–

за ville de Mons, от N. Fortemps и O. Vanleemputten, avocats,

–

за RM, от P. Joassart, адвокат,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и D. Recchia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което фигурира в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между RM, професионален пожарникар, от една страна, и Ville de Mons (община Монс, Белгия) и Zone de secours Hainaut-Centre (Районна служба за спешна помощ Ено-Център, Белгия), от друга, относно отчитането на прослуженото от него време като доброволец пожарникар с оглед на изчисляването на възнаграждението му.

3

Съгласно клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение, това споразумение има за цел „да се осигури премахване дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата при непълно работно време“.

4

Клауза 2 от Рамковото споразумение гласи:

5

Клауза 3 от Рамковото споразумение предвижда:

„По смисъла на настоящото споразумение:

6

Съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение:

[…]“.

7

Директива 97/81 е транспонирана в белгийското законодателство със Закона от 5 март 2002 г. за принципа на недопускане на дискриминация в полза на работниците на непълно работно време (Moniteur belge от 13 март 2002 г., стр. 10641, наричан по-нататък „Законът от 5 март 2002 г.“). Съгласно член 2 от този закон същият се прилага само към работниците, които по силата на трудов договор полагат труд срещу възнаграждение и под ръководството на друго лице, т.е. към работниците, обвързани с трудов договор.

8

Съгласно член 1 от Кралски указ от 20 март 2002 г. за определяне на общите разпоредби относно паричното остойностяване на положения по-рано труд от доброволци пожарникари към обществените служби за пожарна безопасност, назначени като членове на професионалния състав (Moniteur belge от 30 март 2002 г., стр. 13592), изменен с Кралски указ от 2 юни 2006 г. (Moniteur belge от 22 юни 2006 г., стр. 31874):

„Доброволците в обществените служби за пожарна безопасност, назначени като членове на професионалния състав […], получават възнаграждение, съответстващо на длъжностното ниво, на което назначени.

[…] за изчисляването на това възнаграждение на професионалния състав, назначен в обществените служби за пожарна безопасност, считано от 9 април 2002 г., се признава прослужено време, равно на броя години, през които тези лица са работили като доброволци към обществена служба за пожарна безопасност.

[…] за изчисляването на възнаграждението на професионалния състав, постъпил в обществените служби за пожарна безопасност преди 9 април 2002 г., може да се признае прослужено време, равно на броя години, през които тези лица са работили като доброволци към обществена служба за пожарна безопасност. Това парично остойностяване се прилага само за труда, положен от 1 януари 2005 г. нататък“.

9

Видно от законодателната работа във връзка с изменението на член 1 с Кралския указ от 2 юни 2006 г., то „позволява на общините, но не ги задължава да предвидят и за пожарникарите, станали членове на професионалния състав преди влизането в сила на Кралския указ, прослужено време, което отчита всички прослужени години, през които са полагали труд като доброволци. Следователно това прослужено време няма да бъде отчетено автоматично при всички пожарникари. […] Всяка община може да прецени, съответствие с финансовите си възможности, дали да приложи новата правна уредба“.

10

Член 12 от Statuts administratif и pécuniaire du personnel non enseignant de la Ville de Mons (Административен и финансов правилник на служителите на община Монс, с изключение на преподавателите (наричан по-нататък „Административният и финансов правилник на община Монс“) гласи:

„Трудът, който може да бъде взет предвид, положен в рамките на работа на пълно работно време […], може да бъде отчетен изцяло.

Трудът, който може да бъде взет предвид, положен в рамките на работа на непълно работно време […], може да бъде отчетен като определен брой години, които биха се получили, ако бяха прослужени в рамките на работа на пълно работно време, при което този брой години се умножи с дроб, в чийто знаменател е реалният обем седмично полагане на труд, а в знаменателя е съответстващият обем седмично полагане на труд при работа на пълно работно време“.

11

Член 13bis от този правилник предвижда:

„Считано от 1 юли 2007 г. и в приложение на [Кралския указ от 20 март 2002 г., изменен с Кралския указ от 2 юни 2006 г.], за изчисляване на възнаграждението на професионалния състав, назначен в службите за пожарна безопасност, […] се признава прослужено време, равно на броя години работа като доброволец към обществена служба за пожарна безопасност:

[…]“.

12

Член 14, параграф 1 от посочения правилник предвижда:

„За изчисляването на възнаграждението, при същите условия, най-много до шест години, може да бъде взет предвид и трудът в рамките на работа на пълно или на непълно работно време, положен в частния сектор на Белгия, друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, при условие че той може да се счита за непосредствено полезен, т.е. че е дал на служителя полезен опит при изпълнение на длъжността, заемана в администрацията […]“.

13

В периода от 1 януари 1982 г. до 31 юли 2002 г. RM работи към община Мускрон (Белгия) като доброволец пожарникар.

14

През този период в рамките на трудови договори той работи в частния сектор като шофьор на тежкотоварни автомобили от 30 юли 1990 г. до 11 февруари 1995 г. и от 23 март 1995 г. до 8 февруари 1998 г., както и като пазач, от 9 февруари 1998 г. до 30 март 2001 г.

15

RM е назначен като шофьор — професионален пожарникар, към община Монс в срок за изпитване, считано от 1 април 2001 г., а впоследствие, считано от 1 април 2002 г., е окончателно назначен на тази длъжност.

16

За изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари се взема предвид тяхното „свързано с възнаграждение прослужено време“, което се определя в зависимост от остойностяването при определени условия на продължителността на положения от тях труд в публичния и в частния сектор.

17

В съответствие с Административния и финансов правилник на община Монс последната признава на RM следното свързано с възнаграждение прослужено време за периода преди назначаването му като шофьор — професионален пожарникар:

18

На 1 януари 2015 г. службите за пожарна безопасност в Белгия преминават от общинска организация към „зонална“ система, която включва 34 „районни служби за спешна помощ“, и професионалните пожарникари, които работят в дадена община, стават членове на оперативния персонал в районната служба за спешна помощ, от която е част тази община.

19

Така, считано от въпросната дата, RM става пожарникар в районна служба за спешна помощ Ено-Център, която прилага спрямо него същото свързано с възнаграждение прослужено време като признатото му по-рано от община Монс.

20

На 14 юли 2015 г. RM отправя искане до районна служба за спешна помощ Ено-Център да коригира размера на неговото възнаграждение, защото свързаното му с възнаграждение прослужено време, натрупано като доброволец пожарникар, не било правилно отчетено. Той иска да се вземе предвид изцяло периодът, през който е работил като доброволец пожарникар, т.е. от 1 януари 1982 г. до 31 юли 2002 г., което съответства на общо 20 години и 7 месеца, без да се отчита точният обем на положения от него труд. Всъщност той счита, че остойностяването на този положен труд съгласно принципа pro rata temporis създава неоправдана разлика в третирането между работниците, наети на пълно работно време, и наетите на непълно работно време. Ето защо той смята, че има право на годишно възнаграждение, което съответства на най-високата степен от съответното ниво, т.е. на предвидената за прослужено време от 25 или повече години, доколкото към 1 януари 2015 г., ако се вземат предвид всички негови години служба като доброволец пожарникар, прослуженото му време е 33 години.

21

С решение от 3 февруари 2016 г. районна служба за спешна помощ Ено-Център отхвърля това искане за корекция на основание член 13bis от Административния и финансов правилник на община Монс, като констатира, че доколкото RM е постъпил на служба преди 9 април 2002 г., свързаното му с възнаграждение прослужено време, натрупано като доброволец пожарникар, трябва да се отчете само пропорционално на реално положения от него труд.

22

Освен това на 15 април 2016 г. RM отправя до община Монс искане във връзка с останала неизплатена част от възнаграждения, дължима от момента на постъпването му на служба, като изтъква доводи, които по същество съвпадат с изложените в подкрепа на искането за корекция, отправено до районната служба за спешна помощ Ено-Център.

23

На 6 май 2016 г. община Монс отхвърля това искане по съображения, по същество идентични с представените от районната служба за спешна помощ Ено-Център и изложени в точка 21 от настоящото решение, т.е. задължението съгласно Административния и финансов правилник на община Монс годините, прослужени като доброволец пожарникар, да се остойностят пропорционално на реално положения труд.

24

На 23 май 2016 г. RM подава до Tribunal du travail du Hainaut, division de Mons (Първоинстанционен съд по трудовоправни спорове Ено, отделение Монс) искова молба срещу община Монс и районната служба за спешна помощ Ено-Център.

25

С решение от 25 февруари 2019 г. този съд уважава иска на RM и постановява, че годините, прослужени от него като доброволец пожарникар, трябва да бъдат изцяло остойностени при определянето на свързаното му с възнаграждение прослужено време, без да се отчита обемът на труда, реално положен от RM.

26

Община Монс и районната служба за спешна помощ Ено-Център обжалват това решение пред запитващата юрисдикция, Cour du travail de Mons (съд по трудовоправни спорове Монс, Белгия).

27

Тази юрисдикция отбелязва, че от решение на Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) от 9 юли 2013 г. следва, че доброволците пожарникари и професионалните пожарникари изпълняват подобни функции в рамките на една и съща служба и поради това са сходни категории. Съгласно цитираното решение „[д]оброволците пожарникари отделят част от свободното си време на служба за пожарна безопасност, към която поемат договорен ангажимент […]; [т]е получават заплащане пропорционално на броя отработени часове, като минимална основа е средното почасово възнаграждение, което е предвидено за професионалния състав от същото длъжностно ниво […] и за което се прилага особен режим на социално осигуряване“. Пак от това решение следва, че доброволците пожарникари упражняват на доброволни начала дейност, допълнителна към професионална дейност или друг статут, и на това основание за тях се прилага режим на работа и на продължителност на работа, различен от този на професионалните пожарникари.

28

Освен това според нея белгийските юрисдикции, и по-специално Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия), са уточнили, че доброволната противопожарна дейност е допълнителна дейност, извършвана по трудово правоотношение, което има служебен, а не договорен характер.

29

По мнение на запитващата юрисдикция определянето на свързаното с възнаграждение прослужено време на работниците на непълно работно време попада в приложното поле на клауза 4 от Рамковото споразумение, защото възнаграждението е част от „условията за наемане на работа“ по смисъла на тази клауза, както следва от решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др. (C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329).

30

В тази насока посочената юрисдикция отбелязва също, че макар националната правна уредба, транспонирала това рамково споразумение в белгийското законодателство, т.е. Законът от 5 март 2002 г., да се прилага само към работниците, обвързани с трудов договор, според нея все пак доброволците пожарникари попадат в обхвата на това рамково споразумение, понеже трудовото им правоотношение е определено от националния закон по смисъла на клауза 2, точка 1 от същото рамково споразумение.

31

Освен това за нея фактът, че от момента на назначаване на RM като професионален пожарникар към него се прилага режим на работа на пълно работно време, изобщо не е пречка във връзка с определянето на неговото свързано с възнаграждение прослужено време за период, през който е работил на непълно работно време, той да се позове на законодателство относно работниците на непълно работно време.

32

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения за тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение, и по-специално за обхвата на принципа pro rata temporis за целите на определянето на свързаното с възнаграждение прослужено време на RM.

33

При тези обстоятелства Сour du travail de Mons (съд по трудовоправни спорове Монс) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при изчисляване на възнаграждението на наетите на пълно работно време професионални пожарникари, за прослужено време, което се използва за определяне на възнаграждението, се зачита периодът на труд, положен при непълно работно време като доброволец пожарникар, съобразно обема на работа, т.е. времето, през което действително е полаган труд, съгласно принципа „pro rata temporis“, а не в зависимост от периода, през който е престиран труд?“.

34

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари, наети на пълно работно време, остойностява като свързано с възнаграждение прослужено време труда, който те са положили преди това на непълно работно време в качеството на доброволци пожарникари, съгласно принципа pro rata temporis, т.е. в зависимост от реално положения от тях труд, а не в зависимост от периода, през който е бил положен този труд.

35

Най-напред следва да се прецени дали спорът по главното производство попада в приложното поле на Рамковото споразумение.

36

В тази насока следва да се припомни, първо, че персоналният обхват на Рамковото споразумение е определен в клауза 2, точка 1 от това споразумение (решение от 1 март 2012 г., O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 28). Съгласно цитираната разпоредба то се прилага „за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка“.

37

Съдът е постановил, че понятието „работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение“ трябва да се тълкува по смисъла на националното право (решение от 1 март 2012 г., O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 32). Освен това от самия текст на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение е видно, че обхватът му на действие е очертан широко. Също така определението на понятието „работник на непълно работно време“ по смисъла на това рамково споразумение, установено в клауза 3, точка 1 от същото, обхваща всички работници, без да прави разграничение в зависимост от това дали работодателят, с когото те са обвързани, е в публичния или в частния сектор (решение от 1 март 2012 г., O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 37 и цитираната съдебна практика).

38

В случая запитващата юрисдикция отбелязва, че националната правна уредба, която транспонира Рамковото споразумение в белгийското законодателство, т.е. Законът от 5 март 2002 г., се прилага само към работниците, обвързани с трудов договор. Според нея обаче белгийските юрисдикции са уточнили, че дейността на доброволците пожарникари се извършва по трудово правоотношение, което има служебен, а не договорен характер.

39

С оглед на съдебната практика, цитирана в точки 36 и 37 от настоящото решение, обаче се налага изводът, че както отбелязва тази юрисдикция, доброволците пожарникари попадат в обхвата на Рамковото споразумение, тъй като трудовото им правоотношение е определено от националния закон по смисъла на клауза 2, точка 1 от това рамково споразумение.

40

Второ, следва да се припомни, че по отношение на условията за наемане на работа клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение предвижда, че работниците на непълно работно време не бива да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време които са взети за сравнение, само поради това че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.

41

Всъщност в спора по главното производство RM оспорва възприетия метод за изчисляване на възнаграждението, което му се дължи като професионален пожарникар, т.е. като работник на пълно работно време. В тази насока той твърди наличие на различно третиране, което противоречи на клауза 4 от Рамковото споразумение, защото прилагането на правилата относно отчитането на свързаното му с възнаграждение прослужено време за период, през който е работил на непълно работно време като доброволец пожарникар, имало отрицателни последици за размера на това възнаграждение.

42

В това отношение следва да се отбележи, че според Съда Рамковото споразумение за работа при непълно работно време цели, от една страна, да насърчи работата на непълно работно време и от друга страна, да премахне дискриминацията между работниците на непълно и работниците на пълно работно време (решения от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 24 и от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 41).

43

С оглед на тези цели клауза 4 от Рамковото споразумение следва да се разбира като изразяваща принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително (решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 32 и цитираната съдебна практика).

44

Сам по себе си фактът, че даден работник е придобил качеството на работник на пълно работно време, не изключва възможността при определени обстоятелства той да се позове на принципа на недопускане на дискриминация, установен в клауза 4 от Рамковото споразумение, когато твърдяната дискриминация се отнася до трудов стаж, придобит като работник на срочен трудов договор (вж. по аналогия, досежно Рамковото споразумение относно срочната работа, което е сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение относно срочната работа“) и фигурира в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), решение от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

45

Всъщност изначалното изключване на прилагането на Рамковото споразумение в случай като този по главното производство би означавало в нарушение на преследваната с клауза 4 цел да се стесни приложното поле на предоставената на съответните работници защита срещу дискриминация и би довело до неоснователно стеснително тълкуване на тази клауза в противоречие с практиката на Съда (вж. по аналогия, досежно Рамковото споразумение относно срочната работа, решение от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 37 и цитираната съдебна практика).

46

Следователно Рамковото споразумение е приложимо към спора по главното производство, защото RM, макар вече да работи на пълно работно време, се позовава на това рамково споразумение по отношение на период, през който е работил на непълно работно време.

47

Трето, в писменото си становище Комисията, като цитира клауза 2, точка 2 от Рамковото споразумение, поддържа, че RM не попада в обхвата на понятието „работник на непълно работно време“ по смисъла на това рамково споразумение поради непостоянността на неговата дейност.

48

В тази насока е уместно да се отбележи, че наистина клауза 2, точка 2 от Рамковото споразумение допуска държавите членки или социалните партньори да изключат изцяло или частично от условията на това споразумение работниците на непълно работно време, които са на непостоянна работа. Както признава Комисията, обаче такова изключване въобще не е автоматично, защото е обвързано с известен брой процедури и условия.

49

Нито в акта за преюдициално запитване, нито в представените пред Съда писмени становища обаче се откриват данни, които да налагат извода, че Кралство Белгия е използвало възможността, предвидена в тази разпоредба. Във всеки случай задача не на Съда, а на запитващата юрисдикция, е да направи необходимите проверки, за да се прецени дали случаят в спора по главното производство е такъв (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2004 г., Wippel, C‑313/02, EU:C:2004:607, т. 39).

50

С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че този спор попада в приложното поле на Рамковото споразумение.

51

На второ място, с оглед тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение най-напред следва да се провери дали процесното по главното производство прослужено време, свързано с възнаграждение, попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1.

52

В тази насока Съдът вече е постановил, че финансови условия като тези относно възнагражденията попадат в обхвата на това понятие (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 33).

53

В допълнение, при определянето на съставните елементи на възнаграждението и на тяхното равнище компетентните национални органи са длъжни да прилагат по отношение на работниците на непълно работно време принципа на недопускане на дискриминация, така както е установен в клауза 4 от рамковото споразумение (решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 40), като същевременно се отчита принципът pro rata temporis, когато това е необходимо (решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 38).

54

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че свързаното с възнаграждение прослужено време се взема предвид за целите на изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари и следователно е определящ фактор за размера на това възнаграждение.

55

Ето защо процесното по главното производство прослужено време, свързано с възнаграждение, попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение.

56

По-нататък, за да се прецени дали условията на отчитане на процесното по главното производство прослужено време, свързано с възнаграждение, отговарят на изискванията на клауза 4 от Рамковото споразумение, е уместно да се припомни, че изискването за равностойност между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време, що се отнася до условията на труд — изискване, което произтича от залегналия в клауза 4, точка 1 принцип на недопускане на дискриминация — е предвидено, без да се накърнява целесъобразното прилагане, в съответствие с точка 2 от посочената клауза 4, на принципа pro rata temporis (вж. в този смисъл определение от 3 март 2021 г., Fogasa, C‑841/19, EU:C:2021:159, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).

57

Всъщност отчитането на обема на труда, реално положен от работник на непълно работно време, в съпоставка с обема на труда на работник на пълно работно време, представлява обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, която обосновава пропорционално намаляване на правата и условията на труд на даден работник на непълно работно време (определение от 3 март 2021 г., Fogasa, C‑841/19, EU:C:2021:159, т. 43 и цитираната съдебна практика).

58

Видно от акта за преюдициално запитване, съгласно процесната по главното производство правна уредба при изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари, които като RM са назначени преди 9 април 2002 г., се признава прослужено време, което е равно на броя прослужени от тях години като доброволци пожарникари, определен пропорционално на реално положения от тях труд.

59

Всъщност прилагането към такива професионални пожарникари на определящ фактор за размера на тяхната заплата, какъвто е свързаното с възнаграждение прослужено време, който съответства на процента на работното време, през което те са работили като работници на непълно работно време, спрямо работното време, през което са заети работниците на пълно работно време, извършващи същата дейност, представлява целесъобразно прилагане на принципа pro rata temporis по смисъла на клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл определение от 3 март 2021 г., Fogasa, C‑841/19, EU:C:2021:159, т. 45).

60

При тези условия се налага изводът, че в случая прилагането на принципа pro rata temporis за целите на определянето на свързаното с възнаграждение прослужено време на професионалните пожарникари, които са полагали труд на непълно работно време като доброволци пожарникари, представлява целесъобразно прилагане на този принцип по смисъла на клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение.

61

Този извод не се поставя под въпрос от факта, изтъкнат от RM в писменото му становище, че за професионалните пожарникари, назначени след 9 април 2002 г., се отчита свързано с възнаграждение прослужено време, равно на броя прослужени от тях години като доброволци пожарникари, без да се взема предвид обемът на реално положения от тях труд.

62

Всъщност съгласно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение принципът pro rata temporis се прилага „при целесъобразност“. Ето защо тази разпоредба не налага прилагането на този принцип, нито пък — a fortiori — е пречка да се преустанови прилагането му в област, към която той се е прилагал по-рано. Да се твърди обратното, би било в разрез с целите на Рамковото споразумение, което — видно от клауза 1, буква а) от него — цели да се подобри качеството на работата при непълно работно време.

63

Във всеки случай евентуалната разлика в третирането между две категории работници, които работят на непълно работно време, не би попадала в обхвата на принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в Рамковото споразумение (вж. по аналогия, досежно Рамковото споразумение относно срочната работа, решение от 13 януари 2022 г., MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, C‑282/19, EU:C:2022:3, т. 72 и цитираната съдебна практика).

64

Освен това досежно изчисляването на реално положения от RM труд, когато е бил доброволец пожарникар, следва да се припомни, че по отношение на доброволец пожарникар към община Нивел (Белгия) Съдът вече е постановил, че за случая, в който работникът е длъжен да бъде в дома си по време на дежурството, да е на разположение на работодателя си и да може да се яви на работното си място в рамките на осем минути, трябва да се счита че попада в обхвата на понятието „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3). Положението обаче е различно, когато работникът дава дежурство съгласно система за домашни дежурства, която изисква той да може да бъде открит във всеки един момент, без обаче да е длъжен да се намира на това място (вж. решение от 21 февруари 2018 г., Matzak, C‑518/15, EU:C:2018:82, т. 60 и 65).

65

Накрая, трябва да се уточни също, че констатацията в точка 60 от настоящото решение, че процесната по главното производство правна уредба представлява целесъобразно прилагане на принципа prorata temporis, е обвързана с условието определянето на свързаното с възнаграждение прослужено време да зависи пряко от обема на положения от съответния работник труд, а не само от продължителността на прослуженото време на този работник. Всъщност в последния случай принципът prorata temporis не намира приложение (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 65 и 66).

66

В случая от акта за преюдициално запитване изглежда следва, че определянето на свързаното с възнаграждение прослужено време на RM зависи пряко от обема на положения от него труд. Запитващата юрисдикция обаче следва да извърши необходимите проверки в тази насока.

67

С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за целите на изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари, наети на пълно работно време, остойностява като свързано с възнаграждение прослужено време труда, който те са положили преди това на непълно работно време в качеството на доброволци пожарникари, съгласно принципа pro rata temporis, т.е. в зависимост от реално положения труд.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което фигурира в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за целите на изчисляването на възнаграждението на професионалните пожарникари, наети на пълно работно време, остойностява като свързано с възнаграждение прослужено време труда, който те са положили преди това на непълно работно време в качеството на доброволци пожарникари, съгласно принципа pro rata temporis, т.е. в зависимост от реално положения труд.