1

На 1 юни 2017 г. жалбоподателят Collibra подава две заявки за регистрация на марки на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2

Марките, чиято регистрация се иска, са:

–	по дело T‑129/20 — изобразеният по-долу фигуративен знак:

3

Стоките и услугите, за които се иска регистрация, попадат, по дело T‑128/20, в класове 9 и 42, а по дело T‑129/20 — в клас 9 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:

[…]

5

На 31 август 2017 г. встъпилата страна г‑н Hans Dietrich подава две възражения на основание член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявените марки за всички стоки и услуги, посочени в точка 3 по-горе.

6

Двете възражения се основават в частност на по-ранната германска словна марка „Kolibri“, заявена на 1 юли 1999 г. и регистрирана на 17 октомври 1999 г. под номер 39938675 за стоки и услуги от класове 9, 16, 36, 38, 41 и 42 по смисъла на Ницската спогодба, съответстващи по-специално на следните стоки и услуги:

[…]

17

Апелативният състав потвърждава констатацията на отдела по споровете, че за съответните потребители, състоящи се от професионалисти, работещи в публични предприятия и организации, съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, що се отнася до конфликтните марки, въпреки високата им степен на внимание.

18

Жалбоподателят моли Общия съд:

19

СХВП моли Общия съд:

23

В подкрепа на жалбите си жалбоподателят изтъква две основания, първото от които е нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, а второто — нарушение на правото на защита, предвидено в член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001.

[…]

60

Жалбоподателят твърди, че в концептуално отношение апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че конфликтните марки имат висока степен на сходство, и поддържа, че напротив, те са различни.

[…]

67

В случая, първо, апелативният състав приема, че на немски език по-ранната марка може да споменава колибри, което не се оспорва.

68

Второ, апелативният състав отбелязва по-нататък, че предвид близостта в произношението на думата „collibra“ и на думата „kolibri“ не може да се изключи вероятността значителна част от съответните германски потребители да възприемат в заявените марки алюзия за колибри. От това той заключава, че конфликтните марки могат да се считат за много сходни в концептуално отношение за значителна част от съответните потребители в Германия.

69

Тези мотиви изглеждат правилни с оглед на съдебната практика, според която, макар средният потребител обикновено да възприема дадена марка като едно цяло и да не се впуска в изследване на различните ѝ детайли, то също така е вярно, че възприемайки определен словен знак, той идентифицира словните елементи, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2004 г., Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Krafft (VITAKRAFT), T‑356/02, EU:T:2004:292, т. 51, от 13 февруари 2007 г., RESPICUR, T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 57 и от 19 септември 2012 г., TeamBank/СХВП — Fercredit Servizi Finanziari (f@ir Credit), T‑220/11, непубликувано, EU:T:2012:444, т. 38). Фактът, че понятието „колибри“ няма връзка със стоките и услугите, обхванати от заявените марки, е без значение предвид това, че последните приличат на немската дума „kolibri“, която е позната на немалка част от германските потребители.

70

Нито един от другите доводи на жалбоподателя не може да опровергае този извод.

71

Що се отнася до посочената съдебна практика, според която не може да съществува концептуално сходство между марка, която не носи никакво видимо значение на никой от официалните езици на Съюза, и друга марка, чийто словен елемент поначало е носител на истинско значение за потребителите в Съюза (вж. решения от 16 януари 2008 г., Inter-Ikea/СХВП — Waibel (idea), T‑112/06, непубликувано, EU:T:2008:10, т. 70 и цитираната съдебна практика и от 21 януари 2016 г., Laboratorios Ern/СХВП — michelle menard (Lenah.C), T‑802/14, непубликувано, EU:T:2016:25, т. 45 и цитираната съдебна практика), е достатъчно да се отбележи, че тя не е приложима в настоящия случай, доколкото апелативният състав правилно е счел, че заявените марки извикват идеята за колибри, както и по-ранната марка.

[…]

74

Следователно трябва да се отбележи, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал висока степен на концептуално сходство между конфликтните знаци.

75

Що се отнася до сравняването на конфликтните софтуери, жалбоподателят критикува извода на апелативния състав, че софтуерите, за които е използвана по-ранната марка, са със средна степен на сходство със софтуерите, за които се отнасят заявените марки.

76

В конкретния случай следва да се припомни, че сравняваните видове софтуер са:

[…]

80

Жалбоподателят критикува апелативния състав, че е стигнал автоматично до извод за сходство, като се е основал само на факта, че всички продукти са били свързани със софтуерите, в нарушение на Насоките относно марките и дизайните на EUIPO.

81

От съображенията на апелативния състав обаче е видно, че той не се е ограничил до естеството на стоките, доколкото в точка 41 от обжалваните решения е приел, че съответните потребители на конфликтните стоки, естеството и предназначението на софтуерите могат да съвпадат, както и предприятията за проектиране и разработване на конфликтните софтуери. Ето защо този довод следва да се отхвърли.

82

Жалбоподателят изтъква, че предназначението на конфликтните софтуери е много различно, както самият отдел по споровете е посочил. Предназначението на софтуерите, за които се отнасят заявените марки, било да се осигури управлението на вътрешните данни, чиято основна цел е да позволи на лицата в дадена организация да търсят, откриват и проверяват надеждността на вътрешните данни, като същевременно се гарантира съответствието с нормативната рамка. Макар според доказателствата за използването софтуерите от по-ранната марка да са в състояние да позволяват справка с данните, което според жалбоподателя било обикновена характеристика на по-голямата част от софтуерите, тяхното предназначение било да автоматизират и подпомагат сделките с недвижими имоти, и по-конкретно съставянето на свързани с тях документи и управлението на разрешенията за строеж и инсталации.

[…]

88

Като главно искане следва да се разгледа основателността на доводите относно сравняването на предназначението на софтуерите.

89

На първо място, следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че софтуерите от по-ранната марка служат само за съставянето на документи и за автоматизацията на задачите, тъй като от анализа на доказателствата за използване, които впрочем не се оспорват, е видно, че посочените софтуери имат за цел не само „текстообработка“, но и „обработка на данни“, която може да обхваща по-обширна реалност от самото съставяне на документи или автоматизацията на задачи.

90

На второ място, в точка 40 от обжалваните решения апелативният състав потвърждава, че „необходимостта от прилагане на политики, свързани с данните, от поддържане на истинността и надеждността на данните, както и осигуряване на спазването на нормативните правила“ е също толкова релевантна, що се отнася до сделките с недвижими имоти от вида придобиване, продажба, право на строеж, договори за концесия, колкото и до управлението на сгради като отдаването под наем и наемането на имоти, стопанисването на недвижими имоти и на инсталации. Той приема, че образуванията в публичния сектор, както и всяка частна организация, трябва да прилагат „политики, свързани с данните, да поддържат истинността на данните и съблюдаването на нормативните правила“ по отношение на заявленията за издаване на разрешения за строеж и управлението и стопанисването на инсталации.

91

В посочената точка 40 от обжалваните решения апелативният състав не е съпоставил предназначението на конфликтните софтуери, нито е обяснил по какъв начин софтуерите, защитени с по-ранната марка, отговарят на същите цели като софтуерите за управление на данните, обратно на твърдяното от EUIPO. За сметка на това в нея апелативният съвет имплицитно е определил управлението на данни като „[прилагането] на политики, свързани с данните, [запазването] на истинността и надеждността на данните [както и спазването] на нормативните правила“ — определение, което страните не оспорват.

92

На трето място, следва да се отбележи, че единственото сравнение на предназначението на конфликтните софтуери от апелативния състав е направено в точка 39 от обжалваните решения, която гласи следното:

„Организацията и управлението на вътрешни данни, описани в спецификацията на заявени[те] марк[и], също са характеристики на софтуерите [на встъпилата страна]. Например софтуерът за заявление за издаване на разрешение за строеж на [встъпилата страна] (OP 17) позволява на дадена организация да създаде персонализирана карта и нейните ключови елементи на данни: движение на файлове, специализирани услуги, индивидуални задачи и разпределение на задачите“.

93

Следователно само в точка 39 от обжалваните решения апелативният състав приема по същество, че „обработката на данни“ и „текстообработката“, извършени от софтуерите от по-ранната марка, включват същите характеристики на „организация и управление на вътрешни данни“ като „софтуерите за управление на данни за организацията и управлението на вътрешни данни“, обхванати от заявените марки. Именно по този начин и само в точка 39 от обжалваните решения апелативният състав установява припокриване на софтуерите, основано на съществуването на общи характеристики на конфликтните софтуери, а именно че всички те позволяват да се организират и управляват вътрешни данни. В това отношение следва да се отбележи, че встъпилата страна неоснователно твърди, че жалбоподателят е признал припокривания между сравняваните софтуери в хода на административното производство. Всъщност становището, на което се позовава встъпилата страна, в което било признато такова припокриване, в действителност се съдържа в нейните собствени писмени изявления, а не в тези на жалбоподателя.

94

Трябва да се потвърди, че „обработката на данни“ в областта на недвижимите имоти, обхваната от по-ранната марка, изисква характеристики, свързани с организация и управление на вътрешните данни, които присъстват и в софтуерите на заявените марки. В това отношение EUIPO и встъпилата страна основателно подчертават, че софтуерите за „стопанисване на инсталации“ или „управление на къщи и/или недвижими имоти“ от по-ранната марка пораждат значителен обем данни и обединяват някои организационни и управленски функции, които си поделят с т.нар. софтуери за управление на данни.

95

Наличието на припокриване на предназначението на посочените софтуери е причината, поради която апелативният състав установява само средна, а не висока степен на сходство от гледна точка на предназначението.

96

По-нататък, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че отделът по споровете е потвърдил, че предназначението на софтуерите е много различно. Всъщност последният посочва, че макар тяхното специфично предназначение да не е едно и също (their specific purpose of use is not the same), всички те по принцип се използват за обработката на данни (data processing) и освен това, че начинът им на използване (посредством компютър) е един и същ. Следователно от тези решения е видно и припокриване на предназначението на софтуерите, доколкото всички те позволяват обработването на данни.

[…]

116

Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав се ограничава до това да твърди, без да се мотивира, че обхванатите от заявената словна марка услуги биха могли да се предлагат от едни и същи предприятия, които разработват видовете софтуер, за които се използва по-ранната марка. По-нататък, това обстоятелство, което впрочем е оспорено, не било достатъчно, за да се направи извод за сходство между посочените услуги и стоки. В действителност тези услуги били различни от софтуерите, обхванати от по-ранната марка, или най-много, си приличали твърде слабо.

117

EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.

[…]

121

На второ място, апелативният състав не е допуснал грешка, като е посочил, че софтуерите за управление на недвижими имоти и инсталации от по-ранната марка и софтуерите за управление на данни, обхванати от заявената словна марка, могат да бъдат проектирани и разработени от същите предприятия. Следва да се констатира, че в областта на информатиката производителите на софтуери ще предоставят и свързани с тях услуги. Освен това, както отбелязва EUIPO, в случая крайните потребители и производителите на конфликтните стоки и услуги съвпадат. Тъй като доводите на жалбоподателя в това отношение вече бяха отхвърлени, апелативният състав правилно е стигнал до извода, че обхванатите от заявената словна марка услуги, които се отнасят до всички софтуери за управление на данни и за каталог за организирането и управлението на вътрешни данни, са сходни със софтуерите от по-ранната марка. Впрочем, противно на твърдяното от жалбоподателя, тези съображения са достатъчни, за да се установи сходство.

134

От гореизложеното следва, че първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: