1.

Директива 90/270/ЕИО ( 2 ) (наричана по-нататък „Директивата за екранното оборудване“), приета през 1990 г., когато работата с екранно оборудване не е била толкова разпространена, определя някои изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при работа с екранно оборудване. От съвременна гледна точка тази директива съдържа елементи, които може да изглеждат очевидни и дори носталгични, като например изключването на пишещите машини от обхвата ѝ ( 3 ). Директивата за екранното оборудване обаче включва и елементи, които имат много по-голям отзвук във време на повсеместна работа с екранно оборудване. Такъв е например случаят с правата, произтичащи от член 9, параграф 3 от тази директива, във връзка с правото на работника на „специални коригиращи средства“ за работа пред компютърни екрани.

2.

Именно това право е предмет на разглеждане по настоящото дело. След посещение при лекар специалист жалбоподателят, чието зрение се е влошило, си купува нови диоптрични очила. Работодателят му отказва да покрие разходите за тях. Така се стига до спор пред запитващата юрисдикция, Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния).

3.

Тази юрисдикция иска да се установи по-специално дали изразът „специални коригиращи средства“, използван в член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване, обхваща и диоптричните очила.

4.

Макар на пръв поглед да не е от особена важност, тълкуването, което Съдът следва да даде на този термин, ще има по-широки последици — не само за здравето на жалбоподателя, но и за предвидената в националното право система за защита на всички работници, които са принудени да работят пред компютърни екрани.

5.

Член 9 от Директивата за екранното оборудване, озаглавен „Защита на очите и зрението на работниците“, предвижда:

„1.   Работниците имат право на подходящи прегледи на очите и зрението, които се извършват от лице с необходимата квалификация:

2.   Работниците имат право на офталмологичен преглед, ако резултатите от посочения в параграф 1 преглед показват такава необходимост.

3.   Ако резултатите от посочения в параграф 1 преглед или посочения в параграф 2 преглед показват, че е необходимо, и ако не могат да се използват нормални средства за коригиране, на работниците се осигуряват специални коригиращи средства, които са подходящи за съответната работа.

4.   Предприетите мерки съгласно настоящия член при никакви обстоятелства не водят до допълнителни финансови разходи за работниците.

5.   Защитата на очите и зрението на работниците може да се осигурява като част от национална система за здравеопазване“.

6.

Жалбоподателят в главното производство е нает на работа от румънския Главен инспекторат по имиграция (наричан по-нататък „Инспекторатът“). Предвид функциите си, той е длъжен да извършва работа пред екранно оборудване. Жалбоподателят твърди, че тази работа, в съчетание с други рискови фактори, е довела до значително влошаване на зрението му, което е наложило, по препоръка на лекаря специалист, да се сменят диоптричните му очила.

7.

Жалбоподателят посочва, че румънската национална система за здравеопазване не може да възстанови сумата от 2629 румънски леи (RON) (около 543 EUR към деня на подаване на жалбата), равняваща се на стойността на специалното коригиращо средство на зрението и на фискалните бонове за разходите за очила, лещи, рамки и труд. Жалбоподателят подава искане за възстановяване на тази сума до Инспектората, неговия работодател, което е отхвърлено.

8.

Впоследствие, на 19 юни 2020 г. жалбоподателят подава иск пред Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния) срещу своя работодател, като моли съда да го осъди да му заплати исканата сума. Съдът отхвърля искането с мотива, че законовите изисквания за такова възстановяване не са налице. Съответният закон, с който се транспонира Директивата за екранното оборудване ( 4 ), не давал право на възстановяване на разходите за специални коригиращи средства, а само право да се получат такива средства, ако използването им е необходимо.

9.

Жалбоподателят обжалва това решение пред Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж), запитващата юрисдикция по настоящото дело.

10.

Тази юрисдикция счита, че е необходимо тълкуване на понятието „специални коригиращи средства“ по смисъла на член 9 от Директивата за екранното оборудване, поради липсата на определение за това понятие в директивата. Освен това според нея терминът трябва да се тълкува в смисъл, че включва и диоптричните очила, доколкото такива са необходими на работниците, чието зрение е увредено вследствие на условията им на труд. Запитващата юрисдикция също така има съмнения по въпроса дали посочените в член 9 от Директивата за екранното оборудване „специални коригиращи средства“ са такива, които се използват само на работното място, или могат да се използват и извън работното място.

11.

При тези обстоятелства Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

12.

Писмени становища пред Съда представят Инспекторатът, италианското и румънското правителство, както и Европейската комисия. Не е поискано провеждане на съдебно заседание и такова не е проведено.

13.

Съдът поиска заключението ми да се съсредоточи само върху първия въпрос на запитващата юрисдикция. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „специални коригиращи средства“, използвано в член 9 от Директивата за екранното оборудване, трябва да се тълкува в смисъл, че изключва диоптричните очила.

14.

За да отговоря на този въпрос, ще подходя по следния начин. На първо място, ще изложа някои предварителни бележки във връзка с контекста, в който се вписва Директивата за екранното оборудване и който следователно оказва влияние върху нейното тълкуване (А). На второ място, ще предложа тълкуване на понятието „специални коригиращи средства“, за да отговоря на въпроса дали този израз включва диоптрични очила и от какъв вид (Б).

15.

Директивата за екранното оборудване е една от двадесетте ( 5 )„дъщерни директиви“ ( 6 ), основани на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО ( 7 ) (наричана по-нататък „Рамковата директива“).

16.

Също както майката формира възгледите на детето си за живота, основната цел на Рамковата директива се въплъщава в Директивата за екранното оборудване, включително в специфичната област на работа с екранно оборудване ( 8 ). Затова е необходимо кратко представяне на Рамковата директива.

17.

Рамковата директива е приета въз основа на член 118а от Договора за ЕИО (понастоящем член 153 ДФЕС), който е правното основание на мерките в областта на социалната политика ( 9 ). Съдът е приел, че тази разпоредба предоставя на ЕС широки правомощия за приемане на мерки за защита на здравето и безопасността на работниците ( 10 ).

18.

С влизането в сила на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) здравето и безопасността на работниците се утвърждават като основно право, признато от правния ред на Съюза. Член 31, параграф 1 от нея предвижда, че „[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“. Интересно е да се отбележи, че според разясненията относно Хартата член 31, параграф 1 се основава на Рамковата директива ( 11 ). Следователно може да се направи извод, че от момента на приемането си тази директива е израз на основно право, което само е кодифицирано в Хартата.

19.

В съответствие с гореизложеното Съдът потвърждава, че приложното поле и разпоредбите на Рамковата директива налагат разширително тълкуване ( 12 ). Същевременно трябва да се ограничат евентуалните изключения от приложното ѝ поле или от приложното поле на други директиви, насочени към опазване на здравето и безопасността на работниците ( 13 ).

20.

Доколкото Рамковата директива има ясната цел да насърчи подобряването на здравословните и безопасни условия на труд ( 14 ), тази цел се постига посредством два вида мерки в рамките на „дъщерните директиви“: мерки за предотвратяване на рисковете от опасна за здравето на работниците работна среда ( 15 ), както и мерки, които целят коригиране на условията за безопасен и здравословен труд за определени групи работници ( 16 ).

21.

Именно в светлината на тази обща цел, едновременно за поправяне и предотвратяване на ситуации, свързани със здравето и безопасността на работниците ( 17 ), следва да се тълкува член 9 от Директивата за екранното оборудване ( 18 ).

22.

Целите на Директивата за екранното оборудване, разглеждани в контекста на законодателната рамка, от която са част, отчитат необходимостта от защита на здравето и безопасността на работниците чрез установяване и отстраняване на проблеми със зрението.

23.

Член 9 от Директивата трансформира тази обща защитна цел в права за работника. Тези права включват право на диагностични прегледи, както и на специални коригиращи средства при необходимост от използването на такива.

24.

Следователно член 9, параграф 1 най-напред уточнява, че работниците, които използват екранно оборудване, имат право на прегледи на очите и зрението преди започване и по време на работа с екран ( 19 ). Член 9, параграф 2 на следващо място предоставя на работниците право на медицински преглед от офталмолог, ако е необходимо. Член 9, параграф 3 предвижда, че ако резултатите от всеки от тези прегледи показват, че е необходимо, и ако не могат да се използват нормални средства за коригиране, работниците имат право да получат безплатно специални коригиращи средства ( 20 ).

25.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „специално коригиращо средство“ обхваща и диоптричните очила.

26.

Като начало, известна светлина може да внесе законодателната история на Директивата за екранното оборудване. Както изтъква Комисията в писменото си становище, въпреки че в първоначалното предложение за тази директива е използван терминът „очила“, в крайна сметка той е заменен с по-широкото понятие „коригиращи средства“ ( 21 ). Следователно този термин включва не само очилата, но вероятно и други видове средства, които могат да отстранят проблеми със зрението или да предотвратят увреждане на зрението (като например екранни филтри за синя светлина).

27.

Следователно, макар Директивата за екранното оборудване да прави разграничение между „нормални“ и „специални“„коригиращи средства“, и двата термина включват очила. Не е определено обаче какво следва да се разбира под „специално“ коригиращо средство, или просто казано, какво са „специалните“ очила, поради което е необходимо тълкуване. Това тълкуване ще разгледам в следващото изложение.

28.

Разграничението между „нормални“ и „специални“ коригиращи средства, както и структурата на член 9, която допуска осигуряването на „специални“ коригиращи средства само когато необходимостта от тях е била установена при прегледите по параграфи 1 и 2, когато „нормалните“ средства за коригиране не са подходящият отговор за тази необходимост, ясно очертават критериите за преценката на това какви очила могат да бъдат включени в термина „специални“ коригиращи средства.

29.

Тези критерии са, първо, да не могат да се използват „нормални“ коригиращи средства и второ, „специалните“ коригиращи средства да са „подходящи за съответната работа“.

30.

По отношение на първия критерий, тълкуването a contrario на текста на член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване би означавало, че „нормалните“ коригиращи средства са тези, които се използват в ежедневието извън работното място и нямат специфична връзка с работата с екранно оборудване. При такова тълкуване например рутинната годишна подмяна на очни лещи при лице, което вече носи очила и от детството си е с късогледство, попада в категорията „нормални коригиращи средства“.

31.

Вторият елемент от първия критерий — да „не могат да се използват“ нормални средства за коригиране — установява, че за да се определи едно средство като „специално коригиращо средство“, то трябва да осигурява по-добра корекция от тази, която нормално коригиращо средство предоставя в ежедневието, като най-вероятно е насочено към отстраняване на проблеми със зрението, които възпрепятстват съответната работа. Следователно лещите, предписани от лекар или оптометрист, които имат за цел да коригират общи очни проблеми или проблеми със зрението, но които са подходящи и за работа с екранно оборудване, без да са предписани с оглед на тази работа, могат да се квалифицират като „нормално коригиращо средство“. Обратно, т.нар. „компютърни очила“, предписани специално за работа пред екран, ще се квалифицират като „специално коригиращо средство“ ( 22 ).

32.

Вторият критерий — изискването да „са подходящи за съответната работа“, който се съдържа в член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване и непосредствено следва израза „специални коригиращи средства“, явно предполага, че след проведени прегледи по член 9, параграфи 1 и 2 от посочената директива се налага предписване на „специално коригиращо средство“ за корекция на установените проблеми със зрението. Корекцията е необходима или за да се направи възможно започването или продължаването на работа пред екрани, или за да се предотвратят допълнителни увреждания на зрението. С други думи, специалните коригиращи средства са оправдани именно защото позволяват на лицето да работи с екран. Ако лицето не работи с екран, биха били подходящи други очила.

33.

За възникването на правото на специално коригиращо средство не е необходимо, както твърди ответникът в главното производство, да е невъзможно извършването на работа с екранно оборудване без такива очила. Подобно тълкуване би било в противоречие едновременно с превантивната и с корективната цел на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

34.

Освен това би било в противоречие с тези цели и с разширителното тълкуване, което Съдът прилага по отношение на законодателството относно безопасността и здравето при работа ( 23 ), да се настоява, че правото на специално коригиращо средство възниква само ако увреждането на зрението е причинено от работа с екран.

35.

Подобна причинно-следствена връзка на пръв поглед изглежда се предполага в точка 28 от решение от 24 октомври 2002 г., Комисия/Италия (C‑455/00, EU:C:2002:612). В него Съдът отбелязва, че „специалните коригиращи средства“, предвидени в член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване, „следва да коригират съществуващо увреждане“. Тази точка от решението обаче не може да се разглежда извън контекста на посоченото дело. Съдебното решението е постановено в производство за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Италианската република за неправилно прилагане на член 9 от Директивата за екранното оборудване. Въпросното решение се отнася по-специално до твърдението, че Италианската република не е транспонирала точно условията, определени в член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване, при които работодателите трябва да предоставят специални коригиращи средства.

36.

В точка 28 Съдът отговаря на довода на италианското правителство, че разпоредбите на италианското право, с които се транспонира член 9 от Директивата за екранното оборудване, трябвало да се тълкуват във връзка с разпоредбите на националния закон относно личните предпазни средства (ЛПС), в които се уточняват условията, при които работодателят трябва да доставя ЛПС. Използването на термина „увреждане“ изглежда произтича от сравнението, направено от Съда в този параграф, между специалните коригиращи средства и ЛПС и увреждането, което последните целят да предотвратят. Този анализ се подкрепя от точка 29 от това решение, в която Съдът отново подчертава разликата между специалните коригиращи средства и ЛПС и рисковете, които последните имат за цел да предотвратят ( 24 ), за да отхвърли смесването на двете понятия, направено от италианското правителство. Следователно точка 28 от посоченото съдебно решение трябва да се разглежда в тази перспектива.

37.

Дори във въпросното решение Съдът да въвежда понятието „увреждане“ (термин, който не се използва в самата Директива за екранното оборудване), той не уточнява, че увреждането трябва да е причинено от работата с екранно оборудване. Напротив, Съдът посочва общо, че такива коригиращи средства трябва да коригират „съществуващо“ увреждане. Действително, съществуването на проблеми със зрението (изразът, използван в Директивата за екранното оборудване) е условие за възникването на правото на специално коригиращо средство, било за да се даде възможност за работа пред екрана, или за да се предотвратят нови увреждания на зрението. Не е задължително обаче причината за проблемите със зрението да е работата пред екран.

38.

Самата структура на член 9 също подсказва, че не е нужно проблемите със зрението да се дължат на работа пред екран, за да възникне правото на специално коригиращо средство. Макар член 9, параграф 1, трето тире от тази директива да посочва конкретно, че появата на проблеми със зрението, които могат да се дължат на работа с екран, е основание за започването на процедурата за офталмологичен преглед и може в крайна сметка да доведе до осигуряване на специално коригиращо средство съгласно член 9, параграф 3 от посочената директива, същата процедура може да започне и преди началото на работа с екран или след това периодично, по силата съответно на член 9, параграф 1, първо и второ тире от Директивата за екранното оборудване ( 25 ).

39.

Нито едно от тези тирета не предполага причинно-следствена връзка между евентуалните проблеми със зрението и работата с екран. При все това и трите тирета на член 9, параграф 1 от Директивата за екранното оборудване могат да доведат до предоставянето специални коригиращи средства по член 9, параграф 3 от тази директива, при условие че може да се установи връзка със „съответната работа“ съгласно същия член.

40.

Като се вземат предвид посочените по-горе два критерия, в настоящия случай попадат ли получените от жалбоподателя очила в обхвата на „задължението по член 9, параграф 3“ на ответника?

41.

По този въпрос в крайна сметка трябва да се произнесе националната юрисдикция, но според мен отговорът би трябвало да е утвърдителен.

42.

Първо, запитващата юрисдикция отбелязва, че жалбоподателят в главното производство действително е поискал консултация с лекар специалист поради значителното влошаване на зрението му. Това явно отговаря на алтернативните условия, предвидени в член 9, параграфи 1 и 2 от Директивата за екранното оборудване. Второ, препоръката, получена при тази консултация, е била за смяна на очилата на жалбоподателя. Трето, такава смяна на очилата предполага, че наличните очила, използвани от жалбоподателя в главното производство, вече не са подходящи за коригиране на зрението му, особено предвид неговата хиперметропия и пресбиопия, според необходимото за работа с екранно оборудване.

43.

С оглед на гореизложеното, логиката на задължението, съдържащо се в член 9, параграф 3 от Директивата за екранното оборудване, е приложима: ответникът следва да осигури на жалбоподателя очила, които да коригират влошеното му зрение и да му позволят да продължи да работи с екранно оборудване.

44.

Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да отговори на първия преюдициален въпрос на Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) по следния начин:

„Изразът „специални коригиращи средства“, използван в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета от 29 май 1990 година относно минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при работа с екранно оборудване (пета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), трябва да се тълкува в смисъл, че включва диоптрични очила, при условие че тези очила са предназначени за коригиране на специфични проблеми със зрението с цел извършване на работа с екранно оборудване“.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали в разглеждания случай очилата отговарят на тези изисквания.