1.

„Публичността е душата на правосъдието. Тя е най-силният стимул за усилието и най-сигурната защита срещу неправомерността. […] Само чрез публичност правосъдието става майка на сигурността. Чрез публичността храмът на правосъдието се превръща в училище от първи ред, в което се привеждат в изпълнение най-важните сфери на морала[…]“ ( 2 ).

2.

Въпреки че са написани в зората на 19-ти век ( 3 ), думите на Джереми Бентъм не са загубили своята релевантност. Вярно е, че по онова време контекстът е бил съвсем различен. Прозрачността на правосъдието и неговата публичност е трябвало да бъдат защитавани не само по отношение на някои просветени монарси (най-често по отношение на не толкова просветени абсолютни монарси), а също така, и даже най-вече, по отношение на редица доста странни и въпреки това дълго съществуващи средновековни разбирания за естеството на правото и съдебния процес ( 4 ).

3.

Няма изрични данни в главното производство храмовете на правосъдието да са се превърнали в училища. Въпреки това става ясно, че в Нидерландия принципът на прозрачност на правосъдието е довел до това на датата на провеждане на съдебно заседание пресата да може да получи достъп до някои документи по делата, насрочени за разглеждане от съда на същата дата. Този достъп има за цел да помогне на журналистите да отразят по-добре разглежданото дело ( 5 ).

4.

Жалбоподателите по настоящото дело обаче са физически лица, които оспорват тази политика. Те поддържат, че не са дали съгласие за това на журналист да бъдат разкрити определени процесуални документи по тяхното дело, разглеждано от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия). Жалбоподателите изтъкват нарушение на различни права и задължения, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по-нататък „ОРЗД“) ( 6 ) пред националния надзорен орган. Ответникът, който е надзорен орган, обаче счита, че не е компетентен да се произнесе по тази жалба. Според него въпросното обработване на данни е извършено от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД.

5.

Именно в този контекст Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) иска да се установи главно дали разкриването на пресата на някои процесуални документи с цел по-добро медийно отразяване на дело, което съдът разглежда в открито заседание, представлява дейност на „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД.

6.

Съображение 20 от ОРЗД гласи:

„Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения, включително вземането на решения. Следва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по обработване на данни“.

7.

Съгласно член 2, параграф 1 от същия регламент:

„Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни“.

8.

Понятието „обработване“ е дефинирано в член 4, точка 2 от ОРЗД по следния начин:

„всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване“.

9.

Член 6 от същия регламент е озаглавен „Законосъобразност на обработването“ и гласи следното в релевантната за делото част:

„1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…]

Буква е) [от] първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

10.

По силата на член 51, параграф 1 от ОРЗД:

„Всяка държава членка осигурява един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза („надзорен орган“)“.

11.

Въпреки това съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД „[н]адзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“.

12.

Uitvoeringswet AVG от 16 май 2016 г. (наричан по-нататък „UAVG“) транспонира ОРЗД в нидерландското право. Член 6 от него възлага на ответника задължението да контролира спазването на ОРЗД в Нидерландия. UAVG не възпроизвежда изключението, предвидено в член 55, параграф 3 от ОРЗД.

13.

На 31 май 2018 г. председателят на Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), съдебните администрации на Centrale Raad van Beroep (Съд по дела в областта на социалното осигуряване и публичната служба, Нидерландия) и College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия) приемат правилник за обработването на лични данни пред административните съдилища. С този правилник се създава AVG-commissie bestuursrechtelijke colleges (Комисия за ОРЗД за административните съдилища, наричана по-нататък „Комисията за ОРЗД“). На тази комисия е възложено да съветва Raad van State (Държавен съвет), съдебните администрации на Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия), както и College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област, Нидерландия) по отношение на разглеждането на жалби във връзка със спазването на правата, гарантирани от ОРЗД.

14.

На 30 октомври 2018 г. пред Raad van State (Държавен съвет) се провежда съдебно заседание по административен спор между Z (наричан по-нататък „гражданинът Z“) и кмета на Утрехт, Нидерландия (наричан по-нататък „кметът M“). За целите на този спор X (наричан по-нататък „адвокат X“) действа в качеството на представител на гражданина Z (като двамата се наричат по-нататък заедно „жалбоподателите“) ( 7 ).

15.

След това заседание и в присъствието на адвокат X гражданинът Z е заговорен от лице, представило се за журналист (наричано по-нататък „журналистът J“). Този журналист е разполагал с няколко документа от преписката по делото. При запитване по този въпрос журналистът J отговаря, че e получил тези документи въз основа на правото му на достъп до преписката по делото, което Raad van State (Държавен съвет) предоставя на журналистите.

16.

Същия ден адвокат X пише до председателя на Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Административно отделение към Държавен съвет, наричан по-нататък „председателят P“), за да провери дали е бил предоставен достъп до преписката по делото и ако отговорът е утвърдителен, от кого, както и дали са били изготвени копия със знанието или съгласието на служители на Raad van State (Държавен съвет).

17.

С писмо от 21 ноември 2018 г. председателят P отговаря, че понякога Raad van State (Държавен съвет) предоставя на журналистите информация във връзка със съдебните заседания. Той прави това, по-специално като предоставя въпросната информация за провежданите в съответния ден съдебни заседания на намиращите се в този момент в сградата журналисти, които отразяват заседанията. Тази информация се състои от копия на жалбата в първоинстанционното или съответно във въззивното производство, и на писмената защита, както и на решението на Rechtbank (Първоинстанционен съд, Нидерландия) в случай на въззивно обжалване. Тези копия се предоставят с цел да бъдат консултирани само в деня на заседанието, което означава, че съответната информация нито се изпраща предварително на пресата, нито ѝ се съобщава. Не било разрешено съответните документи да се изнасят от сградата или да се взимат за вкъщи. Служителите от отдела за връзки с обществеността към Raad van State (Държавен съвет) унищожавали копията в края на деня, в който са се провели съответните заседания.

18.

Гражданинът Z и адвокат X подават жалби до Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните, Нидерландия) с искане за предприемане на мерки за изпълнение. Този орган обявява, че не е компетентен и препраща тези жалби на Комисията за ОРЗД.

19.

Запитващата юрисдикция обяснява, че правилата на Raad van State (Държавен съвет) за достъп на журналистите до информация дават възможност на трети лица, различни от страните по делото, да получат достъп до лични данни на страните по делото и на техните евентуални пълномощници. Тези процесуални документи могат да съдържат позволяващи идентифициране лични данни, произтичащи например от бланката за кореспонденция на пълномощника. Освен това подобни документи могат да съдържат единични лични данни или няколко (специфични категории) лични данни относно жалбоподателя и/или други лица като например информация за предходни осъдителни присъди, както и търговска или медицинска информация.

20.

В настоящия случай разкриването на разглежданите процесуални документи е довело до получаването от журналиста J на достъп до въззивната жалба, до писмената защита и до решението на първоинстанционния съд. Така той е имал достъп до някои лични данни на жалбоподателите в главното производство, и по-специално до името и адреса на адвокат X, както и единния граждански номер на гражданина Z.

21.

Запитващата юрисдикция счита, че предоставянето на достъп до процесуални документи и осигуряването (за определен период от време) на копия от тези документи представляват обработване на лични данни по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД. Тя отбелязва, че такова обработване е било извършено без съгласието на жалбоподателите. За да определи обаче дали Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните) действително е могъл да направи извод, че не е компетентен да осъществи контрол върху решението на Raad van State (Държавен съвет) за предоставяне на достъп до разглежданите процесуални документи, запитващата юрисдикция трябва да даде тълкуване на израза „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“, съдържащ се в член 55, параграф 3 от ОРЗД.

22.

Тъй като има съмнения дали Raad van State (Държавен съвет) е действал при изпълнение на своите „съдебни функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД, като е разкрил на журналиста J документи от преписката по делото между гражданина Z и кмета M с цел по-добро отразяване от страна на този журналист на съдебното заседание по това дело, Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

Писмени становища представят гражданинът Z, Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните), испанското, нидерландското, полското и финландското правителство, както и Европейската комисия. Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните), испанското и нидерландското правителство, както и Комисията изразяват и устни становища в съдебното заседание, проведено на 14 юли 2021 г.

24.

Структурата на настоящото заключение е следната. В началото ще изложа няколко кратки бележки по допустимостта (А). След това ще разгледам член 55, параграф 3 от ОРЗД и ще обсъдя материалните и институционалните елементи на тази разпоредба (Б). По-нататък ще приложа тези съображения към фактите по настоящото дело (В). В заключение ще изложа няколко бележки по основния въпрос, който възниква по настоящото дело и който същевременно не е бил повдигнат, а именно: приложението на ОРЗД по отношение на националните съдилища.

25.

Гражданинът Z изтъква, че поставените въпроси са хипотетични и следователно недопустими. Той бил поискал мярка за изпълнение не само поради евентуално несъвместимата с ОРЗД политика на достъп, а и поради липсата на своевременно съобщаване за изтичането на данни (т.е. разкриването на лични данни на журналист без наличието на съгласие). Освен това актът за преюдициално запитване съдържал фактически неточности, доколкото разкриването на разглежданите процесуални документи не било извършено от Raad van State (Държавен съвет), а от служители на неговия отдел за връзки с обществеността. Следователно, след като автор на акта за преюдициално запитване не е съд по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД, Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните) бил компетентен да упражнява надзор върху извършваното от този отдел обработване.

26.

Предлагам тези доводи да бъдат отхвърлени.

27.

Поставените от национална юрисдикция въпроси относно тълкуването на правото на Съюза като цяло се ползват с презумпция за релевантност ( 8 ). Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 9 ). Следователно, след като отправените въпроси се отнасят до тълкуване на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе ( 10 ).

28.

Това очевидно е така по отношение на спора в главното производство. Запитващата юрисдикция е длъжна да приложи ОРЗД, и по-специално член 55, параграф 3, за да определи доколко Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните) действително е компетентен да упражнява надзор върху (евентуалното) обработване на лични данни от Raad van State (Държавен съвет). Доколкото запитващата юрисдикция иска насоки относно тълкуването на тази разпоредба, тя има право да отправи преюдициално запитване до Съда.

29.

Освен това само запитващата юрисдикция носи отговорност да определи фактическия контекст, по отношение на който търси насоки от Съда ( 11 ). Следователно, дори да се предположи, че преюдициалното запитване съдържа някои фактически неточности, Съдът не следва да поставя под съмнение пълнотата на акта на запитващата юрисдикция, нито да взема отношение по конкретен начин на тълкуване на националното право или практика.

30.

При всички положения въпросът кой какво е разкрил и по чие нареждане всъщност е въпрос по същество, който може да бъде релевантен в рамките на прилагането от запитващата юрисдикция на ОРЗД и на указанията на Съда. Този въпрос обаче не засяга допустимостта на делото.

31.

Ето защо настоящото дело е явно допустимо.

32.

Очевидно ОРЗД е предназначен да се прилага спрямо съдилищата на държавите членки. Всъщност този регламент се прилага за всяка операция или съвкупност от операции, извършвани с лични данни. Не са предвидени никакви институционални изключения за съдилищата или за каквито и да било други конкретни държавни органи ( 12 ). По своя замисъл ОРЗД не взима предвид характера на институциите ( 13 ). В обхвата му попада всяка дейност, включваща обработване на лични данни, независимо от нейния характер. Накрая, съображение 20 от ОРЗД потвърждава този замисъл на законодателя, като посочва изрично, че този регламент „се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи“.

33.

Въпросът за материалноправната приложимост на предвидените в ОРЗД норми е отделен от въпроса за надзора за спазването на тези норми, но все пак е неразривно свързан с него. Вярно е, че въпросът „кой трябва да осъществява надзор“ може в известна степен да бъде разграничен от въпроса „върху какво трябва да се осъществява надзор“. Винаги обаче съществува една необходима връзка. Най-напред, ако дадени норми изобщо не са приложими от материалноправна гледна точка или са налице широки изключения от тях, няма да има нужда да се обсъждат каквито и да било въпроси относно надзора. Всъщност няма да има върху какво да се осъществява надзор.

34.

Въпросът за компетентността в областта на надзора е засегнат в член 55 от ОРЗД. Тази разпоредба е в началото на раздел 2 („Компетентност, задачи и правомощия“) от глава VI („Независими надзорни органи“) от ОРЗД. В този контекст член 55 от ОРЗД предоставя три вида компетентност.

35.

Първо, член 55, параграф 1 от ОРЗД изисква от държавите членки да установят надзорни органи, които да гарантират спазването на ОРЗД и изпълнението на задълженията на различните участници ( 14 ). Всеки от националните надзорни органи има правомощията, възложени му от ОРЗД, на територията на неговата държава членка.

36.

Второ, член 55, параграф 2 от същия регламент предвижда, че надзорният орган на съответната държава членка е компетентен по отношение на обработване, извършвано от публични органи или частни организации на основание член 6, параграф 1, буква в) или д). Сама по себе си тази разпоредба предвижда изключение от член 56, параграф 1, който от своя страна предоставя компетентност на водещия надзорен орган в случаите на трансгранично обработване.

37.

Трето, именно в този контекст член 55, параграф 3 от ОРЗД разграничава друг конкретен вид дейност по обработване, а именно обработване, извършвано от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. „Обикновените“ надзорни органи по член 55, параграф 1 от ОРЗД не са компетентни по отношение на тези дейности. Вместо това в съображение 20 от ОРЗД се обяснява, че „[с]ледва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка“.

38.

Ще направя два извода от този законодателен замисъл.

39.

Първо, членове 55 и 56 от ОРЗД уреждат основно предоставянето на компетентност. В този контекст вероятно би могло да се твърди, че член 55, параграф 1 от ОРЗД трябва да се счита за „правилото“, докато всички останали разпоредби, включително член 55, параграф 3 от ОРЗД, биха могли да се считат за „изключения“. Съдът обаче неотдавна отхвърли тази логика ( 15 ). Според мен с основание членове 55 и 56 от ОРЗД се отнасят до предоставянето на компетентност въз основа на критерии, свързани с територията, вида на дейностите и участниците. Със сигурност не би било в съответствие с този замисъл, ако донякъде непрецизната логика, че „всички изключения следва да се тълкуват стеснително“, заимствана от контекста на член 2, параграф 2 от ОРЗД, се приложи към доста деликатната мрежа, която представлява предоставянето на компетентност.

40.

Второ, приложимостта на член 55, параграф 3 ОРЗД зависи от изпълнението на две условия. Трябва да е налице „дейност по обработване“ по смисъла на ОРЗД (1). Освен това тази дейност трябва да се извършва от „[съд] при изпълнение на съдебните [му] функции“ (2). Само тогава може да се установи коя институция е отговорна за осъществяването на надзор за спазване на ОРЗД при тази дейност. Сега ще разгледам именно тези две условия.

41.

Приложното поле на ОРЗД е определено широко. Съгласно член 2, параграф 1 от ОРЗД този регламент „се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни“.

42.

В член 4, точка 2 се добавя, че „обработване[то]“ обхваща „всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства“ и като пример се споменава „разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни“. Това понятие се тълкува като обхващащо цялата верига от сделки, свързани с лични данни ( 16 ).

43.

Член 4, точка 6 от ОРЗД определя понятието „регистър с лични данни“ като „всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип“. С оглед на тази широка формулировка Съдът е постановил, че няма изисквания относно средствата или структурата на „регистъра с лични данни“, при положение че личните данни са структурирани по начин, позволяващ лесното им откриване ( 17 ).

44.

Всички тези елементи, взети заедно, предполагат, че съществува обработване на лични данни по смисъла на ОРЗД, когато са налице i) лични данни, които ii) се обработват iii) с автоматични средства или които са част от регистър с лични данни. От тази гледна точка каква е била тогава разглежданата в настоящото дело дейност по обработване?

45.

От преписката по делото става ясно, че гражданинът Z се оплаква от физическото показване на трите документа по делото на журналиста J, за да може той да отрази по-добре съдебното заседание по делото между гражданина Z и кмета M. По този начин съдържащите се в (поне част от) тези документи лични данни са били разкрити от Raad van State (Държавен съвет), в качеството му на администратор на лични данни, без съгласието на съответното лице, което обстоятелство представлява (вероятно незаконосъобразна) дейност по обработване по смисъла на член 4, точка 2 ОРЗД.

46.

Няма спор относно факта, че спорните процесуални документи съдържат някои лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД. Информация като името и адреса на адвокат Х, както и единният граждански номер на гражданина Z, очевидно е „свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано“ ( 18 ).

47.

Страните, изглежда, не оспорват и наличието на „дейност по обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД. В това отношение обаче би могло да възникне известно съмнение. Коя точно е конкретната дейност по обработване ( 19 ), която задейства прилагането на ОРЗД?

48.

Най-очевидният избор в това отношение е, че става дума за „разкриване чрез предаване“ ( 20 ) на спорните документи на трето лице от служители на Raad van State (Държавен съвет). Съдебната практика е в подкрепа на тази теза, като се има предвид, че Съдът е приел, че съобщаването ( 21 ) или общото разкриване ( 22 ) на лични данни представлява „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД.

49.

По силата на член 2, точка 1 от ОРЗД обаче тази дейност трябва поне частично да се извършва чрез използването на автоматични средства. Преписката по делото не съдържа никакви данни по въпроса дали за тази дейност са използвани подобни автоматични средства. Несъмнено в обществото, в което живеем днес, в определен момент ще има поне някаква употреба на автоматични средства. Освен това, отчитайки обстоятелството, че трябва да се има предвид цялата верига от дейности по обработване ( 23 ), щом като някое лице в някакъв момент преди разкриването на разглежданите процесуални документи е сканирало, копирало, отпечатало, изпратило по електронна поща или по друг начин е извлякло тези документи от база данни, това обработване е извършвано поне частично чрез използването на автоматични средства по смисъла на член 2, точка 1 от ОРЗД.

50.

При условията на евентуалност и във всеки случай личните данни очевидно са извлечени от самата преписка по делото, за да бъдат разкрити на журналиста J. Това логично предполага, че Raad van State (Държавен съвет) е създал тази преписка чрез някакъв вид идентификационни данни (номер на делото, дата на образуване или имената на участващите страни). Тази преписка представлява, може да се каже дори по дефиниция, „регистър с лични данни“ по смисъла на член 4, точка 6 от ОРЗД, тъй като тя установява структуриран набор от (лични) данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии ( 24 ).

51.

Така, дори ако от определението по член 2, параграф 1 от ОРЗД се пренебрегне изразът „с автоматични средства“, все пак е напълно ясно, че три документа, взети и копирани от преписка по дело пред национален съд, са част от регистър с лични данни, а именно самата преписка по делото.

52.

Накрая, в настоящия случай не е приложимо никое от изключенията, предвидени в член 2, параграф 2 от ОРЗД, които трябва да се тълкуват стеснително ( 25 ). Разкриването на разглежданите документи не попада „извън приложното поле на правото на Съюза“, поне по смисъла, в който този израз е тълкуван от Съда в този конкретен контекст. Всъщност би могло да се приеме, че разкриването на документи по дела в рамките на производства пред националните съдилища не попада в приложното поле на правото на Съюза, и по-специално в класическия смисъл на израза, в който то се урежда от акт на правото на Съюза. При все това, в неотдавнашното решение на Съда по дело Latvijas Republikas Saeima (Наказателни точки) изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД е тълкувано като приложимо единствено спрямо съществените функции на държавите членки, доколкото тези функции могат да бъдат причислени към същата категория като националната сигурност ( 26 ). Всъщност, ако се приеме, че дейностите, свързани с безопасността на движението по пътищата, не отговарят на условията на съображение 16 от ОРЗД ( 27 ), малко вероятно е на тези условия да отговарят дейностите, свързани с прозрачността на правосъдието.

53.

Освен това нищо не сочи, че разгласяването в настоящия случай се е отнасяло до разследване на престъпления или до изпълнение на наложените наказания (дори ако поради каквато и да е причина това да е следвало да се направи при посочените обстоятелства) ( 28 ). Следователно приложимостта на член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД също е изключена.

54.

В заключение, предвид широката формулировка и тълкуването на член 2, параграф 1, член 4, точка 2 и член 4, точка 6 от ОРЗД, както и изключително тесния обхват на изключенията, предвидени в член 2, параграф 2 от ОРЗД, следва, че разкриването на документи по делото в настоящия случай попада в материалното приложно поле на ОРЗД, било като дейност по обработване на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, било като обработване на такива данни, които са част от регистър с лични данни.

55.

Предоставянето на журналист на три документа по дело, за да може той по-добре да разбере устната фаза на производството, отразявано от него, представлява обработване на лични данни съгласно ОРЗД. Този извод в еднаква степен предоставя отговор и сам по себе си формулира проблем. Хората са социални създания. По-голямата част от нашите взаимодействия предполагат споделяне на някакъв вид информация, най-често с други хора. Трябва ли всеки обмен на такава информация да бъде предмет на ОРЗД?

56.

Ако една вечер отида на бар и споделя с четирима мои приятели на обществено място (като по този начин е малко вероятно да се приложи изключението за лични или домашни занимания по член 2, параграф 2, буква в) от ОРЗД ( 29 )) някоя доста неприятна забележка за моя съсед, съдържаща личните му данни, които съм получил по електронната поща (т.е. чрез автоматични средства и/или като част от моя регистър с лични данни), превръщам ли се в администратор на тези данни и стават ли изведнъж приложими спрямо мен всички (доста тежки) задължения по ОРЗД? Доколкото съседът ми не е дал съгласие за това обработване (разгласяване чрез предаване) и доколкото споделянето на клюки едва ли някога ще попадне сред законните основания, изброени в член 6 от ОРЗД ( 30 ), непременно ще наруша редица разпоредби на ОРЗД чрез това разкриване, включително по-голямата част от съдържащите се в глава III права на съответното лице.

57.

В съдебното заседание, изправена пред такива наистина странни въпроси, зададени от генералния адвокат, Комисията настояваше, че приложното поле на ОРЗД има граници. Тя обаче не бе в състояние да обясни къде точно се намират тези граници. Всъщност тя приема, че дори инцидентното „обработване“ на лични данни води до прилагането на този регламент, а следователно и на произтичащите от него права и задължения ( 31 ).

58.

Точно това е въпросът, който настоящото дело за пореден път поставя на преден план: не трябва ли на приложното поле на ОРЗД да бъдат поставени материалноправни граници? Трябва ли всяка форма на взаимодействие между хората, при която се разкрива информация за други хора, независимо от начина, по който тя се разкрива, да бъде предмет на неговите доста обременителни норми?

59.

В тази нова ера, характеризираща се с непрекъснат стремеж към все повече автоматизация, изглежда, че почти всеки аспект от всяка дейност може рано или късно да бъде свързан с машина, която все по-често разполага със собствени възможности за обработка на данни. В повечето хипотези използването на такива данни ще бъде от второстепенно значение или „de minimis“, така че в много случаи няма да се извършва „реална“ дейност по обработване. При все това нито естеството на дейността (просто предаване на данни в сравнение с ефективна работа върху и с данни), нито методът на евентуалното предаване (писмено, ръчно или електронно, от една страна, или устно, от друга страна), нито обемът на личните данни (без да е налице правило de minimis, нито разлика в разгласяването на индивидуализирани данни, отнасящи се до конкретно лицев сравнение с работа със или върху набор от данни) са от значение за приложимостта на ОРЗД.

60.

Със сигурност не съм първият, озадачен от широчината на обхвата на това, което очевидно представлява „дейност по обработване“ за целите на ОРЗД или преди това на Директива 95/46/ЕО ( 32 ). В заключението си по дело Комисия/Bavarian Lager генералният адвокат Sharpston прави опит да предложи въвеждането на някакъв минимален праг, който да служи за отчитане на наличието на дейност по обработване ( 33 ).

61.

Работната група за защита на данните по член 29 също е предлагала по-предпазлив подход към понятията „лични данни“ и „обработване“ ( 34 ). Тя е отбелязала, че „самият факт, че дадено положение може да се разглежда като включващо „обработване на лични данни“ по смисъла на това определение, не е определящ сам по себе си за това, че съответното положение е подчинено на правилата на [Директивата за защита на данните], по-специално по силата на член 3 от нея“ ( 35 ). Работната група подчертава също, че „приложното поле на правилата за защита на данните не следва да бъде разширявано прекалено много“. Тя дори доста мъдро предвижда, че „механичното прилагане на всяка една разпоредба от Директивата“ би могло да доведе до „прекомерно обременителни и дори абсурдни последици“ ( 36 ).

62.

Следователно това, което вероятно би трябвало да се изисква като минимум, е да е налице промяна, изменение, манипулиране или друго обработване в смисъл на придаване на „добавена стойност“ или „разумно използване“ на въпросните лични данни. Друго разрешение или разрешение, свързано с първото, е да се постави по-фин акцент върху понятието за автоматични средства, което би изключило всички други форми на просто разкриване на данни чрез средства, които не са автоматични, било то устно или чрез обикновен преглед на писмен документ. Добавянето на такъв или друг аналогичен критерий с праг би могло да допринесе за връщането на акцента на правилата за защитата на данните върху дейностите, които изначално са били предвидени да бъдат обхванати от тях ( 37 ), като същевременно се изключат всички хипотези на случайно, второстепенно или минимално ползване на лични данни, върху които иначе би се стоварила цялата строгост на правата и задълженията на ОРЗД.

63.

Независимо от това, отчитам факта, че не толкова отдавна Съдът, заседаващ в голям състав, вече отхвърли възприемането на подобен критерий в решение Комисия/Bavarian Lager ( 38 ). По подобен начин оттогава насам Съдът продължи да следва един по-скоро експанзионистичен курс при тълкуването на приложното поле на Директива 95/46 и съответно на ОРЗД ( 39 ).

64.

Поради тази причина съм длъжен да заключа, че и по настоящото дело е извършено обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 от ОРЗД и следователно и по смисъла на член 55, параграф 3 от този регламент.

65.

Подозирам обаче, че или Съдът, или законодателят на Съюза може един ден да трябва да преразгледа приложното поле на ОРЗД. Настоящият подход постепенно превръща ОРЗД в де факто една от най-незачитаните законодателни рамки в правото на Съюза. Това фактическо положение не е непременно умишлено. То е по-скоро естествена последица от прекомерно широкото приложно поле на ОРЗД, което от своя страна води до това, че много хора просто са в блажено неведение на факта, че ОРЗД се прилага и спрямо техните дейности. Макар несъмнено да е възможно подобна защита на личните данни все още да може да „служи на човечеството“ ( 40 ), съм напълно убеден, че незачитането ѝ поради нейния неразумен характер на практика не служи добре, дори изобщо не допринася за авторитета или легитимността на който и да е закон, включително на ОРЗД.

66.

След като приех, че е налице „дейност по обработване“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД, следва да бъде изследван вторият елемент, който по-скоро има институционален характер, съдържащ се в тази разпоредба. Как трябва да се тълкува изразът „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“?

67.

Тази разпоредба има за цел да направи разграничение между дейностите, за които би трябвало да се счита, че са извършвани при изпълнение на „съдебни функции“, и дейностите, които са извън тази категория, каквито по всяка вероятност са административните задачи. Подобно разграничение се открива и в редица други законодателни рамки, по-специално що се отнася до достъпа до документи и принципа на прозрачност, прогласен в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС ( 41 ). При по-задълбочен анализ обаче член 55, параграф 3 от ОРЗД се явява като специална разпоредба сама по себе си.

68.

Комисията изтъква, че изразът „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ трябва да се подчинява на чисто функционален подход и да се тълкува ограничително. Тя счита, че следва да се обърне особено внимание на съображение 20 от ОРЗД и на целта за гарантиране на независимостта на съдебната власт. От тази гледна точка само тези дейности, които имат или биха могли да имат пряка връзка с „вземането на решения“ от съда, трябвало да бъдат включени в понятието „съдебни функции“, така че само тези дейности попадали извън компетентността на компетентните надзорни органи.

69.

Всички останали страни в настоящото производство поддържат противоположното становище. По същество те твърдят, че употребата на думата „включително“ в съображение 20 от ОРЗД показва, че законодателят на Съюза не е искал да придаде ограничителен прочит на понятието „изпълнение на съдебни функции“ и че целта за гарантиране на независимостта на съдебната власт трябва да се тълкува разширително.

70.

До голяма степен споделям второто становище.

71.

Член 55, параграф 3 от ОРЗД определя надзорната компетентност на компетентния надзорен орган. Както правилно отбелязва Комисията в съдебното заседание, не става дума за изключение от общото изискване за надзор. Всъщност, след като дадена дейност по обработване попада в материалния обхват на ОРЗД, тя също така се подчинява на изискването за надзор от независим орган съгласно член 8, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по-общо съгласно член 16, параграф 2 ДФЕС. Този надзор се осъществява от орган, различен от надзорния орган, определен съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД.

72.

За да може надзорната компетентност да бъде възложена на орган, различен от общия надзорен орган съгласно член 55, параграф 1 от ОРЗД, освен наличието на дейност по обработване член 55, параграф 3 от ОРЗД изисква, първо, участието на определен вид институция („съдилища“), и второ, извършването на конкретна дейност от тези съдилища („при изпълнение на съдебните им функции“). Това предполага да е налице критерий, който да отчита и двете характеристики.

73.

Що се отнася до първата характеристика, налага се изводът, че извън по необходимост автономната област на член 267 ДФЕС понятието „съд“ означава орган, който спада към правораздавателната структура на държавите членки и който е признат за такъв ( 42 ). Както посочих по-горе и както отбелязва нидерландското правителство в съдебното заседание, за тези видове органи по правило дейността им има „съдебен“ характер, като извършването на всякакви „административни“ дейности трябва да се разглежда като изключение, имайки предвид, че тези дейности са със съпътстващ или преходен характер спрямо основната им дейност, която е съдебната дейност ( 43 ). С други думи, ако съответният орган е определен като „съд“ в съдебната система на държавите членки, по подразбиране ще е налице презумпция, че той действа „при изпълнение на съдебни функции“, освен ако в даден случай бъде доказано обратното ( 44 ).

74.

Що се отнася до втората характеристика, функционалният коректив, приложен към това институционално определяне, предполага анализ на вида или естеството на съответната дейност ( 45 ). Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните) и испанското и холандското правителство правилно се позовават на съображение 20 от ОРЗД, за да подчертаят, че в конкретния случай на член 55, параграф 3 от ОРЗД този коректив трябва да се тълкува разширително.

75.

Преди всичко обаче бих искал да подчертая, че определението, съдържащо се в член 55, параграф 3 от ОРЗД, действително съдържа два елемента: институционалния елемент и функционалния коректив (или настройка). Това е така, тъй като посоченото определение логично иска да обхване някои (съдебни) функции в някои институции (съдилищата). Това определение не е и не може да бъде чисто функционално. Ако то бе такова и ако понятието при „изпълнение на съдебните им функции“ беше с предимство пред понятието „съдилища“, тогава други органи на държавите членки, които в отделни случаи упражняват съдебна функция, можеха да твърдят, че са органи, попадащи извън обхвата на надзора, осъществяван от надзорните органи по член 55, параграф 1. Член 55, параграф 3 от ОРЗД обаче е ограничен до съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Той не се прилага за органите при изпълнение на съдебните им функции.

76.

На второ място, защо понятието „при изпълнение на съдебните им функции“ трябва да се тълкува разширително в смисъл, че по-скоро включва граничните хипотези, а не ги изключва?

77.

Първо, за разлика от Комисията, не споделям идеята, че връзката между член 55, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се сведе до опростената логика на „правилото и изключението“. Както вече бе посочено по-горе ( 46 ), членове 55 и 56 от ОРЗД въвеждат нюансирана система за предоставяне на надзорни правомощия по отношение на определени територии, определени видове обработване и определени участници.

78.

Второ, може да се припомни, че второто изречение на съображение 20 от ОРЗД гласи: „Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения, включително вземането на решения“ ( 47 ).

79.

В този контекст думите „за да“ и „включително“ указват широкото тълкуване, което следва да се даде на понятието „при изпълнение на съдебните им функции“.

80.

От една страна, съюзът „за да“ в това изречение е използван, за да обясни целта, а не ограничението. По абстрактен начин то указва, че целта на разпределението на компетентност, предвидено в член 55, параграф 3 от ОРЗД, е защитата на независимостта на съдебната власт. Всъщност, противно на твърденията на Комисията в съдебното заседание, употребата на съюза „за да“ не означава, че всяка дейност по обработване трябва да допринася за гарантиране на независимостта на съдебната власт. С други думи, в съображение 20 не се предвижда, че за да бъде изключено от надзора на надзорния орган по член 55, параграф 1, всяко извършвано от съд обработване на данни трябва да гарантира отделно и конкретно независимостта на съдебната власт. Това съображение само предвижда, че на системно равнище специфичната система за надзор е въведена, за да се гарантира независимостта на съдебната власт. Според мен това са два много различни вида използване на съюза „за да“.

81.

От друга страна, необходимостта от широко тълкуване на понятието „съдебни функции“ се потвърждава и от добавянето на думата „включително“ преди „вземането на решения“ в съображение 20, второ изречение от ОРЗД. Всъщност така създадената връзка също указва, че понятието „съдебни функции“ трябва да се тълкува по-широко, а именно като обхващащо не само отделните решения, свързани с конкретно дело. Следователно отново няма нужда да се следи дали всяка отделна дейност по обработване осигурява по видим и ясен начин изпълнението на задачата за гарантиране на независимостта на съдебната власт. Напротив, всъщност може да се приеме, че даден съд действа при изпълнение на своите „съдебни функции“ дори когато извършва дейности, свързани с общото функциониране на съдебната власт или с цялостната организация и провеждане на съдебния процес, независимо дали става въпрос например за окомплектоването и съхраняването на преписките по делата, разпределянето на дела на съдиите, съединяването на дела, удължаването на сроковете, организацията и провеждането на съдебните заседания, публикуването и разпространението на решенията му в полза на широката общественост (особено за съдилищата от по-висок ранг) или дори обучението на нови съдии.

82.

Трето, същият извод може да се изведе и от посочената цел да се гарантира „независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения“. В рамките на цялата си практика, и по-специално в по-новите си решения, Съдът тълкува разширително понятието „независимост на съдебната власт“ в смисъл, че обхваща възможността на съдиите да упражняват функциите си независимо от всякакъв вид натиск (пряк или косвен, реален или евентуален) ( 48 ).

83.

Не виждам причина защо същото тълкуване да не се възприеме като основа за разбиране на понятието „независимост на съдебната власт“ и за целите на ОРЗД. В това отношение обаче стеснителното тълкуване на съображение 20 и на член 55, параграф 3 от ОРЗД със сигурност не е обосновано, освен ако някой не желае да натовари компетентния надзорен орган със задачата да преценява във всеки отделен случай дали неговият надзор в конкретната хипотеза би могъл да накърни тази независимост.

84.

Именно в този контекст за мен е трудно да се съглася с доводите на Комисията и нейното разбиране на понятието за независимост на съдебната власт. В съдебното заседание Комисията настоява, че за да бъде задействан член 55, параграф 3 от ОРЗД, е необходимо да съществува пряка връзка между разглежданото обработване на лични данни и реално висящо съдебно производство. Ако това беше така, не мога да разбера с какво понятието за независимост на съдебната власт, на което законодателят на Съюза ясно се позовава, ще допринесе за определяне на обхвата на правораздавателната дейност.

85.

Ако на понятието за независимост на съдебната власт следва да се придаде някакъв смисъл в този контекст, то той е най-вече в защитата на съдебната функция срещу непреки указания, натиск или влияния. Ако по-новата практика на този Съд свидетелства за нещо, то това е, че непреките заплахи за независимостта на съдебната власт на практика възникват по-често от преките заплахи. За забележителен скорошен пример в тази насока може да се посочи системата на дисциплинарните производства срещу съдии ( 49 ). Строго погледнато, тези производства (или евентуалното прибягване до тях) не са пряко свързани с вземането на отделно съдебно решение. Въпреки това малцина биха оспорили тяхната значимост по отношение на средата, в която се постановяват тези решения, и те очевидно попадат в обхвата на понятието за независимост на съдебната власт.

86.

Поради всички тези причини не мога да се съглася с подхода на Комисията относно тълкуването на понятието за изпълнение на съдебни функции съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД. По същество то би означавало да се допусне осъществяването на административен надзор по член 55, параграф 1 от ОРЗД във всички случаи, освен ако не съществува пряка връзка с приемането на съдебни решения и вероятно дори някакво видимо въздействие върху тях. Според мен този подход не отчита каква би трябвало да бъде реалната цел на гарантирането на независимостта на съдебната власт. За да се осигури независимостта на съдебната власт не трябва (само) да се установи впоследствие, че нещо вече се е случило. Трябва преди всичко да се въведат достатъчно предварителни гаранции, така че определени неща да не могат да се случат.

87.

Същото се отнася и за довода, че естествено не може да се презумира, че дори да е допустимо да упражняват надзор върху всяка съдебна дейност, надзорните органи по член 55, параграф 1 ще имат желание ex ante да оказват влияние върху съдебния процес. Много бих искал да се съглася с тази гледна точка. Това обаче отново е без значение, ако целта, която трябва да се постигне, е да се гарантира независимостта на съдебната власт. Тълкуването и изграждането на институционалната организация в такива случаи не могат да изхождат от фактическата логика (това случвало ли се е вече?), а трябва да се основават на превантивната логика (да се гарантира, че подобни неща не могат да се случват, независимо от конкретното поведение на съответните участници) ( 50 ).

88.

На четвърто и последно място, тази законодателно закрепена цел на член 55, параграф 3 от ОРЗД според мен дава и отговор на въпроса как следва да се подходи спрямо граничните хипотези или сивата зона между безспорните съдебни функции и тези, които безспорно са друг вид, вероятно административни.

89.

На практика естествено съществуват редица гранични дейности, извършвани от съдилищата, които не могат да се отнесат пряко към вземането на съдебно решение по дадено дело, но които могат да окажат пряко или непряко влияние върху съдебния процес. За пример може да се вземе разпределянето на делата от председателя на даден съд, при условие естествено че правната система предоставя на председателя оперативна самостоятелност в това отношение. Ако се възприеме стеснителното тълкуване на съдържанието на понятието „съдебни функции“, малко вероятно е тази дейност да попадне в обхвата на член 55, параграф 3 от ОРЗД. В такъв случай надзорният орган би бил компетентен да упражнява надзор върху обработването на лични данни, извършвано в рамките на тази дейност. Все пак обаче подобно решение няма административен характер. Всъщност малцина биха възразили, че разпределянето на дело на съдия докладчик е по своята същност съдебна дейност, намесата в която може да има значително въздействие върху независимостта на съдебната власт.

90.

Други дейности от същата категория са например организацията на съдебната зала, подредбата на седящите места или управлението на съдебните зали, когато съдът заседава; използването на мерки за сигурност за посетителите, страните и техните представители; видеозапис или дори евентуално видеоизлъчване на съдебните заседания; специален достъп на пресата до съдебните заседания или дори наличната на уебсайта на съда информация относно съдебните заседания и съдебните решения. Всъщност никоя от тези (примерно посочени) дейности не е нито само съдебна, в смисъл че е пряко свързана с разрешаването на конкретен правен спор, нито е само административна. В редица случаи при определени обстоятелства те могат да окажат въздействие върху независимостта на даден съд. С оглед на това би ли било подходящо те да подлежат на контрол за евентуално спазване на задълженията по ОРЗД от страна на същия орган, който може евентуално да се яви и като ответник пред тези съдилища по дела, заведени срещу взетите от този орган решения?

91.

В другия край на спектъра се намират задачите, които на пръв поглед са със само административен характер, като например поддръжка на сградите на съда, сключването на договори за кетъринг услуги или нормалното управление на доставките и поддръжката на институцията и работното място. Вярно е, че и в тази категория могат да възникнат гранични хипотези. Такъв пример може да бъде изплащането на трудовите възнаграждения на съдиите ( 51 ). Ако тези задачи се състоят само в механична обработка на предварително определени фишове за заплати, те са напълно административни по своя характер. Следователно надзорът върху тези дейности може да попадне в компетентността на надзорния орган, определен съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД. Когато обаче към тази задача се прибави дискреционен елемент като например определянето на вида надбавки за платен годишен отпуск, коледната премия или надбавката за установяване, които даден съдия може да получи, тогава тази дейност може бързо да загуби своя невинен статут на задача само с административен характер ( 52 ).

92.

Всъщност би било несъвместимо с логиката на съображение 20 от ОРЗД, ако само поради общата им квалификация тези дейности са предмет на контрол от страна на надзорния орган по член 51, параграф 1, а не от „вътрешния“ орган, определен специално за дейности с потенциално въздействие върху независимостта на съдебната власт. Тук става въпрос за последователност: дадено политическо решение, взето при изпълнение на съдебни функции, не може да бъде отделено от неговото изпълнение, ако контролът върху произтичащото от него решение за изпълнение от страна на общия административен персонал ще доведе до същия проблем, а именно засягане на независимостта на съдебната власт. От тази гледна точка дори изпълнението на едно политическо решение, взето при изпълнение на съдебни функции, трябва бъде извън обхвата на надзора на компетентния (административен) надзорен орган.

93.

В заключение, от гореизложеното и от намерението на законодателя, изразено в съображение 20 от ОРЗД, следва, че подходът към квалификацията на дейностите, които са извършвани при изпълнение на „съдебни функции“, не може да бъде индивидуален и да зависи от конкретния случай, съсредоточавайки се върху евентуалното засягане на това, което е „съдебно“ при обстоятелствата на отделния случай. По дефиниция подобен подход би бил фактически и обстоятелствен, понякога по-широк и понякога по-тесен. Следователно подходът за тълкуването на това понятие трябва да бъде структурен (т.е. да се основава на вида на дейността) и превантивен по своето естество. Ето защо при граничните случаи на извършваните от съдилищата дейности, като се има предвид принципът на независимост на съдебната власт, ако съществуват съмнения относно естеството на даден вид дейност или ако съществува опасност надзорът върху тази дейност да се отрази върху независимостта на съдебната власт, тя следва да бъде (структурно) изключена от компетентността на надзорния орган по член 55, параграф 1.

94.

След като предоставих този отговор на въпроса за определението на понятието „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“, от съображения за изчерпателност ще завърша с разглеждането на три други довода, направени от различните заинтересовани страни в рамките на настоящото производство.

95.

Първо, не намирам практическа полза от фокусирането върху генезиса на съображение 20 от ОРЗД. Запитващата юрисдикция обяснява, че от подготвителните документи към ОРЗД е видно, че първоначалната редакция на съображение 20 от ОРЗД е била формулирана по начин, подобен на съображение 80 от Директива (ЕС) 2016/680 ( 53 ). Последното ограничава понятието „при изпълнение на съдебните си функции“ до „съдебните дейности по съдебни дела и […] не се прилага за други дейности, в които съдиите могат да участват съгласно правото на държава членка“. В крайна сметка обаче такова ограничение на компетентността не е запазено в окончателната редакция на съображение 20 от ОРЗД. Ако от този факт може да се изведе някакъв извод, то това е по-скоро по аргумент за противното, а не по аналогия. В крайна сметка законодателят на Съюза явно се е отклонил от тази предходна формулировка, като по всяка вероятност с това е отхвърлил възприемането на стеснително тълкуване, разграничаващо различните видове „съдебни дейности“.

96.

Второ, за целите на настоящото дело не може просто да се възпроизведе логиката, която е в основата на разграниченията, направени в законодателството и в съдебната практика в областта на достъпа до документи. Целта, която е в основата на разделението в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (защита на целостта на съдебния процес и на висящите съдебни производства), е различна от тази на предполагаемото еднакво разделение, предвидено в член 55, параграф 3 от ОРЗД (защита на независимостта на съдилищата).

97.

Що се отнася по-специално до решения Швеция и др./API ( 54 ) и Breyer/Комисия ( 55 ), на които Комисията се позовава за целите на настоящото дело, тези решения се отнасят до защитата на „съдебните процедури“, която е едно от изключенията по член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 ( 56 ). Както посочих в заключението си по дело Friends of Ireland Environment, това изключение поставя акцент върху ограничената продължителност на отделния правен спор, а не върху постоянната дейност на съдебната власт ( 57 ). Следователно то разглежда дейностите по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 предимно през призмата на временния характер. Това временно изключение от логиката на разкриването обаче е напълно чуждо на член 55, параграф 3 от ОРЗД, който се отнася до постоянното предоставяне на компетентност за осъществяване на надзор. Следователно в този контекст, както уместно отбелязва генералният адвокат Sharpston по дело Flachglas Torgau, тази реална съдебна дейност „не се отличава с начален и краен момент“ ( 58 ).

98.

На трето и последно място, бих искал да посоча защо предложеното от испанското правителство постигане на баланс между правото на защита на данните и някои други основни права (изисквано по силата на член 85 от ОРЗД) не попада в обхвата на преценката по член 55, параграф 3 от този регламент. Това е така, тъй като обективната преценка с оглед на определяне на надзорната компетентност дали дадена дейност се извършва при изпълнение на „съдебни функции“ не зависи от постигането на баланс между основните права. Вместо това съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД трябва да се извърши „преценка на вида“ която, както обясних в предходните пасажи, е свързана с общото функциониране на съдебната власт и свързаните с нея политически решения.

99.

По никакъв начин не твърдя, че за да се прецени дали разкриването на документи зачита правото на защита на личните данни, не е необходимо да се постигне баланс. Несъмнено това е необходимо, но едва на по-късен етап, когато се преценява дали въпросното разкриване (извършено при изпълнение на „съдебни функции“) е пропорционално на преследваната от него цел и следователно съответства на материалноправните разпоредби на ОРЗД ( 59 ).

100.

В обобщение предлагам понятието „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД да се разглежда от институционална гледна точка („за съд ли става въпрос?“), която след това евентуално да се коригира чрез функционална преценка на вида на въпросната дейност („какъв конкретен вид дейност се извършва от съда?“). С оглед на целта, заложена в съображение 20 от ОРЗД, при тази преценка на дейността трябва да се използва разширително тълкуване на понятието „съдебни функции“, което надхвърля пределите на самото приемане на съдебно решение по дадено дело. То трябва да обхваща и всички дейности, които могат да окажат непряко въздействие върху независимостта на съдилищата. С оглед на това би трябвало да се счита по подразбиране, че съдилищата действат при изпълнение на „съдебни функции“, освен ако по отношение на конкретен вид дейност не се установи, че тя има само административен характер.

101.

След като предложих общ критерий, който според мен следва от член 55, параграф 3 от ОРЗД, сега ще разгледам поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

102.

Припомням, че с първия въпрос по същество тя иска да се установи дали националните съдилища действат „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД при разкриването на някои документи по дела на журналист, за да може това лице да отрази по-добре конкретно дело. С останалите въпроси, основани на отговора, който Съдът следва да даде на този първоначален въпрос, се искат разяснения относно това дали за преценката по първия въпрос е от значение, първо, възможната намеса на националния надзорен орган в независимостта на съдебната власт по конкретно дело (въпрос 1, буква а), второ, вида и целта на обработването на данните, а именно информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания в рамките на съдебното производство (въпрос 1, буква б), или трето, дали съществува правно основание за това разкриване на документи (въпрос 1, буква в).

103.

Що се отнася, най-напред, до първия въпрос, както обясних в предходния раздел от настоящото заключение, понятието „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от ОРЗД следва да се тълкува от институционална гледна точка, която след това при необходимост трябва да се коригира с широк „коректив с оглед на вида дейност“.

104.

В настоящия случай институционалното определение е ясно. Всъщност Raad van State (Държавен съвет) действа като второинстанционен съд по административни спорове в Нидерландия. Също така, що се отнася до въпроса дали разглежданата дейност попада в категорията на обработване, извършвано при изпълнение на „съдебни функции“, между заинтересованите страни няма спор, че разкриването на документи по дела на журналист, за да може той да отрази по-добре съдебно заседание, действително спада към вида съдебна дейност, за която се прилага член 55, параграф 3 от ОРЗД.

105.

Споделям това становище. Политика като разглежданата в настоящото дело за разкриване на пресата на избрани документи по дела, правейки работата на съдилищата по-прозрачна и разбираема, е в основата на правото на справедлив съдебен процес ( 60 ) и очевидно е свързана с изпълнението на „съдебни функции“. Посоченото разкриване се вписва в по-широката задача на съвременната съдебна власт да информира обществеността за начина, по който е постигната справедливост в нейно име ( 61 ).

106.

Противно на твърдяното от гражданина Z, при следването на тази логика е без значение, че разглежданите документи са били разкрити от отдела за връзки с обществеността на Raad van State (Държавен съвет), който, доколкото разбирам, се състои от съдебни служители, различни от съдиите. Наред с факта, че предвид институционалната независимост на съдилищата тази институция сама определя вътрешното разпределение на задачите, запитващата юрисдикция обяснява, както бе потвърдено в съдебното заседание от нидерландското правителство, че разглежданото разкриване е извършено под надзора на председателя P.

107.

Въпреки всичко, дори разглежданото решение за разкриване да бе взето не от отдел в рамките на националния съд, а от външен орган, който по принцип е под контрола на националния съд, резултатът би бил същият. Това е така, тъй като, от една страна, ако видът на дейността попада в обхвата, въпросът кой извършва тази дейност съгласно националното право е без значение. От друга страна, разнообразието в структурите на национално равнище не може да доведе до различен резултат, когато дадена дейност служи само като коректив на едно обикновено институционално определяне ( 62 ). В противен случай един надзорен орган като Autoriteit Persoonsgegevens (Орган за защита на данните) би получил контрол върху медийната политика на Raad van State (Държавен съвет), което по косвен начин би му позволило да осъществява контрол върху взето от този съд решение по същество относно публичността на правосъдието по конкретно дело.

108.

Това ме води до въпрос 1а. С него запитващата юрисдикция иска да разбере дали тя трябва да установи във всеки конкретен случай дали надзорът засяга независимостта на съдебната власт.

109.

Отговорът е „не“. Както обясних по-горе ( 63 ), употребата на понятието „съдебни функции“ в съображение 20 от ОРЗД не трябва да се разбира като изискващо проверка във всеки отделен случай дали съществува заплаха за независимостта на съдебната власт. То представлява по-скоро общо указание за целта на разпоредбата на член 55, параграф 3 от ОРЗД, която е от институционално естество. Това указание за целта обосновава по-скоро превантивното включване в обхвата на член 55, параграф 3 от ОРЗД на всички видове съдебни дейности, надзорът върху които, що се отнася до съответствието им с ОРЗД, може да окаже въздействие, макар и непряко, върху независимостта на съдебната власт.

110.

От практична гледна точка би могло да се добави, че освен доводите от структурно, конституционно естество, това е и единственото разумно и практично решение. Наистина, нима някой може сериозно да твърди, че при определянето на компетентността си изобщо да разгледа даден въпрос националният надзорен орган по член 55, параграф 1 от ОРЗД трябва да извърши цялостна и конкретна преценка на всеки вид дейност по обработване? Трябва ли наистина тези органи да се заемат с незавидната задача да определят във всеки отделен случай за кои дейности по обработване упражняването на надзор може да засегне независимостта на съответния национален съд и за кои — не, и веднага след това да отсеят съответно какво им е позволено да проверяват?

111.

Това е свързано с отговора, който следва да се даде на въпрос 1, буква б). Всъщност точното естество и цел на конкретна дейност по обработване не са решаващи за отговора на структурния въпрос кога една юрисдикция действа при изпълнение на „съдебните си функции“. Несъмнено прозрачното правосъдие и неговото управление са особено важни за задачите на съвременната съдебна система в едно демократично общество. Тези съображения обаче нямат значение за преценката по член 55, параграф 3 от ОРЗД, доколкото разглежданата дейност по обработване е присъща на по-широкото понятие за „съдебни функции“. Всъщност всяко друго заключение негласно би имало за резултат същия вид ограничително тълкуване на член 55, параграф 3 от ОРЗД като предложеното от Комисията.

112.

Впрочем точно това подчертава защо гарантирането на независимостта на съдебната власт може да се отнася само до общата, структурна цел, която обосновава въвеждането на член 55, параграф 3 от ОРЗД, а не може да съставлява условие, чието изпълнение трябва да бъде установено във всяка отделна хипотеза ( 64 ). В противен случай би било очевидно, че „[съответствието] с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства“, което е посочено от запитващата юрисдикция като целта, преследвана с разглежданото в настоящия случай обработване на данни, се различава от „гарантиране на независимостта на съдебната власт“.

113.

В такъв случай остават само два възможни подхода. Първо, би следвало да се заключи, че публичността на правосъдието е цел, различна от независимостта на съдебната власт. Тогава разкриването на информация на журналистите би попаднало извън обхвата на член 55, параграф 3 от ОРЗД — резултат, който според всички заинтересовани страни, включително и според Комисията, просто е изключен. Второ, тогава би трябвало да се раздуе (и без това не много тясното) понятие „независимост на съдебната власт“, така че да включва също така публичността и прозрачността на съдебната власт, а евентуално и всяка друга ценност, превръщайки всичко, което се случва в съдебната сфера, в интерес или ценност, присъщи на независимостта на съдебната власт. Това на свой ред обаче би означавало да се преобърне цялата структура. Независимостта на съдебната власт не е цел сама по себе си. Тя не е вътрешноприсъща ценност. Самата тя е междинна ценност, средство за постигане на цел, която трябва да се реализира чрез наличието на независими съдии, а именно справедливото и безпристрастно решаване на спорове.

114.

Това не означава, че изследването на естеството и целта на дадена дейност по обработване никога не би било от полза. Разбира се, че е. Но то е от полза не на етапа на определяне на обхвата на член 55, параграф 3 от ОРЗД, а на етапа на определяне на законосъобразността на обработването съгласно член 6, параграф 1 от ОРЗД или други материалноправни разпоредби на този регламент. Всъщност може да е доста уместно да се изследва защо е извършена определена дейност по обработване при преценката дали тази дейност е например „[необходима] за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора“ по смисъла на член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД. Освен това естеството и целта на дадена дейност по обработване естествено ще бъде от значение при преценката дали са спазени принципите, установени в член 5 от ОРЗД.

115.

Именно тук въпрос 1, буква в) се включва в обсъждането и го продължава. Разглеждането на въпроса дали е необходимо наличието на правно основание в националното право и какъв вид правно основание е необходимо, отново е въпрос по същество и се отнася до въпроса за законосъобразността на обработването. Става дума за въпрос, който трябва да бъде анализиран съгласно член 6 от ОРЗД. Въпреки това, макар че в досието по делото като цяло се споменава, че UAVG „транспонира“ ОРЗД, в него липсва каквото и да било обсъждане на въпроса как член 6 от ОРЗД е бил взет предвид при разглежданото в настоящото дело обработване. Освен това запитващата юрисдикция не поставя пряко въпрос за законосъобразността на обработването.

116.

Като цяло, мога само да се позова на съображенията, които наскоро изложих по този въпрос в заключението ми по дело Valsts ieņēmumu dienests ( 65 ). Всъщност всяко национално правно основание, създадено съгласно член 6 от ОРЗД, трябва да се отнася само до това, което по същество представлява обща и постоянна практика за разкриване на документи пред пресата. Когато съществува такова общо правно основание, не виждам нито целесъобразността, нито пропорционалността на това да се изисква приемането на отделно решение за всяка дейност по обработване ( 66 ).

117.

Настоящото дело е като лука. Има множество слоеве. Ако човек остане на външния слой на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, като ги възприеме и им отговори наистина буквално, тогава той може действително да се спре на този етап, което Съдът също може да направи. Отговорът на основния проблем, пред който е изправена запитващата юрисдикция, съдържащ се в първия ѝ въпрос относно член 55, параграф 3 от ОРЗД, би бил предоставен.

118.

Считам, че би било възможно, а в контекста на настоящото дело — и напълно оправдано, да се остане на този външен слой. Не е необходимо лукът да се бели, освен ако това не е изрично поискано.

119.

Същевременно обаче не може да се скрие фактът, че що се отнася до действителното съдържание на поставените въпроси, запитващата юрисдикция постепенно се отклонява от въпроса за компетентността по член 55, параграф 3 от ОРЗД и се плъзга в посока към преценката по същество на делото евентуално съгласно член 6 от ОРЗД, по-специално чрез своя въпрос 1, букви б) и в). Разбира се, цялото това плъзгане и преходът от една област в друга могат да се дължат на новия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, и на неясните контури на тълкуването на член 55, параграф 3 от ОРЗД. След като това тълкуване бъде дадено, всички въпроси се изясняват и тези съображения стават излишни.

120.

Всичко това всъщност може да се приеме и като признак за нещо друго, а именно че е доста трудно въпросът за компетентността по член 55, параграф 3 от ОРЗД да се разграничи ясно от съображенията по същество и като цяло от приложното поле на целия акт. Всъщност, ако ОРЗД изобщо не е приложим към определени видове дейности, какъв би бил смисълът да се обсъжда кой да упражнява надзор върху тях ( 67 )? Същото важи и за хипотезата, в която дадена държава членка законосъобразно изключва съдилищата от задълженията по ОРЗД: ако не са налице материалноправни задължения, това би означавало, въобще няма върху какво да се упражнява надзор.

121.

Същевременно, що се отнася в по-голяма степен до институционалния и процесуалния аспект на делото, в писменото си становище гражданинът Z изразява съмнения относно съвместимостта на член 55, параграф 3 от ОРЗД с член 8, параграф и член 47 от Хартата. Той счита, че член 55, параграф 3 от ОРЗД е невалиден, доколкото тази разпоредба изключва компетентността на надзорния орган (с обща компетентност) по член 55, параграф 1, без същевременно да налага на държавите членки задължението да създадат друг независим орган в съответствие с текста на член 8, параграф 3 от Хартата и на член 16, параграф 2 ДФЕС. Тази законодателна празнота също може да доведе неминуемо до нарушения на член 47 от Хартата и евентуално дори на член 19, параграф 1 ДЕС. Тя лишавала гражданина Z от ефективно средство за правна защита пред независим съд.

122.

Въпреки това, като се имат предвид всички тези съображения и обстоятелството, че нито един от посочените въпроси не е бил изрично повдигнат от запитващата юрисдикция, а също и с оглед на обхвата, контекста и доводите, обсъдени в рамките на настоящото производство, считам, че е най-добре тези въпроси да бъдат оставени за друго дело, в случай че действително възникне необходимост от разрешаването им.

123.

Ето защо ще завърша само с няколко бележки относно законодателния замисъл на ОРЗД по отношение на съдебната функция на съдилищата. Опитах се да разбера законодателната идея, която стои зад уредбата по същество на изключенията и надзора за спазване на ОРЗД. Въпреки това продължавам да недоумявам какво точно се очаква да бъде постигнато чрез подчиняването на съдебната дейност на съдилищата на задълженията, произтичащи от ОРЗД. Моето недоумение е във връзка с присъщия характер на тази дейност (1), но също така и по отношение на това кой следва да бъде натоварен с контрола върху спазването на ОРЗД от страна на съдебните органи (2).

124.

Какво променя ОРЗД — след като бъде приложен към съдилищата — в начина, по който трябва да се изпълнява съдебната функция? Предвид очевидно неограниченото приложно поле на ОРЗД може да изглежда изненадващо, че е възможно произтичащите от него задължения във връзка с тази функция да са изненадващо леки. Материалноправните разпоредби на ОРЗД или вече предвиждат, че всяко обичайно обработване за съдебни цели е законосъобразно, или препращат към допълващи (и евентуално ограничаващи) разпоредби на държавите членки, или най-малкото допускат постигането на баланс с някои основни права и принципи на демократичното общество, което отново ще позволи почти всякакви дерогации по отношение на съдебната функция.

125.

Член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД дава пример в това отношение. Съгласно тази разпоредба всяко действие по обработване, което е „необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на“ национален съд, се счита за законосъобразно „ex lege“. Подобна (макар и по-ясно изразена) дерогация произтича от член 9, параграф 2, буква е) от същия регламент за обработването на специални категории лични данни. Когато се прилага някоя от тези разпоредби, не е необходимо съгласие от страна на субекта на данните, като държавите членки трябва да определят по-точно начина, по който се извършва обработването в тази хипотеза ( 68 ). С други думи и при спазване на принципите на обработване на данни, предвидени в член 5 от ОРЗД ( 69 ), самият ОРЗД предоставя правно основание, за да се счита за законосъобразно всяко обработване на лични данни, извършвано от националните съдилища, което е необходимо за изпълнението на техните официални задачи.

126.

Освен това по силата на член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД на държавите членки се разрешава също така да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22 и 34 от ОРЗД, а в някои случаи и в член 5 от ОРЗД, за да защитят „независимостта на съдебната власт и съдебните производства“. В съдебното заседание Комисията уточнява, че член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД трябва да се разглежда като разпоредба, действаща подобно на член 52, параграф 1 от Хартата, а не трябва да се разглежда като още една разпоредба, ограничаваща компетентността на надзорния орган.

127.

Съгласен съм с Комисията по този въпрос: член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД няма пряка връзка с член 55, параграф 3 от ОРЗД ( 70 ). Въпреки това той позволява на държавите членки дерогация от всички права на субектите на данни съгласно глава III от ОРЗД по отношение на нещо, което също така представлява някакъв вид съдебна дейност („независимостта на съдебната власт и съдебните производства“).

128.

И накрая, всичко това е възможно, без дори (все още) да е пристъпено към постигане на баланс с основните права или интереси, различни от защитата на данните, във връзка с преценката за законосъобразност на отделните дейности по обработване (и заложеното в нея изискване за свеждане до минимум и за пропорционалност). Като се имат предвид изискванията за прозрачност и публичност на правосъдието, те вероятно ще обхванат всички обикновени начини на използване на лични данни за целите на правораздаването.

129.

Резултатът изглежда самоунищожителен: правото на Съюза налага на съдебната функция всеобхватна рамка за защита на данните, която трябва да бъде спазвана, като в същото време позволява толкова много съществени изключения. Като се прибави към това и „изземването на компетентност“, въведено с член 55, параграф 3 от ОРЗД, действащото право се връща към изходната точка, тоест към запазване на „modus operandi“ на националните съдилища преди въвеждането на тези правила. Това поражда въпроса: защо тогава е имало нужда от такава мозайка от норми, ако в действителност тези норми са довели до толкова малка промяна на национално равнище?

130.

Това не означава, че подобен резултат не трябва да се приветства. Напълно съм съгласен, че не може да бъде другояче. Това е така не само за да се съобразят различните съдебни и конституционни традиции на държавите членки по отношение на публичността на правосъдието ( 71 ). Това е преди всичко присъщо на самата съдебна функция. Правораздаването предполага представяне на индивидуализираните данни пред публичния форум. Искам да наблегна и на двата аспекта на тази теза.

131.

От една страна, основанието за легитимността на съдебната власт по конкретно дело се състои в неговите факти и данни. Съдията се произнася по конкретно дело. Неговата или нейната работа не се състои в писането на абстрактни, общи и анонимни правила, които не са свързани с конкретните факти и хипотези. Това е работата на законодателя. Колкото повече едно съдебно решение се отклонява от или прикрива фактите по едно дело, разглеждано публично, или ако впоследствие неговото отразяване в медиите е значително ограничено, толкова повече то става неразбираемо и губи легитимността си като съдебно решение ( 72 ).

132.

От друга страна, още от римската епоха, а вероятно и по-рано, ако ищец иска помощта на общността или по-късно — на държавата, за да бъде претенцията му уважена и принудително изпълнена от държавата, той е трябвало да излезе на публичния форум и да позволи делото му да бъде разгледано там. В класическата римска епоха ищецът дори е имал право да използва насилие срещу ответник, който отказва да се яви на общественото място (североизточната част на римския форум, наречена „comitium“), пред магистрата (седнал на подвижен стол на трибуна, разположен по-високо от обществеността — оттук и терминът „трибунал“), когато е призован пред съда (in ius vocatione) ( 73 ).

133.

Вярно е, че по-късно е имало и други виждания за правилното правораздаване и неговата публичност. Те може би най-добре са отразени в цитат от съдия от Parlement de Paris, който през 1336 г. пише указания до своите младши колеги и обяснява защо те никога не трябва да разкриват нито установените факти, нито мотивите за своето решение: „Защото не е добре някой да може да съди за съдържанието на дадено съдебно решение или да казва „то е подобно или не“; а бъбривите непознати трябва да бъдат оставени в неведение и устата им да бъде затворена, за да не се нанесе вреда на другите. […] Защото никой не бива да знае тайните на най-висшия съд, който няма друг над него освен Бог […]“ ( 74 ).

134.

В съвременната епоха, ако се върнем към цитата на Джереми Бентъм в началото, отново се смята, че дори и на бъбривите непознати трябва да се позволи да видят и разберат правосъдието. Разбира се, с навлизането на съвременните технологии редица въпроси трябва непрекъснато да се преоценяват, за да не могат бъбривите непознати да нанесат вреда на другите.

135.

Въпреки това всяка подобна промяна, особено тази, която засяга публичността и прозрачността на правораздаването, трябва да бъде ограничена до строго необходимото, без да се преобръщат основите на цялата структура ( 75 ). Правораздаването е и остава индивидуализирано вземане на решения, изискващо излагането на определени лични подробности и данни, което трябва да се провежда в рамките на публичен форум, със сигурност що се отнася до резултата от него.

136.

Завършвайки в тази връзка с конкретен пример, за който вече беше споменато в настоящото заключение ( 76 ), според мен ОРЗД не съдържа никакво право на „анонимен съдебен процес“. С оглед на всичко изложено по-горе изглежда странно и опасно да се смята, че за разрешаване на спора си ищците, отиващи в публичния форум, където съдиите говорят от името на общността и действат под зоркия поглед на своите съграждани, следва да имат право самоличността им да се пази в тайна, а делото им да бъде анонимизирано по подразбиране, включително от самия съд, който решава делото, без да е налице някаква конкретна и сериозна причина, налагаща такава анонимност ( 77 ).

137.

Разбира се, публичността на правосъдието не е абсолютна. Съществуват основателни и необходими изключения ( 78 ). Това, което следва да се има предвид тук, е: кое е правилото и кое е изключението. Публичността и прозрачността трябва да останат правилото, от което естествено изключенията са възможни и понякога необходими. Въпреки това, освен ако ОРЗД не следва да се тълкува като налагащ възраждане на най-добрите практики на Parlement de Paris от 14-и век или други елементи на Ancien Régime или на Star Chamber(s) ( 79 ), е доста трудно да се обясни защо в името на защитата на личните данни това съотношение сега трябва да се обърне, а именно тайната и анонимността трябва да станат правилото, от което прозрачността понякога може понякога да стане желаното изключение.

138.

В заключение и като цяло не може да не се зададе отново въпросът, що се отнася до цялостния законодателен замисъл на прилагането на ОРЗД по отношение на съдебната дейност на съдилищата, защо системата би била проектирана така, че (първоначално) да включва всичко, а след това (на по-късен етап) на практика да изключва последиците от този широк обхват чрез отделните материалноправни разпоредби или евентуално изцяло посредством член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Не би ли следвало тогава националните съдилища, които действат „при изпълнение на съдените им функции“, просто да бъдат изключени изцяло от приложното поле на ОРЗД?

139.

Материалноправният слой е свързан с институционалния. Това добавя въпроса „как?“ към и без това доста тежкия материалноправен въпрос „защо?“. Как на практика съдилищата, действащи при изпълнение на съдебните им функции, следва да бъдат контролирани по отношение на спазването на ОРЗД и от кого точно? Всъщност, ако националните съдилища трябва да прилагат ОРЗД, но въпреки това компетентните надзорни органи не отговарят за надзора върху дейностите, извършвани „при изпълнение на съдебните им функции“ съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД, кой тогава ще следи за спазването на основното право на защита на личните данни на лицата, гарантирано от член 8, параграфи 1 и 3 от Хартата?

140.

Именно тук според мен връзката между член 55, параграф 3 и съображение 20 от ОРЗД създава известни проблеми.

141.

Всички страни в настоящото производство обясняват, че член 55, параграф 3 от ОРЗД трябва да се тълкува в светлината на съображение 20 от ОРЗД. В това съображение се посочва, че когато националните надзорни органи наблюдават и осигуряват прилагането на ОРЗД, тези задачи независимо от всичко не следва да нарушават принципа на независимост на съдебната власт по отношение на надзора върху дейностите по обработване, извършвани от „съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“. След това в съображение 20, трето изречение от ОРЗД се отбелязва, че „[с]ледва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка“.

142.

Въпреки това, съвместим ли е подходът, предложен в съображение 20, с критерия за „независимост“ по член 8, параграф 3 от Хартата? Всъщност как може някой „надзорен съд“, който е създаден по посочения начин от държавите членки в рамките на техните национални съдебни системи, за да гарантира спазването на ОРЗД, да действа като трета страна, независима от самите съдилища, които евентуално са извършили нарушение на ОРЗД? Не влиза ли това в противоречие с член 47 от Хартата?

143.

Разглеждането на въпроса коя е подходящата институционална и процесуална структура за подобна ситуация бързо се превръща в дежа-вю, напомнящо на дебата по дело Köbler ( 80 ). Кой трябва да се произнася относно отговорността на държавата за нарушения на правото на Съюза, извършени от съдебната власт? Другите „редови“ съдилища в рамките на съдебната система, предвид опасността един ден върховният съд да трябва да се произнесе относно собствената си отговорност? Или специално създаден свръхсъд? Ами ако и този свръхсъд сгреши? В това отношение съображение 20 от ОРЗД отново извежда на преден план въпроса, който държавите членки разкритикуваха в решението Köbler, а именно компрометирането на „реалната“ независимост на съдебната власт чрез прилагането на външно право на контрол върху съдебни актове или бездействия в противоречие с правилата за защита на данните ( 81 ).

144.

Въпреки това, за разлика от решението Köbler, в което предполагам, че редица мъдри умове са могли да проумеят принципа, че държавите членки следва да поправят вредите, причинени от юрисдикция, произнесла се като последна инстанция с решение, нарушаващо правото на Съюза ( 82 ), изобщо не е ясно защо тази „реална“ независимост трябва да бъде пожертвана на олтара на надзора за спазването на акт на вторичното право, какъвто е ОРЗД, който така или иначе предвижда други средства за привеждането му в изпълнение. Без съмнение не може да се отрече, че този акт има солидно основание в първичното право в член 8 от Хартата и в член 16 ДФЕС. Въпросът обаче е в това, че съгласно членове 79 и 82 от ОРЗД и независимо от член 55, параграф 3 от него отделно са предвидени средства за правна защита срещу актовете на съдилищата в качеството им на администратори и обезщетение за вреди.

145.

Същевременно би могло да се намери възможно разрешение, ако третото изречение от съображение 20 от ОРЗД не се възприема твърде буквално. Всъщност в крайна сметка то е само съображение, а не самостоятелна и следователно задължителна правна разпоредба ( 83 ). Ако това е правилният подход, който очевидно е възприет в някои държави членки, тогава материалноправните разпоредби на ОРЗД щяха да се разглеждат само като установяващи права, на които правните субекти следва да могат да се позовават пред националните съдилища в рамките на съществуващите в тази държава членка обичайни съдебни производства ( 84 ).

146.

Ако това наистина бе предпочетеният институционален и процесуален подход, тогава би могъл да се предотврати както проблемът с допускането на „зависима трета страна“ да контролира дейността на съдебната власт, така и необходимостта от създаване на свръхсъд, който да контролира другите съдилища. При все това, при този подход вероятно все още няма да бъде изпълнено изискването на член 8, параграф 3 от Хартата за наличие на „независим“ орган, който да контролира спазването на правото на защита на личните данни ( 85 ).

147.

От тази гледна точка решението с въвеждането на „вътрешен съд“ се явява единственият работещ вариант за решаването на гореописаната главоблъсканица как свръхструктурата на ОРЗД да се впише в доста специфичния свят на националната съдебна власт ( 86 ).

148.

Дори и да се приеме, че единственият съвместим с Хартата начин е да се пристъпи към създаването на такъв орган за „вътрешен контрол“, остава неясен въпросът какво точно ще трябва да контролира този орган.

149.

Първо, както бе обяснено в предходния раздел на настоящото заключение, ОРЗД презумира, че дейностите по обработване на данни от съда са законосъобразни, и в допълнение към тази обща презумпция допуска определени права и задължения, както и основополагащи принципи, свързани с обработването на лични данни, да бъдат ограничени чрез национални законодателни мерки.

150.

Второ, в повечето, ако не и във всички държави членки националните процесуални кодекси, приложими към съдебните производства, уреждат много по-подробно обработването на лични данни във всички отделни етапи на съдебното производство, а именно: какво трябва и може да съдържа конкретен документ, кой и до какво има достъп, при какви условия и каква информация може да бъде премахната/коригирана, какви ограничения за поверителност се прилагат, каква информация и данни трябва да съдържа съдебното решение и т.н. ( 87 ).

151.

Трето, неспазването на тези правила от националните съдилища вече подлежи на контрол и на поне два вида евентуални санкции. От една страна, това са санкциите срещу самото решение, водещи до евентуалната му отмяна. От друга страна, съществуват режими на лична отговорност за съдиите в рамките на дисциплинарни производства.

152.

С оглед на тази законодателна среда може да се очаква ОРЗД да съдържа разпоредби относно взаимодействието си с други законодателни рамки. Кой е lex specialis и как различните институционални и процесуални рамки следва да съществуват съвместно? Как трябва да се разрешават евентуалните нормативни конфликти? Уви, ОРЗД не съдържа никакви правила за решаването на такива конфликти, поради което възниква отделният въпрос дали ОРЗД действително трябва да се разглежда като заместващ националните процесуални правила, или трябва да се тълкува като допълващ тези правила.

153.

Ако случаят е такъв, означава ли това, че например съответните лица биха могли да се обърнат към националните съдилища, за да може последните да „коригират“ своите процесуални документи извън националните процесуални срокове (съгласно член 16 от ОРЗД) ( 88 )? Какво би станало, ако една страна в съдебния процес, изправена пред негативен изход на делото, успее да изпълни условията за позоваване на своето „право да бъдеш забравен“ (съгласно член 17 от ОРЗД), за да изтрие съдебното решение или протокола от съдебното производство от колективната съдебна памет след постановяването на това решение ( 89 )?

154.

С оглед на всички тези многобройни усложнения може би не е съвсем изненадващо, че редица държави членки срещат разбираеми трудности при създаването на подходящи институционални структури съгласно член 55, параграф 3 от ОРЗД, които все пак да са в съответствие с член 8, параграф 3 от Хартата ( 90 ).

155.

Двата аспекта, разгледани заедно в настоящия раздел, т.е. материалноправните елементи и елементите, свързани с институциите и процедурите, оставят усещането за обърканост, което вече бе споменато в началото на раздел Г. С оглед на обстоятелството, че продължават да съществуват такива системни проблеми, защо изобщо се създават такива половинчати, но забележително мащабни свръхструктури? С оглед на приложението на почти несъществуващи материалноправни субективни права, що се отнася до съдебната дейност на съдилищата? Дали наистина всичко това си струва труда?

156.

Предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Midden‑Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„По въпрос 1

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по разкриване на документи по дела на журналисти с цел по-добро медийно отразяване на открито съдебно заседание се извършва от съдилищата „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква а)

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 не изисква да се установява дали дадена дейност по обработване, извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“, засяга независимото вземане на съдебно решение по всяко отделно дело.

По въпрос 1, буква б)

Определянето на естеството и целта на конкретна дейност по обработване не е сред критериите, които трябва да се вземат предвид съгласно член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679, за да се установи дали националните съдилища са действали „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква в)

За да се установи дали дадена дейност по обработване е извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, е без значение дали тези съдилища са действали въз основа на изрично правно основание, предвидено в националното право“.