–

за A, първоначално от самия него, а впоследствие от P. Snell,

–

за Poliisihallitus, от M. Koponen и M. Lehtonen,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll и V.-S. Strasser, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Huttunen, I. Söderlund и R. Tricot, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OВ L 256, 1991 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 10, стр. 233 и поправка в OB L 191, 2020 г., стр. 6), изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. (ОВ L 179, 2008 г., стр. 5) (наричана по-нататък „Директива 91/477“), както и на членове 3 и 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 година за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ L 333, 2015 г., стр. 62).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по инициатива на A относно решението на Helsingin poliisilaitos (Хелзинкска полиция, Финландия) за отказ да признае сертификатите за дезактивиране на огнестрелни оръжия, издадени в Австрия и представени във връзка с прехвърлянето на тези оръжия във Финландия.

3

Директива 91/477 е отменена с Директива (ЕС) 2021/555 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OВ L 115, 2021 г., стр. 1). С оглед на момента на настъпване на съответните факти обаче, към спора по главното производство остават приложими разпоредбите на Директива 91/477.

4

Съгласно трето и четвърто съображение от тази директива тя има за цел да сближи законодателствата относно оръжията чрез въвеждането на ефикасно законодателство, което да позволява контрола във вътрешността на държавите членки върху придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие и върху пренасянето му в друга държава членка.

5

Директива 2008/51 изменя първоначалната редакция на Директива 91/477 по-специално за да включи в правото на Съюза протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност, който е подписан от името на Европейската общност на 16 януари 2002 г. от Европейската комисия в съответствие с Решение 2001/748/ЕО на Съвета от 16 октомври 2001 г. (ОВ L 280, 2001 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 164).

6

Съображения 1, 11, 12 и 15 от Директива 2008/51 гласят следното:

[…]

[…]

7

Член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 91/414 предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива „огнестрелно оръжие“ означава всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен ако е изключено по някоя от причините, изброени в приложение I, част III. Огнестрелните оръжия са класифицирани в приложение I, част II.

За целите на настоящата директива се смята, че даден предмет може да бъде видоизменен, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, ако:

[…]

2.   За целите на настоящата директива „оръжейник“ означава всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или стопанска дейност се състои изцяло или частично от производство, търговия, обмен, отдаване под наем, ремонтиране или видоизменяне на огнестрелни оръжия, части и боеприпаси“.

8

Съгласно част III от приложение I към тази директива:

„За целите на настоящото приложение в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които:

[…]

Държавите членки определят ред за проверка от компетентен орган на мерките за дезактивиране, предвидени в буква а), с цел да се гарантира, че модификациите, извършени по отношение на дадено огнестрелно оръжие, са го привели в състояние на необратима нефункционалност. В рамките на тази проверка държавите членки предвиждат издаване на сертификат или протокол, удостоверяващ дезактивирането на огнестрелното оръжие, или щамповане на ясна маркировка върху него със същата цел. Комисията издава, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 13а, параграф 2 от директивата, общи насоки относно стандартите и техниките за дезактивиране на огнестрелни оръжия с цел да се гарантира, че дезактивираните огнестрелни оръжия са трайно нефункционални.

До момента на извършване на координиране на нивото на Общността държавите членки могат да прилагат своите национални законодателства по отношение на огнестрелните оръжия, отбелязани в настоящата точка“.

9

Съображения 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 гласят:

10

Съгласно член 2 („Лица и субекти, на които е разрешено да дезактивират огнестрелни оръжия“) от този регламент за изпълнение:

„Дезактивирането на огнестрелни оръжия се извършва от публични или частни субекти или от физически лица, на които е разрешено съгласно националното законодателство да извършват такава дейност“.

11

Член 3 („Проверка и удостоверяване на дезактивирането на огнестрелни оръжия“) от споменатия регламент за изпълнение предвижда:

„1.   Държавите членки определят компетентен орган, който да проверява дали дезактивирането на огнестрелното оръжие е извършено в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение I („проверяващия субект“).

2.   Когато на проверяващия субект е разрешено също така да дезактивира огнестрелни оръжия, държавите членки гарантират, че в рамките на субекта е налице ясно разделение на тези задачи и на лицата, които ги извършват.

3.   Комисията публикува на интернет страницата си списък на проверяващите субекти, определени от държавите членки, включително подробна информация относно тях, както и символите им и данни за връзка с тях.

4.   Когато дезактивирането на огнестрелните оръжия е извършено в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение I, проверяващият субект издава на собственика на огнестрелното оръжие сертификат за дезактивиране в съответствие с образеца, посочен в приложение III. Цялата информация, включена в сертификата за дезактивиране, се представя и на езика на държавата членка, в която е издаден сертификатът, и на английски език.

[…]“.

12

Съгласно член 6 („Допълнителни мерки за дезактивиране“) от цитирания регламент за изпълнение:

„1.   Държавите членки могат да въвеждат допълнителни мерки за дезактивиране на огнестрелни оръжия на своя територия, които излизат извън техническите спецификации, определени в приложение I.

2.   Заедно с комитета, създаден с Директива [91/477], Комисията редовно прави анализ на евентуалните допълнителни мерки, приети от държавите членки, и разглежда въпроса за навременното преразглеждане на техническите спецификации, определени в приложение I“.

13

Член 7 („Прехвърляне на дезактивирани огнестрелни оръжия в рамките на [Европейския съюз]“) от същия регламент за изпълнение гласи:

„1.   Дезактивирани огнестрелни оръжия могат да се прехвърлят към друга държава членка, при условие че имат нанесена общата уникална маркировка и се придружават от сертификат за дезактивиране в съответствие с настоящия регламент.

2.   Държавите членки признават сертификатите за дезактивиране, издадени от друга държава членка, ако те отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент. Държавите членки, които са въвели допълнителни мерки в съответствие с член 6, обаче могат да изискват доказателства, че дезактивираното огнестрелно оръжие, което предстои да бъде прехвърлено на тяхна територия, съответства на тези допълнителни мерки“.

14

Съгласно член 8 („Изисквания за нотифициране“) от Регламент за изпълнение 2015/2403:

„Държавите членки нотифицират на Комисията всички мерки, които приемат в сферата, обхваната от настоящия регламент, както и всички допълнителни мерки, въведени в съответствие с член 6. За тази цел държавите членки прилагат процедурата за нотифициране, установена в Директива (ЕС) 2015/1535 [на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1)]“.

15

Приложение I („Технически спецификации за дезактивирането на огнестрелни оръжия“) към този регламент за изпълнение, което съдържа три таблици, представя действията по дезактивиране, които трябва да бъдат извършени, за да бъдат приведени огнестрелните оръжия и техните основни компоненти в състояние на необратима нефункционалност.

16

Приложение III към споменатия регламент за изпълнение съдържа образеца на сертификат за дезактивираните огнестрелни оръжия, който трябва да спазват проверяващите субекти, определени от държавите членки.

17

Съгласно член 91 от ampuma-aselaki (1/1998) (Закон за огнестрелните оръжия (1/1998), с измененията, наричан по-нататък „Законът за огнестрелните оръжия“), когато разрешение за търговия в сферата на оръжията или разрешение за притежаване за лична употреба е изтекло или оттеглено, полицията трябва да издаде решение за полицейско изземане на огнестрелни оръжия, части на оръжия, патрони и особено опасни боеприпаси, доколкото същите все още не са предоставени на притежателя на надлежно разрешително. Полицията трябва да издаде решение за изземане и когато притежателят на неразрешени огнестрелни оръжия или части на оръжия, неразрешени патрони или особено опасни боеприпаси по собствена инициатива декларира тези стоки пред полицията и ѝ прехвърли съхранението им.

18

Съгласно член 112а („Прехвърляне и въвеждане на дезактивирани огнестрелни оръжия във Финландия“) от Закона за огнестрелните оръжия всеки, който прехвърля или въвежда във Финландия дезактивирано огнестрелно оръжие, е длъжен в рамките на 30 дни от прехвърлянето или въвеждането да представи огнестрелното оръжие за проверка пред полицейски орган или Главната дирекция на полицията.

19

На 17 октомври 2017 г. A, чиято търговска дейност се състои в продажбата на военноисторически предмети с колекционерска стойност, прехвърля три картечници от Австрия във Финландия.

20

На 24 октомври 2017 г. на основание член 112а от Закона за огнестрелните оръжия А представя тези оръжия на хелзинкската полиция като дезактивирани и представя сертификатите за дезактивиране, издадени на 9 октомври 2017 г. от дружество B, установено в Австрия.

21

На 15 февруари 2018 г. хелзинкската полиция решава да изземе посочените оръжия на основание член 91, параграф 2 от Закона за огнестрелните оръжия. Всъщност тя приема, че тези картечници не са дезактивирани в съответствие с техническите изисквания, предвидени в приложение I към Регламент за изпълнение 2015/2403. Ето защо тя счита, че тези оръжия трябва да се квалифицират като огнестрелни оръжия, за които е необходимо разрешение за притежаване.

22

A обжалва това решение пред Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия), като поддържа, че хелзинкската полиция няма правомощие да провери дезактивирането на въпросните оръжия, тъй като те са с произход от Австрия, където били дезактивирани. От една страна, в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2403 полицията трябвало да признае сертификата за дезактивиране, издаден от дружество B. От друга страна, A представил доказателства, че споменатите оръжия са дезактивирани в съответствие с изискванията, залегнали в приложение I към Регламента за изпълнение, а именно имейл кореспонденция с австрийското министерство на отбраната и спорта, в която това министерство потвърждава, че дружество B, оръжейник, е един от 16‑те определени от Австрия проверяващи субекта.

23

Poliisihallitus (централната дирекция на полицията) поддържа, че посочените оръжия няма как да се считат за дезактивирани не само защото извършеното дезактивиране било непълно, но и защото сертификатът за дезактивиране бил издаден от дружество B, което не било компетентен орган по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент и не фигурирало в изготвения от Комисията списък, предвиден в член 3, параграф 3 от същия регламент. В тази насока тя твърди, че за Австрия органът, посочен в този списък на Комисията, не било дружество B, а министерството на вътрешните работи.

24

С определение от 26 юни 2019 г. Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки) отхвърля жалбата, подадена от A. Всъщност тази юрисдикция приема, че от членове 3 и 8 от Регламент за изпълнение 2015/2403 следва, че за съобразен с Регламента за изпълнение може да се счита само сертификат за дезактивиране, който е издаден от компетентен проверяващ субект, включен в изготвения от Комисията списък. Според него, ако не бъде представен сертификат за деактивиране, издаден от такъв субект, хелзинкската полиция може да извърши техническа инспекция на оръжията и впоследствие да ги изземе.

25

A подава жалба пред Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), запитващата юрисдикция по настоящото дело.

26

Тази юрисдикция има съмнения в четири насоки. Първо, тя счита, че въведената с Регламент за изпълнение 2015/2403 система за взаимно признаване е неясна, тъй като не посочва дали предвиденото в член 3, параграф 3 от Регламента за изпълнение включване в списъка, изготвен от Комисията, на определен от държава членка орган е автоматично, или е резултат от изрично решение на Комисията.

27

Второ, тя се пита дали частноправно юридическо лице като търговско дружество може да бъде квалифицирано като „компетентен орган“, или като „проверяващ субект“ по смисъла на част III от приложение I към Директива 91/477 и на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403.

28

Трето, запитващата юрисдикция има съмнения за правните последици от публикуването на списъка на проверяващите субекти, предвиден в член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение. Според тази юрисдикция може да се приеме, че публикуването има само информативен характер, но тя е склонна да счита, че това публикуване има конститутивно действие в смисъл, че за да бъде признат, сертификатът за дезактивиране трябва да е издаден от надлежно определен проверяващ субект и подробна информация за него да е поместена в списъка, изготвен от Комисията съгласно тази разпоредба. Тази юрисдикция е на мнение, че всъщност това тълкуване е в най-голяма степен годно да гарантира единството на правото на Съюза и предотвратява риска от различно тълкуване от страна на органите на различните държави членки на стандартите за дезактивиране на огнестрелните оръжия.

29

Накрая, четвърто, доколкото в имейл до А австрийските власти са потвърдили, че действително са определили дружество B като „проверяващ субект“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403, Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) се пита дали, за да се санира непосочването на даден субект в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение, е допустимо да се представи такова доказателство, за да се установи качеството на „проверяващ субект“ по смисъла на член 3, параграф 1 от споменатия регламент.

30

При тези условия Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Когато се прехвърлят дезактивирани огнестрелни оръжия в рамките на Съюза, при отчитане на разпоредбите на Директива [91/477], както и на разпоредбите на Регламент за изпълнение [2015/2403], и по-специално на разпоредбите на член 3, параграф 1 от този регламент:

31

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали част III от приложение I към Директива 91/477 и член 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 не допускат в обхвата на понятието „проверяващ субект“ по параграф 1 от тази разпоредба да попада частноправно юридическо лице като търговско дружество, щом това лице не фигурира в списъка, публикуван от Комисията съгласно параграф 3 от посочената разпоредба.

32

На първо място, следва да се разгледа дали понятието „проверяващ субект“ по смисъла на член 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 трябва да включва частноправно юридическо лице като търговско дружество. В тази насока част III от приложение I към Директива 91/477 и член 3 използват понятието „компетентен орган“, който параграф 1 от последната разпоредба нарича „проверяващ субект“, но никоя от тези разпоредби, нито пък друга разпоредба от тази директива или от този регламент за изпълнение не уточнява какво следва да се разбира под „компетентен орган“ и „проверяващ субект“.

33

При това положение, след като за тези понятия цитираните разпоредби не препращат към националното право, те трябва да се считат за самостоятелни понятия на правото на Съюза, за да се осигури еднакво тълкуване във всички държави членки.

34

Във връзка с това следва да се припомни, че значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се отчитат контекстът, в който те се използват, и целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (вж. в този смисъл решение от 21 март 2019 г., Falck Rettungsdienste и Falck, C‑465/17, EU:C:2019:234, т. 28 и цитираната съдебна практика).

35

Най-напред, досежно термините в тези разпоредби е уместно да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403 и част III от приложение I към Директива 91/477 държавите членки определят „компетентен орган“, наречен от този регламент за изпълнение „проверяващ субект“, който да проверява дали дезактивирането на огнестрелното оръжие е извършено в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение I към споменатия регламент за изпълнение, и следователно да гарантира, че направените в това оръжие модификации го привеждат в състояние на необратима нефункционалност.

36

В обичайното си значение понятията „орган „или „субект“ трябва да се разбират като отнасящи се до всяко образувание, на което е предоставено определено правомощие, така че въпросът дали то има качеството на субект на публичното или на частното право, е ирелевантен. От член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403 действително следва, че на този „субект“ е възложено да извършва „проверка“, но това уточнение просто насочва за естеството на упражняваното от него правомощие — правомощие за проверка дали е налице дезактивиране на огнестрелното оръжие, което да е извършено в съответствие с техническите спецификации, упоменати в приложение I към този регламент за изпълнение, и евентуално правомощие за издаване съгласно член 3, параграф 4 от цитирания регламент за изпълнение на сертификати за дезактивиране, без обаче да дава повече сведения за качеството на въпросния субект на субект на публичното или на частното право.

37

От друга страна, от тези съображения няма как да се заключи, че изложените понятия задължително попадат в обхвата на понятието „публичноправен субект“, какъвто специално са държавата, териториално-административните единици, както и образуванията, които са създадени от държавата или от териториално-административни единици, за да задоволяват нужди от общ интерес (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, т. 47).

38

Следователно както публични, така и частни субекти могат да попадат в обхвата на понятията „компетентен орган“ и „проверяващ субект“ по член 3, параграф 1 от същия регламент за изпълнение и по част III от приложение I към Директива 91/477, така че частноправно юридическо лице, например търговско дружество като разглежданото по спора в главното производство, може да бъде такъв „компетентен орган“ или „проверяващ субект“.

39

Това тълкуване се подкрепя от контекста на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403. Всъщност, докато съгласно член 2 от Регламента за изпълнение дезактивирането на огнестрелни оръжия се извършва от публични или частни субекти или от физически лица, на които е разрешено съгласно националното законодателство да извършват такава дейност, член 3, параграф 2 от него предвижда, че когато на даден проверяващ субект е възложено и да дезактивира огнестрелни оръжия, държавите членки са длъжни да гарантират, че в рамките на субекта е налице ясно разделение на тези задачи и на лицата, които ги извършват. При това положение от тълкуването на член 2 във връзка с член 3, параграф 2 от посочения регламент за изпълнение следва, че дейността по проверка на дезактивирането на огнестрелно оръжие може да бъде възложена на частноправно юридическо лице.

40

Накрая, целите, преследвани с Директива 91/477 и Регламент за изпълнение 2015/2403, подкрепят това тълкуване.

41

Всъщност от съображение 1 от Директива 2008/51 следва, че Директива 91/477 цели да съвмести съществуването на известна свобода на движение за някои огнестрелни оръжия с необходимостта тази свобода да се ограничи чрез гаранции за сигурност, пригодени към естеството на тези стоки, така че да се осигури високо равнище на обществена безопасност (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2018 г., Buhagiar и др., C‑267/16, EU:C:2018:26, т. 49—52).

42

Тези гаранции са намерили израз, първо, в съображение 12 от Директива 2008/51, в изискването държавите членки да упражняват строг контрол върху оръжейниците, по-специално чрез проверяването на професионалните способности и почтеността на тези лица.

43

Второ, както следва от съображение 15 от тази директива, законодателят е искал да улесни проследяването на огнестрелните оръжия и провеждането на ефикасна борба с незаконния трафик и производство на огнестрелни оръжия, техни части и боеприпаси, като се подобри обменът на информация между държавите членки.

44

Трето, от съображения 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 е видно, че за да се осуети рискът от повторно въвеждане в употреба на неправилно дезактивирани огнестрелни оръжия, държавите членки са длъжни да определят проверяващ субект, който да проверява и удостоверява, че модификациите, извършени по отношение на дадено огнестрелно оръжие, са го привели в състояние на необратима нефункционалност, т.е. че — в съответствие с част III, буква а) от приложение I към Директива 91/477 — всички основни части на това оръжие са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил то да бъде въведено отново в употреба.

45

Ето защо с оглед на рисковете за обществената безопасност, каквито представляват дезактивираните огнестрелни оръжия, свободното движение на тези оръжия може да се осигури само чрез строго регламентиране на условията за тяхното дезактивиране и чрез гаранцията, че дезактивирането е извършено в съответствие с техническите спецификации, залегнали в приложение I към Регламент за изпълнение 2015/2403, което следва да се провери от проверяващия субект, определен от съответната държава членка.

46

Както всъщност отбелязва генералният адвокат в точки 43—49 от заключението си, не следва да се счита, че определянето на частноправно юридическо лице като „проверяващ субект“, който трябва да провери дали огнестрелните оръжия са били деактивирани в съответствие с техническите изисквания, залегнали в приложение I към Регламента за изпълнение, и да издаде съответния сертификат, само по себе си може да застраши постигането на целите, преследвани с посочената директива и Регламента за изпълнение, щом това определяне се съпътства от упражняването от страна на компетентните публични органи на съответната държава членка на ефективен и строг контрол върху това лице, и по-специално — в случаите на оръжейник като разглеждания по главното производство — що се отнася до проверката на неговите професионални способности и почтеност.

47

На второ място, трябва да се установи дали, за да бъде квалифициран като „проверяващ субект“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2403, упоменатият в тази разпоредба компетентен орган трябва да фигурира и в списъка, публикуван от Комисията съгласно параграф 3 от този член.

48

В тази насока е уместно да се посочи, че съгласно член 3, параграф 1 от Регламента за изпълнение държавите членки следва да определят своя проверяващ субект, докато член 3, параграф 3 от него предвижда, че Комисията публикува на интернет страницата си списък на проверяващите субекти, определени от държавите членки, включително подробна информация относно тях, както и символите им и данни за връзка с тях.

49

Освен това от член 8 от посочения регламент за изпълнение следва, че държавите членки нотифицират на Комисията всички мерки, които приемат в сферата, обхваната от Регламент за изпълнение 2015/2403.

50

От съвместното тълкуване на тези разпоредби следва, че в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество всяка държава членка трябва незабавно да съобщи на Комисията не само подробната информация за посочения от нея проверяващ субект, както и неговите символи и данните за връзка с този субект, но и всяка промяна, имаща отражение върху тази информация, така че списъкът, предвиден в член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение, да бъде постоянно актуализиран и да бъде пълен.

51

Както бе припомнено в точка 43 от настоящото решение, всъщност законодателят на Съюза е искал да се подобри обменът на информация между държавите членки, за да се улесни проследяването на огнестрелните оръжия и провеждането на ефикасна борба с незаконния трафик и производство на огнестрелни оръжия, техни части и боеприпаси.

52

Освен това в случаите на прехвърляне на дезактивирани огнестрелни оръжия в рамките на Съюза член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2403 предвижда, че държавите членки признават сертификатите за дезактивиране, издадени от друга държава членка, ако те отговарят на изискванията, определени в този регламент за изпълнение.

53

В този смисъл изготвянето и актуализирането на списъка, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403, е от основно значение и следователно е ключово важно в този списък да фигурират надеждни данни за всички „проверяващи субекти“, определени от държавите членки, и съдържащата се в него информация да се актуализира своевременно. Изготвянето на този списък трябва именно да позволи на контролните органи на държавата, в която се прехвърлят дезактивирани огнестрелни оръжия, да се уверят с помощта на опростен, непосредствен и ефикасен публичен механизъм, че лицето, издало съответните сертификати за деактивиране, действително е „проверяващ субект“ по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент за изпълнение.

54

При това положение се налага изводът, че включването на даден „проверяващ субект“ в изготвения от Комисията списък, което предполага в съответствие с член 8 от Регламент за изпълнение 2015/2403 всяка държава членка да ѝ съобщи информацията, упомената в член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение, е формално условие, което трябва да е изпълнено, за да може частноправно юридическо лице като търговско дружество да се счита за „проверяващ субект“ по смисъла на част III от приложение I към Директива 91/477 и на член 3 от посочения регламент за изпълнение.

55

Ето защо данните, които са предоставени от лице, фигуриращо в този списък, и съгласно които държавата на това лице е определила като „проверяващ субект“ друго лице, което не фигурира в споменатия списък, не могат да са достатъчни, за да се докаже, че последното лице е „проверяващ субект“ по смисъла на част III, буква а) от приложение I към Директива 91/477 и на член 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403.

56

Единствено тълкуването на понятието „проверяващ субект“ в смисъла, който следва от точка 54 от настоящото решение, може да даде възможност на контролните органи на държавата, в която са прехвърлени дезактивираните огнестрелни оръжия, незабавно и ефикасно да проверят самоличността на проверяващия субект, издал сертификат за дезактивиране на оръжията, и следователно да запазят високо равнище на обществена безопасност, като се уверят, че огнестрелните оръжия са дезактивирани и като изобщо осуетят риска дадено неправилно дезактивирано оръжие да бъде повторно въведено в употреба.

57

С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че част III от приложение I към Директива 91/477 и член 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в обхвата на понятието „проверяващ субект“ по параграф 1 от последната разпоредба да попада частноправно юридическо лице като търговско дружество, щом това лице фигурира в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 3, параграф 3 от този регламент.

58

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали част III от приложение I към Директива 91/477 и член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2403 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато сертификат за дезактивиране на огнестрелно оръжие е издаден от проверяващ субект, определен от дадена държава членка, държавата членка, в която е прехвърлено дезактивираното огнестрелно оръжие, е длъжна да признае посочения сертификат.

59

Уместно е да се отбележи, че съгласно член 7, параграф 2 от Регламента за изпълнение държавите членки признават сертификатите за дезактивиране, издадени от друга държава членка, ако те отговарят на изискванията, определени в този регламент за изпълнение.

60

Както отбелязва генералният адвокат в точки 73 и 74 от заключението си, от текста на тази разпоредба следва, че признаването на сертификата, издаден от „проверяващ субект“, не е нито автоматично, нито безусловно, тъй като е обвързано с условието този сертификат да отговаря на изискванията, залегнали в посочения регламент.

61

Както бе припомнено в точка 41 от настоящото решение, всъщност, за да се осигури високо равнище на обществена безопасност, свободното движение на стоки като огнестрелните оръжия трябва да се ограничи чрез гаранции, пригодени към естеството на тези стоки, което — както бе припомнено в точка 44 от настоящото решение — означава, че е необходимо да се осуети рискът от повторно въвеждане в употреба на неправилно дезактивирани огнестрелни оръжия, като се гарантира, че всички основни части на тези оръжия са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил те да бъдат въведени отново в употреба.

62

За тази цел органите на държавата членка, в която се прехвърля дезактивирано огнестрелно оръжие, могат да извършат, наред с контрола върху допълнителните мерки за дезактивиране, евентуално приети съгласно член 6 от Регламент за изпълнение 2015/2403, и серия проверки при представянето на това оръжие и съпровождащия го сертификат за деактивиране.

63

Първо, видно от точка 57 от настоящото решение, в тази насока е важно този сертификат за дезактивиране да е издаден от „проверяващ субект“, който е определен от държава членка и фигурира в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение.

64

Второ, член 3, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2015/2403 изисква издаденият сертификат за дезактивиране да отговаря на образеца, посочен в приложение III към този регламент за изпълнение, и съдържащата се в него информация да е не само на езика на държавата членка, в която е издаден, но и на английски език.

65

Трето, пак от член 3, параграф 4 от същия регламент за изпълнение следва, че за да се издаде този сертификат, трябва дезактивирането на огнестрелното оръжие да е извършено в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение I към Регламент за изпълнение 2015/2403. Ето защо специалната цел на издаването на въпросния сертификат е да даде конкретен израз на констатацията на проверяващия субект, че дейностите по дезактивиране са били извършени в съответствие с тези технически спецификации, за да се гарантира, че основните части на огнестрелното оръжие са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил то да бъде въведено отново в употреба.

66

Както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, в този контекст компетентните органи на държавата членка, в която е прехвърлено огнестрелно оръжие, не са длъжни да признаят сертификата за дезактивиране, който е издаден от определен от друга държава членка проверяващ субект и придружава това оръжие, ако при бърз преглед на съответното оръжие тези органи установят, че този сертификат очевидно не отговаря на изискванията на Регламента за изпълнение.

67

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че част III от приложение I към Директива 91/477 и член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2403 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато сертификат за дезактивиране на огнестрелно оръжие е издаден от „проверяващ субект“, държавата членка, в която е прехвърлено дезактивираното огнестрелно оръжие, е длъжна да признае посочения сертификат, освен ако при бърз преглед на съответното оръжие компетентните органи на тази държава членка установят, че въпросният сертификат очевидно не отговаря на изискванията на този регламент за изпълнение.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: