30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/35

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол — част 1“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 2“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 3“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол. Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част 4“

1.1

Комитетът приветства включването на процедурата по регулиране с контрол в процедурата на комитология и привеждането в съответствие с тази процедура на предложените четири пакета от директиви и регламенти.

1.2

Комитетът отбелязва, че предложеното от Комисията изменение по спешност на определени актове (1), съответства на Решение 2006/512/ЕО и на Съвместната декларация относно списъка на актовете, които трябва да се адаптират възможно най-бързо, както и на премахването на ограничението във времето за упражняването на изпълнителните правомощия на Комисията.

1.3

Комитетът препоръчва да се пристъпи своевременно към приемането на регламенти за привеждане в съответствие с Решение 2006/512/ЕО, преди Договора от Лисабон да влезе в сила.

1.4

Комитетът припомня, че с Договора от Лисабон се въвежда нова законодателна йерархия чрез разграничение между законодателни актове, делегирани актове и актове за изпълнение и се предоставят еднакви правомощия на Парламента и на Съвета по отношение на дефинирането на реда и условията за упражняване на контрол върху тези актове.

1.5

Комитетът подчертава голямото значение на:

1.6

Комитетът потвърждава важността на това, процедурите по комитология да бъдат възможно най-открити и разбираеми за хората, живеещи в ЕС и особено за тези, които са пряко заинтересовани от тези актове.

1.7

Комитетът припомня, че ще е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите ниво и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.

1.8

Накрая, Комитетът желае да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на информацията.

2.1

На 17 юли 2006 г. (2) Съветът промени Решението за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (3), добавяйки нова процедура: процедура по регулиране с контрол. Благодарение на тази процедура законодателят може да се противопостави на приемането на „квазизаконодателни“ мерки — мерки от общ характер, насочени към изменение на несъществени елементи от основния акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, всеки път, когато прецени, че този проект надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, или е несъвместим с целта или съдържанието на основния акт, или че не спазва принципите на субсидиарност или пропорционалност.

2.2

Става въпрос за процедура, типична за комитологията — термин, с който се наричат процедурите, чрез които Комисията, въз основа на член 202 от Договора за създаване на ЕО, упражнява поверените й правомощия за прилагането на „законодателните“ актове на Общността, (т.е. актовете, приети от Парламента и Съвета, или само от Съвета), според предвидените в Договора за създаване на ЕО процедури за вземане на решения (консултации, съвместно вземане на решение, сътрудничество, одобрение).

2.3

Петте процедури на комитологията (консултиране, управление, регулиране, регулиране с контрол и предпазна процедура) се уреждат от Решение 1999/468/EО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/EО, и предвиждат задължението Комисията да представя проектите за мерки за изпълнение от страна на комитети, съставени от длъжностни лица от националните администрации.

2.4

Европейският парламент, Съветът и Комисията приеха през октомври 2006 г. съвместна декларация (4), в която са изброени различните вече влезли в сила актове, които трябва да бъдат приоритетно приспособени към новата процедура. В декларацията се изразява и задоволство от приемането от Съвета на Решение 2006/512/EО, с което в Решение 1999/468/EО се включва нова процедура, наречена „процедура по регулиране с контрол“, която позволява на законодателя да упражнява контрол над приемането на „квазизаконодателни“ мерки за изпълнение на даден акт, приет според процедурата за съвместно вземане на решение.

2.5

Без да засягат прерогативите на законодателните органи, Парламентът и Съветът признават, че принципите на доброто законодателство изискват изпълнителните правомощия да бъдат предоставени на Комисията без ограничение във времето. Все пак, когато се наложи да се пристъпи към евентуално адаптиране, те считат, че една клауза, изискваща Комисията да представи предложение за преразглеждане или отменяне на разпоредбите относно делегирането на изпълнителните правомощия, може да засили контрола, упражняван от законодателя.

2.6

Още от влизането й в сила, новата процедура се прилага за „квазизаконодателните“ мерки, предвидени в актове, които ще бъдат приети според процедурата за съвместно вземане на решение, включително и тези, предвидени в актове, които в бъдеще ще се приемат в сектора на финансовите услуги (актове „Lamfalussy“ (5)).

2.7

От друга страна, за да може новата процедура да се приложи за влезлите в сила актове, приети според процедурата за съвместно вземане на решение, същите трябва да бъдат адаптирани съгласно приложимите процедури, с цел процедурата, описана в член 5 на Решение 1999/468/ЕО, да се замени с процедура по регулиране с контрол, винаги когато става въпрос за мерки в обхвата на приложното й поле.

2.8

През декември 2006 г. Комисията прие 25-те предложения (6), за които Комитетът има възможност да даде своето мнение (7).

2.8.1

Когато основен акт, приет съгласно процедурата, посочена в член 251 на Договора, предвижда приемането на мерки от общ характер с цел изменение на несъществени елементи от този акт, включително като се премахнат някои от тези елементи или се добавят нови несъществени елементи, тези мерки се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол.

2.8.2

Представителят на Комисията представя на комитет по регулиране с контрол, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията, проект за мерките, които ще се вземат.

2.8.3

Когато предвидените от Комисията мерки съответстват на становището на комитета, се прилага следната процедура:

2.8.4

Когато предвидените от Комисията мерки не съответстват на становището на комитета, или ако няма такова становище, се прилага следната процедура:

2.9

Настоящите предложения за Регламент се вписват в изискването за адаптиране на актовете, които вече са приети съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора, в съответствие с приложимите процедури в областта на: земеделието, заетостта, хуманитарната помощ, политиката за предприятията, европейските статистики, околната среда, вътрешния пазар, здравето и защитата на потребителите, енергетиката и транспорта, информационното общество.

3.1

Предложенията на Европейската комисия се отнасят за измененията на регламенти и директиви (8), подвластни на процедурата, посочена в член 251 от Договора, с цел тяхното адаптиране към новите процедури, установени с Решение 1999/468/EО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/EО.

3.2

По принцип става въпрос, съгласно политиката на Общността за по-добро законотворчество (9), за процедури за адаптиране и актуализиране, необходими за правилното прилагане на съответния акт, в съответствие с член 251 от ДЕО.

4.1

Комитетът напълно подкрепя разграничението между законодателни и изпълнителни механизми, което, предвид договора от Лисабон, ще доведе до ново дефиниране на делегираните актове, което ще позволи да се опростят и рационализират законодателните и подзаконови актове на Общността (10), поддържайки система за демократичен парламентарен контрол на изпълнителните правомощия на Комисията.

4.2

Следователно, Комитетът приветства въвеждането на процедурата за регулиране с контрол в системата на комитологията, което ще позволи на Съвета и на Парламента да контролират и евентуално да изменят регламентите за прилагане, приемани от Комисията, когато законодателният акт й предоставя възможността да упражнява своите изпълнителни правомощия в определени области, без да я упълномощава да прави изменения по същество.

4.3

Комитетът препоръчва да се пристъпи своевременно към приемането на регламенти за привеждане в съответствие с Решение 2006/512/ЕО на четирите пакета от директиви и регламенти, преди влизането в сила на Договора от Лисабон.

4.4

Комитетът припомня, че с Договора от Лисабон се въвежда нова законодателна йерархия чрез разграничение между законодателни актове, делегирани актове и актове за изпълнение (11) при запазване на досегашната терминология (директиви, регламенти и решения): Парламентът и Съветът ще разполагат с еднакви правомощия относно определянето на реда и условията за контрол на делегираните актове и актовете за изпълнение (комитология) (12).

4.5

Комитетът подчертава важността за:

4.6

Комитетът потвърждава, както вече беше споменато, че „процедурите по комитология, в които участват единствено представители на Комисията и на правителствата на държавите-членки, и които са предназначени, според естеството на съответния комитет, да управляват, консултират или да регламентират в резултат от проследяването и прилагането на законодателните актове, би трябвало да бъдат по-прозрачни и по-разбираеми за хората, които живеят на европейската територия, и по-конкретно за онези от тях, които са засегнати от тези актове“ (13).

4.7

Във връзка с това, Комитетът припомня, че е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат възможно най-близко до гражданите и следователно да се гарантира максимална прозрачност и пълен достъп на гражданите и на гражданското общество до информацията.

4.8

Накрая, ЕИСК смята, че е необходимо да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на разбираема и достъпна за всеки информация относно делегираните актове на Общността, с цел да се даде възможност за упражняване на контрол върху тяхното приложение, в което се комбинират подзаконови мерки и изпълнителни мерки.

—

на първото ниво се намира законодателната дейност в тесен смисъл (приемане на регламенти или директиви според процедурата на съвместно вземане на решение). На този етап, във връзка със сектора на ценните книжа, преди да представи съответните законодателни предложения, Комисията се консултира с Европейския комитет по ценни книжа (ESC), съставен от представители на всяка държава-членка;

—

на второ ниво са изпълнителните разпоредби прилагани от Комисията въз основата на делегирането, предвидено в законодателния акт, съгласно процедурата по регулиране (понастоящем процедура по регулиране с контрол). На този етап, въз основа на техническото мнение на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR), съставен от представители на националните органи за регулиране и надзор на сектора, Комисията изготвя проект от мерки за изпълнение и го представя на Европейския комитет по ценни книжа (ESC), който дава своето мнение;

—

третото ниво за вземане на решение се състои, по отношение на сектора на ценните книжа, в неофициалното координиране в рамките на CESR на дейността на националните органи за регулиране и надзор на ценните книжа, с цел гарантиране на еднородното и последователно прилагане на разпоредбите, приети на първите две нива;

—

накрая, четвъртото ниво на вземане на решение отговаря на законодателното и административното транспониране на разпоредбите на Общността от страна на държавите-членки и на контролирането на този процес от Европейската комисия.