–

за VA, лично,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, A. Pimenta, J. Marques и P. Barros da Costa, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и Н. Николова, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35, наричана по-нататък „Конвенцията на ООН“), и на член 2, параграфи 1—3 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между TC и UB, от една страна, и Комисията за защита срещу дискриминация (България) и VA, от друга страна, във връзка с решението на тази комисия да им наложи, в качеството им на председател на съд и съдия в наказателно отделение, глоби за дискриминация по отношение на VA, съдебен заседател в това отделение.

3

Член 1 от Конвенцията на ООН гласи:

„Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите“.

4

Съгласно член 5 от тази конвенция, озаглавен „Равенство и забрана на дискриминация“:

„1.   Държавите страни по настоящата конвенция признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация, на еднаква закрила и еднакво отношение по закон.

2.   Държавите страни по настоящата конвенция се задължават да забранят всякаква дискриминация по признак на увреждане и да гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация, на каквито и да било основания.

3.   С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите страни по конвенцията се задължават да предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

4.   Всякакви конкретни мерки, необходими за ускоряване или постигане на фактическо равенство на хората с увреждания, не се считат за дискриминация по смисъла на настоящата конвенция“.

5

Член 27 от Конвенцията на ООН със заглавие „Работа и заетост“ предвижда следното:

„Държавите страни по настоящата конвенция признават правото на труд на хората с увреждания, равноправно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите страни по конвенцията се задължават да гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

[…]“.

6

Съображения 16, 20, 21 и 23 от Директива 2000/78 гласят:

[…]

[…]

7

Съгласно член 1 от тази директива, озаглавен „Цел“:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

8

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Понятие за дискриминация“, гласи:

1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]“.

9

Член 3 от същата директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на [Европейския съюз], настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

[…]“.

10

Член 4 от Директива 2000/78, озаглавен „Професионални изисквания“, предвижда в параграф 1:

„Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

11

Член 5 от тази директива, озаглавен „Подходящо настаняване на лицата с увреждания“, гласи:

„За да се гарантира спазването на принципа за равно третиране във връзка с лицата с увреждания, трябва да се осигури подходящо настаняване. Това означава, че работодателите предприемат подходящи мерки, когато е необходимо в определен случай, да предоставят възможност на лице с увреждане, да има достъп, да участва или да се издига в професията, да се обучава, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя. Тази тежест не е непропорционална, когато е достатъчно обезщетена от съществуващите мерки в рамките на политиката спрямо хората с увреждания в съответната държава членка“.

12

Член 6 от Конституцията (ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.), в приложимата към фактите в главното производство редакция, гласи:

„(1)   Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2)   Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“.

13

Съгласно член 48 от Конституцията:

„(1)   Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2)   Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. […]“.

14

Съгласно член 4, алинея 1 от Закона за защита от дискриминация (обн. ДВ, бр. 86 от 30 септември 2003 г.), в приложимата към фактите в главното производство редакция, е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана по-специално на увреждане.

15

Съгласно член 7, алинея 1, точка 2 от Закона за защита от дискриминация:

„Не представлява дискриминация:

[…]

16

Член 66 от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г.), в приложимата към фактите по главното производство редакция, предвижда, че в случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдиите.

17

Съгласно член 67, алинея 1 от Закона за съдебната власт:

„За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:

18

Член 8, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г.), в приложимата към фактите по главното производство редакция, гласи:

„В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели“.

19

Член 13 от Наказателно-процесуалния кодекс в алинея 1 предвижда, че съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, а в алинея 2, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

20

Съгласно член 14, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

21

Съгласно член 18 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

22

VA е с трайно намалена работоспособност поради загуба на зрението, както е видно от направена през 1976 г. експертиза. Тя завършва висше образование — специалност „право“, през 1977 г. полага успешно изпит за правоспособност, а след това работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.

23

През 2014 г. след проведена от Столичния общински съвет процедура VA е одобрена за съдебен заседател от Софийски градски съд (България). Разпределена е в Софийски районен съд (България) и чрез жребий заедно с още трима съдебни заседатели — към 6‑и наказателен състав на този съд, в който заседава съдията UB. На 25 март 2015 г. тя полага клетва като съдебен заседател в този съд.

24

За периода от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. VA не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. През май 2015 г. тя иска от председателя на Софийски районен съд, а именно ТС, да бъде разпределена към друг съдия, но не получава отговор.

25

На 24 септември 2015 г. VA подава до Комисията за защита от дискриминация жалба, в която твърди, че поради увреждането ѝ е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от страна на съдия UB, тъй като същата не я допуска до участие в нито едно съдебно наказателно производство, както и от страна на председателя на Софийски районен съд ТС, който не разглежда молбата ѝ да бъде разпределена към друг съдия, за да реализира правото си на труд като съдебен заседател. В отговор TC и UB изтъкват по-специално естеството на задълженията на съдебния заседател, необходимостта от налични специфични физически характеристики, както и наличието на законна цел, а именно спазване на принципите на Наказателно-процесуалния кодекс, което обосновавало различното третиране на VA, основано на характеристика, отнасяща се до признака „увреждане“, в съответствие с член 7, алинея 1, точка 2 от Закона за защита от дискриминация.

26

След изслушване на TC и UB с решение от 6 март 2017 г. Комисията за защита от дискриминация приема, че те са осъществили основана на увреждане дискриминация по отношение на VA, а именно по смисъла на член 4 от Закона за защита от дискриминация, и налага на всеки от тях глоба, съответно 250 и 500 BGN (български лева) (около 130 и 260 EUR).

27

TC и UB подават жалби срещу това решение до Административен съд София-град (България), който ги отхвърля. Този съд по-специално приема, че е незаконосъобразно въвеждането на ограничения на достъпа до упражняване на определена професия или дейност, в случая на съдебен заседател, по принцип, изхождайки от предположението, че съответното увреждане ще доведе до невъзможност за нейното пълноценно осъществяване. Действително спецификата на наказателното производство изисква такъв съдебен заседател да се съобразява с основните принципи на това производство, а именно за непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение. Да се презумира обаче, че наличието на увреждане във всички случаи лишава лицето от способността да се съобразява с тези принципи, е дискриминация. Посоченият съд добавя, че в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че след 9 август 2016 г., когато влиза в сила законодателна реформа, въвеждаща електронното разпределение на съдебните заседатели, VA участва в редица съдебни заседания по наказателни дела.

28

TC и UB подават до запитващата юрисдикция, Върховен административен съд (България), касационни жалби срещу решението на Административен съд София-град. В подкрепа на жалбата си TC твърди, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на член 7, алинея 1, точка 2 от Закона за защита от дискриминация относно наличието на съществено и определящо професионално изискване. Като се има предвид естеството им, задълженията на съдебен заседател не можело да се изпълняват от лица, чийто увреждания водят до нарушаване на принципите, установени в Наказателно-процесуалния кодекс. От своя страна UB твърди, че този съд неправилно е отдал предимство на Закона за защита от дискриминация пред Наказателно-процесуалния кодекс, акт от по-висок ранг, и пред принципите, установени в този кодекс, които тя като наказателен съдия следва да спазва при разглеждане на висящите пред съда дела и да осигурява еднаквото третиране от всички членове на състава на доказателствения материал по делото и непосредственото впечатление на всеки от състава на съда от поведението на страните по делото.

29

В този контекст, предвид правилата на наказателния процес, запитващата юрисдикция посочва, че не е ясно доколко различното третиране на лице с увреждане на зрението като VA при упражняване на дейността като съдебен заседател е допустимо с оглед на нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и Директива 2000/78, чиято цел е да се гарантира равенството в областта на труда и заетостта на всички хора с увреждания.

30

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

В самото начало следва да се отбележи, че макар в изложението на въпросите си запитващата юрисдикция да не се позовава на разпоредбите на Хартата, тя си задава въпроси, както е видно от определението за преюдициално запитване, относно съвместимостта на недопускането на незрящо лице като VA да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство с оглед както на разпоредбите на Директива 2000/78 и Конвенцията на ООН, така и на Хартата.

32

Следва да се припомни, че в обхванатата от посочената директива област се дава конкретен израз на общия принцип на недопускане на дискриминация, закрепен понастоящем в член 21 от Хартата (решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie, C‑16/19, EU:C:2021:64, т. 33 и цитираната съдебна практика).

33

Освен това член 26 от Хартата предвижда, че Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността.

34

При тези условия следва да се приеме, че с въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата, както и с оглед на Конвенцията на ООН трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.

35

Най-напред следва да се припомни, че както от заглавието и съображенията, така и от съдържанието и целта на Директива 2000/78 следва, че тя е предназначена да установи обща рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на някой от признаците, упоменати в член 1 от нея, сред които е увреждането (решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 26 и цитираната съдебна практика).

36

Както следва от член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78 в границите на сферите на компетентност, поверени на Съюза, тази директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, по-специално относно условията за наемане и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане.

37

От акта за преюдициално запитване следва най-напред, че функциите на съдебен заседател представляват платена професионална дейност, след това, че VA е избрана да изпълнява тези функции и е назначена в наказателно отделение на съд, и накрая, че в периода от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. тя на практика не е могла да изпълнява тези функции и следователно да има достъп до такава заетост.

38

Оттук следва, че в такава хипотеза става въпрос както за условията за достъп до заетост по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78, така и за условията на труд, посочени в член 3, параграф 1, буква в) от тази директива.

39

Освен това е безспорно, че VA е засегната от „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78, доколкото страда от трайна загуба на зрението, като се има предвид, че съгласно постоянната съдебна практика понятието „увреждане“ трябва да се разбира като ограничение на трудоспособността, произтичащо по-специално от трайни физически, умствени или психични нарушения, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Nobel Plastiques Ibérica, C‑397/18, EU:C:2019:703, т. 41 и цитираната съдебна практика).

40

Следователно положение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на посочената директива.

41

Що се отнася, на първо място, до наличието на разлика в третирането, основана на увреждане, следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 за целите на последната „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от нея. Член 2, параграф 2, буква а) от тази директива уточнява, че проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1, включително увреждане.

42

В случая от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, е видно, че от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. VA не е била допусната да участва в нито едно от съдебните заседания на съдебния състав, към който е разпределена, поради това че е била незряща. В този смисъл изглежда, че тя е била третирана по-малко благоприятно от другите съдебни заседатели в този състав, които се намират в сходно положение, но не са засегнати от слепота, поради увреждането, което представлява пряко основана на увреждане разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

43

На второ място, по отношение на въпроса дали такава разлика в третирането може да бъде оправдана въз основа на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се припомни, че съгласно самата формулировка на тази разпоредба държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 от тази директива, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването — пропорционално.

44

В това отношение Съдът е постановил, че не признакът, на който се основава разликата в третирането, а определена характеристика, свързана с този признак, трябва да представлява основно и определящо за професията изискване (решение от 15 ноември 2016 г., Salaberria Sorondo, C‑258/15, EU:C:2016:873, т. 33 и цитираната съдебна практика).

45

Доколкото дава възможност за дерогиране на принципа за недопускане на дискриминация, член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка със съображение 23 от нея, в което се говори за „много ограничени обстоятелства“, при които такава разлика в третирането може да бъде оправдана, трябва да се тълкува стеснително (решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 33 и цитираната съдебна практика).

46

Що се отнася до целта, посочена, за да се обоснове неблагоприятното третиране на VA, основано на увреждането ѝ, TC и UB изтъкват, че недопускането на VA до участие в съдебните заседания на наказателния състав, в който тя е била разпределена до август 2016 г., е целяло да гарантира пълното спазване на принципите на Наказателно-процесуалния кодекс, и по-специално на принципа на непосредственост и на пряка преценка на доказателствата, за да се установи обективната истина, произтичащи от членове 14 и 18 от този кодекс.

47

Всъщност TC и UB поддържат, че функциите на съдебен заседател не могат да бъдат изпълнявани от лица, страдащи от увреждане като слепота. Изпълнението на тези функции по принцип изисквало притежаването на особени физически способности, като зрението.

48

Следва обаче да се отбележи, че макар член 67, параграф 1 от Закона за съдебната власт да предвижда, че съдебният заседател трябва в частност да е дееспособен и да не страда от психически заболявания, съгласно данните, съдържащи се в акта за преюдициалното запитване, този закон не налага изискване във връзка с физическата годност на съдебния заседател, нито предвижда основание за недопускане поради физическо увреждане като слепота.

49

От същите данни следва, че считано от 9 август 2016 г., вследствие на влизането в сила на законодателна реформа е въведено електронно разпределение на съдебните заседатели, така че, считано от тази дата, VA е участвала в редица съдебни заседания по наказателни дела. Следователно електронното разпределение на съдебните заседатели, предвидено в разглежданото в главното производство национално законодателство, изглежда, се извършва независимо от съображения, свързани с личността на тези съдебни заседатели, както и с разглежданите от тях дела, което запитващата юрисдикция следва да провери.

50

При това положение съгласно практиката на Съда притежаването на особени физически способности може да се счита за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 за упражняването на някои професии, като пожарникар или полицай. Освен това изискването слухът да покрива минимално ниво на слуха, определено от националната правна уредба, може да се счита за такова изискване за работата като служител в затвор (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 40 и 41).

51

Съдът също така е постановил, че зрението изпълнява основна функция при управлението на моторни превозни средства, така че изискването за минимален праг на острота на зрението, наложено от законодателя на Съюза за упражняването на професията шофьор на товарен автомобил, е в съответствие с правото на Съюза с оглед на целта да се гарантира пътната безопасност (вж. в този смисъл решение от 22 май 2014 г., Glatzel, C‑356/12, EU:C:2014:350, т. 54 и 72).

52

Също така, поради естеството на функциите на съдебен заседател в наказателно производство и условията за тяхното упражняване, които в определени случаи могат да включват проверка и преценка на визуални доказателства, зрението може да се счита и за „основно и определящо професията изискване“ за професията съдебен заседател в такова производство по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, стига проверката и преценката на посочените доказателства да не могат да се извършват по-специално чрез медико-технически средства.

53

Освен това изтъкнатата от TC и UB цел да се осигури пълно спазване на принципите на наказателното производство, сред които тези на непосредственост и на пряка преценка на доказателствата, може да представлява законосъобразна цел по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.

54

Следователно е важно да се провери дали мярката, наложена на VA в главното производство, състояща се в пълното недопускане да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство, е подходяща за постигане на преследваната цел и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Що се отнася до тази пропорционалност следва да се вземе предвид фактът, че съгласно член 5 от Директива 2000/78 във връзка със съображения 20 и 21 от нея работодателят е длъжен да вземе подходящи мерки, съобразно нуждите в конкретния случай, за да предостави възможност на лицата с увреждания да имат достъп, да упражняват или да се издигат в професията, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 42 и 48 и цитираната съдебна практика).

55

Що се отнася до подходящия характер на тази мярка, следва да се отбележи, че такава мярка несъмнено допринася за спазването на нормите на Наказателно-процесуалния кодекс относно принципа на непосредственост и на пряка преценка на доказателствата.

56

Що се отнася обаче до необходимостта от посочената мярка, следва да се отбележи, че VA изобщо не е била допусната до участие в делата, разглеждани от наказателния състав, в който тя е разпределена, без да се оценява личното ѝ състояние да изпълнява функциите си и без да се разглежда възможността за отстраняване на евентуални трудности, които биха могли да възникнат.

57

Освен това, както бе посочено в точка 54 от настоящото решение, работодателят е длъжен да предвиди подходящо приспособяване на лицата с увреждания в зависимост от нуждите в конкретно положение. Всъщност съгласно съображение 16 от Директива 2000/78 предоставянето на мерки за приспособяване на работното място към нуждите на лицата с увреждания играе важна роля в борбата с дискриминацията, основаваща се на увреждане. В тази насока Съдът е уточнил, че понятието „подходящо приспособяване“ трябва да се разбира в широк смисъл, като целящо премахването на различните пречки за пълноценното и ефективно участие на хората с увреждания в професионалния живот наравно с останалите работници. По-нататък, в това отношение съображение 20 от тази директива съдържа неизчерпателен списък с мерки за подходящо приспособяване от материален, организационен или образователен порядък (решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 48 и цитираната съдебна практика).

58

Това задължение трябва да се разглежда във връзка с член 26 от Хартата, който прогласява принципа на интеграция на хората с увреждания, за да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността.

59

Такова задължение е закрепено и в Конвенцията на ООН, за която следва да се припомни, че може да се прави позоваване на разпоредбите ѝ с оглед на тълкуването на разпоредбите на Директива 2000/78, така че последната трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в съответствие с тази конвенция (решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C‑795/19, EU:C:2021:606, т. 49 и цитираната съдебна практика).

60

В член 5, параграф 3 от Конвенцията на ООН обаче е установено, че с оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите — страни по конвенцията, се задължават да предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

61

Освен това именно като приобщаваща цел член 5, параграф 3 от Конвенцията на ООН предвижда насърчаване на равенството на хората с увреждания и премахване на дискриминацията, както е видно от член 27 от тази конвенция, като им признава, равноправно с всички останали, право на труд, по-специално възможността за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания.

62

В случая, както е видно от данните в акта за преюдициално запитване, VA не е била допусната до каквото и да било участие в наказателни дела, без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да ѝ бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ.

63

В този смисъл изглежда, освен ако проверката, която запитващата юрисдикция трябва да извърши, не покаже друго, че посочената мярка надхвърля необходимото, още повече че от акта за преюдициално запитване следва, че след въвеждането на електронното разпределение на съдебните заседатели през август 2016 г., VA в това си качество е участвала в решаването на множество наказателни дела. Както отбелязват Комисията в писменото си становище и генералният адвокат в точка 100 от заключението си, това обстоятелство показва, че тя може да изпълнява функциите на съдебен заседател при пълно спазване на правилата на наказателното производство.

64

С оглед на гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата, както и с оглед на Конвенцията на ООН трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.

65

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 2, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.