на мрежата по-малък от 32 mm, при условие че въпросните организми не са нито сортирани, нито продавани, нито излагани, нито пускани на пазара за консумация от човека.

3. Въпреки това, маломерната сардина, аншоа, сафрид или скумрия, уловени за да служат за жива стръв, могат да бъдат съхранявани на борда, при условие че се съхраняват живи.

ДЯЛ IV

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА РИБОЛОВА НА НЯКОИ МОРСКИ ОРГАНИЗМИ

Член 20

Ограничения за риболова на херинга

1. Забранява се съхраняването на борда на херинга, уловена в географските зони и по време на периодите, посочени по-долу:

a)	от 1 януари до 30 април, в географската зона, разположена на североизток от линията, прекарана между Mull of Kintyre и Corsewall Point;

б)

от 1 юли до 31 октомври, в географската зона, ограничена от следните координати:

—	западен бряг на Дания на 55°30′ северна ширина,

—	55°30′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	57°00′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	западен бряг на Дания на 57°00′ северна ширина;

в)	от 15 август до 15 септември, в зоната, простираща се от шест до 12 морски мили пред източния бряг на Обединеното кралство, измерени от основната брегова линия между 55°30′ и 55°45′ северна ширина;

г)

от 15 август до 30 септември, в географска зона, ограничена от линията, свързваща следните точки:

—	Butt of Lewis,

—	Cape Wrath,

—	точка, разположена на 58°55′ северна ширина и 5°00′ западна дължина,

—	точка, разположена на 58°55′ северна ширина, 7°10′ западна дължина,

—	точка, разположена на 58°20′ северна ширина, 8°20′ западна дължина,

—	точка, разположена на 57°40′ северна ширина, 8°20′ западна дължина,

—	точка, разположена на западния бряг на остров North Uist на 57°40′ северна ширина, след това по продължението на северния бряг на този остров до точка на брега, разположена на 57°40′36″ северна ширина и 7°20′39″ западна дължина,

—	точка, разположена на 57°50′3″ северна ширина и 7°8′6″ западна дължина,

—	след това в посока североизток по продължението на западния бряг на остров Lewis до първоначалната точка (Butt of Lewis);

д)	от 15 август до 30 септември, в зоната, простираща се от шест до 12 морски мили пред източния бряг на Обединеното кралство, измерени от основната брегова линия, между 54°10′ и 54°45′ северна ширина;

е)

от 21 септември до 31 декември, в участък VII a на ICES, ограничен от следните координати:

—	източен бряг на остров Ман на 54°20′ северна ширина,

—	54°20′ северна ширина, 3°40′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 3°50′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 4°50′ западна дължина,

—	югозападен бряг на остров Ман на 4°50′ западна дължина

ii)

—	източен бряг на Ирландия на Север на 54°15′ северна ширина,

—	54°15′ северна ширина, 5°15′ западна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 5°50′ западна дължина,

—	източен бряг на Ирландия на 53°50′ северна ширина;

ж)

през цялата година в участък VII a на ICES, в географската зона, разположена между западните брегове на Шотландия, Англия и Уелс и линия, прекарана на дванадесет мили от основните брегови линии на тези брегове, ограничена от юг от точка, разположена на 53°20′ северна ширина и на северозапад от линия прекарана между Mull of Galloway (Шотландия) и Point of Ayre (остров Ман);

з)	през цялата година в Logan Bay (води, разположени на изток от линия, простираща се от Mull of Logan, разположен на 54°44′ северна ширина и 4°59′ западна дължина, до Laggantalluch Head, разположен на 54°41′ северна ширина и 4°58′ западна дължина);

и)

през 1997 г. и след това на всеки три години, считано от втория петък от м. януари за период от 16 последователни дни в зоната, ограничена от следните координати:

—	югоизточен бряг на Ирландия на 52°00′ северна ширина,

—	52°00′ северна ширина, 6°00′ западна дължина,

—	52°30′ северна ширина, 6°00′ западна дължина,

—	югоизточен бряг на Ирландия на 52°30′ северна ширина;

й)

през 1997 г. и след това на всеки три години, считано от първия петък от м. ноември за период от 16 последователни дни в зоната, ограничена от следните координати:

—	южен бряг на Ирландия на 9°00′ западна дължина,

—	51°15′ северна ширина, 9°00′ западна дължина,

—	51°15′ северна ширина, 11°00′ западна дължина,

—	52°30′ северна ширина, 11°00′ западна дължина,

—	западния бряг на Ирландия на 52°30′ северна ширина;

к)

през 1998 г. и след това на всеки три години, считано от първия петък от м. ноември за период от 16 последователни дни в зоната, ограничена от следните координати:

—	южен бряг на Ирландия на 9°00′ западна дължина,

—	51°15′ северна ширина, 9°00′ западна дължина,

—	51°15′ северна ширина, 7°30′ западна дължина,

—	южен бряг на Ирландия на 52°00′ северна ширина.

2. Въпреки това, риболовните кораби могат да съхраняват на борда си количества херинга, произхождаща от описаните зони, при условие че тези количества не превишават 5 % от общото тегло на морските организми, налични на борда, които са уловени във всяка отделна зона по време на посочените периоди.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква е), ii) и буква з), риболовните кораби с дължина, която не превишава 12,2 m, базирани в пристанища на източния бряг на Ирландия и Северна Ирландия между 53°00′ и 55°00′ северна ширина, могат да съхраняват на борда количества херинга, произхождаща от зоните, посочени в параграф 1, буква е), ii) и буква з). Единственият разрешен метод на риболов е риболовът с плаващи мрежени уреди с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 54 mm.

Член 21

Ограничения за риболова на копърка с цел опазване на херингата

1. Забранява се съхраняването на борда на копърка, уловена в географските зони и по време на периодите, посочени по-долу:

от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември, в статистическия квадрат на ICES 39E8. По смисъла на настоящия регламент, този квадрат на ICES е областта, ограничена от линия, простираща се на пълен изток от източния бряг на Обединеното кралство, по продължение на 55°00′ северна ширина до точка, разположена на 1°00′ западна дължина, след това пълен север до точка, разположена на 55°30′ северна ширина и след това пълен запад до бреговете на Обединеното кралство;

б)	от 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември, във вътрешните води на Moray Firth, разположени на запад от географска дължина 3°30′ западно и във вътрешните води на Firth of Forth, разположени на запад от географска дължина 3°00′ западно;

в)

от 1 юли до 31 октомври, в географската зона, ограничена от следните координати:

—	западен бряг на Дания на 55°30′ северна ширина,

—	55°30′ северна ширина, 07°00′ източна дължина,

—	57°00′ северна ширина, 07°00′ източна дължина,

—	западен бряг на Дания на 57°00′ северна ширина.

2. Въпреки това, риболовните кораби могат да съхраняват на борда си количества копърка, произхождаща от описаните зони, при условие че те не превишават 5 % от общото живо тегло на морските организми, налични на борда, които са уловени във всяка една отделна зона по време на който и да е от посочените периоди.

Член 22

Ограничения за риболова на скумрия

1. Забранява се съхраняването на борда на скумрия, уловена в географската зона, ограничена от следните координати:

—	точка на южния бряг на Обединеното кралство на 2°00′ западна дължина,

—	49°30′ северна ширина, 2°00′ западна дължина,

—	49°30′ северна ширина, 7°00′ западна дължина,

—	52°00′ северна ширина, 7°00′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Обединеното кралство на 52°00′ северна ширина,

освен ако теглото на скумрията не превишава 15 % от живото тегло на общото количество скумрия и други морски организми, които се намират на борда и които са уловени в тази зона.

2. Параграф 1 не се прилага за:

a)	риболовните кораби, които използват преди всичко хрилни мрежи и/или които ловят с въдици;

б)

риболовните кораби, използващи дънни тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди, при условие че съхраняват на борда си минимално количество от 75 % в живо тегло морски организми, с изключение на аншоата, херингата, сафрида, скумрията, пелагичните главоноги и сардината, изчислено в проценти от общото живо тегло на всичките морски организми, налични на борда;

в)	корабите, които не са съоръжени за риболов и на които се трансбордира скумрия.

3. Цялото количество скумрия, налично на борда се счита за уловено в зоната, описана в параграф 1, с изключение на количеството, чието присъствие на борда е декларирано преди корабът да влезе в тази зона, съгласно процедурата, описана в следващите алинеи.

Капитанът на риболовен кораб, който възнамерява да навлезе в тази зона с цел риболовна дейност и който има на борда на кораба си скумрия, нотифицира контролнния орган на държавата-членка, в чиято зона възнамерява да ловува, за часа и мястото, на което смята, че ще пристигне във въпросната зона, най-рано 36 часа и най-късно 24 часа преди корабът да навлезе във въпросната зона.

Когато навлиза във въпросната зона, капитанът нотифицира компетентния контролен орган за количествата скумрия, които съхранява на борда и които са записани в бордовия риболовен дневник. Капитанът може да бъде призован за проверка на бордовия му риболовен дневник и на улова, наличен на борда в момент и на място, които следва да бъдат определени от компетентния контролен орган. Независимо от това моментът на проверката не може да бъде по-късен от шест часа след получаването от контролния орган на съобщението, с което се нотифицират количествата скумрия на борда, и мястото следва да бъде възможно най-близо до мястото на навлизане в тази зона.

Капитанът на риболовен кораб, който възнамерява да навлезе във въпросната зона с цел да извърши трансбордиране на скумрията на своя кораб, нотифицира контролния орган на държавата-членка в зоната, на която ще се извърши трансбордирането, за часа и мястото на предвидената операция, най-рано 36 часа и най-късно 24 часа преди началото на трансбордирането. Капитанът информира компетентните контролни власти за количествата скумрия, които са трансбордирани на друг съд веднага след приключване на операцията.

Компетентните контролни органи са:

—	за Франция: Mimer, tеlex: Paris 25 08 23,

—	за Ирландия: Department of Marine, tеlex: Dublin 91798 MRNE

—	за Обединеното кралство: Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, tеlex: London 21274.

Член 23

Ограничения за риболова на аншоа

1. Забранява се съхраняването на борда на аншоа, уловена посредством пелагични тралове в участък VIIIc на ICES, както и риболовът на аншоа с пелагични тралове в същата зона.

2. В участъка, посочен в параграф 1, се забранява съхраняването на борда едновременно на пелагични тралове и на мрежи гъргър.

Член 24

Ограничения за риболова на риба тон

1. Забранява се съхраняването на борда на всякакво количество бонито с корем на ивици, голямоок тон и бял тон, уловени с помощта на мрежи гъргър във водите от суверенитета или от юрисдикцията на Португалия в подзона X на ICES на север от паралел 36°30′ север или в зоните на CECAF на север от паралел 31° север и на изток от меридиан 17°30′ западно или риболовът на тези видове във въпросните зони с такива мрежени уреди.

2. Забранява се съхраняването на борда на тон, уловен посредством плаващи хрилни мрежи във водите от суверенитета или от юрисдикцията на Испания или на Португалия в подзони VIII, IX или X на ICES или в зони на CECAF, пред бреговете на Канарските острови и на Мадейра, или риболовът на тези видове във въпросните зони с помощта на такива мрежени уреди.

Член 25

Ограничения за риболова на скариди с цел опазването на плоските риби

1. Забранява се съхраняването на борда на всякакви количества сива скарида и розова скарида, уловени посредством теглен дънен мрежен уред с размер на окото на мрежата между 16 и 31 mm, освен ако на борда на кораба има инсталирано работещо съоръжение, предназначено за отделяне след улова, на плоските риби от сивите скариди и от розовите скариди.

2. За улов на сиви скариди и на розови скариди се използва разделящ трал или друг мрежен уред, съоръжен със сортираща решетка. Подробните правила за прилагане на настоящия параграф се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 48.

3. Въпреки това се разрешава съхраняването на количества сиви скариди и розови скариди на борда на риболовни кораби, които не спазват разпоредбите, установени в параграфи 1 и 2, при условие че въпросните количества не превишават 5 % от общото живо тегло на морските организми на борда.

Член 26

Ограничения за риболова на сьомга и морска пъстърва

1. Сьомгата и морската пъстърва не могат да бъдат съхранявани на борда или да бъдат трансбордирани, разтоварвани на брега, превозвани, складирани, продавани, излагани или пускани на пазара, а незабавно се връщат в морето в случаите, когато са били уловени:

—	във водите, разположени отвъд граница от 6 мили, измерени от основната брегова линия на държавите-членки, в региони 1, 2, 3 и 4,

—	чрез дерогация от член 2, параграф 1, извън водите от суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, в региони 1, 2, 3 и 4, освен във водите от юрисдикцията на Гренландия и Фарьорските острови,

—	с всякакви теглени мрежени уреди,

2. Параграф 1 не се прилага за сьомгата и морската пъстърва, уловени в Skagerrak и Kattegat.

Член 27

Ограничения за риболова на норвежки паут с цел опазване на други кръгли риби

1. Забранява се съхраняването на борда на норвежки паут, уловен с помощта на теглен мрежен уред в зоната, ограничена от линия, свързваща следните точки:

—	точка, разположена на 56° север на източния бряг на Обединеното кралство до 2° изток,

—	линия, продължаваща след това на север до 58° север, на запад до 0°30′ западна дължина, на север до 59°15′ северна ширина, на изток до 1° източна дължина, на север до 60° северна ширина, на запад до 0°00′ географска дължина,

—	след това на север до 60°30′ северна ширина, на запад до брега на Шетландските острови, след това на запад от 60° северна ширина на западния бряг на Шетландските острови до 3° запад, на юг до 58°30′ северна ширина,

—	и накрая на запад до брега на Обединеното кралство.

2. Въпреки това, корабите могат да съхраняването на борда си количества норвежки паут, произхождащ от описаната зона и уловен с уредите, описани в параграф 1, при условие че не превишава 5 % от общото тегло на морските организми на борда, които са уловени във въпросната зона и с въпросните уреди.

Член 28

Ограничения за риболова на хек

1. Забранява се използването за риболов на хек на всякакви тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди в географските зони и по време на периодите, посочени по-долу:

от 1 септември до 31 декември, в географската зона, ограничена от линия, свързваща следните координати:

—	точка на северния бряг на Испания наречена Cabo Prior (43°34′ северна ширина, 8°19′ западна дължина),

—	43°50′ северна ширина, 8°19′ западна дължина,

—	43°25′ северна ширина, 9°12′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Испания наречена Cabo Villano (43°10′ северна ширина, 9°12′ западна дължина);

б)

от 1 октомври до 31 декември, в географската зона, ограничена от линия, свързваща следните координати:

—	точка на западния бряг на Испания наречена Cabo Corrubedo (42°35′ северна ширина, 9°05′ западна дължина),

—	42°35′ северна ширина, 9°25′ западна дължина,

—	43°00′ северна ширина, 9°30′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Испания на 43°00′ северна ширина;

в)

от 1 декември до последния ден на м. февруари на следващата година в географската зона, ограничена от линия, свързваща следните координати:

—	точка на западния бряг на Португалия на 37°50′ северна ширина,

—	37°50′ северна ширина, 9°08′ западна дължина,

—	37°00′ северна ширина, 9°07′ западна дължина,

—	точка на западния бряг на Португалия на 37°00′ северна ширина.

2. В зоните и по време на периодите, посочени в параграф 1, се забранява съхраняване на борда на всякакви тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди, освен ако тези уреди са завързани и натоварени в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 29

Ограничения за риболова на писия

1. Забранява се на кораби, чиято чиста дължина превишава 8 m, да използват всякакви дънни тралове, датски грибове или сходни теглени мрежени уреди в следните географски зони:

a)	в зоната от 12 мили пред бреговете на Франция на север от 51°00′ северна ширина, на Белгия и на Холандия до 53°00′ северна ширина, измерени от основната брегова линия;

б)

зоната, ограничена от линия, свързваща следните координати:

—	точка на западния бряг на Дания разположена на 57°00′ северна ширина,

—	57°00′ северна ширина, 7°15′ източна дължина,

—	55°00′ северна ширина, 7°15′ източна дължина,

—	55°00′ северна ширина, 7°00′ източна дължина,

—	54°30′ северна ширина, 7° източна дължина,

—	54°30′ северна ширина, 7°30′ източна дължина,

—	54°00′ северна ширина, 7°30′ източна дължина,

—	54°00′ северна ширина, 6°00′ източна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 6°00′ източна дължина,

—	53°50′ северна ширина, 5°00′ източна дължина,

—	53°30′ северна ширина, 5°00′ източна дължина,

—	53°30′ северна ширина, 4°15′ източна дължина,

—	53°00′ северна ширина, 4°15′ източна дължина,

—	точка на брега на Холандия, разположена на 53°00′ северна ширина;

в)	зоната от 12 мили пред западния бряг на Дания от 57°00′ северна ширина до фара на Hirtshals, измерени от основната брегова линия.

Независимо от това, корабите на които е издадено специално разрешително за риболов в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1627/94, имат правото да извършват риболов в зоните, посочени в параграф 1, посредством бийм тралове. Забранява се използването на бийм трал, чиято дължина на тралните мачти, или на бийм тралове, чиято обща дължина на мачтите, изчислена като сумата от дължината на всяка мачта, превишава 9 m или може да бъде удължена на повече от 9 m, освен в случай на използване на мрежени уреди с размер на окото на мрежата между 16 и 31 mm. Дължината на една мачта се измерва от единия до другия ѝ край, включително всички свързани с нея елементи.

б)

Независимо от член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1627/94 за целите, посочени в буква a), могат да бъдат издавани специални разрешителни за риболовни кораби, чиято чиста дължина превишава 8 m.

в)

Риболовните кораби, за които е издадено специалното разрешително за риболов, посочено в букви a) и б), отговарят на следните критерии:

—	трябва да са вписани в списъка, предаван от всяка държава-членка на Комисията, като общата двигателна мощност на риболовните кораби, записани в такъв списък, не превишава общата двигателна мощност, доказана за всяка държава-членка към 1 януари 1998 г.;

—	двигателната им мощност в никакъв момент не превишава 221 киловата (kW) и в случая на двигатели с намалена мощност, не превишава 300 kW преди намаляването ѝ.

г)

Всеки риболовен кораб, записан във въпросния списък може да бъде заменен с един или няколко кораба, при условие че:

—	нито една от тези замени не води, по отношение на всяка отделна държава-членка, до увеличаване на общата двигателна мощност посочена в буква в), първо тире,

—	двигателната мощност на заместващия риболовен кораб да не превишава в нито един момент 221 kW,

—	двигателната мощност на заместващия риболовен кораб да не е била намалявана и

—	общата дължина на заместващия риболовен кораб да не превишава 24 m.

д)

двигател на риболовен кораб, вписан в списъка на държава-членка може да бъде заменен, при условие че:

—	вследствие смяната на двигател, общата двигателна мощност на въпросния кораб не превишава в нито един момент 221 kW,

—	мощността на новия двигател не е била намалявана и

—	мощността на новия двигател не води за въпросната държава-членка до увеличаване на общата двигателна мощност, посочена в буква в).

д)

Риболовните кораби, които не отговарят на критериите, определени в настоящия параграф, подлежат на отнемане на специалното разрешително за риболов.

3. Независимо от параграф 2, буква a), корабите, разполагащи със специално разрешително за риболов и чиято основната дейност е риболовът на сива скарида, имат разрешението да използват бийм тралове, чиято обща дължина на тралните мачти, изчислена като сумата от дължините на всяка една от мачтите, превишава 9 m, когато използваните мрежени уреди са размер на окото на мрежата между 80 и 99 mm, при условие че за тази цел за въпросните кораби е издадено допълнително специално разрешително за риболов. Това допълнително специално разрешително за риболов се подновява всяка година.

Един или няколко риболовни кораби, за които е издадено допълнително специално разрешително за риболов могат да бъдат заменени с друг риболовен кораб, при условие че:

—	заместващият кораб не превишава 70 БРТ и обща дължина от 20 m или

—	капацитетът на заместващия кораб не превишава 180 kW и неговата обща дължина не превишава 20 m.

Риболовни кораби, които престават да са в съответствие с критериите, представени в настоящия параграф, подлежат на окончателно отнемане на специалното разрешително за риболов.

Чрез дерогация от параграф 1:

—	корабите, чиято двигателна мощност не превишава в нито един момент 221 kW и в случая на двигатели с намалена мощност, която не е превишавала 300 kW преди намаляването ѝ, имат разрешение да извършват риболов в зоните, посочени във въпросния параграф с помощта на дънни тралове с трални дъски,

—

корабите, извършващи риболов с близнецови тралове, чиято комбинирана двигателна мощност не превишава в нито един момент 221 kW и в случая на двигатели с намалена мощност, която не е превишавала 300 kW преди намаляването ѝ, имат разрешение да извършват риболов във въпросните зони с дънни близнецови тралове.

б)

Независимо от това, риболовните кораби, чиято двигателна мощност превишава 221 kW, имат разрешение да използват дънни тралове с трални дъски, или корабите ловуващи с дънни близнецови тралове, чиято комбинирана двигателна мощност превишава 221 kW, имат разрешението да извършват риболов с дънни близнецови тралове, при условие че:

—	пясъчницовите риби и/или копърката, съхранявани на борда и уловени във въпросните зони, съставляват най-малко 90 % от общото живо тегло на морските организми на борда и уловени във въпросните зони и

—	количествата писия и/или морски език, съхранявани на борда и уловени във въпросните зони, не превишават 2 % от общото живо тегло на морските организми на борда и уловени във въпросните зони: или

ii)

—	размерът на окото на използваната мрежата е най-малко 100 mm и

—	количествата писия и/или морски език, съхранявани на борда и уловени във въпросните зони, не превишават 5 % от общото живо тегло на морските организми на борда и уловени във въпросните зони или

iii)

—	размерът на окото на използваната мрежата е най-малко 80 mm и

—	използването на мрежени уреди с такива размери на окото на мрежата е ограничено до зона от 12 мили пред бреговете на Франция на север от 51°00′ северна ширина и

—	количествата писия и/или морски език, съхранявани на борда и уловени във въпросните зони, не превишават 5 % от общото живо тегло на морските организми на борда и уловени във въпросните зони.

5. В зоните, в рамките на които използването на бийм тралове, на дънни тралове с трални дъски или на дънни близнецови тралове не е разрешено, се забранява наличието на борда на такива мрежени уреди, освен ако не са завързани и натоварени в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

6. Подробните правила за прилагане на настоящия член се изготвят в съответствие с процедурата, предвидена в член 48.

ДЯЛ V

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА НЯКОИ ВИДОВЕ РИБОЛОВ И ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ДЕЙНОСТИ

Член 30

Ограничения за използването на влачени дънни мрежени уреди

1. Забранява се на риболовните кораби да държат на борда си или да използват всякакви бийм тралове с дължина на тралната мачта, или бийм тралове, чиято обща дължина на мачтите, изчислена като сумата от дължините на отделните мачти, превишава 24 m или може да бъде удължена с повече от 24 m. Дължината на една трална мачта се измерва от единия до другия ѝ край, включително всички елементи, свързани с нея.

2. Забранява се на риболовни кораби да използват всякакви бийм тралове, чиито размери на окото на мрежата са между 32 и 99 mm, в следните географски зони:

Северно море на север от линия, свързваща следните точки:

—	точка от източния бряг на Обединеното кралство, разположена на 55° северна ширина,

—	след това на изток до 55° северна ширина, 5° източна дължина,

—	след това на север до 56° северна ширина,

—	и накрая, на изток до точка на западния бряг на Дания, разположена на 56° северна ширина;

б)	участък V b на ICES, подзона VI на ICES на север от 56° северна ширина и подзона XII на ICES на север от 56° северна ширина.

В зоните, посочени в букви a) и б), се забранява съхраняването на борда на всякакви бийм тралове, чиито размери на окото на мрежата са между 32 и 99 mm, освен ако този мрежен уред е завързан и натоварен в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

3. Забранява се на риболовните кораби да използват всякакъв дънен трал с трални дъски, близнецов дънен трал или датски гриб, чиито размери на окото на мрежата са между 80 и 99 mm, в географската зона, посочена в параграф 2, буква a). В тази зона се забранява наличието на борда на всякакъв дънен трал с трални дъски, близнецов дънен трал или датски гриб, чиито размери на окото на мрежата са между 80 и 99 mm, освен ако този мрежен уред е завързан и натоварен в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 31

Нетрадиционни методи на риболов

1. Забранява се уловът на морски организми посредством методи, включващи използването на експлозиви, на отровни и приспивателни вещества или на електрически ток.

2. Забранява се продажбата, излагането или пускането на пазара на морски организми, уловени чрез прилагането на методи, включващи използването на гранати от какъвто и да било вид.

Член 32

Ограничения за използването на устройство за автоматично сортиране

1. Забранява се съхраняването или използването на борда на риболовен кораб на устройства, позволяващи автоматично сортиране по размери или по пол на херинга, скумрия или сафрид.

2. Независимо от това, наличието и използването на тези устройства се разрешава, при условие че:

a)	на един и същ риболовен кораб не се съхраняват едновременно теглени мрежени уреди с размер на окото на мрежата по-малък от 70 mm, или един или няколко мрежи гъргър или сходни мрежени уреди, или

б)

i)	съвкупността от улова, който може законно да бъде държан на борда, се съхранява в замразено състояние, сортираните риби са замразени непосредствено след сортирането им и нито една сортирана риба не е върната в морето, освен ако това се изисква от член 19; и

ii)	устройствата за автоматично сортиране са монтирани и установени на борда по такъв начин, че да се гарантира незабавното замразяване и да не се позволява връщането на морски организми в морето.

3. Всеки риболовен кораб, който има разрешението да ловува в Балтийско море, Белтите или Оресунд, може да отнесе в Kattegat устройства за автоматично сортиране, при условие че за тази цел му е издадено специално разрешително за риболов.

Специалното разрешително за риболов съдържа уточнения за видовете, зоните, периодите и всякакви други условия, приложими за използването и наличието на борда на устройства за автоматично сортиране.

Член 33

Ограничения за използването на мрежи гъргър

1. Забранява се обкръжаването с мрежи гъргър на пасажи риби или групи морски бозайници.

2. Параграф 1 се прилага без да се засягат разпоредбите на член 1 за всички кораби, плаващи под флага на държава-членка или регистрирани в нея, във всички води.

Член 34

Ограничения за риболовните дейности в зоната от 12 мили около бреговете на Обединеното кралство и Ирландия

1. На риболовните кораби се забранява да използват всякакви бийм тралове в зоната от 12 мили около бреговете на Обединеното кралство и Ирландия, измерени от основната брегова линия, която служи за ограничаване на териториалните води.

2. Независимо от това се разрешава на кораби от следните категории да ловуват с бийм тралове в зоната, посочена в параграф:

a)	риболовни кораби, въведени в експлоатация преди 1 януари 1987 г. и чиято двигателна мощност не превишава 221 kW или ако е била намалена, не е превишавала 300 kW преди това намаляване;

б)	риболовните кораби, въведени в експлоатация след 31 декември 1986 г., чиято двигателна мощност не е била намалявана и не превишава 221 kW и чиято чиста дължина не превишава 24 m;

в)	риболовните кораби, чиито двигател е бил заменен след 31 декември 1986 г. с двигател, чиято двигателна мощност не е била намалявана и не превишава 221 kW.

3. Независимо от параграф 2 се забранява използването на всякакви бийм тралове, чиято дължина на мачтата, или бийм тралове, чиято обща дължина на тралните мачти, изчислена като сумата от дължините на всички трални мачти, превишава 9 m, или може да бъде увеличена над 9 m, освен в случай на използване на мрежени уреди с размер на окото на мрежата между 16 и 31 mm. Дължина на една трална мачта се измерва от единия до другия ѝ край, включително всички елементи, свързани с нея.

4. Риболовни кораби, които не отговарят на критериите, посочени в параграфи 2 и 3, не могат да упражняват риболовните дейности, посочени във въпросните параграфи.

5. По отношение на риболовните кораби, за които използването на бийм тралове не е разрешено, се забранява да съхраняват на борда такива мрежени уреди в зоните, посочени в настоящия член, освен ако тези мрежени уреди не са завързани и натоварени в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

6. Подробни правила за прилагане на настоящия член се установяват в съответствие с процедурата, предвидена в член 48.

ДЯЛ VI

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА SKAGERRAK И KATTEGAT

Член 35

Независимо от разпоредбите на член 19, параграф 1, маломерните морски организми, уловени в протоците Skagerrak или Kattegat могат да бъдат задържани на борда, трансбордирани, разтоварвани на брега, превозвани, складирани, продавани, излагани или пускани на пазара в рамките на 10 % от живото тегло на общия улов, наличен на борда.

Член 36

Сьомгата и морската пъстърва не могат да бъдат задържани на борда, нито да бъдат трансбордирани, разтоварвани на брега, превозвани, складирани, продавани, излагани или пускани на пазара, а се връщат незабавно в морето, в случаите, когато са уловени в някоя част от Skagerrak и Kattegat, разположена извън границите от 4 мили, измерена от основната брегова линия на държавите-членки.

Член 37

1. Използването на тралове с размер на окото на мрежата по-малък от 32 mm във водите, разположени в рамките на три мили от основните брегови линии на Skagerrak и Kattegat, се забранява от 1 юли до 15 септември.

2. Независимо от това, риболовът с тралове във водите и по време на периодите, посочени в параграф 1, се разрешава:

—	с мрежени уреди с минимален размер на окото на мрежата 30 mm за северната скарида (Pandalus borealis),

—	с мрежени уреди с всякакви размери на окото за белдюгата (Zoarces viviparus), за попчетата (Gobiidaе) или за главочите (Cottus spp.), предназначени да бъдат използвани като стръв.

Член 38

Забранява се задържането на борда на всякакви количества херинга, скумрия или копърка, уловени посредством тралове или мрежи гъргър от събота в полунощ до неделя в полунощ в Skagerrak и от петък в полунощ до неделя в полунощ в Kattegat.

Член 39

Забранява се използването на всякакви бийм тралове в протока Kattegat.

Член 40

По време на периодите и в зоните, посочени в членове 37, 38 и 39 от настоящия регламент, в които използването на тралове или на бийм тралове не е разрешено, се забранява съхраняването на борда на такива мрежени уреди, освен ако те са завързани и натоварени в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 41

Независимо от член 31 се разрешава използването на електрически ток или на оръдия харпуни за улова на риба тон и гигантска акула (Cetorhinus maximus) в протоците Skagerrak и Kattegat.

ДЯЛ VII

ТЕХНИЧЕСКИ РАЗПОРЕДБИ

Член 42

Операции по преработка на улова

1. Забранява се извършването на борда на риболовен кораб на каквато и да е физическа или химична преработка на риба за производството на брашна, на масла или на сходни продукти, или да се трансбордира улов от риба за такива цели. Тази забрана не се прилага за преработката или за трансбордирането на отпадъчни продукти.

2. Параграф 1 не се прилага за производство на сурими и на пулп от риба на борда на риболовен кораб.

Член 43

Научноизследователска дейност

1. Настоящият регламент не се прилага за риболовните операции, извършени единствено за целите на научноизследователски изследвания, провеждани с разрешението и под отговорността на заинтересованата(ите) държава-членка или държави-членки след предварително информиране на Комисията и на държавата-членка или държавите-членки, в чиито води се провеждат изследванията.

2. Морските организми, уловени за целите, посочени в параграф 1, могат да бъдат продавани, складирани, излагани или пускани на пазара, при условие че:

—	отговарят на стандартите, определени в приложение XII към настоящия регламент, и на търговските стандарти, приети по силата на член 2 от Регламент (ЕИО) № 3759/92 на Съвета от 17 декември 1992 г. относно общата организация на пазара на рибни продукти и продукти от аквакултури (14), или

—	се продават директно за други цели, различни от консумация от човека.

Член 44

Изкуствено развъждане и трансплантация

1. Настоящият регламент не се прилага за риболовните операции, провеждани изключително с цел изкуствено развъждане или трансплантация на морски организми, провеждани с разрешението и под отговорността на заинтересованите държава-членка или държави-членки. Когато изкуственото развъждане или трансплантацията на морски организми се извършват във водите на една или няколко други държави-членки, Комисията и всички заинтересовани държави-членки се информират предварително за това.

2. Морските организми, уловени за целите, посочени в параграф 1 на настоящия член, и след това върнати живи в морето, могат да бъдат продавани, складирани, излагани или пускани на пазара, при условие че отговарят на търговските стандарти, приети по силата на член 2 от Регламент (ЕИО) № 3759/92.

ДЯЛ VIII

ОКОНЧАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 45

1. Когато опазването на запасите морски организми изисква незабавно действие, Комисията може, в допълнение или чрез дерогация от настоящия регламент, да вземе всички необходими мерките съобразно процедурата, посочена в член 48.

2. В случай на сериозна заплаха за опазването на някои видове или на някои места за риболов и когато всякакво закъснение би довело до трудно поправими щети, една държава-членка може да вземе подходящи предохранителни и недискриминационни мерки, които да наложи във водите от нейната юрисдикция.

3. Мерките, посочени в параграф 2 и тяхната обосновка се съобщават на Комисията и на останалите държави-членки веднага след тяхното приемане.

В срок от 10 работни дни, считано от получаването на тази нотификация, Комисията потвърждава мерките, посочени в параграф 1, или изисква те да бъдат отменени или изменени. Решението на Комисията се нотифицира незабавно на държавите-членки.

Държавите-членки могат да представят пред Съвета решението, взето от Комисията, в срок от десет работни дни, считано от получаването на тази нотификация.

Съветът може да приеме различно решение с квалифицирано мнозинство в срок от един месец.

Член 46

1. Държавите-членки могат да вземат мерки за опазването и управлението на запаси по отношение на:

a)	стриктно местните запаси, които представляват интерес единствено за рибарите от заинтересованата държава-членка; или

б)

условията и подробните правила, целящи ограничаването на улова посредством технически мерки:

i)	за допълване на мерките, определени в общностното законодателство в областта на рибарството, или

ii)	по-строги от минималните изисквания, определени във въпросното законодателство,

при условие че тези мерки са приложими единствено за рибарите от заинтересованата държава-членка, съвместими са с общностното право и са в съответствие с общата политика в областта на рибарството.

2. Комисията своевременно се информира, за да може да представи своите забележки по всеки проект за въвеждане или за изменение на националните технически мерки.

Ако в срок от един месец след тази нотификация Комисията изиска това, заинтересованата държава-членка спира въвеждането в сила на предвидените мерки до изтичането на три месеца, считано от датата на нотификацията, за да позволи на Комисията да се произнесе в срок относно съответствието на въпросните мерки с разпоредбите на параграф 1.

Когато Комисията установи с решение, което съобщава на държавите-членки, че дадена планирана мярка не е в съответствие с разпоредбите на параграф 1, заинтересованата държава-членка не може да я въведе в сила, освен ако не внесе необходимите изменения.

Заинтересованата държава-членка незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за мерките, приети след евентуалното въвеждане на необходимите изменения.

3. Държавите-членки предоставят на Комисията, по искане на последната, цялата информация, необходима за оценка на съответствието на техните национални технически мерки с разпоредбите на параграф 1.

4. По инициатива на Комисията или по искане от която и да е държава-членка, съответствието с разпоредбите на параграф 1 на настоящия член на дадена национална техническа мярка, приложена от една държава-членка, може да бъде предмет на решение, взето в съответствие с процедурата по член 48. Когато се взема такова решение, се прилагат разпоредбите на третата и на четвъртата алинеи от параграф 2.

5. Мерките относно риболова от брега се съобщават от заинтересованата държава-членка на Комисията единствено за информация.

Член 47

1. Най-късно до една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент, Съветът се произнася, по предложение на Комисията, относно определянето на правила, приложими за използването на комбинации от мрежени уреди, които се въвеждат в приложение на същата дата като настоящия регламент.

Най-късно три години след датата на приложение на настоящия регламент, Съветът се произнася, по предложение на Комисията, относно ревизии и изменения на разпоредбите, включени в приложения I—XI, които следва да бъдат въведени в приложение в срок до една година, считано от датата на това решение.

2. През годините 1998, 1999 и 2000, когато държавите-членки кандидатстват пред Комисията за финансиране на експериментални проекти, се дава предимство на тези, които се отнасят до използване на платна мрежа с квадратно око или до други уреди, които повишават селективността на теглените уреди. При оценяването на експериментални проекти за финансиране Комисията дава предимство на този вид проекти.

Най-късно четири години след датата на приемане на настоящия регламент, Комисията докладва пред Съвета за резултатите от въпросните експериментални проекти и в същото време представя подходящи предложния.

Съветът взима решение относно тези предложения най-късно една година след датата на тяхното представяне.

Член 48

Подробните правила за прилагане на настоящия регламент се определят съобразно процедурата, предвидена в член 18 от Регламент (ЕИО) № 3760/92. Тези правила могат да включват, inter alia:

—	технически правила за определяне дебелината на влакното на мрежата,

—	технически правила за определяне на размера на окото на мрежата,

—	правилата за вземане на проби,

—	списъци и технически описания на приспособленията, които могат да бъдат прикрепвани към мрежените уреди,

—	технически правила за измерване на двигателната мощност,

—	технически правила относно платната от мрежа с квадратно око,

—	технически правила относно материалите, от които са изработени мрежите,

—	изменения на правилата за използването на комбинации от мрежи с различен размер на окото.

Член 49

Следните членове и приложения от Регламент (ЕО) № 894/97 се отменят, считано от 1 януари 2000 г.:

—	членове 1—10,

—	членове 12—17,

—	приложения I—VII.

Позоваванията на въпросния регламент се разбират като позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствие, представена в приложение XV.

Научните наименования на морските организми, специално посочени в настоящия регламент, са представени в приложение XIV.

Член 50

Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Прилага се от 1 януари 2000 г., с изключение на член 32, параграф 3 и член 47, които се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 март 1998 година.

За Съвета

Председател

Lord SIMON of HIGHBURY

(1) ОВ C 292, 4.10.1996 г., стр. 1 и

ОВ C 245, 12.8.1997 г., стр. 10.

(2) ОВ C 132, 28.4.1997 г., стр. 235.

(3) ОВ C 30, 30.1.1997 г., стр. 26.

(4) ОВ L 132, 23.5.1997 г., стр. 1.

(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(6) ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(7) ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3259/94 (ОВ L 339, 29.12.1994 г., стр. 11).

(8) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 686/97 (ОВ L 102, 19.4.1997 г., стр. 1).

(9) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(10) ОВ C 335, 24.12.1985 г., стр. 2.

(11) ОВ C 347, 31.12.1985 г., стр. 14.

(12) ОВ L 194, 24.7.1984 г., стр. 22.

(13) ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1821/96 (ОВ L 241, 21.9.1996 г., стр. 8).

(14) ОВ L 388, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3318/94 (ОВ L 350, 31.12.1994 г., стр. 15).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Регион 1 и 2 без Skagerrak и Kattegat

Размери на окото на мрежата, целеви видове и процент на улова, приложим при използването на единична мрежа

Целеви видове		Диапазон на размера на окото на мрежата (милиметри)
		< 16	16—31		32—54		55—69	70—79	80 to 99		≥ 100
		Минимални проценти целеви видове
		95	90/60 (3) (5)	60	30	90/60 (4)	90	35	30	70 (6)	не
Пясъчницова риба (Ammodytidae) (1)		×	×			×		×	×	×	×
Пясъчницова риба (Ammodytidae) (2)			×			×		×	×	×	×
Норвежки паут (Trisopterus esmarkii)			×			×		×	×	×	×
Шперлинги (Aterina spp. Osmerus spp.)			×			×		×	×	×	×
Паут малък (Trisopterus minutus)			×			×		×	×	×	×
Мерланг сребрист (Gadus argenteus)			×			×		×	×	×	×
Цеполови (Cepolidae)			×			×		×	×	×	×
Копърка (Sprattus sprattus)			×			×		×	×	×	×
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)			×			×		×	×	×	×
Аншоа (Engraulis encrasicholus)			×			×		×	×	×	×
Путас северен (Micromesistius poutassou)			×			×		×	×	×	×
Аргентини (Argentinidae)			×			×		×	×	×	×
Сардина голяма (Sardina pilchardus)			×			×		×	×	×	×
Скариди (Pandalus montagui, Crangon spp., Palaemonspp.)				×	×	×		×	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)	Ø					×	×	×	×	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)						×		×	×	×	×
Херинга (Clupea harengus)						×		×	×	×	×
Калмари (Loliginidae, Ommastrephidae)	Ø					×		×	×	×	×
Зарган (Belone spp.)	Ø					×		×	×	×	×
Паут (Trisopterus luscus)	Ø					×		×	×	×	×
Скариди (Pandalus spp., Parapenaeus longirostris)	Ø				×			×	×	×	×
Морска змиорка (Conger conger)	Ø ÿ							×	×	×	×
Морски дракони (Trachinidae)	Ø ÿ							×	×	×	×
Морски лястовици (Triglidae)	ÿ							×	×	×	×
Октопод (Octopus vulgaris)	Ø ÿ							×	×	×	×
Животни от вида GalatheidaeØ ÿ	Ø ÿ							×	×	×	×
Лангустина (Nephrops norvegicus)	Ø ÿ							×	×	×	×
Морски език (Solea vulgaris)	Ø ÿ									×	×
Писия (Pleuronectes platessa)	Ø ÿ									×	×
Мерлуза (Merlucius merlucius)	Ø ÿ									×	×
Мегрим (Lepidorhombus spp.)	Ø ÿ									×	×
Мерланг (Merlangius merlangus)	Ø ÿ									×	×
Калкан (Scophthalmus rhombus)	Ø ÿ									×	×
Сайда сребриста (Pollachius pollachius)	Ø ÿ									×	×
Лиманда (Limanda limanda)	Ø ÿ									×	×
Сепия (Sepia officinalis)	Ø ÿ									×	×
Лаврак (Dicentrarchus labrax)	Ø ÿ									×	×
Писия, камбала (Platichthys flesus)	Ø ÿ									×	×
Писия малоуста (Microstomus kitt)	Ø ÿ									×	×
Акула котешка (Scyliorhinidae spp)	Ø ÿ									×	×
Червена писия (Glyptocephalus cynoglossus).	Ø ÿ									×	×
Слънчевник обикновен (Zeus faber)	Ø ÿ									×	×
Мида Chlamys opercularis	Ø ÿ									×	×
Мида гребенче (Chlamys varia)Ø ÿ	Ø ÿ									×	×
Барбуни (Mullidae)	Ø ÿ									×	×
Кефали (Mugilidae)	Ø ÿ									×	×
Дългоопашата риба (Nezulmia spp., Trachyrhincus spp., Malococephalus spp.)	Ø ÿ									×	×
Риби космоопашати (Trichiuridae)	Ø ÿ									×	×
Морски дяволи (Lophiidae)Ø ÿ	Ø ÿ									×	×
Скатове (Rajidae)	Ø ÿ									×	×
Спарид (Sparidae)	Ø ÿ									×	×
Калкан голям (Psetta maxima)	Ø ÿ									×	×
Всички останали морски организми											×

(1) В зоните и през периодите на годината, различни от тези, определени в забележка 2.

(2) В Северно море, от 1 ноември до последния ден на м. февруари.

(3) Уловът, съхраняван на борда трябва да съдържа:

—	най-малко 90 % от всички комбинации от два или няколко вида целеви видове, или

—	най-малко 60 % от които и да са целеви видове и повече от 5 % от всякаква комбинация от атлантическа треска, пикша и черна сайда и най-много 15 % от всякаква комбинация от морските организми, отбелязани със знака Ø.

(4) Уловът, съхраняван на борда трябва да съдържа:

—	най-малко 90 % от всички комбинации от два или няколко вида целеви видове, или

—	най-малко 60 % от които и да са целеви видове и повече от 5 % от всякаква комбинация от атлантическа треска, пикша и черна сайда и най-много 15 % от всякаква комбинация от морските организми, отбелязани със знака ÿ.

(5) Разпоредбите, отнасящи се до ограничението на количествата херинга, които могат да бъдат съхранявани на борда след улов с мрежени уреди с размер на окото от 16 до 31 mm, са вписани в общностните актове, определящи за някои запаси и групи от запаси риба, общия допустим улов и някои условия, при които могат да бъдат ловени.

(6) По време на първата година следваща датата на приложение на настоящия регламент, един минимален процент целеви видове равен на 50 % се прилага за улова, извършван в регион 2, с изключение на Северно море, участък Vб на ICES, подзона VI на север от 56 o северна ширина и под-зона ХII на север от 56 o северна ширина.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Регион 3, с изключение на участък IХа на ICES, източно от 7°23′48″ западна дължина

Размери на окото на мрежата, целеви видове и процент на улова, приложим при използването на единична мрежа

Целеви видове	Диапазон на размера на окото на мрежата (милиметри)
	16—31		32—54		55—59		60—69	≥ 70
	Минимални проценти целеви видове
	50 %	90 %	90 %		30 %	70 %	70 %	не
Пясъчницова риба (Ammodytidae)		×		×		×	×	×
Норвежки паут (Trisopterus esmarkii)		×		×		×	×	×
Копърка (Sprattus sprattus)		×		×		×	×	×
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)		×		×		×	×	×
Аншоа (Engraulis encrasicholus)		×		×		×	×	×
Шперлинги (Aterina spp. Osmerus spp.)		×		×		×	×	×
Паут малък (Trisopterus minutus)		×		×		×	×	×
Мерланг сребрист (Gadus argenteus)		×		×		×	×	×
Цеполови (Cepolidae)		×		×		×	×	×
Сардина голяма (Sardina pilchardus)		×		×		×	×	×
Крив рак (Polybius pilchardus)	×			×		×	×	×
Скариди (Pandalus montagui, Crangon spp., Palaemonspp.)	×		×	×	×	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)				×		×	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)				×		×	×	×
Херинга (Clupea harengus)				×		×	×	×
Путас северен (Micromesistius poutassou)				×		×	×	×
Аргентини (Argentinidae)				×		×	×	×
Калмари (Loliginidae, Ommastrephidae)				×		×	×	×
Зарган (Belone spp.)				×		×	×	×
Паут (Trisopterus luscus)				×		×	×	×
Морски език, дикологлоса малка (Dicologlossa cuneata)				×		×	×	×
Скариди (Pandalus spp.)			×		×	×	×	×
Платики (Bramidae, Berycidae)						×	×	×
Морска змиорка (Conger conger)						×	×	×
Спарид (Sparidae)						×	×	×
Морски скорпиони (Scorpaenidae)						×	×	×
Солея (Microchirus azevia, Microchirus variegatus)						×	×	×
Налим (Phycis spp.)							×	×
Морски дракони (Trachinidae)						×	×	×
Морски лястовици (Triglidae)						×	×	×
Смаридови (Centracanthidae)						×	×	×
Октоподи (Octopus vulgaris, Eledone cirrosa)						×	×	×
Зеленушки (Labridae)						×	×	×
Скариди (Aristeus antennatus, Azristaeomorpha foliacea, Parapenaeus longirostris)
Сепия (Sepia officinalis)
Дългоопашата риба (Malococephalus spp., Nezulmia spp., Trachyrhincus spp.)							×	×
Акула котешка (Scyliorhinidae spp)						s	×	×
Френски паут (Mora moro)							×	×
Животни от вида Galatheidae							×	×
Слънчевник обикновен (Zeus faber)							×	×
Барбуни (Mullidae)							×	×
Всички останали морски организми								×

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Участък IХа на ICES, източно от 7°23′48″ западна дължина

Размери на окото на мрежата, целеви видове и процент на улова, приложим при използването на единична мрежа

Целеви видове	Диапазон на размера на окото на мрежата (милиметри)
	40—54	≥ 55
	Минимални проценти целеви видове
	60 % (1)	не
Кефалови (Mugilidae)	×	×
Спаридови (Sparidae)	×	×
Барбуни (Mullidae)	×	×
Морски лястовици (Triglidae)	×	×
Морски дракони (Trachinidae)	×	×
Зеленушки (Labridae)	×	×
Налим (Phycis spp.)	×	×
Морски език, дикологлоса малка (Dicologlossa cuneata)	×	×
Цитара (Citharus Linguatula)	×	×
Морска змиорка (Conger conger)	×	×
Рак богомолка (Squilla mantis)	×	×
Скариди (Parapenaeus longirostris, Pandalus spp.)	×	×
Калмари (Ommastrephidae, Loliginidae, Alloteuthis spp.)	×	×
Октопод (Octopus vulgaris)	×	×
Сепия (Sepia officinalis)	×	×
Скумрия (Scomber spp.)	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)	×	×
Путас северен (Micromesistius poutassou)	×	×
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)	×	×
Шперлинги (Aterina spp. Osmerus spp.)	×	×
Зарган (Belone spp.)	×	×
Всички останали морски организми		×

(1) За всяка комбинация от други видове, посочени в приложение ХII, количествата, съхранявани на борда на риболовния кораб, не могат да превишават 10 % от теглото на общата съвкупност морски организми, налични на борда.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Skagerrak и Kattegat

Размери на окото на мрежата, целеви видове и процент на улова, приложим при използването на единична мрежа

Целеви видове	Диапазон на размера на окото на мрежата (mm)
	< 16	16—31		32—69		70—89	≥ 90
	Минимални проценти целеви видове
	50 %		20 %	50 %	20 %	50 %	30 %	не
Пясъчницова риба (Ammodytidae) (3)	×	×	×	×	×	×	×	×
Пясъчницова риба (Ammodytidae) (4)		×		×	×	×	×	×
Норвежки паут (Trisopterus esmarkii)		×		×	×	×	×	×
Путас северен (Micromesistius poutassou)		×		×	×	×	×	×
Морски дракон (Trachinus draco) (1)		×		×	×	×	×	×
Мекотели (освен Sepia) (1)		×		×	×	×	×	×
Зарган (Belone spp.) (1)		×		×	×	×	×	×
Сива морска лястовица (Eutrigla gurnardus) (1)		×		×	×	×	×	×
Аргентина (Argentinia spp.)		×		×	×	×	×	×
Копърка (Sprattus sprattus)		×		×	×	×	×	×
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)			×	×	×	×	×	×
Сива скарида/Балтийска скарида (Crangon spp., Palaemon adispersus) (2)			×	×	×	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)				×		×	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)				×		×	×	×
Херинга (Clupea harengus)				×		×	×	×
Скариди северни (Pandalus borealis)					×	×	×	×
Сива скарида/Балтийска скарида (Crangon spp., Palaemon adispersus) (1)					×	×	×	×
Мерланг (Merlangius merlangus)							×	×
Лангустина (Nephrops norvegicus)							×	×
Всички останали морски организми								×

(1) Единствено в границите на зоната от 4 мили, измерено от основните брегови линии.

(2) Извън границите на зоната от 4 мили, измерено от основните брегови линии.

(3) От 1 март до 31 юли в Kattegat.

(4) В Skagerrak от 1 ноември до последния ден на м.февруари. В Kattegat от 1 август до последния ден на м. февруари.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТЕГЛЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Региони 4, 5 и 6

А. Региони 4 и 5

Целеви видове	Диапазон на размера на окото на мрежата (милиметри)
	20—39	40—64	≥ 65
	Минимални проценти целеви видове
	50 %	80 %	не
Бопс (Boops boops)	×	×	×
Сардина голяма (Sardina pilchardus)	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)		×	×
Сафрид (Trachurus spp.)		×	×
Всички останали морски организми			×

Б. Регион 6

Целеви видове	Диапазон на размера на окото на мрежата (милиметри)
	45—50	≥ 100
	Минимални проценти целеви видове
	30 %	не
Скариди (Panaeus subtilis, Panaeus brasiliensis, Xiphopaenus kroyeri)	×	×
Всички останали морски организми		×

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЗАКОТВЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Региони 1 и 2

Размер на окото на мрежата Вид	10—30 mm	50—70 mm	90—99 mm	100—119 mm	120—219 mm	≥ 200 mm
Сардина голяма (Sardina pilchardus)	×	×	×	×	×	×
Змиорка обикновена (Anguilla anguilla)	×	×	×	×	×	×
Копърка (Sprattus sprattus)	×	×	×	×	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)		×	×	×	×	×
Херинга (Clupea harengus)		×	×	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)		×	×	×	×	×
Барбуни (Mullidae)		×	×	×	×	×
Зарган (Belone spp.)		×	×	×	×	×
Лаврак (Dicentrarchus labrax)			×	×	×	×
Кефали (Mugilidae)			×	×	×	×
Лиманда (Limanda limanda)				×	×	×
Пикша (Melanogrammus aeglefinus)				×	×	×
Мерланг (Merlangius merlangus) (2)				×	×	×
Писия, камбала (Platichthys flesus)				×	×	×
Морски език (Solea vulgaris)				×	×	×
Писия (Pleuronectes platessa)				×	×	×
Сепия (Sepia officinalis)				×	×	×
Треска атлантическа (Gadus morhua)					×	×
Сайда сребриста (Pollachius pollachius) (3)					×	×
Молва (Molva molva)					×	×
Сайда черна (Pollachius virens)					×	×
Мерлуза (Merlucius merlucius) (3)					×	×
Акула черноморска (Squalus acanthias)					×	×
Акула котешка (Scyliorhinidae spp.)					×	×
Мегрим (Lepidorhombus spp.)					×	×
Панагора (Cyclopterus lumpus)					×	×
Всички останали риби и морски животни						× (1)

(1) Уловът на морски дявол (Lophius spp.), извършван в по-участъци VI и VII на ICES, съхраняван на борда в съотношение, превишаващо 30 % от общия улов осъществен в тези зони, трябва да бъде изпълнен с уреди с минимален размер на окото на мрежата 250 mm или по-голям.

(2) В участъци VIIе и VIId на ICES, минималният размер на окото на мрежата трябва да бъде 90 mm от 31 декември 1999 г.

(3) В участъци VIIе и VIId на ICES, минималният размер на окото на мрежата трябва да бъде 110 mm от 31 декември 1999 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЗАКОТВЕНИ МРЕЖЕНИ УРЕДИ: Регион 3

Размер на окото на мрежата Вид	< 40 mm	40—49 mm	50—59 mm	60—79 mm	80—99 mm	≥ 100 mm
Сардина голяма (Sardina pilchardus	×	×	×	×	×	×
Скарида (Palaemon spp.)	×	×	×	×	×	×
Морски юнкер (Coris julis)	×	×	×	×	×	×
Бопс (Boops boops)	×	×	×	×	×	×
Скарида (Panaeus spp.)		×	×	×	×	×
Рак богомолка (Squilla mantis)		×	×	×	×	×
Барбуни (Mullidae)		×	×	×	×	×
Дикологоглоса малка (Dicologoglossa cuneata)		×	×	×	×	×
Зеленушки (Labridae)		×	×	×	×	×
Сафрид (Trachurus spp.)			×	×	×	×
Скумрия (Scomber spp.)			×	×	×	×
Паут (Trisopterus luscus)			×	×	×	×
Сепия (Sepia officinalis)			×	×	×	×
Морски лястовици (Triglidae)			×	×	×	×
Спарид (Sparidae)				×	×	×
Mорски скорпиони (Scorpaenidae)				×	×	×
Солея петниста (Microchirus acevia)				×	×	×
Калмари (Ommastrephidae)				×	×	×
Морска змиорка (Conger conger)				×	×	×
Налим (Phycis spp.)				×	×	×
Калкан голям (ScophtalmusСhombus)				×	×	×
Морски дракони (Trachinidae)				×	×	×
Смаридови (Centracanthidae)				×	×	×
Лаврак (Dicentrarchus labrax)					×	×
Мерланг (Merlangius merlangus)					×	×
Калкан (Psetta maxima)					×	×
Сайда сребриста (Pollachius pollachius)					×	×
Писиеви (Pleurenectidae)					×	×
Морски език (Solea vulgaris) (1)						×
Мерлуза (Merlucius merlucius (1)						×
Всички останали морски организми (2)						×

(1) В участъци VIIIв и IХ на ICES, минималният размер на окото на мрежата трябва да бъде 60 mm. Независимо от това, от 31 декември 1999 г. минималният размер на окото на мрежата трябва да бъде 80—99 mm.

(2) Уловът на морски дявол (Lophius spp.) съхраняван на борда в съотношение, превишаващо 30 % от общия улов осъществен в тези зони, трябва да бъде изпълнен с уреди с минимален размер на окото на мрежата 220 mm или по-голям.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Позволени комбинации на размери на окото на мрежите за региони 1 и 2, с изключение на Skagerrak и Kattegat

Милиметри

< 16 + 16—31

16—31 + 32—54

16—31 + 70—79

16—31 + 80—99

16—31 + ≥ 100

32—54 + 70—79

32—54 + 80—99

32—54 + ≥ 100

70—79 + 80—99

70—79 + ≥ 100

80—99 + ≥ 100

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Позволени комбинации на размери на окото на мрежите за регион 3, с изключение на участък IХа на ICES, източно от 7°23′48″ западна ширина

Милиметри

16—31 + 32—54

16—31 + ≥ 70

32—54 + ≥ 70

55—59 + ≥ 70

70—79 + ≥ 70

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Условия за използване на комбинации от уреди с различен размер на окото на мрежата в региони 1 и 2, с изключение на Skagerrak и Kattegat

За отбелязване.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Условия за използване на комбинации от уреди с различен размер на окото на мрежата в регион 3, с изключение на участък IХа на ICES, източно от 7°23′48″ западна ширина

За отбелязване.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

МИНИМАЛНИ РАЗМЕРИ

Видове	Минимални размери
Видове	Региони 1—5, с изключение на Skagerrak и Kattegat	Skagerrak и Kattegat
Треска атлантическа (Gadus morhua)	35 cm	30 cm
Пикша (Melanogrammus aeglefinus)	30 cm	27 cm
Сайда сребриста (Pollachius pollachius)	35 cm	30 cm
Сайда черна (Pollachius virens)	30 cm	—
Мерлуза (Merluccius merluccius)	27 cm	30 cm
Мегрим (Lepidorhombus spp.)	20 cm	25 cm
Морски език (Solea vulgaris)	24 cm	24 cm
Писия (Pleuronectes platessa)	22 cm	27 cm
Мерланг (Merlangius merlangus)	27 cm	23 cm
Молва (Molva molva)	63 cm	—
Молва синя (Molva dipteryga)	70 cm	—
Лаврак (Dicentrarchus labrax)	36 cm	—
Лангустина (Nephrops norvegicus) (1) Опашки от лангустини		130 (40) mm (1)
Скумрия (Scomber scombrus)		20 cm (2)
Херинга (Clupea harengus)	20 cm	18 cm
Сафрид (Trachurus trachurus)	15 cm	15 cm
Сардина голяма (Sardina pilchardus)	11 cm	—
Омар (Homarus gammarus)	85 mm (3)	220 (78) mm (1)
Морски паяк (Maia squinado)	120 mm	—
Животни от вида (Chlamys spp.)	40 mm	—
Миди Сuditapes decussatus	40 mm	—
Миди Venerupis pallustra	40 mm	—
Миди Сuditapes philipinarium	40 mm	—
Миди Venus verrucosa	40 mm	—
Червена мида (Callista chione)	5 cm
Мида (Ensis spp., Pharus legumen)	10 cm
Мида Spisula solidissima	25 cm
Пясъчни миди (Donax spp.)	25 cm
Обикновена спираловидна мида (Buccinum undatum)	45 mm	—
Октопод (Octopus vulgaris)	750 g
Риба меч (Xiphias gladius) (4)	25 kg или 125 cm (долна челюст)
Червен тон (Thunnus thynnus) (5)	6,4 kg
Лангуста (Palinurus spp.)	110 mm

Видове	Минимален размер; региони 1 до 5, с изключение на Skagerrak и Kattegat
Лангустина (Nephrops norvegicus)	Цялата зона с изключение на регион 3 и на участъци VIа и VIIа на ICES: обща дължина: 85 mm; дължина на черупката: 25 mm
Лангустина (Nephrops norvegicus)	Участъци VIа и VIIа на ICES; регион 3: обща дължина: 70 mm; дължина на черупката: 20 mm
Опашки от лангустини	Цялата зона с изключение на регион 3 и на участъци VIа и VIIа от ICES: 46 mm
Опашки от лангустини	Участъци VIа и VIIа от ICES; регион 3: 37 mm
Скумрия (Scomber scombrus)	Цялата зона с изключение на Северно море: 20 cm
Скумрия (Scomber scombrus)	Северно море: 30 cm
Аншоа (Engraulis encrasicholus)	Цялата зона с изключение на участък IХ от ICES източно от 7o23′48″ западна дължина: 12 cm
Аншоа (Engraulis encrasicholus)	Сектор IХ от ICES източно от 7°23′48″ западна дължина: 10 cm
Рак пустинник (Cancer pagurus)	Региони 1 и 2 северно от 56° северна ширина: 140 mm.
	Регион 2 южно от 56° северна ширина, с изключение на участъци VIId, e, f и участъци IVb, c на ICES: 130 mm.
	Участъци IVb, c на ICES южно от 56° северна ширина: 115 mm.
	участъци VIId, e, f на ICES: 140 mm.
	Регион 3: 130 mm.
Миди пектен (Pecten maximus)	Цялата зона с изключение на участък VIIа северно от 52°30′ северна ширина и участък VIId на ICES: 100 mm
Миди пектен (Pecten maximus)	Участък IVа северно от 52°30′ северна ширина и участък VIId на ICES: 110 mm.

(1) Обща дължина (дължина на черупката).

(2) 30 сm само за промишлени цели.

(3) Считано от 1 януари 2002 г., стойността, приложима за дължината на черупката е 87 mm.

(4) Забранява се разтоварването на брега на повече от 15 %, от общия брой, на риба меч с тегло по-малко от 25 kg или с размер по-малък от 125 cm

(5) Забранява се разтоварването на брега на повече от 15 %, от общия брой, на червен тон с тегло по-малко от 6,4 kg или с размер по-малък от 70 cm. Освен това се забранява разтоварването на брега на червен тон с тегло по-малко от 1,8 kg.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ИЗМЕРВАНЕ РАЗМЕРА НА ДАДЕН МОРСКИ ОРГАНИЗЪМ

1. Размерът на всяка риба се измерва от върха на муцуната до края на опашната перка, както е показано на фигура 1.

2. Размерът на лангустината се измерва, както е показано на фигура 2:

—	дължината на черупката, успоредно на средната линия от задната част на една от орбитите до дисталния ръб на главогръда и/или

—	общата дължина, от върха на хоботчето до предния край на пигидия, с изключение на плавниците и/или,

—	в случая на отделени опашки от лангустини, задния ръб на първия сегмент, открит на опашката до предния край на пигидия, с изключение на плавниците. Измерването се извършва, като опашката е поставена на равно, без изпъване и по ръба на гърба.

3. Размерът на омара или на лангустина, произхождаща от региони 1—5, с изключение на Skagerrak и Kattegat, е дължината на черупката, измерена както е показано на фигура 3, успоредно на средната линия от задната част на една от орбитите до дисталния ръб на главогръда.

4. Размерът на омар, произхождащ от Skagerrak или от Kattegat:

—	е дължината на черупката, измерена както е показано на фигура 3, успоредно на средната линия от задната част на една от орбитите до дисталния ръб на главогръда и/или

—	това е общата дължина, измерена както е показано на фигура 3, от върха на хоботчето до предния край на пигидия, с изключение на плавниците.

5. Размерът на морския паяк или на рака пустинник е максималната широчина на черупката, измерена както е показано на фигури съответно 4A и 4Б, перпендикулярно на средната предно-задна линия на черупката.

6. Размерът на двучерупчесто мекотело се измерва, както е показано на фигура 5, напречно на най-големия размер на черупката.

7. Размерът на спираловидната мида е дължината на черупката, измерена както е показано на фигура 6.

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3

a)	Дължина на главогръда

б)	Обща дължина

Фигура 4A

Фигура 4Б

Фигура 5

Фигура 6

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

ДОМАШНИ И НАУЧНИ НАИМЕНОВАНИЯ

ДОМАШНО НАИМЕНОВАНИЕ	НАУЧНО НАИМЕНОВАНИЕ
Животни от вида Galatheidae	Galatheidae
Акула черноморска	Squalus acanthias
Акули котешки	Scyliorhinidae
Аншоа	Engraulis encrasicholu
Аргентини	Argentinidae
Атлантическа сьомга	Salmo salar
Барбуни	Mullidae
Бонито с корем на ивици	Katézuwonus pelamis
Бопс	Boops boops
Голямоок тон	Thunnus obesus
Дикологлоса малка	Dicologlossa cuneata
Дългоопашата риба	Malococephalus spp., Nezulmia spp., Trachyrhincus spp.
Зарган	Belone spp.
зеленушки	Labridae
Змиорка обикновена	Anguilla anguilla
Калкан	Scophthalmus rhombus
Калкан голям	Psetta maxima
Калмари	Loliginidae, Ommastrephidae, Allotheutis spp.
Кефалови	Mugilidae
Копърка	Sprattus sprattus
Коремоноги	Gastropoda
Лаврак	Dicentrarchus labrax
Лангуста	Palinurus spp.
Лангустина	Nephrops norvegicus
Лиманда	Limanda limanda
Мегрим	Lepidorhombus spp.
Мекотели бивалви	Bivalvia
Мерланг	Merlangius merlangus
Мерланг сребрист	Gadus argenteus
Мерлуза	Merlucius merlucius
Мида	Spissula solidissima
Мида	Chlamys opercularis
Мида венериде	Venerupis pallustra
Мида венериде японска	Ruditapes philipinarium
Мида гребенче	Chlamys varia
Мида ензис	Ensis spp. Pharus legumen
Мида мерценария	Ruditapes decussatus
Мида пектен	Pecten maximus
Миди мерценaриа	Vehus verrucosa, Mercenaria mercenaria
Молва	Molva molva
Молва синя	Molva dipterygia
Морска змиорка	Conger conger
Морска лястовица сива	Eutrigla gunardus
Морска пъстърва	Salmo trutta
Морска речна	Petromyzontidae
Домашно наименование	Научно наименование
Морски дракони	Trachinidae
морски дяволи	Lophiidae
Морски език европейски	Solea vulgaris
Морски паяк	Maia squinado
Морски скорпион	Scorpaenidae
морски юнкер	Coris julis
Налим	Phycis spp.
Октопод	Octopus vulgaris, Eledone cirrosa
Омар	Homarus gammarus
Панагора	Cyclopterus lumpus
Паут малък	Trisopterus minutus
Паут норвежки	Trisopterus esmarkii
Паут френски	Trisopterus liscus, Trisopterus spp.
Пикша	Melanogrammus aeglefinus
Писиеви	Pleuronectidae
Писия камбала	Platichthys flesus
Писия малоуста	Microstomus kitt
Писия морска	Pleuronectes platessa
Писия червена, камбала	Glyptocephalus cynoglossus
Пиявицоустни миксини	Myxinidae
Платики морски	Bramidae, Berycidae
Путас северен	Micromesistius poutassou
Пъстървови	Salmonidae
Пясъчни миди	Donax spp.
Пясъчницови риби	Ammodytidae
Рак богомолка	Squilla mantis
Рак плувец	Polybius hensolwu
Рак пустинник	Cancer pagurus
Риба меч	Xiphias gladius
Риби космоопашати	Trichiuridae
Розова скарида	Pandalus montagui
Сайда сребриста	Pollachius pollachius
Сайда черна	Pollachius virens
Сардина голяма	Sardina pilchardus
Сафрид	Trachurus spp.
Сепия	Sepia officinalis, Sepis spp.
Скарида	Pandalus spp, Palaemon spp., Panaeus spp.
Скарида балтийска	Palaemon adispersus
Скарида голяма	Aristaemorpha foliacea
Скарида дълбоководна розова	Parapenaeus longirostris
Скарида северна	Pandalus borealis
Скарида сива	Crangon spp.
Скарида червена	Aristeus antennatus
Скатове	Rajidae
Скумрия	Scomber spp., Scomber scombrus
Слънчевник обикновен	Zeus faber
Смаридови	Centracanthidae
Солея петнита	Microchirus variegatus, Microchirus ocellatus
Домашно наименование	Научно наименование
Спарид	Sparidae
Спираловидна мида	Buccinum undatum
Сребърка	Atherina spp., Osmerus spp.
Тон	Auxis spp., Euthynnus spp., Katsuwonus spp., Thunnus spp.
Тон бял	Tuhnnus albacores
Тон червен	Thunnus thynnus
Треска атлантическа	Gadus morhua
Френскипаут	Moro moro
Херинга	Clupea harengus
Цеполови	Cepolidae
Цитара	Citharus linguatula
Балтийска скарида	Palaemon adspersus
Хамсия	Engraulis encrasicolus
Френски паут	Trisopterus luscus
Северен паутас	Micromesistius poutassou
Мида от вида Veneridae	Venerupis pullastra
Морски охлюв (= warty venus )	Venus verrucosa

ПРИЛОЖЕНИЕ ХV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Регламент (ЕО) № 894/97	Настоящ регламент
член 1	членове 1 и 2
член 2, параграф 1	член 4
член 2, параграф 2	член 10
член 2, параграф 3	член 5
член 2, параграф 4	членове 14 и 15
член 2, параграф 5	—
член 2, параграф 6, първа алинея	член 5, параграф 1 и член 12, параграф 1
член 2, параграф 6, втора алинея	член 5, параграф 6
член 2, параграф 7	—
член 2, параграф 8	—
член 2, параграф 9, първа алинея	член 6
член 2, параграф 9, втора алинея	член 7
член 2, параграф 9, трета алинея	член 3, буква г)
член 2, параграф 10, първа алинея, букви а), б) и в)	член 11, параграф 1
член 2, параграф 10, първа алинея, буква г)	член 3, букви ж) и з)
член 2, параграф 10, първа алинея, буква д)	член 13
член 2, параграф 10, втора алинея	член 48
член 3	член 48
член 4	член 16
член 5, параграф 1	членове 17 и 18, параграф 2
член 5, параграф 2	приложение ХIII
член 5, параграф 3, първа алинея	член 19, параграф 1
член 5, параграф 3, втора алинея, буква а)	член 19, параграф 2, буква б)
член 5, параграф 3, втора алинея, буква б), първо и второ тире	член 19, параграф 2, буква а)
член 5, параграф 3, втора алинея, буква б), трето тире	член 35
член 5, параграф 3, втора алинея, буква в)	член 19, параграф 3
член 5, параграф 3, трета алинея	член 19, параграф 2, буква а), трето изречение
член 5, параграф 4	член 18, параграфи 3 и 4
член 5, параграф 5	—
член 6, параграф 1	член 26
член 6, параграф 2	член 36
член 7,	член 20
член 8, параграф 1	—
член 8, параграф 2	член 21
член 9	член 22
член 10, параграф 1	—
член 10, параграф 2, буква а)	член 30, параграф 1
член 10, параграф 2, буква б)	член 39
член 10, параграф 3	член 29
член 10, параграф 4	член 34, параграфи 1, 2 и 3
член 10, параграф 5	член 34, параграф 4
член 10, параграф 6	член 29, параграф 6 и член 34 , параграф 5
член 10, параграф 7	—
член 10, параграф 8	—
член 10, параграф 9	член 37
член 10, параграф 10	член 23
член 10, параграф 11	член 28, параграф 2, член 29, параграф 5, член 30, параграф 2, втора алинея, член 30, параграф 3, член 34, параграф 5 и член 40
член 10, параграф 12, първа алинея	член 31
член 10, параграф 12, втора алинея	член 41
член 10, параграф 13	—
член 10, параграф 14	член 30, параграф 1, последно изречение
член 10, параграф 15	член 28, параграф 1
член 10, параграф 16	член 32
член 10, параграф 17	член 33
член 10, параграф 18	член 38
член 10, параграф 19	член 24, параграф 1
член 11	—
член 12	член 24, параграф 2
член 13	член 42
член 14	член 43
член 15	член 44
член 16	член 45
член 17	член 46
член 18	член 48
член 19	член 49
член 20	член 50
приложение I	приложения I, II, III, IV и V
приложение II	приложение ХII
приложение III	приложение ХII
приложение IV	приложение ХIII
приложение V	приложение VI
приложение VI	приложение VII
приложение VII	приложение ХV

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

31998R1239

L 171/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1239/98 НА СЪВЕТА

от 8 юни 1998 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 894/97 за установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

(1)

като има предвид, че членове 2 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за създаване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (4) предвиждат Съветът да установи, като отчете наличните научни становища, необходимите мерки за съхраняване с цел осигуряване на устойчива рационална и отговорна експлоатация на живите морски ресурси, като държи сметка, inter alia, и за последствията от риболова върху морската екосистема; като има предвид, че за тази цел Съветът може да приеме технически мерки по отношение на риболовните уреди и начините на тяхната употреба;

(2)	като има предвид, че е необходимо да се установят принципите, както и някои правила на общностно равнище, за да може всяка държава-членка да осигури управлението на риболовните дейности на корабите, плаващи под нейния флаг или които са под нейна юрисдикция;

(3)	като има предвид, че Регламент (ЕО) № 894/97 (5) регламентира риболова с плаващи хрилни мрежи;

(4)

като има предвид, че в миналото риболовните дейности, извършвани с помощта на плаващи хрилни мрежи, са се характеризирали с бързо разрастване по отношение на риболовното усилие; като има предвид, че неконтролираното разрастване на тези дейности може да съставлява сериозна заплаха от прекомерно увеличаване на риболовното усилие по отношение на целевите видове;

(5)	като има предвид, че член 130с, параграф 2 от Договора постановява принципа, според който общностните мерки трябва да взимат предвид изискванията за опазване на околната среда като предохранителна мярка;

(6)	като има предвид, че съгласно международните задължения на Общността да допринася за съхраняването и за управлението на биологичните ресурси в открито море, е необходимо строго да се регламентира разрастването на риболова с плаващи хрилни мрежи от риболовните кораби на Общността;

(7)	като има предвид, че е целесъобразно да се ограничи дължината на плаващите хрилни мрежи;

(8)	като има предвид, че риболовът с плаващи хрилни мрежи на риба тон, риба меч и някои други видове водят до повишаване на страничния улов и до риск за популациите на видове, различни от целевите видове;

(9)

като има предвид, че опасността от неконтролирано разрастване на риболовното усилие и липсата на достатъчна селективност на плаващите хрилни мрежи, правят необходима тяхната забрана за риболова на тон, на риба меч и на някои други видове; като има предвид, че преходът следва да се извърши бързо, за да бъдат избегнати екологични рискове;

(10)

като има предвид, че риболовните кораби на Общността, които са извършвали риболов на тези видове с плаващи хрилни мрежи, са поставени пред икономически ограничения, изискващи определянето на период за постепенното премахване на тези мрежи; като има предвид, че продължаването на риболов с плаващи хрилни мрежи от тези кораби следва да бъде разрешено до 31 декември 2001 г.;

(11)	като има предвид, че техническите мерки за съхраняване, приложими за риболова в Балтийско море, са определени с Регламент (ЕО) № 88/98 (6);

(12)	като има предвид, че риболовът с плаващи хрилни мрежи следва да се извършва единствено при условия, които могат да бъдат контролирани и се контролират действително;

(13)

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2807/83 на Комисията от 22 септември 1983 г. относно установяване на подробни правила за вписване на информация за улова на риба от държавите-членки (7) не обхваща риболовните региони, за които се отнася използването на плаващите хрилни мрежи; като има предвид, че общите разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (8) относно бордовите риболовни дневници и декларациите за разтоварване на брега не се прилагат за Средиземно море преди 1 януари 1999 г.;

(14)	като има предвид, че следователно контролът на риболова с плаващи хрилни мрежи създава особени затруднения; като има предвид, че следва да се определят специфични разпоредби за тази дейност;

(15)	като има предвид, че последствията от риболова, извършван с плаващи хрилни мрежи, трябва да бъдат предмет на постоянна оценка; като има предвид, че следователно необходимите данни трябва да се събират;

(16)	като има предвид, че данните от бордовите дневници трябва да бъдат съпоставени с разтоварените на брега количества, което трябва да може да се контролира ефективно;

(17)	като има предвид, че държавите-членки трябва да предоставят на Комисията определена информация, необходима за надзора на общностно равнище на проверките, извършвани от държавите-членки;

(18)	като има предвид, че в случай на неспазване на разпоредбите на настоящия регламент, държавите-членки следва да прилагат санкциите, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2847/93,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 894/97 се изменя, както следва:

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Забранява се на всички риболовни кораби да държат на борда си или да извършват риболовни дейности с една или повече плаващи хрилни мрежи, чиято единична или сумарна дължина е по-голяма от 2,5 километра.

Член 11а

1. Считано от 1 януари 2002 г., се забранява на всички риболовни кораби да държат на борда си или да извършват риболовни дейности с една или повече плаващи хрилни мрежи, предназначени за улов на видовете, изброени в приложение VIII.

2. Считано от 1 януари 2002 г., се забранява разтоварването на брега на видовете, изброени в приложение VIII, уловени с плаващи хрилни мрежи.

3. До 31 декември 2001 г. даден риболовен кораб може да държи на борда си или да използва за риболов една или повече от плаващите хрилни мрежи, посочени в параграф 1, след като получи разрешение от компетентните органи на държавата-членка на флага. През 1998 г. максималният брой риболовни кораби, на които една държава-членка може да разреши да държат на борда си или да извършват риболовни дейности с една или повече плаващи хрилни мрежи, не превишава 60 % от риболовните кораби, които са използвали една или няколко плаващи хрилни мрежи през периода от 1995 г. до 1997 г.

4. До 30 април всяка година държавите-членки предоставят на Комисията за всеки целеви вид списък на риболовните кораби, имащи право да извършват риболов с плаващите хрилни мрежи, посочени в параграф 3; за 1998 г. тази информация се изпраща не по-късно от 31 юли 1998 г.

Член 11б

1. Всички риболовни кораби, които използват една или повече от плаващите хрилни мрежи, предназначени за улов на видовете, изброени в приложение VIII, извършват дейността си в съответствие със следните условия:

—	по време на риболовната дейност, мрежата трябва да бъде непрекъснато наблюдавана от кораба,

—

към всеки край на мрежата трябва да бъдат прикрепени поплавъци, съоръжени с радарни рефлектори, които да позволяват определяне на тяхното местонахождение във всеки момент. Тези поплавъци трябва да имат постоянна маркировка с регистрационни буква (и) и номер на риболовния кораб, на който принадлежат.

2. Капитанът на риболовния кораб, който използва една или повече от плаващите хрилни мрежи, посочени в параграф 1, води бордови риболовен дневник, в който трябва всеки ден да записва следните сведения:

—	сумарната дължина на мрежените уреди, които се намират на борда,

—	сумарната дължина на използваните мрежени уреди за всяка риболовна операция,

—	количеството от всеки вид, уловено по време на всяка риболовна операция, включително при улова и количествата, върнати в морето, по-специално китоподобните, влечугите и морските птици,

—	количествата от всеки вид, съхранявани на борда,

—	датата и мястото на улова.

3. Всички капитани на риболовни кораби, предвидени в параграф 2, предоставят на компетентните органи на държавата-членка, в която се е състояло разтоварването, декларация, посочваща най-малко разтоварените количества по видове, датите и зоните на улова.

4. Капитаните на риболовни кораби, използващи една или повече от плаващите хрилни мрежи, посочени в параграф 1, които възнамеряват да използват дадено място за разтоварване в държава-членка, уведомяват най-малко два часа преди пристигането си в пристанището, компетентните органи на тази държава-членка за мястото на разтоварване и за предвидения час на пристигане.

5. Всички риболовни кораби, използващи една или повече от плаващите хрилни мрежи, посочени в параграф 1, съхраняват на борда разрешителното за риболов, издадено от компетентните органи на държавата-членка на флага.

6. В случай на неспазване на задълженията, предвидени в членове 11 и 11а, както и в настоящия член, компетентните органи вземат подходящи мерки по отношение на въпросните кораби в съответствие с член 31 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 11в

С изключение на водите, обхванати от Регламент (ЕО) № 88/98 на Съвета от 18 декември 1997 г. за установяване на някои мерки за съхраняване на риболовните ресурси във водите на Балтийско море, проливите Белти и Орезунд (9) и независимо от член 1, параграф 1, членове 11, 11а и 11б се прилагат във всички води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки и извън тези води, за всички риболовни кораби на Общността.

(9) ОВ L 9, 15.1.1998 г., стр. 1.“"

2.	Текстът в настоящото приложение се добавя като приложение VIII.

Член 2

Прилага се от 1 юли 1998 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 8 юни 1998 година.

За Съвета

Председател

J. CUNNINGHAM

(1) ОВ С 118, 29.4.1994 г., стр. 2.

(2) ОВ С 305, 31.10.1994 г., стр. 83.

(3) ОВ С 393, 31.12.1994 г., стр. 175.

(4) ОВ L 389, 31.12.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(5) ОВ L 132, 23.5.1997 г., стр. 1.

(6) ОВ L 9, 15.1.1998 г., стр. 1.

(7) ОВ L 276, 10.10.1983 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2945/95 на Комисията (ОВ L 308, 21.12.1995, стр. 18).

(8) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 686/97 (ОВ L 102, 19.4.1997 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

— Бял тон:

Thunnus alalunga

— Червен тон:

Thunnus thynnus

— Едроок тон:

Thunnus obesus

— Ивичест тунец:

Katsuwonus pelamis

— Паламуд:

Sarda sarda

— Жълтопер тунец:

Thunnus albacares

— Чернопер тунец:

Thunnus atlanticus

— Риби от вида Euthynnus ,различни от скокливите риби: Euthynnus spp.

— Южен тунец:

Thunnus maccoyii

— Ауксида, малък тунец: Auxis spp.

— Атлантическа платика:

Brama rayi

— Марлини: Tetrapturus spp.; Makaira spp.

— Риби ветроходи: Istiophorus spp.

— Риба меч:

Xiphias gladius

— Морски игли или сайра: Scomberesox spp.; Cololabis spp.

— Корифени или тропически пагели: Coryphoena spp.

— Акули:

Hexanchus griseus; Cetorhinus maximus; Alopiidae; Carcharhinidae; Sphymidae; Isuridae; Lamnidae

— Главоноги: (всички видове).“

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

103

31998D0392

L 179/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 23 март 1998 година

за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година и на Споразумението от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията

(98/392/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43, член 113 и член 130т, параграф 1 от него, във връзка с първото изречение на член 228, параграф 2 и член 228, параграф 3, алинея втора от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Европейската общност е страна, която е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (наричана по-долу „Конвенцията“) и Споразумението по отношение на прилагането на част ХI от Конвенцията (наричано по-долу „Споразумението“);

като има предвид, че Конвенцията и Споразумението вече са влезли в сила и голяма част от държавите-членки на Европейската общност са страни по тях; като се има предвид, че в останалите държави-членки се осъществява процес на ратификация;

като има предвид, че са били изпълнени условията, позволяващи на Общността да депозира инструмента за формално потвърждаване, предвиден в член 3 от приложение IХ към Конвенцията, и посочен в член 4, параграф 4 от Споразумението;

като има предвид, че Общността е прилагала Споразумението и част ХI от Конвенцията временно от 16 ноември 1994 г. и понастоящем е временен член на Международния орган за морското дъно;

като има предвид, че Конвенцията и Споразумението следва да бъдат одобрени, за да дадат възможност на Общността да стане страна по тях в рамките на нейната компетентност;

като има предвид, че Общността трябва, когато депозира инструмента за формално потвърждаване, също така да депозира декларация, уточняваща въпросите, регулирани от Конвенцията и Споразумението, по отношение на които компетентността е била прехвърлена на нея от страна на нейните държави-членки, както и декларация по член 310 от Конвенцията;

като има предвид, че на този етап Общността отказва да избере специфична процедура за решаване на спорове по силата на член 287 от Конвенцията; като има предвид, обаче, че настоящото решение ще бъде преразгледано в рамките на определен период от време;

като има предвид, че Общността и нейните държави-членки са включени в работата на Международния орган за морското дъно и трябва следователно да координира позициите, които те ще вземат в тази организация,

РЕШИ:

Член 1

1. Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумението по отношение на прилагането на част ХI от Конвенцията се одобряват с настоящото от името на Европейската общност.

2. Текстовете на Конвенцията и Споразумението са включени в приложение I.

3. Инструментът на Общността за формално потвърждаване, който е включен в приложение II, се депозира при Генералния секретар на Обединените нации. Той включва декларация по силата на член 310 от Конвенцията и декларация за компетентността.

Член 2

Общността и нейните държави-членки координират позициите си, които приемат в органите на Международния орган за морското дъно, в съответствие с процедурата, определена в приложение III.

Член 3

С настоящото на председателя на Съвета се разрешава да определи лицето, което е оправомощено да депозира инструмента за формално потвърждаване, за да обвърже с това Общността.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 23 март 1998 година.

За Съвета

Председател

M. MEACHER

(1) ОВ С 155, 23.5.1997 г., стр. 1.

(2) ОВ С 325, 27.10.1997 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНСТРУМЕНТ ЗА ОФИЦИАЛНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Европейската общност предава своите почитания на Генералния секретар на Организацията на обединените нации и има честта да депозира своя инструмент за официално потвърждение на Конвенцията на Организацията на обединените нации от 10 декември 1982 г. по морско право и Споразумението, прието от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 28 юли 1994 г., отнасящо се до изпълнението на част XI на Конвенцията на Организацията на обединените нации от 10 декември 1982 г. по морско право.

Чрез депозирането на настоящия инструмент, Общността има честта да декларира, че приема, по отношение на въпроси, за които компетентност е била прехвърлена на нея от нейните държави-членки, които са страни по Конвенцията, правата и задълженията, установени за държави в Конвенцията и Споразумението. Декларацията, отнасяща се до компетентността, предвидена в член 5, параграф 1 от приложение IX към Конвенцията, е приложена.

Общността също така желае да заяви, в съответствие със член 310 от Конвенцията, своето възражение по всякаква декларация или позиция, изключваща или изменяща обхвата на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, и по-специално онези отнасящи се до рибарски дейности. Общността не счита, че Конвенцията признава правата или юрисдикцията на крайбрежни държави, отнасящи до експлоатацията, консервирането и управлението на риболовни ресурси, различни от немигриращите видове извън тяхната изключителна икономическа зона.

Общността си запазва правото да прави следващи декларации по отношение на Конвенцията и Споразумението и в отговор на бъдещи декларации и позиции.

Общността се ползува от възможността да увери Генералния секретар на Организацията на обединените нации за своето най-дълбоко почитание.

ДЕАКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪПРОСИ, РЕГУЛИРАНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 1982 Г. И СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 28 ЮЛИ 1994 Г., ОТНАСЯЩО СЕ ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЧАСТ XI ОТ КОНВЕНЦИЯТА

(Декларация, направена по силата на член 5, параграф 1 от приложение IX към Конвенцията и на член 4, параграф 4 от Споразумението)

Член 5, параграф 1от приложение IX към Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право предвижда, че инструментът за официално потвърждение на международна организация съдържа декларация, специфицираща въпросите, управлявани от Конвенцията, по отношение на които компетентност е била прехвърлена на Организацията на обединените нации от нейните държави-членки, които са страни по Конвенцията (1).

Член 4, параграф 4 от Споразумението, отнасящо до изпълнението на част XI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (2), предвижда, че официално потвърждение от международна организация е в съответствие с приложение IX към Конвенцията.

Европейките общности бяха създадени от Договорите от Париж (ЕОВС) и от Рим (ЕИО и Евратом), подписани на 18 април 1951 г. и 25 март 1957 г. съответно. След като бяха подписани от подписващите държави, Договорите влязоха в сила на 25 юли 1952 г. и 1 януари 1958 г. Те бяха изменени с Договора за Европейския съюз, който беше подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влезе в сила, след като беше ратифициран от подписващите държави, на 1 ноември 1993 г., и най-последно с Договора за присъединяване, подписан в Корфу на 24 юни 1994 г., който влезе в сила на 1 януари 1995 г. (3)

Настоящите членове на Общностите са Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Гръцката република, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Португалия, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумението, отнасящо до изпълнението на част XI на Конвенцията се прилагат, по отношение на компетентността, прехвърлена на Европейската общност, върху териториите, в които се прилага Договорът за създаване Европейската общност и при условията, установени в този Договор, по-специално член 227 от него.

Настоящата декларация не е приложима за териториите на държавите-членки, в които посочения Договор не се прилага и не накърнява такива актове или позиции, каквито могат да бъдат приети съгласно Конвенцията и Споразумението от заинтересованите държави-членки от името на и в интересите на тези територии.

В съответствие с разпоредбите, посочени по-горе, настоящата декларация посочва компетентността, която държавите-членки са прехвърлили на Общността, съгласно Договорите, по въпроси , управлявани от Конвенцията и Споразумението.

Обхватът и упражняваната от тази Общност компетентност са, в същността си, предмет на продължително развитие, и Общността ще допълни или измени настоящата декларация, ако е необходимо, в съответствие със член 5, параграф 4 от приложение IX към Конвенцията.

Общността има изключителни правомощия за определени въпроси и поделя компетентност със своите държави-членки за определени въпроси.

1. Въпроси, за които Общността има изключителната компетентност

—

Общността изтъква, че нейните държави-членки са прехвърлили компетентност на нея по отношение на опазването и управлението на морските риболовни ресурси. Следователно в тази област Общността е тази, която приема съответните правила и правилници (които се поставят в изпълнение от държавите-членки ), и, в рамките на своята компетентност, встъпва във външни поети задължения с трети държави или компетентна международна организация. Тази компетентност се прилага за води под национална юрисдикция по рибарство и открито море. Въпреки това, по отношение на мерки, отнасящи се до упражняването на юрисдикция върху плавателни съдове, флагова сигнализация и регистрация на плавателни съдове и принудителното изпълнение на наказателни и административни санкции, компетентност е възложена на държавите-членки, при спазване на правото на Общността. Правото на Общността също предвижда административни санкции,

—	по силата на нейните търговска и митническа политика, Общността има компетентност по отношение на тези разпоредби на части X и XI на Конвенцията и на Споразумението от 28 юли 1994 г., които се отнасят до международна търговия.

2. Въпроси, за които Общността поделя компетентност със своите държави-членки

—	По отношение на рибарството, за определен брой въпроси, които не са директно отнасящи до консервирането и управлението на морски риболовни ресурси, например изследване и технологично развитие и развитие на сътрудничество, съществува поделена компетентност,

—

по отношение на разпоредбите по морски транспорт, безопасността на морските превози и предотвратяване на морското замърсяване, съдържащи се, inter alia, в части II, III, V, VII и XII на Конвенцията, Общността има изключителната компетентност само до степента , до която такива разпоредби на Конвенцията или правни инструменти, приети при тяхно изпълнение, засягат общите правила, установени от Общността. Когато правила на Общността съществуват, но не са засегнати, по-специално в случаи на разпоредби на Общността, установяващи само минимални стандарти, държавите-членки имат компетентност, без да накърняват компетентността на Общността, да действат в тази област. Иначе компетентността остава при държавите-членки.

Списък на съответни актове на Общността се публикува в Допълнението. Степента на компетентност на Общността, произтичаща от тези актове, трябва да бъде оценена чрез позоваване на точните разпоредби на всяка мярка, и по-специално, степента , до която тези разпоредби създават общи правила,

—

по отношение на разпоредбите на части XIII и XIV на Конвенцията, компетентност на Общността се отнася главно до насърчаването на сътрудничество по изследователско и технологично развитие с страни, които не са членки и международни организации. Дейностите, изпълнявани от Общността в тази област, допълват дейностите на държавите-членки. Компетентност в тези случаи се реализира чрез приемането на програми, изброени в Допълнението.

3. Възможно влияние върху други политики на Общността

—

Би следвало да бъдат отбелязани също така политиките и дейности на Общността в областта на контрола на нечестни икономически практики, правителствените поръки и промишлената конкурентноспособност, както и района на помощта за развитие. Тези политики могат също така да имат някаква връзка към Конвенцията и Споразумението, по-специално по отношение на определени разпоредби на части VI и XI на Конвенцията.

(1) Когато тя подписа Конвенцията, Общността направи изискваната декларация, в съответствие с член 2 от приложение IX, в която определи точно въпросите разглеждани от Конвенцията, за които компетентност е била прехвърлена на нея от нейните държави-членки.

(2) Подписана от Общността на 29 юли 1994 г. и приложена от нея временно с действие от 16 ноември 1994 г.

(3) Договорът от Париж за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, беше регистриран при Секретариата на Организацията на обединените нации на 15 март 1957 г. под № 3729; Договорът от Рим за създаване Европейската икономическа общността и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) беше регистриран на 21 април и 24 април 1958 г. съответно под № 4300 и № 4301. Договорът за Европейския съюз беше регистриран на 28 декември 1993 г. под № 30615; Договорът за присъединяване от 24 юни 1994 г. беше публикуван в Официален вестник на Европейските общности C 241 от 29 август 1994 г.

Допълнение

АКТОВЕ НА ОБЩНОСТТА, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ДО ВЪПРОСИ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА И СПОРАЗУМЕНИЕТО

—

В секторите за морска безопасност и предотвратяване на морското замърсяване

Решение 92/143/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно радионавигационните системи за Европа (ОВ L 59, 4.3.1992 г., стр. 17)

Директива 79/115/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. относно пилотиране на плавателни съдове от дълбоководни пилоти в Северно море и Ламанша (ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 32) относно направляването на плавателни съдове от морски лоцмани в Северно море и Ламанша

Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за корабите, които плават към или отплават от пристанищата на Общността и превозват опасни или замърсяващи товари (ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19)

Директива 93/103/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на борда на риболовни кораби (тринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 307, 13.12.1993, стр. 1)

Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за преглед и освидетелстване на кораби и за съответните действия на морските администрации (Директива за класификация на дружества) (ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20)

Директива 94/58/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. за минималното равнище на обучение на мореплаватели (ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 28)

Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането, по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността или плават във водите под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяване и за условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1)

Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25)

Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета от 4 март 1991 г. относно прехвърлянето на кораби от един регистър към друг в рамките на Общността (ОВ L 68, 15.3.1991 г., стр. 1) и Регламент (ЕИО) № 2158/93 на Комисията от 28 юли 1993 г. относно прилагането на измененията в Международната конвенция от 1974 г. за безопасност на човешкия живот на море, както и на Международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби по смисъла на Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета (ОВ L 194, 3.8.1993 г., стр. 5)

Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно изпълнение на Резолюция А.747(18) на Международната морска организация (ММО) относно прилагането на тонажното измерване на танкове за изолиран баласт в петролни танкери (ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 1)

Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. относно управлението на безопасната експлоатация на ро-ро пътнически фериботи (ро-ро фериботи) (ОВ L 320, 30.12.1995 г., стр. 14)

—

В областта на защита и съхраняване на морската среда част XII на Конвенцията

Решение 81/971/ЕИО на Съвета от 3 декември 1981 г. за създаване на информационна система на Общността за контрола и намаляването на замърсяване, причинено от въглеводороди, изхвърлени в морето (ОВ L 355, 10.12.1981 г., стр. 52)

Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6 март 1986 г., създаващо информационна система на Общността за контрола и намаляването на замърсяване, причинено от изливане на въглеводороди и други вредни вещества в морето (ОВ L 77, 22.3.1986 г., стр. 33)

Директива 75/439/ЕО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 23)

Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39)

Директива 76/160/ЕИО на Съвета от 8 декември 1975 г. относно качеството на водите за къпане (ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1)

Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества (ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23)

Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид (ОВ L 54, 25.2.1978 г., стр. 19)

Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 г. относно изискванията за качеството на водите за развъждане на черупкови организми (ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47)

Директива 80/779/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. относно гранични и насочващи стойности на качеството на въздуха за серен диоксид и суспендирани частици (ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 30)

Директива 82/176/ЕИО на Съвета от 22 март 1982 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на живак от отрасъла на хлор-алкална електролиза (ОВ L 81, 27.3.1982 г., стр. 29)

Директива 82/501/ЕИО на Съвета от 24 юни 1982 г. за опасности от големи аварии на някои промишлени дейности (ОВ L 230, 5.8.1982 г., стр. 1)

Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 1)

Директива 82/884/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно гранична стойност за олово във въздуха (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 15)

Директива 83/513/ЕИО на Съвета от 26 септември 1983 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на кадмий изхвърляния (ОВ L 291, 24.10.1983 г., стр. 1)

Директива 84/156/ЕИО на Съвета от 8 март 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за изхвърлянията на живак от други отрасли, освен този на хлор-алкалната електролиза (ОВ L 74, 17.3.1984 г., стр. 49)

Директива 84/360/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. относно борбата със замърсяването на въздуха от промишлени инсталации (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 20)

Директива 84/491/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на хексахлорциклохексан (ОВ L 274, 17.10.1984 г., стр. 11)

Директива 85/203/ЕИО на Съвета от 7 март 1985 г. относно стандартите за качество на въздуха по отношение на азотните двуоксиди (ОВ L 87, 27.3.1985 г., стр. 1)

Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40)

Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I на приложението към Директива 76/464/ЕИО (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 16)

Директива 88/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1988 г. относно ограничаването на емисиите на определени замърсители изпускани в атмосферния въздух от големите горивни инсталации (ОВ L 336, 7.12.1988 г., стр. 1)

Директива 89/369/ЕИО на Съвета от 8 юни 1989 г. относно предотвратяване замърсяването на въздуха, предизвикано от новите инсталации за изгаряне на битови отпадъци (ОВ L 163, 14.6.1989 г., стр. 32)

Директива 89/429/ЕИО на Съвета от 21 юни 1989 г. относно намаляването на атмосферното замърсяване от съществуващи пречиствателни инсталации за изгаряне на битови отпадъци (ОВ L 203, 15.7.1989 г., стр. 50)

Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40)

Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1)

Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20)

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)

Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис (ОВ L 409, 31.12.1992 г., стр. 11)

Директива 94/67/ЕО на Съвета от 16 декември 1994 г. относно изгарянето на опасни отпадъци (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 34)

Регламент (ЕИО) на Съвета № 259/93 от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1)

—

В изследване на морската среда и сектора на научно и технологично сътрудничество

Програма за изследване и развитие на морските науки и технологии

Програма „околна среда и климат“

Сътрудничество с нечленуващи страни и международни организации: Програма за научно и технологично сътрудничество с развиващите се страни (INCO-DC)

—

Конвенции, по които Общността е страна

Конвенцията за предотвратяване на морското замърсяване от телуричен произход, Париж, 4 юни 1974 г. (Решение 75/437/ЕИО на Съвета от 3 март 1975 г., публикувано в ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 5)

Протокол за изменение на Конвенцията за предотвратяване на морско замърсяване от телуричен произход, Париж, 26 март 1986 г. (Решение 87/57/ЕИО на Съвета от 28 декември 1986 г., публикувано в ОВ L 24, 27.1.1987 г., стр. 47)

Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от телуричен произход, Атина, 17 май 1980 г. (Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28 февруари 1983 г., публикувано в ОВ L 67, 12.3.1983 г., стр. 1)

Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване и Протокола относно предотвратяване на замърсяването на Средиземно море посредством дейности по разтоварване, извършвани от морските плавателни съдове и въздухоплавателните съдове, Барселона, 16 февруари 1976 г. (Решение 77/585/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г., публикувано в ОВ L 240, 19.9.1997 г., стр.1)

Протокол за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества в случаи на аварии, Барселона, 16 февруари 1976 г. (Решение 81/420/ЕИО на Съвета от 19 май 1981 г., публикувано в ОВ L 162, 19.6.1981 г., стр. 4)

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Женева, 13 ноември 1979 г. (Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г., публикувано в ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11)

Протокол от 2 и 3 април 1982 г. за специално защитените зони в района на Средиземно море, Женева, 3 април 1982 г. (Решение 84/132/ЕИО на Съвета от 1 март 1984 г., публикувано в ОВ L 68, 10.3.1984 г., стр. 36)

Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества, Бон, 13 септември 1983 г. (Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г., публикувано в ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7)

Споразумение относно сключването на споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на североизточния Атлантически океан срещу замърсяване, Лисабон, 17 октомври 1990 г. (Решение 93/550/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1993 г., публикувано в ОВ L 267, 28.10.1993 г., стр. 20)

Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, подписана в Базел на 22 март 1989 г. (Решение 93/98/ЕИО на Съвета от 1 февруари 1993 г., публикувано в ОВ L 39, 16.12.1993 г., стр. 1)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МАНДАТ НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО МОРСКО ПРАВО

Работната група по морско право се занимава с продължаващото проучване на темите, отнасящи до Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която влезе в сила на 16 ноември 1994 г. Нейната работа проправя път на дискусиите на Съвета на Европейския съюз и така допринася за изготвянето на политиките на Общността в областите, отнасящи се до морското право. При подготовката на заседанията на Съвета, тя осигурява на Комитета на постоянните представители (и, където е уместно, на Политическия комитет) със становища относно съвместимостта на такива политики с международното право, и по-специално с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, или по молба на този Комитет или по нейна собствена инициатива.

Мандатът на Работната група обхваща:

1.	изготвянето на Решението на Съвета за сключването на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумението, отнасящо до изпълнението на част XI от нея;

2.	изготвянето на декларациите, предвидени в член 5, параграфи 1 и 4 от приложение IX към Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

3.	изготвянето на декларациите, предвидени в членове 287 и 310 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

4.	изготвянето на проекти за позиция на Общността в рамките на органите, създадени съгласно Конвенцията, по въпроси от нейната компетентността;

5.	координирането на дейностите на Общността и нейните държави-членки в Международния орган за морското дъно и неговите служби, и консултации с оглед определяне на проекти с обща позиция по въпроси от общ интерес, попадащи под общата външна и по сигурността политика (ОВППС);

6.	създаването на общи позиции по външно политически въпроси от общ интерес, отнасящи до развитието на морското право и неговите въздействия върху външната политика на Европейския съюз;

7.	проучването на последователността на проекти и предложения, подадени до Съвета, с международното право, отнасящи до морското право, и по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.

Позицията на Общността по въпрос от нейната компетентност се приема чрез нормалната процедура.

Въпроси, отнасящи се до външната политика на Европейския съюз, се управляват от дял V на Договора за Европейския съюз.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

237

31998D0414

L 189/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 юни 1998 година

относно ратификацията от страна на Европейската общност на Споразумението за прилагане на разпоредбите от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси

(98/414/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него, както и първата алинея от член 228, параграф 3,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че по отношение на морския риболов Общността има компетенциите да приема мерки за опазване и управление на рибните ресурси и да поема външни задължения спрямо други държави или международни организации;

като има предвид, че Общността е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която задължава всички крайбрежни държави и държави, които участват в риболовна дейност в открито море, да си сътрудничат за опазването и управлението трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси;

като има предвид, че Общността взе участие в международни преговори като част от Конференцията на Организацията на обединените нации относно трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси, която приключи с приемането на Споразумението, и като има предвид, че тя подписа Споразумението на 27 юни 1996 г.;

като има предвид, че целта на Споразумението е да гарантира дългосрочно опазване и устойчиво използване на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси, като предвижда, inter alia, подкрепянето на международни риболовни организации и международно сътрудничество във връзка с тези запаси;

като има предвид, че рибарите на Общността ловят риба от тези запаси и като има предвид, че е в интерес на Общността да играе ефективна роля в регионалните риболовни организации, които ще бъдат отговорни за прилагането на споразумението;

като има предвид, че съгласно член 1, параграф 2, член 38 и член 47 от него, Споразумението е открито за ратификация от Европейската общност в съответствие с приложение IХ към Конвенцията по морско право;

като има предвид, че Общността и нейните държави-членки имат компетенции в районите, които са обхванати от Споразумението; като има предвид, че следователно е необходимо Общността и нейните държави-членки едновременно да станат договарящи страни, с цел да изпълняват заедно задълженията, посочени в Споразумението, и да упражняват заедно правата, които то им предоставя в случай на споделени пълномощия, за да се гарантира еднаквото прилагане на Споразумението в контекста на общата политика в рибарството,

РЕШИ:

Член 1

С настоящото от страна на Европейската общност се ратифицира Споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите рибни запаси (запаси от риба, чиито премествания се извършват както във вътрешността, така и отвъд изключителните икономически зони) и на запасите от далекомигриращи риби.

Текстът на Споразумението е прикрепен към настоящото решение като приложение А.

Член 2

1. Председателят на Съвета депозира от страна на Европейската общност документа за ратификация, декларация за компетентност, посочени в приложение Б към настоящото решение, заедно с декларациите за тълкуване, посочени в приложение В към настоящото решение, съвместно с Генералния секретар на Организацията на обединените нации, в съответствие с членове 38, 47 и 49 от Споразумението.

2. Документът за ратификация се изготвя едновременно с документите за ратификация на всички държави-членки. Същевременно държавите-членки потвърждават декларациите, направени от Общността относно ратификацията на Споразумението.

Член 3

Ако Общността открие процедура за решаване на спор, както е предвидено в Споразумението, тя се представлява от Комисията. Преди предприемането на каквото и да е действие, Комисията се консултира с държавите-членки, като взема предвид задължителните крайни срокове, отнасящи се до съответните процедури.

Съставено в Люксембург на 8 юни 1998 година.

За Съвета

Председател

J. CUNNINGHAM

(1) ОВ С 367, 5.12.1996 г., стр. 24.

(2) ОВ С 167, 2.6.1997 г., стр. 126.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

239

21998A0703(01)

L 189/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

СПОРАЗУМЕНИЕ

за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,

ПРИПОМНЯЙКИ относимите разпоредби на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

РЕШЕНИ да осигурят дългосрочното съхранение и трайно експлоатиране на трансгранично и далекомигриращи рибни видове,

РЕШЕНИ да подобрят сътрудничеството между държавите за тази цел,

ОТПРАВЯЙКИ ПРИЗИВ към флагманските, пристанищните и крайбрежните държави да спазват по-ефикасно приетите мерки за съхранение и управление, отнасящи се до тези видове,

ЖЕЛАЕЙКИ да намерят решение по-специално на проблемите, изложени в програмна област С на раздел 17 от план за действие 21, приет от Конференцията на Организацията на обединените нации по въпросите на околната среда и развитието, а именно, че управлението на риболова в открито море не е адекватно в множество зони и че определени ресурси са свръхексплоатирани, и като отбелязват съществуването на следните проблеми: нерегламентиран риболов, свръхкапитализация, прекомерна големина на флотата, практикуване на смяна на флага с цел избягване контрола, недостатъчно селективни риболовни съоръжения, ненадеждни бази данни и недостатъчно равнище на сътрудничеството между държавите,

ПОЕМАЙКИ АНГАЖИМЕНТА да практикуват по един отговорен начин риболова,

СЪЗНАВАЙКИ нуждата от предотвратяване нанасянето на вреди на морската среда, да се опази биологичното многообразие, да се запазят непокътнати морските екосистеми и да се сведе до минимум опасността от дългосрочно или необратимо въздействие на риболовните дейности,

ПРИЗНАВАЙКИ нуждата да се оказва специална помощ на развиващите се държави, а именно финансова, научна и техническа помощ, с което да им се даде възможност ефикасно да участват в съхраняването, управлението и трайната експлоатация на трансгранично и далекомигриращи рибни видове,

УБЕДЕНИ, че най-добрият начин да се постигнат тези цели и да се съдейства за опазването на международния мир и сигурност е да се сключи споразумение за прилагането на относимите разпоредби на конвенцията,

ПОТВЪРЖДАВАЙКИ, че неуредените в тази конвенция или в настоящото споразумение въпроси продължават да се уреждат от правилата и принципите на общото международно право,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Употреба на термините и приложно поле

1. За целите на настоящото споразумение:

a)	терминът „конвенция“ означава Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.;

б)

терминът „мерки за съхранение и управление“ означава мерките, насочени към запазване и управление на един или няколко вида морски биологични ресурси, приети и прилагани по начин, който е съвместим с относимите правила на международното право, така както произтичат от конвенцията и от настоящото споразумение;

в)	терминът „риба“ обхваща мекотелите и раковидните, с изключение на онези, които принадлежат към видовете, водещите заседнал начин на живот, така както са определени в член 77 от конвенцията, и

г)	терминът „договореност“ означава механизъм за сътрудничество, създаден в съответствие с конвенцията и настоящото споразумение от две или повече държави, с цел въвеждане в един субрегион или регион на мерки за съхранение и управление на една или няколко трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Терминът „страни“ означава държавите, които са се съгласили да бъдат обвързани с настоящото споразумение и спрямо които същото е в сила;

б)

настоящото споразумение се прилага със съответните изменения

i)	спрямо всяка организация по член 305, параграф 1, букви в), г) и д) от конвенцията, и

ii)	при спазване изискванията на член 47, спрямо всяка организация, наречена „международна организация“ в член 1 от приложение IХ към конвенцията,

която става страна по настоящото споразумение, като в този смисъл терминът „страни“ се отнася до тези организации.

3. Настоящото споразумение се прилага със съответните изменения спрямо други риболовни организации, чиито плавателни съдове извършват риболов в открито море.

Член 2

Цел

Настоящото споразумение има за цел да осигури дългосрочното съхранение и трайно експлоатиране на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, благодарение на ефективното прилагане на относимите разпоредби на конвенцията.

Член 3

Прилагане

1. При условие че не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага спрямо съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, които не попадат под националната юрисдикция, като в допълнение към това членове 6 и 7 се прилагат също спрямо съхранението и управлението на тези видове в зоните, попадащи под националната юрисдикция, без с това да се накърняват различните правни режими, които са приложими по силата на конвенцията в зоните, попадащи под националната юрисдикция и в зоните извън националната юрисдикция.

2. При изпълнение на суверенните си права с цел изследване и експлоатиране, съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, попадащи под националната ѝ юрисдикция, крайбрежната държава прилага със съответните изменения общите принципи, изложени в член 5.

3. Държавите отдават дължимото внимание на капацитета на развиващите се държави за прилагане на членове 5, 6 и 7 в зоните, попадащи под националната им юрисдикция, и на нуждите им от помощ, така както е предвидено в настоящото споразумение. За тази цел част VII се прилага със съответните изменения спрямо зоните, попадащи под национална юрисдикция.

Член 4

Връзка на настоящото споразумение с конвенцията

Нито една разпоредба в настоящото споразумение не накърнява правата, юрисдикцията и задълженията на държавите по силата на конвенцията. Настоящото споразумение се тълкува и прилага в светлината на конвенцията и по начин, който е съвместим с нея.

ЧАСТ II

СЪХРАНЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТРАНСГРАНИЧНО И ДАЛЕКОМИГРИРАЩИ РИБНИ ВИДОВЕ

Член 5

Общи принципи

С цел да се осигури съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, крайбрежните държави и държавите, които извършват риболов в открито море, в изпълнение на задължението да си сътрудничат, наложено им от конвенцията:

a)	приемат мерки за осигуряване на дългосрочната трайност на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и за създаване на благоприятни условия за оптималната им експлоатация;

б)

следят тези мерки да се основават на най-надеждните научни данни, с които разполагат и да бъдат в състояние да поддържат или възстановят видовете на нива, осигуряващи максимални постоянни добиви, с оглед на относимите икономически и екологични фактори, включително специфичните нужди на развиващите се държави, и при отчитане на риболовните методи, на взаимозависимостта на видовете и на всички минимални международни норми, които най-общо се препоръчват в субрегионален, регионален или световен мащаб;

в)	прилагат предпазните мерки, в съответствие с член 6;

г)	оценяват въздействието на риболова, на другите човешки дейности и на екологичните фактори върху визираните видове, както и върху видовете, които принадлежат към екосистемата на визираните видове или които са свързани с тях или зависят от тях;

д)

приемат при нужда мерки за съхранение и управление по отношение на видовете, които принадлежат към екосистемата на визираните видове или които са свързани с тях или зависят от тях, с оглед поддържане или възстановяване на видовете от тези видове на такова равнище, че тяхното възпроизводство да не бъде сериозно застрашено;

е)

сведат до минимум замърсяването, отработените води, отпадъците, улова със загубени или изоставени съоръжения, улова на рибни и други невизирани видове (оттук нататък наричани „невизирани видове“) и въздействието върху свързаните или зависещи видове, по-специално застрашените видове, с помощта на мерки, включващи в рамките на възможното разработването и използването на селективни, безопасни за околната среда и рентабилни съоръжения и техники за риболов;

ж)	защитават биологичното многообразие на морската среда;

з)	предприемат мерки за да предотвратят или преустановят прекомерната експлоатация и прекомерното използване на капацитета и да направят така че рибарските опити да не достигнат до ниво, което да е несъвместимо с трайната експлоатация на рибните ресурси;

и)	отчитат интересите на рибарите, които се занимават с риболов на занаятчийски начала или за целите на прехраната си;

й)

събират и обменят своевременно пълни и точни данни за рибарските дейности, по-специално за местоположението на плавателните съдове, улова на визирани и невизирани видове и рибарските опити, както е предвидено в приложение I, както и информацията, получавана чрез националните и международните изследователски програми;

к)	насърчават и извършват научни изследвания, и разработват подходящи технологии в подкрепа на съхранението и управлението на рибните ресурси, и

л)	прилагат и следят за спазването на мерките за съхранение и управление с помощта на ефикасни системи за регистриране, контрол и наблюдение.

Член 6

Прилагане на предпазни мерки

1. Държавите широко прилагат предпазни мерки при съхранението, управлението и експлоатирането на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, с оглед да защитят биологичните морски ресурси и да опазят морската среда.

2. Държавите предприемат още повече предпазни мерки, когато данните са несигурни, малко надеждни или не са адекватни. Не може да се извършва позоваване на липса на адекватни научни данни като основание за невземане на мерки за съхранение и управление или за отлагане на приемането им.

3. За да се реализират предпазните мерки, държавите:

a)	усъвършенстват вземането на решения относно съхранението и управлението на рибните ресурси, като се снабдяват с и обменят най-надеждната налична научна информация и прилагат подобрени технологии, за да се справят с рисковете и несигурността;

б)	прилагат насоките, съдържащи се в приложение II, и въз основа на най-надеждните научни данни, с които разполагат, определят условни нива за всяка рибна колония, както и мерките, които следва да се предприемат, ако тези нива бъдат превишени;

в)

държат сметка по-специално за несигурните данни, касаещи размера и репродуктивния ритъм на рибните видове, за условните нива, състоянието на рибните видове по отношение на тези нива, нивата и разпространението на смъртността, дължаща се на риболова, и въздействието на рибарските дейности върху невизираните видове и свързаните или зависими видове, както и за съществуващите и предвидени океански, екологични и социално-икономически условия;

г)

разработват програми за събиране на данни и изследователски програми за оценка на въздействието на риболова върху невизираните видове и свързаните или зависими видове и върху тяхната обкръжаваща среда и приемат нужните планове за осигуряване съхранението на тези видове и за защита на особено застрашените хабитати.

4. Когато наближи да бъдат достигнати условните нива, държавите предприемат мерки, за да не бъдат те надвишени. Ако бъдат надвишени тези нива, държавите незабавно предприемат, за да възстановят видовете, допълнителните мерки за съхранение и управление, предвидени в параграф 3, буква б).

5. Когато състоянието на визираните видове или невизираните видове или на свързаните или зависими видове буди загриженост, държавите засилват наблюдението над тези видове, с оглед оценка на тяхното състояние и ефективността на мерките за съхранение и управление. Те редовно преразглеждат същите, в зависимост от новите данни.

6. По отношение на новите или изследователските риболовни райони, държавите приемат във възможно най-кратък срок предпазни мерки за съхранение и управление, заключаващи се в ограничаване обема на улова и на опитите за улов. Тези мерки остават в сила докато бъдат събрани достатъчно данни, за да се оцени въздействието на риболова върху дългосрочната трайност на рибните видове; веднага след което се приемат мерки за съхранение и управление, основаващи се на тази оценка. При нужда последните мерки дават възможност за постепенно развитие на риболовните райони.

7. В случай че природно явление има значителен вреден ефект върху състоянието на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите спешно приемат мерки за съхранение и управление, за да не може риболовната дейност да задълбочи този вреден ефект. Те приемат също така спешно такива мерки, когато риболовната дейност сериозно заплашва трайността на тези рибни видове. Спешните мерки имат временен характер и се основават на най-надеждните научни данни, с които разполагат тези държави.

Член 7

Съвместимост на мерките за съхранение и управление

1. Без да се накърняват суверенните права на крайбрежните държави, признати от конвенцията за целите на изследването, експлоатирането, съхранението и управлението на морските биологични ресурси в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция, и без да се накърнява правото на всички държави да предоставят възможност на техните граждани да се ангажират с риболов в открито море в съответствие с конвенцията:

по отношение на трансграничните рибни видове, засегнатите крайбрежни държави и държавите, чиито граждани експлоатират тези видове в прилежащ сектор от откритото море се стремят пряко или опосредствено чрез подходящи механизми на сътрудничество, предвидени в част III, да се споразумеят относно необходимите мерки за съхранението на тези видове в прилежащия сектор от откритото море;

б)

по отношение на далекомигриращите рибни видове, засегнатите крайбрежни държави и останалите държави, чиито граждани експлоатират тези видове в региона, си сътрудничат пряко или опосредствено чрез подходящи механизми на сътрудничество, предвидени в част III, с цел да се осигури съхранението и да се насърчи оптималното експлоатиране на тези видове в целия регион, както в зоните, намиращи се под националната юрисдикция, така и извън тях.

2. Мерките за съхранение и управление, установени за откритото море и мерките, приети за зоните, намиращи се под националната юрисдикция, трябва да са съвместими за да осигурят съхранението и управлението на всички трансгранично и далекомигриращи рибни видове. За тази цел, крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, са задължени да си сътрудничат с оглед постигане на съвместими мерки по отношение на тези видове. При определянето на съвместими мерки за съхранение и управление, държавите:

държат сметка за мерките за съхранение и управление, приети и прилагани, в съответствие с член 61 от конвенцията, от крайбрежните държави по отношение на същите видове в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция, и следят за това мерките, установени за тези видове в открито море, да не подкопават тяхната ефективност;

б)	държат сметка за предварително договорените по взаимно съгласие и прилагани в открито море в съответствие с конвенцията мерки по отношение на същите рибни видове от съответните крайбрежни държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море;

в)	държат сметка за предварително договорените по взаимно съгласие и прилагани в съответствие с конвенцията мерки по отношение на същите рибни видове от субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони;

г)

държат сметка за биологичното единство и останалите биологични характеристики на рибните видове и на взаимовръзката между разпределението на рибните видове, риболовните зони и географските особености на въпросната зона, включително за количественото присъствие на тези видове и за степента им на експлоатиране в зоните, намиращи се под национална юрисдикция;

д)	държат сметка за степента на зависимост на крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, от въпросните рибни видове, и

е)	следят тези мерки да не навредят на морските биологични ресурси като цяло.

3. За да изпълнят задължението си да сътрудничат, държавите правят всичко възможно за да се споразумеят в разумен срок за съвместими мерки за съхранение и управление.

4. В случай че заинтересованите държави не могат да се споразумеят в разумен срок, която и да било от тях може да се позове на процедурите за уреждане на спорове, предвидени в част VIII.

5. В очакване на постигането на споразумение относно съвместими мерки за съхранение и управление, засегнатите държави, в дух на помирение и сътрудничество, правят всичко възможно за да сключат временни договорености от практическо естество. Ако не могат да се споразумеят по такива договорености, която и да било от тях, с цел да постигне постановяването на охранителни мерки, може да отнесе спора пред съд, в съответствие с процедурите за уреждане на спорове, предвидени в част VIII.

6. Постигнатите временни договорености или предписаните в съответствие с параграф 5 охранителни мерки трябва да са съвместими с разпоредбите на настоящата част и да отчитат по надлежния начин правата и задълженията на всички засегнати държави; те не трябва да застрашават или пречат на сключването на окончателно споразумение за съвместими мерки за съхранение и управление и не накърняват крайния резултат от процедурите за уреждане на споровете, които са могли да възникнат.

7. Крайбрежните държави редовно информират пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони или чрез други подходящи средства, държавите, които се занимават с риболов в открито море в региона или субрегиона, за приетите от тях мерки, касаещи трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, намиращи се под националната им юрисдикция.

8. Държавите, които се занимават с риболов в открито море, редовно информират пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони или чрез други подходящи средства, останалите заинтересовани държави за приетите от тях мерки за регламентиране на дейността на плавателните съдове, плаващи под техния флаг, които експлоатират тези рибни видове в открито море.

ЧАСТ III

МЕХАНИЗМИ ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТРАНСГРАНИЧНО И ДАЛЕКОМИГРИРАЩИ РИБНИ ВИДОВЕ

Член 8

Сътрудничество в областта на съхранението и управлението

1. Крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, си сътрудничат в съответствие с конвенцията по отношение на трансгранично и далекомигриращи рибни видове пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, като отчитат специфичните характеристики на региона или субрегиона, с цел ефикасно осигуряване на съхранението и управлението на тези видове.

2. Държавите започват доброволни и незабавни консултации, по-специално когато има основания да се мисли, че въпросните трансгранично и далекомигриращи рибни видове са застрашени от свръхексплоатация или когато е разработен нов риболовен район за същите видове. За тази цел по искане на която и да било заинтересована държава могат да започнат консултации с цел сключване на подходящи договорености, за да се осигури съхранението и управлението на тези видове. До постигането на споразумение по тези договорености, държавите прилагат разпоредбите на настоящото споразумение и действат добросъвестно, като надлежно отчитат правата, интересите и задълженията на другите държави.

3. Когато субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони е компетентна да установи мерки за съхранение и управление, касаещи определени трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите, които експлоатират тези видове в открито море и заинтересованите крайбрежни държави изпълняват задължението си за сътрудничество като стават членове на тази организация — или участници в спомената договореност — или като приемат да прилагат установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление. Държавите, които имат действителен интерес от въпросните риболовни райони, могат да станат членове на организацията или участници в договореността. Разпоредбите, уреждащи приемането в организацията или договореността, не са пречка тези държави да станат членове или участници в нея; същевременно те не се прилагат по дискриминационен начин спрямо всяка държава или група държави, имащи действителен интерес от въпросните риболовни райони.

4. Единствено държавите — членки на една такава организация или участнички в една такава договореност, или които приемат да прилагат установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление, имат достъп до рибните ресурси, спрямо които се прилагат тези мерки.

5. При липса на регионална или субрегионална организация или договореност за управление на риболовните райони, компетентна да установи мерки за съхранение и управление на определена застъпваща се рибна наличност или мигрираща на големи разстояния рибна наличност, заинтересованите крайбрежни държави и държавите, които експлоатират тази наличност в открито море в региона или субрегиона, си сътрудничат с цел създаване на такава организация или сключване на други подходящи договорености, за да се осигури съхранението и управлението на тези видове, и участват в работата на организацията или договореността.

6. Всяка държава, която възнамерява да предложи предприемането на мерки от страна на компетентна по въпросите на биологичните ресурси междуправителствена организация, трябва, в случай че тези мерки биха имали значително въздействие върху вече установените от компетентна субрегионална или регионална организация или с договореност за управление на риболовните райони мерки за съхранение и управление, да се консултира с членовете на спомената организация или с участниците в споменатата договореност чрез тази организация или договореност. Доколкото има възможност за това, тези консултации трябва да се състоят преди предложението да бъде представено в междуправителствената организация.

Член 9

Субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони

1. Когато създават субрегионални или регионални организации или сключват субрегионални или регионални договорености за управление на риболовните райони, касаещи трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите между другото се споразумяват за следното:

a)	рибните видове, спрямо които се прилагат мерките за съхранение и управление, с оглед на биологичните им характеристики и с оглед на естеството на въпросните риболовни райони;

б)	зоната на прилагане, с оглед на разпоредбата на член 7, параграф 1 и на характеристиките на субрегиона или региона, включително социално-икономическите, географските и екологичните фактори;

в)	връзките между дейността на новата организация или в рамките на новата договореност и ролята, целите и дейността на съществуващите компетентни организации или договорености за управление на риболовните райони, и

г)	механизмите, чрез които организацията или договореността ще получава научните становища и ще проучва състоянието на рибните видове, включително при нужда създаването на научноконсултативен орган.

2. Държавите, които си сътрудничат при създаването на субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, информират за това сътрудничество останалите държави, за които знаят, че имат действителен интерес от дейността на планираната организация или от договореност за подобно сътрудничество.

Член 10

Функции на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболова

За да изпълнят задължението си да си сътрудничат в рамките на субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, държавите:

a)	се споразумяват за мерки за съхранение и управление и се придържат към тях с цел да осигурят дългосрочната трайност на трансгранично и далекомигриращи рибни видове;

б)	се споразумяват при нужда относно правата за участие, като например допустимото количество на улова или нивото на опитите за риболов;

в)	приемат и прилагат всички минимални общопрепоръчителни международни норми за отговорно провеждане на риболовните действия;

г)	се сдобиват с научна информация и я оценяват, проучват състоянието на рибните видове и оценяват въздействието на риболова върху невизираните видове и свързаните или зависими видове;

д)	се споразумяват за норми за събиране, съобщаване, проверка и обмен на данни относно експлоатацията на рибните видове;

е)	събират и разпространяват точни и пълни статистически данни, така както е посочено в приложение I, за да разполагат с най-надеждните научни данни, като същевременно запазват техния поверителен характер при нужда;

ж)	насърчават и провеждат научно оценяване на рибните видове и съответна изследователска дейност и разпространяват резултатите от тях;

з)	установяват подходящи механизми за сътрудничество с цел ефективно регистриране, контрол, наблюдение и изпълнение;

и)	се споразумяват за средствата, които позволяват да се вземат под внимание интересите в областта на риболова на новите членове на организацията или на новите участници в договореността;

й)	се споразумяват за процедури за вземане на решения, които улесняват своевременното и ефикасно приемане на мерки за съхранение и управление;

к)	насърчават мирното уреждане на споровете в съответствие с част VIII;

л)	правят така, че компетентните им национални органи и техните различни видове индустрия изцяло да съдействат за прилагането на препоръките и решенията на организацията или договореността, и

м)	придават желаната публичност на установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление.

Член 11

Нови членове или участници

Когато определят характера и обхвата на правата за участие на новите членове на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони или на новите участници в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, държавите по-специално взимат под внимание:

a)	състоянието на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и нивото на риболовните усилия в риболовната зона;

б)	интересите, методите в областта на риболова и рибарските практики на новите и настоящите членове или участници;

в)	съответния принос на новите и настоящите членове или участници за съхранението и управлението на рибните видове, за събирането и съобщаването на точни данни и за провежданите в рибните видове научни изследвания;

г)	нуждите на крайбрежните рибарски общности, които са силно зависими от риболова в рибните видове;

д)	нуждите на крайбрежните държави, чиято икономика е прекомерно зависима от експлоатирането на морските биологични ресурси; и

е)	интересите на развиващите се държави от субрегиона или региона, когато рибните видове се намират също в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция.

Член 12

Прозрачност на дейностите, водени от субрегионалните и регионални организации или договорености за управление на риболовните райони

1. Държавите осигуряват прозрачност на вземането на решения и на останалите дейности на субрегионалните и регионални организации или договорености за управление на риболовните райони.

2. Представителите на други междуправителствени организации и на заинтересовани в областта на трансгранично и далекомигриращи рибни видове неправителствени организации трябва да имат възможност да участват в заседанията на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони в качеството на наблюдатели или в някое друго качество, доколкото е уместно, в съответствие с процедурите на въпросната организация или договореност. Тези процедури не трябва да бъдат прекалено ограничителни в това отношение. Тези междуправителствени и неправителствени организации получават своевременен достъп до документацията и докладите на въпросните организации и договорености, при условие че се спазват процедурните правила, уреждащи достъпа до тази документация и доклади.

Член 13

Укрепване на съществуващите организации и договорености

Държавите си сътрудничат с цел укрепване на съществуващите субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони, с оглед повишаване на тяхната ефективност при установяването и осъществяването на мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Член 14

Събиране и съобщаване на информация и сътрудничество в научноизследователската област

1. Държавите осигуряват предоставянето от страна на рибарските плавателни съдове, плаващи под техен флаг, на информацията, която би могла да им бъде необходима за да изпълнят задълженията си, произтичащи от настоящото споразумение. За тази цел държавите, в съответствие с приложение I:

a)	събират и обменят научни, технически и статистически данни, отнасящи се до експлоатирането на трансгранично и далекомигриращи рибни видове;

б)	следят събраните данни да бъдат достатъчно подробни за да улеснят точната оценка на рибните видове и да бъдат своевременно съобщавани, за да се отговори на нуждите на субрегионалните или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, и

в)	предприемат подходящи мерки за проверка на точността на тези данни.

2. Държавите си сътрудничат пряко или опосредствено, чрез субрегионалните или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, с оглед:

a)	постигане на съгласие относно вида на данните, които следва да се предоставят и формата, под която те трябва да бъдат предоставени на споменатите организации или договорености, при отчитане на естеството на рибните видове и на тяхната експлоатация, и

б)	разработване и съвместно използване на методите за анализ и методологиите за оценяване на рибните видове, с цел подобряване на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

3. В съответствие с част ХIII от конвенцията, държавите съдействат пряко или опосредствено, чрез компетентните международни организации, за укрепване на научноизследователския капацитет в областта на съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове във всеобщ интерес. За тази цел, държавата или компетентната международна организация, която провежда такива изследвания извън зоните, намиращи се под нейната национална юрисдикция, се стреми да улесни публикуването и разпространяването до всички заинтересовани държави на резултатите от тези изследвания, както и на информация за нейните цели и методи и, доколкото това е възможно, улеснява участието на учени от споменатите държави във въпросните изследвания.

Член 15

Затворени и полузатворени морета

Когато прилагат настоящото споразумение в затворено или полузатворено море, държавите държат сметка за природните характеристики на това море и действат по начин, който е съобразен с част IХ от конвенцията и останалите относими разпоредби на същата.

Член 16

Участъци в откритото море, напълно оградени от зона, намираща се под националната юрисдикция на една-единствена държава

1. Държавите, които експлоатират трансгранично и далекомигриращи рибни видове в участък в откритото море, напълно ограден от зона, намираща се под националната юрисдикция на една единствена държава и тази същата държава си сътрудничат с цел установяване на мерки за съхранение и управление по отношение на тези видове в открито море. Предвид природните характеристики на разглеждания участък, държавите се стремят по-специално да установят, в изпълнение на разпоредбата на член 7, съвместими мерки за съхранение и управление по отношение на тези видове. Предприеманите мерки по отношение на откритото море държат сметка за правата, задълженията и интересите на крайбрежната държава по силата на конвенцията; те се основават на най-надеждните разполагаеми научни данни и държат сметка за всички приети и прилагани от крайбрежната държава мерки за съхранение и управление по отношение на същите рибни видове, в зоната, намираща се под нейната национална юрисдикция, в съответствие с член 61 от конвенцията. Държавите се споразумяват също така за мерки за регистриране, контрол, наблюдение и изпълнение, с оглед осигуряване спазването на мерките за съхранение и управление по отношение на откритото море.

2. Съгласно член 8 държавите действат добросъвестно и правят всичко възможно за да договорят незабавно мерките за съхранение и управление, които следва да се прилагат във връзка с рибарските дейности в указания в параграф 1 участък. В случай че заинтересованите държави, занимаващи се с риболов, и крайбрежната държава не съумеят в разумен срок да се споразумеят за такива мерки, те прилагат, като се има предвид параграф 1, параграфи 4, 5 и 6 от член 7, посветени на временните договорености или охранителните мерки. До приемането на такива временни договорености или на такива охранителни мерки, заинтересованите държави предприемат по отношение на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, мерки, които да попречат на същите да се занимават с риболов, който да е способен да застраши въпросните рибни видове.

ЧАСТ IV

ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕЧЛЕНВАТ И ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕУЧАСТВАТ

Член 17

Държави, нечленуващи в организации и държави, неучастващи в договорености

1. Държава, която не е членка на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони, нито участва в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони и която от друга страна не се съгласява да прилага установените от тази организация или с тази договореност мерки за съхранение и управление, не е освободена от задължението да съдейства, в съответствие с конвенцията и с настоящото споразумение, при съхранението и управлението на съответните трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

2. Подобна държава не разрешава на плавателните съдове, плаващи под нейния флаг, да се занимават с риболов в трансгранично и далекомигриращи рибни видове, подчинени на мерките за съхранение и управление, установени от тази организация или с тази договореност.

3. Държавите, които са членки на организация или участват в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, изискват, поотделно или заедно, от рибарските организации по параграф 3 на член 1, които имат рибарски плавателни съдове в съответната зона, напълно да съдействат на тази организация или на тази договореност, с оглед прилагане на мерките за съхранение и управление, установени от последните, за да могат тези мерки фактически да се прилагат възможно най-широко спрямо рибарските дейности в съответната зона. Тези организации извличат от участието си в риболова изгоди, които са съразмерни с тяхната ангажираност по спазване на мерките за съхранение и управление по отношение на въпросните рибни видове.

4. Държавите, които са членки на такава организация или участват в такава договореност, обменят информация за дейността на рибарските плавателни съдове, плаващи под флага на държави, които не са членки на организацията, нито участват в договореността и които се занимават с риболов в съответните рибни видове. Те предприемат мерки, в съответствие с настоящото споразумение и международното право, с цел да възпрат тези плавателни съдове от упражняването на дейности, които накърняват ефикасността на субрегионалните или регионални мерки за съхранение и управление.

ЧАСТ V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВАТА, ПОД ЧИЙТО ФЛАГ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА РИБОЛОВЪТ

Член 18

Задължения на държавата, под чийто флаг се осъществява риболовът

1. Държавите, чиито плавателни съдове ловят риба в открито море, предприемат нужните мерки за да осигурят спазването от страна на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление и за това тези плавателни съдове да не водят каквато и да било дейност, накърняваща ефективността на тези мерки.

2. Държавите разрешават използването на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, за риболов в открито море само когато са в състояние ефикасно да упражнят отговорностите си, произтичащи от конвенцията и настоящото споразумение по отношение на тези плавателни съдове.

3. Държавите по-конкретно предприемат по отношение на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, следните мерки:

a)	контрол над тези плавателни съдове в открито море, посредством лицензии, разрешителни или позволителни за риболов, в съответствие с евентуално приложимите процедури, договорени в субрегионален, регионален или световен план;

б)

приемане на правила, с цел:

i)	лицензиите, разрешителните или позволителните да бъдат снабдени с клаузи и условия, които да им дадат възможност да изпълнят всички задължения, които те са поели в субрегионален, регионален или световен план;

ii)	да се забрани на тези плавателни съдове да ловят риба в открито море, ако не притежават необходимата лицензия или разрешително, или да ловят риба в открито море при условия, различни от установените с лицензиите, разрешителните или позволителните;

iii)	да се изиска от плавателните съдове, ловящи риба в открито море, винаги да носят на борда си тяхната лицензия, разрешително или позволително и да представят този документ за проверка при поискване от всяко надлежно оторизирано за целта лице;

iv)	да се осигури тези плавателни съдове да не практикуват риболов без разрешение в зоните, намиращи се под националната юрисдикция на други държави;

в)

водене на национален регистър на рибарските плавателни съдове, имащи разрешение да ловят риба в открито море и приемане на нужните разпоредби, за да имат пряко заинтересованите държави, отправили искане за това, достъп до данните, съдържащи се в този регистър, при съобразяване с вътрешното законодателство на държавата, под чийто флаг плават те, касаещо предоставянето на такава информация;

г)

регламентиране на маркировката на плавателните съдове и риболовните съоръжения с оглед тяхната идентификация, в съответствие с единните и международно признати системи, такива като Стандартната спецификация на Организацията на обединените нации по прехраната и земеделието за маркировката и идентификацията на рибарските плавателни съдове;

д)

установяване на правила за водене на регистрите и своевременно отчитане на местоположението на плавателните съдове, улова на визирани и невизирани видове, опитите за улов и други относими данни, свързани с риболова, в съответствие със субрегионалните, регионалните и световни норми, регулиращи събирането на тези данни;

е)	установяване на правила за проверка на улова на визирани и невизирани видове със следните средства: програми за наблюдение, механизми за инспектиране, доклади за разтоварване, наблюдение на прехвърлянето между плавателни съдове, контрол на разтоварения улов и на пазарната статистика;

ж)

наблюдение, контрол и надзор над тези плавателни съдове, над тяхната риболовна дейност и свързаните с нея дейности посредством:

въвеждане на национални механизми за инспектиране и на субрегионални и регионални механизми за сътрудничество в областта на изпълнението, в съответствие с членове 21 и 22, предвиждащи по-специално задължение за тези плавателни съдове да разрешават достъпа на техния борд на инспектори, надлежно оторизирани от други държави;

ii)

осъществяване на национални програми за наблюдение и на субрегионални и регионални програми за наблюдение, в които участва държавата, под чийто флаг плават плавателните съдове, предвиждащи по-специално задължение за тези плавателни съдове да разрешат достъпа на техния борд на наблюдатели от други държави, който да им позволи да упражнят функциите, определени в програмите;

iii)

разработване и въвеждане на системи за наблюдение на плавателните съдове, включително, при нужда, на подходящи системи за спътникови съобщения, в съответствие с всякакви национални програми и програмите, които са били договорени в субрегионален, регионален или световен план между заинтересованите държави;

з)	регламентиране на прехвърлянето между плавателни съдове в открито море, за да се направи така, че да не бъде накърнена ефикасността на мерките за съхранение и управление;

и)	регламентиране на рибарските дейности, за да се осигури спазването на субрегионалните, регионалните или световните мерки, включително на тези, които целят да сведат до минимум улова на невизирани видове.

4. Когато е в сила дадена система за контрол и наблюдение, договорена в субрегионален, регионален или световен план, държавите осигуряват съвместимостта с тази система на мерките, които те налагат на плавателните съдове, плаващи под техен флаг.

ЧАСТ VI

СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА И ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА

Член 19

Спазване на нормативната уредба и осигуряване изпълнението от държавата, под чийто флаг се осъществява риболовът

1. Всяка държава осигурява спазването от страна на плавателните съдове, плаващи под нейния флаг, на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове. За тази цел тя:

a)	осигурява спазването на тези мерки, независимо от местонарушението;

б)

незабавно провежда задълбочено разследване на всякакви твърдяни нарушения на субрегионалните или регионални мерки за съхранение и управление, което може да включва физическо инспектиране на засегнатите плавателни съдове, и незабавно докладва за хода и резултатите от това разследване на държавата, твърдяща нарушението, а също и на компетентната субрегионална или регионална организация или договореност;

в)	изисква от всеки плавателен съд, плаващ под нейния флаг, да предаде на разследващите органи информация за неговото местоположение, улов, риболовни съоръжения, рибарски действия и свързани с тях действия в зоната на предполагаемото нарушение;

г)	в случай че е убедена, че разполага с достатъчно доказателства за предполагаемото нарушение, сезира компетентните власти с оглед незабавното образуване на наказателно преследване в съответствие с вътрешното право и, в случай на целесъобразност, спира от движение въпросния плавателен съд;

д)

гарантира, че всеки плавателен съд, за който е установено в съответствие с вътрешното му право, че е извършил тежко нарушение на споменатите мерки, да преустанови да извършва риболовни действия в открито море, докато бъдат изпълнени всички санкции, наложени за това нарушение от държавата, под чийто флаг плава плавателен съдът.

2. Всички разследвания и съдебни производства се провеждат в най-кратки срокове. Приложимите спрямо нарушенията санкции трябва да бъдат достатъчно строги, за да гарантират спазването на мерките за съхранение и управление и да предотвратят нарушенията, където и да възникват те, и да отнемат от извършителите на нарушенията облагите от тяхната незаконна дейност. Приложимите спрямо капитаните и другите офицери на рибарските плавателни съдове мерки включват разпоредби, които могат между другото да позволят отказ, оттегляне или временно спиране действието на разрешителното за упражняване на функциите на капитан или офицер на борда на тези плавателни съдове.

Член 20

Международно сътрудничество в областта на гарантиране изпълнението

1. Държавите си сътрудничат пряко или опосредствено, чрез субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, за да осигурят спазването и практическото прилагане на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

2. Държавата, под чийто флаг плава рибарският плавателен съд, която разследва предполагаемото нарушение на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, може да потърси съдействие от всяка друга държава, чието сътрудничество би могло да бъде от полза при провеждане на разследването. Всички държави се стремят да отговорят на разумните искания, отправени от държавата, под чийто флаг плава рибарският плавателен съд, в рамките на такива разследвания.

3. Разследванията могат да бъдат водени пряко от държавата, под чийто флаг е плавал рибарският плавателен съд, в сътрудничество с другите заинтересовани държави, или опосредствено, от субрегионалната или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони. Информация за хода и резултатите от разследванията се предоставят на всички заинтересовани или засегнати от предполагаемото нарушение държави.

4. Държавите взаимно си предоставят помощ при идентифициране на плавателните съдове, за които има информация, че са се занимавали с дейности, накърняващи ефикасността на субрегионалните, регионалните или световните мерки за съхранение и управление.

5. Държавите, доколкото това се разрешава от техните национални закони и подзаконови нормативни актове, въвеждат необходимата нормативна уредба за предаване на органите на наказателното преследване в други държави на доказателствата за предполагаемите нарушения на споменатите мерки.

6. Когато са налице сериозни основания да се смята, че даден плавателен съд, намиращ се в открито море, се е занимавал с неразрешен риболов в зона, попадаща под юрисдикцията на крайбрежна държава, държавата, под чийто флаг е плавал той, незабавно провежда, по искане на заинтересованата крайбрежна държава, задълбочено разследване. Държавата, под чийто флаг плава въпросният плавателен съд, сътрудничи на крайбрежната държава, с оглед предприемане на подходящите в подобни случаи принудителни мерки, и може да разреши на компетентните органи на крайбрежната държава да се качат на борда и да инспектират плавателния съд в открито море. Настоящият параграф не накърнява разпоредбата на член 111 от конвенцията.

7. Държавите-страни, които са членки на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони или членуват в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, могат да предприемат мерки в съответствие с международното право, включително като прибягнат до установените за тази цел процедури в субрегионален или регионален мащаб, за да възпрат плавателните съдове, които се занимават с дейности, накърняващи ефикасността на мерките за съхранение и управление, установени от споменатата организация или договореност или по някакъв друг начин съставляват нарушение на тези мерки, от упражняване на риболов в открито море в субрегиона или региона, докато държавата, под чийто флаг плава въпросният плавателен съд, не предприеме подходящите мерки.

Член 21

Субрегионално и регионално сътрудничество за осигуряване изпълнението

1. Във всеки участък от откритото море, покрит от субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, всяка държава, която е членка на тази организация или участва в тази договореност, може, посредством своите надлежно оторизирани инспектори, да се качи на борда и да инспектира, в съответствие с параграф 2, рибарските плавателни съдове, плаващи под флага на друга държава — страна по настоящото споразумение, независимо от това дали тази държава е или не е също членка на организацията или участва в договореността, за да осигури спазването на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, установени от спомената организация или със споменатата договореност.

2. Държавите установяват, чрез субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, процедури за качването на борд и инспектирането в съответствие с параграф 1, както и процедури за прилагането на другите разпоредби на този член. Тези процедури съответстват на този член и на основните процедури, определени в член 22 и не са дискриминационни по отношение на държавите, които не са членки на организацията, нито участват във въпросната договореност. Качването на борд и инспектирането, а така също и всяка впоследствие предприета принудителна мярка, се осъществяват в съответствие с тези процедури. Държавите придават необходимата публичност на установените в съответствие с настоящия параграф процедури.

3. В случай че в рамките на двугодишен период от приемането на настоящото споразумение дадена организация или договореност не е установила такива процедури, абордажъти инспектирането съгласно параграф 1, както и всяка последваща принудителна мярка, до установяването на такива процедури се провеждат в съответствие с този член и с основните процедури, определени в член 22.

4. Преди да се предприемат мерките по този член, инспектиращата държава трябва пряко или чрез компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони да информира всички държави, чиито плавателни съдове се занимават с риболов в открито море в субрегиона или региона, за идентификационните данни на нейните надлежно оправомощени инспектори. Плавателните съдове, служещи за абордаж и инспектиране, трябва да имат ясна външна маркировка, сочеща, че са на обществена служба. В момента, в който стане страна по настоящото споразумение, всяка държава определя компетентен орган да приема уведомления съгласно този член и осигурява дължимата публичност на този орган чрез компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони.

5. В случай че след извършения абордаж или инспектиране има сериозни основания да се смята, че плавателният съд е замесен в дейност, противоречаща на охранителните мерки и мерките за управление, предвидени в параграф 1, държавата, която е извършила инспекцията, събира при нужда доказателства и незабавно уведомява за това държавата, под чийто флаг е било извършено предполагаемото нарушение.

6. Държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, отговаря на уведомлението по параграф 5 в срок от три работни дни, считано от датата на получаване му или в предписания с процедурите, установени в съответствие с параграф 2 срок и трябва:

незабавно да изпълни задължението, възложено ѝ с член 19, да извърши разследване и ако доказателствата оправдават това, да предприеме принудителни мерки срещу плавателния съд, в който случай тя бързо уведомява държавата, извършила инспекцията, за резултатите от разследването, а при нужда и за предприетите от нея принудителни мерки, или

б)	да разреши на държавата, извършила инспекцията, да проведе разследване.

7. Когато Държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение разреши на държавата, извършила инспекцията, да проведе разследване по него, последната незабавно ѝ съобщава резултатите от разледването. Ако събраните доказателства оправдават това, държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение изпълнява задължението си да предприеме принудителни мерки срещу плавателния съд. В противен случай държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение може да разреши на инспектиращата държава да предприеме спрямо плавателния съд определените от първата държава принудителни мерки в съответствие с правата и задълженията, които същата притежава по силата на настоящото споразумение.

8. В случай че след извършения абордаж или инспектиране има сериозни основания да се смята, че плавателният съд е извършил тежко нарушение и държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение не е отговорила или не е предприела предписаните в параграфи 6 или 7 мерки, инспекторите могат да останат на борда на плавателния съд и да съберат доказателства и изискат от капитана да съдейства при по-нататъшното разследване, включително, при нужда, да отведе незабавно плавателния съд до най-близкото подходящо пристанище или до което и да било друго пристанище, което може да бъде указано в установените с параграф 2 процедури. Инспектиращата държава незабавно уведомява държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, за наименованието на пристанището, където следва да бъде отведен плавателният съд. Инспектиращата държава и държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, а, при нужда, и пристанищната държава, предприемат всички необходими мерки за да осигурят доброто физическо състояние на членовете на екипажа, независимо от тяхната националност.

9. Инспектиращата държава уведомява флагманската държава и компетентната организация или участниците в съответната договореност за резултатите от всяко допълнително разследване.

10. Инспектиращата държава изисква от инспекторите си да спазват общоприетите международни правила, процедури и практики, свързани с безопасността на плавателния съд и екипажа, да сведат до минимум намесата си в риболовните дейности и, доколкото е възможно, да се въздържат от всякакви мерки, които са в състояние неблагоприятно да повлияят качеството на улова на неговия борд. Инспектиращата държава следи абордажът и инспектирането да не се провеждат по смущаващ за риболовния плавателен съд начин.

11. За целите на този член с термина тежко нарушение се означава:

a)	риболовът без валидна лицензия, разрешително или позволително, издадени от флагманската държава в съответствие с член 181, параграф 3, буква а);

б)

неподдържането на точни данни за улова и свързани с него данни, както се изискват от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, или декларирането на в съществена степен неточни данни за улова, противно на установените от споменатата организация или договореност правила за деклариране на улова;

в)	занимаването с риболов в затворен участък, риболовът извън разрешения сезон, риболовът без да е установена квота от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони или след достигането на такава квота;

г)	експлоатирането на колония, която е обект на мораториум или чийто риболов е забранен;

д)	използването на забранени риболовни съоръжения;

е)	фалшифицирането или скриването на маркировките, наименованието или регистрацията на риболовен плавателен съд;

ж)	укриването, фалшифицирането и унищожаването на доказателства, представляващи интерес за разследването;

з)	извършването на многократни нарушения, които в съвкупност представляват сериозно пренебрежение към охранителните мерки и мерките за управление, или

и)	извършването на всякакви други нарушения, които биха могли да бъдат указани в процедурите, установени от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони.

12. Независимо от другите разпоредби в този член, флагманската държава може по всяко време да предприеме мерки за да изпълни задълженията си, произтичащи от член 19 в случай на предполагаемо нарушение. Ако плавателният съд се намира под неин контрол, инспектиращата държава го предава на флагманската държава, по молба на последната, като я информира изчерпателно за хода и резултата от разследването.

13. Този член не накърнява правото на флагманската държава да предприеме всякакви мерки, включително да предприеме наказателно преследване с оглед налагане на наказания в съответствие с вътрешното ѝ наказателство.

14. Този член се прилага mutatis mutandis спрямо абордажа и инспектирането, извършвани от държава — страна по споразумението, която е членка на субрегионална или регионална организация за управление на рибните райони или участва в субрегионална или регионална договореност за управление на рибните райони и която има сериозни основания да смята, че риболовен плавателен съд, плаващ под флага на друга държава — страна по споразумението, се занимава с дейност, противоречаща на охранителните мерки и мерките за управление по параграф 1 в участъка в откритото море, покрит от спомената организация или договореност, и че по време на същото рибиловно пътуване споменатият плавателен съд впоследствие е проникнал в участък, попадащ под националната юрисдикция на инспектиращата държава.

15. Когато субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони е създала механизъм, който ефективно изпълнява задължението, вменено на нейните членове или участници с настоящото споразумение, да осигури спазването на охранителните мерки и мерките за управление, установени от организацията или с договореността, членовете на организацията или участниците в договореността могат да се споразумеят да ограничат само до самите тях прилагането на параграф 1 по отношение на охранителните мерки и мерките за управление, които са установени във въпросния участък в откритото море.

16. Мерките, предприемани от държави, различни от флагманската държава, спрямо плавателни съдове, които са се занимавали с дейности, противоречащи на субрегионалните или регионални охранителни мерки и мерки за управление, трябва да бъдат съразмерни с тежестта на нарушението.

17. Когато съществуват сериозни основания да се подозира, че даден риболовен плавателен съд, намиращ се в открито море, е без националност, всяка държава може да влезе на абордаж и да инспектира този плавателен съд. Ако събраните доказателства оправдават това, държавата може да предприеме подходящите мерки в съответствие с международното право.

18. Държавите носят отговорност за загубите и вредите, които могат да им бъдат вменени вследствие предприета мярка по силата на този член, когато спомената мярка е незаконосъобразна или надхвърля границите на разумно необходимото, в светлината на наличните данни, за прилагането на разпоредбите на този член.

Член 22

Основни процедури, приложими в случай на абордаж и инспектиране в съответствие с член 21

1. Инспектиращата държава осигурява надлежно оправомощените ѝ инспектори:

да представят документите, удостоверяващи техните правомощия, на капитана на плавателния съд и да връчат копие от текста на относимите охранителни мерки и мерки за управление или на правилата и правилниците, прилагани във въпросния участък от откритото море, за да могат тези мерки да произведат своето действие;

б)	да уведомят флагманската държава в момента на абордажа и инспектирането;

в)	да не пречат на капитана на плавателния съд да се свърже с властите на държавата, под чийто флаг плава той по време на абордажа и инспектирането;

г)	да предадат на капитана и на властите на държавата, под чийто флаг плава плавателният съд, копие от доклада за абордажа и инспекцията, в който се включва всяко възражение или декларация, които капитанът желае да бъдат включени в него;

д)	да напуснат бързо плавателния съд, след като приключи инспекцията, ако не намерят никакво доказателство за сериозно нарушение, и

е)	да избягват да прибягват до сила, освен когато и доколкото това се окаже необходимо за да се гарантира тяхната сигурност и когато им се пречи да упражнят функциите си. Степента на използваната сила не трябва да надвишава разумно необходимото при конкретните обстоятелства.

2. Надлежно оправомощените инспектори на инспектираща държава имат право да инспектират плавателния съд, неговата лицензия, неговите принадлежности, оборудване, регистри, съоръжения, риба и рибарски продукти, както и всички относими документи, които са необходими за да се провери спазването на съответните охранителни мерки и мерки за управление.

3. Държавата, под чийто флаг плава плавателният съд, следи за това капитаните на плавателния съд:

a)	да позволят и улеснят бързото и безопасно качване на инспекторите на борда;

б)	да съдействат при инспектирането на плавателните съдове, извършвано в съответствие с настоящите процедури и да оказват помощ за тази цел;

в)	да не пречат на инспекторите да изпълнят своята мисия, да не ги заплашват и да не се намесват в изпълнението на техните функции;

г)	да позволят на инспекторите да се свържат с властите на държавата, под чийто флаг плава плавателният съд и на инспектиращата държава по време на качването на борда и на испектирането;

д)	да предоставят на инспекторите подходящи условия, включително при нужда храна и подслон; и

е)	да улеснят безопасното слизане на инспекторите от борда на плавателния съд.

4. Ако капитанът на плавателен съд откаже да допусне качване на борда и инспектиране в съответствие с този член и с член 21, държавата, под чийто флаг плава той, освен в случаите, когато, в съответствие с общоприетата международна регламентация, процедури и практики, свързани с морската безопасност, е нужно да се отложат качването на борда и инспекцията, разпорежда на капитана на плавателния съд веднага да се подчини на абордажа и инспекцията, а ако същият не се подчини на това разпореждане, временно преустановява действието на разрешителното за риболов на плавателния съд, като нарежда на последния веднага да се върне в пристанището. Държавата, под чийто флаг плава той, уведомява инспектиращата държава за предприетата от нея мярка, когато настъпят обстоятелствата, предвидени в този член.

Член 23

Мерки, които следва да бъдат предприети от пристанищната държава

1. Пристанищната държава има правото и задължението да предприеме мерки в съответствие с международното право за да гарантира ефикасността на субрегионалните, регионални и световни охранителни мерки и мерки за управление. Когато предприема такива мерки, пристанищната държава не упражнява никаква формална или фактическа дискриминация спрямо плавателни съдове на която и да било държава.

2. Пристанищната държава може между другото да контролира документите, рибарските принадлежности и улова на борда на риболовните плавателни съдове, когато последните доброволно се намират в нейни пристанища или в нейните офшорни терминали.

3. Държавите могат да приемат регламентация, оправомощаваща компетентните национални власти да забраняват слизане на сушата или прехвърляне от един кораб на друг, когато е установено, че уловът е бил направен по начин, който подкопава ефикасността на регионалните, субрегионалните мерки или на мерките в световен мащаб за съхранение и управление в открито море.

4. Никоя разпоредба в този член не засяга упражняването от страна на държавите на техния суверенитет по отношение на пристанища на тяхна територия в съответствие с международното право.

ЧАСТ VII

НУЖДИ НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ

Член 24

Признаване на специфичните нужди на развиващите се държави

1. Държавите изцяло признават специфичните нужди на развиващите се държави във връзка с опазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и развитието на риболовни райони за подобни видове. За тази цел те предоставят помощ на развиващите се държави пряко или чрез Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации и други специализирани институции, Фонда за глобално развитие, Комисията за трайно развитие и другите компетентни международни и регионални организации и органи.

2. Когато изпълняват задължението си да съдействат за установяване на мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите отчитат специфичните нужди на развиващите се държави, а именно:

a)	уязвимостта на развиващите се държави, които зависят от експлоатацията на биологичните морски ресурси, включително за посрещане на нуждите, свързани с прехраната на тяхното население или на части от тяхното население;

б)	нуждата да се избегне евентуално навреждане на риболова с цел прехрана и на другите видове дребен търговски риболов в развиващите се държави и да се осигури достъпа до тези видовериболов на жени, дребни рибари и местното население, по-специално в развиващи се малки островни държави, и

в)	нуждата да се направи така че тези мерки да не доведат до пряко или непряко прехвърляне върху развиващите се държави на несъразмерна част от усилията по съхранението.

Член 25

Форми на сътрудничество с развиващите се държави

1. Държавите си сътрудничат пряко или чрез субрегионални, регионални или световни организации:

за да повишат способността на развиващите се държави, по-специално на най-слабо развитите между тях и на развиващите се малки островни държави, да съхраняват и управляват трансгранично и далекомигриращи рибни видове и да развият собствените си национални риболовни райони по отношение на тези видове;

б)

за да подпомогнат развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите между тях и развиващите се малки островни държави, да участват при експлоатацията в открито море на риболовни райони за подобни видове, включително като улесняват достъпа им до тези риболовни райони, при условие че се спазват разпоредбите на членове 5 и 11, и

в)	за да улеснят участието на развиващите се държави в субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони.

2. Сътрудничеството с развиващите се държави за целите на този член по-специално може да приеме формата на финансова помощ, на подпомагане, свързано с развитието на човешките ресурси, на техническа помощ, на трансфер на технологии, включително чрез съвместни предприятия, и на консултативни услуги.

3. Тази помощ между другото трябва да бъде насочена по-конкретно към:

a)	подобряване съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове чрез събиране, публикуване, проверка, обмен и анализ на данни за риболовните райони и свързана с тях информация;

б)	оценка на видовете и научни изследвания; и

в)	наблюдение, контрол, надзор, спазване на регламентацията и преследване на нарушенията, включително обучение и укрепване на капацитета на местно равнище, разработване и финансиране на национални и регионални програми за наблюдение и достъп до технологии и оборудване.

Член 26

Специална помощ с оглед прилагане на настоящото споразумение

1. Държавите си сътрудничат с цел създаване на специални фондове за финансово подпомагане на развиващите се държави при прилагане на настоящото споразумение, и по-специално с цел да ги подпомогнат при посрещане на разходите, съпътстващи процедурите по уреждане на спорове, по които те могат да бъдат страна.

2. Държавите и международните организации трябва да подпомагат развиващите се държави при учредяване на нови организации или сключване на нови договорености за управление на субрегионалните или регионални риболовни райони с цел съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове или укрепване на съществуващите такива.

ЧАСТ VIII

МИРНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ

Член 27

Задължение за уреждане на споровете с мирни средства

Държавите са задължени да уреждат споровете си по пътя на преговори, проучване, медиация, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения, или чрез други мирни средства по техен избор.

Член 28

Предотвратяване на спорове

Държавите си сътрудничат за предотвратяване на споровете. За тази цел те постигат общо съгласие по ефикасни и ускорени процедури за вземане на решения в рамките на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони и при нужда укрепват съществуващите процедури.

Член 29

Спорове по технически въпроси

При наличие на спор по технически въпрос, заинтересованите държави могат да сезират експертна група, специално създадена от тях за конкретния случай. Експертната група провежда разговори със заинтересованите държави, като се стреми бързо да разреши спора, без да прибягва до задължителните процедури за уреждане на спорове.

Член 30

Процедури за уреждане на спорове

1. Разпоредбите, отнасящи се до уреждането на спорове, изложени в част ХV на конвенцията, се прилагат mutatis mutandis спрямо всеки спор между държави, които са страни по настоящото споразумение, касаещ тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, независимо дали споменатите държави са или не са страни по конвенцията.

2. Разпоредбите, отнасящи се до уреждането на спорове, изложени в част ХV на конвенцията, се прилагат mutatis mutandis спрямо всеки спор между държави, които са страни по настоящото споразумение, касаещ тълкуването или прилагането на субрегионалните, регионални или световни споразумения за управление на риболовните райони, включващи трансгранично и далекомигриращи рибни видове по които те са страни, включително всеки спор, свързан със съхранението и управлението на споменатите по-горе видове, независимо дали въпросните държави са или не са страни по конвенцията.

3. Всяка допусната процедура от държава, която е страна по настоящото споразумение и по конвенцията, в съответствие с член 287 на конвенцията се прилага спрямо разрешаването на споровете, посочени в тази част, освен ако при подписването или ратифицирането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, заинтересованата държава-страна допусне друга процедура в съответствие с член 287 с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.

4. При подписване или ратифициране на настоящото споразумение или при присъединяване към нея, или по всяко друго време впоследствие, всяка заинтересована държава, която е страна по настоящото споразумение, но не е страна по конвенцията, свободно избира, чрез писмена декларация, един или повече от способите по член 287, параграф 1 на конвенцията, с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.Член 287 се прилага спрямо тази декларация, а така също и спрямо всеки спор, по който спомената държава е страна и който не е предмет на влязла в сила декларация. С цел помирение и арбитраж в съответствие с приложения V, VII и VIII към конвенцията, спомената държава има право да определи помирители, арбитри и експерти, които да бъдат включени в списъка по член 2 от приложение V, по член 2 от приложение VII и по член 2 от приложение VIII с цел уреждане на споровете, предвидени в тази част.

5. Всеки съд, към който е отнесен спор, попадащ в приложното поле на тази част, прилага относимите разпоредби на конвенцията, на настоящото споразумение и на всяко приложимо субрегионално, регионално или световно споразумение, свързано с риболовните райони, а така също и общоприетите норми в областта на съхранението и управлението на биологичните морски ресурси и останалите норми на международното право, които не противоречат на конвенцията, с цел осигуряване запазването на въпросните трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Член 31

Охранителни мерки

1. В очакване на уреждането на спор в съответствие с тази част, страните по спора правят всичко, което е по силите им, за да сключат временни договорености, имащи практически характер.

2. Без да се накърняват разпоредбите на член 290 от конвенцията, съдът, към който е отнесен спорът по силата на тази част може да предпише всякакви охранителни мерки, които счете за подходящи при дадените обстоятелства, за да опази съответните права на спорещите страни или предотврати нанасянето на каквато и да било вреда на въпросните видове, а така също и в случаите по член 7, параграф 5 и по член 16, параграф 2.

3. Всяка държава — страна по настоящото споразумение, която не е страна по конвенцията, може да заяви, че независимо от разпоредбите на член 290, параграф 5 от конвенцията, Международният институт по морско право няма право да предписва, изменя или отменя охранителни мерки без нейното съгласие.

Член 32

Ограничения при прилагането на процедурите за уреждане на спорове

Член 297, параграф 3 от конвенцията се прилага и спрямо настоящото споразумение.

ЧАСТ IХ

ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Член 33

Държави, които не са страни по настоящото споразумение

1. Държавите страни насърчават държавите, които не са страни по настоящото споразумение, да станат страни по него и да приемат законова и подзаконова нормативна уредба, съобразена с разпоредбите ѝ.

2. Държавите страни предприемат нужните мерки, съобразени с настоящото споразумение и с международното право, с оглед да възпрат плавателните съдове, плаващи под флага на държави, които не са страни по него, от действия, които препятстват ефективното прилагане на настоящото споразумение.

ЧАСТ Х

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ И ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО

Член 34

Добросъвестност и злоупотреба с право

Страните трябва добросъвестно да изпълняват задълженията, които са поели по силата на настоящото споразумение, и да упражняват признатите с настоящото споразумение права по начин, който не представлява злоупотреба с право.

ЧАСТ ХI

ОТГОВОРНОСТ

Член 35

Отговорност

Страните отговарят в съответствие с международното право за понесените щети или вреди, които могат да им бъдат вменени по смисъла на настоящото споразумение.

ЧАСТ ХII

КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА РЕВИЗИРАНЕ

Член 36

Конференция за ревизиране

1. Четири години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение, генералният секретар на Организацията на Обединените нации ще свика конференция за оценка на ефективността на настоящото споразумение за осигуряване запазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове. Генералният секретар ще покани за участие в конференцията всички страни и държавите и органите, които имат право да станат страни по настоящото споразумение, а също и междуправителствените организации и неправителствените организации, които имат право да участват в качеството на наблюдатели.

2. Конференцията ще разгледа и оцени в каква степен са пригодени за целта разпоредбите на настоящото споразумение и ще предложи, при нужда, способи за подобряване на съдържанието и механизмите за прилагането ѝ, с оглед по-добро справяне с проблемите, които евентуално продължават да препятстват запазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

ЧАСТ ХIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Подписване

Настоящото споразумение е открито за подписване от всички държави и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б), и остава открито за подписване в седалището на Организацията на Обединените нации в течение на дванадесет месеца, считано от 4 декември 1995 г.

Член 38

Ратификация

Настоящото споразумение подлежи на ратификация от държавите и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б). Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

Член 39

Присъединяване

Настоящото споразумение остава открито за присъединяване на държавите и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б). Присъединителните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

Член 40

Влизане в сила

1. Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на тридесетия ратификационен или присъединителен документ.

2. За всяка държава или организация, ратифицирала споразумението или присъединила се към него след депозирането на тридесетия ратификационен или присъединителен документ, споразумението влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на ратификационния или присъединителен документ.

Член 41

Временно прилагане

1. Настоящото споразумение временно се прилага от всяка държава или организация, която се съгласи с временното му прилагане, като информира писмено за това депозитара. Това временно прилагане произвежда действието си от датата на получаване на уведомлението.

2. Временното прилагане от страна на държава или организация се прекратява от деня на влизане в сила на настоящото споразумение по отношение на тази държава или организация или когато спомената държава или организация писмено уведоми депозитара за намерението си да прекрати временното прилагане.

Член 42

Резерви и дерогации

Настоящото споразумение не допуска никакви резерви или дерогации.

Член 43

Декларации

Член 42 не забранява на дадена държава или организация, към момента на подписване или ратифициране на настоящото споразумение или на присъединяване на тази държава или организация към него, да направят декларации, независимо от съдържанието или наименованието им, по-специално с оглед хармонизиране на законовата си и подзаконова нормативна уредба с настоящото споразумение, при условие че тези декларации не целят да изключат или изменят правната сила на разпоредбите на настоящото споразумение при прилагането им по отношение на тази държава или на тази организация.

Член 44

Връзка с други споразумения

1. Настоящото споразумение с нищо не променя правата и задълженията на държавите — страни по него, които произтичат от други съпоставими с него споразумения и които не навреждат нито на ползването от страна на другите страни на правата или изпълнението на задълженията им, произтичащи от настоящото споразумение.

2. Две или повече държави могат да сключат споразумения, които изменят или временно преустановяват прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение и които се прилагат единствено спрямо техните взаимоотношения, при условие че тези споразумения не касаят разпоредба от настоящото споразумение, чието неспазване би било несъвместимо с осъществяването на неговия предмет и цел, и при условие също така, че тези споразумения не накърняват прилагането на основните принципи, изложени в настоящото споразумение и не навреждат нито на ползването от страна на другите страни на правата или изпълнението на задълженията им, произтичащи от настоящото споразумение.

3. Страните, които възнамеряват да сключат споразумение по параграф 2, уведомяват другите страни чрез депозитара на настоящото споразумение за намерението си да сключат споразумение, както и за предвижданите от тях изменения или временно преустановяване прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение.

Член 45

Изменение

1. Всяка от страните може да предложи чрез писмено съобщение до генералния секретар на Организацията на обединените нации изменения в настоящото споразумение и да поиска свикване на конференция за разглеждането им. Генералният секретар предава това съобщение на всяка от страните. Той свиква конференцията, ако в течение на шест месеца след датата на предаване на съобщението поне половината от страните подкрепят това искане.

2. Стига тя да не реши друго, свиканата в изпълнение на параграф 1 конференция прилага процедурата за вземане на решения, прилагана от конференцията на Организацията на обединените нации относно рибните видове, чието движение се осъществява както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони трансгранично и далекомигриращи рибни видове. Конференцията трябва да положи всякакви усилия за постигане на споразумение чрез консенсус относно измененията, като същите не трябва да бъдат гласувани, преди да бъдат изчерпани всички усилия за постигане на консенсус.

3. След като бъдат приети, измененията в настоящото споразумение са открити за подписване от страните в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк в течение на дванадесет месеца от датата на приемането им, освен ако тези изменения не предвиждат друго.

4. Членове 38, 39, 47 и 50 се прилагат спрямо всички изменения в настоящото споразумение.

5. За страните, които са ги ратифицирали или са се присъединили към тях, измененията в настоящото споразумение влизат в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на ратификационните или присъединителни документи на две трети от страните. Впоследствие за всяка от страните, ратифицирала изменение или присъединила се към него след датата на депозиране на изисквания брой документи, това изменение влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране от страната на ратификационния или присъединителния ѝ документ.

6. Едно изменение може да предвижда, че влизането му в сила изисква по-малък или по-голям брой ратификации или присъединявания от изисквания в този член.

7. Всяка държава, която става страна по настоящото споразумение след влизането в сила на изменения съгласно параграф 5, се счита, в случай че не е изразила различно намерение, за:

a)	страна по настоящото споразумение, с неговите изменения, и

б)	страна по неизмененото споразумение по отношение на всяка от страните, която не е обвързана от тези изменения.

Член 46

Денонсиране

1. Страна може да денонсира настоящото споразумение, чрез писмено нотифициране до генералния секретар на Организацията на Обединените нации, и да посочи основанията за това. Обстоятелството, че няма посочени основания не засяга валидността на денонсирането. Същото произвежда действието си една година след датата на получаване на нотификацията, освен ако тя не предвижда по-късна дата.

2. Денонсирането с нищо не засяга задължението на всяка държава-страна да изпълни всяко задължение, посочено в настоящото споразумение, което би му било вменено по силата на международното право, независимо от това споразумение.

Член 47

Участие в международни организации

1. Когато международна организация по член 1 от приложение IХ към конвенцията няма компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение, приложение IХ към конвенцията се прилага mutatis mutandis по отношение на участието на тази международна организация в настоящото споразумение, с изключение на случаите, когато не се прилагат следните разпоредби на споменатото приложение:

a)	член 2, първото изречение, и

б)	член 3, параграф 1.

2. Когато международна организация по член 1 от приложение IХ към конвенцията има компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение, по отношение на участието на тази международна организация в настоящото споразумение се прилагат следните разпоредби:

при подписването или присъединяването споменатата международна организация прави декларация, в която сочи, че:

i)	има компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение;

ii)	в резултат на това нейните държави-членки няма да станат страни по споразумението, освен по отношение на териториите на тези държави, за които международната организация не носи никаква отговорност, и

iii)	приема правата и задълженията, които настоящото споразумение предвижда за държавите;

б)	участието на международната организация по никакъв начин не придава каквито и да било права на държавите — членки на спомената организация по смисъла на настоящото споразумение;

в)

в случай на конфликт между задълженията, които са вменени на една международна организация по смисъла на настоящото споразумение, и тези, които са ѝ вменени по смисъла на споразумението, с което е учредена тази организация, или на всякакъв свързан с него акт, преимущество имат задълженията, произтичащи от настоящото споразумение.

Член 48

Приложения

1. Приложенията съставляват неразделна част от настоящото споразумение и с изключение на разпоредба, изрично предвиждаща друго, всяка препратка към настоящото споразумение препраща и към нейните приложения, а всяка препратка към част от настоящото споразумение препраща и към приложенията, отнасящи се до нея.

2. Приложенията могат да бъдат ревизирани от време на време от държавите-страни. Тези ревизии се основават на съображения от научен и технически характер. Независимо от разпоредбите на член 45, ако по време на среща на държавите-страни е приета с консенсус ревизия на приложение, същата се инкорпорира в настоящото споразумение и произвежда действието си от датата на приемането си или от посочената в ревизията дата. Ако по време на срещата не е приета с консенсус ревизия на приложение, в случая се прилагат процедурите, свързани с измененията, предвидени в член 45.

Член 49

Депозитар

Генералният секретар на Организацията на Обединените нации е депозитар на настоящото споразумение и на свързаните с него изменения или ревизии.

Член 50

Текстове, произвеждащи правно действие

Английският, арабският, испанският, китайският, руският и френският текст на настоящото споразумение са с еднаква автентичност.

В свидетелство за което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха настоящото споразумение.

Открито за подписване в Ню Йорк на четвърти декември хиляда деветстотин деветдесет и пета година, в един-единствен екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТАНДАРТНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ДАННИ

Член 1

Общи принципи

1. Навременното събиране, компилиране и анализ на данните е от фундаментално значение за ефективното опазване и управление на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии. За тази цел се изисква данните от риболова на тези запаси в открито море и запасите, влизащи в зоните на национална юрисдикция, да бъдат събрани и компилирани по такъв начин, че да се даде възможност за извършване на статистически смислен анализ за целите на съхранението и управлението на рибните запаси. Тези данни включват статистически данни за улова и интензивността на риболова и друга, свързана с риболова информация, например данни за риболовните съдове и други данни за стандартизиране на интензивността на риболова. Освен това, събраните данни следва да включват информация за невизираните и съпътстващите видове или видовете, зависещи от риболова. Всички данни следва да бъдат подложени на проверка с цел обезпечаване точност на измерванията. Следва да се поддържа конфиденциалния характер на неагрегираните данни. Разпространението на такива данни се поставя в зависимост от условията, при които са получени.

2. С цел изграждане на капацитет в областта на съхранението и управлението на живите морски ресурси, на развиващите се страни се предоставя помощ, включваща обучение на кадри, както и финансова и техническа помощ. Тази помощ следва да е съсредоточена върху подобряване възможностите за реализиране събирането и проверката на данните, програмите за наблюдение, анализа на данните и научноизследователските проекти в подкрепа оценките на наличните запаси. Следва да се оказва подкрепа при възможно най-пълното ангажиране на учени и ръководители от развиващи се страни, специалисти в областта на съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии.

Член 2

Принципи на събиране, компилиране и обмен на данни

При дефиниране на параметрите за събиране, компилиране и обмен на данни от риболовни операции за улова на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии следва да се имат предвид следните общи принципи:

а)

държавите следва да гарантират, че данните се събират от плавателни съдове, плаващи под техен флаг по време на риболовни дейности в съответствие с работните характеристики на всеки метод за риболов (например всяко отделно влекачно въже за тралиране, всяко пригодено за риболов дълго влакно и обикновена рибарска мрежа, всеки пасаж уловен с въдица и влакно и ежедневния улов от тралиране) като тези данни трябва да са достатъчно подробни, за да може да се улесни реалната оценка на наличните рибни запаси;

б)	държавите следва да гарантират, че данните за риболова са подложени на проверка с използване на съответната подходяща система за проверка;

в)

държавите следва да компилират научните данни, свързани с риболова, както и други помощни научни данни, и да ги предоставят в съгласуван формат и своевременно на съответната субрегионална или регионална организация или спогодба за управление на рибните стопанства, където такава е налице. В противен случай държавите следва да си сътрудничат в обмена на данни, който да става или пряко, или с помощта на такива други механизми за коопериране, каквито бъдат съгласувани помежду им;

г)

в рамките на субрегионалните или регионалните организации или договорености за управление на рибните стопанства или други такива държавите следва да се споразумеят относно подробното описание на данните и формата, в който данните следва да бъдат предоставени, в съответствие с настоящото приложение и предвид характера на рибните запаси и местата за тези запаси в региона. Във връзка с такива организации или договорености от организациите, които не са членове, нито са участници, следва да се изисква предоставяне на данни, свързани със съответните риболовни дейности, разпределени по плавателни съдове, плаващи под техен флаг;

д)	такива организации или договорености компилират данни и ги предоставят своевременно в съгласуван формат на всички заинтересувани държави при условията, определени от организацията или договореността, както и

е)	учените от флагманската държава и от съответните субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства следва да анализират данните поотделно или в съвкупност в зависимост от това кое е по-целесъобразно.

Член 3

Основни данни за риболова

1. Държавите събират и предоставят на съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства следните типове достатъчно подробни данни с оглед улесняване ефикасната оценка на запасите в съответствие със съгласуваните процедури:

а)	хронологически данни за улова и интензивността на риболова по риболовни райони и флотилии;

б)	общ улов по брой, номинално тегло или по брой и номинално тегло, по видове (визирани и невизирани) в зависимост от това, което е целесъобразно за всеки риболовен район. (Организацията за прехрана и земеделие на ООН дефинира номиналното тегло като живо тегло при изваждане от водата);

в)	статистически данни за изхвърлената риба, включително оценки за същата, където е необходимо, отчетени като брой или номинално тегло по видове, в зависимост от това, което е целесъобразно за всеки риболовен район;

г)	статистически данни за интензивността на риболова, подходящи за всеки метод на риболов;

д)	място на риболова, дата и време на улова и други статистически данни за риболовните операции в зависимост от това, което е целесъобразно.

2. Освен това, където е уместно, държавите събират и представят на съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства информация в подкрепа на оценката на запасите, включително:

а)	състав на улова, в зависимост от дължината, теглото и пола;

б)	друга биологична информация в подкрепа на оценките на запасите, например сведения за възрастта, прираста, възстановяването на популацията, разпределение и идентичност на запасите;

в)	други свързани с темата изследвания, включително изследвания на концентрацията на запасите, изследвания на биомасата, хидроакустични изследвания, проучвания на екологичните фактори, влияещи на концентрацията на запасите, както и океанографски и екологични проучвания.

Член 4

Данни и сведения за плавателните съдове

1. Държавите следва да съберат следните видове данни, свързани с плавателните съдове, с оглед стандартизиране състава на флотилиите и риболовния капацитет на плавателните съдове, както и с оглед превръщане от едни мерки в други на интензивността при анализирането на данните за улова и интензивността:

а)	идентификация на съдовете, флаг и пристанище, където са регистрирани;

б)	тип на плавателните съдове;

в)	спецификация за плавателните съдове (например, материал, от който са построени, дата на пускане на вода, дължина по регистър, бруто регистриран тонаж, мощност на главните двигатели, товароподемност и методи за съхранение на улова);

г)	описание на риболовните съоръжения (например, типове, подробно описание и брой на съоръженията).

2. Флагманската държава събира следната информация:

а)	навигационни помощни средства и помощни средства за фиксиране на позицията;

б)	далекосъобщително оборудване и международни радиопозивни;

в)	размер на екипажа.

Член 5

Отчитане

Всяка държава гарантира, че плавателните съдове, плаващи под неин флаг, изплащат до националната администрация на рибното стопанство и, в случаите, в които е налице такова съгласуване — до съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства, данни от корабния дневник за улова и интензивността, включително данни за отделните риболовни операции в открито море, които данни се предават на достатъчно кратки интервали, отговарящи на вътрешнодържавните изисквания и на регионалните и международните задължения. В случаите, в които е необходимо, такива данни се изпращат чрез радиоизлъчване, по телекс, факс, спътниково предаване или с други средства.

Член 6

Проверка и потвърждаване на данните

Държавите или, в случаите, в които е подходящо, субрегионалните или регионалните организации или договорености за управление на рибните стопанства следва да създадат механизми за проверка и потвърждаване на данните за риболова, включващи:

а)	проверка на позицията чрез корабните системи за наблюдение и контрол;

б)	програми за научни наблюдения за следене и контрол на улова, интензивността, състава на улова (визирани и невизирани) и други подробности от риболовните операции;

в)	отчети за курсовете, дебаркирането и претоварването на улова;

г)	вземане проби в пристанище.

Член 7

Обмен на данни

1. Събраните от флагманските държави данни следва задължително да се предоставят и обменят с останалите флагмански държави и съответните крайбрежни държави с посредничеството на съответните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на рибните стопанства. Такива организации или договорености компилират данни и ги предоставят своевременно в съгласуван формат на всички заинтересувани държави в съответствие с условията, посочени от организацията или договореността, като същевременно запазват конфиденциалността на неагрегираните данни като наред с това имат задължението да разработват във възможната степен системи от бази данни, които да обезпечават достатъчен достъп до тези данни.

2. В световен мащаб събирането и разпространението на данните следва да се извършва с посредничеството на Организацията за прехрана и земеделие на ООН. В случаите, в които субрегионални или регионални организации или договорености за управление на рибните стопанства не са налице, Организацията на ООН може да поеме същата функция и на субрегионално или регионално равнище по спогодба със заинтересуваните страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРЕДПАЗНИ УСЛОВНИ НИВА ПРИ СЪХРАНЕНИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАСТЪПВАЩИТЕ СЕ РИБНИ КОЛОНИИ И МИГРИРАЩИТЕ НА ГОЛЕМИ РАЗСТОЯНИЯ РИБНИ КОЛОНИИ

1.	Под предпазно условно ниво се разбира оценъчна стойност, получена чрез съгласувана научна процедура, която съответства на състоянието на ресурса и на риболова и която може да се използва като насока за управлението на риболова.

Следва да се използват два вида предпазни условни нива: предпазни условни нива, свързани с съхранението и ограничаването на улова, и условни нива за управление на рибните колонии и визирани условни нива. Ограничаващите условни нива поставят граници, предназначението на които е ограничаване на улова в рамките на безопасните биологични граници, в пределите на които рибните запаси имат възможност да произвеждат максимално устойчив добив. Предназначението на визираните условни нива се състои в спазване целите на управлението.

3.	Предпазните условни нива между другото следва да държат сметка за способността за възпроизводство, издръжливост на всяка колония и характеристика на риболова при експлоатацията на тази рибна колония, както и други причини на смъртност и някои по-важни неизвестни величини.

Целта на стратегиите за управление е поддържането и възстановяването на ловуваните популации, а в случаите, в които е необходимо — на свързаните с тези популации и зависимите от тях биологични видове, на нива, отговарящи на предварително съгласуваните предпазни условни нива. Такива условни нива се използват, за да се даде тласък на предварително съгласуваните действия, свързани с съхранението и управлението на рибните колонии. Стратегиите за управление включват мерки, които могат да се реализират, когато се доближат предпазните условни нива.

Стратегиите за управление на риболова гарантират, че рискът от надвишаване на ограничаващите условни нива е много нисък. Ако дадена рибна колония падне под ограничаващо условно ниво или има риск да падне под такова условно ниво, следва да се предприемат действия за съхранение и управление на рибната колония с цел улесняване възстановяването на същата. Стратегиите за управление на риболова гарантират, че визираните условни нива средно взето не са надвишени.

Когато сведенията за определяне на условните нива за даден риболовен район са оскъдни или липсват, се създават временни условни нива. Временните условни нива могат да се създават по аналогия с подобни или по-добре изучени рибни запаси. В такива ситуации риболовният район се подлага на по-задълбочено наблюдение и контрол като по този начин се дава възможност за проверка и преразглеждане на временните условни нива, след като постъпят по-добри сведения.

Коефициентът на смъртност при риболов, при който се получава максимално устойчив добив, следва да се разглежда като минимална норма за ограничаващите условни нива. Що се отнася до рибните запаси, които не са били подложени на свръхулов, стратегиите за управление на риболова гарантират, че смъртността при риболова не надвишава онова ниво на смъртност, което съответства на максимално устойчивия добив, и че биомасата не пада под предварително определения праг. По отношение на рибните запаси, претърпели свръхулов, биомасата, от която би се получил максимално устойчивия добив, може да служи за цел за възстановяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Декларация относно компетенцията на Европейската общност по отношение на въпросите, обхванати от Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 година, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии

(Декларация, съставена в съответствие с член 47 от Споразумението)

Член 47, параграф 1 от Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии, предвижда, че случаи, в които дадена международна организация, упомената в приложение IX, член 1 от конвенцията, не разполага с компетенция, която да се разпростира върху всички въпроси, обхванати от споразумението, приложение IX от Конвенцията (с изключение на член 2, първото изречение, и член 3, параграф 1), при равни други условия се прилага по отношение на участието на такава международна организация в споразумението.

Сегашните членове на Общността са Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии, се прилага по отношение на компетенциите, делегирани на Европейската общност, на териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и при спазване на условията, изложени в същия договор, в частност, в член 227.

Настоящата декларация не е приложима в случая с териториите на държавите-членки, където гореспоменатият договор не се прилага, и не накърнява такива актове или позиции, каквито могат да бъдат приети във връзка със Споразумението от заинтересуваните държави-членки от името на тези територии или в интерес на същите.

I. ВЪПРОСИ, ПО КОИТО ОБЩНОСТТА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

Общността изтъква, че нейните държави-членки са ѝ делегирали правомощия във връзка със съхранението и управлението на живите морски ресурси. Вследствие от това в тази област задача именно на Общността е да приеме съответните правила и разпоредби (които ще се изпълняват от държавите-членки), като в нейните правомощия е учредяването на външни предприятия с трети държави или компетентни организации.

Тези правомощия се прилагат както по отношение на водите под национална юрисдикция върху риболова, така и по отношение на водите в открито море.

Общността се ползва с регулаторни правомощия в съответствие с международното право, които се дават на флагманска държава за определяне мерките по съхранение и управление на морските риболовни ресурси, приложими към плавателните съдове, плаващи под флаговете на държавите-членки, и за обезпечаване приемането от страна на държавите-членки на разпоредби, предвиждащи реализирането на гореспоменатите мерки.

Въпреки това мерките, приложими по отношение на капитаните и останалите офицери от екипажите на риболовните съдове, например отказ, оттегляне или временно спиране действието на разрешителното за упражняване на такива функции, са в рамките на компетенциите на държавите-членки в съответствие с националното законодателство на всяка от тях.

Мерките, отнасящи се до упражняването на юрисдикция от страна на флагманската държава върху нейните плавателни съдове в открито море и, в частност, някои разпоредби, например разпоредбите, свързани с вземане и отстъпване на контрол над риболовни съдове от страна на държави, различни от флагманската държава, международното сътрудничество в областта на прилагането и възстановяването на контрола над техните плавателни съдове, са в рамките на компетенциите на държавите-членки в изпълнение на общностното право.

II. ВЪПРОСИ, ПО КОИТО С КОМПЕТЕНЦИИ РАЗПОЛАГАТ КАКТО ОБЩНОСТТА, ТАКА И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Общността споделя правомощията си със своите държави-членки по следните въпроси, които се ръководят от настоящото споразумение: изисквания на развиващи се държави, научноизследователска дейност, мерки на пристанищните държави и мерки, приети по отношение на организациите, които не са членки на регионалните риболовни организации, и такива, които не са страни по споразумението.

Следните разпоредби от споразумението се отнасят както за Общността, така и за нейните държави-членки:

—	общи разпоредби (членове 1, 4 и 34—50),

—	уреждане на спорове (част VIII).

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Тълкувателни декларации, които следва да се депонират от Общността и от нейните държави-членки след ратифицирането на споразумението

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че термините „географски особености“, „специфични характеристики на субрегиона и региона“, „социално-икономически, географски и екологични фактори“, „природни характеристики на това море“, както и всякакви други подобни термини, използвани по отношение на даден географски регион, не накърняват правата и задълженията на държавите, произтичащи от международното право.

2.	Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че нито една от разпоредбите от настоящото споразумение не може да се тълкува по такъв начин, че такова тълкуване да противоречи на принципа на свободата в открито море, признат от международното право.

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че терминът „държави, чиито граждани ловят риба в открито море“ не предвижда никакви нови основания за юрисдикция, основана на националността на лицата, практикуващи риболов в открито море, вместо принципа на юрисдикцията на флагманската държава.

Споразумението не дава на никоя държава правото да поддържа или прилага едностранни мерки по време на преходния период, упоменат в член 21, параграф 3. Ако след изтичането на този период не е постигнато никакво споразумение, държавите действат единствено в съответствие с разпоредбите, предвидени в членове 21 и 22 от споразумението.

По отношение прилагането на член 21, Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че в случаите, в които дадена флагманска държава обяви, че в съответствие с разпоредбите от член 19 възнамерява да упражнява своите правомощия, върху даден риболовен съд, плаващ под неин флаг, властите на проверяващата държава не претендират и по-нататък да упражняват правомощията си в съответствие с разпоредбите от член 21 над такъв плавателен съд.

Всеки спор, свързан с този въпрос, се урежда по реда на процедурите, предвидени в част VIII от споразумението. Нито една държава, на основание на започване на такъв спор, не може да обосновава по-нататъшното задържане на плавателен съд, който не плава под неин флаг.

Освен това Европейската общност и нейните държави-членки считат, че думата „незаконен“ в член 21, параграф 18 от споразумението следва да се тълкува в светлината на цялото споразумение, и в частност на членове 4 и 35 от него.

Европейската общност и нейните държави-членки настояват, че всички държави следва да се въздържат в своите отношения от заплаха или използване на сила, в съответствие с общите принципи на международното право, Хартата на Организацията на обединените нации и Конвенцията на ООН по морско право.

В добавка към това Европейската общност и нейните държави-членки подчертават, че използването на сила, упоменато в член 22, представлява изключителна мярка, която следва задължително да се основава на най-стриктното спазване на принципа на пропорционалността и че всяко нарушение на този принцип води до международна отговорност, която се носи от проверяващата държава. Всеки случай на неспазване се разрешава с мирни средства и в съответствие с приложимите процедури за уреждане на спорове.

Наред с това Европейската общност и нейните държави-членки считат, че съответните условия за качване на борда и провеждане на инспекционна проверка подлежат на по-нататъшно разработване в съответствие със съответните принципи на международното право в рамките на съответните регионални и субрегионални организации и договорености за управление на риболова.

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че при прилагането на разпоредбите от член 21, параграфи 6, 7 и 8 флагманската държава може да се обляга на изискванията на своята правна уредба, в съответствие с която разследващите органи се ползват със свободата да решават дали да повдигнат обвинение или не на основание на всички факти по случая. Решенията на флагманската държава, основаващи се на такива изисквания, не се тълкуват като липса на реакция или необразуване на наказателно преследване.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

264

31998D0416

L 190/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 юни 1998 година

за присъединяване на Европейската общност към Генералната комисия по риболова в Средиземно море

(98/416/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него, във връзка с член 228, параграф 2, първо изречение и с член 228, параграф 3, алинея втора от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (2) ,

като има предвид, че Европейската общност е страна, подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която задължава всички членове на международната общност да си сътрудничат за запазването и управлението на биологичните ресурси в морето;

като има предвид, че по отношение на морските риболовни полета, Европейската общност е отговорна за приемането на мерки за опазване и управление на рибните ресурси и в тази връзка, за сключване на споразумения с държави, които не са членки, или с международни организации;

като има предвид, че управлението и опазването на живите ресурси на Средиземно море изисква международно регулиране;

като има предвид, че за тази цел на 24 септември 1949 г. в Рим е било сключено Споразумение за създаване на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (оттук нататък наричано „Споразумение за ГКРСМ“);

като има предвид, че с цел да допринесе за запазването на живите морски ресурси в района, който се регулира от Споразумението за ГКРСМ и в който рибарите от Общността осъществяват своята дейност, е необходимо Европейската общност да се присъедини към ГКРСМ;

като има предвид, че Европейската общност е станала член на Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации (ФАО) на 26 ноември 1991 г.;

като има предвид, че присъединяването на Европейската общност към ГКРСМ е възможно съгласно член I, параграф 2 от Споразумението за ГКРСМ, четен във връзка с член ХIV от преразгледания Учредителен договор на ФАО;

като има предвид, че споразумението и процедурният правилник на ГКРСМ са били адаптирани, така че да позволят присъединяването на Европейската общност,

РЕШИ:

Член единствен

1. Европейската общност се присъединява към Генералната комисия по риболова в Средиземно море посредством декларация за приемане на споразумението и на процедурния правилник на организацията, в съответствие с документа, който се съдържа в приложение I.

Европейската общност освен това депозира отделна декларация относно упражняването на компетенции и право на глас, както е договорено между Съвета и Комисията.

2. Текстовете на споразумението и на процедурният правилник на Генералната комисия по риболова в Средиземно море се съдържат в приложения II и III.

Съставено в Люксембург на 16 юни 1998 година.

За Съвета

Председател

M. MEACHER

(1) ОВ С 124, 21.4.1997 г., стр. 61.

(2) ОВ С 195, 22.6.1998 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Документ за присъединяване към Генералната комисия по риболова в Средиземно море

Уважаеми господине,

Имам честта да Ви информирам, че Европейската общност взе решение да се присъедини към Генералната комисия по риболова в Средиземно море. Поради това Ви моля да приемете настоящия документ, посредством който Европейската общност приема Споразумението и Процедурния правилник на Генералната комисия по риболова в Средиземно море, в съответствие с членове I и ХI от него, както и отделна декларация относно упражняването на правомощия и право на глас, в съответствие с второто изречение на член II, параграф 6 от Споразумението.

Европейската общност официално и без резерви приема задълженията, които възникват от членството ѝ в Генералната комисия по риболова в Средиземно море, както са посочени в Споразумението и в Процедурните правила, като официално се задължава да изпълнява своите задължения след своето присъединяване.

Искрено Ваш,

Председател на Съвета на Европейския съюз

Mr Diouf

Генерален директор

Организация по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации

Via delle Terme di Caracalla

I-00100 Рим

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК НА ГЛАВНАТА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА РИБОЛОВА В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН

Член I

За целите на настоящия правилник се прилагат следните определения:

Споразумение:

Споразумението за създаване на Главната комисия по въпросите на риболова в Средиземноморския регион, чийто текст бе съставен в Рим (Италия) на 24 септември 1949 година, със съответните изменения съгласно член Х от споменатото по-горе споразумение.

Комисия:

Главната комисия по въпросите на риболова в Средиземноморския регион.

Председател:

Председателят на Комисията.

Заместник-председател:

Заместник-председателят на Комисията.

Пълномощен представител:

Представителят на член, така както е посочен в член II, параграф 1 от споразумението.

Делегация:

Пълномощният представител и неговият заместник, експертите и съветниците.

Член:

Членовете и асоциираните членове на Организацията и държавите, които не са членки на Организацията, но са членки на Комисията.

Секретар:

Секретарят на Комисията.

Организация:

Организацията на Обединените нации по прехраната и селското стопанство.

Конференция:

Конференцията на Организацията.

Държава, асоцииран член или организация, притежаваща качеството на наблюдател:

Държава, която не е членка на Комисията, нито на Организацията, или международна организация, поканени да участват в сесия на Комисията, или член или асоцииран член на Организацията, участващ в сесия на Комисията, без да е член на Комисията.

Наблюдател:

Представителят на държава или организация, притежаваща качеството на наблюдател.

Член II

Сесии на Комисията

1. В съответствие с член II, параграф 10 от споразумението, Комисията определя по време на всяка обикновена сесия, съгласувано с генералния директор, датата и мястото на провеждане на следващата сесия, в съответствие с изискванията на програмата на Комисията и с условията на поканата, съставена от правителството на страната, където следва да се проведе сесията. Председателят съответно обявява свикването на сесията.

2. Председателят може да свика извънредна сесия на Комисията по искане или с одобрението на мнозинството от членовете.

3. Поканите за обикновена сесия на Комисията се изпращат от секретаря от името на председателя, най-малко шестдесет дни преди определената дата за откриването на въпросната сесия. Поканите за извънредна сесия се изпращат най-малко четиридесет дни преди определената дата за откриването на въпросната сесия.

4. За да може да бъде обсъдено едно предложение за провеждане на сесия на Комисията или на някой от нейните органи в дадена страна, тази страна трябва да е: а) ратифицирала без резерви Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните институции на Обединените нации или б) предоставила гаранцията, че всички пълномощни представители, експерти, наблюдатели или други лица, упълномощени да присъстват на споменатата сесия при условията на споразумението или на правилника на Комисията, се ползват с привилегиите и имунитетите, необходими за самостоятелно упражняване на функциите им във връзка със сесията.

Член III

Акредитивни писма

На всяка сесия секретарят получава акредитивните писма на пълномощните представители и наблюдателите. Тези акредитивни писма трябва да съответстват на съставения от секретариата стандартен образец. След проучване на същите, секретариатът докладва на Комисията с оглед взимане на необходимите мерки.

Член IV

Дневен ред

1. Дневният ред на всяка обикновена сесия включва:

a)	при нужда избор на председател и на двама заместник-председатели, така както е предвидено в член II, параграф 9 от споразумението;

б)	приемане на дневния ред;

в)	доклад на секретаря за финансовото състояние и дейността на Комисията;

г)	разглеждане на проектобюджета;

д)	доклади на комитетите;

е)	разглеждане на датата и мястото на провеждане на следващата сесия;

ж)	проектоизменения в споразумението и в настоящия вътрешен правилник;

з)

молби за членство, в съответствие с разпоредбите на член ХI, параграф 2 от споразумението, подадени от държави, които, макар и да не са членки на Организацията, са членки на Организацията на обединените нации, на някоя от специализираните й институции или на Международната агенция за атомна енергия;

и)	въпроси, отнесени пред Главната комисия по въпросите на риболова в Средиземноморския регион от Конференцията, Съвета или генералния директор на Организацията.

2. Дневният ред включва също така, след одобрение от страна на Комисията:

a)	одобрени по време на предходната сесия въпроси;

б)	въпроси, предложени от даден член.

3. Секретарят изпраща проекта на дневен ред на членовете и на държавите и организациите, притежаващи статут на наблюдатели, най-малко шестдесет дни преди откриването на сесията едновременно с наличните доклади и документи, свързани с нея.

4. Дневният ред на една извънредна сесия включва само точките, заради които е свикана сесията.

Член V

Секретариат

1. Секретариатът включва секретаря и отговарящия пред него персонала, евентуално определен от генералния директор.

2. Секретарят има за задача да приема, събира и осигурява разпространението на документите, докладите и резолюциите на сесиите на Комисията и на нейните комитети, да подготвя отчетите от заседанията, да одобрява разходите и финансовите ангажименти и да изпълнява всички задачи, поверени му от Комисията.

3. Копия от всички съобщения, отнасящи се до делата на Комисията, се изпращат на секретаря с цел информиране и архивиране.

Член VI

Пленарни заседания на Комисията

Пленарните заседания на Комисията са публични, освен ако Комисията не реши друго. Когато тя взима решение за провеждане на закрито заседание, Комисията определя едновременно с това обхвата на това решение с оглед на наблюдателите.

Член VII

Избор на председател и на заместник-председатели

1. На всяка обикновена сесия Комисията избира председател и първи и втори заместник-председател на Комисията, които встъпват в длъжност веднага след края на обикновената сесия, на която са били избрани, с двегодишен мандат.

2. Те се избират измежду пълномощните представители или заместниците им, присъстващи на обикновената сесия. Те имат право да бъдат преизбирани за втори двегодишен мандат.

Член VIII

Функции на председателя и на заместник-председателите

1. Председателят упражнява правомощията, които са му поверени в други членове на настоящия правилник и трябва в частност:

a)	да обявява откриването и закриването на всяко пленарно заседание на Комисията;

б)	да ръководи дебатите по време на пленарните заседания и да следи за прилагането на настоящия правилник, дава думата, подлага предложенията на гласуване и обявява решенията;

в)	да се произнася по предложения по дневния ред;

г)	при условие че са спазени разпоредбите на настоящия правилник, да упражнява абсолютен контрол върху разискванията по време на заседанията;

д)	да назначава комитети по време на сесията съобразно указанията, дадени от Комисията.

2. В отсъствие на председателя или по негова молба, първият заместник-председател или, в негово отсъствие, вторият заместник-председател упражнява функциите на председател.

3. Председателят или заместник-председателите, когато действат в качеството на председател, нямат право на глас и друг член на тяхната делегация представлява правителството им.

4. Секретарят временно упражнява функциите на председател, в случай че председателят или заместник-председателите са в невъзможност да изпълняват тази функция.

Член IX

Разпоредби и процедури, свързани с гласуването

1. Освен когато разпоредбите на параграф 4 на настоящия член предвиждат друго, гласуването по време на пленарна сесия се прави устно или с вдигане на ръка. Поименно гласуване се провежда, ако по силата на споразумението или на настоящия правилник се изисква специално мнозинство или по искане на някоя делегация.

2. Поименното гласуване се прави чрез поименно извикване на делегациите по френския азбучен ред.

3. В протокола от поименното гласуване се вписват гласовете на всеки пълномощен представител, както и въздържалите се.

4. Гласуването на предложения, отнасящи се до лица, с изключение на избора на членовете на бюрото на Комисията или на нейните комитети, се провежда при тайно гласуване.

5. Когато никой от кандидатите за изборен пост не получи на първия избирателен тур мнозинство от гласовете, пристъпва се към втори тур, в който участват двамата кандидати, получили най-голям брой гласове. В случай че гласовете се поделят поравно на втория тур от избора, председателят елиминира единия от тях чрез теглене на жребий.

6. В случай на равенство на гласовете по време на гласуване, което не се отнася до избор, се пристъпва към второ гласуване по време на следващото заседание на същата сесия. Ако гласовете останат поделени поравно, предложението се счита за отхвърлено.

7. Договореностите относно гласуването и други въпроси, свързани с тях, които не са специфично разработени в текста на споразумението или в настоящия правилник, се уреждат чрез внасяне на необходимите изменения в общия правилник на Организацията.

Член Х

Комитети

1. Създава се комитет по аквакултурата, открит за участие за всички членове на Комисията, който трябва:

a)	да следи за развитието и тенденциите в аквакултурните практики в региона;

б)	да следи за взаимодействието между развитието на аквакултурата и околната среда;

в)	да наблюдава и направлява работата на четирите мрежи, създадени в резултат на дейността на Medrap II, и в частност да следи за напредъка, да оценява предложенията за програма на различните мрежи и да ръководи дейността на мрежата SIPAM чрез секретариата на FAO;

г)	да търси допълнителна подкрепа за да допълни приноса на организациите, които оказват съдействие на мрежите, а именно на: CIHEAM, PAP/CAR на Програмата за действие за Средиземно море и FAO, и да подобри дейността на четирите мрежи;

д)	да изпълнява всякакви други задачи, свързани с насърчаване развитието на аквакултурата, които могат да му бъдат поверени от Съвета/Комисията.

Създава се научно-консултативен комитет, който има за задача да предоставя информация, данни или становища от научно, социално или икономическо естество относно дейността на комитета за управление на риболова и на Съвета/Комисията.

б)

Комитетът е отворен за участие за всички членове на Комисията. Всеки член на Комисията може да посочи член на комитета, като членът може да бъде придружен от експерти.

в)

Комитетът може да създава работни групи за анализ на данните и за съветване на комитета относно състоянието на споделяните и припокриващите се ресурси.

г)

Комитетът дава независими становища относно научно-техническите основания на решенията, касаещи съхранението и управлението на рибните ресурси, включително биологическите, социалните и икономическите аспекти, като трябва в частност:

(1)	да оценява информацията, предоставяна от членовете и от програмите и компетентните органи относно улова, рибарските опити и други данни, свързани със съхранението и управлението на рибните ресурси;

(2)	да изработва становища на вниманието на Комисията относно съхранението и управлението на рибните ресурси;

(3)	да идентифицира програми за сътрудничество в изследователската област и да координира тяхното изпълнение;

(4)	да изпълнява всякакви други функции или да носи всякаква друга отговорност, която може да му бъде поверена от Комисията.

Членовете имат задължението да предоставят на комитета информация относно улова и други относими данни по начин, който да му позволи да изпълни отговорностите си по параграф 3.

3. Комисията може да учредява други комитети и работни групи, които счете за необходими.

4. Учредяването на комитетите и работните групи по силата на настоящия член се подчинява на разпоредбите на член VII, параграф 4 от споразумението.

5. Процедурите в подобни комитети и работни групи се уреждат чрез внасяне на необходимите изменения в общия правилник на Организацията.

Член XI

Бюджет и финанси

1. Освен ако не е предвидено друго в настоящия правилник, финансовият правилник на Организацията, допълнен с административния наръчник и меморандуми и произтичащите от тях процедури, се прилага спрямо дейностите на Комисията.

2. Комисията подготвя проектобюджет за следващите две финансови години, включващ оценка на разноските за секретариата, включително разходите за публикации и съобщения, оценка на пътните разноски на председателя и на заместник-председателите, когато участват в работата на Комисията в периода между сесиите и евентуално тези на комитетите, който след одобряването му от Комисията се представя на генералния директор, който го взима под внимание при планирането на общия бюджет на Организацията.

3. След одобряване от Конференцията в рамките на общия бюджет на Организацията, бюджетът на Комисията съставлява пределите, в които могат да бъдат ангажирани финансови средства за целите, одобрени от Конференцията.

4. Всички проекти за сътрудничество трябва да се представят на Съвета или на Конференцията на Организацията преди изпълнението им.

Член ХII

Участие на наблюдателите

1. Участието на международни организации в работата на Комисията и връзките между Комисията и тези организации се уреждат с относимите разпоредби на Организацията, както и с принципите, уреждащи връзките с международните организации, приети от Конференцията или от Съвета на Организацията.

2. Членовете и асоциираните членове на Организацията, които не са членове на Комисията, могат по тяхно искане да бъдат представлявани от наблюдател по време на сесиите на Комисията и на субсидиарните й органи.

3. Държавите, които не са членки на Комисията, нито членове или асоциирани членове на Организацията, но които са членове на Организацията на обединените нации, на някоя от специализираните й институции или на Международната агенция за атомна енергия, могат по тяхно искане и със съгласието на Съвета на Организацията и на Главната комисия по въпросите на риболова в Средиземноморския регион да участват в качеството на наблюдател в сесиите на последната и в тези на субсидиарните й органи, в съответствие с принципите, уреждащи предоставянето на статут на наблюдател на държавите, приети от Конференцията.

4. Освен ако Комисията изрично не реши друго, наблюдателите могат да присъстват на пленарните заседания на Комисията и да участват в дебатите по време на заседанията на техническия комитет, на които могат да бъдат поканени. При никакви обстоятелства те нямат право на глас.

Член ХIII

Проекти за сътрудничество

По повод реализирането на проектите за сътрудничество, предвидени в член III, параграф 1, буква д) от споразумението и на проведените проучвания извън региона, посочен в преамбюла на Споразумението, могат да бъдат сключени договорености с правителства , които не са членове на Комисията. Подобни договорености изцяло са от компетентността на генералния директор на Организацията.

Член ХIV

Отчети, доклади и препоръки

1. За всяка пленарна сесия на Комисията и всяко заседание на комитета се съставят отчети, които се разпространяват в най-кратък срок сред участниците.

2. Резюме на дебатите по време на всяка сесия на Комисията се публикува едновременно с докладите на комитетите, техническата документация и други документи, които Комисията счете за необходимо да бъдат публикувани.

3. По време на всяка сесия Комисията одобрява доклад, съдържащ нейните оценки, препоръки, резолюции и решения, включително при поискване и изложение на гледищата, които са получили малцинство.

4. При спазване разпоредбите на член V от Споразумението, заключенията и препоръките на Комисията се предават в края на всяка сесия на генералния директор на Организацията, който ги съобщава на членовете на Комисията, на държавите и международните организации, които са били представени по време на сесията, и ги предоставя на останалите членове и асоциирани членове на Организацията за сведение.

5. Препоръките, които могат да дадат отражение върху политиката, програмите или финансите на Организацията, се предоставят на вниманието на Конференцията от генералния директор, чрез Съвета на Организацията за взимане на решение.

6. При условие че са спазени разпоредбите на предходния параграф, председателят може да покани членовете на Комисията да предоставят на Комисията или на генералния директор информация за предприетите мерки въз основа на препоръките на Комисията.

Член ХV

Препоръки към членовете

1. Комисията може да изработи препоръки на вниманието на членовете по всякакви въпроси, отнасящи се до функциите, описани в член III от Споразумението.

2. Секретарят получава от името на Комисията отговорите на членовете на споменатите по-горе препоръки и подготвя резюме и анализ на тези съобщения за целите на тяхното представяне на следващата сесия.

Член ХVI

Промени в споразумението

1. Членовете могат да предлагат изменения в Споразумението в съответствие с разпоредбите на член Х на споменатото Споразумение в уведомление, което те адресират до секретаря. Секретарят изпраща веднага след получаването им копие от тези предложения до всички членове и до генералния директор.

2. Комисията взима по време на която и да било от сесиите си решение относно проекта на изменение на Споразумението само ако проектът е вписан в предварителния дневен ред на сесията.

Член ХVII

Временно преустановяване действието на правилника и на промените в него

1. При условие че са спазени разпоредбите на Споразумението, действието на всички предходни членове, без членове IV, V, Х, параграфи 3 и 4, ХI, ХII, ХIV, параграф 4, и ХVI, може да бъде временно преустановено по искане на дадена делегация чрез гласуване с мнозинство от дадените гласове по време на пленарна сесия на Комисията, при условие че е било направено нотифициране за това по време на друго пленарно заседание на Комисията и че копия от предложението за временно преустановяване на действието са били разпространени сред делегациите най-малко четиридесет и осем часа преди заседанието, по време на което трябва да бъде взето решение.

2. Измененията или допълненията към настоящия правилник могат по искане на дадена делегация да бъдат приети с мнозинство от две-трети от гласовете на членовете на Комисията в пленарно заседание на Комисията, при условие че е било направено нотифициране за това по време на друго пленарно заседание и че копия от проектоизмененията или проектодопълненията са били разпространени сред делегациите най-малко двадесет и четири часа преди заседанието, по време на което трябва да бъде взето решение.

3. Всяко изменение в член ХVI, което може да бъде прието в съответствие с разпоредбите на параграф 2 на споменатия член влиза в сила само по време на следващата сесия на Комисията.

Член ХVIII

Официални езици

1. Официални езици на Комисията са тези на Организацията, които Комисията може да реши да избере. Делегациите могат да си служат с един или друг от тези езици по време на сесиите и за съставяне на техните доклади и техните съобщения. Делегацията, която използва неофициален език, трябва да осигури устен превод от него на един от официалните езици.

2. По време на заседанията секретариатът осигурява по искане на един от присъстващите пълномощни представители устен превод на един или няколко от официалните езици.

3. Докладите и съобщенията се публикуват на езика, на който са били представени и по искане на Комисията могат да бъдат публикувани техни резюмета в превод.

04/ 4

Официален вестник на Европейския съюз

277

31998R1434

L 191/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1434/98 НА СЪВЕТА

от 29 юни 1998 година

за определяне на условия, съгласно които херингата може да бъде разтоварена на сушата за промишлени цели, различни от директната консумация от човека

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2).

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2115/77 на Съвета от 27 септември 1977 г. за забрана на директния риболов и разтоварването на сушата на херинга, предназначено за промишлени цели, различни от консумация от човека (3) се основава на състояние на свръхексплоатация, което повече не съществува в много географски области;

като има предвид, че запасите от херинга в Балтийско море, в проливите Белти и Оресунд понастоящем не са застрашени; като има предвид, че подобреното икономическо използване на тези запаси позволява те да бъдат използвани за цели, различни от директната консумация от човека; като има предвид, че не се изисква да се прилага ограничаване на промишлената цел, за която се извършват разтоварванията на риби на сушата, произхождащи от тези запаси;

като има предвид, че промишленият риболов на херинга в Балтийско море може да предизвика значителен допълнителен страничен улов на млади екземпляри от риба треска; като има предвид, че такъв риболов не следва да бъде разрешен в зони, където младите екземпляри от риба треска са в изобилие;

като има предвид, че положението със запасите от херинга в Северно море и в проливите Скагерак и Категат поражда сериозна загриженост;

като има предвид, че за други запаси от херинга в североизточната част на Атлантическия океан, настоящата риболовна практика, т.е. улов на риба за консумация от човека, предизвиква увеличаване до достатъчно високи степени на експлоатация; като има предвид, че следователно не са желателни промени в риболовната практика за тези запаси;

като има предвид, че нивото на допълнителния страничен улов на херинга следва да бъде ограничено в местата за промишлен риболов, с който се цели улов на други видове риби; като има предвид, че допълнителният страничен улов, реализиран в тези граници, може да бъде използван за промишлени цели;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима за общата политика в областта на рибарството (4), предвижда наблюдение чрез сателит на плавателни съдове, ангажирани в риболова за промишлени цели, от 1 юли 1998 г. насам;

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 88/98 на Съвета от 18 декември 1997 г. относно определяне на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси във водите на Балтийско море и в проливите Белти и Оресунд (5) определя условията за риболов на херинга в тези води;

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета от 29 април 1997 г. относно някои технически мерки за опазването на рибните ресурси (6) определя условия за задържане на борда и разтоварване на сушата на херинга, уловена в райони 1 и 2 с риболовни уреди и принадлежности, които понастоящем се използват за ловене на риба, предназначена за промишлени цели, различни от консумация от човека;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регион 1:

Всички води, които се намират на север и на запад от линия, започваща от точка, разположена на 48° северна географска ширина и 18° западна географска дължина и след това продължават направо на север до 60° северна географска ширина, след това продължават направо на изток до 5° западна географска дължина, след това продължават направо на север до 60° 30' северна географска ширина, след това продължават направо на изток до 4° западна географска дължина, след това продължават направо на север до 64° северна географска ширина, след това продължават направо на изток до крайбрежието на Норвегия.

Регион 2:

Всички води, които се намират на север от 48° северна географска ширина, но с изключение на водите в регион 1 и участъците IIIб, IIIв и IIIг на Международния съвет за изследване на морето (ICES).

Регион 3:

Всички води, съответстващи на подзоните на ICES VIII и IХ.

2. Участъците IIIб, IIIв и IIIг на ICES, разделени на 11 подучастъци, номерирани от 22 до 32, които са описани в приложение I към Регламент (ЕО) № 88/98 на Съвета.

Член 2

1. Херинга, уловена по време на риболов:

—	в региони 1 и 2 с мрежи с минимален размер на окото по-малък от 32 mm, или

—	в регион 3 с мрежи с минимален размер на окото по-малък от 40 mm,

не може да бъде задържана на борда, освен ако този улов:

i)	е бил реализиран в подзона IV на ICES и се състои от смес от херинга и други видове, които не са сортирани, и херингата не надвишава 20 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и другите видове, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда или;

ii)	е бил реализиран в участък IIIа на ICES и се състои от смес само от копърка и херинга, не са сортирани и херингата не надвишава 10 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и копърката, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда, или;

iii)

е бил реализиран в участък IIIа на ICES и се състои от смес от херинга и други видове, независимо дали е включена копърка, не са сортирани и херингата не надвишава 5 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и другите видове, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда, или;

iv)	е бил реализиран в подзона IV на ICES или участък IIIа на ICES и се състои от смес от херинга и другите видове, не са сортирани и херингата не надвишава 10 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и други видове, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда.

2. Херингата, уловена от риболовни кораби на Общността, когато уловът е реализиран в участъците IIIб или IIIв на ICES или в участъка IIIг на ICES, на запад от 16° източна географска дължина с мрежи с минимален размер на окото, по-малък от 32 mm, могат да не бъдат задържани на борда, освен ако такъв улов се състои от смес от херинга и други видове, не са сортирани и херингата не надвишава 20 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и другите видове, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда.

3. Херингата, уловена от риболовни кораби на Общността, когато уловът е реализиран, когато се извършва риболов:

—	източно от 16° източна дължина в подучастъците 25 до 27 на участък IIIг на ICES с мрежи с минимален размер на окото, по-малък от 32 mm, или

—	в подучастък 28 на участък IIIг на ICES или в тази част на подучастъка 29 на участъка IIIг на ICES, който свързва на юг от 59° 30′ северна ширина с мрежи с минимален размер на окото по-малък от 28 mm или

—	в подучастъците 30 до 32 на участък IIIг на ICES, или в тази част на подучастъка 29 на участъка III г на ICES, който свързва на север от 59° 30′ северна ширина с мрежи с минимален размер на окото, по-малък от 16 mm,

могат да не бъдат задържани на борда, освен ако такъв улов се състои от смес от херинга и други видове, не са сортирани и херингата не надвишава 45 % от теглото на общото комбинирано тегло на херингата и другите видове, уловени с такива рибарски уреди и принадлежности и задържани на борда.

Член 3

1. Уловът на херинга, реализиран:

—	в региони 1 и 2, с рибарски уреди с механизъм за влачене с минимален размер на отворите равен или по-голям от 32 mm, или

—	в регион 3, с рибарски уреди с механизъм за влачене с минимален размер на окото, равен или по-голям от 40 mm, или

—	участъците IIIб или IIIв на ICES с рибарски уреди с механизъм за влачене с минимален размер на окото, равен или по-голям от 32 mm, или

—	в подучастъците 24 или в тази част на подучастъка 25, на запад 16° 00′ източна дължина на участъка IIIг на ICES, с мрежи с механизъм за влачене с минимален размер на окото, равен или по-голям от 32 mm, или

—	Региони 1, 2 или 3 или в участъка IIIб на ICES или IIIв или участъка IIIг на ICES, на запад от 16° 00′ източна дължина на участъка IIIг на ICES, с рибарски уреди, различни от рибарските уреди с мрежи с механизъм за влачене,

е забранен за разтоварване на сушата за цели, различни от пряката консумация от човека, освен ако уловът на херинга първо е предлаган за продажба за пряка консумация от човека и не е успял да намери купувачи.

2. Въпреки това,

—	всеки улов на херинга с който и да е риболовен уред, реализиран в участък IIIг на ICES на изток от 16° 00′ източна дължина, или

—	всеки улов на херинга с който и да е риболовен уред, при условията, посочени в член 2,

може да бъде разтоварван на сушата за цели, различни от пряката консумация от човека.

Член 4

Не по-късно от 31 декември 2002 г. и на основата на доклад и предложение от Комисията, Съветът взима решение за всички необходими адаптирания на настоящия регламент.

Член 5

Регламент (ЕИО) № 2115/77 на Съвета се отменя.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент се прилага от 1 януари 1999 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 29 юни 1998 година.

За Съвета

Председател

R. COOK

(1) ОВ С 25, 24.1.1998 г., стр. 19.

(2) Становище, представено на 19 юни 1998 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ L 247, 28.9.1977 г., стр. 2.

(4) ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2205/97 (ОВ L 304, 7.11.1997 г., стр. 1).

(5) ОВ L 9, 15.1.1998 г., стр. 1.

(6) ОВ L 132, 23.5.1977 г., стр. 1.

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
1997	L 077	5		31997R0494
			Регламент (ЕО) № 494/97 на Комисията от 18 март 1997 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2868/88 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагане на схемата за съвместно международно инспектиране, приета от Организацията по риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO)		3
1997	L 102	1		31997R0686
			Регламент (ЕО) № 686/97 на Съвета от 14 април 1997 за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството		10
1997	L 113	1		31997R0779
			Регламент (ЕО) № 779/97 на Съвета от 24 април 1997 година за въвеждане на режими на управление на риболовното усилие в Балтийско море		13
1997	L 132	1		31997R0894
			Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета от 29 април 1997 година за установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси		16
1997	L 154	1		31997R1048
			Регламент (EО) № 1048/97 на Съвета от 9 юни 1997 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 189/92 за установяване на подробни правила за прилагане на някои мерки за контрол, приети от Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан		43
1997	L 154	2		31997R1049
			Регламент (ЕО) № 1049/97 на Съвета от 9 юни 1997 година за изменение на Регламент (ЕО) № 3069/95 за създаване на схема за наблюдение от Европейската общност, приложима към риболовните кораби на Общността, действащи в регулаторната зона на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO)		44
1997	L 154	26		31997R1059
			Регламент (EО) № 1059/97 на Комисията от 11 юни 1997 година за адаптиране на максималното годишно риболовно усилие за определени риболовни райони		45
1997	L 176	21		31997R1292
			Регламент (ЕО) № 1292/97 на Комисията от 3 юли 1997 година за определяне, съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството, на крайни срокове за нотификация на риболовни кораби, плаващи под флага или регистрирани в определени трети страни (1)		47
1997	L 304	1		31997R2205
			Регламент (ЕО) № 2205/97 на Съвета от 30 октомври 1997 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството		49
1997	L 313	1		31997R2268
			Регламент (EО) № 2268/97 на Комисията от 14 ноември 1997 година за адаптиране на максималното годишно риболовно усилие за определени риболовни райони		51
1997	L 356	14		31997R2635
			Регламент (ЕО) № 2635/97 на Съвета от 18 декември 1997 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2847/93 за установяване на система за контрол, приложима към Общата политика в областта на рибарството		53
1998	L 008	18		31998D0021
			Решение на Съвета от 19 декември 1997 година за изменение на Решение 83/653/ЕИО за разпределение на възможностите за улов на херинга в Северно море от 1 януари 1984 година		55
1998	L 050	17		31998R0395
			Регламент (ЕИО) № 395/98 на Комисията от 19 февруари 1998 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2807/83 за установяване на подробни правила за вписване на информация за улова на риба от държавите-членки		57
1998	L 113	6		31998R0782
			Регламент (ЕО) № 782/98 на Съвета от 7 април 1998 година за изменение на Регламент (EO) № 1626/94 за утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море		58
1998	L 125	1		31998R0850
			Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 година относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми		60
1998	L 171	1		31998R1239
			Регламент (ЕО) № 1239/98 на Съвета от 8 юни 1998 година за изменение на Регламент (ЕО) № 894/97 за установяване на някои технически мерки за опазване на рибните ресурси		99
1998	L 179	1		31998D0392
			Решение на Съвета от 23 март 1998 година за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година и на Споразумението от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част ХI от КонвенциятаПРИЛОЖЕНИЕ I		103
1998	L 189	14		31998D0414
			Решение на Съвета от 8 юни 1998 година относно ратификацията от страна на Европейската общност на Споразумението за прилагане на разпоредбите от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси		237
1998	L 189	17		21998A0703(01)
			Споразумение за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове		239
1998	L 190	34		31998D0416
			Решение на Комисията от 16 юни 1998 година за присъединяване на Европейската общност към Генералната комисия по риболова в Средиземно мореСпоразумение за създаване на Главна комисия по въпросите на риболова в Средиземноморския регион		264
1998	L 191	10		31998R1434
			Регламент (ЕО) № 1434/98 на Съвета от 29 юни 1998 година за определяне на условия, съгласно които херингата може да бъде разтоварена на сушата за промишлени цели, различни от директната консумация от човека		277

			(1) Текст от значение за ЕИП.