01/ 005

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 297/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 191 от Договора гласи, че политическите партии на европейско равнище са важни като фактор за интеграцията в рамките на Европейския съюз и допринасят за изграждането на осведомеността за Европа и за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза.

(2)

Следва да се определят ред основни правила, под формата на регламенти, регулиращи статута на политическите партии на европейско равнище, и по-специално по отношение на тяхното финансиране. Придобитият опит при приложението на настоящия регламент следва да разкрие до каква степен тези регламенти следва или не следва да бъдат заменени с допълнителни правила.

(3)

Опитът показва, че дадена политическа партия на европейско равнище може да се състои било пряко от граждани, обединени в нея, било от обединени помежду си политически партии. По смисъла на настоящия регламент следва да бъдат изяснени понятията „политическа партия“ и „съюз от политически партии“.

(4)

За да се идентифицира дадена „политическа партия на европейско равнище“, е необходимо да се определят някои условия. Необходимо е, по-специално, политическите партии на европейско равнище да зачитат принципите, на които се основава Европейският съюз, както е установено в договорите и признати в Хартата за основните права на Европейския съюз.

(5)

Процедурата, която трябва да бъде изпълнявана от политическите партии на европейско равнище, които желаят да получат финансиране съгласно настоящия регламент, следва да бъде установена.

(6)

Необходимо е също така да се направи разпоредба за редовна проверка на условията, по които се определя една политическа партия на европейско равнище.

(7)

Политическите партии на европейско равнище, получили финансиране по силата на настоящия регламент, следва да бъдат подчинени на задълженията, насочени да гарантират прозрачността на източниците на финансиране.

(8)

В съответствие с Декларация № 11 относно член 191 от Договора за създаване на Европейската общност, приложена към Заключителния акт на Договора от Ница, средствата за финансиране, предоставени по силата на настоящия регламент, следва да не могат да се използват за пряко или непряко финансиране на политически партии на национално равнище. По силата на същата декларация разпоредбите за финансирането на политическите партии на европейско равнище се прилагат еднакво за всички политически сили, представени в Европейския парламент.

(9)

Следва да се определи естеството на разходите, които могат да бъдат финансирани съгласно настоящия регламент.

(10)

Кредитите, предназначени за финансиране съгласно настоящия регламент, следва да се определят в съответствие с годишната бюджетна процедура.

(11)

Необходимо е да се гарантира максимална прозрачност и финансов контрол на политическите партии на европейско равнище, които се финансират от общия бюджет на Европейския съюз.

(12)

Необходимо е да се предвиди схема за разпределяне на наличните кредити, които са на разположение за всяка година, като се вземе предвид, от една страна, броят на бенефициерите, а от друга, броят на депутатите в Европейския парламент.

(13)

Принципът за равно третиране следва да се прилага по отношение на техническата помощ от страна на Европейския парламент към политическите партии на европейско равнище.

(14)

Прилагането на настоящия регламент, както и финансираните дейности, следва да се разглеждат в доклад на Европейския парламент, който следва да бъде публикуван.

(15)

Юридическият контрол, който попада под юрисдикцията на Съда на Европейските общности, ще помогне за гарантиране на правилното прилагане на настоящия регламент.

(16)

За да се улесни преминаването към новите правила, прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено до съставянето на новия Европейски парламент след изборите през юни 2004 г.,

1.

„политическа партия“ означава обединение на граждани:

2.

„съюз от политически партии“ означава структурирано сътрудничество между най-малко две политически партии;

3.

„политическа партия на европейско равнище“ означава политическа партия или съюз от политически партии, които изпълняват условията, посочени в член 3.

а)

тя трябва да е юридическо лице в държавата-членка, където се намира седалището ѝ;

б)

трябва да е представена в поне една четвърт от държавите-членки, в Европейския парламент или в националните или регионални парламенти или събрания,

тя трябва да е получила в поне една четвърт от държавите-членки минимум три процента от гласовете във всяка държава-членка по време на последните избори за Европейски парламент;

в)

трябва да зачита, по-специално в програмата и дейността си, принципите, на които се основава Европейският съюз, а именно принципите за свобода, демокрация, зачитане на основните човешки права и свободи и правова държава;

г)

участвала е в избори за Европейски парламент или е изразила намерението си да участва.

а)

документи, удостоверяващи, че заявителят отговаря на условията, установени в член 3;

б)

политическа програма, установяваща целите на политическата партия на европейско равнище;

в)

устав, определящ по-специално органите, отговорни за политическото и финансово управление, както и органите или физическите лица, които законно представляват партията във всяка една от съответните държави-членки и имат правото за придобиват или да се разпореждат с движимо и недвижимо имущество и да бъдат страна по дела.

а)

публикува всяка година своите приходи и разходи и декларация за актива и пасива;

б)

декларира източниците си на финансиране, предоставяйки списък с дарителите и даренията, получени от всеки един от тях, с изключение на даренията, които не надвишават 500 EUR;

в)

не приема:

Допуска се членски внос от страна на политическите партии, членуващи в политическа партия на европейско равнище. Той не може да надвишава 40 % от годишния бюджет на тази партия.

а)

15 % се разпределят поравно;

б)

85 % се разпределят между тези, които са избрали членове в Европейския парламент, пропорционално на броя на избраните членове.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7

L 299/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Сметките на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки трябва да се одитират от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет на ЕЦБ и одобрени от Съвета на Европейския съюз.

(2)

Мандатът на настоящите външни одитори на Banque centrale du Luxembourg изтича в края на 2003 г.

(3)

Управителният съвет на ЕЦБ препоръча на Съвета да одобри назначаването от началото на финансова година 2004 за подновяем период от една година на нови външни одитори за Banque centrale du Luxembourg, които бяха избрани от нея в съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки.

(4)

Уместно е да се последва препоръката на Управителния съвет на ЕЦБ,

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

8

L 318/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 19 и 20 юни 2003 г. Европейският съвет в Солун възложи на „компетентните органи на Съвета да предприемат необходимите действия с оглед създаването през 2004 г. на междуправителствена агенция в областта на развитието на отбранителните способности, изследванията, придобиването и въоръженията“, която да се създаде под патронажа на Съвета и да бъде отворена за участие за всички държави-членки.

(2)

Проектът на договора за Конституция на Европа, изработен от Европейския конвент, който беше представен на Европейския съвет в Солун, предвижда създаването на Европейска агенция за въоръженията, стратегическите изследвания и военния капацитет, за да се идентифицират оперативните изисквания, да се насърчат мерките за задоволяването им, да се спомогне за идентифицирането и, когато е уместно, за прилагането на всички мерки с цел укрепването на промишлената и технологичната база на сектора на отбраната, участието в създаването на европейска политика на отбранителните способности и във въоръженията, както и за подпомагане на Съвета при оценката на подобряването на военния капацитет.

(3)

С Решение 2003/664/ЕО (1) Комитетът на постоянните представители създаде група за подготовка ad hoc, която да провежда необходимата дейност за създаване на агенцията.

(4)

Следва да се състави подготвителен екип от експерти, за да извършат подготвителната работа, необходима за създаване на агенцията, в съответствие със заключенията на Съвета от 17 и 18 ноември 2003 г. и доклада, приложен към тях. Този екип ще подпомага Съвета и неговите компетентни органи в работата им при създаване на агенцията,

1.

Екипът за създаване на агенцията (ЕСА) подготвя условията за оперативното създаване и оперативната дейност на бъдещата агенция въз основа на доклада, приложен към заключенията на Съвета. ЕСА ще подпомага Съвета и компетентните му органи в работата им с оглед практическото създаване на агенцията. Работата на ЕСА ще обхваща по-специално следното:

2.

Екипът ще започне да работи през януари 2004 г. ЕСА изпълнява задачите си под политическия надзор на Съвета, който дава насоки за дейността му. В тази рамка ръководителят на екипа периодично отчита пред КОРЕПЕР и пред КПС, чрез групата за подготовка, ad hoc, напредването на работата на екипа. ЕСА ползва компетенциите на Военния комитет на политическия съюз чрез КПС и, в зависимост от условията, които трябва да се определят, чрез националните директори на въоръженията в политическия съюз.

3.

Екипът представя предложения на Съвета до края на април 2004 г. чрез групата за подготовка, ad hoc, с оглед приемането на необходимите решения от Съвета до юни 2004 г. Тези предложения се отнасят и за административните и логистичните аспекти на бъдещата агенция, финансовата ѝ рамка и съставянето на първата ѝ оперативна програма. ЕСА приключва мандата си, когато агенцията започне да функционира или най-късно на 31 декември 2004 г.

4.

Екипът не е подготвителен орган на Съвета.

5.

ЕСА трябва да подготви до края на април 2004 г. следните документи въз основа на доклада, приложен към заключенията на Съвета от 17 и 18 ноември 2003 г.:

—

национални експерти, командировани от държавите-членки и присъединяващите се държави към Генералния секретариат на Съвета, с оглед задоволяване на специфичните изисквания на мисията,

—

висши чиновници от европейските институции.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11

L 016/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕО) № 1592/2002 дава правомощия на Европейската агенция за авиационна безопасност(агенцията) да приема индивидуални решения в областите на летателната годност и екологичното сертифициране, разследването, плащането на приложимите налози и такси и учредява също така апелативен орган, пред който такива индивидуални решения на Агенцията могат да бъдат обжалвани.

(2)

Членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 оправомощават Комисията да приеме подробни правила относно броя на апелативните органи, разпределението на работата, изискващата се квалификация за членовете на всеки орган и правомощията на отделните членове в подготвителната фаза на решенията, както и относно условията на гласуване.

(3)

Очаква се, че броят на жалбите ще бъде доста ограничен, поне докато Регламент (ЕО) № 1592/2002 не бъде изменен, за да се разшири обхватът му за полетни операции и лицензирането на екипажите.

(4)

Органът ще разглежда въпроси, по които се изисква главно високо ниво на общ технически опит в областта на сертифицирането; въпреки това е необходимо органът да се председателства от юридически квалифициран член с признат опит в правото на общността и международното право. Този член следва да бъде председателят.

(5)

За да се улесни разглеждането и решаването на жалбите, за всеки отделен случай следва да бъде назначаван докладчик, който да отговаря inter alia за подготвянето на връзките със страните и за изготвянето на проектите на решенията.

(6)

За гарантирането на гладко и ефективно функциониране на апелативния орган към него следва да бъде създаден регистратура, чийто персонал ще отговаря за всички функции на подкрепа, които не предполагат правна или техническа оценка.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден по силата на член 54, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1592/2002,

а)

под ръководството от страна на председателя на органа изготвя съобщения до страните;

б)

съобщава за недостатъци, които следва да бъдат отстранени от страните по процедурата;

в)

определя подходящи процедурни срокове в съответствие с член 39, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1592/2002; и

г)

подписва всички съобщения от името на органа.

а)

поддържането на регистратурата, създадена от председателя, в която се депозират в хронологичен ред всички жалби и придружаващи ги документи;

б)

приемането, предаването и съхраняването на документите;

в)

извършването на други подкрепящи функции за апелативния орган, които не предполагат правна или техническа оценка, особено по отношение на представянето, предоставянето на преводи и нотификации;

г)

предоставянето на доклад на председателя на органа относно формалната допустимост на всяка подадена жалба;

д)

когато е необходимо, изготвяне на протоколите от устните процедури.

1.

Следните технически дисциплини:

2.

Одобрение на и системи за качество, свързани със:

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14

L 029/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Решение 2000/820/ПВР на Съвета учреди Европейски полицейски колеж (CEPOL) (1).

(2)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (2) учреди Европейски орган за хранителна безопасност.

(3)

Решение 2002/187/ПВР на Съвета (3) учреди Евроюст.

(4)

Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4) учреди Европейска агенция за морска безопасност.

(5)

Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета (5) учреди Европейска агенция за авиационна безопасност.

(6)

Учредяването на Европейска железопътна агенция е предвидено на основата на предложението, внесено от Комисията на 24 януари 2002 г. (6).

(7)

Учредяването на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност е предвидено на основата на предложението, внесено от Комисията на 11 февруари 2003 г.

(8)

Учредяването на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията е предвидено на основата на предложението, внесено от Комисията на 8 август 2003 г.

(9)

Учредяването на Европейска агенция по химикалите е предвидено на основата на предложението, внесено от Комисията на 29 октомври 2003 г.

(10)

Местоположението на седалищата на тези различни служби и агенции следва да бъдат определени,

а)

Седалището на Европейския полицейски колеж се намира в Брамсхил.

б)

Седалището на Европейския орган за хранителна безопасност се намира в Парма.

в)

Седалището на Евроюст се намира в Хага.

г)

Седалището на Европейската агенция за морска безопасност се намира в Лисабон.

д)

Седалището на Европейската агенция за авиационна безопасност се намира в Кьолн.

е)

Седалището на Европейската железопътна агенция се намира в Лил-Валенсиен.

ж)

Седалището на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност се намира в град в Гърция, който трябва да бъде определен от гръцкото правителство.

з)

Седалището на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се намира в град в Швеция, който трябва да бъде определен от шведското правителство.

и)

Седалището на Европейската агенция по химикалите се намира в Хелзинки.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

15

L 060/55

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На заседанието си, проведено на 15 и 16 октомври 1999 г. в Тампере, Европейският съвет отново потвърди решимостта си да създаде зона на свобода, сигурност и справедливост. За тази цел е необходима обща европейска политика относно предоставянето на убежище и миграцията, насочена едновременно към справедливото отношение към гражданите на трети страни и към по-доброто управление на миграционните потоци. Тези цели бяха потвърдени на заседанията на Европейския съвет на 14 и 15 декември 2001 г. в Лаакен и на 21 и 22 юни 2002 г. в Севиля. Бе подчертана особено необходимостта от борба с незаконната имиграция, включително предприемането на необходимите мерки за насърчаване на завръщането на незаконно пребиваващите.

(2)

В резултат от прилагането на Директива 2001/40/ЕО (1) може да се получат финансови дисбаланси в случаите, когато решението за експулсиране въпреки положените усилия от държавата-членка, която извършва експулсирането, не може да се осъществи за сметка на съответния гражданин на трета страна или на трето лице. Поради това следва да се приемат необходими критерии и практически договорености за двустранна компенсация на държавите-членки.

(3)

Настоящото решение следва също така да съставлява и основа за определянето на критериите и практическите договорености, необходими за прилагането на разпоредбите на член 24 от Шенгенската конвенция.

(4)

Тъй като целта на предлаганите действия, а именно споделянето на финансовата тежест при сътрудничеството между държави-членки при експулсиране на граждани на трети страни в случай на взаимно признаване на решенията за експулсиране, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и затова, поради последствията от действията, може да бъде осъществена по-добре на общност ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установено в същия член, настоящото решение не се простира отвъд необходимото с оглед на постигането на тази цел.

(5)

Настоящото решение зачита основните права и е съобразено с принципите, отразени в Хартата за основните права на Европейския съюз. В частност, настоящото решение има за цел да гарантира пълно зачитане на човешкото достойнство в случай на експулсиране и изселване, както е отразено в членове 1, 18 и 19 от Хартата.

(6)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не е обект на прилагането му. Предвид, че настоящото решение доразвива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на трета част, дял IV от Договора за създаването на Европейската общност, доколкото се отнася за граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за краткосрочно пребиваване, приложими на територията на държава-членка по силата на достиженията на правото от Шенген, Дания в съответствие с член 5 от горепосочения протокол взима решение в срок шест месеца след приемането на настоящото решение от Съвета дали ще го въведе в националното си законодателство.

(7)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави по отношение на възприемането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (2), доколкото то се отнася до граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за краткосрочно пребиваване, приложими на територията на държава-членка по силата на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои договорености по прилагането на това споразумение (3).

(8)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение. Доколкото настоящото решение също така прилага разпоредбите на член 24 от Шенгенската конвенция, в съответствие с член 7 от Директива 2001/40/ЕО то не засяга Обединеното кралство.

(9)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и без да накърнява член 4 от гореспоменатия протокол, Ирландия не взема участие при приемането и прилагането на настоящото решение, не е обвързана от него и не е обект на неговото прилагане.

(10)

Настоящата директива представлява акт, доразвиващ достиженията на правото от Шенген или свързан по друг начин с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.,

а)

транспортни разходи. Те включват действително извършените разходи за самолетни билети в размер до сумата, посочена в официалната тарифа на ИАТА за съответния полет към момента на прилагането. Искания за възстановяване на действителните разходи за пътен или морски превоз с лек автомобил, влак или кораб могат да бъдат отправяни на базата на билет втора класа за влак или кораб за съответното разстояние към момента на прилагането;

б)

административни разходи. Те включват действително извършените разходи за такси за визи и таксите за издаването на пътни документи за връщане (laissez-passer);

в)

дневни командировъчни за придружаващите лица. Те се определят съгласно приложимото национално законодателство и/или практика;

г)

разходи за престой на придружаващите лица. Те включват действително извършените разходи за престоя на тези лица в транзитна зона на трета страна и за техния стриктно необходим краткосрочен престой за целите на изпълнението на задачата им в страната по произход. За целите на възстановяването на разходите броят на придружаващите лица не може да надвишава двама души на едно завръщащо се лице, освен когато на основата на преценката на държавата-членка, която извършва експулсирането, и след съгласуване с изпращащата държава-членка е решено, че са необходими по-голям брой придружаващи лица;

д)

разходи за престой на завръщащото се лице. Те включват действително извършените разходи за престоя на завръщащото се лице на подходящо място в съответствие с приложимото национално законодателство и/или практика на държавата-членка, която извършва експулсирането. Възстановяват се разходите за максимален срок на престой до три месеца. Когато се очаква престоят на завръщащото се лице да продължи повече от три месеца, държавата-членка, която извършва експулсирането, и изпращащата държава-членка се договарят за допълнителните разходи;

е)

медицински разходи. Те включват действително извършените разходи за предоставянето на медицинско лечение на завръщащото се лице и на придружаващите лица при спешни случаи, включително нужните разходи за хоспитализация.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

18

L 077/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Комуникационните мрежи и информационните системи се превърнаха в съществен фактор на икономическото и общественото развитие. Понастоящем средствата за работата с компютър и в мрежа стават повсеместно разпространени удобства, така както вече са електроенергията или водоснабдяването. Ето защо въпросът за сигурността на комуникационните мрежи и информационните системи, и по-специално за тяхното разположение, все повече безпокои обществото, не на последно място поради възможността за възникване на проблеми в информационни системи от ключово значение поради сложността на системите, инциденти, грешки и нападения, което може да доведе до последствия за техническата инфраструктура, която предоставя услуги от жизнено значение за благосъстоянието на гражданите на ЕС.

(2)

Нарастващият брой на пробиви в сигурността вече причинява съществени финансови щети, уронва доверието на потребителите и вреди на развитието на електронната търговия. Физическите лица, органите на публичната администрация и търговските дружества реагираха, като възприеха технологии за защита и процедури за управление на сигурността. Държавите-членки предприеха редица допълнителни мерки, като информационни кампании и научноизследователски проекти, насочени към засилване на мрежовата и информационната сигурност в цялото общество.

(3)

Техническата сложност на мрежите и информационните системи, разнообразието на продукти и услуги, които са взаимно свързани, както и огромният брой частни и обществени участници, които носят собствената си отговорност, излагат на риск безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(4)

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамковата директива) (3) определя задачите на националните регулаторни органи, които включват осъществяването на взаимно сътрудничество и сътрудничество с Комисията по прозрачен начин, с цел да се гарантира развитието на последователна регулаторна практика, спомагаща за гарантиране на високо ниво на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот и гарантираща опазването на интегритета и сигурността на обществените съобщителни мрежи.

(5)

Съществуващото законодателство на Общността включва също и Директива 2002/20/ЕО (4), Директива 2002/22/ЕО (5), Директива 2002/19/ЕО (6), Директива 2002/58/ЕО (7), Директива 1999/93/ЕО (8), Директива 2000/31/ЕО (9), както и Резолюцията на Съвета от 18 февруари 2003 г. относно осъществяването на Плана за действие Електронна Европа 2005 г. (10).

(6)

Директива 2002/20/ЕО дава право на държавите-членки да добавят към общите изисквания за разрешаването условия относно защитата на обществените мрежи срещу неразрешен достъп в съответствие с Директива 97/66/ЕО (11).

(7)

Директива 2002/22/ЕО изисква държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за гарантиране на целостта и разположението на обществените телефонни мрежи на фиксирани места, а предприятията, предоставящи обществено достъпни телефонни услуги на фиксирани места, да предприемат всички разумни мерки за гарантиране на непрекъснат достъп до спешни услуги.

(8)

Директива 2002/58/ЕО изисква всеки доставчик на обществено достъпна електронна съобщителна услуга да предприема нужните технически и организационни мерки за опазване на сигурността на своите услуги, като изисква и опазването на поверителния характер на съобщенията и свързаните с това данни за преноса. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (12) изисква държавите-членки да гарантират, че контролният орган спазва задължението за прилагане на необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни от случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено оповестяване или достъп, и по-специално когато обработката им включва преноса на данни по мрежа, както и от всички други незаконни форми на обработване.

(9)

Директива 2002/21/ЕО и Директива 1999/93/ЕО съдържат разпоредби относно стандартите, които трябва да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите-членки използват също така и стандарти на международни органи, както и фактически стандарти, разработени от глобалната индустрия. Необходимо е Комисията и държавите-членки да могат да проследяват стандартите, които отговарят на изискванията на законодателството на Общността.

(10)

Тези мерки на вътрешния пазар изискват различни форми на технически и организационни приложения от страна на държавите-членки и Комисията. Това са технически сложни задачи, за които няма единствени, очевидни решения. Разнородното прилагане на тези изисквания може да доведе до неефективни решения и да създаде препятствия пред вътрешния пазар. Това налага създаването на експертен център на европейско ниво, който да дава насоки, съвети и, когато бъде призован, да предоставя помощ в рамките на своите цели, на която да може да разчитат Европейският парламент, Комисията или компетентните органи, назначени от държавите-членки. Националните регулаторни органи, определени съгласно Директива 2002/21/ЕО, могат да се назначават от държава-членка като компетентен орган.

(11)

Създаването на европейска агенция, Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност, наричана по-надолу „Агенцията“, която да служи като отправна точка и да създава доверие благодарение на своята независимост, качеството на съветите, които дава, и на информацията, която разпространява, прозрачността на процедурите и начините на работа, както и старанието ѝ при изпълнението на възложените ѝ задачи, би отговорило на тези потребности. Агенцията следва да се основава на националните усилия и на тези на Общността и следователно да изпълнява своите задачи в пълно сътрудничество с държавите-членки и да бъде отворена за контакти с промишлеността и с други заинтересовани страни. Тъй като електронните мрежи са в голяма степен частна собственост, Агенцията следва да се основава на идеите и сътрудничеството с частния сектор.

(12)

Изпълнението на задачите на Агенцията следва да не нарушава компетенциите и следва да не изземва, препятства или препокрива съответните правомощия и задачи, възложени на:

(13)

За да се постигне по-добро разбиране на предизвикателствата в областта на мрежовата и информационната сигурност, е необходимо Агенцията да анализира настоящите и нововъзникващите рискове и за тази цел Агенцията може да събира необходимата информация, и по-специално чрез въпросници, без да налага нови задължения на частния сектор или на държавите-членки да изготвят данни. Под нововъзникващи рискове следва да се разбира проблеми, които вече се забелязват като възможни бъдещи рискове за мрежовата и информационната сигурност.

(14)

Гарантирането на доверие в мрежите и информационните системи изисква физическите лица, търговските дружества и публичната администрация да бъдат достатъчно информирани, образовани и обучени в областта на мрежовата и информационната сигурност. Обществените органи играят роля за повишаването на осведомеността чрез информиране на широката общественост, малките и средните предприятия, големите търговските дружества, обществените администрации, училищата и университетите. Тези мерки трябва да бъдат доразвити. Засиленият обмен на информация между държавите-членки ще улесни тези дейности по повишаване на осведомеността. Агенцията следва да предоставя съвети относно най-добрите практики в областта на повишаването на осведомеността, обучението и курсовете.

(15)

Агенцията следва да има за задача да допринася за постигането на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в рамките на Общността и за развитието на култура на мрежова и информационна сигурност в полза на гражданите, потребителите, търговските дружества и организациите от обществения сектор в Европейския съюз, като по този начин допринася за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

(16)

Ефективните политики на сигурност следва да се основават на добре разработени методи за оценяване на риска както в обществения, така и в частния сектор. Методите и процедурите за оценка на риска се използват на различни нива, без да има обща практика в ефективното им прилагане. Насърчаването и развитието на най-добри практики на оценяване на риска и за взаимно съвместими решения за управление на риска в организациите от обществения и частния сектор ще повишат нивото на сигурност на мрежите и информационните системи в Европа.

(17)

В работата си Агенцията следва да използва текущата научноизследователска и развойна дейност и дейностите по оценка на технологиите, и по-специално на тези, извършвани от различните научноизследователски инициативи на Общността.

(18)

Когато е уместно и полезно за изпълнението на обхвата, целите и задачите си, Агенцията би могла да споделя опит и обща информация с органите и агенциите, създадени по силата на законодателството на Европейския съюз и занимаващи се с мрежова и информационна сигурност.

(19)

Проблемите на мрежовата и информационната сигурност са глобални. Необходимо е по-тясно сътрудничество на глобално ниво за подобряване на стандартите на сигурност, подобряване на информацията и популяризиране на общ глобален подход към въпросите на мрежовата и информационната сигурност, като по този начин се допринася за развитието на култура на мрежовата и информационната сигурност. Ефективното сътрудничество с трети страни и глобалната общност също се превърна в задача на европейско ниво. За тази цел Агенцията следва да допринася за усилията на Общността да осъществява сътрудничество с трети страни и, когато е уместно, с международни организации.

(20)

При осъществяване на дейностите си Агенцията следва да обръща внимание на малките и средните предприятия.

(21)

С оглед на ефективното гарантиране на изпълнението на задачите на Агенцията, държавите-членки и Комисията следва да бъдат представени в Управителен съвет, на който са поверени необходимите правомощия да определя бюджета, да проверява изпълнението му, да приема съответните финансови правила, да определя прозрачни процедури на работа за вземане на решения от страна на Агенцията, да одобрява работната програма на Агенцията, да приема свой процедурен правилник и свой вътрешен правилник за дейността на Агенцията, да назначава и освобождава изпълнителния директор. Управителният съвет следва да гарантира, че Агенцията изпълнява задачите си при условия, които ѝ позволяват да работи в съответствие с настоящия регламент.

(22)

Полезно би било да се създаде Постоянна група на заинтересованите страни с цел да се поддържа постоянен диалог с частния сектор, организации на потребителите и други съответни заинтересовани страни. Постоянната група на заинтересованите страни, назначена и председателствана от изпълнителния директор, следва да се занимава с проблеми, засягащи всички заинтересовани страни, и да ги представя на вниманието на изпълнителния директор. Когато това е уместно и съгласно дневния ред на заседанията, изпълнителният директор може да кани за участие в заседанията на групата представители на Европейския парламент и на други заинтересовани органи.

(23)

Безпрепятственото функциониране на Агенцията изисква нейният изпълнителен директор да се назначава на основание на своите заслуги и документирани административни и управленски умения, както и на компетентност и опит, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и да изпълнява своите задължения с пълна независимост и гъвкавост по отношение на организацията на вътрешното функциониране на Агенцията. За тази цел изпълнителният директор следва да изготвя предложение за работната програма на Агенцията след предварителна консултация с Комисията и с Постоянната група на заинтересованите страни и да предприема всички необходими мерки за гарантиране на надлежното изпълнение на работната програма на Агенцията, да изготвя ежегодно проект за общ отчет, който да се внася в Управителния съвет, да изготвя проект на разчет за приходите и разходите на Агенцията и да изпълнява бюджета.

(24)

Изпълнителният директор следва да има възможност да създава работни групи ad hoc, които да разглеждат по-специално научни и технически въпроси. При създаването на работните групи ad hoc изпълнителният директор следва да търси мнения и да привлича съответните знания и опит от частния сектор. Работните групи ad hoc следва да дадат на Агенциятавъзможност да има достъп до най-актуалната налична информация, за да може да бъде в състояние да отговаря на предизвикателствата в сферата на сигурността, които поставя развиващото се информационно общество. Агенцията следва да гарантира, че работните групи ad hoc са компетентни и представителни и че включват, съобразно спецификата на отделните въпроси, представителство на обществените администрации на държавите-членки, на частния сектор, включително потребителите и академичните експерти по мрежова и информационна сигурност. Ако е необходимо, Агенцията може да добавя към работните групи ad hoc независими експерти, признати като компетентни в съответната област. Експертите, които участват в работните групи ad hoc, организирани от Агенцията, следва да не са част от персонала на Агенцията. Техните разходи следва да се покриват от Агенцията в съответствие с нейния процедурен правилник и при спазване на съществуващите финансови регламенти.

(25)

Агенцията следва да прилага съответното законодателство на Общността относно достъпа на обществеността до документи, както е установено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 (15) на Европейския парламент и на Съвета и относно защитата на физическите лица при обработката на лични данни, както е установено в Регламент (ЕО) № 45/2001 (16) на Европейския парламент и на Съвета.

(26)

В своя обхват, цели и изпълнение на задачите си Агенцията следва да спазва по-специално разпоредбите, приложими за институциите на Общността, както и националното законодателство относно обработката на чувствителни документи.

(27)

За да се гарантира пълната самостоятелност и независимост на Агенцията, счита се за необходимо да ѝ бъде предоставен самостоятелен бюджет, приходите в който да са основно от вноска от Общността. Бюджетната процедура на Общността остава приложима, що се отнася до субсидии, които могат да се получават от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това Сметната палата следва да поеме одита на отчетите.

(28)

Когато е необходимо и на базата на договорености, които трябва да бъдат сключени, Агенцията може да има достъп до услугите за устен превод, осъществявани от Генералната дирекция за устни преводи (ГДУП) на Комисията или от Службите за устен превод на други институции на Общността.

(29)

Първоначално Агенцията следва да бъде създадена за ограничен срок и дейността ѝ да бъде оценена, за да се определи дали следва да се продължи срокът на дейността ѝ,

а)

да събира необходимата информация, за да анализира настоящите и нововъзникващите рискове и, по-специално, на европейско равнище онези рискове, които биха оказали въздействие върху устойчивостта и наличността на електронните съобщителни мрежи и върху автентичността, целостта и поверителността на информацията, достъпът до която се осъществява чрез тях и която се пренася чрез тях, и да предоставят резултатите от анализа на държавите-членки и Комисията;

б)

да предоставя съвети на Европейския парламент, Комисията, органите на Европейския съюз или компетентните национални органи, определени от държавите-членки, и при поискване, помощ в рамките на поставените ѝ цели;

в)

да подпомага сътрудничеството между различните участници в областта на мрежовата и информационната сигурност, inter alia, като организира редовни консултации с промишлеността, университетите, както и с други заинтересовани сектори и като създава мрежи от контакти с органите на Общността, органите от обществения сектор, определени от държавите-членки, частния сектор и организации на потребителите;

г)

да подпомага сътрудничеството между Комисията и държавите-членки при разработването на общи методики за предотвратяване, разглеждане и реагиране на проблемите на мрежовата и информационната сигурност;

д)

да допринася за повишаване на осведомеността и за предоставянето на разположение на всички потребители на своевременна, обективна и изчерпателна информация по въпросите на мрежовата и информационната сигурност, като, inter alia, насърчава обмена на съвременни най-добри практики, включително относно методите за известяване на потребителите, и като се стреми към постигането на взаимодействие между инициативите на обществения и частния сектор;

е)

да подпомага Комисията и държавите-членки в техния диалог с промишлеността за разглеждане на проблеми, свързани със сигурността при хардуерните и софтуерните продукти;

ж)

да следи развитието на стандартите за продуктите и услугите в областта на мрежовата и информационната сигурност;

з)

да предоставя съвети на Комисията относно научноизследователската дейност в областта на мрежовата и информационната сигурност, както и относно ефективното използване на технологиите за предотвратяване на риска;

и)

да насърчава дейностите за оценяване на риска, взаимно съвместимите решения по управление на риска и проучванията за решения за управление на превантивната дейност в организациите от обществения и частния сектор;

й)

да допринася за усилията на Общността в посока към сътрудничество с трети страни и, когато е уместно, с международни организации за популяризиране на общ глобален подход към въпросите на мрежовата и информационната сигурност, като по този начин допринася за развитието на култура на мрежовата и информационната сигурност;

к)

да изразява независимо своите изводи, насоки и да дава съвети по въпроси в рамките на нейните компетенции и цели.

а)

„мрежа“ означава преносни системи и, когато е приложимо, комутиращо или маршрутизационно оборудване и други ресурси, които позволяват предаването на сигнали по жичен, радио-, оптичен или друг електромагнитен способ, включително сателитни мрежи, фиксирани (с верижна и пакетна комутация, включително Интернет) и мобилни наземни мрежи, електрически кабелни системи, доколкото те се използват за целите на преноса на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно предаване, както и кабелни ТВ мрежи, без оглед на вида на пренасяната информация;

б)

„информационна система“ означава компютри и електронни съобщителни мрежи, както и електронни данни, съхранявани, обработвани, извличани или пренасяни от тях за целите на тяхното опериране, използване, защита и поддръжка;

в)

„мрежова и информационна сигурност“ означава способността на мрежа или информационна система да издържа, на дадено равнище на доверие, на случайни събития или незаконни или злонамерени действия, които повлияват на наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхранявани или пренасяни данни и свързаните с тях услуги, предлагани или достъпни посредством тези мрежи и системи;

г)

„наличност“ означава, че данните са достъпни и услугите са оперативни;

д)

„проверка за автентичност“ означава потвърждаването на заявената самоличност на субекти или ползватели;

е)

„цялост на данни“ означава потвърждаването, че данните, които са били изпратени, получени или съхранявани, са пълни и непроменени;

ж)

„поверителност на данни“ означава защитата на съобщенията или съхраняваните данни срещу засичане и прочит от неоторизирани лица;

з)

„риск“ означава функция на вероятността уязвимост в системата да повлияе на проверката за автентичност или на наличността, автентичността, целостта или поверителността на обработваните или пренасяните данни и сериозността на този ефект вследствие на умишленото или неумишленото използване на такава уязвимост;

и)

„оценка на риска“ означава научен и базиран на технологии процес, състоящ се от четири етапа: идентификация на заплахи, характеризиране на заплахи, оценка на излагането на риск и характеризиране на риска;

й)

„управление на риска“ означава процеса, различен от оценката на риска, на претегляне на алтернативните политики в консултация със заинтересованите страни, като се отчитат оценката на риска и други легитимни фактори и, ако е необходимо, се избират подходящи възможности за предотвратяване и контрол;

к)

„култура на мрежова и информационна сигурност“ има същото значение като определеното в насоките на ОИСР относно сигурността на информационните системи и мрежи от 25 юли 2002 г. и Резолюция на Съвета от 18 февруари 2003 г. относно европейски подход към култура на мрежовата и информационната сигурност (17).

a)

Управителен съвет;

б)

Изпълнителен директор; и

в)

Постоянна група на заинтересованите страни.

a)

отрасъла на информационните и комуникационните технологии;

б)

групи на потребителите;

в)

академични експерти по мрежова и информационна сигурност.

a)

ежедневното управление на Агенцията;

б)

изготвянето на предложения за програми за дейността на Агенцията след предварителната консултация с Комисията и Постоянната група на заинтересованите страни;

в)

осъществяването на програмите за дейността и приетите решения от Управителния съвет;

г)

гарантира, че Агенцията изпълнява своите задачи в съответствие с изискванията на ползвателите на нейните услуги, и по-специално що се отнася до адекватността на предоставяните услуги;

д)

изготвянето на проект на разчет за предвидените приходи и разходи на Агенцията и изпълнението на нейния бюджет;

е)

всички въпроси, свързани с персонала;

ж)

развитието и поддържането на контакт с Европейския парламент и с цел гарантиране на провеждането на редовен диалог със съответните му комисии;

з)

развитието и поддържането на контакт с деловата общност и организациите на потребителите с цел гарантирането на редовен диалог със съответните заинтересовани страни;

и)

осъществяване на председателството на Постоянната група на заинтересованите страни.

a)

проект на общия отчет, обхващащ всички дейности на агенцията през предходната година;

б)

проект на работна програма.

a)

Европейския парламент;

б)

Комисията;

в)

компетентен орган, назначен от държава-членка, като например национален регулаторен орган, както е определено в член 2 от Директива 2002/21/ЕО.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

L 132/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

След влизането в сила на Договора относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (1) броят на съдиите в състава на Съда на Европейските общности ще нарасне от 15 на 25 в съответствие с член 221, първи параграф от Договора за създаване на Европейската общност, и член 137, първи параграф от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(2)

Следователно е необходимо да се промени броят на съдиите, които влизат в големия състав на Съда.

(3)

Освен това следва да се промени необходимият кворум за разискванията на Съда, когато заседава в пленум,

1.

в член 16, втори параграф, думата „единадесет“ се заменя с „тринадесет“;

2.

в член 17, четвърти параграф, думата „единадесет“ се заменя с „петнадесет“.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

L 132/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 2, точка 31 от Договора от Ница заменя член 225 от Договора за ЕО с нова разпоредба, чиито параграф 1, първа алинея предвижда:

„Първоинстанционният съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в членове 230, 232, 235, 236 и 238, с изключение на възложените на съдебен състав и тези, които в статута са изрично запазени за Съда на ЕО. Статутът може да предвиди компетентност на Първоинстанционния съд и относно други категории дела.“

(2)

Член 3, параграф 13 от Договора от Ница прави подобно изменение на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(3)

Това изменение беше взето предвид във временната редакция на член 51 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности, съгласно който: „Чрез дерогация от правилото по член 225, параграф 1 от Договора за ЕО и член 140а, параграф 1 от Договора за Евратом Съдът на ЕО може да се произнася по искове, заведени от държави-членки, от институции на Общностите и от Европейската централна банка.“

(4)

В съответствие с текста и структурата на новия член 225 от Договора за ЕО и новия член 140а от Договора за Евратом, следва да се изготви нова редакция на член 51 от Протокола относно статута на Съда на ЕО, за да се определят съответните правомощия на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд, тъй като прехвърлянето на правомощия на Първоинстанционния съд като първа инстанция трябва да бъде съществено, а критериите за предоставяне на правомощията - достатъчно ясни, за да бъдат недвусмислено разбрани от институциите и държавите-членки.

(5)

Искове, заведени от държавите-членки срещу актове на Съвета, чрез които той упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с правилата, посочени в член 202, трето тире от Договора за ЕО, следва да бъдат подсъдни на Първоинстанционния съд. Става въпрос за случаи, в които Съветът е запазил правото сам да упражнява изпълнителни правомощия, или е придобил отново правото да упражнява такива правомощия в рамките на „комитологична процедура“.

(6)

Разпоредбите на член 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности, засягащи случаите, в които Първоинстанционният съд може да откаже да правораздава в полза на Съда на Европейските общности, следва да бъдат изменени, така че да съответстват на новите правомощия на Първоинстанционния съд. Необходимо е да се предвиди възможност за отказ от правораздаване, когато пред Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд са заведени свързани помежду си дела, като изходът на едното от тях може да зависи от този на другото,

1.

Член 51 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се заменя със следния текст:

„Член 51

Чрез дерогация от правилото по член 225, параграф 1 от Договора за ЕО и член 140а, параграф 1 от Договора за Евратом, Съдът на Европейските общности запазва правомощието да разглежда исковете, посочени в членове 230 и 232 от Договора за Европейската общност и членове 146 и 148 от Договора за Евратом, когато са заведени от държава-членка срещу:

Съдът на Европейските общности запазва също така правомощието си да разглежда исковете, посочени в същите членове, когато те са заведени от институция на Общностите или от Европейската централна банка срещу акт или бездействие на Европейския парламент, на Съвета, на тези две институции, действащи съвместно, или на Комисията, или са заведени от институция на Общностите срещу акт или бездействие на Европейската централна банка.“

2.

Член 54, трети параграф от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се заменя със следния текст:

„Когато Съдът и Първоинстанционният съд са сезирани с искове, които имат еднакъв предмет, повдига се еднакъв въпрос за тълкуване или се оспорва валидността на един и същ акт, Първоинстанционният съд може, след изслушване на страните, да спре висящото пред него производство до постановяване на решението на Съда на ЕО. При същите условия, Съдът може освен това да реши да спре висящото пред него производство; в този случай производството пред Първоинстанционния съд продължава.“

3.

Към член 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности се добавя следният нов параграф:

„Когато държава-членка и институция на Общностите оспорват един и същ акт, Първоинстанционният съд отказва да правораздава, с оглед Съдът на ЕО да се произнесе по тези искове.“

а)

производствата, по които са били спрени към тази дата, в съответствие с член 54, трети параграф, последно изречение от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности;

б)

производствата, чиято писмена фаза не е приключила към тази дата, както е определено в член 44 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности,

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

L 138/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

—

№ 1720/1999/ЕО от 12 юли 1999 г. относно приемането на поредица от действия и мерки, за да се гарантират оперативната съвместимост на трансевропейските мрежи за електронен обмен на данни между администрациите (IDA) и достъпът до тях (2),

—

№ 253/2000/ЕО от 24 януари 2000 г. относно започване на втората фаза от програмата за действие на Общността в областта на образованието „Сократ“ (3),

—

№ 508/2000/ЕО от 14 февруари 2000 г. относно създаването на програмата „Култура 2000“ (4),

—

№ 1031/2000/ЕО от 13 април 2000 г. относно създаването на програмата за действие „Младеж“ на Общността (5),

—

№ 1445/2000/ЕО от 22 май 2000 г. относно прилагането на проучвания от въздуха и на техники за дистанционно отчитане на земеделската статистика за периода 1999—2003 г. (6),

—

№ 163/2001/ЕО от 19 януари 2001 г. относно прилагането на програма за обучение на лицата, работещи професионално в европейската индустрия за създаване на аудиовизуални програми (МЕДИА-обучение) (2001—2005 г.) (7),

—

№ 1411/2001/ЕО от 27 юни 2001 г. относно Рамка за сътрудничество на Общността за насърчаване на устойчивото развитие на градовете (8),

—

№ 50/2002/ЕО от 7 декември 2001 г. за изготвяне на програма за действие на Общността за насърчаване сътрудничеството между държавите-членки за борба срещу социалното изключване (9),

—

№ 466/2002/ЕО от 1 март 2002 г. за определяне на Програма за действие на Общността за насърчаване на неправителствените организации, работещи предимно в областта на опазването на околната среда (10),

—

№ 1145/2002/ЕО от 10 юни 2002 г. относно мерките на Общността за стимулиране в областта на заетостта (11),

—

№ 1513/2002/ЕО от 27 юни 2002 г. относно шестата рамкова програма на Европейската общност относно научноизследователската дейност, на технологичното развитие и демонстрационните дейности, допринасящи за създаването на Европейското научноизследователско пространство и за новаторството (2002—2006 г.) (12); адаптираната сума трябва да се отнася до осъществяването на всички дейности, предвидени в рамковата програма, в съответствие с член 166, параграф 3 от Договора,

—

№ 1786/2002/ЕО от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008) (13),

—

№ 291/2003/ЕО от 6 февруари 2003 г. за обявяването 2004 г. за Европейска година на образованието чрез спорт (14),

—

№ 20/2004/ЕО от 8 декември 2003 г. за установяване на обща рамка за финансиране на дейности на Общността в подкрепа на потребителската политика за годините от 2004 до 2007 година (15),

1.

Заглавието „Бюджет“ се заменя с заглавието „Финансиране“.

2.

Първият параграф се заменя със следния текст:

„Финансовата рамка за осъществяването на Програма „Култура 2000“ за периода, посочен в член 1, се определя на 170,7 милиона EUR.“

1.

Член 2, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Максималният размер на общата сума за финансовото участие на Общността в цялата шеста рамкова програма е 17 883 милиона EUR. Частта, която се отделя за всяка от дейностите, е определена в приложение II.“

2.

Приложение II се заменя с текста от приложението към настоящото решение.

1.

Заглавието „Бюджет“ се заменя с заглавието „Финансиране“.

2.

Параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Финансовата рамка за изпълнение на настоящото решение се определя на 12,1 милиона EUR.“

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

37

L 138/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

—

№ 276/1999/ЕО от 25 януари 1999 г. относно приемането на многогодишен план за действие на Общността за насърчаване на по-безопасното използване на Интернет чрез борба с незаконното и вредно съдържание на глобалните мрежи (3),

—

№ 1719/1999/ЕО от 12 юли 1999 г. относно поредица от насоки, включително идентифицирането на проекти от общ интерес, за трансевропейските мрежи за електронен обмен на данни между администрациите (IDA) (4),

—

№ 2850/2000/ЕО от 20 декември 2000 г. относно определяне на рамка на Общността за сътрудничество в областта на случайно или умишлено замърсяване на водите (5),

—

№ 507/2001/ЕО от 12 март 2001 г. относно набор от действия спрямо транс-европейската мрежа за събирането, изготвянето и разпространението на статистически данни за търговията със стоки в рамките на Общността и между Общността и страни, които не са нейни членки (Edicom) (6),

—

№ 2235/2002/ЕО от 3 декември 2002 г. относно приемане на програма на Общността за подобряване на действието на данъчните системи на вътрешния пазар (Програмата „Фискалис“ за периода 2003—2007 г.) (7),

—

№ 2367/2002/ЕО от 16 декември 2002 г. относно статистическата програма на Общността от 2003 до 2007 г. (8),

—

№ 253/2003/ЕО от 6 февруари 2003 г. относно приемането програма за действие за митниците в Общността (Митници 2007 г.) (9),

—

№ 1230/2003/ЕО от 26 юни 2003 г., относно приемането на многогодишна програма за действия в областта на енергетиката: „Интелигентна енергия – Европа“ (2003 – 2006 година) (10),

—

№ 2256/2003/ЕО от 17 ноември 2003 г., относно приемането на многогодишна програма (2003—2005 г.) за мониторинг на eEurope, разпространяването на добри практики и подобряването на мрежовата и информационна сигурност (Modinis) (11),

1.

Заглавието „Финансова референтна сума“ се заменя с заглавието „Финансиране“:

2.

Параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Финансовата рамка за изпълнението на действията на Общността по настоящото решение за периода 2002—2004 г. е EUR 40,6 милиона.“

„в)

Финансовата рамка за изпълнението на настоящото решение за периода 2000—2006 г. се определя с настоящото на EUR 12,6 милиона.

Прогнозите за финансирането, разпределено за действията, предвидени в настоящото решение, се вписват в годишните бюджетни кредити на общия бюджет на Европейския съюз. Бюджетните кредити, които се предвиждат за годината, се утвърждават от бюджетния орган в ограничителните рамките на финансовата перспектива.“

1.

Член 6, първа алинея се заменя със следния текст:

„Финансовата рамка за изпълнението на действията на Общността, описани в настоящото решение, за периода 2001—2005 г. се определя на EUR 53,6 милиона. В приложение II се дава указателна разбивка по категории на действията, посочени в член 2.“

2.

Приложение II се заменя с текста, даден в приложение I към настоящото решение.

1.

Член 6, параграф 1, първа алинея се заменя със следното:

„1.   Финансовата рамка за изпълнението на тази програма за периода 2003 - 2006 е EUR 250 милиона.“

2.

Приложението се заменя с текста, даден в приложение II към настоящото решение.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

42

L 138/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

—

Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 г. относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (2),

—

Регламент (ЕО) № 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно финансовия инструмент в областта на околната среда („LIFE“) (3),

Регламент (ЕО) № 1382/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. относно предоставянето на европейска финансова помощ за подобряване на екологичните постиженията в системата на товарния транспорт (Програма „Марко Поло“) (4), и

—

Регламент (ЕО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно наблюдението на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (Forest Focus) (5),

1.

Заглавието „Бюджетни ресурси“ се заменя със заглавието „Финансиране“;

2.

Параграф първи се заменя със следното:

„Финансовата рамка за прилагане на настоящия регламент за периода 2000—2006 г. е 4 874,88 милиона eуро.“

1.

Заглавието „Продължителност на третата фаза и бюджетни ресурси“ се заменя със заглавието „Продължителност на третата фаза и финансиране“;

2.

Параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   „LIFE“ се осъществява на фази. Третата фаза започва на 1 януари 2000 г. и завършва на 31 декември 2004 г. Финансовата рамка за осъществяване на третата фаза за периода 2000—2004 г. се определя на 649,9 милиона еуро.

2.   Финансирането, което е определено за предвидените в настоящия регламент действия, се вписва в годишните разпределения на общия бюджет на Европейския съюз. Наличните годишни разпределения на средства се разрешават от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.“

1.

заглавието „Бюджет“ се заменя със заглавието „Финансиране“;

2.

параграф първи се заменя със следния текст:

„Финансовата рамка за осъществяване на програмата „Марко Поло“ за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2006 г. е 100 милиона еуро.“

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

44

L 161/128

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Европейският съвет подчерта неколкократно предпочитанието си към присъединяването на обединен Кипър. За съжаление не е възможно все още да се постигне окончателно уреждане на въпроса. Съгласно параграф 12 от заключенията на Европейския съвет от Копенхаген Съветът представи на 26 април 2004 г. позицията си относно настоящото положение на острова.

(2)

В очакване на уреждането се прекратява временно прилагането на достиженията на правото на ЕС към датата на присъединяване съгласно член 1, параграф 1, от Протокол № 10 в зоните на Република Кипър, върху които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол.

(3)

Съгласно член 2, параграф 1 от Протокол № 10 след временното прекратяване е необходимо да се предвидят условията за прилагане на съответните разпоредби на законодателството на Европейския съюз по отношение на демаркационната линия между гореупоменатите зони и тези, в които правителството на Република Кипър упражнява ефективен контрол. За да се гарантира ефективността на тези правила, тяхното прилагане трябва да се разшири до границата между зоните, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол и източната суверенна зона на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

(4)

Гореупоменатата демаркационна линия не представлява външна граница на ЕС и на първо място Република Кипър има задължение да определи кои стоки, услуги и лица имат право да я пресичат. Тъй като гореупоменатите зони се намират временно извън митническата и данъчна територия на Общността и извън пространството на свобода, правосъдие и сигурност, следва да има специални правила, които да гарантират ниво на защита и сигурност, съпоставимо с това в ЕС, по отношение на нелегалната имиграция, заплахите за обществения ред и икономическите интереси по отношение на движението на стоки. Движението на животни и продукти от животински произход ще бъде забранено, докато не бъде предоставена достатъчно информация за здравето на животните в гореупоменатите зони.

(5)

Член 3 от Протокол № 10 посочва изрично, че временното прекратяване на достиженията на правото на ЕС не пречи да се приемат мерки за подобряване на икономическото развитие на гореупоменатите зони. Настоящият регламент е предназначен да улесни търговията и другите връзки между гореупоменатите зони и тези, в които правителството на Република Кипър упражнява ефективен контрол, като същевременно осигури необходимото ниво на защита и сигурност, както е посочено по-горе.

(6)

Що се отнася до лицата, политиката на правителството на Република Кипър позволява понастоящем демаркационната линия да преминават всички граждани на републиката, гражданите на ЕС и поданиците на трети страни, които легално пребивават в северната част на Кипър, както и всички граждани на ЕС и поданици на трети страни, които са влезли на острова, като са минали през зоните, контролирани от правителството.

(7)

Като се взема предвид политиката на правителството на Република Кипър, необходимо е да се определят минимум правила, позволяващи на гражданите на ЕС съюз да упражняват правото си на свободно движение във вътрешното пространство на ЕС и минимум правила, позволяващи контрол на лицата на демаркационната линия; да се осигури ефективен надзор над тази линия с цел борба с нелегалната имиграция на поданици от трети страни и срещу всяка заплаха за сигурността и обществената политика. Необходимо е също така да се определят условията, при които поданиците на трети страни ще могат да преминават тази линия.

(8)

По отношение проверките на лицата настоящият регламент следва да не засяга разпоредбите на Протокол № 3, и по-специално на член 8 от него.

(9)

Настоящият регламент не засяга по никакъв начин мандата на Обединените нации в буферната зона.

(10)

Всяка промяна в политиката на правителството на Република Кипър по отношение на демаркационната линия, която може да се окаже несъвместима с правилата, установени с настоящия регламент, следва да бъде нотифицирана на Комисията преди влизането ѝ в сила, за да може Комисията да предприеме необходимите инициативи, за да избегне тази несъвместимост.

(11)

Комисията следва също така да може да изменя приложения I и II към настоящия регламент, за да отговори на евентуалните промени и да предприеме незабавни действия,

1.

„демаркационна линия“ означава:

2.

„поданици на трети страни“ означава: всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за ЕС.

а)

могат да представят разрешително за пребиваване, издадено от Република Кипър или валиден документ за пътуване, и когато това се изисква — с виза за Република Кипър, и

б)

не представляват заплаха за обществения ред и обществената политика.

—

Ledra Palace

—

Agios Dhometios

—

Ветеринарните, фитосанитарните изисквания и изискванията за безопасност на храните, както е установено в мерките, приети съгласно член 37 (предишен член 43) и/или на член 152, параграф 4, буква б) от Договора за ЕС. И по-специално въпросните растения, растителните продукти и други предмети се подлагат на фитосанитарни проверки, извършени от надлежно оправомощени експерти, за да се провери дали разпоредбите отговарят на разпоредбите на фитосанитарното законодателство на Европейския съюз (Директива 2000/29/ЕО на Съвета (1), преди да преминат демаркационната линия и да бъдат експедирани към зоните, върху които Република Кипър упражнява ефективен контрол.

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

50

L 162/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Шенгенската информационна система, наричана по-долу SIS, създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Конвенцията от 1990 г., въвеждаща Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на проверките на общите граници (3), наричана по-долу „Шенгенска конвенция от 1990 г.“, съдържа основно правило за приложение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамката на Европейския съюз.

(2)

Необходимостта да се разработи нова, второ поколение SIS, наричана по-долу „SIS II“, с оглед разширяването на Европейския съюз и позволяваща въвеждането на нови функции, като се ползва от последните разработки в областта на информационната технология, вече е призната и първите стъпки са предприети за разработване на тази нова система.

(3)

Някои адаптации на съществуващи разпоредби и въвеждането на някои нови функции може да бъдат осъществени по отношение на сегашната версия на SIS, и по-специално отнасящи се до разпоредбата за достъп до някои видове данни, въведени в SIS за органи, за чието добро изпълнение на задачите би било улеснение, ако те могат да намерят тези данни, включително Европол и националните членове на Евроюст, разширяването на категориите на липсващи обекти, за които може да се внесат данни, и записване на предаване на лични данни. Техническите средства, необходими за целта, трябва да бъдат установени във всяка държавна членка.

(4)

Заключенията на Европейския съвет от Лаакен от 14 и 15 декември 2001 г., и по-специално заключения 17 (Сътрудничество между специализираните служби за борба с тероризма), 43 (Евроюст и полицейско сътрудничество по отношение на Европол) и план за действие от 21 септември 2001 г. срещу тероризма, се отнасят за необходимостта от засилване на SIS и подобряване на нейните способности.

(5)

Освен това е полезно да се въведат разпоредби по отношение на обмяна на цялата допълнителна информация чрез органите, назначени за тази цел във всички държави-членки (искане за допълнителна информация на национално вписване), като се даде на тези органи обща правна електронна база в рамките на разпоредбите от Шенгенската конвенция от 1990 г. и се създадат правила за изтриване на данни, съхранявани от тези органи.

(6)

Измененията, които трябва да бъдат направени за тази цел на разпоредбите от достижения на правото от Шенген, отнасящи се до SIS, се състоят от две части: настоящия регламент и решение на Съвета, основани на член 30, параграф 1, букви а) и б), член 31, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз. Причината за това е, както е посочено в член 93 от Шенгенската конвенция от 1990 г., че целта на SIS е да поддържа публична политика и публична сигурност, включително националната сигурност на териториите на държавите членки, и да прилага разпоредбите на упоменатата конвенция, свързана с движението на хора в тези територии, като използва информацията, изпращана чрез SIS в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Тъй като някои от разпоредбите на Шенгенската конвенция от 1990 г. следва да се прилагат за двете цели в едно и също време, подходящо е да се изменят такива разпоредби по еднакъв начин чрез паралелни действия въз основа на всеки от Договорите.

(7)

Настоящият регламент не накърнява приемането в бъдеще на необходимо законодателство, описващо подробно правната архитектура, целите, оперирането и използването на SIS II, такива като, но не и ограничени до правила, определящи категориите на данните, които следва да бъдат въвеждани в системата, целите за които те се въвеждат, и критериите за тяхното въвеждане, правила относно съдържанието на данните в SIS, връзките в предупрежденията, съответствието между предупреждението и бъдещите правила за достъп до данните в SIS и защитата на личните данни и техния контрол.

(8)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент съдържа разработка на разпоредби от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО (4), относно някои разпоредби за прилагане на това споразумение.

(9)

В съответствие с членове 1 и 2 от протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взима участие в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не е предмет на неговото приложение. Като се има предвид, че настоящият регламент се изгражда върху достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредби от част 3, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, Дания в съответствие с член 5 от споменатия протокол решава в рамките на период от 6 месеца след като Съветът е приел настоящия регламент, дали ще го въведе в своето национално законодателство.

(10)

Настоящият регламент съставлява разработка на SIS за целите на прилагането по отношение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, свързано с движението на хора; Обединеното кралство не прилага и не взима участие в SIS за тази цел в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искане на Обединеното кралство и Северна Ирландия да вземе участие в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (5); Обединеното кралство следователно не участва в неговото приемане, не е обвързано от него и не е предмет на неговото приложение.

(11)

Настоящият регламент съдържа разработките на SIS за целите на прилагането по отношение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, свързано с движението на хора; Ирландия не прилага и не взима участие в Шенгенската информационна система за тази цел в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искане на Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (6); Ирландия следователно не участва в неговото приемане, не е обвързана от него и не е предмет на неговото приложение.

(12)

Настоящият регламент представлява акт, изграден на основата на достиженията на правото от Шенген или по друг начин свързан с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване,

1.

към член 92 се добавя параграф 4:

„4.   Държавите-членки в съответствие с националното законодателство обменят чрез органите, назначени за тази цел (Сирена), цялата допълнителна информация, необходима във връзка с въвеждането на предупреждение за разрешаване на подходящи действия, които трябва да бъдат предприети в случаи, когато лица и обекти, по отношение на които са въведени данни в Шенгенската информационна система, са открити като резултат на издирвания, направени в тази система. Такава информация се използва само за целта, за която е изпратена.“;

2.

член 94, параграф 3, първа алинея, букви а) до и) се заменят със следния текст:

3.

в края на член 101, параграф 1 се добавя следното изречение:

„Въпреки това достъп до данните, въведени в SIS, и правото за издирване на такива данни може също да бъдат упражнявани от националните съдебни органи, inter alia, тези които отговарят за откриване на публично преследване по наказателни дела и съдебни разследвания преди обвинение, в изпълнение на техните задачи, както е установено в националното законодателство.“;

4.

член 101, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   В допълнение достъп до данните, вписани в съответствие с член 96, и данни относно документи, свързани с лица, въведени в съответствие с член 100, параграф 3, букви г) и д), и правото на издирване на такива данни пряко може да бъдат упражнявани от органи, отговарящи за издаване на визи, централни органи, отговарящи за проверки на кандидатстване за визи, и органи, отговарящи за издаване на разрешителни за пребиваване и за администрации на законодателството за чужденци в контекста на прилагането на разпоредбите от настоящата конвенция, свързани с движението на хора. Достъпът до данните на тези власти се регулира от националното законодателство на всяка държава-членка“;

5.

член 102, параграф 4, второто изречение се заменя със следния текст:

„Чрез дерогация данните, въведени съгласно член 96, и данните относно документи, свързани с лица, въведени съгласно член 100, параграф 3, букви г) и д), може да бъдат използвани в съответствие с националното законодателство на всяка държава-членка само за целите на член 101, параграф 2.“;

6.

член 103 се заменя със следния текст:

„Член 103

Всяка държава-членка гарантира, че всяко предаване на лични данни се записва в националната секция на SIS от органите, управляващи данните на досиетата за целите на проверки дали издирването е допустимо или не. Записването може да се използва само за тази цел и се изтрива възможно най-рано след период от една година и най-късно след период от три години.“;

7.

добавя се член 112А:

„Член 112А

1.   Лични данни, държани в досиета от органите, посочени в член 92, параграф 4, като резултат от обмен на информация съгласно този параграф, се пазят само за такова време, което се изисква за достигане на целите, за които те са предоставени. Те при всички случаи се изтриват най-късно една година след като предупреждението или предупрежденията, свързани със съответното лице или обект, са изтрити от Шенгенската информационна система.

2.   Параграф 1 не накърнява правото на държава-членка да поддържа в националните досиета данни, свързани с определено предупреждение, което тази държава-членка е издала, или за предупреждение, във връзка с което е било предприето действие на нейна територия. Периодът от време, за който такива данни могат да бъдат поддържани в такива досиета, се регулира от националното законодателство.“;

8.

добавя се член 113А:

„Член 113А

1.   Данни, различни от лични данни, държани в досиета от съответните органи, посочени в член 92, параграф 4, като резултат от информация, обменена съгласно този параграф, се пазят само за такова време, което е необходимо за постигане на целите, за които те са събрани. Във всички случаи те се изтриват най-късно една година след като предупреждението или предупрежденията, свързани със съответното лице или обект, са били изтрити от Шенгенската информационна система.

2.   Параграф 1 не накърнява правото на държава-членка да поддържа в националните досиета данни, свързани с определено предупреждение, което тази държава-членка е издала, или за предупреждение, във връзка с което е било предприето действие на нейна територия. Периодът от време, за който такива данни може да се поддържат в такива досиета, се регулира от националното законодателство.“

01/ 05

BG

Официален вестник на Европейския съюз

53

L 168/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

За някои актове, които остават в сила и след 1 май 2004 г., и които изискват бъдат адаптирани заради присъединяването, в Акта за присъединяване не са предвидени съответните адаптации или тези, които са предвидени, трябва да бъдат допълнени. Всички тези адаптации трябва да бъдат приети преди присъединяването, за да бъдат приложими от момента на присъединяването.

(2)

Съгласно член 57, параграф 2 от Акта за присъединяване, тези адаптации трябва да бъдат приети от Съвета за всички случаи, в които оригиналният акт е приет от Съвета, самостоятелно или съвместно с Европейския парламент.

(3)

Следователно Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламенти (ЕО) № 1334/2000 (4), (ЕО) № 2157/2001 (5), (ЕО) № 152/2002 (6), (ЕО) № 1499/2002 (7), (ЕО) № 1500/2003 (8) и (ЕО) № 1798/2003 на Съвета (9), Решения № 1719/1999/ЕО (10), № 1720/1999/ЕО (11), № 253/2000/ЕО (12), № 508/2000/ЕО (13), № 1031/2000/ЕО (14), № 163/2001/ЕО (15), № 2235/2002/ЕО (16) и № 291/2003/ЕО (17) на Европейския парламент и на Съвета, и Решения № 1999/382/ЕО (18), 2000/821/ЕО (19), 2003/17/ЕО (20) и 2003/893/ЕО (21) на Съвета следва да бъдат съответно изменени,

а)

В приложение I, А.2, № 1, в колона 6, първи параграф, към текста в скоби след „Гърция“ се добавя:

„Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия“.

б)

В приложение I, В.1, В.2 и В.4, колона 5, точка 3, втори параграф, първо тире се добавя следния текст към текста в скоби след „Гърция“:

„Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия“.

1.

Решение № 1719/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. относно определянето на редица насоки, включително идентификацията на проекти от общ интерес за трансевропейските мрежи за електронен обмен на информация между администрациите (IDA).

В член 10, точки 1 и 3, се заличава следното:

„, Кипър, Малта“.

2.

Решение 1720/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. относно приемането на редица мерки и действия с цел да се гарантира интероперативността на и на достъпа до трансевропейските мрежи за електронен обмен на информация и данни между администрациите (IDA).

В член 14, точки 1 и 3, се заличават съответно:

„, Кипър, Малта“.

а)

В приложение I се добавя следния текст между вписванията за Белгия и Дания:

„ЧЕШКА РЕПУБЛИКА:

akciová společnost“

и между вписванията за Германия и Гърция:

„ЕСТОНИЯ:

aktsiaselts“

между вписванията за Италия и Люксембург:

„КИПЪР:

Δημόσια Εταιρεία περιορισμένης ευθύνης με μετοχές, Δημόσια Εταιρεία περιορισμένης ευθύνης με εγγύηση

ЛАТВИЯ:

akciju sabiedrība

ЛИТВА:

akcinės bendrovės“

между вписванията за Люксембург и Холандия:

„УНГАРИЯ:

részvénytársaság

МАЛТА:

kumpaniji pubbliċi / public limited liability companies“

между вписванията за Австрия и Португалия:

„ПОЛША:

spółka akcyjna“

и между вписванията за Португалия и Финландия:

„СЛОВЕНИЯ:

delniška družba

СЛОВАКИЯ:

akciová spoločnos“;

б)

в приложение II между вписванията за Белгия и Дания се добавя следния текст:

„ЧЕШКА РЕПУБЛИКА:

akciová společnost, společnost s ručením omezeným“

между вписванията за Германия и Гърция:

„ЕСТОНИЯ:

aktsiaselts ja osaühing“

между вписванията за Италия и Люксембург:

„КИПЪР:

Δημόσια εταιρεία περιορισμένης ευθύνης με μετοχές,

δημόσια Εταιρεία περιορισμένης ευθύνης με εγγύηση,

ιδιωτική εταιρεία

ЛАТВИЯ:

akciju sabiedrība,

un sabiedrība ar ierobežotu atbildību

ЛИТВА:

akcinės bendrovės,

uždarosios akcinės bendrovės“

между вписванията за Люксембург и Холандия:

„УНГАРИЯ:

részvénytársaság,

korlátolt felelősségű társaság.

МАЛТА:

kumpaniji pubbliċi / public limited liability companies

kumpaniji privati/private limited liability companies“

и между вписванията за Австрия и Португалия:

„ПОЛША:

spółka akcyjna,

spółka z ograniczoną odpowiedzialnością“

и между вписванията за Португалия и Финландия:

„СЛОВЕНИЯ:

delniška družba,

družba z omejeno odgovornostjo

СЛОВАКИЯ:

akciová spoločnos',

spoločnosť s ručením obmedzeným“.

1.

Решение № 2235/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2002 г. относно приемане на програма на Общността, с цел да подобри действието на данъчните системи на вътрешния пазар (програма Fiscalis 2003—2007 г.).

В член 4, буква б) се замества със следния текст:

2.

Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка добавена стойност, с който се отменя Регламент (ЕИО) № 218/92.

В член 2, параграф 1 се добавя следният текст за Белгия и Дания:

между вписванията за Германия и Гърция:

и между вписванията за Италия и Люксембург:

между вписванията за Люксембург и Холандия: