–

за M. A., от D. Andrien, avocat,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, M. Van Regemorter и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от D. Matray и S. Matray, avocats,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga и E. Montaguti, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98), във връзка с член 13 от тази директива и с членове 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство по касационна жалба, подадена от M. A. срещу решението на Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) за отхвърляне на жалбата му за отмяна на актовете, с които му се разпорежда да напусне територията на Белгия и му се забранява да влиза на тази територия.

3

Член 3, параграф 1 от Международната конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г., предвижда:

„Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“.

4

Съображения 22 и 24 от Директива 2008/115 гласят:

[…]

5

Член 2, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка“.

6

Член 5 от посочената директива гласи:

„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:

и спазват принципа на „забрана за връщане“.

7

Съгласно член 6, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5“.

8

Член 7, параграф 2 от Директива 2008/115 гласи следното:

„При необходимост държавите членки удължават срока за доброволно напускане с достатъчен период, като вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като например продължителност на престоя, наличието на посещаващи училище деца и наличието на други семейни и социални връзки“.

9

Член 13, параграф 1 от тази директива предвижда:

„1.   Засегнатият гражданин на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на решенията, свързани с връщане, посочени в член 12, параграф 1, пред компетентен съдебен или административен орган, или пред компетентен орган, съставен от членове, които са безпристрастни и чиято независимост е гарантирана“.

10

Член 14, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки гарантират, с изключение на ситуацията, предвидена в членове 16 и 17, че доколкото е възможно се вземат предвид следните принципи по отношение на граждани на трети страни по време на предоставения срок за доброволно напускане в съответствие с член 7 или по време на сроковете, за които извеждането е отложено в съответствие с член 9:

11

Член 74/13 от Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, l’établissement, le séjour et l’éloignement des étrangers (Закон от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея (Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584) гласи:

„При вземане на решение за извеждане министърът или упълномощено от него лице взема предвид висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние на съответния гражданин на трета страна“.

12

На 24 май 2018 г. за M. A. е издадена заповед за напускане на територията на Белгия, както и забрана за влизане на тази територия, за които е уведомен на следващия ден. Макар в тези актове да се отбелязва, че съгласно изявленията на жалбоподателя той има партньорка с белгийско гражданство и дъщеря, родена в Белгия, те са приети с оглед на извършените от него престъпления на територията на тази държава и на обстоятелството, че поради това трябва да се приеме, че той може да представлява заплаха за обществения ред.

13

С решение от 21 февруари 2019 г. Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) отхвърля жалбата на M. A. срещу тези актове.

14

На 15 март 2019 г. M. A. подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

15

В подкрепа на касационната си жалба M. A. изтъква по-специално че Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) неправилно е приел, че той няма правен интерес от оплакването за нарушение на член 24 от Хартата, доколкото не е уточнил, че действа от името на своето ненавършило пълнолетие дете. В това отношение M. A. подчертава, от една страна, че детето му е белгийски гражданин, не е адресат на обжалваните пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) актове и следователно няма процесуална легитимация и от друга, че не е необходимо той да действа от името на детето, за да бъдат защитени висшите интереси на последното. Освен това M. A. изтъква, че за да продължи семейния си живот с него, детето му е длъжно да напусне територията на Европейския съюз и да се лиши от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които са му предоставени със статута на гражданин на Съюза.

16

Според запитващата юрисдикция Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) имплицитно, но ясно е счел, че висшите интереси на детето трябва да се вземат предвид само ако то изрично е адресат на разглеждания административен акт. Тя отбелязва, че отправената от M. A. по отношение на този извод критика се отнася до тълкуването на разпоредбата на член 74/13 от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея, с която се транспонира член 5 от Директива 2008/115.

17

За сметка на това запитващата юрисдикция счита, че задължението на жалбоподателя да оспори законосъобразността на този акт от името на детето си, за да бъде взет предвид интересът на последното, е свързано с въпроса за процесуалната легитимация, който от своя страна не е свързан с тълкуването на правото на Съюза.

18

При това положение Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5 от Директива 2008/115, който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да вземат предвид висшите интереси на детето, разглеждан във връзка с член 13 от същата директива и членове 24 и 47 от [Хартата], да се тълкува[…] в смисъл, че изисква[…] висшите интереси на детето — гражданин на Съюза, да се вземат предвид дори когато решението за връщане е взето само по отношение на негов родител?“.

19

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 13 от нея и с членове 24 и 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето, преди да приемат решение за връщане, едновременно с което се постановява и забрана за влизане, дори когато адресат на това решение не е ненавършило пълнолетие лице, а неговият баща.

20

Като начало следва да се отбележи, първо, че според M. A., след като Conseil d’État (Държавен съвет) отправя запитване до Съда относно тълкуването на член 47 от Хартата и на член 13 от Директива 2008/115, следва да се провери дали тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която гражданинът на трета страна, адресат на решение за връщане, едновременно с което е постановена и забрана за влизане, трябва да действа от името на своето ненавършило пълнолетие дете пред съда, компетентен да се произнесе по законосъобразността на това решение, за да бъдат взети предвид висшите интереси на детето.

21

Съгласно член 267 ДФЕС националният съд, а не страните в главното производство, сезира Съда. Следователно единствено националният съд има възможност да определя въпросите, които да се поставят на Съда, и страните не могат да променят съдържанието им. Освен това да се отговаря на направени от страните в главното производство искания за изменение на въпросите, би било несъвместимо с ролята, възложена на Съда с член 267 ДФЕС, както и със задължението на Съда да осигури на правителствата на държавите членки и на заинтересованите субекти възможността да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като по силата на тази разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите субекти (решение от 6 октомври 2015 г., T‑Mobile Czech Republic и Vodafone Czech Republic, C‑508/14, EU:C:2015:657, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

22

В случая от мотивите на акта за преюдициално запитване изрично следва, че въпросът за процесуалната легитимация по смисъла на националното процесуално право не е предмет на преюдициалното запитване по настоящото производство.

23

Поради това следва да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, без да се взема предвид направеното от M. A. искане. Също така при това положение, за да бъде Съдът полезен с отговора си на тази юрисдикция, видимо не е необходимо да се тълкуват член 47 от Хартата и член 13, параграф 1 от Директива 2008/115.

24

Второ, следва да се отбележи, че преюдициалният въпрос се основава на предпоставката, че M. A. пребивава незаконно на територията на Белгия. Всъщност от член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 следва, че решение за връщане на гражданин на трета страна може да бъде прието само ако той не пребивава или вече не пребивава законно на територията на съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 37 и 38).

25

При все това, видно от акта за преюдициално запитване, дъщерята на M. A. не е навършила пълнолетие и е с белгийско гражданство.

26

Подобно обстоятелство обаче може да доведе до това на M. A. да бъде издадено разрешение за пребиваване на територията на Белгия на основание член 20 ДФЕС. По принцип това е така, когато, в случай че не бъде предоставено подобно разрешение за пребиваване, M. A. и дъщеря му ще бъдат принудени да напуснат територията на Съюза като цяло (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а) на гражданин на Съюза), C‑836/18, EU:C:2020:119, т. 41—44 и цитираната съдебна практика). При тази преценка компетентните органи трябва да вземат надлежно предвид правото на зачитане на семейния живот, както и висшия интерес на детето, признати в член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата.

27

В това отношение Съдът вече е констатирал, че за целите на тази преценка обстоятелството, че другият родител действително може и е готов сам да поеме ежедневната и действителна грижа за детето, е релевантно, но само по себе си не е достатъчно, за да може да се установи, че между родителя, гражданин на трета страна, и детето не съществува отношение на зависимост от такова естество, че последното би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на посочения гражданин на трета страна бъде отказано право на пребиваване. Всъщност тази констатация трябва да се направи, като с оглед на висшия интерес на заинтересованото дете се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай, по-специално неговата възраст, физическото и емоционалното му развитие, степента на емоционална обвързаност с всеки от родителите му, а също и опасността, която раздялата с родителя, гражданин на трета страна, би породила за душевното равновесие на детето (вж. в този смисъл решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 70 и 71).

28

Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС въвежда производство за пряко сътрудничество между Съда и юрисдикциите на държавите членки. В рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на обстоятелствата по делото е от компетентността на националния съд, който следва да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, докато Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба от правото на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националния съд (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 27 и цитираната съдебна практика).

29

Ето защо, за да се отговори на поставения въпрос, следва да се изходи от предпоставката, че M. A. пребивава незаконно на територията на Белгия, като все пак задача на запитващата юрисдикция е да провери дали тази предпоставка е налице.

30

В това отношение следва да се припомни, че след като гражданин на трета страна попада в приложното поле на Директива 2008/115, за него по принцип трябва да се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури за извеждане, и то докато престоят му не бъде евентуално узаконен (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2016 г., Affum, C‑47/15, EU:C:2016:408, т. 61 и от 19 март 2019 г., Arib и др., C‑444/17, EU:C:2019:220, т. 39).

31

Член 5, буква а) от Директива 2008/115 обаче задължава държавите членки при прилагането на Директивата да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето.

32

Както следва от самия ѝ текст, тази разпоредба съдържа обща норма, която държавите членки задължително трябва да спазват, когато прилагат посочената директива, какъвто е случаят по-специално когато, както по настоящото дело, компетентният национален орган приема решение за връщане, едновременно с което се постановява и забрана за влизане, по отношение на незаконно пребиваващ на територията на съответната държава членка гражданин на трета страна, който освен това е баща на ненавършило пълнолетие лице, пребиваващо законно на тази територия.

33

Следователно, както Съдът вече е постановил, от тази разпоредба не може да се направи извод, че висшите интереси на детето трябва да бъдат взети предвид само когато решението за връщане е взето по отношение на ненавършило пълнолетие лице, но не и когато решенията за връщане са постановени за родителите на това ненавършило пълнолетие лице (вж. в този смисъл решение от 8 май 2018 г., K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), C‑82/16, EU:C:2018:308, т. 107).

34

Впрочем в подкрепа на подобно тълкуване са както преследваната с член 5 от Директива 2008/115 цел, така и общият дух на тази директива.

35

Така, на първо място, по отношение на преследваната с член 5 от Директива 2008/115 цел следва да се отбележи, от една страна, че както се потвърждава от съображения 22 и 24 от тази директива, целта на този член е да се гарантира, че в рамките на установената с посочената директива процедура за връщане се спазват редица основни права, сред които основните права на детето, закрепени в член 24 от Хартата. От това следва, че с оглед на преследваната с него цел член 5 не бива да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решения от 14 февруари 2019 г., Buivids, C‑345/17, EU:C:2019:122, т. 51 и от 26 март 2019 г., SM (Деца, поставени под кафала по алжирското право), C‑129/18, EU:C:2019:248, т. 53).

36

От друга страна, член 24, параграф 2 от Хартата предвижда, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. От това следва, че такава разпоредба сама по себе си е формулирана широко и се прилага за решения, които подобно на решение за връщане, прието за гражданин на трета страна, родител на ненавършило пълнолетие лице, нямат за адресат ненавършилото пълнолетие лице, но имат важни последици за него.

37

Тази констатация се потвърждава от член 3, параграф 1 от Международната конвенция за правата на детето, към който изрично препращат разясненията относно член 24 от Хартата.

38

Съгласно посочения член 3, параграф 1 висшите интереси на детето трябва да бъдат вземани предвид при всички действия, отнасящи се до децата. Следователно такава разпоредба се отнася общо до всички решения и всички действия, които засягат пряко или косвено децата, както отбелязва Комитетът по правата на детето на ООН (вж. в това отношение Общ коментар № 14 (2013) на Комитета по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение (член 3, параграф 1), CRC/C/GC/14, т. 19).

39

На второ място, по отношение на контекста, в който се вписва член 5, буква а) от Директива 2008/115, следва да се отбележи, първо, че когато волята на законодателя на Съюза е била изброените в посочения член 5 фактори да бъдат вземани предвид само по отношение на гражданина на трета страна, за когото е прието решението за връщане, той изрично е предвидил това.

40

Така, за разлика от член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115, от член 5, буква в) от тази директива изрично следва, че държавите членки трябва да вземат надлежно предвид само здравословното състояние на „засегнатия гражданин на трета страна“, а именно единствено здравословното състояние на адресата на решението за връщане.

41

Второ, от член 5, буква б) от тази директива следва, че когато възнамеряват да приемат решение за връщане, държавите членки трябва да вземат надлежно предвид и семейния живот. При все това член 7 от Хартата, отнасящ се по-специално до правото на зачитане на семейния живот, на което може да се позове незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който като M. A. е баща на ненавършило пълнолетие дете, трябва да се разглежда във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата, предвиждащ задължението да се вземе предвид висшият интерес на неговото ненавършило пълнолетие дете (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., SM (Деца, поставени под кафала по алжирското право), C‑129/18, EU:C:2019:248, т. 67 и цитираната съдебна практика).

42

Трето, други разпоредби на Директива 2008/115, като член 7, параграф 2 и член 14, параграф 1 от нея, предвиждат задължението да се вземат предвид висшите интереси на детето, включително когато то не е адресат на съответното решение.

43

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 24 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето, преди да приемат решение за връщане, едновременно с което се постановява и забрана за влизане, дори когато адресат на това решение не е ненавършило пълнолетие лице, а неговият баща.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето, преди да приемат решение за връщане, едновременно с което се постановява и забрана за влизане, дори когато адресат на това решение не е ненавършило пълнолетие лице, а неговият баща.