Жалба, подадена на 28 август 2022 г. — Rechters voor Rechters/Съвет

(Дело T-533/22)

(2022/C 418/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Rechters voor Rechters (‘s-Gravenhage, Нидерландия) (представители: C. Zatschler, Senior Counsel, E. Egan McGrath, Barrister-at-law, A. Bateman и M. Delargy, Solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение за изпълнение на Съвета от 17 юни 2022 година за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Полша, и

—	да осъди Съвета да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Съветът се е отклонил от практиката на Съда на ЕС, установена с решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша) (C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982), решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C-791/19, EU:C:2021:596), определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C-791/19 R, EU:C:2020:277) и определение на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г., Комисия/Полша (C-204/21 R, EU:C:2021:593), и е нарушил член 2 и член 13, параграф 2 ДЕС.

В рамките на това основание жалбоподателят подържа също, че Съветът е превишил правомощията си като е искал да определи по какъв начин Полша трябва да се съобрази с практиката на Съда относно дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша (наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“).

Второ основание: Съветът е нарушил член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 47 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), авторитетно тълкувани от Съда.

В подкрепа на това основание жалбоподателят твърди, че ключовите етапи, на които се основава обжалваното решение, нарушават член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 47 от Хартата, тъй като:

—	придават правни последици на решенията на дисциплинарната колегия вместо да ги считат за нищожни,

—	налагат допълнителни процесуални тежести и предизвикват несигурност и забавяне в положението на съдиите, засегнати от незаконосъобразните решения на дисциплинарната колегия, като изискват от тях да започнат ново производство пред новосформирана колегия на Върховния съд, за да изчистят името си, и

—	дори не предвиждат тези съдии поне временно да бъдат възстановени на работа в очакване на изхода от производствата за упражняване на съдебен контрол.

Трето основание: предвидените в обжалваното решение ключови етапи F1G, F2G и F3G са недостатъчни за възстановяването на ефективната съдебна защита в Полша, което е предпоставка за функционирането на система за вътрешен контрол. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава съответно член 20, параграф 5, буква д) и член 22 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OВ L 57, 2021 г., стр. 17) и член 325 ДФЕС, които изискват ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол.

4.	Четвърто основание: Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката като е приложил член 19, параграф 3 от Регламент 2021/241, за да одобри ключовите етапи като „подходящи мерки“ за предотвратяване, разкриване и коригиране на корупцията в Полша.

5.	Пето основание: Съветът не е мотивирал надлежно обжалваното решение и по този начин е нарушил член 296 ДФЕС, член 41 от Хартата и принципите на правото на Съюза.