1

С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 април 2021 г., The KaiKai Company Jaeger Wichmann/EUIPO (Гимнастически или спортни уреди и артикули) (T‑579/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:186), с което Общият съд отменя решението на трети апелативен състав на EUIPO от 13 юни 2019 г. (преписка R 573/2019‑3) относно заявка за регистрация на гимнастически или спортни уреди и артикули като промишлени дизайни на Общността, с която се претендира право на приоритет на международна патентна заявка, подадена съгласно Договора за патентно коопериране, сключен във Вашингтон на 19 юни 1970 г. и последно изменен на 3 октомври 2001 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1160, № 18336, стр. 231).

2

По силата на член 58а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася до решение на независим апелативен състав на EUIPO, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване.

3

Съгласно член 58а, трета алинея от Статута обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник на Съда, когато с жалбата се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

4

Съгласно член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник в случаите по член 58а, първа алинея от Статута жалбоподателят прилага към жалбата си молба за допускане на обжалване, в която излага повдигнатия с жалбата въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и която съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по тази молба.

5

В съответствие с член 170б, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник Съдът се произнася в най-кратък срок по молбата за допускане на обжалване с мотивирано определение.

6

Жалбоподателят изтъква едно основание за обжалване — нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

7

По това основание той излага три твърдения.

8

Първото от тези твърдения на жалбоподателя е, че в точки 56, 57 и 64—66 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че доколкото член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не предвижда възможност патентите да служат като основание да се претендира приоритет за последващ промишлен дизайн на Общността, това представлява законодателна празнота. Според жалбоподателя това в действителност отразява решението на законодателя на Съюза да ограничи претенциите за приоритет само до предходните промишлени дизайни и полезни модели.

9

Всъщност от текста на тази разпоредба ясно личало, че тя определя както вида на правата на индустриална собственост, на които може да се основава претенцията за приоритет, а именно предходен промишлен дизайн или предходен полезен модел, така и продължителността на срока, в който може да се претендира приоритет, а именно шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка. Щом в разпоредбата не са посочени патентните заявки, това задължително трябвало да се разбира в смисъл, че те са изключени. Освен това международните заявки, подавани въз основа на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., ревизирана последно в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“), наистина можели да дават право на приоритет в съответствие с член 41 от Регламент № 6/2002, но това било възможно само доколкото заявката се отнася до полезен модел.

10

Второто твърдение на жалбоподателя по единственото посочено от него основание е, че признаването на право на приоритет за период от 12 месеца от страна на Общия съд в точки 75—86 от обжалваното съдебно решение не представлява просто тълкуване на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в съответствие с член 4 от Парижката конвенция, тъй като съответстващото тълкуване не би могло да се разпростира дотам чрез него да се предоставя срок за приоритет, какъвто не е предвиден с ясна и безусловна разпоредба от правото на Съюза. В този смисъл в посочените точки Общият съд в действителност оставил без приложение член 41 от Регламента и го заместил с член 4 от Конвенцията. По този начин Общият съд придал директен ефект на последно посочената разпоредба. От една страна, обаче, член 4 от Парижката конвенция не отговарял на условията, зададени в съдебната практика относно пряката приложимост на международното право в правото на Съюза, която произтича в частност от решение от 3 юни 2008 г., Intertanko и др. (C‑308/06, EU:C:2008:312, т. 45) и изисква съответната разпоредба да е ясна, точна и безусловна, а от друга страна, признаването на директен ефект на член 4 било в противоречие с член 25 от Парижката конвенция и със съдебната практика, която произтича от решение от 25 октомври 2007 г., Develey/СХВП (C‑238/06 P, EU:C:2007:635, т. 37—44), от които по същество следвало, че член 4 няма директен ефект.

11

Третото твърдение на жалбоподателя по единственото посочено от него основание е, че Общият съд е заместил член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 с член 4 от Парижката конвенция при неправилно тълкуване на последния. Всъщност, противно на посоченото от Общия съд в точки 77—84 от обжалваното съдебно решение, Парижката конвенция не установявала общо правило, съгласно което естеството на предходното право да определя срока на свързаното с него право на приоритет. Общото правило по-скоро било, че предходната заявка, на която се основава правото на приоритет, трябва да има същия предмет като последващата заявка. Само по изключение член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция предвиждал, че заявката с предмет полезен модел може да дава право на приоритет за последваща заявка за промишлен дизайн, тоест за заявка, която има различен предмет от предходната. Затова нямало правно основание за извода на Общия съд, че е дванадесетмесечен приложимият срок, в който приоритетът на патентна заявка може да се претендира за последваща заявка за промишлен дизайн.

12

В подкрепа на молбата си за допускане на обжалване жалбоподателят твърди, че единственото посочено от него основание за обжалване повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.

13

В това отношение той отбелязва, първо, че последиците от неправилното тълкуване на член 4 от Парижката конвенция излизат извън рамките на правото в областта на промишления дизайн. Всъщност установеният в точки 77—80 и 85 от обжалваното съдебно решение принцип, че естеството на предходното право е определящо за установяването на продължителността на срока за приоритет, би могъл поради общия си характер да се отрази на приложимия режим на претенциите за приоритет по отношение на други права на интелектуална собственост освен промишлените дизайни, например по отношение на марките на Европейския съюз.

14

Второ, неправилното тълкуване на член 4 от Парижката конвенция обвързвало, от една страна, законодателя на Съюза, който не би могъл да го преодолее, като измени Регламент № 6/2002 или другите разпоредби на правото на Съюза относно претенциите за приоритет, и от друга страна, държавите членки, всички от които са страни по Парижката конвенция и съгласно правото на Съюза са обвързани от нея така, както я тълкува съдът на Съюза, видно от решение от 16 юни 1998 г., Hermès (C‑53/96, EU:C:1998:292, т. 32).

15

Трето, признаването от Общия съд на право за частноправните субекти да се позовават пряко на разпоредбите на Парижката конвенция, що се отнася до претенциите за приоритет, представлявало прецедент за бъдещите дела и ограничавало свободата на действие на законодателя на Съюза в тази област. В този смисъл било необходимо решение на Съда, за да се определят естеството и обхватът на задълженията, които Парижката конвенция налага на Съюза и на държавите членки.

16

Четвърто, доколкото в него се придавал директен ефект на член 4 от Парижката конвенция и с това се допускало отклонение от практиката на Съда, обжалваното съдебно решение не само накърнявало институционалното равновесие в Съюза и автономията на правната система на Съюза, но и пораждало системни последици, които противоречат на целите на Парижката конвенция и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо Приложение 1В от Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация (СТО), одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).

17

От една страна, обжалваното съдебно решение създавало необоснована дискриминация между заявките за промишлени дизайни, които давали право на приоритет за период от шест месеца, и патентните заявки, които давали право на приоритет за период от 12 месеца, а това можело да подтикне икономическите оператори да подават най-напред патентни заявки, за да заобиколят шестмесечния срок по член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 по отношение на заявките за промишлени дизайни.

18

От друга страна, обжалваното съдебно решение водело до правна несигурност и до липса на взаимност в някои трети държави. Жалбоподателят дава за пример Съединените американски щати, където промишлените дизайни са защитени в рамките на патентното право („design patent“). Ако обаче естеството на предходното право определя продължителността на срока за приоритет, заявителите на „design patent“ в Съединените щати биха ползвали дванадесетмесечен срок за приоритет за последващите си промишлени дизайни на Общността, докато заявителите на промишлени дизайни на Общността биха разполагали само с шестмесечен срок за приоритет при последваща заявка за „design patent“.

19

Пето, обжалваното съдебно решение можело да доведе до дисбаланс, що се отнася до преценката по същество на новостта на промишления дизайн на Общността, тъй като удължавало от 18 на 24 месеца периода, през който съгласно член 7, параграф 2, буква б) от Регламент № 6/2002 не трябва да се взема предвид оповестяването на дизайна от самия заявител, когато претенцията за приоритет се основава на патентна заявка.

20

В началото трябва да се отбележи, че е в тежест на жалбоподателя да докаже, че повдигнатите с жалбата му въпроси са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 13 и цитираната съдебна практика).

21

Освен това, както следва от член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 170а, параграф 1 и член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник, молбата за допускане на обжалване трябва да съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по допускането на обжалване по делото и в случаите на частично допускане на обжалване да уточни до кои основания или части на жалбата трябва да се отнася писменият отговор. Всъщност, като се има предвид, че целта на механизма на предварителното допускане на обжалване по член 58а от Статута е да се ограничи контролът на Съда до въпросите, които са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, в производството по обжалване Съдът трябва да разглежда само основанията, с които се повдигат такива въпроси и това е доказано от жалбоподателя (вж. по-специално определения от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 14 и от 11 ноември 2021 г., Sun Stars & Sons/EUIPO, C‑425/21 P, непубликувано, EU:C:2021:927, т. 13).

22

В този смисъл при всяко положение в молбата за допускане на обжалване трябва ясно и точно да са изложени основанията за обжалване, със същата точност и яснота да е посочен правният въпрос, повдигнат с всяко основание, да е уточнено дали този въпрос е от значение за единството, за съгласуваността или за развитието на правото на Съюза и да са изложени конкретно причините, поради които този въпрос е от значение от гледна точка на изтъкнатия критерий. Що се отнася в частност до основанията за обжалване, в молбата за допускане на обжалване трябва да е уточнено коя разпоредба от правото на Съюза или коя съдебна практика е нарушена в обжалваното решение или определение, накратко да е обяснено в какво се състои твърдяната грешка на Общия съд при прилагането на правото и да е посочено в каква степен тази грешка е оказала влияние върху крайния извод в обжалваното решение или определение. Когато сочената грешка при прилагане на правото е следствие от нарушаване на съдебната практика, в молбата за допускане на обжалване трябва да се изложи накратко, но ясно и точно, първо, в какво се състои твърдяното противоречие, като се посочат както точките от обжалваното решение или определение, които жалбоподателят оспорва, така и тези от акта на Съда или на Общия съд, които се твърди, че са нарушени, и второ, конкретните причини, поради които такова противоречие поставя въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (вж. в този смисъл определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 15 и цитираната съдебна практика).

23

В настоящия случай от посочената от жалбоподателя точка 56 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд е приел, че член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не предвижда хипотезата на подаване на заявка за промишлен дизайн с претенция за приоритет въз основа на патентна заявка и не урежда срока за претендиране на такъв приоритет. Както се отбелязва в също посочената от жалбоподателя точка 66 от обжалваното съдебно решение, целта на прибягването до Парижката конвенция е да се запълни празнота в Регламента, който мълчи досежно срока за приоритет, произтичащ от международната патентна заявка. Следователно Общият съд е тълкувал Парижката конвенция и в точка 85 от обжалваното съдебно решение е постановил, както припомня жалбоподателят, че естеството на предходното право е определящо за установяването на продължителността на срока за приоритет.

24

Следва обаче да се отбележи, първо, че жалбоподателят с точност излага единственото си основание за обжалване, когато посочва, че Общият съд е тълкувал неправилно член 41 от Регламент № 6/2002 в смисъл, че съдържа празнота от гледна точка на срока за приоритет на заявките за промишлен дизайн на Общността, в които се изтъква предходна международна патентна заявка, и е запълнил тази празнота, като в нарушение на релевантната съдебна практика е придал директен ефект на член 4 от Парижката конвенция, като освен това е тълкувал неправилно тази разпоредба.

25

Що се отнася в частност до възпроизведения в точка 10 от настоящото определение довод, че в противоречие с практиката на Съда (решение от 25 октомври 2007 г., Develey/СХВП, C‑238/06 P, EU:C:2007:635, т. 37—44) Общият съд е придал директен ефект на член 4 от Парижката конвенция, следва да се подчертае, че жалбоподателят уточнява в какво се състои твърдяното противоречие, като посочва както точките от обжалваното съдебно решение, така и тези от акта на Съда, които твърди, че са нарушени.

26

Второ, жалбоподателят се оплаква, че Общият съд е постановил, че член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 допуска дванадесетмесечен срок за приоритет за последващите промишлени дизайни на Общността, и поради това е отменил решението на апелативния състав на EUIPO, което свежда до шест месеца срока за претендиране на приоритета на международните патентни заявки. В този смисъл от молбата за допускане на обжалване ясно личи, че соченото нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е оказало влияние върху крайния извод в обжалваното съдебно решение. Всъщност, ако противно на приетото от Общия съд, срокът за приоритет е шест вместо 12 месеца, жалбата пред Общия съд е трябвало да се отхвърли.

27

Трето, като се има предвид, че тежестта на доказване пада върху подателя на молбата за допускане на обжалване, жалбоподателят трябва да докаже, че независимо от правните въпроси, които поставя в жалбата си, с нея се повдигат един или няколко въпроса от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, като обхватът на този критерий излиза от рамките на обжалваното съдебно решение и в крайна сметка от рамките на жалбата му (определение от 4 май 2021 г., Dermavita/EUIPO, C‑26/21 P, непубликувано, EU:C:2021:355, т. 16).

28

Доказването на това обстоятелство на свой ред предполага да се докажат както наличието, така и значението на съответните въпроси — с конкретни и специфични за случая данни, а не просто с доводи от общ порядък (определение от 4 май 2021 г., Dermavita/EUIPO, C‑26/21 P, непубликувано, EU:C:2021:355, т. 20).

29

От една страна, обаче, жалбоподателят посочва какъв е въпросът, повдигнат с единственото му основание за обжалване — по същество той се състои в това дали евентуалната законодателна празнота в акт от правото на Съюза може да се запълни чрез пряко прилагане на разпоредба от международното право, която не отговаря на изискваните в практиката на Съда условия, за да поражда директен ефект.

30

От друга страна, жалбоподателят излага конкретните причини, поради които този въпрос е от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.

31

В това отношение жалбоподателят най-напред подчертава, че повдигнатият с жалбата му правен въпрос излиза извън рамките на жалбата, доколкото соченото за неправилно тълкуване на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 ще има последици за допустимостта на претенциите за приоритет за промишлените дизайни на Общността, както и за преценката на новостта на промишлените дизайни на Общността. Що се отнася до последния аспект, жалбоподателят представя конкретни данни, за да докаже потенциалния дисбаланс, който би произтекъл от увеличаването от 18 на 24 месеца на периода, през който съгласно член 7, параграф 2, буква б) от Регламент № 6/2002 не трябва да се взема предвид оповестяването на дизайна от самия заявител, когато претенцията за приоритет се основава на патентна заявка.

32

По-нататък жалбоподателят посочва, че жалбата му излиза и извън рамките на правото в областта на промишлените дизайни на Общността, тъй като установеният в обжалваното съдебно решение принцип би бил годен да определя приложимия режим на претенциите за приоритет по отношение на други видове права на интелектуална собственост. В това отношение той дава конкретни примери за последиците, които обжалваното съдебно решение би могло да породи за заявителите на патенти, и посочва риска от правна несигурност и липса на взаимност в някои трети държави вследствие от признаването на дванадесетмесечен срок за приоритет за промишлените дизайни на Общността, когато претенцията за приоритет се основава на патентна заявка.

33

Накрая жалбоподателят изтъква системните последици — накърняващи единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза — от признаването на директен ефект на член 4 от Парижката конвенция, тъй като тълкуването на този член от съда на Съюза би обвързвало законодателя на Съюза, както и държавите — членки на Съюза, и тъй като признаването на такъв ефект би било в противоречие с целите на Парижката конвенция и на споразумението, посочено в точка 16 от настоящото определение.

34

С оглед на представения от жалбоподателя доказателствен материал следва да се констатира, че в подадената от него молба е доказано в достатъчна степен, че жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.

35

По изложените съображения и предвид обстоятелството, че се обжалва на едно-единствено основание, което обхваща три свързани помежду си твърдения, обжалването трябва да се допусне изцяло.

36

Съгласно член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник, когато изцяло или частично се допусне обжалване с оглед на критериите по член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, производството продължава по реда на членове 171—190а от този правилник.

37

В съответствие с член 137 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството.

38

Съответно, щом уважава молбата за допускане на обжалване, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (състав по допускането на обжалване) определи: