20.1.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 19/26 |
Преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Paris (Франция), постъпило на 22 октомври 2019 г. — BW, CX/BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République
(Дело C-780/19)
(2020/C 19/28)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal de grande instance de Paris
Страни в главното производство
Ищци: BW, CX
Ответници: BNP Paribas Personal Finance SA, Procureur de la République
Преюдициални въпроси
1) |
Изключва ли Директива 93/13 (1), тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: (a) обявяване на клауза за неравноправна, (б) евентуално възстановяване на суми, (в) когато потребителят е ищец, и (г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск? |
2) |
Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността? |
3) |
Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално, че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение, че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула? |
4) |
Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на общностното право, национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:
|
5) |
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на общностното право, национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с 5,37 % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“? |
6) |
В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора? |
7) |
Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници? |
8) |
Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор като разглеждания в главното производство, в който двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен? |
(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).