—

да отмени решението на Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) от 7 февруари 2023 г. за отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до преписката относно Решение 3/2022 със задължителен характер на ЕКЗД по спора, повдигнат от ирландския надзорен орган относно Meta Platforms Ireland Limited и неговата услуга Facebook (член 65 от Общия регламент относно защитата на данните (наричан по-нататък „ОРЗД“ (1)), на основание член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на ЕС и

—

да осъди ЕКЗД да понесе съдебните разноски по производството.

—

ЕКЗД е нарушил член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, когато е отхвърлил заявлението на жалбоподателката за достъп до преписката относно Решение 3/2022 със задължителен характер на ЕКЗД, с мотива, че жалбоподателите (жалбоподателката и нейният представител съгласно член 80, параграф 1 от ОРЗД, non-profit NOYB-European Center for Digital Rights) нямат право на достъп до преписката, защото не е било вероятно Решение 3/2022 със задължителен характер да има неблагоприятни последици за тях;

—

За разлика от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, „неблагоприятните последици“ не са елемент от член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и следователно не е нужно да бъдат налице;

—

Жалбоподателката иска достъп до „документите, които се отнасят до нея“ на основание член 41, параграф 2, буква б) от Хартата. Преписката се отнася пряко до нейната лична жалба по член 77 от ОРЗД срещу Meta относно нейни лични данни. Решение 3/2022 със задължителен характер споменава „жалбата“ и „жалбоподателят“ повече от 160 пъти. Самият ЕКЗД приема в Решение 3/2022 със задължителен характер, че разглежданият проект на решение е свързан с „разследване по жалба“, а жалбата е била подадена от жалбоподателката. Решение 3/2022 със задължителен характер споменава както жалбоподателката, така и non-profit NOYB — European Center for Digital Rights, което я е представлявало по силата на член 80, параграф 1 от ОРЗД, като „жалбоподателят“;

—

Правото на достъп до преписката по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата е самостоятелно право. Член 41 от Хартата ясно разграничава правото на достъп до документи от правото на изслушване. Обхватът и целта на тези права са различни. Второто е най-вече свързано с правото на защита. Правото на достъп до документи, от друга страна, е и аспект на равенство в процеса и на право на ефективно средство за защита. Съдът на ЕС дори разглежда притежаването на всяко от тези две права отделно и не обуславя правото на достъп до документи от правото на изслушване;

—

Дори „неблагоприятните последици“ да бяха елемент от член 41, параграф 2, буква б) от Хартата (какъвто не са), това условие щеше да е изпълнено, като се има предвид, че: