1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Кралство Испания иска отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1614 на Комисията от 15 септември 2022 година за определяне на съществуващите дълбоководни риболовни зони и за съставяне на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми (ОВ L 242, 2022 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), в частта относно съставянето на този списък, посочен в член 2 и в приложение II към разглеждания регламент.

2

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 2013 г., стр. 22) определя по-специално целите и принципите на общата политика в областта на рибарството (ОПР). Наред с останалото, той предвижда приемането на мерки за опазване и устойчива експлоатация на морските биологични ресурси.

3

Регламент (ЕС) 2016/2336 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (ОВ L 354, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „основният регламент“) има за цел да допринесе за постигането на целите на Регламент № 1380/2013 по отношение на дълбоководните видове и местообитания, а именно да се гарантира, че дейностите, свързани с риболова, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване.

4

Член 7, параграф 1 от основния регламент гласи, че до 13 юли 2017 г. държавите членки, чиито кораби са получили разрешение за дълбоководен риболов в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 година за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 231) и доколкото то се отнася до риболовните дейности на корабите, улавящи над 10 тона всяка календарна година, уведомяват Европейската комисия чрез данни от системата за наблюдение на кораби (VMS) или, ако няма налични данни от VMS, чрез друга приложима и проверима информация, за местоположението на риболовната дейност на тези кораби, улавяли дълбоководни видове през 2009—2011 календарни години.

5

Член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че Комисията приема актове за изпълнение с цел съставяне на списък на зоните с местонахожденията или евентуалните местонахождения на уязвимите морски екосистеми (наричани по-нататък „УМЕ“). Съгласно член 9, параграф 9 от посочения регламент риболовът с дънни уреди се забранява във всички зони, изброени в съответствие с параграф 6.

6

През април 2017 г. Комисията отправя искане за предоставяне на данни в съответствие с член 7, параграф 1 от основния регламент. В отговор на това искане държавите членки представят данни от VMS, както и друга относима и проверима информация за местоположението на риболовната дейност на тези кораби, улавяли дълбоководни видове през 2009—2011 календарни години.

7

Въз основа на данните, предоставени от държавите членки, през юли 2017 г. Комисията иска от Международния съвет за изследване на морето (ICES) да издаде становище за определяне на съществуващите дълбоководни риболовни зони и да състави списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ.

8

На 5 януари 2021 г., след като получава от държавите членки допълнителни данни за УМЕ и VMS за периода до 2018 г., а по отношение на някои данни — дори до 2020 г., ICES издава становище, в което определя съществуващите дълбоководни риболовни зони за дънни съоръжения на дълбочина между 400 и 800 метра и изготвя списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ (наричано по-нататък „становището на ICES от 2021 г.“).

9

На 17 ноември 2021 г. Комисията иска от ICES да издаде допълнително становище, съдържащо координатите на съществуващите дълбоководни риболовни зони и списъка на зоните с УМЕ във водите на Съюза само в североизточната част на Атлантическия океан. Посоченото становище е издадено на 7 февруари 2022 г.

10

На 15 септември 2022 г. въз основа на тази информация Комисията приема обжалвания регламент, по-специално на основание член 9, параграф 6 от основния регламент.

11

Член 2, параграф 1 от обжалвания регламент гласи:

„Списъкът на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми се съставя съгласно координатите, посочени в приложение II“.

12

Кралство Испания моли Общия съд:

13

Комисията моли Общия съд:

14

Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:

15

Европейският парламент моли Общия съд:

16

В подкрепа на жалбата си Кралство Испания изтъква две основания. Първото основание е, че обжалваният регламент нарушава основния регламент и принципа на пропорционалност, тъй като установява списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ.

17

В рамките на второто основание на Кралство Испания при условията на евентуалност се повдига възражение за незаконосъобразност на член 9, параграфи 6 и 9 от основния регламент.

18

Това основание се състои от две части, като се изтъква, че Комисията е нарушила основния регламент и принципа на пропорционалност, от една страна, като не е анализирала въздействието на пасивните дълбоководни риболовни съоръжения, и от друга страна, посредством използвания от нея метод.

19

Кралство Испания твърди, че член 2, параграф 1 от обжалвания регламент нарушава разпоредбите на основния регламент и принципа на пропорционалност, тъй като съдържа списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, без да се основава на анализ на въздействието на пасивните риболовни съоръжения. В това отношение Кралство Испания подчертава, че съгласно член 1 от основния регламент целта на този регламент и съответно на списъка на посочените зони е предотвратяване на „значителни“ неблагоприятни последици за УМЕ в рамките на дълбоководния риболов и гарантиране на дългосрочното опазване на дълбоководните рибни запаси. Подобен подход следвал и от различните международни актове, на които се позовава основният регламент, каквито са резолюции 61/105 и 64/72, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, или пък Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие (ФАО) от 29 август 2008 г. (наричани по-нататък „Насоките на ФАО от 2008 г.“). Кралство Испания поддържа, че в посочения регламент за изпълнение Комисията е определила зони на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ въз основа на становището на ICES от 2021 г., в което е използвана методология, придаваща тежест на определени елементи, която се основава на преценката на няколко възможни подхода за управление на риболова, но която не оценява въздействието на основна част от риболовната дейност, а именно тази, при която се използват пасивни риболовни съоръжения. Тази методология не би била в съответствие нито с основния регламент, нито с принципа на пропорционалност от гледна точка на стълбовете на ОПР, що се отнася до икономическите и социалните ползи, както и до ползите за заетостта.

20

Комисията, подкрепяна от Съвета и Парламента, оспорва твърденията на Кралство Испания.

21

Що се отнася до твърдението за нарушение на основния регламент, следва да се отбележи, че поставеният въпрос се отнася до тълкуването на член 9, параграф 6 от посочения регламент, по-специално с цел да се определи дали в рамките на приемането от Комисията на регламент за съставяне на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ е необходимо да се разгледат значителните неблагоприятни въздействия на пасивните риболовни съоръжения във всяка зона, включена в този списък, в контекста на подход за управление на риболова, който включва оценка на въздействието на мерките за защита на УМЕ върху риболовните дейности и икономическия и социален живот.

22

С оглед на посочените по-горе твърдения на Кралство Испания (вж. т. 19 по-горе) следва да се пристъпи към тълкуване на член 9, параграф 6 от основния регламент, за да се определят критериите за определяне на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, които са предмет на приложение II към обжалвания регламент, и по-специално да се определи дали посочената разпоредба изисква оценка на неблагоприятните последици от риболова посредством пасивни риболовни съоръжения в посочените зони.

23

На първо място, следва да се отбележи, че това тълкуване трябва да се направи с оглед на някои определения, произтичащи пряко от член 4 от основния регламент, и че този член препраща към определенията, съдържащи се в член 4 от Регламент № 1380/2013 и в член 2 от Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 година относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 2008 г., стр. 8).

24

В това отношение, от една страна, член 4, параграф 2, буква й) от основния регламент гласи, че „индикаторни видове за УМЕ“ означава видовете, включени в приложение III към посочения регламент. Член 4, параграф 2, буква з) от този регламент предвижда, че „откриване“ означава улов на такива количества индикаторни видове за УМЕ, които са над праговете, определени в приложение IV към същия регламент. По-конкретно, най-напред от разглежданото приложение III се установява изброяване на типовете местообитания на УМЕ, с таксоните, които е вероятно да бъдат открити в тези местообитания, които се считат за индикатори за УМЕ. На следващо място, в букви а) и б) от посоченото по-горе приложение IV се определя откриването на евентуални УМЕ или по отношение на трала и други риболовни уреди, освен парагади (като релевантно е наличието на повече от 30 килограма живи корали или на 400 килограма живи сюнгери от индикаторните видове за УМЕ), или по отношение на парагади (като релевантно е наличието на индикаторни видове за УМЕ върху 10 куки на улов на сегмент от 1000 куки или на участък от 1200 m на парагада, което от двете е с по-малка дължина). Следователно в съответствие с тези разпоредби наличието на УМЕ се доказва или указва посредством елементи, свързани с естеството и количеството на видовете, „откривани“ както от подвижни, така и от пасивни съоръжения. Посочените елементи са релевантни и важни не само в случай на случайно откриване на УМЕ в съответствие с член 9, параграфи 2 и 3 от основния регламент, но и за установяването на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ в съответствие с разпоредбите на член 9, параграфи 4 и 6 от същия регламент, както ще бъде анализирано по-долу (вж. т. 36—44 по-горе).

25

От друга страна, що се отнася до понятията „дънни съоръжения“ и „значителни неблагоприятни въздействия“, те са неразделна част от определението за УМЕ съгласно член 2 от Регламент № 734/2008, към който препраща член 4 от основния регламент.

26

Първо, съгласно член 2, буква г) от Регламент № 734/2008 дънни съоръжения са „съоръжения, разположени в нормалния ход на риболовни дейности в контакт с морското дъно“, за каквито се дават примери в посочения член („включително дънни тралове, драги, дънни хрилни мрежи, дънни парагади, винтери и капани“). От това ясно следва, че „дънните съоръжения“ по смисъла на горепосоченото определение включват пасивни дънни съоръжения, включително парагади.

27

Второ, съгласно член 2, буква б) от Регламент № 734/2008 „значителните неблагоприятни въздействия“, които застрашават целостта на екосистемата, съгласно уточненията в член 2, буква в) от същия регламент, са резултат от физическия контакт на морското дъно с дънните съоръжения като цяло в хода на нормалния ход на риболовни дейности. В този контекст изразът „в хода на нормалния ход на риболовни дейности“ е свързан с израза „физическия контакт с дънни съоръжения“, съдържащ се в член 2, буква б) от посочения регламент, и не предполага оценка на риболовните дейности, извършвани в съответните морски пространства. Това тълкуване се потвърждава от член 2, буква г) от посочения регламент, съгласно който „дънни съоръжения“ са „съоръжения, разположени в нормалния ход на риболовни дейности в контакт с морското дъно“.

28

Трето, определението, съдържащо се в член 2, буква б) от Регламент № 734/2008, включва и неизчерпателно изброяване на УМЕ, които включват „рифове, подводни възвишения, хидротермални цепнатини, студеноводни корали или студеноводни колонии от сюнгери“. В това отношение, както поддържа Комисията пред Общия съд, без това да се оспорва, посоченото изброяване съответства на типовете местообитания на УМЕ, посочени в приложение III към основния регламент, които, както бе посочено по-горе, са определени въз основа на представителни таксони, независимо от вида на риболовните съоръжения, които могат да ги засегнат. Следователно характеризирането на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ e резултат от прилагането на обективни критерии, свързани с доказаното или вероятното наличие на защитени видове като изброените, като тяхната защита е гарантирана, що се отнася до опасностите, свързани с последиците от риболова с „дънни съоръжения“ като цяло. Всъщност типът на дънните съоръжения, а именно дали е подвижен или пасивен, не оказва влияние върху показателите за тези зони и върху типовете местообитания на УМЕ, определени от законодателя в приложение III към основния регламент. От това следва, както правилно поддържа Комисията в съдебното заседание, че тя не е имала право на преценка по въпроса дали морските местообитания, изрично включени при изброяването в горепосоченото определение (член 2, буква б) от Регламент № 734/2008) и възпроизведени в приложение III към основния регламент, представляват УМЕ в зависимост от данните относно видовете дънни съоръжения, използвани в нормалния ход на риболовни дейности, извършвани в съответните зони.

29

Четвърто, съгласно член 2, буква в) от Регламент № 734/2008 посочените по-горе „значителни неблагоприятни въздействия“ се оценяват поотделно, в комбинация или кумулативно. Следователно не е необходимо неблагоприятните въздействия на пасивните дънни съоръжения да се разглеждат отделно, доколкото значителните неблагоприятни въздействия върху зоните на местонахождение на УМЕ вече могат да бъдат установени или предвидени въз основа на подвижните съоръжения и в най-добрия случай биха били подсилени при установяване на допълнителни неблагоприятни въздействия, дължащи се на пасивните съоръжения. Както беше посочено в точка 28 по-горе, доказаното или вероятното наличие на защитени видове води до квалифицирането на съответните зони като зони на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, така че да се осигури защитата им от „дънни съоръжения“ като цяло.

30

От това следва да се заключи, че противно на твърденията на Кралство Испания, съгласно член 2 от Регламент № 734/2008 дадена зона може да се квалифицира като зона на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ поради значителните неблагоприятни въздействия, произтичащи само от използването на подвижни дънни съоръжения или от използването на дънни съоръжения като цяло, без тази квалификация да може да се постави под въпрос по отношение на пасивните дънни съоръжения, с оглед на тяхното (потенциално по-слабо) вредно въздействие върху съответната екосистема.

31

На второ място, доколкото Кралство Испания подчертава, че член 9, параграф 4 от основния регламент препраща към Насоките на ФАО от 2008 г., за целите на годишната оценка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ следва да се отбележи, че факторите, които би трябвало да се използват като критерии за определяне на УМЕ, произтичат от точки 14, 15 и 42 от тези насоки.

32

Там по-специално се посочва, че тези фактори, които са свързани с характеристиките на самите екосистеми, и по-специално с техните биологични и структурни аспекти, са следните:

33

От това следва, че класифицирането на дадена морска екосистема като уязвима не предполага разглеждане на неблагоприятните въздействия от пасивните дънни съоръжения. Несъмнено съгласно параграф 15 от Насоките на ФАО от 2008 г. уязвимостта на дадена екосистема се преценява с оглед на антропогенните дейности и може да варира в зависимост от вида на използваните риболовни съоръжения. Това обаче не означава, че класифицирането на дадена екосистема като уязвима предполага преценка на нейната уязвимост с оглед конкретно на всеки вид използвани съоръжения или че преценката може да бъде ограничена до някои видове съоръжения, като се изключат други, тъй като посоченото класифициране се основава на характеристиките на самата екосистема, които не могат да варират в зависимост от въздействието на всеки вид използвани съоръжения.

34

Освен това съгласно параграфи 17, 18 и 47 от Насоките на ФАО от 2008 г. оценката на неблагоприятните въздействия от риболова, извършван или предвиждан в съответните зони, се прави след идентифицирането на УМЕ и е част от по-късен етап от процедурата по тяхната защита, която се отнася до вземането на подходящи мерки за управление и опазване, предназначени да предотвратят всяко значително неблагоприятно въздействие върху УМЕ.

35

Следователно Насоките на ФАО от 2008 г. не предоставят елементи за тълкуване, които да могат да подкрепят тезата на Кралство Испания относно необходимостта от оценка на евентуалното въздействие на всеки вид риболов и на съоръженията, които следва да се използват.

36

На трето място, следва да се направи телеологичен и систематичен анализ на член 9, параграф 6 от основния регламент.

37

Първо, следва да се отбележи, че определянето от държавите членки съгласно член 9, параграф 4 от основния регламент на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, което се взема предвид от Комисията за целите на съставянето на списъка на тези зони, се основава по-специално на биогеографската информация и на информацията за откриването на УМЕ, които зависят от количеството на някои видове (вж. разпоредбите на приложения III и IV към посочения регламент), които са уловени по време на риболовна операция. Следователно става въпрос за информация, която се отнася по-скоро до биологичните и структурните характеристики на съответните местообитания, отколкото до характеристиките или влиянието на различните видове използвани дънни съоръжения.

38

Второ, следва да се приеме, че макар член 9, параграф 6 от основния регламент, доколкото се отнася до съставянето на списък на зоните с местонахожденията или евентуалните местонахождения на УМЕ, да въвежда условие за опазване на УМЕ, все пак става въпрос за елемент, различен от този относно приемането на специфични мерки за опазването и устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси.

39

В това отношение, както следва по-специално от член 4, параграф 1, точка 20 и от член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1380/2013, видът използвани риболовни съоръжения или пък характеристиките, свързани с тяхното използване, могат да бъдат предмет на „технически мерки“ за регулиране на въздействието на риболовните дейности върху компонентите на екосистемите. Такава мярка, попадаща в обхвата на „управлението на рибарството“, е предвидената в член 9, параграф 9 от основния регламент, съгласно който „[р]иболовът с дънни уреди се забранява във всички зони, изброени в съответствие с параграф 6“.

40

Освен това, предвидената в член 9, параграф 6, второ изречение от основния регламент възможност за премахване на дадена зона от списъка на УМЕ въз основа на оценка на въздействието и след приемането на подходящи мерки за опазване и управление, чиято цел е да се гарантира предотвратяването на значителни неблагоприятни последици за УМЕ в тази зона, предполага именно че такива мерки са били приети. Следователно, противно на твърденията на Кралство Испания, от тази разпоредба не може да се направи извод, че подход на управление, който включва изискването за оценка на въздействието от мерките за опазване на УМЕ върху риболовните дейности и върху икономическия и социален живот (вж. т. 19 по-горе), следва да се прилага във връзка със съставянето на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ.

41

Трето, такъв подход, препоръчан от Кралство Испания, би бил несъвместим с понятието „изпълнителен акт“, тъй като би изменил или допълнил съществените елементи на основния регламент относно защитата на УМЕ (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International,C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 44 и 48—51) и би превишил значително правомощията, предоставени на Комисията с член 9, параграф 6, първо изречение от основния регламент.

42

Това съображение не може да бъде поставено под въпрос от член 9, параграф 4 от основния регламент, по силата на който оценката на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ се извършва в съответствие с подхода на предпазливост към управлението на рибарството, посочен в член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент № 1380/2013, съгласно който „липсата на подходяща научна информация не следва да оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда“. Всъщност прилагането на посочения подход, що се отнася до съставянето на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, е обосновано, от една страна, от факта, че определянето на тези зони е неразделна част от тяхната защита, и от друга страна, от вероятността да липсват достатъчно (или достатъчно надеждни и достоверни) научни данни относно характеристиките на съответните екосистеми, които трябва да се вземат предвид при идентифицирането на УМЕ. Този подход предполага, че липсата на подобни данни не би трябвало да изключва възможността Комисията, упражнявайки правото си на преценка в тази област (вж. по аналогия решение от 22 юни 2023 г., Arysta LifeScience Great Britain/Комисия, C‑259/22 P, непубликувано, EU:C:2023:513, т. 45), да квалифицира съответните зони като зони с евентуално местонахождение на УМЕ, вземайки предвид в зависимост от случая обстоятелства, свързани с извършваните риболовни дейности, за да прецени вероятността за продължаващо съществуване на УМЕ.

43

Освен това Кралство Испания се позовава и на член 9, параграф 8 от основния регламент, съгласно който „[п]роверки на въздействието се изискват, ако са направени значителни промени в техниките, използвани за риболов с дънни съоръжения, или ако има нова научна информация за наличието на УМЕ в дадена зона“. То твърди, че макар различните техники, използвани за риболов с дънни съоръжения, да са важен елемент за преразглеждането на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, трябва задължително да става въпрос за елемент, важен за изготвянето на посочения списък. Този довод обаче следва да се отхвърли. Всъщност член 9, параграф 8 от основния регламент изисква нова „оценка на въздействието“, докато такава оценка не се изисква за установяването на посочените зони съгласно член 9, параграф 6, първо изречение от посочения регламент, а по-скоро за премахването на дадена зона от списъка в приложение на второ изречение от тази разпоредба, което предвижда процесуални и материални условия.

44

От всички тези съображения, изложени в точки 19—43 по-горе, следва, че противно на твърденията на Кралство Испания, член 9, параграф 6, първо изречение от основния регламент не изисква нито оценка на значителното неблагоприятно въздействие на пасивните риболовни съоръжения във всяка зона на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, включена в разглеждания списък, нито подход за управление, включително такова, което съдържа оценка на въздействието на мерките за защита на съответните УМЕ върху риболовните дейности и икономическия и социален живот.

45

Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност, на който се позовава Регламент № 1380/2013 (вж. т. 42 по-горе), на свой ред споменат в основния регламент, следва да се припомни, че видно от постоянната съдебна практика, принципът на пропорционалност е част от основните принципи на правото на Съюза и изисква установените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 51 и цитираната съдебна практика).

46

В това отношение следва също да се припомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба (вж. решение от 11 януари 2017 г., Испания/Съвет,C‑128/15, EU:C:2017:3, т. 71 и цитираната съдебна практика). Съгласно постоянната съдебна практика, за да издържи теста за пропорционалност, дадена мярка трябва да е от естество да допринесе за преследваната цел, а не непременно да я постигне сама по себе си (решение от 13 юни 2018 г., Deutscher Naturschutzring,C‑683/16, EU:C:2018:433, т. 49 и цитираната съдебна практика).

47

В настоящия случай, доколкото Кралство Испания съсредоточава доводите си върху въпроса дали „отрицателното въздействие“ върху морската среда на различните видове риболовни съоръжения, и по-специално на пасивните риболовни съоръжения, е било „значително“ или още „значимо“, застрашавайки целостта на екосистемата (вж. също т. 19 по-горе), което би изключило вземането предвид на последните посочени съоръжения, и що се отнася до твърдението му в репликата, че не е разумно да се приеме изходната точка, че уязвимостта на екосистемите е присъщ за тях обективен въпрос, зависещ единствено от екосистемата и от нейните характеристики, в точка 33 по-горе вече бе прието за установено, че при създаването на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ следва да се вземат предвид характеристиките на самите екосистеми, включително тяхната уязвимост, като се отчита рискът от вреди, свързани със значителните неблагоприятни въздействия, произтичащи като цяло от използването на „дънни съоръжения“. Така липсата на анализ от страна на ICES и Комисията на вредните последици от пасивните риболовни уреди върху зоните, включени в посочения списък, съдържащ се в приложение II към обжалвания регламент, също не представлява нарушение на принципа на пропорционалност.

48

Поради причините, посочени в точки 21—47 по-горе, Кралство Испания няма основание да поддържа, че с оглед на ОПР и на принципа на пропорционалност не е трябвало да се развива стълб, свързан с околната среда, без да се вземат предвид другите два стълба, а именно икономическият и социалният. Следва по-специално да се подчертае и че съставяйки списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент, Комисията не е можела в рамките на предоставените ѝ правомощия за приемане на регламент за изпълнение да извърши каквото и да било съпоставяне на защитата на УМЕ с други цели на ОПР (вж. т. 41 по-горе). Ето защо не може да се уважи твърдението на Кралство Испания, че „забраната за риболов пасивни съоръжения, предвидена в [обжалвания регламент за изпълнение не е] обоснована от целта за защита на УМЕ, тъй като не е доказано значителното отрицателно въздействие и тази забрана „би била непропорционална спрямо тази цел и другите цели на ОПР, възпрепятствайки по този начин значителна част от риболовния флот да допринесе за икономическото богатство и сигурността на продоволственото снабдяване“.

49

В това отношение следва да се добави, че противно на твърденията на Кралство Испания, вариант 1 от сценарий 2, който се съдържа в становището на ICES от 2021 г. и който впоследствие е възприет от Комисията в обжалвания регламент, не се основава на такова съпоставяне между защитата на УМЕ и други цели на ОПР или пък на подход за управление на рибарството.

50

Всъщност от посоченото становище на ICES е видно, че базата данни на ICES съдържа два вида данни, а именно, от една страна, тези, които потвърждават съществуването на УМЕ, регистрирани като местообитания на УМЕ, и от друга страна, тези, които не свидетелстват със същата сигурност за наличието на УМЕ, тъй като те не са били наблюдавани пряко на морското дъно, а често проби от тях са били вземани дистанционно. За този вид регистриране на данни ICES е разработил метод за комбиниране на отделни записи в рамките на определена морска зона („квадрат С“) въз основа на критериите на ФАО и всички налични данни за концентрацията в „индекс на УМЕ“, който отразява висока, средна и ниска вероятност от „квадрат С“, съдържащ действително местообитание на УМЕ.

51

Въз основа на това в становището на ICES от 2021 г. се посочват няколко „подхода за управление“, свързани със съставянето на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ.

52

В съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН и Насоките на ФАО от 2008 г. ICES е разработил два сценария, всеки от които съдържа два варианта. Видно от таблица 1 от становището на ICES от 2021 г., в първата колона на таблицата ICES е предвидил четири различни начина за определяне на зоните с УМЕ (според съответния сценарий и вариант) и последиците за тяхното управление във втората колона на тази таблица.

53

Съгласно посочените елементи от становището на ICES от 2021 г. и придружаващите ги обяснения равнището на риболовната дейност не е било взето предвид в рамките на подход на управление на риболова или на претегляне на конкуриращите се интереси, а по-скоро с цел да се прецени вероятността за наличие на УМЕ в зоните с „нисък“ коефициент на наличие, която е можела вече да бъде необратимо засегната, така че продължаването на риболовните дейности да не е от естество да причини други значителни неблагоприятни въздействия. По-специално от становището на ICES от 2021 г. е видно, че сценарий 2 отчита праговете „swept-area ratio“ (коефициент на покритата площ, наричан по-нататък „SAR“), установени въз основа на емпирични данни за равнището на риболовната дейност, които са свързани със значителното отрицателно въздействие и следователно позволяват да се оцени въздействието на риболова върху наличието или липсата на УМЕ. Както бе обяснено в точка 44 по-горе, подобен подход е съвместим с член 9, параграф 6 от основния регламент.

54

Логиката няма да е различна, дори да се вземе предвид втората колона от таблица 1 от становището на ICES от 2021 г. относно вариант 1 от сценарий 2, отнасящ се до „[о]тражението върху управлението“. Всъщност там се посочва, че този вариант „отдава приоритет на защитата на УМЕ, когато тяхното наличие е „доказано“„или „вероятно“ и включва „C-SQUARES с нисък показател за УМЕ, при които риболовната дейност също е слаба и при които е по-малко вероятно да има значително отрицателно въздействие (SAI), дължащо се на минали риболовни дейности“. Тези елементи като цяло отразяват подход, свързан с характеристиките на засегнатите зони. Във всеки случай заключителната част на това описание на последиците за управлението, съгласно която това „осигурява защита на УМЕ при ниски разходи за рибарите и максимална защита на УМЕ в рамките на риболовния отпечатък“, представлява само оценка на последиците от този сценарий по отношение на защитата на УМЕ и на нейното въздействие върху риболова, която обаче не е била използвана като допълнителен фактор при определянето на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, в допълнение към елементите, посочени на страница 5 от становището на ICES от 2021 г., които съвпадат с другите фактори, посочени в точка 32 по-горе и с първата колона от таблица 1, съдържаща се на страница 6 от това становище.

55

Освен това, що се отнася до използвания от ICES метод, следва да се добави, че видно от становището му от 2021 г., той изрично е посочил, че е могъл да вземе предвид само интензивността на риболова, що се отнася до подвижните съоръжения, тъй като те са единствените, за които той разполага със съответната информация (т.е. данни относно интензивността на риболова), като изрично е установено, че подобна информация липсва по отношение на пасивните съоръжения. Кралство Испания обаче не оспорва ясно и точно липсата на достатъчно точна информация относно интензивността на риболова с пасивни уреди в съответната морска среда.

56

Що се отнася до довода на Кралство Испания, че по същество ICES е взел решение по отношение на някои зони около Азорските острови (Португалия) да не ги включи в становището си от 2021 г. относно съставянето на списъка със зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, въпреки че става въпрос именно за зони, в които риболовът се извършва главно с пасивни съоръжения, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че е от значение именно липсата на достатъчно информация, позволяваща да се предвиди доказаното или вероятното съществуване на посочените зони, и от друга страна, че както посочва Комисията пред Общия съд, без това обстоятелство да се оспорва, в тази географска зона е поискан допълнителен анализ от ICES, така че в бъдеще да може да се изготви списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ. Така невключването на тази зона в списъка на разглежданите зони, съдържащ се в приложение II към обжалвания регламент, не може да докаже каквото и да било нарушение на принципа на пропорционалност.

57

Накрая, що се отнася до довода на Кралство Испания, че по същество Комисията е разполагала с алтернативи, различни от окончателно възприетата от нея, въз основа на становището на ICES от 2021 г., което изрично предвижда „възможността за съчетаване на различни сценарии в различните зони в зависимост от различните им характеристики, по-специално в зависимост от данните за риболовните дейности“ и на предложението на Кралство Испания за избор на „сценарий и вариант, позволяващи зоните с ниски показатели за наличие на УМЕ и за риболовна дейност с пасивни съоръжения да не бъдат затворени“, в съответствие с целите на ОПР и с принципа на пропорционалност следва да се отбележи, че така застъпеният от Кралство Испания вариант се основава на подход за управление на рибарството, а не на подход за определяне на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ с оглед на присъщите им характеристики. Освен това Кралство Испания не доказва, че следваната методология не е била подходяща, че не е била от естество да допринесе за преследваната цел (по смисъла на съдебната практика, припомнена в т. 46 по-горе) или пък че друга методология би била по-ефикасна за определянето на посочените зони.

58

С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли като неоснователна първата част от първото основание, в рамките на която се изтъква нарушение на основния регламент и на принципа на пропорционалност поради липсата на анализ на въздействието на пасивните дълбоководни риболовни съоръжения.

59

В рамките на настоящата част от първото основание изтъкнатите от Кралство Испания твърдения за нарушения могат да бъдат подразделени на четири части. На първо място, според Кралство Испания някои от зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, посочени от Комисията в обжалвания регламент, се намират на по-малко от 400 метра дълбочина, което противоречало на основния регламент. На второ място, Кралство Испания критикува методологията, използвана в становището на ICES от 2021 г., основана на единицата „Квадрат C“. На трето място, Кралство Испания оспорва установяването на „буферни зони“ (защитени зони), при които по същество „половин C-SQUARE“ се добавя „към „C-SQUARES“, за които е установено, че съдържат УМЕ. На четвърто място, Кралство Испания критикува забраната за риболов в зоните, за които се твърди, че не са налице УМЕ, които се намират между „C-SQUARES“, идентифицирани като съдържащи УМЕ.

60

Кралство Испания подчертава, че член 2 от обжалвания регламент, посредством препращане към приложение II от този регламент, съдържа списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, в съответствие с член 9 от основния регламент. Посоченият член 9, параграф 1 от основния регламент се прилага за риболовни дейности, при които се използват дънни уреди с дълбочина, по-голяма от 400 метра. Освен това член 9, параграф 9 от същия регламент предвижда, че риболовът с дънни уреди се забранява във всички зони, изброени в съответствие с параграф 6 от същия член. Според Кралство Испания обаче обжалваният регламент, изглежда, предвижда обща забрана за риболов с дънни съоръжения в зоните, посочени в списъка, и то независимо от това дали дълбочината е по-голяма от 400 метра. Всъщност някои зони, включително зони 4, 6, 17, 23, 31, 35, 39, 40, 48 и 78, включени в приложение II към посочения регламент за изпълнение, се намирали на по-малко от 400 метра дълбочина. Следователно член 9 от основния регламент, и по-специално забраната за риболов с дънни съоръжения, предвидена в параграф 9 от него, не трябвало да се прилага за тях. Включването на тези зони в списъка надхвърляло позволеното от основния регламент, който налагал спазването на посочения член 9 в неговата цялост единствено за зоните с дълбочина над 400 метра.

61

Комисията оспорва тези доводи.

62

В това отношение следва да се припомни, че макар текстът на член 9, параграф 6 от основния регламент да не съдържа ограничение по отношение на дълбочината на зоните, включени в списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, член 9, параграф 1 от основния регламент предвижда, че последният се прилага за риболовни дейности с дънни уреди на дълбочина, по-голяма от 400 метра. Член 9, параграф 2 от този регламент се отнася до същата категория риболовни дейности и посочва данните, които трябва да се вземат предвид при оценката и идентифицирането на УМЕ. От това може да се заключи, че зоните, посочени в член 9, параграф 6 от разглеждания регламент, трябва поне отчасти да се намират на дълбочина над 400 метра, както впрочем признава Комисията.

63

Всъщност в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията потвърждава, че всички зони на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, определени в приложение II към обжалвания регламент, включително тези, на които се позовава Кралство Испания, са поне отчасти на дълбочина над 400 метра. Нито една от тях като цяло не се намира на дълбочина от 400 метра или по-малко. Към отговора си Комисията прилага таблица, посочваща минималната и максимална дълбочина на всяка от зоните, изброени в приложение II към обжалвания регламент, в съответствие с данните от Европейската мрежа за наблюдение на морски данни (наричана по-нататък „EMODnet“), които също са на разположение на държавите членки.

64

Освен това, както следва по-специално от съображение 6 от обжалвания регламент, становището на ICES от 2021 г. има за цел да изброи УМЕ „с висок, среден и нисък индекс на наличие в C-SQUARES на дълбочина между 400 и 800 m“. В становището на ICES от 2021 г. се обясняват причините, поради които в някои случаи части от „C-SQUARES“ могат да се намират извън дълбочините от 400 до 800 метра.

65

Освен това Комисията поддържа, че макар зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, изброени в приложение II към обжалвания регламент, да обхващат всички зони, в които е вероятно или е доказано наличието на УМЕ, в замяна на това забраната за риболов се прилага само за дълбочина повече от 400 метра съгласно разпоредбите на член 9, параграфи 1 и 9 от основния регламент. Впрочем в съдебното заседание Комисията потвърждава, че същата логика се прилага както за „C-SQUARES“, така и за буферните зони.

66

От предоставените от Комисията данни и информация е видно, че макар дълбочината на зоните, които са определени като обитавани или годни да бъдат обитавани от УМЕ, несъмнено може да варира, като част от посочените зони може дори да се намира извън границата от 400 до 800 метра, нито една от разглежданите зони не е разположена изцяло на дълбочина между 0 и 400 метра. Посочените по-горе данни, предоставени от Комисията, не са оспорени конкретно и точно от Кралство Испания. Следователно не е доказано, че в настоящия случай критерият за дълбочина, установен в член 9, параграф 1 от основния регламент (вж. т. 62 по-горе), не е спазен.

67

При тези обстоятелства трябва да се отхвърли първото твърдение за нарушение, изтъкнато от Кралство Испания, доколкото се отнася до включване от Комисията в разглеждания списък (съгласно координатите, посочени в приложение II към обжалвания регламент) на зони, разположени изцяло на дълбочина, която не е между 400 и 800 метра.

68

Кралство Испания критикува становището на ICES от 2021 г., доколкото в него се използва методология, която по същество е одобрена с обжалвания регламент и се основава на единица „C-SQUARE“ от 0,05 градуса, която според него създава клетки от 15 до 25 квадратни километра в зависимост от ширината. По същество, както признавал ICES, тази система предполагала клетките да не са еднакви в зависимост от ширината. Освен това тази методология затваряла прекалено обширни зони около тези, в които са открити УМЕ, по-специално зони на тесен континентален шелф, като например в Северна Испания, за разлика от обширните зони, като например континенталният шелф на Северно море. Чрез използването на тази методика местата на наличие на УМЕ, идентифицирани посредством филмиране или фотографиране (в случай на наличие на местообитания) или посредством други техники, като например тралове (в случай на физически индикатори за УМЕ), се съчетават с четириъгълната решетка от клетки „C-SQUARES“, за да се определят затворените зони. Всичко гореизложено предполагало, че един и същ „C-SQUARE“ може да вземе предвид различни индикаторни видове на УМЕ, риболовни зони и батиметрични данни. Въпросната липса на определение се отразявала неблагоприятно на всеки вид анализ. В становището на ICES от 2021 г. се признавало, че тази методология съдържа значителни ограничения, що се отнася до евентуалното въздействие на по-ниското равнище на разделение между наличието на УМЕ от припокриването с риболовната дейност.

69

Кралство Испания поддържа, че основният регламент изисква списъкът, изготвен от Комисията за целите на член 9 от него, да се ограничи до зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, докато извън тези зони риболовът следва да бъде разрешен, при условие че бъде издадено разрешение. Не били налице основания за безразборно затваряне, тъй като неясната методология не отчитала най-добрата налична научна и техническа информация относно съседни зони, в които такива екосистеми не били идентифицирани. Според Кралство Испания съществувала по-точна информация, която била на разположение на ICES при изготвянето на неговото становище.

70

Комисията оспорва доводите на Кралство Испания.

71

Най-напред следва да се отбележи, че обжалваният регламент се основава на становището на ICES от 2021 г., от което е видно, че:

„Системата на C-SQUARES е решетъчна система. ICES използва C-SQUARE резолюция с дължина 0.05° и ширина 0.05° [около 15 km2 (3 km × 5 km) при 60° северна ширина]. Тази резолюция представлява практически мащаб за събиране, проучване и оценка на данните за риболовните дейности в морската среда“.

72

Освен това следва да се отбележи, че член 9 от основния регламент (включително Насоките на ФАО от 2008 г., към които той препраща) не съдържа особени правила относно конкретната методология, която трябва да се използва при изготвянето на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, по-специално що се отнася до техническата четириъгълна решетка или координатната система, които трябва да се използват като картографски показател. Ето защо следва да се приеме, че те попадат в обхвата на свободата на преценка, с която разполага Комисията, що се отнася до прилагането на критериите за съставяне на списъка на посочените зони (вж. т. 42 по-горе). В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка (вж. по аналогия решение от 19 януари 2012 г., Xeda International и Pace International/Комисия, T‑71/10, непубликувано, EU:T:2012:18, т. 69 и цитираната съдебна практика). Предвид тези обстоятелства единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която Комисията възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка в рамките на проверката от Общия съд дали е спазен принципът на пропорционалност (вж. по аналогия решение от 9 септември 2020 г., Словения/Комисия,T‑626/17, EU:T:2020:402, т. 173).

73

Доводите на Кралство Испания следва да се разгледат именно с оглед на посочените съображения.

74

Първо, ICES обяснява в становището си от 2021 г., че по същество разглежданият подход, а именно използването на системата на „C-SQUARES“ с резолюция 0.05° дължина и 0.05° ширина (около 15 km2 (3 km × 5 km) при 60° северна ширина, представлява практическа скала за събиране, проучване и оценка на данните за риболовните дейности в морската среда (вж. т. 71 по-горе). В този контекст той се позовава на моделираните батиметрични данни от EMODnet, както и на дейността на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO), като в действителност подчертава някои неточности или недостатъци, произтичащи от използването на методологията „C-SQUARES“. По този въпрос обаче ICES стига до извода, че някои от подлежащите на критика колебания, произтичащи от използването на въпросната методология, „не могат да бъдат разрешени с наличните данни и изискват основни промени по отношение на събирането на данни от VMS от страна на ICES [или] по отношение на точния анализ от страна на отделните държави — членки на Съюза“.

75

Второ, Кралство Испания наистина поддържа, че е разполагало с по-точна информация, произтичаща главно от проектите Indemares и Intemares, от знанията за морската среда, предназначени за управлението на зони от мрежата „Натура 2000“, съфинансирани от Съюза, а също така информация, произтичаща от изследователските кампании, предназначена да отговори на морските стратегии. Според него тази точна геореферентна информация е била съобщена на EMODnet, която позволява достъп до европейските морски данни, класифицирани в седем дисциплини (батиметрия, биология, химия, геология, човешки дейности, физика и местообитанията на морското дъно), както и до базата данни OSPAR, която представлява механизъм, чрез който петнадесет правителства и Съюзът си сътрудничат за защита на морската среда в североизточната част на Атлантическия океан. Според Кралство Испания Комисията признавала също, че методът, основан на „C-SQUARES“, не бил най-точен и не давал отговор относно разликата в размера на клетките, произтичаща от географската ширина, в ущърб на Кралство Испания. Накрая, според Кралство Испания са ирелевантни твърденията на Комисията относно изтъкнатото късно съобщаване на данните от държавите членки на ICES. Според Кралство Испания едностранното решение на ICES да основе становищата си изключително на собствената си база данни относно УМЕ, като пренебрегне данните, предоставени от държавите членки посредством различни мрежи и инфраструктури за обмен на данни в Съюза, представлява ново ограничение за използването на най-добрата налична научна и техническа информация.

76

Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се приеме, че Комисията явно е превишила свободата си на преценка, като е използвала методологията на „C-SQUARE“, тоест тази, която ICES е взел предвид в становището си от 2021 г., или че не е използвала най-добрата налична научна и техническа информация (вж. т. 69 и 75 in fine по-горе). Всъщност в доводите си Комисията се основава не само на факта, че е била принудена да използва наличните данни, събрани чрез посочената методология, но поддържа също така, че подходът ѝ отчита характеристиките на дънния риболов, както и необходимостта да се осигури еднакво прилагане на основния регламент. В това отношение Комисията се позовава на методологията, основана на „C-SQUARES“, използвана както от държавите членки за определяне на местонахождението на риболовни дейности, така и от организации като Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC), в която Съюзът членува, за определяне на ограниченията за риболов, свързани с УМЕ, подобни на ограничението, установено в основния регламент. Освен това Кралство Испания не посочва ефективна и реалистична алтернатива с оглед на необходимостта от хармонизиране на подходите на държавите членки и от еднакво прилагане на член 9, параграф 6 от основния регламент.

77

От методите, предложени от Кралство Испания (вж. т. 75 по-горе), също не следва, че те биха били по-точни за всички релевантни морски пространства, взети предвид от ICES в становището му от 2021 г. и от Комисията в обжалвания регламент, по-специално към датата на приемане на последния, или още, че един или повече конкретни елементи, използвани от ICES и Комисията, биха могли да се считат за явно неподходящи за тяхната методология въз основа на предоставената от Кралство Испания информация или поради възможността да се използват други методи, като например методът Kernel, посочен в съдебното заседание като метод за оценка на гъстотата — количествен метод за определяне на разпределението и обхвата на зоните на местонахождение на УМЕ, за който се твърди, че е използван от NAFO. Освен това следва да се отбележи, че противно на твърденията на Кралство Испания (вж. т. 75 по-горе), в становището си от 2021 г. ICES се основава по-специално на батиметрични данни, извлечени именно от базата данни EMODnet, посочена от Кралство Испания. Освен това, както подчертава Комисията в съдебното заседание, без това да се оспорва от Кралство Испания, макар член 9, параграф 6 от основния регламент да предвижда, че държавите членки могат да съставят списък на зоните с местонахожденията или евентуалните местонахождения на УМЕ, на който Комисията може да се основе (освен становището на ICES), Кралство Испания не е предложило такъв списък на Комисията.

78

Поради това следва да се отхвърли като неоснователно изтъкнатото от Кралство Испания второ твърдение за нарушение, с което се критикува използваната в становището на ICES от 2021 г. методология, основана на единицата „C-SQUARE“.

79

Според Кралство Испания „C-SQUARES“, в които се идентифицира наличието на УМЕ, се допълвали от съседни зони за сигурност, съответстващи на „половин C-SQUARE“, за да се осигури защитата на местообитанията, разположени в границите на посочения „C-SQUARE“. Става въпрос за безопасна дистанция, която според Кралство Испания надхвърля препоръчаната в други предходни становища дистанция, която е между два и три пъти дълбочината на съответната зона. Според Кралство Испания обаче подобно затваряне се основава на съображения, които са ясно свързани с подвижните риболовни съоръжения. От това произтичал списък от зони, който на практика водел до затваряне с много по-голям обхват от изискваното съгласно основния регламент, което нарушавало разпоредбите на този регламент и принципа на пропорционалност. Всъщност основният регламент допускал единствено затваряне на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение УМЕ, като се държи сметка за значителните неблагоприятни въздействия, които риболовните дейности биха могли да имат върху посочените екосистеми. Освен това затварянето на буферни зони от „половин C-SQUARE“ около всеки „C-SQUARE“ осуетявало постигането на целта за поддържане на устойчива риболовна дейност и постигане на икономически и социални ползи, както и целта да се допринесе за продоволствената сигурност на разумни цени.

80

Комисията оспорва доводите на Кралство Испания.

81

Най-напред следва да се отбележи, че що се отнася до буферните зони около затворените „C-SQUARES“, в становището на ICES от 2021 г. се посочва следното:

„Съвременните навигационни системи осигуряват много точно местоположение на морските риболовни кораби. Въпреки това, когато риболовът се извършва на дълбочина между 400 и 800 метра, местоположението на риболовните съоръжения може да се различава значително от това на кораба. ICES счита, че буферно пространство в размер на половината от C-SQUARE около всеки C-SQUARE би било подходящо, за да се гарантира защитата на местообитанията на УМЕ, разположени по границите на C-SQUARE. Изборът на буферно пространство в размер на половин C-SQUARE, а не на друго разстояние, е направен главно за лесното му прилагане (ICES, 2020b). Преди това за УМЕ на морското дъно, независимо дали то е плоско или не, ICES препоръчва (ICES, 2013) буферна зона, равна на около два пъти (при дълбочина по-малко от 500 m) или три пъти (при дълбочина, по-голяма от 500 m) местната дълбочина […]. Предвид сложността на прилагането на тази препоръка в настоящото становище, ICES избира буферно пространство, състоящо се от половин C-SQUARE около всеки C-SQUARE“.

82

В случая следва да се констатира, че установяването на защитени зони е било необходимо, за да се гарантира полезното действие на член 9, параграфи 6 и 9 от основния регламент и ефективната защита на УМЕ, преследвана с прилагането на тези разпоредби във връзка една с друга. Всъщност с оглед на релевантните обяснения, съдържащи се в становището на ICES от 2021 г., установяването на тези буферни зони цели да гарантира, в съответствие с принципа на предпазните мерки, защитата на местообитанията на УМЕ, които биха могли да бъдат прилежащи към „C-SQUARES“ и следователно биха могли да бъдат застрашени от риболовните дейности на корабите, които се намират в близост до посочените „C-SQUARES“, поради вероятната разлика между местоположението на кораба и това на риболовното съоръжение, която е потенциално значителна с оглед на съответните дълбочини (между 400 и 800 метра).

83

Следователно, макар тези буферни зони да не съдържат индикаторни видове на УМЕ и следователно в тях не е налице евентуално местонахождение УМЕ, според данните, достъпни за CIEM и Комисията, тяхното определяне, в качеството им на основна част от зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, е в съответствие с целите на защитата на посочените УМЕ, преследвани с член 9 от основния регламент, и е необходимо за ефективното и еднакво прилагане на този регламент. Следователно не може да бъде уважено изтъкнатото от Кралство Испания твърдение за нарушение, съгласно което включването на буферни зони в зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, установени в обжалвания регламент, нарушава член 9, параграф 6 от този регламент.

84

Освен това, като се има предвид, че защитата на УМЕ, предвидена в член 9 от основния регламент, се отнася до риска, свързан с риболова с дънни съоръжения като цяло, фактът, че посоченият риск се отнася в по-голяма степен до подвижните, отколкото до пасивните съоръжения, не може да изключи или ограничи възможността Комисията да установи такива зони. Във всеки случай, както следва от точки 135 и 138 по-долу, не може да се изключи възможността поради водните течения или страничните движения при изваждането на пасивните съоръжения, последните да могат да се преместят (или дори да бъдат изгубени) случайно, като причинят вреди на УМЕ.

85

Що се отнася до изтъкнатото от Кралство Испания твърдение за нарушение, припомнено в точка 79 по-горе, което се отнася до нарушението на принципа на пропорционалност (вж. също т. 45 и 46 по-горе) поради обхвата на буферните зони, следва да се отбележи, на първо място, че те са годни да осъществят легитимната цел, преследвана със съответната правна уредба, относно предотвратяването на риска, свързан с риболова с дънни съоръжения, припомнен в точка 82 по-горе.

86

На второ място, що се отнася до несъразмерния характер на тези зони спрямо посочената по-горе цел, като се има предвид основно техническият характер на този елемент от следваната от Комисията методология, в съответствие с припомнената в точка 72 по-горе съдебна практика контролът на Общия съд се свежда до проверка на явно непропорционалния характер на размера на тези зони спрямо целта за тяхното установяване, която се отнася до предотвратяването на вероятния риск, свързан с риболова с дънни съоръжения като цяло. Кралство Испания обаче не е доказало, че размерът на разглежданите зони е явно непропорционален. В това отношение единственият конкретен довод, представен от Кралство Испания, е за разликите, които съществуват в последващите становища на ICES, що се отнася до размера на буферните зони. Той следва да се отхвърли като неоснователен. Всъщност изглежда, че тези разлики са свързани с алтернативен метод за изчисляване, който служи като основа за определяне на границите на буферните зони. По-специално, както е видно и от становището на ICES от 2021 г. (вж. т. 81 по-горе), докато преди това въпросът е бил разглеждан в зависимост от дълбочината на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ (становище на ICES от 2013 г.), впоследствие зоната за сигурност е определена посредством позоваване на допълнителен „половин C-SQUARE“ главно с цел лесното и следователно ефективно прилагане на посочената мярка. Във всеки случай сама по себе си промяната на елемент от методологията, предложена в становищата на ICES, не може да докаже, че разглежданата мярка явно надхвърля необходимото за постигането ѝ.

87

При тези обстоятелства Кралство Испания не е представило достатъчно конкретни и подробни доказателства, въз основа на които да може да се заключи, че подходът, който се отнася до възможността за добавяне на буферна зона от „половин C-SQUARE“ около всеки „C-SQUARE“, основан на потенциално значителната разлика между местоположението на кораба и това на риболовното съоръжение при риболова на дълбочина между 400 и 800 метра, нарушава принципа на пропорционалност.

88

Следователно третото изтъкнато от Кралство Испания твърдение за нарушение, свързано с установяването на защитни зони чрез добавянето на „половин C-SQUARE“ към „C-SQUARES“, трябва да се отхвърли като неоснователно.

89

Според Кралство Испания към елементите, които то критикува в рамките на първите си три твърдения за нарушения, се добавяло затварянето на зоните „с по-малко от три C-SQUARES“ без наличие на УМЕ, обградени в затворени зони, с мотива че отворени зони „под три C-SQUARES „не са практични“. Освен позоваването по аналогия на доводите, припомнени в точка 79 по-горе, Кралство Испания изтъква по-специално, че тези затваряния се основават на съображения, ясно свързани с подвижните риболовни съоръжения.

90

Комисията оспорва доводите на Кралство Испания.

91

Така, от една страна, обясненията, дадени от ICES в становището от 2021 г., се отнасят до факта, че е малко вероятно риболовните кораби да са в състояние да извършват ефективен риболов в много малки зони без риск от засягане на съседни затворени зони и че в зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ следва да се избягва рискът от вреди от риболовни дейности, извършвани в съседни зони (вж. становището на ICES от 2021 г., стр. 16). Следователно тези съображения са аналогични на вече анализираните в контекста на буферните зони с „половин C-SQUARE“ и попадат в обхвата на целта да се осигури полезно действие на защитата на посочените зони.

92

От друга страна, в становището си от 2021 г. ICES отбелязва също, че разглежданите зони без излаз на море „е по-вероятно да съдържат УМЕ в сравнение с други зони, за които няма данни, тъй като са обградени от зони (C-SQUARES) с УМЕ“. От това е направен изводът, че по отношение на тях просто може да липсват данни за съществуващите УМЕ. Подобно обяснение на причините за затварянето на тези зони е достатъчно с оглед на принципа на предпазните мерки, като същевременно се вземе предвид свободата на преценка на Комисията в тази област (вж. т. 42 по-горе).

93

С оглед на гореизложеното не е доказано, че Комисията е нарушила член 9, параграф 6 от основния регламент или принципа на пропорционалност, като е включила горепосочените зони в приложение II към обжалвания регламент. При тези обстоятелства изтъкнатото от Кралство Испания четвърто твърдение за нарушение следва да се отхвърли.

94

От гореизложеното следва, че трябва да се отхвърли и втората част от първото основание, а следователно и първото основание в неговата цялост.

95

В рамките на второто основание Кралство Испания повдига възражение за незаконосъобразност на основния регламент, в случай че първото основание не бъде уважено. Това основание се състои от две части. В рамките на първата част се изтъква нарушение на член 291 ДФЕС, тъй като член 9, параграф 6 от основния регламент препраща към акт за изпълнение, за да допълни предвидените в него съществени елементи. В рамките на втората част се изтъква нарушение на правилата на ОПР и на принципа на пропорционалност поради недиференцираната забрана на риболова с дънни съоръжения в зоните, определени в член 9, параграф 9 от същия регламент.

96

Съществувала връзка между обжалвания регламент и нормите, за които се твърди, че са незаконосъобразни. От една страна, Комисията приела посочения регламент за изпълнение, за да приложи разпоредбите на член 9 от основния регламент, и по-специално параграф 6 от него, който ѝ възлага изготвянето на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ. От друга страна, включването в посочения списък в съответствие с член 9, параграф 9 от този регламент водело до забрана за риболов с дънни съоръжения в съответната зона.

97

Комисията, подкрепяна от Съвета и Парламента, счита, че второто основание е недопустимо, доколкото на основание член 277 ДФЕС с него се повдига възражение за незаконосъобразност на член 9, параграф 9 от основния регламент. По същество обаче член 2 от обжалвания регламент се основавал единствено на член 9, параграф 6 от основния регламент.

98

От съдебната практика следва, че тъй като член 277 ДФЕС няма за цел да допусне страна да оспори приложимостта на какъвто и да било акт с общо приложение в каквото и да било съдебно производство, актът, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в случая, който се разглежда в съдебното производство (вж. в този смисъл решение от 13 юли 1966 г., Италия/Съвет и Комисия, 32/65, EU:C:1966:42, стр. 594; вж. също решение от 16 март 2023 г., Комисия/Calhau Correia de Paiva,C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 45 и цитираната съдебна практика).

99

Освен това пряка правна връзка между обжалвания акт и въпросния акт с общо приложение, за който се твърди, че е незаконосъобразен, е налице по-специално когато актът от общ характер представлява правното основание на пряко атакуваната индивидуална или подзаконова мярка (вж. решение от 17 декември 2020 г., BP/FRA, C‑601/19 P, непубликувано, EU:C:2020:1048, т. 29, що се отнася до индивидуалните мерки).

100

В случая следва да се отбележи, че не се оспорва, че член 9, параграф 6 от основния регламент представлява правното основание на член 2 от обжалвания регламент, който се позовава на него в съображенията си, което прави възражението за незаконосъобразност на посочената разпоредба допустимо в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 98 и 99 по-горе.

101

За сметка на това, що се отнася до повдигнатото от Комисията, както и от Съвета и Парламента възражение за недопустимост по отношение на възражението за незаконосъобразност на член 9, параграф 9 от основния регламент, Общият съд счита за уместно да прецени основателността на посоченото възражение, без да разглежда въпроса за неговата допустимост.

102

Първо, според Кралство Испания следва да се изтъкне вътрешната несъгласуваност на основния регламент. Всъщност член 17, параграфи 2, 3 и 6 от посочения регламент многократно се позовава на „делегираните актове“, посочени в член 9, параграф 6 от същия регламент. От съдържанието на съображения 13 и 14 от него обаче следвало, че основният регламент цели да делегира правомощия на Комисията в съответствие с член 290 ДФЕС с оглед на изменението на списъка на индикаторните видове на УМЕ, съдържащ се в приложение III, към който препраща член 9, параграф 7 от основния регламент. Член 17 от този регламент се отнасял до член 9, параграф 7, а не до параграф 6 от същия регламент. При липсата на изменение или поправка обаче, за да приеме някой от актовете, посочени в член 9, параграф 6 от основния регламент, Комисията трябвало да представи този акт в рамките на процедура по разглеждане на възраженията на Парламента и на Съвета, което тя не е направила.

103

Второ, дори да се приеме, че основният регламент препраща към акт за изпълнение, Кралство Испания счита, че това предоставяне на правомощия нарушава член 291, параграф 2 ДФЕС, който ограничава актовете за изпълнение до хипотезите, в които се изискват еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза. По-специално в областта на ОПР решението за защита на УМЕ от различните риболовни дейности в зависимост от желаната степен на опазване и при претегляне на интересите, представляващи основната цел на ОПР, а именно устойчива риболовна дейност в Съюза, представлявало основно политическо решение. Според Кралство Испания в случая, за да определи зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, Комисията е избрала един от различните сценарии, предложени в становището на ICES от 2021 г., именно чрез съпоставяне на различните степени на защита на екосистемите и едновременно възлагане на риболовните дейности, без обаче да се вземат предвид различните съществуващи риболовни съоръжения. Освен това Комисията приела някои решения относно съставянето на списъка на посочените зони, от които било видно упражняването на дискреционни правомощия за преценка, което надхвърляло предвиденото в член 9, параграф 6 от основния регламент, по-специално като изключила зоните около Азорските острови, както и някои други зони с евентуално местонахождение на УМЕ. Следователно член 9, параграф 6 от основния регламент водел до незаконосъобразно предоставяне на правомощия на Комисията за определяне на съществен елемент от режимите за защита на УМЕ.

104

Комисията, подкрепяна от Съвета и Парламента, оспорва твърденията на Кралство Испания.

105

В това отношение, на първо място, с оглед на ясния текст на член 9, параграф 6 от основния регламент, който се позовава на акт за изпълнение, както и с оглед на съображения 13 и 14 от този регламент, направеното от Кралство Испания позоваване на член 17 от посочения регламент относно приемането на делегирани актове от Комисията и на неговия текст (вж. т. 102 по-горе) не може да доведе до констатация за вътрешна несъгласуваност на основния регламент и съответно до констатация за основателността на възражението за незаконосъобразност. Освен това последният посочен член междувременно е коригиран, за да се замени първоначалното погрешно посочване на член 9, параграф 6 от основния регламент с това на член 9, параграф 7 от същия регламент (поправка на Регламент 2016/2336 (ОВ L 39, 2023г., стр. 63).

106

На второ място, що се отнася до пределите на изпълнителните правомощия, посочени в член 291, параграф 2 ДФЕС, следва да се припомни, че приемането на основни правила в определена област е единствено от компетентността на законодателя на Съюза. Следователно разпоредбите, установяващи съществените елементи на основна правна уредба, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите, присъщи на този законодател, не могат да се приемат с изпълнителни актове, нито всъщност с делегирани актове по член 290 ДФЕС (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International,C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 41).

107

Освен това идентифицирането на елементите от дадена област, които трябва да се квалифицират като съществени, трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, и налага да се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International,C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 42).

108

Изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията и на Съвета по силата на член 291, параграф 2 ДФЕС, по същество включват правомощието им да приемат мерки, които са необходими или полезни за еднаквото прилагане на разпоредбите на законодателния акт, на основание на който са приети, и които само уточняват съдържанието му, като се съобразяват с основните общи цели, преследвани с този акт, без да изменят или допълват неговите съществени или пък несъществени елементи (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International,C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 49).

109

По-специално следва да се приеме, че изпълнителната мярка просто уточнява разпоредбите на съответния законодателен акт, когато цели единствено да изясни по принцип или за някои особени случаи обхвата на тези разпоредби или да определи реда и условията за прилагането им, стига обаче така да избягва всякакво противоречие с целите на посочените разпоредби и по никакъв начин да не променя нормативното съдържание или приложното поле на този акт (решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International,C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 50).

110

В рамките на анализа на възражението за незаконосъобразност, насочено срещу член 9, параграф 6 от основния регламент, е необходимо да се провери дали последният цели установяването на данни, надхвърлящи предвиденото в посочената по-горе съдебна практика.

111

Следователно в случая следва да се разгледа въпросът дали член 9 от основния регламент препраща към акт за изпълнение единствено за да уточни неговите разпоредби или за да допълни неговите съществените или дори несъществени елементи в нарушение на член 291 ДФЕС, както поддържа Кралство Испания.

112

Както твърди Комисията, подкрепяна от Съвета и Парламента, следва да се отбележи, че актовете за изпълнение, посочени в член 9, параграф 6, първо изречение от основния регламент, които се отнасят до съставянето на списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, само уточняват тези зони и следователно конкретизират ratione loci режима на защита на УМЕ, приет с този член, като отчитат действителното положение на морското дъно и морската среда, видни от наличните данни, при това въз основа на процедурата и при прилагане на предвидените в този член материалноправни критерии. В това отношение следва да се припомни, че съществените елементи, свързани с определението и критериите за идентифициране на УМЕ (Регламент № 734/2008, Насоките на ФАО от 2008 г. и принципа на предпазните мерки), индикаторните видове на УМЕ (приложения III и IV от основния регламент) и процедурата за съставяне на списъка на тези екосистеми (като се вземат предвид най-добрите налични научни и технически данни, както и оценките и констатациите от страна на държавите членки и научния консултативен орган на Комисията), вече са изложени в член 9 от основния регламент. Както правилно поддържа Съветът, за да се отговори на необходимостта от установяване на еднакви условия за прилагане на въведените с този член мерки за защита, те е трябвало да бъдат установени на равнището на Съюза.

113

Комисията е изготвила списък на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, посочени в член 9, параграф 6 от основния регламент, въз основа на достатъчно ясни и точни материалноправни критерии относно УМЕ и следвайки процедура, определена също в основния регламент. Несъмнено посочената разпоредба ѝ е предоставила известна свобода на преценка по отношение на прилагането на тези критерии. Това обаче е съвместимо с изпълнителното ѝ правомощие в съответствие със съдебната практика, съгласно която в рамките на изпълнението на основния регламент Комисията не е лишена от всякакво право на преценка, по-специално при определянето на точната методология за прилагане на критериите, предвидени от законодателя в посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2015 г., Нидерландия/Комисия, T‑261/13 и T‑86/14, EU:T:2015:671, т. 44).

114

Освен това, противно на твърденията на Кралство Испания, че по същество в случая Комисията е направила политически и икономически избори поради предоставянето на правомощия в противоречие с член 291 ДФЕС (вж. доводите, припомнени в т. 103 по-горе), както вече бе констатирано в рамките на първото основание, Комисията не е била оправомощена да прави такива избори, свързани с опазването на морските екосистеми и ресурсите (вж. т. 37—44 по-горе). Освен това, доколкото посочените по-горе твърдения на Кралство Испания се отнасят до действително предприетите от Комисията действия при приемането на обжалвания регламент, те са неотносими в рамките на възражението за незаконосъобразност на основния регламент.

115

В по-общ план, що се отнася до представените от Кралство Испания доводи относно правомощията за управление на политиката в областта на рибарството, които били предоставени на Комисията (вж. т. 103 по-горе), при разглеждане на първото основание вече бе посочено, че Комисията действително е действала в рамките на изпълнителните си правомощия, а не в рамките на управлението на политиката в областта на рибарството (вж. по-специално т. 42 и 44 по-горе). В този контекст бе отбелязано също, че тя е можела да вземе предвид елементи, свързани с извършваните риболовни дейности, за да прецени вероятността от (непрекъснато) наличие на УМЕ, чиято цялост може да бъде застрашена от дънни съоръжения със значителни неблагоприятни въздействия. Този подход попада в обхвата на целта за отчитане на действителното положение на морското дъно и морската среда в съответствие с наличните данни (вж. т. 112 по-горе).

116

При тези обстоятелства следва да се отхвърли като неоснователна първата част от второто основание, в рамките на която се изтъква нарушение на член 291 ДФЕС, доколкото член 9, параграф 6 от основния регламент препраща към акт за изпълнение, за да допълни съществените му елементи.

117

В рамките на втората част от второто основание Кралство Испания изтъква по същество, че недиференцираната забрана, установена в член 9, параграф 9 от основния регламент, е несъвместима със стандартите на ОПР и с принципа на пропорционалност, тъй като законодателят я е приел, без да прави разграничение между риболовните съоръжения в зависимост от тяхното въздействие посредством съпоставяне на различните цели на ОПР, определени в член 2 от Регламент № 1380/2013. Подобно твърдение може да се тълкува и като възражение, че законодателят не е изпълнил задължението си да мотивира избора на разглежданата мярка. Според Кралство Испания посочената по-горе разпоредба от основния регламент предвижда забрана, без дори предварително да е известна конкретизацията ѝ в морска среда, свързана с нейното икономическо и социално въздействие.

118

В това отношение Кралство Испания изтъква, че затварянето на историческите риболовни зони, използващи пасивни риболовни съоръжения, е имало съществени последици, както социални, така и икономически, върху крайбрежното население в тези зони, което основава развитието си на дребномащабен и устойчив риболов. Секторът обаче нямал възможност да представи своята оценка и данни за въздействието, включително преместване на флота в други зони, в които вече съществува риболовна дейност, поради липсата на каквито и да било консултации за тази цел. Според Кралство Испания, що се отнася до оценката на Комисията, че действието на обжалвания регламент е ограничено до 17 % от водите, за които се прилага, подобно затваряне на риболовни зони можело да има значителен реален ефект, ако затворените зони са тези с улов с висока икономическа стойност, което в действителност не било преценено от Комисията.

119

Поради това Кралство Испания поддържа, че член 9, параграф 9 от основния регламент, който е приложен с обжалвания регламент, трябва да се обяви за противоречащ на правилата на ОПР и на принципа на пропорционалност.

120

Комисията, подкрепяна от Съвета и Парламента, оспорва твърденията на Кралство Испания.

121

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че именно от член 2, параграфи 1—3 и параграф 5, букви а), е), и) и ѝ), както и от член 4, параграф 1, точки 8 и 9 от Регламент № 1380/2013 по същество следва, че дългосрочната екологична устойчивост на риболовните дейности изисква да се сведе до минимум въздействието на тези дейности върху морската екосистема, като се прилагат подходът на предпазливост при управлението на рибарството и екосистемният подход.

122

По-специално, що се отнася до устойчивостта, до подхода на предпазливост и до екосистемния подход, член 2 от Регламент № 1380/2013, озаглавен „Цели“, гласи следното:

„1.   ОПР гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване.

2.   ОПР прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за цел да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

[…]

3.   ОПР прилага екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите, за да гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема се свежда до минимум и че при свързаните с рибарството дейности е избегнато влошаването на състоянието на морската среда.

[…]“.

123

Член 4, параграф 1, точки 9 и 20 от Регламент № 1380/2013, озаглавен „Определения“, гласи следното:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

124

Член 6 от Регламент № 1380/2013, озаглавен „Общи разпоредби“, който спада към дял „Мерки за опазване“, предвижда следното в параграф 1:

„1.   За постигането на целите на ОПР за опазване и устойчива експлоатация на морските билогични ресурси, установени в член 2, Съюзът приема мерките за опазване, изложени в член 7“.

125

Съгласно член 7 от Регламент № 1380/2013, озаглавен „Видове мерки за опазване“:

„1.   Мерките за опазване и устойчива експлоатация на морските биологични ресурси могат да включват наред с останалото:

[…]

[…]

[…]

2.   Техническите мерки могат да включват наред с останалото:

[…]

[…]“.

126

При претеглянето на разглежданите интереси, което е присъщо за приемането на мерки за опазване на морските биологични ресурси (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., Нидерландия/Съвет и Парламент, C‑733/19, непубликувано, EU:C:2021:272, т. 52), законодателят разполага с широка свобода на преценка, която съответства на политическите отговорности, които членове 40—43 ДФЕС му възлагат. Решението му да приеме такива мерки, целящи да сведат до минимум въздействието на риболовните дейности върху морската екосистема, като приложи подхода на предпазливост при управлението на рибарството, както и екосистемния подход, подлежи на контрол от страна на съда на Съюза, който трябва да се ограничи до проверка дали разглежданата мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт или дали законодателят явно не е превишил явно пределите на своята свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2024 г., Friends of the Irish Environment (Възможности за риболов на равнища над нула),C‑330/22, EU:C:2024:19, т. 80).

127

По-конкретно, в посочените рамки законодателят не е длъжен да извърши конкретно и обосновано претегляне на интереса от защита на морската среда, свързан с устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси, спрямо интересите на лицата, извършващи риболовни дейности, както и спрямо социално-икономическите аспекти на тези дейности. Всъщност в контекста на техническите мерки авторът на акта не е длъжен да посочи конкретни мотиви за своя избор, ако оспореният акт разкрива основната част от преследваната цел (решение от 16 ноември 2023 г., Испания/Съвет (Допълнителни мерки за опазване в Западното Средиземноморие), C‑224/22, непубликувано, EU:C:2023:891, т. 36 и 44). Това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, доколкото подчертавайки, че законодателят не е направил разграничение между риболовните съоръжения в зависимост от тяхното въздействие (вж. т. 117 по-горе) Кралство Испания, изглежда, твърди, че законодателят не е изпълнил задължението си да мотивира избора на разглежданата мярка, като оцени конкретно въздействието на пасивните дънни съоръжения върху УМЕ, за да претегли интереса от защита на морската среда от тези последици спрямо социално-икономическите аспекти на риболовните дейности с посочените съоръжения и социално-икономическите последици от разглежданата забрана.

128

Всъщност, от една страна, следва да се отбележи, че съображение 1 от основния регламент се позовава на подхода на предпазливост и на екосистемния подход.

129

От друга страна, както следва от съображение 9 от основния регламент, целта на мярката, предвидена в член 9, параграф 9 от този регламент, е именно да се сведе до минимум възможното въздействие на риболовните дейности в дълбоки води върху УМЕ. Следователно действително става въпрос за мярка, попадаща в рамките на прилагането на основните подходи, посочени в член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1380/2013, към която са приложими съображенията, изложени в точки 126 и 127 по-горе.

130

Кралство Испания обаче не успява да докаже, че законодателят явно е превишил пределите на правото си на преценка, като е приел забраната, предвидена в член 9, параграф 9 от основния регламент.

131

Първо, както следва от член 9, параграф 1 от основния регламент, той се прилага само за риболовни дейности с дънни уреди на дълбочина, по-голяма от 400 метра. Следователно забраната по член 9, параграф 9 от този регламент не се прилага за риболова с посочените уреди при дълбочина, по-малка или равна на 400 метра.

132

Второ, съображенията на законодателя, че пасивните риболовни уреди могат да имат неблагоприятни въздействия върху УМЕ, произтичат от определението по член 2 от Регламент № 734/2008, към който препраща член 4 от основния регламент (вж. т. 25—29 по-горе). Кралство Испания не оспорва законосъобразността на тези разпоредби, които впрочем са в съответствие с подхода, възприет от NEAFC в нейната препоръка 19:2014 от 23 юни 2014 г. (Recommendation on area management measures for the protection of vulnerable navigecosystems in the NEAFC Regulatory Area (Препоръка относно мерките за управление на зоните, установени за защита на УМЕ в регулаторната зона на Конвенцията NEAFC).

133

Трето, следва да се констатира, че Кралство Испания не представя никакво доказателство, което да може да постави под въпрос възможността пасивните риболовни съоръжения също да носят риск от неблагоприятни влияния за УМЕ, по-специално при повторното им внедряване и при изваждането им. Освен това възможното наличие на такива рискове е споменато в документа, озаглавен „Семинар относно управлението на дълбоководните запаси“ от 7 декември 2007 г. на Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване на Парламента, към който последният препраща в писмените си изявления и в който се посочва, че „теглените риболовни уреди, но също и пасивните мрежи и парагадите, всъщност могат да навредят на студеноводните корали“ и че „[м]режите, изгубени на морското дъно, ще продължат по-специално да улавят риби — ефект, известен като „призрачен риболов“. Тази възможност впрочем се потвърждава и в първото становище на ICES от 28 юни 2018 г. (Advice on locations and likely locations of [vulnerable navigecosystems] in EU waters of the NE Atlantic, and the fishing somprint of 2009—2011 (Съвети относно местонахождението или евентуалното местонахождение на УМЕ във водите на Европейския съюз в североизточната част на Атлантическия океан и относно риболовния отпечатък за периода 2009—2011 г.). Всъщност Кралство Испания изтъква по-скоро, че посочените последици са много по-малко сериозни в сравнение с последиците от подвижните съоръжения, но нито едно от доказателствата, които представя пред Общия съд, не доказва пълна липса на отрицателно въздействие на пасивните риболовни съоръжения. (вж. т. 138 по-долу)

134

Така по-специално в статията на Pham, Ch. K., Diogo, H., Menezes, G., Porteiro, F., Braga-Henriques, A., Vandeperre, F. и Morato, T. Deep-water longline fishing has reduced impact on Vulnerable Marine Ecosystems. (Дъблоководният риболов с парагади има ограничено въздействие върху уязвимите морски екосистеми) — Scientific reports, № 4/4837, април 2014 г., която е предмет на приложение 5 към жалбата, се признава известно вредно въздействие на пасивните съоръжения (longlines, парагади), като същевременно подчертава, от една страна, че този риск е много по-малък в сравнение с този от подвижните съоръжения, и от друга страна, че съществуващите данни за парагадите са ограничени. Освен това се констатира, че въздействието на парагадите може да засегне по-специално организми със сложна морфологична структура, с дестабилизиращо въздействие върху съответната екосистема.

135

Подобни данни са налице и по отношение на възможните отрицателни въздействия на пасивните риболовни съоръжения, като например статията на Parker, S. J. Identifying taxonomic groups vulnerable to bottom longline fishing gear in the Ross Sea region. (Идентифициране на таксономични групи, които са уязвими за риболовни съоръжения с дънни парагади в района на морето Рос) — CCAMLR Science, vol. 17, 2010, р. 105—127 или статията на Clark, M. R., Althaus, F., Schlacher, T. A., Williams, A., Bowden, D. A., Rowden, A. A. The impacts of deep-sea fisheries on benthic communities: A review“ (Въздействието на риболова в открито море върху бентосните съобщества: доклад) — ICES Journal of Marine Science, vol. 73, 2016, р. i51 — i69, според който „последните изследвания относно парагадите показват, че тяхното въздействие е по-малко в сравнение с подвижните съоръжения, [но може] все пак да бъде значително“. Съгласно същата статия „при определени обстоятелства, например при изваждане, [пасивните] съоръжения могат да се придвижват странично по морското дъно, което оказва въздействие върху местообитанието, флората и фауната“, а също така е „установено, че парагадите оказват въздействие върху коралите и сюнгерите, например поради това, че баластът ги руши, а контурите ги срязват по време на страничните движения при риболова или при изваждането“.

136

Накрая, подобни обстоятелства следват от презентациите, направени по време на изслушване относно дълбоководния риболов, проведено пред Парламента на 17 юни 2013 г., на което той се позовава в писмените си изявления. Както бе посочено, г‑жа L. D. от Fisheries Ecosystems Advisory Services (Marine Institute) (Служба за консултации в областта на морските екосистеми, Институт Марин), заключава в своята презентация, че дънните парагади могат също да окажат въздействие върху УМЕ. Същото заключение следва от презентацията на Morato, T. и Pham, Ch. K., озаглавена „The impact of deep-water longline on epibenthic invertebrates“ (Влиянието на риболова с дълбоководни парагади върху епибентосните безгръбначни организми), представена от Парламента.

137

Освен това, както следва от определението в член 2 от Регламент № 734/2008, неблагоприятните въздействия от дънните съоръжения се оценяват поотделно, в комбинация или кумулативно. Следователно въздействията от пасивните съоръжения могат да влошат последиците от подвижните съоръжения, чието значение впрочем не се оспорва от Кралство Испания. Този подход позволява УМЕ да бъдат защитени по начин, съвместим с подхода на предпазливост и с екосистемния подход по отношение на управлението на рибарството, които са неразделна част от ОПР по силата на член 2 от Регламент № 1380/2013.

138

Следователно Кралство Испания не е представило достатъчно точни и убедителни доказателства, въз основа на които да може да се установи, че пасивните риболовни съоръжения са били лишени от вредни последици, така че при прилагането на екосистемен подход и на подхода на предпазливост да е възможно да се изключи рискът, надлежно доказан от елементите, посочени в точки 134—137 по-горе, който тези риболовни съоръжения носят за УМЕ. В това отношение не могат да се считат за убедителни и направените в съдебното заседание позовавания на факта, че пасивните съоръжения, и по-специално парагадите, са фиксирани и снабдени с устройства за геолокализация. Всъщност, както бе констатирано в точки 135 и 136 по-горе, не може да се изключи възможността поради водните течения или страничните движения при изваждането им те да се придвижат (или дори да бъдат изгубени) случайно, така че да причинят вреди на УМЕ поради техния контакт с морското дъно или с рифове, които могат да бъдат особено чувствителни (вж. т. 133 и 134 по-горе).

139

С оглед на гореизложеното законодателят на Съюза, упражнявайки широкото си право на преценка в тази област (вж. по аналогия решение от 23 март 2006 г., Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation, C‑535/03, EU:C:2006:193, т. 57), е можел да счита за необходима забраната за риболов с дънни съоръжения като цяло в зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ с цел избягване на риска от вредни въздействия от пасивните риболовни уреди, въпреки вероятните отрицателни социално-икономически последици. В този контекст, както бе прието за установено в точка 127 по-горе, законодателят не е бил длъжен да извърши конкретно и обосновано претегляне на интереса от защита на морската среда спрямо интересите на лицата, извършващи риболовни дейности, и спрямо социално-икономическите аспекти на тези дейности. В това отношение следва да се припомни, че целта за екологична устойчивост на риболовните дейности в дългосрочен план е основна цел на ОПР (член 2, параграф 1 от Регламент № 1380/2013), чието осъществяване служи не само за защита на морската екосистема, но и за дългосрочната икономическа и социална устойчивост на риболовните дейности.

140

Трябва да се добави, както поддържа Комисията в съдебното заседание и както следва също така от твърденията на Съвета и на Парламента, че законодателят е действал, вземайки предвид анализа за въздействието, изготвен от Комисията въз основа на няколко варианта, произтичащи от нейното първоначално предложение, един от които е съответствал на окончателно възприетия от нея. Всички тези елементи са били взети предвид от законодателя в рамките на упражняването на правото му на преценка при приемането на мерки за опазване.

141

Четвърто, както изтъква Парламентът, изборът на законодателя е подобен на този, който попада в обхвата на правната уредба на NEAFC. Подходът на законодателя по същество съответства и на целта, предвидена в параграф 83, буква в) от резолюция 61/105 на Общото събрание на Организацията на обединените нации.

142

Следва да се заключи, че Кралство Испания не е представило доказателства, въз основа на които да се установи, че законодателят е нарушил принципа на пропорционалност, правилата на ОПР или твърдяно задължение за конкретно мотивиране на взетите решения, като е забранил риболова с пасивни дънни съоръжения на дълбочина над 400 метра в зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, за да се сведат до минимум въздействията на дълбоководните риболовни дейности върху УМЕ, в рамките на прилагането на подхода на предпазливост и на екосистемния подход към управлението на рибарството.

143

При тези обстоятелства, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на втората част от второто основание, е необходимо тя да се отхвърли, а в резултат от това да се отхвърли и второто основание. Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

144

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубило делото, Кралство Испания следва да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията, в съответствие с исканията на последната.

145

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши: