A.

Настоящото известие се приема в изпълнение на правилата на Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“) и на Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („Споразумението за надзор и съд“).

Б.

Европейската комисия („Комисията“) публикува съобщение, озаглавено „Насоки за прилагането на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз към споразумения за трансфер на технологии“ (1). С този акт без задължителна сила се определят следваните от Комисията принципи за оценка на споразумения за трансфер на технологии съгласно член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В.

Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) счита, че насоките на Комисията са от значение за ЕИП. С цел запазване на еднакви условия на конкуренция и осигуряване на еднаквото прилагане на правилата на ЕИП за конкуренцията на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) Органът прие настоящото известие по силата на правомощията, предоставени му съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд. Органът възнамерява да следва принципите и правилата, определени в настоящото известие, при прилагане на съответните правила на ЕИП към конкретен случай.

Г.

В настоящото известие по-специално се определят принципите за оценка на споразумения за трансфер на технологии съгласно член 53 oт Споразумението за ЕИП и се предоставят насоки за тяхното прилагане.

Д.

Настоящото известие се прилага по отношение на случаите, в които Органът е компетентният надзорен орган съгласно член 56 от Споразумението за ЕИП.

Е.

Настоящото известие заменя предишното известие на Органа от 2005 г. относно прилагането на член 53 от Споразумението за ЕИП относно споразуменията за трансфер на технологии (2).

1.

2.

2.1.

2.2.

2.3.

2.4.

3.

3.1.

3.2.

3.2.1.

3.2.2.

3.2.3.

3.2.4.

3.2.5.

3.2.6.

3.2.6.1.

3.2.6.2.

3.3.

3.4.

3.4.1.

3.4.2.

3.4.3.

3.5.

3.6.

3.6.1.

3.6.2.

4.

4.1.

4.1.1.

4.1.2.

4.1.3.

4.2.

4.2.1.

4.2.2.

4.2.2.1.

4.2.2.2.

4.2.3.

4.2.4.

4.2.5.

4.2.6.

4.2.7.

4.3.

4.4.

4.4.1.

4.4.2.

(1)

С настоящите насоки се определят принципите за оценка на споразумения за трансфер на технологии съгласно член 53 от Споразумението за ЕИП („член 53“). Споразуменията за трансфер на технологии се отнасят до лицензирането на права върху технологии, чрез които лицензодателят разрешава на лицензополучателя да използва лицензните права върху технологията за производство на стоки или услуги съгласно член 1, параграф 1, буква в) от акта, посочен в точка 5 от приложение XIV към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕС) № 316/2014 на Комисията от 21 март 2014 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии (Регламент за групово освобождаване на трансфер на технологии — РГОТТ) (3).

(2)

Целта на насоките е да се предостави ръководство за прилагането на РГОТТ, както и за прилагането на член 53 по отношение на споразуменията за трансфер на технологии, които не попадат в приложното поле на РГОТТ. РГОТТ и насоките не засягат възможното паралелно прилагане на член 54 от Споразумението за ЕИП („член 54“) по отношение на споразуменията за трансфер на технологии (4).

(3)

Стандартите, определени в настоящите насоки, трябва да се прилагат в зависимост от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Това изключва тяхното механично прилагане. Всеки случай трябва да бъде оценяван въз основа на присъщите му факти, а настоящите насоки трябва да се прилагат разумно и гъвкаво. Посочените примери служат само като илюстрация и нямат претенцията да са изчерпателни. Органът следи функционирането на РГОТТ и насоките в системата за прилагане, създадена с глава II oт протокол 4 към Споразумението за надзор и съд („протокол 4“) (5), за да прецени дали е необходимо да се правят промени.

(4)

Настоящите насоки не засягат тълкуването на член 53 и РГОТТ, което може да бъде дадено от Съда на ЕАСТ, Съда и Общия съд.

(5)

Целта на член 53 като цяло е да защитава конкуренцията на пазара с оглед повишаване благосъстоянието на потребителя и ефективно разпределение на ресурсите. В член 53, параграф 1 се забраняват всички споразумения и съгласувани практики между предприятия, както и решения на сдружения на предприятия (6), които могат да засегнат търговията между договарящите се страни („държавите от ЕАСТ“) (7) и които си поставят за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията (8). Като изключение от това правило в член 53, параграф 3 се предвижда забраната по член 53, параграф 1 да може да бъде обявена за неприложима за споразумения между предприятия, които допринасят за подобряването на производството или дистрибуцията на стоки или подпомагат техническия или икономическия прогрес, като предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи и не налагат ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели, както и не предоставят на такива предприятия възможност за елиминиране на конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.

(6)

Законите за интелектуална собственост предоставят изключителни права на притежателите на патенти, авторски права, права върху дизайн, търговски марки и други защитени от закона права. Притежателят на интелектуална собственост има правото по силата на законите за закрила на интелектуалната собственост да предотвратява непозволената употреба на своята интелектуална собственост и да я експлоатира, например като лицензира употребата ѝ от трети страни. Щом един продукт, включващ право на интелектуална собственост с изключение на правата за публично изпълнение (9), бъде пуснат на пазара в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) от притежателя на това право или с негово съгласие, правото на интелектуална собственост е изчерпано на цялата територия на ЕИП, включително и в държавите от ЕАСТ, в смисъл, че притежателят повече не може да го използва, за да контролира продажбата на продукта (принцип на изчерпване в ЕИП) (10). Носителят на правото няма право по силата на законите за закрила на интелектуалната собственост да предотвратява продажбите от страна на лицензополучателите или на купувачите на такива продукти, включващи лицензираната технология. Принципът на изчерпване в ЕИП съответства на най-важната функция на правата на интелектуална собственост, а именно да предостави на своя притежател правото да изключва други страни от използването на неговата интелектуална собственост без негово съгласие.

(7)

Фактът, че законите за закрила на интелектуалната собственост предоставят изключителни права на използване, не означава, че законите за защита на конкуренцията не произвеждат ефекти върху тези права. Член 53 по-специално е приложим към споразумения, с които притежателят лицензира друго предприятие да експлоатира неговите права на интелектуална собственост. (11) Нито пък означава, че между правата на интелектуална собственост и правилата на ЕИП за конкуренцията съществува вътрешноприсъщо противоречие. И дветe съвкупности от правни норми имат общата цел да благоприятстват благополучието на потребителите и ефикасното разпределение на ресурсите. Иновациите са основен и динамичен елемент на една отворена и конкурентна пазарна икономика. Правата на интелектуална собственост благоприятстват динамичната конкуренция, като насърчават предприятията да инвестират в развитието на нови или усъвършенствани продукти и процеси. Това е така и с конкуренцията, като оказва натиск върху предприятията да правят нововъведения. Следователно и правата на интелектуална собственост, и конкуренцията са необходими за насърчаването на иновациите и за гарантирането на тяхното конкурентно използване.

(8)

При оценката на лицензни споразумения съгласно член 53 трябва да се има предвид, че създаването на права на интелектуална собственост често изисква значителни инвестиции и често пъти представлява рисковано начинание. С цел да не се намалява динамичната конкуренция и да се запази стимулът за нововъведения, новаторът не трябва да бъде неоснователно ограничаван при използването на правата на интелектуална собственост, които могат да се окажат много ценни. По тези причини новаторът трябва да е свободен да иска подходящо възнаграждение за успешните проекти, което да е достатъчно да поддържа стимулите за инвестиции и в което да се вземат под внимание също неуспешните проекти. За лицензирането на една технология може също да се наложи лицензополучателят да направи значителни невъзвръщаеми инвестиции (т.е. че при прекратяване на дейността в тази конкретна сфера инвестицията не може да бъде използвана от лицензополучателя за други дейности или да бъде продадена без значителни загуби) в лицензната технология и в производствени активи, които са необходими за нейната експлоатация. Член 53 не може да се прилага, без да се вземат предвид такива предварителни невъзвръщаеми инвестиции, направени от страните, и рисковете, свързани с тях. Рискът, пред който се изправят страните, и невъзвръщаемите инвестиции, които трябва да се направят, следователно могат да доведат до споразумения, които не попадат в обхвата на член 53, параграф 1 или изпълняват условията на член 53, параграф 3, в зависимост от случая, за периода от време, необходим за възстановяване на инвестицията.

(9)

При оценяването на лицензионните споразумения по член 53 съществуващата аналитична рамка е достатъчно гъвкава, за да вземе под внимание динамичните аспекти на лицензирането на права върху технологии. Не съществува презумпция, че правата на интелектуална собственост и лицензионните споразумения като такива създават проблеми за конкуренцията. Повечето лицензионни споразумения не ограничават конкуренцията, а пораждат полезна за конкуренцията ефективност. Всъщност лицензирането само по себе си е полезно за конкуренцията, тъй като води до разпространяване на технологии и насърчава нововъведенията от страна на лицензодателя и лицензополучателите. Освен това дори споразуменията, които ограничават конкуренцията, често могат да породят полезна за конкуренцията ефективност, която трябва да бъде разгледана по член 53, параграф 3, и която да бъде съпоставена с отрицателните въздействия върху конкуренцията (12). Голямата част от лицензионните споразумения следователно са съвместими с член 53.

(10)

В член 53, параграф 1 се забраняват споразумения, които имат за цел или резултат ограничаването на конкуренцията. Член 53, параграф 1 се прилага по отношение на ограниченията на конкуренцията между страните по едно споразумение и по отношение на ограниченията на конкуренцията между някоя от страните и трети страни.

(11)

Оценката дали едно лицензионно споразумение ограничава конкуренцията трябва да бъде извършена спрямо действителния контекст, в който конкуренцията би възникнала при липсата на споразумението и наложените от него предполагаеми ограничения (13). При изготвянето на тази оценка е необходимо да се вземе предвид възможното въздействие на споразумението върху конкуренцията между технологиите (т.е. конкуренцията между предприятия, използващи конкурентни технологии) и върху конкуренцията в рамките на самата технология (т.е. конкуренцията между предприятия, използващи една и съща технология) (14). В член 53, параграф 1 се забраняват ограниченията както на конкуренцията между технологиите, така и на конкуренцията в рамките на една и съща технология. Следователно е необходимо да се оцени до каква степен споразумението въздейства или има вероятност да въздейства върху тези два аспекта на конкуренцията на пазара.

(12)

Следващите два въпроса предоставят полезна рамка за изготвянето на тази оценка. Първият въпрос се отнася до въздействието на споразумението върху конкуренцията между технологиите, докато вторият въпрос се отнася до въздействието на споразумението върху конкуренцията в рамките на една и съща технология. Тъй като ограниченията могат да са в състояние да въздействат едновременно и върху конкуренцията между технологиите, и в рамките на една и съща технология, може да се наложи ограничението да се анализира с оглед на двата въпроса в букви а) и б), преди да се стигне до заключение дали конкуренцията е ограничена или не по смисъла на член 53, параграф 1:

(13)

Когато се прилага аналитичната рамка, изложена в точка 12 от настоящите насоки, трябва да се има предвид, че в член 53, параграф 1 се прави разграничение между споразуменията, чиято цел е ограничаването на конкуренцията, и споразуменията, чийто резултат е ограничаването на конкуренцията. Споразуменията или договорните ограничения са забранени с член 53, параграф 1 единствено ако тяхната цел или резултат е да ограничат конкуренцията между технологиите и/или конкуренцията в рамките на самата технология.

(14)

Ограниченията, чиято цел е ограничаването на конкуренцията, са тези ограничения, които по самата си същност ограничават конкуренцията. Става дума за ограничения, които предвид целите, преследвани от правилата на ЕИП за конкуренцията, имат толкова висок потенциал за отрицателно въздействие върху конкуренцията, че за прилагането на член 53, параграф 1 не е необходимо да бъде доказано въздействие върху пазара (17). Нещо повече, малко вероятно е условията на член 53, параграф 3 да бъдат изпълнени в случая на споразумения, чиято цел е ограничаването на конкуренцията. Оценката на това дали целта на дадено споразумение е да бъде ограничена конкуренцията се основава на определен брой фактори. Тези фактори включват, по-специално, съдържанието на споразумението и действителните цели, преследвани от него. Може също така да се наложи да бъде разгледан контекстът, в който то (трябва да) се прилага, или начинът, по който страните се държат на пазара (18). С други думи, може да се наложи да бъдат анализирани фактите, които са в основата на споразумението, и конкретните обстоятелства, при които то функционира, преди да се прави заключение дали целта на дадено ограничение съставлява ограничение на конкуренцията. Начинът, по който едно споразумение се изпълнява в действителност, може да разкрие, че неговата цел е да бъде ограничена конкуренцията, дори когато споразумението официално не съдържа изрична разпоредба в този смисъл. Доказателството за субективно намерение на страните да ограничат конкуренцията е фактор от значение, но не е необходимо условие. Едно споразумение може да се разглежда като ограничаващо по своята цел дори ако ограничаването на конкуренцията не е единствената му цел, а преследва и други, напълно легитимни цели (19). За лицензионните споразумения Органът приема, че ограничения, съдържащи се в списъка със съществени ограничения на конкуренцията, посочени в член 4 от РГОТТ, са ограничителни по своята цел (20).

(15)

Ако едно споразумение няма за цел да ограничава конкуренцията, необходимо е да се проучи дали резултатът от него не я ограничава. Трябва да бъдат взети предвид както действителните, така и потенциалните въздействия (21). С други думи, споразумението трябва да произвежда вероятни антиконкурентни ефекти. За да ограничават конкуренцията като резултат, лицензионните споразумения трябва да засягат действителната или потенциалната конкуренция до такава степен, че на съответния пазар да могат да се очакват с разумна степен на вероятност отрицателни ефекти върху цените, производството, иновациите, разнообразието или качеството на стоките и услугите. Вероятните отрицателни въздействия върху конкуренцията трябва да бъдат значителни (22). Съществува вероятност да се появят значителни антиконкурентни ефекти, когато поне една от страните притежава или придобива някаква степен на пазарна мощ и споразумението допринася за създаването, запазването или усилването на тази пазарна мощ, или дава възможност на страните да експлоатират такава пазарна мощ. Пазарната мощ е способността да се поддържат цените над конкурентните равнища или производството да се поддържа под конкурентните равнища по отношение на количеството, качеството, разнообразието на продуктите или нововъведенията за срок със значителна продължителност (23). Степента на пазарната мощ, която обикновено е необходима, за да се констатира нарушение на разпоредбата на член 53, параграф 1, е по-ниска от степента, която се изисква, за да се направи констатация за господстващо положение съгласно член 54 (24).

(16)

За да се анализират ограниченията на конкуренцията като резултат, обикновено е необходимо да бъде определен съответният пазар и да се проучи и оцени по-специално естеството на засегнатите стоки и технологии, пазарната позиция на страните, пазарното положение на конкурентите, пазарното положение на купувачите, наличието на потенциални конкуренти и равнището на бариерите за навлизане на пазара. В някои случаи обаче антиконкурентните ефекти могат да бъдат изведени пряко, като се анализира начинът, по който страните по споразумението се държат на пазара. Например може да е възможно да се потвърди фактът, че споразумението е довело до повишаване на цените.

(17)

Лицензионните споразумения могат обаче да имат и съществен потенциал за насърчаване на конкуренцията. В действителност голямата част от лицензионните споразумения благоприятстват конкуренцията. Лицензионните споразумения могат да стимулират иновациите, като дават възможност на новаторите да си възвърнат поне част от разходите за изследователска и развойна дейност. Лицензионните споразумения водят и до разпространение на технологии, което може да създаде стойност чрез намаляване на производствените разходи на лицензополучателя или като му се даде възможност да произвежда нови или усъвършенствани продукти. На равнището на лицензополучателя ефективността често се получава от комбинацията от технологията на лицензодателя с активите и технологиите на лицензополучателя. Такава интеграция на допълващи се активи и технологии може да доведе до конфигурация на разходи/крайна продукция, която не би била възможна по друг начин. Например комбинацията от усъвършенстваната технология на лицензодателя с по-ефективните производствени или дистрибуторски активи на лицензополучателя може да намали производствените разходи или да доведе до повишаване на качеството. Лицензирането може също да послужи за насърчаване на конкуренцията чрез премахване на пречките пред развитието и експлоатацията на собствената технология на лицензополучателя. По-специално в отрасли, където преобладават голям брой патенти, често се предприема лицензиране, което да осигури свобода на проектирането, като премахне риска лицензодателят да предяви искове за извършени нарушения. Когато лицензодателят приеме да не се възползва от правото си на интелектуална собственост, за да възпрепятства продажбата на продуктите на лицензополучателя, споразумението отстранява пречка пред продажбата на продукта на лицензополучателя и по този начин насърчава конкуренцията.

(18)

В случаи, когато едно лицензионно споразумение попада в обхвата на член 53, параграф 1, благоприятните за конкуренцията въздействия на споразумението трябва да се съпоставят с антиконкурентните му въздействия в контекста на член 53, параграф 3. Когато и четирите условия по член 53, параграф 3 са изпълнени, въпросното ограничаващо лицензионно споразумение е валидно и приложимо, като за тази цел не е необходимо предварително решение (25). Малко вероятно е съществените ограничения да изпълнят условията на член 53, параграф 3. Тези споразумения обикновено не успяват да изпълнят (поне) едно от първите две условия на член 53, параграф 3. Обикновено те не създават обективни икономически ползи или ползи за потребителите. Освен това тези видове споразумения обикновено не успяват да преминат теста за наложителност (съгласно третото условие). Например ако страните определят продажната цена на произведените по силата на лиценза продукти, това по принцип води до по-слабо производство и неоптимално разпределение на ресурсите, както и до по-високи цени за потребителите. Ограничаването на цените също не е наложително за постигане на възможната ефективност, произтичаща от достъпността на двете технологии за двамата конкуренти.

(19)

Методът на Надзорния орган на ЕАСТ за определяне на съответния пазар е описан в Известието относно определянето на съответния пазар за целите на конкурентното право в рамките на ЕИП (26). В настоящите насоки се разглеждат само някои аспекти от определянето на пазара, които са от особено значение в областта на лицензирането на технологии.

(20)

Технологията представлява производствен ресурс, който е интегриран или в продукт, или в производствен процес. Следователно лицензирането на права върху технологии може да засегне конкуренцията както на пазарите на производствени ресурси нагоре по веригата, така и на продуктовите пазари надолу по веригата. Например споразумение между две страни, които продават конкурентни продукти надолу по веригата и са си разменили също лицензи за права върху технологии за производството на тези продукти нагоре по веригата, може да ограничи конкуренцията на съответния пазар на стоки или услуги надолу по веригата. Кръстосаното лицензиране може също да ограничи конкуренцията на технологичния пазар нагоре по веригата, а евентуално и на другите пазари на производствени ресурси нагоре по веригата. Ето защо за оценката на ефектите от лицензионните споразумения върху конкуренцията може да е необходимо да бъде/ат определен/и съответният/те продуктов/и пазар/и, както и съответният/те технологичен/ни пазар/и (27).

(21)

Съответният продуктов пазар обхваща продуктите, предмет на споразумението (в които се съдържа лицензираната технология), и продуктите, които купувачите считат за взаимозаменяеми с продуктите, предмет на споразумението, или за заместими поради техните характеристики, цени и употребата, за която са предназначени. Продуктите, предмет на споразумението, могат да са част от краен и/или междинен продуктов пазар.

(22)

Съответните технологични пазари се състоят от лицензните права върху технологии и техните заместители, т.е. другите технологии, които лицензополучателите считат за взаимозаменяеми с лицензните права върху технологии или за заместими поради характеристиките на технологиите, лицензионните възнаграждения и употребата, за която са предназначени. Въз основа на технологията, пусната на пазара от лицензодателя, е необходимо да бъдат определени онези технологии, към които лицензополучателите могат да преминат в отговор на малко, но постоянно увеличение на относителните цени, т.е. на лицензионните възнаграждения. Алтернативният подход е да се анализира пазарът за продукти, включващи лицензните права върху технологии (вж. точка 25 по-долу).

(23)

Терминът „съответен пазар“, използван в член 3 от РГОТТ и определен в член 1, параграф 1, буква м) от него, се отнася до съответния продуктов пазар и до съответния технологичен пазар в тяхното географско и продуктово измерение.

(24)

Според определението в член 1, параграф 1, буква л) от РГОТТ „съответният географски пазар“ обхваща територията, на която разглежданите предприятия участват в предлагането и търсенето на стоки или в лицензирането на права върху технологии, в която условията на конкуренция са достатъчно хомогенни и която значително се отличава от съседните територии по условията на конкуренция. Географският пазар на съответния/те технологичен/ни пазар/и може да е различен от географския пазар на съответния/те продуктов/и пазар/и.

(25)

След като бъдат установени съответните пазари, могат да бъдат определени пазарните дялове на различните източници на конкуренция на пазара и да бъдат използвани като показател за относителната мощ на участниците на пазара. За технологичните пазари един възможен начин е пазарните дялове да се изчислят въз основа на дела на всяка технология от общите приходи от лицензионни възнаграждения, представляващ дела на технологията от пазара, на който са лицензирани конкуриращите се технологии. Това обаче често може да се окаже чисто теоретичен, а не практичен начин за действие поради липсата на ясна информация за лицензионните възнаграждения. Друг подход, който се използва за изчисляването на защитената област, както е обяснено в член 8, буква г) от РГОТТ, е да се изчислят пазарните дялове на технологичния пазар въз основа на продажбите на продукти, включващи лицензираната технология, на продуктовите пазари надолу по веригата (за повече подробности вж. точка 86 и сл. по-долу). В отделни случаи извън защитената област на приложното поле на РГОТТ може да е необходимо, когато е практически възможно, да се прилагат и двата гореописани подхода с цел да се оцени по-точно пазарната мощ на лицензодателя, както и за да се вземат под внимание други налични фактори, които създават добра представа за относителната тежест на наличните технологии (за повече фактори вж. точки 157 и 159 и сл. по-долу) (28).

(26)

Някои споразумения за лицензиране могат да засегнат конкуренцията в иновациите. Когато обаче анализира тези ефекти, Органът обикновено се ограничава с проучване на въздействието на споразумението върху конкуренцията в рамките на съществуващите продуктови и технологични пазари (29). Конкуренцията на тези пазари може да бъде засегната от споразумения, които забавят въвеждането на усъвършенствани продукти или нови продукти, които с течение на времето ще заменят съществуващите продукти. В такива случаи иновацията е източник на потенциална конкуренция, която трябва да бъде взета под внимание при оценката на въздействието на споразумението върху продуктовите пазари и технологичните пазари. В ограничен брой случаи обаче може да е полезно и необходимо също ефектите върху конкуренцията в областта на иновациите да бъдат анализирани отделно. Това е така особено когато споразумението засяга иновация, предназначена за създаването на нови продукти, и когато е възможно да бъдат установени на ранен етап центровете на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) (30). В такива случаи анализът може да се насочи към това дали след привеждането в действие на споразумението ще останат достатъчно конкуриращи се центрове на НИРД, за да се запази ефективната конкуренция в областта на иновациите.

(27)

По принцип споразуменията между конкуренти излагат конкуренцията на по-голям риск в сравнение със споразуменията между неконкуренти. При все това конкуренцията между предприятията, които използват една и съща технология (конкуренция между лицензополучателите в рамките на самата технология), съществено допълва конкуренцията между предприятията, които използват конкурентни технологии (конкуренция между технологиите). Например конкуренцията в рамките на една и съща технология може да понижи цените на продуктите, които включват въпросната технология, което може не само да създаде преки и незабавни ползи за потребителите на тези продукти, но и да стимулира по-нататъшната конкуренция между предприятията, които използват конкурентни технологии. В контекста на лицензирането трябва също да се има предвид, че лицензополучателите продават своя собствен продукт. Те не препродават продукт, доставен от друго предприятие. По този начин могат да се създадат повече възможности за продуктова диференциация и за конкуренция между лицензополучателите въз основа на качеството, отколкото при вертикални споразумения за препродажба на продукти.

(28)

С цел да се определят конкурентните взаимоотношения между страните е необходимо да се проучи въпросът дали те биха били действителни или потенциални конкуренти при липса на споразумение. Приема се, че страните са неконкуренти, ако без споразумението те не биха били действителни или потенциални конкуренти на съответния пазар, засегнат от споразумението.

(29)

По принцип страните по споразумение не се считат за конкуренти, ако са в позиция на едностранно или двустранно блокиране. Позиция на едностранно блокиране е налице, когато дадено право върху технология не може да бъде използвано, без да бъде нарушено друго валидно право върху технология, или когато една страна не може да развива икономически жизнеспособна дейност на съответния пазар, без да нарушава валидното право на другата страна върху технологията. Това например е така, когато едно право върху технология обхваща усъвършенстване на друго право върху технология и усъвършенстването не може да бъде използвано законно без лиценз за правото върху основната технология. Позиция на двустранно блокиране е налице, или когато никое от правата върху технология не може да бъде използвано, без да бъде нарушено другото валидно право върху технология, или когато никоя от страните не може да развива икономически жизнеспособна дейност на съответния пазар, без да нарушава валидното право на другата страна върху технологията, и когато вследствие на това страните трябва да си разменят лицензи или разрешение за ползване на чуждата технология (31). На практика обаче ще има случаи, в които няма да е сигурно дали конкретно право върху технология е валидно или нарушено.

(30)

Страните са действителни конкуренти на продуктовия пазар, ако преди споразумението и двете вече са развивали дейност на един и същ съответен продуктов пазар. Фактът, че двете страни вече развиват дейност на един и същ продуктов пазар, без да са сключили лицензионно споразумение, е ясен признак за това, че не се блокират взаимно. При такъв сценарий може да се предположи, че страните са действителни конкуренти, докато бъде доказана позиция на блокиране (по-специално с окончателно решение на Съда).

(31)

Лицензополучателят може да се счита за потенциален конкурент на продуктовия пазар, ако при липса на споразумение е вероятно той да направи нужните допълнителни инвестиции, за да навлезе на съответния пазар в отговор на малко, но постоянно увеличение на цените на продуктите. Вероятното навлизане трябва да бъде оценено реалистично, т.е. въз основа на фактите по случая. Навлизането е по-вероятно, ако лицензополучателят притежава активи, които могат лесно да бъдат използвани за навлизане на пазара, без да се извършват значителни невъзстановими разходи, или ако вече е разработил стратегия или е започнал да инвестира по друг начин с цел навлизане на пазара. Трябва да са налице действителни конкретни възможности за лицензополучателя да навлезе на съответния пазар и да се конкурира с установените предприятия (32). Следователно лицензополучателят не може да бъде описан като потенциален конкурент, ако неговото навлизане на пазара не е икономически жизнеспособна стратегия (33).

(32)

В конкретния контекст на правата на интелектуална собственост допълнителен фактор за оценка на това дали страните са потенциални конкуренти на конкретен пазар е възможността техните права на интелектуална собственост да са в позиция на блокиране, т.е. лицензополучателят да не може да навлезе на съответния пазар, без да нарушава правата на интелектуална собственост на другата страна.

(33)

При липса на сигурност под формата на окончателно решение на Съда за наличието на позиция на блокиране, и следователно на сигурност по този въпрос, когато се разглежда въпросът дали са потенциални конкуренти, страните ще трябва да се обосноват с всички налични към момента доказателства, включително възможността за нарушение на правата на интелектуална собственост, и дали в конкретен случай са налице действителни възможности за заобикаляне на съществуващи права на интелектуална собственост. Вече направени значителни инвестиции или напреднали планове за навлизане на даден пазар могат да затвърдят виждането, че страните са поне потенциални конкуренти, дори и ако не може да бъде изключена позиция на блокиране. За наличието на позиция на блокиране може да се изисква особено убедително доказателство, когато страните имат общ интерес от това да претендират за наличието на такава позиция с цел да бъдат признати за неконкуренти, например когато твърденията за позиция на блокиране засягат технологии, които представляват технологични заместители (вж. точкa 22 по-горе), или ако лицензодателят осигурява значителни финансови стимули за лицензополучателя.

(34)

За да представлява действителен конкурентен натиск, трябва да е вероятно навлизането да бъде осъществено в кратък период от време (34). Обикновено период от една до две години е подходящ. В отделни случаи обаче могат да се вземат под внимание по-продължителни периоди от време. Срокът, който е необходим на предприятията, които вече са на пазара, за да адаптират своя производствен капацитет, може да се използва като ориентир за определяне на този срок. Например страните вероятно ще бъдат счетени за потенциални конкуренти на продуктов пазар, където лицензополучателят произвежда въз основа на своя собствена технология на даден географски пазар и започва производство на друг географски пазар въз основа на лицензна конкурентна технология. При тези обстоятелства лицензополучателят вероятно би могъл да навлезе на втория географски пазар със своята собствена технология, освен ако не е възпрепятстван от обективни фактори, сред които наличието на блокиращи права на интелектуална собственост.

(35)

Страните са действителни конкуренти на технологичния пазар, или ако и двете вече лицензират заместими технологии, или ако лицензополучателят вече лицензира свои технологии, а лицензодателят навлиза на технологичния пазар, като предоставя на лицензополучателя лиценз за конкурентна технология.

(36)

Счита се, че страните са потенциални конкуренти на технологичния пазар, ако притежават заместими технологии и ако лицензополучателят не лицензира собствената си технология, при положение че вероятно би го направил в случай на малко, но постоянно увеличение на цените на технологията. На технологичните пазари по принцип е по-трудно да се прецени дали страните са потенциални конкуренти. По тази причина потенциалната конкуренция на технологичния пазар не се взема под внимание (вж. точка 83 по-долу) за прилагането на РГОТТ и страните се третират като неконкуренти.

(37)

В някои случаи може също да се заключи, че макар лицензодателят и лицензополучателят да произвеждат конкурентни продукти, те са неконкуренти на съответния продуктов пазар и на съответния технологичен пазар, тъй като лицензираната технология представлява такова радикално нововъведение, че технологията на лицензополучателя е морално остаряла или неконкурентоспособна. В такива случаи технологията на лицензодателя създава нов пазар или отстранява технологията на лицензополучателя от съществуващия пазар. Често обаче не е възможно да се стигне до това заключение към момента на сключване на споразумението. Обикновено едва когато технологията или продуктите, които я съдържат, вече са стигнали до потребителите, става ясно, че по-старата технология е морално остаряла или неконкурентоспособна. Например, когато беше разработена технологията на компактния диск и на пазара се появиха плейърите и дисковете, не беше сигурно, че тази нова технология ще замени технологията на дългосвирещите грамофонни плочи. Това стана ясно едва след няколко години. Следователно страните се считат за конкуренти, ако към момента на сключване на споразумението не е очевидно, че технологията на лицензополучателя е остаряла или неконкурентоспособна. Предвид обаче на това, че член 53, параграфи 1 и 3 трябва да се прилага с оглед на действителния контекст на споразумението, оценката зависи силно от промените във фактите по същество. Следователно взаимоотношенията между страните ще бъдат определени като взаимоотношения между неконкуренти, ако на по-късен етап технологията на лицензополучателя остарее морално или стане неконкурентоспособна на пазара.

(38)

В някои случаи страните могат да се превърнат в конкуренти след сключването на споразумението, тъй като лицензополучателят разработва или придобива и започва да експлоатира конкурентна технология. В такива случаи трябва да се вземе под внимание фактът, че страните не са били конкуренти към момента на сключване на споразумението, както и че споразумението е сключено в този контекст. Поради това Органът се съсредоточава главно върху въздействието на споразумението върху възможността лицензополучателят да експлоатира своята собствена (конкурентна) технология. По-специално, списъкът със съществени ограничения, който важи за споразумения между конкуренти, няма да се прилага към такива споразумения, освен в случай на последващо изменение на съществени елементи на споразумението, след като страните са станали конкуренти (вж. член 4, параграф 3 от РГОТТ).

(39)

Предприятията, страни по споразумение, също могат да станат конкуренти след сключването на споразумението, когато лицензополучателят вече е развил дейност на съответния пазар, където преди лицензирането се продава продуктът, предмет на споразумението, и когато лицензодателят впоследствие навлиза на съответния пазар с помощта на правата върху лицензната технология или с нова технология. И в този случай списъкът със съществени ограничения, който е от значение за споразумения между неконкуренти, ще продължи да се прилага към споразумението, освен в случай на последващо изменение на съществени елементи на споразумението (вж. член 4, параграф 3 от РГОТТ). Съществено изменение е сключването на ново споразумение за трансфер на технологии между страните, чийто предмет са права върху конкурентни технологии, които могат да бъдат използвани за производството на продукти, които се конкурират с продуктите, предмет на споразумението.

(40)

Категориите споразумения за трансфер на технологии, които отговарят на условията на РГОТТ, са освободени от правилото за забрана, съдържащо се в член 53, параграф 1. Групово освободените споразумения са правно валидни и подлежат на изпълнение. Такива споразумения могат да бъдат забранени само за в бъдеще и то само при оттегляне на груповото освобождаване от Органа или от органите за защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ. Националните съдилища не могат да забраняват групово освободените споразумения в контекста на частни съдебни спорове, като се позовават на член 53.

(41)

Груповото освобождаване на категории споразумения за трансфер на технологии се основава на презумпцията, че тези споразумения, доколкото са предмет на член 53, параграф 1, отговарят на четирите условия по член 53, параграф 3. Следователно се предполага, че споразуменията пораждат икономическа ефективност, че ограниченията, които се съдържат в споразуменията, са необходими за постигането на тази ефективност, че потребителите на засегнатите пазари получават справедлив дял от повишената ефективност и че споразуменията не дават възможност на съответните предприятия да премахнат конкуренцията по отношение на значителна част от въпросните стоки. Предназначението на праговете на пазарния дял (член 3), списъка със съществените ограничения (член 4) и с изключените ограничения (член 5), посочени в РГОТТ, е да се гарантира, че групово освободени са само споразуменията, ограничаващи конкуренцията, за които е разумно да се предположи, че отговарят на четирите условия от член 53, параграф 3.

(42)

Както е посочено в раздел 4 от настоящите насоки, много от споразуменията за лицензиране остават извън обхвата на член 53, параграф 1, или защото изобщо не ограничават конкуренцията, или защото ограничението е незначително (35). Доколкото такива споразумения биха попаднали в обхвата на РГОТТ, не е необходимо да се установява дали попадат в обхвата на член 53, параграф 1 (36).

(43)

Ако едно споразумение е извън груповото освобождаване, от значение е да се анализира дали в отделни случаи то попада в обхвата на член 53, параграф 1, и ако това е така, дали са изпълнени условията на член 53, параграф 3. Не съществува презумпция, че споразуменията за трансфер на технологии, които остават извън груповото освобождаване, попадат в обхвата на член 53, параграф 1, или че не отговарят на условията на член 53, параграф 3. По-специално, самият факт, че пазарните дялове на страните надвишават праговете на пазарния дял, посочени в член 3 от РГОТТ, не е достатъчно основание да се заключи, че споразумението попада в обхвата на член 53, параграф 1. Необходимо е да се извърши индивидуална оценка на вероятните ефекти от споразумението. Обикновено може да се презюмира, че споразуменията са забранени от член 53, само когато съдържат съществени ограничения на конкуренцията.

(44)

РГОТТ и настоящите насоки обхващат споразуменията за трансфер на технологии. Съгласно член 1, параграф 1, буква б) от РГОТТ понятието „права върху технологии“ включва ноу-хау, както и патенти, полезни модели, права върху дизайн, топологии на полупроводникови изделия, сертификати за допълнителна закрила за лекарствени продукти или други продукти, за които могат да бъдат получени такива сертификати за допълнителна закрила, сертификати за растителни видове, авторски права върху софтуер или комбинация от тях, както и заявки за тези права и заявки за регистрация на тези права. Лицензните права върху технологията трябва да дават възможност на лицензополучателя да произвежда продуктите, предмет на споразумението, с друг производствен ресурс или без него. РГОТТ се прилага само в държавите от ЕИП, в които лицензодателят е носител на правата върху съответната технология. В противен случай, няма права върху технология за прехвърляне по смисъла на РГОТТ.

(45)

В член 1, параграф 1, буква и) от РГОТТ ноу-хауто се определя като пакет от практическа информация, получена в резултат на опит и изпитване, която е тайна, значима и установена:

(46)

В споразуменията за трансфер на технологии разпоредбите, свързани със закупуването на продукти от лицензополучателя, са предмет на РГОТТ единствено ако и доколкото тези разпоредби са пряко свързани с производството или продажбите на продуктите, предмет на споразумението. Следователно РГОТТ не се прилага към тези части от споразумение за трансфер на технологии, отнасящи се до производствени ресурси и/или оборудване, които се използват за други цели, различни от производството на продуктите, предмет на споразумението. Например, когато мляко се продава заедно с лицензиране на технология за производството на сирене, само млякото, използвано за производството на сирене посредством лицензната технология, ще бъде предмет на РГОТТ.

(47)

В споразуменията за трансфер на технологии разпоредбите, свързани с лицензирането на други видове интелектуална собственост, например търговски марки и авторски права, различни от авторски права върху софтуер (що се отнася до авторските права върху софтуер, вж. точки 44 и 62), са предмет на РГОТТ единствено ако и доколкото тези разпоредби са пряко свързани с производството или продажбите на продуктите, предмет на споразумението. С това условие се гарантира, че разпоредбите, обхващащи други видове права на интелектуална собственост, са групово освободени само доколкото тези други права на интелектуална собственост служат на лицензополучателя да използва по-добре лицензните права върху технологията. Например, когато лицензодателят разрешава на лицензополучателя да използва неговата търговска марка върху продуктите, съдържащи лицензната технология, лицензът на търговската марка може да даде възможност на лицензополучателя да използва по-целесъобразно лицензната технология, като позволи на потребителите да свържат непосредствено продукта с характеристиките, които му придават лицензните права върху технологията. Задължението на лицензополучателя да използва търговската марка на лицензодателя спомага и за разпространението на технологията, като дава възможност на лицензодателя да се идентифицира като източник на технологията, която е в основата на продуктите. В този случай РГОТТ обхваща споразуменията за трансфер на технологии, дори ако главният интерес на страните е използването на търговската марка, а не на технологията (37).

(48)

РГОТТ не обхваща лицензирането на авторски права, различни от авторски права върху софтуер (с изключение на ситуацията, описана в точка 47). Като общо правило обаче Органът ще прилага принципите, определени в РГОТТ и настоящите насоки, когато оценява лицензирането на авторски права за производството на продукти, предмет на споразумението, в съответствие с член 53.

(49)

От друга страна се счита, че лицензирането на права за отдаване под наем и на права за публично изпълнение, защитени с авторски права, особено за филми или музика, поражда особени проблеми, и не е основателно то да бъде оценявано въз основа на принципите, разработени в настоящите насоки. В приложение на член 53 трябва да се вземат под внимание особеностите на творбата и начина, по който тя се използва (38). По тази причина Органът не прилага РГОТТ и настоящите насоки по аналогия към лицензирането на тези други права.

(50)

Органът няма също да разширява обхвата на принципите, разработени в РГОТТ и настоящите насоки, по отношение на лицензирането на търговски марки (с изключение на ситуацията, посочена в точка 47). Лицензирането на търговски марки често се среща във връзка с разпространението и препродажбата на стоки и услуги и обикновено е по-сходно със споразуменията за разпространение, отколкото с лицензирането на технологии. Когато лицензът за търговска марка е пряко свързан с употребата, продажбата или препродажбата на стоки и услуги и не представлява основният предмет на споразумението, споразумението за лицензиране попада в приложното поле на акта, посочен в точка 2 oт приложение XIV към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от Споразумението за ЕИП относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (наричан по-долу „Регламентът за вертикално групово освобождаване“) (39).

(51)

Понятието „трансфер“ означава, че технологията трябва да премине от едно предприятие към друго. Тези трансфери обикновено се извършват под формата на лицензиране, с което лицензодателят дава на лицензополучателя правото да използва неговите права върху технологията срещу заплащане на лицензионно възнаграждение.

(52)

Както е определено в член 1, параграф 1, буква в) от РГОТТ, прехвърлянeто на права върху технологии, когато част от риска, свързан с използването на технологията, остава за прехвърлителя, също се разглеждат като споразумения за трансфер на технологии. Това е така, по-специално когато сумата, платима за прехвърлянето, зависи от оборота, постигнат от страната, получила технологията, реализиран с продуктите, произведени с прехвърлената технология, от количеството на произведените продукти или броя на сключените сделки при използване на технологията.

(53)

Споразумение, с което лицензодателят се ангажира да не упражнява срещу лицензополучателя своите права върху технологии, може също да се разглежда като трансфер на права върху технологии. Същността на обикновения патентен лиценз е правото на действие в рамките на изключителното право на патента. От това следва, че РГОТТ обхваща също и така наречените споразумения за непредявяване на права и споразумения за уреждане на спорове, с които лицензодателят позволява на лицензополучателя да произвежда в рамките на патента (40).

(54)

Съгласно член 1, параграф 1, буква в) от РГОТТ регламентът обхваща само споразумения за трансфер на технологии „между две предприятия“. Споразуменията за трансфер на технологии между повече от две предприятия не са предмет на РГОТТ. Решаващият фактор за разграничаването на споразумения между две предприятия от многостранните споразумения е дали въпросното споразумение е сключено между повече от две предприятия.

(55)

Споразумения, сключени от две предприятия, попадат в обхвата на РГОТТ, дори ако в споразумението са предвидени условия за повече от едно равнище на търговия. Например РГОТТ се прилага към лицензионно споразумение, което засяга не само производствения етап, но и етапа на разпространение, като определя задълженията, които лицензополучателят трябва или може да наложи на търговците, които препродават продуктите, произведени по лиценза (41).

(56)

Споразуменията за обединяване на технологии и за издаването на лицензи за тях по принцип са многостранни споразумения и следователно не са предмет на РГОТТ (42). Понятието„обединяване на технологии“ обхваща споразумения, при които две или повече страни се съгласяват да обединят съответните си технологии и да ги лицензират в пакет. Понятието „обединяване на технологии“ обхваща също и споразумения, съгласно които две или повече предприятия се договарят да лицензират трета страна и да я упълномощят да лицензира на свой ред пакета от технологии.

(57)

Споразумения за лицензиране, сключени между повече от две предприятия, често пораждат същите проблеми като споразуменията за лицензиране от същото естество, сключени между две предприятия. Когато извършва индивидуална оценка на споразумения за лицензиране, които са от същото естество като споразуменията, предмет на групово освобождаване, но са сключени между повече от две предприятия, Органът по аналогия прилага принципите, посочени в РГОТТ. Обединяването на технологии и издаването на лицензи за тях по принцип са разгледани конкретно в раздел 4.4.

(58)

От член 1, параграф 1, буква в) от РГОТТ следва, че за да попаднат в приложното му поле, споразуменията за лицензиране трябва да бъдат сключени „за целите на производството на продукти, предмет на споразумението“, т.е. продукти, в които се съдържа лицензната технология или които са произведени с правата върху нея. Лицензът трябва да позволява на лицензополучателя и/или неговите подизпълнители да използват лицензната технология с цел да произвеждат стоки или услуги (вж. също съображение 7 от преамбюла на РГОТТ).

(59)

Когато целта на споразумението не е производството на продукти, предмет на споразумението, а например просто да бъде блокирана разработката на конкурентна технология, споразумението за лицензиране не е предмет на РГОТТ и настоящите насоки могат да не бъдат подходящи за оценка на споразумението. В по общ план, ако страните се въздържат да използват лицензните права върху технологията, не се извършват дейности, повишаващи ефективността, като в такъв случай липсва самото основание за групово освобождаване. Не е необходимо обаче използването да се извършва под формата на интегриране на активи. Използването е също налице, когато лицензът дава на лицензополучателя свобода да проектира, като му позволява да използва своята собствена технология, без да рискува лицензодателят да го обвини в нарушение. При лицензирането между конкуренти фактът, че страните не използват лицензната технология, може да бъде признак, че споразумението е прикрит картел. Поради тези причини Органът много строго ще проучи случаите на неизползване на лицензна технология.

(60)

РГОТТ се прилага към споразумения за лицензиране за целите на производството на продукти, предмет на споразумението, от лицензополучателя и/или неговия/те подизпълнител/и. Следователно РГОТТ не се прилага за (онези части от) споразуменията за трансфер на технологии, които позволяват подлицензиране. Органът обаче по аналогия ще прилага принципите, посочени в РГОТТ и настоящите насоки, към споразумения за „рамково лицензиране“ между лицензодателя и лицензополучателя (т.е споразумение, чрез което лицензодателят разрешава на лицензополучателя да издава подлицензи за технологията). Споразуменията между лицензополучателя и подлицензополучателите за производството на продукти, предмет на споразумението, са предмет на РГОТТ.

(61)

Терминът „продукти, предмет на споразумението“ обхваща стоките и услугите, произведени с лицензните права върху технологията. Такъв е случаят когато лицензираната технология се използва както в производствения процес, така и когато тя е включена в самия продукт. В настоящите насоки терминът „продукти, включващи лицензираната технология“ обхваща и двете ситуации. РГОТТ се прилага винаги, когато правата върху технологията се лицензират с цел производство на стоки и услуги. Рамката на РГОТТ и настоящите насоки се основават на предпоставката за наличие на пряка връзка между правата върху лицензираната технология и даден продукт, предмет на споразумението. В случаите, когато не съществува такава връзка, т.е. когато целта на споразумението не е да се даде възможност за производството на продукти, предмет на споразумението, аналитичната рамка на РГОТТ и настоящите насоки могат да не са уместни.

(62)

Лицензирането на авторски права върху софтуер за целите на простото копиране и разпространение на защитеното произведение, т.е. производството на копия за препродажба, не се счита за „производство“ по смисъла на РГОТТ и по тази причина не е предмет на РГОТТ и на настоящите насоки. За сметка на това възпроизвеждането с цел разпространение по аналогия е предмет на Регламента за вертикално групово освобождаване (43) и на Насоките относно вертикалните ограничения (44). Възпроизвеждането с цел разпространение е налице, когато се издава лиценз за възпроизвеждането на софтуер върху носител, независимо от техническите средства, чрез които се разпространява софтуерът. Например РГОТТ и настоящите насоки не обхващат лицензирането на авторски права върху софтуер, чрез което лицензополучателят получава основен екземпляр на софтуера с цел да възпроизвежда и продава софтуера на крайните потребители. Те не обхващат също лицензирането на авторски права върху софтуер и разпространението на софтуер с помощта на т.нар. shrink wrap („целофанови“) лицензи, т.е. набор от условия, включени в пакета, съдържащ физическия носител, за които се счита, че са приети от крайния потребител с отварянето на опаковката на пакета, или лицензирането на авторски права върху софтуер и разпространение на софтуер чрез сваляне онлайн.

(63)

Когато обаче лицензополучателят включва лицензния софтуер в продукт, предмет на споразумение, това не се счита за просто възпроизвеждане, а за производство. Например РГОТТ и настоящите насоки обхващат лицензирането на авторски права върху софтуер, когато лицензополучателят разполага с правото да възпроизвежда софтуера, като го включва в устройство, с което софтуерът взаимодейства.

(64)

РГОТТ обхваща също и споразуменията за „подизпълнение“, с които лицензодателят лицензира права върху технология на лицензополучател, който се задължава да произвежда определени продукти въз основа на тези технологии изключително за лицензодателя. Подизпълнението може да включва също доставката на оборудване от лицензодателя, което да бъде използвано в производството на стоките и услугите, предмет на споразумението. За да може вторият вид подизпълнение да бъде предмет на РГОТТ като част от споразумение за трансфер на технологии, доставеното оборудване трябва да бъде пряко свързано с производството на продуктите, предмет на споразумението. Подизпълнението също е предмет на известието на Органа относно неговата оценка на определени договори за подизпълнение във връзка с член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (45). Съгласно това известие, което все още се прилага, договорите за подизпълнение, при които подизпълнителят приема да произвежда определени продукти изключително за възложителя, обикновено остават извън приложното поле на член 53, параграф 1. Договори за подизпълнение, с които възложителят определя трансферната цена на междинния продукт, предмет на споразумение, между подизпълнителите във веригата за създаване на стойност при подизпълнението, обикновено също остават извън приложното поле на член 53, параграф 1, при условие че продуктите, предмет на споразумението, са произведени изключително за възложителя. Други ограничения обаче, наложени на подизпълнителя, например да не провежда или експлоатира собствена научноизследователска и развойна дейност, могат да попаднат в приложното поле на член 53 (46).

(65)

РГОТТ се прилага и по отношение на споразумения, при които лицензополучателят трябва да осъществи развойна дейност, преди да получи продукт или процес, готов за търговска експлоатация, при положение че продуктът, предмет на споразумението, вече е бил установен. Дори ако се изискват такава допълнителна дейност и инвестиция, предметът на споразумението е производството на установения продукт, предмет на споразумението, т.е. на продуктите, произведени с лицензните права върху технологията.

(66)

РГОТТ и настоящите насоки не обхващат споразумения, с които права върху технология се лицензират с цел да се даде възможност на лицензополучателя да извършва допълнителна научноизследователска и развойна дейност в различни области, включително доразработването на продукт, произлизащ от такава научноизследователска и развойна дейност (47). Например РГОТТ и насоките не обхващат лицензирането на инструмент за технологични изследвания, използван в допълнителната научноизследователска дейност. Те не обхващат и споразумения за подизпълнение на научноизследователска и развойна дейност, съгласно които лицензополучателят се задължава да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на лицензираната технология и да върне на лицензодателя технологията заедно с нейните подобрения (48). Основният предмет на такива споразумения е предоставянето на услуги в областта на научноизследователската и развойната дейност, предназначени за усъвършенстване на технологията, а не производството на стоки и услуги въз основа на лицензната технология.

(67)

В зависимост от срока на действие на РГОТТ, който изтича на 30 април 2026 г., груповото освобождаване се прилага до изтичане на срока на валидност на лицензното право на собственост, до неговото прекратяване или обявяването му за недействително. В случай на ноу-хау груповото освобождаване се прилага до запазването му в тайна, освен когато стане обществено достояние в резултат на действие на лицензополучателя, като в такъв случай освобождаването се прилага за срока на действие на споразумението (вж. член 2 от РГОТТ).

(68)

Груповото освобождаване се прилага за всяко лицензно право върху технология, предмет на споразумението, и спира да се прилага при изтичането на неговия срок на валидност, при недействителност или когато последното право върху технология по смисъла на РГОТТ стане обществено достояние.

(69)

РГОТТ обхваща споразумения между две предприятия относно лицензирането на права върху технология за целите на производство на продукти, предмет на споразумението. Правото върху технологията обаче може също да представлява елемент от други видове споразумения. Освен това продуктите, в които се съдържа лицензната технология, впоследствие се продават на пазара. Следователно необходимо е да се разгледат допирните точки между РГОТТ и акта, посочен в точка 6 oт приложение XIV към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация („Регламент за групово освобождаване за специализация“) (49), акта, посочен в точка 7 oт приложение XIV към Споразумението за ЕИП (Регламент (ЕС) № 1217/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за изследвания и разработки („Регламент за групово освобождаване за изследвания и разработки“) (50) и Регламента за вертикално групово освобождаване (51).

(70)

РГОТТ не се прилага за лицензиране в контекста на споразуменията за специализация, които попадат в приложното поле на Регламента за групово освобождаване за специализация, или за лицензиране в контекста на споразуменията за изследвания и разработки, които попадат в приложното поле на Регламента за групово освобождаване за изследвания и разработки (вж. съображение 7 и член 9 от РГОТТ).

(71)

Съгласно член 1, параграф 1, буква г) от Регламента за групово освобождаване за специализация предмет на този регламент са, по-специално, споразуменията за съвместно производство, по силата на които две или повече страни се договарят да произвеждат определени продукти съвместно. Регламентът включва и разпоредби, отнасящи се до прехвърляне или използване на права на интелектуална собственост, при условие че те не представляват основният предмет на споразумението, а са пряко свързани с него и необходими за изпълнението му.

(72)

Когато предприятия основават съвместно предприятие за производство и го лицензират да използва технология, която се използва в производството на продуктите, произвеждани от съвместното предприятие, това лицензиране е предмет на Регламента за групово освобождаване за специализация, а не на РГОТТ. Следователно лицензирането в контекста на съвместно предприятие за производство обикновено попада в приложното поле на Регламента за групово освобождаване за специализация. Когато обаче съвместното предприятие се ангажира с лицензиране на технологии на трети страни, дейността не е свързвана с производство от съвместното предприятие и следователно не е предмет на този регламент. Такива лицензионни споразумения, които обединяват технологиите на страните, представляват обединяване на технологии, които са разгледани в раздел 4.4 от настоящите насоки.

(73)

Регламентът за групово освобождаване за изследвания и разработки покрива споразумения, чрез които две или повече предприятия се съгласяват да осъществяват съвместно изследвания и разработки и съвместно да експлоатират получените резултати. Съгласно член 1, параграф 1, буква м) от този регламент изследванията и разработките и използването на получените резултати се извършват съвместно, когато въпросната работа се извършва от съвместен екип, организация или предприятия, съвместно се възлага на трета страна или се разпределя между страните чрез специализация в изследванията, разработките, производството и разпространението, включително лицензирането. Този регламент обхваща също споразумения за платени изследвания и разработки, в които две или повече предприятия се споразумяват изследванията и разработките да се извършват от едната страна, а да се финансират от другата, със или без съвместно използване на резултатите от тях (вж. член 1, параграф 1, буква а), подточка vi) от Регламента за групово освобождаване за изследвания и разработки).

(74)

От това следва, че Регламентът за групово освобождаване за изследвания и разработки обхваща лицензирането между страните и от страните в полза на съвместно предприятие в контекста на споразумение за изследвания и разработки. Това лицензиране е предмет само на Регламента за групово освобождаване за изследвания и разработки, а не на РГОТТ. В контекста на такива споразумения страните могат да определят и условията за лицензиране в полза на трети страни на резултатите от споразумението за изследвания и разработки. Тъй като обаче лицензополучателите на третата страна не са страна по споразумението за изследвания и разработки, конкретното лицензионно споразумение, сключено с трети страни, не е предмет на Регламента за групово освобождаване за изследвания и разработки. Това лицензионно споразумение е предмет на групово освобождаване по РГОТТ, ако условията са изпълнени за това.

(75)

Регламентът за вертикално групово освобождаване обхваща споразуменията, сключени между две или повече предприятия, като за целите на споразумението всяко от тях развива дейност на различни равнища от производствената верига или веригата за разпространение, и отнасящи се до условията, съгласно които страните могат да купуват, продават или препродават определени стоки или услуги. Следователно той обхваща споразуменията за доставка и разпространение (52).

(76)

При положение че РГОТТ обхваща само споразуменията между две страни и че лицензополучател, продаващ продукти, включващи лицензираната технология, е доставчик за целите на Регламента за вертикално групово освобождаване, тези два регламента за групово освобождаване са тясно свързани. Споразумението между лицензодателя и лицензополучателя попада в приложното поле на РГОТТ, докато споразуменията, сключени между лицензополучател и купувачи на продуктите, предмет на споразумението, са предмет на Регламента за вертикално групово освобождаване (53).

(77)

С РГОТТ се освобождават и споразумения между лицензодател и лицензополучател, когато със споразумението на лицензополучателя се налагат задължения относно начина, по който той трябва да продава продуктите, в които се съдържа лицензната технология. По-специално, лицензополучателят може да е задължен да създаде определен вид система за разпространение, например за изключително разпространение или за селективно разпространение. Споразуменията за разпространение обаче, сключени с цел изпълнение на такива задължения, трябва да спазват разпоредбите на Регламента за вертикално групово освобождаване, за да бъдат предмет на групово освобождаване. Например лицензодателят може да задължи лицензополучателя да създаде система, основана на изключително разпространение съгласно точни правила. От член 4, буква б) на Регламента за вертикално групово освобождаване обаче следва, че дистрибуторите по принцип трябва да са свободни да извършват пасивни продажби на териториите на други дистрибутори на лицензополучателя, които разполагат с изключителни права.

(78)

Освен това съгласно Регламента за вертикално групово освобождаване дистрибуторите по принцип трябва да бъдат свободни да извършват както активни, така и пасивни продажби на територии, обхванати от системите за разпространение на други доставчици, т.е. други лицензополучатели, които произвеждат собствени продукти въз основа на лицензните права върху технологията. Това е така, защото за целите на Регламента за вертикално групово освобождаване всеки лицензополучател е отделен доставчик. При все това съгласно този регламент основанията за групово освобождаване на ограниченията за активни продажби в системата за разпространение на даден доставчик могат да се прилагат и когато продуктите, включващи лицензираната технология, се продават от различни лицензополучатели под обща марка, собственост на лицензодателя. Когато продуктите, включващи лицензираната технология, се продават под общата идентичност на търговска марка, по същите съображения за ефективност могат да се прилагат същите видове ограничения между системите за разпространение на лицензополучателите, както в рамките на единична вертикална система за разпространение. В такива случаи малко вероятно е Органът да възрази срещу ограниченията, когато по аналогия са изпълнени изискванията по Регламента за вертикално групово освобождаване. За да съществува идентичност под обща търговска марка, продуктите трябва да са продавани и търгувани с тази обща търговска марка, която е с определящо значение относно качеството и относно друга важна за потребителите информация. Не е достатъчно освен марките на лицензополучателите, продуктът да носи марката на лицензодателя, благодарение на която той е идентифициран като източник на лицензната технология.

(79)

Съгласно член 3 от РГОТТ груповото освобождаване на ограничителните споразумения, или с други думи защитената област на РГОТТ, зависи от праговете на пазарния дял, с което приложното поле на груповото освобождаване се ограничава до споразумения, за които макар и да могат да ограничават конкуренцията, обикновено може да се презюмира, че изпълняват изискванията по член 53, параграф 3. Извън защитената област, създадена с праговете на пазарния дял, се изисква индивидуална оценка. Фактът, че пазарните дялове надхвърлят праговете, не поражда презумпция, че споразумението попада в обхвата на член 53, параграф 1, нито пък че споразумението не изпълнява условията на член 53, параграф 3. При липса на съществените ограничения, посочени в член 4 от РГОТТ, е необходим анализ на пазара.

(80)

Прагът за пазарен дял, който се прилага за целите на определяне на защитената област на РГОТТ, зависи от това дали споразумението е сключено между конкуренти или между неконкуренти.

(81)

Праговете на пазарния дял се прилагат както към съответните пазари на лицензните права върху технологията, така и към съответните пазари на продуктите, предмет на споразумението. Ако приложимият праг на пазарния дял е надхвърлен на един или повече продуктови или технологични пазари, груповото освобождаване не се прилага към споразумението за този съответен пазар. Например, ако споразумението за лицензиране се отнася до два отделни продуктови пазара, груповото освобождаване може да се прилага за един от пазарите, а не за останалите.

(82)

В съответствие с член 3, параграф 1 от РГОТТ защитената област, предвидена в член 2 на РГОТТ, се прилага към споразумения между конкуренти, при условие че общият пазарен дял на страните не надвишава 20 % от съответния пазар. Прагът на пазарния дял по член 3, параграф 1 от РГОТТ е приложим, ако страните по споразумението са действителни конкуренти или потенциални конкуренти на продуктовия(ите) пазар(и) и/или действителни конкуренти на технологичния пазар (за разграничението между конкуренти и неконкуренти, вж. точка 27 и сл.).

(83)

Потенциалната конкуренция на технологичния пазар не се взема под внимание за прилагането на прага на пазарния дял или по отношение на списъка със съществени ограничения във връзка със споразумения между конкуренти. Извън защитената област на РГОТТ потенциалната конкуренция на технологичния пазар се взема предвид, но това не води до прилагането на списъка със съществени ограничения във връзка със споразумения между конкуренти.

(84)

Когато предприятията, страни по споразумението за лицензиране, не са конкуренти, се прилага прагът на пазарния дял, предвиден в член 3, параграф 2 от РГОТТ. Споразумение между неконкуренти е обхванато, ако пазарният дял на всяка страна не надвишава 30 % на засегнатите съответни технологични и продуктови пазари.

(85)

Когато на по-късен етап страните се превръщат в конкуренти по смисъла на член 3, параграф 1 от РГОТТ, например когато преди лицензирането лицензополучателят вече е развивал дейност на съответния пазар, където се продават продуктите, предмет на споразумението, и впоследствие лицензодателят стане действителен или потенциален доставчик на същия съответен пазар, прагът на пазарния дял от 20 % ще се прилага от този по-късен етап, когато те са станали конкуренти. В този случай обаче списъкът със съществени ограничения, който е от значение за споразумения между неконкуренти, ще продължи да се прилага към споразумението, освен в случай на последващо изменение на съществени елементи на споразумението (вж. член 4, параграф 3 от РГОТТ и точка 39 от настоящите насоки).

(86)

Изчисляването на пазарните дялове на съответните пазари, за които се издава лиценз за правата върху технологията, съгласно РГОТТ, се отклонява от обичайната практика по причините, обяснени в точка 87 от настоящите насоки. При технологичните пазари, съгласно член 8, буква г) от РГОТТ както за продуктовото, така за географското измерение на съответния пазар, пазарният дял на лицензодателя трябва да се изчислява въз основа на продажбите на продукти, включващи лицензната технология, реализирани от лицензодателя и всички негови лицензополучатели. При този подход комбинираните продажби на продукти, предмет на споразумението, реализирани от лицензодателя и неговите лицензополучатели, се изчисляват като част от всички продажби на конкурентни продукти, независимо от това дали тези конкурентни продукти се произвеждат с технология, която е в процес на лицензиране.

(87)

Този подход, състоящ се в изчисляването на пазарния дял на лицензодателя на технологичния пазар чрез неговия „отпечатък“ на равнището на отделния продукт, бе избран поради практическите трудности пазарният дял на лицензодателя да бъде изчислен въз основа на приходите от лицензионни възнаграждения (вж. точка 25 по-горе). Освен типичните трудности да бъдат получени надеждни данни за приходите от лицензионни възнаграждения, действителният доход може сериозно да подценява позицията на пазара на технологии, в случай че се заплаща намалено лицензионно възнаграждение в резултат на кръстосано лицензиране или доставката на обвързани продукти. Този риск се избягва, когато пазарният дял на лицензодателя на технологичния пазар се основава на сравнението между продуктите, произведени с тази технология, и продуктите, произведени с конкурентни технологии. Този „отпечатък“ на равнището на продуктите обикновено отразява добре пазарната позиция на технологията.

(88)

В идеалния случай този „отпечатък“ трябва да се изчислява, като от продуктовия пазар се изключат продуктите, произведени със собствени технологии, за които не е отпускан лиценз, тъй като тези вътрешни технологии оказват само косвен натиск върху лицензната технология. Тъй като обаче за лицензодателя и лицензополучателите на практика може да е трудно да знаят дали други продукти на същия продуктов пазар са произведени с лицензни или със собствени технологии, изчисляването на пазарния дял на технологията за целите на РГОТТ се основава на продуктите, произведени с лицензната технология, спрямо всички продукти, продавани на този продуктов пазар. От този подход, основаващ се на „отпечатъка“ на технологията върху цялостния продуктов пазар, може да се очаква да намали изчислявания пазарен дял, тъй като включва продукти, произведени със собствени технологии, но все пак представлява добър показател за мощта на технологията. Първо, той обхваща всяка потенциална конкуренция от страна на предприятията, които произвеждат със собствената си технология и които вероятно ще започнат да я лицензират в случай на малко, но постоянно повишаване на цените на лицензите. Второ, дори когато е малко вероятно други притежатели на технология да започнат да я лицензират, лицензодателят не разполага непременно с пазарна мощ на технологичния пазар, дори ако неговият дял от лицензионните приходи е голям. Ако продуктовият пазар надолу по веригата е конкурентен, конкуренцията на това равнище може да окаже ефективен натиск върху лицензодателя. Увеличаването на лицензионните възнаграждения нагоре по веригата влияе на разходите на лицензополучателя, като понижава неговата конкурентоспособност и така може да причини загуба на продажби. Пазарният дял на технологиите на продуктовия пазар обхваща и този елемент и това обикновено го прави добър показател за пазарната мощ на лицензодателя на технологичния пазар.

(89)

За да бъде оценена мощта на технологията, трябва също да бъде взето предвид географското измерение на технологичния пазар. То понякога може да се различава от географското измерение на съответния продуктов пазар надолу по веригата. За целите на прилагането на РГОТТ географското измерение на съответния технологичен пазар също се определя от продуктовия(те) пазар(и). Извън защитената област на РГОТТ обаче може да е целесъобразно да се обмисли и възможността да бъде разширена географската територия, в която лицензодателят и лицензополучателите на конкурентни технологии ги лицензират и в която условията за конкуренция са достатъчно хомогенни и която може да бъде разграничена от съседните територии, защото условията на конкуренция се различават съществено в тези територии.

(90)

Когато нови технологии не са довели до продажби през предходната календарна година, пазарният дял е нулев. Когато започнат продажбите, технологията ще започне да натрупва пазарен дял. Ако след това пазарният дял нарасне над съответния праг от 20 % или 30 %, защитената област продължава да се прилага за период от две последователни календарни години след годината, през която прагът е бил надвишен (вж. член 8, буква д) от РГОТТ).

(91)

При съответни пазари, където се продават продуктите, предмет на споразумението, пазарният дял на лицензополучателя трябва да се изчислява въз основа на неговите продажби на продукти, включващи технологията на лицензодателя, и на конкурентни продукти, т.е. всички продажби на лицензополучателя на въпросния продуктов пазар. Когато лицензодателят е също и доставчик на продукти на съответния пазар, трябва да бъдат взети предвид и неговите продажби на въпросния продуктов пазар. При изчисляването на пазарните дялове за продуктовите пазари обаче продажбите, извършени от други лицензополучатели, не се вземат под внимание, когато се изчислява пазарният дял на лицензополучателя и/или на лицензодателя.

(92)

Пазарните дялове трябва да се изчисляват въз основа на данните за стойността на продажбите от предходната година, когато има такива данни. Тези данни обикновено представляват по-точен показател за мощта на една технология, отколкото данните за обема. Когато обаче няма данните за стойността, могат да се използват приблизителни оценки въз основа на друга надеждна пазарна информация, включително данни за реализираните на пазара обеми.

(93)

Принципите, посочени в раздел 3.3 от настоящите насоки, могат да бъдат илюстрирани със следните примери:

(94)

В член 4 от РГОТТ се съдържа списък със съществени ограничения на конкуренцията. Класифицирането на едно ограничение като съществено ограничение на конкуренцията се основава на естеството на ограничението и опита, който показва, че такива ограничения са почти винаги антиконкурентни. В съответствие с практиката на Съда и на Общия съд (54) това ограничение може да произтича от самия предмет на споразумението или от обстоятелствата по отделния случай (вж. точка 14 по-горе). Съществените ограничения могат да са обективно необходими в изключителни случаи за споразумение от особен вид или естество (55) и следователно остават извън приложното поле на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Освен това в отделни случаи предприятията винаги могат да се позоват на подобряването на ефективността съгласно член 53, параграф 3 (56).

(95)

Когато едно споразумение за трансфер на технологии съдържа съществено ограничение на конкуренцията, от член 4, параграфи 1 и 2 от РГОТТ следва, че споразумението като цяло остава извън обхвата на груповото освобождаване. За целите на РГОТТ съществените ограничения не могат да бъдат отделени от останалата част на споразумението. Освен това Органът счита, че в контекста на индивидуална оценка е малко вероятно съществените ограничения на конкуренцията да изпълняват четирите условия по член 53, параграф 3 (вж. точка 18).

(96)

В член 4 от РГОТТ се прави разграничение между споразумения между конкуренти и споразумения между неконкуренти.

(97)

В член 4, параграф 1 от РГОТТ са посочени съществените ограничения за лицензиране между конкуренти. Съгласно член 4, параграф 1, РГОТТ не обхваща споразумения, които пряко или косвено, самостоятелно или в комбинация с други фактори под контрола на страните, имат за цел:

(98)

За редица съществени ограничения в РГОТТ се прави разлика между реципрочни и нереципрочни споразумения. Списъкът със съществените ограничения е по-строг за реципрочните споразумения, отколкото за нереципрочните споразумения между конкуренти. Реципрочните споразумения представляват споразумения за кръстосано лицензиране, при които лицензните технологии са конкурентни технологии или могат да бъдат използвани за производството на конкурентни продукти. Нереципрочно споразумение е споразумение, с което само една от страните лицензира на другата страна свои права върху технология, или когато при кръстосано лицензиране правата върху лицензните технологии не са конкурентни технологии и не могат да бъдат използвани за производството на конкурентни продукти. Едно споразумение не е реципрочно за целите на РГОТТ поради простия факт, че съдържа задължение за преотстъпване на подобренията, или защото лицензополучателят лицензира обратно собствените си подобрения на лицензната технология. Когато на по-късен етап едно нереципрочно споразумение се превърне в реципрочно поради сключването на второ лицензионно споразумение между същите страни, може да се наложи те да преработят първия лиценз, за да се избегне наличието на съществени ограничения в споразумението. Когато оценява конкретен случай, Органът взема предвид времето между сключването на първото и второто лицензионно споразумение.

(99)

Същественото ограничение на конкуренцията, посочено в член 4, параграф 1, буква а) от РГОТТ, се отнася до споразуменията между конкуренти, които имат за цел фиксиране на цени за продуктите, продавани на трети страни, включително на продуктите, в които се съдържа лицензната технология. Фиксирането на цените между конкуренти представлява ограничаване на конкуренцията по своята цел. Фиксирането на цените може да стане под формата на пряко споразумение за определена цена, която да бъде фактурирана, или за ценоразпис с определени позволени максимални отстъпки. Без значение е дали споразумението се отнася до фиксирани, минимални, максимални или препоръчителни цени. Фиксирането на цените може да бъде осъществено и косвено, като се използват възпиращи фактори срещу отклоняване от договореното равнище на цените, например, като се предвиди лицензионното възнаграждение да се увеличи, ако цените на продуктите паднат под определено равнище. Задължението на лицензополучателя да плаща определено минимално лицензионно възнаграждение само по себе си обаче не се равнява на фиксиране на цени.

(100)

Когато лицензионното възнаграждение се изчислява въз основа на индивидуалните продажби на продукта, неговият размер въздейства пряко върху пределните разходи на продукта, а поради това въздейства пряко върху цените на продукта (57). Следователно конкурентите могат да използват кръстосаното лицензиране с реципрочни текущи лицензионни възнаграждения като средство за координиране и/или увеличаване на цените на продуктовите пазари надолу по веригата (58). Органът обаче ще третира кръстосаните лицензи с реципрочни текущи лицензионни възнаграждения като фиксиране на цени само когато споразумението не съдържа цели, благоприятстващи конкуренцията, и по тази причина не представлява добросъвестно лицензионно споразумение. В такива случаи, когато споразумението не създава никаква стойност и следователно няма валидна икономическа обосновка, то е фиктивно и представлява картел.

(101)

Същественото ограничение, посочено в член 4, параграф 1, буква а) от РГОТТ, обхваща също и споразумения, съгласно които лицензионните възнаграждения се изчисляват въз основа на всички продажби на продукта, независимо от това дали е използвана лицензната технология. Такива споразумения попадат също в приложното поле на член 4, параграф 1, буква г), съгласно който не трябва да бъде ограничавана възможността за лицензополучателя да използва правата върху своята собствена технология (вж. точка 116) от настоящите насоки). Като цяло такива споразумения ограничават конкуренцията, тъй като споразумението повишава разходите на лицензополучателя за използването на собствените му права върху конкурентна технология и ограничава конкуренцията, съществувала при липса на споразумение (59). Това е така и при реципрочните, и нереципрочните споразумения.

(102)

По изключение обаче, споразумение, съгласно което лицензионните възнаграждения се изчисляват въз основа на всички продажби, може в отделни случаи да отговаря на условията по член 53, параграф 3, когато поради обективни фактори може да се заключи, че ограничението е крайно необходимо за това лицензирането да благоприятства конкуренцията. Такъв може да бъде случаят, когато при липса на ограничение би било невъзможно или прекалено трудно да се изчисли и контролира дължимото от лицензополучателя лицензионно възнаграждение, например поради това, че технологията на лицензодателя не оставя видима следа в крайния продукт и не съществуват практически алтернативни методи за контрол.

(103)

Същественото ограничение на конкуренцията, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от РГОТТ, се отнася до реципрочните ограничения върху продукцията, налагани на страните. Ограничение върху продукцията представлява ограничение на обемите, които една страна може да произведе и да продаде. Член 4, параграф 1, буква б) не се прилага към ограничения върху продукцията, наложени на лицензополучателя съгласно нереципрочно споразумение, или към ограничения върху продукцията, наложени на един от лицензополучателите съгласно реципрочно споразумение, при условие че ограничението върху продукцията засяга само продукти, произведени с лицензната технология. По този начин в член 4, параграф 1, буква б) като съществени ограничения се определят реципрочните ограничения върху продукцията на страните, както и ограниченията върху продукцията на лицензодателя по отношение на собствената му технология. Когато конкурентите се договорят да наложат реципрочни ограничения върху продукцията, целта и вероятното въздействие от споразумението е да бъдат намалени обемите на пазара. Същото важи и за споразуменията, които намаляват стимула на страните да разширяват производството, например чрез прилагането на реципрочни текущи лицензионни възнаграждения за единица продукция, които нарастват с увеличението на производството, или като взаимно се задължават да плащат обезщетения на другата страна, ако бъде превишено определено равнище на продукция.

(104)

По-благоприятното третиране на нереципрочните количествени ограничения се основава на съображението, че едностранното ограничение не води задължително до по-малки обеми продукция, предназначена за пазара, както и поради по-малкия риск споразумението да не е добросъвестно лицензионно споразумение, когато ограничението е нереципрочно. Когато един лицензополучател е склонен да приеме едностранно ограничение, вероятно споразумението води до действително интегриране на допълващи се технологии или до повишаваща ефективността интеграция на по-добрата технология на лицензодателя с производствените активи на лицензополучателя. По подобен начин, при реципрочно споразумение ограничението на продукцията, наложено само на един от лицензополучателите, вероятно отразява по-високата стойност на технологията, за която една от страните е издала лиценз, и може да послужи за насърчаване на лицензиране, благоприятстващо конкуренцията.

(105)

Същественото ограничение на конкуренцията, посочено в член 4, параграф 1, буква в) от РГОТТ, се отнася до разпределението на пазарите и клиентите. Споразумения, с които конкуренти си поделят пазари и клиенти, имат за цел ограничение на конкуренцията. За съществено ограничение се счита реципрочно споразумение, чрез което конкуренти се договарят да не произвеждат на определени територии или да не извършват активни и пасивни, или само активни продажби на определени територии, или на определени клиенти, запазени за другата страна. Така например реципрочното предоставяне на изключителен лиценз между конкуренти се счита за поделяне на пазара.

(106)

Член 4, параграф 1, буква в) се прилага независимо дали лицензополучателят остава свободен да използва собствените си права върху технологията. След като лицензополучателят се е оборудвал да използва технологията на лицензодателя за производството на даден продукт, поддържането на отделна производствена линия, използваща друга технология, с цел да бъдат обслужвани клиентите, предмет на ограничението, може да се окаже скъпо. Нещо повече, като се има предвид антиконкурентния потенциал на ограничението, лицензополучателят може да няма достатъчен стимул да произвежда въз основа на своята собствена технология. Малко вероятно е такива ограничения да се окажат крайно необходими за лицензиране, благоприятстващо конкуренцията.

(107)

Съгласно член 4, параграф 1, буква в), подточка i) няма съществено ограничение, когато в нереципрочно споразумение лицензодател дава изключителен лиценз на лицензополучател да произвежда на определена територия въз основа на лицензната технология и по такъв начин се съгласява той самият да не произвежда продуктите, предмет на споразумението, на тази територия или да ги доставя от нея. Такива изключителни лицензи се освобождават групово независимо от границите на територията. Ако лицензът обхваща целия свят, изключителността предполага лицензодателят да се въздържа да навлиза на пазара или да остава на него. Груповото освобождаване се прилага и ако съгласно нереципрочно споразумение на лицензополучателя не е разрешено да произвежда в рамките на изключителна територия, запазена за лицензодателя. Целта на такива споразумения може да бъде лицензодателят и/или лицензополучателят да бъде стимулиран да инвестира в лицензната технология и да я развива. Следователно целта на споразумението не е непременно разпределяне на пазарите.

(108)

Съгласно член 4, параграф 1, буква в), подточка i) и по същата причина груповото освобождаване се прилага и към нереципрочните споразумения, с които страните се договарят да не продават активно или пасивно на изключителна територия или на изключителна група клиенти, запазени за другата страна. За прилагането на РГОТТ Органът тълкува „активни“ и „пасивни“ продажби съгласно определението, съдържащо се в Насоките относно вертикалните ограничения (60). Ограниченията върху лицензополучател или лицензодател да извършват активни и/или пасивни продажби на територията или на група клиенти, „принадлежащи“ на другата страна по споразумението, се освобождават групово само ако територията или групата клиенти са изключително запазени за тази друга страна. При някои специфични обстоятелства обаче споразумения, съдържащи такива ограничения на продажбите, могат в единични случаи да отговарят на условията по член 53, параграф 3, ако изключителността се поделя на ad hoc основа, например ако е необходима, за да се облекчи временен недостиг в производството на лицензодателя или лицензополучателя, на които територията или групата клиенти са изключително разпределени. В такива случаи е вероятно лицензодателят или лицензополучателят все още да разполага с достатъчна защита срещу активни и/или пасивни продажби, така че да има стимул да лицензира своята технология или да инвестира в дейността, основаваща се на лицензната технология. Тези ограничения, макар и да ограничават конкуренцията, биха насърчили разпространението на технологии, благоприятстващи конкуренцията, и интеграцията на тези технологии в производствените активи на лицензополучателя.

(109)

По подразбиране фактът, че лицензодателят посочва един единствен лицензополучател на дадена територия, което означава, че трети страни няма да бъдат лицензирани да произвеждат на въпросната територия въз основа на технологията на лицензодателя, също не представлява съществено ограничение. При такива изключителни лицензи груповото освобождаване се прилага независимо дали споразумението е реципрочно или не, предвид на това, че споразумението не засяга възможността за страните да експлоатират напълно правата върху своята собствена технология на съответните им територии.

(110)

Ограниченията в нереципрочни споразумения за активни продажби от страна на лицензополучател на територията или на групата клиенти, разпределени от лицензодателя на друг лицензополучател, се изключват от списъка със съществени ограничения и по този начин се освобождават групово до прага на пазарния дял по силата на член 4, параграф 1, буква в), точка ii). Това обаче предполага защитеният лицензополучател да не е бил конкурент на лицензодателя, когато споразумението е било сключено. Не е оправдано такива ограничения при подобни обстоятелства да бъдат определяни като съществени. Като позволяват на лицензодателя да предоставя на лицензополучател, който досега не е присъствал на пазара, защита срещу активните продажби, реализирани от лицензополучатели, които са конкуренти на лицензодателя и които по тази причина вече са се установили на пазара, тези ограничения вероятно ще накарат лицензополучателя да използва лицензната технология по-ефективно. От друга страна ако лицензополучателите се договорят помежду си да не продават активно или пасивно на определени територии или на определени групи клиенти, споразумението се равнява на картел между лицензополучателите. Като се има предвид, че такова споразумение не е свързано с трансфер на технологии, то освен това не би попадало в приложното поле на РГОТТ.

(111)

В член 4, параграф 1, буква в), подточка iii) се съдържа още едно изключение от съществените ограничения по член 4, параграф 1 буква в), а именно ограничение за собствена употреба, т.е. изисквания, съгласно които лицензополучателят може да произвежда продуктите, включващи лицензната технология, само за своя собствена употреба. Когато продуктът, предмет на споразумението, представлява съставна част, лицензополучателят може да бъде задължен да произвежда тази съставна част само за да бъде включена в неговите собствени продукти, както и да не я продава на други производители. Лицензополучателят обаче трябва да има възможност да продава съставните части в качеството им на резервни части за собствените си продукти и следователно трябва да може да снабдява трети страни, които осигуряват следпродажбени услуги за същите тези продукти. Ограниченията за собствена употреба могат да се окажат необходими за насърчаване разпространението на технологията, особено между конкуренти, и са предмет на груповото освобождаване. Тези ограничения се разглеждат и в раздел 4.2.5.

(112)

Накрая, в член 4, параграф 1, буква в), подточка iv) от списъка със съществени ограничения се изключва задължението на лицензополучателя по нереципрочно споразумение да произвежда продуктите, предмет на споразумението, само за конкретен клиент с цел да бъде създаден алтернативен източник на доставки за този клиент. Така едно от условията за прилагането на член 4, параграф 1, буква в), подточка iv) е лицензът да е ограничен до създаването на алтернативен източник на доставки за този конкретен клиент. Това обаче не е условие да се дава само един такъв лиценз. Член 4, параграф 1, буква в), подточка iv) обхваща и ситуациите, при които повече от едно предприятие е лицензирано да прави доставки за един и същ конкретен клиент. Член 4, параграф 1, буква в), подточка iv) се прилага независимо от срока на действие на лицензионното споразумение. Например, еднократен лиценз, издаден с цел да бъдат изпълнени изискванията на даден клиент по определен проект, е обхванат от това изключение. Вероятността пазарите да бъдат поделени чрез тези споразумения е малка, когато лицензът е предоставен само с цел доставки за конкретен клиент. По-специално, при такива обстоятелства не може да се допусне, че споразумението ще накара лицензополучателя да спре да използва собствената си технология.

(113)

Ограниченията в споразумения между конкуренти, които ограничават лиценза до един или повече продуктови пазари или технологични сфери на употреба (61), не представляват съществени ограничения. Такива ограничения са групово освободени до прага на пазарен дял от 20 %, независимо дали споразумението е реципрочно или не. Не се счита, че целта на тези ограничения е разпределянето на пазари или клиенти. Груповото освобождаване се прилага обаче, при условие че ограниченията на сферата на употреба не надхвърлят обхвата на лицензните технологии. Например, когато лицензополучателите са също ограничени по отношение на техническата сфера, в която могат да използват собствените си права върху технологии, споразумението представлява всъщност поделяне на пазара.

(114)

Груповото освобождаване се прилага независимо дали ограничението на сферата на употреба е симетрично или асиметрично. Асиметричното ограничаване на сферата на употреба в реципрочно лицензионно споразумение предполага, че и на двете страни е позволено да използват само в различни сфери на употреба съответните технологии, за които получават лиценз. Доколкото страните не са ограничени да използват своите собствени технологии, не се предполага, че споразумението ги кара да се въздържат от навлизане в сферите, обхванати от лиценза, даден на другата страна. Дори ако лицензополучателите се оборудват да използват лицензната технология в рамките на определената в лиценза сфера на употреба, възможно е да няма въздействие върху активите, използвани за производство извън приложното поле на лиценза. В тази връзка е важно ограничението да се отнася за определени продуктови пазари, промишлени отрасли или сфери на употреба, а не за клиенти, разпределени по територии или по групи, които купуват продукти от един и същ продуктов пазар или технологична сфера на употреба. Рискът от разпределяне на пазара се счита за значително по-голям в последния случай (вж. точка 106 по-горе). Освен това ограниченията на сферата на употреба могат да насърчат лицензиране, благоприятстващо конкуренцията (вж. точка 212 по-долу).

(115)

Същественото ограничение на конкуренцията, посочено в член 4, параграф 1, буква г), обхваща ограниченията, наложени върху възможността на някоя от страните да извършва научноизследователска и развойна дейност. И двете страни трябва да бъдат свободни да извършват независима научноизследователска и развойна дейност. Това правило се прилага независимо дали ограниченията се прилагат към област, обхваната от лиценза, или към други области. Самият факт обаче, че страните се договарят да си предоставят взаимно бъдещите подобрения на собствените си технологии, не се равнява на ограничаване на независимата научноизследователска и развойна дейност. Въздействието на такива споразумения върху конкуренцията трябва да се оценява спрямо обстоятелствата на всеки конкретен случай. В член 4, параграф 1, буква г) не попадат също ограниченията, наложени на страна по споразумение, да извършва научноизследователска и развойна дейност съвместно с трети страни, когато ограничението е необходимо на лицензодателя да защити своето ноу-хау от разкриване. За да бъдат покрити от изключението, ограниченията, наложени с цел защита на ноу-хау на лицензодателя от разкриване, трябва да са необходими и пропорционални, за да осигурят такава защита. Например, когато в споразумението са посочени конкретни служители на лицензополучателя, които трябва да бъдат обучени да използват лицензното ноу-хау и да отговарят за него, достатъчно е лицензополучателят да се задължи да не разрешава на тези свои служители да участват в научноизследователска и развойна дейност с трети страни. Други предпазни мерки могат да са също толкова подходящи.

(116)

Съгласно член 4, параграф 1, буква г) лицензополучателят не трябва също да бъде ограничаван да използва правата върху собствената си конкурентна технология, при условие че в такъв случай той няма да използва правата върху технологията, за която е получил лиценз от лицензодателя. Що се отнася до собствените права на лицензополучателя върху технологията, той не трябва да бъде подлаган на ограничения относно мястото, където произвежда или продава, относно технологичните сфери на употреба или продуктовите пазари, на които произвежда, относно произведените или продадените обеми и техните цени. Той също така не трябва да бъде задължаван да плаща лицензионни възнаграждения за продукти, произведени въз основа на собствените му права върху технологията (вж. точка 101). Нещо повече, лицензополучателят не трябва да бъде ограничаван да лицензира правата върху собствената си технология на трети страни. Когато на лицензополучателя се налагат ограничения да използва правата върху собствената си технология или правото му да извършва научноизследователска и развойна дейност, конкурентоспособността на неговата технология намалява. Резултатът от това е намаляване на конкуренцията на съществуващите пазари на продукти и технологии и намаляване на стимулите за лицензополучателя да инвестира в развитието и усъвършенстването на собствената си технология. В член 4, параграф 1, буква г) не попадат ограниченията лицензополучателят да използва технологии на трети страни, които се конкурират с лицензната технология. Въпреки че такива задължения за въздържане от конкуренция могат да препятстват технологиите на трети страни (вж. раздел 4.2.7), те обикновено не намаляват стимула на лицензополучателите да инвестират в развитието и подобряването на собствените си технологии.

(117)

В член 4, параграф 2 от РГОТТ са посочени съществените ограничения за лицензиране между неконкуренти. Съгласно тази разпоредба РГОТТ не обхваща споразумения, които пряко или косвено, самостоятелно или в комбинация с други фактори под контрола на страните, имат за цел:

(118)

Същественото ограничение на конкуренцията, посочено в член 4, параграф 2, буква а), засяга фиксирането на цените при продажба на продукти на трети страни. Тази разпоредба обхваща по-специално ограниченията, чиято пряка или косвена цел е определянето на фиксирани или минимални продажни цени, или на фиксирано или минимално равнище на цените, което трябва да бъде спазвано от лицензодателя или лицензополучателя, когато продават продукти на трети страни. При споразумения, в които продажната цена е пряко определена, това ограничение е очевидно. Фиксирането на продажните цени обаче може да бъде постигнато и с косвени средства. Примери за последното са споразумения, с които се фиксират маржовете, максималното равнище на отстъпките, в които продажните цени са обвързани с продажните цени на конкурентите, заплахи, сплашване, предупреждения, санкции или прекратяване на договори във връзка със съблюдаването на определено равнище на цените. Преките или косвени средства за фиксиране на цените могат да станат по-ефикасни, когато са съчетани с мерки за установяване намалението на цените, например въвеждане на система за контрол върху цените или задължението лицензополучателят да докладва отклоненията в цените. По същия начин прякото или косвеното фиксиране на цените може да стане по-ефикасно, когато е съчетано с мерки, които намаляват стимулите на лицензополучателя да понижи собствената си продажна цена, например като лицензодателят задължи лицензополучателя да прилага клауза за най-облагодетелстван клиент, т.е. задължението на даден клиент да бъдат предоставени по-благоприятни условия, отколкото на всеки друг клиент. Същите средства могат да бъдат използвани, за да могат максималните или препоръчителните цени да изпълняват ролята на фиксирани или минимални продажни цени. Само по себе си обаче предоставянето на списък с препоръчителни цени или налагането на максимални цени на лицензополучателя от страна на лицензодателя не се смята, че води до фиксирани или минимални продажни цени.

(119)

В член 4, параграф 2, буква б) като съществени ограничения на конкуренцията се определят споразумения или съгласувани практики, чиято пряка или косвена цел е да бъдат ограничени пасивните продажби (62) от страна на лицензополучателите на продукти, в които се съдържа лицензната технология (63). Ограниченията на пасивните продажби, наложени на лицензополучателя, могат да бъдат резултат от преки задължения, например задължението да не се продава на определени клиенти или на клиенти на определени територии, или задължението поръчките от такива клиенти да се препращат на други лицензополучатели. Тези ограничения могат да бъдат също и резултат от косвени мерки, чиято цел е да накарат лицензополучателя да се въздържа от такива продажби, например финансови стимули и въвеждане на система за контрол и проверка на местоназначението на лицензните продукти. Количествените ограничения могат да бъдат косвено средство за ограничаване на пасивните продажби. Органът не допуска, че количествените ограничения сами по себе си служат за тази цел. Положението обаче е различно, когато количествените ограничения се използват за изпълнението на споразумения, в основата на които стои подялба на пазара. Признаци за това са коригирането на количествата с течение на времето, за да се удовлетвори само местното търсене, комбинацията от количествени ограничения и задължението да се продават минимални количества на територията, както и задълженията за минимални лицензионни възнаграждения, свързани с продажби на територията, диференцираните ставки на лицензионни възнаграждения в зависимост от местоназначението на продуктите и контролът на местоназначението на продуктите, продавани от отделни лицензополучатели. Общото съществено ограничение, обхващащо пасивните продажби, реализирани от лицензополучатели, е предмет на редица изключения, които са представени в точки от 120 до 125.

(120)

Изключение 1: ограниченията на продажбите (активни и пасивни), наложени на лицензодателя, не попадат в обхвата на член 4, параграф 2, буква б). Всички ограничения върху продажбите на лицензодателя са групово освободени до прага на пазарния дял от 30 %. Същото се отнася и за всички ограничения върху активните продажби на лицензополучателя, с изключение на написаното за активните продажби в точка 125. Груповото освобождаване на ограниченията върху активните продажби се основава на хипотезата, че такива ограничения насърчават инвестициите, неценовата конкуренция и подобренията в качеството на услугите, предоставени от лицензополучателите, чрез разрешаването на проблемите с получаването наготово и отказването от някои инвестиции. В случай на ограничения на активните продажби между териториите или групите клиенти на лицензополучателите не е необходимо на защитения лицензополучател да е била предоставена изключителна територия или изключителни група клиенти. Груповото освобождаване се прилага също за ограничения на активните продажби, когато за дадена територия или група клиенти е бил посочен повече от един лицензополучател. Когато на лицензополучателя може да бъде гарантирано, че в областта на активните продажби ще се конкурира само с ограничен брой лицензополучатели в територията, а не с лицензополучатели извън нея, има вероятност да бъдат стимулирани инвестиции, повишаващи ефективността.

(121)

Изключение 2: ограниченията върху активните и пасивните продажби на лицензополучатели в изключителна територия или на изключителнa група клиенти, запазени за лицензодателя, не представляват съществени ограничения на конкуренцията (вж. член 4, параграф 2, буква б), подточка i) и са групово освободени. Приема се, че до прага на пазарния дял тези ограничения, макар и да ограничават конкуренцията, насърчават разпространението на технологии, благоприятстващо конкуренцията, и интеграцията на тези технологии в производствените активи на лицензополучателя. За да бъдат територия или група клиенти запазени за лицензодателя, не се изисква той да произвежда с лицензната технология на тази територия или за тази група клиенти. Територия или група клиенти могат да бъдат запазени от лицензодателя за бъдеща експлоатация.

(122)

Изключение 3: в член 4, параграф 2, буква б), подточка ii) към груповото освобождаване се отнася и ограничението, с което лицензополучателят се задължава да произвежда продукти, включващи лицензираната технология, само за своя употреба. Когато продуктът, предмет на споразумението, представлява съставна част, лицензополучателят може да бъде задължен да използва този продукт само за да бъде включен в неговите собствени продукти, както и да не го продава на други производители. Лицензополучателят обаче трябва да има възможност да продава активно и пасивно продуктите като резервни части за собствените си продукти и следователно трябва да може да снабдява трети страни, които осигуряват следпродажбени услуги за същите тези продукти. Ограниченията за собствена употреба се разглеждат и в раздел 4.2.5.

(123)

Изключение 4: както и при споразуменията между конкуренти (вж. точка 112 по-горе), груповото освобождаване се прилага и към споразумения, с които лицензополучателят се задължава да произвежда продуктите, предмет на споразумението, само за конкретен клиент, за да осигури на този клиент алтернативен източник на доставки независимо от срока на действие на лицензионното споразумение (вж. член 4, параграф 2, буква б), подточка iii). При споразуменията между неконкуренти подобни ограничения е малко вероятно да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1.

(124)

Изключение 5: в член 4, параграф 2, буква б), подточка iv) към груповото освобождаване се отнася и задължението лицензополучателят, ако извършва дейност на равнище „търговия на едро“, да не продава на крайни потребители, и по такъв начин да продава само на търговци на дребно. Това задължение позволява на лицензодателя да възложи на лицензополучателя функцията „разпространение на едро“ и обикновено остава извън обхвата на член 53, параграф 1 (64).

(125)

Изключение 6: на последно място, в член 4, параграф 2, буква б), подточка v) към груповото освобождаване се отнася и ограничението лицензополучателят да не продава на неупълномощени разпространители. Това изключение позволява на лицензодателя да налага на лицензополучателите задължението да станат част от система за селективно разпространение. Но в този случай съгласно член 4, параграф 2, буква в) на лицензополучателите трябва да им бъде позволено да продават и активно, и пасивно на крайни потребители, като това не засяга възможността лицензополучателят да бъде ограничен с функцията „търговия на едро“, както е предвидено в член 4, параграф 2, буква б), подточка iv) (вж. точка 124). На територията, на която лицензодателят използва селективна система за разпространение, тази система не може да бъде съчетана с изключителни територии или с изключителни групи клиенти, когато това би довело до ограничение на активните или пасивните продажби за крайните потребители, тъй като това би довело до съществено ограничение по смисъла на член 4, параграф 2, буква в), без да се засяга възможността да се забрани на лицензополучателя да упражнява своята дейност от място на установяване, за което не е упълномощен.

(126)

Ограниченията върху пасивните продажби, реализирани от лицензополучателите в изключителна територия или група клиенти, предназначени за друг лицензополучател, макар и обикновено да представляват съществено ограничение, могат да попадат извън обхвата на член 53, параграф 1 за известно време, ако ограниченията са обективно необходими за защитения лицензополучател да навлезе на нов пазар. Това може да е така, когато лицензополучателите трябва да ангажират значителни инвестиции в производствени активи и промоционални дейности, за да навлязат на нов пазар и да го разработят. Рисковете пред нов лицензополучател следователно могат да са съществени, по-специално тъй като промоционалните разходи и инвестициите в активи, необходими, за да произвежда въз основа на конкретна технология, често са невъзстановяеми, което означава, че при прекратяването на тази конкретна дейност инвестицията не може да бъде използвана от лицензополучателя за други дейности или да бъде продадена без значителни загуби. Например, лицензополучателят може пръв да произвежда и продава нов вид продукт или пръв да приложи нова технология. При тези обстоятелства лицензополучателите често не биха подписали лицензионното споразумение без защита за определен период от време срещу (активни и) пасивни продажби на тяхна територия или на тяхната група клиенти от страна на други лицензополучатели. Когато са необходими значителни инвестиции от страна на лицензополучателя, за да разкрие и разработи нов пазар, ограниченията на пасивните продажби, реализирани от други лицензополучатели на тази територия или с тази група клиенти, попадат извън обхвата член 53, параграф 1 за периода, необходим на лицензополучателя, за да си възстанови тези инвестиции. В повечето случаи двегодишен период, считано от датата, на която въпросният лицензополучател е пуснал за пръв път на пазара продукта, предмет на споразумението, в изключителната територия или е започнал да го продава на своята изключителна група клиенти, се счита за достатъчен за лицензополучателя, за да си възстанови направените инвестиции. В отделни случаи обаче може да му е необходим по-дълъг период на защита, за да си възстанови възникналите разходите.

(127)

По същия начин забраната, наложена на всички лицензополучатели да не продават на определени категории крайни потребители, може да не ограничава конкуренцията, ако такова ограничение е обективно необходимо по съображения за безопасност или здравеопазване, свързани с опасното естество на въпросния продукт.

(128)

В член 5 от РГОТТ са посочени три типа ограничения, които не са групово освободени, и поради това е необходима индивидуална оценка на техните положителни и отрицателни ефекти върху конкуренцията. Целта на член 5 е да се избегне груповото освобождаване на споразумения, които могат да намалят стимулите за нововъведения. От член 5 следва, че включването в лицензионно споразумение на някое от ограниченията, съдържащи се в този член, не пречи груповото освобождаване да се прилага към останалата част от споразумението, ако остатъкът може да бъде разделен от изключените ограничения. Само въпросното ограничение не е предмет на груповото освобождение, което означава, че е необходима индивидуална оценка.

(129)

Член 5, параграф 1, буква а) от РГОТТ се отнася за изключителните преотстъпвания (т.е. изключително лицензиране в полза на лицензодателя на подобренията, въведени от лицензополучателя) или прехвърляния в полза на лицензодателя на подобренията на лицензната технология. Задължението да бъде даден на лицензодателя изключителен лиценз за подобренията на лицензната технология или да му бъдат прехвърлени такива подобрения може да намали стимула на лицензополучателя да прави нововъведения, тъй като това задължение му пречи да използва своите подобрения, включително като ги лицензира на трети страни. Изключителното преотстъпване се определя като преотстъпване, което не позволява на лицензополучателя (който е новаторът и лицензодателят на подобренията в настоящия случай) да използва подобрението (или за своето собствено производство, или с цел да го лицензира на трети страни). Това е така и когато подобрението се отнася до същото приложение на лицензната технология, както и когато лицензополучателят разработва нови приложения на лицензираната технология. Съгласно член 5, параграф 1, буква а) такива задължения не са предмет на груповото освобождение.

(130)

Прилагането на член 5, параграф 1, буква а) не зависи от това дали лицензодателят заплаща възнаграждение, за да придобие подобрението или за да получи изключителен лиценз. Все пак, съществуването и размерът на такава компенсация може да бъде фактор с определено значение в контекста на индивидуалната оценка по член 53. Когато преотстъпванията се извършват срещу възнаграждение, по-малко вероятно е задължението да се превърне в пречка за лицензополучателя да създава нововъведения. При оценката на изключителните преотстъпвания извън обхвата на груповото освобождаване, пазарната позиция на лицензодателя на технологичния пазар също е фактор от значение. Колкото по-силна е позицията на лицензодателя, толкова по-вероятно е задълженията за изключително преотстъпване на подобренията да произвеждат ограничителен ефект върху конкуренцията в областта на нововъведенията. Колкото по-силна е позицията на технологията на лицензодателя, толкова по-важно е лицензополучателят да може да се превърне във важен източник на нововъведения и бъдеща конкуренция. Отрицателното въздействие на задълженията за преотстъпване на подобрения може и да нарасне при наличието на паралелни мрежи от лицензионни споразумения, съдържащи такива задължения. Когато съществуващите технологии се контролират от ограничен брой лицензодатели, които налагат на лицензополучателите задължения за изключително преотстъпване на нововъведенията, рискът от антиконкурентни ефекти е по-голям, отколкото когато съществуват много технологии, но само някои от тях са лицензирани срещу условието за изключително преотстъпване на подобренията.

(131)

Неизключителните задължения за преотстъпване на подобренията попадат в защитената област на РГОТТ. Това е така дори когато те са нереципрочни, т.е. наложени само на лицензополучателя, и когато съгласно споразумението лицензодателят има право да „захрани“ с подобренията други лицензополучатели. Задължението за нереципрочно преотстъпване на подобрения може да насърчи разпространението на нова технология, като позволява на лицензодателя свободно да определи дали и в каква степен да предаде своите подобрения на лицензополучателите си. Клаузата за „захранване с подобренията“ може да насърчи разпространението на технологията, по-специално, когато всеки лицензополучател знае към момента на договарянето, че ще бъде поставен при равни условия с другите лицензополучатели по отношение технологията, въз основа на която произвежда.

(132)

Неизключителните задължения за преотстъпване могат по-специално да имат отрицателни ефекти върху нововъведенията при кръстосаното лицензиране между конкуренти, когато задължението на двете страни да си преотстъпят подобренията е съчетано със задължението за двете страни да споделят с другата страна подобренията на своята собствена технология. Споделянето на всички подобрения между конкуренти може да попречи на някой от конкурентите да получи конкурентно предимство пред другите (вж. също точка 241 по-долу). Малко вероятно е обаче да се попречи на някоя от страните да получи конкурентно предимство пред другата, когато целта на лиценза е да им се позволи да разработват своите съответни технологии, и когато лицензът не ги кара да използват същата технологична база при проектирането на собствените им продукти. Такъв е случаят, когато целта на лиценза е по-скоро да бъде дадена свобода в проектирането, а не усъвършенстването на технологичната база на лицензополучателя.

(133)

Изключеното ограничение, посочено в член 5, параграф 1, буква б) от РГОТТ, се отнася до клаузите за неоспорване, т.е. преките или косвените задължения да не се оспорва валидността на интелектуалната собственост на лицензодателя, без да се засяга възможността при изключителен лиценз лицензодателят да прекрати споразумението за трансфер на технологии, в случай че лицензополучателят оспорва валидността на лицензните права върху технологията.

(134)

Причината клаузите за неоспорване да бъдат изключени от обхвата на груповото освобождаване е фактът, че лицензополучателите обикновено могат най-добре да преценят дали едно право на интелектуална собственост е валидно. В интерес на лоялната конкуренция и в съответствие с принципите, които са в основата на закрилата на интелектуалната собственост, невалидните права на интелектуална собственост трябва да бъдат премахнати. Невалидната интелектуална собственост по-скоро потиска нововъведенията, отколкото да ги насърчава. Вероятно е член 53, параграф 1 да се прилага към клаузите за неоспорване, когато лицензната технология е ценна и следователно поставя в неизгодно конкурентно положение предприятията, които не могат да я използват или могат да я използват само срещу заплащане на лицензионни възнаграждения. В такива случаи е малко вероятно условията на член 53, параграф 3 да бъдат изпълнени. Ако лицензната технология обаче е свързана с технически остарял процес, който лицензополучателят не използва, или ако лицензът е даден безплатно, не възниква никакво ограничение на конкуренцията (65). Що се отнася до клаузите за неоспорване в контекста споразуменията за уреждане на спорове, вж. точки 242 и 243.

(135)

По принцип клауза, според която лицензополучателят се задължава да не оспорва правата на собственост върху технологията, не представлява ограничение на конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1. Независимо от това дали лицензодателят е собственик на правата върху технологията, използването ѝ от лицензополучателя и от всяка друга страна при всички случаи зависи от получаването на лиценз и по тази начин конкуренцията като цяло не е засегната (66).

(136)

В член 5, параграф 1, буква б) от РГОТТ от защитената област на груповото освобождаване се изключва правото на лицензодателя, при неизключителни лицензи, да прекрати споразумението, в случай че лицензополучателят оспори валидността на правата на интелектуална собственост, чийто носител в ЕИП е лицензодателят. Правото на прекратяване може да произведе същия ефект като клаузата за неоспорване, особено когато преминаването към технология, различна от тази на лицензодателя, би довело до значителна загуба за лицензополучателя (например, когато лицензополучателят вече е инвестирал в конкретен вид машини или инструменти, които не могат да бъдат използвани, за да произвеждат с друга технология) или когато технологията на лицензодателя е необходим ресурс за производството на лицензополучателя. Например при основни патенти за съответствие със стандарти лицензополучателят, произвеждащ продукт, отговарящ на стандарт, задължително ще трябва да използва всички патенти, свързани със стандарта. В такъв случай оспорването на валидността на съответните патенти може да доведе до значителни загуби, ако споразумението за трансфер на технологии бъде прекратено. Когато технологията на лицензодателя не е основна технология, свързана със стандарт, но разполага с особено важна пазарна позиция, липсата на стимул за оспорване също може да е голяма, като се има предвид, че за лицензополучателя ще е трудно да намери жизнеспособна алтернативна технология, за която да получи лиценз. Въпросът дали загубата на печалба за лицензополучателя би била значителна, поради което действа като липса на стимул за оспорване, ще трябва да се оценява за всеки отделен случай.

(137)

При сценариите, описани в точка 136, лицензополучателят може да бъде възпрян да оспорва валидността на правата на интелектуална собственост, ако рискува лицензионното споразумение да бъде прекратено и по този начин да бъде изправен пред значителни рискове, които надхвърлят много задълженията да плати лицензионни възнаграждения. Следва обаче да се отбележи също, че извън контекста на тези сценарии клауза за прекратяване често не представлява значителна пречка за оспорване, и поради това не поражда същия ефект като клауза за неоспорване.

(138)

Общественият интерес от засилването на стимула на лицензодателя да лицензира, без да е принуден да продължи да работи с лицензополучател, който оспорва самия предмет на лицензионното споразумение, трябва да бъде съпоставен с ползите за обществото да бъдат отстранени всички пречки пред икономическа дейност, която може да възникне, когато погрешно е било предоставено право на интелектуална собственост (67). При съпоставянето на тези интереси трябва да се вземе предвид дали лицензополучателят изпълнява всички задължения по споразумението, докато го оспорва, по-специално задължението да плаща договорените лицензионни възнаграждения.

(139)

При изключително лицензиране обикновено е по-малко вероятно клаузите за прекратяване като цяло да имат антиконкурентни ефекти. След като лицензът бъде издаден, лицензодателят може да се намира в особено положение на зависимост, тъй като лицензополучателят ще бъде неговият единствен източник на доход по отношение на лицензните права върху технологията, ако лицензионното възнаграждение зависи от производството с лицензните права върху технологията, което често може да е ефикасен начин за структуриране на плащанията на лицензионното възнаграждение. При този сценарий е възможно стимулите за нововъведения и за лицензиране да бъдат застрашени, ако например лицензодателят е обвързан със споразумение за изключително лицензиране и не полага значителни усилия да разработва, произвежда и пуска на пазара продукта, (който трябва да бъде) произведен с лицензните права върху технологията (68). Ето защо по РГОТТ се освобождават групово клаузите за прекратяване на изключителните споразумения за лицензиране, стига да са изпълнени също и другите условия за защитената област, например спазването на прага на пазарен дял. Извън защитената област трябва да се направи оценка за всеки отделен случай, като се вземат предвид различните интереси, както е описано в точка 138.

(140)

Освен това Органът подхожда по-благосклонно към клаузите за неоспорване и прекратяване, свързани с ноу-хау, когато възстановяването на лицензното ноу-хау вероятно ще е невъзможно или много трудно, след като веднъж бъде разкрито. В такива случаи задължението, наложено на лицензополучателя, да не оспорва лицензното ноу-хау, стимулира разпространението на нова технология, по-специално като позволява на по-слабите лицензодатели да дават лиценз на по-силни лицензополучатели, без да се страхуват от оспорване, щом веднъж това ноу-хау е било усвоено от лицензополучателя. Следователно клаузите за неоспорване и прекратяване, свързани единствено с ноу-хау, не са изключени от приложното поле на РГОТТ.

(141)

При споразумения между неконкуренти съгласно член 5, параграф 2 от обхвата на груповото освобождаване се изключва всяко пряко или косвено задължение, ограничаващо възможността за лицензополучателя да използва своите собствени права върху технология или ограничаващо възможността за страните по споразумението да извършват научноизследователска и развойна дейност, освен ако това ограничение не е крайно необходимо, за да бъде предотвратено разкриването на лицензното ноу-хау на трети страни. Съдържанието на това условие е идентично с условието по член 4, параграф 1, буква г) от списъка със съществени ограничения, отнасящи се до споразуменията между конкуренти, които се разгледани в точки 115 и 116 от настоящите насоки. В случай на споразумения между неконкуренти не може да се приеме, че такива ограничения като цяло произвеждат отрицателни ефекти върху конкуренцията или че условията на член 53, параграф 3 като цяло не са изпълнени (69). Поради това е необходима индивидуална оценка.

(142)

В случая със споразуменията между неконкуренти лицензополучателят обикновено не притежава своя собствена конкурентна технология. Има случаи обаче, при които за целите на груповото освобождаване страните се считат за неконкуренти, независимо от факта, че лицензополучателят притежава своя собствена конкурентна технология. Това е така, когато лицензополучателят притежава технология, но не я лицензира, а лицензодателят не е нито активен, нито потенциален доставчик на продуктовия пазар. За целите на груповото освобождаване при тези обстоятелства страните не са конкуренти нито на технологичния пазар, нито на продуктовия пазар надолу по веригата (70). В такива случаи е важно да се гарантира, че не е ограничена способността на лицензополучателя да използва своята собствена технология и впоследствие да я развива. Тази технология представлява конкурентен натиск на пазара, който трябва да бъде запазен. При това положение обикновено се приема, че ограниченията, наложени на лицензополучателя да използва своята собствена технология или върху научноизследователската и развойната дейност, ограничават конкуренцията и не отговарят на изискванията по член 53, параграф 3. Например, задължението на лицензополучателя да заплаща лицензионни възнаграждения не само въз основа на продуктите, които произвежда с лицензната технология, но и въз основа на продуктите, които произвежда само със собствената си технология, като цяло ограничава възможността за лицензополучателя да използва собствената си технология и поради това е изключено от обхвата на груповото освобождаване.

(143)

В случаите, когато лицензополучателят не притежава конкурентна технология или не е започнал разработването на такава, ограничаването на възможността за страните да извършват независима научноизследователска и развойна дейност може да бъде ограничаващо за конкуренцията, когато съществуват само няколко технологии. В такъв случай страните могат да бъдат важен (потенциален) източник на нововъведения на пазара. Това е така особено когато страните притежават необходимите активи и умения да извършват по-нататъшна научноизследователска и развойна дейност. В такъв случай е малко вероятно условията по член 53, параграф 3 да бъдат изпълнени. В други случаи, когато съществува достъп до известен брой технологии и когато страните не притежават специални активи или умения, има вероятност ограничението на научноизследователската и развойна дейност или да попадне извън обхвата на член 53, параграф 1 поради отсъствието на оценим ограничаващ ефект, или да отговори на условията на член 53, параграф 3. Ограничението може да насърчи разпространението на новата технология, гарантирайки на лицензодателя, че лицензът няма да създаде нов конкурент, или като накара лицензополучателя да се съсредоточи върху експлоатацията и развитието на лицензната технология. Освен това член 53, параграф 1 се прилага само когато споразумението ограничава стимулите на лицензополучателя да усъвършенства и използва своята собствена технология. Това е малко вероятно да се случи, когато, например, лицензодателят има право да прекрати лицензионното споразумение, щом лицензополучателят започне да произвежда въз основа на своята собствена конкурентна технология. Това право не ограничава стимула на лицензодателя да прави нововъведения, тъй като споразумението може да бъде прекратено само когато е била разработена икономически жизнеспособна технология и продуктите, произведени с нея, са готови да бъдат пуснати на пазара.

(144)

Съгласно член 6 от РГОТТ Органът и органите за защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ могат да оттеглят възможността за прилагане на груповото освобождаване по отношение на конкретни споразумения, които вероятно ще произведат отрицателни за конкуренцията ефекти (трябва да бъдат взети предвид едновременно както действителните, така и потенциалните ефекти) и които не изпълняват условията по член 53, параграф 3. Пълномощията на органите за защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ да оттеглят възможността за прилагане на груповото освобождаване са ограничени до случаи, когато съответният географски пазар е не по-голям от територията на въпросната държава от ЕАСТ.

(145)

Четирите условия по член 53, параграф 3 са кумулативни и трябва да бъдат изпълнени едновременно, за да бъде приложимо правилото за изключение (71). Следователно груповото освобождаване може да бъде оттеглено, когато конкретно споразумение не изпълнява едно или повече от четирите условия.

(146)

Когато се прилага процедурата за оттегляне, съответният орган е отговорен да докаже факта, че споразумението попада в обхвата на член 53, параграф 1 и че споразумението не удовлетворява всичките четири условия по член 53, параграф 3. Като се има предвид, че оттеглянето предполага, че въпросното споразумение ограничава конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1 и не изпълнява условията по член 53, параграф 3, оттеглянето неизбежно се съпровожда от негативно решение въз основа на членове 5, 7 или 9 от глава II от протокол 4.

(147)

Съгласно член 6 от РГОТТ основание за оттегляне може да има при следните обстоятелства:

(148)

Членове 4 и 5 от РГОТТ, съдържащи списъка със съществени ограничения на конкуренцията и изключените ограничения, имат за цел да гарантират, че групово освободените споразумения не ограничават стимулите за нововъведения, не забавят разпространяването на технологии и не ограничават неоснователно конкуренцията между лицензодателя и лицензополучателя или между лицензополучателите. В списъка със съществени ограничения и в списъка с изключените ограничения обаче не се вземат предвид всички възможни въздействия на лицензионните споразумения. По-специално, груповото освобождаване не взема предвид кумулативния ефект от сходни ограничения, съдържащи се в мрежи от лицензионни споразумения. Лицензионните споразумения могат да доведат до препятстване на трети страни, както на равнище лицензодател, така и на равнище лицензополучател. Препятстването на други лицензодатели може да произтича от кумулативния ефект на мрежите от лицензионни споразумения, забраняващи на лицензополучателите да използват конкурентни технологии, което води до изключването на други (потенциални) лицензодатели. Препятстване на лицензодатели е вероятно да възникне в случаите, когато на повечето от предприятията на пазара, които биха могли (действително) да получат конкурентен лиценз, се пречи да го направят вследствие на ограничителни споразумения, и когато потенциалните лицензополучатели се изправят пред високи бариери за достъп. Препятстването на други лицензополучатели може да произтича от кумулативния ефект на лицензионни споразумения, забраняващи на лицензодателите да дават лиценз на други лицензополучатели и по такъв начин пречат на потенциални лицензополучатели да получат достъп до необходимата технология. Въпросът с препятстването е разгледан по-подробно в раздели 4.2.2 и 4.2.7. Освен това е вероятно Органът да оттегли възможността за прилагане на груповото освобождаване, когато в индивидуални споразумения значителен брой лицензодатели на конкурентни технологии налагат на своите лицензополучатели да им позволят да се възползват от по-благоприятни условия, договорени с другите лицензодатели.

(149)

Член 7, параграф 2 от РГОТТ, включен в Споразумението за ЕИП, предвижда специална процедура за неприлагане на РГОТТ в държавите от ЕАСТ. Докато Комисията може да спре прилагането на РГОТТ посредством регламент, чиито адресати са държавите — членки на ЕС, член 7, параграф 2 от РГОТТ дава възможност на Надзорния орган на ЕАСТ да обяви чрез препоръка, че когато паралелни мрежи от сходни споразумения за трансфер на технологии обхващат повече от 50 % от съответен пазар в държавите от ЕАСТ, РГОТТ не се прилага по отношение на споразуменията за трансфер на технологии, които съдържат специфични ограничения във връзка с този пазар. Препоръката е адресирана към държава или държави от ЕАСТ, които обхващат въпросния съответен пазар. След като Органът издаде препоръка съгласно член 7, държавите от ЕАСТ разполагат с три месеца да уведомят с нота Органа дали я приемат. Липсата на отговор от страна на държава от ЕАСТ се тълкува като съгласие. Ако държава от ЕАСТ приема препоръката, или ако се счита, че я е приела, тя трябва да изпълни препоръката в рамките на три месеца, считано от датата на нейното издаване (72).

(150)

Макар оттеглянето на възможността за прилагане на РГОТТ от страна на Органа по силата на член 6 да предполага приемането на решение съгласно член 7 или 9 от глава II от протокол 4 към Споразумението за надзор и съд, ефектът от неприлагането на груповото освобождаване вследствие препоръка на Органа и приемането ѝ от държавите от ЕАСТ съгласно член 7 от РГОТТ е просто да се отстрани възможността за прилагане на РГОТТ по отношение на съответните ограничения и пазари и да се възстанови пълното прилагане на член 53, параграфи 1 и 3 от Споразумението за ЕИП. Вследствие неприлагането на груповото освобождаване за определен пазар по отношение на споразумения, съдържащи някои ограничения, в критериите, изготвени на базата на съответната съдебна практика на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Съюза, както и чрез известия и предишни решения, приети от Органа, се дават насоки относно прилагането на член 53 по отношение на отделните споразумения. Когато е уместно, Органът взема решение по конкретен случай, което може да послужи като насоки за всички предприятия, които развиват дейност на въпросния пазар.

(151)

За изчисляването на дела на пазарно покритие от 50 % трябва да се вземе предвид всяка отделна мрежа от лицензионни споразумения, съдържащи ограничения или комбинации от ограничения, които произвеждат сходен ефект върху пазара.

(152)

В член 7 от РГОТТ не се съдържа задължение от страна на Органа да предприема действия, когато делът на пазарно покритие от 50 % е превишен. Като цяло неприлагането е подходящо, когато е вероятно достъпът до съответния пазар или конкуренцията на този пазар да са значително ограничени. Когато оценява необходимостта от прилагане на член 7, Органът ще преценява дали индивидуалната отмяна би била по-подходящата мярка. Това може да зависи, в частност, от броя на конкуриращите се предприятия, които допринасят за кумулативен ефект върху даден пазар, или от броя на засегнатите географски пазари на територията на държавите от ЕАСТ.

(153)

Трябва ясно и подробно да се описва приложното поле на всяка препоръка, приета съгласно член 7. Това означава, първо, че Органът трябва да определи съответния(ите) продуктов(и) и географски пазар(и) и второ, че той трябва да установи типа лицензионно ограничение, по отношение на което РГОТТ няма повече да се прилага. Що се отнася до последния аспект, Органът може да променя приложното поле на своята препоръка в съответствие с проблема за конкуренцията, който възнамерява да реши. Например, дори и всички паралелни мрежи от споразумения за неконкуриране да бъдат взети предвид с цел да бъде установен делът на пазарно покритие от 50 %, Органът може все пак да ограничи обхвата на препоръката само до задължения за неконкуриране, надхвърлящи определена продължителност. По този начин споразумения с по-къс срок или чието естество не е толкова ограничително могат да останат незасегнати поради по-ниската степен на препятстване, породено от тези ограничения. Когато е уместно, Органът може също да даде насоки, като уточни пазарния дял, който в конкретния пазарен контекст може да се приеме за недостатъчен за значителен принос от отделно предприятие към кумулативния ефект. По принцип, когато пазарният дял на продуктите, в които се съдържа технология, лицензирана от отделен лицензодател, не надвишава 5 %, се приема, че споразумението или мрежата от споразумения, обхващащи тази технология, не допринасят значително за кумулативния ефект на препятстване (73).

(154)

Преходният период за неприлагане разпоредбите на РГОТТ, който е не по-малък от шест месеца и който Надзорният орган на ЕАСТ трябва да определи в препоръката си съгласно член 7, параграф 2, следва да даде възможност на въпросните предприятия да адаптират своите споразумения, така че да вземат под внимание неприлагането на РГОТТ. Органът счита, че преходният период следва да започва от датата на приемане на националните мерки за изпълнение от страна на държавата от ЕАСТ.

(155)

Препоръката и националните мерки за изпълнение относно неприлагането на РГОТТ не засягат статута на споразуменията, които са групово освободени, за периода от време, предшестващ влизането в сила на националните мерки за изпълнение.

(156)

Споразуменията, които остават извън груповото освобождаване, например защото са надхвърлени праговете на пазарния дял или защото по споразумението има повече от две страни, подлежат на индивидуална оценка. Споразумения, които или не ограничават конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1, или изпълняват условията по член 53, параграф 3, са валидни и подлежащи на изпълнение. Следва да се припомни, че не съществува презумпция за незаконосъобразност на споразуменията, които не попадат в обхвата на груповото освобождаване, при условие че те не съдържат съществени ограничения на конкуренцията. По-специално, не съществува презумпция, че член 53, параграф 1 се прилага само защото праговете на пазарния дял са надхвърлени. Винаги е необходима индивидуална оценка въз основа на принципите, описани в настоящите насоки.

(157)

За да се улесни предсказуемостта отвъд прилагането на РГОТТ и за да се ограничи подробният анализ до случаи, които могат да поставят реални проблеми пред конкуренцията, Органът е на мнение, че извън съществените ограничения е малко вероятно член 53 да бъде нарушен, когато има четири или повече независимо контролирани технологии освен технологиите, контролирани от страните по споразумението, които могат да са заместими с лицензната технология срещу сравнима за потребителя цена. В оценката на това дали технологиите са заместими трябва да се вземе предвид относителната търговска тежест на въпросните технологии. Конкурентният натиск, наложен от една технология, е ограничен, ако не представлява икономически жизнеспособна алтернатива на лицензната технология. Например, ако поради мрежови ефекти на пазара потребителите проявяват силно предпочитание към продукти, които съдържат лицензната технология, другите технологии, които са вече на пазара или предстои да бъдат пуснати на пазара в разумен срок, могат да не представляват реална алтернатива и по тази причина могат да окажат само ограничен конкурентен натиск.

(158)

Фактът, че дадено споразумение не попада в обхвата на защитената област, описана в точка 157, не предполага, че споразумението е предмет на член 53, параграф 1, а ако това е така, че условията по член 53, параграф 3 не са изпълнени. Що се отнася до защитената област на РГОТТ, свързана с пазарния дял, тази допълнителна защитена област създава единствено презумпцията, че споразумението не е забранено по член 53. Извън обхвата на защитената област е необходимо да се извърши индивидуална оценка на споразумението въз основа на принципите, разработени в настоящите насоки.

(159)

Когато член 53 се прилага към отделни случаи, е необходимо да се обърне съответното внимание на начина, по който конкуренцията действа на въпросния пазар. В това отношение от особено значение са следните фактори:

(160)

Значението на отделните фактори е различно за всеки отделен случай и зависи от всички останали фактори. Например високият пазарен дял на страните обикновено е добър показател за пазарната мощ, но в случай на занижени препятствия за навлизане на пазара той може да не бъде показателен за пазарната мощ. Следователно не е възможно да се установят строги правила относно важността на отделните фактори.

(161)

Споразуменията за трансфер на технологии могат да бъдат различни по форма. Следователно е важно да бъде анализирано естеството на споразумението по отношение на конкурентните взаимоотношения между страните и ограниченията, които се съдържат в него. Във връзка с последното съображение е необходимо да се излезе извън изричните условия на споразумението. Наличието на скрити ограничения може да бъде изведено от начина, по който страните изпълняват споразумението, както и от наличните стимули.

(162)

Пазарната позиция на страните, включително предприятията, контролирани de facto или de jure от тях, е признак за степента на пазарна мощ, ако има такава, на лицензодателя, лицензополучателя или и на двамата. Колкото по-висок е техният пазарен дял, толкова по-вероятно е те да притежават по-голяма пазарна мощ. Това е така особено в случаите, когато пазарният дял отразява предимствата в разходите или други конкурентни предимства спрямо конкурентите. Тези конкурентни предимства могат например да бъдат резултат от направения първи ход на пазара, от основни патенти или от собственост на превъзхождаща технология. Пазарните дялове обаче винаги са само един от факторите при оценяването на пазарните позиции. Например, особено на технологичните пазари, пазарните дялове не винаги са добър показател за относителната тежест на въпросната технология и данните за пазарните дялове могат да се различават значително в зависимост от различните методи на изчисление.

(163)

Пазарните дялове и възможните конкурентни предимства и недостатъци също се използват за оценката на пазарната позиция на конкурентите. Колкото по-силни са реалните конкуренти и колкото по-голям е техният брой, толкова по-малък е рискът страните да получат възможност да упражняват индивидуално пазарна мощ. Ако обаче броят на конкурентите е по-скоро малък и тяхната пазарна позиция (големина, разходи, потенциал за научноизследователска и развойна дейност и др.) е по-скоро сходна, тази пазарна структура може да увеличи риска от тайни споразумения.

(164)

Пазарната позиция на купувачите показва дали един или повече купувачи притежават пазарна сила. Първият индикатор за пазарната сила на купувача е неговият пазарен дял в търсенето. Пазарният дял отразява значението на търсенето от страна на купувача за неговите възможни доставчици. Други показатели поставят акцента върху позицията на купувача на неговия пазар за препродажби, включително такива характеристики като широкото географско покритие на неговите търговски обекти и имиджа на неговата марка сред крайни клиенти. При някои обстоятелства пазарната сила на купувача може да попречи на лицензодателя и/или на лицензополучателя да упражняват пазарна мощ на пазара и така да реши проблем за конкуренцията, който би съществувал в противен случай. Това е така, особено когато силни купувачи имат възможността и стимула да предложат нови източници за доставка на пазара в случай на малко, но постоянно увеличение на относителните цени. Когато силните купувачи само извличат благоприятни условия от доставчика или просто прехвърлят всяко увеличение на цените върху своите клиенти, позицията на купувачите не е такава, че да попречи на лицензополучателя да упражнява пазарна мощ на продуктовия пазар и следователно не е в състояние да реши проблема за конкуренцията на този пазар (74).

(165)

Бариерите за навлизането на даден пазар се измерват със степента, до която съществуващите на пазара предприятия могат да увеличават цените си над конкурентното равнище, без да предизвикат нови навлизания. При липсата на бариери за навлизане лесното и бързото навлизане прави увеличенията на цените неизгодно. Когато в срок от една до две години е вероятно да има ефективно навлизане, което пречи или отслабва упражняването на пазарна мощ, може да се каже, че бариерите за навлизането като правило са ниски.

(166)

Бариерите за навлизането на пазара могат да бъдат резултат от най-различни фактори, например икономии от мащаба и обхвата, административни разпоредби, особено когато с тях се установяват изключителни права, държавна помощ, мита върху вноса, права на интелектуална собственост, собственост върху ресурси, когато доставките са ограничени вследствие например на естествени ограничения, съществени съоръжения, преимущество на първия ход, направен на пазара, или лоялност на потребителите към марката, създадена с помощта на силна рекламна кампания за определен период от време. Споразуменията, ограничаващи конкуренцията, сключени между предприятия, могат също да служат като бариера за навлизане на пазара, като затрудняват достъпа и като препятстват (потенциални) конкуренти. Бариерите за навлизане на пазара могат да се срещнат на всички етапи от процеса на научноизследователската и развойна дейност, производство и разпространение. Въпросът дали някои от тези фактори трябва да бъдат класифицирани като препятствия за навлизане на пазара зависи най-вече от това дали те включват невъзстановими разходи. Невъзстановими са разходите, които трябва да бъдат направени за навлизане и развиване на дейност на пазара, но са окончателно загубени при напускане на пазара. Колкото повече са невъзстановимите разходи, толкова по-внимателно потенциалните участници трябва да претеглят рисковете от навлизане на пазара и толкова по-правдоподобно съществуващите на пазара предприятия могат да ги застрашат с възможността да посрещнат адекватно новата конкуренция, тъй като невъзстановимите разходи оскъпяват излизането на съществуващите предприятия от пазара. Като цяло, навлизането изисква да се направят невъзстановими разходи, понякога по-малки, а понякога по-големи. Следователно реалната конкуренция като цяло е по-ефективна и има по-голяма тежест при оценката на даден случай, отколкото потенциалната конкуренция.

(167)

На зрелите пазари, т.е. съществуващи от известно време, където използваната технология е добре позната, широко разпространена и не се променя много, а търсенето е относително стабилно или отслабва, е по-вероятно ограниченията на конкуренцията да имат отрицателно въздействие, отколкото на по-динамични пазари.

(168)

При оценката на конкретни ограничения може да се наложи да се вземат предвид и други фактори. Сред тези фактори са кумулативните ефекти, т.е. дали пазарът е предмет на сходни споразумения, сроковете на действие на споразуменията, нормативната среда и поведението, които могат да сочат за тайни споразумения или да ги улеснят, например ценово лидерство, предварително обявени промени в цените и обсъждания на „правилната“ цена, устойчивост на цените в отговор на излишък от мощности, ценова дискриминация и тайни споразумения в миналото.

(169)

Сред отрицателните ефекти върху конкуренцията на пазара, които могат да бъдат резултат от споразумения за трансфер на технологии, ограничаващи конкуренцията, са:

(170)

Споразуменията за трансфер на технологии могат да намалят конкуренцията между технологиите, т.е. конкуренцията между предприятия, които лицензират или произвеждат въз основа на заместими технологии. Това е така особено когато са наложени реципрочни задължения. Например, когато конкуренти си прехвърлят конкурентни технологии един на друг и налагат реципрочно задължение да си предоставят взаимно бъдещи подобрения на съответните им технологии, и когато това споразумение пречи на всеки от конкурентите да получи технологично предимство пред другия, конкуренцията между страните в областта на нововъведенията е ограничена (вж. също точка 241).

(171)

Лицензирането между конкуренти може също да улесни тайните споразумения. Рискът от тайни споразумения е особено голям на концентрирани пазари. За тайно споразумение е необходимо засегнатите предприятия да имат сходни виждания за общия си интерес и за това как функционира механизмът за координиране. За да действа тайното споразумение, предприятията трябва също така да могат да контролират взаимно пазарното си поведение. Трябва да има и адекватни възпиращи механизми, които да гарантират наличието на стимул да не се отстъпва от общата политика на пазара, а бариерите пред навлизането на пазара трябва да бъдат достатъчно високи, за да ограничават навлизането или разрастването на предприятия извън пазара. Споразуменията могат да улеснят тайните споразумения, като увеличат прозрачността на пазара, контролират определено поведение и издигат бариери пред навлизането на пазара. По изключение тайните споразумения могат да бъде улеснени и от лицензионни споразумения, които водят до голяма прилика в разходите, тъй като е по-вероятно предприятия, които имат сходни разходи, да имат и сходни виждания за условията на координиране (75).

(172)

Лицензионните споразумения могат също да засегнат конкуренцията между технологиите, като създават бариери пред навлизането на пазара и разрастването на конкурентите. Такова препятстване може да произтича от ограниченията, които пречат на лицензополучателите да получават лицензии от трети страни или ги лишават от стимули за това. Например трети страни могат да бъдат препятствани, когато историческите лицензодатели наложат на лицензополучателите такива задължения за неконкуриране, че броят на лицензополучателите, към които да се обърнат трети страни, е недостатъчен, и когато навлизането на равнище лицензополучатели е трудно. Доставчиците на заменими технологии могат също да бъдат препятствани, когато лицензодател с достатъчна пазарна мощ обвързва различни части от една технология и ги лицензира заедно в пакет, но само една част от пакета е важна за производството на определен продукт.

(173)

Лицензионните споразумения могат също да намалят конкуренцията в рамките на самата технология, т.е. конкуренцията между предприятия, които произвеждат въз основа на една и съща технология. Споразумение, налагащо териториални ограничения на лицензополучателите, което им пречи да продават на съответните си територии, ограничава конкуренцията помежду им. Лицензионните споразумения могат също да намалят конкуренцията в рамките на самата технология, като улесняват тайните споразумения между лицензополучатели. Нещо повече, лицензионни споразумения, които намаляват конкуренцията в рамките на самата технология, могат да улеснят тайните споразумения между собствениците на конкурентни технологии или да намалят конкуренцията между технологиите, като издигат бариери пред навлизането на пазара.

(174)

Дори лицензионни споразумения, ограничаващи конкуренцията, често произвеждат положителни ефекти върху конкуренцията под формата на ефективност, което може да има превес над антиконкурентните ефекти. Оценката на възможните благоприятстващи конкуренцията ефекти се извършва в рамките на член 53, параграф 3, съдържащ едно изключение от забранителната норма на член 53, параграф 1. За да бъде приложимо това изключение, лицензионното споразумение трябва да създава обективни икономически ползи, ограниченията на конкуренцията трябва да бъдат необходими за постигането на ефективност, потребителите трябва да получават справедлив дял от ползите от повишената ефективност и споразумението не трябва да позволява на страните да премахнат конкуренцията по отношение на значителна част от въпросните продукти. Предприятие, което се позовава на член 53, параграф 3, трябва да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени изискванията, за да се ползва освобождаване от забраната (76).

(175)

Оценката на ограничаващите споразумения съгласно член 53, параграф 3 се прави в рамките на действителния контекст, в който те възникват (77), и на базата на съществуващите факти във всеки един даден момент от времето. Следователно оценката се влияе от всяка съществена промяна на фактите. Правилото за изключение по член 53, параграф 3 се прилага, докато се изпълняват четирите условия, и не се прилага, когато случаят вече не е такъв (78). Когато обаче се прилага член 53, параграф 3, необходимо е да се вземат под внимание първоначалните невъзстановими инвестиции, направени от страните, необходимото време, както и ограниченията, необходими за реализацията и възвръщането на инвестиция, повишаваща ефективността. Член 53 не може да се прилага, без да се вземе предвид предварителната инвестиция и рисковете, свързани с нея. Рискът, пред който се изправят страните, и невъзвръщаемата инвестиция, която страните трябва да направят в изпълнение на споразумението, следователно могат да доведат до споразумение, което попада извън обхвата на член 53, параграф 1 или до споразумение, което отговаря на условията на член 53, параграф 3, в зависимост от случая, за период от време, необходим за възстановяване на инвестицията.

(176)

За първото условие по член 53, параграф 3 е необходима оценка на обективните ползи по отношение на ефективността, породена от споразумението. В това отношение лицензионните споразумения имат потенциала да обединят допълващите се технологии и други активи, които позволяват да бъдат пуснати на пазара нови или усъвършенствани продукти или съществуващи продукти да бъдат произвеждани с по-ниски разходи. Извън контекста на твърдите картели лицензирането е често явление, тъй като за лицензодателя е по-изгодно да лицензира технологията, отколкото да я експлоатира сам. Такъв по-специално може да бъде случаят, когато лицензополучателят вече има достъп до необходимите производствени активи. В такъв случай споразумението позволява на лицензополучателя да получи достъп до технология, която може да бъде комбинирана с тези активи, като му дава възможност да използва нови или усъвършенствани технологии. Друг пример за лицензиране, потенциално повишаващо ефективността, се наблюдава, когато лицензополучателят вече има технология и комбинацията от тази технология и технологията на лицензодателя поражда полезни взаимодействия. Когато двете технологии се комбинират, лицензополучателят може да постигне съотношение между разходи и продукция, което в противен случай не би била възможно. Лицензионните споразумения могат също да породят ефективност на равнище разпространение, също както вертикалните споразумения за разпространение. Тази ефективност може да се прояви под формата на икономии на разходи или предоставяне на ценни за потребителите услуги. Положителните ефекти от вертикалните споразумения са описани в Насоките Органа за вертикалните ограничения (79). Друг пример за възможно повишение на ефективността трябва да бъде намерен в споразуменията, с които собствениците на технологии съставят пакет с технологии, които да бъдат лицензирани на трети страни. Такива споразумения за обединяване могат по-специално да намалят разходите по сделките, тъй като не е необходимо лицензополучателите да сключват отделни лицензионни споразумения с всеки лицензодател. Лицензиране, благоприятстващо конкуренцията, може да се наблюдава с цел да се осигури свобода на проектирането. В секторите, в които има голям брой права на интелектуална собственост и в които отделни продукти могат да нарушат съществуващи или бъдещи права на собственост, лицензионните споразумения, с които страните се договарят да не предявяват своите права на собственост една срещу друга, често благоприятстват конкуренцията, тъй като позволяват на страните да разработват съответните си технологии без риск да бъдат обвинени на по-късен етап в нарушение.

(177)

Когато извършва тест за необходимост съгласно член 53, параграф 3, Органът анализира по-специално дали отделните ограничения дават възможност въпросната дейност да бъде извършвана по-ефективно, отколкото при липсата на въпросното ограничение. При оценката трябва да се вземат предвид пазарните условия и реалната ситуация, пред която са изправени страните. От предприятията, които се позовават на ползата от член 53 параграф 3, не се изисква да разгледат хипотетични и теоретични алтернативи. Те обаче трябва да обяснят и да докажат защо привидно реалистични и значително по-малко ограничаващи конкуренцията алтернативи биха били значително по-малко ефективни. Ако прилагането на алтернатива, която изглежда икономически реалистична и по-малко ограничаваща, би довело до значителна загуба на ефективност, въпросното ограничение се разглежда като необходимо. В някои случаи може да се окаже необходимо да се проучи дали споразумението като такова е необходимо за постигането на ефективност. Това например може да е така с обединяването на технологии, които включват допълващи се, но неосновни технологии (80), като в такъв случай трябва да бъде проучено в каква степен тяхното включване поражда конкретна ефективност или дали, без значителна загуба на ефективност, обединяването може да бъде ограничено до технологии, за които няма заместители. При обикновено лицензиране между две страни по принцип не е необходимо да се проверява нещо повече от това дали са необходими индивидуални ограничения. Обикновено няма по-малко ограничаваща конкуренцията алтернатива от лицензионното споразумение като такова.

(178)

Условието потребителите да получават справедлив дял от извлечените ползи предполага, че потребителите на продукти, произведени по лиценз, трябва най-малкото да бъдат компенсирани за отрицателните ефекти от споразумението (81). Това означава, че повишената ефективност трябва да компенсира напълно вероятното отрицателно въздействие върху цените, продукцията и други съществени фактори, причинено от споразумението. Това може да стане, като се промени структурата на разходите на засегнатите предприятия, от което те получават стимул да намалят цените, или като се даде възможност на потребителите да получат достъп до нови или усъвършенствани продукти, което компенсира всяко възможно увеличение на цените (82).

(179)

Последното условие по член 53, параграф 3, съгласно което споразумението не трябва да дава на страните възможност да премахнат конкуренцията по отношение на значителна част от съответните продукти, предполага анализ на оставащия конкурентен натиск на пазара и въздействието на споразумението върху такива източници на конкуренция. При прилагането на последното условие по член 53, параграф 3 трябва да се вземат предвид взаимоотношенията между член 53, параграф 3 и член 54. Съгласно установената съдебна практика относно член 101, параграф 3 и член 102 от Договора прилагането на член 53, параграф 3 не може да попречи на прилагането на член 54 (83). Нещо повече, тъй като целта на членове 53 и 54 е да поддържат ефективна конкуренция на пазара, последователността изисква член 53, параграф 3 да се тълкува като изключващ възможността за прилагане на правилото за изключение по отношение на споразуменията, ограничаващи конкуренцията, които представляват злоупотреба с господстващо положение (84).

(180)

Фактът, че споразумението значително намалява едно измерение на конкуренцията, не означава непременно, че конкуренцията е премахната по смисъла на член 53, параграф 3. Едно обединяване на технологии например, може да има за резултат появата на промишлен стандарт, който да доведе до ситуация, в която има слаба конкуренция по отношение на технологичния формат. Веднъж щом основните участници на пазара приемат определен формат, мрежовите ефекти могат значително да затруднят оцеляването на алтернативните формати. Това обаче не предполага, че фактическото създаване на един промишлен стандарт винаги премахва конкуренцията по смисъла на последното условие на член 53, параграф 3. В рамките на стандарта доставчиците могат да се конкурират по цени, качество и характеристики на продукта. С цел обаче споразумението да спазва изискванията по член 53, параграф 3 трябва да се гарантира, че то не ограничава неоснователно конкуренцията и бъдещите нововъведения.

(181)

В този раздел са разгледани различните видове ограничения, които обикновено са включени в лицензионните споразумения. Като се има предвид широкото им разпространение, полезно е да се предвидят насоки за това как те да бъдат оценявани извън защитената област на РГОТТ. Ограниченията, които вече бяха разгледани в другите раздели от настоящите насоки, по-специално раздели 3.4 и 3.5, се упоменават накратко в настоящия раздел.

(182)

Настоящият раздел обхваща едновременно споразуменията между неконкуренти и споразуменията между конкуренти. По отношение на последните, когато е уместно, се прави разграничение между реципрочни и нереципрочни споразумения. Такова разграничаване не се изисква при споразумения между неконкуренти. В действителност, когато предприятията не са нито реални, нито потенциални конкуренти на съответния технологичен пазар или на пазара за продукти, в които се съдържа лицензната технология, реципрочният лиценз практически по нищо не се различава от две отделни лицензии. Положението е различно при договорености, съгласно които страните съставят пакет с технологии, който след това се лицензира на трети страни. Тези договорености представляват обединяване на технологии и са разгледани в раздел 4.

(183)

В настоящия раздел не се разглеждат задължения по лицензионни споразумения, които по принцип не ограничават конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1. Тези задължения включват, но не само:

(184)

Страните по лицензионно споразумение обикновено могат свободно да определят дължимите от лицензополучателя лицензионни възнаграждения и начина на тяхното плащане, без това да попада в обхвата на член 53, параграф 1. Този принцип се прилага както към споразумения между конкуренти, така и към споразумения между неконкуренти. Задълженията за плащане на лицензионни възнаграждения могат например да се изпълняват под формата на еднократни плащания, плащане на процент от продажната цена или на фиксирана сума за всеки продукт, в който се съдържа лицензната технология. В случаите когато лицензната технология е свързана с ресурс, който е включен в крайния продукт, като правило изчисляването на лицензионното възнаграждение въз основа на цената на крайния продукт не ограничава конкуренцията, при условие че в него се съдържа лицензната технология (85). В случая на лицензиране на софтуер лицензионните възнаграждения на базата на брой потребители и лицензионните възнаграждения, изчислени на базата на броя на машините, на които този софтуер е инсталиран, по принцип са съвместими с разпоредбите на член 53, параграф 1.

(185)

Следва да се припомни, че при лицензионни споразумения между конкуренти (вж. точки 100 — 101 и 116) в ограничен брой случаи задълженията за плащане на лицензионно възнаграждение могат да се равняват на фиксиране на цени, което се счита за съществено ограничение (вж. член 4, параграф 1, буква а). Съществено ограничение съгласно член 4, параграф 1, буква а) е налице, ако конкурентите предвиждат реципрочни текущи лицензионни възнаграждения при обстоятелства, които правят лиценза фиктивен, поради това че неговата цел е да не позволи интеграцията на допълващи се технологии или да осуети друго предназначение, благоприятстващо конкуренцията. Съществено ограничение съгласно член 4, параграф 1, буква а) и член 4, параграф 1, буква г) е също налице, ако лицензионните възнаграждения обхващат и продукти, произведени единствено с правата върху собствената технология на лицензополучателя.

(186)

Други видове договорености за лицензионно възнаграждение между конкуренти са групово освободени до праг на пазарния дял от 20 %, дори ако те ограничават конкуренцията. Извън защитената област на груповото освобождаване член 53, параграф 1 може да бъде приложим, когато конкурентите си разменят лицензи и налагат текущи лицензионни възнаграждения, които са явно непропорционални в сравнение с пазарната стойност на лиценза, и когато такива лицензионни възнаграждения оказват значително въздействие върху пазарните цени. За да се прецени дали лицензионните възнаграждения са непропорционални, необходимо е да бъдат разгледани лицензионните възнаграждения, платени от други лицензополучатели на продуктовия пазар за същите или заместими технологии. В такива случаи е малко вероятно условията на член 53, параграф 3 да бъдат изпълнени.

(187)

Независимо от факта, че груповото освобождаване се прилага само докато правата върху технологията са валидни и в сила, страните обикновено могат да се договорят да разширят задълженията за плащане на лицензионни възнаграждения след срока на валидност на правата на интелектуална собственост, за които е издаден лиценз, без това да нарушава член 53, параграф 1. След изтичане на срока на валидност на тези права трети страни могат да използват законно въпросната технология и да се конкурират със страните по споразумението. Такава реална и потенциална конкуренция обикновено е достатъчна, за да се гарантира, че въпросното задължение не произвежда значителни отрицателни за конкуренцията ефекти.

(188)

При споразумения между неконкуренти груповото освобождаване обхваща споразумения, съгласно които лицензионните възнаграждения се изчисляват както въз основа на продукти, произведени с лицензната технология, така и на продукти, произведени с технологии, за които трети страни са издали лиценз. При такива споразумения измерването на лицензионните възнаграждения може да е по-лесно. Те обаче могат да доведат и до препятстване, като увеличат разходите за използване на ресурси от трети страни, и така могат да произведат ефекти, подобни на задължението за неконкуриране. Ако лицензионните възнаграждения са платими не само върху продукти, произведени с лицензната технология, но и върху продукти, произведени с технология на трета страна, то тогава лицензионните възнаграждения ще повишат цената на последните продукти и ще намалят търсенето на технологията на третата страна. Следователно извън обхвата на груповото освобождаване трябва да бъде взет предвид въпросът дали ограничението произвежда ефекти на препятстване. За тази цел е уместно да се използва аналитичната рамка, описана в раздел 4.2.7 по-долу. В случай на значителен ефект на препятстване тези споразумения попадат в обхвата на член 53, параграф 1 и е малко вероятно да изпълнят условията по член 53, параграф 3, освен ако няма друг практически начин за изчисляване и контрол на плащанията на лицензионни възнаграждения.

(189)

За целите на настоящите насоки е полезно да се направи разграничение между ограничения, касаещи производството в определена територия (изключителни или единствени лицензи), и ограниченията върху продажбата на продукти, произведени с лицензната технология на определена територия, и ограниченията върху продажбата на продукти за определена група клиенти (ограничения върху продажбите).

(190)

„Изключителен лиценз“ означава, че на самия лицензодател не се разрешава да произвежда въз основа на лицензните права върху технологията, нито му е разрешено да лицензира лицензните права върху технологията на трети страни по принцип или за конкретна употреба, или на конкретна територия. Това означава, че по принцип или за тази конкретна употреба, или на тази определена територия, единствено на лицензополучателя е разрешено да произвежда въз основа на лицензните права върху технологията.

(191)

Когато лицензодателят се задължава самият той да не произвежда или да на лицензира трети страни да произвеждат на определена територия, тази територия може да обхваща целия свят или част от него. Когато лицензодателят се задължава само да не лицензира трети страни да произвеждат на определена територия, лицензът е единствен. Често предоставянето на изключителен или единствен лиценз се съпътства от ограничения на продажбите, които ограничават страните относно местата, където могат да продават продукти, в които се съдържа лицензната технология.

(192)

Реципрочното предоставяне на изключителни лицензи между конкуренти попада в обхвата на член 4, параграф 1, буква в) от РГОТТ, съгласно който поделянето на пазара и на клиентите между конкуренти е съществено ограничение. Реципрочното предоставяне на единствени лицензи между конкуренти обаче се освобождава групово до праг на пазарен дял от 20 %. Съгласно такова споразумение страните взаимно се ангажират да не дават лицензи за своите конкурентни технологии на трети страни. Когато страните разполагат със значителна пазарна мощ, такива споразумения могат да улеснят тайни споразумения, като гарантират, че страните са единствените източници на продукция на пазара, основаваща се на лицензните технологии.

(193)

Нереципрочното предоставяне на изключителни лицензи между конкуренти се освобождава групово до праг на пазарния дял от 20 %. Над прага на пазарния дял трябва да бъдат анализирани възможните антиконкурентни ефекти от такова предоставяне на изключителни лицензи. Когато изключителният лиценз обхваща целия свят, това предполага, че лицензодателят напуска пазара. Когато изключителността е ограничена до конкретна територия, например държава от ЕИП, споразумението предполага, че лицензодателят се въздържа да произвежда стоки и услуги на въпросната територия. В контекста на член 53, параграф 1 трябва по-специално да се прецени доколко лицензодателят е важен за конкуренцията. Ако лицензодателят е с ограничена пазарна позиция на продуктовия пазар или му липсва капацитет да използва ефективно технологията на територията на лицензополучателя, малко е вероятно споразумението да попадне в обхвата на член 53, параграф 1. Особен е случаят, когато лицензодателят и лицензополучателят се конкурират само на технологичния пазар и лицензодателят, например научноизследователски институт или малко предприятие за научни изследвания, не разполага с производствени и дистрибуторски активи, за да пусне на пазара продукти, в които се съдържа лицензната технология. В такива случаи е малко вероятно член 53, параграф 1 да бъде нарушен.

(194)

Изключителното лицензиране между неконкуренти, доколкото е предмет на член 53, параграф 1 (86), вероятно изпълнява условията по член 53, параграф 3. Правото да се предоставя изключителен лиценз обикновено е необходимо, за да бъде накаран лицензополучателят да инвестира в лицензната технология и своевременно да пусне продукта на пазара. Такъв по-специално е случаят, когато лицензополучателят трябва да направи големи инвестиции в по-нататъшното разработване на лицензната технология. Предприемането на действия срещу изключителността, след като лицензополучателят е постигнал търговски успех с лицензната технология, би го лишило от плодовете на неговия успех и би било вредно за конкуренцията, разпространението на технологията и нововъведенията. Следователно Органът само в изключителни случаи предприема действия срещу изключителното лицензиране в споразумения между неконкуренти, независимо от териториалния обхват на лиценза.

(195)

Ако обаче лицензополучателят вече притежава заместима технология, използвана за неговото собствено производство, може да не е необходим изключителен лиценз, за да бъде стимулиран лицензополучателят да пусне продукт на пазара. За сметка на това при такъв сценарий изключителният лиценз може да бъде предмет на член 53, параграф 1, по-специално когато лицензополучателят разполага с пазарна мощ на продуктовия пазар. Предприемането на действия се оправдава главно когато лицензополучател в господстващо положение получи изключителен лиценз за една или повече конкурентни технологии. Тези споразумения могат да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1 и е малко вероятно да изпълнят условията по член 53, параграф 3. За да се прилага обаче член 53, параграф 1, навлизането на технологичния пазар трябва да е трудно и лицензната технология трябва да представлява действителен източник на конкуренция на пазара. При тези обстоятелства изключителният лиценз може да препятства лицензополучатели, които са трети страни, да издигне бариери пред навлизането на пазара и да позволи на лицензополучателя да запази своята пазарна мощ.

(196)

Споразумения, съгласно които две или повече страни си разменят лицензи и се задължават да не лицензират трети страни, предизвикват особена загриженост, когато пакетът с технологии, резултат от кръстосаното лицензиране, създава de facto промишлен стандарт, до който трети страни трябва да имат достъп, за да се конкурират ефективно на пазара. В тези случаи споразумението създава затворен стандарт, запазен за страните. Органът оценява такива споразумения в съответствие със същите принципи, прилагани към обединяването на технологии (вж. раздел 4.4). Обикновено се изисква технологиите, които поддържат такъв стандарт, да бъдат лицензирани на трети страни при справедливи, разумни и недискриминационни условия (87). Когато страните по споразумението се конкурират с трети страни на съществуващ продуктов пазар и споразумението е свързано с този продуктов пазар, затвореният стандарт може да произведе съществени ефекти на изключване. Това отрицателно въздействие върху конкуренцията може да бъде избегнато само с даването на лицензи и на трети страни.

(197)

Що се отнася до ограничаването на продажбите, и тук трябва да се направи важната разлика между лицензирането между конкуренти и между неконкуренти.

(198)

Ограниченията на активните и пасивните продажби от едната или от двете страни в реципрочно споразумение между конкуренти са съществени ограничения на конкуренцията съгласно член 4, параграф 1, буква в) от РГОТТ. Такива ограничения на продажбите попадат в обхвата на член 53, параграф 1 и е малко вероятно да изпълнят условията по член 53, параграф 3. Такива ограничения обикновено се считат за разпределяне на пазара, тъй като пречат на засегнатата страна да извършва активни и пасивни продажби на територии и на групи клиенти, които тя реално е обслужвала или реално би могла да обслужва при липсата на споразумение.

(199)

При нереципрочните споразумения между конкуренти груповото освобождаване се прилага към ограниченията на активните и/или пасивните продажби от лицензополучателя или лицензодателя на изключителната територия или на изключителната група клиенти, запазени за другата страна (вж. член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от РГОТТ). Над прага на пазарен дял от 20 % ограниченията на продажбите между лицензодател и лицензополучател попадат в обхвата на член 53, параграф 1, когато едната или и двете страни притежават съществена пазарна мощ. Тези ограничения обаче могат да бъдат необходими за разпространението на ценни технологии и могат да изпълняват условията по член 53, параграф 3. Това може да е така, когато лицензодателят има относително слаба пазарна позиция на територията, където той самият използва технологията. При тези обстоятелства ограниченията, по-специално на активните продажби, могат да бъдат необходими, за да бъде накаран лицензодателят да предостави лиценза. При липсата на такива ограничения лицензодателят би рискувал да се изправи пред активна конкуренция в областта на своята основна дейност. Аналогично, ограниченията на активните продажби от страна на лицензодателя могат да бъдат необходими, особено когато лицензополучателят е с относително слаба пазарна позиция на територията, която му е разпределена, и трябва да направи значителни инвестиции, за да използва ефективно лицензната технология.

(200)

Груповото освобождаване обхваща също и ограниченията върху активните продажби на територията или за групата клиенти, разпределени на друг лицензополучател, който не е бил конкурент на лицензодателя по времето, когато е сключил лицензионното споразумение с лицензодателя. Такъв е случаят обаче само когато споразумението между въпросните страни е нереципрочно (вж член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от РГОТТ). Над прага на пазарния дял тези ограничения на активните продажби вероятно попадат в обхвата на член 53, параграф 1, когато страните притежават съществена пазарна мощ. Въпреки това ограничението вероятно е необходимо по смисъла на член 53, параграф 3 за времето, необходимо на защитения лицензополучател да навлезе на нов пазар и да установи пазарно присъствие на разпределената му територия или по отношение на съответната група клиенти. Тази защита срещу активните продажби позволява на лицензополучателя да преодолее асиметрията, пред която е изправен вследствие на това, че някои от лицензополучателите са конкурентни предприятия на лицензодателя и следователно вече са установени на пазара. Ограниченията на пасивните продажби от страна на лицензополучатели на територия или за група клиенти, разпределени на друг лицензополучател, са съществени ограничения съгласно член 4, параграф 1, буква в) от РГОТТ.

(201)

При споразумения между неконкуренти ограниченията на продажбите между лицензодател и лицензополучател се освобождават групово до праг на пазарния дял от 30 %. Над прага на пазарния дял ограниченията върху активните и пасивните продажби от страна на лицензополучателите на територии или за групи клиенти, запазени изключително за лицензодателя, могат да бъдат необходими за разпространението на ценни технологии и следователно да попадат извън приложното поле на член 53, параграф 1 или да отговарят на условията по член 53, параграф 3. Това може да е така, когато лицензодателят има относително слаба пазарна позиция на територията, където той самият използва технологията. При тези обстоятелства ограниченията, по-специално на активните продажби, могат да бъдат необходими, за да бъде накаран лицензодателят да предостави лиценза. При липсата на такива ограничения лицензодателят би рискувал да се изправи пред активна конкуренция в областта на своята основна дейност. В други случаи ограниченията на продажбите, наложени на лицензополучателя, могат да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1 и не изпълняват условията по член 53, параграф 3. Това вероятно е така, когато лицензодателят сам притежава значителна пазарна мощ и когато вследствие на кумулативния ефект от сходни споразумения, сключени между лицензодатели, те заедно държат силни позиции на пазара.

(202)

Ограниченията на продажбите, наложени на лицензодателя, когато са в обхвата на член 53, параграф 1, вероятно изпълняват условията по член 53, параграф 3, освен ако на пазара няма реални алтернативи на технологията на лицензодателя или трети страни са дали лиценз за такива алтернативи на лицензополучателя. Такива ограничения и по-специално ограничения на активните продажби има вероятност да са необходими по смисъла на член 53, параграф 3, с цел лицензополучателят да бъде принуден да инвестира в производството, маркетинга и продажбите на продуктите, произведени с лицензираната технология. Вероятно е стимулите на лицензополучателя за инвестиране да бъдат значително намалени, ако той се е сблъскал с пряка конкуренция от страна на лицензодателя, чиито производствени разходи не са обременени с плащания на лицензионно възнаграждение, поради което инвестициите биха били под оптималните равнища.

(203)

Що се отнася до ограниченията на продажбите между лицензополучатели в споразумения между неконкуренти, по РГОТТ се освобождават групово ограниченията върху активните продажби между територии или групи клиенти. Над прага на пазарния дял от 30 % ограниченията върху активните продажби между територии и групи клиенти, определени за лицензополучатели, ограничават конкуренцията в рамките на самата технология и е вероятно да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1, когато отделният лицензополучател разполага със значителна пазарна мощ. Тези ограничения обаче могат да изпълнят условията по член 53, параграф 3, когато са необходими за предотвратяване на ефекта „получаване наготово“ и да накарат лицензополучателя да направи инвестициите, необходими за ефективната експлоатация на лицензната технология на негова територия, както и да насърчават продажбите на лицензния продукт. Ограниченията върху пасивните продажби фигурират в списъка със съществени ограничения в член 4, параграф 2, буква б) от РГОТТ (вж. точки 119 — 127 по-горе).

(204)

Реципрочните ограничения на продукцията в лицензионни споразумения между конкуренти представляват съществените ограничения, посочени в член 4, параграф 1, буква б) от РГОТТ (вж. точка 103 по-горе). Член 4, параграф 1, буква б) не обхваща ограниченията на продукцията, произведена с технологията на лицензодателя, наложени на лицензополучателя по нереципрочно споразумение или на един от лицензополучателите по реципрочно споразумение. Такива ограничения са групово освободени до прага на пазарния дял от 20 %. Над този праг ограниченията върху продукцията, наложени на лицензополучателя, могат да ограничат конкуренцията, когато страните разполагат със значителна пазарна мощ. Член 53, параграф 3 може обаче да се прилага в случаи, когато технологията на лицензодателя е значително по-добра от технологията на лицензополучателя и ограничаването на продукцията значително надвишава производството на лицензополучателя преди сключването на споразумението. В този случай въздействието от ограничаването на продукцията е ограничено дори на пазари с нарастващо търсене. При прилагането на член 53, параграф 3 трябва да се вземе предвид, че тези ограничения могат да бъдат необходими, за да бъде накаран лицензодателят да разпространи колкото се може по-широко своята технология. Например един лицензодател може да не иска да даде на своите конкуренти лиценз, ако не може да ограничи лиценза до определено място на производство със специфични мощности (лиценз за място на производство). Когато лицензионното споразумение води до реална интеграция на допълнителните активи, ограниченията на продукцията, наложени на лицензополучателя, могат следователно да изпълнят условията по член 53, параграф 3. Малко вероятно е обаче това да е така, когато страните имат значителна пазарна мощ.

(205)

Ограниченията на продукцията в лицензионни споразумения между неконкуренти се освобождават групово до праг на пазарния дял от 30 %. Основният антиконкурентен риск, произтичащ от ограниченията на продукцията, наложени на лицензополучателите в споразумения между неконкуренти, е намалената конкуренция в рамките на самата технология между лицензополучателите. Значимостта на такива антиконкурентни въздействия зависи от пазарната позиция на лицензодателя и лицензополучателите и от степента, до която ограничаването на продукцията пречи на лицензополучателя да удовлетвори търсенето на продуктите, в които се съдържа лицензната технология.

(206)

Когато ограниченията на продукцията са комбинирани с изключителни територии или изключителни групи клиенти, ограничаващите ефекти се усилват. При комбинация от двата типа ограничения е по-вероятно споразумението да послужи за подялба на пазара.

(207)

Ограниченията на продукцията, наложени на лицензополучателя по споразумения между неконкуренти, могат също да произведат положителни за конкуренцията ефекти, като улеснят разпространението на технологията. В качеството си на доставчик на технология лицензодателят обикновено трябва да бъде свободен да определя продукцията, произведена от лицензополучателя с лицензната технология. Ако лицензодателят не може свободно да определя продукцията на лицензополучателя, много лицензионни споразумения изобщо не биха могли да съществуват, което би имало отрицателно въздействие върху разпространението на нова технология. Това е така особено когато лицензодателят е и производител, тъй като продукцията на лицензополучателя може да попадне обратно в основната сфера на действие на лицензодателя и по такъв начин да окаже пряко въздействие върху тези дейности. От друга страна по-малко вероятно е ограниченията на продукцията да са необходими, за да се гарантира разпространението на технологията на лицензодателя, когато са комбинирани с ограничения на продажбите на лицензополучателя, с които му се забранява да продава на територия или група клиенти, запазени за лицензодателя.

(208)

Съгласно ограничението на областта на употреба лицензът е ограничен до една или повече технически сфери на приложение или един или повече продуктови пазари или промишлени сектори. Промишлен сектор може да включва няколко продуктови пазара, но не и част от продуктов пазар. Има много случаи, при които една и съща технология може да бъде използвана за създаването на различни продукти или може да бъде внедрена в продукти, свързани с различни продуктови пазари. Една нова формовъчна технология може например да бъде използвана за изготвянето на пластмасови бутилки и пластмасови чаши, като всеки от тези продукти принадлежи към различен продуктов пазар. Един отделен продуктов пазар обаче може да обхваща няколко технически сфери на употреба. Например една нова технология за двигатели може да бъде използвана в четирицилиндровите и шестцилиндровите двигатели. По същия начин технология за производство на чипсетове може да се използва за производството на чипсетове с четири и повече централни процесора. Лиценз, ограничаващ използването на лицензната технология за производството например на четирицилиндрови двигатели и на чипсетове с не повече от четири централни процесора, представлява ограничение на областта на употреба.

(209)

Като се има предвид, че ограниченията на областта на употреба са предмет на груповото освобождаване и че някои ограничения върху продажбите за клиенти са съществени ограничения съгласно член 4, параграф 1, буква в) и член 4, параграф 2, буква б) от РГОТТ, е важно да се прави разлика между двете категории ограничения. Ограничението да се продава на клиент предполага, че се определят конкретни групи клиенти и страните са ограничени да продават на тези определени групи. Фактът, че ограничаването на техническата област на употреба може да съответства на определени групи клиенти от продуктовия пазар, не означава, че ограничението следва да се класифицира като ограничение върху продажбите за клиенти. Например фактът, че определени клиенти купуват предимно или изключително чипсетове с повече от четири централни процесора, не означава, че лицензът, който е ограничен до чипсетове с не повече от четири процесора, представлява ограничение върху продажбите за клиенти. Областта на употреба обаче трябва да бъде определена обективно чрез позоваване на установени и съдържателни технически характеристики на продукта, предмет на споразумението.

(210)

Тъй като някои ограничения на продукцията са съществени ограничения съгласно член 4, параграф 1, буква б) от РГОТТ, важно е да се отбележи, че ограниченията на областта на употреба не се считат и за ограничения на продукцията, защото ограничението на областта на употреба не ограничава продукцията, която лицензополучателят може да произвежда в рамките на областта на употреба, за която е издаден лицензът.

(211)

Ограничението на областта на употреба ограничава използването на лицензната технология от страна на лицензополучателя до една или две конкретни области на употреба, без да ограничава възможността на лицензодателя да използва лицензната технология. Освен това, както при териториите, тези сфери на употреба могат да бъдат определени за лицензополучателя съгласно изключителен или единствен лиценз. Ограниченията на областта на употреба в комбинация с изключителен или единствен лиценз ограничават също възможността на лицензодателя да използва своята собствена технология, като му пречат той самият да я експлоатира, включително чрез лицензиране на други. В случай на единствен лиценз само лицензирането на трети страни е ограничено. Ограниченията на областта на употреба в комбинация с изключителен и единствен лиценз се третират по същия начин като изключителните и единствени лицензи, разгледани в раздел 4.2.2. по-горе. По-специално за лицензирането между конкуренти това означава, че реципрочното предоставяне на изключителен лиценз е съществено ограничение съгласно член 4, параграф 1, буква в).

(212)

Ограниченията на областта на употреба могат да произведат ефекти, благоприятстващи конкуренцията, като насърчават лицензодателя да дава лицензи за своята технология за приложения, които са извън основната му сфера на дейност. Ако лицензодателят не може да попречи на лицензополучателите да осъществяват дейност в области, в които той самият използва технологията, или в които стойността на технологията все още не е установена, вероятно за него няма да има стимули да дава лицензи или ще го накара да взема по-високо лицензионно възнаграждение. Трябва също така да се вземе предвид, че в определени сектори често се лицензира, за да се гарантира свобода на проектирането, като се избягват исковете за нарушения. В рамките на обхвата на лиценза лицензополучателят може да разработва своя собствена технология, без да се страхува лицензодателят да го обвини в нарушение.

(213)

Ограниченията на областта на употреба, налагани на лицензополучателите в споразумения между реални или потенциални конкуренти, са групово освободени до праг на пазарния дял от 20 %. При такива ограничения главният проблем по отношение на конкуренцията е рискът лицензополучателят да спре да бъде конкурентна сила извън областта на употреба, за която е издаден лиценз. Този риск е по-голям при кръстосаното лицензиране между конкуренти, когато в споразумението са предвидени асиметрични ограничения в областта на употреба. Ограничението в областта на употреба е асиметрично, когато на едната страна ѝ е разрешено да използва лицензната технология в един промишлен сектор, на един продуктов пазар или в една техническа област, а на другата страна ѝ е разрешено да използва другата лицензна технология в друг промишлен сектор, на друг продуктов пазар или в друга техническа област. Проблеми по отношение на конкуренцията могат да възникнат, когато производствените съоръжения на лицензополучателя, които са оборудвани за използване на лицензната технология, се използват и за производството на продукти с неговата собствена технология извън областта на употреба, за която е издаден лицензът. Ако е вероятно споразумението да накара лицензополучателя да намали продукцията извън областта на употреба, за която е издаден лицензът, вероятно е споразумението да попадне в обхвата на член 53, параграф 1. Симетричните ограничения на областта на употреба, т.е. споразумения, съгласно които страните са си разменили лиценз за технологиите си в една и съща област на употреба, вероятно не попадат в обхвата на член 53, параграф 1. Малко вероятно е такива споразумения да ограничат конкуренцията, съществувала при липса на споразумение. Малко вероятно е също член 53, параграф 1 да бъде приложен към споразумения, които просто дават възможност на лицензополучателя да разработва и използва своя собствена технология в рамките на обхвата на лицензията, без да се бои лицензодателят да го обвини в нарушение. При такива обстоятелства ограниченията на областта на употреба сами по себе си не ограничават конкуренцията, съществувала преди липса на споразумение. При липса на споразумение лицензополучателят е рискувал също да бъде обвинен в нарушения извън обхвата на областта на употреба, за която е издаден лицензът. Ако лицензополучателят прекрати или намали без икономическа обосновка своята дейност в друга област, а не в областта на употреба, за която е издаден лицензът, това може да е признак за тайно споразумение за подялба на пазара, което се равнява на съществено ограничение съгласно член 4, параграф 1, буква в) от РГОТТ.

(214)

Ограниченията на областта на употреба, наложени на лицензополучателя и лицензодателя в споразумения между неконкуренти, се освобождават групово до праг на пазарния дял от 30 %. Ограниченията в областта на употреба в споразумения между неконкуренти, съгласно които лицензодателят си запазва един или повече продуктови пазари или технологични сфери на употреба, обикновено или не ограничават конкуренцията, или повишават ефективността. Те насърчават разпространението на нова технология, като дават на лицензодателя стимул да предоставя лиценз за използване в области, в които той самият не желае да използва технологията. Ако лицензодателят не може да попречи на лицензополучателите да извършват дейност в областите, в които самият лицензодател използва технологията, това би могло да се превърне във възпиращ фактор за лицензодателя да издава лицензи.

(215)

В споразумения между неконкуренти лицензодателят обикновено има право да предоставя единствени или изключителни лицензи на различни лицензополучатели, ограничени до една или повече области на употреба. Такива ограничения ограничават конкуренцията между лицензополучателите в рамките на самата технология по същия начин, както предоставянето на изключителни лицензи и се анализират по същия начин (вж. раздел 4.2.2.1 по-горе).

(216)

Ограниченията на собствената употреба могат да бъдат определени като задължение на лицензополучателя да ограничи своето производство на лицензния продукт до количествата, необходими за производството на своите собствени продукти и за поддръжката и ремонта на своите собствени продукти. С други думи този тип ограничение на употребата приема формата на задължение за лицензополучателя да използва продуктите, в които се съдържа лицензната технология, само като ресурс за внедряването им в неговото собствено производство; в него не е включена продажбата на лицензния продукт за внедряване в продуктите на други производители. Ограниченията на собствената употреба се освобождават групово до съответните прагове на пазарния дял от 20 % и 30 %. Извън обхвата на груповото освобождаване е необходимо да бъдат проучени положителните и отрицателните за конкуренцията ефекти от ограничението. В тази връзка е необходимо да се разграничават споразумения между конкуренти и споразумения между неконкуренти.

(217)

При лицензионни споразумения между конкуренти ограничението, наложено на лицензополучателя да произвежда по лиценза само с цел внедряване в собствените му продукти, му пречи да доставя съставни части за трети страни производители. Ако преди сключване на споразумението лицензополучателят не е бил реален или потенциален доставчик на съставни части за други производители, ограничението за собствена употреба не променя нищо в сравнение със съществуващата по-рано ситуация. При тези обстоятелства ограничението се оценява по същия начин, както при споразумения между неконкуренти. Ако от друга страна, лицензополучателят е реален или вероятен доставчик на съставни части, е необходимо да се проучи въздействието на споразумението върху тази дейност. Ако след като се оборудва, за да използва технологията на лицензодателя, лицензополучателят спре да използва самостоятелно своята собствена технология и така престане да бъде доставчик на съставни части, споразумението ограничава конкуренцията, съществувала преди сключването на споразумението. Това може да доведе до сериозни отрицателни последствия за пазара, когато лицензодателят притежава значителна пазарна мощ на пазара за съставни части.

(218)

При лицензионни споразумения между неконкуренти съществуват два основни риска за конкуренцията, произтичащи от ограниченията на собствената употреба: ограничаване на конкуренцията в рамките на самата технология на пазара за доставка на ресурси и изключване на арбитража между лицензополучателите, което увеличава възможността лицензодателят да наложи на лицензополучателите дискриминационни лицензионни възнаграждения.

(219)

Ограниченията на собствената употреба обаче могат също да насърчат лицензирането, благоприятстващо конкуренцията. Ако лицензодателят е доставчик на съставни части, ограничението може да бъде необходимо за разпространението на технологията между неконкуренти. При липса на ограничение лицензодателят може да не предостави лиценз или може да го направи срещу по-високи лицензионни възнаграждения, защото в противен случай той би създал пряка конкуренция за самия себе си на пазара за съставни части. В такива случаи ограничението за затворена употреба обикновено или не ограничава конкуренцията, или попада в обхвата на член 53, параграф 3. Лицензополучателят не трябва обаче да е ограничен да продава лицензния продукт като резервни части за своите собствени продукти. Лицензополучателят трябва да е в състояние да обслужва следпродажбения пазар за своите собствени продукти, включително независими обслужващи дружества, които извършват сервизната дейност и ремонта на продуктите, произведени от него.

(220)

Когато лицензодателят не е доставчик на съставни части на съответния продуктов пазар, горепосоченото основание за налагане на ограничения за собствена употреба не се прилага. При тези случаи ограничението за собствена употреба може по принцип да насърчи разпространението на технологията, като гарантира, че лицензополучателите няма да продават на производители, които се конкурират с лицензодателя на други продуктови пазари. Но ограничението лицензополучателят да не продава на определени групи клиенти, запазени за лицензодателя, представлява по-малко ограничаващата конкуренцията алтернатива. Следователно в такива случаи ограничението за собствена употреба обикновено не е необходимо за разпространението на технологията.

(221)

В контекста на лицензирането на технологии обвързване възниква, когато лицензодателят предоставя лиценз за една технология (обвързващия продукт), при условие че лицензополучателят вземе лиценз за друга технология или купи продукт от лицензодателя или от някой, посочен от него (обвързания продукт). Пакетна продажба възниква, когато две технологии или една технология и продукт се продават само заедно като пакет. И в двата случая обаче условието е включените продукти и технологии да са различни в смисъл, че има различно търсене за всеки от продуктите и технологиите, които са част от обвързването или пакета. Обикновено не е такъв случаят, когато технологиите или продуктите са свързани по необходимост по такъв начин, че лицензната технология не може да бъде използвана без обвързания продукт или двете части от пакета не могат да бъдат използвани една без друга. По-нататък терминът „обвързване“ се отнася едновременно за обвързването и за пакетната продажба.

(222)

С член 3 от РГОТТ, който ограничава прилагането на груповото освобождаване до праговете на пазарния дял, се гарантира, че обвързването и пакетните продажби не се освобождават групово над праг на пазарен дял от 20 % за споразумения между конкуренти и над праг на пазарен дял от 30 % за споразумения между неконкуренти. Праговете на пазарния дял се прилагат към всеки съответен технологичен или продуктов пазар, засегнат от лицензионното споразумение, включително пазара за обвързания продукт. Над праговете на пазарния дял е необходимо да се намери равновесие между отрицателните и положителните за конкуренцията ефекти от обвързването.

(223)

Основният ограничителен ефект от обвързването е препятстването на конкурентни доставчици на обвързания продукт. Обвързването може също така да позволи на лицензодателя да запази пазарната си мощ на пазара за обвързващия продукт, като издига бариери пред навлизането на пазара, тъй като то може да принуди новите участници да навлязат на няколко пазара едновременно. Освен това обвързването може да позволи на лицензодателя да увеличи лицензионните възнаграждения, особено когато обвързващият продукт и обвързаният продукт са частично заместими и двата продукта не се използват в точно определено съотношение. Обвързването пречи на лицензополучателя да премине към заместващи ресурси поради увеличените лицензионни възнаграждения за обвързващия продукт. Тези проблеми за конкуренцията не зависят от това дали страните по споразумението са конкуренти или не. За да може обвързването да произведе антиконкурентни ефекти, лицензодателят трябва да притежава значителна пазарна мощ спрямо обвързващия продукт, така че да ограничи конкуренцията в обвързания продукт. При липса на пазарна мощ спрямо обвързващия продукт лицензодателят не може да използва своята технология за антиконкурентната цел — препятстване на доставчици на обвързания продукт. Нещо повече, както при задълженията за неконкуриране, обвързването трябва да обхваща определена част от пазара за обвързания продукт, за да възникнат значителни ефекти на препятстване. В случаите, когато лицензодателят притежава пазарна мощ по-скоро на пазара за обвързания продукт, отколкото на пазара за обвързващия продукт, ограничението се анализира като клауза за неконкуриране или принудително форсиране на обемите, което отразява факта, че всеки проблем, свързан с конкуренцията, се заражда на пазара за „обвързания“ продукт, а не на пазара за „обвързващия“ продукт (88).

(224)

Обвързването може да породи и икономическа ефективност. Това е така, когато например обвързаният продукт е необходим за задоволителна в технологично отношение експлоатация на лицензната технология, или за да се гарантира, че производството по лиценза отговаря на стандартите за качество, към които се придържат лицензодателят и другите лицензополучатели. В такива случаи обвързването обикновено или не ограничава конкуренцията, или попада под разпоредбите на член 53, параграф 3. Когато лицензополучателите използват търговската марка на лицензодателя или когато по някакъв друг начин за потребителите е очевидно, че има връзка между продукта, в който се съдържа лицензната технология, и лицензодателя, лицензодателят има основателен интерес да гарантира, че качеството на продуктите е такова, че не подронва стойността на неговата технология или неговата репутация на икономически оператор. Освен това, когато на потребителите е известно, че лицензополучателите (и лицензодателят) произвеждат въз основа на една и съща технология, малко вероятно е лицензополучателите да проявят желание да вземат лиценз, освен ако технологията не се използва от всички по задоволителен в техническо отношение начин.

(225)

Обвързването може да бъде и положително за конкуренцията, когато обвързаният продукт позволява на лицензополучателя да използва лицензната технология значително по-ефективно. Например, когато лицензодателят дава лиценз за технология за конкретен процес, страните могат да се договорят лицензополучателят да купи катализатор от лицензодателя, който е разработен, за да бъде използван с лицензната технология, и който позволява технологията да бъде използвана по-ефективно, отколкото с други катализатори. Когато в такива случаи ограничението е предмет на член 53, параграф 1, условията по член 53, параграф 3 могат да бъдат изпълнени дори над праговете на пазарния дял.

(226)

Задълженията за неконкуриране в контекста на лицензирането на технологии представляват задължения, наложени на лицензополучателя, да не използва технологии на трети страни, които се конкурират с лицензната технология. Доколкото дадено задължение за неконкуриране обхваща продукт или допълнителна технология, доставена от лицензодателя, задължението е разгледано в раздел 4.2.6, посветен на обвързването.

(227)

С РГОТТ се освобождават задълженията за неконкуриране както при споразумения между конкуренти, така и при споразумения между неконкуренти до праговете на пазарния дял от съответно 20 % и 30 %.

(228)

Основният риск за конкуренцията, свързан със задълженията за неконкуриране, е препятстването на технологиите на трети страни. Задълженията за неконкуриране могат също така да улеснят тайно споразумение между лицензодателите, когато няколко от тях го използват в отделни споразумения (в случай на кумулативна употреба). Препятстването на конкурентни технологии намалява конкурентния натиск върху лицензионните възнаграждения, вземани от лицензодателя, и намалява конкуренцията между историческите технологии, като ограничава възможностите на лицензополучателите да заменят конкурентни технологии. Тъй като и в двата случая основният проблем е препятстването, анализът може в общи линии да бъде същият при споразумения между конкуренти и споразумения между неконкуренти. При кръстосано лицензиране между конкуренти обаче, когато двете страни се договорят да не използват технологии на трета страна, споразумението може да улесни тайно споразумение между тях на продуктовия пазар, оправдавайки по този начин по-ниския праг на пазарния дял от 20 %.

(229)

Препятстване може да възникне, когато съществена част от потенциалните лицензополучатели са обвързани с един или, при кумулативни ефекти, с повече източници на технология и им е отнета възможността да използват конкурентни технологии. Ефектите на препятстване могат да са резултат от споразумения, сключени от един лицензодател с голяма пазарна мощ, или от кумулативния ефект от споразумения, сключени от няколко лицензодатели, дори когато всяко отделно споразумение или мрежа от споразумения са предмет на РГОТТ. В последния случай е малко вероятно да възникне сериозен кумулативен ефект, докато по-малко от 50 % от пазара е обвързан. Над този праг е възможно да възникне значително препятстване, когато бариерите за навлизане пред нови лицензополучатели са относително високи. Ако бариерите за навлизане на пазара са ниски, новите лицензополучатели могат да навлязат на пазара и да използват икономически привлекателни технологии, собственост на трети страни, и така да се превърнат в реална алтернатива на историческите лицензополучатели. За да се определят реалните възможности за навлизане и разрастване на трети страни, необходимо е също така да се вземе предвид степента, до която разпространителите са обвързани с лицензополучателите посредством задължения за неконкуриране. Технологиите на трети страни могат реално да навлязат на пазара само ако имат достъп до необходимите производствени и дистрибуторски активи. С други думи, лекотата за навлизане зависи не само от наличието на лицензополучатели, но и от степента, до която те имат достъп до разпространението. Когато оценява ефектите на препятстване на равнище разпространение, Органът прилага аналитичната рамка, описана в раздел VI.2.1 от Насоките относно вертикалните ограничения (89).

(230)

Когато лицензодателят притежава значителна пазарна мощ, задълженията на лицензополучателите да получат технологията само от лицензодателя могат да доведат до сериозни ефекти на препятстване. Колкото по-силна е пазарната позиция на лицензодателя, толкова по-голям е рискът от препятстване на конкурентни технологии. За възникването на осезаеми ефекти на препятстване задълженията за неконкуриране не трябва непременно да обхващат значителна част от пазара. Дори при липса на такива, осезаеми ефекти на препятстване могат да възникнат, когато задълженията за неконкуриране са насочени към предприятия, за които има по-голяма вероятност да лицензират конкурентни технологии. Рискът от препятстване е особено голям, когато броят на потенциалните лицензополучатели е ограничен и лицензионното споразумение се отнася до технология, която се използва от лицензополучателите като ресурс за тяхната собствена употреба. В такива случаи бариерите пред навлизането на нов лицензодател могат да бъдат високи. Препятстването е по-малко вероятно в случаите, когато технологията се използва за производство на продукт, който се продава на трети страни. Въпреки че в този случай ограничението обвързва производствения капацитет за въпросния ресурс, то не обвързва търсенето на лицензополучателите надолу по веригата. В последния случай, за да навлязат на пазара, лицензодателите се нуждаят само от достъп до един или повече лицензополучатели, които разполагат с подходящи производствени мощности. Освен ако само няколко предприятия притежават или могат да придобият необходимите активи, за да получат лиценз, е малко вероятно, налагайки задължения за неконкуриране на своите лицензополучатели, лицензодателят да може да лиши конкурентите от достъп до подходящи лицензополучатели.

(231)

Задълженията за неконкуриране могат да произведат също ефекти, благоприятстващи конкуренцията. Първо, тези задължения могат да улеснят разпространението на технологията, като намалят риска от злоупотреба с лицензната технология, по-специално на ноу-хау. Ако лицензополучател е получил от трети страни правото да издава лиценз за конкурентни технологии, съществува риск това конкретно лицензирано ноу-хау да бъде използвано при експлоатацията на конкурентни технологии и така да облагодетелства конкурентите. Когато един лицензополучател използва и конкурентни технологии, това обикновено прави контрола върху плащанията на лицензионни възнаграждения по-труден, което може да се окаже пречка за лицензирането.

(232)

Второ, задълженията за неконкуриране във възможна комбинация с изключителна територия могат да се окажат необходими, за да се гарантира, че лицензополучателят има стимул да инвестира в и да използва ефективно лицензната технология. Когато споразумението е предмет на член 53, параграф 1 поради силно препятстване, за да бъде задействан член 53, параграф 3, може да се окаже необходимо да бъде избрана по-малко ограничаваща алтернатива, например да се наложат задължения за минимална продукция или лицензионни възнаграждения, които обикновено са с по-слаб потенциал да препятстват конкурентни технологии от пазара.

(233)

Трето, когато лицензодателят поема задължение да направи значителни инвестиции за определен клиент, например за обучение и приспособяване на лицензната технология към потребностите на даден лицензополучател, може да възникне необходимост от налагане на задължения за неконкуриране или като алтернатива задължения за минимална продукция или минимални лицензионни възнаграждения, за да бъде накаран лицензодателят да направи инвестициите и да избегне проблемите с отказването от инвестиции. Обикновено обаче лицензодателят има възможност да фактурира пряко за инвестицията чрез еднократно плащане, което показва, че съществуват алтернативни решения, които са по-малко ограничаващи.

(234)

Лицензирането на права върху технология в споразуменията за уреждане на спорове може да служи като средство за решаване на спорове или за да се избегне възможността едната страна да упражни правата си на интелектуална собственост с цел да попречи на другата страна да експлоатира своите собствени права върху технологията (90).

(235)

Както в много други области на търговски спорове, споразуменията за уреждане на спорове в контекста на технологични спорове по принцип са законен начин за намиране на взаимно приемлив компромис в случай на добросъвестни правни разногласия. Страните могат да предпочетат да прекратят разногласията или съдебния спор, защото те се оказват твърде скъпи, отнемат време и/или резултатът от тях е несигурен. Споразуменията за уреждане на спорове могат също да спестят на съдилищата и/или на компетентните административни органи усилия в решаването на спора и това може да доведе до ползи за благосъстоянието. От друга страна в интерес на обществото като цяло е да бъдат отстранени невалидните права на интелектуалната собственост, които представляват неоснователни пречки пред иновациите и икономическата активност (91).

(236)

Лицензирането, включително кръстосаното лицензиране, в контекста на споразуменията за уреждане на спорове не ограничава като такова конкуренцията, тъй като позволява на страните да използват своите технологии след сключване на споразумението. Когато при липса на лиценз е възможно лицензополучателят да бъде изключен от пазара, неговият достъп до въпросната технология посредством споразумение за уреждане на спорове обикновено не е предмет на член 53, параграф 1.

(237)

Конкретните условия на тези споразумения обаче могат да са предмет на член 53, параграф 1. Лицензирането в контекста споразуменията за уреждане на спорове се третира по същия начин като другите лицензионни споразумения (92). В тези случаи е особено необходимо да се оцени дали страните по споразумението са потенциални или действителни конкуренти.

(238)

Споразуменията за уреждане на спорове от типа „ограничения срещу заплащане“ или „плащане с цел забавяне“ често не включват трансфер на права върху технологии, а се основават на трансфер на стойност от едната страна в замяна на ограничения за навлизането и/или разрастването на пазара на другата страна и могат да попаднат в приложното поле на член 53, параграф 1 (93).

(239)

Ако обаче в споразумение за уреждане на спорове е включено и лицензиране на права върху технологиите, предмет на спора, и споразумението забавя или ограничава способността на лицензополучателя да пусне продукта на съответните пазари, споразумението може да попадне в обхвата на член 53, параграф 1 и в такъв случай ще трябва да бъде оценено с оглед на член 4, параграф 1, букви в) и г) от РГОТТ (вж. раздел 3.4.2 по-горе). Ако страните по такова споразумение за уреждане на спорове са действителни или потенциални конкуренти и при наличието на трансфер на значителна стойност от лицензодателя към лицензополучателя, Органът ще разгледа с особено внимание риска от разпределяне/подялба на пазара.

(240)

Споразуменията за уреждане на спорове, с които страните взаимно си отстъпват лицензи и налагат ограничения върху използването на своите технологии, включително върху лицензирането на трети страни, могат да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1. Когато страните разполагат със значителна пазарна мощ и споразумението налага ограничения, които очевидно надхвърлят необходимото за деблокиране на ситуацията, споразумението е вероятно да попадне в обхвата на член 53, параграф 1, дори ако е вероятно да съществува позиция на взаимно блокиране. Вероятно е да бъде приложен член 53, параграф 1, когато страните си поделят пазарите или определят реципрочни текущи лицензионни възнаграждения, които имат значително въздействие върху цените на пазара.

(241)

Когато съгласно споразумението за уреждане на спорове страните имат право да използват взаимно технологиите си и споразумението обхваща и бъдещите подобрения, необходимо е да се оцени какво е въздействието на споразумението върху стимула на страните да правят нововъведения. В случаите, когато страните притежават значителна пазарна мощ, споразумението може да попадне в обхвата на член 53, параграф 1, когато пречи на една от страните да получи конкурентно преимущество пред другата. Споразумения, които отстраняват или съществено намаляват възможностите на една страна да получи конкурентно предимство пред другата, намаляват стимула за нововъведения и така въздействат отрицателно на значителна част от механизма на конкуренция. Малко вероятно е също тези споразумения да изпълнят условията по член 53, параграф 3. Много малко вероятно е ограничението да бъде счетено за необходимо по смисъла на третото условие по член 53, параграф 3. За постигането на целта на споразумението, а именно да се гарантира, че страните могат да продължат да използват своята собствена технология, без да бъдат блокирани от другата страна, не се изисква страните да се споразумеят да споделят бъдещите нововъведения. Малко вероятно е обаче да се попречи на страните да постигнат конкурентно предимство една спрямо друга, когато целта на лиценза е да им се позволи да разработят съответните си технологии и когато лицензът не ги кара да използват същите технологични решения. С такива споразумения просто се дава свобода на проектиране, като се избягват бъдещи обвинения в нарушение, отправени от другата страна.

(242)

В контекста на споразуменията за уреждане на спорове клаузите за неоспорване обикновено се считат извън обхвата на член 53, параграф 1. В такива споразумения е присъщо страните да се договарят да не оспорват ex post правата на интелектуална собственост, които са предмет на спора. Всъщност целта на споразумението е да бъдат уредени съществуващите спорове и/или да бъдат избегнати бъдещи спорове.

(243)

Клаузите за неоспорване в споразумения за уреждане на спорове обаче могат при конкретни обстоятелства да бъдат антиконкурентни и да бъдат предмет на член 53, параграф 1. Ограничаването на свободата за оспорване на право върху интелектуална собственост не е част от конкретния предмет на дадено право върху интелектуалната собственост и може да ограничи конкуренцията. Например клауза за неоспорване може да наруши член 53, параграф 1, когато право върху интелектуална собственост е било дадено след предоставянето на невярна или подвеждаща информация (94). Контролът на тези клаузи е необходим и ако лицензодателят, освен че лицензира права върху технология, стимулира финансово или по друг начин лицензополучателя да се съгласи да не оспорва валидността на правото върху технологията, или ако правата върху технологията са необходим ресурс за производството на лицензополучателя (вж. също точка 136).

(244)

Технологичните обединения се определят като споразумения, съгласно които две или повече страни комплектуват пакет от технологии, за които се дава лиценз не само на страните по споразумението, но и на трети страни. От гледна точка на своята структура технологичните обединения могат да приемат формата на прости споразумения между ограничен брой страни или на споразумения с по-сложна структура, съгласно които дейността по издаването на лиценз за обединените технологии е поверено на отделна организация. И в двата случая обединяването може да позволи на лицензополучателите да осъществяват дейност на пазара въз основа на общ лиценз.

(245)

Няма присъща връзка между технологичните обединения и стандартите, но технологиите в групата често подкрепят изцяло или частично de facto или de jure промишлен стандарт (95). Различните технологични обединения могат да обхващат конкурентни стандарти (96). Технологичните обединения могат да произведат положителни за конкуренцията ефекти, по-специално като намаляват разходите по сделките и като определят лимит за кумулативните лицензионни възнаграждения, за да се избегне двойният марж. Обединяването позволява да бъде получен лиценз за включените в него технологии с еднократен акт. Това е особено важно в сектори, в които често се срещат права на интелектуална собственост, а лицензите трябва да бъдат получени от значителен брой лицензодатели, за да се осъществява дейност на пазара. Когато лицензополучателите получават текущи услуги, свързани с прилагането на лицензните технологии, съвместното лицензиране и обслужване могат още да намалят разходите. Обединяването на патенти може също да изиграе положителна роля за въвеждането на стандарти, благоприятстващи конкуренцията.

(246)

Технологичните обединения могат също да ограничават конкуренцията. Създаването на технологични обединения по необходимост предполага съвместна продажба на технологичните обединения, което, когато са изключително или предимно заместими технологии, се равнява на картел за фиксиране на цените. Нещо повече, освен намаляването на конкуренцията между страните, технологичните обединения, особено когато са част от промишлен стандарт или създават de facto промишлен стандарт, могат също да намалят иновациите, като препятстват алтернативните технологии. Наличието на стандарт и свързано с него технологично обединение може да затрудни нови и усъвършенствани технологии да навлязат на пазара.

(247)

Споразумения, установяващи технологични обединения и определящи условията за тяхното функциониране, независимо от броя на страните, не се освобождават групово, тъй като споразумението за създаване на обединението не позволява на конкретен лицензополучател да произвежда продукт, предмет на споразумението (виж раздел 3.2.4 по-горе). Тези споразумения са разгледани само в настоящите насоки. Споразуменията за обединяване създават редица проблеми, свързани с подбора на включените технологии и функционирането на обединението, които не възникват при другите типове лицензиране. Издаването на лицензи при споразумения за обединяване обикновено е многостранно споразумение предвид на факта, че страните по споразумението определят заедно условията за това лицензиране и следователно то не е предмет на груповото освобождаване. Издаването на лиценз за обединението е разгледано в точка 261 и в раздел 4.4.2.

(248)

Начинът, по който се сформира, организира и функционира едно технологично обединение, може да намали риска неговата цел или ефектите от него да ограничават конкуренцията, както и да гарантира, че споразумението е в полза на конкуренцията. При оценяването на възможните рискове и ефективността, Органът ще вземе предвид inter alia прозрачността на процеса на създаване на обединението; подбора и естеството на технологичните обединения, включително степента, до която независими експерти участват в създаването и работата на технологичното обединение, и дали са въведени предпазни мерки срещу обмен на чувствителна информация и независими механизми за разрешаване на спорове.

(249)

Когато участието в процеса на създаване на стандарт и на технологично обединение е отворено за всички заинтересовани страни, има по-голяма вероятност технологиите, които ще бъдат включени в обединението, да бъдат подбрани въз основа на съображения, свързани с цена/качество, отколкото когато обединението се създава от малка група собственици на технологии.

(250)

Рисковете за конкуренцията и потенциалът за повишаване на ефективността на технологичните обединения зависят до голяма степен от взаимоотношенията между технологичните обединения и тяхната връзка с технологиите извън обединението. Трябва да се правят две основни разграничения, а именно: а) между технологични допълнения и технологични заместители, и б) между основни и неосновни технологии.

(251)

Две технологии се допълват, а не са заместими, когато и двете са необходими за производството на даден продукт или за провеждането на процеса, към който се прилагат. Обратно, две технологии са заместители, когато която и да е от тях позволява на притежателя си да произвежда продукта или да провежда процеса, към който се прилагат технологиите.

(252)

Технологията може да е основна или а) за производството на конкретен продукт или за провеждането на конкретен процес, към който се прилагат обединените технологии, или б) за производството на този продукт или за провеждането на този процес в съответствие със стандарт, който включва обединените технологии. В първия случай една технология е основна (за разлика от неосновната), ако за тази технология не съществува жизнеспособен заместител (както от икономическа, така и от техническа гледна точка) в обединението или извън него и ако тази технология съставлява необходима част от пакета технологии за целите на производство на продукта (продуктите) или за осъществяването на процеса или процесите, към които се прилага обединението. Във втория случай една технология е основна, ако тя съставлява необходима част (т.е. няма жизнеспособни заместители) от обединените технологии, необходими за спазване на стандарта, в основата на който стои обединението (основни технологии, свързани със стандарт). Основните технологии по необходимост са и допълващи се технологии. Фактът, че притежателят на технология просто декларира, че една технология е основна, не означава, че технологията е основна съгласно критериите, посочени в настоящата точка.

(253)

Когато технологиите в технологично обединение са заместими, лицензионните възнаграждения вероятно ще са по-големи, отколкото биха били в противен случай, тъй като лицензополучателите не се възползват от конкуренцията между въпросните технологии. Когато технологиите в технологичното обединение се допълват, технологичното обединение намалява разходите по сделките и може да намали цялостните лицензионни възнаграждения, тъй като страните са в позиция да определят общо лицензионно възнаграждение за пакета, вместо всяка от тях да определя лицензионно възнаграждение за собствената си технология, без да взема предвид факта, че по-високото лицензионно възнаграждение за една технология обикновено намалява търсенето за допълващите се технологии. Ако лицензионните възнаграждения за допълващи се технологии се определят поотделно, тяхната обща сума често може да надвишава това, което би било определено колективно в рамките на обединение за пакет от същите допълващи се технологии. Оценката на ролята на заместителите извън обединението е изложена в точка 262.

(254)

Разликата между допълващите се и заместимите технологии не винаги е очевидна, тъй като технологиите могат да бъдат отчасти заместими, отчасти допълващи се. Когато вследствие повишаване на ефективността, предизвикано от интеграцията на две технологии, лицензополучателите желаят да използват и двете технологии, технологиите се третират като допълващи се, дори ако са отчасти заместими. В такива случаи е вероятно ако няма обединение, лицензополучателите да поискат да получат лиценз и за двете технологии поради допълнителната икономическа полза от използването и на двете технологии в сравнение с използването само на една от тях. При липса на доказателство, основаващо се на търсенето, относно степента на допълване на обединените технологии, признак за това, че тези технологии са допълващи се, би било ако i) страните, които допринасят със своя технология за обединението, остават свободни да ги лицензират индивидуално, и ii) обединението е съгласно, освен да лицензира пакета от технологии за всички страни, да лицензира също технологията на всяка страна поотделно, и iii) общите лицензионни възнаграждения, фактурирани при получаването на отделни лицензи за всички обединени технологии, не надвишават лицензионните възнаграждения, фактурирани от обединението за целия пакет от технологии.

(255)

Включването в обединението на заместими технологии ограничава конкуренцията между технологиите, тъй като може да се равнява на колективни пакетни лицензи и да доведе до фиксиране на цените между конкуренти. Като правило Органът счита, че включването на значителни заместими технологии в обединението представлява нарушение на член 53, параграф 1. Органът смята също, че е малко вероятно условията по член 53, параграф 3 да бъдат изпълнени при обединение, състоящо се до голяма степен от заместими технологии. Като се има предвид, че въпросните технологии са алтернативни, от включването на двете технологии в обединението не произтича никакво намаляване на разходите по сделките. При липса на обединение лицензополучателите не биха поискали да използват и двете технологии. За да бъдат решени проблемите, свързани с конкуренцията, не е достатъчно страните да са свободни да издават самостоятелно лицензи. Това е така, защото е вероятно страните да не са мотивирани да издават самостоятелно лицензи, за да не губят ефекта от обединяването, който им позволява да упражняват съвместно своята пазарна мощ.

(256)

Друг важен фактор при оценяването на рисковете за конкуренцията и ефективността на технологичните обединения е степента на участие на независими експерти в създаването и функционирането на обединението. Например оценката на това дали технологията е основна за стандарт, в чиято основа стои споразумение за обединение, често е сложен въпрос, за който са необходими специални експертни познания. Включването на независими експерти в процеса на подбор може да допринесе много, за да се гарантира, че задължението да бъдат включени само основни технологии е изпълнено на практика. Когато изборът на технологиите, които да бъдат включени в обединението, се извършва от независим експерт, това може също да увеличи конкуренцията между съществуващи технологични решения.

(257)

Органът взема предвид начина на подбор на експертите и функциите, които изпълняват. Експертите трябва да бъдат независими от предприятията, които образуват обединението. Ако експертите са свързани с лицензодателите (или с лицензионната дейност на обединението) или по друг начин зависят от тях, на участието на експерта ще бъде отдадено по-малко значение. Експертите трябва да имат необходимата техническа квалификация, за да изпълнят различните функции, които са им поверени. Сред функциите на независимите експерти могат да са, по-конкретно, оценката на това дали технологиите, предложени за включване в обединението, са валидни и това дали са основни.

(258)

И накрая, евентуалните механизми за разрешаване на спорове, предвидени в инструментите за създаване на обединението, са от значение и следва да се вземат предвид. Колкото повече разрешаването на спорове се възлага на органи или лица, които са независими от обединението и неговите членове, толкова по-голяма е вероятността разрешаването на спорове да е неутрално.

(259)

Важно е също да се вземат предвид споразуменията за размяна на чувствителна информация между страните (97). На олигополните пазари размяната на чувствителна информация, например данни за цените и продукцията, може да улесни тайно споразумение (98). В такива случаи Органът взема предвид какви предпазни мерки са предприети, които да гарантират, че не се обменя чувствителна информация. Независим експерт или орган по лицензирането може да изиграе важна роля в това отношение, като гарантира, че данни за продукцията и продажбите, които могат да бъдат необходими за изчисляването и проверката на лицензионните възнаграждения, не са разкрити на предприятия, които се конкурират на засегнатия пазар.

(260)

Особено внимание трябва да бъде отделено на въвеждането на такива предпазни мерки, когато заинтересованите страни полагат едновременно усилия за създаване на обединения на конкурентни стандарти, когато това може да доведе до обмен на чувствителна информация между конкурентни обединения.

(261)

Създаването и функционирането на обединение, включително лицензирането, остава извън обхвата на член 53, параграф 1, независимо от пазарната позиция на страните, ако са изпълнени всички условия по-долу:

(262)

Когато в обединението са включени важни допълващи се, но неосновни патенти, съществува риск от препятстване на технологиите на трети страни. След като една технология е включена в обединението и е лицензирана като част от пакета, вероятно няма да има стимул за лицензополучателите да поискат лиценз за конкурентна технология, когато в лицензионното възнаграждение, платено за пакета, вече е включена заместваща технология. Освен това включването на технологии, които не са необходими за производството на продуктите или за провеждането на процесите, към които се прилага обединението на технологии, или за спазването на стандарта, към който се числи технологичното обединение, също принуждава лицензополучателите да плащат за технология, от която вероятно нямат нужда. Така включването на такива допълващи се технологии се равнява на колективни пакетни лицензи. Когато едно обединение обхваща неосновни технологии, споразумението може да попадне в обхвата на член 53, параграф 1, когато обединението заема важна позиция на съответния пазар.

(263)

Тъй като заместимите и допълващите се технологии могат да бъдат разработени след създаването на обединението, нуждата от оценка на това дали са основни не изчезва непременно със създаването на обединението. Технология може да стане неосновна след създаването на обединението вследствие на появата на нови технологии на трети страни. Когато обединението научи, че подобна нова технология на трета страна се предлага на лицензополучателите и се търси от тях, опасенията за препятстване могат да бъдат разсеяни, като на новите и съществуващите лицензополучатели бъде предложен лиценз за технологията, която вече не е основна, срещу съответното занижено лицензионно възнаграждение. Има обаче и други начини да се гарантира, че технологиите на трети страни не са препятствани.

(264)

Когато оценява технологичните обединения, включващи неосновни, но допълващи се технологии, в своята цялостна оценка Органът ще вземе предвид inter alia следните фактори:

(265)

Дори споразуменията за технологични обединения, които ограничават конкуренцията, могат да породят полезна за конкуренцията ефективност (вж. точка 245, която трябва да бъде разгледана по член 53, параграф 3 и която да бъде съпоставена с отрицателните въздействия върху конкуренцията. Например ако обединението на патенти съдържа неосновни патенти, но изпълнява всички останали критерии за защитената област, посочени в точка 261, когато са налице насърчаващи конкуренцията причини за включването на неосновни патенти в обединението (вж. точка 264) и когато лицензополучателите имат възможност да получат лиценз само за част от пакета със съответно намаление на лицензионните възнаграждения (вж. точка 264), условията на член 53, параграф 3 вероятно ще бъдат спазени.

(266)

Когато споразумението за създаване на технологично обединение не нарушава член 53, на следващия етап се оценява въздействието върху конкуренцията от лицензите, договорени между страните по споразумението за обединение с техните лицензополучатели. Условията, при които се предоставят лицензите, могат да попаднат в обхвата на член 53, параграф 1. Целта на настоящия раздел е да се разгледат редица ограничения, които в една или друга форма са често срещани в споразуменията за лицензиране, сключени със технологичните обединения, и които следва да бъдат оценявани в цялостния контекст на обединението. Обикновено РГОТТ не се прилага за лицензионни споразумения, сключени между страните по споразумението за обединение и лицензополучатели — трета страна (вж. точка 247). Следователно в настоящия раздел се разглежда индивидуалното оценяване на проблеми, свързани с лицензирането в рамките на технологичните обединения.

(267)

Когато изготвя своята оценка на споразуменията за трансфер на технологии между страните по споразумението за обединение и техните лицензополучатели, Органът ще се ръководи от следните основни принципи:

(268)

Предприятия, които създават технологично обединение, което е съвместимо с изискванията по член 53, обикновено са свободни да преговарят и да определят лицензионни възнаграждения за пакета с технологии (при условие че се ангажират да издават лицензи по справедливи, разумни и недискриминационни условия, FRAND), както и дела на всяка технология от лицензионните възнаграждения или преди, или след създаването на стандарта. Такова споразумение е присъщо за създаването на технологичното обединение и не може само по себе си да се счита за ограничаващо конкуренцията. При определени обстоятелства може да е по-ефективно лицензионните възнаграждения на технологичното обединение да бъдат договорени преди избора на стандарт, за да се избегне изборът на стандарт да увеличи лицензионното възнаграждение, като предостави значителна степен на пазарна мощ на една или повече основни технологии. Лицензополучателите обаче трябва да останат свободни да определят цената на продуктите, произведени по лиценза.

(269)

Когато технологичното обединение разполага с господстващо положение на пазара, лицензионните възнаграждения и другите условия на лицензиране трябва да бъдат непрекомерни и недискриминационни, а лицензите не трябва да са изключителни (100). Тези изисквания са необходими, за да се гарантира, че обединението е отворено и не води до препятстване и други антиконкурентни ефекти върху пазарите надолу по веригата. Тези изисквания обаче не пречат да бъдат събирани различни ставки на лицензионни възнаграждения за различна употреба. По принцип не се приема за ограничение на конкуренцията прилагането на различни ставки на лицензионни възнаграждения за различните продуктови пазари, при условие че на продуктовите пазари няма дискриминация. По-специално, отношението към лицензополучателите от обединението не трябва да зависи от това дали те са също лицензодатели или не. Следователно Органът взема предвид дали лицензодателите и лицензополучателите подлежат на същите задължения за лицензионни възнаграждения.

(270)

Лицензодателите и лицензополучателите следва да са свободни да разработват конкурентни продукти и стандарти. Те следва също да са свободни да предоставят и да получават лицензи извън обединението. Тези изисквания са необходими, за да бъде ограничен рискът от препятстване на технологии на трети страни и за да се гарантира, че обединението не ограничава нововъведенията и не пречи на създаването на конкурентни технологични решения. Когато технология от обединението е включена в (de facto) промишлен стандарт и когато страните подлежат на задължения за неконкуриране, обединението създава особен риск да се попречи на разработването на нови и усъвършенствани технологии и стандарти.

(271)

Задълженията за преотстъпване на подобренията не следва да са изключителни и трябва да бъдат ограничени до разработки, които са основни или важни за използването на технологията, включена в обединението. Това позволява на обединението да „захранва“ подобренията на технологията, включена в обединението, както и да извлича ползи от тях. Страните имат законно основание да гарантират чрез задълженията за преотстъпване, че използването на технологията, включена в обединението, няма да бъде възпрепятствано от лицензополучатели, включително от подизпълнители, работещи по лиценз на лицензополучателя, които държат или получават основни патенти.

(272)

Един от проблемите, свързан с обединението на технологии, е рискът те вероятно да защитават невалидни патенти. Обединяването може да повишава разходите/рисковете за успешно оспорване, тъй като оспорването може да се провали, дори ако само един патент в обединението е валиден. Защитата на невалидните патенти в обединението може да принуди лицензополучателите да плащат по-големи лицензионни възнаграждения и може също така да попречи на нововъведенията в областта, обхваната от невалидния патент. В този контекст клаузите за неоспорване, включително клаузите за прекратяване (101), в споразумение за трансфер на технологии между страните по споразумението за обединение и трети страни има вероятност да попаднат в приложното поле на член 53, параграф 1.

(273)

Обединенията често включват както патенти, така и заявките за тях. Ако заявителите на патент, които представят своите патентни заявки на страните по споразумението за обединение, когато е възможно, използват процедурите за патентна заявка, които ускоряват регистрирането, проверката на валидността и на приложното поле на патента ще бъде по-бърза.