–

за S, от M. M. J. van Zantvoort, advocate,

–

за Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), от C. J. Ullersma, advocate,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и A. Hanje, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller и A. Hoesch, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azéma и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

2

Запитването е отправено в рамките на два спора, първият от които се води между S и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (държавен секретар за сигурността и правосъдието, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“), а вторият — между A и държавния секретар, по повод на отказа му да предостави на тези лица бежански статут.

3

Член 1, раздел А, точка 2, първа алинея от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и влязла в сила на 22 април 1954 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“), предвижда, че терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения“.

4

Съображения 4, 12 и 16 от Директива 2011/95 гласят:

[…]

[…]

5

Член 2 от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 4 от посочената директива е озаглавен „Оценяване на фактите и обстоятелствата“ и параграфи 3—5 от него гласят:

„3.   Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:

[…]

4.   Фактът, че молител вече е бил преследван […] или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване […], е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване […], освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че такова преследване […] не би се повторило.

5.   Когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молба за международна закрила, и когато определени аспекти на неговите декларации не са подкрепени с документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия:

[…]

7

Член 6 от същата директива гласи:

„Субектите на преследване или тежки посегателства включват:

[…]“.

8

Член 9 от Директива 2011/95 определя условията, при които даден акт може да се разглежда като „действие на преследване“ по смисъла на член 1, раздел А от Женевската конвенция. За тази цел той съдържа неизчерпателно изброяване на възможните форми, които могат да приемат действията на преследване, и изисква да може да се установи връзка между тези действия и мотивите за преследване, посочени в член 10 от Директивата.

9

Член 10 от Директивата е озаглавен „Мотиви за преследване“ и предвижда:

„1.   При оценяването на мотивите за преследване държавите членки вземат под внимание следните елементи:

[…]

[…]

2.   Когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика“.

10

Член 13 от посочената директива е озаглавен „Предоставяне на статут на бежанец“ и гласи:

„Държавите членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за определяне като бежанци съгласно разпоредбите на глави II и III“.

11

Глава C2, параграф 3.2 от Vreemdelingencirculaire 2000 (Циркулярно писмо за чужденците от 2000 г.) от 2 март 2001 г. (Stcrt. 2001, бр. 64) съгласно приложимата му за делото в главното производство редакция предвижда:

„[…]

Политическо мнение

За издаването на разрешение за временно пребиваване на чужденец по правилата за убежището […] не е достатъчно чужденецът да не може да изразява политическото си мнение в държавата си на произход по същия начин, както в Нидерландия.

При всички положения при преценката на заявлението за издаване на разрешение за временно пребиваване по правилата за убежището [Immigratie- en Naturalisatiedienst (IND) (Служба по имиграция и натурализация)] взема предвид включително:

По отношение на съществени политически мнения IND не изисква сдържаност, ако съответните (планирани) действия са свързани със същественото политическо мнение. По отношение на несъществени политически мнения IND изисква сдържаност.

IND преценява дали мерките и санкциите, които ще бъдат предприети спрямо чужденеца при връщане в държавата на произход заради тези демонстрации или действия, които пряко произтичат от съществено политическо мнение, имат достатъчно тежки последици, за да съставляват преследване.

Дори ако не става дума за съществено политическо мнение, IND преценява дали политическата дейност на чужденеца или демонстрациите на политическото му мнение в държавата му на произход, в Нидерландия или на друго място са достигнали до знанието на властите или ще достигнат до знанието им и дали поради това са достатъчно основание да се приеме, че в случай на връщане са налице основателни опасения от преследване заради политическо мнение, смятано за негово.

[…]“.

12

Суданската гражданка S пристига в Нидерландия на 21 януари 2012 г. В четвъртата си молба за убежище до държавния секретар тя посочва, че в случай на връщане в държавата си на произход ще бъде подложена на преследване от суданските власти заради политическите си дейности в Нидерландия в подкрепа на партията „Умма“, която принадлежи към съюза „Сили за свобода и промяна“ и координира започналата през 2019 г. суданска революция, както и в подкрепа на Darfur Vereniging Nederland (Нидерландско сдружение за Дарфур).

13

Освен това S твърди, че е участвала в поне десетина организирани в Нидерландия демонстрации против суданското правителство, по време на които е скандирала лозунги против суданския режим, че е информирала други жени за дейностите на партията „Умма“, като ги е насърчавала да вземат участие в тези демонстрации, и че е критикувала суданското правителство в профилите си във „Фейсбук“ и „Туитър“.

14

В нито една от молбите си за убежище S не твърди да е демонстрирала политическо мнение още в Судан, което да я е принудило да напусне тази страна. Тя също така не твърди, че политическото мнение, което изразява след отпътуването си оттам, е достигнало до знанието на суданските власти.

15

С решение от 30 август 2019 г. държавният секретар отхвърля подаденото от S заявление за издаване на разрешение за временно пребиваване по правилата за убежището, като приема, че изявленията ѝ за дейностите ѝ в Нидерландия са достоверни, но тези дейности не са следствие от подлежащо на защита политическо мнение. Според държавния секретар S не е посочила ясно това мнение, нито е заявила, че то има съществено значение за нея, нито е изяснила какви конкретни дейности възнамерява да осъществява в бъдеще въз основа на това мнение.

16

С решение от 20 май 2020 г. Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) уважава жалбата на S и отменя решението на държавния секретар, като постановява, че заинтересованата е доказала в достатъчна степен, че има „политическо мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95. Според посочения съд, дали това мнение подлежи на защита, би трябвало да се преценява в светлината на точки 80, 82 и 86 от Наръчника с процедури и критерии за определяне на бежански статут и насоки за международна закрила съгласно Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците, изготвен от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), в новата му редакция от февруари 2019 г. (HCR/1P/4/FRE/REV.4, наричан по-нататък „Наръчникът за процедурите“). Посоченият съд също така приема, че критерият, предвиден в Циркулярното писмо за чужденците от 2000 г., а именно че политическото мнение трябва да е „съществено“, е неясен и се смесва с критериите, приложими по отношение на свързания с религията мотив за преследване.

17

Държавният секретар обжалва това съдебно решение пред Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), запитващата юрисдикция, като изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е постановил, че мотивите за преследване, основани съответно на политическо мнение и на религиозни вярвания, са от различно естество. Всъщност и единият, и другият трябвало да се преценяват чрез проверка дали изтъкваните от молителя мнения или вярвания са до такава степен определящи за идентичността или съзнанието му, че не може да се изисква от него да се откаже от тях или да ги прикрива в случай на връщане в държавата на произход.

18

S, която също подава жалба против съдебното решение от 20 май 2020 г., упоменато в точка 16 от настоящото решение, поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е постановил, че оценката на условията, на които трябва да отговаря молителят, за да може да получи статут на бежанец, зависи от значимостта и силата на политическото му мнение. Нито Директива 2011/95, нито Наръчникът за процедурите изисквали мнението да е „съществено“, за да подлежи на защита.

19

Суданският гражданин A пристига в Нидерландия на 20 юли 2011 г. Във втората си молба за убежище той посочва, че в случай на връщане в държавата си на произход ще бъде преследван от суданските власти заради критичните си изказвания в Нидерландия за политическата обстановка в Судан и заради инициативите си в защита на правата на племето гимир в Западен Дарфур.

20

От акта за преюдициално запитване следва, че данните, които А представя в първата си молба за убежище, за да докаже, че преди отпътуването си от Судан е бил задържан и изтезаван заради подозрения в принадлежност към опозиционна политическа партия, са оценени като недостоверни. Освен това A става политически активен в Нидерландия едва след отхвърлянето на първата му молба за убежище.

21

С решение от 18 юни 2020 г. държавният секретар отхвърля подаденото от A заявление за издаване на разрешение за временно пребиваване по правилата за убежището и му налага забрана за влизане на територията на страната, като се мотивира с това, че той не е доказал в достатъчна степен, че дейностите му в Нидерландия са следствие от съществено политическо мнение.

22

С решение от 28 август 2020 г. Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) отхвърля подадената от A жалба срещу решението на държавния секретар. Посоченият съд постановява, че държавният секретар правилно е приел за недостоверна тезата, че упражняваните от А политически дейности в Нидерландия са следствие от негово съществено политическо мнение. Посоченият съд подчертава, че А не е посочил нито целта на демонстрациите, в които е участвал, нито какво е искал да постигне той с участието си в тях.

23

A обжалва това съдебно решение, като поддържа, че първоинстанционният съд е пропуснал да констатира в частност липсата на последователен подход в решенията на държавния секретар по отношение на понятието „политическо мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95. При всички положения нито от Директивата, нито от Наръчника за процедурите следвало, че мнението трябва да е „съществено“, за да подлежи на защита.

24

Във връзка с тези два спора Raad van State (Държавен съвет) си задава по-конкретно въпроса дали съответното мнение трябва да се отличава с „известна сила“, за да се счита за „политическо мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95, при положение че молителят още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход. Посочената юрисдикция също така се пита дали и доколко подобно обстоятелство е от значение при преценката на основателността на молбата за международна закрила.

25

При тези условия Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството по двата спора и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С първия, третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения.

27

Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 „понятието „политическо мнение“ обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя“. Съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, „[к]огато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана […] с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика“.

28

Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. Това тълкуване трябва да се издири, като се вземат предвид не само текстът, но и контекстът на разпоредбата и целта на съответната правна уредба (решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т. 11, и от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 35 и цитираната съдебна практика).

29

На първо място, от самия текст на член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 следва, че понятието „политическо мнение“ трябва да се тълкува широко. Това личи най-напред от неизчерпателното изброяване на елементите, въз основа на които може да се идентифицира посоченото понятие, резултат от употребата на наречието „по-специално“. По-нататък, говори се не само за „мнение“, но и за „идеи“ и „убеждения“ по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване и с техните „политики“ или „методи“, като не е необходимо мнението, идеите или убежденията да са изразени в действия на молителя. Накрая, поставя се акцент върху факта, че субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически, а не толкова върху това какви са личните мотиви на молителя (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas (Мотиви за преследване, основани на политическо мнение), C‑280/21, EU:C:2023:13, т. 26).

30

Оттук следва, че независимо на какъв език се разглежда, текстът на член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 не съдържа никакво указание в смисъл, че за да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“ по смисъла на тези разпоредби, съответните мнения, идеи или убеждения, които молителят твърди, че застъпва или изразява, трябва да отразяват определена степен на убеденост у молителя и дори да са така дълбоко вкоренени у него, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането им, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава.

31

На второ място, това широко тълкуване на понятието „политическо мнение“ намира потвърждение в общия контекст на понятието „политическо мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95. Всъщност в насоките, включени в Наръчника за процедурите, който следва да се вземе предвид с оглед на особеното му значение поради ролята, която Женевската конвенция възлага на ВКБООН (вж. в този смисъл решение от 23 май 2019 г., Bilali, C‑720/17, EU:C:2019:448, т. 57), се подчертава, че понятието „политическо мнение“ може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas (Мотиви за преследване, основавани на политическо мнение), C‑280/21, EU:C:2023:13, т. 27).

32

Що се отнася до специфичния контекст на Директива 2011/95, следва да се припомни, че в духа на член 1, раздел А, точка 2, първа алинея от Женевската конвенция „политическото мнение“ е един от петте „мотива за преследване“, изброени в член 10 от Директива 2011/95, като останалите са расата, религията, националността и принадлежността към определена социална група. Всеки от тези „мотиви за преследване“ — като специфично и отделно понятие — има своя самостоятелна дефиниция в петте букви на член 10, параграф 1.

33

Като се имат предвид въпросите на запитващата юрисдикция, следва по-конкретно да се отбележи, от една страна, че както е посочено в съображение 16 от Директива 2011/95, свързаният с „религията“ и отнасящият се до „политическото мнение“ мотив за преследване по член 10, параграф 1, буква б) и съответно буква д) имат за цел да се насърчи прилагането на основни права, които са отделни, с различно съдържание и различен обхват. В първия случай това е свободата на мисълта, съвестта и религията, гарантирана в член 10, параграф 1 от Хартата на основните права. Във втория случай това е свободата на изразяване на мнение, гарантирана в член 11 от Хартата и включваща правото на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Оттук следва, че тези два „мотива за преследване“ по принцип не би трябвало да се преценяват, без да се взема предвид тази разлика.

34

От друга страна, важно е да се подчертае, че единствено по повод на мотива за преследване, свързан с „принадлежността към определена социална група“ по член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, се споменава за „характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях“. Да се изисква наличие на такъв елемент за целите на дефинирането на понятието „политическо мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директивата, би означавало неоснователно да се ограничи обхватът, който следва да има това понятие.

35

На трето място, широкото тълкуване на понятието „политическо мнение“ по смисъла на тези разпоредби намира подкрепа в целта на Директивата, която се състои в частност в това да се определят въз основа на общи критерии лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, както се посочва в съображение 12.

36

Всъщност, както отбелязва ВКБООН в писменото си становище, дори ако политическото мнение, на което се позовава съответният молител, не отразява определена степен на убеденост и дори не е „съществено“ или дълбоко вкоренено у него, пак би могло в случай на връщане в държавата си на произход молителят да бъде изложен на реалната опасност да бъде преследван заради това политическо мнение или заради политическото мнение, което потенциалните субекти на преследване в тази държава биха имали причина да смятат за негово, като се имат предвид личните обстоятелства относно молителя и общият контекст в тази държава. От тази гледна точка само широкото тълкуване на понятието „политическо мнение“ като мотив за преследване е годно да гарантира посочената в предходната точка цел.

37

По всички изложени съображения на първия, третия и четвъртия от въпросите следва да се отговори, че член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения. Това не предопределя оценката дали са основателни опасенията на молителя от преследване заради подобно политическо мнение.

38

В рамките на предвиденото в член 267 ДФЕС производство за сътрудничество може да се наложи Съдът да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които може да са ѝ полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, онези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1990 г., SARPP, C‑241/89, EU:C:1990:459, т. 8, и от 1 август 2022 г., TL (Липса на устен и писмен превод), C‑242/22 PPU, EU:C:2022:611, т. 37).

39

В настоящия случай във втория си въпрос запитващата юрисдикция не споменава нито една конкретна разпоредба. От преюдициалното запитване обаче личи, че тази юрисдикция иска да установи критериите за преценка на мотива за преследване по член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95. Правилата за тази преценка се съдържат в разпоредбите на член 4 от Директивата, които се отнасят до оценяването на фактите и обстоятелствата, и по-точно в разпоредбите на параграфи 3—5 от посочения член.

40

При тези условия следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост в това мнение, и по-конкретно да проверят дали мнението е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му и с това да се изложи на опасността да стане обект на действия на преследване по смисъла на член 9 от тази директива.

41

В това отношение трябва най-напред да се припомни, че макар разпоредбите на член 4 от Директива 2011/95 да са приложими към всички молби за международна закрила, независимо какви са мотивите за преследване, изтъкнати в тяхна подкрепа, компетентните национални органи трябва да адаптират правилата за оценяване на декларациите и писмените или други доказателства с оглед на особеностите на всяка категория молби за международна закрила при спазване на гарантираните от Хартата основни права (решение от 25 януари 2018 г., F, C‑473/16, EU:C:2018:36, т. 36).

42

В системата на Директива 2011/95 оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради „политическото му мнение“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директивата трябва да е индивидуално и да се извършва за всеки отделен случай, както изисква член 4, параграф 3. Когато извършват тази оценка, компетентните национални органи трябва да определят дали установените обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице да може предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване. Това трябва във всички случаи да се определя бдително и предпазливо и въз основа единствено на конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, закрепени в частност в член 4, параграфи 3—5 от Директивата (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, EU:C:2012:518, т. 76 и 77).

43

Член 4, параграф 3, букви а)—д) от Директива 2011/95 съдържа изброяване на елементите, които трябва да се вземат под внимание за тази цел, като сред тях са в частност всички относими факти, свързани с държавата на произход на молителя в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило.

44

Накрая, в случай че определени аспекти на декларациите на молителя не са подкрепени с документи или други доказателства, член 4, параграф 5 от Директивата установява кумулативните условия, при които тези аспекти не изискват потвърждение. Сред тези условия са непротиворечивостта и достоверността на декларациите на молителя и общата достоверност на твърденията на молителя.

45

От изложеното по-горе следва, че компетентните органи на държавите членки трябва да разглеждат изчерпателно и задълбочено всички относими обстоятелства във връзка с конкретното лично положение на молителя и с по-общия контекст в държавата му на произход, в частност в политически, правен, съдебен, исторически и социално-културен аспект, за да определят дали молителят с основание се опасява, че ще бъде лично преследван заради политическото си мнение, и в частност заради политическото мнение, което потенциалните субекти на преследване в държавата му на произход биха имали причина да смятат за негово (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas (Мотиви за преследване, основавани на политическо мнение), C‑280/21, EU:C:2023:13, т. 33 и 38).

46

В този контекст степента на убеденост в политическото мнение, на което се позовава молителят, и евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение са относими обстоятелства за целите на индивидуалното оценяване на молбата му в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2011/95. Всъщност тези обстоятелства са от значение при преценката на опасността да са могли или да могат да предизвикат неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата на произход на молителя и той евентуално да бъде подложен на преследване в случай на връщане в тази държава.

47

Обстоятелството, че чрез политическото мнение, което е изразявал, или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, молителят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава, също е относимо за индивидуалната оценка, изисквана от член 4, параграф 3 от Директива 2011/95.

48

Оттук следва, че когато молителят твърди, че застъпва или изразява мнение, идеи или убеждения, придобити след отпътуването му от държавата на произход, без да докаже, че е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава, което би могло да доведе до действия на преследване от тяхна страна в случай на връщането му, за целите на дължимото от тях индивидуално оценяване на молбата компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид в частност степента на убеденост в политическото мнение, на което се позовава молителят, и евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение. За сметка на това посочените органи не бива да изискват съответното политическо мнение да е така дълбоко вкоренено у молителя, че при връщането си в държавата на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава, което би могло да ги подтикне към действия на преследване по смисъла на член 9 от Директива 2011/95.

49

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид обстоятелството, че поради степента на убеденост, с която се изразява мнението, или поради евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение същото е могло или може да предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата на произход на молителя. Не се изисква обаче мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му и с това да се изложи на опасността да стане обект на действия на преследване по смисъла на член 9 от Директивата.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: