РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

7 декември 2023 година ( *1 )

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 91/271/ЕИО — Пречистване на градските отпадъчни води — Член 3 — Канализационни системи — Индивидуални системи — Член 4 — Вторично пречистване или равностойна обработка — Член 5 — Чувствителни зони — Член 15 — Мониторинг на заустванията“

По дело C‑587/22

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 8 септември 2022 г.,

Европейска комисия, представлявана от E. Sanfrutos Cano и A. Sipos, в качеството им на представители,

ищец,

срещу

Унгария, представлявана от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, J. Passer (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,

генерален адвокат: N. Emiliou,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че:

като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош (Унгария) са оборудвани с канализационни системи за градски отпадъчни води и са налице свързвания към тези системи или че индивидуалните системи за събиране на градски отпадъчни води или другите подходящи системи осигуряват същото равнище на защита на околната среда като системите за събиране или пречистване, и за да може градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 3, 4 и 10 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 40),

като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че градските отпадъчни води на агломерациите Кестей, Марцали, Залаегерсег и Залакарош са подложени на по-строго пречистване, отколкото вторичното пречистване, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 5 и 10 от Директива 91/271, и

като не е взела необходимите мерки, за да осигури мониторинг на заустванията към пречиствателните станции за градски отпадъчни води в агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 15 от Директива 91/271.

Правната уредба

Директива 91/271

2

Член 3, параграф 1 от Директива 91/271/ЕО гласи следното:

„Държавите членки следят за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

най-късно до 31 декември 2000 г. за тези, чийто еквивалент жители (ЕЖ) е над 15000, и

и

най-късно до 31 декември 2005 г. за тези, чийто ЕЖ е между 2000 и 15000.

За заустването на градски отпадъчни води в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, държавите членки следят за това, канализационните системи да бъдат инсталирани най-късно до 31 декември 1998 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10000.

Когато инсталирането на канализационна система не е оправдано било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, се използват индивидуални системи или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда“.

3

Членове 4—7 от Директива 91/271 определят редица изисквания относно пречистването на градските отпадъчни води.

4

Член 4, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка при следните условия и ред:

най-късно до 31 декември 2000 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 15000,

най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10000 и 15000,

най-късно до 31 декември 2005 г. за зауствания в сладки води и устия, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 2000 и 10000“.

5

Съгласно член 5 от същата директива:

„1.   За целите на параграф 2 държавите членки установяват до 31 декември 1993 г. чувствителните зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Държавите членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 10000.

[…]

4.   Въпреки това условията, предявявани към пречиствателна станция съгласно параграфи 2 и 3, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот.

[…]“.

6

Член 10 от същата директива гласи:

„Държавите членки следят за това, пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7, да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. […]“.

7

Член 15 от Директива 91/271 гласи:

„1.   Компетентните органи или съответните [административни структури] наблюдават:

заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да проверят съответствието им с изискванията на приложение I, точка Б, съгласно процедурите за контрол, определени в приложение I, точка Г,

количеството и състава на утайки от пречистването, зауствани в повърхностни води.

2.   Компетентните органи или съответните административни структури наблюдават водите, приемащи излети води, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, и пряко изливани води, описани в член 13, когато има опасения за сериозни отрицателни въздействия върху околната среда на приемника.

[…]“.

Актът за присъединяване от 2003 г.

8

Актът относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в [У]чредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.“) предвижда следното в точка 8. B. 1, буква a) от приложение X към него:

„Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5, параграф 2 от Директива 91/271/ЕИО, изискванията за канализационните мрежи и за пречистването на отпадъчните води от населените места не се прилагат изцяло в Унгария до 31 декември 2015 г. в съответствие със следните междинни цели:

до 31 декември 2008 г. се постига съответствие с Директивата в чувствителни зони за агломерации с население повече от 10000 [ЕЖ];

до 31 декември 2010 г. се постига съответствие с Директивата в нечувствителни зони за агломерации с население повече от 15000 [ЕЖ]“.

Досъдебната процедура

9

На 16 февруари 2017 г. Комисията изпраща на Унгария официално уведомително писмо, в което по същество посочва, че от информацията, с която разполага, е видно, че към датите, определени в Акта за присъединяване от 2003 г., тази държава членка не отговаря на някои от предвидените в Директива 91/271 изисквания за изброените унгарски агломерации.

10

На 21 април 2017 г. Унгария отговаря на официалното уведомително писмо.

11

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, на 8 декември 2017 г. Комисията изпраща на Унгария мотивирано становище на основание член 258 ДФЕС, в което упреква тази държава членка, че не е изпълнила задълженията си по Директива 91/271.

12

На 13 февруари 2018 г. Унгария отговаря на мотивираното становище.

13

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, Комисията предявява настоящия иск за неизпълнение на задължения.

По иска

14

В подкрепа на иска Комисията изтъква четири твърдения за нарушения: първото, за нарушение на членове 3 и 10 от Директива 91/271, второто, за нарушение на членове 4 и 10 от тази директива, третото, за нарушение на членове 5 и 10 от посочената директива, и четвъртото, за нарушение на член 15 от същата директива.

По първото твърдение за нарушение на членове 3 и 10 от Директива 91/271

Доводи на страните

15

На първо място, Комисията твърди, че Унгария не се е съобразила с изискванията, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 91/271, по отношение на агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош.

16

Това било така, защото, първо, от информацията, с която Комисията разполагала, било видно, че на датите, предвидени в точка 8. B. 1, буква a) от приложение Х към Акта за присъединяване от 2003 г., всички тези агломерации използвали при условията на повторяемост и в значителна степен индивидуални системи за събиране на градски отпадъчни води. Освен това процентът на свързване с канализационните системи за тези води, когато съществували такива, бил нисък във всички посочени агломерации.

17

Второ, използването при условията на повторяемост и в значителна степен на индивидуални системи за събиране на градските отпадъчни води в съответните агломерации не отговаряло на изискванията, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 91/271. Всъщност първа и втора алинея от тази разпоредба постановявали, че оборудването на посочените агломерации с канализационни системи за градски отпадъчни води следвало да е правилото, а съгласно третата алинея, че само когато инсталирането на такива канализационни системи не било оправдано по екологични или финансови съображения, при определени условия по изключение можели да се използват индивидуални системи за събиране на тези води. В настоящия случай обаче Унгария на нито един етап от производството не успяла да докаже, че инсталирането на канализационни системи не е оправдано във въпросните агломерации. Освен това тази държава членка не доказала и че унгарската правна уредба относно използването на индивидуални системи за събиране на градски отпадъчни води позволявала да се гарантира, че последните осигуряват същото равнище на опазване на околната среда като осигуряваното от канализационните системи.

18

На второ място, Комисията твърди по същество, че тъй като съответните агломерации не са оборудвани с канализационни системи, отговарящи на изискванията по член 3, параграф 1 от Директива 91/271, трябва да се приеме, че Унгария не се съобразява и с изискванията, приложими за пречиствателните станции по силата на член 10 от тази директива.

19

Унгария възразява, като посочва по същество, първо, че въпросът дали са спазени изискванията, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 91/271, трябва да се преценява по отношение на агломерациите, както са определени в тази директива.

20

Второ, настоящото твърдение за нарушение се основавало на неправилно тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 91/271. Всъщност от тази разпоредба следвало, че събирането на градските отпадъчни води можело да се осигури не само чрез канализационни системи, но и чрез индивидуални системи. Следователно, макар съгласно постоянната практика на Съда събирането на тези води да представлявало ясно и недвусмислено формулирано задължение за резултат, това задължение би могло да бъде изпълнено, като се прибегне до тези системи в тяхната съвкупност, стига, от една страна, да е оправдано използването на индивидуални системи, и от друга страна, последните да осигуряват същото равнище на защита на околната среда като осигуряваното от канализационните системи.

21

Трето, в конкретния случай тези различни изисквания били спазени.

Съображения на Съда

22

Първото твърдение за нарушение се състои от две части.

23

Що се отнася до първата част на това твърдение за нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 91/271, следва да се припомни, че първите две алинеи от този параграф задължават държавите членки да гарантират, че всички агломерации са оборудвани с канализационни системи за градски отпадъчни води най-късно към датите, определени в тези алинеи. От своя страна трета алинея от посочения параграф гласи, че когато инсталирането на канализационна система не е оправдано било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, се използват индивидуални системи за събиране на градски отпадъчни води или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда.

24

Най-напред, от текста и структурата на член 3, параграф 1 от тази директива следва, че тази разпоредба налага на държавите членки изложено ясно и недвусмислено конкретно задължение за резултат, което се състои в това да се гарантира, че всяка агломерация, която попада в приложното поле на тази директива, е оборудвана с канализационна система, позволяваща събирането на всички градски отпадъчни води, които генерира (решения от 6 ноември 2014 г., Комисия/Белгия, C‑395/13, EU:C:2014:2347, т. 31, и от 5 март 2020 г., Комисия/Кипър (Събиране и пречистване на градските отпадъчни води), C‑248/19, EU:C:2020:171, т. 27).

25

По-нататък, единствено чрез дерогация от това задължение е допустимо да се използват индивидуални системи за събиране на градски отпадъчни води (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2014 г., Комисия/Белгия (C-395/13, EU:C:2014:2347, т. 36).

26

Накрая, от член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 91/271 следва, че използването на такива индивидуални системи в дадена агломерация е възможно само ако са налице две кумулативни условия. От една страна, съответната държава членка трябва да установи, че не е оправдано да се инсталира канализационна система в тази агломерация поради екологични или финансови съображения. От друга страна, в случай че това предварително изискване е спазено, тя трябва освен това да докаже, че индивидуалните системи за събиране на градски отпадъчни води или другите подходящи системи, които се използват вместо такава канализационна система и осигуряват равнище на защита на околната среда, което е равностойно на това, което би било осигурявано от канализационната система (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Комисия/Италия, C‑251/17, EU:C:2018:358, т. 37).

27

В настоящия случай следва да се приеме, първо, че Унгария не оспорва обстоятелството, че индивидуалните системи за събиране на градски отпадъчни води се използват при условията на повторяемост и в значителна степен в агломерациите, за които се отнася първото твърдение за нарушение. Следователно това положение трябва да се счита за установено.

28

Второ, тази държава членка нито поддържа, нито представя доказателства, че по отношение на всяка от засегнатите агломерации посоченото положение се обяснява с необосноваността по екологични или финансови съображения по отношение на използването на канализационни системи за градските отпадъчни води. Това е така, защото тя се ограничава да изтъкне по същество, че индивидуалните системи за събиране на тези води, които се използват вместо посочените канализационни системи, следва да отговарят на правни и технически изисквания за инсталиране и експлоатация, които позволяват да се приеме, че използването им е обосновано. Като излага тези доводи обаче, Унгария не посочва никакви съображения от екологично или финансово естество, с които да докаже, че използването на канализационни системи не е обосновано.

29

От това следва, че първата част от първото твърдение за нарушение трябва да бъде уважена.

30

Що се отнася до втората част от първото твърдение за нарушение, изведена от нарушение на член 10 от Директива 91/271, следва да се отбележи, че този член задължава държавите членки да гарантират, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени в изпълнение на изискванията на членове 4—7 от тази директива, са проектирани, изградени, експлоатирани и поддържани по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени.

31

Както следва от текста на посочения член 10, задължението, с което той обвързва държавите членки по отношение на пречиствателните станции, допълва техните задължения по членове 4—7 от Директива 91/271 в областта на пречистването на градските отпадъчни води. Пречиствателните станции, с които член 10 от тази директива задължава държавите членки да са оборудвани, трябва следователно да бъдат проектирани, изградени, експлоатирани и поддържани по такъв начин, че да отговарят на изискванията, приложими по отношение та пречистването на тези води по силата на членове 4—7 от посочената директива, от момента, в който те постъпват в канализационните системи, които трябва да бъдат инсталирани по силата на член 3 от същата директива.

32

В това отношение Съдът многократно е постановявал, че задължението, което член 10 от Директива 91/271 налага на държавите членки по отношение на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, предполага, че изискванията, предвидени в членове 4—7 от тази директива в областта на пречистването на тези води, са изпълнени, така че това задължение не може да се счита за изпълнено, когато не са удовлетворени тези предварителни изисквания (решения от 19 юли 2012 г., Комисия/Италия, C‑565/10, EU:C:2012:476, т. 4144, и от 6 октомври 2021 г., Комисия/Италия (Система за събиране и пречистване на градските отпадъчни води), C‑668/19, EU:C:2021:815, т. 94).

33

Също така, като се има предвид връзката между разпоредбите на членове 4—7 от Директива 91/271 и член 3 от тази директива, Съдът постановява, че трябва да се приеме, че тези разпоредби не са спазени, когато не е изпълнено задължението да се гарантира предварително, че всяка агломерация, която попада в обхвата на член 3, е оборудвана с канализационна система, позволяваща да се събират всички градски отпадъчни води, генерирани от тази агломерация (вж. в този смисъл, що се отнася до член 4 от посочената директива, решения от 25 октомври 2007 г., Комисия/Гърция, C‑440/06, EU:C:2007:642, т. 25, и от 4 май 2017 г., Комисия/Обединено кралство, C‑502/15, EU:C:2017:334, т. 46, а що се отнася до член 5 от същата директива, решение от 28 март 2019 г., Комисия/Ирландия (Система за събиране и пречистване на отпадъчни води), C‑427/17, EU:C:2019:269, т. 166 и 184).

34

В съответствие с тези разсъждения трябва да се приеме, че при липсата на канализационни системи за градските отпадъчни води, както е предвидено в член 3 от Директива 91/271, пречиствателните станции за градски отпадъчни води не могат, противно на посоченото в член 10 от тази директива, да се считат за проектирани, изградени, експлоатирани и поддържани по такъв начин, че да отговарят на изискванията, посочени в членове 4—7 от посочената директива.

35

Следователно, като се има предвид връзката между всички тези членове, нарушението на член 3, параграф 1 от Директива 91/271 води до нарушение на член 10 от тази директива.

36

В конкретния случай, тъй като, както следва от точки 23—29 от настоящото решение, Унгария не е изпълнила задължението си по член 3, параграф 1 от Директива 91/271, следва да се заключи, че тази държава членка не е изпълнила и установеното в член 10 от тази директива задължение.

37

От това следва, че втората част от първото твърдение за нарушение също е основателна и поради това първото твърдение за нарушение трябва да бъде уважено в неговата цялост.

По второто и третото твърдение за нарушение на членове 4, 5 и 10 от Директива 91/271

38

За разлика от първото твърдение за нарушение, което се отнася до въпроса за събирането на градските отпадъчни води в агломерациите, по отношение на които е предявен настоящият иск, второто и третото твърдение за нарушение се отнасят до въпроса за пречистването на тези води в същите агломерации и следователно трябва да бъдат разгледани заедно.

Доводи на страните

39

В рамките на второто твърдение за нарушение Комисията посочва, че Унгария не се е съобразила с предвидените в член 4, параграф 1 от Директива 91/271 изисквания по отношение на агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош.

40

В това отношение тя отбелязва, преди всичко, че тази разпоредба задължава държавите членки да гарантират, че градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи преди заустването им, следва да бъдат подлагани на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.

41

По-нататък, тя счита, че изпълнението на това задължение предполага канализационните системи, с които трябва да бъдат оборудвани всички агломерации, следва да гарантират в пълна и ефективна степен, че градските отпадъчни води са подлагани на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.

42

Накрая, тя изтъква по същество, че в конкретния случай, тъй като съответните агломерации не са оборудвани с канализационни системи, отговарящи на предвидените в член 3, параграф 1 от Директива 91/271 изисквания, трябва да се приеме, че тези системи не отговарят и на изискванията, съответно по член 4, параграф 1 и по член 10 от тази директива.

43

В рамките на третото твърдение за нарушение Комисията изтъква, че Унгария не се е съобразила с по-строгите изисквания, приложими за агломерациите, разположени в чувствителни зони по силата на член 5, параграф 2 от Директива 91/271, що се отнася до агломерациите Кестей, Кетей, Марцали, Залаегерсег и Залакарош. Доводите, които тя развива в подкрепа на това становище, по същество са аналогични на тези, на които се основава второто твърдение за нарушение. Комисията обаче посочва в допълнение, че разпоредбата, за която тя твърди, че е нарушена, е приложима за въпросните агломерации. В действителност Унгария не можела да се позовава на предвидената в член 5, параграф 4 от Директива 91/271 дерогация, тъй като не доказала, че е спазила необходимите за тази цел изисквания. Освен това на тази дерогация можело да се направи позоваване само ако преди това е спазен член 3 от тази директива.

44

Унгария счита, преди всичко останало, че тъй като според нея изтъкнатото от Комисията първо твърдение за нарушение е неоснователно, второто твърдение за нарушение не може да бъде различно.

45

По-нататък и при всички положения, дори да се приеме, че част от градските отпадъчни води, генерирани от съответните агломерации, не били събирани чрез канализационна система, тези води все пак били отвеждани с индивидуалните системи, с които те били събирани, към пречиствателни станции, където били пречиствани в съответствие с изискванията по член 4, параграф 1 от Директива 91/271.

46

Накрая, третото твърдение за нарушение трябвало да се отхвърли с мотива, че Унгария е решила да се възползва от дерогацията по член 5, параграф 4 от Директива 91/271, че Комисията не се е противопоставила на това решение и че били изпълнени всички необходими изисквания за позоваване на тази дерогация.

Съображения на Съда

47

На първо място, следва да се отбележи, че член 4, параграф 1 от Директива 91/271 предвижда, че държавите членки гарантират, че градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им следва да бъдат подлагани на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.

48

От своя страна член 5, параграф 2 от тази директива гласи, че държавите членки гарантират, че градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони следва да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, параграф 1 от посочената директива.

49

Както следва от практиката на Съда, тези разпоредби налагат на държавите членки задължението да гарантират, че всички градски отпадъчни води, които постъпват в канализационни системи, се подлагат на вторично пречистване или на друга равностойна обработка (вж. в този смисъл решение от 7 май 2009 г., Комисия/Португалия, C‑530/07, EU:C:2009:292, т. 53 и 56), а в чувствителни зони — на по-строго от това вторично пречистване или на равностойна обработка (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Комисия/Италия (Система за събиране и пречистване на градските отпадъчни води), C‑668/19, EU:C:2021:815, т. 63).

50

Освен това предвид връзката, която, както бе посочено в точка 33 от настоящото решение, обединява посочените разпоредби и член 3 от Директива 91/271, трябва да се счита, че те не са спазени, когато не е изпълнено задължението за резултат, което този член налага предварително на държавите членки, що се отнася до инсталациите за събиране на градските отпадъчни води.

51

От това следва, че в конкретния случай, тъй като Унгария не е изпълнила задължението, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 91/271 по отношение на агломерациите, за които се отнася настоящият иск, трябва да се приеме, че тя не изпълнява a fortiori и задълженията, съответно по член 4, параграф 1 и по член 5, параграф 2 от тази директива.

52

На второ място, макар да е вярно, че член 5, параграф 4 от Директива 91/271 предвижда, че условията, на които следва да отговаря пречиствателната станция по-специално съгласно параграф 2 от този член, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони, ако може да се докаже, че са изпълнени определени изисквания, определени в параграф 4, в случая следва да се констатира, че Унгария само твърди, че тези изисквания са изпълнени, и не доказва с конкретни, точни и пълни доказателства в каква степен посочените условия са били изпълнени своевременно за всяка от чувствителните зони, за които се отнася настоящият иск.

53

На трето и последно място, относно член 10 от Директива 91/271 е важно да се припомни, че предвид връзката, която, както бе посочено в точки 31 и 32 от настоящото решение, обединява член 10 с членове 4—7 от тази директива, трябва да се счита, че задължението, което този член налага на държавите членки по отношение на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, не е изпълнено, когато не са спазени изискванията, които тези членове 4—7 възлагат преди това на държавите членки в областта на пречистването на тези води.

54

Предвид констатациите, направени в точки 36 и 51 от настоящото решение, в настоящия случай трябва да се приеме, че Унгария не изпълнява посоченото задължение.

55

От това следва, че второто и третото твърдение за нарушение трябва да бъдат уважени.

По четвъртото твърдение за нарушение на член 15 от Директива 91/271

Доводи на страните

56

Комисията посочва, че в мотивираното си становище приема, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 15 от Директива 91/271, тъй като не е доказала посредством актуализирани данни, отговарящи на изискванията по този член, че е изпълнила задължението си за мониторинг на заустванията към пречиствателните станции, с които са оборудвани посочените в настоящия иск агломерации.

57

От своя страна Унгария поддържа, че е изпълнила посочените задължения.

Съображения на Съда

58

Съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда всяка искова молба или жалба трябва да съдържа по-специално кратко изложение на посочените основания. От това следва, че всяка искова молба, подадена от Комисията на основание член 258 ДФЕС, трябва не само да посочва точните твърдения за нарушения, по които Съдът трябва да се произнесе, но достатъчно ясно и точно да излага съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава всяко от тези твърдения за нарушение, като неспазването на тези изисквания води, в зависимост от конкретния случай, до недопустимост на исковата молба или на съответното твърдение за нарушение (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2009 г., Комисия/Обединено кралство, C‑390/07, EU:C:2009:765, т. 339 и цитираната съдебна практика).

59

В случая обаче се налага изводът, че що се отнася до настоящото твърдение за нарушение, Комисията не излага правни и фактически доводи, които могат да отговорят на тези изисквания, а по същество само препраща към констатациите и преценките, съдържащи се в мотивираното становище.

60

Ето защо четвъртото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

61

По всички изложени съображения следва да се приеме за установено, че:

като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош са оборудвани с канализационни системи за градски отпадъчни води и са налице свързвания към тези системи, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 3 и 10 от Директива 91/271,

като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че в агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им са подлагани на вторично пречистване или на друга равностойна обработка, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 10 от Директива 91/271,

като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че в агломерациите Кестей, Кетей, Марцали, Залаегерсег и Залакарош градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им са подлагани на по-строго от вторичното пречистване, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 5 и 10 от Директива 91/271.

По съдебните разноски

62

Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

63

В конкретния случай, тъй като Унгария е загубила делото по основната част от исканията си, тя следва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от съдебните разноски на Комисията. Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

 

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

 

1)

Като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош са оборудвани с канализационни системи за градски отпадъчни води и са налице свързвания към тези системи, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 3 и 10 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води.

 

2)

Като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че в агломерациите Бекеш, Дабаш, Дунаваршани, Ходмезьовашархей, Кестей, Кетей, Кишкунхалаш, Кьорьом, Марцали, Мезьотур, Нагикьорьош, Пилишвьорьошвар, Солтвардкерт, Сечени, Сентендре, Сентеш, Сигетсентмиклош, Тьокьол, Толна, Верешедхас, Залаегерсег и Залакарош градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им са подлагани на вторично пречистване или на друга равностойна обработка, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 10 от Директива 91/271.

 

3)

Като не е взела необходимите мерки, за да гарантира, че в агломерациите Кестей, Кетей, Марцали, Залаегерсег и Залакарош градските отпадъчни води, които постъпват в канализационните системи, преди заустването им са подлагани на по-строго от вторичното пречистване, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 5 и 10 от Директива 91/271.

 

4)

Отхвърля иска останалата му част.

 

5)

Унгария понася освен направените от нея съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

 

6)

Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: унгарски.