9

Жалбоподателят иска от Общия съд:

10

EUIPO иска от Общия съд:

11

Жалбоподателят не оспорва, че към момента, в който е представил спорната претенция пред EUIPO, срокът на регистрацията на полската и германската марка е изтекъл, както отбелязва проверителят в уведомителното писмо от 10 февруари 2020 г.

12

В подкрепа на настоящата жалба той се ограничава по същество до това да посочи едно-единствено основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от апелативния състав и произтичаща от твърде ограничително тълкуване в точка 12 от обжалваното решение на член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39 от същия регламент, според което по-ранната идентична национална марка трябва да бъде регистрирана и в сила към датата на представяне на претенцията за предходност. Това погрешно тълкуване накарало апелативния състав да отхвърли неправилно жалбата му, вместо да отмени решението на проверителя за отхвърляне на спорната претенция и да регистрира тази претенция за разглежданата марка на Европейския съюз.

13

Жалбоподателят поддържа по същество, че притежателят на по-ранната идентична национална марка, срокът на чиято регистрация е изтекъл, винаги разполага с правото да претендира нейната предходност в полза на всяка заявена или регистрирана по-късно марка на Европейския съюз, ако към момента на подаване на претенцията му е била уважена основана на същата национална марка претенция за друга марка на Европейския съюз.

[…]

18

EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя и иска жалбата да бъде отхвърлена като явно неоснователна.

19

Единственото основание, изтъкнато от жалбоподателя, поставя въпрос за тълкуването на член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39 от същия регламент, към който първата разпоредба препраща, за да се установи дали притежателят на марка на Европейския съюз, за която е уважена претенция за предходността на по-ранна идентична национална марка, може да се позове на фикцията за запазване на регистрацията на по-ранната национална марка в полза на друга марка на Европейския съюз, за която е била представена претенция за предходността на по-ранната национална марка след изтичането на срока на регистрацията на последната марка.

[…]

22

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 11 юли 2018 г., COBRA, C‑192/17, EU:C:2018:554, т. 29 и цитираната съдебна практика и от 28 януари 2020 г., Комисия/Италия (Директива относно борбата със забавяне на плащането)C‑122/18, EU:C:2020:41, т. 39 и цитираната съдебна практика).

23

Освен това от съдебната практика следва, че дерогационните разпоредби трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 януари 2020 г., Pensionsversicherungsanstalt (Прекратяване на дейността след навършване на пенсионна възраст), C‑32/19, EU:C:2020:25, т. 38 и цитираната съдебна практика). Поради последиците, свързани с претендирането на предходността на по-ранна идентична национална марка, в приложение на членове 39 и 40 от Регламент 2017/1001, които се отклоняват от принципа, че притежателят на такава марка трябва да загуби предоставените от нея права в случай на неподновяване на нейната регистрация, условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да бъде уважена такава претенция, трябва да се тълкуват ограничително (вж. в този смисъл, що се отнася до условието за идентичност на съответните марки, решение от 19 януари 2012 г., Shang/СХВП (justing), T‑103/11, EU:T:2012:19, т. 17).

24

В случая следва да се отбележи, първо, че съгласно член 40, параграф 1 от Регламент 2017/1001 по-ранната идентична национална марка, чиято предходност се претендира от притежателя на марката на Европейския съюз, трябва съгласно текстовете на различните езици да бъде „регистрирана“ марка или марка, „която е регистрирана“, в държава членка.

25

Тази формулировка в сегашно време, изявително наклонение, ясно показва, че по-ранната идентична национална марка, чиято предходност се претендира в полза на марката на Европейския съюз, трябва да бъде регистрирана към момента на представяне на претенцията за предходност.

26

Поради това жалбоподателят няма основание да твърди по същество, че член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39 от същия регламент се ограничава до изискването по-ранната национална марка да е била регистрирана в даден момент в миналото, за да се избегне възможността за позоваване на обикновена марка за използване в подкрепа на претенция за предходност.

27

Второ, подобно буквално тълкуване на член 40 от Регламент 2017/1001 се потвърждава от контекста, в който се вписва този член. Всъщност съгласно параграф 4 от него посоченият член трябва да се прилага във връзка с член 39, параграф 3 от същия регламент. От последната разпоредба, както е тълкувана в съдебната практика, обаче следва, че единствената последица от претендирането на предходността на по-ранна идентична национална марка е, че притежателят на марката на Европейския съюз, чиято претенция за предходност е била уважена, може, в случай че се откаже от по-ранната национална марка или допусне да изтече нейната регистрация, да твърди, че продължава да се ползва със същите права като тези, които би имал, ако последната марка продължи да бъде регистрирана (решения от 19 януари 2012 г., justing, T‑103/11, EU:T:2012:19, т. 17 и от 20 февруари 2013 г., Langguth Erben/СХВП (MEDINET), T‑378/11, EU:T:2013:83).

28

Така системата за претендиране на предходността на национална марка след регистрацията на марка на Европейския съюз, както следва от член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39, параграф 3 от същия регламент, се основава на принципа, че притежателят на по-ранната национална марка няма да се откаже от тази марка или няма да остави да изтече нейната регистрация, преди представената от него претенция за предходност да бъде уважена в полза на марката на Европейския съюз, което a fortiori означава, че към датата на представяне на тази претенция срокът на регистрацията на по-ранната идентична национална марка все още не е изтекъл.

29

Това тълкуване на член 40 от Регламент 2017/1001 е в съответствие с практическото прилагане на този член от EUIPO, така както е описано в част Б, раздел 2, точка 13.2 от Насоките на EUIPO за разглеждане на преписките, съгласно който „[последната] трябва да се увери, от една страна, че по-ранната марка е била регистрирана към момента на подаване на заявката за [марка на Европейския съюз], и от друга страна, че по-ранната регистрация не е била изтекла към момента на подаване на претенцията“ и „[а]ко по-ранната регистрация е изтекла към момента на подаване на претенцията, предходността не може да се претендира, дори ако релевантното национално законодателство в областта на марките предвижда гратисен период от шест месеца за подновяването“.

30

Трето, посоченото тълкуване на член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39, параграф 3 от същия регламент съответства на целта на системата за претендиране на предходността на национална марка след регистрацията на марка на Европейския съюз, която се състои в това да позволи на притежателите на идентични национални марки и марки на Европейския съюз да рационализират портфейлите си от марки, запазвайки своите по-ранни права. Всъщност, след като бъде уважена претенцията за предходността на по-ранната идентична национална марка за марката на Европейския съюз, притежателят може да остави регистрацията на първата марка да изтече, като по отношение на втората марка продължи да се ползва със същите права като тези, които би имал, ако първата марка продължи да бъде регистрирана (вж. т. 27 по-горе).

31

В съответствие с тази цел и както следва от текста на член 39, параграфи 3 и 4 от Регламент 2017/1001, който трябва да се тълкува стриктно (вж. т. 23 по-горе) тази презумпция за запазване на правата, свързани с идентичната по-ранна национална марка, не действа по принцип, както твърди жалбоподателят, а само в полза на идентичната марка на Европейския съюз и за идентичните стоки или услуги, в полза на които е уважена претенцията за предходност, и в случай на неподновяване на регистрацията на по-ранната идентична национална марка.

32

Така изрично е предвидено, че посочената презумпция не се прилага, когато съответната национална марка е обявена за недействителна или отменена преди датата на подаване на заявка или датата на приоритета на марката на Европейския съюз.

33

Освен това от съдебната практика следва, че същата тази презумпция не позволява на по-ранната национална марка да продължи да съществува като такава и че в такъв случай евентуалното използване на разглеждания знак след заличаването на последната марка трябва да се разглежда като използване на марката на Европейския съюз, а не на заличената по-ранна национална марка (решение от 19 април 2018 г., Peek & Cloppenburg, C‑148/17, EU:C:2018:271, т. 30). Това потвърждава, че уважената претенция за предходност не води до оцеляване на съответната по-ранна национална марка или дори само до запазване на някои свързани с нея права, независимо от марката на Европейския съюз, в полза на която е уважена претенцията за предходност.

34

Това стриктно тълкуване на приложното поле на презумпцията за запазване на правата, свързани с идентичната по-ранна национална марка, не се поставя под съмнение от прочита на член 40 от Регламент 2017/1001 в светлината на съображение 12 от същия регламент, изразяващо преследваната с посочения регламент цел да се запазят правата, придобити от притежателите на по-ранни марки.

35

От една страна, макар да е възможно преамбюлът на акт на Съюза да уточнява съдържанието му, той не може да бъде изтъкван като основание за неприлагане на самите разпоредби на този акт (решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 76). Така съдържанието на съображение 12 от Регламент 2017/1001 не позволява неприлагането на условие, предвидено в член 40 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент 2017/1001, за да може да бъде уважена претенцията за предходност на по-ранна идентична национална марка. От друга страна и при всички положения това съображение, което препраща към „принципа на приоритет, според който регистрирана по-ранна марка има предимство пред по-късно регистрирани марки“, се основава от своя страна на идеята, че правата, придобити от притежателя на по-ранна марка, могат да имат превес над правата, предоставени от по-късно регистрираните марки, само доколкото посочената марка е регистрирана. Следователно съдържанието на това съображение е в съответствие с тълкуване на член 40 от Регламент 2017/1001 в смисъл, че по-ранната идентична национална марка, чиято предходност се претендира, трябва да бъде регистрирана към момента на представяне на претенцията за предходност.

36

Това стриктно тълкуване на приложното поле на презумпцията не се поставя под съмнение и от точка 30 от решение от 19 април 2018 г., Peek & Cloppenburg (C‑148/17, EU:C:2018:271), на което се позовава жалбоподателят. Всъщност в него Съдът не констатира, че притежателят на марката на Европейския съюз, в полза на когото е уважена претенцията за предходност на по-ранна идентична национална марка, би могъл да се позове на фикцията за запазване на регистрацията на посочената марка в полза на друга марка на Европейския съюз, а по-скоро потвърждава, че посочената фикция има само ограничен обхват (вж. т. 33 по-горе).

37

Накрая, посоченото тълкуване не се поставя под въпрос и от член 139, параграф 3 от Регламент 2017/1001, според който „[з]аявката за национална марка резултат от преобразуване на заявка за марка на ЕС или марка на ЕС се ползва в съответната държава членка от датата на подаване или от датата на приоритет на тази заявка или марка и, когато е уместно, от предходност на марка на тази държава, предявена в съответствие с членове 39 или 40“ от посочения регламент. Всъщност запазването на правата, свързани с идентичната по-ранна национална марка, отново има действие само в полза на заявката за национална марка, която е резултат от преобразуването на марката на Европейския съюз, за която е уважена претенцията за предходност.

38

Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че член 40 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 39, параграф 3 от същия регламент би могъл да позволи прилагане на презумпцията за запазване на правата, свързани с по-ранната идентична национална марка, след изтичането на последната в полза на марка на Европейския съюз, различна от тази, в полза на която е уважена претенцията за предходност, например в подкрепа на претенция за предходността на по-ранната национална марка за тази друга марка на Европейския съюз.

39

Така единствено фактът, че жалбоподателят може с основание да се позове в полза на регистрираната под номер 340810 марка на Европейския съюз на презумпцията за запазване на правата, свързани с полската и германската марки, дори след изтичането на срока на регистрацията им, не означава, че той би могъл да се позове и на същата тази презумпция в подкрепа на спорната претенция за разглежданата марка на Европейския съюз. Всъщност от по-ранните права, на които той се позовава в това отношение, се ползва по принцип само марката на Европейския съюз, регистрирана под номер 340810, за която е уважена претенцията за предходност на полската и германската марки.

40

Ето защо предвид гореизложените съображения апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 12 от обжалваното решение е тълкувал член 40 във връзка с член 39 от Регламент 2017/1001 в смисъл, че самата по-ранна идентична национална марка, чиято предходност се претендира в полза на по-късно регистрирана марка на Европейския съюз, трябва да бъде регистрирана и в сила към датата, на която е подадена претенцията за предходност.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши: