1.

Следва ли чл. 63 ДФЕС, уреждащ свободното движение на капитали и плащания, да се тълкува в смисъл, че включва осъществяването на прихващане в отношения с банкова институция, при което търговско дружество — длъжник на банката изпълнява свои задължения чрез прихващане на насрещни установени по размер, ликвидни и изискуеми вземания, които има към същата банка?

2.

Следва ли чл.63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че промяната на условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, която обявява за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания, представлява пречка по чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ако има за последица ограничаване на възможността за изпълнение на задължения към други дружества, в капитала на които имат акции или дялове или от които държат облигации субекти от други държави членки на ЕС?

3.

Следва ли чл. 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, като обявява за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания?

4.

Следва ли член 4, параграф 2, буква а) и членове 26, 27, 114 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които уреждат единния вътрешен пазар на ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция в държава членка, като се обявяват за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания и в случаите, когато правоотношенията се развиват само между еднонационални правни субекти и така могат да се квалифицират, като вътрешни отношения, без директна трансгранична връзка с вътрешния пазар на ЕС?

5.

Следва ли чл. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47, ал. 1 и 2 ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че позволяват приемането на национална правна уредба, която променя условията за действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни законно извършените към минал период от време прихващания, при условията на висящо производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са били приложими други правни условия?

6.

Следва ли принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която променя условията за действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни извършени законно към минал период от време прихващания, при условията на висящо производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са били приложими други правни условия?